НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1791
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
1791
:
1000
резултата в
3
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Единствената сила
,
УС
, София, 8.6.1941г.,
Възхитил се той от играта и започнал да я целува.
На сцената кой с какви ли не костюми, дегизировки разни има. Няма какво да ви осъждам, прехранвате се. Ако не играете, няма да си изкарате хляба. Разправяше ми една актриса. Казва: Играх на сцената и един от режисьорите, възхитил се и като дойде, започна да ме целува.
Възхитил се той от играта и започнал да я целува.
Питам: Защо трябва да я целува? На нея и е неприятно, но на онзи му е приятно. Защо? Играла ролята хубаво, пък била млада, той се възхитил и казва: Такава млада може да се целува. По някой път питат хората, защо? Ако дадеш на някого сухи череши или суха пастърма, какво ще направи?
към беседата >>
Питам: Защо трябва да я целува?
Няма какво да ви осъждам, прехранвате се. Ако не играете, няма да си изкарате хляба. Разправяше ми една актриса. Казва: Играх на сцената и един от режисьорите, възхитил се и като дойде, започна да ме целува. Възхитил се той от играта и започнал да я целува.
Питам: Защо трябва да я целува?
На нея и е неприятно, но на онзи му е приятно. Защо? Играла ролята хубаво, пък била млада, той се възхитил и казва: Такава млада може да се целува. По някой път питат хората, защо? Ако дадеш на някого сухи череши или суха пастърма, какво ще направи? Дадеш на човека, има нещо.
към беседата >>
На нея и е неприятно, но на онзи му е приятно. Защо?
Ако не играете, няма да си изкарате хляба. Разправяше ми една актриса. Казва: Играх на сцената и един от режисьорите, възхитил се и като дойде, започна да ме целува. Възхитил се той от играта и започнал да я целува. Питам: Защо трябва да я целува?
На нея и е неприятно, но на онзи му е приятно. Защо?
Играла ролята хубаво, пък била млада, той се възхитил и казва: Такава млада може да се целува. По някой път питат хората, защо? Ако дадеш на някого сухи череши или суха пастърма, какво ще направи? Дадеш на човека, има нещо.
към беседата >>
Играла ролята хубаво, пък била млада, той се възхитил и казва: Такава млада може да се целува.
Разправяше ми една актриса. Казва: Играх на сцената и един от режисьорите, възхитил се и като дойде, започна да ме целува. Възхитил се той от играта и започнал да я целува. Питам: Защо трябва да я целува? На нея и е неприятно, но на онзи му е приятно. Защо?
Играла ролята хубаво, пък била млада, той се възхитил и казва: Такава млада може да се целува.
По някой път питат хората, защо? Ако дадеш на някого сухи череши или суха пастърма, какво ще направи? Дадеш на човека, има нещо.
към беседата >>
По някой път питат хората, защо?
Казва: Играх на сцената и един от режисьорите, възхитил се и като дойде, започна да ме целува. Възхитил се той от играта и започнал да я целува. Питам: Защо трябва да я целува? На нея и е неприятно, но на онзи му е приятно. Защо? Играла ролята хубаво, пък била млада, той се възхитил и казва: Такава млада може да се целува.
По някой път питат хората, защо?
Ако дадеш на някого сухи череши или суха пастърма, какво ще направи? Дадеш на човека, има нещо.
към беседата >>
Ако дадеш на някого сухи череши или суха пастърма, какво ще направи?
Възхитил се той от играта и започнал да я целува. Питам: Защо трябва да я целува? На нея и е неприятно, но на онзи му е приятно. Защо? Играла ролята хубаво, пък била млада, той се възхитил и казва: Такава млада може да се целува. По някой път питат хората, защо?
Ако дадеш на някого сухи череши или суха пастърма, какво ще направи?
Дадеш на човека, има нещо.
към беседата >>
Дадеш на човека, има нещо.
Питам: Защо трябва да я целува? На нея и е неприятно, но на онзи му е приятно. Защо? Играла ролята хубаво, пък била млада, той се възхитил и казва: Такава млада може да се целува. По някой път питат хората, защо? Ако дадеш на някого сухи череши или суха пастърма, какво ще направи?
Дадеш на човека, има нещо.
към беседата >>
Ние всички обичаме ония неща, които пресни излизат от Божественото съкровище.
Ние всички обичаме ония неща, които пресни излизат от Божественото съкровище.
Всички неща, които са излезли от Бога, ние ги обичаме. Онези, които са престояли, изгубили своето Божествено, те не са приятни. Има вода, която е приятна, дойдеш до извора, чиста е. Като дойдеш до някоя кална вода, самата вода те отвращава. Та в дадения случай е важно онова, което може днес да се приложи.
към беседата >>
Всички неща, които са излезли от Бога, ние ги обичаме.
Ние всички обичаме ония неща, които пресни излизат от Божественото съкровище.
Всички неща, които са излезли от Бога, ние ги обичаме.
Онези, които са престояли, изгубили своето Божествено, те не са приятни. Има вода, която е приятна, дойдеш до извора, чиста е. Като дойдеш до някоя кална вода, самата вода те отвращава. Та в дадения случай е важно онова, което може днес да се приложи. Казва: Какво има да се приложи?
към беседата >>
Онези, които са престояли, изгубили своето Божествено, те не са приятни.
Ние всички обичаме ония неща, които пресни излизат от Божественото съкровище. Всички неща, които са излезли от Бога, ние ги обичаме.
Онези, които са престояли, изгубили своето Божествено, те не са приятни.
Има вода, която е приятна, дойдеш до извора, чиста е. Като дойдеш до някоя кална вода, самата вода те отвращава. Та в дадения случай е важно онова, което може днес да се приложи. Казва: Какво има да се приложи? Аз съм привеждал този пример и пак ще го приведа, за да стане по-ясно.
към беседата >>
Има вода, която е приятна, дойдеш до извора, чиста е.
Ние всички обичаме ония неща, които пресни излизат от Божественото съкровище. Всички неща, които са излезли от Бога, ние ги обичаме. Онези, които са престояли, изгубили своето Божествено, те не са приятни.
Има вода, която е приятна, дойдеш до извора, чиста е.
Като дойдеш до някоя кална вода, самата вода те отвращава. Та в дадения случай е важно онова, което може днес да се приложи. Казва: Какво има да се приложи? Аз съм привеждал този пример и пак ще го приведа, за да стане по-ясно. Един голям английски кораб отива в един доста голям и прочут европейски град.
към беседата >>
Като дойдеш до някоя кална вода, самата вода те отвращава.
Ние всички обичаме ония неща, които пресни излизат от Божественото съкровище. Всички неща, които са излезли от Бога, ние ги обичаме. Онези, които са престояли, изгубили своето Божествено, те не са приятни. Има вода, която е приятна, дойдеш до извора, чиста е.
Като дойдеш до някоя кална вода, самата вода те отвращава.
Та в дадения случай е важно онова, което може днес да се приложи. Казва: Какво има да се приложи? Аз съм привеждал този пример и пак ще го приведа, за да стане по-ясно. Един голям английски кораб отива в един доста голям и прочут европейски град. Понеже моряците обичат да си попийват, излизат те да посетят града, да опитат ликьорите на този град.
към беседата >>
Та в дадения случай е важно онова, което може днес да се приложи.
Ние всички обичаме ония неща, които пресни излизат от Божественото съкровище. Всички неща, които са излезли от Бога, ние ги обичаме. Онези, които са престояли, изгубили своето Божествено, те не са приятни. Има вода, която е приятна, дойдеш до извора, чиста е. Като дойдеш до някоя кална вода, самата вода те отвращава.
Та в дадения случай е важно онова, което може днес да се приложи.
Казва: Какво има да се приложи? Аз съм привеждал този пример и пак ще го приведа, за да стане по-ясно. Един голям английски кораб отива в един доста голям и прочут европейски град. Понеже моряците обичат да си попийват, излизат те да посетят града, да опитат ликьорите на този град. Излизат от парахода, вземат лодката, завързват я.
към беседата >>
Казва: Какво има да се приложи?
Всички неща, които са излезли от Бога, ние ги обичаме. Онези, които са престояли, изгубили своето Божествено, те не са приятни. Има вода, която е приятна, дойдеш до извора, чиста е. Като дойдеш до някоя кална вода, самата вода те отвращава. Та в дадения случай е важно онова, което може днес да се приложи.
Казва: Какво има да се приложи?
Аз съм привеждал този пример и пак ще го приведа, за да стане по-ясно. Един голям английски кораб отива в един доста голям и прочут европейски град. Понеже моряците обичат да си попийват, излизат те да посетят града, да опитат ликьорите на този град. Излизат от парахода, вземат лодката, завързват я. Понапили се хубаво и се връщат, качват се на лодката и започват да гребат, цялата нощ гребат и сутринта гледат пак са на същото място.
към беседата >>
Аз съм привеждал този пример и пак ще го приведа, за да стане по-ясно.
Онези, които са престояли, изгубили своето Божествено, те не са приятни. Има вода, която е приятна, дойдеш до извора, чиста е. Като дойдеш до някоя кална вода, самата вода те отвращава. Та в дадения случай е важно онова, което може днес да се приложи. Казва: Какво има да се приложи?
Аз съм привеждал този пример и пак ще го приведа, за да стане по-ясно.
Един голям английски кораб отива в един доста голям и прочут европейски град. Понеже моряците обичат да си попийват, излизат те да посетят града, да опитат ликьорите на този град. Излизат от парахода, вземат лодката, завързват я. Понапили се хубаво и се връщат, качват се на лодката и започват да гребат, цялата нощ гребат и сутринта гледат пак са на същото място. Вързана е лодката.
към беседата >>
Един голям английски кораб отива в един доста голям и прочут европейски град.
Има вода, която е приятна, дойдеш до извора, чиста е. Като дойдеш до някоя кална вода, самата вода те отвращава. Та в дадения случай е важно онова, което може днес да се приложи. Казва: Какво има да се приложи? Аз съм привеждал този пример и пак ще го приведа, за да стане по-ясно.
Един голям английски кораб отива в един доста голям и прочут европейски град.
Понеже моряците обичат да си попийват, излизат те да посетят града, да опитат ликьорите на този град. Излизат от парахода, вземат лодката, завързват я. Понапили се хубаво и се връщат, качват се на лодката и започват да гребат, цялата нощ гребат и сутринта гледат пак са на същото място. Вързана е лодката. И ние често на земята правим големи усилия.
към беседата >>
Понеже моряците обичат да си попийват, излизат те да посетят града, да опитат ликьорите на този град.
Като дойдеш до някоя кална вода, самата вода те отвращава. Та в дадения случай е важно онова, което може днес да се приложи. Казва: Какво има да се приложи? Аз съм привеждал този пример и пак ще го приведа, за да стане по-ясно. Един голям английски кораб отива в един доста голям и прочут европейски град.
Понеже моряците обичат да си попийват, излизат те да посетят града, да опитат ликьорите на този град.
Излизат от парахода, вземат лодката, завързват я. Понапили се хубаво и се връщат, качват се на лодката и започват да гребат, цялата нощ гребат и сутринта гледат пак са на същото място. Вързана е лодката. И ние често на земята правим големи усилия. Не сме се отвързали.
към беседата >>
Излизат от парахода, вземат лодката, завързват я.
Та в дадения случай е важно онова, което може днес да се приложи. Казва: Какво има да се приложи? Аз съм привеждал този пример и пак ще го приведа, за да стане по-ясно. Един голям английски кораб отива в един доста голям и прочут европейски град. Понеже моряците обичат да си попийват, излизат те да посетят града, да опитат ликьорите на този град.
Излизат от парахода, вземат лодката, завързват я.
Понапили се хубаво и се връщат, качват се на лодката и започват да гребат, цялата нощ гребат и сутринта гледат пак са на същото място. Вързана е лодката. И ние често на земята правим големи усилия. Не сме се отвързали. Когато по някой път говорим за любовта, разбираме единствената сила в света, която развързва хората и ги прави свободни.
към беседата >>
Понапили се хубаво и се връщат, качват се на лодката и започват да гребат, цялата нощ гребат и сутринта гледат пак са на същото място.
Казва: Какво има да се приложи? Аз съм привеждал този пример и пак ще го приведа, за да стане по-ясно. Един голям английски кораб отива в един доста голям и прочут европейски град. Понеже моряците обичат да си попийват, излизат те да посетят града, да опитат ликьорите на този град. Излизат от парахода, вземат лодката, завързват я.
Понапили се хубаво и се връщат, качват се на лодката и започват да гребат, цялата нощ гребат и сутринта гледат пак са на същото място.
Вързана е лодката. И ние често на земята правим големи усилия. Не сме се отвързали. Когато по някой път говорим за любовта, разбираме единствената сила в света, която развързва хората и ги прави свободни. Сега вие имате едно понятие за любовта, която образува нови връзки.
към беседата >>
Вързана е лодката.
Аз съм привеждал този пример и пак ще го приведа, за да стане по-ясно. Един голям английски кораб отива в един доста голям и прочут европейски град. Понеже моряците обичат да си попийват, излизат те да посетят града, да опитат ликьорите на този град. Излизат от парахода, вземат лодката, завързват я. Понапили се хубаво и се връщат, качват се на лодката и започват да гребат, цялата нощ гребат и сутринта гледат пак са на същото място.
Вързана е лодката.
И ние често на земята правим големи усилия. Не сме се отвързали. Когато по някой път говорим за любовта, разбираме единствената сила в света, която развързва хората и ги прави свободни. Сега вие имате едно понятие за любовта, която образува нови връзки. Това не е любов.
към беседата >>
И ние често на земята правим големи усилия.
Един голям английски кораб отива в един доста голям и прочут европейски град. Понеже моряците обичат да си попийват, излизат те да посетят града, да опитат ликьорите на този град. Излизат от парахода, вземат лодката, завързват я. Понапили се хубаво и се връщат, качват се на лодката и започват да гребат, цялата нощ гребат и сутринта гледат пак са на същото място. Вързана е лодката.
И ние често на земята правим големи усилия.
Не сме се отвързали. Когато по някой път говорим за любовта, разбираме единствената сила в света, която развързва хората и ги прави свободни. Сега вие имате едно понятие за любовта, която образува нови връзки. Това не е любов. Нови връзки – не е любовта.
към беседата >>
Не сме се отвързали.
Понеже моряците обичат да си попийват, излизат те да посетят града, да опитат ликьорите на този град. Излизат от парахода, вземат лодката, завързват я. Понапили се хубаво и се връщат, качват се на лодката и започват да гребат, цялата нощ гребат и сутринта гледат пак са на същото място. Вързана е лодката. И ние често на земята правим големи усилия.
Не сме се отвързали.
Когато по някой път говорим за любовта, разбираме единствената сила в света, която развързва хората и ги прави свободни. Сега вие имате едно понятие за любовта, която образува нови връзки. Това не е любов. Нови връзки – не е любовта. То са търговски работи.
към беседата >>
Когато по някой път говорим за любовта, разбираме единствената сила в света, която развързва хората и ги прави свободни.
Излизат от парахода, вземат лодката, завързват я. Понапили се хубаво и се връщат, качват се на лодката и започват да гребат, цялата нощ гребат и сутринта гледат пак са на същото място. Вързана е лодката. И ние често на земята правим големи усилия. Не сме се отвързали.
Когато по някой път говорим за любовта, разбираме единствената сила в света, която развързва хората и ги прави свободни.
Сега вие имате едно понятие за любовта, която образува нови връзки. Това не е любов. Нови връзки – не е любовта. То са търговски работи. В любовта съществува една връзка, която човек като излезе от Бога, носи тази връзка.
към беседата >>
Сега вие имате едно понятие за любовта, която образува нови връзки.
Понапили се хубаво и се връщат, качват се на лодката и започват да гребат, цялата нощ гребат и сутринта гледат пак са на същото място. Вързана е лодката. И ние често на земята правим големи усилия. Не сме се отвързали. Когато по някой път говорим за любовта, разбираме единствената сила в света, която развързва хората и ги прави свободни.
Сега вие имате едно понятие за любовта, която образува нови връзки.
Това не е любов. Нови връзки – не е любовта. То са търговски работи. В любовта съществува една връзка, която човек като излезе от Бога, носи тази връзка. То е Божественото.
към беседата >>
Това не е любов.
Вързана е лодката. И ние често на земята правим големи усилия. Не сме се отвързали. Когато по някой път говорим за любовта, разбираме единствената сила в света, която развързва хората и ги прави свободни. Сега вие имате едно понятие за любовта, която образува нови връзки.
Това не е любов.
Нови връзки – не е любовта. То са търговски работи. В любовта съществува една връзка, която човек като излезе от Бога, носи тази връзка. То е Божественото. Човек като дихание е излязъл от Бога.
към беседата >>
Нови връзки – не е любовта.
И ние често на земята правим големи усилия. Не сме се отвързали. Когато по някой път говорим за любовта, разбираме единствената сила в света, която развързва хората и ги прави свободни. Сега вие имате едно понятие за любовта, която образува нови връзки. Това не е любов.
Нови връзки – не е любовта.
То са търговски работи. В любовта съществува една връзка, която човек като излезе от Бога, носи тази връзка. То е Божественото. Човек като дихание е излязъл от Бога. Душата има връзка с любовта.
към беседата >>
То са търговски работи.
Не сме се отвързали. Когато по някой път говорим за любовта, разбираме единствената сила в света, която развързва хората и ги прави свободни. Сега вие имате едно понятие за любовта, която образува нови връзки. Това не е любов. Нови връзки – не е любовта.
То са търговски работи.
В любовта съществува една връзка, която човек като излезе от Бога, носи тази връзка. То е Божественото. Човек като дихание е излязъл от Бога. Душата има връзка с любовта. Всички други връзки, които ги прави, те са второстепенни работи.
към беседата >>
В любовта съществува една връзка, която човек като излезе от Бога, носи тази връзка.
Когато по някой път говорим за любовта, разбираме единствената сила в света, която развързва хората и ги прави свободни. Сега вие имате едно понятие за любовта, която образува нови връзки. Това не е любов. Нови връзки – не е любовта. То са търговски работи.
В любовта съществува една връзка, която човек като излезе от Бога, носи тази връзка.
То е Божественото. Човек като дихание е излязъл от Бога. Душата има връзка с любовта. Всички други връзки, които ги прави, те са второстепенни работи. Те са временни, полезни са, но не са същински, не са реални.
към беседата >>
То е Божественото.
Сега вие имате едно понятие за любовта, която образува нови връзки. Това не е любов. Нови връзки – не е любовта. То са търговски работи. В любовта съществува една връзка, която човек като излезе от Бога, носи тази връзка.
То е Божественото.
Човек като дихание е излязъл от Бога. Душата има връзка с любовта. Всички други връзки, които ги прави, те са второстепенни работи. Те са временни, полезни са, но не са същински, не са реални. Следователно, ние правим погрешка, когато обръщаме внимание на третостепенни и четвъртостепенни работи, пък реалното, от което зависи нашият живот, изоставяме го.
към беседата >>
Човек като дихание е излязъл от Бога.
Това не е любов. Нови връзки – не е любовта. То са търговски работи. В любовта съществува една връзка, която човек като излезе от Бога, носи тази връзка. То е Божественото.
Човек като дихание е излязъл от Бога.
Душата има връзка с любовта. Всички други връзки, които ги прави, те са второстепенни работи. Те са временни, полезни са, но не са същински, не са реални. Следователно, ние правим погрешка, когато обръщаме внимание на третостепенни и четвъртостепенни работи, пък реалното, от което зависи нашият живот, изоставяме го.
към беседата >>
Душата има връзка с любовта.
Нови връзки – не е любовта. То са търговски работи. В любовта съществува една връзка, която човек като излезе от Бога, носи тази връзка. То е Божественото. Човек като дихание е излязъл от Бога.
Душата има връзка с любовта.
Всички други връзки, които ги прави, те са второстепенни работи. Те са временни, полезни са, но не са същински, не са реални. Следователно, ние правим погрешка, когато обръщаме внимание на третостепенни и четвъртостепенни работи, пък реалното, от което зависи нашият живот, изоставяме го.
към беседата >>
Всички други връзки, които ги прави, те са второстепенни работи.
То са търговски работи. В любовта съществува една връзка, която човек като излезе от Бога, носи тази връзка. То е Божественото. Човек като дихание е излязъл от Бога. Душата има връзка с любовта.
Всички други връзки, които ги прави, те са второстепенни работи.
Те са временни, полезни са, но не са същински, не са реални. Следователно, ние правим погрешка, когато обръщаме внимание на третостепенни и четвъртостепенни работи, пък реалното, от което зависи нашият живот, изоставяме го.
към беседата >>
Те са временни, полезни са, но не са същински, не са реални.
В любовта съществува една връзка, която човек като излезе от Бога, носи тази връзка. То е Божественото. Човек като дихание е излязъл от Бога. Душата има връзка с любовта. Всички други връзки, които ги прави, те са второстепенни работи.
Те са временни, полезни са, но не са същински, не са реални.
Следователно, ние правим погрешка, когато обръщаме внимание на третостепенни и четвъртостепенни работи, пък реалното, от което зависи нашият живот, изоставяме го.
към беседата >>
Следователно, ние правим погрешка, когато обръщаме внимание на третостепенни и четвъртостепенни работи, пък реалното, от което зависи нашият живот, изоставяме го.
То е Божественото. Човек като дихание е излязъл от Бога. Душата има връзка с любовта. Всички други връзки, които ги прави, те са второстепенни работи. Те са временни, полезни са, но не са същински, не са реални.
Следователно, ние правим погрешка, когато обръщаме внимание на третостепенни и четвъртостепенни работи, пък реалното, от което зависи нашият живот, изоставяме го.
към беседата >>
Сега мнозина са ми казвали: Аз еди кого си не обичам.
Сега мнозина са ми казвали: Аз еди кого си не обичам.
Пък аз виждам, че той ме лъже. Казва ми за друг, че го обича, пък виждам, че не го обича. Единият ме лъже, че не го обича, пък го обича; другият ми казва, че го обича, пък не го обича. Кой лъже по-хубаво от двамата, който казва, че не го обича, пък го обича, или който казва, че го обича, пък не го обича? Коя лъжа е по-хубава?
към беседата >>
Пък аз виждам, че той ме лъже.
Сега мнозина са ми казвали: Аз еди кого си не обичам.
Пък аз виждам, че той ме лъже.
Казва ми за друг, че го обича, пък виждам, че не го обича. Единият ме лъже, че не го обича, пък го обича; другият ми казва, че го обича, пък не го обича. Кой лъже по-хубаво от двамата, който казва, че не го обича, пък го обича, или който казва, че го обича, пък не го обича? Коя лъжа е по-хубава? Аз не бих си служил нито с едната, нито с другата.
към беседата >>
Казва ми за друг, че го обича, пък виждам, че не го обича.
Сега мнозина са ми казвали: Аз еди кого си не обичам. Пък аз виждам, че той ме лъже.
Казва ми за друг, че го обича, пък виждам, че не го обича.
Единият ме лъже, че не го обича, пък го обича; другият ми казва, че го обича, пък не го обича. Кой лъже по-хубаво от двамата, който казва, че не го обича, пък го обича, или който казва, че го обича, пък не го обича? Коя лъжа е по-хубава? Аз не бих си служил нито с едната, нито с другата. Но първата е за предпочитане.
към беседата >>
Единият ме лъже, че не го обича, пък го обича; другият ми казва, че го обича, пък не го обича.
Сега мнозина са ми казвали: Аз еди кого си не обичам. Пък аз виждам, че той ме лъже. Казва ми за друг, че го обича, пък виждам, че не го обича.
Единият ме лъже, че не го обича, пък го обича; другият ми казва, че го обича, пък не го обича.
Кой лъже по-хубаво от двамата, който казва, че не го обича, пък го обича, или който казва, че го обича, пък не го обича? Коя лъжа е по-хубава? Аз не бих си служил нито с едната, нито с другата. Но първата е за предпочитане. Казва, че не го обича, пък го обича, отвън се показва, че не го обича.
към беседата >>
2.
Посрещане на Любовта
,
НБ
, София, 8.6.1941г.,
Туй не харесва – то не е изкуство.
Ако една бръчка от лицето ви се е смъкнала, разбрали сте ме малко. Ако нито една бръчка не се е махнала от лицето, нищо не сте разбрали. След като ме слушате десетина години, бръчки да не останат на лицето, че да няма какво да смъквате от лицето. Сега доста има да се снема. После ще дойдат тъмните сенки.
Туй не харесва – то не е изкуство.
Вие като художници сте турили тъмни сенки на очите. Тъй не става. То показва един човек замислен, с много грижи в света, потънали му очите. По някой път голяма жълтина сте турили. Жълтият цвят преодолява – прекалили сте го – показва, че сте умен.
към беседата >>
И ангели може да намерите, всичко може да намерите, но Бога в небето никъде няма да го намерите.
Не за тялото, то не е резултат, но душата ви е излязла от Бога. Щом имате душа, която е излязла от Бога, Бог е в душата и душата е в Бога. Ако туй не го вярвате, тогава какво вярвате. Вие мислите да намерите Господа и да го намерите някъде в небето. На небето ще намерите слънцето, планетите, комети, но Господ никъде няма да го намерите.
