НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
286
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
286
:
1000
резултата в
3
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Добрите и лошите мисли / Добритѣ и лошитѣ мисли
,
ООК
, София, 26.3.1924г.,
Вие, като ангел, знаете своето високо произхождение.
В дадения момент, щом кажеш, че тази Вселена е направена заради тебе, ще почувстваш една Радост в душата си. Няма да кажеш: „Аз направих Вселената.“ Тя не е твоя, но ще знаеш, че Бог говори, а твоят Дух ти казва, че е направена заради тебе. Господ казва: „Аз направих Слънцето.“ – „То грее заради мене.“ – „Аз направих Земята.“ – „Заради мене е.“ Господ казва: „Аз създадох дърветата.“ – „Плодовете им са заради мене.“ – „Аз направих водата.“ – „Заради мене е, аз да пия.“ Ако разсъждавате по този начин, вашата меланхолия ще изчезне. Меланхолията, която иде, произтича от личните чувства на човека. Вие сте били божество, някой виден ангел в Небето, заповядвали сте на цяла слънчева система, но един ден Господ заповядва: „Вземете този крилат ангел и го пратете на Земята като обикновен човек.“ И вие слизате на Земята не като министър на България, но като един прост слуга някъде – седите и въздишате.
Вие, като ангел, знаете своето високо произхождение.
Ще научите ли нещо на Земята? – Ще научите един велик закон: ще намерите противоположния полюс на живота.
към беседата >>
Ще научите ли нещо на Земята?
Няма да кажеш: „Аз направих Вселената.“ Тя не е твоя, но ще знаеш, че Бог говори, а твоят Дух ти казва, че е направена заради тебе. Господ казва: „Аз направих Слънцето.“ – „То грее заради мене.“ – „Аз направих Земята.“ – „Заради мене е.“ Господ казва: „Аз създадох дърветата.“ – „Плодовете им са заради мене.“ – „Аз направих водата.“ – „Заради мене е, аз да пия.“ Ако разсъждавате по този начин, вашата меланхолия ще изчезне. Меланхолията, която иде, произтича от личните чувства на човека. Вие сте били божество, някой виден ангел в Небето, заповядвали сте на цяла слънчева система, но един ден Господ заповядва: „Вземете този крилат ангел и го пратете на Земята като обикновен човек.“ И вие слизате на Земята не като министър на България, но като един прост слуга някъде – седите и въздишате. Вие, като ангел, знаете своето високо произхождение.
Ще научите ли нещо на Земята?
– Ще научите един велик закон: ще намерите противоположния полюс на живота.
към беседата >>
– Ще научите един велик закон: ще намерите противоположния полюс на живота.
Господ казва: „Аз направих Слънцето.“ – „То грее заради мене.“ – „Аз направих Земята.“ – „Заради мене е.“ Господ казва: „Аз създадох дърветата.“ – „Плодовете им са заради мене.“ – „Аз направих водата.“ – „Заради мене е, аз да пия.“ Ако разсъждавате по този начин, вашата меланхолия ще изчезне. Меланхолията, която иде, произтича от личните чувства на човека. Вие сте били божество, някой виден ангел в Небето, заповядвали сте на цяла слънчева система, но един ден Господ заповядва: „Вземете този крилат ангел и го пратете на Земята като обикновен човек.“ И вие слизате на Земята не като министър на България, но като един прост слуга някъде – седите и въздишате. Вие, като ангел, знаете своето високо произхождение. Ще научите ли нещо на Земята?
– Ще научите един велик закон: ще намерите противоположния полюс на живота.
към беседата >>
Сега и вие, които сте слезли до дъното на живота, ще намерите противоположния полюс.
Сега и вие, които сте слезли до дъното на живота, ще намерите противоположния полюс.
Оттам започва вашето възлизане. Ще се върнете пак при Бога, но с една придобита опитност. Мнозина, не само между вас, но и между хората от целия свят, очакват благословението по един материален начин. Аз казвам: не очаквайте подаяния отвън. Ученикът на Окултната школа трябва да има една основна идея – сам да работи.
към беседата >>
Оттам започва вашето възлизане.
Сега и вие, които сте слезли до дъното на живота, ще намерите противоположния полюс.
Оттам започва вашето възлизане.
Ще се върнете пак при Бога, но с една придобита опитност. Мнозина, не само между вас, но и между хората от целия свят, очакват благословението по един материален начин. Аз казвам: не очаквайте подаяния отвън. Ученикът на Окултната школа трябва да има една основна идея – сам да работи. Това е смисълът.
към беседата >>
Ще се върнете пак при Бога, но с една придобита опитност.
Сега и вие, които сте слезли до дъното на живота, ще намерите противоположния полюс. Оттам започва вашето възлизане.
Ще се върнете пак при Бога, но с една придобита опитност.
Мнозина, не само между вас, но и между хората от целия свят, очакват благословението по един материален начин. Аз казвам: не очаквайте подаяния отвън. Ученикът на Окултната школа трябва да има една основна идея – сам да работи. Това е смисълът. Какво ще ми дават завещание.
към беседата >>
Мнозина, не само между вас, но и между хората от целия свят, очакват благословението по един материален начин.
Сега и вие, които сте слезли до дъното на живота, ще намерите противоположния полюс. Оттам започва вашето възлизане. Ще се върнете пак при Бога, но с една придобита опитност.
Мнозина, не само между вас, но и между хората от целия свят, очакват благословението по един материален начин.
Аз казвам: не очаквайте подаяния отвън. Ученикът на Окултната школа трябва да има една основна идея – сам да работи. Това е смисълът. Какво ще ми дават завещание. Аз казвам тъй: сега ще разговаряме по следния начин: „Земята е моя, защото аз живея на нея.“ Казват: „Виждаш ли този богат човек каква хубава къща има!
към беседата >>
Аз казвам: не очаквайте подаяния отвън.
Сега и вие, които сте слезли до дъното на живота, ще намерите противоположния полюс. Оттам започва вашето възлизане. Ще се върнете пак при Бога, но с една придобита опитност. Мнозина, не само между вас, но и между хората от целия свят, очакват благословението по един материален начин.
Аз казвам: не очаквайте подаяния отвън.
Ученикът на Окултната школа трябва да има една основна идея – сам да работи. Това е смисълът. Какво ще ми дават завещание. Аз казвам тъй: сега ще разговаряме по следния начин: „Земята е моя, защото аз живея на нея.“ Казват: „Виждаш ли този богат човек каква хубава къща има! “ – „Тя е моя, аз му я дадох да живее под наем.“ Минавам покрай някой богат търговец с 10 милиона лева: „Виждаш ли колко е богат?
към беседата >>
Ученикът на Окултната школа трябва да има една основна идея – сам да работи.
Сега и вие, които сте слезли до дъното на живота, ще намерите противоположния полюс. Оттам започва вашето възлизане. Ще се върнете пак при Бога, но с една придобита опитност. Мнозина, не само между вас, но и между хората от целия свят, очакват благословението по един материален начин. Аз казвам: не очаквайте подаяния отвън.
Ученикът на Окултната школа трябва да има една основна идея – сам да работи.
Това е смисълът. Какво ще ми дават завещание. Аз казвам тъй: сега ще разговаряме по следния начин: „Земята е моя, защото аз живея на нея.“ Казват: „Виждаш ли този богат човек каква хубава къща има! “ – „Тя е моя, аз му я дадох да живее под наем.“ Минавам покрай някой богат търговец с 10 милиона лева: „Виждаш ли колко е богат? “ – „Аз му дадох парите.“ Срещнеш някой виден професор.
към беседата >>
Това е смисълът.
Оттам започва вашето възлизане. Ще се върнете пак при Бога, но с една придобита опитност. Мнозина, не само между вас, но и между хората от целия свят, очакват благословението по един материален начин. Аз казвам: не очаквайте подаяния отвън. Ученикът на Окултната школа трябва да има една основна идея – сам да работи.
Това е смисълът.
Какво ще ми дават завещание. Аз казвам тъй: сега ще разговаряме по следния начин: „Земята е моя, защото аз живея на нея.“ Казват: „Виждаш ли този богат човек каква хубава къща има! “ – „Тя е моя, аз му я дадох да живее под наем.“ Минавам покрай някой богат търговец с 10 милиона лева: „Виждаш ли колко е богат? “ – „Аз му дадох парите.“ Срещнеш някой виден професор. Кажи: „Аз го назначих.
към беседата >>
Какво ще ми дават завещание.
Ще се върнете пак при Бога, но с една придобита опитност. Мнозина, не само между вас, но и между хората от целия свят, очакват благословението по един материален начин. Аз казвам: не очаквайте подаяния отвън. Ученикът на Окултната школа трябва да има една основна идея – сам да работи. Това е смисълът.
Какво ще ми дават завещание.
Аз казвам тъй: сега ще разговаряме по следния начин: „Земята е моя, защото аз живея на нея.“ Казват: „Виждаш ли този богат човек каква хубава къща има! “ – „Тя е моя, аз му я дадох да живее под наем.“ Минавам покрай някой богат търговец с 10 милиона лева: „Виждаш ли колко е богат? “ – „Аз му дадох парите.“ Срещнеш някой виден професор. Кажи: „Аз го назначих. Той сега се занимава с наука, нека се порадва.
към беседата >>
Аз казвам тъй: сега ще разговаряме по следния начин: „Земята е моя, защото аз живея на нея.“ Казват: „Виждаш ли този богат човек каква хубава къща има!
Мнозина, не само между вас, но и между хората от целия свят, очакват благословението по един материален начин. Аз казвам: не очаквайте подаяния отвън. Ученикът на Окултната школа трябва да има една основна идея – сам да работи. Това е смисълът. Какво ще ми дават завещание.
Аз казвам тъй: сега ще разговаряме по следния начин: „Земята е моя, защото аз живея на нея.“ Казват: „Виждаш ли този богат човек каква хубава къща има!
“ – „Тя е моя, аз му я дадох да живее под наем.“ Минавам покрай някой богат търговец с 10 милиона лева: „Виждаш ли колко е богат? “ – „Аз му дадох парите.“ Срещнеш някой виден професор. Кажи: „Аз го назначих. Той сега се занимава с наука, нека се порадва. Аз го похвалвам, отличен професор е.“ Тъй ще разсъждавате.
към беседата >>
“ – „Тя е моя, аз му я дадох да живее под наем.“ Минавам покрай някой богат търговец с 10 милиона лева: „Виждаш ли колко е богат?
Аз казвам: не очаквайте подаяния отвън. Ученикът на Окултната школа трябва да има една основна идея – сам да работи. Това е смисълът. Какво ще ми дават завещание. Аз казвам тъй: сега ще разговаряме по следния начин: „Земята е моя, защото аз живея на нея.“ Казват: „Виждаш ли този богат човек каква хубава къща има!
“ – „Тя е моя, аз му я дадох да живее под наем.“ Минавам покрай някой богат търговец с 10 милиона лева: „Виждаш ли колко е богат?
“ – „Аз му дадох парите.“ Срещнеш някой виден професор. Кажи: „Аз го назначих. Той сега се занимава с наука, нека се порадва. Аз го похвалвам, отличен професор е.“ Тъй ще разсъждавате. Само на себе си ще разправяте тъй.
към беседата >>
“ – „Аз му дадох парите.“ Срещнеш някой виден професор.
Ученикът на Окултната школа трябва да има една основна идея – сам да работи. Това е смисълът. Какво ще ми дават завещание. Аз казвам тъй: сега ще разговаряме по следния начин: „Земята е моя, защото аз живея на нея.“ Казват: „Виждаш ли този богат човек каква хубава къща има! “ – „Тя е моя, аз му я дадох да живее под наем.“ Минавам покрай някой богат търговец с 10 милиона лева: „Виждаш ли колко е богат?
“ – „Аз му дадох парите.“ Срещнеш някой виден професор.
Кажи: „Аз го назначих. Той сега се занимава с наука, нека се порадва. Аз го похвалвам, отличен професор е.“ Тъй ще разсъждавате. Само на себе си ще разправяте тъй. Това е интимен разговор.
към беседата >>
Кажи: „Аз го назначих.
Това е смисълът. Какво ще ми дават завещание. Аз казвам тъй: сега ще разговаряме по следния начин: „Земята е моя, защото аз живея на нея.“ Казват: „Виждаш ли този богат човек каква хубава къща има! “ – „Тя е моя, аз му я дадох да живее под наем.“ Минавам покрай някой богат търговец с 10 милиона лева: „Виждаш ли колко е богат? “ – „Аз му дадох парите.“ Срещнеш някой виден професор.
Кажи: „Аз го назначих.
Той сега се занимава с наука, нека се порадва. Аз го похвалвам, отличен професор е.“ Тъй ще разсъждавате. Само на себе си ще разправяте тъй. Това е интимен разговор. Щом отидеш да разправяш това нещо на хората, ще минеш за ненормален.
към беседата >>
Той сега се занимава с наука, нека се порадва.
Какво ще ми дават завещание. Аз казвам тъй: сега ще разговаряме по следния начин: „Земята е моя, защото аз живея на нея.“ Казват: „Виждаш ли този богат човек каква хубава къща има! “ – „Тя е моя, аз му я дадох да живее под наем.“ Минавам покрай някой богат търговец с 10 милиона лева: „Виждаш ли колко е богат? “ – „Аз му дадох парите.“ Срещнеш някой виден професор. Кажи: „Аз го назначих.
Той сега се занимава с наука, нека се порадва.
Аз го похвалвам, отличен професор е.“ Тъй ще разсъждавате. Само на себе си ще разправяте тъй. Това е интимен разговор. Щом отидеш да разправяш това нещо на хората, ще минеш за ненормален. Това е правилният разговор.
към беседата >>
Аз го похвалвам, отличен професор е.“ Тъй ще разсъждавате.
Аз казвам тъй: сега ще разговаряме по следния начин: „Земята е моя, защото аз живея на нея.“ Казват: „Виждаш ли този богат човек каква хубава къща има! “ – „Тя е моя, аз му я дадох да живее под наем.“ Минавам покрай някой богат търговец с 10 милиона лева: „Виждаш ли колко е богат? “ – „Аз му дадох парите.“ Срещнеш някой виден професор. Кажи: „Аз го назначих. Той сега се занимава с наука, нека се порадва.
Аз го похвалвам, отличен професор е.“ Тъй ще разсъждавате.
Само на себе си ще разправяте тъй. Това е интимен разговор. Щом отидеш да разправяш това нещо на хората, ще минеш за ненормален. Това е правилният разговор. Ще се радваш, че този, когото си назначил за професор, успява.
към беседата >>
Само на себе си ще разправяте тъй.
“ – „Тя е моя, аз му я дадох да живее под наем.“ Минавам покрай някой богат търговец с 10 милиона лева: „Виждаш ли колко е богат? “ – „Аз му дадох парите.“ Срещнеш някой виден професор. Кажи: „Аз го назначих. Той сега се занимава с наука, нека се порадва. Аз го похвалвам, отличен професор е.“ Тъй ще разсъждавате.
Само на себе си ще разправяте тъй.
Това е интимен разговор. Щом отидеш да разправяш това нещо на хората, ще минеш за ненормален. Това е правилният разговор. Ще се радваш, че този, когото си назначил за професор, успява. За него всички ученици се радват.
към беседата >>
Това е интимен разговор.
“ – „Аз му дадох парите.“ Срещнеш някой виден професор. Кажи: „Аз го назначих. Той сега се занимава с наука, нека се порадва. Аз го похвалвам, отличен професор е.“ Тъй ще разсъждавате. Само на себе си ще разправяте тъй.
Това е интимен разговор.
Щом отидеш да разправяш това нещо на хората, ще минеш за ненормален. Това е правилният разговор. Ще се радваш, че този, когото си назначил за професор, успява. За него всички ученици се радват. Отдето минеш, кажи: „Хубаво е нареден светът!
към беседата >>
Всички вие, горѣ-долѣ сте изживѣли по нѣкой пѫть такива състояния.
(втори вариант)
Но изведнъжъ, въ единъ моментъ всичката поезия се прѣсича, настава тъмна нощь, въ васъ се заражда бурно състояние. Започвате да гледате на хората като на дяволи. Започвате да се съмнѣвате въ Бога, въ себе си; искате, ако ви е възможно, да отсѣчете главитѣ на всичкитѣ хора, да унищожите цѣлия свѣтъ. Питамъ, отъ гдѣ дойде това нѣщо? Коя е причината, че се смѣнятъ тия състояния?
Всички вие, горѣ-долѣ сте изживѣли по нѣкой пѫть такива състояния.
Това сѫ атавистични архиви.
към втори вариант >>
Той ви иска 1000 лева, а вие казвате: не признавимъ.
(втори вариант)
Това не е ограничение на волята ви, защото всѣко, нѣщо става по закона на кармата. Идва единъ бѣденъ, който не ви познава и ви иска хиляда лева на заемъ. Този човѣкъ въ едно минало съществувание ви е приелъ въ дома си далъ ви е, 10,000 лева на заемъ, но вие сте задържали паритѣ, офейкали сте и не сте му ги върнали. Минаватъ хиляда години, той идва да ви ги иска. Ако се пресметнатъ съ лихвитѣ, колко трѣбва да платите?
Той ви иска 1000 лева, а вие казвате: не признавимъ.
Не, вие трѣбва да го повикате, да му кажете: азъ ви дължа още 10,000 лева. Ще си изплатя дълга. Не ги ли изплатите доброволно, той ще дойде веднъжъ, два пѫти, десеть пѫти, докато му върнете паритѣ. Каква е вашата философия? Вие казвате: ако речемъ тъй да даваме, кѫде ще му иде краятъ?
към втори вариант >>
Това сѫ атавистични архиви.
(втори вариант)
Започвате да гледате на хората като на дяволи. Започвате да се съмнѣвате въ Бога, въ себе си; искате, ако ви е възможно, да отсѣчете главитѣ на всичкитѣ хора, да унищожите цѣлия свѣтъ. Питамъ, отъ гдѣ дойде това нѣщо? Коя е причината, че се смѣнятъ тия състояния? Всички вие, горѣ-долѣ сте изживѣли по нѣкой пѫть такива състояния.
Това сѫ атавистични архиви.
към втори вариант >>
Не, вие трѣбва да го повикате, да му кажете: азъ ви дължа още 10,000 лева.
(втори вариант)
Идва единъ бѣденъ, който не ви познава и ви иска хиляда лева на заемъ. Този човѣкъ въ едно минало съществувание ви е приелъ въ дома си далъ ви е, 10,000 лева на заемъ, но вие сте задържали паритѣ, офейкали сте и не сте му ги върнали. Минаватъ хиляда години, той идва да ви ги иска. Ако се пресметнатъ съ лихвитѣ, колко трѣбва да платите? Той ви иска 1000 лева, а вие казвате: не признавимъ.
Не, вие трѣбва да го повикате, да му кажете: азъ ви дължа още 10,000 лева.
Ще си изплатя дълга. Не ги ли изплатите доброволно, той ще дойде веднъжъ, два пѫти, десеть пѫти, докато му върнете паритѣ. Каква е вашата философия? Вие казвате: ако речемъ тъй да даваме, кѫде ще му иде краятъ? Трѣбва да знаете, обаче, че при васъ ще дойдатъ да искатъ пари само онѣзи, които иматъ да взематъ отъ васъ и то ни повече, ни по-малко.
към втори вариант >>
Азъ ще ви кажа единъ фактъ, отъ който трѣбва да се пазятъ всички ученици.
(втори вариант)
Азъ ще ви кажа единъ фактъ, отъ който трѣбва да се пазятъ всички ученици.
Всичко което човѣкъ помисли е вѣрно и то става нѣкѫдѣ; всичко, което отрича е вѣрно и става нѣкѫдѣ. Ще кажете: че какъ тъй? Азъ ще ви докажа. Вие сте честенъ, почтенъ човѣкъ. Прѣдставете си, че нѣкоя каса има торби съ пари и вие като ги видите, мине ви мисъльта: я да взема азъ тия пари съ торбата!
към втори вариант >>
Ще си изплатя дълга.
(втори вариант)
Този човѣкъ въ едно минало съществувание ви е приелъ въ дома си далъ ви е, 10,000 лева на заемъ, но вие сте задържали паритѣ, офейкали сте и не сте му ги върнали. Минаватъ хиляда години, той идва да ви ги иска. Ако се пресметнатъ съ лихвитѣ, колко трѣбва да платите? Той ви иска 1000 лева, а вие казвате: не признавимъ. Не, вие трѣбва да го повикате, да му кажете: азъ ви дължа още 10,000 лева.
Ще си изплатя дълга.
Не ги ли изплатите доброволно, той ще дойде веднъжъ, два пѫти, десеть пѫти, докато му върнете паритѣ. Каква е вашата философия? Вие казвате: ако речемъ тъй да даваме, кѫде ще му иде краятъ? Трѣбва да знаете, обаче, че при васъ ще дойдатъ да искатъ пари само онѣзи, които иматъ да взематъ отъ васъ и то ни повече, ни по-малко. Въ Божествения животъ нѣма нищо случайно.
към втори вариант >>
Всичко което човѣкъ помисли е вѣрно и то става нѣкѫдѣ; всичко, което отрича е вѣрно и става нѣкѫдѣ.
(втори вариант)
Азъ ще ви кажа единъ фактъ, отъ който трѣбва да се пазятъ всички ученици.
Всичко което човѣкъ помисли е вѣрно и то става нѣкѫдѣ; всичко, което отрича е вѣрно и става нѣкѫдѣ.
Ще кажете: че какъ тъй? Азъ ще ви докажа. Вие сте честенъ, почтенъ човѣкъ. Прѣдставете си, че нѣкоя каса има торби съ пари и вие като ги видите, мине ви мисъльта: я да взема азъ тия пари съ торбата! Послѣ си казвате: не, това не е благородно.
към втори вариант >>
Не ги ли изплатите доброволно, той ще дойде веднъжъ, два пѫти, десеть пѫти, докато му върнете паритѣ.
(втори вариант)
Минаватъ хиляда години, той идва да ви ги иска. Ако се пресметнатъ съ лихвитѣ, колко трѣбва да платите? Той ви иска 1000 лева, а вие казвате: не признавимъ. Не, вие трѣбва да го повикате, да му кажете: азъ ви дължа още 10,000 лева. Ще си изплатя дълга.
Не ги ли изплатите доброволно, той ще дойде веднъжъ, два пѫти, десеть пѫти, докато му върнете паритѣ.
Каква е вашата философия? Вие казвате: ако речемъ тъй да даваме, кѫде ще му иде краятъ? Трѣбва да знаете, обаче, че при васъ ще дойдатъ да искатъ пари само онѣзи, които иматъ да взематъ отъ васъ и то ни повече, ни по-малко. Въ Божествения животъ нѣма нищо случайно. Има извѣстни хора, на които ние дължимъ нѣщо.
към втори вариант >>
Ще кажете: че какъ тъй?
(втори вариант)
Азъ ще ви кажа единъ фактъ, отъ който трѣбва да се пазятъ всички ученици. Всичко което човѣкъ помисли е вѣрно и то става нѣкѫдѣ; всичко, което отрича е вѣрно и става нѣкѫдѣ.
Ще кажете: че какъ тъй?
Азъ ще ви докажа. Вие сте честенъ, почтенъ човѣкъ. Прѣдставете си, че нѣкоя каса има торби съ пари и вие като ги видите, мине ви мисъльта: я да взема азъ тия пари съ торбата! Послѣ си казвате: не, това не е благородно. Въ дадениятъ моментъ, обаче когато вие помислите това, нѣкой вече върши тая работа.
към втори вариант >>
Каква е вашата философия?
(втори вариант)
Ако се пресметнатъ съ лихвитѣ, колко трѣбва да платите? Той ви иска 1000 лева, а вие казвате: не признавимъ. Не, вие трѣбва да го повикате, да му кажете: азъ ви дължа още 10,000 лева. Ще си изплатя дълга. Не ги ли изплатите доброволно, той ще дойде веднъжъ, два пѫти, десеть пѫти, докато му върнете паритѣ.
Каква е вашата философия?
Вие казвате: ако речемъ тъй да даваме, кѫде ще му иде краятъ? Трѣбва да знаете, обаче, че при васъ ще дойдатъ да искатъ пари само онѣзи, които иматъ да взематъ отъ васъ и то ни повече, ни по-малко. Въ Божествения животъ нѣма нищо случайно. Има извѣстни хора, на които ние дължимъ нѣщо. Има други хора пъкъ, на които ние трѣбва да направимъ една услуга.
към втори вариант >>
Азъ ще ви докажа.
(втори вариант)
Азъ ще ви кажа единъ фактъ, отъ който трѣбва да се пазятъ всички ученици. Всичко което човѣкъ помисли е вѣрно и то става нѣкѫдѣ; всичко, което отрича е вѣрно и става нѣкѫдѣ. Ще кажете: че какъ тъй?
Азъ ще ви докажа.
Вие сте честенъ, почтенъ човѣкъ. Прѣдставете си, че нѣкоя каса има торби съ пари и вие като ги видите, мине ви мисъльта: я да взема азъ тия пари съ торбата! Послѣ си казвате: не, това не е благородно. Въ дадениятъ моментъ, обаче когато вие помислите това, нѣкой вече върши тая работа. Ти само го помисляшъ, а другъ го върши нѣкѫдѣ въ свѣта: взелъ торбата съ паритѣ и я носи.
към втори вариант >>
Вие казвате: ако речемъ тъй да даваме, кѫде ще му иде краятъ?
(втори вариант)
Той ви иска 1000 лева, а вие казвате: не признавимъ. Не, вие трѣбва да го повикате, да му кажете: азъ ви дължа още 10,000 лева. Ще си изплатя дълга. Не ги ли изплатите доброволно, той ще дойде веднъжъ, два пѫти, десеть пѫти, докато му върнете паритѣ. Каква е вашата философия?
Вие казвате: ако речемъ тъй да даваме, кѫде ще му иде краятъ?
Трѣбва да знаете, обаче, че при васъ ще дойдатъ да искатъ пари само онѣзи, които иматъ да взематъ отъ васъ и то ни повече, ни по-малко. Въ Божествения животъ нѣма нищо случайно. Има извѣстни хора, на които ние дължимъ нѣщо. Има други хора пъкъ, на които ние трѣбва да направимъ една услуга. Тъ сѫ ни направили едно добро нѣкога, безъ да сѫ ни взели нѣщо.
към втори вариант >>
Вие сте честенъ, почтенъ човѣкъ.
(втори вариант)
Азъ ще ви кажа единъ фактъ, отъ който трѣбва да се пазятъ всички ученици. Всичко което човѣкъ помисли е вѣрно и то става нѣкѫдѣ; всичко, което отрича е вѣрно и става нѣкѫдѣ. Ще кажете: че какъ тъй? Азъ ще ви докажа.
Вие сте честенъ, почтенъ човѣкъ.
Прѣдставете си, че нѣкоя каса има торби съ пари и вие като ги видите, мине ви мисъльта: я да взема азъ тия пари съ торбата! Послѣ си казвате: не, това не е благородно. Въ дадениятъ моментъ, обаче когато вие помислите това, нѣкой вече върши тая работа. Ти само го помисляшъ, а другъ го върши нѣкѫдѣ въ свѣта: взелъ торбата съ паритѣ и я носи. Послѣ, мине ти мисъльта: да ги скрия поне нѣкѫдѣ.
към втори вариант >>
Трѣбва да знаете, обаче, че при васъ ще дойдатъ да искатъ пари само онѣзи, които иматъ да взематъ отъ васъ и то ни повече, ни по-малко.
(втори вариант)
Не, вие трѣбва да го повикате, да му кажете: азъ ви дължа още 10,000 лева. Ще си изплатя дълга. Не ги ли изплатите доброволно, той ще дойде веднъжъ, два пѫти, десеть пѫти, докато му върнете паритѣ. Каква е вашата философия? Вие казвате: ако речемъ тъй да даваме, кѫде ще му иде краятъ?
Трѣбва да знаете, обаче, че при васъ ще дойдатъ да искатъ пари само онѣзи, които иматъ да взематъ отъ васъ и то ни повече, ни по-малко.
Въ Божествения животъ нѣма нищо случайно. Има извѣстни хора, на които ние дължимъ нѣщо. Има други хора пъкъ, на които ние трѣбва да направимъ една услуга. Тъ сѫ ни направили едно добро нѣкога, безъ да сѫ ни взели нѣщо. Когато вземешъ отъ нѣкого нѣщо и се подпишешъ на полицата, той по закона те хваща.
към втори вариант >>
Прѣдставете си, че нѣкоя каса има торби съ пари и вие като ги видите, мине ви мисъльта: я да взема азъ тия пари съ торбата!
(втори вариант)
Азъ ще ви кажа единъ фактъ, отъ който трѣбва да се пазятъ всички ученици. Всичко което човѣкъ помисли е вѣрно и то става нѣкѫдѣ; всичко, което отрича е вѣрно и става нѣкѫдѣ. Ще кажете: че какъ тъй? Азъ ще ви докажа. Вие сте честенъ, почтенъ човѣкъ.
Прѣдставете си, че нѣкоя каса има торби съ пари и вие като ги видите, мине ви мисъльта: я да взема азъ тия пари съ торбата!
Послѣ си казвате: не, това не е благородно. Въ дадениятъ моментъ, обаче когато вие помислите това, нѣкой вече върши тая работа. Ти само го помисляшъ, а другъ го върши нѣкѫдѣ въ свѣта: взелъ торбата съ паритѣ и я носи. Послѣ, мине ти мисъльта: да ги скрия поне нѣкѫдѣ. Ти помислишъ, но се откажешъ, а този, който е открадналъ паритѣ, крие вече торбата.
към втори вариант >>
Въ Божествения животъ нѣма нищо случайно.
(втори вариант)
Ще си изплатя дълга. Не ги ли изплатите доброволно, той ще дойде веднъжъ, два пѫти, десеть пѫти, докато му върнете паритѣ. Каква е вашата философия? Вие казвате: ако речемъ тъй да даваме, кѫде ще му иде краятъ? Трѣбва да знаете, обаче, че при васъ ще дойдатъ да искатъ пари само онѣзи, които иматъ да взематъ отъ васъ и то ни повече, ни по-малко.
Въ Божествения животъ нѣма нищо случайно.
Има извѣстни хора, на които ние дължимъ нѣщо. Има други хора пъкъ, на които ние трѣбва да направимъ една услуга. Тъ сѫ ни направили едно добро нѣкога, безъ да сѫ ни взели нѣщо. Когато вземешъ отъ нѣкого нѣщо и се подпишешъ на полицата, той по закона те хваща. Другъ нѣкой направи едно добро, казва: азъ не искамъ нищо, отъ любовъ направихъ това.
към втори вариант >>
Послѣ си казвате: не, това не е благородно.
(втори вариант)
Всичко което човѣкъ помисли е вѣрно и то става нѣкѫдѣ; всичко, което отрича е вѣрно и става нѣкѫдѣ. Ще кажете: че какъ тъй? Азъ ще ви докажа. Вие сте честенъ, почтенъ човѣкъ. Прѣдставете си, че нѣкоя каса има торби съ пари и вие като ги видите, мине ви мисъльта: я да взема азъ тия пари съ торбата!
Послѣ си казвате: не, това не е благородно.
Въ дадениятъ моментъ, обаче когато вие помислите това, нѣкой вече върши тая работа. Ти само го помисляшъ, а другъ го върши нѣкѫдѣ въ свѣта: взелъ торбата съ паритѣ и я носи. Послѣ, мине ти мисъльта: да ги скрия поне нѣкѫдѣ. Ти помислишъ, но се откажешъ, а този, който е открадналъ паритѣ, крие вече торбата. Туй, което вие сте намислили, другъ го върши.
към втори вариант >>
Има извѣстни хора, на които ние дължимъ нѣщо.
(втори вариант)
Не ги ли изплатите доброволно, той ще дойде веднъжъ, два пѫти, десеть пѫти, докато му върнете паритѣ. Каква е вашата философия? Вие казвате: ако речемъ тъй да даваме, кѫде ще му иде краятъ? Трѣбва да знаете, обаче, че при васъ ще дойдатъ да искатъ пари само онѣзи, които иматъ да взематъ отъ васъ и то ни повече, ни по-малко. Въ Божествения животъ нѣма нищо случайно.
Има извѣстни хора, на които ние дължимъ нѣщо.
Има други хора пъкъ, на които ние трѣбва да направимъ една услуга. Тъ сѫ ни направили едно добро нѣкога, безъ да сѫ ни взели нѣщо. Когато вземешъ отъ нѣкого нѣщо и се подпишешъ на полицата, той по закона те хваща. Другъ нѣкой направи едно добро, казва: азъ не искамъ нищо, отъ любовъ направихъ това. Този човѣкъ комуто е направено това добро въ този животъ дохожда и по сѫщия законъ направя едно добро по любовъ на сѫщия човѣкъ.
към втори вариант >>
Въ дадениятъ моментъ, обаче когато вие помислите това, нѣкой вече върши тая работа.
(втори вариант)
Ще кажете: че какъ тъй? Азъ ще ви докажа. Вие сте честенъ, почтенъ човѣкъ. Прѣдставете си, че нѣкоя каса има торби съ пари и вие като ги видите, мине ви мисъльта: я да взема азъ тия пари съ торбата! Послѣ си казвате: не, това не е благородно.
Въ дадениятъ моментъ, обаче когато вие помислите това, нѣкой вече върши тая работа.
Ти само го помисляшъ, а другъ го върши нѣкѫдѣ въ свѣта: взелъ торбата съ паритѣ и я носи. Послѣ, мине ти мисъльта: да ги скрия поне нѣкѫдѣ. Ти помислишъ, но се откажешъ, а този, който е открадналъ паритѣ, крие вече торбата. Туй, което вие сте намислили, другъ го върши. Послѣ вие казвате: е, да стана богатъ човѣкъ!
към втори вариант >>
Има други хора пъкъ, на които ние трѣбва да направимъ една услуга.
(втори вариант)
Каква е вашата философия? Вие казвате: ако речемъ тъй да даваме, кѫде ще му иде краятъ? Трѣбва да знаете, обаче, че при васъ ще дойдатъ да искатъ пари само онѣзи, които иматъ да взематъ отъ васъ и то ни повече, ни по-малко. Въ Божествения животъ нѣма нищо случайно. Има извѣстни хора, на които ние дължимъ нѣщо.
Има други хора пъкъ, на които ние трѣбва да направимъ една услуга.
Тъ сѫ ни направили едно добро нѣкога, безъ да сѫ ни взели нѣщо. Когато вземешъ отъ нѣкого нѣщо и се подпишешъ на полицата, той по закона те хваща. Другъ нѣкой направи едно добро, казва: азъ не искамъ нищо, отъ любовъ направихъ това. Този човѣкъ комуто е направено това добро въ този животъ дохожда и по сѫщия законъ направя едно добро по любовъ на сѫщия човѣкъ. По любовъ ще ти направятъ едно добро, по любовь ще отговоришъ.
към втори вариант >>
Ти само го помисляшъ, а другъ го върши нѣкѫдѣ въ свѣта: взелъ торбата съ паритѣ и я носи.
(втори вариант)
Азъ ще ви докажа. Вие сте честенъ, почтенъ човѣкъ. Прѣдставете си, че нѣкоя каса има торби съ пари и вие като ги видите, мине ви мисъльта: я да взема азъ тия пари съ торбата! Послѣ си казвате: не, това не е благородно. Въ дадениятъ моментъ, обаче когато вие помислите това, нѣкой вече върши тая работа.
Ти само го помисляшъ, а другъ го върши нѣкѫдѣ въ свѣта: взелъ торбата съ паритѣ и я носи.
Послѣ, мине ти мисъльта: да ги скрия поне нѣкѫдѣ. Ти помислишъ, но се откажешъ, а този, който е открадналъ паритѣ, крие вече торбата. Туй, което вие сте намислили, другъ го върши. Послѣ вие казвате: е, да стана богатъ човѣкъ! Когато изказвате желание да станете богатъ, въ дадения моментъ, нѣкому дѣдото умрѣлъ и му пишатъ, че му се падатъ 10 милиона лева наслѣдство.
към втори вариант >>
Тъ сѫ ни направили едно добро нѣкога, безъ да сѫ ни взели нѣщо.
(втори вариант)
Вие казвате: ако речемъ тъй да даваме, кѫде ще му иде краятъ? Трѣбва да знаете, обаче, че при васъ ще дойдатъ да искатъ пари само онѣзи, които иматъ да взематъ отъ васъ и то ни повече, ни по-малко. Въ Божествения животъ нѣма нищо случайно. Има извѣстни хора, на които ние дължимъ нѣщо. Има други хора пъкъ, на които ние трѣбва да направимъ една услуга.
Тъ сѫ ни направили едно добро нѣкога, безъ да сѫ ни взели нѣщо.
Когато вземешъ отъ нѣкого нѣщо и се подпишешъ на полицата, той по закона те хваща. Другъ нѣкой направи едно добро, казва: азъ не искамъ нищо, отъ любовъ направихъ това. Този човѣкъ комуто е направено това добро въ този животъ дохожда и по сѫщия законъ направя едно добро по любовъ на сѫщия човѣкъ. По любовъ ще ти направятъ едно добро, по любовь ще отговоришъ. Слѣдователно, има два вида добро: еднитѣ работятъ по задължение, а другитѣ —по любовь, Такива трѣбва да сѫ вѫтрѣшнитѣ ви разбирания; така трѣбва да разсѫждавате, за да се освободите отъ дребнавоститѣ на живота.
към втори вариант >>
Послѣ, мине ти мисъльта: да ги скрия поне нѣкѫдѣ.
(втори вариант)
Вие сте честенъ, почтенъ човѣкъ. Прѣдставете си, че нѣкоя каса има торби съ пари и вие като ги видите, мине ви мисъльта: я да взема азъ тия пари съ торбата! Послѣ си казвате: не, това не е благородно. Въ дадениятъ моментъ, обаче когато вие помислите това, нѣкой вече върши тая работа. Ти само го помисляшъ, а другъ го върши нѣкѫдѣ въ свѣта: взелъ торбата съ паритѣ и я носи.
Послѣ, мине ти мисъльта: да ги скрия поне нѣкѫдѣ.
Ти помислишъ, но се откажешъ, а този, който е открадналъ паритѣ, крие вече торбата. Туй, което вие сте намислили, другъ го върши. Послѣ вие казвате: е, да стана богатъ човѣкъ! Когато изказвате желание да станете богатъ, въ дадения моментъ, нѣкому дѣдото умрѣлъ и му пишатъ, че му се падатъ 10 милиона лева наслѣдство. Ти мислишъ да станешъ богатъ, а другъ нѣкой, комуто дѣдото умрѣлъ и оставилъ наслѣдство, получава паритѣ.
към втори вариант >>
Когато вземешъ отъ нѣкого нѣщо и се подпишешъ на полицата, той по закона те хваща.
(втори вариант)
Трѣбва да знаете, обаче, че при васъ ще дойдатъ да искатъ пари само онѣзи, които иматъ да взематъ отъ васъ и то ни повече, ни по-малко. Въ Божествения животъ нѣма нищо случайно. Има извѣстни хора, на които ние дължимъ нѣщо. Има други хора пъкъ, на които ние трѣбва да направимъ една услуга. Тъ сѫ ни направили едно добро нѣкога, безъ да сѫ ни взели нѣщо.
Когато вземешъ отъ нѣкого нѣщо и се подпишешъ на полицата, той по закона те хваща.
Другъ нѣкой направи едно добро, казва: азъ не искамъ нищо, отъ любовъ направихъ това. Този човѣкъ комуто е направено това добро въ този животъ дохожда и по сѫщия законъ направя едно добро по любовъ на сѫщия човѣкъ. По любовъ ще ти направятъ едно добро, по любовь ще отговоришъ. Слѣдователно, има два вида добро: еднитѣ работятъ по задължение, а другитѣ —по любовь, Такива трѣбва да сѫ вѫтрѣшнитѣ ви разбирания; така трѣбва да разсѫждавате, за да се освободите отъ дребнавоститѣ на живота. Нѣкои отъ васъ страдате. Защо?
към втори вариант >>
Ти помислишъ, но се откажешъ, а този, който е открадналъ паритѣ, крие вече торбата.
(втори вариант)
Прѣдставете си, че нѣкоя каса има торби съ пари и вие като ги видите, мине ви мисъльта: я да взема азъ тия пари съ торбата! Послѣ си казвате: не, това не е благородно. Въ дадениятъ моментъ, обаче когато вие помислите това, нѣкой вече върши тая работа. Ти само го помисляшъ, а другъ го върши нѣкѫдѣ въ свѣта: взелъ торбата съ паритѣ и я носи. Послѣ, мине ти мисъльта: да ги скрия поне нѣкѫдѣ.
Ти помислишъ, но се откажешъ, а този, който е открадналъ паритѣ, крие вече торбата.
Туй, което вие сте намислили, другъ го върши. Послѣ вие казвате: е, да стана богатъ човѣкъ! Когато изказвате желание да станете богатъ, въ дадения моментъ, нѣкому дѣдото умрѣлъ и му пишатъ, че му се падатъ 10 милиона лева наслѣдство. Ти мислишъ да станешъ богатъ, а другъ нѣкой, комуто дѣдото умрѣлъ и оставилъ наслѣдство, получава паритѣ. Искашъ да ударишъ нѣкого, но не го направяшъ; другъ вече бие нѣкого.
към втори вариант >>
Другъ нѣкой направи едно добро, казва: азъ не искамъ нищо, отъ любовъ направихъ това.
(втори вариант)
Въ Божествения животъ нѣма нищо случайно. Има извѣстни хора, на които ние дължимъ нѣщо. Има други хора пъкъ, на които ние трѣбва да направимъ една услуга. Тъ сѫ ни направили едно добро нѣкога, безъ да сѫ ни взели нѣщо. Когато вземешъ отъ нѣкого нѣщо и се подпишешъ на полицата, той по закона те хваща.
Другъ нѣкой направи едно добро, казва: азъ не искамъ нищо, отъ любовъ направихъ това.
Този човѣкъ комуто е направено това добро въ този животъ дохожда и по сѫщия законъ направя едно добро по любовъ на сѫщия човѣкъ. По любовъ ще ти направятъ едно добро, по любовь ще отговоришъ. Слѣдователно, има два вида добро: еднитѣ работятъ по задължение, а другитѣ —по любовь, Такива трѣбва да сѫ вѫтрѣшнитѣ ви разбирания; така трѣбва да разсѫждавате, за да се освободите отъ дребнавоститѣ на живота. Нѣкои отъ васъ страдате. Защо? — Парички нѣмате.
към втори вариант >>
Туй, което вие сте намислили, другъ го върши.
(втори вариант)
Послѣ си казвате: не, това не е благородно. Въ дадениятъ моментъ, обаче когато вие помислите това, нѣкой вече върши тая работа. Ти само го помисляшъ, а другъ го върши нѣкѫдѣ въ свѣта: взелъ торбата съ паритѣ и я носи. Послѣ, мине ти мисъльта: да ги скрия поне нѣкѫдѣ. Ти помислишъ, но се откажешъ, а този, който е открадналъ паритѣ, крие вече торбата.
Туй, което вие сте намислили, другъ го върши.
Послѣ вие казвате: е, да стана богатъ човѣкъ! Когато изказвате желание да станете богатъ, въ дадения моментъ, нѣкому дѣдото умрѣлъ и му пишатъ, че му се падатъ 10 милиона лева наслѣдство. Ти мислишъ да станешъ богатъ, а другъ нѣкой, комуто дѣдото умрѣлъ и оставилъ наслѣдство, получава паритѣ. Искашъ да ударишъ нѣкого, но не го направяшъ; другъ вече бие нѣкого. Всѣко нѣщо, което въ дадения моментъ мислите, е вѣрно.
към втори вариант >>
Този човѣкъ комуто е направено това добро въ този животъ дохожда и по сѫщия законъ направя едно добро по любовъ на сѫщия човѣкъ.
(втори вариант)
Има извѣстни хора, на които ние дължимъ нѣщо. Има други хора пъкъ, на които ние трѣбва да направимъ една услуга. Тъ сѫ ни направили едно добро нѣкога, безъ да сѫ ни взели нѣщо. Когато вземешъ отъ нѣкого нѣщо и се подпишешъ на полицата, той по закона те хваща. Другъ нѣкой направи едно добро, казва: азъ не искамъ нищо, отъ любовъ направихъ това.
Този човѣкъ комуто е направено това добро въ този животъ дохожда и по сѫщия законъ направя едно добро по любовъ на сѫщия човѣкъ.
По любовъ ще ти направятъ едно добро, по любовь ще отговоришъ. Слѣдователно, има два вида добро: еднитѣ работятъ по задължение, а другитѣ —по любовь, Такива трѣбва да сѫ вѫтрѣшнитѣ ви разбирания; така трѣбва да разсѫждавате, за да се освободите отъ дребнавоститѣ на живота. Нѣкои отъ васъ страдате. Защо? — Парички нѣмате. Всички страдате за пари.
към втори вариант >>
Послѣ вие казвате: е, да стана богатъ човѣкъ!
(втори вариант)
Въ дадениятъ моментъ, обаче когато вие помислите това, нѣкой вече върши тая работа. Ти само го помисляшъ, а другъ го върши нѣкѫдѣ въ свѣта: взелъ торбата съ паритѣ и я носи. Послѣ, мине ти мисъльта: да ги скрия поне нѣкѫдѣ. Ти помислишъ, но се откажешъ, а този, който е открадналъ паритѣ, крие вече торбата. Туй, което вие сте намислили, другъ го върши.
Послѣ вие казвате: е, да стана богатъ човѣкъ!
Когато изказвате желание да станете богатъ, въ дадения моментъ, нѣкому дѣдото умрѣлъ и му пишатъ, че му се падатъ 10 милиона лева наслѣдство. Ти мислишъ да станешъ богатъ, а другъ нѣкой, комуто дѣдото умрѣлъ и оставилъ наслѣдство, получава паритѣ. Искашъ да ударишъ нѣкого, но не го направяшъ; другъ вече бие нѣкого. Всѣко нѣщо, което въ дадения моментъ мислите, е вѣрно. Дойде ви нѣкоя мисъль.
към втори вариант >>
По любовъ ще ти направятъ едно добро, по любовь ще отговоришъ.
(втори вариант)
Има други хора пъкъ, на които ние трѣбва да направимъ една услуга. Тъ сѫ ни направили едно добро нѣкога, безъ да сѫ ни взели нѣщо. Когато вземешъ отъ нѣкого нѣщо и се подпишешъ на полицата, той по закона те хваща. Другъ нѣкой направи едно добро, казва: азъ не искамъ нищо, отъ любовъ направихъ това. Този човѣкъ комуто е направено това добро въ този животъ дохожда и по сѫщия законъ направя едно добро по любовъ на сѫщия човѣкъ.
По любовъ ще ти направятъ едно добро, по любовь ще отговоришъ.
Слѣдователно, има два вида добро: еднитѣ работятъ по задължение, а другитѣ —по любовь, Такива трѣбва да сѫ вѫтрѣшнитѣ ви разбирания; така трѣбва да разсѫждавате, за да се освободите отъ дребнавоститѣ на живота. Нѣкои отъ васъ страдате. Защо? — Парички нѣмате. Всички страдате за пари. Азъ, обаче, мисля, че съврѣменнитѣ хора страдатъ отъ нѣмане идеи — безидеенъ е животътъ имъ, убѣждения нѣматъ.
към втори вариант >>
Когато изказвате желание да станете богатъ, въ дадения моментъ, нѣкому дѣдото умрѣлъ и му пишатъ, че му се падатъ 10 милиона лева наслѣдство.
(втори вариант)
Ти само го помисляшъ, а другъ го върши нѣкѫдѣ въ свѣта: взелъ торбата съ паритѣ и я носи. Послѣ, мине ти мисъльта: да ги скрия поне нѣкѫдѣ. Ти помислишъ, но се откажешъ, а този, който е открадналъ паритѣ, крие вече торбата. Туй, което вие сте намислили, другъ го върши. Послѣ вие казвате: е, да стана богатъ човѣкъ!
Когато изказвате желание да станете богатъ, въ дадения моментъ, нѣкому дѣдото умрѣлъ и му пишатъ, че му се падатъ 10 милиона лева наслѣдство.
Ти мислишъ да станешъ богатъ, а другъ нѣкой, комуто дѣдото умрѣлъ и оставилъ наслѣдство, получава паритѣ. Искашъ да ударишъ нѣкого, но не го направяшъ; другъ вече бие нѣкого. Всѣко нѣщо, което въ дадения моментъ мислите, е вѣрно. Дойде ви нѣкоя мисъль. Спрете се въ себе си и кажете: то е станало вече.
към втори вариант >>
Слѣдователно, има два вида добро: еднитѣ работятъ по задължение, а другитѣ —по любовь, Такива трѣбва да сѫ вѫтрѣшнитѣ ви разбирания; така трѣбва да разсѫждавате, за да се освободите отъ дребнавоститѣ на живота.
(втори вариант)
Тъ сѫ ни направили едно добро нѣкога, безъ да сѫ ни взели нѣщо. Когато вземешъ отъ нѣкого нѣщо и се подпишешъ на полицата, той по закона те хваща. Другъ нѣкой направи едно добро, казва: азъ не искамъ нищо, отъ любовъ направихъ това. Този човѣкъ комуто е направено това добро въ този животъ дохожда и по сѫщия законъ направя едно добро по любовъ на сѫщия човѣкъ. По любовъ ще ти направятъ едно добро, по любовь ще отговоришъ.
Слѣдователно, има два вида добро: еднитѣ работятъ по задължение, а другитѣ —по любовь, Такива трѣбва да сѫ вѫтрѣшнитѣ ви разбирания; така трѣбва да разсѫждавате, за да се освободите отъ дребнавоститѣ на живота.
Нѣкои отъ васъ страдате. Защо? — Парички нѣмате. Всички страдате за пари. Азъ, обаче, мисля, че съврѣменнитѣ хора страдатъ отъ нѣмане идеи — безидеенъ е животътъ имъ, убѣждения нѣматъ. Тѣ иматъ вѣра, която не издържа критика.
към втори вариант >>
Ти мислишъ да станешъ богатъ, а другъ нѣкой, комуто дѣдото умрѣлъ и оставилъ наслѣдство, получава паритѣ.
(втори вариант)
Послѣ, мине ти мисъльта: да ги скрия поне нѣкѫдѣ. Ти помислишъ, но се откажешъ, а този, който е открадналъ паритѣ, крие вече торбата. Туй, което вие сте намислили, другъ го върши. Послѣ вие казвате: е, да стана богатъ човѣкъ! Когато изказвате желание да станете богатъ, въ дадения моментъ, нѣкому дѣдото умрѣлъ и му пишатъ, че му се падатъ 10 милиона лева наслѣдство.
Ти мислишъ да станешъ богатъ, а другъ нѣкой, комуто дѣдото умрѣлъ и оставилъ наслѣдство, получава паритѣ.
Искашъ да ударишъ нѣкого, но не го направяшъ; другъ вече бие нѣкого. Всѣко нѣщо, което въ дадения моментъ мислите, е вѣрно. Дойде ви нѣкоя мисъль. Спрете се въ себе си и кажете: то е станало вече. Дойде ви въ ума мисъльта да направитѣ нѣкѫдѣ училище, но нѣмате достатъчно средства.
към втори вариант >>
Нѣкои отъ васъ страдате. Защо?
(втори вариант)
Когато вземешъ отъ нѣкого нѣщо и се подпишешъ на полицата, той по закона те хваща. Другъ нѣкой направи едно добро, казва: азъ не искамъ нищо, отъ любовъ направихъ това. Този човѣкъ комуто е направено това добро въ този животъ дохожда и по сѫщия законъ направя едно добро по любовъ на сѫщия човѣкъ. По любовъ ще ти направятъ едно добро, по любовь ще отговоришъ. Слѣдователно, има два вида добро: еднитѣ работятъ по задължение, а другитѣ —по любовь, Такива трѣбва да сѫ вѫтрѣшнитѣ ви разбирания; така трѣбва да разсѫждавате, за да се освободите отъ дребнавоститѣ на живота.
Нѣкои отъ васъ страдате. Защо?
— Парички нѣмате. Всички страдате за пари. Азъ, обаче, мисля, че съврѣменнитѣ хора страдатъ отъ нѣмане идеи — безидеенъ е животътъ имъ, убѣждения нѣматъ. Тѣ иматъ вѣра, която не издържа критика. Разправяше ми единъ евангелски проповѣдникъ единъ дѣйствителенъ примѣръ отъ своя животъ.
към втори вариант >>
Искашъ да ударишъ нѣкого, но не го направяшъ; другъ вече бие нѣкого.
(втори вариант)
Ти помислишъ, но се откажешъ, а този, който е открадналъ паритѣ, крие вече торбата. Туй, което вие сте намислили, другъ го върши. Послѣ вие казвате: е, да стана богатъ човѣкъ! Когато изказвате желание да станете богатъ, въ дадения моментъ, нѣкому дѣдото умрѣлъ и му пишатъ, че му се падатъ 10 милиона лева наслѣдство. Ти мислишъ да станешъ богатъ, а другъ нѣкой, комуто дѣдото умрѣлъ и оставилъ наслѣдство, получава паритѣ.
Искашъ да ударишъ нѣкого, но не го направяшъ; другъ вече бие нѣкого.
Всѣко нѣщо, което въ дадения моментъ мислите, е вѣрно. Дойде ви нѣкоя мисъль. Спрете се въ себе си и кажете: то е станало вече. Дойде ви въ ума мисъльта да направитѣ нѣкѫдѣ училище, но нѣмате достатъчно средства. Нѣкой вече го е направилъ.
към втори вариант >>
— Парички нѣмате.
(втори вариант)
Другъ нѣкой направи едно добро, казва: азъ не искамъ нищо, отъ любовъ направихъ това. Този човѣкъ комуто е направено това добро въ този животъ дохожда и по сѫщия законъ направя едно добро по любовъ на сѫщия човѣкъ. По любовъ ще ти направятъ едно добро, по любовь ще отговоришъ. Слѣдователно, има два вида добро: еднитѣ работятъ по задължение, а другитѣ —по любовь, Такива трѣбва да сѫ вѫтрѣшнитѣ ви разбирания; така трѣбва да разсѫждавате, за да се освободите отъ дребнавоститѣ на живота. Нѣкои отъ васъ страдате. Защо?
— Парички нѣмате.
Всички страдате за пари. Азъ, обаче, мисля, че съврѣменнитѣ хора страдатъ отъ нѣмане идеи — безидеенъ е животътъ имъ, убѣждения нѣматъ. Тѣ иматъ вѣра, която не издържа критика. Разправяше ми единъ евангелски проповѣдникъ единъ дѣйствителенъ примѣръ отъ своя животъ. Той билъ проповѣдникъ въ Русе, но живѣлъ въ едно близко село.
към втори вариант >>
Всѣко нѣщо, което въ дадения моментъ мислите, е вѣрно.
(втори вариант)
Туй, което вие сте намислили, другъ го върши. Послѣ вие казвате: е, да стана богатъ човѣкъ! Когато изказвате желание да станете богатъ, въ дадения моментъ, нѣкому дѣдото умрѣлъ и му пишатъ, че му се падатъ 10 милиона лева наслѣдство. Ти мислишъ да станешъ богатъ, а другъ нѣкой, комуто дѣдото умрѣлъ и оставилъ наслѣдство, получава паритѣ. Искашъ да ударишъ нѣкого, но не го направяшъ; другъ вече бие нѣкого.
Всѣко нѣщо, което въ дадения моментъ мислите, е вѣрно.
Дойде ви нѣкоя мисъль. Спрете се въ себе си и кажете: то е станало вече. Дойде ви въ ума мисъльта да направитѣ нѣкѫдѣ училище, но нѣмате достатъчно средства. Нѣкой вече го е направилъ. Въ Англия, въ Америка, или другадѣ, това училище е направено вече.
към втори вариант >>
Всички страдате за пари.
(втори вариант)
Този човѣкъ комуто е направено това добро въ този животъ дохожда и по сѫщия законъ направя едно добро по любовъ на сѫщия човѣкъ. По любовъ ще ти направятъ едно добро, по любовь ще отговоришъ. Слѣдователно, има два вида добро: еднитѣ работятъ по задължение, а другитѣ —по любовь, Такива трѣбва да сѫ вѫтрѣшнитѣ ви разбирания; така трѣбва да разсѫждавате, за да се освободите отъ дребнавоститѣ на живота. Нѣкои отъ васъ страдате. Защо? — Парички нѣмате.
Всички страдате за пари.
Азъ, обаче, мисля, че съврѣменнитѣ хора страдатъ отъ нѣмане идеи — безидеенъ е животътъ имъ, убѣждения нѣматъ. Тѣ иматъ вѣра, която не издържа критика. Разправяше ми единъ евангелски проповѣдникъ единъ дѣйствителенъ примѣръ отъ своя животъ. Той билъ проповѣдникъ въ Русе, но живѣлъ въ едно близко село. Единъ день отивалъ въ Русе, прѣди Великденъ, придружавалъ го единъ селянинъ.
към втори вариант >>
Дойде ви нѣкоя мисъль.
(втори вариант)
Послѣ вие казвате: е, да стана богатъ човѣкъ! Когато изказвате желание да станете богатъ, въ дадения моментъ, нѣкому дѣдото умрѣлъ и му пишатъ, че му се падатъ 10 милиона лева наслѣдство. Ти мислишъ да станешъ богатъ, а другъ нѣкой, комуто дѣдото умрѣлъ и оставилъ наслѣдство, получава паритѣ. Искашъ да ударишъ нѣкого, но не го направяшъ; другъ вече бие нѣкого. Всѣко нѣщо, което въ дадения моментъ мислите, е вѣрно.
Дойде ви нѣкоя мисъль.
Спрете се въ себе си и кажете: то е станало вече. Дойде ви въ ума мисъльта да направитѣ нѣкѫдѣ училище, но нѣмате достатъчно средства. Нѣкой вече го е направилъ. Въ Англия, въ Америка, или другадѣ, това училище е направено вече. Това е по отношение на всички материални работи.
към втори вариант >>
Азъ, обаче, мисля, че съврѣменнитѣ хора страдатъ отъ нѣмане идеи — безидеенъ е животътъ имъ, убѣждения нѣматъ.
(втори вариант)
По любовъ ще ти направятъ едно добро, по любовь ще отговоришъ. Слѣдователно, има два вида добро: еднитѣ работятъ по задължение, а другитѣ —по любовь, Такива трѣбва да сѫ вѫтрѣшнитѣ ви разбирания; така трѣбва да разсѫждавате, за да се освободите отъ дребнавоститѣ на живота. Нѣкои отъ васъ страдате. Защо? — Парички нѣмате. Всички страдате за пари.
Азъ, обаче, мисля, че съврѣменнитѣ хора страдатъ отъ нѣмане идеи — безидеенъ е животътъ имъ, убѣждения нѣматъ.
Тѣ иматъ вѣра, която не издържа критика. Разправяше ми единъ евангелски проповѣдникъ единъ дѣйствителенъ примѣръ отъ своя животъ. Той билъ проповѣдникъ въ Русе, но живѣлъ въ едно близко село. Единъ день отивалъ въ Русе, прѣди Великденъ, придружавалъ го единъ селянинъ. Селянинътъ каралъ една крава и едно теле.
към втори вариант >>
Спрете се въ себе си и кажете: то е станало вече.
(втори вариант)
Когато изказвате желание да станете богатъ, въ дадения моментъ, нѣкому дѣдото умрѣлъ и му пишатъ, че му се падатъ 10 милиона лева наслѣдство. Ти мислишъ да станешъ богатъ, а другъ нѣкой, комуто дѣдото умрѣлъ и оставилъ наслѣдство, получава паритѣ. Искашъ да ударишъ нѣкого, но не го направяшъ; другъ вече бие нѣкого. Всѣко нѣщо, което въ дадения моментъ мислите, е вѣрно. Дойде ви нѣкоя мисъль.
Спрете се въ себе си и кажете: то е станало вече.
Дойде ви въ ума мисъльта да направитѣ нѣкѫдѣ училище, но нѣмате достатъчно средства. Нѣкой вече го е направилъ. Въ Англия, въ Америка, или другадѣ, това училище е направено вече. Това е по отношение на всички материални работи. Въ другитѣ свѣтове това нѣщо става по отношение на духовнитѣ работи.
към втори вариант >>
Тѣ иматъ вѣра, която не издържа критика.
(втори вариант)
Слѣдователно, има два вида добро: еднитѣ работятъ по задължение, а другитѣ —по любовь, Такива трѣбва да сѫ вѫтрѣшнитѣ ви разбирания; така трѣбва да разсѫждавате, за да се освободите отъ дребнавоститѣ на живота. Нѣкои отъ васъ страдате. Защо? — Парички нѣмате. Всички страдате за пари. Азъ, обаче, мисля, че съврѣменнитѣ хора страдатъ отъ нѣмане идеи — безидеенъ е животътъ имъ, убѣждения нѣматъ.
Тѣ иматъ вѣра, която не издържа критика.
Разправяше ми единъ евангелски проповѣдникъ единъ дѣйствителенъ примѣръ отъ своя животъ. Той билъ проповѣдникъ въ Русе, но живѣлъ въ едно близко село. Единъ день отивалъ въ Русе, прѣди Великденъ, придружавалъ го единъ селянинъ. Селянинътъ каралъ една крава и едно теле. Проповѣдникътъ искалъ да го обърне къмъ Бога и почналъ да му разправя, какъ Христосъ дошълъ на земята, какъ искалъ да спаси човѣцитѣ и т. н.
към втори вариант >>
Дойде ви въ ума мисъльта да направитѣ нѣкѫдѣ училище, но нѣмате достатъчно средства.
(втори вариант)
Ти мислишъ да станешъ богатъ, а другъ нѣкой, комуто дѣдото умрѣлъ и оставилъ наслѣдство, получава паритѣ. Искашъ да ударишъ нѣкого, но не го направяшъ; другъ вече бие нѣкого. Всѣко нѣщо, което въ дадения моментъ мислите, е вѣрно. Дойде ви нѣкоя мисъль. Спрете се въ себе си и кажете: то е станало вече.
Дойде ви въ ума мисъльта да направитѣ нѣкѫдѣ училище, но нѣмате достатъчно средства.
Нѣкой вече го е направилъ. Въ Англия, въ Америка, или другадѣ, това училище е направено вече. Това е по отношение на всички материални работи. Въ другитѣ свѣтове това нѣщо става по отношение на духовнитѣ работи. Замислите да подигнете нѣкой народъ.
към втори вариант >>
Разправяше ми единъ евангелски проповѣдникъ единъ дѣйствителенъ примѣръ отъ своя животъ.
(втори вариант)
Нѣкои отъ васъ страдате. Защо? — Парички нѣмате. Всички страдате за пари. Азъ, обаче, мисля, че съврѣменнитѣ хора страдатъ отъ нѣмане идеи — безидеенъ е животътъ имъ, убѣждения нѣматъ. Тѣ иматъ вѣра, която не издържа критика.
Разправяше ми единъ евангелски проповѣдникъ единъ дѣйствителенъ примѣръ отъ своя животъ.
Той билъ проповѣдникъ въ Русе, но живѣлъ въ едно близко село. Единъ день отивалъ въ Русе, прѣди Великденъ, придружавалъ го единъ селянинъ. Селянинътъ каралъ една крава и едно теле. Проповѣдникътъ искалъ да го обърне къмъ Бога и почналъ да му разправя, какъ Христосъ дошълъ на земята, какъ искалъ да спаси човѣцитѣ и т. н. Селянинътъ казва: приятелю, хубави нѣща разправяшъ, не съмъ срѣщалъ другъ човѣкъ като тебе.
към втори вариант >>
Нѣкой вече го е направилъ.
(втори вариант)
Искашъ да ударишъ нѣкого, но не го направяшъ; другъ вече бие нѣкого. Всѣко нѣщо, което въ дадения моментъ мислите, е вѣрно. Дойде ви нѣкоя мисъль. Спрете се въ себе си и кажете: то е станало вече. Дойде ви въ ума мисъльта да направитѣ нѣкѫдѣ училище, но нѣмате достатъчно средства.
Нѣкой вече го е направилъ.
Въ Англия, въ Америка, или другадѣ, това училище е направено вече. Това е по отношение на всички материални работи. Въ другитѣ свѣтове това нѣщо става по отношение на духовнитѣ работи. Замислите да подигнете нѣкой народъ. Нѣкой ангелъ.
към втори вариант >>
Той билъ проповѣдникъ въ Русе, но живѣлъ въ едно близко село.
(втори вариант)
— Парички нѣмате. Всички страдате за пари. Азъ, обаче, мисля, че съврѣменнитѣ хора страдатъ отъ нѣмане идеи — безидеенъ е животътъ имъ, убѣждения нѣматъ. Тѣ иматъ вѣра, която не издържа критика. Разправяше ми единъ евангелски проповѣдникъ единъ дѣйствителенъ примѣръ отъ своя животъ.
Той билъ проповѣдникъ въ Русе, но живѣлъ въ едно близко село.
Единъ день отивалъ въ Русе, прѣди Великденъ, придружавалъ го единъ селянинъ. Селянинътъ каралъ една крава и едно теле. Проповѣдникътъ искалъ да го обърне къмъ Бога и почналъ да му разправя, какъ Христосъ дошълъ на земята, какъ искалъ да спаси човѣцитѣ и т. н. Селянинътъ казва: приятелю, хубави нѣща разправяшъ, не съмъ срѣщалъ другъ човѣкъ като тебе. И нашитѣ свещеници все такива нѣща разправятъ, но не изпълняватъ.
към втори вариант >>
Въ Англия, въ Америка, или другадѣ, това училище е направено вече.
(втори вариант)
Всѣко нѣщо, което въ дадения моментъ мислите, е вѣрно. Дойде ви нѣкоя мисъль. Спрете се въ себе си и кажете: то е станало вече. Дойде ви въ ума мисъльта да направитѣ нѣкѫдѣ училище, но нѣмате достатъчно средства. Нѣкой вече го е направилъ.
Въ Англия, въ Америка, или другадѣ, това училище е направено вече.
Това е по отношение на всички материални работи. Въ другитѣ свѣтове това нѣщо става по отношение на духовнитѣ работи. Замислите да подигнете нѣкой народъ. Нѣкой ангелъ. или нѣкой светия е турилъ вече този проектъ въ дѣйствие.
към втори вариант >>
Единъ день отивалъ въ Русе, прѣди Великденъ, придружавалъ го единъ селянинъ.
(втори вариант)
Всички страдате за пари. Азъ, обаче, мисля, че съврѣменнитѣ хора страдатъ отъ нѣмане идеи — безидеенъ е животътъ имъ, убѣждения нѣматъ. Тѣ иматъ вѣра, която не издържа критика. Разправяше ми единъ евангелски проповѣдникъ единъ дѣйствителенъ примѣръ отъ своя животъ. Той билъ проповѣдникъ въ Русе, но живѣлъ въ едно близко село.
Единъ день отивалъ въ Русе, прѣди Великденъ, придружавалъ го единъ селянинъ.
Селянинътъ каралъ една крава и едно теле. Проповѣдникътъ искалъ да го обърне къмъ Бога и почналъ да му разправя, какъ Христосъ дошълъ на земята, какъ искалъ да спаси човѣцитѣ и т. н. Селянинътъ казва: приятелю, хубави нѣща разправяшъ, не съмъ срѣщалъ другъ човѣкъ като тебе. И нашитѣ свещеници все такива нѣща разправятъ, но не изпълняватъ. Вижъ дрехитѣ ми, какъ сѫ скѫсани!
към втори вариант >>
Това е по отношение на всички материални работи.
(втори вариант)
Дойде ви нѣкоя мисъль. Спрете се въ себе си и кажете: то е станало вече. Дойде ви въ ума мисъльта да направитѣ нѣкѫдѣ училище, но нѣмате достатъчно средства. Нѣкой вече го е направилъ. Въ Англия, въ Америка, или другадѣ, това училище е направено вече.
Това е по отношение на всички материални работи.
Въ другитѣ свѣтове това нѣщо става по отношение на духовнитѣ работи. Замислите да подигнете нѣкой народъ. Нѣкой ангелъ. или нѣкой светия е турилъ вече този проектъ въ дѣйствие. Всичко, каквото мислите, става.
към втори вариант >>
Селянинътъ каралъ една крава и едно теле.
(втори вариант)
Азъ, обаче, мисля, че съврѣменнитѣ хора страдатъ отъ нѣмане идеи — безидеенъ е животътъ имъ, убѣждения нѣматъ. Тѣ иматъ вѣра, която не издържа критика. Разправяше ми единъ евангелски проповѣдникъ единъ дѣйствителенъ примѣръ отъ своя животъ. Той билъ проповѣдникъ въ Русе, но живѣлъ въ едно близко село. Единъ день отивалъ въ Русе, прѣди Великденъ, придружавалъ го единъ селянинъ.
Селянинътъ каралъ една крава и едно теле.
Проповѣдникътъ искалъ да го обърне къмъ Бога и почналъ да му разправя, какъ Христосъ дошълъ на земята, какъ искалъ да спаси човѣцитѣ и т. н. Селянинътъ казва: приятелю, хубави нѣща разправяшъ, не съмъ срѣщалъ другъ човѣкъ като тебе. И нашитѣ свещеници все такива нѣща разправятъ, но не изпълняватъ. Вижъ дрехитѣ ми, какъ сѫ скѫсани! Цървулитѣ, шапката ми —сѫщо; пъкъ и дѣца имамъ.
към втори вариант >>
Въ другитѣ свѣтове това нѣщо става по отношение на духовнитѣ работи.
(втори вариант)
Спрете се въ себе си и кажете: то е станало вече. Дойде ви въ ума мисъльта да направитѣ нѣкѫдѣ училище, но нѣмате достатъчно средства. Нѣкой вече го е направилъ. Въ Англия, въ Америка, или другадѣ, това училище е направено вече. Това е по отношение на всички материални работи.
Въ другитѣ свѣтове това нѣщо става по отношение на духовнитѣ работи.
Замислите да подигнете нѣкой народъ. Нѣкой ангелъ. или нѣкой светия е турилъ вече този проектъ въ дѣйствие. Всичко, каквото мислите, става. На туй основание ние казваме: слънцето грѣе заради мене. Защо?
към втори вариант >>
Проповѣдникътъ искалъ да го обърне къмъ Бога и почналъ да му разправя, какъ Христосъ дошълъ на земята, какъ искалъ да спаси човѣцитѣ и т. н.
(втори вариант)
Тѣ иматъ вѣра, която не издържа критика. Разправяше ми единъ евангелски проповѣдникъ единъ дѣйствителенъ примѣръ отъ своя животъ. Той билъ проповѣдникъ въ Русе, но живѣлъ въ едно близко село. Единъ день отивалъ въ Русе, прѣди Великденъ, придружавалъ го единъ селянинъ. Селянинътъ каралъ една крава и едно теле.
Проповѣдникътъ искалъ да го обърне къмъ Бога и почналъ да му разправя, какъ Христосъ дошълъ на земята, какъ искалъ да спаси човѣцитѣ и т. н.
Селянинътъ казва: приятелю, хубави нѣща разправяшъ, не съмъ срѣщалъ другъ човѣкъ като тебе. И нашитѣ свещеници все такива нѣща разправятъ, но не изпълняватъ. Вижъ дрехитѣ ми, какъ сѫ скѫсани! Цървулитѣ, шапката ми —сѫщо; пъкъ и дѣца имамъ. Карамъ тази крава въ града да я продамъ.
към втори вариант >>
Замислите да подигнете нѣкой народъ.
(втори вариант)
Дойде ви въ ума мисъльта да направитѣ нѣкѫдѣ училище, но нѣмате достатъчно средства. Нѣкой вече го е направилъ. Въ Англия, въ Америка, или другадѣ, това училище е направено вече. Това е по отношение на всички материални работи. Въ другитѣ свѣтове това нѣщо става по отношение на духовнитѣ работи.
Замислите да подигнете нѣкой народъ.
Нѣкой ангелъ. или нѣкой светия е турилъ вече този проектъ въ дѣйствие. Всичко, каквото мислите, става. На туй основание ние казваме: слънцето грѣе заради мене. Защо? Господъ, който е направилъ слънцето, като го види чрѣзъ мене, казва: азъ направихъ това слънце.
към втори вариант >>
Селянинътъ казва: приятелю, хубави нѣща разправяшъ, не съмъ срѣщалъ другъ човѣкъ като тебе.
(втори вариант)
Разправяше ми единъ евангелски проповѣдникъ единъ дѣйствителенъ примѣръ отъ своя животъ. Той билъ проповѣдникъ въ Русе, но живѣлъ въ едно близко село. Единъ день отивалъ въ Русе, прѣди Великденъ, придружавалъ го единъ селянинъ. Селянинътъ каралъ една крава и едно теле. Проповѣдникътъ искалъ да го обърне къмъ Бога и почналъ да му разправя, какъ Христосъ дошълъ на земята, какъ искалъ да спаси човѣцитѣ и т. н.
Селянинътъ казва: приятелю, хубави нѣща разправяшъ, не съмъ срѣщалъ другъ човѣкъ като тебе.
И нашитѣ свещеници все такива нѣща разправятъ, но не изпълняватъ. Вижъ дрехитѣ ми, какъ сѫ скѫсани! Цървулитѣ, шапката ми —сѫщо; пъкъ и дѣца имамъ. Карамъ тази крава въ града да я продамъ. Ето, Великденъ иде, нѣмамъ нито петь пари; търсихъ работа, но не намѣрихъ.
към втори вариант >>
Нѣкой ангелъ.
(втори вариант)
Нѣкой вече го е направилъ. Въ Англия, въ Америка, или другадѣ, това училище е направено вече. Това е по отношение на всички материални работи. Въ другитѣ свѣтове това нѣщо става по отношение на духовнитѣ работи. Замислите да подигнете нѣкой народъ.
Нѣкой ангелъ.
или нѣкой светия е турилъ вече този проектъ въ дѣйствие. Всичко, каквото мислите, става. На туй основание ние казваме: слънцето грѣе заради мене. Защо? Господъ, който е направилъ слънцето, като го види чрѣзъ мене, казва: азъ направихъ това слънце. И азъ кавамъ: азъ го направихъ.
към втори вариант >>
И нашитѣ свещеници все такива нѣща разправятъ, но не изпълняватъ.
(втори вариант)
Той билъ проповѣдникъ въ Русе, но живѣлъ въ едно близко село. Единъ день отивалъ въ Русе, прѣди Великденъ, придружавалъ го единъ селянинъ. Селянинътъ каралъ една крава и едно теле. Проповѣдникътъ искалъ да го обърне къмъ Бога и почналъ да му разправя, какъ Христосъ дошълъ на земята, какъ искалъ да спаси човѣцитѣ и т. н. Селянинътъ казва: приятелю, хубави нѣща разправяшъ, не съмъ срѣщалъ другъ човѣкъ като тебе.
И нашитѣ свещеници все такива нѣща разправятъ, но не изпълняватъ.
Вижъ дрехитѣ ми, какъ сѫ скѫсани! Цървулитѣ, шапката ми —сѫщо; пъкъ и дѣца имамъ. Карамъ тази крава въ града да я продамъ. Ето, Великденъ иде, нѣмамъ нито петь пари; търсихъ работа, но не намѣрихъ. Чувамъ, казва проповѣдникътъ, единъ гласъ, който ми казва: ти имашъ новъ костюмъ, затова ще дадешъ дрехитѣ си на този селянинъ.
към втори вариант >>
или нѣкой светия е турилъ вече този проектъ въ дѣйствие.
(втори вариант)
Въ Англия, въ Америка, или другадѣ, това училище е направено вече. Това е по отношение на всички материални работи. Въ другитѣ свѣтове това нѣщо става по отношение на духовнитѣ работи. Замислите да подигнете нѣкой народъ. Нѣкой ангелъ.
или нѣкой светия е турилъ вече този проектъ въ дѣйствие.
Всичко, каквото мислите, става. На туй основание ние казваме: слънцето грѣе заради мене. Защо? Господъ, който е направилъ слънцето, като го види чрѣзъ мене, казва: азъ направихъ това слънце. И азъ кавамъ: азъ го направихъ. Да кажа, че не съмъ го направилъ, то значи да отричамъ реалностьта на нѣщата.
към втори вариант >>
Вижъ дрехитѣ ми, какъ сѫ скѫсани!
(втори вариант)
Единъ день отивалъ въ Русе, прѣди Великденъ, придружавалъ го единъ селянинъ. Селянинътъ каралъ една крава и едно теле. Проповѣдникътъ искалъ да го обърне къмъ Бога и почналъ да му разправя, какъ Христосъ дошълъ на земята, какъ искалъ да спаси човѣцитѣ и т. н. Селянинътъ казва: приятелю, хубави нѣща разправяшъ, не съмъ срѣщалъ другъ човѣкъ като тебе. И нашитѣ свещеници все такива нѣща разправятъ, но не изпълняватъ.
Вижъ дрехитѣ ми, какъ сѫ скѫсани!
Цървулитѣ, шапката ми —сѫщо; пъкъ и дѣца имамъ. Карамъ тази крава въ града да я продамъ. Ето, Великденъ иде, нѣмамъ нито петь пари; търсихъ работа, но не намѣрихъ. Чувамъ, казва проповѣдникътъ, единъ гласъ, който ми казва: ти имашъ новъ костюмъ, затова ще дадешъ дрехитѣ си на този селянинъ. Проповѣдникътъ стои цѣла нощь и се бори, да даде ли дрехитѣ си на селянина, или да не ги дава.
към втори вариант >>
Всичко, каквото мислите, става.
(втори вариант)
Това е по отношение на всички материални работи. Въ другитѣ свѣтове това нѣщо става по отношение на духовнитѣ работи. Замислите да подигнете нѣкой народъ. Нѣкой ангелъ. или нѣкой светия е турилъ вече този проектъ въ дѣйствие.
Всичко, каквото мислите, става.
На туй основание ние казваме: слънцето грѣе заради мене. Защо? Господъ, който е направилъ слънцето, като го види чрѣзъ мене, казва: азъ направихъ това слънце. И азъ кавамъ: азъ го направихъ. Да кажа, че не съмъ го направилъ, то значи да отричамъ реалностьта на нѣщата. Ти разсѫждавашъ като човѣкъ, като материално сѫщество, като отдѣлна личность, а не като сѫщество, което е свързано съ Бога.
към втори вариант >>
Цървулитѣ, шапката ми —сѫщо; пъкъ и дѣца имамъ.
(втори вариант)
Селянинътъ каралъ една крава и едно теле. Проповѣдникътъ искалъ да го обърне къмъ Бога и почналъ да му разправя, какъ Христосъ дошълъ на земята, какъ искалъ да спаси човѣцитѣ и т. н. Селянинътъ казва: приятелю, хубави нѣща разправяшъ, не съмъ срѣщалъ другъ човѣкъ като тебе. И нашитѣ свещеници все такива нѣща разправятъ, но не изпълняватъ. Вижъ дрехитѣ ми, какъ сѫ скѫсани!
Цървулитѣ, шапката ми —сѫщо; пъкъ и дѣца имамъ.
Карамъ тази крава въ града да я продамъ. Ето, Великденъ иде, нѣмамъ нито петь пари; търсихъ работа, но не намѣрихъ. Чувамъ, казва проповѣдникътъ, единъ гласъ, който ми казва: ти имашъ новъ костюмъ, затова ще дадешъ дрехитѣ си на този селянинъ. Проповѣдникътъ стои цѣла нощь и се бори, да даде ли дрехитѣ си на селянина, или да не ги дава. Отдѣ се намѣри тази беля изъ пѫтя, та трѣбваше да му проповѣдвамъ?
към втори вариант >>
На туй основание ние казваме: слънцето грѣе заради мене. Защо?
(втори вариант)
Въ другитѣ свѣтове това нѣщо става по отношение на духовнитѣ работи. Замислите да подигнете нѣкой народъ. Нѣкой ангелъ. или нѣкой светия е турилъ вече този проектъ въ дѣйствие. Всичко, каквото мислите, става.
На туй основание ние казваме: слънцето грѣе заради мене. Защо?
Господъ, който е направилъ слънцето, като го види чрѣзъ мене, казва: азъ направихъ това слънце. И азъ кавамъ: азъ го направихъ. Да кажа, че не съмъ го направилъ, то значи да отричамъ реалностьта на нѣщата. Ти разсѫждавашъ като човѣкъ, като материално сѫщество, като отдѣлна личность, а не като сѫщество, което е свързано съ Бога. „Азъ го направихъ вѫтрѣ въ тебе” говори Господъ.
към втори вариант >>
Карамъ тази крава въ града да я продамъ.
(втори вариант)
Проповѣдникътъ искалъ да го обърне къмъ Бога и почналъ да му разправя, какъ Христосъ дошълъ на земята, какъ искалъ да спаси човѣцитѣ и т. н. Селянинътъ казва: приятелю, хубави нѣща разправяшъ, не съмъ срѣщалъ другъ човѣкъ като тебе. И нашитѣ свещеници все такива нѣща разправятъ, но не изпълняватъ. Вижъ дрехитѣ ми, какъ сѫ скѫсани! Цървулитѣ, шапката ми —сѫщо; пъкъ и дѣца имамъ.
Карамъ тази крава въ града да я продамъ.
Ето, Великденъ иде, нѣмамъ нито петь пари; търсихъ работа, но не намѣрихъ. Чувамъ, казва проповѣдникътъ, единъ гласъ, който ми казва: ти имашъ новъ костюмъ, затова ще дадешъ дрехитѣ си на този селянинъ. Проповѣдникътъ стои цѣла нощь и се бори, да даде ли дрехитѣ си на селянина, или да не ги дава. Отдѣ се намѣри тази беля изъ пѫтя, та трѣбваше да му проповѣдвамъ? Но, става рано сутриньта, събира палтото, жилетката, шапката и цървулитѣ си, отива и ги занася на селянина.
към втори вариант >>
Господъ, който е направилъ слънцето, като го види чрѣзъ мене, казва: азъ направихъ това слънце.
(втори вариант)
Замислите да подигнете нѣкой народъ. Нѣкой ангелъ. или нѣкой светия е турилъ вече този проектъ въ дѣйствие. Всичко, каквото мислите, става. На туй основание ние казваме: слънцето грѣе заради мене. Защо?
Господъ, който е направилъ слънцето, като го види чрѣзъ мене, казва: азъ направихъ това слънце.
И азъ кавамъ: азъ го направихъ. Да кажа, че не съмъ го направилъ, то значи да отричамъ реалностьта на нѣщата. Ти разсѫждавашъ като човѣкъ, като материално сѫщество, като отдѣлна личность, а не като сѫщество, което е свързано съ Бога. „Азъ го направихъ вѫтрѣ въ тебе” говори Господъ. Господъ каже: азъ направихъ слънцето.
към втори вариант >>
Ето, Великденъ иде, нѣмамъ нито петь пари; търсихъ работа, но не намѣрихъ.
(втори вариант)
Селянинътъ казва: приятелю, хубави нѣща разправяшъ, не съмъ срѣщалъ другъ човѣкъ като тебе. И нашитѣ свещеници все такива нѣща разправятъ, но не изпълняватъ. Вижъ дрехитѣ ми, какъ сѫ скѫсани! Цървулитѣ, шапката ми —сѫщо; пъкъ и дѣца имамъ. Карамъ тази крава въ града да я продамъ.
Ето, Великденъ иде, нѣмамъ нито петь пари; търсихъ работа, но не намѣрихъ.
Чувамъ, казва проповѣдникътъ, единъ гласъ, който ми казва: ти имашъ новъ костюмъ, затова ще дадешъ дрехитѣ си на този селянинъ. Проповѣдникътъ стои цѣла нощь и се бори, да даде ли дрехитѣ си на селянина, или да не ги дава. Отдѣ се намѣри тази беля изъ пѫтя, та трѣбваше да му проповѣдвамъ? Но, става рано сутриньта, събира палтото, жилетката, шапката и цървулитѣ си, отива и ги занася на селянина. Селянинътъ остава много благодаренъ.
към втори вариант >>
И азъ кавамъ: азъ го направихъ.
(втори вариант)
Нѣкой ангелъ. или нѣкой светия е турилъ вече този проектъ въ дѣйствие. Всичко, каквото мислите, става. На туй основание ние казваме: слънцето грѣе заради мене. Защо? Господъ, който е направилъ слънцето, като го види чрѣзъ мене, казва: азъ направихъ това слънце.
И азъ кавамъ: азъ го направихъ.
Да кажа, че не съмъ го направилъ, то значи да отричамъ реалностьта на нѣщата. Ти разсѫждавашъ като човѣкъ, като материално сѫщество, като отдѣлна личность, а не като сѫщество, което е свързано съ Бога. „Азъ го направихъ вѫтрѣ въ тебе” говори Господъ. Господъ каже: азъ направихъ слънцето. Ти ще кажешъ: слънцето грѣе за мене.
към втори вариант >>
Чувамъ, казва проповѣдникътъ, единъ гласъ, който ми казва: ти имашъ новъ костюмъ, затова ще дадешъ дрехитѣ си на този селянинъ.
(втори вариант)
И нашитѣ свещеници все такива нѣща разправятъ, но не изпълняватъ. Вижъ дрехитѣ ми, какъ сѫ скѫсани! Цървулитѣ, шапката ми —сѫщо; пъкъ и дѣца имамъ. Карамъ тази крава въ града да я продамъ. Ето, Великденъ иде, нѣмамъ нито петь пари; търсихъ работа, но не намѣрихъ.
Чувамъ, казва проповѣдникътъ, единъ гласъ, който ми казва: ти имашъ новъ костюмъ, затова ще дадешъ дрехитѣ си на този селянинъ.
Проповѣдникътъ стои цѣла нощь и се бори, да даде ли дрехитѣ си на селянина, или да не ги дава. Отдѣ се намѣри тази беля изъ пѫтя, та трѣбваше да му проповѣдвамъ? Но, става рано сутриньта, събира палтото, жилетката, шапката и цървулитѣ си, отива и ги занася на селянина. Селянинътъ остава много благодаренъ. Казва му виждамъ, че прилагашъ Христовото учение.
към втори вариант >>
Да кажа, че не съмъ го направилъ, то значи да отричамъ реалностьта на нѣщата.
(втори вариант)
или нѣкой светия е турилъ вече този проектъ въ дѣйствие. Всичко, каквото мислите, става. На туй основание ние казваме: слънцето грѣе заради мене. Защо? Господъ, който е направилъ слънцето, като го види чрѣзъ мене, казва: азъ направихъ това слънце. И азъ кавамъ: азъ го направихъ.
Да кажа, че не съмъ го направилъ, то значи да отричамъ реалностьта на нѣщата.
Ти разсѫждавашъ като човѣкъ, като материално сѫщество, като отдѣлна личность, а не като сѫщество, което е свързано съ Бога. „Азъ го направихъ вѫтрѣ въ тебе” говори Господъ. Господъ каже: азъ направихъ слънцето. Ти ще кажешъ: слънцето грѣе за мене. То е хубавото, това е правиятъ отговоръ.
към втори вариант >>
Проповѣдникътъ стои цѣла нощь и се бори, да даде ли дрехитѣ си на селянина, или да не ги дава.
(втори вариант)
Вижъ дрехитѣ ми, какъ сѫ скѫсани! Цървулитѣ, шапката ми —сѫщо; пъкъ и дѣца имамъ. Карамъ тази крава въ града да я продамъ. Ето, Великденъ иде, нѣмамъ нито петь пари; търсихъ работа, но не намѣрихъ. Чувамъ, казва проповѣдникътъ, единъ гласъ, който ми казва: ти имашъ новъ костюмъ, затова ще дадешъ дрехитѣ си на този селянинъ.
Проповѣдникътъ стои цѣла нощь и се бори, да даде ли дрехитѣ си на селянина, или да не ги дава.
Отдѣ се намѣри тази беля изъ пѫтя, та трѣбваше да му проповѣдвамъ? Но, става рано сутриньта, събира палтото, жилетката, шапката и цървулитѣ си, отива и ги занася на селянина. Селянинътъ остава много благодаренъ. Казва му виждамъ, че прилагашъ Христовото учение. Ако всичкитѣ проповѣдници бѣха като тебе, свѣтътъ щѣше да се оправи.
към втори вариант >>
Ти разсѫждавашъ като човѣкъ, като материално сѫщество, като отдѣлна личность, а не като сѫщество, което е свързано съ Бога.
(втори вариант)
Всичко, каквото мислите, става. На туй основание ние казваме: слънцето грѣе заради мене. Защо? Господъ, който е направилъ слънцето, като го види чрѣзъ мене, казва: азъ направихъ това слънце. И азъ кавамъ: азъ го направихъ. Да кажа, че не съмъ го направилъ, то значи да отричамъ реалностьта на нѣщата.
Ти разсѫждавашъ като човѣкъ, като материално сѫщество, като отдѣлна личность, а не като сѫщество, което е свързано съ Бога.
„Азъ го направихъ вѫтрѣ въ тебе” говори Господъ. Господъ каже: азъ направихъ слънцето. Ти ще кажешъ: слънцето грѣе за мене. То е хубавото, това е правиятъ отговоръ. Затова Богъ е направилъ слънцето, да грѣе заради тебе, Излизашъ денемъ и казвашъ: обича ли ме Господъ?
към втори вариант >>
Отдѣ се намѣри тази беля изъ пѫтя, та трѣбваше да му проповѣдвамъ?
(втори вариант)
Цървулитѣ, шапката ми —сѫщо; пъкъ и дѣца имамъ. Карамъ тази крава въ града да я продамъ. Ето, Великденъ иде, нѣмамъ нито петь пари; търсихъ работа, но не намѣрихъ. Чувамъ, казва проповѣдникътъ, единъ гласъ, който ми казва: ти имашъ новъ костюмъ, затова ще дадешъ дрехитѣ си на този селянинъ. Проповѣдникътъ стои цѣла нощь и се бори, да даде ли дрехитѣ си на селянина, или да не ги дава.
Отдѣ се намѣри тази беля изъ пѫтя, та трѣбваше да му проповѣдвамъ?
Но, става рано сутриньта, събира палтото, жилетката, шапката и цървулитѣ си, отива и ги занася на селянина. Селянинътъ остава много благодаренъ. Казва му виждамъ, че прилагашъ Христовото учение. Ако всичкитѣ проповѣдници бѣха като тебе, свѣтътъ щѣше да се оправи. Ние говоримъ да се оправи свѣта, но трѣбва да сме готови да дадемъ новитѣ си дрѣхи.
към втори вариант >>
„Азъ го направихъ вѫтрѣ въ тебе” говори Господъ.
(втори вариант)
На туй основание ние казваме: слънцето грѣе заради мене. Защо? Господъ, който е направилъ слънцето, като го види чрѣзъ мене, казва: азъ направихъ това слънце. И азъ кавамъ: азъ го направихъ. Да кажа, че не съмъ го направилъ, то значи да отричамъ реалностьта на нѣщата. Ти разсѫждавашъ като човѣкъ, като материално сѫщество, като отдѣлна личность, а не като сѫщество, което е свързано съ Бога.
„Азъ го направихъ вѫтрѣ въ тебе” говори Господъ.
Господъ каже: азъ направихъ слънцето. Ти ще кажешъ: слънцето грѣе за мене. То е хубавото, това е правиятъ отговоръ. Затова Богъ е направилъ слънцето, да грѣе заради тебе, Излизашъ денемъ и казвашъ: обича ли ме Господъ? Този е най глупавиятъ въпросъ.
към втори вариант >>
Но, става рано сутриньта, събира палтото, жилетката, шапката и цървулитѣ си, отива и ги занася на селянина.
(втори вариант)
Карамъ тази крава въ града да я продамъ. Ето, Великденъ иде, нѣмамъ нито петь пари; търсихъ работа, но не намѣрихъ. Чувамъ, казва проповѣдникътъ, единъ гласъ, който ми казва: ти имашъ новъ костюмъ, затова ще дадешъ дрехитѣ си на този селянинъ. Проповѣдникътъ стои цѣла нощь и се бори, да даде ли дрехитѣ си на селянина, или да не ги дава. Отдѣ се намѣри тази беля изъ пѫтя, та трѣбваше да му проповѣдвамъ?
Но, става рано сутриньта, събира палтото, жилетката, шапката и цървулитѣ си, отива и ги занася на селянина.
Селянинътъ остава много благодаренъ. Казва му виждамъ, че прилагашъ Христовото учение. Ако всичкитѣ проповѣдници бѣха като тебе, свѣтътъ щѣше да се оправи. Ние говоримъ да се оправи свѣта, но трѣбва да сме готови да дадемъ новитѣ си дрѣхи. Бори се цѣли 24 часа, но трѣбва да ги дадешъ!
към втори вариант >>
Господъ каже: азъ направихъ слънцето.
(втори вариант)
Господъ, който е направилъ слънцето, като го види чрѣзъ мене, казва: азъ направихъ това слънце. И азъ кавамъ: азъ го направихъ. Да кажа, че не съмъ го направилъ, то значи да отричамъ реалностьта на нѣщата. Ти разсѫждавашъ като човѣкъ, като материално сѫщество, като отдѣлна личность, а не като сѫщество, което е свързано съ Бога. „Азъ го направихъ вѫтрѣ въ тебе” говори Господъ.
Господъ каже: азъ направихъ слънцето.
Ти ще кажешъ: слънцето грѣе за мене. То е хубавото, това е правиятъ отговоръ. Затова Богъ е направилъ слънцето, да грѣе заради тебе, Излизашъ денемъ и казвашъ: обича ли ме Господъ? Този е най глупавиятъ въпросъ. Щомъ те грѣе слънцето, Той те обича.
към втори вариант >>
Селянинътъ остава много благодаренъ.
(втори вариант)
Ето, Великденъ иде, нѣмамъ нито петь пари; търсихъ работа, но не намѣрихъ. Чувамъ, казва проповѣдникътъ, единъ гласъ, който ми казва: ти имашъ новъ костюмъ, затова ще дадешъ дрехитѣ си на този селянинъ. Проповѣдникътъ стои цѣла нощь и се бори, да даде ли дрехитѣ си на селянина, или да не ги дава. Отдѣ се намѣри тази беля изъ пѫтя, та трѣбваше да му проповѣдвамъ? Но, става рано сутриньта, събира палтото, жилетката, шапката и цървулитѣ си, отива и ги занася на селянина.
Селянинътъ остава много благодаренъ.
Казва му виждамъ, че прилагашъ Христовото учение. Ако всичкитѣ проповѣдници бѣха като тебе, свѣтътъ щѣше да се оправи. Ние говоримъ да се оправи свѣта, но трѣбва да сме готови да дадемъ новитѣ си дрѣхи. Бори се цѣли 24 часа, но трѣбва да ги дадешъ! И проповѣдникътъ се борилъ 24 часа, молилъ се, Господъ да му покаже, какво да прави.
към втори вариант >>
Ти ще кажешъ: слънцето грѣе за мене.
(втори вариант)
И азъ кавамъ: азъ го направихъ. Да кажа, че не съмъ го направилъ, то значи да отричамъ реалностьта на нѣщата. Ти разсѫждавашъ като човѣкъ, като материално сѫщество, като отдѣлна личность, а не като сѫщество, което е свързано съ Бога. „Азъ го направихъ вѫтрѣ въ тебе” говори Господъ. Господъ каже: азъ направихъ слънцето.
Ти ще кажешъ: слънцето грѣе за мене.
То е хубавото, това е правиятъ отговоръ. Затова Богъ е направилъ слънцето, да грѣе заради тебе, Излизашъ денемъ и казвашъ: обича ли ме Господъ? Този е най глупавиятъ въпросъ. Щомъ те грѣе слънцето, Той те обича. Господъ казва: азъ направихъ туй слънце да грѣе заради тебе.
към втори вариант >>
Казва му виждамъ, че прилагашъ Христовото учение.
(втори вариант)
Чувамъ, казва проповѣдникътъ, единъ гласъ, който ми казва: ти имашъ новъ костюмъ, затова ще дадешъ дрехитѣ си на този селянинъ. Проповѣдникътъ стои цѣла нощь и се бори, да даде ли дрехитѣ си на селянина, или да не ги дава. Отдѣ се намѣри тази беля изъ пѫтя, та трѣбваше да му проповѣдвамъ? Но, става рано сутриньта, събира палтото, жилетката, шапката и цървулитѣ си, отива и ги занася на селянина. Селянинътъ остава много благодаренъ.
Казва му виждамъ, че прилагашъ Христовото учение.
Ако всичкитѣ проповѣдници бѣха като тебе, свѣтътъ щѣше да се оправи. Ние говоримъ да се оправи свѣта, но трѣбва да сме готови да дадемъ новитѣ си дрѣхи. Бори се цѣли 24 часа, но трѣбва да ги дадешъ! И проповѣдникътъ се борилъ 24 часа, молилъ се, Господъ да му покаже, какво да прави. Той проповѣдва, пъкъ се моли Богъ да му каже, да даде ли дрехите си, или не.
към втори вариант >>
То е хубавото, това е правиятъ отговоръ.
(втори вариант)
Да кажа, че не съмъ го направилъ, то значи да отричамъ реалностьта на нѣщата. Ти разсѫждавашъ като човѣкъ, като материално сѫщество, като отдѣлна личность, а не като сѫщество, което е свързано съ Бога. „Азъ го направихъ вѫтрѣ въ тебе” говори Господъ. Господъ каже: азъ направихъ слънцето. Ти ще кажешъ: слънцето грѣе за мене.
То е хубавото, това е правиятъ отговоръ.
Затова Богъ е направилъ слънцето, да грѣе заради тебе, Излизашъ денемъ и казвашъ: обича ли ме Господъ? Този е най глупавиятъ въпросъ. Щомъ те грѣе слънцето, Той те обича. Господъ казва: азъ направихъ туй слънце да грѣе заради тебе. И тъй, въ живота си всѣкога трѣбва да намѣрите най-правата мисъль.
към втори вариант >>
Ако всичкитѣ проповѣдници бѣха като тебе, свѣтътъ щѣше да се оправи.
(втори вариант)
Проповѣдникътъ стои цѣла нощь и се бори, да даде ли дрехитѣ си на селянина, или да не ги дава. Отдѣ се намѣри тази беля изъ пѫтя, та трѣбваше да му проповѣдвамъ? Но, става рано сутриньта, събира палтото, жилетката, шапката и цървулитѣ си, отива и ги занася на селянина. Селянинътъ остава много благодаренъ. Казва му виждамъ, че прилагашъ Христовото учение.
Ако всичкитѣ проповѣдници бѣха като тебе, свѣтътъ щѣше да се оправи.
Ние говоримъ да се оправи свѣта, но трѣбва да сме готови да дадемъ новитѣ си дрѣхи. Бори се цѣли 24 часа, но трѣбва да ги дадешъ! И проповѣдникътъ се борилъ 24 часа, молилъ се, Господъ да му покаже, какво да прави. Той проповѣдва, пъкъ се моли Богъ да му каже, да даде ли дрехите си, или не. Казвате: ама може нѣкой дяволъ да ни лъже!
към втори вариант >>
Затова Богъ е направилъ слънцето, да грѣе заради тебе, Излизашъ денемъ и казвашъ: обича ли ме Господъ?
(втори вариант)
Ти разсѫждавашъ като човѣкъ, като материално сѫщество, като отдѣлна личность, а не като сѫщество, което е свързано съ Бога. „Азъ го направихъ вѫтрѣ въ тебе” говори Господъ. Господъ каже: азъ направихъ слънцето. Ти ще кажешъ: слънцето грѣе за мене. То е хубавото, това е правиятъ отговоръ.
Затова Богъ е направилъ слънцето, да грѣе заради тебе, Излизашъ денемъ и казвашъ: обича ли ме Господъ?
Този е най глупавиятъ въпросъ. Щомъ те грѣе слънцето, Той те обича. Господъ казва: азъ направихъ туй слънце да грѣе заради тебе. И тъй, въ живота си всѣкога трѣбва да намѣрите най-правата мисъль. Ако чуешъ въ себе си мисъльта: вселената азъ я създадохъ — ще знаете, че това е гласътъ на Бога, гласътъ на Духа Божий, Който говори.
към втори вариант >>
Ние говоримъ да се оправи свѣта, но трѣбва да сме готови да дадемъ новитѣ си дрѣхи.
(втори вариант)
Отдѣ се намѣри тази беля изъ пѫтя, та трѣбваше да му проповѣдвамъ? Но, става рано сутриньта, събира палтото, жилетката, шапката и цървулитѣ си, отива и ги занася на селянина. Селянинътъ остава много благодаренъ. Казва му виждамъ, че прилагашъ Христовото учение. Ако всичкитѣ проповѣдници бѣха като тебе, свѣтътъ щѣше да се оправи.
Ние говоримъ да се оправи свѣта, но трѣбва да сме готови да дадемъ новитѣ си дрѣхи.
Бори се цѣли 24 часа, но трѣбва да ги дадешъ! И проповѣдникътъ се борилъ 24 часа, молилъ се, Господъ да му покаже, какво да прави. Той проповѣдва, пъкъ се моли Богъ да му каже, да даде ли дрехите си, или не. Казвате: ама може нѣкой дяволъ да ни лъже! Толкова дяволи сѫ те лъгали, нека те излъже и още единъ дяволъ, но дай дрехитѣ си на единъ бѣденъ.
към втори вариант >>
Този е най глупавиятъ въпросъ.
(втори вариант)
„Азъ го направихъ вѫтрѣ въ тебе” говори Господъ. Господъ каже: азъ направихъ слънцето. Ти ще кажешъ: слънцето грѣе за мене. То е хубавото, това е правиятъ отговоръ. Затова Богъ е направилъ слънцето, да грѣе заради тебе, Излизашъ денемъ и казвашъ: обича ли ме Господъ?
Този е най глупавиятъ въпросъ.
Щомъ те грѣе слънцето, Той те обича. Господъ казва: азъ направихъ туй слънце да грѣе заради тебе. И тъй, въ живота си всѣкога трѣбва да намѣрите най-правата мисъль. Ако чуешъ въ себе си мисъльта: вселената азъ я създадохъ — ще знаете, че това е гласътъ на Бога, гласътъ на Духа Божий, Който говори. Тогава ти ще кажешъ: заради мене Господи.
към втори вариант >>
Бори се цѣли 24 часа, но трѣбва да ги дадешъ!
(втори вариант)
Но, става рано сутриньта, събира палтото, жилетката, шапката и цървулитѣ си, отива и ги занася на селянина. Селянинътъ остава много благодаренъ. Казва му виждамъ, че прилагашъ Христовото учение. Ако всичкитѣ проповѣдници бѣха като тебе, свѣтътъ щѣше да се оправи. Ние говоримъ да се оправи свѣта, но трѣбва да сме готови да дадемъ новитѣ си дрѣхи.
Бори се цѣли 24 часа, но трѣбва да ги дадешъ!
И проповѣдникътъ се борилъ 24 часа, молилъ се, Господъ да му покаже, какво да прави. Той проповѣдва, пъкъ се моли Богъ да му каже, да даде ли дрехите си, или не. Казвате: ама може нѣкой дяволъ да ни лъже! Толкова дяволи сѫ те лъгали, нека те излъже и още единъ дяволъ, но дай дрехитѣ си на единъ бѣденъ. Поблаженъ е онзи, който дава въ този случай, отколкото този, който разсѫждава.
към втори вариант >>
Щомъ те грѣе слънцето, Той те обича.
