НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
652
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
652
:
1000
резултата в
2
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Две лепти / Двете лепти
,
НБ
, София, 19.1.1930г.,
" Е, няма нищо, ще й простиш, нали знаеш, че тя е малко грубичка?
(втори вариант)
Скръбта, като намери, че ти си приел радостта, наложи те и казва: „Защо си допуснал тази радост, защо я прие без мене." Радостта е по-нежничка, скръбта е по-груба, тя е мъжка Гана, тя върви по мъжка линия. Радостта е по-нежна, като види, че главата на някого е пукната, казва: „Няма нищо, аз зная характера на скръбта." И вземе, че те превърже. И като дойде скръбта на втория ден, казва: „Кой ти даде това право? " Ще махне бинтажа ти, ще те набие и си заминава. Като дойде после радостта, казва: „Де са бинтажите ти?
" Е, няма нищо, ще й простиш, нали знаеш, че тя е малко грубичка?
Обаче в Божествения свят скръбта, която е толкова егоистична, примирява се с радостта, съединява се с нея в едно и човек повече не бива бит.
към втори вариант >>
Спасението е наука.
(втори вариант)
И сега ние се спираме върху въпроса, що е Христос. Често питат: „Ти вярваш ли в Христа? " Казваме, че Христос ще спаси света.
Спасението е наука.
Как ще спаси Христос света? Казвате: „Христос ще оправи света." Как ще го оправи? Преди 2000 години светът не е ли бил поправен? Най-първи ние трябва да разберем, че всеки човек може да изправи своя живот. Той има абсолютните възможности да изправи своя живот.
към втори вариант >>
Обаче в Божествения свят скръбта, която е толкова егоистична, примирява се с радостта, съединява се с нея в едно и човек повече не бива бит.
(втори вариант)
Радостта е по-нежна, като види, че главата на някого е пукната, казва: „Няма нищо, аз зная характера на скръбта." И вземе, че те превърже. И като дойде скръбта на втория ден, казва: „Кой ти даде това право? " Ще махне бинтажа ти, ще те набие и си заминава. Като дойде после радостта, казва: „Де са бинтажите ти? " Е, няма нищо, ще й простиш, нали знаеш, че тя е малко грубичка?
Обаче в Божествения свят скръбта, която е толкова егоистична, примирява се с радостта, съединява се с нея в едно и човек повече не бива бит.
към втори вариант >>
Как ще спаси Христос света?
(втори вариант)
И сега ние се спираме върху въпроса, що е Христос. Често питат: „Ти вярваш ли в Христа? " Казваме, че Христос ще спаси света. Спасението е наука.
Как ще спаси Христос света?
Казвате: „Христос ще оправи света." Как ще го оправи? Преди 2000 години светът не е ли бил поправен? Най-първи ние трябва да разберем, че всеки човек може да изправи своя живот. Той има абсолютните възможности да изправи своя живот. Като казвам своя живот, разбирам, че човек трябва да постави в пълно съгласие своя физически, духовен и Божествен живот.
към втори вариант >>
Та всеки, който е приел радостта преди скръбта, той все ще яде бой.
(втори вариант)
Та всеки, който е приел радостта преди скръбта, той все ще яде бой.
Така е в живота, така обяснявам аз. И който иска да знае дали е така, или не, това е друг въпрос. Ако не ми вярвате, идете в другия свят, и ще повярвате. Аз искам да проверявате нещата. Ама дали е така?
към втори вариант >>
Казвате: „Христос ще оправи света." Как ще го оправи?
(втори вариант)
И сега ние се спираме върху въпроса, що е Христос. Често питат: „Ти вярваш ли в Христа? " Казваме, че Христос ще спаси света. Спасението е наука. Как ще спаси Христос света?
Казвате: „Христос ще оправи света." Как ще го оправи?
Преди 2000 години светът не е ли бил поправен? Най-първи ние трябва да разберем, че всеки човек може да изправи своя живот. Той има абсолютните възможности да изправи своя живот. Като казвам своя живот, разбирам, че човек трябва да постави в пълно съгласие своя физически, духовен и Божествен живот. Човек за себе си е почти едно божество.
към втори вариант >>
Така е в живота, така обяснявам аз.
(втори вариант)
Та всеки, който е приел радостта преди скръбта, той все ще яде бой.
Така е в живота, така обяснявам аз.
И който иска да знае дали е така, или не, това е друг въпрос. Ако не ми вярвате, идете в другия свят, и ще повярвате. Аз искам да проверявате нещата. Ама дали е така? Проверете. Нищо повече.
към втори вариант >>
Преди 2000 години светът не е ли бил поправен?
(втори вариант)
Често питат: „Ти вярваш ли в Христа? " Казваме, че Христос ще спаси света. Спасението е наука. Как ще спаси Христос света? Казвате: „Христос ще оправи света." Как ще го оправи?
Преди 2000 години светът не е ли бил поправен?
Най-първи ние трябва да разберем, че всеки човек може да изправи своя живот. Той има абсолютните възможности да изправи своя живот. Като казвам своя живот, разбирам, че човек трябва да постави в пълно съгласие своя физически, духовен и Божествен живот. Човек за себе си е почти едно божество. Ако вие питате някого: „Аз мога ли да направя нещо?
към втори вариант >>
И който иска да знае дали е така, или не, това е друг въпрос.
(втори вариант)
Та всеки, който е приел радостта преди скръбта, той все ще яде бой. Така е в живота, така обяснявам аз.
И който иска да знае дали е така, или не, това е друг въпрос.
Ако не ми вярвате, идете в другия свят, и ще повярвате. Аз искам да проверявате нещата. Ама дали е така? Проверете. Нищо повече. Ако намерите някое по-добро обяснение, елате и ми кажете, аз съм готов да слушам.
към втори вариант >>
Най-първи ние трябва да разберем, че всеки човек може да изправи своя живот.
(втори вариант)
" Казваме, че Христос ще спаси света. Спасението е наука. Как ще спаси Христос света? Казвате: „Христос ще оправи света." Как ще го оправи? Преди 2000 години светът не е ли бил поправен?
Най-първи ние трябва да разберем, че всеки човек може да изправи своя живот.
Той има абсолютните възможности да изправи своя живот. Като казвам своя живот, разбирам, че човек трябва да постави в пълно съгласие своя физически, духовен и Божествен живот. Човек за себе си е почти едно божество. Ако вие питате някого: „Аз мога ли да направя нещо? " Това показва, че вие не сте се добрали до никакво знание.
към втори вариант >>
Ако не ми вярвате, идете в другия свят, и ще повярвате.
(втори вариант)
Та всеки, който е приел радостта преди скръбта, той все ще яде бой. Така е в живота, така обяснявам аз. И който иска да знае дали е така, или не, това е друг въпрос.
Ако не ми вярвате, идете в другия свят, и ще повярвате.
Аз искам да проверявате нещата. Ама дали е така? Проверете. Нищо повече. Ако намерите някое по-добро обяснение, елате и ми кажете, аз съм готов да слушам. Доколкото аз съм разбрал, така седи работата.
към втори вариант >>
Той има абсолютните възможности да изправи своя живот.
(втори вариант)
Спасението е наука. Как ще спаси Христос света? Казвате: „Христос ще оправи света." Как ще го оправи? Преди 2000 години светът не е ли бил поправен? Най-първи ние трябва да разберем, че всеки човек може да изправи своя живот.
Той има абсолютните възможности да изправи своя живот.
Като казвам своя живот, разбирам, че човек трябва да постави в пълно съгласие своя физически, духовен и Божествен живот. Човек за себе си е почти едно божество. Ако вие питате някого: „Аз мога ли да направя нещо? " Това показва, че вие не сте се добрали до никакво знание. Ако пред мен дойдат двама виртуози цигулари и единият пита другия: „Нали ще мога да изсвиря това нещо добре?
към втори вариант >>
Аз искам да проверявате нещата.
(втори вариант)
Та всеки, който е приел радостта преди скръбта, той все ще яде бой. Така е в живота, така обяснявам аз. И който иска да знае дали е така, или не, това е друг въпрос. Ако не ми вярвате, идете в другия свят, и ще повярвате.
Аз искам да проверявате нещата.
Ама дали е така? Проверете. Нищо повече. Ако намерите някое по-добро обяснение, елате и ми кажете, аз съм готов да слушам. Доколкото аз съм разбрал, така седи работата. А пък аз, умният човек, щом видя скръбта, по някой път не я дочаквам.
към втори вариант >>
Като казвам своя живот, разбирам, че човек трябва да постави в пълно съгласие своя физически, духовен и Божествен живот.
(втори вариант)
Как ще спаси Христос света? Казвате: „Христос ще оправи света." Как ще го оправи? Преди 2000 години светът не е ли бил поправен? Най-първи ние трябва да разберем, че всеки човек може да изправи своя живот. Той има абсолютните възможности да изправи своя живот.
Като казвам своя живот, разбирам, че човек трябва да постави в пълно съгласие своя физически, духовен и Божествен живот.
Човек за себе си е почти едно божество. Ако вие питате някого: „Аз мога ли да направя нещо? " Това показва, че вие не сте се добрали до никакво знание. Ако пред мен дойдат двама виртуози цигулари и единият пита другия: „Нали ще мога да изсвиря това нещо добре? ", той нищо няма да направи.
към втори вариант >>
Ама дали е така?
(втори вариант)
Та всеки, който е приел радостта преди скръбта, той все ще яде бой. Така е в живота, така обяснявам аз. И който иска да знае дали е така, или не, това е друг въпрос. Ако не ми вярвате, идете в другия свят, и ще повярвате. Аз искам да проверявате нещата.
Ама дали е така?
Проверете. Нищо повече. Ако намерите някое по-добро обяснение, елате и ми кажете, аз съм готов да слушам. Доколкото аз съм разбрал, така седи работата. А пък аз, умният човек, щом видя скръбта, по някой път не я дочаквам. Аз не искам да се разправям с нея, затова понякога аз я залъгвам.
към втори вариант >>
Човек за себе си е почти едно божество.
(втори вариант)
Казвате: „Христос ще оправи света." Как ще го оправи? Преди 2000 години светът не е ли бил поправен? Най-първи ние трябва да разберем, че всеки човек може да изправи своя живот. Той има абсолютните възможности да изправи своя живот. Като казвам своя живот, разбирам, че човек трябва да постави в пълно съгласие своя физически, духовен и Божествен живот.
Човек за себе си е почти едно божество.
Ако вие питате някого: „Аз мога ли да направя нещо? " Това показва, че вие не сте се добрали до никакво знание. Ако пред мен дойдат двама виртуози цигулари и единият пита другия: „Нали ще мога да изсвиря това нещо добре? ", той нищо няма да направи. Опитният, изкусният цигулар никога не пита.
към втори вариант >>
Проверете. Нищо повече.
(втори вариант)
Така е в живота, така обяснявам аз. И който иска да знае дали е така, или не, това е друг въпрос. Ако не ми вярвате, идете в другия свят, и ще повярвате. Аз искам да проверявате нещата. Ама дали е така?
Проверете. Нищо повече.
Ако намерите някое по-добро обяснение, елате и ми кажете, аз съм готов да слушам. Доколкото аз съм разбрал, така седи работата. А пък аз, умният човек, щом видя скръбта, по някой път не я дочаквам. Аз не искам да се разправям с нея, затова понякога аз я залъгвам. Като дойде тя, аз намажа лицето си и казвам: „Много съм скръбен." Тя, като ме види така намазан, побелял, казва: „Кой мина тук преди мене, та те е бил?
към втори вариант >>
Ако вие питате някого: „Аз мога ли да направя нещо?
(втори вариант)
Преди 2000 години светът не е ли бил поправен? Най-първи ние трябва да разберем, че всеки човек може да изправи своя живот. Той има абсолютните възможности да изправи своя живот. Като казвам своя живот, разбирам, че човек трябва да постави в пълно съгласие своя физически, духовен и Божествен живот. Човек за себе си е почти едно божество.
Ако вие питате някого: „Аз мога ли да направя нещо?
" Това показва, че вие не сте се добрали до никакво знание. Ако пред мен дойдат двама виртуози цигулари и единият пита другия: „Нали ще мога да изсвиря това нещо добре? ", той нищо няма да направи. Опитният, изкусният цигулар никога не пита. Той счита за привилегия, че може да свири и той казва: „Мога." Нищо повече.
към втори вариант >>
Ако намерите някое по-добро обяснение, елате и ми кажете, аз съм готов да слушам.
(втори вариант)
И който иска да знае дали е така, или не, това е друг въпрос. Ако не ми вярвате, идете в другия свят, и ще повярвате. Аз искам да проверявате нещата. Ама дали е така? Проверете. Нищо повече.
Ако намерите някое по-добро обяснение, елате и ми кажете, аз съм готов да слушам.
Доколкото аз съм разбрал, така седи работата. А пък аз, умният човек, щом видя скръбта, по някой път не я дочаквам. Аз не искам да се разправям с нея, затова понякога аз я залъгвам. Като дойде тя, аз намажа лицето си и казвам: „Много съм скръбен." Тя, като ме види така намазан, побелял, казва: „Кой мина тук преди мене, та те е бил? Сега вече аз няма какво повече да те бия." И си заминава.
към втори вариант >>
" Това показва, че вие не сте се добрали до никакво знание.
(втори вариант)
Най-първи ние трябва да разберем, че всеки човек може да изправи своя живот. Той има абсолютните възможности да изправи своя живот. Като казвам своя живот, разбирам, че човек трябва да постави в пълно съгласие своя физически, духовен и Божествен живот. Човек за себе си е почти едно божество. Ако вие питате някого: „Аз мога ли да направя нещо?
" Това показва, че вие не сте се добрали до никакво знание.
Ако пред мен дойдат двама виртуози цигулари и единият пита другия: „Нали ще мога да изсвиря това нещо добре? ", той нищо няма да направи. Опитният, изкусният цигулар никога не пита. Той счита за привилегия, че може да свири и той казва: „Мога." Нищо повече. Който не може, той пита.
към втори вариант >>
Доколкото аз съм разбрал, така седи работата.
(втори вариант)
Ако не ми вярвате, идете в другия свят, и ще повярвате. Аз искам да проверявате нещата. Ама дали е така? Проверете. Нищо повече. Ако намерите някое по-добро обяснение, елате и ми кажете, аз съм готов да слушам.
Доколкото аз съм разбрал, така седи работата.
А пък аз, умният човек, щом видя скръбта, по някой път не я дочаквам. Аз не искам да се разправям с нея, затова понякога аз я залъгвам. Като дойде тя, аз намажа лицето си и казвам: „Много съм скръбен." Тя, като ме види така намазан, побелял, казва: „Кой мина тук преди мене, та те е бил? Сега вече аз няма какво повече да те бия." И си заминава. Като си замине, аз се измия.
към втори вариант >>
Ако пред мен дойдат двама виртуози цигулари и единият пита другия: „Нали ще мога да изсвиря това нещо добре?
(втори вариант)
Той има абсолютните възможности да изправи своя живот. Като казвам своя живот, разбирам, че човек трябва да постави в пълно съгласие своя физически, духовен и Божествен живот. Човек за себе си е почти едно божество. Ако вие питате някого: „Аз мога ли да направя нещо? " Това показва, че вие не сте се добрали до никакво знание.
Ако пред мен дойдат двама виртуози цигулари и единият пита другия: „Нали ще мога да изсвиря това нещо добре?
", той нищо няма да направи. Опитният, изкусният цигулар никога не пита. Той счита за привилегия, че може да свири и той казва: „Мога." Нищо повече. Който не може, той пита. Преди да е започнал да свири, аз му казвам: „Ти няма да изкараш." На въпроса, дали мога, ще си отговориш: „Мога." Който пита, той не може.
към втори вариант >>
А пък аз, умният човек, щом видя скръбта, по някой път не я дочаквам.
(втори вариант)
Аз искам да проверявате нещата. Ама дали е така? Проверете. Нищо повече. Ако намерите някое по-добро обяснение, елате и ми кажете, аз съм готов да слушам. Доколкото аз съм разбрал, така седи работата.
А пък аз, умният човек, щом видя скръбта, по някой път не я дочаквам.
Аз не искам да се разправям с нея, затова понякога аз я залъгвам. Като дойде тя, аз намажа лицето си и казвам: „Много съм скръбен." Тя, като ме види така намазан, побелял, казва: „Кой мина тук преди мене, та те е бил? Сега вече аз няма какво повече да те бия." И си заминава. Като си замине, аз се измия. Като дойде, пак се намажа.
към втори вариант >>
", той нищо няма да направи.
(втори вариант)
Като казвам своя живот, разбирам, че човек трябва да постави в пълно съгласие своя физически, духовен и Божествен живот. Човек за себе си е почти едно божество. Ако вие питате някого: „Аз мога ли да направя нещо? " Това показва, че вие не сте се добрали до никакво знание. Ако пред мен дойдат двама виртуози цигулари и единият пита другия: „Нали ще мога да изсвиря това нещо добре?
", той нищо няма да направи.
Опитният, изкусният цигулар никога не пита. Той счита за привилегия, че може да свири и той казва: „Мога." Нищо повече. Който не може, той пита. Преди да е започнал да свири, аз му казвам: „Ти няма да изкараш." На въпроса, дали мога, ще си отговориш: „Мога." Който пита, той не може. Казвам, ако някой пита: „Дали мога да изсвиря", казвам му: „Ще се сбъркаш някъде." Онзи, който пита, бърка.
към втори вариант >>
Аз не искам да се разправям с нея, затова понякога аз я залъгвам.
(втори вариант)
Ама дали е така? Проверете. Нищо повече. Ако намерите някое по-добро обяснение, елате и ми кажете, аз съм готов да слушам. Доколкото аз съм разбрал, така седи работата. А пък аз, умният човек, щом видя скръбта, по някой път не я дочаквам.
Аз не искам да се разправям с нея, затова понякога аз я залъгвам.
Като дойде тя, аз намажа лицето си и казвам: „Много съм скръбен." Тя, като ме види така намазан, побелял, казва: „Кой мина тук преди мене, та те е бил? Сега вече аз няма какво повече да те бия." И си заминава. Като си замине, аз се измия. Като дойде, пак се намажа. Тя ме е научила да работя.
към втори вариант >>
Опитният, изкусният цигулар никога не пита.
(втори вариант)
Човек за себе си е почти едно божество. Ако вие питате някого: „Аз мога ли да направя нещо? " Това показва, че вие не сте се добрали до никакво знание. Ако пред мен дойдат двама виртуози цигулари и единият пита другия: „Нали ще мога да изсвиря това нещо добре? ", той нищо няма да направи.
Опитният, изкусният цигулар никога не пита.
Той счита за привилегия, че може да свири и той казва: „Мога." Нищо повече. Който не може, той пита. Преди да е започнал да свири, аз му казвам: „Ти няма да изкараш." На въпроса, дали мога, ще си отговориш: „Мога." Който пита, той не може. Казвам, ако някой пита: „Дали мога да изсвиря", казвам му: „Ще се сбъркаш някъде." Онзи, който пита, бърка. Който не пита, не бърка.
към втори вариант >>
Като дойде тя, аз намажа лицето си и казвам: „Много съм скръбен." Тя, като ме види така намазан, побелял, казва: „Кой мина тук преди мене, та те е бил?
(втори вариант)
Проверете. Нищо повече. Ако намерите някое по-добро обяснение, елате и ми кажете, аз съм готов да слушам. Доколкото аз съм разбрал, така седи работата. А пък аз, умният човек, щом видя скръбта, по някой път не я дочаквам. Аз не искам да се разправям с нея, затова понякога аз я залъгвам.
Като дойде тя, аз намажа лицето си и казвам: „Много съм скръбен." Тя, като ме види така намазан, побелял, казва: „Кой мина тук преди мене, та те е бил?
Сега вече аз няма какво повече да те бия." И си заминава. Като си замине, аз се измия. Като дойде, пак се намажа. Тя ме е научила да работя. Всеки ден се дигизирвам.
към втори вариант >>
Той счита за привилегия, че може да свири и той казва: „Мога." Нищо повече.
(втори вариант)
Ако вие питате някого: „Аз мога ли да направя нещо? " Това показва, че вие не сте се добрали до никакво знание. Ако пред мен дойдат двама виртуози цигулари и единият пита другия: „Нали ще мога да изсвиря това нещо добре? ", той нищо няма да направи. Опитният, изкусният цигулар никога не пита.
Той счита за привилегия, че може да свири и той казва: „Мога." Нищо повече.
Който не може, той пита. Преди да е започнал да свири, аз му казвам: „Ти няма да изкараш." На въпроса, дали мога, ще си отговориш: „Мога." Който пита, той не може. Казвам, ако някой пита: „Дали мога да изсвиря", казвам му: „Ще се сбъркаш някъде." Онзи, който пита, бърка. Който не пита, не бърка.
към втори вариант >>
Сега вече аз няма какво повече да те бия." И си заминава.
(втори вариант)
Ако намерите някое по-добро обяснение, елате и ми кажете, аз съм готов да слушам. Доколкото аз съм разбрал, така седи работата. А пък аз, умният човек, щом видя скръбта, по някой път не я дочаквам. Аз не искам да се разправям с нея, затова понякога аз я залъгвам. Като дойде тя, аз намажа лицето си и казвам: „Много съм скръбен." Тя, като ме види така намазан, побелял, казва: „Кой мина тук преди мене, та те е бил?
Сега вече аз няма какво повече да те бия." И си заминава.
Като си замине, аз се измия. Като дойде, пак се намажа. Тя ме е научила да работя. Всеки ден се дигизирвам. Какво ще кажете на това?
към втори вариант >>
Който не може, той пита.
(втори вариант)
" Това показва, че вие не сте се добрали до никакво знание. Ако пред мен дойдат двама виртуози цигулари и единият пита другия: „Нали ще мога да изсвиря това нещо добре? ", той нищо няма да направи. Опитният, изкусният цигулар никога не пита. Той счита за привилегия, че може да свири и той казва: „Мога." Нищо повече.
Който не може, той пита.
Преди да е започнал да свири, аз му казвам: „Ти няма да изкараш." На въпроса, дали мога, ще си отговориш: „Мога." Който пита, той не може. Казвам, ако някой пита: „Дали мога да изсвиря", казвам му: „Ще се сбъркаш някъде." Онзи, който пита, бърка. Който не пита, не бърка.
към втори вариант >>
Като си замине, аз се измия.
(втори вариант)
Доколкото аз съм разбрал, така седи работата. А пък аз, умният човек, щом видя скръбта, по някой път не я дочаквам. Аз не искам да се разправям с нея, затова понякога аз я залъгвам. Като дойде тя, аз намажа лицето си и казвам: „Много съм скръбен." Тя, като ме види така намазан, побелял, казва: „Кой мина тук преди мене, та те е бил? Сега вече аз няма какво повече да те бия." И си заминава.
Като си замине, аз се измия.
Като дойде, пак се намажа. Тя ме е научила да работя. Всеки ден се дигизирвам. Какво ще кажете на това? Че вие всеки ден правите това, всеки ден се дигизирвате.
към втори вариант >>
Преди да е започнал да свири, аз му казвам: „Ти няма да изкараш." На въпроса, дали мога, ще си отговориш: „Мога." Който пита, той не може.
(втори вариант)
Ако пред мен дойдат двама виртуози цигулари и единият пита другия: „Нали ще мога да изсвиря това нещо добре? ", той нищо няма да направи. Опитният, изкусният цигулар никога не пита. Той счита за привилегия, че може да свири и той казва: „Мога." Нищо повече. Който не може, той пита.
Преди да е започнал да свири, аз му казвам: „Ти няма да изкараш." На въпроса, дали мога, ще си отговориш: „Мога." Който пита, той не може.
Казвам, ако някой пита: „Дали мога да изсвиря", казвам му: „Ще се сбъркаш някъде." Онзи, който пита, бърка. Който не пита, не бърка.
към втори вариант >>
Като дойде, пак се намажа.
(втори вариант)
А пък аз, умният човек, щом видя скръбта, по някой път не я дочаквам. Аз не искам да се разправям с нея, затова понякога аз я залъгвам. Като дойде тя, аз намажа лицето си и казвам: „Много съм скръбен." Тя, като ме види така намазан, побелял, казва: „Кой мина тук преди мене, та те е бил? Сега вече аз няма какво повече да те бия." И си заминава. Като си замине, аз се измия.
Като дойде, пак се намажа.
Тя ме е научила да работя. Всеки ден се дигизирвам. Какво ще кажете на това? Че вие всеки ден правите това, всеки ден се дигизирвате. Една от сестрите, която слуша моите беседи, казва: „Учителю, ти не си оставил нито едно наше чувство да не го осмееш, не си оставил нещо, което да не ухапеш, не си оставил едно наше благородно чувство да не го осмееш." Не, аз се смея на всички ония чувства, на които и вие се смеете.
към втори вариант >>
Казвам, ако някой пита: „Дали мога да изсвиря", казвам му: „Ще се сбъркаш някъде." Онзи, който пита, бърка.
(втори вариант)
", той нищо няма да направи. Опитният, изкусният цигулар никога не пита. Той счита за привилегия, че може да свири и той казва: „Мога." Нищо повече. Който не може, той пита. Преди да е започнал да свири, аз му казвам: „Ти няма да изкараш." На въпроса, дали мога, ще си отговориш: „Мога." Който пита, той не може.
Казвам, ако някой пита: „Дали мога да изсвиря", казвам му: „Ще се сбъркаш някъде." Онзи, който пита, бърка.
Който не пита, не бърка.
към втори вариант >>
Тя ме е научила да работя.
(втори вариант)
Аз не искам да се разправям с нея, затова понякога аз я залъгвам. Като дойде тя, аз намажа лицето си и казвам: „Много съм скръбен." Тя, като ме види така намазан, побелял, казва: „Кой мина тук преди мене, та те е бил? Сега вече аз няма какво повече да те бия." И си заминава. Като си замине, аз се измия. Като дойде, пак се намажа.
Тя ме е научила да работя.
Всеки ден се дигизирвам. Какво ще кажете на това? Че вие всеки ден правите това, всеки ден се дигизирвате. Една от сестрите, която слуша моите беседи, казва: „Учителю, ти не си оставил нито едно наше чувство да не го осмееш, не си оставил нещо, което да не ухапеш, не си оставил едно наше благородно чувство да не го осмееш." Не, аз се смея на всички ония чувства, на които и вие се смеете. На които вие се смеете, и аз се смея, на които вие плачете, и аз плача.
към втори вариант >>
Който не пита, не бърка.
(втори вариант)
Опитният, изкусният цигулар никога не пита. Той счита за привилегия, че може да свири и той казва: „Мога." Нищо повече. Който не може, той пита. Преди да е започнал да свири, аз му казвам: „Ти няма да изкараш." На въпроса, дали мога, ще си отговориш: „Мога." Който пита, той не може. Казвам, ако някой пита: „Дали мога да изсвиря", казвам му: „Ще се сбъркаш някъде." Онзи, който пита, бърка.
Който не пита, не бърка.
към втори вариант >>
Всеки ден се дигизирвам.
(втори вариант)
Като дойде тя, аз намажа лицето си и казвам: „Много съм скръбен." Тя, като ме види така намазан, побелял, казва: „Кой мина тук преди мене, та те е бил? Сега вече аз няма какво повече да те бия." И си заминава. Като си замине, аз се измия. Като дойде, пак се намажа. Тя ме е научила да работя.
Всеки ден се дигизирвам.
Какво ще кажете на това? Че вие всеки ден правите това, всеки ден се дигизирвате. Една от сестрите, която слуша моите беседи, казва: „Учителю, ти не си оставил нито едно наше чувство да не го осмееш, не си оставил нещо, което да не ухапеш, не си оставил едно наше благородно чувство да не го осмееш." Не, аз се смея на всички ония чувства, на които и вие се смеете. На които вие се смеете, и аз се смея, на които вие плачете, и аз плача. Другояче седи въпросът.
към втори вариант >>
Вие ще дойдете тогава до едно криво заключение, защото някой път и невежият не пита.
(втори вариант)
Вие ще дойдете тогава до едно криво заключение, защото някой път и невежият не пита.
Човек, който знае, той не пита. Ние, съвременните хора, питаме как да станем добри, как да станем учени, как да станем морални, какво ще стане с нас, какви ще бъдат децата ни, какъв ще бъде мъжът ни и т.н. Мъжът ти ще бъде точно такъв, какъвто си ти. Като направил майсторът грънчар първото гърне, то се завъртяло от радост и намерило своята похлупачка.
към втори вариант >>
Какво ще кажете на това?
(втори вариант)
Сега вече аз няма какво повече да те бия." И си заминава. Като си замине, аз се измия. Като дойде, пак се намажа. Тя ме е научила да работя. Всеки ден се дигизирвам.
Какво ще кажете на това?
Че вие всеки ден правите това, всеки ден се дигизирвате. Една от сестрите, която слуша моите беседи, казва: „Учителю, ти не си оставил нито едно наше чувство да не го осмееш, не си оставил нещо, което да не ухапеш, не си оставил едно наше благородно чувство да не го осмееш." Не, аз се смея на всички ония чувства, на които и вие се смеете. На които вие се смеете, и аз се смея, на които вие плачете, и аз плача. Другояче седи въпросът. Ние сами опетняваме нашите чувства.
към втори вариант >>
Човек, който знае, той не пита.
(втори вариант)
Вие ще дойдете тогава до едно криво заключение, защото някой път и невежият не пита.
Човек, който знае, той не пита.
Ние, съвременните хора, питаме как да станем добри, как да станем учени, как да станем морални, какво ще стане с нас, какви ще бъдат децата ни, какъв ще бъде мъжът ни и т.н. Мъжът ти ще бъде точно такъв, какъвто си ти. Като направил майсторът грънчар първото гърне, то се завъртяло от радост и намерило своята похлупачка.
към втори вариант >>
Че вие всеки ден правите това, всеки ден се дигизирвате.
(втори вариант)
Като си замине, аз се измия. Като дойде, пак се намажа. Тя ме е научила да работя. Всеки ден се дигизирвам. Какво ще кажете на това?
Че вие всеки ден правите това, всеки ден се дигизирвате.
Една от сестрите, която слуша моите беседи, казва: „Учителю, ти не си оставил нито едно наше чувство да не го осмееш, не си оставил нещо, което да не ухапеш, не си оставил едно наше благородно чувство да не го осмееш." Не, аз се смея на всички ония чувства, на които и вие се смеете. На които вие се смеете, и аз се смея, на които вие плачете, и аз плача. Другояче седи въпросът. Ние сами опетняваме нашите чувства. Ако има нещо възвишено и благородно, разбирам.
към втори вариант >>
Ние, съвременните хора, питаме как да станем добри, как да станем учени, как да станем морални, какво ще стане с нас, какви ще бъдат децата ни, какъв ще бъде мъжът ни и т.н.
(втори вариант)
Вие ще дойдете тогава до едно криво заключение, защото някой път и невежият не пита. Човек, който знае, той не пита.
Ние, съвременните хора, питаме как да станем добри, как да станем учени, как да станем морални, какво ще стане с нас, какви ще бъдат децата ни, какъв ще бъде мъжът ни и т.н.
Мъжът ти ще бъде точно такъв, какъвто си ти. Като направил майсторът грънчар първото гърне, то се завъртяло от радост и намерило своята похлупачка.
към втори вариант >>
Една от сестрите, която слуша моите беседи, казва: „Учителю, ти не си оставил нито едно наше чувство да не го осмееш, не си оставил нещо, което да не ухапеш, не си оставил едно наше благородно чувство да не го осмееш." Не, аз се смея на всички ония чувства, на които и вие се смеете.
(втори вариант)
Като дойде, пак се намажа. Тя ме е научила да работя. Всеки ден се дигизирвам. Какво ще кажете на това? Че вие всеки ден правите това, всеки ден се дигизирвате.
Една от сестрите, която слуша моите беседи, казва: „Учителю, ти не си оставил нито едно наше чувство да не го осмееш, не си оставил нещо, което да не ухапеш, не си оставил едно наше благородно чувство да не го осмееш." Не, аз се смея на всички ония чувства, на които и вие се смеете.
На които вие се смеете, и аз се смея, на които вие плачете, и аз плача. Другояче седи въпросът. Ние сами опетняваме нашите чувства. Ако има нещо възвишено и благородно, разбирам.
към втори вариант >>
Мъжът ти ще бъде точно такъв, какъвто си ти.
(втори вариант)
Вие ще дойдете тогава до едно криво заключение, защото някой път и невежият не пита. Човек, който знае, той не пита. Ние, съвременните хора, питаме как да станем добри, как да станем учени, как да станем морални, какво ще стане с нас, какви ще бъдат децата ни, какъв ще бъде мъжът ни и т.н.
Мъжът ти ще бъде точно такъв, какъвто си ти.
Като направил майсторът грънчар първото гърне, то се завъртяло от радост и намерило своята похлупачка.
към втори вариант >>
На които вие се смеете, и аз се смея, на които вие плачете, и аз плача.
(втори вариант)
Тя ме е научила да работя. Всеки ден се дигизирвам. Какво ще кажете на това? Че вие всеки ден правите това, всеки ден се дигизирвате. Една от сестрите, която слуша моите беседи, казва: „Учителю, ти не си оставил нито едно наше чувство да не го осмееш, не си оставил нещо, което да не ухапеш, не си оставил едно наше благородно чувство да не го осмееш." Не, аз се смея на всички ония чувства, на които и вие се смеете.
На които вие се смеете, и аз се смея, на които вие плачете, и аз плача.
Другояче седи въпросът. Ние сами опетняваме нашите чувства. Ако има нещо възвишено и благородно, разбирам.
към втори вариант >>
Като направил майсторът грънчар първото гърне, то се завъртяло от радост и намерило своята похлупачка.
(втори вариант)
Вие ще дойдете тогава до едно криво заключение, защото някой път и невежият не пита. Човек, който знае, той не пита. Ние, съвременните хора, питаме как да станем добри, как да станем учени, как да станем морални, какво ще стане с нас, какви ще бъдат децата ни, какъв ще бъде мъжът ни и т.н. Мъжът ти ще бъде точно такъв, какъвто си ти.
Като направил майсторът грънчар първото гърне, то се завъртяло от радост и намерило своята похлупачка.
към втори вариант >>
Другояче седи въпросът.
(втори вариант)
Всеки ден се дигизирвам. Какво ще кажете на това? Че вие всеки ден правите това, всеки ден се дигизирвате. Една от сестрите, която слуша моите беседи, казва: „Учителю, ти не си оставил нито едно наше чувство да не го осмееш, не си оставил нещо, което да не ухапеш, не си оставил едно наше благородно чувство да не го осмееш." Не, аз се смея на всички ония чувства, на които и вие се смеете. На които вие се смеете, и аз се смея, на които вие плачете, и аз плача.
Другояче седи въпросът.
Ние сами опетняваме нашите чувства. Ако има нещо възвишено и благородно, разбирам.
към втори вариант >>
Казва Христос: „Тази сирота вдовица тури там две лепти." Тя тури всичко, каквото имаше.
(втори вариант)
Казва Христос: „Тази сирота вдовица тури там две лепти." Тя тури всичко, каквото имаше.
Човек, който мисли да се подвизава в света, така трябва да постъпва. Обаче тази жена даже и не подозираше, че ще бъде предмет в света, но си каза: „Чакай да туря и аз нещо." Тя не е знаела, че Христос ще й обърне внимание, ще я вземе за предмет на своя беседа, че ще я даде като подтик на другите. Тя не каза: „Как да дам последното си, децата ми нали ще останат гладни? " Не, тя тури всичко, каквото имаше в съкровищницата.
към втори вариант >>
Ние сами опетняваме нашите чувства.
(втори вариант)
Какво ще кажете на това? Че вие всеки ден правите това, всеки ден се дигизирвате. Една от сестрите, която слуша моите беседи, казва: „Учителю, ти не си оставил нито едно наше чувство да не го осмееш, не си оставил нещо, което да не ухапеш, не си оставил едно наше благородно чувство да не го осмееш." Не, аз се смея на всички ония чувства, на които и вие се смеете. На които вие се смеете, и аз се смея, на които вие плачете, и аз плача. Другояче седи въпросът.
Ние сами опетняваме нашите чувства.
Ако има нещо възвишено и благородно, разбирам.
към втори вариант >>
Човек, който мисли да се подвизава в света, така трябва да постъпва.
(втори вариант)
Казва Христос: „Тази сирота вдовица тури там две лепти." Тя тури всичко, каквото имаше.
Човек, който мисли да се подвизава в света, така трябва да постъпва.
Обаче тази жена даже и не подозираше, че ще бъде предмет в света, но си каза: „Чакай да туря и аз нещо." Тя не е знаела, че Христос ще й обърне внимание, ще я вземе за предмет на своя беседа, че ще я даде като подтик на другите. Тя не каза: „Как да дам последното си, децата ми нали ще останат гладни? " Не, тя тури всичко, каквото имаше в съкровищницата.
към втори вариант >>
Ако има нещо възвишено и благородно, разбирам.
(втори вариант)
Че вие всеки ден правите това, всеки ден се дигизирвате. Една от сестрите, която слуша моите беседи, казва: „Учителю, ти не си оставил нито едно наше чувство да не го осмееш, не си оставил нещо, което да не ухапеш, не си оставил едно наше благородно чувство да не го осмееш." Не, аз се смея на всички ония чувства, на които и вие се смеете. На които вие се смеете, и аз се смея, на които вие плачете, и аз плача. Другояче седи въпросът. Ние сами опетняваме нашите чувства.
Ако има нещо възвишено и благородно, разбирам.
към втори вариант >>
Обаче тази жена даже и не подозираше, че ще бъде предмет в света, но си каза: „Чакай да туря и аз нещо." Тя не е знаела, че Христос ще й обърне внимание, ще я вземе за предмет на своя беседа, че ще я даде като подтик на другите.
(втори вариант)
Казва Христос: „Тази сирота вдовица тури там две лепти." Тя тури всичко, каквото имаше. Човек, който мисли да се подвизава в света, така трябва да постъпва.
Обаче тази жена даже и не подозираше, че ще бъде предмет в света, но си каза: „Чакай да туря и аз нещо." Тя не е знаела, че Христос ще й обърне внимание, ще я вземе за предмет на своя беседа, че ще я даде като подтик на другите.
Тя не каза: „Как да дам последното си, децата ми нали ще останат гладни? " Не, тя тури всичко, каквото имаше в съкровищницата.
към втори вариант >>
Като се говори за любовта в съвременния живот, вие казвате: „Остави това, не ни говори за любовта." Ако дойде някой в къщата ви и каже, че е обикнал жена ви, вие веднага ще се зачудите.
(втори вариант)
Като се говори за любовта в съвременния живот, вие казвате: „Остави това, не ни говори за любовта." Ако дойде някой в къщата ви и каже, че е обикнал жена ви, вие веднага ще се зачудите.
Не, този човек не трябва и дума да отваря за това, че жена ви е красива, и че той я обикнал. Защо трябва да говори това? Това не е само между светските, но и между религиозните хора. Ние още не сме дорасли. Като срещне жената на този човек, той трябва да каже: „Откак видях жена ти с тези добри качества, аз се радвам, че измених лошото мнение, което имах за жените.
към втори вариант >>
Тя не каза: „Как да дам последното си, децата ми нали ще останат гладни?
(втори вариант)
Казва Христос: „Тази сирота вдовица тури там две лепти." Тя тури всичко, каквото имаше. Човек, който мисли да се подвизава в света, така трябва да постъпва. Обаче тази жена даже и не подозираше, че ще бъде предмет в света, но си каза: „Чакай да туря и аз нещо." Тя не е знаела, че Христос ще й обърне внимание, ще я вземе за предмет на своя беседа, че ще я даде като подтик на другите.
Тя не каза: „Как да дам последното си, децата ми нали ще останат гладни?
" Не, тя тури всичко, каквото имаше в съкровищницата.
към втори вариант >>
Не, този човек не трябва и дума да отваря за това, че жена ви е красива, и че той я обикнал.
(втори вариант)
Като се говори за любовта в съвременния живот, вие казвате: „Остави това, не ни говори за любовта." Ако дойде някой в къщата ви и каже, че е обикнал жена ви, вие веднага ще се зачудите.
Не, този човек не трябва и дума да отваря за това, че жена ви е красива, и че той я обикнал.
Защо трябва да говори това? Това не е само между светските, но и между религиозните хора. Ние още не сме дорасли. Като срещне жената на този човек, той трябва да каже: „Откак видях жена ти с тези добри качества, аз се радвам, че измених лошото мнение, което имах за жените. Аз имах много лошо мнение, но като видях в жената такива добри качества, аз измених мнението си за тях.
към втори вариант >>
" Не, тя тури всичко, каквото имаше в съкровищницата.
(втори вариант)
Казва Христос: „Тази сирота вдовица тури там две лепти." Тя тури всичко, каквото имаше. Човек, който мисли да се подвизава в света, така трябва да постъпва. Обаче тази жена даже и не подозираше, че ще бъде предмет в света, но си каза: „Чакай да туря и аз нещо." Тя не е знаела, че Христос ще й обърне внимание, ще я вземе за предмет на своя беседа, че ще я даде като подтик на другите. Тя не каза: „Как да дам последното си, децата ми нали ще останат гладни?
" Не, тя тури всичко, каквото имаше в съкровищницата.
към втори вариант >>
Защо трябва да говори това?
(втори вариант)
Като се говори за любовта в съвременния живот, вие казвате: „Остави това, не ни говори за любовта." Ако дойде някой в къщата ви и каже, че е обикнал жена ви, вие веднага ще се зачудите. Не, този човек не трябва и дума да отваря за това, че жена ви е красива, и че той я обикнал.
Защо трябва да говори това?
Това не е само между светските, но и между религиозните хора. Ние още не сме дорасли. Като срещне жената на този човек, той трябва да каже: „Откак видях жена ти с тези добри качества, аз се радвам, че измених лошото мнение, което имах за жените. Аз имах много лошо мнение, но като видях в жената такива добри качества, аз измених мнението си за тях. Твоята жена ми даде повод да гледам малко по-другояче на жените." Като срещна една жена, която ми харесва, трябва да се зарадвам, че има такива благородни жени в света.
към втори вариант >>
Сега, като ви говоря така, не мислете, че искам да направя някакъв намек за погрешките ви.
(втори вариант)
Сега, като ви говоря така, не мислете, че искам да направя някакъв намек за погрешките ви.
Погрешките в света не седят в греховете, които правим, но в това, че ние не използваме благата, които природата дава. Сега всички се спират върху постъпките на човека и казват за някого - той е грешен човек. Аз не се спирам пред неговите грехове, това не ме интересува, но грехът седи в това, че той не се ползва от благата на природата. Сега работите ни в живота няма да вървят тъй гладко, както ние сме си ги предначертали. Когато реката излиза от извора си и отива към морето, как мислите, гладко ли върви тя, тихо, спокойно ли минава?
към втори вариант >>
Това не е само между светските, но и между религиозните хора.
(втори вариант)
Като се говори за любовта в съвременния живот, вие казвате: „Остави това, не ни говори за любовта." Ако дойде някой в къщата ви и каже, че е обикнал жена ви, вие веднага ще се зачудите. Не, този човек не трябва и дума да отваря за това, че жена ви е красива, и че той я обикнал. Защо трябва да говори това?
Това не е само между светските, но и между религиозните хора.
Ние още не сме дорасли. Като срещне жената на този човек, той трябва да каже: „Откак видях жена ти с тези добри качества, аз се радвам, че измених лошото мнение, което имах за жените. Аз имах много лошо мнение, но като видях в жената такива добри качества, аз измених мнението си за тях. Твоята жена ми даде повод да гледам малко по-другояче на жените." Като срещна една жена, която ми харесва, трябва да се зарадвам, че има такива благородни жени в света. Всяка чиста, всяка благородна жена има топлина от десет хиляди градуса.
към втори вариант >>
Погрешките в света не седят в греховете, които правим, но в това, че ние не използваме благата, които природата дава.
(втори вариант)
Сега, като ви говоря така, не мислете, че искам да направя някакъв намек за погрешките ви.
Погрешките в света не седят в греховете, които правим, но в това, че ние не използваме благата, които природата дава.
Сега всички се спират върху постъпките на човека и казват за някого - той е грешен човек. Аз не се спирам пред неговите грехове, това не ме интересува, но грехът седи в това, че той не се ползва от благата на природата. Сега работите ни в живота няма да вървят тъй гладко, както ние сме си ги предначертали. Когато реката излиза от извора си и отива към морето, как мислите, гладко ли върви тя, тихо, спокойно ли минава? Не, на колко хора къщите събаря, колко хора удавя, на колко дървета корените разрушава, колко кораби завлича, колко мушици и треви отвлича.
към втори вариант >>
Ние още не сме дорасли.
(втори вариант)
Като се говори за любовта в съвременния живот, вие казвате: „Остави това, не ни говори за любовта." Ако дойде някой в къщата ви и каже, че е обикнал жена ви, вие веднага ще се зачудите. Не, този човек не трябва и дума да отваря за това, че жена ви е красива, и че той я обикнал. Защо трябва да говори това? Това не е само между светските, но и между религиозните хора.
Ние още не сме дорасли.
Като срещне жената на този човек, той трябва да каже: „Откак видях жена ти с тези добри качества, аз се радвам, че измених лошото мнение, което имах за жените. Аз имах много лошо мнение, но като видях в жената такива добри качества, аз измених мнението си за тях. Твоята жена ми даде повод да гледам малко по-другояче на жените." Като срещна една жена, която ми харесва, трябва да се зарадвам, че има такива благородни жени в света. Всяка чиста, всяка благородна жена има топлина от десет хиляди градуса. Кажете ми кой мъж би могъл да пипне или да направи някаква пакост на такава жена, която носи в себе си една батерия от десет хиляди градуса.
към втори вариант >>
Сега всички се спират върху постъпките на човека и казват за някого - той е грешен човек.
(втори вариант)
Сега, като ви говоря така, не мислете, че искам да направя някакъв намек за погрешките ви. Погрешките в света не седят в греховете, които правим, но в това, че ние не използваме благата, които природата дава.
Сега всички се спират върху постъпките на човека и казват за някого - той е грешен човек.
Аз не се спирам пред неговите грехове, това не ме интересува, но грехът седи в това, че той не се ползва от благата на природата. Сега работите ни в живота няма да вървят тъй гладко, както ние сме си ги предначертали. Когато реката излиза от извора си и отива към морето, как мислите, гладко ли върви тя, тихо, спокойно ли минава? Не, на колко хора къщите събаря, колко хора удавя, на колко дървета корените разрушава, колко кораби завлича, колко мушици и треви отвлича. Мислите ли пък, че като навлиза в морето, то я посреща тъй тихо и спокойно?
към втори вариант >>
Като срещне жената на този човек, той трябва да каже: „Откак видях жена ти с тези добри качества, аз се радвам, че измених лошото мнение, което имах за жените.
(втори вариант)
Като се говори за любовта в съвременния живот, вие казвате: „Остави това, не ни говори за любовта." Ако дойде някой в къщата ви и каже, че е обикнал жена ви, вие веднага ще се зачудите. Не, този човек не трябва и дума да отваря за това, че жена ви е красива, и че той я обикнал. Защо трябва да говори това? Това не е само между светските, но и между религиозните хора. Ние още не сме дорасли.
Като срещне жената на този човек, той трябва да каже: „Откак видях жена ти с тези добри качества, аз се радвам, че измених лошото мнение, което имах за жените.
Аз имах много лошо мнение, но като видях в жената такива добри качества, аз измених мнението си за тях. Твоята жена ми даде повод да гледам малко по-другояче на жените." Като срещна една жена, която ми харесва, трябва да се зарадвам, че има такива благородни жени в света. Всяка чиста, всяка благородна жена има топлина от десет хиляди градуса. Кажете ми кой мъж би могъл да пипне или да направи някаква пакост на такава жена, която носи в себе си една батерия от десет хиляди градуса. Бихте ли повярвали вие, че такава жена може да я целуне един мъж?
към втори вариант >>
Аз не се спирам пред неговите грехове, това не ме интересува, но грехът седи в това, че той не се ползва от благата на природата.
(втори вариант)
Сега, като ви говоря така, не мислете, че искам да направя някакъв намек за погрешките ви. Погрешките в света не седят в греховете, които правим, но в това, че ние не използваме благата, които природата дава. Сега всички се спират върху постъпките на човека и казват за някого - той е грешен човек.
Аз не се спирам пред неговите грехове, това не ме интересува, но грехът седи в това, че той не се ползва от благата на природата.
Сега работите ни в живота няма да вървят тъй гладко, както ние сме си ги предначертали. Когато реката излиза от извора си и отива към морето, как мислите, гладко ли върви тя, тихо, спокойно ли минава? Не, на колко хора къщите събаря, колко хора удавя, на колко дървета корените разрушава, колко кораби завлича, колко мушици и треви отвлича. Мислите ли пък, че като навлиза в морето, то я посреща тъй тихо и спокойно? Някой път морето посреща реката тихо и спокойно, а някой път я посреща с бури и я връща назад.
към втори вариант >>
Аз имах много лошо мнение, но като видях в жената такива добри качества, аз измених мнението си за тях.
(втори вариант)
Не, този човек не трябва и дума да отваря за това, че жена ви е красива, и че той я обикнал. Защо трябва да говори това? Това не е само между светските, но и между религиозните хора. Ние още не сме дорасли. Като срещне жената на този човек, той трябва да каже: „Откак видях жена ти с тези добри качества, аз се радвам, че измених лошото мнение, което имах за жените.
Аз имах много лошо мнение, но като видях в жената такива добри качества, аз измених мнението си за тях.
Твоята жена ми даде повод да гледам малко по-другояче на жените." Като срещна една жена, която ми харесва, трябва да се зарадвам, че има такива благородни жени в света. Всяка чиста, всяка благородна жена има топлина от десет хиляди градуса. Кажете ми кой мъж би могъл да пипне или да направи някаква пакост на такава жена, която носи в себе си една батерия от десет хиляди градуса. Бихте ли повярвали вие, че такава жена може да я целуне един мъж? Не, още отдалеч от устата, от ръцете му нищо не би останало.
към втори вариант >>
Сега работите ни в живота няма да вървят тъй гладко, както ние сме си ги предначертали.
(втори вариант)
Сега, като ви говоря така, не мислете, че искам да направя някакъв намек за погрешките ви. Погрешките в света не седят в греховете, които правим, но в това, че ние не използваме благата, които природата дава. Сега всички се спират върху постъпките на човека и казват за някого - той е грешен човек. Аз не се спирам пред неговите грехове, това не ме интересува, но грехът седи в това, че той не се ползва от благата на природата.
Сега работите ни в живота няма да вървят тъй гладко, както ние сме си ги предначертали.
Когато реката излиза от извора си и отива към морето, как мислите, гладко ли върви тя, тихо, спокойно ли минава? Не, на колко хора къщите събаря, колко хора удавя, на колко дървета корените разрушава, колко кораби завлича, колко мушици и треви отвлича. Мислите ли пък, че като навлиза в морето, то я посреща тъй тихо и спокойно? Някой път морето посреща реката тихо и спокойно, а някой път я посреща с бури и я връща назад. Сега какво ще кажете?
към втори вариант >>
Твоята жена ми даде повод да гледам малко по-другояче на жените." Като срещна една жена, която ми харесва, трябва да се зарадвам, че има такива благородни жени в света.
(втори вариант)
Защо трябва да говори това? Това не е само между светските, но и между религиозните хора. Ние още не сме дорасли. Като срещне жената на този човек, той трябва да каже: „Откак видях жена ти с тези добри качества, аз се радвам, че измених лошото мнение, което имах за жените. Аз имах много лошо мнение, но като видях в жената такива добри качества, аз измених мнението си за тях.
Твоята жена ми даде повод да гледам малко по-другояче на жените." Като срещна една жена, която ми харесва, трябва да се зарадвам, че има такива благородни жени в света.
Всяка чиста, всяка благородна жена има топлина от десет хиляди градуса. Кажете ми кой мъж би могъл да пипне или да направи някаква пакост на такава жена, която носи в себе си една батерия от десет хиляди градуса. Бихте ли повярвали вие, че такава жена може да я целуне един мъж? Не, още отдалеч от устата, от ръцете му нищо не би останало. Всяко докосване до нея, това е огън пояждащ.
към втори вариант >>
Когато реката излиза от извора си и отива към морето, как мислите, гладко ли върви тя, тихо, спокойно ли минава?
(втори вариант)
Сега, като ви говоря така, не мислете, че искам да направя някакъв намек за погрешките ви. Погрешките в света не седят в греховете, които правим, но в това, че ние не използваме благата, които природата дава. Сега всички се спират върху постъпките на човека и казват за някого - той е грешен човек. Аз не се спирам пред неговите грехове, това не ме интересува, но грехът седи в това, че той не се ползва от благата на природата. Сега работите ни в живота няма да вървят тъй гладко, както ние сме си ги предначертали.
Когато реката излиза от извора си и отива към морето, как мислите, гладко ли върви тя, тихо, спокойно ли минава?
Не, на колко хора къщите събаря, колко хора удавя, на колко дървета корените разрушава, колко кораби завлича, колко мушици и треви отвлича. Мислите ли пък, че като навлиза в морето, то я посреща тъй тихо и спокойно? Някой път морето посреща реката тихо и спокойно, а някой път я посреща с бури и я връща назад. Сега какво ще кажете? Първите пионери ще кажат: „Морето ни прие тихо, кротко, въздържано." Обаче след няколко време другите пионери, които са били върнати назад, които са били пердашени от морето, няма да кажат като първите.
към втори вариант >>
Всяка чиста, всяка благородна жена има топлина от десет хиляди градуса.
(втори вариант)
Това не е само между светските, но и между религиозните хора. Ние още не сме дорасли. Като срещне жената на този човек, той трябва да каже: „Откак видях жена ти с тези добри качества, аз се радвам, че измених лошото мнение, което имах за жените. Аз имах много лошо мнение, но като видях в жената такива добри качества, аз измених мнението си за тях. Твоята жена ми даде повод да гледам малко по-другояче на жените." Като срещна една жена, която ми харесва, трябва да се зарадвам, че има такива благородни жени в света.
Всяка чиста, всяка благородна жена има топлина от десет хиляди градуса.
Кажете ми кой мъж би могъл да пипне или да направи някаква пакост на такава жена, която носи в себе си една батерия от десет хиляди градуса. Бихте ли повярвали вие, че такава жена може да я целуне един мъж? Не, още отдалеч от устата, от ръцете му нищо не би останало. Всяко докосване до нея, това е огън пояждащ. Той ще седи далеч от нея с всичкото си уважение и почитание.
към втори вариант >>
Не, на колко хора къщите събаря, колко хора удавя, на колко дървета корените разрушава, колко кораби завлича, колко мушици и треви отвлича.
(втори вариант)
Погрешките в света не седят в греховете, които правим, но в това, че ние не използваме благата, които природата дава. Сега всички се спират върху постъпките на човека и казват за някого - той е грешен човек. Аз не се спирам пред неговите грехове, това не ме интересува, но грехът седи в това, че той не се ползва от благата на природата. Сега работите ни в живота няма да вървят тъй гладко, както ние сме си ги предначертали. Когато реката излиза от извора си и отива към морето, как мислите, гладко ли върви тя, тихо, спокойно ли минава?
Не, на колко хора къщите събаря, колко хора удавя, на колко дървета корените разрушава, колко кораби завлича, колко мушици и треви отвлича.
Мислите ли пък, че като навлиза в морето, то я посреща тъй тихо и спокойно? Някой път морето посреща реката тихо и спокойно, а някой път я посреща с бури и я връща назад. Сега какво ще кажете? Първите пионери ще кажат: „Морето ни прие тихо, кротко, въздържано." Обаче след няколко време другите пионери, които са били върнати назад, които са били пердашени от морето, няма да кажат като първите. Мислите ли, че то нарочно прави това?
към втори вариант >>
Кажете ми кой мъж би могъл да пипне или да направи някаква пакост на такава жена, която носи в себе си една батерия от десет хиляди градуса.
(втори вариант)
Ние още не сме дорасли. Като срещне жената на този човек, той трябва да каже: „Откак видях жена ти с тези добри качества, аз се радвам, че измених лошото мнение, което имах за жените. Аз имах много лошо мнение, но като видях в жената такива добри качества, аз измених мнението си за тях. Твоята жена ми даде повод да гледам малко по-другояче на жените." Като срещна една жена, която ми харесва, трябва да се зарадвам, че има такива благородни жени в света. Всяка чиста, всяка благородна жена има топлина от десет хиляди градуса.
Кажете ми кой мъж би могъл да пипне или да направи някаква пакост на такава жена, която носи в себе си една батерия от десет хиляди градуса.
Бихте ли повярвали вие, че такава жена може да я целуне един мъж? Не, още отдалеч от устата, от ръцете му нищо не би останало. Всяко докосване до нея, това е огън пояждащ. Той ще седи далеч от нея с всичкото си уважение и почитание. В това седи този велик морал.
към втори вариант >>
Мислите ли пък, че като навлиза в морето, то я посреща тъй тихо и спокойно?
(втори вариант)
Сега всички се спират върху постъпките на човека и казват за някого - той е грешен човек. Аз не се спирам пред неговите грехове, това не ме интересува, но грехът седи в това, че той не се ползва от благата на природата. Сега работите ни в живота няма да вървят тъй гладко, както ние сме си ги предначертали. Когато реката излиза от извора си и отива към морето, как мислите, гладко ли върви тя, тихо, спокойно ли минава? Не, на колко хора къщите събаря, колко хора удавя, на колко дървета корените разрушава, колко кораби завлича, колко мушици и треви отвлича.
Мислите ли пък, че като навлиза в морето, то я посреща тъй тихо и спокойно?
Някой път морето посреща реката тихо и спокойно, а някой път я посреща с бури и я връща назад. Сега какво ще кажете? Първите пионери ще кажат: „Морето ни прие тихо, кротко, въздържано." Обаче след няколко време другите пионери, които са били върнати назад, които са били пердашени от морето, няма да кажат като първите. Мислите ли, че то нарочно прави това? Не, то си има свои маневри, казва на реката: „Почакай сега малко."
към втори вариант >>
Бихте ли повярвали вие, че такава жена може да я целуне един мъж?
(втори вариант)
Като срещне жената на този човек, той трябва да каже: „Откак видях жена ти с тези добри качества, аз се радвам, че измених лошото мнение, което имах за жените. Аз имах много лошо мнение, но като видях в жената такива добри качества, аз измених мнението си за тях. Твоята жена ми даде повод да гледам малко по-другояче на жените." Като срещна една жена, която ми харесва, трябва да се зарадвам, че има такива благородни жени в света. Всяка чиста, всяка благородна жена има топлина от десет хиляди градуса. Кажете ми кой мъж би могъл да пипне или да направи някаква пакост на такава жена, която носи в себе си една батерия от десет хиляди градуса.
Бихте ли повярвали вие, че такава жена може да я целуне един мъж?
Не, още отдалеч от устата, от ръцете му нищо не би останало. Всяко докосване до нея, това е огън пояждащ. Той ще седи далеч от нея с всичкото си уважение и почитание. В това седи този велик морал. Но при това вие имате малко по-друго понятие за чистота.
към втори вариант >>
Някой път морето посреща реката тихо и спокойно, а някой път я посреща с бури и я връща назад.
(втори вариант)
Аз не се спирам пред неговите грехове, това не ме интересува, но грехът седи в това, че той не се ползва от благата на природата. Сега работите ни в живота няма да вървят тъй гладко, както ние сме си ги предначертали. Когато реката излиза от извора си и отива към морето, как мислите, гладко ли върви тя, тихо, спокойно ли минава? Не, на колко хора къщите събаря, колко хора удавя, на колко дървета корените разрушава, колко кораби завлича, колко мушици и треви отвлича. Мислите ли пък, че като навлиза в морето, то я посреща тъй тихо и спокойно?
Някой път морето посреща реката тихо и спокойно, а някой път я посреща с бури и я връща назад.
Сега какво ще кажете? Първите пионери ще кажат: „Морето ни прие тихо, кротко, въздържано." Обаче след няколко време другите пионери, които са били върнати назад, които са били пердашени от морето, няма да кажат като първите. Мислите ли, че то нарочно прави това? Не, то си има свои маневри, казва на реката: „Почакай сега малко."
към втори вариант >>
Не, още отдалеч от устата, от ръцете му нищо не би останало.
(втори вариант)
Аз имах много лошо мнение, но като видях в жената такива добри качества, аз измених мнението си за тях. Твоята жена ми даде повод да гледам малко по-другояче на жените." Като срещна една жена, която ми харесва, трябва да се зарадвам, че има такива благородни жени в света. Всяка чиста, всяка благородна жена има топлина от десет хиляди градуса. Кажете ми кой мъж би могъл да пипне или да направи някаква пакост на такава жена, която носи в себе си една батерия от десет хиляди градуса. Бихте ли повярвали вие, че такава жена може да я целуне един мъж?
Не, още отдалеч от устата, от ръцете му нищо не би останало.
Всяко докосване до нея, това е огън пояждащ. Той ще седи далеч от нея с всичкото си уважение и почитание. В това седи този велик морал. Но при това вие имате малко по-друго понятие за чистота. Аз не зная отде произлиза този морал, върху който съвремените хора базират своите постъпки и съграждат своя морал.
към втори вариант >>
Сега какво ще кажете?
(втори вариант)
Сега работите ни в живота няма да вървят тъй гладко, както ние сме си ги предначертали. Когато реката излиза от извора си и отива към морето, как мислите, гладко ли върви тя, тихо, спокойно ли минава? Не, на колко хора къщите събаря, колко хора удавя, на колко дървета корените разрушава, колко кораби завлича, колко мушици и треви отвлича. Мислите ли пък, че като навлиза в морето, то я посреща тъй тихо и спокойно? Някой път морето посреща реката тихо и спокойно, а някой път я посреща с бури и я връща назад.
Сега какво ще кажете?
Първите пионери ще кажат: „Морето ни прие тихо, кротко, въздържано." Обаче след няколко време другите пионери, които са били върнати назад, които са били пердашени от морето, няма да кажат като първите. Мислите ли, че то нарочно прави това? Не, то си има свои маневри, казва на реката: „Почакай сега малко."
към втори вариант >>
Всяко докосване до нея, това е огън пояждащ.
(втори вариант)
Твоята жена ми даде повод да гледам малко по-другояче на жените." Като срещна една жена, която ми харесва, трябва да се зарадвам, че има такива благородни жени в света. Всяка чиста, всяка благородна жена има топлина от десет хиляди градуса. Кажете ми кой мъж би могъл да пипне или да направи някаква пакост на такава жена, която носи в себе си една батерия от десет хиляди градуса. Бихте ли повярвали вие, че такава жена може да я целуне един мъж? Не, още отдалеч от устата, от ръцете му нищо не би останало.
Всяко докосване до нея, това е огън пояждащ.
Той ще седи далеч от нея с всичкото си уважение и почитание. В това седи този велик морал. Но при това вие имате малко по-друго понятие за чистота. Аз не зная отде произлиза този морал, върху който съвремените хора базират своите постъпки и съграждат своя морал. Материята, от която е направена моята уста, е от хляб, от жито и няма да се минат три, четири, пет месеца, и тя ще се промени.
към втори вариант >>
Първите пионери ще кажат: „Морето ни прие тихо, кротко, въздържано." Обаче след няколко време другите пионери, които са били върнати назад, които са били пердашени от морето, няма да кажат като първите.
(втори вариант)
Когато реката излиза от извора си и отива към морето, как мислите, гладко ли върви тя, тихо, спокойно ли минава? Не, на колко хора къщите събаря, колко хора удавя, на колко дървета корените разрушава, колко кораби завлича, колко мушици и треви отвлича. Мислите ли пък, че като навлиза в морето, то я посреща тъй тихо и спокойно? Някой път морето посреща реката тихо и спокойно, а някой път я посреща с бури и я връща назад. Сега какво ще кажете?
Първите пионери ще кажат: „Морето ни прие тихо, кротко, въздържано." Обаче след няколко време другите пионери, които са били върнати назад, които са били пердашени от морето, няма да кажат като първите.
Мислите ли, че то нарочно прави това? Не, то си има свои маневри, казва на реката: „Почакай сега малко."
към втори вариант >>
Той ще седи далеч от нея с всичкото си уважение и почитание.
(втори вариант)
Всяка чиста, всяка благородна жена има топлина от десет хиляди градуса. Кажете ми кой мъж би могъл да пипне или да направи някаква пакост на такава жена, която носи в себе си една батерия от десет хиляди градуса. Бихте ли повярвали вие, че такава жена може да я целуне един мъж? Не, още отдалеч от устата, от ръцете му нищо не би останало. Всяко докосване до нея, това е огън пояждащ.
Той ще седи далеч от нея с всичкото си уважение и почитание.
В това седи този велик морал. Но при това вие имате малко по-друго понятие за чистота. Аз не зная отде произлиза този морал, върху който съвремените хора базират своите постъпки и съграждат своя морал. Материята, от която е направена моята уста, е от хляб, от жито и няма да се минат три, четири, пет месеца, и тя ще се промени. Да кажем, че някой ме е целунал и не ми е приятно.
към втори вариант >>
Мислите ли, че то нарочно прави това?
(втори вариант)
Не, на колко хора къщите събаря, колко хора удавя, на колко дървета корените разрушава, колко кораби завлича, колко мушици и треви отвлича. Мислите ли пък, че като навлиза в морето, то я посреща тъй тихо и спокойно? Някой път морето посреща реката тихо и спокойно, а някой път я посреща с бури и я връща назад. Сега какво ще кажете? Първите пионери ще кажат: „Морето ни прие тихо, кротко, въздържано." Обаче след няколко време другите пионери, които са били върнати назад, които са били пердашени от морето, няма да кажат като първите.
Мислите ли, че то нарочно прави това?
Не, то си има свои маневри, казва на реката: „Почакай сега малко."
към втори вариант >>
В това седи този велик морал.
(втори вариант)
Кажете ми кой мъж би могъл да пипне или да направи някаква пакост на такава жена, която носи в себе си една батерия от десет хиляди градуса. Бихте ли повярвали вие, че такава жена може да я целуне един мъж? Не, още отдалеч от устата, от ръцете му нищо не би останало. Всяко докосване до нея, това е огън пояждащ. Той ще седи далеч от нея с всичкото си уважение и почитание.
В това седи този велик морал.
Но при това вие имате малко по-друго понятие за чистота. Аз не зная отде произлиза този морал, върху който съвремените хора базират своите постъпки и съграждат своя морал. Материята, от която е направена моята уста, е от хляб, от жито и няма да се минат три, четири, пет месеца, и тя ще се промени. Да кажем, че някой ме е целунал и не ми е приятно. Питам, моята уста това аз ли съм?
към втори вариант >>
Не, то си има свои маневри, казва на реката: „Почакай сега малко."
(втори вариант)
Мислите ли пък, че като навлиза в морето, то я посреща тъй тихо и спокойно? Някой път морето посреща реката тихо и спокойно, а някой път я посреща с бури и я връща назад. Сега какво ще кажете? Първите пионери ще кажат: „Морето ни прие тихо, кротко, въздържано." Обаче след няколко време другите пионери, които са били върнати назад, които са били пердашени от морето, няма да кажат като първите. Мислите ли, че то нарочно прави това?
Не, то си има свои маневри, казва на реката: „Почакай сега малко."
към втори вариант >>
Но при това вие имате малко по-друго понятие за чистота.
(втори вариант)
Бихте ли повярвали вие, че такава жена може да я целуне един мъж? Не, още отдалеч от устата, от ръцете му нищо не би останало. Всяко докосване до нея, това е огън пояждащ. Той ще седи далеч от нея с всичкото си уважение и почитание. В това седи този велик морал.
Но при това вие имате малко по-друго понятие за чистота.
Аз не зная отде произлиза този морал, върху който съвремените хора базират своите постъпки и съграждат своя морал. Материята, от която е направена моята уста, е от хляб, от жито и няма да се минат три, четири, пет месеца, и тя ще се промени. Да кажем, че някой ме е целунал и не ми е приятно. Питам, моята уста това аз ли съм? Вратата, през която вие влизате, това вие ли сте?
към втори вариант >>
Всеки един живот, това е една малка река, която трябва да се влее във великото море.
(втори вариант)
Всеки един живот, това е една малка река, която трябва да се влее във великото море.
Някой път морето ще те приеме тихо, мълком и ще каже: „Влез." Някой път ще те посрещне така бурно, че ще те отхвърли на няколко километра далеч от себе си, че ще се образуват ред вълни около тебе. Ако ти си умен, ще разбереш смисъла на живота, ако не си умен, ще се намериш в голямо противоречие и ще кажеш: „Ама защо се вълнува така морето? Не знае ли кой иде при него? Не знае ли как е името ми? Голямата река е името ми." „Аз пък съм великото море." Като каже така на морето, то ще се поусмихне.
към втори вариант >>
Аз не зная отде произлиза този морал, върху който съвремените хора базират своите постъпки и съграждат своя морал.
(втори вариант)
Не, още отдалеч от устата, от ръцете му нищо не би останало. Всяко докосване до нея, това е огън пояждащ. Той ще седи далеч от нея с всичкото си уважение и почитание. В това седи този велик морал. Но при това вие имате малко по-друго понятие за чистота.
Аз не зная отде произлиза този морал, върху който съвремените хора базират своите постъпки и съграждат своя морал.
Материята, от която е направена моята уста, е от хляб, от жито и няма да се минат три, четири, пет месеца, и тя ще се промени. Да кажем, че някой ме е целунал и не ми е приятно. Питам, моята уста това аз ли съм? Вратата, през която вие влизате, това вие ли сте? Не, само че ние обичаме вратата ни да бъде в изправно положение.
към втори вариант >>
Някой път морето ще те приеме тихо, мълком и ще каже: „Влез." Някой път ще те посрещне така бурно, че ще те отхвърли на няколко километра далеч от себе си, че ще се образуват ред вълни около тебе.
(втори вариант)
Всеки един живот, това е една малка река, която трябва да се влее във великото море.
Някой път морето ще те приеме тихо, мълком и ще каже: „Влез." Някой път ще те посрещне така бурно, че ще те отхвърли на няколко километра далеч от себе си, че ще се образуват ред вълни около тебе.
Ако ти си умен, ще разбереш смисъла на живота, ако не си умен, ще се намериш в голямо противоречие и ще кажеш: „Ама защо се вълнува така морето? Не знае ли кой иде при него? Не знае ли как е името ми? Голямата река е името ми." „Аз пък съм великото море." Като каже така на морето, то ще се поусмихне.
към втори вариант >>
Материята, от която е направена моята уста, е от хляб, от жито и няма да се минат три, четири, пет месеца, и тя ще се промени.
(втори вариант)
Всяко докосване до нея, това е огън пояждащ. Той ще седи далеч от нея с всичкото си уважение и почитание. В това седи този велик морал. Но при това вие имате малко по-друго понятие за чистота. Аз не зная отде произлиза този морал, върху който съвремените хора базират своите постъпки и съграждат своя морал.
Материята, от която е направена моята уста, е от хляб, от жито и няма да се минат три, четири, пет месеца, и тя ще се промени.
Да кажем, че някой ме е целунал и не ми е приятно. Питам, моята уста това аз ли съм? Вратата, през която вие влизате, това вие ли сте? Не, само че ние обичаме вратата ни да бъде в изправно положение.
към втори вариант >>
Ако ти си умен, ще разбереш смисъла на живота, ако не си умен, ще се намериш в голямо противоречие и ще кажеш: „Ама защо се вълнува така морето?
(втори вариант)
Всеки един живот, това е една малка река, която трябва да се влее във великото море. Някой път морето ще те приеме тихо, мълком и ще каже: „Влез." Някой път ще те посрещне така бурно, че ще те отхвърли на няколко километра далеч от себе си, че ще се образуват ред вълни около тебе.
Ако ти си умен, ще разбереш смисъла на живота, ако не си умен, ще се намериш в голямо противоречие и ще кажеш: „Ама защо се вълнува така морето?
Не знае ли кой иде при него? Не знае ли как е името ми? Голямата река е името ми." „Аз пък съм великото море." Като каже така на морето, то ще се поусмихне.
към втори вариант >>
Да кажем, че някой ме е целунал и не ми е приятно.
(втори вариант)
Той ще седи далеч от нея с всичкото си уважение и почитание. В това седи този велик морал. Но при това вие имате малко по-друго понятие за чистота. Аз не зная отде произлиза този морал, върху който съвремените хора базират своите постъпки и съграждат своя морал. Материята, от която е направена моята уста, е от хляб, от жито и няма да се минат три, четири, пет месеца, и тя ще се промени.
Да кажем, че някой ме е целунал и не ми е приятно.
Питам, моята уста това аз ли съм? Вратата, през която вие влизате, това вие ли сте? Не, само че ние обичаме вратата ни да бъде в изправно положение.
към втори вариант >>
Не знае ли кой иде при него?
(втори вариант)
Всеки един живот, това е една малка река, която трябва да се влее във великото море. Някой път морето ще те приеме тихо, мълком и ще каже: „Влез." Някой път ще те посрещне така бурно, че ще те отхвърли на няколко километра далеч от себе си, че ще се образуват ред вълни около тебе. Ако ти си умен, ще разбереш смисъла на живота, ако не си умен, ще се намериш в голямо противоречие и ще кажеш: „Ама защо се вълнува така морето?
Не знае ли кой иде при него?
Не знае ли как е името ми? Голямата река е името ми." „Аз пък съм великото море." Като каже така на морето, то ще се поусмихне.
към втори вариант >>
Питам, моята уста това аз ли съм?
(втори вариант)
В това седи този велик морал. Но при това вие имате малко по-друго понятие за чистота. Аз не зная отде произлиза този морал, върху който съвремените хора базират своите постъпки и съграждат своя морал. Материята, от която е направена моята уста, е от хляб, от жито и няма да се минат три, четири, пет месеца, и тя ще се промени. Да кажем, че някой ме е целунал и не ми е приятно.
Питам, моята уста това аз ли съм?
Вратата, през която вие влизате, това вие ли сте? Не, само че ние обичаме вратата ни да бъде в изправно положение.
към втори вариант >>
Не знае ли как е името ми?
(втори вариант)
Всеки един живот, това е една малка река, която трябва да се влее във великото море. Някой път морето ще те приеме тихо, мълком и ще каже: „Влез." Някой път ще те посрещне така бурно, че ще те отхвърли на няколко километра далеч от себе си, че ще се образуват ред вълни около тебе. Ако ти си умен, ще разбереш смисъла на живота, ако не си умен, ще се намериш в голямо противоречие и ще кажеш: „Ама защо се вълнува така морето? Не знае ли кой иде при него?
Не знае ли как е името ми?
Голямата река е името ми." „Аз пък съм великото море." Като каже така на морето, то ще се поусмихне.
към втори вариант >>
Вратата, през която вие влизате, това вие ли сте?
(втори вариант)
Но при това вие имате малко по-друго понятие за чистота. Аз не зная отде произлиза този морал, върху който съвремените хора базират своите постъпки и съграждат своя морал. Материята, от която е направена моята уста, е от хляб, от жито и няма да се минат три, четири, пет месеца, и тя ще се промени. Да кажем, че някой ме е целунал и не ми е приятно. Питам, моята уста това аз ли съм?
Вратата, през която вие влизате, това вие ли сте?
Не, само че ние обичаме вратата ни да бъде в изправно положение.
към втори вариант >>
Голямата река е името ми." „Аз пък съм великото море." Като каже така на морето, то ще се поусмихне.
(втори вариант)
Всеки един живот, това е една малка река, която трябва да се влее във великото море. Някой път морето ще те приеме тихо, мълком и ще каже: „Влез." Някой път ще те посрещне така бурно, че ще те отхвърли на няколко километра далеч от себе си, че ще се образуват ред вълни около тебе. Ако ти си умен, ще разбереш смисъла на живота, ако не си умен, ще се намериш в голямо противоречие и ще кажеш: „Ама защо се вълнува така морето? Не знае ли кой иде при него? Не знае ли как е името ми?
Голямата река е името ми." „Аз пък съм великото море." Като каже така на морето, то ще се поусмихне.
към втори вариант >>
Не, само че ние обичаме вратата ни да бъде в изправно положение.
(втори вариант)
Аз не зная отде произлиза този морал, върху който съвремените хора базират своите постъпки и съграждат своя морал. Материята, от която е направена моята уста, е от хляб, от жито и няма да се минат три, четири, пет месеца, и тя ще се промени. Да кажем, че някой ме е целунал и не ми е приятно. Питам, моята уста това аз ли съм? Вратата, през която вие влизате, това вие ли сте?
Не, само че ние обичаме вратата ни да бъде в изправно положение.
към втори вариант >>
Питам, моретата ли станаха от реките, или реките станаха от моретата?
(втори вариант)
Питам, моретата ли станаха от реките, или реките станаха от моретата?
Вие сами ще си дадете отговора. Между морето и реката няма никакво противоречие. Това е външната обстановка на нещата. Ако между нас, хората, има някакво противоречие, то се дължи на някакво неразбиране. Каква разлика има между един богат и един сиромах човек?
към втори вариант >>
Моралът седи в друго отношение.
(втори вариант)
Моралът седи в друго отношение.
Въпросът е да не би онзи, когото ние обичаме, да направи една постъпка, която да е против този морал, който ние имаме вътре в себе си. В ума и в сърцето си ние имаме един морал, от който трябва да се пазим. Защото, ако ти обичаш някого, трябва да му отдадеш всичкото уважение и почитание, и при това да не му създадеш ни най-малкото страдание. У тебе не трябва да се заражда желание да му причиниш ненужни страдания. Това е любов.
към втори вариант >>
Вие сами ще си дадете отговора.
(втори вариант)
Питам, моретата ли станаха от реките, или реките станаха от моретата?
Вие сами ще си дадете отговора.
Между морето и реката няма никакво противоречие. Това е външната обстановка на нещата. Ако между нас, хората, има някакво противоречие, то се дължи на някакво неразбиране. Каква разлика има между един богат и един сиромах човек? Виждате някъде един богат човек, но той е невежа.
към втори вариант >>
Въпросът е да не би онзи, когото ние обичаме, да направи една постъпка, която да е против този морал, който ние имаме вътре в себе си.
(втори вариант)
Моралът седи в друго отношение.
Въпросът е да не би онзи, когото ние обичаме, да направи една постъпка, която да е против този морал, който ние имаме вътре в себе си.
В ума и в сърцето си ние имаме един морал, от който трябва да се пазим. Защото, ако ти обичаш някого, трябва да му отдадеш всичкото уважение и почитание, и при това да не му създадеш ни най-малкото страдание. У тебе не трябва да се заражда желание да му причиниш ненужни страдания. Това е любов. При любовта сега на земята, ако ти причиниш някому нужни страдания, ти го обичаш, ако му причиниш ненужни страдания, ти не го обичаш.
към втори вариант >>
Между морето и реката няма никакво противоречие.
(втори вариант)
Питам, моретата ли станаха от реките, или реките станаха от моретата? Вие сами ще си дадете отговора.
Между морето и реката няма никакво противоречие.
Това е външната обстановка на нещата. Ако между нас, хората, има някакво противоречие, то се дължи на някакво неразбиране. Каква разлика има между един богат и един сиромах човек? Виждате някъде един богат човек, но той е невежа. Виждате другаде един сиромах, но той е учен човек, станал е професор.
към втори вариант >>
В ума и в сърцето си ние имаме един морал, от който трябва да се пазим.
(втори вариант)
Моралът седи в друго отношение. Въпросът е да не би онзи, когото ние обичаме, да направи една постъпка, която да е против този морал, който ние имаме вътре в себе си.
В ума и в сърцето си ние имаме един морал, от който трябва да се пазим.
Защото, ако ти обичаш някого, трябва да му отдадеш всичкото уважение и почитание, и при това да не му създадеш ни най-малкото страдание. У тебе не трябва да се заражда желание да му причиниш ненужни страдания. Това е любов. При любовта сега на земята, ако ти причиниш някому нужни страдания, ти го обичаш, ако му причиниш ненужни страдания, ти не го обичаш. Причини страдания, които са намясто.
към втори вариант >>
Това е външната обстановка на нещата.
(втори вариант)
Питам, моретата ли станаха от реките, или реките станаха от моретата? Вие сами ще си дадете отговора. Между морето и реката няма никакво противоречие.
Това е външната обстановка на нещата.
Ако между нас, хората, има някакво противоречие, то се дължи на някакво неразбиране. Каква разлика има между един богат и един сиромах човек? Виждате някъде един богат човек, но той е невежа. Виждате другаде един сиромах, но той е учен човек, станал е професор. Ако той беше богат човек, професор нямаше да стане.
към втори вариант >>
Защото, ако ти обичаш някого, трябва да му отдадеш всичкото уважение и почитание, и при това да не му създадеш ни най-малкото страдание.
(втори вариант)
Моралът седи в друго отношение. Въпросът е да не би онзи, когото ние обичаме, да направи една постъпка, която да е против този морал, който ние имаме вътре в себе си. В ума и в сърцето си ние имаме един морал, от който трябва да се пазим.
Защото, ако ти обичаш някого, трябва да му отдадеш всичкото уважение и почитание, и при това да не му създадеш ни най-малкото страдание.
У тебе не трябва да се заражда желание да му причиниш ненужни страдания. Това е любов. При любовта сега на земята, ако ти причиниш някому нужни страдания, ти го обичаш, ако му причиниш ненужни страдания, ти не го обичаш. Причини страдания, които са намясто.
към втори вариант >>
Ако между нас, хората, има някакво противоречие, то се дължи на някакво неразбиране.
(втори вариант)
Питам, моретата ли станаха от реките, или реките станаха от моретата? Вие сами ще си дадете отговора. Между морето и реката няма никакво противоречие. Това е външната обстановка на нещата.
Ако между нас, хората, има някакво противоречие, то се дължи на някакво неразбиране.
Каква разлика има между един богат и един сиромах човек? Виждате някъде един богат човек, но той е невежа. Виждате другаде един сиромах, но той е учен човек, станал е професор. Ако той беше богат човек, професор нямаше да стане. И ако природата го е направила сиромах, то е, за да го предпази от някакви слабости.
към втори вариант >>
У тебе не трябва да се заражда желание да му причиниш ненужни страдания.
(втори вариант)
Моралът седи в друго отношение. Въпросът е да не би онзи, когото ние обичаме, да направи една постъпка, която да е против този морал, който ние имаме вътре в себе си. В ума и в сърцето си ние имаме един морал, от който трябва да се пазим. Защото, ако ти обичаш някого, трябва да му отдадеш всичкото уважение и почитание, и при това да не му създадеш ни най-малкото страдание.
У тебе не трябва да се заражда желание да му причиниш ненужни страдания.
Това е любов. При любовта сега на земята, ако ти причиниш някому нужни страдания, ти го обичаш, ако му причиниш ненужни страдания, ти не го обичаш. Причини страдания, които са намясто.
към втори вариант >>
Каква разлика има между един богат и един сиромах човек?
(втори вариант)
Питам, моретата ли станаха от реките, или реките станаха от моретата? Вие сами ще си дадете отговора. Между морето и реката няма никакво противоречие. Това е външната обстановка на нещата. Ако между нас, хората, има някакво противоречие, то се дължи на някакво неразбиране.
Каква разлика има между един богат и един сиромах човек?
Виждате някъде един богат човек, но той е невежа. Виждате другаде един сиромах, но той е учен човек, станал е професор. Ако той беше богат човек, професор нямаше да стане. И ако природата го е направила сиромах, то е, за да го предпази от някакви слабости. Тя иска да го направи лек, да олекне.
към втори вариант >>
Това е любов.
(втори вариант)
Моралът седи в друго отношение. Въпросът е да не би онзи, когото ние обичаме, да направи една постъпка, която да е против този морал, който ние имаме вътре в себе си. В ума и в сърцето си ние имаме един морал, от който трябва да се пазим. Защото, ако ти обичаш някого, трябва да му отдадеш всичкото уважение и почитание, и при това да не му създадеш ни най-малкото страдание. У тебе не трябва да се заражда желание да му причиниш ненужни страдания.
Това е любов.
При любовта сега на земята, ако ти причиниш някому нужни страдания, ти го обичаш, ако му причиниш ненужни страдания, ти не го обичаш. Причини страдания, които са намясто.
към втори вариант >>
Виждате някъде един богат човек, но той е невежа.
(втори вариант)
Вие сами ще си дадете отговора. Между морето и реката няма никакво противоречие. Това е външната обстановка на нещата. Ако между нас, хората, има някакво противоречие, то се дължи на някакво неразбиране. Каква разлика има между един богат и един сиромах човек?
Виждате някъде един богат човек, но той е невежа.
Виждате другаде един сиромах, но той е учен човек, станал е професор. Ако той беше богат човек, професор нямаше да стане. И ако природата го е направила сиромах, то е, за да го предпази от някакви слабости. Тя иска да го направи лек, да олекне. Някой път човек трябва да олекне.
към втори вариант >>
При любовта сега на земята, ако ти причиниш някому нужни страдания, ти го обичаш, ако му причиниш ненужни страдания, ти не го обичаш.