И ангели може да намерите, всичко може да намерите, но Бога в небето никъде няма да го намерите.
То е неразбиране на живота. То е външната страна, търсене. Онзи човек, който дава подарък с ръката, то не е човекът – тази мисъл се е зародила отдалече в неговия ум, в неговата душа.
към беседата >>
Вие като художници сте турили тъмни сенки на очите.
Ако нито една бръчка не се е махнала от лицето, нищо не сте разбрали. След като ме слушате десетина години, бръчки да не останат на лицето, че да няма какво да смъквате от лицето. Сега доста има да се снема. После ще дойдат тъмните сенки. Туй не харесва – то не е изкуство.
Вие като художници сте турили тъмни сенки на очите.
Тъй не става. То показва един човек замислен, с много грижи в света, потънали му очите. По някой път голяма жълтина сте турили. Жълтият цвят преодолява – прекалили сте го – показва, че сте умен. Вижда сега – човек, като пожълтее, е болен.
към беседата >>
То е неразбиране на живота.
Щом имате душа, която е излязла от Бога, Бог е в душата и душата е в Бога. Ако туй не го вярвате, тогава какво вярвате. Вие мислите да намерите Господа и да го намерите някъде в небето. На небето ще намерите слънцето, планетите, комети, но Господ никъде няма да го намерите. И ангели може да намерите, всичко може да намерите, но Бога в небето никъде няма да го намерите.
То е неразбиране на живота.
То е външната страна, търсене. Онзи човек, който дава подарък с ръката, то не е човекът – тази мисъл се е зародила отдалече в неговия ум, в неговата душа.
към беседата >>
Тъй не става.
След като ме слушате десетина години, бръчки да не останат на лицето, че да няма какво да смъквате от лицето. Сега доста има да се снема. После ще дойдат тъмните сенки. Туй не харесва – то не е изкуство. Вие като художници сте турили тъмни сенки на очите.
Тъй не става.
То показва един човек замислен, с много грижи в света, потънали му очите. По някой път голяма жълтина сте турили. Жълтият цвят преодолява – прекалили сте го – показва, че сте умен. Вижда сега – човек, като пожълтее, е болен. Значи храносмилането не е намясто.
към беседата >>
То е външната страна, търсене.
Ако туй не го вярвате, тогава какво вярвате. Вие мислите да намерите Господа и да го намерите някъде в небето. На небето ще намерите слънцето, планетите, комети, но Господ никъде няма да го намерите. И ангели може да намерите, всичко може да намерите, но Бога в небето никъде няма да го намерите. То е неразбиране на живота.
То е външната страна, търсене.
Онзи човек, който дава подарък с ръката, то не е човекът – тази мисъл се е зародила отдалече в неговия ум, в неговата душа.
към беседата >>
То показва един човек замислен, с много грижи в света, потънали му очите.
Сега доста има да се снема. После ще дойдат тъмните сенки. Туй не харесва – то не е изкуство. Вие като художници сте турили тъмни сенки на очите. Тъй не става.
То показва един човек замислен, с много грижи в света, потънали му очите.
По някой път голяма жълтина сте турили. Жълтият цвят преодолява – прекалили сте го – показва, че сте умен. Вижда сега – човек, като пожълтее, е болен. Значи храносмилането не е намясто. Щом очите пожълтеят, щом лицето пожълтява, човек не е здрав, той е болен.
към беседата >>
Онзи човек, който дава подарък с ръката, то не е човекът – тази мисъл се е зародила отдалече в неговия ум, в неговата душа.
Вие мислите да намерите Господа и да го намерите някъде в небето. На небето ще намерите слънцето, планетите, комети, но Господ никъде няма да го намерите. И ангели може да намерите, всичко може да намерите, но Бога в небето никъде няма да го намерите. То е неразбиране на живота. То е външната страна, търсене.
Онзи човек, който дава подарък с ръката, то не е човекът – тази мисъл се е зародила отдалече в неговия ум, в неговата душа.
към беседата >>
По някой път голяма жълтина сте турили.
После ще дойдат тъмните сенки. Туй не харесва – то не е изкуство. Вие като художници сте турили тъмни сенки на очите. Тъй не става. То показва един човек замислен, с много грижи в света, потънали му очите.
По някой път голяма жълтина сте турили.
Жълтият цвят преодолява – прекалили сте го – показва, че сте умен. Вижда сега – човек, като пожълтее, е болен. Значи храносмилането не е намясто. Щом очите пожълтеят, щом лицето пожълтява, човек не е здрав, той е болен. Той трябва да има на лицето си един цвят като на череша, но не тъмна череша, череша ясночервена.
към беседата >>
Желая вие днес да излезете, да посрещнете туй вътре в себе си.
Желая вие днес да излезете, да посрещнете туй вътре в себе си.
Не ви проповядвам да се отказвате от света, да живеете в света, нека станете тлъсти. Който е сух, да стане малко тлъст. Който не е ял, да яде, богато да яде. Ние не проповядваме едно учение на просия. Ще се наядеш хубаво, после ще имаш три яденета, една супа, направена кой както обича.
към беседата >>
Жълтият цвят преодолява – прекалили сте го – показва, че сте умен.
Туй не харесва – то не е изкуство. Вие като художници сте турили тъмни сенки на очите. Тъй не става. То показва един човек замислен, с много грижи в света, потънали му очите. По някой път голяма жълтина сте турили.
Жълтият цвят преодолява – прекалили сте го – показва, че сте умен.
Вижда сега – човек, като пожълтее, е болен. Значи храносмилането не е намясто. Щом очите пожълтеят, щом лицето пожълтява, човек не е здрав, той е болен. Той трябва да има на лицето си един цвят като на череша, но не тъмна череша, череша ясночервена. Ясночервеният цвят в себе си носи една свежа мисъл.
към беседата >>
Не ви проповядвам да се отказвате от света, да живеете в света, нека станете тлъсти.
Желая вие днес да излезете, да посрещнете туй вътре в себе си.
Не ви проповядвам да се отказвате от света, да живеете в света, нека станете тлъсти.
Който е сух, да стане малко тлъст. Който не е ял, да яде, богато да яде. Ние не проповядваме едно учение на просия. Ще се наядеш хубаво, после ще имаш три яденета, една супа, направена кой както обича. На обед една печена кокошка, че вечерта баница, направена с най-хубавото сирене, мляко, че масло, че сладкиш хубав.
към беседата >>
Вижда сега – човек, като пожълтее, е болен.
Вие като художници сте турили тъмни сенки на очите. Тъй не става. То показва един човек замислен, с много грижи в света, потънали му очите. По някой път голяма жълтина сте турили. Жълтият цвят преодолява – прекалили сте го – показва, че сте умен.
Вижда сега – човек, като пожълтее, е болен.
Значи храносмилането не е намясто. Щом очите пожълтеят, щом лицето пожълтява, човек не е здрав, той е болен. Той трябва да има на лицето си един цвят като на череша, но не тъмна череша, череша ясночервена. Ясночервеният цвят в себе си носи една свежа мисъл. Човек, който има този цвят, той е жизнерадостен.
към беседата >>
Който е сух, да стане малко тлъст.
Желая вие днес да излезете, да посрещнете туй вътре в себе си. Не ви проповядвам да се отказвате от света, да живеете в света, нека станете тлъсти.
Който е сух, да стане малко тлъст.
Който не е ял, да яде, богато да яде. Ние не проповядваме едно учение на просия. Ще се наядеш хубаво, после ще имаш три яденета, една супа, направена кой както обича. На обед една печена кокошка, че вечерта баница, направена с най-хубавото сирене, мляко, че масло, че сладкиш хубав. Яденето е първото общение с Бога.
към беседата >>
Значи храносмилането не е намясто.
Тъй не става. То показва един човек замислен, с много грижи в света, потънали му очите. По някой път голяма жълтина сте турили. Жълтият цвят преодолява – прекалили сте го – показва, че сте умен. Вижда сега – човек, като пожълтее, е болен.
Значи храносмилането не е намясто.
Щом очите пожълтеят, щом лицето пожълтява, човек не е здрав, той е болен. Той трябва да има на лицето си един цвят като на череша, но не тъмна череша, череша ясночервена. Ясночервеният цвят в себе си носи една свежа мисъл. Човек, който има този цвят, той е жизнерадостен. Пък някой път ние сме тъжни.
към беседата >>
Който не е ял, да яде, богато да яде.
Желая вие днес да излезете, да посрещнете туй вътре в себе си. Не ви проповядвам да се отказвате от света, да живеете в света, нека станете тлъсти. Който е сух, да стане малко тлъст.
Който не е ял, да яде, богато да яде.
Ние не проповядваме едно учение на просия. Ще се наядеш хубаво, после ще имаш три яденета, една супа, направена кой както обича. На обед една печена кокошка, че вечерта баница, направена с най-хубавото сирене, мляко, че масло, че сладкиш хубав. Яденето е първото общение с Бога. Дишането е второто общение с Бога.
към беседата >>
Щом очите пожълтеят, щом лицето пожълтява, човек не е здрав, той е болен.
То показва един човек замислен, с много грижи в света, потънали му очите. По някой път голяма жълтина сте турили. Жълтият цвят преодолява – прекалили сте го – показва, че сте умен. Вижда сега – човек, като пожълтее, е болен. Значи храносмилането не е намясто.
Щом очите пожълтеят, щом лицето пожълтява, човек не е здрав, той е болен.
Той трябва да има на лицето си един цвят като на череша, но не тъмна череша, череша ясночервена. Ясночервеният цвят в себе си носи една свежа мисъл. Човек, който има този цвят, той е жизнерадостен. Пък някой път ние сме тъжни. Когато кръвта не е чиста, винаги човек е тъжен.
към беседата >>
Ние не проповядваме едно учение на просия.
Желая вие днес да излезете, да посрещнете туй вътре в себе си. Не ви проповядвам да се отказвате от света, да живеете в света, нека станете тлъсти. Който е сух, да стане малко тлъст. Който не е ял, да яде, богато да яде.
Ние не проповядваме едно учение на просия.
Ще се наядеш хубаво, после ще имаш три яденета, една супа, направена кой както обича. На обед една печена кокошка, че вечерта баница, направена с най-хубавото сирене, мляко, че масло, че сладкиш хубав. Яденето е първото общение с Бога. Дишането е второто общение с Бога. Мисленето е третото общение с Бога.
към беседата >>
Той трябва да има на лицето си един цвят като на череша, но не тъмна череша, череша ясночервена.
По някой път голяма жълтина сте турили. Жълтият цвят преодолява – прекалили сте го – показва, че сте умен. Вижда сега – човек, като пожълтее, е болен. Значи храносмилането не е намясто. Щом очите пожълтеят, щом лицето пожълтява, човек не е здрав, той е болен.
Той трябва да има на лицето си един цвят като на череша, но не тъмна череша, череша ясночервена.
Ясночервеният цвят в себе си носи една свежа мисъл. Човек, който има този цвят, той е жизнерадостен. Пък някой път ние сме тъжни. Когато кръвта не е чиста, винаги човек е тъжен. Та казвам, щом станете тъжни, трябва да знаете, че ви трябва дишане на вас.
към беседата >>
Ще се наядеш хубаво, после ще имаш три яденета, една супа, направена кой както обича.
Желая вие днес да излезете, да посрещнете туй вътре в себе си. Не ви проповядвам да се отказвате от света, да живеете в света, нека станете тлъсти. Който е сух, да стане малко тлъст. Който не е ял, да яде, богато да яде. Ние не проповядваме едно учение на просия.
Ще се наядеш хубаво, после ще имаш три яденета, една супа, направена кой както обича.
На обед една печена кокошка, че вечерта баница, направена с най-хубавото сирене, мляко, че масло, че сладкиш хубав. Яденето е първото общение с Бога. Дишането е второто общение с Бога. Мисленето е третото общение с Бога. Като ядем, дишаме и мислим, ние сме във връзка.
към беседата >>
Ясночервеният цвят в себе си носи една свежа мисъл.
Жълтият цвят преодолява – прекалили сте го – показва, че сте умен. Вижда сега – човек, като пожълтее, е болен. Значи храносмилането не е намясто. Щом очите пожълтеят, щом лицето пожълтява, човек не е здрав, той е болен. Той трябва да има на лицето си един цвят като на череша, но не тъмна череша, череша ясночервена.
Ясночервеният цвят в себе си носи една свежа мисъл.
Човек, който има този цвят, той е жизнерадостен. Пък някой път ние сме тъжни. Когато кръвта не е чиста, винаги човек е тъжен. Та казвам, щом станете тъжни, трябва да знаете, че ви трябва дишане на вас. Дълбоко дишане ви трябва.
към беседата >>
На обед една печена кокошка, че вечерта баница, направена с най-хубавото сирене, мляко, че масло, че сладкиш хубав.
Не ви проповядвам да се отказвате от света, да живеете в света, нека станете тлъсти. Който е сух, да стане малко тлъст. Който не е ял, да яде, богато да яде. Ние не проповядваме едно учение на просия. Ще се наядеш хубаво, после ще имаш три яденета, една супа, направена кой както обича.
На обед една печена кокошка, че вечерта баница, направена с най-хубавото сирене, мляко, че масло, че сладкиш хубав.
Яденето е първото общение с Бога. Дишането е второто общение с Бога. Мисленето е третото общение с Бога. Като ядем, дишаме и мислим, ние сме във връзка. Ще ядем онова, което е приятно на вкуса, онази сладчина.
към беседата >>
Човек, който има този цвят, той е жизнерадостен.
Вижда сега – човек, като пожълтее, е болен. Значи храносмилането не е намясто. Щом очите пожълтеят, щом лицето пожълтява, човек не е здрав, той е болен. Той трябва да има на лицето си един цвят като на череша, но не тъмна череша, череша ясночервена. Ясночервеният цвят в себе си носи една свежа мисъл.
Човек, който има този цвят, той е жизнерадостен.
Пък някой път ние сме тъжни. Когато кръвта не е чиста, винаги човек е тъжен. Та казвам, щом станете тъжни, трябва да знаете, че ви трябва дишане на вас. Дълбоко дишане ви трябва. Трябва него ден да се срещнете с трима души, които наскоро са се влюбили.
към беседата >>
Яденето е първото общение с Бога.
Който е сух, да стане малко тлъст. Който не е ял, да яде, богато да яде. Ние не проповядваме едно учение на просия. Ще се наядеш хубаво, после ще имаш три яденета, една супа, направена кой както обича. На обед една печена кокошка, че вечерта баница, направена с най-хубавото сирене, мляко, че масло, че сладкиш хубав.
Яденето е първото общение с Бога.
Дишането е второто общение с Бога. Мисленето е третото общение с Бога. Като ядем, дишаме и мислим, ние сме във връзка. Ще ядем онова, което е приятно на вкуса, онази сладчина. То е хубавото вътре в нас, което остава.
към беседата >>
Пък някой път ние сме тъжни.
Значи храносмилането не е намясто. Щом очите пожълтеят, щом лицето пожълтява, човек не е здрав, той е болен. Той трябва да има на лицето си един цвят като на череша, но не тъмна череша, череша ясночервена. Ясночервеният цвят в себе си носи една свежа мисъл. Човек, който има този цвят, той е жизнерадостен.
Пък някой път ние сме тъжни.
Когато кръвта не е чиста, винаги човек е тъжен. Та казвам, щом станете тъжни, трябва да знаете, че ви трябва дишане на вас. Дълбоко дишане ви трябва. Трябва него ден да се срещнете с трима души, които наскоро са се влюбили. Всеки от вас, който е песимист, неразположен, аз бих му дал един съвет.
към беседата >>
Дишането е второто общение с Бога.
Който не е ял, да яде, богато да яде. Ние не проповядваме едно учение на просия. Ще се наядеш хубаво, после ще имаш три яденета, една супа, направена кой както обича. На обед една печена кокошка, че вечерта баница, направена с най-хубавото сирене, мляко, че масло, че сладкиш хубав. Яденето е първото общение с Бога.
Дишането е второто общение с Бога.
Мисленето е третото общение с Бога. Като ядем, дишаме и мислим, ние сме във връзка. Ще ядем онова, което е приятно на вкуса, онази сладчина. То е хубавото вътре в нас, което остава. Въздуха, който дишаме и освежава, туй, което е скрито във въздуха, то е божественото.
към беседата >>
Когато кръвта не е чиста, винаги човек е тъжен.
Щом очите пожълтеят, щом лицето пожълтява, човек не е здрав, той е болен. Той трябва да има на лицето си един цвят като на череша, но не тъмна череша, череша ясночервена. Ясночервеният цвят в себе си носи една свежа мисъл. Човек, който има този цвят, той е жизнерадостен. Пък някой път ние сме тъжни.
Когато кръвта не е чиста, винаги човек е тъжен.
Та казвам, щом станете тъжни, трябва да знаете, че ви трябва дишане на вас. Дълбоко дишане ви трябва. Трябва него ден да се срещнете с трима души, които наскоро са се влюбили. Всеки от вас, който е песимист, неразположен, аз бих му дал един съвет. Ако е тъжен, да се срещне с трима влюбени мъже, ако е жена; ако е мъж, да се срещне с три влюбени жени.
към беседата >>
Мисленето е третото общение с Бога.
Ние не проповядваме едно учение на просия. Ще се наядеш хубаво, после ще имаш три яденета, една супа, направена кой както обича. На обед една печена кокошка, че вечерта баница, направена с най-хубавото сирене, мляко, че масло, че сладкиш хубав. Яденето е първото общение с Бога. Дишането е второто общение с Бога.
Мисленето е третото общение с Бога.
Като ядем, дишаме и мислим, ние сме във връзка. Ще ядем онова, което е приятно на вкуса, онази сладчина. То е хубавото вътре в нас, което остава. Въздуха, който дишаме и освежава, туй, което е скрито във въздуха, то е божественото. Най-после онази хубава, възвишена мисъл и чувство, които минават, туй е проявлението на Господа.
към беседата >>
Та казвам, щом станете тъжни, трябва да знаете, че ви трябва дишане на вас.
Той трябва да има на лицето си един цвят като на череша, но не тъмна череша, череша ясночервена. Ясночервеният цвят в себе си носи една свежа мисъл. Човек, който има този цвят, той е жизнерадостен. Пък някой път ние сме тъжни. Когато кръвта не е чиста, винаги човек е тъжен.
Та казвам, щом станете тъжни, трябва да знаете, че ви трябва дишане на вас.
Дълбоко дишане ви трябва. Трябва него ден да се срещнете с трима души, които наскоро са се влюбили. Всеки от вас, който е песимист, неразположен, аз бих му дал един съвет. Ако е тъжен, да се срещне с трима влюбени мъже, ако е жена; ако е мъж, да се срещне с три влюбени жени. За цяр е това.
към беседата >>
Като ядем, дишаме и мислим, ние сме във връзка.
Ще се наядеш хубаво, после ще имаш три яденета, една супа, направена кой както обича. На обед една печена кокошка, че вечерта баница, направена с най-хубавото сирене, мляко, че масло, че сладкиш хубав. Яденето е първото общение с Бога. Дишането е второто общение с Бога. Мисленето е третото общение с Бога.
Като ядем, дишаме и мислим, ние сме във връзка.
Ще ядем онова, което е приятно на вкуса, онази сладчина. То е хубавото вътре в нас, което остава. Въздуха, който дишаме и освежава, туй, което е скрито във въздуха, то е божественото. Най-после онази хубава, възвишена мисъл и чувство, които минават, туй е проявлението на Господа. Тъй трябва да излезем сега, да го посрещнем.
към беседата >>
Дълбоко дишане ви трябва.
Ясночервеният цвят в себе си носи една свежа мисъл. Човек, който има този цвят, той е жизнерадостен. Пък някой път ние сме тъжни. Когато кръвта не е чиста, винаги човек е тъжен. Та казвам, щом станете тъжни, трябва да знаете, че ви трябва дишане на вас.
Дълбоко дишане ви трябва.
Трябва него ден да се срещнете с трима души, които наскоро са се влюбили. Всеки от вас, който е песимист, неразположен, аз бих му дал един съвет. Ако е тъжен, да се срещне с трима влюбени мъже, ако е жена; ако е мъж, да се срещне с три влюбени жени. За цяр е това. Всичката ви погрешка седи в това, че вие мислите, че сте стари и че не трябва да се занимавате с любовта.
към беседата >>
Ще ядем онова, което е приятно на вкуса, онази сладчина.
На обед една печена кокошка, че вечерта баница, направена с най-хубавото сирене, мляко, че масло, че сладкиш хубав. Яденето е първото общение с Бога. Дишането е второто общение с Бога. Мисленето е третото общение с Бога. Като ядем, дишаме и мислим, ние сме във връзка.
Ще ядем онова, което е приятно на вкуса, онази сладчина.
То е хубавото вътре в нас, което остава. Въздуха, който дишаме и освежава, туй, което е скрито във въздуха, то е божественото. Най-после онази хубава, възвишена мисъл и чувство, които минават, туй е проявлението на Господа. Тъй трябва да излезем сега, да го посрещнем.
към беседата >>
Трябва него ден да се срещнете с трима души, които наскоро са се влюбили.
Човек, който има този цвят, той е жизнерадостен. Пък някой път ние сме тъжни. Когато кръвта не е чиста, винаги човек е тъжен. Та казвам, щом станете тъжни, трябва да знаете, че ви трябва дишане на вас. Дълбоко дишане ви трябва.
Трябва него ден да се срещнете с трима души, които наскоро са се влюбили.
Всеки от вас, който е песимист, неразположен, аз бих му дал един съвет. Ако е тъжен, да се срещне с трима влюбени мъже, ако е жена; ако е мъж, да се срещне с три влюбени жени. За цяр е това. Всичката ви погрешка седи в това, че вие мислите, че сте стари и че не трябва да се занимавате с любовта. Младите не знаят как да се обичат, старите не знаят как да се обичат.
към беседата >>
То е хубавото вътре в нас, което остава.
Яденето е първото общение с Бога. Дишането е второто общение с Бога. Мисленето е третото общение с Бога. Като ядем, дишаме и мислим, ние сме във връзка. Ще ядем онова, което е приятно на вкуса, онази сладчина.
То е хубавото вътре в нас, което остава.
Въздуха, който дишаме и освежава, туй, което е скрито във въздуха, то е божественото. Най-после онази хубава, възвишена мисъл и чувство, които минават, туй е проявлението на Господа. Тъй трябва да излезем сега, да го посрещнем.
към беседата >>
Всеки от вас, който е песимист, неразположен, аз бих му дал един съвет.
Пък някой път ние сме тъжни. Когато кръвта не е чиста, винаги човек е тъжен. Та казвам, щом станете тъжни, трябва да знаете, че ви трябва дишане на вас. Дълбоко дишане ви трябва. Трябва него ден да се срещнете с трима души, които наскоро са се влюбили.
Всеки от вас, който е песимист, неразположен, аз бих му дал един съвет.
Ако е тъжен, да се срещне с трима влюбени мъже, ако е жена; ако е мъж, да се срещне с три влюбени жени. За цяр е това. Всичката ви погрешка седи в това, че вие мислите, че сте стари и че не трябва да се занимавате с любовта. Младите не знаят как да се обичат, старите не знаят как да се обичат. Младият, като обикне черешата, изяда я.
към беседата >>
Въздуха, който дишаме и освежава, туй, което е скрито във въздуха, то е божественото.
Дишането е второто общение с Бога. Мисленето е третото общение с Бога. Като ядем, дишаме и мислим, ние сме във връзка. Ще ядем онова, което е приятно на вкуса, онази сладчина. То е хубавото вътре в нас, което остава.
Въздуха, който дишаме и освежава, туй, което е скрито във въздуха, то е божественото.
Най-после онази хубава, възвишена мисъл и чувство, които минават, туй е проявлението на Господа. Тъй трябва да излезем сега, да го посрещнем.
към беседата >>
Ако е тъжен, да се срещне с трима влюбени мъже, ако е жена; ако е мъж, да се срещне с три влюбени жени.
Когато кръвта не е чиста, винаги човек е тъжен. Та казвам, щом станете тъжни, трябва да знаете, че ви трябва дишане на вас. Дълбоко дишане ви трябва. Трябва него ден да се срещнете с трима души, които наскоро са се влюбили. Всеки от вас, който е песимист, неразположен, аз бих му дал един съвет.
Ако е тъжен, да се срещне с трима влюбени мъже, ако е жена; ако е мъж, да се срещне с три влюбени жени.
За цяр е това. Всичката ви погрешка седи в това, че вие мислите, че сте стари и че не трябва да се занимавате с любовта. Младите не знаят как да се обичат, старите не знаят как да се обичат. Младият, като обикне черешата, изяда я. Старият я държи по-дълго време, разглежда я, разглежда я.
към беседата >>
Най-после онази хубава, възвишена мисъл и чувство, които минават, туй е проявлението на Господа.
Мисленето е третото общение с Бога. Като ядем, дишаме и мислим, ние сме във връзка. Ще ядем онова, което е приятно на вкуса, онази сладчина. То е хубавото вътре в нас, което остава. Въздуха, който дишаме и освежава, туй, което е скрито във въздуха, то е божественото.
Най-после онази хубава, възвишена мисъл и чувство, които минават, туй е проявлението на Господа.
Тъй трябва да излезем сега, да го посрещнем.