(втори вариант)
Господъ каже: азъ направихъ слънцето. Ти ще кажешъ: слънцето грѣе за мене. То е хубавото, това е правиятъ отговоръ. Затова Богъ е направилъ слънцето, да грѣе заради тебе, Излизашъ денемъ и казвашъ: обича ли ме Господъ? Този е най глупавиятъ въпросъ.
Щомъ те грѣе слънцето, Той те обича.
Господъ казва: азъ направихъ туй слънце да грѣе заради тебе. И тъй, въ живота си всѣкога трѣбва да намѣрите най-правата мисъль. Ако чуешъ въ себе си мисъльта: вселената азъ я създадохъ — ще знаете, че това е гласътъ на Бога, гласътъ на Духа Божий, Който говори. Тогава ти ще кажешъ: заради мене Господи. То е изяснение.
към втори вариант >>
И проповѣдникътъ се борилъ 24 часа, молилъ се, Господъ да му покаже, какво да прави.
(втори вариант)
Селянинътъ остава много благодаренъ. Казва му виждамъ, че прилагашъ Христовото учение. Ако всичкитѣ проповѣдници бѣха като тебе, свѣтътъ щѣше да се оправи. Ние говоримъ да се оправи свѣта, но трѣбва да сме готови да дадемъ новитѣ си дрѣхи. Бори се цѣли 24 часа, но трѣбва да ги дадешъ!
И проповѣдникътъ се борилъ 24 часа, молилъ се, Господъ да му покаже, какво да прави.
Той проповѣдва, пъкъ се моли Богъ да му каже, да даде ли дрехите си, или не. Казвате: ама може нѣкой дяволъ да ни лъже! Толкова дяволи сѫ те лъгали, нека те излъже и още единъ дяволъ, но дай дрехитѣ си на единъ бѣденъ. Поблаженъ е онзи, който дава въ този случай, отколкото този, който разсѫждава. Човѣкъ трѣбва да бѫде послѣдователенъ на онова, което проповѣдва.
към втори вариант >>
Господъ казва: азъ направихъ туй слънце да грѣе заради тебе.
(втори вариант)
Ти ще кажешъ: слънцето грѣе за мене. То е хубавото, това е правиятъ отговоръ. Затова Богъ е направилъ слънцето, да грѣе заради тебе, Излизашъ денемъ и казвашъ: обича ли ме Господъ? Този е най глупавиятъ въпросъ. Щомъ те грѣе слънцето, Той те обича.
Господъ казва: азъ направихъ туй слънце да грѣе заради тебе.
И тъй, въ живота си всѣкога трѣбва да намѣрите най-правата мисъль. Ако чуешъ въ себе си мисъльта: вселената азъ я създадохъ — ще знаете, че това е гласътъ на Бога, гласътъ на Духа Божий, Който говори. Тогава ти ще кажешъ: заради мене Господи. То е изяснение. Богъ заради тебе е направилъ тази вселена.
към втори вариант >>
Той проповѣдва, пъкъ се моли Богъ да му каже, да даде ли дрехите си, или не.
(втори вариант)
Казва му виждамъ, че прилагашъ Христовото учение. Ако всичкитѣ проповѣдници бѣха като тебе, свѣтътъ щѣше да се оправи. Ние говоримъ да се оправи свѣта, но трѣбва да сме готови да дадемъ новитѣ си дрѣхи. Бори се цѣли 24 часа, но трѣбва да ги дадешъ! И проповѣдникътъ се борилъ 24 часа, молилъ се, Господъ да му покаже, какво да прави.
Той проповѣдва, пъкъ се моли Богъ да му каже, да даде ли дрехите си, или не.
Казвате: ама може нѣкой дяволъ да ни лъже! Толкова дяволи сѫ те лъгали, нека те излъже и още единъ дяволъ, но дай дрехитѣ си на единъ бѣденъ. Поблаженъ е онзи, който дава въ този случай, отколкото този, който разсѫждава. Човѣкъ трѣбва да бѫде послѣдователенъ на онова, което проповѣдва. Ние трѣбва да приложимъ онова, което проповѣдваме.
към втори вариант >>
И тъй, въ живота си всѣкога трѣбва да намѣрите най-правата мисъль.
(втори вариант)
То е хубавото, това е правиятъ отговоръ. Затова Богъ е направилъ слънцето, да грѣе заради тебе, Излизашъ денемъ и казвашъ: обича ли ме Господъ? Този е най глупавиятъ въпросъ. Щомъ те грѣе слънцето, Той те обича. Господъ казва: азъ направихъ туй слънце да грѣе заради тебе.
И тъй, въ живота си всѣкога трѣбва да намѣрите най-правата мисъль.
Ако чуешъ въ себе си мисъльта: вселената азъ я създадохъ — ще знаете, че това е гласътъ на Бога, гласътъ на Духа Божий, Който говори. Тогава ти ще кажешъ: заради мене Господи. То е изяснение. Богъ заради тебе е направилъ тази вселена. Ти ще го потвърдишъ.
към втори вариант >>
Казвате: ама може нѣкой дяволъ да ни лъже!
(втори вариант)
Ако всичкитѣ проповѣдници бѣха като тебе, свѣтътъ щѣше да се оправи. Ние говоримъ да се оправи свѣта, но трѣбва да сме готови да дадемъ новитѣ си дрѣхи. Бори се цѣли 24 часа, но трѣбва да ги дадешъ! И проповѣдникътъ се борилъ 24 часа, молилъ се, Господъ да му покаже, какво да прави. Той проповѣдва, пъкъ се моли Богъ да му каже, да даде ли дрехите си, или не.
Казвате: ама може нѣкой дяволъ да ни лъже!
Толкова дяволи сѫ те лъгали, нека те излъже и още единъ дяволъ, но дай дрехитѣ си на единъ бѣденъ. Поблаженъ е онзи, който дава въ този случай, отколкото този, който разсѫждава. Човѣкъ трѣбва да бѫде послѣдователенъ на онова, което проповѣдва. Ние трѣбва да приложимъ онова, което проповѣдваме. То е най-вѣрното.
към втори вариант >>
Ако чуешъ въ себе си мисъльта: вселената азъ я създадохъ — ще знаете, че това е гласътъ на Бога, гласътъ на Духа Божий, Който говори.
(втори вариант)
Затова Богъ е направилъ слънцето, да грѣе заради тебе, Излизашъ денемъ и казвашъ: обича ли ме Господъ? Този е най глупавиятъ въпросъ. Щомъ те грѣе слънцето, Той те обича. Господъ казва: азъ направихъ туй слънце да грѣе заради тебе. И тъй, въ живота си всѣкога трѣбва да намѣрите най-правата мисъль.
Ако чуешъ въ себе си мисъльта: вселената азъ я създадохъ — ще знаете, че това е гласътъ на Бога, гласътъ на Духа Божий, Който говори.
Тогава ти ще кажешъ: заради мене Господи. То е изяснение. Богъ заради тебе е направилъ тази вселена. Ти ще го потвърдишъ. Сега ще дойдатъ философитѣ, ще ти казватъ: ами, заради тебе Господъ ще мисли, заради тебъ, малкото човѣче!
към втори вариант >>
Толкова дяволи сѫ те лъгали, нека те излъже и още единъ дяволъ, но дай дрехитѣ си на единъ бѣденъ.
(втори вариант)
Ние говоримъ да се оправи свѣта, но трѣбва да сме готови да дадемъ новитѣ си дрѣхи. Бори се цѣли 24 часа, но трѣбва да ги дадешъ! И проповѣдникътъ се борилъ 24 часа, молилъ се, Господъ да му покаже, какво да прави. Той проповѣдва, пъкъ се моли Богъ да му каже, да даде ли дрехите си, или не. Казвате: ама може нѣкой дяволъ да ни лъже!
Толкова дяволи сѫ те лъгали, нека те излъже и още единъ дяволъ, но дай дрехитѣ си на единъ бѣденъ.
Поблаженъ е онзи, който дава въ този случай, отколкото този, който разсѫждава. Човѣкъ трѣбва да бѫде послѣдователенъ на онова, което проповѣдва. Ние трѣбва да приложимъ онова, което проповѣдваме. То е най-вѣрното. Всѣки човѣкъ трѣбва да прилага.
към втори вариант >>
Тогава ти ще кажешъ: заради мене Господи.
(втори вариант)
Този е най глупавиятъ въпросъ. Щомъ те грѣе слънцето, Той те обича. Господъ казва: азъ направихъ туй слънце да грѣе заради тебе. И тъй, въ живота си всѣкога трѣбва да намѣрите най-правата мисъль. Ако чуешъ въ себе си мисъльта: вселената азъ я създадохъ — ще знаете, че това е гласътъ на Бога, гласътъ на Духа Божий, Който говори.
Тогава ти ще кажешъ: заради мене Господи.
То е изяснение. Богъ заради тебе е направилъ тази вселена. Ти ще го потвърдишъ. Сега ще дойдатъ философитѣ, ще ти казватъ: ами, заради тебе Господъ ще мисли, заради тебъ, малкото човѣче! Този философъ, който разсѫждава така е отъ рода на бръмбаритѣ.
към втори вариант >>
Поблаженъ е онзи, който дава въ този случай, отколкото този, който разсѫждава.
(втори вариант)
Бори се цѣли 24 часа, но трѣбва да ги дадешъ! И проповѣдникътъ се борилъ 24 часа, молилъ се, Господъ да му покаже, какво да прави. Той проповѣдва, пъкъ се моли Богъ да му каже, да даде ли дрехите си, или не. Казвате: ама може нѣкой дяволъ да ни лъже! Толкова дяволи сѫ те лъгали, нека те излъже и още единъ дяволъ, но дай дрехитѣ си на единъ бѣденъ.
Поблаженъ е онзи, който дава въ този случай, отколкото този, който разсѫждава.
Човѣкъ трѣбва да бѫде послѣдователенъ на онова, което проповѣдва. Ние трѣбва да приложимъ онова, което проповѣдваме. То е най-вѣрното. Всѣки човѣкъ трѣбва да прилага. Азъ трѣбва да прилагамъ тъй, както разбирамъ; азъ трѣбва да бѫда послѣдователенъ въ себе си, за да бѫда доволенъ.
към втори вариант >>
То е изяснение.
(втори вариант)
Щомъ те грѣе слънцето, Той те обича. Господъ казва: азъ направихъ туй слънце да грѣе заради тебе. И тъй, въ живота си всѣкога трѣбва да намѣрите най-правата мисъль. Ако чуешъ въ себе си мисъльта: вселената азъ я създадохъ — ще знаете, че това е гласътъ на Бога, гласътъ на Духа Божий, Който говори. Тогава ти ще кажешъ: заради мене Господи.
То е изяснение.
Богъ заради тебе е направилъ тази вселена. Ти ще го потвърдишъ. Сега ще дойдатъ философитѣ, ще ти казватъ: ами, заради тебе Господъ ще мисли, заради тебъ, малкото човѣче! Този философъ, който разсѫждава така е отъ рода на бръмбаритѣ. Той е бръмбарче, Въ него нѣма никаква философия, никакво разбиране.
към втори вариант >>
Човѣкъ трѣбва да бѫде послѣдователенъ на онова, което проповѣдва.
(втори вариант)
И проповѣдникътъ се борилъ 24 часа, молилъ се, Господъ да му покаже, какво да прави. Той проповѣдва, пъкъ се моли Богъ да му каже, да даде ли дрехите си, или не. Казвате: ама може нѣкой дяволъ да ни лъже! Толкова дяволи сѫ те лъгали, нека те излъже и още единъ дяволъ, но дай дрехитѣ си на единъ бѣденъ. Поблаженъ е онзи, който дава въ този случай, отколкото този, който разсѫждава.
Човѣкъ трѣбва да бѫде послѣдователенъ на онова, което проповѣдва.
Ние трѣбва да приложимъ онова, което проповѣдваме. То е най-вѣрното. Всѣки човѣкъ трѣбва да прилага. Азъ трѣбва да прилагамъ тъй, както разбирамъ; азъ трѣбва да бѫда послѣдователенъ въ себе си, за да бѫда доволенъ. Ще си кажете: азъ искамъ да мисля добро за хората.
към втори вариант >>
Богъ заради тебе е направилъ тази вселена.
(втори вариант)
Господъ казва: азъ направихъ туй слънце да грѣе заради тебе. И тъй, въ живота си всѣкога трѣбва да намѣрите най-правата мисъль. Ако чуешъ въ себе си мисъльта: вселената азъ я създадохъ — ще знаете, че това е гласътъ на Бога, гласътъ на Духа Божий, Който говори. Тогава ти ще кажешъ: заради мене Господи. То е изяснение.
Богъ заради тебе е направилъ тази вселена.
Ти ще го потвърдишъ. Сега ще дойдатъ философитѣ, ще ти казватъ: ами, заради тебе Господъ ще мисли, заради тебъ, малкото човѣче! Този философъ, който разсѫждава така е отъ рода на бръмбаритѣ. Той е бръмбарче, Въ него нѣма никаква философия, никакво разбиране. Въ дадения моментъ, щомъ кажешъ, че тази вселена е направена заради тебе, ще почувствувашъ една радость въ душата си.
към втори вариант >>
Ние трѣбва да приложимъ онова, което проповѣдваме.
(втори вариант)
Той проповѣдва, пъкъ се моли Богъ да му каже, да даде ли дрехите си, или не. Казвате: ама може нѣкой дяволъ да ни лъже! Толкова дяволи сѫ те лъгали, нека те излъже и още единъ дяволъ, но дай дрехитѣ си на единъ бѣденъ. Поблаженъ е онзи, който дава въ този случай, отколкото този, който разсѫждава. Човѣкъ трѣбва да бѫде послѣдователенъ на онова, което проповѣдва.
Ние трѣбва да приложимъ онова, което проповѣдваме.
То е най-вѣрното. Всѣки човѣкъ трѣбва да прилага. Азъ трѣбва да прилагамъ тъй, както разбирамъ; азъ трѣбва да бѫда послѣдователенъ въ себе си, за да бѫда доволенъ. Ще си кажете: азъ искамъ да мисля добро за хората. Азъ искамъ да бѫда доволенъ отъ себе си, че съмъ приложилъ закона на любовьта тъй, го разбирамъ.
към втори вариант >>
Ти ще го потвърдишъ.
(втори вариант)
И тъй, въ живота си всѣкога трѣбва да намѣрите най-правата мисъль. Ако чуешъ въ себе си мисъльта: вселената азъ я създадохъ — ще знаете, че това е гласътъ на Бога, гласътъ на Духа Божий, Който говори. Тогава ти ще кажешъ: заради мене Господи. То е изяснение. Богъ заради тебе е направилъ тази вселена.
Ти ще го потвърдишъ.
Сега ще дойдатъ философитѣ, ще ти казватъ: ами, заради тебе Господъ ще мисли, заради тебъ, малкото човѣче! Този философъ, който разсѫждава така е отъ рода на бръмбаритѣ. Той е бръмбарче, Въ него нѣма никаква философия, никакво разбиране. Въ дадения моментъ, щомъ кажешъ, че тази вселена е направена заради тебе, ще почувствувашъ една радость въ душата си. Нѣма да кажешъ: азъ направихъ вселената.
към втори вариант >>
То е най-вѣрното.
(втори вариант)
Казвате: ама може нѣкой дяволъ да ни лъже! Толкова дяволи сѫ те лъгали, нека те излъже и още единъ дяволъ, но дай дрехитѣ си на единъ бѣденъ. Поблаженъ е онзи, който дава въ този случай, отколкото този, който разсѫждава. Човѣкъ трѣбва да бѫде послѣдователенъ на онова, което проповѣдва. Ние трѣбва да приложимъ онова, което проповѣдваме.
То е най-вѣрното.
Всѣки човѣкъ трѣбва да прилага. Азъ трѣбва да прилагамъ тъй, както разбирамъ; азъ трѣбва да бѫда послѣдователенъ въ себе си, за да бѫда доволенъ. Ще си кажете: азъ искамъ да мисля добро за хората. Азъ искамъ да бѫда доволенъ отъ себе си, че съмъ приложилъ закона на любовьта тъй, го разбирамъ. Туй е хубавото, красивото въ свѣта.
към втори вариант >>
Сега ще дойдатъ философитѣ, ще ти казватъ: ами, заради тебе Господъ ще мисли, заради тебъ, малкото човѣче!
(втори вариант)
Ако чуешъ въ себе си мисъльта: вселената азъ я създадохъ — ще знаете, че това е гласътъ на Бога, гласътъ на Духа Божий, Който говори. Тогава ти ще кажешъ: заради мене Господи. То е изяснение. Богъ заради тебе е направилъ тази вселена. Ти ще го потвърдишъ.
Сега ще дойдатъ философитѣ, ще ти казватъ: ами, заради тебе Господъ ще мисли, заради тебъ, малкото човѣче!
Този философъ, който разсѫждава така е отъ рода на бръмбаритѣ. Той е бръмбарче, Въ него нѣма никаква философия, никакво разбиране. Въ дадения моментъ, щомъ кажешъ, че тази вселена е направена заради тебе, ще почувствувашъ една радость въ душата си. Нѣма да кажешъ: азъ направихъ вселената. Тя не е твоя, но ще знаешъ, че Богъ говори, а твоятъ духъ ти казва, че е направена заради тебе.
към втори вариант >>
Всѣки човѣкъ трѣбва да прилага.
(втори вариант)
Толкова дяволи сѫ те лъгали, нека те излъже и още единъ дяволъ, но дай дрехитѣ си на единъ бѣденъ. Поблаженъ е онзи, който дава въ този случай, отколкото този, който разсѫждава. Човѣкъ трѣбва да бѫде послѣдователенъ на онова, което проповѣдва. Ние трѣбва да приложимъ онова, което проповѣдваме. То е най-вѣрното.
Всѣки човѣкъ трѣбва да прилага.
Азъ трѣбва да прилагамъ тъй, както разбирамъ; азъ трѣбва да бѫда послѣдователенъ въ себе си, за да бѫда доволенъ. Ще си кажете: азъ искамъ да мисля добро за хората. Азъ искамъ да бѫда доволенъ отъ себе си, че съмъ приложилъ закона на любовьта тъй, го разбирамъ. Туй е хубавото, красивото въ свѣта.
към втори вариант >>
Този философъ, който разсѫждава така е отъ рода на бръмбаритѣ.
(втори вариант)
Тогава ти ще кажешъ: заради мене Господи. То е изяснение. Богъ заради тебе е направилъ тази вселена. Ти ще го потвърдишъ. Сега ще дойдатъ философитѣ, ще ти казватъ: ами, заради тебе Господъ ще мисли, заради тебъ, малкото човѣче!
Този философъ, който разсѫждава така е отъ рода на бръмбаритѣ.
Той е бръмбарче, Въ него нѣма никаква философия, никакво разбиране. Въ дадения моментъ, щомъ кажешъ, че тази вселена е направена заради тебе, ще почувствувашъ една радость въ душата си. Нѣма да кажешъ: азъ направихъ вселената. Тя не е твоя, но ще знаешъ, че Богъ говори, а твоятъ духъ ти казва, че е направена заради тебе. Господъ казва: „Азъ направихъ слънцето.”— То грѣе заради мене.
към втори вариант >>
Азъ трѣбва да прилагамъ тъй, както разбирамъ; азъ трѣбва да бѫда послѣдователенъ въ себе си, за да бѫда доволенъ.
(втори вариант)
Поблаженъ е онзи, който дава въ този случай, отколкото този, който разсѫждава. Човѣкъ трѣбва да бѫде послѣдователенъ на онова, което проповѣдва. Ние трѣбва да приложимъ онова, което проповѣдваме. То е най-вѣрното. Всѣки човѣкъ трѣбва да прилага.
Азъ трѣбва да прилагамъ тъй, както разбирамъ; азъ трѣбва да бѫда послѣдователенъ въ себе си, за да бѫда доволенъ.
Ще си кажете: азъ искамъ да мисля добро за хората. Азъ искамъ да бѫда доволенъ отъ себе си, че съмъ приложилъ закона на любовьта тъй, го разбирамъ. Туй е хубавото, красивото въ свѣта.
към втори вариант >>
Той е бръмбарче, Въ него нѣма никаква философия, никакво разбиране.
(втори вариант)
То е изяснение. Богъ заради тебе е направилъ тази вселена. Ти ще го потвърдишъ. Сега ще дойдатъ философитѣ, ще ти казватъ: ами, заради тебе Господъ ще мисли, заради тебъ, малкото човѣче! Този философъ, който разсѫждава така е отъ рода на бръмбаритѣ.
Той е бръмбарче, Въ него нѣма никаква философия, никакво разбиране.
Въ дадения моментъ, щомъ кажешъ, че тази вселена е направена заради тебе, ще почувствувашъ една радость въ душата си. Нѣма да кажешъ: азъ направихъ вселената. Тя не е твоя, но ще знаешъ, че Богъ говори, а твоятъ духъ ти казва, че е направена заради тебе. Господъ казва: „Азъ направихъ слънцето.”— То грѣе заради мене. „Азъ направихъ земята.” — Заради мене.
към втори вариант >>
Ще си кажете: азъ искамъ да мисля добро за хората.
(втори вариант)
Човѣкъ трѣбва да бѫде послѣдователенъ на онова, което проповѣдва. Ние трѣбва да приложимъ онова, което проповѣдваме. То е най-вѣрното. Всѣки човѣкъ трѣбва да прилага. Азъ трѣбва да прилагамъ тъй, както разбирамъ; азъ трѣбва да бѫда послѣдователенъ въ себе си, за да бѫда доволенъ.
Ще си кажете: азъ искамъ да мисля добро за хората.
Азъ искамъ да бѫда доволенъ отъ себе си, че съмъ приложилъ закона на любовьта тъй, го разбирамъ. Туй е хубавото, красивото въ свѣта.
към втори вариант >>
Въ дадения моментъ, щомъ кажешъ, че тази вселена е направена заради тебе, ще почувствувашъ една радость въ душата си.
(втори вариант)
Богъ заради тебе е направилъ тази вселена. Ти ще го потвърдишъ. Сега ще дойдатъ философитѣ, ще ти казватъ: ами, заради тебе Господъ ще мисли, заради тебъ, малкото човѣче! Този философъ, който разсѫждава така е отъ рода на бръмбаритѣ. Той е бръмбарче, Въ него нѣма никаква философия, никакво разбиране.
Въ дадения моментъ, щомъ кажешъ, че тази вселена е направена заради тебе, ще почувствувашъ една радость въ душата си.
Нѣма да кажешъ: азъ направихъ вселената. Тя не е твоя, но ще знаешъ, че Богъ говори, а твоятъ духъ ти казва, че е направена заради тебе. Господъ казва: „Азъ направихъ слънцето.”— То грѣе заради мене. „Азъ направихъ земята.” — Заради мене. Господъ казва: ,,Азъ създадохъ дърветата.” — Плодоветѣ имъ сѫ заради мене.
към втори вариант >>
Азъ искамъ да бѫда доволенъ отъ себе си, че съмъ приложилъ закона на любовьта тъй, го разбирамъ.
(втори вариант)
Ние трѣбва да приложимъ онова, което проповѣдваме. То е най-вѣрното. Всѣки човѣкъ трѣбва да прилага. Азъ трѣбва да прилагамъ тъй, както разбирамъ; азъ трѣбва да бѫда послѣдователенъ въ себе си, за да бѫда доволенъ. Ще си кажете: азъ искамъ да мисля добро за хората.
Азъ искамъ да бѫда доволенъ отъ себе си, че съмъ приложилъ закона на любовьта тъй, го разбирамъ.
Туй е хубавото, красивото въ свѣта.
към втори вариант >>
Нѣма да кажешъ: азъ направихъ вселената.
(втори вариант)
Ти ще го потвърдишъ. Сега ще дойдатъ философитѣ, ще ти казватъ: ами, заради тебе Господъ ще мисли, заради тебъ, малкото човѣче! Този философъ, който разсѫждава така е отъ рода на бръмбаритѣ. Той е бръмбарче, Въ него нѣма никаква философия, никакво разбиране. Въ дадения моментъ, щомъ кажешъ, че тази вселена е направена заради тебе, ще почувствувашъ една радость въ душата си.
Нѣма да кажешъ: азъ направихъ вселената.
Тя не е твоя, но ще знаешъ, че Богъ говори, а твоятъ духъ ти казва, че е направена заради тебе. Господъ казва: „Азъ направихъ слънцето.”— То грѣе заради мене. „Азъ направихъ земята.” — Заради мене. Господъ казва: ,,Азъ създадохъ дърветата.” — Плодоветѣ имъ сѫ заради мене. „Азъ направихъ водата.” — Заради мене, азъ да пия.
към втори вариант >>
Туй е хубавото, красивото въ свѣта.
(втори вариант)
То е най-вѣрното. Всѣки човѣкъ трѣбва да прилага. Азъ трѣбва да прилагамъ тъй, както разбирамъ; азъ трѣбва да бѫда послѣдователенъ въ себе си, за да бѫда доволенъ. Ще си кажете: азъ искамъ да мисля добро за хората. Азъ искамъ да бѫда доволенъ отъ себе си, че съмъ приложилъ закона на любовьта тъй, го разбирамъ.
Туй е хубавото, красивото въ свѣта.
към втори вариант >>
Тя не е твоя, но ще знаешъ, че Богъ говори, а твоятъ духъ ти казва, че е направена заради тебе.
(втори вариант)
Сега ще дойдатъ философитѣ, ще ти казватъ: ами, заради тебе Господъ ще мисли, заради тебъ, малкото човѣче! Този философъ, който разсѫждава така е отъ рода на бръмбаритѣ. Той е бръмбарче, Въ него нѣма никаква философия, никакво разбиране. Въ дадения моментъ, щомъ кажешъ, че тази вселена е направена заради тебе, ще почувствувашъ една радость въ душата си. Нѣма да кажешъ: азъ направихъ вселената.
Тя не е твоя, но ще знаешъ, че Богъ говори, а твоятъ духъ ти казва, че е направена заради тебе.
Господъ казва: „Азъ направихъ слънцето.”— То грѣе заради мене. „Азъ направихъ земята.” — Заради мене. Господъ казва: ,,Азъ създадохъ дърветата.” — Плодоветѣ имъ сѫ заради мене. „Азъ направихъ водата.” — Заради мене, азъ да пия. Ако разсъждавате по този начинъ, вашата меланхолия ще изчезне.
към втори вариант >>
Сега, всички вие трѣбва да бѫдете послѣдователни съ самитѣ васъ, съ вашия духъ.
(втори вариант)
Сега, всички вие трѣбва да бѫдете послѣдователни съ самитѣ васъ, съ вашия духъ.
Вашиятъ духъ е духътъ на Господа, Който работи у всинца ви. И всѣка добра мисъль, която мине прѣзъ васъ, подпишете я! А всѣка лоша мисъль, която мине прѣзъ васъ, наблюдавайте я само и се учете отъ нея! Отъ лошитѣ мисли ще се учите, на добритѣ ще се подписвате.
към втори вариант >>
Господъ казва: „Азъ направихъ слънцето.”— То грѣе заради мене.
(втори вариант)
Този философъ, който разсѫждава така е отъ рода на бръмбаритѣ. Той е бръмбарче, Въ него нѣма никаква философия, никакво разбиране. Въ дадения моментъ, щомъ кажешъ, че тази вселена е направена заради тебе, ще почувствувашъ една радость въ душата си. Нѣма да кажешъ: азъ направихъ вселената. Тя не е твоя, но ще знаешъ, че Богъ говори, а твоятъ духъ ти казва, че е направена заради тебе.
Господъ казва: „Азъ направихъ слънцето.”— То грѣе заради мене.
„Азъ направихъ земята.” — Заради мене. Господъ казва: ,,Азъ създадохъ дърветата.” — Плодоветѣ имъ сѫ заради мене. „Азъ направихъ водата.” — Заради мене, азъ да пия. Ако разсъждавате по този начинъ, вашата меланхолия ще изчезне. Меланхолията, която иде, произтича отъ личнитѣ чувства на човѣка.
към втори вариант >>
Вашиятъ духъ е духътъ на Господа, Който работи у всинца ви.
(втори вариант)
Сега, всички вие трѣбва да бѫдете послѣдователни съ самитѣ васъ, съ вашия духъ.
Вашиятъ духъ е духътъ на Господа, Който работи у всинца ви.
И всѣка добра мисъль, която мине прѣзъ васъ, подпишете я! А всѣка лоша мисъль, която мине прѣзъ васъ, наблюдавайте я само и се учете отъ нея! Отъ лошитѣ мисли ще се учите, на добритѣ ще се подписвате.
към втори вариант >>
„Азъ направихъ земята.” — Заради мене.
(втори вариант)
Той е бръмбарче, Въ него нѣма никаква философия, никакво разбиране. Въ дадения моментъ, щомъ кажешъ, че тази вселена е направена заради тебе, ще почувствувашъ една радость въ душата си. Нѣма да кажешъ: азъ направихъ вселената. Тя не е твоя, но ще знаешъ, че Богъ говори, а твоятъ духъ ти казва, че е направена заради тебе. Господъ казва: „Азъ направихъ слънцето.”— То грѣе заради мене.
„Азъ направихъ земята.” — Заради мене.
Господъ казва: ,,Азъ създадохъ дърветата.” — Плодоветѣ имъ сѫ заради мене. „Азъ направихъ водата.” — Заради мене, азъ да пия. Ако разсъждавате по този начинъ, вашата меланхолия ще изчезне. Меланхолията, която иде, произтича отъ личнитѣ чувства на човѣка. Вие сте били божество, нѣкой виденъ ангелъ въ небето, заповѣдвали сте на цѣла слънчева система, но единъ день Господъ заповѣдва: вземете този крилатъ ангелъ и го пратете на земята като обикновенъ човѣкъ.
към втори вариант >>
И всѣка добра мисъль, която мине прѣзъ васъ, подпишете я!
(втори вариант)
Сега, всички вие трѣбва да бѫдете послѣдователни съ самитѣ васъ, съ вашия духъ. Вашиятъ духъ е духътъ на Господа, Който работи у всинца ви.
И всѣка добра мисъль, която мине прѣзъ васъ, подпишете я!
А всѣка лоша мисъль, която мине прѣзъ васъ, наблюдавайте я само и се учете отъ нея! Отъ лошитѣ мисли ще се учите, на добритѣ ще се подписвате.
към втори вариант >>
Господъ казва: ,,Азъ създадохъ дърветата.” — Плодоветѣ имъ сѫ заради мене.
(втори вариант)
Въ дадения моментъ, щомъ кажешъ, че тази вселена е направена заради тебе, ще почувствувашъ една радость въ душата си. Нѣма да кажешъ: азъ направихъ вселената. Тя не е твоя, но ще знаешъ, че Богъ говори, а твоятъ духъ ти казва, че е направена заради тебе. Господъ казва: „Азъ направихъ слънцето.”— То грѣе заради мене. „Азъ направихъ земята.” — Заради мене.
Господъ казва: ,,Азъ създадохъ дърветата.” — Плодоветѣ имъ сѫ заради мене.
„Азъ направихъ водата.” — Заради мене, азъ да пия. Ако разсъждавате по този начинъ, вашата меланхолия ще изчезне. Меланхолията, която иде, произтича отъ личнитѣ чувства на човѣка. Вие сте били божество, нѣкой виденъ ангелъ въ небето, заповѣдвали сте на цѣла слънчева система, но единъ день Господъ заповѣдва: вземете този крилатъ ангелъ и го пратете на земята като обикновенъ човѣкъ. И вие слизате на земята не министъръ на България, но като единъ простъ слуга нѣкѫдѣ — седите и въздишате.
към втори вариант >>
А всѣка лоша мисъль, която мине прѣзъ васъ, наблюдавайте я само и се учете отъ нея!
(втори вариант)
Сега, всички вие трѣбва да бѫдете послѣдователни съ самитѣ васъ, съ вашия духъ. Вашиятъ духъ е духътъ на Господа, Който работи у всинца ви. И всѣка добра мисъль, която мине прѣзъ васъ, подпишете я!
А всѣка лоша мисъль, която мине прѣзъ васъ, наблюдавайте я само и се учете отъ нея!
Отъ лошитѣ мисли ще се учите, на добритѣ ще се подписвате.
към втори вариант >>
„Азъ направихъ водата.” — Заради мене, азъ да пия.
(втори вариант)
Нѣма да кажешъ: азъ направихъ вселената. Тя не е твоя, но ще знаешъ, че Богъ говори, а твоятъ духъ ти казва, че е направена заради тебе. Господъ казва: „Азъ направихъ слънцето.”— То грѣе заради мене. „Азъ направихъ земята.” — Заради мене. Господъ казва: ,,Азъ създадохъ дърветата.” — Плодоветѣ имъ сѫ заради мене.
„Азъ направихъ водата.” — Заради мене, азъ да пия.
Ако разсъждавате по този начинъ, вашата меланхолия ще изчезне. Меланхолията, която иде, произтича отъ личнитѣ чувства на човѣка. Вие сте били божество, нѣкой виденъ ангелъ въ небето, заповѣдвали сте на цѣла слънчева система, но единъ день Господъ заповѣдва: вземете този крилатъ ангелъ и го пратете на земята като обикновенъ човѣкъ. И вие слизате на земята не министъръ на България, но като единъ простъ слуга нѣкѫдѣ — седите и въздишате. Вие, като ангелъ, знаете своето високо произхождение.
към втори вариант >>
Отъ лошитѣ мисли ще се учите, на добритѣ ще се подписвате.
(втори вариант)
Сега, всички вие трѣбва да бѫдете послѣдователни съ самитѣ васъ, съ вашия духъ. Вашиятъ духъ е духътъ на Господа, Който работи у всинца ви. И всѣка добра мисъль, която мине прѣзъ васъ, подпишете я! А всѣка лоша мисъль, която мине прѣзъ васъ, наблюдавайте я само и се учете отъ нея!
Отъ лошитѣ мисли ще се учите, на добритѣ ще се подписвате.
към втори вариант >>
Ако разсъждавате по този начинъ, вашата меланхолия ще изчезне.
(втори вариант)
Тя не е твоя, но ще знаешъ, че Богъ говори, а твоятъ духъ ти казва, че е направена заради тебе. Господъ казва: „Азъ направихъ слънцето.”— То грѣе заради мене. „Азъ направихъ земята.” — Заради мене. Господъ казва: ,,Азъ създадохъ дърветата.” — Плодоветѣ имъ сѫ заради мене. „Азъ направихъ водата.” — Заради мене, азъ да пия.
Ако разсъждавате по този начинъ, вашата меланхолия ще изчезне.
Меланхолията, която иде, произтича отъ личнитѣ чувства на човѣка. Вие сте били божество, нѣкой виденъ ангелъ въ небето, заповѣдвали сте на цѣла слънчева система, но единъ день Господъ заповѣдва: вземете този крилатъ ангелъ и го пратете на земята като обикновенъ човѣкъ. И вие слизате на земята не министъръ на България, но като единъ простъ слуга нѣкѫдѣ — седите и въздишате. Вие, като ангелъ, знаете своето високо произхождение. Ще научите ли нѣщо на земята?
към втори вариант >>
Меланхолията, която иде, произтича отъ личнитѣ чувства на човѣка.
(втори вариант)
Господъ казва: „Азъ направихъ слънцето.”— То грѣе заради мене. „Азъ направихъ земята.” — Заради мене. Господъ казва: ,,Азъ създадохъ дърветата.” — Плодоветѣ имъ сѫ заради мене. „Азъ направихъ водата.” — Заради мене, азъ да пия. Ако разсъждавате по този начинъ, вашата меланхолия ще изчезне.
Меланхолията, която иде, произтича отъ личнитѣ чувства на човѣка.
Вие сте били божество, нѣкой виденъ ангелъ въ небето, заповѣдвали сте на цѣла слънчева система, но единъ день Господъ заповѣдва: вземете този крилатъ ангелъ и го пратете на земята като обикновенъ човѣкъ. И вие слизате на земята не министъръ на България, но като единъ простъ слуга нѣкѫдѣ — седите и въздишате. Вие, като ангелъ, знаете своето високо произхождение. Ще научите ли нѣщо на земята? — Ще научитѣ единъ великъ законъ — ще намѣрите противоположния полюсъ на живота.
към втори вариант >>
Вие сте били божество, нѣкой виденъ ангелъ въ небето, заповѣдвали сте на цѣла слънчева система, но единъ день Господъ заповѣдва: вземете този крилатъ ангелъ и го пратете на земята като обикновенъ човѣкъ.
(втори вариант)
„Азъ направихъ земята.” — Заради мене. Господъ казва: ,,Азъ създадохъ дърветата.” — Плодоветѣ имъ сѫ заради мене. „Азъ направихъ водата.” — Заради мене, азъ да пия. Ако разсъждавате по този начинъ, вашата меланхолия ще изчезне. Меланхолията, която иде, произтича отъ личнитѣ чувства на човѣка.
Вие сте били божество, нѣкой виденъ ангелъ въ небето, заповѣдвали сте на цѣла слънчева система, но единъ день Господъ заповѣдва: вземете този крилатъ ангелъ и го пратете на земята като обикновенъ човѣкъ.
И вие слизате на земята не министъръ на България, но като единъ простъ слуга нѣкѫдѣ — седите и въздишате. Вие, като ангелъ, знаете своето високо произхождение. Ще научите ли нѣщо на земята? — Ще научитѣ единъ великъ законъ — ще намѣрите противоположния полюсъ на живота.
към втори вариант >>
И вие слизате на земята не министъръ на България, но като единъ простъ слуга нѣкѫдѣ — седите и въздишате.
(втори вариант)
Господъ казва: ,,Азъ създадохъ дърветата.” — Плодоветѣ имъ сѫ заради мене. „Азъ направихъ водата.” — Заради мене, азъ да пия. Ако разсъждавате по този начинъ, вашата меланхолия ще изчезне. Меланхолията, която иде, произтича отъ личнитѣ чувства на човѣка. Вие сте били божество, нѣкой виденъ ангелъ въ небето, заповѣдвали сте на цѣла слънчева система, но единъ день Господъ заповѣдва: вземете този крилатъ ангелъ и го пратете на земята като обикновенъ човѣкъ.
И вие слизате на земята не министъръ на България, но като единъ простъ слуга нѣкѫдѣ — седите и въздишате.
Вие, като ангелъ, знаете своето високо произхождение. Ще научите ли нѣщо на земята? — Ще научитѣ единъ великъ законъ — ще намѣрите противоположния полюсъ на живота.
към втори вариант >>
Вие, като ангелъ, знаете своето високо произхождение.
(втори вариант)
„Азъ направихъ водата.” — Заради мене, азъ да пия. Ако разсъждавате по този начинъ, вашата меланхолия ще изчезне. Меланхолията, която иде, произтича отъ личнитѣ чувства на човѣка. Вие сте били божество, нѣкой виденъ ангелъ въ небето, заповѣдвали сте на цѣла слънчева система, но единъ день Господъ заповѣдва: вземете този крилатъ ангелъ и го пратете на земята като обикновенъ човѣкъ. И вие слизате на земята не министъръ на България, но като единъ простъ слуга нѣкѫдѣ — седите и въздишате.
Вие, като ангелъ, знаете своето високо произхождение.
Ще научите ли нѣщо на земята? — Ще научитѣ единъ великъ законъ — ще намѣрите противоположния полюсъ на живота.
към втори вариант >>
Ще научите ли нѣщо на земята?
(втори вариант)
Ако разсъждавате по този начинъ, вашата меланхолия ще изчезне. Меланхолията, която иде, произтича отъ личнитѣ чувства на човѣка. Вие сте били божество, нѣкой виденъ ангелъ въ небето, заповѣдвали сте на цѣла слънчева система, но единъ день Господъ заповѣдва: вземете този крилатъ ангелъ и го пратете на земята като обикновенъ човѣкъ. И вие слизате на земята не министъръ на България, но като единъ простъ слуга нѣкѫдѣ — седите и въздишате. Вие, като ангелъ, знаете своето високо произхождение.
Ще научите ли нѣщо на земята?
— Ще научитѣ единъ великъ законъ — ще намѣрите противоположния полюсъ на живота.
към втори вариант >>
— Ще научитѣ единъ великъ законъ — ще намѣрите противоположния полюсъ на живота.
(втори вариант)
Меланхолията, която иде, произтича отъ личнитѣ чувства на човѣка. Вие сте били божество, нѣкой виденъ ангелъ въ небето, заповѣдвали сте на цѣла слънчева система, но единъ день Господъ заповѣдва: вземете този крилатъ ангелъ и го пратете на земята като обикновенъ човѣкъ. И вие слизате на земята не министъръ на България, но като единъ простъ слуга нѣкѫдѣ — седите и въздишате. Вие, като ангелъ, знаете своето високо произхождение. Ще научите ли нѣщо на земята?
— Ще научитѣ единъ великъ законъ — ще намѣрите противоположния полюсъ на живота.
към втори вариант >>
Сега и вие, които сте слѣзли до дъното на живота, ще намѣрите противоположния полюсъ.
(втори вариант)
Сега и вие, които сте слѣзли до дъното на живота, ще намѣрите противоположния полюсъ.
Отъ тамъ започва вашето възлизане. Ще се върнете пакъ при Бога, но съ една придобита опитность. Мнозина, не само между васъ, но и между цѣлия свѣтъ очакватъ благословението по единъ материаленъ начинъ. Азъ казвамъ: не очаквайте подаяния отвънъ. Ученикътъ на окултната школа трѣбва да има една основна идея, самъ да работи.
към втори вариант >>
Отъ тамъ започва вашето възлизане.
(втори вариант)
Сега и вие, които сте слѣзли до дъното на живота, ще намѣрите противоположния полюсъ.
Отъ тамъ започва вашето възлизане.
Ще се върнете пакъ при Бога, но съ една придобита опитность. Мнозина, не само между васъ, но и между цѣлия свѣтъ очакватъ благословението по единъ материаленъ начинъ. Азъ казвамъ: не очаквайте подаяния отвънъ. Ученикътъ на окултната школа трѣбва да има една основна идея, самъ да работи. То е смисълътъ.
към втори вариант >>
Ще се върнете пакъ при Бога, но съ една придобита опитность.
(втори вариант)
Сега и вие, които сте слѣзли до дъното на живота, ще намѣрите противоположния полюсъ. Отъ тамъ започва вашето възлизане.
Ще се върнете пакъ при Бога, но съ една придобита опитность.
Мнозина, не само между васъ, но и между цѣлия свѣтъ очакватъ благословението по единъ материаленъ начинъ. Азъ казвамъ: не очаквайте подаяния отвънъ. Ученикътъ на окултната школа трѣбва да има една основна идея, самъ да работи. То е смисълътъ. Какво ще ми даватъ завѣщание.
към втори вариант >>
Мнозина, не само между васъ, но и между цѣлия свѣтъ очакватъ благословението по единъ материаленъ начинъ.
(втори вариант)
Сега и вие, които сте слѣзли до дъното на живота, ще намѣрите противоположния полюсъ. Отъ тамъ започва вашето възлизане. Ще се върнете пакъ при Бога, но съ една придобита опитность.
Мнозина, не само между васъ, но и между цѣлия свѣтъ очакватъ благословението по единъ материаленъ начинъ.
Азъ казвамъ: не очаквайте подаяния отвънъ. Ученикътъ на окултната школа трѣбва да има една основна идея, самъ да работи. То е смисълътъ. Какво ще ми даватъ завѣщание. Азъ казвамъ тъй: сега ще се разговаряме по слѣдния начинъ.
към втори вариант >>
Азъ казвамъ: не очаквайте подаяния отвънъ.
(втори вариант)
Сега и вие, които сте слѣзли до дъното на живота, ще намѣрите противоположния полюсъ. Отъ тамъ започва вашето възлизане. Ще се върнете пакъ при Бога, но съ една придобита опитность. Мнозина, не само между васъ, но и между цѣлия свѣтъ очакватъ благословението по единъ материаленъ начинъ.
Азъ казвамъ: не очаквайте подаяния отвънъ.
Ученикътъ на окултната школа трѣбва да има една основна идея, самъ да работи. То е смисълътъ. Какво ще ми даватъ завѣщание. Азъ казвамъ тъй: сега ще се разговаряме по слѣдния начинъ. Земята е моя, защото азъ живѣя на нея.
към втори вариант >>
Ученикътъ на окултната школа трѣбва да има една основна идея, самъ да работи.
(втори вариант)
Сега и вие, които сте слѣзли до дъното на живота, ще намѣрите противоположния полюсъ. Отъ тамъ започва вашето възлизане. Ще се върнете пакъ при Бога, но съ една придобита опитность. Мнозина, не само между васъ, но и между цѣлия свѣтъ очакватъ благословението по единъ материаленъ начинъ. Азъ казвамъ: не очаквайте подаяния отвънъ.
Ученикътъ на окултната школа трѣбва да има една основна идея, самъ да работи.
То е смисълътъ. Какво ще ми даватъ завѣщание. Азъ казвамъ тъй: сега ще се разговаряме по слѣдния начинъ. Земята е моя, защото азъ живѣя на нея. Казватъ: видишъ ли този богатъ човѣкъ, каква хубава къща има!
към втори вариант >>
То е смисълътъ.
(втори вариант)
Отъ тамъ започва вашето възлизане. Ще се върнете пакъ при Бога, но съ една придобита опитность. Мнозина, не само между васъ, но и между цѣлия свѣтъ очакватъ благословението по единъ материаленъ начинъ. Азъ казвамъ: не очаквайте подаяния отвънъ. Ученикътъ на окултната школа трѣбва да има една основна идея, самъ да работи.
То е смисълътъ.
Какво ще ми даватъ завѣщание. Азъ казвамъ тъй: сега ще се разговаряме по слѣдния начинъ. Земята е моя, защото азъ живѣя на нея. Казватъ: видишъ ли този богатъ човѣкъ, каква хубава къща има! - Тя е моя, азъ му я дадохъ да живѣе подъ наемъ.
към втори вариант >>
Какво ще ми даватъ завѣщание.
(втори вариант)
Ще се върнете пакъ при Бога, но съ една придобита опитность. Мнозина, не само между васъ, но и между цѣлия свѣтъ очакватъ благословението по единъ материаленъ начинъ. Азъ казвамъ: не очаквайте подаяния отвънъ. Ученикътъ на окултната школа трѣбва да има една основна идея, самъ да работи. То е смисълътъ.
Какво ще ми даватъ завѣщание.
Азъ казвамъ тъй: сега ще се разговаряме по слѣдния начинъ. Земята е моя, защото азъ живѣя на нея. Казватъ: видишъ ли този богатъ човѣкъ, каква хубава къща има! - Тя е моя, азъ му я дадохъ да живѣе подъ наемъ. Минавамъ покрай нѣкой богатъ търговецъ съ 10 милиона лева.
към втори вариант >>
Азъ казвамъ тъй: сега ще се разговаряме по слѣдния начинъ.
(втори вариант)
Мнозина, не само между васъ, но и между цѣлия свѣтъ очакватъ благословението по единъ материаленъ начинъ. Азъ казвамъ: не очаквайте подаяния отвънъ. Ученикътъ на окултната школа трѣбва да има една основна идея, самъ да работи. То е смисълътъ. Какво ще ми даватъ завѣщание.
Азъ казвамъ тъй: сега ще се разговаряме по слѣдния начинъ.
Земята е моя, защото азъ живѣя на нея. Казватъ: видишъ ли този богатъ човѣкъ, каква хубава къща има! - Тя е моя, азъ му я дадохъ да живѣе подъ наемъ. Минавамъ покрай нѣкой богатъ търговецъ съ 10 милиона лева. „Видишъ ли колко е богатъ?
към втори вариант >>
Земята е моя, защото азъ живѣя на нея.
(втори вариант)
Азъ казвамъ: не очаквайте подаяния отвънъ. Ученикътъ на окултната школа трѣбва да има една основна идея, самъ да работи. То е смисълътъ. Какво ще ми даватъ завѣщание. Азъ казвамъ тъй: сега ще се разговаряме по слѣдния начинъ.
Земята е моя, защото азъ живѣя на нея.
Казватъ: видишъ ли този богатъ човѣкъ, каква хубава къща има! - Тя е моя, азъ му я дадохъ да живѣе подъ наемъ. Минавамъ покрай нѣкой богатъ търговецъ съ 10 милиона лева. „Видишъ ли колко е богатъ? ” — Азъ му дадохъ паритѣ.
към втори вариант >>
Казватъ: видишъ ли този богатъ човѣкъ, каква хубава къща има!
(втори вариант)
Ученикътъ на окултната школа трѣбва да има една основна идея, самъ да работи. То е смисълътъ. Какво ще ми даватъ завѣщание. Азъ казвамъ тъй: сега ще се разговаряме по слѣдния начинъ. Земята е моя, защото азъ живѣя на нея.
Казватъ: видишъ ли този богатъ човѣкъ, каква хубава къща има!
- Тя е моя, азъ му я дадохъ да живѣе подъ наемъ. Минавамъ покрай нѣкой богатъ търговецъ съ 10 милиона лева. „Видишъ ли колко е богатъ? ” — Азъ му дадохъ паритѣ. Срѣщнешъ нѣкой виденъ прсфесоръ.
към втори вариант >>
- Тя е моя, азъ му я дадохъ да живѣе подъ наемъ.
(втори вариант)
То е смисълътъ. Какво ще ми даватъ завѣщание. Азъ казвамъ тъй: сега ще се разговаряме по слѣдния начинъ. Земята е моя, защото азъ живѣя на нея. Казватъ: видишъ ли този богатъ човѣкъ, каква хубава къща има!
- Тя е моя, азъ му я дадохъ да живѣе подъ наемъ.
Минавамъ покрай нѣкой богатъ търговецъ съ 10 милиона лева. „Видишъ ли колко е богатъ? ” — Азъ му дадохъ паритѣ. Срѣщнешъ нѣкой виденъ прсфесоръ. Кажи азъ го назначихъ.
към втори вариант >>
Минавамъ покрай нѣкой богатъ търговецъ съ 10 милиона лева.
(втори вариант)
Какво ще ми даватъ завѣщание. Азъ казвамъ тъй: сега ще се разговаряме по слѣдния начинъ. Земята е моя, защото азъ живѣя на нея. Казватъ: видишъ ли този богатъ човѣкъ, каква хубава къща има! - Тя е моя, азъ му я дадохъ да живѣе подъ наемъ.
Минавамъ покрай нѣкой богатъ търговецъ съ 10 милиона лева.
„Видишъ ли колко е богатъ? ” — Азъ му дадохъ паритѣ. Срѣщнешъ нѣкой виденъ прсфесоръ. Кажи азъ го назначихъ. Той сега се занимава съ наука, нека се порадва.
към втори вариант >>
„Видишъ ли колко е богатъ?
(втори вариант)
Азъ казвамъ тъй: сега ще се разговаряме по слѣдния начинъ. Земята е моя, защото азъ живѣя на нея. Казватъ: видишъ ли този богатъ човѣкъ, каква хубава къща има! - Тя е моя, азъ му я дадохъ да живѣе подъ наемъ. Минавамъ покрай нѣкой богатъ търговецъ съ 10 милиона лева.
„Видишъ ли колко е богатъ?
” — Азъ му дадохъ паритѣ. Срѣщнешъ нѣкой виденъ прсфесоръ. Кажи азъ го назначихъ. Той сега се занимава съ наука, нека се порадва. Азъ го похвалявамъ, отличенъ професоръ е.
към втори вариант >>
” — Азъ му дадохъ паритѣ.
(втори вариант)
Земята е моя, защото азъ живѣя на нея. Казватъ: видишъ ли този богатъ човѣкъ, каква хубава къща има! - Тя е моя, азъ му я дадохъ да живѣе подъ наемъ. Минавамъ покрай нѣкой богатъ търговецъ съ 10 милиона лева. „Видишъ ли колко е богатъ?
” — Азъ му дадохъ паритѣ.
Срѣщнешъ нѣкой виденъ прсфесоръ. Кажи азъ го назначихъ. Той сега се занимава съ наука, нека се порадва. Азъ го похвалявамъ, отличенъ професоръ е. Тъй ще разсѫждавате.
към втори вариант >>
Срѣщнешъ нѣкой виденъ прсфесоръ.
(втори вариант)
Казватъ: видишъ ли този богатъ човѣкъ, каква хубава къща има! - Тя е моя, азъ му я дадохъ да живѣе подъ наемъ. Минавамъ покрай нѣкой богатъ търговецъ съ 10 милиона лева. „Видишъ ли колко е богатъ? ” — Азъ му дадохъ паритѣ.
Срѣщнешъ нѣкой виденъ прсфесоръ.
Кажи азъ го назначихъ. Той сега се занимава съ наука, нека се порадва. Азъ го похвалявамъ, отличенъ професоръ е. Тъй ще разсѫждавате. Само на себе си ще разправяте тъй.
към втори вариант >>
Кажи азъ го назначихъ.
(втори вариант)
- Тя е моя, азъ му я дадохъ да живѣе подъ наемъ. Минавамъ покрай нѣкой богатъ търговецъ съ 10 милиона лева. „Видишъ ли колко е богатъ? ” — Азъ му дадохъ паритѣ. Срѣщнешъ нѣкой виденъ прсфесоръ.
Кажи азъ го назначихъ.
Той сега се занимава съ наука, нека се порадва. Азъ го похвалявамъ, отличенъ професоръ е. Тъй ще разсѫждавате. Само на себе си ще разправяте тъй. Това е интименъ разговоръ.
към втори вариант >>
Той сега се занимава съ наука, нека се порадва.
(втори вариант)
Минавамъ покрай нѣкой богатъ търговецъ съ 10 милиона лева. „Видишъ ли колко е богатъ? ” — Азъ му дадохъ паритѣ. Срѣщнешъ нѣкой виденъ прсфесоръ. Кажи азъ го назначихъ.
Той сега се занимава съ наука, нека се порадва.
Азъ го похвалявамъ, отличенъ професоръ е. Тъй ще разсѫждавате. Само на себе си ще разправяте тъй. Това е интименъ разговоръ. Щомъ отидешъ да разправяшъ това нѣщо на хората, ще минешъ за ненормаленъ, Това е правиятъ разговоръ.
към втори вариант >>
Азъ го похвалявамъ, отличенъ професоръ е.
(втори вариант)
„Видишъ ли колко е богатъ? ” — Азъ му дадохъ паритѣ. Срѣщнешъ нѣкой виденъ прсфесоръ. Кажи азъ го назначихъ. Той сега се занимава съ наука, нека се порадва.
Азъ го похвалявамъ, отличенъ професоръ е.
Тъй ще разсѫждавате. Само на себе си ще разправяте тъй. Това е интименъ разговоръ. Щомъ отидешъ да разправяшъ това нѣщо на хората, ще минешъ за ненормаленъ, Това е правиятъ разговоръ. Ще се радвашъ, че този, когото си назначилъ за професоръ, успѣва.
към втори вариант >>
Тъй ще разсѫждавате.
(втори вариант)
” — Азъ му дадохъ паритѣ. Срѣщнешъ нѣкой виденъ прсфесоръ. Кажи азъ го назначихъ. Той сега се занимава съ наука, нека се порадва. Азъ го похвалявамъ, отличенъ професоръ е.
Тъй ще разсѫждавате.
Само на себе си ще разправяте тъй. Това е интименъ разговоръ. Щомъ отидешъ да разправяшъ това нѣщо на хората, ще минешъ за ненормаленъ, Това е правиятъ разговоръ. Ще се радвашъ, че този, когото си назначилъ за професоръ, успѣва. За него всички ученици се радватъ.
към втори вариант >>
Само на себе си ще разправяте тъй.
(втори вариант)
Срѣщнешъ нѣкой виденъ прсфесоръ. Кажи азъ го назначихъ. Той сега се занимава съ наука, нека се порадва. Азъ го похвалявамъ, отличенъ професоръ е. Тъй ще разсѫждавате.
Само на себе си ще разправяте тъй.
Това е интименъ разговоръ. Щомъ отидешъ да разправяшъ това нѣщо на хората, ще минешъ за ненормаленъ, Това е правиятъ разговоръ. Ще се радвашъ, че този, когото си назначилъ за професоръ, успѣва. За него всички ученици се радватъ. Отъ дѣто минешъ, кажи: хубаво е нареденъ свѣтътъ!
към втори вариант >>
Това е интименъ разговоръ.
(втори вариант)
Кажи азъ го назначихъ. Той сега се занимава съ наука, нека се порадва. Азъ го похвалявамъ, отличенъ професоръ е. Тъй ще разсѫждавате. Само на себе си ще разправяте тъй.
Това е интименъ разговоръ.
Щомъ отидешъ да разправяшъ това нѣщо на хората, ще минешъ за ненормаленъ, Това е правиятъ разговоръ. Ще се радвашъ, че този, когото си назначилъ за професоръ, успѣва. За него всички ученици се радватъ. Отъ дѣто минешъ, кажи: хубаво е нареденъ свѣтътъ! Само така ще бѫдешъ щастливъ.
към втори вариант >>
Щомъ отидешъ да разправяшъ това нѣщо на хората, ще минешъ за ненормаленъ, Това е правиятъ разговоръ.
(втори вариант)
Той сега се занимава съ наука, нека се порадва. Азъ го похвалявамъ, отличенъ професоръ е. Тъй ще разсѫждавате. Само на себе си ще разправяте тъй. Това е интименъ разговоръ.
Щомъ отидешъ да разправяшъ това нѣщо на хората, ще минешъ за ненормаленъ, Това е правиятъ разговоръ.
Ще се радвашъ, че този, когото си назначилъ за професоръ, успѣва. За него всички ученици се радватъ. Отъ дѣто минешъ, кажи: хубаво е нареденъ свѣтътъ! Само така ще бѫдешъ щастливъ. Сега, понеже не разсѫждавате така, казвате: вижъ Господъ, какво благо е далъ на този, а на менъ не е далъ нищо; азъ ли съмъ най-голѣмиятъ грѣшникъ?
към втори вариант >>
Ще се радвашъ, че този, когото си назначилъ за професоръ, успѣва.
(втори вариант)
Азъ го похвалявамъ, отличенъ професоръ е. Тъй ще разсѫждавате. Само на себе си ще разправяте тъй. Това е интименъ разговоръ. Щомъ отидешъ да разправяшъ това нѣщо на хората, ще минешъ за ненормаленъ, Това е правиятъ разговоръ.
Ще се радвашъ, че този, когото си назначилъ за професоръ, успѣва.
За него всички ученици се радватъ. Отъ дѣто минешъ, кажи: хубаво е нареденъ свѣтътъ! Само така ще бѫдешъ щастливъ. Сега, понеже не разсѫждавате така, казвате: вижъ Господъ, какво благо е далъ на този, а на менъ не е далъ нищо; азъ ли съмъ най-голѣмиятъ грѣшникъ? — Не, ти си отъ философитѣ на бръмбаритѣ По добрѣ е да разсѫждавате по първия начинъ и да се радвате на чуждото благо, отколкото по втория начинъ. Защо?
към втори вариант >>
За него всички ученици се радватъ.
(втори вариант)
Тъй ще разсѫждавате. Само на себе си ще разправяте тъй. Това е интименъ разговоръ. Щомъ отидешъ да разправяшъ това нѣщо на хората, ще минешъ за ненормаленъ, Това е правиятъ разговоръ. Ще се радвашъ, че този, когото си назначилъ за професоръ, успѣва.
За него всички ученици се радватъ.
Отъ дѣто минешъ, кажи: хубаво е нареденъ свѣтътъ! Само така ще бѫдешъ щастливъ. Сега, понеже не разсѫждавате така, казвате: вижъ Господъ, какво благо е далъ на този, а на менъ не е далъ нищо; азъ ли съмъ най-голѣмиятъ грѣшникъ? — Не, ти си отъ философитѣ на бръмбаритѣ По добрѣ е да разсѫждавате по първия начинъ и да се радвате на чуждото благо, отколкото по втория начинъ. Защо? Защото нѣма по-лошо нѣщо отъ това, когато имашъ дѣте, да му давашъ да яде всичко безразборно.
към втори вариант >>
Отъ дѣто минешъ, кажи: хубаво е нареденъ свѣтътъ!
(втори вариант)
Само на себе си ще разправяте тъй. Това е интименъ разговоръ. Щомъ отидешъ да разправяшъ това нѣщо на хората, ще минешъ за ненормаленъ, Това е правиятъ разговоръ. Ще се радвашъ, че този, когото си назначилъ за професоръ, успѣва. За него всички ученици се радватъ.
Отъ дѣто минешъ, кажи: хубаво е нареденъ свѣтътъ!
Само така ще бѫдешъ щастливъ. Сега, понеже не разсѫждавате така, казвате: вижъ Господъ, какво благо е далъ на този, а на менъ не е далъ нищо; азъ ли съмъ най-голѣмиятъ грѣшникъ? — Не, ти си отъ философитѣ на бръмбаритѣ По добрѣ е да разсѫждавате по първия начинъ и да се радвате на чуждото благо, отколкото по втория начинъ. Защо? Защото нѣма по-лошо нѣщо отъ това, когато имашъ дѣте, да му давашъ да яде всичко безразборно. То хвърля това, хвърля онова, нищо не обича.
към втори вариант >>
Само така ще бѫдешъ щастливъ.
(втори вариант)
Това е интименъ разговоръ. Щомъ отидешъ да разправяшъ това нѣщо на хората, ще минешъ за ненормаленъ, Това е правиятъ разговоръ. Ще се радвашъ, че този, когото си назначилъ за професоръ, успѣва. За него всички ученици се радватъ. Отъ дѣто минешъ, кажи: хубаво е нареденъ свѣтътъ!
Само така ще бѫдешъ щастливъ.
Сега, понеже не разсѫждавате така, казвате: вижъ Господъ, какво благо е далъ на този, а на менъ не е далъ нищо; азъ ли съмъ най-голѣмиятъ грѣшникъ? — Не, ти си отъ философитѣ на бръмбаритѣ По добрѣ е да разсѫждавате по първия начинъ и да се радвате на чуждото благо, отколкото по втория начинъ. Защо? Защото нѣма по-лошо нѣщо отъ това, когато имашъ дѣте, да му давашъ да яде всичко безразборно. То хвърля това, хвърля онова, нищо не обича. Каквото трѣбва, ще му дадешъ; не ще ли вземешъ пръчицата и ще го понашаришъ Това става и въ природата.
към втори вариант >>
Сега, понеже не разсѫждавате така, казвате: вижъ Господъ, какво благо е далъ на този, а на менъ не е далъ нищо; азъ ли съмъ най-голѣмиятъ грѣшникъ?
(втори вариант)
Щомъ отидешъ да разправяшъ това нѣщо на хората, ще минешъ за ненормаленъ, Това е правиятъ разговоръ. Ще се радвашъ, че този, когото си назначилъ за професоръ, успѣва. За него всички ученици се радватъ. Отъ дѣто минешъ, кажи: хубаво е нареденъ свѣтътъ! Само така ще бѫдешъ щастливъ.
Сега, понеже не разсѫждавате така, казвате: вижъ Господъ, какво благо е далъ на този, а на менъ не е далъ нищо; азъ ли съмъ най-голѣмиятъ грѣшникъ?
— Не, ти си отъ философитѣ на бръмбаритѣ По добрѣ е да разсѫждавате по първия начинъ и да се радвате на чуждото благо, отколкото по втория начинъ. Защо? Защото нѣма по-лошо нѣщо отъ това, когато имашъ дѣте, да му давашъ да яде всичко безразборно. То хвърля това, хвърля онова, нищо не обича. Каквото трѣбва, ще му дадешъ; не ще ли вземешъ пръчицата и ще го понашаришъ Това става и въ природата. Който не е доволенъ отъ голѣмитѣ благословения, пръчица иде за него.
към втори вариант >>
— Не, ти си отъ философитѣ на бръмбаритѣ По добрѣ е да разсѫждавате по първия начинъ и да се радвате на чуждото благо, отколкото по втория начинъ. Защо?
(втори вариант)
Ще се радвашъ, че този, когото си назначилъ за професоръ, успѣва. За него всички ученици се радватъ. Отъ дѣто минешъ, кажи: хубаво е нареденъ свѣтътъ! Само така ще бѫдешъ щастливъ. Сега, понеже не разсѫждавате така, казвате: вижъ Господъ, какво благо е далъ на този, а на менъ не е далъ нищо; азъ ли съмъ най-голѣмиятъ грѣшникъ?
— Не, ти си отъ философитѣ на бръмбаритѣ По добрѣ е да разсѫждавате по първия начинъ и да се радвате на чуждото благо, отколкото по втория начинъ. Защо?
Защото нѣма по-лошо нѣщо отъ това, когато имашъ дѣте, да му давашъ да яде всичко безразборно. То хвърля това, хвърля онова, нищо не обича. Каквото трѣбва, ще му дадешъ; не ще ли вземешъ пръчицата и ще го понашаришъ Това става и въ природата. Който не е доволенъ отъ голѣмитѣ благословения, пръчица иде за него. Слѣдъ като природата го понашари по този начинъ, той става отличенъ човѣкъ, доволенъ отъ всичко и казва; Слава Богу, че се освободихь отъ едно зло, много добрѣ стана!
към втори вариант >>
Защото нѣма по-лошо нѣщо отъ това, когато имашъ дѣте, да му давашъ да яде всичко безразборно.
(втори вариант)
За него всички ученици се радватъ. Отъ дѣто минешъ, кажи: хубаво е нареденъ свѣтътъ! Само така ще бѫдешъ щастливъ. Сега, понеже не разсѫждавате така, казвате: вижъ Господъ, какво благо е далъ на този, а на менъ не е далъ нищо; азъ ли съмъ най-голѣмиятъ грѣшникъ? — Не, ти си отъ философитѣ на бръмбаритѣ По добрѣ е да разсѫждавате по първия начинъ и да се радвате на чуждото благо, отколкото по втория начинъ. Защо?
Защото нѣма по-лошо нѣщо отъ това, когато имашъ дѣте, да му давашъ да яде всичко безразборно.
То хвърля това, хвърля онова, нищо не обича. Каквото трѣбва, ще му дадешъ; не ще ли вземешъ пръчицата и ще го понашаришъ Това става и въ природата. Който не е доволенъ отъ голѣмитѣ благословения, пръчица иде за него. Слѣдъ като природата го понашари по този начинъ, той става отличенъ човѣкъ, доволенъ отъ всичко и казва; Слава Богу, че се освободихь отъ едно зло, много добрѣ стана!
към втори вариант >>
То хвърля това, хвърля онова, нищо не обича.
(втори вариант)
Отъ дѣто минешъ, кажи: хубаво е нареденъ свѣтътъ! Само така ще бѫдешъ щастливъ. Сега, понеже не разсѫждавате така, казвате: вижъ Господъ, какво благо е далъ на този, а на менъ не е далъ нищо; азъ ли съмъ най-голѣмиятъ грѣшникъ? — Не, ти си отъ философитѣ на бръмбаритѣ По добрѣ е да разсѫждавате по първия начинъ и да се радвате на чуждото благо, отколкото по втория начинъ. Защо? Защото нѣма по-лошо нѣщо отъ това, когато имашъ дѣте, да му давашъ да яде всичко безразборно.
То хвърля това, хвърля онова, нищо не обича.
Каквото трѣбва, ще му дадешъ; не ще ли вземешъ пръчицата и ще го понашаришъ Това става и въ природата. Който не е доволенъ отъ голѣмитѣ благословения, пръчица иде за него. Слѣдъ като природата го понашари по този начинъ, той става отличенъ човѣкъ, доволенъ отъ всичко и казва; Слава Богу, че се освободихь отъ едно зло, много добрѣ стана!
към втори вариант >>
Каквото трѣбва, ще му дадешъ; не ще ли вземешъ пръчицата и ще го понашаришъ Това става и въ природата.
(втори вариант)
Само така ще бѫдешъ щастливъ. Сега, понеже не разсѫждавате така, казвате: вижъ Господъ, какво благо е далъ на този, а на менъ не е далъ нищо; азъ ли съмъ най-голѣмиятъ грѣшникъ? — Не, ти си отъ философитѣ на бръмбаритѣ По добрѣ е да разсѫждавате по първия начинъ и да се радвате на чуждото благо, отколкото по втория начинъ. Защо? Защото нѣма по-лошо нѣщо отъ това, когато имашъ дѣте, да му давашъ да яде всичко безразборно. То хвърля това, хвърля онова, нищо не обича.
Каквото трѣбва, ще му дадешъ; не ще ли вземешъ пръчицата и ще го понашаришъ Това става и въ природата.
Който не е доволенъ отъ голѣмитѣ благословения, пръчица иде за него. Слѣдъ като природата го понашари по този начинъ, той става отличенъ човѣкъ, доволенъ отъ всичко и казва; Слава Богу, че се освободихь отъ едно зло, много добрѣ стана!
към втори вариант >>
Който не е доволенъ отъ голѣмитѣ благословения, пръчица иде за него.
(втори вариант)
Сега, понеже не разсѫждавате така, казвате: вижъ Господъ, какво благо е далъ на този, а на менъ не е далъ нищо; азъ ли съмъ най-голѣмиятъ грѣшникъ? — Не, ти си отъ философитѣ на бръмбаритѣ По добрѣ е да разсѫждавате по първия начинъ и да се радвате на чуждото благо, отколкото по втория начинъ. Защо? Защото нѣма по-лошо нѣщо отъ това, когато имашъ дѣте, да му давашъ да яде всичко безразборно. То хвърля това, хвърля онова, нищо не обича. Каквото трѣбва, ще му дадешъ; не ще ли вземешъ пръчицата и ще го понашаришъ Това става и въ природата.
Който не е доволенъ отъ голѣмитѣ благословения, пръчица иде за него.
Слѣдъ като природата го понашари по този начинъ, той става отличенъ човѣкъ, доволенъ отъ всичко и казва; Слава Богу, че се освободихь отъ едно зло, много добрѣ стана!
към втори вариант >>
Слѣдъ като природата го понашари по този начинъ, той става отличенъ човѣкъ, доволенъ отъ всичко и казва; Слава Богу, че се освободихь отъ едно зло, много добрѣ стана!
(втори вариант)
— Не, ти си отъ философитѣ на бръмбаритѣ По добрѣ е да разсѫждавате по първия начинъ и да се радвате на чуждото благо, отколкото по втория начинъ. Защо? Защото нѣма по-лошо нѣщо отъ това, когато имашъ дѣте, да му давашъ да яде всичко безразборно. То хвърля това, хвърля онова, нищо не обича. Каквото трѣбва, ще му дадешъ; не ще ли вземешъ пръчицата и ще го понашаришъ Това става и въ природата. Който не е доволенъ отъ голѣмитѣ благословения, пръчица иде за него.
Слѣдъ като природата го понашари по този начинъ, той става отличенъ човѣкъ, доволенъ отъ всичко и казва; Слава Богу, че се освободихь отъ едно зло, много добрѣ стана!
към втори вариант >>
Слѣдователно, вие трѣбва дълбоко да разбира те вѫтрѣшния езикъ на живота.
(втори вариант)
Слѣдователно, вие трѣбва дълбоко да разбира те вѫтрѣшния езикъ на живота.
Отъ неразбирането се зараждатъ съмнѣния. Имало е епохи на голѣми съмнения и тия минали епохи и сега се проявяватъ понѣкога. Съмнѣнието си има свой произходъ, гордостьта си има свой произходъ, умразата сѫщо си има свой произходъ. Умразата — това е зимата на живота. Нѣкой пѫть трѣбва да мразишъ.
към втори вариант >>
Отъ неразбирането се зараждатъ съмнѣния.
(втори вариант)
Слѣдователно, вие трѣбва дълбоко да разбира те вѫтрѣшния езикъ на живота.
Отъ неразбирането се зараждатъ съмнѣния.
Имало е епохи на голѣми съмнения и тия минали епохи и сега се проявяватъ понѣкога. Съмнѣнието си има свой произходъ, гордостьта си има свой произходъ, умразата сѫщо си има свой произходъ. Умразата — това е зимата на живота. Нѣкой пѫть трѣбва да мразишъ. Щомъ почнешъ да мразишъ нѣкого, ти почвашъ да учишъ проявитѣ на това изкуство.
към втори вариант >>
Имало е епохи на голѣми съмнения и тия минали епохи и сега се проявяватъ понѣкога.
(втори вариант)
Слѣдователно, вие трѣбва дълбоко да разбира те вѫтрѣшния езикъ на живота. Отъ неразбирането се зараждатъ съмнѣния.
Имало е епохи на голѣми съмнения и тия минали епохи и сега се проявяватъ понѣкога.
Съмнѣнието си има свой произходъ, гордостьта си има свой произходъ, умразата сѫщо си има свой произходъ. Умразата — това е зимата на живота. Нѣкой пѫть трѣбва да мразишъ. Щомъ почнешъ да мразишъ нѣкого, ти почвашъ да учишъ проявитѣ на това изкуство. Нѣкои го прилагатъ често.
към втори вариант >>
Съмнѣнието си има свой произходъ, гордостьта си има свой произходъ, умразата сѫщо си има свой произходъ.
(втори вариант)
Слѣдователно, вие трѣбва дълбоко да разбира те вѫтрѣшния езикъ на живота. Отъ неразбирането се зараждатъ съмнѣния. Имало е епохи на голѣми съмнения и тия минали епохи и сега се проявяватъ понѣкога.
Съмнѣнието си има свой произходъ, гордостьта си има свой произходъ, умразата сѫщо си има свой произходъ.
Умразата — това е зимата на живота. Нѣкой пѫть трѣбва да мразишъ. Щомъ почнешъ да мразишъ нѣкого, ти почвашъ да учишъ проявитѣ на това изкуство. Нѣкои го прилагатъ често. Умразата сѫществува въ свѣта.
към втори вариант >>
Умразата — това е зимата на живота.
(втори вариант)
Слѣдователно, вие трѣбва дълбоко да разбира те вѫтрѣшния езикъ на живота. Отъ неразбирането се зараждатъ съмнѣния. Имало е епохи на голѣми съмнения и тия минали епохи и сега се проявяватъ понѣкога. Съмнѣнието си има свой произходъ, гордостьта си има свой произходъ, умразата сѫщо си има свой произходъ.
Умразата — това е зимата на живота.
Нѣкой пѫть трѣбва да мразишъ. Щомъ почнешъ да мразишъ нѣкого, ти почвашъ да учишъ проявитѣ на това изкуство. Нѣкои го прилагатъ често. Умразата сѫществува въ свѣта. Изобщо, всички нѣща, които човѣкъ твърди, сѫществуватъ.
към втори вариант >>
Нѣкой пѫть трѣбва да мразишъ.
(втори вариант)
Слѣдователно, вие трѣбва дълбоко да разбира те вѫтрѣшния езикъ на живота. Отъ неразбирането се зараждатъ съмнѣния. Имало е епохи на голѣми съмнения и тия минали епохи и сега се проявяватъ понѣкога. Съмнѣнието си има свой произходъ, гордостьта си има свой произходъ, умразата сѫщо си има свой произходъ. Умразата — това е зимата на живота.
Нѣкой пѫть трѣбва да мразишъ.
Щомъ почнешъ да мразишъ нѣкого, ти почвашъ да учишъ проявитѣ на това изкуство. Нѣкои го прилагатъ често. Умразата сѫществува въ свѣта. Изобщо, всички нѣща, които човѣкъ твърди, сѫществуватъ. Дойде умразата — вижъ защо сѫществува тя въ свѣта.
към втори вариант >>
Щомъ почнешъ да мразишъ нѣкого, ти почвашъ да учишъ проявитѣ на това изкуство.
(втори вариант)
Отъ неразбирането се зараждатъ съмнѣния. Имало е епохи на голѣми съмнения и тия минали епохи и сега се проявяватъ понѣкога. Съмнѣнието си има свой произходъ, гордостьта си има свой произходъ, умразата сѫщо си има свой произходъ. Умразата — това е зимата на живота. Нѣкой пѫть трѣбва да мразишъ.
Щомъ почнешъ да мразишъ нѣкого, ти почвашъ да учишъ проявитѣ на това изкуство.
Нѣкои го прилагатъ често. Умразата сѫществува въ свѣта. Изобщо, всички нѣща, които човѣкъ твърди, сѫществуватъ. Дойде умразата — вижъ защо сѫществува тя въ свѣта. Дойде невѣрието, проучи и него.
към втори вариант >>
Нѣкои го прилагатъ често.
(втори вариант)
Имало е епохи на голѣми съмнения и тия минали епохи и сега се проявяватъ понѣкога. Съмнѣнието си има свой произходъ, гордостьта си има свой произходъ, умразата сѫщо си има свой произходъ. Умразата — това е зимата на живота. Нѣкой пѫть трѣбва да мразишъ. Щомъ почнешъ да мразишъ нѣкого, ти почвашъ да учишъ проявитѣ на това изкуство.
Нѣкои го прилагатъ често.
Умразата сѫществува въ свѣта. Изобщо, всички нѣща, които човѣкъ твърди, сѫществуватъ. Дойде умразата — вижъ защо сѫществува тя въ свѣта. Дойде невѣрието, проучи и него. Нѣкой хора сѫ проучили тия нѣща, минали сѫ ги, а вие сега ще ги учите.
към втори вариант >>
Умразата сѫществува въ свѣта.
(втори вариант)
Съмнѣнието си има свой произходъ, гордостьта си има свой произходъ, умразата сѫщо си има свой произходъ. Умразата — това е зимата на живота. Нѣкой пѫть трѣбва да мразишъ. Щомъ почнешъ да мразишъ нѣкого, ти почвашъ да учишъ проявитѣ на това изкуство. Нѣкои го прилагатъ често.
Умразата сѫществува въ свѣта.
Изобщо, всички нѣща, които човѣкъ твърди, сѫществуватъ. Дойде умразата — вижъ защо сѫществува тя въ свѣта. Дойде невѣрието, проучи и него. Нѣкой хора сѫ проучили тия нѣща, минали сѫ ги, а вие сега ще ги учите. Мине ви нѣкоя странна мисъль, вие казвате: каква странна мисъль!
към втори вариант >>
Изобщо, всички нѣща, които човѣкъ твърди, сѫществуватъ.
(втори вариант)
Умразата — това е зимата на живота. Нѣкой пѫть трѣбва да мразишъ. Щомъ почнешъ да мразишъ нѣкого, ти почвашъ да учишъ проявитѣ на това изкуство. Нѣкои го прилагатъ често. Умразата сѫществува въ свѣта.
Изобщо, всички нѣща, които човѣкъ твърди, сѫществуватъ.
Дойде умразата — вижъ защо сѫществува тя въ свѣта. Дойде невѣрието, проучи и него. Нѣкой хора сѫ проучили тия нѣща, минали сѫ ги, а вие сега ще ги учите. Мине ви нѣкоя странна мисъль, вие казвате: каква странна мисъль! За този който не знае тази мисъль е странна.
към втори вариант >>
Дойде умразата — вижъ защо сѫществува тя въ свѣта.
(втори вариант)
Нѣкой пѫть трѣбва да мразишъ. Щомъ почнешъ да мразишъ нѣкого, ти почвашъ да учишъ проявитѣ на това изкуство. Нѣкои го прилагатъ често. Умразата сѫществува въ свѣта. Изобщо, всички нѣща, които човѣкъ твърди, сѫществуватъ.
Дойде умразата — вижъ защо сѫществува тя въ свѣта.
Дойде невѣрието, проучи и него. Нѣкой хора сѫ проучили тия нѣща, минали сѫ ги, а вие сега ще ги учите. Мине ви нѣкоя странна мисъль, вие казвате: каква странна мисъль! За този който не знае тази мисъль е странна. Но за онзи, който я знае, тя е изтъркана мисъль, минала е хиляди пѫти прѣзъ неговия умъ.
към втори вариант >>
Дойде невѣрието, проучи и него.
(втори вариант)
Щомъ почнешъ да мразишъ нѣкого, ти почвашъ да учишъ проявитѣ на това изкуство. Нѣкои го прилагатъ често. Умразата сѫществува въ свѣта. Изобщо, всички нѣща, които човѣкъ твърди, сѫществуватъ. Дойде умразата — вижъ защо сѫществува тя въ свѣта.
Дойде невѣрието, проучи и него.
Нѣкой хора сѫ проучили тия нѣща, минали сѫ ги, а вие сега ще ги учите. Мине ви нѣкоя странна мисъль, вие казвате: каква странна мисъль! За този който не знае тази мисъль е странна. Но за онзи, който я знае, тя е изтъркана мисъль, минала е хиляди пѫти прѣзъ неговия умъ. Умниятъ ученикъ или умниятъ човѣкъ избира онова, което е нему потрѣбно.
към втори вариант >>
Нѣкой хора сѫ проучили тия нѣща, минали сѫ ги, а вие сега ще ги учите.
(втори вариант)
Нѣкои го прилагатъ често. Умразата сѫществува въ свѣта. Изобщо, всички нѣща, които човѣкъ твърди, сѫществуватъ. Дойде умразата — вижъ защо сѫществува тя въ свѣта. Дойде невѣрието, проучи и него.
Нѣкой хора сѫ проучили тия нѣща, минали сѫ ги, а вие сега ще ги учите.
Мине ви нѣкоя странна мисъль, вие казвате: каква странна мисъль! За този който не знае тази мисъль е странна. Но за онзи, който я знае, тя е изтъркана мисъль, минала е хиляди пѫти прѣзъ неговия умъ. Умниятъ ученикъ или умниятъ човѣкъ избира онова, което е нему потрѣбно. Всички хора, всички ученици правятъ двѣ главни погрѣшки.
към втори вариант >>
Мине ви нѣкоя странна мисъль, вие казвате: каква странна мисъль!
(втори вариант)
Умразата сѫществува въ свѣта. Изобщо, всички нѣща, които човѣкъ твърди, сѫществуватъ. Дойде умразата — вижъ защо сѫществува тя въ свѣта. Дойде невѣрието, проучи и него. Нѣкой хора сѫ проучили тия нѣща, минали сѫ ги, а вие сега ще ги учите.
Мине ви нѣкоя странна мисъль, вие казвате: каква странна мисъль!
За този който не знае тази мисъль е странна. Но за онзи, който я знае, тя е изтъркана мисъль, минала е хиляди пѫти прѣзъ неговия умъ. Умниятъ ученикъ или умниятъ човѣкъ избира онова, което е нему потрѣбно. Всички хора, всички ученици правятъ двѣ главни погрѣшки. Нѣкой изпѫждатъ злото, и туй зло се загнѣздва въ тѣхъ.
към втори вариант >>
За този който не знае тази мисъль е странна.
(втори вариант)
Изобщо, всички нѣща, които човѣкъ твърди, сѫществуватъ. Дойде умразата — вижъ защо сѫществува тя въ свѣта. Дойде невѣрието, проучи и него. Нѣкой хора сѫ проучили тия нѣща, минали сѫ ги, а вие сега ще ги учите. Мине ви нѣкоя странна мисъль, вие казвате: каква странна мисъль!
За този който не знае тази мисъль е странна.
Но за онзи, който я знае, тя е изтъркана мисъль, минала е хиляди пѫти прѣзъ неговия умъ. Умниятъ ученикъ или умниятъ човѣкъ избира онова, което е нему потрѣбно. Всички хора, всички ученици правятъ двѣ главни погрѣшки. Нѣкой изпѫждатъ злото, и туй зло се загнѣздва въ тѣхъ. Нѣкои приематъ доброто, и то се загнѣздва въ тѣхъ.
към втори вариант >>
Но за онзи, който я знае, тя е изтъркана мисъль, минала е хиляди пѫти прѣзъ неговия умъ.
(втори вариант)
Дойде умразата — вижъ защо сѫществува тя въ свѣта. Дойде невѣрието, проучи и него. Нѣкой хора сѫ проучили тия нѣща, минали сѫ ги, а вие сега ще ги учите. Мине ви нѣкоя странна мисъль, вие казвате: каква странна мисъль! За този който не знае тази мисъль е странна.
Но за онзи, който я знае, тя е изтъркана мисъль, минала е хиляди пѫти прѣзъ неговия умъ.
Умниятъ ученикъ или умниятъ човѣкъ избира онова, което е нему потрѣбно. Всички хора, всички ученици правятъ двѣ главни погрѣшки. Нѣкой изпѫждатъ злото, и туй зло се загнѣздва въ тѣхъ. Нѣкои приематъ доброто, и то се загнѣздва въ тѣхъ. Злото чрѣзъ изпѫждане се загнѣздва, а чрѣзъ възприемане бѣга.
към втори вариант >>
Умниятъ ученикъ или умниятъ човѣкъ избира онова, което е нему потрѣбно.
(втори вариант)
Дойде невѣрието, проучи и него. Нѣкой хора сѫ проучили тия нѣща, минали сѫ ги, а вие сега ще ги учите. Мине ви нѣкоя странна мисъль, вие казвате: каква странна мисъль! За този който не знае тази мисъль е странна. Но за онзи, който я знае, тя е изтъркана мисъль, минала е хиляди пѫти прѣзъ неговия умъ.
Умниятъ ученикъ или умниятъ човѣкъ избира онова, което е нему потрѣбно.
Всички хора, всички ученици правятъ двѣ главни погрѣшки. Нѣкой изпѫждатъ злото, и туй зло се загнѣздва въ тѣхъ. Нѣкои приематъ доброто, и то се загнѣздва въ тѣхъ. Злото чрѣзъ изпѫждане се загнѣздва, а чрѣзъ възприемане бѣга. Ако се противишъ на една лоша мисъль, тя се загнѣздва.
към втори вариант >>
Всички хора, всички ученици правятъ двѣ главни погрѣшки.
(втори вариант)
Нѣкой хора сѫ проучили тия нѣща, минали сѫ ги, а вие сега ще ги учите. Мине ви нѣкоя странна мисъль, вие казвате: каква странна мисъль! За този който не знае тази мисъль е странна. Но за онзи, който я знае, тя е изтъркана мисъль, минала е хиляди пѫти прѣзъ неговия умъ. Умниятъ ученикъ или умниятъ човѣкъ избира онова, което е нему потрѣбно.
Всички хора, всички ученици правятъ двѣ главни погрѣшки.
Нѣкой изпѫждатъ злото, и туй зло се загнѣздва въ тѣхъ. Нѣкои приематъ доброто, и то се загнѣздва въ тѣхъ. Злото чрѣзъ изпѫждане се загнѣздва, а чрѣзъ възприемане бѣга. Ако се противишъ на една лоша мисъль, тя се загнѣздва. Съ доброто е обратното.
към втори вариант >>
Нѣкой изпѫждатъ злото, и туй зло се загнѣздва въ тѣхъ.
(втори вариант)
Мине ви нѣкоя странна мисъль, вие казвате: каква странна мисъль! За този който не знае тази мисъль е странна. Но за онзи, който я знае, тя е изтъркана мисъль, минала е хиляди пѫти прѣзъ неговия умъ. Умниятъ ученикъ или умниятъ човѣкъ избира онова, което е нему потрѣбно. Всички хора, всички ученици правятъ двѣ главни погрѣшки.
Нѣкой изпѫждатъ злото, и туй зло се загнѣздва въ тѣхъ.
Нѣкои приематъ доброто, и то се загнѣздва въ тѣхъ. Злото чрѣзъ изпѫждане се загнѣздва, а чрѣзъ възприемане бѣга. Ако се противишъ на една лоша мисъль, тя се загнѣздва. Съ доброто е обратното. Ако ти му противодѣйствувашъ, то се отдалечава.
към втори вариант >>
Нѣкои приематъ доброто, и то се загнѣздва въ тѣхъ.
(втори вариант)
За този който не знае тази мисъль е странна. Но за онзи, който я знае, тя е изтъркана мисъль, минала е хиляди пѫти прѣзъ неговия умъ. Умниятъ ученикъ или умниятъ човѣкъ избира онова, което е нему потрѣбно. Всички хора, всички ученици правятъ двѣ главни погрѣшки. Нѣкой изпѫждатъ злото, и туй зло се загнѣздва въ тѣхъ.
Нѣкои приематъ доброто, и то се загнѣздва въ тѣхъ.
Злото чрѣзъ изпѫждане се загнѣздва, а чрѣзъ възприемане бѣга. Ако се противишъ на една лоша мисъль, тя се загнѣздва. Съ доброто е обратното. Ако ти му противодѣйствувашъ, то се отдалечава. Ако го приемашъ, то се загнѣздва.
към втори вариант >>
Злото чрѣзъ изпѫждане се загнѣздва, а чрѣзъ възприемане бѣга.
(втори вариант)
Но за онзи, който я знае, тя е изтъркана мисъль, минала е хиляди пѫти прѣзъ неговия умъ. Умниятъ ученикъ или умниятъ човѣкъ избира онова, което е нему потрѣбно. Всички хора, всички ученици правятъ двѣ главни погрѣшки. Нѣкой изпѫждатъ злото, и туй зло се загнѣздва въ тѣхъ. Нѣкои приематъ доброто, и то се загнѣздва въ тѣхъ.
Злото чрѣзъ изпѫждане се загнѣздва, а чрѣзъ възприемане бѣга.
Ако се противишъ на една лоша мисъль, тя се загнѣздва. Съ доброто е обратното. Ако ти му противодѣйствувашъ, то се отдалечава. Ако го приемашъ, то се загнѣздва. Дойде лоша мисъль, остави я да влѣзе въ двора.
към втори вариант >>
Ако се противишъ на една лоша мисъль, тя се загнѣздва.
(втори вариант)
Умниятъ ученикъ или умниятъ човѣкъ избира онова, което е нему потрѣбно. Всички хора, всички ученици правятъ двѣ главни погрѣшки. Нѣкой изпѫждатъ злото, и туй зло се загнѣздва въ тѣхъ. Нѣкои приематъ доброто, и то се загнѣздва въ тѣхъ. Злото чрѣзъ изпѫждане се загнѣздва, а чрѣзъ възприемане бѣга.
Ако се противишъ на една лоша мисъль, тя се загнѣздва.
Съ доброто е обратното. Ако ти му противодѣйствувашъ, то се отдалечава. Ако го приемашъ, то се загнѣздва. Дойде лоша мисъль, остави я да влѣзе въ двора. Ти се скрий и слѣди само нейното ходене.
към втори вариант >>
Съ доброто е обратното.
(втори вариант)
Всички хора, всички ученици правятъ двѣ главни погрѣшки. Нѣкой изпѫждатъ злото, и туй зло се загнѣздва въ тѣхъ. Нѣкои приематъ доброто, и то се загнѣздва въ тѣхъ. Злото чрѣзъ изпѫждане се загнѣздва, а чрѣзъ възприемане бѣга. Ако се противишъ на една лоша мисъль, тя се загнѣздва.
Съ доброто е обратното.
Ако ти му противодѣйствувашъ, то се отдалечава. Ако го приемашъ, то се загнѣздва. Дойде лоша мисъль, остави я да влѣзе въ двора. Ти се скрий и слѣди само нейното ходене. Наблюдавай я!
към втори вариант >>
Ако ти му противодѣйствувашъ, то се отдалечава.
(втори вариант)
Нѣкой изпѫждатъ злото, и туй зло се загнѣздва въ тѣхъ. Нѣкои приематъ доброто, и то се загнѣздва въ тѣхъ. Злото чрѣзъ изпѫждане се загнѣздва, а чрѣзъ възприемане бѣга. Ако се противишъ на една лоша мисъль, тя се загнѣздва. Съ доброто е обратното.
Ако ти му противодѣйствувашъ, то се отдалечава.
Ако го приемашъ, то се загнѣздва. Дойде лоша мисъль, остави я да влѣзе въ двора. Ти се скрий и слѣди само нейното ходене. Наблюдавай я! Тя ще ходи, ще ходи, ще обикаля, докато си излѣзе.
към втори вариант >>
Ако го приемашъ, то се загнѣздва.
(втори вариант)
Нѣкои приематъ доброто, и то се загнѣздва въ тѣхъ. Злото чрѣзъ изпѫждане се загнѣздва, а чрѣзъ възприемане бѣга. Ако се противишъ на една лоша мисъль, тя се загнѣздва. Съ доброто е обратното. Ако ти му противодѣйствувашъ, то се отдалечава.
Ако го приемашъ, то се загнѣздва.
Дойде лоша мисъль, остави я да влѣзе въ двора. Ти се скрий и слѣди само нейното ходене. Наблюдавай я! Тя ще ходи, ще ходи, ще обикаля, докато си излѣзе. Ако я питашь, защо е дошла, какво иска и почнешъ да я пѫдишъ, ти не можешъ я изпѫди.
към втори вариант >>
Дойде лоша мисъль, остави я да влѣзе въ двора.
(втори вариант)
Злото чрѣзъ изпѫждане се загнѣздва, а чрѣзъ възприемане бѣга. Ако се противишъ на една лоша мисъль, тя се загнѣздва. Съ доброто е обратното. Ако ти му противодѣйствувашъ, то се отдалечава. Ако го приемашъ, то се загнѣздва.
Дойде лоша мисъль, остави я да влѣзе въ двора.
Ти се скрий и слѣди само нейното ходене. Наблюдавай я! Тя ще ходи, ще ходи, ще обикаля, докато си излѣзе. Ако я питашь, защо е дошла, какво иска и почнешъ да я пѫдишъ, ти не можешъ я изпѫди. Бѣлата ще си намѣришъ, нѣма отърване отъ нея.
към втори вариант >>
Ти се скрий и слѣди само нейното ходене.
(втори вариант)
Ако се противишъ на една лоша мисъль, тя се загнѣздва. Съ доброто е обратното. Ако ти му противодѣйствувашъ, то се отдалечава. Ако го приемашъ, то се загнѣздва. Дойде лоша мисъль, остави я да влѣзе въ двора.
Ти се скрий и слѣди само нейното ходене.
Наблюдавай я! Тя ще ходи, ще ходи, ще обикаля, докато си излѣзе. Ако я питашь, защо е дошла, какво иска и почнешъ да я пѫдишъ, ти не можешъ я изпѫди. Бѣлата ще си намѣришъ, нѣма отърване отъ нея. Тя като влѣзе, ти само я наблюдавай!
към втори вариант >>
Наблюдавай я!
(втори вариант)
Съ доброто е обратното. Ако ти му противодѣйствувашъ, то се отдалечава. Ако го приемашъ, то се загнѣздва. Дойде лоша мисъль, остави я да влѣзе въ двора. Ти се скрий и слѣди само нейното ходене.
Наблюдавай я!
Тя ще ходи, ще ходи, ще обикаля, докато си излѣзе. Ако я питашь, защо е дошла, какво иска и почнешъ да я пѫдишъ, ти не можешъ я изпѫди. Бѣлата ще си намѣришъ, нѣма отърване отъ нея. Тя като влѣзе, ти само я наблюдавай! Дойде ли доброто, посрещни го, отвори му вратата, нека влѣзе!
към втори вариант >>
Тя ще ходи, ще ходи, ще обикаля, докато си излѣзе.
(втори вариант)
Ако ти му противодѣйствувашъ, то се отдалечава. Ако го приемашъ, то се загнѣздва. Дойде лоша мисъль, остави я да влѣзе въ двора. Ти се скрий и слѣди само нейното ходене. Наблюдавай я!
Тя ще ходи, ще ходи, ще обикаля, докато си излѣзе.
Ако я питашь, защо е дошла, какво иска и почнешъ да я пѫдишъ, ти не можешъ я изпѫди. Бѣлата ще си намѣришъ, нѣма отърване отъ нея. Тя като влѣзе, ти само я наблюдавай! Дойде ли доброто, посрещни го, отвори му вратата, нека влѣзе! По сѫщия законъ и двѣтѣ ще влѣзатъ — и доброто и злото.
към втори вариант >>
Ако я питашь, защо е дошла, какво иска и почнешъ да я пѫдишъ, ти не можешъ я изпѫди.
(втори вариант)
Ако го приемашъ, то се загнѣздва. Дойде лоша мисъль, остави я да влѣзе въ двора. Ти се скрий и слѣди само нейното ходене. Наблюдавай я! Тя ще ходи, ще ходи, ще обикаля, докато си излѣзе.
Ако я питашь, защо е дошла, какво иска и почнешъ да я пѫдишъ, ти не можешъ я изпѫди.
Бѣлата ще си намѣришъ, нѣма отърване отъ нея. Тя като влѣзе, ти само я наблюдавай! Дойде ли доброто, посрещни го, отвори му вратата, нека влѣзе! По сѫщия законъ и двѣтѣ ще влѣзатъ — и доброто и злото. При злото ще се скриешъ да гледашъ, при доброто ще излъзешъ да го посрещнешъ и ще останешъ при него.
към втори вариант >>
Бѣлата ще си намѣришъ, нѣма отърване отъ нея.
(втори вариант)
Дойде лоша мисъль, остави я да влѣзе въ двора. Ти се скрий и слѣди само нейното ходене. Наблюдавай я! Тя ще ходи, ще ходи, ще обикаля, докато си излѣзе. Ако я питашь, защо е дошла, какво иска и почнешъ да я пѫдишъ, ти не можешъ я изпѫди.
Бѣлата ще си намѣришъ, нѣма отърване отъ нея.
Тя като влѣзе, ти само я наблюдавай! Дойде ли доброто, посрещни го, отвори му вратата, нека влѣзе! По сѫщия законъ и двѣтѣ ще влѣзатъ — и доброто и злото. При злото ще се скриешъ да гледашъ, при доброто ще излъзешъ да го посрещнешъ и ще останешъ при него. Сега, когато у нѣкои се яви доброто, нѣкоя добра мисъль, той казва: не съмъ готовъ за тази мисъль.
към втори вариант >>
Тя като влѣзе, ти само я наблюдавай!
(втори вариант)
Ти се скрий и слѣди само нейното ходене. Наблюдавай я! Тя ще ходи, ще ходи, ще обикаля, докато си излѣзе. Ако я питашь, защо е дошла, какво иска и почнешъ да я пѫдишъ, ти не можешъ я изпѫди. Бѣлата ще си намѣришъ, нѣма отърване отъ нея.
Тя като влѣзе, ти само я наблюдавай!
Дойде ли доброто, посрещни го, отвори му вратата, нека влѣзе! По сѫщия законъ и двѣтѣ ще влѣзатъ — и доброто и злото. При злото ще се скриешъ да гледашъ, при доброто ще излъзешъ да го посрещнешъ и ще останешъ при него. Сега, когато у нѣкои се яви доброто, нѣкоя добра мисъль, той казва: не съмъ готовъ за тази мисъль. Кога ще бѫдете готови?
към втори вариант >>
Дойде ли доброто, посрещни го, отвори му вратата, нека влѣзе!
(втори вариант)
Наблюдавай я! Тя ще ходи, ще ходи, ще обикаля, докато си излѣзе. Ако я питашь, защо е дошла, какво иска и почнешъ да я пѫдишъ, ти не можешъ я изпѫди. Бѣлата ще си намѣришъ, нѣма отърване отъ нея. Тя като влѣзе, ти само я наблюдавай!
Дойде ли доброто, посрещни го, отвори му вратата, нека влѣзе!
По сѫщия законъ и двѣтѣ ще влѣзатъ — и доброто и злото. При злото ще се скриешъ да гледашъ, при доброто ще излъзешъ да го посрещнешъ и ще останешъ при него. Сега, когато у нѣкои се яви доброто, нѣкоя добра мисъль, той казва: не съмъ готовъ за тази мисъль. Кога ще бѫдете готови? Да допуснемъ, че у васъ дойде мисъльта, да раздадете 100,000 лева на бѣднитѣ хора.
към втори вариант >>
По сѫщия законъ и двѣтѣ ще влѣзатъ — и доброто и злото.
(втори вариант)
Тя ще ходи, ще ходи, ще обикаля, докато си излѣзе. Ако я питашь, защо е дошла, какво иска и почнешъ да я пѫдишъ, ти не можешъ я изпѫди. Бѣлата ще си намѣришъ, нѣма отърване отъ нея. Тя като влѣзе, ти само я наблюдавай! Дойде ли доброто, посрещни го, отвори му вратата, нека влѣзе!
По сѫщия законъ и двѣтѣ ще влѣзатъ — и доброто и злото.
При злото ще се скриешъ да гледашъ, при доброто ще излъзешъ да го посрещнешъ и ще останешъ при него. Сега, когато у нѣкои се яви доброто, нѣкоя добра мисъль, той казва: не съмъ готовъ за тази мисъль. Кога ще бѫдете готови? Да допуснемъ, че у васъ дойде мисъльта, да раздадете 100,000 лева на бѣднитѣ хора. Ти казвашъ; трѣбва да продамъ всичкото си имане и едва ще мога да изкарамъ 50,000 лева.
към втори вариант >>
При злото ще се скриешъ да гледашъ, при доброто ще излъзешъ да го посрещнешъ и ще останешъ при него.
(втори вариант)
Ако я питашь, защо е дошла, какво иска и почнешъ да я пѫдишъ, ти не можешъ я изпѫди. Бѣлата ще си намѣришъ, нѣма отърване отъ нея. Тя като влѣзе, ти само я наблюдавай! Дойде ли доброто, посрещни го, отвори му вратата, нека влѣзе! По сѫщия законъ и двѣтѣ ще влѣзатъ — и доброто и злото.
При злото ще се скриешъ да гледашъ, при доброто ще излъзешъ да го посрещнешъ и ще останешъ при него.
Сега, когато у нѣкои се яви доброто, нѣкоя добра мисъль, той казва: не съмъ готовъ за тази мисъль. Кога ще бѫдете готови? Да допуснемъ, че у васъ дойде мисъльта, да раздадете 100,000 лева на бѣднитѣ хора. Ти казвашъ; трѣбва да продамъ всичкото си имане и едва ще мога да изкарамъ 50,000 лева. Какъ може това?
към втори вариант >>
Сега, когато у нѣкои се яви доброто, нѣкоя добра мисъль, той казва: не съмъ готовъ за тази мисъль.
(втори вариант)
Бѣлата ще си намѣришъ, нѣма отърване отъ нея. Тя като влѣзе, ти само я наблюдавай! Дойде ли доброто, посрещни го, отвори му вратата, нека влѣзе! По сѫщия законъ и двѣтѣ ще влѣзатъ — и доброто и злото. При злото ще се скриешъ да гледашъ, при доброто ще излъзешъ да го посрещнешъ и ще останешъ при него.
Сега, когато у нѣкои се яви доброто, нѣкоя добра мисъль, той казва: не съмъ готовъ за тази мисъль.
Кога ще бѫдете готови? Да допуснемъ, че у васъ дойде мисъльта, да раздадете 100,000 лева на бѣднитѣ хора. Ти казвашъ; трѣбва да продамъ всичкото си имане и едва ще мога да изкарамъ 50,000 лева. Какъ може това? Е, тази мисъль е отъ дявола.
към втори вариант >>
Кога ще бѫдете готови?
(втори вариант)
Тя като влѣзе, ти само я наблюдавай! Дойде ли доброто, посрещни го, отвори му вратата, нека влѣзе! По сѫщия законъ и двѣтѣ ще влѣзатъ — и доброто и злото. При злото ще се скриешъ да гледашъ, при доброто ще излъзешъ да го посрещнешъ и ще останешъ при него. Сега, когато у нѣкои се яви доброто, нѣкоя добра мисъль, той казва: не съмъ готовъ за тази мисъль.
Кога ще бѫдете готови?
Да допуснемъ, че у васъ дойде мисъльта, да раздадете 100,000 лева на бѣднитѣ хора. Ти казвашъ; трѣбва да продамъ всичкото си имане и едва ще мога да изкарамъ 50,000 лева. Какъ може това? Е, тази мисъль е отъ дявола. Не раздадете ли тия пари, ще ви продадатъ кѫщата - нищо повече!