(втори вариант)
Въпросът е да не би онзи, когото ние обичаме, да направи една постъпка, която да е против този морал, който ние имаме вътре в себе си. В ума и в сърцето си ние имаме един морал, от който трябва да се пазим. Защото, ако ти обичаш някого, трябва да му отдадеш всичкото уважение и почитание, и при това да не му създадеш ни най-малкото страдание. У тебе не трябва да се заражда желание да му причиниш ненужни страдания. Това е любов.
При любовта сега на земята, ако ти причиниш някому нужни страдания, ти го обичаш, ако му причиниш ненужни страдания, ти не го обичаш.
Причини страдания, които са намясто.
към втори вариант >>
Виждате другаде един сиромах, но той е учен човек, станал е професор.
(втори вариант)
Между морето и реката няма никакво противоречие. Това е външната обстановка на нещата. Ако между нас, хората, има някакво противоречие, то се дължи на някакво неразбиране. Каква разлика има между един богат и един сиромах човек? Виждате някъде един богат човек, но той е невежа.
Виждате другаде един сиромах, но той е учен човек, станал е професор.
Ако той беше богат човек, професор нямаше да стане. И ако природата го е направила сиромах, то е, за да го предпази от някакви слабости. Тя иска да го направи лек, да олекне. Някой път човек трябва да олекне. В това положение човек трябва да намери себе си.
към втори вариант >>
Причини страдания, които са намясто.
(втори вариант)
В ума и в сърцето си ние имаме един морал, от който трябва да се пазим. Защото, ако ти обичаш някого, трябва да му отдадеш всичкото уважение и почитание, и при това да не му създадеш ни най-малкото страдание. У тебе не трябва да се заражда желание да му причиниш ненужни страдания. Това е любов. При любовта сега на земята, ако ти причиниш някому нужни страдания, ти го обичаш, ако му причиниш ненужни страдания, ти не го обичаш.
Причини страдания, които са намясто.
към втори вариант >>
Ако той беше богат човек, професор нямаше да стане.
(втори вариант)
Това е външната обстановка на нещата. Ако между нас, хората, има някакво противоречие, то се дължи на някакво неразбиране. Каква разлика има между един богат и един сиромах човек? Виждате някъде един богат човек, но той е невежа. Виждате другаде един сиромах, но той е учен човек, станал е професор.
Ако той беше богат човек, професор нямаше да стане.
И ако природата го е направила сиромах, то е, за да го предпази от някакви слабости. Тя иска да го направи лек, да олекне. Някой път човек трябва да олекне. В това положение човек трябва да намери себе си. Питам тогава, каква разлика има между учения и невежия човек?
към втори вариант >>
Сега ще ви приведа един пример, който само отчасти може да обясни идеята.
(втори вариант)
Сега ще ви приведа един пример, който само отчасти може да обясни идеята.
Една американка от града Бостън се влюбва в един американец от ниско произхождение. Тя била дъщеря на един голям милионер. И тя казва: „Аз искам на всяка цена да се оженя за него." Баща й не се противопоставя, но я моли да почака малко с взимане окончателно решение по въпроса и до това време той изпраща портрета на нейния любимец при един виден физиогномист и френолог, да се произнесе той за тази личност. Бащата вярвал в тези науки. След кратко време той получава назад портрета на този господин със следните сведения.
към втори вариант >>
И ако природата го е направила сиромах, то е, за да го предпази от някакви слабости.
(втори вариант)
Ако между нас, хората, има някакво противоречие, то се дължи на някакво неразбиране. Каква разлика има между един богат и един сиромах човек? Виждате някъде един богат човек, но той е невежа. Виждате другаде един сиромах, но той е учен човек, станал е професор. Ако той беше богат човек, професор нямаше да стане.
И ако природата го е направила сиромах, то е, за да го предпази от някакви слабости.
Тя иска да го направи лек, да олекне. Някой път човек трябва да олекне. В това положение човек трябва да намери себе си. Питам тогава, каква разлика има между учения и невежия човек? Няма никаква разлика.
към втори вариант >>
Една американка от града Бостън се влюбва в един американец от ниско произхождение.
(втори вариант)
Сега ще ви приведа един пример, който само отчасти може да обясни идеята.
Една американка от града Бостън се влюбва в един американец от ниско произхождение.
Тя била дъщеря на един голям милионер. И тя казва: „Аз искам на всяка цена да се оженя за него." Баща й не се противопоставя, но я моли да почака малко с взимане окончателно решение по въпроса и до това време той изпраща портрета на нейния любимец при един виден физиогномист и френолог, да се произнесе той за тази личност. Бащата вярвал в тези науки. След кратко време той получава назад портрета на този господин със следните сведения. Дъщеря ви по никой начин да се не жени за този човек, защото най- много две години след сватбата той ще я убие.
към втори вариант >>
Тя иска да го направи лек, да олекне.
(втори вариант)
Каква разлика има между един богат и един сиромах човек? Виждате някъде един богат човек, но той е невежа. Виждате другаде един сиромах, но той е учен човек, станал е професор. Ако той беше богат човек, професор нямаше да стане. И ако природата го е направила сиромах, то е, за да го предпази от някакви слабости.
Тя иска да го направи лек, да олекне.
Някой път човек трябва да олекне. В това положение човек трябва да намери себе си. Питам тогава, каква разлика има между учения и невежия човек? Няма никаква разлика. Ученият човек е обработена земя, а невежият, неученият човек е необработена земя.
към втори вариант >>
Тя била дъщеря на един голям милионер.
(втори вариант)
Сега ще ви приведа един пример, който само отчасти може да обясни идеята. Една американка от града Бостън се влюбва в един американец от ниско произхождение.
Тя била дъщеря на един голям милионер.
И тя казва: „Аз искам на всяка цена да се оженя за него." Баща й не се противопоставя, но я моли да почака малко с взимане окончателно решение по въпроса и до това време той изпраща портрета на нейния любимец при един виден физиогномист и френолог, да се произнесе той за тази личност. Бащата вярвал в тези науки. След кратко време той получава назад портрета на този господин със следните сведения. Дъщеря ви по никой начин да се не жени за този човек, защото най- много две години след сватбата той ще я убие. Вие ще кажете: „Отде този човек може да прави такива заключения?
към втори вариант >>
Някой път човек трябва да олекне.
(втори вариант)
Виждате някъде един богат човек, но той е невежа. Виждате другаде един сиромах, но той е учен човек, станал е професор. Ако той беше богат човек, професор нямаше да стане. И ако природата го е направила сиромах, то е, за да го предпази от някакви слабости. Тя иска да го направи лек, да олекне.
Някой път човек трябва да олекне.
В това положение човек трябва да намери себе си. Питам тогава, каква разлика има между учения и невежия човек? Няма никаква разлика. Ученият човек е обработена земя, а невежият, неученият човек е необработена земя. Но и единият, и другият могат да станат учени.
към втори вариант >>
И тя казва: „Аз искам на всяка цена да се оженя за него." Баща й не се противопоставя, но я моли да почака малко с взимане окончателно решение по въпроса и до това време той изпраща портрета на нейния любимец при един виден физиогномист и френолог, да се произнесе той за тази личност.
(втори вариант)
Сега ще ви приведа един пример, който само отчасти може да обясни идеята. Една американка от града Бостън се влюбва в един американец от ниско произхождение. Тя била дъщеря на един голям милионер.
И тя казва: „Аз искам на всяка цена да се оженя за него." Баща й не се противопоставя, но я моли да почака малко с взимане окончателно решение по въпроса и до това време той изпраща портрета на нейния любимец при един виден физиогномист и френолог, да се произнесе той за тази личност.
Бащата вярвал в тези науки. След кратко време той получава назад портрета на този господин със следните сведения. Дъщеря ви по никой начин да се не жени за този човек, защото най- много две години след сватбата той ще я убие. Вие ще кажете: „Отде този човек може да прави такива заключения? " Той може да я убие, а може и да не я убие.
към втори вариант >>
В това положение човек трябва да намери себе си.
(втори вариант)
Виждате другаде един сиромах, но той е учен човек, станал е професор. Ако той беше богат човек, професор нямаше да стане. И ако природата го е направила сиромах, то е, за да го предпази от някакви слабости. Тя иска да го направи лек, да олекне. Някой път човек трябва да олекне.
В това положение човек трябва да намери себе си.
Питам тогава, каква разлика има между учения и невежия човек? Няма никаква разлика. Ученият човек е обработена земя, а невежият, неученият човек е необработена земя. Но и единият, и другият могат да станат учени. И ученият може да стане невежа след време, като не се учи, и невежият може да стане учен след време, като се учи.
към втори вариант >>
Бащата вярвал в тези науки.
(втори вариант)
Сега ще ви приведа един пример, който само отчасти може да обясни идеята. Една американка от града Бостън се влюбва в един американец от ниско произхождение. Тя била дъщеря на един голям милионер. И тя казва: „Аз искам на всяка цена да се оженя за него." Баща й не се противопоставя, но я моли да почака малко с взимане окончателно решение по въпроса и до това време той изпраща портрета на нейния любимец при един виден физиогномист и френолог, да се произнесе той за тази личност.
Бащата вярвал в тези науки.
След кратко време той получава назад портрета на този господин със следните сведения. Дъщеря ви по никой начин да се не жени за този човек, защото най- много две години след сватбата той ще я убие. Вие ще кажете: „Отде този човек може да прави такива заключения? " Той може да я убие, а може и да не я убие. Тогава бащата занася писмото на своята дъщеря и казва какво представлява нейния любимец.
към втори вариант >>
Питам тогава, каква разлика има между учения и невежия човек?
(втори вариант)
Ако той беше богат човек, професор нямаше да стане. И ако природата го е направила сиромах, то е, за да го предпази от някакви слабости. Тя иска да го направи лек, да олекне. Някой път човек трябва да олекне. В това положение човек трябва да намери себе си.
Питам тогава, каква разлика има между учения и невежия човек?
Няма никаква разлика. Ученият човек е обработена земя, а невежият, неученият човек е необработена земя. Но и единият, и другият могат да станат учени. И ученият може да стане невежа след време, като не се учи, и невежият може да стане учен след време, като се учи. И добрият човек лош може да стане, и лошият човек добър може да стане.
към втори вариант >>
След кратко време той получава назад портрета на този господин със следните сведения.
(втори вариант)
Сега ще ви приведа един пример, който само отчасти може да обясни идеята. Една американка от града Бостън се влюбва в един американец от ниско произхождение. Тя била дъщеря на един голям милионер. И тя казва: „Аз искам на всяка цена да се оженя за него." Баща й не се противопоставя, но я моли да почака малко с взимане окончателно решение по въпроса и до това време той изпраща портрета на нейния любимец при един виден физиогномист и френолог, да се произнесе той за тази личност. Бащата вярвал в тези науки.
След кратко време той получава назад портрета на този господин със следните сведения.
Дъщеря ви по никой начин да се не жени за този човек, защото най- много две години след сватбата той ще я убие. Вие ще кажете: „Отде този човек може да прави такива заключения? " Той може да я убие, а може и да не я убие. Тогава бащата занася писмото на своята дъщеря и казва какво представлява нейния любимец. Дъщерята казва: „Добре, аз ще се откажа, нека да направя един опит, да видим дали така ще се случи.
към втори вариант >>
Няма никаква разлика.
(втори вариант)
И ако природата го е направила сиромах, то е, за да го предпази от някакви слабости. Тя иска да го направи лек, да олекне. Някой път човек трябва да олекне. В това положение човек трябва да намери себе си. Питам тогава, каква разлика има между учения и невежия човек?
Няма никаква разлика.
Ученият човек е обработена земя, а невежият, неученият човек е необработена земя. Но и единият, и другият могат да станат учени. И ученият може да стане невежа след време, като не се учи, и невежият може да стане учен след време, като се учи. И добрият човек лош може да стане, и лошият човек добър може да стане. Ние говорим за относителната доброта.
към втори вариант >>
Дъщеря ви по никой начин да се не жени за този човек, защото най- много две години след сватбата той ще я убие.
(втори вариант)
Една американка от града Бостън се влюбва в един американец от ниско произхождение. Тя била дъщеря на един голям милионер. И тя казва: „Аз искам на всяка цена да се оженя за него." Баща й не се противопоставя, но я моли да почака малко с взимане окончателно решение по въпроса и до това време той изпраща портрета на нейния любимец при един виден физиогномист и френолог, да се произнесе той за тази личност. Бащата вярвал в тези науки. След кратко време той получава назад портрета на този господин със следните сведения.
Дъщеря ви по никой начин да се не жени за този човек, защото най- много две години след сватбата той ще я убие.
Вие ще кажете: „Отде този човек може да прави такива заключения? " Той може да я убие, а може и да не я убие. Тогава бащата занася писмото на своята дъщеря и казва какво представлява нейния любимец. Дъщерята казва: „Добре, аз ще се откажа, нека да направя един опит, да видим дали така ще се случи. Че ще страдам, нищо от това." И наистина този млад човек се оженва за друга.
към втори вариант >>
Ученият човек е обработена земя, а невежият, неученият човек е необработена земя.
(втори вариант)
Тя иска да го направи лек, да олекне. Някой път човек трябва да олекне. В това положение човек трябва да намери себе си. Питам тогава, каква разлика има между учения и невежия човек? Няма никаква разлика.
Ученият човек е обработена земя, а невежият, неученият човек е необработена земя.
Но и единият, и другият могат да станат учени. И ученият може да стане невежа след време, като не се учи, и невежият може да стане учен след време, като се учи. И добрият човек лош може да стане, и лошият човек добър може да стане. Ние говорим за относителната доброта. Ако ти не усилваш в себе си своите добродетели, след време ти ще отслабнеш.
към втори вариант >>
Вие ще кажете: „Отде този човек може да прави такива заключения?
(втори вариант)
Тя била дъщеря на един голям милионер. И тя казва: „Аз искам на всяка цена да се оженя за него." Баща й не се противопоставя, но я моли да почака малко с взимане окончателно решение по въпроса и до това време той изпраща портрета на нейния любимец при един виден физиогномист и френолог, да се произнесе той за тази личност. Бащата вярвал в тези науки. След кратко време той получава назад портрета на този господин със следните сведения. Дъщеря ви по никой начин да се не жени за този човек, защото най- много две години след сватбата той ще я убие.
Вие ще кажете: „Отде този човек може да прави такива заключения?
" Той може да я убие, а може и да не я убие. Тогава бащата занася писмото на своята дъщеря и казва какво представлява нейния любимец. Дъщерята казва: „Добре, аз ще се откажа, нека да направя един опит, да видим дали така ще се случи. Че ще страдам, нищо от това." И наистина този млад човек се оженва за друга. След две години той убива жена си.
към втори вариант >>
Но и единият, и другият могат да станат учени.
(втори вариант)
Някой път човек трябва да олекне. В това положение човек трябва да намери себе си. Питам тогава, каква разлика има между учения и невежия човек? Няма никаква разлика. Ученият човек е обработена земя, а невежият, неученият човек е необработена земя.
Но и единият, и другият могат да станат учени.
И ученият може да стане невежа след време, като не се учи, и невежият може да стане учен след време, като се учи. И добрият човек лош може да стане, и лошият човек добър може да стане. Ние говорим за относителната доброта. Ако ти не усилваш в себе си своите добродетели, след време ти ще отслабнеш. Ние виждаме този закон в света.
към втори вариант >>
" Той може да я убие, а може и да не я убие.
(втори вариант)
И тя казва: „Аз искам на всяка цена да се оженя за него." Баща й не се противопоставя, но я моли да почака малко с взимане окончателно решение по въпроса и до това време той изпраща портрета на нейния любимец при един виден физиогномист и френолог, да се произнесе той за тази личност. Бащата вярвал в тези науки. След кратко време той получава назад портрета на този господин със следните сведения. Дъщеря ви по никой начин да се не жени за този човек, защото най- много две години след сватбата той ще я убие. Вие ще кажете: „Отде този човек може да прави такива заключения?
" Той може да я убие, а може и да не я убие.
Тогава бащата занася писмото на своята дъщеря и казва какво представлява нейния любимец. Дъщерята казва: „Добре, аз ще се откажа, нека да направя един опит, да видим дали така ще се случи. Че ще страдам, нищо от това." И наистина този млад човек се оженва за друга. След две години той убива жена си.
към втори вариант >>
И ученият може да стане невежа след време, като не се учи, и невежият може да стане учен след време, като се учи.
(втори вариант)
В това положение човек трябва да намери себе си. Питам тогава, каква разлика има между учения и невежия човек? Няма никаква разлика. Ученият човек е обработена земя, а невежият, неученият човек е необработена земя. Но и единият, и другият могат да станат учени.
И ученият може да стане невежа след време, като не се учи, и невежият може да стане учен след време, като се учи.
И добрият човек лош може да стане, и лошият човек добър може да стане. Ние говорим за относителната доброта. Ако ти не усилваш в себе си своите добродетели, след време ти ще отслабнеш. Ние виждаме този закон в света. Светските, умните хора го разбират.
към втори вариант >>
Тогава бащата занася писмото на своята дъщеря и казва какво представлява нейния любимец.
(втори вариант)
Бащата вярвал в тези науки. След кратко време той получава назад портрета на този господин със следните сведения. Дъщеря ви по никой начин да се не жени за този човек, защото най- много две години след сватбата той ще я убие. Вие ще кажете: „Отде този човек може да прави такива заключения? " Той може да я убие, а може и да не я убие.
Тогава бащата занася писмото на своята дъщеря и казва какво представлява нейния любимец.
Дъщерята казва: „Добре, аз ще се откажа, нека да направя един опит, да видим дали така ще се случи. Че ще страдам, нищо от това." И наистина този млад човек се оженва за друга. След две години той убива жена си.
към втори вариант >>
И добрият човек лош може да стане, и лошият човек добър може да стане.
(втори вариант)
Питам тогава, каква разлика има между учения и невежия човек? Няма никаква разлика. Ученият човек е обработена земя, а невежият, неученият човек е необработена земя. Но и единият, и другият могат да станат учени. И ученият може да стане невежа след време, като не се учи, и невежият може да стане учен след време, като се учи.
И добрият човек лош може да стане, и лошият човек добър може да стане.
Ние говорим за относителната доброта. Ако ти не усилваш в себе си своите добродетели, след време ти ще отслабнеш. Ние виждаме този закон в света. Светските, умните хора го разбират. Този, който иска да се бори, да надвива, всеки ден прави своите упражнения.
към втори вариант >>
Дъщерята казва: „Добре, аз ще се откажа, нека да направя един опит, да видим дали така ще се случи.
(втори вариант)
След кратко време той получава назад портрета на този господин със следните сведения. Дъщеря ви по никой начин да се не жени за този човек, защото най- много две години след сватбата той ще я убие. Вие ще кажете: „Отде този човек може да прави такива заключения? " Той може да я убие, а може и да не я убие. Тогава бащата занася писмото на своята дъщеря и казва какво представлява нейния любимец.
Дъщерята казва: „Добре, аз ще се откажа, нека да направя един опит, да видим дали така ще се случи.
Че ще страдам, нищо от това." И наистина този млад човек се оженва за друга. След две години той убива жена си.
към втори вариант >>
Ние говорим за относителната доброта.
(втори вариант)
Няма никаква разлика. Ученият човек е обработена земя, а невежият, неученият човек е необработена земя. Но и единият, и другият могат да станат учени. И ученият може да стане невежа след време, като не се учи, и невежият може да стане учен след време, като се учи. И добрият човек лош може да стане, и лошият човек добър може да стане.
Ние говорим за относителната доброта.
Ако ти не усилваш в себе си своите добродетели, след време ти ще отслабнеш. Ние виждаме този закон в света. Светските, умните хора го разбират. Този, който иска да се бори, да надвива, всеки ден прави своите упражнения. Ако отидете в Америка, ще видите тези боксьори, които искат да се развиват в своето изкуство, закачили там на тавана една топка и цели три-четири часа се упражняват: подхвърлят я ту наляво, ту надясно, скачат, стават, лягат, правят упражнения.
към втори вариант >>
Че ще страдам, нищо от това." И наистина този млад човек се оженва за друга.
(втори вариант)
Дъщеря ви по никой начин да се не жени за този човек, защото най- много две години след сватбата той ще я убие. Вие ще кажете: „Отде този човек може да прави такива заключения? " Той може да я убие, а може и да не я убие. Тогава бащата занася писмото на своята дъщеря и казва какво представлява нейния любимец. Дъщерята казва: „Добре, аз ще се откажа, нека да направя един опит, да видим дали така ще се случи.
Че ще страдам, нищо от това." И наистина този млад човек се оженва за друга.
След две години той убива жена си.
към втори вариант >>
Ако ти не усилваш в себе си своите добродетели, след време ти ще отслабнеш.
(втори вариант)
Ученият човек е обработена земя, а невежият, неученият човек е необработена земя. Но и единият, и другият могат да станат учени. И ученият може да стане невежа след време, като не се учи, и невежият може да стане учен след време, като се учи. И добрият човек лош може да стане, и лошият човек добър може да стане. Ние говорим за относителната доброта.
Ако ти не усилваш в себе си своите добродетели, след време ти ще отслабнеш.
Ние виждаме този закон в света. Светските, умните хора го разбират. Този, който иска да се бори, да надвива, всеки ден прави своите упражнения. Ако отидете в Америка, ще видите тези боксьори, които искат да се развиват в своето изкуство, закачили там на тавана една топка и цели три-четири часа се упражняват: подхвърлят я ту наляво, ту надясно, скачат, стават, лягат, правят упражнения. Като ги види някой, ще каже: „Този серсемин какво прави там?
към втори вариант >>
След две години той убива жена си.
(втори вариант)
Вие ще кажете: „Отде този човек може да прави такива заключения? " Той може да я убие, а може и да не я убие. Тогава бащата занася писмото на своята дъщеря и казва какво представлява нейния любимец. Дъщерята казва: „Добре, аз ще се откажа, нека да направя един опит, да видим дали така ще се случи. Че ще страдам, нищо от това." И наистина този млад човек се оженва за друга.
След две години той убива жена си.
към втори вариант >>
Ние виждаме този закон в света.
(втори вариант)
Но и единият, и другият могат да станат учени. И ученият може да стане невежа след време, като не се учи, и невежият може да стане учен след време, като се учи. И добрият човек лош може да стане, и лошият човек добър може да стане. Ние говорим за относителната доброта. Ако ти не усилваш в себе си своите добродетели, след време ти ще отслабнеш.
Ние виждаме този закон в света.
Светските, умните хора го разбират. Този, който иска да се бори, да надвива, всеки ден прави своите упражнения. Ако отидете в Америка, ще видите тези боксьори, които искат да се развиват в своето изкуство, закачили там на тавана една топка и цели три-четири часа се упражняват: подхвърлят я ту наляво, ту надясно, скачат, стават, лягат, правят упражнения. Като ги види някой, ще каже: „Този серсемин какво прави там? " Не, този човек има идея.
към втори вариант >>
Питам, любов ли е това, когато онзи, който ви обича и иска да ви създаде една радост, а ви създаде едно голямо нещастие, като ви лиши от това, което вие обичате?
(втори вариант)
Питам, любов ли е това, когато онзи, който ви обича и иска да ви създаде една радост, а ви създаде едно голямо нещастие, като ви лиши от това, което вие обичате?
Например вие искате да учите, но онзи, който ви обича, ви лиши от вашата радост, от вашето щастие, като ви казва, че не трябва да учите. Това любов ли е? Този човек ви лишава от едно благо. Казвам, всеки човек в сегашния живот трябва да се поощрява към какво и да е изкуство или наука. И като дойдем до земния живот, ние трябва да се стремим към вечния живот.
към втори вариант >>
Светските, умните хора го разбират.
(втори вариант)
И ученият може да стане невежа след време, като не се учи, и невежият може да стане учен след време, като се учи. И добрият човек лош може да стане, и лошият човек добър може да стане. Ние говорим за относителната доброта. Ако ти не усилваш в себе си своите добродетели, след време ти ще отслабнеш. Ние виждаме този закон в света.
Светските, умните хора го разбират.
Този, който иска да се бори, да надвива, всеки ден прави своите упражнения. Ако отидете в Америка, ще видите тези боксьори, които искат да се развиват в своето изкуство, закачили там на тавана една топка и цели три-четири часа се упражняват: подхвърлят я ту наляво, ту надясно, скачат, стават, лягат, правят упражнения. Като ги види някой, ще каже: „Този серсемин какво прави там? " Не, този човек има идея. Той ще спечели нещо, ще стане нещо от него.
към втори вариант >>
Например вие искате да учите, но онзи, който ви обича, ви лиши от вашата радост, от вашето щастие, като ви казва, че не трябва да учите.
(втори вариант)
Питам, любов ли е това, когато онзи, който ви обича и иска да ви създаде една радост, а ви създаде едно голямо нещастие, като ви лиши от това, което вие обичате?
Например вие искате да учите, но онзи, който ви обича, ви лиши от вашата радост, от вашето щастие, като ви казва, че не трябва да учите.
Това любов ли е? Този човек ви лишава от едно благо. Казвам, всеки човек в сегашния живот трябва да се поощрява към какво и да е изкуство или наука. И като дойдем до земния живот, ние трябва да се стремим към вечния живот. Ако ние не разбираме земния живот, как ще разберем небесния?
към втори вариант >>
Този, който иска да се бори, да надвива, всеки ден прави своите упражнения.
(втори вариант)
И добрият човек лош може да стане, и лошият човек добър може да стане. Ние говорим за относителната доброта. Ако ти не усилваш в себе си своите добродетели, след време ти ще отслабнеш. Ние виждаме този закон в света. Светските, умните хора го разбират.
Този, който иска да се бори, да надвива, всеки ден прави своите упражнения.
Ако отидете в Америка, ще видите тези боксьори, които искат да се развиват в своето изкуство, закачили там на тавана една топка и цели три-четири часа се упражняват: подхвърлят я ту наляво, ту надясно, скачат, стават, лягат, правят упражнения. Като ги види някой, ще каже: „Този серсемин какво прави там? " Не, този човек има идея. Той ще спечели нещо, ще стане нещо от него. Той се бори за една премия, ангажирал се и знае, че след няколко месеца той ще вземе тези премия от петдесет хиляди долара, ще има една придобивка.
към втори вариант >>
Това любов ли е?
(втори вариант)
Питам, любов ли е това, когато онзи, който ви обича и иска да ви създаде една радост, а ви създаде едно голямо нещастие, като ви лиши от това, което вие обичате? Например вие искате да учите, но онзи, който ви обича, ви лиши от вашата радост, от вашето щастие, като ви казва, че не трябва да учите.
Това любов ли е?
Този човек ви лишава от едно благо. Казвам, всеки човек в сегашния живот трябва да се поощрява към какво и да е изкуство или наука. И като дойдем до земния живот, ние трябва да се стремим към вечния живот. Ако ние не разбираме земния живот, как ще разберем небесния? Ако не ценим земния живот, как ще ценим небесния?
към втори вариант >>
Ако отидете в Америка, ще видите тези боксьори, които искат да се развиват в своето изкуство, закачили там на тавана една топка и цели три-четири часа се упражняват: подхвърлят я ту наляво, ту надясно, скачат, стават, лягат, правят упражнения.
(втори вариант)
Ние говорим за относителната доброта. Ако ти не усилваш в себе си своите добродетели, след време ти ще отслабнеш. Ние виждаме този закон в света. Светските, умните хора го разбират. Този, който иска да се бори, да надвива, всеки ден прави своите упражнения.
Ако отидете в Америка, ще видите тези боксьори, които искат да се развиват в своето изкуство, закачили там на тавана една топка и цели три-четири часа се упражняват: подхвърлят я ту наляво, ту надясно, скачат, стават, лягат, правят упражнения.
Като ги види някой, ще каже: „Този серсемин какво прави там? " Не, този човек има идея. Той ще спечели нещо, ще стане нещо от него. Той се бори за една премия, ангажирал се и знае, че след няколко месеца той ще вземе тези премия от петдесет хиляди долара, ще има една придобивка. Той ще се боксира, както едно време в римските арени е ставало: някой гладиатор се бори с друг, докато единият падне и се признае за победен.
към втори вариант >>
Този човек ви лишава от едно благо.
(втори вариант)
Питам, любов ли е това, когато онзи, който ви обича и иска да ви създаде една радост, а ви създаде едно голямо нещастие, като ви лиши от това, което вие обичате? Например вие искате да учите, но онзи, който ви обича, ви лиши от вашата радост, от вашето щастие, като ви казва, че не трябва да учите. Това любов ли е?
Този човек ви лишава от едно благо.
Казвам, всеки човек в сегашния живот трябва да се поощрява към какво и да е изкуство или наука. И като дойдем до земния живот, ние трябва да се стремим към вечния живот. Ако ние не разбираме земния живот, как ще разберем небесния? Ако не ценим земния живот, как ще ценим небесния? Ако земния не виждаме, как ще виждаме небесния?
към втори вариант >>
Като ги види някой, ще каже: „Този серсемин какво прави там?
(втори вариант)
Ако ти не усилваш в себе си своите добродетели, след време ти ще отслабнеш. Ние виждаме този закон в света. Светските, умните хора го разбират. Този, който иска да се бори, да надвива, всеки ден прави своите упражнения. Ако отидете в Америка, ще видите тези боксьори, които искат да се развиват в своето изкуство, закачили там на тавана една топка и цели три-четири часа се упражняват: подхвърлят я ту наляво, ту надясно, скачат, стават, лягат, правят упражнения.
Като ги види някой, ще каже: „Този серсемин какво прави там?
" Не, този човек има идея. Той ще спечели нещо, ще стане нещо от него. Той се бори за една премия, ангажирал се и знае, че след няколко месеца той ще вземе тези премия от петдесет хиляди долара, ще има една придобивка. Той ще се боксира, както едно време в римските арени е ставало: някой гладиатор се бори с друг, докато единият падне и се признае за победен. Тогава другият взима премия от петдесет хиляди или от сто хиляди долара.
към втори вариант >>
Казвам, всеки човек в сегашния живот трябва да се поощрява към какво и да е изкуство или наука.
(втори вариант)
Питам, любов ли е това, когато онзи, който ви обича и иска да ви създаде една радост, а ви създаде едно голямо нещастие, като ви лиши от това, което вие обичате? Например вие искате да учите, но онзи, който ви обича, ви лиши от вашата радост, от вашето щастие, като ви казва, че не трябва да учите. Това любов ли е? Този човек ви лишава от едно благо.
Казвам, всеки човек в сегашния живот трябва да се поощрява към какво и да е изкуство или наука.
И като дойдем до земния живот, ние трябва да се стремим към вечния живот. Ако ние не разбираме земния живот, как ще разберем небесния? Ако не ценим земния живот, как ще ценим небесния? Ако земния не виждаме, как ще виждаме небесния? Защото от този живот ние ще се приготовляваме за другия живот.
към втори вариант >>
" Не, този човек има идея.
(втори вариант)
Ние виждаме този закон в света. Светските, умните хора го разбират. Този, който иска да се бори, да надвива, всеки ден прави своите упражнения. Ако отидете в Америка, ще видите тези боксьори, които искат да се развиват в своето изкуство, закачили там на тавана една топка и цели три-четири часа се упражняват: подхвърлят я ту наляво, ту надясно, скачат, стават, лягат, правят упражнения. Като ги види някой, ще каже: „Този серсемин какво прави там?
" Не, този човек има идея.
Той ще спечели нещо, ще стане нещо от него. Той се бори за една премия, ангажирал се и знае, че след няколко месеца той ще вземе тези премия от петдесет хиляди долара, ще има една придобивка. Той ще се боксира, както едно време в римските арени е ставало: някой гладиатор се бори с друг, докато единият падне и се признае за победен. Тогава другият взима премия от петдесет хиляди или от сто хиляди долара. Как да не се боксираш при това положение?
към втори вариант >>
И като дойдем до земния живот, ние трябва да се стремим към вечния живот.
(втори вариант)
Питам, любов ли е това, когато онзи, който ви обича и иска да ви създаде една радост, а ви създаде едно голямо нещастие, като ви лиши от това, което вие обичате? Например вие искате да учите, но онзи, който ви обича, ви лиши от вашата радост, от вашето щастие, като ви казва, че не трябва да учите. Това любов ли е? Този човек ви лишава от едно благо. Казвам, всеки човек в сегашния живот трябва да се поощрява към какво и да е изкуство или наука.
И като дойдем до земния живот, ние трябва да се стремим към вечния живот.
Ако ние не разбираме земния живот, как ще разберем небесния? Ако не ценим земния живот, как ще ценим небесния? Ако земния не виждаме, как ще виждаме небесния? Защото от този живот ние ще се приготовляваме за другия живот. Този живот не е далечен, ние го живеем.
към втори вариант >>
Той ще спечели нещо, ще стане нещо от него.
(втори вариант)
Светските, умните хора го разбират. Този, който иска да се бори, да надвива, всеки ден прави своите упражнения. Ако отидете в Америка, ще видите тези боксьори, които искат да се развиват в своето изкуство, закачили там на тавана една топка и цели три-четири часа се упражняват: подхвърлят я ту наляво, ту надясно, скачат, стават, лягат, правят упражнения. Като ги види някой, ще каже: „Този серсемин какво прави там? " Не, този човек има идея.
Той ще спечели нещо, ще стане нещо от него.
Той се бори за една премия, ангажирал се и знае, че след няколко месеца той ще вземе тези премия от петдесет хиляди долара, ще има една придобивка. Той ще се боксира, както едно време в римските арени е ставало: някой гладиатор се бори с друг, докато единият падне и се признае за победен. Тогава другият взима премия от петдесет хиляди или от сто хиляди долара. Как да не се боксираш при това положение? Струва да се упражняваш по няколко часа на ден, да удряш топката, за да получиш нещо.
към втори вариант >>
Ако ние не разбираме земния живот, как ще разберем небесния?
(втори вариант)
Например вие искате да учите, но онзи, който ви обича, ви лиши от вашата радост, от вашето щастие, като ви казва, че не трябва да учите. Това любов ли е? Този човек ви лишава от едно благо. Казвам, всеки човек в сегашния живот трябва да се поощрява към какво и да е изкуство или наука. И като дойдем до земния живот, ние трябва да се стремим към вечния живот.
Ако ние не разбираме земния живот, как ще разберем небесния?
Ако не ценим земния живот, как ще ценим небесния? Ако земния не виждаме, как ще виждаме небесния? Защото от този живот ние ще се приготовляваме за другия живот. Този живот не е далечен, ние го живеем. Вечният живот е този, в който няма смърт, няма скърби и страдания.
към втори вариант >>
Той се бори за една премия, ангажирал се и знае, че след няколко месеца той ще вземе тези премия от петдесет хиляди долара, ще има една придобивка.
(втори вариант)
Този, който иска да се бори, да надвива, всеки ден прави своите упражнения. Ако отидете в Америка, ще видите тези боксьори, които искат да се развиват в своето изкуство, закачили там на тавана една топка и цели три-четири часа се упражняват: подхвърлят я ту наляво, ту надясно, скачат, стават, лягат, правят упражнения. Като ги види някой, ще каже: „Този серсемин какво прави там? " Не, този човек има идея. Той ще спечели нещо, ще стане нещо от него.
Той се бори за една премия, ангажирал се и знае, че след няколко месеца той ще вземе тези премия от петдесет хиляди долара, ще има една придобивка.
Той ще се боксира, както едно време в римските арени е ставало: някой гладиатор се бори с друг, докато единият падне и се признае за победен. Тогава другият взима премия от петдесет хиляди или от сто хиляди долара. Как да не се боксираш при това положение? Струва да се упражняваш по няколко часа на ден, да удряш топката, за да получиш нещо. Сега ние можем да кажем, че това е губене на време.
към втори вариант >>
Ако не ценим земния живот, как ще ценим небесния?
(втори вариант)
Това любов ли е? Този човек ви лишава от едно благо. Казвам, всеки човек в сегашния живот трябва да се поощрява към какво и да е изкуство или наука. И като дойдем до земния живот, ние трябва да се стремим към вечния живот. Ако ние не разбираме земния живот, как ще разберем небесния?
Ако не ценим земния живот, как ще ценим небесния?
Ако земния не виждаме, как ще виждаме небесния? Защото от този живот ние ще се приготовляваме за другия живот. Този живот не е далечен, ние го живеем. Вечният живот е този, в който няма смърт, няма скърби и страдания. В този живот, като видиш само онзи, който те обича, ти веднага ще почувстваш дълбока радост в душата си.
към втори вариант >>
Той ще се боксира, както едно време в римските арени е ставало: някой гладиатор се бори с друг, докато единият падне и се признае за победен.
(втори вариант)
Ако отидете в Америка, ще видите тези боксьори, които искат да се развиват в своето изкуство, закачили там на тавана една топка и цели три-четири часа се упражняват: подхвърлят я ту наляво, ту надясно, скачат, стават, лягат, правят упражнения. Като ги види някой, ще каже: „Този серсемин какво прави там? " Не, този човек има идея. Той ще спечели нещо, ще стане нещо от него. Той се бори за една премия, ангажирал се и знае, че след няколко месеца той ще вземе тези премия от петдесет хиляди долара, ще има една придобивка.
Той ще се боксира, както едно време в римските арени е ставало: някой гладиатор се бори с друг, докато единият падне и се признае за победен.
Тогава другият взима премия от петдесет хиляди или от сто хиляди долара. Как да не се боксираш при това положение? Струва да се упражняваш по няколко часа на ден, да удряш топката, за да получиш нещо. Сега ние можем да кажем, че това е губене на време. Аз правя едно сравнение.
към втори вариант >>
Ако земния не виждаме, как ще виждаме небесния?
(втори вариант)
Този човек ви лишава от едно благо. Казвам, всеки човек в сегашния живот трябва да се поощрява към какво и да е изкуство или наука. И като дойдем до земния живот, ние трябва да се стремим към вечния живот. Ако ние не разбираме земния живот, как ще разберем небесния? Ако не ценим земния живот, как ще ценим небесния?
Ако земния не виждаме, как ще виждаме небесния?
Защото от този живот ние ще се приготовляваме за другия живот. Този живот не е далечен, ние го живеем. Вечният живот е този, в който няма смърт, няма скърби и страдания. В този живот, като видиш само онзи, който те обича, ти веднага ще почувстваш дълбока радост в душата си. Голямо щастие за тебе ще бъде да видиш този, който е създал света, да видиш онзи, който е създал всички форми, да видиш онзи, който е създал цялата наука, всичката красота, да видиш онзи, който носи всичката сила и мощ в себе си.
към втори вариант >>
Тогава другият взима премия от петдесет хиляди или от сто хиляди долара.
(втори вариант)
Като ги види някой, ще каже: „Този серсемин какво прави там? " Не, този човек има идея. Той ще спечели нещо, ще стане нещо от него. Той се бори за една премия, ангажирал се и знае, че след няколко месеца той ще вземе тези премия от петдесет хиляди долара, ще има една придобивка. Той ще се боксира, както едно време в римските арени е ставало: някой гладиатор се бори с друг, докато единият падне и се признае за победен.
Тогава другият взима премия от петдесет хиляди или от сто хиляди долара.
Как да не се боксираш при това положение? Струва да се упражняваш по няколко часа на ден, да удряш топката, за да получиш нещо. Сега ние можем да кажем, че това е губене на време. Аз правя едно сравнение. Ако този боксьор според вас, като се упражнява по три-четири часа на ден, губи времето си, вие, като седите по цели дни у дома си и се окайвате за положението, в което се намирате, или за страданията, които ви са дошли, вие не сте ли един подобен боксьор?
към втори вариант >>
Защото от този живот ние ще се приготовляваме за другия живот.
(втори вариант)
Казвам, всеки човек в сегашния живот трябва да се поощрява към какво и да е изкуство или наука. И като дойдем до земния живот, ние трябва да се стремим към вечния живот. Ако ние не разбираме земния живот, как ще разберем небесния? Ако не ценим земния живот, как ще ценим небесния? Ако земния не виждаме, как ще виждаме небесния?
Защото от този живот ние ще се приготовляваме за другия живот.
Този живот не е далечен, ние го живеем. Вечният живот е този, в който няма смърт, няма скърби и страдания. В този живот, като видиш само онзи, който те обича, ти веднага ще почувстваш дълбока радост в душата си. Голямо щастие за тебе ще бъде да видиш този, който е създал света, да видиш онзи, който е създал всички форми, да видиш онзи, който е създал цялата наука, всичката красота, да видиш онзи, който носи всичката сила и мощ в себе си. Достатъчно е само да видиш този, който ще ти се усмихне отдалеч, и после пак ще се скрие.
към втори вариант >>
Как да не се боксираш при това положение?
(втори вариант)
" Не, този човек има идея. Той ще спечели нещо, ще стане нещо от него. Той се бори за една премия, ангажирал се и знае, че след няколко месеца той ще вземе тези премия от петдесет хиляди долара, ще има една придобивка. Той ще се боксира, както едно време в римските арени е ставало: някой гладиатор се бори с друг, докато единият падне и се признае за победен. Тогава другият взима премия от петдесет хиляди или от сто хиляди долара.
Как да не се боксираш при това положение?
Струва да се упражняваш по няколко часа на ден, да удряш топката, за да получиш нещо. Сега ние можем да кажем, че това е губене на време. Аз правя едно сравнение. Ако този боксьор според вас, като се упражнява по три-четири часа на ден, губи времето си, вие, като седите по цели дни у дома си и се окайвате за положението, в което се намирате, или за страданията, които ви са дошли, вие не сте ли един подобен боксьор? За вас това време не е ли изгубено?
към втори вариант >>
Този живот не е далечен, ние го живеем.
(втори вариант)
И като дойдем до земния живот, ние трябва да се стремим към вечния живот. Ако ние не разбираме земния живот, как ще разберем небесния? Ако не ценим земния живот, как ще ценим небесния? Ако земния не виждаме, как ще виждаме небесния? Защото от този живот ние ще се приготовляваме за другия живот.
Този живот не е далечен, ние го живеем.
Вечният живот е този, в който няма смърт, няма скърби и страдания. В този живот, като видиш само онзи, който те обича, ти веднага ще почувстваш дълбока радост в душата си. Голямо щастие за тебе ще бъде да видиш този, който е създал света, да видиш онзи, който е създал всички форми, да видиш онзи, който е създал цялата наука, всичката красота, да видиш онзи, който носи всичката сила и мощ в себе си. Достатъчно е само да видиш този, който ще ти се усмихне отдалеч, и после пак ще се скрие.
към втори вариант >>
Струва да се упражняваш по няколко часа на ден, да удряш топката, за да получиш нещо.
(втори вариант)
Той ще спечели нещо, ще стане нещо от него. Той се бори за една премия, ангажирал се и знае, че след няколко месеца той ще вземе тези премия от петдесет хиляди долара, ще има една придобивка. Той ще се боксира, както едно време в римските арени е ставало: някой гладиатор се бори с друг, докато единият падне и се признае за победен. Тогава другият взима премия от петдесет хиляди или от сто хиляди долара. Как да не се боксираш при това положение?
Струва да се упражняваш по няколко часа на ден, да удряш топката, за да получиш нещо.
Сега ние можем да кажем, че това е губене на време. Аз правя едно сравнение. Ако този боксьор според вас, като се упражнява по три-четири часа на ден, губи времето си, вие, като седите по цели дни у дома си и се окайвате за положението, в което се намирате, или за страданията, които ви са дошли, вие не сте ли един подобен боксьор? За вас това време не е ли изгубено? Като дойде страданието, ти излез насреща му като този боксьор - че от едната страна, че от другата страна, че отляво, че отдясно, набий го добре и му кажи: „Ти не знаеш ли кой съм аз, не знаеш ли че аз съм свободен гражданин?
към втори вариант >>
Вечният живот е този, в който няма смърт, няма скърби и страдания.
(втори вариант)
Ако ние не разбираме земния живот, как ще разберем небесния? Ако не ценим земния живот, как ще ценим небесния? Ако земния не виждаме, как ще виждаме небесния? Защото от този живот ние ще се приготовляваме за другия живот. Този живот не е далечен, ние го живеем.
Вечният живот е този, в който няма смърт, няма скърби и страдания.
В този живот, като видиш само онзи, който те обича, ти веднага ще почувстваш дълбока радост в душата си. Голямо щастие за тебе ще бъде да видиш този, който е създал света, да видиш онзи, който е създал всички форми, да видиш онзи, който е създал цялата наука, всичката красота, да видиш онзи, който носи всичката сила и мощ в себе си. Достатъчно е само да видиш този, който ще ти се усмихне отдалеч, и после пак ще се скрие.
към втори вариант >>
Сега ние можем да кажем, че това е губене на време.
(втори вариант)
Той се бори за една премия, ангажирал се и знае, че след няколко месеца той ще вземе тези премия от петдесет хиляди долара, ще има една придобивка. Той ще се боксира, както едно време в римските арени е ставало: някой гладиатор се бори с друг, докато единият падне и се признае за победен. Тогава другият взима премия от петдесет хиляди или от сто хиляди долара. Как да не се боксираш при това положение? Струва да се упражняваш по няколко часа на ден, да удряш топката, за да получиш нещо.
Сега ние можем да кажем, че това е губене на време.
Аз правя едно сравнение. Ако този боксьор според вас, като се упражнява по три-четири часа на ден, губи времето си, вие, като седите по цели дни у дома си и се окайвате за положението, в което се намирате, или за страданията, които ви са дошли, вие не сте ли един подобен боксьор? За вас това време не е ли изгубено? Като дойде страданието, ти излез насреща му като този боксьор - че от едната страна, че от другата страна, че отляво, че отдясно, набий го добре и му кажи: „Ти не знаеш ли кой съм аз, не знаеш ли че аз съм свободен гражданин? " Някой път страданието може да те надвие, да паднеш на земята, да изгубиш съзнание.
към втори вариант >>
В този живот, като видиш само онзи, който те обича, ти веднага ще почувстваш дълбока радост в душата си.
(втори вариант)
Ако не ценим земния живот, как ще ценим небесния? Ако земния не виждаме, как ще виждаме небесния? Защото от този живот ние ще се приготовляваме за другия живот. Този живот не е далечен, ние го живеем. Вечният живот е този, в който няма смърт, няма скърби и страдания.
В този живот, като видиш само онзи, който те обича, ти веднага ще почувстваш дълбока радост в душата си.
Голямо щастие за тебе ще бъде да видиш този, който е създал света, да видиш онзи, който е създал всички форми, да видиш онзи, който е създал цялата наука, всичката красота, да видиш онзи, който носи всичката сила и мощ в себе си. Достатъчно е само да видиш този, който ще ти се усмихне отдалеч, и после пак ще се скрие.
към втори вариант >>
Аз правя едно сравнение.
(втори вариант)
Той ще се боксира, както едно време в римските арени е ставало: някой гладиатор се бори с друг, докато единият падне и се признае за победен. Тогава другият взима премия от петдесет хиляди или от сто хиляди долара. Как да не се боксираш при това положение? Струва да се упражняваш по няколко часа на ден, да удряш топката, за да получиш нещо. Сега ние можем да кажем, че това е губене на време.
Аз правя едно сравнение.
Ако този боксьор според вас, като се упражнява по три-четири часа на ден, губи времето си, вие, като седите по цели дни у дома си и се окайвате за положението, в което се намирате, или за страданията, които ви са дошли, вие не сте ли един подобен боксьор? За вас това време не е ли изгубено? Като дойде страданието, ти излез насреща му като този боксьор - че от едната страна, че от другата страна, че отляво, че отдясно, набий го добре и му кажи: „Ти не знаеш ли кой съм аз, не знаеш ли че аз съм свободен гражданин? " Някой път страданието може да те надвие, да паднеш на земята, да изгубиш съзнание. Нищо от това, после пак отново ще се състезаваш с него.
към втори вариант >>
Голямо щастие за тебе ще бъде да видиш този, който е създал света, да видиш онзи, който е създал всички форми, да видиш онзи, който е създал цялата наука, всичката красота, да видиш онзи, който носи всичката сила и мощ в себе си.
(втори вариант)
Ако земния не виждаме, как ще виждаме небесния? Защото от този живот ние ще се приготовляваме за другия живот. Този живот не е далечен, ние го живеем. Вечният живот е този, в който няма смърт, няма скърби и страдания. В този живот, като видиш само онзи, който те обича, ти веднага ще почувстваш дълбока радост в душата си.
Голямо щастие за тебе ще бъде да видиш този, който е създал света, да видиш онзи, който е създал всички форми, да видиш онзи, който е създал цялата наука, всичката красота, да видиш онзи, който носи всичката сила и мощ в себе си.
Достатъчно е само да видиш този, който ще ти се усмихне отдалеч, и после пак ще се скрие.
към втори вариант >>
Ако този боксьор според вас, като се упражнява по три-четири часа на ден, губи времето си, вие, като седите по цели дни у дома си и се окайвате за положението, в което се намирате, или за страданията, които ви са дошли, вие не сте ли един подобен боксьор?
(втори вариант)
Тогава другият взима премия от петдесет хиляди или от сто хиляди долара. Как да не се боксираш при това положение? Струва да се упражняваш по няколко часа на ден, да удряш топката, за да получиш нещо. Сега ние можем да кажем, че това е губене на време. Аз правя едно сравнение.
Ако този боксьор според вас, като се упражнява по три-четири часа на ден, губи времето си, вие, като седите по цели дни у дома си и се окайвате за положението, в което се намирате, или за страданията, които ви са дошли, вие не сте ли един подобен боксьор?
За вас това време не е ли изгубено? Като дойде страданието, ти излез насреща му като този боксьор - че от едната страна, че от другата страна, че отляво, че отдясно, набий го добре и му кажи: „Ти не знаеш ли кой съм аз, не знаеш ли че аз съм свободен гражданин? " Някой път страданието може да те надвие, да паднеш на земята, да изгубиш съзнание. Нищо от това, после пак отново ще се състезаваш с него. Често героите и героините в някой роман, като ги набие страданието, те изгубват съзнание, падат на земята и казват: „Набиха ни." Като стане от земята, отиде при страданието, започне да се маже около него, но в себе си казва: „Чакай, втори път аз ще те набия." Казвам, и ще биеш, и ще те бият.
към втори вариант >>
Достатъчно е само да видиш този, който ще ти се усмихне отдалеч, и после пак ще се скрие.
(втори вариант)
Защото от този живот ние ще се приготовляваме за другия живот. Този живот не е далечен, ние го живеем. Вечният живот е този, в който няма смърт, няма скърби и страдания. В този живот, като видиш само онзи, който те обича, ти веднага ще почувстваш дълбока радост в душата си. Голямо щастие за тебе ще бъде да видиш този, който е създал света, да видиш онзи, който е създал всички форми, да видиш онзи, който е създал цялата наука, всичката красота, да видиш онзи, който носи всичката сила и мощ в себе си.
Достатъчно е само да видиш този, който ще ти се усмихне отдалеч, и после пак ще се скрие.
към втори вариант >>
За вас това време не е ли изгубено?
(втори вариант)
Как да не се боксираш при това положение? Струва да се упражняваш по няколко часа на ден, да удряш топката, за да получиш нещо. Сега ние можем да кажем, че това е губене на време. Аз правя едно сравнение. Ако този боксьор според вас, като се упражнява по три-четири часа на ден, губи времето си, вие, като седите по цели дни у дома си и се окайвате за положението, в което се намирате, или за страданията, които ви са дошли, вие не сте ли един подобен боксьор?
За вас това време не е ли изгубено?
Като дойде страданието, ти излез насреща му като този боксьор - че от едната страна, че от другата страна, че отляво, че отдясно, набий го добре и му кажи: „Ти не знаеш ли кой съм аз, не знаеш ли че аз съм свободен гражданин? " Някой път страданието може да те надвие, да паднеш на земята, да изгубиш съзнание. Нищо от това, после пак отново ще се състезаваш с него. Често героите и героините в някой роман, като ги набие страданието, те изгубват съзнание, падат на земята и казват: „Набиха ни." Като стане от земята, отиде при страданието, започне да се маже около него, но в себе си казва: „Чакай, втори път аз ще те набия." Казвам, и ще биеш, и ще те бият.
към втори вариант >>
Казвам, това няма да бъде илюзия, но една жива опитност.
(втори вариант)
Казвам, това няма да бъде илюзия, но една жива опитност.
Такава опитност са имали и всички велики хора. Те са станали велики хора, защото са видели само едно малко проявление на Бога, който се проявява и изчезва. И всеки, който е видял Бога, е станал велик. Това виждане не е външно, но вътрешно виждане. Някои мислят, че то е външно виждане.
към втори вариант >>
Като дойде страданието, ти излез насреща му като този боксьор - че от едната страна, че от другата страна, че отляво, че отдясно, набий го добре и му кажи: „Ти не знаеш ли кой съм аз, не знаеш ли че аз съм свободен гражданин?
(втори вариант)
Струва да се упражняваш по няколко часа на ден, да удряш топката, за да получиш нещо. Сега ние можем да кажем, че това е губене на време. Аз правя едно сравнение. Ако този боксьор според вас, като се упражнява по три-четири часа на ден, губи времето си, вие, като седите по цели дни у дома си и се окайвате за положението, в което се намирате, или за страданията, които ви са дошли, вие не сте ли един подобен боксьор? За вас това време не е ли изгубено?
Като дойде страданието, ти излез насреща му като този боксьор - че от едната страна, че от другата страна, че отляво, че отдясно, набий го добре и му кажи: „Ти не знаеш ли кой съм аз, не знаеш ли че аз съм свободен гражданин?
" Някой път страданието може да те надвие, да паднеш на земята, да изгубиш съзнание. Нищо от това, после пак отново ще се състезаваш с него. Често героите и героините в някой роман, като ги набие страданието, те изгубват съзнание, падат на земята и казват: „Набиха ни." Като стане от земята, отиде при страданието, започне да се маже около него, но в себе си казва: „Чакай, втори път аз ще те набия." Казвам, и ще биеш, и ще те бият.
към втори вариант >>
Такава опитност са имали и всички велики хора.
(втори вариант)
Казвам, това няма да бъде илюзия, но една жива опитност.
Такава опитност са имали и всички велики хора.
Те са станали велики хора, защото са видели само едно малко проявление на Бога, който се проявява и изчезва. И всеки, който е видял Бога, е станал велик. Това виждане не е външно, но вътрешно виждане. Някои мислят, че то е външно виждане. Не, то е в съзнанието вътре.
към втори вариант >>
" Някой път страданието може да те надвие, да паднеш на земята, да изгубиш съзнание.
(втори вариант)
Сега ние можем да кажем, че това е губене на време. Аз правя едно сравнение. Ако този боксьор според вас, като се упражнява по три-четири часа на ден, губи времето си, вие, като седите по цели дни у дома си и се окайвате за положението, в което се намирате, или за страданията, които ви са дошли, вие не сте ли един подобен боксьор? За вас това време не е ли изгубено? Като дойде страданието, ти излез насреща му като този боксьор - че от едната страна, че от другата страна, че отляво, че отдясно, набий го добре и му кажи: „Ти не знаеш ли кой съм аз, не знаеш ли че аз съм свободен гражданин?
" Някой път страданието може да те надвие, да паднеш на земята, да изгубиш съзнание.
Нищо от това, после пак отново ще се състезаваш с него. Често героите и героините в някой роман, като ги набие страданието, те изгубват съзнание, падат на земята и казват: „Набиха ни." Като стане от земята, отиде при страданието, започне да се маже около него, но в себе си казва: „Чакай, втори път аз ще те набия." Казвам, и ще биеш, и ще те бият.
към втори вариант >>
Те са станали велики хора, защото са видели само едно малко проявление на Бога, който се проявява и изчезва.
(втори вариант)
Казвам, това няма да бъде илюзия, но една жива опитност. Такава опитност са имали и всички велики хора.
Те са станали велики хора, защото са видели само едно малко проявление на Бога, който се проявява и изчезва.
И всеки, който е видял Бога, е станал велик. Това виждане не е външно, но вътрешно виждане. Някои мислят, че то е външно виждане. Не, то е в съзнанието вътре. Когато ти видиш това вечно начало, всичките ти скърби, всичките ти страдания и мъчнотии излетяват, и ти ставаш мощен, умът ти проблесва, и ти почваш да разбираш смисъла на живота.
към втори вариант >>
Нищо от това, после пак отново ще се състезаваш с него.
(втори вариант)
Аз правя едно сравнение. Ако този боксьор според вас, като се упражнява по три-четири часа на ден, губи времето си, вие, като седите по цели дни у дома си и се окайвате за положението, в което се намирате, или за страданията, които ви са дошли, вие не сте ли един подобен боксьор? За вас това време не е ли изгубено? Като дойде страданието, ти излез насреща му като този боксьор - че от едната страна, че от другата страна, че отляво, че отдясно, набий го добре и му кажи: „Ти не знаеш ли кой съм аз, не знаеш ли че аз съм свободен гражданин? " Някой път страданието може да те надвие, да паднеш на земята, да изгубиш съзнание.
Нищо от това, после пак отново ще се състезаваш с него.
Често героите и героините в някой роман, като ги набие страданието, те изгубват съзнание, падат на земята и казват: „Набиха ни." Като стане от земята, отиде при страданието, започне да се маже около него, но в себе си казва: „Чакай, втори път аз ще те набия." Казвам, и ще биеш, и ще те бият.
към втори вариант >>
И всеки, който е видял Бога, е станал велик.
(втори вариант)
Казвам, това няма да бъде илюзия, но една жива опитност. Такава опитност са имали и всички велики хора. Те са станали велики хора, защото са видели само едно малко проявление на Бога, който се проявява и изчезва.
И всеки, който е видял Бога, е станал велик.
Това виждане не е външно, но вътрешно виждане. Някои мислят, че то е външно виждане. Не, то е в съзнанието вътре. Когато ти видиш това вечно начало, всичките ти скърби, всичките ти страдания и мъчнотии излетяват, и ти ставаш мощен, умът ти проблесва, и ти почваш да разбираш смисъла на живота. И тогава това, което е било невъзможно за тебе, става възможно и ти носиш радост и мир навсякъде.
към втори вариант >>
Често героите и героините в някой роман, като ги набие страданието, те изгубват съзнание, падат на земята и казват: „Набиха ни." Като стане от земята, отиде при страданието, започне да се маже около него, но в себе си казва: „Чакай, втори път аз ще те набия." Казвам, и ще биеш, и ще те бият.
(втори вариант)
Ако този боксьор според вас, като се упражнява по три-четири часа на ден, губи времето си, вие, като седите по цели дни у дома си и се окайвате за положението, в което се намирате, или за страданията, които ви са дошли, вие не сте ли един подобен боксьор? За вас това време не е ли изгубено? Като дойде страданието, ти излез насреща му като този боксьор - че от едната страна, че от другата страна, че отляво, че отдясно, набий го добре и му кажи: „Ти не знаеш ли кой съм аз, не знаеш ли че аз съм свободен гражданин? " Някой път страданието може да те надвие, да паднеш на земята, да изгубиш съзнание. Нищо от това, после пак отново ще се състезаваш с него.
Често героите и героините в някой роман, като ги набие страданието, те изгубват съзнание, падат на земята и казват: „Набиха ни." Като стане от земята, отиде при страданието, започне да се маже около него, но в себе си казва: „Чакай, втори път аз ще те набия." Казвам, и ще биеш, и ще те бият.
към втори вариант >>
Това виждане не е външно, но вътрешно виждане.
(втори вариант)
Казвам, това няма да бъде илюзия, но една жива опитност. Такава опитност са имали и всички велики хора. Те са станали велики хора, защото са видели само едно малко проявление на Бога, който се проявява и изчезва. И всеки, който е видял Бога, е станал велик.
Това виждане не е външно, но вътрешно виждане.
Някои мислят, че то е външно виждане. Не, то е в съзнанието вътре. Когато ти видиш това вечно начало, всичките ти скърби, всичките ти страдания и мъчнотии излетяват, и ти ставаш мощен, умът ти проблесва, и ти почваш да разбираш смисъла на живота. И тогава това, което е било невъзможно за тебе, става възможно и ти носиш радост и мир навсякъде. Това е опитността на всички велики хора не само в миналото, но на всички велики хора.
към втори вариант >>
Сега вие слушате и казвате: „Какво е заключението?
(втори вариант)
Сега вие слушате и казвате: „Какво е заключението?
" От съвременния живот ние можем да извадим относителни заключения само. Каква ще бъде крайната цел на живота? В света крайна цел няма. В съвременния живот никаква крайна цел няма. Този живот наричаме един преходен, но приятен свят.
към втори вариант >>
Някои мислят, че то е външно виждане.
(втори вариант)
Казвам, това няма да бъде илюзия, но една жива опитност. Такава опитност са имали и всички велики хора. Те са станали велики хора, защото са видели само едно малко проявление на Бога, който се проявява и изчезва. И всеки, който е видял Бога, е станал велик. Това виждане не е външно, но вътрешно виждане.
Някои мислят, че то е външно виждане.
Не, то е в съзнанието вътре. Когато ти видиш това вечно начало, всичките ти скърби, всичките ти страдания и мъчнотии излетяват, и ти ставаш мощен, умът ти проблесва, и ти почваш да разбираш смисъла на живота. И тогава това, което е било невъзможно за тебе, става възможно и ти носиш радост и мир навсякъде. Това е опитността на всички велики хора не само в миналото, но на всички велики хора. Велики души ги наричам аз - и имат тази опитност и сега.
към втори вариант >>
" От съвременния живот ние можем да извадим относителни заключения само.
(втори вариант)
Сега вие слушате и казвате: „Какво е заключението?
" От съвременния живот ние можем да извадим относителни заключения само.
Каква ще бъде крайната цел на живота? В света крайна цел няма. В съвременния живот никаква крайна цел няма. Този живот наричаме един преходен, но приятен свят. Материалният свят аз го кръщавам свят за децата.
към втори вариант >>
Не, то е в съзнанието вътре.
(втори вариант)
Такава опитност са имали и всички велики хора. Те са станали велики хора, защото са видели само едно малко проявление на Бога, който се проявява и изчезва. И всеки, който е видял Бога, е станал велик. Това виждане не е външно, но вътрешно виждане. Някои мислят, че то е външно виждане.
Не, то е в съзнанието вътре.
Когато ти видиш това вечно начало, всичките ти скърби, всичките ти страдания и мъчнотии излетяват, и ти ставаш мощен, умът ти проблесва, и ти почваш да разбираш смисъла на живота. И тогава това, което е било невъзможно за тебе, става възможно и ти носиш радост и мир навсякъде. Това е опитността на всички велики хора не само в миналото, но на всички велики хора. Велики души ги наричам аз - и имат тази опитност и сега. Те казват: „Ти за Бога можеш ли да направиш това?
към втори вариант >>
Каква ще бъде крайната цел на живота?
(втори вариант)
Сега вие слушате и казвате: „Какво е заключението? " От съвременния живот ние можем да извадим относителни заключения само.
Каква ще бъде крайната цел на живота?
В света крайна цел няма. В съвременния живот никаква крайна цел няма. Този живот наричаме един преходен, но приятен свят. Материалният свят аз го кръщавам свят за децата. Всинца ние сме деца и трябва да се забавляваме по един или по друг начин.
към втори вариант >>
Когато ти видиш това вечно начало, всичките ти скърби, всичките ти страдания и мъчнотии излетяват, и ти ставаш мощен, умът ти проблесва, и ти почваш да разбираш смисъла на живота.
(втори вариант)
Те са станали велики хора, защото са видели само едно малко проявление на Бога, който се проявява и изчезва. И всеки, който е видял Бога, е станал велик. Това виждане не е външно, но вътрешно виждане. Някои мислят, че то е външно виждане. Не, то е в съзнанието вътре.
Когато ти видиш това вечно начало, всичките ти скърби, всичките ти страдания и мъчнотии излетяват, и ти ставаш мощен, умът ти проблесва, и ти почваш да разбираш смисъла на живота.
И тогава това, което е било невъзможно за тебе, става възможно и ти носиш радост и мир навсякъде. Това е опитността на всички велики хора не само в миналото, но на всички велики хора. Велики души ги наричам аз - и имат тази опитност и сега. Те казват: „Ти за Бога можеш ли да направиш това? " Че за кого друг ще го направиш?
към втори вариант >>
В света крайна цел няма.
(втори вариант)
Сега вие слушате и казвате: „Какво е заключението? " От съвременния живот ние можем да извадим относителни заключения само. Каква ще бъде крайната цел на живота?
В света крайна цел няма.
В съвременния живот никаква крайна цел няма. Този живот наричаме един преходен, но приятен свят. Материалният свят аз го кръщавам свят за децата. Всинца ние сме деца и трябва да се забавляваме по един или по друг начин. Забавление е той.
към втори вариант >>
И тогава това, което е било невъзможно за тебе, става възможно и ти носиш радост и мир навсякъде.
(втори вариант)
И всеки, който е видял Бога, е станал велик. Това виждане не е външно, но вътрешно виждане. Някои мислят, че то е външно виждане. Не, то е в съзнанието вътре. Когато ти видиш това вечно начало, всичките ти скърби, всичките ти страдания и мъчнотии излетяват, и ти ставаш мощен, умът ти проблесва, и ти почваш да разбираш смисъла на живота.
И тогава това, което е било невъзможно за тебе, става възможно и ти носиш радост и мир навсякъде.
Това е опитността на всички велики хора не само в миналото, но на всички велики хора. Велики души ги наричам аз - и имат тази опитност и сега. Те казват: „Ти за Бога можеш ли да направиш това? " Че за кого друг ще го направиш? За кого другиго ще служиш?
към втори вариант >>
В съвременния живот никаква крайна цел няма.
(втори вариант)
Сега вие слушате и казвате: „Какво е заключението? " От съвременния живот ние можем да извадим относителни заключения само. Каква ще бъде крайната цел на живота? В света крайна цел няма.
В съвременния живот никаква крайна цел няма.
Този живот наричаме един преходен, но приятен свят. Материалният свят аз го кръщавам свят за децата. Всинца ние сме деца и трябва да се забавляваме по един или по друг начин. Забавление е той. И много хубаво.
към втори вариант >>
Това е опитността на всички велики хора не само в миналото, но на всички велики хора.
(втори вариант)
Това виждане не е външно, но вътрешно виждане. Някои мислят, че то е външно виждане. Не, то е в съзнанието вътре. Когато ти видиш това вечно начало, всичките ти скърби, всичките ти страдания и мъчнотии излетяват, и ти ставаш мощен, умът ти проблесва, и ти почваш да разбираш смисъла на живота. И тогава това, което е било невъзможно за тебе, става възможно и ти носиш радост и мир навсякъде.
Това е опитността на всички велики хора не само в миналото, но на всички велики хора.
Велики души ги наричам аз - и имат тази опитност и сега. Те казват: „Ти за Бога можеш ли да направиш това? " Че за кого друг ще го направиш? За кого другиго ще служиш? На хората ли ще служиш?
към втори вариант >>
Този живот наричаме един преходен, но приятен свят.
(втори вариант)
Сега вие слушате и казвате: „Какво е заключението? " От съвременния живот ние можем да извадим относителни заключения само. Каква ще бъде крайната цел на живота? В света крайна цел няма. В съвременния живот никаква крайна цел няма.
Този живот наричаме един преходен, но приятен свят.
Материалният свят аз го кръщавам свят за децата. Всинца ние сме деца и трябва да се забавляваме по един или по друг начин. Забавление е той. И много хубаво. философите, които разбират, казват, че той бил майа.
към втори вариант >>
Велики души ги наричам аз - и имат тази опитност и сега.
(втори вариант)
Някои мислят, че то е външно виждане. Не, то е в съзнанието вътре. Когато ти видиш това вечно начало, всичките ти скърби, всичките ти страдания и мъчнотии излетяват, и ти ставаш мощен, умът ти проблесва, и ти почваш да разбираш смисъла на живота. И тогава това, което е било невъзможно за тебе, става възможно и ти носиш радост и мир навсякъде. Това е опитността на всички велики хора не само в миналото, но на всички велики хора.
Велики души ги наричам аз - и имат тази опитност и сега.
Те казват: „Ти за Бога можеш ли да направиш това? " Че за кого друг ще го направиш? За кого другиго ще служиш? На хората ли ще служиш? Че ако ти не можеш да служиш на Бога, който ти е дал всичко, как ще служиш на другите хора?
към втори вариант >>
2.
Опитната школа
,
ООК
, София, 22.1.1930г.,
Колко души са се качили досега на Хималаите?
Има извънредни опитности, които представят високи планински върхове. Те са за малцина, за ония, които могат да ги изкачват. Има и обикновени опитности, които се отнасят до всички. Без да измери силата си, някой иска да има големи опитности. Да има човек една голяма опитност, това значи, да се качи на Хималаите.
Колко души са се качили досега на Хималаите?
Значи, между опитностите на човека и височините на планините има известно съотношение. При това, само онзи може да стигне някой висок връх, който разполага с вътрешни и външни условия и възможности. Понеже нещата в природата не се повтарят, затова, именно, и опитностите на хората не се повтарят. Вие не можете да срещнете еднакви планини в природата. Всяка планина се отличава от другата по няколко стотици или хиляди метра.
към беседата >>
Значи, между опитностите на човека и височините на планините има известно съотношение.
Те са за малцина, за ония, които могат да ги изкачват. Има и обикновени опитности, които се отнасят до всички. Без да измери силата си, някой иска да има големи опитности. Да има човек една голяма опитност, това значи, да се качи на Хималаите. Колко души са се качили досега на Хималаите?
Значи, между опитностите на човека и височините на планините има известно съотношение.
При това, само онзи може да стигне някой висок връх, който разполага с вътрешни и външни условия и възможности. Понеже нещата в природата не се повтарят, затова, именно, и опитностите на хората не се повтарят. Вие не можете да срещнете еднакви планини в природата. Всяка планина се отличава от другата по няколко стотици или хиляди метра. Най-високата планина в света е Хималай.
към беседата >>
При това, само онзи може да стигне някой висок връх, който разполага с вътрешни и външни условия и възможности.
Има и обикновени опитности, които се отнасят до всички. Без да измери силата си, някой иска да има големи опитности. Да има човек една голяма опитност, това значи, да се качи на Хималаите. Колко души са се качили досега на Хималаите? Значи, между опитностите на човека и височините на планините има известно съотношение.
При това, само онзи може да стигне някой висок връх, който разполага с вътрешни и външни условия и възможности.
Понеже нещата в природата не се повтарят, затова, именно, и опитностите на хората не се повтарят. Вие не можете да срещнете еднакви планини в природата. Всяка планина се отличава от другата по няколко стотици или хиляди метра. Най-високата планина в света е Хималай. От нея постепенно се слиза, докато дойдете до най-низката.
към беседата >>
Понеже нещата в природата не се повтарят, затова, именно, и опитностите на хората не се повтарят.
Без да измери силата си, някой иска да има големи опитности. Да има човек една голяма опитност, това значи, да се качи на Хималаите. Колко души са се качили досега на Хималаите? Значи, между опитностите на човека и височините на планините има известно съотношение. При това, само онзи може да стигне някой висок връх, който разполага с вътрешни и външни условия и възможности.
Понеже нещата в природата не се повтарят, затова, именно, и опитностите на хората не се повтарят.
Вие не можете да срещнете еднакви планини в природата. Всяка планина се отличава от другата по няколко стотици или хиляди метра. Най-високата планина в света е Хималай. От нея постепенно се слиза, докато дойдете до най-низката. Същото нещо можем да кажем и за добродетелите и способностите на човека.
към беседата >>
Вие не можете да срещнете еднакви планини в природата.
Да има човек една голяма опитност, това значи, да се качи на Хималаите. Колко души са се качили досега на Хималаите? Значи, между опитностите на човека и височините на планините има известно съотношение. При това, само онзи може да стигне някой висок връх, който разполага с вътрешни и външни условия и възможности. Понеже нещата в природата не се повтарят, затова, именно, и опитностите на хората не се повтарят.
Вие не можете да срещнете еднакви планини в природата.
Всяка планина се отличава от другата по няколко стотици или хиляди метра. Най-високата планина в света е Хималай. От нея постепенно се слиза, докато дойдете до най-низката. Същото нещо можем да кажем и за добродетелите и способностите на човека. Всички хора не могат да бъдат еднакво свети, еднакво даровити, учени.
към беседата >>
Всяка планина се отличава от другата по няколко стотици или хиляди метра.
Колко души са се качили досега на Хималаите? Значи, между опитностите на човека и височините на планините има известно съотношение. При това, само онзи може да стигне някой висок връх, който разполага с вътрешни и външни условия и възможности. Понеже нещата в природата не се повтарят, затова, именно, и опитностите на хората не се повтарят. Вие не можете да срещнете еднакви планини в природата.
Всяка планина се отличава от другата по няколко стотици или хиляди метра.
Най-високата планина в света е Хималай. От нея постепенно се слиза, докато дойдете до най-низката. Същото нещо можем да кажем и за добродетелите и способностите на човека. Всички хора не могат да бъдат еднакво свети, еднакво даровити, учени. Казано е: Свети бъдете, но това не значи, че всички могат да бъдат еднакво свети, или че в даден момент всички могат да бъдат свети.
към беседата >>
Най-високата планина в света е Хималай.
Значи, между опитностите на човека и височините на планините има известно съотношение. При това, само онзи може да стигне някой висок връх, който разполага с вътрешни и външни условия и възможности. Понеже нещата в природата не се повтарят, затова, именно, и опитностите на хората не се повтарят. Вие не можете да срещнете еднакви планини в природата. Всяка планина се отличава от другата по няколко стотици или хиляди метра.
Най-високата планина в света е Хималай.
От нея постепенно се слиза, докато дойдете до най-низката. Същото нещо можем да кажем и за добродетелите и способностите на човека. Всички хора не могат да бъдат еднакво свети, еднакво даровити, учени. Казано е: Свети бъдете, но това не значи, че всички могат да бъдат еднакво свети, или че в даден момент всички могат да бъдат свети. За всеки човек е определено, каква способност, или каква дарба може да прояви.
към беседата >>
От нея постепенно се слиза, докато дойдете до най-низката.
При това, само онзи може да стигне някой висок връх, който разполага с вътрешни и външни условия и възможности. Понеже нещата в природата не се повтарят, затова, именно, и опитностите на хората не се повтарят. Вие не можете да срещнете еднакви планини в природата. Всяка планина се отличава от другата по няколко стотици или хиляди метра. Най-високата планина в света е Хималай.
От нея постепенно се слиза, докато дойдете до най-низката.
Същото нещо можем да кажем и за добродетелите и способностите на човека. Всички хора не могат да бъдат еднакво свети, еднакво даровити, учени. Казано е: Свети бъдете, но това не значи, че всички могат да бъдат еднакво свети, или че в даден момент всички могат да бъдат свети. За всеки човек е определено, каква способност, или каква дарба може да прояви. Като учи, даровитият има условия да прояви своите дарби.
към беседата >>
Същото нещо можем да кажем и за добродетелите и способностите на човека.
Понеже нещата в природата не се повтарят, затова, именно, и опитностите на хората не се повтарят. Вие не можете да срещнете еднакви планини в природата. Всяка планина се отличава от другата по няколко стотици или хиляди метра. Най-високата планина в света е Хималай. От нея постепенно се слиза, докато дойдете до най-низката.
Същото нещо можем да кажем и за добродетелите и способностите на човека.
Всички хора не могат да бъдат еднакво свети, еднакво даровити, учени. Казано е: Свети бъдете, но това не значи, че всички могат да бъдат еднакво свети, или че в даден момент всички могат да бъдат свети. За всеки човек е определено, каква способност, или каква дарба може да прояви. Като учи, даровитият има условия да прояви своите дарби. Ако не е даровит, човек пак трябва да учи, да придобие поне малко знание.
към беседата >>
Всички хора не могат да бъдат еднакво свети, еднакво даровити, учени.
Вие не можете да срещнете еднакви планини в природата. Всяка планина се отличава от другата по няколко стотици или хиляди метра. Най-високата планина в света е Хималай. От нея постепенно се слиза, докато дойдете до най-низката. Същото нещо можем да кажем и за добродетелите и способностите на човека.
Всички хора не могат да бъдат еднакво свети, еднакво даровити, учени.
Казано е: Свети бъдете, но това не значи, че всички могат да бъдат еднакво свети, или че в даден момент всички могат да бъдат свети. За всеки човек е определено, каква способност, или каква дарба може да прояви. Като учи, даровитият има условия да прояви своите дарби. Ако не е даровит, човек пак трябва да учи, да придобие поне малко знание. Не пренебрегвайте малкото знание заради голямото.
към беседата >>
Казано е: Свети бъдете, но това не значи, че всички могат да бъдат еднакво свети, или че в даден момент всички могат да бъдат свети.
Всяка планина се отличава от другата по няколко стотици или хиляди метра. Най-високата планина в света е Хималай. От нея постепенно се слиза, докато дойдете до най-низката. Същото нещо можем да кажем и за добродетелите и способностите на човека. Всички хора не могат да бъдат еднакво свети, еднакво даровити, учени.
Казано е: Свети бъдете, но това не значи, че всички могат да бъдат еднакво свети, или че в даден момент всички могат да бъдат свети.
За всеки човек е определено, каква способност, или каква дарба може да прояви. Като учи, даровитият има условия да прояви своите дарби. Ако не е даровит, човек пак трябва да учи, да придобие поне малко знание. Не пренебрегвайте малкото знание заради голямото. Мнозина грешат, като пренебрегват малкото за голямото.
към беседата >>
За всеки човек е определено, каква способност, или каква дарба може да прояви.
Най-високата планина в света е Хималай. От нея постепенно се слиза, докато дойдете до най-низката. Същото нещо можем да кажем и за добродетелите и способностите на човека. Всички хора не могат да бъдат еднакво свети, еднакво даровити, учени. Казано е: Свети бъдете, но това не значи, че всички могат да бъдат еднакво свети, или че в даден момент всички могат да бъдат свети.
За всеки човек е определено, каква способност, или каква дарба може да прояви.
Като учи, даровитият има условия да прояви своите дарби. Ако не е даровит, човек пак трябва да учи, да придобие поне малко знание. Не пренебрегвайте малкото знание заради голямото. Мнозина грешат, като пренебрегват малкото за голямото.
към беседата >>
Като учи, даровитият има условия да прояви своите дарби.
От нея постепенно се слиза, докато дойдете до най-низката. Същото нещо можем да кажем и за добродетелите и способностите на човека. Всички хора не могат да бъдат еднакво свети, еднакво даровити, учени. Казано е: Свети бъдете, но това не значи, че всички могат да бъдат еднакво свети, или че в даден момент всички могат да бъдат свети. За всеки човек е определено, каква способност, или каква дарба може да прояви.
Като учи, даровитият има условия да прояви своите дарби.
Ако не е даровит, човек пак трябва да учи, да придобие поне малко знание. Не пренебрегвайте малкото знание заради голямото. Мнозина грешат, като пренебрегват малкото за голямото.
към беседата >>
Ако не е даровит, човек пак трябва да учи, да придобие поне малко знание.
Същото нещо можем да кажем и за добродетелите и способностите на човека. Всички хора не могат да бъдат еднакво свети, еднакво даровити, учени. Казано е: Свети бъдете, но това не значи, че всички могат да бъдат еднакво свети, или че в даден момент всички могат да бъдат свети. За всеки човек е определено, каква способност, или каква дарба може да прояви. Като учи, даровитият има условия да прояви своите дарби.
Ако не е даровит, човек пак трябва да учи, да придобие поне малко знание.
Не пренебрегвайте малкото знание заради голямото. Мнозина грешат, като пренебрегват малкото за голямото.
към беседата >>
Не пренебрегвайте малкото знание заради голямото.
Всички хора не могат да бъдат еднакво свети, еднакво даровити, учени. Казано е: Свети бъдете, но това не значи, че всички могат да бъдат еднакво свети, или че в даден момент всички могат да бъдат свети. За всеки човек е определено, каква способност, или каква дарба може да прояви. Като учи, даровитият има условия да прояви своите дарби. Ако не е даровит, човек пак трябва да учи, да придобие поне малко знание.
Не пренебрегвайте малкото знание заради голямото.
Мнозина грешат, като пренебрегват малкото за голямото.
към беседата >>
Мнозина грешат, като пренебрегват малкото за голямото.
Казано е: Свети бъдете, но това не значи, че всички могат да бъдат еднакво свети, или че в даден момент всички могат да бъдат свети. За всеки човек е определено, каква способност, или каква дарба може да прояви. Като учи, даровитият има условия да прояви своите дарби. Ако не е даровит, човек пак трябва да учи, да придобие поне малко знание. Не пренебрегвайте малкото знание заради голямото.
Мнозина грешат, като пренебрегват малкото за голямото.
към беседата >>
Един руски виртуоз-музикант слушал един по-виден виртуоз от себе си и се обезсърчил толкова много, че дошъл до пълно отчаяние, вследствие на което се самоубил.
Един руски виртуоз-музикант слушал един по-виден виртуоз от себе си и се обезсърчил толкова много, че дошъл до пълно отчаяние, вследствие на което се самоубил.
Защо трябва да се самоубива? Той е слушал по-виден виртуоз от себе си, но от него има по-слаби музиканти. Трябва ли ония, които стоят по-долу от него, да се самоубиват? Колкото по-високо стои човек, толкова по-големи отговорности носи, толкова по-голям е неговият хомот. Грешникът носи хомот на врата си, но хомотът на светията е несравнено по-голям от този на грешника.
към беседата >>
Защо трябва да се самоубива?
Един руски виртуоз-музикант слушал един по-виден виртуоз от себе си и се обезсърчил толкова много, че дошъл до пълно отчаяние, вследствие на което се самоубил.
Защо трябва да се самоубива?
Той е слушал по-виден виртуоз от себе си, но от него има по-слаби музиканти. Трябва ли ония, които стоят по-долу от него, да се самоубиват? Колкото по-високо стои човек, толкова по-големи отговорности носи, толкова по-голям е неговият хомот. Грешникът носи хомот на врата си, но хомотът на светията е несравнено по-голям от този на грешника. Светията работи много.
към беседата >>
Той е слушал по-виден виртуоз от себе си, но от него има по-слаби музиканти.
Един руски виртуоз-музикант слушал един по-виден виртуоз от себе си и се обезсърчил толкова много, че дошъл до пълно отчаяние, вследствие на което се самоубил. Защо трябва да се самоубива?
Той е слушал по-виден виртуоз от себе си, но от него има по-слаби музиканти.
Трябва ли ония, които стоят по-долу от него, да се самоубиват? Колкото по-високо стои човек, толкова по-големи отговорности носи, толкова по-голям е неговият хомот. Грешникът носи хомот на врата си, но хомотът на светията е несравнено по-голям от този на грешника. Светията работи много. Няма човек в света, който да работи като светията.
към беседата >>
Трябва ли ония, които стоят по-долу от него, да се самоубиват?
Един руски виртуоз-музикант слушал един по-виден виртуоз от себе си и се обезсърчил толкова много, че дошъл до пълно отчаяние, вследствие на което се самоубил. Защо трябва да се самоубива? Той е слушал по-виден виртуоз от себе си, но от него има по-слаби музиканти.
Трябва ли ония, които стоят по-долу от него, да се самоубиват?
Колкото по-високо стои човек, толкова по-големи отговорности носи, толкова по-голям е неговият хомот. Грешникът носи хомот на врата си, но хомотът на светията е несравнено по-голям от този на грешника. Светията работи много. Няма човек в света, който да работи като светията. Той работи ден и нощ, почти не почива.
към беседата >>
Колкото по-високо стои човек, толкова по-големи отговорности носи, толкова по-голям е неговият хомот.
Един руски виртуоз-музикант слушал един по-виден виртуоз от себе си и се обезсърчил толкова много, че дошъл до пълно отчаяние, вследствие на което се самоубил. Защо трябва да се самоубива? Той е слушал по-виден виртуоз от себе си, но от него има по-слаби музиканти. Трябва ли ония, които стоят по-долу от него, да се самоубиват?
Колкото по-високо стои човек, толкова по-големи отговорности носи, толкова по-голям е неговият хомот.
Грешникът носи хомот на врата си, но хомотът на светията е несравнено по-голям от този на грешника. Светията работи много. Няма човек в света, който да работи като светията. Той работи ден и нощ, почти не почива. Ако спи един-два часа, това му е достатъчно.
към беседата >>
Грешникът носи хомот на врата си, но хомотът на светията е несравнено по-голям от този на грешника.
Един руски виртуоз-музикант слушал един по-виден виртуоз от себе си и се обезсърчил толкова много, че дошъл до пълно отчаяние, вследствие на което се самоубил. Защо трябва да се самоубива? Той е слушал по-виден виртуоз от себе си, но от него има по-слаби музиканти. Трябва ли ония, които стоят по-долу от него, да се самоубиват? Колкото по-високо стои човек, толкова по-големи отговорности носи, толкова по-голям е неговият хомот.
Грешникът носи хомот на врата си, но хомотът на светията е несравнено по-голям от този на грешника.