към беседата >>
За цяр е това.
Та казвам, щом станете тъжни, трябва да знаете, че ви трябва дишане на вас. Дълбоко дишане ви трябва. Трябва него ден да се срещнете с трима души, които наскоро са се влюбили. Всеки от вас, който е песимист, неразположен, аз бих му дал един съвет. Ако е тъжен, да се срещне с трима влюбени мъже, ако е жена; ако е мъж, да се срещне с три влюбени жени.
За цяр е това.
Всичката ви погрешка седи в това, че вие мислите, че сте стари и че не трябва да се занимавате с любовта. Младите не знаят как да се обичат, старите не знаят как да се обичат. Младият, като обикне черешата, изяда я. Старият я държи по-дълго време, разглежда я, разглежда я. Знаете защо не я яде?
към беседата >>
Тъй трябва да излезем сега, да го посрещнем.
Като ядем, дишаме и мислим, ние сме във връзка. Ще ядем онова, което е приятно на вкуса, онази сладчина. То е хубавото вътре в нас, което остава. Въздуха, който дишаме и освежава, туй, което е скрито във въздуха, то е божественото. Най-после онази хубава, възвишена мисъл и чувство, които минават, туй е проявлението на Господа.
Тъй трябва да излезем сега, да го посрещнем.
към беседата >>
Всичката ви погрешка седи в това, че вие мислите, че сте стари и че не трябва да се занимавате с любовта.
Дълбоко дишане ви трябва. Трябва него ден да се срещнете с трима души, които наскоро са се влюбили. Всеки от вас, който е песимист, неразположен, аз бих му дал един съвет. Ако е тъжен, да се срещне с трима влюбени мъже, ако е жена; ако е мъж, да се срещне с три влюбени жени. За цяр е това.
Всичката ви погрешка седи в това, че вие мислите, че сте стари и че не трябва да се занимавате с любовта.
Младите не знаят как да се обичат, старите не знаят как да се обичат. Младият, като обикне черешата, изяда я. Старият я държи по-дълго време, разглежда я, разглежда я. Знаете защо не я яде? Зъби няма.
към беседата >>
Сега вие сте в осемнайсета глава и се греете на огън.
Сега вие сте в осемнайсета глава и се греете на огън.
Чакате и всеки от вас казва: „Какво ще стане с мене? “ Какво ще стане с вас? Вие сте на съдебната скамейка. Всички вие сте осъдени на скамейката. Всички се съдите като Христа пред Пилата.
към беседата >>
Младите не знаят как да се обичат, старите не знаят как да се обичат.
Трябва него ден да се срещнете с трима души, които наскоро са се влюбили. Всеки от вас, който е песимист, неразположен, аз бих му дал един съвет. Ако е тъжен, да се срещне с трима влюбени мъже, ако е жена; ако е мъж, да се срещне с три влюбени жени. За цяр е това. Всичката ви погрешка седи в това, че вие мислите, че сте стари и че не трябва да се занимавате с любовта.
Младите не знаят как да се обичат, старите не знаят как да се обичат.
Младият, като обикне черешата, изяда я. Старият я държи по-дълго време, разглежда я, разглежда я. Знаете защо не я яде? Зъби няма. Казва: „Да беше ми се паднала на млади години, не сега.“ Туря я в устата, пак не може да я изяде.
към беседата >>
Чакате и всеки от вас казва: „Какво ще стане с мене?
Сега вие сте в осемнайсета глава и се греете на огън.
Чакате и всеки от вас казва: „Какво ще стане с мене?
“ Какво ще стане с вас? Вие сте на съдебната скамейка. Всички вие сте осъдени на скамейката. Всички се съдите като Христа пред Пилата. Казвам, присъда ще има.
към беседата >>
Младият, като обикне черешата, изяда я.
Всеки от вас, който е песимист, неразположен, аз бих му дал един съвет. Ако е тъжен, да се срещне с трима влюбени мъже, ако е жена; ако е мъж, да се срещне с три влюбени жени. За цяр е това. Всичката ви погрешка седи в това, че вие мислите, че сте стари и че не трябва да се занимавате с любовта. Младите не знаят как да се обичат, старите не знаят как да се обичат.
Младият, като обикне черешата, изяда я.
Старият я държи по-дълго време, разглежда я, разглежда я. Знаете защо не я яде? Зъби няма. Казва: „Да беше ми се паднала на млади години, не сега.“ Туря я в устата, пак не може да я изяде. Казва: „Мене не ми се ядат.
към беседата >>
“ Какво ще стане с вас?
Сега вие сте в осемнайсета глава и се греете на огън. Чакате и всеки от вас казва: „Какво ще стане с мене?
“ Какво ще стане с вас?
Вие сте на съдебната скамейка. Всички вие сте осъдени на скамейката. Всички се съдите като Христа пред Пилата. Казвам, присъда ще има. Всинца ще бъдете разпънати.
към беседата >>
Старият я държи по-дълго време, разглежда я, разглежда я.
Ако е тъжен, да се срещне с трима влюбени мъже, ако е жена; ако е мъж, да се срещне с три влюбени жени. За цяр е това. Всичката ви погрешка седи в това, че вие мислите, че сте стари и че не трябва да се занимавате с любовта. Младите не знаят как да се обичат, старите не знаят как да се обичат. Младият, като обикне черешата, изяда я.
Старият я държи по-дълго време, разглежда я, разглежда я.
Знаете защо не я яде? Зъби няма. Казва: „Да беше ми се паднала на млади години, не сега.“ Туря я в устата, пак не може да я изяде. Казва: „Мене не ми се ядат. Едно време много ги ядях тия череши.“ Някой път старите са по-умни – вземе, че я счука в лъжичката или свари черешата.
към беседата >>
Вие сте на съдебната скамейка.
Сега вие сте в осемнайсета глава и се греете на огън. Чакате и всеки от вас казва: „Какво ще стане с мене? “ Какво ще стане с вас?
Вие сте на съдебната скамейка.
Всички вие сте осъдени на скамейката. Всички се съдите като Христа пред Пилата. Казвам, присъда ще има. Всинца ще бъдете разпънати. Нито един от вас няма да остане да не е разпънат.
към беседата >>
Знаете защо не я яде?
За цяр е това. Всичката ви погрешка седи в това, че вие мислите, че сте стари и че не трябва да се занимавате с любовта. Младите не знаят как да се обичат, старите не знаят как да се обичат. Младият, като обикне черешата, изяда я. Старият я държи по-дълго време, разглежда я, разглежда я.
Знаете защо не я яде?
Зъби няма. Казва: „Да беше ми се паднала на млади години, не сега.“ Туря я в устата, пак не може да я изяде. Казва: „Мене не ми се ядат. Едно време много ги ядях тия череши.“ Някой път старите са по-умни – вземе, че я счука в лъжичката или свари черешата. Казва: „Доста хубави са тия череши варени.“ Старите ядат варени череши, младите ядат сурови череши.
към беседата >>
Всички вие сте осъдени на скамейката.
Сега вие сте в осемнайсета глава и се греете на огън. Чакате и всеки от вас казва: „Какво ще стане с мене? “ Какво ще стане с вас? Вие сте на съдебната скамейка.
Всички вие сте осъдени на скамейката.
Всички се съдите като Христа пред Пилата. Казвам, присъда ще има. Всинца ще бъдете разпънати. Нито един от вас няма да остане да не е разпънат. Знаете ли това?
към беседата >>
Зъби няма.
Всичката ви погрешка седи в това, че вие мислите, че сте стари и че не трябва да се занимавате с любовта. Младите не знаят как да се обичат, старите не знаят как да се обичат. Младият, като обикне черешата, изяда я. Старият я държи по-дълго време, разглежда я, разглежда я. Знаете защо не я яде?
Зъби няма.
Казва: „Да беше ми се паднала на млади години, не сега.“ Туря я в устата, пак не може да я изяде. Казва: „Мене не ми се ядат. Едно време много ги ядях тия череши.“ Някой път старите са по-умни – вземе, че я счука в лъжичката или свари черешата. Казва: „Доста хубави са тия череши варени.“ Старите ядат варени череши, младите ядат сурови череши. Кой е на правата страна?
към беседата >>
Всички се съдите като Христа пред Пилата.
Сега вие сте в осемнайсета глава и се греете на огън. Чакате и всеки от вас казва: „Какво ще стане с мене? “ Какво ще стане с вас? Вие сте на съдебната скамейка. Всички вие сте осъдени на скамейката.
Всички се съдите като Христа пред Пилата.
Казвам, присъда ще има. Всинца ще бъдете разпънати. Нито един от вас няма да остане да не е разпънат. Знаете ли това? Ще го проверите.
към беседата >>
Казва: „Да беше ми се паднала на млади години, не сега.“ Туря я в устата, пак не може да я изяде.
Младите не знаят как да се обичат, старите не знаят как да се обичат. Младият, като обикне черешата, изяда я. Старият я държи по-дълго време, разглежда я, разглежда я. Знаете защо не я яде? Зъби няма.
Казва: „Да беше ми се паднала на млади години, не сега.“ Туря я в устата, пак не може да я изяде.
Казва: „Мене не ми се ядат. Едно време много ги ядях тия череши.“ Някой път старите са по-умни – вземе, че я счука в лъжичката или свари черешата. Казва: „Доста хубави са тия череши варени.“ Старите ядат варени череши, младите ядат сурови череши. Кой е на правата страна? Младите не правят разноски.
към беседата >>
Казвам, присъда ще има.
Чакате и всеки от вас казва: „Какво ще стане с мене? “ Какво ще стане с вас? Вие сте на съдебната скамейка. Всички вие сте осъдени на скамейката. Всички се съдите като Христа пред Пилата.
Казвам, присъда ще има.
Всинца ще бъдете разпънати. Нито един от вас няма да остане да не е разпънат. Знаете ли това? Ще го проверите. Всички ще бъдете разпънати.
към беседата >>
Казва: „Мене не ми се ядат.
Младият, като обикне черешата, изяда я. Старият я държи по-дълго време, разглежда я, разглежда я. Знаете защо не я яде? Зъби няма. Казва: „Да беше ми се паднала на млади години, не сега.“ Туря я в устата, пак не може да я изяде.
Казва: „Мене не ми се ядат.
Едно време много ги ядях тия череши.“ Някой път старите са по-умни – вземе, че я счука в лъжичката или свари черешата. Казва: „Доста хубави са тия череши варени.“ Старите ядат варени череши, младите ядат сурови череши. Кой е на правата страна? Младите не правят разноски. Старите трябва да имат огън, дърва, доста скъпи са дървата.
към беседата >>
Всинца ще бъдете разпънати.
“ Какво ще стане с вас? Вие сте на съдебната скамейка. Всички вие сте осъдени на скамейката. Всички се съдите като Христа пред Пилата. Казвам, присъда ще има.
Всинца ще бъдете разпънати.
Нито един от вас няма да остане да не е разпънат. Знаете ли това? Ще го проверите. Всички ще бъдете разпънати. Какво ще ми говорите.
към беседата >>
Едно време много ги ядях тия череши.“ Някой път старите са по-умни – вземе, че я счука в лъжичката или свари черешата.
Старият я държи по-дълго време, разглежда я, разглежда я. Знаете защо не я яде? Зъби няма. Казва: „Да беше ми се паднала на млади години, не сега.“ Туря я в устата, пак не може да я изяде. Казва: „Мене не ми се ядат.
Едно време много ги ядях тия череши.“ Някой път старите са по-умни – вземе, че я счука в лъжичката или свари черешата.
Казва: „Доста хубави са тия череши варени.“ Старите ядат варени череши, младите ядат сурови череши. Кой е на правата страна? Младите не правят разноски. Старите трябва да имат огън, дърва, доста скъпи са дървата. Или с електричество готвите.
към беседата >>
Нито един от вас няма да остане да не е разпънат.
Вие сте на съдебната скамейка. Всички вие сте осъдени на скамейката. Всички се съдите като Христа пред Пилата. Казвам, присъда ще има. Всинца ще бъдете разпънати.
Нито един от вас няма да остане да не е разпънат.
Знаете ли това? Ще го проверите. Всички ще бъдете разпънати. Какво ще ми говорите. Един страх има във вас.
към беседата >>
Казва: „Доста хубави са тия череши варени.“ Старите ядат варени череши, младите ядат сурови череши.
Знаете защо не я яде? Зъби няма. Казва: „Да беше ми се паднала на млади години, не сега.“ Туря я в устата, пак не може да я изяде. Казва: „Мене не ми се ядат. Едно време много ги ядях тия череши.“ Някой път старите са по-умни – вземе, че я счука в лъжичката или свари черешата.
Казва: „Доста хубави са тия череши варени.“ Старите ядат варени череши, младите ядат сурови череши.
Кой е на правата страна? Младите не правят разноски. Старите трябва да имат огън, дърва, доста скъпи са дървата. Или с електричество готвите. Без електричество по-износно е.
към беседата >>
Знаете ли това?
Всички вие сте осъдени на скамейката. Всички се съдите като Христа пред Пилата. Казвам, присъда ще има. Всинца ще бъдете разпънати. Нито един от вас няма да остане да не е разпънат.
Знаете ли това?
Ще го проверите. Всички ще бъдете разпънати. Какво ще ми говорите. Един страх има във вас. Аз виждам колко сте герои.
към беседата >>
Кой е на правата страна?
Зъби няма. Казва: „Да беше ми се паднала на млади години, не сега.“ Туря я в устата, пак не може да я изяде. Казва: „Мене не ми се ядат. Едно време много ги ядях тия череши.“ Някой път старите са по-умни – вземе, че я счука в лъжичката или свари черешата. Казва: „Доста хубави са тия череши варени.“ Старите ядат варени череши, младите ядат сурови череши.
Кой е на правата страна?
Младите не правят разноски. Старите трябва да имат огън, дърва, доста скъпи са дървата. Или с електричество готвите. Без електричество по-износно е.
към беседата >>
Ще го проверите.
Всички се съдите като Христа пред Пилата. Казвам, присъда ще има. Всинца ще бъдете разпънати. Нито един от вас няма да остане да не е разпънат. Знаете ли това?
Ще го проверите.
Всички ще бъдете разпънати. Какво ще ми говорите. Един страх има във вас. Аз виждам колко сте герои. Казвате: „Какво ще се прави?
към беседата >>
Младите не правят разноски.
Казва: „Да беше ми се паднала на млади години, не сега.“ Туря я в устата, пак не може да я изяде. Казва: „Мене не ми се ядат. Едно време много ги ядях тия череши.“ Някой път старите са по-умни – вземе, че я счука в лъжичката или свари черешата. Казва: „Доста хубави са тия череши варени.“ Старите ядат варени череши, младите ядат сурови череши. Кой е на правата страна?
Младите не правят разноски.
Старите трябва да имат огън, дърва, доста скъпи са дървата. Или с електричество готвите. Без електричество по-износно е.
към беседата >>
Всички ще бъдете разпънати.
Казвам, присъда ще има. Всинца ще бъдете разпънати. Нито един от вас няма да остане да не е разпънат. Знаете ли това? Ще го проверите.
Всички ще бъдете разпънати.
Какво ще ми говорите. Един страх има във вас. Аз виждам колко сте герои. Казвате: „Какво ще се прави? “ Един български свещеник казва: „Какво ще се прави, като идем при Господа?
към беседата >>
Старите трябва да имат огън, дърва, доста скъпи са дървата.
Казва: „Мене не ми се ядат. Едно време много ги ядях тия череши.“ Някой път старите са по-умни – вземе, че я счука в лъжичката или свари черешата. Казва: „Доста хубави са тия череши варени.“ Старите ядат варени череши, младите ядат сурови череши. Кой е на правата страна? Младите не правят разноски.
Старите трябва да имат огън, дърва, доста скъпи са дървата.
Или с електричество готвите. Без електричество по-износно е.
към беседата >>
Какво ще ми говорите.
Всинца ще бъдете разпънати. Нито един от вас няма да остане да не е разпънат. Знаете ли това? Ще го проверите. Всички ще бъдете разпънати.
Какво ще ми говорите.
Един страх има във вас. Аз виждам колко сте герои. Казвате: „Какво ще се прави? “ Един български свещеник казва: „Какво ще се прави, като идем при Господа? Какъв джуаб ще даваме?
към беседата >>
Или с електричество готвите.
Едно време много ги ядях тия череши.“ Някой път старите са по-умни – вземе, че я счука в лъжичката или свари черешата. Казва: „Доста хубави са тия череши варени.“ Старите ядат варени череши, младите ядат сурови череши. Кой е на правата страна? Младите не правят разноски. Старите трябва да имат огън, дърва, доста скъпи са дървата.
Или с електричество готвите.
Без електричество по-износно е.
към беседата >>
Един страх има във вас.
Нито един от вас няма да остане да не е разпънат. Знаете ли това? Ще го проверите. Всички ще бъдете разпънати. Какво ще ми говорите.
Един страх има във вас.
Аз виждам колко сте герои. Казвате: „Какво ще се прави? “ Един български свещеник казва: „Какво ще се прави, като идем при Господа? Какъв джуаб ще даваме? Като православен не съм живял, в пост съм ял кокошки.“ Казвам: „Това не е много, то е нищо.
към беседата >>
Без електричество по-износно е.
Казва: „Доста хубави са тия череши варени.“ Старите ядат варени череши, младите ядат сурови череши. Кой е на правата страна? Младите не правят разноски. Старите трябва да имат огън, дърва, доста скъпи са дървата. Или с електричество готвите.
Без електричество по-износно е.
към беседата >>
Аз виждам колко сте герои.
Знаете ли това? Ще го проверите. Всички ще бъдете разпънати. Какво ще ми говорите. Един страх има във вас.
Аз виждам колко сте герои.
Казвате: „Какво ще се прави? “ Един български свещеник казва: „Какво ще се прави, като идем при Господа? Какъв джуаб ще даваме? Като православен не съм живял, в пост съм ял кокошки.“ Казвам: „Това не е много, то е нищо. За лек си го ял.“ Казва: „Какво ще кажа на Господа – винце съм пил?
към беседата >>
Мисълта е следната.
Мисълта е следната.
Всякога, когато харчите излишна енергия в природата, нас ни държат отговорни. Не е безразборно. Казва да мислим каквото искаме – един ден ще давате отчет за онази енергия, която сте изразходвали, какво сте направили от нея. Животът, който ни е даден, трябва да го употребим за това, за което ни е даден. Енергията, която ни е дадена, ще я употребим намясто.
към беседата >>
Казвате: „Какво ще се прави?
Ще го проверите. Всички ще бъдете разпънати. Какво ще ми говорите. Един страх има във вас. Аз виждам колко сте герои.
Казвате: „Какво ще се прави?
“ Един български свещеник казва: „Какво ще се прави, като идем при Господа? Какъв джуаб ще даваме? Като православен не съм живял, в пост съм ял кокошки.“ Казвам: „Това не е много, то е нищо. За лек си го ял.“ Казва: „Какво ще кажа на Господа – винце съм пил? “ Казвам: „Няма нищо, то е за веселие на духа.“ Ако вас ви пратят на бойното поле, ще се върнете ли с кръстове?
към беседата >>
Всякога, когато харчите излишна енергия в природата, нас ни държат отговорни.
Мисълта е следната.
Всякога, когато харчите излишна енергия в природата, нас ни държат отговорни.
Не е безразборно. Казва да мислим каквото искаме – един ден ще давате отчет за онази енергия, която сте изразходвали, какво сте направили от нея. Животът, който ни е даден, трябва да го употребим за това, за което ни е даден. Енергията, която ни е дадена, ще я употребим намясто. Всяко нещо трябва да иде на своето място.
към беседата >>
“ Един български свещеник казва: „Какво ще се прави, като идем при Господа?
Всички ще бъдете разпънати. Какво ще ми говорите. Един страх има във вас. Аз виждам колко сте герои. Казвате: „Какво ще се прави?
“ Един български свещеник казва: „Какво ще се прави, като идем при Господа?
Какъв джуаб ще даваме? Като православен не съм живял, в пост съм ял кокошки.“ Казвам: „Това не е много, то е нищо. За лек си го ял.“ Казва: „Какво ще кажа на Господа – винце съм пил? “ Казвам: „Няма нищо, то е за веселие на духа.“ Ако вас ви пратят на бойното поле, ще се върнете ли с кръстове? Кои отиват на бойното поле?
към беседата >>
Не е безразборно.
Мисълта е следната. Всякога, когато харчите излишна енергия в природата, нас ни държат отговорни.
Не е безразборно.
Казва да мислим каквото искаме – един ден ще давате отчет за онази енергия, която сте изразходвали, какво сте направили от нея. Животът, който ни е даден, трябва да го употребим за това, за което ни е даден. Енергията, която ни е дадена, ще я употребим намясто. Всяко нещо трябва да иде на своето място. Светлината, топлината, силата, която ни е дадена, всичко туй трябва да го употребим намясто.
към беседата >>
Какъв джуаб ще даваме?
Какво ще ми говорите. Един страх има във вас. Аз виждам колко сте герои. Казвате: „Какво ще се прави? “ Един български свещеник казва: „Какво ще се прави, като идем при Господа?
Какъв джуаб ще даваме?
Като православен не съм живял, в пост съм ял кокошки.“ Казвам: „Това не е много, то е нищо. За лек си го ял.“ Казва: „Какво ще кажа на Господа – винце съм пил? “ Казвам: „Няма нищо, то е за веселие на духа.“ Ако вас ви пратят на бойното поле, ще се върнете ли с кръстове? Кои отиват на бойното поле? Проповядват едно учение, че всеки, който дошъл на света, има да мине през известни изпитания.
към беседата >>
Казва да мислим каквото искаме – един ден ще давате отчет за онази енергия, която сте изразходвали, какво сте направили от нея.
Мисълта е следната. Всякога, когато харчите излишна енергия в природата, нас ни държат отговорни. Не е безразборно.
Казва да мислим каквото искаме – един ден ще давате отчет за онази енергия, която сте изразходвали, какво сте направили от нея.
Животът, който ни е даден, трябва да го употребим за това, за което ни е даден. Енергията, която ни е дадена, ще я употребим намясто. Всяко нещо трябва да иде на своето място. Светлината, топлината, силата, която ни е дадена, всичко туй трябва да го употребим намясто.
към беседата >>
Като православен не съм живял, в пост съм ял кокошки.“ Казвам: „Това не е много, то е нищо.
Един страх има във вас. Аз виждам колко сте герои. Казвате: „Какво ще се прави? “ Един български свещеник казва: „Какво ще се прави, като идем при Господа? Какъв джуаб ще даваме?
Като православен не съм живял, в пост съм ял кокошки.“ Казвам: „Това не е много, то е нищо.
За лек си го ял.“ Казва: „Какво ще кажа на Господа – винце съм пил? “ Казвам: „Няма нищо, то е за веселие на духа.“ Ако вас ви пратят на бойното поле, ще се върнете ли с кръстове? Кои отиват на бойното поле? Проповядват едно учение, че всеки, който дошъл на света, има да мине през известни изпитания. Като ги издържи, тогава е герой.
към беседата >>
Животът, който ни е даден, трябва да го употребим за това, за което ни е даден.
Мисълта е следната. Всякога, когато харчите излишна енергия в природата, нас ни държат отговорни. Не е безразборно. Казва да мислим каквото искаме – един ден ще давате отчет за онази енергия, която сте изразходвали, какво сте направили от нея.
Животът, който ни е даден, трябва да го употребим за това, за което ни е даден.
Енергията, която ни е дадена, ще я употребим намясто. Всяко нещо трябва да иде на своето място. Светлината, топлината, силата, която ни е дадена, всичко туй трябва да го употребим намясто.
към беседата >>
За лек си го ял.“ Казва: „Какво ще кажа на Господа – винце съм пил?
Аз виждам колко сте герои. Казвате: „Какво ще се прави? “ Един български свещеник казва: „Какво ще се прави, като идем при Господа? Какъв джуаб ще даваме? Като православен не съм живял, в пост съм ял кокошки.“ Казвам: „Това не е много, то е нищо.
За лек си го ял.“ Казва: „Какво ще кажа на Господа – винце съм пил?
“ Казвам: „Няма нищо, то е за веселие на духа.“ Ако вас ви пратят на бойното поле, ще се върнете ли с кръстове? Кои отиват на бойното поле? Проповядват едно учение, че всеки, който дошъл на света, има да мине през известни изпитания. Като ги издържи, тогава е герой. Къде е геройството на съвременните християни?
към беседата >>
Енергията, която ни е дадена, ще я употребим намясто.
Мисълта е следната. Всякога, когато харчите излишна енергия в природата, нас ни държат отговорни. Не е безразборно. Казва да мислим каквото искаме – един ден ще давате отчет за онази енергия, която сте изразходвали, какво сте направили от нея. Животът, който ни е даден, трябва да го употребим за това, за което ни е даден.
Енергията, която ни е дадена, ще я употребим намясто.
Всяко нещо трябва да иде на своето място. Светлината, топлината, силата, която ни е дадена, всичко туй трябва да го употребим намясто.
към беседата >>
“ Казвам: „Няма нищо, то е за веселие на духа.“ Ако вас ви пратят на бойното поле, ще се върнете ли с кръстове?