към втори вариант >>
Да допуснемъ, че у васъ дойде мисъльта, да раздадете 100,000 лева на бѣднитѣ хора.
(втори вариант)
Дойде ли доброто, посрещни го, отвори му вратата, нека влѣзе! По сѫщия законъ и двѣтѣ ще влѣзатъ — и доброто и злото. При злото ще се скриешъ да гледашъ, при доброто ще излъзешъ да го посрещнешъ и ще останешъ при него. Сега, когато у нѣкои се яви доброто, нѣкоя добра мисъль, той казва: не съмъ готовъ за тази мисъль. Кога ще бѫдете готови?
Да допуснемъ, че у васъ дойде мисъльта, да раздадете 100,000 лева на бѣднитѣ хора.
Ти казвашъ; трѣбва да продамъ всичкото си имане и едва ще мога да изкарамъ 50,000 лева. Какъ може това? Е, тази мисъль е отъ дявола. Не раздадете ли тия пари, ще ви продадатъ кѫщата - нищо повече! Законътъ е такъвъ.
към втори вариант >>
Ти казвашъ; трѣбва да продамъ всичкото си имане и едва ще мога да изкарамъ 50,000 лева.
(втори вариант)
По сѫщия законъ и двѣтѣ ще влѣзатъ — и доброто и злото. При злото ще се скриешъ да гледашъ, при доброто ще излъзешъ да го посрещнешъ и ще останешъ при него. Сега, когато у нѣкои се яви доброто, нѣкоя добра мисъль, той казва: не съмъ готовъ за тази мисъль. Кога ще бѫдете готови? Да допуснемъ, че у васъ дойде мисъльта, да раздадете 100,000 лева на бѣднитѣ хора.
Ти казвашъ; трѣбва да продамъ всичкото си имане и едва ще мога да изкарамъ 50,000 лева.
Какъ може това? Е, тази мисъль е отъ дявола. Не раздадете ли тия пари, ще ви продадатъ кѫщата - нищо повече! Законътъ е такъвъ. Нѣма добро или зло, което като е дошло при васъ и не спазите закона, да ви мине незабѣлѣзано.
към втори вариант >>
Какъ може това?
(втори вариант)
При злото ще се скриешъ да гледашъ, при доброто ще излъзешъ да го посрещнешъ и ще останешъ при него. Сега, когато у нѣкои се яви доброто, нѣкоя добра мисъль, той казва: не съмъ готовъ за тази мисъль. Кога ще бѫдете готови? Да допуснемъ, че у васъ дойде мисъльта, да раздадете 100,000 лева на бѣднитѣ хора. Ти казвашъ; трѣбва да продамъ всичкото си имане и едва ще мога да изкарамъ 50,000 лева.
Какъ може това?
Е, тази мисъль е отъ дявола. Не раздадете ли тия пари, ще ви продадатъ кѫщата - нищо повече! Законътъ е такъвъ. Нѣма добро или зло, което като е дошло при васъ и не спазите закона, да ви мине незабѣлѣзано. И злото е неизбѣжно, и доброто е неизбѣжно.
към втори вариант >>
Е, тази мисъль е отъ дявола.
(втори вариант)
Сега, когато у нѣкои се яви доброто, нѣкоя добра мисъль, той казва: не съмъ готовъ за тази мисъль. Кога ще бѫдете готови? Да допуснемъ, че у васъ дойде мисъльта, да раздадете 100,000 лева на бѣднитѣ хора. Ти казвашъ; трѣбва да продамъ всичкото си имане и едва ще мога да изкарамъ 50,000 лева. Какъ може това?
Е, тази мисъль е отъ дявола.
Не раздадете ли тия пари, ще ви продадатъ кѫщата - нищо повече! Законътъ е такъвъ. Нѣма добро или зло, което като е дошло при васъ и не спазите закона, да ви мине незабѣлѣзано. И злото е неизбѣжно, и доброто е неизбѣжно. Ако се противишъ на злото, ще дойде, Ако не приемешъ доброто, ще избѣга.
към втори вариант >>
Не раздадете ли тия пари, ще ви продадатъ кѫщата - нищо повече!
(втори вариант)
Кога ще бѫдете готови? Да допуснемъ, че у васъ дойде мисъльта, да раздадете 100,000 лева на бѣднитѣ хора. Ти казвашъ; трѣбва да продамъ всичкото си имане и едва ще мога да изкарамъ 50,000 лева. Какъ може това? Е, тази мисъль е отъ дявола.
Не раздадете ли тия пари, ще ви продадатъ кѫщата - нищо повече!
Законътъ е такъвъ. Нѣма добро или зло, което като е дошло при васъ и не спазите закона, да ви мине незабѣлѣзано. И злото е неизбѣжно, и доброто е неизбѣжно. Ако се противишъ на злото, ще дойде, Ако не приемешъ доброто, ще избѣга. Вие имате тукъ двѣ обратни дѣйствия.
към втори вариант >>
Законътъ е такъвъ.
(втори вариант)
Да допуснемъ, че у васъ дойде мисъльта, да раздадете 100,000 лева на бѣднитѣ хора. Ти казвашъ; трѣбва да продамъ всичкото си имане и едва ще мога да изкарамъ 50,000 лева. Какъ може това? Е, тази мисъль е отъ дявола. Не раздадете ли тия пари, ще ви продадатъ кѫщата - нищо повече!
Законътъ е такъвъ.
Нѣма добро или зло, което като е дошло при васъ и не спазите закона, да ви мине незабѣлѣзано. И злото е неизбѣжно, и доброто е неизбѣжно. Ако се противишъ на злото, ще дойде, Ако не приемешъ доброто, ще избѣга. Вие имате тукъ двѣ обратни дѣйствия. Ако приемете злото, имате обратно дѣйствие, то си заминава.
към втори вариант >>
Нѣма добро или зло, което като е дошло при васъ и не спазите закона, да ви мине незабѣлѣзано.
(втори вариант)
Ти казвашъ; трѣбва да продамъ всичкото си имане и едва ще мога да изкарамъ 50,000 лева. Какъ може това? Е, тази мисъль е отъ дявола. Не раздадете ли тия пари, ще ви продадатъ кѫщата - нищо повече! Законътъ е такъвъ.
Нѣма добро или зло, което като е дошло при васъ и не спазите закона, да ви мине незабѣлѣзано.
И злото е неизбѣжно, и доброто е неизбѣжно. Ако се противишъ на злото, ще дойде, Ако не приемешъ доброто, ще избѣга. Вие имате тукъ двѣ обратни дѣйствия. Ако приемете злото, имате обратно дѣйствие, то си заминава. Ако не приемете доброто, пакъ имате обратно дѣйствие, и то си заминава.
към втори вариант >>
И злото е неизбѣжно, и доброто е неизбѣжно.
(втори вариант)
Какъ може това? Е, тази мисъль е отъ дявола. Не раздадете ли тия пари, ще ви продадатъ кѫщата - нищо повече! Законътъ е такъвъ. Нѣма добро или зло, което като е дошло при васъ и не спазите закона, да ви мине незабѣлѣзано.
И злото е неизбѣжно, и доброто е неизбѣжно.
Ако се противишъ на злото, ще дойде, Ако не приемешъ доброто, ще избѣга. Вие имате тукъ двѣ обратни дѣйствия. Ако приемете злото, имате обратно дѣйствие, то си заминава. Ако не приемете доброто, пакъ имате обратно дѣйствие, и то си заминава. Ако се противите на злото, имате обратно дѣйствие то остава.
към втори вариант >>
Ако се противишъ на злото, ще дойде, Ако не приемешъ доброто, ще избѣга.
(втори вариант)
Е, тази мисъль е отъ дявола. Не раздадете ли тия пари, ще ви продадатъ кѫщата - нищо повече! Законътъ е такъвъ. Нѣма добро или зло, което като е дошло при васъ и не спазите закона, да ви мине незабѣлѣзано. И злото е неизбѣжно, и доброто е неизбѣжно.
Ако се противишъ на злото, ще дойде, Ако не приемешъ доброто, ще избѣга.
Вие имате тукъ двѣ обратни дѣйствия. Ако приемете злото, имате обратно дѣйствие, то си заминава. Ако не приемете доброто, пакъ имате обратно дѣйствие, и то си заминава. Ако се противите на злото, имате обратно дѣйствие то остава. Ако приемете доброто, и то остава въ вашия животъ.
към втори вариант >>
Вие имате тукъ двѣ обратни дѣйствия.
(втори вариант)
Не раздадете ли тия пари, ще ви продадатъ кѫщата - нищо повече! Законътъ е такъвъ. Нѣма добро или зло, което като е дошло при васъ и не спазите закона, да ви мине незабѣлѣзано. И злото е неизбѣжно, и доброто е неизбѣжно. Ако се противишъ на злото, ще дойде, Ако не приемешъ доброто, ще избѣга.
Вие имате тукъ двѣ обратни дѣйствия.
Ако приемете злото, имате обратно дѣйствие, то си заминава. Ако не приемете доброто, пакъ имате обратно дѣйствие, и то си заминава. Ако се противите на злото, имате обратно дѣйствие то остава. Ако приемете доброто, и то остава въ вашия животъ. Като ви дойде мисъль да раздадете имането си, подпишете се отдолу: съгласенъ съмъ да дамъ 100,000 лева на бѣднитѣ.
към втори вариант >>
Ако приемете злото, имате обратно дѣйствие, то си заминава.
(втори вариант)
Законътъ е такъвъ. Нѣма добро или зло, което като е дошло при васъ и не спазите закона, да ви мине незабѣлѣзано. И злото е неизбѣжно, и доброто е неизбѣжно. Ако се противишъ на злото, ще дойде, Ако не приемешъ доброто, ще избѣга. Вие имате тукъ двѣ обратни дѣйствия.
Ако приемете злото, имате обратно дѣйствие, то си заминава.
Ако не приемете доброто, пакъ имате обратно дѣйствие, и то си заминава. Ако се противите на злото, имате обратно дѣйствие то остава. Ако приемете доброто, и то остава въ вашия животъ. Като ви дойде мисъль да раздадете имането си, подпишете се отдолу: съгласенъ съмъ да дамъ 100,000 лева на бѣднитѣ. Азъ ги раздавамъ на бѣднитѣ.
към втори вариант >>
Ако не приемете доброто, пакъ имате обратно дѣйствие, и то си заминава.
(втори вариант)
Нѣма добро или зло, което като е дошло при васъ и не спазите закона, да ви мине незабѣлѣзано. И злото е неизбѣжно, и доброто е неизбѣжно. Ако се противишъ на злото, ще дойде, Ако не приемешъ доброто, ще избѣга. Вие имате тукъ двѣ обратни дѣйствия. Ако приемете злото, имате обратно дѣйствие, то си заминава.
Ако не приемете доброто, пакъ имате обратно дѣйствие, и то си заминава.
Ако се противите на злото, имате обратно дѣйствие то остава. Ако приемете доброто, и то остава въ вашия животъ. Като ви дойде мисъль да раздадете имането си, подпишете се отдолу: съгласенъ съмъ да дамъ 100,000 лева на бѣднитѣ. Азъ ги раздавамъ на бѣднитѣ. Кажете ни така, нѣкой човѣкъ вече раздава тия пари.
към втори вариант >>
Ако се противите на злото, имате обратно дѣйствие то остава.
(втори вариант)
И злото е неизбѣжно, и доброто е неизбѣжно. Ако се противишъ на злото, ще дойде, Ако не приемешъ доброто, ще избѣга. Вие имате тукъ двѣ обратни дѣйствия. Ако приемете злото, имате обратно дѣйствие, то си заминава. Ако не приемете доброто, пакъ имате обратно дѣйствие, и то си заминава.
Ако се противите на злото, имате обратно дѣйствие то остава.
Ако приемете доброто, и то остава въ вашия животъ. Като ви дойде мисъль да раздадете имането си, подпишете се отдолу: съгласенъ съмъ да дамъ 100,000 лева на бѣднитѣ. Азъ ги раздавамъ на бѣднитѣ. Кажете ни така, нѣкой човѣкъ вече раздава тия пари. Вие ще санкционирате.
към втори вариант >>
Ако приемете доброто, и то остава въ вашия животъ.
(втори вариант)
Ако се противишъ на злото, ще дойде, Ако не приемешъ доброто, ще избѣга. Вие имате тукъ двѣ обратни дѣйствия. Ако приемете злото, имате обратно дѣйствие, то си заминава. Ако не приемете доброто, пакъ имате обратно дѣйствие, и то си заминава. Ако се противите на злото, имате обратно дѣйствие то остава.
Ако приемете доброто, и то остава въ вашия животъ.
Като ви дойде мисъль да раздадете имането си, подпишете се отдолу: съгласенъ съмъ да дамъ 100,000 лева на бѣднитѣ. Азъ ги раздавамъ на бѣднитѣ. Кажете ни така, нѣкой човѣкъ вече раздава тия пари. Вие ще санкционирате. Сега у васъ ще се яви една слабость, ще вземете да се шегувате съ всичко, което говоря.
към втори вариант >>
Като ви дойде мисъль да раздадете имането си, подпишете се отдолу: съгласенъ съмъ да дамъ 100,000 лева на бѣднитѣ.
(втори вариант)
Вие имате тукъ двѣ обратни дѣйствия. Ако приемете злото, имате обратно дѣйствие, то си заминава. Ако не приемете доброто, пакъ имате обратно дѣйствие, и то си заминава. Ако се противите на злото, имате обратно дѣйствие то остава. Ако приемете доброто, и то остава въ вашия животъ.
Като ви дойде мисъль да раздадете имането си, подпишете се отдолу: съгласенъ съмъ да дамъ 100,000 лева на бѣднитѣ.
Азъ ги раздавамъ на бѣднитѣ. Кажете ни така, нѣкой човѣкъ вече раздава тия пари. Вие ще санкционирате. Сега у васъ ще се яви една слабость, ще вземете да се шегувате съ всичко, което говоря. Онзи, който се шегува, всѣкога го биятъ.
към втори вариант >>
Азъ ги раздавамъ на бѣднитѣ.
(втори вариант)
Ако приемете злото, имате обратно дѣйствие, то си заминава. Ако не приемете доброто, пакъ имате обратно дѣйствие, и то си заминава. Ако се противите на злото, имате обратно дѣйствие то остава. Ако приемете доброто, и то остава въ вашия животъ. Като ви дойде мисъль да раздадете имането си, подпишете се отдолу: съгласенъ съмъ да дамъ 100,000 лева на бѣднитѣ.
Азъ ги раздавамъ на бѣднитѣ.
Кажете ни така, нѣкой човѣкъ вече раздава тия пари. Вие ще санкционирате. Сега у васъ ще се яви една слабость, ще вземете да се шегувате съ всичко, което говоря. Онзи, който се шегува, всѣкога го биятъ. При разискванието на Божийтѣ мисли, шега да нѣма!
към втори вариант >>
Кажете ни така, нѣкой човѣкъ вече раздава тия пари.
(втори вариант)
Ако не приемете доброто, пакъ имате обратно дѣйствие, и то си заминава. Ако се противите на злото, имате обратно дѣйствие то остава. Ако приемете доброто, и то остава въ вашия животъ. Като ви дойде мисъль да раздадете имането си, подпишете се отдолу: съгласенъ съмъ да дамъ 100,000 лева на бѣднитѣ. Азъ ги раздавамъ на бѣднитѣ.
Кажете ни така, нѣкой човѣкъ вече раздава тия пари.
Вие ще санкционирате. Сега у васъ ще се яви една слабость, ще вземете да се шегувате съ всичко, което говоря. Онзи, който се шегува, всѣкога го биятъ. При разискванието на Божийтѣ мисли, шега да нѣма! Вие трѣбва да знаете, че за да се реализира една мисъль въ свѣта, трѣбва да мине прѣзъ много хора.
към втори вариант >>
Вие ще санкционирате.
(втори вариант)
Ако се противите на злото, имате обратно дѣйствие то остава. Ако приемете доброто, и то остава въ вашия животъ. Като ви дойде мисъль да раздадете имането си, подпишете се отдолу: съгласенъ съмъ да дамъ 100,000 лева на бѣднитѣ. Азъ ги раздавамъ на бѣднитѣ. Кажете ни така, нѣкой човѣкъ вече раздава тия пари.
Вие ще санкционирате.
Сега у васъ ще се яви една слабость, ще вземете да се шегувате съ всичко, което говоря. Онзи, който се шегува, всѣкога го биятъ. При разискванието на Божийтѣ мисли, шега да нѣма! Вие трѣбва да знаете, че за да се реализира една мисъль въ свѣта, трѣбва да мине прѣзъ много хора. Тя ще мине прѣзъ хиляди хора, докато дойде до онзи човѣкъ, който е най-способенъ да я реализира.
към втори вариант >>
Сега у васъ ще се яви една слабость, ще вземете да се шегувате съ всичко, което говоря.
(втори вариант)
Ако приемете доброто, и то остава въ вашия животъ. Като ви дойде мисъль да раздадете имането си, подпишете се отдолу: съгласенъ съмъ да дамъ 100,000 лева на бѣднитѣ. Азъ ги раздавамъ на бѣднитѣ. Кажете ни така, нѣкой човѣкъ вече раздава тия пари. Вие ще санкционирате.
Сега у васъ ще се яви една слабость, ще вземете да се шегувате съ всичко, което говоря.
Онзи, който се шегува, всѣкога го биятъ. При разискванието на Божийтѣ мисли, шега да нѣма! Вие трѣбва да знаете, че за да се реализира една мисъль въ свѣта, трѣбва да мине прѣзъ много хора. Тя ще мине прѣзъ хиляди хора, докато дойде до онзи човѣкъ, който е най-способенъ да я реализира. Крѫгообразни връзки има въ мислитѣ.
към втори вариант >>
Онзи, който се шегува, всѣкога го биятъ.
(втори вариант)
Като ви дойде мисъль да раздадете имането си, подпишете се отдолу: съгласенъ съмъ да дамъ 100,000 лева на бѣднитѣ. Азъ ги раздавамъ на бѣднитѣ. Кажете ни така, нѣкой човѣкъ вече раздава тия пари. Вие ще санкционирате. Сега у васъ ще се яви една слабость, ще вземете да се шегувате съ всичко, което говоря.
Онзи, който се шегува, всѣкога го биятъ.
При разискванието на Божийтѣ мисли, шега да нѣма! Вие трѣбва да знаете, че за да се реализира една мисъль въ свѣта, трѣбва да мине прѣзъ много хора. Тя ще мине прѣзъ хиляди хора, докато дойде до онзи човѣкъ, който е най-способенъ да я реализира. Крѫгообразни връзки има въ мислитѣ. Една мисъль може да е минала прѣзъ една верига отъ 10 —20,000 души, докато единъ я реализира.
към втори вариант >>
При разискванието на Божийтѣ мисли, шега да нѣма!
(втори вариант)
Азъ ги раздавамъ на бѣднитѣ. Кажете ни така, нѣкой човѣкъ вече раздава тия пари. Вие ще санкционирате. Сега у васъ ще се яви една слабость, ще вземете да се шегувате съ всичко, което говоря. Онзи, който се шегува, всѣкога го биятъ.
При разискванието на Божийтѣ мисли, шега да нѣма!
Вие трѣбва да знаете, че за да се реализира една мисъль въ свѣта, трѣбва да мине прѣзъ много хора. Тя ще мине прѣзъ хиляди хора, докато дойде до онзи човѣкъ, който е най-способенъ да я реализира. Крѫгообразни връзки има въ мислитѣ. Една мисъль може да е минала прѣзъ една верига отъ 10 —20,000 души, докато единъ я реализира. Другитѣ ще бѫдатъ на тила, той ще бѫде на фронта.
към втори вариант >>
Вие трѣбва да знаете, че за да се реализира една мисъль въ свѣта, трѣбва да мине прѣзъ много хора.
(втори вариант)
Кажете ни така, нѣкой човѣкъ вече раздава тия пари. Вие ще санкционирате. Сега у васъ ще се яви една слабость, ще вземете да се шегувате съ всичко, което говоря. Онзи, който се шегува, всѣкога го биятъ. При разискванието на Божийтѣ мисли, шега да нѣма!
Вие трѣбва да знаете, че за да се реализира една мисъль въ свѣта, трѣбва да мине прѣзъ много хора.
Тя ще мине прѣзъ хиляди хора, докато дойде до онзи човѣкъ, който е най-способенъ да я реализира. Крѫгообразни връзки има въ мислитѣ. Една мисъль може да е минала прѣзъ една верига отъ 10 —20,000 души, докато единъ я реализира. Другитѣ ще бѫдатъ на тила, той ще бѫде на фронта. Ще излѣзе на фронта и ще изпълни тази мисъль.
към втори вариант >>
Тя ще мине прѣзъ хиляди хора, докато дойде до онзи човѣкъ, който е най-способенъ да я реализира.
(втори вариант)
Вие ще санкционирате. Сега у васъ ще се яви една слабость, ще вземете да се шегувате съ всичко, което говоря. Онзи, който се шегува, всѣкога го биятъ. При разискванието на Божийтѣ мисли, шега да нѣма! Вие трѣбва да знаете, че за да се реализира една мисъль въ свѣта, трѣбва да мине прѣзъ много хора.
Тя ще мине прѣзъ хиляди хора, докато дойде до онзи човѣкъ, който е най-способенъ да я реализира.
Крѫгообразни връзки има въ мислитѣ. Една мисъль може да е минала прѣзъ една верига отъ 10 —20,000 души, докато единъ я реализира. Другитѣ ще бѫдатъ на тила, той ще бѫде на фронта. Ще излѣзе на фронта и ще изпълни тази мисъль. Тъй щото, каквото той печели, и вие печелите.
към втори вариант >>
Крѫгообразни връзки има въ мислитѣ.
(втори вариант)
Сега у васъ ще се яви една слабость, ще вземете да се шегувате съ всичко, което говоря. Онзи, който се шегува, всѣкога го биятъ. При разискванието на Божийтѣ мисли, шега да нѣма! Вие трѣбва да знаете, че за да се реализира една мисъль въ свѣта, трѣбва да мине прѣзъ много хора. Тя ще мине прѣзъ хиляди хора, докато дойде до онзи човѣкъ, който е най-способенъ да я реализира.
Крѫгообразни връзки има въ мислитѣ.
Една мисъль може да е минала прѣзъ една верига отъ 10 —20,000 души, докато единъ я реализира. Другитѣ ще бѫдатъ на тила, той ще бѫде на фронта. Ще излѣзе на фронта и ще изпълни тази мисъль. Тъй щото, каквото той печели, и вие печелите. Каквото той губи, и вие губите.
към втори вариант >>
Една мисъль може да е минала прѣзъ една верига отъ 10 —20,000 души, докато единъ я реализира.
(втори вариант)
Онзи, който се шегува, всѣкога го биятъ. При разискванието на Божийтѣ мисли, шега да нѣма! Вие трѣбва да знаете, че за да се реализира една мисъль въ свѣта, трѣбва да мине прѣзъ много хора. Тя ще мине прѣзъ хиляди хора, докато дойде до онзи човѣкъ, който е най-способенъ да я реализира. Крѫгообразни връзки има въ мислитѣ.
Една мисъль може да е минала прѣзъ една верига отъ 10 —20,000 души, докато единъ я реализира.
Другитѣ ще бѫдатъ на тила, той ще бѫде на фронта. Ще излѣзе на фронта и ще изпълни тази мисъль. Тъй щото, каквото той печели, и вие печелите. Каквото той губи, и вие губите. Пъкъ има такава добродѣтели, за които въ даденъ случай цѣлото човѣчество взима участие.
към втори вариант >>
Другитѣ ще бѫдатъ на тила, той ще бѫде на фронта.
(втори вариант)
При разискванието на Божийтѣ мисли, шега да нѣма! Вие трѣбва да знаете, че за да се реализира една мисъль въ свѣта, трѣбва да мине прѣзъ много хора. Тя ще мине прѣзъ хиляди хора, докато дойде до онзи човѣкъ, който е най-способенъ да я реализира. Крѫгообразни връзки има въ мислитѣ. Една мисъль може да е минала прѣзъ една верига отъ 10 —20,000 души, докато единъ я реализира.
Другитѣ ще бѫдатъ на тила, той ще бѫде на фронта.
Ще излѣзе на фронта и ще изпълни тази мисъль. Тъй щото, каквото той печели, и вие печелите. Каквото той губи, и вие губите. Пъкъ има такава добродѣтели, за които въ даденъ случай цѣлото човѣчество взима участие. Значи, ако въ цѣлото човѣчество има единъ способенъ човѣкъ да изпълни тази мисъль, цѣлото човѣчество печели.
към втори вариант >>
Ще излѣзе на фронта и ще изпълни тази мисъль.
(втори вариант)
Вие трѣбва да знаете, че за да се реализира една мисъль въ свѣта, трѣбва да мине прѣзъ много хора. Тя ще мине прѣзъ хиляди хора, докато дойде до онзи човѣкъ, който е най-способенъ да я реализира. Крѫгообразни връзки има въ мислитѣ. Една мисъль може да е минала прѣзъ една верига отъ 10 —20,000 души, докато единъ я реализира. Другитѣ ще бѫдатъ на тила, той ще бѫде на фронта.
Ще излѣзе на фронта и ще изпълни тази мисъль.
Тъй щото, каквото той печели, и вие печелите. Каквото той губи, и вие губите. Пъкъ има такава добродѣтели, за които въ даденъ случай цѣлото човѣчество взима участие. Значи, ако въ цѣлото човѣчество има единъ способенъ човѣкъ да изпълни тази мисъль, цѣлото човѣчество печели. За насъ е важно да се извърши нѣщо, безразлично е кой го върши.
към втори вариант >>
Тъй щото, каквото той печели, и вие печелите.
(втори вариант)
Тя ще мине прѣзъ хиляди хора, докато дойде до онзи човѣкъ, който е най-способенъ да я реализира. Крѫгообразни връзки има въ мислитѣ. Една мисъль може да е минала прѣзъ една верига отъ 10 —20,000 души, докато единъ я реализира. Другитѣ ще бѫдатъ на тила, той ще бѫде на фронта. Ще излѣзе на фронта и ще изпълни тази мисъль.
Тъй щото, каквото той печели, и вие печелите.
Каквото той губи, и вие губите. Пъкъ има такава добродѣтели, за които въ даденъ случай цѣлото човѣчество взима участие. Значи, ако въ цѣлото човѣчество има единъ способенъ човѣкъ да изпълни тази мисъль, цѣлото човѣчество печели. За насъ е важно да се извърши нѣщо, безразлично е кой го върши. Може да го извърши едно дѣте, може нѣкой професоръ, нѣкой царь, който и да е, но този ще го извърши, който е най-способенъ въ дадения случай.
към втори вариант >>
Каквото той губи, и вие губите.
(втори вариант)
Крѫгообразни връзки има въ мислитѣ. Една мисъль може да е минала прѣзъ една верига отъ 10 —20,000 души, докато единъ я реализира. Другитѣ ще бѫдатъ на тила, той ще бѫде на фронта. Ще излѣзе на фронта и ще изпълни тази мисъль. Тъй щото, каквото той печели, и вие печелите.
Каквото той губи, и вие губите.
Пъкъ има такава добродѣтели, за които въ даденъ случай цѣлото човѣчество взима участие. Значи, ако въ цѣлото човѣчество има единъ способенъ човѣкъ да изпълни тази мисъль, цѣлото човѣчество печели. За насъ е важно да се извърши нѣщо, безразлично е кой го върши. Може да го извърши едно дѣте, може нѣкой професоръ, нѣкой царь, който и да е, но този ще го извърши, който е най-способенъ въ дадения случай. Кой ще бѫде този човѣкъ, не се знае; тази най-способниятъ може да е въ нѣкоя колиба, може да е нѣкой царски синъ, а може и да не е най-добриятъ, но въ всѣки случай човѣкъ, който най добрѣ знае.
към втори вариант >>
Пъкъ има такава добродѣтели, за които въ даденъ случай цѣлото човѣчество взима участие.
(втори вариант)
Една мисъль може да е минала прѣзъ една верига отъ 10 —20,000 души, докато единъ я реализира. Другитѣ ще бѫдатъ на тила, той ще бѫде на фронта. Ще излѣзе на фронта и ще изпълни тази мисъль. Тъй щото, каквото той печели, и вие печелите. Каквото той губи, и вие губите.
Пъкъ има такава добродѣтели, за които въ даденъ случай цѣлото човѣчество взима участие.
Значи, ако въ цѣлото човѣчество има единъ способенъ човѣкъ да изпълни тази мисъль, цѣлото човѣчество печели. За насъ е важно да се извърши нѣщо, безразлично е кой го върши. Може да го извърши едно дѣте, може нѣкой професоръ, нѣкой царь, който и да е, но този ще го извърши, който е най-способенъ въ дадения случай. Кой ще бѫде този човѣкъ, не се знае; тази най-способниятъ може да е въ нѣкоя колиба, може да е нѣкой царски синъ, а може и да не е най-добриятъ, но въ всѣки случай човѣкъ, който най добрѣ знае. Великитѣ мисли, които минаватъ прѣзъ ума ви, възприемайте ги и не се спирайте!
към втори вариант >>
Значи, ако въ цѣлото човѣчество има единъ способенъ човѣкъ да изпълни тази мисъль, цѣлото човѣчество печели.
(втори вариант)
Другитѣ ще бѫдатъ на тила, той ще бѫде на фронта. Ще излѣзе на фронта и ще изпълни тази мисъль. Тъй щото, каквото той печели, и вие печелите. Каквото той губи, и вие губите. Пъкъ има такава добродѣтели, за които въ даденъ случай цѣлото човѣчество взима участие.
Значи, ако въ цѣлото човѣчество има единъ способенъ човѣкъ да изпълни тази мисъль, цѣлото човѣчество печели.
За насъ е важно да се извърши нѣщо, безразлично е кой го върши. Може да го извърши едно дѣте, може нѣкой професоръ, нѣкой царь, който и да е, но този ще го извърши, който е най-способенъ въ дадения случай. Кой ще бѫде този човѣкъ, не се знае; тази най-способниятъ може да е въ нѣкоя колиба, може да е нѣкой царски синъ, а може и да не е най-добриятъ, но въ всѣки случай човѣкъ, който най добрѣ знае. Великитѣ мисли, които минаватъ прѣзъ ума ви, възприемайте ги и не се спирайте! Ще си кажете: каква странна мисъль ми дойде снощи въ главата — искаше ми се да стана царь.
към втори вариант >>
За насъ е важно да се извърши нѣщо, безразлично е кой го върши.
(втори вариант)
Ще излѣзе на фронта и ще изпълни тази мисъль. Тъй щото, каквото той печели, и вие печелите. Каквото той губи, и вие губите. Пъкъ има такава добродѣтели, за които въ даденъ случай цѣлото човѣчество взима участие. Значи, ако въ цѣлото човѣчество има единъ способенъ човѣкъ да изпълни тази мисъль, цѣлото човѣчество печели.
За насъ е важно да се извърши нѣщо, безразлично е кой го върши.
Може да го извърши едно дѣте, може нѣкой професоръ, нѣкой царь, който и да е, но този ще го извърши, който е най-способенъ въ дадения случай. Кой ще бѫде този човѣкъ, не се знае; тази най-способниятъ може да е въ нѣкоя колиба, може да е нѣкой царски синъ, а може и да не е най-добриятъ, но въ всѣки случай човѣкъ, който най добрѣ знае. Великитѣ мисли, които минаватъ прѣзъ ума ви, възприемайте ги и не се спирайте! Ще си кажете: каква странна мисъль ми дойде снощи въ главата — искаше ми се да стана царь. Ами че въ какво седи царуването на единъ човѣкъ?
към втори вариант >>
Може да го извърши едно дѣте, може нѣкой професоръ, нѣкой царь, който и да е, но този ще го извърши, който е най-способенъ въ дадения случай.
(втори вариант)
Тъй щото, каквото той печели, и вие печелите. Каквото той губи, и вие губите. Пъкъ има такава добродѣтели, за които въ даденъ случай цѣлото човѣчество взима участие. Значи, ако въ цѣлото човѣчество има единъ способенъ човѣкъ да изпълни тази мисъль, цѣлото човѣчество печели. За насъ е важно да се извърши нѣщо, безразлично е кой го върши.
Може да го извърши едно дѣте, може нѣкой професоръ, нѣкой царь, който и да е, но този ще го извърши, който е най-способенъ въ дадения случай.
Кой ще бѫде този човѣкъ, не се знае; тази най-способниятъ може да е въ нѣкоя колиба, може да е нѣкой царски синъ, а може и да не е най-добриятъ, но въ всѣки случай човѣкъ, който най добрѣ знае. Великитѣ мисли, които минаватъ прѣзъ ума ви, възприемайте ги и не се спирайте! Ще си кажете: каква странна мисъль ми дойде снощи въ главата — искаше ми се да стана царь. Ами че въ какво седи царуването на единъ човѣкъ? — Като станешъ царь, да освободишъ хората отъ злото — това разбирамъ царуване.
към втори вариант >>
Кой ще бѫде този човѣкъ, не се знае; тази най-способниятъ може да е въ нѣкоя колиба, може да е нѣкой царски синъ, а може и да не е най-добриятъ, но въ всѣки случай човѣкъ, който най добрѣ знае.
(втори вариант)
Каквото той губи, и вие губите. Пъкъ има такава добродѣтели, за които въ даденъ случай цѣлото човѣчество взима участие. Значи, ако въ цѣлото човѣчество има единъ способенъ човѣкъ да изпълни тази мисъль, цѣлото човѣчество печели. За насъ е важно да се извърши нѣщо, безразлично е кой го върши. Може да го извърши едно дѣте, може нѣкой професоръ, нѣкой царь, който и да е, но този ще го извърши, който е най-способенъ въ дадения случай.
Кой ще бѫде този човѣкъ, не се знае; тази най-способниятъ може да е въ нѣкоя колиба, може да е нѣкой царски синъ, а може и да не е най-добриятъ, но въ всѣки случай човѣкъ, който най добрѣ знае.
Великитѣ мисли, които минаватъ прѣзъ ума ви, възприемайте ги и не се спирайте! Ще си кажете: каква странна мисъль ми дойде снощи въ главата — искаше ми се да стана царь. Ами че въ какво седи царуването на единъ човѣкъ? — Като станешъ царь, да освободишъ хората отъ злото — това разбирамъ царуване. „Да царува господъ и да се весели земята, да бѫде волята на Бога”!
към втори вариант >>
Великитѣ мисли, които минаватъ прѣзъ ума ви, възприемайте ги и не се спирайте!
(втори вариант)
Пъкъ има такава добродѣтели, за които въ даденъ случай цѣлото човѣчество взима участие. Значи, ако въ цѣлото човѣчество има единъ способенъ човѣкъ да изпълни тази мисъль, цѣлото човѣчество печели. За насъ е важно да се извърши нѣщо, безразлично е кой го върши. Може да го извърши едно дѣте, може нѣкой професоръ, нѣкой царь, който и да е, но този ще го извърши, който е най-способенъ въ дадения случай. Кой ще бѫде този човѣкъ, не се знае; тази най-способниятъ може да е въ нѣкоя колиба, може да е нѣкой царски синъ, а може и да не е най-добриятъ, но въ всѣки случай човѣкъ, който най добрѣ знае.
Великитѣ мисли, които минаватъ прѣзъ ума ви, възприемайте ги и не се спирайте!
Ще си кажете: каква странна мисъль ми дойде снощи въ главата — искаше ми се да стана царь. Ами че въ какво седи царуването на единъ човѣкъ? — Като станешъ царь, да освободишъ хората отъ злото — това разбирамъ царуване. „Да царува господъ и да се весели земята, да бѫде волята на Бога”! Това значи: като се възцари най-силниятъ, най-добриятъ, Той ще тури редъ и порядъкъ въ свѣта, и всичкитѣ хора ще бѫдатъ свободни.
към втори вариант >>
Ще си кажете: каква странна мисъль ми дойде снощи въ главата — искаше ми се да стана царь.
(втори вариант)
Значи, ако въ цѣлото човѣчество има единъ способенъ човѣкъ да изпълни тази мисъль, цѣлото човѣчество печели. За насъ е важно да се извърши нѣщо, безразлично е кой го върши. Може да го извърши едно дѣте, може нѣкой професоръ, нѣкой царь, който и да е, но този ще го извърши, който е най-способенъ въ дадения случай. Кой ще бѫде този човѣкъ, не се знае; тази най-способниятъ може да е въ нѣкоя колиба, може да е нѣкой царски синъ, а може и да не е най-добриятъ, но въ всѣки случай човѣкъ, който най добрѣ знае. Великитѣ мисли, които минаватъ прѣзъ ума ви, възприемайте ги и не се спирайте!
Ще си кажете: каква странна мисъль ми дойде снощи въ главата — искаше ми се да стана царь.
Ами че въ какво седи царуването на единъ човѣкъ? — Като станешъ царь, да освободишъ хората отъ злото — това разбирамъ царуване. „Да царува господъ и да се весели земята, да бѫде волята на Бога”! Това значи: като се възцари най-силниятъ, най-добриятъ, Той ще тури редъ и порядъкъ въ свѣта, и всичкитѣ хора ще бѫдатъ свободни. Когато ти дойде мисъльта да станешъ царь, кажи: „Да се възцари Божията Правда”.
към втори вариант >>
Ами че въ какво седи царуването на единъ човѣкъ?
(втори вариант)
За насъ е важно да се извърши нѣщо, безразлично е кой го върши. Може да го извърши едно дѣте, може нѣкой професоръ, нѣкой царь, който и да е, но този ще го извърши, който е най-способенъ въ дадения случай. Кой ще бѫде този човѣкъ, не се знае; тази най-способниятъ може да е въ нѣкоя колиба, може да е нѣкой царски синъ, а може и да не е най-добриятъ, но въ всѣки случай човѣкъ, който най добрѣ знае. Великитѣ мисли, които минаватъ прѣзъ ума ви, възприемайте ги и не се спирайте! Ще си кажете: каква странна мисъль ми дойде снощи въ главата — искаше ми се да стана царь.
Ами че въ какво седи царуването на единъ човѣкъ?
— Като станешъ царь, да освободишъ хората отъ злото — това разбирамъ царуване. „Да царува господъ и да се весели земята, да бѫде волята на Бога”! Това значи: като се възцари най-силниятъ, най-добриятъ, Той ще тури редъ и порядъкъ въ свѣта, и всичкитѣ хора ще бѫдатъ свободни. Когато ти дойде мисъльта да станешъ царь, кажи: „Да се възцари Божията Правда”. Кажи това и потвърди!
към втори вариант >>
— Като станешъ царь, да освободишъ хората отъ злото — това разбирамъ царуване.
(втори вариант)
Може да го извърши едно дѣте, може нѣкой професоръ, нѣкой царь, който и да е, но този ще го извърши, който е най-способенъ въ дадения случай. Кой ще бѫде този човѣкъ, не се знае; тази най-способниятъ може да е въ нѣкоя колиба, може да е нѣкой царски синъ, а може и да не е най-добриятъ, но въ всѣки случай човѣкъ, който най добрѣ знае. Великитѣ мисли, които минаватъ прѣзъ ума ви, възприемайте ги и не се спирайте! Ще си кажете: каква странна мисъль ми дойде снощи въ главата — искаше ми се да стана царь. Ами че въ какво седи царуването на единъ човѣкъ?
— Като станешъ царь, да освободишъ хората отъ злото — това разбирамъ царуване.
„Да царува господъ и да се весели земята, да бѫде волята на Бога”! Това значи: като се възцари най-силниятъ, най-добриятъ, Той ще тури редъ и порядъкъ въ свѣта, и всичкитѣ хора ще бѫдатъ свободни. Когато ти дойде мисъльта да станешъ царь, кажи: „Да се възцари Божията Правда”. Кажи това и потвърди! Искамъ да се възцари Божията Правда!
към втори вариант >>
„Да царува господъ и да се весели земята, да бѫде волята на Бога”!
(втори вариант)
Кой ще бѫде този човѣкъ, не се знае; тази най-способниятъ може да е въ нѣкоя колиба, може да е нѣкой царски синъ, а може и да не е най-добриятъ, но въ всѣки случай човѣкъ, който най добрѣ знае. Великитѣ мисли, които минаватъ прѣзъ ума ви, възприемайте ги и не се спирайте! Ще си кажете: каква странна мисъль ми дойде снощи въ главата — искаше ми се да стана царь. Ами че въ какво седи царуването на единъ човѣкъ? — Като станешъ царь, да освободишъ хората отъ злото — това разбирамъ царуване.
„Да царува господъ и да се весели земята, да бѫде волята на Бога”!
Това значи: като се възцари най-силниятъ, най-добриятъ, Той ще тури редъ и порядъкъ въ свѣта, и всичкитѣ хора ще бѫдатъ свободни. Когато ти дойде мисъльта да станешъ царь, кажи: „Да се възцари Божията Правда”. Кажи това и потвърди! Искамъ да се възцари Божията Правда! — Подчертай, подпиши отдолу и то ще стане.
към втори вариант >>
Това значи: като се възцари най-силниятъ, най-добриятъ, Той ще тури редъ и порядъкъ въ свѣта, и всичкитѣ хора ще бѫдатъ свободни.
(втори вариант)
Великитѣ мисли, които минаватъ прѣзъ ума ви, възприемайте ги и не се спирайте! Ще си кажете: каква странна мисъль ми дойде снощи въ главата — искаше ми се да стана царь. Ами че въ какво седи царуването на единъ човѣкъ? — Като станешъ царь, да освободишъ хората отъ злото — това разбирамъ царуване. „Да царува господъ и да се весели земята, да бѫде волята на Бога”!
Това значи: като се възцари най-силниятъ, най-добриятъ, Той ще тури редъ и порядъкъ въ свѣта, и всичкитѣ хора ще бѫдатъ свободни.
Когато ти дойде мисъльта да станешъ царь, кажи: „Да се възцари Божията Правда”. Кажи това и потвърди! Искамъ да се възцари Божията Правда! — Подчертай, подпиши отдолу и то ще стане. Вие казвате: това азъ не съмъ мислилъ — царь да стана.
към втори вариант >>
Когато ти дойде мисъльта да станешъ царь, кажи: „Да се възцари Божията Правда”.
(втори вариант)
Ще си кажете: каква странна мисъль ми дойде снощи въ главата — искаше ми се да стана царь. Ами че въ какво седи царуването на единъ човѣкъ? — Като станешъ царь, да освободишъ хората отъ злото — това разбирамъ царуване. „Да царува господъ и да се весели земята, да бѫде волята на Бога”! Това значи: като се възцари най-силниятъ, най-добриятъ, Той ще тури редъ и порядъкъ въ свѣта, и всичкитѣ хора ще бѫдатъ свободни.
Когато ти дойде мисъльта да станешъ царь, кажи: „Да се възцари Божията Правда”.
Кажи това и потвърди! Искамъ да се възцари Божията Правда! — Подчертай, подпиши отдолу и то ще стане. Вие казвате: това азъ не съмъ мислилъ — царь да стана. Обикновенъ царь всѣки може да стане.
към втори вариант >>
Кажи това и потвърди!
(втори вариант)
Ами че въ какво седи царуването на единъ човѣкъ? — Като станешъ царь, да освободишъ хората отъ злото — това разбирамъ царуване. „Да царува господъ и да се весели земята, да бѫде волята на Бога”! Това значи: като се възцари най-силниятъ, най-добриятъ, Той ще тури редъ и порядъкъ въ свѣта, и всичкитѣ хора ще бѫдатъ свободни. Когато ти дойде мисъльта да станешъ царь, кажи: „Да се възцари Божията Правда”.
Кажи това и потвърди!
Искамъ да се възцари Божията Правда! — Подчертай, подпиши отдолу и то ще стане. Вие казвате: това азъ не съмъ мислилъ — царь да стана. Обикновенъ царь всѣки може да стане. Има царе въ свѣта по кръвь, а има царе по призвание.
към втори вариант >>
Искамъ да се възцари Божията Правда!
(втори вариант)
— Като станешъ царь, да освободишъ хората отъ злото — това разбирамъ царуване. „Да царува господъ и да се весели земята, да бѫде волята на Бога”! Това значи: като се възцари най-силниятъ, най-добриятъ, Той ще тури редъ и порядъкъ въ свѣта, и всичкитѣ хора ще бѫдатъ свободни. Когато ти дойде мисъльта да станешъ царь, кажи: „Да се възцари Божията Правда”. Кажи това и потвърди!
Искамъ да се възцари Божията Правда!
— Подчертай, подпиши отдолу и то ще стане. Вие казвате: това азъ не съмъ мислилъ — царь да стана. Обикновенъ царь всѣки може да стане. Има царе въ свѣта по кръвь, а има царе по призвание. Писанието казва: „Този е свещениятъ царь на Бога Живаго”.
към втори вариант >>
— Подчертай, подпиши отдолу и то ще стане.
(втори вариант)
„Да царува господъ и да се весели земята, да бѫде волята на Бога”! Това значи: като се възцари най-силниятъ, най-добриятъ, Той ще тури редъ и порядъкъ въ свѣта, и всичкитѣ хора ще бѫдатъ свободни. Когато ти дойде мисъльта да станешъ царь, кажи: „Да се възцари Божията Правда”. Кажи това и потвърди! Искамъ да се възцари Божията Правда!
— Подчертай, подпиши отдолу и то ще стане.
Вие казвате: това азъ не съмъ мислилъ — царь да стана. Обикновенъ царь всѣки може да стане. Има царе въ свѣта по кръвь, а има царе по призвание. Писанието казва: „Този е свещениятъ царь на Бога Живаго”. Така нарича Писанието всички избрани, и съ това подразбира духовнитѣ сили въ човѣшкия животъ.
към втори вариант >>
Вие казвате: това азъ не съмъ мислилъ — царь да стана.
(втори вариант)
Това значи: като се възцари най-силниятъ, най-добриятъ, Той ще тури редъ и порядъкъ въ свѣта, и всичкитѣ хора ще бѫдатъ свободни. Когато ти дойде мисъльта да станешъ царь, кажи: „Да се възцари Божията Правда”. Кажи това и потвърди! Искамъ да се възцари Божията Правда! — Подчертай, подпиши отдолу и то ще стане.
Вие казвате: това азъ не съмъ мислилъ — царь да стана.
Обикновенъ царь всѣки може да стане. Има царе въ свѣта по кръвь, а има царе по призвание. Писанието казва: „Този е свещениятъ царь на Бога Живаго”. Така нарича Писанието всички избрани, и съ това подразбира духовнитѣ сили въ човѣшкия животъ. Да кажемъ, че нѣкои отъ васъ повикатъ да се молите за нѣкого, да оздравъе.
към втори вариант >>
Обикновенъ царь всѣки може да стане.
(втори вариант)
Когато ти дойде мисъльта да станешъ царь, кажи: „Да се възцари Божията Правда”. Кажи това и потвърди! Искамъ да се възцари Божията Правда! — Подчертай, подпиши отдолу и то ще стане. Вие казвате: това азъ не съмъ мислилъ — царь да стана.
Обикновенъ царь всѣки може да стане.
Има царе въ свѣта по кръвь, а има царе по призвание. Писанието казва: „Този е свещениятъ царь на Бога Живаго”. Така нарича Писанието всички избрани, и съ това подразбира духовнитѣ сили въ човѣшкия животъ. Да кажемъ, че нѣкои отъ васъ повикатъ да се молите за нѣкого, да оздравъе. Ти кажешъ: чакай, азъ не мога да го повдигна, ще повикамъ другиго.
към втори вариант >>
Има царе въ свѣта по кръвь, а има царе по призвание.
(втори вариант)
Кажи това и потвърди! Искамъ да се възцари Божията Правда! — Подчертай, подпиши отдолу и то ще стане. Вие казвате: това азъ не съмъ мислилъ — царь да стана. Обикновенъ царь всѣки може да стане.
Има царе въ свѣта по кръвь, а има царе по призвание.
Писанието казва: „Този е свещениятъ царь на Бога Живаго”. Така нарича Писанието всички избрани, и съ това подразбира духовнитѣ сили въ човѣшкия животъ. Да кажемъ, че нѣкои отъ васъ повикатъ да се молите за нѣкого, да оздравъе. Ти кажешъ: чакай, азъ не мога да го повдигна, ще повикамъ другиго. Веднъжъ мисъльта е проектирана върху тебе, че ти ще помогнешъ на този човѣкъ, ти се моли, моли; подпиши се, но мълчи и провѣри.
към втори вариант >>
Писанието казва: „Този е свещениятъ царь на Бога Живаго”.
(втори вариант)
Искамъ да се възцари Божията Правда! — Подчертай, подпиши отдолу и то ще стане. Вие казвате: това азъ не съмъ мислилъ — царь да стана. Обикновенъ царь всѣки може да стане. Има царе въ свѣта по кръвь, а има царе по призвание.
Писанието казва: „Този е свещениятъ царь на Бога Живаго”.
Така нарича Писанието всички избрани, и съ това подразбира духовнитѣ сили въ човѣшкия животъ. Да кажемъ, че нѣкои отъ васъ повикатъ да се молите за нѣкого, да оздравъе. Ти кажешъ: чакай, азъ не мога да го повдигна, ще повикамъ другиго. Веднъжъ мисъльта е проектирана върху тебе, че ти ще помогнешъ на този човѣкъ, ти се моли, моли; подпиши се, но мълчи и провѣри. Когато оздравѣе този човѣкъ, тогава и твоята вѣра ще се усили.
към втори вариант >>
Така нарича Писанието всички избрани, и съ това подразбира духовнитѣ сили въ човѣшкия животъ.
(втори вариант)
— Подчертай, подпиши отдолу и то ще стане. Вие казвате: това азъ не съмъ мислилъ — царь да стана. Обикновенъ царь всѣки може да стане. Има царе въ свѣта по кръвь, а има царе по призвание. Писанието казва: „Този е свещениятъ царь на Бога Живаго”.
Така нарича Писанието всички избрани, и съ това подразбира духовнитѣ сили въ човѣшкия животъ.
Да кажемъ, че нѣкои отъ васъ повикатъ да се молите за нѣкого, да оздравъе. Ти кажешъ: чакай, азъ не мога да го повдигна, ще повикамъ другиго. Веднъжъ мисъльта е проектирана върху тебе, че ти ще помогнешъ на този човѣкъ, ти се моли, моли; подпиши се, но мълчи и провѣри. Когато оздравѣе този човѣкъ, тогава и твоята вѣра ще се усили. Слабость е у всички, които още не сѫ подписали.
към втори вариант >>
Да кажемъ, че нѣкои отъ васъ повикатъ да се молите за нѣкого, да оздравъе.
(втори вариант)
Вие казвате: това азъ не съмъ мислилъ — царь да стана. Обикновенъ царь всѣки може да стане. Има царе въ свѣта по кръвь, а има царе по призвание. Писанието казва: „Този е свещениятъ царь на Бога Живаго”. Така нарича Писанието всички избрани, и съ това подразбира духовнитѣ сили въ човѣшкия животъ.
Да кажемъ, че нѣкои отъ васъ повикатъ да се молите за нѣкого, да оздравъе.
Ти кажешъ: чакай, азъ не мога да го повдигна, ще повикамъ другиго. Веднъжъ мисъльта е проектирана върху тебе, че ти ще помогнешъ на този човѣкъ, ти се моли, моли; подпиши се, но мълчи и провѣри. Когато оздравѣе този човѣкъ, тогава и твоята вѣра ще се усили. Слабость е у всички, които още не сѫ подписали. Казватъ: дойде ни мисъль, че еди-кой си братъ щѣлъ да оздравѣе.
към втори вариант >>
Ти кажешъ: чакай, азъ не мога да го повдигна, ще повикамъ другиго.
(втори вариант)
Обикновенъ царь всѣки може да стане. Има царе въ свѣта по кръвь, а има царе по призвание. Писанието казва: „Този е свещениятъ царь на Бога Живаго”. Така нарича Писанието всички избрани, и съ това подразбира духовнитѣ сили въ човѣшкия животъ. Да кажемъ, че нѣкои отъ васъ повикатъ да се молите за нѣкого, да оздравъе.
Ти кажешъ: чакай, азъ не мога да го повдигна, ще повикамъ другиго.
Веднъжъ мисъльта е проектирана върху тебе, че ти ще помогнешъ на този човѣкъ, ти се моли, моли; подпиши се, но мълчи и провѣри. Когато оздравѣе този човѣкъ, тогава и твоята вѣра ще се усили. Слабость е у всички, които още не сѫ подписали. Казватъ: дойде ни мисъль, че еди-кой си братъ щѣлъ да оздравѣе. Вие кажете това и го изоставите.
към втори вариант >>
Веднъжъ мисъльта е проектирана върху тебе, че ти ще помогнешъ на този човѣкъ, ти се моли, моли; подпиши се, но мълчи и провѣри.
(втори вариант)
Има царе въ свѣта по кръвь, а има царе по призвание. Писанието казва: „Този е свещениятъ царь на Бога Живаго”. Така нарича Писанието всички избрани, и съ това подразбира духовнитѣ сили въ човѣшкия животъ. Да кажемъ, че нѣкои отъ васъ повикатъ да се молите за нѣкого, да оздравъе. Ти кажешъ: чакай, азъ не мога да го повдигна, ще повикамъ другиго.
Веднъжъ мисъльта е проектирана върху тебе, че ти ще помогнешъ на този човѣкъ, ти се моли, моли; подпиши се, но мълчи и провѣри.
Когато оздравѣе този човѣкъ, тогава и твоята вѣра ще се усили. Слабость е у всички, които още не сѫ подписали. Казватъ: дойде ни мисъль, че еди-кой си братъ щѣлъ да оздравѣе. Вие кажете това и го изоставите. Не, това е човѣшко.
към втори вариант >>
Когато оздравѣе този човѣкъ, тогава и твоята вѣра ще се усили.
(втори вариант)
Писанието казва: „Този е свещениятъ царь на Бога Живаго”. Така нарича Писанието всички избрани, и съ това подразбира духовнитѣ сили въ човѣшкия животъ. Да кажемъ, че нѣкои отъ васъ повикатъ да се молите за нѣкого, да оздравъе. Ти кажешъ: чакай, азъ не мога да го повдигна, ще повикамъ другиго. Веднъжъ мисъльта е проектирана върху тебе, че ти ще помогнешъ на този човѣкъ, ти се моли, моли; подпиши се, но мълчи и провѣри.
Когато оздравѣе този човѣкъ, тогава и твоята вѣра ще се усили.
Слабость е у всички, които още не сѫ подписали. Казватъ: дойде ни мисъль, че еди-кой си братъ щѣлъ да оздравѣе. Вие кажете това и го изоставите. Не, това е човѣшко. Ти ще се задълбочишъ въ себе си, ще туришъ въ дѣйствие Божественото и ще се подпишешъ.
към втори вариант >>
Слабость е у всички, които още не сѫ подписали.
(втори вариант)
Така нарича Писанието всички избрани, и съ това подразбира духовнитѣ сили въ човѣшкия животъ. Да кажемъ, че нѣкои отъ васъ повикатъ да се молите за нѣкого, да оздравъе. Ти кажешъ: чакай, азъ не мога да го повдигна, ще повикамъ другиго. Веднъжъ мисъльта е проектирана върху тебе, че ти ще помогнешъ на този човѣкъ, ти се моли, моли; подпиши се, но мълчи и провѣри. Когато оздравѣе този човѣкъ, тогава и твоята вѣра ще се усили.
Слабость е у всички, които още не сѫ подписали.
Казватъ: дойде ни мисъль, че еди-кой си братъ щѣлъ да оздравѣе. Вие кажете това и го изоставите. Не, това е човѣшко. Ти ще се задълбочишъ въ себе си, ще туришъ въ дѣйствие Божественото и ще се подпишешъ. Съ това едноврѣменно ще вземешъ участие въ живота на този боленъ.
към втори вариант >>
Казватъ: дойде ни мисъль, че еди-кой си братъ щѣлъ да оздравѣе.
(втори вариант)
Да кажемъ, че нѣкои отъ васъ повикатъ да се молите за нѣкого, да оздравъе. Ти кажешъ: чакай, азъ не мога да го повдигна, ще повикамъ другиго. Веднъжъ мисъльта е проектирана върху тебе, че ти ще помогнешъ на този човѣкъ, ти се моли, моли; подпиши се, но мълчи и провѣри. Когато оздравѣе този човѣкъ, тогава и твоята вѣра ще се усили. Слабость е у всички, които още не сѫ подписали.
Казватъ: дойде ни мисъль, че еди-кой си братъ щѣлъ да оздравѣе.
Вие кажете това и го изоставите. Не, това е човѣшко. Ти ще се задълбочишъ въ себе си, ще туришъ въ дѣйствие Божественото и ще се подпишешъ. Съ това едноврѣменно ще вземешъ участие въ живота на този боленъ. Ако вие бехте работили по този начинъ, половината болни, които имате, не биха сѫществували.
към втори вариант >>
Вие кажете това и го изоставите.
(втори вариант)
Ти кажешъ: чакай, азъ не мога да го повдигна, ще повикамъ другиго. Веднъжъ мисъльта е проектирана върху тебе, че ти ще помогнешъ на този човѣкъ, ти се моли, моли; подпиши се, но мълчи и провѣри. Когато оздравѣе този човѣкъ, тогава и твоята вѣра ще се усили. Слабость е у всички, които още не сѫ подписали. Казватъ: дойде ни мисъль, че еди-кой си братъ щѣлъ да оздравѣе.
Вие кажете това и го изоставите.
Не, това е човѣшко. Ти ще се задълбочишъ въ себе си, ще туришъ въ дѣйствие Божественото и ще се подпишешъ. Съ това едноврѣменно ще вземешъ участие въ живота на този боленъ. Ако вие бехте работили по този начинъ, половината болни, които имате, не биха сѫществували. Кашлицата показва, че въ умствения свѣтъ има дисхармонични мисли.
към втори вариант >>
Не, това е човѣшко.
(втори вариант)
Веднъжъ мисъльта е проектирана върху тебе, че ти ще помогнешъ на този човѣкъ, ти се моли, моли; подпиши се, но мълчи и провѣри. Когато оздравѣе този човѣкъ, тогава и твоята вѣра ще се усили. Слабость е у всички, които още не сѫ подписали. Казватъ: дойде ни мисъль, че еди-кой си братъ щѣлъ да оздравѣе. Вие кажете това и го изоставите.
Не, това е човѣшко.
Ти ще се задълбочишъ въ себе си, ще туришъ въ дѣйствие Божественото и ще се подпишешъ. Съ това едноврѣменно ще вземешъ участие въ живота на този боленъ. Ако вие бехте работили по този начинъ, половината болни, които имате, не биха сѫществували. Кашлицата показва, че въ умствения свѣтъ има дисхармонични мисли. Всѣкога когато хората страдатъ епидемически отъ кашлица, има обща дисхармония.
към втори вариант >>
Ти ще се задълбочишъ въ себе си, ще туришъ въ дѣйствие Божественото и ще се подпишешъ.
(втори вариант)
Когато оздравѣе този човѣкъ, тогава и твоята вѣра ще се усили. Слабость е у всички, които още не сѫ подписали. Казватъ: дойде ни мисъль, че еди-кой си братъ щѣлъ да оздравѣе. Вие кажете това и го изоставите. Не, това е човѣшко.
Ти ще се задълбочишъ въ себе си, ще туришъ въ дѣйствие Божественото и ще се подпишешъ.
Съ това едноврѣменно ще вземешъ участие въ живота на този боленъ. Ако вие бехте работили по този начинъ, половината болни, които имате, не биха сѫществували. Кашлицата показва, че въ умствения свѣтъ има дисхармонични мисли. Всѣкога когато хората страдатъ епидемически отъ кашлица, има обща дисхармония. Тази дисхармония не е грѣхъ на единъ човѣкъ, но общо прѣстѫпление на всички хора.
към втори вариант >>
Съ това едноврѣменно ще вземешъ участие въ живота на този боленъ.
(втори вариант)
Слабость е у всички, които още не сѫ подписали. Казватъ: дойде ни мисъль, че еди-кой си братъ щѣлъ да оздравѣе. Вие кажете това и го изоставите. Не, това е човѣшко. Ти ще се задълбочишъ въ себе си, ще туришъ въ дѣйствие Божественото и ще се подпишешъ.
Съ това едноврѣменно ще вземешъ участие въ живота на този боленъ.
Ако вие бехте работили по този начинъ, половината болни, които имате, не биха сѫществували. Кашлицата показва, че въ умствения свѣтъ има дисхармонични мисли. Всѣкога когато хората страдатъ епидемически отъ кашлица, има обща дисхармония. Тази дисхармония не е грѣхъ на единъ човѣкъ, но общо прѣстѫпление на всички хора. И тогава, по-слабитѣ натури ще се засегнатъ отъ кашлица.
към втори вариант >>
Ако вие бехте работили по този начинъ, половината болни, които имате, не биха сѫществували.
(втори вариант)
Казватъ: дойде ни мисъль, че еди-кой си братъ щѣлъ да оздравѣе. Вие кажете това и го изоставите. Не, това е човѣшко. Ти ще се задълбочишъ въ себе си, ще туришъ въ дѣйствие Божественото и ще се подпишешъ. Съ това едноврѣменно ще вземешъ участие въ живота на този боленъ.
Ако вие бехте работили по този начинъ, половината болни, които имате, не биха сѫществували.
Кашлицата показва, че въ умствения свѣтъ има дисхармонични мисли. Всѣкога когато хората страдатъ епидемически отъ кашлица, има обща дисхармония. Тази дисхармония не е грѣхъ на единъ човѣкъ, но общо прѣстѫпление на всички хора. И тогава, по-слабитѣ натури ще се засегнатъ отъ кашлица. Все трѣбва злото да се излѣе прѣзъ нѣкѫдѣ.
към втори вариант >>
Кашлицата показва, че въ умствения свѣтъ има дисхармонични мисли.
(втори вариант)
Вие кажете това и го изоставите. Не, това е човѣшко. Ти ще се задълбочишъ въ себе си, ще туришъ въ дѣйствие Божественото и ще се подпишешъ. Съ това едноврѣменно ще вземешъ участие въ живота на този боленъ. Ако вие бехте работили по този начинъ, половината болни, които имате, не биха сѫществували.
Кашлицата показва, че въ умствения свѣтъ има дисхармонични мисли.
Всѣкога когато хората страдатъ епидемически отъ кашлица, има обща дисхармония. Тази дисхармония не е грѣхъ на единъ човѣкъ, но общо прѣстѫпление на всички хора. И тогава, по-слабитѣ натури ще се засегнатъ отъ кашлица. Все трѣбва злото да се излѣе прѣзъ нѣкѫдѣ. Тѣзи, които кашлятъ, прѣзъ тѣхъ злото излиза навънъ.
към втори вариант >>
Всѣкога когато хората страдатъ епидемически отъ кашлица, има обща дисхармония.
(втори вариант)
Не, това е човѣшко. Ти ще се задълбочишъ въ себе си, ще туришъ въ дѣйствие Божественото и ще се подпишешъ. Съ това едноврѣменно ще вземешъ участие въ живота на този боленъ. Ако вие бехте работили по този начинъ, половината болни, които имате, не биха сѫществували. Кашлицата показва, че въ умствения свѣтъ има дисхармонични мисли.
Всѣкога когато хората страдатъ епидемически отъ кашлица, има обща дисхармония.
Тази дисхармония не е грѣхъ на единъ човѣкъ, но общо прѣстѫпление на всички хора. И тогава, по-слабитѣ натури ще се засегнатъ отъ кашлица. Все трѣбва злото да се излѣе прѣзъ нѣкѫдѣ. Тѣзи, които кашлятъ, прѣзъ тѣхъ злото излиза навънъ.
към втори вариант >>
Тази дисхармония не е грѣхъ на единъ човѣкъ, но общо прѣстѫпление на всички хора.
(втори вариант)
Ти ще се задълбочишъ въ себе си, ще туришъ въ дѣйствие Божественото и ще се подпишешъ. Съ това едноврѣменно ще вземешъ участие въ живота на този боленъ. Ако вие бехте работили по този начинъ, половината болни, които имате, не биха сѫществували. Кашлицата показва, че въ умствения свѣтъ има дисхармонични мисли. Всѣкога когато хората страдатъ епидемически отъ кашлица, има обща дисхармония.
Тази дисхармония не е грѣхъ на единъ човѣкъ, но общо прѣстѫпление на всички хора.
И тогава, по-слабитѣ натури ще се засегнатъ отъ кашлица. Все трѣбва злото да се излѣе прѣзъ нѣкѫдѣ. Тѣзи, които кашлятъ, прѣзъ тѣхъ злото излиза навънъ.
към втори вариант >>
И тогава, по-слабитѣ натури ще се засегнатъ отъ кашлица.
(втори вариант)
Съ това едноврѣменно ще вземешъ участие въ живота на този боленъ. Ако вие бехте работили по този начинъ, половината болни, които имате, не биха сѫществували. Кашлицата показва, че въ умствения свѣтъ има дисхармонични мисли. Всѣкога когато хората страдатъ епидемически отъ кашлица, има обща дисхармония. Тази дисхармония не е грѣхъ на единъ човѣкъ, но общо прѣстѫпление на всички хора.
И тогава, по-слабитѣ натури ще се засегнатъ отъ кашлица.
Все трѣбва злото да се излѣе прѣзъ нѣкѫдѣ. Тѣзи, които кашлятъ, прѣзъ тѣхъ злото излиза навънъ.
към втори вариант >>
Все трѣбва злото да се излѣе прѣзъ нѣкѫдѣ.
(втори вариант)
Ако вие бехте работили по този начинъ, половината болни, които имате, не биха сѫществували. Кашлицата показва, че въ умствения свѣтъ има дисхармонични мисли. Всѣкога когато хората страдатъ епидемически отъ кашлица, има обща дисхармония. Тази дисхармония не е грѣхъ на единъ човѣкъ, но общо прѣстѫпление на всички хора. И тогава, по-слабитѣ натури ще се засегнатъ отъ кашлица.
Все трѣбва злото да се излѣе прѣзъ нѣкѫдѣ.
Тѣзи, които кашлятъ, прѣзъ тѣхъ злото излиза навънъ.
към втори вариант >>
Тѣзи, които кашлятъ, прѣзъ тѣхъ злото излиза навънъ.
(втори вариант)
Кашлицата показва, че въ умствения свѣтъ има дисхармонични мисли. Всѣкога когато хората страдатъ епидемически отъ кашлица, има обща дисхармония. Тази дисхармония не е грѣхъ на единъ човѣкъ, но общо прѣстѫпление на всички хора. И тогава, по-слабитѣ натури ще се засегнатъ отъ кашлица. Все трѣбва злото да се излѣе прѣзъ нѣкѫдѣ.
Тѣзи, които кашлятъ, прѣзъ тѣхъ злото излиза навънъ.
към втори вариант >>
Сега вие мислите за другия свѣтъ, но не се готвите, защото ви е страхъ.
(втори вариант)
Сега вие мислите за другия свѣтъ, но не се готвите, защото ви е страхъ.
Комуто и да кажа че утре ще замине за онзи свѣтъ, непрѣменно ще му протекатъ сълзи. Колко души биха се зарадвали, ако имъ кажа така? Веднага ще станете много сериозни. Нѣкой казва: искамъ да умра. Не, това не е вѣрно.
към втори вариант >>
Комуто и да кажа че утре ще замине за онзи свѣтъ, непрѣменно ще му протекатъ сълзи.
(втори вариант)
Сега вие мислите за другия свѣтъ, но не се готвите, защото ви е страхъ.
Комуто и да кажа че утре ще замине за онзи свѣтъ, непрѣменно ще му протекатъ сълзи.
Колко души биха се зарадвали, ако имъ кажа така? Веднага ще станете много сериозни. Нѣкой казва: искамъ да умра. Не, това не е вѣрно. Когато кажешъ, че искашъ да умрешъ, то значи да си готовъ да отидешъ въ другия свѣтъ и да ти е приятно това.
към втори вариант >>
Колко души биха се зарадвали, ако имъ кажа така?
(втори вариант)
Сега вие мислите за другия свѣтъ, но не се готвите, защото ви е страхъ. Комуто и да кажа че утре ще замине за онзи свѣтъ, непрѣменно ще му протекатъ сълзи.
Колко души биха се зарадвали, ако имъ кажа така?
Веднага ще станете много сериозни. Нѣкой казва: искамъ да умра. Не, това не е вѣрно. Когато кажешъ, че искашъ да умрешъ, то значи да си готовъ да отидешъ въ другия свѣтъ и да ти е приятно това. Трѣбва да имате разбиране на нѣщата.
към втори вариант >>
Веднага ще станете много сериозни.
(втори вариант)
Сега вие мислите за другия свѣтъ, но не се готвите, защото ви е страхъ. Комуто и да кажа че утре ще замине за онзи свѣтъ, непрѣменно ще му протекатъ сълзи. Колко души биха се зарадвали, ако имъ кажа така?
Веднага ще станете много сериозни.
Нѣкой казва: искамъ да умра. Не, това не е вѣрно. Когато кажешъ, че искашъ да умрешъ, то значи да си готовъ да отидешъ въ другия свѣтъ и да ти е приятно това. Трѣбва да имате разбиране на нѣщата. Онзи, който умира по този начинъ, ще го повикатъ въ онзи свѣтъ, но нѣма да го заравятъ, свещеници нѣма да го опѣватъ.
към втори вариант >>
Нѣкой казва: искамъ да умра.
(втори вариант)
Сега вие мислите за другия свѣтъ, но не се готвите, защото ви е страхъ. Комуто и да кажа че утре ще замине за онзи свѣтъ, непрѣменно ще му протекатъ сълзи. Колко души биха се зарадвали, ако имъ кажа така? Веднага ще станете много сериозни.
Нѣкой казва: искамъ да умра.
Не, това не е вѣрно. Когато кажешъ, че искашъ да умрешъ, то значи да си готовъ да отидешъ въ другия свѣтъ и да ти е приятно това. Трѣбва да имате разбиране на нѣщата. Онзи, който умира по този начинъ, ще го повикатъ въ онзи свѣтъ, но нѣма да го заравятъ, свещеници нѣма да го опѣватъ. Вие ще си заминете тъй, както е заминалъ пророкъ Илия.
към втори вариант >>
Не, това не е вѣрно.
(втори вариант)
Сега вие мислите за другия свѣтъ, но не се готвите, защото ви е страхъ. Комуто и да кажа че утре ще замине за онзи свѣтъ, непрѣменно ще му протекатъ сълзи. Колко души биха се зарадвали, ако имъ кажа така? Веднага ще станете много сериозни. Нѣкой казва: искамъ да умра.
Не, това не е вѣрно.
Когато кажешъ, че искашъ да умрешъ, то значи да си готовъ да отидешъ въ другия свѣтъ и да ти е приятно това. Трѣбва да имате разбиране на нѣщата. Онзи, който умира по този начинъ, ще го повикатъ въ онзи свѣтъ, но нѣма да го заравятъ, свещеници нѣма да го опѣватъ. Вие ще си заминете тъй, както е заминалъ пророкъ Илия. Ще кажете: азъ заминавамъ за далечна страна.
към втори вариант >>
Когато кажешъ, че искашъ да умрешъ, то значи да си готовъ да отидешъ въ другия свѣтъ и да ти е приятно това.
(втори вариант)
Комуто и да кажа че утре ще замине за онзи свѣтъ, непрѣменно ще му протекатъ сълзи. Колко души биха се зарадвали, ако имъ кажа така? Веднага ще станете много сериозни. Нѣкой казва: искамъ да умра. Не, това не е вѣрно.
Когато кажешъ, че искашъ да умрешъ, то значи да си готовъ да отидешъ въ другия свѣтъ и да ти е приятно това.
Трѣбва да имате разбиране на нѣщата. Онзи, който умира по този начинъ, ще го повикатъ въ онзи свѣтъ, но нѣма да го заравятъ, свещеници нѣма да го опѣватъ. Вие ще си заминете тъй, както е заминалъ пророкъ Илия. Ще кажете: азъ заминавамъ за далечна страна. Заминете ли така, никой нѣма да знае кѫдѣ сте, и гроба ви никой нѣма да знае.
към втори вариант >>
Трѣбва да имате разбиране на нѣщата.
(втори вариант)
Колко души биха се зарадвали, ако имъ кажа така? Веднага ще станете много сериозни. Нѣкой казва: искамъ да умра. Не, това не е вѣрно. Когато кажешъ, че искашъ да умрешъ, то значи да си готовъ да отидешъ въ другия свѣтъ и да ти е приятно това.
Трѣбва да имате разбиране на нѣщата.
Онзи, който умира по този начинъ, ще го повикатъ въ онзи свѣтъ, но нѣма да го заравятъ, свещеници нѣма да го опѣватъ. Вие ще си заминете тъй, както е заминалъ пророкъ Илия. Ще кажете: азъ заминавамъ за далечна страна. Заминете ли така, никой нѣма да знае кѫдѣ сте, и гроба ви никой нѣма да знае. Това значи отиване въ онзи свѣтъ.
към втори вариант >>
Онзи, който умира по този начинъ, ще го повикатъ въ онзи свѣтъ, но нѣма да го заравятъ, свещеници нѣма да го опѣватъ.
(втори вариант)
Веднага ще станете много сериозни. Нѣкой казва: искамъ да умра. Не, това не е вѣрно. Когато кажешъ, че искашъ да умрешъ, то значи да си готовъ да отидешъ въ другия свѣтъ и да ти е приятно това. Трѣбва да имате разбиране на нѣщата.
Онзи, който умира по този начинъ, ще го повикатъ въ онзи свѣтъ, но нѣма да го заравятъ, свещеници нѣма да го опѣватъ.
Вие ще си заминете тъй, както е заминалъ пророкъ Илия. Ще кажете: азъ заминавамъ за далечна страна. Заминете ли така, никой нѣма да знае кѫдѣ сте, и гроба ви никой нѣма да знае. Това значи отиване въ онзи свѣтъ. А сега заминаването за онзи свѣтъ е голѣма мѫчнотия. Защо?
към втори вариант >>
Мълчанието въ природата е процесъ за събиране енергии.
(втори вариант)
Мълчанието въ природата е процесъ за събиране енергии.
Има три вида мълчание. Едни мълчатъ — говорятъ, другитѣ мълчатъ — разсѫждаватъ и третото мълчание, азъ наричамъ Божествено, когато човѣкъ само възприема—нито говори, нито разсѫждава. Не мислете, че разсѫждението е нѣщо лошо; то е най-високото нѣщо въ човѣшкия животъ, но въ Божественния животъ то е начало на знанието, то е физическата страна. Най-висшето у човѣка е най-нисше у Бога, а най-нисшето у Бога е най-висше у човѣка. Това сѫ контрасти, Малцина сѫ ония, които разбиратъ контраститѣ.
към втори вариант >>
Вие ще си заминете тъй, както е заминалъ пророкъ Илия.
(втори вариант)
Нѣкой казва: искамъ да умра. Не, това не е вѣрно. Когато кажешъ, че искашъ да умрешъ, то значи да си готовъ да отидешъ въ другия свѣтъ и да ти е приятно това. Трѣбва да имате разбиране на нѣщата. Онзи, който умира по този начинъ, ще го повикатъ въ онзи свѣтъ, но нѣма да го заравятъ, свещеници нѣма да го опѣватъ.
Вие ще си заминете тъй, както е заминалъ пророкъ Илия.
Ще кажете: азъ заминавамъ за далечна страна. Заминете ли така, никой нѣма да знае кѫдѣ сте, и гроба ви никой нѣма да знае. Това значи отиване въ онзи свѣтъ. А сега заминаването за онзи свѣтъ е голѣма мѫчнотия. Защо? Защото хората иматъ връзки.
към втори вариант >>
Има три вида мълчание.
(втори вариант)
Мълчанието въ природата е процесъ за събиране енергии.
Има три вида мълчание.
Едни мълчатъ — говорятъ, другитѣ мълчатъ — разсѫждаватъ и третото мълчание, азъ наричамъ Божествено, когато човѣкъ само възприема—нито говори, нито разсѫждава. Не мислете, че разсѫждението е нѣщо лошо; то е най-високото нѣщо въ човѣшкия животъ, но въ Божественния животъ то е начало на знанието, то е физическата страна. Най-висшето у човѣка е най-нисше у Бога, а най-нисшето у Бога е най-висше у човѣка. Това сѫ контрасти, Малцина сѫ ония, които разбиратъ контраститѣ. Запримѣръ, вземете такъвъ единъ контрасть.
към втори вариант >>
Ще кажете: азъ заминавамъ за далечна страна.
(втори вариант)
Не, това не е вѣрно. Когато кажешъ, че искашъ да умрешъ, то значи да си готовъ да отидешъ въ другия свѣтъ и да ти е приятно това. Трѣбва да имате разбиране на нѣщата. Онзи, който умира по този начинъ, ще го повикатъ въ онзи свѣтъ, но нѣма да го заравятъ, свещеници нѣма да го опѣватъ. Вие ще си заминете тъй, както е заминалъ пророкъ Илия.
Ще кажете: азъ заминавамъ за далечна страна.
Заминете ли така, никой нѣма да знае кѫдѣ сте, и гроба ви никой нѣма да знае. Това значи отиване въ онзи свѣтъ. А сега заминаването за онзи свѣтъ е голѣма мѫчнотия. Защо? Защото хората иматъ връзки. Като отидете съ тия връзки въ другия свѣтъ нѣма да мине много врѣме, и вие пакъ ще се върнете въ този свѣтъ.
към втори вариант >>
Едни мълчатъ — говорятъ, другитѣ мълчатъ — разсѫждаватъ и третото мълчание, азъ наричамъ Божествено, когато човѣкъ само възприема—нито говори, нито разсѫждава.
(втори вариант)
Мълчанието въ природата е процесъ за събиране енергии. Има три вида мълчание.
Едни мълчатъ — говорятъ, другитѣ мълчатъ — разсѫждаватъ и третото мълчание, азъ наричамъ Божествено, когато човѣкъ само възприема—нито говори, нито разсѫждава.
Не мислете, че разсѫждението е нѣщо лошо; то е най-високото нѣщо въ човѣшкия животъ, но въ Божественния животъ то е начало на знанието, то е физическата страна. Най-висшето у човѣка е най-нисше у Бога, а най-нисшето у Бога е най-висше у човѣка. Това сѫ контрасти, Малцина сѫ ония, които разбиратъ контраститѣ. Запримѣръ, вземете такъвъ единъ контрасть. Поетътъ казва: Вънъ бѣше зима студена, снѣгъ се сипеше на парцали, нощьта бѣше тъмна, бурна, а въ малката кѫщица свѣщица блѣда едва мъждѣй”.
към втори вариант >>
Заминете ли така, никой нѣма да знае кѫдѣ сте, и гроба ви никой нѣма да знае.
(втори вариант)
Когато кажешъ, че искашъ да умрешъ, то значи да си готовъ да отидешъ въ другия свѣтъ и да ти е приятно това. Трѣбва да имате разбиране на нѣщата. Онзи, който умира по този начинъ, ще го повикатъ въ онзи свѣтъ, но нѣма да го заравятъ, свещеници нѣма да го опѣватъ. Вие ще си заминете тъй, както е заминалъ пророкъ Илия. Ще кажете: азъ заминавамъ за далечна страна.
Заминете ли така, никой нѣма да знае кѫдѣ сте, и гроба ви никой нѣма да знае.
Това значи отиване въ онзи свѣтъ. А сега заминаването за онзи свѣтъ е голѣма мѫчнотия. Защо? Защото хората иматъ връзки. Като отидете съ тия връзки въ другия свѣтъ нѣма да мине много врѣме, и вие пакъ ще се върнете въ този свѣтъ. Ще прѣстоитѣ тамъ 40 — 50 години, и отъ онзи свѣтъ ще ви кажатъ: хайде сега на земята!
към втори вариант >>
Не мислете, че разсѫждението е нѣщо лошо; то е най-високото нѣщо въ човѣшкия животъ, но въ Божественния животъ то е начало на знанието, то е физическата страна.
(втори вариант)
Мълчанието въ природата е процесъ за събиране енергии. Има три вида мълчание. Едни мълчатъ — говорятъ, другитѣ мълчатъ — разсѫждаватъ и третото мълчание, азъ наричамъ Божествено, когато човѣкъ само възприема—нито говори, нито разсѫждава.
Не мислете, че разсѫждението е нѣщо лошо; то е най-високото нѣщо въ човѣшкия животъ, но въ Божественния животъ то е начало на знанието, то е физическата страна.
Най-висшето у човѣка е най-нисше у Бога, а най-нисшето у Бога е най-висше у човѣка. Това сѫ контрасти, Малцина сѫ ония, които разбиратъ контраститѣ. Запримѣръ, вземете такъвъ единъ контрасть. Поетътъ казва: Вънъ бѣше зима студена, снѣгъ се сипеше на парцали, нощьта бѣше тъмна, бурна, а въ малката кѫщица свѣщица блѣда едва мъждѣй”. Какво ви интересува днесъ, че зимата била студена, че нощьта била тъмна, облачна, че снѣгъ се сипи на парцали?
към втори вариант >>
Това значи отиване въ онзи свѣтъ.
(втори вариант)
Трѣбва да имате разбиране на нѣщата. Онзи, който умира по този начинъ, ще го повикатъ въ онзи свѣтъ, но нѣма да го заравятъ, свещеници нѣма да го опѣватъ. Вие ще си заминете тъй, както е заминалъ пророкъ Илия. Ще кажете: азъ заминавамъ за далечна страна. Заминете ли така, никой нѣма да знае кѫдѣ сте, и гроба ви никой нѣма да знае.
Това значи отиване въ онзи свѣтъ.
А сега заминаването за онзи свѣтъ е голѣма мѫчнотия. Защо? Защото хората иматъ връзки. Като отидете съ тия връзки въ другия свѣтъ нѣма да мине много врѣме, и вие пакъ ще се върнете въ този свѣтъ. Ще прѣстоитѣ тамъ 40 — 50 години, и отъ онзи свѣтъ ще ви кажатъ: хайде сега на земята! Тукъ нѣмате работа.
към втори вариант >>
Най-висшето у човѣка е най-нисше у Бога, а най-нисшето у Бога е най-висше у човѣка.
(втори вариант)
Мълчанието въ природата е процесъ за събиране енергии. Има три вида мълчание. Едни мълчатъ — говорятъ, другитѣ мълчатъ — разсѫждаватъ и третото мълчание, азъ наричамъ Божествено, когато човѣкъ само възприема—нито говори, нито разсѫждава. Не мислете, че разсѫждението е нѣщо лошо; то е най-високото нѣщо въ човѣшкия животъ, но въ Божественния животъ то е начало на знанието, то е физическата страна.
Най-висшето у човѣка е най-нисше у Бога, а най-нисшето у Бога е най-висше у човѣка.
Това сѫ контрасти, Малцина сѫ ония, които разбиратъ контраститѣ. Запримѣръ, вземете такъвъ единъ контрасть. Поетътъ казва: Вънъ бѣше зима студена, снѣгъ се сипеше на парцали, нощьта бѣше тъмна, бурна, а въ малката кѫщица свѣщица блѣда едва мъждѣй”. Какво ви интересува днесъ, че зимата била студена, че нощьта била тъмна, облачна, че снѣгъ се сипи на парцали? Въ това изречение на поета има едно математическо изложение на факти, което може да се тури въ хиляди форми.
към втори вариант >>
А сега заминаването за онзи свѣтъ е голѣма мѫчнотия. Защо?
(втори вариант)
Онзи, който умира по този начинъ, ще го повикатъ въ онзи свѣтъ, но нѣма да го заравятъ, свещеници нѣма да го опѣватъ. Вие ще си заминете тъй, както е заминалъ пророкъ Илия. Ще кажете: азъ заминавамъ за далечна страна. Заминете ли така, никой нѣма да знае кѫдѣ сте, и гроба ви никой нѣма да знае. Това значи отиване въ онзи свѣтъ.
А сега заминаването за онзи свѣтъ е голѣма мѫчнотия. Защо?
Защото хората иматъ връзки. Като отидете съ тия връзки въ другия свѣтъ нѣма да мине много врѣме, и вие пакъ ще се върнете въ този свѣтъ. Ще прѣстоитѣ тамъ 40 — 50 години, и отъ онзи свѣтъ ще ви кажатъ: хайде сега на земята! Тукъ нѣмате работа. Като стоите безъ работа, започва шиканиране, затова ще ви изпратятъ на работа на земята.
към втори вариант >>
Това сѫ контрасти, Малцина сѫ ония, които разбиратъ контраститѣ.
(втори вариант)
Мълчанието въ природата е процесъ за събиране енергии. Има три вида мълчание. Едни мълчатъ — говорятъ, другитѣ мълчатъ — разсѫждаватъ и третото мълчание, азъ наричамъ Божествено, когато човѣкъ само възприема—нито говори, нито разсѫждава. Не мислете, че разсѫждението е нѣщо лошо; то е най-високото нѣщо въ човѣшкия животъ, но въ Божественния животъ то е начало на знанието, то е физическата страна. Най-висшето у човѣка е най-нисше у Бога, а най-нисшето у Бога е най-висше у човѣка.
Това сѫ контрасти, Малцина сѫ ония, които разбиратъ контраститѣ.
Запримѣръ, вземете такъвъ единъ контрасть. Поетътъ казва: Вънъ бѣше зима студена, снѣгъ се сипеше на парцали, нощьта бѣше тъмна, бурна, а въ малката кѫщица свѣщица блѣда едва мъждѣй”. Какво ви интересува днесъ, че зимата била студена, че нощьта била тъмна, облачна, че снѣгъ се сипи на парцали? Въ това изречение на поета има едно математическо изложение на факти, което може да се тури въ хиляди форми. Отъ него може да се образува извѣстенъ ритъмъ, но това сѫ само голи факти.
към втори вариант >>
Защото хората иматъ връзки.
(втори вариант)
Вие ще си заминете тъй, както е заминалъ пророкъ Илия. Ще кажете: азъ заминавамъ за далечна страна. Заминете ли така, никой нѣма да знае кѫдѣ сте, и гроба ви никой нѣма да знае. Това значи отиване въ онзи свѣтъ. А сега заминаването за онзи свѣтъ е голѣма мѫчнотия. Защо?
Защото хората иматъ връзки.
Като отидете съ тия връзки въ другия свѣтъ нѣма да мине много врѣме, и вие пакъ ще се върнете въ този свѣтъ. Ще прѣстоитѣ тамъ 40 — 50 години, и отъ онзи свѣтъ ще ви кажатъ: хайде сега на земята! Тукъ нѣмате работа. Като стоите безъ работа, започва шиканиране, затова ще ви изпратятъ на работа на земята. Ще дойдатъ при васъ трима ангели, не отъ много голѣмитѣ, ще ви взематъ на рѫцъ, ще ви донесатъ около земята, ще ви приспятъ, като прѣкаратъ нѣколко пѫти рѫцѣтъ си надъ васъ.
към втори вариант >>
Запримѣръ, вземете такъвъ единъ контрасть.
(втори вариант)
Има три вида мълчание. Едни мълчатъ — говорятъ, другитѣ мълчатъ — разсѫждаватъ и третото мълчание, азъ наричамъ Божествено, когато човѣкъ само възприема—нито говори, нито разсѫждава. Не мислете, че разсѫждението е нѣщо лошо; то е най-високото нѣщо въ човѣшкия животъ, но въ Божественния животъ то е начало на знанието, то е физическата страна. Най-висшето у човѣка е най-нисше у Бога, а най-нисшето у Бога е най-висше у човѣка. Това сѫ контрасти, Малцина сѫ ония, които разбиратъ контраститѣ.
Запримѣръ, вземете такъвъ единъ контрасть.
Поетътъ казва: Вънъ бѣше зима студена, снѣгъ се сипеше на парцали, нощьта бѣше тъмна, бурна, а въ малката кѫщица свѣщица блѣда едва мъждѣй”. Какво ви интересува днесъ, че зимата била студена, че нощьта била тъмна, облачна, че снѣгъ се сипи на парцали? Въ това изречение на поета има едно математическо изложение на факти, което може да се тури въ хиляди форми. Отъ него може да се образува извѣстенъ ритъмъ, но това сѫ само голи факти. „Бѣше зима студена”.
към втори вариант >>
Като отидете съ тия връзки въ другия свѣтъ нѣма да мине много врѣме, и вие пакъ ще се върнете въ този свѣтъ.
(втори вариант)
Ще кажете: азъ заминавамъ за далечна страна. Заминете ли така, никой нѣма да знае кѫдѣ сте, и гроба ви никой нѣма да знае. Това значи отиване въ онзи свѣтъ. А сега заминаването за онзи свѣтъ е голѣма мѫчнотия. Защо? Защото хората иматъ връзки.
Като отидете съ тия връзки въ другия свѣтъ нѣма да мине много врѣме, и вие пакъ ще се върнете въ този свѣтъ.
Ще прѣстоитѣ тамъ 40 — 50 години, и отъ онзи свѣтъ ще ви кажатъ: хайде сега на земята! Тукъ нѣмате работа. Като стоите безъ работа, започва шиканиране, затова ще ви изпратятъ на работа на земята. Ще дойдатъ при васъ трима ангели, не отъ много голѣмитѣ, ще ви взематъ на рѫцъ, ще ви донесатъ около земята, ще ви приспятъ, като прѣкаратъ нѣколко пѫти рѫцѣтъ си надъ васъ. Слѣдъ това ще ви прѣкаратъ прѣзъ една вода.
към втори вариант >>
Поетътъ казва: Вънъ бѣше зима студена, снѣгъ се сипеше на парцали, нощьта бѣше тъмна, бурна, а въ малката кѫщица свѣщица блѣда едва мъждѣй”.
(втори вариант)
Едни мълчатъ — говорятъ, другитѣ мълчатъ — разсѫждаватъ и третото мълчание, азъ наричамъ Божествено, когато човѣкъ само възприема—нито говори, нито разсѫждава. Не мислете, че разсѫждението е нѣщо лошо; то е най-високото нѣщо въ човѣшкия животъ, но въ Божественния животъ то е начало на знанието, то е физическата страна. Най-висшето у човѣка е най-нисше у Бога, а най-нисшето у Бога е най-висше у човѣка. Това сѫ контрасти, Малцина сѫ ония, които разбиратъ контраститѣ. Запримѣръ, вземете такъвъ единъ контрасть.
Поетътъ казва: Вънъ бѣше зима студена, снѣгъ се сипеше на парцали, нощьта бѣше тъмна, бурна, а въ малката кѫщица свѣщица блѣда едва мъждѣй”.
Какво ви интересува днесъ, че зимата била студена, че нощьта била тъмна, облачна, че снѣгъ се сипи на парцали? Въ това изречение на поета има едно математическо изложение на факти, което може да се тури въ хиляди форми. Отъ него може да се образува извѣстенъ ритъмъ, но това сѫ само голи факти. „Бѣше зима студена”. Поетътъ описва една далечна епоха на живота.
към втори вариант >>
Ще прѣстоитѣ тамъ 40 — 50 години, и отъ онзи свѣтъ ще ви кажатъ: хайде сега на земята!
(втори вариант)
Заминете ли така, никой нѣма да знае кѫдѣ сте, и гроба ви никой нѣма да знае. Това значи отиване въ онзи свѣтъ. А сега заминаването за онзи свѣтъ е голѣма мѫчнотия. Защо? Защото хората иматъ връзки. Като отидете съ тия връзки въ другия свѣтъ нѣма да мине много врѣме, и вие пакъ ще се върнете въ този свѣтъ.
Ще прѣстоитѣ тамъ 40 — 50 години, и отъ онзи свѣтъ ще ви кажатъ: хайде сега на земята!
Тукъ нѣмате работа. Като стоите безъ работа, започва шиканиране, затова ще ви изпратятъ на работа на земята. Ще дойдатъ при васъ трима ангели, не отъ много голѣмитѣ, ще ви взематъ на рѫцъ, ще ви донесатъ около земята, ще ви приспятъ, като прѣкаратъ нѣколко пѫти рѫцѣтъ си надъ васъ. Слѣдъ това ще ви прѣкаратъ прѣзъ една вода. Минете ли я, всичко ще забравите.
към втори вариант >>
Какво ви интересува днесъ, че зимата била студена, че нощьта била тъмна, облачна, че снѣгъ се сипи на парцали?
(втори вариант)
Не мислете, че разсѫждението е нѣщо лошо; то е най-високото нѣщо въ човѣшкия животъ, но въ Божественния животъ то е начало на знанието, то е физическата страна. Най-висшето у човѣка е най-нисше у Бога, а най-нисшето у Бога е най-висше у човѣка. Това сѫ контрасти, Малцина сѫ ония, които разбиратъ контраститѣ. Запримѣръ, вземете такъвъ единъ контрасть. Поетътъ казва: Вънъ бѣше зима студена, снѣгъ се сипеше на парцали, нощьта бѣше тъмна, бурна, а въ малката кѫщица свѣщица блѣда едва мъждѣй”.
Какво ви интересува днесъ, че зимата била студена, че нощьта била тъмна, облачна, че снѣгъ се сипи на парцали?
Въ това изречение на поета има едно математическо изложение на факти, което може да се тури въ хиляди форми. Отъ него може да се образува извѣстенъ ритъмъ, но това сѫ само голи факти. „Бѣше зима студена”. Поетътъ описва една далечна епоха на живота. Ако той би описалъ живота такъвъ, какъвто си е, духовнитѣ хора биха му се скарали, биха го наругали.
към втори вариант >>
Тукъ нѣмате работа.
(втори вариант)
Това значи отиване въ онзи свѣтъ. А сега заминаването за онзи свѣтъ е голѣма мѫчнотия. Защо? Защото хората иматъ връзки. Като отидете съ тия връзки въ другия свѣтъ нѣма да мине много врѣме, и вие пакъ ще се върнете въ този свѣтъ. Ще прѣстоитѣ тамъ 40 — 50 години, и отъ онзи свѣтъ ще ви кажатъ: хайде сега на земята!
Тукъ нѣмате работа.
Като стоите безъ работа, започва шиканиране, затова ще ви изпратятъ на работа на земята. Ще дойдатъ при васъ трима ангели, не отъ много голѣмитѣ, ще ви взематъ на рѫцъ, ще ви донесатъ около земята, ще ви приспятъ, като прѣкаратъ нѣколко пѫти рѫцѣтъ си надъ васъ. Слѣдъ това ще ви прѣкаратъ прѣзъ една вода. Минете ли я, всичко ще забравите. Като ви доведатъ до земята, ще намѣрятъ вратата, ще дойдатъ при майка ви, която ви чака и ще се върнатъ назадъ.
към втори вариант >>
Въ това изречение на поета има едно математическо изложение на факти, което може да се тури въ хиляди форми.
(втори вариант)
Най-висшето у човѣка е най-нисше у Бога, а най-нисшето у Бога е най-висше у човѣка. Това сѫ контрасти, Малцина сѫ ония, които разбиратъ контраститѣ. Запримѣръ, вземете такъвъ единъ контрасть. Поетътъ казва: Вънъ бѣше зима студена, снѣгъ се сипеше на парцали, нощьта бѣше тъмна, бурна, а въ малката кѫщица свѣщица блѣда едва мъждѣй”. Какво ви интересува днесъ, че зимата била студена, че нощьта била тъмна, облачна, че снѣгъ се сипи на парцали?
Въ това изречение на поета има едно математическо изложение на факти, което може да се тури въ хиляди форми.
Отъ него може да се образува извѣстенъ ритъмъ, но това сѫ само голи факти. „Бѣше зима студена”. Поетътъ описва една далечна епоха на живота. Ако той би описалъ живота такъвъ, какъвто си е, духовнитѣ хора биха му се скарали, биха го наругали. Когато той е писалъ тази поезия, духовнитѣ хора сѫ били лоши.
към втори вариант >>
Като стоите безъ работа, започва шиканиране, затова ще ви изпратятъ на работа на земята.
(втори вариант)
А сега заминаването за онзи свѣтъ е голѣма мѫчнотия. Защо? Защото хората иматъ връзки. Като отидете съ тия връзки въ другия свѣтъ нѣма да мине много врѣме, и вие пакъ ще се върнете въ този свѣтъ. Ще прѣстоитѣ тамъ 40 — 50 години, и отъ онзи свѣтъ ще ви кажатъ: хайде сега на земята! Тукъ нѣмате работа.
Като стоите безъ работа, започва шиканиране, затова ще ви изпратятъ на работа на земята.
Ще дойдатъ при васъ трима ангели, не отъ много голѣмитѣ, ще ви взематъ на рѫцъ, ще ви донесатъ около земята, ще ви приспятъ, като прѣкаратъ нѣколко пѫти рѫцѣтъ си надъ васъ. Слѣдъ това ще ви прѣкаратъ прѣзъ една вода. Минете ли я, всичко ще забравите. Като ви доведатъ до земята, ще намѣрятъ вратата, ще дойдатъ при майка ви, която ви чака и ще се върнатъ назадъ. Слѣдъ деветь мѣсеца ще се явите на този свѣтъ.
към втори вариант >>
Отъ него може да се образува извѣстенъ ритъмъ, но това сѫ само голи факти.
(втори вариант)
Това сѫ контрасти, Малцина сѫ ония, които разбиратъ контраститѣ. Запримѣръ, вземете такъвъ единъ контрасть. Поетътъ казва: Вънъ бѣше зима студена, снѣгъ се сипеше на парцали, нощьта бѣше тъмна, бурна, а въ малката кѫщица свѣщица блѣда едва мъждѣй”. Какво ви интересува днесъ, че зимата била студена, че нощьта била тъмна, облачна, че снѣгъ се сипи на парцали? Въ това изречение на поета има едно математическо изложение на факти, което може да се тури въ хиляди форми.
Отъ него може да се образува извѣстенъ ритъмъ, но това сѫ само голи факти.
„Бѣше зима студена”. Поетътъ описва една далечна епоха на живота. Ако той би описалъ живота такъвъ, какъвто си е, духовнитѣ хора биха му се скарали, биха го наругали. Когато той е писалъ тази поезия, духовнитѣ хора сѫ били лоши. Слѣдователно, той казва въ прикрита форма: „Бѣше зима студена”.
към втори вариант >>
Ще дойдатъ при васъ трима ангели, не отъ много голѣмитѣ, ще ви взематъ на рѫцъ, ще ви донесатъ около земята, ще ви приспятъ, като прѣкаратъ нѣколко пѫти рѫцѣтъ си надъ васъ.
(втори вариант)
Защото хората иматъ връзки. Като отидете съ тия връзки въ другия свѣтъ нѣма да мине много врѣме, и вие пакъ ще се върнете въ този свѣтъ. Ще прѣстоитѣ тамъ 40 — 50 години, и отъ онзи свѣтъ ще ви кажатъ: хайде сега на земята! Тукъ нѣмате работа. Като стоите безъ работа, започва шиканиране, затова ще ви изпратятъ на работа на земята.
Ще дойдатъ при васъ трима ангели, не отъ много голѣмитѣ, ще ви взематъ на рѫцъ, ще ви донесатъ около земята, ще ви приспятъ, като прѣкаратъ нѣколко пѫти рѫцѣтъ си надъ васъ.
Слѣдъ това ще ви прѣкаратъ прѣзъ една вода. Минете ли я, всичко ще забравите. Като ви доведатъ до земята, ще намѣрятъ вратата, ще дойдатъ при майка ви, която ви чака и ще се върнатъ назадъ. Слѣдъ деветь мѣсеца ще се явите на този свѣтъ.
към втори вариант >>
„Бѣше зима студена”.
(втори вариант)
Запримѣръ, вземете такъвъ единъ контрасть. Поетътъ казва: Вънъ бѣше зима студена, снѣгъ се сипеше на парцали, нощьта бѣше тъмна, бурна, а въ малката кѫщица свѣщица блѣда едва мъждѣй”. Какво ви интересува днесъ, че зимата била студена, че нощьта била тъмна, облачна, че снѣгъ се сипи на парцали? Въ това изречение на поета има едно математическо изложение на факти, което може да се тури въ хиляди форми. Отъ него може да се образува извѣстенъ ритъмъ, но това сѫ само голи факти.
„Бѣше зима студена”.
Поетътъ описва една далечна епоха на живота. Ако той би описалъ живота такъвъ, какъвто си е, духовнитѣ хора биха му се скарали, биха го наругали. Когато той е писалъ тази поезия, духовнитѣ хора сѫ били лоши. Слѣдователно, той казва въ прикрита форма: „Бѣше зима студена”. Значи, животътъ на хората бѣше студенъ.
към втори вариант >>
Слѣдъ това ще ви прѣкаратъ прѣзъ една вода.
(втори вариант)
Като отидете съ тия връзки въ другия свѣтъ нѣма да мине много врѣме, и вие пакъ ще се върнете въ този свѣтъ. Ще прѣстоитѣ тамъ 40 — 50 години, и отъ онзи свѣтъ ще ви кажатъ: хайде сега на земята! Тукъ нѣмате работа. Като стоите безъ работа, започва шиканиране, затова ще ви изпратятъ на работа на земята. Ще дойдатъ при васъ трима ангели, не отъ много голѣмитѣ, ще ви взематъ на рѫцъ, ще ви донесатъ около земята, ще ви приспятъ, като прѣкаратъ нѣколко пѫти рѫцѣтъ си надъ васъ.
Слѣдъ това ще ви прѣкаратъ прѣзъ една вода.
Минете ли я, всичко ще забравите. Като ви доведатъ до земята, ще намѣрятъ вратата, ще дойдатъ при майка ви, която ви чака и ще се върнатъ назадъ. Слѣдъ деветь мѣсеца ще се явите на този свѣтъ.
към втори вариант >>
Поетътъ описва една далечна епоха на живота.
(втори вариант)
Поетътъ казва: Вънъ бѣше зима студена, снѣгъ се сипеше на парцали, нощьта бѣше тъмна, бурна, а въ малката кѫщица свѣщица блѣда едва мъждѣй”. Какво ви интересува днесъ, че зимата била студена, че нощьта била тъмна, облачна, че снѣгъ се сипи на парцали? Въ това изречение на поета има едно математическо изложение на факти, което може да се тури въ хиляди форми. Отъ него може да се образува извѣстенъ ритъмъ, но това сѫ само голи факти. „Бѣше зима студена”.
Поетътъ описва една далечна епоха на живота.
Ако той би описалъ живота такъвъ, какъвто си е, духовнитѣ хора биха му се скарали, биха го наругали. Когато той е писалъ тази поезия, духовнитѣ хора сѫ били лоши. Слѣдователно, той казва въ прикрита форма: „Бѣше зима студена”. Значи, животътъ на хората бѣше студенъ. Всѣки билъ затворенъ въ себе си, всѣки живѣлъ единъ егоистиченъ животъ.
към втори вариант >>
Минете ли я, всичко ще забравите.
(втори вариант)
Ще прѣстоитѣ тамъ 40 — 50 години, и отъ онзи свѣтъ ще ви кажатъ: хайде сега на земята! Тукъ нѣмате работа. Като стоите безъ работа, започва шиканиране, затова ще ви изпратятъ на работа на земята. Ще дойдатъ при васъ трима ангели, не отъ много голѣмитѣ, ще ви взематъ на рѫцъ, ще ви донесатъ около земята, ще ви приспятъ, като прѣкаратъ нѣколко пѫти рѫцѣтъ си надъ васъ. Слѣдъ това ще ви прѣкаратъ прѣзъ една вода.
Минете ли я, всичко ще забравите.