Светията работи много. Няма човек в света, който да работи като светията. Той работи ден и нощ, почти не почива. Ако спи един-два часа, това му е достатъчно.
към беседата >>
Светията работи много.
Защо трябва да се самоубива? Той е слушал по-виден виртуоз от себе си, но от него има по-слаби музиканти. Трябва ли ония, които стоят по-долу от него, да се самоубиват? Колкото по-високо стои човек, толкова по-големи отговорности носи, толкова по-голям е неговият хомот. Грешникът носи хомот на врата си, но хомотът на светията е несравнено по-голям от този на грешника.
Светията работи много.
Няма човек в света, който да работи като светията. Той работи ден и нощ, почти не почива. Ако спи един-два часа, това му е достатъчно.
към беседата >>
Няма човек в света, който да работи като светията.
Той е слушал по-виден виртуоз от себе си, но от него има по-слаби музиканти. Трябва ли ония, които стоят по-долу от него, да се самоубиват? Колкото по-високо стои човек, толкова по-големи отговорности носи, толкова по-голям е неговият хомот. Грешникът носи хомот на врата си, но хомотът на светията е несравнено по-голям от този на грешника. Светията работи много.
Няма човек в света, който да работи като светията.
Той работи ден и нощ, почти не почива. Ако спи един-два часа, това му е достатъчно.
към беседата >>
Той работи ден и нощ, почти не почива.
Трябва ли ония, които стоят по-долу от него, да се самоубиват? Колкото по-високо стои човек, толкова по-големи отговорности носи, толкова по-голям е неговият хомот. Грешникът носи хомот на врата си, но хомотът на светията е несравнено по-голям от този на грешника. Светията работи много. Няма човек в света, който да работи като светията.
Той работи ден и нощ, почти не почива.
Ако спи един-два часа, това му е достатъчно.
към беседата >>
Ако спи един-два часа, това му е достатъчно.
Колкото по-високо стои човек, толкова по-големи отговорности носи, толкова по-голям е неговият хомот. Грешникът носи хомот на врата си, но хомотът на светията е несравнено по-голям от този на грешника. Светията работи много. Няма човек в света, който да работи като светията. Той работи ден и нощ, почти не почива.
Ако спи един-два часа, това му е достатъчно.
към беседата >>
Като ученици, вие трябва да поддържате връзката си с невидимия свят, да черпите сили от него.
Като ученици, вие трябва да поддържате връзката си с невидимия свят, да черпите сили от него.
Не поддържате ли тази връзка, вие в скоро време ще се превърнете в щерни. И като щерни, пак ще имате живот в себе си, но все още очаквате да завали дъжд, да напълните щерната си, за да не пресъхне до втория дъжд. Държите ли връзката си с невидимия свят, вие ще се превърнете на извори, които постоянно ще дават от себе си. Задачата на всеки човек е да стане извор, да дава на всички. Обезсърчи ли се човек, това показва, че водата му е подпушена някъде.
към беседата >>
Не поддържате ли тази връзка, вие в скоро време ще се превърнете в щерни.
Като ученици, вие трябва да поддържате връзката си с невидимия свят, да черпите сили от него.
Не поддържате ли тази връзка, вие в скоро време ще се превърнете в щерни.
И като щерни, пак ще имате живот в себе си, но все още очаквате да завали дъжд, да напълните щерната си, за да не пресъхне до втория дъжд. Държите ли връзката си с невидимия свят, вие ще се превърнете на извори, които постоянно ще дават от себе си. Задачата на всеки човек е да стане извор, да дава на всички. Обезсърчи ли се човек, това показва, че водата му е подпушена някъде. Какво трябва да направи, като се обезсърчи?
към беседата >>
И като щерни, пак ще имате живот в себе си, но все още очаквате да завали дъжд, да напълните щерната си, за да не пресъхне до втория дъжд.
Като ученици, вие трябва да поддържате връзката си с невидимия свят, да черпите сили от него. Не поддържате ли тази връзка, вие в скоро време ще се превърнете в щерни.
И като щерни, пак ще имате живот в себе си, но все още очаквате да завали дъжд, да напълните щерната си, за да не пресъхне до втория дъжд.
Държите ли връзката си с невидимия свят, вие ще се превърнете на извори, които постоянно ще дават от себе си. Задачата на всеки човек е да стане извор, да дава на всички. Обезсърчи ли се човек, това показва, че водата му е подпушена някъде. Какво трябва да направи, като се обезсърчи? Той трябва да се смири, да извика няколко братя и сестри да се помолят за него.
към беседата >>
Държите ли връзката си с невидимия свят, вие ще се превърнете на извори, които постоянно ще дават от себе си.
Като ученици, вие трябва да поддържате връзката си с невидимия свят, да черпите сили от него. Не поддържате ли тази връзка, вие в скоро време ще се превърнете в щерни. И като щерни, пак ще имате живот в себе си, но все още очаквате да завали дъжд, да напълните щерната си, за да не пресъхне до втория дъжд.
Държите ли връзката си с невидимия свят, вие ще се превърнете на извори, които постоянно ще дават от себе си.
Задачата на всеки човек е да стане извор, да дава на всички. Обезсърчи ли се човек, това показва, че водата му е подпушена някъде. Какво трябва да направи, като се обезсърчи? Той трябва да се смири, да извика няколко братя и сестри да се помолят за него. Колективната молитва е силна.
към беседата >>
Задачата на всеки човек е да стане извор, да дава на всички.
Като ученици, вие трябва да поддържате връзката си с невидимия свят, да черпите сили от него. Не поддържате ли тази връзка, вие в скоро време ще се превърнете в щерни. И като щерни, пак ще имате живот в себе си, но все още очаквате да завали дъжд, да напълните щерната си, за да не пресъхне до втория дъжд. Държите ли връзката си с невидимия свят, вие ще се превърнете на извори, които постоянно ще дават от себе си.
Задачата на всеки човек е да стане извор, да дава на всички.
Обезсърчи ли се човек, това показва, че водата му е подпушена някъде. Какво трябва да направи, като се обезсърчи? Той трябва да се смири, да извика няколко братя и сестри да се помолят за него. Колективната молитва е силна. Щом е силна, молитвата дава добри резултати.
към беседата >>
Обезсърчи ли се човек, това показва, че водата му е подпушена някъде.
Като ученици, вие трябва да поддържате връзката си с невидимия свят, да черпите сили от него. Не поддържате ли тази връзка, вие в скоро време ще се превърнете в щерни. И като щерни, пак ще имате живот в себе си, но все още очаквате да завали дъжд, да напълните щерната си, за да не пресъхне до втория дъжд. Държите ли връзката си с невидимия свят, вие ще се превърнете на извори, които постоянно ще дават от себе си. Задачата на всеки човек е да стане извор, да дава на всички.
Обезсърчи ли се човек, това показва, че водата му е подпушена някъде.
Какво трябва да направи, като се обезсърчи? Той трябва да се смири, да извика няколко братя и сестри да се помолят за него. Колективната молитва е силна. Щом е силна, молитвата дава добри резултати. Мъчно е човек да се моли сам за себе си.
към беседата >>
Какво трябва да направи, като се обезсърчи?
Не поддържате ли тази връзка, вие в скоро време ще се превърнете в щерни. И като щерни, пак ще имате живот в себе си, но все още очаквате да завали дъжд, да напълните щерната си, за да не пресъхне до втория дъжд. Държите ли връзката си с невидимия свят, вие ще се превърнете на извори, които постоянно ще дават от себе си. Задачата на всеки човек е да стане извор, да дава на всички. Обезсърчи ли се човек, това показва, че водата му е подпушена някъде.
Какво трябва да направи, като се обезсърчи?
Той трябва да се смири, да извика няколко братя и сестри да се помолят за него. Колективната молитва е силна. Щом е силна, молитвата дава добри резултати. Мъчно е човек да се моли сам за себе си. Само светията може да се моли за себе си.
към беседата >>
Той трябва да се смири, да извика няколко братя и сестри да се помолят за него.
И като щерни, пак ще имате живот в себе си, но все още очаквате да завали дъжд, да напълните щерната си, за да не пресъхне до втория дъжд. Държите ли връзката си с невидимия свят, вие ще се превърнете на извори, които постоянно ще дават от себе си. Задачата на всеки човек е да стане извор, да дава на всички. Обезсърчи ли се човек, това показва, че водата му е подпушена някъде. Какво трябва да направи, като се обезсърчи?
Той трябва да се смири, да извика няколко братя и сестри да се помолят за него.
Колективната молитва е силна. Щом е силна, молитвата дава добри резултати. Мъчно е човек да се моли сам за себе си. Само светията може да се моли за себе си. Казано е в Писанието: Молете се един за друг.
към беседата >>
Колективната молитва е силна.
Държите ли връзката си с невидимия свят, вие ще се превърнете на извори, които постоянно ще дават от себе си. Задачата на всеки човек е да стане извор, да дава на всички. Обезсърчи ли се човек, това показва, че водата му е подпушена някъде. Какво трябва да направи, като се обезсърчи? Той трябва да се смири, да извика няколко братя и сестри да се помолят за него.
Колективната молитва е силна.
Щом е силна, молитвата дава добри резултати. Мъчно е човек да се моли сам за себе си. Само светията може да се моли за себе си. Казано е в Писанието: Молете се един за друг. Знанието и молитвата в ръката на вярващия представят сили, с които той може да победи всички свои мъчнотии и страдания.
към беседата >>
Щом е силна, молитвата дава добри резултати.
Задачата на всеки човек е да стане извор, да дава на всички. Обезсърчи ли се човек, това показва, че водата му е подпушена някъде. Какво трябва да направи, като се обезсърчи? Той трябва да се смири, да извика няколко братя и сестри да се помолят за него. Колективната молитва е силна.
Щом е силна, молитвата дава добри резултати.
Мъчно е човек да се моли сам за себе си. Само светията може да се моли за себе си. Казано е в Писанието: Молете се един за друг. Знанието и молитвата в ръката на вярващия представят сили, с които той може да победи всички свои мъчнотии и страдания. Молитвата е разговор на човека с Бога, с възвишените същества.
към беседата >>
Мъчно е човек да се моли сам за себе си.
Обезсърчи ли се човек, това показва, че водата му е подпушена някъде. Какво трябва да направи, като се обезсърчи? Той трябва да се смири, да извика няколко братя и сестри да се помолят за него. Колективната молитва е силна. Щом е силна, молитвата дава добри резултати.
Мъчно е човек да се моли сам за себе си.
Само светията може да се моли за себе си. Казано е в Писанието: Молете се един за друг. Знанието и молитвата в ръката на вярващия представят сили, с които той може да победи всички свои мъчнотии и страдания. Молитвата е разговор на човека с Бога, с възвишените същества. Като се разговаря, човек се учи.
към беседата >>
Само светията може да се моли за себе си.
Какво трябва да направи, като се обезсърчи? Той трябва да се смири, да извика няколко братя и сестри да се помолят за него. Колективната молитва е силна. Щом е силна, молитвата дава добри резултати. Мъчно е човек да се моли сам за себе си.
Само светията може да се моли за себе си.
Казано е в Писанието: Молете се един за друг. Знанието и молитвата в ръката на вярващия представят сили, с които той може да победи всички свои мъчнотии и страдания. Молитвата е разговор на човека с Бога, с възвишените същества. Като се разговаря, човек се учи. Когато иска да изучава музика, художество, скулптура, ученикът посещава един, втори, трети професор, разговаря се с тях.
към беседата >>
Казано е в Писанието: Молете се един за друг.
Той трябва да се смири, да извика няколко братя и сестри да се помолят за него. Колективната молитва е силна. Щом е силна, молитвата дава добри резултати. Мъчно е човек да се моли сам за себе си. Само светията може да се моли за себе си.
Казано е в Писанието: Молете се един за друг.
Знанието и молитвата в ръката на вярващия представят сили, с които той може да победи всички свои мъчнотии и страдания. Молитвата е разговор на човека с Бога, с възвишените същества. Като се разговаря, човек се учи. Когато иска да изучава музика, художество, скулптура, ученикът посещава един, втори, трети професор, разговаря се с тях. В разговорите си с тия учени, той се ориентира в областта, от която се интересува, и постепенно навлиза в нея.
към беседата >>
Знанието и молитвата в ръката на вярващия представят сили, с които той може да победи всички свои мъчнотии и страдания.
Колективната молитва е силна. Щом е силна, молитвата дава добри резултати. Мъчно е човек да се моли сам за себе си. Само светията може да се моли за себе си. Казано е в Писанието: Молете се един за друг.
Знанието и молитвата в ръката на вярващия представят сили, с които той може да победи всички свои мъчнотии и страдания.
Молитвата е разговор на човека с Бога, с възвишените същества. Като се разговаря, човек се учи. Когато иска да изучава музика, художество, скулптура, ученикът посещава един, втори, трети професор, разговаря се с тях. В разговорите си с тия учени, той се ориентира в областта, от която се интересува, и постепенно навлиза в нея.
към беседата >>
Молитвата е разговор на човека с Бога, с възвишените същества.
Щом е силна, молитвата дава добри резултати. Мъчно е човек да се моли сам за себе си. Само светията може да се моли за себе си. Казано е в Писанието: Молете се един за друг. Знанието и молитвата в ръката на вярващия представят сили, с които той може да победи всички свои мъчнотии и страдания.
Молитвата е разговор на човека с Бога, с възвишените същества.
Като се разговаря, човек се учи. Когато иска да изучава музика, художество, скулптура, ученикът посещава един, втори, трети професор, разговаря се с тях. В разговорите си с тия учени, той се ориентира в областта, от която се интересува, и постепенно навлиза в нея.
към беседата >>
Като се разговаря, човек се учи.
Мъчно е човек да се моли сам за себе си. Само светията може да се моли за себе си. Казано е в Писанието: Молете се един за друг. Знанието и молитвата в ръката на вярващия представят сили, с които той може да победи всички свои мъчнотии и страдания. Молитвата е разговор на човека с Бога, с възвишените същества.
Като се разговаря, човек се учи.
Когато иска да изучава музика, художество, скулптура, ученикът посещава един, втори, трети професор, разговаря се с тях. В разговорите си с тия учени, той се ориентира в областта, от която се интересува, и постепенно навлиза в нея.
към беседата >>
Когато иска да изучава музика, художество, скулптура, ученикът посещава един, втори, трети професор, разговаря се с тях.
Само светията може да се моли за себе си. Казано е в Писанието: Молете се един за друг. Знанието и молитвата в ръката на вярващия представят сили, с които той може да победи всички свои мъчнотии и страдания. Молитвата е разговор на човека с Бога, с възвишените същества. Като се разговаря, човек се учи.
Когато иска да изучава музика, художество, скулптура, ученикът посещава един, втори, трети професор, разговаря се с тях.
В разговорите си с тия учени, той се ориентира в областта, от която се интересува, и постепенно навлиза в нея.
към беседата >>
В разговорите си с тия учени, той се ориентира в областта, от която се интересува, и постепенно навлиза в нея.
Казано е в Писанието: Молете се един за друг. Знанието и молитвата в ръката на вярващия представят сили, с които той може да победи всички свои мъчнотии и страдания. Молитвата е разговор на човека с Бога, с възвишените същества. Като се разговаря, човек се учи. Когато иска да изучава музика, художество, скулптура, ученикът посещава един, втори, трети професор, разговаря се с тях.
В разговорите си с тия учени, той се ориентира в областта, от която се интересува, и постепенно навлиза в нея.
към беседата >>
И тъй, за да учи, човек трябва да дойде до положението на малкото дете, което има пълно доверие към окръжаващите.
И тъй, за да учи, човек трябва да дойде до положението на малкото дете, което има пълно доверие към окръжаващите.
Казано е в Писанието: Станете като децата. Когато дават нещо на детето, то взима, без да пита, защо му дават. Така трябва да постъпвате и вие. Когато Бог ви дава нещо, взимайте, без да питате, защо ви се дава. Питате ли, ще се натъкнете на обратния процес, ще ви заставят да давате.
към беседата >>
Казано е в Писанието: Станете като децата.
И тъй, за да учи, човек трябва да дойде до положението на малкото дете, което има пълно доверие към окръжаващите.
Казано е в Писанието: Станете като децата.
Когато дават нещо на детето, то взима, без да пита, защо му дават. Така трябва да постъпвате и вие. Когато Бог ви дава нещо, взимайте, без да питате, защо ви се дава. Питате ли, ще се натъкнете на обратния процес, ще ви заставят да давате. И без това човек трябва да дава, но да се пази да не дойде този процес преждевременно, когато не е готов за него.
към беседата >>
Когато дават нещо на детето, то взима, без да пита, защо му дават.
И тъй, за да учи, човек трябва да дойде до положението на малкото дете, което има пълно доверие към окръжаващите. Казано е в Писанието: Станете като децата.
Когато дават нещо на детето, то взима, без да пита, защо му дават.
Така трябва да постъпвате и вие. Когато Бог ви дава нещо, взимайте, без да питате, защо ви се дава. Питате ли, ще се натъкнете на обратния процес, ще ви заставят да давате. И без това човек трябва да дава, но да се пази да не дойде този процес преждевременно, когато не е готов за него. В какво положение да се намирате, през каквито изпитания и радости да минавате, навсякъде ще опитвате Божията благост.
към беседата >>
Така трябва да постъпвате и вие.
И тъй, за да учи, човек трябва да дойде до положението на малкото дете, което има пълно доверие към окръжаващите. Казано е в Писанието: Станете като децата. Когато дават нещо на детето, то взима, без да пита, защо му дават.
Така трябва да постъпвате и вие.
Когато Бог ви дава нещо, взимайте, без да питате, защо ви се дава. Питате ли, ще се натъкнете на обратния процес, ще ви заставят да давате. И без това човек трябва да дава, но да се пази да не дойде този процес преждевременно, когато не е готов за него. В какво положение да се намирате, през каквито изпитания и радости да минавате, навсякъде ще опитвате Божията благост. Дали минавате през областта на любовта, на мъдростта или на истината, навсякъде ще опитвате Божиите блага.За да се ползва разумно от тия блага, човек трябва да е готов да изправи грешките си.
към беседата >>
Когато Бог ви дава нещо, взимайте, без да питате, защо ви се дава.
И тъй, за да учи, човек трябва да дойде до положението на малкото дете, което има пълно доверие към окръжаващите. Казано е в Писанието: Станете като децата. Когато дават нещо на детето, то взима, без да пита, защо му дават. Така трябва да постъпвате и вие.
Когато Бог ви дава нещо, взимайте, без да питате, защо ви се дава.
Питате ли, ще се натъкнете на обратния процес, ще ви заставят да давате. И без това човек трябва да дава, но да се пази да не дойде този процес преждевременно, когато не е готов за него. В какво положение да се намирате, през каквито изпитания и радости да минавате, навсякъде ще опитвате Божията благост. Дали минавате през областта на любовта, на мъдростта или на истината, навсякъде ще опитвате Божиите блага.За да се ползва разумно от тия блага, човек трябва да е готов да изправи грешките си. Мъчно се изправят грешки, особено, тия, които не се виждат.
към беседата >>
Питате ли, ще се натъкнете на обратния процес, ще ви заставят да давате.
И тъй, за да учи, човек трябва да дойде до положението на малкото дете, което има пълно доверие към окръжаващите. Казано е в Писанието: Станете като децата. Когато дават нещо на детето, то взима, без да пита, защо му дават. Така трябва да постъпвате и вие. Когато Бог ви дава нещо, взимайте, без да питате, защо ви се дава.
Питате ли, ще се натъкнете на обратния процес, ще ви заставят да давате.
И без това човек трябва да дава, но да се пази да не дойде този процес преждевременно, когато не е готов за него. В какво положение да се намирате, през каквито изпитания и радости да минавате, навсякъде ще опитвате Божията благост. Дали минавате през областта на любовта, на мъдростта или на истината, навсякъде ще опитвате Божиите блага.За да се ползва разумно от тия блага, човек трябва да е готов да изправи грешките си. Мъчно се изправят грешки, особено, тия, които не се виждат. Има грешки, които се виждат, но има и добродетели, които се виждат.
към беседата >>
И без това човек трябва да дава, но да се пази да не дойде този процес преждевременно, когато не е готов за него.
Казано е в Писанието: Станете като децата. Когато дават нещо на детето, то взима, без да пита, защо му дават. Така трябва да постъпвате и вие. Когато Бог ви дава нещо, взимайте, без да питате, защо ви се дава. Питате ли, ще се натъкнете на обратния процес, ще ви заставят да давате.
И без това човек трябва да дава, но да се пази да не дойде този процес преждевременно, когато не е готов за него.
В какво положение да се намирате, през каквито изпитания и радости да минавате, навсякъде ще опитвате Божията благост. Дали минавате през областта на любовта, на мъдростта или на истината, навсякъде ще опитвате Божиите блага.За да се ползва разумно от тия блага, човек трябва да е готов да изправи грешките си. Мъчно се изправят грешки, особено, тия, които не се виждат. Има грешки, които се виждат, но има и добродетели, които се виждат. Видимите грешки не са грешки.
към беседата >>
В какво положение да се намирате, през каквито изпитания и радости да минавате, навсякъде ще опитвате Божията благост.
Когато дават нещо на детето, то взима, без да пита, защо му дават. Така трябва да постъпвате и вие. Когато Бог ви дава нещо, взимайте, без да питате, защо ви се дава. Питате ли, ще се натъкнете на обратния процес, ще ви заставят да давате. И без това човек трябва да дава, но да се пази да не дойде този процес преждевременно, когато не е готов за него.
В какво положение да се намирате, през каквито изпитания и радости да минавате, навсякъде ще опитвате Божията благост.
Дали минавате през областта на любовта, на мъдростта или на истината, навсякъде ще опитвате Божиите блага.За да се ползва разумно от тия блага, човек трябва да е готов да изправи грешките си. Мъчно се изправят грешки, особено, тия, които не се виждат. Има грешки, които се виждат, но има и добродетели, които се виждат. Видимите грешки не са грешки. И видимите добродетели не са добродетели.
към беседата >>
Дали минавате през областта на любовта, на мъдростта или на истината, навсякъде ще опитвате Божиите блага.За да се ползва разумно от тия блага, човек трябва да е готов да изправи грешките си.
Така трябва да постъпвате и вие. Когато Бог ви дава нещо, взимайте, без да питате, защо ви се дава. Питате ли, ще се натъкнете на обратния процес, ще ви заставят да давате. И без това човек трябва да дава, но да се пази да не дойде този процес преждевременно, когато не е готов за него. В какво положение да се намирате, през каквито изпитания и радости да минавате, навсякъде ще опитвате Божията благост.
Дали минавате през областта на любовта, на мъдростта или на истината, навсякъде ще опитвате Божиите блага.За да се ползва разумно от тия блага, човек трябва да е готов да изправи грешките си.
Мъчно се изправят грешки, особено, тия, които не се виждат. Има грешки, които се виждат, но има и добродетели, които се виждат. Видимите грешки не са грешки. И видимите добродетели не са добродетели. Това е една противоречива мисъл, но всъщност е така.
към беседата >>
Мъчно се изправят грешки, особено, тия, които не се виждат.
Когато Бог ви дава нещо, взимайте, без да питате, защо ви се дава. Питате ли, ще се натъкнете на обратния процес, ще ви заставят да давате. И без това човек трябва да дава, но да се пази да не дойде този процес преждевременно, когато не е готов за него. В какво положение да се намирате, през каквито изпитания и радости да минавате, навсякъде ще опитвате Божията благост. Дали минавате през областта на любовта, на мъдростта или на истината, навсякъде ще опитвате Божиите блага.За да се ползва разумно от тия блага, човек трябва да е готов да изправи грешките си.
Мъчно се изправят грешки, особено, тия, които не се виждат.
Има грешки, които се виждат, но има и добродетели, които се виждат. Видимите грешки не са грешки. И видимите добродетели не са добродетели. Това е една противоречива мисъл, но всъщност е така. Истински добродетели са ония, които само с микроскоп можеш да уловиш.
към беседата >>
Има грешки, които се виждат, но има и добродетели, които се виждат.
Питате ли, ще се натъкнете на обратния процес, ще ви заставят да давате. И без това човек трябва да дава, но да се пази да не дойде този процес преждевременно, когато не е готов за него. В какво положение да се намирате, през каквито изпитания и радости да минавате, навсякъде ще опитвате Божията благост. Дали минавате през областта на любовта, на мъдростта или на истината, навсякъде ще опитвате Божиите блага.За да се ползва разумно от тия блага, човек трябва да е готов да изправи грешките си. Мъчно се изправят грешки, особено, тия, които не се виждат.
Има грешки, които се виждат, но има и добродетели, които се виждат.
Видимите грешки не са грешки. И видимите добродетели не са добродетели. Това е една противоречива мисъл, но всъщност е така. Истински добродетели са ония, които само с микроскоп можеш да уловиш. Друга противоречива мисъл е следната: от знайното излиза незнайното; и от незнайното излиза знайното.
към беседата >>
Видимите грешки не са грешки.
И без това човек трябва да дава, но да се пази да не дойде този процес преждевременно, когато не е готов за него. В какво положение да се намирате, през каквито изпитания и радости да минавате, навсякъде ще опитвате Божията благост. Дали минавате през областта на любовта, на мъдростта или на истината, навсякъде ще опитвате Божиите блага.За да се ползва разумно от тия блага, човек трябва да е готов да изправи грешките си. Мъчно се изправят грешки, особено, тия, които не се виждат. Има грешки, които се виждат, но има и добродетели, които се виждат.
Видимите грешки не са грешки.
И видимите добродетели не са добродетели. Това е една противоречива мисъл, но всъщност е така. Истински добродетели са ония, които само с микроскоп можеш да уловиш. Друга противоречива мисъл е следната: от знайното излиза незнайното; и от незнайното излиза знайното. Като мислите известно време върху това изречение, вие ще придобиете малка светлина, ще разберете неговия дълбок смисъл.
към беседата >>
И видимите добродетели не са добродетели.
В какво положение да се намирате, през каквито изпитания и радости да минавате, навсякъде ще опитвате Божията благост. Дали минавате през областта на любовта, на мъдростта или на истината, навсякъде ще опитвате Божиите блага.За да се ползва разумно от тия блага, човек трябва да е готов да изправи грешките си. Мъчно се изправят грешки, особено, тия, които не се виждат. Има грешки, които се виждат, но има и добродетели, които се виждат. Видимите грешки не са грешки.
И видимите добродетели не са добродетели.
Това е една противоречива мисъл, но всъщност е така. Истински добродетели са ония, които само с микроскоп можеш да уловиш. Друга противоречива мисъл е следната: от знайното излиза незнайното; и от незнайното излиза знайното. Като мислите известно време върху това изречение, вие ще придобиете малка светлина, ще разберете неговия дълбок смисъл. В незнайното се крият малките величини, а в знайното - големите.
към беседата >>
Това е една противоречива мисъл, но всъщност е така.
Дали минавате през областта на любовта, на мъдростта или на истината, навсякъде ще опитвате Божиите блага.За да се ползва разумно от тия блага, човек трябва да е готов да изправи грешките си. Мъчно се изправят грешки, особено, тия, които не се виждат. Има грешки, които се виждат, но има и добродетели, които се виждат. Видимите грешки не са грешки. И видимите добродетели не са добродетели.
Това е една противоречива мисъл, но всъщност е така.
Истински добродетели са ония, които само с микроскоп можеш да уловиш. Друга противоречива мисъл е следната: от знайното излиза незнайното; и от незнайното излиза знайното. Като мислите известно време върху това изречение, вие ще придобиете малка светлина, ще разберете неговия дълбок смисъл. В незнайното се крият малките величини, а в знайното - големите. Ако не започне с малките величини, човек никога няма да дойде до големите.
към беседата >>
Истински добродетели са ония, които само с микроскоп можеш да уловиш.
Мъчно се изправят грешки, особено, тия, които не се виждат. Има грешки, които се виждат, но има и добродетели, които се виждат. Видимите грешки не са грешки. И видимите добродетели не са добродетели. Това е една противоречива мисъл, но всъщност е така.
Истински добродетели са ония, които само с микроскоп можеш да уловиш.
Друга противоречива мисъл е следната: от знайното излиза незнайното; и от незнайното излиза знайното. Като мислите известно време върху това изречение, вие ще придобиете малка светлина, ще разберете неговия дълбок смисъл. В незнайното се крият малките величини, а в знайното - големите. Ако не започне с малките величини, човек никога няма да дойде до големите. И ако от великите работи не върви към малките, човек никога няма да дойде до истинското знание.
към беседата >>
Друга противоречива мисъл е следната: от знайното излиза незнайното; и от незнайното излиза знайното.
Има грешки, които се виждат, но има и добродетели, които се виждат. Видимите грешки не са грешки. И видимите добродетели не са добродетели. Това е една противоречива мисъл, но всъщност е така. Истински добродетели са ония, които само с микроскоп можеш да уловиш.
Друга противоречива мисъл е следната: от знайното излиза незнайното; и от незнайното излиза знайното.
Като мислите известно време върху това изречение, вие ще придобиете малка светлина, ще разберете неговия дълбок смисъл. В незнайното се крият малките величини, а в знайното - големите. Ако не започне с малките величини, човек никога няма да дойде до големите. И ако от великите работи не върви към малките, човек никога няма да дойде до истинското знание. Истински опитности придобива само онзи, който може да слиза от великото до най-малкото и да се качва от най-малкото до великото.
към беседата >>
Като мислите известно време върху това изречение, вие ще придобиете малка светлина, ще разберете неговия дълбок смисъл.
Видимите грешки не са грешки. И видимите добродетели не са добродетели. Това е една противоречива мисъл, но всъщност е така. Истински добродетели са ония, които само с микроскоп можеш да уловиш. Друга противоречива мисъл е следната: от знайното излиза незнайното; и от незнайното излиза знайното.
Като мислите известно време върху това изречение, вие ще придобиете малка светлина, ще разберете неговия дълбок смисъл.
В незнайното се крият малките величини, а в знайното - големите. Ако не започне с малките величини, човек никога няма да дойде до големите. И ако от великите работи не върви към малките, човек никога няма да дойде до истинското знание. Истински опитности придобива само онзи, който може да слиза от великото до най-малкото и да се качва от най-малкото до великото. Той се движи от реалното към относителното.
към беседата >>
В незнайното се крият малките величини, а в знайното - големите.
И видимите добродетели не са добродетели. Това е една противоречива мисъл, но всъщност е така. Истински добродетели са ония, които само с микроскоп можеш да уловиш. Друга противоречива мисъл е следната: от знайното излиза незнайното; и от незнайното излиза знайното. Като мислите известно време върху това изречение, вие ще придобиете малка светлина, ще разберете неговия дълбок смисъл.
В незнайното се крият малките величини, а в знайното - големите.
Ако не започне с малките величини, човек никога няма да дойде до големите. И ако от великите работи не върви към малките, човек никога няма да дойде до истинското знание. Истински опитности придобива само онзи, който може да слиза от великото до най-малкото и да се качва от най-малкото до великото. Той се движи от реалното към относителното. Реалното е незнайното, а относителното е знайното.
към беседата >>
Ако не започне с малките величини, човек никога няма да дойде до големите.
Това е една противоречива мисъл, но всъщност е така. Истински добродетели са ония, които само с микроскоп можеш да уловиш. Друга противоречива мисъл е следната: от знайното излиза незнайното; и от незнайното излиза знайното. Като мислите известно време върху това изречение, вие ще придобиете малка светлина, ще разберете неговия дълбок смисъл. В незнайното се крият малките величини, а в знайното - големите.
Ако не започне с малките величини, човек никога няма да дойде до големите.
И ако от великите работи не върви към малките, човек никога няма да дойде до истинското знание. Истински опитности придобива само онзи, който може да слиза от великото до най-малкото и да се качва от най-малкото до великото. Той се движи от реалното към относителното. Реалното е незнайното, а относителното е знайното.
към беседата >>
И ако от великите работи не върви към малките, човек никога няма да дойде до истинското знание.
Истински добродетели са ония, които само с микроскоп можеш да уловиш. Друга противоречива мисъл е следната: от знайното излиза незнайното; и от незнайното излиза знайното. Като мислите известно време върху това изречение, вие ще придобиете малка светлина, ще разберете неговия дълбок смисъл. В незнайното се крият малките величини, а в знайното - големите. Ако не започне с малките величини, човек никога няма да дойде до големите.
И ако от великите работи не върви към малките, човек никога няма да дойде до истинското знание.
Истински опитности придобива само онзи, който може да слиза от великото до най-малкото и да се качва от най-малкото до великото. Той се движи от реалното към относителното. Реалното е незнайното, а относителното е знайното.
към беседата >>
Истински опитности придобива само онзи, който може да слиза от великото до най-малкото и да се качва от най-малкото до великото.
Друга противоречива мисъл е следната: от знайното излиза незнайното; и от незнайното излиза знайното. Като мислите известно време върху това изречение, вие ще придобиете малка светлина, ще разберете неговия дълбок смисъл. В незнайното се крият малките величини, а в знайното - големите. Ако не започне с малките величини, човек никога няма да дойде до големите. И ако от великите работи не върви към малките, човек никога няма да дойде до истинското знание.
Истински опитности придобива само онзи, който може да слиза от великото до най-малкото и да се качва от най-малкото до великото.
Той се движи от реалното към относителното. Реалното е незнайното, а относителното е знайното.
към беседата >>
Той се движи от реалното към относителното.
Като мислите известно време върху това изречение, вие ще придобиете малка светлина, ще разберете неговия дълбок смисъл. В незнайното се крият малките величини, а в знайното - големите. Ако не започне с малките величини, човек никога няма да дойде до големите. И ако от великите работи не върви към малките, човек никога няма да дойде до истинското знание. Истински опитности придобива само онзи, който може да слиза от великото до най-малкото и да се качва от най-малкото до великото.
Той се движи от реалното към относителното.
Реалното е незнайното, а относителното е знайното.
към беседата >>
Реалното е незнайното, а относителното е знайното.
В незнайното се крият малките величини, а в знайното - големите. Ако не започне с малките величини, човек никога няма да дойде до големите. И ако от великите работи не върви към малките, човек никога няма да дойде до истинското знание. Истински опитности придобива само онзи, който може да слиза от великото до най-малкото и да се качва от най-малкото до великото. Той се движи от реалното към относителното.
Реалното е незнайното, а относителното е знайното.
към беседата >>
Съвременните хора се стремят да се домогнат до незнайното, като си служат с ред опити и наблюдения.
Съвременните хора се стремят да се домогнат до незнайното, като си служат с ред опити и наблюдения.
Като изучават явленията в живота и в природата, те дохождат до заключение, че има нещо незнайно, нещо велико, което по физически начин само не може да се разбере. Като изучава законите на живота, човек дохожда до познаване на физическите и духовни закони и вижда, че когато губи на физическия свят, в духовния печели. Такъв е законът и за радостите и скърбите. Когато страда, човек слиза надолу, в сянката на живота, и видимо губи. Когато се радва, той се качва нагоре, дето слънцето грее най-силно.
към беседата >>
Като изучават явленията в живота и в природата, те дохождат до заключение, че има нещо незнайно, нещо велико, което по физически начин само не може да се разбере.
Съвременните хора се стремят да се домогнат до незнайното, като си служат с ред опити и наблюдения.
Като изучават явленията в живота и в природата, те дохождат до заключение, че има нещо незнайно, нещо велико, което по физически начин само не може да се разбере.
Като изучава законите на живота, човек дохожда до познаване на физическите и духовни закони и вижда, че когато губи на физическия свят, в духовния печели. Такъв е законът и за радостите и скърбите. Когато страда, човек слиза надолу, в сянката на живота, и видимо губи. Когато се радва, той се качва нагоре, дето слънцето грее най-силно. Физическият свят представя долината на живота, а духовният - високите планински върхове.
към беседата >>
Като изучава законите на живота, човек дохожда до познаване на физическите и духовни закони и вижда, че когато губи на физическия свят, в духовния печели.
Съвременните хора се стремят да се домогнат до незнайното, като си служат с ред опити и наблюдения. Като изучават явленията в живота и в природата, те дохождат до заключение, че има нещо незнайно, нещо велико, което по физически начин само не може да се разбере.
Като изучава законите на живота, човек дохожда до познаване на физическите и духовни закони и вижда, че когато губи на физическия свят, в духовния печели.
Такъв е законът и за радостите и скърбите. Когато страда, човек слиза надолу, в сянката на живота, и видимо губи. Когато се радва, той се качва нагоре, дето слънцето грее най-силно. Физическият свят представя долината на живота, а духовният - високите планински върхове. Като живее на земята, човек ту слиза, ту се качва, като придобива опитности и знания.
към беседата >>
Такъв е законът и за радостите и скърбите.
Съвременните хора се стремят да се домогнат до незнайното, като си служат с ред опити и наблюдения. Като изучават явленията в живота и в природата, те дохождат до заключение, че има нещо незнайно, нещо велико, което по физически начин само не може да се разбере. Като изучава законите на живота, човек дохожда до познаване на физическите и духовни закони и вижда, че когато губи на физическия свят, в духовния печели.
Такъв е законът и за радостите и скърбите.
Когато страда, човек слиза надолу, в сянката на живота, и видимо губи. Когато се радва, той се качва нагоре, дето слънцето грее най-силно. Физическият свят представя долината на живота, а духовният - високите планински върхове. Като живее на земята, човек ту слиза, ту се качва, като придобива опитности и знания.
към беседата >>
Когато страда, човек слиза надолу, в сянката на живота, и видимо губи.
Съвременните хора се стремят да се домогнат до незнайното, като си служат с ред опити и наблюдения. Като изучават явленията в живота и в природата, те дохождат до заключение, че има нещо незнайно, нещо велико, което по физически начин само не може да се разбере. Като изучава законите на живота, човек дохожда до познаване на физическите и духовни закони и вижда, че когато губи на физическия свят, в духовния печели. Такъв е законът и за радостите и скърбите.
Когато страда, човек слиза надолу, в сянката на живота, и видимо губи.
Когато се радва, той се качва нагоре, дето слънцето грее най-силно. Физическият свят представя долината на живота, а духовният - високите планински върхове. Като живее на земята, човек ту слиза, ту се качва, като придобива опитности и знания.
към беседата >>
Когато се радва, той се качва нагоре, дето слънцето грее най-силно.
Съвременните хора се стремят да се домогнат до незнайното, като си служат с ред опити и наблюдения. Като изучават явленията в живота и в природата, те дохождат до заключение, че има нещо незнайно, нещо велико, което по физически начин само не може да се разбере. Като изучава законите на живота, човек дохожда до познаване на физическите и духовни закони и вижда, че когато губи на физическия свят, в духовния печели. Такъв е законът и за радостите и скърбите. Когато страда, човек слиза надолу, в сянката на живота, и видимо губи.
Когато се радва, той се качва нагоре, дето слънцето грее най-силно.
Физическият свят представя долината на живота, а духовният - високите планински върхове. Като живее на земята, човек ту слиза, ту се качва, като придобива опитности и знания.
към беседата >>
Физическият свят представя долината на живота, а духовният - високите планински върхове.
Като изучават явленията в живота и в природата, те дохождат до заключение, че има нещо незнайно, нещо велико, което по физически начин само не може да се разбере. Като изучава законите на живота, човек дохожда до познаване на физическите и духовни закони и вижда, че когато губи на физическия свят, в духовния печели. Такъв е законът и за радостите и скърбите. Когато страда, човек слиза надолу, в сянката на живота, и видимо губи. Когато се радва, той се качва нагоре, дето слънцето грее най-силно.
Физическият свят представя долината на живота, а духовният - високите планински върхове.
Като живее на земята, човек ту слиза, ту се качва, като придобива опитности и знания.
към беседата >>
Като живее на земята, човек ту слиза, ту се качва, като придобива опитности и знания.
Като изучава законите на живота, човек дохожда до познаване на физическите и духовни закони и вижда, че когато губи на физическия свят, в духовния печели. Такъв е законът и за радостите и скърбите. Когато страда, човек слиза надолу, в сянката на живота, и видимо губи. Когато се радва, той се качва нагоре, дето слънцето грее най-силно. Физическият свят представя долината на живота, а духовният - високите планински върхове.
Като живее на земята, човек ту слиза, ту се качва, като придобива опитности и знания.
към беседата >>
Като ученици, вие трябва да работите съзнателно върху себе си, да усилвате вярата си.
Като ученици, вие трябва да работите съзнателно върху себе си, да усилвате вярата си.
Вие имате вяра, но тя не е дошла до онази степен на развитие, да вършите чудеса с нея. Вярата на някого е толкова силна, че се равнява на силата на един конец. Вярата на друг някой по сила се равнява на силата на два конеца. Какво може да направи човек с такава вяра? С тази вяра той не може да извади даже една кофа вода от кладенеца.
към беседата >>
Вие имате вяра, но тя не е дошла до онази степен на развитие, да вършите чудеса с нея.
Като ученици, вие трябва да работите съзнателно върху себе си, да усилвате вярата си.
Вие имате вяра, но тя не е дошла до онази степен на развитие, да вършите чудеса с нея.
Вярата на някого е толкова силна, че се равнява на силата на един конец. Вярата на друг някой по сила се равнява на силата на два конеца. Какво може да направи човек с такава вяра? С тази вяра той не може да извади даже една кофа вода от кладенеца. Колкото по-силна е вярата на човека, толкова по-големи тежести може да носи с нея.
към беседата >>
Вярата на някого е толкова силна, че се равнява на силата на един конец.
Като ученици, вие трябва да работите съзнателно върху себе си, да усилвате вярата си. Вие имате вяра, но тя не е дошла до онази степен на развитие, да вършите чудеса с нея.
Вярата на някого е толкова силна, че се равнява на силата на един конец.
Вярата на друг някой по сила се равнява на силата на два конеца. Какво може да направи човек с такава вяра? С тази вяра той не може да извади даже една кофа вода от кладенеца. Колкото по-силна е вярата на човека, толкова по-големи тежести може да носи с нея. Като не знаят силата на своята вяра и на своята мисъл, мнозина се наемат с големи работи и, като не могат да ги изпълнят, те се разочароват.
към беседата >>
Вярата на друг някой по сила се равнява на силата на два конеца.
Като ученици, вие трябва да работите съзнателно върху себе си, да усилвате вярата си. Вие имате вяра, но тя не е дошла до онази степен на развитие, да вършите чудеса с нея. Вярата на някого е толкова силна, че се равнява на силата на един конец.
Вярата на друг някой по сила се равнява на силата на два конеца.
Какво може да направи човек с такава вяра? С тази вяра той не може да извади даже една кофа вода от кладенеца. Колкото по-силна е вярата на човека, толкова по-големи тежести може да носи с нея. Като не знаят силата на своята вяра и на своята мисъл, мнозина се наемат с големи работи и, като не могат да ги изпълнят, те се разочароват. За да не изпада в разочарования, човек трябва да познава силите си.
към беседата >>
Какво може да направи човек с такава вяра?
Като ученици, вие трябва да работите съзнателно върху себе си, да усилвате вярата си. Вие имате вяра, но тя не е дошла до онази степен на развитие, да вършите чудеса с нея. Вярата на някого е толкова силна, че се равнява на силата на един конец. Вярата на друг някой по сила се равнява на силата на два конеца.
Какво може да направи човек с такава вяра?
С тази вяра той не може да извади даже една кофа вода от кладенеца. Колкото по-силна е вярата на човека, толкова по-големи тежести може да носи с нея. Като не знаят силата на своята вяра и на своята мисъл, мнозина се наемат с големи работи и, като не могат да ги изпълнят, те се разочароват. За да не изпада в разочарования, човек трябва да познава силите си. Искате ли да познаете силата на мисълта си, направете следния опит: опнете един тънък конец между две пръчици и опитайте чрез мисълта си да го скъсате.
към беседата >>
С тази вяра той не може да извади даже една кофа вода от кладенеца.
Като ученици, вие трябва да работите съзнателно върху себе си, да усилвате вярата си. Вие имате вяра, но тя не е дошла до онази степен на развитие, да вършите чудеса с нея. Вярата на някого е толкова силна, че се равнява на силата на един конец. Вярата на друг някой по сила се равнява на силата на два конеца. Какво може да направи човек с такава вяра?
С тази вяра той не може да извади даже една кофа вода от кладенеца.
Колкото по-силна е вярата на човека, толкова по-големи тежести може да носи с нея. Като не знаят силата на своята вяра и на своята мисъл, мнозина се наемат с големи работи и, като не могат да ги изпълнят, те се разочароват. За да не изпада в разочарования, човек трябва да познава силите си. Искате ли да познаете силата на мисълта си, направете следния опит: опнете един тънък конец между две пръчици и опитайте чрез мисълта си да го скъсате. Видимо този опит е лесен, но в действителност малцина могат да го направят.
към беседата >>
Колкото по-силна е вярата на човека, толкова по-големи тежести може да носи с нея.
Вие имате вяра, но тя не е дошла до онази степен на развитие, да вършите чудеса с нея. Вярата на някого е толкова силна, че се равнява на силата на един конец. Вярата на друг някой по сила се равнява на силата на два конеца. Какво може да направи човек с такава вяра? С тази вяра той не може да извади даже една кофа вода от кладенеца.
Колкото по-силна е вярата на човека, толкова по-големи тежести може да носи с нея.
Като не знаят силата на своята вяра и на своята мисъл, мнозина се наемат с големи работи и, като не могат да ги изпълнят, те се разочароват. За да не изпада в разочарования, човек трябва да познава силите си. Искате ли да познаете силата на мисълта си, направете следния опит: опнете един тънък конец между две пръчици и опитайте чрез мисълта си да го скъсате. Видимо този опит е лесен, но в действителност малцина могат да го направят. Ако можете да скъсате конеца, вие можете да насочвате мисълта си, където искате, като творческа сила.
към беседата >>
Като не знаят силата на своята вяра и на своята мисъл, мнозина се наемат с големи работи и, като не могат да ги изпълнят, те се разочароват.
Вярата на някого е толкова силна, че се равнява на силата на един конец. Вярата на друг някой по сила се равнява на силата на два конеца. Какво може да направи човек с такава вяра? С тази вяра той не може да извади даже една кофа вода от кладенеца. Колкото по-силна е вярата на човека, толкова по-големи тежести може да носи с нея.
Като не знаят силата на своята вяра и на своята мисъл, мнозина се наемат с големи работи и, като не могат да ги изпълнят, те се разочароват.
За да не изпада в разочарования, човек трябва да познава силите си. Искате ли да познаете силата на мисълта си, направете следния опит: опнете един тънък конец между две пръчици и опитайте чрез мисълта си да го скъсате. Видимо този опит е лесен, но в действителност малцина могат да го направят. Ако можете да скъсате конеца, вие можете да насочвате мисълта си, където искате, като творческа сила. Вътрешните изпитания на човека представят подобен конец, обтегнат между две малки колчета.
към беседата >>
За да не изпада в разочарования, човек трябва да познава силите си.
Вярата на друг някой по сила се равнява на силата на два конеца. Какво може да направи човек с такава вяра? С тази вяра той не може да извади даже една кофа вода от кладенеца. Колкото по-силна е вярата на човека, толкова по-големи тежести може да носи с нея. Като не знаят силата на своята вяра и на своята мисъл, мнозина се наемат с големи работи и, като не могат да ги изпълнят, те се разочароват.
За да не изпада в разочарования, човек трябва да познава силите си.
Искате ли да познаете силата на мисълта си, направете следния опит: опнете един тънък конец между две пръчици и опитайте чрез мисълта си да го скъсате. Видимо този опит е лесен, но в действителност малцина могат да го направят. Ако можете да скъсате конеца, вие можете да насочвате мисълта си, където искате, като творческа сила. Вътрешните изпитания на човека представят подобен конец, обтегнат между две малки колчета. Ако може вътрешно да скъса този конец, човек ще може и външно да го скъса.
към беседата >>
Искате ли да познаете силата на мисълта си, направете следния опит: опнете един тънък конец между две пръчици и опитайте чрез мисълта си да го скъсате.
Какво може да направи човек с такава вяра? С тази вяра той не може да извади даже една кофа вода от кладенеца. Колкото по-силна е вярата на човека, толкова по-големи тежести може да носи с нея. Като не знаят силата на своята вяра и на своята мисъл, мнозина се наемат с големи работи и, като не могат да ги изпълнят, те се разочароват. За да не изпада в разочарования, човек трябва да познава силите си.
Искате ли да познаете силата на мисълта си, направете следния опит: опнете един тънък конец между две пръчици и опитайте чрез мисълта си да го скъсате.
Видимо този опит е лесен, но в действителност малцина могат да го направят. Ако можете да скъсате конеца, вие можете да насочвате мисълта си, където искате, като творческа сила. Вътрешните изпитания на човека представят подобен конец, обтегнат между две малки колчета. Ако може вътрешно да скъса този конец, човек ще може и външно да го скъса. Не може ли вътрешно да го скъса, и външно няма да го скъса.
към беседата >>
Видимо този опит е лесен, но в действителност малцина могат да го направят.
С тази вяра той не може да извади даже една кофа вода от кладенеца. Колкото по-силна е вярата на човека, толкова по-големи тежести може да носи с нея. Като не знаят силата на своята вяра и на своята мисъл, мнозина се наемат с големи работи и, като не могат да ги изпълнят, те се разочароват. За да не изпада в разочарования, човек трябва да познава силите си. Искате ли да познаете силата на мисълта си, направете следния опит: опнете един тънък конец между две пръчици и опитайте чрез мисълта си да го скъсате.
Видимо този опит е лесен, но в действителност малцина могат да го направят.
Ако можете да скъсате конеца, вие можете да насочвате мисълта си, където искате, като творческа сила. Вътрешните изпитания на човека представят подобен конец, обтегнат между две малки колчета. Ако може вътрешно да скъса този конец, човек ще може и външно да го скъса. Не може ли вътрешно да го скъса, и външно няма да го скъса. Всяко препятствие, което човек среща на пътя си, не е нищо друго, освен конец, обтегнат между две колчета.
към беседата >>
Ако можете да скъсате конеца, вие можете да насочвате мисълта си, където искате, като творческа сила.
Колкото по-силна е вярата на човека, толкова по-големи тежести може да носи с нея. Като не знаят силата на своята вяра и на своята мисъл, мнозина се наемат с големи работи и, като не могат да ги изпълнят, те се разочароват. За да не изпада в разочарования, човек трябва да познава силите си. Искате ли да познаете силата на мисълта си, направете следния опит: опнете един тънък конец между две пръчици и опитайте чрез мисълта си да го скъсате. Видимо този опит е лесен, но в действителност малцина могат да го направят.
Ако можете да скъсате конеца, вие можете да насочвате мисълта си, където искате, като творческа сила.
Вътрешните изпитания на човека представят подобен конец, обтегнат между две малки колчета. Ако може вътрешно да скъса този конец, човек ще може и външно да го скъса. Не може ли вътрешно да го скъса, и външно няма да го скъса. Всяко препятствие, което човек среща на пътя си, не е нищо друго, освен конец, обтегнат между две колчета. Конецът трябва да се скъса.
към беседата >>
Вътрешните изпитания на човека представят подобен конец, обтегнат между две малки колчета.
Като не знаят силата на своята вяра и на своята мисъл, мнозина се наемат с големи работи и, като не могат да ги изпълнят, те се разочароват. За да не изпада в разочарования, човек трябва да познава силите си. Искате ли да познаете силата на мисълта си, направете следния опит: опнете един тънък конец между две пръчици и опитайте чрез мисълта си да го скъсате. Видимо този опит е лесен, но в действителност малцина могат да го направят. Ако можете да скъсате конеца, вие можете да насочвате мисълта си, където искате, като творческа сила.
Вътрешните изпитания на човека представят подобен конец, обтегнат между две малки колчета.
Ако може вътрешно да скъса този конец, човек ще може и външно да го скъса. Не може ли вътрешно да го скъса, и външно няма да го скъса. Всяко препятствие, което човек среща на пътя си, не е нищо друго, освен конец, обтегнат между две колчета. Конецът трябва да се скъса. Ако речете да го прескочите, не може - конецът се подига нагоре.
към беседата >>
Ако може вътрешно да скъса този конец, човек ще може и външно да го скъса.
За да не изпада в разочарования, човек трябва да познава силите си. Искате ли да познаете силата на мисълта си, направете следния опит: опнете един тънък конец между две пръчици и опитайте чрез мисълта си да го скъсате. Видимо този опит е лесен, но в действителност малцина могат да го направят. Ако можете да скъсате конеца, вие можете да насочвате мисълта си, където искате, като творческа сила. Вътрешните изпитания на човека представят подобен конец, обтегнат между две малки колчета.
Ако може вътрешно да скъса този конец, човек ще може и външно да го скъса.
Не може ли вътрешно да го скъса, и външно няма да го скъса. Всяко препятствие, което човек среща на пътя си, не е нищо друго, освен конец, обтегнат между две колчета. Конецът трябва да се скъса. Ако речете да го прескочите, не може - конецът се подига нагоре. Да се проврете под него, пак не може - конецът слиза надолу.
към беседата >>
Не може ли вътрешно да го скъса, и външно няма да го скъса.
Искате ли да познаете силата на мисълта си, направете следния опит: опнете един тънък конец между две пръчици и опитайте чрез мисълта си да го скъсате. Видимо този опит е лесен, но в действителност малцина могат да го направят. Ако можете да скъсате конеца, вие можете да насочвате мисълта си, където искате, като творческа сила. Вътрешните изпитания на човека представят подобен конец, обтегнат между две малки колчета. Ако може вътрешно да скъса този конец, човек ще може и външно да го скъса.
Не може ли вътрешно да го скъса, и външно няма да го скъса.
Всяко препятствие, което човек среща на пътя си, не е нищо друго, освен конец, обтегнат между две колчета. Конецът трябва да се скъса. Ако речете да го прескочите, не може - конецът се подига нагоре. Да се проврете под него, пак не може - конецът слиза надолу. Ако искате да го развържете, много време ще отиде.
към беседата >>
Всяко препятствие, което човек среща на пътя си, не е нищо друго, освен конец, обтегнат между две колчета.
Видимо този опит е лесен, но в действителност малцина могат да го направят. Ако можете да скъсате конеца, вие можете да насочвате мисълта си, където искате, като творческа сила. Вътрешните изпитания на човека представят подобен конец, обтегнат между две малки колчета. Ако може вътрешно да скъса този конец, човек ще може и външно да го скъса. Не може ли вътрешно да го скъса, и външно няма да го скъса.
Всяко препятствие, което човек среща на пътя си, не е нищо друго, освен конец, обтегнат между две колчета.
Конецът трябва да се скъса. Ако речете да го прескочите, не може - конецът се подига нагоре. Да се проврете под него, пак не може - конецът слиза надолу. Ако искате да го развържете, много време ще отиде. Най-бързо и практично е да скъсате конеца.
към беседата >>
Конецът трябва да се скъса.
Ако можете да скъсате конеца, вие можете да насочвате мисълта си, където искате, като творческа сила. Вътрешните изпитания на човека представят подобен конец, обтегнат между две малки колчета. Ако може вътрешно да скъса този конец, човек ще може и външно да го скъса. Не може ли вътрешно да го скъса, и външно няма да го скъса. Всяко препятствие, което човек среща на пътя си, не е нищо друго, освен конец, обтегнат между две колчета.
Конецът трябва да се скъса.
Ако речете да го прескочите, не може - конецът се подига нагоре. Да се проврете под него, пак не може - конецът слиза надолу. Ако искате да го развържете, много време ще отиде. Най-бързо и практично е да скъсате конеца. Опитът със скъсването на конеца е опит за усилване на вярата.
към беседата >>
Ако речете да го прескочите, не може - конецът се подига нагоре.
Вътрешните изпитания на човека представят подобен конец, обтегнат между две малки колчета. Ако може вътрешно да скъса този конец, човек ще може и външно да го скъса. Не може ли вътрешно да го скъса, и външно няма да го скъса. Всяко препятствие, което човек среща на пътя си, не е нищо друго, освен конец, обтегнат между две колчета. Конецът трябва да се скъса.
Ако речете да го прескочите, не може - конецът се подига нагоре.
Да се проврете под него, пак не може - конецът слиза надолу. Ако искате да го развържете, много време ще отиде. Най-бързо и практично е да скъсате конеца. Опитът със скъсването на конеца е опит за усилване на вярата. Вярата помага на човека да издържа във време на обезсърчаване.
към беседата >>
Да се проврете под него, пак не може - конецът слиза надолу.
Ако може вътрешно да скъса този конец, човек ще може и външно да го скъса. Не може ли вътрешно да го скъса, и външно няма да го скъса. Всяко препятствие, което човек среща на пътя си, не е нищо друго, освен конец, обтегнат между две колчета. Конецът трябва да се скъса. Ако речете да го прескочите, не може - конецът се подига нагоре.
Да се проврете под него, пак не може - конецът слиза надолу.
Ако искате да го развържете, много време ще отиде. Най-бързо и практично е да скъсате конеца. Опитът със скъсването на конеца е опит за усилване на вярата. Вярата помага на човека да издържа във време на обезсърчаване. Като е дошъл на земята, човек неизбежно ще мине през обезсърчения.
към беседата >>
Ако искате да го развържете, много време ще отиде.
Не може ли вътрешно да го скъса, и външно няма да го скъса. Всяко препятствие, което човек среща на пътя си, не е нищо друго, освен конец, обтегнат между две колчета. Конецът трябва да се скъса. Ако речете да го прескочите, не може - конецът се подига нагоре. Да се проврете под него, пак не може - конецът слиза надолу.
Ако искате да го развържете, много време ще отиде.
Най-бързо и практично е да скъсате конеца. Опитът със скъсването на конеца е опит за усилване на вярата. Вярата помага на човека да издържа във време на обезсърчаване. Като е дошъл на земята, човек неизбежно ще мине през обезсърчения. В този случай само любовта и вярата могат да му помогнат.
към беседата >>
Най-бързо и практично е да скъсате конеца.
Всяко препятствие, което човек среща на пътя си, не е нищо друго, освен конец, обтегнат между две колчета. Конецът трябва да се скъса. Ако речете да го прескочите, не може - конецът се подига нагоре. Да се проврете под него, пак не може - конецът слиза надолу. Ако искате да го развържете, много време ще отиде.
Най-бързо и практично е да скъсате конеца.
Опитът със скъсването на конеца е опит за усилване на вярата. Вярата помага на човека да издържа във време на обезсърчаване. Като е дошъл на земята, човек неизбежно ще мине през обезсърчения. В този случай само любовта и вярата могат да му помогнат. Без любов нищо не се постига.
към беседата >>
Опитът със скъсването на конеца е опит за усилване на вярата.
Конецът трябва да се скъса. Ако речете да го прескочите, не може - конецът се подига нагоре. Да се проврете под него, пак не може - конецът слиза надолу. Ако искате да го развържете, много време ще отиде. Най-бързо и практично е да скъсате конеца.
Опитът със скъсването на конеца е опит за усилване на вярата.
Вярата помага на човека да издържа във време на обезсърчаване. Като е дошъл на земята, човек неизбежно ще мине през обезсърчения. В този случай само любовта и вярата могат да му помогнат. Без любов нищо не се постига. Като люби и вярва, човек се учи, как да къса конците, които среща на пътя си.
към беседата >>
Вярата помага на човека да издържа във време на обезсърчаване.
Ако речете да го прескочите, не може - конецът се подига нагоре. Да се проврете под него, пак не може - конецът слиза надолу. Ако искате да го развържете, много време ще отиде. Най-бързо и практично е да скъсате конеца. Опитът със скъсването на конеца е опит за усилване на вярата.
Вярата помага на човека да издържа във време на обезсърчаване.
Като е дошъл на земята, човек неизбежно ще мине през обезсърчения. В този случай само любовта и вярата могат да му помогнат. Без любов нищо не се постига. Като люби и вярва, човек се учи, как да къса конците, които среща на пътя си. Като се учи, човек постоянно се променя, понеже минава ту от човешкото в Божественото, ту от Божественото в човешкото.
към беседата >>
Като е дошъл на земята, човек неизбежно ще мине през обезсърчения.
Да се проврете под него, пак не може - конецът слиза надолу. Ако искате да го развържете, много време ще отиде. Най-бързо и практично е да скъсате конеца. Опитът със скъсването на конеца е опит за усилване на вярата. Вярата помага на човека да издържа във време на обезсърчаване.
Като е дошъл на земята, човек неизбежно ще мине през обезсърчения.
В този случай само любовта и вярата могат да му помогнат. Без любов нищо не се постига. Като люби и вярва, човек се учи, как да къса конците, които среща на пътя си. Като се учи, човек постоянно се променя, понеже минава ту от човешкото в Божественото, ту от Божественото в човешкото. Когато беше в пустинята, Мойсей видя една къпина, която гореше, но в този момент чу глас от небето: Събуй обущата си, защото мястото, на което стоиш, е свещено.
към беседата >>
В този случай само любовта и вярата могат да му помогнат.
Ако искате да го развържете, много време ще отиде. Най-бързо и практично е да скъсате конеца. Опитът със скъсването на конеца е опит за усилване на вярата. Вярата помага на човека да издържа във време на обезсърчаване. Като е дошъл на земята, човек неизбежно ще мине през обезсърчения.
В този случай само любовта и вярата могат да му помогнат.
Без любов нищо не се постига. Като люби и вярва, човек се учи, как да къса конците, които среща на пътя си. Като се учи, човек постоянно се променя, понеже минава ту от човешкото в Божественото, ту от Божественото в човешкото. Когато беше в пустинята, Мойсей видя една къпина, която гореше, но в този момент чу глас от небето: Събуй обущата си, защото мястото, на което стоиш, е свещено. Когато влезе от тъмницата да освободи Петра, ангел Господен му каза: Стани, препаши се, обуй се, облечи дрехата си и ела след мене.
към беседата >>
Без любов нищо не се постига.
Най-бързо и практично е да скъсате конеца. Опитът със скъсването на конеца е опит за усилване на вярата. Вярата помага на човека да издържа във време на обезсърчаване. Като е дошъл на земята, човек неизбежно ще мине през обезсърчения. В този случай само любовта и вярата могат да му помогнат.
Без любов нищо не се постига.
Като люби и вярва, човек се учи, как да къса конците, които среща на пътя си. Като се учи, човек постоянно се променя, понеже минава ту от човешкото в Божественото, ту от Божественото в човешкото. Когато беше в пустинята, Мойсей видя една къпина, която гореше, но в този момент чу глас от небето: Събуй обущата си, защото мястото, на което стоиш, е свещено. Когато влезе от тъмницата да освободи Петра, ангел Господен му каза: Стани, препаши се, обуй се, облечи дрехата си и ела след мене. Защо на Мойсея се каза да събуе обущата си, а на Петра се каза да се обуе и облече?
към беседата >>
Като люби и вярва, човек се учи, как да къса конците, които среща на пътя си.
Опитът със скъсването на конеца е опит за усилване на вярата. Вярата помага на човека да издържа във време на обезсърчаване. Като е дошъл на земята, човек неизбежно ще мине през обезсърчения. В този случай само любовта и вярата могат да му помогнат. Без любов нищо не се постига.
Като люби и вярва, човек се учи, как да къса конците, които среща на пътя си.
Като се учи, човек постоянно се променя, понеже минава ту от човешкото в Божественото, ту от Божественото в човешкото. Когато беше в пустинята, Мойсей видя една къпина, която гореше, но в този момент чу глас от небето: Събуй обущата си, защото мястото, на което стоиш, е свещено. Когато влезе от тъмницата да освободи Петра, ангел Господен му каза: Стани, препаши се, обуй се, облечи дрехата си и ела след мене. Защо на Мойсея се каза да събуе обущата си, а на Петра се каза да се обуе и облече? Мойсей влизаше от човешкия свят в Божествения, затова трябваше да бъде бос.
към беседата >>
Като се учи, човек постоянно се променя, понеже минава ту от човешкото в Божественото, ту от Божественото в човешкото.
Вярата помага на човека да издържа във време на обезсърчаване. Като е дошъл на земята, човек неизбежно ще мине през обезсърчения. В този случай само любовта и вярата могат да му помогнат. Без любов нищо не се постига. Като люби и вярва, човек се учи, как да къса конците, които среща на пътя си.
Като се учи, човек постоянно се променя, понеже минава ту от човешкото в Божественото, ту от Божественото в човешкото.
Когато беше в пустинята, Мойсей видя една къпина, която гореше, но в този момент чу глас от небето: Събуй обущата си, защото мястото, на което стоиш, е свещено. Когато влезе от тъмницата да освободи Петра, ангел Господен му каза: Стани, препаши се, обуй се, облечи дрехата си и ела след мене. Защо на Мойсея се каза да събуе обущата си, а на Петра се каза да се обуе и облече? Мойсей влизаше от човешкия свят в Божествения, затова трябваше да бъде бос. Петър, обаче, излизаше от Божествения свят и влизаше в човешкия.
към беседата >>
Когато беше в пустинята, Мойсей видя една къпина, която гореше, но в този момент чу глас от небето: Събуй обущата си, защото мястото, на което стоиш, е свещено.
Като е дошъл на земята, човек неизбежно ще мине през обезсърчения. В този случай само любовта и вярата могат да му помогнат. Без любов нищо не се постига. Като люби и вярва, човек се учи, как да къса конците, които среща на пътя си. Като се учи, човек постоянно се променя, понеже минава ту от човешкото в Божественото, ту от Божественото в човешкото.
Когато беше в пустинята, Мойсей видя една къпина, която гореше, но в този момент чу глас от небето: Събуй обущата си, защото мястото, на което стоиш, е свещено.
Когато влезе от тъмницата да освободи Петра, ангел Господен му каза: Стани, препаши се, обуй се, облечи дрехата си и ела след мене. Защо на Мойсея се каза да събуе обущата си, а на Петра се каза да се обуе и облече? Мойсей влизаше от човешкия свят в Божествения, затова трябваше да бъде бос. Петър, обаче, излизаше от Божествения свят и влизаше в човешкия. За да влезе в човешкия свят, човек трябва да бъде обут, облечен и с джобове, пълни с пари.
към беседата >>
Когато влезе от тъмницата да освободи Петра, ангел Господен му каза: Стани, препаши се, обуй се, облечи дрехата си и ела след мене.
В този случай само любовта и вярата могат да му помогнат. Без любов нищо не се постига. Като люби и вярва, човек се учи, как да къса конците, които среща на пътя си. Като се учи, човек постоянно се променя, понеже минава ту от човешкото в Божественото, ту от Божественото в човешкото. Когато беше в пустинята, Мойсей видя една къпина, която гореше, но в този момент чу глас от небето: Събуй обущата си, защото мястото, на което стоиш, е свещено.
Когато влезе от тъмницата да освободи Петра, ангел Господен му каза: Стани, препаши се, обуй се, облечи дрехата си и ела след мене.
Защо на Мойсея се каза да събуе обущата си, а на Петра се каза да се обуе и облече? Мойсей влизаше от човешкия свят в Божествения, затова трябваше да бъде бос. Петър, обаче, излизаше от Божествения свят и влизаше в човешкия. За да влезе в човешкия свят, човек трябва да бъде обут, облечен и с джобове, пълни с пари.
към беседата >>
Защо на Мойсея се каза да събуе обущата си, а на Петра се каза да се обуе и облече?
Без любов нищо не се постига. Като люби и вярва, човек се учи, как да къса конците, които среща на пътя си. Като се учи, човек постоянно се променя, понеже минава ту от човешкото в Божественото, ту от Божественото в човешкото. Когато беше в пустинята, Мойсей видя една къпина, която гореше, но в този момент чу глас от небето: Събуй обущата си, защото мястото, на което стоиш, е свещено. Когато влезе от тъмницата да освободи Петра, ангел Господен му каза: Стани, препаши се, обуй се, облечи дрехата си и ела след мене.
Защо на Мойсея се каза да събуе обущата си, а на Петра се каза да се обуе и облече?
Мойсей влизаше от човешкия свят в Божествения, затова трябваше да бъде бос. Петър, обаче, излизаше от Божествения свят и влизаше в човешкия. За да влезе в човешкия свят, човек трябва да бъде обут, облечен и с джобове, пълни с пари.
към беседата >>
Мойсей влизаше от човешкия свят в Божествения, затова трябваше да бъде бос.
Като люби и вярва, човек се учи, как да къса конците, които среща на пътя си. Като се учи, човек постоянно се променя, понеже минава ту от човешкото в Божественото, ту от Божественото в човешкото. Когато беше в пустинята, Мойсей видя една къпина, която гореше, но в този момент чу глас от небето: Събуй обущата си, защото мястото, на което стоиш, е свещено. Когато влезе от тъмницата да освободи Петра, ангел Господен му каза: Стани, препаши се, обуй се, облечи дрехата си и ела след мене. Защо на Мойсея се каза да събуе обущата си, а на Петра се каза да се обуе и облече?
Мойсей влизаше от човешкия свят в Божествения, затова трябваше да бъде бос.
Петър, обаче, излизаше от Божествения свят и влизаше в човешкия. За да влезе в човешкия свят, човек трябва да бъде обут, облечен и с джобове, пълни с пари.
към беседата >>
Петър, обаче, излизаше от Божествения свят и влизаше в човешкия.
Като се учи, човек постоянно се променя, понеже минава ту от човешкото в Божественото, ту от Божественото в човешкото. Когато беше в пустинята, Мойсей видя една къпина, която гореше, но в този момент чу глас от небето: Събуй обущата си, защото мястото, на което стоиш, е свещено. Когато влезе от тъмницата да освободи Петра, ангел Господен му каза: Стани, препаши се, обуй се, облечи дрехата си и ела след мене. Защо на Мойсея се каза да събуе обущата си, а на Петра се каза да се обуе и облече? Мойсей влизаше от човешкия свят в Божествения, затова трябваше да бъде бос.
Петър, обаче, излизаше от Божествения свят и влизаше в човешкия.
За да влезе в човешкия свят, човек трябва да бъде обут, облечен и с джобове, пълни с пари.
към беседата >>
За да влезе в човешкия свят, човек трябва да бъде обут, облечен и с джобове, пълни с пари.
Когато беше в пустинята, Мойсей видя една къпина, която гореше, но в този момент чу глас от небето: Събуй обущата си, защото мястото, на което стоиш, е свещено. Когато влезе от тъмницата да освободи Петра, ангел Господен му каза: Стани, препаши се, обуй се, облечи дрехата си и ела след мене. Защо на Мойсея се каза да събуе обущата си, а на Петра се каза да се обуе и облече? Мойсей влизаше от човешкия свят в Божествения, затова трябваше да бъде бос. Петър, обаче, излизаше от Божествения свят и влизаше в човешкия.
За да влезе в човешкия свят, човек трябва да бъде обут, облечен и с джобове, пълни с пари.
към беседата >>
И тъй, когато казваме, че човек може да живее без пари, имаме пред вид, че той отива при Бога.
И тъй, когато казваме, че човек може да живее без пари, имаме пред вид, че той отива при Бога.
Щом отива при Бога, нищо не му трябва. Той не се нуждае нито от дрехи, нито от обуща, нито от пари. Той ще отиде при Бога гол и бос, без пет пари в себе си. Когато влиза в света между хората, човек ще се облече добре, ще се обуе добре и ще напълни джобовете си с пари. Каже ли човек, че не може да живее без пари, това показва, че той се движи в човешкия свят.
към беседата >>
Щом отива при Бога, нищо не му трябва.
И тъй, когато казваме, че човек може да живее без пари, имаме пред вид, че той отива при Бога.
Щом отива при Бога, нищо не му трябва.
Той не се нуждае нито от дрехи, нито от обуща, нито от пари. Той ще отиде при Бога гол и бос, без пет пари в себе си. Когато влиза в света между хората, човек ще се облече добре, ще се обуе добре и ще напълни джобовете си с пари. Каже ли човек, че не може да живее без пари, това показва, че той се движи в човешкия свят. Каже ли, че и без пари може да живее, той се движи в Божествения свят.
към беседата >>
Той не се нуждае нито от дрехи, нито от обуща, нито от пари.
И тъй, когато казваме, че човек може да живее без пари, имаме пред вид, че той отива при Бога. Щом отива при Бога, нищо не му трябва.
Той не се нуждае нито от дрехи, нито от обуща, нито от пари.
Той ще отиде при Бога гол и бос, без пет пари в себе си. Когато влиза в света между хората, човек ще се облече добре, ще се обуе добре и ще напълни джобовете си с пари. Каже ли човек, че не може да живее без пари, това показва, че той се движи в човешкия свят. Каже ли, че и без пари може да живее, той се движи в Божествения свят.
към беседата >>
Той ще отиде при Бога гол и бос, без пет пари в себе си.
И тъй, когато казваме, че човек може да живее без пари, имаме пред вид, че той отива при Бога. Щом отива при Бога, нищо не му трябва. Той не се нуждае нито от дрехи, нито от обуща, нито от пари.
Той ще отиде при Бога гол и бос, без пет пари в себе си.
Когато влиза в света между хората, човек ще се облече добре, ще се обуе добре и ще напълни джобовете си с пари. Каже ли човек, че не може да живее без пари, това показва, че той се движи в човешкия свят. Каже ли, че и без пари може да живее, той се движи в Божествения свят.
към беседата >>
Когато влиза в света между хората, човек ще се облече добре, ще се обуе добре и ще напълни джобовете си с пари.
И тъй, когато казваме, че човек може да живее без пари, имаме пред вид, че той отива при Бога. Щом отива при Бога, нищо не му трябва. Той не се нуждае нито от дрехи, нито от обуща, нито от пари. Той ще отиде при Бога гол и бос, без пет пари в себе си.
Когато влиза в света между хората, човек ще се облече добре, ще се обуе добре и ще напълни джобовете си с пари.
Каже ли човек, че не може да живее без пари, това показва, че той се движи в човешкия свят. Каже ли, че и без пари може да живее, той се движи в Божествения свят.
към беседата >>
Каже ли човек, че не може да живее без пари, това показва, че той се движи в човешкия свят.
И тъй, когато казваме, че човек може да живее без пари, имаме пред вид, че той отива при Бога. Щом отива при Бога, нищо не му трябва. Той не се нуждае нито от дрехи, нито от обуща, нито от пари. Той ще отиде при Бога гол и бос, без пет пари в себе си. Когато влиза в света между хората, човек ще се облече добре, ще се обуе добре и ще напълни джобовете си с пари.
Каже ли човек, че не може да живее без пари, това показва, че той се движи в човешкия свят.
Каже ли, че и без пари може да живее, той се движи в Божествения свят.
към беседата >>
Каже ли, че и без пари може да живее, той се движи в Божествения свят.
Щом отива при Бога, нищо не му трябва. Той не се нуждае нито от дрехи, нито от обуща, нито от пари. Той ще отиде при Бога гол и бос, без пет пари в себе си. Когато влиза в света между хората, човек ще се облече добре, ще се обуе добре и ще напълни джобовете си с пари. Каже ли човек, че не може да живее без пари, това показва, че той се движи в човешкия свят.
Каже ли, че и без пари може да живее, той се движи в Божествения свят.
към беседата >>
Като ученици, вие трябва да бъдете разумни, да не постъпвате като онзи турски дервиш, който отишъл на баня без пет пари в джоба си.
Като ученици, вие трябва да бъдете разумни, да не постъпвате като онзи турски дервиш, който отишъл на баня без пет пари в джоба си.
Той мислел, че, като служи на Бога, може да не плаща. Баняджията, обаче, не мислел така. Той направил банята, за да се прехранва с нея. Той набил дервиша и му дал добър урок, да се научи да мисли право. Какво показва това?
към беседата >>
Той мислел, че, като служи на Бога, може да не плаща.
Като ученици, вие трябва да бъдете разумни, да не постъпвате като онзи турски дервиш, който отишъл на баня без пет пари в джоба си.
Той мислел, че, като служи на Бога, може да не плаща.
Баняджията, обаче, не мислел така. Той направил банята, за да се прехранва с нея. Той набил дервиша и му дал добър урок, да се научи да мисли право. Какво показва това? Това показва, че условията за живот при Бога са едни, а при хората - други.
към беседата >>
Баняджията, обаче, не мислел така.
Като ученици, вие трябва да бъдете разумни, да не постъпвате като онзи турски дервиш, който отишъл на баня без пет пари в джоба си. Той мислел, че, като служи на Бога, може да не плаща.
Баняджията, обаче, не мислел така.
Той направил банята, за да се прехранва с нея. Той набил дервиша и му дал добър урок, да се научи да мисли право. Какво показва това? Това показва, че условията за живот при Бога са едни, а при хората - други. Бог дава благата си даром, но човек иска за всичко да му се плаща.
към беседата >>
Той направил банята, за да се прехранва с нея.
Като ученици, вие трябва да бъдете разумни, да не постъпвате като онзи турски дервиш, който отишъл на баня без пет пари в джоба си. Той мислел, че, като служи на Бога, може да не плаща. Баняджията, обаче, не мислел така.
Той направил банята, за да се прехранва с нея.
Той набил дервиша и му дал добър урок, да се научи да мисли право. Какво показва това? Това показва, че условията за живот при Бога са едни, а при хората - други. Бог дава благата си даром, но човек иска за всичко да му се плаща. Когато се намирате пред доброто, е постъпвате по един начин; когато сте пред злото, ще постъпвате по друг начин.
към беседата >>
Той набил дервиша и му дал добър урок, да се научи да мисли право.
Като ученици, вие трябва да бъдете разумни, да не постъпвате като онзи турски дервиш, който отишъл на баня без пет пари в джоба си. Той мислел, че, като служи на Бога, може да не плаща. Баняджията, обаче, не мислел така. Той направил банята, за да се прехранва с нея.
Той набил дервиша и му дал добър урок, да се научи да мисли право.
Какво показва това? Това показва, че условията за живот при Бога са едни, а при хората - други. Бог дава благата си даром, но човек иска за всичко да му се плаща. Когато се намирате пред доброто, е постъпвате по един начин; когато сте пред злото, ще постъпвате по друг начин. Ако сте в затвор, трябва ли да се карате със стражаря и с началника на затвора?
към беседата >>
Какво показва това?
Като ученици, вие трябва да бъдете разумни, да не постъпвате като онзи турски дервиш, който отишъл на баня без пет пари в джоба си. Той мислел, че, като служи на Бога, може да не плаща. Баняджията, обаче, не мислел така. Той направил банята, за да се прехранва с нея. Той набил дервиша и му дал добър урок, да се научи да мисли право.
Какво показва това?
Това показва, че условията за живот при Бога са едни, а при хората - други. Бог дава благата си даром, но човек иска за всичко да му се плаща. Когато се намирате пред доброто, е постъпвате по един начин; когато сте пред злото, ще постъпвате по друг начин. Ако сте в затвор, трябва ли да се карате със стражаря и с началника на затвора? Щом сте зависими от тях, вие ще приложите закона на лчбовта.
към беседата >>
Това показва, че условията за живот при Бога са едни, а при хората - други.
Той мислел, че, като служи на Бога, може да не плаща. Баняджията, обаче, не мислел така. Той направил банята, за да се прехранва с нея. Той набил дервиша и му дал добър урок, да се научи да мисли право. Какво показва това?
Това показва, че условията за живот при Бога са едни, а при хората - други.
Бог дава благата си даром, но човек иска за всичко да му се плаща. Когато се намирате пред доброто, е постъпвате по един начин; когато сте пред злото, ще постъпвате по друг начин. Ако сте в затвор, трябва ли да се карате със стражаря и с началника на затвора? Щом сте зависими от тях, вие ще приложите закона на лчбовта. Ако не приложите този закон, положението ви ще се вложи още повече.
към беседата >>
Бог дава благата си даром, но човек иска за всичко да му се плаща.
Баняджията, обаче, не мислел така. Той направил банята, за да се прехранва с нея. Той набил дервиша и му дал добър урок, да се научи да мисли право. Какво показва това? Това показва, че условията за живот при Бога са едни, а при хората - други.
Бог дава благата си даром, но човек иска за всичко да му се плаща.
Когато се намирате пред доброто, е постъпвате по един начин; когато сте пред злото, ще постъпвате по друг начин. Ако сте в затвор, трябва ли да се карате със стражаря и с началника на затвора? Щом сте зависими от тях, вие ще приложите закона на лчбовта. Ако не приложите този закон, положението ви ще се вложи още повече. Само любовта е в състояние да скъса веригата на злото.
към беседата >>
Когато се намирате пред доброто, е постъпвате по един начин; когато сте пред злото, ще постъпвате по друг начин.
Той направил банята, за да се прехранва с нея. Той набил дервиша и му дал добър урок, да се научи да мисли право. Какво показва това? Това показва, че условията за живот при Бога са едни, а при хората - други. Бог дава благата си даром, но човек иска за всичко да му се плаща.
Когато се намирате пред доброто, е постъпвате по един начин; когато сте пред злото, ще постъпвате по друг начин.
Ако сте в затвор, трябва ли да се карате със стражаря и с началника на затвора? Щом сте зависими от тях, вие ще приложите закона на лчбовта. Ако не приложите този закон, положението ви ще се вложи още повече. Само любовта е в състояние да скъса веригата на злото. Любовта е вложена в душата на човека като сила.
към беседата >>
Ако сте в затвор, трябва ли да се карате със стражаря и с началника на затвора?
Той набил дервиша и му дал добър урок, да се научи да мисли право. Какво показва това? Това показва, че условията за живот при Бога са едни, а при хората - други. Бог дава благата си даром, но човек иска за всичко да му се плаща. Когато се намирате пред доброто, е постъпвате по един начин; когато сте пред злото, ще постъпвате по друг начин.
Ако сте в затвор, трябва ли да се карате със стражаря и с началника на затвора?
Щом сте зависими от тях, вие ще приложите закона на лчбовта. Ако не приложите този закон, положението ви ще се вложи още повече. Само любовта е в състояние да скъса веригата на злото. Любовта е вложена в душата на човека като сила. Човек трябва да прилага тази сила разумно в живота си, да се ползва от нея.
към беседата >>
Щом сте зависими от тях, вие ще приложите закона на лчбовта.
Какво показва това? Това показва, че условията за живот при Бога са едни, а при хората - други. Бог дава благата си даром, но човек иска за всичко да му се плаща. Когато се намирате пред доброто, е постъпвате по един начин; когато сте пред злото, ще постъпвате по друг начин. Ако сте в затвор, трябва ли да се карате със стражаря и с началника на затвора?
Щом сте зависими от тях, вие ще приложите закона на лчбовта.
Ако не приложите този закон, положението ви ще се вложи още повече. Само любовта е в състояние да скъса веригата на злото. Любовта е вложена в душата на човека като сила. Човек трябва да прилага тази сила разумно в живота си, да се ползва от нея.
към беседата >>
Ако не приложите този закон, положението ви ще се вложи още повече.
Това показва, че условията за живот при Бога са едни, а при хората - други. Бог дава благата си даром, но човек иска за всичко да му се плаща. Когато се намирате пред доброто, е постъпвате по един начин; когато сте пред злото, ще постъпвате по друг начин. Ако сте в затвор, трябва ли да се карате със стражаря и с началника на затвора? Щом сте зависими от тях, вие ще приложите закона на лчбовта.
Ако не приложите този закон, положението ви ще се вложи още повече.
Само любовта е в състояние да скъса веригата на злото. Любовта е вложена в душата на човека като сила. Човек трябва да прилага тази сила разумно в живота си, да се ползва от нея.
към беседата >>
Само любовта е в състояние да скъса веригата на злото.
Бог дава благата си даром, но човек иска за всичко да му се плаща. Когато се намирате пред доброто, е постъпвате по един начин; когато сте пред злото, ще постъпвате по друг начин. Ако сте в затвор, трябва ли да се карате със стражаря и с началника на затвора? Щом сте зависими от тях, вие ще приложите закона на лчбовта. Ако не приложите този закон, положението ви ще се вложи още повече.
Само любовта е в състояние да скъса веригата на злото.
Любовта е вложена в душата на човека като сила. Човек трябва да прилага тази сила разумно в живота си, да се ползва от нея.
към беседата >>
Любовта е вложена в душата на човека като сила.
Когато се намирате пред доброто, е постъпвате по един начин; когато сте пред злото, ще постъпвате по друг начин. Ако сте в затвор, трябва ли да се карате със стражаря и с началника на затвора? Щом сте зависими от тях, вие ще приложите закона на лчбовта. Ако не приложите този закон, положението ви ще се вложи още повече. Само любовта е в състояние да скъса веригата на злото.
Любовта е вложена в душата на човека като сила.
Човек трябва да прилага тази сила разумно в живота си, да се ползва от нея.
към беседата >>
Човек трябва да прилага тази сила разумно в живота си, да се ползва от нея.
Ако сте в затвор, трябва ли да се карате със стражаря и с началника на затвора? Щом сте зависими от тях, вие ще приложите закона на лчбовта. Ако не приложите този закон, положението ви ще се вложи още повече. Само любовта е в състояние да скъса веригата на злото. Любовта е вложена в душата на човека като сила.
Човек трябва да прилага тази сила разумно в живота си, да се ползва от нея.
към беседата >>
За да развива своите сили и способности, човек трябва да прави опити да скъса малкия конец, който е изпречен на пътя му и му препятствува да върви напред.