Казвате: „Какво ще се прави? “ Един български свещеник казва: „Какво ще се прави, като идем при Господа? Какъв джуаб ще даваме? Като православен не съм живял, в пост съм ял кокошки.“ Казвам: „Това не е много, то е нищо. За лек си го ял.“ Казва: „Какво ще кажа на Господа – винце съм пил?
“ Казвам: „Няма нищо, то е за веселие на духа.“ Ако вас ви пратят на бойното поле, ще се върнете ли с кръстове?
Кои отиват на бойното поле? Проповядват едно учение, че всеки, който дошъл на света, има да мине през известни изпитания. Като ги издържи, тогава е герой. Къде е геройството на съвременните християни? Какво е това християнство?
към беседата >>
Всяко нещо трябва да иде на своето място.
Всякога, когато харчите излишна енергия в природата, нас ни държат отговорни. Не е безразборно. Казва да мислим каквото искаме – един ден ще давате отчет за онази енергия, която сте изразходвали, какво сте направили от нея. Животът, който ни е даден, трябва да го употребим за това, за което ни е даден. Енергията, която ни е дадена, ще я употребим намясто.
Всяко нещо трябва да иде на своето място.
Светлината, топлината, силата, която ни е дадена, всичко туй трябва да го употребим намясто.
към беседата >>
Кои отиват на бойното поле?
“ Един български свещеник казва: „Какво ще се прави, като идем при Господа? Какъв джуаб ще даваме? Като православен не съм живял, в пост съм ял кокошки.“ Казвам: „Това не е много, то е нищо. За лек си го ял.“ Казва: „Какво ще кажа на Господа – винце съм пил? “ Казвам: „Няма нищо, то е за веселие на духа.“ Ако вас ви пратят на бойното поле, ще се върнете ли с кръстове?
Кои отиват на бойното поле?
Проповядват едно учение, че всеки, който дошъл на света, има да мине през известни изпитания. Като ги издържи, тогава е герой. Къде е геройството на съвременните християни? Какво е това християнство? „Вярваме в Христа.“ Мене не ми трябва такава вяра.
към беседата >>
Светлината, топлината, силата, която ни е дадена, всичко туй трябва да го употребим намясто.
Не е безразборно. Казва да мислим каквото искаме – един ден ще давате отчет за онази енергия, която сте изразходвали, какво сте направили от нея. Животът, който ни е даден, трябва да го употребим за това, за което ни е даден. Енергията, която ни е дадена, ще я употребим намясто. Всяко нещо трябва да иде на своето място.
Светлината, топлината, силата, която ни е дадена, всичко туй трябва да го употребим намясто.
към беседата >>
Проповядват едно учение, че всеки, който дошъл на света, има да мине през известни изпитания.
Какъв джуаб ще даваме? Като православен не съм живял, в пост съм ял кокошки.“ Казвам: „Това не е много, то е нищо. За лек си го ял.“ Казва: „Какво ще кажа на Господа – винце съм пил? “ Казвам: „Няма нищо, то е за веселие на духа.“ Ако вас ви пратят на бойното поле, ще се върнете ли с кръстове? Кои отиват на бойното поле?
Проповядват едно учение, че всеки, който дошъл на света, има да мине през известни изпитания.
Като ги издържи, тогава е герой. Къде е геройството на съвременните християни? Какво е това християнство? „Вярваме в Христа.“ Мене не ми трябва такава вяра. Всички хора трябва да излязат да посрещнат любовта.
към беседата >>
Казвам, на нас, съвременните хора, не само, но на хората от памтивека, много трудно е да им се въздейства.
Казвам, на нас, съвременните хора, не само, но на хората от памтивека, много трудно е да им се въздейства.
Не само въздържание – но в даден случай да можеш спокойно да гледаш на нещата, без да се дразниш. Да кажем, времето се разваля, вие се дразните. Никой не може да търпи вятъра, че много духал, буря имало, гръмотевица. Някой не може да търпи голяма горещина. Някой не може да търпи голям студ.
към беседата >>
Като ги издържи, тогава е герой.
Като православен не съм живял, в пост съм ял кокошки.“ Казвам: „Това не е много, то е нищо. За лек си го ял.“ Казва: „Какво ще кажа на Господа – винце съм пил? “ Казвам: „Няма нищо, то е за веселие на духа.“ Ако вас ви пратят на бойното поле, ще се върнете ли с кръстове? Кои отиват на бойното поле? Проповядват едно учение, че всеки, който дошъл на света, има да мине през известни изпитания.
Като ги издържи, тогава е герой.
Къде е геройството на съвременните християни? Какво е това християнство? „Вярваме в Христа.“ Мене не ми трябва такава вяра. Всички хора трябва да излязат да посрещнат любовта. Само тогава ще има амнистия.
към беседата >>
Не само въздържание – но в даден случай да можеш спокойно да гледаш на нещата, без да се дразниш.
Казвам, на нас, съвременните хора, не само, но на хората от памтивека, много трудно е да им се въздейства.
Не само въздържание – но в даден случай да можеш спокойно да гледаш на нещата, без да се дразниш.
Да кажем, времето се разваля, вие се дразните. Никой не може да търпи вятъра, че много духал, буря имало, гръмотевица. Някой не може да търпи голяма горещина. Някой не може да търпи голям студ. Целият свят е създаден заради нас и вие не може да търпите някои хора.
към беседата >>
Къде е геройството на съвременните християни?
За лек си го ял.“ Казва: „Какво ще кажа на Господа – винце съм пил? “ Казвам: „Няма нищо, то е за веселие на духа.“ Ако вас ви пратят на бойното поле, ще се върнете ли с кръстове? Кои отиват на бойното поле? Проповядват едно учение, че всеки, който дошъл на света, има да мине през известни изпитания. Като ги издържи, тогава е герой.
Къде е геройството на съвременните християни?
Какво е това християнство? „Вярваме в Христа.“ Мене не ми трябва такава вяра. Всички хора трябва да излязат да посрещнат любовта. Само тогава ще има амнистия. Един случай има да се освободите от Пилата – да посрещнете любовта.
към беседата >>
Да кажем, времето се разваля, вие се дразните.
Казвам, на нас, съвременните хора, не само, но на хората от памтивека, много трудно е да им се въздейства. Не само въздържание – но в даден случай да можеш спокойно да гледаш на нещата, без да се дразниш.
Да кажем, времето се разваля, вие се дразните.
Никой не може да търпи вятъра, че много духал, буря имало, гръмотевица. Някой не може да търпи голяма горещина. Някой не може да търпи голям студ. Целият свят е създаден заради нас и вие не може да търпите някои хора. Коя е причината, че не може да ги търпите?
към беседата >>
Какво е това християнство?
“ Казвам: „Няма нищо, то е за веселие на духа.“ Ако вас ви пратят на бойното поле, ще се върнете ли с кръстове? Кои отиват на бойното поле? Проповядват едно учение, че всеки, който дошъл на света, има да мине през известни изпитания. Като ги издържи, тогава е герой. Къде е геройството на съвременните християни?
Какво е това християнство?
„Вярваме в Христа.“ Мене не ми трябва такава вяра. Всички хора трябва да излязат да посрещнат любовта. Само тогава ще има амнистия. Един случай има да се освободите от Пилата – да посрещнете любовта. Тогава амнистия ще има.
към беседата >>
Никой не може да търпи вятъра, че много духал, буря имало, гръмотевица.
Казвам, на нас, съвременните хора, не само, но на хората от памтивека, много трудно е да им се въздейства. Не само въздържание – но в даден случай да можеш спокойно да гледаш на нещата, без да се дразниш. Да кажем, времето се разваля, вие се дразните.
Никой не може да търпи вятъра, че много духал, буря имало, гръмотевица.
Някой не може да търпи голяма горещина. Някой не може да търпи голям студ. Целият свят е създаден заради нас и вие не може да търпите някои хора. Коя е причината, че не може да ги търпите? Има някаква причина.
към беседата >>
„Вярваме в Христа.“ Мене не ми трябва такава вяра.
Кои отиват на бойното поле? Проповядват едно учение, че всеки, който дошъл на света, има да мине през известни изпитания. Като ги издържи, тогава е герой. Къде е геройството на съвременните християни? Какво е това християнство?
„Вярваме в Христа.“ Мене не ми трябва такава вяра.
Всички хора трябва да излязат да посрещнат любовта. Само тогава ще има амнистия. Един случай има да се освободите от Пилата – да посрещнете любовта. Тогава амнистия ще има. Казва му Христос: „Ти не би имал власт над мене, ако не ти беше дадена отгоре.“ Понеже власт е дадена отгоре да ви съдят, Пилат ще дойде.
към беседата >>
Някой не може да търпи голяма горещина.
Казвам, на нас, съвременните хора, не само, но на хората от памтивека, много трудно е да им се въздейства. Не само въздържание – но в даден случай да можеш спокойно да гледаш на нещата, без да се дразниш. Да кажем, времето се разваля, вие се дразните. Никой не може да търпи вятъра, че много духал, буря имало, гръмотевица.
Някой не може да търпи голяма горещина.
Някой не може да търпи голям студ. Целият свят е създаден заради нас и вие не може да търпите някои хора. Коя е причината, че не може да ги търпите? Има някаква причина. Ако ти си бедняк, и той ти носи един чек от десет хиляди, ще го търпиш ли?
към беседата >>
Всички хора трябва да излязат да посрещнат любовта.
Проповядват едно учение, че всеки, който дошъл на света, има да мине през известни изпитания. Като ги издържи, тогава е герой. Къде е геройството на съвременните християни? Какво е това християнство? „Вярваме в Христа.“ Мене не ми трябва такава вяра.
Всички хора трябва да излязат да посрещнат любовта.
Само тогава ще има амнистия. Един случай има да се освободите от Пилата – да посрещнете любовта. Тогава амнистия ще има. Казва му Христос: „Ти не би имал власт над мене, ако не ти беше дадена отгоре.“ Понеже власт е дадена отгоре да ви съдят, Пилат ще дойде.
към беседата >>
Някой не може да търпи голям студ.
Казвам, на нас, съвременните хора, не само, но на хората от памтивека, много трудно е да им се въздейства. Не само въздържание – но в даден случай да можеш спокойно да гледаш на нещата, без да се дразниш. Да кажем, времето се разваля, вие се дразните. Никой не може да търпи вятъра, че много духал, буря имало, гръмотевица. Някой не може да търпи голяма горещина.
Някой не може да търпи голям студ.
Целият свят е създаден заради нас и вие не може да търпите някои хора. Коя е причината, че не може да ги търпите? Има някаква причина. Ако ти си бедняк, и той ти носи един чек от десет хиляди, ще го търпиш ли? Ще го търпиш.
към беседата >>
Само тогава ще има амнистия.
Като ги издържи, тогава е герой. Къде е геройството на съвременните християни? Какво е това християнство? „Вярваме в Христа.“ Мене не ми трябва такава вяра. Всички хора трябва да излязат да посрещнат любовта.
Само тогава ще има амнистия.
Един случай има да се освободите от Пилата – да посрещнете любовта. Тогава амнистия ще има. Казва му Христос: „Ти не би имал власт над мене, ако не ти беше дадена отгоре.“ Понеже власт е дадена отгоре да ви съдят, Пилат ще дойде.
към беседата >>
Целият свят е създаден заради нас и вие не може да търпите някои хора.
Не само въздържание – но в даден случай да можеш спокойно да гледаш на нещата, без да се дразниш. Да кажем, времето се разваля, вие се дразните. Никой не може да търпи вятъра, че много духал, буря имало, гръмотевица. Някой не може да търпи голяма горещина. Някой не може да търпи голям студ.
Целият свят е създаден заради нас и вие не може да търпите някои хора.
Коя е причината, че не може да ги търпите? Има някаква причина. Ако ти си бедняк, и той ти носи един чек от десет хиляди, ще го търпиш ли? Ще го търпиш. Ако иде с една полица от десет хиляди лева, има да му плащаш, не може да го търпиш.
към беседата >>
Един случай има да се освободите от Пилата – да посрещнете любовта.
Къде е геройството на съвременните християни? Какво е това християнство? „Вярваме в Христа.“ Мене не ми трябва такава вяра. Всички хора трябва да излязат да посрещнат любовта. Само тогава ще има амнистия.
Един случай има да се освободите от Пилата – да посрещнете любовта.
Тогава амнистия ще има. Казва му Христос: „Ти не би имал власт над мене, ако не ти беше дадена отгоре.“ Понеже власт е дадена отгоре да ви съдят, Пилат ще дойде.
към беседата >>
Коя е причината, че не може да ги търпите?
Да кажем, времето се разваля, вие се дразните. Никой не може да търпи вятъра, че много духал, буря имало, гръмотевица. Някой не може да търпи голяма горещина. Някой не може да търпи голям студ. Целият свят е създаден заради нас и вие не може да търпите някои хора.
Коя е причината, че не може да ги търпите?
Има някаква причина. Ако ти си бедняк, и той ти носи един чек от десет хиляди, ще го търпиш ли? Ще го търпиш. Ако иде с една полица от десет хиляди лева, има да му плащаш, не може да го търпиш. Всичките хора аз разглеждам така конкретно.
към беседата >>
Тогава амнистия ще има.
Какво е това християнство? „Вярваме в Христа.“ Мене не ми трябва такава вяра. Всички хора трябва да излязат да посрещнат любовта. Само тогава ще има амнистия. Един случай има да се освободите от Пилата – да посрещнете любовта.
Тогава амнистия ще има.
Казва му Христос: „Ти не би имал власт над мене, ако не ти беше дадена отгоре.“ Понеже власт е дадена отгоре да ви съдят, Пилат ще дойде.
към беседата >>
Има някаква причина.
Никой не може да търпи вятъра, че много духал, буря имало, гръмотевица. Някой не може да търпи голяма горещина. Някой не може да търпи голям студ. Целият свят е създаден заради нас и вие не може да търпите някои хора. Коя е причината, че не може да ги търпите?
Има някаква причина.
Ако ти си бедняк, и той ти носи един чек от десет хиляди, ще го търпиш ли? Ще го търпиш. Ако иде с една полица от десет хиляди лева, има да му плащаш, не може да го търпиш. Всичките хора аз разглеждам така конкретно. Голям материалист съм.
към беседата >>
Казва му Христос: „Ти не би имал власт над мене, ако не ти беше дадена отгоре.“ Понеже власт е дадена отгоре да ви съдят, Пилат ще дойде.
„Вярваме в Христа.“ Мене не ми трябва такава вяра. Всички хора трябва да излязат да посрещнат любовта. Само тогава ще има амнистия. Един случай има да се освободите от Пилата – да посрещнете любовта. Тогава амнистия ще има.
Казва му Христос: „Ти не би имал власт над мене, ако не ти беше дадена отгоре.“ Понеже власт е дадена отгоре да ви съдят, Пилат ще дойде.
към беседата >>
Ако ти си бедняк, и той ти носи един чек от десет хиляди, ще го търпиш ли?
Някой не може да търпи голяма горещина. Някой не може да търпи голям студ. Целият свят е създаден заради нас и вие не може да търпите някои хора. Коя е причината, че не може да ги търпите? Има някаква причина.
Ако ти си бедняк, и той ти носи един чек от десет хиляди, ще го търпиш ли?
Ще го търпиш. Ако иде с една полица от десет хиляди лева, има да му плащаш, не може да го търпиш. Всичките хора аз разглеждам така конкретно. Голям материалист съм. Щом гледаш благоприятно на човека, имаш да вземаш, разположен си.
към беседата >>
Та казвам, оставям само една врата – да излезете да посрещнете любовта.
Та казвам, оставям само една врата – да излезете да посрещнете любовта.
Тогава ще имате тази голямата амнистия. Всички ще бъдете свободни само тогава, когато посрещнете любовта и се облечете в нейната дреха. Тогава ще бъдете синове и дъщери на Бога живаго.
към беседата >>
Ще го търпиш.
Някой не може да търпи голям студ. Целият свят е създаден заради нас и вие не може да търпите някои хора. Коя е причината, че не може да ги търпите? Има някаква причина. Ако ти си бедняк, и той ти носи един чек от десет хиляди, ще го търпиш ли?
Ще го търпиш.
Ако иде с една полица от десет хиляди лева, има да му плащаш, не може да го търпиш. Всичките хора аз разглеждам така конкретно. Голям материалист съм. Щом гледаш благоприятно на човека, имаш да вземаш, разположен си. Щом иска да вземе от тебе, не си разположен.
към беседата >>
Тогава ще имате тази голямата амнистия.
Та казвам, оставям само една врата – да излезете да посрещнете любовта.
Тогава ще имате тази голямата амнистия.
Всички ще бъдете свободни само тогава, когато посрещнете любовта и се облечете в нейната дреха. Тогава ще бъдете синове и дъщери на Бога живаго.
към беседата >>
Ако иде с една полица от десет хиляди лева, има да му плащаш, не може да го търпиш.
Целият свят е създаден заради нас и вие не може да търпите някои хора. Коя е причината, че не може да ги търпите? Има някаква причина. Ако ти си бедняк, и той ти носи един чек от десет хиляди, ще го търпиш ли? Ще го търпиш.
Ако иде с една полица от десет хиляди лева, има да му плащаш, не може да го търпиш.
Всичките хора аз разглеждам така конкретно. Голям материалист съм. Щом гледаш благоприятно на човека, имаш да вземаш, разположен си. Щом иска да вземе от тебе, не си разположен. Казваш: „Аз не съм разположен.“ Каква е скритата мисъл.
към беседата >>
Всички ще бъдете свободни само тогава, когато посрещнете любовта и се облечете в нейната дреха.
Та казвам, оставям само една врата – да излезете да посрещнете любовта. Тогава ще имате тази голямата амнистия.
Всички ще бъдете свободни само тогава, когато посрещнете любовта и се облечете в нейната дреха.
Тогава ще бъдете синове и дъщери на Бога живаго.
към беседата >>
Всичките хора аз разглеждам така конкретно.
Коя е причината, че не може да ги търпите? Има някаква причина. Ако ти си бедняк, и той ти носи един чек от десет хиляди, ще го търпиш ли? Ще го търпиш. Ако иде с една полица от десет хиляди лева, има да му плащаш, не може да го търпиш.
Всичките хора аз разглеждам така конкретно.
Голям материалист съм. Щом гледаш благоприятно на човека, имаш да вземаш, разположен си. Щом иска да вземе от тебе, не си разположен. Казваш: „Аз не съм разположен.“ Каква е скритата мисъл. Казва, че характерът му не му харесва.
към беседата >>
Тогава ще бъдете синове и дъщери на Бога живаго.
Та казвам, оставям само една врата – да излезете да посрещнете любовта. Тогава ще имате тази голямата амнистия. Всички ще бъдете свободни само тогава, когато посрещнете любовта и се облечете в нейната дреха.
Тогава ще бъдете синове и дъщери на Бога живаго.
към беседата >>
Голям материалист съм.
Има някаква причина. Ако ти си бедняк, и той ти носи един чек от десет хиляди, ще го търпиш ли? Ще го търпиш. Ако иде с една полица от десет хиляди лева, има да му плащаш, не може да го търпиш. Всичките хора аз разглеждам така конкретно.
Голям материалист съм.
Щом гледаш благоприятно на човека, имаш да вземаш, разположен си. Щом иска да вземе от тебе, не си разположен. Казваш: „Аз не съм разположен.“ Каква е скритата мисъл. Казва, че характерът му не му харесва. Аз зная, че не е характерът, има да взема от него.
към беседата >>
Посрещнете вътре в себе си, със своята душа посрещнете любовта.
Посрещнете вътре в себе си, със своята душа посрещнете любовта.
Тогава всичките посрещания имат смисъл. Ако нея не можете да посрещнете, външните посрещания са безполезни.
към беседата >>
Щом гледаш благоприятно на човека, имаш да вземаш, разположен си.
Ако ти си бедняк, и той ти носи един чек от десет хиляди, ще го търпиш ли? Ще го търпиш. Ако иде с една полица от десет хиляди лева, има да му плащаш, не може да го търпиш. Всичките хора аз разглеждам така конкретно. Голям материалист съм.
Щом гледаш благоприятно на човека, имаш да вземаш, разположен си.
Щом иска да вземе от тебе, не си разположен. Казваш: „Аз не съм разположен.“ Каква е скритата мисъл. Казва, че характерът му не му харесва. Аз зная, че не е характерът, има да взема от него.
към беседата >>
Тогава всичките посрещания имат смисъл.
Посрещнете вътре в себе си, със своята душа посрещнете любовта.
Тогава всичките посрещания имат смисъл.
Ако нея не можете да посрещнете, външните посрещания са безполезни.
към беседата >>
Щом иска да вземе от тебе, не си разположен.
Ще го търпиш. Ако иде с една полица от десет хиляди лева, има да му плащаш, не може да го търпиш. Всичките хора аз разглеждам така конкретно. Голям материалист съм. Щом гледаш благоприятно на човека, имаш да вземаш, разположен си.
Щом иска да вземе от тебе, не си разположен.
Казваш: „Аз не съм разположен.“ Каква е скритата мисъл. Казва, че характерът му не му харесва. Аз зная, че не е характерът, има да взема от него.
към беседата >>
Ако нея не можете да посрещнете, външните посрещания са безполезни.
Посрещнете вътре в себе си, със своята душа посрещнете любовта. Тогава всичките посрещания имат смисъл.
Ако нея не можете да посрещнете, външните посрещания са безполезни.
към беседата >>
Казваш: „Аз не съм разположен.“ Каква е скритата мисъл.
Ако иде с една полица от десет хиляди лева, има да му плащаш, не може да го търпиш. Всичките хора аз разглеждам така конкретно. Голям материалист съм. Щом гледаш благоприятно на човека, имаш да вземаш, разположен си. Щом иска да вземе от тебе, не си разположен.
Казваш: „Аз не съм разположен.“ Каква е скритата мисъл.
Казва, че характерът му не му харесва. Аз зная, че не е характерът, има да взема от него.
към беседата >>
Казва, че характерът му не му харесва.
Всичките хора аз разглеждам така конкретно. Голям материалист съм. Щом гледаш благоприятно на човека, имаш да вземаш, разположен си. Щом иска да вземе от тебе, не си разположен. Казваш: „Аз не съм разположен.“ Каква е скритата мисъл.
Казва, че характерът му не му харесва.
Аз зная, че не е характерът, има да взема от него.
към беседата >>
Аз зная, че не е характерът, има да взема от него.
Голям материалист съм. Щом гледаш благоприятно на човека, имаш да вземаш, разположен си. Щом иска да вземе от тебе, не си разположен. Казваш: „Аз не съм разположен.“ Каква е скритата мисъл. Казва, че характерът му не му харесва.
Аз зная, че не е характерът, има да взема от него.
към беседата >>
Считайте, че всичките хора в света, всяко същество, което е живо и съществува, то ви носи нещо от Бога.
Считайте, че всичките хора в света, всяко същество, което е живо и съществува, то ви носи нещо от Бога.
Туй е моето схващане. Всички, които умират, вземат; всички, които се раждат, дават. Като се роди едно дете, с колко ще го облечете? Като умре един стар дядо, колко коства? С 4–5 хиляди лева ще може ли да го погребете?
към беседата >>
Туй е моето схващане.
Считайте, че всичките хора в света, всяко същество, което е живо и съществува, то ви носи нещо от Бога.
Туй е моето схващане.
Всички, които умират, вземат; всички, които се раждат, дават. Като се роди едно дете, с колко ще го облечете? Като умре един стар дядо, колко коства? С 4–5 хиляди лева ще може ли да го погребете? Може. Най-първо, 400–500 лева ще дадете за опяване, ако искате 4–5 попа или ако е един поп.
към беседата >>
Всички, които умират, вземат; всички, които се раждат, дават.
Считайте, че всичките хора в света, всяко същество, което е живо и съществува, то ви носи нещо от Бога. Туй е моето схващане.
Всички, които умират, вземат; всички, които се раждат, дават.
Като се роди едно дете, с колко ще го облечете? Като умре един стар дядо, колко коства? С 4–5 хиляди лева ще може ли да го погребете? Може. Най-първо, 400–500 лева ще дадете за опяване, ако искате 4–5 попа или ако е един поп.
към беседата >>
Като се роди едно дете, с колко ще го облечете?
Считайте, че всичките хора в света, всяко същество, което е живо и съществува, то ви носи нещо от Бога. Туй е моето схващане. Всички, които умират, вземат; всички, които се раждат, дават.
Като се роди едно дете, с колко ще го облечете?
Като умре един стар дядо, колко коства? С 4–5 хиляди лева ще може ли да го погребете? Може. Най-първо, 400–500 лева ще дадете за опяване, ако искате 4–5 попа или ако е един поп.
към беседата >>
Като умре един стар дядо, колко коства?
Считайте, че всичките хора в света, всяко същество, което е живо и съществува, то ви носи нещо от Бога. Туй е моето схващане. Всички, които умират, вземат; всички, които се раждат, дават. Като се роди едно дете, с колко ще го облечете?
Като умре един стар дядо, колко коства?
С 4–5 хиляди лева ще може ли да го погребете? Може. Най-първо, 400–500 лева ще дадете за опяване, ако искате 4–5 попа или ако е един поп.
към беседата >>
Ще се спра само върху думите от стиха, че иде Исус в Йерусалим.
