НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1361
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
1361
:
1000
резултата в
2
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Обичай и познавай! Добър и учен!
,
ООК
, София, 17.2.1937г.,
Каза ми той: „И сега не ме харесват“.
Има някои неща, които не са справедливи. Не само държавата, е която може да ни наложи един закон. Но има закон на Бога, на който трябва да се подчиним.“ – „Непоправим сте! Обичате да философствувате“. Той като ми разправи, рекох му: Много добре сте направили.
Каза ми той: „И сега не ме харесват“.
И той дойде тук, иска да се запознае с нас. Казвам му: Той като дойде тук, със своя ум, от свето гледище ще види, че и тук не мислите някои както трябва.
към беседата >>
И не се минават 20–30 години и казва: „Израилю, обърни се към мене!
Не губете вярата си! Бог е неизменен! Бог не може да се измени! Казват, че е строг, но какъвто и да е строг, милостив е. На израилския народ казва: „Вечно ще ви отхвърля отпред лицето Си“.
И не се минават 20–30 години и казва: „Израилю, обърни се към мене!
“ Благоутробен е Господ, милостив е! Прощава. Казва се: „Не благоволява Господ в смъртта на грешника“. Той не благоволява на вашето невежество, на вашето страдание, на всичко това, което иде Той не благоволява, но трябва да Го разбирате. Трябва да имаш широко сърце. Като страдаш, благодари на Бога!
към беседата >>
Вие всички страдате от много знания.
Сега, целта ми не е да ви кажа, че вие не знаете.
Вие всички страдате от много знания.
Вие мислите, че много знаете. И не само вие, но и навсякъде, когото и да срещнете, мислят че знаят. И когато в дома се зароди спор, всичките спорове между хората, между децата, в семейството стават за знания. Мъжът мисли, че знае повече. И жената мисли, че знае повече и се скарат двамата.
към беседата >>
Сестра, а пък сега станала госпожа Иванова и станала майка на две деца.
Не знаете как се е образувала думата „сестра“ и думата „брат“. Да оставим как са се образували тия думи. Има една теория. Но каква е функцията на сестрата и каква е функцията на брата. И след това отде накъде сега сте една сестра, а пък след няколко години си изменявате името и станете еди-коя си госпожа, станала майка.
Сестра, а пък сега станала госпожа Иванова и станала майка на две деца.
Хубаво, какво представлява сега сестрата? Сестра – това е образ на Любовта. Брат – това е образ, чистият образ на Божествената Мъдрост. От невидимият свят братът и сестрата са се събрали. Та сестрата ще даде от Любовта си на брата, а пък братът ще даде от знанието си на сестрата си.
към беседата >>
И той дойде тук, иска да се запознае с нас.
Не само държавата, е която може да ни наложи един закон. Но има закон на Бога, на който трябва да се подчиним.“ – „Непоправим сте! Обичате да философствувате“. Той като ми разправи, рекох му: Много добре сте направили. Каза ми той: „И сега не ме харесват“.
И той дойде тук, иска да се запознае с нас.
Казвам му: Той като дойде тук, със своя ум, от свето гледище ще види, че и тук не мислите някои както трябва.
към беседата >>
“ Благоутробен е Господ, милостив е!
Бог е неизменен! Бог не може да се измени! Казват, че е строг, но какъвто и да е строг, милостив е. На израилския народ казва: „Вечно ще ви отхвърля отпред лицето Си“. И не се минават 20–30 години и казва: „Израилю, обърни се към мене!
“ Благоутробен е Господ, милостив е!
Прощава. Казва се: „Не благоволява Господ в смъртта на грешника“. Той не благоволява на вашето невежество, на вашето страдание, на всичко това, което иде Той не благоволява, но трябва да Го разбирате. Трябва да имаш широко сърце. Като страдаш, благодари на Бога! За добро е!
към беседата >>
Вие мислите, че много знаете.
Сега, целта ми не е да ви кажа, че вие не знаете. Вие всички страдате от много знания.
Вие мислите, че много знаете.
И не само вие, но и навсякъде, когото и да срещнете, мислят че знаят. И когато в дома се зароди спор, всичките спорове между хората, между децата, в семейството стават за знания. Мъжът мисли, че знае повече. И жената мисли, че знае повече и се скарат двамата. Кой е по-добър.
към беседата >>
Хубаво, какво представлява сега сестрата?
Да оставим как са се образували тия думи. Има една теория. Но каква е функцията на сестрата и каква е функцията на брата. И след това отде накъде сега сте една сестра, а пък след няколко години си изменявате името и станете еди-коя си госпожа, станала майка. Сестра, а пък сега станала госпожа Иванова и станала майка на две деца.
Хубаво, какво представлява сега сестрата?
Сестра – това е образ на Любовта. Брат – това е образ, чистият образ на Божествената Мъдрост. От невидимият свят братът и сестрата са се събрали. Та сестрата ще даде от Любовта си на брата, а пък братът ще даде от знанието си на сестрата си. И ще стане една обмяна на онова, което те носят в света.
към беседата >>
Казвам му: Той като дойде тук, със своя ум, от свето гледище ще види, че и тук не мислите някои както трябва.
Но има закон на Бога, на който трябва да се подчиним.“ – „Непоправим сте! Обичате да философствувате“. Той като ми разправи, рекох му: Много добре сте направили. Каза ми той: „И сега не ме харесват“. И той дойде тук, иска да се запознае с нас.
Казвам му: Той като дойде тук, със своя ум, от свето гледище ще види, че и тук не мислите някои както трябва.
към беседата >>
Прощава. Казва се: „Не благоволява Господ в смъртта на грешника“.
Бог не може да се измени! Казват, че е строг, но какъвто и да е строг, милостив е. На израилския народ казва: „Вечно ще ви отхвърля отпред лицето Си“. И не се минават 20–30 години и казва: „Израилю, обърни се към мене! “ Благоутробен е Господ, милостив е!
Прощава. Казва се: „Не благоволява Господ в смъртта на грешника“.
Той не благоволява на вашето невежество, на вашето страдание, на всичко това, което иде Той не благоволява, но трябва да Го разбирате. Трябва да имаш широко сърце. Като страдаш, благодари на Бога! За добро е! Не си ти първият, който страдаш в света.
към беседата >>
И не само вие, но и навсякъде, когото и да срещнете, мислят че знаят.
Сега, целта ми не е да ви кажа, че вие не знаете. Вие всички страдате от много знания. Вие мислите, че много знаете.
И не само вие, но и навсякъде, когото и да срещнете, мислят че знаят.
И когато в дома се зароди спор, всичките спорове между хората, между децата, в семейството стават за знания. Мъжът мисли, че знае повече. И жената мисли, че знае повече и се скарат двамата. Кой е по-добър. И в училище не се познават.
към беседата >>
Сестра – това е образ на Любовта.
Има една теория. Но каква е функцията на сестрата и каква е функцията на брата. И след това отде накъде сега сте една сестра, а пък след няколко години си изменявате името и станете еди-коя си госпожа, станала майка. Сестра, а пък сега станала госпожа Иванова и станала майка на две деца. Хубаво, какво представлява сега сестрата?
Сестра – това е образ на Любовта.
Брат – това е образ, чистият образ на Божествената Мъдрост. От невидимият свят братът и сестрата са се събрали. Та сестрата ще даде от Любовта си на брата, а пък братът ще даде от знанието си на сестрата си. И ще стане една обмяна на онова, което те носят в света. И тая обмяна ще стане кога?
към беседата >>
У българина има една черта, той казва: „Аз като стана министър ще избеся всички!
У българина има една черта, той казва: „Аз като стана министър ще избеся всички!
“ Беси българинът. Някой казва: „Да се изпъдят тия хора! Да се освободим от тях! “ Как ще ги изпъдиш? Де ти са стражарите?
към беседата >>
Той не благоволява на вашето невежество, на вашето страдание, на всичко това, което иде Той не благоволява, но трябва да Го разбирате.
Казват, че е строг, но какъвто и да е строг, милостив е. На израилския народ казва: „Вечно ще ви отхвърля отпред лицето Си“. И не се минават 20–30 години и казва: „Израилю, обърни се към мене! “ Благоутробен е Господ, милостив е! Прощава. Казва се: „Не благоволява Господ в смъртта на грешника“.
Той не благоволява на вашето невежество, на вашето страдание, на всичко това, което иде Той не благоволява, но трябва да Го разбирате.
Трябва да имаш широко сърце. Като страдаш, благодари на Бога! За добро е! Не си ти първият, който страдаш в света. Че ти не си първият болен в света.
към беседата >>
И когато в дома се зароди спор, всичките спорове между хората, между децата, в семейството стават за знания.
Сега, целта ми не е да ви кажа, че вие не знаете. Вие всички страдате от много знания. Вие мислите, че много знаете. И не само вие, но и навсякъде, когото и да срещнете, мислят че знаят.
И когато в дома се зароди спор, всичките спорове между хората, между децата, в семейството стават за знания.
Мъжът мисли, че знае повече. И жената мисли, че знае повече и се скарат двамата. Кой е по-добър. И в училище не се познават. Някой ученик мисли, че той знае повече.
към беседата >>
Брат – това е образ, чистият образ на Божествената Мъдрост.
Но каква е функцията на сестрата и каква е функцията на брата. И след това отде накъде сега сте една сестра, а пък след няколко години си изменявате името и станете еди-коя си госпожа, станала майка. Сестра, а пък сега станала госпожа Иванова и станала майка на две деца. Хубаво, какво представлява сега сестрата? Сестра – това е образ на Любовта.
Брат – това е образ, чистият образ на Божествената Мъдрост.
От невидимият свят братът и сестрата са се събрали. Та сестрата ще даде от Любовта си на брата, а пък братът ще даде от знанието си на сестрата си. И ще стане една обмяна на онова, което те носят в света. И тая обмяна ще стане кога? Ако те като брат и сестра не искат да направят тая обмяна, природата ще ги застави по друг начин да я направят.
към беседата >>
“ Беси българинът.
У българина има една черта, той казва: „Аз като стана министър ще избеся всички!
“ Беси българинът.
Някой казва: „Да се изпъдят тия хора! Да се освободим от тях! “ Как ще ги изпъдиш? Де ти са стражарите? Най-първо постарай се да заповядаш на мухите да не влизат в къщи.
към беседата >>
Трябва да имаш широко сърце.
На израилския народ казва: „Вечно ще ви отхвърля отпред лицето Си“. И не се минават 20–30 години и казва: „Израилю, обърни се към мене! “ Благоутробен е Господ, милостив е! Прощава. Казва се: „Не благоволява Господ в смъртта на грешника“. Той не благоволява на вашето невежество, на вашето страдание, на всичко това, което иде Той не благоволява, но трябва да Го разбирате.
Трябва да имаш широко сърце.
Като страдаш, благодари на Бога! За добро е! Не си ти първият, който страдаш в света. Че ти не си първият болен в света. Хиляди болни има в света.
към беседата >>
Мъжът мисли, че знае повече.
Сега, целта ми не е да ви кажа, че вие не знаете. Вие всички страдате от много знания. Вие мислите, че много знаете. И не само вие, но и навсякъде, когото и да срещнете, мислят че знаят. И когато в дома се зароди спор, всичките спорове между хората, между децата, в семейството стават за знания.
Мъжът мисли, че знае повече.
И жената мисли, че знае повече и се скарат двамата. Кой е по-добър. И в училище не се познават. Някой ученик мисли, че той знае повече. Той казва: „Аз съм учен, математик, изчислявам пътищата на месечината.“ Много хубаво.
към беседата >>
От невидимият свят братът и сестрата са се събрали.
И след това отде накъде сега сте една сестра, а пък след няколко години си изменявате името и станете еди-коя си госпожа, станала майка. Сестра, а пък сега станала госпожа Иванова и станала майка на две деца. Хубаво, какво представлява сега сестрата? Сестра – това е образ на Любовта. Брат – това е образ, чистият образ на Божествената Мъдрост.
От невидимият свят братът и сестрата са се събрали.
Та сестрата ще даде от Любовта си на брата, а пък братът ще даде от знанието си на сестрата си. И ще стане една обмяна на онова, което те носят в света. И тая обмяна ще стане кога? Ако те като брат и сестра не искат да направят тая обмяна, природата ще ги застави по друг начин да я направят. Мислиш ли, че всякога е необходимо да станеш майка и да станеш баща?
към беседата >>
Някой казва: „Да се изпъдят тия хора!
У българина има една черта, той казва: „Аз като стана министър ще избеся всички! “ Беси българинът.
Някой казва: „Да се изпъдят тия хора!
Да се освободим от тях! “ Как ще ги изпъдиш? Де ти са стражарите? Най-първо постарай се да заповядаш на мухите да не влизат в къщи.
към беседата >>
Като страдаш, благодари на Бога!
И не се минават 20–30 години и казва: „Израилю, обърни се към мене! “ Благоутробен е Господ, милостив е! Прощава. Казва се: „Не благоволява Господ в смъртта на грешника“. Той не благоволява на вашето невежество, на вашето страдание, на всичко това, което иде Той не благоволява, но трябва да Го разбирате. Трябва да имаш широко сърце.
Като страдаш, благодари на Бога!
За добро е! Не си ти първият, който страдаш в света. Че ти не си първият болен в света. Хиляди болни има в света. Не си първият сиромах в света.
към беседата >>
И жената мисли, че знае повече и се скарат двамата.
Вие всички страдате от много знания. Вие мислите, че много знаете. И не само вие, но и навсякъде, когото и да срещнете, мислят че знаят. И когато в дома се зароди спор, всичките спорове между хората, между децата, в семейството стават за знания. Мъжът мисли, че знае повече.
И жената мисли, че знае повече и се скарат двамата.
Кой е по-добър. И в училище не се познават. Някой ученик мисли, че той знае повече. Той казва: „Аз съм учен, математик, изчислявам пътищата на месечината.“ Много хубаво. Всеки от яденето не придобива оная красота, която трябва да има лицето.
към беседата >>
Та сестрата ще даде от Любовта си на брата, а пък братът ще даде от знанието си на сестрата си.
Сестра, а пък сега станала госпожа Иванова и станала майка на две деца. Хубаво, какво представлява сега сестрата? Сестра – това е образ на Любовта. Брат – това е образ, чистият образ на Божествената Мъдрост. От невидимият свят братът и сестрата са се събрали.
Та сестрата ще даде от Любовта си на брата, а пък братът ще даде от знанието си на сестрата си.
И ще стане една обмяна на онова, което те носят в света. И тая обмяна ще стане кога? Ако те като брат и сестра не искат да направят тая обмяна, природата ще ги застави по друг начин да я направят. Мислиш ли, че всякога е необходимо да станеш майка и да станеш баща? Ония, които стават бащи и майки на земята, то е вече наследствено.
към беседата >>
Да се освободим от тях!
У българина има една черта, той казва: „Аз като стана министър ще избеся всички! “ Беси българинът. Някой казва: „Да се изпъдят тия хора!
Да се освободим от тях!
“ Как ще ги изпъдиш? Де ти са стражарите? Най-първо постарай се да заповядаш на мухите да не влизат в къщи.
към беседата >>
За добро е!
“ Благоутробен е Господ, милостив е! Прощава. Казва се: „Не благоволява Господ в смъртта на грешника“. Той не благоволява на вашето невежество, на вашето страдание, на всичко това, което иде Той не благоволява, но трябва да Го разбирате. Трябва да имаш широко сърце. Като страдаш, благодари на Бога!
За добро е!
Не си ти първият, който страдаш в света. Че ти не си първият болен в света. Хиляди болни има в света. Не си първият сиромах в света. Че всяка болест ще ти даде едно хубаво условие да влезеш във връзка с някой човек, да се запознаеш.
към беседата >>
Кой е по-добър.
Вие мислите, че много знаете. И не само вие, но и навсякъде, когото и да срещнете, мислят че знаят. И когато в дома се зароди спор, всичките спорове между хората, между децата, в семейството стават за знания. Мъжът мисли, че знае повече. И жената мисли, че знае повече и се скарат двамата.
Кой е по-добър.
И в училище не се познават. Някой ученик мисли, че той знае повече. Той казва: „Аз съм учен, математик, изчислявам пътищата на месечината.“ Много хубаво. Всеки от яденето не придобива оная красота, която трябва да има лицето. На някого лицето е хубаво, на някого очите му са светли, той е свеж и върви бодро, а пък другият върви тромаво.
към беседата >>
И ще стане една обмяна на онова, което те носят в света.
Хубаво, какво представлява сега сестрата? Сестра – това е образ на Любовта. Брат – това е образ, чистият образ на Божествената Мъдрост. От невидимият свят братът и сестрата са се събрали. Та сестрата ще даде от Любовта си на брата, а пък братът ще даде от знанието си на сестрата си.
И ще стане една обмяна на онова, което те носят в света.
И тая обмяна ще стане кога? Ако те като брат и сестра не искат да направят тая обмяна, природата ще ги застави по друг начин да я направят. Мислиш ли, че всякога е необходимо да станеш майка и да станеш баща? Ония, които стават бащи и майки на земята, то е вече наследствено. Не е в съгласие с Писанието.
към беседата >>
“ Как ще ги изпъдиш?
У българина има една черта, той казва: „Аз като стана министър ще избеся всички! “ Беси българинът. Някой казва: „Да се изпъдят тия хора! Да се освободим от тях!
“ Как ще ги изпъдиш?
Де ти са стражарите? Най-първо постарай се да заповядаш на мухите да не влизат в къщи.
към беседата >>
Не си ти първият, който страдаш в света.
Прощава. Казва се: „Не благоволява Господ в смъртта на грешника“. Той не благоволява на вашето невежество, на вашето страдание, на всичко това, което иде Той не благоволява, но трябва да Го разбирате. Трябва да имаш широко сърце. Като страдаш, благодари на Бога! За добро е!
Не си ти първият, който страдаш в света.
Че ти не си първият болен в света. Хиляди болни има в света. Не си първият сиромах в света. Че всяка болест ще ти даде едно хубаво условие да влезеш във връзка с някой човек, да се запознаеш. При тебе ще дойде един лекар, с когото отдавна не сте се виждали, ще те излекува и ще се запознаеш с него.
към беседата >>
И в училище не се познават.
И не само вие, но и навсякъде, когото и да срещнете, мислят че знаят. И когато в дома се зароди спор, всичките спорове между хората, между децата, в семейството стават за знания. Мъжът мисли, че знае повече. И жената мисли, че знае повече и се скарат двамата. Кой е по-добър.
И в училище не се познават.
Някой ученик мисли, че той знае повече. Той казва: „Аз съм учен, математик, изчислявам пътищата на месечината.“ Много хубаво. Всеки от яденето не придобива оная красота, която трябва да има лицето. На някого лицето е хубаво, на някого очите му са светли, той е свеж и върви бодро, а пък другият върви тромаво. От яденето зависи.
към беседата >>
И тая обмяна ще стане кога?
Сестра – това е образ на Любовта. Брат – това е образ, чистият образ на Божествената Мъдрост. От невидимият свят братът и сестрата са се събрали. Та сестрата ще даде от Любовта си на брата, а пък братът ще даде от знанието си на сестрата си. И ще стане една обмяна на онова, което те носят в света.
И тая обмяна ще стане кога?
Ако те като брат и сестра не искат да направят тая обмяна, природата ще ги застави по друг начин да я направят. Мислиш ли, че всякога е необходимо да станеш майка и да станеш баща? Ония, които стават бащи и майки на земята, то е вече наследствено. Не е в съгласие с Писанието. Ако това е едно естествено положение, Христос не би казал така: „Един е вашият Отец!
към беседата >>
Де ти са стражарите?
У българина има една черта, той казва: „Аз като стана министър ще избеся всички! “ Беси българинът. Някой казва: „Да се изпъдят тия хора! Да се освободим от тях! “ Как ще ги изпъдиш?
Де ти са стражарите?
Най-първо постарай се да заповядаш на мухите да не влизат в къщи.
към беседата >>
Че ти не си първият болен в света.
Той не благоволява на вашето невежество, на вашето страдание, на всичко това, което иде Той не благоволява, но трябва да Го разбирате. Трябва да имаш широко сърце. Като страдаш, благодари на Бога! За добро е! Не си ти първият, който страдаш в света.
Че ти не си първият болен в света.
Хиляди болни има в света. Не си първият сиромах в света. Че всяка болест ще ти даде едно хубаво условие да влезеш във връзка с някой човек, да се запознаеш. При тебе ще дойде един лекар, с когото отдавна не сте се виждали, ще те излекува и ще се запознаеш с него.
към беседата >>
Някой ученик мисли, че той знае повече.
И когато в дома се зароди спор, всичките спорове между хората, между децата, в семейството стават за знания. Мъжът мисли, че знае повече. И жената мисли, че знае повече и се скарат двамата. Кой е по-добър. И в училище не се познават.
Някой ученик мисли, че той знае повече.
Той казва: „Аз съм учен, математик, изчислявам пътищата на месечината.“ Много хубаво. Всеки от яденето не придобива оная красота, която трябва да има лицето. На някого лицето е хубаво, на някого очите му са светли, той е свеж и върви бодро, а пък другият върви тромаво. От яденето зависи. И двамата ядат, но не знаят как да ядат.
към беседата >>
Ако те като брат и сестра не искат да направят тая обмяна, природата ще ги застави по друг начин да я направят.
Брат – това е образ, чистият образ на Божествената Мъдрост. От невидимият свят братът и сестрата са се събрали. Та сестрата ще даде от Любовта си на брата, а пък братът ще даде от знанието си на сестрата си. И ще стане една обмяна на онова, което те носят в света. И тая обмяна ще стане кога?
Ако те като брат и сестра не искат да направят тая обмяна, природата ще ги застави по друг начин да я направят.
Мислиш ли, че всякога е необходимо да станеш майка и да станеш баща? Ония, които стават бащи и майки на земята, то е вече наследствено. Не е в съгласие с Писанието. Ако това е едно естествено положение, Христос не би казал така: „Един е вашият Отец! “ Какво ще кажеш на това?
към беседата >>
Най-първо постарай се да заповядаш на мухите да не влизат в къщи.
“ Беси българинът. Някой казва: „Да се изпъдят тия хора! Да се освободим от тях! “ Как ще ги изпъдиш? Де ти са стражарите?
Най-първо постарай се да заповядаш на мухите да не влизат в къщи.
към беседата >>
Хиляди болни има в света.
Трябва да имаш широко сърце. Като страдаш, благодари на Бога! За добро е! Не си ти първият, който страдаш в света. Че ти не си първият болен в света.
Хиляди болни има в света.
Не си първият сиромах в света. Че всяка болест ще ти даде едно хубаво условие да влезеш във връзка с някой човек, да се запознаеш. При тебе ще дойде един лекар, с когото отдавна не сте се виждали, ще те излекува и ще се запознаеш с него.
към беседата >>
Той казва: „Аз съм учен, математик, изчислявам пътищата на месечината.“ Много хубаво.
Мъжът мисли, че знае повече. И жената мисли, че знае повече и се скарат двамата. Кой е по-добър. И в училище не се познават. Някой ученик мисли, че той знае повече.
Той казва: „Аз съм учен, математик, изчислявам пътищата на месечината.“ Много хубаво.
Всеки от яденето не придобива оная красота, която трябва да има лицето. На някого лицето е хубаво, на някого очите му са светли, той е свеж и върви бодро, а пък другият върви тромаво. От яденето зависи. И двамата ядат, но не знаят как да ядат. Някой казва: „Аз не искам да дъвча.
към беседата >>
Мислиш ли, че всякога е необходимо да станеш майка и да станеш баща?
От невидимият свят братът и сестрата са се събрали. Та сестрата ще даде от Любовта си на брата, а пък братът ще даде от знанието си на сестрата си. И ще стане една обмяна на онова, което те носят в света. И тая обмяна ще стане кога? Ако те като брат и сестра не искат да направят тая обмяна, природата ще ги застави по друг начин да я направят.
Мислиш ли, че всякога е необходимо да станеш майка и да станеш баща?
Ония, които стават бащи и майки на земята, то е вече наследствено. Не е в съгласие с Писанието. Ако това е едно естествено положение, Христос не би казал така: „Един е вашият Отец! “ Какво ще кажеш на това? Според нашето разбиране, ти имаш един баща, друг втори баща, трети и пр.
към беседата >>
Не, ще учите закона на Любовта!
Не, ще учите закона на Любовта!
Бог хиляди години ни изучава и ни показва Любовта си и при всичките наши прегрешения ни обича! Той казва: „Не го прави това, защото не е за твое добро. Ти ще страдаш! “ Трябва да знаете, че страданията произтичат от нашето непослушание. Всички страдания са дошли от непослушанието.
към беседата >>
Не си първият сиромах в света.
Като страдаш, благодари на Бога! За добро е! Не си ти първият, който страдаш в света. Че ти не си първият болен в света. Хиляди болни има в света.
Не си първият сиромах в света.
Че всяка болест ще ти даде едно хубаво условие да влезеш във връзка с някой човек, да се запознаеш. При тебе ще дойде един лекар, с когото отдавна не сте се виждали, ще те излекува и ще се запознаеш с него.
към беседата >>
Всеки от яденето не придобива оная красота, която трябва да има лицето.
И жената мисли, че знае повече и се скарат двамата. Кой е по-добър. И в училище не се познават. Някой ученик мисли, че той знае повече. Той казва: „Аз съм учен, математик, изчислявам пътищата на месечината.“ Много хубаво.
Всеки от яденето не придобива оная красота, която трябва да има лицето.
На някого лицето е хубаво, на някого очите му са светли, той е свеж и върви бодро, а пък другият върви тромаво. От яденето зависи. И двамата ядат, но не знаят как да ядат. Някой казва: „Аз не искам да дъвча. Аз искам течна храна“.
към беседата >>
Ония, които стават бащи и майки на земята, то е вече наследствено.
Та сестрата ще даде от Любовта си на брата, а пък братът ще даде от знанието си на сестрата си. И ще стане една обмяна на онова, което те носят в света. И тая обмяна ще стане кога? Ако те като брат и сестра не искат да направят тая обмяна, природата ще ги застави по друг начин да я направят. Мислиш ли, че всякога е необходимо да станеш майка и да станеш баща?
Ония, които стават бащи и майки на земята, то е вече наследствено.
Не е в съгласие с Писанието. Ако това е едно естествено положение, Христос не би казал така: „Един е вашият Отец! “ Какво ще кажеш на това? Според нашето разбиране, ти имаш един баща, друг втори баща, трети и пр. Няма единство.
към беседата >>
Бог хиляди години ни изучава и ни показва Любовта си и при всичките наши прегрешения ни обича!
Не, ще учите закона на Любовта!
Бог хиляди години ни изучава и ни показва Любовта си и при всичките наши прегрешения ни обича!
Той казва: „Не го прави това, защото не е за твое добро. Ти ще страдаш! “ Трябва да знаете, че страданията произтичат от нашето непослушание. Всички страдания са дошли от непослушанието. И в който ден извършиш непослушание, ще дойдат страданията.
към беседата >>
Че всяка болест ще ти даде едно хубаво условие да влезеш във връзка с някой човек, да се запознаеш.
За добро е! Не си ти първият, който страдаш в света. Че ти не си първият болен в света. Хиляди болни има в света. Не си първият сиромах в света.
Че всяка болест ще ти даде едно хубаво условие да влезеш във връзка с някой човек, да се запознаеш.
При тебе ще дойде един лекар, с когото отдавна не сте се виждали, ще те излекува и ще се запознаеш с него.
към беседата >>
На някого лицето е хубаво, на някого очите му са светли, той е свеж и върви бодро, а пък другият върви тромаво.
Кой е по-добър. И в училище не се познават. Някой ученик мисли, че той знае повече. Той казва: „Аз съм учен, математик, изчислявам пътищата на месечината.“ Много хубаво. Всеки от яденето не придобива оная красота, която трябва да има лицето.
На някого лицето е хубаво, на някого очите му са светли, той е свеж и върви бодро, а пък другият върви тромаво.
От яденето зависи. И двамата ядат, но не знаят как да ядат. Някой казва: „Аз не искам да дъвча. Аз искам течна храна“. Като светия се храни.
към беседата >>
Не е в съгласие с Писанието.
И ще стане една обмяна на онова, което те носят в света. И тая обмяна ще стане кога? Ако те като брат и сестра не искат да направят тая обмяна, природата ще ги застави по друг начин да я направят. Мислиш ли, че всякога е необходимо да станеш майка и да станеш баща? Ония, които стават бащи и майки на земята, то е вече наследствено.
Не е в съгласие с Писанието.
Ако това е едно естествено положение, Христос не би казал така: „Един е вашият Отец! “ Какво ще кажеш на това? Според нашето разбиране, ти имаш един баща, друг втори баща, трети и пр. Няма единство. А пък Христос казва: „Един е вашият Баща, а пък всички вие сте братя и сестри“.
към беседата >>
Той казва: „Не го прави това, защото не е за твое добро.
Не, ще учите закона на Любовта! Бог хиляди години ни изучава и ни показва Любовта си и при всичките наши прегрешения ни обича!
Той казва: „Не го прави това, защото не е за твое добро.
Ти ще страдаш! “ Трябва да знаете, че страданията произтичат от нашето непослушание. Всички страдания са дошли от непослушанието. И в който ден извършиш непослушание, ще дойдат страданията. Всички да бъдете умни, да се вслушвате и после, никой да не злоупотребява.
към беседата >>
При тебе ще дойде един лекар, с когото отдавна не сте се виждали, ще те излекува и ще се запознаеш с него.
Не си ти първият, който страдаш в света. Че ти не си първият болен в света. Хиляди болни има в света. Не си първият сиромах в света. Че всяка болест ще ти даде едно хубаво условие да влезеш във връзка с някой човек, да се запознаеш.
При тебе ще дойде един лекар, с когото отдавна не сте се виждали, ще те излекува и ще се запознаеш с него.
към беседата >>
От яденето зависи.
И в училище не се познават. Някой ученик мисли, че той знае повече. Той казва: „Аз съм учен, математик, изчислявам пътищата на месечината.“ Много хубаво. Всеки от яденето не придобива оная красота, която трябва да има лицето. На някого лицето е хубаво, на някого очите му са светли, той е свеж и върви бодро, а пък другият върви тромаво.
От яденето зависи.
И двамата ядат, но не знаят как да ядат. Някой казва: „Аз не искам да дъвча. Аз искам течна храна“. Като светия се храни. Само с малко чорбица.
към беседата >>
Ако това е едно естествено положение, Христос не би казал така: „Един е вашият Отец!
И тая обмяна ще стане кога? Ако те като брат и сестра не искат да направят тая обмяна, природата ще ги застави по друг начин да я направят. Мислиш ли, че всякога е необходимо да станеш майка и да станеш баща? Ония, които стават бащи и майки на земята, то е вече наследствено. Не е в съгласие с Писанието.
Ако това е едно естествено положение, Христос не би казал така: „Един е вашият Отец!
“ Какво ще кажеш на това? Според нашето разбиране, ти имаш един баща, друг втори баща, трети и пр. Няма единство. А пък Христос казва: „Един е вашият Баща, а пък всички вие сте братя и сестри“.
към беседата >>
Ти ще страдаш!
Не, ще учите закона на Любовта! Бог хиляди години ни изучава и ни показва Любовта си и при всичките наши прегрешения ни обича! Той казва: „Не го прави това, защото не е за твое добро.
Ти ще страдаш!
“ Трябва да знаете, че страданията произтичат от нашето непослушание. Всички страдания са дошли от непослушанието. И в който ден извършиш непослушание, ще дойдат страданията. Всички да бъдете умни, да се вслушвате и после, никой да не злоупотребява. Не трябва да ви говоря много.
към беседата >>
Сега могат да кажат: „Много говори“.
Сега могат да кажат: „Много говори“.
Нека за втори път остане /6 ч. 20 м./ 20 минути съм говорил повече. Ще ни глобят. Повече светлина съм изгорил. За един час е предвидено.
към беседата >>
И двамата ядат, но не знаят как да ядат.
Някой ученик мисли, че той знае повече. Той казва: „Аз съм учен, математик, изчислявам пътищата на месечината.“ Много хубаво. Всеки от яденето не придобива оная красота, която трябва да има лицето. На някого лицето е хубаво, на някого очите му са светли, той е свеж и върви бодро, а пък другият върви тромаво. От яденето зависи.
И двамата ядат, но не знаят как да ядат.
Някой казва: „Аз не искам да дъвча. Аз искам течна храна“. Като светия се храни. Само с малко чорбица. С чорбица светия не се става.
към беседата >>
“ Какво ще кажеш на това?
Ако те като брат и сестра не искат да направят тая обмяна, природата ще ги застави по друг начин да я направят. Мислиш ли, че всякога е необходимо да станеш майка и да станеш баща? Ония, които стават бащи и майки на земята, то е вече наследствено. Не е в съгласие с Писанието. Ако това е едно естествено положение, Христос не би казал така: „Един е вашият Отец!
“ Какво ще кажеш на това?
Според нашето разбиране, ти имаш един баща, друг втори баща, трети и пр. Няма единство. А пък Христос казва: „Един е вашият Баща, а пък всички вие сте братя и сестри“.
към беседата >>
“ Трябва да знаете, че страданията произтичат от нашето непослушание.
Не, ще учите закона на Любовта! Бог хиляди години ни изучава и ни показва Любовта си и при всичките наши прегрешения ни обича! Той казва: „Не го прави това, защото не е за твое добро. Ти ще страдаш!
“ Трябва да знаете, че страданията произтичат от нашето непослушание.
Всички страдания са дошли от непослушанието. И в който ден извършиш непослушание, ще дойдат страданията. Всички да бъдете умни, да се вслушвате и после, никой да не злоупотребява. Не трябва да ви говоря много. Не е хубаво да ви се говори много.
към беседата >>
Нека за втори път остане /6 ч.
Сега могат да кажат: „Много говори“.
Нека за втори път остане /6 ч.
20 м./ 20 минути съм говорил повече. Ще ни глобят. Повече светлина съм изгорил. За един час е предвидено.
към беседата >>
Някой казва: „Аз не искам да дъвча.
Той казва: „Аз съм учен, математик, изчислявам пътищата на месечината.“ Много хубаво. Всеки от яденето не придобива оная красота, която трябва да има лицето. На някого лицето е хубаво, на някого очите му са светли, той е свеж и върви бодро, а пък другият върви тромаво. От яденето зависи. И двамата ядат, но не знаят как да ядат.
Някой казва: „Аз не искам да дъвча.
Аз искам течна храна“. Като светия се храни. Само с малко чорбица. С чорбица светия не се става. Светията е човек, който мисли.
към беседата >>
Според нашето разбиране, ти имаш един баща, друг втори баща, трети и пр.
Мислиш ли, че всякога е необходимо да станеш майка и да станеш баща? Ония, които стават бащи и майки на земята, то е вече наследствено. Не е в съгласие с Писанието. Ако това е едно естествено положение, Христос не би казал така: „Един е вашият Отец! “ Какво ще кажеш на това?
Според нашето разбиране, ти имаш един баща, друг втори баща, трети и пр.
Няма единство. А пък Христос казва: „Един е вашият Баща, а пък всички вие сте братя и сестри“.
към беседата >>
Всички страдания са дошли от непослушанието.
Не, ще учите закона на Любовта! Бог хиляди години ни изучава и ни показва Любовта си и при всичките наши прегрешения ни обича! Той казва: „Не го прави това, защото не е за твое добро. Ти ще страдаш! “ Трябва да знаете, че страданията произтичат от нашето непослушание.
Всички страдания са дошли от непослушанието.
И в който ден извършиш непослушание, ще дойдат страданията. Всички да бъдете умни, да се вслушвате и после, никой да не злоупотребява. Не трябва да ви говоря много. Не е хубаво да ви се говори много. Като дойде някой в дома ми, ще му кажа: „Не искам да преядеш, но не искам и гладен да останеш.
към беседата >>
20 м./ 20 минути съм говорил повече.
Сега могат да кажат: „Много говори“. Нека за втори път остане /6 ч.
20 м./ 20 минути съм говорил повече.
Ще ни глобят. Повече светлина съм изгорил. За един час е предвидено.
към беседата >>
Аз искам течна храна“.
Всеки от яденето не придобива оная красота, която трябва да има лицето. На някого лицето е хубаво, на някого очите му са светли, той е свеж и върви бодро, а пък другият върви тромаво. От яденето зависи. И двамата ядат, но не знаят как да ядат. Някой казва: „Аз не искам да дъвча.
Аз искам течна храна“.
Като светия се храни. Само с малко чорбица. С чорбица светия не се става. Светията е човек, който мисли. И той има такава наука, че гори!
към беседата >>
Няма единство.
Ония, които стават бащи и майки на земята, то е вече наследствено. Не е в съгласие с Писанието. Ако това е едно естествено положение, Христос не би казал така: „Един е вашият Отец! “ Какво ще кажеш на това? Според нашето разбиране, ти имаш един баща, друг втори баща, трети и пр.
Няма единство.
А пък Христос казва: „Един е вашият Баща, а пък всички вие сте братя и сестри“.
към беседата >>
И в който ден извършиш непослушание, ще дойдат страданията.
Бог хиляди години ни изучава и ни показва Любовта си и при всичките наши прегрешения ни обича! Той казва: „Не го прави това, защото не е за твое добро. Ти ще страдаш! “ Трябва да знаете, че страданията произтичат от нашето непослушание. Всички страдания са дошли от непослушанието.
И в който ден извършиш непослушание, ще дойдат страданията.
Всички да бъдете умни, да се вслушвате и после, никой да не злоупотребява. Не трябва да ви говоря много. Не е хубаво да ви се говори много. Като дойде някой в дома ми, ще му кажа: „Не искам да преядеш, но не искам и гладен да останеш. Ще ядеш и като си отидеш, да не кажеш, че си преял.
към беседата >>
Ще ни глобят.
Сега могат да кажат: „Много говори“. Нека за втори път остане /6 ч. 20 м./ 20 минути съм говорил повече.
Ще ни глобят.
Повече светлина съм изгорил. За един час е предвидено.
към беседата >>
Като светия се храни.
На някого лицето е хубаво, на някого очите му са светли, той е свеж и върви бодро, а пък другият върви тромаво. От яденето зависи. И двамата ядат, но не знаят как да ядат. Някой казва: „Аз не искам да дъвча. Аз искам течна храна“.
Като светия се храни.
Само с малко чорбица. С чорбица светия не се става. Светията е човек, който мисли. И той има такава наука, че гори! Той се е запалил, гори и не изгаря.
към беседата >>
А пък Христос казва: „Един е вашият Баща, а пък всички вие сте братя и сестри“.
Не е в съгласие с Писанието. Ако това е едно естествено положение, Христос не би казал така: „Един е вашият Отец! “ Какво ще кажеш на това? Според нашето разбиране, ти имаш един баща, друг втори баща, трети и пр. Няма единство.
А пък Христос казва: „Един е вашият Баща, а пък всички вие сте братя и сестри“.
към беседата >>
Всички да бъдете умни, да се вслушвате и после, никой да не злоупотребява.
Той казва: „Не го прави това, защото не е за твое добро. Ти ще страдаш! “ Трябва да знаете, че страданията произтичат от нашето непослушание. Всички страдания са дошли от непослушанието. И в който ден извършиш непослушание, ще дойдат страданията.
Всички да бъдете умни, да се вслушвате и после, никой да не злоупотребява.
Не трябва да ви говоря много. Не е хубаво да ви се говори много. Като дойде някой в дома ми, ще му кажа: „Не искам да преядеш, но не искам и гладен да останеш. Ще ядеш и като си отидеш, да не кажеш, че си преял. Да излезеш от моята трапеза с най-хубавите впечатления.
към беседата >>
Повече светлина съм изгорил.
Сега могат да кажат: „Много говори“. Нека за втори път остане /6 ч. 20 м./ 20 минути съм говорил повече. Ще ни глобят.
Повече светлина съм изгорил.
За един час е предвидено.
към беседата >>
Само с малко чорбица.
От яденето зависи. И двамата ядат, но не знаят как да ядат. Някой казва: „Аз не искам да дъвча. Аз искам течна храна“. Като светия се храни.
Само с малко чорбица.
С чорбица светия не се става. Светията е човек, който мисли. И той има такава наука, че гори! Той се е запалил, гори и не изгаря. Светията е този, който е направил тялото си да гори и да не изгаря.
към беседата >>
Та казвам: След това всички имате като ученици и друг един бръмбар.
Та казвам: След това всички имате като ученици и друг един бръмбар.
Искате да станете учители. Хиляди, милиони учители има в света, а пък там се казва: „Един е вашият Учител, а пък всички вие сте ученици“. Защо страда светът? И сега светът страда от много учители, не от ученици. И тук на Изгрева има 20–30 учители.
към беседата >>
Не трябва да ви говоря много.
Ти ще страдаш! “ Трябва да знаете, че страданията произтичат от нашето непослушание. Всички страдания са дошли от непослушанието. И в който ден извършиш непослушание, ще дойдат страданията. Всички да бъдете умни, да се вслушвате и после, никой да не злоупотребява.
Не трябва да ви говоря много.
Не е хубаво да ви се говори много. Като дойде някой в дома ми, ще му кажа: „Не искам да преядеш, но не искам и гладен да останеш. Ще ядеш и като си отидеш, да не кажеш, че си преял. Да излезеш от моята трапеза с най-хубавите впечатления. Да остане при ставане от масата за 20 хапки място.“
към беседата >>
За един час е предвидено.
Сега могат да кажат: „Много говори“. Нека за втори път остане /6 ч. 20 м./ 20 минути съм говорил повече. Ще ни глобят. Повече светлина съм изгорил.
За един час е предвидено.
към беседата >>
С чорбица светия не се става.
И двамата ядат, но не знаят как да ядат. Някой казва: „Аз не искам да дъвча. Аз искам течна храна“. Като светия се храни. Само с малко чорбица.
С чорбица светия не се става.
Светията е човек, който мисли. И той има такава наука, че гори! Той се е запалил, гори и не изгаря. Светията е този, който е направил тялото си да гори и да не изгаря. А пък обикновеният човек като се запали, гори и изгаря.
към беседата >>
Искате да станете учители.
Та казвам: След това всички имате като ученици и друг един бръмбар.
Искате да станете учители.
Хиляди, милиони учители има в света, а пък там се казва: „Един е вашият Учител, а пък всички вие сте ученици“. Защо страда светът? И сега светът страда от много учители, не от ученици. И тук на Изгрева има 20–30 учители. Какви ли не теории има!
към беседата >>
Не е хубаво да ви се говори много.
“ Трябва да знаете, че страданията произтичат от нашето непослушание. Всички страдания са дошли от непослушанието. И в който ден извършиш непослушание, ще дойдат страданията. Всички да бъдете умни, да се вслушвате и после, никой да не злоупотребява. Не трябва да ви говоря много.
Не е хубаво да ви се говори много.
Като дойде някой в дома ми, ще му кажа: „Не искам да преядеш, но не искам и гладен да останеш. Ще ядеш и като си отидеш, да не кажеш, че си преял. Да излезеш от моята трапеза с най-хубавите впечатления. Да остане при ставане от масата за 20 хапки място.“
към беседата >>
Две неща помнете: Познавайте хората и обичайте хората!
Две неща помнете: Познавайте хората и обичайте хората!
Познавайте Бога и обичайте Бога! Познавайте себе си и обичайте себе си!
към беседата >>
Светията е човек, който мисли.
Някой казва: „Аз не искам да дъвча. Аз искам течна храна“. Като светия се храни. Само с малко чорбица. С чорбица светия не се става.
Светията е човек, който мисли.
И той има такава наука, че гори! Той се е запалил, гори и не изгаря. Светията е този, който е направил тялото си да гори и да не изгаря. А пък обикновеният човек като се запали, гори и изгаря. И затова умира.
към беседата >>
Хиляди, милиони учители има в света, а пък там се казва: „Един е вашият Учител, а пък всички вие сте ученици“.
Та казвам: След това всички имате като ученици и друг един бръмбар. Искате да станете учители.
Хиляди, милиони учители има в света, а пък там се казва: „Един е вашият Учител, а пък всички вие сте ученици“.
Защо страда светът? И сега светът страда от много учители, не от ученици. И тук на Изгрева има 20–30 учители. Какви ли не теории има! Слушам ги аз новите теории.
към беседата >>
Като дойде някой в дома ми, ще му кажа: „Не искам да преядеш, но не искам и гладен да останеш.
Всички страдания са дошли от непослушанието. И в който ден извършиш непослушание, ще дойдат страданията. Всички да бъдете умни, да се вслушвате и после, никой да не злоупотребява. Не трябва да ви говоря много. Не е хубаво да ви се говори много.
Като дойде някой в дома ми, ще му кажа: „Не искам да преядеш, но не искам и гладен да останеш.
Ще ядеш и като си отидеш, да не кажеш, че си преял. Да излезеш от моята трапеза с най-хубавите впечатления. Да остане при ставане от масата за 20 хапки място.“
към беседата >>
Познавайте Бога и обичайте Бога!
Две неща помнете: Познавайте хората и обичайте хората!
Познавайте Бога и обичайте Бога!
Познавайте себе си и обичайте себе си!
към беседата >>
И той има такава наука, че гори!
Аз искам течна храна“. Като светия се храни. Само с малко чорбица. С чорбица светия не се става. Светията е човек, който мисли.
И той има такава наука, че гори!
Той се е запалил, гори и не изгаря. Светията е този, който е направил тялото си да гори и да не изгаря. А пък обикновеният човек като се запали, гори и изгаря. И затова умира. Всички хора, които умират, изгарят.
към беседата >>
Защо страда светът?
Та казвам: След това всички имате като ученици и друг един бръмбар. Искате да станете учители. Хиляди, милиони учители има в света, а пък там се казва: „Един е вашият Учител, а пък всички вие сте ученици“.
Защо страда светът?
И сега светът страда от много учители, не от ученици. И тук на Изгрева има 20–30 учители. Какви ли не теории има! Слушам ги аз новите теории. Може да мисли човек.
към беседата >>
Ще ядеш и като си отидеш, да не кажеш, че си преял.
И в който ден извършиш непослушание, ще дойдат страданията. Всички да бъдете умни, да се вслушвате и после, никой да не злоупотребява. Не трябва да ви говоря много. Не е хубаво да ви се говори много. Като дойде някой в дома ми, ще му кажа: „Не искам да преядеш, но не искам и гладен да останеш.
Ще ядеш и като си отидеш, да не кажеш, че си преял.
Да излезеш от моята трапеза с най-хубавите впечатления. Да остане при ставане от масата за 20 хапки място.“
към беседата >>
Познавайте себе си и обичайте себе си!
Две неща помнете: Познавайте хората и обичайте хората! Познавайте Бога и обичайте Бога!
Познавайте себе си и обичайте себе си!
към беседата >>
Той се е запалил, гори и не изгаря.
Като светия се храни. Само с малко чорбица. С чорбица светия не се става. Светията е човек, който мисли. И той има такава наука, че гори!
Той се е запалил, гори и не изгаря.
Светията е този, който е направил тялото си да гори и да не изгаря. А пък обикновеният човек като се запали, гори и изгаря. И затова умира. Всички хора, които умират, изгарят. Една свещ изгори.
към беседата >>
И сега светът страда от много учители, не от ученици.
Та казвам: След това всички имате като ученици и друг един бръмбар. Искате да станете учители. Хиляди, милиони учители има в света, а пък там се казва: „Един е вашият Учител, а пък всички вие сте ученици“. Защо страда светът?
И сега светът страда от много учители, не от ученици.
И тук на Изгрева има 20–30 учители. Какви ли не теории има! Слушам ги аз новите теории. Може да мисли човек. Не е лошо.
към беседата >>
Да излезеш от моята трапеза с най-хубавите впечатления.
Всички да бъдете умни, да се вслушвате и после, никой да не злоупотребява. Не трябва да ви говоря много. Не е хубаво да ви се говори много. Като дойде някой в дома ми, ще му кажа: „Не искам да преядеш, но не искам и гладен да останеш. Ще ядеш и като си отидеш, да не кажеш, че си преял.
Да излезеш от моята трапеза с най-хубавите впечатления.
Да остане при ставане от масата за 20 хапки място.“
към беседата >>
Обичайте се!
Обичайте се!
И при най-лошите условия защо да не се спогаждате? И сега кажете ми: Какъв опит искате да направим? Някой път вие искате да направим опит. Какъв опит да направим, от който всички да бъдете доволни? Много мъчно е да се каже какъв опит.
към беседата >>
Светията е този, който е направил тялото си да гори и да не изгаря.
Само с малко чорбица. С чорбица светия не се става. Светията е човек, който мисли. И той има такава наука, че гори! Той се е запалил, гори и не изгаря.
Светията е този, който е направил тялото си да гори и да не изгаря.
А пък обикновеният човек като се запали, гори и изгаря. И затова умира. Всички хора, които умират, изгарят. Една свещ изгори. Турят на мястото ѝ друга свещ.
към беседата >>
И тук на Изгрева има 20–30 учители.
Та казвам: След това всички имате като ученици и друг един бръмбар. Искате да станете учители. Хиляди, милиони учители има в света, а пък там се казва: „Един е вашият Учител, а пък всички вие сте ученици“. Защо страда светът? И сега светът страда от много учители, не от ученици.
И тук на Изгрева има 20–30 учители.
Какви ли не теории има! Слушам ги аз новите теории. Може да мисли човек. Не е лошо. Може да играе той ролята на учител, но той трябва да знае, че е актьор.
към беседата >>
Да остане при ставане от масата за 20 хапки място.“
Не трябва да ви говоря много. Не е хубаво да ви се говори много. Като дойде някой в дома ми, ще му кажа: „Не искам да преядеш, но не искам и гладен да останеш. Ще ядеш и като си отидеш, да не кажеш, че си преял. Да излезеш от моята трапеза с най-хубавите впечатления.
Да остане при ставане от масата за 20 хапки място.“
към беседата >>
И при най-лошите условия защо да не се спогаждате?
Обичайте се!
И при най-лошите условия защо да не се спогаждате?
И сега кажете ми: Какъв опит искате да направим? Някой път вие искате да направим опит. Какъв опит да направим, от който всички да бъдете доволни? Много мъчно е да се каже какъв опит. Във всяка една школа трябва да се създаде една среда – проводници, една среда, която да бъде добър проводник.
към беседата >>
А пък обикновеният човек като се запали, гори и изгаря.
С чорбица светия не се става. Светията е човек, който мисли. И той има такава наука, че гори! Той се е запалил, гори и не изгаря. Светията е този, който е направил тялото си да гори и да не изгаря.
А пък обикновеният човек като се запали, гори и изгаря.
И затова умира. Всички хора, които умират, изгарят. Една свещ изгори. Турят на мястото ѝ друга свещ. Сега, всяка една аналогия вие можете да я вземете и да я приложите.
към беседата >>
Какви ли не теории има!
Искате да станете учители. Хиляди, милиони учители има в света, а пък там се казва: „Един е вашият Учител, а пък всички вие сте ученици“. Защо страда светът? И сега светът страда от много учители, не от ученици. И тук на Изгрева има 20–30 учители.
Какви ли не теории има!
Слушам ги аз новите теории. Може да мисли човек. Не е лошо. Може да играе той ролята на учител, но той трябва да знае, че е актьор. Мога да играя аз ролята на учител, но дали съм учител?
към беседата >>
Сега, каква е целта в една школа?
Сега, каква е целта в една школа?
Някой си ми разправи, че като ходил в едно събрание да се моли, като се молил с другите, виждал какво правят всички там при молитвата. Че това не е молитва. Ти като влезеш в един дом да се молиш, ще бъдеш сляп за всичките погрешки на хората. И като речеш да се молиш, никакви погрешки на хората да не виждаш. Бог знае тия погрешки по-добре, понеже Бог живее в тях.
към беседата >>
И сега кажете ми: Какъв опит искате да направим?
Обичайте се! И при най-лошите условия защо да не се спогаждате?
И сега кажете ми: Какъв опит искате да направим?
Някой път вие искате да направим опит. Какъв опит да направим, от който всички да бъдете доволни? Много мъчно е да се каже какъв опит. Във всяка една школа трябва да се създаде една среда – проводници, една среда, която да бъде добър проводник. В това отношение трябва много да се тонират човешките мозъци.
към беседата >>
И затова умира.
Светията е човек, който мисли. И той има такава наука, че гори! Той се е запалил, гори и не изгаря. Светията е този, който е направил тялото си да гори и да не изгаря. А пък обикновеният човек като се запали, гори и изгаря.
И затова умира.
Всички хора, които умират, изгарят. Една свещ изгори. Турят на мястото ѝ друга свещ. Сега, всяка една аналогия вие можете да я вземете и да я приложите. Но друго се крие още.
към беседата >>
Слушам ги аз новите теории.
Хиляди, милиони учители има в света, а пък там се казва: „Един е вашият Учител, а пък всички вие сте ученици“. Защо страда светът? И сега светът страда от много учители, не от ученици. И тук на Изгрева има 20–30 учители. Какви ли не теории има!
Слушам ги аз новите теории.
Може да мисли човек. Не е лошо. Може да играе той ролята на учител, но той трябва да знае, че е актьор. Мога да играя аз ролята на учител, но дали съм учител? Туй е въпрос.
към беседата >>
Някой си ми разправи, че като ходил в едно събрание да се моли, като се молил с другите, виждал какво правят всички там при молитвата.
Сега, каква е целта в една школа?
Някой си ми разправи, че като ходил в едно събрание да се моли, като се молил с другите, виждал какво правят всички там при молитвата.
Че това не е молитва. Ти като влезеш в един дом да се молиш, ще бъдеш сляп за всичките погрешки на хората. И като речеш да се молиш, никакви погрешки на хората да не виждаш. Бог знае тия погрешки по-добре, понеже Бог живее в тях. Ако ще искам да разправям на хората, ще разправям за себе си.
към беседата >>
Някой път вие искате да направим опит.
Обичайте се! И при най-лошите условия защо да не се спогаждате? И сега кажете ми: Какъв опит искате да направим?
Някой път вие искате да направим опит.
Какъв опит да направим, от който всички да бъдете доволни? Много мъчно е да се каже какъв опит. Във всяка една школа трябва да се създаде една среда – проводници, една среда, която да бъде добър проводник. В това отношение трябва много да се тонират човешките мозъци. Всичката мъчнотия е в човешките мозъци.
към беседата >>
Всички хора, които умират, изгарят.
И той има такава наука, че гори! Той се е запалил, гори и не изгаря. Светията е този, който е направил тялото си да гори и да не изгаря. А пък обикновеният човек като се запали, гори и изгаря. И затова умира.
Всички хора, които умират, изгарят.
Една свещ изгори. Турят на мястото ѝ друга свещ. Сега, всяка една аналогия вие можете да я вземете и да я приложите. Но друго се крие още. Тая работа не е така лесна.
към беседата >>
Може да мисли човек.
Защо страда светът? И сега светът страда от много учители, не от ученици. И тук на Изгрева има 20–30 учители. Какви ли не теории има! Слушам ги аз новите теории.
Може да мисли човек.
Не е лошо. Може да играе той ролята на учител, но той трябва да знае, че е актьор. Мога да играя аз ролята на учител, но дали съм учител? Туй е въпрос. Вие играете най-първо ролята на ученици.
към беседата >>
Че това не е молитва.
Сега, каква е целта в една школа? Някой си ми разправи, че като ходил в едно събрание да се моли, като се молил с другите, виждал какво правят всички там при молитвата.
Че това не е молитва.
Ти като влезеш в един дом да се молиш, ще бъдеш сляп за всичките погрешки на хората. И като речеш да се молиш, никакви погрешки на хората да не виждаш. Бог знае тия погрешки по-добре, понеже Бог живее в тях. Ако ще искам да разправям на хората, ще разправям за себе си. И те да разправят за себе си.
към беседата >>
Какъв опит да направим, от който всички да бъдете доволни?
Обичайте се! И при най-лошите условия защо да не се спогаждате? И сега кажете ми: Какъв опит искате да направим? Някой път вие искате да направим опит.
Какъв опит да направим, от който всички да бъдете доволни?
Много мъчно е да се каже какъв опит. Във всяка една школа трябва да се създаде една среда – проводници, една среда, която да бъде добър проводник. В това отношение трябва много да се тонират човешките мозъци. Всичката мъчнотия е в човешките мозъци. Възприятията на всички хора не са еднакви.
към беседата >>
Една свещ изгори.
Той се е запалил, гори и не изгаря. Светията е този, който е направил тялото си да гори и да не изгаря. А пък обикновеният човек като се запали, гори и изгаря. И затова умира. Всички хора, които умират, изгарят.
Една свещ изгори.
Турят на мястото ѝ друга свещ. Сега, всяка една аналогия вие можете да я вземете и да я приложите. Но друго се крие още. Тая работа не е така лесна. (Учителят изписа на дъската): АЗ ВИ ОБИЧАМ!
към беседата >>
Не е лошо.
И сега светът страда от много учители, не от ученици. И тук на Изгрева има 20–30 учители. Какви ли не теории има! Слушам ги аз новите теории. Може да мисли човек.
Не е лошо.
Може да играе той ролята на учител, но той трябва да знае, че е актьор. Мога да играя аз ролята на учител, но дали съм учител? Туй е въпрос. Вие играете най-първо ролята на ученици. Да разберете какво нещо е ученик.
към беседата >>
Ти като влезеш в един дом да се молиш, ще бъдеш сляп за всичките погрешки на хората.
Сега, каква е целта в една школа? Някой си ми разправи, че като ходил в едно събрание да се моли, като се молил с другите, виждал какво правят всички там при молитвата. Че това не е молитва.
Ти като влезеш в един дом да се молиш, ще бъдеш сляп за всичките погрешки на хората.
И като речеш да се молиш, никакви погрешки на хората да не виждаш. Бог знае тия погрешки по-добре, понеже Бог живее в тях. Ако ще искам да разправям на хората, ще разправям за себе си. И те да разправят за себе си. При мене често идват да се оплакват един от друг.
към беседата >>
Много мъчно е да се каже какъв опит.
Обичайте се! И при най-лошите условия защо да не се спогаждате? И сега кажете ми: Какъв опит искате да направим? Някой път вие искате да направим опит. Какъв опит да направим, от който всички да бъдете доволни?
Много мъчно е да се каже какъв опит.
Във всяка една школа трябва да се създаде една среда – проводници, една среда, която да бъде добър проводник. В това отношение трябва много да се тонират човешките мозъци. Всичката мъчнотия е в човешките мозъци. Възприятията на всички хора не са еднакви. Всички имаме добри желания, но нямаме еднакви възприятия.
към беседата >>
Турят на мястото ѝ друга свещ.
Светията е този, който е направил тялото си да гори и да не изгаря. А пък обикновеният човек като се запали, гори и изгаря. И затова умира. Всички хора, които умират, изгарят. Една свещ изгори.
Турят на мястото ѝ друга свещ.
Сега, всяка една аналогия вие можете да я вземете и да я приложите. Но друго се крие още. Тая работа не е така лесна. (Учителят изписа на дъската): АЗ ВИ ОБИЧАМ!
към беседата >>
Може да играе той ролята на учител, но той трябва да знае, че е актьор.
И тук на Изгрева има 20–30 учители. Какви ли не теории има! Слушам ги аз новите теории. Може да мисли човек. Не е лошо.
Може да играе той ролята на учител, но той трябва да знае, че е актьор.
Мога да играя аз ролята на учител, но дали съм учител? Туй е въпрос. Вие играете най-първо ролята на ученици. Да разберете какво нещо е ученик. Ученикът ще пее, а пък Учителят ще бъде публика, той ще го слуша.
към беседата >>
И като речеш да се молиш, никакви погрешки на хората да не виждаш.
Сега, каква е целта в една школа? Някой си ми разправи, че като ходил в едно събрание да се моли, като се молил с другите, виждал какво правят всички там при молитвата. Че това не е молитва. Ти като влезеш в един дом да се молиш, ще бъдеш сляп за всичките погрешки на хората.
И като речеш да се молиш, никакви погрешки на хората да не виждаш.
Бог знае тия погрешки по-добре, понеже Бог живее в тях. Ако ще искам да разправям на хората, ще разправям за себе си. И те да разправят за себе си. При мене често идват да се оплакват един от друг. Отдалеч, с политика почват.
към беседата >>
Във всяка една школа трябва да се създаде една среда – проводници, една среда, която да бъде добър проводник.
И при най-лошите условия защо да не се спогаждате? И сега кажете ми: Какъв опит искате да направим? Някой път вие искате да направим опит. Какъв опит да направим, от който всички да бъдете доволни? Много мъчно е да се каже какъв опит.
Във всяка една школа трябва да се създаде една среда – проводници, една среда, която да бъде добър проводник.
В това отношение трябва много да се тонират човешките мозъци. Всичката мъчнотия е в човешките мозъци. Възприятията на всички хора не са еднакви. Всички имаме добри желания, но нямаме еднакви възприятия. Да кажем, че можеш да отидеш при един болен човек.
към беседата >>
Сега, всяка една аналогия вие можете да я вземете и да я приложите.
А пък обикновеният човек като се запали, гори и изгаря. И затова умира. Всички хора, които умират, изгарят. Една свещ изгори. Турят на мястото ѝ друга свещ.
Сега, всяка една аналогия вие можете да я вземете и да я приложите.
Но друго се крие още. Тая работа не е така лесна. (Учителят изписа на дъската): АЗ ВИ ОБИЧАМ!
към беседата >>
Мога да играя аз ролята на учител, но дали съм учител?
Какви ли не теории има! Слушам ги аз новите теории. Може да мисли човек. Не е лошо. Може да играе той ролята на учител, но той трябва да знае, че е актьор.
Мога да играя аз ролята на учител, но дали съм учител?
Туй е въпрос. Вие играете най-първо ролята на ученици. Да разберете какво нещо е ученик. Ученикът ще пее, а пък Учителят ще бъде публика, той ще го слуша. Учителят не пее.
към беседата >>
Бог знае тия погрешки по-добре, понеже Бог живее в тях.
Сега, каква е целта в една школа? Някой си ми разправи, че като ходил в едно събрание да се моли, като се молил с другите, виждал какво правят всички там при молитвата. Че това не е молитва. Ти като влезеш в един дом да се молиш, ще бъдеш сляп за всичките погрешки на хората. И като речеш да се молиш, никакви погрешки на хората да не виждаш.
Бог знае тия погрешки по-добре, понеже Бог живее в тях.
Ако ще искам да разправям на хората, ще разправям за себе си. И те да разправят за себе си. При мене често идват да се оплакват един от друг. Отдалеч, с политика почват. И казват: „Какво трябва да направим?
към беседата >>
В това отношение трябва много да се тонират човешките мозъци.
И сега кажете ми: Какъв опит искате да направим? Някой път вие искате да направим опит. Какъв опит да направим, от който всички да бъдете доволни? Много мъчно е да се каже какъв опит. Във всяка една школа трябва да се създаде една среда – проводници, една среда, която да бъде добър проводник.
В това отношение трябва много да се тонират човешките мозъци.
Всичката мъчнотия е в човешките мозъци. Възприятията на всички хора не са еднакви. Всички имаме добри желания, но нямаме еднакви възприятия. Да кажем, че можеш да отидеш при един болен човек. Той със съвсем друго се занимава.
към беседата >>
Но друго се крие още.
И затова умира. Всички хора, които умират, изгарят. Една свещ изгори. Турят на мястото ѝ друга свещ. Сега, всяка една аналогия вие можете да я вземете и да я приложите.
Но друго се крие още.
Тая работа не е така лесна. (Учителят изписа на дъската): АЗ ВИ ОБИЧАМ!
към беседата >>
Туй е въпрос.
Слушам ги аз новите теории. Може да мисли човек. Не е лошо. Може да играе той ролята на учител, но той трябва да знае, че е актьор. Мога да играя аз ролята на учител, но дали съм учител?
Туй е въпрос.
Вие играете най-първо ролята на ученици. Да разберете какво нещо е ученик. Ученикът ще пее, а пък Учителят ще бъде публика, той ще го слуша. Учителят не пее. Аз ви пях сега, нали.
към беседата >>
Ако ще искам да разправям на хората, ще разправям за себе си.
Някой си ми разправи, че като ходил в едно събрание да се моли, като се молил с другите, виждал какво правят всички там при молитвата. Че това не е молитва. Ти като влезеш в един дом да се молиш, ще бъдеш сляп за всичките погрешки на хората. И като речеш да се молиш, никакви погрешки на хората да не виждаш. Бог знае тия погрешки по-добре, понеже Бог живее в тях.
Ако ще искам да разправям на хората, ще разправям за себе си.
И те да разправят за себе си. При мене често идват да се оплакват един от друг. Отдалеч, с политика почват. И казват: „Какво трябва да направим? Учителю, ти можеш!
към беседата >>
Всичката мъчнотия е в човешките мозъци.
Някой път вие искате да направим опит. Какъв опит да направим, от който всички да бъдете доволни? Много мъчно е да се каже какъв опит. Във всяка една школа трябва да се създаде една среда – проводници, една среда, която да бъде добър проводник. В това отношение трябва много да се тонират човешките мозъци.
Всичката мъчнотия е в човешките мозъци.
Възприятията на всички хора не са еднакви. Всички имаме добри желания, но нямаме еднакви възприятия. Да кажем, че можеш да отидеш при един болен човек. Той със съвсем друго се занимава. Ако той е здрав, ще бъде разположен.
към беседата >>
Тая работа не е така лесна.
Всички хора, които умират, изгарят. Една свещ изгори. Турят на мястото ѝ друга свещ. Сега, всяка една аналогия вие можете да я вземете и да я приложите. Но друго се крие още.
Тая работа не е така лесна.
(Учителят изписа на дъската): АЗ ВИ ОБИЧАМ!
към беседата >>
Вие играете най-първо ролята на ученици.
Може да мисли човек. Не е лошо. Може да играе той ролята на учител, но той трябва да знае, че е актьор. Мога да играя аз ролята на учител, но дали съм учител? Туй е въпрос.
Вие играете най-първо ролята на ученици.
Да разберете какво нещо е ученик. Ученикът ще пее, а пък Учителят ще бъде публика, той ще го слуша. Учителят не пее. Аз ви пях сега, нали. Всички вие минавате за учители.
към беседата >>
И те да разправят за себе си.
Че това не е молитва. Ти като влезеш в един дом да се молиш, ще бъдеш сляп за всичките погрешки на хората. И като речеш да се молиш, никакви погрешки на хората да не виждаш. Бог знае тия погрешки по-добре, понеже Бог живее в тях. Ако ще искам да разправям на хората, ще разправям за себе си.
И те да разправят за себе си.
При мене често идват да се оплакват един от друг. Отдалеч, с политика почват. И казват: „Какво трябва да направим? Учителю, ти можеш! “ – Не мога!
към беседата >>
Възприятията на всички хора не са еднакви.
Какъв опит да направим, от който всички да бъдете доволни? Много мъчно е да се каже какъв опит. Във всяка една школа трябва да се създаде една среда – проводници, една среда, която да бъде добър проводник. В това отношение трябва много да се тонират човешките мозъци. Всичката мъчнотия е в човешките мозъци.
Възприятията на всички хора не са еднакви.
Всички имаме добри желания, но нямаме еднакви възприятия. Да кажем, че можеш да отидеш при един болен човек. Той със съвсем друго се занимава. Ако той е здрав, ще бъде разположен. Ако е болен, няма да ви услужи.
към беседата >>
(Учителят изписа на дъската): АЗ ВИ ОБИЧАМ!
Една свещ изгори. Турят на мястото ѝ друга свещ. Сега, всяка една аналогия вие можете да я вземете и да я приложите. Но друго се крие още. Тая работа не е така лесна.
(Учителят изписа на дъската): АЗ ВИ ОБИЧАМ!
към беседата >>
Да разберете какво нещо е ученик.
Не е лошо. Може да играе той ролята на учител, но той трябва да знае, че е актьор. Мога да играя аз ролята на учител, но дали съм учител? Туй е въпрос. Вие играете най-първо ролята на ученици.
Да разберете какво нещо е ученик.
Ученикът ще пее, а пък Учителят ще бъде публика, той ще го слуша. Учителят не пее. Аз ви пях сега, нали. Всички вие минавате за учители. Аз ви пея, вие слушате и си давате мнението.
към беседата >>
При мене често идват да се оплакват един от друг.
Ти като влезеш в един дом да се молиш, ще бъдеш сляп за всичките погрешки на хората. И като речеш да се молиш, никакви погрешки на хората да не виждаш. Бог знае тия погрешки по-добре, понеже Бог живее в тях. Ако ще искам да разправям на хората, ще разправям за себе си. И те да разправят за себе си.
При мене често идват да се оплакват един от друг.
Отдалеч, с политика почват. И казват: „Какво трябва да направим? Учителю, ти можеш! “ – Не мога! Не мога да престъпя закона на Любовта!
към беседата >>
Всички имаме добри желания, но нямаме еднакви възприятия.
Много мъчно е да се каже какъв опит. Във всяка една школа трябва да се създаде една среда – проводници, една среда, която да бъде добър проводник. В това отношение трябва много да се тонират човешките мозъци. Всичката мъчнотия е в човешките мозъци. Възприятията на всички хора не са еднакви.
Всички имаме добри желания, но нямаме еднакви възприятия.
Да кажем, че можеш да отидеш при един болен човек. Той със съвсем друго се занимава. Ако той е здрав, ще бъде разположен. Ако е болен, няма да ви услужи. Не са му правилни възприятията.
към беседата >>
Какво значи да казваш: „Аз ви обичам“.
Какво значи да казваш: „Аз ви обичам“.
Най-първо като обичам някого, то е моя работа. Ако аз обичам някого, то е моя работа. Ти казваш: „Как ме обичате? “ То е моя работа. То не е ваша работа.
към беседата >>
Ученикът ще пее, а пък Учителят ще бъде публика, той ще го слуша.
Може да играе той ролята на учител, но той трябва да знае, че е актьор. Мога да играя аз ролята на учител, но дали съм учител? Туй е въпрос. Вие играете най-първо ролята на ученици. Да разберете какво нещо е ученик.
Ученикът ще пее, а пък Учителят ще бъде публика, той ще го слуша.
Учителят не пее. Аз ви пях сега, нали. Всички вие минавате за учители. Аз ви пея, вие слушате и си давате мнението. Всинца си дадохте мнението.
към беседата >>
Отдалеч, с политика почват.
И като речеш да се молиш, никакви погрешки на хората да не виждаш. Бог знае тия погрешки по-добре, понеже Бог живее в тях. Ако ще искам да разправям на хората, ще разправям за себе си. И те да разправят за себе си. При мене често идват да се оплакват един от друг.
Отдалеч, с политика почват.
И казват: „Какво трябва да направим? Учителю, ти можеш! “ – Не мога! Не мога да престъпя закона на Любовта! Има неща, които не мога.
към беседата >>
Да кажем, че можеш да отидеш при един болен човек.
Във всяка една школа трябва да се създаде една среда – проводници, една среда, която да бъде добър проводник. В това отношение трябва много да се тонират човешките мозъци. Всичката мъчнотия е в човешките мозъци. Възприятията на всички хора не са еднакви. Всички имаме добри желания, но нямаме еднакви възприятия.
Да кажем, че можеш да отидеш при един болен човек.
Той със съвсем друго се занимава. Ако той е здрав, ще бъде разположен. Ако е болен, няма да ви услужи. Не са му правилни възприятията.
към беседата >>
Най-първо като обичам някого, то е моя работа.
Какво значи да казваш: „Аз ви обичам“.
Най-първо като обичам някого, то е моя работа.
Ако аз обичам някого, то е моя работа. Ти казваш: „Как ме обичате? “ То е моя работа. То не е ваша работа. Това е една наука вътре в мене.
към беседата >>
Учителят не пее.
Мога да играя аз ролята на учител, но дали съм учител? Туй е въпрос. Вие играете най-първо ролята на ученици. Да разберете какво нещо е ученик. Ученикът ще пее, а пък Учителят ще бъде публика, той ще го слуша.
Учителят не пее.
Аз ви пях сега, нали. Всички вие минавате за учители. Аз ви пея, вие слушате и си давате мнението. Всинца си дадохте мнението. Оная вечер, след като се върнахме от концерта на Пшихода, всички си дадохте мнението.
към беседата >>
И казват: „Какво трябва да направим?
Бог знае тия погрешки по-добре, понеже Бог живее в тях. Ако ще искам да разправям на хората, ще разправям за себе си. И те да разправят за себе си. При мене често идват да се оплакват един от друг. Отдалеч, с политика почват.
И казват: „Какво трябва да направим?
Учителю, ти можеш! “ – Не мога! Не мога да престъпя закона на Любовта! Има неща, които не мога. И да искам, не мога да го направя.
към беседата >>
Той със съвсем друго се занимава.
В това отношение трябва много да се тонират човешките мозъци. Всичката мъчнотия е в човешките мозъци. Възприятията на всички хора не са еднакви. Всички имаме добри желания, но нямаме еднакви възприятия. Да кажем, че можеш да отидеш при един болен човек.
Той със съвсем друго се занимава.
Ако той е здрав, ще бъде разположен. Ако е болен, няма да ви услужи. Не са му правилни възприятията.
към беседата >>
Ако аз обичам някого, то е моя работа.
Какво значи да казваш: „Аз ви обичам“. Най-първо като обичам някого, то е моя работа.
Ако аз обичам някого, то е моя работа.
Ти казваш: „Как ме обичате? “ То е моя работа. То не е ваша работа. Това е една наука вътре в мене. Да обичаш някого, това е наука.
към беседата >>
Аз ви пях сега, нали.
Туй е въпрос. Вие играете най-първо ролята на ученици. Да разберете какво нещо е ученик. Ученикът ще пее, а пък Учителят ще бъде публика, той ще го слуша. Учителят не пее.
Аз ви пях сега, нали.
Всички вие минавате за учители. Аз ви пея, вие слушате и си давате мнението. Всинца си дадохте мнението. Оная вечер, след като се върнахме от концерта на Пшихода, всички си дадохте мнението. Едни едно мнение, а други – друго.
към беседата >>
Учителю, ти можеш!
Ако ще искам да разправям на хората, ще разправям за себе си. И те да разправят за себе си. При мене често идват да се оплакват един от друг. Отдалеч, с политика почват. И казват: „Какво трябва да направим?
Учителю, ти можеш!
“ – Не мога! Не мога да престъпя закона на Любовта! Има неща, които не мога. И да искам, не мога да го направя. Той казва: „Кажи му така строгичко“.
към беседата >>
Ако той е здрав, ще бъде разположен.
Всичката мъчнотия е в човешките мозъци. Възприятията на всички хора не са еднакви. Всички имаме добри желания, но нямаме еднакви възприятия. Да кажем, че можеш да отидеш при един болен човек. Той със съвсем друго се занимава.
Ако той е здрав, ще бъде разположен.
Ако е болен, няма да ви услужи. Не са му правилни възприятията.
към беседата >>
Ти казваш: „Как ме обичате?
Какво значи да казваш: „Аз ви обичам“. Най-първо като обичам някого, то е моя работа. Ако аз обичам някого, то е моя работа.
Ти казваш: „Как ме обичате?
“ То е моя работа. То не е ваша работа. Това е една наука вътре в мене. Да обичаш някого, това е наука. Когато обичаш някого, той е като един предмет, когото обичаш и изучаваш.
към беседата >>
Всички вие минавате за учители.
Вие играете най-първо ролята на ученици. Да разберете какво нещо е ученик. Ученикът ще пее, а пък Учителят ще бъде публика, той ще го слуша. Учителят не пее. Аз ви пях сега, нали.
Всички вие минавате за учители.
Аз ви пея, вие слушате и си давате мнението. Всинца си дадохте мнението. Оная вечер, след като се върнахме от концерта на Пшихода, всички си дадохте мнението. Едни едно мнение, а други – друго. Казвам: Изкуство има човекът – свири.
към беседата >>
“ – Не мога!
И те да разправят за себе си. При мене често идват да се оплакват един от друг. Отдалеч, с политика почват. И казват: „Какво трябва да направим? Учителю, ти можеш!
“ – Не мога!
Не мога да престъпя закона на Любовта! Има неща, които не мога. И да искам, не мога да го направя. Той казва: „Кажи му така строгичко“. Ти мислиш ли, че ако му кажа малко строго, той ще разбере нещо?
към беседата >>
Ако е болен, няма да ви услужи.
Възприятията на всички хора не са еднакви. Всички имаме добри желания, но нямаме еднакви възприятия. Да кажем, че можеш да отидеш при един болен човек. Той със съвсем друго се занимава. Ако той е здрав, ще бъде разположен.
Ако е болен, няма да ви услужи.
Не са му правилни възприятията.
към беседата >>
“ То е моя работа.
Какво значи да казваш: „Аз ви обичам“. Най-първо като обичам някого, то е моя работа. Ако аз обичам някого, то е моя работа. Ти казваш: „Как ме обичате?
“ То е моя работа.
То не е ваша работа. Това е една наука вътре в мене. Да обичаш някого, това е наука. Когато обичаш някого, той е като един предмет, когото обичаш и изучаваш. Обичам една книга.