За да развива своите сили и способности, човек трябва да прави опити да скъса малкия конец, който е изпречен на пътя му и му препятствува да върви напред.
Той трябва да прави опит всеки ден, да не очаква на хората, те да късат конеца, нито пък постоянно да се оплаква. Човешкият живот се нуждае от нещо ново, което всеки ден да се влива в душата му като струя. Живее ли с едни и същи неща, човек е изложен на страдания, обезсърчения и противоречия. Всяко нещо, което не се подновява, постепенно отслабва. Ето защо, човек трябва всеки ден да внася по една нова мисъл в ума си и по едно ново чувство в сърцето си.
към беседата >>
Той трябва да прави опит всеки ден, да не очаква на хората, те да късат конеца, нито пък постоянно да се оплаква.
За да развива своите сили и способности, човек трябва да прави опити да скъса малкия конец, който е изпречен на пътя му и му препятствува да върви напред.
Той трябва да прави опит всеки ден, да не очаква на хората, те да късат конеца, нито пък постоянно да се оплаква.
Човешкият живот се нуждае от нещо ново, което всеки ден да се влива в душата му като струя. Живее ли с едни и същи неща, човек е изложен на страдания, обезсърчения и противоречия. Всяко нещо, което не се подновява, постепенно отслабва. Ето защо, човек трябва всеки ден да внася по една нова мисъл в ума си и по едно ново чувство в сърцето си. Колкото млади да са новата мисъл и новото чувство, те ще произведат известен резултат.
към беседата >>
Човешкият живот се нуждае от нещо ново, което всеки ден да се влива в душата му като струя.
За да развива своите сили и способности, човек трябва да прави опити да скъса малкия конец, който е изпречен на пътя му и му препятствува да върви напред. Той трябва да прави опит всеки ден, да не очаква на хората, те да късат конеца, нито пък постоянно да се оплаква.
Човешкият живот се нуждае от нещо ново, което всеки ден да се влива в душата му като струя.
Живее ли с едни и същи неща, човек е изложен на страдания, обезсърчения и противоречия. Всяко нещо, което не се подновява, постепенно отслабва. Ето защо, човек трябва всеки ден да внася по една нова мисъл в ума си и по едно ново чувство в сърцето си. Колкото млади да са новата мисъл и новото чувство, те ще произведат известен резултат. Не е ли внесъл нещо ново в ума или в сърцето си, човек не трябва да излиза вън от къщата си.
към беседата >>
Живее ли с едни и същи неща, човек е изложен на страдания, обезсърчения и противоречия.
За да развива своите сили и способности, човек трябва да прави опити да скъса малкия конец, който е изпречен на пътя му и му препятствува да върви напред. Той трябва да прави опит всеки ден, да не очаква на хората, те да късат конеца, нито пък постоянно да се оплаква. Човешкият живот се нуждае от нещо ново, което всеки ден да се влива в душата му като струя.
Живее ли с едни и същи неща, човек е изложен на страдания, обезсърчения и противоречия.
Всяко нещо, което не се подновява, постепенно отслабва. Ето защо, човек трябва всеки ден да внася по една нова мисъл в ума си и по едно ново чувство в сърцето си. Колкото млади да са новата мисъл и новото чувство, те ще произведат известен резултат. Не е ли внесъл нещо ново в ума или в сърцето си, човек не трябва да излиза вън от къщата си. Излезе ли без нещо ново в себе си, работите му през целия ден ще вървят наопаки.
към беседата >>
Всяко нещо, което не се подновява, постепенно отслабва.
За да развива своите сили и способности, човек трябва да прави опити да скъса малкия конец, който е изпречен на пътя му и му препятствува да върви напред. Той трябва да прави опит всеки ден, да не очаква на хората, те да късат конеца, нито пък постоянно да се оплаква. Човешкият живот се нуждае от нещо ново, което всеки ден да се влива в душата му като струя. Живее ли с едни и същи неща, човек е изложен на страдания, обезсърчения и противоречия.
Всяко нещо, което не се подновява, постепенно отслабва.
Ето защо, човек трябва всеки ден да внася по една нова мисъл в ума си и по едно ново чувство в сърцето си. Колкото млади да са новата мисъл и новото чувство, те ще произведат известен резултат. Не е ли внесъл нещо ново в ума или в сърцето си, човек не трябва да излиза вън от къщата си. Излезе ли без нещо ново в себе си, работите му през целия ден ще вървят наопаки. Старото убива човека, а новото дава дух, подем, разположение.
към беседата >>
Ето защо, човек трябва всеки ден да внася по една нова мисъл в ума си и по едно ново чувство в сърцето си.
За да развива своите сили и способности, човек трябва да прави опити да скъса малкия конец, който е изпречен на пътя му и му препятствува да върви напред. Той трябва да прави опит всеки ден, да не очаква на хората, те да късат конеца, нито пък постоянно да се оплаква. Човешкият живот се нуждае от нещо ново, което всеки ден да се влива в душата му като струя. Живее ли с едни и същи неща, човек е изложен на страдания, обезсърчения и противоречия. Всяко нещо, което не се подновява, постепенно отслабва.
Ето защо, човек трябва всеки ден да внася по една нова мисъл в ума си и по едно ново чувство в сърцето си.
Колкото млади да са новата мисъл и новото чувство, те ще произведат известен резултат. Не е ли внесъл нещо ново в ума или в сърцето си, човек не трябва да излиза вън от къщата си. Излезе ли без нещо ново в себе си, работите му през целия ден ще вървят наопаки. Старото убива човека, а новото дава дух, подем, разположение.
към беседата >>
Колкото млади да са новата мисъл и новото чувство, те ще произведат известен резултат.
Той трябва да прави опит всеки ден, да не очаква на хората, те да късат конеца, нито пък постоянно да се оплаква. Човешкият живот се нуждае от нещо ново, което всеки ден да се влива в душата му като струя. Живее ли с едни и същи неща, човек е изложен на страдания, обезсърчения и противоречия. Всяко нещо, което не се подновява, постепенно отслабва. Ето защо, човек трябва всеки ден да внася по една нова мисъл в ума си и по едно ново чувство в сърцето си.
Колкото млади да са новата мисъл и новото чувство, те ще произведат известен резултат.
Не е ли внесъл нещо ново в ума или в сърцето си, човек не трябва да излиза вън от къщата си. Излезе ли без нещо ново в себе си, работите му през целия ден ще вървят наопаки. Старото убива човека, а новото дава дух, подем, разположение.
към беседата >>
Не е ли внесъл нещо ново в ума или в сърцето си, човек не трябва да излиза вън от къщата си.
Човешкият живот се нуждае от нещо ново, което всеки ден да се влива в душата му като струя. Живее ли с едни и същи неща, човек е изложен на страдания, обезсърчения и противоречия. Всяко нещо, което не се подновява, постепенно отслабва. Ето защо, човек трябва всеки ден да внася по една нова мисъл в ума си и по едно ново чувство в сърцето си. Колкото млади да са новата мисъл и новото чувство, те ще произведат известен резултат.
Не е ли внесъл нещо ново в ума или в сърцето си, човек не трябва да излиза вън от къщата си.
Излезе ли без нещо ново в себе си, работите му през целия ден ще вървят наопаки. Старото убива човека, а новото дава дух, подем, разположение.
към беседата >>
Излезе ли без нещо ново в себе си, работите му през целия ден ще вървят наопаки.
Живее ли с едни и същи неща, човек е изложен на страдания, обезсърчения и противоречия. Всяко нещо, което не се подновява, постепенно отслабва. Ето защо, човек трябва всеки ден да внася по една нова мисъл в ума си и по едно ново чувство в сърцето си. Колкото млади да са новата мисъл и новото чувство, те ще произведат известен резултат. Не е ли внесъл нещо ново в ума или в сърцето си, човек не трябва да излиза вън от къщата си.
Излезе ли без нещо ново в себе си, работите му през целия ден ще вървят наопаки.
Старото убива човека, а новото дава дух, подем, разположение.
към беседата >>
Старото убива човека, а новото дава дух, подем, разположение.
Всяко нещо, което не се подновява, постепенно отслабва. Ето защо, човек трябва всеки ден да внася по една нова мисъл в ума си и по едно ново чувство в сърцето си. Колкото млади да са новата мисъл и новото чувство, те ще произведат известен резултат. Не е ли внесъл нещо ново в ума или в сърцето си, човек не трябва да излиза вън от къщата си. Излезе ли без нещо ново в себе си, работите му през целия ден ще вървят наопаки.
Старото убива човека, а новото дава дух, подем, разположение.
към беседата >>
Съвременните хора се нуждаят от вяра в положителното, в новото.
Съвременните хора се нуждаят от вяра в положителното, в новото.
Има ли тази вяра в себе си, човек може да говори красиво и убедително. Надеждата стимулира човека, вярата проправя пътя му, а любовта реализира нещата. Влезете ли в опитната школа на живота, вие трябва да бъдете готови, да правите, каквото ви кажат. Започнете ли да питате, защо трябва да правите този или онзи опит, вие не сте готови още за школата. Който влиза съзнателно в школата, той знае, че всички задачи, които се дават там, са разумни.
към беседата >>
Има ли тази вяра в себе си, човек може да говори красиво и убедително.
Съвременните хора се нуждаят от вяра в положителното, в новото.
Има ли тази вяра в себе си, човек може да говори красиво и убедително.
Надеждата стимулира човека, вярата проправя пътя му, а любовта реализира нещата. Влезете ли в опитната школа на живота, вие трябва да бъдете готови, да правите, каквото ви кажат. Започнете ли да питате, защо трябва да правите този или онзи опит, вие не сте готови още за школата. Който влиза съзнателно в школата, той знае, че всички задачи, които се дават там, са разумни. Ако учителите на тази школа могат да поставят ученика в положения, които да го унижат, те не са разумни.
към беседата >>
Надеждата стимулира човека, вярата проправя пътя му, а любовта реализира нещата.
Съвременните хора се нуждаят от вяра в положителното, в новото. Има ли тази вяра в себе си, човек може да говори красиво и убедително.
Надеждата стимулира човека, вярата проправя пътя му, а любовта реализира нещата.
Влезете ли в опитната школа на живота, вие трябва да бъдете готови, да правите, каквото ви кажат. Започнете ли да питате, защо трябва да правите този или онзи опит, вие не сте готови още за школата. Който влиза съзнателно в школата, той знае, че всички задачи, които се дават там, са разумни. Ако учителите на тази школа могат да поставят ученика в положения, които да го унижат, те не са разумни. Ако задачите, които учителите дават, имат за цел да подигнат ученика, тия учители са разумни.
към беседата >>
Влезете ли в опитната школа на живота, вие трябва да бъдете готови, да правите, каквото ви кажат.
Съвременните хора се нуждаят от вяра в положителното, в новото. Има ли тази вяра в себе си, човек може да говори красиво и убедително. Надеждата стимулира човека, вярата проправя пътя му, а любовта реализира нещата.
Влезете ли в опитната школа на живота, вие трябва да бъдете готови, да правите, каквото ви кажат.
Започнете ли да питате, защо трябва да правите този или онзи опит, вие не сте готови още за школата. Който влиза съзнателно в школата, той знае, че всички задачи, които се дават там, са разумни. Ако учителите на тази школа могат да поставят ученика в положения, които да го унижат, те не са разумни. Ако задачите, които учителите дават, имат за цел да подигнат ученика, тия учители са разумни. Разумните същества всякога имат пред вид подигането на човечеството.
към беседата >>
Започнете ли да питате, защо трябва да правите този или онзи опит, вие не сте готови още за школата.
Съвременните хора се нуждаят от вяра в положителното, в новото. Има ли тази вяра в себе си, човек може да говори красиво и убедително. Надеждата стимулира човека, вярата проправя пътя му, а любовта реализира нещата. Влезете ли в опитната школа на живота, вие трябва да бъдете готови, да правите, каквото ви кажат.
Започнете ли да питате, защо трябва да правите този или онзи опит, вие не сте готови още за школата.
Който влиза съзнателно в школата, той знае, че всички задачи, които се дават там, са разумни. Ако учителите на тази школа могат да поставят ученика в положения, които да го унижат, те не са разумни. Ако задачите, които учителите дават, имат за цел да подигнат ученика, тия учители са разумни. Разумните същества всякога имат пред вид подигането на човечеството. Ако княжески син влезе в опитната школа на живота, първата работа, която ще му дадат, е да мие чинии.
към беседата >>
Който влиза съзнателно в школата, той знае, че всички задачи, които се дават там, са разумни.
Съвременните хора се нуждаят от вяра в положителното, в новото. Има ли тази вяра в себе си, човек може да говори красиво и убедително. Надеждата стимулира човека, вярата проправя пътя му, а любовта реализира нещата. Влезете ли в опитната школа на живота, вие трябва да бъдете готови, да правите, каквото ви кажат. Започнете ли да питате, защо трябва да правите този или онзи опит, вие не сте готови още за школата.
Който влиза съзнателно в школата, той знае, че всички задачи, които се дават там, са разумни.
Ако учителите на тази школа могат да поставят ученика в положения, които да го унижат, те не са разумни. Ако задачите, които учителите дават, имат за цел да подигнат ученика, тия учители са разумни. Разумните същества всякога имат пред вид подигането на човечеството. Ако княжески син влезе в опитната школа на живота, първата работа, която ще му дадат, е да мие чинии. Той ще бъде поставен на същите условия, на каквито и най-бедният ученик.
към беседата >>
Ако учителите на тази школа могат да поставят ученика в положения, които да го унижат, те не са разумни.
Има ли тази вяра в себе си, човек може да говори красиво и убедително. Надеждата стимулира човека, вярата проправя пътя му, а любовта реализира нещата. Влезете ли в опитната школа на живота, вие трябва да бъдете готови, да правите, каквото ви кажат. Започнете ли да питате, защо трябва да правите този или онзи опит, вие не сте готови още за школата. Който влиза съзнателно в школата, той знае, че всички задачи, които се дават там, са разумни.
Ако учителите на тази школа могат да поставят ученика в положения, които да го унижат, те не са разумни.
Ако задачите, които учителите дават, имат за цел да подигнат ученика, тия учители са разумни. Разумните същества всякога имат пред вид подигането на човечеството. Ако княжески син влезе в опитната школа на живота, първата работа, която ще му дадат, е да мие чинии. Той ще бъде поставен на същите условия, на каквито и най-бедният ученик. От това, как ще измие чиниите, ще се определи неговото бъдеще.
към беседата >>
Ако задачите, които учителите дават, имат за цел да подигнат ученика, тия учители са разумни.
Надеждата стимулира човека, вярата проправя пътя му, а любовта реализира нещата. Влезете ли в опитната школа на живота, вие трябва да бъдете готови, да правите, каквото ви кажат. Започнете ли да питате, защо трябва да правите този или онзи опит, вие не сте готови още за школата. Който влиза съзнателно в школата, той знае, че всички задачи, които се дават там, са разумни. Ако учителите на тази школа могат да поставят ученика в положения, които да го унижат, те не са разумни.
Ако задачите, които учителите дават, имат за цел да подигнат ученика, тия учители са разумни.
Разумните същества всякога имат пред вид подигането на човечеството. Ако княжески син влезе в опитната школа на живота, първата работа, която ще му дадат, е да мие чинии. Той ще бъде поставен на същите условия, на каквито и най-бедният ученик. От това, как ще измие чиниите, ще се определи неговото бъдеще. Пособията, с които ученикът прави своите опити, трябва да бъдат чисти.
към беседата >>
Разумните същества всякога имат пред вид подигането на човечеството.
Влезете ли в опитната школа на живота, вие трябва да бъдете готови, да правите, каквото ви кажат. Започнете ли да питате, защо трябва да правите този или онзи опит, вие не сте готови още за школата. Който влиза съзнателно в школата, той знае, че всички задачи, които се дават там, са разумни. Ако учителите на тази школа могат да поставят ученика в положения, които да го унижат, те не са разумни. Ако задачите, които учителите дават, имат за цел да подигнат ученика, тия учители са разумни.
Разумните същества всякога имат пред вид подигането на човечеството.
Ако княжески син влезе в опитната школа на живота, първата работа, която ще му дадат, е да мие чинии. Той ще бъде поставен на същите условия, на каквито и най-бедният ученик. От това, как ще измие чиниите, ще се определи неговото бъдеще. Пособията, с които ученикът прави своите опити, трябва да бъдат чисти. Същият закон се отнася и до мислите и чувствата на човека.
към беседата >>
Ако княжески син влезе в опитната школа на живота, първата работа, която ще му дадат, е да мие чинии.
Започнете ли да питате, защо трябва да правите този или онзи опит, вие не сте готови още за школата. Който влиза съзнателно в школата, той знае, че всички задачи, които се дават там, са разумни. Ако учителите на тази школа могат да поставят ученика в положения, които да го унижат, те не са разумни. Ако задачите, които учителите дават, имат за цел да подигнат ученика, тия учители са разумни. Разумните същества всякога имат пред вид подигането на човечеството.
Ако княжески син влезе в опитната школа на живота, първата работа, която ще му дадат, е да мие чинии.
Той ще бъде поставен на същите условия, на каквито и най-бедният ученик. От това, как ще измие чиниите, ще се определи неговото бъдеще. Пособията, с които ученикът прави своите опити, трябва да бъдат чисти. Същият закон се отнася и до мислите и чувствата на човека. Всяка мисъл и всяко чувство, с които ученикът оперира, трябва да бъдат чисти.
към беседата >>
Той ще бъде поставен на същите условия, на каквито и най-бедният ученик.
Който влиза съзнателно в школата, той знае, че всички задачи, които се дават там, са разумни. Ако учителите на тази школа могат да поставят ученика в положения, които да го унижат, те не са разумни. Ако задачите, които учителите дават, имат за цел да подигнат ученика, тия учители са разумни. Разумните същества всякога имат пред вид подигането на човечеството. Ако княжески син влезе в опитната школа на живота, първата работа, която ще му дадат, е да мие чинии.
Той ще бъде поставен на същите условия, на каквито и най-бедният ученик.
От това, как ще измие чиниите, ще се определи неговото бъдеще. Пособията, с които ученикът прави своите опити, трябва да бъдат чисти. Същият закон се отнася и до мислите и чувствата на човека. Всяка мисъл и всяко чувство, с които ученикът оперира, трябва да бъдат чисти. В чистота се крие тяхната сила.
към беседата >>
От това, как ще измие чиниите, ще се определи неговото бъдеще.
Ако учителите на тази школа могат да поставят ученика в положения, които да го унижат, те не са разумни. Ако задачите, които учителите дават, имат за цел да подигнат ученика, тия учители са разумни. Разумните същества всякога имат пред вид подигането на човечеството. Ако княжески син влезе в опитната школа на живота, първата работа, която ще му дадат, е да мие чинии. Той ще бъде поставен на същите условия, на каквито и най-бедният ученик.
От това, как ще измие чиниите, ще се определи неговото бъдеще.
Пособията, с които ученикът прави своите опити, трябва да бъдат чисти. Същият закон се отнася и до мислите и чувствата на човека. Всяка мисъл и всяко чувство, с които ученикът оперира, трябва да бъдат чисти. В чистота се крие тяхната сила.
към беседата >>
Пособията, с които ученикът прави своите опити, трябва да бъдат чисти.
Ако задачите, които учителите дават, имат за цел да подигнат ученика, тия учители са разумни. Разумните същества всякога имат пред вид подигането на човечеството. Ако княжески син влезе в опитната школа на живота, първата работа, която ще му дадат, е да мие чинии. Той ще бъде поставен на същите условия, на каквито и най-бедният ученик. От това, как ще измие чиниите, ще се определи неговото бъдеще.
Пособията, с които ученикът прави своите опити, трябва да бъдат чисти.
Същият закон се отнася и до мислите и чувствата на човека. Всяка мисъл и всяко чувство, с които ученикът оперира, трябва да бъдат чисти. В чистота се крие тяхната сила.
към беседата >>
Същият закон се отнася и до мислите и чувствата на човека.
Разумните същества всякога имат пред вид подигането на човечеството. Ако княжески син влезе в опитната школа на живота, първата работа, която ще му дадат, е да мие чинии. Той ще бъде поставен на същите условия, на каквито и най-бедният ученик. От това, как ще измие чиниите, ще се определи неговото бъдеще. Пособията, с които ученикът прави своите опити, трябва да бъдат чисти.
Същият закон се отнася и до мислите и чувствата на човека.
Всяка мисъл и всяко чувство, с които ученикът оперира, трябва да бъдат чисти. В чистота се крие тяхната сила.
към беседата >>
Всяка мисъл и всяко чувство, с които ученикът оперира, трябва да бъдат чисти.
Ако княжески син влезе в опитната школа на живота, първата работа, която ще му дадат, е да мие чинии. Той ще бъде поставен на същите условия, на каквито и най-бедният ученик. От това, как ще измие чиниите, ще се определи неговото бъдеще. Пособията, с които ученикът прави своите опити, трябва да бъдат чисти. Същият закон се отнася и до мислите и чувствата на човека.
Всяка мисъл и всяко чувство, с които ученикът оперира, трябва да бъдат чисти.
В чистота се крие тяхната сила.
към беседата >>
В чистота се крие тяхната сила.
Той ще бъде поставен на същите условия, на каквито и най-бедният ученик. От това, как ще измие чиниите, ще се определи неговото бъдеще. Пособията, с които ученикът прави своите опити, трябва да бъдат чисти. Същият закон се отнася и до мислите и чувствата на човека. Всяка мисъл и всяко чувство, с които ученикът оперира, трябва да бъдат чисти.
В чистота се крие тяхната сила.
към беседата >>
Сега, дръжте в ума си мисълта, че един ден, когато сте в затвор, ангел Господен ще дойде при вас, ще ви бутне по ребрата, ще разкъса оковите ви и ще каже: Ела след мене!
Сега, дръжте в ума си мисълта, че един ден, когато сте в затвор, ангел Господен ще дойде при вас, ще ви бутне по ребрата, ще разкъса оковите ви и ще каже: Ела след мене!
Той ще ви остави на някоя улица, но свободен. Оттам вие сами ще намерите дома на вашите близки и, когато не се надяват, ще им се представите, ще им разправите своята опитност.
към беседата >>
Той ще ви остави на някоя улица, но свободен.
Сега, дръжте в ума си мисълта, че един ден, когато сте в затвор, ангел Господен ще дойде при вас, ще ви бутне по ребрата, ще разкъса оковите ви и ще каже: Ела след мене!
Той ще ви остави на някоя улица, но свободен.
Оттам вие сами ще намерите дома на вашите близки и, когато не се надяват, ще им се представите, ще им разправите своята опитност.
към беседата >>
Оттам вие сами ще намерите дома на вашите близки и, когато не се надяват, ще им се представите, ще им разправите своята опитност.
Сега, дръжте в ума си мисълта, че един ден, когато сте в затвор, ангел Господен ще дойде при вас, ще ви бутне по ребрата, ще разкъса оковите ви и ще каже: Ела след мене! Той ще ви остави на някоя улица, но свободен.
Оттам вие сами ще намерите дома на вашите близки и, когато не се надяват, ще им се представите, ще им разправите своята опитност.
към беседата >>
Изпейте сега песента: Зора се светла зазорява.
Изпейте сега песента: Зора се светла зазорява.
към беседата >>
Помнете следните правила: Никога не се ровете в миналото си.
Помнете следните правила: Никога не се ровете в миналото си.
Никога не чоплете раната си. Превържете ли я веднъж, оставете я свободно да зараства. Като я превързвате по един път на ден, това е достатъчно. - Ама не съм способен човек, грешен съм. - Не мисли за това.
към беседата >>
Размишление Като ученици на велика Школа, вие трябва да се занимавате с двете значения на числата: с тяхното абсолютно и с тяхното относително значение.
Размишление Като ученици на велика Школа, вие трябва да се занимавате с двете значения на числата: с тяхното абсолютно и с тяхното относително значение.
По отношение на философията, вие трябва да се занимавате с реалните и с нереалните величини, да ги разграничавате. Като изучавате живота, вие трябва да се занимавате с човешкия и с Божествения живот. Дръжте в ума си мисълта, че абсолютната реалност не може да се проявява на земята. Например, човек яде, храни се добре, но не може да каже, че се е нахранил абсолютно. След три-четири часа той отново огладнява.
към беседата >>
Никога не чоплете раната си.
Помнете следните правила: Никога не се ровете в миналото си.
Никога не чоплете раната си.
Превържете ли я веднъж, оставете я свободно да зараства. Като я превързвате по един път на ден, това е достатъчно. - Ама не съм способен човек, грешен съм. - Не мисли за това. Благодари, че си грешен, че си неспособен човек.
към беседата >>
По отношение на философията, вие трябва да се занимавате с реалните и с нереалните величини, да ги разграничавате.
Размишление Като ученици на велика Школа, вие трябва да се занимавате с двете значения на числата: с тяхното абсолютно и с тяхното относително значение.
По отношение на философията, вие трябва да се занимавате с реалните и с нереалните величини, да ги разграничавате.
Като изучавате живота, вие трябва да се занимавате с човешкия и с Божествения живот. Дръжте в ума си мисълта, че абсолютната реалност не може да се проявява на земята. Например, човек яде, храни се добре, но не може да каже, че се е нахранил абсолютно. След три-четири часа той отново огладнява. Щом усети глад, пак яде.
към беседата >>
Превържете ли я веднъж, оставете я свободно да зараства.
Помнете следните правила: Никога не се ровете в миналото си. Никога не чоплете раната си.
Превържете ли я веднъж, оставете я свободно да зараства.
Като я превързвате по един път на ден, това е достатъчно. - Ама не съм способен човек, грешен съм. - Не мисли за това. Благодари, че си грешен, че си неспособен човек. Ти си дошъл на земята да познаеш.
към беседата >>
Като изучавате живота, вие трябва да се занимавате с човешкия и с Божествения живот.
Размишление Като ученици на велика Школа, вие трябва да се занимавате с двете значения на числата: с тяхното абсолютно и с тяхното относително значение. По отношение на философията, вие трябва да се занимавате с реалните и с нереалните величини, да ги разграничавате.
Като изучавате живота, вие трябва да се занимавате с човешкия и с Божествения живот.
Дръжте в ума си мисълта, че абсолютната реалност не може да се проявява на земята. Например, човек яде, храни се добре, но не може да каже, че се е нахранил абсолютно. След три-четири часа той отново огладнява. Щом усети глад, пак яде. После пак огладнява и т.н.
към беседата >>
Като я превързвате по един път на ден, това е достатъчно.
Помнете следните правила: Никога не се ровете в миналото си. Никога не чоплете раната си. Превържете ли я веднъж, оставете я свободно да зараства.
Като я превързвате по един път на ден, това е достатъчно.
- Ама не съм способен човек, грешен съм. - Не мисли за това. Благодари, че си грешен, че си неспособен човек. Ти си дошъл на земята да познаеш. Божията благост.
към беседата >>
Дръжте в ума си мисълта, че абсолютната реалност не може да се проявява на земята.
Размишление Като ученици на велика Школа, вие трябва да се занимавате с двете значения на числата: с тяхното абсолютно и с тяхното относително значение. По отношение на философията, вие трябва да се занимавате с реалните и с нереалните величини, да ги разграничавате. Като изучавате живота, вие трябва да се занимавате с човешкия и с Божествения живот.
Дръжте в ума си мисълта, че абсолютната реалност не може да се проявява на земята.
Например, човек яде, храни се добре, но не може да каже, че се е нахранил абсолютно. След три-четири часа той отново огладнява. Щом усети глад, пак яде. После пак огладнява и т.н.
към беседата >>
- Ама не съм способен човек, грешен съм.
Помнете следните правила: Никога не се ровете в миналото си. Никога не чоплете раната си. Превържете ли я веднъж, оставете я свободно да зараства. Като я превързвате по един път на ден, това е достатъчно.
- Ама не съм способен човек, грешен съм.
- Не мисли за това. Благодари, че си грешен, че си неспособен човек. Ти си дошъл на земята да познаеш. Божията благост. Като я познаеш, тогава ще познаеш и себе си.
към беседата >>
Например, човек яде, храни се добре, но не може да каже, че се е нахранил абсолютно.
Размишление Като ученици на велика Школа, вие трябва да се занимавате с двете значения на числата: с тяхното абсолютно и с тяхното относително значение. По отношение на философията, вие трябва да се занимавате с реалните и с нереалните величини, да ги разграничавате. Като изучавате живота, вие трябва да се занимавате с човешкия и с Божествения живот. Дръжте в ума си мисълта, че абсолютната реалност не може да се проявява на земята.
Например, човек яде, храни се добре, но не може да каже, че се е нахранил абсолютно.
След три-четири часа той отново огладнява. Щом усети глад, пак яде. После пак огладнява и т.н.
към беседата >>
- Не мисли за това.
Помнете следните правила: Никога не се ровете в миналото си. Никога не чоплете раната си. Превържете ли я веднъж, оставете я свободно да зараства. Като я превързвате по един път на ден, това е достатъчно. - Ама не съм способен човек, грешен съм.
- Не мисли за това.
Благодари, че си грешен, че си неспособен човек. Ти си дошъл на земята да познаеш. Божията благост. Като я познаеш, тогава ще познаеш и себе си. Докато не познае Бога, човек нищо не може да направи.
към беседата >>
След три-четири часа той отново огладнява.
Размишление Като ученици на велика Школа, вие трябва да се занимавате с двете значения на числата: с тяхното абсолютно и с тяхното относително значение. По отношение на философията, вие трябва да се занимавате с реалните и с нереалните величини, да ги разграничавате. Като изучавате живота, вие трябва да се занимавате с човешкия и с Божествения живот. Дръжте в ума си мисълта, че абсолютната реалност не може да се проявява на земята. Например, човек яде, храни се добре, но не може да каже, че се е нахранил абсолютно.
След три-четири часа той отново огладнява.
Щом усети глад, пак яде. После пак огладнява и т.н.
към беседата >>
Благодари, че си грешен, че си неспособен човек.
Никога не чоплете раната си. Превържете ли я веднъж, оставете я свободно да зараства. Като я превързвате по един път на ден, това е достатъчно. - Ама не съм способен човек, грешен съм. - Не мисли за това.
Благодари, че си грешен, че си неспособен човек.
Ти си дошъл на земята да познаеш. Божията благост. Като я познаеш, тогава ще познаеш и себе си. Докато не познае Бога, човек нищо не може да направи. Познае ли Го веднъж, той ще стане велик човек.
към беседата >>
Щом усети глад, пак яде.
По отношение на философията, вие трябва да се занимавате с реалните и с нереалните величини, да ги разграничавате. Като изучавате живота, вие трябва да се занимавате с човешкия и с Божествения живот. Дръжте в ума си мисълта, че абсолютната реалност не може да се проявява на земята. Например, човек яде, храни се добре, но не може да каже, че се е нахранил абсолютно. След три-четири часа той отново огладнява.
Щом усети глад, пак яде.
После пак огладнява и т.н.
към беседата >>
Ти си дошъл на земята да познаеш.
Превържете ли я веднъж, оставете я свободно да зараства. Като я превързвате по един път на ден, това е достатъчно. - Ама не съм способен човек, грешен съм. - Не мисли за това. Благодари, че си грешен, че си неспособен човек.
Ти си дошъл на земята да познаеш.
Божията благост. Като я познаеш, тогава ще познаеш и себе си. Докато не познае Бога, човек нищо не може да направи. Познае ли Го веднъж, той ще стане велик човек. Когато дойде до това положение, човек трябва да благодари за всичко, без разлика на това, дали е слаб или силен, учен или невежа, богат или сиромах.
към беседата >>
После пак огладнява и т.н.
Като изучавате живота, вие трябва да се занимавате с човешкия и с Божествения живот. Дръжте в ума си мисълта, че абсолютната реалност не може да се проявява на земята. Например, човек яде, храни се добре, но не може да каже, че се е нахранил абсолютно. След три-четири часа той отново огладнява. Щом усети глад, пак яде.
После пак огладнява и т.н.
към беседата >>
Божията благост.
Като я превързвате по един път на ден, това е достатъчно. - Ама не съм способен човек, грешен съм. - Не мисли за това. Благодари, че си грешен, че си неспособен човек. Ти си дошъл на земята да познаеш.
Божията благост.
Като я познаеш, тогава ще познаеш и себе си. Докато не познае Бога, човек нищо не може да направи. Познае ли Го веднъж, той ще стане велик човек. Когато дойде до това положение, човек трябва да благодари за всичко, без разлика на това, дали е слаб или силен, учен или невежа, богат или сиромах. Всяко положение, в което човек се намира в даден момент, е на място.
към беседата >>
Какво представлява гладът?
Какво представлява гладът?
Гладът е дълбок, вътрешен стремеж в човека, чийто произход е неизвестен. Мнозина питат: Не може ли без ядене? Щом гладът съществува, без ядене не може. Като гладува известно време, човек има възможност да изпита Божията благост върху себе си. Когато жадува, човек също има възможност да изпита Божията благост.
към беседата >>
Като я познаеш, тогава ще познаеш и себе си.
- Ама не съм способен човек, грешен съм. - Не мисли за това. Благодари, че си грешен, че си неспособен човек. Ти си дошъл на земята да познаеш. Божията благост.
Като я познаеш, тогава ще познаеш и себе си.
Докато не познае Бога, човек нищо не може да направи. Познае ли Го веднъж, той ще стане велик човек. Когато дойде до това положение, човек трябва да благодари за всичко, без разлика на това, дали е слаб или силен, учен или невежа, богат или сиромах. Всяко положение, в което човек се намира в даден момент, е на място. Като знае това, той трябва да се радва на ония, които са силни, богати, учени.
към беседата >>
Гладът е дълбок, вътрешен стремеж в човека, чийто произход е неизвестен.
Какво представлява гладът?
Гладът е дълбок, вътрешен стремеж в човека, чийто произход е неизвестен.
Мнозина питат: Не може ли без ядене? Щом гладът съществува, без ядене не може. Като гладува известно време, човек има възможност да изпита Божията благост върху себе си. Когато жадува, човек също има възможност да изпита Божията благост. Във всички свои нужди и лишения човек има възможност да опита Божията милост и благост.
към беседата >>
Докато не познае Бога, човек нищо не може да направи.
- Не мисли за това. Благодари, че си грешен, че си неспособен човек. Ти си дошъл на земята да познаеш. Божията благост. Като я познаеш, тогава ще познаеш и себе си.
Докато не познае Бога, човек нищо не може да направи.
Познае ли Го веднъж, той ще стане велик човек. Когато дойде до това положение, човек трябва да благодари за всичко, без разлика на това, дали е слаб или силен, учен или невежа, богат или сиромах. Всяко положение, в което човек се намира в даден момент, е на място. Като знае това, той трябва да се радва на ония, които са силни, богати, учени. Те са работили на времето си, за да придобият тези качества.
към беседата >>
Мнозина питат: Не може ли без ядене?
Какво представлява гладът? Гладът е дълбок, вътрешен стремеж в човека, чийто произход е неизвестен.
Мнозина питат: Не може ли без ядене?
Щом гладът съществува, без ядене не може. Като гладува известно време, човек има възможност да изпита Божията благост върху себе си. Когато жадува, човек също има възможност да изпита Божията благост. Във всички свои нужди и лишения човек има възможност да опита Божията милост и благост. Докато живее в изобилие, човек не познава благостта на Бога.
към беседата >>
Познае ли Го веднъж, той ще стане велик човек.
Благодари, че си грешен, че си неспособен човек. Ти си дошъл на земята да познаеш. Божията благост. Като я познаеш, тогава ще познаеш и себе си. Докато не познае Бога, човек нищо не може да направи.
Познае ли Го веднъж, той ще стане велик човек.
Когато дойде до това положение, човек трябва да благодари за всичко, без разлика на това, дали е слаб или силен, учен или невежа, богат или сиромах. Всяко положение, в което човек се намира в даден момент, е на място. Като знае това, той трябва да се радва на ония, които са силни, богати, учени. Те са работили на времето си, за да придобият тези качества. Ще дойде ден, когато и вие ще ги придобиете.
към беседата >>
Щом гладът съществува, без ядене не може.
Какво представлява гладът? Гладът е дълбок, вътрешен стремеж в човека, чийто произход е неизвестен. Мнозина питат: Не може ли без ядене?
Щом гладът съществува, без ядене не може.
Като гладува известно време, човек има възможност да изпита Божията благост върху себе си. Когато жадува, човек също има възможност да изпита Божията благост. Във всички свои нужди и лишения човек има възможност да опита Божията милост и благост. Докато живее в изобилие, човек не познава благостта на Бога. Той ще я познае и тогава, но ако е разумен.
към беседата >>
Когато дойде до това положение, човек трябва да благодари за всичко, без разлика на това, дали е слаб или силен, учен или невежа, богат или сиромах.
Ти си дошъл на земята да познаеш. Божията благост. Като я познаеш, тогава ще познаеш и себе си. Докато не познае Бога, човек нищо не може да направи. Познае ли Го веднъж, той ще стане велик човек.
Когато дойде до това положение, човек трябва да благодари за всичко, без разлика на това, дали е слаб или силен, учен или невежа, богат или сиромах.
Всяко положение, в което човек се намира в даден момент, е на място. Като знае това, той трябва да се радва на ония, които са силни, богати, учени. Те са работили на времето си, за да придобият тези качества. Ще дойде ден, когато и вие ще ги придобиете. Ония пък, които са придобили тия качества, трябва да се отнасят с внимание към слабите, невежите и сиромасите, защото те са причина за тяхното проявление.
към беседата >>
Като гладува известно време, човек има възможност да изпита Божията благост върху себе си.
Какво представлява гладът? Гладът е дълбок, вътрешен стремеж в човека, чийто произход е неизвестен. Мнозина питат: Не може ли без ядене? Щом гладът съществува, без ядене не може.
Като гладува известно време, човек има възможност да изпита Божията благост върху себе си.
Когато жадува, човек също има възможност да изпита Божията благост. Във всички свои нужди и лишения човек има възможност да опита Божията милост и благост. Докато живее в изобилие, човек не познава благостта на Бога. Той ще я познае и тогава, но ако е разумен.
към беседата >>
Всяко положение, в което човек се намира в даден момент, е на място.
Божията благост. Като я познаеш, тогава ще познаеш и себе си. Докато не познае Бога, човек нищо не може да направи. Познае ли Го веднъж, той ще стане велик човек. Когато дойде до това положение, човек трябва да благодари за всичко, без разлика на това, дали е слаб или силен, учен или невежа, богат или сиромах.
Всяко положение, в което човек се намира в даден момент, е на място.
Като знае това, той трябва да се радва на ония, които са силни, богати, учени. Те са работили на времето си, за да придобият тези качества. Ще дойде ден, когато и вие ще ги придобиете. Ония пък, които са придобили тия качества, трябва да се отнасят с внимание към слабите, невежите и сиромасите, защото те са причина за тяхното проявление. Ако няма слаби, невежи и сиромаси, няма да има и богати, силни и учени.
към беседата >>
Когато жадува, човек също има възможност да изпита Божията благост.
Какво представлява гладът? Гладът е дълбок, вътрешен стремеж в човека, чийто произход е неизвестен. Мнозина питат: Не може ли без ядене? Щом гладът съществува, без ядене не може. Като гладува известно време, човек има възможност да изпита Божията благост върху себе си.
Когато жадува, човек също има възможност да изпита Божията благост.
Във всички свои нужди и лишения човек има възможност да опита Божията милост и благост. Докато живее в изобилие, човек не познава благостта на Бога. Той ще я познае и тогава, но ако е разумен.
към беседата >>
Като знае това, той трябва да се радва на ония, които са силни, богати, учени.
Като я познаеш, тогава ще познаеш и себе си. Докато не познае Бога, човек нищо не може да направи. Познае ли Го веднъж, той ще стане велик човек. Когато дойде до това положение, човек трябва да благодари за всичко, без разлика на това, дали е слаб или силен, учен или невежа, богат или сиромах. Всяко положение, в което човек се намира в даден момент, е на място.
Като знае това, той трябва да се радва на ония, които са силни, богати, учени.
Те са работили на времето си, за да придобият тези качества. Ще дойде ден, когато и вие ще ги придобиете. Ония пък, които са придобили тия качества, трябва да се отнасят с внимание към слабите, невежите и сиромасите, защото те са причина за тяхното проявление. Ако няма слаби, невежи и сиромаси, няма да има и богати, силни и учени. Ако всеки момент се упреквате, че сте грешни, неспособни, вие ще приличате на мухите, които постоянно се блъскат в затворените прозорци.
към беседата >>
Във всички свои нужди и лишения човек има възможност да опита Божията милост и благост.
Гладът е дълбок, вътрешен стремеж в човека, чийто произход е неизвестен. Мнозина питат: Не може ли без ядене? Щом гладът съществува, без ядене не може. Като гладува известно време, човек има възможност да изпита Божията благост върху себе си. Когато жадува, човек също има възможност да изпита Божията благост.
Във всички свои нужди и лишения човек има възможност да опита Божията милост и благост.
Докато живее в изобилие, човек не познава благостта на Бога. Той ще я познае и тогава, но ако е разумен.
към беседата >>
Те са работили на времето си, за да придобият тези качества.
Докато не познае Бога, човек нищо не може да направи. Познае ли Го веднъж, той ще стане велик човек. Когато дойде до това положение, човек трябва да благодари за всичко, без разлика на това, дали е слаб или силен, учен или невежа, богат или сиромах. Всяко положение, в което човек се намира в даден момент, е на място. Като знае това, той трябва да се радва на ония, които са силни, богати, учени.
Те са работили на времето си, за да придобият тези качества.
Ще дойде ден, когато и вие ще ги придобиете. Ония пък, които са придобили тия качества, трябва да се отнасят с внимание към слабите, невежите и сиромасите, защото те са причина за тяхното проявление. Ако няма слаби, невежи и сиромаси, няма да има и богати, силни и учени. Ако всеки момент се упреквате, че сте грешни, неспособни, вие ще приличате на мухите, които постоянно се блъскат в затворените прозорци. Като се блъска в прозорците, мухата ще се осакати, но по никой начин не може да счупи прозореца и да излезе навън.
към беседата >>
Докато живее в изобилие, човек не познава благостта на Бога.
Мнозина питат: Не може ли без ядене? Щом гладът съществува, без ядене не може. Като гладува известно време, човек има възможност да изпита Божията благост върху себе си. Когато жадува, човек също има възможност да изпита Божията благост. Във всички свои нужди и лишения човек има възможност да опита Божията милост и благост.
Докато живее в изобилие, човек не познава благостта на Бога.
Той ще я познае и тогава, но ако е разумен.
към беседата >>
Ще дойде ден, когато и вие ще ги придобиете.
Познае ли Го веднъж, той ще стане велик човек. Когато дойде до това положение, човек трябва да благодари за всичко, без разлика на това, дали е слаб или силен, учен или невежа, богат или сиромах. Всяко положение, в което човек се намира в даден момент, е на място. Като знае това, той трябва да се радва на ония, които са силни, богати, учени. Те са работили на времето си, за да придобият тези качества.
Ще дойде ден, когато и вие ще ги придобиете.
Ония пък, които са придобили тия качества, трябва да се отнасят с внимание към слабите, невежите и сиромасите, защото те са причина за тяхното проявление. Ако няма слаби, невежи и сиромаси, няма да има и богати, силни и учени. Ако всеки момент се упреквате, че сте грешни, неспособни, вие ще приличате на мухите, които постоянно се блъскат в затворените прозорци. Като се блъска в прозорците, мухата ще се осакати, но по никой начин не може да счупи прозореца и да излезе навън.
към беседата >>
Той ще я познае и тогава, но ако е разумен.
Щом гладът съществува, без ядене не може. Като гладува известно време, човек има възможност да изпита Божията благост върху себе си. Когато жадува, човек също има възможност да изпита Божията благост. Във всички свои нужди и лишения човек има възможност да опита Божията милост и благост. Докато живее в изобилие, човек не познава благостта на Бога.
Той ще я познае и тогава, но ако е разумен.
към беседата >>
Ония пък, които са придобили тия качества, трябва да се отнасят с внимание към слабите, невежите и сиромасите, защото те са причина за тяхното проявление.
Когато дойде до това положение, човек трябва да благодари за всичко, без разлика на това, дали е слаб или силен, учен или невежа, богат или сиромах. Всяко положение, в което човек се намира в даден момент, е на място. Като знае това, той трябва да се радва на ония, които са силни, богати, учени. Те са работили на времето си, за да придобият тези качества. Ще дойде ден, когато и вие ще ги придобиете.
Ония пък, които са придобили тия качества, трябва да се отнасят с внимание към слабите, невежите и сиромасите, защото те са причина за тяхното проявление.
Ако няма слаби, невежи и сиромаси, няма да има и богати, силни и учени. Ако всеки момент се упреквате, че сте грешни, неспособни, вие ще приличате на мухите, които постоянно се блъскат в затворените прозорци. Като се блъска в прозорците, мухата ще се осакати, но по никой начин не може да счупи прозореца и да излезе навън.
към беседата >>
Разумният, добрият човек изпълнява волята Божия съзнателно и доброволно.
Разумният, добрият човек изпълнява волята Божия съзнателно и доброволно.
За него не съществува пръчица, тояга, закон. Когато не слуша баща си, детето опитва неговата тояга на гърба си. Когато тоягата се сложи за пръв път на гърба на детето, противоречието веднага изпъква пред него. То се чуди, как е възможно, баща му, който го обича, същевременно да го наказва. Човек представя голямо дете, в ума, в сърцето и във волята на когото влизат ред противоречия, като задачи на неговия живот, с които той неизбежно трябва да се справи.
към беседата >>
Ако няма слаби, невежи и сиромаси, няма да има и богати, силни и учени.
Всяко положение, в което човек се намира в даден момент, е на място. Като знае това, той трябва да се радва на ония, които са силни, богати, учени. Те са работили на времето си, за да придобият тези качества. Ще дойде ден, когато и вие ще ги придобиете. Ония пък, които са придобили тия качества, трябва да се отнасят с внимание към слабите, невежите и сиромасите, защото те са причина за тяхното проявление.
Ако няма слаби, невежи и сиромаси, няма да има и богати, силни и учени.
Ако всеки момент се упреквате, че сте грешни, неспособни, вие ще приличате на мухите, които постоянно се блъскат в затворените прозорци. Като се блъска в прозорците, мухата ще се осакати, но по никой начин не може да счупи прозореца и да излезе навън.
към беседата >>
За него не съществува пръчица, тояга, закон.
Разумният, добрият човек изпълнява волята Божия съзнателно и доброволно.
За него не съществува пръчица, тояга, закон.
Когато не слуша баща си, детето опитва неговата тояга на гърба си. Когато тоягата се сложи за пръв път на гърба на детето, противоречието веднага изпъква пред него. То се чуди, как е възможно, баща му, който го обича, същевременно да го наказва. Човек представя голямо дете, в ума, в сърцето и във волята на когото влизат ред противоречия, като задачи на неговия живот, с които той неизбежно трябва да се справи.
към беседата >>
Ако всеки момент се упреквате, че сте грешни, неспособни, вие ще приличате на мухите, които постоянно се блъскат в затворените прозорци.
Като знае това, той трябва да се радва на ония, които са силни, богати, учени. Те са работили на времето си, за да придобият тези качества. Ще дойде ден, когато и вие ще ги придобиете. Ония пък, които са придобили тия качества, трябва да се отнасят с внимание към слабите, невежите и сиромасите, защото те са причина за тяхното проявление. Ако няма слаби, невежи и сиромаси, няма да има и богати, силни и учени.
Ако всеки момент се упреквате, че сте грешни, неспособни, вие ще приличате на мухите, които постоянно се блъскат в затворените прозорци.
Като се блъска в прозорците, мухата ще се осакати, но по никой начин не може да счупи прозореца и да излезе навън.
към беседата >>
Когато не слуша баща си, детето опитва неговата тояга на гърба си.
Разумният, добрият човек изпълнява волята Божия съзнателно и доброволно. За него не съществува пръчица, тояга, закон.
Когато не слуша баща си, детето опитва неговата тояга на гърба си.
Когато тоягата се сложи за пръв път на гърба на детето, противоречието веднага изпъква пред него. То се чуди, как е възможно, баща му, който го обича, същевременно да го наказва. Човек представя голямо дете, в ума, в сърцето и във волята на когото влизат ред противоречия, като задачи на неговия живот, с които той неизбежно трябва да се справи.
към беседата >>
Като се блъска в прозорците, мухата ще се осакати, но по никой начин не може да счупи прозореца и да излезе навън.
Те са работили на времето си, за да придобият тези качества. Ще дойде ден, когато и вие ще ги придобиете. Ония пък, които са придобили тия качества, трябва да се отнасят с внимание към слабите, невежите и сиромасите, защото те са причина за тяхното проявление. Ако няма слаби, невежи и сиромаси, няма да има и богати, силни и учени. Ако всеки момент се упреквате, че сте грешни, неспособни, вие ще приличате на мухите, които постоянно се блъскат в затворените прозорци.
Като се блъска в прозорците, мухата ще се осакати, но по никой начин не може да счупи прозореца и да излезе навън.
към беседата >>
Когато тоягата се сложи за пръв път на гърба на детето, противоречието веднага изпъква пред него.
Разумният, добрият човек изпълнява волята Божия съзнателно и доброволно. За него не съществува пръчица, тояга, закон. Когато не слуша баща си, детето опитва неговата тояга на гърба си.
Когато тоягата се сложи за пръв път на гърба на детето, противоречието веднага изпъква пред него.
То се чуди, как е възможно, баща му, който го обича, същевременно да го наказва. Човек представя голямо дете, в ума, в сърцето и във волята на когото влизат ред противоречия, като задачи на неговия живот, с които той неизбежно трябва да се справи.
към беседата >>
Следователно, и на вас казвам: Не мислете, че и вие ще можете да счупите прозорците с главата си, да излезете вън.
Следователно, и на вас казвам: Не мислете, че и вие ще можете да счупите прозорците с главата си, да излезете вън.
към беседата >>
То се чуди, как е възможно, баща му, който го обича, същевременно да го наказва.
Разумният, добрият човек изпълнява волята Божия съзнателно и доброволно. За него не съществува пръчица, тояга, закон. Когато не слуша баща си, детето опитва неговата тояга на гърба си. Когато тоягата се сложи за пръв път на гърба на детето, противоречието веднага изпъква пред него.
То се чуди, как е възможно, баща му, който го обича, същевременно да го наказва.
Човек представя голямо дете, в ума, в сърцето и във волята на когото влизат ред противоречия, като задачи на неговия живот, с които той неизбежно трябва да се справи.
към беседата >>
Прозорците со по-здрави от вашата глава.
Прозорците со по-здрави от вашата глава.
Щом се намерите в затвор, не се блъскайте в прозорците, но наблюдавайте, какво прави господарят на затвора. Щом видите, че отваря прозорците на затвора, не се бавете много, но приближете се спокойно към прозореца и излезте вън, на свобода. Разумност се иска от човека. Не съжалявайте, че сте невежа, или че никога не ви дохожда на ум, какво ще кажете на онзи, който ви е обидил. Може би, ако и вие му кажете някоя обидна дума, вместо да се успокоите, да произлезе по-голяма разправия.
към беседата >>
Човек представя голямо дете, в ума, в сърцето и във волята на когото влизат ред противоречия, като задачи на неговия живот, с които той неизбежно трябва да се справи.
Разумният, добрият човек изпълнява волята Божия съзнателно и доброволно. За него не съществува пръчица, тояга, закон. Когато не слуша баща си, детето опитва неговата тояга на гърба си. Когато тоягата се сложи за пръв път на гърба на детето, противоречието веднага изпъква пред него. То се чуди, как е възможно, баща му, който го обича, същевременно да го наказва.
Човек представя голямо дете, в ума, в сърцето и във волята на когото влизат ред противоречия, като задачи на неговия живот, с които той неизбежно трябва да се справи.
към беседата >>
Щом се намерите в затвор, не се блъскайте в прозорците, но наблюдавайте, какво прави господарят на затвора.
Прозорците со по-здрави от вашата глава.
Щом се намерите в затвор, не се блъскайте в прозорците, но наблюдавайте, какво прави господарят на затвора.
Щом видите, че отваря прозорците на затвора, не се бавете много, но приближете се спокойно към прозореца и излезте вън, на свобода. Разумност се иска от човека. Не съжалявайте, че сте невежа, или че никога не ви дохожда на ум, какво ще кажете на онзи, който ви е обидил. Може би, ако и вие му кажете някоя обидна дума, вместо да се успокоите, да произлезе по-голяма разправия. Добре е понякога човек да не знае, какво да каже, за да се избегнат лошите последствия.
към беседата >>
Съвременните хора се питат, как да се справят с противоречията.
Съвременните хора се питат, как да се справят с противоречията.
Това е най-лесната работа. Натъкне ли се на някакво противоречие, човек не трябва да разправя на хората, какво преживява, но трябва да потърси начин, как да се освободи от него. Противоречието не е нищо друго, освен оцапване. Следователно, щом оцапа ръката си, човек трябва да отиде при някой чист извор, да гребне от водата му и да полее с нея ръката си. Като полее ръката си няколко пъти с тази чиста вода, всякаква нечистота ще изчезне.
към беседата >>
Щом видите, че отваря прозорците на затвора, не се бавете много, но приближете се спокойно към прозореца и излезте вън, на свобода.
Прозорците со по-здрави от вашата глава. Щом се намерите в затвор, не се блъскайте в прозорците, но наблюдавайте, какво прави господарят на затвора.
Щом видите, че отваря прозорците на затвора, не се бавете много, но приближете се спокойно към прозореца и излезте вън, на свобода.
Разумност се иска от човека. Не съжалявайте, че сте невежа, или че никога не ви дохожда на ум, какво ще кажете на онзи, който ви е обидил. Може би, ако и вие му кажете някоя обидна дума, вместо да се успокоите, да произлезе по-голяма разправия. Добре е понякога човек да не знае, какво да каже, за да се избегнат лошите последствия. Докато Божественото не посети човека, той всякога ще живее в оскъдност и лишения.
към беседата >>
Това е най-лесната работа.
Съвременните хора се питат, как да се справят с противоречията.
Това е най-лесната работа.
Натъкне ли се на някакво противоречие, човек не трябва да разправя на хората, какво преживява, но трябва да потърси начин, как да се освободи от него. Противоречието не е нищо друго, освен оцапване. Следователно, щом оцапа ръката си, човек трябва да отиде при някой чист извор, да гребне от водата му и да полее с нея ръката си. Като полее ръката си няколко пъти с тази чиста вода, всякаква нечистота ще изчезне. Така той ще опита свойствата на водата и ще благодари, че е могъл по този начин поне да научи едно от нейните ценни свойства.
към беседата >>
Разумност се иска от човека.
Прозорците со по-здрави от вашата глава. Щом се намерите в затвор, не се блъскайте в прозорците, но наблюдавайте, какво прави господарят на затвора. Щом видите, че отваря прозорците на затвора, не се бавете много, но приближете се спокойно към прозореца и излезте вън, на свобода.
Разумност се иска от човека.
Не съжалявайте, че сте невежа, или че никога не ви дохожда на ум, какво ще кажете на онзи, който ви е обидил. Може би, ако и вие му кажете някоя обидна дума, вместо да се успокоите, да произлезе по-голяма разправия. Добре е понякога човек да не знае, какво да каже, за да се избегнат лошите последствия. Докато Божественото не посети човека, той всякога ще живее в оскъдност и лишения. Щом Божественото го посети, той ще живее във вечно изобилие.
към беседата >>
Натъкне ли се на някакво противоречие, човек не трябва да разправя на хората, какво преживява, но трябва да потърси начин, как да се освободи от него.
Съвременните хора се питат, как да се справят с противоречията. Това е най-лесната работа.
Натъкне ли се на някакво противоречие, човек не трябва да разправя на хората, какво преживява, но трябва да потърси начин, как да се освободи от него.
Противоречието не е нищо друго, освен оцапване. Следователно, щом оцапа ръката си, човек трябва да отиде при някой чист извор, да гребне от водата му и да полее с нея ръката си. Като полее ръката си няколко пъти с тази чиста вода, всякаква нечистота ще изчезне. Така той ще опита свойствата на водата и ще благодари, че е могъл по този начин поне да научи едно от нейните ценни свойства. Ще питате, защо трябва човек да се цапа.
към беседата >>
Не съжалявайте, че сте невежа, или че никога не ви дохожда на ум, какво ще кажете на онзи, който ви е обидил.
Прозорците со по-здрави от вашата глава. Щом се намерите в затвор, не се блъскайте в прозорците, но наблюдавайте, какво прави господарят на затвора. Щом видите, че отваря прозорците на затвора, не се бавете много, но приближете се спокойно към прозореца и излезте вън, на свобода. Разумност се иска от човека.
Не съжалявайте, че сте невежа, или че никога не ви дохожда на ум, какво ще кажете на онзи, който ви е обидил.
Може би, ако и вие му кажете някоя обидна дума, вместо да се успокоите, да произлезе по-голяма разправия. Добре е понякога човек да не знае, какво да каже, за да се избегнат лошите последствия. Докато Божественото не посети човека, той всякога ще живее в оскъдност и лишения. Щом Божественото го посети, той ще живее във вечно изобилие.
към беседата >>
Противоречието не е нищо друго, освен оцапване.
Съвременните хора се питат, как да се справят с противоречията. Това е най-лесната работа. Натъкне ли се на някакво противоречие, човек не трябва да разправя на хората, какво преживява, но трябва да потърси начин, как да се освободи от него.
Противоречието не е нищо друго, освен оцапване.
Следователно, щом оцапа ръката си, човек трябва да отиде при някой чист извор, да гребне от водата му и да полее с нея ръката си. Като полее ръката си няколко пъти с тази чиста вода, всякаква нечистота ще изчезне. Така той ще опита свойствата на водата и ще благодари, че е могъл по този начин поне да научи едно от нейните ценни свойства. Ще питате, защо трябва човек да се цапа. Докато е на земята, човек неизбежно ще се цапа.
към беседата >>
Може би, ако и вие му кажете някоя обидна дума, вместо да се успокоите, да произлезе по-голяма разправия.
Прозорците со по-здрави от вашата глава. Щом се намерите в затвор, не се блъскайте в прозорците, но наблюдавайте, какво прави господарят на затвора. Щом видите, че отваря прозорците на затвора, не се бавете много, но приближете се спокойно към прозореца и излезте вън, на свобода. Разумност се иска от човека. Не съжалявайте, че сте невежа, или че никога не ви дохожда на ум, какво ще кажете на онзи, който ви е обидил.
Може би, ако и вие му кажете някоя обидна дума, вместо да се успокоите, да произлезе по-голяма разправия.
Добре е понякога човек да не знае, какво да каже, за да се избегнат лошите последствия. Докато Божественото не посети човека, той всякога ще живее в оскъдност и лишения. Щом Божественото го посети, той ще живее във вечно изобилие.
към беседата >>
Следователно, щом оцапа ръката си, човек трябва да отиде при някой чист извор, да гребне от водата му и да полее с нея ръката си.
Съвременните хора се питат, как да се справят с противоречията. Това е най-лесната работа. Натъкне ли се на някакво противоречие, човек не трябва да разправя на хората, какво преживява, но трябва да потърси начин, как да се освободи от него. Противоречието не е нищо друго, освен оцапване.
Следователно, щом оцапа ръката си, човек трябва да отиде при някой чист извор, да гребне от водата му и да полее с нея ръката си.
Като полее ръката си няколко пъти с тази чиста вода, всякаква нечистота ще изчезне. Така той ще опита свойствата на водата и ще благодари, че е могъл по този начин поне да научи едно от нейните ценни свойства. Ще питате, защо трябва човек да се цапа. Докато е на земята, човек неизбежно ще се цапа. Значи, докато живее, човек все ще греши.
към беседата >>
Добре е понякога човек да не знае, какво да каже, за да се избегнат лошите последствия.
Щом се намерите в затвор, не се блъскайте в прозорците, но наблюдавайте, какво прави господарят на затвора. Щом видите, че отваря прозорците на затвора, не се бавете много, но приближете се спокойно към прозореца и излезте вън, на свобода. Разумност се иска от човека. Не съжалявайте, че сте невежа, или че никога не ви дохожда на ум, какво ще кажете на онзи, който ви е обидил. Може би, ако и вие му кажете някоя обидна дума, вместо да се успокоите, да произлезе по-голяма разправия.
Добре е понякога човек да не знае, какво да каже, за да се избегнат лошите последствия.
Докато Божественото не посети човека, той всякога ще живее в оскъдност и лишения. Щом Божественото го посети, той ще живее във вечно изобилие.
към беседата >>
Като полее ръката си няколко пъти с тази чиста вода, всякаква нечистота ще изчезне.
Съвременните хора се питат, как да се справят с противоречията. Това е най-лесната работа. Натъкне ли се на някакво противоречие, човек не трябва да разправя на хората, какво преживява, но трябва да потърси начин, как да се освободи от него. Противоречието не е нищо друго, освен оцапване. Следователно, щом оцапа ръката си, човек трябва да отиде при някой чист извор, да гребне от водата му и да полее с нея ръката си.
Като полее ръката си няколко пъти с тази чиста вода, всякаква нечистота ще изчезне.
Така той ще опита свойствата на водата и ще благодари, че е могъл по този начин поне да научи едно от нейните ценни свойства. Ще питате, защо трябва човек да се цапа. Докато е на земята, човек неизбежно ще се цапа. Значи, докато живее, човек все ще греши. Някой иска да стане светия.
към беседата >>
Докато Божественото не посети човека, той всякога ще живее в оскъдност и лишения.
Щом видите, че отваря прозорците на затвора, не се бавете много, но приближете се спокойно към прозореца и излезте вън, на свобода. Разумност се иска от човека. Не съжалявайте, че сте невежа, или че никога не ви дохожда на ум, какво ще кажете на онзи, който ви е обидил. Може би, ако и вие му кажете някоя обидна дума, вместо да се успокоите, да произлезе по-голяма разправия. Добре е понякога човек да не знае, какво да каже, за да се избегнат лошите последствия.
Докато Божественото не посети човека, той всякога ще живее в оскъдност и лишения.
Щом Божественото го посети, той ще живее във вечно изобилие.
към беседата >>
Така той ще опита свойствата на водата и ще благодари, че е могъл по този начин поне да научи едно от нейните ценни свойства.
Това е най-лесната работа. Натъкне ли се на някакво противоречие, човек не трябва да разправя на хората, какво преживява, но трябва да потърси начин, как да се освободи от него. Противоречието не е нищо друго, освен оцапване. Следователно, щом оцапа ръката си, човек трябва да отиде при някой чист извор, да гребне от водата му и да полее с нея ръката си. Като полее ръката си няколко пъти с тази чиста вода, всякаква нечистота ще изчезне.
Така той ще опита свойствата на водата и ще благодари, че е могъл по този начин поне да научи едно от нейните ценни свойства.
Ще питате, защо трябва човек да се цапа. Докато е на земята, човек неизбежно ще се цапа. Значи, докато живее, човек все ще греши. Някой иска да стане светия. Ако не е грешил, човек не може да стане светия.
към беседата >>
Щом Божественото го посети, той ще живее във вечно изобилие.
Разумност се иска от човека. Не съжалявайте, че сте невежа, или че никога не ви дохожда на ум, какво ще кажете на онзи, който ви е обидил. Може би, ако и вие му кажете някоя обидна дума, вместо да се успокоите, да произлезе по-голяма разправия. Добре е понякога човек да не знае, какво да каже, за да се избегнат лошите последствия. Докато Божественото не посети човека, той всякога ще живее в оскъдност и лишения.
Щом Божественото го посети, той ще живее във вечно изобилие.
към беседата >>
Ще питате, защо трябва човек да се цапа.
Натъкне ли се на някакво противоречие, човек не трябва да разправя на хората, какво преживява, но трябва да потърси начин, как да се освободи от него. Противоречието не е нищо друго, освен оцапване. Следователно, щом оцапа ръката си, човек трябва да отиде при някой чист извор, да гребне от водата му и да полее с нея ръката си. Като полее ръката си няколко пъти с тази чиста вода, всякаква нечистота ще изчезне. Така той ще опита свойствата на водата и ще благодари, че е могъл по този начин поне да научи едно от нейните ценни свойства.
Ще питате, защо трябва човек да се цапа.
Докато е на земята, човек неизбежно ще се цапа. Значи, докато живее, човек все ще греши. Някой иска да стане светия. Ако не е грешил, човек не може да стане светия. При това, ако няма грешници в света, и светии няма да има.
към беседата >>
Като ученици, вие трябва да работите върху себе си, да придобивате знание и сила.
Като ученици, вие трябва да работите върху себе си, да придобивате знание и сила.
Имате ли онова вътрешно, положително знание, вие ще превръщате енергията, която събирате от природата, във валута, с която работите на земята, и всякога ще бъдете богати. Днес много хора се оплакват от лишения, защото се намират в положението на петела, който изровил на бунището един скъпоценен камък, но го подхвърлил настрана и казал: Да беше поне едно житно зрънце вместо този лъскав камък! Той не знае, че ако продаде скъпоценния камък, с него ще се нахранят не един петел, а хиляди. Мнозина се занимават с дребни зрънца, с дребни идеи, и като се натъкнат на скъпоценни камъни, т.е. на велики идеи, подритват ги, като непотребни вещи.
към беседата >>
Докато е на земята, човек неизбежно ще се цапа.
Противоречието не е нищо друго, освен оцапване. Следователно, щом оцапа ръката си, човек трябва да отиде при някой чист извор, да гребне от водата му и да полее с нея ръката си. Като полее ръката си няколко пъти с тази чиста вода, всякаква нечистота ще изчезне. Така той ще опита свойствата на водата и ще благодари, че е могъл по този начин поне да научи едно от нейните ценни свойства. Ще питате, защо трябва човек да се цапа.
Докато е на земята, човек неизбежно ще се цапа.
Значи, докато живее, човек все ще греши. Някой иска да стане светия. Ако не е грешил, човек не може да стане светия. При това, ако няма грешници в света, и светии няма да има. Невъзможно е в света да съществуват само светии или само грешници.
към беседата >>
Имате ли онова вътрешно, положително знание, вие ще превръщате енергията, която събирате от природата, във валута, с която работите на земята, и всякога ще бъдете богати.
Като ученици, вие трябва да работите върху себе си, да придобивате знание и сила.
Имате ли онова вътрешно, положително знание, вие ще превръщате енергията, която събирате от природата, във валута, с която работите на земята, и всякога ще бъдете богати.
Днес много хора се оплакват от лишения, защото се намират в положението на петела, който изровил на бунището един скъпоценен камък, но го подхвърлил настрана и казал: Да беше поне едно житно зрънце вместо този лъскав камък! Той не знае, че ако продаде скъпоценния камък, с него ще се нахранят не един петел, а хиляди. Мнозина се занимават с дребни зрънца, с дребни идеи, и като се натъкнат на скъпоценни камъни, т.е. на велики идеи, подритват ги, като непотребни вещи. Неуспехите на хората се дължат, именно на това, че подритват най-красивите и светли идеи, които достигат до техните умове.
към беседата >>
Значи, докато живее, човек все ще греши.
Следователно, щом оцапа ръката си, човек трябва да отиде при някой чист извор, да гребне от водата му и да полее с нея ръката си. Като полее ръката си няколко пъти с тази чиста вода, всякаква нечистота ще изчезне. Така той ще опита свойствата на водата и ще благодари, че е могъл по този начин поне да научи едно от нейните ценни свойства. Ще питате, защо трябва човек да се цапа. Докато е на земята, човек неизбежно ще се цапа.
Значи, докато живее, човек все ще греши.
Някой иска да стане светия. Ако не е грешил, човек не може да стане светия. При това, ако няма грешници в света, и светии няма да има. Невъзможно е в света да съществуват само светии или само грешници. Грешниците и светиите са два полюса, две различни категории хора.
към беседата >>
Днес много хора се оплакват от лишения, защото се намират в положението на петела, който изровил на бунището един скъпоценен камък, но го подхвърлил настрана и казал: Да беше поне едно житно зрънце вместо този лъскав камък!
Като ученици, вие трябва да работите върху себе си, да придобивате знание и сила. Имате ли онова вътрешно, положително знание, вие ще превръщате енергията, която събирате от природата, във валута, с която работите на земята, и всякога ще бъдете богати.
Днес много хора се оплакват от лишения, защото се намират в положението на петела, който изровил на бунището един скъпоценен камък, но го подхвърлил настрана и казал: Да беше поне едно житно зрънце вместо този лъскав камък!
Той не знае, че ако продаде скъпоценния камък, с него ще се нахранят не един петел, а хиляди. Мнозина се занимават с дребни зрънца, с дребни идеи, и като се натъкнат на скъпоценни камъни, т.е. на велики идеи, подритват ги, като непотребни вещи. Неуспехите на хората се дължат, именно на това, че подритват най-красивите и светли идеи, които достигат до техните умове. Всеки ден носи за човека известно благо, чрез което може да се подигне, но, като не разбира това, той го подритва.
към беседата >>
Някой иска да стане светия.
Като полее ръката си няколко пъти с тази чиста вода, всякаква нечистота ще изчезне. Така той ще опита свойствата на водата и ще благодари, че е могъл по този начин поне да научи едно от нейните ценни свойства. Ще питате, защо трябва човек да се цапа. Докато е на земята, човек неизбежно ще се цапа. Значи, докато живее, човек все ще греши.
Някой иска да стане светия.
Ако не е грешил, човек не може да стане светия. При това, ако няма грешници в света, и светии няма да има. Невъзможно е в света да съществуват само светии или само грешници. Грешниците и светиите са два полюса, две различни категории хора. Грешникът е необходим, за да се прояви светията.
към беседата >>
Той не знае, че ако продаде скъпоценния камък, с него ще се нахранят не един петел, а хиляди.
Като ученици, вие трябва да работите върху себе си, да придобивате знание и сила. Имате ли онова вътрешно, положително знание, вие ще превръщате енергията, която събирате от природата, във валута, с която работите на земята, и всякога ще бъдете богати. Днес много хора се оплакват от лишения, защото се намират в положението на петела, който изровил на бунището един скъпоценен камък, но го подхвърлил настрана и казал: Да беше поне едно житно зрънце вместо този лъскав камък!
Той не знае, че ако продаде скъпоценния камък, с него ще се нахранят не един петел, а хиляди.
Мнозина се занимават с дребни зрънца, с дребни идеи, и като се натъкнат на скъпоценни камъни, т.е. на велики идеи, подритват ги, като непотребни вещи. Неуспехите на хората се дължат, именно на това, че подритват най-красивите и светли идеи, които достигат до техните умове. Всеки ден носи за човека известно благо, чрез което може да се подигне, но, като не разбира това, той го подритва. Бъди благодарен на малкото, което ти се дава, и разумно го използвай.
към беседата >>
Ако не е грешил, човек не може да стане светия.
Така той ще опита свойствата на водата и ще благодари, че е могъл по този начин поне да научи едно от нейните ценни свойства. Ще питате, защо трябва човек да се цапа. Докато е на земята, човек неизбежно ще се цапа. Значи, докато живее, човек все ще греши. Някой иска да стане светия.
Ако не е грешил, човек не може да стане светия.
При това, ако няма грешници в света, и светии няма да има. Невъзможно е в света да съществуват само светии или само грешници. Грешниците и светиите са два полюса, две различни категории хора. Грешникът е необходим, за да се прояви светията. Злото е нужно, за да се прецени доброто.
към беседата >>
Мнозина се занимават с дребни зрънца, с дребни идеи, и като се натъкнат на скъпоценни камъни, т.е.
Като ученици, вие трябва да работите върху себе си, да придобивате знание и сила. Имате ли онова вътрешно, положително знание, вие ще превръщате енергията, която събирате от природата, във валута, с която работите на земята, и всякога ще бъдете богати. Днес много хора се оплакват от лишения, защото се намират в положението на петела, който изровил на бунището един скъпоценен камък, но го подхвърлил настрана и казал: Да беше поне едно житно зрънце вместо този лъскав камък! Той не знае, че ако продаде скъпоценния камък, с него ще се нахранят не един петел, а хиляди.
Мнозина се занимават с дребни зрънца, с дребни идеи, и като се натъкнат на скъпоценни камъни, т.е.
на велики идеи, подритват ги, като непотребни вещи. Неуспехите на хората се дължат, именно на това, че подритват най-красивите и светли идеи, които достигат до техните умове. Всеки ден носи за човека известно благо, чрез което може да се подигне, но, като не разбира това, той го подритва. Бъди благодарен на малкото, което ти се дава, и разумно го използвай. В него се крие велико благо.
към беседата >>
При това, ако няма грешници в света, и светии няма да има.
Ще питате, защо трябва човек да се цапа. Докато е на земята, човек неизбежно ще се цапа. Значи, докато живее, човек все ще греши. Някой иска да стане светия. Ако не е грешил, човек не може да стане светия.
При това, ако няма грешници в света, и светии няма да има.
Невъзможно е в света да съществуват само светии или само грешници. Грешниците и светиите са два полюса, две различни категории хора. Грешникът е необходим, за да се прояви светията. Злото е нужно, за да се прецени доброто. Казва се, че първият човек, който живял в райската градина, се изкусил от един плод и сгрешил.
към беседата >>
на велики идеи, подритват ги, като непотребни вещи.
Като ученици, вие трябва да работите върху себе си, да придобивате знание и сила. Имате ли онова вътрешно, положително знание, вие ще превръщате енергията, която събирате от природата, във валута, с която работите на земята, и всякога ще бъдете богати. Днес много хора се оплакват от лишения, защото се намират в положението на петела, който изровил на бунището един скъпоценен камък, но го подхвърлил настрана и казал: Да беше поне едно житно зрънце вместо този лъскав камък! Той не знае, че ако продаде скъпоценния камък, с него ще се нахранят не един петел, а хиляди. Мнозина се занимават с дребни зрънца, с дребни идеи, и като се натъкнат на скъпоценни камъни, т.е.
на велики идеи, подритват ги, като непотребни вещи.
Неуспехите на хората се дължат, именно на това, че подритват най-красивите и светли идеи, които достигат до техните умове. Всеки ден носи за човека известно благо, чрез което може да се подигне, но, като не разбира това, той го подритва. Бъди благодарен на малкото, което ти се дава, и разумно го използвай. В него се крие велико благо. Хвани най-малкия възел.
към беседата >>
Невъзможно е в света да съществуват само светии или само грешници.
Докато е на земята, човек неизбежно ще се цапа. Значи, докато живее, човек все ще греши. Някой иска да стане светия. Ако не е грешил, човек не може да стане светия. При това, ако няма грешници в света, и светии няма да има.
Невъзможно е в света да съществуват само светии или само грешници.
Грешниците и светиите са два полюса, две различни категории хора. Грешникът е необходим, за да се прояви светията. Злото е нужно, за да се прецени доброто. Казва се, че първият човек, който живял в райската градина, се изкусил от един плод и сгрешил. Преди човека, обаче, други същества, о-напреднали от него, са грешили.
към беседата >>
Неуспехите на хората се дължат, именно на това, че подритват най-красивите и светли идеи, които достигат до техните умове.
Имате ли онова вътрешно, положително знание, вие ще превръщате енергията, която събирате от природата, във валута, с която работите на земята, и всякога ще бъдете богати. Днес много хора се оплакват от лишения, защото се намират в положението на петела, който изровил на бунището един скъпоценен камък, но го подхвърлил настрана и казал: Да беше поне едно житно зрънце вместо този лъскав камък! Той не знае, че ако продаде скъпоценния камък, с него ще се нахранят не един петел, а хиляди. Мнозина се занимават с дребни зрънца, с дребни идеи, и като се натъкнат на скъпоценни камъни, т.е. на велики идеи, подритват ги, като непотребни вещи.
Неуспехите на хората се дължат, именно на това, че подритват най-красивите и светли идеи, които достигат до техните умове.
Всеки ден носи за човека известно благо, чрез което може да се подигне, но, като не разбира това, той го подритва. Бъди благодарен на малкото, което ти се дава, и разумно го използвай. В него се крие велико благо. Хвани най-малкия възел. Хванеш ли го, всичко друго ще върви напред.
към беседата >>
Грешниците и светиите са два полюса, две различни категории хора.
Значи, докато живее, човек все ще греши. Някой иска да стане светия. Ако не е грешил, човек не може да стане светия. При това, ако няма грешници в света, и светии няма да има. Невъзможно е в света да съществуват само светии или само грешници.
Грешниците и светиите са два полюса, две различни категории хора.
Грешникът е необходим, за да се прояви светията. Злото е нужно, за да се прецени доброто. Казва се, че първият човек, който живял в райската градина, се изкусил от един плод и сгрешил. Преди човека, обаче, други същества, о-напреднали от него, са грешили. В сравнение с тях човек е дете.
към беседата >>
Всеки ден носи за човека известно благо, чрез което може да се подигне, но, като не разбира това, той го подритва.
Днес много хора се оплакват от лишения, защото се намират в положението на петела, който изровил на бунището един скъпоценен камък, но го подхвърлил настрана и казал: Да беше поне едно житно зрънце вместо този лъскав камък! Той не знае, че ако продаде скъпоценния камък, с него ще се нахранят не един петел, а хиляди. Мнозина се занимават с дребни зрънца, с дребни идеи, и като се натъкнат на скъпоценни камъни, т.е. на велики идеи, подритват ги, като непотребни вещи. Неуспехите на хората се дължат, именно на това, че подритват най-красивите и светли идеи, които достигат до техните умове.
Всеки ден носи за човека известно благо, чрез което може да се подигне, но, като не разбира това, той го подритва.
Бъди благодарен на малкото, което ти се дава, и разумно го използвай. В него се крие велико благо. Хвани най-малкия възел. Хванеш ли го, всичко друго ще върви напред. Божията Любов носи пълния живот.
към беседата >>
Грешникът е необходим, за да се прояви светията.
Някой иска да стане светия. Ако не е грешил, човек не може да стане светия. При това, ако няма грешници в света, и светии няма да има. Невъзможно е в света да съществуват само светии или само грешници. Грешниците и светиите са два полюса, две различни категории хора.
Грешникът е необходим, за да се прояви светията.
Злото е нужно, за да се прецени доброто. Казва се, че първият човек, който живял в райската градина, се изкусил от един плод и сгрешил. Преди човека, обаче, други същества, о-напреднали от него, са грешили. В сравнение с тях човек е дете. Те сгрешили поради гордостта, която била силно развита в тях.
към беседата >>
Бъди благодарен на малкото, което ти се дава, и разумно го използвай.
Той не знае, че ако продаде скъпоценния камък, с него ще се нахранят не един петел, а хиляди. Мнозина се занимават с дребни зрънца, с дребни идеи, и като се натъкнат на скъпоценни камъни, т.е. на велики идеи, подритват ги, като непотребни вещи. Неуспехите на хората се дължат, именно на това, че подритват най-красивите и светли идеи, които достигат до техните умове. Всеки ден носи за човека известно благо, чрез което може да се подигне, но, като не разбира това, той го подритва.
Бъди благодарен на малкото, което ти се дава, и разумно го използвай.
В него се крие велико благо. Хвани най-малкия възел. Хванеш ли го, всичко друго ще върви напред. Божията Любов носи пълния живот.
към беседата >>
Злото е нужно, за да се прецени доброто.
Ако не е грешил, човек не може да стане светия. При това, ако няма грешници в света, и светии няма да има. Невъзможно е в света да съществуват само светии или само грешници. Грешниците и светиите са два полюса, две различни категории хора. Грешникът е необходим, за да се прояви светията.
Злото е нужно, за да се прецени доброто.
Казва се, че първият човек, който живял в райската градина, се изкусил от един плод и сгрешил. Преди човека, обаче, други същества, о-напреднали от него, са грешили. В сравнение с тях човек е дете. Те сгрешили поради гордостта, която била силно развита в тях. Как сгрешили, досега никой не знае.
към беседата >>
В него се крие велико благо.
Мнозина се занимават с дребни зрънца, с дребни идеи, и като се натъкнат на скъпоценни камъни, т.е. на велики идеи, подритват ги, като непотребни вещи. Неуспехите на хората се дължат, именно на това, че подритват най-красивите и светли идеи, които достигат до техните умове. Всеки ден носи за човека известно благо, чрез което може да се подигне, но, като не разбира това, той го подритва. Бъди благодарен на малкото, което ти се дава, и разумно го използвай.
В него се крие велико благо.
Хвани най-малкия възел. Хванеш ли го, всичко друго ще върви напред. Божията Любов носи пълния живот.
към беседата >>
Казва се, че първият човек, който живял в райската градина, се изкусил от един плод и сгрешил.
При това, ако няма грешници в света, и светии няма да има. Невъзможно е в света да съществуват само светии или само грешници. Грешниците и светиите са два полюса, две различни категории хора. Грешникът е необходим, за да се прояви светията. Злото е нужно, за да се прецени доброто.
Казва се, че първият човек, който живял в райската градина, се изкусил от един плод и сгрешил.
Преди човека, обаче, други същества, о-напреднали от него, са грешили. В сравнение с тях човек е дете. Те сгрешили поради гордостта, която била силно развита в тях. Как сгрешили, досега никой не знае.
към беседата >>
Хвани най-малкия възел.
на велики идеи, подритват ги, като непотребни вещи. Неуспехите на хората се дължат, именно на това, че подритват най-красивите и светли идеи, които достигат до техните умове. Всеки ден носи за човека известно благо, чрез което може да се подигне, но, като не разбира това, той го подритва. Бъди благодарен на малкото, което ти се дава, и разумно го използвай. В него се крие велико благо.
Хвани най-малкия възел.
Хванеш ли го, всичко друго ще върви напред. Божията Любов носи пълния живот.
към беседата >>
Преди човека, обаче, други същества, о-напреднали от него, са грешили.
Невъзможно е в света да съществуват само светии или само грешници. Грешниците и светиите са два полюса, две различни категории хора. Грешникът е необходим, за да се прояви светията. Злото е нужно, за да се прецени доброто. Казва се, че първият човек, който живял в райската градина, се изкусил от един плод и сгрешил.
Преди човека, обаче, други същества, о-напреднали от него, са грешили.
В сравнение с тях човек е дете. Те сгрешили поради гордостта, която била силно развита в тях. Как сгрешили, досега никой не знае.
към беседата >>
Хванеш ли го, всичко друго ще върви напред.
Неуспехите на хората се дължат, именно на това, че подритват най-красивите и светли идеи, които достигат до техните умове. Всеки ден носи за човека известно благо, чрез което може да се подигне, но, като не разбира това, той го подритва. Бъди благодарен на малкото, което ти се дава, и разумно го използвай. В него се крие велико благо. Хвани най-малкия възел.
Хванеш ли го, всичко друго ще върви напред.
Божията Любов носи пълния живот.
към беседата >>
В сравнение с тях човек е дете.
Грешниците и светиите са два полюса, две различни категории хора. Грешникът е необходим, за да се прояви светията. Злото е нужно, за да се прецени доброто. Казва се, че първият човек, който живял в райската градина, се изкусил от един плод и сгрешил. Преди човека, обаче, други същества, о-напреднали от него, са грешили.
В сравнение с тях човек е дете.
Те сгрешили поради гордостта, която била силно развита в тях. Как сгрешили, досега никой не знае.
към беседата >>
Божията Любов носи пълния живот.
Всеки ден носи за човека известно благо, чрез което може да се подигне, но, като не разбира това, той го подритва. Бъди благодарен на малкото, което ти се дава, и разумно го използвай. В него се крие велико благо. Хвани най-малкия възел. Хванеш ли го, всичко друго ще върви напред.
Божията Любов носи пълния живот.
към беседата >>
Те сгрешили поради гордостта, която била силно развита в тях.
Грешникът е необходим, за да се прояви светията. Злото е нужно, за да се прецени доброто. Казва се, че първият човек, който живял в райската градина, се изкусил от един плод и сгрешил. Преди човека, обаче, други същества, о-напреднали от него, са грешили. В сравнение с тях човек е дете.
Те сгрешили поради гордостта, която била силно развита в тях.
Как сгрешили, досега никой не знае.
към беседата >>
Как сгрешили, досега никой не знае.
Злото е нужно, за да се прецени доброто. Казва се, че първият човек, който живял в райската градина, се изкусил от един плод и сгрешил. Преди човека, обаче, други същества, о-напреднали от него, са грешили. В сравнение с тях човек е дете. Те сгрешили поради гордостта, която била силно развита в тях.
Как сгрешили, досега никой не знае.
към беседата >>
Сега ще прочета 12 глава от Деяния на Апостолите, а вие ще си правите заключенията.
Сега ще прочета 12 глава от Деяния на Апостолите, а вие ще си правите заключенията.
А от църквата ставаше усърдна молба към Бога за Петра. /- 4 ст./. Ще кажете: Щом Бог знае, че Петър е в тъмница, защо трябва другите да се молят за него? Какво знае Бог, това е едно нещо, а какво хората трябва да правят, това е друго. Човек трябва да се моли при всички случаи на живота си, и за себе си, и за своите ближни.