Като ви доведатъ до земята, ще намѣрятъ вратата, ще дойдатъ при майка ви, която ви чака и ще се върнатъ назадъ. Слѣдъ деветь мѣсеца ще се явите на този свѣтъ.
към втори вариант >>
Ако той би описалъ живота такъвъ, какъвто си е, духовнитѣ хора биха му се скарали, биха го наругали.
(втори вариант)
Какво ви интересува днесъ, че зимата била студена, че нощьта била тъмна, облачна, че снѣгъ се сипи на парцали? Въ това изречение на поета има едно математическо изложение на факти, което може да се тури въ хиляди форми. Отъ него може да се образува извѣстенъ ритъмъ, но това сѫ само голи факти. „Бѣше зима студена”. Поетътъ описва една далечна епоха на живота.
Ако той би описалъ живота такъвъ, какъвто си е, духовнитѣ хора биха му се скарали, биха го наругали.
Когато той е писалъ тази поезия, духовнитѣ хора сѫ били лоши. Слѣдователно, той казва въ прикрита форма: „Бѣше зима студена”. Значи, животътъ на хората бѣше студенъ. Всѣки билъ затворенъ въ себе си, всѣки живѣлъ единъ егоистиченъ животъ. Той не казва, че хората сѫ лоши но казва: „Бѣше зима студена”.
към втори вариант >>
Като ви доведатъ до земята, ще намѣрятъ вратата, ще дойдатъ при майка ви, която ви чака и ще се върнатъ назадъ.
(втори вариант)
Тукъ нѣмате работа. Като стоите безъ работа, започва шиканиране, затова ще ви изпратятъ на работа на земята. Ще дойдатъ при васъ трима ангели, не отъ много голѣмитѣ, ще ви взематъ на рѫцъ, ще ви донесатъ около земята, ще ви приспятъ, като прѣкаратъ нѣколко пѫти рѫцѣтъ си надъ васъ. Слѣдъ това ще ви прѣкаратъ прѣзъ една вода. Минете ли я, всичко ще забравите.
Като ви доведатъ до земята, ще намѣрятъ вратата, ще дойдатъ при майка ви, която ви чака и ще се върнатъ назадъ.
Слѣдъ деветь мѣсеца ще се явите на този свѣтъ.
към втори вариант >>
Когато той е писалъ тази поезия, духовнитѣ хора сѫ били лоши.
(втори вариант)
Въ това изречение на поета има едно математическо изложение на факти, което може да се тури въ хиляди форми. Отъ него може да се образува извѣстенъ ритъмъ, но това сѫ само голи факти. „Бѣше зима студена”. Поетътъ описва една далечна епоха на живота. Ако той би описалъ живота такъвъ, какъвто си е, духовнитѣ хора биха му се скарали, биха го наругали.
Когато той е писалъ тази поезия, духовнитѣ хора сѫ били лоши.
Слѣдователно, той казва въ прикрита форма: „Бѣше зима студена”. Значи, животътъ на хората бѣше студенъ. Всѣки билъ затворенъ въ себе си, всѣки живѣлъ единъ егоистиченъ животъ. Той не казва, че хората сѫ лоши но казва: „Бѣше зима студена”. И онзи, който разбира езика на поета, ще разбере и смисъла, който е вложилъ въ поезията си.
към втори вариант >>
Слѣдъ деветь мѣсеца ще се явите на този свѣтъ.
(втори вариант)
Като стоите безъ работа, започва шиканиране, затова ще ви изпратятъ на работа на земята. Ще дойдатъ при васъ трима ангели, не отъ много голѣмитѣ, ще ви взематъ на рѫцъ, ще ви донесатъ около земята, ще ви приспятъ, като прѣкаратъ нѣколко пѫти рѫцѣтъ си надъ васъ. Слѣдъ това ще ви прѣкаратъ прѣзъ една вода. Минете ли я, всичко ще забравите. Като ви доведатъ до земята, ще намѣрятъ вратата, ще дойдатъ при майка ви, която ви чака и ще се върнатъ назадъ.
Слѣдъ деветь мѣсеца ще се явите на този свѣтъ.
към втори вариант >>
Слѣдователно, той казва въ прикрита форма: „Бѣше зима студена”.
(втори вариант)
Отъ него може да се образува извѣстенъ ритъмъ, но това сѫ само голи факти. „Бѣше зима студена”. Поетътъ описва една далечна епоха на живота. Ако той би описалъ живота такъвъ, какъвто си е, духовнитѣ хора биха му се скарали, биха го наругали. Когато той е писалъ тази поезия, духовнитѣ хора сѫ били лоши.
Слѣдователно, той казва въ прикрита форма: „Бѣше зима студена”.
Значи, животътъ на хората бѣше студенъ. Всѣки билъ затворенъ въ себе си, всѣки живѣлъ единъ егоистиченъ животъ. Той не казва, че хората сѫ лоши но казва: „Бѣше зима студена”. И онзи, който разбира езика на поета, ще разбере и смисъла, който е вложилъ въ поезията си. Нощьта е била тъмна.
към втори вариант >>
Ученицитѣ на Божествената школа трѣбва да бѫдатъ смѣли и рѣшителни, да се не боятъ отъ страданията.
(втори вариант)
Ученицитѣ на Божествената школа трѣбва да бѫдатъ смѣли и рѣшителни, да се не боятъ отъ страданията.
Не се противопоставайте на злото, мислете за причинитѣ и послѣдствията, защо и за какво е дошло. Тази мисъль нѣма да дойде току тъй; дойде ли тя ще ви причини нѣкой пѫть и страдания. Тѣзи мисли ще дойдатъ тогава когато имате най-хубаво настроение. Въ реда на нѣщата е да дойдатъ. Не се борете съ лошитѣ мисли.
към втори вариант >>
Значи, животътъ на хората бѣше студенъ.
(втори вариант)
„Бѣше зима студена”. Поетътъ описва една далечна епоха на живота. Ако той би описалъ живота такъвъ, какъвто си е, духовнитѣ хора биха му се скарали, биха го наругали. Когато той е писалъ тази поезия, духовнитѣ хора сѫ били лоши. Слѣдователно, той казва въ прикрита форма: „Бѣше зима студена”.
Значи, животътъ на хората бѣше студенъ.
Всѣки билъ затворенъ въ себе си, всѣки живѣлъ единъ егоистиченъ животъ. Той не казва, че хората сѫ лоши но казва: „Бѣше зима студена”. И онзи, който разбира езика на поета, ще разбере и смисъла, който е вложилъ въ поезията си. Нощьта е била тъмна. Значи хората много малко сѫ разсъждавали.
към втори вариант >>
Не се противопоставайте на злото, мислете за причинитѣ и послѣдствията, защо и за какво е дошло.
(втори вариант)
Ученицитѣ на Божествената школа трѣбва да бѫдатъ смѣли и рѣшителни, да се не боятъ отъ страданията.
Не се противопоставайте на злото, мислете за причинитѣ и послѣдствията, защо и за какво е дошло.
Тази мисъль нѣма да дойде току тъй; дойде ли тя ще ви причини нѣкой пѫть и страдания. Тѣзи мисли ще дойдатъ тогава когато имате най-хубаво настроение. Въ реда на нѣщата е да дойдатъ. Не се борете съ лошитѣ мисли. То е губене на врѣме.
към втори вариант >>
Всѣки билъ затворенъ въ себе си, всѣки живѣлъ единъ егоистиченъ животъ.
(втори вариант)
Поетътъ описва една далечна епоха на живота. Ако той би описалъ живота такъвъ, какъвто си е, духовнитѣ хора биха му се скарали, биха го наругали. Когато той е писалъ тази поезия, духовнитѣ хора сѫ били лоши. Слѣдователно, той казва въ прикрита форма: „Бѣше зима студена”. Значи, животътъ на хората бѣше студенъ.
Всѣки билъ затворенъ въ себе си, всѣки живѣлъ единъ егоистиченъ животъ.
Той не казва, че хората сѫ лоши но казва: „Бѣше зима студена”. И онзи, който разбира езика на поета, ще разбере и смисъла, който е вложилъ въ поезията си. Нощьта е била тъмна. Значи хората много малко сѫ разсъждавали. Тъмнина имало въ човѣшкитѣ умове.
към втори вариант >>
Тази мисъль нѣма да дойде току тъй; дойде ли тя ще ви причини нѣкой пѫть и страдания.
(втори вариант)
Ученицитѣ на Божествената школа трѣбва да бѫдатъ смѣли и рѣшителни, да се не боятъ отъ страданията. Не се противопоставайте на злото, мислете за причинитѣ и послѣдствията, защо и за какво е дошло.
Тази мисъль нѣма да дойде току тъй; дойде ли тя ще ви причини нѣкой пѫть и страдания.
Тѣзи мисли ще дойдатъ тогава когато имате най-хубаво настроение. Въ реда на нѣщата е да дойдатъ. Не се борете съ лошитѣ мисли. То е губене на врѣме. Съ тѣхъ заедно ще дойдатъ и добритѣ.
към втори вариант >>
Той не казва, че хората сѫ лоши но казва: „Бѣше зима студена”.
(втори вариант)
Ако той би описалъ живота такъвъ, какъвто си е, духовнитѣ хора биха му се скарали, биха го наругали. Когато той е писалъ тази поезия, духовнитѣ хора сѫ били лоши. Слѣдователно, той казва въ прикрита форма: „Бѣше зима студена”. Значи, животътъ на хората бѣше студенъ. Всѣки билъ затворенъ въ себе си, всѣки живѣлъ единъ егоистиченъ животъ.
Той не казва, че хората сѫ лоши но казва: „Бѣше зима студена”.
И онзи, който разбира езика на поета, ще разбере и смисъла, който е вложилъ въ поезията си. Нощьта е била тъмна. Значи хората много малко сѫ разсъждавали. Тъмнина имало въ човѣшкитѣ умове. Бурята пъкъ показва, че хората сѫ обичали да се каратъ помежду си.
към втори вариант >>
Тѣзи мисли ще дойдатъ тогава когато имате най-хубаво настроение.
(втори вариант)
Ученицитѣ на Божествената школа трѣбва да бѫдатъ смѣли и рѣшителни, да се не боятъ отъ страданията. Не се противопоставайте на злото, мислете за причинитѣ и послѣдствията, защо и за какво е дошло. Тази мисъль нѣма да дойде току тъй; дойде ли тя ще ви причини нѣкой пѫть и страдания.
Тѣзи мисли ще дойдатъ тогава когато имате най-хубаво настроение.
Въ реда на нѣщата е да дойдатъ. Не се борете съ лошитѣ мисли. То е губене на врѣме. Съ тѣхъ заедно ще дойдатъ и добритѣ. Прѣнесете тия мисли, това е най-добро, онзи, който изтърпѣва злото е по-силенъ отъ онзи, който му се противи.
към втори вариант >>
И онзи, който разбира езика на поета, ще разбере и смисъла, който е вложилъ въ поезията си.
(втори вариант)
Когато той е писалъ тази поезия, духовнитѣ хора сѫ били лоши. Слѣдователно, той казва въ прикрита форма: „Бѣше зима студена”. Значи, животътъ на хората бѣше студенъ. Всѣки билъ затворенъ въ себе си, всѣки живѣлъ единъ егоистиченъ животъ. Той не казва, че хората сѫ лоши но казва: „Бѣше зима студена”.
И онзи, който разбира езика на поета, ще разбере и смисъла, който е вложилъ въ поезията си.
Нощьта е била тъмна. Значи хората много малко сѫ разсъждавали. Тъмнина имало въ човѣшкитѣ умове. Бурята пъкъ показва, че хората сѫ обичали да се каратъ помежду си. Запалената свѣщь въ малката кѫщица показва нѣкой човѣкъ, който се е сгушилъ и си мисли, какъ ще прѣкарамъ този животъ?
към втори вариант >>
Въ реда на нѣщата е да дойдатъ.
(втори вариант)
Ученицитѣ на Божествената школа трѣбва да бѫдатъ смѣли и рѣшителни, да се не боятъ отъ страданията. Не се противопоставайте на злото, мислете за причинитѣ и послѣдствията, защо и за какво е дошло. Тази мисъль нѣма да дойде току тъй; дойде ли тя ще ви причини нѣкой пѫть и страдания. Тѣзи мисли ще дойдатъ тогава когато имате най-хубаво настроение.
Въ реда на нѣщата е да дойдатъ.
Не се борете съ лошитѣ мисли. То е губене на врѣме. Съ тѣхъ заедно ще дойдатъ и добритѣ. Прѣнесете тия мисли, това е най-добро, онзи, който изтърпѣва злото е по-силенъ отъ онзи, който му се противи. Мини ти лоша мисъль да откраднешъ нѣщо.
към втори вариант >>
Нощьта е била тъмна.
(втори вариант)
Слѣдователно, той казва въ прикрита форма: „Бѣше зима студена”. Значи, животътъ на хората бѣше студенъ. Всѣки билъ затворенъ въ себе си, всѣки живѣлъ единъ егоистиченъ животъ. Той не казва, че хората сѫ лоши но казва: „Бѣше зима студена”. И онзи, който разбира езика на поета, ще разбере и смисъла, който е вложилъ въ поезията си.
Нощьта е била тъмна.
Значи хората много малко сѫ разсъждавали. Тъмнина имало въ човѣшкитѣ умове. Бурята пъкъ показва, че хората сѫ обичали да се каратъ помежду си. Запалената свѣщь въ малката кѫщица показва нѣкой човѣкъ, който се е сгушилъ и си мисли, какъ ще прѣкарамъ този животъ?
към втори вариант >>
Не се борете съ лошитѣ мисли.
(втори вариант)
Ученицитѣ на Божествената школа трѣбва да бѫдатъ смѣли и рѣшителни, да се не боятъ отъ страданията. Не се противопоставайте на злото, мислете за причинитѣ и послѣдствията, защо и за какво е дошло. Тази мисъль нѣма да дойде току тъй; дойде ли тя ще ви причини нѣкой пѫть и страдания. Тѣзи мисли ще дойдатъ тогава когато имате най-хубаво настроение. Въ реда на нѣщата е да дойдатъ.
Не се борете съ лошитѣ мисли.
То е губене на врѣме. Съ тѣхъ заедно ще дойдатъ и добритѣ. Прѣнесете тия мисли, това е най-добро, онзи, който изтърпѣва злото е по-силенъ отъ онзи, който му се противи. Мини ти лоша мисъль да откраднешъ нѣщо. Кажи си: цѣлата земя е моя, кѫдѣ ще туря тази вещь?
към втори вариант >>
Значи хората много малко сѫ разсъждавали.
(втори вариант)
Значи, животътъ на хората бѣше студенъ. Всѣки билъ затворенъ въ себе си, всѣки живѣлъ единъ егоистиченъ животъ. Той не казва, че хората сѫ лоши но казва: „Бѣше зима студена”. И онзи, който разбира езика на поета, ще разбере и смисъла, който е вложилъ въ поезията си. Нощьта е била тъмна.
Значи хората много малко сѫ разсъждавали.
Тъмнина имало въ човѣшкитѣ умове. Бурята пъкъ показва, че хората сѫ обичали да се каратъ помежду си. Запалената свѣщь въ малката кѫщица показва нѣкой човѣкъ, който се е сгушилъ и си мисли, какъ ще прѣкарамъ този животъ?
към втори вариант >>
То е губене на врѣме.
(втори вариант)
Не се противопоставайте на злото, мислете за причинитѣ и послѣдствията, защо и за какво е дошло. Тази мисъль нѣма да дойде току тъй; дойде ли тя ще ви причини нѣкой пѫть и страдания. Тѣзи мисли ще дойдатъ тогава когато имате най-хубаво настроение. Въ реда на нѣщата е да дойдатъ. Не се борете съ лошитѣ мисли.
То е губене на врѣме.
Съ тѣхъ заедно ще дойдатъ и добритѣ. Прѣнесете тия мисли, това е най-добро, онзи, който изтърпѣва злото е по-силенъ отъ онзи, който му се противи. Мини ти лоша мисъль да откраднешъ нѣщо. Кажи си: цѣлата земя е моя, кѫдѣ ще туря тази вещь? Ако Богъ живѣе въ насъ, земята е наша; и вселената е създадена за насъ; и слънцето грѣе за насъ.
към втори вариант >>
Тъмнина имало въ човѣшкитѣ умове.
(втори вариант)
Всѣки билъ затворенъ въ себе си, всѣки живѣлъ единъ егоистиченъ животъ. Той не казва, че хората сѫ лоши но казва: „Бѣше зима студена”. И онзи, който разбира езика на поета, ще разбере и смисъла, който е вложилъ въ поезията си. Нощьта е била тъмна. Значи хората много малко сѫ разсъждавали.
Тъмнина имало въ човѣшкитѣ умове.
Бурята пъкъ показва, че хората сѫ обичали да се каратъ помежду си. Запалената свѣщь въ малката кѫщица показва нѣкой човѣкъ, който се е сгушилъ и си мисли, какъ ще прѣкарамъ този животъ?
към втори вариант >>
Съ тѣхъ заедно ще дойдатъ и добритѣ.
(втори вариант)
Тази мисъль нѣма да дойде току тъй; дойде ли тя ще ви причини нѣкой пѫть и страдания. Тѣзи мисли ще дойдатъ тогава когато имате най-хубаво настроение. Въ реда на нѣщата е да дойдатъ. Не се борете съ лошитѣ мисли. То е губене на врѣме.
Съ тѣхъ заедно ще дойдатъ и добритѣ.
Прѣнесете тия мисли, това е най-добро, онзи, който изтърпѣва злото е по-силенъ отъ онзи, който му се противи. Мини ти лоша мисъль да откраднешъ нѣщо. Кажи си: цѣлата земя е моя, кѫдѣ ще туря тази вещь? Ако Богъ живѣе въ насъ, земята е наша; и вселената е създадена за насъ; и слънцето грѣе за насъ. Щомъ е така, отдѣ ще се родятъ изкушенията и съблазнитѣ?
към втори вариант >>
Бурята пъкъ показва, че хората сѫ обичали да се каратъ помежду си.
(втори вариант)
Той не казва, че хората сѫ лоши но казва: „Бѣше зима студена”. И онзи, който разбира езика на поета, ще разбере и смисъла, който е вложилъ въ поезията си. Нощьта е била тъмна. Значи хората много малко сѫ разсъждавали. Тъмнина имало въ човѣшкитѣ умове.
Бурята пъкъ показва, че хората сѫ обичали да се каратъ помежду си.
Запалената свѣщь въ малката кѫщица показва нѣкой човѣкъ, който се е сгушилъ и си мисли, какъ ще прѣкарамъ този животъ?
към втори вариант >>
Прѣнесете тия мисли, това е най-добро, онзи, който изтърпѣва злото е по-силенъ отъ онзи, който му се противи.
(втори вариант)
Тѣзи мисли ще дойдатъ тогава когато имате най-хубаво настроение. Въ реда на нѣщата е да дойдатъ. Не се борете съ лошитѣ мисли. То е губене на врѣме. Съ тѣхъ заедно ще дойдатъ и добритѣ.
Прѣнесете тия мисли, това е най-добро, онзи, който изтърпѣва злото е по-силенъ отъ онзи, който му се противи.
Мини ти лоша мисъль да откраднешъ нѣщо. Кажи си: цѣлата земя е моя, кѫдѣ ще туря тази вещь? Ако Богъ живѣе въ насъ, земята е наша; и вселената е създадена за насъ; и слънцето грѣе за насъ. Щомъ е така, отдѣ ще се родятъ изкушенията и съблазнитѣ? Разсѫждавате ли така, вие ще имате единъ правиленъ растежъ.
към втори вариант >>
Запалената свѣщь въ малката кѫщица показва нѣкой човѣкъ, който се е сгушилъ и си мисли, какъ ще прѣкарамъ този животъ?
(втори вариант)
И онзи, който разбира езика на поета, ще разбере и смисъла, който е вложилъ въ поезията си. Нощьта е била тъмна. Значи хората много малко сѫ разсъждавали. Тъмнина имало въ човѣшкитѣ умове. Бурята пъкъ показва, че хората сѫ обичали да се каратъ помежду си.
Запалената свѣщь въ малката кѫщица показва нѣкой човѣкъ, който се е сгушилъ и си мисли, какъ ще прѣкарамъ този животъ?
към втори вариант >>
Мини ти лоша мисъль да откраднешъ нѣщо.
(втори вариант)
Въ реда на нѣщата е да дойдатъ. Не се борете съ лошитѣ мисли. То е губене на врѣме. Съ тѣхъ заедно ще дойдатъ и добритѣ. Прѣнесете тия мисли, това е най-добро, онзи, който изтърпѣва злото е по-силенъ отъ онзи, който му се противи.
Мини ти лоша мисъль да откраднешъ нѣщо.
Кажи си: цѣлата земя е моя, кѫдѣ ще туря тази вещь? Ако Богъ живѣе въ насъ, земята е наша; и вселената е създадена за насъ; и слънцето грѣе за насъ. Щомъ е така, отдѣ ще се родятъ изкушенията и съблазнитѣ? Разсѫждавате ли така, вие ще имате единъ правиленъ растежъ. При такива разсѫждения може да се зародятъ онѣзи противоположни мисли: това е залъгване, това е губене врѣме.
към втори вариант >>
Сега нѣкой ще пита: какъвъ е езикътъ на поета?
(втори вариант)
Сега нѣкой ще пита: какъвъ е езикътъ на поета?
Нѣкои поети обичатъ да описватъ зимата. Тѣ сѫ майстори въ това. То е навикъ останалъ отъ миналитѣ, далечни епохи, прѣзъ които сѫ живѣли. Тъ описватъ много хубаво зимата. Нѣкои поети пъкъ описватъ полето.
към втори вариант >>
Кажи си: цѣлата земя е моя, кѫдѣ ще туря тази вещь?
(втори вариант)
Не се борете съ лошитѣ мисли. То е губене на врѣме. Съ тѣхъ заедно ще дойдатъ и добритѣ. Прѣнесете тия мисли, това е най-добро, онзи, който изтърпѣва злото е по-силенъ отъ онзи, който му се противи. Мини ти лоша мисъль да откраднешъ нѣщо.
Кажи си: цѣлата земя е моя, кѫдѣ ще туря тази вещь?
Ако Богъ живѣе въ насъ, земята е наша; и вселената е създадена за насъ; и слънцето грѣе за насъ. Щомъ е така, отдѣ ще се родятъ изкушенията и съблазнитѣ? Разсѫждавате ли така, вие ще имате единъ правиленъ растежъ. При такива разсѫждения може да се зародятъ онѣзи противоположни мисли: това е залъгване, това е губене врѣме. Нѣ, философскитѣ изслѣдвания тукъ на земята тѣ сѫ губене врѣме.
към втори вариант >>
Нѣкои поети обичатъ да описватъ зимата.
(втори вариант)
Сега нѣкой ще пита: какъвъ е езикътъ на поета?
Нѣкои поети обичатъ да описватъ зимата.
Тѣ сѫ майстори въ това. То е навикъ останалъ отъ миналитѣ, далечни епохи, прѣзъ които сѫ живѣли. Тъ описватъ много хубаво зимата. Нѣкои поети пъкъ описватъ полето. Тия поети сѫ живѣли въ епохи, когато хората сѫ били добри.
към втори вариант >>
Ако Богъ живѣе въ насъ, земята е наша; и вселената е създадена за насъ; и слънцето грѣе за насъ.
(втори вариант)
То е губене на врѣме. Съ тѣхъ заедно ще дойдатъ и добритѣ. Прѣнесете тия мисли, това е най-добро, онзи, който изтърпѣва злото е по-силенъ отъ онзи, който му се противи. Мини ти лоша мисъль да откраднешъ нѣщо. Кажи си: цѣлата земя е моя, кѫдѣ ще туря тази вещь?
Ако Богъ живѣе въ насъ, земята е наша; и вселената е създадена за насъ; и слънцето грѣе за насъ.
Щомъ е така, отдѣ ще се родятъ изкушенията и съблазнитѣ? Разсѫждавате ли така, вие ще имате единъ правиленъ растежъ. При такива разсѫждения може да се зародятъ онѣзи противоположни мисли: това е залъгване, това е губене врѣме. Нѣ, философскитѣ изслѣдвания тукъ на земята тѣ сѫ губене врѣме. Вънъ отъ това разбиране, всичко друго е губене врѣме.
към втори вариант >>
Тѣ сѫ майстори въ това.
(втори вариант)
Сега нѣкой ще пита: какъвъ е езикътъ на поета? Нѣкои поети обичатъ да описватъ зимата.
Тѣ сѫ майстори въ това.
То е навикъ останалъ отъ миналитѣ, далечни епохи, прѣзъ които сѫ живѣли. Тъ описватъ много хубаво зимата. Нѣкои поети пъкъ описватъ полето. Тия поети сѫ живѣли въ епохи, когато хората сѫ били добри. Нѣкои възпѣватъ птичкитѣ, пѣснитѣ, любовьта, Това показва, че тогава животътъ на хората не е билъ като този на животнитѣ.
към втори вариант >>
Щомъ е така, отдѣ ще се родятъ изкушенията и съблазнитѣ?
(втори вариант)
Съ тѣхъ заедно ще дойдатъ и добритѣ. Прѣнесете тия мисли, това е най-добро, онзи, който изтърпѣва злото е по-силенъ отъ онзи, който му се противи. Мини ти лоша мисъль да откраднешъ нѣщо. Кажи си: цѣлата земя е моя, кѫдѣ ще туря тази вещь? Ако Богъ живѣе въ насъ, земята е наша; и вселената е създадена за насъ; и слънцето грѣе за насъ.
Щомъ е така, отдѣ ще се родятъ изкушенията и съблазнитѣ?
Разсѫждавате ли така, вие ще имате единъ правиленъ растежъ. При такива разсѫждения може да се зародятъ онѣзи противоположни мисли: това е залъгване, това е губене врѣме. Нѣ, философскитѣ изслѣдвания тукъ на земята тѣ сѫ губене врѣме. Вънъ отъ това разбиране, всичко друго е губене врѣме. Всѣки човѣкъ когато умира, усѣща, че всичко е изгубено.
към втори вариант >>
То е навикъ останалъ отъ миналитѣ, далечни епохи, прѣзъ които сѫ живѣли.
(втори вариант)
Сега нѣкой ще пита: какъвъ е езикътъ на поета? Нѣкои поети обичатъ да описватъ зимата. Тѣ сѫ майстори въ това.
То е навикъ останалъ отъ миналитѣ, далечни епохи, прѣзъ които сѫ живѣли.
Тъ описватъ много хубаво зимата. Нѣкои поети пъкъ описватъ полето. Тия поети сѫ живѣли въ епохи, когато хората сѫ били добри. Нѣкои възпѣватъ птичкитѣ, пѣснитѣ, любовьта, Това показва, че тогава животътъ на хората не е билъ като този на животнитѣ. Слѣдователно, въ поезията имаме двѣ фази: едната наречена минйорна поезия, когато човѣкъ се скрилъ въ себе си, окайва се, че се е родилъ въ такива лоши врѣмена.
към втори вариант >>
Разсѫждавате ли така, вие ще имате единъ правиленъ растежъ.
(втори вариант)
Прѣнесете тия мисли, това е най-добро, онзи, който изтърпѣва злото е по-силенъ отъ онзи, който му се противи. Мини ти лоша мисъль да откраднешъ нѣщо. Кажи си: цѣлата земя е моя, кѫдѣ ще туря тази вещь? Ако Богъ живѣе въ насъ, земята е наша; и вселената е създадена за насъ; и слънцето грѣе за насъ. Щомъ е така, отдѣ ще се родятъ изкушенията и съблазнитѣ?
Разсѫждавате ли така, вие ще имате единъ правиленъ растежъ.
При такива разсѫждения може да се зародятъ онѣзи противоположни мисли: това е залъгване, това е губене врѣме. Нѣ, философскитѣ изслѣдвания тукъ на земята тѣ сѫ губене врѣме. Вънъ отъ това разбиране, всичко друго е губене врѣме. Всѣки човѣкъ когато умира, усѣща, че всичко е изгубено. Идете при нѣкой умирающъ и го попитайте: доволенъ ли си отъ своя животъ?
към втори вариант >>
Тъ описватъ много хубаво зимата.
(втори вариант)
Сега нѣкой ще пита: какъвъ е езикътъ на поета? Нѣкои поети обичатъ да описватъ зимата. Тѣ сѫ майстори въ това. То е навикъ останалъ отъ миналитѣ, далечни епохи, прѣзъ които сѫ живѣли.
Тъ описватъ много хубаво зимата.
Нѣкои поети пъкъ описватъ полето. Тия поети сѫ живѣли въ епохи, когато хората сѫ били добри. Нѣкои възпѣватъ птичкитѣ, пѣснитѣ, любовьта, Това показва, че тогава животътъ на хората не е билъ като този на животнитѣ. Слѣдователно, въ поезията имаме двѣ фази: едната наречена минйорна поезия, когато човѣкъ се скрилъ въ себе си, окайва се, че се е родилъ въ такива лоши врѣмена. Другата — мажорна, експансивна, когато човѣкъ казва: струва да се живѣе!
към втори вариант >>
При такива разсѫждения може да се зародятъ онѣзи противоположни мисли: това е залъгване, това е губене врѣме.
(втори вариант)
Мини ти лоша мисъль да откраднешъ нѣщо. Кажи си: цѣлата земя е моя, кѫдѣ ще туря тази вещь? Ако Богъ живѣе въ насъ, земята е наша; и вселената е създадена за насъ; и слънцето грѣе за насъ. Щомъ е така, отдѣ ще се родятъ изкушенията и съблазнитѣ? Разсѫждавате ли така, вие ще имате единъ правиленъ растежъ.
При такива разсѫждения може да се зародятъ онѣзи противоположни мисли: това е залъгване, това е губене врѣме.
Нѣ, философскитѣ изслѣдвания тукъ на земята тѣ сѫ губене врѣме. Вънъ отъ това разбиране, всичко друго е губене врѣме. Всѣки човѣкъ когато умира, усѣща, че всичко е изгубено. Идете при нѣкой умирающъ и го попитайте: доволенъ ли си отъ своя животъ? Какво ще ви каже?
към втори вариант >>
Нѣкои поети пъкъ описватъ полето.
(втори вариант)
Сега нѣкой ще пита: какъвъ е езикътъ на поета? Нѣкои поети обичатъ да описватъ зимата. Тѣ сѫ майстори въ това. То е навикъ останалъ отъ миналитѣ, далечни епохи, прѣзъ които сѫ живѣли. Тъ описватъ много хубаво зимата.
Нѣкои поети пъкъ описватъ полето.
Тия поети сѫ живѣли въ епохи, когато хората сѫ били добри. Нѣкои възпѣватъ птичкитѣ, пѣснитѣ, любовьта, Това показва, че тогава животътъ на хората не е билъ като този на животнитѣ. Слѣдователно, въ поезията имаме двѣ фази: едната наречена минйорна поезия, когато човѣкъ се скрилъ въ себе си, окайва се, че се е родилъ въ такива лоши врѣмена. Другата — мажорна, експансивна, когато човѣкъ казва: струва да се живѣе! И тъй, туй, което е ставало нѣкога въ живота, става и сега.
към втори вариант >>
Нѣ, философскитѣ изслѣдвания тукъ на земята тѣ сѫ губене врѣме.
(втори вариант)
Кажи си: цѣлата земя е моя, кѫдѣ ще туря тази вещь? Ако Богъ живѣе въ насъ, земята е наша; и вселената е създадена за насъ; и слънцето грѣе за насъ. Щомъ е така, отдѣ ще се родятъ изкушенията и съблазнитѣ? Разсѫждавате ли така, вие ще имате единъ правиленъ растежъ. При такива разсѫждения може да се зародятъ онѣзи противоположни мисли: това е залъгване, това е губене врѣме.
Нѣ, философскитѣ изслѣдвания тукъ на земята тѣ сѫ губене врѣме.
Вънъ отъ това разбиране, всичко друго е губене врѣме. Всѣки човѣкъ когато умира, усѣща, че всичко е изгубено. Идете при нѣкой умирающъ и го попитайте: доволенъ ли си отъ своя животъ? Какво ще ви каже? — Дано ми повърне Господъ живота, другояче ще живѣя.
към втори вариант >>
Тия поети сѫ живѣли въ епохи, когато хората сѫ били добри.
(втори вариант)
Нѣкои поети обичатъ да описватъ зимата. Тѣ сѫ майстори въ това. То е навикъ останалъ отъ миналитѣ, далечни епохи, прѣзъ които сѫ живѣли. Тъ описватъ много хубаво зимата. Нѣкои поети пъкъ описватъ полето.
Тия поети сѫ живѣли въ епохи, когато хората сѫ били добри.
Нѣкои възпѣватъ птичкитѣ, пѣснитѣ, любовьта, Това показва, че тогава животътъ на хората не е билъ като този на животнитѣ. Слѣдователно, въ поезията имаме двѣ фази: едната наречена минйорна поезия, когато човѣкъ се скрилъ въ себе си, окайва се, че се е родилъ въ такива лоши врѣмена. Другата — мажорна, експансивна, когато човѣкъ казва: струва да се живѣе! И тъй, туй, което е ставало нѣкога въ живота, става и сега. Вие казвате: какво е било далечното минало на човѣчеството?
към втори вариант >>
Вънъ отъ това разбиране, всичко друго е губене врѣме.
(втори вариант)
Ако Богъ живѣе въ насъ, земята е наша; и вселената е създадена за насъ; и слънцето грѣе за насъ. Щомъ е така, отдѣ ще се родятъ изкушенията и съблазнитѣ? Разсѫждавате ли така, вие ще имате единъ правиленъ растежъ. При такива разсѫждения може да се зародятъ онѣзи противоположни мисли: това е залъгване, това е губене врѣме. Нѣ, философскитѣ изслѣдвания тукъ на земята тѣ сѫ губене врѣме.
Вънъ отъ това разбиране, всичко друго е губене врѣме.
Всѣки човѣкъ когато умира, усѣща, че всичко е изгубено. Идете при нѣкой умирающъ и го попитайте: доволенъ ли си отъ своя животъ? Какво ще ви каже? — Дано ми повърне Господъ живота, другояче ще живѣя. Ние все уреждаме живота си, а животътъ, си остава неуреденъ.
към втори вариант >>
Нѣкои възпѣватъ птичкитѣ, пѣснитѣ, любовьта, Това показва, че тогава животътъ на хората не е билъ като този на животнитѣ.
(втори вариант)
Тѣ сѫ майстори въ това. То е навикъ останалъ отъ миналитѣ, далечни епохи, прѣзъ които сѫ живѣли. Тъ описватъ много хубаво зимата. Нѣкои поети пъкъ описватъ полето. Тия поети сѫ живѣли въ епохи, когато хората сѫ били добри.
Нѣкои възпѣватъ птичкитѣ, пѣснитѣ, любовьта, Това показва, че тогава животътъ на хората не е билъ като този на животнитѣ.
Слѣдователно, въ поезията имаме двѣ фази: едната наречена минйорна поезия, когато човѣкъ се скрилъ въ себе си, окайва се, че се е родилъ въ такива лоши врѣмена. Другата — мажорна, експансивна, когато човѣкъ казва: струва да се живѣе! И тъй, туй, което е ставало нѣкога въ живота, става и сега. Вие казвате: какво е било далечното минало на човѣчеството? Всѣки единъ отъ васъ по настоящето може да разгледа и проучи, какви сѫ били тѣзи далечни епохи.
към втори вариант >>
Всѣки човѣкъ когато умира, усѣща, че всичко е изгубено.
(втори вариант)
Щомъ е така, отдѣ ще се родятъ изкушенията и съблазнитѣ? Разсѫждавате ли така, вие ще имате единъ правиленъ растежъ. При такива разсѫждения може да се зародятъ онѣзи противоположни мисли: това е залъгване, това е губене врѣме. Нѣ, философскитѣ изслѣдвания тукъ на земята тѣ сѫ губене врѣме. Вънъ отъ това разбиране, всичко друго е губене врѣме.
Всѣки човѣкъ когато умира, усѣща, че всичко е изгубено.
Идете при нѣкой умирающъ и го попитайте: доволенъ ли си отъ своя животъ? Какво ще ви каже? — Дано ми повърне Господъ живота, другояче ще живѣя. Ние все уреждаме живота си, а животътъ, си остава неуреденъ. Не, животътъ за ученика е уреденъ.
към втори вариант >>
Слѣдователно, въ поезията имаме двѣ фази: едната наречена минйорна поезия, когато човѣкъ се скрилъ въ себе си, окайва се, че се е родилъ въ такива лоши врѣмена.
(втори вариант)
То е навикъ останалъ отъ миналитѣ, далечни епохи, прѣзъ които сѫ живѣли. Тъ описватъ много хубаво зимата. Нѣкои поети пъкъ описватъ полето. Тия поети сѫ живѣли въ епохи, когато хората сѫ били добри. Нѣкои възпѣватъ птичкитѣ, пѣснитѣ, любовьта, Това показва, че тогава животътъ на хората не е билъ като този на животнитѣ.
Слѣдователно, въ поезията имаме двѣ фази: едната наречена минйорна поезия, когато човѣкъ се скрилъ въ себе си, окайва се, че се е родилъ въ такива лоши врѣмена.
Другата — мажорна, експансивна, когато човѣкъ казва: струва да се живѣе! И тъй, туй, което е ставало нѣкога въ живота, става и сега. Вие казвате: какво е било далечното минало на човѣчеството? Всѣки единъ отъ васъ по настоящето може да разгледа и проучи, какви сѫ били тѣзи далечни епохи. Да кажемъ, че единъ день вие имате разположение на светия, готовъ сте съ сърцето си да обгърнете цѣлия свѣтъ, да помагате на всички, да правите благодѣяния, да се жертвувате за народа си, проектирате планове за подигане на бѣднитѣ и т. н.
към втори вариант >>
Идете при нѣкой умирающъ и го попитайте: доволенъ ли си отъ своя животъ?
(втори вариант)
Разсѫждавате ли така, вие ще имате единъ правиленъ растежъ. При такива разсѫждения може да се зародятъ онѣзи противоположни мисли: това е залъгване, това е губене врѣме. Нѣ, философскитѣ изслѣдвания тукъ на земята тѣ сѫ губене врѣме. Вънъ отъ това разбиране, всичко друго е губене врѣме. Всѣки човѣкъ когато умира, усѣща, че всичко е изгубено.
Идете при нѣкой умирающъ и го попитайте: доволенъ ли си отъ своя животъ?
Какво ще ви каже? — Дано ми повърне Господъ живота, другояче ще живѣя. Ние все уреждаме живота си, а животътъ, си остава неуреденъ. Не, животътъ за ученика е уреденъ. Туй, което трѣбва да стане, е опрѣдѣлено.
към втори вариант >>
Другата — мажорна, експансивна, когато човѣкъ казва: струва да се живѣе!
(втори вариант)
Тъ описватъ много хубаво зимата. Нѣкои поети пъкъ описватъ полето. Тия поети сѫ живѣли въ епохи, когато хората сѫ били добри. Нѣкои възпѣватъ птичкитѣ, пѣснитѣ, любовьта, Това показва, че тогава животътъ на хората не е билъ като този на животнитѣ. Слѣдователно, въ поезията имаме двѣ фази: едната наречена минйорна поезия, когато човѣкъ се скрилъ въ себе си, окайва се, че се е родилъ въ такива лоши врѣмена.
Другата — мажорна, експансивна, когато човѣкъ казва: струва да се живѣе!
И тъй, туй, което е ставало нѣкога въ живота, става и сега. Вие казвате: какво е било далечното минало на човѣчеството? Всѣки единъ отъ васъ по настоящето може да разгледа и проучи, какви сѫ били тѣзи далечни епохи. Да кажемъ, че единъ день вие имате разположение на светия, готовъ сте съ сърцето си да обгърнете цѣлия свѣтъ, да помагате на всички, да правите благодѣяния, да се жертвувате за народа си, проектирате планове за подигане на бѣднитѣ и т. н. Но изведнъжъ, въ единъ моментъ всичката поезия се прѣсича, настава тъмна нощь, въ васъ се заражда бурно състояние.
към втори вариант >>
Какво ще ви каже?
(втори вариант)
При такива разсѫждения може да се зародятъ онѣзи противоположни мисли: това е залъгване, това е губене врѣме. Нѣ, философскитѣ изслѣдвания тукъ на земята тѣ сѫ губене врѣме. Вънъ отъ това разбиране, всичко друго е губене врѣме. Всѣки човѣкъ когато умира, усѣща, че всичко е изгубено. Идете при нѣкой умирающъ и го попитайте: доволенъ ли си отъ своя животъ?
Какво ще ви каже?
— Дано ми повърне Господъ живота, другояче ще живѣя. Ние все уреждаме живота си, а животътъ, си остава неуреденъ. Не, животътъ за ученика е уреденъ. Туй, което трѣбва да стане, е опрѣдѣлено. Това не е ограничение на волята ви, защото всѣко, нѣщо става по закона на кармата.
към втори вариант >>
И тъй, туй, което е ставало нѣкога въ живота, става и сега.
(втори вариант)
Нѣкои поети пъкъ описватъ полето. Тия поети сѫ живѣли въ епохи, когато хората сѫ били добри. Нѣкои възпѣватъ птичкитѣ, пѣснитѣ, любовьта, Това показва, че тогава животътъ на хората не е билъ като този на животнитѣ. Слѣдователно, въ поезията имаме двѣ фази: едната наречена минйорна поезия, когато човѣкъ се скрилъ въ себе си, окайва се, че се е родилъ въ такива лоши врѣмена. Другата — мажорна, експансивна, когато човѣкъ казва: струва да се живѣе!
И тъй, туй, което е ставало нѣкога въ живота, става и сега.
Вие казвате: какво е било далечното минало на човѣчеството? Всѣки единъ отъ васъ по настоящето може да разгледа и проучи, какви сѫ били тѣзи далечни епохи. Да кажемъ, че единъ день вие имате разположение на светия, готовъ сте съ сърцето си да обгърнете цѣлия свѣтъ, да помагате на всички, да правите благодѣяния, да се жертвувате за народа си, проектирате планове за подигане на бѣднитѣ и т. н. Но изведнъжъ, въ единъ моментъ всичката поезия се прѣсича, настава тъмна нощь, въ васъ се заражда бурно състояние. Започвате да гледате на хората като на дяволи.
към втори вариант >>
— Дано ми повърне Господъ живота, другояче ще живѣя.
(втори вариант)
Нѣ, философскитѣ изслѣдвания тукъ на земята тѣ сѫ губене врѣме. Вънъ отъ това разбиране, всичко друго е губене врѣме. Всѣки човѣкъ когато умира, усѣща, че всичко е изгубено. Идете при нѣкой умирающъ и го попитайте: доволенъ ли си отъ своя животъ? Какво ще ви каже?
— Дано ми повърне Господъ живота, другояче ще живѣя.
Ние все уреждаме живота си, а животътъ, си остава неуреденъ. Не, животътъ за ученика е уреденъ. Туй, което трѣбва да стане, е опрѣдѣлено. Това не е ограничение на волята ви, защото всѣко, нѣщо става по закона на кармата. Идва единъ бѣденъ, който не ви познава и ви иска хиляда лева на заемъ.
към втори вариант >>
Вие казвате: какво е било далечното минало на човѣчеството?
(втори вариант)
Тия поети сѫ живѣли въ епохи, когато хората сѫ били добри. Нѣкои възпѣватъ птичкитѣ, пѣснитѣ, любовьта, Това показва, че тогава животътъ на хората не е билъ като този на животнитѣ. Слѣдователно, въ поезията имаме двѣ фази: едната наречена минйорна поезия, когато човѣкъ се скрилъ въ себе си, окайва се, че се е родилъ въ такива лоши врѣмена. Другата — мажорна, експансивна, когато човѣкъ казва: струва да се живѣе! И тъй, туй, което е ставало нѣкога въ живота, става и сега.
Вие казвате: какво е било далечното минало на човѣчеството?
Всѣки единъ отъ васъ по настоящето може да разгледа и проучи, какви сѫ били тѣзи далечни епохи. Да кажемъ, че единъ день вие имате разположение на светия, готовъ сте съ сърцето си да обгърнете цѣлия свѣтъ, да помагате на всички, да правите благодѣяния, да се жертвувате за народа си, проектирате планове за подигане на бѣднитѣ и т. н. Но изведнъжъ, въ единъ моментъ всичката поезия се прѣсича, настава тъмна нощь, въ васъ се заражда бурно състояние. Започвате да гледате на хората като на дяволи. Започвате да се съмнѣвате въ Бога, въ себе си; искате, ако ви е възможно, да отсѣчете главитѣ на всичкитѣ хора, да унищожите цѣлия свѣтъ.
към втори вариант >>
Ние все уреждаме живота си, а животътъ, си остава неуреденъ.
(втори вариант)
Вънъ отъ това разбиране, всичко друго е губене врѣме. Всѣки човѣкъ когато умира, усѣща, че всичко е изгубено. Идете при нѣкой умирающъ и го попитайте: доволенъ ли си отъ своя животъ? Какво ще ви каже? — Дано ми повърне Господъ живота, другояче ще живѣя.
Ние все уреждаме живота си, а животътъ, си остава неуреденъ.
Не, животътъ за ученика е уреденъ. Туй, което трѣбва да стане, е опрѣдѣлено. Това не е ограничение на волята ви, защото всѣко, нѣщо става по закона на кармата. Идва единъ бѣденъ, който не ви познава и ви иска хиляда лева на заемъ. Този човѣкъ въ едно минало съществувание ви е приелъ въ дома си далъ ви е, 10,000 лева на заемъ, но вие сте задържали паритѣ, офейкали сте и не сте му ги върнали.
към втори вариант >>
Всѣки единъ отъ васъ по настоящето може да разгледа и проучи, какви сѫ били тѣзи далечни епохи.
(втори вариант)
Нѣкои възпѣватъ птичкитѣ, пѣснитѣ, любовьта, Това показва, че тогава животътъ на хората не е билъ като този на животнитѣ. Слѣдователно, въ поезията имаме двѣ фази: едната наречена минйорна поезия, когато човѣкъ се скрилъ въ себе си, окайва се, че се е родилъ въ такива лоши врѣмена. Другата — мажорна, експансивна, когато човѣкъ казва: струва да се живѣе! И тъй, туй, което е ставало нѣкога въ живота, става и сега. Вие казвате: какво е било далечното минало на човѣчеството?
Всѣки единъ отъ васъ по настоящето може да разгледа и проучи, какви сѫ били тѣзи далечни епохи.
Да кажемъ, че единъ день вие имате разположение на светия, готовъ сте съ сърцето си да обгърнете цѣлия свѣтъ, да помагате на всички, да правите благодѣяния, да се жертвувате за народа си, проектирате планове за подигане на бѣднитѣ и т. н. Но изведнъжъ, въ единъ моментъ всичката поезия се прѣсича, настава тъмна нощь, въ васъ се заражда бурно състояние. Започвате да гледате на хората като на дяволи. Започвате да се съмнѣвате въ Бога, въ себе си; искате, ако ви е възможно, да отсѣчете главитѣ на всичкитѣ хора, да унищожите цѣлия свѣтъ. Питамъ, отъ гдѣ дойде това нѣщо?
към втори вариант >>
Не, животътъ за ученика е уреденъ.
(втори вариант)
Всѣки човѣкъ когато умира, усѣща, че всичко е изгубено. Идете при нѣкой умирающъ и го попитайте: доволенъ ли си отъ своя животъ? Какво ще ви каже? — Дано ми повърне Господъ живота, другояче ще живѣя. Ние все уреждаме живота си, а животътъ, си остава неуреденъ.
Не, животътъ за ученика е уреденъ.
Туй, което трѣбва да стане, е опрѣдѣлено. Това не е ограничение на волята ви, защото всѣко, нѣщо става по закона на кармата. Идва единъ бѣденъ, който не ви познава и ви иска хиляда лева на заемъ. Този човѣкъ въ едно минало съществувание ви е приелъ въ дома си далъ ви е, 10,000 лева на заемъ, но вие сте задържали паритѣ, офейкали сте и не сте му ги върнали. Минаватъ хиляда години, той идва да ви ги иска.
към втори вариант >>
Да кажемъ, че единъ день вие имате разположение на светия, готовъ сте съ сърцето си да обгърнете цѣлия свѣтъ, да помагате на всички, да правите благодѣяния, да се жертвувате за народа си, проектирате планове за подигане на бѣднитѣ и т. н.
(втори вариант)
Слѣдователно, въ поезията имаме двѣ фази: едната наречена минйорна поезия, когато човѣкъ се скрилъ въ себе си, окайва се, че се е родилъ въ такива лоши врѣмена. Другата — мажорна, експансивна, когато човѣкъ казва: струва да се живѣе! И тъй, туй, което е ставало нѣкога въ живота, става и сега. Вие казвате: какво е било далечното минало на човѣчеството? Всѣки единъ отъ васъ по настоящето може да разгледа и проучи, какви сѫ били тѣзи далечни епохи.
Да кажемъ, че единъ день вие имате разположение на светия, готовъ сте съ сърцето си да обгърнете цѣлия свѣтъ, да помагате на всички, да правите благодѣяния, да се жертвувате за народа си, проектирате планове за подигане на бѣднитѣ и т. н.
Но изведнъжъ, въ единъ моментъ всичката поезия се прѣсича, настава тъмна нощь, въ васъ се заражда бурно състояние. Започвате да гледате на хората като на дяволи. Започвате да се съмнѣвате въ Бога, въ себе си; искате, ако ви е възможно, да отсѣчете главитѣ на всичкитѣ хора, да унищожите цѣлия свѣтъ. Питамъ, отъ гдѣ дойде това нѣщо? Коя е причината, че се смѣнятъ тия състояния?
към втори вариант >>
Туй, което трѣбва да стане, е опрѣдѣлено.
(втори вариант)
Идете при нѣкой умирающъ и го попитайте: доволенъ ли си отъ своя животъ? Какво ще ви каже? — Дано ми повърне Господъ живота, другояче ще живѣя. Ние все уреждаме живота си, а животътъ, си остава неуреденъ. Не, животътъ за ученика е уреденъ.
Туй, което трѣбва да стане, е опрѣдѣлено.
Това не е ограничение на волята ви, защото всѣко, нѣщо става по закона на кармата. Идва единъ бѣденъ, който не ви познава и ви иска хиляда лева на заемъ. Този човѣкъ въ едно минало съществувание ви е приелъ въ дома си далъ ви е, 10,000 лева на заемъ, но вие сте задържали паритѣ, офейкали сте и не сте му ги върнали. Минаватъ хиляда години, той идва да ви ги иска. Ако се пресметнатъ съ лихвитѣ, колко трѣбва да платите?
към втори вариант >>
Но изведнъжъ, въ единъ моментъ всичката поезия се прѣсича, настава тъмна нощь, въ васъ се заражда бурно състояние.
(втори вариант)
Другата — мажорна, експансивна, когато човѣкъ казва: струва да се живѣе! И тъй, туй, което е ставало нѣкога въ живота, става и сега. Вие казвате: какво е било далечното минало на човѣчеството? Всѣки единъ отъ васъ по настоящето може да разгледа и проучи, какви сѫ били тѣзи далечни епохи. Да кажемъ, че единъ день вие имате разположение на светия, готовъ сте съ сърцето си да обгърнете цѣлия свѣтъ, да помагате на всички, да правите благодѣяния, да се жертвувате за народа си, проектирате планове за подигане на бѣднитѣ и т. н.
Но изведнъжъ, въ единъ моментъ всичката поезия се прѣсича, настава тъмна нощь, въ васъ се заражда бурно състояние.
Започвате да гледате на хората като на дяволи. Започвате да се съмнѣвате въ Бога, въ себе си; искате, ако ви е възможно, да отсѣчете главитѣ на всичкитѣ хора, да унищожите цѣлия свѣтъ. Питамъ, отъ гдѣ дойде това нѣщо? Коя е причината, че се смѣнятъ тия състояния? Всички вие, горѣ-долѣ сте изживѣли по нѣкой пѫть такива състояния.
към втори вариант >>
Това не е ограничение на волята ви, защото всѣко, нѣщо става по закона на кармата.
(втори вариант)
Какво ще ви каже? — Дано ми повърне Господъ живота, другояче ще живѣя. Ние все уреждаме живота си, а животътъ, си остава неуреденъ. Не, животътъ за ученика е уреденъ. Туй, което трѣбва да стане, е опрѣдѣлено.
Това не е ограничение на волята ви, защото всѣко, нѣщо става по закона на кармата.
Идва единъ бѣденъ, който не ви познава и ви иска хиляда лева на заемъ. Този човѣкъ въ едно минало съществувание ви е приелъ въ дома си далъ ви е, 10,000 лева на заемъ, но вие сте задържали паритѣ, офейкали сте и не сте му ги върнали. Минаватъ хиляда години, той идва да ви ги иска. Ако се пресметнатъ съ лихвитѣ, колко трѣбва да платите? Той ви иска 1000 лева, а вие казвате: не признавимъ.
към втори вариант >>
Започвате да гледате на хората като на дяволи.
(втори вариант)
И тъй, туй, което е ставало нѣкога въ живота, става и сега. Вие казвате: какво е било далечното минало на човѣчеството? Всѣки единъ отъ васъ по настоящето може да разгледа и проучи, какви сѫ били тѣзи далечни епохи. Да кажемъ, че единъ день вие имате разположение на светия, готовъ сте съ сърцето си да обгърнете цѣлия свѣтъ, да помагате на всички, да правите благодѣяния, да се жертвувате за народа си, проектирате планове за подигане на бѣднитѣ и т. н. Но изведнъжъ, въ единъ моментъ всичката поезия се прѣсича, настава тъмна нощь, въ васъ се заражда бурно състояние.
Започвате да гледате на хората като на дяволи.
Започвате да се съмнѣвате въ Бога, въ себе си; искате, ако ви е възможно, да отсѣчете главитѣ на всичкитѣ хора, да унищожите цѣлия свѣтъ. Питамъ, отъ гдѣ дойде това нѣщо? Коя е причината, че се смѣнятъ тия състояния? Всички вие, горѣ-долѣ сте изживѣли по нѣкой пѫть такива състояния. Това сѫ атавистични архиви.
към втори вариант >>
Идва единъ бѣденъ, който не ви познава и ви иска хиляда лева на заемъ.
(втори вариант)
— Дано ми повърне Господъ живота, другояче ще живѣя. Ние все уреждаме живота си, а животътъ, си остава неуреденъ. Не, животътъ за ученика е уреденъ. Туй, което трѣбва да стане, е опрѣдѣлено. Това не е ограничение на волята ви, защото всѣко, нѣщо става по закона на кармата.
Идва единъ бѣденъ, който не ви познава и ви иска хиляда лева на заемъ.
Този човѣкъ въ едно минало съществувание ви е приелъ въ дома си далъ ви е, 10,000 лева на заемъ, но вие сте задържали паритѣ, офейкали сте и не сте му ги върнали. Минаватъ хиляда години, той идва да ви ги иска. Ако се пресметнатъ съ лихвитѣ, колко трѣбва да платите? Той ви иска 1000 лева, а вие казвате: не признавимъ. Не, вие трѣбва да го повикате, да му кажете: азъ ви дължа още 10,000 лева.
към втори вариант >>
Започвате да се съмнѣвате въ Бога, въ себе си; искате, ако ви е възможно, да отсѣчете главитѣ на всичкитѣ хора, да унищожите цѣлия свѣтъ.
(втори вариант)
Вие казвате: какво е било далечното минало на човѣчеството? Всѣки единъ отъ васъ по настоящето може да разгледа и проучи, какви сѫ били тѣзи далечни епохи. Да кажемъ, че единъ день вие имате разположение на светия, готовъ сте съ сърцето си да обгърнете цѣлия свѣтъ, да помагате на всички, да правите благодѣяния, да се жертвувате за народа си, проектирате планове за подигане на бѣднитѣ и т. н. Но изведнъжъ, въ единъ моментъ всичката поезия се прѣсича, настава тъмна нощь, въ васъ се заражда бурно състояние. Започвате да гледате на хората като на дяволи.
Започвате да се съмнѣвате въ Бога, въ себе си; искате, ако ви е възможно, да отсѣчете главитѣ на всичкитѣ хора, да унищожите цѣлия свѣтъ.
Питамъ, отъ гдѣ дойде това нѣщо? Коя е причината, че се смѣнятъ тия състояния? Всички вие, горѣ-долѣ сте изживѣли по нѣкой пѫть такива състояния. Това сѫ атавистични архиви.
към втори вариант >>
Този човѣкъ въ едно минало съществувание ви е приелъ въ дома си далъ ви е, 10,000 лева на заемъ, но вие сте задържали паритѣ, офейкали сте и не сте му ги върнали.
(втори вариант)
Ние все уреждаме живота си, а животътъ, си остава неуреденъ. Не, животътъ за ученика е уреденъ. Туй, което трѣбва да стане, е опрѣдѣлено. Това не е ограничение на волята ви, защото всѣко, нѣщо става по закона на кармата. Идва единъ бѣденъ, който не ви познава и ви иска хиляда лева на заемъ.
Този човѣкъ въ едно минало съществувание ви е приелъ въ дома си далъ ви е, 10,000 лева на заемъ, но вие сте задържали паритѣ, офейкали сте и не сте му ги върнали.
Минаватъ хиляда години, той идва да ви ги иска. Ако се пресметнатъ съ лихвитѣ, колко трѣбва да платите? Той ви иска 1000 лева, а вие казвате: не признавимъ. Не, вие трѣбва да го повикате, да му кажете: азъ ви дължа още 10,000 лева. Ще си изплатя дълга.
към втори вариант >>
Питамъ, отъ гдѣ дойде това нѣщо?
(втори вариант)
Всѣки единъ отъ васъ по настоящето може да разгледа и проучи, какви сѫ били тѣзи далечни епохи. Да кажемъ, че единъ день вие имате разположение на светия, готовъ сте съ сърцето си да обгърнете цѣлия свѣтъ, да помагате на всички, да правите благодѣяния, да се жертвувате за народа си, проектирате планове за подигане на бѣднитѣ и т. н. Но изведнъжъ, въ единъ моментъ всичката поезия се прѣсича, настава тъмна нощь, въ васъ се заражда бурно състояние. Започвате да гледате на хората като на дяволи. Започвате да се съмнѣвате въ Бога, въ себе си; искате, ако ви е възможно, да отсѣчете главитѣ на всичкитѣ хора, да унищожите цѣлия свѣтъ.
Питамъ, отъ гдѣ дойде това нѣщо?
Коя е причината, че се смѣнятъ тия състояния? Всички вие, горѣ-долѣ сте изживѣли по нѣкой пѫть такива състояния. Това сѫ атавистични архиви.
към втори вариант >>
Минаватъ хиляда години, той идва да ви ги иска.
(втори вариант)
Не, животътъ за ученика е уреденъ. Туй, което трѣбва да стане, е опрѣдѣлено. Това не е ограничение на волята ви, защото всѣко, нѣщо става по закона на кармата. Идва единъ бѣденъ, който не ви познава и ви иска хиляда лева на заемъ. Този човѣкъ въ едно минало съществувание ви е приелъ въ дома си далъ ви е, 10,000 лева на заемъ, но вие сте задържали паритѣ, офейкали сте и не сте му ги върнали.
Минаватъ хиляда години, той идва да ви ги иска.
Ако се пресметнатъ съ лихвитѣ, колко трѣбва да платите? Той ви иска 1000 лева, а вие казвате: не признавимъ. Не, вие трѣбва да го повикате, да му кажете: азъ ви дължа още 10,000 лева. Ще си изплатя дълга. Не ги ли изплатите доброволно, той ще дойде веднъжъ, два пѫти, десеть пѫти, докато му върнете паритѣ.
към втори вариант >>
Коя е причината, че се смѣнятъ тия състояния?
(втори вариант)
Да кажемъ, че единъ день вие имате разположение на светия, готовъ сте съ сърцето си да обгърнете цѣлия свѣтъ, да помагате на всички, да правите благодѣяния, да се жертвувате за народа си, проектирате планове за подигане на бѣднитѣ и т. н. Но изведнъжъ, въ единъ моментъ всичката поезия се прѣсича, настава тъмна нощь, въ васъ се заражда бурно състояние. Започвате да гледате на хората като на дяволи. Започвате да се съмнѣвате въ Бога, въ себе си; искате, ако ви е възможно, да отсѣчете главитѣ на всичкитѣ хора, да унищожите цѣлия свѣтъ. Питамъ, отъ гдѣ дойде това нѣщо?
Коя е причината, че се смѣнятъ тия състояния?
Всички вие, горѣ-долѣ сте изживѣли по нѣкой пѫть такива състояния. Това сѫ атавистични архиви.
към втори вариант >>
Ако се пресметнатъ съ лихвитѣ, колко трѣбва да платите?
(втори вариант)
Туй, което трѣбва да стане, е опрѣдѣлено. Това не е ограничение на волята ви, защото всѣко, нѣщо става по закона на кармата. Идва единъ бѣденъ, който не ви познава и ви иска хиляда лева на заемъ. Този човѣкъ въ едно минало съществувание ви е приелъ въ дома си далъ ви е, 10,000 лева на заемъ, но вие сте задържали паритѣ, офейкали сте и не сте му ги върнали. Минаватъ хиляда години, той идва да ви ги иска.
Ако се пресметнатъ съ лихвитѣ, колко трѣбва да платите?
Той ви иска 1000 лева, а вие казвате: не признавимъ. Не, вие трѣбва да го повикате, да му кажете: азъ ви дължа още 10,000 лева. Ще си изплатя дълга. Не ги ли изплатите доброволно, той ще дойде веднъжъ, два пѫти, десеть пѫти, докато му върнете паритѣ. Каква е вашата философия?
към втори вариант >>
2.
Добрите навици. Разумното сърце
,
МОК
, София, 30.3.1924г.,
Казват за някого: този човек е лош, ще му смажа главата.
Временно, от страх, той може да покаже, че се е морализирал, но страхът не е морал. Моралността представлява обработка на разумното сърце. Следователно, за да има човек морал в себе си, това е плод на неговото разумно сърце, което е придобило известна опитност, извадило известни максими за себе си, приложило ги е и ние ги наричаме естествени навици на човека. Например, някой човек казва: аз не вярвам в никакво добро, в никакъв Господ. Обаче от миналото си той носи в себе си един добър навик и всякога постъпва добре.
Казват за някого: този човек е лош, ще му смажа главата.
Но вижда по едно време, че същият човек се дави. Хвърля се веднага във водата и го спасява. Защо? И той не знае. Той има добри навици, придобити от неговото разумно сърце. Казвам: този човек има една неправилна философия, едно неправилно схващане на нещата, а постъпва правилно, без да разсъждава.
към беседата >>
Благородство се изисква от всички ви: в лицето ви, в поведението ви, в обноските ви – навсякъде и във всичко да се чете благородство.
И тъй, сега ще извикате в себе си своите добри навици. Аз искам за в бъдеще да видя благородство във вашето поведение, във вашата обхода.
Благородство се изисква от всички ви: в лицето ви, в поведението ви, в обноските ви – навсякъде и във всичко да се чете благородство.
Който ви види, да каже: това са хора, които служат на един висок идеал, това са хора с идеи! Всички можете да бъдете такива. Ясен ли съм? (– Да.)
към беседата >>
Но вижда по едно време, че същият човек се дави.
Моралността представлява обработка на разумното сърце. Следователно, за да има човек морал в себе си, това е плод на неговото разумно сърце, което е придобило известна опитност, извадило известни максими за себе си, приложило ги е и ние ги наричаме естествени навици на човека. Например, някой човек казва: аз не вярвам в никакво добро, в никакъв Господ. Обаче от миналото си той носи в себе си един добър навик и всякога постъпва добре. Казват за някого: този човек е лош, ще му смажа главата.
Но вижда по едно време, че същият човек се дави.
Хвърля се веднага във водата и го спасява. Защо? И той не знае. Той има добри навици, придобити от неговото разумно сърце. Казвам: този човек има една неправилна философия, едно неправилно схващане на нещата, а постъпва правилно, без да разсъждава. На другата страна някой ви говори за Бога, че хората трябва да се жертват и т.н.
към беседата >>
Който ви види, да каже: това са хора, които служат на един висок идеал, това са хора с идеи!
И тъй, сега ще извикате в себе си своите добри навици. Аз искам за в бъдеще да видя благородство във вашето поведение, във вашата обхода. Благородство се изисква от всички ви: в лицето ви, в поведението ви, в обноските ви – навсякъде и във всичко да се чете благородство.
Който ви види, да каже: това са хора, които служат на един висок идеал, това са хора с идеи!
Всички можете да бъдете такива. Ясен ли съм? (– Да.)
към беседата >>
Хвърля се веднага във водата и го спасява. Защо?
Следователно, за да има човек морал в себе си, това е плод на неговото разумно сърце, което е придобило известна опитност, извадило известни максими за себе си, приложило ги е и ние ги наричаме естествени навици на човека. Например, някой човек казва: аз не вярвам в никакво добро, в никакъв Господ. Обаче от миналото си той носи в себе си един добър навик и всякога постъпва добре. Казват за някого: този човек е лош, ще му смажа главата. Но вижда по едно време, че същият човек се дави.
Хвърля се веднага във водата и го спасява. Защо?
И той не знае. Той има добри навици, придобити от неговото разумно сърце. Казвам: този човек има една неправилна философия, едно неправилно схващане на нещата, а постъпва правилно, без да разсъждава. На другата страна някой ви говори за Бога, че хората трябва да се жертват и т.н. Казвате: отличен човек е този!
към беседата >>
Всички можете да бъдете такива.
И тъй, сега ще извикате в себе си своите добри навици. Аз искам за в бъдеще да видя благородство във вашето поведение, във вашата обхода. Благородство се изисква от всички ви: в лицето ви, в поведението ви, в обноските ви – навсякъде и във всичко да се чете благородство. Който ви види, да каже: това са хора, които служат на един висок идеал, това са хора с идеи!
Всички можете да бъдете такива.
Ясен ли съм? (– Да.)
към беседата >>
И той не знае.
Например, някой човек казва: аз не вярвам в никакво добро, в никакъв Господ. Обаче от миналото си той носи в себе си един добър навик и всякога постъпва добре. Казват за някого: този човек е лош, ще му смажа главата. Но вижда по едно време, че същият човек се дави. Хвърля се веднага във водата и го спасява. Защо?
И той не знае.
Той има добри навици, придобити от неговото разумно сърце. Казвам: този човек има една неправилна философия, едно неправилно схващане на нещата, а постъпва правилно, без да разсъждава. На другата страна някой ви говори за Бога, че хората трябва да се жертват и т.н. Казвате: отличен човек е този! Обаче в същия момент няколко апаши ви нападат, той си грабва шапката и пръв офейква – никакъв го няма.
към беседата >>
Ясен ли съм?
И тъй, сега ще извикате в себе си своите добри навици. Аз искам за в бъдеще да видя благородство във вашето поведение, във вашата обхода. Благородство се изисква от всички ви: в лицето ви, в поведението ви, в обноските ви – навсякъде и във всичко да се чете благородство. Който ви види, да каже: това са хора, които служат на един висок идеал, това са хора с идеи! Всички можете да бъдете такива.
Ясен ли съм?
(– Да.)
към беседата >>
Той има добри навици, придобити от неговото разумно сърце.
Обаче от миналото си той носи в себе си един добър навик и всякога постъпва добре. Казват за някого: този човек е лош, ще му смажа главата. Но вижда по едно време, че същият човек се дави. Хвърля се веднага във водата и го спасява. Защо? И той не знае.
Той има добри навици, придобити от неговото разумно сърце.
Казвам: този човек има една неправилна философия, едно неправилно схващане на нещата, а постъпва правилно, без да разсъждава. На другата страна някой ви говори за Бога, че хората трябва да се жертват и т.н. Казвате: отличен човек е този! Обаче в същия момент няколко апаши ви нападат, той си грабва шапката и пръв офейква – никакъв го няма. Питам: има ли у този човек морал – Няма.
към беседата >>
(– Да.)
Аз искам за в бъдеще да видя благородство във вашето поведение, във вашата обхода. Благородство се изисква от всички ви: в лицето ви, в поведението ви, в обноските ви – навсякъде и във всичко да се чете благородство. Който ви види, да каже: това са хора, които служат на един висок идеал, това са хора с идеи! Всички можете да бъдете такива. Ясен ли съм?
(– Да.)
към беседата >>
Казвам: този човек има една неправилна философия, едно неправилно схващане на нещата, а постъпва правилно, без да разсъждава.
Казват за някого: този човек е лош, ще му смажа главата. Но вижда по едно време, че същият човек се дави. Хвърля се веднага във водата и го спасява. Защо? И той не знае. Той има добри навици, придобити от неговото разумно сърце.
Казвам: този човек има една неправилна философия, едно неправилно схващане на нещата, а постъпва правилно, без да разсъждава.
На другата страна някой ви говори за Бога, че хората трябва да се жертват и т.н. Казвате: отличен човек е този! Обаче в същия момент няколко апаши ви нападат, той си грабва шапката и пръв офейква – никакъв го няма. Питам: има ли у този човек морал – Няма. Той ви оставя сам и избягва.
към беседата >>
Има ли нещо неразбрано?
Има ли нещо неразбрано?
Все ще има нещо неразбрано, но трябва да знаете, че вие имате основните елементи на живота. Те са необходими. Който става музикант, трябва да има някои основни елементи. Който става лекар, писател или какъв и да е, все трябва да има основни елементи в живота си. Аз не ви говоря за някои специални елементи, но ви говоря за общи основни елементи на живота, които са необходими както за хората, тъй и за животните.
към беседата >>
На другата страна някой ви говори за Бога, че хората трябва да се жертват и т.н.
Но вижда по едно време, че същият човек се дави. Хвърля се веднага във водата и го спасява. Защо? И той не знае. Той има добри навици, придобити от неговото разумно сърце. Казвам: този човек има една неправилна философия, едно неправилно схващане на нещата, а постъпва правилно, без да разсъждава.
На другата страна някой ви говори за Бога, че хората трябва да се жертват и т.н.
Казвате: отличен човек е този! Обаче в същия момент няколко апаши ви нападат, той си грабва шапката и пръв офейква – никакъв го няма. Питам: има ли у този човек морал – Няма. Той ви оставя сам и избягва. Или пък, ако види, че някой човек се дави, той ще отиде да търси въже или друг човек, който знае да плава, за да го спаси.
към беседата >>
Все ще има нещо неразбрано, но трябва да знаете, че вие имате основните елементи на живота.
Има ли нещо неразбрано?
Все ще има нещо неразбрано, но трябва да знаете, че вие имате основните елементи на живота.
Те са необходими. Който става музикант, трябва да има някои основни елементи. Който става лекар, писател или какъв и да е, все трябва да има основни елементи в живота си. Аз не ви говоря за някои специални елементи, но ви говоря за общи основни елементи на живота, които са необходими както за хората, тъй и за животните. Всички имате добри навици, вложени от миналото, всички хора имат възможност да се повдигнат, ако във всеки даден случай бъдат готови да проявят своите добри навици.
към беседата >>
Казвате: отличен човек е този!
Хвърля се веднага във водата и го спасява. Защо? И той не знае. Той има добри навици, придобити от неговото разумно сърце. Казвам: този човек има една неправилна философия, едно неправилно схващане на нещата, а постъпва правилно, без да разсъждава. На другата страна някой ви говори за Бога, че хората трябва да се жертват и т.н.
Казвате: отличен човек е този!
Обаче в същия момент няколко апаши ви нападат, той си грабва шапката и пръв офейква – никакъв го няма. Питам: има ли у този човек морал – Няма. Той ви оставя сам и избягва. Или пък, ако види, че някой човек се дави, той ще отиде да търси въже или друг човек, който знае да плава, за да го спаси. Но докато намери такъв човек, докато търси въже, онзи ще се удави.
към беседата >>
Те са необходими.
Има ли нещо неразбрано? Все ще има нещо неразбрано, но трябва да знаете, че вие имате основните елементи на живота.
Те са необходими.
Който става музикант, трябва да има някои основни елементи. Който става лекар, писател или какъв и да е, все трябва да има основни елементи в живота си. Аз не ви говоря за някои специални елементи, но ви говоря за общи основни елементи на живота, които са необходими както за хората, тъй и за животните. Всички имате добри навици, вложени от миналото, всички хора имат възможност да се повдигнат, ако във всеки даден случай бъдат готови да проявят своите добри навици.
към беседата >>
Обаче в същия момент няколко апаши ви нападат, той си грабва шапката и пръв офейква – никакъв го няма.
И той не знае. Той има добри навици, придобити от неговото разумно сърце. Казвам: този човек има една неправилна философия, едно неправилно схващане на нещата, а постъпва правилно, без да разсъждава. На другата страна някой ви говори за Бога, че хората трябва да се жертват и т.н. Казвате: отличен човек е този!
Обаче в същия момент няколко апаши ви нападат, той си грабва шапката и пръв офейква – никакъв го няма.
Питам: има ли у този човек морал – Няма. Той ви оставя сам и избягва. Или пък, ако види, че някой човек се дави, той ще отиде да търси въже или друг човек, който знае да плава, за да го спаси. Но докато намери такъв човек, докато търси въже, онзи ще се удави. В този човек няма разумен навик.
към беседата >>
Който става музикант, трябва да има някои основни елементи.
Има ли нещо неразбрано? Все ще има нещо неразбрано, но трябва да знаете, че вие имате основните елементи на живота. Те са необходими.
Който става музикант, трябва да има някои основни елементи.
Който става лекар, писател или какъв и да е, все трябва да има основни елементи в живота си. Аз не ви говоря за някои специални елементи, но ви говоря за общи основни елементи на живота, които са необходими както за хората, тъй и за животните. Всички имате добри навици, вложени от миналото, всички хора имат възможност да се повдигнат, ако във всеки даден случай бъдат готови да проявят своите добри навици.
към беседата >>
Питам: има ли у този човек морал – Няма.
Той има добри навици, придобити от неговото разумно сърце. Казвам: този човек има една неправилна философия, едно неправилно схващане на нещата, а постъпва правилно, без да разсъждава. На другата страна някой ви говори за Бога, че хората трябва да се жертват и т.н. Казвате: отличен човек е този! Обаче в същия момент няколко апаши ви нападат, той си грабва шапката и пръв офейква – никакъв го няма.
Питам: има ли у този човек морал – Няма.
Той ви оставя сам и избягва. Или пък, ако види, че някой човек се дави, той ще отиде да търси въже или друг човек, който знае да плава, за да го спаси. Но докато намери такъв човек, докато търси въже, онзи ще се удави. В този човек няма разумен навик. Той има права мисъл, но няма прави действия.
към беседата >>
Който става лекар, писател или какъв и да е, все трябва да има основни елементи в живота си.
Има ли нещо неразбрано? Все ще има нещо неразбрано, но трябва да знаете, че вие имате основните елементи на живота. Те са необходими. Който става музикант, трябва да има някои основни елементи.
Който става лекар, писател или какъв и да е, все трябва да има основни елементи в живота си.
Аз не ви говоря за някои специални елементи, но ви говоря за общи основни елементи на живота, които са необходими както за хората, тъй и за животните. Всички имате добри навици, вложени от миналото, всички хора имат възможност да се повдигнат, ако във всеки даден случай бъдат готови да проявят своите добри навици.
към беседата >>
Той ви оставя сам и избягва.
Казвам: този човек има една неправилна философия, едно неправилно схващане на нещата, а постъпва правилно, без да разсъждава. На другата страна някой ви говори за Бога, че хората трябва да се жертват и т.н. Казвате: отличен човек е този! Обаче в същия момент няколко апаши ви нападат, той си грабва шапката и пръв офейква – никакъв го няма. Питам: има ли у този човек морал – Няма.
Той ви оставя сам и избягва.
Или пък, ако види, че някой човек се дави, той ще отиде да търси въже или друг човек, който знае да плава, за да го спаси. Но докато намери такъв човек, докато търси въже, онзи ще се удави. В този човек няма разумен навик. Той има права мисъл, но няма прави действия.
към беседата >>
Аз не ви говоря за някои специални елементи, но ви говоря за общи основни елементи на живота, които са необходими както за хората, тъй и за животните.
Има ли нещо неразбрано? Все ще има нещо неразбрано, но трябва да знаете, че вие имате основните елементи на живота. Те са необходими. Който става музикант, трябва да има някои основни елементи. Който става лекар, писател или какъв и да е, все трябва да има основни елементи в живота си.
Аз не ви говоря за някои специални елементи, но ви говоря за общи основни елементи на живота, които са необходими както за хората, тъй и за животните.
Всички имате добри навици, вложени от миналото, всички хора имат възможност да се повдигнат, ако във всеки даден случай бъдат готови да проявят своите добри навици.
към беседата >>
Или пък, ако види, че някой човек се дави, той ще отиде да търси въже или друг човек, който знае да плава, за да го спаси.
На другата страна някой ви говори за Бога, че хората трябва да се жертват и т.н. Казвате: отличен човек е този! Обаче в същия момент няколко апаши ви нападат, той си грабва шапката и пръв офейква – никакъв го няма. Питам: има ли у този човек морал – Няма. Той ви оставя сам и избягва.
Или пък, ако види, че някой човек се дави, той ще отиде да търси въже или друг човек, който знае да плава, за да го спаси.
Но докато намери такъв човек, докато търси въже, онзи ще се удави. В този човек няма разумен навик. Той има права мисъл, но няма прави действия.
към беседата >>
Всички имате добри навици, вложени от миналото, всички хора имат възможност да се повдигнат, ако във всеки даден случай бъдат готови да проявят своите добри навици.
Все ще има нещо неразбрано, но трябва да знаете, че вие имате основните елементи на живота. Те са необходими. Който става музикант, трябва да има някои основни елементи. Който става лекар, писател или какъв и да е, все трябва да има основни елементи в живота си. Аз не ви говоря за някои специални елементи, но ви говоря за общи основни елементи на живота, които са необходими както за хората, тъй и за животните.
Всички имате добри навици, вложени от миналото, всички хора имат възможност да се повдигнат, ако във всеки даден случай бъдат готови да проявят своите добри навици.
към беседата >>
Но докато намери такъв човек, докато търси въже, онзи ще се удави.
Казвате: отличен човек е този! Обаче в същия момент няколко апаши ви нападат, той си грабва шапката и пръв офейква – никакъв го няма. Питам: има ли у този човек морал – Няма. Той ви оставя сам и избягва. Или пък, ако види, че някой човек се дави, той ще отиде да търси въже или друг човек, който знае да плава, за да го спаси.
Но докато намери такъв човек, докато търси въже, онзи ще се удави.
В този човек няма разумен навик. Той има права мисъл, но няма прави действия.
към беседата >>
Сега, ще правите разлика: в постъпките на разумното сърце няма страх.
Сега, ще правите разлика: в постъпките на разумното сърце няма страх.
Когато разсъждава умът, там вече има страх. В разумното сърце гняв няма. Но в ума има гняв. В разумното сърце, в добрите навици завист няма, в ума има завист. Всички отрицателни черти се дължат на участието на вашия ум, а когато се движим по добрите навици, всичко е разумно, всичко е в хармония.
към беседата >>
В този човек няма разумен навик.
Обаче в същия момент няколко апаши ви нападат, той си грабва шапката и пръв офейква – никакъв го няма. Питам: има ли у този човек морал – Няма. Той ви оставя сам и избягва. Или пък, ако види, че някой човек се дави, той ще отиде да търси въже или друг човек, който знае да плава, за да го спаси. Но докато намери такъв човек, докато търси въже, онзи ще се удави.
В този човек няма разумен навик.
Той има права мисъл, но няма прави действия.
към беседата >>
Когато разсъждава умът, там вече има страх.
Сега, ще правите разлика: в постъпките на разумното сърце няма страх.
Когато разсъждава умът, там вече има страх.
В разумното сърце гняв няма. Но в ума има гняв. В разумното сърце, в добрите навици завист няма, в ума има завист. Всички отрицателни черти се дължат на участието на вашия ум, а когато се движим по добрите навици, всичко е разумно, всичко е в хармония.
към беседата >>
Той има права мисъл, но няма прави действия.
Питам: има ли у този човек морал – Няма. Той ви оставя сам и избягва. Или пък, ако види, че някой човек се дави, той ще отиде да търси въже или друг човек, който знае да плава, за да го спаси. Но докато намери такъв човек, докато търси въже, онзи ще се удави. В този човек няма разумен навик.
Той има права мисъл, но няма прави действия.
към беседата >>
В разумното сърце гняв няма.
Сега, ще правите разлика: в постъпките на разумното сърце няма страх. Когато разсъждава умът, там вече има страх.
В разумното сърце гняв няма.
Но в ума има гняв. В разумното сърце, в добрите навици завист няма, в ума има завист. Всички отрицателни черти се дължат на участието на вашия ум, а когато се движим по добрите навици, всичко е разумно, всичко е в хармония.
към беседата >>
Ето защо вие трябва да бъдете внимателни, да видите какви навици са вложени във вашето сърце.
Ето защо вие трябва да бъдете внимателни, да видите какви навици са вложени във вашето сърце.
Направете един преглед, да видите има ли у вас разумни навици. Запример, тук вие сте ученици, нали? Да допуснем, че някоя сестра отива при един брат и му каже нещо, но той махне с ръка и си отминава. Какво означава това? – Това е лош навик.
към беседата >>
Но в ума има гняв.
Сега, ще правите разлика: в постъпките на разумното сърце няма страх. Когато разсъждава умът, там вече има страх. В разумното сърце гняв няма.
Но в ума има гняв.
В разумното сърце, в добрите навици завист няма, в ума има завист. Всички отрицателни черти се дължат на участието на вашия ум, а когато се движим по добрите навици, всичко е разумно, всичко е в хармония.
към беседата >>
Направете един преглед, да видите има ли у вас разумни навици.
Ето защо вие трябва да бъдете внимателни, да видите какви навици са вложени във вашето сърце.
Направете един преглед, да видите има ли у вас разумни навици.
Запример, тук вие сте ученици, нали? Да допуснем, че някоя сестра отива при един брат и му каже нещо, но той махне с ръка и си отминава. Какво означава това? – Това е лош навик. Защо досега той е идеализирал сестрата, а като дойде тя при него, той махва с ръка – Това е един неразумен навик.
към беседата >>
В разумното сърце, в добрите навици завист няма, в ума има завист.
Сега, ще правите разлика: в постъпките на разумното сърце няма страх. Когато разсъждава умът, там вече има страх. В разумното сърце гняв няма. Но в ума има гняв.
В разумното сърце, в добрите навици завист няма, в ума има завист.
Всички отрицателни черти се дължат на участието на вашия ум, а когато се движим по добрите навици, всичко е разумно, всичко е в хармония.
към беседата >>
Запример, тук вие сте ученици, нали?
Ето защо вие трябва да бъдете внимателни, да видите какви навици са вложени във вашето сърце. Направете един преглед, да видите има ли у вас разумни навици.
Запример, тук вие сте ученици, нали?
Да допуснем, че някоя сестра отива при един брат и му каже нещо, но той махне с ръка и си отминава. Какво означава това? – Това е лош навик. Защо досега той е идеализирал сестрата, а като дойде тя при него, той махва с ръка – Това е един неразумен навик. Тази сестра, като дойде при тебе, ти трябва да я посрещнеш внимателно, да я изслушаш благородно.
към беседата >>
Всички отрицателни черти се дължат на участието на вашия ум, а когато се движим по добрите навици, всичко е разумно, всичко е в хармония.
Сега, ще правите разлика: в постъпките на разумното сърце няма страх. Когато разсъждава умът, там вече има страх. В разумното сърце гняв няма. Но в ума има гняв. В разумното сърце, в добрите навици завист няма, в ума има завист.
Всички отрицателни черти се дължат на участието на вашия ум, а когато се движим по добрите навици, всичко е разумно, всичко е в хармония.
към беседата >>
Да допуснем, че някоя сестра отива при един брат и му каже нещо, но той махне с ръка и си отминава.
Ето защо вие трябва да бъдете внимателни, да видите какви навици са вложени във вашето сърце. Направете един преглед, да видите има ли у вас разумни навици. Запример, тук вие сте ученици, нали?
Да допуснем, че някоя сестра отива при един брат и му каже нещо, но той махне с ръка и си отминава.
Какво означава това? – Това е лош навик. Защо досега той е идеализирал сестрата, а като дойде тя при него, той махва с ръка – Това е един неразумен навик. Тази сестра, като дойде при тебе, ти трябва да я посрещнеш внимателно, да я изслушаш благородно. Ако има някаква погрешка, ще ѝ кажеш право, без грубост: аз мисля, че на еди кое си място ти имаш една малка погрешка.
към беседата >>
Та ще знаете, че вие сте под влиянието или на ваши ум, или на вашето разумно, благородно сърце, аз говоря за онези чувства, които уподобявам на каша.
Та ще знаете, че вие сте под влиянието или на ваши ум, или на вашето разумно, благородно сърце, аз говоря за онези чувства, които уподобявам на каша.
Не, те принадлежат към съвсем друга област. Разумното сърце, това са ония вътрешни неща в човека, които са придобити от миналото. Всички качества, които човек притежава, не са всякога добри. Само разумните навици дават стойност на човека. И пак ви казвам: искам от вас да видя поне в няколко месеца, че вашето поведение, вашите обноски, обходата ви, всичко това се е изменило в добро.
към беседата >>
Какво означава това?
Ето защо вие трябва да бъдете внимателни, да видите какви навици са вложени във вашето сърце. Направете един преглед, да видите има ли у вас разумни навици. Запример, тук вие сте ученици, нали? Да допуснем, че някоя сестра отива при един брат и му каже нещо, но той махне с ръка и си отминава.
Какво означава това?
– Това е лош навик. Защо досега той е идеализирал сестрата, а като дойде тя при него, той махва с ръка – Това е един неразумен навик. Тази сестра, като дойде при тебе, ти трябва да я посрещнеш внимателно, да я изслушаш благородно. Ако има някаква погрешка, ще ѝ кажеш право, без грубост: аз мисля, че на еди кое си място ти имаш една малка погрешка. Аз тъй мисля: според мен, ти имаш една малка погрешка.
към беседата >>
Не, те принадлежат към съвсем друга област.
Та ще знаете, че вие сте под влиянието или на ваши ум, или на вашето разумно, благородно сърце, аз говоря за онези чувства, които уподобявам на каша.
Не, те принадлежат към съвсем друга област.
Разумното сърце, това са ония вътрешни неща в човека, които са придобити от миналото. Всички качества, които човек притежава, не са всякога добри. Само разумните навици дават стойност на човека. И пак ви казвам: искам от вас да видя поне в няколко месеца, че вашето поведение, вашите обноски, обходата ви, всичко това се е изменило в добро. Нали ви казах, че Царството Божие е за малките деца?
към беседата >>
– Това е лош навик.
Ето защо вие трябва да бъдете внимателни, да видите какви навици са вложени във вашето сърце. Направете един преглед, да видите има ли у вас разумни навици. Запример, тук вие сте ученици, нали? Да допуснем, че някоя сестра отива при един брат и му каже нещо, но той махне с ръка и си отминава. Какво означава това?
– Това е лош навик.
Защо досега той е идеализирал сестрата, а като дойде тя при него, той махва с ръка – Това е един неразумен навик. Тази сестра, като дойде при тебе, ти трябва да я посрещнеш внимателно, да я изслушаш благородно. Ако има някаква погрешка, ще ѝ кажеш право, без грубост: аз мисля, че на еди кое си място ти имаш една малка погрешка. Аз тъй мисля: според мен, ти имаш една малка погрешка. Тази погрешка не ще бъде полезна в практическия ти живот.
към беседата >>
Разумното сърце, това са ония вътрешни неща в човека, които са придобити от миналото.
Та ще знаете, че вие сте под влиянието или на ваши ум, или на вашето разумно, благородно сърце, аз говоря за онези чувства, които уподобявам на каша. Не, те принадлежат към съвсем друга област.
Разумното сърце, това са ония вътрешни неща в човека, които са придобити от миналото.
Всички качества, които човек притежава, не са всякога добри. Само разумните навици дават стойност на човека. И пак ви казвам: искам от вас да видя поне в няколко месеца, че вашето поведение, вашите обноски, обходата ви, всичко това се е изменило в добро. Нали ви казах, че Царството Божие е за малките деца? Искам и вие, младите, да бъдете хора на добрите навици.
към беседата >>
Защо досега той е идеализирал сестрата, а като дойде тя при него, той махва с ръка – Това е един неразумен навик.
Направете един преглед, да видите има ли у вас разумни навици. Запример, тук вие сте ученици, нали? Да допуснем, че някоя сестра отива при един брат и му каже нещо, но той махне с ръка и си отминава. Какво означава това? – Това е лош навик.
Защо досега той е идеализирал сестрата, а като дойде тя при него, той махва с ръка – Това е един неразумен навик.
Тази сестра, като дойде при тебе, ти трябва да я посрещнеш внимателно, да я изслушаш благородно. Ако има някаква погрешка, ще ѝ кажеш право, без грубост: аз мисля, че на еди кое си място ти имаш една малка погрешка. Аз тъй мисля: според мен, ти имаш една малка погрешка. Тази погрешка не ще бъде полезна в практическия ти живот. Това е разумното проявление на вашето сърце.
към беседата >>
Всички качества, които човек притежава, не са всякога добри.
Та ще знаете, че вие сте под влиянието или на ваши ум, или на вашето разумно, благородно сърце, аз говоря за онези чувства, които уподобявам на каша. Не, те принадлежат към съвсем друга област. Разумното сърце, това са ония вътрешни неща в човека, които са придобити от миналото.
Всички качества, които човек притежава, не са всякога добри.
Само разумните навици дават стойност на човека. И пак ви казвам: искам от вас да видя поне в няколко месеца, че вашето поведение, вашите обноски, обходата ви, всичко това се е изменило в добро. Нали ви казах, че Царството Божие е за малките деца? Искам и вие, младите, да бъдете хора на добрите навици. Аз желая да видя, че вие сте от тия хора – деца на Царството Божие.
към беседата >>
Тази сестра, като дойде при тебе, ти трябва да я посрещнеш внимателно, да я изслушаш благородно.
Запример, тук вие сте ученици, нали? Да допуснем, че някоя сестра отива при един брат и му каже нещо, но той махне с ръка и си отминава. Какво означава това? – Това е лош навик. Защо досега той е идеализирал сестрата, а като дойде тя при него, той махва с ръка – Това е един неразумен навик.
Тази сестра, като дойде при тебе, ти трябва да я посрещнеш внимателно, да я изслушаш благородно.
Ако има някаква погрешка, ще ѝ кажеш право, без грубост: аз мисля, че на еди кое си място ти имаш една малка погрешка. Аз тъй мисля: според мен, ти имаш една малка погрешка. Тази погрешка не ще бъде полезна в практическия ти живот. Това е разумното проявление на вашето сърце. Каква полза, ако вие, като се съберете в един клас, не можете да предизвикате помежду си тия благородни черти?
към беседата >>
Само разумните навици дават стойност на човека.
Та ще знаете, че вие сте под влиянието или на ваши ум, или на вашето разумно, благородно сърце, аз говоря за онези чувства, които уподобявам на каша. Не, те принадлежат към съвсем друга област. Разумното сърце, това са ония вътрешни неща в човека, които са придобити от миналото. Всички качества, които човек притежава, не са всякога добри.
Само разумните навици дават стойност на човека.
И пак ви казвам: искам от вас да видя поне в няколко месеца, че вашето поведение, вашите обноски, обходата ви, всичко това се е изменило в добро. Нали ви казах, че Царството Божие е за малките деца? Искам и вие, младите, да бъдете хора на добрите навици. Аз желая да видя, че вие сте от тия хора – деца на Царството Божие. Ще живеете в този свят и ще бъдете деца на Царството Божие; ще живеете разумно, ще действате според вашето разумно сърце и ще работите според добрите си навици, във всяко направление ще бъдете скели и решителни.
към беседата >>
Ако има някаква погрешка, ще ѝ кажеш право, без грубост: аз мисля, че на еди кое си място ти имаш една малка погрешка.
Да допуснем, че някоя сестра отива при един брат и му каже нещо, но той махне с ръка и си отминава. Какво означава това? – Това е лош навик. Защо досега той е идеализирал сестрата, а като дойде тя при него, той махва с ръка – Това е един неразумен навик. Тази сестра, като дойде при тебе, ти трябва да я посрещнеш внимателно, да я изслушаш благородно.
Ако има някаква погрешка, ще ѝ кажеш право, без грубост: аз мисля, че на еди кое си място ти имаш една малка погрешка.
Аз тъй мисля: според мен, ти имаш една малка погрешка. Тази погрешка не ще бъде полезна в практическия ти живот. Това е разумното проявление на вашето сърце. Каква полза, ако вие, като се съберете в един клас, не можете да предизвикате помежду си тия благородни черти? От вас не се изисква да правите невъзможни неща.
към беседата >>
И пак ви казвам: искам от вас да видя поне в няколко месеца, че вашето поведение, вашите обноски, обходата ви, всичко това се е изменило в добро.
Та ще знаете, че вие сте под влиянието или на ваши ум, или на вашето разумно, благородно сърце, аз говоря за онези чувства, които уподобявам на каша. Не, те принадлежат към съвсем друга област. Разумното сърце, това са ония вътрешни неща в човека, които са придобити от миналото. Всички качества, които човек притежава, не са всякога добри. Само разумните навици дават стойност на човека.
И пак ви казвам: искам от вас да видя поне в няколко месеца, че вашето поведение, вашите обноски, обходата ви, всичко това се е изменило в добро.
Нали ви казах, че Царството Божие е за малките деца? Искам и вие, младите, да бъдете хора на добрите навици. Аз желая да видя, че вие сте от тия хора – деца на Царството Божие. Ще живеете в този свят и ще бъдете деца на Царството Божие; ще живеете разумно, ще действате според вашето разумно сърце и ще работите според добрите си навици, във всяко направление ще бъдете скели и решителни. Каквато работа започнете, да се не колебаете.
към беседата >>
Аз тъй мисля: според мен, ти имаш една малка погрешка.
Какво означава това? – Това е лош навик. Защо досега той е идеализирал сестрата, а като дойде тя при него, той махва с ръка – Това е един неразумен навик. Тази сестра, като дойде при тебе, ти трябва да я посрещнеш внимателно, да я изслушаш благородно. Ако има някаква погрешка, ще ѝ кажеш право, без грубост: аз мисля, че на еди кое си място ти имаш една малка погрешка.
Аз тъй мисля: според мен, ти имаш една малка погрешка.
Тази погрешка не ще бъде полезна в практическия ти живот. Това е разумното проявление на вашето сърце. Каква полза, ако вие, като се съберете в един клас, не можете да предизвикате помежду си тия благородни черти? От вас не се изисква да правите невъзможни неща. Вие трябва да предизвикате във вас всички ония благородни навици и да им дадете място, възможност, както земеделецът, да растат и да се развиват правилно.
към беседата >>
Нали ви казах, че Царството Божие е за малките деца?
Не, те принадлежат към съвсем друга област. Разумното сърце, това са ония вътрешни неща в човека, които са придобити от миналото. Всички качества, които човек притежава, не са всякога добри. Само разумните навици дават стойност на човека. И пак ви казвам: искам от вас да видя поне в няколко месеца, че вашето поведение, вашите обноски, обходата ви, всичко това се е изменило в добро.
Нали ви казах, че Царството Божие е за малките деца?
Искам и вие, младите, да бъдете хора на добрите навици. Аз желая да видя, че вие сте от тия хора – деца на Царството Божие. Ще живеете в този свят и ще бъдете деца на Царството Божие; ще живеете разумно, ще действате според вашето разумно сърце и ще работите според добрите си навици, във всяко направление ще бъдете скели и решителни. Каквато работа започнете, да се не колебаете.
към беседата >>
Тази погрешка не ще бъде полезна в практическия ти живот.
– Това е лош навик. Защо досега той е идеализирал сестрата, а като дойде тя при него, той махва с ръка – Това е един неразумен навик. Тази сестра, като дойде при тебе, ти трябва да я посрещнеш внимателно, да я изслушаш благородно. Ако има някаква погрешка, ще ѝ кажеш право, без грубост: аз мисля, че на еди кое си място ти имаш една малка погрешка. Аз тъй мисля: според мен, ти имаш една малка погрешка.
Тази погрешка не ще бъде полезна в практическия ти живот.
Това е разумното проявление на вашето сърце. Каква полза, ако вие, като се съберете в един клас, не можете да предизвикате помежду си тия благородни черти? От вас не се изисква да правите невъзможни неща. Вие трябва да предизвикате във вас всички ония благородни навици и да им дадете място, възможност, както земеделецът, да растат и да се развиват правилно. Ще дойдат и противодействията, от които може да изгубите присъствието на духа си, но веднага ще се коригирате.
към беседата >>
Искам и вие, младите, да бъдете хора на добрите навици.
Разумното сърце, това са ония вътрешни неща в човека, които са придобити от миналото. Всички качества, които човек притежава, не са всякога добри. Само разумните навици дават стойност на човека. И пак ви казвам: искам от вас да видя поне в няколко месеца, че вашето поведение, вашите обноски, обходата ви, всичко това се е изменило в добро. Нали ви казах, че Царството Божие е за малките деца?
Искам и вие, младите, да бъдете хора на добрите навици.
Аз желая да видя, че вие сте от тия хора – деца на Царството Божие. Ще живеете в този свят и ще бъдете деца на Царството Божие; ще живеете разумно, ще действате според вашето разумно сърце и ще работите според добрите си навици, във всяко направление ще бъдете скели и решителни. Каквато работа започнете, да се не колебаете.
към беседата >>
Това е разумното проявление на вашето сърце.
Защо досега той е идеализирал сестрата, а като дойде тя при него, той махва с ръка – Това е един неразумен навик. Тази сестра, като дойде при тебе, ти трябва да я посрещнеш внимателно, да я изслушаш благородно. Ако има някаква погрешка, ще ѝ кажеш право, без грубост: аз мисля, че на еди кое си място ти имаш една малка погрешка. Аз тъй мисля: според мен, ти имаш една малка погрешка. Тази погрешка не ще бъде полезна в практическия ти живот.
Това е разумното проявление на вашето сърце.
Каква полза, ако вие, като се съберете в един клас, не можете да предизвикате помежду си тия благородни черти? От вас не се изисква да правите невъзможни неща. Вие трябва да предизвикате във вас всички ония благородни навици и да им дадете място, възможност, както земеделецът, да растат и да се развиват правилно. Ще дойдат и противодействията, от които може да изгубите присъствието на духа си, но веднага ще се коригирате. Там е силата на човека.
към беседата >>
Аз желая да видя, че вие сте от тия хора – деца на Царството Божие.
Всички качества, които човек притежава, не са всякога добри. Само разумните навици дават стойност на човека. И пак ви казвам: искам от вас да видя поне в няколко месеца, че вашето поведение, вашите обноски, обходата ви, всичко това се е изменило в добро. Нали ви казах, че Царството Божие е за малките деца? Искам и вие, младите, да бъдете хора на добрите навици.
Аз желая да видя, че вие сте от тия хора – деца на Царството Божие.
Ще живеете в този свят и ще бъдете деца на Царството Божие; ще живеете разумно, ще действате според вашето разумно сърце и ще работите според добрите си навици, във всяко направление ще бъдете скели и решителни. Каквато работа започнете, да се не колебаете.
към беседата >>
Каква полза, ако вие, като се съберете в един клас, не можете да предизвикате помежду си тия благородни черти?
Тази сестра, като дойде при тебе, ти трябва да я посрещнеш внимателно, да я изслушаш благородно. Ако има някаква погрешка, ще ѝ кажеш право, без грубост: аз мисля, че на еди кое си място ти имаш една малка погрешка. Аз тъй мисля: според мен, ти имаш една малка погрешка. Тази погрешка не ще бъде полезна в практическия ти живот. Това е разумното проявление на вашето сърце.
Каква полза, ако вие, като се съберете в един клас, не можете да предизвикате помежду си тия благородни черти?
От вас не се изисква да правите невъзможни неща. Вие трябва да предизвикате във вас всички ония благородни навици и да им дадете място, възможност, както земеделецът, да растат и да се развиват правилно. Ще дойдат и противодействията, от които може да изгубите присъствието на духа си, но веднага ще се коригирате. Там е силата на човека. Ти може да кажеш: аз не мога да се повдигна.
към беседата >>
Ще живеете в този свят и ще бъдете деца на Царството Божие; ще живеете разумно, ще действате според вашето разумно сърце и ще работите според добрите си навици, във всяко направление ще бъдете скели и решителни.
Само разумните навици дават стойност на човека. И пак ви казвам: искам от вас да видя поне в няколко месеца, че вашето поведение, вашите обноски, обходата ви, всичко това се е изменило в добро. Нали ви казах, че Царството Божие е за малките деца? Искам и вие, младите, да бъдете хора на добрите навици. Аз желая да видя, че вие сте от тия хора – деца на Царството Божие.
Ще живеете в този свят и ще бъдете деца на Царството Божие; ще живеете разумно, ще действате според вашето разумно сърце и ще работите според добрите си навици, във всяко направление ще бъдете скели и решителни.
Каквато работа започнете, да се не колебаете.
към беседата >>
От вас не се изисква да правите невъзможни неща.
Ако има някаква погрешка, ще ѝ кажеш право, без грубост: аз мисля, че на еди кое си място ти имаш една малка погрешка. Аз тъй мисля: според мен, ти имаш една малка погрешка. Тази погрешка не ще бъде полезна в практическия ти живот. Това е разумното проявление на вашето сърце. Каква полза, ако вие, като се съберете в един клас, не можете да предизвикате помежду си тия благородни черти?
От вас не се изисква да правите невъзможни неща.
Вие трябва да предизвикате във вас всички ония благородни навици и да им дадете място, възможност, както земеделецът, да растат и да се развиват правилно. Ще дойдат и противодействията, от които може да изгубите присъствието на духа си, но веднага ще се коригирате. Там е силата на човека. Ти може да кажеш: аз не мога да се повдигна. Не, можеш да се повдигнеш.
към беседата >>
Каквато работа започнете, да се не колебаете.
И пак ви казвам: искам от вас да видя поне в няколко месеца, че вашето поведение, вашите обноски, обходата ви, всичко това се е изменило в добро. Нали ви казах, че Царството Божие е за малките деца? Искам и вие, младите, да бъдете хора на добрите навици. Аз желая да видя, че вие сте от тия хора – деца на Царството Божие. Ще живеете в този свят и ще бъдете деца на Царството Божие; ще живеете разумно, ще действате според вашето разумно сърце и ще работите според добрите си навици, във всяко направление ще бъдете скели и решителни.
Каквато работа започнете, да се не колебаете.
към беседата >>
Вие трябва да предизвикате във вас всички ония благородни навици и да им дадете място, възможност, както земеделецът, да растат и да се развиват правилно.
Аз тъй мисля: според мен, ти имаш една малка погрешка. Тази погрешка не ще бъде полезна в практическия ти живот. Това е разумното проявление на вашето сърце. Каква полза, ако вие, като се съберете в един клас, не можете да предизвикате помежду си тия благородни черти? От вас не се изисква да правите невъзможни неща.
Вие трябва да предизвикате във вас всички ония благородни навици и да им дадете място, възможност, както земеделецът, да растат и да се развиват правилно.