Ще се спра само върху думите от стиха, че иде Исус в Йерусалим.
Най-обикновени думи, когато чуем някаква новина, че иде някой си. Невсякога хубавите работи донасят благоденствие на хората. Вие, ако четете осемнайсета глава, осемнайсети стих от същото евангелие, ще видите положението, в което посрещнаха Христа. В осемнайсета глава съдят го, и Петър седеше и се грееше на огъня. Питаха го да не би и той да е от неговите ученици.
към беседата >>
С 4–5 хиляди лева ще може ли да го погребете?
Считайте, че всичките хора в света, всяко същество, което е живо и съществува, то ви носи нещо от Бога. Туй е моето схващане. Всички, които умират, вземат; всички, които се раждат, дават. Като се роди едно дете, с колко ще го облечете? Като умре един стар дядо, колко коства?
С 4–5 хиляди лева ще може ли да го погребете?
Може. Най-първо, 400–500 лева ще дадете за опяване, ако искате 4–5 попа или ако е един поп.
към беседата >>
Най-обикновени думи, когато чуем някаква новина, че иде някой си.
Ще се спра само върху думите от стиха, че иде Исус в Йерусалим.
Най-обикновени думи, когато чуем някаква новина, че иде някой си.
Невсякога хубавите работи донасят благоденствие на хората. Вие, ако четете осемнайсета глава, осемнайсети стих от същото евангелие, ще видите положението, в което посрещнаха Христа. В осемнайсета глава съдят го, и Петър седеше и се грееше на огъня. Питаха го да не би и той да е от неговите ученици. Той казва, че не е.
към беседата >>
Може. Най-първо, 400–500 лева ще дадете за опяване, ако искате 4–5 попа или ако е един поп.
Туй е моето схващане. Всички, които умират, вземат; всички, които се раждат, дават. Като се роди едно дете, с колко ще го облечете? Като умре един стар дядо, колко коства? С 4–5 хиляди лева ще може ли да го погребете?
Може. Най-първо, 400–500 лева ще дадете за опяване, ако искате 4–5 попа или ако е един поп.
към беседата >>
Невсякога хубавите работи донасят благоденствие на хората.
Ще се спра само върху думите от стиха, че иде Исус в Йерусалим. Най-обикновени думи, когато чуем някаква новина, че иде някой си.
Невсякога хубавите работи донасят благоденствие на хората.
Вие, ако четете осемнайсета глава, осемнайсети стих от същото евангелие, ще видите положението, в което посрещнаха Христа. В осемнайсета глава съдят го, и Петър седеше и се грееше на огъня. Питаха го да не би и той да е от неговите ученици. Той казва, че не е. Човешкото естество се отличава по едно противоречие.
към беседата >>
Сега чувствам едно нещо: „Не може ли да кажеш нещо друго?
Сега чувствам едно нещо: „Не може ли да кажеш нещо друго?
“ Аз виждам, че всинца вие се готвите за един банкет, на царски банкет сте поканени. Но за този банкет трябва особени костюми. Баня трябва да вземете. Казвам, идете на баня, хубаво да се окъпете, под ноктите да няма кал, да бъдете хубаво вчесани, подстригани, ще се облечете хубаво. Ако някой не е окъпан, не го приемат.
към беседата >>
Вие, ако четете осемнайсета глава, осемнайсети стих от същото евангелие, ще видите положението, в което посрещнаха Христа.
Ще се спра само върху думите от стиха, че иде Исус в Йерусалим. Най-обикновени думи, когато чуем някаква новина, че иде някой си. Невсякога хубавите работи донасят благоденствие на хората.
Вие, ако четете осемнайсета глава, осемнайсети стих от същото евангелие, ще видите положението, в което посрещнаха Христа.
В осемнайсета глава съдят го, и Петър седеше и се грееше на огъня. Питаха го да не би и той да е от неговите ученици. Той казва, че не е. Човешкото естество се отличава по едно противоречие. И мъже, и жени се отличават с най-голямото противоречие, което съществува в света.
към беседата >>
“ Аз виждам, че всинца вие се готвите за един банкет, на царски банкет сте поканени.
Сега чувствам едно нещо: „Не може ли да кажеш нещо друго?
“ Аз виждам, че всинца вие се готвите за един банкет, на царски банкет сте поканени.
Но за този банкет трябва особени костюми. Баня трябва да вземете. Казвам, идете на баня, хубаво да се окъпете, под ноктите да няма кал, да бъдете хубаво вчесани, подстригани, ще се облечете хубаво. Ако някой не е окъпан, не го приемат. Ако нямате царска мантия за главата, няма да ви приемат.
към беседата >>
В осемнайсета глава съдят го, и Петър седеше и се грееше на огъня.
Ще се спра само върху думите от стиха, че иде Исус в Йерусалим. Най-обикновени думи, когато чуем някаква новина, че иде някой си. Невсякога хубавите работи донасят благоденствие на хората. Вие, ако четете осемнайсета глава, осемнайсети стих от същото евангелие, ще видите положението, в което посрещнаха Христа.
В осемнайсета глава съдят го, и Петър седеше и се грееше на огъня.
Питаха го да не би и той да е от неговите ученици. Той казва, че не е. Човешкото естество се отличава по едно противоречие. И мъже, и жени се отличават с най-голямото противоречие, което съществува в света. Да ви приведа.
към беседата >>
Но за този банкет трябва особени костюми.
Сега чувствам едно нещо: „Не може ли да кажеш нещо друго? “ Аз виждам, че всинца вие се готвите за един банкет, на царски банкет сте поканени.
Но за този банкет трябва особени костюми.
Баня трябва да вземете. Казвам, идете на баня, хубаво да се окъпете, под ноктите да няма кал, да бъдете хубаво вчесани, подстригани, ще се облечете хубаво. Ако някой не е окъпан, не го приемат. Ако нямате царска мантия за главата, няма да ви приемат. Много лесно проповядват.
към беседата >>
Питаха го да не би и той да е от неговите ученици.
Ще се спра само върху думите от стиха, че иде Исус в Йерусалим. Най-обикновени думи, когато чуем някаква новина, че иде някой си. Невсякога хубавите работи донасят благоденствие на хората. Вие, ако четете осемнайсета глава, осемнайсети стих от същото евангелие, ще видите положението, в което посрещнаха Христа. В осемнайсета глава съдят го, и Петър седеше и се грееше на огъня.
Питаха го да не би и той да е от неговите ученици.
Той казва, че не е. Човешкото естество се отличава по едно противоречие. И мъже, и жени се отличават с най-голямото противоречие, което съществува в света. Да ви приведа. Казват – да се направи една истина достъпна.
към беседата >>
Баня трябва да вземете.
Сега чувствам едно нещо: „Не може ли да кажеш нещо друго? “ Аз виждам, че всинца вие се готвите за един банкет, на царски банкет сте поканени. Но за този банкет трябва особени костюми.
Баня трябва да вземете.
Казвам, идете на баня, хубаво да се окъпете, под ноктите да няма кал, да бъдете хубаво вчесани, подстригани, ще се облечете хубаво. Ако някой не е окъпан, не го приемат. Ако нямате царска мантия за главата, няма да ви приемат. Много лесно проповядват. Казват: „Да идем в оня свят, Христос ще ни спаси.“ Спасението без мантия на любовта никога не може да стане.
към беседата >>
Той казва, че не е.
Най-обикновени думи, когато чуем някаква новина, че иде някой си. Невсякога хубавите работи донасят благоденствие на хората. Вие, ако четете осемнайсета глава, осемнайсети стих от същото евангелие, ще видите положението, в което посрещнаха Христа. В осемнайсета глава съдят го, и Петър седеше и се грееше на огъня. Питаха го да не би и той да е от неговите ученици.
Той казва, че не е.
Човешкото естество се отличава по едно противоречие. И мъже, и жени се отличават с най-голямото противоречие, което съществува в света. Да ви приведа. Казват – да се направи една истина достъпна. Някои говорят за истината и казват, че истината е горчива; казват, че мъдростта е трудна и че любовта е недостъпна.
към беседата >>
Казвам, идете на баня, хубаво да се окъпете, под ноктите да няма кал, да бъдете хубаво вчесани, подстригани, ще се облечете хубаво.
Сега чувствам едно нещо: „Не може ли да кажеш нещо друго? “ Аз виждам, че всинца вие се готвите за един банкет, на царски банкет сте поканени. Но за този банкет трябва особени костюми. Баня трябва да вземете.
Казвам, идете на баня, хубаво да се окъпете, под ноктите да няма кал, да бъдете хубаво вчесани, подстригани, ще се облечете хубаво.
Ако някой не е окъпан, не го приемат. Ако нямате царска мантия за главата, няма да ви приемат. Много лесно проповядват. Казват: „Да идем в оня свят, Христос ще ни спаси.“ Спасението без мантия на любовта никога не може да стане. Първото нещо е да облечеш мантията на любовта.
към беседата >>
Човешкото естество се отличава по едно противоречие.
Невсякога хубавите работи донасят благоденствие на хората. Вие, ако четете осемнайсета глава, осемнайсети стих от същото евангелие, ще видите положението, в което посрещнаха Христа. В осемнайсета глава съдят го, и Петър седеше и се грееше на огъня. Питаха го да не би и той да е от неговите ученици. Той казва, че не е.
Човешкото естество се отличава по едно противоречие.
И мъже, и жени се отличават с най-голямото противоречие, което съществува в света. Да ви приведа. Казват – да се направи една истина достъпна. Някои говорят за истината и казват, че истината е горчива; казват, че мъдростта е трудна и че любовта е недостъпна. Верно е, любовта за умрелите е недостъпна.
към беседата >>
Ако някой не е окъпан, не го приемат.
Сега чувствам едно нещо: „Не може ли да кажеш нещо друго? “ Аз виждам, че всинца вие се готвите за един банкет, на царски банкет сте поканени. Но за този банкет трябва особени костюми. Баня трябва да вземете. Казвам, идете на баня, хубаво да се окъпете, под ноктите да няма кал, да бъдете хубаво вчесани, подстригани, ще се облечете хубаво.
Ако някой не е окъпан, не го приемат.
Ако нямате царска мантия за главата, няма да ви приемат. Много лесно проповядват. Казват: „Да идем в оня свят, Христос ще ни спаси.“ Спасението без мантия на любовта никога не може да стане. Първото нещо е да облечеш мантията на любовта. То е спасението на света.
към беседата >>
И мъже, и жени се отличават с най-голямото противоречие, което съществува в света.
Вие, ако четете осемнайсета глава, осемнайсети стих от същото евангелие, ще видите положението, в което посрещнаха Христа. В осемнайсета глава съдят го, и Петър седеше и се грееше на огъня. Питаха го да не би и той да е от неговите ученици. Той казва, че не е. Човешкото естество се отличава по едно противоречие.
И мъже, и жени се отличават с най-голямото противоречие, което съществува в света.
Да ви приведа. Казват – да се направи една истина достъпна. Някои говорят за истината и казват, че истината е горчива; казват, че мъдростта е трудна и че любовта е недостъпна. Верно е, любовта за умрелите е недостъпна. Истината за слабите, и за тях е недостъпна.
към беседата >>
Ако нямате царска мантия за главата, няма да ви приемат.
“ Аз виждам, че всинца вие се готвите за един банкет, на царски банкет сте поканени. Но за този банкет трябва особени костюми. Баня трябва да вземете. Казвам, идете на баня, хубаво да се окъпете, под ноктите да няма кал, да бъдете хубаво вчесани, подстригани, ще се облечете хубаво. Ако някой не е окъпан, не го приемат.
Ако нямате царска мантия за главата, няма да ви приемат.
Много лесно проповядват. Казват: „Да идем в оня свят, Христос ще ни спаси.“ Спасението без мантия на любовта никога не може да стане. Първото нещо е да облечеш мантията на любовта. То е спасението на света. Онези, които проповядват спасение без мантията на любовта, те икономисват истината.
към беседата >>
Да ви приведа.
В осемнайсета глава съдят го, и Петър седеше и се грееше на огъня. Питаха го да не би и той да е от неговите ученици. Той казва, че не е. Човешкото естество се отличава по едно противоречие. И мъже, и жени се отличават с най-голямото противоречие, което съществува в света.
Да ви приведа.
Казват – да се направи една истина достъпна. Някои говорят за истината и казват, че истината е горчива; казват, че мъдростта е трудна и че любовта е недостъпна. Верно е, любовта за умрелите е недостъпна. Истината за слабите, и за тях е недостъпна. Човек, за да ходи по пътя на истината, той трябва да бъде здрав.
към беседата >>
Много лесно проповядват.
Но за този банкет трябва особени костюми. Баня трябва да вземете. Казвам, идете на баня, хубаво да се окъпете, под ноктите да няма кал, да бъдете хубаво вчесани, подстригани, ще се облечете хубаво. Ако някой не е окъпан, не го приемат. Ако нямате царска мантия за главата, няма да ви приемат.
Много лесно проповядват.
Казват: „Да идем в оня свят, Христос ще ни спаси.“ Спасението без мантия на любовта никога не може да стане. Първото нещо е да облечеш мантията на любовта. То е спасението на света. Онези, които проповядват спасение без мантията на любовта, те икономисват истината. Ще облечеш най-хубавата дреха, която Господ ти е дал.
към беседата >>
Казват – да се направи една истина достъпна.
Питаха го да не би и той да е от неговите ученици. Той казва, че не е. Човешкото естество се отличава по едно противоречие. И мъже, и жени се отличават с най-голямото противоречие, което съществува в света. Да ви приведа.
Казват – да се направи една истина достъпна.
Някои говорят за истината и казват, че истината е горчива; казват, че мъдростта е трудна и че любовта е недостъпна. Верно е, любовта за умрелите е недостъпна. Истината за слабите, и за тях е недостъпна. Човек, за да ходи по пътя на истината, той трябва да бъде здрав. Истината не е за болните хора.
към беседата >>
Казват: „Да идем в оня свят, Христос ще ни спаси.“ Спасението без мантия на любовта никога не може да стане.
Баня трябва да вземете. Казвам, идете на баня, хубаво да се окъпете, под ноктите да няма кал, да бъдете хубаво вчесани, подстригани, ще се облечете хубаво. Ако някой не е окъпан, не го приемат. Ако нямате царска мантия за главата, няма да ви приемат. Много лесно проповядват.
Казват: „Да идем в оня свят, Христос ще ни спаси.“ Спасението без мантия на любовта никога не може да стане.
Първото нещо е да облечеш мантията на любовта. То е спасението на света. Онези, които проповядват спасение без мантията на любовта, те икономисват истината. Ще облечеш най-хубавата дреха, която Господ ти е дал. Тогава на тази дреха ще се турят нашивки от знание, от истина, от добродетели.
към беседата >>
Някои говорят за истината и казват, че истината е горчива; казват, че мъдростта е трудна и че любовта е недостъпна.
Той казва, че не е. Човешкото естество се отличава по едно противоречие. И мъже, и жени се отличават с най-голямото противоречие, което съществува в света. Да ви приведа. Казват – да се направи една истина достъпна.
Някои говорят за истината и казват, че истината е горчива; казват, че мъдростта е трудна и че любовта е недостъпна.
Верно е, любовта за умрелите е недостъпна. Истината за слабите, и за тях е недостъпна. Човек, за да ходи по пътя на истината, той трябва да бъде здрав. Истината не е за болните хора. Някои търсят истината.
към беседата >>
Първото нещо е да облечеш мантията на любовта.
Казвам, идете на баня, хубаво да се окъпете, под ноктите да няма кал, да бъдете хубаво вчесани, подстригани, ще се облечете хубаво. Ако някой не е окъпан, не го приемат. Ако нямате царска мантия за главата, няма да ви приемат. Много лесно проповядват. Казват: „Да идем в оня свят, Христос ще ни спаси.“ Спасението без мантия на любовта никога не може да стане.
Първото нещо е да облечеш мантията на любовта.
То е спасението на света. Онези, които проповядват спасение без мантията на любовта, те икономисват истината. Ще облечеш най-хубавата дреха, която Господ ти е дал. Тогава на тази дреха ще се турят нашивки от знание, от истина, от добродетели. Те ще бъдат скъпоценните камъни по дрехата.
към беседата >>
Верно е, любовта за умрелите е недостъпна.
Човешкото естество се отличава по едно противоречие. И мъже, и жени се отличават с най-голямото противоречие, което съществува в света. Да ви приведа. Казват – да се направи една истина достъпна. Някои говорят за истината и казват, че истината е горчива; казват, че мъдростта е трудна и че любовта е недостъпна.
Верно е, любовта за умрелите е недостъпна.
Истината за слабите, и за тях е недостъпна. Човек, за да ходи по пътя на истината, той трябва да бъде здрав. Истината не е за болните хора. Някои търсят истината. Някои свободата търсят.
към беседата >>
То е спасението на света.
Ако някой не е окъпан, не го приемат. Ако нямате царска мантия за главата, няма да ви приемат. Много лесно проповядват. Казват: „Да идем в оня свят, Христос ще ни спаси.“ Спасението без мантия на любовта никога не може да стане. Първото нещо е да облечеш мантията на любовта.
То е спасението на света.
Онези, които проповядват спасение без мантията на любовта, те икономисват истината. Ще облечеш най-хубавата дреха, която Господ ти е дал. Тогава на тази дреха ще се турят нашивки от знание, от истина, от добродетели. Те ще бъдат скъпоценните камъни по дрехата. Може дрехата на любовта да бъде украсена с всичките скъпоценни камъни, които съществуват в живата природа.
към беседата >>
Истината за слабите, и за тях е недостъпна.
И мъже, и жени се отличават с най-голямото противоречие, което съществува в света. Да ви приведа. Казват – да се направи една истина достъпна. Някои говорят за истината и казват, че истината е горчива; казват, че мъдростта е трудна и че любовта е недостъпна. Верно е, любовта за умрелите е недостъпна.
Истината за слабите, и за тях е недостъпна.
Човек, за да ходи по пътя на истината, той трябва да бъде здрав. Истината не е за болните хора. Някои търсят истината. Някои свободата търсят. Който търси свободата, той е слаб човек.
към беседата >>
Онези, които проповядват спасение без мантията на любовта, те икономисват истината.
Ако нямате царска мантия за главата, няма да ви приемат. Много лесно проповядват. Казват: „Да идем в оня свят, Христос ще ни спаси.“ Спасението без мантия на любовта никога не може да стане. Първото нещо е да облечеш мантията на любовта. То е спасението на света.
Онези, които проповядват спасение без мантията на любовта, те икономисват истината.
Ще облечеш най-хубавата дреха, която Господ ти е дал. Тогава на тази дреха ще се турят нашивки от знание, от истина, от добродетели. Те ще бъдат скъпоценните камъни по дрехата. Може дрехата на любовта да бъде украсена с всичките скъпоценни камъни, които съществуват в живата природа. Сега тези дрехи не се изискват от вас да си ги купите.
към беседата >>
Човек, за да ходи по пътя на истината, той трябва да бъде здрав.
Да ви приведа. Казват – да се направи една истина достъпна. Някои говорят за истината и казват, че истината е горчива; казват, че мъдростта е трудна и че любовта е недостъпна. Верно е, любовта за умрелите е недостъпна. Истината за слабите, и за тях е недостъпна.
Човек, за да ходи по пътя на истината, той трябва да бъде здрав.
Истината не е за болните хора. Някои търсят истината. Някои свободата търсят. Който търси свободата, той е слаб човек. Който търси свободата, той не може да служи на Бога.
към беседата >>
Ще облечеш най-хубавата дреха, която Господ ти е дал.
Много лесно проповядват. Казват: „Да идем в оня свят, Христос ще ни спаси.“ Спасението без мантия на любовта никога не може да стане. Първото нещо е да облечеш мантията на любовта. То е спасението на света. Онези, които проповядват спасение без мантията на любовта, те икономисват истината.
Ще облечеш най-хубавата дреха, която Господ ти е дал.
Тогава на тази дреха ще се турят нашивки от знание, от истина, от добродетели. Те ще бъдат скъпоценните камъни по дрехата. Може дрехата на любовта да бъде украсена с всичките скъпоценни камъни, които съществуват в живата природа. Сега тези дрехи не се изискват от вас да си ги купите. Колцина от вас бихте могли да си купите една дреха на любовта, ако е с пари?
към беседата >>
Истината не е за болните хора.
Казват – да се направи една истина достъпна. Някои говорят за истината и казват, че истината е горчива; казват, че мъдростта е трудна и че любовта е недостъпна. Верно е, любовта за умрелите е недостъпна. Истината за слабите, и за тях е недостъпна. Човек, за да ходи по пътя на истината, той трябва да бъде здрав.
Истината не е за болните хора.
Някои търсят истината. Някои свободата търсят. Който търси свободата, той е слаб човек. Който търси свободата, той не може да служи на Бога. Някой е слаб, и иска да служи.
към беседата >>
Тогава на тази дреха ще се турят нашивки от знание, от истина, от добродетели.
Казват: „Да идем в оня свят, Христос ще ни спаси.“ Спасението без мантия на любовта никога не може да стане. Първото нещо е да облечеш мантията на любовта. То е спасението на света. Онези, които проповядват спасение без мантията на любовта, те икономисват истината. Ще облечеш най-хубавата дреха, която Господ ти е дал.
Тогава на тази дреха ще се турят нашивки от знание, от истина, от добродетели.
Те ще бъдат скъпоценните камъни по дрехата. Може дрехата на любовта да бъде украсена с всичките скъпоценни камъни, които съществуват в живата природа. Сега тези дрехи не се изискват от вас да си ги купите. Колцина от вас бихте могли да си купите една дреха на любовта, ако е с пари? Няма нито един човек толкова богат, щото да може да си купи една дреха.
към беседата >>
Някои търсят истината.
Някои говорят за истината и казват, че истината е горчива; казват, че мъдростта е трудна и че любовта е недостъпна. Верно е, любовта за умрелите е недостъпна. Истината за слабите, и за тях е недостъпна. Човек, за да ходи по пътя на истината, той трябва да бъде здрав. Истината не е за болните хора.
Някои търсят истината.
Някои свободата търсят. Който търси свободата, той е слаб човек. Който търси свободата, той не може да служи на Бога. Някой е слаб, и иска да служи. Как ще служиш?
към беседата >>
Те ще бъдат скъпоценните камъни по дрехата.
Първото нещо е да облечеш мантията на любовта. То е спасението на света. Онези, които проповядват спасение без мантията на любовта, те икономисват истината. Ще облечеш най-хубавата дреха, която Господ ти е дал. Тогава на тази дреха ще се турят нашивки от знание, от истина, от добродетели.
Те ще бъдат скъпоценните камъни по дрехата.
Може дрехата на любовта да бъде украсена с всичките скъпоценни камъни, които съществуват в живата природа. Сега тези дрехи не се изискват от вас да си ги купите. Колцина от вас бихте могли да си купите една дреха на любовта, ако е с пари? Няма нито един човек толкова богат, щото да може да си купи една дреха. Вие сега искате новия живот.
към беседата >>
Някои свободата търсят.
Верно е, любовта за умрелите е недостъпна. Истината за слабите, и за тях е недостъпна. Човек, за да ходи по пътя на истината, той трябва да бъде здрав. Истината не е за болните хора. Някои търсят истината.
Някои свободата търсят.
Който търси свободата, той е слаб човек. Който търси свободата, той не може да служи на Бога. Някой е слаб, и иска да служи. Как ще служиш? Той е роб, ще служи на Господа.
към беседата >>
Може дрехата на любовта да бъде украсена с всичките скъпоценни камъни, които съществуват в живата природа.
То е спасението на света. Онези, които проповядват спасение без мантията на любовта, те икономисват истината. Ще облечеш най-хубавата дреха, която Господ ти е дал. Тогава на тази дреха ще се турят нашивки от знание, от истина, от добродетели. Те ще бъдат скъпоценните камъни по дрехата.
Може дрехата на любовта да бъде украсена с всичките скъпоценни камъни, които съществуват в живата природа.
Сега тези дрехи не се изискват от вас да си ги купите. Колцина от вас бихте могли да си купите една дреха на любовта, ако е с пари? Няма нито един човек толкова богат, щото да може да си купи една дреха. Вие сега искате новия живот. Новото в света иде.
към беседата >>
Който търси свободата, той е слаб човек.
Истината за слабите, и за тях е недостъпна. Човек, за да ходи по пътя на истината, той трябва да бъде здрав. Истината не е за болните хора. Някои търсят истината. Някои свободата търсят.
Който търси свободата, той е слаб човек.
Който търси свободата, той не може да служи на Бога. Някой е слаб, и иска да служи. Как ще служиш? Той е роб, ще служи на Господа. В какво ще служиш?
към беседата >>
Сега тези дрехи не се изискват от вас да си ги купите.
Онези, които проповядват спасение без мантията на любовта, те икономисват истината. Ще облечеш най-хубавата дреха, която Господ ти е дал. Тогава на тази дреха ще се турят нашивки от знание, от истина, от добродетели. Те ще бъдат скъпоценните камъни по дрехата. Може дрехата на любовта да бъде украсена с всичките скъпоценни камъни, които съществуват в живата природа.
Сега тези дрехи не се изискват от вас да си ги купите.