към беседата >>
А от църквата ставаше усърдна молба към Бога за Петра.
Сега ще прочета 12 глава от Деяния на Апостолите, а вие ще си правите заключенията.
А от църквата ставаше усърдна молба към Бога за Петра.
/- 4 ст./. Ще кажете: Щом Бог знае, че Петър е в тъмница, защо трябва другите да се молят за него? Какво знае Бог, това е едно нещо, а какво хората трябва да правят, това е друго. Човек трябва да се моли при всички случаи на живота си, и за себе си, и за своите ближни. Че учителят знае много неща, от това ученикът не се ползва - той трябва да учи.
към беседата >>
/- 4 ст./.
Сега ще прочета 12 глава от Деяния на Апостолите, а вие ще си правите заключенията. А от църквата ставаше усърдна молба към Бога за Петра.
/- 4 ст./.
Ще кажете: Щом Бог знае, че Петър е в тъмница, защо трябва другите да се молят за него? Какво знае Бог, това е едно нещо, а какво хората трябва да правят, това е друго. Човек трябва да се моли при всички случаи на живота си, и за себе си, и за своите ближни. Че учителят знае много неща, от това ученикът не се ползва - той трябва да учи.
към беседата >>
Ще кажете: Щом Бог знае, че Петър е в тъмница, защо трябва другите да се молят за него?
Сега ще прочета 12 глава от Деяния на Апостолите, а вие ще си правите заключенията. А от църквата ставаше усърдна молба към Бога за Петра. /- 4 ст./.
Ще кажете: Щом Бог знае, че Петър е в тъмница, защо трябва другите да се молят за него?
Какво знае Бог, това е едно нещо, а какво хората трябва да правят, това е друго. Човек трябва да се моли при всички случаи на живота си, и за себе си, и за своите ближни. Че учителят знае много неща, от това ученикът не се ползва - той трябва да учи.
към беседата >>
Какво знае Бог, това е едно нещо, а какво хората трябва да правят, това е друго.
Сега ще прочета 12 глава от Деяния на Апостолите, а вие ще си правите заключенията. А от църквата ставаше усърдна молба към Бога за Петра. /- 4 ст./. Ще кажете: Щом Бог знае, че Петър е в тъмница, защо трябва другите да се молят за него?
Какво знае Бог, това е едно нещо, а какво хората трябва да правят, това е друго.
Човек трябва да се моли при всички случаи на живота си, и за себе си, и за своите ближни. Че учителят знае много неща, от това ученикът не се ползва - той трябва да учи.
към беседата >>
Човек трябва да се моли при всички случаи на живота си, и за себе си, и за своите ближни.
Сега ще прочета 12 глава от Деяния на Апостолите, а вие ще си правите заключенията. А от църквата ставаше усърдна молба към Бога за Петра. /- 4 ст./. Ще кажете: Щом Бог знае, че Петър е в тъмница, защо трябва другите да се молят за него? Какво знае Бог, това е едно нещо, а какво хората трябва да правят, това е друго.
Човек трябва да се моли при всички случаи на живота си, и за себе си, и за своите ближни.
Че учителят знае много неща, от това ученикът не се ползва - той трябва да учи.
към беседата >>
Че учителят знае много неща, от това ученикът не се ползва - той трябва да учи.
А от църквата ставаше усърдна молба към Бога за Петра. /- 4 ст./. Ще кажете: Щом Бог знае, че Петър е в тъмница, защо трябва другите да се молят за него? Какво знае Бог, това е едно нещо, а какво хората трябва да правят, това е друго. Човек трябва да се моли при всички случаи на живота си, и за себе си, и за своите ближни.
Че учителят знае много неща, от това ученикът не се ползва - той трябва да учи.
към беседата >>
Петър спеше между двама войни, вързан с две вериги; и стражари пред вратата вардеха тъмницата.
Петър спеше между двама войни, вързан с две вериги; и стражари пред вратата вардеха тъмницата.
/- 6 ст./. Какъв беше резултатът на тяхната молитва? Ето, ангел Господен престана, и светлина осия стаята; и ангелът, като побута Петра по ребрата му, разбуди го и рече му: Ставай скоро! И паднаха веригите от ръцете му. И рече му ангелът: Опаши се, обуй сандалията, облечи дрехата си и ела след мене.
към беседата >>
/- 6 ст./.
Петър спеше между двама войни, вързан с две вериги; и стражари пред вратата вардеха тъмницата.
/- 6 ст./.
Какъв беше резултатът на тяхната молитва? Ето, ангел Господен престана, и светлина осия стаята; и ангелът, като побута Петра по ребрата му, разбуди го и рече му: Ставай скоро! И паднаха веригите от ръцете му. И рече му ангелът: Опаши се, обуй сандалията, облечи дрехата си и ела след мене. И Петър излезе и отиваше след него и не знаеше, че е истинно това, което ставаше от ангела, но мислеше си, че видение вижда.
към беседата >>
Какъв беше резултатът на тяхната молитва?
Петър спеше между двама войни, вързан с две вериги; и стражари пред вратата вардеха тъмницата. /- 6 ст./.
Какъв беше резултатът на тяхната молитва?
Ето, ангел Господен престана, и светлина осия стаята; и ангелът, като побута Петра по ребрата му, разбуди го и рече му: Ставай скоро! И паднаха веригите от ръцете му. И рече му ангелът: Опаши се, обуй сандалията, облечи дрехата си и ела след мене. И Петър излезе и отиваше след него и не знаеше, че е истинно това, което ставаше от ангела, но мислеше си, че видение вижда. И оттам като излязоха, изминаха една улица, и тутакси ангелът отстъпи от него.
към беседата >>
Ето, ангел Господен престана, и светлина осия стаята; и ангелът, като побута Петра по ребрата му, разбуди го и рече му: Ставай скоро!
Петър спеше между двама войни, вързан с две вериги; и стражари пред вратата вардеха тъмницата. /- 6 ст./. Какъв беше резултатът на тяхната молитва?
Ето, ангел Господен престана, и светлина осия стаята; и ангелът, като побута Петра по ребрата му, разбуди го и рече му: Ставай скоро!
И паднаха веригите от ръцете му. И рече му ангелът: Опаши се, обуй сандалията, облечи дрехата си и ела след мене. И Петър излезе и отиваше след него и не знаеше, че е истинно това, което ставаше от ангела, но мислеше си, че видение вижда. И оттам като излязоха, изминаха една улица, и тутакси ангелът отстъпи от него. И Петър дойде в себе си.
към беседата >>
И паднаха веригите от ръцете му.
Петър спеше между двама войни, вързан с две вериги; и стражари пред вратата вардеха тъмницата. /- 6 ст./. Какъв беше резултатът на тяхната молитва? Ето, ангел Господен престана, и светлина осия стаята; и ангелът, като побута Петра по ребрата му, разбуди го и рече му: Ставай скоро!
И паднаха веригите от ръцете му.
И рече му ангелът: Опаши се, обуй сандалията, облечи дрехата си и ела след мене. И Петър излезе и отиваше след него и не знаеше, че е истинно това, което ставаше от ангела, но мислеше си, че видение вижда. И оттам като излязоха, изминаха една улица, и тутакси ангелът отстъпи от него. И Петър дойде в себе си. И когато похлопа Петър на пътните врата, пристъпи една слугиня да послуша, кой е.
към беседата >>
И рече му ангелът: Опаши се, обуй сандалията, облечи дрехата си и ела след мене.
Петър спеше между двама войни, вързан с две вериги; и стражари пред вратата вардеха тъмницата. /- 6 ст./. Какъв беше резултатът на тяхната молитва? Ето, ангел Господен престана, и светлина осия стаята; и ангелът, като побута Петра по ребрата му, разбуди го и рече му: Ставай скоро! И паднаха веригите от ръцете му.
И рече му ангелът: Опаши се, обуй сандалията, облечи дрехата си и ела след мене.
И Петър излезе и отиваше след него и не знаеше, че е истинно това, което ставаше от ангела, но мислеше си, че видение вижда. И оттам като излязоха, изминаха една улица, и тутакси ангелът отстъпи от него. И Петър дойде в себе си. И когато похлопа Петър на пътните врата, пристъпи една слугиня да послуша, кой е. И щом позна Петровия глас, извести на другите, че Петър стои пред вратата.
към беседата >>
И Петър излезе и отиваше след него и не знаеше, че е истинно това, което ставаше от ангела, но мислеше си, че видение вижда.
/- 6 ст./. Какъв беше резултатът на тяхната молитва? Ето, ангел Господен престана, и светлина осия стаята; и ангелът, като побута Петра по ребрата му, разбуди го и рече му: Ставай скоро! И паднаха веригите от ръцете му. И рече му ангелът: Опаши се, обуй сандалията, облечи дрехата си и ела след мене.
И Петър излезе и отиваше след него и не знаеше, че е истинно това, което ставаше от ангела, но мислеше си, че видение вижда.
И оттам като излязоха, изминаха една улица, и тутакси ангелът отстъпи от него. И Петър дойде в себе си. И когато похлопа Петър на пътните врата, пристъпи една слугиня да послуша, кой е. И щом позна Петровия глас, извести на другите, че Петър стои пред вратата. А те и рекоха: Ти си луда!
към беседата >>
И оттам като излязоха, изминаха една улица, и тутакси ангелът отстъпи от него.
Какъв беше резултатът на тяхната молитва? Ето, ангел Господен престана, и светлина осия стаята; и ангелът, като побута Петра по ребрата му, разбуди го и рече му: Ставай скоро! И паднаха веригите от ръцете му. И рече му ангелът: Опаши се, обуй сандалията, облечи дрехата си и ела след мене. И Петър излезе и отиваше след него и не знаеше, че е истинно това, което ставаше от ангела, но мислеше си, че видение вижда.
И оттам като излязоха, изминаха една улица, и тутакси ангелът отстъпи от него.
И Петър дойде в себе си. И когато похлопа Петър на пътните врата, пристъпи една слугиня да послуша, кой е. И щом позна Петровия глас, извести на другите, че Петър стои пред вратата. А те и рекоха: Ти си луда! Но тя потвърждаваше, че това, що им казва, е така.
към беседата >>
И Петър дойде в себе си.
Ето, ангел Господен престана, и светлина осия стаята; и ангелът, като побута Петра по ребрата му, разбуди го и рече му: Ставай скоро! И паднаха веригите от ръцете му. И рече му ангелът: Опаши се, обуй сандалията, облечи дрехата си и ела след мене. И Петър излезе и отиваше след него и не знаеше, че е истинно това, което ставаше от ангела, но мислеше си, че видение вижда. И оттам като излязоха, изминаха една улица, и тутакси ангелът отстъпи от него.
И Петър дойде в себе си.
И когато похлопа Петър на пътните врата, пристъпи една слугиня да послуша, кой е. И щом позна Петровия глас, извести на другите, че Петър стои пред вратата. А те и рекоха: Ти си луда! Но тя потвърждаваше, че това, що им казва, е така. А те думаха: Неговият ангел е.
към беседата >>
И когато похлопа Петър на пътните врата, пристъпи една слугиня да послуша, кой е.
И паднаха веригите от ръцете му. И рече му ангелът: Опаши се, обуй сандалията, облечи дрехата си и ела след мене. И Петър излезе и отиваше след него и не знаеше, че е истинно това, което ставаше от ангела, но мислеше си, че видение вижда. И оттам като излязоха, изминаха една улица, и тутакси ангелът отстъпи от него. И Петър дойде в себе си.
И когато похлопа Петър на пътните врата, пристъпи една слугиня да послуша, кой е.
И щом позна Петровия глас, извести на другите, че Петър стои пред вратата. А те и рекоха: Ти си луда! Но тя потвърждаваше, че това, що им казва, е така. А те думаха: Неговият ангел е. Защо трябваше да бъде хвърлен Петър в тъмница?
към беседата >>
И щом позна Петровия глас, извести на другите, че Петър стои пред вратата.
И рече му ангелът: Опаши се, обуй сандалията, облечи дрехата си и ела след мене. И Петър излезе и отиваше след него и не знаеше, че е истинно това, което ставаше от ангела, но мислеше си, че видение вижда. И оттам като излязоха, изминаха една улица, и тутакси ангелът отстъпи от него. И Петър дойде в себе си. И когато похлопа Петър на пътните врата, пристъпи една слугиня да послуша, кой е.
И щом позна Петровия глас, извести на другите, че Петър стои пред вратата.
А те и рекоха: Ти си луда! Но тя потвърждаваше, че това, що им казва, е така. А те думаха: Неговият ангел е. Защо трябваше да бъде хвърлен Петър в тъмница? Кога поставят човека в тъмница?
към беседата >>
А те и рекоха: Ти си луда!
И Петър излезе и отиваше след него и не знаеше, че е истинно това, което ставаше от ангела, но мислеше си, че видение вижда. И оттам като излязоха, изминаха една улица, и тутакси ангелът отстъпи от него. И Петър дойде в себе си. И когато похлопа Петър на пътните врата, пристъпи една слугиня да послуша, кой е. И щом позна Петровия глас, извести на другите, че Петър стои пред вратата.
А те и рекоха: Ти си луда!
Но тя потвърждаваше, че това, що им казва, е така. А те думаха: Неговият ангел е. Защо трябваше да бъде хвърлен Петър в тъмница? Кога поставят човека в тъмница? Когато извърши някаква голяма пакост.
към беседата >>
Но тя потвърждаваше, че това, що им казва, е така.
И оттам като излязоха, изминаха една улица, и тутакси ангелът отстъпи от него. И Петър дойде в себе си. И когато похлопа Петър на пътните врата, пристъпи една слугиня да послуша, кой е. И щом позна Петровия глас, извести на другите, че Петър стои пред вратата. А те и рекоха: Ти си луда!
Но тя потвърждаваше, че това, що им казва, е така.
А те думаха: Неговият ангел е. Защо трябваше да бъде хвърлен Петър в тъмница? Кога поставят човека в тъмница? Когато извърши някаква голяма пакост. Значи, като проповядвал, Петър причинявал големи пакости.
към беседата >>
А те думаха: Неговият ангел е.
И Петър дойде в себе си. И когато похлопа Петър на пътните врата, пристъпи една слугиня да послуша, кой е. И щом позна Петровия глас, извести на другите, че Петър стои пред вратата. А те и рекоха: Ти си луда! Но тя потвърждаваше, че това, що им казва, е така.
А те думаха: Неговият ангел е.
Защо трябваше да бъде хвърлен Петър в тъмница? Кога поставят човека в тъмница? Когато извърши някаква голяма пакост. Значи, като проповядвал, Петър причинявал големи пакости. На кого?
към беседата >>
Защо трябваше да бъде хвърлен Петър в тъмница?
И когато похлопа Петър на пътните врата, пристъпи една слугиня да послуша, кой е. И щом позна Петровия глас, извести на другите, че Петър стои пред вратата. А те и рекоха: Ти си луда! Но тя потвърждаваше, че това, що им казва, е така. А те думаха: Неговият ангел е.
Защо трябваше да бъде хвърлен Петър в тъмница?
Кога поставят човека в тъмница? Когато извърши някаква голяма пакост. Значи, като проповядвал, Петър причинявал големи пакости. На кого? На евреите.
към беседата >>
Кога поставят човека в тъмница?
И щом позна Петровия глас, извести на другите, че Петър стои пред вратата. А те и рекоха: Ти си луда! Но тя потвърждаваше, че това, що им казва, е така. А те думаха: Неговият ангел е. Защо трябваше да бъде хвърлен Петър в тъмница?
Кога поставят човека в тъмница?
Когато извърши някаква голяма пакост. Значи, като проповядвал, Петър причинявал големи пакости. На кого? На евреите. Понеже неговите проповеди не били съгласни с тяхното учение, те го считали опасен човек и го преследвали.
към беседата >>
Когато извърши някаква голяма пакост.
А те и рекоха: Ти си луда! Но тя потвърждаваше, че това, що им казва, е така. А те думаха: Неговият ангел е. Защо трябваше да бъде хвърлен Петър в тъмница? Кога поставят човека в тъмница?
Когато извърши някаква голяма пакост.
Значи, като проповядвал, Петър причинявал големи пакости. На кого? На евреите. Понеже неговите проповеди не били съгласни с тяхното учение, те го считали опасен човек и го преследвали.
към беседата >>
Значи, като проповядвал, Петър причинявал големи пакости.
Но тя потвърждаваше, че това, що им казва, е така. А те думаха: Неговият ангел е. Защо трябваше да бъде хвърлен Петър в тъмница? Кога поставят човека в тъмница? Когато извърши някаква голяма пакост.
Значи, като проповядвал, Петър причинявал големи пакости.
На кого? На евреите. Понеже неговите проповеди не били съгласни с тяхното учение, те го считали опасен човек и го преследвали.
към беседата >>
На кого?
А те думаха: Неговият ангел е. Защо трябваше да бъде хвърлен Петър в тъмница? Кога поставят човека в тъмница? Когато извърши някаква голяма пакост. Значи, като проповядвал, Петър причинявал големи пакости.
На кого?
На евреите. Понеже неговите проповеди не били съгласни с тяхното учение, те го считали опасен човек и го преследвали.
към беседата >>
На евреите.
Защо трябваше да бъде хвърлен Петър в тъмница? Кога поставят човека в тъмница? Когато извърши някаква голяма пакост. Значи, като проповядвал, Петър причинявал големи пакости. На кого?
На евреите.
Понеже неговите проповеди не били съгласни с тяхното учение, те го считали опасен човек и го преследвали.
към беседата >>
Понеже неговите проповеди не били съгласни с тяхното учение, те го считали опасен човек и го преследвали.
Кога поставят човека в тъмница? Когато извърши някаква голяма пакост. Значи, като проповядвал, Петър причинявал големи пакости. На кого? На евреите.
Понеже неговите проповеди не били съгласни с тяхното учение, те го считали опасен човек и го преследвали.
към беседата >>
На какво може да се уподоби ангелът, който спасил Петра?
На какво може да се уподоби ангелът, който спасил Петра?
Ангелът, който бил изпратен от небето, представя Божественото начало в човека. В каквото положение да се намери човек, щом се обърне към Божественото в себе си, то всякога му се притича на помощ. То освобождава, спасява, успокоява човека. Когато човек знае, че има някой да се грижи за него, той се успокоява. Това, което наричаме чудеса, не е нищо друго, освен изявление на Бога, чрез което Той показва своята грижа, както към отделния човек, така и към цялото човечество.
към беседата >>
Ангелът, който бил изпратен от небето, представя Божественото начало в човека.
На какво може да се уподоби ангелът, който спасил Петра?
Ангелът, който бил изпратен от небето, представя Божественото начало в човека.
В каквото положение да се намери човек, щом се обърне към Божественото в себе си, то всякога му се притича на помощ. То освобождава, спасява, успокоява човека. Когато човек знае, че има някой да се грижи за него, той се успокоява. Това, което наричаме чудеса, не е нищо друго, освен изявление на Бога, чрез което Той показва своята грижа, както към отделния човек, така и към цялото човечество. Ще кажете, че чудесата са само за безверниците, а не за вярващите.
към беседата >>
В каквото положение да се намери човек, щом се обърне към Божественото в себе си, то всякога му се притича на помощ.
На какво може да се уподоби ангелът, който спасил Петра? Ангелът, който бил изпратен от небето, представя Божественото начало в човека.
В каквото положение да се намери човек, щом се обърне към Божественото в себе си, то всякога му се притича на помощ.
То освобождава, спасява, успокоява човека. Когато човек знае, че има някой да се грижи за него, той се успокоява. Това, което наричаме чудеса, не е нищо друго, освен изявление на Бога, чрез което Той показва своята грижа, както към отделния човек, така и към цялото човечество. Ще кажете, че чудесата са само за безверниците, а не за вярващите.
към беседата >>
То освобождава, спасява, успокоява човека.
На какво може да се уподоби ангелът, който спасил Петра? Ангелът, който бил изпратен от небето, представя Божественото начало в човека. В каквото положение да се намери човек, щом се обърне към Божественото в себе си, то всякога му се притича на помощ.
То освобождава, спасява, успокоява човека.
Когато човек знае, че има някой да се грижи за него, той се успокоява. Това, което наричаме чудеса, не е нищо друго, освен изявление на Бога, чрез което Той показва своята грижа, както към отделния човек, така и към цялото човечество. Ще кажете, че чудесата са само за безверниците, а не за вярващите.
към беседата >>
Когато човек знае, че има някой да се грижи за него, той се успокоява.
На какво може да се уподоби ангелът, който спасил Петра? Ангелът, който бил изпратен от небето, представя Божественото начало в човека. В каквото положение да се намери човек, щом се обърне към Божественото в себе си, то всякога му се притича на помощ. То освобождава, спасява, успокоява човека.
Когато човек знае, че има някой да се грижи за него, той се успокоява.
Това, което наричаме чудеса, не е нищо друго, освен изявление на Бога, чрез което Той показва своята грижа, както към отделния човек, така и към цялото човечество. Ще кажете, че чудесата са само за безверниците, а не за вярващите.
към беседата >>
Това, което наричаме чудеса, не е нищо друго, освен изявление на Бога, чрез което Той показва своята грижа, както към отделния човек, така и към цялото човечество.
На какво може да се уподоби ангелът, който спасил Петра? Ангелът, който бил изпратен от небето, представя Божественото начало в човека. В каквото положение да се намери човек, щом се обърне към Божественото в себе си, то всякога му се притича на помощ. То освобождава, спасява, успокоява човека. Когато човек знае, че има някой да се грижи за него, той се успокоява.
Това, което наричаме чудеса, не е нищо друго, освен изявление на Бога, чрез което Той показва своята грижа, както към отделния човек, така и към цялото човечество.
Ще кажете, че чудесата са само за безверниците, а не за вярващите.
към беседата >>
Ще кажете, че чудесата са само за безверниците, а не за вярващите.
Ангелът, който бил изпратен от небето, представя Божественото начало в човека. В каквото положение да се намери човек, щом се обърне към Божественото в себе си, то всякога му се притича на помощ. То освобождава, спасява, успокоява човека. Когато човек знае, че има някой да се грижи за него, той се успокоява. Това, което наричаме чудеса, не е нищо друго, освен изявление на Бога, чрез което Той показва своята грижа, както към отделния човек, така и към цялото човечество.
Ще кажете, че чудесата са само за безверниците, а не за вярващите.
към беседата >>
Безверници е имало всякога.
Безверници е имало всякога.
В миналото е имало безверници, и днес има безверници, но и сегашните хора не са от силновярващите. Ако чудесата са били нужни в миналото, нужни са и сега. Слънцето, което е изгрявало в миналото, изгрява и в настоящето, ще изгрява и в бъдещето. Звездите, които са изгрявали в миналото, изгряват и в настоящето, но ще изгряват и в бъдещето. Невъзможно е да живее човек и да не вижда Божието проявление.
към беседата >>
В миналото е имало безверници, и днес има безверници, но и сегашните хора не са от силновярващите.
Безверници е имало всякога.
В миналото е имало безверници, и днес има безверници, но и сегашните хора не са от силновярващите.
Ако чудесата са били нужни в миналото, нужни са и сега. Слънцето, което е изгрявало в миналото, изгрява и в настоящето, ще изгрява и в бъдещето. Звездите, които са изгрявали в миналото, изгряват и в настоящето, но ще изгряват и в бъдещето. Невъзможно е да живее човек и да не вижда Божието проявление. Човек се нуждае от опитности, да види Божието проявление.
към беседата >>
Ако чудесата са били нужни в миналото, нужни са и сега.
Безверници е имало всякога. В миналото е имало безверници, и днес има безверници, но и сегашните хора не са от силновярващите.
Ако чудесата са били нужни в миналото, нужни са и сега.
Слънцето, което е изгрявало в миналото, изгрява и в настоящето, ще изгрява и в бъдещето. Звездите, които са изгрявали в миналото, изгряват и в настоящето, но ще изгряват и в бъдещето. Невъзможно е да живее човек и да не вижда Божието проявление. Човек се нуждае от опитности, да види Божието проявление. Не е нужно всички хора да имат еднакви опитности.
към беседата >>
Слънцето, което е изгрявало в миналото, изгрява и в настоящето, ще изгрява и в бъдещето.
Безверници е имало всякога. В миналото е имало безверници, и днес има безверници, но и сегашните хора не са от силновярващите. Ако чудесата са били нужни в миналото, нужни са и сега.
Слънцето, което е изгрявало в миналото, изгрява и в настоящето, ще изгрява и в бъдещето.
Звездите, които са изгрявали в миналото, изгряват и в настоящето, но ще изгряват и в бъдещето. Невъзможно е да живее човек и да не вижда Божието проявление. Човек се нуждае от опитности, да види Божието проявление. Не е нужно всички хора да имат еднакви опитности. Каквито да са опитностите, малки или големи, всеки човек трябва да мине през известни опитности.
към беседата >>
Звездите, които са изгрявали в миналото, изгряват и в настоящето, но ще изгряват и в бъдещето.
Безверници е имало всякога. В миналото е имало безверници, и днес има безверници, но и сегашните хора не са от силновярващите. Ако чудесата са били нужни в миналото, нужни са и сега. Слънцето, което е изгрявало в миналото, изгрява и в настоящето, ще изгрява и в бъдещето.
Звездите, които са изгрявали в миналото, изгряват и в настоящето, но ще изгряват и в бъдещето.
Невъзможно е да живее човек и да не вижда Божието проявление. Човек се нуждае от опитности, да види Божието проявление. Не е нужно всички хора да имат еднакви опитности. Каквито да са опитностите, малки или големи, всеки човек трябва да мине през известни опитности. Има извънредни опитности, които представят високи планински върхове.
към беседата >>
Невъзможно е да живее човек и да не вижда Божието проявление.
Безверници е имало всякога. В миналото е имало безверници, и днес има безверници, но и сегашните хора не са от силновярващите. Ако чудесата са били нужни в миналото, нужни са и сега. Слънцето, което е изгрявало в миналото, изгрява и в настоящето, ще изгрява и в бъдещето. Звездите, които са изгрявали в миналото, изгряват и в настоящето, но ще изгряват и в бъдещето.
Невъзможно е да живее човек и да не вижда Божието проявление.
Човек се нуждае от опитности, да види Божието проявление. Не е нужно всички хора да имат еднакви опитности. Каквито да са опитностите, малки или големи, всеки човек трябва да мине през известни опитности. Има извънредни опитности, които представят високи планински върхове. Те са за малцина, за ония, които могат да ги изкачват.
към беседата >>
Човек се нуждае от опитности, да види Божието проявление.
В миналото е имало безверници, и днес има безверници, но и сегашните хора не са от силновярващите. Ако чудесата са били нужни в миналото, нужни са и сега. Слънцето, което е изгрявало в миналото, изгрява и в настоящето, ще изгрява и в бъдещето. Звездите, които са изгрявали в миналото, изгряват и в настоящето, но ще изгряват и в бъдещето. Невъзможно е да живее човек и да не вижда Божието проявление.
Човек се нуждае от опитности, да види Божието проявление.
Не е нужно всички хора да имат еднакви опитности. Каквито да са опитностите, малки или големи, всеки човек трябва да мине през известни опитности. Има извънредни опитности, които представят високи планински върхове. Те са за малцина, за ония, които могат да ги изкачват. Има и обикновени опитности, които се отнасят до всички.
към беседата >>
Не е нужно всички хора да имат еднакви опитности.
Ако чудесата са били нужни в миналото, нужни са и сега. Слънцето, което е изгрявало в миналото, изгрява и в настоящето, ще изгрява и в бъдещето. Звездите, които са изгрявали в миналото, изгряват и в настоящето, но ще изгряват и в бъдещето. Невъзможно е да живее човек и да не вижда Божието проявление. Човек се нуждае от опитности, да види Божието проявление.
Не е нужно всички хора да имат еднакви опитности.
Каквито да са опитностите, малки или големи, всеки човек трябва да мине през известни опитности. Има извънредни опитности, които представят високи планински върхове. Те са за малцина, за ония, които могат да ги изкачват. Има и обикновени опитности, които се отнасят до всички. Без да измери силата си, някой иска да има големи опитности.
към беседата >>
Каквито да са опитностите, малки или големи, всеки човек трябва да мине през известни опитности.
Слънцето, което е изгрявало в миналото, изгрява и в настоящето, ще изгрява и в бъдещето. Звездите, които са изгрявали в миналото, изгряват и в настоящето, но ще изгряват и в бъдещето. Невъзможно е да живее човек и да не вижда Божието проявление. Човек се нуждае от опитности, да види Божието проявление. Не е нужно всички хора да имат еднакви опитности.
Каквито да са опитностите, малки или големи, всеки човек трябва да мине през известни опитности.
Има извънредни опитности, които представят високи планински върхове. Те са за малцина, за ония, които могат да ги изкачват. Има и обикновени опитности, които се отнасят до всички. Без да измери силата си, някой иска да има големи опитности. Да има човек една голяма опитност, това значи, да се качи на Хималаите.
към беседата >>
Има извънредни опитности, които представят високи планински върхове.
Звездите, които са изгрявали в миналото, изгряват и в настоящето, но ще изгряват и в бъдещето. Невъзможно е да живее човек и да не вижда Божието проявление. Човек се нуждае от опитности, да види Божието проявление. Не е нужно всички хора да имат еднакви опитности. Каквито да са опитностите, малки или големи, всеки човек трябва да мине през известни опитности.
Има извънредни опитности, които представят високи планински върхове.
Те са за малцина, за ония, които могат да ги изкачват. Има и обикновени опитности, които се отнасят до всички. Без да измери силата си, някой иска да има големи опитности. Да има човек една голяма опитност, това значи, да се качи на Хималаите. Колко души са се качили досега на Хималаите?
към беседата >>
Те са за малцина, за ония, които могат да ги изкачват.
Невъзможно е да живее човек и да не вижда Божието проявление. Човек се нуждае от опитности, да види Божието проявление. Не е нужно всички хора да имат еднакви опитности. Каквито да са опитностите, малки или големи, всеки човек трябва да мине през известни опитности. Има извънредни опитности, които представят високи планински върхове.
Те са за малцина, за ония, които могат да ги изкачват.
Има и обикновени опитности, които се отнасят до всички. Без да измери силата си, някой иска да има големи опитности. Да има човек една голяма опитност, това значи, да се качи на Хималаите. Колко души са се качили досега на Хималаите? Значи, между опитностите на човека и височините на планините има известно съотношение.
към беседата >>
Има и обикновени опитности, които се отнасят до всички.
Човек се нуждае от опитности, да види Божието проявление. Не е нужно всички хора да имат еднакви опитности. Каквито да са опитностите, малки или големи, всеки човек трябва да мине през известни опитности. Има извънредни опитности, които представят високи планински върхове. Те са за малцина, за ония, които могат да ги изкачват.
Има и обикновени опитности, които се отнасят до всички.
Без да измери силата си, някой иска да има големи опитности. Да има човек една голяма опитност, това значи, да се качи на Хималаите. Колко души са се качили досега на Хималаите? Значи, между опитностите на човека и височините на планините има известно съотношение. При това, само онзи може да стигне някой висок връх, който разполага с вътрешни и външни условия и възможности.
към беседата >>
Без да измери силата си, някой иска да има големи опитности.
Не е нужно всички хора да имат еднакви опитности. Каквито да са опитностите, малки или големи, всеки човек трябва да мине през известни опитности. Има извънредни опитности, които представят високи планински върхове. Те са за малцина, за ония, които могат да ги изкачват. Има и обикновени опитности, които се отнасят до всички.
Без да измери силата си, някой иска да има големи опитности.
Да има човек една голяма опитност, това значи, да се качи на Хималаите. Колко души са се качили досега на Хималаите? Значи, между опитностите на човека и височините на планините има известно съотношение. При това, само онзи може да стигне някой висок връх, който разполага с вътрешни и външни условия и възможности. Понеже нещата в природата не се повтарят, затова, именно, и опитностите на хората не се повтарят.
към беседата >>
Да има човек една голяма опитност, това значи, да се качи на Хималаите.
Каквито да са опитностите, малки или големи, всеки човек трябва да мине през известни опитности. Има извънредни опитности, които представят високи планински върхове. Те са за малцина, за ония, които могат да ги изкачват. Има и обикновени опитности, които се отнасят до всички. Без да измери силата си, някой иска да има големи опитности.
Да има човек една голяма опитност, това значи, да се качи на Хималаите.
Колко души са се качили досега на Хималаите? Значи, между опитностите на човека и височините на планините има известно съотношение. При това, само онзи може да стигне някой висок връх, който разполага с вътрешни и външни условия и възможности. Понеже нещата в природата не се повтарят, затова, именно, и опитностите на хората не се повтарят. Вие не можете да срещнете еднакви планини в природата.
към беседата >>
Тия, които са завършили своето развитие, ти трябва да се приближиш при тях, трябва да слушаш, да се молиш.
(втори вариант)
Най-голямата сила в ръката на един верующ е молитвата. В едно отношение най-голямата сила, това е знанието, това е връзката, която трябва да бъде разумна, с Божествения свят. Молитвата е разговор.
Тия, които са завършили своето развитие, ти трябва да се приближиш при тях, трябва да слушаш, да се молиш.
Тогава, както сегашните ученици ходят при професора, разговарят, или художници, или скулптори. Този ученик иска да усвои изкуството, той обикаля веднъж, дваж, три, четири, пет пъти. Вземете онзи, който прави поезия, колко пъти ще коригира, после рими има, ритъм. Римите много лесно може да се намерят, но ритъмът е мъчен. Той туря две думи в рими: „Планини високи, долини дълбоки."
към втори вариант >>
Отива при някой болен, казва: „Жена ми иде." И болният става.
(втори вариант)
" Казва: „Една жена дойде." Онзи, който направил тази поговорка, искал да каже, че е много лоша. Светица е била. Като влязла вътре, проповядвала е на дявола, че той трябвало да избяга. Тя излязла от кладенеца и не се върнала при мъжа си, заминала си. Но той се научил, че дяволите ги е страх от жена и станал лекар.
Отива при някой болен, казва: „Жена ми иде." И болният става.
Той, откак хвърлил жена си в кладенеца, направил къща, купил си волове. Всички дяволи бягат. Тази жена, от която бягат всички дяволи, сила е тя. Като кажеш: по домашни причини, разбира се... Какво се разбира „по домашни причини"? По домашни или по семейни причини се разбира, или жена му е болна, или децата, или майката.
към втори вариант >>
Тогава, както сегашните ученици ходят при професора, разговарят, или художници, или скулптори.
(втори вариант)
Най-голямата сила в ръката на един верующ е молитвата. В едно отношение най-голямата сила, това е знанието, това е връзката, която трябва да бъде разумна, с Божествения свят. Молитвата е разговор. Тия, които са завършили своето развитие, ти трябва да се приближиш при тях, трябва да слушаш, да се молиш.
Тогава, както сегашните ученици ходят при професора, разговарят, или художници, или скулптори.
Този ученик иска да усвои изкуството, той обикаля веднъж, дваж, три, четири, пет пъти. Вземете онзи, който прави поезия, колко пъти ще коригира, после рими има, ритъм. Римите много лесно може да се намерят, но ритъмът е мъчен. Той туря две думи в рими: „Планини високи, долини дълбоки."
към втори вариант >>
Той, откак хвърлил жена си в кладенеца, направил къща, купил си волове.
(втори вариант)
Светица е била. Като влязла вътре, проповядвала е на дявола, че той трябвало да избяга. Тя излязла от кладенеца и не се върнала при мъжа си, заминала си. Но той се научил, че дяволите ги е страх от жена и станал лекар. Отива при някой болен, казва: „Жена ми иде." И болният става.
Той, откак хвърлил жена си в кладенеца, направил къща, купил си волове.
Всички дяволи бягат. Тази жена, от която бягат всички дяволи, сила е тя. Като кажеш: по домашни причини, разбира се... Какво се разбира „по домашни причини"? По домашни или по семейни причини се разбира, или жена му е болна, или децата, или майката. Туй за семейните.
към втори вариант >>
Този ученик иска да усвои изкуството, той обикаля веднъж, дваж, три, четири, пет пъти.
(втори вариант)
Най-голямата сила в ръката на един верующ е молитвата. В едно отношение най-голямата сила, това е знанието, това е връзката, която трябва да бъде разумна, с Божествения свят. Молитвата е разговор. Тия, които са завършили своето развитие, ти трябва да се приближиш при тях, трябва да слушаш, да се молиш. Тогава, както сегашните ученици ходят при професора, разговарят, или художници, или скулптори.
Този ученик иска да усвои изкуството, той обикаля веднъж, дваж, три, четири, пет пъти.
Вземете онзи, който прави поезия, колко пъти ще коригира, после рими има, ритъм. Римите много лесно може да се намерят, но ритъмът е мъчен. Той туря две думи в рими: „Планини високи, долини дълбоки."
към втори вариант >>
Всички дяволи бягат.
(втори вариант)
Като влязла вътре, проповядвала е на дявола, че той трябвало да избяга. Тя излязла от кладенеца и не се върнала при мъжа си, заминала си. Но той се научил, че дяволите ги е страх от жена и станал лекар. Отива при някой болен, казва: „Жена ми иде." И болният става. Той, откак хвърлил жена си в кладенеца, направил къща, купил си волове.
Всички дяволи бягат.
Тази жена, от която бягат всички дяволи, сила е тя. Като кажеш: по домашни причини, разбира се... Какво се разбира „по домашни причини"? По домашни или по семейни причини се разбира, или жена му е болна, или децата, или майката. Туй за семейните. Ами онези, които не са семейни?
към втори вариант >>
Вземете онзи, който прави поезия, колко пъти ще коригира, после рими има, ритъм.
(втори вариант)
В едно отношение най-голямата сила, това е знанието, това е връзката, която трябва да бъде разумна, с Божествения свят. Молитвата е разговор. Тия, които са завършили своето развитие, ти трябва да се приближиш при тях, трябва да слушаш, да се молиш. Тогава, както сегашните ученици ходят при професора, разговарят, или художници, или скулптори. Този ученик иска да усвои изкуството, той обикаля веднъж, дваж, три, четири, пет пъти.
Вземете онзи, който прави поезия, колко пъти ще коригира, после рими има, ритъм.
Римите много лесно може да се намерят, но ритъмът е мъчен. Той туря две думи в рими: „Планини високи, долини дълбоки."
към втори вариант >>
Тази жена, от която бягат всички дяволи, сила е тя.
(втори вариант)
Тя излязла от кладенеца и не се върнала при мъжа си, заминала си. Но той се научил, че дяволите ги е страх от жена и станал лекар. Отива при някой болен, казва: „Жена ми иде." И болният става. Той, откак хвърлил жена си в кладенеца, направил къща, купил си волове. Всички дяволи бягат.
Тази жена, от която бягат всички дяволи, сила е тя.
Като кажеш: по домашни причини, разбира се... Какво се разбира „по домашни причини"? По домашни или по семейни причини се разбира, или жена му е болна, или децата, или майката. Туй за семейните. Ами онези, които не са семейни? При втория начин научно трябва да се доказва.
към втори вариант >>
Римите много лесно може да се намерят, но ритъмът е мъчен.
(втори вариант)
Молитвата е разговор. Тия, които са завършили своето развитие, ти трябва да се приближиш при тях, трябва да слушаш, да се молиш. Тогава, както сегашните ученици ходят при професора, разговарят, или художници, или скулптори. Този ученик иска да усвои изкуството, той обикаля веднъж, дваж, три, четири, пет пъти. Вземете онзи, който прави поезия, колко пъти ще коригира, после рими има, ритъм.
Римите много лесно може да се намерят, но ритъмът е мъчен.
Той туря две думи в рими: „Планини високи, долини дълбоки."
към втори вариант >>
Като кажеш: по домашни причини, разбира се... Какво се разбира „по домашни причини"?
(втори вариант)
Но той се научил, че дяволите ги е страх от жена и станал лекар. Отива при някой болен, казва: „Жена ми иде." И болният става. Той, откак хвърлил жена си в кладенеца, направил къща, купил си волове. Всички дяволи бягат. Тази жена, от която бягат всички дяволи, сила е тя.
Като кажеш: по домашни причини, разбира се... Какво се разбира „по домашни причини"?
По домашни или по семейни причини се разбира, или жена му е болна, или децата, или майката. Туй за семейните. Ами онези, които не са семейни? При втория начин научно трябва да се доказва. Другото, без да се доказва, по закона на вярата.
към втори вариант >>
Той туря две думи в рими: „Планини високи, долини дълбоки."
(втори вариант)
Тия, които са завършили своето развитие, ти трябва да се приближиш при тях, трябва да слушаш, да се молиш. Тогава, както сегашните ученици ходят при професора, разговарят, или художници, или скулптори. Този ученик иска да усвои изкуството, той обикаля веднъж, дваж, три, четири, пет пъти. Вземете онзи, който прави поезия, колко пъти ще коригира, после рими има, ритъм. Римите много лесно може да се намерят, но ритъмът е мъчен.
Той туря две думи в рими: „Планини високи, долини дълбоки."
към втори вариант >>
По домашни или по семейни причини се разбира, или жена му е болна, или децата, или майката.
(втори вариант)
Отива при някой болен, казва: „Жена ми иде." И болният става. Той, откак хвърлил жена си в кладенеца, направил къща, купил си волове. Всички дяволи бягат. Тази жена, от която бягат всички дяволи, сила е тя. Като кажеш: по домашни причини, разбира се... Какво се разбира „по домашни причини"?
По домашни или по семейни причини се разбира, или жена му е болна, или децата, или майката.
Туй за семейните. Ами онези, които не са семейни? При втория начин научно трябва да се доказва. Другото, без да се доказва, по закона на вярата.
към втори вариант >>
Необходимо е всякога човек да спазва своя детински дух.
(втори вариант)
Необходимо е всякога човек да спазва своя детински дух.
Детето се отличава с едно качество на приемане любовта, която дава. Когато Бог дава, вземай, не питай защо го дава. Защото, ако питаш защо Бог дава, ти ще вземеш, и после ще дойдеш до обратния процес, ще дойде другият процес, ти ще даваш, той ще взема. Тогава, ако питаш, ще дойде другото, да даваш, за да знаеш. Когато Бог дава, не питай, използвай.
към втори вариант >>
Туй за семейните.
(втори вариант)
Той, откак хвърлил жена си в кладенеца, направил къща, купил си волове. Всички дяволи бягат. Тази жена, от която бягат всички дяволи, сила е тя. Като кажеш: по домашни причини, разбира се... Какво се разбира „по домашни причини"? По домашни или по семейни причини се разбира, или жена му е болна, или децата, или майката.
Туй за семейните.
Ами онези, които не са семейни? При втория начин научно трябва да се доказва. Другото, без да се доказва, по закона на вярата.
към втори вариант >>
Детето се отличава с едно качество на приемане любовта, която дава.
(втори вариант)
Необходимо е всякога човек да спазва своя детински дух.
Детето се отличава с едно качество на приемане любовта, която дава.
Когато Бог дава, вземай, не питай защо го дава. Защото, ако питаш защо Бог дава, ти ще вземеш, и после ще дойдеш до обратния процес, ще дойде другият процес, ти ще даваш, той ще взема. Тогава, ако питаш, ще дойде другото, да даваш, за да знаеш. Когато Бог дава, не питай, използвай. Та и в яденето ще изпитате Божиите блага.
към втори вариант >>
Ами онези, които не са семейни?
(втори вариант)
Всички дяволи бягат. Тази жена, от която бягат всички дяволи, сила е тя. Като кажеш: по домашни причини, разбира се... Какво се разбира „по домашни причини"? По домашни или по семейни причини се разбира, или жена му е болна, или децата, или майката. Туй за семейните.
Ами онези, които не са семейни?
При втория начин научно трябва да се доказва. Другото, без да се доказва, по закона на вярата.
към втори вариант >>
Когато Бог дава, вземай, не питай защо го дава.
(втори вариант)
Необходимо е всякога човек да спазва своя детински дух. Детето се отличава с едно качество на приемане любовта, която дава.
Когато Бог дава, вземай, не питай защо го дава.
Защото, ако питаш защо Бог дава, ти ще вземеш, и после ще дойдеш до обратния процес, ще дойде другият процес, ти ще даваш, той ще взема. Тогава, ако питаш, ще дойде другото, да даваш, за да знаеш. Когато Бог дава, не питай, използвай. Та и в яденето ще изпитате Божиите блага. И в знанието ще изпитате Божиите блага.
към втори вариант >>
При втория начин научно трябва да се доказва.
(втори вариант)
Тази жена, от която бягат всички дяволи, сила е тя. Като кажеш: по домашни причини, разбира се... Какво се разбира „по домашни причини"? По домашни или по семейни причини се разбира, или жена му е болна, или децата, или майката. Туй за семейните. Ами онези, които не са семейни?
При втория начин научно трябва да се доказва.
Другото, без да се доказва, по закона на вярата.
към втори вариант >>
Защото, ако питаш защо Бог дава, ти ще вземеш, и после ще дойдеш до обратния процес, ще дойде другият процес, ти ще даваш, той ще взема.
(втори вариант)
Необходимо е всякога човек да спазва своя детински дух. Детето се отличава с едно качество на приемане любовта, която дава. Когато Бог дава, вземай, не питай защо го дава.
Защото, ако питаш защо Бог дава, ти ще вземеш, и после ще дойдеш до обратния процес, ще дойде другият процес, ти ще даваш, той ще взема.
Тогава, ако питаш, ще дойде другото, да даваш, за да знаеш. Когато Бог дава, не питай, използвай. Та и в яденето ще изпитате Божиите блага. И в знанието ще изпитате Божиите блага. В любовта ще изпитате Божиите блага.
към втори вариант >>
Другото, без да се доказва, по закона на вярата.
(втори вариант)
Като кажеш: по домашни причини, разбира се... Какво се разбира „по домашни причини"? По домашни или по семейни причини се разбира, или жена му е болна, или децата, или майката. Туй за семейните. Ами онези, които не са семейни? При втория начин научно трябва да се доказва.
Другото, без да се доказва, по закона на вярата.
към втори вариант >>
Тогава, ако питаш, ще дойде другото, да даваш, за да знаеш.
(втори вариант)
Необходимо е всякога човек да спазва своя детински дух. Детето се отличава с едно качество на приемане любовта, която дава. Когато Бог дава, вземай, не питай защо го дава. Защото, ако питаш защо Бог дава, ти ще вземеш, и после ще дойдеш до обратния процес, ще дойде другият процес, ти ще даваш, той ще взема.
Тогава, ако питаш, ще дойде другото, да даваш, за да знаеш.
Когато Бог дава, не питай, използвай. Та и в яденето ще изпитате Божиите блага. И в знанието ще изпитате Божиите блага. В любовта ще изпитате Божиите блага. В мъдростта ще изпитате Божиите блага.
към втори вариант >>
Най-първо, трябва във вас постепенно да развивате вярата.
(втори вариант)
Най-първо, трябва във вас постепенно да развивате вярата.
Щом се развива вярата, развива се и говорната реч на човека. Можете напълно да знаете към каква степен на развитие сте дошли. Ако имате една реч, по думите, които употребявате, ще знаете какво е вашето развитие. Вярата продиктува речта. Чрез вярата убеждаваме хората, вярата ни проправя пътя в живота.
към втори вариант >>
Когато Бог дава, не питай, използвай.
(втори вариант)
Необходимо е всякога човек да спазва своя детински дух. Детето се отличава с едно качество на приемане любовта, която дава. Когато Бог дава, вземай, не питай защо го дава. Защото, ако питаш защо Бог дава, ти ще вземеш, и после ще дойдеш до обратния процес, ще дойде другият процес, ти ще даваш, той ще взема. Тогава, ако питаш, ще дойде другото, да даваш, за да знаеш.
Когато Бог дава, не питай, използвай.
Та и в яденето ще изпитате Божиите блага. И в знанието ще изпитате Божиите блага. В любовта ще изпитате Божиите блага. В мъдростта ще изпитате Божиите блага. В истината ще изпитате Божиите блага.
към втори вариант >>
Щом се развива вярата, развива се и говорната реч на човека.
(втори вариант)
Най-първо, трябва във вас постепенно да развивате вярата.
Щом се развива вярата, развива се и говорната реч на човека.
Можете напълно да знаете към каква степен на развитие сте дошли. Ако имате една реч, по думите, които употребявате, ще знаете какво е вашето развитие. Вярата продиктува речта. Чрез вярата убеждаваме хората, вярата ни проправя пътя в живота. Надеждата ни стимулира, вярата ни проправя път, любовта реализира нещата.
към втори вариант >>
Та и в яденето ще изпитате Божиите блага.
(втори вариант)
Детето се отличава с едно качество на приемане любовта, която дава. Когато Бог дава, вземай, не питай защо го дава. Защото, ако питаш защо Бог дава, ти ще вземеш, и после ще дойдеш до обратния процес, ще дойде другият процес, ти ще даваш, той ще взема. Тогава, ако питаш, ще дойде другото, да даваш, за да знаеш. Когато Бог дава, не питай, използвай.
Та и в яденето ще изпитате Божиите блага.
И в знанието ще изпитате Божиите блага. В любовта ще изпитате Божиите блага. В мъдростта ще изпитате Божиите блага. В истината ще изпитате Божиите блага. Навсякъде ще опитате Божието благо в света.
към втори вариант >>
Можете напълно да знаете към каква степен на развитие сте дошли.
(втори вариант)
Най-първо, трябва във вас постепенно да развивате вярата. Щом се развива вярата, развива се и говорната реч на човека.
Можете напълно да знаете към каква степен на развитие сте дошли.
Ако имате една реч, по думите, които употребявате, ще знаете какво е вашето развитие. Вярата продиктува речта. Чрез вярата убеждаваме хората, вярата ни проправя пътя в живота. Надеждата ни стимулира, вярата ни проправя път, любовта реализира нещата. Когато говорим за вярата, разбираме: пътят е навсякъде отворен, всички препятствия вътре в живота трябва да се премахнат.
към втори вариант >>
И в знанието ще изпитате Божиите блага.
(втори вариант)
Когато Бог дава, вземай, не питай защо го дава. Защото, ако питаш защо Бог дава, ти ще вземеш, и после ще дойдеш до обратния процес, ще дойде другият процес, ти ще даваш, той ще взема. Тогава, ако питаш, ще дойде другото, да даваш, за да знаеш. Когато Бог дава, не питай, използвай. Та и в яденето ще изпитате Божиите блага.
И в знанието ще изпитате Божиите блага.
В любовта ще изпитате Божиите блага. В мъдростта ще изпитате Божиите блага. В истината ще изпитате Божиите блага. Навсякъде ще опитате Божието благо в света.
към втори вариант >>
Ако имате една реч, по думите, които употребявате, ще знаете какво е вашето развитие.
(втори вариант)
Най-първо, трябва във вас постепенно да развивате вярата. Щом се развива вярата, развива се и говорната реч на човека. Можете напълно да знаете към каква степен на развитие сте дошли.
Ако имате една реч, по думите, които употребявате, ще знаете какво е вашето развитие.
Вярата продиктува речта. Чрез вярата убеждаваме хората, вярата ни проправя пътя в живота. Надеждата ни стимулира, вярата ни проправя път, любовта реализира нещата. Когато говорим за вярата, разбираме: пътят е навсякъде отворен, всички препятствия вътре в живота трябва да се премахнат.
към втори вариант >>
В любовта ще изпитате Божиите блага.
(втори вариант)
Защото, ако питаш защо Бог дава, ти ще вземеш, и после ще дойдеш до обратния процес, ще дойде другият процес, ти ще даваш, той ще взема. Тогава, ако питаш, ще дойде другото, да даваш, за да знаеш. Когато Бог дава, не питай, използвай. Та и в яденето ще изпитате Божиите блага. И в знанието ще изпитате Божиите блага.
В любовта ще изпитате Божиите блага.
В мъдростта ще изпитате Божиите блага. В истината ще изпитате Божиите блага. Навсякъде ще опитате Божието благо в света.
към втори вариант >>
Вярата продиктува речта.
(втори вариант)
Най-първо, трябва във вас постепенно да развивате вярата. Щом се развива вярата, развива се и говорната реч на човека. Можете напълно да знаете към каква степен на развитие сте дошли. Ако имате една реч, по думите, които употребявате, ще знаете какво е вашето развитие.
Вярата продиктува речта.
Чрез вярата убеждаваме хората, вярата ни проправя пътя в живота. Надеждата ни стимулира, вярата ни проправя път, любовта реализира нещата. Когато говорим за вярата, разбираме: пътят е навсякъде отворен, всички препятствия вътре в живота трябва да се премахнат.
към втори вариант >>
В мъдростта ще изпитате Божиите блага.
(втори вариант)
Тогава, ако питаш, ще дойде другото, да даваш, за да знаеш. Когато Бог дава, не питай, използвай. Та и в яденето ще изпитате Божиите блага. И в знанието ще изпитате Божиите блага. В любовта ще изпитате Божиите блага.
В мъдростта ще изпитате Божиите блага.
В истината ще изпитате Божиите блага. Навсякъде ще опитате Божието благо в света.
към втори вариант >>
Чрез вярата убеждаваме хората, вярата ни проправя пътя в живота.
(втори вариант)
Най-първо, трябва във вас постепенно да развивате вярата. Щом се развива вярата, развива се и говорната реч на човека. Можете напълно да знаете към каква степен на развитие сте дошли. Ако имате една реч, по думите, които употребявате, ще знаете какво е вашето развитие. Вярата продиктува речта.
Чрез вярата убеждаваме хората, вярата ни проправя пътя в живота.
Надеждата ни стимулира, вярата ни проправя път, любовта реализира нещата. Когато говорим за вярата, разбираме: пътят е навсякъде отворен, всички препятствия вътре в живота трябва да се премахнат.
към втори вариант >>
В истината ще изпитате Божиите блага.
(втори вариант)
Когато Бог дава, не питай, използвай. Та и в яденето ще изпитате Божиите блага. И в знанието ще изпитате Божиите блага. В любовта ще изпитате Божиите блага. В мъдростта ще изпитате Божиите блага.
В истината ще изпитате Божиите блага.
Навсякъде ще опитате Божието благо в света.
към втори вариант >>
Надеждата ни стимулира, вярата ни проправя път, любовта реализира нещата.
(втори вариант)
Щом се развива вярата, развива се и говорната реч на човека. Можете напълно да знаете към каква степен на развитие сте дошли. Ако имате една реч, по думите, които употребявате, ще знаете какво е вашето развитие. Вярата продиктува речта. Чрез вярата убеждаваме хората, вярата ни проправя пътя в живота.
Надеждата ни стимулира, вярата ни проправя път, любовта реализира нещата.
Когато говорим за вярата, разбираме: пътят е навсякъде отворен, всички препятствия вътре в живота трябва да се премахнат.
към втори вариант >>
Навсякъде ще опитате Божието благо в света.
(втори вариант)
Та и в яденето ще изпитате Божиите блага. И в знанието ще изпитате Божиите блага. В любовта ще изпитате Божиите блага. В мъдростта ще изпитате Божиите блага. В истината ще изпитате Божиите блага.
Навсякъде ще опитате Божието благо в света.
към втори вариант >>
Когато говорим за вярата, разбираме: пътят е навсякъде отворен, всички препятствия вътре в живота трябва да се премахнат.
(втори вариант)
Можете напълно да знаете към каква степен на развитие сте дошли. Ако имате една реч, по думите, които употребявате, ще знаете какво е вашето развитие. Вярата продиктува речта. Чрез вярата убеждаваме хората, вярата ни проправя пътя в живота. Надеждата ни стимулира, вярата ни проправя път, любовта реализира нещата.
Когато говорим за вярата, разбираме: пътят е навсякъде отворен, всички препятствия вътре в живота трябва да се премахнат.
към втори вариант >>
Мнозина от вас вече сте на една възраст, казвате: „Остаряхме." Защо остаряхте, кажете ми.
(втори вариант)
Мнозина от вас вече сте на една възраст, казвате: „Остаряхме." Защо остаряхте, кажете ми.
Ще ме заставите да кажа нещо, което не желая: остаряхте, но не поумняхте. Не всички, някои от вас са толкова умни, че моите погрешки намират. Четири очи имат. Мъчно е да се намери една погрешка в света. Най-мъчното е да намериш една погрешка в света на един човек.
към втори вариант >>
Сега това са общи положения.
(втори вариант)
Сега това са общи положения.
Да кажем, ако влезете в опитите. Има една школа в християнството, спесифична във всичките мистични школи, има една мистична школа на опитите. Който влезе, той дава обещание, че няма да пита. Като влезеш, задължен си, каквото ти казват, да направиш, помни това. По- добре не се свързвай.
към втори вариант >>
Ще ме заставите да кажа нещо, което не желая: остаряхте, но не поумняхте.
(втори вариант)
Мнозина от вас вече сте на една възраст, казвате: „Остаряхме." Защо остаряхте, кажете ми.
Ще ме заставите да кажа нещо, което не желая: остаряхте, но не поумняхте.
Не всички, някои от вас са толкова умни, че моите погрешки намират. Четири очи имат. Мъчно е да се намери една погрешка в света. Най-мъчното е да намериш една погрешка в света на един човек. Защото видимите погрешки не са погрешки и видимите добродетели не са добродетели.
към втори вариант >>
Да кажем, ако влезете в опитите.
(втори вариант)
Сега това са общи положения.
Да кажем, ако влезете в опитите.
Има една школа в християнството, спесифична във всичките мистични школи, има една мистична школа на опитите. Който влезе, той дава обещание, че няма да пита. Като влезеш, задължен си, каквото ти казват, да направиш, помни това. По- добре не се свързвай. Най-първо ти казват: „Не се свързвай, трудно е." Като влезеш, няма да питаш.
към втори вариант >>
Не всички, някои от вас са толкова умни, че моите погрешки намират.
(втори вариант)
Мнозина от вас вече сте на една възраст, казвате: „Остаряхме." Защо остаряхте, кажете ми. Ще ме заставите да кажа нещо, което не желая: остаряхте, но не поумняхте.
Не всички, някои от вас са толкова умни, че моите погрешки намират.
Четири очи имат. Мъчно е да се намери една погрешка в света. Най-мъчното е да намериш една погрешка в света на един човек. Защото видимите погрешки не са погрешки и видимите добродетели не са добродетели.
към втори вариант >>
Има една школа в християнството, спесифична във всичките мистични школи, има една мистична школа на опитите.
(втори вариант)
Сега това са общи положения. Да кажем, ако влезете в опитите.
Има една школа в християнството, спесифична във всичките мистични школи, има една мистична школа на опитите.
Който влезе, той дава обещание, че няма да пита. Като влезеш, задължен си, каквото ти казват, да направиш, помни това. По- добре не се свързвай. Най-първо ти казват: „Не се свързвай, трудно е." Като влезеш, няма да питаш. Каквото ти кажат, трябва да го направиш.
към втори вариант >>
Четири очи имат.
(втори вариант)
Мнозина от вас вече сте на една възраст, казвате: „Остаряхме." Защо остаряхте, кажете ми. Ще ме заставите да кажа нещо, което не желая: остаряхте, но не поумняхте. Не всички, някои от вас са толкова умни, че моите погрешки намират.
Четири очи имат.
Мъчно е да се намери една погрешка в света. Най-мъчното е да намериш една погрешка в света на един човек. Защото видимите погрешки не са погрешки и видимите добродетели не са добродетели.
към втори вариант >>
Който влезе, той дава обещание, че няма да пита.
(втори вариант)
Сега това са общи положения. Да кажем, ако влезете в опитите. Има една школа в християнството, спесифична във всичките мистични школи, има една мистична школа на опитите.
Който влезе, той дава обещание, че няма да пита.
Като влезеш, задължен си, каквото ти казват, да направиш, помни това. По- добре не се свързвай. Най-първо ти казват: „Не се свързвай, трудно е." Като влезеш, няма да питаш. Каквото ти кажат, трябва да го направиш. Ще кажете: „Ако не е право?
към втори вариант >>
Мъчно е да се намери една погрешка в света.
(втори вариант)
Мнозина от вас вече сте на една възраст, казвате: „Остаряхме." Защо остаряхте, кажете ми. Ще ме заставите да кажа нещо, което не желая: остаряхте, но не поумняхте. Не всички, някои от вас са толкова умни, че моите погрешки намират. Четири очи имат.
Мъчно е да се намери една погрешка в света.
Най-мъчното е да намериш една погрешка в света на един човек. Защото видимите погрешки не са погрешки и видимите добродетели не са добродетели.
към втори вариант >>
Като влезеш, задължен си, каквото ти казват, да направиш, помни това.
(втори вариант)
Сега това са общи положения. Да кажем, ако влезете в опитите. Има една школа в християнството, спесифична във всичките мистични школи, има една мистична школа на опитите. Който влезе, той дава обещание, че няма да пита.
Като влезеш, задължен си, каквото ти казват, да направиш, помни това.
По- добре не се свързвай. Най-първо ти казват: „Не се свързвай, трудно е." Като влезеш, няма да питаш. Каквото ти кажат, трябва да го направиш. Ще кажете: „Ако не е право? " Не влизайте!
към втори вариант >>
Най-мъчното е да намериш една погрешка в света на един човек.
(втори вариант)
Мнозина от вас вече сте на една възраст, казвате: „Остаряхме." Защо остаряхте, кажете ми. Ще ме заставите да кажа нещо, което не желая: остаряхте, но не поумняхте. Не всички, някои от вас са толкова умни, че моите погрешки намират. Четири очи имат. Мъчно е да се намери една погрешка в света.
Най-мъчното е да намериш една погрешка в света на един човек.
Защото видимите погрешки не са погрешки и видимите добродетели не са добродетели.
към втори вариант >>
По- добре не се свързвай.
(втори вариант)
Сега това са общи положения. Да кажем, ако влезете в опитите. Има една школа в християнството, спесифична във всичките мистични школи, има една мистична школа на опитите. Който влезе, той дава обещание, че няма да пита. Като влезеш, задължен си, каквото ти казват, да направиш, помни това.
По- добре не се свързвай.
Най-първо ти казват: „Не се свързвай, трудно е." Като влезеш, няма да питаш. Каквото ти кажат, трябва да го направиш. Ще кажете: „Ако не е право? " Не влизайте! Щом влезеш - право-криво, ще го правиш.
към втори вариант >>
Защото видимите погрешки не са погрешки и видимите добродетели не са добродетели.
(втори вариант)
Ще ме заставите да кажа нещо, което не желая: остаряхте, но не поумняхте. Не всички, някои от вас са толкова умни, че моите погрешки намират. Четири очи имат. Мъчно е да се намери една погрешка в света. Най-мъчното е да намериш една погрешка в света на един човек.
Защото видимите погрешки не са погрешки и видимите добродетели не са добродетели.
към втори вариант >>
Най-първо ти казват: „Не се свързвай, трудно е." Като влезеш, няма да питаш.
(втори вариант)
Да кажем, ако влезете в опитите. Има една школа в християнството, спесифична във всичките мистични школи, има една мистична школа на опитите. Който влезе, той дава обещание, че няма да пита. Като влезеш, задължен си, каквото ти казват, да направиш, помни това. По- добре не се свързвай.
Най-първо ти казват: „Не се свързвай, трудно е." Като влезеш, няма да питаш.
Каквото ти кажат, трябва да го направиш. Ще кажете: „Ако не е право? " Не влизайте! Щом влезеш - право-криво, ще го правиш. Казва: „Не се свързвай, за да бъдеш свободен." Обаче в тази школа, щом мислиш, че може да ти кажат и нещо, което не е много разумно, тия хора не са много просветени.
към втори вариант >>
Ще ви кажа две противоречиви правила, не ги обяснявайте.
(втори вариант)
Ще ви кажа две противоречиви правила, не ги обяснявайте.
От незнайното е излязло знайното и от знайното е излязло
към втори вариант >>
Каквото ти кажат, трябва да го направиш.
(втори вариант)
Има една школа в християнството, спесифична във всичките мистични школи, има една мистична школа на опитите. Който влезе, той дава обещание, че няма да пита. Като влезеш, задължен си, каквото ти казват, да направиш, помни това. По- добре не се свързвай. Най-първо ти казват: „Не се свързвай, трудно е." Като влезеш, няма да питаш.
Каквото ти кажат, трябва да го направиш.
Ще кажете: „Ако не е право? " Не влизайте! Щом влезеш - право-криво, ще го правиш. Казва: „Не се свързвай, за да бъдеш свободен." Обаче в тази школа, щом мислиш, че може да ти кажат и нещо, което не е много разумно, тия хора не са много просветени. Ако тия хора тебе може да те турят на един опит, който може да понижи твоя морал, тия хора не са разумни.
към втори вариант >>
От незнайното е излязло знайното и от знайното е излязло
(втори вариант)
Ще ви кажа две противоречиви правила, не ги обяснявайте.
От незнайното е излязло знайното и от знайното е излязло
към втори вариант >>
Ще кажете: „Ако не е право?
(втори вариант)
Който влезе, той дава обещание, че няма да пита. Като влезеш, задължен си, каквото ти казват, да направиш, помни това. По- добре не се свързвай. Най-първо ти казват: „Не се свързвай, трудно е." Като влезеш, няма да питаш. Каквото ти кажат, трябва да го направиш.
Ще кажете: „Ако не е право?
" Не влизайте! Щом влезеш - право-криво, ще го правиш. Казва: „Не се свързвай, за да бъдеш свободен." Обаче в тази школа, щом мислиш, че може да ти кажат и нещо, което не е много разумно, тия хора не са много просветени. Ако тия хора тебе може да те турят на един опит, който може да понижи твоя морал, тия хора не са разумни. Но ако всичките опити имат за цел да те повдигнат, те са разумни.
към втори вариант >>
незнайното. Това, което не си знаел, излязло това, което знаеш, и от това, което знаеш, излязло това, което не знаеш.
(втори вариант)
незнайното. Това, което не си знаел, излязло това, което знаеш, и от това, което знаеш, излязло това, което не знаеш.
към втори вариант >>
" Не влизайте!
(втори вариант)
Като влезеш, задължен си, каквото ти казват, да направиш, помни това. По- добре не се свързвай. Най-първо ти казват: „Не се свързвай, трудно е." Като влезеш, няма да питаш. Каквото ти кажат, трябва да го направиш. Ще кажете: „Ако не е право?
" Не влизайте!
Щом влезеш - право-криво, ще го правиш. Казва: „Не се свързвай, за да бъдеш свободен." Обаче в тази школа, щом мислиш, че може да ти кажат и нещо, което не е много разумно, тия хора не са много просветени. Ако тия хора тебе може да те турят на един опит, който може да понижи твоя морал, тия хора не са разумни. Но ако всичките опити имат за цел да те повдигнат, те са разумни.
към втори вариант >>
Сега ще поставите въпроса, защо именно, как тъй от туй, което аз зная, да излезе незнайното.
(втори вариант)
Сега ще поставите въпроса, защо именно, как тъй от туй, което аз зная, да излезе незнайното.
Под думата „незнайно" се разбира по-високо знание, туй което ти не знаеш, разбира по- високо знание, което не разбираш. Туй, което не знаеш, ако по буква тълкуваш „не знаеш", е друго.
към втори вариант >>
Щом влезеш - право-криво, ще го правиш.
(втори вариант)
По- добре не се свързвай. Най-първо ти казват: „Не се свързвай, трудно е." Като влезеш, няма да питаш. Каквото ти кажат, трябва да го направиш. Ще кажете: „Ако не е право? " Не влизайте!
Щом влезеш - право-криво, ще го правиш.
Казва: „Не се свързвай, за да бъдеш свободен." Обаче в тази школа, щом мислиш, че може да ти кажат и нещо, което не е много разумно, тия хора не са много просветени. Ако тия хора тебе може да те турят на един опит, който може да понижи твоя морал, тия хора не са разумни. Но ако всичките опити имат за цел да те повдигнат, те са разумни.
към втори вариант >>
Под думата „незнайно" се разбира по-високо знание, туй което ти не знаеш, разбира по- високо знание, което не разбираш.
(втори вариант)
Сега ще поставите въпроса, защо именно, как тъй от туй, което аз зная, да излезе незнайното.
Под думата „незнайно" се разбира по-високо знание, туй което ти не знаеш, разбира по- високо знание, което не разбираш.
Туй, което не знаеш, ако по буква тълкуваш „не знаеш", е друго.
към втори вариант >>
Казва: „Не се свързвай, за да бъдеш свободен." Обаче в тази школа, щом мислиш, че може да ти кажат и нещо, което не е много разумно, тия хора не са много просветени.
(втори вариант)
Най-първо ти казват: „Не се свързвай, трудно е." Като влезеш, няма да питаш. Каквото ти кажат, трябва да го направиш. Ще кажете: „Ако не е право? " Не влизайте! Щом влезеш - право-криво, ще го правиш.
Казва: „Не се свързвай, за да бъдеш свободен." Обаче в тази школа, щом мислиш, че може да ти кажат и нещо, което не е много разумно, тия хора не са много просветени.
Ако тия хора тебе може да те турят на един опит, който може да понижи твоя морал, тия хора не са разумни. Но ако всичките опити имат за цел да те повдигнат, те са разумни.
към втори вариант >>
Туй, което не знаеш, ако по буква тълкуваш „не знаеш", е друго.
(втори вариант)
Сега ще поставите въпроса, защо именно, как тъй от туй, което аз зная, да излезе незнайното. Под думата „незнайно" се разбира по-високо знание, туй което ти не знаеш, разбира по- високо знание, което не разбираш.
Туй, което не знаеш, ако по буква тълкуваш „не знаеш", е друго.
към втори вариант >>
Ако тия хора тебе може да те турят на един опит, който може да понижи твоя морал, тия хора не са разумни.
(втори вариант)
Каквото ти кажат, трябва да го направиш. Ще кажете: „Ако не е право? " Не влизайте! Щом влезеш - право-криво, ще го правиш. Казва: „Не се свързвай, за да бъдеш свободен." Обаче в тази школа, щом мислиш, че може да ти кажат и нещо, което не е много разумно, тия хора не са много просветени.
Ако тия хора тебе може да те турят на един опит, който може да понижи твоя морал, тия хора не са разумни.
Но ако всичките опити имат за цел да те повдигнат, те са разумни.
към втори вариант >>
Значи от обикновените числа 1, 2, 3 излизат ония незнайни съотношения, които излизат от незнайното.
(втори вариант)
Значи от обикновените числа 1, 2, 3 излизат ония незнайни съотношения, които излизат от незнайното.
От обикновеното знание излиза незнайното, висшето знание, а от висшето знание излиза обикновеното знание. Тъй се тълкува в света.
към втори вариант >>
Но ако всичките опити имат за цел да те повдигнат, те са разумни.
(втори вариант)
Ще кажете: „Ако не е право? " Не влизайте! Щом влезеш - право-криво, ще го правиш. Казва: „Не се свързвай, за да бъдеш свободен." Обаче в тази школа, щом мислиш, че може да ти кажат и нещо, което не е много разумно, тия хора не са много просветени. Ако тия хора тебе може да те турят на един опит, който може да понижи твоя морал, тия хора не са разумни.
Но ако всичките опити имат за цел да те повдигнат, те са разумни.
към втори вариант >>
От обикновеното знание излиза незнайното, висшето знание, а от висшето знание излиза обикновеното знание.
(втори вариант)
Значи от обикновените числа 1, 2, 3 излизат ония незнайни съотношения, които излизат от незнайното.
От обикновеното знание излиза незнайното, висшето знание, а от висшето знание излиза обикновеното знание.
Тъй се тълкува в света.
към втори вариант >>
Казвам, разумните същества нямат някоя своя лична цел.
(втори вариант)
Казвам, разумните същества нямат някоя своя лична цел.
Има две школи в света - едната черна, другата бяла. Там като влезете, малцина излизат. Излизат учени, но мнозина пропадат. Казвам, навсякъде се изисква изпълнение. Запример, в тази школа ако влезете, най-първо, ако ти си един княз, ще ти дадат да миеш паници.
към втори вариант >>
Тъй се тълкува в света.
(втори вариант)
Значи от обикновените числа 1, 2, 3 излизат ония незнайни съотношения, които излизат от незнайното. От обикновеното знание излиза незнайното, висшето знание, а от висшето знание излиза обикновеното знание.
Тъй се тълкува в света.
към втори вариант >>
Има две школи в света - едната черна, другата бяла.
(втори вариант)
Казвам, разумните същества нямат някоя своя лична цел.
Има две школи в света - едната черна, другата бяла.
Там като влезете, малцина излизат. Излизат учени, но мнозина пропадат. Казвам, навсякъде се изисква изпълнение. Запример, в тази школа ако влезете, най-първо, ако ти си един княз, ще ти дадат да миеш паници. Мръсни паници ще ти дадат и няма да ти дадат един парцал, сам трябва да намериш.
към втори вариант >>
Казвам, трябва да започнете с малките опитности.
(втори вариант)
Казвам, трябва да започнете с малките опитности.
Ако ти нямаш един малък опит, ако ти не започваш с малките работи на нещата, ти до великите никога не може да дойдеш. Ако от великите работи не може да слезеш долу, никога не може да имаш туй знание. Онзи човек, който от великото знание слиза до малкото, ако този човек съизволява да се занимава с малките работи, имате вече опит. Незнайното, това е реалното в света, а пък знайното, това е относителното. Сега ние на земята вървим по обратен път, за да се убедим, че има друго знание, вън от сегашното.
към втори вариант >>
Там като влезете, малцина излизат.
(втори вариант)
Казвам, разумните същества нямат някоя своя лична цел. Има две школи в света - едната черна, другата бяла.
Там като влезете, малцина излизат.
Излизат учени, но мнозина пропадат. Казвам, навсякъде се изисква изпълнение. Запример, в тази школа ако влезете, най-първо, ако ти си един княз, ще ти дадат да миеш паници. Мръсни паници ще ти дадат и няма да ти дадат един парцал, сам трябва да намериш. Ще прегледат паниците, ще кажат, че не са хубаво измити.
към втори вариант >>
Ако ти нямаш един малък опит, ако ти не започваш с малките работи на нещата, ти до великите никога не може да дойдеш.
(втори вариант)
Казвам, трябва да започнете с малките опитности.
Ако ти нямаш един малък опит, ако ти не започваш с малките работи на нещата, ти до великите никога не може да дойдеш.
Ако от великите работи не може да слезеш долу, никога не може да имаш туй знание. Онзи човек, който от великото знание слиза до малкото, ако този човек съизволява да се занимава с малките работи, имате вече опит. Незнайното, това е реалното в света, а пък знайното, това е относителното. Сега ние на земята вървим по обратен път, за да се убедим, че има друго знание, вън от сегашното. Сегашното знание не води към този път чрез заключения и опити.
към втори вариант >>
Излизат учени, но мнозина пропадат.
(втори вариант)
Казвам, разумните същества нямат някоя своя лична цел. Има две школи в света - едната черна, другата бяла. Там като влезете, малцина излизат.
Излизат учени, но мнозина пропадат.
Казвам, навсякъде се изисква изпълнение. Запример, в тази школа ако влезете, най-първо, ако ти си един княз, ще ти дадат да миеш паници. Мръсни паници ще ти дадат и няма да ти дадат един парцал, сам трябва да намериш. Ще прегледат паниците, ще кажат, че не са хубаво измити. Представете си, че вие сте от обществено положение, не знаете да миете паници.
към втори вариант >>
Ако от великите работи не може да слезеш долу, никога не може да имаш туй знание.
(втори вариант)
Казвам, трябва да започнете с малките опитности. Ако ти нямаш един малък опит, ако ти не започваш с малките работи на нещата, ти до великите никога не може да дойдеш.
Ако от великите работи не може да слезеш долу, никога не може да имаш туй знание.
Онзи човек, който от великото знание слиза до малкото, ако този човек съизволява да се занимава с малките работи, имате вече опит. Незнайното, това е реалното в света, а пък знайното, това е относителното. Сега ние на земята вървим по обратен път, за да се убедим, че има друго знание, вън от сегашното. Сегашното знание не води към този път чрез заключения и опити. Казваме, трябва да има нещо в света.
към втори вариант >>
Казвам, навсякъде се изисква изпълнение.
(втори вариант)
Казвам, разумните същества нямат някоя своя лична цел. Има две школи в света - едната черна, другата бяла. Там като влезете, малцина излизат. Излизат учени, но мнозина пропадат.
Казвам, навсякъде се изисква изпълнение.
Запример, в тази школа ако влезете, най-първо, ако ти си един княз, ще ти дадат да миеш паници. Мръсни паници ще ти дадат и няма да ти дадат един парцал, сам трябва да намериш. Ще прегледат паниците, ще кажат, че не са хубаво измити. Представете си, че вие сте от обществено положение, не знаете да миете паници. Пишат бележка, че не си знаел да ги умиеш хубаво.
към втори вариант >>
Онзи човек, който от великото знание слиза до малкото, ако този човек съизволява да се занимава с малките работи, имате вече опит.
(втори вариант)
Казвам, трябва да започнете с малките опитности. Ако ти нямаш един малък опит, ако ти не започваш с малките работи на нещата, ти до великите никога не може да дойдеш. Ако от великите работи не може да слезеш долу, никога не може да имаш туй знание.
Онзи човек, който от великото знание слиза до малкото, ако този човек съизволява да се занимава с малките работи, имате вече опит.
Незнайното, това е реалното в света, а пък знайното, това е относителното. Сега ние на земята вървим по обратен път, за да се убедим, че има друго знание, вън от сегашното. Сегашното знание не води към този път чрез заключения и опити. Казваме, трябва да има нещо в света.
към втори вариант >>
Запример, в тази школа ако влезете, най-първо, ако ти си един княз, ще ти дадат да миеш паници.
(втори вариант)
Казвам, разумните същества нямат някоя своя лична цел. Има две школи в света - едната черна, другата бяла. Там като влезете, малцина излизат. Излизат учени, но мнозина пропадат. Казвам, навсякъде се изисква изпълнение.
Запример, в тази школа ако влезете, най-първо, ако ти си един княз, ще ти дадат да миеш паници.
Мръсни паници ще ти дадат и няма да ти дадат един парцал, сам трябва да намериш. Ще прегледат паниците, ще кажат, че не са хубаво измити. Представете си, че вие сте от обществено положение, не знаете да миете паници. Пишат бележка, че не си знаел да ги умиеш хубаво. Ще се намериш в противоречие.
към втори вариант >>
Незнайното, това е реалното в света, а пък знайното, това е относителното.
(втори вариант)
Казвам, трябва да започнете с малките опитности. Ако ти нямаш един малък опит, ако ти не започваш с малките работи на нещата, ти до великите никога не може да дойдеш. Ако от великите работи не може да слезеш долу, никога не може да имаш туй знание. Онзи човек, който от великото знание слиза до малкото, ако този човек съизволява да се занимава с малките работи, имате вече опит.
Незнайното, това е реалното в света, а пък знайното, това е относителното.
Сега ние на земята вървим по обратен път, за да се убедим, че има друго знание, вън от сегашното. Сегашното знание не води към този път чрез заключения и опити. Казваме, трябва да има нещо в света.
към втори вариант >>
Мръсни паници ще ти дадат и няма да ти дадат един парцал, сам трябва да намериш.
(втори вариант)
Има две школи в света - едната черна, другата бяла. Там като влезете, малцина излизат. Излизат учени, но мнозина пропадат. Казвам, навсякъде се изисква изпълнение. Запример, в тази школа ако влезете, най-първо, ако ти си един княз, ще ти дадат да миеш паници.
Мръсни паници ще ти дадат и няма да ти дадат един парцал, сам трябва да намериш.
Ще прегледат паниците, ще кажат, че не са хубаво измити. Представете си, че вие сте от обществено положение, не знаете да миете паници. Пишат бележка, че не си знаел да ги умиеш хубаво. Ще се намериш в противоречие.
към втори вариант >>
Сега ние на земята вървим по обратен път, за да се убедим, че има друго знание, вън от сегашното.
(втори вариант)
Казвам, трябва да започнете с малките опитности. Ако ти нямаш един малък опит, ако ти не започваш с малките работи на нещата, ти до великите никога не може да дойдеш. Ако от великите работи не може да слезеш долу, никога не може да имаш туй знание. Онзи човек, който от великото знание слиза до малкото, ако този човек съизволява да се занимава с малките работи, имате вече опит. Незнайното, това е реалното в света, а пък знайното, това е относителното.
Сега ние на земята вървим по обратен път, за да се убедим, че има друго знание, вън от сегашното.
Сегашното знание не води към този път чрез заключения и опити. Казваме, трябва да има нещо в света.
към втори вариант >>
Ще прегледат паниците, ще кажат, че не са хубаво измити.
(втори вариант)
Там като влезете, малцина излизат. Излизат учени, но мнозина пропадат. Казвам, навсякъде се изисква изпълнение. Запример, в тази школа ако влезете, най-първо, ако ти си един княз, ще ти дадат да миеш паници. Мръсни паници ще ти дадат и няма да ти дадат един парцал, сам трябва да намериш.
Ще прегледат паниците, ще кажат, че не са хубаво измити.
Представете си, че вие сте от обществено положение, не знаете да миете паници. Пишат бележка, че не си знаел да ги умиеш хубаво. Ще се намериш в противоречие.
към втори вариант >>
Сегашното знание не води към този път чрез заключения и опити.
(втори вариант)
Ако ти нямаш един малък опит, ако ти не започваш с малките работи на нещата, ти до великите никога не може да дойдеш. Ако от великите работи не може да слезеш долу, никога не може да имаш туй знание. Онзи човек, който от великото знание слиза до малкото, ако този човек съизволява да се занимава с малките работи, имате вече опит. Незнайното, това е реалното в света, а пък знайното, това е относителното. Сега ние на земята вървим по обратен път, за да се убедим, че има друго знание, вън от сегашното.
Сегашното знание не води към този път чрез заключения и опити.
Казваме, трябва да има нещо в света.
към втори вариант >>
Представете си, че вие сте от обществено положение, не знаете да миете паници.
(втори вариант)
Излизат учени, но мнозина пропадат. Казвам, навсякъде се изисква изпълнение. Запример, в тази школа ако влезете, най-първо, ако ти си един княз, ще ти дадат да миеш паници. Мръсни паници ще ти дадат и няма да ти дадат един парцал, сам трябва да намериш. Ще прегледат паниците, ще кажат, че не са хубаво измити.
Представете си, че вие сте от обществено положение, не знаете да миете паници.
Пишат бележка, че не си знаел да ги умиеш хубаво. Ще се намериш в противоречие.
към втори вариант >>
Казваме, трябва да има нещо в света.
(втори вариант)
Ако от великите работи не може да слезеш долу, никога не може да имаш туй знание. Онзи човек, който от великото знание слиза до малкото, ако този човек съизволява да се занимава с малките работи, имате вече опит. Незнайното, това е реалното в света, а пък знайното, това е относителното. Сега ние на земята вървим по обратен път, за да се убедим, че има друго знание, вън от сегашното. Сегашното знание не води към този път чрез заключения и опити.
Казваме, трябва да има нещо в света.
към втори вариант >>
Пишат бележка, че не си знаел да ги умиеш хубаво.
(втори вариант)
Казвам, навсякъде се изисква изпълнение. Запример, в тази школа ако влезете, най-първо, ако ти си един княз, ще ти дадат да миеш паници. Мръсни паници ще ти дадат и няма да ти дадат един парцал, сам трябва да намериш. Ще прегледат паниците, ще кажат, че не са хубаво измити. Представете си, че вие сте от обществено положение, не знаете да миете паници.
Пишат бележка, че не си знаел да ги умиеш хубаво.
Ще се намериш в противоречие.
към втори вариант >>
Тогава в природата има един процес.
(втори вариант)
Тогава в природата има един процес.
Между двете линии има съотношение. Когато слънцето изгрява, огрява най-високите върхове. Когато слънцето се качва нагоре по своята орбита, сянката слиза долу. Този закон е верен. Щом ти на физическото поле в материално отношение губиш, в духовно печелиш.
към втори вариант >>
Ще се намериш в противоречие.
(втори вариант)
Запример, в тази школа ако влезете, най-първо, ако ти си един княз, ще ти дадат да миеш паници. Мръсни паници ще ти дадат и няма да ти дадат един парцал, сам трябва да намериш. Ще прегледат паниците, ще кажат, че не са хубаво измити. Представете си, че вие сте от обществено положение, не знаете да миете паници. Пишат бележка, че не си знаел да ги умиеш хубаво.
Ще се намериш в противоречие.
към втори вариант >>
Между двете линии има съотношение.
(втори вариант)
Тогава в природата има един процес.
Между двете линии има съотношение.
Когато слънцето изгрява, огрява най-високите върхове. Когато слънцето се качва нагоре по своята орбита, сянката слиза долу. Този закон е верен. Щом ти на физическото поле в материално отношение губиш, в духовно печелиш. Страданията, това са сянката, с която слизаш.
към втори вариант >>
В този опит седи една от великите тайни.
(втори вариант)
В този опит седи една от великите тайни.
Човек, който не знае да мие, какво знае? Миенето е първото нещо, защото в опитите ония прибори, с които трябва да оперираш, трябва да бъдат чисти. Този закон е верен. Всяка една мисъл, с която трябва да оперираш, трябва да бъде чиста, понеже тя е едно средство, сила, с която може да оперираш. Мисълта, това е един елемент, с който ние може да боравим.