Ще дойдат и противодействията, от които може да изгубите присъствието на духа си, но веднага ще се коригирате. Там е силата на човека. Ти може да кажеш: аз не мога да се повдигна. Не, можеш да се повдигнеш.
към беседата >>
Да не ме разбирате криво.
Да не ме разбирате криво.
Ще срещнете мъчнотии, но всички тия мъчнотии, в края на краищата, ще се стопят пред вас и пътят ви ще се отвори.
към беседата >>
Ще дойдат и противодействията, от които може да изгубите присъствието на духа си, но веднага ще се коригирате.
Тази погрешка не ще бъде полезна в практическия ти живот. Това е разумното проявление на вашето сърце. Каква полза, ако вие, като се съберете в един клас, не можете да предизвикате помежду си тия благородни черти? От вас не се изисква да правите невъзможни неща. Вие трябва да предизвикате във вас всички ония благородни навици и да им дадете място, възможност, както земеделецът, да растат и да се развиват правилно.
Ще дойдат и противодействията, от които може да изгубите присъствието на духа си, но веднага ще се коригирате.
Там е силата на човека. Ти може да кажеш: аз не мога да се повдигна. Не, можеш да се повдигнеш.
към беседата >>
Ще срещнете мъчнотии, но всички тия мъчнотии, в края на краищата, ще се стопят пред вас и пътят ви ще се отвори.
Да не ме разбирате криво.
Ще срещнете мъчнотии, но всички тия мъчнотии, в края на краищата, ще се стопят пред вас и пътят ви ще се отвори.
към беседата >>
Там е силата на човека.
Това е разумното проявление на вашето сърце. Каква полза, ако вие, като се съберете в един клас, не можете да предизвикате помежду си тия благородни черти? От вас не се изисква да правите невъзможни неща. Вие трябва да предизвикате във вас всички ония благородни навици и да им дадете място, възможност, както земеделецът, да растат и да се развиват правилно. Ще дойдат и противодействията, от които може да изгубите присъствието на духа си, но веднага ще се коригирате.
Там е силата на човека.
Ти може да кажеш: аз не мога да се повдигна. Не, можеш да се повдигнеш.
към беседата >>
Сега аз ви давам основа, върху която вие може да градите, да поставите вашия пръв стълб, вашата първа греда.
Сега аз ви давам основа, върху която вие може да градите, да поставите вашия пръв стълб, вашата първа греда.
Тази първа греда е у вас, не мислете за нея, тя е сигурна. Щом този стълб е здрав, щом имате тази основа, от там започва всичко. Уповавайте напълно на вашето разумно сърце. Без никакъв страх, без никакво колебание! Колебаете ли се, ще знаете, че вашият ум взима участие.
към беседата >>
Ти може да кажеш: аз не мога да се повдигна.
Каква полза, ако вие, като се съберете в един клас, не можете да предизвикате помежду си тия благородни черти? От вас не се изисква да правите невъзможни неща. Вие трябва да предизвикате във вас всички ония благородни навици и да им дадете място, възможност, както земеделецът, да растат и да се развиват правилно. Ще дойдат и противодействията, от които може да изгубите присъствието на духа си, но веднага ще се коригирате. Там е силата на човека.
Ти може да кажеш: аз не мога да се повдигна.
Не, можеш да се повдигнеш.
към беседата >>
Тази първа греда е у вас, не мислете за нея, тя е сигурна.
Сега аз ви давам основа, върху която вие може да градите, да поставите вашия пръв стълб, вашата първа греда.
Тази първа греда е у вас, не мислете за нея, тя е сигурна.
Щом този стълб е здрав, щом имате тази основа, от там започва всичко. Уповавайте напълно на вашето разумно сърце. Без никакъв страх, без никакво колебание! Колебаете ли се, ще знаете, че вашият ум взима участие. Ще се стремите да разбирате разумното си сърце и според него да постъпвате.
към беседата >>
Не, можеш да се повдигнеш.
От вас не се изисква да правите невъзможни неща. Вие трябва да предизвикате във вас всички ония благородни навици и да им дадете място, възможност, както земеделецът, да растат и да се развиват правилно. Ще дойдат и противодействията, от които може да изгубите присъствието на духа си, но веднага ще се коригирате. Там е силата на човека. Ти може да кажеш: аз не мога да се повдигна.
Не, можеш да се повдигнеш.
към беседата >>
Щом този стълб е здрав, щом имате тази основа, от там започва всичко.
Сега аз ви давам основа, върху която вие може да градите, да поставите вашия пръв стълб, вашата първа греда. Тази първа греда е у вас, не мислете за нея, тя е сигурна.
Щом този стълб е здрав, щом имате тази основа, от там започва всичко.
Уповавайте напълно на вашето разумно сърце. Без никакъв страх, без никакво колебание! Колебаете ли се, ще знаете, че вашият ум взима участие. Ще се стремите да разбирате разумното си сърце и според него да постъпвате. В каквото и направление и да действате, ако правите това, което разумното ви сърце диктува, работите ви ще се уредят тъй добре, че вие сами ще сте доволни.
към беседата >>
Та всички трябва да се стремите да предизвикате проявление на разумното във вас.
Та всички трябва да се стремите да предизвикате проявление на разумното във вас.
Благородните обноски, това е най-хубавото и най-красивото, което вие можете да създадете в училището. То ще ви даде подтик за разумно развиване, защото неразумните прояви на човека спъват неговия ум. Човек може да е много талантлив в началото, но в края на краищата неразумните прояви ще го спънат. Те са като малки червейчета, които влизат в корените, прегризват ги и цялото дърво изсъхва. Следователно вие трябва да контролирате всеки лош навик в себе си, не всички навици изведнъж, но един по един.
към беседата >>
Уповавайте напълно на вашето разумно сърце.
Сега аз ви давам основа, върху която вие може да градите, да поставите вашия пръв стълб, вашата първа греда. Тази първа греда е у вас, не мислете за нея, тя е сигурна. Щом този стълб е здрав, щом имате тази основа, от там започва всичко.
Уповавайте напълно на вашето разумно сърце.
Без никакъв страх, без никакво колебание! Колебаете ли се, ще знаете, че вашият ум взима участие. Ще се стремите да разбирате разумното си сърце и според него да постъпвате. В каквото и направление и да действате, ако правите това, което разумното ви сърце диктува, работите ви ще се уредят тъй добре, че вие сами ще сте доволни. Най-малката работа, извършвана с разумното сърце, е отлична.
към беседата >>
Благородните обноски, това е най-хубавото и най-красивото, което вие можете да създадете в училището.
Та всички трябва да се стремите да предизвикате проявление на разумното във вас.
Благородните обноски, това е най-хубавото и най-красивото, което вие можете да създадете в училището.
То ще ви даде подтик за разумно развиване, защото неразумните прояви на човека спъват неговия ум. Човек може да е много талантлив в началото, но в края на краищата неразумните прояви ще го спънат. Те са като малки червейчета, които влизат в корените, прегризват ги и цялото дърво изсъхва. Следователно вие трябва да контролирате всеки лош навик в себе си, не всички навици изведнъж, но един по един. Хвани един от тия навици с щипците си и ще го спиртосаш ли, в някое шишенце ли ще го туриш, но наблюдавай го и виж при какви случаи се проявява.
към беседата >>
Без никакъв страх, без никакво колебание!
Сега аз ви давам основа, върху която вие може да градите, да поставите вашия пръв стълб, вашата първа греда. Тази първа греда е у вас, не мислете за нея, тя е сигурна. Щом този стълб е здрав, щом имате тази основа, от там започва всичко. Уповавайте напълно на вашето разумно сърце.
Без никакъв страх, без никакво колебание!
Колебаете ли се, ще знаете, че вашият ум взима участие. Ще се стремите да разбирате разумното си сърце и според него да постъпвате. В каквото и направление и да действате, ако правите това, което разумното ви сърце диктува, работите ви ще се уредят тъй добре, че вие сами ще сте доволни. Най-малката работа, извършвана с разумното сърце, е отлична. И в добрия резултат на тази работа няма никакво изключение.
към беседата >>
То ще ви даде подтик за разумно развиване, защото неразумните прояви на човека спъват неговия ум.
Та всички трябва да се стремите да предизвикате проявление на разумното във вас. Благородните обноски, това е най-хубавото и най-красивото, което вие можете да създадете в училището.
То ще ви даде подтик за разумно развиване, защото неразумните прояви на човека спъват неговия ум.
Човек може да е много талантлив в началото, но в края на краищата неразумните прояви ще го спънат. Те са като малки червейчета, които влизат в корените, прегризват ги и цялото дърво изсъхва. Следователно вие трябва да контролирате всеки лош навик в себе си, не всички навици изведнъж, но един по един. Хвани един от тия навици с щипците си и ще го спиртосаш ли, в някое шишенце ли ще го туриш, но наблюдавай го и виж при какви случаи се проявява. Изучавайте вашите лоши и добри навици и вижте при какви условия се проявяват разумните навици.
към беседата >>
Колебаете ли се, ще знаете, че вашият ум взима участие.
Сега аз ви давам основа, върху която вие може да градите, да поставите вашия пръв стълб, вашата първа греда. Тази първа греда е у вас, не мислете за нея, тя е сигурна. Щом този стълб е здрав, щом имате тази основа, от там започва всичко. Уповавайте напълно на вашето разумно сърце. Без никакъв страх, без никакво колебание!
Колебаете ли се, ще знаете, че вашият ум взима участие.
Ще се стремите да разбирате разумното си сърце и според него да постъпвате. В каквото и направление и да действате, ако правите това, което разумното ви сърце диктува, работите ви ще се уредят тъй добре, че вие сами ще сте доволни. Най-малката работа, извършвана с разумното сърце, е отлична. И в добрия резултат на тази работа няма никакво изключение. Разумното сърце разполага със знания и сили не само за нещо специално, но за работи, които се отнасят във всички направления.
към беседата >>
Човек може да е много талантлив в началото, но в края на краищата неразумните прояви ще го спънат.
Та всички трябва да се стремите да предизвикате проявление на разумното във вас. Благородните обноски, това е най-хубавото и най-красивото, което вие можете да създадете в училището. То ще ви даде подтик за разумно развиване, защото неразумните прояви на човека спъват неговия ум.
Човек може да е много талантлив в началото, но в края на краищата неразумните прояви ще го спънат.
Те са като малки червейчета, които влизат в корените, прегризват ги и цялото дърво изсъхва. Следователно вие трябва да контролирате всеки лош навик в себе си, не всички навици изведнъж, но един по един. Хвани един от тия навици с щипците си и ще го спиртосаш ли, в някое шишенце ли ще го туриш, но наблюдавай го и виж при какви случаи се проявява. Изучавайте вашите лоши и добри навици и вижте при какви условия се проявяват разумните навици.
към беседата >>
Ще се стремите да разбирате разумното си сърце и според него да постъпвате.
Тази първа греда е у вас, не мислете за нея, тя е сигурна. Щом този стълб е здрав, щом имате тази основа, от там започва всичко. Уповавайте напълно на вашето разумно сърце. Без никакъв страх, без никакво колебание! Колебаете ли се, ще знаете, че вашият ум взима участие.
Ще се стремите да разбирате разумното си сърце и според него да постъпвате.
В каквото и направление и да действате, ако правите това, което разумното ви сърце диктува, работите ви ще се уредят тъй добре, че вие сами ще сте доволни. Най-малката работа, извършвана с разумното сърце, е отлична. И в добрия резултат на тази работа няма никакво изключение. Разумното сърце разполага със знания и сили не само за нещо специално, но за работи, които се отнасят във всички направления. Затова разумното ви сърце ще остане като основа в живота ви, а от тази основа вашият ум ще се развива в ново направление.
към беседата >>
Те са като малки червейчета, които влизат в корените, прегризват ги и цялото дърво изсъхва.
Та всички трябва да се стремите да предизвикате проявление на разумното във вас. Благородните обноски, това е най-хубавото и най-красивото, което вие можете да създадете в училището. То ще ви даде подтик за разумно развиване, защото неразумните прояви на човека спъват неговия ум. Човек може да е много талантлив в началото, но в края на краищата неразумните прояви ще го спънат.
Те са като малки червейчета, които влизат в корените, прегризват ги и цялото дърво изсъхва.
Следователно вие трябва да контролирате всеки лош навик в себе си, не всички навици изведнъж, но един по един. Хвани един от тия навици с щипците си и ще го спиртосаш ли, в някое шишенце ли ще го туриш, но наблюдавай го и виж при какви случаи се проявява. Изучавайте вашите лоши и добри навици и вижте при какви условия се проявяват разумните навици.
към беседата >>
В каквото и направление и да действате, ако правите това, което разумното ви сърце диктува, работите ви ще се уредят тъй добре, че вие сами ще сте доволни.
Щом този стълб е здрав, щом имате тази основа, от там започва всичко. Уповавайте напълно на вашето разумно сърце. Без никакъв страх, без никакво колебание! Колебаете ли се, ще знаете, че вашият ум взима участие. Ще се стремите да разбирате разумното си сърце и според него да постъпвате.
В каквото и направление и да действате, ако правите това, което разумното ви сърце диктува, работите ви ще се уредят тъй добре, че вие сами ще сте доволни.
Най-малката работа, извършвана с разумното сърце, е отлична. И в добрия резултат на тази работа няма никакво изключение. Разумното сърце разполага със знания и сили не само за нещо специално, но за работи, които се отнасят във всички направления. Затова разумното ви сърце ще остане като основа в живота ви, а от тази основа вашият ум ще се развива в ново направление. Това ще бъде вашата придобивка, вашият капитал за в бъдеще.
към беседата >>
Следователно вие трябва да контролирате всеки лош навик в себе си, не всички навици изведнъж, но един по един.
Та всички трябва да се стремите да предизвикате проявление на разумното във вас. Благородните обноски, това е най-хубавото и най-красивото, което вие можете да създадете в училището. То ще ви даде подтик за разумно развиване, защото неразумните прояви на човека спъват неговия ум. Човек може да е много талантлив в началото, но в края на краищата неразумните прояви ще го спънат. Те са като малки червейчета, които влизат в корените, прегризват ги и цялото дърво изсъхва.
Следователно вие трябва да контролирате всеки лош навик в себе си, не всички навици изведнъж, но един по един.
Хвани един от тия навици с щипците си и ще го спиртосаш ли, в някое шишенце ли ще го туриш, но наблюдавай го и виж при какви случаи се проявява. Изучавайте вашите лоши и добри навици и вижте при какви условия се проявяват разумните навици.
към беседата >>
Най-малката работа, извършвана с разумното сърце, е отлична.
Уповавайте напълно на вашето разумно сърце. Без никакъв страх, без никакво колебание! Колебаете ли се, ще знаете, че вашият ум взима участие. Ще се стремите да разбирате разумното си сърце и според него да постъпвате. В каквото и направление и да действате, ако правите това, което разумното ви сърце диктува, работите ви ще се уредят тъй добре, че вие сами ще сте доволни.
Най-малката работа, извършвана с разумното сърце, е отлична.
И в добрия резултат на тази работа няма никакво изключение. Разумното сърце разполага със знания и сили не само за нещо специално, но за работи, които се отнасят във всички направления. Затова разумното ви сърце ще остане като основа в живота ви, а от тази основа вашият ум ще се развива в ново направление. Това ще бъде вашата придобивка, вашият капитал за в бъдеще.
към беседата >>
Хвани един от тия навици с щипците си и ще го спиртосаш ли, в някое шишенце ли ще го туриш, но наблюдавай го и виж при какви случаи се проявява.
Благородните обноски, това е най-хубавото и най-красивото, което вие можете да създадете в училището. То ще ви даде подтик за разумно развиване, защото неразумните прояви на човека спъват неговия ум. Човек може да е много талантлив в началото, но в края на краищата неразумните прояви ще го спънат. Те са като малки червейчета, които влизат в корените, прегризват ги и цялото дърво изсъхва. Следователно вие трябва да контролирате всеки лош навик в себе си, не всички навици изведнъж, но един по един.
Хвани един от тия навици с щипците си и ще го спиртосаш ли, в някое шишенце ли ще го туриш, но наблюдавай го и виж при какви случаи се проявява.
Изучавайте вашите лоши и добри навици и вижте при какви условия се проявяват разумните навици.
към беседата >>
И в добрия резултат на тази работа няма никакво изключение.
Без никакъв страх, без никакво колебание! Колебаете ли се, ще знаете, че вашият ум взима участие. Ще се стремите да разбирате разумното си сърце и според него да постъпвате. В каквото и направление и да действате, ако правите това, което разумното ви сърце диктува, работите ви ще се уредят тъй добре, че вие сами ще сте доволни. Най-малката работа, извършвана с разумното сърце, е отлична.
И в добрия резултат на тази работа няма никакво изключение.
Разумното сърце разполага със знания и сили не само за нещо специално, но за работи, които се отнасят във всички направления. Затова разумното ви сърце ще остане като основа в живота ви, а от тази основа вашият ум ще се развива в ново направление. Това ще бъде вашата придобивка, вашият капитал за в бъдеще.
към беседата >>
Изучавайте вашите лоши и добри навици и вижте при какви условия се проявяват разумните навици.
То ще ви даде подтик за разумно развиване, защото неразумните прояви на човека спъват неговия ум. Човек може да е много талантлив в началото, но в края на краищата неразумните прояви ще го спънат. Те са като малки червейчета, които влизат в корените, прегризват ги и цялото дърво изсъхва. Следователно вие трябва да контролирате всеки лош навик в себе си, не всички навици изведнъж, но един по един. Хвани един от тия навици с щипците си и ще го спиртосаш ли, в някое шишенце ли ще го туриш, но наблюдавай го и виж при какви случаи се проявява.
Изучавайте вашите лоши и добри навици и вижте при какви условия се проявяват разумните навици.
към беседата >>
Разумното сърце разполага със знания и сили не само за нещо специално, но за работи, които се отнасят във всички направления.
Колебаете ли се, ще знаете, че вашият ум взима участие. Ще се стремите да разбирате разумното си сърце и според него да постъпвате. В каквото и направление и да действате, ако правите това, което разумното ви сърце диктува, работите ви ще се уредят тъй добре, че вие сами ще сте доволни. Най-малката работа, извършвана с разумното сърце, е отлична. И в добрия резултат на тази работа няма никакво изключение.
Разумното сърце разполага със знания и сили не само за нещо специално, но за работи, които се отнасят във всички направления.
Затова разумното ви сърце ще остане като основа в живота ви, а от тази основа вашият ум ще се развива в ново направление. Това ще бъде вашата придобивка, вашият капитал за в бъдеще.
към беседата >>
Разбира се, ако вие бяхте в отношенията си задушевни, съвършено организирани или ако представлявахте едно пиано, съвършено нагласено, авторът в Божествения свят би свирил много хубаво на него.
Разбира се, ако вие бяхте в отношенията си задушевни, съвършено организирани или ако представлявахте едно пиано, съвършено нагласено, авторът в Божествения свят би свирил много хубаво на него.
Но сега вас ви нагласяват, турят ви като жици на това пиано и всеки образува един особен тон. Акордьорът ще дойде и ще ви нагласи. Ако ти се подчиниш на Божествения закон, ще станеш един Божествен тон и всички останали клавиши ще работят за своето повдигане. Туй наричам разумност на сърцето. Когато някой от вас падне духом, не отивайте да го утешавате палеативно, но влезте дълбоко в душата му и узнайте неговите страдания.
към беседата >>
Затова разумното ви сърце ще остане като основа в живота ви, а от тази основа вашият ум ще се развива в ново направление.
Ще се стремите да разбирате разумното си сърце и според него да постъпвате. В каквото и направление и да действате, ако правите това, което разумното ви сърце диктува, работите ви ще се уредят тъй добре, че вие сами ще сте доволни. Най-малката работа, извършвана с разумното сърце, е отлична. И в добрия резултат на тази работа няма никакво изключение. Разумното сърце разполага със знания и сили не само за нещо специално, но за работи, които се отнасят във всички направления.
Затова разумното ви сърце ще остане като основа в живота ви, а от тази основа вашият ум ще се развива в ново направление.
Това ще бъде вашата придобивка, вашият капитал за в бъдеще.
към беседата >>
Но сега вас ви нагласяват, турят ви като жици на това пиано и всеки образува един особен тон.
Разбира се, ако вие бяхте в отношенията си задушевни, съвършено организирани или ако представлявахте едно пиано, съвършено нагласено, авторът в Божествения свят би свирил много хубаво на него.
Но сега вас ви нагласяват, турят ви като жици на това пиано и всеки образува един особен тон.
Акордьорът ще дойде и ще ви нагласи. Ако ти се подчиниш на Божествения закон, ще станеш един Божествен тон и всички останали клавиши ще работят за своето повдигане. Туй наричам разумност на сърцето. Когато някой от вас падне духом, не отивайте да го утешавате палеативно, но влезте дълбоко в душата му и узнайте неговите страдания. Ако вие можете да влезете в положението на някого без да му говорите и можете да му помогнете и облекчите неговите страдания, добре.
към беседата >>
Това ще бъде вашата придобивка, вашият капитал за в бъдеще.
В каквото и направление и да действате, ако правите това, което разумното ви сърце диктува, работите ви ще се уредят тъй добре, че вие сами ще сте доволни. Най-малката работа, извършвана с разумното сърце, е отлична. И в добрия резултат на тази работа няма никакво изключение. Разумното сърце разполага със знания и сили не само за нещо специално, но за работи, които се отнасят във всички направления. Затова разумното ви сърце ще остане като основа в живота ви, а от тази основа вашият ум ще се развива в ново направление.
Това ще бъде вашата придобивка, вашият капитал за в бъдеще.
към беседата >>
Акордьорът ще дойде и ще ви нагласи.
Разбира се, ако вие бяхте в отношенията си задушевни, съвършено организирани или ако представлявахте едно пиано, съвършено нагласено, авторът в Божествения свят би свирил много хубаво на него. Но сега вас ви нагласяват, турят ви като жици на това пиано и всеки образува един особен тон.
Акордьорът ще дойде и ще ви нагласи.
Ако ти се подчиниш на Божествения закон, ще станеш един Божествен тон и всички останали клавиши ще работят за своето повдигане. Туй наричам разумност на сърцето. Когато някой от вас падне духом, не отивайте да го утешавате палеативно, но влезте дълбоко в душата му и узнайте неговите страдания. Ако вие можете да влезете в положението на някого без да му говорите и можете да му помогнете и облекчите неговите страдания, добре. Някой път вие може да му говорите много красиви думи и да го оскърбите повече.
към беседата >>
Ако ти се подчиниш на Божествения закон, ще станеш един Божествен тон и всички останали клавиши ще работят за своето повдигане.
Разбира се, ако вие бяхте в отношенията си задушевни, съвършено организирани или ако представлявахте едно пиано, съвършено нагласено, авторът в Божествения свят би свирил много хубаво на него. Но сега вас ви нагласяват, турят ви като жици на това пиано и всеки образува един особен тон. Акордьорът ще дойде и ще ви нагласи.
Ако ти се подчиниш на Божествения закон, ще станеш един Божествен тон и всички останали клавиши ще работят за своето повдигане.
Туй наричам разумност на сърцето. Когато някой от вас падне духом, не отивайте да го утешавате палеативно, но влезте дълбоко в душата му и узнайте неговите страдания. Ако вие можете да влезете в положението на някого без да му говорите и можете да му помогнете и облекчите неговите страдания, добре. Някой път вие може да му говорите много красиви думи и да го оскърбите повече. Има хора, на които колкото повече говориш, по-лоши стават, а понякога, когато ние мълчим, те повече се утешават.
към беседата >>
Туй наричам разумност на сърцето.
Разбира се, ако вие бяхте в отношенията си задушевни, съвършено организирани или ако представлявахте едно пиано, съвършено нагласено, авторът в Божествения свят би свирил много хубаво на него. Но сега вас ви нагласяват, турят ви като жици на това пиано и всеки образува един особен тон. Акордьорът ще дойде и ще ви нагласи. Ако ти се подчиниш на Божествения закон, ще станеш един Божествен тон и всички останали клавиши ще работят за своето повдигане.
Туй наричам разумност на сърцето.
Когато някой от вас падне духом, не отивайте да го утешавате палеативно, но влезте дълбоко в душата му и узнайте неговите страдания. Ако вие можете да влезете в положението на някого без да му говорите и можете да му помогнете и облекчите неговите страдания, добре. Някой път вие може да му говорите много красиви думи и да го оскърбите повече. Има хора, на които колкото повече говориш, по-лоши стават, а понякога, когато ние мълчим, те повече се утешават.
към беседата >>
Когато някой от вас падне духом, не отивайте да го утешавате палеативно, но влезте дълбоко в душата му и узнайте неговите страдания.
Разбира се, ако вие бяхте в отношенията си задушевни, съвършено организирани или ако представлявахте едно пиано, съвършено нагласено, авторът в Божествения свят би свирил много хубаво на него. Но сега вас ви нагласяват, турят ви като жици на това пиано и всеки образува един особен тон. Акордьорът ще дойде и ще ви нагласи. Ако ти се подчиниш на Божествения закон, ще станеш един Божествен тон и всички останали клавиши ще работят за своето повдигане. Туй наричам разумност на сърцето.
Когато някой от вас падне духом, не отивайте да го утешавате палеативно, но влезте дълбоко в душата му и узнайте неговите страдания.
Ако вие можете да влезете в положението на някого без да му говорите и можете да му помогнете и облекчите неговите страдания, добре. Някой път вие може да му говорите много красиви думи и да го оскърбите повече. Има хора, на които колкото повече говориш, по-лоши стават, а понякога, когато ние мълчим, те повече се утешават.
към беседата >>
Ако вие можете да влезете в положението на някого без да му говорите и можете да му помогнете и облекчите неговите страдания, добре.
Но сега вас ви нагласяват, турят ви като жици на това пиано и всеки образува един особен тон. Акордьорът ще дойде и ще ви нагласи. Ако ти се подчиниш на Божествения закон, ще станеш един Божествен тон и всички останали клавиши ще работят за своето повдигане. Туй наричам разумност на сърцето. Когато някой от вас падне духом, не отивайте да го утешавате палеативно, но влезте дълбоко в душата му и узнайте неговите страдания.
Ако вие можете да влезете в положението на някого без да му говорите и можете да му помогнете и облекчите неговите страдания, добре.
Някой път вие може да му говорите много красиви думи и да го оскърбите повече. Има хора, на които колкото повече говориш, по-лоши стават, а понякога, когато ние мълчим, те повече се утешават.
към беседата >>
Някой път вие може да му говорите много красиви думи и да го оскърбите повече.
Акордьорът ще дойде и ще ви нагласи. Ако ти се подчиниш на Божествения закон, ще станеш един Божествен тон и всички останали клавиши ще работят за своето повдигане. Туй наричам разумност на сърцето. Когато някой от вас падне духом, не отивайте да го утешавате палеативно, но влезте дълбоко в душата му и узнайте неговите страдания. Ако вие можете да влезете в положението на някого без да му говорите и можете да му помогнете и облекчите неговите страдания, добре.
Някой път вие може да му говорите много красиви думи и да го оскърбите повече.
Има хора, на които колкото повече говориш, по-лоши стават, а понякога, когато ние мълчим, те повече се утешават.
към беседата >>
Има хора, на които колкото повече говориш, по-лоши стават, а понякога, когато ние мълчим, те повече се утешават.
Ако ти се подчиниш на Божествения закон, ще станеш един Божествен тон и всички останали клавиши ще работят за своето повдигане. Туй наричам разумност на сърцето. Когато някой от вас падне духом, не отивайте да го утешавате палеативно, но влезте дълбоко в душата му и узнайте неговите страдания. Ако вие можете да влезете в положението на някого без да му говорите и можете да му помогнете и облекчите неговите страдания, добре. Някой път вие може да му говорите много красиви думи и да го оскърбите повече.
Има хора, на които колкото повече говориш, по-лоши стават, а понякога, когато ние мълчим, те повече се утешават.
към беседата >>
Сега от вас се изискват добри навици.
Сега от вас се изискват добри навици.
Без тях никакъв морал не може да се подкрепя. Човек трябва да бъде смел, да владее страха, да не трепва, да бъде безстрашен човек. Представете си, че пътувате в гората и между камъните някъде виждате една малка змия и хуквате да бягате. Тя не иде към вас, но вие бягате. Щом бягате вие, и тя почва да бяга към вас.
към беседата >>
Без тях никакъв морал не може да се подкрепя.
Сега от вас се изискват добри навици.
Без тях никакъв морал не може да се подкрепя.
Човек трябва да бъде смел, да владее страха, да не трепва, да бъде безстрашен човек. Представете си, че пътувате в гората и между камъните някъде виждате една малка змия и хуквате да бягате. Тя не иде към вас, но вие бягате. Щом бягате вие, и тя почва да бяга към вас. Не, човек не трябва да се стряска от нищо.
към беседата >>
Човек трябва да бъде смел, да владее страха, да не трепва, да бъде безстрашен човек.
Сега от вас се изискват добри навици. Без тях никакъв морал не може да се подкрепя.
Човек трябва да бъде смел, да владее страха, да не трепва, да бъде безстрашен човек.
Представете си, че пътувате в гората и между камъните някъде виждате една малка змия и хуквате да бягате. Тя не иде към вас, но вие бягате. Щом бягате вие, и тя почва да бяга към вас. Не, човек не трябва да се стряска от нищо. Ще се спрете, ще вземете една разумна позиция и ще повикате вашето разумно сърце.
към беседата >>
Представете си, че пътувате в гората и между камъните някъде виждате една малка змия и хуквате да бягате.
Сега от вас се изискват добри навици. Без тях никакъв морал не може да се подкрепя. Човек трябва да бъде смел, да владее страха, да не трепва, да бъде безстрашен човек.
Представете си, че пътувате в гората и между камъните някъде виждате една малка змия и хуквате да бягате.
Тя не иде към вас, но вие бягате. Щом бягате вие, и тя почва да бяга към вас. Не, човек не трябва да се стряска от нищо. Ще се спрете, ще вземете една разумна позиция и ще повикате вашето разумно сърце. То казва, че в света има разумност и всички добри прояви са разумни, а всички лоши прояви на човека са извън природните закони.
към беседата >>
Тя не иде към вас, но вие бягате.
Сега от вас се изискват добри навици. Без тях никакъв морал не може да се подкрепя. Човек трябва да бъде смел, да владее страха, да не трепва, да бъде безстрашен човек. Представете си, че пътувате в гората и между камъните някъде виждате една малка змия и хуквате да бягате.
Тя не иде към вас, но вие бягате.
Щом бягате вие, и тя почва да бяга към вас. Не, човек не трябва да се стряска от нищо. Ще се спрете, ще вземете една разумна позиция и ще повикате вашето разумно сърце. То казва, че в света има разумност и всички добри прояви са разумни, а всички лоши прояви на човека са извън природните закони. Всички разумни прояви са съобразно природните закони.
към беседата >>
Щом бягате вие, и тя почва да бяга към вас.
Сега от вас се изискват добри навици. Без тях никакъв морал не може да се подкрепя. Човек трябва да бъде смел, да владее страха, да не трепва, да бъде безстрашен човек. Представете си, че пътувате в гората и между камъните някъде виждате една малка змия и хуквате да бягате. Тя не иде към вас, но вие бягате.
Щом бягате вие, и тя почва да бяга към вас.
Не, човек не трябва да се стряска от нищо. Ще се спрете, ще вземете една разумна позиция и ще повикате вашето разумно сърце. То казва, че в света има разумност и всички добри прояви са разумни, а всички лоши прояви на човека са извън природните закони. Всички разумни прояви са съобразно природните закони. За тях има една руска поговорка, която казва: „И в безпорядке есть порядок“.
към беседата >>
Не, човек не трябва да се стряска от нищо.
Без тях никакъв морал не може да се подкрепя. Човек трябва да бъде смел, да владее страха, да не трепва, да бъде безстрашен човек. Представете си, че пътувате в гората и между камъните някъде виждате една малка змия и хуквате да бягате. Тя не иде към вас, но вие бягате. Щом бягате вие, и тя почва да бяга към вас.
Не, човек не трябва да се стряска от нищо.
Ще се спрете, ще вземете една разумна позиция и ще повикате вашето разумно сърце. То казва, че в света има разумност и всички добри прояви са разумни, а всички лоши прояви на човека са извън природните закони. Всички разумни прояви са съобразно природните закони. За тях има една руска поговорка, която казва: „И в безпорядке есть порядок“. Но тази поговорка не е още за вас.
към беседата >>
Ще се спрете, ще вземете една разумна позиция и ще повикате вашето разумно сърце.
Човек трябва да бъде смел, да владее страха, да не трепва, да бъде безстрашен човек. Представете си, че пътувате в гората и между камъните някъде виждате една малка змия и хуквате да бягате. Тя не иде към вас, но вие бягате. Щом бягате вие, и тя почва да бяга към вас. Не, човек не трябва да се стряска от нищо.
Ще се спрете, ще вземете една разумна позиция и ще повикате вашето разумно сърце.
То казва, че в света има разумност и всички добри прояви са разумни, а всички лоши прояви на човека са извън природните закони. Всички разумни прояви са съобразно природните закони. За тях има една руска поговорка, която казва: „И в безпорядке есть порядок“. Но тази поговорка не е още за вас. Ако поставите вашия живот въз основа на тази поговорка, и в безпорядъка да виждате порядък, това е една велика философия.
към беседата >>
То казва, че в света има разумност и всички добри прояви са разумни, а всички лоши прояви на човека са извън природните закони.
Представете си, че пътувате в гората и между камъните някъде виждате една малка змия и хуквате да бягате. Тя не иде към вас, но вие бягате. Щом бягате вие, и тя почва да бяга към вас. Не, човек не трябва да се стряска от нищо. Ще се спрете, ще вземете една разумна позиция и ще повикате вашето разумно сърце.
То казва, че в света има разумност и всички добри прояви са разумни, а всички лоши прояви на човека са извън природните закони.
Всички разумни прояви са съобразно природните закони. За тях има една руска поговорка, която казва: „И в безпорядке есть порядок“. Но тази поговорка не е още за вас. Ако поставите вашия живот въз основа на тази поговорка, и в безпорядъка да виждате порядък, това е една велика философия. Най-първо вие ще изучавате философията за порядъка в природата, а след като свършите този курс, тогава ще изучавате философията, че и в безпорядъка има порядък.
към беседата >>
Всички разумни прояви са съобразно природните закони.
Тя не иде към вас, но вие бягате. Щом бягате вие, и тя почва да бяга към вас. Не, човек не трябва да се стряска от нищо. Ще се спрете, ще вземете една разумна позиция и ще повикате вашето разумно сърце. То казва, че в света има разумност и всички добри прояви са разумни, а всички лоши прояви на човека са извън природните закони.
Всички разумни прояви са съобразно природните закони.
За тях има една руска поговорка, която казва: „И в безпорядке есть порядок“. Но тази поговорка не е още за вас. Ако поставите вашия живот въз основа на тази поговорка, и в безпорядъка да виждате порядък, това е една велика философия. Най-първо вие ще изучавате философията за порядъка в природата, а след като свършите този курс, тогава ще изучавате философията, че и в безпорядъка има порядък. Тази втора философия е за великите, за гениалните хора.
към беседата >>
За тях има една руска поговорка, която казва: „И в безпорядке есть порядок“.
Щом бягате вие, и тя почва да бяга към вас. Не, човек не трябва да се стряска от нищо. Ще се спрете, ще вземете една разумна позиция и ще повикате вашето разумно сърце. То казва, че в света има разумност и всички добри прояви са разумни, а всички лоши прояви на човека са извън природните закони. Всички разумни прояви са съобразно природните закони.
За тях има една руска поговорка, която казва: „И в безпорядке есть порядок“.
Но тази поговорка не е още за вас. Ако поставите вашия живот въз основа на тази поговорка, и в безпорядъка да виждате порядък, това е една велика философия. Най-първо вие ще изучавате философията за порядъка в природата, а след като свършите този курс, тогава ще изучавате философията, че и в безпорядъка има порядък. Тази втора философия е за великите, за гениалните хора. В тази фаза на живота, в която се намирате, ще изучавате разумните прояви на човешкото сърце в неговия ежедневен живот.
към беседата >>
Но тази поговорка не е още за вас.
Не, човек не трябва да се стряска от нищо. Ще се спрете, ще вземете една разумна позиция и ще повикате вашето разумно сърце. То казва, че в света има разумност и всички добри прояви са разумни, а всички лоши прояви на човека са извън природните закони. Всички разумни прояви са съобразно природните закони. За тях има една руска поговорка, която казва: „И в безпорядке есть порядок“.
Но тази поговорка не е още за вас.
Ако поставите вашия живот въз основа на тази поговорка, и в безпорядъка да виждате порядък, това е една велика философия. Най-първо вие ще изучавате философията за порядъка в природата, а след като свършите този курс, тогава ще изучавате философията, че и в безпорядъка има порядък. Тази втора философия е за великите, за гениалните хора. В тази фаза на живота, в която се намирате, ще изучавате разумните прояви на човешкото сърце в неговия ежедневен живот. Слуга сте някъде, или студент, или заемате друга някоя длъжност – във всеки даден случай постъпвайте според разумното си сърце.
към беседата >>
Ако поставите вашия живот въз основа на тази поговорка, и в безпорядъка да виждате порядък, това е една велика философия.
Ще се спрете, ще вземете една разумна позиция и ще повикате вашето разумно сърце. То казва, че в света има разумност и всички добри прояви са разумни, а всички лоши прояви на човека са извън природните закони. Всички разумни прояви са съобразно природните закони. За тях има една руска поговорка, която казва: „И в безпорядке есть порядок“. Но тази поговорка не е още за вас.
Ако поставите вашия живот въз основа на тази поговорка, и в безпорядъка да виждате порядък, това е една велика философия.
Най-първо вие ще изучавате философията за порядъка в природата, а след като свършите този курс, тогава ще изучавате философията, че и в безпорядъка има порядък. Тази втора философия е за великите, за гениалните хора. В тази фаза на живота, в която се намирате, ще изучавате разумните прояви на човешкото сърце в неговия ежедневен живот. Слуга сте някъде, или студент, или заемате друга някоя длъжност – във всеки даден случай постъпвайте според разумното си сърце. Като видите, че някой се дави, сърцето ви трябва да трепне, не да го съжалявате, но да потърсите начин как да му помогнете, как да извадите този човек из водата.
към беседата >>
Най-първо вие ще изучавате философията за порядъка в природата, а след като свършите този курс, тогава ще изучавате философията, че и в безпорядъка има порядък.
То казва, че в света има разумност и всички добри прояви са разумни, а всички лоши прояви на човека са извън природните закони. Всички разумни прояви са съобразно природните закони. За тях има една руска поговорка, която казва: „И в безпорядке есть порядок“. Но тази поговорка не е още за вас. Ако поставите вашия живот въз основа на тази поговорка, и в безпорядъка да виждате порядък, това е една велика философия.
Най-първо вие ще изучавате философията за порядъка в природата, а след като свършите този курс, тогава ще изучавате философията, че и в безпорядъка има порядък.
Тази втора философия е за великите, за гениалните хора. В тази фаза на живота, в която се намирате, ще изучавате разумните прояви на човешкото сърце в неговия ежедневен живот. Слуга сте някъде, или студент, или заемате друга някоя длъжност – във всеки даден случай постъпвайте според разумното си сърце. Като видите, че някой се дави, сърцето ви трябва да трепне, не да го съжалявате, но да потърсите начин как да му помогнете, как да извадите този човек из водата. Но така трябва да помагате, че да не се удавите и вие.
към беседата >>
Тази втора философия е за великите, за гениалните хора.
Всички разумни прояви са съобразно природните закони. За тях има една руска поговорка, която казва: „И в безпорядке есть порядок“. Но тази поговорка не е още за вас. Ако поставите вашия живот въз основа на тази поговорка, и в безпорядъка да виждате порядък, това е една велика философия. Най-първо вие ще изучавате философията за порядъка в природата, а след като свършите този курс, тогава ще изучавате философията, че и в безпорядъка има порядък.
Тази втора философия е за великите, за гениалните хора.
В тази фаза на живота, в която се намирате, ще изучавате разумните прояви на човешкото сърце в неговия ежедневен живот. Слуга сте някъде, или студент, или заемате друга някоя длъжност – във всеки даден случай постъпвайте според разумното си сърце. Като видите, че някой се дави, сърцето ви трябва да трепне, не да го съжалявате, но да потърсите начин как да му помогнете, как да извадите този човек из водата. Но така трябва да помагате, че да не се удавите и вие.
към беседата >>
В тази фаза на живота, в която се намирате, ще изучавате разумните прояви на човешкото сърце в неговия ежедневен живот.
За тях има една руска поговорка, която казва: „И в безпорядке есть порядок“. Но тази поговорка не е още за вас. Ако поставите вашия живот въз основа на тази поговорка, и в безпорядъка да виждате порядък, това е една велика философия. Най-първо вие ще изучавате философията за порядъка в природата, а след като свършите този курс, тогава ще изучавате философията, че и в безпорядъка има порядък. Тази втора философия е за великите, за гениалните хора.
В тази фаза на живота, в която се намирате, ще изучавате разумните прояви на човешкото сърце в неговия ежедневен живот.
Слуга сте някъде, или студент, или заемате друга някоя длъжност – във всеки даден случай постъпвайте според разумното си сърце. Като видите, че някой се дави, сърцето ви трябва да трепне, не да го съжалявате, но да потърсите начин как да му помогнете, как да извадите този човек из водата. Но така трябва да помагате, че да не се удавите и вие.
към беседата >>
Слуга сте някъде, или студент, или заемате друга някоя длъжност – във всеки даден случай постъпвайте според разумното си сърце.
Но тази поговорка не е още за вас. Ако поставите вашия живот въз основа на тази поговорка, и в безпорядъка да виждате порядък, това е една велика философия. Най-първо вие ще изучавате философията за порядъка в природата, а след като свършите този курс, тогава ще изучавате философията, че и в безпорядъка има порядък. Тази втора философия е за великите, за гениалните хора. В тази фаза на живота, в която се намирате, ще изучавате разумните прояви на човешкото сърце в неговия ежедневен живот.
Слуга сте някъде, или студент, или заемате друга някоя длъжност – във всеки даден случай постъпвайте според разумното си сърце.
Като видите, че някой се дави, сърцето ви трябва да трепне, не да го съжалявате, но да потърсите начин как да му помогнете, как да извадите този човек из водата. Но така трябва да помагате, че да не се удавите и вие.
към беседата >>
Като видите, че някой се дави, сърцето ви трябва да трепне, не да го съжалявате, но да потърсите начин как да му помогнете, как да извадите този човек из водата.
Ако поставите вашия живот въз основа на тази поговорка, и в безпорядъка да виждате порядък, това е една велика философия. Най-първо вие ще изучавате философията за порядъка в природата, а след като свършите този курс, тогава ще изучавате философията, че и в безпорядъка има порядък. Тази втора философия е за великите, за гениалните хора. В тази фаза на живота, в която се намирате, ще изучавате разумните прояви на човешкото сърце в неговия ежедневен живот. Слуга сте някъде, или студент, или заемате друга някоя длъжност – във всеки даден случай постъпвайте според разумното си сърце.
Като видите, че някой се дави, сърцето ви трябва да трепне, не да го съжалявате, но да потърсите начин как да му помогнете, как да извадите този човек из водата.
Но така трябва да помагате, че да не се удавите и вие.
към беседата >>
Но така трябва да помагате, че да не се удавите и вие.
Най-първо вие ще изучавате философията за порядъка в природата, а след като свършите този курс, тогава ще изучавате философията, че и в безпорядъка има порядък. Тази втора философия е за великите, за гениалните хора. В тази фаза на живота, в която се намирате, ще изучавате разумните прояви на човешкото сърце в неговия ежедневен живот. Слуга сте някъде, или студент, или заемате друга някоя длъжност – във всеки даден случай постъпвайте според разумното си сърце. Като видите, че някой се дави, сърцето ви трябва да трепне, не да го съжалявате, но да потърсите начин как да му помогнете, как да извадите този човек из водата.
Но така трябва да помагате, че да не се удавите и вие.
към беседата >>
Човек, който се подчинява на разумните прояви на сърцето, никога не прави погрешки.
Човек, който се подчинява на разумните прояви на сърцето, никога не прави погрешки.
Това е закон. Всяка разумна проява е един Божествен момент в човека. В това правило може да има изключения на 100 милиона едно. Досега аз още не съм намерил изключение, възможно е да има, допускам и това, но аз зная едно: че в проявите на Божественото, на разумното сърце няма изключения. Ако искаш да помогнеш на човек, който се дави, ти ще го избавиш.
към беседата >>
Това е закон.
Човек, който се подчинява на разумните прояви на сърцето, никога не прави погрешки.
Това е закон.
Всяка разумна проява е един Божествен момент в човека. В това правило може да има изключения на 100 милиона едно. Досега аз още не съм намерил изключение, възможно е да има, допускам и това, но аз зная едно: че в проявите на Божественото, на разумното сърце няма изключения. Ако искаш да помогнеш на човек, който се дави, ти ще го избавиш.
към беседата >>
Всяка разумна проява е един Божествен момент в човека.
Човек, който се подчинява на разумните прояви на сърцето, никога не прави погрешки. Това е закон.
Всяка разумна проява е един Божествен момент в човека.
В това правило може да има изключения на 100 милиона едно. Досега аз още не съм намерил изключение, възможно е да има, допускам и това, но аз зная едно: че в проявите на Божественото, на разумното сърце няма изключения. Ако искаш да помогнеш на човек, който се дави, ти ще го избавиш.
към беседата >>
В това правило може да има изключения на 100 милиона едно.
Човек, който се подчинява на разумните прояви на сърцето, никога не прави погрешки. Това е закон. Всяка разумна проява е един Божествен момент в човека.
В това правило може да има изключения на 100 милиона едно.
Досега аз още не съм намерил изключение, възможно е да има, допускам и това, но аз зная едно: че в проявите на Божественото, на разумното сърце няма изключения. Ако искаш да помогнеш на човек, който се дави, ти ще го избавиш.
към беседата >>
Досега аз още не съм намерил изключение, възможно е да има, допускам и това, но аз зная едно: че в проявите на Божественото, на разумното сърце няма изключения.
Човек, който се подчинява на разумните прояви на сърцето, никога не прави погрешки. Това е закон. Всяка разумна проява е един Божествен момент в човека. В това правило може да има изключения на 100 милиона едно.
Досега аз още не съм намерил изключение, възможно е да има, допускам и това, но аз зная едно: че в проявите на Божественото, на разумното сърце няма изключения.
Ако искаш да помогнеш на човек, който се дави, ти ще го избавиш.
към беседата >>
Ако искаш да помогнеш на човек, който се дави, ти ще го избавиш.
Човек, който се подчинява на разумните прояви на сърцето, никога не прави погрешки. Това е закон. Всяка разумна проява е един Божествен момент в човека. В това правило може да има изключения на 100 милиона едно. Досега аз още не съм намерил изключение, възможно е да има, допускам и това, но аз зная едно: че в проявите на Божественото, на разумното сърце няма изключения.
Ако искаш да помогнеш на човек, който се дави, ти ще го избавиш.
към беседата >>
Ще ви приведа една случка от живота, да видите, че разумното работи в света по какъвто и да е начин.
Ще ви приведа една случка от живота, да видите, че разумното работи в света по какъвто и да е начин.
Ставам рано една сутрин и отивам на морския бряг до варненските лозя. Морето беше доста развълнувано и аз го наблюдавах. Гледам, един човек съблича дрехите си и се хвърля в морето. Аз мисля, че знае да плава. По едно време чувам, че той вика, иска помощ.
към беседата >>
Ставам рано една сутрин и отивам на морския бряг до варненските лозя.
Ще ви приведа една случка от живота, да видите, че разумното работи в света по какъвто и да е начин.
Ставам рано една сутрин и отивам на морския бряг до варненските лозя.
Морето беше доста развълнувано и аз го наблюдавах. Гледам, един човек съблича дрехите си и се хвърля в морето. Аз мисля, че знае да плава. По едно време чувам, че той вика, иска помощ. Аз се съсредоточих, свързах се с него, влязох в съзнанието му и казах: в твоето разумно сърце ти знаеш да плаваш, и той придоби присъствие на духа, окуражи се, страхът изчезна от него и след малко той излезе над водата, започна да плава – излезе на брега.
към беседата >>
Морето беше доста развълнувано и аз го наблюдавах.
Ще ви приведа една случка от живота, да видите, че разумното работи в света по какъвто и да е начин. Ставам рано една сутрин и отивам на морския бряг до варненските лозя.
Морето беше доста развълнувано и аз го наблюдавах.
Гледам, един човек съблича дрехите си и се хвърля в морето. Аз мисля, че знае да плава. По едно време чувам, че той вика, иска помощ. Аз се съсредоточих, свързах се с него, влязох в съзнанието му и казах: в твоето разумно сърце ти знаеш да плаваш, и той придоби присъствие на духа, окуражи се, страхът изчезна от него и след малко той излезе над водата, започна да плава – излезе на брега. Казах му тогава: „Иди си със здраве и още един път не влизай в морето, когато е бурно.“ Ако аз се бях затичал да търся въже той щеше да се удави.
към беседата >>
Гледам, един човек съблича дрехите си и се хвърля в морето.
Ще ви приведа една случка от живота, да видите, че разумното работи в света по какъвто и да е начин. Ставам рано една сутрин и отивам на морския бряг до варненските лозя. Морето беше доста развълнувано и аз го наблюдавах.
Гледам, един човек съблича дрехите си и се хвърля в морето.
Аз мисля, че знае да плава. По едно време чувам, че той вика, иска помощ. Аз се съсредоточих, свързах се с него, влязох в съзнанието му и казах: в твоето разумно сърце ти знаеш да плаваш, и той придоби присъствие на духа, окуражи се, страхът изчезна от него и след малко той излезе над водата, започна да плава – излезе на брега. Казах му тогава: „Иди си със здраве и още един път не влизай в морето, когато е бурно.“ Ако аз се бях затичал да търся въже той щеше да се удави. Мъчнотията е там как да се свържете с този закон.
към беседата >>
Аз мисля, че знае да плава.
Ще ви приведа една случка от живота, да видите, че разумното работи в света по какъвто и да е начин. Ставам рано една сутрин и отивам на морския бряг до варненските лозя. Морето беше доста развълнувано и аз го наблюдавах. Гледам, един човек съблича дрехите си и се хвърля в морето.
Аз мисля, че знае да плава.
По едно време чувам, че той вика, иска помощ. Аз се съсредоточих, свързах се с него, влязох в съзнанието му и казах: в твоето разумно сърце ти знаеш да плаваш, и той придоби присъствие на духа, окуражи се, страхът изчезна от него и след малко той излезе над водата, започна да плава – излезе на брега. Казах му тогава: „Иди си със здраве и още един път не влизай в морето, когато е бурно.“ Ако аз се бях затичал да търся въже той щеше да се удави. Мъчнотията е там как да се свържете с този закон. Ако помагате някому с безпокойствие и съмнение, вие сами ще се забатачите.
към беседата >>
По едно време чувам, че той вика, иска помощ.
Ще ви приведа една случка от живота, да видите, че разумното работи в света по какъвто и да е начин. Ставам рано една сутрин и отивам на морския бряг до варненските лозя. Морето беше доста развълнувано и аз го наблюдавах. Гледам, един човек съблича дрехите си и се хвърля в морето. Аз мисля, че знае да плава.
По едно време чувам, че той вика, иска помощ.
Аз се съсредоточих, свързах се с него, влязох в съзнанието му и казах: в твоето разумно сърце ти знаеш да плаваш, и той придоби присъствие на духа, окуражи се, страхът изчезна от него и след малко той излезе над водата, започна да плава – излезе на брега. Казах му тогава: „Иди си със здраве и още един път не влизай в морето, когато е бурно.“ Ако аз се бях затичал да търся въже той щеше да се удави. Мъчнотията е там как да се свържете с този закон. Ако помагате някому с безпокойствие и съмнение, вие сами ще се забатачите. Когато искате, всякога можете да помагате.
към беседата >>
Аз се съсредоточих, свързах се с него, влязох в съзнанието му и казах: в твоето разумно сърце ти знаеш да плаваш, и той придоби присъствие на духа, окуражи се, страхът изчезна от него и след малко той излезе над водата, започна да плава – излезе на брега.
Ставам рано една сутрин и отивам на морския бряг до варненските лозя. Морето беше доста развълнувано и аз го наблюдавах. Гледам, един човек съблича дрехите си и се хвърля в морето. Аз мисля, че знае да плава. По едно време чувам, че той вика, иска помощ.
Аз се съсредоточих, свързах се с него, влязох в съзнанието му и казах: в твоето разумно сърце ти знаеш да плаваш, и той придоби присъствие на духа, окуражи се, страхът изчезна от него и след малко той излезе над водата, започна да плава – излезе на брега.
Казах му тогава: „Иди си със здраве и още един път не влизай в морето, когато е бурно.“ Ако аз се бях затичал да търся въже той щеше да се удави. Мъчнотията е там как да се свържете с този закон. Ако помагате някому с безпокойствие и съмнение, вие сами ще се забатачите. Когато искате, всякога можете да помагате. Да помагате, това е навик.
към беседата >>
Казах му тогава: „Иди си със здраве и още един път не влизай в морето, когато е бурно.“ Ако аз се бях затичал да търся въже той щеше да се удави.
Морето беше доста развълнувано и аз го наблюдавах. Гледам, един човек съблича дрехите си и се хвърля в морето. Аз мисля, че знае да плава. По едно време чувам, че той вика, иска помощ. Аз се съсредоточих, свързах се с него, влязох в съзнанието му и казах: в твоето разумно сърце ти знаеш да плаваш, и той придоби присъствие на духа, окуражи се, страхът изчезна от него и след малко той излезе над водата, започна да плава – излезе на брега.
Казах му тогава: „Иди си със здраве и още един път не влизай в морето, когато е бурно.“ Ако аз се бях затичал да търся въже той щеше да се удави.
Мъчнотията е там как да се свържете с този закон. Ако помагате някому с безпокойствие и съмнение, вие сами ще се забатачите. Когато искате, всякога можете да помагате. Да помагате, това е навик. Помагате ли, ще спазите присъствието на духа си.
към беседата >>
Мъчнотията е там как да се свържете с този закон.
Гледам, един човек съблича дрехите си и се хвърля в морето. Аз мисля, че знае да плава. По едно време чувам, че той вика, иска помощ. Аз се съсредоточих, свързах се с него, влязох в съзнанието му и казах: в твоето разумно сърце ти знаеш да плаваш, и той придоби присъствие на духа, окуражи се, страхът изчезна от него и след малко той излезе над водата, започна да плава – излезе на брега. Казах му тогава: „Иди си със здраве и още един път не влизай в морето, когато е бурно.“ Ако аз се бях затичал да търся въже той щеше да се удави.
Мъчнотията е там как да се свържете с този закон.
Ако помагате някому с безпокойствие и съмнение, вие сами ще се забатачите. Когато искате, всякога можете да помагате. Да помагате, това е навик. Помагате ли, ще спазите присъствието на духа си. Не само аз мога да помагам, и вие можете да помагате.
към беседата >>
Ако помагате някому с безпокойствие и съмнение, вие сами ще се забатачите.
Аз мисля, че знае да плава. По едно време чувам, че той вика, иска помощ. Аз се съсредоточих, свързах се с него, влязох в съзнанието му и казах: в твоето разумно сърце ти знаеш да плаваш, и той придоби присъствие на духа, окуражи се, страхът изчезна от него и след малко той излезе над водата, започна да плава – излезе на брега. Казах му тогава: „Иди си със здраве и още един път не влизай в морето, когато е бурно.“ Ако аз се бях затичал да търся въже той щеше да се удави. Мъчнотията е там как да се свържете с този закон.
Ако помагате някому с безпокойствие и съмнение, вие сами ще се забатачите.
Когато искате, всякога можете да помагате. Да помагате, това е навик. Помагате ли, ще спазите присъствието на духа си. Не само аз мога да помагам, и вие можете да помагате. Когато помагам, аз не работя със своя ум, не философствам.
към беседата >>
Когато искате, всякога можете да помагате.
По едно време чувам, че той вика, иска помощ. Аз се съсредоточих, свързах се с него, влязох в съзнанието му и казах: в твоето разумно сърце ти знаеш да плаваш, и той придоби присъствие на духа, окуражи се, страхът изчезна от него и след малко той излезе над водата, започна да плава – излезе на брега. Казах му тогава: „Иди си със здраве и още един път не влизай в морето, когато е бурно.“ Ако аз се бях затичал да търся въже той щеше да се удави. Мъчнотията е там как да се свържете с този закон. Ако помагате някому с безпокойствие и съмнение, вие сами ще се забатачите.
Когато искате, всякога можете да помагате.
Да помагате, това е навик. Помагате ли, ще спазите присъствието на духа си. Не само аз мога да помагам, и вие можете да помагате. Когато помагам, аз не работя със своя ум, не философствам. Силата на човека седи в друго нещо: в даден случай човек трябва да излезе вън от себе си – нищо повече!
към беседата >>
Да помагате, това е навик.
Аз се съсредоточих, свързах се с него, влязох в съзнанието му и казах: в твоето разумно сърце ти знаеш да плаваш, и той придоби присъствие на духа, окуражи се, страхът изчезна от него и след малко той излезе над водата, започна да плава – излезе на брега. Казах му тогава: „Иди си със здраве и още един път не влизай в морето, когато е бурно.“ Ако аз се бях затичал да търся въже той щеше да се удави. Мъчнотията е там как да се свържете с този закон. Ако помагате някому с безпокойствие и съмнение, вие сами ще се забатачите. Когато искате, всякога можете да помагате.
Да помагате, това е навик.
Помагате ли, ще спазите присъствието на духа си. Не само аз мога да помагам, и вие можете да помагате. Когато помагам, аз не работя със своя ум, не философствам. Силата на човека седи в друго нещо: в даден случай човек трябва да излезе вън от себе си – нищо повече! Разумното сърце има сили да направи нещата по-леки, да разшири техния обем.
към беседата >>
Помагате ли, ще спазите присъствието на духа си.
Казах му тогава: „Иди си със здраве и още един път не влизай в морето, когато е бурно.“ Ако аз се бях затичал да търся въже той щеше да се удави. Мъчнотията е там как да се свържете с този закон. Ако помагате някому с безпокойствие и съмнение, вие сами ще се забатачите. Когато искате, всякога можете да помагате. Да помагате, това е навик.
Помагате ли, ще спазите присъствието на духа си.
Не само аз мога да помагам, и вие можете да помагате. Когато помагам, аз не работя със своя ум, не философствам. Силата на човека седи в друго нещо: в даден случай човек трябва да излезе вън от себе си – нищо повече! Разумното сърце има сили да направи нещата по-леки, да разшири техния обем.
към беседата >>
Не само аз мога да помагам, и вие можете да помагате.
Мъчнотията е там как да се свържете с този закон. Ако помагате някому с безпокойствие и съмнение, вие сами ще се забатачите. Когато искате, всякога можете да помагате. Да помагате, това е навик. Помагате ли, ще спазите присъствието на духа си.
Не само аз мога да помагам, и вие можете да помагате.
Когато помагам, аз не работя със своя ум, не философствам. Силата на човека седи в друго нещо: в даден случай човек трябва да излезе вън от себе си – нищо повече! Разумното сърце има сили да направи нещата по-леки, да разшири техния обем.
към беседата >>
Когато помагам, аз не работя със своя ум, не философствам.
Ако помагате някому с безпокойствие и съмнение, вие сами ще се забатачите. Когато искате, всякога можете да помагате. Да помагате, това е навик. Помагате ли, ще спазите присъствието на духа си. Не само аз мога да помагам, и вие можете да помагате.
Когато помагам, аз не работя със своя ум, не философствам.
Силата на човека седи в друго нещо: в даден случай човек трябва да излезе вън от себе си – нищо повече! Разумното сърце има сили да направи нещата по-леки, да разшири техния обем.
към беседата >>
Силата на човека седи в друго нещо: в даден случай човек трябва да излезе вън от себе си – нищо повече!
Когато искате, всякога можете да помагате. Да помагате, това е навик. Помагате ли, ще спазите присъствието на духа си. Не само аз мога да помагам, и вие можете да помагате. Когато помагам, аз не работя със своя ум, не философствам.
Силата на човека седи в друго нещо: в даден случай човек трябва да излезе вън от себе си – нищо повече!
Разумното сърце има сили да направи нещата по-леки, да разшири техния обем.
към беседата >>
Разумното сърце има сили да направи нещата по-леки, да разшири техния обем.
Да помагате, това е навик. Помагате ли, ще спазите присъствието на духа си. Не само аз мога да помагам, и вие можете да помагате. Когато помагам, аз не работя със своя ум, не философствам. Силата на човека седи в друго нещо: в даден случай човек трябва да излезе вън от себе си – нищо повече!
Разумното сърце има сили да направи нещата по-леки, да разшири техния обем.
към беседата >>
И тъй, вие трябва да работите за създаване на добри навици у вас.
И тъй, вие трябва да работите за създаване на добри навици у вас.
Не казвам, че трябва да учите някой нов морал, но приложете този, който имате. Този морал е заложен у вас. Сега вие се спъвате, защото искате да вложите в себе си нови навици. Вие имате много добри навици, само трябва да ги извикате да се проявят. Запример, всички имате навик да проявявате силна воля.
към беседата >>
Не казвам, че трябва да учите някой нов морал, но приложете този, който имате.
И тъй, вие трябва да работите за създаване на добри навици у вас.
Не казвам, че трябва да учите някой нов морал, но приложете този, който имате.
Този морал е заложен у вас. Сега вие се спъвате, защото искате да вложите в себе си нови навици. Вие имате много добри навици, само трябва да ги извикате да се проявят. Запример, всички имате навик да проявявате силна воля. Как мислите, в какво седи силната воля?
към беседата >>
Този морал е заложен у вас.
И тъй, вие трябва да работите за създаване на добри навици у вас. Не казвам, че трябва да учите някой нов морал, но приложете този, който имате.
Този морал е заложен у вас.
Сега вие се спъвате, защото искате да вложите в себе си нови навици. Вие имате много добри навици, само трябва да ги извикате да се проявят. Запример, всички имате навик да проявявате силна воля. Как мислите, в какво седи силната воля? Като кажем „човек със силна воля“, светът разбира неотстъпчив човек, който, каквото пожелае, направя го.
към беседата >>
Сега вие се спъвате, защото искате да вложите в себе си нови навици.
И тъй, вие трябва да работите за създаване на добри навици у вас. Не казвам, че трябва да учите някой нов морал, но приложете този, който имате. Този морал е заложен у вас.
Сега вие се спъвате, защото искате да вложите в себе си нови навици.
Вие имате много добри навици, само трябва да ги извикате да се проявят. Запример, всички имате навик да проявявате силна воля. Как мислите, в какво седи силната воля? Като кажем „човек със силна воля“, светът разбира неотстъпчив човек, който, каквото пожелае, направя го. Да, така е, който има физически сили, може да направи всичко физически; който има силен ум; може да направи каквото иска в умствения свят, но всичко това още не е силна воля.
към беседата >>
Вие имате много добри навици, само трябва да ги извикате да се проявят.
И тъй, вие трябва да работите за създаване на добри навици у вас. Не казвам, че трябва да учите някой нов морал, но приложете този, който имате. Този морал е заложен у вас. Сега вие се спъвате, защото искате да вложите в себе си нови навици.
Вие имате много добри навици, само трябва да ги извикате да се проявят.
Запример, всички имате навик да проявявате силна воля. Как мислите, в какво седи силната воля? Като кажем „човек със силна воля“, светът разбира неотстъпчив човек, който, каквото пожелае, направя го. Да, така е, който има физически сили, може да направи всичко физически; който има силен ум; може да направи каквото иска в умствения свят, но всичко това още не е силна воля. Под силна воля, според Божествения закон, се разбира човек да може да забрави всички придобити резултати от добри деяния не само за кратко време, но завинаги и да станат плът от неговата плът и кръв от неговата кръв.
към беседата >>
Запример, всички имате навик да проявявате силна воля.
И тъй, вие трябва да работите за създаване на добри навици у вас. Не казвам, че трябва да учите някой нов морал, но приложете този, който имате. Този морал е заложен у вас. Сега вие се спъвате, защото искате да вложите в себе си нови навици. Вие имате много добри навици, само трябва да ги извикате да се проявят.
Запример, всички имате навик да проявявате силна воля.
Как мислите, в какво седи силната воля? Като кажем „човек със силна воля“, светът разбира неотстъпчив човек, който, каквото пожелае, направя го. Да, така е, който има физически сили, може да направи всичко физически; който има силен ум; може да направи каквото иска в умствения свят, но всичко това още не е силна воля. Под силна воля, според Божествения закон, се разбира човек да може да забрави всички придобити резултати от добри деяния не само за кратко време, но завинаги и да станат плът от неговата плът и кръв от неговата кръв. Всяка разумна постъпка у човека влиза като една малка тухла в неговото здание.
към беседата >>
Как мислите, в какво седи силната воля?
Не казвам, че трябва да учите някой нов морал, но приложете този, който имате. Този морал е заложен у вас. Сега вие се спъвате, защото искате да вложите в себе си нови навици. Вие имате много добри навици, само трябва да ги извикате да се проявят. Запример, всички имате навик да проявявате силна воля.
Как мислите, в какво седи силната воля?
Като кажем „човек със силна воля“, светът разбира неотстъпчив човек, който, каквото пожелае, направя го. Да, така е, който има физически сили, може да направи всичко физически; който има силен ум; може да направи каквото иска в умствения свят, но всичко това още не е силна воля. Под силна воля, според Божествения закон, се разбира човек да може да забрави всички придобити резултати от добри деяния не само за кратко време, но завинаги и да станат плът от неговата плът и кръв от неговата кръв. Всяка разумна постъпка у човека влиза като една малка тухла в неговото здание. Значи и всяка разумна постъпка влиза като градиво в общия човешки живот.
към беседата >>
Като кажем „човек със силна воля“, светът разбира неотстъпчив човек, който, каквото пожелае, направя го.
Този морал е заложен у вас. Сега вие се спъвате, защото искате да вложите в себе си нови навици. Вие имате много добри навици, само трябва да ги извикате да се проявят. Запример, всички имате навик да проявявате силна воля. Как мислите, в какво седи силната воля?
Като кажем „човек със силна воля“, светът разбира неотстъпчив човек, който, каквото пожелае, направя го.
Да, така е, който има физически сили, може да направи всичко физически; който има силен ум; може да направи каквото иска в умствения свят, но всичко това още не е силна воля. Под силна воля, според Божествения закон, се разбира човек да може да забрави всички придобити резултати от добри деяния не само за кратко време, но завинаги и да станат плът от неговата плът и кръв от неговата кръв. Всяка разумна постъпка у човека влиза като една малка тухла в неговото здание. Значи и всяка разумна постъпка влиза като градиво в общия човешки живот.
към беседата >>
Да, така е, който има физически сили, може да направи всичко физически; който има силен ум; може да направи каквото иска в умствения свят, но всичко това още не е силна воля.
Сега вие се спъвате, защото искате да вложите в себе си нови навици. Вие имате много добри навици, само трябва да ги извикате да се проявят. Запример, всички имате навик да проявявате силна воля. Как мислите, в какво седи силната воля? Като кажем „човек със силна воля“, светът разбира неотстъпчив човек, който, каквото пожелае, направя го.
Да, така е, който има физически сили, може да направи всичко физически; който има силен ум; може да направи каквото иска в умствения свят, но всичко това още не е силна воля.
Под силна воля, според Божествения закон, се разбира човек да може да забрави всички придобити резултати от добри деяния не само за кратко време, но завинаги и да станат плът от неговата плът и кръв от неговата кръв. Всяка разумна постъпка у човека влиза като една малка тухла в неговото здание. Значи и всяка разумна постъпка влиза като градиво в общия човешки живот.
към беседата >>
Под силна воля, според Божествения закон, се разбира човек да може да забрави всички придобити резултати от добри деяния не само за кратко време, но завинаги и да станат плът от неговата плът и кръв от неговата кръв.
Вие имате много добри навици, само трябва да ги извикате да се проявят. Запример, всички имате навик да проявявате силна воля. Как мислите, в какво седи силната воля? Като кажем „човек със силна воля“, светът разбира неотстъпчив човек, който, каквото пожелае, направя го. Да, така е, който има физически сили, може да направи всичко физически; който има силен ум; може да направи каквото иска в умствения свят, но всичко това още не е силна воля.
Под силна воля, според Божествения закон, се разбира човек да може да забрави всички придобити резултати от добри деяния не само за кратко време, но завинаги и да станат плът от неговата плът и кръв от неговата кръв.
Всяка разумна постъпка у човека влиза като една малка тухла в неговото здание. Значи и всяка разумна постъпка влиза като градиво в общия човешки живот.
към беседата >>
Всяка разумна постъпка у човека влиза като една малка тухла в неговото здание.
Запример, всички имате навик да проявявате силна воля. Как мислите, в какво седи силната воля? Като кажем „човек със силна воля“, светът разбира неотстъпчив човек, който, каквото пожелае, направя го. Да, така е, който има физически сили, може да направи всичко физически; който има силен ум; може да направи каквото иска в умствения свят, но всичко това още не е силна воля. Под силна воля, според Божествения закон, се разбира човек да може да забрави всички придобити резултати от добри деяния не само за кратко време, но завинаги и да станат плът от неговата плът и кръв от неговата кръв.
Всяка разумна постъпка у човека влиза като една малка тухла в неговото здание.
Значи и всяка разумна постъпка влиза като градиво в общия човешки живот.
към беседата >>
Значи и всяка разумна постъпка влиза като градиво в общия човешки живот.
Как мислите, в какво седи силната воля? Като кажем „човек със силна воля“, светът разбира неотстъпчив човек, който, каквото пожелае, направя го. Да, така е, който има физически сили, може да направи всичко физически; който има силен ум; може да направи каквото иска в умствения свят, но всичко това още не е силна воля. Под силна воля, според Божествения закон, се разбира човек да може да забрави всички придобити резултати от добри деяния не само за кратко време, но завинаги и да станат плът от неговата плът и кръв от неговата кръв. Всяка разумна постъпка у човека влиза като една малка тухла в неговото здание.
Значи и всяка разумна постъпка влиза като градиво в общия човешки живот.
към беседата >>
Мнозина от вас сте неразположени духом, нервни само поради това, че не предизвиквате у вас проявите на разумното сърце.
Мнозина от вас сте неразположени духом, нервни само поради това, че не предизвиквате у вас проявите на разумното сърце.
Когато заговори то, вие си казвате: ти не слушай сърцето си, а слушай ума си! Не, най-първо човек трябва да слуша разумното си сърце, а след това своя ум. Запример, искате да знаете дали идещия понеделник времето ще бъде хубаво или не. Почвате да разсъждавате с ума си и след като разсъждавате дълго време, определяте какво ще бъде времето. Записвате си това и като дойде понеделник, проверявате.
към беседата >>
Когато заговори то, вие си казвате: ти не слушай сърцето си, а слушай ума си!
Мнозина от вас сте неразположени духом, нервни само поради това, че не предизвиквате у вас проявите на разумното сърце.
Когато заговори то, вие си казвате: ти не слушай сърцето си, а слушай ума си!
Не, най-първо човек трябва да слуша разумното си сърце, а след това своя ум. Запример, искате да знаете дали идещия понеделник времето ще бъде хубаво или не. Почвате да разсъждавате с ума си и след като разсъждавате дълго време, определяте какво ще бъде времето. Записвате си това и като дойде понеделник, проверявате. Дохожда понеделник и времето не излиза според както сте определили: вали дъжд.
към беседата >>
Не, най-първо човек трябва да слуша разумното си сърце, а след това своя ум.
Мнозина от вас сте неразположени духом, нервни само поради това, че не предизвиквате у вас проявите на разумното сърце. Когато заговори то, вие си казвате: ти не слушай сърцето си, а слушай ума си!
Не, най-първо човек трябва да слуша разумното си сърце, а след това своя ум.
Запример, искате да знаете дали идещия понеделник времето ще бъде хубаво или не. Почвате да разсъждавате с ума си и след като разсъждавате дълго време, определяте какво ще бъде времето. Записвате си това и като дойде понеделник, проверявате. Дохожда понеделник и времето не излиза според както сте определили: вали дъжд. Или вие казвате: в понеделник слънцето ще грее.
към беседата >>
Запример, искате да знаете дали идещия понеделник времето ще бъде хубаво или не.
Мнозина от вас сте неразположени духом, нервни само поради това, че не предизвиквате у вас проявите на разумното сърце. Когато заговори то, вие си казвате: ти не слушай сърцето си, а слушай ума си! Не, най-първо човек трябва да слуша разумното си сърце, а след това своя ум.
Запример, искате да знаете дали идещия понеделник времето ще бъде хубаво или не.
Почвате да разсъждавате с ума си и след като разсъждавате дълго време, определяте какво ще бъде времето. Записвате си това и като дойде понеделник, проверявате. Дохожда понеделник и времето не излиза според както сте определили: вали дъжд. Или вие казвате: в понеделник слънцето ще грее. Но няма слънце.
към беседата >>
Почвате да разсъждавате с ума си и след като разсъждавате дълго време, определяте какво ще бъде времето.
Мнозина от вас сте неразположени духом, нервни само поради това, че не предизвиквате у вас проявите на разумното сърце. Когато заговори то, вие си казвате: ти не слушай сърцето си, а слушай ума си! Не, най-първо човек трябва да слуша разумното си сърце, а след това своя ум. Запример, искате да знаете дали идещия понеделник времето ще бъде хубаво или не.
Почвате да разсъждавате с ума си и след като разсъждавате дълго време, определяте какво ще бъде времето.
Записвате си това и като дойде понеделник, проверявате. Дохожда понеделник и времето не излиза според както сте определили: вали дъжд. Или вие казвате: в понеделник слънцето ще грее. Но няма слънце. Тогава софистът ще дойде у вас и ще кажете: да, но еди-къде си грее слънце.
към беседата >>
Записвате си това и като дойде понеделник, проверявате.
Мнозина от вас сте неразположени духом, нервни само поради това, че не предизвиквате у вас проявите на разумното сърце. Когато заговори то, вие си казвате: ти не слушай сърцето си, а слушай ума си! Не, най-първо човек трябва да слуша разумното си сърце, а след това своя ум. Запример, искате да знаете дали идещия понеделник времето ще бъде хубаво или не. Почвате да разсъждавате с ума си и след като разсъждавате дълго време, определяте какво ще бъде времето.
Записвате си това и като дойде понеделник, проверявате.
Дохожда понеделник и времето не излиза според както сте определили: вали дъжд. Или вие казвате: в понеделник слънцето ще грее. Но няма слънце. Тогава софистът ще дойде у вас и ще кажете: да, но еди-къде си грее слънце. Разбира се, че слънцето грее някъде, но това не е философия.
към беседата >>
Дохожда понеделник и времето не излиза според както сте определили: вали дъжд.
Когато заговори то, вие си казвате: ти не слушай сърцето си, а слушай ума си! Не, най-първо човек трябва да слуша разумното си сърце, а след това своя ум. Запример, искате да знаете дали идещия понеделник времето ще бъде хубаво или не. Почвате да разсъждавате с ума си и след като разсъждавате дълго време, определяте какво ще бъде времето. Записвате си това и като дойде понеделник, проверявате.
Дохожда понеделник и времето не излиза според както сте определили: вали дъжд.
Или вие казвате: в понеделник слънцето ще грее. Но няма слънце. Тогава софистът ще дойде у вас и ще кажете: да, но еди-къде си грее слънце. Разбира се, че слънцето грее някъде, но това не е философия. Аз ви питам: тук, в София, времето хубаво ли ще бъде от сутринта до вечерта?
към беседата >>
Или вие казвате: в понеделник слънцето ще грее.
Не, най-първо човек трябва да слуша разумното си сърце, а след това своя ум. Запример, искате да знаете дали идещия понеделник времето ще бъде хубаво или не. Почвате да разсъждавате с ума си и след като разсъждавате дълго време, определяте какво ще бъде времето. Записвате си това и като дойде понеделник, проверявате. Дохожда понеделник и времето не излиза според както сте определили: вали дъжд.
Или вие казвате: в понеделник слънцето ще грее.
Но няма слънце. Тогава софистът ще дойде у вас и ще кажете: да, но еди-къде си грее слънце. Разбира се, че слънцето грее някъде, но това не е философия. Аз ви питам: тук, в София, времето хубаво ли ще бъде от сутринта до вечерта? Вие казвате, че ще бъде хубаво, но като дойде денят, не излиза хубаво.
към беседата >>
Но няма слънце.
Запример, искате да знаете дали идещия понеделник времето ще бъде хубаво или не. Почвате да разсъждавате с ума си и след като разсъждавате дълго време, определяте какво ще бъде времето. Записвате си това и като дойде понеделник, проверявате. Дохожда понеделник и времето не излиза според както сте определили: вали дъжд. Или вие казвате: в понеделник слънцето ще грее.
Но няма слънце.
Тогава софистът ще дойде у вас и ще кажете: да, но еди-къде си грее слънце. Разбира се, че слънцето грее някъде, но това не е философия. Аз ви питам: тук, в София, времето хубаво ли ще бъде от сутринта до вечерта? Вие казвате, че ще бъде хубаво, но като дойде денят, не излиза хубаво. Ако попитате вашето разумно сърце дали времето в понеделник ще бъде хубаво и не мислите повече върху този въпрос, като се оставите в положението на онзи философ, който уповава само на очите си, вие ще си отговорите точно.
към беседата >>
Тогава софистът ще дойде у вас и ще кажете: да, но еди-къде си грее слънце.
Почвате да разсъждавате с ума си и след като разсъждавате дълго време, определяте какво ще бъде времето. Записвате си това и като дойде понеделник, проверявате. Дохожда понеделник и времето не излиза според както сте определили: вали дъжд. Или вие казвате: в понеделник слънцето ще грее. Но няма слънце.
Тогава софистът ще дойде у вас и ще кажете: да, но еди-къде си грее слънце.
Разбира се, че слънцето грее някъде, но това не е философия. Аз ви питам: тук, в София, времето хубаво ли ще бъде от сутринта до вечерта? Вие казвате, че ще бъде хубаво, но като дойде денят, не излиза хубаво. Ако попитате вашето разумно сърце дали времето в понеделник ще бъде хубаво и не мислите повече върху този въпрос, като се оставите в положението на онзи философ, който уповава само на очите си, вие ще си отговорите точно. Оставете светлината свободно да пада върху очите ви и тогава ще дойде нейното психическо отражение.
към беседата >>
Разбира се, че слънцето грее някъде, но това не е философия.
Записвате си това и като дойде понеделник, проверявате. Дохожда понеделник и времето не излиза според както сте определили: вали дъжд. Или вие казвате: в понеделник слънцето ще грее. Но няма слънце. Тогава софистът ще дойде у вас и ще кажете: да, но еди-къде си грее слънце.
Разбира се, че слънцето грее някъде, но това не е философия.
Аз ви питам: тук, в София, времето хубаво ли ще бъде от сутринта до вечерта? Вие казвате, че ще бъде хубаво, но като дойде денят, не излиза хубаво. Ако попитате вашето разумно сърце дали времето в понеделник ще бъде хубаво и не мислите повече върху този въпрос, като се оставите в положението на онзи философ, който уповава само на очите си, вие ще си отговорите точно. Оставете светлината свободно да пада върху очите ви и тогава ще дойде нейното психическо отражение. Ако в понеделник времето бъде отлично, вие щом се оставите в това пасивно положение на мисълта, ще усетите под лъжичката си едно приятно разположение, без никакво раздвояване.
към беседата >>
Аз ви питам: тук, в София, времето хубаво ли ще бъде от сутринта до вечерта?
Дохожда понеделник и времето не излиза според както сте определили: вали дъжд. Или вие казвате: в понеделник слънцето ще грее. Но няма слънце. Тогава софистът ще дойде у вас и ще кажете: да, но еди-къде си грее слънце. Разбира се, че слънцето грее някъде, но това не е философия.
Аз ви питам: тук, в София, времето хубаво ли ще бъде от сутринта до вечерта?
Вие казвате, че ще бъде хубаво, но като дойде денят, не излиза хубаво. Ако попитате вашето разумно сърце дали времето в понеделник ще бъде хубаво и не мислите повече върху този въпрос, като се оставите в положението на онзи философ, който уповава само на очите си, вие ще си отговорите точно. Оставете светлината свободно да пада върху очите ви и тогава ще дойде нейното психическо отражение. Ако в понеделник времето бъде отлично, вие щом се оставите в това пасивно положение на мисълта, ще усетите под лъжичката си едно приятно разположение, без никакво раздвояване. Туй показва, че времето ще бъде хубаво.
към беседата >>
Вие казвате, че ще бъде хубаво, но като дойде денят, не излиза хубаво.
Или вие казвате: в понеделник слънцето ще грее. Но няма слънце. Тогава софистът ще дойде у вас и ще кажете: да, но еди-къде си грее слънце. Разбира се, че слънцето грее някъде, но това не е философия. Аз ви питам: тук, в София, времето хубаво ли ще бъде от сутринта до вечерта?
Вие казвате, че ще бъде хубаво, но като дойде денят, не излиза хубаво.
Ако попитате вашето разумно сърце дали времето в понеделник ще бъде хубаво и не мислите повече върху този въпрос, като се оставите в положението на онзи философ, който уповава само на очите си, вие ще си отговорите точно. Оставете светлината свободно да пада върху очите ви и тогава ще дойде нейното психическо отражение. Ако в понеделник времето бъде отлично, вие щом се оставите в това пасивно положение на мисълта, ще усетите под лъжичката си едно приятно разположение, без никакво раздвояване. Туй показва, че времето ще бъде хубаво. Обаче, ако усетите на това място едно малко стягане, времето ще бъде лошо – нищо повече!
към беседата >>
Ако попитате вашето разумно сърце дали времето в понеделник ще бъде хубаво и не мислите повече върху този въпрос, като се оставите в положението на онзи философ, който уповава само на очите си, вие ще си отговорите точно.
Но няма слънце. Тогава софистът ще дойде у вас и ще кажете: да, но еди-къде си грее слънце. Разбира се, че слънцето грее някъде, но това не е философия. Аз ви питам: тук, в София, времето хубаво ли ще бъде от сутринта до вечерта? Вие казвате, че ще бъде хубаво, но като дойде денят, не излиза хубаво.
Ако попитате вашето разумно сърце дали времето в понеделник ще бъде хубаво и не мислите повече върху този въпрос, като се оставите в положението на онзи философ, който уповава само на очите си, вие ще си отговорите точно.
Оставете светлината свободно да пада върху очите ви и тогава ще дойде нейното психическо отражение. Ако в понеделник времето бъде отлично, вие щом се оставите в това пасивно положение на мисълта, ще усетите под лъжичката си едно приятно разположение, без никакво раздвояване. Туй показва, че времето ще бъде хубаво. Обаче, ако усетите на това място едно малко стягане, времето ще бъде лошо – нищо повече! Може да направите този опит веднъж, два, три и повече пъти.
към беседата >>
Оставете светлината свободно да пада върху очите ви и тогава ще дойде нейното психическо отражение.
Тогава софистът ще дойде у вас и ще кажете: да, но еди-къде си грее слънце. Разбира се, че слънцето грее някъде, но това не е философия. Аз ви питам: тук, в София, времето хубаво ли ще бъде от сутринта до вечерта? Вие казвате, че ще бъде хубаво, но като дойде денят, не излиза хубаво. Ако попитате вашето разумно сърце дали времето в понеделник ще бъде хубаво и не мислите повече върху този въпрос, като се оставите в положението на онзи философ, който уповава само на очите си, вие ще си отговорите точно.
Оставете светлината свободно да пада върху очите ви и тогава ще дойде нейното психическо отражение.
Ако в понеделник времето бъде отлично, вие щом се оставите в това пасивно положение на мисълта, ще усетите под лъжичката си едно приятно разположение, без никакво раздвояване. Туй показва, че времето ще бъде хубаво. Обаче, ако усетите на това място едно малко стягане, времето ще бъде лошо – нищо повече! Може да направите този опит веднъж, два, три и повече пъти. Може да направите и ред други опити.
към беседата >>
Ако в понеделник времето бъде отлично, вие щом се оставите в това пасивно положение на мисълта, ще усетите под лъжичката си едно приятно разположение, без никакво раздвояване.
Разбира се, че слънцето грее някъде, но това не е философия. Аз ви питам: тук, в София, времето хубаво ли ще бъде от сутринта до вечерта? Вие казвате, че ще бъде хубаво, но като дойде денят, не излиза хубаво. Ако попитате вашето разумно сърце дали времето в понеделник ще бъде хубаво и не мислите повече върху този въпрос, като се оставите в положението на онзи философ, който уповава само на очите си, вие ще си отговорите точно. Оставете светлината свободно да пада върху очите ви и тогава ще дойде нейното психическо отражение.
Ако в понеделник времето бъде отлично, вие щом се оставите в това пасивно положение на мисълта, ще усетите под лъжичката си едно приятно разположение, без никакво раздвояване.
Туй показва, че времето ще бъде хубаво. Обаче, ако усетите на това място едно малко стягане, времето ще бъде лошо – нищо повече! Може да направите този опит веднъж, два, три и повече пъти. Може да направите и ред други опити. Срещнете един човек, запитайте се: мога ли да живея добре с този човек?
към беседата >>
Туй показва, че времето ще бъде хубаво.
Аз ви питам: тук, в София, времето хубаво ли ще бъде от сутринта до вечерта? Вие казвате, че ще бъде хубаво, но като дойде денят, не излиза хубаво. Ако попитате вашето разумно сърце дали времето в понеделник ще бъде хубаво и не мислите повече върху този въпрос, като се оставите в положението на онзи философ, който уповава само на очите си, вие ще си отговорите точно. Оставете светлината свободно да пада върху очите ви и тогава ще дойде нейното психическо отражение. Ако в понеделник времето бъде отлично, вие щом се оставите в това пасивно положение на мисълта, ще усетите под лъжичката си едно приятно разположение, без никакво раздвояване.
Туй показва, че времето ще бъде хубаво.
Обаче, ако усетите на това място едно малко стягане, времето ще бъде лошо – нищо повече! Може да направите този опит веднъж, два, три и повече пъти. Може да направите и ред други опити. Срещнете един човек, запитайте се: мога ли да живея добре с този човек? Като запитате тъй разумното си сърце и нещо ви стяга, сърцето ви подсказва, че този човек няма добри навици и не ще можете да живеете с него.
към беседата >>
Обаче, ако усетите на това място едно малко стягане, времето ще бъде лошо – нищо повече!
Вие казвате, че ще бъде хубаво, но като дойде денят, не излиза хубаво. Ако попитате вашето разумно сърце дали времето в понеделник ще бъде хубаво и не мислите повече върху този въпрос, като се оставите в положението на онзи философ, който уповава само на очите си, вие ще си отговорите точно. Оставете светлината свободно да пада върху очите ви и тогава ще дойде нейното психическо отражение. Ако в понеделник времето бъде отлично, вие щом се оставите в това пасивно положение на мисълта, ще усетите под лъжичката си едно приятно разположение, без никакво раздвояване. Туй показва, че времето ще бъде хубаво.
Обаче, ако усетите на това място едно малко стягане, времето ще бъде лошо – нищо повече!
Може да направите този опит веднъж, два, три и повече пъти. Може да направите и ред други опити. Срещнете един човек, запитайте се: мога ли да живея добре с този човек? Като запитате тъй разумното си сърце и нещо ви стяга, сърцето ви подсказва, че този човек няма добри навици и не ще можете да живеете с него. Този човек не е лош, но не е предизвикал своите добри навици.
към беседата >>
Може да направите този опит веднъж, два, три и повече пъти.
Ако попитате вашето разумно сърце дали времето в понеделник ще бъде хубаво и не мислите повече върху този въпрос, като се оставите в положението на онзи философ, който уповава само на очите си, вие ще си отговорите точно. Оставете светлината свободно да пада върху очите ви и тогава ще дойде нейното психическо отражение. Ако в понеделник времето бъде отлично, вие щом се оставите в това пасивно положение на мисълта, ще усетите под лъжичката си едно приятно разположение, без никакво раздвояване. Туй показва, че времето ще бъде хубаво. Обаче, ако усетите на това място едно малко стягане, времето ще бъде лошо – нищо повече!
Може да направите този опит веднъж, два, три и повече пъти.
Може да направите и ред други опити. Срещнете един човек, запитайте се: мога ли да живея добре с този човек? Като запитате тъй разумното си сърце и нещо ви стяга, сърцето ви подсказва, че този човек няма добри навици и не ще можете да живеете с него. Този човек не е лош, но не е предизвикал своите добри навици. На друго място пък сърцето ще ти каже: ти можеш да живееш с този човек.
към беседата >>
Може да направите и ред други опити.
Оставете светлината свободно да пада върху очите ви и тогава ще дойде нейното психическо отражение. Ако в понеделник времето бъде отлично, вие щом се оставите в това пасивно положение на мисълта, ще усетите под лъжичката си едно приятно разположение, без никакво раздвояване. Туй показва, че времето ще бъде хубаво. Обаче, ако усетите на това място едно малко стягане, времето ще бъде лошо – нищо повече! Може да направите този опит веднъж, два, три и повече пъти.
Може да направите и ред други опити.
Срещнете един човек, запитайте се: мога ли да живея добре с този човек? Като запитате тъй разумното си сърце и нещо ви стяга, сърцето ви подсказва, че този човек няма добри навици и не ще можете да живеете с него. Този човек не е лош, но не е предизвикал своите добри навици. На друго място пък сърцето ще ти каже: ти можеш да живееш с този човек. И ти чувстваш едно приятно разположение.
към беседата >>
Срещнете един човек, запитайте се: мога ли да живея добре с този човек?
Ако в понеделник времето бъде отлично, вие щом се оставите в това пасивно положение на мисълта, ще усетите под лъжичката си едно приятно разположение, без никакво раздвояване. Туй показва, че времето ще бъде хубаво. Обаче, ако усетите на това място едно малко стягане, времето ще бъде лошо – нищо повече! Може да направите този опит веднъж, два, три и повече пъти. Може да направите и ред други опити.
Срещнете един човек, запитайте се: мога ли да живея добре с този човек?
Като запитате тъй разумното си сърце и нещо ви стяга, сърцето ви подсказва, че този човек няма добри навици и не ще можете да живеете с него. Този човек не е лош, но не е предизвикал своите добри навици. На друго място пък сърцето ще ти каже: ти можеш да живееш с този човек. И ти чувстваш едно приятно разположение. Каквото ти каже разумното ти сърце, неговата дума е вярна.
към беседата >>
Като запитате тъй разумното си сърце и нещо ви стяга, сърцето ви подсказва, че този човек няма добри навици и не ще можете да живеете с него.
Туй показва, че времето ще бъде хубаво. Обаче, ако усетите на това място едно малко стягане, времето ще бъде лошо – нищо повече! Може да направите този опит веднъж, два, три и повече пъти. Може да направите и ред други опити. Срещнете един човек, запитайте се: мога ли да живея добре с този човек?
Като запитате тъй разумното си сърце и нещо ви стяга, сърцето ви подсказва, че този човек няма добри навици и не ще можете да живеете с него.
Този човек не е лош, но не е предизвикал своите добри навици. На друго място пък сърцето ще ти каже: ти можеш да живееш с този човек. И ти чувстваш едно приятно разположение. Каквото ти каже разумното ти сърце, неговата дума е вярна.
към беседата >>
Този човек не е лош, но не е предизвикал своите добри навици.
Обаче, ако усетите на това място едно малко стягане, времето ще бъде лошо – нищо повече! Може да направите този опит веднъж, два, три и повече пъти. Може да направите и ред други опити. Срещнете един човек, запитайте се: мога ли да живея добре с този човек? Като запитате тъй разумното си сърце и нещо ви стяга, сърцето ви подсказва, че този човек няма добри навици и не ще можете да живеете с него.
Този човек не е лош, но не е предизвикал своите добри навици.
На друго място пък сърцето ще ти каже: ти можеш да живееш с този човек. И ти чувстваш едно приятно разположение. Каквото ти каже разумното ти сърце, неговата дума е вярна.
към беседата >>
На друго място пък сърцето ще ти каже: ти можеш да живееш с този човек.
Може да направите този опит веднъж, два, три и повече пъти. Може да направите и ред други опити. Срещнете един човек, запитайте се: мога ли да живея добре с този човек? Като запитате тъй разумното си сърце и нещо ви стяга, сърцето ви подсказва, че този човек няма добри навици и не ще можете да живеете с него. Този човек не е лош, но не е предизвикал своите добри навици.
На друго място пък сърцето ще ти каже: ти можеш да живееш с този човек.
И ти чувстваш едно приятно разположение. Каквото ти каже разумното ти сърце, неговата дума е вярна.
към беседата >>
И ти чувстваш едно приятно разположение.
Може да направите и ред други опити. Срещнете един човек, запитайте се: мога ли да живея добре с този човек? Като запитате тъй разумното си сърце и нещо ви стяга, сърцето ви подсказва, че този човек няма добри навици и не ще можете да живеете с него. Този човек не е лош, но не е предизвикал своите добри навици. На друго място пък сърцето ще ти каже: ти можеш да живееш с този човек.
И ти чувстваш едно приятно разположение.
Каквото ти каже разумното ти сърце, неговата дума е вярна.
към беседата >>
Каквото ти каже разумното ти сърце, неговата дума е вярна.
Срещнете един човек, запитайте се: мога ли да живея добре с този човек? Като запитате тъй разумното си сърце и нещо ви стяга, сърцето ви подсказва, че този човек няма добри навици и не ще можете да живеете с него. Този човек не е лош, но не е предизвикал своите добри навици. На друго място пък сърцето ще ти каже: ти можеш да живееш с този човек. И ти чувстваш едно приятно разположение.
Каквото ти каже разумното ти сърце, неговата дума е вярна.
към беседата >>
Сега, вие като изследвате тия работи, почвате да се плашите де ще му излезе краят.
Сега, вие като изследвате тия работи, почвате да се плашите де ще му излезе краят.
Този страх в дадения случай показва, че този индивид не е предизвикал своите добри навици. Следователно ние трябва да бъдем като онзи разумен човек, на когото като дават въже, той пита: това въже здраво ли е? Ето де ще употребите своя ум. Казват му: здраво е това въже, отлично е. Аз имам ум, казвам: добре, сам ще опитам въжето.
към беседата >>
Този страх в дадения случай показва, че този индивид не е предизвикал своите добри навици.
Сега, вие като изследвате тия работи, почвате да се плашите де ще му излезе краят.
Този страх в дадения случай показва, че този индивид не е предизвикал своите добри навици.
Следователно ние трябва да бъдем като онзи разумен човек, на когото като дават въже, той пита: това въже здраво ли е? Ето де ще употребите своя ум. Казват му: здраво е това въже, отлично е. Аз имам ум, казвам: добре, сам ще опитам въжето. Турям въжето на един колец и казвам на един приятел: хайде и двамата ще теглим въжето, да видим ще се скъса ли или не.
към беседата >>
Следователно ние трябва да бъдем като онзи разумен човек, на когото като дават въже, той пита: това въже здраво ли е?
Сега, вие като изследвате тия работи, почвате да се плашите де ще му излезе краят. Този страх в дадения случай показва, че този индивид не е предизвикал своите добри навици.
Следователно ние трябва да бъдем като онзи разумен човек, на когото като дават въже, той пита: това въже здраво ли е?
Ето де ще употребите своя ум. Казват му: здраво е това въже, отлично е. Аз имам ум, казвам: добре, сам ще опитам въжето. Турям въжето на един колец и казвам на един приятел: хайде и двамата ще теглим въжето, да видим ще се скъса ли или не. Теглим, не се къса.
към беседата >>
Ето де ще употребите своя ум.
Сега, вие като изследвате тия работи, почвате да се плашите де ще му излезе краят. Този страх в дадения случай показва, че този индивид не е предизвикал своите добри навици. Следователно ние трябва да бъдем като онзи разумен човек, на когото като дават въже, той пита: това въже здраво ли е?
Ето де ще употребите своя ум.
Казват му: здраво е това въже, отлично е. Аз имам ум, казвам: добре, сам ще опитам въжето. Турям въжето на един колец и казвам на един приятел: хайде и двамата ще теглим въжето, да видим ще се скъса ли или не. Теглим, не се къса. Повикваме трети, четвърти и т.н. Защо?
към беседата >>
Казват му: здраво е това въже, отлично е.
Сега, вие като изследвате тия работи, почвате да се плашите де ще му излезе краят. Този страх в дадения случай показва, че този индивид не е предизвикал своите добри навици. Следователно ние трябва да бъдем като онзи разумен човек, на когото като дават въже, той пита: това въже здраво ли е? Ето де ще употребите своя ум.
Казват му: здраво е това въже, отлично е.
Аз имам ум, казвам: добре, сам ще опитам въжето. Турям въжето на един колец и казвам на един приятел: хайде и двамата ще теглим въжето, да видим ще се скъса ли или не. Теглим, не се къса. Повикваме трети, четвърти и т.н. Защо? – Искам да спусна някого долу в кладенеца, та въжето трябва да бъде здраво.
към беседата >>
Аз имам ум, казвам: добре, сам ще опитам въжето.
Сега, вие като изследвате тия работи, почвате да се плашите де ще му излезе краят. Този страх в дадения случай показва, че този индивид не е предизвикал своите добри навици. Следователно ние трябва да бъдем като онзи разумен човек, на когото като дават въже, той пита: това въже здраво ли е? Ето де ще употребите своя ум. Казват му: здраво е това въже, отлично е.
Аз имам ум, казвам: добре, сам ще опитам въжето.
Турям въжето на един колец и казвам на един приятел: хайде и двамата ще теглим въжето, да видим ще се скъса ли или не. Теглим, не се къса. Повикваме трети, четвърти и т.н. Защо? – Искам да спусна някого долу в кладенеца, та въжето трябва да бъде здраво. Теглим четирма, петима, шестима и повече души, но въжето не се къса.
към беседата >>
Турям въжето на един колец и казвам на един приятел: хайде и двамата ще теглим въжето, да видим ще се скъса ли или не.
Този страх в дадения случай показва, че този индивид не е предизвикал своите добри навици. Следователно ние трябва да бъдем като онзи разумен човек, на когото като дават въже, той пита: това въже здраво ли е? Ето де ще употребите своя ум. Казват му: здраво е това въже, отлично е. Аз имам ум, казвам: добре, сам ще опитам въжето.
Турям въжето на един колец и казвам на един приятел: хайде и двамата ще теглим въжето, да видим ще се скъса ли или не.
Теглим, не се къса. Повикваме трети, четвърти и т.н. Защо? – Искам да спусна някого долу в кладенеца, та въжето трябва да бъде здраво. Теглим четирма, петима, шестима и повече души, но въжето не се къса. Значи, това въже е здраво.
към беседата >>
Теглим, не се къса.
Следователно ние трябва да бъдем като онзи разумен човек, на когото като дават въже, той пита: това въже здраво ли е? Ето де ще употребите своя ум. Казват му: здраво е това въже, отлично е. Аз имам ум, казвам: добре, сам ще опитам въжето. Турям въжето на един колец и казвам на един приятел: хайде и двамата ще теглим въжето, да видим ще се скъса ли или не.
Теглим, не се къса.
Повикваме трети, четвърти и т.н. Защо? – Искам да спусна някого долу в кладенеца, та въжето трябва да бъде здраво. Теглим четирма, петима, шестима и повече души, но въжето не се къса. Значи, това въже е здраво. С него мога да спусна когото и да е в кладенеца и то няма да се скъса.
към беседата >>
Повикваме трети, четвърти и т.н. Защо?
Ето де ще употребите своя ум. Казват му: здраво е това въже, отлично е. Аз имам ум, казвам: добре, сам ще опитам въжето. Турям въжето на един колец и казвам на един приятел: хайде и двамата ще теглим въжето, да видим ще се скъса ли или не. Теглим, не се къса.
Повикваме трети, четвърти и т.н. Защо?
– Искам да спусна някого долу в кладенеца, та въжето трябва да бъде здраво. Теглим четирма, петима, шестима и повече души, но въжето не се къса. Значи, това въже е здраво. С него мога да спусна когото и да е в кладенеца и то няма да се скъса. Но ако аз сам потегля въжето и се скъса, никого не пущам в кладенеца с него.
към беседата >>
– Искам да спусна някого долу в кладенеца, та въжето трябва да бъде здраво.
Казват му: здраво е това въже, отлично е. Аз имам ум, казвам: добре, сам ще опитам въжето. Турям въжето на един колец и казвам на един приятел: хайде и двамата ще теглим въжето, да видим ще се скъса ли или не. Теглим, не се къса. Повикваме трети, четвърти и т.н. Защо?
– Искам да спусна някого долу в кладенеца, та въжето трябва да бъде здраво.
Теглим четирма, петима, шестима и повече души, но въжето не се къса. Значи, това въже е здраво. С него мога да спусна когото и да е в кладенеца и то няма да се скъса. Но ако аз сам потегля въжето и се скъса, никого не пущам в кладенеца с него. Това са сегашните опити.
към беседата >>
Теглим четирма, петима, шестима и повече души, но въжето не се къса.
Аз имам ум, казвам: добре, сам ще опитам въжето. Турям въжето на един колец и казвам на един приятел: хайде и двамата ще теглим въжето, да видим ще се скъса ли или не. Теглим, не се къса. Повикваме трети, четвърти и т.н. Защо? – Искам да спусна някого долу в кладенеца, та въжето трябва да бъде здраво.
Теглим четирма, петима, шестима и повече души, но въжето не се къса.
Значи, това въже е здраво. С него мога да спусна когото и да е в кладенеца и то няма да се скъса. Но ако аз сам потегля въжето и се скъса, никого не пущам в кладенеца с него. Това са сегашните опити. В това отношение за нещата, които можем да опитаме, ще употребим човешкия ум, но за нещата, които не можем да проверим по този начин, ние ще употребим нашето разумно сърце.
към беседата >>
Значи, това въже е здраво.
Турям въжето на един колец и казвам на един приятел: хайде и двамата ще теглим въжето, да видим ще се скъса ли или не. Теглим, не се къса. Повикваме трети, четвърти и т.н. Защо? – Искам да спусна някого долу в кладенеца, та въжето трябва да бъде здраво. Теглим четирма, петима, шестима и повече души, но въжето не се къса.
Значи, това въже е здраво.
С него мога да спусна когото и да е в кладенеца и то няма да се скъса. Но ако аз сам потегля въжето и се скъса, никого не пущам в кладенеца с него. Това са сегашните опити. В това отношение за нещата, които можем да опитаме, ще употребим човешкия ум, но за нещата, които не можем да проверим по този начин, ние ще употребим нашето разумно сърце. И каквито сведения ни даде разумното сърце в дадения случай, тъй трябва да постъпим, без никакво изключение.
към беседата >>
С него мога да спусна когото и да е в кладенеца и то няма да се скъса.
Теглим, не се къса. Повикваме трети, четвърти и т.н. Защо? – Искам да спусна някого долу в кладенеца, та въжето трябва да бъде здраво. Теглим четирма, петима, шестима и повече души, но въжето не се къса. Значи, това въже е здраво.
С него мога да спусна когото и да е в кладенеца и то няма да се скъса.