към беседата >>
Аз ви пея, вие слушате и си давате мнението.
Да разберете какво нещо е ученик. Ученикът ще пее, а пък Учителят ще бъде публика, той ще го слуша. Учителят не пее. Аз ви пях сега, нали. Всички вие минавате за учители.
Аз ви пея, вие слушате и си давате мнението.
Всинца си дадохте мнението. Оная вечер, след като се върнахме от концерта на Пшихода, всички си дадохте мнението. Едни едно мнение, а други – друго. Казвам: Изкуство има човекът – свири. Ръката му пада на место.
към беседата >>
Не мога да престъпя закона на Любовта!
При мене често идват да се оплакват един от друг. Отдалеч, с политика почват. И казват: „Какво трябва да направим? Учителю, ти можеш! “ – Не мога!
Не мога да престъпя закона на Любовта!
Има неща, които не мога. И да искам, не мога да го направя. Той казва: „Кажи му така строгичко“. Ти мислиш ли, че ако му кажа малко строго, той ще разбере нещо? Няма да разбере?
към беседата >>
Не са му правилни възприятията.
Всички имаме добри желания, но нямаме еднакви възприятия. Да кажем, че можеш да отидеш при един болен човек. Той със съвсем друго се занимава. Ако той е здрав, ще бъде разположен. Ако е болен, няма да ви услужи.
Не са му правилни възприятията.
към беседата >>
То не е ваша работа.
Какво значи да казваш: „Аз ви обичам“. Най-първо като обичам някого, то е моя работа. Ако аз обичам някого, то е моя работа. Ти казваш: „Как ме обичате? “ То е моя работа.
То не е ваша работа.
Това е една наука вътре в мене. Да обичаш някого, това е наука. Когато обичаш някого, той е като един предмет, когото обичаш и изучаваш. Обичам една книга. Прочитам първия лист, втория, третия, подчертавам отдолу на едно място, на друго място.
към беседата >>
Всинца си дадохте мнението.
Ученикът ще пее, а пък Учителят ще бъде публика, той ще го слуша. Учителят не пее. Аз ви пях сега, нали. Всички вие минавате за учители. Аз ви пея, вие слушате и си давате мнението.
Всинца си дадохте мнението.
Оная вечер, след като се върнахме от концерта на Пшихода, всички си дадохте мнението. Едни едно мнение, а други – друго. Казвам: Изкуство има човекът – свири. Ръката му пада на место. Някой казва, че не турял душа.
към беседата >>
Има неща, които не мога.
Отдалеч, с политика почват. И казват: „Какво трябва да направим? Учителю, ти можеш! “ – Не мога! Не мога да престъпя закона на Любовта!
Има неща, които не мога.
И да искам, не мога да го направя. Той казва: „Кажи му така строгичко“. Ти мислиш ли, че ако му кажа малко строго, той ще разбере нещо? Няма да разбере? Не мислете, че със строгост може да се поправите.
към беседата >>
И после, има една слаба страна, че ние мислим, че ние разбираме живота.
И после, има една слаба страна, че ние мислим, че ние разбираме живота.
Аз проверявам някой път какво зная. Някой казва: „Има неща, които ние не знаем.“ Човек не знае какво ще излезе от него, как ще завърши живота си. Той не знае. И да се радваме, че има неща, които той не знае. Има неща, има знание, което е достояние само на Бога.
към беседата >>
Това е една наука вътре в мене.
Най-първо като обичам някого, то е моя работа. Ако аз обичам някого, то е моя работа. Ти казваш: „Как ме обичате? “ То е моя работа. То не е ваша работа.
Това е една наука вътре в мене.
Да обичаш някого, това е наука. Когато обичаш някого, той е като един предмет, когото обичаш и изучаваш. Обичам една книга. Прочитам първия лист, втория, третия, подчертавам отдолу на едно място, на друго място. Дават ми друга книга.
към беседата >>
Оная вечер, след като се върнахме от концерта на Пшихода, всички си дадохте мнението.
Учителят не пее. Аз ви пях сега, нали. Всички вие минавате за учители. Аз ви пея, вие слушате и си давате мнението. Всинца си дадохте мнението.
Оная вечер, след като се върнахме от концерта на Пшихода, всички си дадохте мнението.
Едни едно мнение, а други – друго. Казвам: Изкуство има човекът – свири. Ръката му пада на место. Някой казва, че не турял душа. Той още душата си не може да тури в цигулката.
към беседата >>
И да искам, не мога да го направя.
И казват: „Какво трябва да направим? Учителю, ти можеш! “ – Не мога! Не мога да престъпя закона на Любовта! Има неща, които не мога.
И да искам, не мога да го направя.
Той казва: „Кажи му така строгичко“. Ти мислиш ли, че ако му кажа малко строго, той ще разбере нещо? Няма да разбере? Не мислете, че със строгост може да се поправите. Аз съм правил опити, не помага.
към беседата >>
Аз проверявам някой път какво зная.
И после, има една слаба страна, че ние мислим, че ние разбираме живота.
Аз проверявам някой път какво зная.
Някой казва: „Има неща, които ние не знаем.“ Човек не знае какво ще излезе от него, как ще завърши живота си. Той не знае. И да се радваме, че има неща, които той не знае. Има неща, има знание, което е достояние само на Бога. Казва се там: „За свършека на света ангелите не знаят.
към беседата >>
Да обичаш някого, това е наука.
Ако аз обичам някого, то е моя работа. Ти казваш: „Как ме обичате? “ То е моя работа. То не е ваша работа. Това е една наука вътре в мене.
Да обичаш някого, това е наука.
Когато обичаш някого, той е като един предмет, когото обичаш и изучаваш. Обичам една книга. Прочитам първия лист, втория, третия, подчертавам отдолу на едно място, на друго място. Дават ми друга книга. Казвам: Не, оная книга обичам.
към беседата >>
Едни едно мнение, а други – друго.
Аз ви пях сега, нали. Всички вие минавате за учители. Аз ви пея, вие слушате и си давате мнението. Всинца си дадохте мнението. Оная вечер, след като се върнахме от концерта на Пшихода, всички си дадохте мнението.
Едни едно мнение, а други – друго.
Казвам: Изкуство има човекът – свири. Ръката му пада на место. Някой казва, че не турял душа. Той още душата си не може да тури в цигулката. Дотам той не е дошъл още.
към беседата >>
Той казва: „Кажи му така строгичко“.
Учителю, ти можеш! “ – Не мога! Не мога да престъпя закона на Любовта! Има неща, които не мога. И да искам, не мога да го направя.
Той казва: „Кажи му така строгичко“.
Ти мислиш ли, че ако му кажа малко строго, той ще разбере нещо? Няма да разбере? Не мислете, че със строгост може да се поправите. Аз съм правил опити, не помага. Има нещо, което помага.
към беседата >>
Някой казва: „Има неща, които ние не знаем.“ Човек не знае какво ще излезе от него, как ще завърши живота си.
И после, има една слаба страна, че ние мислим, че ние разбираме живота. Аз проверявам някой път какво зная.
Някой казва: „Има неща, които ние не знаем.“ Човек не знае какво ще излезе от него, как ще завърши живота си.
Той не знае. И да се радваме, че има неща, които той не знае. Има неща, има знание, което е достояние само на Бога. Казва се там: „За свършека на света ангелите не знаят. Само Бог го знае“.
към беседата >>
Когато обичаш някого, той е като един предмет, когото обичаш и изучаваш.
Ти казваш: „Как ме обичате? “ То е моя работа. То не е ваша работа. Това е една наука вътре в мене. Да обичаш някого, това е наука.
Когато обичаш някого, той е като един предмет, когото обичаш и изучаваш.
Обичам една книга. Прочитам първия лист, втория, третия, подчертавам отдолу на едно място, на друго място. Дават ми друга книга. Казвам: Не, оная книга обичам. Разгръщам я, чета я.
към беседата >>
Казвам: Изкуство има човекът – свири.
Всички вие минавате за учители. Аз ви пея, вие слушате и си давате мнението. Всинца си дадохте мнението. Оная вечер, след като се върнахме от концерта на Пшихода, всички си дадохте мнението. Едни едно мнение, а други – друго.
Казвам: Изкуство има човекът – свири.
Ръката му пада на место. Някой казва, че не турял душа. Той още душата си не може да тури в цигулката. Дотам той не е дошъл още. Тая работа е трудна.
към беседата >>
Ти мислиш ли, че ако му кажа малко строго, той ще разбере нещо?
“ – Не мога! Не мога да престъпя закона на Любовта! Има неща, които не мога. И да искам, не мога да го направя. Той казва: „Кажи му така строгичко“.
Ти мислиш ли, че ако му кажа малко строго, той ще разбере нещо?
Няма да разбере? Не мислете, че със строгост може да се поправите. Аз съм правил опити, не помага. Има нещо, което помага. Обичай хората като себе си!
към беседата >>
Той не знае.
И после, има една слаба страна, че ние мислим, че ние разбираме живота. Аз проверявам някой път какво зная. Някой казва: „Има неща, които ние не знаем.“ Човек не знае какво ще излезе от него, как ще завърши живота си.
Той не знае.
И да се радваме, че има неща, които той не знае. Има неща, има знание, което е достояние само на Бога. Казва се там: „За свършека на света ангелите не знаят. Само Бог го знае“. Има неща, които ангелите не ги знаят.
към беседата >>
Обичам една книга.
“ То е моя работа. То не е ваша работа. Това е една наука вътре в мене. Да обичаш някого, това е наука. Когато обичаш някого, той е като един предмет, когото обичаш и изучаваш.
Обичам една книга.
Прочитам първия лист, втория, третия, подчертавам отдолу на едно място, на друго място. Дават ми друга книга. Казвам: Не, оная книга обичам. Разгръщам я, чета я. Някой ме пита: „Че какво има в нея?
към беседата >>
Ръката му пада на место.
Аз ви пея, вие слушате и си давате мнението. Всинца си дадохте мнението. Оная вечер, след като се върнахме от концерта на Пшихода, всички си дадохте мнението. Едни едно мнение, а други – друго. Казвам: Изкуство има човекът – свири.
Ръката му пада на место.
Някой казва, че не турял душа. Той още душата си не може да тури в цигулката. Дотам той не е дошъл още. Тая работа е трудна. Артистът не е дошъл още да тури чувствувание в цигулката.
към беседата >>
Няма да разбере?
Не мога да престъпя закона на Любовта! Има неща, които не мога. И да искам, не мога да го направя. Той казва: „Кажи му така строгичко“. Ти мислиш ли, че ако му кажа малко строго, той ще разбере нещо?
Няма да разбере?
Не мислете, че със строгост може да се поправите. Аз съм правил опити, не помага. Има нещо, което помага. Обичай хората като себе си! Нищо повече!
към беседата >>
И да се радваме, че има неща, които той не знае.
И после, има една слаба страна, че ние мислим, че ние разбираме живота. Аз проверявам някой път какво зная. Някой казва: „Има неща, които ние не знаем.“ Човек не знае какво ще излезе от него, как ще завърши живота си. Той не знае.
И да се радваме, че има неща, които той не знае.
Има неща, има знание, което е достояние само на Бога. Казва се там: „За свършека на света ангелите не знаят. Само Бог го знае“. Има неща, които ангелите не ги знаят. Не мислете, че всичко, което съществува в света, ние можем да го знаем.
към беседата >>
Прочитам първия лист, втория, третия, подчертавам отдолу на едно място, на друго място.
То не е ваша работа. Това е една наука вътре в мене. Да обичаш някого, това е наука. Когато обичаш някого, той е като един предмет, когото обичаш и изучаваш. Обичам една книга.
Прочитам първия лист, втория, третия, подчертавам отдолу на едно място, на друго място.
Дават ми друга книга. Казвам: Не, оная книга обичам. Разгръщам я, чета я. Някой ме пита: „Че какво има в нея? “ Онзи не разбира.
към беседата >>
Някой казва, че не турял душа.
Всинца си дадохте мнението. Оная вечер, след като се върнахме от концерта на Пшихода, всички си дадохте мнението. Едни едно мнение, а други – друго. Казвам: Изкуство има човекът – свири. Ръката му пада на место.
Някой казва, че не турял душа.
Той още душата си не може да тури в цигулката. Дотам той не е дошъл още. Тая работа е трудна. Артистът не е дошъл още да тури чувствувание в цигулката. Не свири хубаво.
към беседата >>
Не мислете, че със строгост може да се поправите.
Има неща, които не мога. И да искам, не мога да го направя. Той казва: „Кажи му така строгичко“. Ти мислиш ли, че ако му кажа малко строго, той ще разбере нещо? Няма да разбере?
Не мислете, че със строгост може да се поправите.
Аз съм правил опити, не помага. Има нещо, което помага. Обичай хората като себе си! Нищо повече! Този е законът: Влизай в неговото положение, обичай го като себе си и познавай го както себе си познаваш.
към беседата >>
Има неща, има знание, което е достояние само на Бога.
И после, има една слаба страна, че ние мислим, че ние разбираме живота. Аз проверявам някой път какво зная. Някой казва: „Има неща, които ние не знаем.“ Човек не знае какво ще излезе от него, как ще завърши живота си. Той не знае. И да се радваме, че има неща, които той не знае.
Има неща, има знание, което е достояние само на Бога.
Казва се там: „За свършека на света ангелите не знаят. Само Бог го знае“. Има неща, които ангелите не ги знаят. Не мислете, че всичко, което съществува в света, ние можем да го знаем. И мнозина от вас казвате, че сте ясновидци например.
към беседата >>
Дават ми друга книга.
Това е една наука вътре в мене. Да обичаш някого, това е наука. Когато обичаш някого, той е като един предмет, когото обичаш и изучаваш. Обичам една книга. Прочитам първия лист, втория, третия, подчертавам отдолу на едно място, на друго място.
Дават ми друга книга.
Казвам: Не, оная книга обичам. Разгръщам я, чета я. Някой ме пита: „Че какво има в нея? “ Онзи не разбира. Той казва: „И тая книга е учена!
към беседата >>
Той още душата си не може да тури в цигулката.
Оная вечер, след като се върнахме от концерта на Пшихода, всички си дадохте мнението. Едни едно мнение, а други – друго. Казвам: Изкуство има човекът – свири. Ръката му пада на место. Някой казва, че не турял душа.
Той още душата си не може да тури в цигулката.
Дотам той не е дошъл още. Тая работа е трудна. Артистът не е дошъл още да тури чувствувание в цигулката. Не свири хубаво. Един брат даже откри, че имало нещо ново в Пшихода.
към беседата >>
Аз съм правил опити, не помага.
И да искам, не мога да го направя. Той казва: „Кажи му така строгичко“. Ти мислиш ли, че ако му кажа малко строго, той ще разбере нещо? Няма да разбере? Не мислете, че със строгост може да се поправите.
Аз съм правил опити, не помага.
Има нещо, което помага. Обичай хората като себе си! Нищо повече! Този е законът: Влизай в неговото положение, обичай го като себе си и познавай го както себе си познаваш. Вие сега губите вашия мир.
към беседата >>
Казва се там: „За свършека на света ангелите не знаят.
Аз проверявам някой път какво зная. Някой казва: „Има неща, които ние не знаем.“ Човек не знае какво ще излезе от него, как ще завърши живота си. Той не знае. И да се радваме, че има неща, които той не знае. Има неща, има знание, което е достояние само на Бога.
Казва се там: „За свършека на света ангелите не знаят.
Само Бог го знае“. Има неща, които ангелите не ги знаят. Не мислете, че всичко, което съществува в света, ние можем да го знаем. И мнозина от вас казвате, че сте ясновидци например. А пък иде един човек и не го познавате.
към беседата >>
Казвам: Не, оная книга обичам.
Да обичаш някого, това е наука. Когато обичаш някого, той е като един предмет, когото обичаш и изучаваш. Обичам една книга. Прочитам първия лист, втория, третия, подчертавам отдолу на едно място, на друго място. Дават ми друга книга.
Казвам: Не, оная книга обичам.
Разгръщам я, чета я. Някой ме пита: „Че какво има в нея? “ Онзи не разбира. Той казва: „И тая книга е учена! “
към беседата >>
Дотам той не е дошъл още.
Едни едно мнение, а други – друго. Казвам: Изкуство има човекът – свири. Ръката му пада на место. Някой казва, че не турял душа. Той още душата си не може да тури в цигулката.
Дотам той не е дошъл още.
Тая работа е трудна. Артистът не е дошъл още да тури чувствувание в цигулката. Не свири хубаво. Един брат даже откри, че имало нещо ново в Пшихода. Той имал особен начин на вземане някои тонове на цигулката.
към беседата >>
Има нещо, което помага.
Той казва: „Кажи му така строгичко“. Ти мислиш ли, че ако му кажа малко строго, той ще разбере нещо? Няма да разбере? Не мислете, че със строгост може да се поправите. Аз съм правил опити, не помага.
Има нещо, което помага.
Обичай хората като себе си! Нищо повече! Този е законът: Влизай в неговото положение, обичай го като себе си и познавай го както себе си познаваш. Вие сега губите вашия мир. Бог като влезе в света, Той гледа другояче на всички свои деца.
към беседата >>
Само Бог го знае“.
Някой казва: „Има неща, които ние не знаем.“ Човек не знае какво ще излезе от него, как ще завърши живота си. Той не знае. И да се радваме, че има неща, които той не знае. Има неща, има знание, което е достояние само на Бога. Казва се там: „За свършека на света ангелите не знаят.
Само Бог го знае“.
Има неща, които ангелите не ги знаят. Не мислете, че всичко, което съществува в света, ние можем да го знаем. И мнозина от вас казвате, че сте ясновидци например. А пък иде един човек и не го познавате. Преди 4–5 години дойде при мен един свещеник, облечен в расо, с калимавка. Седи.
към беседата >>
Разгръщам я, чета я.
Когато обичаш някого, той е като един предмет, когото обичаш и изучаваш. Обичам една книга. Прочитам първия лист, втория, третия, подчертавам отдолу на едно място, на друго място. Дават ми друга книга. Казвам: Не, оная книга обичам.
Разгръщам я, чета я.
Някой ме пита: „Че какво има в нея? “ Онзи не разбира. Той казва: „И тая книга е учена! “
към беседата >>
Тая работа е трудна.
Казвам: Изкуство има човекът – свири. Ръката му пада на место. Някой казва, че не турял душа. Той още душата си не може да тури в цигулката. Дотам той не е дошъл още.
Тая работа е трудна.
Артистът не е дошъл още да тури чувствувание в цигулката. Не свири хубаво. Един брат даже откри, че имало нещо ново в Пшихода. Той имал особен начин на вземане някои тонове на цигулката. И аз ходих да го слушам.
към беседата >>
Обичай хората като себе си!
Ти мислиш ли, че ако му кажа малко строго, той ще разбере нещо? Няма да разбере? Не мислете, че със строгост може да се поправите. Аз съм правил опити, не помага. Има нещо, което помага.
Обичай хората като себе си!
Нищо повече! Този е законът: Влизай в неговото положение, обичай го като себе си и познавай го както себе си познаваш. Вие сега губите вашия мир. Бог като влезе в света, Той гледа другояче на всички свои деца. Вие не сте родили тия деца.
към беседата >>
Има неща, които ангелите не ги знаят.
Той не знае. И да се радваме, че има неща, които той не знае. Има неща, има знание, което е достояние само на Бога. Казва се там: „За свършека на света ангелите не знаят. Само Бог го знае“.
Има неща, които ангелите не ги знаят.
Не мислете, че всичко, което съществува в света, ние можем да го знаем. И мнозина от вас казвате, че сте ясновидци например. А пък иде един човек и не го познавате. Преди 4–5 години дойде при мен един свещеник, облечен в расо, с калимавка. Седи. Аз го гледам.
към беседата >>
Някой ме пита: „Че какво има в нея?
Обичам една книга. Прочитам първия лист, втория, третия, подчертавам отдолу на едно място, на друго място. Дават ми друга книга. Казвам: Не, оная книга обичам. Разгръщам я, чета я.
Някой ме пита: „Че какво има в нея?
“ Онзи не разбира. Той казва: „И тая книга е учена! “
към беседата >>
Артистът не е дошъл още да тури чувствувание в цигулката.
Ръката му пада на место. Някой казва, че не турял душа. Той още душата си не може да тури в цигулката. Дотам той не е дошъл още. Тая работа е трудна.
Артистът не е дошъл още да тури чувствувание в цигулката.
Не свири хубаво. Един брат даже откри, че имало нещо ново в Пшихода. Той имал особен начин на вземане някои тонове на цигулката. И аз ходих да го слушам. Аз съм учител и той е ученик.
към беседата >>
Нищо повече!
Няма да разбере? Не мислете, че със строгост може да се поправите. Аз съм правил опити, не помага. Има нещо, което помага. Обичай хората като себе си!
Нищо повече!
Този е законът: Влизай в неговото положение, обичай го като себе си и познавай го както себе си познаваш. Вие сега губите вашия мир. Бог като влезе в света, Той гледа другояче на всички свои деца. Вие не сте родили тия деца. Като родиш едно дете, не го биеш.
към беседата >>
Не мислете, че всичко, което съществува в света, ние можем да го знаем.
И да се радваме, че има неща, които той не знае. Има неща, има знание, което е достояние само на Бога. Казва се там: „За свършека на света ангелите не знаят. Само Бог го знае“. Има неща, които ангелите не ги знаят.
Не мислете, че всичко, което съществува в света, ние можем да го знаем.
И мнозина от вас казвате, че сте ясновидци например. А пък иде един човек и не го познавате. Преди 4–5 години дойде при мен един свещеник, облечен в расо, с калимавка. Седи. Аз го гледам. Православен свещеник.
към беседата >>
“ Онзи не разбира.
Прочитам първия лист, втория, третия, подчертавам отдолу на едно място, на друго място. Дават ми друга книга. Казвам: Не, оная книга обичам. Разгръщам я, чета я. Някой ме пита: „Че какво има в нея?
“ Онзи не разбира.
Той казва: „И тая книга е учена! “
към беседата >>
Не свири хубаво.
Някой казва, че не турял душа. Той още душата си не може да тури в цигулката. Дотам той не е дошъл още. Тая работа е трудна. Артистът не е дошъл още да тури чувствувание в цигулката.
Не свири хубаво.
Един брат даже откри, че имало нещо ново в Пшихода. Той имал особен начин на вземане някои тонове на цигулката. И аз ходих да го слушам. Аз съм учител и той е ученик. Аз слушам.
към беседата >>
Този е законът: Влизай в неговото положение, обичай го като себе си и познавай го както себе си познаваш.
Не мислете, че със строгост може да се поправите. Аз съм правил опити, не помага. Има нещо, което помага. Обичай хората като себе си! Нищо повече!
Този е законът: Влизай в неговото положение, обичай го като себе си и познавай го както себе си познаваш.
Вие сега губите вашия мир. Бог като влезе в света, Той гледа другояче на всички свои деца. Вие не сте родили тия деца. Като родиш едно дете, не го биеш. То е твое.
към беседата >>
И мнозина от вас казвате, че сте ясновидци например.
Има неща, има знание, което е достояние само на Бога. Казва се там: „За свършека на света ангелите не знаят. Само Бог го знае“. Има неща, които ангелите не ги знаят. Не мислете, че всичко, което съществува в света, ние можем да го знаем.
И мнозина от вас казвате, че сте ясновидци например.
А пък иде един човек и не го познавате. Преди 4–5 години дойде при мен един свещеник, облечен в расо, с калимавка. Седи. Аз го гледам. Православен свещеник. Той каза, че е недоволен от православната църква, че му е дотегнало и иска да напусне и му трябва едно бяло джубе.
към беседата >>
Той казва: „И тая книга е учена!
Дават ми друга книга. Казвам: Не, оная книга обичам. Разгръщам я, чета я. Някой ме пита: „Че какво има в нея? “ Онзи не разбира.
Той казва: „И тая книга е учена!
“
към беседата >>
Един брат даже откри, че имало нещо ново в Пшихода.
Той още душата си не може да тури в цигулката. Дотам той не е дошъл още. Тая работа е трудна. Артистът не е дошъл още да тури чувствувание в цигулката. Не свири хубаво.
Един брат даже откри, че имало нещо ново в Пшихода.
Той имал особен начин на вземане някои тонове на цигулката. И аз ходих да го слушам. Аз съм учител и той е ученик. Аз слушам. Той свири.
към беседата >>
Вие сега губите вашия мир.
Аз съм правил опити, не помага. Има нещо, което помага. Обичай хората като себе си! Нищо повече! Този е законът: Влизай в неговото положение, обичай го като себе си и познавай го както себе си познаваш.
Вие сега губите вашия мир.
Бог като влезе в света, Той гледа другояче на всички свои деца. Вие не сте родили тия деца. Като родиш едно дете, не го биеш. То е твое. Бог, Който живее във вас, вие Го познавате.
към беседата >>
А пък иде един човек и не го познавате.
Казва се там: „За свършека на света ангелите не знаят. Само Бог го знае“. Има неща, които ангелите не ги знаят. Не мислете, че всичко, което съществува в света, ние можем да го знаем. И мнозина от вас казвате, че сте ясновидци например.
А пък иде един човек и не го познавате.
Преди 4–5 години дойде при мен един свещеник, облечен в расо, с калимавка. Седи. Аз го гледам. Православен свещеник. Той каза, че е недоволен от православната църква, че му е дотегнало и иска да напусне и му трябва едно бяло джубе. И казва ми, не мога ли да му дам пари за едно бяло джубе.
към беседата >>
“
Казвам: Не, оная книга обичам. Разгръщам я, чета я. Някой ме пита: „Че какво има в нея? “ Онзи не разбира. Той казва: „И тая книга е учена!
“
към беседата >>
Той имал особен начин на вземане някои тонове на цигулката.
Дотам той не е дошъл още. Тая работа е трудна. Артистът не е дошъл още да тури чувствувание в цигулката. Не свири хубаво. Един брат даже откри, че имало нещо ново в Пшихода.
Той имал особен начин на вземане някои тонове на цигулката.
И аз ходих да го слушам. Аз съм учител и той е ученик. Аз слушам. Той свири. Казвам: Научил си урока добре.
към беседата >>
Бог като влезе в света, Той гледа другояче на всички свои деца.
Има нещо, което помага. Обичай хората като себе си! Нищо повече! Този е законът: Влизай в неговото положение, обичай го като себе си и познавай го както себе си познаваш. Вие сега губите вашия мир.
Бог като влезе в света, Той гледа другояче на всички свои деца.
Вие не сте родили тия деца. Като родиш едно дете, не го биеш. То е твое. Бог, Който живее във вас, вие Го познавате. За вас вие искате най-хубавото.
към беседата >>
Преди 4–5 години дойде при мен един свещеник, облечен в расо, с калимавка. Седи.
Само Бог го знае“. Има неща, които ангелите не ги знаят. Не мислете, че всичко, което съществува в света, ние можем да го знаем. И мнозина от вас казвате, че сте ясновидци например. А пък иде един човек и не го познавате.
Преди 4–5 години дойде при мен един свещеник, облечен в расо, с калимавка. Седи.
Аз го гледам. Православен свещеник. Той каза, че е недоволен от православната църква, че му е дотегнало и иска да напусне и му трябва едно бяло джубе. И казва ми, не мога ли да му дам пари за едно бяло джубе. Казах му: Как един свещеник не може да спечели пари за едно бяло джубе?
към беседата >>
Един прост пример.
Един прост пример.
Седя аз при една печка. Обичам една печка, зимно време е, има 25 градуса студ отвън. Седнал съм при тая черната печка, обичам я. Защо? Защото черпя от нея нещо. Той казва: „Защо не обичаш другата печка?
към беседата >>
И аз ходих да го слушам.
Тая работа е трудна. Артистът не е дошъл още да тури чувствувание в цигулката. Не свири хубаво. Един брат даже откри, че имало нещо ново в Пшихода. Той имал особен начин на вземане някои тонове на цигулката.
И аз ходих да го слушам.
Аз съм учител и той е ученик. Аз слушам. Той свири. Казвам: Научил си урока добре. Той започна най-първо с един чешки автор Дворжак.
към беседата >>
Вие не сте родили тия деца.
Обичай хората като себе си! Нищо повече! Този е законът: Влизай в неговото положение, обичай го като себе си и познавай го както себе си познаваш. Вие сега губите вашия мир. Бог като влезе в света, Той гледа другояче на всички свои деца.
Вие не сте родили тия деца.
Като родиш едно дете, не го биеш. То е твое. Бог, Който живее във вас, вие Го познавате. За вас вие искате най-хубавото. Дръж това хубавото в ума си и за другите.
към беседата >>
Аз го гледам.
Има неща, които ангелите не ги знаят. Не мислете, че всичко, което съществува в света, ние можем да го знаем. И мнозина от вас казвате, че сте ясновидци например. А пък иде един човек и не го познавате. Преди 4–5 години дойде при мен един свещеник, облечен в расо, с калимавка. Седи.
Аз го гледам.
Православен свещеник. Той каза, че е недоволен от православната църква, че му е дотегнало и иска да напусне и му трябва едно бяло джубе. И казва ми, не мога ли да му дам пари за едно бяло джубе. Казах му: Как един свещеник не може да спечели пари за едно бяло джубе? Казах му още: Ти недей напуска православната църква.
към беседата >>
Седя аз при една печка.
Един прост пример.
Седя аз при една печка.
Обичам една печка, зимно време е, има 25 градуса студ отвън. Седнал съм при тая черната печка, обичам я. Защо? Защото черпя от нея нещо. Той казва: „Защо не обичаш другата печка? “ Няма никакъв огън в нея.
към беседата >>
Аз съм учител и той е ученик.
Артистът не е дошъл още да тури чувствувание в цигулката. Не свири хубаво. Един брат даже откри, че имало нещо ново в Пшихода. Той имал особен начин на вземане някои тонове на цигулката. И аз ходих да го слушам.
Аз съм учител и той е ученик.
Аз слушам. Той свири. Казвам: Научил си урока добре. Той започна най-първо с един чешки автор Дворжак. Донякъде свири го хубаво.
към беседата >>
Като родиш едно дете, не го биеш.
Нищо повече! Този е законът: Влизай в неговото положение, обичай го като себе си и познавай го както себе си познаваш. Вие сега губите вашия мир. Бог като влезе в света, Той гледа другояче на всички свои деца. Вие не сте родили тия деца.
Като родиш едно дете, не го биеш.
То е твое. Бог, Който живее във вас, вие Го познавате. За вас вие искате най-хубавото. Дръж това хубавото в ума си и за другите. Сега аз не намирам мъчнотии в това.
към беседата >>
Православен свещеник.
Не мислете, че всичко, което съществува в света, ние можем да го знаем. И мнозина от вас казвате, че сте ясновидци например. А пък иде един човек и не го познавате. Преди 4–5 години дойде при мен един свещеник, облечен в расо, с калимавка. Седи. Аз го гледам.
Православен свещеник.
Той каза, че е недоволен от православната църква, че му е дотегнало и иска да напусне и му трябва едно бяло джубе. И казва ми, не мога ли да му дам пари за едно бяло джубе. Казах му: Как един свещеник не може да спечели пари за едно бяло джубе? Казах му още: Ти недей напуска православната църква. Ти ще бъдеш там много полезен.
към беседата >>
Обичам една печка, зимно време е, има 25 градуса студ отвън.
Един прост пример. Седя аз при една печка.
Обичам една печка, зимно време е, има 25 градуса студ отвън.
Седнал съм при тая черната печка, обичам я. Защо? Защото черпя от нея нещо. Той казва: „Защо не обичаш другата печка? “ Няма никакъв огън в нея. Тя е за тебе, а пък тая е за мене.
към беседата >>
Аз слушам.
Не свири хубаво. Един брат даже откри, че имало нещо ново в Пшихода. Той имал особен начин на вземане някои тонове на цигулката. И аз ходих да го слушам. Аз съм учител и той е ученик.
Аз слушам.
Той свири. Казвам: Научил си урока добре. Той започна най-първо с един чешки автор Дворжак. Донякъде свири го хубаво. Той го свири по-хубаво, отколкото Дворжак го е направил.
към беседата >>
То е твое.
Този е законът: Влизай в неговото положение, обичай го като себе си и познавай го както себе си познаваш. Вие сега губите вашия мир. Бог като влезе в света, Той гледа другояче на всички свои деца. Вие не сте родили тия деца. Като родиш едно дете, не го биеш.
То е твое.
Бог, Който живее във вас, вие Го познавате. За вас вие искате най-хубавото. Дръж това хубавото в ума си и за другите. Сега аз не намирам мъчнотии в това. Не че вие не искате да слушате, но понякой път вие грешите в следното: Вие мислите, че човек може да има две мерки за живота.
към беседата >>
Той каза, че е недоволен от православната църква, че му е дотегнало и иска да напусне и му трябва едно бяло джубе.
И мнозина от вас казвате, че сте ясновидци например. А пък иде един човек и не го познавате. Преди 4–5 години дойде при мен един свещеник, облечен в расо, с калимавка. Седи. Аз го гледам. Православен свещеник.
Той каза, че е недоволен от православната църква, че му е дотегнало и иска да напусне и му трябва едно бяло джубе.
И казва ми, не мога ли да му дам пари за едно бяло джубе. Казах му: Как един свещеник не може да спечели пари за едно бяло джубе? Казах му още: Ти недей напуска православната църква. Ти ще бъдеш там много полезен. Той казва: „Ще ми помогнеш да се освободя от това“.
към беседата >>
Седнал съм при тая черната печка, обичам я. Защо?
Един прост пример. Седя аз при една печка. Обичам една печка, зимно време е, има 25 градуса студ отвън.
Седнал съм при тая черната печка, обичам я. Защо?
Защото черпя от нея нещо. Той казва: „Защо не обичаш другата печка? “ Няма никакъв огън в нея. Тя е за тебе, а пък тая е за мене. Че ако човек не е една запалена печка, какво се ползуваме ние от него?
към беседата >>
Той свири.
Един брат даже откри, че имало нещо ново в Пшихода. Той имал особен начин на вземане някои тонове на цигулката. И аз ходих да го слушам. Аз съм учител и той е ученик. Аз слушам.
Той свири.
Казвам: Научил си урока добре. Той започна най-първо с един чешки автор Дворжак. Донякъде свири го хубаво. Той го свири по-хубаво, отколкото Дворжак го е направил. Той му даде израз.
към беседата >>
Бог, Който живее във вас, вие Го познавате.
Вие сега губите вашия мир. Бог като влезе в света, Той гледа другояче на всички свои деца. Вие не сте родили тия деца. Като родиш едно дете, не го биеш. То е твое.
Бог, Който живее във вас, вие Го познавате.
За вас вие искате най-хубавото. Дръж това хубавото в ума си и за другите. Сега аз не намирам мъчнотии в това. Не че вие не искате да слушате, но понякой път вие грешите в следното: Вие мислите, че човек може да има две мерки за живота. Той трябва да има една мярка.
към беседата >>
И казва ми, не мога ли да му дам пари за едно бяло джубе.
А пък иде един човек и не го познавате. Преди 4–5 години дойде при мен един свещеник, облечен в расо, с калимавка. Седи. Аз го гледам. Православен свещеник. Той каза, че е недоволен от православната църква, че му е дотегнало и иска да напусне и му трябва едно бяло джубе.
И казва ми, не мога ли да му дам пари за едно бяло джубе.
Казах му: Как един свещеник не може да спечели пари за едно бяло джубе? Казах му още: Ти недей напуска православната църква. Ти ще бъдеш там много полезен. Той казва: „Ще ми помогнеш да се освободя от това“. След 5–6 месеца пак дойде.
към беседата >>
Защото черпя от нея нещо.
Един прост пример. Седя аз при една печка. Обичам една печка, зимно време е, има 25 градуса студ отвън. Седнал съм при тая черната печка, обичам я. Защо?
Защото черпя от нея нещо.
Той казва: „Защо не обичаш другата печка? “ Няма никакъв огън в нея. Тя е за тебе, а пък тая е за мене. Че ако човек не е една запалена печка, какво се ползуваме ние от него? Тая печка си има своето предназначение.
към беседата >>
Казвам: Научил си урока добре.
Той имал особен начин на вземане някои тонове на цигулката. И аз ходих да го слушам. Аз съм учител и той е ученик. Аз слушам. Той свири.
Казвам: Научил си урока добре.
Той започна най-първо с един чешки автор Дворжак. Донякъде свири го хубаво. Той го свири по-хубаво, отколкото Дворжак го е направил. Той му даде израз. Чехите го разбират.
към беседата >>
За вас вие искате най-хубавото.
Бог като влезе в света, Той гледа другояче на всички свои деца. Вие не сте родили тия деца. Като родиш едно дете, не го биеш. То е твое. Бог, Който живее във вас, вие Го познавате.
За вас вие искате най-хубавото.
Дръж това хубавото в ума си и за другите. Сега аз не намирам мъчнотии в това. Не че вие не искате да слушате, но понякой път вие грешите в следното: Вие мислите, че човек може да има две мерки за живота. Той трябва да има една мярка. Всички трябва да се пазите от следното: Човек към някои хора е повече разположен, едни хора го разполагат повече, а пък други – по-малко.
към беседата >>
Казах му: Как един свещеник не може да спечели пари за едно бяло джубе?
Преди 4–5 години дойде при мен един свещеник, облечен в расо, с калимавка. Седи. Аз го гледам. Православен свещеник. Той каза, че е недоволен от православната църква, че му е дотегнало и иска да напусне и му трябва едно бяло джубе. И казва ми, не мога ли да му дам пари за едно бяло джубе.
Казах му: Как един свещеник не може да спечели пари за едно бяло джубе?
Казах му още: Ти недей напуска православната църква. Ти ще бъдеш там много полезен. Той казва: „Ще ми помогнеш да се освободя от това“. След 5–6 месеца пак дойде. Питам го: „Откъде идеш?
към беседата >>
Той казва: „Защо не обичаш другата печка?
Един прост пример. Седя аз при една печка. Обичам една печка, зимно време е, има 25 градуса студ отвън. Седнал съм при тая черната печка, обичам я. Защо? Защото черпя от нея нещо.
Той казва: „Защо не обичаш другата печка?
“ Няма никакъв огън в нея. Тя е за тебе, а пък тая е за мене. Че ако човек не е една запалена печка, какво се ползуваме ние от него? Тая печка си има своето предназначение. Добра е дотолкоз доколкото гори.
към беседата >>
Той започна най-първо с един чешки автор Дворжак.
И аз ходих да го слушам. Аз съм учител и той е ученик. Аз слушам. Той свири. Казвам: Научил си урока добре.
Той започна най-първо с един чешки автор Дворжак.
Донякъде свири го хубаво. Той го свири по-хубаво, отколкото Дворжак го е направил. Той му даде израз. Чехите го разбират. Но българите не могат да си изяснят какво искаше да каже – не знаят.
към беседата >>
Дръж това хубавото в ума си и за другите.
Вие не сте родили тия деца. Като родиш едно дете, не го биеш. То е твое. Бог, Който живее във вас, вие Го познавате. За вас вие искате най-хубавото.
Дръж това хубавото в ума си и за другите.
Сега аз не намирам мъчнотии в това. Не че вие не искате да слушате, но понякой път вие грешите в следното: Вие мислите, че човек може да има две мерки за живота. Той трябва да има една мярка. Всички трябва да се пазите от следното: Човек към някои хора е повече разположен, едни хора го разполагат повече, а пък други – по-малко. Един богат човек, който има повече пари, то разполага повече (от) тебе, който имаш нужда от пари.
към беседата >>
Казах му още: Ти недей напуска православната църква.
Аз го гледам. Православен свещеник. Той каза, че е недоволен от православната църква, че му е дотегнало и иска да напусне и му трябва едно бяло джубе. И казва ми, не мога ли да му дам пари за едно бяло джубе. Казах му: Как един свещеник не може да спечели пари за едно бяло джубе?
Казах му още: Ти недей напуска православната църква.
Ти ще бъдеш там много полезен. Той казва: „Ще ми помогнеш да се освободя от това“. След 5–6 месеца пак дойде. Питам го: „Откъде идеш? “ – „От град Пловдив, свещеник на еди коя си улица, на еди-кой си номер.“ Записах всичко.
към беседата >>
“ Няма никакъв огън в нея.
Седя аз при една печка. Обичам една печка, зимно време е, има 25 градуса студ отвън. Седнал съм при тая черната печка, обичам я. Защо? Защото черпя от нея нещо. Той казва: „Защо не обичаш другата печка?
“ Няма никакъв огън в нея.
Тя е за тебе, а пък тая е за мене. Че ако човек не е една запалена печка, какво се ползуваме ние от него? Тая печка си има своето предназначение. Добра е дотолкоз доколкото гори. Това е предназначението на печката.
към беседата >>
Донякъде свири го хубаво.
Аз съм учител и той е ученик. Аз слушам. Той свири. Казвам: Научил си урока добре. Той започна най-първо с един чешки автор Дворжак.
Донякъде свири го хубаво.
Той го свири по-хубаво, отколкото Дворжак го е направил. Той му даде израз. Чехите го разбират. Но българите не могат да си изяснят какво искаше да каже – не знаят. Встъпление беше това, за да покаже, че може да свири.
към беседата >>
Сега аз не намирам мъчнотии в това.
Като родиш едно дете, не го биеш. То е твое. Бог, Който живее във вас, вие Го познавате. За вас вие искате най-хубавото. Дръж това хубавото в ума си и за другите.
Сега аз не намирам мъчнотии в това.
Не че вие не искате да слушате, но понякой път вие грешите в следното: Вие мислите, че човек може да има две мерки за живота. Той трябва да има една мярка. Всички трябва да се пазите от следното: Човек към някои хора е повече разположен, едни хора го разполагат повече, а пък други – по-малко. Един богат човек, който има повече пари, то разполага повече (от) тебе, който имаш нужда от пари. А пък един беден човек, който няма нито пет пари, не те разполага.
към беседата >>
Ти ще бъдеш там много полезен.
Православен свещеник. Той каза, че е недоволен от православната църква, че му е дотегнало и иска да напусне и му трябва едно бяло джубе. И казва ми, не мога ли да му дам пари за едно бяло джубе. Казах му: Как един свещеник не може да спечели пари за едно бяло джубе? Казах му още: Ти недей напуска православната църква.
Ти ще бъдеш там много полезен.
Той казва: „Ще ми помогнеш да се освободя от това“. След 5–6 месеца пак дойде. Питам го: „Откъде идеш? “ – „От град Пловдив, свещеник на еди коя си улица, на еди-кой си номер.“ Записах всичко. Пак иска бялото джубе.
към беседата >>
Тя е за тебе, а пък тая е за мене.
Обичам една печка, зимно време е, има 25 градуса студ отвън. Седнал съм при тая черната печка, обичам я. Защо? Защото черпя от нея нещо. Той казва: „Защо не обичаш другата печка? “ Няма никакъв огън в нея.
Тя е за тебе, а пък тая е за мене.
Че ако човек не е една запалена печка, какво се ползуваме ние от него? Тая печка си има своето предназначение. Добра е дотолкоз доколкото гори. Това е предназначението на печката. Но от печката нищо не може да стане.
към беседата >>
Той го свири по-хубаво, отколкото Дворжак го е направил.
Аз слушам. Той свири. Казвам: Научил си урока добре. Той започна най-първо с един чешки автор Дворжак. Донякъде свири го хубаво.
Той го свири по-хубаво, отколкото Дворжак го е направил.
Той му даде израз. Чехите го разбират. Но българите не могат да си изяснят какво искаше да каже – не знаят. Встъпление беше това, за да покаже, че може да свири. И после дойде до Бах.
към беседата >>
Не че вие не искате да слушате, но понякой път вие грешите в следното: Вие мислите, че човек може да има две мерки за живота.
То е твое. Бог, Който живее във вас, вие Го познавате. За вас вие искате най-хубавото. Дръж това хубавото в ума си и за другите. Сега аз не намирам мъчнотии в това.
Не че вие не искате да слушате, но понякой път вие грешите в следното: Вие мислите, че човек може да има две мерки за живота.
Той трябва да има една мярка. Всички трябва да се пазите от следното: Човек към някои хора е повече разположен, едни хора го разполагат повече, а пък други – по-малко. Един богат човек, който има повече пари, то разполага повече (от) тебе, който имаш нужда от пари. А пък един беден човек, който няма нито пет пари, не те разполага. Един учен човек, един добър човек, милосърд, кротък, въздържател те разполагат, а пък ония, сприхавите хора не те разполагат?
към беседата >>
Той казва: „Ще ми помогнеш да се освободя от това“.
Той каза, че е недоволен от православната църква, че му е дотегнало и иска да напусне и му трябва едно бяло джубе. И казва ми, не мога ли да му дам пари за едно бяло джубе. Казах му: Как един свещеник не може да спечели пари за едно бяло джубе? Казах му още: Ти недей напуска православната църква. Ти ще бъдеш там много полезен.
Той казва: „Ще ми помогнеш да се освободя от това“.
След 5–6 месеца пак дойде. Питам го: „Откъде идеш? “ – „От град Пловдив, свещеник на еди коя си улица, на еди-кой си номер.“ Записах всичко. Пак иска бялото джубе. Писах в Пловдив.
към беседата >>
Че ако човек не е една запалена печка, какво се ползуваме ние от него?
Седнал съм при тая черната печка, обичам я. Защо? Защото черпя от нея нещо. Той казва: „Защо не обичаш другата печка? “ Няма никакъв огън в нея. Тя е за тебе, а пък тая е за мене.
Че ако човек не е една запалена печка, какво се ползуваме ние от него?
Тая печка си има своето предназначение. Добра е дотолкоз доколкото гори. Това е предназначението на печката. Но от печката нищо не може да стане. Тая печка не може да се развива.
към беседата >>
Той му даде израз.
Той свири. Казвам: Научил си урока добре. Той започна най-първо с един чешки автор Дворжак. Донякъде свири го хубаво. Той го свири по-хубаво, отколкото Дворжак го е направил.
Той му даде израз.
Чехите го разбират. Но българите не могат да си изяснят какво искаше да каже – не знаят. Встъпление беше това, за да покаже, че може да свири. И после дойде до Бах. И той излиза сам с цигулката, без акомпанимент на пиано.
към беседата >>
Той трябва да има една мярка.
Бог, Който живее във вас, вие Го познавате. За вас вие искате най-хубавото. Дръж това хубавото в ума си и за другите. Сега аз не намирам мъчнотии в това. Не че вие не искате да слушате, но понякой път вие грешите в следното: Вие мислите, че човек може да има две мерки за живота.
Той трябва да има една мярка.
Всички трябва да се пазите от следното: Човек към някои хора е повече разположен, едни хора го разполагат повече, а пък други – по-малко. Един богат човек, който има повече пари, то разполага повече (от) тебе, който имаш нужда от пари. А пък един беден човек, който няма нито пет пари, не те разполага. Един учен човек, един добър човек, милосърд, кротък, въздържател те разполагат, а пък ония, сприхавите хора не те разполагат? Какво трябва да правите сега при сприхавите хора?
към беседата >>
След 5–6 месеца пак дойде.
И казва ми, не мога ли да му дам пари за едно бяло джубе. Казах му: Как един свещеник не може да спечели пари за едно бяло джубе? Казах му още: Ти недей напуска православната църква. Ти ще бъдеш там много полезен. Той казва: „Ще ми помогнеш да се освободя от това“.
След 5–6 месеца пак дойде.
Питам го: „Откъде идеш? “ – „От град Пловдив, свещеник на еди коя си улица, на еди-кой си номер.“ Записах всичко. Пак иска бялото джубе. Писах в Пловдив. Няма никакъв свещеник на този номер.
към беседата >>
Тая печка си има своето предназначение.
Защото черпя от нея нещо. Той казва: „Защо не обичаш другата печка? “ Няма никакъв огън в нея. Тя е за тебе, а пък тая е за мене. Че ако човек не е една запалена печка, какво се ползуваме ние от него?
Тая печка си има своето предназначение.
Добра е дотолкоз доколкото гори. Това е предназначението на печката. Но от печката нищо не може да стане. Тая печка не може да се развива. Това, което остарява и това, което се изменя, не е реално.
към беседата >>
Чехите го разбират.
Казвам: Научил си урока добре. Той започна най-първо с един чешки автор Дворжак. Донякъде свири го хубаво. Той го свири по-хубаво, отколкото Дворжак го е направил. Той му даде израз.
Чехите го разбират.
Но българите не могат да си изяснят какво искаше да каже – не знаят. Встъпление беше това, за да покаже, че може да свири. И после дойде до Бах. И той излиза сам с цигулката, без акомпанимент на пиано. И виждам, че с пиано и само цигулката еднакво изпълни.
към беседата >>
Всички трябва да се пазите от следното: Човек към някои хора е повече разположен, едни хора го разполагат повече, а пък други – по-малко.
За вас вие искате най-хубавото. Дръж това хубавото в ума си и за другите. Сега аз не намирам мъчнотии в това. Не че вие не искате да слушате, но понякой път вие грешите в следното: Вие мислите, че човек може да има две мерки за живота. Той трябва да има една мярка.
Всички трябва да се пазите от следното: Човек към някои хора е повече разположен, едни хора го разполагат повече, а пък други – по-малко.
Един богат човек, който има повече пари, то разполага повече (от) тебе, който имаш нужда от пари. А пък един беден човек, който няма нито пет пари, не те разполага. Един учен човек, един добър човек, милосърд, кротък, въздържател те разполагат, а пък ония, сприхавите хора не те разполагат? Какво трябва да правите сега при сприхавите хора? При бедните хора какво трябва да правите?
към беседата >>
Питам го: „Откъде идеш?
Казах му: Как един свещеник не може да спечели пари за едно бяло джубе? Казах му още: Ти недей напуска православната църква. Ти ще бъдеш там много полезен. Той казва: „Ще ми помогнеш да се освободя от това“. След 5–6 месеца пак дойде.
Питам го: „Откъде идеш?
“ – „От град Пловдив, свещеник на еди коя си улица, на еди-кой си номер.“ Записах всичко. Пак иска бялото джубе. Писах в Пловдив. Няма никакъв свещеник на този номер. Той е детектив, който се е облякъл в попски дрехи да види какво аз мисля за православното духовенство.
към беседата >>
Добра е дотолкоз доколкото гори.
Той казва: „Защо не обичаш другата печка? “ Няма никакъв огън в нея. Тя е за тебе, а пък тая е за мене. Че ако човек не е една запалена печка, какво се ползуваме ние от него? Тая печка си има своето предназначение.
Добра е дотолкоз доколкото гори.
Това е предназначението на печката. Но от печката нищо не може да стане. Тая печка не може да се развива. Това, което остарява и това, което се изменя, не е реално. Вие гледате на себе си, че сте малко дете и после се измените и казвате: „Остаряхме“.
към беседата >>
Но българите не могат да си изяснят какво искаше да каже – не знаят.
Той започна най-първо с един чешки автор Дворжак. Донякъде свири го хубаво. Той го свири по-хубаво, отколкото Дворжак го е направил. Той му даде израз. Чехите го разбират.
Но българите не могат да си изяснят какво искаше да каже – не знаят.
Встъпление беше това, за да покаже, че може да свири. И после дойде до Бах. И той излиза сам с цигулката, без акомпанимент на пиано. И виждам, че с пиано и само цигулката еднакво изпълни. Човекът свири.
към беседата >>
Един богат човек, който има повече пари, то разполага повече (от) тебе, който имаш нужда от пари.
Дръж това хубавото в ума си и за другите. Сега аз не намирам мъчнотии в това. Не че вие не искате да слушате, но понякой път вие грешите в следното: Вие мислите, че човек може да има две мерки за живота. Той трябва да има една мярка. Всички трябва да се пазите от следното: Човек към някои хора е повече разположен, едни хора го разполагат повече, а пък други – по-малко.
Един богат човек, който има повече пари, то разполага повече (от) тебе, който имаш нужда от пари.
А пък един беден човек, който няма нито пет пари, не те разполага. Един учен човек, един добър човек, милосърд, кротък, въздържател те разполагат, а пък ония, сприхавите хора не те разполагат? Какво трябва да правите сега при сприхавите хора? При бедните хора какво трябва да правите? Да кажем, дойде един ден, ще ви пратят на земята и ще ви дадат двама упорити хора – да ги поправите.
към беседата >>
“ – „От град Пловдив, свещеник на еди коя си улица, на еди-кой си номер.“ Записах всичко.
Казах му още: Ти недей напуска православната църква. Ти ще бъдеш там много полезен. Той казва: „Ще ми помогнеш да се освободя от това“. След 5–6 месеца пак дойде. Питам го: „Откъде идеш?
“ – „От град Пловдив, свещеник на еди коя си улица, на еди-кой си номер.“ Записах всичко.
Пак иска бялото джубе. Писах в Пловдив. Няма никакъв свещеник на този номер. Той е детектив, който се е облякъл в попски дрехи да види какво аз мисля за православното духовенство. И при вас често идват подобни.
към беседата >>
Това е предназначението на печката.
“ Няма никакъв огън в нея. Тя е за тебе, а пък тая е за мене. Че ако човек не е една запалена печка, какво се ползуваме ние от него? Тая печка си има своето предназначение. Добра е дотолкоз доколкото гори.
Това е предназначението на печката.
Но от печката нищо не може да стане. Тая печка не може да се развива. Това, което остарява и това, което се изменя, не е реално. Вие гледате на себе си, че сте малко дете и после се измените и казвате: „Остаряхме“. Животът не е нито в младостта, нито в старостта.
към беседата >>
Встъпление беше това, за да покаже, че може да свири.
Донякъде свири го хубаво. Той го свири по-хубаво, отколкото Дворжак го е направил. Той му даде израз. Чехите го разбират. Но българите не могат да си изяснят какво искаше да каже – не знаят.
Встъпление беше това, за да покаже, че може да свири.
И после дойде до Бах. И той излиза сам с цигулката, без акомпанимент на пиано. И виждам, че с пиано и само цигулката еднакво изпълни. Човекът свири. Бах го свири хубаво.
към беседата >>
А пък един беден човек, който няма нито пет пари, не те разполага.
Сега аз не намирам мъчнотии в това. Не че вие не искате да слушате, но понякой път вие грешите в следното: Вие мислите, че човек може да има две мерки за живота. Той трябва да има една мярка. Всички трябва да се пазите от следното: Човек към някои хора е повече разположен, едни хора го разполагат повече, а пък други – по-малко. Един богат човек, който има повече пари, то разполага повече (от) тебе, който имаш нужда от пари.
А пък един беден човек, който няма нито пет пари, не те разполага.
Един учен човек, един добър човек, милосърд, кротък, въздържател те разполагат, а пък ония, сприхавите хора не те разполагат? Какво трябва да правите сега при сприхавите хора? При бедните хора какво трябва да правите? Да кажем, дойде един ден, ще ви пратят на земята и ще ви дадат двама упорити хора – да ги поправите. Как ще ги поправите?
към беседата >>
Пак иска бялото джубе.
Ти ще бъдеш там много полезен. Той казва: „Ще ми помогнеш да се освободя от това“. След 5–6 месеца пак дойде. Питам го: „Откъде идеш? “ – „От град Пловдив, свещеник на еди коя си улица, на еди-кой си номер.“ Записах всичко.
Пак иска бялото джубе.
Писах в Пловдив. Няма никакъв свещеник на този номер. Той е детектив, който се е облякъл в попски дрехи да види какво аз мисля за православното духовенство. И при вас често идват подобни. Много глупци има между вас.
към беседата >>
Но от печката нищо не може да стане.
Тя е за тебе, а пък тая е за мене. Че ако човек не е една запалена печка, какво се ползуваме ние от него? Тая печка си има своето предназначение. Добра е дотолкоз доколкото гори. Това е предназначението на печката.
Но от печката нищо не може да стане.
Тая печка не може да се развива. Това, което остарява и това, което се изменя, не е реално. Вие гледате на себе си, че сте малко дете и после се измените и казвате: „Остаряхме“. Животът не е нито в младостта, нито в старостта. Трябва ви една аналогия.
към беседата >>
И после дойде до Бах.
Той го свири по-хубаво, отколкото Дворжак го е направил. Той му даде израз. Чехите го разбират. Но българите не могат да си изяснят какво искаше да каже – не знаят. Встъпление беше това, за да покаже, че може да свири.
И после дойде до Бах.
И той излиза сам с цигулката, без акомпанимент на пиано. И виждам, че с пиано и само цигулката еднакво изпълни. Човекът свири. Бах го свири хубаво. Той го свири, а пък аз го проверявам.
към беседата >>
Един учен човек, един добър човек, милосърд, кротък, въздържател те разполагат, а пък ония, сприхавите хора не те разполагат?
Не че вие не искате да слушате, но понякой път вие грешите в следното: Вие мислите, че човек може да има две мерки за живота. Той трябва да има една мярка. Всички трябва да се пазите от следното: Човек към някои хора е повече разположен, едни хора го разполагат повече, а пък други – по-малко. Един богат човек, който има повече пари, то разполага повече (от) тебе, който имаш нужда от пари. А пък един беден човек, който няма нито пет пари, не те разполага.
Един учен човек, един добър човек, милосърд, кротък, въздържател те разполагат, а пък ония, сприхавите хора не те разполагат?
Какво трябва да правите сега при сприхавите хора? При бедните хора какво трябва да правите? Да кажем, дойде един ден, ще ви пратят на земята и ще ви дадат двама упорити хора – да ги поправите. Как ще ги поправите? Това ще бъде един изпит.
към беседата >>
Писах в Пловдив.
Той казва: „Ще ми помогнеш да се освободя от това“. След 5–6 месеца пак дойде. Питам го: „Откъде идеш? “ – „От град Пловдив, свещеник на еди коя си улица, на еди-кой си номер.“ Записах всичко. Пак иска бялото джубе.
Писах в Пловдив.
Няма никакъв свещеник на този номер. Той е детектив, който се е облякъл в попски дрехи да види какво аз мисля за православното духовенство. И при вас често идват подобни. Много глупци има между вас. „Аз съм от вашите“, казва някой като дойде.
към беседата >>
Тая печка не може да се развива.
Че ако човек не е една запалена печка, какво се ползуваме ние от него? Тая печка си има своето предназначение. Добра е дотолкоз доколкото гори. Това е предназначението на печката. Но от печката нищо не може да стане.
Тая печка не може да се развива.
Това, което остарява и това, което се изменя, не е реално. Вие гледате на себе си, че сте малко дете и после се измените и казвате: „Остаряхме“. Животът не е нито в младостта, нито в старостта. Трябва ви една аналогия. Вие гледате една птица.
към беседата >>
И той излиза сам с цигулката, без акомпанимент на пиано.
Той му даде израз. Чехите го разбират. Но българите не могат да си изяснят какво искаше да каже – не знаят. Встъпление беше това, за да покаже, че може да свири. И после дойде до Бах.
И той излиза сам с цигулката, без акомпанимент на пиано.
И виждам, че с пиано и само цигулката еднакво изпълни. Човекът свири. Бах го свири хубаво. Той го свири, а пък аз го проверявам. Проверявам ритъма на Баха, какъв е.
към беседата >>
Какво трябва да правите сега при сприхавите хора?
Той трябва да има една мярка. Всички трябва да се пазите от следното: Човек към някои хора е повече разположен, едни хора го разполагат повече, а пък други – по-малко. Един богат човек, който има повече пари, то разполага повече (от) тебе, който имаш нужда от пари. А пък един беден човек, който няма нито пет пари, не те разполага. Един учен човек, един добър човек, милосърд, кротък, въздържател те разполагат, а пък ония, сприхавите хора не те разполагат?
Какво трябва да правите сега при сприхавите хора?
При бедните хора какво трябва да правите? Да кажем, дойде един ден, ще ви пратят на земята и ще ви дадат двама упорити хора – да ги поправите. Как ще ги поправите? Това ще бъде един изпит. Трябва да се явите на изпит.
към беседата >>
Няма никакъв свещеник на този номер.
След 5–6 месеца пак дойде. Питам го: „Откъде идеш? “ – „От град Пловдив, свещеник на еди коя си улица, на еди-кой си номер.“ Записах всичко. Пак иска бялото джубе. Писах в Пловдив.
Няма никакъв свещеник на този номер.
Той е детектив, който се е облякъл в попски дрехи да види какво аз мисля за православното духовенство. И при вас често идват подобни. Много глупци има между вас. „Аз съм от вашите“, казва някой като дойде. А той е детектив, той ви опитва.
към беседата >>
Това, което остарява и това, което се изменя, не е реално.
Тая печка си има своето предназначение. Добра е дотолкоз доколкото гори. Това е предназначението на печката. Но от печката нищо не може да стане. Тая печка не може да се развива.
Това, което остарява и това, което се изменя, не е реално.
Вие гледате на себе си, че сте малко дете и после се измените и казвате: „Остаряхме“. Животът не е нито в младостта, нито в старостта. Трябва ви една аналогия. Вие гледате една птица. Вие не сте вникнали да видите кой живее в птицата.
към беседата >>
И виждам, че с пиано и само цигулката еднакво изпълни.
Чехите го разбират. Но българите не могат да си изяснят какво искаше да каже – не знаят. Встъпление беше това, за да покаже, че може да свири. И после дойде до Бах. И той излиза сам с цигулката, без акомпанимент на пиано.
И виждам, че с пиано и само цигулката еднакво изпълни.
Човекът свири. Бах го свири хубаво. Той го свири, а пък аз го проверявам. Проверявам ритъма на Баха, какъв е. Мен ми се хареса ритъма на Бах.
към беседата >>
При бедните хора какво трябва да правите?
Всички трябва да се пазите от следното: Човек към някои хора е повече разположен, едни хора го разполагат повече, а пък други – по-малко. Един богат човек, който има повече пари, то разполага повече (от) тебе, който имаш нужда от пари. А пък един беден човек, който няма нито пет пари, не те разполага. Един учен човек, един добър човек, милосърд, кротък, въздържател те разполагат, а пък ония, сприхавите хора не те разполагат? Какво трябва да правите сега при сприхавите хора?
При бедните хора какво трябва да правите?
Да кажем, дойде един ден, ще ви пратят на земята и ще ви дадат двама упорити хора – да ги поправите. Как ще ги поправите? Това ще бъде един изпит. Трябва да се явите на изпит. Господ ще ви даде един син и една дъщеря упорити, че ще се чудиш какво да правиш.
към беседата >>
Той е детектив, който се е облякъл в попски дрехи да види какво аз мисля за православното духовенство.
Питам го: „Откъде идеш? “ – „От град Пловдив, свещеник на еди коя си улица, на еди-кой си номер.“ Записах всичко. Пак иска бялото джубе. Писах в Пловдив. Няма никакъв свещеник на този номер.
Той е детектив, който се е облякъл в попски дрехи да види какво аз мисля за православното духовенство.
И при вас често идват подобни. Много глупци има между вас. „Аз съм от вашите“, казва някой като дойде. А той е детектив, той ви опитва. И вие се отворите като някой охлюв.
към беседата >>
Вие гледате на себе си, че сте малко дете и после се измените и казвате: „Остаряхме“.
Добра е дотолкоз доколкото гори. Това е предназначението на печката. Но от печката нищо не може да стане. Тая печка не може да се развива. Това, което остарява и това, което се изменя, не е реално.
Вие гледате на себе си, че сте малко дете и после се измените и казвате: „Остаряхме“.
Животът не е нито в младостта, нито в старостта. Трябва ви една аналогия. Вие гледате една птица. Вие не сте вникнали да видите кой живее в птицата. Казвате: „Птица е това.
към беседата >>
Човекът свири.
Но българите не могат да си изяснят какво искаше да каже – не знаят. Встъпление беше това, за да покаже, че може да свири. И после дойде до Бах. И той излиза сам с цигулката, без акомпанимент на пиано. И виждам, че с пиано и само цигулката еднакво изпълни.
Човекът свири.
Бах го свири хубаво. Той го свири, а пък аз го проверявам. Проверявам ритъма на Баха, какъв е. Мен ми се хареса ритъма на Бах. После дойде да свири Моцарта.
към беседата >>
Да кажем, дойде един ден, ще ви пратят на земята и ще ви дадат двама упорити хора – да ги поправите.
Един богат човек, който има повече пари, то разполага повече (от) тебе, който имаш нужда от пари. А пък един беден човек, който няма нито пет пари, не те разполага. Един учен човек, един добър човек, милосърд, кротък, въздържател те разполагат, а пък ония, сприхавите хора не те разполагат? Какво трябва да правите сега при сприхавите хора? При бедните хора какво трябва да правите?
Да кажем, дойде един ден, ще ви пратят на земята и ще ви дадат двама упорити хора – да ги поправите.
Как ще ги поправите? Това ще бъде един изпит. Трябва да се явите на изпит. Господ ще ви даде един син и една дъщеря упорити, че ще се чудиш какво да правиш. В България един българин има едно дете.
към беседата >>
И при вас често идват подобни.
“ – „От град Пловдив, свещеник на еди коя си улица, на еди-кой си номер.“ Записах всичко. Пак иска бялото джубе. Писах в Пловдив. Няма никакъв свещеник на този номер. Той е детектив, който се е облякъл в попски дрехи да види какво аз мисля за православното духовенство.
И при вас често идват подобни.
Много глупци има между вас. „Аз съм от вашите“, казва някой като дойде. А той е детектив, той ви опитва. И вие се отворите като някой охлюв. Казваш: „Този е брат“.
към беседата >>
Животът не е нито в младостта, нито в старостта.
Това е предназначението на печката. Но от печката нищо не може да стане. Тая печка не може да се развива. Това, което остарява и това, което се изменя, не е реално. Вие гледате на себе си, че сте малко дете и после се измените и казвате: „Остаряхме“.
Животът не е нито в младостта, нито в старостта.
Трябва ви една аналогия. Вие гледате една птица. Вие не сте вникнали да видите кой живее в птицата. Казвате: „Птица е това. Има един клюн.
към беседата >>
Бах го свири хубаво.
Встъпление беше това, за да покаже, че може да свири. И после дойде до Бах. И той излиза сам с цигулката, без акомпанимент на пиано. И виждам, че с пиано и само цигулката еднакво изпълни. Човекът свири.
Бах го свири хубаво.
Той го свири, а пък аз го проверявам. Проверявам ритъма на Баха, какъв е. Мен ми се хареса ритъма на Бах. После дойде да свири Моцарта. Щом дойде след това втората част на концерта, гледам и ония, които не бяха толкоз музикални, почнаха да се ококорват.
към беседата >>
Как ще ги поправите?
А пък един беден човек, който няма нито пет пари, не те разполага. Един учен човек, един добър човек, милосърд, кротък, въздържател те разполагат, а пък ония, сприхавите хора не те разполагат? Какво трябва да правите сега при сприхавите хора? При бедните хора какво трябва да правите? Да кажем, дойде един ден, ще ви пратят на земята и ще ви дадат двама упорити хора – да ги поправите.
Как ще ги поправите?
Това ще бъде един изпит. Трябва да се явите на изпит. Господ ще ви даде един син и една дъщеря упорити, че ще се чудиш какво да правиш. В България един българин има едно дете. Той е от братството.
към беседата >>
Много глупци има между вас.
Пак иска бялото джубе. Писах в Пловдив. Няма никакъв свещеник на този номер. Той е детектив, който се е облякъл в попски дрехи да види какво аз мисля за православното духовенство. И при вас често идват подобни.
Много глупци има между вас.
„Аз съм от вашите“, казва някой като дойде. А той е детектив, той ви опитва. И вие се отворите като някой охлюв. Казваш: „Този е брат“. Никакъв брат не е той.
към беседата >>
Трябва ви една аналогия.
Но от печката нищо не може да стане. Тая печка не може да се развива. Това, което остарява и това, което се изменя, не е реално. Вие гледате на себе си, че сте малко дете и после се измените и казвате: „Остаряхме“. Животът не е нито в младостта, нито в старостта.
Трябва ви една аналогия.
Вие гледате една птица. Вие не сте вникнали да видите кой живее в птицата. Казвате: „Птица е това. Има един клюн. Няма никаква интелигентност.“ – Не, вие се лъжете.
към беседата >>
Той го свири, а пък аз го проверявам.
И после дойде до Бах. И той излиза сам с цигулката, без акомпанимент на пиано. И виждам, че с пиано и само цигулката еднакво изпълни. Човекът свири. Бах го свири хубаво.
Той го свири, а пък аз го проверявам.
Проверявам ритъма на Баха, какъв е. Мен ми се хареса ритъма на Бах. После дойде да свири Моцарта. Щом дойде след това втората част на концерта, гледам и ония, които не бяха толкоз музикални, почнаха да се ококорват. В първата част всички седят и не знаят, не разбират, а пък като дойде втората част, нещо, което те разбират всички си подигнат главите, интересува ги нещо, почнаха да разбират.
към беседата >>
Това ще бъде един изпит.
Един учен човек, един добър човек, милосърд, кротък, въздържател те разполагат, а пък ония, сприхавите хора не те разполагат? Какво трябва да правите сега при сприхавите хора? При бедните хора какво трябва да правите? Да кажем, дойде един ден, ще ви пратят на земята и ще ви дадат двама упорити хора – да ги поправите. Как ще ги поправите?
Това ще бъде един изпит.
Трябва да се явите на изпит. Господ ще ви даде един син и една дъщеря упорити, че ще се чудиш какво да правиш. В България един българин има едно дете. Той е от братството. Държи всичко под ключ: то краде, взема, води се с най-лоши другари.
към беседата >>
„Аз съм от вашите“, казва някой като дойде.
Писах в Пловдив. Няма никакъв свещеник на този номер. Той е детектив, който се е облякъл в попски дрехи да види какво аз мисля за православното духовенство. И при вас често идват подобни. Много глупци има между вас.
„Аз съм от вашите“, казва някой като дойде.
А той е детектив, той ви опитва. И вие се отворите като някой охлюв. Казваш: „Този е брат“. Никакъв брат не е той. Един вестникар е, който иска да спечели малко пари и като си излезе, подиграва се.
към беседата >>
Вие гледате една птица.
Тая печка не може да се развива. Това, което остарява и това, което се изменя, не е реално. Вие гледате на себе си, че сте малко дете и после се измените и казвате: „Остаряхме“. Животът не е нито в младостта, нито в старостта. Трябва ви една аналогия.
Вие гледате една птица.
Вие не сте вникнали да видите кой живее в птицата. Казвате: „Птица е това. Има един клюн. Няма никаква интелигентност.“ – Не, вие се лъжете. Че вие, ако разсъждавате за едного, който хвърка с един аероплан; този, който е в аероплана, прилича ли на аероплана?
към беседата >>
Проверявам ритъма на Баха, какъв е.
И той излиза сам с цигулката, без акомпанимент на пиано. И виждам, че с пиано и само цигулката еднакво изпълни. Човекът свири. Бах го свири хубаво. Той го свири, а пък аз го проверявам.
Проверявам ритъма на Баха, какъв е.
Мен ми се хареса ритъма на Бах. После дойде да свири Моцарта. Щом дойде след това втората част на концерта, гледам и ония, които не бяха толкоз музикални, почнаха да се ококорват. В първата част всички седят и не знаят, не разбират, а пък като дойде втората част, нещо, което те разбират всички си подигнат главите, интересува ги нещо, почнаха да разбират. Питат ме: „Как ти се харесва?
към беседата >>
Трябва да се явите на изпит.
Какво трябва да правите сега при сприхавите хора? При бедните хора какво трябва да правите? Да кажем, дойде един ден, ще ви пратят на земята и ще ви дадат двама упорити хора – да ги поправите. Как ще ги поправите? Това ще бъде един изпит.
Трябва да се явите на изпит.
Господ ще ви даде един син и една дъщеря упорити, че ще се чудиш какво да правиш. В България един българин има едно дете. Той е от братството. Държи всичко под ключ: то краде, взема, води се с най-лоши другари. Иска да се наложи на баща си, иска да прави каквото иска.
към беседата >>
А той е детектив, той ви опитва.
Няма никакъв свещеник на този номер. Той е детектив, който се е облякъл в попски дрехи да види какво аз мисля за православното духовенство. И при вас често идват подобни. Много глупци има между вас. „Аз съм от вашите“, казва някой като дойде.
А той е детектив, той ви опитва.
И вие се отворите като някой охлюв. Казваш: „Този е брат“. Никакъв брат не е той. Един вестникар е, който иска да спечели малко пари и като си излезе, подиграва се. Погледни го, виж го дали е брат или какъв е?
към беседата >>
Вие не сте вникнали да видите кой живее в птицата.
Това, което остарява и това, което се изменя, не е реално. Вие гледате на себе си, че сте малко дете и после се измените и казвате: „Остаряхме“. Животът не е нито в младостта, нито в старостта. Трябва ви една аналогия. Вие гледате една птица.
Вие не сте вникнали да видите кой живее в птицата.
Казвате: „Птица е това. Има един клюн. Няма никаква интелигентност.“ – Не, вие се лъжете. Че вие, ако разсъждавате за едного, който хвърка с един аероплан; този, който е в аероплана, прилича ли на аероплана? Вие гледате, че аеропланът скача, върти се, но след като излезе от него човекът, ще видите, че той не е скачал и не се е въртял като аероплана.
към беседата >>
Мен ми се хареса ритъма на Бах.
И виждам, че с пиано и само цигулката еднакво изпълни. Човекът свири. Бах го свири хубаво. Той го свири, а пък аз го проверявам. Проверявам ритъма на Баха, какъв е.
Мен ми се хареса ритъма на Бах.
После дойде да свири Моцарта. Щом дойде след това втората част на концерта, гледам и ония, които не бяха толкоз музикални, почнаха да се ококорват. В първата част всички седят и не знаят, не разбират, а пък като дойде втората част, нещо, което те разбират всички си подигнат главите, интересува ги нещо, почнаха да разбират. Питат ме: „Как ти се харесва? “ Казвам: Този човек много труд е турил.
към беседата >>
Господ ще ви даде един син и една дъщеря упорити, че ще се чудиш какво да правиш.
При бедните хора какво трябва да правите? Да кажем, дойде един ден, ще ви пратят на земята и ще ви дадат двама упорити хора – да ги поправите. Как ще ги поправите? Това ще бъде един изпит. Трябва да се явите на изпит.
Господ ще ви даде един син и една дъщеря упорити, че ще се чудиш какво да правиш.
В България един българин има едно дете. Той е от братството. Държи всичко под ключ: то краде, взема, води се с най-лоши другари. Иска да се наложи на баща си, иска да прави каквото иска. Няма морал.
към беседата >>
И вие се отворите като някой охлюв.
Той е детектив, който се е облякъл в попски дрехи да види какво аз мисля за православното духовенство. И при вас често идват подобни. Много глупци има между вас. „Аз съм от вашите“, казва някой като дойде. А той е детектив, той ви опитва.
И вие се отворите като някой охлюв.
Казваш: „Този е брат“. Никакъв брат не е той. Един вестникар е, който иска да спечели малко пари и като си излезе, подиграва се. Погледни го, виж го дали е брат или какъв е? Де ви е тогаз ясновидството, като не познавате хората?
към беседата >>
Казвате: „Птица е това.
Вие гледате на себе си, че сте малко дете и после се измените и казвате: „Остаряхме“. Животът не е нито в младостта, нито в старостта. Трябва ви една аналогия. Вие гледате една птица. Вие не сте вникнали да видите кой живее в птицата.
Казвате: „Птица е това.
Има един клюн. Няма никаква интелигентност.“ – Не, вие се лъжете. Че вие, ако разсъждавате за едного, който хвърка с един аероплан; този, който е в аероплана, прилича ли на аероплана? Вие гледате, че аеропланът скача, върти се, но след като излезе от него човекът, ще видите, че той не е скачал и не се е въртял като аероплана. Човек крила няма.
към беседата >>
После дойде да свири Моцарта.
Човекът свири. Бах го свири хубаво. Той го свири, а пък аз го проверявам. Проверявам ритъма на Баха, какъв е. Мен ми се хареса ритъма на Бах.
После дойде да свири Моцарта.
Щом дойде след това втората част на концерта, гледам и ония, които не бяха толкоз музикални, почнаха да се ококорват. В първата част всички седят и не знаят, не разбират, а пък като дойде втората част, нещо, което те разбират всички си подигнат главите, интересува ги нещо, почнаха да разбират. Питат ме: „Как ти се харесва? “ Казвам: Този човек много труд е турил. В 30 сантиметра толкоз много работи е свършил!
към беседата >>
В България един българин има едно дете.
Да кажем, дойде един ден, ще ви пратят на земята и ще ви дадат двама упорити хора – да ги поправите. Как ще ги поправите? Това ще бъде един изпит. Трябва да се явите на изпит. Господ ще ви даде един син и една дъщеря упорити, че ще се чудиш какво да правиш.
В България един българин има едно дете.
Той е от братството. Държи всичко под ключ: то краде, взема, води се с най-лоши другари. Иска да се наложи на баща си, иска да прави каквото иска. Няма морал. Пита ме той: „Какво да правя?
към беседата >>
Казваш: „Този е брат“.
И при вас често идват подобни. Много глупци има между вас. „Аз съм от вашите“, казва някой като дойде. А той е детектив, той ви опитва. И вие се отворите като някой охлюв.