към втори вариант >>
Когато слънцето изгрява, огрява най-високите върхове.
(втори вариант)
Тогава в природата има един процес. Между двете линии има съотношение.
Когато слънцето изгрява, огрява най-високите върхове.
Когато слънцето се качва нагоре по своята орбита, сянката слиза долу. Този закон е верен. Щом ти на физическото поле в материално отношение губиш, в духовно печелиш. Страданията, това са сянката, с която слизаш. Ти страдаш - слизаш надолу, ти трябва да знаеш, че реалното се качва нагоре.
към втори вариант >>
Човек, който не знае да мие, какво знае?
(втори вариант)
В този опит седи една от великите тайни.
Човек, който не знае да мие, какво знае?
Миенето е първото нещо, защото в опитите ония прибори, с които трябва да оперираш, трябва да бъдат чисти. Този закон е верен. Всяка една мисъл, с която трябва да оперираш, трябва да бъде чиста, понеже тя е едно средство, сила, с която може да оперираш. Мисълта, това е един елемент, с който ние може да боравим.
към втори вариант >>
Когато слънцето се качва нагоре по своята орбита, сянката слиза долу.
(втори вариант)
Тогава в природата има един процес. Между двете линии има съотношение. Когато слънцето изгрява, огрява най-високите върхове.
Когато слънцето се качва нагоре по своята орбита, сянката слиза долу.
Този закон е верен. Щом ти на физическото поле в материално отношение губиш, в духовно печелиш. Страданията, това са сянката, с която слизаш. Ти страдаш - слизаш надолу, ти трябва да знаеш, че реалното се качва нагоре. То е смисъл на живота.
към втори вариант >>
Миенето е първото нещо, защото в опитите ония прибори, с които трябва да оперираш, трябва да бъдат чисти.
(втори вариант)
В този опит седи една от великите тайни. Човек, който не знае да мие, какво знае?
Миенето е първото нещо, защото в опитите ония прибори, с които трябва да оперираш, трябва да бъдат чисти.
Този закон е верен. Всяка една мисъл, с която трябва да оперираш, трябва да бъде чиста, понеже тя е едно средство, сила, с която може да оперираш. Мисълта, това е един елемент, с който ние може да боравим.
към втори вариант >>
Този закон е верен.
(втори вариант)
Тогава в природата има един процес. Между двете линии има съотношение. Когато слънцето изгрява, огрява най-високите върхове. Когато слънцето се качва нагоре по своята орбита, сянката слиза долу.
Този закон е верен.
Щом ти на физическото поле в материално отношение губиш, в духовно печелиш. Страданията, това са сянката, с която слизаш. Ти страдаш - слизаш надолу, ти трябва да знаеш, че реалното се качва нагоре. То е смисъл на живота. Имаме обратен процес: щом слънцето дойде до залязване, сянката започва да се качва.
към втори вариант >>
Този закон е верен.
(втори вариант)
В този опит седи една от великите тайни. Човек, който не знае да мие, какво знае? Миенето е първото нещо, защото в опитите ония прибори, с които трябва да оперираш, трябва да бъдат чисти.
Този закон е верен.
Всяка една мисъл, с която трябва да оперираш, трябва да бъде чиста, понеже тя е едно средство, сила, с която може да оперираш. Мисълта, това е един елемент, с който ние може да боравим.
към втори вариант >>
Щом ти на физическото поле в материално отношение губиш, в духовно печелиш.
(втори вариант)
Тогава в природата има един процес. Между двете линии има съотношение. Когато слънцето изгрява, огрява най-високите върхове. Когато слънцето се качва нагоре по своята орбита, сянката слиза долу. Този закон е верен.
Щом ти на физическото поле в материално отношение губиш, в духовно печелиш.
Страданията, това са сянката, с която слизаш. Ти страдаш - слизаш надолу, ти трябва да знаеш, че реалното се качва нагоре. То е смисъл на живота. Имаме обратен процес: щом слънцето дойде до залязване, сянката започва да се качва. Ние се радваме, когато сянката започва да се качва.
към втори вариант >>
Всяка една мисъл, с която трябва да оперираш, трябва да бъде чиста, понеже тя е едно средство, сила, с която може да оперираш.
(втори вариант)
В този опит седи една от великите тайни. Човек, който не знае да мие, какво знае? Миенето е първото нещо, защото в опитите ония прибори, с които трябва да оперираш, трябва да бъдат чисти. Този закон е верен.
Всяка една мисъл, с която трябва да оперираш, трябва да бъде чиста, понеже тя е едно средство, сила, с която може да оперираш.
Мисълта, това е един елемент, с който ние може да боравим.
към втори вариант >>
Страданията, това са сянката, с която слизаш.
(втори вариант)
Между двете линии има съотношение. Когато слънцето изгрява, огрява най-високите върхове. Когато слънцето се качва нагоре по своята орбита, сянката слиза долу. Този закон е верен. Щом ти на физическото поле в материално отношение губиш, в духовно печелиш.
Страданията, това са сянката, с която слизаш.
Ти страдаш - слизаш надолу, ти трябва да знаеш, че реалното се качва нагоре. То е смисъл на живота. Имаме обратен процес: щом слънцето дойде до залязване, сянката започва да се качва. Ние се радваме, когато сянката започва да се качва. Сянката се качва нагоре, но реалното слиза.
към втори вариант >>
Мисълта, това е един елемент, с който ние може да боравим.
(втори вариант)
В този опит седи една от великите тайни. Човек, който не знае да мие, какво знае? Миенето е първото нещо, защото в опитите ония прибори, с които трябва да оперираш, трябва да бъдат чисти. Този закон е верен. Всяка една мисъл, с която трябва да оперираш, трябва да бъде чиста, понеже тя е едно средство, сила, с която може да оперираш.
Мисълта, това е един елемент, с който ние може да боравим.
към втори вариант >>
Ти страдаш - слизаш надолу, ти трябва да знаеш, че реалното се качва нагоре.
(втори вариант)
Когато слънцето изгрява, огрява най-високите върхове. Когато слънцето се качва нагоре по своята орбита, сянката слиза долу. Този закон е верен. Щом ти на физическото поле в материално отношение губиш, в духовно печелиш. Страданията, това са сянката, с която слизаш.
Ти страдаш - слизаш надолу, ти трябва да знаеш, че реалното се качва нагоре.
То е смисъл на живота. Имаме обратен процес: щом слънцето дойде до залязване, сянката започва да се качва. Ние се радваме, когато сянката започва да се качва. Сянката се качва нагоре, но реалното слиза. Питам, кое е по-хубаво, сянката да слиза или да се качва.
към втори вариант >>
Следователно, като наумиш този закон, ти може да дружиш с хора, които са чисти.
(втори вариант)
Следователно, като наумиш този закон, ти може да дружиш с хора, които са чисти.
Не само да имаш предвид твоите мисли, но и с другите хора, които имат чисти мисли, трябва да оперираш. Казвам, то е опитна школа, в която хората може да се развиват. Вие ще дойдете дотам. Някои са влезли в опитната школа, някои ще дойдат, но има едно разбиране. Щом влезеш в опитната школа, ще се намериш в едно голямо противоречие.
към втори вариант >>
То е смисъл на живота.
(втори вариант)
Когато слънцето се качва нагоре по своята орбита, сянката слиза долу. Този закон е верен. Щом ти на физическото поле в материално отношение губиш, в духовно печелиш. Страданията, това са сянката, с която слизаш. Ти страдаш - слизаш надолу, ти трябва да знаеш, че реалното се качва нагоре.
То е смисъл на живота.
Имаме обратен процес: щом слънцето дойде до залязване, сянката започва да се качва. Ние се радваме, когато сянката започва да се качва. Сянката се качва нагоре, но реалното слиза. Питам, кое е по-хубаво, сянката да слиза или да се качва.
към втори вариант >>
Не само да имаш предвид твоите мисли, но и с другите хора, които имат чисти мисли, трябва да оперираш.
(втори вариант)
Следователно, като наумиш този закон, ти може да дружиш с хора, които са чисти.
Не само да имаш предвид твоите мисли, но и с другите хора, които имат чисти мисли, трябва да оперираш.
Казвам, то е опитна школа, в която хората може да се развиват. Вие ще дойдете дотам. Някои са влезли в опитната школа, някои ще дойдат, но има едно разбиране. Щом влезеш в опитната школа, ще се намериш в едно голямо противоречие. Най-първо, може да ти дадат да умиеш паниците.
към втори вариант >>
Имаме обратен процес: щом слънцето дойде до залязване, сянката започва да се качва.
(втори вариант)
Този закон е верен. Щом ти на физическото поле в материално отношение губиш, в духовно печелиш. Страданията, това са сянката, с която слизаш. Ти страдаш - слизаш надолу, ти трябва да знаеш, че реалното се качва нагоре. То е смисъл на живота.
Имаме обратен процес: щом слънцето дойде до залязване, сянката започва да се качва.
Ние се радваме, когато сянката започва да се качва. Сянката се качва нагоре, но реалното слиза. Питам, кое е по-хубаво, сянката да слиза или да се качва.
към втори вариант >>
Казвам, то е опитна школа, в която хората може да се развиват.
(втори вариант)
Следователно, като наумиш този закон, ти може да дружиш с хора, които са чисти. Не само да имаш предвид твоите мисли, но и с другите хора, които имат чисти мисли, трябва да оперираш.
Казвам, то е опитна школа, в която хората може да се развиват.
Вие ще дойдете дотам. Някои са влезли в опитната школа, някои ще дойдат, но има едно разбиране. Щом влезеш в опитната школа, ще се намериш в едно голямо противоречие. Най-първо, може да ти дадат да умиеш паниците. После, да знаеш къде да хвърлиш помията.
към втори вариант >>
Ние се радваме, когато сянката започва да се качва.
(втори вариант)
Щом ти на физическото поле в материално отношение губиш, в духовно печелиш. Страданията, това са сянката, с която слизаш. Ти страдаш - слизаш надолу, ти трябва да знаеш, че реалното се качва нагоре. То е смисъл на живота. Имаме обратен процес: щом слънцето дойде до залязване, сянката започва да се качва.
Ние се радваме, когато сянката започва да се качва.
Сянката се качва нагоре, но реалното слиза. Питам, кое е по-хубаво, сянката да слиза или да се качва.
към втори вариант >>
Вие ще дойдете дотам.
(втори вариант)
Следователно, като наумиш този закон, ти може да дружиш с хора, които са чисти. Не само да имаш предвид твоите мисли, но и с другите хора, които имат чисти мисли, трябва да оперираш. Казвам, то е опитна школа, в която хората може да се развиват.
Вие ще дойдете дотам.
Някои са влезли в опитната школа, някои ще дойдат, но има едно разбиране. Щом влезеш в опитната школа, ще се намериш в едно голямо противоречие. Най-първо, може да ти дадат да умиеш паниците. После, да знаеш къде да хвърлиш помията.
към втори вариант >>
Сянката се качва нагоре, но реалното слиза.
(втори вариант)
Страданията, това са сянката, с която слизаш. Ти страдаш - слизаш надолу, ти трябва да знаеш, че реалното се качва нагоре. То е смисъл на живота. Имаме обратен процес: щом слънцето дойде до залязване, сянката започва да се качва. Ние се радваме, когато сянката започва да се качва.
Сянката се качва нагоре, но реалното слиза.
Питам, кое е по-хубаво, сянката да слиза или да се качва.
към втори вариант >>
Някои са влезли в опитната школа, някои ще дойдат, но има едно разбиране.
(втори вариант)
Следователно, като наумиш този закон, ти може да дружиш с хора, които са чисти. Не само да имаш предвид твоите мисли, но и с другите хора, които имат чисти мисли, трябва да оперираш. Казвам, то е опитна школа, в която хората може да се развиват. Вие ще дойдете дотам.
Някои са влезли в опитната школа, някои ще дойдат, но има едно разбиране.
Щом влезеш в опитната школа, ще се намериш в едно голямо противоречие. Най-първо, може да ти дадат да умиеш паниците. После, да знаеш къде да хвърлиш помията.
към втори вариант >>
Питам, кое е по-хубаво, сянката да слиза или да се качва.
(втори вариант)
Ти страдаш - слизаш надолу, ти трябва да знаеш, че реалното се качва нагоре. То е смисъл на живота. Имаме обратен процес: щом слънцето дойде до залязване, сянката започва да се качва. Ние се радваме, когато сянката започва да се качва. Сянката се качва нагоре, но реалното слиза.
Питам, кое е по-хубаво, сянката да слиза или да се качва.
към втори вариант >>
Щом влезеш в опитната школа, ще се намериш в едно голямо противоречие.
(втори вариант)
Следователно, като наумиш този закон, ти може да дружиш с хора, които са чисти. Не само да имаш предвид твоите мисли, но и с другите хора, които имат чисти мисли, трябва да оперираш. Казвам, то е опитна школа, в която хората може да се развиват. Вие ще дойдете дотам. Някои са влезли в опитната школа, някои ще дойдат, но има едно разбиране.
Щом влезеш в опитната школа, ще се намериш в едно голямо противоречие.
Най-първо, може да ти дадат да умиеш паниците. После, да знаеш къде да хвърлиш помията.
към втори вариант >>
Да ви представя въпроса тъй.
(втори вариант)
Да ви представя въпроса тъй.
Представете си в дадения случай линията А, по която слизате. Ти си слуга, цанил си се при един много добър господар, плаща ти, да кажем, сто златни лева на месец, които правят три хиляди и седемстотин лева. Малко ти дава в сравнение. На другата страна ти имаш един господар, който ти плаща по десет хиляди златни на месец, но всеки ден те бие по два пъти на ден. Питам тогава, кое е за предпочитане, десет хиляди и по два пъти да те бият на ден или сто лева златни и да се отнасят човешки с тебе.
към втори вариант >>
Най-първо, може да ти дадат да умиеш паниците.
(втори вариант)
Не само да имаш предвид твоите мисли, но и с другите хора, които имат чисти мисли, трябва да оперираш. Казвам, то е опитна школа, в която хората може да се развиват. Вие ще дойдете дотам. Някои са влезли в опитната школа, някои ще дойдат, но има едно разбиране. Щом влезеш в опитната школа, ще се намериш в едно голямо противоречие.
Най-първо, може да ти дадат да умиеш паниците.
После, да знаеш къде да хвърлиш помията.
към втори вариант >>
Представете си в дадения случай линията А, по която слизате.
(втори вариант)
Да ви представя въпроса тъй.
Представете си в дадения случай линията А, по която слизате.
Ти си слуга, цанил си се при един много добър господар, плаща ти, да кажем, сто златни лева на месец, които правят три хиляди и седемстотин лева. Малко ти дава в сравнение. На другата страна ти имаш един господар, който ти плаща по десет хиляди златни на месец, но всеки ден те бие по два пъти на ден. Питам тогава, кое е за предпочитане, десет хиляди и по два пъти да те бият на ден или сто лева златни и да се отнасят човешки с тебе. Онзи винаги ти казва: „Аз пари ти давам, трябва да работиш." Другият ти казва: „Много малко ти давам, но братски постъпвам." С втория господар имаш разбиране на общи начала.
към втори вариант >>
После, да знаеш къде да хвърлиш помията.
(втори вариант)
Казвам, то е опитна школа, в която хората може да се развиват. Вие ще дойдете дотам. Някои са влезли в опитната школа, някои ще дойдат, но има едно разбиране. Щом влезеш в опитната школа, ще се намериш в едно голямо противоречие. Най-първо, може да ти дадат да умиеш паниците.
После, да знаеш къде да хвърлиш помията.
към втори вариант >>
Ти си слуга, цанил си се при един много добър господар, плаща ти, да кажем, сто златни лева на месец, които правят три хиляди и седемстотин лева.
(втори вариант)
Да ви представя въпроса тъй. Представете си в дадения случай линията А, по която слизате.
Ти си слуга, цанил си се при един много добър господар, плаща ти, да кажем, сто златни лева на месец, които правят три хиляди и седемстотин лева.
Малко ти дава в сравнение. На другата страна ти имаш един господар, който ти плаща по десет хиляди златни на месец, но всеки ден те бие по два пъти на ден. Питам тогава, кое е за предпочитане, десет хиляди и по два пъти да те бият на ден или сто лева златни и да се отнасят човешки с тебе. Онзи винаги ти казва: „Аз пари ти давам, трябва да работиш." Другият ти казва: „Много малко ти давам, но братски постъпвам." С втория господар имаш разбиране на общи начала. Кое е по-хубаво?
към втори вариант >>
Сега колко мисли останаха във вас?
(втори вариант)
Сега колко мисли останаха във вас?
Веригите, като дойде ангелът, трябва да ги скъса. Значи онзи, който ни ръководи, има един, който е всякога заинтересуван от нас, има един - дали ние го знаем, или не, той е заинтересуван. Когато той дойде, ще скъса веригите от твоите крака, ще те освободи, ще те изведе из страданията. Ще бъдеш ти тогава при своите близки, ще им разправиш опитността си.
към втори вариант >>
Малко ти дава в сравнение.
(втори вариант)
Да ви представя въпроса тъй. Представете си в дадения случай линията А, по която слизате. Ти си слуга, цанил си се при един много добър господар, плаща ти, да кажем, сто златни лева на месец, които правят три хиляди и седемстотин лева.
Малко ти дава в сравнение.
На другата страна ти имаш един господар, който ти плаща по десет хиляди златни на месец, но всеки ден те бие по два пъти на ден. Питам тогава, кое е за предпочитане, десет хиляди и по два пъти да те бият на ден или сто лева златни и да се отнасят човешки с тебе. Онзи винаги ти казва: „Аз пари ти давам, трябва да работиш." Другият ти казва: „Много малко ти давам, но братски постъпвам." С втория господар имаш разбиране на общи начала. Кое е по-хубаво? Следователно в дадения случай туй малкото с любов е за предпочитане, отколкото голямото с вътрешно неразположение.
към втори вариант >>
Веригите, като дойде ангелът, трябва да ги скъса.
(втори вариант)
Сега колко мисли останаха във вас?
Веригите, като дойде ангелът, трябва да ги скъса.
Значи онзи, който ни ръководи, има един, който е всякога заинтересуван от нас, има един - дали ние го знаем, или не, той е заинтересуван. Когато той дойде, ще скъса веригите от твоите крака, ще те освободи, ще те изведе из страданията. Ще бъдеш ти тогава при своите близки, ще им разправиш опитността си.
към втори вариант >>
На другата страна ти имаш един господар, който ти плаща по десет хиляди златни на месец, но всеки ден те бие по два пъти на ден.
(втори вариант)
Да ви представя въпроса тъй. Представете си в дадения случай линията А, по която слизате. Ти си слуга, цанил си се при един много добър господар, плаща ти, да кажем, сто златни лева на месец, които правят три хиляди и седемстотин лева. Малко ти дава в сравнение.
На другата страна ти имаш един господар, който ти плаща по десет хиляди златни на месец, но всеки ден те бие по два пъти на ден.
Питам тогава, кое е за предпочитане, десет хиляди и по два пъти да те бият на ден или сто лева златни и да се отнасят човешки с тебе. Онзи винаги ти казва: „Аз пари ти давам, трябва да работиш." Другият ти казва: „Много малко ти давам, но братски постъпвам." С втория господар имаш разбиране на общи начала. Кое е по-хубаво? Следователно в дадения случай туй малкото с любов е за предпочитане, отколкото голямото с вътрешно неразположение.
към втори вариант >>
Значи онзи, който ни ръководи, има един, който е всякога заинтересуван от нас, има един - дали ние го знаем, или не, той е заинтересуван.
(втори вариант)
Сега колко мисли останаха във вас? Веригите, като дойде ангелът, трябва да ги скъса.
Значи онзи, който ни ръководи, има един, който е всякога заинтересуван от нас, има един - дали ние го знаем, или не, той е заинтересуван.
Когато той дойде, ще скъса веригите от твоите крака, ще те освободи, ще те изведе из страданията. Ще бъдеш ти тогава при своите близки, ще им разправиш опитността си.
към втори вариант >>
Питам тогава, кое е за предпочитане, десет хиляди и по два пъти да те бият на ден или сто лева златни и да се отнасят човешки с тебе.
(втори вариант)
Да ви представя въпроса тъй. Представете си в дадения случай линията А, по която слизате. Ти си слуга, цанил си се при един много добър господар, плаща ти, да кажем, сто златни лева на месец, които правят три хиляди и седемстотин лева. Малко ти дава в сравнение. На другата страна ти имаш един господар, който ти плаща по десет хиляди златни на месец, но всеки ден те бие по два пъти на ден.
Питам тогава, кое е за предпочитане, десет хиляди и по два пъти да те бият на ден или сто лева златни и да се отнасят човешки с тебе.
Онзи винаги ти казва: „Аз пари ти давам, трябва да работиш." Другият ти казва: „Много малко ти давам, но братски постъпвам." С втория господар имаш разбиране на общи начала. Кое е по-хубаво? Следователно в дадения случай туй малкото с любов е за предпочитане, отколкото голямото с вътрешно неразположение.
към втори вариант >>
Когато той дойде, ще скъса веригите от твоите крака, ще те освободи, ще те изведе из страданията.
(втори вариант)
Сега колко мисли останаха във вас? Веригите, като дойде ангелът, трябва да ги скъса. Значи онзи, който ни ръководи, има един, който е всякога заинтересуван от нас, има един - дали ние го знаем, или не, той е заинтересуван.
Когато той дойде, ще скъса веригите от твоите крака, ще те освободи, ще те изведе из страданията.
Ще бъдеш ти тогава при своите близки, ще им разправиш опитността си.
към втори вариант >>
Онзи винаги ти казва: „Аз пари ти давам, трябва да работиш." Другият ти казва: „Много малко ти давам, но братски постъпвам." С втория господар имаш разбиране на общи начала.
(втори вариант)
Представете си в дадения случай линията А, по която слизате. Ти си слуга, цанил си се при един много добър господар, плаща ти, да кажем, сто златни лева на месец, които правят три хиляди и седемстотин лева. Малко ти дава в сравнение. На другата страна ти имаш един господар, който ти плаща по десет хиляди златни на месец, но всеки ден те бие по два пъти на ден. Питам тогава, кое е за предпочитане, десет хиляди и по два пъти да те бият на ден или сто лева златни и да се отнасят човешки с тебе.
Онзи винаги ти казва: „Аз пари ти давам, трябва да работиш." Другият ти казва: „Много малко ти давам, но братски постъпвам." С втория господар имаш разбиране на общи начала.
Кое е по-хубаво? Следователно в дадения случай туй малкото с любов е за предпочитане, отколкото голямото с вътрешно неразположение.
към втори вариант >>
Ще бъдеш ти тогава при своите близки, ще им разправиш опитността си.
(втори вариант)
Сега колко мисли останаха във вас? Веригите, като дойде ангелът, трябва да ги скъса. Значи онзи, който ни ръководи, има един, който е всякога заинтересуван от нас, има един - дали ние го знаем, или не, той е заинтересуван. Когато той дойде, ще скъса веригите от твоите крака, ще те освободи, ще те изведе из страданията.
Ще бъдеш ти тогава при своите близки, ще им разправиш опитността си.
към втори вариант >>
Кое е по-хубаво?
(втори вариант)
Ти си слуга, цанил си се при един много добър господар, плаща ти, да кажем, сто златни лева на месец, които правят три хиляди и седемстотин лева. Малко ти дава в сравнение. На другата страна ти имаш един господар, който ти плаща по десет хиляди златни на месец, но всеки ден те бие по два пъти на ден. Питам тогава, кое е за предпочитане, десет хиляди и по два пъти да те бият на ден или сто лева златни и да се отнасят човешки с тебе. Онзи винаги ти казва: „Аз пари ти давам, трябва да работиш." Другият ти казва: „Много малко ти давам, но братски постъпвам." С втория господар имаш разбиране на общи начала.
Кое е по-хубаво?
Следователно в дадения случай туй малкото с любов е за предпочитане, отколкото голямото с вътрешно неразположение.
към втори вариант >>
„Зора се светла зазорява "
(втори вариант)
„Зора се светла зазорява "
към втори вариант >>
Следователно в дадения случай туй малкото с любов е за предпочитане, отколкото голямото с вътрешно неразположение.
(втори вариант)
Малко ти дава в сравнение. На другата страна ти имаш един господар, който ти плаща по десет хиляди златни на месец, но всеки ден те бие по два пъти на ден. Питам тогава, кое е за предпочитане, десет хиляди и по два пъти да те бият на ден или сто лева златни и да се отнасят човешки с тебе. Онзи винаги ти казва: „Аз пари ти давам, трябва да работиш." Другият ти казва: „Много малко ти давам, но братски постъпвам." С втория господар имаш разбиране на общи начала. Кое е по-хубаво?
Следователно в дадения случай туй малкото с любов е за предпочитане, отколкото голямото с вътрешно неразположение.
към втори вариант >>
Помнете една мисъл: не се ровете много във вашето минало.
(втори вариант)
Помнете една мисъл: не се ровете много във вашето минало.
Не ровете една рана, не изваждайте превръзките десет пъти на ден. Превържете я веднъж и я оставете да оздравее. Щом много пъти я превързвате, тя живеница ще стане.
към втори вариант >>
Сега някои с вашите философски възгледи мязате на този господар, който дава по десет хиляди на месец, но всеки ден има погрешка.
(втори вариант)
Сега някои с вашите философски възгледи мязате на този господар, който дава по десет хиляди на месец, но всеки ден има погрешка.
Да кажем, че някой пророк пророкува, но не се сбъдва пророчеството, ти тогава какво ще направиш?
към втори вариант >>
Не ровете една рана, не изваждайте превръзките десет пъти на ден.
(втори вариант)
Помнете една мисъл: не се ровете много във вашето минало.
Не ровете една рана, не изваждайте превръзките десет пъти на ден.
Превържете я веднъж и я оставете да оздравее. Щом много пъти я превързвате, тя живеница ще стане.
към втори вариант >>
Да кажем, че някой пророк пророкува, но не се сбъдва пророчеството, ти тогава какво ще направиш?
(втори вариант)
Сега някои с вашите философски възгледи мязате на този господар, който дава по десет хиляди на месец, но всеки ден има погрешка.
Да кажем, че някой пророк пророкува, но не се сбъдва пророчеството, ти тогава какво ще направиш?
към втори вариант >>
Превържете я веднъж и я оставете да оздравее.
(втори вариант)
Помнете една мисъл: не се ровете много във вашето минало. Не ровете една рана, не изваждайте превръзките десет пъти на ден.
Превържете я веднъж и я оставете да оздравее.
Щом много пъти я превързвате, тя живеница ще стане.
към втори вариант >>
Разправяше една от българските пророчици, Кортеза, нейната опитност.
(втори вариант)
Разправяше една от българските пророчици, Кортеза, нейната опитност.
В България, ако една жена, която да се нарече пророчица, тя е първата, всички други след нея идат, това е мое мнение. Тя казва: „Имам три състояния. Едното, Божествено, виждам нещата, каквото казвам, става. Друго състояние, човешко, половината е вярно, половината - невярно от това, което казвам. Трето състояние имам, в което трябва да се моля.
към втори вариант >>
Щом много пъти я превързвате, тя живеница ще стане.
(втори вариант)
Помнете една мисъл: не се ровете много във вашето минало. Не ровете една рана, не изваждайте превръзките десет пъти на ден. Превържете я веднъж и я оставете да оздравее.
Щом много пъти я превързвате, тя живеница ще стане.
към втори вариант >>
В България, ако една жена, която да се нарече пророчица, тя е първата, всички други след нея идат, това е мое мнение.
(втори вариант)
Разправяше една от българските пророчици, Кортеза, нейната опитност.
В България, ако една жена, която да се нарече пророчица, тя е първата, всички други след нея идат, това е мое мнение.
Тя казва: „Имам три състояния. Едното, Божествено, виждам нещата, каквото казвам, става. Друго състояние, човешко, половината е вярно, половината - невярно от това, което казвам. Трето състояние имам, в което трябва да се моля. Дойде някой, казва: „Кажи ми нещо." Аз искам да им угодя.
към втори вариант >>
Казвате: „Не съм способен човек." Не мислете за това, че не сте способен човек.
(втори вариант)
Казвате: „Не съм способен човек." Не мислете за това, че не сте способен човек.
Грешен си. Благодари, че си грешен, ти ще опиташ Божията благост. Ти си дошъл в света да опознаеш Бога, не себе си. Ти остави себе си, ти си една форма. Ти като познаеш Бога, ти тогава ще бъдеш величие, всичко може да направиш.
към втори вариант >>
Тя казва: „Имам три състояния.
(втори вариант)
Разправяше една от българските пророчици, Кортеза, нейната опитност. В България, ако една жена, която да се нарече пророчица, тя е първата, всички други след нея идат, това е мое мнение.
Тя казва: „Имам три състояния.
Едното, Божествено, виждам нещата, каквото казвам, става. Друго състояние, човешко, половината е вярно, половината - невярно от това, което казвам. Трето състояние имам, в което трябва да се моля. Дойде някой, казва: „Кажи ми нещо." Аз искам да им угодя. Каквото кажа, не става, ще ги излъжа.
към втори вариант >>
Грешен си.
(втори вариант)
Казвате: „Не съм способен човек." Не мислете за това, че не сте способен човек.
Грешен си.
Благодари, че си грешен, ти ще опиташ Божията благост. Ти си дошъл в света да опознаеш Бога, не себе си. Ти остави себе си, ти си една форма. Ти като познаеш Бога, ти тогава ще бъдеш величие, всичко може да направиш. В момента, в който не може да познаеш, ще кажеш: две втъкаваш, три разтъкаваш.
към втори вариант >>
Едното, Божествено, виждам нещата, каквото казвам, става.
(втори вариант)
Разправяше една от българските пророчици, Кортеза, нейната опитност. В България, ако една жена, която да се нарече пророчица, тя е първата, всички други след нея идат, това е мое мнение. Тя казва: „Имам три състояния.
Едното, Божествено, виждам нещата, каквото казвам, става.
Друго състояние, човешко, половината е вярно, половината - невярно от това, което казвам. Трето състояние имам, в което трябва да се моля. Дойде някой, казва: „Кажи ми нещо." Аз искам да им угодя. Каквото кажа, не става, ще ги излъжа. Тогава дойде дяволът.
към втори вариант >>
Благодари, че си грешен, ти ще опиташ Божията благост.
(втори вариант)
Казвате: „Не съм способен човек." Не мислете за това, че не сте способен човек. Грешен си.
Благодари, че си грешен, ти ще опиташ Божията благост.
Ти си дошъл в света да опознаеш Бога, не себе си. Ти остави себе си, ти си една форма. Ти като познаеш Бога, ти тогава ще бъдеш величие, всичко може да направиш. В момента, в който не може да познаеш, ще кажеш: две втъкаваш, три разтъкаваш. Не се ровете, не казвайте: „Грешен съм." Кажи: „Много хубаво, че съм грешен, намясто е.
към втори вариант >>
Друго състояние, човешко, половината е вярно, половината - невярно от това, което казвам.
(втори вариант)
Разправяше една от българските пророчици, Кортеза, нейната опитност. В България, ако една жена, която да се нарече пророчица, тя е първата, всички други след нея идат, това е мое мнение. Тя казва: „Имам три състояния. Едното, Божествено, виждам нещата, каквото казвам, става.
Друго състояние, човешко, половината е вярно, половината - невярно от това, което казвам.
Трето състояние имам, в което трябва да се моля. Дойде някой, казва: „Кажи ми нещо." Аз искам да им угодя. Каквото кажа, не става, ще ги излъжа. Тогава дойде дяволът. Казва: „Отдалеч ида, кажи ми нещо." Колкото пъти съм казвала в туй положение, все е невярно и колкото бой съм яла, все за това.
към втори вариант >>
Ти си дошъл в света да опознаеш Бога, не себе си.
(втори вариант)
Казвате: „Не съм способен човек." Не мислете за това, че не сте способен човек. Грешен си. Благодари, че си грешен, ти ще опиташ Божията благост.
Ти си дошъл в света да опознаеш Бога, не себе си.
Ти остави себе си, ти си една форма. Ти като познаеш Бога, ти тогава ще бъдеш величие, всичко може да направиш. В момента, в който не може да познаеш, ще кажеш: две втъкаваш, три разтъкаваш. Не се ровете, не казвайте: „Грешен съм." Кажи: „Много хубаво, че съм грешен, намясто е. Светия съм.
към втори вариант >>
Трето състояние имам, в което трябва да се моля.
(втори вариант)
Разправяше една от българските пророчици, Кортеза, нейната опитност. В България, ако една жена, която да се нарече пророчица, тя е първата, всички други след нея идат, това е мое мнение. Тя казва: „Имам три състояния. Едното, Божествено, виждам нещата, каквото казвам, става. Друго състояние, човешко, половината е вярно, половината - невярно от това, което казвам.
Трето състояние имам, в което трябва да се моля.
Дойде някой, казва: „Кажи ми нещо." Аз искам да им угодя. Каквото кажа, не става, ще ги излъжа. Тогава дойде дяволът. Казва: „Отдалеч ида, кажи ми нещо." Колкото пъти съм казвала в туй положение, все е невярно и колкото бой съм яла, все за това. Трябва да мълча, но Кортеза все иска да се покаже."
към втори вариант >>
Ти остави себе си, ти си една форма.
(втори вариант)
Казвате: „Не съм способен човек." Не мислете за това, че не сте способен човек. Грешен си. Благодари, че си грешен, ти ще опиташ Божията благост. Ти си дошъл в света да опознаеш Бога, не себе си.
Ти остави себе си, ти си една форма.
Ти като познаеш Бога, ти тогава ще бъдеш величие, всичко може да направиш. В момента, в който не може да познаеш, ще кажеш: две втъкаваш, три разтъкаваш. Не се ровете, не казвайте: „Грешен съм." Кажи: „Много хубаво, че съм грешен, намясто е. Светия съм. Много хубаво, че съм светия, намясто е.
към втори вариант >>
Дойде някой, казва: „Кажи ми нещо." Аз искам да им угодя.
(втори вариант)
В България, ако една жена, която да се нарече пророчица, тя е първата, всички други след нея идат, това е мое мнение. Тя казва: „Имам три състояния. Едното, Божествено, виждам нещата, каквото казвам, става. Друго състояние, човешко, половината е вярно, половината - невярно от това, което казвам. Трето състояние имам, в което трябва да се моля.
Дойде някой, казва: „Кажи ми нещо." Аз искам да им угодя.
Каквото кажа, не става, ще ги излъжа. Тогава дойде дяволът. Казва: „Отдалеч ида, кажи ми нещо." Колкото пъти съм казвала в туй положение, все е невярно и колкото бой съм яла, все за това. Трябва да мълча, но Кортеза все иска да се покаже."
към втори вариант >>
Ти като познаеш Бога, ти тогава ще бъдеш величие, всичко може да направиш.
(втори вариант)
Казвате: „Не съм способен човек." Не мислете за това, че не сте способен човек. Грешен си. Благодари, че си грешен, ти ще опиташ Божията благост. Ти си дошъл в света да опознаеш Бога, не себе си. Ти остави себе си, ти си една форма.
Ти като познаеш Бога, ти тогава ще бъдеш величие, всичко може да направиш.
В момента, в който не може да познаеш, ще кажеш: две втъкаваш, три разтъкаваш. Не се ровете, не казвайте: „Грешен съм." Кажи: „Много хубаво, че съм грешен, намясто е. Светия съм. Много хубаво, че съм светия, намясто е. Невежа съм.
към втори вариант >>
Каквото кажа, не става, ще ги излъжа.
(втори вариант)
Тя казва: „Имам три състояния. Едното, Божествено, виждам нещата, каквото казвам, става. Друго състояние, човешко, половината е вярно, половината - невярно от това, което казвам. Трето състояние имам, в което трябва да се моля. Дойде някой, казва: „Кажи ми нещо." Аз искам да им угодя.
Каквото кажа, не става, ще ги излъжа.
Тогава дойде дяволът. Казва: „Отдалеч ида, кажи ми нещо." Колкото пъти съм казвала в туй положение, все е невярно и колкото бой съм яла, все за това. Трябва да мълча, но Кортеза все иска да се покаже."
към втори вариант >>
В момента, в който не може да познаеш, ще кажеш: две втъкаваш, три разтъкаваш.
(втори вариант)
Грешен си. Благодари, че си грешен, ти ще опиташ Божията благост. Ти си дошъл в света да опознаеш Бога, не себе си. Ти остави себе си, ти си една форма. Ти като познаеш Бога, ти тогава ще бъдеш величие, всичко може да направиш.
В момента, в който не може да познаеш, ще кажеш: две втъкаваш, три разтъкаваш.
Не се ровете, не казвайте: „Грешен съм." Кажи: „Много хубаво, че съм грешен, намясто е. Светия съм. Много хубаво, че съм светия, намясто е. Невежа съм. Много хубаво, че съм невежа, намясто е.
към втори вариант >>
Тогава дойде дяволът.
(втори вариант)
Едното, Божествено, виждам нещата, каквото казвам, става. Друго състояние, човешко, половината е вярно, половината - невярно от това, което казвам. Трето състояние имам, в което трябва да се моля. Дойде някой, казва: „Кажи ми нещо." Аз искам да им угодя. Каквото кажа, не става, ще ги излъжа.
Тогава дойде дяволът.
Казва: „Отдалеч ида, кажи ми нещо." Колкото пъти съм казвала в туй положение, все е невярно и колкото бой съм яла, все за това. Трябва да мълча, но Кортеза все иска да се покаже."
към втори вариант >>
Не се ровете, не казвайте: „Грешен съм." Кажи: „Много хубаво, че съм грешен, намясто е.
(втори вариант)
Благодари, че си грешен, ти ще опиташ Божията благост. Ти си дошъл в света да опознаеш Бога, не себе си. Ти остави себе си, ти си една форма. Ти като познаеш Бога, ти тогава ще бъдеш величие, всичко може да направиш. В момента, в който не може да познаеш, ще кажеш: две втъкаваш, три разтъкаваш.
Не се ровете, не казвайте: „Грешен съм." Кажи: „Много хубаво, че съм грешен, намясто е.
Светия съм. Много хубаво, че съм светия, намясто е. Невежа съм. Много хубаво, че съм невежа, намясто е. Малък съм.
към втори вариант >>
Казва: „Отдалеч ида, кажи ми нещо." Колкото пъти съм казвала в туй положение, все е невярно и колкото бой съм яла, все за това.
(втори вариант)
Друго състояние, човешко, половината е вярно, половината - невярно от това, което казвам. Трето състояние имам, в което трябва да се моля. Дойде някой, казва: „Кажи ми нещо." Аз искам да им угодя. Каквото кажа, не става, ще ги излъжа. Тогава дойде дяволът.
Казва: „Отдалеч ида, кажи ми нещо." Колкото пъти съм казвала в туй положение, все е невярно и колкото бой съм яла, все за това.
Трябва да мълча, но Кортеза все иска да се покаже."
към втори вариант >>
Светия съм.
(втори вариант)
Ти си дошъл в света да опознаеш Бога, не себе си. Ти остави себе си, ти си една форма. Ти като познаеш Бога, ти тогава ще бъдеш величие, всичко може да направиш. В момента, в който не може да познаеш, ще кажеш: две втъкаваш, три разтъкаваш. Не се ровете, не казвайте: „Грешен съм." Кажи: „Много хубаво, че съм грешен, намясто е.
Светия съм.
Много хубаво, че съм светия, намясто е. Невежа съм. Много хубаво, че съм невежа, намясто е. Малък съм. Много хубаво, че съм малък, намясто е.
към втори вариант >>
Трябва да мълча, но Кортеза все иска да се покаже."
(втори вариант)
Трето състояние имам, в което трябва да се моля. Дойде някой, казва: „Кажи ми нещо." Аз искам да им угодя. Каквото кажа, не става, ще ги излъжа. Тогава дойде дяволът. Казва: „Отдалеч ида, кажи ми нещо." Колкото пъти съм казвала в туй положение, все е невярно и колкото бой съм яла, все за това.
Трябва да мълча, но Кортеза все иска да се покаже."
към втори вариант >>
Много хубаво, че съм светия, намясто е.
(втори вариант)
Ти остави себе си, ти си една форма. Ти като познаеш Бога, ти тогава ще бъдеш величие, всичко може да направиш. В момента, в който не може да познаеш, ще кажеш: две втъкаваш, три разтъкаваш. Не се ровете, не казвайте: „Грешен съм." Кажи: „Много хубаво, че съм грешен, намясто е. Светия съм.
Много хубаво, че съм светия, намясто е.
Невежа съм. Много хубаво, че съм невежа, намясто е. Малък съм. Много хубаво, че съм малък, намясто е. Нари нямам, намясто е.
към втори вариант >>
Често и в другите хора това състояние го има.
(втори вариант)
Често и в другите хора това състояние го има.
Някой път ще мълчиш. Като дойде онова положение, да се качиш на върха, на този Божествен връх, то е едно съчетание в природата. Когато той е свързан с всичките разумни същества, всички те ще му помагат. Пророкът, който предсказва нещата, и стават, той не е сам. Цяла йерархия му помагат, той тил има.
към втори вариант >>
Невежа съм.
(втори вариант)
Ти като познаеш Бога, ти тогава ще бъдеш величие, всичко може да направиш. В момента, в който не може да познаеш, ще кажеш: две втъкаваш, три разтъкаваш. Не се ровете, не казвайте: „Грешен съм." Кажи: „Много хубаво, че съм грешен, намясто е. Светия съм. Много хубаво, че съм светия, намясто е.
Невежа съм.
Много хубаво, че съм невежа, намясто е. Малък съм. Много хубаво, че съм малък, намясто е. Нари нямам, намясто е. Богатство нямам, намясто е." Казвай си, че някой си познал, че е богат.
към втори вариант >>
Някой път ще мълчиш.
(втори вариант)
Често и в другите хора това състояние го има.
Някой път ще мълчиш.
Като дойде онова положение, да се качиш на върха, на този Божествен връх, то е едно съчетание в природата. Когато той е свързан с всичките разумни същества, всички те ще му помагат. Пророкът, който предсказва нещата, и стават, той не е сам. Цяла йерархия му помагат, той тил има. Онзи, който казва, и не става, той е сам.
към втори вариант >>
Много хубаво, че съм невежа, намясто е.
(втори вариант)
В момента, в който не може да познаеш, ще кажеш: две втъкаваш, три разтъкаваш. Не се ровете, не казвайте: „Грешен съм." Кажи: „Много хубаво, че съм грешен, намясто е. Светия съм. Много хубаво, че съм светия, намясто е. Невежа съм.
Много хубаво, че съм невежа, намясто е.
Малък съм. Много хубаво, че съм малък, намясто е. Нари нямам, намясто е. Богатство нямам, намясто е." Казвай си, че някой си познал, че е богат. Щом той е богат, ти съзнаваш една истина.
към втори вариант >>
Като дойде онова положение, да се качиш на върха, на този Божествен връх, то е едно съчетание в природата.
(втори вариант)
Често и в другите хора това състояние го има. Някой път ще мълчиш.
Като дойде онова положение, да се качиш на върха, на този Божествен връх, то е едно съчетание в природата.
Когато той е свързан с всичките разумни същества, всички те ще му помагат. Пророкът, който предсказва нещата, и стават, той не е сам. Цяла йерархия му помагат, той тил има. Онзи, който казва, и не става, той е сам. Щом се повдигате, всичко може да направите, тил имате, не сте сами.
към втори вариант >>
Малък съм.
(втори вариант)
Не се ровете, не казвайте: „Грешен съм." Кажи: „Много хубаво, че съм грешен, намясто е. Светия съм. Много хубаво, че съм светия, намясто е. Невежа съм. Много хубаво, че съм невежа, намясто е.
Малък съм.
Много хубаво, че съм малък, намясто е. Нари нямам, намясто е. Богатство нямам, намясто е." Казвай си, че някой си познал, че е богат. Щом той е богат, ти съзнаваш една истина. Щом аз съзнавам, че някой е богат, Бог му е дал туй богатство, туй знание, радвай се.
към втори вариант >>
Когато той е свързан с всичките разумни същества, всички те ще му помагат.
(втори вариант)
Често и в другите хора това състояние го има. Някой път ще мълчиш. Като дойде онова положение, да се качиш на върха, на този Божествен връх, то е едно съчетание в природата.
Когато той е свързан с всичките разумни същества, всички те ще му помагат.
Пророкът, който предсказва нещата, и стават, той не е сам. Цяла йерархия му помагат, той тил има. Онзи, който казва, и не става, той е сам. Щом се повдигате, всичко може да направите, тил имате, не сте сами. Щом кажете: „Аз вече съм придобил, стъпил съм на краката си..." Някоя сестра казва: „Стъпила съм вече на краката си." Не, тил имаш, не като Ирода.
към втори вариант >>
Много хубаво, че съм малък, намясто е.
(втори вариант)
Светия съм. Много хубаво, че съм светия, намясто е. Невежа съм. Много хубаво, че съм невежа, намясто е. Малък съм.
Много хубаво, че съм малък, намясто е.
Нари нямам, намясто е. Богатство нямам, намясто е." Казвай си, че някой си познал, че е богат. Щом той е богат, ти съзнаваш една истина. Щом аз съзнавам, че някой е богат, Бог му е дал туй богатство, туй знание, радвай се. Учи се някъде, радвай се, че има кой да го учи.
към втори вариант >>
Пророкът, който предсказва нещата, и стават, той не е сам.
(втори вариант)
Често и в другите хора това състояние го има. Някой път ще мълчиш. Като дойде онова положение, да се качиш на върха, на този Божествен връх, то е едно съчетание в природата. Когато той е свързан с всичките разумни същества, всички те ще му помагат.
Пророкът, който предсказва нещата, и стават, той не е сам.
Цяла йерархия му помагат, той тил има. Онзи, който казва, и не става, той е сам. Щом се повдигате, всичко може да направите, тил имате, не сте сами. Щом кажете: „Аз вече съм придобил, стъпил съм на краката си..." Някоя сестра казва: „Стъпила съм вече на краката си." Не, тил имаш, не като Ирода. То е от Бога.
към втори вариант >>
Нари нямам, намясто е.
(втори вариант)
Много хубаво, че съм светия, намясто е. Невежа съм. Много хубаво, че съм невежа, намясто е. Малък съм. Много хубаво, че съм малък, намясто е.
Нари нямам, намясто е.
Богатство нямам, намясто е." Казвай си, че някой си познал, че е богат. Щом той е богат, ти съзнаваш една истина. Щом аз съзнавам, че някой е богат, Бог му е дал туй богатство, туй знание, радвай се. Учи се някъде, радвай се, че има кой да го учи. Следователно, мене като учат, аз ще има кого да уча, аз ще стана учен човек.
към втори вариант >>
Цяла йерархия му помагат, той тил има.
(втори вариант)
Често и в другите хора това състояние го има. Някой път ще мълчиш. Като дойде онова положение, да се качиш на върха, на този Божествен връх, то е едно съчетание в природата. Когато той е свързан с всичките разумни същества, всички те ще му помагат. Пророкът, който предсказва нещата, и стават, той не е сам.
Цяла йерархия му помагат, той тил има.
Онзи, който казва, и не става, той е сам. Щом се повдигате, всичко може да направите, тил имате, не сте сами. Щом кажете: „Аз вече съм придобил, стъпил съм на краката си..." Някоя сестра казва: „Стъпила съм вече на краката си." Не, тил имаш, не като Ирода. То е от Бога. Той казва: „Аз съм." Но има едно християнско смирение, което не е вярно.
към втори вариант >>
Богатство нямам, намясто е." Казвай си, че някой си познал, че е богат.
(втори вариант)
Невежа съм. Много хубаво, че съм невежа, намясто е. Малък съм. Много хубаво, че съм малък, намясто е. Нари нямам, намясто е.
Богатство нямам, намясто е." Казвай си, че някой си познал, че е богат.
Щом той е богат, ти съзнаваш една истина. Щом аз съзнавам, че някой е богат, Бог му е дал туй богатство, туй знание, радвай се. Учи се някъде, радвай се, че има кой да го учи. Следователно, мене като учат, аз ще има кого да уча, аз ще стана учен човек.
към втори вариант >>
Онзи, който казва, и не става, той е сам.
(втори вариант)
Някой път ще мълчиш. Като дойде онова положение, да се качиш на върха, на този Божествен връх, то е едно съчетание в природата. Когато той е свързан с всичките разумни същества, всички те ще му помагат. Пророкът, който предсказва нещата, и стават, той не е сам. Цяла йерархия му помагат, той тил има.
Онзи, който казва, и не става, той е сам.
Щом се повдигате, всичко може да направите, тил имате, не сте сами. Щом кажете: „Аз вече съм придобил, стъпил съм на краката си..." Някоя сестра казва: „Стъпила съм вече на краката си." Не, тил имаш, не като Ирода. То е от Бога. Той казва: „Аз съм." Но има едно християнско смирение, което не е вярно.
към втори вариант >>
Щом той е богат, ти съзнаваш една истина.
(втори вариант)
Много хубаво, че съм невежа, намясто е. Малък съм. Много хубаво, че съм малък, намясто е. Нари нямам, намясто е. Богатство нямам, намясто е." Казвай си, че някой си познал, че е богат.
Щом той е богат, ти съзнаваш една истина.
Щом аз съзнавам, че някой е богат, Бог му е дал туй богатство, туй знание, радвай се. Учи се някъде, радвай се, че има кой да го учи. Следователно, мене като учат, аз ще има кого да уча, аз ще стана учен човек.
към втори вариант >>
Щом се повдигате, всичко може да направите, тил имате, не сте сами.
(втори вариант)
Като дойде онова положение, да се качиш на върха, на този Божествен връх, то е едно съчетание в природата. Когато той е свързан с всичките разумни същества, всички те ще му помагат. Пророкът, който предсказва нещата, и стават, той не е сам. Цяла йерархия му помагат, той тил има. Онзи, който казва, и не става, той е сам.
Щом се повдигате, всичко може да направите, тил имате, не сте сами.
Щом кажете: „Аз вече съм придобил, стъпил съм на краката си..." Някоя сестра казва: „Стъпила съм вече на краката си." Не, тил имаш, не като Ирода. То е от Бога. Той казва: „Аз съм." Но има едно християнско смирение, което не е вярно.
към втори вариант >>
Щом аз съзнавам, че някой е богат, Бог му е дал туй богатство, туй знание, радвай се.
(втори вариант)
Малък съм. Много хубаво, че съм малък, намясто е. Нари нямам, намясто е. Богатство нямам, намясто е." Казвай си, че някой си познал, че е богат. Щом той е богат, ти съзнаваш една истина.
Щом аз съзнавам, че някой е богат, Бог му е дал туй богатство, туй знание, радвай се.
Учи се някъде, радвай се, че има кой да го учи. Следователно, мене като учат, аз ще има кого да уча, аз ще стана учен човек.
към втори вариант >>
Щом кажете: „Аз вече съм придобил, стъпил съм на краката си..." Някоя сестра казва: „Стъпила съм вече на краката си." Не, тил имаш, не като Ирода.
(втори вариант)
Когато той е свързан с всичките разумни същества, всички те ще му помагат. Пророкът, който предсказва нещата, и стават, той не е сам. Цяла йерархия му помагат, той тил има. Онзи, който казва, и не става, той е сам. Щом се повдигате, всичко може да направите, тил имате, не сте сами.
Щом кажете: „Аз вече съм придобил, стъпил съм на краката си..." Някоя сестра казва: „Стъпила съм вече на краката си." Не, тил имаш, не като Ирода.
То е от Бога. Той казва: „Аз съм." Но има едно християнско смирение, което не е вярно.
към втори вариант >>
Учи се някъде, радвай се, че има кой да го учи.
(втори вариант)
Много хубаво, че съм малък, намясто е. Нари нямам, намясто е. Богатство нямам, намясто е." Казвай си, че някой си познал, че е богат. Щом той е богат, ти съзнаваш една истина. Щом аз съзнавам, че някой е богат, Бог му е дал туй богатство, туй знание, радвай се.
Учи се някъде, радвай се, че има кой да го учи.
Следователно, мене като учат, аз ще има кого да уча, аз ще стана учен човек.
към втори вариант >>
То е от Бога.
(втори вариант)
Пророкът, който предсказва нещата, и стават, той не е сам. Цяла йерархия му помагат, той тил има. Онзи, който казва, и не става, той е сам. Щом се повдигате, всичко може да направите, тил имате, не сте сами. Щом кажете: „Аз вече съм придобил, стъпил съм на краката си..." Някоя сестра казва: „Стъпила съм вече на краката си." Не, тил имаш, не като Ирода.
То е от Бога.
Той казва: „Аз съм." Но има едно християнско смирение, което не е вярно.
към втори вариант >>
Следователно, мене като учат, аз ще има кого да уча, аз ще стана учен човек.
(втори вариант)
Нари нямам, намясто е. Богатство нямам, намясто е." Казвай си, че някой си познал, че е богат. Щом той е богат, ти съзнаваш една истина. Щом аз съзнавам, че някой е богат, Бог му е дал туй богатство, туй знание, радвай се. Учи се някъде, радвай се, че има кой да го учи.
Следователно, мене като учат, аз ще има кого да уча, аз ще стана учен човек.
към втори вариант >>
Той казва: „Аз съм." Но има едно християнско смирение, което не е вярно.
(втори вариант)
Цяла йерархия му помагат, той тил има. Онзи, който казва, и не става, той е сам. Щом се повдигате, всичко може да направите, тил имате, не сте сами. Щом кажете: „Аз вече съм придобил, стъпил съм на краката си..." Някоя сестра казва: „Стъпила съм вече на краката си." Не, тил имаш, не като Ирода. То е от Бога.
Той казва: „Аз съм." Но има едно християнско смирение, което не е вярно.
към втори вариант >>
Аз може в половин час да ви направя учени хора.
(втори вариант)
Аз може в половин час да ви направя учени хора.
Как тъй? Вземете едно желязо, което е черно, аз може да го направя в половин час да светне. Като го извадя, ще свети като лампа. Именно това е положителна страна. Има един обратен метод.
към втори вариант >>
Някой път ние носим привидно смирение.
(втори вариант)
Някой път ние носим привидно смирение.
Някой казва: „Аз не съм много учен." Той очаква да му кажеш: „Ти си много учен." Позволиш ли си да му кажеш, че не е учен, ще си намериш белята. Той казва, че е беден, туй-онуй, а иска да каже, че е учен човек. Ти само му кажи, че е невежа. Той сам може да си казва, той, като ти казва, опитва те какво ще му кажеш. И действително нямаш право да му казваш, че е невежа.
към втори вариант >>
Как тъй?
(втори вариант)
Аз може в половин час да ви направя учени хора.
Как тъй?
Вземете едно желязо, което е черно, аз може да го направя в половин час да светне. Като го извадя, ще свети като лампа. Именно това е положителна страна. Има един обратен метод. Но някой път аз съм го употребявал, но той е преходен.
към втори вариант >>
Някой казва: „Аз не съм много учен." Той очаква да му кажеш: „Ти си много учен." Позволиш ли си да му кажеш, че не е учен, ще си намериш белята.
(втори вариант)
Някой път ние носим привидно смирение.
Някой казва: „Аз не съм много учен." Той очаква да му кажеш: „Ти си много учен." Позволиш ли си да му кажеш, че не е учен, ще си намериш белята.
Той казва, че е беден, туй-онуй, а иска да каже, че е учен човек. Ти само му кажи, че е невежа. Той сам може да си казва, той, като ти казва, опитва те какво ще му кажеш. И действително нямаш право да му казваш, че е невежа. В какво седи неговото невежество?
към втори вариант >>
Вземете едно желязо, което е черно, аз може да го направя в половин час да светне.
(втори вариант)
Аз може в половин час да ви направя учени хора. Как тъй?
Вземете едно желязо, което е черно, аз може да го направя в половин час да светне.
Като го извадя, ще свети като лампа. Именно това е положителна страна. Има един обратен метод. Но някой път аз съм го употребявал, но той е преходен. Запример някой път ви казвам: „Трябва да взема дрипа, да измия паниците." То е временно, да мия паници.
към втори вариант >>
Той казва, че е беден, туй-онуй, а иска да каже, че е учен човек.
(втори вариант)
Някой път ние носим привидно смирение. Някой казва: „Аз не съм много учен." Той очаква да му кажеш: „Ти си много учен." Позволиш ли си да му кажеш, че не е учен, ще си намериш белята.
Той казва, че е беден, туй-онуй, а иска да каже, че е учен човек.
Ти само му кажи, че е невежа. Той сам може да си казва, той, като ти казва, опитва те какво ще му кажеш. И действително нямаш право да му казваш, че е невежа. В какво седи неговото невежество? Той е толкоз невежа, колкото ти си в дадения случай.
към втори вариант >>
Като го извадя, ще свети като лампа.
(втори вариант)
Аз може в половин час да ви направя учени хора. Как тъй? Вземете едно желязо, което е черно, аз може да го направя в половин час да светне.
Като го извадя, ще свети като лампа.
Именно това е положителна страна. Има един обратен метод. Но някой път аз съм го употребявал, но той е преходен. Запример някой път ви казвам: „Трябва да взема дрипа, да измия паниците." То е временно, да мия паници. В Божествения свят два пъти в една и съща паница не може да ядеш.
към втори вариант >>
Ти само му кажи, че е невежа.
(втори вариант)
Някой път ние носим привидно смирение. Някой казва: „Аз не съм много учен." Той очаква да му кажеш: „Ти си много учен." Позволиш ли си да му кажеш, че не е учен, ще си намериш белята. Той казва, че е беден, туй-онуй, а иска да каже, че е учен човек.
Ти само му кажи, че е невежа.
Той сам може да си казва, той, като ти казва, опитва те какво ще му кажеш. И действително нямаш право да му казваш, че е невежа. В какво седи неговото невежество? Той е толкоз невежа, колкото ти си в дадения случай. Когато ние дойдем до Божествения свят, и аз може да бъда толкоз невежа.
към втори вариант >>
Именно това е положителна страна.
(втори вариант)
Аз може в половин час да ви направя учени хора. Как тъй? Вземете едно желязо, което е черно, аз може да го направя в половин час да светне. Като го извадя, ще свети като лампа.
Именно това е положителна страна.
Има един обратен метод. Но някой път аз съм го употребявал, но той е преходен. Запример някой път ви казвам: „Трябва да взема дрипа, да измия паниците." То е временно, да мия паници. В Божествения свят два пъти в една и съща паница не може да ядеш. Тук и десет пъти може да ядеш, но в Божествения свят втори път с една и съща лъжица не може да ядеш, втори път нова лъжица, нова вилица.
към втори вариант >>
Той сам може да си казва, той, като ти казва, опитва те какво ще му кажеш.
(втори вариант)
Някой път ние носим привидно смирение. Някой казва: „Аз не съм много учен." Той очаква да му кажеш: „Ти си много учен." Позволиш ли си да му кажеш, че не е учен, ще си намериш белята. Той казва, че е беден, туй-онуй, а иска да каже, че е учен човек. Ти само му кажи, че е невежа.
Той сам може да си казва, той, като ти казва, опитва те какво ще му кажеш.
И действително нямаш право да му казваш, че е невежа. В какво седи неговото невежество? Той е толкоз невежа, колкото ти си в дадения случай. Когато ние дойдем до Божествения свят, и аз може да бъда толкоз невежа.
към втори вариант >>
Има един обратен метод.
(втори вариант)
Аз може в половин час да ви направя учени хора. Как тъй? Вземете едно желязо, което е черно, аз може да го направя в половин час да светне. Като го извадя, ще свети като лампа. Именно това е положителна страна.
Има един обратен метод.
Но някой път аз съм го употребявал, но той е преходен. Запример някой път ви казвам: „Трябва да взема дрипа, да измия паниците." То е временно, да мия паници. В Божествения свят два пъти в една и съща паница не може да ядеш. Тук и десет пъти може да ядеш, но в Божествения свят втори път с една и съща лъжица не може да ядеш, втори път нова лъжица, нова вилица.
към втори вариант >>
И действително нямаш право да му казваш, че е невежа.
(втори вариант)
Някой път ние носим привидно смирение. Някой казва: „Аз не съм много учен." Той очаква да му кажеш: „Ти си много учен." Позволиш ли си да му кажеш, че не е учен, ще си намериш белята. Той казва, че е беден, туй-онуй, а иска да каже, че е учен човек. Ти само му кажи, че е невежа. Той сам може да си казва, той, като ти казва, опитва те какво ще му кажеш.
И действително нямаш право да му казваш, че е невежа.
В какво седи неговото невежество? Той е толкоз невежа, колкото ти си в дадения случай. Когато ние дойдем до Божествения свят, и аз може да бъда толкоз невежа.
към втори вариант >>
Но някой път аз съм го употребявал, но той е преходен.
(втори вариант)
Как тъй? Вземете едно желязо, което е черно, аз може да го направя в половин час да светне. Като го извадя, ще свети като лампа. Именно това е положителна страна. Има един обратен метод.
Но някой път аз съм го употребявал, но той е преходен.
Запример някой път ви казвам: „Трябва да взема дрипа, да измия паниците." То е временно, да мия паници. В Божествения свят два пъти в една и съща паница не може да ядеш. Тук и десет пъти може да ядеш, но в Божествения свят втори път с една и съща лъжица не може да ядеш, втори път нова лъжица, нова вилица.
към втори вариант >>
В какво седи неговото невежество?
(втори вариант)
Някой казва: „Аз не съм много учен." Той очаква да му кажеш: „Ти си много учен." Позволиш ли си да му кажеш, че не е учен, ще си намериш белята. Той казва, че е беден, туй-онуй, а иска да каже, че е учен човек. Ти само му кажи, че е невежа. Той сам може да си казва, той, като ти казва, опитва те какво ще му кажеш. И действително нямаш право да му казваш, че е невежа.
В какво седи неговото невежество?
Той е толкоз невежа, колкото ти си в дадения случай. Когато ние дойдем до Божествения свят, и аз може да бъда толкоз невежа.
към втори вариант >>
Запример някой път ви казвам: „Трябва да взема дрипа, да измия паниците." То е временно, да мия паници.
(втори вариант)
Вземете едно желязо, което е черно, аз може да го направя в половин час да светне. Като го извадя, ще свети като лампа. Именно това е положителна страна. Има един обратен метод. Но някой път аз съм го употребявал, но той е преходен.
Запример някой път ви казвам: „Трябва да взема дрипа, да измия паниците." То е временно, да мия паници.
В Божествения свят два пъти в една и съща паница не може да ядеш. Тук и десет пъти може да ядеш, но в Божествения свят втори път с една и съща лъжица не може да ядеш, втори път нова лъжица, нова вилица.
към втори вариант >>
Той е толкоз невежа, колкото ти си в дадения случай.
(втори вариант)
Той казва, че е беден, туй-онуй, а иска да каже, че е учен човек. Ти само му кажи, че е невежа. Той сам може да си казва, той, като ти казва, опитва те какво ще му кажеш. И действително нямаш право да му казваш, че е невежа. В какво седи неговото невежество?
Той е толкоз невежа, колкото ти си в дадения случай.
Когато ние дойдем до Божествения свят, и аз може да бъда толкоз невежа.
към втори вариант >>
В Божествения свят два пъти в една и съща паница не може да ядеш.
(втори вариант)
Като го извадя, ще свети като лампа. Именно това е положителна страна. Има един обратен метод. Но някой път аз съм го употребявал, но той е преходен. Запример някой път ви казвам: „Трябва да взема дрипа, да измия паниците." То е временно, да мия паници.
В Божествения свят два пъти в една и съща паница не може да ядеш.
Тук и десет пъти може да ядеш, но в Божествения свят втори път с една и съща лъжица не може да ядеш, втори път нова лъжица, нова вилица.
към втори вариант >>
Когато ние дойдем до Божествения свят, и аз може да бъда толкоз невежа.
(втори вариант)
Ти само му кажи, че е невежа. Той сам може да си казва, той, като ти казва, опитва те какво ще му кажеш. И действително нямаш право да му казваш, че е невежа. В какво седи неговото невежество? Той е толкоз невежа, колкото ти си в дадения случай.
Когато ние дойдем до Божествения свят, и аз може да бъда толкоз невежа.
към втори вариант >>
Тук и десет пъти може да ядеш, но в Божествения свят втори път с една и съща лъжица не може да ядеш, втори път нова лъжица, нова вилица.
(втори вариант)
Именно това е положителна страна. Има един обратен метод. Но някой път аз съм го употребявал, но той е преходен. Запример някой път ви казвам: „Трябва да взема дрипа, да измия паниците." То е временно, да мия паници. В Божествения свят два пъти в една и съща паница не може да ядеш.
Тук и десет пъти може да ядеш, но в Божествения свят втори път с една и съща лъжица не може да ядеш, втори път нова лъжица, нова вилица.
към втори вариант >>
Значи под думата „невежа" разбираме: нещо не знае, има нещо, което е пропуснато.
(втори вариант)
Значи под думата „невежа" разбираме: нещо не знае, има нещо, което е пропуснато.
Изисква се едно вътрешно смирение. В туй смирение трябва да има знание. Може да имаш знанието на апостол Петър, да знаеш, че ангелът дошъл, бутнал твоите вериги, обуеш се. Каже ти: „Стани и излез вън." Този човек, който е изваждан от тъмницата, или онзи, който не е изваждан от тъмницата, е по-силен? Който е изваждан, той има убеждение в себе си.
към втори вариант >>
Тогава питам, какъв е вашият закон?
(втори вариант)
Тогава питам, какъв е вашият закон?
Когато пишеш писмо на твоя приятел, всеки път на нова хартия пишеш. Казваш: „Пратете ми хартия." Всякога нова хартия, не може старото. Старото спада към друг закон. Има някои, използват закона, казват: „Ние сме праведни." Срещне ме някой, че ми гледа ума. Казвам, ти благодари.
към втори вариант >>
Изисква се едно вътрешно смирение.
(втори вариант)
Значи под думата „невежа" разбираме: нещо не знае, има нещо, което е пропуснато.
Изисква се едно вътрешно смирение.
В туй смирение трябва да има знание. Може да имаш знанието на апостол Петър, да знаеш, че ангелът дошъл, бутнал твоите вериги, обуеш се. Каже ти: „Стани и излез вън." Този човек, който е изваждан от тъмницата, или онзи, който не е изваждан от тъмницата, е по-силен? Който е изваждан, той има убеждение в себе си. И философът има знание, но не почива на един реален факт.
към втори вариант >>
Когато пишеш писмо на твоя приятел, всеки път на нова хартия пишеш.
(втори вариант)
Тогава питам, какъв е вашият закон?
Когато пишеш писмо на твоя приятел, всеки път на нова хартия пишеш.
Казваш: „Пратете ми хартия." Всякога нова хартия, не може старото. Старото спада към друг закон. Има някои, използват закона, казват: „Ние сме праведни." Срещне ме някой, че ми гледа ума. Казвам, ти благодари. Ти се считаш по-умен, но ако аз не съм глупав човек, ти не можеше да бъдеш умен.
към втори вариант >>
В туй смирение трябва да има знание.
(втори вариант)
Значи под думата „невежа" разбираме: нещо не знае, има нещо, което е пропуснато. Изисква се едно вътрешно смирение.
В туй смирение трябва да има знание.
Може да имаш знанието на апостол Петър, да знаеш, че ангелът дошъл, бутнал твоите вериги, обуеш се. Каже ти: „Стани и излез вън." Този човек, който е изваждан от тъмницата, или онзи, който не е изваждан от тъмницата, е по-силен? Който е изваждан, той има убеждение в себе си. И философът има знание, но не почива на един реален факт. Затуй са необходими реални факти в живота.
към втори вариант >>
Казваш: „Пратете ми хартия." Всякога нова хартия, не може старото.
(втори вариант)
Тогава питам, какъв е вашият закон? Когато пишеш писмо на твоя приятел, всеки път на нова хартия пишеш.
Казваш: „Пратете ми хартия." Всякога нова хартия, не може старото.
Старото спада към друг закон. Има някои, използват закона, казват: „Ние сме праведни." Срещне ме някой, че ми гледа ума. Казвам, ти благодари. Ти се считаш по-умен, но ако аз не съм глупав човек, ти не можеше да бъдеш умен. Аз съм причината ти да бъдеш учен.
към втори вариант >>
Може да имаш знанието на апостол Петър, да знаеш, че ангелът дошъл, бутнал твоите вериги, обуеш се.
(втори вариант)
Значи под думата „невежа" разбираме: нещо не знае, има нещо, което е пропуснато. Изисква се едно вътрешно смирение. В туй смирение трябва да има знание.
Може да имаш знанието на апостол Петър, да знаеш, че ангелът дошъл, бутнал твоите вериги, обуеш се.
Каже ти: „Стани и излез вън." Този човек, който е изваждан от тъмницата, или онзи, който не е изваждан от тъмницата, е по-силен? Който е изваждан, той има убеждение в себе си. И философът има знание, но не почива на един реален факт. Затуй са необходими реални факти в живота. Все таки трябва да имате една малка опитност.
към втори вариант >>
Старото спада към друг закон.
(втори вариант)
Тогава питам, какъв е вашият закон? Когато пишеш писмо на твоя приятел, всеки път на нова хартия пишеш. Казваш: „Пратете ми хартия." Всякога нова хартия, не може старото.
Старото спада към друг закон.
Има някои, използват закона, казват: „Ние сме праведни." Срещне ме някой, че ми гледа ума. Казвам, ти благодари. Ти се считаш по-умен, но ако аз не съм глупав човек, ти не можеше да бъдеш умен. Аз съм причината ти да бъдеш учен. Казва ми: „Ти си много учен човек." Има възможност и ти да станеш учен човек, и ти имаш възможност.
към втори вариант >>
Каже ти: „Стани и излез вън." Този човек, който е изваждан от тъмницата, или онзи, който не е изваждан от тъмницата, е по-силен?
(втори вариант)
Значи под думата „невежа" разбираме: нещо не знае, има нещо, което е пропуснато. Изисква се едно вътрешно смирение. В туй смирение трябва да има знание. Може да имаш знанието на апостол Петър, да знаеш, че ангелът дошъл, бутнал твоите вериги, обуеш се.
Каже ти: „Стани и излез вън." Този човек, който е изваждан от тъмницата, или онзи, който не е изваждан от тъмницата, е по-силен?
Който е изваждан, той има убеждение в себе си. И философът има знание, но не почива на един реален факт. Затуй са необходими реални факти в живота. Все таки трябва да имате една малка опитност.
към втори вариант >>
Има някои, използват закона, казват: „Ние сме праведни." Срещне ме някой, че ми гледа ума.
(втори вариант)
Тогава питам, какъв е вашият закон? Когато пишеш писмо на твоя приятел, всеки път на нова хартия пишеш. Казваш: „Пратете ми хартия." Всякога нова хартия, не може старото. Старото спада към друг закон.
Има някои, използват закона, казват: „Ние сме праведни." Срещне ме някой, че ми гледа ума.
Казвам, ти благодари. Ти се считаш по-умен, но ако аз не съм глупав човек, ти не можеше да бъдеш умен. Аз съм причината ти да бъдеш учен. Казва ми: „Ти си много учен човек." Има възможност и ти да станеш учен човек, и ти имаш възможност.
към втори вариант >>
Който е изваждан, той има убеждение в себе си.
(втори вариант)
Значи под думата „невежа" разбираме: нещо не знае, има нещо, което е пропуснато. Изисква се едно вътрешно смирение. В туй смирение трябва да има знание. Може да имаш знанието на апостол Петър, да знаеш, че ангелът дошъл, бутнал твоите вериги, обуеш се. Каже ти: „Стани и излез вън." Този човек, който е изваждан от тъмницата, или онзи, който не е изваждан от тъмницата, е по-силен?
Който е изваждан, той има убеждение в себе си.
И философът има знание, но не почива на един реален факт. Затуй са необходими реални факти в живота. Все таки трябва да имате една малка опитност.
към втори вариант >>
Казвам, ти благодари.
(втори вариант)
Тогава питам, какъв е вашият закон? Когато пишеш писмо на твоя приятел, всеки път на нова хартия пишеш. Казваш: „Пратете ми хартия." Всякога нова хартия, не може старото. Старото спада към друг закон. Има някои, използват закона, казват: „Ние сме праведни." Срещне ме някой, че ми гледа ума.
Казвам, ти благодари.
Ти се считаш по-умен, но ако аз не съм глупав човек, ти не можеше да бъдеш умен. Аз съм причината ти да бъдеш учен. Казва ми: „Ти си много учен човек." Има възможност и ти да станеш учен човек, и ти имаш възможност.
към втори вариант >>
И философът има знание, но не почива на един реален факт.
(втори вариант)
Изисква се едно вътрешно смирение. В туй смирение трябва да има знание. Може да имаш знанието на апостол Петър, да знаеш, че ангелът дошъл, бутнал твоите вериги, обуеш се. Каже ти: „Стани и излез вън." Този човек, който е изваждан от тъмницата, или онзи, който не е изваждан от тъмницата, е по-силен? Който е изваждан, той има убеждение в себе си.
И философът има знание, но не почива на един реален факт.
Затуй са необходими реални факти в живота. Все таки трябва да имате една малка опитност.
към втори вариант >>
Ти се считаш по-умен, но ако аз не съм глупав човек, ти не можеше да бъдеш умен.
(втори вариант)
Когато пишеш писмо на твоя приятел, всеки път на нова хартия пишеш. Казваш: „Пратете ми хартия." Всякога нова хартия, не може старото. Старото спада към друг закон. Има някои, използват закона, казват: „Ние сме праведни." Срещне ме някой, че ми гледа ума. Казвам, ти благодари.
Ти се считаш по-умен, но ако аз не съм глупав човек, ти не можеше да бъдеш умен.
Аз съм причината ти да бъдеш учен. Казва ми: „Ти си много учен човек." Има възможност и ти да станеш учен човек, и ти имаш възможност.
към втори вариант >>
Затуй са необходими реални факти в живота.
(втори вариант)
В туй смирение трябва да има знание. Може да имаш знанието на апостол Петър, да знаеш, че ангелът дошъл, бутнал твоите вериги, обуеш се. Каже ти: „Стани и излез вън." Този човек, който е изваждан от тъмницата, или онзи, който не е изваждан от тъмницата, е по-силен? Който е изваждан, той има убеждение в себе си. И философът има знание, но не почива на един реален факт.
Затуй са необходими реални факти в живота.
Все таки трябва да имате една малка опитност.
към втори вариант >>
Аз съм причината ти да бъдеш учен.
(втори вариант)
Казваш: „Пратете ми хартия." Всякога нова хартия, не може старото. Старото спада към друг закон. Има някои, използват закона, казват: „Ние сме праведни." Срещне ме някой, че ми гледа ума. Казвам, ти благодари. Ти се считаш по-умен, но ако аз не съм глупав човек, ти не можеше да бъдеш умен.
Аз съм причината ти да бъдеш учен.
Казва ми: „Ти си много учен човек." Има възможност и ти да станеш учен човек, и ти имаш възможност.
към втори вариант >>
Все таки трябва да имате една малка опитност.
(втори вариант)
Може да имаш знанието на апостол Петър, да знаеш, че ангелът дошъл, бутнал твоите вериги, обуеш се. Каже ти: „Стани и излез вън." Този човек, който е изваждан от тъмницата, или онзи, който не е изваждан от тъмницата, е по-силен? Който е изваждан, той има убеждение в себе си. И философът има знание, но не почива на един реален факт. Затуй са необходими реални факти в живота.
Все таки трябва да имате една малка опитност.
към втори вариант >>
Казва ми: „Ти си много учен човек." Има възможност и ти да станеш учен човек, и ти имаш възможност.
(втори вариант)
Старото спада към друг закон. Има някои, използват закона, казват: „Ние сме праведни." Срещне ме някой, че ми гледа ума. Казвам, ти благодари. Ти се считаш по-умен, но ако аз не съм глупав човек, ти не можеше да бъдеш умен. Аз съм причината ти да бъдеш учен.
Казва ми: „Ти си много учен човек." Има възможност и ти да станеш учен човек, и ти имаш възможност.
към втори вариант >>
Някои поне от вас насън сте били избавяни.
(втори вариант)
Някои поне от вас насън сте били избавяни.
Разправяше ми един, насън натиска го една мечка, почва да го дави. Дошъл баща му, който бил умрял, хванал мечката за опашката. Казва: „Избави ме баща ми от мечката." Ако баща му не го бе избавил от мечката, какво щеше да стане? Щеше да се събуди. Но все таки това е една опитност.
към втори вариант >>
Гледайте все положителната страна.
(втори вариант)
Гледайте все положителната страна.
То е правилният път. Някой път аз казвам някому: „От тебе нищо няма да стане." Не са ме разбрали. Аз искам да кажа следното: „Тъй както чувстваш, тъй както мислиш, тъй както постъпваш, нищо няма да излезе от тебе." Ти си като муха, дойде до прозореца, трак-трак. Онзи, който направи прозореца, е по-умна глава. Прозорците са по- яки, отколкото главата на една муха.
към втори вариант >>
Разправяше ми един, насън натиска го една мечка, почва да го дави.
(втори вариант)
Някои поне от вас насън сте били избавяни.
Разправяше ми един, насън натиска го една мечка, почва да го дави.
Дошъл баща му, който бил умрял, хванал мечката за опашката. Казва: „Избави ме баща ми от мечката." Ако баща му не го бе избавил от мечката, какво щеше да стане? Щеше да се събуди. Но все таки това е една опитност. Друг един православен свещеник разправя как се мъчил.
към втори вариант >>
То е правилният път.
(втори вариант)
Гледайте все положителната страна.
То е правилният път.
Някой път аз казвам някому: „От тебе нищо няма да стане." Не са ме разбрали. Аз искам да кажа следното: „Тъй както чувстваш, тъй както мислиш, тъй както постъпваш, нищо няма да излезе от тебе." Ти си като муха, дойде до прозореца, трак-трак. Онзи, който направи прозореца, е по-умна глава. Прозорците са по- яки, отколкото главата на една муха. Да е волска глава, може да счупи прозореца, но една муха, ще бъде смешно.
към втори вариант >>
Дошъл баща му, който бил умрял, хванал мечката за опашката.
(втори вариант)
Някои поне от вас насън сте били избавяни. Разправяше ми един, насън натиска го една мечка, почва да го дави.
Дошъл баща му, който бил умрял, хванал мечката за опашката.
Казва: „Избави ме баща ми от мечката." Ако баща му не го бе избавил от мечката, какво щеше да стане? Щеше да се събуди. Но все таки това е една опитност. Друг един православен свещеник разправя как се мъчил. Той сънува, че го нагълтва едно куче.
към втори вариант >>
Някой път аз казвам някому: „От тебе нищо няма да стане." Не са ме разбрали.
(втори вариант)
Гледайте все положителната страна. То е правилният път.
Някой път аз казвам някому: „От тебе нищо няма да стане." Не са ме разбрали.
Аз искам да кажа следното: „Тъй както чувстваш, тъй както мислиш, тъй както постъпваш, нищо няма да излезе от тебе." Ти си като муха, дойде до прозореца, трак-трак. Онзи, който направи прозореца, е по-умна глава. Прозорците са по- яки, отколкото главата на една муха. Да е волска глава, може да счупи прозореца, но една муха, ще бъде смешно. Не мислете, че вие може да счупите тия джамове, те са по-яки.
към втори вариант >>
Казва: „Избави ме баща ми от мечката." Ако баща му не го бе избавил от мечката, какво щеше да стане?
(втори вариант)
Някои поне от вас насън сте били избавяни. Разправяше ми един, насън натиска го една мечка, почва да го дави. Дошъл баща му, който бил умрял, хванал мечката за опашката.
Казва: „Избави ме баща ми от мечката." Ако баща му не го бе избавил от мечката, какво щеше да стане?
Щеше да се събуди. Но все таки това е една опитност. Друг един православен свещеник разправя как се мъчил. Той сънува, че го нагълтва едно куче. Казва: „Като ме нагълта, после ме изплю навън." Но след туй нагълтване какво става?
към втори вариант >>
Аз искам да кажа следното: „Тъй както чувстваш, тъй както мислиш, тъй както постъпваш, нищо няма да излезе от тебе." Ти си като муха, дойде до прозореца, трак-трак.
(втори вариант)
Гледайте все положителната страна. То е правилният път. Някой път аз казвам някому: „От тебе нищо няма да стане." Не са ме разбрали.
Аз искам да кажа следното: „Тъй както чувстваш, тъй както мислиш, тъй както постъпваш, нищо няма да излезе от тебе." Ти си като муха, дойде до прозореца, трак-трак.
Онзи, който направи прозореца, е по-умна глава. Прозорците са по- яки, отколкото главата на една муха. Да е волска глава, може да счупи прозореца, но една муха, ще бъде смешно. Не мислете, че вие може да счупите тия джамове, те са по-яки. Вие ще изучавате характера на вашия стопанин, че той по някой път отваря прозорците.
към втори вариант >>
Щеше да се събуди.
(втори вариант)
Някои поне от вас насън сте били избавяни. Разправяше ми един, насън натиска го една мечка, почва да го дави. Дошъл баща му, който бил умрял, хванал мечката за опашката. Казва: „Избави ме баща ми от мечката." Ако баща му не го бе избавил от мечката, какво щеше да стане?
Щеше да се събуди.
Но все таки това е една опитност. Друг един православен свещеник разправя как се мъчил. Той сънува, че го нагълтва едно куче. Казва: „Като ме нагълта, после ме изплю навън." Но след туй нагълтване какво става? Три месеца е боледувал, на косъм е бил животът му.
към втори вариант >>
Онзи, който направи прозореца, е по-умна глава.
(втори вариант)
Гледайте все положителната страна. То е правилният път. Някой път аз казвам някому: „От тебе нищо няма да стане." Не са ме разбрали. Аз искам да кажа следното: „Тъй както чувстваш, тъй както мислиш, тъй както постъпваш, нищо няма да излезе от тебе." Ти си като муха, дойде до прозореца, трак-трак.
Онзи, който направи прозореца, е по-умна глава.
Прозорците са по- яки, отколкото главата на една муха. Да е волска глава, може да счупи прозореца, но една муха, ще бъде смешно. Не мислете, че вие може да счупите тия джамове, те са по-яки. Вие ще изучавате характера на вашия стопанин, че той по някой път отваря прозорците. Разумност се изисква.
към втори вариант >>
Но все таки това е една опитност.
(втори вариант)
Някои поне от вас насън сте били избавяни. Разправяше ми един, насън натиска го една мечка, почва да го дави. Дошъл баща му, който бил умрял, хванал мечката за опашката. Казва: „Избави ме баща ми от мечката." Ако баща му не го бе избавил от мечката, какво щеше да стане? Щеше да се събуди.
Но все таки това е една опитност.
Друг един православен свещеник разправя как се мъчил. Той сънува, че го нагълтва едно куче. Казва: „Като ме нагълта, после ме изплю навън." Но след туй нагълтване какво става? Три месеца е боледувал, на косъм е бил животът му. Ще дойде кучето в дадения случай.
към втори вариант >>
Прозорците са по- яки, отколкото главата на една муха.
(втори вариант)
Гледайте все положителната страна. То е правилният път. Някой път аз казвам някому: „От тебе нищо няма да стане." Не са ме разбрали. Аз искам да кажа следното: „Тъй както чувстваш, тъй както мислиш, тъй както постъпваш, нищо няма да излезе от тебе." Ти си като муха, дойде до прозореца, трак-трак. Онзи, който направи прозореца, е по-умна глава.
Прозорците са по- яки, отколкото главата на една муха.
Да е волска глава, може да счупи прозореца, но една муха, ще бъде смешно. Не мислете, че вие може да счупите тия джамове, те са по-яки. Вие ще изучавате характера на вашия стопанин, че той по някой път отваря прозорците. Разумност се изисква. Като отвори, излез навън, не се блъскай.
към втори вариант >>
Друг един православен свещеник разправя как се мъчил.
(втори вариант)
Разправяше ми един, насън натиска го една мечка, почва да го дави. Дошъл баща му, който бил умрял, хванал мечката за опашката. Казва: „Избави ме баща ми от мечката." Ако баща му не го бе избавил от мечката, какво щеше да стане? Щеше да се събуди. Но все таки това е една опитност.
Друг един православен свещеник разправя как се мъчил.
Той сънува, че го нагълтва едно куче. Казва: „Като ме нагълта, после ме изплю навън." Но след туй нагълтване какво става? Три месеца е боледувал, на косъм е бил животът му. Ще дойде кучето в дадения случай. Кучето е една опитност неблагоприятна.
към втори вариант >>
Да е волска глава, може да счупи прозореца, но една муха, ще бъде смешно.
(втори вариант)
То е правилният път. Някой път аз казвам някому: „От тебе нищо няма да стане." Не са ме разбрали. Аз искам да кажа следното: „Тъй както чувстваш, тъй както мислиш, тъй както постъпваш, нищо няма да излезе от тебе." Ти си като муха, дойде до прозореца, трак-трак. Онзи, който направи прозореца, е по-умна глава. Прозорците са по- яки, отколкото главата на една муха.