Но ако аз сам потегля въжето и се скъса, никого не пущам в кладенеца с него. Това са сегашните опити. В това отношение за нещата, които можем да опитаме, ще употребим човешкия ум, но за нещата, които не можем да проверим по този начин, ние ще употребим нашето разумно сърце. И каквито сведения ни даде разумното сърце в дадения случай, тъй трябва да постъпим, без никакво изключение. Каже ли ти, например, разумното сърце: „Въздържай се!
към беседата >>
Но ако аз сам потегля въжето и се скъса, никого не пущам в кладенеца с него.
Повикваме трети, четвърти и т.н. Защо? – Искам да спусна някого долу в кладенеца, та въжето трябва да бъде здраво. Теглим четирма, петима, шестима и повече души, но въжето не се къса. Значи, това въже е здраво. С него мога да спусна когото и да е в кладенеца и то няма да се скъса.
Но ако аз сам потегля въжето и се скъса, никого не пущам в кладенеца с него.
Това са сегашните опити. В това отношение за нещата, които можем да опитаме, ще употребим човешкия ум, но за нещата, които не можем да проверим по този начин, ние ще употребим нашето разумно сърце. И каквито сведения ни даде разумното сърце в дадения случай, тъй трябва да постъпим, без никакво изключение. Каже ли ти, например, разумното сърце: „Въздържай се! “ – ще се въздържаш.
към беседата >>
Това са сегашните опити.
– Искам да спусна някого долу в кладенеца, та въжето трябва да бъде здраво. Теглим четирма, петима, шестима и повече души, но въжето не се къса. Значи, това въже е здраво. С него мога да спусна когото и да е в кладенеца и то няма да се скъса. Но ако аз сам потегля въжето и се скъса, никого не пущам в кладенеца с него.
Това са сегашните опити.
В това отношение за нещата, които можем да опитаме, ще употребим човешкия ум, но за нещата, които не можем да проверим по този начин, ние ще употребим нашето разумно сърце. И каквито сведения ни даде разумното сърце в дадения случай, тъй трябва да постъпим, без никакво изключение. Каже ли ти, например, разумното сърце: „Въздържай се! “ – ще се въздържаш. „Направи това!
към беседата >>
В това отношение за нещата, които можем да опитаме, ще употребим човешкия ум, но за нещата, които не можем да проверим по този начин, ние ще употребим нашето разумно сърце.
Теглим четирма, петима, шестима и повече души, но въжето не се къса. Значи, това въже е здраво. С него мога да спусна когото и да е в кладенеца и то няма да се скъса. Но ако аз сам потегля въжето и се скъса, никого не пущам в кладенеца с него. Това са сегашните опити.
В това отношение за нещата, които можем да опитаме, ще употребим човешкия ум, но за нещата, които не можем да проверим по този начин, ние ще употребим нашето разумно сърце.
И каквито сведения ни даде разумното сърце в дадения случай, тъй трябва да постъпим, без никакво изключение. Каже ли ти, например, разумното сърце: „Въздържай се! “ – ще се въздържаш. „Направи това! “ – направи го, без да мислиш повече, последствията ще бъдат всякога добри.
към беседата >>
И каквито сведения ни даде разумното сърце в дадения случай, тъй трябва да постъпим, без никакво изключение.
Значи, това въже е здраво. С него мога да спусна когото и да е в кладенеца и то няма да се скъса. Но ако аз сам потегля въжето и се скъса, никого не пущам в кладенеца с него. Това са сегашните опити. В това отношение за нещата, които можем да опитаме, ще употребим човешкия ум, но за нещата, които не можем да проверим по този начин, ние ще употребим нашето разумно сърце.
И каквито сведения ни даде разумното сърце в дадения случай, тъй трябва да постъпим, без никакво изключение.
Каже ли ти, например, разумното сърце: „Въздържай се! “ – ще се въздържаш. „Направи това! “ – направи го, без да мислиш повече, последствията ще бъдат всякога добри. Поколебаеш ли се, каже ли ти разумното сърце нещо и ти не го извършиш, ще почувстваш, че си направил погрешка.
към беседата >>
Каже ли ти, например, разумното сърце: „Въздържай се!
С него мога да спусна когото и да е в кладенеца и то няма да се скъса. Но ако аз сам потегля въжето и се скъса, никого не пущам в кладенеца с него. Това са сегашните опити. В това отношение за нещата, които можем да опитаме, ще употребим човешкия ум, но за нещата, които не можем да проверим по този начин, ние ще употребим нашето разумно сърце. И каквито сведения ни даде разумното сърце в дадения случай, тъй трябва да постъпим, без никакво изключение.
Каже ли ти, например, разумното сърце: „Въздържай се!
“ – ще се въздържаш. „Направи това! “ – направи го, без да мислиш повече, последствията ще бъдат всякога добри. Поколебаеш ли се, каже ли ти разумното сърце нещо и ти не го извършиш, ще почувстваш, че си направил погрешка.
към беседата >>
“ – ще се въздържаш.
Но ако аз сам потегля въжето и се скъса, никого не пущам в кладенеца с него. Това са сегашните опити. В това отношение за нещата, които можем да опитаме, ще употребим човешкия ум, но за нещата, които не можем да проверим по този начин, ние ще употребим нашето разумно сърце. И каквито сведения ни даде разумното сърце в дадения случай, тъй трябва да постъпим, без никакво изключение. Каже ли ти, например, разумното сърце: „Въздържай се!
“ – ще се въздържаш.
„Направи това! “ – направи го, без да мислиш повече, последствията ще бъдат всякога добри. Поколебаеш ли се, каже ли ти разумното сърце нещо и ти не го извършиш, ще почувстваш, че си направил погрешка.
към беседата >>
„Направи това!
Това са сегашните опити. В това отношение за нещата, които можем да опитаме, ще употребим човешкия ум, но за нещата, които не можем да проверим по този начин, ние ще употребим нашето разумно сърце. И каквито сведения ни даде разумното сърце в дадения случай, тъй трябва да постъпим, без никакво изключение. Каже ли ти, например, разумното сърце: „Въздържай се! “ – ще се въздържаш.
„Направи това!
“ – направи го, без да мислиш повече, последствията ще бъдат всякога добри. Поколебаеш ли се, каже ли ти разумното сърце нещо и ти не го извършиш, ще почувстваш, че си направил погрешка.
към беседата >>
“ – направи го, без да мислиш повече, последствията ще бъдат всякога добри.
В това отношение за нещата, които можем да опитаме, ще употребим човешкия ум, но за нещата, които не можем да проверим по този начин, ние ще употребим нашето разумно сърце. И каквито сведения ни даде разумното сърце в дадения случай, тъй трябва да постъпим, без никакво изключение. Каже ли ти, например, разумното сърце: „Въздържай се! “ – ще се въздържаш. „Направи това!
“ – направи го, без да мислиш повече, последствията ще бъдат всякога добри.
Поколебаеш ли се, каже ли ти разумното сърце нещо и ти не го извършиш, ще почувстваш, че си направил погрешка.
към беседата >>
Поколебаеш ли се, каже ли ти разумното сърце нещо и ти не го извършиш, ще почувстваш, че си направил погрешка.
И каквито сведения ни даде разумното сърце в дадения случай, тъй трябва да постъпим, без никакво изключение. Каже ли ти, например, разумното сърце: „Въздържай се! “ – ще се въздържаш. „Направи това! “ – направи го, без да мислиш повече, последствията ще бъдат всякога добри.
Поколебаеш ли се, каже ли ти разумното сърце нещо и ти не го извършиш, ще почувстваш, че си направил погрешка.
към беседата >>
Та гледайте да предизвикате добрите навици в себе си.
Та гледайте да предизвикате добрите навици в себе си.
По това ще се отличавате и пред външния, и пред вътрешния свят. Само чрез добрите навици на сърцето ви ще имате един сносен живот, защото условията, при които живеете сега, са доста груби. Дори и у животни, които се подчиняват на този вътрешен закон, на своето разумно сърце, някой път работите им се оправят много по-добре, отколкото човешките. Сега аз ви казвам, че без тази подготовка на вашите добри навици, знанието, което придобивате, не ще можете да го използвате разумно. Вие ще мязате на един богат син, у когото моралният устой е слаб и затова наследството, което ще вземе от бащата си, ще го употреби за зло, както за самия себе си, тъй и за околните.
към беседата >>
По това ще се отличавате и пред външния, и пред вътрешния свят.
Та гледайте да предизвикате добрите навици в себе си.
По това ще се отличавате и пред външния, и пред вътрешния свят.
Само чрез добрите навици на сърцето ви ще имате един сносен живот, защото условията, при които живеете сега, са доста груби. Дори и у животни, които се подчиняват на този вътрешен закон, на своето разумно сърце, някой път работите им се оправят много по-добре, отколкото човешките. Сега аз ви казвам, че без тази подготовка на вашите добри навици, знанието, което придобивате, не ще можете да го използвате разумно. Вие ще мязате на един богат син, у когото моралният устой е слаб и затова наследството, което ще вземе от бащата си, ще го употреби за зло, както за самия себе си, тъй и за околните.
към беседата >>
Само чрез добрите навици на сърцето ви ще имате един сносен живот, защото условията, при които живеете сега, са доста груби.
Та гледайте да предизвикате добрите навици в себе си. По това ще се отличавате и пред външния, и пред вътрешния свят.
Само чрез добрите навици на сърцето ви ще имате един сносен живот, защото условията, при които живеете сега, са доста груби.
Дори и у животни, които се подчиняват на този вътрешен закон, на своето разумно сърце, някой път работите им се оправят много по-добре, отколкото човешките. Сега аз ви казвам, че без тази подготовка на вашите добри навици, знанието, което придобивате, не ще можете да го използвате разумно. Вие ще мязате на един богат син, у когото моралният устой е слаб и затова наследството, което ще вземе от бащата си, ще го употреби за зло, както за самия себе си, тъй и за околните.
към беседата >>
Дори и у животни, които се подчиняват на този вътрешен закон, на своето разумно сърце, някой път работите им се оправят много по-добре, отколкото човешките.
Та гледайте да предизвикате добрите навици в себе си. По това ще се отличавате и пред външния, и пред вътрешния свят. Само чрез добрите навици на сърцето ви ще имате един сносен живот, защото условията, при които живеете сега, са доста груби.
Дори и у животни, които се подчиняват на този вътрешен закон, на своето разумно сърце, някой път работите им се оправят много по-добре, отколкото човешките.
Сега аз ви казвам, че без тази подготовка на вашите добри навици, знанието, което придобивате, не ще можете да го използвате разумно. Вие ще мязате на един богат син, у когото моралният устой е слаб и затова наследството, което ще вземе от бащата си, ще го употреби за зло, както за самия себе си, тъй и за околните.
към беседата >>
Сега аз ви казвам, че без тази подготовка на вашите добри навици, знанието, което придобивате, не ще можете да го използвате разумно.
Та гледайте да предизвикате добрите навици в себе си. По това ще се отличавате и пред външния, и пред вътрешния свят. Само чрез добрите навици на сърцето ви ще имате един сносен живот, защото условията, при които живеете сега, са доста груби. Дори и у животни, които се подчиняват на този вътрешен закон, на своето разумно сърце, някой път работите им се оправят много по-добре, отколкото човешките.
Сега аз ви казвам, че без тази подготовка на вашите добри навици, знанието, което придобивате, не ще можете да го използвате разумно.
Вие ще мязате на един богат син, у когото моралният устой е слаб и затова наследството, което ще вземе от бащата си, ще го употреби за зло, както за самия себе си, тъй и за околните.
към беседата >>
Вие ще мязате на един богат син, у когото моралният устой е слаб и затова наследството, което ще вземе от бащата си, ще го употреби за зло, както за самия себе си, тъй и за околните.
Та гледайте да предизвикате добрите навици в себе си. По това ще се отличавате и пред външния, и пред вътрешния свят. Само чрез добрите навици на сърцето ви ще имате един сносен живот, защото условията, при които живеете сега, са доста груби. Дори и у животни, които се подчиняват на този вътрешен закон, на своето разумно сърце, някой път работите им се оправят много по-добре, отколкото човешките. Сега аз ви казвам, че без тази подготовка на вашите добри навици, знанието, което придобивате, не ще можете да го използвате разумно.
Вие ще мязате на един богат син, у когото моралният устой е слаб и затова наследството, което ще вземе от бащата си, ще го употреби за зло, както за самия себе си, тъй и за околните.
към беседата >>
У всички ви трябва да се прояви разумното.
У всички ви трябва да се прояви разумното.
Във всички вас има много добри навици, но ще трябва само да ги предизвикате. Давид казва: „Размислих в сърцето си.“ Затуй при сегашните условия на живота разумните сили на природата лекуват хората чрез страданията. Те изолирват човека, за да проникне дълбоко в сърцето си и да се обърне към доброто, което от хиляди години е заложено в него, да започне да прилага тия добри навици за своето развитие. Само така вие ще можете да станете самостоятелни, вътрешно свободни, да не губите присъствие на духа. Отвън бурите може да ви засягат, да ви люлеят като параход ту на една, ту на друга страна, но тия вълни никога няма да влязат вътре и да ви засегнат.
към беседата >>
Във всички вас има много добри навици, но ще трябва само да ги предизвикате.
У всички ви трябва да се прояви разумното.
Във всички вас има много добри навици, но ще трябва само да ги предизвикате.
Давид казва: „Размислих в сърцето си.“ Затуй при сегашните условия на живота разумните сили на природата лекуват хората чрез страданията. Те изолирват човека, за да проникне дълбоко в сърцето си и да се обърне към доброто, което от хиляди години е заложено в него, да започне да прилага тия добри навици за своето развитие. Само така вие ще можете да станете самостоятелни, вътрешно свободни, да не губите присъствие на духа. Отвън бурите може да ви засягат, да ви люлеят като параход ту на една, ту на друга страна, но тия вълни никога няма да влязат вътре и да ви засегнат. Вашият кораб ще мине от единия бряг на другия безопасно.
към беседата >>
Давид казва: „Размислих в сърцето си.“ Затуй при сегашните условия на живота разумните сили на природата лекуват хората чрез страданията.
У всички ви трябва да се прояви разумното. Във всички вас има много добри навици, но ще трябва само да ги предизвикате.
Давид казва: „Размислих в сърцето си.“ Затуй при сегашните условия на живота разумните сили на природата лекуват хората чрез страданията.
Те изолирват човека, за да проникне дълбоко в сърцето си и да се обърне към доброто, което от хиляди години е заложено в него, да започне да прилага тия добри навици за своето развитие. Само така вие ще можете да станете самостоятелни, вътрешно свободни, да не губите присъствие на духа. Отвън бурите може да ви засягат, да ви люлеят като параход ту на една, ту на друга страна, но тия вълни никога няма да влязат вътре и да ви засегнат. Вашият кораб ще мине от единия бряг на другия безопасно. Но ако вие не уповавате на добрите навици във вас, много пречки и спънки ще ви постигнат.
към беседата >>
Те изолирват човека, за да проникне дълбоко в сърцето си и да се обърне към доброто, което от хиляди години е заложено в него, да започне да прилага тия добри навици за своето развитие.
У всички ви трябва да се прояви разумното. Във всички вас има много добри навици, но ще трябва само да ги предизвикате. Давид казва: „Размислих в сърцето си.“ Затуй при сегашните условия на живота разумните сили на природата лекуват хората чрез страданията.
Те изолирват човека, за да проникне дълбоко в сърцето си и да се обърне към доброто, което от хиляди години е заложено в него, да започне да прилага тия добри навици за своето развитие.
Само така вие ще можете да станете самостоятелни, вътрешно свободни, да не губите присъствие на духа. Отвън бурите може да ви засягат, да ви люлеят като параход ту на една, ту на друга страна, но тия вълни никога няма да влязат вътре и да ви засегнат. Вашият кораб ще мине от единия бряг на другия безопасно. Но ако вие не уповавате на добрите навици във вас, много пречки и спънки ще ви постигнат.
към беседата >>
Само така вие ще можете да станете самостоятелни, вътрешно свободни, да не губите присъствие на духа.
У всички ви трябва да се прояви разумното. Във всички вас има много добри навици, но ще трябва само да ги предизвикате. Давид казва: „Размислих в сърцето си.“ Затуй при сегашните условия на живота разумните сили на природата лекуват хората чрез страданията. Те изолирват човека, за да проникне дълбоко в сърцето си и да се обърне към доброто, което от хиляди години е заложено в него, да започне да прилага тия добри навици за своето развитие.
Само така вие ще можете да станете самостоятелни, вътрешно свободни, да не губите присъствие на духа.
Отвън бурите може да ви засягат, да ви люлеят като параход ту на една, ту на друга страна, но тия вълни никога няма да влязат вътре и да ви засегнат. Вашият кораб ще мине от единия бряг на другия безопасно. Но ако вие не уповавате на добрите навици във вас, много пречки и спънки ще ви постигнат.
към беседата >>
Отвън бурите може да ви засягат, да ви люлеят като параход ту на една, ту на друга страна, но тия вълни никога няма да влязат вътре и да ви засегнат.
У всички ви трябва да се прояви разумното. Във всички вас има много добри навици, но ще трябва само да ги предизвикате. Давид казва: „Размислих в сърцето си.“ Затуй при сегашните условия на живота разумните сили на природата лекуват хората чрез страданията. Те изолирват човека, за да проникне дълбоко в сърцето си и да се обърне към доброто, което от хиляди години е заложено в него, да започне да прилага тия добри навици за своето развитие. Само така вие ще можете да станете самостоятелни, вътрешно свободни, да не губите присъствие на духа.
Отвън бурите може да ви засягат, да ви люлеят като параход ту на една, ту на друга страна, но тия вълни никога няма да влязат вътре и да ви засегнат.
Вашият кораб ще мине от единия бряг на другия безопасно. Но ако вие не уповавате на добрите навици във вас, много пречки и спънки ще ви постигнат.
към беседата >>
Вашият кораб ще мине от единия бряг на другия безопасно.
Във всички вас има много добри навици, но ще трябва само да ги предизвикате. Давид казва: „Размислих в сърцето си.“ Затуй при сегашните условия на живота разумните сили на природата лекуват хората чрез страданията. Те изолирват човека, за да проникне дълбоко в сърцето си и да се обърне към доброто, което от хиляди години е заложено в него, да започне да прилага тия добри навици за своето развитие. Само така вие ще можете да станете самостоятелни, вътрешно свободни, да не губите присъствие на духа. Отвън бурите може да ви засягат, да ви люлеят като параход ту на една, ту на друга страна, но тия вълни никога няма да влязат вътре и да ви засегнат.
Вашият кораб ще мине от единия бряг на другия безопасно.
Но ако вие не уповавате на добрите навици във вас, много пречки и спънки ще ви постигнат.
към беседата >>
Но ако вие не уповавате на добрите навици във вас, много пречки и спънки ще ви постигнат.
Давид казва: „Размислих в сърцето си.“ Затуй при сегашните условия на живота разумните сили на природата лекуват хората чрез страданията. Те изолирват човека, за да проникне дълбоко в сърцето си и да се обърне към доброто, което от хиляди години е заложено в него, да започне да прилага тия добри навици за своето развитие. Само така вие ще можете да станете самостоятелни, вътрешно свободни, да не губите присъствие на духа. Отвън бурите може да ви засягат, да ви люлеят като параход ту на една, ту на друга страна, но тия вълни никога няма да влязат вътре и да ви засегнат. Вашият кораб ще мине от единия бряг на другия безопасно.
Но ако вие не уповавате на добрите навици във вас, много пречки и спънки ще ви постигнат.
към беседата >>
Сега аз ви говоря това, защото виждам ученици в света, които, без да са следвали някоя окултна школа, употребяват своите добри навици, а учениците от окултната школа често не употребяват своите добри навици.
Сега аз ви говоря това, защото виждам ученици в света, които, без да са следвали някоя окултна школа, употребяват своите добри навици, а учениците от окултната школа често не употребяват своите добри навици.
Те мислят, че като са в окултната школа, някоя друга сила ще ги упъти към тия добри навици. Не, те са заложени в тях и учениците сами трябва да ги разработват. Всеки сам трябва да разработва своето вътрешно богатство. Що се отнася до погрешките, които правите, до вашия темперамент, до лошото ви разположение, до лошите ви мисли, тия неща минават всички хора. Няма човек в света, който да не ги е минал.
към беседата >>
Те мислят, че като са в окултната школа, някоя друга сила ще ги упъти към тия добри навици.
Сега аз ви говоря това, защото виждам ученици в света, които, без да са следвали някоя окултна школа, употребяват своите добри навици, а учениците от окултната школа често не употребяват своите добри навици.
Те мислят, че като са в окултната школа, някоя друга сила ще ги упъти към тия добри навици.
Не, те са заложени в тях и учениците сами трябва да ги разработват. Всеки сам трябва да разработва своето вътрешно богатство. Що се отнася до погрешките, които правите, до вашия темперамент, до лошото ви разположение, до лошите ви мисли, тия неща минават всички хора. Няма човек в света, който да не ги е минал. Като четете псалмите на Давида, ще видите как един пророк се оплаква, че станал посмешище на всички, как бил атакуван от лошите духове и отвън и отвътре.
към беседата >>
Не, те са заложени в тях и учениците сами трябва да ги разработват.
Сега аз ви говоря това, защото виждам ученици в света, които, без да са следвали някоя окултна школа, употребяват своите добри навици, а учениците от окултната школа често не употребяват своите добри навици. Те мислят, че като са в окултната школа, някоя друга сила ще ги упъти към тия добри навици.
Не, те са заложени в тях и учениците сами трябва да ги разработват.
Всеки сам трябва да разработва своето вътрешно богатство. Що се отнася до погрешките, които правите, до вашия темперамент, до лошото ви разположение, до лошите ви мисли, тия неща минават всички хора. Няма човек в света, който да не ги е минал. Като четете псалмите на Давида, ще видите как един пророк се оплаква, че станал посмешище на всички, как бил атакуван от лошите духове и отвън и отвътре. Но в него имало едно: той винаги уповавал на своите добри навици и във всички свои борби е преминал благополучно от единия бряг на другия.
към беседата >>
Всеки сам трябва да разработва своето вътрешно богатство.
Сега аз ви говоря това, защото виждам ученици в света, които, без да са следвали някоя окултна школа, употребяват своите добри навици, а учениците от окултната школа често не употребяват своите добри навици. Те мислят, че като са в окултната школа, някоя друга сила ще ги упъти към тия добри навици. Не, те са заложени в тях и учениците сами трябва да ги разработват.
Всеки сам трябва да разработва своето вътрешно богатство.
Що се отнася до погрешките, които правите, до вашия темперамент, до лошото ви разположение, до лошите ви мисли, тия неща минават всички хора. Няма човек в света, който да не ги е минал. Като четете псалмите на Давида, ще видите как един пророк се оплаква, че станал посмешище на всички, как бил атакуван от лошите духове и отвън и отвътре. Но в него имало едно: той винаги уповавал на своите добри навици и във всички свои борби е преминал благополучно от единия бряг на другия.
към беседата >>
Що се отнася до погрешките, които правите, до вашия темперамент, до лошото ви разположение, до лошите ви мисли, тия неща минават всички хора.
Сега аз ви говоря това, защото виждам ученици в света, които, без да са следвали някоя окултна школа, употребяват своите добри навици, а учениците от окултната школа често не употребяват своите добри навици. Те мислят, че като са в окултната школа, някоя друга сила ще ги упъти към тия добри навици. Не, те са заложени в тях и учениците сами трябва да ги разработват. Всеки сам трябва да разработва своето вътрешно богатство.
Що се отнася до погрешките, които правите, до вашия темперамент, до лошото ви разположение, до лошите ви мисли, тия неща минават всички хора.
Няма човек в света, който да не ги е минал. Като четете псалмите на Давида, ще видите как един пророк се оплаква, че станал посмешище на всички, как бил атакуван от лошите духове и отвън и отвътре. Но в него имало едно: той винаги уповавал на своите добри навици и във всички свои борби е преминал благополучно от единия бряг на другия.
към беседата >>
Няма човек в света, който да не ги е минал.
Сега аз ви говоря това, защото виждам ученици в света, които, без да са следвали някоя окултна школа, употребяват своите добри навици, а учениците от окултната школа често не употребяват своите добри навици. Те мислят, че като са в окултната школа, някоя друга сила ще ги упъти към тия добри навици. Не, те са заложени в тях и учениците сами трябва да ги разработват. Всеки сам трябва да разработва своето вътрешно богатство. Що се отнася до погрешките, които правите, до вашия темперамент, до лошото ви разположение, до лошите ви мисли, тия неща минават всички хора.
Няма човек в света, който да не ги е минал.
Като четете псалмите на Давида, ще видите как един пророк се оплаква, че станал посмешище на всички, как бил атакуван от лошите духове и отвън и отвътре. Но в него имало едно: той винаги уповавал на своите добри навици и във всички свои борби е преминал благополучно от единия бряг на другия.
към беседата >>
Като четете псалмите на Давида, ще видите как един пророк се оплаква, че станал посмешище на всички, как бил атакуван от лошите духове и отвън и отвътре.
Те мислят, че като са в окултната школа, някоя друга сила ще ги упъти към тия добри навици. Не, те са заложени в тях и учениците сами трябва да ги разработват. Всеки сам трябва да разработва своето вътрешно богатство. Що се отнася до погрешките, които правите, до вашия темперамент, до лошото ви разположение, до лошите ви мисли, тия неща минават всички хора. Няма човек в света, който да не ги е минал.
Като четете псалмите на Давида, ще видите как един пророк се оплаква, че станал посмешище на всички, как бил атакуван от лошите духове и отвън и отвътре.
Но в него имало едно: той винаги уповавал на своите добри навици и във всички свои борби е преминал благополучно от единия бряг на другия.
към беседата >>
Но в него имало едно: той винаги уповавал на своите добри навици и във всички свои борби е преминал благополучно от единия бряг на другия.
Не, те са заложени в тях и учениците сами трябва да ги разработват. Всеки сам трябва да разработва своето вътрешно богатство. Що се отнася до погрешките, които правите, до вашия темперамент, до лошото ви разположение, до лошите ви мисли, тия неща минават всички хора. Няма човек в света, който да не ги е минал. Като четете псалмите на Давида, ще видите как един пророк се оплаква, че станал посмешище на всички, как бил атакуван от лошите духове и отвън и отвътре.
Но в него имало едно: той винаги уповавал на своите добри навици и във всички свои борби е преминал благополучно от единия бряг на другия.
към беседата >>
Затова, когато дойдат изпитанията в живота ви, няма да губите присъствието на духа, ще бъдете разположени.
Затова, когато дойдат изпитанията в живота ви, няма да губите присъствието на духа, ще бъдете разположени.
Ако във време на мъчнотии не можете да приложете един добър навик, кога ще го употребите? Ако не ми помогнете, когато имам нужда, когато забогатея ли ще ми помогнете? Тогава нямам нужда от вас. Мислите ли, че тогава ще свържете приятелство с мене? – Не, приятелство, свързано във време на богатство, трае един ден и половина, а приятелство, свързано при най-мъчни условия, трае завинаги.
към беседата >>
Ако във време на мъчнотии не можете да приложете един добър навик, кога ще го употребите?
Затова, когато дойдат изпитанията в живота ви, няма да губите присъствието на духа, ще бъдете разположени.
Ако във време на мъчнотии не можете да приложете един добър навик, кога ще го употребите?
Ако не ми помогнете, когато имам нужда, когато забогатея ли ще ми помогнете? Тогава нямам нужда от вас. Мислите ли, че тогава ще свържете приятелство с мене? – Не, приятелство, свързано във време на богатство, трае един ден и половина, а приятелство, свързано при най-мъчни условия, трае завинаги. Ако вие избавите един човек, който се дави, той ще ви бъде признателен през целия си живот.
към беседата >>
Ако не ми помогнете, когато имам нужда, когато забогатея ли ще ми помогнете?
Затова, когато дойдат изпитанията в живота ви, няма да губите присъствието на духа, ще бъдете разположени. Ако във време на мъчнотии не можете да приложете един добър навик, кога ще го употребите?
Ако не ми помогнете, когато имам нужда, когато забогатея ли ще ми помогнете?
Тогава нямам нужда от вас. Мислите ли, че тогава ще свържете приятелство с мене? – Не, приятелство, свързано във време на богатство, трае един ден и половина, а приятелство, свързано при най-мъчни условия, трае завинаги. Ако вие избавите един човек, който се дави, той ще ви бъде признателен през целия си живот. Ако вие избавите някого, който е бил на брега, но замислял да прекрати своя живот, той също ще ви бъде благодарен.
към беседата >>
Тогава нямам нужда от вас.
Затова, когато дойдат изпитанията в живота ви, няма да губите присъствието на духа, ще бъдете разположени. Ако във време на мъчнотии не можете да приложете един добър навик, кога ще го употребите? Ако не ми помогнете, когато имам нужда, когато забогатея ли ще ми помогнете?
Тогава нямам нужда от вас.
Мислите ли, че тогава ще свържете приятелство с мене? – Не, приятелство, свързано във време на богатство, трае един ден и половина, а приятелство, свързано при най-мъчни условия, трае завинаги. Ако вие избавите един човек, който се дави, той ще ви бъде признателен през целия си живот. Ако вие избавите някого, който е бил на брега, но замислял да прекрати своя живот, той също ще ви бъде благодарен. Там седят добрите навици, там ще се покаже и вашето богатство.
към беседата >>
Мислите ли, че тогава ще свържете приятелство с мене?
Затова, когато дойдат изпитанията в живота ви, няма да губите присъствието на духа, ще бъдете разположени. Ако във време на мъчнотии не можете да приложете един добър навик, кога ще го употребите? Ако не ми помогнете, когато имам нужда, когато забогатея ли ще ми помогнете? Тогава нямам нужда от вас.
Мислите ли, че тогава ще свържете приятелство с мене?
– Не, приятелство, свързано във време на богатство, трае един ден и половина, а приятелство, свързано при най-мъчни условия, трае завинаги. Ако вие избавите един човек, който се дави, той ще ви бъде признателен през целия си живот. Ако вие избавите някого, който е бил на брега, но замислял да прекрати своя живот, той също ще ви бъде благодарен. Там седят добрите навици, там ще се покаже и вашето богатство. Вие може да философствате, колкото искате, това няма да ви ползва.
към беседата >>
– Не, приятелство, свързано във време на богатство, трае един ден и половина, а приятелство, свързано при най-мъчни условия, трае завинаги.
Затова, когато дойдат изпитанията в живота ви, няма да губите присъствието на духа, ще бъдете разположени. Ако във време на мъчнотии не можете да приложете един добър навик, кога ще го употребите? Ако не ми помогнете, когато имам нужда, когато забогатея ли ще ми помогнете? Тогава нямам нужда от вас. Мислите ли, че тогава ще свържете приятелство с мене?
– Не, приятелство, свързано във време на богатство, трае един ден и половина, а приятелство, свързано при най-мъчни условия, трае завинаги.
Ако вие избавите един човек, който се дави, той ще ви бъде признателен през целия си живот. Ако вие избавите някого, който е бил на брега, но замислял да прекрати своя живот, той също ще ви бъде благодарен. Там седят добрите навици, там ще се покаже и вашето богатство. Вие може да философствате, колкото искате, това няма да ви ползва. Трябва да търсите нуждаещите се и да им помагате навреме.
към беседата >>
Ако вие избавите един човек, който се дави, той ще ви бъде признателен през целия си живот.
Ако във време на мъчнотии не можете да приложете един добър навик, кога ще го употребите? Ако не ми помогнете, когато имам нужда, когато забогатея ли ще ми помогнете? Тогава нямам нужда от вас. Мислите ли, че тогава ще свържете приятелство с мене? – Не, приятелство, свързано във време на богатство, трае един ден и половина, а приятелство, свързано при най-мъчни условия, трае завинаги.
Ако вие избавите един човек, който се дави, той ще ви бъде признателен през целия си живот.
Ако вие избавите някого, който е бил на брега, но замислял да прекрати своя живот, той също ще ви бъде благодарен. Там седят добрите навици, там ще се покаже и вашето богатство. Вие може да философствате, колкото искате, това няма да ви ползва. Трябва да търсите нуждаещите се и да им помагате навреме.
към беседата >>
Ако вие избавите някого, който е бил на брега, но замислял да прекрати своя живот, той също ще ви бъде благодарен.
Ако не ми помогнете, когато имам нужда, когато забогатея ли ще ми помогнете? Тогава нямам нужда от вас. Мислите ли, че тогава ще свържете приятелство с мене? – Не, приятелство, свързано във време на богатство, трае един ден и половина, а приятелство, свързано при най-мъчни условия, трае завинаги. Ако вие избавите един човек, който се дави, той ще ви бъде признателен през целия си живот.
Ако вие избавите някого, който е бил на брега, но замислял да прекрати своя живот, той също ще ви бъде благодарен.
Там седят добрите навици, там ще се покаже и вашето богатство. Вие може да философствате, колкото искате, това няма да ви ползва. Трябва да търсите нуждаещите се и да им помагате навреме.
към беседата >>
Там седят добрите навици, там ще се покаже и вашето богатство.
Тогава нямам нужда от вас. Мислите ли, че тогава ще свържете приятелство с мене? – Не, приятелство, свързано във време на богатство, трае един ден и половина, а приятелство, свързано при най-мъчни условия, трае завинаги. Ако вие избавите един човек, който се дави, той ще ви бъде признателен през целия си живот. Ако вие избавите някого, който е бил на брега, но замислял да прекрати своя живот, той също ще ви бъде благодарен.
Там седят добрите навици, там ще се покаже и вашето богатство.
Вие може да философствате, колкото искате, това няма да ви ползва. Трябва да търсите нуждаещите се и да им помагате навреме.
към беседата >>
Вие може да философствате, колкото искате, това няма да ви ползва.
Мислите ли, че тогава ще свържете приятелство с мене? – Не, приятелство, свързано във време на богатство, трае един ден и половина, а приятелство, свързано при най-мъчни условия, трае завинаги. Ако вие избавите един човек, който се дави, той ще ви бъде признателен през целия си живот. Ако вие избавите някого, който е бил на брега, но замислял да прекрати своя живот, той също ще ви бъде благодарен. Там седят добрите навици, там ще се покаже и вашето богатство.
Вие може да философствате, колкото искате, това няма да ви ползва.
Трябва да търсите нуждаещите се и да им помагате навреме.
към беседата >>
Трябва да търсите нуждаещите се и да им помагате навреме.
– Не, приятелство, свързано във време на богатство, трае един ден и половина, а приятелство, свързано при най-мъчни условия, трае завинаги. Ако вие избавите един човек, който се дави, той ще ви бъде признателен през целия си живот. Ако вие избавите някого, който е бил на брега, но замислял да прекрати своя живот, той също ще ви бъде благодарен. Там седят добрите навици, там ще се покаже и вашето богатство. Вие може да философствате, колкото искате, това няма да ви ползва.
Трябва да търсите нуждаещите се и да им помагате навреме.
към беседата >>
В това отношение може да бъдете добри работници, смели и решителни, защото знанието, което имате сега тук, е достатъчно пред съвременното знание в света.
В това отношение може да бъдете добри работници, смели и решителни, защото знанието, което имате сега тук, е достатъчно пред съвременното знание в света.
Външният свят при вашето знание е в положение на невежи хора, но в друго отношение те имат голяма смелост. Външните хора са по-смели, по-решителни, а учениците на окултната школа казват понякога: ние ще отстъпим! Ако отстъпите по своите добри навици, по дух, разбирам, но ако отстъпите поради материални подбуждения, вие ще останете последен човек в света. Казвате: за да не се карам с този човек, ще отстъпя. На такъв човек, който отстъпва от принципите си, кажи: приятелю, твоята постъпка в дадения случай не е права.
към беседата >>
Външният свят при вашето знание е в положение на невежи хора, но в друго отношение те имат голяма смелост.
В това отношение може да бъдете добри работници, смели и решителни, защото знанието, което имате сега тук, е достатъчно пред съвременното знание в света.
Външният свят при вашето знание е в положение на невежи хора, но в друго отношение те имат голяма смелост.
Външните хора са по-смели, по-решителни, а учениците на окултната школа казват понякога: ние ще отстъпим! Ако отстъпите по своите добри навици, по дух, разбирам, но ако отстъпите поради материални подбуждения, вие ще останете последен човек в света. Казвате: за да не се карам с този човек, ще отстъпя. На такъв човек, който отстъпва от принципите си, кажи: приятелю, твоята постъпка в дадения случай не е права. Аз те моля като приятел, недей отстъпва!
към беседата >>
Външните хора са по-смели, по-решителни, а учениците на окултната школа казват понякога: ние ще отстъпим!
В това отношение може да бъдете добри работници, смели и решителни, защото знанието, което имате сега тук, е достатъчно пред съвременното знание в света. Външният свят при вашето знание е в положение на невежи хора, но в друго отношение те имат голяма смелост.
Външните хора са по-смели, по-решителни, а учениците на окултната школа казват понякога: ние ще отстъпим!
Ако отстъпите по своите добри навици, по дух, разбирам, но ако отстъпите поради материални подбуждения, вие ще останете последен човек в света. Казвате: за да не се карам с този човек, ще отстъпя. На такъв човек, който отстъпва от принципите си, кажи: приятелю, твоята постъпка в дадения случай не е права. Аз те моля като приятел, недей отстъпва! Пък ако желанието, което той има, е право и благородно, и десет души да му са в опозиция, кажете: не, аз съм с него, на неговата страна съм, ще го поддържам.
към беседата >>
Ако отстъпите по своите добри навици, по дух, разбирам, но ако отстъпите поради материални подбуждения, вие ще останете последен човек в света.
В това отношение може да бъдете добри работници, смели и решителни, защото знанието, което имате сега тук, е достатъчно пред съвременното знание в света. Външният свят при вашето знание е в положение на невежи хора, но в друго отношение те имат голяма смелост. Външните хора са по-смели, по-решителни, а учениците на окултната школа казват понякога: ние ще отстъпим!
Ако отстъпите по своите добри навици, по дух, разбирам, но ако отстъпите поради материални подбуждения, вие ще останете последен човек в света.
Казвате: за да не се карам с този човек, ще отстъпя. На такъв човек, който отстъпва от принципите си, кажи: приятелю, твоята постъпка в дадения случай не е права. Аз те моля като приятел, недей отстъпва! Пък ако желанието, което той има, е право и благородно, и десет души да му са в опозиция, кажете: не, аз съм с него, на неговата страна съм, ще го поддържам. Подкрепете го в доброто!
към беседата >>
Казвате: за да не се карам с този човек, ще отстъпя.
В това отношение може да бъдете добри работници, смели и решителни, защото знанието, което имате сега тук, е достатъчно пред съвременното знание в света. Външният свят при вашето знание е в положение на невежи хора, но в друго отношение те имат голяма смелост. Външните хора са по-смели, по-решителни, а учениците на окултната школа казват понякога: ние ще отстъпим! Ако отстъпите по своите добри навици, по дух, разбирам, но ако отстъпите поради материални подбуждения, вие ще останете последен човек в света.
Казвате: за да не се карам с този човек, ще отстъпя.
На такъв човек, който отстъпва от принципите си, кажи: приятелю, твоята постъпка в дадения случай не е права. Аз те моля като приятел, недей отстъпва! Пък ако желанието, което той има, е право и благородно, и десет души да му са в опозиция, кажете: не, аз съм с него, на неговата страна съм, ще го поддържам. Подкрепете го в доброто! Това е добрият навик.
към беседата >>
На такъв човек, който отстъпва от принципите си, кажи: приятелю, твоята постъпка в дадения случай не е права.
В това отношение може да бъдете добри работници, смели и решителни, защото знанието, което имате сега тук, е достатъчно пред съвременното знание в света. Външният свят при вашето знание е в положение на невежи хора, но в друго отношение те имат голяма смелост. Външните хора са по-смели, по-решителни, а учениците на окултната школа казват понякога: ние ще отстъпим! Ако отстъпите по своите добри навици, по дух, разбирам, но ако отстъпите поради материални подбуждения, вие ще останете последен човек в света. Казвате: за да не се карам с този човек, ще отстъпя.
На такъв човек, който отстъпва от принципите си, кажи: приятелю, твоята постъпка в дадения случай не е права.
Аз те моля като приятел, недей отстъпва! Пък ако желанието, което той има, е право и благородно, и десет души да му са в опозиция, кажете: не, аз съм с него, на неговата страна съм, ще го поддържам. Подкрепете го в доброто! Това е добрият навик. Това подразбирали в средните векове да бъдеш рицар, кавалер.
към беседата >>
Аз те моля като приятел, недей отстъпва!
Външният свят при вашето знание е в положение на невежи хора, но в друго отношение те имат голяма смелост. Външните хора са по-смели, по-решителни, а учениците на окултната школа казват понякога: ние ще отстъпим! Ако отстъпите по своите добри навици, по дух, разбирам, но ако отстъпите поради материални подбуждения, вие ще останете последен човек в света. Казвате: за да не се карам с този човек, ще отстъпя. На такъв човек, който отстъпва от принципите си, кажи: приятелю, твоята постъпка в дадения случай не е права.
Аз те моля като приятел, недей отстъпва!
Пък ако желанието, което той има, е право и благородно, и десет души да му са в опозиция, кажете: не, аз съм с него, на неговата страна съм, ще го поддържам. Подкрепете го в доброто! Това е добрият навик. Това подразбирали в средните векове да бъдеш рицар, кавалер. Да бъдеш рицар, значи да имаш морална доблест, да постъпваш в даден случай според добрите си навици, за доброто на окръжаващите.
към беседата >>
Пък ако желанието, което той има, е право и благородно, и десет души да му са в опозиция, кажете: не, аз съм с него, на неговата страна съм, ще го поддържам.
Външните хора са по-смели, по-решителни, а учениците на окултната школа казват понякога: ние ще отстъпим! Ако отстъпите по своите добри навици, по дух, разбирам, но ако отстъпите поради материални подбуждения, вие ще останете последен човек в света. Казвате: за да не се карам с този човек, ще отстъпя. На такъв човек, който отстъпва от принципите си, кажи: приятелю, твоята постъпка в дадения случай не е права. Аз те моля като приятел, недей отстъпва!
Пък ако желанието, което той има, е право и благородно, и десет души да му са в опозиция, кажете: не, аз съм с него, на неговата страна съм, ще го поддържам.
Подкрепете го в доброто! Това е добрият навик. Това подразбирали в средните векове да бъдеш рицар, кавалер. Да бъдеш рицар, значи да имаш морална доблест, да постъпваш в даден случай според добрите си навици, за доброто на окръжаващите. По такъв начин ще се повдигнете в собствените си очи.
към беседата >>
Подкрепете го в доброто!
Ако отстъпите по своите добри навици, по дух, разбирам, но ако отстъпите поради материални подбуждения, вие ще останете последен човек в света. Казвате: за да не се карам с този човек, ще отстъпя. На такъв човек, който отстъпва от принципите си, кажи: приятелю, твоята постъпка в дадения случай не е права. Аз те моля като приятел, недей отстъпва! Пък ако желанието, което той има, е право и благородно, и десет души да му са в опозиция, кажете: не, аз съм с него, на неговата страна съм, ще го поддържам.
Подкрепете го в доброто!
Това е добрият навик. Това подразбирали в средните векове да бъдеш рицар, кавалер. Да бъдеш рицар, значи да имаш морална доблест, да постъпваш в даден случай според добрите си навици, за доброто на окръжаващите. По такъв начин ще се повдигнете в собствените си очи.
към беседата >>
Това е добрият навик.
Казвате: за да не се карам с този човек, ще отстъпя. На такъв човек, който отстъпва от принципите си, кажи: приятелю, твоята постъпка в дадения случай не е права. Аз те моля като приятел, недей отстъпва! Пък ако желанието, което той има, е право и благородно, и десет души да му са в опозиция, кажете: не, аз съм с него, на неговата страна съм, ще го поддържам. Подкрепете го в доброто!
Това е добрият навик.
Това подразбирали в средните векове да бъдеш рицар, кавалер. Да бъдеш рицар, значи да имаш морална доблест, да постъпваш в даден случай според добрите си навици, за доброто на окръжаващите. По такъв начин ще се повдигнете в собствените си очи.
към беседата >>
Това подразбирали в средните векове да бъдеш рицар, кавалер.
На такъв човек, който отстъпва от принципите си, кажи: приятелю, твоята постъпка в дадения случай не е права. Аз те моля като приятел, недей отстъпва! Пък ако желанието, което той има, е право и благородно, и десет души да му са в опозиция, кажете: не, аз съм с него, на неговата страна съм, ще го поддържам. Подкрепете го в доброто! Това е добрият навик.
Това подразбирали в средните векове да бъдеш рицар, кавалер.
Да бъдеш рицар, значи да имаш морална доблест, да постъпваш в даден случай според добрите си навици, за доброто на окръжаващите. По такъв начин ще се повдигнете в собствените си очи.
към беседата >>
Да бъдеш рицар, значи да имаш морална доблест, да постъпваш в даден случай според добрите си навици, за доброто на окръжаващите.
Аз те моля като приятел, недей отстъпва! Пък ако желанието, което той има, е право и благородно, и десет души да му са в опозиция, кажете: не, аз съм с него, на неговата страна съм, ще го поддържам. Подкрепете го в доброто! Това е добрият навик. Това подразбирали в средните векове да бъдеш рицар, кавалер.
Да бъдеш рицар, значи да имаш морална доблест, да постъпваш в даден случай според добрите си навици, за доброто на окръжаващите.
По такъв начин ще се повдигнете в собствените си очи.
към беседата >>
По такъв начин ще се повдигнете в собствените си очи.
Пък ако желанието, което той има, е право и благородно, и десет души да му са в опозиция, кажете: не, аз съм с него, на неговата страна съм, ще го поддържам. Подкрепете го в доброто! Това е добрият навик. Това подразбирали в средните векове да бъдеш рицар, кавалер. Да бъдеш рицар, значи да имаш морална доблест, да постъпваш в даден случай според добрите си навици, за доброто на окръжаващите.
По такъв начин ще се повдигнете в собствените си очи.
към беседата >>
Сега, мнозина от вас не вярват на себе си.
Сега, мнозина от вас не вярват на себе си.
Щом ви турят на изпит, вие почвате да се колебаете. И някои ме питат дали ще успеят или не. Казвам: ще ви турим на въжето, ще теглим и ще ви опитаме. Ако 10 души те теглят и ти устоиш, въжето ти не се къса, ще устоиш и на изпитанията, но ако аз те потегля и въжето ти се скъса, казвам: не можеш да устоиш. Въпросът, обаче, с вас не седи така.
към беседата >>
Щом ви турят на изпит, вие почвате да се колебаете.
Сега, мнозина от вас не вярват на себе си.
Щом ви турят на изпит, вие почвате да се колебаете.
И някои ме питат дали ще успеят или не. Казвам: ще ви турим на въжето, ще теглим и ще ви опитаме. Ако 10 души те теглят и ти устоиш, въжето ти не се къса, ще устоиш и на изпитанията, но ако аз те потегля и въжето ти се скъса, казвам: не можеш да устоиш. Въпросът, обаче, с вас не седи така. Ако искате, може да устоите.
към беседата >>
И някои ме питат дали ще успеят или не.
Сега, мнозина от вас не вярват на себе си. Щом ви турят на изпит, вие почвате да се колебаете.
И някои ме питат дали ще успеят или не.
Казвам: ще ви турим на въжето, ще теглим и ще ви опитаме. Ако 10 души те теглят и ти устоиш, въжето ти не се къса, ще устоиш и на изпитанията, но ако аз те потегля и въжето ти се скъса, казвам: не можеш да устоиш. Въпросът, обаче, с вас не седи така. Ако искате, може да устоите.
към беседата >>
Казвам: ще ви турим на въжето, ще теглим и ще ви опитаме.
Сега, мнозина от вас не вярват на себе си. Щом ви турят на изпит, вие почвате да се колебаете. И някои ме питат дали ще успеят или не.
Казвам: ще ви турим на въжето, ще теглим и ще ви опитаме.
Ако 10 души те теглят и ти устоиш, въжето ти не се къса, ще устоиш и на изпитанията, но ако аз те потегля и въжето ти се скъса, казвам: не можеш да устоиш. Въпросът, обаче, с вас не седи така. Ако искате, може да устоите.
към беседата >>
Ако 10 души те теглят и ти устоиш, въжето ти не се къса, ще устоиш и на изпитанията, но ако аз те потегля и въжето ти се скъса, казвам: не можеш да устоиш.
Сега, мнозина от вас не вярват на себе си. Щом ви турят на изпит, вие почвате да се колебаете. И някои ме питат дали ще успеят или не. Казвам: ще ви турим на въжето, ще теглим и ще ви опитаме.
Ако 10 души те теглят и ти устоиш, въжето ти не се къса, ще устоиш и на изпитанията, но ако аз те потегля и въжето ти се скъса, казвам: не можеш да устоиш.
Въпросът, обаче, с вас не седи така. Ако искате, може да устоите.
към беседата >>
Въпросът, обаче, с вас не седи така.
Сега, мнозина от вас не вярват на себе си. Щом ви турят на изпит, вие почвате да се колебаете. И някои ме питат дали ще успеят или не. Казвам: ще ви турим на въжето, ще теглим и ще ви опитаме. Ако 10 души те теглят и ти устоиш, въжето ти не се къса, ще устоиш и на изпитанията, но ако аз те потегля и въжето ти се скъса, казвам: не можеш да устоиш.
Въпросът, обаче, с вас не седи така.
Ако искате, може да устоите.
към беседата >>
Ако искате, може да устоите.
Щом ви турят на изпит, вие почвате да се колебаете. И някои ме питат дали ще успеят или не. Казвам: ще ви турим на въжето, ще теглим и ще ви опитаме. Ако 10 души те теглят и ти устоиш, въжето ти не се къса, ще устоиш и на изпитанията, но ако аз те потегля и въжето ти се скъса, казвам: не можеш да устоиш. Въпросът, обаче, с вас не седи така.
Ако искате, може да устоите.
към беседата >>
Преди време във вестниците се изнесе, че съм казал, че всяка истина е наполовина истина и всяка лъжа е наполовина лъжа.
Преди време във вестниците се изнесе, че съм казал, че всяка истина е наполовина истина и всяка лъжа е наполовина лъжа.
Какво се разбира под тая дума? – Законът е следният: в даден момент аз имам възможност да кажа и истината, и лъжата. Колкото имам възможност да кажа истината, толкова имам възможност да кажа и лъжата. Аз съм господар на положението, от мен зависи какво да кажа. Това не значи, че след като съм казал истината, тя не е вярна.
към беседата >>
Какво се разбира под тая дума?
Преди време във вестниците се изнесе, че съм казал, че всяка истина е наполовина истина и всяка лъжа е наполовина лъжа.
Какво се разбира под тая дума?
– Законът е следният: в даден момент аз имам възможност да кажа и истината, и лъжата. Колкото имам възможност да кажа истината, толкова имам възможност да кажа и лъжата. Аз съм господар на положението, от мен зависи какво да кажа. Това не значи, че след като съм казал истината, тя не е вярна. Човек може да каже една лъжа и да я обвие в една истина.
към беседата >>
– Законът е следният: в даден момент аз имам възможност да кажа и истината, и лъжата.
Преди време във вестниците се изнесе, че съм казал, че всяка истина е наполовина истина и всяка лъжа е наполовина лъжа. Какво се разбира под тая дума?
– Законът е следният: в даден момент аз имам възможност да кажа и истината, и лъжата.
Колкото имам възможност да кажа истината, толкова имам възможност да кажа и лъжата. Аз съм господар на положението, от мен зависи какво да кажа. Това не значи, че след като съм казал истината, тя не е вярна. Човек може да каже една лъжа и да я обвие в една истина. А може да каже една истина и да я обвие в една лъжа.
към беседата >>
Колкото имам възможност да кажа истината, толкова имам възможност да кажа и лъжата.
Преди време във вестниците се изнесе, че съм казал, че всяка истина е наполовина истина и всяка лъжа е наполовина лъжа. Какво се разбира под тая дума? – Законът е следният: в даден момент аз имам възможност да кажа и истината, и лъжата.
Колкото имам възможност да кажа истината, толкова имам възможност да кажа и лъжата.
Аз съм господар на положението, от мен зависи какво да кажа. Това не значи, че след като съм казал истината, тя не е вярна. Човек може да каже една лъжа и да я обвие в една истина. А може да каже една истина и да я обвие в една лъжа. Тогава тази лъжа е практична.
към беседата >>
Аз съм господар на положението, от мен зависи какво да кажа.
Преди време във вестниците се изнесе, че съм казал, че всяка истина е наполовина истина и всяка лъжа е наполовина лъжа. Какво се разбира под тая дума? – Законът е следният: в даден момент аз имам възможност да кажа и истината, и лъжата. Колкото имам възможност да кажа истината, толкова имам възможност да кажа и лъжата.
Аз съм господар на положението, от мен зависи какво да кажа.
Това не значи, че след като съм казал истината, тя не е вярна. Човек може да каже една лъжа и да я обвие в една истина. А може да каже една истина и да я обвие в една лъжа. Тогава тази лъжа е практична. Често лекарите обвиват горчиви хапове в сладка обвивка и болният като хапне, казва: сладичко е, но после му става горчиво.
към беседата >>
Това не значи, че след като съм казал истината, тя не е вярна.
Преди време във вестниците се изнесе, че съм казал, че всяка истина е наполовина истина и всяка лъжа е наполовина лъжа. Какво се разбира под тая дума? – Законът е следният: в даден момент аз имам възможност да кажа и истината, и лъжата. Колкото имам възможност да кажа истината, толкова имам възможност да кажа и лъжата. Аз съм господар на положението, от мен зависи какво да кажа.
Това не значи, че след като съм казал истината, тя не е вярна.
Човек може да каже една лъжа и да я обвие в една истина. А може да каже една истина и да я обвие в една лъжа. Тогава тази лъжа е практична. Често лекарите обвиват горчиви хапове в сладка обвивка и болният като хапне, казва: сладичко е, но после му става горчиво. Този хап отвън е сладък, а отвътре горчив.
към беседата >>
Човек може да каже една лъжа и да я обвие в една истина.
Какво се разбира под тая дума? – Законът е следният: в даден момент аз имам възможност да кажа и истината, и лъжата. Колкото имам възможност да кажа истината, толкова имам възможност да кажа и лъжата. Аз съм господар на положението, от мен зависи какво да кажа. Това не значи, че след като съм казал истината, тя не е вярна.
Човек може да каже една лъжа и да я обвие в една истина.
А може да каже една истина и да я обвие в една лъжа. Тогава тази лъжа е практична. Често лекарите обвиват горчиви хапове в сладка обвивка и болният като хапне, казва: сладичко е, но после му става горчиво. Този хап отвън е сладък, а отвътре горчив. Законът е такъв: в даден случай човек има толкова условия да каже истината, колкото и да я откаже.
към беседата >>
Аз ще ви задам следния въпрос: при сегашните условия, при които живеете, кое е най-важното нещо за вас?
Аз ще ви задам следния въпрос: при сегашните условия, при които живеете, кое е най-важното нещо за вас?
Не какво мислите, но кое е най-важното, най-същественото? Вие може да разисквате помежду си този въпрос. Аз ще ви хвърля малко светлина.
към беседата >>
А може да каже една истина и да я обвие в една лъжа.
– Законът е следният: в даден момент аз имам възможност да кажа и истината, и лъжата. Колкото имам възможност да кажа истината, толкова имам възможност да кажа и лъжата. Аз съм господар на положението, от мен зависи какво да кажа. Това не значи, че след като съм казал истината, тя не е вярна. Човек може да каже една лъжа и да я обвие в една истина.
А може да каже една истина и да я обвие в една лъжа.
Тогава тази лъжа е практична. Често лекарите обвиват горчиви хапове в сладка обвивка и болният като хапне, казва: сладичко е, но после му става горчиво. Този хап отвън е сладък, а отвътре горчив. Законът е такъв: в даден случай човек има толкова условия да каже истината, колкото и да я откаже. В даден случай човек може да направи и добро и зло– това са възможности.
към беседата >>
Не какво мислите, но кое е най-важното, най-същественото?
Аз ще ви задам следния въпрос: при сегашните условия, при които живеете, кое е най-важното нещо за вас?
Не какво мислите, но кое е най-важното, най-същественото?
Вие може да разисквате помежду си този въпрос. Аз ще ви хвърля малко светлина.
към беседата >>
Тогава тази лъжа е практична.
Колкото имам възможност да кажа истината, толкова имам възможност да кажа и лъжата. Аз съм господар на положението, от мен зависи какво да кажа. Това не значи, че след като съм казал истината, тя не е вярна. Човек може да каже една лъжа и да я обвие в една истина. А може да каже една истина и да я обвие в една лъжа.
Тогава тази лъжа е практична.
Често лекарите обвиват горчиви хапове в сладка обвивка и болният като хапне, казва: сладичко е, но после му става горчиво. Този хап отвън е сладък, а отвътре горчив. Законът е такъв: в даден случай човек има толкова условия да каже истината, колкото и да я откаже. В даден случай човек може да направи и добро и зло– това са възможности. Следователно в това, да се избере възможността на доброто и възможността на истината, седи силата на човека.
към беседата >>
Вие може да разисквате помежду си този въпрос.
Аз ще ви задам следния въпрос: при сегашните условия, при които живеете, кое е най-важното нещо за вас? Не какво мислите, но кое е най-важното, най-същественото?
Вие може да разисквате помежду си този въпрос.
Аз ще ви хвърля малко светлина.
към беседата >>
Често лекарите обвиват горчиви хапове в сладка обвивка и болният като хапне, казва: сладичко е, но после му става горчиво.
Аз съм господар на положението, от мен зависи какво да кажа. Това не значи, че след като съм казал истината, тя не е вярна. Човек може да каже една лъжа и да я обвие в една истина. А може да каже една истина и да я обвие в една лъжа. Тогава тази лъжа е практична.
Често лекарите обвиват горчиви хапове в сладка обвивка и болният като хапне, казва: сладичко е, но после му става горчиво.
Този хап отвън е сладък, а отвътре горчив. Законът е такъв: в даден случай човек има толкова условия да каже истината, колкото и да я откаже. В даден случай човек може да направи и добро и зло– това са възможности. Следователно в това, да се избере възможността на доброто и възможността на истината, седи силата на човека. Значи, Бог ти е дал един закон, според който да постъпваш, едновременно ти разполагаш и с истината, и с лъжата.
към беседата >>
Аз ще ви хвърля малко светлина.
Аз ще ви задам следния въпрос: при сегашните условия, при които живеете, кое е най-важното нещо за вас? Не какво мислите, но кое е най-важното, най-същественото? Вие може да разисквате помежду си този въпрос.
Аз ще ви хвърля малко светлина.
към беседата >>
Този хап отвън е сладък, а отвътре горчив.
Това не значи, че след като съм казал истината, тя не е вярна. Човек може да каже една лъжа и да я обвие в една истина. А може да каже една истина и да я обвие в една лъжа. Тогава тази лъжа е практична. Често лекарите обвиват горчиви хапове в сладка обвивка и болният като хапне, казва: сладичко е, но после му става горчиво.
Този хап отвън е сладък, а отвътре горчив.
Законът е такъв: в даден случай човек има толкова условия да каже истината, колкото и да я откаже. В даден случай човек може да направи и добро и зло– това са възможности. Следователно в това, да се избере възможността на доброто и възможността на истината, седи силата на човека. Значи, Бог ти е дал един закон, според който да постъпваш, едновременно ти разполагаш и с истината, и с лъжата. Ако подчиниш лъжата на истината, ти си мощен човек.
към беседата >>
Досега аз съм се занимавал с вашия ум и виждам резултат в умственото ви развитие.
Досега аз съм се занимавал с вашия ум и виждам резултат в умственото ви развитие.
Отсега нататък искам да се занимавам с разумното ви сърце. Не със сърцето изобщо, а с разумното сърце на човека. Туй разумно сърце е душата на всички човешки прояви. Всяко желание, зародено в душата на човека, придобива ценност.
към беседата >>
Законът е такъв: в даден случай човек има толкова условия да каже истината, колкото и да я откаже.
Човек може да каже една лъжа и да я обвие в една истина. А може да каже една истина и да я обвие в една лъжа. Тогава тази лъжа е практична. Често лекарите обвиват горчиви хапове в сладка обвивка и болният като хапне, казва: сладичко е, но после му става горчиво. Този хап отвън е сладък, а отвътре горчив.
Законът е такъв: в даден случай човек има толкова условия да каже истината, колкото и да я откаже.
В даден случай човек може да направи и добро и зло– това са възможности. Следователно в това, да се избере възможността на доброто и възможността на истината, седи силата на човека. Значи, Бог ти е дал един закон, според който да постъпваш, едновременно ти разполагаш и с истината, и с лъжата. Ако подчиниш лъжата на истината, ти си мощен човек. Ако подчиниш злото на доброто, ти си мощен човек.
към беседата >>
Отсега нататък искам да се занимавам с разумното ви сърце.
Досега аз съм се занимавал с вашия ум и виждам резултат в умственото ви развитие.
Отсега нататък искам да се занимавам с разумното ви сърце.
Не със сърцето изобщо, а с разумното сърце на човека. Туй разумно сърце е душата на всички човешки прояви. Всяко желание, зародено в душата на човека, придобива ценност.
към беседата >>
В даден случай човек може да направи и добро и зло– това са възможности.
А може да каже една истина и да я обвие в една лъжа. Тогава тази лъжа е практична. Често лекарите обвиват горчиви хапове в сладка обвивка и болният като хапне, казва: сладичко е, но после му става горчиво. Този хап отвън е сладък, а отвътре горчив. Законът е такъв: в даден случай човек има толкова условия да каже истината, колкото и да я откаже.
В даден случай човек може да направи и добро и зло– това са възможности.
Следователно в това, да се избере възможността на доброто и възможността на истината, седи силата на човека. Значи, Бог ти е дал един закон, според който да постъпваш, едновременно ти разполагаш и с истината, и с лъжата. Ако подчиниш лъжата на истината, ти си мощен човек. Ако подчиниш злото на доброто, ти си мощен човек. Ако подчиниш неправдата на правдата, ти си мощен човек.
към беседата >>
Не със сърцето изобщо, а с разумното сърце на човека.
Досега аз съм се занимавал с вашия ум и виждам резултат в умственото ви развитие. Отсега нататък искам да се занимавам с разумното ви сърце.
Не със сърцето изобщо, а с разумното сърце на човека.
Туй разумно сърце е душата на всички човешки прояви. Всяко желание, зародено в душата на човека, придобива ценност.
към беседата >>
Следователно в това, да се избере възможността на доброто и възможността на истината, седи силата на човека.
Тогава тази лъжа е практична. Често лекарите обвиват горчиви хапове в сладка обвивка и болният като хапне, казва: сладичко е, но после му става горчиво. Този хап отвън е сладък, а отвътре горчив. Законът е такъв: в даден случай човек има толкова условия да каже истината, колкото и да я откаже. В даден случай човек може да направи и добро и зло– това са възможности.
Следователно в това, да се избере възможността на доброто и възможността на истината, седи силата на човека.
Значи, Бог ти е дал един закон, според който да постъпваш, едновременно ти разполагаш и с истината, и с лъжата. Ако подчиниш лъжата на истината, ти си мощен човек. Ако подчиниш злото на доброто, ти си мощен човек. Ако подчиниш неправдата на правдата, ти си мощен човек. Ако подчиниш глупостта на мъдростта, ти си мощен човек.
към беседата >>
Туй разумно сърце е душата на всички човешки прояви.
Досега аз съм се занимавал с вашия ум и виждам резултат в умственото ви развитие. Отсега нататък искам да се занимавам с разумното ви сърце. Не със сърцето изобщо, а с разумното сърце на човека.
Туй разумно сърце е душата на всички човешки прояви.
Всяко желание, зародено в душата на човека, придобива ценност.
към беседата >>
Значи, Бог ти е дал един закон, според който да постъпваш, едновременно ти разполагаш и с истината, и с лъжата.
Често лекарите обвиват горчиви хапове в сладка обвивка и болният като хапне, казва: сладичко е, но после му става горчиво. Този хап отвън е сладък, а отвътре горчив. Законът е такъв: в даден случай човек има толкова условия да каже истината, колкото и да я откаже. В даден случай човек може да направи и добро и зло– това са възможности. Следователно в това, да се избере възможността на доброто и възможността на истината, седи силата на човека.
Значи, Бог ти е дал един закон, според който да постъпваш, едновременно ти разполагаш и с истината, и с лъжата.
Ако подчиниш лъжата на истината, ти си мощен човек. Ако подчиниш злото на доброто, ти си мощен човек. Ако подчиниш неправдата на правдата, ти си мощен човек. Ако подчиниш глупостта на мъдростта, ти си мощен човек. Ако подчиниш омразата на любовта, ти си мощен човек.
към беседата >>
Всяко желание, зародено в душата на човека, придобива ценност.
Досега аз съм се занимавал с вашия ум и виждам резултат в умственото ви развитие. Отсега нататък искам да се занимавам с разумното ви сърце. Не със сърцето изобщо, а с разумното сърце на човека. Туй разумно сърце е душата на всички човешки прояви.
Всяко желание, зародено в душата на човека, придобива ценност.
към беседата >>
Ако подчиниш лъжата на истината, ти си мощен човек.
Този хап отвън е сладък, а отвътре горчив. Законът е такъв: в даден случай човек има толкова условия да каже истината, колкото и да я откаже. В даден случай човек може да направи и добро и зло– това са възможности. Следователно в това, да се избере възможността на доброто и възможността на истината, седи силата на човека. Значи, Бог ти е дал един закон, според който да постъпваш, едновременно ти разполагаш и с истината, и с лъжата.
Ако подчиниш лъжата на истината, ти си мощен човек.
Ако подчиниш злото на доброто, ти си мощен човек. Ако подчиниш неправдата на правдата, ти си мощен човек. Ако подчиниш глупостта на мъдростта, ти си мощен човек. Ако подчиниш омразата на любовта, ти си мощен човек. И обратно: всеки може да стане играчка на съдбата.
към беседата >>
При сегашните условия, запример, всички вие проявявате голяма индивидуалност и самостоятелност, която се изразява в концентриране на вниманието ви към вашето лично „аз“.
При сегашните условия, запример, всички вие проявявате голяма индивидуалност и самостоятелност, която се изразява в концентриране на вниманието ви към вашето лично „аз“.
И ако външната среда, т.е. онези хора, които ви заобикалят, не са в хармония с вас, вие се дразните. Всеки от вас е готов да се докачи, да се обиди за най-малкото нещо. И всеки от вас минава за една норма, т.е. като че ли целият свят трябва да се управлява според както той мисли.
към беседата >>
Ако подчиниш злото на доброто, ти си мощен човек.
Законът е такъв: в даден случай човек има толкова условия да каже истината, колкото и да я откаже. В даден случай човек може да направи и добро и зло– това са възможности. Следователно в това, да се избере възможността на доброто и възможността на истината, седи силата на човека. Значи, Бог ти е дал един закон, според който да постъпваш, едновременно ти разполагаш и с истината, и с лъжата. Ако подчиниш лъжата на истината, ти си мощен човек.
Ако подчиниш злото на доброто, ти си мощен човек.
Ако подчиниш неправдата на правдата, ти си мощен човек. Ако подчиниш глупостта на мъдростта, ти си мощен човек. Ако подчиниш омразата на любовта, ти си мощен човек. И обратно: всеки може да стане играчка на съдбата. Щом подчиниш истината на лъжата, правдата на неправдата, доброто на злото, ти ще станеш един изсъхнал лист.
към беседата >>
И ако външната среда, т.е.
При сегашните условия, запример, всички вие проявявате голяма индивидуалност и самостоятелност, която се изразява в концентриране на вниманието ви към вашето лично „аз“.
И ако външната среда, т.е.
онези хора, които ви заобикалят, не са в хармония с вас, вие се дразните. Всеки от вас е готов да се докачи, да се обиди за най-малкото нещо. И всеки от вас минава за една норма, т.е. като че ли целият свят трябва да се управлява според както той мисли. Тъй са сложени нещата във вашия малък свят.
към беседата >>
Ако подчиниш неправдата на правдата, ти си мощен човек.
В даден случай човек може да направи и добро и зло– това са възможности. Следователно в това, да се избере възможността на доброто и възможността на истината, седи силата на човека. Значи, Бог ти е дал един закон, според който да постъпваш, едновременно ти разполагаш и с истината, и с лъжата. Ако подчиниш лъжата на истината, ти си мощен човек. Ако подчиниш злото на доброто, ти си мощен човек.
Ако подчиниш неправдата на правдата, ти си мощен човек.
Ако подчиниш глупостта на мъдростта, ти си мощен човек. Ако подчиниш омразата на любовта, ти си мощен човек. И обратно: всеки може да стане играчка на съдбата. Щом подчиниш истината на лъжата, правдата на неправдата, доброто на злото, ти ще станеш един изсъхнал лист. И този лист ще се мести от място на място.
към беседата >>
онези хора, които ви заобикалят, не са в хармония с вас, вие се дразните.
При сегашните условия, запример, всички вие проявявате голяма индивидуалност и самостоятелност, която се изразява в концентриране на вниманието ви към вашето лично „аз“. И ако външната среда, т.е.
онези хора, които ви заобикалят, не са в хармония с вас, вие се дразните.
Всеки от вас е готов да се докачи, да се обиди за най-малкото нещо. И всеки от вас минава за една норма, т.е. като че ли целият свят трябва да се управлява според както той мисли. Тъй са сложени нещата във вашия малък свят. Но тъй мислят и всички останали хора.
към беседата >>
Ако подчиниш глупостта на мъдростта, ти си мощен човек.
Следователно в това, да се избере възможността на доброто и възможността на истината, седи силата на човека. Значи, Бог ти е дал един закон, според който да постъпваш, едновременно ти разполагаш и с истината, и с лъжата. Ако подчиниш лъжата на истината, ти си мощен човек. Ако подчиниш злото на доброто, ти си мощен човек. Ако подчиниш неправдата на правдата, ти си мощен човек.
Ако подчиниш глупостта на мъдростта, ти си мощен човек.
Ако подчиниш омразата на любовта, ти си мощен човек. И обратно: всеки може да стане играчка на съдбата. Щом подчиниш истината на лъжата, правдата на неправдата, доброто на злото, ти ще станеш един изсъхнал лист. И този лист ще се мести от място на място. Ти не можеш да кажеш, че твоята съдба била такава.
към беседата >>
Всеки от вас е готов да се докачи, да се обиди за най-малкото нещо.
При сегашните условия, запример, всички вие проявявате голяма индивидуалност и самостоятелност, която се изразява в концентриране на вниманието ви към вашето лично „аз“. И ако външната среда, т.е. онези хора, които ви заобикалят, не са в хармония с вас, вие се дразните.
Всеки от вас е готов да се докачи, да се обиди за най-малкото нещо.
И всеки от вас минава за една норма, т.е. като че ли целият свят трябва да се управлява според както той мисли. Тъй са сложени нещата във вашия малък свят. Но тъй мислят и всички останали хора. Обаче, това положение всякога довежда хората до конфликт.
към беседата >>
Ако подчиниш омразата на любовта, ти си мощен човек.
Значи, Бог ти е дал един закон, според който да постъпваш, едновременно ти разполагаш и с истината, и с лъжата. Ако подчиниш лъжата на истината, ти си мощен човек. Ако подчиниш злото на доброто, ти си мощен човек. Ако подчиниш неправдата на правдата, ти си мощен човек. Ако подчиниш глупостта на мъдростта, ти си мощен човек.
Ако подчиниш омразата на любовта, ти си мощен човек.
И обратно: всеки може да стане играчка на съдбата. Щом подчиниш истината на лъжата, правдата на неправдата, доброто на злото, ти ще станеш един изсъхнал лист. И този лист ще се мести от място на място. Ти не можеш да кажеш, че твоята съдба била такава. В дадения случай Бог те е поставил на изпит, казва: „От теб зависи, аз ще те изпитам.
към беседата >>
И всеки от вас минава за една норма, т.е.
При сегашните условия, запример, всички вие проявявате голяма индивидуалност и самостоятелност, която се изразява в концентриране на вниманието ви към вашето лично „аз“. И ако външната среда, т.е. онези хора, които ви заобикалят, не са в хармония с вас, вие се дразните. Всеки от вас е готов да се докачи, да се обиди за най-малкото нещо.
И всеки от вас минава за една норма, т.е.
като че ли целият свят трябва да се управлява според както той мисли. Тъй са сложени нещата във вашия малък свят. Но тъй мислят и всички останали хора. Обаче, това положение всякога довежда хората до конфликт. И дълго време те трябва да се търкат, докато се изгладят тия грапавини между тях.
към беседата >>
И обратно: всеки може да стане играчка на съдбата.
Ако подчиниш лъжата на истината, ти си мощен човек. Ако подчиниш злото на доброто, ти си мощен човек. Ако подчиниш неправдата на правдата, ти си мощен човек. Ако подчиниш глупостта на мъдростта, ти си мощен човек. Ако подчиниш омразата на любовта, ти си мощен човек.
И обратно: всеки може да стане играчка на съдбата.
Щом подчиниш истината на лъжата, правдата на неправдата, доброто на злото, ти ще станеш един изсъхнал лист. И този лист ще се мести от място на място. Ти не можеш да кажеш, че твоята съдба била такава. В дадения случай Бог те е поставил на изпит, казва: „От теб зависи, аз ще те изпитам. Ти имаш толкова възможности за доброто, колкото и за злото; ти си господар, ти можеш да постъпиш, както искаш.“
към беседата >>
като че ли целият свят трябва да се управлява според както той мисли.
При сегашните условия, запример, всички вие проявявате голяма индивидуалност и самостоятелност, която се изразява в концентриране на вниманието ви към вашето лично „аз“. И ако външната среда, т.е. онези хора, които ви заобикалят, не са в хармония с вас, вие се дразните. Всеки от вас е готов да се докачи, да се обиди за най-малкото нещо. И всеки от вас минава за една норма, т.е.
като че ли целият свят трябва да се управлява според както той мисли.
Тъй са сложени нещата във вашия малък свят. Но тъй мислят и всички останали хора. Обаче, това положение всякога довежда хората до конфликт. И дълго време те трябва да се търкат, докато се изгладят тия грапавини между тях. Двама души, като се бият, после стават добри приятели.
към беседата >>
Щом подчиниш истината на лъжата, правдата на неправдата, доброто на злото, ти ще станеш един изсъхнал лист.
Ако подчиниш злото на доброто, ти си мощен човек. Ако подчиниш неправдата на правдата, ти си мощен човек. Ако подчиниш глупостта на мъдростта, ти си мощен човек. Ако подчиниш омразата на любовта, ти си мощен човек. И обратно: всеки може да стане играчка на съдбата.
Щом подчиниш истината на лъжата, правдата на неправдата, доброто на злото, ти ще станеш един изсъхнал лист.
И този лист ще се мести от място на място. Ти не можеш да кажеш, че твоята съдба била такава. В дадения случай Бог те е поставил на изпит, казва: „От теб зависи, аз ще те изпитам. Ти имаш толкова възможности за доброто, колкото и за злото; ти си господар, ти можеш да постъпиш, както искаш.“
към беседата >>
Тъй са сложени нещата във вашия малък свят.
И ако външната среда, т.е. онези хора, които ви заобикалят, не са в хармония с вас, вие се дразните. Всеки от вас е готов да се докачи, да се обиди за най-малкото нещо. И всеки от вас минава за една норма, т.е. като че ли целият свят трябва да се управлява според както той мисли.
Тъй са сложени нещата във вашия малък свят.
Но тъй мислят и всички останали хора. Обаче, това положение всякога довежда хората до конфликт. И дълго време те трябва да се търкат, докато се изгладят тия грапавини между тях. Двама души, като се бият, после стават добри приятели. У човека има и друга една страна.
към беседата >>
И този лист ще се мести от място на място.
Ако подчиниш неправдата на правдата, ти си мощен човек. Ако подчиниш глупостта на мъдростта, ти си мощен човек. Ако подчиниш омразата на любовта, ти си мощен човек. И обратно: всеки може да стане играчка на съдбата. Щом подчиниш истината на лъжата, правдата на неправдата, доброто на злото, ти ще станеш един изсъхнал лист.
И този лист ще се мести от място на място.
Ти не можеш да кажеш, че твоята съдба била такава. В дадения случай Бог те е поставил на изпит, казва: „От теб зависи, аз ще те изпитам. Ти имаш толкова възможности за доброто, колкото и за злото; ти си господар, ти можеш да постъпиш, както искаш.“
към беседата >>
Но тъй мислят и всички останали хора.
онези хора, които ви заобикалят, не са в хармония с вас, вие се дразните. Всеки от вас е готов да се докачи, да се обиди за най-малкото нещо. И всеки от вас минава за една норма, т.е. като че ли целият свят трябва да се управлява според както той мисли. Тъй са сложени нещата във вашия малък свят.
Но тъй мислят и всички останали хора.
Обаче, това положение всякога довежда хората до конфликт. И дълго време те трябва да се търкат, докато се изгладят тия грапавини между тях. Двама души, като се бият, после стават добри приятели. У човека има и друга една страна. Аз я наричам проява на разумното сърце: човек схваща, че и другите същества около него имат същите права, каквито и той.
към беседата >>
Ти не можеш да кажеш, че твоята съдба била такава.
Ако подчиниш глупостта на мъдростта, ти си мощен човек. Ако подчиниш омразата на любовта, ти си мощен човек. И обратно: всеки може да стане играчка на съдбата. Щом подчиниш истината на лъжата, правдата на неправдата, доброто на злото, ти ще станеш един изсъхнал лист. И този лист ще се мести от място на място.
Ти не можеш да кажеш, че твоята съдба била такава.
В дадения случай Бог те е поставил на изпит, казва: „От теб зависи, аз ще те изпитам. Ти имаш толкова възможности за доброто, колкото и за злото; ти си господар, ти можеш да постъпиш, както искаш.“
към беседата >>
Обаче, това положение всякога довежда хората до конфликт.
Всеки от вас е готов да се докачи, да се обиди за най-малкото нещо. И всеки от вас минава за една норма, т.е. като че ли целият свят трябва да се управлява според както той мисли. Тъй са сложени нещата във вашия малък свят. Но тъй мислят и всички останали хора.
Обаче, това положение всякога довежда хората до конфликт.
И дълго време те трябва да се търкат, докато се изгладят тия грапавини между тях. Двама души, като се бият, после стават добри приятели. У човека има и друга една страна. Аз я наричам проява на разумното сърце: човек схваща, че и другите същества около него имат същите права, каквито и той. Ако ти извоюваш тяхното право и твоето право ще е извоювано.
към беседата >>
В дадения случай Бог те е поставил на изпит, казва: „От теб зависи, аз ще те изпитам.
Ако подчиниш омразата на любовта, ти си мощен човек. И обратно: всеки може да стане играчка на съдбата. Щом подчиниш истината на лъжата, правдата на неправдата, доброто на злото, ти ще станеш един изсъхнал лист. И този лист ще се мести от място на място. Ти не можеш да кажеш, че твоята съдба била такава.
В дадения случай Бог те е поставил на изпит, казва: „От теб зависи, аз ще те изпитам.
Ти имаш толкова възможности за доброто, колкото и за злото; ти си господар, ти можеш да постъпиш, както искаш.“
към беседата >>
И дълго време те трябва да се търкат, докато се изгладят тия грапавини между тях.
И всеки от вас минава за една норма, т.е. като че ли целият свят трябва да се управлява според както той мисли. Тъй са сложени нещата във вашия малък свят. Но тъй мислят и всички останали хора. Обаче, това положение всякога довежда хората до конфликт.
И дълго време те трябва да се търкат, докато се изгладят тия грапавини между тях.
Двама души, като се бият, после стават добри приятели. У човека има и друга една страна. Аз я наричам проява на разумното сърце: човек схваща, че и другите същества около него имат същите права, каквито и той. Ако ти извоюваш тяхното право и твоето право ще е извоювано. Допуснете, запример, че имате пред себе си едно пиано.
към беседата >>
Ти имаш толкова възможности за доброто, колкото и за злото; ти си господар, ти можеш да постъпиш, както искаш.“
И обратно: всеки може да стане играчка на съдбата. Щом подчиниш истината на лъжата, правдата на неправдата, доброто на злото, ти ще станеш един изсъхнал лист. И този лист ще се мести от място на място. Ти не можеш да кажеш, че твоята съдба била такава. В дадения случай Бог те е поставил на изпит, казва: „От теб зависи, аз ще те изпитам.
Ти имаш толкова възможности за доброто, колкото и за злото; ти си господар, ти можеш да постъпиш, както искаш.“
към беседата >>
Двама души, като се бият, после стават добри приятели.
като че ли целият свят трябва да се управлява според както той мисли. Тъй са сложени нещата във вашия малък свят. Но тъй мислят и всички останали хора. Обаче, това положение всякога довежда хората до конфликт. И дълго време те трябва да се търкат, докато се изгладят тия грапавини между тях.
Двама души, като се бият, после стават добри приятели.
У човека има и друга една страна. Аз я наричам проява на разумното сърце: човек схваща, че и другите същества около него имат същите права, каквито и той. Ако ти извоюваш тяхното право и твоето право ще е извоювано. Допуснете, запример, че имате пред себе си едно пиано. Туй пиано има стойност дотогава, докато всички клавиши се намират в известно математическо съотношение, така че тоновете да си помагат един на друг.
към беседата >>
И тъй, извикайте своите разумни навици и приложете този велик закон за духовните работи, без никакво разсъждение.
И тъй, извикайте своите разумни навици и приложете този велик закон за духовните работи, без никакво разсъждение.
Само така ще имате отлични резултати. Бъдете уверени, че щом почнете да се колебаете и разсъждавате, вашият ум вече е взел участие. Щом колебанието престане, твоето разумно сърце действа, казва ти: „Напред! “ Ама и отзад, и отпред имало неприятели! – Нищо от това.
към беседата >>
У човека има и друга една страна.
Тъй са сложени нещата във вашия малък свят. Но тъй мислят и всички останали хора. Обаче, това положение всякога довежда хората до конфликт. И дълго време те трябва да се търкат, докато се изгладят тия грапавини между тях. Двама души, като се бият, после стават добри приятели.
У човека има и друга една страна.
Аз я наричам проява на разумното сърце: човек схваща, че и другите същества около него имат същите права, каквито и той. Ако ти извоюваш тяхното право и твоето право ще е извоювано. Допуснете, запример, че имате пред себе си едно пиано. Туй пиано има стойност дотогава, докато всички клавиши се намират в известно математическо съотношение, така че тоновете да си помагат един на друг. Ако един тон каже: „Аз взех известно решение, днес ще звуча 1–2 тона по-ниско“ – какво ще стане с него?
към беседата >>
Само така ще имате отлични резултати.
И тъй, извикайте своите разумни навици и приложете този велик закон за духовните работи, без никакво разсъждение.
Само така ще имате отлични резултати.
Бъдете уверени, че щом почнете да се колебаете и разсъждавате, вашият ум вече е взел участие. Щом колебанието престане, твоето разумно сърце действа, казва ти: „Напред! “ Ама и отзад, и отпред имало неприятели! – Нищо от това. Твоето разумно сърце ти казва: „Напред!
към беседата >>
Аз я наричам проява на разумното сърце: човек схваща, че и другите същества около него имат същите права, каквито и той.
Но тъй мислят и всички останали хора. Обаче, това положение всякога довежда хората до конфликт. И дълго време те трябва да се търкат, докато се изгладят тия грапавини между тях. Двама души, като се бият, после стават добри приятели. У човека има и друга една страна.
Аз я наричам проява на разумното сърце: човек схваща, че и другите същества около него имат същите права, каквито и той.
Ако ти извоюваш тяхното право и твоето право ще е извоювано. Допуснете, запример, че имате пред себе си едно пиано. Туй пиано има стойност дотогава, докато всички клавиши се намират в известно математическо съотношение, така че тоновете да си помагат един на друг. Ако един тон каже: „Аз взех известно решение, днес ще звуча 1–2 тона по-ниско“ – какво ще стане с него? Утре и друг тон ще каже: „И аз имам особено мнение, днес ще звуча 1–2 тона по-високо“.
към беседата >>
Бъдете уверени, че щом почнете да се колебаете и разсъждавате, вашият ум вече е взел участие.
И тъй, извикайте своите разумни навици и приложете този велик закон за духовните работи, без никакво разсъждение. Само така ще имате отлични резултати.
Бъдете уверени, че щом почнете да се колебаете и разсъждавате, вашият ум вече е взел участие.
Щом колебанието престане, твоето разумно сърце действа, казва ти: „Напред! “ Ама и отзад, и отпред имало неприятели! – Нищо от това. Твоето разумно сърце ти казва: „Напред! “ Ама може да ме убият!
към беседата >>
Ако ти извоюваш тяхното право и твоето право ще е извоювано.
Обаче, това положение всякога довежда хората до конфликт. И дълго време те трябва да се търкат, докато се изгладят тия грапавини между тях. Двама души, като се бият, после стават добри приятели. У човека има и друга една страна. Аз я наричам проява на разумното сърце: човек схваща, че и другите същества около него имат същите права, каквито и той.
Ако ти извоюваш тяхното право и твоето право ще е извоювано.
Допуснете, запример, че имате пред себе си едно пиано. Туй пиано има стойност дотогава, докато всички клавиши се намират в известно математическо съотношение, така че тоновете да си помагат един на друг. Ако един тон каже: „Аз взех известно решение, днес ще звуча 1–2 тона по-ниско“ – какво ще стане с него? Утре и друг тон ще каже: „И аз имам особено мнение, днес ще звуча 1–2 тона по-високо“. Това пиано ще има ли вече ценност?
към беседата >>
Щом колебанието престане, твоето разумно сърце действа, казва ти: „Напред!
И тъй, извикайте своите разумни навици и приложете този велик закон за духовните работи, без никакво разсъждение. Само така ще имате отлични резултати. Бъдете уверени, че щом почнете да се колебаете и разсъждавате, вашият ум вече е взел участие.
Щом колебанието престане, твоето разумно сърце действа, казва ти: „Напред!
“ Ама и отзад, и отпред имало неприятели! – Нищо от това. Твоето разумно сърце ти казва: „Напред! “ Ама може да ме убият! – Напред!
към беседата >>
Допуснете, запример, че имате пред себе си едно пиано.
И дълго време те трябва да се търкат, докато се изгладят тия грапавини между тях. Двама души, като се бият, после стават добри приятели. У човека има и друга една страна. Аз я наричам проява на разумното сърце: човек схваща, че и другите същества около него имат същите права, каквито и той. Ако ти извоюваш тяхното право и твоето право ще е извоювано.
Допуснете, запример, че имате пред себе си едно пиано.
Туй пиано има стойност дотогава, докато всички клавиши се намират в известно математическо съотношение, така че тоновете да си помагат един на друг. Ако един тон каже: „Аз взех известно решение, днес ще звуча 1–2 тона по-ниско“ – какво ще стане с него? Утре и друг тон ще каже: „И аз имам особено мнение, днес ще звуча 1–2 тона по-високо“. Това пиано ще има ли вече ценност? – Няма да има.
към беседата >>
“ Ама и отзад, и отпред имало неприятели!
И тъй, извикайте своите разумни навици и приложете този велик закон за духовните работи, без никакво разсъждение. Само така ще имате отлични резултати. Бъдете уверени, че щом почнете да се колебаете и разсъждавате, вашият ум вече е взел участие. Щом колебанието престане, твоето разумно сърце действа, казва ти: „Напред!
“ Ама и отзад, и отпред имало неприятели!
– Нищо от това. Твоето разумно сърце ти казва: „Напред! “ Ама може да ме убият! – Напред! Само умът философства.
към беседата >>
Туй пиано има стойност дотогава, докато всички клавиши се намират в известно математическо съотношение, така че тоновете да си помагат един на друг.
Двама души, като се бият, после стават добри приятели. У човека има и друга една страна. Аз я наричам проява на разумното сърце: човек схваща, че и другите същества около него имат същите права, каквито и той. Ако ти извоюваш тяхното право и твоето право ще е извоювано. Допуснете, запример, че имате пред себе си едно пиано.
Туй пиано има стойност дотогава, докато всички клавиши се намират в известно математическо съотношение, така че тоновете да си помагат един на друг.
Ако един тон каже: „Аз взех известно решение, днес ще звуча 1–2 тона по-ниско“ – какво ще стане с него? Утре и друг тон ще каже: „И аз имам особено мнение, днес ще звуча 1–2 тона по-високо“. Това пиано ще има ли вече ценност? – Няма да има. Тогава трябва да викаме акордьора да нагласи тоя и оня клавиш, докато най-после каже, че пианото е хубаво направено.
към беседата >>
– Нищо от това.
И тъй, извикайте своите разумни навици и приложете този велик закон за духовните работи, без никакво разсъждение. Само така ще имате отлични резултати. Бъдете уверени, че щом почнете да се колебаете и разсъждавате, вашият ум вече е взел участие. Щом колебанието престане, твоето разумно сърце действа, казва ти: „Напред! “ Ама и отзад, и отпред имало неприятели!
– Нищо от това.
Твоето разумно сърце ти казва: „Напред! “ Ама може да ме убият! – Напред! Само умът философства. А ти, като вървиш напред, ония, които те преследват, ще бягат от теб, ще кажат: този човек е много смел, ние се боим от него.
към беседата >>
Ако един тон каже: „Аз взех известно решение, днес ще звуча 1–2 тона по-ниско“ – какво ще стане с него?
У човека има и друга една страна. Аз я наричам проява на разумното сърце: човек схваща, че и другите същества около него имат същите права, каквито и той. Ако ти извоюваш тяхното право и твоето право ще е извоювано. Допуснете, запример, че имате пред себе си едно пиано. Туй пиано има стойност дотогава, докато всички клавиши се намират в известно математическо съотношение, така че тоновете да си помагат един на друг.
Ако един тон каже: „Аз взех известно решение, днес ще звуча 1–2 тона по-ниско“ – какво ще стане с него?
Утре и друг тон ще каже: „И аз имам особено мнение, днес ще звуча 1–2 тона по-високо“. Това пиано ще има ли вече ценност? – Няма да има. Тогава трябва да викаме акордьора да нагласи тоя и оня клавиш, докато най-после каже, че пианото е хубаво направено. Ако ли не, ще трябва да го заменим с друго пиано.
към беседата >>
Твоето разумно сърце ти казва: „Напред!
Само така ще имате отлични резултати. Бъдете уверени, че щом почнете да се колебаете и разсъждавате, вашият ум вече е взел участие. Щом колебанието престане, твоето разумно сърце действа, казва ти: „Напред! “ Ама и отзад, и отпред имало неприятели! – Нищо от това.
Твоето разумно сърце ти казва: „Напред!
“ Ама може да ме убият! – Напред! Само умът философства. А ти, като вървиш напред, ония, които те преследват, ще бягат от теб, ще кажат: този човек е много смел, ние се боим от него. Даже и в гората да си и видиш някоя мечка, ако се отправиш към нея смело и без страх, тя бяга.
към беседата >>
Утре и друг тон ще каже: „И аз имам особено мнение, днес ще звуча 1–2 тона по-високо“.
Аз я наричам проява на разумното сърце: човек схваща, че и другите същества около него имат същите права, каквито и той. Ако ти извоюваш тяхното право и твоето право ще е извоювано. Допуснете, запример, че имате пред себе си едно пиано. Туй пиано има стойност дотогава, докато всички клавиши се намират в известно математическо съотношение, така че тоновете да си помагат един на друг. Ако един тон каже: „Аз взех известно решение, днес ще звуча 1–2 тона по-ниско“ – какво ще стане с него?
Утре и друг тон ще каже: „И аз имам особено мнение, днес ще звуча 1–2 тона по-високо“.
Това пиано ще има ли вече ценност? – Няма да има. Тогава трябва да викаме акордьора да нагласи тоя и оня клавиш, докато най-после каже, че пианото е хубаво направено. Ако ли не, ще трябва да го заменим с друго пиано.
към беседата >>
“ Ама може да ме убият!
Бъдете уверени, че щом почнете да се колебаете и разсъждавате, вашият ум вече е взел участие. Щом колебанието престане, твоето разумно сърце действа, казва ти: „Напред! “ Ама и отзад, и отпред имало неприятели! – Нищо от това. Твоето разумно сърце ти казва: „Напред!
“ Ама може да ме убият!
– Напред! Само умът философства. А ти, като вървиш напред, ония, които те преследват, ще бягат от теб, ще кажат: този човек е много смел, ние се боим от него. Даже и в гората да си и видиш някоя мечка, ако се отправиш към нея смело и без страх, тя бяга. Ако се уплашиш, мечката ще мине покрай тебе, ще те оплюе и ще каже: „Ти не си Божествен човек, а си една страхлива крава.
към беседата >>
Това пиано ще има ли вече ценност?
Ако ти извоюваш тяхното право и твоето право ще е извоювано. Допуснете, запример, че имате пред себе си едно пиано. Туй пиано има стойност дотогава, докато всички клавиши се намират в известно математическо съотношение, така че тоновете да си помагат един на друг. Ако един тон каже: „Аз взех известно решение, днес ще звуча 1–2 тона по-ниско“ – какво ще стане с него? Утре и друг тон ще каже: „И аз имам особено мнение, днес ще звуча 1–2 тона по-високо“.
Това пиано ще има ли вече ценност?
– Няма да има. Тогава трябва да викаме акордьора да нагласи тоя и оня клавиш, докато най-после каже, че пианото е хубаво направено. Ако ли не, ще трябва да го заменим с друго пиано.
към беседата >>
– Напред!
Щом колебанието престане, твоето разумно сърце действа, казва ти: „Напред! “ Ама и отзад, и отпред имало неприятели! – Нищо от това. Твоето разумно сърце ти казва: „Напред! “ Ама може да ме убият!
– Напред!
Само умът философства. А ти, като вървиш напред, ония, които те преследват, ще бягат от теб, ще кажат: този човек е много смел, ние се боим от него. Даже и в гората да си и видиш някоя мечка, ако се отправиш към нея смело и без страх, тя бяга. Ако се уплашиш, мечката ще мине покрай тебе, ще те оплюе и ще каже: „Ти не си Божествен човек, а си една страхлива крава. Защо не прояви своите добри навици?
към беседата >>
– Няма да има.
Допуснете, запример, че имате пред себе си едно пиано. Туй пиано има стойност дотогава, докато всички клавиши се намират в известно математическо съотношение, така че тоновете да си помагат един на друг. Ако един тон каже: „Аз взех известно решение, днес ще звуча 1–2 тона по-ниско“ – какво ще стане с него? Утре и друг тон ще каже: „И аз имам особено мнение, днес ще звуча 1–2 тона по-високо“. Това пиано ще има ли вече ценност?
– Няма да има.
Тогава трябва да викаме акордьора да нагласи тоя и оня клавиш, докато най-после каже, че пианото е хубаво направено. Ако ли не, ще трябва да го заменим с друго пиано.
към беседата >>
Само умът философства.
“ Ама и отзад, и отпред имало неприятели! – Нищо от това. Твоето разумно сърце ти казва: „Напред! “ Ама може да ме убият! – Напред!
Само умът философства.
А ти, като вървиш напред, ония, които те преследват, ще бягат от теб, ще кажат: този човек е много смел, ние се боим от него. Даже и в гората да си и видиш някоя мечка, ако се отправиш към нея смело и без страх, тя бяга. Ако се уплашиш, мечката ще мине покрай тебе, ще те оплюе и ще каже: „Ти не си Божествен човек, а си една страхлива крава. Защо не прояви своите добри навици? “ Когато ти кажеш една лъжа, хората ще те оплюят, както мечката, защото не си употребил своя добър навик.
към беседата >>
Тогава трябва да викаме акордьора да нагласи тоя и оня клавиш, докато най-после каже, че пианото е хубаво направено.
Туй пиано има стойност дотогава, докато всички клавиши се намират в известно математическо съотношение, така че тоновете да си помагат един на друг. Ако един тон каже: „Аз взех известно решение, днес ще звуча 1–2 тона по-ниско“ – какво ще стане с него? Утре и друг тон ще каже: „И аз имам особено мнение, днес ще звуча 1–2 тона по-високо“. Това пиано ще има ли вече ценност? – Няма да има.
Тогава трябва да викаме акордьора да нагласи тоя и оня клавиш, докато най-после каже, че пианото е хубаво направено.
Ако ли не, ще трябва да го заменим с друго пиано.
към беседата >>
А ти, като вървиш напред, ония, които те преследват, ще бягат от теб, ще кажат: този човек е много смел, ние се боим от него.
– Нищо от това. Твоето разумно сърце ти казва: „Напред! “ Ама може да ме убият! – Напред! Само умът философства.
А ти, като вървиш напред, ония, които те преследват, ще бягат от теб, ще кажат: този човек е много смел, ние се боим от него.
Даже и в гората да си и видиш някоя мечка, ако се отправиш към нея смело и без страх, тя бяга. Ако се уплашиш, мечката ще мине покрай тебе, ще те оплюе и ще каже: „Ти не си Божествен човек, а си една страхлива крава. Защо не прояви своите добри навици? “ Когато ти кажеш една лъжа, хората ще те оплюят, както мечката, защото не си употребил своя добър навик. За всичко, което ви се изпречи на пътя, ще се попитате вътре в себе си как да постъпите и след това ще бъдете смели. Напред!
към беседата >>
Ако ли не, ще трябва да го заменим с друго пиано.
Ако един тон каже: „Аз взех известно решение, днес ще звуча 1–2 тона по-ниско“ – какво ще стане с него? Утре и друг тон ще каже: „И аз имам особено мнение, днес ще звуча 1–2 тона по-високо“. Това пиано ще има ли вече ценност? – Няма да има. Тогава трябва да викаме акордьора да нагласи тоя и оня клавиш, докато най-после каже, че пианото е хубаво направено.
Ако ли не, ще трябва да го заменим с друго пиано.
към беседата >>
Даже и в гората да си и видиш някоя мечка, ако се отправиш към нея смело и без страх, тя бяга.
Твоето разумно сърце ти казва: „Напред! “ Ама може да ме убият! – Напред! Само умът философства. А ти, като вървиш напред, ония, които те преследват, ще бягат от теб, ще кажат: този човек е много смел, ние се боим от него.
Даже и в гората да си и видиш някоя мечка, ако се отправиш към нея смело и без страх, тя бяга.
Ако се уплашиш, мечката ще мине покрай тебе, ще те оплюе и ще каже: „Ти не си Божествен човек, а си една страхлива крава. Защо не прояви своите добри навици? “ Когато ти кажеш една лъжа, хората ще те оплюят, както мечката, защото не си употребил своя добър навик. За всичко, което ви се изпречи на пътя, ще се попитате вътре в себе си как да постъпите и след това ще бъдете смели. Напред! – И ще минете без опасност.
към беседата >>
Това именно върши при сегашните условия човешкият ум.
Това именно върши при сегашните условия човешкият ум.
Той е търговец, но търговията не урежда живота. Мислите ли, че ако хората имат за вас добро мнение, ще ви направят по-добри? Вие ще кажете: ние ще влезем в противоречие с онези твърдения, че трябва да мислим добро за хората. Добре, но ако вие концентрирате мисълта си към един вълк и мислите, че той е добър, че няма да дави овцете, ще изправи ли той своето поведение? – Не, той е вълк и вълк ще си остане.
към беседата >>
Ако се уплашиш, мечката ще мине покрай тебе, ще те оплюе и ще каже: „Ти не си Божествен човек, а си една страхлива крава.
“ Ама може да ме убият! – Напред! Само умът философства. А ти, като вървиш напред, ония, които те преследват, ще бягат от теб, ще кажат: този човек е много смел, ние се боим от него. Даже и в гората да си и видиш някоя мечка, ако се отправиш към нея смело и без страх, тя бяга.
Ако се уплашиш, мечката ще мине покрай тебе, ще те оплюе и ще каже: „Ти не си Божествен човек, а си една страхлива крава.
Защо не прояви своите добри навици? “ Когато ти кажеш една лъжа, хората ще те оплюят, както мечката, защото не си употребил своя добър навик. За всичко, което ви се изпречи на пътя, ще се попитате вътре в себе си как да постъпите и след това ще бъдете смели. Напред! – И ще минете без опасност. За последствията не мислете.
към беседата >>
Той е търговец, но търговията не урежда живота.
Това именно върши при сегашните условия човешкият ум.
Той е търговец, но търговията не урежда живота.
Мислите ли, че ако хората имат за вас добро мнение, ще ви направят по-добри? Вие ще кажете: ние ще влезем в противоречие с онези твърдения, че трябва да мислим добро за хората. Добре, но ако вие концентрирате мисълта си към един вълк и мислите, че той е добър, че няма да дави овцете, ще изправи ли той своето поведение? – Не, той е вълк и вълк ще си остане. Той е изработил вълчата природа в себе си и не може да се откаже от нея.
към беседата >>
Защо не прояви своите добри навици?
– Напред! Само умът философства. А ти, като вървиш напред, ония, които те преследват, ще бягат от теб, ще кажат: този човек е много смел, ние се боим от него. Даже и в гората да си и видиш някоя мечка, ако се отправиш към нея смело и без страх, тя бяга. Ако се уплашиш, мечката ще мине покрай тебе, ще те оплюе и ще каже: „Ти не си Божествен човек, а си една страхлива крава.
Защо не прояви своите добри навици?
“ Когато ти кажеш една лъжа, хората ще те оплюят, както мечката, защото не си употребил своя добър навик. За всичко, което ви се изпречи на пътя, ще се попитате вътре в себе си как да постъпите и след това ще бъдете смели. Напред! – И ще минете без опасност. За последствията не мислете. Постъпвате ли съобразно тоя закон, цялата разумна природа е с вас, всички разумни същества са с вас.
към беседата >>
Мислите ли, че ако хората имат за вас добро мнение, ще ви направят по-добри?
Това именно върши при сегашните условия човешкият ум. Той е търговец, но търговията не урежда живота.
Мислите ли, че ако хората имат за вас добро мнение, ще ви направят по-добри?
Вие ще кажете: ние ще влезем в противоречие с онези твърдения, че трябва да мислим добро за хората. Добре, но ако вие концентрирате мисълта си към един вълк и мислите, че той е добър, че няма да дави овцете, ще изправи ли той своето поведение? – Не, той е вълк и вълк ще си остане. Той е изработил вълчата природа в себе си и не може да се откаже от нея. Временно, от страх, той може да покаже, че се е морализирал, но страхът не е морал.
към беседата >>
“ Когато ти кажеш една лъжа, хората ще те оплюят, както мечката, защото не си употребил своя добър навик.
Само умът философства. А ти, като вървиш напред, ония, които те преследват, ще бягат от теб, ще кажат: този човек е много смел, ние се боим от него. Даже и в гората да си и видиш някоя мечка, ако се отправиш към нея смело и без страх, тя бяга. Ако се уплашиш, мечката ще мине покрай тебе, ще те оплюе и ще каже: „Ти не си Божествен човек, а си една страхлива крава. Защо не прояви своите добри навици?
“ Когато ти кажеш една лъжа, хората ще те оплюят, както мечката, защото не си употребил своя добър навик.
За всичко, което ви се изпречи на пътя, ще се попитате вътре в себе си как да постъпите и след това ще бъдете смели. Напред! – И ще минете без опасност. За последствията не мислете. Постъпвате ли съобразно тоя закон, цялата разумна природа е с вас, всички разумни същества са с вас. Те ще оправят вашия път.
към беседата >>
Вие ще кажете: ние ще влезем в противоречие с онези твърдения, че трябва да мислим добро за хората.