Казваш: „Този е брат“.
Никакъв брат не е той. Един вестникар е, който иска да спечели малко пари и като си излезе, подиграва се. Погледни го, виж го дали е брат или какъв е? Де ви е тогаз ясновидството, като не познавате хората? Ще му кажеш: „Мога да ви бъда на вашите услуги.
към беседата >>
Има един клюн.
Животът не е нито в младостта, нито в старостта. Трябва ви една аналогия. Вие гледате една птица. Вие не сте вникнали да видите кой живее в птицата. Казвате: „Птица е това.
Има един клюн.
Няма никаква интелигентност.“ – Не, вие се лъжете. Че вие, ако разсъждавате за едного, който хвърка с един аероплан; този, който е в аероплана, прилича ли на аероплана? Вие гледате, че аеропланът скача, върти се, но след като излезе от него човекът, ще видите, че той не е скачал и не се е въртял като аероплана. Човек крила няма. Той има съвсем друга форма.
към беседата >>
Щом дойде след това втората част на концерта, гледам и ония, които не бяха толкоз музикални, почнаха да се ококорват.
Бах го свири хубаво. Той го свири, а пък аз го проверявам. Проверявам ритъма на Баха, какъв е. Мен ми се хареса ритъма на Бах. После дойде да свири Моцарта.
Щом дойде след това втората част на концерта, гледам и ония, които не бяха толкоз музикални, почнаха да се ококорват.
В първата част всички седят и не знаят, не разбират, а пък като дойде втората част, нещо, което те разбират всички си подигнат главите, интересува ги нещо, почнаха да разбират. Питат ме: „Как ти се харесва? “ Казвам: Този човек много труд е турил. В 30 сантиметра толкоз много работи е свършил! През целия си живот той е мислил в тая малката ръчка, в тая цигулка как да се прекръстосат пръстите.
към беседата >>
Той е от братството.
Как ще ги поправите? Това ще бъде един изпит. Трябва да се явите на изпит. Господ ще ви даде един син и една дъщеря упорити, че ще се чудиш какво да правиш. В България един българин има едно дете.
Той е от братството.
Държи всичко под ключ: то краде, взема, води се с най-лоши другари. Иска да се наложи на баща си, иска да прави каквото иска. Няма морал. Пита ме той: „Какво да правя? “ Какво ще правите сега, кажете ми?
към беседата >>
Никакъв брат не е той.
Много глупци има между вас. „Аз съм от вашите“, казва някой като дойде. А той е детектив, той ви опитва. И вие се отворите като някой охлюв. Казваш: „Този е брат“.
Никакъв брат не е той.
Един вестникар е, който иска да спечели малко пари и като си излезе, подиграва се. Погледни го, виж го дали е брат или какъв е? Де ви е тогаз ясновидството, като не познавате хората? Ще му кажеш: „Мога да ви бъда на вашите услуги. Колко ви плащат?
към беседата >>
Няма никаква интелигентност.“ – Не, вие се лъжете.
Трябва ви една аналогия. Вие гледате една птица. Вие не сте вникнали да видите кой живее в птицата. Казвате: „Птица е това. Има един клюн.
Няма никаква интелигентност.“ – Не, вие се лъжете.
Че вие, ако разсъждавате за едного, който хвърка с един аероплан; този, който е в аероплана, прилича ли на аероплана? Вие гледате, че аеропланът скача, върти се, но след като излезе от него човекът, ще видите, че той не е скачал и не се е въртял като аероплана. Човек крила няма. Той има съвсем друга форма. Аеропланът е летило.
към беседата >>
В първата част всички седят и не знаят, не разбират, а пък като дойде втората част, нещо, което те разбират всички си подигнат главите, интересува ги нещо, почнаха да разбират.
Той го свири, а пък аз го проверявам. Проверявам ритъма на Баха, какъв е. Мен ми се хареса ритъма на Бах. После дойде да свири Моцарта. Щом дойде след това втората част на концерта, гледам и ония, които не бяха толкоз музикални, почнаха да се ококорват.
В първата част всички седят и не знаят, не разбират, а пък като дойде втората част, нещо, което те разбират всички си подигнат главите, интересува ги нещо, почнаха да разбират.
Питат ме: „Как ти се харесва? “ Казвам: Този човек много труд е турил. В 30 сантиметра толкоз много работи е свършил! През целия си живот той е мислил в тая малката ръчка, в тая цигулка как да се прекръстосат пръстите. И после, малко е нарушил правилата.
към беседата >>
Държи всичко под ключ: то краде, взема, води се с най-лоши другари.
Това ще бъде един изпит. Трябва да се явите на изпит. Господ ще ви даде един син и една дъщеря упорити, че ще се чудиш какво да правиш. В България един българин има едно дете. Той е от братството.
Държи всичко под ключ: то краде, взема, води се с най-лоши другари.
Иска да се наложи на баща си, иска да прави каквото иска. Няма морал. Пита ме той: „Какво да правя? “ Какво ще правите сега, кажете ми? Причината знаете ли откъде произтича?
към беседата >>
Един вестникар е, който иска да спечели малко пари и като си излезе, подиграва се.
„Аз съм от вашите“, казва някой като дойде. А той е детектив, той ви опитва. И вие се отворите като някой охлюв. Казваш: „Този е брат“. Никакъв брат не е той.
Един вестникар е, който иска да спечели малко пари и като си излезе, подиграва се.
Погледни го, виж го дали е брат или какъв е? Де ви е тогаз ясновидството, като не познавате хората? Ще му кажеш: „Мога да ви бъда на вашите услуги. Колко ви плащат? “ – „200–300 лева!
към беседата >>
Че вие, ако разсъждавате за едного, който хвърка с един аероплан; този, който е в аероплана, прилича ли на аероплана?
Вие гледате една птица. Вие не сте вникнали да видите кой живее в птицата. Казвате: „Птица е това. Има един клюн. Няма никаква интелигентност.“ – Не, вие се лъжете.
Че вие, ако разсъждавате за едного, който хвърка с един аероплан; този, който е в аероплана, прилича ли на аероплана?
Вие гледате, че аеропланът скача, върти се, но след като излезе от него човекът, ще видите, че той не е скачал и не се е въртял като аероплана. Човек крила няма. Той има съвсем друга форма. Аеропланът е летило. А пък той, който лети с този инструмент, той влиза и излиза от своя аероплан.
към беседата >>
Питат ме: „Как ти се харесва?
Проверявам ритъма на Баха, какъв е. Мен ми се хареса ритъма на Бах. После дойде да свири Моцарта. Щом дойде след това втората част на концерта, гледам и ония, които не бяха толкоз музикални, почнаха да се ококорват. В първата част всички седят и не знаят, не разбират, а пък като дойде втората част, нещо, което те разбират всички си подигнат главите, интересува ги нещо, почнаха да разбират.
Питат ме: „Как ти се харесва?
“ Казвам: Този човек много труд е турил. В 30 сантиметра толкоз много работи е свършил! През целия си живот той е мислил в тая малката ръчка, в тая цигулка как да се прекръстосат пръстите. И после, малко е нарушил правилата. По правилата той трябва да прекарва лъка по средата, а пък той, гледам понякой път свири повече с долния край на лъка, към дръжката.
към беседата >>
Иска да се наложи на баща си, иска да прави каквото иска.
Трябва да се явите на изпит. Господ ще ви даде един син и една дъщеря упорити, че ще се чудиш какво да правиш. В България един българин има едно дете. Той е от братството. Държи всичко под ключ: то краде, взема, води се с най-лоши другари.
Иска да се наложи на баща си, иска да прави каквото иска.
Няма морал. Пита ме той: „Какво да правя? “ Какво ще правите сега, кажете ми? Причината знаете ли откъде произтича? Понеже с една от старите – бабата или майката на бащата, или майката – те не са постъпили добре и тя е умряла, заминала е за другия свят, и тя е влязла в сина, и по този начин си отмъщава.
към беседата >>
Погледни го, виж го дали е брат или какъв е?
А той е детектив, той ви опитва. И вие се отворите като някой охлюв. Казваш: „Този е брат“. Никакъв брат не е той. Един вестникар е, който иска да спечели малко пари и като си излезе, подиграва се.
Погледни го, виж го дали е брат или какъв е?
Де ви е тогаз ясновидството, като не познавате хората? Ще му кажеш: „Мога да ви бъда на вашите услуги. Колко ви плащат? “ – „200–300 лева! “ – „Аз ще ти дам 400, остави се от тая работа!
към беседата >>
Вие гледате, че аеропланът скача, върти се, но след като излезе от него човекът, ще видите, че той не е скачал и не се е въртял като аероплана.
Вие не сте вникнали да видите кой живее в птицата. Казвате: „Птица е това. Има един клюн. Няма никаква интелигентност.“ – Не, вие се лъжете. Че вие, ако разсъждавате за едного, който хвърка с един аероплан; този, който е в аероплана, прилича ли на аероплана?
Вие гледате, че аеропланът скача, върти се, но след като излезе от него човекът, ще видите, че той не е скачал и не се е въртял като аероплана.
Човек крила няма. Той има съвсем друга форма. Аеропланът е летило. А пък той, който лети с този инструмент, той влиза и излиза от своя аероплан. Птицата за разумните същества е такъв аероплан.
към беседата >>
“ Казвам: Този човек много труд е турил.
Мен ми се хареса ритъма на Бах. После дойде да свири Моцарта. Щом дойде след това втората част на концерта, гледам и ония, които не бяха толкоз музикални, почнаха да се ококорват. В първата част всички седят и не знаят, не разбират, а пък като дойде втората част, нещо, което те разбират всички си подигнат главите, интересува ги нещо, почнаха да разбират. Питат ме: „Как ти се харесва?
“ Казвам: Този човек много труд е турил.
В 30 сантиметра толкоз много работи е свършил! През целия си живот той е мислил в тая малката ръчка, в тая цигулка как да се прекръстосат пръстите. И после, малко е нарушил правилата. По правилата той трябва да прекарва лъка по средата, а пък той, гледам понякой път свири повече с долния край на лъка, към дръжката. Не свири както другите цигулари.
към беседата >>
Няма морал.
Господ ще ви даде един син и една дъщеря упорити, че ще се чудиш какво да правиш. В България един българин има едно дете. Той е от братството. Държи всичко под ключ: то краде, взема, води се с най-лоши другари. Иска да се наложи на баща си, иска да прави каквото иска.
Няма морал.
Пита ме той: „Какво да правя? “ Какво ще правите сега, кажете ми? Причината знаете ли откъде произтича? Понеже с една от старите – бабата или майката на бащата, или майката – те не са постъпили добре и тя е умряла, заминала е за другия свят, и тя е влязла в сина, и по този начин си отмъщава. Това, което те са правили на старата жена, сега тя го прави на тях.
към беседата >>
Де ви е тогаз ясновидството, като не познавате хората?
И вие се отворите като някой охлюв. Казваш: „Този е брат“. Никакъв брат не е той. Един вестникар е, който иска да спечели малко пари и като си излезе, подиграва се. Погледни го, виж го дали е брат или какъв е?
Де ви е тогаз ясновидството, като не познавате хората?
Ще му кажеш: „Мога да ви бъда на вашите услуги. Колко ви плащат? “ – „200–300 лева! “ – „Аз ще ти дам 400, остави се от тая работа! “ Не се лъжете!
към беседата >>
Човек крила няма.
Казвате: „Птица е това. Има един клюн. Няма никаква интелигентност.“ – Не, вие се лъжете. Че вие, ако разсъждавате за едного, който хвърка с един аероплан; този, който е в аероплана, прилича ли на аероплана? Вие гледате, че аеропланът скача, върти се, но след като излезе от него човекът, ще видите, че той не е скачал и не се е въртял като аероплана.
Човек крила няма.
Той има съвсем друга форма. Аеропланът е летило. А пък той, който лети с този инструмент, той влиза и излиза от своя аероплан. Птицата за разумните същества е такъв аероплан. Влизат в него когато искат.
към беседата >>
В 30 сантиметра толкоз много работи е свършил!
После дойде да свири Моцарта. Щом дойде след това втората част на концерта, гледам и ония, които не бяха толкоз музикални, почнаха да се ококорват. В първата част всички седят и не знаят, не разбират, а пък като дойде втората част, нещо, което те разбират всички си подигнат главите, интересува ги нещо, почнаха да разбират. Питат ме: „Как ти се харесва? “ Казвам: Този човек много труд е турил.
В 30 сантиметра толкоз много работи е свършил!
През целия си живот той е мислил в тая малката ръчка, в тая цигулка как да се прекръстосат пръстите. И после, малко е нарушил правилата. По правилата той трябва да прекарва лъка по средата, а пък той, гледам понякой път свири повече с долния край на лъка, към дръжката. Не свири както другите цигулари. Значи излязъл е от общите правила на свиренето.
към беседата >>
Пита ме той: „Какво да правя?
В България един българин има едно дете. Той е от братството. Държи всичко под ключ: то краде, взема, води се с най-лоши другари. Иска да се наложи на баща си, иска да прави каквото иска. Няма морал.
Пита ме той: „Какво да правя?
“ Какво ще правите сега, кажете ми? Причината знаете ли откъде произтича? Понеже с една от старите – бабата или майката на бащата, или майката – те не са постъпили добре и тя е умряла, заминала е за другия свят, и тя е влязла в сина, и по този начин си отмъщава. Това, което те са правили на старата жена, сега тя го прави на тях. Какво ще правите?
към беседата >>
Ще му кажеш: „Мога да ви бъда на вашите услуги.
Казваш: „Този е брат“. Никакъв брат не е той. Един вестникар е, който иска да спечели малко пари и като си излезе, подиграва се. Погледни го, виж го дали е брат или какъв е? Де ви е тогаз ясновидството, като не познавате хората?
Ще му кажеш: „Мога да ви бъда на вашите услуги.
Колко ви плащат? “ – „200–300 лева! “ – „Аз ще ти дам 400, остави се от тая работа! “ Не се лъжете! На този човек му кажете, не какво разбирате, а му кажете така, аз ще му кажа така: „Не трябва да се лъжем!
към беседата >>
Той има съвсем друга форма.
Има един клюн. Няма никаква интелигентност.“ – Не, вие се лъжете. Че вие, ако разсъждавате за едного, който хвърка с един аероплан; този, който е в аероплана, прилича ли на аероплана? Вие гледате, че аеропланът скача, върти се, но след като излезе от него човекът, ще видите, че той не е скачал и не се е въртял като аероплана. Човек крила няма.
Той има съвсем друга форма.
Аеропланът е летило. А пък той, който лети с този инструмент, той влиза и излиза от своя аероплан. Птицата за разумните същества е такъв аероплан. Влизат в него когато искат. Хвърка си с аероплана, дойде като кокошка, като патица.
към беседата >>
През целия си живот той е мислил в тая малката ръчка, в тая цигулка как да се прекръстосат пръстите.
Щом дойде след това втората част на концерта, гледам и ония, които не бяха толкоз музикални, почнаха да се ококорват. В първата част всички седят и не знаят, не разбират, а пък като дойде втората част, нещо, което те разбират всички си подигнат главите, интересува ги нещо, почнаха да разбират. Питат ме: „Как ти се харесва? “ Казвам: Този човек много труд е турил. В 30 сантиметра толкоз много работи е свършил!
През целия си живот той е мислил в тая малката ръчка, в тая цигулка как да се прекръстосат пръстите.
И после, малко е нарушил правилата. По правилата той трябва да прекарва лъка по средата, а пък той, гледам понякой път свири повече с долния край на лъка, към дръжката. Не свири както другите цигулари. Значи излязъл е от общите правила на свиренето. Има си известни съображения защо.
към беседата >>
“ Какво ще правите сега, кажете ми?
Той е от братството. Държи всичко под ключ: то краде, взема, води се с най-лоши другари. Иска да се наложи на баща си, иска да прави каквото иска. Няма морал. Пита ме той: „Какво да правя?
“ Какво ще правите сега, кажете ми?
Причината знаете ли откъде произтича? Понеже с една от старите – бабата или майката на бащата, или майката – те не са постъпили добре и тя е умряла, заминала е за другия свят, и тя е влязла в сина, и по този начин си отмъщава. Това, което те са правили на старата жена, сега тя го прави на тях. Какво ще правите?
към беседата >>
Колко ви плащат?
Никакъв брат не е той. Един вестникар е, който иска да спечели малко пари и като си излезе, подиграва се. Погледни го, виж го дали е брат или какъв е? Де ви е тогаз ясновидството, като не познавате хората? Ще му кажеш: „Мога да ви бъда на вашите услуги.
Колко ви плащат?
“ – „200–300 лева! “ – „Аз ще ти дам 400, остави се от тая работа! “ Не се лъжете! На този човек му кажете, не какво разбирате, а му кажете така, аз ще му кажа така: „Не трябва да се лъжем! “ Той иде да ме лъже.
към беседата >>
Аеропланът е летило.
Няма никаква интелигентност.“ – Не, вие се лъжете. Че вие, ако разсъждавате за едного, който хвърка с един аероплан; този, който е в аероплана, прилича ли на аероплана? Вие гледате, че аеропланът скача, върти се, но след като излезе от него човекът, ще видите, че той не е скачал и не се е въртял като аероплана. Човек крила няма. Той има съвсем друга форма.
Аеропланът е летило.
А пък той, който лети с този инструмент, той влиза и излиза от своя аероплан. Птицата за разумните същества е такъв аероплан. Влизат в него когато искат. Хвърка си с аероплана, дойде като кокошка, като патица. Вие разберете аероплана и мислите, че сте онзи, който е дошъл.
към беседата >>
И после, малко е нарушил правилата.
В първата част всички седят и не знаят, не разбират, а пък като дойде втората част, нещо, което те разбират всички си подигнат главите, интересува ги нещо, почнаха да разбират. Питат ме: „Как ти се харесва? “ Казвам: Този човек много труд е турил. В 30 сантиметра толкоз много работи е свършил! През целия си живот той е мислил в тая малката ръчка, в тая цигулка как да се прекръстосат пръстите.
И после, малко е нарушил правилата.
По правилата той трябва да прекарва лъка по средата, а пък той, гледам понякой път свири повече с долния край на лъка, към дръжката. Не свири както другите цигулари. Значи излязъл е от общите правила на свиренето. Има си известни съображения защо.
към беседата >>
Причината знаете ли откъде произтича?
Държи всичко под ключ: то краде, взема, води се с най-лоши другари. Иска да се наложи на баща си, иска да прави каквото иска. Няма морал. Пита ме той: „Какво да правя? “ Какво ще правите сега, кажете ми?
Причината знаете ли откъде произтича?
Понеже с една от старите – бабата или майката на бащата, или майката – те не са постъпили добре и тя е умряла, заминала е за другия свят, и тя е влязла в сина, и по този начин си отмъщава. Това, което те са правили на старата жена, сега тя го прави на тях. Какво ще правите?
към беседата >>
“ – „200–300 лева!
Един вестникар е, който иска да спечели малко пари и като си излезе, подиграва се. Погледни го, виж го дали е брат или какъв е? Де ви е тогаз ясновидството, като не познавате хората? Ще му кажеш: „Мога да ви бъда на вашите услуги. Колко ви плащат?
“ – „200–300 лева!
“ – „Аз ще ти дам 400, остави се от тая работа! “ Не се лъжете! На този човек му кажете, не какво разбирате, а му кажете така, аз ще му кажа така: „Не трябва да се лъжем! “ Той иде да ме лъже. Казва: „Вашето Учение е добро, вие сте идеални.
към беседата >>
А пък той, който лети с този инструмент, той влиза и излиза от своя аероплан.
Че вие, ако разсъждавате за едного, който хвърка с един аероплан; този, който е в аероплана, прилича ли на аероплана? Вие гледате, че аеропланът скача, върти се, но след като излезе от него човекът, ще видите, че той не е скачал и не се е въртял като аероплана. Човек крила няма. Той има съвсем друга форма. Аеропланът е летило.
А пък той, който лети с този инструмент, той влиза и излиза от своя аероплан.
Птицата за разумните същества е такъв аероплан. Влизат в него когато искат. Хвърка си с аероплана, дойде като кокошка, като патица. Вие разберете аероплана и мислите, че сте онзи, който е дошъл. Не, вие се лъжете.
към беседата >>
По правилата той трябва да прекарва лъка по средата, а пък той, гледам понякой път свири повече с долния край на лъка, към дръжката.
Питат ме: „Как ти се харесва? “ Казвам: Този човек много труд е турил. В 30 сантиметра толкоз много работи е свършил! През целия си живот той е мислил в тая малката ръчка, в тая цигулка как да се прекръстосат пръстите. И после, малко е нарушил правилата.
По правилата той трябва да прекарва лъка по средата, а пък той, гледам понякой път свири повече с долния край на лъка, към дръжката.
Не свири както другите цигулари. Значи излязъл е от общите правила на свиренето. Има си известни съображения защо.
към беседата >>
Понеже с една от старите – бабата или майката на бащата, или майката – те не са постъпили добре и тя е умряла, заминала е за другия свят, и тя е влязла в сина, и по този начин си отмъщава.
Иска да се наложи на баща си, иска да прави каквото иска. Няма морал. Пита ме той: „Какво да правя? “ Какво ще правите сега, кажете ми? Причината знаете ли откъде произтича?
Понеже с една от старите – бабата или майката на бащата, или майката – те не са постъпили добре и тя е умряла, заминала е за другия свят, и тя е влязла в сина, и по този начин си отмъщава.
Това, което те са правили на старата жена, сега тя го прави на тях. Какво ще правите?
към беседата >>
“ – „Аз ще ти дам 400, остави се от тая работа!
Погледни го, виж го дали е брат или какъв е? Де ви е тогаз ясновидството, като не познавате хората? Ще му кажеш: „Мога да ви бъда на вашите услуги. Колко ви плащат? “ – „200–300 лева!
“ – „Аз ще ти дам 400, остави се от тая работа!
“ Не се лъжете! На този човек му кажете, не какво разбирате, а му кажете така, аз ще му кажа така: „Не трябва да се лъжем! “ Той иде да ме лъже. Казва: „Вашето Учение е добро, вие сте идеални. За вас хубаво говорят.
към беседата >>
Птицата за разумните същества е такъв аероплан.
Вие гледате, че аеропланът скача, върти се, но след като излезе от него човекът, ще видите, че той не е скачал и не се е въртял като аероплана. Човек крила няма. Той има съвсем друга форма. Аеропланът е летило. А пък той, който лети с този инструмент, той влиза и излиза от своя аероплан.
Птицата за разумните същества е такъв аероплан.
Влизат в него когато искат. Хвърка си с аероплана, дойде като кокошка, като патица. Вие разберете аероплана и мислите, че сте онзи, който е дошъл. Не, вие се лъжете. Ти казваш: „Какъв е смисъла на живота?
към беседата >>
Не свири както другите цигулари.
“ Казвам: Този човек много труд е турил. В 30 сантиметра толкоз много работи е свършил! През целия си живот той е мислил в тая малката ръчка, в тая цигулка как да се прекръстосат пръстите. И после, малко е нарушил правилата. По правилата той трябва да прекарва лъка по средата, а пък той, гледам понякой път свири повече с долния край на лъка, към дръжката.
Не свири както другите цигулари.
Значи излязъл е от общите правила на свиренето. Има си известни съображения защо.
към беседата >>
Това, което те са правили на старата жена, сега тя го прави на тях.
Няма морал. Пита ме той: „Какво да правя? “ Какво ще правите сега, кажете ми? Причината знаете ли откъде произтича? Понеже с една от старите – бабата или майката на бащата, или майката – те не са постъпили добре и тя е умряла, заминала е за другия свят, и тя е влязла в сина, и по този начин си отмъщава.
Това, което те са правили на старата жена, сега тя го прави на тях.
Какво ще правите?
към беседата >>
“ Не се лъжете!
Де ви е тогаз ясновидството, като не познавате хората? Ще му кажеш: „Мога да ви бъда на вашите услуги. Колко ви плащат? “ – „200–300 лева! “ – „Аз ще ти дам 400, остави се от тая работа!
“ Не се лъжете!
На този човек му кажете, не какво разбирате, а му кажете така, аз ще му кажа така: „Не трябва да се лъжем! “ Той иде да ме лъже. Казва: „Вашето Учение е добро, вие сте идеални. За вас хубаво говорят. Вие сте отличен“.
към беседата >>
Влизат в него когато искат.
Човек крила няма. Той има съвсем друга форма. Аеропланът е летило. А пък той, който лети с този инструмент, той влиза и излиза от своя аероплан. Птицата за разумните същества е такъв аероплан.
Влизат в него когато искат.
Хвърка си с аероплана, дойде като кокошка, като патица. Вие разберете аероплана и мислите, че сте онзи, който е дошъл. Не, вие се лъжете. Ти казваш: „Какъв е смисъла на живота? “ Ти казваш: „Аз се моля на Бога“.
към беседата >>
Значи излязъл е от общите правила на свиренето.
В 30 сантиметра толкоз много работи е свършил! През целия си живот той е мислил в тая малката ръчка, в тая цигулка как да се прекръстосат пръстите. И после, малко е нарушил правилата. По правилата той трябва да прекарва лъка по средата, а пък той, гледам понякой път свири повече с долния край на лъка, към дръжката. Не свири както другите цигулари.
Значи излязъл е от общите правила на свиренето.
Има си известни съображения защо.
към беседата >>
Какво ще правите?
Пита ме той: „Какво да правя? “ Какво ще правите сега, кажете ми? Причината знаете ли откъде произтича? Понеже с една от старите – бабата или майката на бащата, или майката – те не са постъпили добре и тя е умряла, заминала е за другия свят, и тя е влязла в сина, и по този начин си отмъщава. Това, което те са правили на старата жена, сега тя го прави на тях.
Какво ще правите?
към беседата >>
На този човек му кажете, не какво разбирате, а му кажете така, аз ще му кажа така: „Не трябва да се лъжем!
Ще му кажеш: „Мога да ви бъда на вашите услуги. Колко ви плащат? “ – „200–300 лева! “ – „Аз ще ти дам 400, остави се от тая работа! “ Не се лъжете!
На този човек му кажете, не какво разбирате, а му кажете така, аз ще му кажа така: „Не трябва да се лъжем!
“ Той иде да ме лъже. Казва: „Вашето Учение е добро, вие сте идеални. За вас хубаво говорят. Вие сте отличен“. Казвам: Много хубаво говорят, но и много лошо говорят, та не знам кое е по-верното.
към беседата >>
Хвърка си с аероплана, дойде като кокошка, като патица.
Той има съвсем друга форма. Аеропланът е летило. А пък той, който лети с този инструмент, той влиза и излиза от своя аероплан. Птицата за разумните същества е такъв аероплан. Влизат в него когато искат.
Хвърка си с аероплана, дойде като кокошка, като патица.
Вие разберете аероплана и мислите, че сте онзи, който е дошъл. Не, вие се лъжете. Ти казваш: „Какъв е смисъла на живота? “ Ти казваш: „Аз се моля на Бога“. Че знаеш ли какъв е езикът на Бога?
към беседата >>
Има си известни съображения защо.
През целия си живот той е мислил в тая малката ръчка, в тая цигулка как да се прекръстосат пръстите. И после, малко е нарушил правилата. По правилата той трябва да прекарва лъка по средата, а пък той, гледам понякой път свири повече с долния край на лъка, към дръжката. Не свири както другите цигулари. Значи излязъл е от общите правила на свиренето.
Има си известни съображения защо.
към беседата >>
Преди години дойде при мене един свещеник.
Преди години дойде при мене един свещеник.
Той добил едно състояние на вечен страх. Като влезе в църквата го е страх, в къщи го е страх. В къщи не може да влезе. Страх го е. Трябва да има при него двама души свещеници, когато ходи в църква.
към беседата >>
“ Той иде да ме лъже.
Колко ви плащат? “ – „200–300 лева! “ – „Аз ще ти дам 400, остави се от тая работа! “ Не се лъжете! На този човек му кажете, не какво разбирате, а му кажете така, аз ще му кажа така: „Не трябва да се лъжем!
“ Той иде да ме лъже.
Казва: „Вашето Учение е добро, вие сте идеални. За вас хубаво говорят. Вие сте отличен“. Казвам: Много хубаво говорят, но и много лошо говорят, та не знам кое е по-верното.
към беседата >>
Вие разберете аероплана и мислите, че сте онзи, който е дошъл.
Аеропланът е летило. А пък той, който лети с този инструмент, той влиза и излиза от своя аероплан. Птицата за разумните същества е такъв аероплан. Влизат в него когато искат. Хвърка си с аероплана, дойде като кокошка, като патица.
Вие разберете аероплана и мислите, че сте онзи, който е дошъл.
Не, вие се лъжете. Ти казваш: „Какъв е смисъла на живота? “ Ти казваш: „Аз се моля на Бога“. Че знаеш ли какъв е езикът на Бога? Кажете ми.
към беседата >>
Сега казвам: Ние, които искаме да влезем в живота, да не се държим за старите матоди.
Сега казвам: Ние, които искаме да влезем в живота, да не се държим за старите матоди.
Казваме: „Човек трябва да бъде морален“. Какво нещо е морал? Казваме: „Трябва да бъдем справедливи“. Какво нещо е справедливост? Какво нещо е справедлив човек?
към беседата >>
Той добил едно състояние на вечен страх.
Преди години дойде при мене един свещеник.
Той добил едно състояние на вечен страх.
Като влезе в църквата го е страх, в къщи го е страх. В къщи не може да влезе. Страх го е. Трябва да има при него двама души свещеници, когато ходи в църква. Той казва: „Намислил съм да си давам оставката.
към беседата >>
Казва: „Вашето Учение е добро, вие сте идеални.
“ – „200–300 лева! “ – „Аз ще ти дам 400, остави се от тая работа! “ Не се лъжете! На този човек му кажете, не какво разбирате, а му кажете така, аз ще му кажа така: „Не трябва да се лъжем! “ Той иде да ме лъже.
Казва: „Вашето Учение е добро, вие сте идеални.
За вас хубаво говорят. Вие сте отличен“. Казвам: Много хубаво говорят, но и много лошо говорят, та не знам кое е по-верното.
към беседата >>
Не, вие се лъжете.
А пък той, който лети с този инструмент, той влиза и излиза от своя аероплан. Птицата за разумните същества е такъв аероплан. Влизат в него когато искат. Хвърка си с аероплана, дойде като кокошка, като патица. Вие разберете аероплана и мислите, че сте онзи, който е дошъл.
Не, вие се лъжете.
Ти казваш: „Какъв е смисъла на живота? “ Ти казваш: „Аз се моля на Бога“. Че знаеш ли какъв е езикът на Бога? Кажете ми. Ти казваш: „Аз се моля, и Господ ме слуша“. Хубаво.
към беседата >>
Казваме: „Човек трябва да бъде морален“.
Сега казвам: Ние, които искаме да влезем в живота, да не се държим за старите матоди.
Казваме: „Човек трябва да бъде морален“.
Какво нещо е морал? Казваме: „Трябва да бъдем справедливи“. Какво нещо е справедливост? Какво нещо е справедлив човек? Сядам да ям.
към беседата >>
Като влезе в църквата го е страх, в къщи го е страх.
Преди години дойде при мене един свещеник. Той добил едно състояние на вечен страх.
Като влезе в църквата го е страх, в къщи го е страх.
В къщи не може да влезе. Страх го е. Трябва да има при него двама души свещеници, когато ходи в църква. Той казва: „Намислил съм да си давам оставката. Ходил съм при лекари.
към беседата >>
За вас хубаво говорят.
“ – „Аз ще ти дам 400, остави се от тая работа! “ Не се лъжете! На този човек му кажете, не какво разбирате, а му кажете така, аз ще му кажа така: „Не трябва да се лъжем! “ Той иде да ме лъже. Казва: „Вашето Учение е добро, вие сте идеални.
За вас хубаво говорят.
Вие сте отличен“. Казвам: Много хубаво говорят, но и много лошо говорят, та не знам кое е по-верното.
към беседата >>
Ти казваш: „Какъв е смисъла на живота?
Птицата за разумните същества е такъв аероплан. Влизат в него когато искат. Хвърка си с аероплана, дойде като кокошка, като патица. Вие разберете аероплана и мислите, че сте онзи, който е дошъл. Не, вие се лъжете.
Ти казваш: „Какъв е смисъла на живота?
“ Ти казваш: „Аз се моля на Бога“. Че знаеш ли какъв е езикът на Бога? Кажете ми. Ти казваш: „Аз се моля, и Господ ме слуша“. Хубаво. Но Господ не всякога слуша хората.
към беседата >>
Какво нещо е морал?
Сега казвам: Ние, които искаме да влезем в живота, да не се държим за старите матоди. Казваме: „Човек трябва да бъде морален“.
Какво нещо е морал?
Казваме: „Трябва да бъдем справедливи“. Какво нещо е справедливост? Какво нещо е справедлив човек? Сядам да ям. Справедлив съм.
към беседата >>
В къщи не може да влезе.
Преди години дойде при мене един свещеник. Той добил едно състояние на вечен страх. Като влезе в църквата го е страх, в къщи го е страх.
В къщи не може да влезе.
Страх го е. Трябва да има при него двама души свещеници, когато ходи в църква. Той казва: „Намислил съм да си давам оставката. Ходил съм при лекари. Казват ми, че нямам никаква болест.
към беседата >>
Вие сте отличен“.
“ Не се лъжете! На този човек му кажете, не какво разбирате, а му кажете така, аз ще му кажа така: „Не трябва да се лъжем! “ Той иде да ме лъже. Казва: „Вашето Учение е добро, вие сте идеални. За вас хубаво говорят.
Вие сте отличен“.
Казвам: Много хубаво говорят, но и много лошо говорят, та не знам кое е по-верното.
към беседата >>
“ Ти казваш: „Аз се моля на Бога“.
Влизат в него когато искат. Хвърка си с аероплана, дойде като кокошка, като патица. Вие разберете аероплана и мислите, че сте онзи, който е дошъл. Не, вие се лъжете. Ти казваш: „Какъв е смисъла на живота?
“ Ти казваш: „Аз се моля на Бога“.
Че знаеш ли какъв е езикът на Бога? Кажете ми. Ти казваш: „Аз се моля, и Господ ме слуша“. Хубаво. Но Господ не всякога слуша хората. Да кажем, че учителят преподава урок, предаде една лекция.
към беседата >>
Казваме: „Трябва да бъдем справедливи“.
Сега казвам: Ние, които искаме да влезем в живота, да не се държим за старите матоди. Казваме: „Човек трябва да бъде морален“. Какво нещо е морал?
Казваме: „Трябва да бъдем справедливи“.
Какво нещо е справедливост? Какво нещо е справедлив човек? Сядам да ям. Справедлив съм. Дойде някой.
към беседата >>
Страх го е.
Преди години дойде при мене един свещеник. Той добил едно състояние на вечен страх. Като влезе в църквата го е страх, в къщи го е страх. В къщи не може да влезе.
Страх го е.
Трябва да има при него двама души свещеници, когато ходи в църква. Той казва: „Намислил съм да си давам оставката. Ходил съм при лекари. Казват ми, че нямам никаква болест. Но болен съм.
към беседата >>
Казвам: Много хубаво говорят, но и много лошо говорят, та не знам кое е по-верното.
На този човек му кажете, не какво разбирате, а му кажете така, аз ще му кажа така: „Не трябва да се лъжем! “ Той иде да ме лъже. Казва: „Вашето Учение е добро, вие сте идеални. За вас хубаво говорят. Вие сте отличен“.
Казвам: Много хубаво говорят, но и много лошо говорят, та не знам кое е по-верното.
към беседата >>
Че знаеш ли какъв е езикът на Бога?
Хвърка си с аероплана, дойде като кокошка, като патица. Вие разберете аероплана и мислите, че сте онзи, който е дошъл. Не, вие се лъжете. Ти казваш: „Какъв е смисъла на живота? “ Ти казваш: „Аз се моля на Бога“.
Че знаеш ли какъв е езикът на Бога?
Кажете ми. Ти казваш: „Аз се моля, и Господ ме слуша“. Хубаво. Но Господ не всякога слуша хората. Да кажем, че учителят преподава урок, предаде една лекция. Ти, ученикът я предаваш както не е. Тогаз?
към беседата >>
Какво нещо е справедливост?
Сега казвам: Ние, които искаме да влезем в живота, да не се държим за старите матоди. Казваме: „Човек трябва да бъде морален“. Какво нещо е морал? Казваме: „Трябва да бъдем справедливи“.
Какво нещо е справедливост?
Какво нещо е справедлив човек? Сядам да ям. Справедлив съм. Дойде някой. Искам да го гощавам.
към беседата >>
Трябва да има при него двама души свещеници, когато ходи в църква.
Преди години дойде при мене един свещеник. Той добил едно състояние на вечен страх. Като влезе в църквата го е страх, в къщи го е страх. В къщи не може да влезе. Страх го е.
Трябва да има при него двама души свещеници, когато ходи в църква.
Той казва: „Намислил съм да си давам оставката. Ходил съм при лекари. Казват ми, че нямам никаква болест. Но болен съм. И като река да се моля ме е страх.
към беседата >>
Та казвам: Вие се влияете какво говорят заради вас.
Та казвам: Вие се влияете какво говорят заради вас.
По-добре е да говорят зле понякой път заради вас. А пък някой път е хубаво и добре да се говори. Щом зле говорят, дяволът е дошъл. Щом добре говорят, Господ е дошъл. Дяволът какво ще каже?
към беседата >>
Кажете ми.
Вие разберете аероплана и мислите, че сте онзи, който е дошъл. Не, вие се лъжете. Ти казваш: „Какъв е смисъла на живота? “ Ти казваш: „Аз се моля на Бога“. Че знаеш ли какъв е езикът на Бога?
Кажете ми.
Ти казваш: „Аз се моля, и Господ ме слуша“. Хубаво. Но Господ не всякога слуша хората. Да кажем, че учителят преподава урок, предаде една лекция. Ти, ученикът я предаваш както не е. Тогаз? Преведете сега, да кажем, че някой от вас казва: „Аз съм окултист“.
към беседата >>
Какво нещо е справедлив човек?
Сега казвам: Ние, които искаме да влезем в живота, да не се държим за старите матоди. Казваме: „Човек трябва да бъде морален“. Какво нещо е морал? Казваме: „Трябва да бъдем справедливи“. Какво нещо е справедливост?
Какво нещо е справедлив човек?
Сядам да ям. Справедлив съм. Дойде някой. Искам да го гощавам. Половината от хляба в торбата за моя гостенин и половината за мен.
към беседата >>
Той казва: „Намислил съм да си давам оставката.
Той добил едно състояние на вечен страх. Като влезе в църквата го е страх, в къщи го е страх. В къщи не може да влезе. Страх го е. Трябва да има при него двама души свещеници, когато ходи в църква.
Той казва: „Намислил съм да си давам оставката.
Ходил съм при лекари. Казват ми, че нямам никаква болест. Но болен съм. И като река да се моля ме е страх. Навсякъде ме е страх!
към беседата >>
По-добре е да говорят зле понякой път заради вас.
Та казвам: Вие се влияете какво говорят заради вас.
По-добре е да говорят зле понякой път заради вас.
А пък някой път е хубаво и добре да се говори. Щом зле говорят, дяволът е дошъл. Щом добре говорят, Господ е дошъл. Дяволът какво ще каже? Той и да иска да каже нещо добро, не може да го каже.
към беседата >>
Ти казваш: „Аз се моля, и Господ ме слуша“. Хубаво.
Не, вие се лъжете. Ти казваш: „Какъв е смисъла на живота? “ Ти казваш: „Аз се моля на Бога“. Че знаеш ли какъв е езикът на Бога? Кажете ми.
Ти казваш: „Аз се моля, и Господ ме слуша“. Хубаво.
Но Господ не всякога слуша хората. Да кажем, че учителят преподава урок, предаде една лекция. Ти, ученикът я предаваш както не е. Тогаз? Преведете сега, да кажем, че някой от вас казва: „Аз съм окултист“. Но той сам не знае какво нещо е окултист.
към беседата >>
Сядам да ям.
Казваме: „Човек трябва да бъде морален“. Какво нещо е морал? Казваме: „Трябва да бъдем справедливи“. Какво нещо е справедливост? Какво нещо е справедлив човек?
Сядам да ям.
Справедлив съм. Дойде някой. Искам да го гощавам. Половината от хляба в торбата за моя гостенин и половината за мен. Имам половин килограм сирене.
към беседата >>
Ходил съм при лекари.
Като влезе в църквата го е страх, в къщи го е страх. В къщи не може да влезе. Страх го е. Трябва да има при него двама души свещеници, когато ходи в църква. Той казва: „Намислил съм да си давам оставката.
Ходил съм при лекари.
Казват ми, че нямам никаква болест. Но болен съм. И като река да се моля ме е страх. Навсякъде ме е страх! “ Казах му: Няма да ме лъжеш.
към беседата >>
А пък някой път е хубаво и добре да се говори.
Та казвам: Вие се влияете какво говорят заради вас. По-добре е да говорят зле понякой път заради вас.
А пък някой път е хубаво и добре да се говори.
Щом зле говорят, дяволът е дошъл. Щом добре говорят, Господ е дошъл. Дяволът какво ще каже? Той и да иска да каже нещо добро, не може да го каже. Вие говорили ли сте с дявола някой път?
към беседата >>
Но Господ не всякога слуша хората.
Ти казваш: „Какъв е смисъла на живота? “ Ти казваш: „Аз се моля на Бога“. Че знаеш ли какъв е езикът на Бога? Кажете ми. Ти казваш: „Аз се моля, и Господ ме слуша“. Хубаво.
Но Господ не всякога слуша хората.
Да кажем, че учителят преподава урок, предаде една лекция. Ти, ученикът я предаваш както не е. Тогаз? Преведете сега, да кажем, че някой от вас казва: „Аз съм окултист“. Но той сам не знае какво нещо е окултист. Някой казва: „Аз съм християнин“, но той сам не знае какво нещо е християнин.
към беседата >>
Справедлив съм.
Какво нещо е морал? Казваме: „Трябва да бъдем справедливи“. Какво нещо е справедливост? Какво нещо е справедлив човек? Сядам да ям.
Справедлив съм.
Дойде някой. Искам да го гощавам. Половината от хляба в торбата за моя гостенин и половината за мен. Имам половин килограм сирене. Половината на моя гостенин и половината на мен.
към беседата >>
Казват ми, че нямам никаква болест.
В къщи не може да влезе. Страх го е. Трябва да има при него двама души свещеници, когато ходи в църква. Той казва: „Намислил съм да си давам оставката. Ходил съм при лекари.
Казват ми, че нямам никаква болест.
Но болен съм. И като река да се моля ме е страх. Навсякъде ме е страх! “ Казах му: Няма да ме лъжеш. Ще ми кажеш истината.
към беседата >>
Щом зле говорят, дяволът е дошъл.
Та казвам: Вие се влияете какво говорят заради вас. По-добре е да говорят зле понякой път заради вас. А пък някой път е хубаво и добре да се говори.
Щом зле говорят, дяволът е дошъл.
Щом добре говорят, Господ е дошъл. Дяволът какво ще каже? Той и да иска да каже нещо добро, не може да го каже. Вие говорили ли сте с дявола някой път? Много пъти сте говорили!
към беседата >>
Да кажем, че учителят преподава урок, предаде една лекция.
“ Ти казваш: „Аз се моля на Бога“. Че знаеш ли какъв е езикът на Бога? Кажете ми. Ти казваш: „Аз се моля, и Господ ме слуша“. Хубаво. Но Господ не всякога слуша хората.
Да кажем, че учителят преподава урок, предаде една лекция.
Ти, ученикът я предаваш както не е. Тогаз? Преведете сега, да кажем, че някой от вас казва: „Аз съм окултист“. Но той сам не знае какво нещо е окултист. Някой казва: „Аз съм християнин“, но той сам не знае какво нещо е християнин. Вземете Евангелието – според учението, християнин е онзи, който се е отрекъл от стария живот и е възприел новия живот и ходи по ония принципи, по които Христос е ходил.
към беседата >>
Дойде някой.
Казваме: „Трябва да бъдем справедливи“. Какво нещо е справедливост? Какво нещо е справедлив човек? Сядам да ям. Справедлив съм.
Дойде някой.
Искам да го гощавам. Половината от хляба в торбата за моя гостенин и половината за мен. Имам половин килограм сирене. Половината на моя гостенин и половината на мен. Това е справедливост.
към беседата >>
Но болен съм.
Страх го е. Трябва да има при него двама души свещеници, когато ходи в църква. Той казва: „Намислил съм да си давам оставката. Ходил съм при лекари. Казват ми, че нямам никаква болест.
Но болен съм.
И като река да се моля ме е страх. Навсякъде ме е страх! “ Казах му: Няма да ме лъжеш. Ще ми кажеш истината. Като поп, няма да ме лъжеш.
към беседата >>
Щом добре говорят, Господ е дошъл.
Та казвам: Вие се влияете какво говорят заради вас. По-добре е да говорят зле понякой път заради вас. А пък някой път е хубаво и добре да се говори. Щом зле говорят, дяволът е дошъл.
Щом добре говорят, Господ е дошъл.
Дяволът какво ще каже? Той и да иска да каже нещо добро, не може да го каже. Вие говорили ли сте с дявола някой път? Много пъти сте говорили! Той е като светия.
към беседата >>
Ти, ученикът я предаваш както не е. Тогаз?
Че знаеш ли какъв е езикът на Бога? Кажете ми. Ти казваш: „Аз се моля, и Господ ме слуша“. Хубаво. Но Господ не всякога слуша хората. Да кажем, че учителят преподава урок, предаде една лекция.
Ти, ученикът я предаваш както не е. Тогаз?
Преведете сега, да кажем, че някой от вас казва: „Аз съм окултист“. Но той сам не знае какво нещо е окултист. Някой казва: „Аз съм християнин“, но той сам не знае какво нещо е християнин. Вземете Евангелието – според учението, християнин е онзи, който се е отрекъл от стария живот и е възприел новия живот и ходи по ония принципи, по които Христос е ходил. Той е вече християнин.
към беседата >>
Искам да го гощавам.
Какво нещо е справедливост? Какво нещо е справедлив човек? Сядам да ям. Справедлив съм. Дойде някой.
Искам да го гощавам.
Половината от хляба в торбата за моя гостенин и половината за мен. Имам половин килограм сирене. Половината на моя гостенин и половината на мен. Това е справедливост. А пък, ако го обичам, какво ще направя?
към беседата >>
И като река да се моля ме е страх.
Трябва да има при него двама души свещеници, когато ходи в църква. Той казва: „Намислил съм да си давам оставката. Ходил съм при лекари. Казват ми, че нямам никаква болест. Но болен съм.
И като река да се моля ме е страх.
Навсякъде ме е страх! “ Казах му: Няма да ме лъжеш. Ще ми кажеш истината. Като поп, няма да ме лъжеш. Ти имаш ли някой свой ближен, с когото не си живял добре?
към беседата >>
Дяволът какво ще каже?
Та казвам: Вие се влияете какво говорят заради вас. По-добре е да говорят зле понякой път заради вас. А пък някой път е хубаво и добре да се говори. Щом зле говорят, дяволът е дошъл. Щом добре говорят, Господ е дошъл.
Дяволът какво ще каже?
Той и да иска да каже нещо добро, не може да го каже. Вие говорили ли сте с дявола някой път? Много пъти сте говорили! Той е като светия. Като говори човек с дявола, трябва човек да напусне мястото, дето е живял.
към беседата >>
Преведете сега, да кажем, че някой от вас казва: „Аз съм окултист“.
Кажете ми. Ти казваш: „Аз се моля, и Господ ме слуша“. Хубаво. Но Господ не всякога слуша хората. Да кажем, че учителят преподава урок, предаде една лекция. Ти, ученикът я предаваш както не е. Тогаз?
Преведете сега, да кажем, че някой от вас казва: „Аз съм окултист“.
Но той сам не знае какво нещо е окултист. Някой казва: „Аз съм християнин“, но той сам не знае какво нещо е християнин. Вземете Евангелието – според учението, християнин е онзи, който се е отрекъл от стария живот и е възприел новия живот и ходи по ония принципи, по които Христос е ходил. Той е вече християнин. Християнин е, който има любовна връзка.
към беседата >>
Половината от хляба в торбата за моя гостенин и половината за мен.
Какво нещо е справедлив човек? Сядам да ям. Справедлив съм. Дойде някой. Искам да го гощавам.
Половината от хляба в торбата за моя гостенин и половината за мен.
Имам половин килограм сирене. Половината на моя гостенин и половината на мен. Това е справедливост. А пък, ако го обичам, какво ще направя? Ако го обичам, ще му дам стол, на който аз седя, защото той е по-мекичък.
към беседата >>
Навсякъде ме е страх!
Той казва: „Намислил съм да си давам оставката. Ходил съм при лекари. Казват ми, че нямам никаква болест. Но болен съм. И като река да се моля ме е страх.
Навсякъде ме е страх!
“ Казах му: Няма да ме лъжеш. Ще ми кажеш истината. Като поп, няма да ме лъжеш. Ти имаш ли някой свой ближен, с когото не си живял добре? Много ти е бил ближен.
към беседата >>
Той и да иска да каже нещо добро, не може да го каже.
По-добре е да говорят зле понякой път заради вас. А пък някой път е хубаво и добре да се говори. Щом зле говорят, дяволът е дошъл. Щом добре говорят, Господ е дошъл. Дяволът какво ще каже?
Той и да иска да каже нещо добро, не може да го каже.
Вие говорили ли сте с дявола някой път? Много пъти сте говорили! Той е като светия. Като говори човек с дявола, трябва човек да напусне мястото, дето е живял. Ти като имаш разговор с дявола в една къща, ти тази къща трябва да я напуснеш.
към беседата >>
Но той сам не знае какво нещо е окултист.
Ти казваш: „Аз се моля, и Господ ме слуша“. Хубаво. Но Господ не всякога слуша хората. Да кажем, че учителят преподава урок, предаде една лекция. Ти, ученикът я предаваш както не е. Тогаз? Преведете сега, да кажем, че някой от вас казва: „Аз съм окултист“.
Но той сам не знае какво нещо е окултист.
Някой казва: „Аз съм християнин“, но той сам не знае какво нещо е християнин. Вземете Евангелието – според учението, християнин е онзи, който се е отрекъл от стария живот и е възприел новия живот и ходи по ония принципи, по които Христос е ходил. Той е вече християнин. Християнин е, който има любовна връзка. Кого наричаме любовник на някоя мома?
към беседата >>
Имам половин килограм сирене.
Сядам да ям. Справедлив съм. Дойде някой. Искам да го гощавам. Половината от хляба в торбата за моя гостенин и половината за мен.
Имам половин килограм сирене.
Половината на моя гостенин и половината на мен. Това е справедливост. А пък, ако го обичам, какво ще направя? Ако го обичам, ще му дам стол, на който аз седя, защото той е по-мекичък. Мекият стол с възглавницата ще дам на него, а пък за мен ще взема друг стол, какъвто да е.
към беседата >>
“ Казах му: Няма да ме лъжеш.
Ходил съм при лекари. Казват ми, че нямам никаква болест. Но болен съм. И като река да се моля ме е страх. Навсякъде ме е страх!
“ Казах му: Няма да ме лъжеш.
Ще ми кажеш истината. Като поп, няма да ме лъжеш. Ти имаш ли някой свой ближен, с когото не си живял добре? Много ти е бил ближен. Обидил си го.
към беседата >>
Вие говорили ли сте с дявола някой път?
А пък някой път е хубаво и добре да се говори. Щом зле говорят, дяволът е дошъл. Щом добре говорят, Господ е дошъл. Дяволът какво ще каже? Той и да иска да каже нещо добро, не може да го каже.
Вие говорили ли сте с дявола някой път?
Много пъти сте говорили! Той е като светия. Като говори човек с дявола, трябва човек да напусне мястото, дето е живял. Ти като имаш разговор с дявола в една къща, ти тази къща трябва да я напуснеш. В тая къще не можеш да живееш.
към беседата >>
Някой казва: „Аз съм християнин“, но той сам не знае какво нещо е християнин.
Но Господ не всякога слуша хората. Да кажем, че учителят преподава урок, предаде една лекция. Ти, ученикът я предаваш както не е. Тогаз? Преведете сега, да кажем, че някой от вас казва: „Аз съм окултист“. Но той сам не знае какво нещо е окултист.
Някой казва: „Аз съм християнин“, но той сам не знае какво нещо е християнин.
Вземете Евангелието – според учението, християнин е онзи, който се е отрекъл от стария живот и е възприел новия живот и ходи по ония принципи, по които Христос е ходил. Той е вече християнин. Християнин е, който има любовна връзка. Кого наричаме любовник на някоя мома? Можем ли да наречем някого така?
към беседата >>
Половината на моя гостенин и половината на мен.
Справедлив съм. Дойде някой. Искам да го гощавам. Половината от хляба в торбата за моя гостенин и половината за мен. Имам половин килограм сирене.
Половината на моя гостенин и половината на мен.
Това е справедливост. А пък, ако го обичам, какво ще направя? Ако го обичам, ще му дам стол, на който аз седя, защото той е по-мекичък. Мекият стол с възглавницата ще дам на него, а пък за мен ще взема друг стол, какъвто да е. Когато обичаме някого, ние му даваме мекичко на което да седне.
към беседата >>
Ще ми кажеш истината.
Казват ми, че нямам никаква болест. Но болен съм. И като река да се моля ме е страх. Навсякъде ме е страх! “ Казах му: Няма да ме лъжеш.
Ще ми кажеш истината.
Като поп, няма да ме лъжеш. Ти имаш ли някой свой ближен, с когото не си живял добре? Много ти е бил ближен. Обидил си го. Направил си му пакост и в това състояние е заминал.
към беседата >>
Много пъти сте говорили!
Щом зле говорят, дяволът е дошъл. Щом добре говорят, Господ е дошъл. Дяволът какво ще каже? Той и да иска да каже нещо добро, не може да го каже. Вие говорили ли сте с дявола някой път?
Много пъти сте говорили!
Той е като светия. Като говори човек с дявола, трябва човек да напусне мястото, дето е живял. Ти като имаш разговор с дявола в една къща, ти тази къща трябва да я напуснеш. В тая къще не можеш да живееш. Някой път ти чувствуваш едно тъжно, мрачно нещо.
към беседата >>
Вземете Евангелието – според учението, християнин е онзи, който се е отрекъл от стария живот и е възприел новия живот и ходи по ония принципи, по които Христос е ходил.
Да кажем, че учителят преподава урок, предаде една лекция. Ти, ученикът я предаваш както не е. Тогаз? Преведете сега, да кажем, че някой от вас казва: „Аз съм окултист“. Но той сам не знае какво нещо е окултист. Някой казва: „Аз съм християнин“, но той сам не знае какво нещо е християнин.
Вземете Евангелието – според учението, християнин е онзи, който се е отрекъл от стария живот и е възприел новия живот и ходи по ония принципи, по които Христос е ходил.
Той е вече християнин. Християнин е, който има любовна връзка. Кого наричаме любовник на някоя мома? Можем ли да наречем някого така? Само онзи, който я обича, той е нейният любовник.
към беседата >>
Това е справедливост.
Дойде някой. Искам да го гощавам. Половината от хляба в торбата за моя гостенин и половината за мен. Имам половин килограм сирене. Половината на моя гостенин и половината на мен.
Това е справедливост.
А пък, ако го обичам, какво ще направя? Ако го обичам, ще му дам стол, на който аз седя, защото той е по-мекичък. Мекият стол с възглавницата ще дам на него, а пък за мен ще взема друг стол, какъвто да е. Когато обичаме някого, ние му даваме мекичко на което да седне. Казвам му: Как сте?
към беседата >>
Като поп, няма да ме лъжеш.
Но болен съм. И като река да се моля ме е страх. Навсякъде ме е страх! “ Казах му: Няма да ме лъжеш. Ще ми кажеш истината.
Като поп, няма да ме лъжеш.
Ти имаш ли някой свой ближен, с когото не си живял добре? Много ти е бил ближен. Обидил си го. Направил си му пакост и в това състояние е заминал. Към него не си бил справедлив.
към беседата >>
Той е като светия.
Щом добре говорят, Господ е дошъл. Дяволът какво ще каже? Той и да иска да каже нещо добро, не може да го каже. Вие говорили ли сте с дявола някой път? Много пъти сте говорили!
Той е като светия.
Като говори човек с дявола, трябва човек да напусне мястото, дето е живял. Ти като имаш разговор с дявола в една къща, ти тази къща трябва да я напуснеш. В тая къще не можеш да живееш. Някой път ти чувствуваш едно тъжно, мрачно нещо. Не го допущай!
към беседата >>
Той е вече християнин.
Ти, ученикът я предаваш както не е. Тогаз? Преведете сега, да кажем, че някой от вас казва: „Аз съм окултист“. Но той сам не знае какво нещо е окултист. Някой казва: „Аз съм християнин“, но той сам не знае какво нещо е християнин. Вземете Евангелието – според учението, християнин е онзи, който се е отрекъл от стария живот и е възприел новия живот и ходи по ония принципи, по които Христос е ходил.
Той е вече християнин.
Християнин е, който има любовна връзка. Кого наричаме любовник на някоя мома? Можем ли да наречем някого така? Само онзи, който я обича, той е нейният любовник. А пък онзи, който не я обича, той какъв е?
към беседата >>
А пък, ако го обичам, какво ще направя?
Искам да го гощавам. Половината от хляба в торбата за моя гостенин и половината за мен. Имам половин килограм сирене. Половината на моя гостенин и половината на мен. Това е справедливост.
А пък, ако го обичам, какво ще направя?
Ако го обичам, ще му дам стол, на който аз седя, защото той е по-мекичък. Мекият стол с възглавницата ще дам на него, а пък за мен ще взема друг стол, какъвто да е. Когато обичаме някого, ние му даваме мекичко на което да седне. Казвам му: Как сте? Много меко му говоря.
към беседата >>
Ти имаш ли някой свой ближен, с когото не си живял добре?
И като река да се моля ме е страх. Навсякъде ме е страх! “ Казах му: Няма да ме лъжеш. Ще ми кажеш истината. Като поп, няма да ме лъжеш.
Ти имаш ли някой свой ближен, с когото не си живял добре?
Много ти е бил ближен. Обидил си го. Направил си му пакост и в това състояние е заминал. Към него не си бил справедлив. Няма да ме лъжеш.
към беседата >>
Като говори човек с дявола, трябва човек да напусне мястото, дето е живял.
Дяволът какво ще каже? Той и да иска да каже нещо добро, не може да го каже. Вие говорили ли сте с дявола някой път? Много пъти сте говорили! Той е като светия.
Като говори човек с дявола, трябва човек да напусне мястото, дето е живял.
Ти като имаш разговор с дявола в една къща, ти тази къща трябва да я напуснеш. В тая къще не можеш да живееш. Някой път ти чувствуваш едно тъжно, мрачно нещо. Не го допущай! Това са влияния, хипноза.
към беседата >>
Християнин е, който има любовна връзка.
Преведете сега, да кажем, че някой от вас казва: „Аз съм окултист“. Но той сам не знае какво нещо е окултист. Някой казва: „Аз съм християнин“, но той сам не знае какво нещо е християнин. Вземете Евангелието – според учението, християнин е онзи, който се е отрекъл от стария живот и е възприел новия живот и ходи по ония принципи, по които Христос е ходил. Той е вече християнин.
Християнин е, който има любовна връзка.
Кого наричаме любовник на някоя мома? Можем ли да наречем някого така? Само онзи, който я обича, той е нейният любовник. А пък онзи, който не я обича, той какъв е? Неин приятел, неин познат, неин далечен роднина или някой съвсем чужденец.
към беседата >>
Ако го обичам, ще му дам стол, на който аз седя, защото той е по-мекичък.
Половината от хляба в торбата за моя гостенин и половината за мен. Имам половин килограм сирене. Половината на моя гостенин и половината на мен. Това е справедливост. А пък, ако го обичам, какво ще направя?
Ако го обичам, ще му дам стол, на който аз седя, защото той е по-мекичък.
Мекият стол с възглавницата ще дам на него, а пък за мен ще взема друг стол, какъвто да е. Когато обичаме някого, ние му даваме мекичко на което да седне. Казвам му: Как сте? Много меко му говоря. А пък на другия му говоря по-грубо: Стояне, как сте?
към беседата >>
Много ти е бил ближен.
Навсякъде ме е страх! “ Казах му: Няма да ме лъжеш. Ще ми кажеш истината. Като поп, няма да ме лъжеш. Ти имаш ли някой свой ближен, с когото не си живял добре?
Много ти е бил ближен.
Обидил си го. Направил си му пакост и в това състояние е заминал. Към него не си бил справедлив. Няма да ме лъжеш. Ако ми кажеш истината ще ти помогна.
към беседата >>
Ти като имаш разговор с дявола в една къща, ти тази къща трябва да я напуснеш.
Той и да иска да каже нещо добро, не може да го каже. Вие говорили ли сте с дявола някой път? Много пъти сте говорили! Той е като светия. Като говори човек с дявола, трябва човек да напусне мястото, дето е живял.
Ти като имаш разговор с дявола в една къща, ти тази къща трябва да я напуснеш.
В тая къще не можеш да живееш. Някой път ти чувствуваш едно тъжно, мрачно нещо. Не го допущай! Това са влияния, хипноза. Има общества, които работят по закона на внушението, на хипнотизма.
към беседата >>
Кого наричаме любовник на някоя мома?
Но той сам не знае какво нещо е окултист. Някой казва: „Аз съм християнин“, но той сам не знае какво нещо е християнин. Вземете Евангелието – според учението, християнин е онзи, който се е отрекъл от стария живот и е възприел новия живот и ходи по ония принципи, по които Христос е ходил. Той е вече християнин. Християнин е, който има любовна връзка.
Кого наричаме любовник на някоя мома?
Можем ли да наречем някого така? Само онзи, който я обича, той е нейният любовник. А пък онзи, който не я обича, той какъв е? Неин приятел, неин познат, неин далечен роднина или някой съвсем чужденец.
към беседата >>
Мекият стол с възглавницата ще дам на него, а пък за мен ще взема друг стол, какъвто да е.
Имам половин килограм сирене. Половината на моя гостенин и половината на мен. Това е справедливост. А пък, ако го обичам, какво ще направя? Ако го обичам, ще му дам стол, на който аз седя, защото той е по-мекичък.
Мекият стол с възглавницата ще дам на него, а пък за мен ще взема друг стол, какъвто да е.
Когато обичаме някого, ние му даваме мекичко на което да седне. Казвам му: Как сте? Много меко му говоря. А пък на другия му говоря по-грубо: Стояне, как сте? На онзи, когото обичам, казвам: Много ще ми бъде приятно да останете в дома ми за дълго време.
към беседата >>
Обидил си го.
“ Казах му: Няма да ме лъжеш. Ще ми кажеш истината. Като поп, няма да ме лъжеш. Ти имаш ли някой свой ближен, с когото не си живял добре? Много ти е бил ближен.
Обидил си го.
Направил си му пакост и в това състояние е заминал. Към него не си бил справедлив. Няма да ме лъжеш. Ако ми кажеш истината ще ти помогна. Инак ще си носиш страха.
към беседата >>
В тая къще не можеш да живееш.
Вие говорили ли сте с дявола някой път? Много пъти сте говорили! Той е като светия. Като говори човек с дявола, трябва човек да напусне мястото, дето е живял. Ти като имаш разговор с дявола в една къща, ти тази къща трябва да я напуснеш.
В тая къще не можеш да живееш.
Някой път ти чувствуваш едно тъжно, мрачно нещо. Не го допущай! Това са влияния, хипноза. Има общества, които работят по закона на внушението, на хипнотизма. Не мислете, че сте свободни.
към беседата >>
Можем ли да наречем някого така?
Някой казва: „Аз съм християнин“, но той сам не знае какво нещо е християнин. Вземете Евангелието – според учението, християнин е онзи, който се е отрекъл от стария живот и е възприел новия живот и ходи по ония принципи, по които Христос е ходил. Той е вече християнин. Християнин е, който има любовна връзка. Кого наричаме любовник на някоя мома?
Можем ли да наречем някого така?
Само онзи, който я обича, той е нейният любовник. А пък онзи, който не я обича, той какъв е? Неин приятел, неин познат, неин далечен роднина или някой съвсем чужденец.
към беседата >>
Когато обичаме някого, ние му даваме мекичко на което да седне.
Половината на моя гостенин и половината на мен. Това е справедливост. А пък, ако го обичам, какво ще направя? Ако го обичам, ще му дам стол, на който аз седя, защото той е по-мекичък. Мекият стол с възглавницата ще дам на него, а пък за мен ще взема друг стол, какъвто да е.
Когато обичаме някого, ние му даваме мекичко на което да седне.
Казвам му: Как сте? Много меко му говоря. А пък на другия му говоря по-грубо: Стояне, как сте? На онзи, когото обичам, казвам: Много ще ми бъде приятно да останете в дома ми за дълго време. (Учителят говори тия думи нежно).
към беседата >>
Направил си му пакост и в това състояние е заминал.
Ще ми кажеш истината. Като поп, няма да ме лъжеш. Ти имаш ли някой свой ближен, с когото не си живял добре? Много ти е бил ближен. Обидил си го.
Направил си му пакост и в това състояние е заминал.
Към него не си бил справедлив. Няма да ме лъжеш. Ако ми кажеш истината ще ти помогна. Инак ще си носиш страха. – „Майка ми живееше при мене.
към беседата >>
Някой път ти чувствуваш едно тъжно, мрачно нещо.
Много пъти сте говорили! Той е като светия. Като говори човек с дявола, трябва човек да напусне мястото, дето е живял. Ти като имаш разговор с дявола в една къща, ти тази къща трябва да я напуснеш. В тая къще не можеш да живееш.
Някой път ти чувствуваш едно тъжно, мрачно нещо.
Не го допущай! Това са влияния, хипноза. Има общества, които работят по закона на внушението, на хипнотизма. Не мислете, че сте свободни. Всякога има прицелна точка.
към беседата >>
Само онзи, който я обича, той е нейният любовник.
Вземете Евангелието – според учението, християнин е онзи, който се е отрекъл от стария живот и е възприел новия живот и ходи по ония принципи, по които Христос е ходил. Той е вече християнин. Християнин е, който има любовна връзка. Кого наричаме любовник на някоя мома? Можем ли да наречем някого така?
Само онзи, който я обича, той е нейният любовник.
А пък онзи, който не я обича, той какъв е? Неин приятел, неин познат, неин далечен роднина или някой съвсем чужденец.
към беседата >>
Казвам му: Как сте?
Това е справедливост. А пък, ако го обичам, какво ще направя? Ако го обичам, ще му дам стол, на който аз седя, защото той е по-мекичък. Мекият стол с възглавницата ще дам на него, а пък за мен ще взема друг стол, какъвто да е. Когато обичаме някого, ние му даваме мекичко на което да седне.
Казвам му: Как сте?
Много меко му говоря. А пък на другия му говоря по-грубо: Стояне, как сте? На онзи, когото обичам, казвам: Много ще ми бъде приятно да останете в дома ми за дълго време. (Учителят говори тия думи нежно). А пък на другия, когото не обичам, казвам: Кога ще си отидете?
към беседата >>
Към него не си бил справедлив.
Като поп, няма да ме лъжеш. Ти имаш ли някой свой ближен, с когото не си живял добре? Много ти е бил ближен. Обидил си го. Направил си му пакост и в това състояние е заминал.
Към него не си бил справедлив.
Няма да ме лъжеш. Ако ми кажеш истината ще ти помогна. Инак ще си носиш страха. – „Майка ми живееше при мене. Бих я!
към беседата >>
Не го допущай!
Той е като светия. Като говори човек с дявола, трябва човек да напусне мястото, дето е живял. Ти като имаш разговор с дявола в една къща, ти тази къща трябва да я напуснеш. В тая къще не можеш да живееш. Някой път ти чувствуваш едно тъжно, мрачно нещо.
Не го допущай!
Това са влияния, хипноза. Има общества, които работят по закона на внушението, на хипнотизма. Не мислете, че сте свободни. Всякога има прицелна точка. Не мислете, че е лесна работа това.
към беседата >>
А пък онзи, който не я обича, той какъв е?
Той е вече християнин. Християнин е, който има любовна връзка. Кого наричаме любовник на някоя мома? Можем ли да наречем някого така? Само онзи, който я обича, той е нейният любовник.
А пък онзи, който не я обича, той какъв е?
Неин приятел, неин познат, неин далечен роднина или някой съвсем чужденец.
към беседата >>
Много меко му говоря.
А пък, ако го обичам, какво ще направя? Ако го обичам, ще му дам стол, на който аз седя, защото той е по-мекичък. Мекият стол с възглавницата ще дам на него, а пък за мен ще взема друг стол, какъвто да е. Когато обичаме някого, ние му даваме мекичко на което да седне. Казвам му: Как сте?
Много меко му говоря.
А пък на другия му говоря по-грубо: Стояне, как сте? На онзи, когото обичам, казвам: Много ще ми бъде приятно да останете в дома ми за дълго време. (Учителят говори тия думи нежно). А пък на другия, когото не обичам, казвам: Кога ще си отидете? (Учителят изговаря тия думи грубо).
към беседата >>
Няма да ме лъжеш.
Ти имаш ли някой свой ближен, с когото не си живял добре? Много ти е бил ближен. Обидил си го. Направил си му пакост и в това състояние е заминал. Към него не си бил справедлив.
Няма да ме лъжеш.
Ако ми кажеш истината ще ти помогна. Инак ще си носиш страха. – „Майка ми живееше при мене. Бих я! И тя умря“.
към беседата >>
Това са влияния, хипноза.
Като говори човек с дявола, трябва човек да напусне мястото, дето е живял. Ти като имаш разговор с дявола в една къща, ти тази къща трябва да я напуснеш. В тая къще не можеш да живееш. Някой път ти чувствуваш едно тъжно, мрачно нещо. Не го допущай!
Това са влияния, хипноза.
Има общества, които работят по закона на внушението, на хипнотизма. Не мислете, че сте свободни. Всякога има прицелна точка. Не мислете, че е лесна работа това. Сега не искам да ви занимавам с това.
към беседата >>
Неин приятел, неин познат, неин далечен роднина или някой съвсем чужденец.
Християнин е, който има любовна връзка. Кого наричаме любовник на някоя мома? Можем ли да наречем някого така? Само онзи, който я обича, той е нейният любовник. А пък онзи, който не я обича, той какъв е?
Неин приятел, неин познат, неин далечен роднина или някой съвсем чужденец.
към беседата >>
А пък на другия му говоря по-грубо: Стояне, как сте?
Ако го обичам, ще му дам стол, на който аз седя, защото той е по-мекичък. Мекият стол с възглавницата ще дам на него, а пък за мен ще взема друг стол, какъвто да е. Когато обичаме някого, ние му даваме мекичко на което да седне. Казвам му: Как сте? Много меко му говоря.
А пък на другия му говоря по-грубо: Стояне, как сте?
На онзи, когото обичам, казвам: Много ще ми бъде приятно да останете в дома ми за дълго време. (Учителят говори тия думи нежно). А пък на другия, когото не обичам, казвам: Кога ще си отидете? (Учителят изговаря тия думи грубо). Когато аз се интересувам кога ще си ходи, това вече ме поврежда.
към беседата >>
Ако ми кажеш истината ще ти помогна.
Много ти е бил ближен. Обидил си го. Направил си му пакост и в това състояние е заминал. Към него не си бил справедлив. Няма да ме лъжеш.
Ако ми кажеш истината ще ти помогна.
Инак ще си носиш страха. – „Майка ми живееше при мене. Бих я! И тя умря“. – Сега ще почнеш да се молиш за майка си, ще се примириш с нея.
към беседата >>
Има общества, които работят по закона на внушението, на хипнотизма.
Ти като имаш разговор с дявола в една къща, ти тази къща трябва да я напуснеш. В тая къще не можеш да живееш. Някой път ти чувствуваш едно тъжно, мрачно нещо. Не го допущай! Това са влияния, хипноза.
Има общества, които работят по закона на внушението, на хипнотизма.
Не мислете, че сте свободни. Всякога има прицелна точка. Не мислете, че е лесна работа това. Сега не искам да ви занимавам с това. Военните имат позиции, окопават се, знаят, че имат неприятел и не го подценяват.
към беседата >>
Вие не сте още дошли да изучавате на какво се дължи неразположението.
Вие не сте още дошли да изучавате на какво се дължи неразположението.
Някой път сте неразположен. Седиш ти и си неразположен. Казваш: „Този обичам, а пък този не обичам“. Сега обяснете си: Обичаш едного. Този, когото обичаш, ти си го познал.
към беседата >>
На онзи, когото обичам, казвам: Много ще ми бъде приятно да останете в дома ми за дълго време.
Мекият стол с възглавницата ще дам на него, а пък за мен ще взема друг стол, какъвто да е. Когато обичаме някого, ние му даваме мекичко на което да седне. Казвам му: Как сте? Много меко му говоря. А пък на другия му говоря по-грубо: Стояне, как сте?
На онзи, когото обичам, казвам: Много ще ми бъде приятно да останете в дома ми за дълго време.
(Учителят говори тия думи нежно). А пък на другия, когото не обичам, казвам: Кога ще си отидете? (Учителят изговаря тия думи грубо). Когато аз се интересувам кога ще си ходи, това вече ме поврежда. Аз не трябва да се интересувам от това.
към беседата >>
Инак ще си носиш страха.
Обидил си го. Направил си му пакост и в това състояние е заминал. Към него не си бил справедлив. Няма да ме лъжеш. Ако ми кажеш истината ще ти помогна.
Инак ще си носиш страха.
– „Майка ми живееше при мене. Бих я! И тя умря“. – Сега ще почнеш да се молиш за майка си, ще се примириш с нея. В това състояние ще те напусне.
към беседата >>
Не мислете, че сте свободни.
В тая къще не можеш да живееш. Някой път ти чувствуваш едно тъжно, мрачно нещо. Не го допущай! Това са влияния, хипноза. Има общества, които работят по закона на внушението, на хипнотизма.
Не мислете, че сте свободни.
Всякога има прицелна точка. Не мислете, че е лесна работа това. Сега не искам да ви занимавам с това. Военните имат позиции, окопават се, знаят, че имат неприятел и не го подценяват. И вие не подценявайте злото.
към беседата >>
Някой път сте неразположен.
Вие не сте още дошли да изучавате на какво се дължи неразположението.
Някой път сте неразположен.
Седиш ти и си неразположен. Казваш: „Този обичам, а пък този не обичам“. Сега обяснете си: Обичаш едного. Този, когото обичаш, ти си го познал. Ти го обичаш, познаваш го.
към беседата >>
(Учителят говори тия думи нежно).
Когато обичаме някого, ние му даваме мекичко на което да седне. Казвам му: Как сте? Много меко му говоря. А пък на другия му говоря по-грубо: Стояне, как сте? На онзи, когото обичам, казвам: Много ще ми бъде приятно да останете в дома ми за дълго време.
(Учителят говори тия думи нежно).
А пък на другия, когото не обичам, казвам: Кога ще си отидете? (Учителят изговаря тия думи грубо). Когато аз се интересувам кога ще си ходи, това вече ме поврежда. Аз не трябва да се интересувам от това. Мен ме интересува изгрева на слънцето, но като изгрее слънцето, не се интересувам от неговото залязване – кога ще си ходи.
към беседата >>
– „Майка ми живееше при мене.
Направил си му пакост и в това състояние е заминал. Към него не си бил справедлив. Няма да ме лъжеш. Ако ми кажеш истината ще ти помогна. Инак ще си носиш страха.
– „Майка ми живееше при мене.
Бих я! И тя умря“. – Сега ще почнеш да се молиш за майка си, ще се примириш с нея. В това състояние ще те напусне. Майка ти е влязла в другия свят и има голяма омраза към тебе.
към беседата >>
Всякога има прицелна точка.
Някой път ти чувствуваш едно тъжно, мрачно нещо. Не го допущай! Това са влияния, хипноза. Има общества, които работят по закона на внушението, на хипнотизма. Не мислете, че сте свободни.
Всякога има прицелна точка.
Не мислете, че е лесна работа това. Сега не искам да ви занимавам с това. Военните имат позиции, окопават се, знаят, че имат неприятел и не го подценяват. И вие не подценявайте злото. Те са същества разумни.
към беседата >>
Седиш ти и си неразположен.
Вие не сте още дошли да изучавате на какво се дължи неразположението. Някой път сте неразположен.
Седиш ти и си неразположен.
Казваш: „Този обичам, а пък този не обичам“. Сега обяснете си: Обичаш едного. Този, когото обичаш, ти си го познал. Ти го обичаш, познаваш го. Щом го обичаш, ти си добър човек.
към беседата >>
А пък на другия, когото не обичам, казвам: Кога ще си отидете?
Казвам му: Как сте? Много меко му говоря. А пък на другия му говоря по-грубо: Стояне, как сте? На онзи, когото обичам, казвам: Много ще ми бъде приятно да останете в дома ми за дълго време. (Учителят говори тия думи нежно).