Колцина от вас бихте могли да си купите една дреха на любовта, ако е с пари? Няма нито един човек толкова богат, щото да може да си купи една дреха. Вие сега искате новия живот. Новото в света иде. Любовта, която иде, ще даде новите условия за живота.
към беседата >>
Който търси свободата, той не може да служи на Бога.
Човек, за да ходи по пътя на истината, той трябва да бъде здрав. Истината не е за болните хора. Някои търсят истината. Някои свободата търсят. Който търси свободата, той е слаб човек.
Който търси свободата, той не може да служи на Бога.
Някой е слаб, и иска да служи. Как ще служиш? Той е роб, ще служи на Господа. В какво ще служиш? Сега аз разглеждам въпроса.
към беседата >>
Колцина от вас бихте могли да си купите една дреха на любовта, ако е с пари?
Ще облечеш най-хубавата дреха, която Господ ти е дал. Тогава на тази дреха ще се турят нашивки от знание, от истина, от добродетели. Те ще бъдат скъпоценните камъни по дрехата. Може дрехата на любовта да бъде украсена с всичките скъпоценни камъни, които съществуват в живата природа. Сега тези дрехи не се изискват от вас да си ги купите.
Колцина от вас бихте могли да си купите една дреха на любовта, ако е с пари?
Няма нито един човек толкова богат, щото да може да си купи една дреха. Вие сега искате новия живот. Новото в света иде. Любовта, която иде, ще даде новите условия за живота. Целокупно всичките души търсят свободата в света.
към беседата >>
Някой е слаб, и иска да служи.
Истината не е за болните хора. Някои търсят истината. Някои свободата търсят. Който търси свободата, той е слаб човек. Който търси свободата, той не може да служи на Бога.
Някой е слаб, и иска да служи.
Как ще служиш? Той е роб, ще служи на Господа. В какво ще служиш? Сега аз разглеждам въпроса. Много пъти човек е слаб, някой път е силен.
към беседата >>
Няма нито един човек толкова богат, щото да може да си купи една дреха.
Тогава на тази дреха ще се турят нашивки от знание, от истина, от добродетели. Те ще бъдат скъпоценните камъни по дрехата. Може дрехата на любовта да бъде украсена с всичките скъпоценни камъни, които съществуват в живата природа. Сега тези дрехи не се изискват от вас да си ги купите. Колцина от вас бихте могли да си купите една дреха на любовта, ако е с пари?
Няма нито един човек толкова богат, щото да може да си купи една дреха.
Вие сега искате новия живот. Новото в света иде. Любовта, която иде, ще даде новите условия за живота. Целокупно всичките души търсят свободата в света. Виждаме – в живата природа като се посее всяко семенце, в него има желание да излезе от земята, стреми се към слънцето, понеже оттам иде всичката енергия, която се изпраща в света.
към беседата >>
Как ще служиш?
Някои търсят истината. Някои свободата търсят. Който търси свободата, той е слаб човек. Който търси свободата, той не може да служи на Бога. Някой е слаб, и иска да служи.
Как ще служиш?
Той е роб, ще служи на Господа. В какво ще служиш? Сега аз разглеждам въпроса. Много пъти човек е слаб, някой път е силен. Ние не знаем от какво произтича неговата слабост.
към беседата >>
Вие сега искате новия живот.
Те ще бъдат скъпоценните камъни по дрехата. Може дрехата на любовта да бъде украсена с всичките скъпоценни камъни, които съществуват в живата природа. Сега тези дрехи не се изискват от вас да си ги купите. Колцина от вас бихте могли да си купите една дреха на любовта, ако е с пари? Няма нито един човек толкова богат, щото да може да си купи една дреха.
Вие сега искате новия живот.
Новото в света иде. Любовта, която иде, ще даде новите условия за живота. Целокупно всичките души търсят свободата в света. Виждаме – в живата природа като се посее всяко семенце, в него има желание да излезе от земята, стреми се към слънцето, понеже оттам иде всичката енергия, която се изпраща в света.
към беседата >>
Той е роб, ще служи на Господа.
Някои свободата търсят. Който търси свободата, той е слаб човек. Който търси свободата, той не може да служи на Бога. Някой е слаб, и иска да служи. Как ще служиш?
Той е роб, ще служи на Господа.
В какво ще служиш? Сега аз разглеждам въпроса. Много пъти човек е слаб, някой път е силен. Ние не знаем от какво произтича неговата слабост. Казват, че силата произтича от любовта и че от знанието произтича.
към беседата >>
Новото в света иде.
Може дрехата на любовта да бъде украсена с всичките скъпоценни камъни, които съществуват в живата природа. Сега тези дрехи не се изискват от вас да си ги купите. Колцина от вас бихте могли да си купите една дреха на любовта, ако е с пари? Няма нито един човек толкова богат, щото да може да си купи една дреха. Вие сега искате новия живот.
Новото в света иде.
Любовта, която иде, ще даде новите условия за живота. Целокупно всичките души търсят свободата в света. Виждаме – в живата природа като се посее всяко семенце, в него има желание да излезе от земята, стреми се към слънцето, понеже оттам иде всичката енергия, която се изпраща в света.
към беседата >>
В какво ще служиш?
Който търси свободата, той е слаб човек. Който търси свободата, той не може да служи на Бога. Някой е слаб, и иска да служи. Как ще служиш? Той е роб, ще служи на Господа.
В какво ще служиш?
Сега аз разглеждам въпроса. Много пъти човек е слаб, някой път е силен. Ние не знаем от какво произтича неговата слабост. Казват, че силата произтича от любовта и че от знанието произтича. Така е.
към беседата >>
Любовта, която иде, ще даде новите условия за живота.
Сега тези дрехи не се изискват от вас да си ги купите. Колцина от вас бихте могли да си купите една дреха на любовта, ако е с пари? Няма нито един човек толкова богат, щото да може да си купи една дреха. Вие сега искате новия живот. Новото в света иде.
Любовта, която иде, ще даде новите условия за живота.
Целокупно всичките души търсят свободата в света. Виждаме – в живата природа като се посее всяко семенце, в него има желание да излезе от земята, стреми се към слънцето, понеже оттам иде всичката енергия, която се изпраща в света.
към беседата >>
Сега аз разглеждам въпроса.
Който търси свободата, той не може да служи на Бога. Някой е слаб, и иска да служи. Как ще служиш? Той е роб, ще служи на Господа. В какво ще служиш?
Сега аз разглеждам въпроса.
Много пъти човек е слаб, някой път е силен. Ние не знаем от какво произтича неговата слабост. Казват, че силата произтича от любовта и че от знанието произтича. Така е. Или от истината изтича.
към беседата >>
Целокупно всичките души търсят свободата в света.
Колцина от вас бихте могли да си купите една дреха на любовта, ако е с пари? Няма нито един човек толкова богат, щото да може да си купи една дреха. Вие сега искате новия живот. Новото в света иде. Любовта, която иде, ще даде новите условия за живота.
Целокупно всичките души търсят свободата в света.
Виждаме – в живата природа като се посее всяко семенце, в него има желание да излезе от земята, стреми се към слънцето, понеже оттам иде всичката енергия, която се изпраща в света.
към беседата >>
Много пъти човек е слаб, някой път е силен.
Някой е слаб, и иска да служи. Как ще служиш? Той е роб, ще служи на Господа. В какво ще служиш? Сега аз разглеждам въпроса.
Много пъти човек е слаб, някой път е силен.
Ние не знаем от какво произтича неговата слабост. Казват, че силата произтича от любовта и че от знанието произтича. Така е. Или от истината изтича. Аз можа да кажа, че истината изтича от цигуларя, излиза из този цигулар.
към беседата >>
Виждаме – в живата природа като се посее всяко семенце, в него има желание да излезе от земята, стреми се към слънцето, понеже оттам иде всичката енергия, която се изпраща в света.
Няма нито един човек толкова богат, щото да може да си купи една дреха. Вие сега искате новия живот. Новото в света иде. Любовта, която иде, ще даде новите условия за живота. Целокупно всичките души търсят свободата в света.
Виждаме – в живата природа като се посее всяко семенце, в него има желание да излезе от земята, стреми се към слънцето, понеже оттам иде всичката енергия, която се изпраща в света.
към беседата >>
Ние не знаем от какво произтича неговата слабост.
Как ще служиш? Той е роб, ще служи на Господа. В какво ще служиш? Сега аз разглеждам въпроса. Много пъти човек е слаб, някой път е силен.
Ние не знаем от какво произтича неговата слабост.
Казват, че силата произтича от любовта и че от знанието произтича. Така е. Или от истината изтича. Аз можа да кажа, че истината изтича от цигуларя, излиза из този цигулар. Но когато известна желязна пръчка се удари, тя издава един тон.
към беседата >>
Та казвам, по някой път и човешката душа по същия начин има желание, във всинца ви в съзнанието когато има желание да идете и да посрещнете това животворно слънце, което носи тия дрехи, с които се обличат тия, които го посрещат.
Та казвам, по някой път и човешката душа по същия начин има желание, във всинца ви в съзнанието когато има желание да идете и да посрещнете това животворно слънце, което носи тия дрехи, с които се обличат тия, които го посрещат.
Всичките цветя, които излизат да го посрещат, имат най-хубавите дрехи. По живота им може да зная характера им, ставали ли са рано, или не. Запример бивола го зная какъв е. На вола зная историята, на гарвана зная историята, и на съвременните петли зная историята. Ще кажете: „Що ни са петлите, аз не се нуждая от тях.“ Но питам, що ни са нас часовниците в нашите джобове?
към беседата >>
Казват, че силата произтича от любовта и че от знанието произтича.
Той е роб, ще служи на Господа. В какво ще служиш? Сега аз разглеждам въпроса. Много пъти човек е слаб, някой път е силен. Ние не знаем от какво произтича неговата слабост.
Казват, че силата произтича от любовта и че от знанието произтича.
Така е. Или от истината изтича. Аз можа да кажа, че истината изтича от цигуларя, излиза из този цигулар. Но когато известна желязна пръчка се удари, тя издава един тон. Този тон от него ли излиза?
към беседата >>
Всичките цветя, които излизат да го посрещат, имат най-хубавите дрехи.
Та казвам, по някой път и човешката душа по същия начин има желание, във всинца ви в съзнанието когато има желание да идете и да посрещнете това животворно слънце, което носи тия дрехи, с които се обличат тия, които го посрещат.
Всичките цветя, които излизат да го посрещат, имат най-хубавите дрехи.
По живота им може да зная характера им, ставали ли са рано, или не. Запример бивола го зная какъв е. На вола зная историята, на гарвана зная историята, и на съвременните петли зная историята. Ще кажете: „Що ни са петлите, аз не се нуждая от тях.“ Но питам, що ни са нас часовниците в нашите джобове? И на главата има едно място – вие носите този часовник, така хубаво е развит, че може да направите погрешка само с 30 секунди – точно времето ще познаете.
към беседата >>
Така е.
В какво ще служиш? Сега аз разглеждам въпроса. Много пъти човек е слаб, някой път е силен. Ние не знаем от какво произтича неговата слабост. Казват, че силата произтича от любовта и че от знанието произтича.
Така е.
Или от истината изтича. Аз можа да кажа, че истината изтича от цигуларя, излиза из този цигулар. Но когато известна желязна пръчка се удари, тя издава един тон. Този тон от него ли излиза? Желязото разтърсва въздуха, образува се някаква вълна, образува се един тон.
към беседата >>
По живота им може да зная характера им, ставали ли са рано, или не.
Та казвам, по някой път и човешката душа по същия начин има желание, във всинца ви в съзнанието когато има желание да идете и да посрещнете това животворно слънце, което носи тия дрехи, с които се обличат тия, които го посрещат. Всичките цветя, които излизат да го посрещат, имат най-хубавите дрехи.
По живота им може да зная характера им, ставали ли са рано, или не.
Запример бивола го зная какъв е. На вола зная историята, на гарвана зная историята, и на съвременните петли зная историята. Ще кажете: „Що ни са петлите, аз не се нуждая от тях.“ Но питам, що ни са нас часовниците в нашите джобове? И на главата има едно място – вие носите този часовник, така хубаво е развит, че може да направите погрешка само с 30 секунди – точно времето ще познаете. По причина на този вътрешен часовник е направен и този, който носим в джоба.
към беседата >>
Или от истината изтича.
Сега аз разглеждам въпроса. Много пъти човек е слаб, някой път е силен. Ние не знаем от какво произтича неговата слабост. Казват, че силата произтича от любовта и че от знанието произтича. Така е.
Или от истината изтича.
Аз можа да кажа, че истината изтича от цигуларя, излиза из този цигулар. Но когато известна желязна пръчка се удари, тя издава един тон. Този тон от него ли излиза? Желязото разтърсва въздуха, образува се някаква вълна, образува се един тон. Образува се една дума.
към беседата >>
Запример бивола го зная какъв е.
Та казвам, по някой път и човешката душа по същия начин има желание, във всинца ви в съзнанието когато има желание да идете и да посрещнете това животворно слънце, което носи тия дрехи, с които се обличат тия, които го посрещат. Всичките цветя, които излизат да го посрещат, имат най-хубавите дрехи. По живота им може да зная характера им, ставали ли са рано, или не.
Запример бивола го зная какъв е.
На вола зная историята, на гарвана зная историята, и на съвременните петли зная историята. Ще кажете: „Що ни са петлите, аз не се нуждая от тях.“ Но питам, що ни са нас часовниците в нашите джобове? И на главата има едно място – вие носите този часовник, така хубаво е развит, че може да направите погрешка само с 30 секунди – точно времето ще познаете. По причина на този вътрешен часовник е направен и този, който носим в джоба. Онзи, в който туй чувство не е развито, той погледне този часовник, и така укрепява мозъка си.
към беседата >>
Аз можа да кажа, че истината изтича от цигуларя, излиза из този цигулар.
Много пъти човек е слаб, някой път е силен. Ние не знаем от какво произтича неговата слабост. Казват, че силата произтича от любовта и че от знанието произтича. Така е. Или от истината изтича.
Аз можа да кажа, че истината изтича от цигуларя, излиза из този цигулар.
Но когато известна желязна пръчка се удари, тя издава един тон. Този тон от него ли излиза? Желязото разтърсва въздуха, образува се някаква вълна, образува се един тон. Образува се една дума. Ти казваш, че обичаш някого или че любиш някого.
към беседата >>
На вола зная историята, на гарвана зная историята, и на съвременните петли зная историята.
Та казвам, по някой път и човешката душа по същия начин има желание, във всинца ви в съзнанието когато има желание да идете и да посрещнете това животворно слънце, което носи тия дрехи, с които се обличат тия, които го посрещат. Всичките цветя, които излизат да го посрещат, имат най-хубавите дрехи. По живота им може да зная характера им, ставали ли са рано, или не. Запример бивола го зная какъв е.
На вола зная историята, на гарвана зная историята, и на съвременните петли зная историята.
Ще кажете: „Що ни са петлите, аз не се нуждая от тях.“ Но питам, що ни са нас часовниците в нашите джобове? И на главата има едно място – вие носите този часовник, така хубаво е развит, че може да направите погрешка само с 30 секунди – точно времето ще познаете. По причина на този вътрешен часовник е направен и този, който носим в джоба. Онзи, в който туй чувство не е развито, той погледне този часовник, и така укрепява мозъка си.
към беседата >>
Но когато известна желязна пръчка се удари, тя издава един тон.
Ние не знаем от какво произтича неговата слабост. Казват, че силата произтича от любовта и че от знанието произтича. Така е. Или от истината изтича. Аз можа да кажа, че истината изтича от цигуларя, излиза из този цигулар.
Но когато известна желязна пръчка се удари, тя издава един тон.
Този тон от него ли излиза? Желязото разтърсва въздуха, образува се някаква вълна, образува се един тон. Образува се една дума. Ти казваш, че обичаш някого или че любиш някого. Някой път употребявате обич и любов.
към беседата >>
Ще кажете: „Що ни са петлите, аз не се нуждая от тях.“ Но питам, що ни са нас часовниците в нашите джобове?
Та казвам, по някой път и човешката душа по същия начин има желание, във всинца ви в съзнанието когато има желание да идете и да посрещнете това животворно слънце, което носи тия дрехи, с които се обличат тия, които го посрещат. Всичките цветя, които излизат да го посрещат, имат най-хубавите дрехи. По живота им може да зная характера им, ставали ли са рано, или не. Запример бивола го зная какъв е. На вола зная историята, на гарвана зная историята, и на съвременните петли зная историята.
Ще кажете: „Що ни са петлите, аз не се нуждая от тях.“ Но питам, що ни са нас часовниците в нашите джобове?
И на главата има едно място – вие носите този часовник, така хубаво е развит, че може да направите погрешка само с 30 секунди – точно времето ще познаете. По причина на този вътрешен часовник е направен и този, който носим в джоба. Онзи, в който туй чувство не е развито, той погледне този часовник, и така укрепява мозъка си.
към беседата >>
Този тон от него ли излиза?
Казват, че силата произтича от любовта и че от знанието произтича. Така е. Или от истината изтича. Аз можа да кажа, че истината изтича от цигуларя, излиза из този цигулар. Но когато известна желязна пръчка се удари, тя издава един тон.
Този тон от него ли излиза?
Желязото разтърсва въздуха, образува се някаква вълна, образува се един тон. Образува се една дума. Ти казваш, че обичаш някого или че любиш някого. Някой път употребявате обич и любов. Но то е едно и също нещо.
към беседата >>
И на главата има едно място – вие носите този часовник, така хубаво е развит, че може да направите погрешка само с 30 секунди – точно времето ще познаете.
Всичките цветя, които излизат да го посрещат, имат най-хубавите дрехи. По живота им може да зная характера им, ставали ли са рано, или не. Запример бивола го зная какъв е. На вола зная историята, на гарвана зная историята, и на съвременните петли зная историята. Ще кажете: „Що ни са петлите, аз не се нуждая от тях.“ Но питам, що ни са нас часовниците в нашите джобове?
И на главата има едно място – вие носите този часовник, така хубаво е развит, че може да направите погрешка само с 30 секунди – точно времето ще познаете.
По причина на този вътрешен часовник е направен и този, който носим в джоба. Онзи, в който туй чувство не е развито, той погледне този часовник, и така укрепява мозъка си.
към беседата >>
Желязото разтърсва въздуха, образува се някаква вълна, образува се един тон.
Така е. Или от истината изтича. Аз можа да кажа, че истината изтича от цигуларя, излиза из този цигулар. Но когато известна желязна пръчка се удари, тя издава един тон. Този тон от него ли излиза?
Желязото разтърсва въздуха, образува се някаква вълна, образува се един тон.
Образува се една дума. Ти казваш, че обичаш някого или че любиш някого. Някой път употребявате обич и любов. Но то е едно и също нещо.
към беседата >>
По причина на този вътрешен часовник е направен и този, който носим в джоба.
По живота им може да зная характера им, ставали ли са рано, или не. Запример бивола го зная какъв е. На вола зная историята, на гарвана зная историята, и на съвременните петли зная историята. Ще кажете: „Що ни са петлите, аз не се нуждая от тях.“ Но питам, що ни са нас часовниците в нашите джобове? И на главата има едно място – вие носите този часовник, така хубаво е развит, че може да направите погрешка само с 30 секунди – точно времето ще познаете.
По причина на този вътрешен часовник е направен и този, който носим в джоба.
Онзи, в който туй чувство не е развито, той погледне този часовник, и така укрепява мозъка си.
към беседата >>
Образува се една дума.
Или от истината изтича. Аз можа да кажа, че истината изтича от цигуларя, излиза из този цигулар. Но когато известна желязна пръчка се удари, тя издава един тон. Този тон от него ли излиза? Желязото разтърсва въздуха, образува се някаква вълна, образува се един тон.
Образува се една дума.
Ти казваш, че обичаш някого или че любиш някого. Някой път употребявате обич и любов. Но то е едно и също нещо.
към беседата >>
Онзи, в който туй чувство не е развито, той погледне този часовник, и така укрепява мозъка си.
Запример бивола го зная какъв е. На вола зная историята, на гарвана зная историята, и на съвременните петли зная историята. Ще кажете: „Що ни са петлите, аз не се нуждая от тях.“ Но питам, що ни са нас часовниците в нашите джобове? И на главата има едно място – вие носите този часовник, така хубаво е развит, че може да направите погрешка само с 30 секунди – точно времето ще познаете. По причина на този вътрешен часовник е направен и този, който носим в джоба.
Онзи, в който туй чувство не е развито, той погледне този часовник, и така укрепява мозъка си.
към беседата >>
Ти казваш, че обичаш някого или че любиш някого.
Аз можа да кажа, че истината изтича от цигуларя, излиза из този цигулар. Но когато известна желязна пръчка се удари, тя издава един тон. Този тон от него ли излиза? Желязото разтърсва въздуха, образува се някаква вълна, образува се един тон. Образува се една дума.
Ти казваш, че обичаш някого или че любиш някого.
Някой път употребявате обич и любов. Но то е едно и също нещо.
към беседата >>
Казвам, вие още не сте проучвали любовта като творческа сила в света.
Казвам, вие още не сте проучвали любовта като творческа сила в света.
Гении, таланти се раждат все от любовта. Юнаци се раждат от любовта. Велики хора се раждат от любовта. Вие искате да станете велики, да привлечете всичката любов. С много малко любов искате да я привлечете.
към беседата >>
Някой път употребявате обич и любов.
Но когато известна желязна пръчка се удари, тя издава един тон. Този тон от него ли излиза? Желязото разтърсва въздуха, образува се някаква вълна, образува се един тон. Образува се една дума. Ти казваш, че обичаш някого или че любиш някого.
Някой път употребявате обич и любов.
Но то е едно и също нещо.
към беседата >>
Гении, таланти се раждат все от любовта.
Казвам, вие още не сте проучвали любовта като творческа сила в света.
Гении, таланти се раждат все от любовта.
Юнаци се раждат от любовта. Велики хора се раждат от любовта. Вие искате да станете велики, да привлечете всичката любов. С много малко любов искате да я привлечете. Мислите ли, че огънят, при който калаят се стопява, че този огън ще бъде в състояние да стопи златото.
към беседата >>
Но то е едно и също нещо.
Този тон от него ли излиза? Желязото разтърсва въздуха, образува се някаква вълна, образува се един тон. Образува се една дума. Ти казваш, че обичаш някого или че любиш някого. Някой път употребявате обич и любов.
Но то е едно и също нещо.
към беседата >>
Юнаци се раждат от любовта.
Казвам, вие още не сте проучвали любовта като творческа сила в света. Гении, таланти се раждат все от любовта.
Юнаци се раждат от любовта.
Велики хора се раждат от любовта. Вие искате да станете велики, да привлечете всичката любов. С много малко любов искате да я привлечете. Мислите ли, че огънят, при който калаят се стопява, че този огън ще бъде в състояние да стопи златото. Вие имате любовта на калая – при 100 градуса се топи, а вие искате да имате резултатите на златото.
към беседата >>
Големите противоречия в света произтичат, че ние влизаме в една област на еднообразие.
Големите противоречия в света произтичат, че ние влизаме в една област на еднообразие.
По някой път мене ми говорят за любовта и колкото романи съм чел, всичките автори тъй пишат, че банално става. Започне една интрига и мислиш, че ще излезе нещо и в края на краищата нищо не излиза. Не че авторът няма желание да каже. Казвам, съвременните хора мязат на съвременните жени, които месят брашното. Замеси някоя погача: месят по един начин, по друг начин – но по същия начин е смляно брашното.
към беседата >>
Велики хора се раждат от любовта.
Казвам, вие още не сте проучвали любовта като творческа сила в света. Гении, таланти се раждат все от любовта. Юнаци се раждат от любовта.
Велики хора се раждат от любовта.
Вие искате да станете велики, да привлечете всичката любов. С много малко любов искате да я привлечете. Мислите ли, че огънят, при който калаят се стопява, че този огън ще бъде в състояние да стопи златото. Вие имате любовта на калая – при 100 градуса се топи, а вие искате да имате резултатите на златото. Ще трябва да имате 1200 градуса.
към беседата >>
По някой път мене ми говорят за любовта и колкото романи съм чел, всичките автори тъй пишат, че банално става.
Големите противоречия в света произтичат, че ние влизаме в една област на еднообразие.
По някой път мене ми говорят за любовта и колкото романи съм чел, всичките автори тъй пишат, че банално става.
Започне една интрига и мислиш, че ще излезе нещо и в края на краищата нищо не излиза. Не че авторът няма желание да каже. Казвам, съвременните хора мязат на съвременните жени, които месят брашното. Замеси някоя погача: месят по един начин, по друг начин – но по същия начин е смляно брашното. На туй брашно вода ще се тури, сол ще се тури, квас ще се тури, ще седи в нощвите, ще го извадят, ще го направят на пита, ще го турят в пещта, ще го опекат, ще го изядат.
към беседата >>
Вие искате да станете велики, да привлечете всичката любов.
Казвам, вие още не сте проучвали любовта като творческа сила в света. Гении, таланти се раждат все от любовта. Юнаци се раждат от любовта. Велики хора се раждат от любовта.
Вие искате да станете велики, да привлечете всичката любов.