Това именно върши при сегашните условия човешкият ум. Той е търговец, но търговията не урежда живота. Мислите ли, че ако хората имат за вас добро мнение, ще ви направят по-добри?
Вие ще кажете: ние ще влезем в противоречие с онези твърдения, че трябва да мислим добро за хората.
Добре, но ако вие концентрирате мисълта си към един вълк и мислите, че той е добър, че няма да дави овцете, ще изправи ли той своето поведение? – Не, той е вълк и вълк ще си остане. Той е изработил вълчата природа в себе си и не може да се откаже от нея. Временно, от страх, той може да покаже, че се е морализирал, но страхът не е морал. Моралността представлява обработка на разумното сърце.
към беседата >>
За всичко, което ви се изпречи на пътя, ще се попитате вътре в себе си как да постъпите и след това ще бъдете смели. Напред!
А ти, като вървиш напред, ония, които те преследват, ще бягат от теб, ще кажат: този човек е много смел, ние се боим от него. Даже и в гората да си и видиш някоя мечка, ако се отправиш към нея смело и без страх, тя бяга. Ако се уплашиш, мечката ще мине покрай тебе, ще те оплюе и ще каже: „Ти не си Божествен човек, а си една страхлива крава. Защо не прояви своите добри навици? “ Когато ти кажеш една лъжа, хората ще те оплюят, както мечката, защото не си употребил своя добър навик.
За всичко, което ви се изпречи на пътя, ще се попитате вътре в себе си как да постъпите и след това ще бъдете смели. Напред!
– И ще минете без опасност. За последствията не мислете. Постъпвате ли съобразно тоя закон, цялата разумна природа е с вас, всички разумни същества са с вас. Те ще оправят вашия път. Проявите ли добрите навици, вашият път е отворен.
към беседата >>
Добре, но ако вие концентрирате мисълта си към един вълк и мислите, че той е добър, че няма да дави овцете, ще изправи ли той своето поведение?
Това именно върши при сегашните условия човешкият ум. Той е търговец, но търговията не урежда живота. Мислите ли, че ако хората имат за вас добро мнение, ще ви направят по-добри? Вие ще кажете: ние ще влезем в противоречие с онези твърдения, че трябва да мислим добро за хората.
Добре, но ако вие концентрирате мисълта си към един вълк и мислите, че той е добър, че няма да дави овцете, ще изправи ли той своето поведение?
– Не, той е вълк и вълк ще си остане. Той е изработил вълчата природа в себе си и не може да се откаже от нея. Временно, от страх, той може да покаже, че се е морализирал, но страхът не е морал. Моралността представлява обработка на разумното сърце. Следователно, за да има човек морал в себе си, това е плод на неговото разумно сърце, което е придобило известна опитност, извадило известни максими за себе си, приложило ги е и ние ги наричаме естествени навици на човека.
към беседата >>
– И ще минете без опасност.
Даже и в гората да си и видиш някоя мечка, ако се отправиш към нея смело и без страх, тя бяга. Ако се уплашиш, мечката ще мине покрай тебе, ще те оплюе и ще каже: „Ти не си Божествен човек, а си една страхлива крава. Защо не прояви своите добри навици? “ Когато ти кажеш една лъжа, хората ще те оплюят, както мечката, защото не си употребил своя добър навик. За всичко, което ви се изпречи на пътя, ще се попитате вътре в себе си как да постъпите и след това ще бъдете смели. Напред!
– И ще минете без опасност.
За последствията не мислете. Постъпвате ли съобразно тоя закон, цялата разумна природа е с вас, всички разумни същества са с вас. Те ще оправят вашия път. Проявите ли добрите навици, вашият път е отворен. Поколебаете ли се малко, тогава ще дойдат обратните сили в природата, а вие знаете вече какви са последствията от тия сили.
към беседата >>
– Не, той е вълк и вълк ще си остане.
Това именно върши при сегашните условия човешкият ум. Той е търговец, но търговията не урежда живота. Мислите ли, че ако хората имат за вас добро мнение, ще ви направят по-добри? Вие ще кажете: ние ще влезем в противоречие с онези твърдения, че трябва да мислим добро за хората. Добре, но ако вие концентрирате мисълта си към един вълк и мислите, че той е добър, че няма да дави овцете, ще изправи ли той своето поведение?
– Не, той е вълк и вълк ще си остане.
Той е изработил вълчата природа в себе си и не може да се откаже от нея. Временно, от страх, той може да покаже, че се е морализирал, но страхът не е морал. Моралността представлява обработка на разумното сърце. Следователно, за да има човек морал в себе си, това е плод на неговото разумно сърце, което е придобило известна опитност, извадило известни максими за себе си, приложило ги е и ние ги наричаме естествени навици на човека. Например, някой човек казва: аз не вярвам в никакво добро, в никакъв Господ.
към беседата >>
За последствията не мислете.
Ако се уплашиш, мечката ще мине покрай тебе, ще те оплюе и ще каже: „Ти не си Божествен човек, а си една страхлива крава. Защо не прояви своите добри навици? “ Когато ти кажеш една лъжа, хората ще те оплюят, както мечката, защото не си употребил своя добър навик. За всичко, което ви се изпречи на пътя, ще се попитате вътре в себе си как да постъпите и след това ще бъдете смели. Напред! – И ще минете без опасност.
За последствията не мислете.
Постъпвате ли съобразно тоя закон, цялата разумна природа е с вас, всички разумни същества са с вас. Те ще оправят вашия път. Проявите ли добрите навици, вашият път е отворен. Поколебаете ли се малко, тогава ще дойдат обратните сили в природата, а вие знаете вече какви са последствията от тия сили.
към беседата >>
Той е изработил вълчата природа в себе си и не може да се откаже от нея.
Той е търговец, но търговията не урежда живота. Мислите ли, че ако хората имат за вас добро мнение, ще ви направят по-добри? Вие ще кажете: ние ще влезем в противоречие с онези твърдения, че трябва да мислим добро за хората. Добре, но ако вие концентрирате мисълта си към един вълк и мислите, че той е добър, че няма да дави овцете, ще изправи ли той своето поведение? – Не, той е вълк и вълк ще си остане.
Той е изработил вълчата природа в себе си и не може да се откаже от нея.
Временно, от страх, той може да покаже, че се е морализирал, но страхът не е морал. Моралността представлява обработка на разумното сърце. Следователно, за да има човек морал в себе си, това е плод на неговото разумно сърце, което е придобило известна опитност, извадило известни максими за себе си, приложило ги е и ние ги наричаме естествени навици на човека. Например, някой човек казва: аз не вярвам в никакво добро, в никакъв Господ. Обаче от миналото си той носи в себе си един добър навик и всякога постъпва добре.
към беседата >>
Постъпвате ли съобразно тоя закон, цялата разумна природа е с вас, всички разумни същества са с вас.
Защо не прояви своите добри навици? “ Когато ти кажеш една лъжа, хората ще те оплюят, както мечката, защото не си употребил своя добър навик. За всичко, което ви се изпречи на пътя, ще се попитате вътре в себе си как да постъпите и след това ще бъдете смели. Напред! – И ще минете без опасност. За последствията не мислете.
Постъпвате ли съобразно тоя закон, цялата разумна природа е с вас, всички разумни същества са с вас.
Те ще оправят вашия път. Проявите ли добрите навици, вашият път е отворен. Поколебаете ли се малко, тогава ще дойдат обратните сили в природата, а вие знаете вече какви са последствията от тия сили.
към беседата >>
Временно, от страх, той може да покаже, че се е морализирал, но страхът не е морал.
Мислите ли, че ако хората имат за вас добро мнение, ще ви направят по-добри? Вие ще кажете: ние ще влезем в противоречие с онези твърдения, че трябва да мислим добро за хората. Добре, но ако вие концентрирате мисълта си към един вълк и мислите, че той е добър, че няма да дави овцете, ще изправи ли той своето поведение? – Не, той е вълк и вълк ще си остане. Той е изработил вълчата природа в себе си и не може да се откаже от нея.
Временно, от страх, той може да покаже, че се е морализирал, но страхът не е морал.
Моралността представлява обработка на разумното сърце. Следователно, за да има човек морал в себе си, това е плод на неговото разумно сърце, което е придобило известна опитност, извадило известни максими за себе си, приложило ги е и ние ги наричаме естествени навици на човека. Например, някой човек казва: аз не вярвам в никакво добро, в никакъв Господ. Обаче от миналото си той носи в себе си един добър навик и всякога постъпва добре. Казват за някого: този човек е лош, ще му смажа главата.
към беседата >>
Те ще оправят вашия път.
“ Когато ти кажеш една лъжа, хората ще те оплюят, както мечката, защото не си употребил своя добър навик. За всичко, което ви се изпречи на пътя, ще се попитате вътре в себе си как да постъпите и след това ще бъдете смели. Напред! – И ще минете без опасност. За последствията не мислете. Постъпвате ли съобразно тоя закон, цялата разумна природа е с вас, всички разумни същества са с вас.
Те ще оправят вашия път.
Проявите ли добрите навици, вашият път е отворен. Поколебаете ли се малко, тогава ще дойдат обратните сили в природата, а вие знаете вече какви са последствията от тия сили.
към беседата >>
Моралността представлява обработка на разумното сърце.
Вие ще кажете: ние ще влезем в противоречие с онези твърдения, че трябва да мислим добро за хората. Добре, но ако вие концентрирате мисълта си към един вълк и мислите, че той е добър, че няма да дави овцете, ще изправи ли той своето поведение? – Не, той е вълк и вълк ще си остане. Той е изработил вълчата природа в себе си и не може да се откаже от нея. Временно, от страх, той може да покаже, че се е морализирал, но страхът не е морал.
Моралността представлява обработка на разумното сърце.
Следователно, за да има човек морал в себе си, това е плод на неговото разумно сърце, което е придобило известна опитност, извадило известни максими за себе си, приложило ги е и ние ги наричаме естествени навици на човека. Например, някой човек казва: аз не вярвам в никакво добро, в никакъв Господ. Обаче от миналото си той носи в себе си един добър навик и всякога постъпва добре. Казват за някого: този човек е лош, ще му смажа главата. Но вижда по едно време, че същият човек се дави.
към беседата >>
Проявите ли добрите навици, вашият път е отворен.
За всичко, което ви се изпречи на пътя, ще се попитате вътре в себе си как да постъпите и след това ще бъдете смели. Напред! – И ще минете без опасност. За последствията не мислете. Постъпвате ли съобразно тоя закон, цялата разумна природа е с вас, всички разумни същества са с вас. Те ще оправят вашия път.
Проявите ли добрите навици, вашият път е отворен.
Поколебаете ли се малко, тогава ще дойдат обратните сили в природата, а вие знаете вече какви са последствията от тия сили.
към беседата >>
Следователно, за да има човек морал в себе си, това е плод на неговото разумно сърце, което е придобило известна опитност, извадило известни максими за себе си, приложило ги е и ние ги наричаме естествени навици на човека.
Добре, но ако вие концентрирате мисълта си към един вълк и мислите, че той е добър, че няма да дави овцете, ще изправи ли той своето поведение? – Не, той е вълк и вълк ще си остане. Той е изработил вълчата природа в себе си и не може да се откаже от нея. Временно, от страх, той може да покаже, че се е морализирал, но страхът не е морал. Моралността представлява обработка на разумното сърце.
Следователно, за да има човек морал в себе си, това е плод на неговото разумно сърце, което е придобило известна опитност, извадило известни максими за себе си, приложило ги е и ние ги наричаме естествени навици на човека.
Например, някой човек казва: аз не вярвам в никакво добро, в никакъв Господ. Обаче от миналото си той носи в себе си един добър навик и всякога постъпва добре. Казват за някого: този човек е лош, ще му смажа главата. Но вижда по едно време, че същият човек се дави. Хвърля се веднага във водата и го спасява. Защо?
към беседата >>
Поколебаете ли се малко, тогава ще дойдат обратните сили в природата, а вие знаете вече какви са последствията от тия сили.
– И ще минете без опасност. За последствията не мислете. Постъпвате ли съобразно тоя закон, цялата разумна природа е с вас, всички разумни същества са с вас. Те ще оправят вашия път. Проявите ли добрите навици, вашият път е отворен.
Поколебаете ли се малко, тогава ще дойдат обратните сили в природата, а вие знаете вече какви са последствията от тия сили.
към беседата >>
Например, някой човек казва: аз не вярвам в никакво добро, в никакъв Господ.
– Не, той е вълк и вълк ще си остане. Той е изработил вълчата природа в себе си и не може да се откаже от нея. Временно, от страх, той може да покаже, че се е морализирал, но страхът не е морал. Моралността представлява обработка на разумното сърце. Следователно, за да има човек морал в себе си, това е плод на неговото разумно сърце, което е придобило известна опитност, извадило известни максими за себе си, приложило ги е и ние ги наричаме естествени навици на човека.
Например, някой човек казва: аз не вярвам в никакво добро, в никакъв Господ.
Обаче от миналото си той носи в себе си един добър навик и всякога постъпва добре. Казват за някого: този човек е лош, ще му смажа главата. Но вижда по едно време, че същият човек се дави. Хвърля се веднага във водата и го спасява. Защо? И той не знае.
към беседата >>
И тъй, сега ще извикате в себе си своите добри навици.
И тъй, сега ще извикате в себе си своите добри навици.
Аз искам за в бъдеще да видя благородство във вашето поведение, във вашата обхода. Благородство се изисква от всички ви: в лицето ви, в поведението ви, в обноските ви – навсякъде и във всичко да се чете благородство. Който ви види, да каже: това са хора, които служат на един висок идеал, това са хора с идеи! Всички можете да бъдете такива. Ясен ли съм?
към беседата >>
Обаче от миналото си той носи в себе си един добър навик и всякога постъпва добре.
Той е изработил вълчата природа в себе си и не може да се откаже от нея. Временно, от страх, той може да покаже, че се е морализирал, но страхът не е морал. Моралността представлява обработка на разумното сърце. Следователно, за да има човек морал в себе си, това е плод на неговото разумно сърце, което е придобило известна опитност, извадило известни максими за себе си, приложило ги е и ние ги наричаме естествени навици на човека. Например, някой човек казва: аз не вярвам в никакво добро, в никакъв Господ.
Обаче от миналото си той носи в себе си един добър навик и всякога постъпва добре.
Казват за някого: този човек е лош, ще му смажа главата. Но вижда по едно време, че същият човек се дави. Хвърля се веднага във водата и го спасява. Защо? И той не знае. Той има добри навици, придобити от неговото разумно сърце.
към беседата >>
Аз искам за в бъдеще да видя благородство във вашето поведение, във вашата обхода.
И тъй, сега ще извикате в себе си своите добри навици.
Аз искам за в бъдеще да видя благородство във вашето поведение, във вашата обхода.
Благородство се изисква от всички ви: в лицето ви, в поведението ви, в обноските ви – навсякъде и във всичко да се чете благородство. Който ви види, да каже: това са хора, които служат на един висок идеал, това са хора с идеи! Всички можете да бъдете такива. Ясен ли съм? (– Да.)
към беседата >>
3.
Плати ми, що ми си длъжен
,
НБ
, София, 30.3.1924г.,
Във всеки дом има братя и сестри.
Като разглеждам живота на съвременните хора, виждам, че всички говорят за братство. Според мене, братството е основа на живота.
Във всеки дом има братя и сестри.
Те са основа на дома. Това е единството в природата. Тя казва на хората: Както братът и сестрата могат да живеят заедно, така всички семейства, всички общества и народи могат да живеят в същите отношения, като братя и сестри помежду си.
към беседата >>
– Прави са те, и това е възможно.
По какво се познава слизането на Духа между хората? – Когато злото се увеличава, когато болестите и неправдата между хората се увеличават, Духът е далеч от тях. Щом злото се намали, болестите и неправдата изчезнат, Духът е между хората. Днес българите, както и всички останали народи, искат да се наредят работите им, да подобрят живота си.
– Прави са те, и това е възможно.
Ето, казано е в Новия Завет: „Дето са събрани двама или трима души, каквото попросят в мое име, ще им се даде." – Кога? – Когато желанията им са съгласни с Божията воля. Всичко зависи от Бога. Той управлява всички народи. Те са Негови служители, и Той им заповядва.
към беседата >>
Те са основа на дома.
Като разглеждам живота на съвременните хора, виждам, че всички говорят за братство. Според мене, братството е основа на живота. Във всеки дом има братя и сестри.
Те са основа на дома.
Това е единството в природата. Тя казва на хората: Както братът и сестрата могат да живеят заедно, така всички семейства, всички общества и народи могат да живеят в същите отношения, като братя и сестри помежду си.
към беседата >>
Ето, казано е в Новия Завет: „Дето са събрани двама или трима души, каквото попросят в мое име, ще им се даде." – Кога?
По какво се познава слизането на Духа между хората? – Когато злото се увеличава, когато болестите и неправдата между хората се увеличават, Духът е далеч от тях. Щом злото се намали, болестите и неправдата изчезнат, Духът е между хората. Днес българите, както и всички останали народи, искат да се наредят работите им, да подобрят живота си. – Прави са те, и това е възможно.
Ето, казано е в Новия Завет: „Дето са събрани двама или трима души, каквото попросят в мое име, ще им се даде." – Кога?
– Когато желанията им са съгласни с Божията воля. Всичко зависи от Бога. Той управлява всички народи. Те са Негови служители, и Той им заповядва. Не схващайте това по човешки.
към беседата >>
Това е единството в природата.
Като разглеждам живота на съвременните хора, виждам, че всички говорят за братство. Според мене, братството е основа на живота. Във всеки дом има братя и сестри. Те са основа на дома.
Това е единството в природата.
Тя казва на хората: Както братът и сестрата могат да живеят заедно, така всички семейства, всички общества и народи могат да живеят в същите отношения, като братя и сестри помежду си.
към беседата >>
– Когато желанията им са съгласни с Божията воля.
– Когато злото се увеличава, когато болестите и неправдата между хората се увеличават, Духът е далеч от тях. Щом злото се намали, болестите и неправдата изчезнат, Духът е между хората. Днес българите, както и всички останали народи, искат да се наредят работите им, да подобрят живота си. – Прави са те, и това е възможно. Ето, казано е в Новия Завет: „Дето са събрани двама или трима души, каквото попросят в мое име, ще им се даде." – Кога?
– Когато желанията им са съгласни с Божията воля.
Всичко зависи от Бога. Той управлява всички народи. Те са Негови служители, и Той им заповядва. Не схващайте това по човешки. Като казвам, че Бог управлява света, имам пред вид следното: Той не се меси в личните работи на хората.
към беседата >>
Тя казва на хората: Както братът и сестрата могат да живеят заедно, така всички семейства, всички общества и народи могат да живеят в същите отношения, като братя и сестри помежду си.
Като разглеждам живота на съвременните хора, виждам, че всички говорят за братство. Според мене, братството е основа на живота. Във всеки дом има братя и сестри. Те са основа на дома. Това е единството в природата.
Тя казва на хората: Както братът и сестрата могат да живеят заедно, така всички семейства, всички общества и народи могат да живеят в същите отношения, като братя и сестри помежду си.
към беседата >>
Всичко зависи от Бога.
Щом злото се намали, болестите и неправдата изчезнат, Духът е между хората. Днес българите, както и всички останали народи, искат да се наредят работите им, да подобрят живота си. – Прави са те, и това е възможно. Ето, казано е в Новия Завет: „Дето са събрани двама или трима души, каквото попросят в мое име, ще им се даде." – Кога? – Когато желанията им са съгласни с Божията воля.
Всичко зависи от Бога.
Той управлява всички народи. Те са Негови служители, и Той им заповядва. Не схващайте това по човешки. Като казвам, че Бог управлява света, имам пред вид следното: Той не се меси в личните работи на хората. Има нещо, в което Той ги оставя да се проявяват свободно.
към беседата >>
„Плати ми това, що си ми длъжен." Питате: Защо този съслужител е постъпил така със своя длъжник ?
„Плати ми това, що си ми длъжен." Питате: Защо този съслужител е постъпил така със своя длъжник ?
Сто пенязи на наши пари са около 60 лева. Има ли смисъл да осъдиш брата си за 60 лева? Като вземеш тези пари от него, ще оправиш ли живота си ? – Няма да го оправиш. В тази притча Христос представя слугата като човек, в сърцето на когото нямаше милосърдие, нямаше и любов.
към беседата >>
Той управлява всички народи.
Днес българите, както и всички останали народи, искат да се наредят работите им, да подобрят живота си. – Прави са те, и това е възможно. Ето, казано е в Новия Завет: „Дето са събрани двама или трима души, каквото попросят в мое име, ще им се даде." – Кога? – Когато желанията им са съгласни с Божията воля. Всичко зависи от Бога.
Той управлява всички народи.
Те са Негови служители, и Той им заповядва. Не схващайте това по човешки. Като казвам, че Бог управлява света, имам пред вид следното: Той не се меси в личните работи на хората. Има нещо, в което Той ги оставя да се проявяват свободно. Бог само наблюдава, какво правят хората, и мълчи.
към беседата >>
Сто пенязи на наши пари са около 60 лева.
„Плати ми това, що си ми длъжен." Питате: Защо този съслужител е постъпил така със своя длъжник ?
Сто пенязи на наши пари са около 60 лева.
Има ли смисъл да осъдиш брата си за 60 лева? Като вземеш тези пари от него, ще оправиш ли живота си ? – Няма да го оправиш. В тази притча Христос представя слугата като човек, в сърцето на когото нямаше милосърдие, нямаше и любов. Тази е причината, дето за 60 лева той даде брата си под съд.
към беседата >>
Те са Негови служители, и Той им заповядва.
– Прави са те, и това е възможно. Ето, казано е в Новия Завет: „Дето са събрани двама или трима души, каквото попросят в мое име, ще им се даде." – Кога? – Когато желанията им са съгласни с Божията воля. Всичко зависи от Бога. Той управлява всички народи.
Те са Негови служители, и Той им заповядва.
Не схващайте това по човешки. Като казвам, че Бог управлява света, имам пред вид следното: Той не се меси в личните работи на хората. Има нещо, в което Той ги оставя да се проявяват свободно. Бог само наблюдава, какво правят хората, и мълчи. Ние наричаме мълчанието на Бога дълготърпение.
към беседата >>
Има ли смисъл да осъдиш брата си за 60 лева?
„Плати ми това, що си ми длъжен." Питате: Защо този съслужител е постъпил така със своя длъжник ? Сто пенязи на наши пари са около 60 лева.
Има ли смисъл да осъдиш брата си за 60 лева?
Като вземеш тези пари от него, ще оправиш ли живота си ? – Няма да го оправиш. В тази притча Христос представя слугата като човек, в сърцето на когото нямаше милосърдие, нямаше и любов. Тази е причината, дето за 60 лева той даде брата си под съд. Следователно, за да не стават такива работи, човешкото естество трябва да се проникне от Божествената разумност.
към беседата >>
Не схващайте това по човешки.
Ето, казано е в Новия Завет: „Дето са събрани двама или трима души, каквото попросят в мое име, ще им се даде." – Кога? – Когато желанията им са съгласни с Божията воля. Всичко зависи от Бога. Той управлява всички народи. Те са Негови служители, и Той им заповядва.
Не схващайте това по човешки.
Като казвам, че Бог управлява света, имам пред вид следното: Той не се меси в личните работи на хората. Има нещо, в което Той ги оставя да се проявяват свободно. Бог само наблюдава, какво правят хората, и мълчи. Ние наричаме мълчанието на Бога дълготърпение. Той е добрият цар, който прощава дълга от 10,000 таланта на своя слуга, но щом чуе, че този слуга хваща своя съслужител и го дава под съд за 60 лв., веднага казва: „Доведете го при мене."
към беседата >>
Като вземеш тези пари от него, ще оправиш ли живота си ?
„Плати ми това, що си ми длъжен." Питате: Защо този съслужител е постъпил така със своя длъжник ? Сто пенязи на наши пари са около 60 лева. Има ли смисъл да осъдиш брата си за 60 лева?
Като вземеш тези пари от него, ще оправиш ли живота си ?
– Няма да го оправиш. В тази притча Христос представя слугата като човек, в сърцето на когото нямаше милосърдие, нямаше и любов. Тази е причината, дето за 60 лева той даде брата си под съд. Следователно, за да не стават такива работи, човешкото естество трябва да се проникне от Божествената разумност. Всичко, което човек прави, трябва да го насочи към Божията Любов, като основа на своя живот.
към беседата >>
Като казвам, че Бог управлява света, имам пред вид следното: Той не се меси в личните работи на хората.
– Когато желанията им са съгласни с Божията воля. Всичко зависи от Бога. Той управлява всички народи. Те са Негови служители, и Той им заповядва. Не схващайте това по човешки.
Като казвам, че Бог управлява света, имам пред вид следното: Той не се меси в личните работи на хората.
Има нещо, в което Той ги оставя да се проявяват свободно. Бог само наблюдава, какво правят хората, и мълчи. Ние наричаме мълчанието на Бога дълготърпение. Той е добрият цар, който прощава дълга от 10,000 таланта на своя слуга, но щом чуе, че този слуга хваща своя съслужител и го дава под съд за 60 лв., веднага казва: „Доведете го при мене."
към беседата >>
– Няма да го оправиш.
„Плати ми това, що си ми длъжен." Питате: Защо този съслужител е постъпил така със своя длъжник ? Сто пенязи на наши пари са около 60 лева. Има ли смисъл да осъдиш брата си за 60 лева? Като вземеш тези пари от него, ще оправиш ли живота си ?
– Няма да го оправиш.
В тази притча Христос представя слугата като човек, в сърцето на когото нямаше милосърдие, нямаше и любов. Тази е причината, дето за 60 лева той даде брата си под съд. Следователно, за да не стават такива работи, човешкото естество трябва да се проникне от Божествената разумност. Всичко, което човек прави, трябва да го насочи към Божията Любов, като основа на своя живот. Така ще се укрепят и религията, и науката, и общественият живот.
към беседата >>
Има нещо, в което Той ги оставя да се проявяват свободно.
Всичко зависи от Бога. Той управлява всички народи. Те са Негови служители, и Той им заповядва. Не схващайте това по човешки. Като казвам, че Бог управлява света, имам пред вид следното: Той не се меси в личните работи на хората.
Има нещо, в което Той ги оставя да се проявяват свободно.
Бог само наблюдава, какво правят хората, и мълчи. Ние наричаме мълчанието на Бога дълготърпение. Той е добрият цар, който прощава дълга от 10,000 таланта на своя слуга, но щом чуе, че този слуга хваща своя съслужител и го дава под съд за 60 лв., веднага казва: „Доведете го при мене."
към беседата >>
В тази притча Христос представя слугата като човек, в сърцето на когото нямаше милосърдие, нямаше и любов.
„Плати ми това, що си ми длъжен." Питате: Защо този съслужител е постъпил така със своя длъжник ? Сто пенязи на наши пари са около 60 лева. Има ли смисъл да осъдиш брата си за 60 лева? Като вземеш тези пари от него, ще оправиш ли живота си ? – Няма да го оправиш.
В тази притча Христос представя слугата като човек, в сърцето на когото нямаше милосърдие, нямаше и любов.
Тази е причината, дето за 60 лева той даде брата си под съд. Следователно, за да не стават такива работи, човешкото естество трябва да се проникне от Божествената разумност. Всичко, което човек прави, трябва да го насочи към Божията Любов, като основа на своя живот. Така ще се укрепят и религията, и науката, и общественият живот. Всичко в живота трябва да бъде в услуга на Божията Любов.
към беседата >>
Бог само наблюдава, какво правят хората, и мълчи.
Той управлява всички народи. Те са Негови служители, и Той им заповядва. Не схващайте това по човешки. Като казвам, че Бог управлява света, имам пред вид следното: Той не се меси в личните работи на хората. Има нещо, в което Той ги оставя да се проявяват свободно.
Бог само наблюдава, какво правят хората, и мълчи.
Ние наричаме мълчанието на Бога дълготърпение. Той е добрият цар, който прощава дълга от 10,000 таланта на своя слуга, но щом чуе, че този слуга хваща своя съслужител и го дава под съд за 60 лв., веднага казва: „Доведете го при мене."
към беседата >>
Тази е причината, дето за 60 лева той даде брата си под съд.
Сто пенязи на наши пари са около 60 лева. Има ли смисъл да осъдиш брата си за 60 лева? Като вземеш тези пари от него, ще оправиш ли живота си ? – Няма да го оправиш. В тази притча Христос представя слугата като човек, в сърцето на когото нямаше милосърдие, нямаше и любов.
Тази е причината, дето за 60 лева той даде брата си под съд.
Следователно, за да не стават такива работи, човешкото естество трябва да се проникне от Божествената разумност. Всичко, което човек прави, трябва да го насочи към Божията Любов, като основа на своя живот. Така ще се укрепят и религията, и науката, и общественият живот. Всичко в живота трябва да бъде в услуга на Божията Любов. Само тя е в състояние да донесе на човека това, което той очаква.
към беседата >>
Ние наричаме мълчанието на Бога дълготърпение.
Те са Негови служители, и Той им заповядва. Не схващайте това по човешки. Като казвам, че Бог управлява света, имам пред вид следното: Той не се меси в личните работи на хората. Има нещо, в което Той ги оставя да се проявяват свободно. Бог само наблюдава, какво правят хората, и мълчи.
Ние наричаме мълчанието на Бога дълготърпение.
Той е добрият цар, който прощава дълга от 10,000 таланта на своя слуга, но щом чуе, че този слуга хваща своя съслужител и го дава под съд за 60 лв., веднага казва: „Доведете го при мене."
към беседата >>
Следователно, за да не стават такива работи, човешкото естество трябва да се проникне от Божествената разумност.
Има ли смисъл да осъдиш брата си за 60 лева? Като вземеш тези пари от него, ще оправиш ли живота си ? – Няма да го оправиш. В тази притча Христос представя слугата като човек, в сърцето на когото нямаше милосърдие, нямаше и любов. Тази е причината, дето за 60 лева той даде брата си под съд.
Следователно, за да не стават такива работи, човешкото естество трябва да се проникне от Божествената разумност.
Всичко, което човек прави, трябва да го насочи към Божията Любов, като основа на своя живот. Така ще се укрепят и религията, и науката, и общественият живот. Всичко в живота трябва да бъде в услуга на Божията Любов. Само тя е в състояние да донесе на човека това, което той очаква. Любовта ще научи хората да живеят правилно.
към беседата >>
Той е добрият цар, който прощава дълга от 10,000 таланта на своя слуга, но щом чуе, че този слуга хваща своя съслужител и го дава под съд за 60 лв., веднага казва: „Доведете го при мене."
Не схващайте това по човешки. Като казвам, че Бог управлява света, имам пред вид следното: Той не се меси в личните работи на хората. Има нещо, в което Той ги оставя да се проявяват свободно. Бог само наблюдава, какво правят хората, и мълчи. Ние наричаме мълчанието на Бога дълготърпение.
Той е добрият цар, който прощава дълга от 10,000 таланта на своя слуга, но щом чуе, че този слуга хваща своя съслужител и го дава под съд за 60 лв., веднага казва: „Доведете го при мене."
към беседата >>
Всичко, което човек прави, трябва да го насочи към Божията Любов, като основа на своя живот.
Като вземеш тези пари от него, ще оправиш ли живота си ? – Няма да го оправиш. В тази притча Христос представя слугата като човек, в сърцето на когото нямаше милосърдие, нямаше и любов. Тази е причината, дето за 60 лева той даде брата си под съд. Следователно, за да не стават такива работи, човешкото естество трябва да се проникне от Божествената разумност.
Всичко, което човек прави, трябва да го насочи към Божията Любов, като основа на своя живот.
Така ще се укрепят и религията, и науката, и общественият живот. Всичко в живота трябва да бъде в услуга на Божията Любов. Само тя е в състояние да донесе на човека това, което той очаква. Любовта ще научи хората да живеят правилно. Колкото и да се проповядва на хората да живеят братски, без любовта нищо не се постига.
към беседата >>
Помнете: В Бога има една особена черта – Той има особена любов към онези, които Го любят и изпълняват Неговата воля.
Помнете: В Бога има една особена черта – Той има особена любов към онези, които Го любят и изпълняват Неговата воля.
Един ангел, от висока йерархия, забелязал, че всяка сутрин Бог се разговаря, с някого от земята, като му отправял по една усмивка. Той се чудил, как така, Бог, Който има толкова работа и се занимава с велики неща, има време да се разговаря с някое същество от земята. Навярно Бог отделя малко време за някоя високо напреднала душа. Един ден гой се обърнал към Господа с молба да слезе на земята, да види, коя е тази душа, с която Бог се разговаря всяка сутрин. Молбата му била задоволена.
към беседата >>
Така ще се укрепят и религията, и науката, и общественият живот.
– Няма да го оправиш. В тази притча Христос представя слугата като човек, в сърцето на когото нямаше милосърдие, нямаше и любов. Тази е причината, дето за 60 лева той даде брата си под съд. Следователно, за да не стават такива работи, човешкото естество трябва да се проникне от Божествената разумност. Всичко, което човек прави, трябва да го насочи към Божията Любов, като основа на своя живот.
Така ще се укрепят и религията, и науката, и общественият живот.
Всичко в живота трябва да бъде в услуга на Божията Любов. Само тя е в състояние да донесе на човека това, което той очаква. Любовта ще научи хората да живеят правилно. Колкото и да се проповядва на хората да живеят братски, без любовта нищо не се постига. Без любовта всяка проповед остава без резултат.
към беседата >>
Един ангел, от висока йерархия, забелязал, че всяка сутрин Бог се разговаря, с някого от земята, като му отправял по една усмивка.
Помнете: В Бога има една особена черта – Той има особена любов към онези, които Го любят и изпълняват Неговата воля.
Един ангел, от висока йерархия, забелязал, че всяка сутрин Бог се разговаря, с някого от земята, като му отправял по една усмивка.
Той се чудил, как така, Бог, Който има толкова работа и се занимава с велики неща, има време да се разговаря с някое същество от земята. Навярно Бог отделя малко време за някоя високо напреднала душа. Един ден гой се обърнал към Господа с молба да слезе на земята, да види, коя е тази душа, с която Бог се разговаря всяка сутрин. Молбата му била задоволена. Той слязъл на земята и какво било учудването му, като видял, че Бог се разговаря с един крайно беден човек, който живял някъде в гората.
към беседата >>
Всичко в живота трябва да бъде в услуга на Божията Любов.
В тази притча Христос представя слугата като човек, в сърцето на когото нямаше милосърдие, нямаше и любов. Тази е причината, дето за 60 лева той даде брата си под съд. Следователно, за да не стават такива работи, човешкото естество трябва да се проникне от Божествената разумност. Всичко, което човек прави, трябва да го насочи към Божията Любов, като основа на своя живот. Така ще се укрепят и религията, и науката, и общественият живот.
Всичко в живота трябва да бъде в услуга на Божията Любов.
Само тя е в състояние да донесе на човека това, което той очаква. Любовта ще научи хората да живеят правилно. Колкото и да се проповядва на хората да живеят братски, без любовта нищо не се постига. Без любовта всяка проповед остава без резултат. Какво ще допринесе вашата проповед за любовта и за морала на болния, ако той няма никакъв морал в себе си ?
към беседата >>
Той се чудил, как така, Бог, Който има толкова работа и се занимава с велики неща, има време да се разговаря с някое същество от земята.
Помнете: В Бога има една особена черта – Той има особена любов към онези, които Го любят и изпълняват Неговата воля. Един ангел, от висока йерархия, забелязал, че всяка сутрин Бог се разговаря, с някого от земята, като му отправял по една усмивка.
Той се чудил, как така, Бог, Който има толкова работа и се занимава с велики неща, има време да се разговаря с някое същество от земята.
Навярно Бог отделя малко време за някоя високо напреднала душа. Един ден гой се обърнал към Господа с молба да слезе на земята, да види, коя е тази душа, с която Бог се разговаря всяка сутрин. Молбата му била задоволена. Той слязъл на земята и какво било учудването му, като видял, че Бог се разговаря с един крайно беден човек, който живял някъде в гората. Бедният човек отивал всеки ден на работа и, каквото печелил, приемал го с благодарност.
към беседата >>
Само тя е в състояние да донесе на човека това, което той очаква.
Тази е причината, дето за 60 лева той даде брата си под съд. Следователно, за да не стават такива работи, човешкото естество трябва да се проникне от Божествената разумност. Всичко, което човек прави, трябва да го насочи към Божията Любов, като основа на своя живот. Така ще се укрепят и религията, и науката, и общественият живот. Всичко в живота трябва да бъде в услуга на Божията Любов.
Само тя е в състояние да донесе на човека това, което той очаква.
Любовта ще научи хората да живеят правилно. Колкото и да се проповядва на хората да живеят братски, без любовта нищо не се постига. Без любовта всяка проповед остава без резултат. Какво ще допринесе вашата проповед за любовта и за морала на болния, ако той няма никакъв морал в себе си ? Колкото и да му говорите, думите ви ще звучат напразно.
към беседата >>
Навярно Бог отделя малко време за някоя високо напреднала душа.
Помнете: В Бога има една особена черта – Той има особена любов към онези, които Го любят и изпълняват Неговата воля. Един ангел, от висока йерархия, забелязал, че всяка сутрин Бог се разговаря, с някого от земята, като му отправял по една усмивка. Той се чудил, как така, Бог, Който има толкова работа и се занимава с велики неща, има време да се разговаря с някое същество от земята.
Навярно Бог отделя малко време за някоя високо напреднала душа.
Един ден гой се обърнал към Господа с молба да слезе на земята, да види, коя е тази душа, с която Бог се разговаря всяка сутрин. Молбата му била задоволена. Той слязъл на земята и какво било учудването му, като видял, че Бог се разговаря с един крайно беден човек, който живял някъде в гората. Бедният човек отивал всеки ден на работа и, каквото печелил, приемал го с благодарност. Той посветил целия си живот на работа и благодарил на Бога, че е здрав и може да изпълнява волята Му.
към беседата >>
Любовта ще научи хората да живеят правилно.
Следователно, за да не стават такива работи, човешкото естество трябва да се проникне от Божествената разумност. Всичко, което човек прави, трябва да го насочи към Божията Любов, като основа на своя живот. Така ще се укрепят и религията, и науката, и общественият живот. Всичко в живота трябва да бъде в услуга на Божията Любов. Само тя е в състояние да донесе на човека това, което той очаква.
Любовта ще научи хората да живеят правилно.
Колкото и да се проповядва на хората да живеят братски, без любовта нищо не се постига. Без любовта всяка проповед остава без резултат. Какво ще допринесе вашата проповед за любовта и за морала на болния, ако той няма никакъв морал в себе си ? Колкото и да му говорите, думите ви ще звучат напразно. За да ви разбере, болният трябва да бъде морално здрав.
към беседата >>
Един ден гой се обърнал към Господа с молба да слезе на земята, да види, коя е тази душа, с която Бог се разговаря всяка сутрин.
Помнете: В Бога има една особена черта – Той има особена любов към онези, които Го любят и изпълняват Неговата воля. Един ангел, от висока йерархия, забелязал, че всяка сутрин Бог се разговаря, с някого от земята, като му отправял по една усмивка. Той се чудил, как така, Бог, Който има толкова работа и се занимава с велики неща, има време да се разговаря с някое същество от земята. Навярно Бог отделя малко време за някоя високо напреднала душа.
Един ден гой се обърнал към Господа с молба да слезе на земята, да види, коя е тази душа, с която Бог се разговаря всяка сутрин.
Молбата му била задоволена. Той слязъл на земята и какво било учудването му, като видял, че Бог се разговаря с един крайно беден човек, който живял някъде в гората. Бедният човек отивал всеки ден на работа и, каквото печелил, приемал го с благодарност. Той посветил целия си живот на работа и благодарил на Бога, че е здрав и може да изпълнява волята Му. Като гледал този беден човек, ангелът искал да разбере, какво величие представял той, но нищо не могъл да намери.
към беседата >>
Колкото и да се проповядва на хората да живеят братски, без любовта нищо не се постига.
Всичко, което човек прави, трябва да го насочи към Божията Любов, като основа на своя живот. Така ще се укрепят и религията, и науката, и общественият живот. Всичко в живота трябва да бъде в услуга на Божията Любов. Само тя е в състояние да донесе на човека това, което той очаква. Любовта ще научи хората да живеят правилно.
Колкото и да се проповядва на хората да живеят братски, без любовта нищо не се постига.
Без любовта всяка проповед остава без резултат. Какво ще допринесе вашата проповед за любовта и за морала на болния, ако той няма никакъв морал в себе си ? Колкото и да му говорите, думите ви ще звучат напразно. За да ви разбере, болният трябва да бъде морално здрав. Без здраве, физическият живот няма смисъл.
към беседата >>
Молбата му била задоволена.
Помнете: В Бога има една особена черта – Той има особена любов към онези, които Го любят и изпълняват Неговата воля. Един ангел, от висока йерархия, забелязал, че всяка сутрин Бог се разговаря, с някого от земята, като му отправял по една усмивка. Той се чудил, как така, Бог, Който има толкова работа и се занимава с велики неща, има време да се разговаря с някое същество от земята. Навярно Бог отделя малко време за някоя високо напреднала душа. Един ден гой се обърнал към Господа с молба да слезе на земята, да види, коя е тази душа, с която Бог се разговаря всяка сутрин.
Молбата му била задоволена.
Той слязъл на земята и какво било учудването му, като видял, че Бог се разговаря с един крайно беден човек, който живял някъде в гората. Бедният човек отивал всеки ден на работа и, каквото печелил, приемал го с благодарност. Той посветил целия си живот на работа и благодарил на Бога, че е здрав и може да изпълнява волята Му. Като гледал този беден човек, ангелът искал да разбере, какво величие представял той, но нищо не могъл да намери. Обаче, Бог вижда и най-малката любов, която прониква в човешката душа.
към беседата >>
Без любовта всяка проповед остава без резултат.
Така ще се укрепят и религията, и науката, и общественият живот. Всичко в живота трябва да бъде в услуга на Божията Любов. Само тя е в състояние да донесе на човека това, което той очаква. Любовта ще научи хората да живеят правилно. Колкото и да се проповядва на хората да живеят братски, без любовта нищо не се постига.
Без любовта всяка проповед остава без резултат.
Какво ще допринесе вашата проповед за любовта и за морала на болния, ако той няма никакъв морал в себе си ? Колкото и да му говорите, думите ви ще звучат напразно. За да ви разбере, болният трябва да бъде морално здрав. Без здраве, физическият живот няма смисъл. Следователно, здравето е нужно за физическия човек; знанието е нужно за духовния, т.е.
към беседата >>
Той слязъл на земята и какво било учудването му, като видял, че Бог се разговаря с един крайно беден човек, който живял някъде в гората.
Един ангел, от висока йерархия, забелязал, че всяка сутрин Бог се разговаря, с някого от земята, като му отправял по една усмивка. Той се чудил, как така, Бог, Който има толкова работа и се занимава с велики неща, има време да се разговаря с някое същество от земята. Навярно Бог отделя малко време за някоя високо напреднала душа. Един ден гой се обърнал към Господа с молба да слезе на земята, да види, коя е тази душа, с която Бог се разговаря всяка сутрин. Молбата му била задоволена.
Той слязъл на земята и какво било учудването му, като видял, че Бог се разговаря с един крайно беден човек, който живял някъде в гората.
Бедният човек отивал всеки ден на работа и, каквото печелил, приемал го с благодарност. Той посветил целия си живот на работа и благодарил на Бога, че е здрав и може да изпълнява волята Му. Като гледал този беден човек, ангелът искал да разбере, какво величие представял той, но нищо не могъл да намери. Обаче, Бог вижда и най-малката любов, която прониква в човешката душа. Следователно, ако търсите добър приятел, ще го намерите в лицето на Бога.
към беседата >>
Какво ще допринесе вашата проповед за любовта и за морала на болния, ако той няма никакъв морал в себе си ?
Всичко в живота трябва да бъде в услуга на Божията Любов. Само тя е в състояние да донесе на човека това, което той очаква. Любовта ще научи хората да живеят правилно. Колкото и да се проповядва на хората да живеят братски, без любовта нищо не се постига. Без любовта всяка проповед остава без резултат.
Какво ще допринесе вашата проповед за любовта и за морала на болния, ако той няма никакъв морал в себе си ?
Колкото и да му говорите, думите ви ще звучат напразно. За да ви разбере, болният трябва да бъде морално здрав. Без здраве, физическият живот няма смисъл. Следователно, здравето е нужно за физическия човек; знанието е нужно за духовния, т.е. за образования, а любовта – за Божествения.
към беседата >>
Бедният човек отивал всеки ден на работа и, каквото печелил, приемал го с благодарност.
Той се чудил, как така, Бог, Който има толкова работа и се занимава с велики неща, има време да се разговаря с някое същество от земята. Навярно Бог отделя малко време за някоя високо напреднала душа. Един ден гой се обърнал към Господа с молба да слезе на земята, да види, коя е тази душа, с която Бог се разговаря всяка сутрин. Молбата му била задоволена. Той слязъл на земята и какво било учудването му, като видял, че Бог се разговаря с един крайно беден човек, който живял някъде в гората.
Бедният човек отивал всеки ден на работа и, каквото печелил, приемал го с благодарност.
Той посветил целия си живот на работа и благодарил на Бога, че е здрав и може да изпълнява волята Му. Като гледал този беден човек, ангелът искал да разбере, какво величие представял той, но нищо не могъл да намери. Обаче, Бог вижда и най-малката любов, която прониква в човешката душа. Следователно, ако търсите добър приятел, ще го намерите в лицето на Бога. Ако искате да намерите един добър брат, търсете го между ангелите и светиите.
към беседата >>
Колкото и да му говорите, думите ви ще звучат напразно.
Само тя е в състояние да донесе на човека това, което той очаква. Любовта ще научи хората да живеят правилно. Колкото и да се проповядва на хората да живеят братски, без любовта нищо не се постига. Без любовта всяка проповед остава без резултат. Какво ще допринесе вашата проповед за любовта и за морала на болния, ако той няма никакъв морал в себе си ?
Колкото и да му говорите, думите ви ще звучат напразно.
За да ви разбере, болният трябва да бъде морално здрав. Без здраве, физическият живот няма смисъл. Следователно, здравето е нужно за физическия човек; знанието е нужно за духовния, т.е. за образования, а любовта – за Божествения. Който иска да бъде Божествен, цялото му естество трябва да бъде проникнато от любовта.
към беседата >>
Той посветил целия си живот на работа и благодарил на Бога, че е здрав и може да изпълнява волята Му.
Навярно Бог отделя малко време за някоя високо напреднала душа. Един ден гой се обърнал към Господа с молба да слезе на земята, да види, коя е тази душа, с която Бог се разговаря всяка сутрин. Молбата му била задоволена. Той слязъл на земята и какво било учудването му, като видял, че Бог се разговаря с един крайно беден човек, който живял някъде в гората. Бедният човек отивал всеки ден на работа и, каквото печелил, приемал го с благодарност.
Той посветил целия си живот на работа и благодарил на Бога, че е здрав и може да изпълнява волята Му.
Като гледал този беден човек, ангелът искал да разбере, какво величие представял той, но нищо не могъл да намери. Обаче, Бог вижда и най-малката любов, която прониква в човешката душа. Следователно, ако търсите добър приятел, ще го намерите в лицето на Бога. Ако искате да намерите един добър брат, търсете го между ангелите и светиите. – Как ще дружим с тези братя?
към беседата >>
За да ви разбере, болният трябва да бъде морално здрав.
Любовта ще научи хората да живеят правилно. Колкото и да се проповядва на хората да живеят братски, без любовта нищо не се постига. Без любовта всяка проповед остава без резултат. Какво ще допринесе вашата проповед за любовта и за морала на болния, ако той няма никакъв морал в себе си ? Колкото и да му говорите, думите ви ще звучат напразно.
За да ви разбере, болният трябва да бъде морално здрав.
Без здраве, физическият живот няма смисъл. Следователно, здравето е нужно за физическия човек; знанието е нужно за духовния, т.е. за образования, а любовта – за Божествения. Който иска да бъде Божествен, цялото му естество трябва да бъде проникнато от любовта.
към беседата >>
Като гледал този беден човек, ангелът искал да разбере, какво величие представял той, но нищо не могъл да намери.
Един ден гой се обърнал към Господа с молба да слезе на земята, да види, коя е тази душа, с която Бог се разговаря всяка сутрин. Молбата му била задоволена. Той слязъл на земята и какво било учудването му, като видял, че Бог се разговаря с един крайно беден човек, който живял някъде в гората. Бедният човек отивал всеки ден на работа и, каквото печелил, приемал го с благодарност. Той посветил целия си живот на работа и благодарил на Бога, че е здрав и може да изпълнява волята Му.
Като гледал този беден човек, ангелът искал да разбере, какво величие представял той, но нищо не могъл да намери.
Обаче, Бог вижда и най-малката любов, която прониква в човешката душа. Следователно, ако търсите добър приятел, ще го намерите в лицето на Бога. Ако искате да намерите един добър брат, търсете го между ангелите и светиите. – Как ще дружим с тези братя? – Много просто, те са навсякъде, в цялата вселена.
към беседата >>
Без здраве, физическият живот няма смисъл.
Колкото и да се проповядва на хората да живеят братски, без любовта нищо не се постига. Без любовта всяка проповед остава без резултат. Какво ще допринесе вашата проповед за любовта и за морала на болния, ако той няма никакъв морал в себе си ? Колкото и да му говорите, думите ви ще звучат напразно. За да ви разбере, болният трябва да бъде морално здрав.
Без здраве, физическият живот няма смисъл.
Следователно, здравето е нужно за физическия човек; знанието е нужно за духовния, т.е. за образования, а любовта – за Божествения. Който иска да бъде Божествен, цялото му естество трябва да бъде проникнато от любовта.
към беседата >>
Обаче, Бог вижда и най-малката любов, която прониква в човешката душа.
Молбата му била задоволена. Той слязъл на земята и какво било учудването му, като видял, че Бог се разговаря с един крайно беден човек, който живял някъде в гората. Бедният човек отивал всеки ден на работа и, каквото печелил, приемал го с благодарност. Той посветил целия си живот на работа и благодарил на Бога, че е здрав и може да изпълнява волята Му. Като гледал този беден човек, ангелът искал да разбере, какво величие представял той, но нищо не могъл да намери.
Обаче, Бог вижда и най-малката любов, която прониква в човешката душа.
Следователно, ако търсите добър приятел, ще го намерите в лицето на Бога. Ако искате да намерите един добър брат, търсете го между ангелите и светиите. – Как ще дружим с тези братя? – Много просто, те са навсякъде, в цялата вселена.
към беседата >>
Следователно, здравето е нужно за физическия човек; знанието е нужно за духовния, т.е.
Без любовта всяка проповед остава без резултат. Какво ще допринесе вашата проповед за любовта и за морала на болния, ако той няма никакъв морал в себе си ? Колкото и да му говорите, думите ви ще звучат напразно. За да ви разбере, болният трябва да бъде морално здрав. Без здраве, физическият живот няма смисъл.
Следователно, здравето е нужно за физическия човек; знанието е нужно за духовния, т.е.
за образования, а любовта – за Божествения. Който иска да бъде Божествен, цялото му естество трябва да бъде проникнато от любовта.
към беседата >>
Следователно, ако търсите добър приятел, ще го намерите в лицето на Бога.
Той слязъл на земята и какво било учудването му, като видял, че Бог се разговаря с един крайно беден човек, който живял някъде в гората. Бедният човек отивал всеки ден на работа и, каквото печелил, приемал го с благодарност. Той посветил целия си живот на работа и благодарил на Бога, че е здрав и може да изпълнява волята Му. Като гледал този беден човек, ангелът искал да разбере, какво величие представял той, но нищо не могъл да намери. Обаче, Бог вижда и най-малката любов, която прониква в човешката душа.
Следователно, ако търсите добър приятел, ще го намерите в лицето на Бога.
Ако искате да намерите един добър брат, търсете го между ангелите и светиите. – Как ще дружим с тези братя? – Много просто, те са навсякъде, в цялата вселена.
към беседата >>
за образования, а любовта – за Божествения.
Какво ще допринесе вашата проповед за любовта и за морала на болния, ако той няма никакъв морал в себе си ? Колкото и да му говорите, думите ви ще звучат напразно. За да ви разбере, болният трябва да бъде морално здрав. Без здраве, физическият живот няма смисъл. Следователно, здравето е нужно за физическия човек; знанието е нужно за духовния, т.е.
за образования, а любовта – за Божествения.
Който иска да бъде Божествен, цялото му естество трябва да бъде проникнато от любовта.
към беседата >>
Ако искате да намерите един добър брат, търсете го между ангелите и светиите.
Бедният човек отивал всеки ден на работа и, каквото печелил, приемал го с благодарност. Той посветил целия си живот на работа и благодарил на Бога, че е здрав и може да изпълнява волята Му. Като гледал този беден човек, ангелът искал да разбере, какво величие представял той, но нищо не могъл да намери. Обаче, Бог вижда и най-малката любов, която прониква в човешката душа. Следователно, ако търсите добър приятел, ще го намерите в лицето на Бога.
Ако искате да намерите един добър брат, търсете го между ангелите и светиите.
– Как ще дружим с тези братя? – Много просто, те са навсякъде, в цялата вселена.
към беседата >>
Който иска да бъде Божествен, цялото му естество трябва да бъде проникнато от любовта.
Колкото и да му говорите, думите ви ще звучат напразно. За да ви разбере, болният трябва да бъде морално здрав. Без здраве, физическият живот няма смисъл. Следователно, здравето е нужно за физическия човек; знанието е нужно за духовния, т.е. за образования, а любовта – за Божествения.
Който иска да бъде Божествен, цялото му естество трябва да бъде проникнато от любовта.
към беседата >>
– Как ще дружим с тези братя?
Той посветил целия си живот на работа и благодарил на Бога, че е здрав и може да изпълнява волята Му. Като гледал този беден човек, ангелът искал да разбере, какво величие представял той, но нищо не могъл да намери. Обаче, Бог вижда и най-малката любов, която прониква в човешката душа. Следователно, ако търсите добър приятел, ще го намерите в лицето на Бога. Ако искате да намерите един добър брат, търсете го между ангелите и светиите.
– Как ще дружим с тези братя?
– Много просто, те са навсякъде, в цялата вселена.
към беседата >>
Мнозина казват, че човек полудява от любов.
Мнозина казват, че човек полудява от любов.
– Не е така. Аз съм проследил историята на цялото човечество, на всички народи, на всички общества и семейства и не съм срещнал нито един случай, дето човек да е полудял от любов. От всичко може да полудее човек, но не от любов. Когато изгуби любовта си, човек може да полудее, но докато любовта е в него, той живее, той се разширява, той мисли и чувствува свободно. Ще кажете, че дето има любов, там има и ревност.
към беседата >>
– Много просто, те са навсякъде, в цялата вселена.
Като гледал този беден човек, ангелът искал да разбере, какво величие представял той, но нищо не могъл да намери. Обаче, Бог вижда и най-малката любов, която прониква в човешката душа. Следователно, ако търсите добър приятел, ще го намерите в лицето на Бога. Ако искате да намерите един добър брат, търсете го между ангелите и светиите. – Как ще дружим с тези братя?
– Много просто, те са навсякъде, в цялата вселена.
към беседата >>
– Не е така.
Мнозина казват, че човек полудява от любов.
– Не е така.
Аз съм проследил историята на цялото човечество, на всички народи, на всички общества и семейства и не съм срещнал нито един случай, дето човек да е полудял от любов. От всичко може да полудее човек, но не от любов. Когато изгуби любовта си, човек може да полудее, но докато любовта е в него, той живее, той се разширява, той мисли и чувствува свободно. Ще кажете, че дето има любов, там има и ревност. – Не, любовта изключва всякаква ревност.
към беседата >>
Съвременните хора са недоволни от живота си и казват: Какво ще придобием от този живот ?
Съвременните хора са недоволни от живота си и казват: Какво ще придобием от този живот ?
– Животът на земята има смисъл по причина на духовния живот, на живота на небето. Това трябва да се знае. – Възможно ли е това? – Възможно е, разбира се. Вие отивате, например, на театър, с часове прекарвате там.
към беседата >>
Аз съм проследил историята на цялото човечество, на всички народи, на всички общества и семейства и не съм срещнал нито един случай, дето човек да е полудял от любов.
Мнозина казват, че човек полудява от любов. – Не е така.
Аз съм проследил историята на цялото човечество, на всички народи, на всички общества и семейства и не съм срещнал нито един случай, дето човек да е полудял от любов.
От всичко може да полудее човек, но не от любов. Когато изгуби любовта си, човек може да полудее, но докато любовта е в него, той живее, той се разширява, той мисли и чувствува свободно. Ще кажете, че дето има любов, там има и ревност. – Не, любовта изключва всякаква ревност. Любовта внася в човека широта и благост.
към беседата >>
– Животът на земята има смисъл по причина на духовния живот, на живота на небето.
Съвременните хора са недоволни от живота си и казват: Какво ще придобием от този живот ?
– Животът на земята има смисъл по причина на духовния живот, на живота на небето.
Това трябва да се знае. – Възможно ли е това? – Възможно е, разбира се. Вие отивате, например, на театър, с часове прекарвате там. За кого отивате?
към беседата >>
От всичко може да полудее човек, но не от любов.
Мнозина казват, че човек полудява от любов. – Не е така. Аз съм проследил историята на цялото човечество, на всички народи, на всички общества и семейства и не съм срещнал нито един случай, дето човек да е полудял от любов.
От всичко може да полудее човек, но не от любов.
Когато изгуби любовта си, човек може да полудее, но докато любовта е в него, той живее, той се разширява, той мисли и чувствува свободно. Ще кажете, че дето има любов, там има и ревност. – Не, любовта изключва всякаква ревност. Любовта внася в човека широта и благост. Тя е извор, който напоява целия свят.
към беседата >>
Това трябва да се знае.
Съвременните хора са недоволни от живота си и казват: Какво ще придобием от този живот ? – Животът на земята има смисъл по причина на духовния живот, на живота на небето.
Това трябва да се знае.
– Възможно ли е това? – Възможно е, разбира се. Вие отивате, например, на театър, с часове прекарвате там. За кого отивате? – За актьорите.
към беседата >>
Когато изгуби любовта си, човек може да полудее, но докато любовта е в него, той живее, той се разширява, той мисли и чувствува свободно.
Мнозина казват, че човек полудява от любов. – Не е така. Аз съм проследил историята на цялото човечество, на всички народи, на всички общества и семейства и не съм срещнал нито един случай, дето човек да е полудял от любов. От всичко може да полудее човек, но не от любов.
Когато изгуби любовта си, човек може да полудее, но докато любовта е в него, той живее, той се разширява, той мисли и чувствува свободно.
Ще кажете, че дето има любов, там има и ревност. – Не, любовта изключва всякаква ревност. Любовта внася в човека широта и благост. Тя е извор, който напоява целия свят. Който люби, той дава път на Бога в себе си, затова е в състояние да обхване целия свят.
към беседата >>
– Възможно ли е това?
Съвременните хора са недоволни от живота си и казват: Какво ще придобием от този живот ? – Животът на земята има смисъл по причина на духовния живот, на живота на небето. Това трябва да се знае.
– Възможно ли е това?
– Възможно е, разбира се. Вие отивате, например, на театър, с часове прекарвате там. За кого отивате? – За актьорите. Значи, те ви дават подтик, те са прицелна точка на посещението на театъра.
към беседата >>
Ще кажете, че дето има любов, там има и ревност.
Мнозина казват, че човек полудява от любов. – Не е така. Аз съм проследил историята на цялото човечество, на всички народи, на всички общества и семейства и не съм срещнал нито един случай, дето човек да е полудял от любов. От всичко може да полудее човек, но не от любов. Когато изгуби любовта си, човек може да полудее, но докато любовта е в него, той живее, той се разширява, той мисли и чувствува свободно.
Ще кажете, че дето има любов, там има и ревност.
– Не, любовта изключва всякаква ревност. Любовта внася в човека широта и благост. Тя е извор, който напоява целия свят. Който люби, той дава път на Бога в себе си, затова е в състояние да обхване целия свят. Казваш: Аз любя.
към беседата >>
– Възможно е, разбира се.
Съвременните хора са недоволни от живота си и казват: Какво ще придобием от този живот ? – Животът на земята има смисъл по причина на духовния живот, на живота на небето. Това трябва да се знае. – Възможно ли е това?
– Възможно е, разбира се.
Вие отивате, например, на театър, с часове прекарвате там. За кого отивате? – За актьорите. Значи, те ви дават подтик, те са прицелна точка на посещението на театъра. Кои са главните лица в оркестъра ?
към беседата >>
– Не, любовта изключва всякаква ревност.
– Не е така. Аз съм проследил историята на цялото човечество, на всички народи, на всички общества и семейства и не съм срещнал нито един случай, дето човек да е полудял от любов. От всичко може да полудее човек, но не от любов. Когато изгуби любовта си, човек може да полудее, но докато любовта е в него, той живее, той се разширява, той мисли и чувствува свободно. Ще кажете, че дето има любов, там има и ревност.
– Не, любовта изключва всякаква ревност.
Любовта внася в човека широта и благост. Тя е извор, който напоява целия свят. Който люби, той дава път на Бога в себе си, затова е в състояние да обхване целия свят. Казваш: Аз любя. – Значи, Бог живее в твоята душа.
към беседата >>
Вие отивате, например, на театър, с часове прекарвате там.
Съвременните хора са недоволни от живота си и казват: Какво ще придобием от този живот ? – Животът на земята има смисъл по причина на духовния живот, на живота на небето. Това трябва да се знае. – Възможно ли е това? – Възможно е, разбира се.
Вие отивате, например, на театър, с часове прекарвате там.
За кого отивате? – За актьорите. Значи, те ви дават подтик, те са прицелна точка на посещението на театъра. Кои са главните лица в оркестъра ? – Музикантите.
към беседата >>
Любовта внася в човека широта и благост.
Аз съм проследил историята на цялото човечество, на всички народи, на всички общества и семейства и не съм срещнал нито един случай, дето човек да е полудял от любов. От всичко може да полудее човек, но не от любов. Когато изгуби любовта си, човек може да полудее, но докато любовта е в него, той живее, той се разширява, той мисли и чувствува свободно. Ще кажете, че дето има любов, там има и ревност. – Не, любовта изключва всякаква ревност.
Любовта внася в човека широта и благост.
Тя е извор, който напоява целия свят. Който люби, той дава път на Бога в себе си, затова е в състояние да обхване целия свят. Казваш: Аз любя. – Значи, Бог живее в твоята душа. Казано е, че Бог е Любов.
към беседата >>
За кого отивате?
– Животът на земята има смисъл по причина на духовния живот, на живота на небето. Това трябва да се знае. – Възможно ли е това? – Възможно е, разбира се. Вие отивате, например, на театър, с часове прекарвате там.
За кого отивате?
– За актьорите. Значи, те ви дават подтик, те са прицелна точка на посещението на театъра. Кои са главните лица в оркестъра ? – Музикантите. Кои са главните лица във време на война ?
към беседата >>
Тя е извор, който напоява целия свят.
От всичко може да полудее човек, но не от любов. Когато изгуби любовта си, човек може да полудее, но докато любовта е в него, той живее, той се разширява, той мисли и чувствува свободно. Ще кажете, че дето има любов, там има и ревност. – Не, любовта изключва всякаква ревност. Любовта внася в човека широта и благост.
Тя е извор, който напоява целия свят.
Който люби, той дава път на Бога в себе си, затова е в състояние да обхване целия свят. Казваш: Аз любя. – Значи, Бог живее в твоята душа. Казано е, че Бог е Любов. Следователно, щом любиш, ти си във връзка с Бога.
към беседата >>
– За актьорите.
Това трябва да се знае. – Възможно ли е това? – Възможно е, разбира се. Вие отивате, например, на театър, с часове прекарвате там. За кого отивате?
– За актьорите.
Значи, те ви дават подтик, те са прицелна точка на посещението на театъра. Кои са главните лица в оркестъра ? – Музикантите. Кои са главните лица във време на война ? – Войниците, а не посрещачите.
към беседата >>
Който люби, той дава път на Бога в себе си, затова е в състояние да обхване целия свят.
Когато изгуби любовта си, човек може да полудее, но докато любовта е в него, той живее, той се разширява, той мисли и чувствува свободно. Ще кажете, че дето има любов, там има и ревност. – Не, любовта изключва всякаква ревност. Любовта внася в човека широта и благост. Тя е извор, който напоява целия свят.
Който люби, той дава път на Бога в себе си, затова е в състояние да обхване целия свят.
Казваш: Аз любя. – Значи, Бог живее в твоята душа. Казано е, че Бог е Любов. Следователно, щом любиш, ти си във връзка с Бога. Който може да хване брата си за гушата и да го даде под съд за 60 лева, той няма любов в себе си.
към беседата >>
Значи, те ви дават подтик, те са прицелна точка на посещението на театъра.
– Възможно ли е това? – Възможно е, разбира се. Вие отивате, например, на театър, с часове прекарвате там. За кого отивате? – За актьорите.
Значи, те ви дават подтик, те са прицелна точка на посещението на театъра.
Кои са главните лица в оркестъра ? – Музикантите. Кои са главните лица във време на война ? – Войниците, а не посрещачите. Войниците могат да отслабнат, актьорите могат да изчезнат, договорите между държавите могат да се нарушат, държавите да изчезнат, но едно нещо остава вечно в света – Божията Любов.
към беседата >>
Казваш: Аз любя.
Ще кажете, че дето има любов, там има и ревност. – Не, любовта изключва всякаква ревност. Любовта внася в човека широта и благост. Тя е извор, който напоява целия свят. Който люби, той дава път на Бога в себе си, затова е в състояние да обхване целия свят.
Казваш: Аз любя.
– Значи, Бог живее в твоята душа. Казано е, че Бог е Любов. Следователно, щом любиш, ти си във връзка с Бога. Който може да хване брата си за гушата и да го даде под съд за 60 лева, той няма любов в себе си.
към беседата >>
Кои са главните лица в оркестъра ?
– Възможно е, разбира се. Вие отивате, например, на театър, с часове прекарвате там. За кого отивате? – За актьорите. Значи, те ви дават подтик, те са прицелна точка на посещението на театъра.
Кои са главните лица в оркестъра ?
– Музикантите. Кои са главните лица във време на война ? – Войниците, а не посрещачите. Войниците могат да отслабнат, актьорите могат да изчезнат, договорите между държавите могат да се нарушат, държавите да изчезнат, но едно нещо остава вечно в света – Божията Любов. Бог е един и същ и неизменен през всички времена и епохи.
към беседата >>
– Значи, Бог живее в твоята душа.
– Не, любовта изключва всякаква ревност. Любовта внася в човека широта и благост. Тя е извор, който напоява целия свят. Който люби, той дава път на Бога в себе си, затова е в състояние да обхване целия свят. Казваш: Аз любя.
– Значи, Бог живее в твоята душа.
Казано е, че Бог е Любов. Следователно, щом любиш, ти си във връзка с Бога. Който може да хване брата си за гушата и да го даде под съд за 60 лева, той няма любов в себе си.
към беседата >>
– Музикантите.
Вие отивате, например, на театър, с часове прекарвате там. За кого отивате? – За актьорите. Значи, те ви дават подтик, те са прицелна точка на посещението на театъра. Кои са главните лица в оркестъра ?
– Музикантите.
Кои са главните лица във време на война ? – Войниците, а не посрещачите. Войниците могат да отслабнат, актьорите могат да изчезнат, договорите между държавите могат да се нарушат, държавите да изчезнат, но едно нещо остава вечно в света – Божията Любов. Бог е един и същ и неизменен през всички времена и епохи. Народите не изчезват, но се заместват с други, по-напреднали.
към беседата >>
Казано е, че Бог е Любов.
Любовта внася в човека широта и благост. Тя е извор, който напоява целия свят. Който люби, той дава път на Бога в себе си, затова е в състояние да обхване целия свят. Казваш: Аз любя. – Значи, Бог живее в твоята душа.
Казано е, че Бог е Любов.
Следователно, щом любиш, ти си във връзка с Бога. Който може да хване брата си за гушата и да го даде под съд за 60 лева, той няма любов в себе си.
към беседата >>
Кои са главните лица във време на война ?
За кого отивате? – За актьорите. Значи, те ви дават подтик, те са прицелна точка на посещението на театъра. Кои са главните лица в оркестъра ? – Музикантите.
Кои са главните лица във време на война ?
– Войниците, а не посрещачите. Войниците могат да отслабнат, актьорите могат да изчезнат, договорите между държавите могат да се нарушат, държавите да изчезнат, но едно нещо остава вечно в света – Божията Любов. Бог е един и същ и неизменен през всички времена и епохи. Народите не изчезват, но се заместват с други, по-напреднали. На ваш език казано: Всички бедни, онеправдани, страдащи, които вършат Божията воля и Му служат с любов, ще бъдат изпратени отново на земята.
към беседата >>
Следователно, щом любиш, ти си във връзка с Бога.
Тя е извор, който напоява целия свят. Който люби, той дава път на Бога в себе си, затова е в състояние да обхване целия свят. Казваш: Аз любя. – Значи, Бог живее в твоята душа. Казано е, че Бог е Любов.
Следователно, щом любиш, ти си във връзка с Бога.
Който може да хване брата си за гушата и да го даде под съд за 60 лева, той няма любов в себе си.
към беседата >>
– Войниците, а не посрещачите.
– За актьорите. Значи, те ви дават подтик, те са прицелна точка на посещението на театъра. Кои са главните лица в оркестъра ? – Музикантите. Кои са главните лица във време на война ?
– Войниците, а не посрещачите.
Войниците могат да отслабнат, актьорите могат да изчезнат, договорите между държавите могат да се нарушат, държавите да изчезнат, но едно нещо остава вечно в света – Божията Любов. Бог е един и същ и неизменен през всички времена и епохи. Народите не изчезват, но се заместват с други, по-напреднали. На ваш език казано: Всички бедни, онеправдани, страдащи, които вършат Божията воля и Му служат с любов, ще бъдат изпратени отново на земята. Бог ще им даде сила и мощ и ще им каже : Работете в мое име.
към беседата >>
Който може да хване брата си за гушата и да го даде под съд за 60 лева, той няма любов в себе си.
Който люби, той дава път на Бога в себе си, затова е в състояние да обхване целия свят. Казваш: Аз любя. – Значи, Бог живее в твоята душа. Казано е, че Бог е Любов. Следователно, щом любиш, ти си във връзка с Бога.
Който може да хване брата си за гушата и да го даде под съд за 60 лева, той няма любов в себе си.
към беседата >>
Войниците могат да отслабнат, актьорите могат да изчезнат, договорите между държавите могат да се нарушат, държавите да изчезнат, но едно нещо остава вечно в света – Божията Любов.
Значи, те ви дават подтик, те са прицелна точка на посещението на театъра. Кои са главните лица в оркестъра ? – Музикантите. Кои са главните лица във време на война ? – Войниците, а не посрещачите.
Войниците могат да отслабнат, актьорите могат да изчезнат, договорите между държавите могат да се нарушат, държавите да изчезнат, но едно нещо остава вечно в света – Божията Любов.
Бог е един и същ и неизменен през всички времена и епохи. Народите не изчезват, но се заместват с други, по-напреднали. На ваш език казано: Всички бедни, онеправдани, страдащи, които вършат Божията воля и Му служат с любов, ще бъдат изпратени отново на земята. Бог ще им даде сила и мощ и ще им каже : Работете в мое име. Аз ще ви дам сила, ще ви подкрепя, за да внесете ред и порядък по цялата земя, но без никакво насилие.
към беседата >>
Съвременните хора търсят различни методи да подобрят живота си.
Съвременните хора търсят различни методи да подобрят живота си.
Те орат земята, правят училища, проповядват, но въпреки това, животът им не се подобрява. И това е добре, но единственото нещо, което може да подобри живота им, е Божията Любов. Тя е в състояние да уравновеси силите в природата, да регулира живота. Още еврейските пророци казват, че Бог ще живее между хората не външно, но вътрешно. И Христос казва: „Аз ще дойда, ще направя жилище във всеки едного." Христос ще живее във всеки човек.
към беседата >>
Бог е един и същ и неизменен през всички времена и епохи.
Кои са главните лица в оркестъра ? – Музикантите. Кои са главните лица във време на война ? – Войниците, а не посрещачите. Войниците могат да отслабнат, актьорите могат да изчезнат, договорите между държавите могат да се нарушат, държавите да изчезнат, но едно нещо остава вечно в света – Божията Любов.
Бог е един и същ и неизменен през всички времена и епохи.
Народите не изчезват, но се заместват с други, по-напреднали. На ваш език казано: Всички бедни, онеправдани, страдащи, които вършат Божията воля и Му служат с любов, ще бъдат изпратени отново на земята. Бог ще им даде сила и мощ и ще им каже : Работете в мое име. Аз ще ви дам сила, ще ви подкрепя, за да внесете ред и порядък по цялата земя, но без никакво насилие. Абсолютно никакво насилие!
към беседата >>
Те орат земята, правят училища, проповядват, но въпреки това, животът им не се подобрява.
Съвременните хора търсят различни методи да подобрят живота си.
Те орат земята, правят училища, проповядват, но въпреки това, животът им не се подобрява.
И това е добре, но единственото нещо, което може да подобри живота им, е Божията Любов. Тя е в състояние да уравновеси силите в природата, да регулира живота. Още еврейските пророци казват, че Бог ще живее между хората не външно, но вътрешно. И Христос казва: „Аз ще дойда, ще направя жилище във всеки едного." Христос ще живее във всеки човек. – Как ще се засели в човека?
към беседата >>
Народите не изчезват, но се заместват с други, по-напреднали.
– Музикантите. Кои са главните лица във време на война ? – Войниците, а не посрещачите. Войниците могат да отслабнат, актьорите могат да изчезнат, договорите между държавите могат да се нарушат, държавите да изчезнат, но едно нещо остава вечно в света – Божията Любов. Бог е един и същ и неизменен през всички времена и епохи.
Народите не изчезват, но се заместват с други, по-напреднали.
На ваш език казано: Всички бедни, онеправдани, страдащи, които вършат Божията воля и Му служат с любов, ще бъдат изпратени отново на земята. Бог ще им даде сила и мощ и ще им каже : Работете в мое име. Аз ще ви дам сила, ще ви подкрепя, за да внесете ред и порядък по цялата земя, но без никакво насилие. Абсолютно никакво насилие! Това е проповядвал Христос.
към беседата >>
И това е добре, но единственото нещо, което може да подобри живота им, е Божията Любов.
Съвременните хора търсят различни методи да подобрят живота си. Те орат земята, правят училища, проповядват, но въпреки това, животът им не се подобрява.
И това е добре, но единственото нещо, което може да подобри живота им, е Божията Любов.
Тя е в състояние да уравновеси силите в природата, да регулира живота. Още еврейските пророци казват, че Бог ще живее между хората не външно, но вътрешно. И Христос казва: „Аз ще дойда, ще направя жилище във всеки едного." Христос ще живее във всеки човек. – Как ще се засели в човека? – Като любов.
към беседата >>
На ваш език казано: Всички бедни, онеправдани, страдащи, които вършат Божията воля и Му служат с любов, ще бъдат изпратени отново на земята.
Кои са главните лица във време на война ? – Войниците, а не посрещачите. Войниците могат да отслабнат, актьорите могат да изчезнат, договорите между държавите могат да се нарушат, държавите да изчезнат, но едно нещо остава вечно в света – Божията Любов. Бог е един и същ и неизменен през всички времена и епохи. Народите не изчезват, но се заместват с други, по-напреднали.
На ваш език казано: Всички бедни, онеправдани, страдащи, които вършат Божията воля и Му служат с любов, ще бъдат изпратени отново на земята.
Бог ще им даде сила и мощ и ще им каже : Работете в мое име. Аз ще ви дам сила, ще ви подкрепя, за да внесете ред и порядък по цялата земя, но без никакво насилие. Абсолютно никакво насилие! Това е проповядвал Христос. Че има насилия в света, това е човешко.
към беседата >>
В тази притча Христос е вложил един основен принцип, по който хората трябва да се ръководят.
В тази притча Христос е вложил един основен принцип, по който хората трябва да се ръководят.
Той се отнася само за онези, който разбират живота.
към беседата >>
Тя е в състояние да уравновеси силите в природата, да регулира живота.
Съвременните хора търсят различни методи да подобрят живота си. Те орат земята, правят училища, проповядват, но въпреки това, животът им не се подобрява. И това е добре, но единственото нещо, което може да подобри живота им, е Божията Любов.
Тя е в състояние да уравновеси силите в природата, да регулира живота.
Още еврейските пророци казват, че Бог ще живее между хората не външно, но вътрешно. И Христос казва: „Аз ще дойда, ще направя жилище във всеки едного." Христос ще живее във всеки човек. – Как ще се засели в човека? – Като любов. Казано е: „Каквото вържете на земята, вързано ще бъде на небето.
към беседата >>
Бог ще им даде сила и мощ и ще им каже : Работете в мое име.
– Войниците, а не посрещачите. Войниците могат да отслабнат, актьорите могат да изчезнат, договорите между държавите могат да се нарушат, държавите да изчезнат, но едно нещо остава вечно в света – Божията Любов. Бог е един и същ и неизменен през всички времена и епохи. Народите не изчезват, но се заместват с други, по-напреднали. На ваш език казано: Всички бедни, онеправдани, страдащи, които вършат Божията воля и Му служат с любов, ще бъдат изпратени отново на земята.
Бог ще им даде сила и мощ и ще им каже : Работете в мое име.
Аз ще ви дам сила, ще ви подкрепя, за да внесете ред и порядък по цялата земя, но без никакво насилие. Абсолютно никакво насилие! Това е проповядвал Христос. Че има насилия в света, това е човешко. Да любим, това е Божествено.
към беседата >>
Той се отнася само за онези, който разбират живота.
В тази притча Христос е вложил един основен принцип, по който хората трябва да се ръководят.
Той се отнася само за онези, който разбират живота.
към беседата >>
Още еврейските пророци казват, че Бог ще живее между хората не външно, но вътрешно.
Съвременните хора търсят различни методи да подобрят живота си. Те орат земята, правят училища, проповядват, но въпреки това, животът им не се подобрява. И това е добре, но единственото нещо, което може да подобри живота им, е Божията Любов. Тя е в състояние да уравновеси силите в природата, да регулира живота.
Още еврейските пророци казват, че Бог ще живее между хората не външно, но вътрешно.
И Христос казва: „Аз ще дойда, ще направя жилище във всеки едного." Христос ще живее във всеки човек. – Как ще се засели в човека? – Като любов. Казано е: „Каквото вържете на земята, вързано ще бъде на небето. И каквото развържете на небето, развързано ще бъде на земята." Казва се още: „Двама или трима, събрани в мое име, каквото попросят, ще им се даде." Така хората, особено религиозните, опитват силата на своята молитва.
към беседата >>
Аз ще ви дам сила, ще ви подкрепя, за да внесете ред и порядък по цялата земя, но без никакво насилие.
Войниците могат да отслабнат, актьорите могат да изчезнат, договорите между държавите могат да се нарушат, държавите да изчезнат, но едно нещо остава вечно в света – Божията Любов. Бог е един и същ и неизменен през всички времена и епохи. Народите не изчезват, но се заместват с други, по-напреднали. На ваш език казано: Всички бедни, онеправдани, страдащи, които вършат Божията воля и Му служат с любов, ще бъдат изпратени отново на земята. Бог ще им даде сила и мощ и ще им каже : Работете в мое име.
Аз ще ви дам сила, ще ви подкрепя, за да внесете ред и порядък по цялата земя, но без никакво насилие.
Абсолютно никакво насилие! Това е проповядвал Христос. Че има насилия в света, това е човешко. Да любим, това е Божествено. – Хора сме, не можем това.
към беседата >>
Като изучаваме човешкия живот, ние различаваме три категории хора: физически, духовни, между които влизат образованите, учените и божествените хора.
Като изучаваме човешкия живот, ние различаваме три категории хора: физически, духовни, между които влизат образованите, учените и божествените хора.
И трите категории имат свои специфични разбирания, в зависимост от условията и средата, в които живеят. Една от причините за грешките и заблужденията на хората се дължи на факта, че те са размесили етикетите си: на физическия човек турят етикета божествен. Някога и на духовния, т.е. на учения турят същия етикет – божествен човек. Божественото се различава от физическото и от духовното.
към беседата >>
И Христос казва: „Аз ще дойда, ще направя жилище във всеки едного." Христос ще живее във всеки човек.
Съвременните хора търсят различни методи да подобрят живота си. Те орат земята, правят училища, проповядват, но въпреки това, животът им не се подобрява. И това е добре, но единственото нещо, което може да подобри живота им, е Божията Любов. Тя е в състояние да уравновеси силите в природата, да регулира живота. Още еврейските пророци казват, че Бог ще живее между хората не външно, но вътрешно.
И Христос казва: „Аз ще дойда, ще направя жилище във всеки едного." Христос ще живее във всеки човек.
– Как ще се засели в човека? – Като любов. Казано е: „Каквото вържете на земята, вързано ще бъде на небето. И каквото развържете на небето, развързано ще бъде на земята." Казва се още: „Двама или трима, събрани в мое име, каквото попросят, ще им се даде." Така хората, особено религиозните, опитват силата на своята молитва. Казваш: Аз се моля, но молитвата ми не се приема.
към беседата >>
Абсолютно никакво насилие!
Бог е един и същ и неизменен през всички времена и епохи. Народите не изчезват, но се заместват с други, по-напреднали. На ваш език казано: Всички бедни, онеправдани, страдащи, които вършат Божията воля и Му служат с любов, ще бъдат изпратени отново на земята. Бог ще им даде сила и мощ и ще им каже : Работете в мое име. Аз ще ви дам сила, ще ви подкрепя, за да внесете ред и порядък по цялата земя, но без никакво насилие.
Абсолютно никакво насилие!
Това е проповядвал Христос. Че има насилия в света, това е човешко. Да любим, това е Божествено. – Хора сме, не можем това. – Е, като обикновени хора, ще прилагате насилието, а като божествени хора, ще любите, ще живеете без насилие.
към беседата >>
И трите категории имат свои специфични разбирания, в зависимост от условията и средата, в които живеят.
Като изучаваме човешкия живот, ние различаваме три категории хора: физически, духовни, между които влизат образованите, учените и божествените хора.
И трите категории имат свои специфични разбирания, в зависимост от условията и средата, в които живеят.
Една от причините за грешките и заблужденията на хората се дължи на факта, че те са размесили етикетите си: на физическия човек турят етикета божествен. Някога и на духовния, т.е. на учения турят същия етикет – божествен човек. Божественото се различава от физическото и от духовното. Следователно, не можеш да кажеш за физическия човек, че е божествен.
към беседата >>
– Как ще се засели в човека?
Те орат земята, правят училища, проповядват, но въпреки това, животът им не се подобрява. И това е добре, но единственото нещо, което може да подобри живота им, е Божията Любов. Тя е в състояние да уравновеси силите в природата, да регулира живота. Още еврейските пророци казват, че Бог ще живее между хората не външно, но вътрешно. И Христос казва: „Аз ще дойда, ще направя жилище във всеки едного." Христос ще живее във всеки човек.
– Как ще се засели в човека?
– Като любов. Казано е: „Каквото вържете на земята, вързано ще бъде на небето. И каквото развържете на небето, развързано ще бъде на земята." Казва се още: „Двама или трима, събрани в мое име, каквото попросят, ще им се даде." Така хората, особено религиозните, опитват силата на своята молитва. Казваш: Аз се моля, но молитвата ми не се приема. – Значи, имаш някаква грешка.
към беседата >>
Това е проповядвал Христос.
Народите не изчезват, но се заместват с други, по-напреднали. На ваш език казано: Всички бедни, онеправдани, страдащи, които вършат Божията воля и Му служат с любов, ще бъдат изпратени отново на земята. Бог ще им даде сила и мощ и ще им каже : Работете в мое име. Аз ще ви дам сила, ще ви подкрепя, за да внесете ред и порядък по цялата земя, но без никакво насилие. Абсолютно никакво насилие!
Това е проповядвал Христос.
Че има насилия в света, това е човешко. Да любим, това е Божествено. – Хора сме, не можем това. – Е, като обикновени хора, ще прилагате насилието, а като божествени хора, ще любите, ще живеете без насилие. – Как ще бъде това ?
към беседата >>
Една от причините за грешките и заблужденията на хората се дължи на факта, че те са размесили етикетите си: на физическия човек турят етикета божествен.
Като изучаваме човешкия живот, ние различаваме три категории хора: физически, духовни, между които влизат образованите, учените и божествените хора. И трите категории имат свои специфични разбирания, в зависимост от условията и средата, в които живеят.
Една от причините за грешките и заблужденията на хората се дължи на факта, че те са размесили етикетите си: на физическия човек турят етикета божествен.
Някога и на духовния, т.е. на учения турят същия етикет – божествен човек. Божественото се различава от физическото и от духовното. Следователно, не можеш да кажеш за физическия човек, че е божествен. Божественият свят се отличава по своята абсолютна разумност.
към беседата >>
– Като любов.
И това е добре, но единственото нещо, което може да подобри живота им, е Божията Любов. Тя е в състояние да уравновеси силите в природата, да регулира живота. Още еврейските пророци казват, че Бог ще живее между хората не външно, но вътрешно. И Христос казва: „Аз ще дойда, ще направя жилище във всеки едного." Христос ще живее във всеки човек. – Как ще се засели в човека?
– Като любов.
Казано е: „Каквото вържете на земята, вързано ще бъде на небето. И каквото развържете на небето, развързано ще бъде на земята." Казва се още: „Двама или трима, събрани в мое име, каквото попросят, ще им се даде." Така хората, особено религиозните, опитват силата на своята молитва. Казваш: Аз се моля, но молитвата ми не се приема. – Значи, имаш някаква грешка. Като я изправиш, молитвата ти ще се приеме.
към беседата >>
Че има насилия в света, това е човешко.
На ваш език казано: Всички бедни, онеправдани, страдащи, които вършат Божията воля и Му служат с любов, ще бъдат изпратени отново на земята. Бог ще им даде сила и мощ и ще им каже : Работете в мое име. Аз ще ви дам сила, ще ви подкрепя, за да внесете ред и порядък по цялата земя, но без никакво насилие. Абсолютно никакво насилие! Това е проповядвал Христос.
Че има насилия в света, това е човешко.
Да любим, това е Божествено. – Хора сме, не можем това. – Е, като обикновени хора, ще прилагате насилието, а като божествени хора, ще любите, ще живеете без насилие. – Как ще бъде това ? – Като станеш божествен човек, ще разбереш, че може и без насилие.
към беседата >>
Някога и на духовния, т.е.
Като изучаваме човешкия живот, ние различаваме три категории хора: физически, духовни, между които влизат образованите, учените и божествените хора. И трите категории имат свои специфични разбирания, в зависимост от условията и средата, в които живеят. Една от причините за грешките и заблужденията на хората се дължи на факта, че те са размесили етикетите си: на физическия човек турят етикета божествен.
Някога и на духовния, т.е.
на учения турят същия етикет – божествен човек. Божественото се различава от физическото и от духовното. Следователно, не можеш да кажеш за физическия човек, че е божествен. Божественият свят се отличава по своята абсолютна разумност. Да кажеш за някого, че е ангел, това значи, да бъде по сърце чист, нежен, благороден.
към беседата >>
Казано е: „Каквото вържете на земята, вързано ще бъде на небето.
Тя е в състояние да уравновеси силите в природата, да регулира живота. Още еврейските пророци казват, че Бог ще живее между хората не външно, но вътрешно. И Христос казва: „Аз ще дойда, ще направя жилище във всеки едного." Христос ще живее във всеки човек. – Как ще се засели в човека? – Като любов.
Казано е: „Каквото вържете на земята, вързано ще бъде на небето.
И каквото развържете на небето, развързано ще бъде на земята." Казва се още: „Двама или трима, събрани в мое име, каквото попросят, ще им се даде." Така хората, особено религиозните, опитват силата на своята молитва. Казваш: Аз се моля, но молитвата ми не се приема. – Значи, имаш някаква грешка. Като я изправиш, молитвата ти ще се приеме. В Бога няма никаква промяна, нито измяна.
към беседата >>
Да любим, това е Божествено.
Бог ще им даде сила и мощ и ще им каже : Работете в мое име. Аз ще ви дам сила, ще ви подкрепя, за да внесете ред и порядък по цялата земя, но без никакво насилие. Абсолютно никакво насилие! Това е проповядвал Христос. Че има насилия в света, това е човешко.
Да любим, това е Божествено.
– Хора сме, не можем това. – Е, като обикновени хора, ще прилагате насилието, а като божествени хора, ще любите, ще живеете без насилие. – Как ще бъде това ? – Като станеш божествен човек, ще разбереш, че може и без насилие. С насилието ти вредиш първо на себе си.
към беседата >>
на учения турят същия етикет – божествен човек.
Като изучаваме човешкия живот, ние различаваме три категории хора: физически, духовни, между които влизат образованите, учените и божествените хора. И трите категории имат свои специфични разбирания, в зависимост от условията и средата, в които живеят. Една от причините за грешките и заблужденията на хората се дължи на факта, че те са размесили етикетите си: на физическия човек турят етикета божествен. Някога и на духовния, т.е.
на учения турят същия етикет – божествен човек.
Божественото се различава от физическото и от духовното. Следователно, не можеш да кажеш за физическия човек, че е божествен. Божественият свят се отличава по своята абсолютна разумност. Да кажеш за някого, че е ангел, това значи, да бъде по сърце чист, нежен, благороден. Такъв ли е той в действителност?
към беседата >>
И каквото развържете на небето, развързано ще бъде на земята." Казва се още: „Двама или трима, събрани в мое име, каквото попросят, ще им се даде." Така хората, особено религиозните, опитват силата на своята молитва.
Още еврейските пророци казват, че Бог ще живее между хората не външно, но вътрешно. И Христос казва: „Аз ще дойда, ще направя жилище във всеки едного." Христос ще живее във всеки човек. – Как ще се засели в човека? – Като любов. Казано е: „Каквото вържете на земята, вързано ще бъде на небето.
И каквото развържете на небето, развързано ще бъде на земята." Казва се още: „Двама или трима, събрани в мое име, каквото попросят, ще им се даде." Така хората, особено религиозните, опитват силата на своята молитва.
Казваш: Аз се моля, но молитвата ми не се приема. – Значи, имаш някаква грешка. Като я изправиш, молитвата ти ще се приеме. В Бога няма никаква промяна, нито измяна. Ако отношенията ти към Бога са чисти и свети, молитвата ти непременно ще бъде чута.
към беседата >>
– Хора сме, не можем това.
Аз ще ви дам сила, ще ви подкрепя, за да внесете ред и порядък по цялата земя, но без никакво насилие. Абсолютно никакво насилие! Това е проповядвал Христос. Че има насилия в света, това е човешко. Да любим, това е Божествено.
– Хора сме, не можем това.
– Е, като обикновени хора, ще прилагате насилието, а като божествени хора, ще любите, ще живеете без насилие. – Как ще бъде това ? – Като станеш божествен човек, ще разбереш, че може и без насилие. С насилието ти вредиш първо на себе си.
към беседата >>
Божественото се различава от физическото и от духовното.
Като изучаваме човешкия живот, ние различаваме три категории хора: физически, духовни, между които влизат образованите, учените и божествените хора. И трите категории имат свои специфични разбирания, в зависимост от условията и средата, в които живеят. Една от причините за грешките и заблужденията на хората се дължи на факта, че те са размесили етикетите си: на физическия човек турят етикета божествен. Някога и на духовния, т.е. на учения турят същия етикет – божествен човек.
Божественото се различава от физическото и от духовното.
Следователно, не можеш да кажеш за физическия човек, че е божествен. Божественият свят се отличава по своята абсолютна разумност. Да кажеш за някого, че е ангел, това значи, да бъде по сърце чист, нежен, благороден. Такъв ли е той в действителност?
към беседата >>
Казваш: Аз се моля, но молитвата ми не се приема.
И Христос казва: „Аз ще дойда, ще направя жилище във всеки едного." Христос ще живее във всеки човек. – Как ще се засели в човека? – Като любов. Казано е: „Каквото вържете на земята, вързано ще бъде на небето. И каквото развържете на небето, развързано ще бъде на земята." Казва се още: „Двама или трима, събрани в мое име, каквото попросят, ще им се даде." Така хората, особено религиозните, опитват силата на своята молитва.
Казваш: Аз се моля, но молитвата ми не се приема.
– Значи, имаш някаква грешка. Като я изправиш, молитвата ти ще се приеме. В Бога няма никаква промяна, нито измяна. Ако отношенията ти към Бога са чисти и свети, молитвата ти непременно ще бъде чута. Това, което ви говоря, изразява един вътрешен процес на душата.
към беседата >>
– Е, като обикновени хора, ще прилагате насилието, а като божествени хора, ще любите, ще живеете без насилие.
Абсолютно никакво насилие! Това е проповядвал Христос. Че има насилия в света, това е човешко. Да любим, това е Божествено. – Хора сме, не можем това.
– Е, като обикновени хора, ще прилагате насилието, а като божествени хора, ще любите, ще живеете без насилие.
– Как ще бъде това ? – Като станеш божествен човек, ще разбереш, че може и без насилие. С насилието ти вредиш първо на себе си.
към беседата >>
Следователно, не можеш да кажеш за физическия човек, че е божествен.
И трите категории имат свои специфични разбирания, в зависимост от условията и средата, в които живеят. Една от причините за грешките и заблужденията на хората се дължи на факта, че те са размесили етикетите си: на физическия човек турят етикета божествен. Някога и на духовния, т.е. на учения турят същия етикет – божествен човек. Божественото се различава от физическото и от духовното.
Следователно, не можеш да кажеш за физическия човек, че е божествен.
Божественият свят се отличава по своята абсолютна разумност. Да кажеш за някого, че е ангел, това значи, да бъде по сърце чист, нежен, благороден. Такъв ли е той в действителност?
към беседата >>
– Значи, имаш някаква грешка.
– Как ще се засели в човека? – Като любов. Казано е: „Каквото вържете на земята, вързано ще бъде на небето. И каквото развържете на небето, развързано ще бъде на земята." Казва се още: „Двама или трима, събрани в мое име, каквото попросят, ще им се даде." Така хората, особено религиозните, опитват силата на своята молитва. Казваш: Аз се моля, но молитвата ми не се приема.
– Значи, имаш някаква грешка.
Като я изправиш, молитвата ти ще се приеме. В Бога няма никаква промяна, нито измяна. Ако отношенията ти към Бога са чисти и свети, молитвата ти непременно ще бъде чута. Това, което ви говоря, изразява един вътрешен процес на душата. Всеки от вас е минавал и минава тежки моменти в живота си.
към беседата >>
– Как ще бъде това ?
Това е проповядвал Христос. Че има насилия в света, това е човешко. Да любим, това е Божествено. – Хора сме, не можем това. – Е, като обикновени хора, ще прилагате насилието, а като божествени хора, ще любите, ще живеете без насилие.
– Как ще бъде това ?
– Като станеш божествен човек, ще разбереш, че може и без насилие. С насилието ти вредиш първо на себе си.
към беседата >>
Божественият свят се отличава по своята абсолютна разумност.
Една от причините за грешките и заблужденията на хората се дължи на факта, че те са размесили етикетите си: на физическия човек турят етикета божествен. Някога и на духовния, т.е. на учения турят същия етикет – божествен човек. Божественото се различава от физическото и от духовното. Следователно, не можеш да кажеш за физическия човек, че е божествен.
Божественият свят се отличава по своята абсолютна разумност.
Да кажеш за някого, че е ангел, това значи, да бъде по сърце чист, нежен, благороден. Такъв ли е той в действителност?
към беседата >>
Като я изправиш, молитвата ти ще се приеме.
– Като любов. Казано е: „Каквото вържете на земята, вързано ще бъде на небето. И каквото развържете на небето, развързано ще бъде на земята." Казва се още: „Двама или трима, събрани в мое име, каквото попросят, ще им се даде." Така хората, особено религиозните, опитват силата на своята молитва. Казваш: Аз се моля, но молитвата ми не се приема. – Значи, имаш някаква грешка.
Като я изправиш, молитвата ти ще се приеме.
В Бога няма никаква промяна, нито измяна. Ако отношенията ти към Бога са чисти и свети, молитвата ти непременно ще бъде чута. Това, което ви говоря, изразява един вътрешен процес на душата. Всеки от вас е минавал и минава тежки моменти в живота си. Всеки има един идеал, един стремеж на душата си, който иска да реализира.
към беседата >>
– Като станеш божествен човек, ще разбереш, че може и без насилие.
Че има насилия в света, това е човешко. Да любим, това е Божествено. – Хора сме, не можем това. – Е, като обикновени хора, ще прилагате насилието, а като божествени хора, ще любите, ще живеете без насилие. – Как ще бъде това ?
– Като станеш божествен човек, ще разбереш, че може и без насилие.
С насилието ти вредиш първо на себе си.
към беседата >>
Да кажеш за някого, че е ангел, това значи, да бъде по сърце чист, нежен, благороден.
Някога и на духовния, т.е. на учения турят същия етикет – божествен човек. Божественото се различава от физическото и от духовното. Следователно, не можеш да кажеш за физическия човек, че е божествен. Божественият свят се отличава по своята абсолютна разумност.
Да кажеш за някого, че е ангел, това значи, да бъде по сърце чист, нежен, благороден.
Такъв ли е той в действителност?
към беседата >>
В Бога няма никаква промяна, нито измяна.
Казано е: „Каквото вържете на земята, вързано ще бъде на небето. И каквото развържете на небето, развързано ще бъде на земята." Казва се още: „Двама или трима, събрани в мое име, каквото попросят, ще им се даде." Така хората, особено религиозните, опитват силата на своята молитва. Казваш: Аз се моля, но молитвата ми не се приема. – Значи, имаш някаква грешка. Като я изправиш, молитвата ти ще се приеме.
В Бога няма никаква промяна, нито измяна.
Ако отношенията ти към Бога са чисти и свети, молитвата ти непременно ще бъде чута. Това, което ви говоря, изразява един вътрешен процес на душата. Всеки от вас е минавал и минава тежки моменти в живота си. Всеки има един идеал, един стремеж на душата си, който иска да реализира. Ако не успее, той страда.
към беседата >>
С насилието ти вредиш първо на себе си.
Да любим, това е Божествено. – Хора сме, не можем това. – Е, като обикновени хора, ще прилагате насилието, а като божествени хора, ще любите, ще живеете без насилие. – Как ще бъде това ? – Като станеш божествен човек, ще разбереш, че може и без насилие.
С насилието ти вредиш първо на себе си.
към беседата >>
Такъв ли е той в действителност?
на учения турят същия етикет – божествен човек. Божественото се различава от физическото и от духовното. Следователно, не можеш да кажеш за физическия човек, че е божествен. Божественият свят се отличава по своята абсолютна разумност. Да кажеш за някого, че е ангел, това значи, да бъде по сърце чист, нежен, благороден.
Такъв ли е той в действителност?
към беседата >>
Ако отношенията ти към Бога са чисти и свети, молитвата ти непременно ще бъде чута.
И каквото развържете на небето, развързано ще бъде на земята." Казва се още: „Двама или трима, събрани в мое име, каквото попросят, ще им се даде." Така хората, особено религиозните, опитват силата на своята молитва. Казваш: Аз се моля, но молитвата ми не се приема. – Значи, имаш някаква грешка. Като я изправиш, молитвата ти ще се приеме. В Бога няма никаква промяна, нито измяна.
Ако отношенията ти към Бога са чисти и свети, молитвата ти непременно ще бъде чута.
Това, което ви говоря, изразява един вътрешен процес на душата. Всеки от вас е минавал и минава тежки моменти в живота си. Всеки има един идеал, един стремеж на душата си, който иска да реализира. Ако не успее, той страда. Прав е той.
към беседата >>
„И намери едного от своите съслужители, който му дължеше сто пенязи и улови го, та го давеше и не искаше да му прости." – „Доведете го при мене" – каза царят.
„И намери едного от своите съслужители, който му дължеше сто пенязи и улови го, та го давеше и не искаше да му прости." – „Доведете го при мене" – каза царят.
Така ще стане с всеки човек, който не иска да прости на брата си. Не туряйте в ума си идеята, кой ви дължи. Според мене, човек трябва да благодари на Бога, че му е простил 10,000 таланта, че му е дал ум, сърце и воля, да служи с тях на Бога. Ако си търговец, бъди един от най-честните; ако си адвокат, бъди един от най-честните; ако си слуга, бъди един от най-честните; ако си учен, лекар или професор, бъди един от най-честните; ако си майка, баща, брат или сестра, бъди един от най-честните. – Възможно ли е това при условията, при които живеем ?
към беседата >>
В прочетената глава Христос изнася основните принципи в живота.
В прочетената глава Христос изнася основните принципи в живота.
Той казва, че не трябва да се презират децата. За да придобие човек великата Божествена Истина, за да влезе в Царството Божие, не е нужно да бъде философ. Философията е нужна за земята, за физическия свят, но не и за небето, т.е. за Царството Божие. Ако хората не са разумни, сами се излагат на нещастия.
към беседата >>
Това, което ви говоря, изразява един вътрешен процес на душата.
Казваш: Аз се моля, но молитвата ми не се приема. – Значи, имаш някаква грешка. Като я изправиш, молитвата ти ще се приеме. В Бога няма никаква промяна, нито измяна. Ако отношенията ти към Бога са чисти и свети, молитвата ти непременно ще бъде чута.
Това, което ви говоря, изразява един вътрешен процес на душата.
Всеки от вас е минавал и минава тежки моменти в живота си. Всеки има един идеал, един стремеж на душата си, който иска да реализира. Ако не успее, той страда. Прав е той. Обаче, вътрешният стремеж на човека се постига по пътя на любовта.
към беседата >>
Така ще стане с всеки човек, който не иска да прости на брата си.
„И намери едного от своите съслужители, който му дължеше сто пенязи и улови го, та го давеше и не искаше да му прости." – „Доведете го при мене" – каза царят.
Така ще стане с всеки човек, който не иска да прости на брата си.
Не туряйте в ума си идеята, кой ви дължи. Според мене, човек трябва да благодари на Бога, че му е простил 10,000 таланта, че му е дал ум, сърце и воля, да служи с тях на Бога. Ако си търговец, бъди един от най-честните; ако си адвокат, бъди един от най-честните; ако си слуга, бъди един от най-честните; ако си учен, лекар или професор, бъди един от най-честните; ако си майка, баща, брат или сестра, бъди един от най-честните. – Възможно ли е това при условията, при които живеем ? – Възможно е.
към беседата >>
Той казва, че не трябва да се презират децата.
В прочетената глава Христос изнася основните принципи в живота.
Той казва, че не трябва да се презират децата.
За да придобие човек великата Божествена Истина, за да влезе в Царството Божие, не е нужно да бъде философ. Философията е нужна за земята, за физическия свят, но не и за небето, т.е. за Царството Божие. Ако хората не са разумни, сами се излагат на нещастия. Следователно, философията е за хората, а Царството Божие – за децата.
към беседата >>
Всеки от вас е минавал и минава тежки моменти в живота си.