А пък на другия, когото не обичам, казвам: Кога ще си отидете?
(Учителят изговаря тия думи грубо). Когато аз се интересувам кога ще си ходи, това вече ме поврежда. Аз не трябва да се интересувам от това. Мен ме интересува изгрева на слънцето, но като изгрее слънцето, не се интересувам от неговото залязване – кога ще си ходи. Не мисля за неговия залез.
към беседата >>
Бих я!
Към него не си бил справедлив. Няма да ме лъжеш. Ако ми кажеш истината ще ти помогна. Инак ще си носиш страха. – „Майка ми живееше при мене.
Бих я!
И тя умря“. – Сега ще почнеш да се молиш за майка си, ще се примириш с нея. В това състояние ще те напусне. Майка ти е влязла в другия свят и има голяма омраза към тебе. И ако караш така, тя ще те разпопи.
към беседата >>
Не мислете, че е лесна работа това.
Не го допущай! Това са влияния, хипноза. Има общества, които работят по закона на внушението, на хипнотизма. Не мислете, че сте свободни. Всякога има прицелна точка.
Не мислете, че е лесна работа това.
Сега не искам да ви занимавам с това. Военните имат позиции, окопават се, знаят, че имат неприятел и не го подценяват. И вие не подценявайте злото. Те са същества разумни. В света хората са много умни.
към беседата >>
Казваш: „Този обичам, а пък този не обичам“.
Вие не сте още дошли да изучавате на какво се дължи неразположението. Някой път сте неразположен. Седиш ти и си неразположен.
Казваш: „Този обичам, а пък този не обичам“.
Сега обяснете си: Обичаш едного. Този, когото обичаш, ти си го познал. Ти го обичаш, познаваш го. Щом го обичаш, ти си добър човек. Щом някой ме обича, аз не искам да зная какъв е.
към беседата >>
(Учителят изговаря тия думи грубо).
Много меко му говоря. А пък на другия му говоря по-грубо: Стояне, как сте? На онзи, когото обичам, казвам: Много ще ми бъде приятно да останете в дома ми за дълго време. (Учителят говори тия думи нежно). А пък на другия, когото не обичам, казвам: Кога ще си отидете?
(Учителят изговаря тия думи грубо).
Когато аз се интересувам кога ще си ходи, това вече ме поврежда. Аз не трябва да се интересувам от това. Мен ме интересува изгрева на слънцето, но като изгрее слънцето, не се интересувам от неговото залязване – кога ще си ходи. Не мисля за неговия залез. Мислете за Изгрева на слънцето.
към беседата >>
И тя умря“.
Няма да ме лъжеш. Ако ми кажеш истината ще ти помогна. Инак ще си носиш страха. – „Майка ми живееше при мене. Бих я!
И тя умря“.
– Сега ще почнеш да се молиш за майка си, ще се примириш с нея. В това състояние ще те напусне. Майка ти е влязла в другия свят и има голяма омраза към тебе. И ако караш така, тя ще те разпопи. Та не мислете така, както мислите!
към беседата >>
Сега не искам да ви занимавам с това.
Това са влияния, хипноза. Има общества, които работят по закона на внушението, на хипнотизма. Не мислете, че сте свободни. Всякога има прицелна точка. Не мислете, че е лесна работа това.
Сега не искам да ви занимавам с това.
Военните имат позиции, окопават се, знаят, че имат неприятел и не го подценяват. И вие не подценявайте злото. Те са същества разумни. В света хората са много умни. Мен са ме лъгали много пъти.
към беседата >>
Сега обяснете си: Обичаш едного.
Вие не сте още дошли да изучавате на какво се дължи неразположението. Някой път сте неразположен. Седиш ти и си неразположен. Казваш: „Този обичам, а пък този не обичам“.
Сега обяснете си: Обичаш едного.
Този, когото обичаш, ти си го познал. Ти го обичаш, познаваш го. Щом го обичаш, ти си добър човек. Щом някой ме обича, аз не искам да зная какъв е. Аз зная едно качество в него.
към беседата >>
Когато аз се интересувам кога ще си ходи, това вече ме поврежда.
А пък на другия му говоря по-грубо: Стояне, как сте? На онзи, когото обичам, казвам: Много ще ми бъде приятно да останете в дома ми за дълго време. (Учителят говори тия думи нежно). А пък на другия, когото не обичам, казвам: Кога ще си отидете? (Учителят изговаря тия думи грубо).
Когато аз се интересувам кога ще си ходи, това вече ме поврежда.
Аз не трябва да се интересувам от това. Мен ме интересува изгрева на слънцето, но като изгрее слънцето, не се интересувам от неговото залязване – кога ще си ходи. Не мисля за неговия залез. Мислете за Изгрева на слънцето. Като дойде един човек, не мислете за неговото отиване.
към беседата >>
– Сега ще почнеш да се молиш за майка си, ще се примириш с нея.
Ако ми кажеш истината ще ти помогна. Инак ще си носиш страха. – „Майка ми живееше при мене. Бих я! И тя умря“.
– Сега ще почнеш да се молиш за майка си, ще се примириш с нея.
В това състояние ще те напусне. Майка ти е влязла в другия свят и има голяма омраза към тебе. И ако караш така, тя ще те разпопи. Та не мислете така, както мислите! Не трябва да правиш никакво зло, понеже това зло по обратен път ще се върне.
към беседата >>
Военните имат позиции, окопават се, знаят, че имат неприятел и не го подценяват.
Има общества, които работят по закона на внушението, на хипнотизма. Не мислете, че сте свободни. Всякога има прицелна точка. Не мислете, че е лесна работа това. Сега не искам да ви занимавам с това.
Военните имат позиции, окопават се, знаят, че имат неприятел и не го подценяват.
И вие не подценявайте злото. Те са същества разумни. В света хората са много умни. Мен са ме лъгали много пъти. Аз зная, че той ме лъже и пак вярвам, че няма да ме лъже.
към беседата >>
Този, когото обичаш, ти си го познал.
Вие не сте още дошли да изучавате на какво се дължи неразположението. Някой път сте неразположен. Седиш ти и си неразположен. Казваш: „Този обичам, а пък този не обичам“. Сега обяснете си: Обичаш едного.
Този, когото обичаш, ти си го познал.
Ти го обичаш, познаваш го. Щом го обичаш, ти си добър човек. Щом някой ме обича, аз не искам да зная какъв е. Аз зная едно качество в него. Казвам: Щом ме обича, той е добър човек.
към беседата >>
Аз не трябва да се интересувам от това.
На онзи, когото обичам, казвам: Много ще ми бъде приятно да останете в дома ми за дълго време. (Учителят говори тия думи нежно). А пък на другия, когото не обичам, казвам: Кога ще си отидете? (Учителят изговаря тия думи грубо). Когато аз се интересувам кога ще си ходи, това вече ме поврежда.
Аз не трябва да се интересувам от това.
Мен ме интересува изгрева на слънцето, но като изгрее слънцето, не се интересувам от неговото залязване – кога ще си ходи. Не мисля за неговия залез. Мислете за Изгрева на слънцето. Като дойде един човек, не мислете за неговото отиване. Че той ще си замине, ще си замине.
към беседата >>
В това състояние ще те напусне.
Инак ще си носиш страха. – „Майка ми живееше при мене. Бих я! И тя умря“. – Сега ще почнеш да се молиш за майка си, ще се примириш с нея.
В това състояние ще те напусне.
Майка ти е влязла в другия свят и има голяма омраза към тебе. И ако караш така, тя ще те разпопи. Та не мислете така, както мислите! Не трябва да правиш никакво зло, понеже това зло по обратен път ще се върне. И ако някои деца – дъщери или синове – са немирни и ви измъчват, може би причината е някой стар дядо или стара баба, които имат нещо против.
към беседата >>
И вие не подценявайте злото.
Не мислете, че сте свободни. Всякога има прицелна точка. Не мислете, че е лесна работа това. Сега не искам да ви занимавам с това. Военните имат позиции, окопават се, знаят, че имат неприятел и не го подценяват.
И вие не подценявайте злото.
Те са същества разумни. В света хората са много умни. Мен са ме лъгали много пъти. Аз зная, че той ме лъже и пак вярвам, че няма да ме лъже. Имам вяра.
към беседата >>
Ти го обичаш, познаваш го.
Някой път сте неразположен. Седиш ти и си неразположен. Казваш: „Този обичам, а пък този не обичам“. Сега обяснете си: Обичаш едного. Този, когото обичаш, ти си го познал.
Ти го обичаш, познаваш го.
Щом го обичаш, ти си добър човек. Щом някой ме обича, аз не искам да зная какъв е. Аз зная едно качество в него. Казвам: Щом ме обича, той е добър човек. А пък щом ме познава казвам: Учен човек е.
към беседата >>
Мен ме интересува изгрева на слънцето, но като изгрее слънцето, не се интересувам от неговото залязване – кога ще си ходи.
(Учителят говори тия думи нежно). А пък на другия, когото не обичам, казвам: Кога ще си отидете? (Учителят изговаря тия думи грубо). Когато аз се интересувам кога ще си ходи, това вече ме поврежда. Аз не трябва да се интересувам от това.
Мен ме интересува изгрева на слънцето, но като изгрее слънцето, не се интересувам от неговото залязване – кога ще си ходи.
Не мисля за неговия залез. Мислете за Изгрева на слънцето. Като дойде един човек, не мислете за неговото отиване. Че той ще си замине, ще си замине. Важно е неговото идване.
към беседата >>
Майка ти е влязла в другия свят и има голяма омраза към тебе.
– „Майка ми живееше при мене. Бих я! И тя умря“. – Сега ще почнеш да се молиш за майка си, ще се примириш с нея. В това състояние ще те напусне.
Майка ти е влязла в другия свят и има голяма омраза към тебе.
И ако караш така, тя ще те разпопи. Та не мислете така, както мислите! Не трябва да правиш никакво зло, понеже това зло по обратен път ще се върне. И ако някои деца – дъщери или синове – са немирни и ви измъчват, може би причината е някой стар дядо или стара баба, които имат нещо против.
към беседата >>
Те са същества разумни.
Всякога има прицелна точка. Не мислете, че е лесна работа това. Сега не искам да ви занимавам с това. Военните имат позиции, окопават се, знаят, че имат неприятел и не го подценяват. И вие не подценявайте злото.
Те са същества разумни.
В света хората са много умни. Мен са ме лъгали много пъти. Аз зная, че той ме лъже и пак вярвам, че няма да ме лъже. Имам вяра. Аз зная, че ще ме излъже и вярвам пак, че няма да ме излъже.
към беседата >>
Щом го обичаш, ти си добър човек.
Седиш ти и си неразположен. Казваш: „Този обичам, а пък този не обичам“. Сега обяснете си: Обичаш едного. Този, когото обичаш, ти си го познал. Ти го обичаш, познаваш го.
Щом го обичаш, ти си добър човек.
Щом някой ме обича, аз не искам да зная какъв е. Аз зная едно качество в него. Казвам: Щом ме обича, той е добър човек. А пък щом ме познава казвам: Учен човек е. „Учен човек“ значи да ме познава.
към беседата >>
Не мисля за неговия залез.
А пък на другия, когото не обичам, казвам: Кога ще си отидете? (Учителят изговаря тия думи грубо). Когато аз се интересувам кога ще си ходи, това вече ме поврежда. Аз не трябва да се интересувам от това. Мен ме интересува изгрева на слънцето, но като изгрее слънцето, не се интересувам от неговото залязване – кога ще си ходи.
Не мисля за неговия залез.
Мислете за Изгрева на слънцето. Като дойде един човек, не мислете за неговото отиване. Че той ще си замине, ще си замине. Важно е неговото идване. Като срещнете един човек, вие искате да знаете защо сте го срещнали.
към беседата >>
И ако караш така, тя ще те разпопи.
Бих я! И тя умря“. – Сега ще почнеш да се молиш за майка си, ще се примириш с нея. В това състояние ще те напусне. Майка ти е влязла в другия свят и има голяма омраза към тебе.
И ако караш така, тя ще те разпопи.
Та не мислете така, както мислите! Не трябва да правиш никакво зло, понеже това зло по обратен път ще се върне. И ако някои деца – дъщери или синове – са немирни и ви измъчват, може би причината е някой стар дядо или стара баба, които имат нещо против.
към беседата >>
В света хората са много умни.
Не мислете, че е лесна работа това. Сега не искам да ви занимавам с това. Военните имат позиции, окопават се, знаят, че имат неприятел и не го подценяват. И вие не подценявайте злото. Те са същества разумни.
В света хората са много умни.
Мен са ме лъгали много пъти. Аз зная, че той ме лъже и пак вярвам, че няма да ме лъже. Имам вяра. Аз зная, че ще ме излъже и вярвам пак, че няма да ме излъже. Все ще ме излъже и после ще се извинява.
към беседата >>
Щом някой ме обича, аз не искам да зная какъв е.
Казваш: „Този обичам, а пък този не обичам“. Сега обяснете си: Обичаш едного. Този, когото обичаш, ти си го познал. Ти го обичаш, познаваш го. Щом го обичаш, ти си добър човек.
Щом някой ме обича, аз не искам да зная какъв е.
Аз зная едно качество в него. Казвам: Щом ме обича, той е добър човек. А пък щом ме познава казвам: Учен човек е. „Учен човек“ значи да ме познава. Щом не познаваш някого ти не си учен човек.
към беседата >>
Мислете за Изгрева на слънцето.
(Учителят изговаря тия думи грубо). Когато аз се интересувам кога ще си ходи, това вече ме поврежда. Аз не трябва да се интересувам от това. Мен ме интересува изгрева на слънцето, но като изгрее слънцето, не се интересувам от неговото залязване – кога ще си ходи. Не мисля за неговия залез.
Мислете за Изгрева на слънцето.
Като дойде един човек, не мислете за неговото отиване. Че той ще си замине, ще си замине. Важно е неговото идване. Като срещнете един човек, вие искате да знаете защо сте го срещнали.
към беседата >>
Та не мислете така, както мислите!
И тя умря“. – Сега ще почнеш да се молиш за майка си, ще се примириш с нея. В това състояние ще те напусне. Майка ти е влязла в другия свят и има голяма омраза към тебе. И ако караш така, тя ще те разпопи.
Та не мислете така, както мислите!
Не трябва да правиш никакво зло, понеже това зло по обратен път ще се върне. И ако някои деца – дъщери или синове – са немирни и ви измъчват, може би причината е някой стар дядо или стара баба, които имат нещо против.
към беседата >>
Мен са ме лъгали много пъти.
Сега не искам да ви занимавам с това. Военните имат позиции, окопават се, знаят, че имат неприятел и не го подценяват. И вие не подценявайте злото. Те са същества разумни. В света хората са много умни.
Мен са ме лъгали много пъти.
Аз зная, че той ме лъже и пак вярвам, че няма да ме лъже. Имам вяра. Аз зная, че ще ме излъже и вярвам пак, че няма да ме излъже. Все ще ме излъже и после ще се извинява. То е друг въпрос.
към беседата >>
Аз зная едно качество в него.
Сега обяснете си: Обичаш едного. Този, когото обичаш, ти си го познал. Ти го обичаш, познаваш го. Щом го обичаш, ти си добър човек. Щом някой ме обича, аз не искам да зная какъв е.
Аз зная едно качество в него.
Казвам: Щом ме обича, той е добър човек. А пък щом ме познава казвам: Учен човек е. „Учен човек“ значи да ме познава. Щом не познаваш някого ти не си учен човек. Щом не ме познава, аз не се занимавам с теорията, защо той ме познава, или не ме познава, но казвам, че е учен човек.
към беседата >>
Като дойде един човек, не мислете за неговото отиване.
Когато аз се интересувам кога ще си ходи, това вече ме поврежда. Аз не трябва да се интересувам от това. Мен ме интересува изгрева на слънцето, но като изгрее слънцето, не се интересувам от неговото залязване – кога ще си ходи. Не мисля за неговия залез. Мислете за Изгрева на слънцето.
Като дойде един човек, не мислете за неговото отиване.
Че той ще си замине, ще си замине. Важно е неговото идване. Като срещнете един човек, вие искате да знаете защо сте го срещнали.
към беседата >>
Не трябва да правиш никакво зло, понеже това зло по обратен път ще се върне.
– Сега ще почнеш да се молиш за майка си, ще се примириш с нея. В това състояние ще те напусне. Майка ти е влязла в другия свят и има голяма омраза към тебе. И ако караш така, тя ще те разпопи. Та не мислете така, както мислите!
Не трябва да правиш никакво зло, понеже това зло по обратен път ще се върне.
И ако някои деца – дъщери или синове – са немирни и ви измъчват, може би причината е някой стар дядо или стара баба, които имат нещо против.
към беседата >>
Аз зная, че той ме лъже и пак вярвам, че няма да ме лъже.
Военните имат позиции, окопават се, знаят, че имат неприятел и не го подценяват. И вие не подценявайте злото. Те са същества разумни. В света хората са много умни. Мен са ме лъгали много пъти.
Аз зная, че той ме лъже и пак вярвам, че няма да ме лъже.
Имам вяра. Аз зная, че ще ме излъже и вярвам пак, че няма да ме излъже. Все ще ме излъже и после ще се извинява. То е друг въпрос. Много пъти ще бъдете лъгани.
към беседата >>
Казвам: Щом ме обича, той е добър човек.
Този, когото обичаш, ти си го познал. Ти го обичаш, познаваш го. Щом го обичаш, ти си добър човек. Щом някой ме обича, аз не искам да зная какъв е. Аз зная едно качество в него.
Казвам: Щом ме обича, той е добър човек.
А пък щом ме познава казвам: Учен човек е. „Учен човек“ значи да ме познава. Щом не познаваш някого ти не си учен човек. Щом не ме познава, аз не се занимавам с теорията, защо той ме познава, или не ме познава, но казвам, че е учен човек. Щом не е учен човек, ти не можеш да се разбираш с него.
към беседата >>
Че той ще си замине, ще си замине.
Аз не трябва да се интересувам от това. Мен ме интересува изгрева на слънцето, но като изгрее слънцето, не се интересувам от неговото залязване – кога ще си ходи. Не мисля за неговия залез. Мислете за Изгрева на слънцето. Като дойде един човек, не мислете за неговото отиване.
Че той ще си замине, ще си замине.
Важно е неговото идване. Като срещнете един човек, вие искате да знаете защо сте го срещнали.
към беседата >>
И ако някои деца – дъщери или синове – са немирни и ви измъчват, може би причината е някой стар дядо или стара баба, които имат нещо против.
В това състояние ще те напусне. Майка ти е влязла в другия свят и има голяма омраза към тебе. И ако караш така, тя ще те разпопи. Та не мислете така, както мислите! Не трябва да правиш никакво зло, понеже това зло по обратен път ще се върне.
И ако някои деца – дъщери или синове – са немирни и ви измъчват, може би причината е някой стар дядо или стара баба, които имат нещо против.
към беседата >>
Имам вяра.
И вие не подценявайте злото. Те са същества разумни. В света хората са много умни. Мен са ме лъгали много пъти. Аз зная, че той ме лъже и пак вярвам, че няма да ме лъже.
Имам вяра.
Аз зная, че ще ме излъже и вярвам пак, че няма да ме излъже. Все ще ме излъже и после ще се извинява. То е друг въпрос. Много пъти ще бъдете лъгани. Това не зависи от вас.
към беседата >>
А пък щом ме познава казвам: Учен човек е.
Ти го обичаш, познаваш го. Щом го обичаш, ти си добър човек. Щом някой ме обича, аз не искам да зная какъв е. Аз зная едно качество в него. Казвам: Щом ме обича, той е добър човек.
А пък щом ме познава казвам: Учен човек е.
„Учен човек“ значи да ме познава. Щом не познаваш някого ти не си учен човек. Щом не ме познава, аз не се занимавам с теорията, защо той ме познава, или не ме познава, но казвам, че е учен човек. Щом не е учен човек, ти не можеш да се разбираш с него. Щом не е добър човек, с него не може да се разбираме.
към беседата >>
Важно е неговото идване.
Мен ме интересува изгрева на слънцето, но като изгрее слънцето, не се интересувам от неговото залязване – кога ще си ходи. Не мисля за неговия залез. Мислете за Изгрева на слънцето. Като дойде един човек, не мислете за неговото отиване. Че той ще си замине, ще си замине.
Важно е неговото идване.
Като срещнете един човек, вие искате да знаете защо сте го срещнали.
към беседата >>
Че кога ще се поправи света?
Че кога ще се поправи света?
Някой път вие не се спогаждате, нали! Не вие, но другите не се спогаждат. Те като дойдат, са немирници. Сега другото положение: Ние обичаме Бога. За да обичаме Бога, трябва да бъдем добри и да постъпваме справедливо.
към беседата >>
Аз зная, че ще ме излъже и вярвам пак, че няма да ме излъже.
Те са същества разумни. В света хората са много умни. Мен са ме лъгали много пъти. Аз зная, че той ме лъже и пак вярвам, че няма да ме лъже. Имам вяра.
Аз зная, че ще ме излъже и вярвам пак, че няма да ме излъже.
Все ще ме излъже и после ще се извинява. То е друг въпрос. Много пъти ще бъдете лъгани. Това не зависи от вас. Зависи от другите.
към беседата >>
„Учен човек“ значи да ме познава.
Щом го обичаш, ти си добър човек. Щом някой ме обича, аз не искам да зная какъв е. Аз зная едно качество в него. Казвам: Щом ме обича, той е добър човек. А пък щом ме познава казвам: Учен човек е.
„Учен човек“ значи да ме познава.
Щом не познаваш някого ти не си учен човек. Щом не ме познава, аз не се занимавам с теорията, защо той ме познава, или не ме познава, но казвам, че е учен човек. Щом не е учен човек, ти не можеш да се разбираш с него. Щом не е добър човек, с него не може да се разбираме. Сега, когато обичате, трябва да се прояви вашият живот.
към беседата >>
Като срещнете един човек, вие искате да знаете защо сте го срещнали.
Не мисля за неговия залез. Мислете за Изгрева на слънцето. Като дойде един човек, не мислете за неговото отиване. Че той ще си замине, ще си замине. Важно е неговото идване.
Като срещнете един човек, вие искате да знаете защо сте го срещнали.
към беседата >>
Някой път вие не се спогаждате, нали!
Че кога ще се поправи света?
Някой път вие не се спогаждате, нали!
Не вие, но другите не се спогаждат. Те като дойдат, са немирници. Сега другото положение: Ние обичаме Бога. За да обичаме Бога, трябва да бъдем добри и да постъпваме справедливо. Невидимият свят иска да ни направи да бъдем носители на доброто, да знаем как да го посадим.
към беседата >>
Все ще ме излъже и после ще се извинява.
В света хората са много умни. Мен са ме лъгали много пъти. Аз зная, че той ме лъже и пак вярвам, че няма да ме лъже. Имам вяра. Аз зная, че ще ме излъже и вярвам пак, че няма да ме излъже.
Все ще ме излъже и после ще се извинява.
То е друг въпрос. Много пъти ще бъдете лъгани. Това не зависи от вас. Зависи от другите. Има цели формули в геометрията, които показват на какво се дължи това.
към беседата >>
Щом не познаваш някого ти не си учен човек.
Щом някой ме обича, аз не искам да зная какъв е. Аз зная едно качество в него. Казвам: Щом ме обича, той е добър човек. А пък щом ме познава казвам: Учен човек е. „Учен човек“ значи да ме познава.
Щом не познаваш някого ти не си учен човек.
Щом не ме познава, аз не се занимавам с теорията, защо той ме познава, или не ме познава, но казвам, че е учен човек. Щом не е учен човек, ти не можеш да се разбираш с него. Щом не е добър човек, с него не може да се разбираме. Сега, когато обичате, трябва да се прояви вашият живот. Когато познавате хората, това значи да се прояви вашият живот.
към беседата >>
Отидох да слушам този цигулар и разбрах, че той познава музиката, има познания.
Отидох да слушам този цигулар и разбрах, че той познава музиката, има познания.
Сега какво му трябва още? Още му трябва малко да приложи своята доброта. Аз му турям само една погрешка в свиренето. Като свири, той прикляка малко напред с колената, а пък тялото назад. Това не е музикално.
към беседата >>
Не вие, но другите не се спогаждат.
Че кога ще се поправи света? Някой път вие не се спогаждате, нали!
Не вие, но другите не се спогаждат.
Те като дойдат, са немирници. Сега другото положение: Ние обичаме Бога. За да обичаме Бога, трябва да бъдем добри и да постъпваме справедливо. Невидимият свят иска да ни направи да бъдем носители на доброто, да знаем как да го посадим. Един градинар изучава почвата и семената, как се посаждат.
към беседата >>
То е друг въпрос.
Мен са ме лъгали много пъти. Аз зная, че той ме лъже и пак вярвам, че няма да ме лъже. Имам вяра. Аз зная, че ще ме излъже и вярвам пак, че няма да ме излъже. Все ще ме излъже и после ще се извинява.
То е друг въпрос.
Много пъти ще бъдете лъгани. Това не зависи от вас. Зависи от другите. Има цели формули в геометрията, които показват на какво се дължи това. Има известни хора, които са построени на една почва тъй неустойчива, и той не може да каже истината.
към беседата >>
Щом не ме познава, аз не се занимавам с теорията, защо той ме познава, или не ме познава, но казвам, че е учен човек.
Аз зная едно качество в него. Казвам: Щом ме обича, той е добър човек. А пък щом ме познава казвам: Учен човек е. „Учен човек“ значи да ме познава. Щом не познаваш някого ти не си учен човек.
Щом не ме познава, аз не се занимавам с теорията, защо той ме познава, или не ме познава, но казвам, че е учен човек.
Щом не е учен човек, ти не можеш да се разбираш с него. Щом не е добър човек, с него не може да се разбираме. Сега, когато обичате, трябва да се прояви вашият живот. Когато познавате хората, това значи да се прояви вашият живот. Когато познавате хората, това значи да се прояви вашата ученост.
към беседата >>
Сега какво му трябва още?
Отидох да слушам този цигулар и разбрах, че той познава музиката, има познания.
Сега какво му трябва още?
Още му трябва малко да приложи своята доброта. Аз му турям само една погрешка в свиренето. Като свири, той прикляка малко напред с колената, а пък тялото назад. Това не е музикално. Той когато свири, трябва да е изправен.
към беседата >>
Те като дойдат, са немирници.
Че кога ще се поправи света? Някой път вие не се спогаждате, нали! Не вие, но другите не се спогаждат.
Те като дойдат, са немирници.
Сега другото положение: Ние обичаме Бога. За да обичаме Бога, трябва да бъдем добри и да постъпваме справедливо. Невидимият свят иска да ни направи да бъдем носители на доброто, да знаем как да го посадим. Един градинар изучава почвата и семената, как се посаждат. Един пчелар изучава пчелите.
към беседата >>
Много пъти ще бъдете лъгани.
Аз зная, че той ме лъже и пак вярвам, че няма да ме лъже. Имам вяра. Аз зная, че ще ме излъже и вярвам пак, че няма да ме излъже. Все ще ме излъже и после ще се извинява. То е друг въпрос.
Много пъти ще бъдете лъгани.
Това не зависи от вас. Зависи от другите. Има цели формули в геометрията, които показват на какво се дължи това. Има известни хора, които са построени на една почва тъй неустойчива, и той не може да каже истината. Аз съм ви привеждал онзи пример: Един среща един свой приятел, който никога не можел да каже истината, все полъгвал.
към беседата >>
Щом не е учен човек, ти не можеш да се разбираш с него.
Казвам: Щом ме обича, той е добър човек. А пък щом ме познава казвам: Учен човек е. „Учен човек“ значи да ме познава. Щом не познаваш някого ти не си учен човек. Щом не ме познава, аз не се занимавам с теорията, защо той ме познава, или не ме познава, но казвам, че е учен човек.
Щом не е учен човек, ти не можеш да се разбираш с него.
Щом не е добър човек, с него не може да се разбираме. Сега, когато обичате, трябва да се прояви вашият живот. Когато познавате хората, това значи да се прояви вашият живот. Когато познавате хората, това значи да се прояви вашата ученост. /Писанието/ казва: „Това е живот вечен, да познаят Тебе Единнаго Истинаго Бога и Господа Исуса Христа, когото си изпратил“.
към беседата >>
Още му трябва малко да приложи своята доброта.
Отидох да слушам този цигулар и разбрах, че той познава музиката, има познания. Сега какво му трябва още?
Още му трябва малко да приложи своята доброта.
Аз му турям само една погрешка в свиренето. Като свири, той прикляка малко напред с колената, а пък тялото назад. Това не е музикално. Той когато свири, трябва да е изправен. Пшихода по-рано е бил сухичък, а пък сега е много по-угоен.
към беседата >>
Сега другото положение: Ние обичаме Бога.
Че кога ще се поправи света? Някой път вие не се спогаждате, нали! Не вие, но другите не се спогаждат. Те като дойдат, са немирници.
Сега другото положение: Ние обичаме Бога.
За да обичаме Бога, трябва да бъдем добри и да постъпваме справедливо. Невидимият свят иска да ни направи да бъдем носители на доброто, да знаем как да го посадим. Един градинар изучава почвата и семената, как се посаждат. Един пчелар изучава пчелите. Ние, които искаме да внесем новото Учение, мислим, че ще минем без Учение.
към беседата >>
Това не зависи от вас.
Имам вяра. Аз зная, че ще ме излъже и вярвам пак, че няма да ме излъже. Все ще ме излъже и после ще се извинява. То е друг въпрос. Много пъти ще бъдете лъгани.
Това не зависи от вас.
Зависи от другите. Има цели формули в геометрията, които показват на какво се дължи това. Има известни хора, които са построени на една почва тъй неустойчива, и той не може да каже истината. Аз съм ви привеждал онзи пример: Един среща един свой приятел, който никога не можел да каже истината, все полъгвал. И му казал: „Я ми кажи една лъжа!
към беседата >>
Щом не е добър човек, с него не може да се разбираме.
А пък щом ме познава казвам: Учен човек е. „Учен човек“ значи да ме познава. Щом не познаваш някого ти не си учен човек. Щом не ме познава, аз не се занимавам с теорията, защо той ме познава, или не ме познава, но казвам, че е учен човек. Щом не е учен човек, ти не можеш да се разбираш с него.
Щом не е добър човек, с него не може да се разбираме.
Сега, когато обичате, трябва да се прояви вашият живот. Когато познавате хората, това значи да се прояви вашият живот. Когато познавате хората, това значи да се прояви вашата ученост. /Писанието/ казва: „Това е живот вечен, да познаят Тебе Единнаго Истинаго Бога и Господа Исуса Христа, когото си изпратил“. Вие казвате: „Мен наука не ми трябва.
към беседата >>
Аз му турям само една погрешка в свиренето.
Отидох да слушам този цигулар и разбрах, че той познава музиката, има познания. Сега какво му трябва още? Още му трябва малко да приложи своята доброта.
Аз му турям само една погрешка в свиренето.
Като свири, той прикляка малко напред с колената, а пък тялото назад. Това не е музикално. Той когато свири, трябва да е изправен. Пшихода по-рано е бил сухичък, а пък сега е много по-угоен. Обича да си похапва.
към беседата >>
За да обичаме Бога, трябва да бъдем добри и да постъпваме справедливо.
Че кога ще се поправи света? Някой път вие не се спогаждате, нали! Не вие, но другите не се спогаждат. Те като дойдат, са немирници. Сега другото положение: Ние обичаме Бога.
За да обичаме Бога, трябва да бъдем добри и да постъпваме справедливо.
Невидимият свят иска да ни направи да бъдем носители на доброто, да знаем как да го посадим. Един градинар изучава почвата и семената, как се посаждат. Един пчелар изучава пчелите. Ние, които искаме да внесем новото Учение, мислим, че ще минем без Учение. Ти казваш: „Аз искам да бъда окултен ученик“.
към беседата >>
Зависи от другите.
Аз зная, че ще ме излъже и вярвам пак, че няма да ме излъже. Все ще ме излъже и после ще се извинява. То е друг въпрос. Много пъти ще бъдете лъгани. Това не зависи от вас.
Зависи от другите.
Има цели формули в геометрията, които показват на какво се дължи това. Има известни хора, които са построени на една почва тъй неустойчива, и той не може да каже истината. Аз съм ви привеждал онзи пример: Един среща един свой приятел, който никога не можел да каже истината, все полъгвал. И му казал: „Я ми кажи една лъжа! “ Мисли, че го изучил.
към беседата >>
Сега, когато обичате, трябва да се прояви вашият живот.
„Учен човек“ значи да ме познава. Щом не познаваш някого ти не си учен човек. Щом не ме познава, аз не се занимавам с теорията, защо той ме познава, или не ме познава, но казвам, че е учен човек. Щом не е учен човек, ти не можеш да се разбираш с него. Щом не е добър човек, с него не може да се разбираме.
Сега, когато обичате, трябва да се прояви вашият живот.
Когато познавате хората, това значи да се прояви вашият живот. Когато познавате хората, това значи да се прояви вашата ученост. /Писанието/ казва: „Това е живот вечен, да познаят Тебе Единнаго Истинаго Бога и Господа Исуса Христа, когото си изпратил“. Вие казвате: „Мен наука не ми трябва. Но да се преживее на земята 60–80 години.“ Ако преживеете 80 години какво ще постигнете?
към беседата >>
Като свири, той прикляка малко напред с колената, а пък тялото назад.
Отидох да слушам този цигулар и разбрах, че той познава музиката, има познания. Сега какво му трябва още? Още му трябва малко да приложи своята доброта. Аз му турям само една погрешка в свиренето.
Като свири, той прикляка малко напред с колената, а пък тялото назад.
Това не е музикално. Той когато свири, трябва да е изправен. Пшихода по-рано е бил сухичък, а пък сега е много по-угоен. Обича да си похапва. Той трябва да свири още.
към беседата >>
Невидимият свят иска да ни направи да бъдем носители на доброто, да знаем как да го посадим.
Някой път вие не се спогаждате, нали! Не вие, но другите не се спогаждат. Те като дойдат, са немирници. Сега другото положение: Ние обичаме Бога. За да обичаме Бога, трябва да бъдем добри и да постъпваме справедливо.
Невидимият свят иска да ни направи да бъдем носители на доброто, да знаем как да го посадим.
Един градинар изучава почвата и семената, как се посаждат. Един пчелар изучава пчелите. Ние, които искаме да внесем новото Учение, мислим, че ще минем без Учение. Ти казваш: „Аз искам да бъда окултен ученик“. Как ще бъдеш окултен ученик, като не разбираш законите?
към беседата >>
Има цели формули в геометрията, които показват на какво се дължи това.
Все ще ме излъже и после ще се извинява. То е друг въпрос. Много пъти ще бъдете лъгани. Това не зависи от вас. Зависи от другите.
Има цели формули в геометрията, които показват на какво се дължи това.
Има известни хора, които са построени на една почва тъй неустойчива, и той не може да каже истината. Аз съм ви привеждал онзи пример: Един среща един свой приятел, който никога не можел да каже истината, все полъгвал. И му казал: „Я ми кажи една лъжа! “ Мисли, че го изучил. Онзи му казва: „Остави се, беля ми дойде до главата.
към беседата >>
Когато познавате хората, това значи да се прояви вашият живот.
Щом не познаваш някого ти не си учен човек. Щом не ме познава, аз не се занимавам с теорията, защо той ме познава, или не ме познава, но казвам, че е учен човек. Щом не е учен човек, ти не можеш да се разбираш с него. Щом не е добър човек, с него не може да се разбираме. Сега, когато обичате, трябва да се прояви вашият живот.
Когато познавате хората, това значи да се прояви вашият живот.
Когато познавате хората, това значи да се прояви вашата ученост. /Писанието/ казва: „Това е живот вечен, да познаят Тебе Единнаго Истинаго Бога и Господа Исуса Христа, когото си изпратил“. Вие казвате: „Мен наука не ми трябва. Но да се преживее на земята 60–80 години.“ Ако преживеете 80 години какво ще постигнете? След 80 години няма да бъдете на земята.
към беседата >>
Това не е музикално.
Отидох да слушам този цигулар и разбрах, че той познава музиката, има познания. Сега какво му трябва още? Още му трябва малко да приложи своята доброта. Аз му турям само една погрешка в свиренето. Като свири, той прикляка малко напред с колената, а пък тялото назад.
Това не е музикално.
Той когато свири, трябва да е изправен. Пшихода по-рано е бил сухичък, а пък сега е много по-угоен. Обича да си похапва. Той трябва да свири още. И ако той може да внесе добротата, т.е.
към беседата >>
Един градинар изучава почвата и семената, как се посаждат.
Не вие, но другите не се спогаждат. Те като дойдат, са немирници. Сега другото положение: Ние обичаме Бога. За да обичаме Бога, трябва да бъдем добри и да постъпваме справедливо. Невидимият свят иска да ни направи да бъдем носители на доброто, да знаем как да го посадим.
Един градинар изучава почвата и семената, как се посаждат.
Един пчелар изучава пчелите. Ние, които искаме да внесем новото Учение, мислим, че ще минем без Учение. Ти казваш: „Аз искам да бъда окултен ученик“. Как ще бъдеш окултен ученик, като не разбираш законите? Не че не разбирате!
към беседата >>
Има известни хора, които са построени на една почва тъй неустойчива, и той не може да каже истината.
То е друг въпрос. Много пъти ще бъдете лъгани. Това не зависи от вас. Зависи от другите. Има цели формули в геометрията, които показват на какво се дължи това.
Има известни хора, които са построени на една почва тъй неустойчива, и той не може да каже истината.
Аз съм ви привеждал онзи пример: Един среща един свой приятел, който никога не можел да каже истината, все полъгвал. И му казал: „Я ми кажи една лъжа! “ Мисли, че го изучил. Онзи му казва: „Остави се, беля ми дойде до главата. Аз отдавна напуснах лъжата.
към беседата >>
Когато познавате хората, това значи да се прояви вашата ученост.
Щом не ме познава, аз не се занимавам с теорията, защо той ме познава, или не ме познава, но казвам, че е учен човек. Щом не е учен човек, ти не можеш да се разбираш с него. Щом не е добър човек, с него не може да се разбираме. Сега, когато обичате, трябва да се прояви вашият живот. Когато познавате хората, това значи да се прояви вашият живот.
Когато познавате хората, това значи да се прояви вашата ученост.
/Писанието/ казва: „Това е живот вечен, да познаят Тебе Единнаго Истинаго Бога и Господа Исуса Христа, когото си изпратил“. Вие казвате: „Мен наука не ми трябва. Но да се преживее на земята 60–80 години.“ Ако преживеете 80 години какво ще постигнете? След 80 години няма да бъдете на земята. След 80 години вие ще се върнете някъде – в дома си – и какво ще занесете?
към беседата >>
Той когато свири, трябва да е изправен.
Сега какво му трябва още? Още му трябва малко да приложи своята доброта. Аз му турям само една погрешка в свиренето. Като свири, той прикляка малко напред с колената, а пък тялото назад. Това не е музикално.
Той когато свири, трябва да е изправен.
Пшихода по-рано е бил сухичък, а пък сега е много по-угоен. Обича да си похапва. Той трябва да свири още. И ако той може да внесе добротата, т.е. обичта, тогаз ще има по-големи резултати.
към беседата >>
Един пчелар изучава пчелите.
Те като дойдат, са немирници. Сега другото положение: Ние обичаме Бога. За да обичаме Бога, трябва да бъдем добри и да постъпваме справедливо. Невидимият свят иска да ни направи да бъдем носители на доброто, да знаем как да го посадим. Един градинар изучава почвата и семената, как се посаждат.
Един пчелар изучава пчелите.
Ние, които искаме да внесем новото Учение, мислим, че ще минем без Учение. Ти казваш: „Аз искам да бъда окултен ученик“. Как ще бъдеш окултен ученик, като не разбираш законите? Не че не разбирате! Много работи сте научили, но много работи има в света, които трябва да учите.
към беседата >>
Аз съм ви привеждал онзи пример: Един среща един свой приятел, който никога не можел да каже истината, все полъгвал.
Много пъти ще бъдете лъгани. Това не зависи от вас. Зависи от другите. Има цели формули в геометрията, които показват на какво се дължи това. Има известни хора, които са построени на една почва тъй неустойчива, и той не може да каже истината.
Аз съм ви привеждал онзи пример: Един среща един свой приятел, който никога не можел да каже истината, все полъгвал.
И му казал: „Я ми кажи една лъжа! “ Мисли, че го изучил. Онзи му казва: „Остави се, беля ми дойде до главата. Аз отдавна напуснах лъжата. Баща ми умря.
към беседата >>
/Писанието/ казва: „Това е живот вечен, да познаят Тебе Единнаго Истинаго Бога и Господа Исуса Христа, когото си изпратил“.
Щом не е учен човек, ти не можеш да се разбираш с него. Щом не е добър човек, с него не може да се разбираме. Сега, когато обичате, трябва да се прояви вашият живот. Когато познавате хората, това значи да се прояви вашият живот. Когато познавате хората, това значи да се прояви вашата ученост.
/Писанието/ казва: „Това е живот вечен, да познаят Тебе Единнаго Истинаго Бога и Господа Исуса Христа, когото си изпратил“.
Вие казвате: „Мен наука не ми трябва. Но да се преживее на земята 60–80 години.“ Ако преживеете 80 години какво ще постигнете? След 80 години няма да бъдете на земята. След 80 години вие ще се върнете някъде – в дома си – и какво ще занесете? Ще ви попитат: „Какво сте научили от Земята?
към беседата >>
Пшихода по-рано е бил сухичък, а пък сега е много по-угоен.
Още му трябва малко да приложи своята доброта. Аз му турям само една погрешка в свиренето. Като свири, той прикляка малко напред с колената, а пък тялото назад. Това не е музикално. Той когато свири, трябва да е изправен.
Пшихода по-рано е бил сухичък, а пък сега е много по-угоен.
Обича да си похапва. Той трябва да свири още. И ако той може да внесе добротата, т.е. обичта, тогаз ще има по-големи резултати. Но това е вече за бъдещата музика.
към беседата >>
Ние, които искаме да внесем новото Учение, мислим, че ще минем без Учение.
Сега другото положение: Ние обичаме Бога. За да обичаме Бога, трябва да бъдем добри и да постъпваме справедливо. Невидимият свят иска да ни направи да бъдем носители на доброто, да знаем как да го посадим. Един градинар изучава почвата и семената, как се посаждат. Един пчелар изучава пчелите.
Ние, които искаме да внесем новото Учение, мислим, че ще минем без Учение.
Ти казваш: „Аз искам да бъда окултен ученик“. Как ще бъдеш окултен ученик, като не разбираш законите? Не че не разбирате! Много работи сте научили, но много работи има в света, които трябва да учите. Дойде някой, повиши се тона ти.
към беседата >>
И му казал: „Я ми кажи една лъжа!
Това не зависи от вас. Зависи от другите. Има цели формули в геометрията, които показват на какво се дължи това. Има известни хора, които са построени на една почва тъй неустойчива, и той не може да каже истината. Аз съм ви привеждал онзи пример: Един среща един свой приятел, който никога не можел да каже истината, все полъгвал.
И му казал: „Я ми кажи една лъжа!
“ Мисли, че го изучил. Онзи му казва: „Остави се, беля ми дойде до главата. Аз отдавна напуснах лъжата. Баща ми умря. Нямам нито пет пари!
към беседата >>
Вие казвате: „Мен наука не ми трябва.
Щом не е добър човек, с него не може да се разбираме. Сега, когато обичате, трябва да се прояви вашият живот. Когато познавате хората, това значи да се прояви вашият живот. Когато познавате хората, това значи да се прояви вашата ученост. /Писанието/ казва: „Това е живот вечен, да познаят Тебе Единнаго Истинаго Бога и Господа Исуса Христа, когото си изпратил“.
Вие казвате: „Мен наука не ми трябва.
Но да се преживее на земята 60–80 години.“ Ако преживеете 80 години какво ще постигнете? След 80 години няма да бъдете на земята. След 80 години вие ще се върнете някъде – в дома си – и какво ще занесете? Ще ви попитат: „Какво сте научили от Земята? “ Каква опитност ще занесете вие, кажете ми.
към беседата >>
Обича да си похапва.
Аз му турям само една погрешка в свиренето. Като свири, той прикляка малко напред с колената, а пък тялото назад. Това не е музикално. Той когато свири, трябва да е изправен. Пшихода по-рано е бил сухичък, а пък сега е много по-угоен.
Обича да си похапва.
Той трябва да свири още. И ако той може да внесе добротата, т.е. обичта, тогаз ще има по-големи резултати. Но това е вече за бъдещата музика. Да се внесе Любов в музиката, това е голямо изкуство.
към беседата >>
Ти казваш: „Аз искам да бъда окултен ученик“.
За да обичаме Бога, трябва да бъдем добри и да постъпваме справедливо. Невидимият свят иска да ни направи да бъдем носители на доброто, да знаем как да го посадим. Един градинар изучава почвата и семената, как се посаждат. Един пчелар изучава пчелите. Ние, които искаме да внесем новото Учение, мислим, че ще минем без Учение.
Ти казваш: „Аз искам да бъда окултен ученик“.
Как ще бъдеш окултен ученик, като не разбираш законите? Не че не разбирате! Много работи сте научили, но много работи има в света, които трябва да учите. Дойде някой, повиши се тона ти. Вие всички трябва да имате едно разположение, че който и да дойде при вас, все мек да става.
към беседата >>
“ Мисли, че го изучил.
Зависи от другите. Има цели формули в геометрията, които показват на какво се дължи това. Има известни хора, които са построени на една почва тъй неустойчива, и той не може да каже истината. Аз съм ви привеждал онзи пример: Един среща един свой приятел, който никога не можел да каже истината, все полъгвал. И му казал: „Я ми кажи една лъжа!
“ Мисли, че го изучил.
Онзи му казва: „Остави се, беля ми дойде до главата. Аз отдавна напуснах лъжата. Баща ми умря. Нямам нито пет пари! “ – „Колко ти трябват?
към беседата >>
Но да се преживее на земята 60–80 години.“ Ако преживеете 80 години какво ще постигнете?
Сега, когато обичате, трябва да се прояви вашият живот. Когато познавате хората, това значи да се прояви вашият живот. Когато познавате хората, това значи да се прояви вашата ученост. /Писанието/ казва: „Това е живот вечен, да познаят Тебе Единнаго Истинаго Бога и Господа Исуса Христа, когото си изпратил“. Вие казвате: „Мен наука не ми трябва.
Но да се преживее на земята 60–80 години.“ Ако преживеете 80 години какво ще постигнете?
След 80 години няма да бъдете на земята. След 80 години вие ще се върнете някъде – в дома си – и какво ще занесете? Ще ви попитат: „Какво сте научили от Земята? “ Каква опитност ще занесете вие, кажете ми. При сегашните условия, какво ще занесете в невидимия свят, от което те да се заинтересуват, като се върнете при вашите?
към беседата >>
Той трябва да свири още.
Като свири, той прикляка малко напред с колената, а пък тялото назад. Това не е музикално. Той когато свири, трябва да е изправен. Пшихода по-рано е бил сухичък, а пък сега е много по-угоен. Обича да си похапва.
Той трябва да свири още.
И ако той може да внесе добротата, т.е. обичта, тогаз ще има по-големи резултати. Но това е вече за бъдещата музика. Да се внесе Любов в музиката, това е голямо изкуство. Но и додето е стигнал той, е хубаво.
към беседата >>
Как ще бъдеш окултен ученик, като не разбираш законите?
Невидимият свят иска да ни направи да бъдем носители на доброто, да знаем как да го посадим. Един градинар изучава почвата и семената, как се посаждат. Един пчелар изучава пчелите. Ние, които искаме да внесем новото Учение, мислим, че ще минем без Учение. Ти казваш: „Аз искам да бъда окултен ученик“.
Как ще бъдеш окултен ученик, като не разбираш законите?
Не че не разбирате! Много работи сте научили, но много работи има в света, които трябва да учите. Дойде някой, повиши се тона ти. Вие всички трябва да имате едно разположение, че който и да дойде при вас, все мек да става. А пък някой път вие мекия го направите остър.
към беседата >>
Онзи му казва: „Остави се, беля ми дойде до главата.
Има цели формули в геометрията, които показват на какво се дължи това. Има известни хора, които са построени на една почва тъй неустойчива, и той не може да каже истината. Аз съм ви привеждал онзи пример: Един среща един свой приятел, който никога не можел да каже истината, все полъгвал. И му казал: „Я ми кажи една лъжа! “ Мисли, че го изучил.
Онзи му казва: „Остави се, беля ми дойде до главата.
Аз отдавна напуснах лъжата. Баща ми умря. Нямам нито пет пари! “ – „Колко ти трябват? “ – „800 лева!
към беседата >>
След 80 години няма да бъдете на земята.
Когато познавате хората, това значи да се прояви вашият живот. Когато познавате хората, това значи да се прояви вашата ученост. /Писанието/ казва: „Това е живот вечен, да познаят Тебе Единнаго Истинаго Бога и Господа Исуса Христа, когото си изпратил“. Вие казвате: „Мен наука не ми трябва. Но да се преживее на земята 60–80 години.“ Ако преживеете 80 години какво ще постигнете?
След 80 години няма да бъдете на земята.
След 80 години вие ще се върнете някъде – в дома си – и какво ще занесете? Ще ви попитат: „Какво сте научили от Земята? “ Каква опитност ще занесете вие, кажете ми. При сегашните условия, какво ще занесете в невидимия свят, от което те да се заинтересуват, като се върнете при вашите? Как мислите?
към беседата >>
И ако той може да внесе добротата, т.е.
Това не е музикално. Той когато свири, трябва да е изправен. Пшихода по-рано е бил сухичък, а пък сега е много по-угоен. Обича да си похапва. Той трябва да свири още.
И ако той може да внесе добротата, т.е.
обичта, тогаз ще има по-големи резултати. Но това е вече за бъдещата музика. Да се внесе Любов в музиката, това е голямо изкуство. Но и додето е стигнал той, е хубаво. Техника отлична.
към беседата >>
Не че не разбирате!
Един градинар изучава почвата и семената, как се посаждат. Един пчелар изучава пчелите. Ние, които искаме да внесем новото Учение, мислим, че ще минем без Учение. Ти казваш: „Аз искам да бъда окултен ученик“. Как ще бъдеш окултен ученик, като не разбираш законите?
Не че не разбирате!
Много работи сте научили, но много работи има в света, които трябва да учите. Дойде някой, повиши се тона ти. Вие всички трябва да имате едно разположение, че който и да дойде при вас, все мек да става. А пък някой път вие мекия го направите остър. Че мислите ли тогаз?
към беседата >>
Аз отдавна напуснах лъжата.
Има известни хора, които са построени на една почва тъй неустойчива, и той не може да каже истината. Аз съм ви привеждал онзи пример: Един среща един свой приятел, който никога не можел да каже истината, все полъгвал. И му казал: „Я ми кажи една лъжа! “ Мисли, че го изучил. Онзи му казва: „Остави се, беля ми дойде до главата.
Аз отдавна напуснах лъжата.
Баща ми умря. Нямам нито пет пари! “ – „Колко ти трябват? “ – „800 лева! “ – „Тая е последната лъжа, която ти казах“.
към беседата >>
След 80 години вие ще се върнете някъде – в дома си – и какво ще занесете?
Когато познавате хората, това значи да се прояви вашата ученост. /Писанието/ казва: „Това е живот вечен, да познаят Тебе Единнаго Истинаго Бога и Господа Исуса Христа, когото си изпратил“. Вие казвате: „Мен наука не ми трябва. Но да се преживее на земята 60–80 години.“ Ако преживеете 80 години какво ще постигнете? След 80 години няма да бъдете на земята.
След 80 години вие ще се върнете някъде – в дома си – и какво ще занесете?
Ще ви попитат: „Какво сте научили от Земята? “ Каква опитност ще занесете вие, кажете ми. При сегашните условия, какво ще занесете в невидимия свят, от което те да се заинтересуват, като се върнете при вашите? Как мислите? Какво ще занесете?
към беседата >>
обичта, тогаз ще има по-големи резултати.
Той когато свири, трябва да е изправен. Пшихода по-рано е бил сухичък, а пък сега е много по-угоен. Обича да си похапва. Той трябва да свири още. И ако той може да внесе добротата, т.е.
обичта, тогаз ще има по-големи резултати.
Но това е вече за бъдещата музика. Да се внесе Любов в музиката, това е голямо изкуство. Но и додето е стигнал той, е хубаво. Техника отлична. Малцина цигулари имат такава техника.
към беседата >>
Много работи сте научили, но много работи има в света, които трябва да учите.
Един пчелар изучава пчелите. Ние, които искаме да внесем новото Учение, мислим, че ще минем без Учение. Ти казваш: „Аз искам да бъда окултен ученик“. Как ще бъдеш окултен ученик, като не разбираш законите? Не че не разбирате!
Много работи сте научили, но много работи има в света, които трябва да учите.
Дойде някой, повиши се тона ти. Вие всички трябва да имате едно разположение, че който и да дойде при вас, все мек да става. А пък някой път вие мекия го направите остър. Че мислите ли тогаз? Някой човек влиза в някой дом.
към беседата >>
Баща ми умря.
Аз съм ви привеждал онзи пример: Един среща един свой приятел, който никога не можел да каже истината, все полъгвал. И му казал: „Я ми кажи една лъжа! “ Мисли, че го изучил. Онзи му казва: „Остави се, беля ми дойде до главата. Аз отдавна напуснах лъжата.
Баща ми умря.
Нямам нито пет пари! “ – „Колко ти трябват? “ – „800 лева! “ – „Тая е последната лъжа, която ти казах“.
към беседата >>
Ще ви попитат: „Какво сте научили от Земята?
/Писанието/ казва: „Това е живот вечен, да познаят Тебе Единнаго Истинаго Бога и Господа Исуса Христа, когото си изпратил“. Вие казвате: „Мен наука не ми трябва. Но да се преживее на земята 60–80 години.“ Ако преживеете 80 години какво ще постигнете? След 80 години няма да бъдете на земята. След 80 години вие ще се върнете някъде – в дома си – и какво ще занесете?
Ще ви попитат: „Какво сте научили от Земята?
“ Каква опитност ще занесете вие, кажете ми. При сегашните условия, какво ще занесете в невидимия свят, от което те да се заинтересуват, като се върнете при вашите? Как мислите? Какво ще занесете? Вие казвате: „Ще отидем при Христа!
към беседата >>
Но това е вече за бъдещата музика.
Пшихода по-рано е бил сухичък, а пък сега е много по-угоен. Обича да си похапва. Той трябва да свири още. И ако той може да внесе добротата, т.е. обичта, тогаз ще има по-големи резултати.
Но това е вече за бъдещата музика.
Да се внесе Любов в музиката, това е голямо изкуство. Но и додето е стигнал той, е хубаво. Техника отлична. Малцина цигулари имат такава техника.
към беседата >>
Дойде някой, повиши се тона ти.
Ние, които искаме да внесем новото Учение, мислим, че ще минем без Учение. Ти казваш: „Аз искам да бъда окултен ученик“. Как ще бъдеш окултен ученик, като не разбираш законите? Не че не разбирате! Много работи сте научили, но много работи има в света, които трябва да учите.
Дойде някой, повиши се тона ти.
Вие всички трябва да имате едно разположение, че който и да дойде при вас, все мек да става. А пък някой път вие мекия го направите остър. Че мислите ли тогаз? Някой човек влиза в някой дом. Мек е влязъл.
към беседата >>
Нямам нито пет пари!
И му казал: „Я ми кажи една лъжа! “ Мисли, че го изучил. Онзи му казва: „Остави се, беля ми дойде до главата. Аз отдавна напуснах лъжата. Баща ми умря.
Нямам нито пет пари!
“ – „Колко ти трябват? “ – „800 лева! “ – „Тая е последната лъжа, която ти казах“.
към беседата >>
“ Каква опитност ще занесете вие, кажете ми.
Вие казвате: „Мен наука не ми трябва. Но да се преживее на земята 60–80 години.“ Ако преживеете 80 години какво ще постигнете? След 80 години няма да бъдете на земята. След 80 години вие ще се върнете някъде – в дома си – и какво ще занесете? Ще ви попитат: „Какво сте научили от Земята?
“ Каква опитност ще занесете вие, кажете ми.
При сегашните условия, какво ще занесете в невидимия свят, от което те да се заинтересуват, като се върнете при вашите? Как мислите? Какво ще занесете? Вие казвате: „Ще отидем при Христа! “ Какво ще занесем сега при Христа, като напуснем земята и отидем в другия свят?
към беседата >>
Да се внесе Любов в музиката, това е голямо изкуство.
Обича да си похапва. Той трябва да свири още. И ако той може да внесе добротата, т.е. обичта, тогаз ще има по-големи резултати. Но това е вече за бъдещата музика.
Да се внесе Любов в музиката, това е голямо изкуство.
Но и додето е стигнал той, е хубаво. Техника отлична. Малцина цигулари имат такава техника.
към беседата >>
Вие всички трябва да имате едно разположение, че който и да дойде при вас, все мек да става.
Ти казваш: „Аз искам да бъда окултен ученик“. Как ще бъдеш окултен ученик, като не разбираш законите? Не че не разбирате! Много работи сте научили, но много работи има в света, които трябва да учите. Дойде някой, повиши се тона ти.
Вие всички трябва да имате едно разположение, че който и да дойде при вас, все мек да става.
А пък някой път вие мекия го направите остър. Че мислите ли тогаз? Някой човек влиза в някой дом. Мек е влязъл. И отгоре един час се е наострил.
към беседата >>
“ – „Колко ти трябват?
“ Мисли, че го изучил. Онзи му казва: „Остави се, беля ми дойде до главата. Аз отдавна напуснах лъжата. Баща ми умря. Нямам нито пет пари!
“ – „Колко ти трябват?
“ – „800 лева! “ – „Тая е последната лъжа, която ти казах“.
към беседата >>
При сегашните условия, какво ще занесете в невидимия свят, от което те да се заинтересуват, като се върнете при вашите?
Но да се преживее на земята 60–80 години.“ Ако преживеете 80 години какво ще постигнете? След 80 години няма да бъдете на земята. След 80 години вие ще се върнете някъде – в дома си – и какво ще занесете? Ще ви попитат: „Какво сте научили от Земята? “ Каква опитност ще занесете вие, кажете ми.
При сегашните условия, какво ще занесете в невидимия свят, от което те да се заинтересуват, като се върнете при вашите?
Как мислите? Какво ще занесете? Вие казвате: „Ще отидем при Христа! “ Какво ще занесем сега при Христа, като напуснем земята и отидем в другия свят? Когато един плод слезе от дървото какво ще занесе?
към беседата >>
Но и додето е стигнал той, е хубаво.
Той трябва да свири още. И ако той може да внесе добротата, т.е. обичта, тогаз ще има по-големи резултати. Но това е вече за бъдещата музика. Да се внесе Любов в музиката, това е голямо изкуство.
Но и додето е стигнал той, е хубаво.
Техника отлична. Малцина цигулари имат такава техника.
към беседата >>
А пък някой път вие мекия го направите остър.
Как ще бъдеш окултен ученик, като не разбираш законите? Не че не разбирате! Много работи сте научили, но много работи има в света, които трябва да учите. Дойде някой, повиши се тона ти. Вие всички трябва да имате едно разположение, че който и да дойде при вас, все мек да става.
А пък някой път вие мекия го направите остър.
Че мислите ли тогаз? Някой човек влиза в някой дом. Мек е влязъл. И отгоре един час се е наострил. В дадения случай или сте нож, или точило.
към беседата >>
“ – „800 лева!
Онзи му казва: „Остави се, беля ми дойде до главата. Аз отдавна напуснах лъжата. Баща ми умря. Нямам нито пет пари! “ – „Колко ти трябват?
“ – „800 лева!
“ – „Тая е последната лъжа, която ти казах“.
към беседата >>
Как мислите?
След 80 години няма да бъдете на земята. След 80 години вие ще се върнете някъде – в дома си – и какво ще занесете? Ще ви попитат: „Какво сте научили от Земята? “ Каква опитност ще занесете вие, кажете ми. При сегашните условия, какво ще занесете в невидимия свят, от което те да се заинтересуват, като се върнете при вашите?
Как мислите?
Какво ще занесете? Вие казвате: „Ще отидем при Христа! “ Какво ще занесем сега при Христа, като напуснем земята и отидем в другия свят? Когато един плод слезе от дървото какво ще занесе? Своята сладчина!
към беседата >>
Техника отлична.
И ако той може да внесе добротата, т.е. обичта, тогаз ще има по-големи резултати. Но това е вече за бъдещата музика. Да се внесе Любов в музиката, това е голямо изкуство. Но и додето е стигнал той, е хубаво.
Техника отлична.
Малцина цигулари имат такава техника.
към беседата >>
Че мислите ли тогаз?
Не че не разбирате! Много работи сте научили, но много работи има в света, които трябва да учите. Дойде някой, повиши се тона ти. Вие всички трябва да имате едно разположение, че който и да дойде при вас, все мек да става. А пък някой път вие мекия го направите остър.
Че мислите ли тогаз?
Някой човек влиза в някой дом. Мек е влязъл. И отгоре един час се е наострил. В дадения случай или сте нож, или точило. Вие сте влезли нож и той ви е наточил.
към беседата >>
“ – „Тая е последната лъжа, която ти казах“.
Аз отдавна напуснах лъжата. Баща ми умря. Нямам нито пет пари! “ – „Колко ти трябват? “ – „800 лева!
“ – „Тая е последната лъжа, която ти казах“.
към беседата >>
Какво ще занесете?
След 80 години вие ще се върнете някъде – в дома си – и какво ще занесете? Ще ви попитат: „Какво сте научили от Земята? “ Каква опитност ще занесете вие, кажете ми. При сегашните условия, какво ще занесете в невидимия свят, от което те да се заинтересуват, като се върнете при вашите? Как мислите?
Какво ще занесете?
Вие казвате: „Ще отидем при Христа! “ Какво ще занесем сега при Христа, като напуснем земята и отидем в другия свят? Когато един плод слезе от дървото какво ще занесе? Своята сладчина! Ако той донесе на мен своята сладчина, той има всичкото ми уважение и аз ще го приема добре.
към беседата >>
Малцина цигулари имат такава техника.
обичта, тогаз ще има по-големи резултати. Но това е вече за бъдещата музика. Да се внесе Любов в музиката, това е голямо изкуство. Но и додето е стигнал той, е хубаво. Техника отлична.
Малцина цигулари имат такава техника.
към беседата >>
Някой човек влиза в някой дом.
Много работи сте научили, но много работи има в света, които трябва да учите. Дойде някой, повиши се тона ти. Вие всички трябва да имате едно разположение, че който и да дойде при вас, все мек да става. А пък някой път вие мекия го направите остър. Че мислите ли тогаз?
Някой човек влиза в някой дом.
Мек е влязъл. И отгоре един час се е наострил. В дадения случай или сте нож, или точило. Вие сте влезли нож и той ви е наточил. Като ви наточи, режете.
към беседата >>
Като ученици трябва да имате едно нещо: Да имате уважение и почитание един към други.
Като ученици трябва да имате едно нещо: Да имате уважение и почитание един към други.
Защото като уважаваш другите хора, уважаваш себе си. Като обичаш другите хора, обичаш себе си. Като познаваш другите хора, познаваш себе си. Всички вие съставлявате един организъм и тяло, в което Божественият Дух функционира. Вие не можете да се избавите от това влияние.
към беседата >>
Вие казвате: „Ще отидем при Христа!
Ще ви попитат: „Какво сте научили от Земята? “ Каква опитност ще занесете вие, кажете ми. При сегашните условия, какво ще занесете в невидимия свят, от което те да се заинтересуват, като се върнете при вашите? Как мислите? Какво ще занесете?
Вие казвате: „Ще отидем при Христа!
“ Какво ще занесем сега при Христа, като напуснем земята и отидем в другия свят? Когато един плод слезе от дървото какво ще занесе? Своята сладчина! Ако той донесе на мен своята сладчина, той има всичкото ми уважение и аз ще го приема добре. Вие имате съвсем повърхностни понятия.
към беседата >>
Сега не е въпрос за Пшихода, но за окултните ученици.
Сега не е въпрос за Пшихода, но за окултните ученици.
Пшихода служи като едно встъпление.
към беседата >>
Мек е влязъл.
Дойде някой, повиши се тона ти. Вие всички трябва да имате едно разположение, че който и да дойде при вас, все мек да става. А пък някой път вие мекия го направите остър. Че мислите ли тогаз? Някой човек влиза в някой дом.
Мек е влязъл.
И отгоре един час се е наострил. В дадения случай или сте нож, или точило. Вие сте влезли нож и той ви е наточил. Като ви наточи, режете. Какво можете да сторите с този нож?
към беседата >>
Защото като уважаваш другите хора, уважаваш себе си.
Като ученици трябва да имате едно нещо: Да имате уважение и почитание един към други.
Защото като уважаваш другите хора, уважаваш себе си.
Като обичаш другите хора, обичаш себе си. Като познаваш другите хора, познаваш себе си. Всички вие съставлявате един организъм и тяло, в което Божественият Дух функционира. Вие не можете да се избавите от това влияние.
към беседата >>
“ Какво ще занесем сега при Христа, като напуснем земята и отидем в другия свят?
“ Каква опитност ще занесете вие, кажете ми. При сегашните условия, какво ще занесете в невидимия свят, от което те да се заинтересуват, като се върнете при вашите? Как мислите? Какво ще занесете? Вие казвате: „Ще отидем при Христа!
“ Какво ще занесем сега при Христа, като напуснем земята и отидем в другия свят?
Когато един плод слезе от дървото какво ще занесе? Своята сладчина! Ако той донесе на мен своята сладчина, той има всичкото ми уважение и аз ще го приема добре. Вие имате съвсем повърхностни понятия. Аз като погледна един плод, за мен плодът не е проста работа.
към беседата >>
Пшихода служи като едно встъпление.
Сега не е въпрос за Пшихода, но за окултните ученици.
Пшихода служи като едно встъпление.
към беседата >>
И отгоре един час се е наострил.
Вие всички трябва да имате едно разположение, че който и да дойде при вас, все мек да става. А пък някой път вие мекия го направите остър. Че мислите ли тогаз? Някой човек влиза в някой дом. Мек е влязъл.
И отгоре един час се е наострил.
В дадения случай или сте нож, или точило. Вие сте влезли нож и той ви е наточил. Като ви наточи, режете. Какво можете да сторите с този нож? Врагове си правиш.
към беседата >>
Като обичаш другите хора, обичаш себе си.
Като ученици трябва да имате едно нещо: Да имате уважение и почитание един към други. Защото като уважаваш другите хора, уважаваш себе си.
Като обичаш другите хора, обичаш себе си.
Като познаваш другите хора, познаваш себе си. Всички вие съставлявате един организъм и тяло, в което Божественият Дух функционира. Вие не можете да се избавите от това влияние.
към беседата >>
Когато един плод слезе от дървото какво ще занесе?
При сегашните условия, какво ще занесете в невидимия свят, от което те да се заинтересуват, като се върнете при вашите? Как мислите? Какво ще занесете? Вие казвате: „Ще отидем при Христа! “ Какво ще занесем сега при Христа, като напуснем земята и отидем в другия свят?
Когато един плод слезе от дървото какво ще занесе?
Своята сладчина! Ако той донесе на мен своята сладчина, той има всичкото ми уважение и аз ще го приема добре. Вие имате съвсем повърхностни понятия. Аз като погледна един плод, за мен плодът не е проста работа. Казвам му: Приятно ми е, че мога да се запозная с вас.
към беседата >>
Та казвам: Каква трябва да бъде нашата поза?
Та казвам: Каква трябва да бъде нашата поза?
Ако ти се сгърнеш, ако ти се прегърбиш, мислиш ли, че това е едно религиозно положение? Че какво е положението на ученика? Какво трябва да бъде? Каква поза трябва да имате всички? Аз гледам някой като ходи си държи главата на дясно или на ляво, или някои напред.
към беседата >>
В дадения случай или сте нож, или точило.
А пък някой път вие мекия го направите остър. Че мислите ли тогаз? Някой човек влиза в някой дом. Мек е влязъл. И отгоре един час се е наострил.
В дадения случай или сте нож, или точило.
Вие сте влезли нож и той ви е наточил. Като ви наточи, режете. Какво можете да сторите с този нож? Врагове си правиш. Но влизаш при брата си, защо ти е тая сабля?
към беседата >>
Като познаваш другите хора, познаваш себе си.
Като ученици трябва да имате едно нещо: Да имате уважение и почитание един към други. Защото като уважаваш другите хора, уважаваш себе си. Като обичаш другите хора, обичаш себе си.
Като познаваш другите хора, познаваш себе си.
Всички вие съставлявате един организъм и тяло, в което Божественият Дух функционира. Вие не можете да се избавите от това влияние.
към беседата >>
Своята сладчина!
Как мислите? Какво ще занесете? Вие казвате: „Ще отидем при Христа! “ Какво ще занесем сега при Христа, като напуснем земята и отидем в другия свят? Когато един плод слезе от дървото какво ще занесе?
Своята сладчина!
Ако той донесе на мен своята сладчина, той има всичкото ми уважение и аз ще го приема добре. Вие имате съвсем повърхностни понятия. Аз като погледна един плод, за мен плодът не е проста работа. Казвам му: Приятно ми е, че мога да се запозная с вас. – „Много обичам да ви услужа!
към беседата >>
Ако ти се сгърнеш, ако ти се прегърбиш, мислиш ли, че това е едно религиозно положение?
Та казвам: Каква трябва да бъде нашата поза?
Ако ти се сгърнеш, ако ти се прегърбиш, мислиш ли, че това е едно религиозно положение?
Че какво е положението на ученика? Какво трябва да бъде? Каква поза трябва да имате всички? Аз гледам някой като ходи си държи главата на дясно или на ляво, или някои напред. Малцина ще срещнеш с глава изправена право нагоре.
към беседата >>
Вие сте влезли нож и той ви е наточил.
Че мислите ли тогаз? Някой човек влиза в някой дом. Мек е влязъл. И отгоре един час се е наострил. В дадения случай или сте нож, или точило.
Вие сте влезли нож и той ви е наточил.
Като ви наточи, режете. Какво можете да сторите с този нож? Врагове си правиш. Но влизаш при брата си, защо ти е тая сабля? Той няма какво да ви лъже.
към беседата >>
Всички вие съставлявате един организъм и тяло, в което Божественият Дух функционира.
Като ученици трябва да имате едно нещо: Да имате уважение и почитание един към други. Защото като уважаваш другите хора, уважаваш себе си. Като обичаш другите хора, обичаш себе си. Като познаваш другите хора, познаваш себе си.
Всички вие съставлявате един организъм и тяло, в което Божественият Дух функционира.
Вие не можете да се избавите от това влияние.
към беседата >>
Ако той донесе на мен своята сладчина, той има всичкото ми уважение и аз ще го приема добре.
Какво ще занесете? Вие казвате: „Ще отидем при Христа! “ Какво ще занесем сега при Христа, като напуснем земята и отидем в другия свят? Когато един плод слезе от дървото какво ще занесе? Своята сладчина!
Ако той донесе на мен своята сладчина, той има всичкото ми уважение и аз ще го приема добре.
Вие имате съвсем повърхностни понятия. Аз като погледна един плод, за мен плодът не е проста работа. Казвам му: Приятно ми е, че мога да се запозная с вас. – „Много обичам да ви услужа! “ – Къде обичате?
към беседата >>
Че какво е положението на ученика?
Та казвам: Каква трябва да бъде нашата поза? Ако ти се сгърнеш, ако ти се прегърбиш, мислиш ли, че това е едно религиозно положение?
Че какво е положението на ученика?
Какво трябва да бъде? Каква поза трябва да имате всички? Аз гледам някой като ходи си държи главата на дясно или на ляво, или някои напред. Малцина ще срещнеш с глава изправена право нагоре. Гледам някой си стиснал устата. Защо?
към беседата >>
Като ви наточи, режете.
Някой човек влиза в някой дом. Мек е влязъл. И отгоре един час се е наострил. В дадения случай или сте нож, или точило. Вие сте влезли нож и той ви е наточил.
Като ви наточи, режете.
Какво можете да сторите с този нож? Врагове си правиш. Но влизаш при брата си, защо ти е тая сабля? Той няма какво да ви лъже. Отивам при един човек, който има да ми дава.
към беседата >>
Вие не можете да се избавите от това влияние.
Като ученици трябва да имате едно нещо: Да имате уважение и почитание един към други. Защото като уважаваш другите хора, уважаваш себе си. Като обичаш другите хора, обичаш себе си. Като познаваш другите хора, познаваш себе си. Всички вие съставлявате един организъм и тяло, в което Божественият Дух функционира.
Вие не можете да се избавите от това влияние.
към беседата >>
Вие имате съвсем повърхностни понятия.
Вие казвате: „Ще отидем при Христа! “ Какво ще занесем сега при Христа, като напуснем земята и отидем в другия свят? Когато един плод слезе от дървото какво ще занесе? Своята сладчина! Ако той донесе на мен своята сладчина, той има всичкото ми уважение и аз ще го приема добре.
Вие имате съвсем повърхностни понятия.
Аз като погледна един плод, за мен плодът не е проста работа. Казвам му: Приятно ми е, че мога да се запозная с вас. – „Много обичам да ви услужа! “ – Къде обичате? – „На ваше разположение съм!
към беседата >>
Какво трябва да бъде?
Та казвам: Каква трябва да бъде нашата поза? Ако ти се сгърнеш, ако ти се прегърбиш, мислиш ли, че това е едно религиозно положение? Че какво е положението на ученика?
Какво трябва да бъде?
Каква поза трябва да имате всички? Аз гледам някой като ходи си държи главата на дясно или на ляво, или някои напред. Малцина ще срещнеш с глава изправена право нагоре. Гледам някой си стиснал устата. Защо? Като че воюва с някого.
към беседата >>
Какво можете да сторите с този нож?
Мек е влязъл. И отгоре един час се е наострил. В дадения случай или сте нож, или точило. Вие сте влезли нож и той ви е наточил. Като ви наточи, режете.
Какво можете да сторите с този нож?
Врагове си правиш. Но влизаш при брата си, защо ти е тая сабля? Той няма какво да ви лъже. Отивам при един човек, който има да ми дава. Казвам му: Готов ли си да ми платиш онова, което ми дължиш?
към беседата >>
Та казвам: Колкото и да е лош един човек, той може да е от дебелото черво долу.
Та казвам: Колкото и да е лош един човек, той може да е от дебелото черво долу.
Че е от дебелото черво долу, виновен ли е той. Че е от тънките черва, виновен ли е той? Той е долу, като че ли кал гази. Един казва: „Аз съм лош и не мога да си помогна“. Казвам му: Един ден ще се измени твоето положение.
към беседата >>
Аз като погледна един плод, за мен плодът не е проста работа.
“ Какво ще занесем сега при Христа, като напуснем земята и отидем в другия свят? Когато един плод слезе от дървото какво ще занесе? Своята сладчина! Ако той донесе на мен своята сладчина, той има всичкото ми уважение и аз ще го приема добре. Вие имате съвсем повърхностни понятия.
Аз като погледна един плод, за мен плодът не е проста работа.
Казвам му: Приятно ми е, че мога да се запозная с вас. – „Много обичам да ви услужа! “ – Къде обичате? – „На ваше разположение съм! “ Вземам го в джоба си.
към беседата >>
Каква поза трябва да имате всички?
Та казвам: Каква трябва да бъде нашата поза? Ако ти се сгърнеш, ако ти се прегърбиш, мислиш ли, че това е едно религиозно положение? Че какво е положението на ученика? Какво трябва да бъде?
Каква поза трябва да имате всички?
Аз гледам някой като ходи си държи главата на дясно или на ляво, или някои напред. Малцина ще срещнеш с глава изправена право нагоре. Гледам някой си стиснал устата. Защо? Като че воюва с някого. Друг път някой си отворил устата.
към беседата >>
Врагове си правиш.
И отгоре един час се е наострил. В дадения случай или сте нож, или точило. Вие сте влезли нож и той ви е наточил. Като ви наточи, режете. Какво можете да сторите с този нож?
Врагове си правиш.
Но влизаш при брата си, защо ти е тая сабля? Той няма какво да ви лъже. Отивам при един човек, който има да ми дава. Казвам му: Готов ли си да ми платиш онова, което ми дължиш? – „Заповядайте!
към беседата >>
Че е от дебелото черво долу, виновен ли е той.
Та казвам: Колкото и да е лош един човек, той може да е от дебелото черво долу.
Че е от дебелото черво долу, виновен ли е той.
Че е от тънките черва, виновен ли е той? Той е долу, като че ли кал гази. Един казва: „Аз съм лош и не мога да си помогна“. Казвам му: Един ден ще се измени твоето положение. Някои хора са добри.
към беседата >>
Казвам му: Приятно ми е, че мога да се запозная с вас.