Да е волска глава, може да счупи прозореца, но една муха, ще бъде смешно.
Не мислете, че вие може да счупите тия джамове, те са по-яки. Вие ще изучавате характера на вашия стопанин, че той по някой път отваря прозорците. Разумност се изисква. Като отвори, излез навън, не се блъскай. Туй е сега разумната страна.
към втори вариант >>
Той сънува, че го нагълтва едно куче.
(втори вариант)
Дошъл баща му, който бил умрял, хванал мечката за опашката. Казва: „Избави ме баща ми от мечката." Ако баща му не го бе избавил от мечката, какво щеше да стане? Щеше да се събуди. Но все таки това е една опитност. Друг един православен свещеник разправя как се мъчил.
Той сънува, че го нагълтва едно куче.
Казва: „Като ме нагълта, после ме изплю навън." Но след туй нагълтване какво става? Три месеца е боледувал, на косъм е бил животът му. Ще дойде кучето в дадения случай. Кучето е една опитност неблагоприятна. След това ще дойде друго.
към втори вариант >>
Не мислете, че вие може да счупите тия джамове, те са по-яки.
(втори вариант)
Някой път аз казвам някому: „От тебе нищо няма да стане." Не са ме разбрали. Аз искам да кажа следното: „Тъй както чувстваш, тъй както мислиш, тъй както постъпваш, нищо няма да излезе от тебе." Ти си като муха, дойде до прозореца, трак-трак. Онзи, който направи прозореца, е по-умна глава. Прозорците са по- яки, отколкото главата на една муха. Да е волска глава, може да счупи прозореца, но една муха, ще бъде смешно.
Не мислете, че вие може да счупите тия джамове, те са по-яки.
Вие ще изучавате характера на вашия стопанин, че той по някой път отваря прозорците. Разумност се изисква. Като отвори, излез навън, не се блъскай. Туй е сега разумната страна.
към втори вариант >>
Казва: „Като ме нагълта, после ме изплю навън." Но след туй нагълтване какво става?
(втори вариант)
Казва: „Избави ме баща ми от мечката." Ако баща му не го бе избавил от мечката, какво щеше да стане? Щеше да се събуди. Но все таки това е една опитност. Друг един православен свещеник разправя как се мъчил. Той сънува, че го нагълтва едно куче.
Казва: „Като ме нагълта, после ме изплю навън." Но след туй нагълтване какво става?
Три месеца е боледувал, на косъм е бил животът му. Ще дойде кучето в дадения случай. Кучето е една опитност неблагоприятна. След това ще дойде друго. „Добре че ме изплю, че като поп щях да умра."
към втори вариант >>
Вие ще изучавате характера на вашия стопанин, че той по някой път отваря прозорците.
(втори вариант)
Аз искам да кажа следното: „Тъй както чувстваш, тъй както мислиш, тъй както постъпваш, нищо няма да излезе от тебе." Ти си като муха, дойде до прозореца, трак-трак. Онзи, който направи прозореца, е по-умна глава. Прозорците са по- яки, отколкото главата на една муха. Да е волска глава, може да счупи прозореца, но една муха, ще бъде смешно. Не мислете, че вие може да счупите тия джамове, те са по-яки.
Вие ще изучавате характера на вашия стопанин, че той по някой път отваря прозорците.
Разумност се изисква. Като отвори, излез навън, не се блъскай. Туй е сега разумната страна.
към втори вариант >>
Три месеца е боледувал, на косъм е бил животът му.
(втори вариант)
Щеше да се събуди. Но все таки това е една опитност. Друг един православен свещеник разправя как се мъчил. Той сънува, че го нагълтва едно куче. Казва: „Като ме нагълта, после ме изплю навън." Но след туй нагълтване какво става?
Три месеца е боледувал, на косъм е бил животът му.
Ще дойде кучето в дадения случай. Кучето е една опитност неблагоприятна. След това ще дойде друго. „Добре че ме изплю, че като поп щях да умра."
към втори вариант >>
Разумност се изисква.
(втори вариант)
Онзи, който направи прозореца, е по-умна глава. Прозорците са по- яки, отколкото главата на една муха. Да е волска глава, може да счупи прозореца, но една муха, ще бъде смешно. Не мислете, че вие може да счупите тия джамове, те са по-яки. Вие ще изучавате характера на вашия стопанин, че той по някой път отваря прозорците.
Разумност се изисква.
Като отвори, излез навън, не се блъскай. Туй е сега разумната страна.
към втори вариант >>
Ще дойде кучето в дадения случай.
(втори вариант)
Но все таки това е една опитност. Друг един православен свещеник разправя как се мъчил. Той сънува, че го нагълтва едно куче. Казва: „Като ме нагълта, после ме изплю навън." Но след туй нагълтване какво става? Три месеца е боледувал, на косъм е бил животът му.
Ще дойде кучето в дадения случай.
Кучето е една опитност неблагоприятна. След това ще дойде друго. „Добре че ме изплю, че като поп щях да умра."
към втори вариант >>
Като отвори, излез навън, не се блъскай.
(втори вариант)
Прозорците са по- яки, отколкото главата на една муха. Да е волска глава, може да счупи прозореца, но една муха, ще бъде смешно. Не мислете, че вие може да счупите тия джамове, те са по-яки. Вие ще изучавате характера на вашия стопанин, че той по някой път отваря прозорците. Разумност се изисква.
Като отвори, излез навън, не се блъскай.
Туй е сега разумната страна.
към втори вариант >>
Кучето е една опитност неблагоприятна.
(втори вариант)
Друг един православен свещеник разправя как се мъчил. Той сънува, че го нагълтва едно куче. Казва: „Като ме нагълта, после ме изплю навън." Но след туй нагълтване какво става? Три месеца е боледувал, на косъм е бил животът му. Ще дойде кучето в дадения случай.
Кучето е една опитност неблагоприятна.
След това ще дойде друго. „Добре че ме изплю, че като поп щях да умра."
към втори вариант >>
Туй е сега разумната страна.
(втори вариант)
Да е волска глава, може да счупи прозореца, но една муха, ще бъде смешно. Не мислете, че вие може да счупите тия джамове, те са по-яки. Вие ще изучавате характера на вашия стопанин, че той по някой път отваря прозорците. Разумност се изисква. Като отвори, излез навън, не се блъскай.
Туй е сега разумната страна.
към втори вариант >>
След това ще дойде друго.
(втори вариант)
Той сънува, че го нагълтва едно куче. Казва: „Като ме нагълта, после ме изплю навън." Но след туй нагълтване какво става? Три месеца е боледувал, на косъм е бил животът му. Ще дойде кучето в дадения случай. Кучето е една опитност неблагоприятна.
След това ще дойде друго.
„Добре че ме изплю, че като поп щях да умра."
към втори вариант >>
Седиш, дойде голямо нещастие, някоя трудна мисъл, зарадвай се.
(втори вариант)
Седиш, дойде голямо нещастие, някоя трудна мисъл, зарадвай се.
Че да кажем, не си красив, грозен си. Казваш: „Грозен съм." Че някой път грозотията е по-хубава, отколкото красотата. Някой път неучеността е за предпочитане, отколкото да бъдеш учен. Те са временни отношения сега. Щом не си учен, хубаво е.
към втори вариант >>
„Добре че ме изплю, че като поп щях да умра."
(втори вариант)
Казва: „Като ме нагълта, после ме изплю навън." Но след туй нагълтване какво става? Три месеца е боледувал, на косъм е бил животът му. Ще дойде кучето в дадения случай. Кучето е една опитност неблагоприятна. След това ще дойде друго.
„Добре че ме изплю, че като поп щях да умра."
към втори вариант >>
Че да кажем, не си красив, грозен си.
(втори вариант)
Седиш, дойде голямо нещастие, някоя трудна мисъл, зарадвай се.
Че да кажем, не си красив, грозен си.
Казваш: „Грозен съм." Че някой път грозотията е по-хубава, отколкото красотата. Някой път неучеността е за предпочитане, отколкото да бъдеш учен. Те са временни отношения сега. Щом не си учен, хубаво е. Щом си учен, пак е хубаво.
към втори вариант >>
Сега и първият, и вторият пример е реален, действителен.
(втори вариант)
Сега и първият, и вторият пример е реален, действителен.
Онзи, че баща му хванал мечката за опашката, и този свещеник не знае защо това куче го е нагълтало, защо го е изплюло навън, отде накъде. Но има съотношение, той боледувал, и в неговия живот станал един преврат. Казва: „Ако не си изправиш отношенията към Бога, ще те нагълта това куче. Ако не ги изпълниш, ще те нагълтам, ако ги изпълниш, ще те изплюя."
към втори вариант >>
Казваш: „Грозен съм." Че някой път грозотията е по-хубава, отколкото красотата.
(втори вариант)
Седиш, дойде голямо нещастие, някоя трудна мисъл, зарадвай се. Че да кажем, не си красив, грозен си.
Казваш: „Грозен съм." Че някой път грозотията е по-хубава, отколкото красотата.
Някой път неучеността е за предпочитане, отколкото да бъдеш учен. Те са временни отношения сега. Щом не си учен, хубаво е. Щом си учен, пак е хубаво. Но в даден случай не ми стига умът, казвам, като заминеш, трябваше да му кажа това.
към втори вариант >>
Онзи, че баща му хванал мечката за опашката, и този свещеник не знае защо това куче го е нагълтало, защо го е изплюло навън, отде накъде.
(втори вариант)
Сега и първият, и вторият пример е реален, действителен.
Онзи, че баща му хванал мечката за опашката, и този свещеник не знае защо това куче го е нагълтало, защо го е изплюло навън, отде накъде.
Но има съотношение, той боледувал, и в неговия живот станал един преврат. Казва: „Ако не си изправиш отношенията към Бога, ще те нагълта това куче. Ако не ги изпълниш, ще те нагълтам, ако ги изпълниш, ще те изплюя."
към втори вариант >>
Някой път неучеността е за предпочитане, отколкото да бъдеш учен.
(втори вариант)
Седиш, дойде голямо нещастие, някоя трудна мисъл, зарадвай се. Че да кажем, не си красив, грозен си. Казваш: „Грозен съм." Че някой път грозотията е по-хубава, отколкото красотата.
Някой път неучеността е за предпочитане, отколкото да бъдеш учен.
Те са временни отношения сега. Щом не си учен, хубаво е. Щом си учен, пак е хубаво. Но в даден случай не ми стига умът, казвам, като заминеш, трябваше да му кажа това. Ти ако беше казал това, не знаеш какъв щеше да бъде резултатът.
към втори вариант >>
Всеки ученик или всеки верующ има да се занимава с две задачи по отношение на числата: абсолютни числа и относителни числа.
(втори вариант)
Всеки ученик или всеки верующ има да се занимава с две задачи по отношение на числата: абсолютни числа и относителни числа.
Но отношение на философията има да се занимавате с реалните неща на живота. Едновременно трябва да изучавате човешкия свят и Божествения свят. Именно трябва да държите в ума си мисълта: абсолютно реалността не може да се прояви на земята. Тя временно се проявява.
към втори вариант >>
Но има съотношение, той боледувал, и в неговия живот станал един преврат.
(втори вариант)
Сега и първият, и вторият пример е реален, действителен. Онзи, че баща му хванал мечката за опашката, и този свещеник не знае защо това куче го е нагълтало, защо го е изплюло навън, отде накъде.
Но има съотношение, той боледувал, и в неговия живот станал един преврат.
Казва: „Ако не си изправиш отношенията към Бога, ще те нагълта това куче. Ако не ги изпълниш, ще те нагълтам, ако ги изпълниш, ще те изплюя."
към втори вариант >>
Те са временни отношения сега.
(втори вариант)
Седиш, дойде голямо нещастие, някоя трудна мисъл, зарадвай се. Че да кажем, не си красив, грозен си. Казваш: „Грозен съм." Че някой път грозотията е по-хубава, отколкото красотата. Някой път неучеността е за предпочитане, отколкото да бъдеш учен.
Те са временни отношения сега.
Щом не си учен, хубаво е. Щом си учен, пак е хубаво. Но в даден случай не ми стига умът, казвам, като заминеш, трябваше да му кажа това. Ти ако беше казал това, не знаеш какъв щеше да бъде резултатът. Но тогава ще мязате на онзи българин, който отишъл във Варненско при един чехларин.
към втори вариант >>
Но отношение на философията има да се занимавате с реалните неща на живота.
(втори вариант)
Всеки ученик или всеки верующ има да се занимава с две задачи по отношение на числата: абсолютни числа и относителни числа.
Но отношение на философията има да се занимавате с реалните неща на живота.
Едновременно трябва да изучавате човешкия свят и Божествения свят. Именно трябва да държите в ума си мисълта: абсолютно реалността не може да се прояви на земята. Тя временно се проявява.
към втори вариант >>
Казва: „Ако не си изправиш отношенията към Бога, ще те нагълта това куче.
(втори вариант)
Сега и първият, и вторият пример е реален, действителен. Онзи, че баща му хванал мечката за опашката, и този свещеник не знае защо това куче го е нагълтало, защо го е изплюло навън, отде накъде. Но има съотношение, той боледувал, и в неговия живот станал един преврат.
Казва: „Ако не си изправиш отношенията към Бога, ще те нагълта това куче.
Ако не ги изпълниш, ще те нагълтам, ако ги изпълниш, ще те изплюя."
към втори вариант >>
Щом не си учен, хубаво е.
(втори вариант)
Седиш, дойде голямо нещастие, някоя трудна мисъл, зарадвай се. Че да кажем, не си красив, грозен си. Казваш: „Грозен съм." Че някой път грозотията е по-хубава, отколкото красотата. Някой път неучеността е за предпочитане, отколкото да бъдеш учен. Те са временни отношения сега.
Щом не си учен, хубаво е.
Щом си учен, пак е хубаво. Но в даден случай не ми стига умът, казвам, като заминеш, трябваше да му кажа това. Ти ако беше казал това, не знаеш какъв щеше да бъде резултатът. Но тогава ще мязате на онзи българин, който отишъл във Варненско при един чехларин. Мерил, мерил, всичките чехли не му стават на краката.
към втори вариант >>
Едновременно трябва да изучавате човешкия свят и Божествения свят.
(втори вариант)
Всеки ученик или всеки верующ има да се занимава с две задачи по отношение на числата: абсолютни числа и относителни числа. Но отношение на философията има да се занимавате с реалните неща на живота.
Едновременно трябва да изучавате човешкия свят и Божествения свят.
Именно трябва да държите в ума си мисълта: абсолютно реалността не може да се прояви на земята. Тя временно се проявява.
към втори вариант >>
Ако не ги изпълниш, ще те нагълтам, ако ги изпълниш, ще те изплюя."
(втори вариант)
Сега и първият, и вторият пример е реален, действителен. Онзи, че баща му хванал мечката за опашката, и този свещеник не знае защо това куче го е нагълтало, защо го е изплюло навън, отде накъде. Но има съотношение, той боледувал, и в неговия живот станал един преврат. Казва: „Ако не си изправиш отношенията към Бога, ще те нагълта това куче.
Ако не ги изпълниш, ще те нагълтам, ако ги изпълниш, ще те изплюя."
към втори вариант >>
Щом си учен, пак е хубаво.
(втори вариант)
Че да кажем, не си красив, грозен си. Казваш: „Грозен съм." Че някой път грозотията е по-хубава, отколкото красотата. Някой път неучеността е за предпочитане, отколкото да бъдеш учен. Те са временни отношения сега. Щом не си учен, хубаво е.
Щом си учен, пак е хубаво.
Но в даден случай не ми стига умът, казвам, като заминеш, трябваше да му кажа това. Ти ако беше казал това, не знаеш какъв щеше да бъде резултатът. Но тогава ще мязате на онзи българин, който отишъл във Варненско при един чехларин. Мерил, мерил, всичките чехли не му стават на краката. Турчинът казва: „Калъпсъз." Той излязъл на четири- пет километра оттам и казва: „Ти си калъпсъз." Ако беше казал в дюкяна, щеше да го набие.
към втори вариант >>
Именно трябва да държите в ума си мисълта: абсолютно реалността не може да се прояви на земята.
(втори вариант)
Всеки ученик или всеки верующ има да се занимава с две задачи по отношение на числата: абсолютни числа и относителни числа. Но отношение на философията има да се занимавате с реалните неща на живота. Едновременно трябва да изучавате човешкия свят и Божествения свят.
Именно трябва да държите в ума си мисълта: абсолютно реалността не може да се прояви на земята.
Тя временно се проявява.
към втори вариант >>
Може да сравните лошите условия с онова куче, което може да те нагълта.
(втори вариант)
Може да сравните лошите условия с онова куче, което може да те нагълта.
Щом речеш в себе си да служиш на Бога, ще те изплюе кучето навън. То са ред други условия. Та у вярващия всякога трябва да се усилва неговата вяра. Сега не говоря, не ви казвам, че нямате вяра. Имате вяра.
към втори вариант >>
Но в даден случай не ми стига умът, казвам, като заминеш, трябваше да му кажа това.
(втори вариант)
Казваш: „Грозен съм." Че някой път грозотията е по-хубава, отколкото красотата. Някой път неучеността е за предпочитане, отколкото да бъдеш учен. Те са временни отношения сега. Щом не си учен, хубаво е. Щом си учен, пак е хубаво.
Но в даден случай не ми стига умът, казвам, като заминеш, трябваше да му кажа това.
Ти ако беше казал това, не знаеш какъв щеше да бъде резултатът. Но тогава ще мязате на онзи българин, който отишъл във Варненско при един чехларин. Мерил, мерил, всичките чехли не му стават на краката. Турчинът казва: „Калъпсъз." Той излязъл на четири- пет километра оттам и казва: „Ти си калъпсъз." Ако беше казал в дюкяна, щеше да го набие.
към втори вариант >>
Тя временно се проявява.
(втори вариант)
Всеки ученик или всеки верующ има да се занимава с две задачи по отношение на числата: абсолютни числа и относителни числа. Но отношение на философията има да се занимавате с реалните неща на живота. Едновременно трябва да изучавате човешкия свят и Божествения свят. Именно трябва да държите в ума си мисълта: абсолютно реалността не може да се прояви на земята.
Тя временно се проявява.
към втори вариант >>
Щом речеш в себе си да служиш на Бога, ще те изплюе кучето навън.
(втори вариант)
Може да сравните лошите условия с онова куче, което може да те нагълта.
Щом речеш в себе си да служиш на Бога, ще те изплюе кучето навън.
То са ред други условия. Та у вярващия всякога трябва да се усилва неговата вяра. Сега не говоря, не ви казвам, че нямате вяра. Имате вяра. Някои имате вяра да скъсате един конец, но като туриш двата конеца, не може да ги скъсаш.
към втори вариант >>
Ти ако беше казал това, не знаеш какъв щеше да бъде резултатът.
(втори вариант)
Някой път неучеността е за предпочитане, отколкото да бъдеш учен. Те са временни отношения сега. Щом не си учен, хубаво е. Щом си учен, пак е хубаво. Но в даден случай не ми стига умът, казвам, като заминеш, трябваше да му кажа това.
Ти ако беше казал това, не знаеш какъв щеше да бъде резултатът.
Но тогава ще мязате на онзи българин, който отишъл във Варненско при един чехларин. Мерил, мерил, всичките чехли не му стават на краката. Турчинът казва: „Калъпсъз." Той излязъл на четири- пет километра оттам и казва: „Ти си калъпсъз." Ако беше казал в дюкяна, щеше да го набие.
към втори вариант >>
Вземете един процес, вие сте гладен.
(втори вариант)
Вземете един процес, вие сте гладен.
Като се наядете, мислите ли, че няма да огладнеете? Не се минат три-четири часа, гладът пак се явява. Пак се нахраните, не се мине много, пак огладнеете. Сега философията, защо е гладът. Гладът е един стремеж, една реалност, на която никой не знае произхода.
към втори вариант >>
То са ред други условия.
(втори вариант)
Може да сравните лошите условия с онова куче, което може да те нагълта. Щом речеш в себе си да служиш на Бога, ще те изплюе кучето навън.
То са ред други условия.
Та у вярващия всякога трябва да се усилва неговата вяра. Сега не говоря, не ви казвам, че нямате вяра. Имате вяра. Някои имате вяра да скъсате един конец, но като туриш двата конеца, не може да ги скъсаш. На друг вярата е силна да скъса два конеца, но като туриш три конеца, не може да ги скъса.
към втори вариант >>
Но тогава ще мязате на онзи българин, който отишъл във Варненско при един чехларин.
(втори вариант)
Те са временни отношения сега. Щом не си учен, хубаво е. Щом си учен, пак е хубаво. Но в даден случай не ми стига умът, казвам, като заминеш, трябваше да му кажа това. Ти ако беше казал това, не знаеш какъв щеше да бъде резултатът.
Но тогава ще мязате на онзи българин, който отишъл във Варненско при един чехларин.
Мерил, мерил, всичките чехли не му стават на краката. Турчинът казва: „Калъпсъз." Той излязъл на четири- пет километра оттам и казва: „Ти си калъпсъз." Ако беше казал в дюкяна, щеше да го набие.
към втори вариант >>
Като се наядете, мислите ли, че няма да огладнеете?
(втори вариант)
Вземете един процес, вие сте гладен.
Като се наядете, мислите ли, че няма да огладнеете?
Не се минат три-четири часа, гладът пак се явява. Пак се нахраните, не се мине много, пак огладнеете. Сега философията, защо е гладът. Гладът е един стремеж, една реалност, на която никой не знае произхода. Тогава се задава въпросът, без ядене не може ли.
към втори вариант >>
Та у вярващия всякога трябва да се усилва неговата вяра.
(втори вариант)
Може да сравните лошите условия с онова куче, което може да те нагълта. Щом речеш в себе си да служиш на Бога, ще те изплюе кучето навън. То са ред други условия.
Та у вярващия всякога трябва да се усилва неговата вяра.
Сега не говоря, не ви казвам, че нямате вяра. Имате вяра. Някои имате вяра да скъсате един конец, но като туриш двата конеца, не може да ги скъсаш. На друг вярата е силна да скъса два конеца, но като туриш три конеца, не може да ги скъса. Казвам, моята вяра се изпълни на един конец, искам и на два конеца, после на три, четири, пет, шест, седем, осем, девет, десет, единайсет, дванайсет.
към втори вариант >>
Мерил, мерил, всичките чехли не му стават на краката.
(втори вариант)
Щом не си учен, хубаво е. Щом си учен, пак е хубаво. Но в даден случай не ми стига умът, казвам, като заминеш, трябваше да му кажа това. Ти ако беше казал това, не знаеш какъв щеше да бъде резултатът. Но тогава ще мязате на онзи българин, който отишъл във Варненско при един чехларин.
Мерил, мерил, всичките чехли не му стават на краката.
Турчинът казва: „Калъпсъз." Той излязъл на четири- пет километра оттам и казва: „Ти си калъпсъз." Ако беше казал в дюкяна, щеше да го набие.
към втори вариант >>
Не се минат три-четири часа, гладът пак се явява.
(втори вариант)
Вземете един процес, вие сте гладен. Като се наядете, мислите ли, че няма да огладнеете?
Не се минат три-четири часа, гладът пак се явява.
Пак се нахраните, не се мине много, пак огладнеете. Сега философията, защо е гладът. Гладът е един стремеж, една реалност, на която никой не знае произхода. Тогава се задава въпросът, без ядене не може ли. Та казвам, трябва да се утоли жаждата.
към втори вариант >>
Сега не говоря, не ви казвам, че нямате вяра.
(втори вариант)
Може да сравните лошите условия с онова куче, което може да те нагълта. Щом речеш в себе си да служиш на Бога, ще те изплюе кучето навън. То са ред други условия. Та у вярващия всякога трябва да се усилва неговата вяра.
Сега не говоря, не ви казвам, че нямате вяра.
Имате вяра. Някои имате вяра да скъсате един конец, но като туриш двата конеца, не може да ги скъсаш. На друг вярата е силна да скъса два конеца, но като туриш три конеца, не може да ги скъса. Казвам, моята вяра се изпълни на един конец, искам и на два конеца, после на три, четири, пет, шест, седем, осем, девет, десет, единайсет, дванайсет. Казвам, дванайсет конеца като ги навъртите, моята вяра е като туй въже, ще се скъса.
към втори вариант >>
Турчинът казва: „Калъпсъз." Той излязъл на четири- пет километра оттам и казва: „Ти си калъпсъз." Ако беше казал в дюкяна, щеше да го набие.
(втори вариант)
Щом си учен, пак е хубаво. Но в даден случай не ми стига умът, казвам, като заминеш, трябваше да му кажа това. Ти ако беше казал това, не знаеш какъв щеше да бъде резултатът. Но тогава ще мязате на онзи българин, който отишъл във Варненско при един чехларин. Мерил, мерил, всичките чехли не му стават на краката.
Турчинът казва: „Калъпсъз." Той излязъл на четири- пет километра оттам и казва: „Ти си калъпсъз." Ако беше казал в дюкяна, щеше да го набие.
към втори вариант >>
Пак се нахраните, не се мине много, пак огладнеете.
(втори вариант)
Вземете един процес, вие сте гладен. Като се наядете, мислите ли, че няма да огладнеете? Не се минат три-четири часа, гладът пак се явява.
Пак се нахраните, не се мине много, пак огладнеете.
Сега философията, защо е гладът. Гладът е един стремеж, една реалност, на която никой не знае произхода. Тогава се задава въпросът, без ядене не може ли. Та казвам, трябва да се утоли жаждата. Щом има глад, без ядене не може.
към втори вариант >>
Имате вяра.
(втори вариант)
Може да сравните лошите условия с онова куче, което може да те нагълта. Щом речеш в себе си да служиш на Бога, ще те изплюе кучето навън. То са ред други условия. Та у вярващия всякога трябва да се усилва неговата вяра. Сега не говоря, не ви казвам, че нямате вяра.
Имате вяра.
Някои имате вяра да скъсате един конец, но като туриш двата конеца, не може да ги скъсаш. На друг вярата е силна да скъса два конеца, но като туриш три конеца, не може да ги скъса. Казвам, моята вяра се изпълни на един конец, искам и на два конеца, после на три, четири, пет, шест, седем, осем, девет, десет, единайсет, дванайсет. Казвам, дванайсет конеца като ги навъртите, моята вяра е като туй въже, ще се скъса.
към втори вариант >>
Някой път благодари, че не ти дойде на ума, че ти дойде на четири-пет километра.
(втори вариант)
Някой път благодари, че не ти дойде на ума, че ти дойде на четири-пет километра.
Дръжте за положителната страна. Нещата както се слагат, е хубаво. Беден си. Сега не е да ви утешавам. Беднотията, то е едно преходно състояние, през което трябва да минете, път на живота е.
към втори вариант >>
Сега философията, защо е гладът.
(втори вариант)
Вземете един процес, вие сте гладен. Като се наядете, мислите ли, че няма да огладнеете? Не се минат три-четири часа, гладът пак се явява. Пак се нахраните, не се мине много, пак огладнеете.
Сега философията, защо е гладът.
Гладът е един стремеж, една реалност, на която никой не знае произхода. Тогава се задава въпросът, без ядене не може ли. Та казвам, трябва да се утоли жаждата. Щом има глад, без ядене не може. В човека то е един стремеж да се прояви вечното в човека.
към втори вариант >>
Някои имате вяра да скъсате един конец, но като туриш двата конеца, не може да ги скъсаш.
(втори вариант)
Щом речеш в себе си да служиш на Бога, ще те изплюе кучето навън. То са ред други условия. Та у вярващия всякога трябва да се усилва неговата вяра. Сега не говоря, не ви казвам, че нямате вяра. Имате вяра.
Някои имате вяра да скъсате един конец, но като туриш двата конеца, не може да ги скъсаш.
На друг вярата е силна да скъса два конеца, но като туриш три конеца, не може да ги скъса. Казвам, моята вяра се изпълни на един конец, искам и на два конеца, после на три, четири, пет, шест, седем, осем, девет, десет, единайсет, дванайсет. Казвам, дванайсет конеца като ги навъртите, моята вяра е като туй въже, ще се скъса.
към втори вариант >>
Дръжте за положителната страна.
(втори вариант)
Някой път благодари, че не ти дойде на ума, че ти дойде на четири-пет километра.
Дръжте за положителната страна.
Нещата както се слагат, е хубаво. Беден си. Сега не е да ви утешавам. Беднотията, то е едно преходно състояние, през което трябва да минете, път на живота е. Ако Бог те е турил на място, може би този път е най-хубавият път.
към втори вариант >>
Гладът е един стремеж, една реалност, на която никой не знае произхода.
(втори вариант)
Вземете един процес, вие сте гладен. Като се наядете, мислите ли, че няма да огладнеете? Не се минат три-четири часа, гладът пак се явява. Пак се нахраните, не се мине много, пак огладнеете. Сега философията, защо е гладът.
Гладът е един стремеж, една реалност, на която никой не знае произхода.
Тогава се задава въпросът, без ядене не може ли. Та казвам, трябва да се утоли жаждата. Щом има глад, без ядене не може. В човека то е един стремеж да се прояви вечното в човека. Ти, като си гладен, благодари на Бога, че си огладнял, защото в този глад ще видиш Божията благост.
към втори вариант >>
На друг вярата е силна да скъса два конеца, но като туриш три конеца, не може да ги скъса.
(втори вариант)
То са ред други условия. Та у вярващия всякога трябва да се усилва неговата вяра. Сега не говоря, не ви казвам, че нямате вяра. Имате вяра. Някои имате вяра да скъсате един конец, но като туриш двата конеца, не може да ги скъсаш.
На друг вярата е силна да скъса два конеца, но като туриш три конеца, не може да ги скъса.
Казвам, моята вяра се изпълни на един конец, искам и на два конеца, после на три, четири, пет, шест, седем, осем, девет, десет, единайсет, дванайсет. Казвам, дванайсет конеца като ги навъртите, моята вяра е като туй въже, ще се скъса.
към втори вариант >>
Нещата както се слагат, е хубаво.
(втори вариант)
Някой път благодари, че не ти дойде на ума, че ти дойде на четири-пет километра. Дръжте за положителната страна.
Нещата както се слагат, е хубаво.
Беден си. Сега не е да ви утешавам. Беднотията, то е едно преходно състояние, през което трябва да минете, път на живота е. Ако Бог те е турил на място, може би този път е най-хубавият път. Беднотията е добра замисъл на Провидението.
към втори вариант >>
Тогава се задава въпросът, без ядене не може ли.
(втори вариант)
Като се наядете, мислите ли, че няма да огладнеете? Не се минат три-четири часа, гладът пак се явява. Пак се нахраните, не се мине много, пак огладнеете. Сега философията, защо е гладът. Гладът е един стремеж, една реалност, на която никой не знае произхода.
Тогава се задава въпросът, без ядене не може ли.
Та казвам, трябва да се утоли жаждата. Щом има глад, без ядене не може. В човека то е един стремеж да се прояви вечното в човека. Ти, като си гладен, благодари на Бога, че си огладнял, защото в този глад ще видиш Божията благост. Този глад, то е благо на Бога.
към втори вариант >>
Казвам, моята вяра се изпълни на един конец, искам и на два конеца, после на три, четири, пет, шест, седем, осем, девет, десет, единайсет, дванайсет.
(втори вариант)
Та у вярващия всякога трябва да се усилва неговата вяра. Сега не говоря, не ви казвам, че нямате вяра. Имате вяра. Някои имате вяра да скъсате един конец, но като туриш двата конеца, не може да ги скъсаш. На друг вярата е силна да скъса два конеца, но като туриш три конеца, не може да ги скъса.
Казвам, моята вяра се изпълни на един конец, искам и на два конеца, после на три, четири, пет, шест, седем, осем, девет, десет, единайсет, дванайсет.
Казвам, дванайсет конеца като ги навъртите, моята вяра е като туй въже, ще се скъса.
към втори вариант >>
Беден си.
(втори вариант)
Някой път благодари, че не ти дойде на ума, че ти дойде на четири-пет километра. Дръжте за положителната страна. Нещата както се слагат, е хубаво.
Беден си.
Сега не е да ви утешавам. Беднотията, то е едно преходно състояние, през което трябва да минете, път на живота е. Ако Бог те е турил на място, може би този път е най-хубавият път. Беднотията е добра замисъл на Провидението. Не че Бог иска да те остави беден през целия живот, той те изпитва.
към втори вариант >>
Та казвам, трябва да се утоли жаждата.
(втори вариант)
Не се минат три-четири часа, гладът пак се явява. Пак се нахраните, не се мине много, пак огладнеете. Сега философията, защо е гладът. Гладът е един стремеж, една реалност, на която никой не знае произхода. Тогава се задава въпросът, без ядене не може ли.
Та казвам, трябва да се утоли жаждата.
Щом има глад, без ядене не може. В човека то е един стремеж да се прояви вечното в човека. Ти, като си гладен, благодари на Бога, че си огладнял, защото в този глад ще видиш Божията благост. Този глад, то е благо на Бога. Ако не ядеш, няма да благодариш.
към втори вариант >>
Казвам, дванайсет конеца като ги навъртите, моята вяра е като туй въже, ще се скъса.
(втори вариант)
Сега не говоря, не ви казвам, че нямате вяра. Имате вяра. Някои имате вяра да скъсате един конец, но като туриш двата конеца, не може да ги скъсаш. На друг вярата е силна да скъса два конеца, но като туриш три конеца, не може да ги скъса. Казвам, моята вяра се изпълни на един конец, искам и на два конеца, после на три, четири, пет, шест, седем, осем, девет, десет, единайсет, дванайсет.
Казвам, дванайсет конеца като ги навъртите, моята вяра е като туй въже, ще се скъса.
към втори вариант >>
Сега не е да ви утешавам.
(втори вариант)
Някой път благодари, че не ти дойде на ума, че ти дойде на четири-пет километра. Дръжте за положителната страна. Нещата както се слагат, е хубаво. Беден си.
Сега не е да ви утешавам.
Беднотията, то е едно преходно състояние, през което трябва да минете, път на живота е. Ако Бог те е турил на място, може би този път е най-хубавият път. Беднотията е добра замисъл на Провидението. Не че Бог иска да те остави беден през целия живот, той те изпитва. Ти си свободен всичко да мислиш, но всичко в света работи за добро.
към втори вариант >>
Щом има глад, без ядене не може.
(втори вариант)
Пак се нахраните, не се мине много, пак огладнеете. Сега философията, защо е гладът. Гладът е един стремеж, една реалност, на която никой не знае произхода. Тогава се задава въпросът, без ядене не може ли. Та казвам, трябва да се утоли жаждата.
Щом има глад, без ядене не може.
В човека то е един стремеж да се прояви вечното в човека. Ти, като си гладен, благодари на Бога, че си огладнял, защото в този глад ще видиш Божията благост. Този глад, то е благо на Бога. Ако не ядеш, няма да благодариш. Дойде желанието да спиш, благодари на Бога, че искаш да си почиваш, то е условие да видиш Божията благост.
към втори вариант >>
Казвам, може да концентрирате вие вашите мисли където и да е и да скъсате едно въже.
(втори вариант)
Казвам, може да концентрирате вие вашите мисли където и да е и да скъсате едно въже.
Опитали ли сте се вие да скъсате един конец, да видите? Вземете две тояжки, свържете един тънък конец, концентрирайте мисълта си, да видите дали може да скъсате конеца. Вземете най-тънкия конец. Вие ще кажете: „Този опит е толкоз прост. Пие толкоз напред сме отишли, да късаме конеца сега!
към втори вариант >>
Беднотията, то е едно преходно състояние, през което трябва да минете, път на живота е.
(втори вариант)
Някой път благодари, че не ти дойде на ума, че ти дойде на четири-пет километра. Дръжте за положителната страна. Нещата както се слагат, е хубаво. Беден си. Сега не е да ви утешавам.
Беднотията, то е едно преходно състояние, през което трябва да минете, път на живота е.
Ако Бог те е турил на място, може би този път е най-хубавият път. Беднотията е добра замисъл на Провидението. Не че Бог иска да те остави беден през целия живот, той те изпитва. Ти си свободен всичко да мислиш, но всичко в света работи за добро. Най-голямото противоречие съдържа една Божествена мъдрост.
към втори вариант >>
В човека то е един стремеж да се прояви вечното в човека.
(втори вариант)
Сега философията, защо е гладът. Гладът е един стремеж, една реалност, на която никой не знае произхода. Тогава се задава въпросът, без ядене не може ли. Та казвам, трябва да се утоли жаждата. Щом има глад, без ядене не може.
В човека то е един стремеж да се прояви вечното в човека.
Ти, като си гладен, благодари на Бога, че си огладнял, защото в този глад ще видиш Божията благост. Този глад, то е благо на Бога. Ако не ядеш, няма да благодариш. Дойде желанието да спиш, благодари на Бога, че искаш да си почиваш, то е условие да видиш Божията благост. Това е едно схващане.
към втори вариант >>
Опитали ли сте се вие да скъсате един конец, да видите?
(втори вариант)
Казвам, може да концентрирате вие вашите мисли където и да е и да скъсате едно въже.
Опитали ли сте се вие да скъсате един конец, да видите?
Вземете две тояжки, свържете един тънък конец, концентрирайте мисълта си, да видите дали може да скъсате конеца. Вземете най-тънкия конец. Вие ще кажете: „Този опит е толкоз прост. Пие толкоз напред сме отишли, да късаме конеца сега! " Онези от вас, които искат наука, да видят какво може да направят.
към втори вариант >>
Ако Бог те е турил на място, може би този път е най-хубавият път.
(втори вариант)
Дръжте за положителната страна. Нещата както се слагат, е хубаво. Беден си. Сега не е да ви утешавам. Беднотията, то е едно преходно състояние, през което трябва да минете, път на живота е.
Ако Бог те е турил на място, може би този път е най-хубавият път.
Беднотията е добра замисъл на Провидението. Не че Бог иска да те остави беден през целия живот, той те изпитва. Ти си свободен всичко да мислиш, но всичко в света работи за добро. Най-голямото противоречие съдържа една Божествена мъдрост. За бъдеще ще проверите, че тия закони са верни.
към втори вариант >>
Ти, като си гладен, благодари на Бога, че си огладнял, защото в този глад ще видиш Божията благост.
(втори вариант)
Гладът е един стремеж, една реалност, на която никой не знае произхода. Тогава се задава въпросът, без ядене не може ли. Та казвам, трябва да се утоли жаждата. Щом има глад, без ядене не може. В човека то е един стремеж да се прояви вечното в човека.
Ти, като си гладен, благодари на Бога, че си огладнял, защото в този глад ще видиш Божията благост.
Този глад, то е благо на Бога. Ако не ядеш, няма да благодариш. Дойде желанието да спиш, благодари на Бога, че искаш да си почиваш, то е условие да видиш Божията благост. Това е едно схващане.
към втори вариант >>
Вземете две тояжки, свържете един тънък конец, концентрирайте мисълта си, да видите дали може да скъсате конеца.
(втори вариант)
Казвам, може да концентрирате вие вашите мисли където и да е и да скъсате едно въже. Опитали ли сте се вие да скъсате един конец, да видите?
Вземете две тояжки, свържете един тънък конец, концентрирайте мисълта си, да видите дали може да скъсате конеца.
Вземете най-тънкия конец. Вие ще кажете: „Този опит е толкоз прост. Пие толкоз напред сме отишли, да късаме конеца сега! " Онези от вас, които искат наука, да видят какво може да направят. Мнозина от вас ще се разочароват, конецът няма да се скъса.
към втори вариант >>
Беднотията е добра замисъл на Провидението.
(втори вариант)
Нещата както се слагат, е хубаво. Беден си. Сега не е да ви утешавам. Беднотията, то е едно преходно състояние, през което трябва да минете, път на живота е. Ако Бог те е турил на място, може би този път е най-хубавият път.
Беднотията е добра замисъл на Провидението.
Не че Бог иска да те остави беден през целия живот, той те изпитва. Ти си свободен всичко да мислиш, но всичко в света работи за добро. Най-голямото противоречие съдържа една Божествена мъдрост. За бъдеще ще проверите, че тия закони са верни. Каквото и да се случи, за онези, които обичат Бога, ще се превърне за тяхно добро.
към втори вариант >>
Този глад, то е благо на Бога.
(втори вариант)
Тогава се задава въпросът, без ядене не може ли. Та казвам, трябва да се утоли жаждата. Щом има глад, без ядене не може. В човека то е един стремеж да се прояви вечното в човека. Ти, като си гладен, благодари на Бога, че си огладнял, защото в този глад ще видиш Божията благост.
Този глад, то е благо на Бога.
Ако не ядеш, няма да благодариш. Дойде желанието да спиш, благодари на Бога, че искаш да си почиваш, то е условие да видиш Божията благост. Това е едно схващане.
към втори вариант >>
Вземете най-тънкия конец.
(втори вариант)
Казвам, може да концентрирате вие вашите мисли където и да е и да скъсате едно въже. Опитали ли сте се вие да скъсате един конец, да видите? Вземете две тояжки, свържете един тънък конец, концентрирайте мисълта си, да видите дали може да скъсате конеца.
Вземете най-тънкия конец.
Вие ще кажете: „Този опит е толкоз прост. Пие толкоз напред сме отишли, да късаме конеца сега! " Онези от вас, които искат наука, да видят какво може да направят. Мнозина от вас ще се разочароват, конецът няма да се скъса. Конецът много мъчно се къса.
към втори вариант >>
Не че Бог иска да те остави беден през целия живот, той те изпитва.
(втори вариант)
Беден си. Сега не е да ви утешавам. Беднотията, то е едно преходно състояние, през което трябва да минете, път на живота е. Ако Бог те е турил на място, може би този път е най-хубавият път. Беднотията е добра замисъл на Провидението.
Не че Бог иска да те остави беден през целия живот, той те изпитва.
Ти си свободен всичко да мислиш, но всичко в света работи за добро. Най-голямото противоречие съдържа една Божествена мъдрост. За бъдеще ще проверите, че тия закони са верни. Каквото и да се случи, за онези, които обичат Бога, ще се превърне за тяхно добро. Ако е така, да придобием тази опитност и да вървим напред.
към втори вариант >>
Ако не ядеш, няма да благодариш.
(втори вариант)
Та казвам, трябва да се утоли жаждата. Щом има глад, без ядене не може. В човека то е един стремеж да се прояви вечното в човека. Ти, като си гладен, благодари на Бога, че си огладнял, защото в този глад ще видиш Божията благост. Този глад, то е благо на Бога.
Ако не ядеш, няма да благодариш.
Дойде желанието да спиш, благодари на Бога, че искаш да си почиваш, то е условие да видиш Божията благост. Това е едно схващане.
към втори вариант >>
Вие ще кажете: „Този опит е толкоз прост.
(втори вариант)
Казвам, може да концентрирате вие вашите мисли където и да е и да скъсате едно въже. Опитали ли сте се вие да скъсате един конец, да видите? Вземете две тояжки, свържете един тънък конец, концентрирайте мисълта си, да видите дали може да скъсате конеца. Вземете най-тънкия конец.
Вие ще кажете: „Този опит е толкоз прост.
Пие толкоз напред сме отишли, да късаме конеца сега! " Онези от вас, които искат наука, да видят какво може да направят. Мнозина от вас ще се разочароват, конецът няма да се скъса. Конецът много мъчно се къса. Трябва да знаеш спесифично как да концентрираш своята мисъл, как да скъсаш този конец.
към втори вариант >>
Ти си свободен всичко да мислиш, но всичко в света работи за добро.
(втори вариант)
Сега не е да ви утешавам. Беднотията, то е едно преходно състояние, през което трябва да минете, път на живота е. Ако Бог те е турил на място, може би този път е най-хубавият път. Беднотията е добра замисъл на Провидението. Не че Бог иска да те остави беден през целия живот, той те изпитва.
Ти си свободен всичко да мислиш, но всичко в света работи за добро.
Най-голямото противоречие съдържа една Божествена мъдрост. За бъдеще ще проверите, че тия закони са верни. Каквото и да се случи, за онези, които обичат Бога, ще се превърне за тяхно добро. Ако е така, да придобием тази опитност и да вървим напред. Знание придобивайте, сила придобивайте.
към втори вариант >>
Дойде желанието да спиш, благодари на Бога, че искаш да си почиваш, то е условие да видиш Божията благост.
(втори вариант)
Щом има глад, без ядене не може. В човека то е един стремеж да се прояви вечното в човека. Ти, като си гладен, благодари на Бога, че си огладнял, защото в този глад ще видиш Божията благост. Този глад, то е благо на Бога. Ако не ядеш, няма да благодариш.
Дойде желанието да спиш, благодари на Бога, че искаш да си почиваш, то е условие да видиш Божията благост.
Това е едно схващане.
към втори вариант >>
Пие толкоз напред сме отишли, да късаме конеца сега!
(втори вариант)
Казвам, може да концентрирате вие вашите мисли където и да е и да скъсате едно въже. Опитали ли сте се вие да скъсате един конец, да видите? Вземете две тояжки, свържете един тънък конец, концентрирайте мисълта си, да видите дали може да скъсате конеца. Вземете най-тънкия конец. Вие ще кажете: „Този опит е толкоз прост.
Пие толкоз напред сме отишли, да късаме конеца сега!
" Онези от вас, които искат наука, да видят какво може да направят. Мнозина от вас ще се разочароват, конецът няма да се скъса. Конецът много мъчно се къса. Трябва да знаеш спесифично как да концентрираш своята мисъл, как да скъсаш този конец. Но за да направиш този опит, трябва да има разумни поводи, не само да констатираш един факт.
към втори вариант >>
Най-голямото противоречие съдържа една Божествена мъдрост.
(втори вариант)
Беднотията, то е едно преходно състояние, през което трябва да минете, път на живота е. Ако Бог те е турил на място, може би този път е най-хубавият път. Беднотията е добра замисъл на Провидението. Не че Бог иска да те остави беден през целия живот, той те изпитва. Ти си свободен всичко да мислиш, но всичко в света работи за добро.
Най-голямото противоречие съдържа една Божествена мъдрост.
За бъдеще ще проверите, че тия закони са верни. Каквото и да се случи, за онези, които обичат Бога, ще се превърне за тяхно добро. Ако е така, да придобием тази опитност и да вървим напред. Знание придобивайте, сила придобивайте.
към втори вариант >>
Това е едно схващане.
(втори вариант)
В човека то е един стремеж да се прояви вечното в човека. Ти, като си гладен, благодари на Бога, че си огладнял, защото в този глад ще видиш Божията благост. Този глад, то е благо на Бога. Ако не ядеш, няма да благодариш. Дойде желанието да спиш, благодари на Бога, че искаш да си почиваш, то е условие да видиш Божията благост.
Това е едно схващане.
към втори вариант >>
" Онези от вас, които искат наука, да видят какво може да направят.
(втори вариант)
Опитали ли сте се вие да скъсате един конец, да видите? Вземете две тояжки, свържете един тънък конец, концентрирайте мисълта си, да видите дали може да скъсате конеца. Вземете най-тънкия конец. Вие ще кажете: „Този опит е толкоз прост. Пие толкоз напред сме отишли, да късаме конеца сега!
" Онези от вас, които искат наука, да видят какво може да направят.
Мнозина от вас ще се разочароват, конецът няма да се скъса. Конецът много мъчно се къса. Трябва да знаеш спесифично как да концентрираш своята мисъл, как да скъсаш този конец. Но за да направиш този опит, трябва да има разумни поводи, не само да констатираш един факт. Възможно ли е със своята мисъл да скъсаш един конец?
към втори вариант >>
За бъдеще ще проверите, че тия закони са верни.
(втори вариант)
Ако Бог те е турил на място, може би този път е най-хубавият път. Беднотията е добра замисъл на Провидението. Не че Бог иска да те остави беден през целия живот, той те изпитва. Ти си свободен всичко да мислиш, но всичко в света работи за добро. Най-голямото противоречие съдържа една Божествена мъдрост.
За бъдеще ще проверите, че тия закони са верни.
Каквото и да се случи, за онези, които обичат Бога, ще се превърне за тяхно добро. Ако е така, да придобием тази опитност и да вървим напред. Знание придобивайте, сила придобивайте.
към втори вариант >>
Малкото дете вкъщи направи една погрешка.
(втори вариант)
Малкото дете вкъщи направи една погрешка.
Дойде баща му с пръчицата, понашари го. Веднага за пръв път то се слиса, как, отде баща му да го набие, отде извади този закон. Намери се в едно противоречие. От една страна, го обича, от друга страна, има пръчица. Пръчицата отде излезе?
към втори вариант >>
Мнозина от вас ще се разочароват, конецът няма да се скъса.
(втори вариант)
Вземете две тояжки, свържете един тънък конец, концентрирайте мисълта си, да видите дали може да скъсате конеца. Вземете най-тънкия конец. Вие ще кажете: „Този опит е толкоз прост. Пие толкоз напред сме отишли, да късаме конеца сега! " Онези от вас, които искат наука, да видят какво може да направят.
Мнозина от вас ще се разочароват, конецът няма да се скъса.
Конецът много мъчно се къса. Трябва да знаеш спесифично как да концентрираш своята мисъл, как да скъсаш този конец. Но за да направиш този опит, трябва да има разумни поводи, не само да констатираш един факт. Възможно ли е със своята мисъл да скъсаш един конец? Ако с мисълта си може да скъсате един конец, тогава може да насочите вашата мисъл където и да е като творческа сила.
към втори вариант >>
Каквото и да се случи, за онези, които обичат Бога, ще се превърне за тяхно добро.
(втори вариант)
Беднотията е добра замисъл на Провидението. Не че Бог иска да те остави беден през целия живот, той те изпитва. Ти си свободен всичко да мислиш, но всичко в света работи за добро. Най-голямото противоречие съдържа една Божествена мъдрост. За бъдеще ще проверите, че тия закони са верни.
Каквото и да се случи, за онези, които обичат Бога, ще се превърне за тяхно добро.
Ако е така, да придобием тази опитност и да вървим напред. Знание придобивайте, сила придобивайте.
към втори вариант >>
Дойде баща му с пръчицата, понашари го.
(втори вариант)
Малкото дете вкъщи направи една погрешка.
Дойде баща му с пръчицата, понашари го.
Веднага за пръв път то се слиса, как, отде баща му да го набие, отде извади този закон. Намери се в едно противоречие. От една страна, го обича, от друга страна, има пръчица. Пръчицата отде излезе? Детето накара пръчицата да израсне.
към втори вариант >>
Конецът много мъчно се къса.
(втори вариант)
Вземете най-тънкия конец. Вие ще кажете: „Този опит е толкоз прост. Пие толкоз напред сме отишли, да късаме конеца сега! " Онези от вас, които искат наука, да видят какво може да направят. Мнозина от вас ще се разочароват, конецът няма да се скъса.
Конецът много мъчно се къса.
Трябва да знаеш спесифично как да концентрираш своята мисъл, как да скъсаш този конец. Но за да направиш този опит, трябва да има разумни поводи, не само да констатираш един факт. Възможно ли е със своята мисъл да скъсаш един конец? Ако с мисълта си може да скъсате един конец, тогава може да насочите вашата мисъл където и да е като творческа сила.
към втори вариант >>
Ако е така, да придобием тази опитност и да вървим напред.
(втори вариант)
Не че Бог иска да те остави беден през целия живот, той те изпитва. Ти си свободен всичко да мислиш, но всичко в света работи за добро. Най-голямото противоречие съдържа една Божествена мъдрост. За бъдеще ще проверите, че тия закони са верни. Каквото и да се случи, за онези, които обичат Бога, ще се превърне за тяхно добро.
Ако е така, да придобием тази опитност и да вървим напред.
Знание придобивайте, сила придобивайте.
към втори вариант >>
Веднага за пръв път то се слиса, как, отде баща му да го набие, отде извади този закон.
(втори вариант)
Малкото дете вкъщи направи една погрешка. Дойде баща му с пръчицата, понашари го.
Веднага за пръв път то се слиса, как, отде баща му да го набие, отде извади този закон.
Намери се в едно противоречие. От една страна, го обича, от друга страна, има пръчица. Пръчицата отде излезе? Детето накара пръчицата да израсне. То като не послуша, пръчицата израсна.
към втори вариант >>
Трябва да знаеш спесифично как да концентрираш своята мисъл, как да скъсаш този конец.
(втори вариант)
Вие ще кажете: „Този опит е толкоз прост. Пие толкоз напред сме отишли, да късаме конеца сега! " Онези от вас, които искат наука, да видят какво може да направят. Мнозина от вас ще се разочароват, конецът няма да се скъса. Конецът много мъчно се къса.
Трябва да знаеш спесифично как да концентрираш своята мисъл, как да скъсаш този конец.
Но за да направиш този опит, трябва да има разумни поводи, не само да констатираш един факт. Възможно ли е със своята мисъл да скъсаш един конец? Ако с мисълта си може да скъсате един конец, тогава може да насочите вашата мисъл където и да е като творческа сила.
към втори вариант >>
Знание придобивайте, сила придобивайте.
(втори вариант)
Ти си свободен всичко да мислиш, но всичко в света работи за добро. Най-голямото противоречие съдържа една Божествена мъдрост. За бъдеще ще проверите, че тия закони са верни. Каквото и да се случи, за онези, които обичат Бога, ще се превърне за тяхно добро. Ако е така, да придобием тази опитност и да вървим напред.
Знание придобивайте, сила придобивайте.
към втори вариант >>
Намери се в едно противоречие.
(втори вариант)
Малкото дете вкъщи направи една погрешка. Дойде баща му с пръчицата, понашари го. Веднага за пръв път то се слиса, как, отде баща му да го набие, отде извади този закон.
Намери се в едно противоречие.
От една страна, го обича, от друга страна, има пръчица. Пръчицата отде излезе? Детето накара пръчицата да израсне. То като не послуша, пръчицата израсна. Щом човек върши волята Божия, пръчицата не израства.
към втори вариант >>
Но за да направиш този опит, трябва да има разумни поводи, не само да констатираш един факт.
(втори вариант)
Пие толкоз напред сме отишли, да късаме конеца сега! " Онези от вас, които искат наука, да видят какво може да направят. Мнозина от вас ще се разочароват, конецът няма да се скъса. Конецът много мъчно се къса. Трябва да знаеш спесифично как да концентрираш своята мисъл, как да скъсаш този конец.
Но за да направиш този опит, трябва да има разумни поводи, не само да констатираш един факт.
Възможно ли е със своята мисъл да скъсаш един конец? Ако с мисълта си може да скъсате един конец, тогава може да насочите вашата мисъл където и да е като творческа сила.
към втори вариант >>
Дойдат някои от вас при мене, казват: „Учителю, аз не искам много пари." Малко не искайте.
(втори вариант)
Дойдат някои от вас при мене, казват: „Учителю, аз не искам много пари." Малко не искайте.
Когато ще искаш, или много искай, или нищо не искай. Аз, като ида при някой човек, няма да искам хиляда лева. Като дойда при вас, ще искам двадесет и пет милиона златни. Това е най-малкото, което трябва да дадете. Един ден това ще бъде най-малкото.
към втори вариант >>
От една страна, го обича, от друга страна, има пръчица.
(втори вариант)
Малкото дете вкъщи направи една погрешка. Дойде баща му с пръчицата, понашари го. Веднага за пръв път то се слиса, как, отде баща му да го набие, отде извади този закон. Намери се в едно противоречие.
От една страна, го обича, от друга страна, има пръчица.
Пръчицата отде излезе? Детето накара пръчицата да израсне. То като не послуша, пръчицата израсна. Щом човек върши волята Божия, пръчицата не израства.
към втори вариант >>
Възможно ли е със своята мисъл да скъсаш един конец?
(втори вариант)
" Онези от вас, които искат наука, да видят какво може да направят. Мнозина от вас ще се разочароват, конецът няма да се скъса. Конецът много мъчно се къса. Трябва да знаеш спесифично как да концентрираш своята мисъл, как да скъсаш този конец. Но за да направиш този опит, трябва да има разумни поводи, не само да констатираш един факт.
Възможно ли е със своята мисъл да скъсаш един конец?
Ако с мисълта си може да скъсате един конец, тогава може да насочите вашата мисъл където и да е като творческа сила.
към втори вариант >>
Когато ще искаш, или много искай, или нищо не искай.
(втори вариант)
Дойдат някои от вас при мене, казват: „Учителю, аз не искам много пари." Малко не искайте.
Когато ще искаш, или много искай, или нищо не искай.
Аз, като ида при някой човек, няма да искам хиляда лева. Като дойда при вас, ще искам двадесет и пет милиона златни. Това е най-малкото, което трябва да дадете. Един ден това ще бъде най-малкото. Сега показва на каква степен на развитие сте.
към втори вариант >>
Пръчицата отде излезе?
(втори вариант)
Малкото дете вкъщи направи една погрешка. Дойде баща му с пръчицата, понашари го. Веднага за пръв път то се слиса, как, отде баща му да го набие, отде извади този закон. Намери се в едно противоречие. От една страна, го обича, от друга страна, има пръчица.
Пръчицата отде излезе?
Детето накара пръчицата да израсне. То като не послуша, пръчицата израсна. Щом човек върши волята Божия, пръчицата не израства.
към втори вариант >>
Ако с мисълта си може да скъсате един конец, тогава може да насочите вашата мисъл където и да е като творческа сила.
(втори вариант)
Мнозина от вас ще се разочароват, конецът няма да се скъса. Конецът много мъчно се къса. Трябва да знаеш спесифично как да концентрираш своята мисъл, как да скъсаш този конец. Но за да направиш този опит, трябва да има разумни поводи, не само да констатираш един факт. Възможно ли е със своята мисъл да скъсаш един конец?
Ако с мисълта си може да скъсате един конец, тогава може да насочите вашата мисъл където и да е като творческа сила.
към втори вариант >>
Аз, като ида при някой човек, няма да искам хиляда лева.
(втори вариант)
Дойдат някои от вас при мене, казват: „Учителю, аз не искам много пари." Малко не искайте. Когато ще искаш, или много искай, или нищо не искай.
Аз, като ида при някой човек, няма да искам хиляда лева.
Като дойда при вас, ще искам двадесет и пет милиона златни. Това е най-малкото, което трябва да дадете. Един ден това ще бъде най-малкото. Сега показва на каква степен на развитие сте. Сега казвате, да дадеш двадесет и пет милиона, ще се разтърси земята, земетресение ще стане.
към втори вариант >>
Детето накара пръчицата да израсне.
(втори вариант)
Дойде баща му с пръчицата, понашари го. Веднага за пръв път то се слиса, как, отде баща му да го набие, отде извади този закон. Намери се в едно противоречие. От една страна, го обича, от друга страна, има пръчица. Пръчицата отде излезе?
Детето накара пръчицата да израсне.
То като не послуша, пръчицата израсна. Щом човек върши волята Божия, пръчицата не израства.
към втори вариант >>
Сега външната страна, разумната страна.
(втори вариант)
Сега външната страна, разумната страна.
Една мисъл във вас може да е като конец, да ви свързва. Имате едно ваше желание, то е като конец, едно последствие ще образува. Един конец между два колци, това е едно желание. Някой човек от вас е взел пари, хиляда, две хиляди лева, но не ги върнал, не ги платил, прави си оглушки. Искаш да бъдеш добър, но дойдеш до конеца, не може да го скъсаш.
към втори вариант >>
Като дойда при вас, ще искам двадесет и пет милиона златни.
(втори вариант)
Дойдат някои от вас при мене, казват: „Учителю, аз не искам много пари." Малко не искайте. Когато ще искаш, или много искай, или нищо не искай. Аз, като ида при някой човек, няма да искам хиляда лева.
Като дойда при вас, ще искам двадесет и пет милиона златни.
Това е най-малкото, което трябва да дадете. Един ден това ще бъде най-малкото. Сега показва на каква степен на развитие сте. Сега казвате, да дадеш двадесет и пет милиона, ще се разтърси земята, земетресение ще стане. Ти, като дадеш двадесет и пет милиона, като че си дал двадесет и пет стотинки.
към втори вариант >>
То като не послуша, пръчицата израсна.
(втори вариант)
Веднага за пръв път то се слиса, как, отде баща му да го набие, отде извади този закон. Намери се в едно противоречие. От една страна, го обича, от друга страна, има пръчица. Пръчицата отде излезе? Детето накара пръчицата да израсне.
То като не послуша, пръчицата израсна.
Щом човек върши волята Божия, пръчицата не израства.
към втори вариант >>
Една мисъл във вас може да е като конец, да ви свързва.
(втори вариант)
Сега външната страна, разумната страна.
Една мисъл във вас може да е като конец, да ви свързва.
Имате едно ваше желание, то е като конец, едно последствие ще образува. Един конец между два колци, това е едно желание. Някой човек от вас е взел пари, хиляда, две хиляди лева, но не ги върнал, не ги платил, прави си оглушки. Искаш да бъдеш добър, но дойдеш до конеца, не може да го скъсаш. Ако този конец вътрешно не може да го скъсате, външно - още по-малко.
към втори вариант >>
Това е най-малкото, което трябва да дадете.
(втори вариант)
Дойдат някои от вас при мене, казват: „Учителю, аз не искам много пари." Малко не искайте. Когато ще искаш, или много искай, или нищо не искай. Аз, като ида при някой човек, няма да искам хиляда лева. Като дойда при вас, ще искам двадесет и пет милиона златни.
Това е най-малкото, което трябва да дадете.
Един ден това ще бъде най-малкото. Сега показва на каква степен на развитие сте. Сега казвате, да дадеш двадесет и пет милиона, ще се разтърси земята, земетресение ще стане. Ти, като дадеш двадесет и пет милиона, като че си дал двадесет и пет стотинки. Значи седи в ума ви една много голяма величина.
към втори вариант >>
Щом човек върши волята Божия, пръчицата не израства.
(втори вариант)
Намери се в едно противоречие. От една страна, го обича, от друга страна, има пръчица. Пръчицата отде излезе? Детето накара пръчицата да израсне. То като не послуша, пръчицата израсна.
Щом човек върши волята Божия, пръчицата не израства.
към втори вариант >>
Имате едно ваше желание, то е като конец, едно последствие ще образува.
(втори вариант)
Сега външната страна, разумната страна. Една мисъл във вас може да е като конец, да ви свързва.
Имате едно ваше желание, то е като конец, едно последствие ще образува.
Един конец между два колци, това е едно желание. Някой човек от вас е взел пари, хиляда, две хиляди лева, но не ги върнал, не ги платил, прави си оглушки. Искаш да бъдеш добър, но дойдеш до конеца, не може да го скъсаш. Ако този конец вътрешно не може да го скъсате, външно - още по-малко. Ако някой от вас може да скъса един конец от макара, аз давам хиляда лева, една премия.
към втори вариант >>
Един ден това ще бъде най-малкото.
(втори вариант)
Дойдат някои от вас при мене, казват: „Учителю, аз не искам много пари." Малко не искайте. Когато ще искаш, или много искай, или нищо не искай. Аз, като ида при някой човек, няма да искам хиляда лева. Като дойда при вас, ще искам двадесет и пет милиона златни. Това е най-малкото, което трябва да дадете.
Един ден това ще бъде най-малкото.
Сега показва на каква степен на развитие сте. Сега казвате, да дадеш двадесет и пет милиона, ще се разтърси земята, земетресение ще стане. Ти, като дадеш двадесет и пет милиона, като че си дал двадесет и пет стотинки. Значи седи в ума ви една много голяма величина. Когато дойде Божественото, изобилие ще имате.
към втори вариант >>
В какъвто и да е смисъл, дето наказват човека, то е едно противоречие.
(втори вариант)
В какъвто и да е смисъл, дето наказват човека, то е едно противоречие.
Може да бъде противоречието в ума, може да бъде в сърцето, може да бъде във физическия свят, но справи се с противоречието.
към втори вариант >>
Един конец между два колци, това е едно желание.
(втори вариант)
Сега външната страна, разумната страна. Една мисъл във вас може да е като конец, да ви свързва. Имате едно ваше желание, то е като конец, едно последствие ще образува.
Един конец между два колци, това е едно желание.
Някой човек от вас е взел пари, хиляда, две хиляди лева, но не ги върнал, не ги платил, прави си оглушки. Искаш да бъдеш добър, но дойдеш до конеца, не може да го скъсаш. Ако този конец вътрешно не може да го скъсате, външно - още по-малко. Ако някой от вас може да скъса един конец от макара, аз давам хиляда лева, една премия. Мъчна работа е.
към втори вариант >>
Сега показва на каква степен на развитие сте.
(втори вариант)
Когато ще искаш, или много искай, или нищо не искай. Аз, като ида при някой човек, няма да искам хиляда лева. Като дойда при вас, ще искам двадесет и пет милиона златни. Това е най-малкото, което трябва да дадете. Един ден това ще бъде най-малкото.
Сега показва на каква степен на развитие сте.
Сега казвате, да дадеш двадесет и пет милиона, ще се разтърси земята, земетресение ще стане. Ти, като дадеш двадесет и пет милиона, като че си дал двадесет и пет стотинки. Значи седи в ума ви една много голяма величина. Когато дойде Божественото, изобилие ще имате.
към втори вариант >>
Може да бъде противоречието в ума, може да бъде в сърцето, може да бъде във физическия свят, но справи се с противоречието.
(втори вариант)
В какъвто и да е смисъл, дето наказват човека, то е едно противоречие.
Може да бъде противоречието в ума, може да бъде в сърцето, може да бъде във физическия свят, но справи се с противоречието.
към втори вариант >>
Някой човек от вас е взел пари, хиляда, две хиляди лева, но не ги върнал, не ги платил, прави си оглушки.
(втори вариант)
Сега външната страна, разумната страна. Една мисъл във вас може да е като конец, да ви свързва. Имате едно ваше желание, то е като конец, едно последствие ще образува. Един конец между два колци, това е едно желание.
Някой човек от вас е взел пари, хиляда, две хиляди лева, но не ги върнал, не ги платил, прави си оглушки.
Искаш да бъдеш добър, но дойдеш до конеца, не може да го скъсаш. Ако този конец вътрешно не може да го скъсате, външно - още по-малко. Ако някой от вас може да скъса един конец от макара, аз давам хиляда лева, една премия. Мъчна работа е. И другият въпрос е мъчен.
към втори вариант >>
Сега казвате, да дадеш двадесет и пет милиона, ще се разтърси земята, земетресение ще стане.
(втори вариант)
Аз, като ида при някой човек, няма да искам хиляда лева. Като дойда при вас, ще искам двадесет и пет милиона златни. Това е най-малкото, което трябва да дадете. Един ден това ще бъде най-малкото. Сега показва на каква степен на развитие сте.
Сега казвате, да дадеш двадесет и пет милиона, ще се разтърси земята, земетресение ще стане.
Ти, като дадеш двадесет и пет милиона, като че си дал двадесет и пет стотинки. Значи седи в ума ви една много голяма величина. Когато дойде Божественото, изобилие ще имате.
към втори вариант >>
Сега, на първо място, как ще се справиш с противоречието?
(втори вариант)
Сега, на първо място, как ще се справиш с противоречието?
То е най-лесното. Щом си нацапаш ръката и си при някой извор, не ходи да се показваш на този, на онзи, че си се оцапал, не се стреми да се чистиш с кърпа, но тури ръката си в извора, измий я във водата и благодари, че си се оцапал, за да видиш свойствата на водата. Ти след всяко измиване изучаваш свойствата на водата. Ти като си измиваш калта, от водата влиза едно качество, свойство, никой друг път, ако не беше се оцапал, нямаше да влезе.
към втори вариант >>
Искаш да бъдеш добър, но дойдеш до конеца, не може да го скъсаш.
(втори вариант)
Сега външната страна, разумната страна. Една мисъл във вас може да е като конец, да ви свързва. Имате едно ваше желание, то е като конец, едно последствие ще образува. Един конец между два колци, това е едно желание. Някой човек от вас е взел пари, хиляда, две хиляди лева, но не ги върнал, не ги платил, прави си оглушки.
Искаш да бъдеш добър, но дойдеш до конеца, не може да го скъсаш.
Ако този конец вътрешно не може да го скъсате, външно - още по-малко. Ако някой от вас може да скъса един конец от макара, аз давам хиляда лева, една премия. Мъчна работа е. И другият въпрос е мъчен. За Бога трябва да простиш, но Бог никога не ни принуждава да простим.
към втори вариант >>
Ти, като дадеш двадесет и пет милиона, като че си дал двадесет и пет стотинки.
(втори вариант)
Като дойда при вас, ще искам двадесет и пет милиона златни. Това е най-малкото, което трябва да дадете. Един ден това ще бъде най-малкото. Сега показва на каква степен на развитие сте. Сега казвате, да дадеш двадесет и пет милиона, ще се разтърси земята, земетресение ще стане.
Ти, като дадеш двадесет и пет милиона, като че си дал двадесет и пет стотинки.
Значи седи в ума ви една много голяма величина. Когато дойде Божественото, изобилие ще имате.
към втори вариант >>
То е най-лесното.
(втори вариант)
Сега, на първо място, как ще се справиш с противоречието?
То е най-лесното.
Щом си нацапаш ръката и си при някой извор, не ходи да се показваш на този, на онзи, че си се оцапал, не се стреми да се чистиш с кърпа, но тури ръката си в извора, измий я във водата и благодари, че си се оцапал, за да видиш свойствата на водата. Ти след всяко измиване изучаваш свойствата на водата. Ти като си измиваш калта, от водата влиза едно качество, свойство, никой друг път, ако не беше се оцапал, нямаше да влезе.
към втори вариант >>
Ако този конец вътрешно не може да го скъсате, външно - още по-малко.
(втори вариант)
Една мисъл във вас може да е като конец, да ви свързва. Имате едно ваше желание, то е като конец, едно последствие ще образува. Един конец между два колци, това е едно желание. Някой човек от вас е взел пари, хиляда, две хиляди лева, но не ги върнал, не ги платил, прави си оглушки. Искаш да бъдеш добър, но дойдеш до конеца, не може да го скъсаш.
Ако този конец вътрешно не може да го скъсате, външно - още по-малко.
Ако някой от вас може да скъса един конец от макара, аз давам хиляда лева, една премия. Мъчна работа е. И другият въпрос е мъчен. За Бога трябва да простиш, но Бог никога не ни принуждава да простим. Бог ни опитва, но никога не ни заставя да простим.
към втори вариант >>
Значи седи в ума ви една много голяма величина.
(втори вариант)
Това е най-малкото, което трябва да дадете. Един ден това ще бъде най-малкото. Сега показва на каква степен на развитие сте. Сега казвате, да дадеш двадесет и пет милиона, ще се разтърси земята, земетресение ще стане. Ти, като дадеш двадесет и пет милиона, като че си дал двадесет и пет стотинки.
Значи седи в ума ви една много голяма величина.
Когато дойде Божественото, изобилие ще имате.
към втори вариант >>
Щом си нацапаш ръката и си при някой извор, не ходи да се показваш на този, на онзи, че си се оцапал, не се стреми да се чистиш с кърпа, но тури ръката си в извора, измий я във водата и благодари, че си се оцапал, за да видиш свойствата на водата.
(втори вариант)
Сега, на първо място, как ще се справиш с противоречието? То е най-лесното.
Щом си нацапаш ръката и си при някой извор, не ходи да се показваш на този, на онзи, че си се оцапал, не се стреми да се чистиш с кърпа, но тури ръката си в извора, измий я във водата и благодари, че си се оцапал, за да видиш свойствата на водата.
Ти след всяко измиване изучаваш свойствата на водата. Ти като си измиваш калта, от водата влиза едно качество, свойство, никой друг път, ако не беше се оцапал, нямаше да влезе.
към втори вариант >>
Ако някой от вас може да скъса един конец от макара, аз давам хиляда лева, една премия.
(втори вариант)
Имате едно ваше желание, то е като конец, едно последствие ще образува. Един конец между два колци, това е едно желание. Някой човек от вас е взел пари, хиляда, две хиляди лева, но не ги върнал, не ги платил, прави си оглушки. Искаш да бъдеш добър, но дойдеш до конеца, не може да го скъсаш. Ако този конец вътрешно не може да го скъсате, външно - още по-малко.
Ако някой от вас може да скъса един конец от макара, аз давам хиляда лева, една премия.
Мъчна работа е. И другият въпрос е мъчен. За Бога трябва да простиш, но Бог никога не ни принуждава да простим. Бог ни опитва, но никога не ни заставя да простим. Ще дойдеш до конеца, не може да минеш този конец.
към втори вариант >>
Когато дойде Божественото, изобилие ще имате.
(втори вариант)
Един ден това ще бъде най-малкото. Сега показва на каква степен на развитие сте. Сега казвате, да дадеш двадесет и пет милиона, ще се разтърси земята, земетресение ще стане. Ти, като дадеш двадесет и пет милиона, като че си дал двадесет и пет стотинки. Значи седи в ума ви една много голяма величина.
Когато дойде Божественото, изобилие ще имате.
към втори вариант >>
Ти след всяко измиване изучаваш свойствата на водата.
(втори вариант)
Сега, на първо място, как ще се справиш с противоречието? То е най-лесното. Щом си нацапаш ръката и си при някой извор, не ходи да се показваш на този, на онзи, че си се оцапал, не се стреми да се чистиш с кърпа, но тури ръката си в извора, измий я във водата и благодари, че си се оцапал, за да видиш свойствата на водата.
Ти след всяко измиване изучаваш свойствата на водата.
Ти като си измиваш калта, от водата влиза едно качество, свойство, никой друг път, ако не беше се оцапал, нямаше да влезе.
към втори вариант >>
Мъчна работа е.
(втори вариант)
Един конец между два колци, това е едно желание. Някой човек от вас е взел пари, хиляда, две хиляди лева, но не ги върнал, не ги платил, прави си оглушки. Искаш да бъдеш добър, но дойдеш до конеца, не може да го скъсаш. Ако този конец вътрешно не може да го скъсате, външно - още по-малко. Ако някой от вас може да скъса един конец от макара, аз давам хиляда лева, една премия.
Мъчна работа е.
И другият въпрос е мъчен. За Бога трябва да простиш, но Бог никога не ни принуждава да простим. Бог ни опитва, но никога не ни заставя да простим. Ще дойдеш до конеца, не може да минеш този конец. Този конец е на пътя, отдолу не може да се провреш, нито отгоре може да прескочиш.
към втори вариант >>
Запример вчера бяхме на екскурзия.
(втори вариант)
Запример вчера бяхме на екскурзия.
Казвам на един: „Много си богат. Екскурзията струва двадесет и пет милиона, билетът струва двадесет и пет милиона и толкоз за въздуха. Другото е даром." Значи петдесет милиона в злато. Казва: „Да ги имам." Ще ги превърнем във валута на земята. Като станеш учен, може да превърнеш събраната енергия в един хубав ден, може да превърнеш в двадесет и пет милиона злато.
към втори вариант >>
Ти като си измиваш калта, от водата влиза едно качество, свойство, никой друг път, ако не беше се оцапал, нямаше да влезе.
(втори вариант)
Сега, на първо място, как ще се справиш с противоречието? То е най-лесното. Щом си нацапаш ръката и си при някой извор, не ходи да се показваш на този, на онзи, че си се оцапал, не се стреми да се чистиш с кърпа, но тури ръката си в извора, измий я във водата и благодари, че си се оцапал, за да видиш свойствата на водата. Ти след всяко измиване изучаваш свойствата на водата.
Ти като си измиваш калта, от водата влиза едно качество, свойство, никой друг път, ако не беше се оцапал, нямаше да влезе.
към втори вариант >>
И другият въпрос е мъчен.
(втори вариант)
Някой човек от вас е взел пари, хиляда, две хиляди лева, но не ги върнал, не ги платил, прави си оглушки. Искаш да бъдеш добър, но дойдеш до конеца, не може да го скъсаш. Ако този конец вътрешно не може да го скъсате, външно - още по-малко. Ако някой от вас може да скъса един конец от макара, аз давам хиляда лева, една премия. Мъчна работа е.
И другият въпрос е мъчен.
За Бога трябва да простиш, но Бог никога не ни принуждава да простим. Бог ни опитва, но никога не ни заставя да простим. Ще дойдеш до конеца, не може да минеш този конец. Този конец е на пътя, отдолу не може да се провреш, нито отгоре може да прескочиш. Ако речеш отгоре да прескочиш, той ще се повдигне, ако речеш отдолу да минеш, той слиза.
към втори вариант >>
Казвам на един: „Много си богат.
(втори вариант)
Запример вчера бяхме на екскурзия.
Казвам на един: „Много си богат.
Екскурзията струва двадесет и пет милиона, билетът струва двадесет и пет милиона и толкоз за въздуха. Другото е даром." Значи петдесет милиона в злато. Казва: „Да ги имам." Ще ги превърнем във валута на земята. Като станеш учен, може да превърнеш събраната енергия в един хубав ден, може да превърнеш в двадесет и пет милиона злато. После, ако тази енергия събереш и направиш десет грама радий, един грам струва девет милиона, значи девет по десет.
към втори вариант >>
Да допуснем, че както сега светът е направен, че хората не биха правили погрешки, да допуснем, че всичките хора бяха светии.
(втори вариант)
Да допуснем, че както сега светът е направен, че хората не биха правили погрешки, да допуснем, че всичките хора бяха светии.
Но в света нямаше да има светии. Сега има светии, понеже има грешници. Светии и грешници, това са два полюса. Онзи, който разбира: в света се явява грехът, за да се явят качествата на светията. Злото се явява в света, за да се прецени доброто.
към втори вариант >>
За Бога трябва да простиш, но Бог никога не ни принуждава да простим.
(втори вариант)
Искаш да бъдеш добър, но дойдеш до конеца, не може да го скъсаш. Ако този конец вътрешно не може да го скъсате, външно - още по-малко. Ако някой от вас може да скъса един конец от макара, аз давам хиляда лева, една премия. Мъчна работа е. И другият въпрос е мъчен.
За Бога трябва да простиш, но Бог никога не ни принуждава да простим.
Бог ни опитва, но никога не ни заставя да простим. Ще дойдеш до конеца, не може да минеш този конец. Този конец е на пътя, отдолу не може да се провреш, нито отгоре може да прескочиш. Ако речеш отгоре да прескочиш, той ще се повдигне, ако речеш отдолу да минеш, той слиза. По никой начин не може да прескочиш, нито да се провреш.
към втори вариант >>
Екскурзията струва двадесет и пет милиона, билетът струва двадесет и пет милиона и толкоз за въздуха.
(втори вариант)
Запример вчера бяхме на екскурзия. Казвам на един: „Много си богат.
Екскурзията струва двадесет и пет милиона, билетът струва двадесет и пет милиона и толкоз за въздуха.
Другото е даром." Значи петдесет милиона в злато. Казва: „Да ги имам." Ще ги превърнем във валута на земята. Като станеш учен, може да превърнеш събраната енергия в един хубав ден, може да превърнеш в двадесет и пет милиона злато. После, ако тази енергия събереш и направиш десет грама радий, един грам струва девет милиона, значи девет по десет. Знание се изисква.
към втори вариант >>
Но в света нямаше да има светии.
(втори вариант)
Да допуснем, че както сега светът е направен, че хората не биха правили погрешки, да допуснем, че всичките хора бяха светии.
Но в света нямаше да има светии.
Сега има светии, понеже има грешници. Светии и грешници, това са два полюса. Онзи, който разбира: в света се явява грехът, за да се явят качествата на светията. Злото се явява в света, за да се прецени доброто. Пък онзи, който иска да проникне в дълбокия смисъл на злото - никога не може да се разреши.
към втори вариант >>
Бог ни опитва, но никога не ни заставя да простим.
(втори вариант)
Ако този конец вътрешно не може да го скъсате, външно - още по-малко. Ако някой от вас може да скъса един конец от макара, аз давам хиляда лева, една премия. Мъчна работа е. И другият въпрос е мъчен. За Бога трябва да простиш, но Бог никога не ни принуждава да простим.
Бог ни опитва, но никога не ни заставя да простим.
Ще дойдеш до конеца, не може да минеш този конец. Този конец е на пътя, отдолу не може да се провреш, нито отгоре може да прескочиш. Ако речеш отгоре да прескочиш, той ще се повдигне, ако речеш отдолу да минеш, той слиза. По никой начин не може да прескочиш, нито да се провреш. Ти трябва да скъсаш този конец.
към втори вариант >>
Другото е даром." Значи петдесет милиона в злато.
(втори вариант)
Запример вчера бяхме на екскурзия. Казвам на един: „Много си богат. Екскурзията струва двадесет и пет милиона, билетът струва двадесет и пет милиона и толкоз за въздуха.
Другото е даром." Значи петдесет милиона в злато.
Казва: „Да ги имам." Ще ги превърнем във валута на земята. Като станеш учен, може да превърнеш събраната енергия в един хубав ден, може да превърнеш в двадесет и пет милиона злато. После, ако тази енергия събереш и направиш десет грама радий, един грам струва девет милиона, значи девет по десет. Знание се изисква.
към втори вариант >>
Сега има светии, понеже има грешници.
(втори вариант)
Да допуснем, че както сега светът е направен, че хората не биха правили погрешки, да допуснем, че всичките хора бяха светии. Но в света нямаше да има светии.
Сега има светии, понеже има грешници.
Светии и грешници, това са два полюса. Онзи, който разбира: в света се явява грехът, за да се явят качествата на светията. Злото се явява в света, за да се прецени доброто. Пък онзи, който иска да проникне в дълбокия смисъл на злото - никога не може да се разреши. Преди да е съгрешил човек, други съгрешиха преди него, още по-напреднали.
към втори вариант >>
Ще дойдеш до конеца, не може да минеш този конец.
(втори вариант)
Ако някой от вас може да скъса един конец от макара, аз давам хиляда лева, една премия. Мъчна работа е. И другият въпрос е мъчен. За Бога трябва да простиш, но Бог никога не ни принуждава да простим. Бог ни опитва, но никога не ни заставя да простим.
Ще дойдеш до конеца, не може да минеш този конец.
Този конец е на пътя, отдолу не може да се провреш, нито отгоре може да прескочиш. Ако речеш отгоре да прескочиш, той ще се повдигне, ако речеш отдолу да минеш, той слиза. По никой начин не може да прескочиш, нито да се провреш. Ти трябва да скъсаш този конец. Има други начини, може да го развържеш.
към втори вариант >>
Казва: „Да ги имам." Ще ги превърнем във валута на земята.
(втори вариант)
Запример вчера бяхме на екскурзия. Казвам на един: „Много си богат. Екскурзията струва двадесет и пет милиона, билетът струва двадесет и пет милиона и толкоз за въздуха. Другото е даром." Значи петдесет милиона в злато.
Казва: „Да ги имам." Ще ги превърнем във валута на земята.
Като станеш учен, може да превърнеш събраната енергия в един хубав ден, може да превърнеш в двадесет и пет милиона злато. После, ако тази енергия събереш и направиш десет грама радий, един грам струва девет милиона, значи девет по десет. Знание се изисква.
към втори вариант >>
Светии и грешници, това са два полюса.
(втори вариант)
Да допуснем, че както сега светът е направен, че хората не биха правили погрешки, да допуснем, че всичките хора бяха светии. Но в света нямаше да има светии. Сега има светии, понеже има грешници.
Светии и грешници, това са два полюса.
Онзи, който разбира: в света се явява грехът, за да се явят качествата на светията. Злото се явява в света, за да се прецени доброто. Пък онзи, който иска да проникне в дълбокия смисъл на злото - никога не може да се разреши. Преди да е съгрешил човек, други съгрешиха преди него, още по-напреднали. В сравнение с тях човек е дете.
към втори вариант >>
Този конец е на пътя, отдолу не може да се провреш, нито отгоре може да прескочиш.
(втори вариант)
Мъчна работа е. И другият въпрос е мъчен. За Бога трябва да простиш, но Бог никога не ни принуждава да простим. Бог ни опитва, но никога не ни заставя да простим. Ще дойдеш до конеца, не може да минеш този конец.
Този конец е на пътя, отдолу не може да се провреш, нито отгоре може да прескочиш.
Ако речеш отгоре да прескочиш, той ще се повдигне, ако речеш отдолу да минеш, той слиза. По никой начин не може да прескочиш, нито да се провреш. Ти трябва да скъсаш този конец. Има други начини, може да го развържеш. Понеже развързването взима повече време, скъсването - по-малко, по-практично е да го скъсаш.
към втори вариант >>
Като станеш учен, може да превърнеш събраната енергия в един хубав ден, може да превърнеш в двадесет и пет милиона злато.
(втори вариант)
Запример вчера бяхме на екскурзия. Казвам на един: „Много си богат. Екскурзията струва двадесет и пет милиона, билетът струва двадесет и пет милиона и толкоз за въздуха. Другото е даром." Значи петдесет милиона в злато. Казва: „Да ги имам." Ще ги превърнем във валута на земята.
Като станеш учен, може да превърнеш събраната енергия в един хубав ден, може да превърнеш в двадесет и пет милиона злато.
После, ако тази енергия събереш и направиш десет грама радий, един грам струва девет милиона, значи девет по десет. Знание се изисква.