С много малко любов искате да я привлечете. Мислите ли, че огънят, при който калаят се стопява, че този огън ще бъде в състояние да стопи златото. Вие имате любовта на калая – при 100 градуса се топи, а вие искате да имате резултатите на златото. Ще трябва да имате 1200 градуса. С малката любов малки резултати ще имате.
към беседата >>
Започне една интрига и мислиш, че ще излезе нещо и в края на краищата нищо не излиза.
Големите противоречия в света произтичат, че ние влизаме в една област на еднообразие. По някой път мене ми говорят за любовта и колкото романи съм чел, всичките автори тъй пишат, че банално става.
Започне една интрига и мислиш, че ще излезе нещо и в края на краищата нищо не излиза.
Не че авторът няма желание да каже. Казвам, съвременните хора мязат на съвременните жени, които месят брашното. Замеси някоя погача: месят по един начин, по друг начин – но по същия начин е смляно брашното. На туй брашно вода ще се тури, сол ще се тури, квас ще се тури, ще седи в нощвите, ще го извадят, ще го направят на пита, ще го турят в пещта, ще го опекат, ще го изядат. Казват – всеки ден по един нов начин опичат питите.
към беседата >>
С много малко любов искате да я привлечете.
Казвам, вие още не сте проучвали любовта като творческа сила в света. Гении, таланти се раждат все от любовта. Юнаци се раждат от любовта. Велики хора се раждат от любовта. Вие искате да станете велики, да привлечете всичката любов.
С много малко любов искате да я привлечете.
Мислите ли, че огънят, при който калаят се стопява, че този огън ще бъде в състояние да стопи златото. Вие имате любовта на калая – при 100 градуса се топи, а вие искате да имате резултатите на златото. Ще трябва да имате 1200 градуса. С малката любов малки резултати ще имате. Имайте голямата любов, в която всичко се топи.
към беседата >>
Не че авторът няма желание да каже.
Големите противоречия в света произтичат, че ние влизаме в една област на еднообразие. По някой път мене ми говорят за любовта и колкото романи съм чел, всичките автори тъй пишат, че банално става. Започне една интрига и мислиш, че ще излезе нещо и в края на краищата нищо не излиза.
Не че авторът няма желание да каже.
Казвам, съвременните хора мязат на съвременните жени, които месят брашното. Замеси някоя погача: месят по един начин, по друг начин – но по същия начин е смляно брашното. На туй брашно вода ще се тури, сол ще се тури, квас ще се тури, ще седи в нощвите, ще го извадят, ще го направят на пита, ще го турят в пещта, ще го опекат, ще го изядат. Казват – всеки ден по един нов начин опичат питите. Питите са все нови, но съдържанието е едно и също.
към беседата >>
Мислите ли, че огънят, при който калаят се стопява, че този огън ще бъде в състояние да стопи златото.
Гении, таланти се раждат все от любовта. Юнаци се раждат от любовта. Велики хора се раждат от любовта. Вие искате да станете велики, да привлечете всичката любов. С много малко любов искате да я привлечете.
Мислите ли, че огънят, при който калаят се стопява, че този огън ще бъде в състояние да стопи златото.
Вие имате любовта на калая – при 100 градуса се топи, а вие искате да имате резултатите на златото. Ще трябва да имате 1200 градуса. С малката любов малки резултати ще имате. Имайте голямата любов, в която всичко се топи. Помнете това нещо: когато нещата се топят, живот иде; когато нещата замръзват, животът си отива.
към беседата >>
Казвам, съвременните хора мязат на съвременните жени, които месят брашното.
Големите противоречия в света произтичат, че ние влизаме в една област на еднообразие. По някой път мене ми говорят за любовта и колкото романи съм чел, всичките автори тъй пишат, че банално става. Започне една интрига и мислиш, че ще излезе нещо и в края на краищата нищо не излиза. Не че авторът няма желание да каже.
Казвам, съвременните хора мязат на съвременните жени, които месят брашното.
Замеси някоя погача: месят по един начин, по друг начин – но по същия начин е смляно брашното. На туй брашно вода ще се тури, сол ще се тури, квас ще се тури, ще седи в нощвите, ще го извадят, ще го направят на пита, ще го турят в пещта, ще го опекат, ще го изядат. Казват – всеки ден по един нов начин опичат питите. Питите са все нови, но съдържанието е едно и също. По някой път брашното останало от 3–4 месеца или 5 месеца, или година, или две години.
към беседата >>
Вие имате любовта на калая – при 100 градуса се топи, а вие искате да имате резултатите на златото.
Юнаци се раждат от любовта. Велики хора се раждат от любовта. Вие искате да станете велики, да привлечете всичката любов. С много малко любов искате да я привлечете. Мислите ли, че огънят, при който калаят се стопява, че този огън ще бъде в състояние да стопи златото.
Вие имате любовта на калая – при 100 градуса се топи, а вие искате да имате резултатите на златото.
Ще трябва да имате 1200 градуса. С малката любов малки резултати ще имате. Имайте голямата любов, в която всичко се топи. Помнете това нещо: когато нещата се топят, живот иде; когато нещата замръзват, животът си отива. Някой казва: „Стопих се.“ Щом се топиш, тогава работата е опасна.
към беседата >>
Замеси някоя погача: месят по един начин, по друг начин – но по същия начин е смляно брашното.
Големите противоречия в света произтичат, че ние влизаме в една област на еднообразие. По някой път мене ми говорят за любовта и колкото романи съм чел, всичките автори тъй пишат, че банално става. Започне една интрига и мислиш, че ще излезе нещо и в края на краищата нищо не излиза. Не че авторът няма желание да каже. Казвам, съвременните хора мязат на съвременните жени, които месят брашното.
Замеси някоя погача: месят по един начин, по друг начин – но по същия начин е смляно брашното.
На туй брашно вода ще се тури, сол ще се тури, квас ще се тури, ще седи в нощвите, ще го извадят, ще го направят на пита, ще го турят в пещта, ще го опекат, ще го изядат. Казват – всеки ден по един нов начин опичат питите. Питите са все нови, но съдържанието е едно и също. По някой път брашното останало от 3–4 месеца или 5 месеца, или година, или две години. Казва: „Много хубаво брашно.“ А то останало от дядо му.
към беседата >>
Ще трябва да имате 1200 градуса.
Велики хора се раждат от любовта. Вие искате да станете велики, да привлечете всичката любов. С много малко любов искате да я привлечете. Мислите ли, че огънят, при който калаят се стопява, че този огън ще бъде в състояние да стопи златото. Вие имате любовта на калая – при 100 градуса се топи, а вие искате да имате резултатите на златото.
Ще трябва да имате 1200 градуса.
С малката любов малки резултати ще имате. Имайте голямата любов, в която всичко се топи. Помнете това нещо: когато нещата се топят, живот иде; когато нещата замръзват, животът си отива. Някой казва: „Стопих се.“ Щом се топиш, тогава работата е опасна.
към беседата >>
На туй брашно вода ще се тури, сол ще се тури, квас ще се тури, ще седи в нощвите, ще го извадят, ще го направят на пита, ще го турят в пещта, ще го опекат, ще го изядат.
По някой път мене ми говорят за любовта и колкото романи съм чел, всичките автори тъй пишат, че банално става. Започне една интрига и мислиш, че ще излезе нещо и в края на краищата нищо не излиза. Не че авторът няма желание да каже. Казвам, съвременните хора мязат на съвременните жени, които месят брашното. Замеси някоя погача: месят по един начин, по друг начин – но по същия начин е смляно брашното.
На туй брашно вода ще се тури, сол ще се тури, квас ще се тури, ще седи в нощвите, ще го извадят, ще го направят на пита, ще го турят в пещта, ще го опекат, ще го изядат.
Казват – всеки ден по един нов начин опичат питите. Питите са все нови, но съдържанието е едно и също. По някой път брашното останало от 3–4 месеца или 5 месеца, или година, или две години. Казва: „Много хубаво брашно.“ А то останало от дядо му. Но това брашно отдавна вече е изгубило съдържанието си.
към беседата >>
С малката любов малки резултати ще имате.
Вие искате да станете велики, да привлечете всичката любов. С много малко любов искате да я привлечете. Мислите ли, че огънят, при който калаят се стопява, че този огън ще бъде в състояние да стопи златото. Вие имате любовта на калая – при 100 градуса се топи, а вие искате да имате резултатите на златото. Ще трябва да имате 1200 градуса.
С малката любов малки резултати ще имате.
Имайте голямата любов, в която всичко се топи. Помнете това нещо: когато нещата се топят, живот иде; когато нещата замръзват, животът си отива. Някой казва: „Стопих се.“ Щом се топиш, тогава работата е опасна.
към беседата >>
Казват – всеки ден по един нов начин опичат питите.
Започне една интрига и мислиш, че ще излезе нещо и в края на краищата нищо не излиза. Не че авторът няма желание да каже. Казвам, съвременните хора мязат на съвременните жени, които месят брашното. Замеси някоя погача: месят по един начин, по друг начин – но по същия начин е смляно брашното. На туй брашно вода ще се тури, сол ще се тури, квас ще се тури, ще седи в нощвите, ще го извадят, ще го направят на пита, ще го турят в пещта, ще го опекат, ще го изядат.
Казват – всеки ден по един нов начин опичат питите.
Питите са все нови, но съдържанието е едно и също. По някой път брашното останало от 3–4 месеца или 5 месеца, или година, или две години. Казва: „Много хубаво брашно.“ А то останало от дядо му. Но това брашно отдавна вече е изгубило съдържанието си. Вътре не е онова хубаво.
към беседата >>
Имайте голямата любов, в която всичко се топи.
С много малко любов искате да я привлечете. Мислите ли, че огънят, при който калаят се стопява, че този огън ще бъде в състояние да стопи златото. Вие имате любовта на калая – при 100 градуса се топи, а вие искате да имате резултатите на златото. Ще трябва да имате 1200 градуса. С малката любов малки резултати ще имате.
Имайте голямата любов, в която всичко се топи.
Помнете това нещо: когато нещата се топят, живот иде; когато нещата замръзват, животът си отива. Някой казва: „Стопих се.“ Щом се топиш, тогава работата е опасна.
към беседата >>
Питите са все нови, но съдържанието е едно и също.
Не че авторът няма желание да каже. Казвам, съвременните хора мязат на съвременните жени, които месят брашното. Замеси някоя погача: месят по един начин, по друг начин – но по същия начин е смляно брашното. На туй брашно вода ще се тури, сол ще се тури, квас ще се тури, ще седи в нощвите, ще го извадят, ще го направят на пита, ще го турят в пещта, ще го опекат, ще го изядат. Казват – всеки ден по един нов начин опичат питите.
Питите са все нови, но съдържанието е едно и също.
По някой път брашното останало от 3–4 месеца или 5 месеца, или година, или две години. Казва: „Много хубаво брашно.“ А то останало от дядо му. Но това брашно отдавна вече е изгубило съдържанието си. Вътре не е онова хубаво. Казва: „Цветът е бял.
към беседата >>
Помнете това нещо: когато нещата се топят, живот иде; когато нещата замръзват, животът си отива.
Мислите ли, че огънят, при който калаят се стопява, че този огън ще бъде в състояние да стопи златото. Вие имате любовта на калая – при 100 градуса се топи, а вие искате да имате резултатите на златото. Ще трябва да имате 1200 градуса. С малката любов малки резултати ще имате. Имайте голямата любов, в която всичко се топи.
Помнете това нещо: когато нещата се топят, живот иде; когато нещата замръзват, животът си отива.
Някой казва: „Стопих се.“ Щом се топиш, тогава работата е опасна.
към беседата >>
По някой път брашното останало от 3–4 месеца или 5 месеца, или година, или две години.
Казвам, съвременните хора мязат на съвременните жени, които месят брашното. Замеси някоя погача: месят по един начин, по друг начин – но по същия начин е смляно брашното. На туй брашно вода ще се тури, сол ще се тури, квас ще се тури, ще седи в нощвите, ще го извадят, ще го направят на пита, ще го турят в пещта, ще го опекат, ще го изядат. Казват – всеки ден по един нов начин опичат питите. Питите са все нови, но съдържанието е едно и също.
По някой път брашното останало от 3–4 месеца или 5 месеца, или година, или две години.
Казва: „Много хубаво брашно.“ А то останало от дядо му. Но това брашно отдавна вече е изгубило съдържанието си. Вътре не е онова хубаво. Казва: „Цветът е бял. Стояло е на сухо място брашното.“
към беседата >>
Някой казва: „Стопих се.“ Щом се топиш, тогава работата е опасна.
Вие имате любовта на калая – при 100 градуса се топи, а вие искате да имате резултатите на златото. Ще трябва да имате 1200 градуса. С малката любов малки резултати ще имате. Имайте голямата любов, в която всичко се топи. Помнете това нещо: когато нещата се топят, живот иде; когато нещата замръзват, животът си отива.
Някой казва: „Стопих се.“ Щом се топиш, тогава работата е опасна.
към беседата >>
Казва: „Много хубаво брашно.“ А то останало от дядо му.
Замеси някоя погача: месят по един начин, по друг начин – но по същия начин е смляно брашното. На туй брашно вода ще се тури, сол ще се тури, квас ще се тури, ще седи в нощвите, ще го извадят, ще го направят на пита, ще го турят в пещта, ще го опекат, ще го изядат. Казват – всеки ден по един нов начин опичат питите. Питите са все нови, но съдържанието е едно и също. По някой път брашното останало от 3–4 месеца или 5 месеца, или година, или две години.
Казва: „Много хубаво брашно.“ А то останало от дядо му.
Но това брашно отдавна вече е изгубило съдържанието си. Вътре не е онова хубаво. Казва: „Цветът е бял. Стояло е на сухо място брашното.“
към беседата >>
Казвам, иде сега.
Казвам, иде сега.
Кой иде в света? Любовта иде в света. Всички хора трябва да я посрещнат. Казва: „Исус дошъл.“ Верно е. Дошъл е едно време, но хората не го приеха.
към беседата >>
Но това брашно отдавна вече е изгубило съдържанието си.
На туй брашно вода ще се тури, сол ще се тури, квас ще се тури, ще седи в нощвите, ще го извадят, ще го направят на пита, ще го турят в пещта, ще го опекат, ще го изядат. Казват – всеки ден по един нов начин опичат питите. Питите са все нови, но съдържанието е едно и също. По някой път брашното останало от 3–4 месеца или 5 месеца, или година, или две години. Казва: „Много хубаво брашно.“ А то останало от дядо му.
Но това брашно отдавна вече е изгубило съдържанието си.
Вътре не е онова хубаво. Казва: „Цветът е бял. Стояло е на сухо място брашното.“
към беседата >>
Кой иде в света?
Казвам, иде сега.
Кой иде в света?
Любовта иде в света. Всички хора трябва да я посрещнат. Казва: „Исус дошъл.“ Верно е. Дошъл е едно време, но хората не го приеха. Казвам, любовта иде, не един човек.
към беседата >>
Вътре не е онова хубаво.
Казват – всеки ден по един нов начин опичат питите. Питите са все нови, но съдържанието е едно и също. По някой път брашното останало от 3–4 месеца или 5 месеца, или година, или две години. Казва: „Много хубаво брашно.“ А то останало от дядо му. Но това брашно отдавна вече е изгубило съдържанието си.
Вътре не е онова хубаво.
Казва: „Цветът е бял. Стояло е на сухо място брашното.“
към беседата >>
Любовта иде в света.
Казвам, иде сега. Кой иде в света?
Любовта иде в света.
Всички хора трябва да я посрещнат. Казва: „Исус дошъл.“ Верно е. Дошъл е едно време, но хората не го приеха. Казвам, любовта иде, не един човек. Туй, което носи живот, туй, което носи всичките блага за човека, за всеки едного от вас, то е, което иде сега.
към беседата >>
Казва: „Цветът е бял.
Питите са все нови, но съдържанието е едно и също. По някой път брашното останало от 3–4 месеца или 5 месеца, или година, или две години. Казва: „Много хубаво брашно.“ А то останало от дядо му. Но това брашно отдавна вече е изгубило съдържанието си. Вътре не е онова хубаво.
Казва: „Цветът е бял.
Стояло е на сухо място брашното.“
към беседата >>
Всички хора трябва да я посрещнат.
Казвам, иде сега. Кой иде в света? Любовта иде в света.
Всички хора трябва да я посрещнат.
Казва: „Исус дошъл.“ Верно е. Дошъл е едно време, но хората не го приеха. Казвам, любовта иде, не един човек. Туй, което носи живот, туй, което носи всичките блага за човека, за всеки едного от вас, то е, което иде сега. Може да кажете, че сте видели слънцето.
към беседата >>
Стояло е на сухо място брашното.“
По някой път брашното останало от 3–4 месеца или 5 месеца, или година, или две години. Казва: „Много хубаво брашно.“ А то останало от дядо му. Но това брашно отдавна вече е изгубило съдържанието си. Вътре не е онова хубаво. Казва: „Цветът е бял.
Стояло е на сухо място брашното.“
към беседата >>
Казва: „Исус дошъл.“ Верно е.
Казвам, иде сега. Кой иде в света? Любовта иде в света. Всички хора трябва да я посрещнат.
Казва: „Исус дошъл.“ Верно е.
Дошъл е едно време, но хората не го приеха. Казвам, любовта иде, не един човек. Туй, което носи живот, туй, което носи всичките блага за човека, за всеки едного от вас, то е, което иде сега. Може да кажете, че сте видели слънцето. Но слънцето вие го виждате дотолкоз, доколкото видя онази вечер месечината една сестра.
към беседата >>
Та в съвременния век ние имаме консервирана любов, за която авторите пишат.
Та в съвременния век ние имаме консервирана любов, за която авторите пишат.
Казвате: „Едно време какво беше – нашите сърца горяха.“ Едно време какво беше вашето сърце? От пуздер, от коноп, от калчища – като пламне, и изчезва. Сега говоря за ваш интерес. Предупреждавам ви – от всяка гостилница да не ядете. Ще имате опитността, която имал един орел в Шуменско.
към беседата >>
Дошъл е едно време, но хората не го приеха.
Казвам, иде сега. Кой иде в света? Любовта иде в света. Всички хора трябва да я посрещнат. Казва: „Исус дошъл.“ Верно е.
Дошъл е едно време, но хората не го приеха.
Казвам, любовта иде, не един човек. Туй, което носи живот, туй, което носи всичките блага за човека, за всеки едного от вас, то е, което иде сега. Може да кажете, че сте видели слънцето. Но слънцето вие го виждате дотолкоз, доколкото видя онази вечер месечината една сестра.
към беседата >>
Казвате: „Едно време какво беше – нашите сърца горяха.“ Едно време какво беше вашето сърце?
Та в съвременния век ние имаме консервирана любов, за която авторите пишат.
Казвате: „Едно време какво беше – нашите сърца горяха.“ Едно време какво беше вашето сърце?
От пуздер, от коноп, от калчища – като пламне, и изчезва. Сега говоря за ваш интерес. Предупреждавам ви – от всяка гостилница да не ядете. Ще имате опитността, която имал един орел в Шуменско. На една канара, близо до едно село, се заселили много орли.
към беседата >>
Казвам, любовта иде, не един човек.
Кой иде в света? Любовта иде в света. Всички хора трябва да я посрещнат. Казва: „Исус дошъл.“ Верно е. Дошъл е едно време, но хората не го приеха.
Казвам, любовта иде, не един човек.
Туй, което носи живот, туй, което носи всичките блага за човека, за всеки едного от вас, то е, което иде сега. Може да кажете, че сте видели слънцето. Но слънцето вие го виждате дотолкоз, доколкото видя онази вечер месечината една сестра.
към беседата >>
От пуздер, от коноп, от калчища – като пламне, и изчезва.
Та в съвременния век ние имаме консервирана любов, за която авторите пишат. Казвате: „Едно време какво беше – нашите сърца горяха.“ Едно време какво беше вашето сърце?
От пуздер, от коноп, от калчища – като пламне, и изчезва.
Сега говоря за ваш интерес. Предупреждавам ви – от всяка гостилница да не ядете. Ще имате опитността, която имал един орел в Шуменско. На една канара, близо до едно село, се заселили много орли. Пък обичали да крадат кокошчици, агнета, това-онова.
към беседата >>
Туй, което носи живот, туй, което носи всичките блага за човека, за всеки едного от вас, то е, което иде сега.
Любовта иде в света. Всички хора трябва да я посрещнат. Казва: „Исус дошъл.“ Верно е. Дошъл е едно време, но хората не го приеха. Казвам, любовта иде, не един човек.
Туй, което носи живот, туй, което носи всичките блага за човека, за всеки едного от вас, то е, което иде сега.
Може да кажете, че сте видели слънцето. Но слънцето вие го виждате дотолкоз, доколкото видя онази вечер месечината една сестра.
към беседата >>
Сега говоря за ваш интерес.
Та в съвременния век ние имаме консервирана любов, за която авторите пишат. Казвате: „Едно време какво беше – нашите сърца горяха.“ Едно време какво беше вашето сърце? От пуздер, от коноп, от калчища – като пламне, и изчезва.
Сега говоря за ваш интерес.
Предупреждавам ви – от всяка гостилница да не ядете. Ще имате опитността, която имал един орел в Шуменско. На една канара, близо до едно село, се заселили много орли. Пък обичали да крадат кокошчици, агнета, това-онова. Един ден намислили да ги отровят.
към беседата >>
Може да кажете, че сте видели слънцето.
Всички хора трябва да я посрещнат. Казва: „Исус дошъл.“ Верно е. Дошъл е едно време, но хората не го приеха. Казвам, любовта иде, не един човек. Туй, което носи живот, туй, което носи всичките блага за човека, за всеки едного от вас, то е, което иде сега.
Може да кажете, че сте видели слънцето.
Но слънцето вие го виждате дотолкоз, доколкото видя онази вечер месечината една сестра.
към беседата >>
Предупреждавам ви – от всяка гостилница да не ядете.
Та в съвременния век ние имаме консервирана любов, за която авторите пишат. Казвате: „Едно време какво беше – нашите сърца горяха.“ Едно време какво беше вашето сърце? От пуздер, от коноп, от калчища – като пламне, и изчезва. Сега говоря за ваш интерес.
Предупреждавам ви – от всяка гостилница да не ядете.
Ще имате опитността, която имал един орел в Шуменско. На една канара, близо до едно село, се заселили много орли. Пък обичали да крадат кокошчици, агнета, това-онова. Един ден намислили да ги отровят. Турили на едно умряло агне отрова, отишли орлите, яли.
към беседата >>
Но слънцето вие го виждате дотолкоз, доколкото видя онази вечер месечината една сестра.
Казва: „Исус дошъл.“ Верно е. Дошъл е едно време, но хората не го приеха. Казвам, любовта иде, не един човек. Туй, което носи живот, туй, което носи всичките блага за човека, за всеки едного от вас, то е, което иде сега. Може да кажете, че сте видели слънцето.
Но слънцето вие го виждате дотолкоз, доколкото видя онази вечер месечината една сестра.
към беседата >>
Ще имате опитността, която имал един орел в Шуменско.
Та в съвременния век ние имаме консервирана любов, за която авторите пишат. Казвате: „Едно време какво беше – нашите сърца горяха.“ Едно време какво беше вашето сърце? От пуздер, от коноп, от калчища – като пламне, и изчезва. Сега говоря за ваш интерес. Предупреждавам ви – от всяка гостилница да не ядете.
Ще имате опитността, която имал един орел в Шуменско.
На една канара, близо до едно село, се заселили много орли. Пък обичали да крадат кокошчици, агнета, това-онова. Един ден намислили да ги отровят. Турили на едно умряло агне отрова, отишли орлите, яли. Отишъл и този орел, и се наял.
към беседата >>
Преди няколко вечери една млада сестра се интересува да види месечината.
Преди няколко вечери една млада сестра се интересува да види месечината.
Няколко вечери настоява да гледа през моята тръба. Казвам: „Времето не е хубаво.“ Казва: „Искам да видя месечината.“ Оставям я, гледа. Казва: „Тази светлата точка на месечината каква е? “ Аз рекох: „Там са най-учените хора на месечината.“ „Тъй ли? Най-учените хора?
към беседата >>
На една канара, близо до едно село, се заселили много орли.
Казвате: „Едно време какво беше – нашите сърца горяха.“ Едно време какво беше вашето сърце? От пуздер, от коноп, от калчища – като пламне, и изчезва. Сега говоря за ваш интерес. Предупреждавам ви – от всяка гостилница да не ядете. Ще имате опитността, която имал един орел в Шуменско.
На една канара, близо до едно село, се заселили много орли.
Пък обичали да крадат кокошчици, агнета, това-онова. Един ден намислили да ги отровят. Турили на едно умряло агне отрова, отишли орлите, яли. Отишъл и този орел, и се наял. Но бил здрав и не умрял.
към беседата >>
Няколко вечери настоява да гледа през моята тръба.
Преди няколко вечери една млада сестра се интересува да види месечината.
Няколко вечери настоява да гледа през моята тръба.
Казвам: „Времето не е хубаво.“ Казва: „Искам да видя месечината.“ Оставям я, гледа. Казва: „Тази светлата точка на месечината каква е? “ Аз рекох: „Там са най-учените хора на месечината.“ „Тъй ли? Най-учените хора? “ „Много по-учени са от нас.“ Гледа друга точка и пита: „Те какви са?