Когато един плод слезе от дървото какво ще занесе? Своята сладчина! Ако той донесе на мен своята сладчина, той има всичкото ми уважение и аз ще го приема добре. Вие имате съвсем повърхностни понятия. Аз като погледна един плод, за мен плодът не е проста работа.
Казвам му: Приятно ми е, че мога да се запозная с вас.
– „Много обичам да ви услужа! “ – Къде обичате? – „На ваше разположение съм! “ Вземам го в джоба си. Казвам му: Как сте?
към беседата >>
Аз гледам някой като ходи си държи главата на дясно или на ляво, или някои напред.
Та казвам: Каква трябва да бъде нашата поза? Ако ти се сгърнеш, ако ти се прегърбиш, мислиш ли, че това е едно религиозно положение? Че какво е положението на ученика? Какво трябва да бъде? Каква поза трябва да имате всички?
Аз гледам някой като ходи си държи главата на дясно или на ляво, или някои напред.
Малцина ще срещнеш с глава изправена право нагоре. Гледам някой си стиснал устата. Защо? Като че воюва с някого. Друг път някой си отворил устата. Не стискайте много устата си и не си отваряйте устата.
към беседата >>
Но влизаш при брата си, защо ти е тая сабля?
В дадения случай или сте нож, или точило. Вие сте влезли нож и той ви е наточил. Като ви наточи, режете. Какво можете да сторите с този нож? Врагове си правиш.
Но влизаш при брата си, защо ти е тая сабля?
Той няма какво да ви лъже. Отивам при един човек, който има да ми дава. Казвам му: Готов ли си да ми платиш онова, което ми дължиш? – „Заповядайте! “ И плаща!
към беседата >>
Че е от тънките черва, виновен ли е той?
Та казвам: Колкото и да е лош един човек, той може да е от дебелото черво долу. Че е от дебелото черво долу, виновен ли е той.
Че е от тънките черва, виновен ли е той?
Той е долу, като че ли кал гази. Един казва: „Аз съм лош и не мога да си помогна“. Казвам му: Един ден ще се измени твоето положение. Някои хора са добри. Той е благороден, той живее в носа, в очите, езика, устата, в мозъка – на благородно място.
към беседата >>
– „Много обичам да ви услужа!
Своята сладчина! Ако той донесе на мен своята сладчина, той има всичкото ми уважение и аз ще го приема добре. Вие имате съвсем повърхностни понятия. Аз като погледна един плод, за мен плодът не е проста работа. Казвам му: Приятно ми е, че мога да се запозная с вас.
– „Много обичам да ви услужа!
“ – Къде обичате? – „На ваше разположение съм! “ Вземам го в джоба си. Казвам му: Как сте? Откъде идете?
към беседата >>
Малцина ще срещнеш с глава изправена право нагоре.
Ако ти се сгърнеш, ако ти се прегърбиш, мислиш ли, че това е едно религиозно положение? Че какво е положението на ученика? Какво трябва да бъде? Каква поза трябва да имате всички? Аз гледам някой като ходи си държи главата на дясно или на ляво, или някои напред.
Малцина ще срещнеш с глава изправена право нагоре.
Гледам някой си стиснал устата. Защо? Като че воюва с някого. Друг път някой си отворил устата. Не стискайте много устата си и не си отваряйте устата. Не дишайте чрез устата си.
към беседата >>
Той няма какво да ви лъже.
Вие сте влезли нож и той ви е наточил. Като ви наточи, режете. Какво можете да сторите с този нож? Врагове си правиш. Но влизаш при брата си, защо ти е тая сабля?
Той няма какво да ви лъже.
Отивам при един човек, който има да ми дава. Казвам му: Готов ли си да ми платиш онова, което ми дължиш? – „Заповядайте! “ И плаща! Свърши се!
към беседата >>
Той е долу, като че ли кал гази.
Та казвам: Колкото и да е лош един човек, той може да е от дебелото черво долу. Че е от дебелото черво долу, виновен ли е той. Че е от тънките черва, виновен ли е той?
Той е долу, като че ли кал гази.
Един казва: „Аз съм лош и не мога да си помогна“. Казвам му: Един ден ще се измени твоето положение. Някои хора са добри. Той е благороден, той живее в носа, в очите, езика, устата, в мозъка – на благородно място. А пък някой е съвсем загазил, много низка служба има сега.
към беседата >>
“ – Къде обичате?
Ако той донесе на мен своята сладчина, той има всичкото ми уважение и аз ще го приема добре. Вие имате съвсем повърхностни понятия. Аз като погледна един плод, за мен плодът не е проста работа. Казвам му: Приятно ми е, че мога да се запозная с вас. – „Много обичам да ви услужа!
“ – Къде обичате?
– „На ваше разположение съм! “ Вземам го в джоба си. Казвам му: Как сте? Откъде идете? Разправям се с него.
към беседата >>
Гледам някой си стиснал устата. Защо?
Че какво е положението на ученика? Какво трябва да бъде? Каква поза трябва да имате всички? Аз гледам някой като ходи си държи главата на дясно или на ляво, или някои напред. Малцина ще срещнеш с глава изправена право нагоре.
Гледам някой си стиснал устата. Защо?
Като че воюва с някого. Друг път някой си отворил устата. Не стискайте много устата си и не си отваряйте устата. Не дишайте чрез устата си. Говорете чрез устата си, дишайте чрез носа си.
към беседата >>
Отивам при един човек, който има да ми дава.
Като ви наточи, режете. Какво можете да сторите с този нож? Врагове си правиш. Но влизаш при брата си, защо ти е тая сабля? Той няма какво да ви лъже.
Отивам при един човек, който има да ми дава.
Казвам му: Готов ли си да ми платиш онова, което ми дължиш? – „Заповядайте! “ И плаща! Свърши се!
към беседата >>
Един казва: „Аз съм лош и не мога да си помогна“.
Та казвам: Колкото и да е лош един човек, той може да е от дебелото черво долу. Че е от дебелото черво долу, виновен ли е той. Че е от тънките черва, виновен ли е той? Той е долу, като че ли кал гази.
Един казва: „Аз съм лош и не мога да си помогна“.
Казвам му: Един ден ще се измени твоето положение. Някои хора са добри. Той е благороден, той живее в носа, в очите, езика, устата, в мозъка – на благородно място. А пък някой е съвсем загазил, много низка служба има сега. Та трябва да влезем в положението на другите.
към беседата >>
– „На ваше разположение съм!
Вие имате съвсем повърхностни понятия. Аз като погледна един плод, за мен плодът не е проста работа. Казвам му: Приятно ми е, че мога да се запозная с вас. – „Много обичам да ви услужа! “ – Къде обичате?
– „На ваше разположение съм!
“ Вземам го в джоба си. Казвам му: Как сте? Откъде идете? Разправям се с него. Вие, които сте много учени, ще кажете: „Как да се разправям с един плод, да говорим с него?
към беседата >>
Като че воюва с някого.
Какво трябва да бъде? Каква поза трябва да имате всички? Аз гледам някой като ходи си държи главата на дясно или на ляво, или някои напред. Малцина ще срещнеш с глава изправена право нагоре. Гледам някой си стиснал устата. Защо?
Като че воюва с някого.
Друг път някой си отворил устата. Не стискайте много устата си и не си отваряйте устата. Не дишайте чрез устата си. Говорете чрез устата си, дишайте чрез носа си. После, когато ядете, не приказвайте.
към беседата >>
Казвам му: Готов ли си да ми платиш онова, което ми дължиш?
Какво можете да сторите с този нож? Врагове си правиш. Но влизаш при брата си, защо ти е тая сабля? Той няма какво да ви лъже. Отивам при един човек, който има да ми дава.
Казвам му: Готов ли си да ми платиш онова, което ми дължиш?
– „Заповядайте! “ И плаща! Свърши се!
към беседата >>
Казвам му: Един ден ще се измени твоето положение.
Та казвам: Колкото и да е лош един човек, той може да е от дебелото черво долу. Че е от дебелото черво долу, виновен ли е той. Че е от тънките черва, виновен ли е той? Той е долу, като че ли кал гази. Един казва: „Аз съм лош и не мога да си помогна“.
Казвам му: Един ден ще се измени твоето положение.
Някои хора са добри. Той е благороден, той живее в носа, в очите, езика, устата, в мозъка – на благородно място. А пък някой е съвсем загазил, много низка служба има сега. Та трябва да влезем в положението на другите. За да имаме една отлична философия.
към беседата >>
“ Вземам го в джоба си.
Аз като погледна един плод, за мен плодът не е проста работа. Казвам му: Приятно ми е, че мога да се запозная с вас. – „Много обичам да ви услужа! “ – Къде обичате? – „На ваше разположение съм!
“ Вземам го в джоба си.
Казвам му: Как сте? Откъде идете? Разправям се с него. Вие, които сте много учени, ще кажете: „Как да се разправям с един плод, да говорим с него? Тя е глупава работа тая!
към беседата >>
Друг път някой си отворил устата.
Каква поза трябва да имате всички? Аз гледам някой като ходи си държи главата на дясно или на ляво, или някои напред. Малцина ще срещнеш с глава изправена право нагоре. Гледам някой си стиснал устата. Защо? Като че воюва с някого.
Друг път някой си отворил устата.
Не стискайте много устата си и не си отваряйте устата. Не дишайте чрез устата си. Говорете чрез устата си, дишайте чрез носа си. После, когато ядете, не приказвайте. Мислете за храната.
към беседата >>
– „Заповядайте!
Врагове си правиш. Но влизаш при брата си, защо ти е тая сабля? Той няма какво да ви лъже. Отивам при един човек, който има да ми дава. Казвам му: Готов ли си да ми платиш онова, което ми дължиш?
– „Заповядайте!
“ И плаща! Свърши се!
към беседата >>
Някои хора са добри.
Че е от дебелото черво долу, виновен ли е той. Че е от тънките черва, виновен ли е той? Той е долу, като че ли кал гази. Един казва: „Аз съм лош и не мога да си помогна“. Казвам му: Един ден ще се измени твоето положение.
Някои хора са добри.
Той е благороден, той живее в носа, в очите, езика, устата, в мозъка – на благородно място. А пък някой е съвсем загазил, много низка служба има сега. Та трябва да влезем в положението на другите. За да имаме една отлична философия. Това е, всъщност, да гледаме на нещата както Бог гледа.
към беседата >>
Казвам му: Как сте?
Казвам му: Приятно ми е, че мога да се запозная с вас. – „Много обичам да ви услужа! “ – Къде обичате? – „На ваше разположение съм! “ Вземам го в джоба си.
Казвам му: Как сте?
Откъде идете? Разправям се с него. Вие, които сте много учени, ще кажете: „Как да се разправям с един плод, да говорим с него? Тя е глупава работа тая! “ – Че в лагера как се разправят двама?
към беседата >>
Не стискайте много устата си и не си отваряйте устата.
Аз гледам някой като ходи си държи главата на дясно или на ляво, или някои напред. Малцина ще срещнеш с глава изправена право нагоре. Гледам някой си стиснал устата. Защо? Като че воюва с някого. Друг път някой си отворил устата.
Не стискайте много устата си и не си отваряйте устата.
Не дишайте чрез устата си. Говорете чрез устата си, дишайте чрез носа си. После, когато ядете, не приказвайте. Мислете за храната. Почитайте тая храна.
към беседата >>
“ И плаща!
Но влизаш при брата си, защо ти е тая сабля? Той няма какво да ви лъже. Отивам при един човек, който има да ми дава. Казвам му: Готов ли си да ми платиш онова, което ми дължиш? – „Заповядайте!
“ И плаща!
Свърши се!
към беседата >>
Той е благороден, той живее в носа, в очите, езика, устата, в мозъка – на благородно място.
Че е от тънките черва, виновен ли е той? Той е долу, като че ли кал гази. Един казва: „Аз съм лош и не мога да си помогна“. Казвам му: Един ден ще се измени твоето положение. Някои хора са добри.
Той е благороден, той живее в носа, в очите, езика, устата, в мозъка – на благородно място.
А пък някой е съвсем загазил, много низка служба има сега. Та трябва да влезем в положението на другите. За да имаме една отлична философия. Това е, всъщност, да гледаме на нещата както Бог гледа. Така ще се образува един възглед.
към беседата >>
Откъде идете?
– „Много обичам да ви услужа! “ – Къде обичате? – „На ваше разположение съм! “ Вземам го в джоба си. Казвам му: Как сте?
Откъде идете?
Разправям се с него. Вие, които сте много учени, ще кажете: „Как да се разправям с един плод, да говорим с него? Тя е глупава работа тая! “ – Че в лагера как се разправят двама? – „Като те видях за пръв път, моето сърце се запали!
към беседата >>
Не дишайте чрез устата си.
Малцина ще срещнеш с глава изправена право нагоре. Гледам някой си стиснал устата. Защо? Като че воюва с някого. Друг път някой си отворил устата. Не стискайте много устата си и не си отваряйте устата.
Не дишайте чрез устата си.
Говорете чрез устата си, дишайте чрез носа си. После, когато ядете, не приказвайте. Мислете за храната. Почитайте тая храна. Това, което ядете, са ви го приготвили ония, които ви обичат от невидимия свят и влизате в съприкосновение с тях.
към беседата >>
Свърши се!
Той няма какво да ви лъже. Отивам при един човек, който има да ми дава. Казвам му: Готов ли си да ми платиш онова, което ми дължиш? – „Заповядайте! “ И плаща!
Свърши се!
към беседата >>
А пък някой е съвсем загазил, много низка служба има сега.
Той е долу, като че ли кал гази. Един казва: „Аз съм лош и не мога да си помогна“. Казвам му: Един ден ще се измени твоето положение. Някои хора са добри. Той е благороден, той живее в носа, в очите, езика, устата, в мозъка – на благородно място.
А пък някой е съвсем загазил, много низка служба има сега.
Та трябва да влезем в положението на другите. За да имаме една отлична философия. Това е, всъщност, да гледаме на нещата както Бог гледа. Така ще се образува един възглед. И ако така не се обичаме, ние не можем да прогресираме.
към беседата >>
Разправям се с него.
“ – Къде обичате? – „На ваше разположение съм! “ Вземам го в джоба си. Казвам му: Как сте? Откъде идете?
Разправям се с него.
Вие, които сте много учени, ще кажете: „Как да се разправям с един плод, да говорим с него? Тя е глупава работа тая! “ – Че в лагера как се разправят двама? – „Като те видях за пръв път, моето сърце се запали! Не знаеш ли какво беше с моето сърце!
към беседата >>
Говорете чрез устата си, дишайте чрез носа си.
Гледам някой си стиснал устата. Защо? Като че воюва с някого. Друг път някой си отворил устата. Не стискайте много устата си и не си отваряйте устата. Не дишайте чрез устата си.
Говорете чрез устата си, дишайте чрез носа си.
После, когато ядете, не приказвайте. Мислете за храната. Почитайте тая храна. Това, което ядете, са ви го приготвили ония, които ви обичат от невидимия свят и влизате в съприкосновение с тях. Ние седим и сме недоволни как е сготвена храната.
към беседата >>
В окултната наука се изисква да бъде човек най-първо господар на себе си.
В окултната наука се изисква да бъде човек най-първо господар на себе си.
Да познава хората и да обича хората. Оттам ще почнете вие, учениците. И ако не се познавате, вие учени не може да станете. И ако не се обичате, вие добри не може да бъдете. Доброто се развива от Любовта, а пък учеността се развива от познаването.
към беседата >>
Та трябва да влезем в положението на другите.
Един казва: „Аз съм лош и не мога да си помогна“. Казвам му: Един ден ще се измени твоето положение. Някои хора са добри. Той е благороден, той живее в носа, в очите, езика, устата, в мозъка – на благородно място. А пък някой е съвсем загазил, много низка служба има сега.
Та трябва да влезем в положението на другите.
За да имаме една отлична философия. Това е, всъщност, да гледаме на нещата както Бог гледа. Така ще се образува един възглед. И ако така не се обичаме, ние не можем да прогресираме. Не насилствено да става, но винаги ще отправиш умът си към Бога и ще кажеш: „Господи, научи ме да обичам хората така, както ти ги обичаш; научи ме да познавам хората така, както ти ги познаваш; и да постъпвам така, както Ти постъпваш“.
към беседата >>
Вие, които сте много учени, ще кажете: „Как да се разправям с един плод, да говорим с него?
– „На ваше разположение съм! “ Вземам го в джоба си. Казвам му: Как сте? Откъде идете? Разправям се с него.
Вие, които сте много учени, ще кажете: „Как да се разправям с един плод, да говорим с него?
Тя е глупава работа тая! “ – Че в лагера как се разправят двама? – „Като те видях за пръв път, моето сърце се запали! Не знаеш ли какво беше с моето сърце! “ Двама си приказват.
към беседата >>
После, когато ядете, не приказвайте.
Като че воюва с някого. Друг път някой си отворил устата. Не стискайте много устата си и не си отваряйте устата. Не дишайте чрез устата си. Говорете чрез устата си, дишайте чрез носа си.
После, когато ядете, не приказвайте.
Мислете за храната. Почитайте тая храна. Това, което ядете, са ви го приготвили ония, които ви обичат от невидимия свят и влизате в съприкосновение с тях. Ние седим и сме недоволни как е сготвена храната. Една храна трябва да се сготви много хубаво.
към беседата >>
Да познава хората и да обича хората.
В окултната наука се изисква да бъде човек най-първо господар на себе си.
Да познава хората и да обича хората.
Оттам ще почнете вие, учениците. И ако не се познавате, вие учени не може да станете. И ако не се обичате, вие добри не може да бъдете. Доброто се развива от Любовта, а пък учеността се развива от познаването. И тогаз, някому като не му върви, той казва: „Аз ще напусна това Братство, Школата“.
към беседата >>
За да имаме една отлична философия.
Казвам му: Един ден ще се измени твоето положение. Някои хора са добри. Той е благороден, той живее в носа, в очите, езика, устата, в мозъка – на благородно място. А пък някой е съвсем загазил, много низка служба има сега. Та трябва да влезем в положението на другите.
За да имаме една отлична философия.
Това е, всъщност, да гледаме на нещата както Бог гледа. Така ще се образува един възглед. И ако така не се обичаме, ние не можем да прогресираме. Не насилствено да става, но винаги ще отправиш умът си към Бога и ще кажеш: „Господи, научи ме да обичам хората така, както ти ги обичаш; научи ме да познавам хората така, както ти ги познаваш; и да постъпвам така, както Ти постъпваш“. Учене ни трябва на всички.
към беседата >>
Тя е глупава работа тая!
“ Вземам го в джоба си. Казвам му: Как сте? Откъде идете? Разправям се с него. Вие, които сте много учени, ще кажете: „Как да се разправям с един плод, да говорим с него?
Тя е глупава работа тая!
“ – Че в лагера как се разправят двама? – „Като те видях за пръв път, моето сърце се запали! Не знаеш ли какво беше с моето сърце! “ Двама си приказват. Вие знаете: „Тия глупаци!
към беседата >>
Мислете за храната.
Друг път някой си отворил устата. Не стискайте много устата си и не си отваряйте устата. Не дишайте чрез устата си. Говорете чрез устата си, дишайте чрез носа си. После, когато ядете, не приказвайте.
Мислете за храната.
Почитайте тая храна. Това, което ядете, са ви го приготвили ония, които ви обичат от невидимия свят и влизате в съприкосновение с тях. Ние седим и сме недоволни как е сготвена храната. Една храна трябва да се сготви много хубаво. Ако аз я сготвя, ще я сготвя много хубаво.
към беседата >>
Оттам ще почнете вие, учениците.
В окултната наука се изисква да бъде човек най-първо господар на себе си. Да познава хората и да обича хората.
Оттам ще почнете вие, учениците.
И ако не се познавате, вие учени не може да станете. И ако не се обичате, вие добри не може да бъдете. Доброто се развива от Любовта, а пък учеността се развива от познаването. И тогаз, някому като не му върви, той казва: „Аз ще напусна това Братство, Школата“. – В която и школа да влезеш, законите на природата са едни и същи.
към беседата >>
Това е, всъщност, да гледаме на нещата както Бог гледа.
Някои хора са добри. Той е благороден, той живее в носа, в очите, езика, устата, в мозъка – на благородно място. А пък някой е съвсем загазил, много низка служба има сега. Та трябва да влезем в положението на другите. За да имаме една отлична философия.
Това е, всъщност, да гледаме на нещата както Бог гледа.
Така ще се образува един възглед. И ако така не се обичаме, ние не можем да прогресираме. Не насилствено да става, но винаги ще отправиш умът си към Бога и ще кажеш: „Господи, научи ме да обичам хората така, както ти ги обичаш; научи ме да познавам хората така, както ти ги познаваш; и да постъпвам така, както Ти постъпваш“. Учене ни трябва на всички. – Аз толкоз работи съм казвал.
към беседата >>
“ – Че в лагера как се разправят двама?
Казвам му: Как сте? Откъде идете? Разправям се с него. Вие, които сте много учени, ще кажете: „Как да се разправям с един плод, да говорим с него? Тя е глупава работа тая!
“ – Че в лагера как се разправят двама?
– „Като те видях за пръв път, моето сърце се запали! Не знаеш ли какво беше с моето сърце! “ Двама си приказват. Вие знаете: „Тия глупаци! Каква глупава работа!
към беседата >>
Почитайте тая храна.
Не стискайте много устата си и не си отваряйте устата. Не дишайте чрез устата си. Говорете чрез устата си, дишайте чрез носа си. После, когато ядете, не приказвайте. Мислете за храната.
Почитайте тая храна.
Това, което ядете, са ви го приготвили ония, които ви обичат от невидимия свят и влизате в съприкосновение с тях. Ние седим и сме недоволни как е сготвена храната. Една храна трябва да се сготви много хубаво. Ако аз я сготвя, ще я сготвя много хубаво. Не само да му туриш солчица, чер и червен пипер, масло.
към беседата >>
И ако не се познавате, вие учени не може да станете.
В окултната наука се изисква да бъде човек най-първо господар на себе си. Да познава хората и да обича хората. Оттам ще почнете вие, учениците.
И ако не се познавате, вие учени не може да станете.
И ако не се обичате, вие добри не може да бъдете. Доброто се развива от Любовта, а пък учеността се развива от познаването. И тогаз, някому като не му върви, той казва: „Аз ще напусна това Братство, Школата“. – В която и школа да влезеш, законите на природата са едни и същи. Не мислете, че има лесен път.
към беседата >>
Така ще се образува един възглед.
Той е благороден, той живее в носа, в очите, езика, устата, в мозъка – на благородно място. А пък някой е съвсем загазил, много низка служба има сега. Та трябва да влезем в положението на другите. За да имаме една отлична философия. Това е, всъщност, да гледаме на нещата както Бог гледа.
Така ще се образува един възглед.
И ако така не се обичаме, ние не можем да прогресираме. Не насилствено да става, но винаги ще отправиш умът си към Бога и ще кажеш: „Господи, научи ме да обичам хората така, както ти ги обичаш; научи ме да познавам хората така, както ти ги познаваш; и да постъпвам така, както Ти постъпваш“. Учене ни трябва на всички. – Аз толкоз работи съм казвал. Ако ви попитам в 1929 година на днешния ден каква лекция съм държал, кой би могъл да отговори?
към беседата >>
– „Като те видях за пръв път, моето сърце се запали!
Откъде идете? Разправям се с него. Вие, които сте много учени, ще кажете: „Как да се разправям с един плод, да говорим с него? Тя е глупава работа тая! “ – Че в лагера как се разправят двама?
– „Като те видях за пръв път, моето сърце се запали!
Не знаеш ли какво беше с моето сърце! “ Двама си приказват. Вие знаете: „Тия глупаци! Каква глупава работа! “ (Учителят изпя горните думи.) Сега не обръщайте внимание на звука.
към беседата >>
Това, което ядете, са ви го приготвили ония, които ви обичат от невидимия свят и влизате в съприкосновение с тях.
Не дишайте чрез устата си. Говорете чрез устата си, дишайте чрез носа си. После, когато ядете, не приказвайте. Мислете за храната. Почитайте тая храна.
Това, което ядете, са ви го приготвили ония, които ви обичат от невидимия свят и влизате в съприкосновение с тях.
Ние седим и сме недоволни как е сготвена храната. Една храна трябва да се сготви много хубаво. Ако аз я сготвя, ще я сготвя много хубаво. Не само да му туриш солчица, чер и червен пипер, масло. Прясно масло ще употребиш.
към беседата >>
И ако не се обичате, вие добри не може да бъдете.
В окултната наука се изисква да бъде човек най-първо господар на себе си. Да познава хората и да обича хората. Оттам ще почнете вие, учениците. И ако не се познавате, вие учени не може да станете.
И ако не се обичате, вие добри не може да бъдете.
Доброто се развива от Любовта, а пък учеността се развива от познаването. И тогаз, някому като не му върви, той казва: „Аз ще напусна това Братство, Школата“. – В която и школа да влезеш, законите на природата са едни и същи. Не мислете, че има лесен път. И в света да влезете, пак ще учите.
към беседата >>
И ако така не се обичаме, ние не можем да прогресираме.
А пък някой е съвсем загазил, много низка служба има сега. Та трябва да влезем в положението на другите. За да имаме една отлична философия. Това е, всъщност, да гледаме на нещата както Бог гледа. Така ще се образува един възглед.
И ако така не се обичаме, ние не можем да прогресираме.
Не насилствено да става, но винаги ще отправиш умът си към Бога и ще кажеш: „Господи, научи ме да обичам хората така, както ти ги обичаш; научи ме да познавам хората така, както ти ги познаваш; и да постъпвам така, както Ти постъпваш“. Учене ни трябва на всички. – Аз толкоз работи съм казвал. Ако ви попитам в 1929 година на днешния ден каква лекция съм държал, кой би могъл да отговори? Миналата година на този ден каква лекция държах?
към беседата >>
2.
Хигиена на сетивата
,
МОК
, София, 19.2.1937г.,
Но ако вземете по-аристократическа баня, ще платите петнадесет, осемнадесет, двадесет лева.
Хванете някой да ги измие, платете му – затова са направени баните. Идете на баня най-малко един път в седмицата, за да отворите прозорците. Ако нямахте никакъв прозорец на тялото, нямаше да имате нужда от никаква баня, но сега сте задължени да платите. Колко струва най-малко? Осем лева.
Но ако вземете по-аристократическа баня, ще платите петнадесет, осемнадесет, двадесет лева.
Ние сме пренебрегнали ония съществени здравословни неща.
към беседата >>
Казват за някого, че има горещи чувства.
Или пък ви дадат едно много горещо чувство; какво трябва да правите? – Ще го поизстудите малко. Нали хората говорят за студени чувства? Някъде студеното е на място, някъде топлото е на място. Някъде топлото не е на място, някъде студеното не е на място.
Казват за някого, че има горещи чувства.
Щом чувствата ви са горещи, с колко градуса трябва да ги намалите? Има закон в Живота: горещината на едно чувство може да го намалите с един, с два, с три, четири, пет, шест градуса. Следователно, ще намалите трептенията на това чувство, докато започнат да хармонират с усещанията, които имаме сега. Тогава казваме: „Това ни допада, можем да го приемем! “ И при самовъзпитанието имате същия закон.
към беседата >>
Ние сме пренебрегнали ония съществени здравословни неща.
Идете на баня най-малко един път в седмицата, за да отворите прозорците. Ако нямахте никакъв прозорец на тялото, нямаше да имате нужда от никаква баня, но сега сте задължени да платите. Колко струва най-малко? Осем лева. Но ако вземете по-аристократическа баня, ще платите петнадесет, осемнадесет, двадесет лева.
Ние сме пренебрегнали ония съществени здравословни неща.
към беседата >>
Щом чувствата ви са горещи, с колко градуса трябва да ги намалите?
– Ще го поизстудите малко. Нали хората говорят за студени чувства? Някъде студеното е на място, някъде топлото е на място. Някъде топлото не е на място, някъде студеното не е на място. Казват за някого, че има горещи чувства.
Щом чувствата ви са горещи, с колко градуса трябва да ги намалите?
Има закон в Живота: горещината на едно чувство може да го намалите с един, с два, с три, четири, пет, шест градуса. Следователно, ще намалите трептенията на това чувство, докато започнат да хармонират с усещанията, които имаме сега. Тогава казваме: „Това ни допада, можем да го приемем! “ И при самовъзпитанието имате същия закон. Ако мислите по този начин, ще знаете как лесно да се справите с мрачните и песимистични състояния, които понякога имате.
към беседата >>
Сега, ти можеш да видиш в какво състояние се намира твоето осезание, ако пръстите ти са чувствителни.
Сега, ти можеш да видиш в какво състояние се намира твоето осезание, ако пръстите ти са чувствителни.
Човек не трябва да изгубва чувствителността на пръстите, на кожата или на лицето. Особено тази чувствителност на пипането не трябва да се изгубва. Ако се изгуби, това е лош признак. Не трябва да губиш също и своя вкус. На някои вкусът е по-силен и те, например, турят в чая си една бучка захар и им е сладко.
към беседата >>
Има закон в Живота: горещината на едно чувство може да го намалите с един, с два, с три, четири, пет, шест градуса.
Нали хората говорят за студени чувства? Някъде студеното е на място, някъде топлото е на място. Някъде топлото не е на място, някъде студеното не е на място. Казват за някого, че има горещи чувства. Щом чувствата ви са горещи, с колко градуса трябва да ги намалите?
Има закон в Живота: горещината на едно чувство може да го намалите с един, с два, с три, четири, пет, шест градуса.
Следователно, ще намалите трептенията на това чувство, докато започнат да хармонират с усещанията, които имаме сега. Тогава казваме: „Това ни допада, можем да го приемем! “ И при самовъзпитанието имате същия закон. Ако мислите по този начин, ще знаете как лесно да се справите с мрачните и песимистични състояния, които понякога имате.
към беседата >>
Човек не трябва да изгубва чувствителността на пръстите, на кожата или на лицето.
Сега, ти можеш да видиш в какво състояние се намира твоето осезание, ако пръстите ти са чувствителни.
Човек не трябва да изгубва чувствителността на пръстите, на кожата или на лицето.
Особено тази чувствителност на пипането не трябва да се изгубва. Ако се изгуби, това е лош признак. Не трябва да губиш също и своя вкус. На някои вкусът е по-силен и те, например, турят в чая си една бучка захар и им е сладко. Други турят две, три бучки и пак не им е сладко и казват: „Аз много обичам сладко“.
към беседата >>
Следователно, ще намалите трептенията на това чувство, докато започнат да хармонират с усещанията, които имаме сега.
Някъде студеното е на място, някъде топлото е на място. Някъде топлото не е на място, някъде студеното не е на място. Казват за някого, че има горещи чувства. Щом чувствата ви са горещи, с колко градуса трябва да ги намалите? Има закон в Живота: горещината на едно чувство може да го намалите с един, с два, с три, четири, пет, шест градуса.
Следователно, ще намалите трептенията на това чувство, докато започнат да хармонират с усещанията, които имаме сега.
Тогава казваме: „Това ни допада, можем да го приемем! “ И при самовъзпитанието имате същия закон. Ако мислите по този начин, ще знаете как лесно да се справите с мрачните и песимистични състояния, които понякога имате.
към беседата >>
Особено тази чувствителност на пипането не трябва да се изгубва.
Сега, ти можеш да видиш в какво състояние се намира твоето осезание, ако пръстите ти са чувствителни. Човек не трябва да изгубва чувствителността на пръстите, на кожата или на лицето.
Особено тази чувствителност на пипането не трябва да се изгубва.
Ако се изгуби, това е лош признак. Не трябва да губиш също и своя вкус. На някои вкусът е по-силен и те, например, турят в чая си една бучка захар и им е сладко. Други турят две, три бучки и пак не им е сладко и казват: „Аз много обичам сладко“. Не че обичаш сладко, но твоят вкус е притъпен.
към беседата >>
Тогава казваме: „Това ни допада, можем да го приемем!
Някъде топлото не е на място, някъде студеното не е на място. Казват за някого, че има горещи чувства. Щом чувствата ви са горещи, с колко градуса трябва да ги намалите? Има закон в Живота: горещината на едно чувство може да го намалите с един, с два, с три, четири, пет, шест градуса. Следователно, ще намалите трептенията на това чувство, докато започнат да хармонират с усещанията, които имаме сега.
Тогава казваме: „Това ни допада, можем да го приемем!
“ И при самовъзпитанието имате същия закон. Ако мислите по този начин, ще знаете как лесно да се справите с мрачните и песимистични състояния, които понякога имате.
към беседата >>
Ако се изгуби, това е лош признак.
Сега, ти можеш да видиш в какво състояние се намира твоето осезание, ако пръстите ти са чувствителни. Човек не трябва да изгубва чувствителността на пръстите, на кожата или на лицето. Особено тази чувствителност на пипането не трябва да се изгубва.
Ако се изгуби, това е лош признак.
Не трябва да губиш също и своя вкус. На някои вкусът е по-силен и те, например, турят в чая си една бучка захар и им е сладко. Други турят две, три бучки и пак не им е сладко и казват: „Аз много обичам сладко“. Не че обичаш сладко, но твоят вкус е притъпен. И после, това не е икономично – достатъчна ти е една бучка захар.
към беседата >>
“ И при самовъзпитанието имате същия закон.
Казват за някого, че има горещи чувства. Щом чувствата ви са горещи, с колко градуса трябва да ги намалите? Има закон в Живота: горещината на едно чувство може да го намалите с един, с два, с три, четири, пет, шест градуса. Следователно, ще намалите трептенията на това чувство, докато започнат да хармонират с усещанията, които имаме сега. Тогава казваме: „Това ни допада, можем да го приемем!
“ И при самовъзпитанието имате същия закон.
Ако мислите по този начин, ще знаете как лесно да се справите с мрачните и песимистични състояния, които понякога имате.
към беседата >>
Не трябва да губиш също и своя вкус.
Сега, ти можеш да видиш в какво състояние се намира твоето осезание, ако пръстите ти са чувствителни. Човек не трябва да изгубва чувствителността на пръстите, на кожата или на лицето. Особено тази чувствителност на пипането не трябва да се изгубва. Ако се изгуби, това е лош признак.
Не трябва да губиш също и своя вкус.
На някои вкусът е по-силен и те, например, турят в чая си една бучка захар и им е сладко. Други турят две, три бучки и пак не им е сладко и казват: „Аз много обичам сладко“. Не че обичаш сладко, но твоят вкус е притъпен. И после, това не е икономично – достатъчна ти е една бучка захар. Икономията е естествено положение.
към беседата >>
Ако мислите по този начин, ще знаете как лесно да се справите с мрачните и песимистични състояния, които понякога имате.
Щом чувствата ви са горещи, с колко градуса трябва да ги намалите? Има закон в Живота: горещината на едно чувство може да го намалите с един, с два, с три, четири, пет, шест градуса. Следователно, ще намалите трептенията на това чувство, докато започнат да хармонират с усещанията, които имаме сега. Тогава казваме: „Това ни допада, можем да го приемем! “ И при самовъзпитанието имате същия закон.
Ако мислите по този начин, ще знаете как лесно да се справите с мрачните и песимистични състояния, които понякога имате.
към беседата >>
На някои вкусът е по-силен и те, например, турят в чая си една бучка захар и им е сладко.
Сега, ти можеш да видиш в какво състояние се намира твоето осезание, ако пръстите ти са чувствителни. Човек не трябва да изгубва чувствителността на пръстите, на кожата или на лицето. Особено тази чувствителност на пипането не трябва да се изгубва. Ако се изгуби, това е лош признак. Не трябва да губиш също и своя вкус.
На някои вкусът е по-силен и те, например, турят в чая си една бучка захар и им е сладко.
Други турят две, три бучки и пак не им е сладко и казват: „Аз много обичам сладко“. Не че обичаш сладко, но твоят вкус е притъпен. И после, това не е икономично – достатъчна ти е една бучка захар. Икономията е естествено положение.
към беседата >>
Сега, аз нарисувах този човек.
Сега, аз нарисувах този човек.
Ако не знаете да рисувате, какво ще каже за вас един художник? Ако искате да си ушиете дрехи, ще отидете при един шивач, който е свършил по шивачество и умее добре да шие, а не при някой учен, който е свършил четири факултета, но не разбира от шев? Може да е математик, но тук той не знае да смята. А шивачът веднага взема плата и прави дрехата както трябва. Ако вземете един гостилничар, който е специалист, и му дадете каквато и да е храна, той ще я сготви.
към беседата >>
Други турят две, три бучки и пак не им е сладко и казват: „Аз много обичам сладко“.
Човек не трябва да изгубва чувствителността на пръстите, на кожата или на лицето. Особено тази чувствителност на пипането не трябва да се изгубва. Ако се изгуби, това е лош признак. Не трябва да губиш също и своя вкус. На някои вкусът е по-силен и те, например, турят в чая си една бучка захар и им е сладко.
Други турят две, три бучки и пак не им е сладко и казват: „Аз много обичам сладко“.
Не че обичаш сладко, но твоят вкус е притъпен. И после, това не е икономично – достатъчна ти е една бучка захар. Икономията е естествено положение.
към беседата >>
Ако не знаете да рисувате, какво ще каже за вас един художник?
Сега, аз нарисувах този човек.
Ако не знаете да рисувате, какво ще каже за вас един художник?
Ако искате да си ушиете дрехи, ще отидете при един шивач, който е свършил по шивачество и умее добре да шие, а не при някой учен, който е свършил четири факултета, но не разбира от шев? Може да е математик, но тук той не знае да смята. А шивачът веднага взема плата и прави дрехата както трябва. Ако вземете един гостилничар, който е специалист, и му дадете каквато и да е храна, той ще я сготви. По-добър готвач от Природата няма – толкова хиляди яденета е сготвила и когато дойдете при нея, всякога сте доволни.
към беседата >>
Не че обичаш сладко, но твоят вкус е притъпен.
Особено тази чувствителност на пипането не трябва да се изгубва. Ако се изгуби, това е лош признак. Не трябва да губиш също и своя вкус. На някои вкусът е по-силен и те, например, турят в чая си една бучка захар и им е сладко. Други турят две, три бучки и пак не им е сладко и казват: „Аз много обичам сладко“.
Не че обичаш сладко, но твоят вкус е притъпен.
И после, това не е икономично – достатъчна ти е една бучка захар. Икономията е естествено положение.
към беседата >>
Ако искате да си ушиете дрехи, ще отидете при един шивач, който е свършил по шивачество и умее добре да шие, а не при някой учен, който е свършил четири факултета, но не разбира от шев?
Сега, аз нарисувах този човек. Ако не знаете да рисувате, какво ще каже за вас един художник?
Ако искате да си ушиете дрехи, ще отидете при един шивач, който е свършил по шивачество и умее добре да шие, а не при някой учен, който е свършил четири факултета, но не разбира от шев?
Може да е математик, но тук той не знае да смята. А шивачът веднага взема плата и прави дрехата както трябва. Ако вземете един гостилничар, който е специалист, и му дадете каквато и да е храна, той ще я сготви. По-добър готвач от Природата няма – толкова хиляди яденета е сготвила и когато дойдете при нея, всякога сте доволни. Щ се стремите да различавате ония храни, които хората са сготвили от храните, които Природата е приготвила!
към беседата >>
И после, това не е икономично – достатъчна ти е една бучка захар.
Ако се изгуби, това е лош признак. Не трябва да губиш също и своя вкус. На някои вкусът е по-силен и те, например, турят в чая си една бучка захар и им е сладко. Други турят две, три бучки и пак не им е сладко и казват: „Аз много обичам сладко“. Не че обичаш сладко, но твоят вкус е притъпен.
И после, това не е икономично – достатъчна ти е една бучка захар.
Икономията е естествено положение.
към беседата >>
Може да е математик, но тук той не знае да смята.
Сега, аз нарисувах този човек. Ако не знаете да рисувате, какво ще каже за вас един художник? Ако искате да си ушиете дрехи, ще отидете при един шивач, който е свършил по шивачество и умее добре да шие, а не при някой учен, който е свършил четири факултета, но не разбира от шев?
Може да е математик, но тук той не знае да смята.
А шивачът веднага взема плата и прави дрехата както трябва. Ако вземете един гостилничар, който е специалист, и му дадете каквато и да е храна, той ще я сготви. По-добър готвач от Природата няма – толкова хиляди яденета е сготвила и когато дойдете при нея, всякога сте доволни. Щ се стремите да различавате ония храни, които хората са сготвили от храните, които Природата е приготвила! Има мисли, има чувства, има усещания, които хората са образували, а има и такива, които са образувани от Природата.
към беседата >>
Икономията е естествено положение.
Не трябва да губиш също и своя вкус. На някои вкусът е по-силен и те, например, турят в чая си една бучка захар и им е сладко. Други турят две, три бучки и пак не им е сладко и казват: „Аз много обичам сладко“. Не че обичаш сладко, но твоят вкус е притъпен. И после, това не е икономично – достатъчна ти е една бучка захар.
Икономията е естествено положение.
към беседата >>
А шивачът веднага взема плата и прави дрехата както трябва.
Сега, аз нарисувах този човек. Ако не знаете да рисувате, какво ще каже за вас един художник? Ако искате да си ушиете дрехи, ще отидете при един шивач, който е свършил по шивачество и умее добре да шие, а не при някой учен, който е свършил четири факултета, но не разбира от шев? Може да е математик, но тук той не знае да смята.
А шивачът веднага взема плата и прави дрехата както трябва.
Ако вземете един гостилничар, който е специалист, и му дадете каквато и да е храна, той ще я сготви. По-добър готвач от Природата няма – толкова хиляди яденета е сготвила и когато дойдете при нея, всякога сте доволни. Щ се стремите да различавате ония храни, които хората са сготвили от храните, които Природата е приготвила! Има мисли, има чувства, има усещания, които хората са образували, а има и такива, които са образувани от Природата. Тогава усещанията са за външните сетива на човека, чувствата са за сърцето и вътре по-дълбоко са мислите.
към беседата >>
Сега, някой път обонянието не е добре развито или слухът, или зрението не са добре развити.
Сега, някой път обонянието не е добре развито или слухът, или зрението не са добре развити.
Питам тогава: ако твоите пет сетива не са хармонични, мислиш ли, че ще може да успяваш? Те са проводници на известни енергии, които трябва да преминат. Тия енергии най-първо ще минат през сърцето и тогава то ще започне да сортира тия особени чувства. След това умът ще започне да сортира елементите, които са влезли през петте сетива, минали са през сърцето и оттам са дошли до него. После ти от понятията на ума ще си съставиш една програма – как да постъпваш в света, в който живееш.
към беседата >>
Ако вземете един гостилничар, който е специалист, и му дадете каквато и да е храна, той ще я сготви.
Сега, аз нарисувах този човек. Ако не знаете да рисувате, какво ще каже за вас един художник? Ако искате да си ушиете дрехи, ще отидете при един шивач, който е свършил по шивачество и умее добре да шие, а не при някой учен, който е свършил четири факултета, но не разбира от шев? Може да е математик, но тук той не знае да смята. А шивачът веднага взема плата и прави дрехата както трябва.
Ако вземете един гостилничар, който е специалист, и му дадете каквато и да е храна, той ще я сготви.
По-добър готвач от Природата няма – толкова хиляди яденета е сготвила и когато дойдете при нея, всякога сте доволни. Щ се стремите да различавате ония храни, които хората са сготвили от храните, които Природата е приготвила! Има мисли, има чувства, има усещания, които хората са образували, а има и такива, които са образувани от Природата. Тогава усещанията са за външните сетива на човека, чувствата са за сърцето и вътре по-дълбоко са мислите. Мисълта е пак чувство – не чистата мисъл, но онова чувство, което минава през мисълта и става мисъл.
към беседата >>
Питам тогава: ако твоите пет сетива не са хармонични, мислиш ли, че ще може да успяваш?
Сега, някой път обонянието не е добре развито или слухът, или зрението не са добре развити.
Питам тогава: ако твоите пет сетива не са хармонични, мислиш ли, че ще може да успяваш?
Те са проводници на известни енергии, които трябва да преминат. Тия енергии най-първо ще минат през сърцето и тогава то ще започне да сортира тия особени чувства. След това умът ще започне да сортира елементите, които са влезли през петте сетива, минали са през сърцето и оттам са дошли до него. После ти от понятията на ума ще си съставиш една програма – как да постъпваш в света, в който живееш.
към беседата >>
По-добър готвач от Природата няма – толкова хиляди яденета е сготвила и когато дойдете при нея, всякога сте доволни.
Ако не знаете да рисувате, какво ще каже за вас един художник? Ако искате да си ушиете дрехи, ще отидете при един шивач, който е свършил по шивачество и умее добре да шие, а не при някой учен, който е свършил четири факултета, но не разбира от шев? Може да е математик, но тук той не знае да смята. А шивачът веднага взема плата и прави дрехата както трябва. Ако вземете един гостилничар, който е специалист, и му дадете каквато и да е храна, той ще я сготви.
По-добър готвач от Природата няма – толкова хиляди яденета е сготвила и когато дойдете при нея, всякога сте доволни.
Щ се стремите да различавате ония храни, които хората са сготвили от храните, които Природата е приготвила! Има мисли, има чувства, има усещания, които хората са образували, а има и такива, които са образувани от Природата. Тогава усещанията са за външните сетива на човека, чувствата са за сърцето и вътре по-дълбоко са мислите. Мисълта е пак чувство – не чистата мисъл, но онова чувство, което минава през мисълта и става мисъл. Тя е понятна мисъл.
към беседата >>
Те са проводници на известни енергии, които трябва да преминат.
Сега, някой път обонянието не е добре развито или слухът, или зрението не са добре развити. Питам тогава: ако твоите пет сетива не са хармонични, мислиш ли, че ще може да успяваш?
Те са проводници на известни енергии, които трябва да преминат.
Тия енергии най-първо ще минат през сърцето и тогава то ще започне да сортира тия особени чувства. След това умът ще започне да сортира елементите, които са влезли през петте сетива, минали са през сърцето и оттам са дошли до него. После ти от понятията на ума ще си съставиш една програма – как да постъпваш в света, в който живееш.
към беседата >>
Щ се стремите да различавате ония храни, които хората са сготвили от храните, които Природата е приготвила!
Ако искате да си ушиете дрехи, ще отидете при един шивач, който е свършил по шивачество и умее добре да шие, а не при някой учен, който е свършил четири факултета, но не разбира от шев? Може да е математик, но тук той не знае да смята. А шивачът веднага взема плата и прави дрехата както трябва. Ако вземете един гостилничар, който е специалист, и му дадете каквато и да е храна, той ще я сготви. По-добър готвач от Природата няма – толкова хиляди яденета е сготвила и когато дойдете при нея, всякога сте доволни.
Щ се стремите да различавате ония храни, които хората са сготвили от храните, които Природата е приготвила!
Има мисли, има чувства, има усещания, които хората са образували, а има и такива, които са образувани от Природата. Тогава усещанията са за външните сетива на човека, чувствата са за сърцето и вътре по-дълбоко са мислите. Мисълта е пак чувство – не чистата мисъл, но онова чувство, което минава през мисълта и става мисъл. Тя е понятна мисъл. Правата мисъл е тази, която минава през чувствата на ума.
към беседата >>
Тия енергии най-първо ще минат през сърцето и тогава то ще започне да сортира тия особени чувства.
Сега, някой път обонянието не е добре развито или слухът, или зрението не са добре развити. Питам тогава: ако твоите пет сетива не са хармонични, мислиш ли, че ще може да успяваш? Те са проводници на известни енергии, които трябва да преминат.
Тия енергии най-първо ще минат през сърцето и тогава то ще започне да сортира тия особени чувства.
След това умът ще започне да сортира елементите, които са влезли през петте сетива, минали са през сърцето и оттам са дошли до него. После ти от понятията на ума ще си съставиш една програма – как да постъпваш в света, в който живееш.
към беседата >>
Има мисли, има чувства, има усещания, които хората са образували, а има и такива, които са образувани от Природата.
Може да е математик, но тук той не знае да смята. А шивачът веднага взема плата и прави дрехата както трябва. Ако вземете един гостилничар, който е специалист, и му дадете каквато и да е храна, той ще я сготви. По-добър готвач от Природата няма – толкова хиляди яденета е сготвила и когато дойдете при нея, всякога сте доволни. Щ се стремите да различавате ония храни, които хората са сготвили от храните, които Природата е приготвила!
Има мисли, има чувства, има усещания, които хората са образували, а има и такива, които са образувани от Природата.
Тогава усещанията са за външните сетива на човека, чувствата са за сърцето и вътре по-дълбоко са мислите. Мисълта е пак чувство – не чистата мисъл, но онова чувство, което минава през мисълта и става мисъл. Тя е понятна мисъл. Правата мисъл е тази, която минава през чувствата на ума. Има други чувства, които означават сетива в по-висок смисъл, като интуицията, например.
към беседата >>
След това умът ще започне да сортира елементите, които са влезли през петте сетива, минали са през сърцето и оттам са дошли до него.
Сега, някой път обонянието не е добре развито или слухът, или зрението не са добре развити. Питам тогава: ако твоите пет сетива не са хармонични, мислиш ли, че ще може да успяваш? Те са проводници на известни енергии, които трябва да преминат. Тия енергии най-първо ще минат през сърцето и тогава то ще започне да сортира тия особени чувства.
След това умът ще започне да сортира елементите, които са влезли през петте сетива, минали са през сърцето и оттам са дошли до него.
После ти от понятията на ума ще си съставиш една програма – как да постъпваш в света, в който живееш.
към беседата >>
Тогава усещанията са за външните сетива на човека, чувствата са за сърцето и вътре по-дълбоко са мислите.
А шивачът веднага взема плата и прави дрехата както трябва. Ако вземете един гостилничар, който е специалист, и му дадете каквато и да е храна, той ще я сготви. По-добър готвач от Природата няма – толкова хиляди яденета е сготвила и когато дойдете при нея, всякога сте доволни. Щ се стремите да различавате ония храни, които хората са сготвили от храните, които Природата е приготвила! Има мисли, има чувства, има усещания, които хората са образували, а има и такива, които са образувани от Природата.
Тогава усещанията са за външните сетива на човека, чувствата са за сърцето и вътре по-дълбоко са мислите.
Мисълта е пак чувство – не чистата мисъл, но онова чувство, което минава през мисълта и става мисъл. Тя е понятна мисъл. Правата мисъл е тази, която минава през чувствата на ума. Има други чувства, които означават сетива в по-висок смисъл, като интуицията, например. Една мисъл, която минава през интуицията, схваща изведнъж всичко ясно.
към беседата >>
После ти от понятията на ума ще си съставиш една програма – как да постъпваш в света, в който живееш.
Сега, някой път обонянието не е добре развито или слухът, или зрението не са добре развити. Питам тогава: ако твоите пет сетива не са хармонични, мислиш ли, че ще може да успяваш? Те са проводници на известни енергии, които трябва да преминат. Тия енергии най-първо ще минат през сърцето и тогава то ще започне да сортира тия особени чувства. След това умът ще започне да сортира елементите, които са влезли през петте сетива, минали са през сърцето и оттам са дошли до него.
После ти от понятията на ума ще си съставиш една програма – как да постъпваш в света, в който живееш.
към беседата >>
Мисълта е пак чувство – не чистата мисъл, но онова чувство, което минава през мисълта и става мисъл.
Ако вземете един гостилничар, който е специалист, и му дадете каквато и да е храна, той ще я сготви. По-добър готвач от Природата няма – толкова хиляди яденета е сготвила и когато дойдете при нея, всякога сте доволни. Щ се стремите да различавате ония храни, които хората са сготвили от храните, които Природата е приготвила! Има мисли, има чувства, има усещания, които хората са образували, а има и такива, които са образувани от Природата. Тогава усещанията са за външните сетива на човека, чувствата са за сърцето и вътре по-дълбоко са мислите.
Мисълта е пак чувство – не чистата мисъл, но онова чувство, което минава през мисълта и става мисъл.
Тя е понятна мисъл. Правата мисъл е тази, която минава през чувствата на ума. Има други чувства, които означават сетива в по-висок смисъл, като интуицията, например. Една мисъл, която минава през интуицията, схваща изведнъж всичко ясно. В интуицията нещата стават ясни – например, чувствуваш какво ще бъде след десет години.
към беседата >>
Сега, много учени хора говорят за подмладяването.
Сега, много учени хора говорят за подмладяването.
И ние някой път говорим за подмладяването като идея. Как става подмладяването? Аз мога да ви покажа, но подмладяването не е така лесна работа. Най-първо трябва да подмладиш осезанието си, след туй трябва да подмладиш вкуса си, трябва да подмладиш обонянието си, трябва да подмладиш слуха си и трябва да подмладиш зрението си. После ще подмладиш сърцето си, ще подмладиш ума си и ще станеш нов.
към беседата >>
Тя е понятна мисъл.
По-добър готвач от Природата няма – толкова хиляди яденета е сготвила и когато дойдете при нея, всякога сте доволни. Щ се стремите да различавате ония храни, които хората са сготвили от храните, които Природата е приготвила! Има мисли, има чувства, има усещания, които хората са образували, а има и такива, които са образувани от Природата. Тогава усещанията са за външните сетива на човека, чувствата са за сърцето и вътре по-дълбоко са мислите. Мисълта е пак чувство – не чистата мисъл, но онова чувство, което минава през мисълта и става мисъл.
Тя е понятна мисъл.
Правата мисъл е тази, която минава през чувствата на ума. Има други чувства, които означават сетива в по-висок смисъл, като интуицията, например. Една мисъл, която минава през интуицията, схваща изведнъж всичко ясно. В интуицията нещата стават ясни – например, чувствуваш какво ще бъде след десет години.
към беседата >>
И ние някой път говорим за подмладяването като идея.
Сега, много учени хора говорят за подмладяването.
И ние някой път говорим за подмладяването като идея.
Как става подмладяването? Аз мога да ви покажа, но подмладяването не е така лесна работа. Най-първо трябва да подмладиш осезанието си, след туй трябва да подмладиш вкуса си, трябва да подмладиш обонянието си, трябва да подмладиш слуха си и трябва да подмладиш зрението си. После ще подмладиш сърцето си, ще подмладиш ума си и ще станеш нов. Много интересна работа е подмладяването.
към беседата >>
Правата мисъл е тази, която минава през чувствата на ума.
Щ се стремите да различавате ония храни, които хората са сготвили от храните, които Природата е приготвила! Има мисли, има чувства, има усещания, които хората са образували, а има и такива, които са образувани от Природата. Тогава усещанията са за външните сетива на човека, чувствата са за сърцето и вътре по-дълбоко са мислите. Мисълта е пак чувство – не чистата мисъл, но онова чувство, което минава през мисълта и става мисъл. Тя е понятна мисъл.
Правата мисъл е тази, която минава през чувствата на ума.
Има други чувства, които означават сетива в по-висок смисъл, като интуицията, например. Една мисъл, която минава през интуицията, схваща изведнъж всичко ясно. В интуицията нещата стават ясни – например, чувствуваш какво ще бъде след десет години.
към беседата >>
Как става подмладяването?
Сега, много учени хора говорят за подмладяването. И ние някой път говорим за подмладяването като идея.
Как става подмладяването?
Аз мога да ви покажа, но подмладяването не е така лесна работа. Най-първо трябва да подмладиш осезанието си, след туй трябва да подмладиш вкуса си, трябва да подмладиш обонянието си, трябва да подмладиш слуха си и трябва да подмладиш зрението си. После ще подмладиш сърцето си, ще подмладиш ума си и ще станеш нов. Много интересна работа е подмладяването.
към беседата >>
Има други чувства, които означават сетива в по-висок смисъл, като интуицията, например.
Има мисли, има чувства, има усещания, които хората са образували, а има и такива, които са образувани от Природата. Тогава усещанията са за външните сетива на човека, чувствата са за сърцето и вътре по-дълбоко са мислите. Мисълта е пак чувство – не чистата мисъл, но онова чувство, което минава през мисълта и става мисъл. Тя е понятна мисъл. Правата мисъл е тази, която минава през чувствата на ума.
Има други чувства, които означават сетива в по-висок смисъл, като интуицията, например.
Една мисъл, която минава през интуицията, схваща изведнъж всичко ясно. В интуицията нещата стават ясни – например, чувствуваш какво ще бъде след десет години.
към беседата >>
Аз мога да ви покажа, но подмладяването не е така лесна работа.
Сега, много учени хора говорят за подмладяването. И ние някой път говорим за подмладяването като идея. Как става подмладяването?
Аз мога да ви покажа, но подмладяването не е така лесна работа.
Най-първо трябва да подмладиш осезанието си, след туй трябва да подмладиш вкуса си, трябва да подмладиш обонянието си, трябва да подмладиш слуха си и трябва да подмладиш зрението си. После ще подмладиш сърцето си, ще подмладиш ума си и ще станеш нов. Много интересна работа е подмладяването.
към беседата >>
Една мисъл, която минава през интуицията, схваща изведнъж всичко ясно.
Тогава усещанията са за външните сетива на човека, чувствата са за сърцето и вътре по-дълбоко са мислите. Мисълта е пак чувство – не чистата мисъл, но онова чувство, което минава през мисълта и става мисъл. Тя е понятна мисъл. Правата мисъл е тази, която минава през чувствата на ума. Има други чувства, които означават сетива в по-висок смисъл, като интуицията, например.
Една мисъл, която минава през интуицията, схваща изведнъж всичко ясно.
В интуицията нещата стават ясни – например, чувствуваш какво ще бъде след десет години.
към беседата >>
Най-първо трябва да подмладиш осезанието си, след туй трябва да подмладиш вкуса си, трябва да подмладиш обонянието си, трябва да подмладиш слуха си и трябва да подмладиш зрението си.
Сега, много учени хора говорят за подмладяването. И ние някой път говорим за подмладяването като идея. Как става подмладяването? Аз мога да ви покажа, но подмладяването не е така лесна работа.
Най-първо трябва да подмладиш осезанието си, след туй трябва да подмладиш вкуса си, трябва да подмладиш обонянието си, трябва да подмладиш слуха си и трябва да подмладиш зрението си.
После ще подмладиш сърцето си, ще подмладиш ума си и ще станеш нов. Много интересна работа е подмладяването.
към беседата >>
В интуицията нещата стават ясни – например, чувствуваш какво ще бъде след десет години.
Мисълта е пак чувство – не чистата мисъл, но онова чувство, което минава през мисълта и става мисъл. Тя е понятна мисъл. Правата мисъл е тази, която минава през чувствата на ума. Има други чувства, които означават сетива в по-висок смисъл, като интуицията, например. Една мисъл, която минава през интуицията, схваща изведнъж всичко ясно.
В интуицията нещата стават ясни – например, чувствуваш какво ще бъде след десет години.
към беседата >>
После ще подмладиш сърцето си, ще подмладиш ума си и ще станеш нов.
Сега, много учени хора говорят за подмладяването. И ние някой път говорим за подмладяването като идея. Как става подмладяването? Аз мога да ви покажа, но подмладяването не е така лесна работа. Най-първо трябва да подмладиш осезанието си, след туй трябва да подмладиш вкуса си, трябва да подмладиш обонянието си, трябва да подмладиш слуха си и трябва да подмладиш зрението си.
После ще подмладиш сърцето си, ще подмладиш ума си и ще станеш нов.
Много интересна работа е подмладяването.
към беседата >>
Сега, най-първо гледайте да спазвате хигиена на вашите сетива, хигиена на вашите чувства и хигиена на вашите мисли, за да развивате вашата интуиция.
Сега, най-първо гледайте да спазвате хигиена на вашите сетива, хигиена на вашите чувства и хигиена на вашите мисли, за да развивате вашата интуиция.
Тия три неща ще ви въведат в един Разумен свят със Същества, които са минали по вашия път. И трябва да има кой да ви ръководи. Без ръководство никой не може да ви помогне. Някой иска да бъде самостоятелен. Самостоятелност в света няма.
към беседата >>
Много интересна работа е подмладяването.
И ние някой път говорим за подмладяването като идея. Как става подмладяването? Аз мога да ви покажа, но подмладяването не е така лесна работа. Най-първо трябва да подмладиш осезанието си, след туй трябва да подмладиш вкуса си, трябва да подмладиш обонянието си, трябва да подмладиш слуха си и трябва да подмладиш зрението си. После ще подмладиш сърцето си, ще подмладиш ума си и ще станеш нов.
Много интересна работа е подмладяването.
към беседата >>
Тия три неща ще ви въведат в един Разумен свят със Същества, които са минали по вашия път.
Сега, най-първо гледайте да спазвате хигиена на вашите сетива, хигиена на вашите чувства и хигиена на вашите мисли, за да развивате вашата интуиция.
Тия три неща ще ви въведат в един Разумен свят със Същества, които са минали по вашия път.
И трябва да има кой да ви ръководи. Без ръководство никой не може да ви помогне. Някой иска да бъде самостоятелен. Самостоятелност в света няма. Ръководство трябва да има човек.
към беседата >>
Например, сега осезанието на пръстите ви е притъпено и казвате: „Като умра и ида на другия свят, ще се подмладя“.
Например, сега осезанието на пръстите ви е притъпено и казвате: „Като умра и ида на другия свят, ще се подмладя“.
Вие умирали ли сте, за да знаете, че така ще бъде? Откъде знаеш, че като умреш, ще се подмладиш? Не сте правили опити. Сега казвате, че имало духове. За духовете има спор, понеже те живеят в свят на по-рядка материя и следователно не се занимават с грубата материя, с която на физическия свят се занимават.
към беседата >>
И трябва да има кой да ви ръководи.
Сега, най-първо гледайте да спазвате хигиена на вашите сетива, хигиена на вашите чувства и хигиена на вашите мисли, за да развивате вашата интуиция. Тия три неща ще ви въведат в един Разумен свят със Същества, които са минали по вашия път.
И трябва да има кой да ви ръководи.
Без ръководство никой не може да ви помогне. Някой иска да бъде самостоятелен. Самостоятелност в света няма. Ръководство трябва да има човек. Успяват само ония хора, които имат ръководство.
към беседата >>
Вие умирали ли сте, за да знаете, че така ще бъде?
Например, сега осезанието на пръстите ви е притъпено и казвате: „Като умра и ида на другия свят, ще се подмладя“.
Вие умирали ли сте, за да знаете, че така ще бъде?
Откъде знаеш, че като умреш, ще се подмладиш? Не сте правили опити. Сега казвате, че имало духове. За духовете има спор, понеже те живеят в свят на по-рядка материя и следователно не се занимават с грубата материя, с която на физическия свят се занимават. С други думи, техните понятия за нещата са малко по-други и туй, което нас ни интересува, тях не ги интересува.
към беседата >>
Без ръководство никой не може да ви помогне.
Сега, най-първо гледайте да спазвате хигиена на вашите сетива, хигиена на вашите чувства и хигиена на вашите мисли, за да развивате вашата интуиция. Тия три неща ще ви въведат в един Разумен свят със Същества, които са минали по вашия път. И трябва да има кой да ви ръководи.
Без ръководство никой не може да ви помогне.
Някой иска да бъде самостоятелен. Самостоятелност в света няма. Ръководство трябва да има човек. Успяват само ония хора, които имат ръководство. По-учени Същества, които са минали по този път, ще ви казват: „Така не постъпваш добре!
към беседата >>
Откъде знаеш, че като умреш, ще се подмладиш?
Например, сега осезанието на пръстите ви е притъпено и казвате: „Като умра и ида на другия свят, ще се подмладя“. Вие умирали ли сте, за да знаете, че така ще бъде?
Откъде знаеш, че като умреш, ще се подмладиш?
Не сте правили опити. Сега казвате, че имало духове. За духовете има спор, понеже те живеят в свят на по-рядка материя и следователно не се занимават с грубата материя, с която на физическия свят се занимават. С други думи, техните понятия за нещата са малко по-други и туй, което нас ни интересува, тях не ги интересува. Допуснете, че един човек е гладен – в този момент него го интересува езика му, т. е.
към беседата >>
Някой иска да бъде самостоятелен.
Сега, най-първо гледайте да спазвате хигиена на вашите сетива, хигиена на вашите чувства и хигиена на вашите мисли, за да развивате вашата интуиция. Тия три неща ще ви въведат в един Разумен свят със Същества, които са минали по вашия път. И трябва да има кой да ви ръководи. Без ръководство никой не може да ви помогне.
Някой иска да бъде самостоятелен.
Самостоятелност в света няма. Ръководство трябва да има човек. Успяват само ония хора, които имат ръководство. По-учени Същества, които са минали по този път, ще ви казват: „Така не постъпваш добре! “ Всеки път ще ви казват и така вие ще си оправите работите.
към беседата >>
Не сте правили опити.
Например, сега осезанието на пръстите ви е притъпено и казвате: „Като умра и ида на другия свят, ще се подмладя“. Вие умирали ли сте, за да знаете, че така ще бъде? Откъде знаеш, че като умреш, ще се подмладиш?
Не сте правили опити.
Сега казвате, че имало духове. За духовете има спор, понеже те живеят в свят на по-рядка материя и следователно не се занимават с грубата материя, с която на физическия свят се занимават. С други думи, техните понятия за нещата са малко по-други и туй, което нас ни интересува, тях не ги интересува. Допуснете, че един човек е гладен – в този момент него го интересува езика му, т. е. гладът се обосновава на вкуса.
към беседата >>
Самостоятелност в света няма.
Сега, най-първо гледайте да спазвате хигиена на вашите сетива, хигиена на вашите чувства и хигиена на вашите мисли, за да развивате вашата интуиция. Тия три неща ще ви въведат в един Разумен свят със Същества, които са минали по вашия път. И трябва да има кой да ви ръководи. Без ръководство никой не може да ви помогне. Някой иска да бъде самостоятелен.
Самостоятелност в света няма.
Ръководство трябва да има човек. Успяват само ония хора, които имат ръководство. По-учени Същества, които са минали по този път, ще ви казват: „Така не постъпваш добре! “ Всеки път ще ви казват и така вие ще си оправите работите. Трябва да чакате, не трябва да бързате.
към беседата >>
Сега казвате, че имало духове.
Например, сега осезанието на пръстите ви е притъпено и казвате: „Като умра и ида на другия свят, ще се подмладя“. Вие умирали ли сте, за да знаете, че така ще бъде? Откъде знаеш, че като умреш, ще се подмладиш? Не сте правили опити.
Сега казвате, че имало духове.
За духовете има спор, понеже те живеят в свят на по-рядка материя и следователно не се занимават с грубата материя, с която на физическия свят се занимават. С други думи, техните понятия за нещата са малко по-други и туй, което нас ни интересува, тях не ги интересува. Допуснете, че един човек е гладен – в този момент него го интересува езика му, т. е. гладът се обосновава на вкуса. После гледате един господин, който се интересува от цветята – ходи, поглежда едно цвете, туря носа си и щом хареса мириса му, взема го и се закичва или на лявата, или на дясната страна.
към беседата >>
Ръководство трябва да има човек.
Тия три неща ще ви въведат в един Разумен свят със Същества, които са минали по вашия път. И трябва да има кой да ви ръководи. Без ръководство никой не може да ви помогне. Някой иска да бъде самостоятелен. Самостоятелност в света няма.
Ръководство трябва да има човек.
Успяват само ония хора, които имат ръководство. По-учени Същества, които са минали по този път, ще ви казват: „Така не постъпваш добре! “ Всеки път ще ви казват и така вие ще си оправите работите. Трябва да чакате, не трябва да бързате. Сега понякога вие бързате и не слушате какво ви се говори.
към беседата >>
За духовете има спор, понеже те живеят в свят на по-рядка материя и следователно не се занимават с грубата материя, с която на физическия свят се занимават.
Например, сега осезанието на пръстите ви е притъпено и казвате: „Като умра и ида на другия свят, ще се подмладя“. Вие умирали ли сте, за да знаете, че така ще бъде? Откъде знаеш, че като умреш, ще се подмладиш? Не сте правили опити. Сега казвате, че имало духове.
За духовете има спор, понеже те живеят в свят на по-рядка материя и следователно не се занимават с грубата материя, с която на физическия свят се занимават.
С други думи, техните понятия за нещата са малко по-други и туй, което нас ни интересува, тях не ги интересува. Допуснете, че един човек е гладен – в този момент него го интересува езика му, т. е. гладът се обосновава на вкуса. После гледате един господин, който се интересува от цветята – ходи, поглежда едно цвете, туря носа си и щом хареса мириса му, взема го и се закичва или на лявата, или на дясната страна. Защо туря цветето на лявата страна?
към беседата >>
Успяват само ония хора, които имат ръководство.
И трябва да има кой да ви ръководи. Без ръководство никой не може да ви помогне. Някой иска да бъде самостоятелен. Самостоятелност в света няма. Ръководство трябва да има човек.
Успяват само ония хора, които имат ръководство.
По-учени Същества, които са минали по този път, ще ви казват: „Така не постъпваш добре! “ Всеки път ще ви казват и така вие ще си оправите работите. Трябва да чакате, не трябва да бързате. Сега понякога вие бързате и не слушате какво ви се говори. Бързането е слабата ви страна.
към беседата >>
С други думи, техните понятия за нещата са малко по-други и туй, което нас ни интересува, тях не ги интересува.
Вие умирали ли сте, за да знаете, че така ще бъде? Откъде знаеш, че като умреш, ще се подмладиш? Не сте правили опити. Сега казвате, че имало духове. За духовете има спор, понеже те живеят в свят на по-рядка материя и следователно не се занимават с грубата материя, с която на физическия свят се занимават.
С други думи, техните понятия за нещата са малко по-други и туй, което нас ни интересува, тях не ги интересува.
Допуснете, че един човек е гладен – в този момент него го интересува езика му, т. е. гладът се обосновава на вкуса. После гледате един господин, който се интересува от цветята – ходи, поглежда едно цвете, туря носа си и щом хареса мириса му, взема го и се закичва или на лявата, или на дясната страна. Защо туря цветето на лявата страна? – Да е близо до сърцето.
към беседата >>
По-учени Същества, които са минали по този път, ще ви казват: „Така не постъпваш добре!
Без ръководство никой не може да ви помогне. Някой иска да бъде самостоятелен. Самостоятелност в света няма. Ръководство трябва да има човек. Успяват само ония хора, които имат ръководство.
По-учени Същества, които са минали по този път, ще ви казват: „Така не постъпваш добре!
“ Всеки път ще ви казват и така вие ще си оправите работите. Трябва да чакате, не трябва да бързате. Сега понякога вие бързате и не слушате какво ви се говори. Бързането е слабата ви страна. Не бързай, какво има да почакаш половин или един час, за да се срещнеш с някого?
към беседата >>
Допуснете, че един човек е гладен – в този момент него го интересува езика му, т. е.
Откъде знаеш, че като умреш, ще се подмладиш? Не сте правили опити. Сега казвате, че имало духове. За духовете има спор, понеже те живеят в свят на по-рядка материя и следователно не се занимават с грубата материя, с която на физическия свят се занимават. С други думи, техните понятия за нещата са малко по-други и туй, което нас ни интересува, тях не ги интересува.
Допуснете, че един човек е гладен – в този момент него го интересува езика му, т. е.
гладът се обосновава на вкуса. После гледате един господин, който се интересува от цветята – ходи, поглежда едно цвете, туря носа си и щом хареса мириса му, взема го и се закичва или на лявата, или на дясната страна. Защо туря цветето на лявата страна? – Да е близо до сърцето. Защо го туря на дясната страна?
към беседата >>
“ Всеки път ще ви казват и така вие ще си оправите работите.
Някой иска да бъде самостоятелен. Самостоятелност в света няма. Ръководство трябва да има човек. Успяват само ония хора, които имат ръководство. По-учени Същества, които са минали по този път, ще ви казват: „Така не постъпваш добре!
“ Всеки път ще ви казват и така вие ще си оправите работите.
Трябва да чакате, не трябва да бързате. Сега понякога вие бързате и не слушате какво ви се говори. Бързането е слабата ви страна. Не бързай, какво има да почакаш половин или един час, за да се срещнеш с някого? Дори отиването до Слънцето не представлява голяма мъчнотия.
към беседата >>
гладът се обосновава на вкуса.
Не сте правили опити. Сега казвате, че имало духове. За духовете има спор, понеже те живеят в свят на по-рядка материя и следователно не се занимават с грубата материя, с която на физическия свят се занимават. С други думи, техните понятия за нещата са малко по-други и туй, което нас ни интересува, тях не ги интересува. Допуснете, че един човек е гладен – в този момент него го интересува езика му, т. е.
гладът се обосновава на вкуса.
После гледате един господин, който се интересува от цветята – ходи, поглежда едно цвете, туря носа си и щом хареса мириса му, взема го и се закичва или на лявата, или на дясната страна. Защо туря цветето на лявата страна? – Да е близо до сърцето. Защо го туря на дясната страна? – За работа или, както се казва, за ума.
към беседата >>
Трябва да чакате, не трябва да бързате.
Самостоятелност в света няма. Ръководство трябва да има човек. Успяват само ония хора, които имат ръководство. По-учени Същества, които са минали по този път, ще ви казват: „Така не постъпваш добре! “ Всеки път ще ви казват и така вие ще си оправите работите.
Трябва да чакате, не трябва да бързате.
Сега понякога вие бързате и не слушате какво ви се говори. Бързането е слабата ви страна. Не бързай, какво има да почакаш половин или един час, за да се срещнеш с някого? Дори отиването до Слънцето не представлява голяма мъчнотия. Ако аз се движа с бързината на светлината и имам три часа на разположение, няма какво да ме смущава, че ще закъснея с половин час, след като ми трябват само осем минути, за да отида до Слънцето и да се върна.
към беседата >>
После гледате един господин, който се интересува от цветята – ходи, поглежда едно цвете, туря носа си и щом хареса мириса му, взема го и се закичва или на лявата, или на дясната страна.
Сега казвате, че имало духове. За духовете има спор, понеже те живеят в свят на по-рядка материя и следователно не се занимават с грубата материя, с която на физическия свят се занимават. С други думи, техните понятия за нещата са малко по-други и туй, което нас ни интересува, тях не ги интересува. Допуснете, че един човек е гладен – в този момент него го интересува езика му, т. е. гладът се обосновава на вкуса.
После гледате един господин, който се интересува от цветята – ходи, поглежда едно цвете, туря носа си и щом хареса мириса му, взема го и се закичва или на лявата, или на дясната страна.
Защо туря цветето на лявата страна? – Да е близо до сърцето. Защо го туря на дясната страна? – За работа или, както се казва, за ума. Когато го тури на лявата страна, е по-идеално, а на дясната страна е по-практично.
към беседата >>
Сега понякога вие бързате и не слушате какво ви се говори.
Ръководство трябва да има човек. Успяват само ония хора, които имат ръководство. По-учени Същества, които са минали по този път, ще ви казват: „Така не постъпваш добре! “ Всеки път ще ви казват и така вие ще си оправите работите. Трябва да чакате, не трябва да бързате.
Сега понякога вие бързате и не слушате какво ви се говори.
Бързането е слабата ви страна. Не бързай, какво има да почакаш половин или един час, за да се срещнеш с някого? Дори отиването до Слънцето не представлява голяма мъчнотия. Ако аз се движа с бързината на светлината и имам три часа на разположение, няма какво да ме смущава, че ще закъснея с половин час, след като ми трябват само осем минути, за да отида до Слънцето и да се върна. Ако имам интуиция, няма какво да чакам – винаги ще намеря този, с когото трябва да се срещна.
към беседата >>
Защо туря цветето на лявата страна?
За духовете има спор, понеже те живеят в свят на по-рядка материя и следователно не се занимават с грубата материя, с която на физическия свят се занимават. С други думи, техните понятия за нещата са малко по-други и туй, което нас ни интересува, тях не ги интересува. Допуснете, че един човек е гладен – в този момент него го интересува езика му, т. е. гладът се обосновава на вкуса. После гледате един господин, който се интересува от цветята – ходи, поглежда едно цвете, туря носа си и щом хареса мириса му, взема го и се закичва или на лявата, или на дясната страна.
Защо туря цветето на лявата страна?
– Да е близо до сърцето. Защо го туря на дясната страна? – За работа или, както се казва, за ума. Когато го тури на лявата страна, е по-идеално, а на дясната страна е по-практично. Нали българите турят за кума и за кумицата – на лявата страна е за кумицата, а на дясната е за кума.
към беседата >>
Бързането е слабата ви страна.
Успяват само ония хора, които имат ръководство. По-учени Същества, които са минали по този път, ще ви казват: „Така не постъпваш добре! “ Всеки път ще ви казват и така вие ще си оправите работите. Трябва да чакате, не трябва да бързате. Сега понякога вие бързате и не слушате какво ви се говори.
Бързането е слабата ви страна.
Не бързай, какво има да почакаш половин или един час, за да се срещнеш с някого? Дори отиването до Слънцето не представлява голяма мъчнотия. Ако аз се движа с бързината на светлината и имам три часа на разположение, няма какво да ме смущава, че ще закъснея с половин час, след като ми трябват само осем минути, за да отида до Слънцето и да се върна. Ако имам интуиция, няма какво да чакам – винаги ще намеря този, с когото трябва да се срещна. Както седя, ще проектирам ума си и ще го намеря къде се е скрил.