– Значи, имаш някаква грешка. Като я изправиш, молитвата ти ще се приеме. В Бога няма никаква промяна, нито измяна. Ако отношенията ти към Бога са чисти и свети, молитвата ти непременно ще бъде чута. Това, което ви говоря, изразява един вътрешен процес на душата.
Всеки от вас е минавал и минава тежки моменти в живота си.
Всеки има един идеал, един стремеж на душата си, който иска да реализира. Ако не успее, той страда. Прав е той. Обаче, вътрешният стремеж на човека се постига по пътя на любовта. Първо ще започнете от физическия човек.
към беседата >>
Не туряйте в ума си идеята, кой ви дължи.
„И намери едного от своите съслужители, който му дължеше сто пенязи и улови го, та го давеше и не искаше да му прости." – „Доведете го при мене" – каза царят. Така ще стане с всеки човек, който не иска да прости на брата си.
Не туряйте в ума си идеята, кой ви дължи.
Според мене, човек трябва да благодари на Бога, че му е простил 10,000 таланта, че му е дал ум, сърце и воля, да служи с тях на Бога. Ако си търговец, бъди един от най-честните; ако си адвокат, бъди един от най-честните; ако си слуга, бъди един от най-честните; ако си учен, лекар или професор, бъди един от най-честните; ако си майка, баща, брат или сестра, бъди един от най-честните. – Възможно ли е това при условията, при които живеем ? – Възможно е. Приложете този закон навсякъде в своя живот.
към беседата >>
За да придобие човек великата Божествена Истина, за да влезе в Царството Божие, не е нужно да бъде философ.
В прочетената глава Христос изнася основните принципи в живота. Той казва, че не трябва да се презират децата.
За да придобие човек великата Божествена Истина, за да влезе в Царството Божие, не е нужно да бъде философ.
Философията е нужна за земята, за физическия свят, но не и за небето, т.е. за Царството Божие. Ако хората не са разумни, сами се излагат на нещастия. Следователно, философията е за хората, а Царството Божие – за децата. От човешко гледище, обаче, децата минават за слаби, глупави, невежи.
към беседата >>
Всеки има един идеал, един стремеж на душата си, който иска да реализира.
Като я изправиш, молитвата ти ще се приеме. В Бога няма никаква промяна, нито измяна. Ако отношенията ти към Бога са чисти и свети, молитвата ти непременно ще бъде чута. Това, което ви говоря, изразява един вътрешен процес на душата. Всеки от вас е минавал и минава тежки моменти в живота си.
Всеки има един идеал, един стремеж на душата си, който иска да реализира.
Ако не успее, той страда. Прав е той. Обаче, вътрешният стремеж на човека се постига по пътя на любовта. Първо ще започнете от физическия човек. За това е нужно здраво тяло.
към беседата >>
Според мене, човек трябва да благодари на Бога, че му е простил 10,000 таланта, че му е дал ум, сърце и воля, да служи с тях на Бога.
„И намери едного от своите съслужители, който му дължеше сто пенязи и улови го, та го давеше и не искаше да му прости." – „Доведете го при мене" – каза царят. Така ще стане с всеки човек, който не иска да прости на брата си. Не туряйте в ума си идеята, кой ви дължи.
Според мене, човек трябва да благодари на Бога, че му е простил 10,000 таланта, че му е дал ум, сърце и воля, да служи с тях на Бога.
Ако си търговец, бъди един от най-честните; ако си адвокат, бъди един от най-честните; ако си слуга, бъди един от най-честните; ако си учен, лекар или професор, бъди един от най-честните; ако си майка, баща, брат или сестра, бъди един от най-честните. – Възможно ли е това при условията, при които живеем ? – Възможно е. Приложете този закон навсякъде в своя живот. Престанете да виждате грешките на своите братя.
към беседата >>
Философията е нужна за земята, за физическия свят, но не и за небето, т.е.
В прочетената глава Христос изнася основните принципи в живота. Той казва, че не трябва да се презират децата. За да придобие човек великата Божествена Истина, за да влезе в Царството Божие, не е нужно да бъде философ.
Философията е нужна за земята, за физическия свят, но не и за небето, т.е.
за Царството Божие. Ако хората не са разумни, сами се излагат на нещастия. Следователно, философията е за хората, а Царството Божие – за децата. От човешко гледище, обаче, децата минават за слаби, глупави, невежи. Ето защо, когато детето греши, всички казват: Дете е, не може да не греши.
към беседата >>
Ако не успее, той страда.
В Бога няма никаква промяна, нито измяна. Ако отношенията ти към Бога са чисти и свети, молитвата ти непременно ще бъде чута. Това, което ви говоря, изразява един вътрешен процес на душата. Всеки от вас е минавал и минава тежки моменти в живота си. Всеки има един идеал, един стремеж на душата си, който иска да реализира.
Ако не успее, той страда.
Прав е той. Обаче, вътрешният стремеж на човека се постига по пътя на любовта. Първо ще започнете от физическия човек. За това е нужно здраво тяло. Още със създаването на човека, като физически, духовен и божествен, Бог му е дал всички условия, да се прояви.
към беседата >>
Ако си търговец, бъди един от най-честните; ако си адвокат, бъди един от най-честните; ако си слуга, бъди един от най-честните; ако си учен, лекар или професор, бъди един от най-честните; ако си майка, баща, брат или сестра, бъди един от най-честните.
„И намери едного от своите съслужители, който му дължеше сто пенязи и улови го, та го давеше и не искаше да му прости." – „Доведете го при мене" – каза царят. Така ще стане с всеки човек, който не иска да прости на брата си. Не туряйте в ума си идеята, кой ви дължи. Според мене, човек трябва да благодари на Бога, че му е простил 10,000 таланта, че му е дал ум, сърце и воля, да служи с тях на Бога.
Ако си търговец, бъди един от най-честните; ако си адвокат, бъди един от най-честните; ако си слуга, бъди един от най-честните; ако си учен, лекар или професор, бъди един от най-честните; ако си майка, баща, брат или сестра, бъди един от най-честните.
– Възможно ли е това при условията, при които живеем ? – Възможно е. Приложете този закон навсякъде в своя живот. Престанете да виждате грешките на своите братя. Не ги изобличавайте за погрешките им, но им прощавайте и кажете: Ела, братко, да си подадем ръка.
към беседата >>
за Царството Божие.
В прочетената глава Христос изнася основните принципи в живота. Той казва, че не трябва да се презират децата. За да придобие човек великата Божествена Истина, за да влезе в Царството Божие, не е нужно да бъде философ. Философията е нужна за земята, за физическия свят, но не и за небето, т.е.
за Царството Божие.
Ако хората не са разумни, сами се излагат на нещастия. Следователно, философията е за хората, а Царството Божие – за децата. От човешко гледище, обаче, децата минават за слаби, глупави, невежи. Ето защо, когато детето греши, всички казват: Дете е, не може да не греши. На възрастния не се позволява да греши.
към беседата >>
Прав е той.
Ако отношенията ти към Бога са чисти и свети, молитвата ти непременно ще бъде чута. Това, което ви говоря, изразява един вътрешен процес на душата. Всеки от вас е минавал и минава тежки моменти в живота си. Всеки има един идеал, един стремеж на душата си, който иска да реализира. Ако не успее, той страда.
Прав е той.
Обаче, вътрешният стремеж на човека се постига по пътя на любовта. Първо ще започнете от физическия човек. За това е нужно здраво тяло. Още със създаването на човека, като физически, духовен и божествен, Бог му е дал всички условия, да се прояви. Първо, дал му е здраве, вложил е в него здрав морал, вложил е в него и любовта си.
към беседата >>
– Възможно ли е това при условията, при които живеем ?
„И намери едного от своите съслужители, който му дължеше сто пенязи и улови го, та го давеше и не искаше да му прости." – „Доведете го при мене" – каза царят. Така ще стане с всеки човек, който не иска да прости на брата си. Не туряйте в ума си идеята, кой ви дължи. Според мене, човек трябва да благодари на Бога, че му е простил 10,000 таланта, че му е дал ум, сърце и воля, да служи с тях на Бога. Ако си търговец, бъди един от най-честните; ако си адвокат, бъди един от най-честните; ако си слуга, бъди един от най-честните; ако си учен, лекар или професор, бъди един от най-честните; ако си майка, баща, брат или сестра, бъди един от най-честните.
– Възможно ли е това при условията, при които живеем ?
– Възможно е. Приложете този закон навсякъде в своя живот. Престанете да виждате грешките на своите братя. Не ги изобличавайте за погрешките им, но им прощавайте и кажете: Ела, братко, да си подадем ръка. Казвам: Като хора, вие не можете да си прощавате напълно, но Божията Любов ще прости грешките ви, и вие ще станете живи извори.
към беседата >>
Ако хората не са разумни, сами се излагат на нещастия.
В прочетената глава Христос изнася основните принципи в живота. Той казва, че не трябва да се презират децата. За да придобие човек великата Божествена Истина, за да влезе в Царството Божие, не е нужно да бъде философ. Философията е нужна за земята, за физическия свят, но не и за небето, т.е. за Царството Божие.
Ако хората не са разумни, сами се излагат на нещастия.
Следователно, философията е за хората, а Царството Божие – за децата. От човешко гледище, обаче, децата минават за слаби, глупави, невежи. Ето защо, когато детето греши, всички казват: Дете е, не може да не греши. На възрастния не се позволява да греши. От него се иска разумност.
към беседата >>
Обаче, вътрешният стремеж на човека се постига по пътя на любовта.
Това, което ви говоря, изразява един вътрешен процес на душата. Всеки от вас е минавал и минава тежки моменти в живота си. Всеки има един идеал, един стремеж на душата си, който иска да реализира. Ако не успее, той страда. Прав е той.
Обаче, вътрешният стремеж на човека се постига по пътя на любовта.
Първо ще започнете от физическия човек. За това е нужно здраво тяло. Още със създаването на човека, като физически, духовен и божествен, Бог му е дал всички условия, да се прояви. Първо, дал му е здраве, вложил е в него здрав морал, вложил е в него и любовта си. Това са три прояви, чрез които душата се характеризира.
към беседата >>
– Възможно е.
Така ще стане с всеки човек, който не иска да прости на брата си. Не туряйте в ума си идеята, кой ви дължи. Според мене, човек трябва да благодари на Бога, че му е простил 10,000 таланта, че му е дал ум, сърце и воля, да служи с тях на Бога. Ако си търговец, бъди един от най-честните; ако си адвокат, бъди един от най-честните; ако си слуга, бъди един от най-честните; ако си учен, лекар или професор, бъди един от най-честните; ако си майка, баща, брат или сестра, бъди един от най-честните. – Възможно ли е това при условията, при които живеем ?
– Възможно е.
Приложете този закон навсякъде в своя живот. Престанете да виждате грешките на своите братя. Не ги изобличавайте за погрешките им, но им прощавайте и кажете: Ела, братко, да си подадем ръка. Казвам: Като хора, вие не можете да си прощавате напълно, но Божията Любов ще прости грешките ви, и вие ще станете живи извори. Щом Бог живее в нас, ние всякога ще прощаваме.
към беседата >>
Следователно, философията е за хората, а Царството Божие – за децата.
Той казва, че не трябва да се презират децата. За да придобие човек великата Божествена Истина, за да влезе в Царството Божие, не е нужно да бъде философ. Философията е нужна за земята, за физическия свят, но не и за небето, т.е. за Царството Божие. Ако хората не са разумни, сами се излагат на нещастия.
Следователно, философията е за хората, а Царството Божие – за децата.
От човешко гледище, обаче, децата минават за слаби, глупави, невежи. Ето защо, когато детето греши, всички казват: Дете е, не може да не греши. На възрастния не се позволява да греши. От него се иска разумност. Казват, че той има опитности, не трябва да греши.
към беседата >>
Първо ще започнете от физическия човек.
Всеки от вас е минавал и минава тежки моменти в живота си. Всеки има един идеал, един стремеж на душата си, който иска да реализира. Ако не успее, той страда. Прав е той. Обаче, вътрешният стремеж на човека се постига по пътя на любовта.
Първо ще започнете от физическия човек.
За това е нужно здраво тяло. Още със създаването на човека, като физически, духовен и божествен, Бог му е дал всички условия, да се прояви. Първо, дал му е здраве, вложил е в него здрав морал, вложил е в него и любовта си. Това са три прояви, чрез които душата се характеризира. Ако на земята човек не прояви своето здраве, морал и любов, той сам се излага на изпитания.
към беседата >>
Приложете този закон навсякъде в своя живот.
Не туряйте в ума си идеята, кой ви дължи. Според мене, човек трябва да благодари на Бога, че му е простил 10,000 таланта, че му е дал ум, сърце и воля, да служи с тях на Бога. Ако си търговец, бъди един от най-честните; ако си адвокат, бъди един от най-честните; ако си слуга, бъди един от най-честните; ако си учен, лекар или професор, бъди един от най-честните; ако си майка, баща, брат или сестра, бъди един от най-честните. – Възможно ли е това при условията, при които живеем ? – Възможно е.
Приложете този закон навсякъде в своя живот.
Престанете да виждате грешките на своите братя. Не ги изобличавайте за погрешките им, но им прощавайте и кажете: Ела, братко, да си подадем ръка. Казвам: Като хора, вие не можете да си прощавате напълно, но Божията Любов ще прости грешките ви, и вие ще станете живи извори. Щом Бог живее в нас, ние всякога ще прощаваме. Ето къде можем да приложим своята воля.
към беседата >>
От човешко гледище, обаче, децата минават за слаби, глупави, невежи.
За да придобие човек великата Божествена Истина, за да влезе в Царството Божие, не е нужно да бъде философ. Философията е нужна за земята, за физическия свят, но не и за небето, т.е. за Царството Божие. Ако хората не са разумни, сами се излагат на нещастия. Следователно, философията е за хората, а Царството Божие – за децата.
От човешко гледище, обаче, децата минават за слаби, глупави, невежи.
Ето защо, когато детето греши, всички казват: Дете е, не може да не греши. На възрастния не се позволява да греши. От него се иска разумност. Казват, че той има опитности, не трябва да греши. В Божествения свят нещата са диаметрално противоположни на тези от физическия свят.
към беседата >>
За това е нужно здраво тяло.
Всеки има един идеал, един стремеж на душата си, който иска да реализира. Ако не успее, той страда. Прав е той. Обаче, вътрешният стремеж на човека се постига по пътя на любовта. Първо ще започнете от физическия човек.
За това е нужно здраво тяло.
Още със създаването на човека, като физически, духовен и божествен, Бог му е дал всички условия, да се прояви. Първо, дал му е здраве, вложил е в него здрав морал, вложил е в него и любовта си. Това са три прояви, чрез които душата се характеризира. Ако на земята човек не прояви своето здраве, морал и любов, той сам се излага на изпитания. Той ще мине през много теории, ще решава различни задачи, но в края на краищата, той трябва не само да ги разреши, но и да ги приложи.
към беседата >>
Престанете да виждате грешките на своите братя.
Според мене, човек трябва да благодари на Бога, че му е простил 10,000 таланта, че му е дал ум, сърце и воля, да служи с тях на Бога. Ако си търговец, бъди един от най-честните; ако си адвокат, бъди един от най-честните; ако си слуга, бъди един от най-честните; ако си учен, лекар или професор, бъди един от най-честните; ако си майка, баща, брат или сестра, бъди един от най-честните. – Възможно ли е това при условията, при които живеем ? – Възможно е. Приложете този закон навсякъде в своя живот.
Престанете да виждате грешките на своите братя.
Не ги изобличавайте за погрешките им, но им прощавайте и кажете: Ела, братко, да си подадем ръка. Казвам: Като хора, вие не можете да си прощавате напълно, но Божията Любов ще прости грешките ви, и вие ще станете живи извори. Щом Бог живее в нас, ние всякога ще прощаваме. Ето къде можем да приложим своята воля. Това не става лесно, обаче, с постоянство всичко се постига.
към беседата >>
Ето защо, когато детето греши, всички казват: Дете е, не може да не греши.
Философията е нужна за земята, за физическия свят, но не и за небето, т.е. за Царството Божие. Ако хората не са разумни, сами се излагат на нещастия. Следователно, философията е за хората, а Царството Божие – за децата. От човешко гледище, обаче, децата минават за слаби, глупави, невежи.
Ето защо, когато детето греши, всички казват: Дете е, не може да не греши.
На възрастния не се позволява да греши. От него се иска разумност. Казват, че той има опитности, не трябва да греши. В Божествения свят нещата са диаметрално противоположни на тези от физическия свят. Там децата са на по-голяма почит от възрастните.
към беседата >>
Още със създаването на човека, като физически, духовен и божествен, Бог му е дал всички условия, да се прояви.
Ако не успее, той страда. Прав е той. Обаче, вътрешният стремеж на човека се постига по пътя на любовта. Първо ще започнете от физическия човек. За това е нужно здраво тяло.
Още със създаването на човека, като физически, духовен и божествен, Бог му е дал всички условия, да се прояви.
Първо, дал му е здраве, вложил е в него здрав морал, вложил е в него и любовта си. Това са три прояви, чрез които душата се характеризира. Ако на земята човек не прояви своето здраве, морал и любов, той сам се излага на изпитания. Той ще мине през много теории, ще решава различни задачи, но в края на краищата, той трябва не само да ги разреши, но и да ги приложи. Дърводелецът не трябва само да представя своите модели, но и да ги приложи.
към беседата >>
Не ги изобличавайте за погрешките им, но им прощавайте и кажете: Ела, братко, да си подадем ръка.
Ако си търговец, бъди един от най-честните; ако си адвокат, бъди един от най-честните; ако си слуга, бъди един от най-честните; ако си учен, лекар или професор, бъди един от най-честните; ако си майка, баща, брат или сестра, бъди един от най-честните. – Възможно ли е това при условията, при които живеем ? – Възможно е. Приложете този закон навсякъде в своя живот. Престанете да виждате грешките на своите братя.
Не ги изобличавайте за погрешките им, но им прощавайте и кажете: Ела, братко, да си подадем ръка.
Казвам: Като хора, вие не можете да си прощавате напълно, но Божията Любов ще прости грешките ви, и вие ще станете живи извори. Щом Бог живее в нас, ние всякога ще прощаваме. Ето къде можем да приложим своята воля. Това не става лесно, обаче, с постоянство всичко се постига. Християнството изисква герои.
към беседата >>
На възрастния не се позволява да греши.
за Царството Божие. Ако хората не са разумни, сами се излагат на нещастия. Следователно, философията е за хората, а Царството Божие – за децата. От човешко гледище, обаче, децата минават за слаби, глупави, невежи. Ето защо, когато детето греши, всички казват: Дете е, не може да не греши.
На възрастния не се позволява да греши.
От него се иска разумност. Казват, че той има опитности, не трябва да греши. В Божествения свят нещата са диаметрално противоположни на тези от физическия свят. Там децата са на по-голяма почит от възрастните. Какво представя Божественият свят, не е време да се говори за това.
към беседата >>
Първо, дал му е здраве, вложил е в него здрав морал, вложил е в него и любовта си.
Прав е той. Обаче, вътрешният стремеж на човека се постига по пътя на любовта. Първо ще започнете от физическия човек. За това е нужно здраво тяло. Още със създаването на човека, като физически, духовен и божествен, Бог му е дал всички условия, да се прояви.
Първо, дал му е здраве, вложил е в него здрав морал, вложил е в него и любовта си.
Това са три прояви, чрез които душата се характеризира. Ако на земята човек не прояви своето здраве, морал и любов, той сам се излага на изпитания. Той ще мине през много теории, ще решава различни задачи, но в края на краищата, той трябва не само да ги разреши, но и да ги приложи. Дърводелецът не трябва само да представя своите модели, но и да ги приложи. Иначе, ние не можем да покажем на хората Божествения живот.
към беседата >>
Казвам: Като хора, вие не можете да си прощавате напълно, но Божията Любов ще прости грешките ви, и вие ще станете живи извори.
– Възможно ли е това при условията, при които живеем ? – Възможно е. Приложете този закон навсякъде в своя живот. Престанете да виждате грешките на своите братя. Не ги изобличавайте за погрешките им, но им прощавайте и кажете: Ела, братко, да си подадем ръка.
Казвам: Като хора, вие не можете да си прощавате напълно, но Божията Любов ще прости грешките ви, и вие ще станете живи извори.
Щом Бог живее в нас, ние всякога ще прощаваме. Ето къде можем да приложим своята воля. Това не става лесно, обаче, с постоянство всичко се постига. Християнството изисква герои. Днес вас няма да ви горят, да ви турят на кладата, но ще преживеете вътрешна борба.
към беседата >>
От него се иска разумност.
Ако хората не са разумни, сами се излагат на нещастия. Следователно, философията е за хората, а Царството Божие – за децата. От човешко гледище, обаче, децата минават за слаби, глупави, невежи. Ето защо, когато детето греши, всички казват: Дете е, не може да не греши. На възрастния не се позволява да греши.
От него се иска разумност.
Казват, че той има опитности, не трябва да греши. В Божествения свят нещата са диаметрално противоположни на тези от физическия свят. Там децата са на по-голяма почит от възрастните. Какво представя Божественият свят, не е време да се говори за това. Този свят е отвлечен, следователно, колкото и да се говори за него, все ще бъде чужд за вас.
към беседата >>
Това са три прояви, чрез които душата се характеризира.
Обаче, вътрешният стремеж на човека се постига по пътя на любовта. Първо ще започнете от физическия човек. За това е нужно здраво тяло. Още със създаването на човека, като физически, духовен и божествен, Бог му е дал всички условия, да се прояви. Първо, дал му е здраве, вложил е в него здрав морал, вложил е в него и любовта си.
Това са три прояви, чрез които душата се характеризира.
Ако на земята човек не прояви своето здраве, морал и любов, той сам се излага на изпитания. Той ще мине през много теории, ще решава различни задачи, но в края на краищата, той трябва не само да ги разреши, но и да ги приложи. Дърводелецът не трябва само да представя своите модели, но и да ги приложи. Иначе, ние не можем да покажем на хората Божествения живот. Моделът трябва да се реализира.
към беседата >>
Щом Бог живее в нас, ние всякога ще прощаваме.
– Възможно е. Приложете този закон навсякъде в своя живот. Престанете да виждате грешките на своите братя. Не ги изобличавайте за погрешките им, но им прощавайте и кажете: Ела, братко, да си подадем ръка. Казвам: Като хора, вие не можете да си прощавате напълно, но Божията Любов ще прости грешките ви, и вие ще станете живи извори.
Щом Бог живее в нас, ние всякога ще прощаваме.
Ето къде можем да приложим своята воля. Това не става лесно, обаче, с постоянство всичко се постига. Християнството изисква герои. Днес вас няма да ви горят, да ви турят на кладата, но ще преживеете вътрешна борба. Съмнението ще дойде, но ще се справите с него.
към беседата >>
Казват, че той има опитности, не трябва да греши.
Следователно, философията е за хората, а Царството Божие – за децата. От човешко гледище, обаче, децата минават за слаби, глупави, невежи. Ето защо, когато детето греши, всички казват: Дете е, не може да не греши. На възрастния не се позволява да греши. От него се иска разумност.
Казват, че той има опитности, не трябва да греши.
В Божествения свят нещата са диаметрално противоположни на тези от физическия свят. Там децата са на по-голяма почит от възрастните. Какво представя Божественият свят, не е време да се говори за това. Този свят е отвлечен, следователно, колкото и да се говори за него, все ще бъде чужд за вас. Учените ще кажат: Докажи, че това, което говориш, е истина.
към беседата >>
Ако на земята човек не прояви своето здраве, морал и любов, той сам се излага на изпитания.
Първо ще започнете от физическия човек. За това е нужно здраво тяло. Още със създаването на човека, като физически, духовен и божествен, Бог му е дал всички условия, да се прояви. Първо, дал му е здраве, вложил е в него здрав морал, вложил е в него и любовта си. Това са три прояви, чрез които душата се характеризира.
Ако на земята човек не прояви своето здраве, морал и любов, той сам се излага на изпитания.
Той ще мине през много теории, ще решава различни задачи, но в края на краищата, той трябва не само да ги разреши, но и да ги приложи. Дърводелецът не трябва само да представя своите модели, но и да ги приложи. Иначе, ние не можем да покажем на хората Божествения живот. Моделът трябва да се реализира. Не е достатъчно само да раздадем имането си, но да го раздадем с любов.
към беседата >>
Ето къде можем да приложим своята воля.
Приложете този закон навсякъде в своя живот. Престанете да виждате грешките на своите братя. Не ги изобличавайте за погрешките им, но им прощавайте и кажете: Ела, братко, да си подадем ръка. Казвам: Като хора, вие не можете да си прощавате напълно, но Божията Любов ще прости грешките ви, и вие ще станете живи извори. Щом Бог живее в нас, ние всякога ще прощаваме.
Ето къде можем да приложим своята воля.
Това не става лесно, обаче, с постоянство всичко се постига. Християнството изисква герои. Днес вас няма да ви горят, да ви турят на кладата, но ще преживеете вътрешна борба. Съмнението ще дойде, но ще се справите с него. Философията, че животът се заключава само в ядене и пиене, отживя времето си.
към беседата >>
В Божествения свят нещата са диаметрално противоположни на тези от физическия свят.
От човешко гледище, обаче, децата минават за слаби, глупави, невежи. Ето защо, когато детето греши, всички казват: Дете е, не може да не греши. На възрастния не се позволява да греши. От него се иска разумност. Казват, че той има опитности, не трябва да греши.
В Божествения свят нещата са диаметрално противоположни на тези от физическия свят.
Там децата са на по-голяма почит от възрастните. Какво представя Божественият свят, не е време да се говори за това. Този свят е отвлечен, следователно, колкото и да се говори за него, все ще бъде чужд за вас. Учените ще кажат: Докажи, че това, което говориш, е истина.
към беседата >>
Той ще мине през много теории, ще решава различни задачи, но в края на краищата, той трябва не само да ги разреши, но и да ги приложи.
За това е нужно здраво тяло. Още със създаването на човека, като физически, духовен и божествен, Бог му е дал всички условия, да се прояви. Първо, дал му е здраве, вложил е в него здрав морал, вложил е в него и любовта си. Това са три прояви, чрез които душата се характеризира. Ако на земята човек не прояви своето здраве, морал и любов, той сам се излага на изпитания.
Той ще мине през много теории, ще решава различни задачи, но в края на краищата, той трябва не само да ги разреши, но и да ги приложи.
Дърводелецът не трябва само да представя своите модели, но и да ги приложи. Иначе, ние не можем да покажем на хората Божествения живот. Моделът трябва да се реализира. Не е достатъчно само да раздадем имането си, но да го раздадем с любов. Без любов, без вътрешно разположение, без вътрешни добродетели нищо не се постига.
към беседата >>
Това не става лесно, обаче, с постоянство всичко се постига.
Престанете да виждате грешките на своите братя. Не ги изобличавайте за погрешките им, но им прощавайте и кажете: Ела, братко, да си подадем ръка. Казвам: Като хора, вие не можете да си прощавате напълно, но Божията Любов ще прости грешките ви, и вие ще станете живи извори. Щом Бог живее в нас, ние всякога ще прощаваме. Ето къде можем да приложим своята воля.
Това не става лесно, обаче, с постоянство всичко се постига.
Християнството изисква герои. Днес вас няма да ви горят, да ви турят на кладата, но ще преживеете вътрешна борба. Съмнението ще дойде, но ще се справите с него. Философията, че животът се заключава само в ядене и пиене, отживя времето си. Няма да мислите, че смисълът на живота е в парите и в къщите.
към беседата >>
Там децата са на по-голяма почит от възрастните.
Ето защо, когато детето греши, всички казват: Дете е, не може да не греши. На възрастния не се позволява да греши. От него се иска разумност. Казват, че той има опитности, не трябва да греши. В Божествения свят нещата са диаметрално противоположни на тези от физическия свят.
Там децата са на по-голяма почит от възрастните.
Какво представя Божественият свят, не е време да се говори за това. Този свят е отвлечен, следователно, колкото и да се говори за него, все ще бъде чужд за вас. Учените ще кажат: Докажи, че това, което говориш, е истина.
към беседата >>
Дърводелецът не трябва само да представя своите модели, но и да ги приложи.
Още със създаването на човека, като физически, духовен и божествен, Бог му е дал всички условия, да се прояви. Първо, дал му е здраве, вложил е в него здрав морал, вложил е в него и любовта си. Това са три прояви, чрез които душата се характеризира. Ако на земята човек не прояви своето здраве, морал и любов, той сам се излага на изпитания. Той ще мине през много теории, ще решава различни задачи, но в края на краищата, той трябва не само да ги разреши, но и да ги приложи.
Дърводелецът не трябва само да представя своите модели, но и да ги приложи.
Иначе, ние не можем да покажем на хората Божествения живот. Моделът трябва да се реализира. Не е достатъчно само да раздадем имането си, но да го раздадем с любов. Без любов, без вътрешно разположение, без вътрешни добродетели нищо не се постига. Когато срещнеш едно сираче на пътя, не го отминавай.
към беседата >>
Християнството изисква герои.
Не ги изобличавайте за погрешките им, но им прощавайте и кажете: Ела, братко, да си подадем ръка. Казвам: Като хора, вие не можете да си прощавате напълно, но Божията Любов ще прости грешките ви, и вие ще станете живи извори. Щом Бог живее в нас, ние всякога ще прощаваме. Ето къде можем да приложим своята воля. Това не става лесно, обаче, с постоянство всичко се постига.
Християнството изисква герои.
Днес вас няма да ви горят, да ви турят на кладата, но ще преживеете вътрешна борба. Съмнението ще дойде, но ще се справите с него. Философията, че животът се заключава само в ядене и пиене, отживя времето си. Няма да мислите, че смисълът на живота е в парите и в къщите. Ще учите – нищо повече.
към беседата >>
Какво представя Божественият свят, не е време да се говори за това.
На възрастния не се позволява да греши. От него се иска разумност. Казват, че той има опитности, не трябва да греши. В Божествения свят нещата са диаметрално противоположни на тези от физическия свят. Там децата са на по-голяма почит от възрастните.
Какво представя Божественият свят, не е време да се говори за това.
Този свят е отвлечен, следователно, колкото и да се говори за него, все ще бъде чужд за вас. Учените ще кажат: Докажи, че това, което говориш, е истина.
към беседата >>
Иначе, ние не можем да покажем на хората Божествения живот.
Първо, дал му е здраве, вложил е в него здрав морал, вложил е в него и любовта си. Това са три прояви, чрез които душата се характеризира. Ако на земята човек не прояви своето здраве, морал и любов, той сам се излага на изпитания. Той ще мине през много теории, ще решава различни задачи, но в края на краищата, той трябва не само да ги разреши, но и да ги приложи. Дърводелецът не трябва само да представя своите модели, но и да ги приложи.
Иначе, ние не можем да покажем на хората Божествения живот.
Моделът трябва да се реализира. Не е достатъчно само да раздадем имането си, но да го раздадем с любов. Без любов, без вътрешно разположение, без вътрешни добродетели нищо не се постига. Когато срещнеш едно сираче на пътя, не го отминавай. Спри се и му помогни.
към беседата >>
Днес вас няма да ви горят, да ви турят на кладата, но ще преживеете вътрешна борба.
Казвам: Като хора, вие не можете да си прощавате напълно, но Божията Любов ще прости грешките ви, и вие ще станете живи извори. Щом Бог живее в нас, ние всякога ще прощаваме. Ето къде можем да приложим своята воля. Това не става лесно, обаче, с постоянство всичко се постига. Християнството изисква герои.
Днес вас няма да ви горят, да ви турят на кладата, но ще преживеете вътрешна борба.
Съмнението ще дойде, но ще се справите с него. Философията, че животът се заключава само в ядене и пиене, отживя времето си. Няма да мислите, че смисълът на живота е в парите и в къщите. Ще учите – нищо повече. Къде останаха старите учени?
към беседата >>
Този свят е отвлечен, следователно, колкото и да се говори за него, все ще бъде чужд за вас.
От него се иска разумност. Казват, че той има опитности, не трябва да греши. В Божествения свят нещата са диаметрално противоположни на тези от физическия свят. Там децата са на по-голяма почит от възрастните. Какво представя Божественият свят, не е време да се говори за това.
Този свят е отвлечен, следователно, колкото и да се говори за него, все ще бъде чужд за вас.
Учените ще кажат: Докажи, че това, което говориш, е истина.
към беседата >>
Моделът трябва да се реализира.
Това са три прояви, чрез които душата се характеризира. Ако на земята човек не прояви своето здраве, морал и любов, той сам се излага на изпитания. Той ще мине през много теории, ще решава различни задачи, но в края на краищата, той трябва не само да ги разреши, но и да ги приложи. Дърводелецът не трябва само да представя своите модели, но и да ги приложи. Иначе, ние не можем да покажем на хората Божествения живот.
Моделът трябва да се реализира.
Не е достатъчно само да раздадем имането си, но да го раздадем с любов. Без любов, без вътрешно разположение, без вътрешни добродетели нищо не се постига. Когато срещнеш едно сираче на пътя, не го отминавай. Спри се и му помогни.
към беседата >>
Съмнението ще дойде, но ще се справите с него.
Щом Бог живее в нас, ние всякога ще прощаваме. Ето къде можем да приложим своята воля. Това не става лесно, обаче, с постоянство всичко се постига. Християнството изисква герои. Днес вас няма да ви горят, да ви турят на кладата, но ще преживеете вътрешна борба.
Съмнението ще дойде, но ще се справите с него.
Философията, че животът се заключава само в ядене и пиене, отживя времето си. Няма да мислите, че смисълът на живота е в парите и в къщите. Ще учите – нищо повече. Къде останаха старите учени? Аз виждам старите учени между сегашните учени.
към беседата >>
Учените ще кажат: Докажи, че това, което говориш, е истина.
Казват, че той има опитности, не трябва да греши. В Божествения свят нещата са диаметрално противоположни на тези от физическия свят. Там децата са на по-голяма почит от възрастните. Какво представя Божественият свят, не е време да се говори за това. Този свят е отвлечен, следователно, колкото и да се говори за него, все ще бъде чужд за вас.
Учените ще кажат: Докажи, че това, което говориш, е истина.
към беседата >>
Не е достатъчно само да раздадем имането си, но да го раздадем с любов.
Ако на земята човек не прояви своето здраве, морал и любов, той сам се излага на изпитания. Той ще мине през много теории, ще решава различни задачи, но в края на краищата, той трябва не само да ги разреши, но и да ги приложи. Дърводелецът не трябва само да представя своите модели, но и да ги приложи. Иначе, ние не можем да покажем на хората Божествения живот. Моделът трябва да се реализира.
Не е достатъчно само да раздадем имането си, но да го раздадем с любов.
Без любов, без вътрешно разположение, без вътрешни добродетели нищо не се постига. Когато срещнеш едно сираче на пътя, не го отминавай. Спри се и му помогни.
към беседата >>
Философията, че животът се заключава само в ядене и пиене, отживя времето си.
Ето къде можем да приложим своята воля. Това не става лесно, обаче, с постоянство всичко се постига. Християнството изисква герои. Днес вас няма да ви горят, да ви турят на кладата, но ще преживеете вътрешна борба. Съмнението ще дойде, но ще се справите с него.
Философията, че животът се заключава само в ядене и пиене, отживя времето си.
Няма да мислите, че смисълът на живота е в парите и в къщите. Ще учите – нищо повече. Къде останаха старите учени? Аз виждам старите учени между сегашните учени. Всички са на едно място.
към беседата >>
Казвам: Ако направя статистика за вярата на учените в Бога, интересно е, колко от тях ще излязат вярващи.
Казвам: Ако направя статистика за вярата на учените в Бога, интересно е, колко от тях ще излязат вярващи.
Аз говоря за вярата на образования, на учения човек, за да не се докачат другите. Ако говоря специално за философите, лекарите, богословите, някои от тях могат да се докачат. Като взема думата образован, тя обхваща всички. Ние не говорим за специалистите, но за техните схващания. Големите грешки в света раждат малките неразположения и погрешки, а малките погрешки причиняват всички нещастия на хората.
към беседата >>
Без любов, без вътрешно разположение, без вътрешни добродетели нищо не се постига.
Той ще мине през много теории, ще решава различни задачи, но в края на краищата, той трябва не само да ги разреши, но и да ги приложи. Дърводелецът не трябва само да представя своите модели, но и да ги приложи. Иначе, ние не можем да покажем на хората Божествения живот. Моделът трябва да се реализира. Не е достатъчно само да раздадем имането си, но да го раздадем с любов.
Без любов, без вътрешно разположение, без вътрешни добродетели нищо не се постига.
Когато срещнеш едно сираче на пътя, не го отминавай. Спри се и му помогни.
към беседата >>
Няма да мислите, че смисълът на живота е в парите и в къщите.
Това не става лесно, обаче, с постоянство всичко се постига. Християнството изисква герои. Днес вас няма да ви горят, да ви турят на кладата, но ще преживеете вътрешна борба. Съмнението ще дойде, но ще се справите с него. Философията, че животът се заключава само в ядене и пиене, отживя времето си.
Няма да мислите, че смисълът на живота е в парите и в къщите.
Ще учите – нищо повече. Къде останаха старите учени? Аз виждам старите учени между сегашните учени. Всички са на едно място. А божествените хора ще имат паметници горе, на небето, а не на земята.
към беседата >>
Аз говоря за вярата на образования, на учения човек, за да не се докачат другите.
Казвам: Ако направя статистика за вярата на учените в Бога, интересно е, колко от тях ще излязат вярващи.
Аз говоря за вярата на образования, на учения човек, за да не се докачат другите.
Ако говоря специално за философите, лекарите, богословите, някои от тях могат да се докачат. Като взема думата образован, тя обхваща всички. Ние не говорим за специалистите, но за техните схващания. Големите грешки в света раждат малките неразположения и погрешки, а малките погрешки причиняват всички нещастия на хората. Същият закон се отнася и към добродетелите.
към беседата >>
Когато срещнеш едно сираче на пътя, не го отминавай.
Дърводелецът не трябва само да представя своите модели, но и да ги приложи. Иначе, ние не можем да покажем на хората Божествения живот. Моделът трябва да се реализира. Не е достатъчно само да раздадем имането си, но да го раздадем с любов. Без любов, без вътрешно разположение, без вътрешни добродетели нищо не се постига.
Когато срещнеш едно сираче на пътя, не го отминавай.
Спри се и му помогни.
към беседата >>
Ще учите – нищо повече.
Християнството изисква герои. Днес вас няма да ви горят, да ви турят на кладата, но ще преживеете вътрешна борба. Съмнението ще дойде, но ще се справите с него. Философията, че животът се заключава само в ядене и пиене, отживя времето си. Няма да мислите, че смисълът на живота е в парите и в къщите.
Ще учите – нищо повече.
Къде останаха старите учени? Аз виждам старите учени между сегашните учени. Всички са на едно място. А божествените хора ще имат паметници горе, на небето, а не на земята. Затова казва Христос: „Блажен е онзи, на когото името е написано в Божествената книга.
към беседата >>
Ако говоря специално за философите, лекарите, богословите, някои от тях могат да се докачат.
Казвам: Ако направя статистика за вярата на учените в Бога, интересно е, колко от тях ще излязат вярващи. Аз говоря за вярата на образования, на учения човек, за да не се докачат другите.
Ако говоря специално за философите, лекарите, богословите, някои от тях могат да се докачат.
Като взема думата образован, тя обхваща всички. Ние не говорим за специалистите, но за техните схващания. Големите грешки в света раждат малките неразположения и погрешки, а малките погрешки причиняват всички нещастия на хората. Същият закон се отнася и към добродетелите. Великите добродетели раждат малките добродетели, а малките добродетели са носители на всички радости.
към беседата >>
Спри се и му помогни.
Иначе, ние не можем да покажем на хората Божествения живот. Моделът трябва да се реализира. Не е достатъчно само да раздадем имането си, но да го раздадем с любов. Без любов, без вътрешно разположение, без вътрешни добродетели нищо не се постига. Когато срещнеш едно сираче на пътя, не го отминавай.
Спри се и му помогни.
към беседата >>
Къде останаха старите учени?
Днес вас няма да ви горят, да ви турят на кладата, но ще преживеете вътрешна борба. Съмнението ще дойде, но ще се справите с него. Философията, че животът се заключава само в ядене и пиене, отживя времето си. Няма да мислите, че смисълът на живота е в парите и в къщите. Ще учите – нищо повече.
Къде останаха старите учени?
Аз виждам старите учени между сегашните учени. Всички са на едно място. А божествените хора ще имат паметници горе, на небето, а не на земята. Затова казва Христос: „Блажен е онзи, на когото името е написано в Божествената книга. Блажен е онзи, на когото светиите и ангелите са братя.
към беседата >>
Като взема думата образован, тя обхваща всички.
Казвам: Ако направя статистика за вярата на учените в Бога, интересно е, колко от тях ще излязат вярващи. Аз говоря за вярата на образования, на учения човек, за да не се докачат другите. Ако говоря специално за философите, лекарите, богословите, някои от тях могат да се докачат.
Като взема думата образован, тя обхваща всички.
Ние не говорим за специалистите, но за техните схващания. Големите грешки в света раждат малките неразположения и погрешки, а малките погрешки причиняват всички нещастия на хората. Същият закон се отнася и към добродетелите. Великите добродетели раждат малките добродетели, а малките добродетели са носители на всички радости. Щастието на хората иде от малките ангелчета на небето.
към беседата >>
Казват: Трябва да пресъздадем обществото, т.е.
Казват: Трябва да пресъздадем обществото, т.е.
да го подобрим. – Оставете обществото само да се оправя. При сегашните условия вие не можете да направите нищо. Зима е, вън е студено, вятър има; не можеш да излезеш навън. Ще чакаш да се стопли, да дойде пролетта.
към беседата >>
Аз виждам старите учени между сегашните учени.
Съмнението ще дойде, но ще се справите с него. Философията, че животът се заключава само в ядене и пиене, отживя времето си. Няма да мислите, че смисълът на живота е в парите и в къщите. Ще учите – нищо повече. Къде останаха старите учени?
Аз виждам старите учени между сегашните учени.
Всички са на едно място. А божествените хора ще имат паметници горе, на небето, а не на земята. Затова казва Христос: „Блажен е онзи, на когото името е написано в Божествената книга. Блажен е онзи, на когото светиите и ангелите са братя. Блажен е онзи, на когото Бог е Баща." За това се изисква абсолютно съвършен морал, абсолютна чистота по ум, сърце и душа – нужна е съвършена воля, която да прилага абсолютната Божия воля.
към беседата >>
Ние не говорим за специалистите, но за техните схващания.
Казвам: Ако направя статистика за вярата на учените в Бога, интересно е, колко от тях ще излязат вярващи. Аз говоря за вярата на образования, на учения човек, за да не се докачат другите. Ако говоря специално за философите, лекарите, богословите, някои от тях могат да се докачат. Като взема думата образован, тя обхваща всички.
Ние не говорим за специалистите, но за техните схващания.
Големите грешки в света раждат малките неразположения и погрешки, а малките погрешки причиняват всички нещастия на хората. Същият закон се отнася и към добродетелите. Великите добродетели раждат малките добродетели, а малките добродетели са носители на всички радости. Щастието на хората иде от малките ангелчета на небето. Когато едно благо се изпраща на земята, то иде от малките ангелчета.
към беседата >>
да го подобрим.
Казват: Трябва да пресъздадем обществото, т.е.
да го подобрим.
– Оставете обществото само да се оправя. При сегашните условия вие не можете да направите нищо. Зима е, вън е студено, вятър има; не можеш да излезеш навън. Ще чакаш да се стопли, да дойде пролетта. Друга работа има сега: да нарежеш дърва и да запалиш огъня.
към беседата >>
Всички са на едно място.
Философията, че животът се заключава само в ядене и пиене, отживя времето си. Няма да мислите, че смисълът на живота е в парите и в къщите. Ще учите – нищо повече. Къде останаха старите учени? Аз виждам старите учени между сегашните учени.
Всички са на едно място.
А божествените хора ще имат паметници горе, на небето, а не на земята. Затова казва Христос: „Блажен е онзи, на когото името е написано в Божествената книга. Блажен е онзи, на когото светиите и ангелите са братя. Блажен е онзи, на когото Бог е Баща." За това се изисква абсолютно съвършен морал, абсолютна чистота по ум, сърце и душа – нужна е съвършена воля, която да прилага абсолютната Божия воля.
към беседата >>
Големите грешки в света раждат малките неразположения и погрешки, а малките погрешки причиняват всички нещастия на хората.
Казвам: Ако направя статистика за вярата на учените в Бога, интересно е, колко от тях ще излязат вярващи. Аз говоря за вярата на образования, на учения човек, за да не се докачат другите. Ако говоря специално за философите, лекарите, богословите, някои от тях могат да се докачат. Като взема думата образован, тя обхваща всички. Ние не говорим за специалистите, но за техните схващания.
Големите грешки в света раждат малките неразположения и погрешки, а малките погрешки причиняват всички нещастия на хората.
Същият закон се отнася и към добродетелите. Великите добродетели раждат малките добродетели, а малките добродетели са носители на всички радости. Щастието на хората иде от малките ангелчета на небето. Когато едно благо се изпраща на земята, то иде от малките ангелчета. Бог изпраща едно малко ангелче да донесе благото на земята.
към беседата >>
– Оставете обществото само да се оправя.
Казват: Трябва да пресъздадем обществото, т.е. да го подобрим.
– Оставете обществото само да се оправя.
При сегашните условия вие не можете да направите нищо. Зима е, вън е студено, вятър има; не можеш да излезеш навън. Ще чакаш да се стопли, да дойде пролетта. Друга работа има сега: да нарежеш дърва и да запалиш огъня. Ще кажете, че имате други планове.
към беседата >>
А божествените хора ще имат паметници горе, на небето, а не на земята.
Няма да мислите, че смисълът на живота е в парите и в къщите. Ще учите – нищо повече. Къде останаха старите учени? Аз виждам старите учени между сегашните учени. Всички са на едно място.
А божествените хора ще имат паметници горе, на небето, а не на земята.
Затова казва Христос: „Блажен е онзи, на когото името е написано в Божествената книга. Блажен е онзи, на когото светиите и ангелите са братя. Блажен е онзи, на когото Бог е Баща." За това се изисква абсолютно съвършен морал, абсолютна чистота по ум, сърце и душа – нужна е съвършена воля, която да прилага абсолютната Божия воля.
към беседата >>
Същият закон се отнася и към добродетелите.
Аз говоря за вярата на образования, на учения човек, за да не се докачат другите. Ако говоря специално за философите, лекарите, богословите, някои от тях могат да се докачат. Като взема думата образован, тя обхваща всички. Ние не говорим за специалистите, но за техните схващания. Големите грешки в света раждат малките неразположения и погрешки, а малките погрешки причиняват всички нещастия на хората.
Същият закон се отнася и към добродетелите.
Великите добродетели раждат малките добродетели, а малките добродетели са носители на всички радости. Щастието на хората иде от малките ангелчета на небето. Когато едно благо се изпраща на земята, то иде от малките ангелчета. Бог изпраща едно малко ангелче да донесе благото на земята.
към беседата >>
При сегашните условия вие не можете да направите нищо.
Казват: Трябва да пресъздадем обществото, т.е. да го подобрим. – Оставете обществото само да се оправя.
При сегашните условия вие не можете да направите нищо.
Зима е, вън е студено, вятър има; не можеш да излезеш навън. Ще чакаш да се стопли, да дойде пролетта. Друга работа има сега: да нарежеш дърва и да запалиш огъня. Ще кажете, че имате други планове. – Каквито планове и да кроите, вън е студено, не можете да ги реализирате.
към беседата >>
Затова казва Христос: „Блажен е онзи, на когото името е написано в Божествената книга.
Ще учите – нищо повече. Къде останаха старите учени? Аз виждам старите учени между сегашните учени. Всички са на едно място. А божествените хора ще имат паметници горе, на небето, а не на земята.
Затова казва Христос: „Блажен е онзи, на когото името е написано в Божествената книга.
Блажен е онзи, на когото светиите и ангелите са братя. Блажен е онзи, на когото Бог е Баща." За това се изисква абсолютно съвършен морал, абсолютна чистота по ум, сърце и душа – нужна е съвършена воля, която да прилага абсолютната Божия воля.
към беседата >>
Великите добродетели раждат малките добродетели, а малките добродетели са носители на всички радости.
Ако говоря специално за философите, лекарите, богословите, някои от тях могат да се докачат. Като взема думата образован, тя обхваща всички. Ние не говорим за специалистите, но за техните схващания. Големите грешки в света раждат малките неразположения и погрешки, а малките погрешки причиняват всички нещастия на хората. Същият закон се отнася и към добродетелите.
Великите добродетели раждат малките добродетели, а малките добродетели са носители на всички радости.
Щастието на хората иде от малките ангелчета на небето. Когато едно благо се изпраща на земята, то иде от малките ангелчета. Бог изпраща едно малко ангелче да донесе благото на земята.
към беседата >>
Зима е, вън е студено, вятър има; не можеш да излезеш навън.
Казват: Трябва да пресъздадем обществото, т.е. да го подобрим. – Оставете обществото само да се оправя. При сегашните условия вие не можете да направите нищо.
Зима е, вън е студено, вятър има; не можеш да излезеш навън.
Ще чакаш да се стопли, да дойде пролетта. Друга работа има сега: да нарежеш дърва и да запалиш огъня. Ще кажете, че имате други планове. – Каквито планове и да кроите, вън е студено, не можете да ги реализирате. Снегът ще ви застави да седите вкъщи.
към беседата >>
Блажен е онзи, на когото светиите и ангелите са братя.
Къде останаха старите учени? Аз виждам старите учени между сегашните учени. Всички са на едно място. А божествените хора ще имат паметници горе, на небето, а не на земята. Затова казва Христос: „Блажен е онзи, на когото името е написано в Божествената книга.
Блажен е онзи, на когото светиите и ангелите са братя.
Блажен е онзи, на когото Бог е Баща." За това се изисква абсолютно съвършен морал, абсолютна чистота по ум, сърце и душа – нужна е съвършена воля, която да прилага абсолютната Божия воля.
към беседата >>
Щастието на хората иде от малките ангелчета на небето.
Като взема думата образован, тя обхваща всички. Ние не говорим за специалистите, но за техните схващания. Големите грешки в света раждат малките неразположения и погрешки, а малките погрешки причиняват всички нещастия на хората. Същият закон се отнася и към добродетелите. Великите добродетели раждат малките добродетели, а малките добродетели са носители на всички радости.
Щастието на хората иде от малките ангелчета на небето.
Когато едно благо се изпраща на земята, то иде от малките ангелчета. Бог изпраща едно малко ангелче да донесе благото на земята.
към беседата >>
Ще чакаш да се стопли, да дойде пролетта.
Казват: Трябва да пресъздадем обществото, т.е. да го подобрим. – Оставете обществото само да се оправя. При сегашните условия вие не можете да направите нищо. Зима е, вън е студено, вятър има; не можеш да излезеш навън.
Ще чакаш да се стопли, да дойде пролетта.
Друга работа има сега: да нарежеш дърва и да запалиш огъня. Ще кажете, че имате други планове. – Каквито планове и да кроите, вън е студено, не можете да ги реализирате. Снегът ще ви застави да седите вкъщи. Ако излезете вън, ще измръзнете и пак ще се върнете.
към беседата >>
Блажен е онзи, на когото Бог е Баща." За това се изисква абсолютно съвършен морал, абсолютна чистота по ум, сърце и душа – нужна е съвършена воля, която да прилага абсолютната Божия воля.
Аз виждам старите учени между сегашните учени. Всички са на едно място. А божествените хора ще имат паметници горе, на небето, а не на земята. Затова казва Христос: „Блажен е онзи, на когото името е написано в Божествената книга. Блажен е онзи, на когото светиите и ангелите са братя.
Блажен е онзи, на когото Бог е Баща." За това се изисква абсолютно съвършен морал, абсолютна чистота по ум, сърце и душа – нужна е съвършена воля, която да прилага абсолютната Божия воля.
към беседата >>
Когато едно благо се изпраща на земята, то иде от малките ангелчета.
Ние не говорим за специалистите, но за техните схващания. Големите грешки в света раждат малките неразположения и погрешки, а малките погрешки причиняват всички нещастия на хората. Същият закон се отнася и към добродетелите. Великите добродетели раждат малките добродетели, а малките добродетели са носители на всички радости. Щастието на хората иде от малките ангелчета на небето.
Когато едно благо се изпраща на земята, то иде от малките ангелчета.
Бог изпраща едно малко ангелче да донесе благото на земята.
към беседата >>
Друга работа има сега: да нарежеш дърва и да запалиш огъня.
да го подобрим. – Оставете обществото само да се оправя. При сегашните условия вие не можете да направите нищо. Зима е, вън е студено, вятър има; не можеш да излезеш навън. Ще чакаш да се стопли, да дойде пролетта.
Друга работа има сега: да нарежеш дърва и да запалиш огъня.
Ще кажете, че имате други планове. – Каквито планове и да кроите, вън е студено, не можете да ги реализирате. Снегът ще ви застави да седите вкъщи. Ако излезете вън, ще измръзнете и пак ще се върнете. – Трябва да воюваме.
към беседата >>
Като не разбират живота, мнозина питат: Къде отиде нашият близък?
Като не разбират живота, мнозина питат: Къде отиде нашият близък?
Защо умря? – Той е при вас. Казано е в Писанието: „Бог не е Бог на мъртвите, но на живите." При Него всички са живи. – Къде е моят мъж? Къде е синът ми, дъщерята ми?
към беседата >>
Бог изпраща едно малко ангелче да донесе благото на земята.
Големите грешки в света раждат малките неразположения и погрешки, а малките погрешки причиняват всички нещастия на хората. Същият закон се отнася и към добродетелите. Великите добродетели раждат малките добродетели, а малките добродетели са носители на всички радости. Щастието на хората иде от малките ангелчета на небето. Когато едно благо се изпраща на земята, то иде от малките ангелчета.
Бог изпраща едно малко ангелче да донесе благото на земята.
към беседата >>
Ще кажете, че имате други планове.
– Оставете обществото само да се оправя. При сегашните условия вие не можете да направите нищо. Зима е, вън е студено, вятър има; не можеш да излезеш навън. Ще чакаш да се стопли, да дойде пролетта. Друга работа има сега: да нарежеш дърва и да запалиш огъня.
Ще кажете, че имате други планове.
– Каквито планове и да кроите, вън е студено, не можете да ги реализирате. Снегът ще ви застави да седите вкъщи. Ако излезете вън, ще измръзнете и пак ще се върнете. – Трябва да воюваме. – И това е невъзможно, снегът е дълбок един метър.
към беседата >>
Защо умря?
Като не разбират живота, мнозина питат: Къде отиде нашият близък?
Защо умря?
– Той е при вас. Казано е в Писанието: „Бог не е Бог на мъртвите, но на живите." При Него всички са живи. – Къде е моят мъж? Къде е синът ми, дъщерята ми? – Те са при Бога, при Любовта.
към беседата >>
В прочетената притча се казва, че един господар искал да си направи сметка със слугите си.
В прочетената притча се казва, че един господар искал да си направи сметка със слугите си.
Той намерил един от слугите неизправен в сметките си. Слугата ял и пил, но не могъл да се справи със сметките си и останал с един дълг от 10,000 таланта. Царят заповядал да продадат жена му и децата му, понеже не могъл да плати дълга си. У слугата се заражда видимо разкаяние. Той пада пред нозете на царя и казва: Почакай малко, господарю, аз ще си изплатя всичко.
към беседата >>
– Каквито планове и да кроите, вън е студено, не можете да ги реализирате.
При сегашните условия вие не можете да направите нищо. Зима е, вън е студено, вятър има; не можеш да излезеш навън. Ще чакаш да се стопли, да дойде пролетта. Друга работа има сега: да нарежеш дърва и да запалиш огъня. Ще кажете, че имате други планове.
– Каквито планове и да кроите, вън е студено, не можете да ги реализирате.
Снегът ще ви застави да седите вкъщи. Ако излезете вън, ще измръзнете и пак ще се върнете. – Трябва да воюваме. – И това е невъзможно, снегът е дълбок един метър. Ще седите вкъщи – нищо повече.
към беседата >>
– Той е при вас.
Като не разбират живота, мнозина питат: Къде отиде нашият близък? Защо умря?
– Той е при вас.
Казано е в Писанието: „Бог не е Бог на мъртвите, но на живите." При Него всички са живи. – Къде е моят мъж? Къде е синът ми, дъщерята ми? – Те са при Бога, при Любовта. Това трябва да го разберете.
към беседата >>
Той намерил един от слугите неизправен в сметките си.
В прочетената притча се казва, че един господар искал да си направи сметка със слугите си.
Той намерил един от слугите неизправен в сметките си.
Слугата ял и пил, но не могъл да се справи със сметките си и останал с един дълг от 10,000 таланта. Царят заповядал да продадат жена му и децата му, понеже не могъл да плати дълга си. У слугата се заражда видимо разкаяние. Той пада пред нозете на царя и казва: Почакай малко, господарю, аз ще си изплатя всичко. Царят бил добър човек, смилил се над него и му простил дълга.
към беседата >>
Снегът ще ви застави да седите вкъщи.
Зима е, вън е студено, вятър има; не можеш да излезеш навън. Ще чакаш да се стопли, да дойде пролетта. Друга работа има сега: да нарежеш дърва и да запалиш огъня. Ще кажете, че имате други планове. – Каквито планове и да кроите, вън е студено, не можете да ги реализирате.
Снегът ще ви застави да седите вкъщи.
Ако излезете вън, ще измръзнете и пак ще се върнете. – Трябва да воюваме. – И това е невъзможно, снегът е дълбок един метър. Ще седите вкъщи – нищо повече.
към беседата >>
Казано е в Писанието: „Бог не е Бог на мъртвите, но на живите." При Него всички са живи.
Като не разбират живота, мнозина питат: Къде отиде нашият близък? Защо умря? – Той е при вас.
Казано е в Писанието: „Бог не е Бог на мъртвите, но на живите." При Него всички са живи.
– Къде е моят мъж? Къде е синът ми, дъщерята ми? – Те са при Бога, при Любовта. Това трябва да го разберете. Бог търси начин, как да помогне на страдащите, да ги направи щастливи.
към беседата >>
Слугата ял и пил, но не могъл да се справи със сметките си и останал с един дълг от 10,000 таланта.
В прочетената притча се казва, че един господар искал да си направи сметка със слугите си. Той намерил един от слугите неизправен в сметките си.
Слугата ял и пил, но не могъл да се справи със сметките си и останал с един дълг от 10,000 таланта.
Царят заповядал да продадат жена му и децата му, понеже не могъл да плати дълга си. У слугата се заражда видимо разкаяние. Той пада пред нозете на царя и казва: Почакай малко, господарю, аз ще си изплатя всичко. Царят бил добър човек, смилил се над него и му простил дълга. Но като излязъл слугата оттам, намерил едного от съслужителите си, който му дължал сто пеняза – на наши пари 60 лв., и му казал: Дай ми скоро парите!
към беседата >>
Ако излезете вън, ще измръзнете и пак ще се върнете.
Ще чакаш да се стопли, да дойде пролетта. Друга работа има сега: да нарежеш дърва и да запалиш огъня. Ще кажете, че имате други планове. – Каквито планове и да кроите, вън е студено, не можете да ги реализирате. Снегът ще ви застави да седите вкъщи.
Ако излезете вън, ще измръзнете и пак ще се върнете.
– Трябва да воюваме. – И това е невъзможно, снегът е дълбок един метър. Ще седите вкъщи – нищо повече.
към беседата >>
– Къде е моят мъж?
Като не разбират живота, мнозина питат: Къде отиде нашият близък? Защо умря? – Той е при вас. Казано е в Писанието: „Бог не е Бог на мъртвите, но на живите." При Него всички са живи.
– Къде е моят мъж?
Къде е синът ми, дъщерята ми? – Те са при Бога, при Любовта. Това трябва да го разберете. Бог търси начин, как да помогне на страдащите, да ги направи щастливи. Като дойде на земята, Бог вижда, че една жена плаче за умрелия си мъж.
към беседата >>
Царят заповядал да продадат жена му и децата му, понеже не могъл да плати дълга си.
В прочетената притча се казва, че един господар искал да си направи сметка със слугите си. Той намерил един от слугите неизправен в сметките си. Слугата ял и пил, но не могъл да се справи със сметките си и останал с един дълг от 10,000 таланта.
Царят заповядал да продадат жена му и децата му, понеже не могъл да плати дълга си.
У слугата се заражда видимо разкаяние. Той пада пред нозете на царя и казва: Почакай малко, господарю, аз ще си изплатя всичко. Царят бил добър човек, смилил се над него и му простил дълга. Но като излязъл слугата оттам, намерил едного от съслужителите си, който му дължал сто пеняза – на наши пари 60 лв., и му казал: Дай ми скоро парите! Съслужителят му почнал да се моли, да го почака, но той го хванал за гушата, дал го под съд, дето го осъдили и затворили в тъмница.
към беседата >>
– Трябва да воюваме.
Друга работа има сега: да нарежеш дърва и да запалиш огъня. Ще кажете, че имате други планове. – Каквито планове и да кроите, вън е студено, не можете да ги реализирате. Снегът ще ви застави да седите вкъщи. Ако излезете вън, ще измръзнете и пак ще се върнете.
– Трябва да воюваме.
– И това е невъзможно, снегът е дълбок един метър. Ще седите вкъщи – нищо повече.
към беседата >>
Къде е синът ми, дъщерята ми?
Като не разбират живота, мнозина питат: Къде отиде нашият близък? Защо умря? – Той е при вас. Казано е в Писанието: „Бог не е Бог на мъртвите, но на живите." При Него всички са живи. – Къде е моят мъж?
Къде е синът ми, дъщерята ми?
– Те са при Бога, при Любовта. Това трябва да го разберете. Бог търси начин, как да помогне на страдащите, да ги направи щастливи. Като дойде на земята, Бог вижда, че една жена плаче за умрелия си мъж. Бог търси начин, как да върне нейният възлюбен отново на земята.
към беседата >>
У слугата се заражда видимо разкаяние.
В прочетената притча се казва, че един господар искал да си направи сметка със слугите си. Той намерил един от слугите неизправен в сметките си. Слугата ял и пил, но не могъл да се справи със сметките си и останал с един дълг от 10,000 таланта. Царят заповядал да продадат жена му и децата му, понеже не могъл да плати дълга си.
У слугата се заражда видимо разкаяние.
Той пада пред нозете на царя и казва: Почакай малко, господарю, аз ще си изплатя всичко. Царят бил добър човек, смилил се над него и му простил дълга. Но като излязъл слугата оттам, намерил едного от съслужителите си, който му дължал сто пеняза – на наши пари 60 лв., и му казал: Дай ми скоро парите! Съслужителят му почнал да се моли, да го почака, но той го хванал за гушата, дал го под съд, дето го осъдили и затворили в тъмница. Другите слуги, като видели тази негова постъпка, казали на царя.
към беседата >>
– И това е невъзможно, снегът е дълбок един метър.
Ще кажете, че имате други планове. – Каквито планове и да кроите, вън е студено, не можете да ги реализирате. Снегът ще ви застави да седите вкъщи. Ако излезете вън, ще измръзнете и пак ще се върнете. – Трябва да воюваме.
– И това е невъзможно, снегът е дълбок един метър.
Ще седите вкъщи – нищо повече.
към беседата >>
– Те са при Бога, при Любовта.
Защо умря? – Той е при вас. Казано е в Писанието: „Бог не е Бог на мъртвите, но на живите." При Него всички са живи. – Къде е моят мъж? Къде е синът ми, дъщерята ми?
– Те са при Бога, при Любовта.
Това трябва да го разберете. Бог търси начин, как да помогне на страдащите, да ги направи щастливи. Като дойде на земята, Бог вижда, че една жена плаче за умрелия си мъж. Бог търси начин, как да върне нейният възлюбен отново на земята. Майката плаче за умрелите си деца.
към беседата >>
Той пада пред нозете на царя и казва: Почакай малко, господарю, аз ще си изплатя всичко.
В прочетената притча се казва, че един господар искал да си направи сметка със слугите си. Той намерил един от слугите неизправен в сметките си. Слугата ял и пил, но не могъл да се справи със сметките си и останал с един дълг от 10,000 таланта. Царят заповядал да продадат жена му и децата му, понеже не могъл да плати дълга си. У слугата се заражда видимо разкаяние.
Той пада пред нозете на царя и казва: Почакай малко, господарю, аз ще си изплатя всичко.
Царят бил добър човек, смилил се над него и му простил дълга. Но като излязъл слугата оттам, намерил едного от съслужителите си, който му дължал сто пеняза – на наши пари 60 лв., и му казал: Дай ми скоро парите! Съслужителят му почнал да се моли, да го почака, но той го хванал за гушата, дал го под съд, дето го осъдили и затворили в тъмница. Другите слуги, като видели тази негова постъпка, казали на царя. Той го повикал и казал: Слушай, аз ти простих 10,000 таланта, а ти не можа да простиш на брата си, който ти дължи само сто пенязи, и го даде под съд.
към беседата >>
Ще седите вкъщи – нищо повече.
– Каквито планове и да кроите, вън е студено, не можете да ги реализирате. Снегът ще ви застави да седите вкъщи. Ако излезете вън, ще измръзнете и пак ще се върнете. – Трябва да воюваме. – И това е невъзможно, снегът е дълбок един метър.
Ще седите вкъщи – нищо повече.
към беседата >>
Това трябва да го разберете.
– Той е при вас. Казано е в Писанието: „Бог не е Бог на мъртвите, но на живите." При Него всички са живи. – Къде е моят мъж? Къде е синът ми, дъщерята ми? – Те са при Бога, при Любовта.
Това трябва да го разберете.
Бог търси начин, как да помогне на страдащите, да ги направи щастливи. Като дойде на земята, Бог вижда, че една жена плаче за умрелия си мъж. Бог търси начин, как да върне нейният възлюбен отново на земята. Майката плаче за умрелите си деца. Бог търси начин, да изпрати децата, да й съобщят, че са живи.
към беседата >>
Царят бил добър човек, смилил се над него и му простил дълга.
Той намерил един от слугите неизправен в сметките си. Слугата ял и пил, но не могъл да се справи със сметките си и останал с един дълг от 10,000 таланта. Царят заповядал да продадат жена му и децата му, понеже не могъл да плати дълга си. У слугата се заражда видимо разкаяние. Той пада пред нозете на царя и казва: Почакай малко, господарю, аз ще си изплатя всичко.
Царят бил добър човек, смилил се над него и му простил дълга.
Но като излязъл слугата оттам, намерил едного от съслужителите си, който му дължал сто пеняза – на наши пари 60 лв., и му казал: Дай ми скоро парите! Съслужителят му почнал да се моли, да го почака, но той го хванал за гушата, дал го под съд, дето го осъдили и затворили в тъмница. Другите слуги, като видели тази негова постъпка, казали на царя. Той го повикал и казал: Слушай, аз ти простих 10,000 таланта, а ти не можа да простиш на брата си, който ти дължи само сто пенязи, и го даде под съд. Не трябваше ли и ти да му простиш по същия закон?
към беседата >>
На сняг, дълбок един метър, воюва ли се?
На сняг, дълбок един метър, воюва ли се?
Карат ли се волове да орат в дълбок сняг? Дето има дълбок сняг, нищо не се прави. – Кога ще свършим работата си? – Когато времето се стопли, и снегът изчезне. Щом водите придойдат, тогава ще се отвори път за оране и копане.
към беседата >>
Бог търси начин, как да помогне на страдащите, да ги направи щастливи.
Казано е в Писанието: „Бог не е Бог на мъртвите, но на живите." При Него всички са живи. – Къде е моят мъж? Къде е синът ми, дъщерята ми? – Те са при Бога, при Любовта. Това трябва да го разберете.
Бог търси начин, как да помогне на страдащите, да ги направи щастливи.
Като дойде на земята, Бог вижда, че една жена плаче за умрелия си мъж. Бог търси начин, как да върне нейният възлюбен отново на земята. Майката плаче за умрелите си деца. Бог търси начин, да изпрати децата, да й съобщят, че са живи. Не бойте се, не бързайте, всички ще възкръснат и оживеят.
към беседата >>
Но като излязъл слугата оттам, намерил едного от съслужителите си, който му дължал сто пеняза – на наши пари 60 лв., и му казал: Дай ми скоро парите!
Слугата ял и пил, но не могъл да се справи със сметките си и останал с един дълг от 10,000 таланта. Царят заповядал да продадат жена му и децата му, понеже не могъл да плати дълга си. У слугата се заражда видимо разкаяние. Той пада пред нозете на царя и казва: Почакай малко, господарю, аз ще си изплатя всичко. Царят бил добър човек, смилил се над него и му простил дълга.
Но като излязъл слугата оттам, намерил едного от съслужителите си, който му дължал сто пеняза – на наши пари 60 лв., и му казал: Дай ми скоро парите!
Съслужителят му почнал да се моли, да го почака, но той го хванал за гушата, дал го под съд, дето го осъдили и затворили в тъмница. Другите слуги, като видели тази негова постъпка, казали на царя. Той го повикал и казал: Слушай, аз ти простих 10,000 таланта, а ти не можа да простиш на брата си, който ти дължи само сто пенязи, и го даде под съд. Не трябваше ли и ти да му простиш по същия закон? И той го предаде на мъчителите, докле заплати всичко, що бе длъжен.
към беседата >>
Карат ли се волове да орат в дълбок сняг?
На сняг, дълбок един метър, воюва ли се?
Карат ли се волове да орат в дълбок сняг?
Дето има дълбок сняг, нищо не се прави. – Кога ще свършим работата си? – Когато времето се стопли, и снегът изчезне. Щом водите придойдат, тогава ще се отвори път за оране и копане. Тогава ще се градят училища – всичко може да се направи.
към беседата >>
Като дойде на земята, Бог вижда, че една жена плаче за умрелия си мъж.
– Къде е моят мъж? Къде е синът ми, дъщерята ми? – Те са при Бога, при Любовта. Това трябва да го разберете. Бог търси начин, как да помогне на страдащите, да ги направи щастливи.
Като дойде на земята, Бог вижда, че една жена плаче за умрелия си мъж.
Бог търси начин, как да върне нейният възлюбен отново на земята. Майката плаче за умрелите си деца. Бог търси начин, да изпрати децата, да й съобщят, че са живи. Не бойте се, не бързайте, всички ще възкръснат и оживеят. Всичко това ще проверите и ще видите, че в света съществува абсолютна правда, абсолютна мъдрост, абсолютна любов към всички хора.
към беседата >>
Съслужителят му почнал да се моли, да го почака, но той го хванал за гушата, дал го под съд, дето го осъдили и затворили в тъмница.
Царят заповядал да продадат жена му и децата му, понеже не могъл да плати дълга си. У слугата се заражда видимо разкаяние. Той пада пред нозете на царя и казва: Почакай малко, господарю, аз ще си изплатя всичко. Царят бил добър човек, смилил се над него и му простил дълга. Но като излязъл слугата оттам, намерил едного от съслужителите си, който му дължал сто пеняза – на наши пари 60 лв., и му казал: Дай ми скоро парите!
Съслужителят му почнал да се моли, да го почака, но той го хванал за гушата, дал го под съд, дето го осъдили и затворили в тъмница.
Другите слуги, като видели тази негова постъпка, казали на царя. Той го повикал и казал: Слушай, аз ти простих 10,000 таланта, а ти не можа да простиш на брата си, който ти дължи само сто пенязи, и го даде под съд. Не трябваше ли и ти да му простиш по същия закон? И той го предаде на мъчителите, докле заплати всичко, що бе длъжен.
към беседата >>
Дето има дълбок сняг, нищо не се прави.
На сняг, дълбок един метър, воюва ли се? Карат ли се волове да орат в дълбок сняг?
Дето има дълбок сняг, нищо не се прави.
– Кога ще свършим работата си? – Когато времето се стопли, и снегът изчезне. Щом водите придойдат, тогава ще се отвори път за оране и копане. Тогава ще се градят училища – всичко може да се направи. Първото нещо – снегът трябва да се стопи.
към беседата >>
Бог търси начин, как да върне нейният възлюбен отново на земята.
Къде е синът ми, дъщерята ми? – Те са при Бога, при Любовта. Това трябва да го разберете. Бог търси начин, как да помогне на страдащите, да ги направи щастливи. Като дойде на земята, Бог вижда, че една жена плаче за умрелия си мъж.
Бог търси начин, как да върне нейният възлюбен отново на земята.
Майката плаче за умрелите си деца. Бог търси начин, да изпрати децата, да й съобщят, че са живи. Не бойте се, не бързайте, всички ще възкръснат и оживеят. Всичко това ще проверите и ще видите, че в света съществува абсолютна правда, абсолютна мъдрост, абсолютна любов към всички хора. Това е Божественото.
към беседата >>
Другите слуги, като видели тази негова постъпка, казали на царя.
У слугата се заражда видимо разкаяние. Той пада пред нозете на царя и казва: Почакай малко, господарю, аз ще си изплатя всичко. Царят бил добър човек, смилил се над него и му простил дълга. Но като излязъл слугата оттам, намерил едного от съслужителите си, който му дължал сто пеняза – на наши пари 60 лв., и му казал: Дай ми скоро парите! Съслужителят му почнал да се моли, да го почака, но той го хванал за гушата, дал го под съд, дето го осъдили и затворили в тъмница.
Другите слуги, като видели тази негова постъпка, казали на царя.
Той го повикал и казал: Слушай, аз ти простих 10,000 таланта, а ти не можа да простиш на брата си, който ти дължи само сто пенязи, и го даде под съд. Не трябваше ли и ти да му простиш по същия закон? И той го предаде на мъчителите, докле заплати всичко, що бе длъжен.
към беседата >>
– Кога ще свършим работата си?
На сняг, дълбок един метър, воюва ли се? Карат ли се волове да орат в дълбок сняг? Дето има дълбок сняг, нищо не се прави.
– Кога ще свършим работата си?
– Когато времето се стопли, и снегът изчезне. Щом водите придойдат, тогава ще се отвори път за оране и копане. Тогава ще се градят училища – всичко може да се направи. Първото нещо – снегът трябва да се стопи. Що е снегът?
към беседата >>
Майката плаче за умрелите си деца.
– Те са при Бога, при Любовта. Това трябва да го разберете. Бог търси начин, как да помогне на страдащите, да ги направи щастливи. Като дойде на земята, Бог вижда, че една жена плаче за умрелия си мъж. Бог търси начин, как да върне нейният възлюбен отново на земята.
Майката плаче за умрелите си деца.
Бог търси начин, да изпрати децата, да й съобщят, че са живи. Не бойте се, не бързайте, всички ще възкръснат и оживеят. Всичко това ще проверите и ще видите, че в света съществува абсолютна правда, абсолютна мъдрост, абсолютна любов към всички хора. Това е Божественото. Ето защо, Христос казва: „Дето са двама или трима, събрани в мое име, там съм и аз." Трябва ли да се страхуваме, щом Бог е с нас ?
към беседата >>
Той го повикал и казал: Слушай, аз ти простих 10,000 таланта, а ти не можа да простиш на брата си, който ти дължи само сто пенязи, и го даде под съд.
Той пада пред нозете на царя и казва: Почакай малко, господарю, аз ще си изплатя всичко. Царят бил добър човек, смилил се над него и му простил дълга. Но като излязъл слугата оттам, намерил едного от съслужителите си, който му дължал сто пеняза – на наши пари 60 лв., и му казал: Дай ми скоро парите! Съслужителят му почнал да се моли, да го почака, но той го хванал за гушата, дал го под съд, дето го осъдили и затворили в тъмница. Другите слуги, като видели тази негова постъпка, казали на царя.
Той го повикал и казал: Слушай, аз ти простих 10,000 таланта, а ти не можа да простиш на брата си, който ти дължи само сто пенязи, и го даде под съд.
Не трябваше ли и ти да му простиш по същия закон? И той го предаде на мъчителите, докле заплати всичко, що бе длъжен.
към беседата >>
– Когато времето се стопли, и снегът изчезне.
На сняг, дълбок един метър, воюва ли се? Карат ли се волове да орат в дълбок сняг? Дето има дълбок сняг, нищо не се прави. – Кога ще свършим работата си?
– Когато времето се стопли, и снегът изчезне.
Щом водите придойдат, тогава ще се отвори път за оране и копане. Тогава ще се градят училища – всичко може да се направи. Първото нещо – снегът трябва да се стопи. Що е снегът? – Омразата, която царува в света.
към беседата >>
Бог търси начин, да изпрати децата, да й съобщят, че са живи.
Това трябва да го разберете. Бог търси начин, как да помогне на страдащите, да ги направи щастливи. Като дойде на земята, Бог вижда, че една жена плаче за умрелия си мъж. Бог търси начин, как да върне нейният възлюбен отново на земята. Майката плаче за умрелите си деца.
Бог търси начин, да изпрати децата, да й съобщят, че са живи.
Не бойте се, не бързайте, всички ще възкръснат и оживеят. Всичко това ще проверите и ще видите, че в света съществува абсолютна правда, абсолютна мъдрост, абсолютна любов към всички хора. Това е Божественото. Ето защо, Христос казва: „Дето са двама или трима, събрани в мое име, там съм и аз." Трябва ли да се страхуваме, щом Бог е с нас ? Ето пътят, по който българите могат да оправят работите си.
към беседата >>
Не трябваше ли и ти да му простиш по същия закон?
Царят бил добър човек, смилил се над него и му простил дълга. Но като излязъл слугата оттам, намерил едного от съслужителите си, който му дължал сто пеняза – на наши пари 60 лв., и му казал: Дай ми скоро парите! Съслужителят му почнал да се моли, да го почака, но той го хванал за гушата, дал го под съд, дето го осъдили и затворили в тъмница. Другите слуги, като видели тази негова постъпка, казали на царя. Той го повикал и казал: Слушай, аз ти простих 10,000 таланта, а ти не можа да простиш на брата си, който ти дължи само сто пенязи, и го даде под съд.
Не трябваше ли и ти да му простиш по същия закон?
И той го предаде на мъчителите, докле заплати всичко, що бе длъжен.
към беседата >>
Щом водите придойдат, тогава ще се отвори път за оране и копане.
На сняг, дълбок един метър, воюва ли се? Карат ли се волове да орат в дълбок сняг? Дето има дълбок сняг, нищо не се прави. – Кога ще свършим работата си? – Когато времето се стопли, и снегът изчезне.
Щом водите придойдат, тогава ще се отвори път за оране и копане.
Тогава ще се градят училища – всичко може да се направи. Първото нещо – снегът трябва да се стопи. Що е снегът? – Омразата, която царува в света. – Кой може да премахне омразата ?
към беседата >>
Не бойте се, не бързайте, всички ще възкръснат и оживеят.
Бог търси начин, как да помогне на страдащите, да ги направи щастливи. Като дойде на земята, Бог вижда, че една жена плаче за умрелия си мъж. Бог търси начин, как да върне нейният възлюбен отново на земята. Майката плаче за умрелите си деца. Бог търси начин, да изпрати децата, да й съобщят, че са живи.
Не бойте се, не бързайте, всички ще възкръснат и оживеят.
Всичко това ще проверите и ще видите, че в света съществува абсолютна правда, абсолютна мъдрост, абсолютна любов към всички хора. Това е Божественото. Ето защо, Христос казва: „Дето са двама или трима, събрани в мое име, там съм и аз." Трябва ли да се страхуваме, щом Бог е с нас ? Ето пътят, по който българите могат да оправят работите си. За кои българи говоря ?
към беседата >>
И той го предаде на мъчителите, докле заплати всичко, що бе длъжен.
Но като излязъл слугата оттам, намерил едного от съслужителите си, който му дължал сто пеняза – на наши пари 60 лв., и му казал: Дай ми скоро парите! Съслужителят му почнал да се моли, да го почака, но той го хванал за гушата, дал го под съд, дето го осъдили и затворили в тъмница. Другите слуги, като видели тази негова постъпка, казали на царя. Той го повикал и казал: Слушай, аз ти простих 10,000 таланта, а ти не можа да простиш на брата си, който ти дължи само сто пенязи, и го даде под съд. Не трябваше ли и ти да му простиш по същия закон?
И той го предаде на мъчителите, докле заплати всичко, що бе длъжен.
към беседата >>
Тогава ще се градят училища – всичко може да се направи.
Карат ли се волове да орат в дълбок сняг? Дето има дълбок сняг, нищо не се прави. – Кога ще свършим работата си? – Когато времето се стопли, и снегът изчезне. Щом водите придойдат, тогава ще се отвори път за оране и копане.
Тогава ще се градят училища – всичко може да се направи.
Първото нещо – снегът трябва да се стопи. Що е снегът? – Омразата, която царува в света. – Кой може да премахне омразата ? – Вие не можете да я премахнете.
към беседата >>
Всичко това ще проверите и ще видите, че в света съществува абсолютна правда, абсолютна мъдрост, абсолютна любов към всички хора.
Като дойде на земята, Бог вижда, че една жена плаче за умрелия си мъж. Бог търси начин, как да върне нейният възлюбен отново на земята. Майката плаче за умрелите си деца. Бог търси начин, да изпрати децата, да й съобщят, че са живи. Не бойте се, не бързайте, всички ще възкръснат и оживеят.
Всичко това ще проверите и ще видите, че в света съществува абсолютна правда, абсолютна мъдрост, абсолютна любов към всички хора.
Това е Божественото. Ето защо, Христос казва: „Дето са двама или трима, събрани в мое име, там съм и аз." Трябва ли да се страхуваме, щом Бог е с нас ? Ето пътят, по който българите могат да оправят работите си. За кои българи говоря ? Аз говоря за съзнателните българи.
към беседата >>
И Христос прави своя извод и казва: „Така ще бъде с всеки от вас, който не прости на брата си." Прощаване има само там, дето царува любовта.
И Христос прави своя извод и казва: „Така ще бъде с всеки от вас, който не прости на брата си." Прощаване има само там, дето царува любовта.
Само човекът на любовта може да прощава. Вън от любовта никаква прошка не съществува. Царят имал любов, затова бил снизходителен. Слугата нямал любов, той бил само физически човек, затова хванал своя съслужител и му казал: Ще ми платиш стоте пенязи! И ако разглеждаме съвременния живот от гледището на любовта, виждаме, че той се изявява в индивидуалните постъпки на хората.
към беседата >>
Първото нещо – снегът трябва да се стопи.
Дето има дълбок сняг, нищо не се прави. – Кога ще свършим работата си? – Когато времето се стопли, и снегът изчезне. Щом водите придойдат, тогава ще се отвори път за оране и копане. Тогава ще се градят училища – всичко може да се направи.
Първото нещо – снегът трябва да се стопи.
Що е снегът? – Омразата, която царува в света. – Кой може да премахне омразата ? – Вие не можете да я премахнете. Само Господ може да се справи с нея.
към беседата >>
Това е Божественото.
Бог търси начин, как да върне нейният възлюбен отново на земята. Майката плаче за умрелите си деца. Бог търси начин, да изпрати децата, да й съобщят, че са живи. Не бойте се, не бързайте, всички ще възкръснат и оживеят. Всичко това ще проверите и ще видите, че в света съществува абсолютна правда, абсолютна мъдрост, абсолютна любов към всички хора.
Това е Божественото.
Ето защо, Христос казва: „Дето са двама или трима, събрани в мое име, там съм и аз." Трябва ли да се страхуваме, щом Бог е с нас ? Ето пътят, по който българите могат да оправят работите си. За кои българи говоря ? Аз говоря за съзнателните българи. – Не трябва ли да бъдем патриоти?
към беседата >>
Само човекът на любовта може да прощава.
И Христос прави своя извод и казва: „Така ще бъде с всеки от вас, който не прости на брата си." Прощаване има само там, дето царува любовта.
Само човекът на любовта може да прощава.
Вън от любовта никаква прошка не съществува. Царят имал любов, затова бил снизходителен. Слугата нямал любов, той бил само физически човек, затова хванал своя съслужител и му казал: Ще ми платиш стоте пенязи! И ако разглеждаме съвременния живот от гледището на любовта, виждаме, че той се изявява в индивидуалните постъпки на хората. Често говорите и осъждате големите погрешки на хората, а не се вглеждате в себе си, да видите своите грешки.
към беседата >>
Що е снегът?
– Кога ще свършим работата си? – Когато времето се стопли, и снегът изчезне. Щом водите придойдат, тогава ще се отвори път за оране и копане. Тогава ще се градят училища – всичко може да се направи. Първото нещо – снегът трябва да се стопи.
Що е снегът?
– Омразата, която царува в света. – Кой може да премахне омразата ? – Вие не можете да я премахнете. Само Господ може да се справи с нея. Може ли огънят от малките пръчици, които горят в нас, да премахне омразата ?
към беседата >>
Ето защо, Христос казва: „Дето са двама или трима, събрани в мое име, там съм и аз." Трябва ли да се страхуваме, щом Бог е с нас ?
Майката плаче за умрелите си деца. Бог търси начин, да изпрати децата, да й съобщят, че са живи. Не бойте се, не бързайте, всички ще възкръснат и оживеят. Всичко това ще проверите и ще видите, че в света съществува абсолютна правда, абсолютна мъдрост, абсолютна любов към всички хора. Това е Божественото.
Ето защо, Христос казва: „Дето са двама или трима, събрани в мое име, там съм и аз." Трябва ли да се страхуваме, щом Бог е с нас ?
Ето пътят, по който българите могат да оправят работите си. За кои българи говоря ? Аз говоря за съзнателните българи. – Не трябва ли да бъдем патриоти? – Има нещо по-високо от патриотизма.
към беседата >>
Вън от любовта никаква прошка не съществува.
И Христос прави своя извод и казва: „Така ще бъде с всеки от вас, който не прости на брата си." Прощаване има само там, дето царува любовта. Само човекът на любовта може да прощава.
Вън от любовта никаква прошка не съществува.
Царят имал любов, затова бил снизходителен. Слугата нямал любов, той бил само физически човек, затова хванал своя съслужител и му казал: Ще ми платиш стоте пенязи! И ако разглеждаме съвременния живот от гледището на любовта, виждаме, че той се изявява в индивидуалните постъпки на хората. Често говорите и осъждате големите погрешки на хората, а не се вглеждате в себе си, да видите своите грешки. И малки грешки да имате, те са като малките камъчета, които спъват колата.
към беседата >>
– Омразата, която царува в света.
– Когато времето се стопли, и снегът изчезне. Щом водите придойдат, тогава ще се отвори път за оране и копане. Тогава ще се градят училища – всичко може да се направи. Първото нещо – снегът трябва да се стопи. Що е снегът?
– Омразата, която царува в света.
– Кой може да премахне омразата ? – Вие не можете да я премахнете. Само Господ може да се справи с нея. Може ли огънят от малките пръчици, които горят в нас, да премахне омразата ? – Не може.
към беседата >>
Ето пътят, по който българите могат да оправят работите си.
Бог търси начин, да изпрати децата, да й съобщят, че са живи. Не бойте се, не бързайте, всички ще възкръснат и оживеят. Всичко това ще проверите и ще видите, че в света съществува абсолютна правда, абсолютна мъдрост, абсолютна любов към всички хора. Това е Божественото. Ето защо, Христос казва: „Дето са двама или трима, събрани в мое име, там съм и аз." Трябва ли да се страхуваме, щом Бог е с нас ?
Ето пътят, по който българите могат да оправят работите си.
За кои българи говоря ? Аз говоря за съзнателните българи. – Не трябва ли да бъдем патриоти? – Има нещо по-високо от патриотизма. Кажеш ли, че си българин, това значи, че си пратен на земята да служиш на Бога.
към беседата >>
Царят имал любов, затова бил снизходителен.
И Христос прави своя извод и казва: „Така ще бъде с всеки от вас, който не прости на брата си." Прощаване има само там, дето царува любовта. Само човекът на любовта може да прощава. Вън от любовта никаква прошка не съществува.
Царят имал любов, затова бил снизходителен.
Слугата нямал любов, той бил само физически човек, затова хванал своя съслужител и му казал: Ще ми платиш стоте пенязи! И ако разглеждаме съвременния живот от гледището на любовта, виждаме, че той се изявява в индивидуалните постъпки на хората. Често говорите и осъждате големите погрешки на хората, а не се вглеждате в себе си, да видите своите грешки. И малки грешки да имате, те са като малките камъчета, които спъват колата. Малките камъчета образуват големите камъни.
към беседата >>
– Кой може да премахне омразата ?
Щом водите придойдат, тогава ще се отвори път за оране и копане. Тогава ще се градят училища – всичко може да се направи. Първото нещо – снегът трябва да се стопи. Що е снегът? – Омразата, която царува в света.
– Кой може да премахне омразата ?
– Вие не можете да я премахнете. Само Господ може да се справи с нея. Може ли огънят от малките пръчици, които горят в нас, да премахне омразата ? – Не може. – Само слънцето, с неговите силни и светли лъчи, т.е.
към беседата >>
За кои българи говоря ?
Не бойте се, не бързайте, всички ще възкръснат и оживеят. Всичко това ще проверите и ще видите, че в света съществува абсолютна правда, абсолютна мъдрост, абсолютна любов към всички хора. Това е Божественото. Ето защо, Христос казва: „Дето са двама или трима, събрани в мое име, там съм и аз." Трябва ли да се страхуваме, щом Бог е с нас ? Ето пътят, по който българите могат да оправят работите си.
За кои българи говоря ?
Аз говоря за съзнателните българи. – Не трябва ли да бъдем патриоти? – Има нещо по-високо от патриотизма. Кажеш ли, че си българин, това значи, че си пратен на земята да служиш на Бога. Българи има и горе.
към беседата >>
Слугата нямал любов, той бил само физически човек, затова хванал своя съслужител и му казал: Ще ми платиш стоте пенязи!
И Христос прави своя извод и казва: „Така ще бъде с всеки от вас, който не прости на брата си." Прощаване има само там, дето царува любовта. Само човекът на любовта може да прощава. Вън от любовта никаква прошка не съществува. Царят имал любов, затова бил снизходителен.
Слугата нямал любов, той бил само физически човек, затова хванал своя съслужител и му казал: Ще ми платиш стоте пенязи!
И ако разглеждаме съвременния живот от гледището на любовта, виждаме, че той се изявява в индивидуалните постъпки на хората. Често говорите и осъждате големите погрешки на хората, а не се вглеждате в себе си, да видите своите грешки. И малки грешки да имате, те са като малките камъчета, които спъват колата. Малките камъчета образуват големите камъни. Какви тухли са нужни за съграждането на една къща?
към беседата >>
– Вие не можете да я премахнете.
Тогава ще се градят училища – всичко може да се направи. Първото нещо – снегът трябва да се стопи. Що е снегът? – Омразата, която царува в света. – Кой може да премахне омразата ?
– Вие не можете да я премахнете.
Само Господ може да се справи с нея. Може ли огънят от малките пръчици, които горят в нас, да премахне омразата ? – Не може. – Само слънцето, с неговите силни и светли лъчи, т.е. само Бог може да премахне омразата.
към беседата >>
Аз говоря за съзнателните българи.
Всичко това ще проверите и ще видите, че в света съществува абсолютна правда, абсолютна мъдрост, абсолютна любов към всички хора. Това е Божественото. Ето защо, Христос казва: „Дето са двама или трима, събрани в мое име, там съм и аз." Трябва ли да се страхуваме, щом Бог е с нас ? Ето пътят, по който българите могат да оправят работите си. За кои българи говоря ?
Аз говоря за съзнателните българи.
– Не трябва ли да бъдем патриоти? – Има нещо по-високо от патриотизма. Кажеш ли, че си българин, това значи, че си пратен на земята да служиш на Бога. Българи има и горе. Знаете ли името на българите на небето?
към беседата >>
И ако разглеждаме съвременния живот от гледището на любовта, виждаме, че той се изявява в индивидуалните постъпки на хората.
И Христос прави своя извод и казва: „Така ще бъде с всеки от вас, който не прости на брата си." Прощаване има само там, дето царува любовта. Само човекът на любовта може да прощава. Вън от любовта никаква прошка не съществува. Царят имал любов, затова бил снизходителен. Слугата нямал любов, той бил само физически човек, затова хванал своя съслужител и му казал: Ще ми платиш стоте пенязи!
И ако разглеждаме съвременния живот от гледището на любовта, виждаме, че той се изявява в индивидуалните постъпки на хората.
Често говорите и осъждате големите погрешки на хората, а не се вглеждате в себе си, да видите своите грешки. И малки грешки да имате, те са като малките камъчета, които спъват колата. Малките камъчета образуват големите камъни. Какви тухли са нужни за съграждането на една къща? – Здрави, добре опечени.
към беседата >>
Само Господ може да се справи с нея.
Първото нещо – снегът трябва да се стопи. Що е снегът? – Омразата, която царува в света. – Кой може да премахне омразата ? – Вие не можете да я премахнете.
Само Господ може да се справи с нея.
Може ли огънят от малките пръчици, които горят в нас, да премахне омразата ? – Не може. – Само слънцето, с неговите силни и светли лъчи, т.е. само Бог може да премахне омразата. Никаква друга сила не може да я отстрани.
към беседата >>
– Не трябва ли да бъдем патриоти?
Това е Божественото. Ето защо, Христос казва: „Дето са двама или трима, събрани в мое име, там съм и аз." Трябва ли да се страхуваме, щом Бог е с нас ? Ето пътят, по който българите могат да оправят работите си. За кои българи говоря ? Аз говоря за съзнателните българи.
– Не трябва ли да бъдем патриоти?
– Има нещо по-високо от патриотизма. Кажеш ли, че си българин, това значи, че си пратен на земята да служиш на Бога. Българи има и горе. Знаете ли името на българите на небето? Това име е важно.
към беседата >>
Често говорите и осъждате големите погрешки на хората, а не се вглеждате в себе си, да видите своите грешки.
Само човекът на любовта може да прощава. Вън от любовта никаква прошка не съществува. Царят имал любов, затова бил снизходителен. Слугата нямал любов, той бил само физически човек, затова хванал своя съслужител и му казал: Ще ми платиш стоте пенязи! И ако разглеждаме съвременния живот от гледището на любовта, виждаме, че той се изявява в индивидуалните постъпки на хората.
Често говорите и осъждате големите погрешки на хората, а не се вглеждате в себе си, да видите своите грешки.
И малки грешки да имате, те са като малките камъчета, които спъват колата. Малките камъчета образуват големите камъни. Какви тухли са нужни за съграждането на една къща? – Здрави, добре опечени. От качеството на тухлите зависи здравината на къщата.
към беседата >>
Може ли огънят от малките пръчици, които горят в нас, да премахне омразата ?
Що е снегът? – Омразата, която царува в света. – Кой може да премахне омразата ? – Вие не можете да я премахнете. Само Господ може да се справи с нея.
Може ли огънят от малките пръчици, които горят в нас, да премахне омразата ?
– Не може. – Само слънцето, с неговите силни и светли лъчи, т.е. само Бог може да премахне омразата. Никаква друга сила не може да я отстрани. Следователно, ще влезеш в стаята си и ще се молиш, докато Бог стопи омразата.
към беседата >>
– Има нещо по-високо от патриотизма.
Ето защо, Христос казва: „Дето са двама или трима, събрани в мое име, там съм и аз." Трябва ли да се страхуваме, щом Бог е с нас ? Ето пътят, по който българите могат да оправят работите си. За кои българи говоря ? Аз говоря за съзнателните българи. – Не трябва ли да бъдем патриоти?
– Има нещо по-високо от патриотизма.
Кажеш ли, че си българин, това значи, че си пратен на земята да служиш на Бога. Българи има и горе. Знаете ли името на българите на небето? Това име е важно. И ако Бог – Създателят на вселената, Който ръководи съдбините на народите, е на наша страна, Той ще изпрати разумни хора – разумни майки и бащи, ще ги благослови, и работите ни ще се оправят.
към беседата >>
И малки грешки да имате, те са като малките камъчета, които спъват колата.
Вън от любовта никаква прошка не съществува. Царят имал любов, затова бил снизходителен. Слугата нямал любов, той бил само физически човек, затова хванал своя съслужител и му казал: Ще ми платиш стоте пенязи! И ако разглеждаме съвременния живот от гледището на любовта, виждаме, че той се изявява в индивидуалните постъпки на хората. Често говорите и осъждате големите погрешки на хората, а не се вглеждате в себе си, да видите своите грешки.
И малки грешки да имате, те са като малките камъчета, които спъват колата.
Малките камъчета образуват големите камъни. Какви тухли са нужни за съграждането на една къща? – Здрави, добре опечени. От качеството на тухлите зависи здравината на къщата. Важно е още, как майсторът ще спои тухлите, да няма празнини между тях.
към беседата >>
– Не може.
– Омразата, която царува в света. – Кой може да премахне омразата ? – Вие не можете да я премахнете. Само Господ може да се справи с нея. Може ли огънят от малките пръчици, които горят в нас, да премахне омразата ?
– Не може.
– Само слънцето, с неговите силни и светли лъчи, т.е. само Бог може да премахне омразата. Никаква друга сила не може да я отстрани. Следователно, ще влезеш в стаята си и ще се молиш, докато Бог стопи омразата. Какво е нейното произхождение, това не ни интересува.
към беседата >>
Кажеш ли, че си българин, това значи, че си пратен на земята да служиш на Бога.
Ето пътят, по който българите могат да оправят работите си. За кои българи говоря ? Аз говоря за съзнателните българи. – Не трябва ли да бъдем патриоти? – Има нещо по-високо от патриотизма.
Кажеш ли, че си българин, това значи, че си пратен на земята да служиш на Бога.
Българи има и горе. Знаете ли името на българите на небето? Това име е важно. И ако Бог – Създателят на вселената, Който ръководи съдбините на народите, е на наша страна, Той ще изпрати разумни хора – разумни майки и бащи, ще ги благослови, и работите ни ще се оправят. Тогава всички спорове и недоразумения, всички размирици ще изчезнат.
към беседата >>
Малките камъчета образуват големите камъни.
Царят имал любов, затова бил снизходителен. Слугата нямал любов, той бил само физически човек, затова хванал своя съслужител и му казал: Ще ми платиш стоте пенязи! И ако разглеждаме съвременния живот от гледището на любовта, виждаме, че той се изявява в индивидуалните постъпки на хората. Често говорите и осъждате големите погрешки на хората, а не се вглеждате в себе си, да видите своите грешки. И малки грешки да имате, те са като малките камъчета, които спъват колата.
Малките камъчета образуват големите камъни.
Какви тухли са нужни за съграждането на една къща? – Здрави, добре опечени. От качеството на тухлите зависи здравината на къщата. Важно е още, как майсторът ще спои тухлите, да няма празнини между тях. И хората са живи тухли и камъни, които влизат като градивен материал във великото Божествено здание.
към беседата >>
– Само слънцето, с неговите силни и светли лъчи, т.е.
– Кой може да премахне омразата ? – Вие не можете да я премахнете. Само Господ може да се справи с нея. Може ли огънят от малките пръчици, които горят в нас, да премахне омразата ? – Не може.
– Само слънцето, с неговите силни и светли лъчи, т.е.
само Бог може да премахне омразата. Никаква друга сила не може да я отстрани. Следователно, ще влезеш в стаята си и ще се молиш, докато Бог стопи омразата. Какво е нейното произхождение, това не ни интересува. Учените обясняват произхода на снега.
към беседата >>
Българи има и горе.
За кои българи говоря ? Аз говоря за съзнателните българи. – Не трябва ли да бъдем патриоти? – Има нещо по-високо от патриотизма. Кажеш ли, че си българин, това значи, че си пратен на земята да служиш на Бога.
Българи има и горе.
Знаете ли името на българите на небето? Това име е важно. И ако Бог – Създателят на вселената, Който ръководи съдбините на народите, е на наша страна, Той ще изпрати разумни хора – разумни майки и бащи, ще ги благослови, и работите ни ще се оправят. Тогава всички спорове и недоразумения, всички размирици ще изчезнат. Добри хора са нужни на света.
към беседата >>
Какви тухли са нужни за съграждането на една къща?
Слугата нямал любов, той бил само физически човек, затова хванал своя съслужител и му казал: Ще ми платиш стоте пенязи! И ако разглеждаме съвременния живот от гледището на любовта, виждаме, че той се изявява в индивидуалните постъпки на хората. Често говорите и осъждате големите погрешки на хората, а не се вглеждате в себе си, да видите своите грешки. И малки грешки да имате, те са като малките камъчета, които спъват колата. Малките камъчета образуват големите камъни.
Какви тухли са нужни за съграждането на една къща?
– Здрави, добре опечени. От качеството на тухлите зависи здравината на къщата. Важно е още, как майсторът ще спои тухлите, да няма празнини между тях. И хората са живи тухли и камъни, които влизат като градивен материал във великото Божествено здание. Щом е така, те трябва да бъдат доброкачествени, да се използуват на място.
към беседата >>
само Бог може да премахне омразата.
– Вие не можете да я премахнете. Само Господ може да се справи с нея. Може ли огънят от малките пръчици, които горят в нас, да премахне омразата ? – Не може. – Само слънцето, с неговите силни и светли лъчи, т.е.
само Бог може да премахне омразата.
Никаква друга сила не може да я отстрани. Следователно, ще влезеш в стаята си и ще се молиш, докато Бог стопи омразата. Какво е нейното произхождение, това не ни интересува. Учените обясняват произхода на снега. Те казват: Паднал е дълбок сняг.
към беседата >>
Знаете ли името на българите на небето?
Аз говоря за съзнателните българи. – Не трябва ли да бъдем патриоти? – Има нещо по-високо от патриотизма. Кажеш ли, че си българин, това значи, че си пратен на земята да служиш на Бога. Българи има и горе.
Знаете ли името на българите на небето?
Това име е важно. И ако Бог – Създателят на вселената, Който ръководи съдбините на народите, е на наша страна, Той ще изпрати разумни хора – разумни майки и бащи, ще ги благослови, и работите ни ще се оправят. Тогава всички спорове и недоразумения, всички размирици ще изчезнат. Добри хора са нужни на света.
към беседата >>
– Здрави, добре опечени.
И ако разглеждаме съвременния живот от гледището на любовта, виждаме, че той се изявява в индивидуалните постъпки на хората. Често говорите и осъждате големите погрешки на хората, а не се вглеждате в себе си, да видите своите грешки. И малки грешки да имате, те са като малките камъчета, които спъват колата. Малките камъчета образуват големите камъни. Какви тухли са нужни за съграждането на една къща?
– Здрави, добре опечени.
От качеството на тухлите зависи здравината на къщата. Важно е още, как майсторът ще спои тухлите, да няма празнини между тях. И хората са живи тухли и камъни, които влизат като градивен материал във великото Божествено здание. Щом е така, те трябва да бъдат доброкачествени, да се използуват на място. С други думи казано: Човек трябва да бъде изправен към Божествените закони.
към беседата >>
Никаква друга сила не може да я отстрани.
Само Господ може да се справи с нея. Може ли огънят от малките пръчици, които горят в нас, да премахне омразата ? – Не може. – Само слънцето, с неговите силни и светли лъчи, т.е. само Бог може да премахне омразата.
Никаква друга сила не може да я отстрани.
Следователно, ще влезеш в стаята си и ще се молиш, докато Бог стопи омразата. Какво е нейното произхождение, това не ни интересува. Учените обясняват произхода на снега. Те казват: Паднал е дълбок сняг. – Така е, но този сняг има едно свойство: той вкочанясва, парализира човешките ръце.
към беседата >>
НАГОРЕ