към втори вариант >>
Онзи, който разбира: в света се явява грехът, за да се явят качествата на светията.
(втори вариант)
Да допуснем, че както сега светът е направен, че хората не биха правили погрешки, да допуснем, че всичките хора бяха светии. Но в света нямаше да има светии. Сега има светии, понеже има грешници. Светии и грешници, това са два полюса.
Онзи, който разбира: в света се явява грехът, за да се явят качествата на светията.
Злото се явява в света, за да се прецени доброто. Пък онзи, който иска да проникне в дълбокия смисъл на злото - никога не може да се разреши. Преди да е съгрешил човек, други съгрешиха преди него, още по-напреднали. В сравнение с тях човек е дете. Човек в райската градина е дете.
към втори вариант >>
Ако речеш отгоре да прескочиш, той ще се повдигне, ако речеш отдолу да минеш, той слиза.
(втори вариант)
И другият въпрос е мъчен. За Бога трябва да простиш, но Бог никога не ни принуждава да простим. Бог ни опитва, но никога не ни заставя да простим. Ще дойдеш до конеца, не може да минеш този конец. Този конец е на пътя, отдолу не може да се провреш, нито отгоре може да прескочиш.
Ако речеш отгоре да прескочиш, той ще се повдигне, ако речеш отдолу да минеш, той слиза.
По никой начин не може да прескочиш, нито да се провреш. Ти трябва да скъсаш този конец. Има други начини, може да го развържеш. Понеже развързването взима повече време, скъсването - по-малко, по-практично е да го скъсаш.
към втори вариант >>
После, ако тази енергия събереш и направиш десет грама радий, един грам струва девет милиона, значи девет по десет.
(втори вариант)
Казвам на един: „Много си богат. Екскурзията струва двадесет и пет милиона, билетът струва двадесет и пет милиона и толкоз за въздуха. Другото е даром." Значи петдесет милиона в злато. Казва: „Да ги имам." Ще ги превърнем във валута на земята. Като станеш учен, може да превърнеш събраната енергия в един хубав ден, може да превърнеш в двадесет и пет милиона злато.
После, ако тази енергия събереш и направиш десет грама радий, един грам струва девет милиона, значи девет по десет.
Знание се изисква.
към втори вариант >>
Злото се явява в света, за да се прецени доброто.
(втори вариант)
Да допуснем, че както сега светът е направен, че хората не биха правили погрешки, да допуснем, че всичките хора бяха светии. Но в света нямаше да има светии. Сега има светии, понеже има грешници. Светии и грешници, това са два полюса. Онзи, който разбира: в света се явява грехът, за да се явят качествата на светията.
Злото се явява в света, за да се прецени доброто.
Пък онзи, който иска да проникне в дълбокия смисъл на злото - никога не може да се разреши. Преди да е съгрешил човек, други съгрешиха преди него, още по-напреднали. В сравнение с тях човек е дете. Човек в райската градина е дете. Преди него съгрешиха по-големи.
към втори вариант >>
По никой начин не може да прескочиш, нито да се провреш.
(втори вариант)
За Бога трябва да простиш, но Бог никога не ни принуждава да простим. Бог ни опитва, но никога не ни заставя да простим. Ще дойдеш до конеца, не може да минеш този конец. Този конец е на пътя, отдолу не може да се провреш, нито отгоре може да прескочиш. Ако речеш отгоре да прескочиш, той ще се повдигне, ако речеш отдолу да минеш, той слиза.
По никой начин не може да прескочиш, нито да се провреш.
Ти трябва да скъсаш този конец. Има други начини, може да го развържеш. Понеже развързването взима повече време, скъсването - по-малко, по-практично е да го скъсаш.
към втори вариант >>
Знание се изисква.
(втори вариант)
Екскурзията струва двадесет и пет милиона, билетът струва двадесет и пет милиона и толкоз за въздуха. Другото е даром." Значи петдесет милиона в злато. Казва: „Да ги имам." Ще ги превърнем във валута на земята. Като станеш учен, може да превърнеш събраната енергия в един хубав ден, може да превърнеш в двадесет и пет милиона злато. После, ако тази енергия събереш и направиш десет грама радий, един грам струва девет милиона, значи девет по десет.
Знание се изисква.
към втори вариант >>
Пък онзи, който иска да проникне в дълбокия смисъл на злото - никога не може да се разреши.
(втори вариант)
Но в света нямаше да има светии. Сега има светии, понеже има грешници. Светии и грешници, това са два полюса. Онзи, който разбира: в света се явява грехът, за да се явят качествата на светията. Злото се явява в света, за да се прецени доброто.
Пък онзи, който иска да проникне в дълбокия смисъл на злото - никога не може да се разреши.
Преди да е съгрешил човек, други съгрешиха преди него, още по-напреднали. В сравнение с тях човек е дете. Човек в райската градина е дете. Преди него съгрешиха по-големи. За малкото дете казват, че имало ябълка, а за по-напредналите, които съгрешиха, казват, че се възгордяха, но как се възгордяха и какво направиха, никой не знае.
към втори вариант >>
Ти трябва да скъсаш този конец.
(втори вариант)
Бог ни опитва, но никога не ни заставя да простим. Ще дойдеш до конеца, не може да минеш този конец. Този конец е на пътя, отдолу не може да се провреш, нито отгоре може да прескочиш. Ако речеш отгоре да прескочиш, той ще се повдигне, ако речеш отдолу да минеш, той слиза. По никой начин не може да прескочиш, нито да се провреш.
Ти трябва да скъсаш този конец.
Има други начини, може да го развържеш. Понеже развързването взима повече време, скъсването - по-малко, по-практично е да го скъсаш.
към втори вариант >>
Сега ние сме още в пътя на деца.
(втори вариант)
Сега ние сме още в пътя на деца.
Ние сме в положението на онзи петел, който ровил на купището, дето слугинята изхвърлила един скъпоценен камък. Петелът ритнал скъпоценния камък, казва: „Да беше едно житено зърно." Толкоз разбира. Ако вземе скъпоценния камък, има хиляди петли да се хранят. Казва: „Зрънце да е."
към втори вариант >>
Преди да е съгрешил човек, други съгрешиха преди него, още по-напреднали.
(втори вариант)
Сега има светии, понеже има грешници. Светии и грешници, това са два полюса. Онзи, който разбира: в света се явява грехът, за да се явят качествата на светията. Злото се явява в света, за да се прецени доброто. Пък онзи, който иска да проникне в дълбокия смисъл на злото - никога не може да се разреши.
Преди да е съгрешил човек, други съгрешиха преди него, още по-напреднали.
В сравнение с тях човек е дете. Човек в райската градина е дете. Преди него съгрешиха по-големи. За малкото дете казват, че имало ябълка, а за по-напредналите, които съгрешиха, казват, че се възгордяха, но как се възгордяха и какво направиха, никой не знае.
към втори вариант >>
Има други начини, може да го развържеш.
(втори вариант)
Ще дойдеш до конеца, не може да минеш този конец. Този конец е на пътя, отдолу не може да се провреш, нито отгоре може да прескочиш. Ако речеш отгоре да прескочиш, той ще се повдигне, ако речеш отдолу да минеш, той слиза. По никой начин не може да прескочиш, нито да се провреш. Ти трябва да скъсаш този конец.
Има други начини, може да го развържеш.
Понеже развързването взима повече време, скъсването - по-малко, по-практично е да го скъсаш.
към втори вариант >>
Ние сме в положението на онзи петел, който ровил на купището, дето слугинята изхвърлила един скъпоценен камък.
(втори вариант)
Сега ние сме още в пътя на деца.
Ние сме в положението на онзи петел, който ровил на купището, дето слугинята изхвърлила един скъпоценен камък.
Петелът ритнал скъпоценния камък, казва: „Да беше едно житено зърно." Толкоз разбира. Ако вземе скъпоценния камък, има хиляди петли да се хранят. Казва: „Зрънце да е."
към втори вариант >>
В сравнение с тях човек е дете.
(втори вариант)
Светии и грешници, това са два полюса. Онзи, който разбира: в света се явява грехът, за да се явят качествата на светията. Злото се явява в света, за да се прецени доброто. Пък онзи, който иска да проникне в дълбокия смисъл на злото - никога не може да се разреши. Преди да е съгрешил човек, други съгрешиха преди него, още по-напреднали.
В сравнение с тях човек е дете.
Човек в райската градина е дете. Преди него съгрешиха по-големи. За малкото дете казват, че имало ябълка, а за по-напредналите, които съгрешиха, казват, че се възгордяха, но как се възгордяха и какво направиха, никой не знае.
към втори вариант >>
Понеже развързването взима повече време, скъсването - по-малко, по-практично е да го скъсаш.
(втори вариант)
Този конец е на пътя, отдолу не може да се провреш, нито отгоре може да прескочиш. Ако речеш отгоре да прескочиш, той ще се повдигне, ако речеш отдолу да минеш, той слиза. По никой начин не може да прескочиш, нито да се провреш. Ти трябва да скъсаш този конец. Има други начини, може да го развържеш.
Понеже развързването взима повече време, скъсването - по-малко, по-практично е да го скъсаш.
към втори вариант >>
Петелът ритнал скъпоценния камък, казва: „Да беше едно житено зърно." Толкоз разбира.
(втори вариант)
Сега ние сме още в пътя на деца. Ние сме в положението на онзи петел, който ровил на купището, дето слугинята изхвърлила един скъпоценен камък.
Петелът ритнал скъпоценния камък, казва: „Да беше едно житено зърно." Толкоз разбира.
Ако вземе скъпоценния камък, има хиляди петли да се хранят. Казва: „Зрънце да е."
към втори вариант >>
Човек в райската градина е дете.
(втори вариант)
Онзи, който разбира: в света се явява грехът, за да се явят качествата на светията. Злото се явява в света, за да се прецени доброто. Пък онзи, който иска да проникне в дълбокия смисъл на злото - никога не може да се разреши. Преди да е съгрешил човек, други съгрешиха преди него, още по-напреднали. В сравнение с тях човек е дете.
Човек в райската градина е дете.
Преди него съгрешиха по-големи. За малкото дете казват, че имало ябълка, а за по-напредналите, които съгрешиха, казват, че се възгордяха, но как се възгордяха и какво направиха, никой не знае.
към втори вариант >>
Казвам, този малкият опит е към вярата, която трябва да имам.
(втори вариант)
Казвам, този малкият опит е към вярата, която трябва да имам.
Тази живата вяра, с която човек да се не обезсърчи. Обезсърчаването ще дойде. Пие не проповядваме, че няма да дойде обезсърчаването. Промени ще дойдат, но за нас е важно да добием онази реалност.
към втори вариант >>
Ако вземе скъпоценния камък, има хиляди петли да се хранят.
(втори вариант)
Сега ние сме още в пътя на деца. Ние сме в положението на онзи петел, който ровил на купището, дето слугинята изхвърлила един скъпоценен камък. Петелът ритнал скъпоценния камък, казва: „Да беше едно житено зърно." Толкоз разбира.
Ако вземе скъпоценния камък, има хиляди петли да се хранят.
Казва: „Зрънце да е."
към втори вариант >>
Преди него съгрешиха по-големи.
(втори вариант)
Злото се явява в света, за да се прецени доброто. Пък онзи, който иска да проникне в дълбокия смисъл на злото - никога не може да се разреши. Преди да е съгрешил човек, други съгрешиха преди него, още по-напреднали. В сравнение с тях човек е дете. Човек в райската градина е дете.
Преди него съгрешиха по-големи.
За малкото дете казват, че имало ябълка, а за по-напредналите, които съгрешиха, казват, че се възгордяха, но как се възгордяха и какво направиха, никой не знае.
към втори вариант >>
Тази живата вяра, с която човек да се не обезсърчи.
(втори вариант)
Казвам, този малкият опит е към вярата, която трябва да имам.
Тази живата вяра, с която човек да се не обезсърчи.
Обезсърчаването ще дойде. Пие не проповядваме, че няма да дойде обезсърчаването. Промени ще дойдат, но за нас е важно да добием онази реалност.
към втори вариант >>
Казва: „Зрънце да е."
(втори вариант)
Сега ние сме още в пътя на деца. Ние сме в положението на онзи петел, който ровил на купището, дето слугинята изхвърлила един скъпоценен камък. Петелът ритнал скъпоценния камък, казва: „Да беше едно житено зърно." Толкоз разбира. Ако вземе скъпоценния камък, има хиляди петли да се хранят.
Казва: „Зрънце да е."
към втори вариант >>
За малкото дете казват, че имало ябълка, а за по-напредналите, които съгрешиха, казват, че се възгордяха, но как се възгордяха и какво направиха, никой не знае.
(втори вариант)
Пък онзи, който иска да проникне в дълбокия смисъл на злото - никога не може да се разреши. Преди да е съгрешил човек, други съгрешиха преди него, още по-напреднали. В сравнение с тях човек е дете. Човек в райската градина е дете. Преди него съгрешиха по-големи.
За малкото дете казват, че имало ябълка, а за по-напредналите, които съгрешиха, казват, че се възгордяха, но как се възгордяха и какво направиха, никой не знае.
към втори вариант >>
Обезсърчаването ще дойде.
(втори вариант)
Казвам, този малкият опит е към вярата, която трябва да имам. Тази живата вяра, с която човек да се не обезсърчи.
Обезсърчаването ще дойде.
Пие не проповядваме, че няма да дойде обезсърчаването. Промени ще дойдат, но за нас е важно да добием онази реалност.
към втори вариант >>
Ние сега търсим зрънца, дребните идеи, пък тия скъпоценните неща заминаваме.
(втори вариант)
Ние сега търсим зрънца, дребните идеи, пък тия скъпоценните неща заминаваме.
Ние сме дошли до положението. Не че вие сте петли на бунището, то е само за изяснение. Най- хубавата идея в нас, най-хубавото, което Бог ни дава, ние го ритаме, там е погрешката. Погрешката е в неоценяването. Бог ти дава условия да се повдигнеш, ти не може да схванеш.
към втори вариант >>
Сега ще ви чета Дванадесета глава от Деянията.
(втори вариант)
Сега ще ви чета Дванадесета глава от Деянията.
На какво трябва да почива опитността? На реалното, на Божественото. То всякога трябва да се прояви. Ние рядко съзнаваме това проявление. Аз ще ви прочета Дванайсета глава, пък вие ще си направите заключението.
към втори вариант >>
Пие не проповядваме, че няма да дойде обезсърчаването.
(втори вариант)
Казвам, този малкият опит е към вярата, която трябва да имам. Тази живата вяра, с която човек да се не обезсърчи. Обезсърчаването ще дойде.
Пие не проповядваме, че няма да дойде обезсърчаването.
Промени ще дойдат, но за нас е важно да добием онази реалност.
към втори вариант >>
Ние сме дошли до положението.
(втори вариант)
Ние сега търсим зрънца, дребните идеи, пък тия скъпоценните неща заминаваме.
Ние сме дошли до положението.
Не че вие сте петли на бунището, то е само за изяснение. Най- хубавата идея в нас, най-хубавото, което Бог ни дава, ние го ритаме, там е погрешката. Погрешката е в неоценяването. Бог ти дава условия да се повдигнеш, ти не може да схванеш. Какъв момент очакваш за бъдеще някога?
към втори вариант >>
На какво трябва да почива опитността?
(втори вариант)
Сега ще ви чета Дванадесета глава от Деянията.
На какво трябва да почива опитността?
На реалното, на Божественото. То всякога трябва да се прояви. Ние рядко съзнаваме това проявление. Аз ще ви прочета Дванайсета глава, пък вие ще си направите заключението. (Учителят чете.)
към втори вариант >>
Промени ще дойдат, но за нас е важно да добием онази реалност.
(втори вариант)
Казвам, този малкият опит е към вярата, която трябва да имам. Тази живата вяра, с която човек да се не обезсърчи. Обезсърчаването ще дойде. Пие не проповядваме, че няма да дойде обезсърчаването.
Промени ще дойдат, но за нас е важно да добием онази реалност.
към втори вариант >>
Не че вие сте петли на бунището, то е само за изяснение.
(втори вариант)
Ние сега търсим зрънца, дребните идеи, пък тия скъпоценните неща заминаваме. Ние сме дошли до положението.
Не че вие сте петли на бунището, то е само за изяснение.
Най- хубавата идея в нас, най-хубавото, което Бог ни дава, ние го ритаме, там е погрешката. Погрешката е в неоценяването. Бог ти дава условия да се повдигнеш, ти не може да схванеш. Какъв момент очакваш за бъдеще някога? Пък за бъдеще ще дойдат други неща предвид.
към втори вариант >>
На реалното, на Божественото.
(втори вариант)
Сега ще ви чета Дванадесета глава от Деянията. На какво трябва да почива опитността?
На реалното, на Божественото.
То всякога трябва да се прояви. Ние рядко съзнаваме това проявление. Аз ще ви прочета Дванайсета глава, пък вие ще си направите заключението. (Учителят чете.)
към втори вариант >>
Най-първо, може да имаш две вериги турени.
(втори вариант)
Най-първо, може да имаш две вериги турени.
Аз зная праведни хора, имат вериги турени, молят се на Бога. Казва: „Каквото се помоля за хората на Бога, много ме слуша, но каквото се помоля за себе си, не ме слуша." Някой казва тъй: „Каквото се помоля за себе си. Господ все ми е дал. Каквото се помоля за другите, Господ нищо не дава." Някой казва: „Молих се за себе си, имам един вол. Господ да ми даде друг, но умря и другият вол." Но-добре да не беше се молил за вола.
към втори вариант >>
Най- хубавата идея в нас, най-хубавото, което Бог ни дава, ние го ритаме, там е погрешката.
(втори вариант)
Ние сега търсим зрънца, дребните идеи, пък тия скъпоценните неща заминаваме. Ние сме дошли до положението. Не че вие сте петли на бунището, то е само за изяснение.
Най- хубавата идея в нас, най-хубавото, което Бог ни дава, ние го ритаме, там е погрешката.
Погрешката е в неоценяването. Бог ти дава условия да се повдигнеш, ти не може да схванеш. Какъв момент очакваш за бъдеще някога? Пък за бъдеще ще дойдат други неща предвид. В дадения случай днес има благо, използвай го.
към втори вариант >>
То всякога трябва да се прояви.
(втори вариант)
Сега ще ви чета Дванадесета глава от Деянията. На какво трябва да почива опитността? На реалното, на Божественото.
То всякога трябва да се прояви.
Ние рядко съзнаваме това проявление. Аз ще ви прочета Дванайсета глава, пък вие ще си направите заключението. (Учителят чете.)
към втори вариант >>
Аз зная праведни хора, имат вериги турени, молят се на Бога.
(втори вариант)
Най-първо, може да имаш две вериги турени.
Аз зная праведни хора, имат вериги турени, молят се на Бога.
Казва: „Каквото се помоля за хората на Бога, много ме слуша, но каквото се помоля за себе си, не ме слуша." Някой казва тъй: „Каквото се помоля за себе си. Господ все ми е дал. Каквото се помоля за другите, Господ нищо не дава." Някой казва: „Молих се за себе си, имам един вол. Господ да ми даде друг, но умря и другият вол." Но-добре да не беше се молил за вола. Има хора, като започнат да се молят за тебе, волът ще ти иде и овцата ти ще иде.
към втори вариант >>
Погрешката е в неоценяването.
(втори вариант)
Ние сега търсим зрънца, дребните идеи, пък тия скъпоценните неща заминаваме. Ние сме дошли до положението. Не че вие сте петли на бунището, то е само за изяснение. Най- хубавата идея в нас, най-хубавото, което Бог ни дава, ние го ритаме, там е погрешката.
Погрешката е в неоценяването.
Бог ти дава условия да се повдигнеш, ти не може да схванеш. Какъв момент очакваш за бъдеще някога? Пък за бъдеще ще дойдат други неща предвид. В дадения случай днес има благо, използвай го. Ако не едно, второ, трето, четвърто.
към втори вариант >>
Ние рядко съзнаваме това проявление.
(втори вариант)
Сега ще ви чета Дванадесета глава от Деянията. На какво трябва да почива опитността? На реалното, на Божественото. То всякога трябва да се прояви.
Ние рядко съзнаваме това проявление.
Аз ще ви прочета Дванайсета глава, пък вие ще си направите заключението. (Учителят чете.)
към втори вариант >>
Казва: „Каквото се помоля за хората на Бога, много ме слуша, но каквото се помоля за себе си, не ме слуша." Някой казва тъй: „Каквото се помоля за себе си.
(втори вариант)
Най-първо, може да имаш две вериги турени. Аз зная праведни хора, имат вериги турени, молят се на Бога.
Казва: „Каквото се помоля за хората на Бога, много ме слуша, но каквото се помоля за себе си, не ме слуша." Някой казва тъй: „Каквото се помоля за себе си.
Господ все ми е дал. Каквото се помоля за другите, Господ нищо не дава." Някой казва: „Молих се за себе си, имам един вол. Господ да ми даде друг, но умря и другият вол." Но-добре да не беше се молил за вола. Има хора, като започнат да се молят за тебе, волът ще ти иде и овцата ти ще иде. Защо ти е такава молитва!
към втори вариант >>
Бог ти дава условия да се повдигнеш, ти не може да схванеш.
(втори вариант)
Ние сега търсим зрънца, дребните идеи, пък тия скъпоценните неща заминаваме. Ние сме дошли до положението. Не че вие сте петли на бунището, то е само за изяснение. Най- хубавата идея в нас, най-хубавото, което Бог ни дава, ние го ритаме, там е погрешката. Погрешката е в неоценяването.
Бог ти дава условия да се повдигнеш, ти не може да схванеш.
Какъв момент очакваш за бъдеще някога? Пък за бъдеще ще дойдат други неща предвид. В дадения случай днес има благо, използвай го. Ако не едно, второ, трето, четвърто. През целия ти живот Бог няма да те остави.
към втори вариант >>
Аз ще ви прочета Дванайсета глава, пък вие ще си направите заключението.
(втори вариант)
Сега ще ви чета Дванадесета глава от Деянията. На какво трябва да почива опитността? На реалното, на Божественото. То всякога трябва да се прояви. Ние рядко съзнаваме това проявление.
Аз ще ви прочета Дванайсета глава, пък вие ще си направите заключението.
(Учителят чете.)
към втори вариант >>
Господ все ми е дал.
(втори вариант)
Най-първо, може да имаш две вериги турени. Аз зная праведни хора, имат вериги турени, молят се на Бога. Казва: „Каквото се помоля за хората на Бога, много ме слуша, но каквото се помоля за себе си, не ме слуша." Някой казва тъй: „Каквото се помоля за себе си.
Господ все ми е дал.
Каквото се помоля за другите, Господ нищо не дава." Някой казва: „Молих се за себе си, имам един вол. Господ да ми даде друг, но умря и другият вол." Но-добре да не беше се молил за вола. Има хора, като започнат да се молят за тебе, волът ще ти иде и овцата ти ще иде. Защо ти е такава молитва!
към втори вариант >>
Какъв момент очакваш за бъдеще някога?
(втори вариант)
Ние сме дошли до положението. Не че вие сте петли на бунището, то е само за изяснение. Най- хубавата идея в нас, най-хубавото, което Бог ни дава, ние го ритаме, там е погрешката. Погрешката е в неоценяването. Бог ти дава условия да се повдигнеш, ти не може да схванеш.
Какъв момент очакваш за бъдеще някога?
Пък за бъдеще ще дойдат други неща предвид. В дадения случай днес има благо, използвай го. Ако не едно, второ, трето, четвърто. През целия ти живот Бог няма да те остави. Всеки ден носи своето благо.
към втори вариант >>
(Учителят чете.)
(втори вариант)
На какво трябва да почива опитността? На реалното, на Божественото. То всякога трябва да се прояви. Ние рядко съзнаваме това проявление. Аз ще ви прочета Дванайсета глава, пък вие ще си направите заключението.
(Учителят чете.)
към втори вариант >>
Каквото се помоля за другите, Господ нищо не дава." Някой казва: „Молих се за себе си, имам един вол.
(втори вариант)
Най-първо, може да имаш две вериги турени. Аз зная праведни хора, имат вериги турени, молят се на Бога. Казва: „Каквото се помоля за хората на Бога, много ме слуша, но каквото се помоля за себе си, не ме слуша." Някой казва тъй: „Каквото се помоля за себе си. Господ все ми е дал.
Каквото се помоля за другите, Господ нищо не дава." Някой казва: „Молих се за себе си, имам един вол.
Господ да ми даде друг, но умря и другият вол." Но-добре да не беше се молил за вола. Има хора, като започнат да се молят за тебе, волът ще ти иде и овцата ти ще иде. Защо ти е такава молитва!
към втори вариант >>
Пък за бъдеще ще дойдат други неща предвид.
(втори вариант)
Не че вие сте петли на бунището, то е само за изяснение. Най- хубавата идея в нас, най-хубавото, което Бог ни дава, ние го ритаме, там е погрешката. Погрешката е в неоценяването. Бог ти дава условия да се повдигнеш, ти не може да схванеш. Какъв момент очакваш за бъдеще някога?
Пък за бъдеще ще дойдат други неща предвид.
В дадения случай днес има благо, използвай го. Ако не едно, второ, трето, четвърто. През целия ти живот Бог няма да те остави. Всеки ден носи своето благо. Той няма да ти даде една възможност, но хиляда възможности.
към втори вариант >>
„А в църквата ставаше усърдна молитва за Него." Сега вие казвате: „Господ нали знае.
(втори вариант)
„А в църквата ставаше усърдна молитва за Него." Сега вие казвате: „Господ нали знае.
Щом знае, ние не трябва да се молим." Не е въпросът, какво Господ знае, ние трябва да се молим. Че учителят знае, то е друг въпрос. Ти ще учиш. Учението на учителя не те ползва, ако ти не учиш. Те се молиха и резултатът на тяхната молитва какъв е?
към втори вариант >>
Господ да ми даде друг, но умря и другият вол." Но-добре да не беше се молил за вола.
(втори вариант)
Най-първо, може да имаш две вериги турени. Аз зная праведни хора, имат вериги турени, молят се на Бога. Казва: „Каквото се помоля за хората на Бога, много ме слуша, но каквото се помоля за себе си, не ме слуша." Някой казва тъй: „Каквото се помоля за себе си. Господ все ми е дал. Каквото се помоля за другите, Господ нищо не дава." Някой казва: „Молих се за себе си, имам един вол.
Господ да ми даде друг, но умря и другият вол." Но-добре да не беше се молил за вола.
Има хора, като започнат да се молят за тебе, волът ще ти иде и овцата ти ще иде. Защо ти е такава молитва!
към втори вариант >>
В дадения случай днес има благо, използвай го.
(втори вариант)
Най- хубавата идея в нас, най-хубавото, което Бог ни дава, ние го ритаме, там е погрешката. Погрешката е в неоценяването. Бог ти дава условия да се повдигнеш, ти не може да схванеш. Какъв момент очакваш за бъдеще някога? Пък за бъдеще ще дойдат други неща предвид.
В дадения случай днес има благо, използвай го.
Ако не едно, второ, трето, четвърто. През целия ти живот Бог няма да те остави. Всеки ден носи своето благо. Той няма да ти даде една възможност, но хиляда възможности. Единия клуп като хванеш един ден, всичко ще тръгне.
към втори вариант >>
Щом знае, ние не трябва да се молим." Не е въпросът, какво Господ знае, ние трябва да се молим.
(втори вариант)
„А в църквата ставаше усърдна молитва за Него." Сега вие казвате: „Господ нали знае.
Щом знае, ние не трябва да се молим." Не е въпросът, какво Господ знае, ние трябва да се молим.
Че учителят знае, то е друг въпрос. Ти ще учиш. Учението на учителя не те ползва, ако ти не учиш. Те се молиха и резултатът на тяхната молитва какъв е? „И когато ангелът щеше да го изведе, Петър спеше вързан между два войни с вериги." Както всички, когато ще се случи нещо, спят.
към втори вариант >>
Има хора, като започнат да се молят за тебе, волът ще ти иде и овцата ти ще иде.
(втори вариант)
Аз зная праведни хора, имат вериги турени, молят се на Бога. Казва: „Каквото се помоля за хората на Бога, много ме слуша, но каквото се помоля за себе си, не ме слуша." Някой казва тъй: „Каквото се помоля за себе си. Господ все ми е дал. Каквото се помоля за другите, Господ нищо не дава." Някой казва: „Молих се за себе си, имам един вол. Господ да ми даде друг, но умря и другият вол." Но-добре да не беше се молил за вола.
Има хора, като започнат да се молят за тебе, волът ще ти иде и овцата ти ще иде.
Защо ти е такава молитва!
към втори вариант >>
Ако не едно, второ, трето, четвърто.
(втори вариант)
Погрешката е в неоценяването. Бог ти дава условия да се повдигнеш, ти не може да схванеш. Какъв момент очакваш за бъдеще някога? Пък за бъдеще ще дойдат други неща предвид. В дадения случай днес има благо, използвай го.
Ако не едно, второ, трето, четвърто.
През целия ти живот Бог няма да те остави. Всеки ден носи своето благо. Той няма да ти даде една възможност, но хиляда възможности. Единия клуп като хванеш един ден, всичко ще тръгне.
към втори вариант >>
Че учителят знае, то е друг въпрос.
(втори вариант)
„А в църквата ставаше усърдна молитва за Него." Сега вие казвате: „Господ нали знае. Щом знае, ние не трябва да се молим." Не е въпросът, какво Господ знае, ние трябва да се молим.
Че учителят знае, то е друг въпрос.
Ти ще учиш. Учението на учителя не те ползва, ако ти не учиш. Те се молиха и резултатът на тяхната молитва какъв е? „И когато ангелът щеше да го изведе, Петър спеше вързан между два войни с вериги." Както всички, когато ще се случи нещо, спят. Ангелът му заповядва какво трябва да прави.
към втори вариант >>
Защо ти е такава молитва!
(втори вариант)
Казва: „Каквото се помоля за хората на Бога, много ме слуша, но каквото се помоля за себе си, не ме слуша." Някой казва тъй: „Каквото се помоля за себе си. Господ все ми е дал. Каквото се помоля за другите, Господ нищо не дава." Някой казва: „Молих се за себе си, имам един вол. Господ да ми даде друг, но умря и другият вол." Но-добре да не беше се молил за вола. Има хора, като започнат да се молят за тебе, волът ще ти иде и овцата ти ще иде.
Защо ти е такава молитва!
към втори вариант >>
През целия ти живот Бог няма да те остави.
(втори вариант)
Бог ти дава условия да се повдигнеш, ти не може да схванеш. Какъв момент очакваш за бъдеще някога? Пък за бъдеще ще дойдат други неща предвид. В дадения случай днес има благо, използвай го. Ако не едно, второ, трето, четвърто.
През целия ти живот Бог няма да те остави.
Всеки ден носи своето благо. Той няма да ти даде една възможност, но хиляда възможности. Единия клуп като хванеш един ден, всичко ще тръгне.
към втори вариант >>
Ти ще учиш.
(втори вариант)
„А в църквата ставаше усърдна молитва за Него." Сега вие казвате: „Господ нали знае. Щом знае, ние не трябва да се молим." Не е въпросът, какво Господ знае, ние трябва да се молим. Че учителят знае, то е друг въпрос.
Ти ще учиш.
Учението на учителя не те ползва, ако ти не учиш. Те се молиха и резултатът на тяхната молитва какъв е? „И когато ангелът щеше да го изведе, Петър спеше вързан между два войни с вериги." Както всички, когато ще се случи нещо, спят. Ангелът му заповядва какво трябва да прави. Забележете, ангелът не му даде никаква директива, той го остави насред пътя, не му каза къде да ходи.
към втори вариант >>
В съвременния християнски живот и в новото учение съществуват големи противоречия за физическия и духовния живот.
(втори вариант)
В съвременния християнски живот и в новото учение съществуват големи противоречия за физическия и духовния живот.
Трябва да знаем донякъде причините. Само онзи, който те обича безкористно, неговата молитва може да бъде благотворна. Онзи, който не те обича, неговата молитва не може да бъде благотворна. То е закон донякъде. И затуй в основата, не да те любят, любовта е акт по-силен, но да бъде молитвата благотворна спрямо тебе, трябва да те обичат.
към втори вариант >>
Всеки ден носи своето благо.
(втори вариант)
Какъв момент очакваш за бъдеще някога? Пък за бъдеще ще дойдат други неща предвид. В дадения случай днес има благо, използвай го. Ако не едно, второ, трето, четвърто. През целия ти живот Бог няма да те остави.
Всеки ден носи своето благо.
Той няма да ти даде една възможност, но хиляда възможности. Единия клуп като хванеш един ден, всичко ще тръгне.
към втори вариант >>
Учението на учителя не те ползва, ако ти не учиш.
(втори вариант)
„А в църквата ставаше усърдна молитва за Него." Сега вие казвате: „Господ нали знае. Щом знае, ние не трябва да се молим." Не е въпросът, какво Господ знае, ние трябва да се молим. Че учителят знае, то е друг въпрос. Ти ще учиш.
Учението на учителя не те ползва, ако ти не учиш.
Те се молиха и резултатът на тяхната молитва какъв е? „И когато ангелът щеше да го изведе, Петър спеше вързан между два войни с вериги." Както всички, когато ще се случи нещо, спят. Ангелът му заповядва какво трябва да прави. Забележете, ангелът не му даде никаква директива, той го остави насред пътя, не му каза къде да ходи. Освобождава го и го оставя на пътя.
към втори вариант >>
Трябва да знаем донякъде причините.
(втори вариант)
В съвременния християнски живот и в новото учение съществуват големи противоречия за физическия и духовния живот.
Трябва да знаем донякъде причините.
Само онзи, който те обича безкористно, неговата молитва може да бъде благотворна. Онзи, който не те обича, неговата молитва не може да бъде благотворна. То е закон донякъде. И затуй в основата, не да те любят, любовта е акт по-силен, но да бъде молитвата благотворна спрямо тебе, трябва да те обичат.
към втори вариант >>
Той няма да ти даде една възможност, но хиляда възможности.
(втори вариант)
Пък за бъдеще ще дойдат други неща предвид. В дадения случай днес има благо, използвай го. Ако не едно, второ, трето, четвърто. През целия ти живот Бог няма да те остави. Всеки ден носи своето благо.
Той няма да ти даде една възможност, но хиляда възможности.
Единия клуп като хванеш един ден, всичко ще тръгне.
към втори вариант >>
Те се молиха и резултатът на тяхната молитва какъв е?
(втори вариант)
„А в църквата ставаше усърдна молитва за Него." Сега вие казвате: „Господ нали знае. Щом знае, ние не трябва да се молим." Не е въпросът, какво Господ знае, ние трябва да се молим. Че учителят знае, то е друг въпрос. Ти ще учиш. Учението на учителя не те ползва, ако ти не учиш.
Те се молиха и резултатът на тяхната молитва какъв е?
„И когато ангелът щеше да го изведе, Петър спеше вързан между два войни с вериги." Както всички, когато ще се случи нещо, спят. Ангелът му заповядва какво трябва да прави. Забележете, ангелът не му даде никаква директива, той го остави насред пътя, не му каза къде да ходи. Освобождава го и го оставя на пътя. Сега Петър, като го остави ангелът, идва съзнанието в него.
към втори вариант >>
Само онзи, който те обича безкористно, неговата молитва може да бъде благотворна.
(втори вариант)
В съвременния християнски живот и в новото учение съществуват големи противоречия за физическия и духовния живот. Трябва да знаем донякъде причините.
Само онзи, който те обича безкористно, неговата молитва може да бъде благотворна.
Онзи, който не те обича, неговата молитва не може да бъде благотворна. То е закон донякъде. И затуй в основата, не да те любят, любовта е акт по-силен, но да бъде молитвата благотворна спрямо тебе, трябва да те обичат.
към втори вариант >>
Единия клуп като хванеш един ден, всичко ще тръгне.
(втори вариант)
В дадения случай днес има благо, използвай го. Ако не едно, второ, трето, четвърто. През целия ти живот Бог няма да те остави. Всеки ден носи своето благо. Той няма да ти даде една възможност, но хиляда възможности.
Единия клуп като хванеш един ден, всичко ще тръгне.
към втори вариант >>
„И когато ангелът щеше да го изведе, Петър спеше вързан между два войни с вериги." Както всички, когато ще се случи нещо, спят.
(втори вариант)
Щом знае, ние не трябва да се молим." Не е въпросът, какво Господ знае, ние трябва да се молим. Че учителят знае, то е друг въпрос. Ти ще учиш. Учението на учителя не те ползва, ако ти не учиш. Те се молиха и резултатът на тяхната молитва какъв е?
„И когато ангелът щеше да го изведе, Петър спеше вързан между два войни с вериги." Както всички, когато ще се случи нещо, спят.
Ангелът му заповядва какво трябва да прави. Забележете, ангелът не му даде никаква директива, той го остави насред пътя, не му каза къде да ходи. Освобождава го и го оставя на пътя. Сега Петър, като го остави ангелът, идва съзнанието в него. „Петър дойде на себе си." Когато слугинята съобщава, че Петър хлопа, и първите християни не вярваха.
към втори вариант >>
Онзи, който не те обича, неговата молитва не може да бъде благотворна.
(втори вариант)
В съвременния християнски живот и в новото учение съществуват големи противоречия за физическия и духовния живот. Трябва да знаем донякъде причините. Само онзи, който те обича безкористно, неговата молитва може да бъде благотворна.
Онзи, който не те обича, неговата молитва не може да бъде благотворна.
То е закон донякъде. И затуй в основата, не да те любят, любовта е акт по-силен, но да бъде молитвата благотворна спрямо тебе, трябва да те обичат.
към втори вариант >>
Ангелът му заповядва какво трябва да прави.
(втори вариант)
Че учителят знае, то е друг въпрос. Ти ще учиш. Учението на учителя не те ползва, ако ти не учиш. Те се молиха и резултатът на тяхната молитва какъв е? „И когато ангелът щеше да го изведе, Петър спеше вързан между два войни с вериги." Както всички, когато ще се случи нещо, спят.
Ангелът му заповядва какво трябва да прави.
Забележете, ангелът не му даде никаква директива, той го остави насред пътя, не му каза къде да ходи. Освобождава го и го оставя на пътя. Сега Петър, като го остави ангелът, идва съзнанието в него. „Петър дойде на себе си." Когато слугинята съобщава, че Петър хлопа, и първите християни не вярваха. Казват: „Кой знае какво ти е хрумнало.
към втори вариант >>
То е закон донякъде.
(втори вариант)
В съвременния християнски живот и в новото учение съществуват големи противоречия за физическия и духовния живот. Трябва да знаем донякъде причините. Само онзи, който те обича безкористно, неговата молитва може да бъде благотворна. Онзи, който не те обича, неговата молитва не може да бъде благотворна.
То е закон донякъде.
И затуй в основата, не да те любят, любовта е акт по-силен, но да бъде молитвата благотворна спрямо тебе, трябва да те обичат.
към втори вариант >>
Забележете, ангелът не му даде никаква директива, той го остави насред пътя, не му каза къде да ходи.
(втори вариант)
Ти ще учиш. Учението на учителя не те ползва, ако ти не учиш. Те се молиха и резултатът на тяхната молитва какъв е? „И когато ангелът щеше да го изведе, Петър спеше вързан между два войни с вериги." Както всички, когато ще се случи нещо, спят. Ангелът му заповядва какво трябва да прави.
Забележете, ангелът не му даде никаква директива, той го остави насред пътя, не му каза къде да ходи.
Освобождава го и го оставя на пътя. Сега Петър, като го остави ангелът, идва съзнанието в него. „Петър дойде на себе си." Когато слугинята съобщава, че Петър хлопа, и първите християни не вярваха. Казват: „Кой знае какво ти е хрумнало. Той е вързан." Те са вярвали, че е неговият ангел.
към втори вариант >>
И затуй в основата, не да те любят, любовта е акт по-силен, но да бъде молитвата благотворна спрямо тебе, трябва да те обичат.
(втори вариант)
В съвременния християнски живот и в новото учение съществуват големи противоречия за физическия и духовния живот. Трябва да знаем донякъде причините. Само онзи, който те обича безкористно, неговата молитва може да бъде благотворна. Онзи, който не те обича, неговата молитва не може да бъде благотворна. То е закон донякъде.
И затуй в основата, не да те любят, любовта е акт по-силен, но да бъде молитвата благотворна спрямо тебе, трябва да те обичат.
към втори вариант >>
Освобождава го и го оставя на пътя.
(втори вариант)
Учението на учителя не те ползва, ако ти не учиш. Те се молиха и резултатът на тяхната молитва какъв е? „И когато ангелът щеше да го изведе, Петър спеше вързан между два войни с вериги." Както всички, когато ще се случи нещо, спят. Ангелът му заповядва какво трябва да прави. Забележете, ангелът не му даде никаква директива, той го остави насред пътя, не му каза къде да ходи.
Освобождава го и го оставя на пътя.
Сега Петър, като го остави ангелът, идва съзнанието в него. „Петър дойде на себе си." Когато слугинята съобщава, че Петър хлопа, и първите християни не вярваха. Казват: „Кой знае какво ти е хрумнало. Той е вързан." Те са вярвали, че е неговият ангел. „Той е!
към втори вариант >>
Основната идея коя е?
(втори вариант)
Основната идея коя е?
Двете вериги да се скъсат. После човек трябва да се учи. Когато се яви ангел на Мойсея, каза: „Изуй обущата си." Когато човек излиза от човешкото и влиза в Божественото, той трябва да се изуе. Ангелът, който изважда Петра от затвора, понеже го въвежда в света, казва: „Обуй се." Когато отиваш в човешкото царство, ще се обуеш, ще се облечеш, ще напълниш кесията. После ще напълните джобовете си, и двата джоба.
към втори вариант >>
Сега Петър, като го остави ангелът, идва съзнанието в него.
(втори вариант)
Те се молиха и резултатът на тяхната молитва какъв е? „И когато ангелът щеше да го изведе, Петър спеше вързан между два войни с вериги." Както всички, когато ще се случи нещо, спят. Ангелът му заповядва какво трябва да прави. Забележете, ангелът не му даде никаква директива, той го остави насред пътя, не му каза къде да ходи. Освобождава го и го оставя на пътя.
Сега Петър, като го остави ангелът, идва съзнанието в него.
„Петър дойде на себе си." Когато слугинята съобщава, че Петър хлопа, и първите християни не вярваха. Казват: „Кой знае какво ти е хрумнало. Той е вързан." Те са вярвали, че е неговият ангел. „Той е! " Казват: „Луда е." Както сега казват.
към втори вариант >>
Двете вериги да се скъсат.
(втори вариант)
Основната идея коя е?
Двете вериги да се скъсат.
После човек трябва да се учи. Когато се яви ангел на Мойсея, каза: „Изуй обущата си." Когато човек излиза от човешкото и влиза в Божественото, той трябва да се изуе. Ангелът, който изважда Петра от затвора, понеже го въвежда в света, казва: „Обуй се." Когато отиваш в човешкото царство, ще се обуеш, ще се облечеш, ще напълниш кесията. После ще напълните джобовете си, и двата джоба. Вие казвате: „Без пари." Когато отиваш при Бога, ще отидеш бос, гологлав, от нищо не се нуждаеш.
към втори вариант >>
„Петър дойде на себе си." Когато слугинята съобщава, че Петър хлопа, и първите християни не вярваха.
(втори вариант)
„И когато ангелът щеше да го изведе, Петър спеше вързан между два войни с вериги." Както всички, когато ще се случи нещо, спят. Ангелът му заповядва какво трябва да прави. Забележете, ангелът не му даде никаква директива, той го остави насред пътя, не му каза къде да ходи. Освобождава го и го оставя на пътя. Сега Петър, като го остави ангелът, идва съзнанието в него.
„Петър дойде на себе си." Когато слугинята съобщава, че Петър хлопа, и първите християни не вярваха.
Казват: „Кой знае какво ти е хрумнало. Той е вързан." Те са вярвали, че е неговият ангел. „Той е! " Казват: „Луда е." Както сега казват. Сега, когато някой направи пакост на добрите хора, иде мъздовъздаянието.
към втори вариант >>
После човек трябва да се учи.
(втори вариант)
Основната идея коя е? Двете вериги да се скъсат.
После човек трябва да се учи.
Когато се яви ангел на Мойсея, каза: „Изуй обущата си." Когато човек излиза от човешкото и влиза в Божественото, той трябва да се изуе. Ангелът, който изважда Петра от затвора, понеже го въвежда в света, казва: „Обуй се." Когато отиваш в човешкото царство, ще се обуеш, ще се облечеш, ще напълниш кесията. После ще напълните джобовете си, и двата джоба. Вие казвате: „Без пари." Когато отиваш при Бога, ще отидеш бос, гологлав, от нищо не се нуждаеш. Когато отидеш в човешкото царство, хубаво ще се облечеш.
към втори вариант >>
Казват: „Кой знае какво ти е хрумнало.
(втори вариант)
Ангелът му заповядва какво трябва да прави. Забележете, ангелът не му даде никаква директива, той го остави насред пътя, не му каза къде да ходи. Освобождава го и го оставя на пътя. Сега Петър, като го остави ангелът, идва съзнанието в него. „Петър дойде на себе си." Когато слугинята съобщава, че Петър хлопа, и първите християни не вярваха.
Казват: „Кой знае какво ти е хрумнало.
Той е вързан." Те са вярвали, че е неговият ангел. „Той е! " Казват: „Луда е." Както сега казват. Сега, когато някой направи пакост на добрите хора, иде мъздовъздаянието. Петър знаеше обичаите на евреите, до известна степен той бил прозорлив.
към втори вариант >>
Когато се яви ангел на Мойсея, каза: „Изуй обущата си." Когато човек излиза от човешкото и влиза в Божественото, той трябва да се изуе.
(втори вариант)
Основната идея коя е? Двете вериги да се скъсат. После човек трябва да се учи.
Когато се яви ангел на Мойсея, каза: „Изуй обущата си." Когато човек излиза от човешкото и влиза в Божественото, той трябва да се изуе.
Ангелът, който изважда Петра от затвора, понеже го въвежда в света, казва: „Обуй се." Когато отиваш в човешкото царство, ще се обуеш, ще се облечеш, ще напълниш кесията. После ще напълните джобовете си, и двата джоба. Вие казвате: „Без пари." Когато отиваш при Бога, ще отидеш бос, гологлав, от нищо не се нуждаеш. Когато отидеш в човешкото царство, хубаво ще се облечеш. Христос казва: „По-напред ви казвах така, но сега ви казвам - с тояга и с пълни джобове." Когато кажем, че без пари може - може, когато отиваш при Бога.
към втори вариант >>
Той е вързан." Те са вярвали, че е неговият ангел.
(втори вариант)
Забележете, ангелът не му даде никаква директива, той го остави насред пътя, не му каза къде да ходи. Освобождава го и го оставя на пътя. Сега Петър, като го остави ангелът, идва съзнанието в него. „Петър дойде на себе си." Когато слугинята съобщава, че Петър хлопа, и първите християни не вярваха. Казват: „Кой знае какво ти е хрумнало.
Той е вързан." Те са вярвали, че е неговият ангел.
„Той е! " Казват: „Луда е." Както сега казват. Сега, когато някой направи пакост на добрите хора, иде мъздовъздаянието. Петър знаеше обичаите на евреите, до известна степен той бил прозорлив.
към втори вариант >>
Ангелът, който изважда Петра от затвора, понеже го въвежда в света, казва: „Обуй се." Когато отиваш в човешкото царство, ще се обуеш, ще се облечеш, ще напълниш кесията.
(втори вариант)
Основната идея коя е? Двете вериги да се скъсат. После човек трябва да се учи. Когато се яви ангел на Мойсея, каза: „Изуй обущата си." Когато човек излиза от човешкото и влиза в Божественото, той трябва да се изуе.
Ангелът, който изважда Петра от затвора, понеже го въвежда в света, казва: „Обуй се." Когато отиваш в човешкото царство, ще се обуеш, ще се облечеш, ще напълниш кесията.
После ще напълните джобовете си, и двата джоба. Вие казвате: „Без пари." Когато отиваш при Бога, ще отидеш бос, гологлав, от нищо не се нуждаеш. Когато отидеш в човешкото царство, хубаво ще се облечеш. Христос казва: „По-напред ви казвах така, но сега ви казвам - с тояга и с пълни джобове." Когато кажем, че без пари може - може, когато отиваш при Бога. При хората когато отидеш, без пари не може.
към втори вариант >>
„Той е!
(втори вариант)
Освобождава го и го оставя на пътя. Сега Петър, като го остави ангелът, идва съзнанието в него. „Петър дойде на себе си." Когато слугинята съобщава, че Петър хлопа, и първите християни не вярваха. Казват: „Кой знае какво ти е хрумнало. Той е вързан." Те са вярвали, че е неговият ангел.
„Той е!
" Казват: „Луда е." Както сега казват. Сега, когато някой направи пакост на добрите хора, иде мъздовъздаянието. Петър знаеше обичаите на евреите, до известна степен той бил прозорлив.
към втори вариант >>
После ще напълните джобовете си, и двата джоба.
(втори вариант)
Основната идея коя е? Двете вериги да се скъсат. После човек трябва да се учи. Когато се яви ангел на Мойсея, каза: „Изуй обущата си." Когато човек излиза от човешкото и влиза в Божественото, той трябва да се изуе. Ангелът, който изважда Петра от затвора, понеже го въвежда в света, казва: „Обуй се." Когато отиваш в човешкото царство, ще се обуеш, ще се облечеш, ще напълниш кесията.
После ще напълните джобовете си, и двата джоба.
Вие казвате: „Без пари." Когато отиваш при Бога, ще отидеш бос, гологлав, от нищо не се нуждаеш. Когато отидеш в човешкото царство, хубаво ще се облечеш. Христос казва: „По-напред ви казвах така, но сега ви казвам - с тояга и с пълни джобове." Когато кажем, че без пари може - може, когато отиваш при Бога. При хората когато отидеш, без пари не може.
към втори вариант >>
" Казват: „Луда е." Както сега казват.
(втори вариант)
Сега Петър, като го остави ангелът, идва съзнанието в него. „Петър дойде на себе си." Когато слугинята съобщава, че Петър хлопа, и първите християни не вярваха. Казват: „Кой знае какво ти е хрумнало. Той е вързан." Те са вярвали, че е неговият ангел. „Той е!
" Казват: „Луда е." Както сега казват.
Сега, когато някой направи пакост на добрите хора, иде мъздовъздаянието. Петър знаеше обичаите на евреите, до известна степен той бил прозорлив.
към втори вариант >>
Вие казвате: „Без пари." Когато отиваш при Бога, ще отидеш бос, гологлав, от нищо не се нуждаеш.
(втори вариант)
Двете вериги да се скъсат. После човек трябва да се учи. Когато се яви ангел на Мойсея, каза: „Изуй обущата си." Когато човек излиза от човешкото и влиза в Божественото, той трябва да се изуе. Ангелът, който изважда Петра от затвора, понеже го въвежда в света, казва: „Обуй се." Когато отиваш в човешкото царство, ще се обуеш, ще се облечеш, ще напълниш кесията. После ще напълните джобовете си, и двата джоба.
Вие казвате: „Без пари." Когато отиваш при Бога, ще отидеш бос, гологлав, от нищо не се нуждаеш.
Когато отидеш в човешкото царство, хубаво ще се облечеш. Христос казва: „По-напред ви казвах така, но сега ви казвам - с тояга и с пълни джобове." Когато кажем, че без пари може - може, когато отиваш при Бога. При хората когато отидеш, без пари не може.
към втори вариант >>
Сега, когато някой направи пакост на добрите хора, иде мъздовъздаянието.
(втори вариант)
„Петър дойде на себе си." Когато слугинята съобщава, че Петър хлопа, и първите християни не вярваха. Казват: „Кой знае какво ти е хрумнало. Той е вързан." Те са вярвали, че е неговият ангел. „Той е! " Казват: „Луда е." Както сега казват.
Сега, когато някой направи пакост на добрите хора, иде мъздовъздаянието.
Петър знаеше обичаите на евреите, до известна степен той бил прозорлив.
към втори вариант >>
Когато отидеш в човешкото царство, хубаво ще се облечеш.
(втори вариант)
После човек трябва да се учи. Когато се яви ангел на Мойсея, каза: „Изуй обущата си." Когато човек излиза от човешкото и влиза в Божественото, той трябва да се изуе. Ангелът, който изважда Петра от затвора, понеже го въвежда в света, казва: „Обуй се." Когато отиваш в човешкото царство, ще се обуеш, ще се облечеш, ще напълниш кесията. После ще напълните джобовете си, и двата джоба. Вие казвате: „Без пари." Когато отиваш при Бога, ще отидеш бос, гологлав, от нищо не се нуждаеш.
Когато отидеш в човешкото царство, хубаво ще се облечеш.
Христос казва: „По-напред ви казвах така, но сега ви казвам - с тояга и с пълни джобове." Когато кажем, че без пари може - може, когато отиваш при Бога. При хората когато отидеш, без пари не може.
към втори вариант >>
Петър знаеше обичаите на евреите, до известна степен той бил прозорлив.
(втори вариант)
Казват: „Кой знае какво ти е хрумнало. Той е вързан." Те са вярвали, че е неговият ангел. „Той е! " Казват: „Луда е." Както сега казват. Сега, когато някой направи пакост на добрите хора, иде мъздовъздаянието.
Петър знаеше обичаите на евреите, до известна степен той бил прозорлив.
към втори вариант >>
Христос казва: „По-напред ви казвах така, но сега ви казвам - с тояга и с пълни джобове." Когато кажем, че без пари може - може, когато отиваш при Бога.
(втори вариант)
Когато се яви ангел на Мойсея, каза: „Изуй обущата си." Когато човек излиза от човешкото и влиза в Божественото, той трябва да се изуе. Ангелът, който изважда Петра от затвора, понеже го въвежда в света, казва: „Обуй се." Когато отиваш в човешкото царство, ще се обуеш, ще се облечеш, ще напълниш кесията. После ще напълните джобовете си, и двата джоба. Вие казвате: „Без пари." Когато отиваш при Бога, ще отидеш бос, гологлав, от нищо не се нуждаеш. Когато отидеш в човешкото царство, хубаво ще се облечеш.
Христос казва: „По-напред ви казвах така, но сега ви казвам - с тояга и с пълни джобове." Когато кажем, че без пари може - може, когато отиваш при Бога.
При хората когато отидеш, без пари не може.
към втори вариант >>
Аз наричам Божествено, това е малкият елемент, който успокоява човека, както в туй последното положение.
(втори вариант)
Аз наричам Божествено, това е малкият елемент, който успокоява човека, както в туй последното положение.
Че има други, които се грижат за човека, то е, което внася успокоението в човека. Сега мнозина застават на почвата, казват, едно време имало нужда от чудеса, сега няма нужда, понеже чудесата са били за неверните. Сегашните хора не са много верующи, следователно има нужда от подобно изявление. Че слънцето преди векове изгрявало, нима сега няма нужда да изгрява? Има нужда.
към втори вариант >>
При хората когато отидеш, без пари не може.
(втори вариант)
Ангелът, който изважда Петра от затвора, понеже го въвежда в света, казва: „Обуй се." Когато отиваш в човешкото царство, ще се обуеш, ще се облечеш, ще напълниш кесията. После ще напълните джобовете си, и двата джоба. Вие казвате: „Без пари." Когато отиваш при Бога, ще отидеш бос, гологлав, от нищо не се нуждаеш. Когато отидеш в човешкото царство, хубаво ще се облечеш. Христос казва: „По-напред ви казвах така, но сега ви казвам - с тояга и с пълни джобове." Когато кажем, че без пари може - може, когато отиваш при Бога.
При хората когато отидеш, без пари не може.
към втори вариант >>
Че има други, които се грижат за човека, то е, което внася успокоението в човека.
(втори вариант)
Аз наричам Божествено, това е малкият елемент, който успокоява човека, както в туй последното положение.
Че има други, които се грижат за човека, то е, което внася успокоението в човека.
Сега мнозина застават на почвата, казват, едно време имало нужда от чудеса, сега няма нужда, понеже чудесата са били за неверните. Сегашните хора не са много верующи, следователно има нужда от подобно изявление. Че слънцето преди векове изгрявало, нима сега няма нужда да изгрява? Има нужда. Че звездите изгрявали преди векове, нима сега няма нужда да изгряват?
към втори вариант >>
Сега ще гледате да не направите грешката на онзи турски дервишин в банята.
(втори вариант)
Сега ще гледате да не направите грешката на онзи турски дервишин в банята.
Когато отидеш на баня, трябва да имаш десет стотинки, да платиш. Че ти служиш на Бога! Казва: „Това е твоят занаят. Тази баня не съм направил да се къпят хората без пари. Аз се прехранвам от нея." Законът е такъв.
към втори вариант >>
Сега мнозина застават на почвата, казват, едно време имало нужда от чудеса, сега няма нужда, понеже чудесата са били за неверните.
(втори вариант)
Аз наричам Божествено, това е малкият елемент, който успокоява човека, както в туй последното положение. Че има други, които се грижат за човека, то е, което внася успокоението в човека.
Сега мнозина застават на почвата, казват, едно време имало нужда от чудеса, сега няма нужда, понеже чудесата са били за неверните.
Сегашните хора не са много верующи, следователно има нужда от подобно изявление. Че слънцето преди векове изгрявало, нима сега няма нужда да изгрява? Има нужда. Че звездите изгрявали преди векове, нима сега няма нужда да изгряват? Има нужда.
към втори вариант >>
Когато отидеш на баня, трябва да имаш десет стотинки, да платиш.
(втори вариант)
Сега ще гледате да не направите грешката на онзи турски дервишин в банята.
Когато отидеш на баня, трябва да имаш десет стотинки, да платиш.
Че ти служиш на Бога! Казва: „Това е твоят занаят. Тази баня не съм направил да се къпят хората без пари. Аз се прехранвам от нея." Законът е такъв. Условията при Бога са едни, при хората - други.
към втори вариант >>
Сегашните хора не са много верующи, следователно има нужда от подобно изявление.
(втори вариант)
Аз наричам Божествено, това е малкият елемент, който успокоява човека, както в туй последното положение. Че има други, които се грижат за човека, то е, което внася успокоението в човека. Сега мнозина застават на почвата, казват, едно време имало нужда от чудеса, сега няма нужда, понеже чудесата са били за неверните.
Сегашните хора не са много верующи, следователно има нужда от подобно изявление.
Че слънцето преди векове изгрявало, нима сега няма нужда да изгрява? Има нужда. Че звездите изгрявали преди векове, нима сега няма нужда да изгряват? Има нужда.
към втори вариант >>
Че ти служиш на Бога!
(втори вариант)
Сега ще гледате да не направите грешката на онзи турски дервишин в банята. Когато отидеш на баня, трябва да имаш десет стотинки, да платиш.
Че ти служиш на Бога!
Казва: „Това е твоят занаят. Тази баня не съм направил да се къпят хората без пари. Аз се прехранвам от нея." Законът е такъв. Условията при Бога са едни, при хората - други.
към втори вариант >>
Че слънцето преди векове изгрявало, нима сега няма нужда да изгрява?
(втори вариант)
Аз наричам Божествено, това е малкият елемент, който успокоява човека, както в туй последното положение. Че има други, които се грижат за човека, то е, което внася успокоението в човека. Сега мнозина застават на почвата, казват, едно време имало нужда от чудеса, сега няма нужда, понеже чудесата са били за неверните. Сегашните хора не са много верующи, следователно има нужда от подобно изявление.
Че слънцето преди векове изгрявало, нима сега няма нужда да изгрява?
Има нужда. Че звездите изгрявали преди векове, нима сега няма нужда да изгряват? Има нужда.
към втори вариант >>
Казва: „Това е твоят занаят.
(втори вариант)
Сега ще гледате да не направите грешката на онзи турски дервишин в банята. Когато отидеш на баня, трябва да имаш десет стотинки, да платиш. Че ти служиш на Бога!
Казва: „Това е твоят занаят.
Тази баня не съм направил да се къпят хората без пари. Аз се прехранвам от нея." Законът е такъв. Условията при Бога са едни, при хората - други.
към втори вариант >>
Има нужда.
(втори вариант)
Аз наричам Божествено, това е малкият елемент, който успокоява човека, както в туй последното положение. Че има други, които се грижат за човека, то е, което внася успокоението в човека. Сега мнозина застават на почвата, казват, едно време имало нужда от чудеса, сега няма нужда, понеже чудесата са били за неверните. Сегашните хора не са много верующи, следователно има нужда от подобно изявление. Че слънцето преди векове изгрявало, нима сега няма нужда да изгрява?
Има нужда.
Че звездите изгрявали преди векове, нима сега няма нужда да изгряват? Има нужда.
към втори вариант >>
Тази баня не съм направил да се къпят хората без пари.
(втори вариант)
Сега ще гледате да не направите грешката на онзи турски дервишин в банята. Когато отидеш на баня, трябва да имаш десет стотинки, да платиш. Че ти служиш на Бога! Казва: „Това е твоят занаят.
Тази баня не съм направил да се къпят хората без пари.
Аз се прехранвам от нея." Законът е такъв. Условията при Бога са едни, при хората - други.
към втори вариант >>
Че звездите изгрявали преди векове, нима сега няма нужда да изгряват?
(втори вариант)
Че има други, които се грижат за човека, то е, което внася успокоението в човека. Сега мнозина застават на почвата, казват, едно време имало нужда от чудеса, сега няма нужда, понеже чудесата са били за неверните. Сегашните хора не са много верующи, следователно има нужда от подобно изявление. Че слънцето преди векове изгрявало, нима сега няма нужда да изгрява? Има нужда.
Че звездите изгрявали преди векове, нима сега няма нужда да изгряват?
Има нужда.
към втори вариант >>
Аз се прехранвам от нея." Законът е такъв.
(втори вариант)
Сега ще гледате да не направите грешката на онзи турски дервишин в банята. Когато отидеш на баня, трябва да имаш десет стотинки, да платиш. Че ти служиш на Бога! Казва: „Това е твоят занаят. Тази баня не съм направил да се къпят хората без пари.
Аз се прехранвам от нея." Законът е такъв.
Условията при Бога са едни, при хората - други.
към втори вариант >>
Има нужда.
(втори вариант)
Сега мнозина застават на почвата, казват, едно време имало нужда от чудеса, сега няма нужда, понеже чудесата са били за неверните. Сегашните хора не са много верующи, следователно има нужда от подобно изявление. Че слънцето преди векове изгрявало, нима сега няма нужда да изгрява? Има нужда. Че звездите изгрявали преди векове, нима сега няма нужда да изгряват?
Има нужда.
към втори вариант >>
Условията при Бога са едни, при хората - други.
(втори вариант)
Когато отидеш на баня, трябва да имаш десет стотинки, да платиш. Че ти служиш на Бога! Казва: „Това е твоят занаят. Тази баня не съм направил да се къпят хората без пари. Аз се прехранвам от нея." Законът е такъв.
Условията при Бога са едни, при хората - други.
към втори вариант >>
Казвам, за бъдеще всеки един от вас поне да има донякъде една опитност.
(втори вариант)
Казвам, за бъдеще всеки един от вас поне да има донякъде една опитност.
Не е необходимо всички да имате една и съща опитност. Има извънредни опитности. Те са като високите планински върхове, те не са за всички. Има обикновени опитности, които са за всички. Някой се обезсърчил, понеже няма тази голямата опитност.
към втори вариант >>
Следователно и за човешкия характер, когато обичаш един човек, може да му кажеш много работи, но когато не го обичаш, затвори устата си и нищо не казвай.
(втори вариант)
Следователно и за човешкия характер, когато обичаш един човек, може да му кажеш много работи, но когато не го обичаш, затвори устата си и нищо не казвай.
Когато не обичаш някого, похвали го. Ако кажат: „Много зле мислят заради тебе", кажи: „Много добър човек е. Аз го познавам, много добър човек е." Похвали го. Големите дипломати правят така.
към втори вариант >>
Не е необходимо всички да имате една и съща опитност.
(втори вариант)
Казвам, за бъдеще всеки един от вас поне да има донякъде една опитност.
Не е необходимо всички да имате една и съща опитност.
Има извънредни опитности. Те са като високите планински върхове, те не са за всички. Има обикновени опитности, които са за всички. Някой се обезсърчил, понеже няма тази голямата опитност. Колко планини на земята може да има като Хималаите?
към втори вариант >>
Когато не обичаш някого, похвали го.
(втори вариант)
Следователно и за човешкия характер, когато обичаш един човек, може да му кажеш много работи, но когато не го обичаш, затвори устата си и нищо не казвай.
Когато не обичаш някого, похвали го.
Ако кажат: „Много зле мислят заради тебе", кажи: „Много добър човек е. Аз го познавам, много добър човек е." Похвали го. Големите дипломати правят така.
към втори вариант >>
Има извънредни опитности.
(втори вариант)
Казвам, за бъдеще всеки един от вас поне да има донякъде една опитност. Не е необходимо всички да имате една и съща опитност.
Има извънредни опитности.
Те са като високите планински върхове, те не са за всички. Има обикновени опитности, които са за всички. Някой се обезсърчил, понеже няма тази голямата опитност. Колко планини на земята може да има като Хималаите? Само едни.
към втори вариант >>
Ако кажат: „Много зле мислят заради тебе", кажи: „Много добър човек е.
(втори вариант)
Следователно и за човешкия характер, когато обичаш един човек, може да му кажеш много работи, но когато не го обичаш, затвори устата си и нищо не казвай. Когато не обичаш някого, похвали го.
Ако кажат: „Много зле мислят заради тебе", кажи: „Много добър човек е.
Аз го познавам, много добър човек е." Похвали го. Големите дипломати правят така.
към втори вариант >>
Те са като високите планински върхове, те не са за всички.
(втори вариант)
Казвам, за бъдеще всеки един от вас поне да има донякъде една опитност. Не е необходимо всички да имате една и съща опитност. Има извънредни опитности.
Те са като високите планински върхове, те не са за всички.
Има обикновени опитности, които са за всички. Някой се обезсърчил, понеже няма тази голямата опитност. Колко планини на земята може да има като Хималаите? Само едни. Всичките други планински вериги са други.
към втори вариант >>
Аз го познавам, много добър човек е." Похвали го.
(втори вариант)
Следователно и за човешкия характер, когато обичаш един човек, може да му кажеш много работи, но когато не го обичаш, затвори устата си и нищо не казвай. Когато не обичаш някого, похвали го. Ако кажат: „Много зле мислят заради тебе", кажи: „Много добър човек е.
Аз го познавам, много добър човек е." Похвали го.
Големите дипломати правят така.
към втори вариант >>
Има обикновени опитности, които са за всички.
(втори вариант)
Казвам, за бъдеще всеки един от вас поне да има донякъде една опитност. Не е необходимо всички да имате една и съща опитност. Има извънредни опитности. Те са като високите планински върхове, те не са за всички.
Има обикновени опитности, които са за всички.
Някой се обезсърчил, понеже няма тази голямата опитност. Колко планини на земята може да има като Хималаите? Само едни. Всичките други планински вериги са други. Има съотношение между планините.
към втори вариант >>
Големите дипломати правят така.
(втори вариант)
Следователно и за човешкия характер, когато обичаш един човек, може да му кажеш много работи, но когато не го обичаш, затвори устата си и нищо не казвай. Когато не обичаш някого, похвали го. Ако кажат: „Много зле мислят заради тебе", кажи: „Много добър човек е. Аз го познавам, много добър човек е." Похвали го.
Големите дипломати правят така.
към втори вариант >>
Някой се обезсърчил, понеже няма тази голямата опитност.
(втори вариант)
Казвам, за бъдеще всеки един от вас поне да има донякъде една опитност. Не е необходимо всички да имате една и съща опитност. Има извънредни опитности. Те са като високите планински върхове, те не са за всички. Има обикновени опитности, които са за всички.
Някой се обезсърчил, понеже няма тази голямата опитност.
Колко планини на земята може да има като Хималаите? Само едни. Всичките други планински вериги са други. Има съотношение между планините. Така и между опитностите на хората има съотношение.
към втори вариант >>
Представете си, че вие сте затворен, ти вземеш стражаря да го ругаеш, казваш: „Много лош човек." Кое е по-хубаво - да дойдеш чрез закона на любовта или да идеш чрез закона на противоречието?
(втори вариант)
Представете си, че вие сте затворен, ти вземеш стражаря да го ругаеш, казваш: „Много лош човек." Кое е по-хубаво - да дойдеш чрез закона на любовта или да идеш чрез закона на противоречието?
Аз препоръчвам на една млада мома. Хващат я, доведат я при един стражар. Тя го хване за ръката, постисне го, усмихне се. Като стисне ръката, поусмихне се, все се смекчава законът. Тя иска да каже: „Ти този закон отскоро си го хванал."
към втори вариант >>
Колко планини на земята може да има като Хималаите?
(втори вариант)
Не е необходимо всички да имате една и съща опитност. Има извънредни опитности. Те са като високите планински върхове, те не са за всички. Има обикновени опитности, които са за всички. Някой се обезсърчил, понеже няма тази голямата опитност.
Колко планини на земята може да има като Хималаите?
Само едни. Всичките други планински вериги са други. Има съотношение между планините. Така и между опитностите на хората има съотношение. Нещата в природата не се повтарят.
към втори вариант >>
Аз препоръчвам на една млада мома.
(втори вариант)
Представете си, че вие сте затворен, ти вземеш стражаря да го ругаеш, казваш: „Много лош човек." Кое е по-хубаво - да дойдеш чрез закона на любовта или да идеш чрез закона на противоречието?
Аз препоръчвам на една млада мома.
Хващат я, доведат я при един стражар. Тя го хване за ръката, постисне го, усмихне се. Като стисне ръката, поусмихне се, все се смекчава законът. Тя иска да каже: „Ти този закон отскоро си го хванал."
към втори вариант >>
Само едни.
(втори вариант)
Има извънредни опитности. Те са като високите планински върхове, те не са за всички. Има обикновени опитности, които са за всички. Някой се обезсърчил, понеже няма тази голямата опитност. Колко планини на земята може да има като Хималаите?
Само едни.
Всичките други планински вериги са други. Има съотношение между планините. Така и между опитностите на хората има съотношение. Нещата в природата не се повтарят. Щом има една висока планина, не може да има като нея втора.
към втори вариант >>
Хващат я, доведат я при един стражар.
(втори вариант)
Представете си, че вие сте затворен, ти вземеш стражаря да го ругаеш, казваш: „Много лош човек." Кое е по-хубаво - да дойдеш чрез закона на любовта или да идеш чрез закона на противоречието? Аз препоръчвам на една млада мома.
Хващат я, доведат я при един стражар.
Тя го хване за ръката, постисне го, усмихне се. Като стисне ръката, поусмихне се, все се смекчава законът. Тя иска да каже: „Ти този закон отскоро си го хванал."
към втори вариант >>
Всичките други планински вериги са други.
(втори вариант)
Те са като високите планински върхове, те не са за всички. Има обикновени опитности, които са за всички. Някой се обезсърчил, понеже няма тази голямата опитност. Колко планини на земята може да има като Хималаите? Само едни.
Всичките други планински вериги са други.
Има съотношение между планините. Така и между опитностите на хората има съотношение. Нещата в природата не се повтарят. Щом има една висока планина, не може да има като нея втора. Щом има две планини, еднакво високи, те ще си противодействат.
към втори вариант >>
Тя го хване за ръката, постисне го, усмихне се.
(втори вариант)
Представете си, че вие сте затворен, ти вземеш стражаря да го ругаеш, казваш: „Много лош човек." Кое е по-хубаво - да дойдеш чрез закона на любовта или да идеш чрез закона на противоречието? Аз препоръчвам на една млада мома. Хващат я, доведат я при един стражар.
Тя го хване за ръката, постисне го, усмихне се.
Като стисне ръката, поусмихне се, все се смекчава законът. Тя иска да каже: „Ти този закон отскоро си го хванал."
към втори вариант >>
Има съотношение между планините.
(втори вариант)
Има обикновени опитности, които са за всички. Някой се обезсърчил, понеже няма тази голямата опитност. Колко планини на земята може да има като Хималаите? Само едни. Всичките други планински вериги са други.
Има съотношение между планините.
Така и между опитностите на хората има съотношение. Нещата в природата не се повтарят. Щом има една висока планина, не може да има като нея втора. Щом има две планини, еднакво високи, те ще си противодействат.
към втори вариант >>
Като стисне ръката, поусмихне се, все се смекчава законът.
(втори вариант)
Представете си, че вие сте затворен, ти вземеш стражаря да го ругаеш, казваш: „Много лош човек." Кое е по-хубаво - да дойдеш чрез закона на любовта или да идеш чрез закона на противоречието? Аз препоръчвам на една млада мома. Хващат я, доведат я при един стражар. Тя го хване за ръката, постисне го, усмихне се.
Като стисне ръката, поусмихне се, все се смекчава законът.
Тя иска да каже: „Ти този закон отскоро си го хванал."
към втори вариант >>
Така и между опитностите на хората има съотношение.
(втори вариант)
Някой се обезсърчил, понеже няма тази голямата опитност. Колко планини на земята може да има като Хималаите? Само едни. Всичките други планински вериги са други. Има съотношение между планините.
Така и между опитностите на хората има съотношение.
Нещата в природата не се повтарят. Щом има една висока планина, не може да има като нея втора. Щом има две планини, еднакво високи, те ще си противодействат.
към втори вариант >>
Тя иска да каже: „Ти този закон отскоро си го хванал."
(втори вариант)
Представете си, че вие сте затворен, ти вземеш стражаря да го ругаеш, казваш: „Много лош човек." Кое е по-хубаво - да дойдеш чрез закона на любовта или да идеш чрез закона на противоречието? Аз препоръчвам на една млада мома. Хващат я, доведат я при един стражар. Тя го хване за ръката, постисне го, усмихне се. Като стисне ръката, поусмихне се, все се смекчава законът.
Тя иска да каже: „Ти този закон отскоро си го хванал."
към втори вариант >>
Нещата в природата не се повтарят.
(втори вариант)
Колко планини на земята може да има като Хималаите? Само едни. Всичките други планински вериги са други. Има съотношение между планините. Така и между опитностите на хората има съотношение.
Нещата в природата не се повтарят.
Щом има една висока планина, не може да има като нея втора. Щом има две планини, еднакво високи, те ще си противодействат.
към втори вариант >>
Най-после той се застъпи за нея, връща се при началника, казва: „Погрешно сме я хванали, тя е много добра." „Тъй ли - казва началникът.
(втори вариант)
Най-после той се застъпи за нея, връща се при началника, казва: „Погрешно сме я хванали, тя е много добра." „Тъй ли - казва началникът.
- Пуснете я тогава." Вие ще кажете, то е грешно. Скъсайте тази верига. Ангелът иде, нищо повече.
към втори вариант >>
Щом има една висока планина, не може да има като нея втора.
(втори вариант)
Само едни. Всичките други планински вериги са други. Има съотношение между планините. Така и между опитностите на хората има съотношение. Нещата в природата не се повтарят.
Щом има една висока планина, не може да има като нея втора.
Щом има две планини, еднакво високи, те ще си противодействат.
към втори вариант >>
- Пуснете я тогава." Вие ще кажете, то е грешно.
(втори вариант)
Най-после той се застъпи за нея, връща се при началника, казва: „Погрешно сме я хванали, тя е много добра." „Тъй ли - казва началникът.
- Пуснете я тогава." Вие ще кажете, то е грешно.
Скъсайте тази верига. Ангелът иде, нищо повече.
към втори вариант >>
Щом има две планини, еднакво високи, те ще си противодействат.
(втори вариант)
Всичките други планински вериги са други. Има съотношение между планините. Така и между опитностите на хората има съотношение. Нещата в природата не се повтарят. Щом има една висока планина, не може да има като нея втора.
Щом има две планини, еднакво високи, те ще си противодействат.
към втори вариант >>
Скъсайте тази верига.
(втори вариант)
Най-после той се застъпи за нея, връща се при началника, казва: „Погрешно сме я хванали, тя е много добра." „Тъй ли - казва началникът. - Пуснете я тогава." Вие ще кажете, то е грешно.
Скъсайте тази верига.
Ангелът иде, нищо повече.
към втори вариант >>
Като се изследват планините, вземете Хималаите, те вървят постепенно, постепенно се снишават до най-ниските.
(втори вариант)
Като се изследват планините, вземете Хималаите, те вървят постепенно, постепенно се снишават до най-ниските.
То е вярно за святостта на хората. Святостта е спесифично качество, то не е за всичките хора, да бъдат свети. „Свети бъдете." Ти може да бъдеш верующ, праведен, но свят, ако ти е определено в тази смисъл, може да станеш. Сега да разберете „определено". Щом си даровит, имаш условия да учиш, да придобиваш всичкото знание, което е необходимо.
към втори вариант >>
Ангелът иде, нищо повече.
(втори вариант)
Най-после той се застъпи за нея, връща се при началника, казва: „Погрешно сме я хванали, тя е много добра." „Тъй ли - казва началникът. - Пуснете я тогава." Вие ще кажете, то е грешно. Скъсайте тази верига.
Ангелът иде, нищо повече.
към втори вариант >>
То е вярно за святостта на хората.
(втори вариант)
Като се изследват планините, вземете Хималаите, те вървят постепенно, постепенно се снишават до най-ниските.
То е вярно за святостта на хората.
Святостта е спесифично качество, то не е за всичките хора, да бъдат свети. „Свети бъдете." Ти може да бъдеш верующ, праведен, но свят, ако ти е определено в тази смисъл, може да станеш. Сега да разберете „определено". Щом си даровит, имаш условия да учиш, да придобиваш всичкото знание, което е необходимо. Щом нямаш способности, задоволи се с малкото знание, него придобий.
към втори вариант >>
Сега аз давам това само за изяснение.
(втори вариант)
Сега аз давам това само за изяснение.
Те са изключителни случаи. То се случва много рядко. То е една досетливост, една, тъй да кажем, възпитана воля. Силата, която Бог е поставил в душата, разумно използвай. Ние говорим за разумното.
към втори вариант >>
Святостта е спесифично качество, то не е за всичките хора, да бъдат свети.
(втори вариант)
Като се изследват планините, вземете Хималаите, те вървят постепенно, постепенно се снишават до най-ниските. То е вярно за святостта на хората.
Святостта е спесифично качество, то не е за всичките хора, да бъдат свети.
„Свети бъдете." Ти може да бъдеш верующ, праведен, но свят, ако ти е определено в тази смисъл, може да станеш. Сега да разберете „определено". Щом си даровит, имаш условия да учиш, да придобиваш всичкото знание, което е необходимо. Щом нямаш способности, задоволи се с малкото знание, него придобий. Заради голямото знание не оставяй малкото.
към втори вариант >>
Те са изключителни случаи.
(втори вариант)
Сега аз давам това само за изяснение.
Те са изключителни случаи.
То се случва много рядко. То е една досетливост, една, тъй да кажем, възпитана воля. Силата, която Бог е поставил в душата, разумно използвай. Ние говорим за разумното. Когато привеждам някой пример, имам предвид разумното.
към втори вариант >>
„Свети бъдете." Ти може да бъдеш верующ, праведен, но свят, ако ти е определено в тази смисъл, може да станеш.
(втори вариант)
Като се изследват планините, вземете Хималаите, те вървят постепенно, постепенно се снишават до най-ниските. То е вярно за святостта на хората. Святостта е спесифично качество, то не е за всичките хора, да бъдат свети.
„Свети бъдете." Ти може да бъдеш верующ, праведен, но свят, ако ти е определено в тази смисъл, може да станеш.
Сега да разберете „определено". Щом си даровит, имаш условия да учиш, да придобиваш всичкото знание, което е необходимо. Щом нямаш способности, задоволи се с малкото знание, него придобий. Заради голямото знание не оставяй малкото.
към втори вариант >>
То се случва много рядко.
(втори вариант)
Сега аз давам това само за изяснение. Те са изключителни случаи.
То се случва много рядко.
То е една досетливост, една, тъй да кажем, възпитана воля. Силата, която Бог е поставил в душата, разумно използвай. Ние говорим за разумното. Когато привеждам някой пример, имам предвид разумното. В разумния свят нещата имат смисъл.
към втори вариант >>
Сега да разберете „определено".
(втори вариант)
Като се изследват планините, вземете Хималаите, те вървят постепенно, постепенно се снишават до най-ниските. То е вярно за святостта на хората. Святостта е спесифично качество, то не е за всичките хора, да бъдат свети. „Свети бъдете." Ти може да бъдеш верующ, праведен, но свят, ако ти е определено в тази смисъл, може да станеш.
Сега да разберете „определено".
Щом си даровит, имаш условия да учиш, да придобиваш всичкото знание, което е необходимо. Щом нямаш способности, задоволи се с малкото знание, него придобий. Заради голямото знание не оставяй малкото.
към втори вариант >>
То е една досетливост, една, тъй да кажем, възпитана воля.
(втори вариант)
Сега аз давам това само за изяснение. Те са изключителни случаи. То се случва много рядко.
То е една досетливост, една, тъй да кажем, възпитана воля.
Силата, която Бог е поставил в душата, разумно използвай. Ние говорим за разумното. Когато привеждам някой пример, имам предвид разумното. В разумния свят нещата имат смисъл. В човешкия свят имат пак смисъл, но законите са други.
към втори вариант >>
Щом си даровит, имаш условия да учиш, да придобиваш всичкото знание, което е необходимо.
(втори вариант)
Като се изследват планините, вземете Хималаите, те вървят постепенно, постепенно се снишават до най-ниските. То е вярно за святостта на хората. Святостта е спесифично качество, то не е за всичките хора, да бъдат свети. „Свети бъдете." Ти може да бъдеш верующ, праведен, но свят, ако ти е определено в тази смисъл, може да станеш. Сега да разберете „определено".
Щом си даровит, имаш условия да учиш, да придобиваш всичкото знание, което е необходимо.
Щом нямаш способности, задоволи се с малкото знание, него придобий. Заради голямото знание не оставяй малкото.
към втори вариант >>
Силата, която Бог е поставил в душата, разумно използвай.
(втори вариант)
Сега аз давам това само за изяснение. Те са изключителни случаи. То се случва много рядко. То е една досетливост, една, тъй да кажем, възпитана воля.
Силата, която Бог е поставил в душата, разумно използвай.
Ние говорим за разумното. Когато привеждам някой пример, имам предвид разумното. В разумния свят нещата имат смисъл. В човешкия свят имат пак смисъл, но законите са други.
към втори вариант >>
Щом нямаш способности, задоволи се с малкото знание, него придобий.
(втори вариант)
То е вярно за святостта на хората. Святостта е спесифично качество, то не е за всичките хора, да бъдат свети. „Свети бъдете." Ти може да бъдеш верующ, праведен, но свят, ако ти е определено в тази смисъл, може да станеш. Сега да разберете „определено". Щом си даровит, имаш условия да учиш, да придобиваш всичкото знание, което е необходимо.
Щом нямаш способности, задоволи се с малкото знание, него придобий.
Заради голямото знание не оставяй малкото.
към втори вариант >>
Ние говорим за разумното.
(втори вариант)
Сега аз давам това само за изяснение. Те са изключителни случаи. То се случва много рядко. То е една досетливост, една, тъй да кажем, възпитана воля. Силата, която Бог е поставил в душата, разумно използвай.
Ние говорим за разумното.
Когато привеждам някой пример, имам предвид разумното. В разумния свят нещата имат смисъл. В човешкия свят имат пак смисъл, но законите са други.
към втори вариант >>
Заради голямото знание не оставяй малкото.
(втори вариант)
Святостта е спесифично качество, то не е за всичките хора, да бъдат свети. „Свети бъдете." Ти може да бъдеш верующ, праведен, но свят, ако ти е определено в тази смисъл, може да станеш. Сега да разберете „определено". Щом си даровит, имаш условия да учиш, да придобиваш всичкото знание, което е необходимо. Щом нямаш способности, задоволи се с малкото знание, него придобий.
Заради голямото знание не оставяй малкото.
към втори вариант >>
Когато привеждам някой пример, имам предвид разумното.
(втори вариант)
Те са изключителни случаи. То се случва много рядко. То е една досетливост, една, тъй да кажем, възпитана воля. Силата, която Бог е поставил в душата, разумно използвай. Ние говорим за разумното.
Когато привеждам някой пример, имам предвид разумното.
В разумния свят нещата имат смисъл. В човешкия свят имат пак смисъл, но законите са други.
към втори вариант >>
Мнозина правят същата погрешка.
(втори вариант)
Мнозина правят същата погрешка.
Един виртуоз, като слушал друг, по-знаменит от него, в Русия, се самоубил, че и той не е такъв виртуоз. Някои от вас се обезсърчават, като видят праведен човек. Ако е за ярем, светията има по-голям ярем. На грешниците турят малък хомот, на светиите турят такъв, че като го натоварят, тегли за десет волове. Десет пъти е по-голям яремът му, отколкото на грешника.
към втори вариант >>
НАГОРЕ