към беседата >>
– Да е близо до сърцето.
С други думи, техните понятия за нещата са малко по-други и туй, което нас ни интересува, тях не ги интересува. Допуснете, че един човек е гладен – в този момент него го интересува езика му, т. е. гладът се обосновава на вкуса. После гледате един господин, който се интересува от цветята – ходи, поглежда едно цвете, туря носа си и щом хареса мириса му, взема го и се закичва или на лявата, или на дясната страна. Защо туря цветето на лявата страна?
– Да е близо до сърцето.
Защо го туря на дясната страна? – За работа или, както се казва, за ума. Когато го тури на лявата страна, е по-идеално, а на дясната страна е по-практично. Нали българите турят за кума и за кумицата – на лявата страна е за кумицата, а на дясната е за кума. Ние казваме: за днес и за утрешния ден.
към беседата >>
Не бързай, какво има да почакаш половин или един час, за да се срещнеш с някого?
По-учени Същества, които са минали по този път, ще ви казват: „Така не постъпваш добре! “ Всеки път ще ви казват и така вие ще си оправите работите. Трябва да чакате, не трябва да бързате. Сега понякога вие бързате и не слушате какво ви се говори. Бързането е слабата ви страна.
Не бързай, какво има да почакаш половин или един час, за да се срещнеш с някого?
Дори отиването до Слънцето не представлява голяма мъчнотия. Ако аз се движа с бързината на светлината и имам три часа на разположение, няма какво да ме смущава, че ще закъснея с половин час, след като ми трябват само осем минути, за да отида до Слънцето и да се върна. Ако имам интуиция, няма какво да чакам – винаги ще намеря този, с когото трябва да се срещна. Както седя, ще проектирам ума си и ще го намеря къде се е скрил. Когато се върна на Слънцето, ще дам своя доклад.
към беседата >>
Защо го туря на дясната страна?
Допуснете, че един човек е гладен – в този момент него го интересува езика му, т. е. гладът се обосновава на вкуса. После гледате един господин, който се интересува от цветята – ходи, поглежда едно цвете, туря носа си и щом хареса мириса му, взема го и се закичва или на лявата, или на дясната страна. Защо туря цветето на лявата страна? – Да е близо до сърцето.
Защо го туря на дясната страна?
– За работа или, както се казва, за ума. Когато го тури на лявата страна, е по-идеално, а на дясната страна е по-практично. Нали българите турят за кума и за кумицата – на лявата страна е за кумицата, а на дясната е за кума. Ние казваме: за днес и за утрешния ден. „За кума“ е за днешния ден, а „за кумицата“ е за бъдещия ден.
към беседата >>
Дори отиването до Слънцето не представлява голяма мъчнотия.
“ Всеки път ще ви казват и така вие ще си оправите работите. Трябва да чакате, не трябва да бързате. Сега понякога вие бързате и не слушате какво ви се говори. Бързането е слабата ви страна. Не бързай, какво има да почакаш половин или един час, за да се срещнеш с някого?
Дори отиването до Слънцето не представлява голяма мъчнотия.
Ако аз се движа с бързината на светлината и имам три часа на разположение, няма какво да ме смущава, че ще закъснея с половин час, след като ми трябват само осем минути, за да отида до Слънцето и да се върна. Ако имам интуиция, няма какво да чакам – винаги ще намеря този, с когото трябва да се срещна. Както седя, ще проектирам ума си и ще го намеря къде се е скрил. Когато се върна на Слънцето, ще дам своя доклад. Въпросът не е в бързането.
към беседата >>
– За работа или, както се казва, за ума.
гладът се обосновава на вкуса. После гледате един господин, който се интересува от цветята – ходи, поглежда едно цвете, туря носа си и щом хареса мириса му, взема го и се закичва или на лявата, или на дясната страна. Защо туря цветето на лявата страна? – Да е близо до сърцето. Защо го туря на дясната страна?
– За работа или, както се казва, за ума.
Когато го тури на лявата страна, е по-идеално, а на дясната страна е по-практично. Нали българите турят за кума и за кумицата – на лявата страна е за кумицата, а на дясната е за кума. Ние казваме: за днес и за утрешния ден. „За кума“ е за днешния ден, а „за кумицата“ е за бъдещия ден. Сега ние разглеждаме нещата за кума.
към беседата >>
Ако аз се движа с бързината на светлината и имам три часа на разположение, няма какво да ме смущава, че ще закъснея с половин час, след като ми трябват само осем минути, за да отида до Слънцето и да се върна.
Трябва да чакате, не трябва да бързате. Сега понякога вие бързате и не слушате какво ви се говори. Бързането е слабата ви страна. Не бързай, какво има да почакаш половин или един час, за да се срещнеш с някого? Дори отиването до Слънцето не представлява голяма мъчнотия.
Ако аз се движа с бързината на светлината и имам три часа на разположение, няма какво да ме смущава, че ще закъснея с половин час, след като ми трябват само осем минути, за да отида до Слънцето и да се върна.
Ако имам интуиция, няма какво да чакам – винаги ще намеря този, с когото трябва да се срещна. Както седя, ще проектирам ума си и ще го намеря къде се е скрил. Когато се върна на Слънцето, ще дам своя доклад. Въпросът не е в бързането. Някой казва: „Не го зная къде е“.
към беседата >>
Когато го тури на лявата страна, е по-идеално, а на дясната страна е по-практично.
После гледате един господин, който се интересува от цветята – ходи, поглежда едно цвете, туря носа си и щом хареса мириса му, взема го и се закичва или на лявата, или на дясната страна. Защо туря цветето на лявата страна? – Да е близо до сърцето. Защо го туря на дясната страна? – За работа или, както се казва, за ума.
Когато го тури на лявата страна, е по-идеално, а на дясната страна е по-практично.
Нали българите турят за кума и за кумицата – на лявата страна е за кумицата, а на дясната е за кума. Ние казваме: за днес и за утрешния ден. „За кума“ е за днешния ден, а „за кумицата“ е за бъдещия ден. Сега ние разглеждаме нещата за кума.
към беседата >>
Ако имам интуиция, няма какво да чакам – винаги ще намеря този, с когото трябва да се срещна.
Сега понякога вие бързате и не слушате какво ви се говори. Бързането е слабата ви страна. Не бързай, какво има да почакаш половин или един час, за да се срещнеш с някого? Дори отиването до Слънцето не представлява голяма мъчнотия. Ако аз се движа с бързината на светлината и имам три часа на разположение, няма какво да ме смущава, че ще закъснея с половин час, след като ми трябват само осем минути, за да отида до Слънцето и да се върна.
Ако имам интуиция, няма какво да чакам – винаги ще намеря този, с когото трябва да се срещна.
Както седя, ще проектирам ума си и ще го намеря къде се е скрил. Когато се върна на Слънцето, ще дам своя доклад. Въпросът не е в бързането. Някой казва: „Не го зная къде е“. Този интуиция няма.
към беседата >>
Нали българите турят за кума и за кумицата – на лявата страна е за кумицата, а на дясната е за кума.
Защо туря цветето на лявата страна? – Да е близо до сърцето. Защо го туря на дясната страна? – За работа или, както се казва, за ума. Когато го тури на лявата страна, е по-идеално, а на дясната страна е по-практично.
Нали българите турят за кума и за кумицата – на лявата страна е за кумицата, а на дясната е за кума.
Ние казваме: за днес и за утрешния ден. „За кума“ е за днешния ден, а „за кумицата“ е за бъдещия ден. Сега ние разглеждаме нещата за кума.
към беседата >>
Както седя, ще проектирам ума си и ще го намеря къде се е скрил.
Бързането е слабата ви страна. Не бързай, какво има да почакаш половин или един час, за да се срещнеш с някого? Дори отиването до Слънцето не представлява голяма мъчнотия. Ако аз се движа с бързината на светлината и имам три часа на разположение, няма какво да ме смущава, че ще закъснея с половин час, след като ми трябват само осем минути, за да отида до Слънцето и да се върна. Ако имам интуиция, няма какво да чакам – винаги ще намеря този, с когото трябва да се срещна.
Както седя, ще проектирам ума си и ще го намеря къде се е скрил.
Когато се върна на Слънцето, ще дам своя доклад. Въпросът не е в бързането. Някой казва: „Не го зная къде е“. Този интуиция няма. Не, ще го намериш!
към беседата >>
Ние казваме: за днес и за утрешния ден.
– Да е близо до сърцето. Защо го туря на дясната страна? – За работа или, както се казва, за ума. Когато го тури на лявата страна, е по-идеално, а на дясната страна е по-практично. Нали българите турят за кума и за кумицата – на лявата страна е за кумицата, а на дясната е за кума.
Ние казваме: за днес и за утрешния ден.
„За кума“ е за днешния ден, а „за кумицата“ е за бъдещия ден. Сега ние разглеждаме нещата за кума.
към беседата >>
Когато се върна на Слънцето, ще дам своя доклад.
Не бързай, какво има да почакаш половин или един час, за да се срещнеш с някого? Дори отиването до Слънцето не представлява голяма мъчнотия. Ако аз се движа с бързината на светлината и имам три часа на разположение, няма какво да ме смущава, че ще закъснея с половин час, след като ми трябват само осем минути, за да отида до Слънцето и да се върна. Ако имам интуиция, няма какво да чакам – винаги ще намеря този, с когото трябва да се срещна. Както седя, ще проектирам ума си и ще го намеря къде се е скрил.
Когато се върна на Слънцето, ще дам своя доклад.
Въпросът не е в бързането. Някой казва: „Не го зная къде е“. Този интуиция няма. Не, ще го намериш! За това сега се изисква познание – да познаеш себе си, да знаеш къде си се скрил.
към беседата >>
„За кума“ е за днешния ден, а „за кумицата“ е за бъдещия ден.
Защо го туря на дясната страна? – За работа или, както се казва, за ума. Когато го тури на лявата страна, е по-идеално, а на дясната страна е по-практично. Нали българите турят за кума и за кумицата – на лявата страна е за кумицата, а на дясната е за кума. Ние казваме: за днес и за утрешния ден.
„За кума“ е за днешния ден, а „за кумицата“ е за бъдещия ден.
Сега ние разглеждаме нещата за кума.
към беседата >>
Въпросът не е в бързането.
Дори отиването до Слънцето не представлява голяма мъчнотия. Ако аз се движа с бързината на светлината и имам три часа на разположение, няма какво да ме смущава, че ще закъснея с половин час, след като ми трябват само осем минути, за да отида до Слънцето и да се върна. Ако имам интуиция, няма какво да чакам – винаги ще намеря този, с когото трябва да се срещна. Както седя, ще проектирам ума си и ще го намеря къде се е скрил. Когато се върна на Слънцето, ще дам своя доклад.
Въпросът не е в бързането.
Някой казва: „Не го зная къде е“. Този интуиция няма. Не, ще го намериш! За това сега се изисква познание – да познаеш себе си, да знаеш къде си се скрил. Вие понякога себе път не можете да намерите.
към беседата >>
Сега ние разглеждаме нещата за кума.
– За работа или, както се казва, за ума. Когато го тури на лявата страна, е по-идеално, а на дясната страна е по-практично. Нали българите турят за кума и за кумицата – на лявата страна е за кумицата, а на дясната е за кума. Ние казваме: за днес и за утрешния ден. „За кума“ е за днешния ден, а „за кумицата“ е за бъдещия ден.
Сега ние разглеждаме нещата за кума.
към беседата >>
Някой казва: „Не го зная къде е“.
Ако аз се движа с бързината на светлината и имам три часа на разположение, няма какво да ме смущава, че ще закъснея с половин час, след като ми трябват само осем минути, за да отида до Слънцето и да се върна. Ако имам интуиция, няма какво да чакам – винаги ще намеря този, с когото трябва да се срещна. Както седя, ще проектирам ума си и ще го намеря къде се е скрил. Когато се върна на Слънцето, ще дам своя доклад. Въпросът не е в бързането.
Някой казва: „Не го зная къде е“.
Този интуиция няма. Не, ще го намериш! За това сега се изисква познание – да познаеш себе си, да знаеш къде си се скрил. Вие понякога себе път не можете да намерите. Дошъл някой, дегизирал се, играе роля.
към беседата >>
И така, искам да ви обърна внимание каква важна роля играят човешките сетива.
И така, искам да ви обърна внимание каква важна роля играят човешките сетива.
Понеже са области, през които известни сили, известна материя минава и ви дават материал за градеж. Ако не сте внимателни със сетивата си, с онова, което минава през вашето осезание, през вашия вкус, обоняние, слух и зрение, тогава ще дойдете до едно противоречие в Живота. По някой път ви е мъчно, криво ви е – пуснали сте в себе си нещо неестествено. Трябва да знаете произхода му. На какво се дължи вашата мъчнотия?
към беседата >>
Този интуиция няма.
Ако имам интуиция, няма какво да чакам – винаги ще намеря този, с когото трябва да се срещна. Както седя, ще проектирам ума си и ще го намеря къде се е скрил. Когато се върна на Слънцето, ще дам своя доклад. Въпросът не е в бързането. Някой казва: „Не го зная къде е“.
Този интуиция няма.
Не, ще го намериш! За това сега се изисква познание – да познаеш себе си, да знаеш къде си се скрил. Вие понякога себе път не можете да намерите. Дошъл някой, дегизирал се, играе роля. Например, както някоя жена играе ролята на майка ви...
към беседата >>
Понеже са области, през които известни сили, известна материя минава и ви дават материал за градеж.
И така, искам да ви обърна внимание каква важна роля играят човешките сетива.
Понеже са области, през които известни сили, известна материя минава и ви дават материал за градеж.
Ако не сте внимателни със сетивата си, с онова, което минава през вашето осезание, през вашия вкус, обоняние, слух и зрение, тогава ще дойдете до едно противоречие в Живота. По някой път ви е мъчно, криво ви е – пуснали сте в себе си нещо неестествено. Трябва да знаете произхода му. На какво се дължи вашата мъчнотия? Яли сте храна, която не е била добре сготвена, и ви става мъчно.
към беседата >>
Не, ще го намериш!
Както седя, ще проектирам ума си и ще го намеря къде се е скрил. Когато се върна на Слънцето, ще дам своя доклад. Въпросът не е в бързането. Някой казва: „Не го зная къде е“. Този интуиция няма.
Не, ще го намериш!
За това сега се изисква познание – да познаеш себе си, да знаеш къде си се скрил. Вие понякога себе път не можете да намерите. Дошъл някой, дегизирал се, играе роля. Например, както някоя жена играе ролята на майка ви...
към беседата >>
Ако не сте внимателни със сетивата си, с онова, което минава през вашето осезание, през вашия вкус, обоняние, слух и зрение, тогава ще дойдете до едно противоречие в Живота.
И така, искам да ви обърна внимание каква важна роля играят човешките сетива. Понеже са области, през които известни сили, известна материя минава и ви дават материал за градеж.
Ако не сте внимателни със сетивата си, с онова, което минава през вашето осезание, през вашия вкус, обоняние, слух и зрение, тогава ще дойдете до едно противоречие в Живота.
По някой път ви е мъчно, криво ви е – пуснали сте в себе си нещо неестествено. Трябва да знаете произхода му. На какво се дължи вашата мъчнотия? Яли сте храна, която не е била добре сготвена, и ви става мъчно. От яденето много пъти на човек му става криво.
към беседата >>
За това сега се изисква познание – да познаеш себе си, да знаеш къде си се скрил.
Когато се върна на Слънцето, ще дам своя доклад. Въпросът не е в бързането. Някой казва: „Не го зная къде е“. Този интуиция няма. Не, ще го намериш!
За това сега се изисква познание – да познаеш себе си, да знаеш къде си се скрил.
Вие понякога себе път не можете да намерите. Дошъл някой, дегизирал се, играе роля. Например, както някоя жена играе ролята на майка ви...
към беседата >>
По някой път ви е мъчно, криво ви е – пуснали сте в себе си нещо неестествено.
И така, искам да ви обърна внимание каква важна роля играят човешките сетива. Понеже са области, през които известни сили, известна материя минава и ви дават материал за градеж. Ако не сте внимателни със сетивата си, с онова, което минава през вашето осезание, през вашия вкус, обоняние, слух и зрение, тогава ще дойдете до едно противоречие в Живота.
По някой път ви е мъчно, криво ви е – пуснали сте в себе си нещо неестествено.
Трябва да знаете произхода му. На какво се дължи вашата мъчнотия? Яли сте храна, която не е била добре сготвена, и ви става мъчно. От яденето много пъти на човек му става криво.
към беседата >>
Вие понякога себе път не можете да намерите.
Въпросът не е в бързането. Някой казва: „Не го зная къде е“. Този интуиция няма. Не, ще го намериш! За това сега се изисква познание – да познаеш себе си, да знаеш къде си се скрил.
Вие понякога себе път не можете да намерите.
Дошъл някой, дегизирал се, играе роля. Например, както някоя жена играе ролята на майка ви...
към беседата >>
Трябва да знаете произхода му.
И така, искам да ви обърна внимание каква важна роля играят човешките сетива. Понеже са области, през които известни сили, известна материя минава и ви дават материал за градеж. Ако не сте внимателни със сетивата си, с онова, което минава през вашето осезание, през вашия вкус, обоняние, слух и зрение, тогава ще дойдете до едно противоречие в Живота. По някой път ви е мъчно, криво ви е – пуснали сте в себе си нещо неестествено.
Трябва да знаете произхода му.
На какво се дължи вашата мъчнотия? Яли сте храна, която не е била добре сготвена, и ви става мъчно. От яденето много пъти на човек му става криво.
към беседата >>
Дошъл някой, дегизирал се, играе роля.
Някой казва: „Не го зная къде е“. Този интуиция няма. Не, ще го намериш! За това сега се изисква познание – да познаеш себе си, да знаеш къде си се скрил. Вие понякога себе път не можете да намерите.
Дошъл някой, дегизирал се, играе роля.
Например, както някоя жена играе ролята на майка ви...
към беседата >>
На какво се дължи вашата мъчнотия?
И така, искам да ви обърна внимание каква важна роля играят човешките сетива. Понеже са области, през които известни сили, известна материя минава и ви дават материал за градеж. Ако не сте внимателни със сетивата си, с онова, което минава през вашето осезание, през вашия вкус, обоняние, слух и зрение, тогава ще дойдете до едно противоречие в Живота. По някой път ви е мъчно, криво ви е – пуснали сте в себе си нещо неестествено. Трябва да знаете произхода му.
На какво се дължи вашата мъчнотия?
Яли сте храна, която не е била добре сготвена, и ви става мъчно. От яденето много пъти на човек му става криво.
към беседата >>
Например, както някоя жена играе ролята на майка ви...
Този интуиция няма. Не, ще го намериш! За това сега се изисква познание – да познаеш себе си, да знаеш къде си се скрил. Вие понякога себе път не можете да намерите. Дошъл някой, дегизирал се, играе роля.
Например, както някоя жена играе ролята на майка ви...
към беседата >>
Яли сте храна, която не е била добре сготвена, и ви става мъчно.
Понеже са области, през които известни сили, известна материя минава и ви дават материал за градеж. Ако не сте внимателни със сетивата си, с онова, което минава през вашето осезание, през вашия вкус, обоняние, слух и зрение, тогава ще дойдете до едно противоречие в Живота. По някой път ви е мъчно, криво ви е – пуснали сте в себе си нещо неестествено. Трябва да знаете произхода му. На какво се дължи вашата мъчнотия?
Яли сте храна, която не е била добре сготвена, и ви става мъчно.
От яденето много пъти на човек му става криво.
към беседата >>
Един руски цар дал задача на едного от своите министри да разреши три въпроса, в противен случай ще бъде уволнен.
Един руски цар дал задача на едного от своите министри да разреши три въпроса, в противен случай ще бъде уволнен.
Министърът намерил един философ, който разбирал от тия неща. Философът казал: „Аз ще те освободя, но какво ще ми дадеш? “ – „Само ме освободи от тази беля! “ Философът взема, дегизира се като министъра и отива при царя. Разрешава той първите два въпроса, остава последният и царят го пита: „Какво мисля аз?
към беседата >>
От яденето много пъти на човек му става криво.
Ако не сте внимателни със сетивата си, с онова, което минава през вашето осезание, през вашия вкус, обоняние, слух и зрение, тогава ще дойдете до едно противоречие в Живота. По някой път ви е мъчно, криво ви е – пуснали сте в себе си нещо неестествено. Трябва да знаете произхода му. На какво се дължи вашата мъчнотия? Яли сте храна, която не е била добре сготвена, и ви става мъчно.
От яденето много пъти на човек му става криво.
към беседата >>
Министърът намерил един философ, който разбирал от тия неща.
Един руски цар дал задача на едного от своите министри да разреши три въпроса, в противен случай ще бъде уволнен.
Министърът намерил един философ, който разбирал от тия неща.
Философът казал: „Аз ще те освободя, но какво ще ми дадеш? “ – „Само ме освободи от тази беля! “ Философът взема, дегизира се като министъра и отива при царя. Разрешава той първите два въпроса, остава последният и царят го пита: „Какво мисля аз? “ Този му отговаря: „Ти мислиш, че аз съм твоят министър, но аз не съм“.
към беседата >>
Сега, понякога животът на един ученик се обезсмисля – той не е разположен, не му се учи.
Сега, понякога животът на един ученик се обезсмисля – той не е разположен, не му се учи.
Откъде е дошло това неразположение, че не иска да учи? – Защото професорът му казал, че е неспособен, че е простак, че си губи тук времето и че от него нищо няма да излезе. И ученикът започва да си повтаря тези думи. Не, ти трябва да знаеш как да отговориш на професора, а не да страдаш. Ако аз съм студент, ще кажа на професора: „Господин професоре, ти си млад и при това си учен – професор; аз съм прост, но вярвам, че като ми говориш, говориш, ти ще ме научиш и аз ще стана учен като теб.
към беседата >>
Философът казал: „Аз ще те освободя, но какво ще ми дадеш?
Един руски цар дал задача на едного от своите министри да разреши три въпроса, в противен случай ще бъде уволнен. Министърът намерил един философ, който разбирал от тия неща.
Философът казал: „Аз ще те освободя, но какво ще ми дадеш?
“ – „Само ме освободи от тази беля! “ Философът взема, дегизира се като министъра и отива при царя. Разрешава той първите два въпроса, остава последният и царят го пита: „Какво мисля аз? “ Този му отговаря: „Ти мислиш, че аз съм твоят министър, но аз не съм“.
към беседата >>
Откъде е дошло това неразположение, че не иска да учи?
Сега, понякога животът на един ученик се обезсмисля – той не е разположен, не му се учи.
Откъде е дошло това неразположение, че не иска да учи?
– Защото професорът му казал, че е неспособен, че е простак, че си губи тук времето и че от него нищо няма да излезе. И ученикът започва да си повтаря тези думи. Не, ти трябва да знаеш как да отговориш на професора, а не да страдаш. Ако аз съм студент, ще кажа на професора: „Господин професоре, ти си млад и при това си учен – професор; аз съм прост, но вярвам, че като ми говориш, говориш, ти ще ме научиш и аз ще стана учен като теб. Ще ме извиниш, сега съм прост, слухът ми не е развит“.
към беседата >>
“ – „Само ме освободи от тази беля!
Един руски цар дал задача на едного от своите министри да разреши три въпроса, в противен случай ще бъде уволнен. Министърът намерил един философ, който разбирал от тия неща. Философът казал: „Аз ще те освободя, но какво ще ми дадеш?
“ – „Само ме освободи от тази беля!
“ Философът взема, дегизира се като министъра и отива при царя. Разрешава той първите два въпроса, остава последният и царят го пита: „Какво мисля аз? “ Този му отговаря: „Ти мислиш, че аз съм твоят министър, но аз не съм“.
към беседата >>
– Защото професорът му казал, че е неспособен, че е простак, че си губи тук времето и че от него нищо няма да излезе.
Сега, понякога животът на един ученик се обезсмисля – той не е разположен, не му се учи. Откъде е дошло това неразположение, че не иска да учи?
– Защото професорът му казал, че е неспособен, че е простак, че си губи тук времето и че от него нищо няма да излезе.
И ученикът започва да си повтаря тези думи. Не, ти трябва да знаеш как да отговориш на професора, а не да страдаш. Ако аз съм студент, ще кажа на професора: „Господин професоре, ти си млад и при това си учен – професор; аз съм прост, но вярвам, че като ми говориш, говориш, ти ще ме научиш и аз ще стана учен като теб. Ще ме извиниш, сега съм прост, слухът ми не е развит“. Професорът има развито ухо и понеже аз не мога да разбирам, той ще ме научи, като ми говори.
към беседата >>
“ Философът взема, дегизира се като министъра и отива при царя.
Един руски цар дал задача на едного от своите министри да разреши три въпроса, в противен случай ще бъде уволнен. Министърът намерил един философ, който разбирал от тия неща. Философът казал: „Аз ще те освободя, но какво ще ми дадеш? “ – „Само ме освободи от тази беля!
“ Философът взема, дегизира се като министъра и отива при царя.
Разрешава той първите два въпроса, остава последният и царят го пита: „Какво мисля аз? “ Този му отговаря: „Ти мислиш, че аз съм твоят министър, но аз не съм“.
към беседата >>
И ученикът започва да си повтаря тези думи.
Сега, понякога животът на един ученик се обезсмисля – той не е разположен, не му се учи. Откъде е дошло това неразположение, че не иска да учи? – Защото професорът му казал, че е неспособен, че е простак, че си губи тук времето и че от него нищо няма да излезе.
И ученикът започва да си повтаря тези думи.
Не, ти трябва да знаеш как да отговориш на професора, а не да страдаш. Ако аз съм студент, ще кажа на професора: „Господин професоре, ти си млад и при това си учен – професор; аз съм прост, но вярвам, че като ми говориш, говориш, ти ще ме научиш и аз ще стана учен като теб. Ще ме извиниш, сега съм прост, слухът ми не е развит“. Професорът има развито ухо и понеже аз не мога да разбирам, той ще ме научи, като ми говори. Например, той развива някаква задача, казва ми така: А + В = АВ.
към беседата >>
Разрешава той първите два въпроса, остава последният и царят го пита: „Какво мисля аз?
Един руски цар дал задача на едного от своите министри да разреши три въпроса, в противен случай ще бъде уволнен. Министърът намерил един философ, който разбирал от тия неща. Философът казал: „Аз ще те освободя, но какво ще ми дадеш? “ – „Само ме освободи от тази беля! “ Философът взема, дегизира се като министъра и отива при царя.
Разрешава той първите два въпроса, остава последният и царят го пита: „Какво мисля аз?
“ Този му отговаря: „Ти мислиш, че аз съм твоят министър, но аз не съм“.
към беседата >>
Не, ти трябва да знаеш как да отговориш на професора, а не да страдаш.
Сега, понякога животът на един ученик се обезсмисля – той не е разположен, не му се учи. Откъде е дошло това неразположение, че не иска да учи? – Защото професорът му казал, че е неспособен, че е простак, че си губи тук времето и че от него нищо няма да излезе. И ученикът започва да си повтаря тези думи.
Не, ти трябва да знаеш как да отговориш на професора, а не да страдаш.
Ако аз съм студент, ще кажа на професора: „Господин професоре, ти си млад и при това си учен – професор; аз съм прост, но вярвам, че като ми говориш, говориш, ти ще ме научиш и аз ще стана учен като теб. Ще ме извиниш, сега съм прост, слухът ми не е развит“. Професорът има развито ухо и понеже аз не мога да разбирам, той ще ме научи, като ми говори. Например, той развива някаква задача, казва ми така: А + В = АВ. Това е вярно само в случая, когато А и В са равни на 2.
към беседата >>
“ Този му отговаря: „Ти мислиш, че аз съм твоят министър, но аз не съм“.
Министърът намерил един философ, който разбирал от тия неща. Философът казал: „Аз ще те освободя, но какво ще ми дадеш? “ – „Само ме освободи от тази беля! “ Философът взема, дегизира се като министъра и отива при царя. Разрешава той първите два въпроса, остава последният и царят го пита: „Какво мисля аз?
“ Този му отговаря: „Ти мислиш, че аз съм твоят министър, но аз не съм“.
към беседата >>
Ако аз съм студент, ще кажа на професора: „Господин професоре, ти си млад и при това си учен – професор; аз съм прост, но вярвам, че като ми говориш, говориш, ти ще ме научиш и аз ще стана учен като теб.
Сега, понякога животът на един ученик се обезсмисля – той не е разположен, не му се учи. Откъде е дошло това неразположение, че не иска да учи? – Защото професорът му казал, че е неспособен, че е простак, че си губи тук времето и че от него нищо няма да излезе. И ученикът започва да си повтаря тези думи. Не, ти трябва да знаеш как да отговориш на професора, а не да страдаш.
Ако аз съм студент, ще кажа на професора: „Господин професоре, ти си млад и при това си учен – професор; аз съм прост, но вярвам, че като ми говориш, говориш, ти ще ме научиш и аз ще стана учен като теб.
Ще ме извиниш, сега съм прост, слухът ми не е развит“. Професорът има развито ухо и понеже аз не мога да разбирам, той ще ме научи, като ми говори. Например, той развива някаква задача, казва ми така: А + В = АВ. Това е вярно само в случая, когато А и В са равни на 2. Щом те не са равни на 2, равенството не е вярно.
към беседата >>
Сега, три неща трябва да останат във вас: трябва да се пречистят сега човешките сетива, да се турят чувствата в нормално състояние и да се тури интуицията на нейното място.
Сега, три неща трябва да останат във вас: трябва да се пречистят сега човешките сетива, да се турят чувствата в нормално състояние и да се тури интуицията на нейното място.
Ние сме детронирали интуицията и казваме, че е стара работа. Не, не, тя е един от нашите професори – ще го турим да заеме катедрата си. Ще турим и чувствата да заемат своята катедра. Ще турим и сетивата, и чувствата, и интуицията на техните катедри и ще идем да слушаме всички тия професори. И ще ги слушате внимателно!
към беседата >>
Ще ме извиниш, сега съм прост, слухът ми не е развит“.
Откъде е дошло това неразположение, че не иска да учи? – Защото професорът му казал, че е неспособен, че е простак, че си губи тук времето и че от него нищо няма да излезе. И ученикът започва да си повтаря тези думи. Не, ти трябва да знаеш как да отговориш на професора, а не да страдаш. Ако аз съм студент, ще кажа на професора: „Господин професоре, ти си млад и при това си учен – професор; аз съм прост, но вярвам, че като ми говориш, говориш, ти ще ме научиш и аз ще стана учен като теб.
Ще ме извиниш, сега съм прост, слухът ми не е развит“.
Професорът има развито ухо и понеже аз не мога да разбирам, той ще ме научи, като ми говори. Например, той развива някаква задача, казва ми така: А + В = АВ. Това е вярно само в случая, когато А и В са равни на 2. Щом те не са равни на 2, равенството не е вярно. Вие казвате: „Аз чух нещо“.
към беседата >>
Ние сме детронирали интуицията и казваме, че е стара работа.
Сега, три неща трябва да останат във вас: трябва да се пречистят сега човешките сетива, да се турят чувствата в нормално състояние и да се тури интуицията на нейното място.
Ние сме детронирали интуицията и казваме, че е стара работа.
Не, не, тя е един от нашите професори – ще го турим да заеме катедрата си. Ще турим и чувствата да заемат своята катедра. Ще турим и сетивата, и чувствата, и интуицията на техните катедри и ще идем да слушаме всички тия професори. И ще ги слушате внимателно! Ще бъдете внимателни какво ви казват сетивата – те ще ви дадат всички елементи.
към беседата >>
Професорът има развито ухо и понеже аз не мога да разбирам, той ще ме научи, като ми говори.
– Защото професорът му казал, че е неспособен, че е простак, че си губи тук времето и че от него нищо няма да излезе. И ученикът започва да си повтаря тези думи. Не, ти трябва да знаеш как да отговориш на професора, а не да страдаш. Ако аз съм студент, ще кажа на професора: „Господин професоре, ти си млад и при това си учен – професор; аз съм прост, но вярвам, че като ми говориш, говориш, ти ще ме научиш и аз ще стана учен като теб. Ще ме извиниш, сега съм прост, слухът ми не е развит“.
Професорът има развито ухо и понеже аз не мога да разбирам, той ще ме научи, като ми говори.
Например, той развива някаква задача, казва ми така: А + В = АВ. Това е вярно само в случая, когато А и В са равни на 2. Щом те не са равни на 2, равенството не е вярно. Вие казвате: „Аз чух нещо“. И аз чух, че А + В = АВ.
към беседата >>
Не, не, тя е един от нашите професори – ще го турим да заеме катедрата си.
Сега, три неща трябва да останат във вас: трябва да се пречистят сега човешките сетива, да се турят чувствата в нормално състояние и да се тури интуицията на нейното място. Ние сме детронирали интуицията и казваме, че е стара работа.
Не, не, тя е един от нашите професори – ще го турим да заеме катедрата си.
Ще турим и чувствата да заемат своята катедра. Ще турим и сетивата, и чувствата, и интуицията на техните катедри и ще идем да слушаме всички тия професори. И ще ги слушате внимателно! Ще бъдете внимателни какво ви казват сетивата – те ще ви дадат всички елементи. Чувствата ще ви дадат своето знание, което имат.
към беседата >>
Например, той развива някаква задача, казва ми така: А + В = АВ.
И ученикът започва да си повтаря тези думи. Не, ти трябва да знаеш как да отговориш на професора, а не да страдаш. Ако аз съм студент, ще кажа на професора: „Господин професоре, ти си млад и при това си учен – професор; аз съм прост, но вярвам, че като ми говориш, говориш, ти ще ме научиш и аз ще стана учен като теб. Ще ме извиниш, сега съм прост, слухът ми не е развит“. Професорът има развито ухо и понеже аз не мога да разбирам, той ще ме научи, като ми говори.
Например, той развива някаква задача, казва ми така: А + В = АВ.
Това е вярно само в случая, когато А и В са равни на 2. Щом те не са равни на 2, равенството не е вярно. Вие казвате: „Аз чух нещо“. И аз чух, че А + В = АВ. Значи, между мен и професора има различие в сетивата – моят слух е по-грубичък, сливам тоновете.
към беседата >>
Ще турим и чувствата да заемат своята катедра.
Сега, три неща трябва да останат във вас: трябва да се пречистят сега човешките сетива, да се турят чувствата в нормално състояние и да се тури интуицията на нейното място. Ние сме детронирали интуицията и казваме, че е стара работа. Не, не, тя е един от нашите професори – ще го турим да заеме катедрата си.
Ще турим и чувствата да заемат своята катедра.
Ще турим и сетивата, и чувствата, и интуицията на техните катедри и ще идем да слушаме всички тия професори. И ще ги слушате внимателно! Ще бъдете внимателни какво ви казват сетивата – те ще ви дадат всички елементи. Чувствата ще ви дадат своето знание, което имат. А интуицията ще ви говори.
към беседата >>
Това е вярно само в случая, когато А и В са равни на 2.
Не, ти трябва да знаеш как да отговориш на професора, а не да страдаш. Ако аз съм студент, ще кажа на професора: „Господин професоре, ти си млад и при това си учен – професор; аз съм прост, но вярвам, че като ми говориш, говориш, ти ще ме научиш и аз ще стана учен като теб. Ще ме извиниш, сега съм прост, слухът ми не е развит“. Професорът има развито ухо и понеже аз не мога да разбирам, той ще ме научи, като ми говори. Например, той развива някаква задача, казва ми така: А + В = АВ.
Това е вярно само в случая, когато А и В са равни на 2.
Щом те не са равни на 2, равенството не е вярно. Вие казвате: „Аз чух нещо“. И аз чух, че А + В = АВ. Значи, между мен и професора има различие в сетивата – моят слух е по-грубичък, сливам тоновете. Така е и при музикантите – има някои, които веднага различават тоновете; има други музиканти, на които тоновете не им са ясни.
към беседата >>
Ще турим и сетивата, и чувствата, и интуицията на техните катедри и ще идем да слушаме всички тия професори.
Сега, три неща трябва да останат във вас: трябва да се пречистят сега човешките сетива, да се турят чувствата в нормално състояние и да се тури интуицията на нейното място. Ние сме детронирали интуицията и казваме, че е стара работа. Не, не, тя е един от нашите професори – ще го турим да заеме катедрата си. Ще турим и чувствата да заемат своята катедра.
Ще турим и сетивата, и чувствата, и интуицията на техните катедри и ще идем да слушаме всички тия професори.
И ще ги слушате внимателно! Ще бъдете внимателни какво ви казват сетивата – те ще ви дадат всички елементи. Чувствата ще ви дадат своето знание, което имат. А интуицията ще ви говори. И тогава вашите работи ще тръгнат напред.
към беседата >>
Щом те не са равни на 2, равенството не е вярно.
Ако аз съм студент, ще кажа на професора: „Господин професоре, ти си млад и при това си учен – професор; аз съм прост, но вярвам, че като ми говориш, говориш, ти ще ме научиш и аз ще стана учен като теб. Ще ме извиниш, сега съм прост, слухът ми не е развит“. Професорът има развито ухо и понеже аз не мога да разбирам, той ще ме научи, като ми говори. Например, той развива някаква задача, казва ми така: А + В = АВ. Това е вярно само в случая, когато А и В са равни на 2.
Щом те не са равни на 2, равенството не е вярно.
Вие казвате: „Аз чух нещо“. И аз чух, че А + В = АВ. Значи, между мен и професора има различие в сетивата – моят слух е по-грубичък, сливам тоновете. Така е и при музикантите – има някои, които веднага различават тоновете; има други музиканти, на които тоновете не им са ясни.
към беседата >>
И ще ги слушате внимателно!
Сега, три неща трябва да останат във вас: трябва да се пречистят сега човешките сетива, да се турят чувствата в нормално състояние и да се тури интуицията на нейното място. Ние сме детронирали интуицията и казваме, че е стара работа. Не, не, тя е един от нашите професори – ще го турим да заеме катедрата си. Ще турим и чувствата да заемат своята катедра. Ще турим и сетивата, и чувствата, и интуицията на техните катедри и ще идем да слушаме всички тия професори.
И ще ги слушате внимателно!
Ще бъдете внимателни какво ви казват сетивата – те ще ви дадат всички елементи. Чувствата ще ви дадат своето знание, което имат. А интуицията ще ви говори. И тогава вашите работи ще тръгнат напред. Другояче не виждам изходен път.
към беседата >>
Вие казвате: „Аз чух нещо“.
Ще ме извиниш, сега съм прост, слухът ми не е развит“. Професорът има развито ухо и понеже аз не мога да разбирам, той ще ме научи, като ми говори. Например, той развива някаква задача, казва ми така: А + В = АВ. Това е вярно само в случая, когато А и В са равни на 2. Щом те не са равни на 2, равенството не е вярно.
Вие казвате: „Аз чух нещо“.
И аз чух, че А + В = АВ. Значи, между мен и професора има различие в сетивата – моят слух е по-грубичък, сливам тоновете. Така е и при музикантите – има някои, които веднага различават тоновете; има други музиканти, на които тоновете не им са ясни.
към беседата >>
Ще бъдете внимателни какво ви казват сетивата – те ще ви дадат всички елементи.
Ние сме детронирали интуицията и казваме, че е стара работа. Не, не, тя е един от нашите професори – ще го турим да заеме катедрата си. Ще турим и чувствата да заемат своята катедра. Ще турим и сетивата, и чувствата, и интуицията на техните катедри и ще идем да слушаме всички тия професори. И ще ги слушате внимателно!
Ще бъдете внимателни какво ви казват сетивата – те ще ви дадат всички елементи.
Чувствата ще ви дадат своето знание, което имат. А интуицията ще ви говори. И тогава вашите работи ще тръгнат напред. Другояче не виждам изходен път. Има и други пътища, но те са постоянни изпити и разочарования.
към беседата >>
И аз чух, че А + В = АВ.
Професорът има развито ухо и понеже аз не мога да разбирам, той ще ме научи, като ми говори. Например, той развива някаква задача, казва ми така: А + В = АВ. Това е вярно само в случая, когато А и В са равни на 2. Щом те не са равни на 2, равенството не е вярно. Вие казвате: „Аз чух нещо“.
И аз чух, че А + В = АВ.
Значи, между мен и професора има различие в сетивата – моят слух е по-грубичък, сливам тоновете. Така е и при музикантите – има някои, които веднага различават тоновете; има други музиканти, на които тоновете не им са ясни.
към беседата >>
Чувствата ще ви дадат своето знание, което имат.
Не, не, тя е един от нашите професори – ще го турим да заеме катедрата си. Ще турим и чувствата да заемат своята катедра. Ще турим и сетивата, и чувствата, и интуицията на техните катедри и ще идем да слушаме всички тия професори. И ще ги слушате внимателно! Ще бъдете внимателни какво ви казват сетивата – те ще ви дадат всички елементи.
Чувствата ще ви дадат своето знание, което имат.
А интуицията ще ви говори. И тогава вашите работи ще тръгнат напред. Другояче не виждам изходен път. Има и други пътища, но те са постоянни изпити и разочарования. Да се турят сетивата на тяхното място, да се турят чувствата на тяхното място и да се тури интуицията на своето място – това е Новото, което може да се каже на всинца ви тази сутрин.
към беседата >>
Значи, между мен и професора има различие в сетивата – моят слух е по-грубичък, сливам тоновете.
Например, той развива някаква задача, казва ми така: А + В = АВ. Това е вярно само в случая, когато А и В са равни на 2. Щом те не са равни на 2, равенството не е вярно. Вие казвате: „Аз чух нещо“. И аз чух, че А + В = АВ.
Значи, между мен и професора има различие в сетивата – моят слух е по-грубичък, сливам тоновете.
Така е и при музикантите – има някои, които веднага различават тоновете; има други музиканти, на които тоновете не им са ясни.
към беседата >>
А интуицията ще ви говори.
Ще турим и чувствата да заемат своята катедра. Ще турим и сетивата, и чувствата, и интуицията на техните катедри и ще идем да слушаме всички тия професори. И ще ги слушате внимателно! Ще бъдете внимателни какво ви казват сетивата – те ще ви дадат всички елементи. Чувствата ще ви дадат своето знание, което имат.
А интуицията ще ви говори.
И тогава вашите работи ще тръгнат напред. Другояче не виждам изходен път. Има и други пътища, но те са постоянни изпити и разочарования. Да се турят сетивата на тяхното място, да се турят чувствата на тяхното място и да се тури интуицията на своето място – това е Новото, което може да се каже на всинца ви тази сутрин.
към беседата >>
Така е и при музикантите – има някои, които веднага различават тоновете; има други музиканти, на които тоновете не им са ясни.
Това е вярно само в случая, когато А и В са равни на 2. Щом те не са равни на 2, равенството не е вярно. Вие казвате: „Аз чух нещо“. И аз чух, че А + В = АВ. Значи, между мен и професора има различие в сетивата – моят слух е по-грубичък, сливам тоновете.
Така е и при музикантите – има някои, които веднага различават тоновете; има други музиканти, на които тоновете не им са ясни.
към беседата >>
И тогава вашите работи ще тръгнат напред.
Ще турим и сетивата, и чувствата, и интуицията на техните катедри и ще идем да слушаме всички тия професори. И ще ги слушате внимателно! Ще бъдете внимателни какво ви казват сетивата – те ще ви дадат всички елементи. Чувствата ще ви дадат своето знание, което имат. А интуицията ще ви говори.
И тогава вашите работи ще тръгнат напред.
Другояче не виждам изходен път. Има и други пътища, но те са постоянни изпити и разочарования. Да се турят сетивата на тяхното място, да се турят чувствата на тяхното място и да се тури интуицията на своето място – това е Новото, което може да се каже на всинца ви тази сутрин.
към беседата >>
Казвам: мисълта е едно изящно чувство.
Казвам: мисълта е едно изящно чувство.
Тя се ръководи от едно крайно фино, изящно чувство, което определя качествата на всеки елемент на мисълта. Това е правата мисъл. В правата мисъл всяко нещо е турено на своето място.
към беседата >>
Другояче не виждам изходен път.
И ще ги слушате внимателно! Ще бъдете внимателни какво ви казват сетивата – те ще ви дадат всички елементи. Чувствата ще ви дадат своето знание, което имат. А интуицията ще ви говори. И тогава вашите работи ще тръгнат напред.
Другояче не виждам изходен път.
Има и други пътища, но те са постоянни изпити и разочарования. Да се турят сетивата на тяхното място, да се турят чувствата на тяхното място и да се тури интуицията на своето място – това е Новото, което може да се каже на всинца ви тази сутрин.
към беседата >>
Тя се ръководи от едно крайно фино, изящно чувство, което определя качествата на всеки елемент на мисълта.
Казвам: мисълта е едно изящно чувство.
Тя се ръководи от едно крайно фино, изящно чувство, което определя качествата на всеки елемент на мисълта.
Това е правата мисъл. В правата мисъл всяко нещо е турено на своето място.
към беседата >>
Има и други пътища, но те са постоянни изпити и разочарования.
Ще бъдете внимателни какво ви казват сетивата – те ще ви дадат всички елементи. Чувствата ще ви дадат своето знание, което имат. А интуицията ще ви говори. И тогава вашите работи ще тръгнат напред. Другояче не виждам изходен път.
Има и други пътища, но те са постоянни изпити и разочарования.
Да се турят сетивата на тяхното място, да се турят чувствата на тяхното място и да се тури интуицията на своето място – това е Новото, което може да се каже на всинца ви тази сутрин.
към беседата >>
Това е правата мисъл.
Казвам: мисълта е едно изящно чувство. Тя се ръководи от едно крайно фино, изящно чувство, което определя качествата на всеки елемент на мисълта.
Това е правата мисъл.
В правата мисъл всяко нещо е турено на своето място.
към беседата >>
Да се турят сетивата на тяхното място, да се турят чувствата на тяхното място и да се тури интуицията на своето място – това е Новото, което може да се каже на всинца ви тази сутрин.
Чувствата ще ви дадат своето знание, което имат. А интуицията ще ви говори. И тогава вашите работи ще тръгнат напред. Другояче не виждам изходен път. Има и други пътища, но те са постоянни изпити и разочарования.
Да се турят сетивата на тяхното място, да се турят чувствата на тяхното място и да се тури интуицията на своето място – това е Новото, което може да се каже на всинца ви тази сутрин.
към беседата >>
В правата мисъл всяко нещо е турено на своето място.
Казвам: мисълта е едно изящно чувство. Тя се ръководи от едно крайно фино, изящно чувство, което определя качествата на всеки елемент на мисълта. Това е правата мисъл.
В правата мисъл всяко нещо е турено на своето място.
към беседата >>
Фигура 1.
Фигура 1.
към беседата >>
Да допуснем сега, че в изкуството имате една единица, втора единица, трета единица, четвърта, пета, шеста, седма, осма, девета и десета.
Да допуснем сега, че в изкуството имате една единица, втора единица, трета единица, четвърта, пета, шеста, седма, осма, девета и десета.
(Учителя рисува човешки профил с прави линии). Но ако това, което рисувам сега, го покажа на един художник, той ще намери, че липсват много неща от изкуството. Ако един художник дойде да рисува, той ще замени правите линии с криви и ще знае как да съпостави правите и кривите линии. На тази рисунка липсва нещо, тромава е. На това лице челото е малко, едва един сантиметър.
към беседата >>
(Учителя рисува човешки профил с прави линии).
Да допуснем сега, че в изкуството имате една единица, втора единица, трета единица, четвърта, пета, шеста, седма, осма, девета и десета.
(Учителя рисува човешки профил с прави линии).
Но ако това, което рисувам сега, го покажа на един художник, той ще намери, че липсват много неща от изкуството. Ако един художник дойде да рисува, той ще замени правите линии с криви и ще знае как да съпостави правите и кривите линии. На тази рисунка липсва нещо, тромава е. На това лице челото е малко, едва един сантиметър. Такъв, какъвто го нарисувах, не бих желал да имам работа с него.
към беседата >>
Но ако това, което рисувам сега, го покажа на един художник, той ще намери, че липсват много неща от изкуството.
Да допуснем сега, че в изкуството имате една единица, втора единица, трета единица, четвърта, пета, шеста, седма, осма, девета и десета. (Учителя рисува човешки профил с прави линии).
Но ако това, което рисувам сега, го покажа на един художник, той ще намери, че липсват много неща от изкуството.
Ако един художник дойде да рисува, той ще замени правите линии с криви и ще знае как да съпостави правите и кривите линии. На тази рисунка липсва нещо, тромава е. На това лице челото е малко, едва един сантиметър. Такъв, какъвто го нарисувах, не бих желал да имам работа с него. Ако един професор има такъв ученик, знаете ли колко време ще му трябва, докато го накара да стане учен?
към беседата >>
Ако един художник дойде да рисува, той ще замени правите линии с криви и ще знае как да съпостави правите и кривите линии.
Да допуснем сега, че в изкуството имате една единица, втора единица, трета единица, четвърта, пета, шеста, седма, осма, девета и десета. (Учителя рисува човешки профил с прави линии). Но ако това, което рисувам сега, го покажа на един художник, той ще намери, че липсват много неща от изкуството.
Ако един художник дойде да рисува, той ще замени правите линии с криви и ще знае как да съпостави правите и кривите линии.
На тази рисунка липсва нещо, тромава е. На това лице челото е малко, едва един сантиметър. Такъв, какъвто го нарисувах, не бих желал да имам работа с него. Ако един професор има такъв ученик, знаете ли колко време ще му трябва, докато го накара да стане учен? Аз го нарисувах по този начин, защото така е най-лесно.
към беседата >>
На тази рисунка липсва нещо, тромава е.
Да допуснем сега, че в изкуството имате една единица, втора единица, трета единица, четвърта, пета, шеста, седма, осма, девета и десета. (Учителя рисува човешки профил с прави линии). Но ако това, което рисувам сега, го покажа на един художник, той ще намери, че липсват много неща от изкуството. Ако един художник дойде да рисува, той ще замени правите линии с криви и ще знае как да съпостави правите и кривите линии.
На тази рисунка липсва нещо, тромава е.
На това лице челото е малко, едва един сантиметър. Такъв, какъвто го нарисувах, не бих желал да имам работа с него. Ако един професор има такъв ученик, знаете ли колко време ще му трябва, докато го накара да стане учен? Аз го нарисувах по този начин, защото така е най-лесно. Когато дойдем до кривите линии, те са по-трудни – майсторлък се изисква, не е така проста работа, философ или гений трябва да бъдеш, за да нарисуваш една крива линия.
към беседата >>
На това лице челото е малко, едва един сантиметър.
Да допуснем сега, че в изкуството имате една единица, втора единица, трета единица, четвърта, пета, шеста, седма, осма, девета и десета. (Учителя рисува човешки профил с прави линии). Но ако това, което рисувам сега, го покажа на един художник, той ще намери, че липсват много неща от изкуството. Ако един художник дойде да рисува, той ще замени правите линии с криви и ще знае как да съпостави правите и кривите линии. На тази рисунка липсва нещо, тромава е.
На това лице челото е малко, едва един сантиметър.
Такъв, какъвто го нарисувах, не бих желал да имам работа с него. Ако един професор има такъв ученик, знаете ли колко време ще му трябва, докато го накара да стане учен? Аз го нарисувах по този начин, защото така е най-лесно. Когато дойдем до кривите линии, те са по-трудни – майсторлък се изисква, не е така проста работа, философ или гений трябва да бъдеш, за да нарисуваш една крива линия. А правите линии всеки ги прави.
към беседата >>
Такъв, какъвто го нарисувах, не бих желал да имам работа с него.
(Учителя рисува човешки профил с прави линии). Но ако това, което рисувам сега, го покажа на един художник, той ще намери, че липсват много неща от изкуството. Ако един художник дойде да рисува, той ще замени правите линии с криви и ще знае как да съпостави правите и кривите линии. На тази рисунка липсва нещо, тромава е. На това лице челото е малко, едва един сантиметър.
Такъв, какъвто го нарисувах, не бих желал да имам работа с него.
Ако един професор има такъв ученик, знаете ли колко време ще му трябва, докато го накара да стане учен? Аз го нарисувах по този начин, защото така е най-лесно. Когато дойдем до кривите линии, те са по-трудни – майсторлък се изисква, не е така проста работа, философ или гений трябва да бъдеш, за да нарисуваш една крива линия. А правите линии всеки ги прави.
към беседата >>
Ако един професор има такъв ученик, знаете ли колко време ще му трябва, докато го накара да стане учен?
Но ако това, което рисувам сега, го покажа на един художник, той ще намери, че липсват много неща от изкуството. Ако един художник дойде да рисува, той ще замени правите линии с криви и ще знае как да съпостави правите и кривите линии. На тази рисунка липсва нещо, тромава е. На това лице челото е малко, едва един сантиметър. Такъв, какъвто го нарисувах, не бих желал да имам работа с него.
Ако един професор има такъв ученик, знаете ли колко време ще му трябва, докато го накара да стане учен?
Аз го нарисувах по този начин, защото така е най-лесно. Когато дойдем до кривите линии, те са по-трудни – майсторлък се изисква, не е така проста работа, философ или гений трябва да бъдеш, за да нарисуваш една крива линия. А правите линии всеки ги прави.
към беседата >>
Аз го нарисувах по този начин, защото така е най-лесно.
Ако един художник дойде да рисува, той ще замени правите линии с криви и ще знае как да съпостави правите и кривите линии. На тази рисунка липсва нещо, тромава е. На това лице челото е малко, едва един сантиметър. Такъв, какъвто го нарисувах, не бих желал да имам работа с него. Ако един професор има такъв ученик, знаете ли колко време ще му трябва, докато го накара да стане учен?
Аз го нарисувах по този начин, защото така е най-лесно.
Когато дойдем до кривите линии, те са по-трудни – майсторлък се изисква, не е така проста работа, философ или гений трябва да бъдеш, за да нарисуваш една крива линия. А правите линии всеки ги прави.
към беседата >>
Когато дойдем до кривите линии, те са по-трудни – майсторлък се изисква, не е така проста работа, философ или гений трябва да бъдеш, за да нарисуваш една крива линия.
На тази рисунка липсва нещо, тромава е. На това лице челото е малко, едва един сантиметър. Такъв, какъвто го нарисувах, не бих желал да имам работа с него. Ако един професор има такъв ученик, знаете ли колко време ще му трябва, докато го накара да стане учен? Аз го нарисувах по този начин, защото така е най-лесно.
Когато дойдем до кривите линии, те са по-трудни – майсторлък се изисква, не е така проста работа, философ или гений трябва да бъдеш, за да нарисуваш една крива линия.
А правите линии всеки ги прави.
към беседата >>
А правите линии всеки ги прави.
На това лице челото е малко, едва един сантиметър. Такъв, какъвто го нарисувах, не бих желал да имам работа с него. Ако един професор има такъв ученик, знаете ли колко време ще му трябва, докато го накара да стане учен? Аз го нарисувах по този начин, защото така е най-лесно. Когато дойдем до кривите линии, те са по-трудни – майсторлък се изисква, не е така проста работа, философ или гений трябва да бъдеш, за да нарисуваш една крива линия.
А правите линии всеки ги прави.
към беседата >>
Сега, хората казват на някого: „Ти си изкривил пътя!
Сега, хората казват на някого: „Ти си изкривил пътя!
“ Аз другояче разсъждавам: ако той знае как да го изкриви, учен човек е, но в случая не го е изкривил на свят, а е направил една пречупена линия. Как трябва да направиш една крива линия? Казват, че кривата се състояла от прави линии. Тогава ще кажете, че и кривата образува прави линии, когато се вземат от нея малки части с характер на прави. Така твърдят, че безброй прави линии образуват една крива.
към беседата >>
“ Аз другояче разсъждавам: ако той знае как да го изкриви, учен човек е, но в случая не го е изкривил на свят, а е направил една пречупена линия.
Сега, хората казват на някого: „Ти си изкривил пътя!
“ Аз другояче разсъждавам: ако той знае как да го изкриви, учен човек е, но в случая не го е изкривил на свят, а е направил една пречупена линия.
Как трябва да направиш една крива линия? Казват, че кривата се състояла от прави линии. Тогава ще кажете, че и кривата образува прави линии, когато се вземат от нея малки части с характер на прави. Така твърдят, че безброй прави линии образуват една крива. Как е възможно от прави линии да се образува крива?
към беседата >>
Как трябва да направиш една крива линия?
Сега, хората казват на някого: „Ти си изкривил пътя! “ Аз другояче разсъждавам: ако той знае как да го изкриви, учен човек е, но в случая не го е изкривил на свят, а е направил една пречупена линия.
Как трябва да направиш една крива линия?
Казват, че кривата се състояла от прави линии. Тогава ще кажете, че и кривата образува прави линии, когато се вземат от нея малки части с характер на прави. Така твърдят, че безброй прави линии образуват една крива. Как е възможно от прави линии да се образува крива? Казват, че Животът е лош.
към беседата >>
Казват, че кривата се състояла от прави линии.
Сега, хората казват на някого: „Ти си изкривил пътя! “ Аз другояче разсъждавам: ако той знае как да го изкриви, учен човек е, но в случая не го е изкривил на свят, а е направил една пречупена линия. Как трябва да направиш една крива линия?
Казват, че кривата се състояла от прави линии.
Тогава ще кажете, че и кривата образува прави линии, когато се вземат от нея малки части с характер на прави. Така твърдят, че безброй прави линии образуват една крива. Как е възможно от прави линии да се образува крива? Казват, че Животът е лош. Възможно ли е от сладкото да се образува горчиво?
към беседата >>
Тогава ще кажете, че и кривата образува прави линии, когато се вземат от нея малки части с характер на прави.
Сега, хората казват на някого: „Ти си изкривил пътя! “ Аз другояче разсъждавам: ако той знае как да го изкриви, учен човек е, но в случая не го е изкривил на свят, а е направил една пречупена линия. Как трябва да направиш една крива линия? Казват, че кривата се състояла от прави линии.
Тогава ще кажете, че и кривата образува прави линии, когато се вземат от нея малки части с характер на прави.
Така твърдят, че безброй прави линии образуват една крива. Как е възможно от прави линии да се образува крива? Казват, че Животът е лош. Възможно ли е от сладкото да се образува горчиво? Не. Тези неща са прави, но философия няма в тях и ако ги приложим в действителния живот, ще се намерим в противоречие.
към беседата >>
Така твърдят, че безброй прави линии образуват една крива.
Сега, хората казват на някого: „Ти си изкривил пътя! “ Аз другояче разсъждавам: ако той знае как да го изкриви, учен човек е, но в случая не го е изкривил на свят, а е направил една пречупена линия. Как трябва да направиш една крива линия? Казват, че кривата се състояла от прави линии. Тогава ще кажете, че и кривата образува прави линии, когато се вземат от нея малки части с характер на прави.
Така твърдят, че безброй прави линии образуват една крива.
Как е възможно от прави линии да се образува крива? Казват, че Животът е лош. Възможно ли е от сладкото да се образува горчиво? Не. Тези неща са прави, но философия няма в тях и ако ги приложим в действителния живот, ще се намерим в противоречие.
към беседата >>
Как е възможно от прави линии да се образува крива?
“ Аз другояче разсъждавам: ако той знае как да го изкриви, учен човек е, но в случая не го е изкривил на свят, а е направил една пречупена линия. Как трябва да направиш една крива линия? Казват, че кривата се състояла от прави линии. Тогава ще кажете, че и кривата образува прави линии, когато се вземат от нея малки части с характер на прави. Така твърдят, че безброй прави линии образуват една крива.
Как е възможно от прави линии да се образува крива?
Казват, че Животът е лош. Възможно ли е от сладкото да се образува горчиво? Не. Тези неща са прави, но философия няма в тях и ако ги приложим в действителния живот, ще се намерим в противоречие.
към беседата >>
Казват, че Животът е лош.
Как трябва да направиш една крива линия? Казват, че кривата се състояла от прави линии. Тогава ще кажете, че и кривата образува прави линии, когато се вземат от нея малки части с характер на прави. Така твърдят, че безброй прави линии образуват една крива. Как е възможно от прави линии да се образува крива?
Казват, че Животът е лош.
Възможно ли е от сладкото да се образува горчиво? Не. Тези неща са прави, но философия няма в тях и ако ги приложим в действителния живот, ще се намерим в противоречие.
към беседата >>
Възможно ли е от сладкото да се образува горчиво?
Казват, че кривата се състояла от прави линии. Тогава ще кажете, че и кривата образува прави линии, когато се вземат от нея малки части с характер на прави. Така твърдят, че безброй прави линии образуват една крива. Как е възможно от прави линии да се образува крива? Казват, че Животът е лош.
Възможно ли е от сладкото да се образува горчиво?
Не. Тези неща са прави, но философия няма в тях и ако ги приложим в действителния живот, ще се намерим в противоречие.
към беседата >>
Не. Тези неща са прави, но философия няма в тях и ако ги приложим в действителния живот, ще се намерим в противоречие.
Тогава ще кажете, че и кривата образува прави линии, когато се вземат от нея малки части с характер на прави. Така твърдят, че безброй прави линии образуват една крива. Как е възможно от прави линии да се образува крива? Казват, че Животът е лош. Възможно ли е от сладкото да се образува горчиво?
Не. Тези неща са прави, но философия няма в тях и ако ги приложим в действителния живот, ще се намерим в противоречие.
към беседата >>
Така например, някой сега иска да има добър ум и добро сърце, без да обръща внимание на сетивата си.
Така например, някой сега иска да има добър ум и добро сърце, без да обръща внимание на сетивата си.
Той разказва как гледал, как слушал, как помирисал и мисли, че всичко това няма влияние и че може да гледа каквото иска, може да слуша каквото иска. Не е така. Можеш да гледаш, но животът ти съвсем ще се измени. Трябва да бъдеш внимателен в своето гледане и слушане. Ако слушаш всичко, каквото става в света, животът ти съвсем ще се измени.
към беседата >>
Той разказва как гледал, как слушал, как помирисал и мисли, че всичко това няма влияние и че може да гледа каквото иска, може да слуша каквото иска.
Така например, някой сега иска да има добър ум и добро сърце, без да обръща внимание на сетивата си.
Той разказва как гледал, как слушал, как помирисал и мисли, че всичко това няма влияние и че може да гледа каквото иска, може да слуша каквото иска.
Не е така. Можеш да гледаш, но животът ти съвсем ще се измени. Трябва да бъдеш внимателен в своето гледане и слушане. Ако слушаш всичко, каквото става в света, животът ти съвсем ще се измени. Представете си, че във вас има едно любопитство и когато двама души разговарят, вие нададете ухо – слушате какво ще си кажат.
към беседата >>
Не е така.
Така например, някой сега иска да има добър ум и добро сърце, без да обръща внимание на сетивата си. Той разказва как гледал, как слушал, как помирисал и мисли, че всичко това няма влияние и че може да гледа каквото иска, може да слуша каквото иска.
Не е така.
Можеш да гледаш, но животът ти съвсем ще се измени. Трябва да бъдеш внимателен в своето гледане и слушане. Ако слушаш всичко, каквото става в света, животът ти съвсем ще се измени. Представете си, че във вас има едно любопитство и когато двама души разговарят, вие нададете ухо – слушате какво ще си кажат. Да кажем, единият е гостилничар, който е сготвил ядене, а другият е негов познат, който казва: „Имаш ли нещо в тенджерите?
към беседата >>
Можеш да гледаш, но животът ти съвсем ще се измени.
Така например, някой сега иска да има добър ум и добро сърце, без да обръща внимание на сетивата си. Той разказва как гледал, как слушал, как помирисал и мисли, че всичко това няма влияние и че може да гледа каквото иска, може да слуша каквото иска. Не е така.
Можеш да гледаш, но животът ти съвсем ще се измени.
Трябва да бъдеш внимателен в своето гледане и слушане. Ако слушаш всичко, каквото става в света, животът ти съвсем ще се измени. Представете си, че във вас има едно любопитство и когато двама души разговарят, вие нададете ухо – слушате какво ще си кажат. Да кажем, единият е гостилничар, който е сготвил ядене, а другият е негов познат, който казва: „Имаш ли нещо в тенджерите? “ Гостилничарят отговаря: „Отлично ядене имам засега!
към беседата >>
Трябва да бъдеш внимателен в своето гледане и слушане.
Така например, някой сега иска да има добър ум и добро сърце, без да обръща внимание на сетивата си. Той разказва как гледал, как слушал, как помирисал и мисли, че всичко това няма влияние и че може да гледа каквото иска, може да слуша каквото иска. Не е така. Можеш да гледаш, но животът ти съвсем ще се измени.
Трябва да бъдеш внимателен в своето гледане и слушане.
Ако слушаш всичко, каквото става в света, животът ти съвсем ще се измени. Представете си, че във вас има едно любопитство и когато двама души разговарят, вие нададете ухо – слушате какво ще си кажат. Да кажем, единият е гостилничар, който е сготвил ядене, а другият е негов познат, който казва: „Имаш ли нещо в тенджерите? “ Гостилничарят отговаря: „Отлично ядене имам засега! “ – „Много хубаво“.
към беседата >>
Ако слушаш всичко, каквото става в света, животът ти съвсем ще се измени.
Така например, някой сега иска да има добър ум и добро сърце, без да обръща внимание на сетивата си. Той разказва как гледал, как слушал, как помирисал и мисли, че всичко това няма влияние и че може да гледа каквото иска, може да слуша каквото иска. Не е така. Можеш да гледаш, но животът ти съвсем ще се измени. Трябва да бъдеш внимателен в своето гледане и слушане.
Ако слушаш всичко, каквото става в света, животът ти съвсем ще се измени.
Представете си, че във вас има едно любопитство и когато двама души разговарят, вие нададете ухо – слушате какво ще си кажат. Да кажем, единият е гостилничар, който е сготвил ядене, а другият е негов познат, който казва: „Имаш ли нещо в тенджерите? “ Гостилничарят отговаря: „Отлично ядене имам засега! “ – „Много хубаво“. Ти се интересуваш от съдържанието на тенджерите, защото си гладен.
към беседата >>
Представете си, че във вас има едно любопитство и когато двама души разговарят, вие нададете ухо – слушате какво ще си кажат.
Той разказва как гледал, как слушал, как помирисал и мисли, че всичко това няма влияние и че може да гледа каквото иска, може да слуша каквото иска. Не е така. Можеш да гледаш, но животът ти съвсем ще се измени. Трябва да бъдеш внимателен в своето гледане и слушане. Ако слушаш всичко, каквото става в света, животът ти съвсем ще се измени.
Представете си, че във вас има едно любопитство и когато двама души разговарят, вие нададете ухо – слушате какво ще си кажат.
Да кажем, единият е гостилничар, който е сготвил ядене, а другият е негов познат, който казва: „Имаш ли нещо в тенджерите? “ Гостилничарят отговаря: „Отлично ядене имам засега! “ – „Много хубаво“. Ти се интересуваш от съдържанието на тенджерите, защото си гладен. Но представи си, че не си гладен, а чуваш как гостилничарят казва, че яденето е вкусно, и от това впечатление в теб ти си казваш: „Поне ако не бях ял, можех да отида в гостилницата да опитам туй ядене“.
към беседата >>
Да кажем, единият е гостилничар, който е сготвил ядене, а другият е негов познат, който казва: „Имаш ли нещо в тенджерите?
Не е така. Можеш да гледаш, но животът ти съвсем ще се измени. Трябва да бъдеш внимателен в своето гледане и слушане. Ако слушаш всичко, каквото става в света, животът ти съвсем ще се измени. Представете си, че във вас има едно любопитство и когато двама души разговарят, вие нададете ухо – слушате какво ще си кажат.
Да кажем, единият е гостилничар, който е сготвил ядене, а другият е негов познат, който казва: „Имаш ли нещо в тенджерите?
“ Гостилничарят отговаря: „Отлично ядене имам засега! “ – „Много хубаво“. Ти се интересуваш от съдържанието на тенджерите, защото си гладен. Но представи си, че не си гладен, а чуваш как гостилничарят казва, че яденето е вкусно, и от това впечатление в теб ти си казваш: „Поне ако не бях ял, можех да отида в гостилницата да опитам туй ядене“. Ти можеш да опиташ, но на онова дете, което прави научни изследвания в градината, искат 25 лева за това.
към беседата >>
“ Гостилничарят отговаря: „Отлично ядене имам засега!
Можеш да гледаш, но животът ти съвсем ще се измени. Трябва да бъдеш внимателен в своето гледане и слушане. Ако слушаш всичко, каквото става в света, животът ти съвсем ще се измени. Представете си, че във вас има едно любопитство и когато двама души разговарят, вие нададете ухо – слушате какво ще си кажат. Да кажем, единият е гостилничар, който е сготвил ядене, а другият е негов познат, който казва: „Имаш ли нещо в тенджерите?
“ Гостилничарят отговаря: „Отлично ядене имам засега!
“ – „Много хубаво“. Ти се интересуваш от съдържанието на тенджерите, защото си гладен. Но представи си, че не си гладен, а чуваш как гостилничарят казва, че яденето е вкусно, и от това впечатление в теб ти си казваш: „Поне ако не бях ял, можех да отида в гостилницата да опитам туй ядене“. Ти можеш да опиташ, но на онова дете, което прави научни изследвания в градината, искат 25 лева за това. Оплаква се някой: „Много хубаво готви, но е лош човек – щом ядеш, трябва да платиш“.
към беседата >>
“ – „Много хубаво“.
Трябва да бъдеш внимателен в своето гледане и слушане. Ако слушаш всичко, каквото става в света, животът ти съвсем ще се измени. Представете си, че във вас има едно любопитство и когато двама души разговарят, вие нададете ухо – слушате какво ще си кажат. Да кажем, единият е гостилничар, който е сготвил ядене, а другият е негов познат, който казва: „Имаш ли нещо в тенджерите? “ Гостилничарят отговаря: „Отлично ядене имам засега!
“ – „Много хубаво“.
Ти се интересуваш от съдържанието на тенджерите, защото си гладен. Но представи си, че не си гладен, а чуваш как гостилничарят казва, че яденето е вкусно, и от това впечатление в теб ти си казваш: „Поне ако не бях ял, можех да отида в гостилницата да опитам туй ядене“. Ти можеш да опиташ, но на онова дете, което прави научни изследвания в градината, искат 25 лева за това. Оплаква се някой: „Много хубаво готви, но е лош човек – щом ядеш, трябва да платиш“. Ако не му платиш, гостилничарят е сприхав – ще вземе да те набие и ще ти каже: „Иди си сега, друг път без пари да не идваш!
към беседата >>
Ти се интересуваш от съдържанието на тенджерите, защото си гладен.
Ако слушаш всичко, каквото става в света, животът ти съвсем ще се измени. Представете си, че във вас има едно любопитство и когато двама души разговарят, вие нададете ухо – слушате какво ще си кажат. Да кажем, единият е гостилничар, който е сготвил ядене, а другият е негов познат, който казва: „Имаш ли нещо в тенджерите? “ Гостилничарят отговаря: „Отлично ядене имам засега! “ – „Много хубаво“.
Ти се интересуваш от съдържанието на тенджерите, защото си гладен.
Но представи си, че не си гладен, а чуваш как гостилничарят казва, че яденето е вкусно, и от това впечатление в теб ти си казваш: „Поне ако не бях ял, можех да отида в гостилницата да опитам туй ядене“. Ти можеш да опиташ, но на онова дете, което прави научни изследвания в градината, искат 25 лева за това. Оплаква се някой: „Много хубаво готви, но е лош човек – щом ядеш, трябва да платиш“. Ако не му платиш, гостилничарят е сприхав – ще вземе да те набие и ще ти каже: „Иди си сега, друг път без пари да не идваш! “ Тогава потърпевшият казва: „Без пари дава, ама бие!
към беседата >>
Но представи си, че не си гладен, а чуваш как гостилничарят казва, че яденето е вкусно, и от това впечатление в теб ти си казваш: „Поне ако не бях ял, можех да отида в гостилницата да опитам туй ядене“.
Представете си, че във вас има едно любопитство и когато двама души разговарят, вие нададете ухо – слушате какво ще си кажат. Да кажем, единият е гостилничар, който е сготвил ядене, а другият е негов познат, който казва: „Имаш ли нещо в тенджерите? “ Гостилничарят отговаря: „Отлично ядене имам засега! “ – „Много хубаво“. Ти се интересуваш от съдържанието на тенджерите, защото си гладен.
Но представи си, че не си гладен, а чуваш как гостилничарят казва, че яденето е вкусно, и от това впечатление в теб ти си казваш: „Поне ако не бях ял, можех да отида в гостилницата да опитам туй ядене“.
Ти можеш да опиташ, но на онова дете, което прави научни изследвания в градината, искат 25 лева за това. Оплаква се някой: „Много хубаво готви, но е лош човек – щом ядеш, трябва да платиш“. Ако не му платиш, гостилничарят е сприхав – ще вземе да те набие и ще ти каже: „Иди си сега, друг път без пари да не идваш! “ Тогава потърпевшият казва: „Без пари дава, ама бие! “ Питам къде тук е лошата страна?
към беседата >>
Ти можеш да опиташ, но на онова дете, което прави научни изследвания в градината, искат 25 лева за това.
Да кажем, единият е гостилничар, който е сготвил ядене, а другият е негов познат, който казва: „Имаш ли нещо в тенджерите? “ Гостилничарят отговаря: „Отлично ядене имам засега! “ – „Много хубаво“. Ти се интересуваш от съдържанието на тенджерите, защото си гладен. Но представи си, че не си гладен, а чуваш как гостилничарят казва, че яденето е вкусно, и от това впечатление в теб ти си казваш: „Поне ако не бях ял, можех да отида в гостилницата да опитам туй ядене“.
Ти можеш да опиташ, но на онова дете, което прави научни изследвания в градината, искат 25 лева за това.
Оплаква се някой: „Много хубаво готви, но е лош човек – щом ядеш, трябва да платиш“. Ако не му платиш, гостилничарят е сприхав – ще вземе да те набие и ще ти каже: „Иди си сега, друг път без пари да не идваш! “ Тогава потърпевшият казва: „Без пари дава, ама бие! “ Питам къде тук е лошата страна? Разбира се, тия работи са само мои предположения, гостилничарят няма да те набие.
към беседата >>
Оплаква се някой: „Много хубаво готви, но е лош човек – щом ядеш, трябва да платиш“.
“ Гостилничарят отговаря: „Отлично ядене имам засега! “ – „Много хубаво“. Ти се интересуваш от съдържанието на тенджерите, защото си гладен. Но представи си, че не си гладен, а чуваш как гостилничарят казва, че яденето е вкусно, и от това впечатление в теб ти си казваш: „Поне ако не бях ял, можех да отида в гостилницата да опитам туй ядене“. Ти можеш да опиташ, но на онова дете, което прави научни изследвания в градината, искат 25 лева за това.
Оплаква се някой: „Много хубаво готви, но е лош човек – щом ядеш, трябва да платиш“.
Ако не му платиш, гостилничарят е сприхав – ще вземе да те набие и ще ти каже: „Иди си сега, друг път без пари да не идваш! “ Тогава потърпевшият казва: „Без пари дава, ама бие! “ Питам къде тук е лошата страна? Разбира се, тия работи са само мои предположения, гостилничарят няма да те набие. Но градинарят може да набие детето, понеже то има сетиво за вкус, ябълките го привличат.
към беседата >>
Ако не му платиш, гостилничарят е сприхав – ще вземе да те набие и ще ти каже: „Иди си сега, друг път без пари да не идваш!
“ – „Много хубаво“. Ти се интересуваш от съдържанието на тенджерите, защото си гладен. Но представи си, че не си гладен, а чуваш как гостилничарят казва, че яденето е вкусно, и от това впечатление в теб ти си казваш: „Поне ако не бях ял, можех да отида в гостилницата да опитам туй ядене“. Ти можеш да опиташ, но на онова дете, което прави научни изследвания в градината, искат 25 лева за това. Оплаква се някой: „Много хубаво готви, но е лош човек – щом ядеш, трябва да платиш“.
Ако не му платиш, гостилничарят е сприхав – ще вземе да те набие и ще ти каже: „Иди си сега, друг път без пари да не идваш!
“ Тогава потърпевшият казва: „Без пари дава, ама бие! “ Питам къде тук е лошата страна? Разбира се, тия работи са само мои предположения, гостилничарят няма да те набие. Но градинарят може да набие детето, понеже то има сетиво за вкус, ябълките го привличат. И когато го нашарят по задницата, то казва: „Много хубави са, но ме биха за две ябълки!
към беседата >>
“ Тогава потърпевшият казва: „Без пари дава, ама бие!
Ти се интересуваш от съдържанието на тенджерите, защото си гладен. Но представи си, че не си гладен, а чуваш как гостилничарят казва, че яденето е вкусно, и от това впечатление в теб ти си казваш: „Поне ако не бях ял, можех да отида в гостилницата да опитам туй ядене“. Ти можеш да опиташ, но на онова дете, което прави научни изследвания в градината, искат 25 лева за това. Оплаква се някой: „Много хубаво готви, но е лош човек – щом ядеш, трябва да платиш“. Ако не му платиш, гостилничарят е сприхав – ще вземе да те набие и ще ти каже: „Иди си сега, друг път без пари да не идваш!
“ Тогава потърпевшият казва: „Без пари дава, ама бие!
“ Питам къде тук е лошата страна? Разбира се, тия работи са само мои предположения, гостилничарят няма да те набие. Но градинарят може да набие детето, понеже то има сетиво за вкус, ябълките го привличат. И когато го нашарят по задницата, то казва: „Много хубави са, но ме биха за две ябълки! “ Тук са налице две противоположни усещания – на вкус и на бой.
към беседата >>
“ Питам къде тук е лошата страна?
Но представи си, че не си гладен, а чуваш как гостилничарят казва, че яденето е вкусно, и от това впечатление в теб ти си казваш: „Поне ако не бях ял, можех да отида в гостилницата да опитам туй ядене“. Ти можеш да опиташ, но на онова дете, което прави научни изследвания в градината, искат 25 лева за това. Оплаква се някой: „Много хубаво готви, но е лош човек – щом ядеш, трябва да платиш“. Ако не му платиш, гостилничарят е сприхав – ще вземе да те набие и ще ти каже: „Иди си сега, друг път без пари да не идваш! “ Тогава потърпевшият казва: „Без пари дава, ама бие!
“ Питам къде тук е лошата страна?
Разбира се, тия работи са само мои предположения, гостилничарят няма да те набие. Но градинарят може да набие детето, понеже то има сетиво за вкус, ябълките го привличат. И когато го нашарят по задницата, то казва: „Много хубави са, но ме биха за две ябълки! “ Тук са налице две противоположни усещания – на вкус и на бой. Градинарят е учен човек, и той иска да вкуси – той вземе тоягата, удря веднъж, два, три пъти.
към беседата >>
Разбира се, тия работи са само мои предположения, гостилничарят няма да те набие.
Ти можеш да опиташ, но на онова дете, което прави научни изследвания в градината, искат 25 лева за това. Оплаква се някой: „Много хубаво готви, но е лош човек – щом ядеш, трябва да платиш“. Ако не му платиш, гостилничарят е сприхав – ще вземе да те набие и ще ти каже: „Иди си сега, друг път без пари да не идваш! “ Тогава потърпевшият казва: „Без пари дава, ама бие! “ Питам къде тук е лошата страна?
Разбира се, тия работи са само мои предположения, гостилничарят няма да те набие.
Но градинарят може да набие детето, понеже то има сетиво за вкус, ябълките го привличат. И когато го нашарят по задницата, то казва: „Много хубави са, но ме биха за две ябълки! “ Тук са налице две противоположни усещания – на вкус и на бой. Градинарят е учен човек, и той иска да вкуси – той вземе тоягата, удря веднъж, два, три пъти. Детето казва: „Много боли“ и тогава то сравнява качествата на вкуса с качествата на осезанието, прави разграничение къде има повече капитал – във вкуса или в осезанието.
към беседата >>
Но градинарят може да набие детето, понеже то има сетиво за вкус, ябълките го привличат.
Оплаква се някой: „Много хубаво готви, но е лош човек – щом ядеш, трябва да платиш“. Ако не му платиш, гостилничарят е сприхав – ще вземе да те набие и ще ти каже: „Иди си сега, друг път без пари да не идваш! “ Тогава потърпевшият казва: „Без пари дава, ама бие! “ Питам къде тук е лошата страна? Разбира се, тия работи са само мои предположения, гостилничарят няма да те набие.
Но градинарят може да набие детето, понеже то има сетиво за вкус, ябълките го привличат.
И когато го нашарят по задницата, то казва: „Много хубави са, но ме биха за две ябълки! “ Тук са налице две противоположни усещания – на вкус и на бой. Градинарят е учен човек, и той иска да вкуси – той вземе тоягата, удря веднъж, два, три пъти. Детето казва: „Много боли“ и тогава то сравнява качествата на вкуса с качествата на осезанието, прави разграничение къде има повече капитал – във вкуса или в осезанието. Ако види, че много скъпо се плаща, тогава детето казва: „Аз се отказвам от тази наука, не искам да имам осезание, защото се плаща повече!
към беседата >>
И когато го нашарят по задницата, то казва: „Много хубави са, но ме биха за две ябълки!
Ако не му платиш, гостилничарят е сприхав – ще вземе да те набие и ще ти каже: „Иди си сега, друг път без пари да не идваш! “ Тогава потърпевшият казва: „Без пари дава, ама бие! “ Питам къде тук е лошата страна? Разбира се, тия работи са само мои предположения, гостилничарят няма да те набие. Но градинарят може да набие детето, понеже то има сетиво за вкус, ябълките го привличат.
И когато го нашарят по задницата, то казва: „Много хубави са, но ме биха за две ябълки!
“ Тук са налице две противоположни усещания – на вкус и на бой. Градинарят е учен човек, и той иска да вкуси – той вземе тоягата, удря веднъж, два, три пъти. Детето казва: „Много боли“ и тогава то сравнява качествата на вкуса с качествата на осезанието, прави разграничение къде има повече капитал – във вкуса или в осезанието. Ако види, че много скъпо се плаща, тогава детето казва: „Аз се отказвам от тази наука, не искам да имам осезание, защото се плаща повече! “
към беседата >>
“ Тук са налице две противоположни усещания – на вкус и на бой.
“ Тогава потърпевшият казва: „Без пари дава, ама бие! “ Питам къде тук е лошата страна? Разбира се, тия работи са само мои предположения, гостилничарят няма да те набие. Но градинарят може да набие детето, понеже то има сетиво за вкус, ябълките го привличат. И когато го нашарят по задницата, то казва: „Много хубави са, но ме биха за две ябълки!
“ Тук са налице две противоположни усещания – на вкус и на бой.
Градинарят е учен човек, и той иска да вкуси – той вземе тоягата, удря веднъж, два, три пъти. Детето казва: „Много боли“ и тогава то сравнява качествата на вкуса с качествата на осезанието, прави разграничение къде има повече капитал – във вкуса или в осезанието. Ако види, че много скъпо се плаща, тогава детето казва: „Аз се отказвам от тази наука, не искам да имам осезание, защото се плаща повече! “
към беседата >>
Градинарят е учен човек, и той иска да вкуси – той вземе тоягата, удря веднъж, два, три пъти.
“ Питам къде тук е лошата страна? Разбира се, тия работи са само мои предположения, гостилничарят няма да те набие. Но градинарят може да набие детето, понеже то има сетиво за вкус, ябълките го привличат. И когато го нашарят по задницата, то казва: „Много хубави са, но ме биха за две ябълки! “ Тук са налице две противоположни усещания – на вкус и на бой.
Градинарят е учен човек, и той иска да вкуси – той вземе тоягата, удря веднъж, два, три пъти.
Детето казва: „Много боли“ и тогава то сравнява качествата на вкуса с качествата на осезанието, прави разграничение къде има повече капитал – във вкуса или в осезанието. Ако види, че много скъпо се плаща, тогава детето казва: „Аз се отказвам от тази наука, не искам да имам осезание, защото се плаща повече! “
към беседата >>
Детето казва: „Много боли“ и тогава то сравнява качествата на вкуса с качествата на осезанието, прави разграничение къде има повече капитал – във вкуса или в осезанието.
Разбира се, тия работи са само мои предположения, гостилничарят няма да те набие. Но градинарят може да набие детето, понеже то има сетиво за вкус, ябълките го привличат. И когато го нашарят по задницата, то казва: „Много хубави са, но ме биха за две ябълки! “ Тук са налице две противоположни усещания – на вкус и на бой. Градинарят е учен човек, и той иска да вкуси – той вземе тоягата, удря веднъж, два, три пъти.
Детето казва: „Много боли“ и тогава то сравнява качествата на вкуса с качествата на осезанието, прави разграничение къде има повече капитал – във вкуса или в осезанието.
Ако види, че много скъпо се плаща, тогава детето казва: „Аз се отказвам от тази наука, не искам да имам осезание, защото се плаща повече! “
към беседата >>
Ако види, че много скъпо се плаща, тогава детето казва: „Аз се отказвам от тази наука, не искам да имам осезание, защото се плаща повече!
Но градинарят може да набие детето, понеже то има сетиво за вкус, ябълките го привличат. И когато го нашарят по задницата, то казва: „Много хубави са, но ме биха за две ябълки! “ Тук са налице две противоположни усещания – на вкус и на бой. Градинарят е учен човек, и той иска да вкуси – той вземе тоягата, удря веднъж, два, три пъти. Детето казва: „Много боли“ и тогава то сравнява качествата на вкуса с качествата на осезанието, прави разграничение къде има повече капитал – във вкуса или в осезанието.
Ако види, че много скъпо се плаща, тогава детето казва: „Аз се отказвам от тази наука, не искам да имам осезание, защото се плаща повече!
“
към беседата >>
“
И когато го нашарят по задницата, то казва: „Много хубави са, но ме биха за две ябълки! “ Тук са налице две противоположни усещания – на вкус и на бой. Градинарят е учен човек, и той иска да вкуси – той вземе тоягата, удря веднъж, два, три пъти. Детето казва: „Много боли“ и тогава то сравнява качествата на вкуса с качествата на осезанието, прави разграничение къде има повече капитал – във вкуса или в осезанието. Ако види, че много скъпо се плаща, тогава детето казва: „Аз се отказвам от тази наука, не искам да имам осезание, защото се плаща повече!
“
към беседата >>
Сега, може едно от сетивата да преобладава във вас.
Сега, може едно от сетивата да преобладава във вас.
Имате сетива на обонянието, на вкуса, на зрението и всички те са елементи на вашия Живот. Ако сетивата ви не функционират както трябва, вие ще имате материал, с който няма да знаете какво да правите. Да кажем, че не искаш да се учиш. Къде е болката, къде е слабата страна, че не искаш да се учиш? Или пък не искаш да рисуваш, не обичаш изкуството или изобщо не обичаш някоя работа.
към беседата >>
При какви условия са се образували правите и криви линии, тъй както сега съществуват?
При какви условия са се образували правите и криви линии, тъй както сега съществуват?
Ако проучвате медицината, при какви условия са се образували сегашните лекарства? Или пък при какви условия са се явили сегашните ваши възгледи?
към беседата >>
Имате сетива на обонянието, на вкуса, на зрението и всички те са елементи на вашия Живот.
Сега, може едно от сетивата да преобладава във вас.
Имате сетива на обонянието, на вкуса, на зрението и всички те са елементи на вашия Живот.
Ако сетивата ви не функционират както трябва, вие ще имате материал, с който няма да знаете какво да правите. Да кажем, че не искаш да се учиш. Къде е болката, къде е слабата страна, че не искаш да се учиш? Или пък не искаш да рисуваш, не обичаш изкуството или изобщо не обичаш някоя работа. Къде е причината на тази необич?
към беседата >>
Ако проучвате медицината, при какви условия са се образували сегашните лекарства?
При какви условия са се образували правите и криви линии, тъй както сега съществуват?
Ако проучвате медицината, при какви условия са се образували сегашните лекарства?
Или пък при какви условия са се явили сегашните ваши възгледи?
към беседата >>
Ако сетивата ви не функционират както трябва, вие ще имате материал, с който няма да знаете какво да правите.
Сега, може едно от сетивата да преобладава във вас. Имате сетива на обонянието, на вкуса, на зрението и всички те са елементи на вашия Живот.
Ако сетивата ви не функционират както трябва, вие ще имате материал, с който няма да знаете какво да правите.
Да кажем, че не искаш да се учиш. Къде е болката, къде е слабата страна, че не искаш да се учиш? Или пък не искаш да рисуваш, не обичаш изкуството или изобщо не обичаш някоя работа. Къде е причината на тази необич?
към беседата >>
Или пък при какви условия са се явили сегашните ваши възгледи?
При какви условия са се образували правите и криви линии, тъй както сега съществуват? Ако проучвате медицината, при какви условия са се образували сегашните лекарства?
Или пък при какви условия са се явили сегашните ваши възгледи?
към беседата >>
Да кажем, че не искаш да се учиш.
Сега, може едно от сетивата да преобладава във вас. Имате сетива на обонянието, на вкуса, на зрението и всички те са елементи на вашия Живот. Ако сетивата ви не функционират както трябва, вие ще имате материал, с който няма да знаете какво да правите.
Да кажем, че не искаш да се учиш.
Къде е болката, къде е слабата страна, че не искаш да се учиш? Или пък не искаш да рисуваш, не обичаш изкуството или изобщо не обичаш някоя работа. Къде е причината на тази необич?
към беседата >>
Как бихте определили един сладък предмет?
Как бихте определили един сладък предмет?
Той спада към сетивото на вкуса, нали? Казвате: „Това е сладко, това е горчиво“. Всичко отнасяте към едно от петте сетива. Някой път ви е приятно едно усещане на обонянието. По какво се отличава обонянието от вкуса?
към беседата >>
Къде е болката, къде е слабата страна, че не искаш да се учиш?
Сега, може едно от сетивата да преобладава във вас. Имате сетива на обонянието, на вкуса, на зрението и всички те са елементи на вашия Живот. Ако сетивата ви не функционират както трябва, вие ще имате материал, с който няма да знаете какво да правите. Да кажем, че не искаш да се учиш.
Къде е болката, къде е слабата страна, че не искаш да се учиш?
Или пък не искаш да рисуваш, не обичаш изкуството или изобщо не обичаш някоя работа. Къде е причината на тази необич?
към беседата >>
Той спада към сетивото на вкуса, нали?
Как бихте определили един сладък предмет?
Той спада към сетивото на вкуса, нали?
Казвате: „Това е сладко, това е горчиво“. Всичко отнасяте към едно от петте сетива. Някой път ви е приятно едно усещане на обонянието. По какво се отличава обонянието от вкуса? Има нещо особено, което действа на вашето обоняние.
към беседата >>
Или пък не искаш да рисуваш, не обичаш изкуството или изобщо не обичаш някоя работа.
Сега, може едно от сетивата да преобладава във вас. Имате сетива на обонянието, на вкуса, на зрението и всички те са елементи на вашия Живот. Ако сетивата ви не функционират както трябва, вие ще имате материал, с който няма да знаете какво да правите. Да кажем, че не искаш да се учиш. Къде е болката, къде е слабата страна, че не искаш да се учиш?
Или пък не искаш да рисуваш, не обичаш изкуството или изобщо не обичаш някоя работа.
Къде е причината на тази необич?
към беседата >>
Казвате: „Това е сладко, това е горчиво“.
Как бихте определили един сладък предмет? Той спада към сетивото на вкуса, нали?
Казвате: „Това е сладко, това е горчиво“.
Всичко отнасяте към едно от петте сетива. Някой път ви е приятно едно усещане на обонянието. По какво се отличава обонянието от вкуса? Има нещо особено, което действа на вашето обоняние. Звукът действа на вашия слух.
към беседата >>
Къде е причината на тази необич?
Имате сетива на обонянието, на вкуса, на зрението и всички те са елементи на вашия Живот. Ако сетивата ви не функционират както трябва, вие ще имате материал, с който няма да знаете какво да правите. Да кажем, че не искаш да се учиш. Къде е болката, къде е слабата страна, че не искаш да се учиш? Или пък не искаш да рисуваш, не обичаш изкуството или изобщо не обичаш някоя работа.
Къде е причината на тази необич?
към беседата >>
Всичко отнасяте към едно от петте сетива.
Как бихте определили един сладък предмет? Той спада към сетивото на вкуса, нали? Казвате: „Това е сладко, това е горчиво“.
Всичко отнасяте към едно от петте сетива.
Някой път ви е приятно едно усещане на обонянието. По какво се отличава обонянието от вкуса? Има нещо особено, което действа на вашето обоняние. Звукът действа на вашия слух. От звуците, които се докосват до вашето ухо, някои ви са приятни, а някои – неприятни.
към беседата >>
Сега, вие можете ли да направите едва крива линия тъй правилна, че всички точки да са еднакво отдалечени от центъра, като начертани с пергел?
Сега, вие можете ли да направите едва крива линия тъй правилна, че всички точки да са еднакво отдалечени от центъра, като начертани с пергел?
Правили ли сте опит? Някой казва, че знае как да чертае крива линия, но с пергел чертае. Той е учен, но пази своето знание за себе си. Когато отидеш при него като асистент и го попиташ как чертае, той казва: „Ще турите пергела с острието върху хартията и ще го завъртите около себе си“. Питам къде е лошото на кривата линия?
към беседата >>
Някой път ви е приятно едно усещане на обонянието.
Как бихте определили един сладък предмет? Той спада към сетивото на вкуса, нали? Казвате: „Това е сладко, това е горчиво“. Всичко отнасяте към едно от петте сетива.
Някой път ви е приятно едно усещане на обонянието.
По какво се отличава обонянието от вкуса? Има нещо особено, което действа на вашето обоняние. Звукът действа на вашия слух. От звуците, които се докосват до вашето ухо, някои ви са приятни, а някои – неприятни. Има неща, които са приятни за очите, а други са неприятни.
към беседата >>
Правили ли сте опит?
Сега, вие можете ли да направите едва крива линия тъй правилна, че всички точки да са еднакво отдалечени от центъра, като начертани с пергел?
Правили ли сте опит?
Някой казва, че знае как да чертае крива линия, но с пергел чертае. Той е учен, но пази своето знание за себе си. Когато отидеш при него като асистент и го попиташ как чертае, той казва: „Ще турите пергела с острието върху хартията и ще го завъртите около себе си“. Питам къде е лошото на кривата линия? Ако някой вземе една желязна топка и те хлопне по главата, къде е кривото, в кривата ли е?
към беседата >>
По какво се отличава обонянието от вкуса?
Как бихте определили един сладък предмет? Той спада към сетивото на вкуса, нали? Казвате: „Това е сладко, това е горчиво“. Всичко отнасяте към едно от петте сетива. Някой път ви е приятно едно усещане на обонянието.
По какво се отличава обонянието от вкуса?
Има нещо особено, което действа на вашето обоняние. Звукът действа на вашия слух. От звуците, които се докосват до вашето ухо, някои ви са приятни, а някои – неприятни. Има неща, които са приятни за очите, а други са неприятни. По какво се отличава градацията на тия сетива?
към беседата >>
Някой казва, че знае как да чертае крива линия, но с пергел чертае.
Сега, вие можете ли да направите едва крива линия тъй правилна, че всички точки да са еднакво отдалечени от центъра, като начертани с пергел? Правили ли сте опит?
Някой казва, че знае как да чертае крива линия, но с пергел чертае.
Той е учен, но пази своето знание за себе си. Когато отидеш при него като асистент и го попиташ как чертае, той казва: „Ще турите пергела с острието върху хартията и ще го завъртите около себе си“. Питам къде е лошото на кривата линия? Ако някой вземе една желязна топка и те хлопне по главата, къде е кривото, в кривата ли е? Кривата за нищо и никакво страда, понеже една топка е направена от криви линии.
към беседата >>
Има нещо особено, което действа на вашето обоняние.
Той спада към сетивото на вкуса, нали? Казвате: „Това е сладко, това е горчиво“. Всичко отнасяте към едно от петте сетива. Някой път ви е приятно едно усещане на обонянието. По какво се отличава обонянието от вкуса?
Има нещо особено, което действа на вашето обоняние.
Звукът действа на вашия слух. От звуците, които се докосват до вашето ухо, някои ви са приятни, а някои – неприятни. Има неща, които са приятни за очите, а други са неприятни. По какво се отличава градацията на тия сетива? Идваме до най-низшето сетиво, което е осезанието.
към беседата >>
Той е учен, но пази своето знание за себе си.
Сега, вие можете ли да направите едва крива линия тъй правилна, че всички точки да са еднакво отдалечени от центъра, като начертани с пергел? Правили ли сте опит? Някой казва, че знае как да чертае крива линия, но с пергел чертае.
Той е учен, но пази своето знание за себе си.
Когато отидеш при него като асистент и го попиташ как чертае, той казва: „Ще турите пергела с острието върху хартията и ще го завъртите около себе си“. Питам къде е лошото на кривата линия? Ако някой вземе една желязна топка и те хлопне по главата, къде е кривото, в кривата ли е? Кривата за нищо и никакво страда, понеже една топка е направена от криви линии. Удареният казва: „Валчеста беше топката, с която ме хлопнаха“.
към беседата >>
Звукът действа на вашия слух.
Казвате: „Това е сладко, това е горчиво“. Всичко отнасяте към едно от петте сетива. Някой път ви е приятно едно усещане на обонянието. По какво се отличава обонянието от вкуса? Има нещо особено, което действа на вашето обоняние.
Звукът действа на вашия слух.
От звуците, които се докосват до вашето ухо, някои ви са приятни, а някои – неприятни. Има неща, които са приятни за очите, а други са неприятни. По какво се отличава градацията на тия сетива? Идваме до най-низшето сетиво, което е осезанието. Някои неща при него са приятни, а други не са – например, едни тела са гладки, а други са ръбести.
към беседата >>
Когато отидеш при него като асистент и го попиташ как чертае, той казва: „Ще турите пергела с острието върху хартията и ще го завъртите около себе си“.
Сега, вие можете ли да направите едва крива линия тъй правилна, че всички точки да са еднакво отдалечени от центъра, като начертани с пергел? Правили ли сте опит? Някой казва, че знае как да чертае крива линия, но с пергел чертае. Той е учен, но пази своето знание за себе си.
Когато отидеш при него като асистент и го попиташ как чертае, той казва: „Ще турите пергела с острието върху хартията и ще го завъртите около себе си“.
Питам къде е лошото на кривата линия? Ако някой вземе една желязна топка и те хлопне по главата, къде е кривото, в кривата ли е? Кривата за нищо и никакво страда, понеже една топка е направена от криви линии. Удареният казва: „Валчеста беше топката, с която ме хлопнаха“. Питам: този, който хвърли топката по теб, по крива или по права линия те удари?
към беседата >>
От звуците, които се докосват до вашето ухо, някои ви са приятни, а някои – неприятни.
Всичко отнасяте към едно от петте сетива. Някой път ви е приятно едно усещане на обонянието. По какво се отличава обонянието от вкуса? Има нещо особено, което действа на вашето обоняние. Звукът действа на вашия слух.
От звуците, които се докосват до вашето ухо, някои ви са приятни, а някои – неприятни.
Има неща, които са приятни за очите, а други са неприятни. По какво се отличава градацията на тия сетива? Идваме до най-низшето сетиво, което е осезанието. Някои неща при него са приятни, а други не са – например, едни тела са гладки, а други са ръбести.
към беседата >>
Питам къде е лошото на кривата линия?
Сега, вие можете ли да направите едва крива линия тъй правилна, че всички точки да са еднакво отдалечени от центъра, като начертани с пергел? Правили ли сте опит? Някой казва, че знае как да чертае крива линия, но с пергел чертае. Той е учен, но пази своето знание за себе си. Когато отидеш при него като асистент и го попиташ как чертае, той казва: „Ще турите пергела с острието върху хартията и ще го завъртите около себе си“.
Питам къде е лошото на кривата линия?
Ако някой вземе една желязна топка и те хлопне по главата, къде е кривото, в кривата ли е? Кривата за нищо и никакво страда, понеже една топка е направена от криви линии. Удареният казва: „Валчеста беше топката, с която ме хлопнаха“. Питам: този, който хвърли топката по теб, по крива или по права линия те удари? Той направо, изведнъж, по права линия те удари.
към беседата >>
Има неща, които са приятни за очите, а други са неприятни.
Някой път ви е приятно едно усещане на обонянието. По какво се отличава обонянието от вкуса? Има нещо особено, което действа на вашето обоняние. Звукът действа на вашия слух. От звуците, които се докосват до вашето ухо, някои ви са приятни, а някои – неприятни.
Има неща, които са приятни за очите, а други са неприятни.
По какво се отличава градацията на тия сетива? Идваме до най-низшето сетиво, което е осезанието. Някои неща при него са приятни, а други не са – например, едни тела са гладки, а други са ръбести.
към беседата >>
Ако някой вземе една желязна топка и те хлопне по главата, къде е кривото, в кривата ли е?
Правили ли сте опит? Някой казва, че знае как да чертае крива линия, но с пергел чертае. Той е учен, но пази своето знание за себе си. Когато отидеш при него като асистент и го попиташ как чертае, той казва: „Ще турите пергела с острието върху хартията и ще го завъртите около себе си“. Питам къде е лошото на кривата линия?
Ако някой вземе една желязна топка и те хлопне по главата, къде е кривото, в кривата ли е?
Кривата за нищо и никакво страда, понеже една топка е направена от криви линии. Удареният казва: „Валчеста беше топката, с която ме хлопнаха“. Питам: този, който хвърли топката по теб, по крива или по права линия те удари? Той направо, изведнъж, по права линия те удари. И тъй, правата линия е погрешката.
към беседата >>
По какво се отличава градацията на тия сетива?
По какво се отличава обонянието от вкуса? Има нещо особено, което действа на вашето обоняние. Звукът действа на вашия слух. От звуците, които се докосват до вашето ухо, някои ви са приятни, а някои – неприятни. Има неща, които са приятни за очите, а други са неприятни.
По какво се отличава градацията на тия сетива?
Идваме до най-низшето сетиво, което е осезанието. Някои неща при него са приятни, а други не са – например, едни тела са гладки, а други са ръбести.
към беседата >>
Кривата за нищо и никакво страда, понеже една топка е направена от криви линии.
Някой казва, че знае как да чертае крива линия, но с пергел чертае. Той е учен, но пази своето знание за себе си. Когато отидеш при него като асистент и го попиташ как чертае, той казва: „Ще турите пергела с острието върху хартията и ще го завъртите около себе си“. Питам къде е лошото на кривата линия? Ако някой вземе една желязна топка и те хлопне по главата, къде е кривото, в кривата ли е?
Кривата за нищо и никакво страда, понеже една топка е направена от криви линии.
Удареният казва: „Валчеста беше топката, с която ме хлопнаха“. Питам: този, който хвърли топката по теб, по крива или по права линия те удари? Той направо, изведнъж, по права линия те удари. И тъй, правата линия е погрешката. Когато някой рече да те удари, а ти се снишиш, ти образуваш крива линия и тази крива те избавя от голяма опасност.
към беседата >>
Идваме до най-низшето сетиво, което е осезанието.
Има нещо особено, което действа на вашето обоняние. Звукът действа на вашия слух. От звуците, които се докосват до вашето ухо, някои ви са приятни, а някои – неприятни. Има неща, които са приятни за очите, а други са неприятни. По какво се отличава градацията на тия сетива?
Идваме до най-низшето сетиво, което е осезанието.
Някои неща при него са приятни, а други не са – например, едни тела са гладки, а други са ръбести.
към беседата >>
Удареният казва: „Валчеста беше топката, с която ме хлопнаха“.
Той е учен, но пази своето знание за себе си. Когато отидеш при него като асистент и го попиташ как чертае, той казва: „Ще турите пергела с острието върху хартията и ще го завъртите около себе си“. Питам къде е лошото на кривата линия? Ако някой вземе една желязна топка и те хлопне по главата, къде е кривото, в кривата ли е? Кривата за нищо и никакво страда, понеже една топка е направена от криви линии.
Удареният казва: „Валчеста беше топката, с която ме хлопнаха“.
Питам: този, който хвърли топката по теб, по крива или по права линия те удари? Той направо, изведнъж, по права линия те удари. И тъй, правата линия е погрешката. Когато някой рече да те удари, а ти се снишиш, ти образуваш крива линия и тази крива те избавя от голяма опасност. Е, къде е сега лошото?
към беседата >>
Някои неща при него са приятни, а други не са – например, едни тела са гладки, а други са ръбести.
Звукът действа на вашия слух. От звуците, които се докосват до вашето ухо, някои ви са приятни, а някои – неприятни. Има неща, които са приятни за очите, а други са неприятни. По какво се отличава градацията на тия сетива? Идваме до най-низшето сетиво, което е осезанието.
Някои неща при него са приятни, а други не са – например, едни тела са гладки, а други са ръбести.
към беседата >>
Питам: този, който хвърли топката по теб, по крива или по права линия те удари?
Когато отидеш при него като асистент и го попиташ как чертае, той казва: „Ще турите пергела с острието върху хартията и ще го завъртите около себе си“. Питам къде е лошото на кривата линия? Ако някой вземе една желязна топка и те хлопне по главата, къде е кривото, в кривата ли е? Кривата за нищо и никакво страда, понеже една топка е направена от криви линии. Удареният казва: „Валчеста беше топката, с която ме хлопнаха“.
Питам: този, който хвърли топката по теб, по крива или по права линия те удари?
Той направо, изведнъж, по права линия те удари. И тъй, правата линия е погрешката. Когато някой рече да те удари, а ти се снишиш, ти образуваш крива линия и тази крива те избавя от голяма опасност. Е, къде е сега лошото? Нали казвате по права линия да се движим.
към беседата >>
Сега, по какво се отличава човешката мисъл?
Сега, по какво се отличава човешката мисъл?
И в нейния състав влизат чувствата. Казва се „права мисъл“. Следователно в мисълта си трябва да имаш едно чувство, т. е. да чувстваш в какво седи правата мисъл. Геометрическа ли е правата и кривата мисъл?
към беседата >>
Той направо, изведнъж, по права линия те удари.
Питам къде е лошото на кривата линия? Ако някой вземе една желязна топка и те хлопне по главата, къде е кривото, в кривата ли е? Кривата за нищо и никакво страда, понеже една топка е направена от криви линии. Удареният казва: „Валчеста беше топката, с която ме хлопнаха“. Питам: този, който хвърли топката по теб, по крива или по права линия те удари?
Той направо, изведнъж, по права линия те удари.
И тъй, правата линия е погрешката. Когато някой рече да те удари, а ти се снишиш, ти образуваш крива линия и тази крива те избавя от голяма опасност. Е, къде е сега лошото? Нали казвате по права линия да се движим. Ако седиш на правата линия и някой хвърли топката по права линия, какво ще ви допринесе.
към беседата >>
И в нейния състав влизат чувствата.
Сега, по какво се отличава човешката мисъл?
И в нейния състав влизат чувствата.
Казва се „права мисъл“. Следователно в мисълта си трябва да имаш едно чувство, т. е. да чувстваш в какво седи правата мисъл. Геометрическа ли е правата и кривата мисъл? Когато кажем: „Право мисли този човек“, това права линия ли е?
към беседата >>
И тъй, правата линия е погрешката.
Ако някой вземе една желязна топка и те хлопне по главата, къде е кривото, в кривата ли е? Кривата за нищо и никакво страда, понеже една топка е направена от криви линии. Удареният казва: „Валчеста беше топката, с която ме хлопнаха“. Питам: този, който хвърли топката по теб, по крива или по права линия те удари? Той направо, изведнъж, по права линия те удари.
И тъй, правата линия е погрешката.
Когато някой рече да те удари, а ти се снишиш, ти образуваш крива линия и тази крива те избавя от голяма опасност. Е, къде е сега лошото? Нали казвате по права линия да се движим. Ако седиш на правата линия и някой хвърли топката по права линия, какво ще ви допринесе. Вие разсъждавате и казвате ,че човек не трябва да се движи по крива линия.
към беседата >>
Казва се „права мисъл“.
Сега, по какво се отличава човешката мисъл? И в нейния състав влизат чувствата.
Казва се „права мисъл“.
Следователно в мисълта си трябва да имаш едно чувство, т. е. да чувстваш в какво седи правата мисъл. Геометрическа ли е правата и кривата мисъл? Когато кажем: „Право мисли този човек“, това права линия ли е? Или когато кажем: „Криво мисли този човек“, крива линия ли е?
към беседата >>
Когато някой рече да те удари, а ти се снишиш, ти образуваш крива линия и тази крива те избавя от голяма опасност.
Кривата за нищо и никакво страда, понеже една топка е направена от криви линии. Удареният казва: „Валчеста беше топката, с която ме хлопнаха“. Питам: този, който хвърли топката по теб, по крива или по права линия те удари? Той направо, изведнъж, по права линия те удари. И тъй, правата линия е погрешката.
Когато някой рече да те удари, а ти се снишиш, ти образуваш крива линия и тази крива те избавя от голяма опасност.
Е, къде е сега лошото? Нали казвате по права линия да се движим. Ако седиш на правата линия и някой хвърли топката по права линия, какво ще ви допринесе. Вие разсъждавате и казвате ,че човек не трябва да се движи по крива линия. Не обвинявайте кривите линии.
към беседата >>
Следователно в мисълта си трябва да имаш едно чувство, т. е.
Сега, по какво се отличава човешката мисъл? И в нейния състав влизат чувствата. Казва се „права мисъл“.
Следователно в мисълта си трябва да имаш едно чувство, т. е.
да чувстваш в какво седи правата мисъл. Геометрическа ли е правата и кривата мисъл? Когато кажем: „Право мисли този човек“, това права линия ли е? Или когато кажем: „Криво мисли този човек“, крива линия ли е?
към беседата >>
Е, къде е сега лошото?
Удареният казва: „Валчеста беше топката, с която ме хлопнаха“. Питам: този, който хвърли топката по теб, по крива или по права линия те удари? Той направо, изведнъж, по права линия те удари. И тъй, правата линия е погрешката. Когато някой рече да те удари, а ти се снишиш, ти образуваш крива линия и тази крива те избавя от голяма опасност.
Е, къде е сега лошото?
Нали казвате по права линия да се движим. Ако седиш на правата линия и някой хвърли топката по права линия, какво ще ви допринесе. Вие разсъждавате и казвате ,че човек не трябва да се движи по крива линия. Не обвинявайте кривите линии. Под израза „крива линия“ подразбираме човек да изкриви пътя си, усещанията и чувствата, които му са дадени и които не е запазил чисти.
към беседата >>
да чувстваш в какво седи правата мисъл.
Сега, по какво се отличава човешката мисъл? И в нейния състав влизат чувствата. Казва се „права мисъл“. Следователно в мисълта си трябва да имаш едно чувство, т. е.
да чувстваш в какво седи правата мисъл.
Геометрическа ли е правата и кривата мисъл? Когато кажем: „Право мисли този човек“, това права линия ли е? Или когато кажем: „Криво мисли този човек“, крива линия ли е?
към беседата >>
Нали казвате по права линия да се движим.
Питам: този, който хвърли топката по теб, по крива или по права линия те удари? Той направо, изведнъж, по права линия те удари. И тъй, правата линия е погрешката. Когато някой рече да те удари, а ти се снишиш, ти образуваш крива линия и тази крива те избавя от голяма опасност. Е, къде е сега лошото?
Нали казвате по права линия да се движим.
Ако седиш на правата линия и някой хвърли топката по права линия, какво ще ви допринесе. Вие разсъждавате и казвате ,че човек не трябва да се движи по крива линия. Не обвинявайте кривите линии. Под израза „крива линия“ подразбираме човек да изкриви пътя си, усещанията и чувствата, които му са дадени и които не е запазил чисти. Той не е запазил сетивата на своето сърце.
към беседата >>
Геометрическа ли е правата и кривата мисъл?
Сега, по какво се отличава човешката мисъл? И в нейния състав влизат чувствата. Казва се „права мисъл“. Следователно в мисълта си трябва да имаш едно чувство, т. е. да чувстваш в какво седи правата мисъл.
Геометрическа ли е правата и кривата мисъл?
Когато кажем: „Право мисли този човек“, това права линия ли е? Или когато кажем: „Криво мисли този човек“, крива линия ли е?
към беседата >>
Ако седиш на правата линия и някой хвърли топката по права линия, какво ще ви допринесе.
Той направо, изведнъж, по права линия те удари. И тъй, правата линия е погрешката. Когато някой рече да те удари, а ти се снишиш, ти образуваш крива линия и тази крива те избавя от голяма опасност. Е, къде е сега лошото? Нали казвате по права линия да се движим.
Ако седиш на правата линия и някой хвърли топката по права линия, какво ще ви допринесе.
Вие разсъждавате и казвате ,че човек не трябва да се движи по крива линия. Не обвинявайте кривите линии. Под израза „крива линия“ подразбираме човек да изкриви пътя си, усещанията и чувствата, които му са дадени и които не е запазил чисти. Той не е запазил сетивата на своето сърце. Защото и сърцето има сетива – има вкус, обоняние, зрение, слух, осезание и така нататък.
към беседата >>
Когато кажем: „Право мисли този човек“, това права линия ли е?
И в нейния състав влизат чувствата. Казва се „права мисъл“. Следователно в мисълта си трябва да имаш едно чувство, т. е. да чувстваш в какво седи правата мисъл. Геометрическа ли е правата и кривата мисъл?
Когато кажем: „Право мисли този човек“, това права линия ли е?
Или когато кажем: „Криво мисли този човек“, крива линия ли е?
към беседата >>
Вие разсъждавате и казвате ,че човек не трябва да се движи по крива линия.
И тъй, правата линия е погрешката. Когато някой рече да те удари, а ти се снишиш, ти образуваш крива линия и тази крива те избавя от голяма опасност. Е, къде е сега лошото? Нали казвате по права линия да се движим. Ако седиш на правата линия и някой хвърли топката по права линия, какво ще ви допринесе.
Вие разсъждавате и казвате ,че човек не трябва да се движи по крива линия.
Не обвинявайте кривите линии. Под израза „крива линия“ подразбираме човек да изкриви пътя си, усещанията и чувствата, които му са дадени и които не е запазил чисти. Той не е запазил сетивата на своето сърце. Защото и сърцето има сетива – има вкус, обоняние, зрение, слух, осезание и така нататък. И умът има ред сетива... Тия неща ги споменавам само за изяснение.
към беседата >>
Или когато кажем: „Криво мисли този човек“, крива линия ли е?
Казва се „права мисъл“. Следователно в мисълта си трябва да имаш едно чувство, т. е. да чувстваш в какво седи правата мисъл. Геометрическа ли е правата и кривата мисъл? Когато кажем: „Право мисли този човек“, това права линия ли е?
Или когато кажем: „Криво мисли този човек“, крива линия ли е?
към беседата >>
Не обвинявайте кривите линии.
Когато някой рече да те удари, а ти се снишиш, ти образуваш крива линия и тази крива те избавя от голяма опасност. Е, къде е сега лошото? Нали казвате по права линия да се движим. Ако седиш на правата линия и някой хвърли топката по права линия, какво ще ви допринесе. Вие разсъждавате и казвате ,че човек не трябва да се движи по крива линия.
Не обвинявайте кривите линии.
Под израза „крива линия“ подразбираме човек да изкриви пътя си, усещанията и чувствата, които му са дадени и които не е запазил чисти. Той не е запазил сетивата на своето сърце. Защото и сърцето има сетива – има вкус, обоняние, зрение, слух, осезание и така нататък. И умът има ред сетива... Тия неща ги споменавам само за изяснение.
към беседата >>
Това е красивото мислене – да имате ясна представа.
Това е красивото мислене – да имате ясна представа.
Вие казвате: „Аз чувствам“. Това, което чувствате, какво отношение има към петте сетива? С какво чувствуваш и схващаш? С мисълта си схващаме, със сърцето си чувстваме. Как чувстваме със сърцето, на кое място чувстваме?
към беседата >>
Под израза „крива линия“ подразбираме човек да изкриви пътя си, усещанията и чувствата, които му са дадени и които не е запазил чисти.
Е, къде е сега лошото? Нали казвате по права линия да се движим. Ако седиш на правата линия и някой хвърли топката по права линия, какво ще ви допринесе. Вие разсъждавате и казвате ,че човек не трябва да се движи по крива линия. Не обвинявайте кривите линии.
Под израза „крива линия“ подразбираме човек да изкриви пътя си, усещанията и чувствата, които му са дадени и които не е запазил чисти.
Той не е запазил сетивата на своето сърце. Защото и сърцето има сетива – има вкус, обоняние, зрение, слух, осезание и така нататък. И умът има ред сетива... Тия неща ги споменавам само за изяснение.
към беседата >>
Вие казвате: „Аз чувствам“.
Това е красивото мислене – да имате ясна представа.
Вие казвате: „Аз чувствам“.
Това, което чувствате, какво отношение има към петте сетива? С какво чувствуваш и схващаш? С мисълта си схващаме, със сърцето си чувстваме. Как чувстваме със сърцето, на кое място чувстваме? Казвам: всичките пет сетива са в зависимост от силите на сърцето, т. е.
към беседата >>
Той не е запазил сетивата на своето сърце.
Нали казвате по права линия да се движим. Ако седиш на правата линия и някой хвърли топката по права линия, какво ще ви допринесе. Вие разсъждавате и казвате ,че човек не трябва да се движи по крива линия. Не обвинявайте кривите линии. Под израза „крива линия“ подразбираме човек да изкриви пътя си, усещанията и чувствата, които му са дадени и които не е запазил чисти.
Той не е запазил сетивата на своето сърце.
Защото и сърцето има сетива – има вкус, обоняние, зрение, слух, осезание и така нататък. И умът има ред сетива... Тия неща ги споменавам само за изяснение.
към беседата >>
Това, което чувствате, какво отношение има към петте сетива?
Това е красивото мислене – да имате ясна представа. Вие казвате: „Аз чувствам“.
Това, което чувствате, какво отношение има към петте сетива?
С какво чувствуваш и схващаш? С мисълта си схващаме, със сърцето си чувстваме. Как чувстваме със сърцето, на кое място чувстваме? Казвам: всичките пет сетива са в зависимост от силите на сърцето, т. е. сърцето има силови полета.
към беседата >>
Защото и сърцето има сетива – има вкус, обоняние, зрение, слух, осезание и така нататък.
Ако седиш на правата линия и някой хвърли топката по права линия, какво ще ви допринесе. Вие разсъждавате и казвате ,че човек не трябва да се движи по крива линия. Не обвинявайте кривите линии. Под израза „крива линия“ подразбираме човек да изкриви пътя си, усещанията и чувствата, които му са дадени и които не е запазил чисти. Той не е запазил сетивата на своето сърце.
Защото и сърцето има сетива – има вкус, обоняние, зрение, слух, осезание и така нататък.
И умът има ред сетива... Тия неща ги споменавам само за изяснение.
към беседата >>
С какво чувствуваш и схващаш?
Това е красивото мислене – да имате ясна представа. Вие казвате: „Аз чувствам“. Това, което чувствате, какво отношение има към петте сетива?
С какво чувствуваш и схващаш?
С мисълта си схващаме, със сърцето си чувстваме. Как чувстваме със сърцето, на кое място чувстваме? Казвам: всичките пет сетива са в зависимост от силите на сърцето, т. е. сърцето има силови полета. Не мислете, че сърцето е глупаво, то представлява един по-нисш живот в по-гъста материя.
към беседата >>
И умът има ред сетива... Тия неща ги споменавам само за изяснение.
Вие разсъждавате и казвате ,че човек не трябва да се движи по крива линия. Не обвинявайте кривите линии. Под израза „крива линия“ подразбираме човек да изкриви пътя си, усещанията и чувствата, които му са дадени и които не е запазил чисти. Той не е запазил сетивата на своето сърце. Защото и сърцето има сетива – има вкус, обоняние, зрение, слух, осезание и така нататък.
И умът има ред сетива... Тия неща ги споменавам само за изяснение.
към беседата >>
С мисълта си схващаме, със сърцето си чувстваме.
Това е красивото мислене – да имате ясна представа. Вие казвате: „Аз чувствам“. Това, което чувствате, какво отношение има към петте сетива? С какво чувствуваш и схващаш?
С мисълта си схващаме, със сърцето си чувстваме.
Как чувстваме със сърцето, на кое място чувстваме? Казвам: всичките пет сетива са в зависимост от силите на сърцето, т. е. сърцето има силови полета. Не мислете, че сърцето е глупаво, то представлява един по-нисш живот в по-гъста материя. Няма да спорим с учените.
към беседата >>
Та казвам: първото нещо при възпитанието е сутрин, когато станеш, ще пожелаеш ръцете ти да са меки и всичко, което пипаш, да ти е приятно, т. е.
Та казвам: първото нещо при възпитанието е сутрин, когато станеш, ще пожелаеш ръцете ти да са меки и всичко, което пипаш, да ти е приятно, т. е.
да знаеш как да пипаш. После, езикът ти не трябва да бъде обложен, а да бъде фин, та и леко подсладено като вкусиш, да го усещаш. Понякога туряте много захар в чашата и пак не усещате. Обонянието ви трябва да е така развито, че от половин километър да чувствате мириса на едно цвете, а не както сега – от един метър. Обонянието ви трябва тъй да е развито както у насекомите.
към беседата >>
Как чувстваме със сърцето, на кое място чувстваме?
Това е красивото мислене – да имате ясна представа. Вие казвате: „Аз чувствам“. Това, което чувствате, какво отношение има към петте сетива? С какво чувствуваш и схващаш? С мисълта си схващаме, със сърцето си чувстваме.
Как чувстваме със сърцето, на кое място чувстваме?
Казвам: всичките пет сетива са в зависимост от силите на сърцето, т. е. сърцето има силови полета. Не мислете, че сърцето е глупаво, то представлява един по-нисш живот в по-гъста материя. Няма да спорим с учените. Чудновати са тези хора – някои от тях изчислили, че гъстотата на Сириус била тридесет и пет милиона пъти по-гъста от водата.
към беседата >>
да знаеш как да пипаш.
Та казвам: първото нещо при възпитанието е сутрин, когато станеш, ще пожелаеш ръцете ти да са меки и всичко, което пипаш, да ти е приятно, т. е.
да знаеш как да пипаш.
После, езикът ти не трябва да бъде обложен, а да бъде фин, та и леко подсладено като вкусиш, да го усещаш. Понякога туряте много захар в чашата и пак не усещате. Обонянието ви трябва да е така развито, че от половин километър да чувствате мириса на едно цвете, а не както сега – от един метър. Обонянието ви трябва тъй да е развито както у насекомите. Едно куче, например, може да премине през един град, дето хиляди хора са минали, но пак разграничава по уханието стъпките на своя господар и където и да е той, го намира.
към беседата >>
Казвам: всичките пет сетива са в зависимост от силите на сърцето, т. е.
Вие казвате: „Аз чувствам“. Това, което чувствате, какво отношение има към петте сетива? С какво чувствуваш и схващаш? С мисълта си схващаме, със сърцето си чувстваме. Как чувстваме със сърцето, на кое място чувстваме?
Казвам: всичките пет сетива са в зависимост от силите на сърцето, т. е.
сърцето има силови полета. Не мислете, че сърцето е глупаво, то представлява един по-нисш живот в по-гъста материя. Няма да спорим с учените. Чудновати са тези хора – някои от тях изчислили, че гъстотата на Сириус била тридесет и пет милиона пъти по-гъста от водата. Следователно, един килограм от материята на Сириус ще тежи на Земята тридесет и пет милиона килограма, а наши тридесет и пет милиона килограма там ще тежат един килограм.
към беседата >>
После, езикът ти не трябва да бъде обложен, а да бъде фин, та и леко подсладено като вкусиш, да го усещаш.
Та казвам: първото нещо при възпитанието е сутрин, когато станеш, ще пожелаеш ръцете ти да са меки и всичко, което пипаш, да ти е приятно, т. е. да знаеш как да пипаш.
После, езикът ти не трябва да бъде обложен, а да бъде фин, та и леко подсладено като вкусиш, да го усещаш.
Понякога туряте много захар в чашата и пак не усещате. Обонянието ви трябва да е така развито, че от половин километър да чувствате мириса на едно цвете, а не както сега – от един метър. Обонянието ви трябва тъй да е развито както у насекомите. Едно куче, например, може да премине през един град, дето хиляди хора са минали, но пак разграничава по уханието стъпките на своя господар и където и да е той, го намира. У нас това сетиво не е така развито.
към беседата >>
сърцето има силови полета.
Това, което чувствате, какво отношение има към петте сетива? С какво чувствуваш и схващаш? С мисълта си схващаме, със сърцето си чувстваме. Как чувстваме със сърцето, на кое място чувстваме? Казвам: всичките пет сетива са в зависимост от силите на сърцето, т. е.
сърцето има силови полета.
Не мислете, че сърцето е глупаво, то представлява един по-нисш живот в по-гъста материя. Няма да спорим с учените. Чудновати са тези хора – някои от тях изчислили, че гъстотата на Сириус била тридесет и пет милиона пъти по-гъста от водата. Следователно, един килограм от материята на Сириус ще тежи на Земята тридесет и пет милиона килограма, а наши тридесет и пет милиона килограма там ще тежат един килограм. През такова огромно пространство как са направени тези изчисления, как е намерена такава гъстотата?
към беседата >>
Понякога туряте много захар в чашата и пак не усещате.
Та казвам: първото нещо при възпитанието е сутрин, когато станеш, ще пожелаеш ръцете ти да са меки и всичко, което пипаш, да ти е приятно, т. е. да знаеш как да пипаш. После, езикът ти не трябва да бъде обложен, а да бъде фин, та и леко подсладено като вкусиш, да го усещаш.
Понякога туряте много захар в чашата и пак не усещате.
Обонянието ви трябва да е така развито, че от половин километър да чувствате мириса на едно цвете, а не както сега – от един метър. Обонянието ви трябва тъй да е развито както у насекомите. Едно куче, например, може да премине през един град, дето хиляди хора са минали, но пак разграничава по уханието стъпките на своя господар и където и да е той, го намира. У нас това сетиво не е така развито.
към беседата >>
Не мислете, че сърцето е глупаво, то представлява един по-нисш живот в по-гъста материя.
С какво чувствуваш и схващаш? С мисълта си схващаме, със сърцето си чувстваме. Как чувстваме със сърцето, на кое място чувстваме? Казвам: всичките пет сетива са в зависимост от силите на сърцето, т. е. сърцето има силови полета.
Не мислете, че сърцето е глупаво, то представлява един по-нисш живот в по-гъста материя.
Няма да спорим с учените. Чудновати са тези хора – някои от тях изчислили, че гъстотата на Сириус била тридесет и пет милиона пъти по-гъста от водата. Следователно, един килограм от материята на Сириус ще тежи на Земята тридесет и пет милиона килограма, а наши тридесет и пет милиона килограма там ще тежат един килограм. През такова огромно пространство как са направени тези изчисления, как е намерена такава гъстотата? Друг учен пък твърди, че намерил звезда, материята на която била толкова рядка, че един милион килограма от Земята там ще тежат едва един килограм.
към беседата >>
Обонянието ви трябва да е така развито, че от половин километър да чувствате мириса на едно цвете, а не както сега – от един метър.
Та казвам: първото нещо при възпитанието е сутрин, когато станеш, ще пожелаеш ръцете ти да са меки и всичко, което пипаш, да ти е приятно, т. е. да знаеш как да пипаш. После, езикът ти не трябва да бъде обложен, а да бъде фин, та и леко подсладено като вкусиш, да го усещаш. Понякога туряте много захар в чашата и пак не усещате.
Обонянието ви трябва да е така развито, че от половин километър да чувствате мириса на едно цвете, а не както сега – от един метър.
Обонянието ви трябва тъй да е развито както у насекомите. Едно куче, например, може да премине през един град, дето хиляди хора са минали, но пак разграничава по уханието стъпките на своя господар и където и да е той, го намира. У нас това сетиво не е така развито.
към беседата >>
Няма да спорим с учените.
С мисълта си схващаме, със сърцето си чувстваме. Как чувстваме със сърцето, на кое място чувстваме? Казвам: всичките пет сетива са в зависимост от силите на сърцето, т. е. сърцето има силови полета. Не мислете, че сърцето е глупаво, то представлява един по-нисш живот в по-гъста материя.
Няма да спорим с учените.
Чудновати са тези хора – някои от тях изчислили, че гъстотата на Сириус била тридесет и пет милиона пъти по-гъста от водата. Следователно, един килограм от материята на Сириус ще тежи на Земята тридесет и пет милиона килограма, а наши тридесет и пет милиона килограма там ще тежат един килограм. През такова огромно пространство как са направени тези изчисления, как е намерена такава гъстотата? Друг учен пък твърди, че намерил звезда, материята на която била толкова рядка, че един милион килограма от Земята там ще тежат едва един килограм. Можете ли сега да си представите колко рядка е тази материя?
към беседата >>
Обонянието ви трябва тъй да е развито както у насекомите.
Та казвам: първото нещо при възпитанието е сутрин, когато станеш, ще пожелаеш ръцете ти да са меки и всичко, което пипаш, да ти е приятно, т. е. да знаеш как да пипаш. После, езикът ти не трябва да бъде обложен, а да бъде фин, та и леко подсладено като вкусиш, да го усещаш. Понякога туряте много захар в чашата и пак не усещате. Обонянието ви трябва да е така развито, че от половин километър да чувствате мириса на едно цвете, а не както сега – от един метър.
Обонянието ви трябва тъй да е развито както у насекомите.
Едно куче, например, може да премине през един град, дето хиляди хора са минали, но пак разграничава по уханието стъпките на своя господар и където и да е той, го намира. У нас това сетиво не е така развито.
към беседата >>
Чудновати са тези хора – някои от тях изчислили, че гъстотата на Сириус била тридесет и пет милиона пъти по-гъста от водата.
Как чувстваме със сърцето, на кое място чувстваме? Казвам: всичките пет сетива са в зависимост от силите на сърцето, т. е. сърцето има силови полета. Не мислете, че сърцето е глупаво, то представлява един по-нисш живот в по-гъста материя. Няма да спорим с учените.
Чудновати са тези хора – някои от тях изчислили, че гъстотата на Сириус била тридесет и пет милиона пъти по-гъста от водата.
Следователно, един килограм от материята на Сириус ще тежи на Земята тридесет и пет милиона килограма, а наши тридесет и пет милиона килограма там ще тежат един килограм. През такова огромно пространство как са направени тези изчисления, как е намерена такава гъстотата? Друг учен пък твърди, че намерил звезда, материята на която била толкова рядка, че един милион килограма от Земята там ще тежат едва един килограм. Можете ли сега да си представите колко рядка е тази материя? Добре, ако вземем тия два факта, каква полза ще извадите от знанието, че гъстотата на Сириус била тридесети пет милиона пъти по-гъста от водата, пък гъстотата на другата звезда била един милион пъти по-рядка?
към беседата >>
Едно куче, например, може да премине през един град, дето хиляди хора са минали, но пак разграничава по уханието стъпките на своя господар и където и да е той, го намира.
да знаеш как да пипаш. После, езикът ти не трябва да бъде обложен, а да бъде фин, та и леко подсладено като вкусиш, да го усещаш. Понякога туряте много захар в чашата и пак не усещате. Обонянието ви трябва да е така развито, че от половин километър да чувствате мириса на едно цвете, а не както сега – от един метър. Обонянието ви трябва тъй да е развито както у насекомите.
Едно куче, например, може да премине през един град, дето хиляди хора са минали, но пак разграничава по уханието стъпките на своя господар и където и да е той, го намира.
У нас това сетиво не е така развито.
към беседата >>
Следователно, един килограм от материята на Сириус ще тежи на Земята тридесет и пет милиона килограма, а наши тридесет и пет милиона килограма там ще тежат един килограм.
Казвам: всичките пет сетива са в зависимост от силите на сърцето, т. е. сърцето има силови полета. Не мислете, че сърцето е глупаво, то представлява един по-нисш живот в по-гъста материя. Няма да спорим с учените. Чудновати са тези хора – някои от тях изчислили, че гъстотата на Сириус била тридесет и пет милиона пъти по-гъста от водата.
Следователно, един килограм от материята на Сириус ще тежи на Земята тридесет и пет милиона килограма, а наши тридесет и пет милиона килограма там ще тежат един килограм.
През такова огромно пространство как са направени тези изчисления, как е намерена такава гъстотата? Друг учен пък твърди, че намерил звезда, материята на която била толкова рядка, че един милион килограма от Земята там ще тежат едва един килограм. Можете ли сега да си представите колко рядка е тази материя? Добре, ако вземем тия два факта, каква полза ще извадите от знанието, че гъстотата на Сириус била тридесети пет милиона пъти по-гъста от водата, пък гъстотата на другата звезда била един милион пъти по-рядка? И астролозите са чудни.
към беседата >>
У нас това сетиво не е така развито.
После, езикът ти не трябва да бъде обложен, а да бъде фин, та и леко подсладено като вкусиш, да го усещаш. Понякога туряте много захар в чашата и пак не усещате. Обонянието ви трябва да е така развито, че от половин километър да чувствате мириса на едно цвете, а не както сега – от един метър. Обонянието ви трябва тъй да е развито както у насекомите. Едно куче, например, може да премине през един град, дето хиляди хора са минали, но пак разграничава по уханието стъпките на своя господар и където и да е той, го намира.
У нас това сетиво не е така развито.
към беседата >>
През такова огромно пространство как са направени тези изчисления, как е намерена такава гъстотата?
сърцето има силови полета. Не мислете, че сърцето е глупаво, то представлява един по-нисш живот в по-гъста материя. Няма да спорим с учените. Чудновати са тези хора – някои от тях изчислили, че гъстотата на Сириус била тридесет и пет милиона пъти по-гъста от водата. Следователно, един килограм от материята на Сириус ще тежи на Земята тридесет и пет милиона килограма, а наши тридесет и пет милиона килограма там ще тежат един килограм.
През такова огромно пространство как са направени тези изчисления, как е намерена такава гъстотата?
Друг учен пък твърди, че намерил звезда, материята на която била толкова рядка, че един милион килограма от Земята там ще тежат едва един килограм. Можете ли сега да си представите колко рядка е тази материя? Добре, ако вземем тия два факта, каква полза ще извадите от знанието, че гъстотата на Сириус била тридесети пет милиона пъти по-гъста от водата, пък гъстотата на другата звезда била един милион пъти по-рядка? И астролозите са чудни. Астрологът казва, че Сириус има влияние върху човека.
към беседата >>
Сега, ние искаме да възпитаме едно младо поколение.
Сега, ние искаме да възпитаме едно младо поколение.
Как ще го възпиташ? Притъпено е неговото осезание, притъпен е неговият вкус, притъпено е неговото обоняние, притъпен е неговият слух, притъпено е неговото зрение, притъпени са чувствата на неговото сърце, притъпени са и чувствата на неговия ум. Как ще възпиташ този професор? Ако е от тези учени – с правите линии, как ще го възпиташ? Ще му разправяш елементарни неща.
към беседата >>
Друг учен пък твърди, че намерил звезда, материята на която била толкова рядка, че един милион килограма от Земята там ще тежат едва един килограм.
Не мислете, че сърцето е глупаво, то представлява един по-нисш живот в по-гъста материя. Няма да спорим с учените. Чудновати са тези хора – някои от тях изчислили, че гъстотата на Сириус била тридесет и пет милиона пъти по-гъста от водата. Следователно, един килограм от материята на Сириус ще тежи на Земята тридесет и пет милиона килограма, а наши тридесет и пет милиона килограма там ще тежат един килограм. През такова огромно пространство как са направени тези изчисления, как е намерена такава гъстотата?
Друг учен пък твърди, че намерил звезда, материята на която била толкова рядка, че един милион килограма от Земята там ще тежат едва един килограм.
Можете ли сега да си представите колко рядка е тази материя? Добре, ако вземем тия два факта, каква полза ще извадите от знанието, че гъстотата на Сириус била тридесети пет милиона пъти по-гъста от водата, пък гъстотата на другата звезда била един милион пъти по-рядка? И астролозите са чудни. Астрологът казва, че Сириус има влияние върху човека. Когато попаднеш под неговото влияние, гъстотата му ще започне да се пренася в теб, ще чувстваш, че един килограм тежи много повече, няма да можеш да си намериш място, няма да знаеш къде да застанеш.
към беседата >>
Как ще го възпиташ?
Сега, ние искаме да възпитаме едно младо поколение.
Как ще го възпиташ?
Притъпено е неговото осезание, притъпен е неговият вкус, притъпено е неговото обоняние, притъпен е неговият слух, притъпено е неговото зрение, притъпени са чувствата на неговото сърце, притъпени са и чувствата на неговия ум. Как ще възпиташ този професор? Ако е от тези учени – с правите линии, как ще го възпиташ? Ще му разправяш елементарни неща. Преди да дойде до А и В, той откъде е минал?
към беседата >>
Можете ли сега да си представите колко рядка е тази материя?
Няма да спорим с учените. Чудновати са тези хора – някои от тях изчислили, че гъстотата на Сириус била тридесет и пет милиона пъти по-гъста от водата. Следователно, един килограм от материята на Сириус ще тежи на Земята тридесет и пет милиона килограма, а наши тридесет и пет милиона килограма там ще тежат един килограм. През такова огромно пространство как са направени тези изчисления, как е намерена такава гъстотата? Друг учен пък твърди, че намерил звезда, материята на която била толкова рядка, че един милион килограма от Земята там ще тежат едва един килограм.
Можете ли сега да си представите колко рядка е тази материя?
Добре, ако вземем тия два факта, каква полза ще извадите от знанието, че гъстотата на Сириус била тридесети пет милиона пъти по-гъста от водата, пък гъстотата на другата звезда била един милион пъти по-рядка? И астролозите са чудни. Астрологът казва, че Сириус има влияние върху човека. Когато попаднеш под неговото влияние, гъстотата му ще започне да се пренася в теб, ще чувстваш, че един килограм тежи много повече, няма да можеш да си намериш място, няма да знаеш къде да застанеш. Разбира се, ако привлечеш един килограм от Сириус, ти няма да знаеш какво да правиш.
към беседата >>
Притъпено е неговото осезание, притъпен е неговият вкус, притъпено е неговото обоняние, притъпен е неговият слух, притъпено е неговото зрение, притъпени са чувствата на неговото сърце, притъпени са и чувствата на неговия ум.
Сега, ние искаме да възпитаме едно младо поколение. Как ще го възпиташ?
Притъпено е неговото осезание, притъпен е неговият вкус, притъпено е неговото обоняние, притъпен е неговият слух, притъпено е неговото зрение, притъпени са чувствата на неговото сърце, притъпени са и чувствата на неговия ум.
Как ще възпиташ този професор? Ако е от тези учени – с правите линии, как ще го възпиташ? Ще му разправяш елементарни неща. Преди да дойде до А и В, той откъде е минал? Тогава ще имаме: А + 2 = 3; 1 + 2 = 3.
към беседата >>
Добре, ако вземем тия два факта, каква полза ще извадите от знанието, че гъстотата на Сириус била тридесети пет милиона пъти по-гъста от водата, пък гъстотата на другата звезда била един милион пъти по-рядка?
Чудновати са тези хора – някои от тях изчислили, че гъстотата на Сириус била тридесет и пет милиона пъти по-гъста от водата. Следователно, един килограм от материята на Сириус ще тежи на Земята тридесет и пет милиона килограма, а наши тридесет и пет милиона килограма там ще тежат един килограм. През такова огромно пространство как са направени тези изчисления, как е намерена такава гъстотата? Друг учен пък твърди, че намерил звезда, материята на която била толкова рядка, че един милион килограма от Земята там ще тежат едва един килограм. Можете ли сега да си представите колко рядка е тази материя?
Добре, ако вземем тия два факта, каква полза ще извадите от знанието, че гъстотата на Сириус била тридесети пет милиона пъти по-гъста от водата, пък гъстотата на другата звезда била един милион пъти по-рядка?
И астролозите са чудни. Астрологът казва, че Сириус има влияние върху човека. Когато попаднеш под неговото влияние, гъстотата му ще започне да се пренася в теб, ще чувстваш, че един килограм тежи много повече, няма да можеш да си намериш място, няма да знаеш къде да застанеш. Разбира се, ако привлечеш един килограм от Сириус, ти няма да знаеш какво да правиш. Ако пък дойдеш под влиянието на другата звезда, на която материята е един милион пъти по-рядка от тази на Земята, тогава в друго чудо ще се намерите – твоята телесна материя ще се разреди толкова, че няма да можеш да седиш на Земята.
към беседата >>
Как ще възпиташ този професор?
Сега, ние искаме да възпитаме едно младо поколение. Как ще го възпиташ? Притъпено е неговото осезание, притъпен е неговият вкус, притъпено е неговото обоняние, притъпен е неговият слух, притъпено е неговото зрение, притъпени са чувствата на неговото сърце, притъпени са и чувствата на неговия ум.
Как ще възпиташ този професор?
Ако е от тези учени – с правите линии, как ще го възпиташ? Ще му разправяш елементарни неща. Преди да дойде до А и В, той откъде е минал? Тогава ще имаме: А + 2 = 3; 1 + 2 = 3. В аритметиката имате: 1 + 1 = 2; 1 + 2 = 3.
към беседата >>
И астролозите са чудни.
Следователно, един килограм от материята на Сириус ще тежи на Земята тридесет и пет милиона килограма, а наши тридесет и пет милиона килограма там ще тежат един килограм. През такова огромно пространство как са направени тези изчисления, как е намерена такава гъстотата? Друг учен пък твърди, че намерил звезда, материята на която била толкова рядка, че един милион килограма от Земята там ще тежат едва един килограм. Можете ли сега да си представите колко рядка е тази материя? Добре, ако вземем тия два факта, каква полза ще извадите от знанието, че гъстотата на Сириус била тридесети пет милиона пъти по-гъста от водата, пък гъстотата на другата звезда била един милион пъти по-рядка?
И астролозите са чудни.
Астрологът казва, че Сириус има влияние върху човека. Когато попаднеш под неговото влияние, гъстотата му ще започне да се пренася в теб, ще чувстваш, че един килограм тежи много повече, няма да можеш да си намериш място, няма да знаеш къде да застанеш. Разбира се, ако привлечеш един килограм от Сириус, ти няма да знаеш какво да правиш. Ако пък дойдеш под влиянието на другата звезда, на която материята е един милион пъти по-рядка от тази на Земята, тогава в друго чудо ще се намерите – твоята телесна материя ще се разреди толкова, че няма да можеш да седиш на Земята. Затова казвам: измени влиянието им.
към беседата >>
Ако е от тези учени – с правите линии, как ще го възпиташ?
Сега, ние искаме да възпитаме едно младо поколение. Как ще го възпиташ? Притъпено е неговото осезание, притъпен е неговият вкус, притъпено е неговото обоняние, притъпен е неговият слух, притъпено е неговото зрение, притъпени са чувствата на неговото сърце, притъпени са и чувствата на неговия ум. Как ще възпиташ този професор?
Ако е от тези учени – с правите линии, как ще го възпиташ?
Ще му разправяш елементарни неща. Преди да дойде до А и В, той откъде е минал? Тогава ще имаме: А + 2 = 3; 1 + 2 = 3. В аритметиката имате: 1 + 1 = 2; 1 + 2 = 3. Това са количествени числа – да кажем, имате едно кило вода и две кила вода, които, събрани, правят три кила вода.
към беседата >>
Астрологът казва, че Сириус има влияние върху човека.
През такова огромно пространство как са направени тези изчисления, как е намерена такава гъстотата? Друг учен пък твърди, че намерил звезда, материята на която била толкова рядка, че един милион килограма от Земята там ще тежат едва един килограм. Можете ли сега да си представите колко рядка е тази материя? Добре, ако вземем тия два факта, каква полза ще извадите от знанието, че гъстотата на Сириус била тридесети пет милиона пъти по-гъста от водата, пък гъстотата на другата звезда била един милион пъти по-рядка? И астролозите са чудни.
Астрологът казва, че Сириус има влияние върху човека.
Когато попаднеш под неговото влияние, гъстотата му ще започне да се пренася в теб, ще чувстваш, че един килограм тежи много повече, няма да можеш да си намериш място, няма да знаеш къде да застанеш. Разбира се, ако привлечеш един килограм от Сириус, ти няма да знаеш какво да правиш. Ако пък дойдеш под влиянието на другата звезда, на която материята е един милион пъти по-рядка от тази на Земята, тогава в друго чудо ще се намерите – твоята телесна материя ще се разреди толкова, че няма да можеш да седиш на Земята. Затова казвам: измени влиянието им.
към беседата >>
Ще му разправяш елементарни неща.
Сега, ние искаме да възпитаме едно младо поколение. Как ще го възпиташ? Притъпено е неговото осезание, притъпен е неговият вкус, притъпено е неговото обоняние, притъпен е неговият слух, притъпено е неговото зрение, притъпени са чувствата на неговото сърце, притъпени са и чувствата на неговия ум. Как ще възпиташ този професор? Ако е от тези учени – с правите линии, как ще го възпиташ?
Ще му разправяш елементарни неща.
Преди да дойде до А и В, той откъде е минал? Тогава ще имаме: А + 2 = 3; 1 + 2 = 3. В аритметиката имате: 1 + 1 = 2; 1 + 2 = 3. Това са количествени числа – да кажем, имате едно кило вода и две кила вода, които, събрани, правят три кила вода. С други думи, взели сте водата от едно шише, което съдържа едно кило вода, и водата от друго, което съдържа две кила, събрали сте ги, понеже са от едно качество, и ги наливате в трето шише, което съдържа три кила вода.
към беседата >>
Когато попаднеш под неговото влияние, гъстотата му ще започне да се пренася в теб, ще чувстваш, че един килограм тежи много повече, няма да можеш да си намериш място, няма да знаеш къде да застанеш.
Друг учен пък твърди, че намерил звезда, материята на която била толкова рядка, че един милион килограма от Земята там ще тежат едва един килограм. Можете ли сега да си представите колко рядка е тази материя? Добре, ако вземем тия два факта, каква полза ще извадите от знанието, че гъстотата на Сириус била тридесети пет милиона пъти по-гъста от водата, пък гъстотата на другата звезда била един милион пъти по-рядка? И астролозите са чудни. Астрологът казва, че Сириус има влияние върху човека.
Когато попаднеш под неговото влияние, гъстотата му ще започне да се пренася в теб, ще чувстваш, че един килограм тежи много повече, няма да можеш да си намериш място, няма да знаеш къде да застанеш.
Разбира се, ако привлечеш един килограм от Сириус, ти няма да знаеш какво да правиш. Ако пък дойдеш под влиянието на другата звезда, на която материята е един милион пъти по-рядка от тази на Земята, тогава в друго чудо ще се намерите – твоята телесна материя ще се разреди толкова, че няма да можеш да седиш на Земята. Затова казвам: измени влиянието им.
към беседата >>
Преди да дойде до А и В, той откъде е минал?
Как ще го възпиташ? Притъпено е неговото осезание, притъпен е неговият вкус, притъпено е неговото обоняние, притъпен е неговият слух, притъпено е неговото зрение, притъпени са чувствата на неговото сърце, притъпени са и чувствата на неговия ум. Как ще възпиташ този професор? Ако е от тези учени – с правите линии, как ще го възпиташ? Ще му разправяш елементарни неща.
Преди да дойде до А и В, той откъде е минал?
Тогава ще имаме: А + 2 = 3; 1 + 2 = 3. В аритметиката имате: 1 + 1 = 2; 1 + 2 = 3. Това са количествени числа – да кажем, имате едно кило вода и две кила вода, които, събрани, правят три кила вода. С други думи, взели сте водата от едно шише, което съдържа едно кило вода, и водата от друго, което съдържа две кила, събрали сте ги, понеже са от едно качество, и ги наливате в трето шише, което съдържа три кила вода. Каква е идеята в израза: А + В?
към беседата >>
Разбира се, ако привлечеш един килограм от Сириус, ти няма да знаеш какво да правиш.
Можете ли сега да си представите колко рядка е тази материя? Добре, ако вземем тия два факта, каква полза ще извадите от знанието, че гъстотата на Сириус била тридесети пет милиона пъти по-гъста от водата, пък гъстотата на другата звезда била един милион пъти по-рядка? И астролозите са чудни. Астрологът казва, че Сириус има влияние върху човека. Когато попаднеш под неговото влияние, гъстотата му ще започне да се пренася в теб, ще чувстваш, че един килограм тежи много повече, няма да можеш да си намериш място, няма да знаеш къде да застанеш.
Разбира се, ако привлечеш един килограм от Сириус, ти няма да знаеш какво да правиш.
Ако пък дойдеш под влиянието на другата звезда, на която материята е един милион пъти по-рядка от тази на Земята, тогава в друго чудо ще се намерите – твоята телесна материя ще се разреди толкова, че няма да можеш да седиш на Земята. Затова казвам: измени влиянието им.
към беседата >>
Тогава ще имаме: А + 2 = 3; 1 + 2 = 3.
Притъпено е неговото осезание, притъпен е неговият вкус, притъпено е неговото обоняние, притъпен е неговият слух, притъпено е неговото зрение, притъпени са чувствата на неговото сърце, притъпени са и чувствата на неговия ум. Как ще възпиташ този професор? Ако е от тези учени – с правите линии, как ще го възпиташ? Ще му разправяш елементарни неща. Преди да дойде до А и В, той откъде е минал?
Тогава ще имаме: А + 2 = 3; 1 + 2 = 3.
В аритметиката имате: 1 + 1 = 2; 1 + 2 = 3. Това са количествени числа – да кажем, имате едно кило вода и две кила вода, които, събрани, правят три кила вода. С други думи, взели сте водата от едно шише, което съдържа едно кило вода, и водата от друго, което съдържа две кила, събрали сте ги, понеже са от едно качество, и ги наливате в трето шише, което съдържа три кила вода. Каква е идеята в израза: А + В? В алгебрата това са спомагателни числа.
към беседата >>
Ако пък дойдеш под влиянието на другата звезда, на която материята е един милион пъти по-рядка от тази на Земята, тогава в друго чудо ще се намерите – твоята телесна материя ще се разреди толкова, че няма да можеш да седиш на Земята.
Добре, ако вземем тия два факта, каква полза ще извадите от знанието, че гъстотата на Сириус била тридесети пет милиона пъти по-гъста от водата, пък гъстотата на другата звезда била един милион пъти по-рядка? И астролозите са чудни. Астрологът казва, че Сириус има влияние върху човека. Когато попаднеш под неговото влияние, гъстотата му ще започне да се пренася в теб, ще чувстваш, че един килограм тежи много повече, няма да можеш да си намериш място, няма да знаеш къде да застанеш. Разбира се, ако привлечеш един килограм от Сириус, ти няма да знаеш какво да правиш.
Ако пък дойдеш под влиянието на другата звезда, на която материята е един милион пъти по-рядка от тази на Земята, тогава в друго чудо ще се намерите – твоята телесна материя ще се разреди толкова, че няма да можеш да седиш на Земята.
Затова казвам: измени влиянието им.
към беседата >>
В аритметиката имате: 1 + 1 = 2; 1 + 2 = 3.
Как ще възпиташ този професор? Ако е от тези учени – с правите линии, как ще го възпиташ? Ще му разправяш елементарни неща. Преди да дойде до А и В, той откъде е минал? Тогава ще имаме: А + 2 = 3; 1 + 2 = 3.
В аритметиката имате: 1 + 1 = 2; 1 + 2 = 3.
Това са количествени числа – да кажем, имате едно кило вода и две кила вода, които, събрани, правят три кила вода. С други думи, взели сте водата от едно шише, което съдържа едно кило вода, и водата от друго, което съдържа две кила, събрали сте ги, понеже са от едно качество, и ги наливате в трето шише, което съдържа три кила вода. Каква е идеята в израза: А + В? В алгебрата това са спомагателни числа. В аритметиката числата представляват по-широка област.
към беседата >>
Затова казвам: измени влиянието им.
И астролозите са чудни. Астрологът казва, че Сириус има влияние върху човека. Когато попаднеш под неговото влияние, гъстотата му ще започне да се пренася в теб, ще чувстваш, че един килограм тежи много повече, няма да можеш да си намериш място, няма да знаеш къде да застанеш. Разбира се, ако привлечеш един килограм от Сириус, ти няма да знаеш какво да правиш. Ако пък дойдеш под влиянието на другата звезда, на която материята е един милион пъти по-рядка от тази на Земята, тогава в друго чудо ще се намерите – твоята телесна материя ще се разреди толкова, че няма да можеш да седиш на Земята.
Затова казвам: измени влиянието им.
към беседата >>
Това са количествени числа – да кажем, имате едно кило вода и две кила вода, които, събрани, правят три кила вода.
Ако е от тези учени – с правите линии, как ще го възпиташ? Ще му разправяш елементарни неща. Преди да дойде до А и В, той откъде е минал? Тогава ще имаме: А + 2 = 3; 1 + 2 = 3. В аритметиката имате: 1 + 1 = 2; 1 + 2 = 3.
Това са количествени числа – да кажем, имате едно кило вода и две кила вода, които, събрани, правят три кила вода.
С други думи, взели сте водата от едно шише, което съдържа едно кило вода, и водата от друго, което съдържа две кила, събрали сте ги, понеже са от едно качество, и ги наливате в трето шише, което съдържа три кила вода. Каква е идеята в израза: А + В? В алгебрата това са спомагателни числа. В аритметиката числата представляват по-широка област. Представете си, че аритметиката представлява вашите усещания, а алгебрата представлява чувствата на сърцето.
към беседата >>
Казват, че повечето от нас са били някога на Сатурн.
Казват, че повечето от нас са били някога на Сатурн.
Добре, ама тази теория не е в съгласие със сегашните. Защо пък да сме били на Сатурн? Ами че нали астролозите считат Слънцето за планета. Тогава пък ще кажат, че най-първо сме били на Слънцето, после на Сатурн, после сме слезли на Луната и оттам – на Земята. Значи, тази теория не може да се приеме.
към беседата >>
С други думи, взели сте водата от едно шише, което съдържа едно кило вода, и водата от друго, което съдържа две кила, събрали сте ги, понеже са от едно качество, и ги наливате в трето шише, което съдържа три кила вода.
Ще му разправяш елементарни неща. Преди да дойде до А и В, той откъде е минал? Тогава ще имаме: А + 2 = 3; 1 + 2 = 3. В аритметиката имате: 1 + 1 = 2; 1 + 2 = 3. Това са количествени числа – да кажем, имате едно кило вода и две кила вода, които, събрани, правят три кила вода.
С други думи, взели сте водата от едно шише, което съдържа едно кило вода, и водата от друго, което съдържа две кила, събрали сте ги, понеже са от едно качество, и ги наливате в трето шише, което съдържа три кила вода.
Каква е идеята в израза: А + В? В алгебрата това са спомагателни числа. В аритметиката числата представляват по-широка област. Представете си, че аритметиката представлява вашите усещания, а алгебрата представлява чувствата на сърцето. Тогава чувствата на ума ще определим с един по-широк кръг.
към беседата >>
Добре, ама тази теория не е в съгласие със сегашните.
Казват, че повечето от нас са били някога на Сатурн.
Добре, ама тази теория не е в съгласие със сегашните.
Защо пък да сме били на Сатурн? Ами че нали астролозите считат Слънцето за планета. Тогава пък ще кажат, че най-първо сме били на Слънцето, после на Сатурн, после сме слезли на Луната и оттам – на Земята. Значи, тази теория не може да се приеме. Върху сегашните теории не можем да базираме астрологията, друга някоя теория трябва да се създаде.
към беседата >>
Каква е идеята в израза: А + В?
Преди да дойде до А и В, той откъде е минал? Тогава ще имаме: А + 2 = 3; 1 + 2 = 3. В аритметиката имате: 1 + 1 = 2; 1 + 2 = 3. Това са количествени числа – да кажем, имате едно кило вода и две кила вода, които, събрани, правят три кила вода. С други думи, взели сте водата от едно шише, което съдържа едно кило вода, и водата от друго, което съдържа две кила, събрали сте ги, понеже са от едно качество, и ги наливате в трето шише, което съдържа три кила вода.
Каква е идеята в израза: А + В?
В алгебрата това са спомагателни числа. В аритметиката числата представляват по-широка област. Представете си, че аритметиката представлява вашите усещания, а алгебрата представлява чувствата на сърцето. Тогава чувствата на ума ще определим с един по-широк кръг. Къде съществува този процес?
към беседата >>
Защо пък да сме били на Сатурн?
Казват, че повечето от нас са били някога на Сатурн. Добре, ама тази теория не е в съгласие със сегашните.
Защо пък да сме били на Сатурн?
Ами че нали астролозите считат Слънцето за планета. Тогава пък ще кажат, че най-първо сме били на Слънцето, после на Сатурн, после сме слезли на Луната и оттам – на Земята. Значи, тази теория не може да се приеме. Върху сегашните теории не можем да базираме астрологията, друга някоя теория трябва да се създаде. Откъде-накъде твърдят, че Сатурн или Марс влияят?
към беседата >>
В алгебрата това са спомагателни числа.
Тогава ще имаме: А + 2 = 3; 1 + 2 = 3. В аритметиката имате: 1 + 1 = 2; 1 + 2 = 3. Това са количествени числа – да кажем, имате едно кило вода и две кила вода, които, събрани, правят три кила вода. С други думи, взели сте водата от едно шише, което съдържа едно кило вода, и водата от друго, което съдържа две кила, събрали сте ги, понеже са от едно качество, и ги наливате в трето шише, което съдържа три кила вода. Каква е идеята в израза: А + В?
В алгебрата това са спомагателни числа.
В аритметиката числата представляват по-широка област. Представете си, че аритметиката представлява вашите усещания, а алгебрата представлява чувствата на сърцето. Тогава чувствата на ума ще определим с един по-широк кръг. Къде съществува този процес? – Трябва да различавате чистата мисъл.
към беседата >>
Ами че нали астролозите считат Слънцето за планета.
Казват, че повечето от нас са били някога на Сатурн. Добре, ама тази теория не е в съгласие със сегашните. Защо пък да сме били на Сатурн?
Ами че нали астролозите считат Слънцето за планета.
Тогава пък ще кажат, че най-първо сме били на Слънцето, после на Сатурн, после сме слезли на Луната и оттам – на Земята. Значи, тази теория не може да се приеме. Върху сегашните теории не можем да базираме астрологията, друга някоя теория трябва да се създаде. Откъде-накъде твърдят, че Сатурн или Марс влияят? Например казват за някого: „Той е марсианец“.
към беседата >>
В аритметиката числата представляват по-широка област.
В аритметиката имате: 1 + 1 = 2; 1 + 2 = 3. Това са количествени числа – да кажем, имате едно кило вода и две кила вода, които, събрани, правят три кила вода. С други думи, взели сте водата от едно шише, което съдържа едно кило вода, и водата от друго, което съдържа две кила, събрали сте ги, понеже са от едно качество, и ги наливате в трето шише, което съдържа три кила вода. Каква е идеята в израза: А + В? В алгебрата това са спомагателни числа.
В аритметиката числата представляват по-широка област.
Представете си, че аритметиката представлява вашите усещания, а алгебрата представлява чувствата на сърцето. Тогава чувствата на ума ще определим с един по-широк кръг. Къде съществува този процес? – Трябва да различавате чистата мисъл. В нея има отвлечени понятия и няма нищо материално.
към беседата >>
Тогава пък ще кажат, че най-първо сме били на Слънцето, после на Сатурн, после сме слезли на Луната и оттам – на Земята.
Казват, че повечето от нас са били някога на Сатурн. Добре, ама тази теория не е в съгласие със сегашните. Защо пък да сме били на Сатурн? Ами че нали астролозите считат Слънцето за планета.
Тогава пък ще кажат, че най-първо сме били на Слънцето, после на Сатурн, после сме слезли на Луната и оттам – на Земята.
Значи, тази теория не може да се приеме. Върху сегашните теории не можем да базираме астрологията, друга някоя теория трябва да се създаде. Откъде-накъде твърдят, че Сатурн или Марс влияят? Например казват за някого: „Той е марсианец“. Не, трябва съвсем друга теория.
към беседата >>
Представете си, че аритметиката представлява вашите усещания, а алгебрата представлява чувствата на сърцето.
Това са количествени числа – да кажем, имате едно кило вода и две кила вода, които, събрани, правят три кила вода. С други думи, взели сте водата от едно шише, което съдържа едно кило вода, и водата от друго, което съдържа две кила, събрали сте ги, понеже са от едно качество, и ги наливате в трето шише, което съдържа три кила вода. Каква е идеята в израза: А + В? В алгебрата това са спомагателни числа. В аритметиката числата представляват по-широка област.
Представете си, че аритметиката представлява вашите усещания, а алгебрата представлява чувствата на сърцето.
Тогава чувствата на ума ще определим с един по-широк кръг. Къде съществува този процес? – Трябва да различавате чистата мисъл. В нея има отвлечени понятия и няма нищо материално. Който влиза в тази област, умът му трябва да е много здрав.
към беседата >>
Значи, тази теория не може да се приеме.
Казват, че повечето от нас са били някога на Сатурн. Добре, ама тази теория не е в съгласие със сегашните. Защо пък да сме били на Сатурн? Ами че нали астролозите считат Слънцето за планета. Тогава пък ще кажат, че най-първо сме били на Слънцето, после на Сатурн, после сме слезли на Луната и оттам – на Земята.
Значи, тази теория не може да се приеме.
Върху сегашните теории не можем да базираме астрологията, друга някоя теория трябва да се създаде. Откъде-накъде твърдят, че Сатурн или Марс влияят? Например казват за някого: „Той е марсианец“. Не, трябва съвсем друга теория. Всеки един трябва да се ползва от дадена теория.
към беседата >>
Тогава чувствата на ума ще определим с един по-широк кръг.
С други думи, взели сте водата от едно шише, което съдържа едно кило вода, и водата от друго, което съдържа две кила, събрали сте ги, понеже са от едно качество, и ги наливате в трето шише, което съдържа три кила вода. Каква е идеята в израза: А + В? В алгебрата това са спомагателни числа. В аритметиката числата представляват по-широка област. Представете си, че аритметиката представлява вашите усещания, а алгебрата представлява чувствата на сърцето.
Тогава чувствата на ума ще определим с един по-широк кръг.
Къде съществува този процес? – Трябва да различавате чистата мисъл. В нея има отвлечени понятия и няма нищо материално. Който влиза в тази област, умът му трябва да е много здрав. Ако не е, обърква се, понеже не всеки може да се занимава с висша математика.
към беседата >>
Върху сегашните теории не можем да базираме астрологията, друга някоя теория трябва да се създаде.
Добре, ама тази теория не е в съгласие със сегашните. Защо пък да сме били на Сатурн? Ами че нали астролозите считат Слънцето за планета. Тогава пък ще кажат, че най-първо сме били на Слънцето, после на Сатурн, после сме слезли на Луната и оттам – на Земята. Значи, тази теория не може да се приеме.
Върху сегашните теории не можем да базираме астрологията, друга някоя теория трябва да се създаде.
Откъде-накъде твърдят, че Сатурн или Марс влияят? Например казват за някого: „Той е марсианец“. Не, трябва съвсем друга теория. Всеки един трябва да се ползва от дадена теория.
към беседата >>
Къде съществува този процес?
Каква е идеята в израза: А + В? В алгебрата това са спомагателни числа. В аритметиката числата представляват по-широка област. Представете си, че аритметиката представлява вашите усещания, а алгебрата представлява чувствата на сърцето. Тогава чувствата на ума ще определим с един по-широк кръг.
Къде съществува този процес?
– Трябва да различавате чистата мисъл. В нея има отвлечени понятия и няма нищо материално. Който влиза в тази област, умът му трябва да е много здрав. Ако не е, обърква се, понеже не всеки може да се занимава с висша математика. Там има голямо разширение на мозъка и можеш да се объркаш.
към беседата >>
Откъде-накъде твърдят, че Сатурн или Марс влияят?
Защо пък да сме били на Сатурн? Ами че нали астролозите считат Слънцето за планета. Тогава пък ще кажат, че най-първо сме били на Слънцето, после на Сатурн, после сме слезли на Луната и оттам – на Земята. Значи, тази теория не може да се приеме. Върху сегашните теории не можем да базираме астрологията, друга някоя теория трябва да се създаде.
Откъде-накъде твърдят, че Сатурн или Марс влияят?
Например казват за някого: „Той е марсианец“. Не, трябва съвсем друга теория. Всеки един трябва да се ползва от дадена теория.
към беседата >>
– Трябва да различавате чистата мисъл.
В алгебрата това са спомагателни числа. В аритметиката числата представляват по-широка област. Представете си, че аритметиката представлява вашите усещания, а алгебрата представлява чувствата на сърцето. Тогава чувствата на ума ще определим с един по-широк кръг. Къде съществува този процес?
– Трябва да различавате чистата мисъл.
В нея има отвлечени понятия и няма нищо материално. Който влиза в тази област, умът му трябва да е много здрав. Ако не е, обърква се, понеже не всеки може да се занимава с висша математика. Там има голямо разширение на мозъка и можеш да се объркаш. Много пъти се занимавате с известни въпроси, за които умът ви не е още готов.
към беседата >>
Например казват за някого: „Той е марсианец“.
Ами че нали астролозите считат Слънцето за планета. Тогава пък ще кажат, че най-първо сме били на Слънцето, после на Сатурн, после сме слезли на Луната и оттам – на Земята. Значи, тази теория не може да се приеме. Върху сегашните теории не можем да базираме астрологията, друга някоя теория трябва да се създаде. Откъде-накъде твърдят, че Сатурн или Марс влияят?
Например казват за някого: „Той е марсианец“.
Не, трябва съвсем друга теория. Всеки един трябва да се ползва от дадена теория.
към беседата >>
В нея има отвлечени понятия и няма нищо материално.
В аритметиката числата представляват по-широка област. Представете си, че аритметиката представлява вашите усещания, а алгебрата представлява чувствата на сърцето. Тогава чувствата на ума ще определим с един по-широк кръг. Къде съществува този процес? – Трябва да различавате чистата мисъл.
В нея има отвлечени понятия и няма нищо материално.
Който влиза в тази област, умът му трябва да е много здрав. Ако не е, обърква се, понеже не всеки може да се занимава с висша математика. Там има голямо разширение на мозъка и можеш да се объркаш. Много пъти се занимавате с известни въпроси, за които умът ви не е още готов.
към беседата >>
Не, трябва съвсем друга теория.
Тогава пък ще кажат, че най-първо сме били на Слънцето, после на Сатурн, после сме слезли на Луната и оттам – на Земята. Значи, тази теория не може да се приеме. Върху сегашните теории не можем да базираме астрологията, друга някоя теория трябва да се създаде. Откъде-накъде твърдят, че Сатурн или Марс влияят? Например казват за някого: „Той е марсианец“.
Не, трябва съвсем друга теория.
Всеки един трябва да се ползва от дадена теория.
към беседата >>
Който влиза в тази област, умът му трябва да е много здрав.
Представете си, че аритметиката представлява вашите усещания, а алгебрата представлява чувствата на сърцето. Тогава чувствата на ума ще определим с един по-широк кръг. Къде съществува този процес? – Трябва да различавате чистата мисъл. В нея има отвлечени понятия и няма нищо материално.
Който влиза в тази област, умът му трябва да е много здрав.
Ако не е, обърква се, понеже не всеки може да се занимава с висша математика. Там има голямо разширение на мозъка и можеш да се объркаш. Много пъти се занимавате с известни въпроси, за които умът ви не е още готов.
към беседата >>
Всеки един трябва да се ползва от дадена теория.
Значи, тази теория не може да се приеме. Върху сегашните теории не можем да базираме астрологията, друга някоя теория трябва да се създаде. Откъде-накъде твърдят, че Сатурн или Марс влияят? Например казват за някого: „Той е марсианец“. Не, трябва съвсем друга теория.
Всеки един трябва да се ползва от дадена теория.
към беседата >>
Ако не е, обърква се, понеже не всеки може да се занимава с висша математика.
Тогава чувствата на ума ще определим с един по-широк кръг. Къде съществува този процес? – Трябва да различавате чистата мисъл. В нея има отвлечени понятия и няма нищо материално. Който влиза в тази област, умът му трябва да е много здрав.
Ако не е, обърква се, понеже не всеки може да се занимава с висша математика.
Там има голямо разширение на мозъка и можеш да се объркаш. Много пъти се занимавате с известни въпроси, за които умът ви не е още готов.
към беседата >>
Сега, вие всички имате нужда от медицина.
Сега, вие всички имате нужда от медицина.
Все пак, трябва да знаете кои треви действуват слабително, например. Или имате главоболие – съществуват някои растения, които могат да ви помогнат. Боли ви главата, но не знаете причината. Причината за главоболието е стомахът. Щом те боли главата, няма да търсиш да лекуваш нея, а ще лекуваш стомаха.
към беседата >>
Там има голямо разширение на мозъка и можеш да се объркаш.
Къде съществува този процес? – Трябва да различавате чистата мисъл. В нея има отвлечени понятия и няма нищо материално. Който влиза в тази област, умът му трябва да е много здрав. Ако не е, обърква се, понеже не всеки може да се занимава с висша математика.
Там има голямо разширение на мозъка и можеш да се объркаш.
Много пъти се занимавате с известни въпроси, за които умът ви не е още готов.
към беседата >>
Все пак, трябва да знаете кои треви действуват слабително, например.
Сега, вие всички имате нужда от медицина.
Все пак, трябва да знаете кои треви действуват слабително, например.
Или имате главоболие – съществуват някои растения, които могат да ви помогнат. Боли ви главата, но не знаете причината. Причината за главоболието е стомахът. Щом те боли главата, няма да търсиш да лекуваш нея, а ще лекуваш стомаха. Щом пък те заболи корема, причината е в главата.
към беседата >>
Много пъти се занимавате с известни въпроси, за които умът ви не е още готов.
– Трябва да различавате чистата мисъл. В нея има отвлечени понятия и няма нищо материално. Който влиза в тази област, умът му трябва да е много здрав. Ако не е, обърква се, понеже не всеки може да се занимава с висша математика. Там има голямо разширение на мозъка и можеш да се объркаш.
Много пъти се занимавате с известни въпроси, за които умът ви не е още готов.
към беседата >>
Или имате главоболие – съществуват някои растения, които могат да ви помогнат.
Сега, вие всички имате нужда от медицина. Все пак, трябва да знаете кои треви действуват слабително, например.
Или имате главоболие – съществуват някои растения, които могат да ви помогнат.
Боли ви главата, но не знаете причината. Причината за главоболието е стомахът. Щом те боли главата, няма да търсиш да лекуваш нея, а ще лекуваш стомаха. Щом пък те заболи корема, причината е в главата. Заболи ли те стомаха, ще лекуваш главата.
към беседата >>
Сега, да дойдем до елементарните неща.
Сега, да дойдем до елементарните неща.
Тази работа излезе малко чапрашък*. Я кажете защо правата линия не е права и кривата не е крива? Не че правите не са прави, прави са, но вътрешна философия нямат. В геометрията кривата и правата имат особени функции, а ние ги вземаме като спомагателно средство. Казват за някого: „Прям е този човек – по права линия върви“.
към беседата >>
Боли ви главата, но не знаете причината.
Сега, вие всички имате нужда от медицина. Все пак, трябва да знаете кои треви действуват слабително, например. Или имате главоболие – съществуват някои растения, които могат да ви помогнат.
Боли ви главата, но не знаете причината.
Причината за главоболието е стомахът. Щом те боли главата, няма да търсиш да лекуваш нея, а ще лекуваш стомаха. Щом пък те заболи корема, причината е в главата. Заболи ли те стомаха, ще лекуваш главата. Тази теория не е в съгласие със сегашната медицина.
към беседата >>
Тази работа излезе малко чапрашък*.
Сега, да дойдем до елементарните неща.
Тази работа излезе малко чапрашък*.
Я кажете защо правата линия не е права и кривата не е крива? Не че правите не са прави, прави са, но вътрешна философия нямат. В геометрията кривата и правата имат особени функции, а ние ги вземаме като спомагателно средство. Казват за някого: „Прям е този човек – по права линия върви“. Онези, които са взели тези линии, разбират.
към беседата >>
Причината за главоболието е стомахът.
Сега, вие всички имате нужда от медицина. Все пак, трябва да знаете кои треви действуват слабително, например. Или имате главоболие – съществуват някои растения, които могат да ви помогнат. Боли ви главата, но не знаете причината.
Причината за главоболието е стомахът.
Щом те боли главата, няма да търсиш да лекуваш нея, а ще лекуваш стомаха. Щом пък те заболи корема, причината е в главата. Заболи ли те стомаха, ще лекуваш главата. Тази теория не е в съгласие със сегашната медицина. Аз искам да ви наведа на тези мисли, защото сега има много възгледи и редица теории.
към беседата >>
Я кажете защо правата линия не е права и кривата не е крива?
Сега, да дойдем до елементарните неща. Тази работа излезе малко чапрашък*.
Я кажете защо правата линия не е права и кривата не е крива?
Не че правите не са прави, прави са, но вътрешна философия нямат. В геометрията кривата и правата имат особени функции, а ние ги вземаме като спомагателно средство. Казват за някого: „Прям е този човек – по права линия върви“. Онези, които са взели тези линии, разбират. Линиите, родени без закон, са незаконно родени деца в математиката.
към беседата >>
Щом те боли главата, няма да търсиш да лекуваш нея, а ще лекуваш стомаха.
Сега, вие всички имате нужда от медицина. Все пак, трябва да знаете кои треви действуват слабително, например. Или имате главоболие – съществуват някои растения, които могат да ви помогнат. Боли ви главата, но не знаете причината. Причината за главоболието е стомахът.
Щом те боли главата, няма да търсиш да лекуваш нея, а ще лекуваш стомаха.
Щом пък те заболи корема, причината е в главата. Заболи ли те стомаха, ще лекуваш главата. Тази теория не е в съгласие със сегашната медицина. Аз искам да ви наведа на тези мисли, защото сега има много възгледи и редица теории.
към беседата >>
Не че правите не са прави, прави са, но вътрешна философия нямат.
Сега, да дойдем до елементарните неща. Тази работа излезе малко чапрашък*. Я кажете защо правата линия не е права и кривата не е крива?
Не че правите не са прави, прави са, но вътрешна философия нямат.
В геометрията кривата и правата имат особени функции, а ние ги вземаме като спомагателно средство. Казват за някого: „Прям е този човек – по права линия върви“. Онези, които са взели тези линии, разбират. Линиите, родени без закон, са незаконно родени деца в математиката. Има прави линии, които нямат баща и майка, т. е.
към беседата >>
Щом пък те заболи корема, причината е в главата.
Все пак, трябва да знаете кои треви действуват слабително, например. Или имате главоболие – съществуват някои растения, които могат да ви помогнат. Боли ви главата, но не знаете причината. Причината за главоболието е стомахът. Щом те боли главата, няма да търсиш да лекуваш нея, а ще лекуваш стомаха.
Щом пък те заболи корема, причината е в главата.
Заболи ли те стомаха, ще лекуваш главата. Тази теория не е в съгласие със сегашната медицина. Аз искам да ви наведа на тези мисли, защото сега има много възгледи и редица теории.
към беседата >>
В геометрията кривата и правата имат особени функции, а ние ги вземаме като спомагателно средство.
Сега, да дойдем до елементарните неща. Тази работа излезе малко чапрашък*. Я кажете защо правата линия не е права и кривата не е крива? Не че правите не са прави, прави са, но вътрешна философия нямат.
В геометрията кривата и правата имат особени функции, а ние ги вземаме като спомагателно средство.
Казват за някого: „Прям е този човек – по права линия върви“. Онези, които са взели тези линии, разбират. Линиите, родени без закон, са незаконно родени деца в математиката. Има прави линии, които нямат баща и майка, т. е. не че нямат, но не изразяват един закон.
към беседата >>
Заболи ли те стомаха, ще лекуваш главата.
Или имате главоболие – съществуват някои растения, които могат да ви помогнат. Боли ви главата, но не знаете причината. Причината за главоболието е стомахът. Щом те боли главата, няма да търсиш да лекуваш нея, а ще лекуваш стомаха. Щом пък те заболи корема, причината е в главата.
Заболи ли те стомаха, ще лекуваш главата.
Тази теория не е в съгласие със сегашната медицина. Аз искам да ви наведа на тези мисли, защото сега има много възгледи и редица теории.
към беседата >>
Казват за някого: „Прям е този човек – по права линия върви“.
Сега, да дойдем до елементарните неща. Тази работа излезе малко чапрашък*. Я кажете защо правата линия не е права и кривата не е крива? Не че правите не са прави, прави са, но вътрешна философия нямат. В геометрията кривата и правата имат особени функции, а ние ги вземаме като спомагателно средство.
Казват за някого: „Прям е този човек – по права линия върви“.
Онези, които са взели тези линии, разбират. Линиите, родени без закон, са незаконно родени деца в математиката. Има прави линии, които нямат баща и майка, т. е. не че нямат, но не изразяват един закон. Има също и криви линии, които не изразяват един закон.
към беседата >>
Тази теория не е в съгласие със сегашната медицина.
Боли ви главата, но не знаете причината. Причината за главоболието е стомахът. Щом те боли главата, няма да търсиш да лекуваш нея, а ще лекуваш стомаха. Щом пък те заболи корема, причината е в главата. Заболи ли те стомаха, ще лекуваш главата.
Тази теория не е в съгласие със сегашната медицина.
Аз искам да ви наведа на тези мисли, защото сега има много възгледи и редица теории.
към беседата >>
Онези, които са взели тези линии, разбират.
Тази работа излезе малко чапрашък*. Я кажете защо правата линия не е права и кривата не е крива? Не че правите не са прави, прави са, но вътрешна философия нямат. В геометрията кривата и правата имат особени функции, а ние ги вземаме като спомагателно средство. Казват за някого: „Прям е този човек – по права линия върви“.
Онези, които са взели тези линии, разбират.
Линиите, родени без закон, са незаконно родени деца в математиката. Има прави линии, които нямат баща и майка, т. е. не че нямат, но не изразяват един закон. Има също и криви линии, които не изразяват един закон. Всичката мъчнотия е в кривите линии, които не могат да дадат една идея.
към беседата >>
Аз искам да ви наведа на тези мисли, защото сега има много възгледи и редица теории.
Причината за главоболието е стомахът. Щом те боли главата, няма да търсиш да лекуваш нея, а ще лекуваш стомаха. Щом пък те заболи корема, причината е в главата. Заболи ли те стомаха, ще лекуваш главата. Тази теория не е в съгласие със сегашната медицина.
Аз искам да ви наведа на тези мисли, защото сега има много възгледи и редица теории.
към беседата >>
Линиите, родени без закон, са незаконно родени деца в математиката.
Я кажете защо правата линия не е права и кривата не е крива? Не че правите не са прави, прави са, но вътрешна философия нямат. В геометрията кривата и правата имат особени функции, а ние ги вземаме като спомагателно средство. Казват за някого: „Прям е този човек – по права линия върви“. Онези, които са взели тези линии, разбират.
Линиите, родени без закон, са незаконно родени деца в математиката.
Има прави линии, които нямат баща и майка, т. е. не че нямат, но не изразяват един закон. Има също и криви линии, които не изразяват един закон. Всичката мъчнотия е в кривите линии, които не могат да дадат една идея.
към беседата >>
Сега, вие имате един възглед, според който искате да знаете много, искате да бъдете щастливи.
Сега, вие имате един възглед, според който искате да знаете много, искате да бъдете щастливи.
Някой казва: „Щастлив искам да бъда, да имам добри условия“. В какво седи щастието на човека, в какво седят добрите условия? Трябва научно да търсите нещата. Има неща, които знаете научно. Например, казвате, че 2 по 2 е равно на 4.
към беседата >>
Има прави линии, които нямат баща и майка, т. е.
Не че правите не са прави, прави са, но вътрешна философия нямат. В геометрията кривата и правата имат особени функции, а ние ги вземаме като спомагателно средство. Казват за някого: „Прям е този човек – по права линия върви“. Онези, които са взели тези линии, разбират. Линиите, родени без закон, са незаконно родени деца в математиката.
Има прави линии, които нямат баща и майка, т. е.
не че нямат, но не изразяват един закон. Има също и криви линии, които не изразяват един закон. Всичката мъчнотия е в кривите линии, които не могат да дадат една идея.
към беседата >>
Някой казва: „Щастлив искам да бъда, да имам добри условия“.
Сега, вие имате един възглед, според който искате да знаете много, искате да бъдете щастливи.
Някой казва: „Щастлив искам да бъда, да имам добри условия“.
В какво седи щастието на човека, в какво седят добрите условия? Трябва научно да търсите нещата. Има неща, които знаете научно. Например, казвате, че 2 по 2 е равно на 4. Това е една аксиома.
към беседата >>
не че нямат, но не изразяват един закон.
В геометрията кривата и правата имат особени функции, а ние ги вземаме като спомагателно средство. Казват за някого: „Прям е този човек – по права линия върви“. Онези, които са взели тези линии, разбират. Линиите, родени без закон, са незаконно родени деца в математиката. Има прави линии, които нямат баща и майка, т. е.
не че нямат, но не изразяват един закон.
Има също и криви линии, които не изразяват един закон. Всичката мъчнотия е в кривите линии, които не могат да дадат една идея.
към беседата >>
В какво седи щастието на човека, в какво седят добрите условия?
Сега, вие имате един възглед, според който искате да знаете много, искате да бъдете щастливи. Някой казва: „Щастлив искам да бъда, да имам добри условия“.
В какво седи щастието на човека, в какво седят добрите условия?
Трябва научно да търсите нещата. Има неща, които знаете научно. Например, казвате, че 2 по 2 е равно на 4. Това е една аксиома. Защо 2 по 2 е равно на 4 и 2 плюс 2 е пак равно на 4?
към беседата >>
Има също и криви линии, които не изразяват един закон.
Казват за някого: „Прям е този човек – по права линия върви“. Онези, които са взели тези линии, разбират. Линиите, родени без закон, са незаконно родени деца в математиката. Има прави линии, които нямат баща и майка, т. е. не че нямат, но не изразяват един закон.
Има също и криви линии, които не изразяват един закон.
Всичката мъчнотия е в кривите линии, които не могат да дадат една идея.
към беседата >>
Трябва научно да търсите нещата.
Сега, вие имате един възглед, според който искате да знаете много, искате да бъдете щастливи. Някой казва: „Щастлив искам да бъда, да имам добри условия“. В какво седи щастието на човека, в какво седят добрите условия?
Трябва научно да търсите нещата.
Има неща, които знаете научно. Например, казвате, че 2 по 2 е равно на 4. Това е една аксиома. Защо 2 по 2 е равно на 4 и 2 плюс 2 е пак равно на 4? Тогава защо 5 по 5 е равно на 25, а 5 плюс 5 не е равно на 25?
към беседата >>
Всичката мъчнотия е в кривите линии, които не могат да дадат една идея.
Онези, които са взели тези линии, разбират. Линиите, родени без закон, са незаконно родени деца в математиката. Има прави линии, които нямат баща и майка, т. е. не че нямат, но не изразяват един закон. Има също и криви линии, които не изразяват един закон.
Всичката мъчнотия е в кривите линии, които не могат да дадат една идея.
към беседата >>
Има неща, които знаете научно.
Сега, вие имате един възглед, според който искате да знаете много, искате да бъдете щастливи. Някой казва: „Щастлив искам да бъда, да имам добри условия“. В какво седи щастието на човека, в какво седят добрите условия? Трябва научно да търсите нещата.
Има неща, които знаете научно.
Например, казвате, че 2 по 2 е равно на 4. Това е една аксиома. Защо 2 по 2 е равно на 4 и 2 плюс 2 е пак равно на 4? Тогава защо 5 по 5 е равно на 25, а 5 плюс 5 не е равно на 25? Как ще примирите тези различия, защо е това изключение?
към беседата >>
Фигура 2.
Фигура 2.
към беседата >>
Например, казвате, че 2 по 2 е равно на 4.
Сега, вие имате един възглед, според който искате да знаете много, искате да бъдете щастливи. Някой казва: „Щастлив искам да бъда, да имам добри условия“. В какво седи щастието на човека, в какво седят добрите условия? Трябва научно да търсите нещата. Има неща, които знаете научно.
Например, казвате, че 2 по 2 е равно на 4.
Това е една аксиома. Защо 2 по 2 е равно на 4 и 2 плюс 2 е пак равно на 4? Тогава защо 5 по 5 е равно на 25, а 5 плюс 5 не е равно на 25? Как ще примирите тези различия, защо е това изключение? Да оставим този въпрос...
към беседата >>
Например, имате някъде крива линия, но не знаете каква е идеята й, т. е.
Например, имате някъде крива линия, но не знаете каква е идеята й, т. е.
какво е отношението й. За един учен човек всички криви линии имат отношение. Например, всяка една от тия начертани линии има отношение. Аз ги поставям физиогномично на лицето: едната поставям отгоре на главата, другата – отдясно, третата – отляво. Тук вече отношенията, които съществуват, са различни; тук кривите и правите линии си имат място.
към беседата >>
Това е една аксиома.
Някой казва: „Щастлив искам да бъда, да имам добри условия“. В какво седи щастието на човека, в какво седят добрите условия? Трябва научно да търсите нещата. Има неща, които знаете научно. Например, казвате, че 2 по 2 е равно на 4.
Това е една аксиома.
Защо 2 по 2 е равно на 4 и 2 плюс 2 е пак равно на 4? Тогава защо 5 по 5 е равно на 25, а 5 плюс 5 не е равно на 25? Как ще примирите тези различия, защо е това изключение? Да оставим този въпрос...
към беседата >>
какво е отношението й.
Например, имате някъде крива линия, но не знаете каква е идеята й, т. е.
какво е отношението й.
За един учен човек всички криви линии имат отношение. Например, всяка една от тия начертани линии има отношение. Аз ги поставям физиогномично на лицето: едната поставям отгоре на главата, другата – отдясно, третата – отляво. Тук вече отношенията, които съществуват, са различни; тук кривите и правите линии си имат място. Ако имаш една крива линия отгоре на главата, ако имаш една хубава крива линия отстрани на лицето, ако имаш една права линия, турена на място на носа, всички те вече имат смисъл.
към беседата >>
Защо 2 по 2 е равно на 4 и 2 плюс 2 е пак равно на 4?
В какво седи щастието на човека, в какво седят добрите условия? Трябва научно да търсите нещата. Има неща, които знаете научно. Например, казвате, че 2 по 2 е равно на 4. Това е една аксиома.
Защо 2 по 2 е равно на 4 и 2 плюс 2 е пак равно на 4?
Тогава защо 5 по 5 е равно на 25, а 5 плюс 5 не е равно на 25? Как ще примирите тези различия, защо е това изключение? Да оставим този въпрос...
към беседата >>
За един учен човек всички криви линии имат отношение.
Например, имате някъде крива линия, но не знаете каква е идеята й, т. е. какво е отношението й.
За един учен човек всички криви линии имат отношение.
Например, всяка една от тия начертани линии има отношение. Аз ги поставям физиогномично на лицето: едната поставям отгоре на главата, другата – отдясно, третата – отляво. Тук вече отношенията, които съществуват, са различни; тук кривите и правите линии си имат място. Ако имаш една крива линия отгоре на главата, ако имаш една хубава крива линия отстрани на лицето, ако имаш една права линия, турена на място на носа, всички те вече имат смисъл. Инак, те са отвлечени работи.
към беседата >>
Тогава защо 5 по 5 е равно на 25, а 5 плюс 5 не е равно на 25?
Трябва научно да търсите нещата. Има неща, които знаете научно. Например, казвате, че 2 по 2 е равно на 4. Това е една аксиома. Защо 2 по 2 е равно на 4 и 2 плюс 2 е пак равно на 4?
Тогава защо 5 по 5 е равно на 25, а 5 плюс 5 не е равно на 25?
Как ще примирите тези различия, защо е това изключение? Да оставим този въпрос...
към беседата >>
Например, всяка една от тия начертани линии има отношение.
Например, имате някъде крива линия, но не знаете каква е идеята й, т. е. какво е отношението й. За един учен човек всички криви линии имат отношение.
Например, всяка една от тия начертани линии има отношение.
Аз ги поставям физиогномично на лицето: едната поставям отгоре на главата, другата – отдясно, третата – отляво. Тук вече отношенията, които съществуват, са различни; тук кривите и правите линии си имат място. Ако имаш една крива линия отгоре на главата, ако имаш една хубава крива линия отстрани на лицето, ако имаш една права линия, турена на място на носа, всички те вече имат смисъл. Инак, те са отвлечени работи. Правите и кривите линии във физиогномията ще ги изучавате в тази пластичност на тялото.
към беседата >>
Как ще примирите тези различия, защо е това изключение?
Има неща, които знаете научно. Например, казвате, че 2 по 2 е равно на 4. Това е една аксиома. Защо 2 по 2 е равно на 4 и 2 плюс 2 е пак равно на 4? Тогава защо 5 по 5 е равно на 25, а 5 плюс 5 не е равно на 25?
Как ще примирите тези различия, защо е това изключение?
Да оставим този въпрос...
към беседата >>
Аз ги поставям физиогномично на лицето: едната поставям отгоре на главата, другата – отдясно, третата – отляво.
Например, имате някъде крива линия, но не знаете каква е идеята й, т. е. какво е отношението й. За един учен човек всички криви линии имат отношение. Например, всяка една от тия начертани линии има отношение.
Аз ги поставям физиогномично на лицето: едната поставям отгоре на главата, другата – отдясно, третата – отляво.
Тук вече отношенията, които съществуват, са различни; тук кривите и правите линии си имат място. Ако имаш една крива линия отгоре на главата, ако имаш една хубава крива линия отстрани на лицето, ако имаш една права линия, турена на място на носа, всички те вече имат смисъл. Инак, те са отвлечени работи. Правите и кривите линии във физиогномията ще ги изучавате в тази пластичност на тялото. Някои тела са красиви, понеже имат много хубави криви линии, т. е.
към беседата >>
Да оставим този въпрос...
Например, казвате, че 2 по 2 е равно на 4. Това е една аксиома. Защо 2 по 2 е равно на 4 и 2 плюс 2 е пак равно на 4? Тогава защо 5 по 5 е равно на 25, а 5 плюс 5 не е равно на 25? Как ще примирите тези различия, защо е това изключение?
Да оставим този въпрос...
към беседата >>
Тук вече отношенията, които съществуват, са различни; тук кривите и правите линии си имат място.
Например, имате някъде крива линия, но не знаете каква е идеята й, т. е. какво е отношението й. За един учен човек всички криви линии имат отношение. Например, всяка една от тия начертани линии има отношение. Аз ги поставям физиогномично на лицето: едната поставям отгоре на главата, другата – отдясно, третата – отляво.
Тук вече отношенията, които съществуват, са различни; тук кривите и правите линии си имат място.
Ако имаш една крива линия отгоре на главата, ако имаш една хубава крива линия отстрани на лицето, ако имаш една права линия, турена на място на носа, всички те вече имат смисъл. Инак, те са отвлечени работи. Правите и кривите линии във физиогномията ще ги изучавате в тази пластичност на тялото. Някои тела са красиви, понеже имат много хубави криви линии, т. е. има съчетание на линиите и от тях зависи красотата на тялото.
към беседата >>
Сега, да вземем две деца.
Сега, да вземем две деца.
Едното дете въз основа на своето сърце, на своите чувства щом погледне някоя ябълка, в него се явява мисъл да я опита, да направи научно изследване с нея. Отива при градината, но градинарят я е заобиколил с плет, не му дава възможност да прави своите научни изследвания. Детето цял ден стои около плета и мисли. Да допуснем, че един ден градинарят е заспал, детето влиза и взема няколко ябълки. Но градинарят е учен човек, знае всяко дърво колко плода има, вижда, че липсват два, но по какъв начин са изчезнали не знае.
към беседата >>
Ако имаш една крива линия отгоре на главата, ако имаш една хубава крива линия отстрани на лицето, ако имаш една права линия, турена на място на носа, всички те вече имат смисъл.
какво е отношението й. За един учен човек всички криви линии имат отношение. Например, всяка една от тия начертани линии има отношение. Аз ги поставям физиогномично на лицето: едната поставям отгоре на главата, другата – отдясно, третата – отляво. Тук вече отношенията, които съществуват, са различни; тук кривите и правите линии си имат място.
Ако имаш една крива линия отгоре на главата, ако имаш една хубава крива линия отстрани на лицето, ако имаш една права линия, турена на място на носа, всички те вече имат смисъл.
Инак, те са отвлечени работи. Правите и кривите линии във физиогномията ще ги изучавате в тази пластичност на тялото. Някои тела са красиви, понеже имат много хубави криви линии, т. е. има съчетание на линиите и от тях зависи красотата на тялото. Има линии, които произвеждат едно приятно впечатление за очите ни.
към беседата >>
Едното дете въз основа на своето сърце, на своите чувства щом погледне някоя ябълка, в него се явява мисъл да я опита, да направи научно изследване с нея.
Сега, да вземем две деца.
Едното дете въз основа на своето сърце, на своите чувства щом погледне някоя ябълка, в него се явява мисъл да я опита, да направи научно изследване с нея.
Отива при градината, но градинарят я е заобиколил с плет, не му дава възможност да прави своите научни изследвания. Детето цял ден стои около плета и мисли. Да допуснем, че един ден градинарят е заспал, детето влиза и взема няколко ябълки. Но градинарят е учен човек, знае всяко дърво колко плода има, вижда, че липсват два, но по какъв начин са изчезнали не знае. Той е видял, че едно дете се е мяркало покрай плета и започва да предполага, че то е взело ябълките.
към беседата >>
Инак, те са отвлечени работи.
За един учен човек всички криви линии имат отношение. Например, всяка една от тия начертани линии има отношение. Аз ги поставям физиогномично на лицето: едната поставям отгоре на главата, другата – отдясно, третата – отляво. Тук вече отношенията, които съществуват, са различни; тук кривите и правите линии си имат място. Ако имаш една крива линия отгоре на главата, ако имаш една хубава крива линия отстрани на лицето, ако имаш една права линия, турена на място на носа, всички те вече имат смисъл.
Инак, те са отвлечени работи.
Правите и кривите линии във физиогномията ще ги изучавате в тази пластичност на тялото. Някои тела са красиви, понеже имат много хубави криви линии, т. е. има съчетание на линиите и от тях зависи красотата на тялото. Има линии, които произвеждат едно приятно впечатление за очите ни. А други пък са така безформени, че не произвеждат приятно впечатление и когато се погледнете в огледалото, не се харесвате, но не знаете кое не ви харесва.
към беседата >>
Отива при градината, но градинарят я е заобиколил с плет, не му дава възможност да прави своите научни изследвания.
Сега, да вземем две деца. Едното дете въз основа на своето сърце, на своите чувства щом погледне някоя ябълка, в него се явява мисъл да я опита, да направи научно изследване с нея.
Отива при градината, но градинарят я е заобиколил с плет, не му дава възможност да прави своите научни изследвания.
Детето цял ден стои около плета и мисли. Да допуснем, че един ден градинарят е заспал, детето влиза и взема няколко ябълки. Но градинарят е учен човек, знае всяко дърво колко плода има, вижда, че липсват два, но по какъв начин са изчезнали не знае. Той е видял, че едно дете се е мяркало покрай плета и започва да предполага, че то е взело ябълките. А детето взема плодовете, изяжда ги и разправя на своите другари: „Отлични са тия ябълки, много са сладки!
към беседата >>
Правите и кривите линии във физиогномията ще ги изучавате в тази пластичност на тялото.
Например, всяка една от тия начертани линии има отношение. Аз ги поставям физиогномично на лицето: едната поставям отгоре на главата, другата – отдясно, третата – отляво. Тук вече отношенията, които съществуват, са различни; тук кривите и правите линии си имат място. Ако имаш една крива линия отгоре на главата, ако имаш една хубава крива линия отстрани на лицето, ако имаш една права линия, турена на място на носа, всички те вече имат смисъл. Инак, те са отвлечени работи.
Правите и кривите линии във физиогномията ще ги изучавате в тази пластичност на тялото.
Някои тела са красиви, понеже имат много хубави криви линии, т. е. има съчетание на линиите и от тях зависи красотата на тялото. Има линии, които произвеждат едно приятно впечатление за очите ни. А други пък са така безформени, че не произвеждат приятно впечатление и когато се погледнете в огледалото, не се харесвате, но не знаете кое не ви харесва. Някой път не харесвате веждите, някой път не харесвате носа, някой път не харесвате ушите, устата.
към беседата >>
Детето цял ден стои около плета и мисли.
Сега, да вземем две деца. Едното дете въз основа на своето сърце, на своите чувства щом погледне някоя ябълка, в него се явява мисъл да я опита, да направи научно изследване с нея. Отива при градината, но градинарят я е заобиколил с плет, не му дава възможност да прави своите научни изследвания.
Детето цял ден стои около плета и мисли.
Да допуснем, че един ден градинарят е заспал, детето влиза и взема няколко ябълки. Но градинарят е учен човек, знае всяко дърво колко плода има, вижда, че липсват два, но по какъв начин са изчезнали не знае. Той е видял, че едно дете се е мяркало покрай плета и започва да предполага, че то е взело ябълките. А детето взема плодовете, изяжда ги и разправя на своите другари: „Отлични са тия ябълки, много са сладки! “ Отиват и другите деца, но градинарят е търговец, който продава ябълките, и не е съгласен, че детето е взело, без да си е платило.
към беседата >>
Някои тела са красиви, понеже имат много хубави криви линии, т. е.
Аз ги поставям физиогномично на лицето: едната поставям отгоре на главата, другата – отдясно, третата – отляво. Тук вече отношенията, които съществуват, са различни; тук кривите и правите линии си имат място. Ако имаш една крива линия отгоре на главата, ако имаш една хубава крива линия отстрани на лицето, ако имаш една права линия, турена на място на носа, всички те вече имат смисъл. Инак, те са отвлечени работи. Правите и кривите линии във физиогномията ще ги изучавате в тази пластичност на тялото.
Някои тела са красиви, понеже имат много хубави криви линии, т. е.
има съчетание на линиите и от тях зависи красотата на тялото. Има линии, които произвеждат едно приятно впечатление за очите ни. А други пък са така безформени, че не произвеждат приятно впечатление и когато се погледнете в огледалото, не се харесвате, но не знаете кое не ви харесва. Някой път не харесвате веждите, някой път не харесвате носа, някой път не харесвате ушите, устата. Прави сте, ама не знаете как да ги поправите.
към беседата >>
Да допуснем, че един ден градинарят е заспал, детето влиза и взема няколко ябълки.
Сега, да вземем две деца. Едното дете въз основа на своето сърце, на своите чувства щом погледне някоя ябълка, в него се явява мисъл да я опита, да направи научно изследване с нея. Отива при градината, но градинарят я е заобиколил с плет, не му дава възможност да прави своите научни изследвания. Детето цял ден стои около плета и мисли.
Да допуснем, че един ден градинарят е заспал, детето влиза и взема няколко ябълки.
Но градинарят е учен човек, знае всяко дърво колко плода има, вижда, че липсват два, но по какъв начин са изчезнали не знае. Той е видял, че едно дете се е мяркало покрай плета и започва да предполага, че то е взело ябълките. А детето взема плодовете, изяжда ги и разправя на своите другари: „Отлични са тия ябълки, много са сладки! “ Отиват и другите деца, но градинарят е търговец, който продава ябълките, и не е съгласен, че детето е взело, без да си е платило. Нека сега да турим цена на ябълките – например, хубавите да струват двадесет и пет лева.
към беседата >>
има съчетание на линиите и от тях зависи красотата на тялото.
Тук вече отношенията, които съществуват, са различни; тук кривите и правите линии си имат място. Ако имаш една крива линия отгоре на главата, ако имаш една хубава крива линия отстрани на лицето, ако имаш една права линия, турена на място на носа, всички те вече имат смисъл. Инак, те са отвлечени работи. Правите и кривите линии във физиогномията ще ги изучавате в тази пластичност на тялото. Някои тела са красиви, понеже имат много хубави криви линии, т. е.
има съчетание на линиите и от тях зависи красотата на тялото.
Има линии, които произвеждат едно приятно впечатление за очите ни. А други пък са така безформени, че не произвеждат приятно впечатление и когато се погледнете в огледалото, не се харесвате, но не знаете кое не ви харесва. Някой път не харесвате веждите, някой път не харесвате носа, някой път не харесвате ушите, устата. Прави сте, ама не знаете как да ги поправите. Да кажем, че имате малък дефект на устата; как ще го поправите?
към беседата >>
Но градинарят е учен човек, знае всяко дърво колко плода има, вижда, че липсват два, но по какъв начин са изчезнали не знае.
Сега, да вземем две деца. Едното дете въз основа на своето сърце, на своите чувства щом погледне някоя ябълка, в него се явява мисъл да я опита, да направи научно изследване с нея. Отива при градината, но градинарят я е заобиколил с плет, не му дава възможност да прави своите научни изследвания. Детето цял ден стои около плета и мисли. Да допуснем, че един ден градинарят е заспал, детето влиза и взема няколко ябълки.
Но градинарят е учен човек, знае всяко дърво колко плода има, вижда, че липсват два, но по какъв начин са изчезнали не знае.
Той е видял, че едно дете се е мяркало покрай плета и започва да предполага, че то е взело ябълките. А детето взема плодовете, изяжда ги и разправя на своите другари: „Отлични са тия ябълки, много са сладки! “ Отиват и другите деца, но градинарят е търговец, който продава ябълките, и не е съгласен, че детето е взело, без да си е платило. Нека сега да турим цена на ябълките – например, хубавите да струват двадесет и пет лева. Това дете е взело две ябълки и ако всяка ябълка тежи по половин килограм, двете правят един килограм, който струва двадесет и пет лева.
към беседата >>
Има линии, които произвеждат едно приятно впечатление за очите ни.
Ако имаш една крива линия отгоре на главата, ако имаш една хубава крива линия отстрани на лицето, ако имаш една права линия, турена на място на носа, всички те вече имат смисъл. Инак, те са отвлечени работи. Правите и кривите линии във физиогномията ще ги изучавате в тази пластичност на тялото. Някои тела са красиви, понеже имат много хубави криви линии, т. е. има съчетание на линиите и от тях зависи красотата на тялото.
Има линии, които произвеждат едно приятно впечатление за очите ни.
А други пък са така безформени, че не произвеждат приятно впечатление и когато се погледнете в огледалото, не се харесвате, но не знаете кое не ви харесва. Някой път не харесвате веждите, някой път не харесвате носа, някой път не харесвате ушите, устата. Прави сте, ама не знаете как да ги поправите. Да кажем, че имате малък дефект на устата; как ще го поправите? Да допуснем, че устните ви имат малко керемиден цвят; как ще го поправите?
към беседата >>
Той е видял, че едно дете се е мяркало покрай плета и започва да предполага, че то е взело ябълките.
Едното дете въз основа на своето сърце, на своите чувства щом погледне някоя ябълка, в него се явява мисъл да я опита, да направи научно изследване с нея. Отива при градината, но градинарят я е заобиколил с плет, не му дава възможност да прави своите научни изследвания. Детето цял ден стои около плета и мисли. Да допуснем, че един ден градинарят е заспал, детето влиза и взема няколко ябълки. Но градинарят е учен човек, знае всяко дърво колко плода има, вижда, че липсват два, но по какъв начин са изчезнали не знае.
Той е видял, че едно дете се е мяркало покрай плета и започва да предполага, че то е взело ябълките.
А детето взема плодовете, изяжда ги и разправя на своите другари: „Отлични са тия ябълки, много са сладки! “ Отиват и другите деца, но градинарят е търговец, който продава ябълките, и не е съгласен, че детето е взело, без да си е платило. Нека сега да турим цена на ябълките – например, хубавите да струват двадесет и пет лева. Това дете е взело две ябълки и ако всяка ябълка тежи по половин килограм, двете правят един килограм, който струва двадесет и пет лева. Защо градинарят си търси ябълките?
към беседата >>
А други пък са така безформени, че не произвеждат приятно впечатление и когато се погледнете в огледалото, не се харесвате, но не знаете кое не ви харесва.
Инак, те са отвлечени работи. Правите и кривите линии във физиогномията ще ги изучавате в тази пластичност на тялото. Някои тела са красиви, понеже имат много хубави криви линии, т. е. има съчетание на линиите и от тях зависи красотата на тялото. Има линии, които произвеждат едно приятно впечатление за очите ни.
А други пък са така безформени, че не произвеждат приятно впечатление и когато се погледнете в огледалото, не се харесвате, но не знаете кое не ви харесва.
Някой път не харесвате веждите, някой път не харесвате носа, някой път не харесвате ушите, устата. Прави сте, ама не знаете как да ги поправите. Да кажем, че имате малък дефект на устата; как ще го поправите? Да допуснем, че устните ви имат малко керемиден цвят; как ще го поправите? Този цвят показва, че трябва да измените цвета на вашата кръв, т. е.
към беседата >>
А детето взема плодовете, изяжда ги и разправя на своите другари: „Отлични са тия ябълки, много са сладки!
Отива при градината, но градинарят я е заобиколил с плет, не му дава възможност да прави своите научни изследвания. Детето цял ден стои около плета и мисли. Да допуснем, че един ден градинарят е заспал, детето влиза и взема няколко ябълки. Но градинарят е учен човек, знае всяко дърво колко плода има, вижда, че липсват два, но по какъв начин са изчезнали не знае. Той е видял, че едно дете се е мяркало покрай плета и започва да предполага, че то е взело ябълките.
А детето взема плодовете, изяжда ги и разправя на своите другари: „Отлични са тия ябълки, много са сладки!
“ Отиват и другите деца, но градинарят е търговец, който продава ябълките, и не е съгласен, че детето е взело, без да си е платило. Нека сега да турим цена на ябълките – например, хубавите да струват двадесет и пет лева. Това дете е взело две ябълки и ако всяка ябълка тежи по половин килограм, двете правят един килограм, който струва двадесет и пет лева. Защо градинарят си търси ябълките? Той търси двадесет и пет лева, понеже за двадесет и пет златни лева се купува един чифт обуща.
към беседата >>
Някой път не харесвате веждите, някой път не харесвате носа, някой път не харесвате ушите, устата.
Правите и кривите линии във физиогномията ще ги изучавате в тази пластичност на тялото. Някои тела са красиви, понеже имат много хубави криви линии, т. е. има съчетание на линиите и от тях зависи красотата на тялото. Има линии, които произвеждат едно приятно впечатление за очите ни. А други пък са така безформени, че не произвеждат приятно впечатление и когато се погледнете в огледалото, не се харесвате, но не знаете кое не ви харесва.
Някой път не харесвате веждите, някой път не харесвате носа, някой път не харесвате ушите, устата.
Прави сте, ама не знаете как да ги поправите. Да кажем, че имате малък дефект на устата; как ще го поправите? Да допуснем, че устните ви имат малко керемиден цвят; как ще го поправите? Този цвят показва, че трябва да измените цвета на вашата кръв, т. е. храната, която ядете, условията, при които живеете, трябва да ги измените така, че устата ви да стане ясно-червена, здравословна.
към беседата >>
“ Отиват и другите деца, но градинарят е търговец, който продава ябълките, и не е съгласен, че детето е взело, без да си е платило.
Детето цял ден стои около плета и мисли. Да допуснем, че един ден градинарят е заспал, детето влиза и взема няколко ябълки. Но градинарят е учен човек, знае всяко дърво колко плода има, вижда, че липсват два, но по какъв начин са изчезнали не знае. Той е видял, че едно дете се е мяркало покрай плета и започва да предполага, че то е взело ябълките. А детето взема плодовете, изяжда ги и разправя на своите другари: „Отлични са тия ябълки, много са сладки!
“ Отиват и другите деца, но градинарят е търговец, който продава ябълките, и не е съгласен, че детето е взело, без да си е платило.
Нека сега да турим цена на ябълките – например, хубавите да струват двадесет и пет лева. Това дете е взело две ябълки и ако всяка ябълка тежи по половин килограм, двете правят един килограм, който струва двадесет и пет лева. Защо градинарят си търси ябълките? Той търси двадесет и пет лева, понеже за двадесет и пет златни лева се купува един чифт обуща. Един златен лев струва тридесет и пет лева.
към беседата >>
Прави сте, ама не знаете как да ги поправите.
Някои тела са красиви, понеже имат много хубави криви линии, т. е. има съчетание на линиите и от тях зависи красотата на тялото. Има линии, които произвеждат едно приятно впечатление за очите ни. А други пък са така безформени, че не произвеждат приятно впечатление и когато се погледнете в огледалото, не се харесвате, но не знаете кое не ви харесва. Някой път не харесвате веждите, някой път не харесвате носа, някой път не харесвате ушите, устата.
Прави сте, ама не знаете как да ги поправите.
Да кажем, че имате малък дефект на устата; как ще го поправите? Да допуснем, че устните ви имат малко керемиден цвят; как ще го поправите? Този цвят показва, че трябва да измените цвета на вашата кръв, т. е. храната, която ядете, условията, при които живеете, трябва да ги измените така, че устата ви да стане ясно-червена, здравословна. Следователно, трябва да обърнете внимание на храната си.
към беседата >>
Нека сега да турим цена на ябълките – например, хубавите да струват двадесет и пет лева.
Да допуснем, че един ден градинарят е заспал, детето влиза и взема няколко ябълки. Но градинарят е учен човек, знае всяко дърво колко плода има, вижда, че липсват два, но по какъв начин са изчезнали не знае. Той е видял, че едно дете се е мяркало покрай плета и започва да предполага, че то е взело ябълките. А детето взема плодовете, изяжда ги и разправя на своите другари: „Отлични са тия ябълки, много са сладки! “ Отиват и другите деца, но градинарят е търговец, който продава ябълките, и не е съгласен, че детето е взело, без да си е платило.
Нека сега да турим цена на ябълките – например, хубавите да струват двадесет и пет лева.
Това дете е взело две ябълки и ако всяка ябълка тежи по половин килограм, двете правят един килограм, който струва двадесет и пет лева. Защо градинарят си търси ябълките? Той търси двадесет и пет лева, понеже за двадесет и пет златни лева се купува един чифт обуща. Един златен лев струва тридесет и пет лева. Следователно двадесет и пет по тридесет и пет е равно на деветстотин лева.
към беседата >>
Да кажем, че имате малък дефект на устата; как ще го поправите?
има съчетание на линиите и от тях зависи красотата на тялото. Има линии, които произвеждат едно приятно впечатление за очите ни. А други пък са така безформени, че не произвеждат приятно впечатление и когато се погледнете в огледалото, не се харесвате, но не знаете кое не ви харесва. Някой път не харесвате веждите, някой път не харесвате носа, някой път не харесвате ушите, устата. Прави сте, ама не знаете как да ги поправите.
Да кажем, че имате малък дефект на устата; как ще го поправите?
Да допуснем, че устните ви имат малко керемиден цвят; как ще го поправите? Този цвят показва, че трябва да измените цвета на вашата кръв, т. е. храната, която ядете, условията, при които живеете, трябва да ги измените така, че устата ви да стане ясно-червена, здравословна. Следователно, трябва да обърнете внимание на храната си. Да допуснем, че устните ви станат сини; какво трябва да правите?
към беседата >>
Това дете е взело две ябълки и ако всяка ябълка тежи по половин килограм, двете правят един килограм, който струва двадесет и пет лева.
Но градинарят е учен човек, знае всяко дърво колко плода има, вижда, че липсват два, но по какъв начин са изчезнали не знае. Той е видял, че едно дете се е мяркало покрай плета и започва да предполага, че то е взело ябълките. А детето взема плодовете, изяжда ги и разправя на своите другари: „Отлични са тия ябълки, много са сладки! “ Отиват и другите деца, но градинарят е търговец, който продава ябълките, и не е съгласен, че детето е взело, без да си е платило. Нека сега да турим цена на ябълките – например, хубавите да струват двадесет и пет лева.
Това дете е взело две ябълки и ако всяка ябълка тежи по половин килограм, двете правят един килограм, който струва двадесет и пет лева.
Защо градинарят си търси ябълките? Той търси двадесет и пет лева, понеже за двадесет и пет златни лева се купува един чифт обуща. Един златен лев струва тридесет и пет лева. Следователно двадесет и пет по тридесет и пет е равно на деветстотин лева. Кое е подбудило детето да вземе ябълките?
към беседата >>
Да допуснем, че устните ви имат малко керемиден цвят; как ще го поправите?
Има линии, които произвеждат едно приятно впечатление за очите ни. А други пък са така безформени, че не произвеждат приятно впечатление и когато се погледнете в огледалото, не се харесвате, но не знаете кое не ви харесва. Някой път не харесвате веждите, някой път не харесвате носа, някой път не харесвате ушите, устата. Прави сте, ама не знаете как да ги поправите. Да кажем, че имате малък дефект на устата; как ще го поправите?
Да допуснем, че устните ви имат малко керемиден цвят; как ще го поправите?
Този цвят показва, че трябва да измените цвета на вашата кръв, т. е. храната, която ядете, условията, при които живеете, трябва да ги измените така, че устата ви да стане ясно-червена, здравословна. Следователно, трябва да обърнете внимание на храната си. Да допуснем, че устните ви станат сини; какво трябва да правите? Този син цвят трябва да го премахнете, не му е мястото там.
към беседата >>
Защо градинарят си търси ябълките?
Той е видял, че едно дете се е мяркало покрай плета и започва да предполага, че то е взело ябълките. А детето взема плодовете, изяжда ги и разправя на своите другари: „Отлични са тия ябълки, много са сладки! “ Отиват и другите деца, но градинарят е търговец, който продава ябълките, и не е съгласен, че детето е взело, без да си е платило. Нека сега да турим цена на ябълките – например, хубавите да струват двадесет и пет лева. Това дете е взело две ябълки и ако всяка ябълка тежи по половин килограм, двете правят един килограм, който струва двадесет и пет лева.
Защо градинарят си търси ябълките?
Той търси двадесет и пет лева, понеже за двадесет и пет златни лева се купува един чифт обуща. Един златен лев струва тридесет и пет лева. Следователно двадесет и пет по тридесет и пет е равно на деветстотин лева. Кое е подбудило детето да вземе ябълките? Най-първо, то иска да ги вкуси.
към беседата >>
Този цвят показва, че трябва да измените цвета на вашата кръв, т. е.
А други пък са така безформени, че не произвеждат приятно впечатление и когато се погледнете в огледалото, не се харесвате, но не знаете кое не ви харесва. Някой път не харесвате веждите, някой път не харесвате носа, някой път не харесвате ушите, устата. Прави сте, ама не знаете как да ги поправите. Да кажем, че имате малък дефект на устата; как ще го поправите? Да допуснем, че устните ви имат малко керемиден цвят; как ще го поправите?
Този цвят показва, че трябва да измените цвета на вашата кръв, т. е.
храната, която ядете, условията, при които живеете, трябва да ги измените така, че устата ви да стане ясно-червена, здравословна. Следователно, трябва да обърнете внимание на храната си. Да допуснем, че устните ви станат сини; какво трябва да правите? Този син цвят трябва да го премахнете, не му е мястото там. Къде е мястото на синия цвят?
към беседата >>
Той търси двадесет и пет лева, понеже за двадесет и пет златни лева се купува един чифт обуща.
А детето взема плодовете, изяжда ги и разправя на своите другари: „Отлични са тия ябълки, много са сладки! “ Отиват и другите деца, но градинарят е търговец, който продава ябълките, и не е съгласен, че детето е взело, без да си е платило. Нека сега да турим цена на ябълките – например, хубавите да струват двадесет и пет лева. Това дете е взело две ябълки и ако всяка ябълка тежи по половин килограм, двете правят един килограм, който струва двадесет и пет лева. Защо градинарят си търси ябълките?
Той търси двадесет и пет лева, понеже за двадесет и пет златни лева се купува един чифт обуща.
Един златен лев струва тридесет и пет лева. Следователно двадесет и пет по тридесет и пет е равно на деветстотин лева. Кое е подбудило детето да вземе ябълките? Най-първо, то иска да ги вкуси. Ако бяха горчиви, детето щеше ли да ги вземе?
към беседата >>
храната, която ядете, условията, при които живеете, трябва да ги измените така, че устата ви да стане ясно-червена, здравословна.
Някой път не харесвате веждите, някой път не харесвате носа, някой път не харесвате ушите, устата. Прави сте, ама не знаете как да ги поправите. Да кажем, че имате малък дефект на устата; как ще го поправите? Да допуснем, че устните ви имат малко керемиден цвят; как ще го поправите? Този цвят показва, че трябва да измените цвета на вашата кръв, т. е.
храната, която ядете, условията, при които живеете, трябва да ги измените така, че устата ви да стане ясно-червена, здравословна.
Следователно, трябва да обърнете внимание на храната си. Да допуснем, че устните ви станат сини; какво трябва да правите? Този син цвят трябва да го премахнете, не му е мястото там. Къде е мястото на синия цвят? – На очите.
към беседата >>
Един златен лев струва тридесет и пет лева.
“ Отиват и другите деца, но градинарят е търговец, който продава ябълките, и не е съгласен, че детето е взело, без да си е платило. Нека сега да турим цена на ябълките – например, хубавите да струват двадесет и пет лева. Това дете е взело две ябълки и ако всяка ябълка тежи по половин килограм, двете правят един килограм, който струва двадесет и пет лева. Защо градинарят си търси ябълките? Той търси двадесет и пет лева, понеже за двадесет и пет златни лева се купува един чифт обуща.
Един златен лев струва тридесет и пет лева.
Следователно двадесет и пет по тридесет и пет е равно на деветстотин лева. Кое е подбудило детето да вземе ябълките? Най-първо, то иска да ги вкуси. Ако бяха горчиви, детето щеше ли да ги вземе?
към беседата >>
Следователно, трябва да обърнете внимание на храната си.
Прави сте, ама не знаете как да ги поправите. Да кажем, че имате малък дефект на устата; как ще го поправите? Да допуснем, че устните ви имат малко керемиден цвят; как ще го поправите? Този цвят показва, че трябва да измените цвета на вашата кръв, т. е. храната, която ядете, условията, при които живеете, трябва да ги измените така, че устата ви да стане ясно-червена, здравословна.
Следователно, трябва да обърнете внимание на храната си.
Да допуснем, че устните ви станат сини; какво трябва да правите? Този син цвят трябва да го премахнете, не му е мястото там. Къде е мястото на синия цвят? – На очите. Ако имате сини очи, хубави като ясното небе, какво означават те?
към беседата >>
Следователно двадесет и пет по тридесет и пет е равно на деветстотин лева.
Нека сега да турим цена на ябълките – например, хубавите да струват двадесет и пет лева. Това дете е взело две ябълки и ако всяка ябълка тежи по половин килограм, двете правят един килограм, който струва двадесет и пет лева. Защо градинарят си търси ябълките? Той търси двадесет и пет лева, понеже за двадесет и пет златни лева се купува един чифт обуща. Един златен лев струва тридесет и пет лева.
Следователно двадесет и пет по тридесет и пет е равно на деветстотин лева.
Кое е подбудило детето да вземе ябълките? Най-първо, то иска да ги вкуси. Ако бяха горчиви, детето щеше ли да ги вземе?
към беседата >>
Да допуснем, че устните ви станат сини; какво трябва да правите?
Да кажем, че имате малък дефект на устата; как ще го поправите? Да допуснем, че устните ви имат малко керемиден цвят; как ще го поправите? Този цвят показва, че трябва да измените цвета на вашата кръв, т. е. храната, която ядете, условията, при които живеете, трябва да ги измените така, че устата ви да стане ясно-червена, здравословна. Следователно, трябва да обърнете внимание на храната си.
Да допуснем, че устните ви станат сини; какво трябва да правите?
Този син цвят трябва да го премахнете, не му е мястото там. Къде е мястото на синия цвят? – На очите. Ако имате сини очи, хубави като ясното небе, какво означават те? Хората, които имат сини очи, и хората, които имат кестеняви очи, се различават по характер.
към беседата >>
Кое е подбудило детето да вземе ябълките?
Това дете е взело две ябълки и ако всяка ябълка тежи по половин килограм, двете правят един килограм, който струва двадесет и пет лева. Защо градинарят си търси ябълките? Той търси двадесет и пет лева, понеже за двадесет и пет златни лева се купува един чифт обуща. Един златен лев струва тридесет и пет лева. Следователно двадесет и пет по тридесет и пет е равно на деветстотин лева.
Кое е подбудило детето да вземе ябълките?
Най-първо, то иска да ги вкуси. Ако бяха горчиви, детето щеше ли да ги вземе?
към беседата >>
Този син цвят трябва да го премахнете, не му е мястото там.
Да допуснем, че устните ви имат малко керемиден цвят; как ще го поправите? Този цвят показва, че трябва да измените цвета на вашата кръв, т. е. храната, която ядете, условията, при които живеете, трябва да ги измените така, че устата ви да стане ясно-червена, здравословна. Следователно, трябва да обърнете внимание на храната си. Да допуснем, че устните ви станат сини; какво трябва да правите?
Този син цвят трябва да го премахнете, не му е мястото там.
Къде е мястото на синия цвят? – На очите. Ако имате сини очи, хубави като ясното небе, какво означават те? Хората, които имат сини очи, и хората, които имат кестеняви очи, се различават по характер. Това е много хубава и дълбока философия: ако искаш известни неща да станат, трябва да имаш сини очи.
към беседата >>
Най-първо, то иска да ги вкуси.
Защо градинарят си търси ябълките? Той търси двадесет и пет лева, понеже за двадесет и пет златни лева се купува един чифт обуща. Един златен лев струва тридесет и пет лева. Следователно двадесет и пет по тридесет и пет е равно на деветстотин лева. Кое е подбудило детето да вземе ябълките?
Най-първо, то иска да ги вкуси.
Ако бяха горчиви, детето щеше ли да ги вземе?
към беседата >>
Къде е мястото на синия цвят?
Този цвят показва, че трябва да измените цвета на вашата кръв, т. е. храната, която ядете, условията, при които живеете, трябва да ги измените така, че устата ви да стане ясно-червена, здравословна. Следователно, трябва да обърнете внимание на храната си. Да допуснем, че устните ви станат сини; какво трябва да правите? Този син цвят трябва да го премахнете, не му е мястото там.
Къде е мястото на синия цвят?
– На очите. Ако имате сини очи, хубави като ясното небе, какво означават те? Хората, които имат сини очи, и хората, които имат кестеняви очи, се различават по характер. Това е много хубава и дълбока философия: ако искаш известни неща да станат, трябва да имаш сини очи. Някои работи растат само при сините очи, а някои растат само при кестенявите очи.
към беседата >>
Ако бяха горчиви, детето щеше ли да ги вземе?
Той търси двадесет и пет лева, понеже за двадесет и пет златни лева се купува един чифт обуща. Един златен лев струва тридесет и пет лева. Следователно двадесет и пет по тридесет и пет е равно на деветстотин лева. Кое е подбудило детето да вземе ябълките? Най-първо, то иска да ги вкуси.
Ако бяха горчиви, детето щеше ли да ги вземе?
към беседата >>
– На очите.
храната, която ядете, условията, при които живеете, трябва да ги измените така, че устата ви да стане ясно-червена, здравословна. Следователно, трябва да обърнете внимание на храната си. Да допуснем, че устните ви станат сини; какво трябва да правите? Този син цвят трябва да го премахнете, не му е мястото там. Къде е мястото на синия цвят?
– На очите.
Ако имате сини очи, хубави като ясното небе, какво означават те? Хората, които имат сини очи, и хората, които имат кестеняви очи, се различават по характер. Това е много хубава и дълбока философия: ако искаш известни неща да станат, трябва да имаш сини очи. Някои работи растат само при сините очи, а някои растат само при кестенявите очи. Къде живеят хора със сини очи, с какъв темперамент са те?
към беседата >>
Когато помиришете едно цвете, вие се възхищавате от неговото ухание.
Когато помиришете едно цвете, вие се възхищавате от неговото ухание.
Когато слушате някой оратор, вие се вдъхновявате от неговия говор. Той така е съчинил изреченията, така е наредил глаголите, прилагателните, съюзите, местоименията, съществителните, че събужда във вас интерес да го слушате. Също и когато някой цигулар поставя пръсти по струните, от тях излизат тонове и теб ти е приятно да слушаш. Щом някой път вземе неправилен тон, не ти е приятно и го коригираш. Значи, ти усещаш, че цигуларят не е турил някой пръст на място или че ораторът не е турил съществителното на място.
към беседата >>
Ако имате сини очи, хубави като ясното небе, какво означават те?
Следователно, трябва да обърнете внимание на храната си. Да допуснем, че устните ви станат сини; какво трябва да правите? Този син цвят трябва да го премахнете, не му е мястото там. Къде е мястото на синия цвят? – На очите.
Ако имате сини очи, хубави като ясното небе, какво означават те?
Хората, които имат сини очи, и хората, които имат кестеняви очи, се различават по характер. Това е много хубава и дълбока философия: ако искаш известни неща да станат, трябва да имаш сини очи. Някои работи растат само при сините очи, а някои растат само при кестенявите очи. Къде живеят хора със сини очи, с какъв темперамент са те? Разбира се, не живеят в тропика.
към беседата >>
Когато слушате някой оратор, вие се вдъхновявате от неговия говор.
Когато помиришете едно цвете, вие се възхищавате от неговото ухание.
Когато слушате някой оратор, вие се вдъхновявате от неговия говор.
Той така е съчинил изреченията, така е наредил глаголите, прилагателните, съюзите, местоименията, съществителните, че събужда във вас интерес да го слушате. Също и когато някой цигулар поставя пръсти по струните, от тях излизат тонове и теб ти е приятно да слушаш. Щом някой път вземе неправилен тон, не ти е приятно и го коригираш. Значи, ти усещаш, че цигуларят не е турил някой пръст на място или че ораторът не е турил съществителното на място. Къде трябва да се тури съществителното и всъщност коя е най-важната част на речта?
към беседата >>
Хората, които имат сини очи, и хората, които имат кестеняви очи, се различават по характер.
Да допуснем, че устните ви станат сини; какво трябва да правите? Този син цвят трябва да го премахнете, не му е мястото там. Къде е мястото на синия цвят? – На очите. Ако имате сини очи, хубави като ясното небе, какво означават те?
Хората, които имат сини очи, и хората, които имат кестеняви очи, се различават по характер.
Това е много хубава и дълбока философия: ако искаш известни неща да станат, трябва да имаш сини очи. Някои работи растат само при сините очи, а някои растат само при кестенявите очи. Къде живеят хора със сини очи, с какъв темперамент са те? Разбира се, не живеят в тропика. А хората с черни очи са повече на чувствата – те живеят в тропическите места.
към беседата >>
Той така е съчинил изреченията, така е наредил глаголите, прилагателните, съюзите, местоименията, съществителните, че събужда във вас интерес да го слушате.
Когато помиришете едно цвете, вие се възхищавате от неговото ухание. Когато слушате някой оратор, вие се вдъхновявате от неговия говор.
Той така е съчинил изреченията, така е наредил глаголите, прилагателните, съюзите, местоименията, съществителните, че събужда във вас интерес да го слушате.
Също и когато някой цигулар поставя пръсти по струните, от тях излизат тонове и теб ти е приятно да слушаш. Щом някой път вземе неправилен тон, не ти е приятно и го коригираш. Значи, ти усещаш, че цигуларят не е турил някой пръст на място или че ораторът не е турил съществителното на място. Къде трябва да се тури съществителното и всъщност коя е най-важната част на речта? – Глаголът.
към беседата >>
Това е много хубава и дълбока философия: ако искаш известни неща да станат, трябва да имаш сини очи.
Този син цвят трябва да го премахнете, не му е мястото там. Къде е мястото на синия цвят? – На очите. Ако имате сини очи, хубави като ясното небе, какво означават те? Хората, които имат сини очи, и хората, които имат кестеняви очи, се различават по характер.
Това е много хубава и дълбока философия: ако искаш известни неща да станат, трябва да имаш сини очи.
Някои работи растат само при сините очи, а някои растат само при кестенявите очи. Къде живеят хора със сини очи, с какъв темперамент са те? Разбира се, не живеят в тропика. А хората с черни очи са повече на чувствата – те живеят в тропическите места. Хората със сини очи са сантиментални, имат много широк свят, имат похват.
към беседата >>
Също и когато някой цигулар поставя пръсти по струните, от тях излизат тонове и теб ти е приятно да слушаш.
Когато помиришете едно цвете, вие се възхищавате от неговото ухание. Когато слушате някой оратор, вие се вдъхновявате от неговия говор. Той така е съчинил изреченията, така е наредил глаголите, прилагателните, съюзите, местоименията, съществителните, че събужда във вас интерес да го слушате.
Също и когато някой цигулар поставя пръсти по струните, от тях излизат тонове и теб ти е приятно да слушаш.
Щом някой път вземе неправилен тон, не ти е приятно и го коригираш. Значи, ти усещаш, че цигуларят не е турил някой пръст на място или че ораторът не е турил съществителното на място. Къде трябва да се тури съществителното и всъщност коя е най-важната част на речта? – Глаголът. Глаголът не е основа на речта.
към беседата >>
Някои работи растат само при сините очи, а някои растат само при кестенявите очи.
Къде е мястото на синия цвят? – На очите. Ако имате сини очи, хубави като ясното небе, какво означават те? Хората, които имат сини очи, и хората, които имат кестеняви очи, се различават по характер. Това е много хубава и дълбока философия: ако искаш известни неща да станат, трябва да имаш сини очи.
Някои работи растат само при сините очи, а някои растат само при кестенявите очи.
Къде живеят хора със сини очи, с какъв темперамент са те? Разбира се, не живеят в тропика. А хората с черни очи са повече на чувствата – те живеят в тропическите места. Хората със сини очи са сантиментални, имат много широк свят, имат похват. А тези с черните очи всичко изказват.
към беседата >>
Щом някой път вземе неправилен тон, не ти е приятно и го коригираш.
Когато помиришете едно цвете, вие се възхищавате от неговото ухание. Когато слушате някой оратор, вие се вдъхновявате от неговия говор. Той така е съчинил изреченията, така е наредил глаголите, прилагателните, съюзите, местоименията, съществителните, че събужда във вас интерес да го слушате. Също и когато някой цигулар поставя пръсти по струните, от тях излизат тонове и теб ти е приятно да слушаш.
Щом някой път вземе неправилен тон, не ти е приятно и го коригираш.
Значи, ти усещаш, че цигуларят не е турил някой пръст на място или че ораторът не е турил съществителното на място. Къде трябва да се тури съществителното и всъщност коя е най-важната част на речта? – Глаголът. Глаголът не е основа на речта. Съюзът е най-старото, с което човек е започнал, а след туй е дошъл глаголът.
към беседата >>
НАГОРЕ