към беседата >>
Пък обичали да крадат кокошчици, агнета, това-онова.
От пуздер, от коноп, от калчища – като пламне, и изчезва. Сега говоря за ваш интерес. Предупреждавам ви – от всяка гостилница да не ядете. Ще имате опитността, която имал един орел в Шуменско. На една канара, близо до едно село, се заселили много орли.
Пък обичали да крадат кокошчици, агнета, това-онова.
Един ден намислили да ги отровят. Турили на едно умряло агне отрова, отишли орлите, яли. Отишъл и този орел, и се наял. Но бил здрав и не умрял. Търкалял се, търкалял се по земята и най-после изхвърлил всичко навън и отървал кожата си.
към беседата >>
Казвам: „Времето не е хубаво.“ Казва: „Искам да видя месечината.“ Оставям я, гледа.
Преди няколко вечери една млада сестра се интересува да види месечината. Няколко вечери настоява да гледа през моята тръба.
Казвам: „Времето не е хубаво.“ Казва: „Искам да видя месечината.“ Оставям я, гледа.
Казва: „Тази светлата точка на месечината каква е? “ Аз рекох: „Там са най-учените хора на месечината.“ „Тъй ли? Най-учените хора? “ „Много по-учени са от нас.“ Гледа друга точка и пита: „Те какви са? “ Казвам: „По-невежи са онези.
към беседата >>
Един ден намислили да ги отровят.
Сега говоря за ваш интерес. Предупреждавам ви – от всяка гостилница да не ядете. Ще имате опитността, която имал един орел в Шуменско. На една канара, близо до едно село, се заселили много орли. Пък обичали да крадат кокошчици, агнета, това-онова.
Един ден намислили да ги отровят.
Турили на едно умряло агне отрова, отишли орлите, яли. Отишъл и този орел, и се наял. Но бил здрав и не умрял. Търкалял се, търкалял се по земята и най-после изхвърлил всичко навън и отървал кожата си. Търкалял се. Защо?
към беседата >>
Казва: „Тази светлата точка на месечината каква е?
Преди няколко вечери една млада сестра се интересува да види месечината. Няколко вечери настоява да гледа през моята тръба. Казвам: „Времето не е хубаво.“ Казва: „Искам да видя месечината.“ Оставям я, гледа.
Казва: „Тази светлата точка на месечината каква е?
“ Аз рекох: „Там са най-учените хора на месечината.“ „Тъй ли? Най-учените хора? “ „Много по-учени са от нас.“ Гледа друга точка и пита: „Те какви са? “ Казвам: „По-невежи са онези. Най-светлата точка са най-учените.“ Под светлина ние разбираме благата в живота.
към беседата >>
Турили на едно умряло агне отрова, отишли орлите, яли.
Предупреждавам ви – от всяка гостилница да не ядете. Ще имате опитността, която имал един орел в Шуменско. На една канара, близо до едно село, се заселили много орли. Пък обичали да крадат кокошчици, агнета, това-онова. Един ден намислили да ги отровят.
Турили на едно умряло агне отрова, отишли орлите, яли.
Отишъл и този орел, и се наял. Но бил здрав и не умрял. Търкалял се, търкалял се по земята и най-после изхвърлил всичко навън и отървал кожата си. Търкалял се. Защо? Понеже ял отровно месо.
към беседата >>
“ Аз рекох: „Там са най-учените хора на месечината.“ „Тъй ли?
Преди няколко вечери една млада сестра се интересува да види месечината. Няколко вечери настоява да гледа през моята тръба. Казвам: „Времето не е хубаво.“ Казва: „Искам да видя месечината.“ Оставям я, гледа. Казва: „Тази светлата точка на месечината каква е?
“ Аз рекох: „Там са най-учените хора на месечината.“ „Тъй ли?
Най-учените хора? “ „Много по-учени са от нас.“ Гледа друга точка и пита: „Те какви са? “ Казвам: „По-невежи са онези. Най-светлата точка са най-учените.“ Под светлина ние разбираме благата в живота. Там, дето има светлина в живота, там има блага.
към беседата >>
Отишъл и този орел, и се наял.
Ще имате опитността, която имал един орел в Шуменско. На една канара, близо до едно село, се заселили много орли. Пък обичали да крадат кокошчици, агнета, това-онова. Един ден намислили да ги отровят. Турили на едно умряло агне отрова, отишли орлите, яли.
Отишъл и този орел, и се наял.
Но бил здрав и не умрял. Търкалял се, търкалял се по земята и най-после изхвърлил всичко навън и отървал кожата си. Търкалял се. Защо? Понеже ял отровно месо. Мнозина ядете такова ядене.
към беседата >>
Най-учените хора?
Преди няколко вечери една млада сестра се интересува да види месечината. Няколко вечери настоява да гледа през моята тръба. Казвам: „Времето не е хубаво.“ Казва: „Искам да видя месечината.“ Оставям я, гледа. Казва: „Тази светлата точка на месечината каква е? “ Аз рекох: „Там са най-учените хора на месечината.“ „Тъй ли?
Най-учените хора?
“ „Много по-учени са от нас.“ Гледа друга точка и пита: „Те какви са? “ Казвам: „По-невежи са онези. Най-светлата точка са най-учените.“ Под светлина ние разбираме благата в живота. Там, дето има светлина в живота, там има блага. Под думата светлина ние разбираме всичките блага, които излизат от природата, в какъвто и да е смисъл.
към беседата >>
Но бил здрав и не умрял.
На една канара, близо до едно село, се заселили много орли. Пък обичали да крадат кокошчици, агнета, това-онова. Един ден намислили да ги отровят. Турили на едно умряло агне отрова, отишли орлите, яли. Отишъл и този орел, и се наял.
Но бил здрав и не умрял.
Търкалял се, търкалял се по земята и най-после изхвърлил всичко навън и отървал кожата си. Търкалял се. Защо? Понеже ял отровно месо. Мнозина ядете такова ядене. Често някои ми се оплакват от любовта.
към беседата >>
“ „Много по-учени са от нас.“ Гледа друга точка и пита: „Те какви са?
Няколко вечери настоява да гледа през моята тръба. Казвам: „Времето не е хубаво.“ Казва: „Искам да видя месечината.“ Оставям я, гледа. Казва: „Тази светлата точка на месечината каква е? “ Аз рекох: „Там са най-учените хора на месечината.“ „Тъй ли? Най-учените хора?
“ „Много по-учени са от нас.“ Гледа друга точка и пита: „Те какви са?
“ Казвам: „По-невежи са онези. Най-светлата точка са най-учените.“ Под светлина ние разбираме благата в живота. Там, дето има светлина в живота, там има блага. Под думата светлина ние разбираме всичките блага, които излизат от природата, в какъвто и да е смисъл. Не земни блага.
към беседата >>
Търкалял се, търкалял се по земята и най-после изхвърлил всичко навън и отървал кожата си.
Пък обичали да крадат кокошчици, агнета, това-онова. Един ден намислили да ги отровят. Турили на едно умряло агне отрова, отишли орлите, яли. Отишъл и този орел, и се наял. Но бил здрав и не умрял.
Търкалял се, търкалял се по земята и най-после изхвърлил всичко навън и отървал кожата си.
Търкалял се. Защо? Понеже ял отровно месо. Мнозина ядете такова ядене. Често някои ми се оплакват от любовта. Превива се от корем.
към беседата >>
“ Казвам: „По-невежи са онези.
Казвам: „Времето не е хубаво.“ Казва: „Искам да видя месечината.“ Оставям я, гледа. Казва: „Тази светлата точка на месечината каква е? “ Аз рекох: „Там са най-учените хора на месечината.“ „Тъй ли? Най-учените хора? “ „Много по-учени са от нас.“ Гледа друга точка и пита: „Те какви са?
“ Казвам: „По-невежи са онези.
Най-светлата точка са най-учените.“ Под светлина ние разбираме благата в живота. Там, дето има светлина в живота, там има блага. Под думата светлина ние разбираме всичките блага, които излизат от природата, в какъвто и да е смисъл. Не земни блага. Казва – туй е светско.
към беседата >>
Търкалял се. Защо?
Един ден намислили да ги отровят. Турили на едно умряло агне отрова, отишли орлите, яли. Отишъл и този орел, и се наял. Но бил здрав и не умрял. Търкалял се, търкалял се по земята и най-после изхвърлил всичко навън и отървал кожата си.
Търкалял се. Защо?
Понеже ял отровно месо. Мнозина ядете такова ядене. Често някои ми се оплакват от любовта. Превива се от корем. Казвам му: „Ще го повърнеш.“ Аз се чудя, когато хората ми разправят, че страдат от любовта.
към беседата >>
Най-светлата точка са най-учените.“ Под светлина ние разбираме благата в живота.
Казва: „Тази светлата точка на месечината каква е? “ Аз рекох: „Там са най-учените хора на месечината.“ „Тъй ли? Най-учените хора? “ „Много по-учени са от нас.“ Гледа друга точка и пита: „Те какви са? “ Казвам: „По-невежи са онези.
Най-светлата точка са най-учените.“ Под светлина ние разбираме благата в живота.
Там, дето има светлина в живота, там има блага. Под думата светлина ние разбираме всичките блага, които излизат от природата, в какъвто и да е смисъл. Не земни блага. Казва – туй е светско. Това е духовно.
към беседата >>
Понеже ял отровно месо.
Турили на едно умряло агне отрова, отишли орлите, яли. Отишъл и този орел, и се наял. Но бил здрав и не умрял. Търкалял се, търкалял се по земята и най-после изхвърлил всичко навън и отървал кожата си. Търкалял се. Защо?
Понеже ял отровно месо.
Мнозина ядете такова ядене. Често някои ми се оплакват от любовта. Превива се от корем. Казвам му: „Ще го повърнеш.“ Аз се чудя, когато хората ми разправят, че страдат от любовта. Единственото нещо, което не образува болка, то е любовта.
към беседата >>
Там, дето има светлина в живота, там има блага.
“ Аз рекох: „Там са най-учените хора на месечината.“ „Тъй ли? Най-учените хора? “ „Много по-учени са от нас.“ Гледа друга точка и пита: „Те какви са? “ Казвам: „По-невежи са онези. Най-светлата точка са най-учените.“ Под светлина ние разбираме благата в живота.
Там, дето има светлина в живота, там има блага.
Под думата светлина ние разбираме всичките блага, които излизат от природата, в какъвто и да е смисъл. Не земни блага. Казва – туй е светско. Това е духовно. Светско значи на физическото поле.
към беседата >>
Мнозина ядете такова ядене.
Отишъл и този орел, и се наял. Но бил здрав и не умрял. Търкалял се, търкалял се по земята и най-после изхвърлил всичко навън и отървал кожата си. Търкалял се. Защо? Понеже ял отровно месо.
Мнозина ядете такова ядене.
Често някои ми се оплакват от любовта. Превива се от корем. Казвам му: „Ще го повърнеш.“ Аз се чудя, когато хората ми разправят, че страдат от любовта. Единственото нещо, което не образува болка, то е любовта. Мъдростта ще те тури натясно.
към беседата >>
Под думата светлина ние разбираме всичките блага, които излизат от природата, в какъвто и да е смисъл.
Най-учените хора? “ „Много по-учени са от нас.“ Гледа друга точка и пита: „Те какви са? “ Казвам: „По-невежи са онези. Най-светлата точка са най-учените.“ Под светлина ние разбираме благата в живота. Там, дето има светлина в живота, там има блага.
Под думата светлина ние разбираме всичките блага, които излизат от природата, в какъвто и да е смисъл.
Не земни блага. Казва – туй е светско. Това е духовно. Светско значи на физическото поле. То е един резултат.
към беседата >>
Често някои ми се оплакват от любовта.
Но бил здрав и не умрял. Търкалял се, търкалял се по земята и най-после изхвърлил всичко навън и отървал кожата си. Търкалял се. Защо? Понеже ял отровно месо. Мнозина ядете такова ядене.
Често някои ми се оплакват от любовта.
Превива се от корем. Казвам му: „Ще го повърнеш.“ Аз се чудя, когато хората ми разправят, че страдат от любовта. Единственото нещо, което не образува болка, то е любовта. Мъдростта ще те тури натясно. Истината, и тя ще те тури, но любовта няма.
към беседата >>
Не земни блага.
“ „Много по-учени са от нас.“ Гледа друга точка и пита: „Те какви са? “ Казвам: „По-невежи са онези. Най-светлата точка са най-учените.“ Под светлина ние разбираме благата в живота. Там, дето има светлина в живота, там има блага. Под думата светлина ние разбираме всичките блага, които излизат от природата, в какъвто и да е смисъл.
Не земни блага.
Казва – туй е светско. Това е духовно. Светско значи на физическото поле. То е един резултат. Духовното, то е силовият свят.
към беседата >>
Превива се от корем.
Търкалял се, търкалял се по земята и най-после изхвърлил всичко навън и отървал кожата си. Търкалял се. Защо? Понеже ял отровно месо. Мнозина ядете такова ядене. Често някои ми се оплакват от любовта.
Превива се от корем.
Казвам му: „Ще го повърнеш.“ Аз се чудя, когато хората ми разправят, че страдат от любовта. Единственото нещо, което не образува болка, то е любовта. Мъдростта ще те тури натясно. Истината, и тя ще те тури, но любовта няма. Някои се оплакват от любовта.
към беседата >>
Казва – туй е светско.
“ Казвам: „По-невежи са онези. Най-светлата точка са най-учените.“ Под светлина ние разбираме благата в живота. Там, дето има светлина в живота, там има блага. Под думата светлина ние разбираме всичките блага, които излизат от природата, в какъвто и да е смисъл. Не земни блага.
Казва – туй е светско.
Това е духовно. Светско значи на физическото поле. То е един резултат. Духовното, то е силовият свят. Когато говорим за света на силите, то е духовният свят.
към беседата >>
Казвам му: „Ще го повърнеш.“ Аз се чудя, когато хората ми разправят, че страдат от любовта.
Търкалял се. Защо? Понеже ял отровно месо. Мнозина ядете такова ядене. Често някои ми се оплакват от любовта. Превива се от корем.
Казвам му: „Ще го повърнеш.“ Аз се чудя, когато хората ми разправят, че страдат от любовта.
Единственото нещо, което не образува болка, то е любовта. Мъдростта ще те тури натясно. Истината, и тя ще те тури, но любовта няма. Някои се оплакват от любовта. Някои болести от любовта произлизат.
към беседата >>
Това е духовно.
Най-светлата точка са най-учените.“ Под светлина ние разбираме благата в живота. Там, дето има светлина в живота, там има блага. Под думата светлина ние разбираме всичките блага, които излизат от природата, в какъвто и да е смисъл. Не земни блага. Казва – туй е светско.
Това е духовно.
Светско значи на физическото поле. То е един резултат. Духовното, то е силовият свят. Когато говорим за света на силите, то е духовният свят. Когато говорим за разумността, която направила силата в света, разбираме божествения свят.
към беседата >>
Единственото нещо, което не образува болка, то е любовта.
Понеже ял отровно месо. Мнозина ядете такова ядене. Често някои ми се оплакват от любовта. Превива се от корем. Казвам му: „Ще го повърнеш.“ Аз се чудя, когато хората ми разправят, че страдат от любовта.
Единственото нещо, което не образува болка, то е любовта.
Мъдростта ще те тури натясно. Истината, и тя ще те тури, но любовта няма. Някои се оплакват от любовта. Някои болести от любовта произлизат. Аз се чудя на хората – толкоз гениални да са – да извадят всичките неща в света само от любовта.
към беседата >>
Светско значи на физическото поле.
Там, дето има светлина в живота, там има блага. Под думата светлина ние разбираме всичките блага, които излизат от природата, в какъвто и да е смисъл. Не земни блага. Казва – туй е светско. Това е духовно.
Светско значи на физическото поле.
То е един резултат. Духовното, то е силовият свят. Когато говорим за света на силите, то е духовният свят. Когато говорим за разумността, която направила силата в света, разбираме божествения свят. За нас божественият свят, духовният свят и материалният свят са един и същи свят.
към беседата >>
Мъдростта ще те тури натясно.
Мнозина ядете такова ядене. Често някои ми се оплакват от любовта. Превива се от корем. Казвам му: „Ще го повърнеш.“ Аз се чудя, когато хората ми разправят, че страдат от любовта. Единственото нещо, което не образува болка, то е любовта.
Мъдростта ще те тури натясно.
Истината, и тя ще те тури, но любовта няма. Някои се оплакват от любовта. Някои болести от любовта произлизат. Аз се чудя на хората – толкоз гениални да са – да извадят всичките неща в света само от любовта. Казва: „Откак го срещнах, заробих се с него, не ми върви.“ Учителят срещнал някаква възлюблена, не му върви, като професор разсеян е умът му.
към беседата >>
То е един резултат.
Под думата светлина ние разбираме всичките блага, които излизат от природата, в какъвто и да е смисъл. Не земни блага. Казва – туй е светско. Това е духовно. Светско значи на физическото поле.
То е един резултат.
Духовното, то е силовият свят. Когато говорим за света на силите, то е духовният свят. Когато говорим за разумността, която направила силата в света, разбираме божествения свят. За нас божественият свят, духовният свят и материалният свят са един и същи свят. То са резултати.
към беседата >>
Истината, и тя ще те тури, но любовта няма.
Често някои ми се оплакват от любовта. Превива се от корем. Казвам му: „Ще го повърнеш.“ Аз се чудя, когато хората ми разправят, че страдат от любовта. Единственото нещо, което не образува болка, то е любовта. Мъдростта ще те тури натясно.
Истината, и тя ще те тури, но любовта няма.
Някои се оплакват от любовта. Някои болести от любовта произлизат. Аз се чудя на хората – толкоз гениални да са – да извадят всичките неща в света само от любовта. Казва: „Откак го срещнах, заробих се с него, не ми върви.“ Учителят срещнал някаква възлюблена, не му върви, като професор разсеян е умът му. Всички стават разсеяни.
към беседата >>
Духовното, то е силовият свят.
Не земни блага. Казва – туй е светско. Това е духовно. Светско значи на физическото поле. То е един резултат.
Духовното, то е силовият свят.
Когато говорим за света на силите, то е духовният свят. Когато говорим за разумността, която направила силата в света, разбираме божествения свят. За нас божественият свят, духовният свят и материалният свят са един и същи свят. То са резултати. Ако вземете главата на човека, вие имате разумното на човека.
към беседата >>
Някои се оплакват от любовта.
Превива се от корем. Казвам му: „Ще го повърнеш.“ Аз се чудя, когато хората ми разправят, че страдат от любовта. Единственото нещо, което не образува болка, то е любовта. Мъдростта ще те тури натясно. Истината, и тя ще те тури, но любовта няма.
Някои се оплакват от любовта.
Някои болести от любовта произлизат. Аз се чудя на хората – толкоз гениални да са – да извадят всичките неща в света само от любовта. Казва: „Откак го срещнах, заробих се с него, не ми върви.“ Учителят срещнал някаква възлюблена, не му върви, като професор разсеян е умът му. Всички стават разсеяни. Това не е любов.
към беседата >>
Когато говорим за света на силите, то е духовният свят.
Казва – туй е светско. Това е духовно. Светско значи на физическото поле. То е един резултат. Духовното, то е силовият свят.
Когато говорим за света на силите, то е духовният свят.
Когато говорим за разумността, която направила силата в света, разбираме божествения свят. За нас божественият свят, духовният свят и материалният свят са един и същи свят. То са резултати. Ако вземете главата на човека, вие имате разумното на човека. Ако търсите неговата любов, ще я намерите в гърдите, в сърцето.
към беседата >>
Някои болести от любовта произлизат.
Казвам му: „Ще го повърнеш.“ Аз се чудя, когато хората ми разправят, че страдат от любовта. Единственото нещо, което не образува болка, то е любовта. Мъдростта ще те тури натясно. Истината, и тя ще те тури, но любовта няма. Някои се оплакват от любовта.
Някои болести от любовта произлизат.
Аз се чудя на хората – толкоз гениални да са – да извадят всичките неща в света само от любовта. Казва: „Откак го срещнах, заробих се с него, не ми върви.“ Учителят срещнал някаква възлюблена, не му върви, като професор разсеян е умът му. Всички стават разсеяни. Това не е любов. Разсеяността не е любов.
към беседата >>
Когато говорим за разумността, която направила силата в света, разбираме божествения свят.
Това е духовно. Светско значи на физическото поле. То е един резултат. Духовното, то е силовият свят. Когато говорим за света на силите, то е духовният свят.
Когато говорим за разумността, която направила силата в света, разбираме божествения свят.
За нас божественият свят, духовният свят и материалният свят са един и същи свят. То са резултати. Ако вземете главата на човека, вие имате разумното на човека. Ако търсите неговата любов, ще я намерите в гърдите, в сърцето. Ако търсите силата му, ще я намерите в ръцете, в краката, във всички негови органи.
към беседата >>
Аз се чудя на хората – толкоз гениални да са – да извадят всичките неща в света само от любовта.
Единственото нещо, което не образува болка, то е любовта. Мъдростта ще те тури натясно. Истината, и тя ще те тури, но любовта няма. Някои се оплакват от любовта. Някои болести от любовта произлизат.
Аз се чудя на хората – толкоз гениални да са – да извадят всичките неща в света само от любовта.
Казва: „Откак го срещнах, заробих се с него, не ми върви.“ Учителят срещнал някаква възлюблена, не му върви, като професор разсеян е умът му. Всички стават разсеяни. Това не е любов. Разсеяността не е любов. Някои изучават чисто научно.
към беседата >>
За нас божественият свят, духовният свят и материалният свят са един и същи свят.
Светско значи на физическото поле. То е един резултат. Духовното, то е силовият свят. Когато говорим за света на силите, то е духовният свят. Когато говорим за разумността, която направила силата в света, разбираме божествения свят.
За нас божественият свят, духовният свят и материалният свят са един и същи свят.
То са резултати. Ако вземете главата на човека, вие имате разумното на човека. Ако търсите неговата любов, ще я намерите в гърдите, в сърцето. Ако търсите силата му, ще я намерите в ръцете, в краката, във всички негови органи. То е човекът, който се проявява в своето тяло.
към беседата >>
Казва: „Откак го срещнах, заробих се с него, не ми върви.“ Учителят срещнал някаква възлюблена, не му върви, като професор разсеян е умът му.
Мъдростта ще те тури натясно. Истината, и тя ще те тури, но любовта няма. Някои се оплакват от любовта. Някои болести от любовта произлизат. Аз се чудя на хората – толкоз гениални да са – да извадят всичките неща в света само от любовта.
Казва: „Откак го срещнах, заробих се с него, не ми върви.“ Учителят срещнал някаква възлюблена, не му върви, като професор разсеян е умът му.
Всички стават разсеяни. Това не е любов. Разсеяността не е любов. Някои изучават чисто научно. Има причини за разсеяността на любовта.
към беседата >>
То са резултати.
То е един резултат. Духовното, то е силовият свят. Когато говорим за света на силите, то е духовният свят. Когато говорим за разумността, която направила силата в света, разбираме божествения свят. За нас божественият свят, духовният свят и материалният свят са един и същи свят.
То са резултати.
Ако вземете главата на човека, вие имате разумното на човека. Ако търсите неговата любов, ще я намерите в гърдите, в сърцето. Ако търсите силата му, ще я намерите в ръцете, в краката, във всички негови органи. То е човекът, който се проявява в своето тяло.
към беседата >>
Всички стават разсеяни.
Истината, и тя ще те тури, но любовта няма. Някои се оплакват от любовта. Някои болести от любовта произлизат. Аз се чудя на хората – толкоз гениални да са – да извадят всичките неща в света само от любовта. Казва: „Откак го срещнах, заробих се с него, не ми върви.“ Учителят срещнал някаква възлюблена, не му върви, като професор разсеян е умът му.
Всички стават разсеяни.
Това не е любов. Разсеяността не е любов. Някои изучават чисто научно. Има причини за разсеяността на любовта.
към беседата >>
Ако вземете главата на човека, вие имате разумното на човека.
Духовното, то е силовият свят. Когато говорим за света на силите, то е духовният свят. Когато говорим за разумността, която направила силата в света, разбираме божествения свят. За нас божественият свят, духовният свят и материалният свят са един и същи свят. То са резултати.
Ако вземете главата на човека, вие имате разумното на човека.
Ако търсите неговата любов, ще я намерите в гърдите, в сърцето. Ако търсите силата му, ще я намерите в ръцете, в краката, във всички негови органи. То е човекът, който се проявява в своето тяло.
към беседата >>
Това не е любов.
Някои се оплакват от любовта. Някои болести от любовта произлизат. Аз се чудя на хората – толкоз гениални да са – да извадят всичките неща в света само от любовта. Казва: „Откак го срещнах, заробих се с него, не ми върви.“ Учителят срещнал някаква възлюблена, не му върви, като професор разсеян е умът му. Всички стават разсеяни.
Това не е любов.
Разсеяността не е любов. Някои изучават чисто научно. Има причини за разсеяността на любовта.
към беседата >>
Ако търсите неговата любов, ще я намерите в гърдите, в сърцето.
Когато говорим за света на силите, то е духовният свят. Когато говорим за разумността, която направила силата в света, разбираме божествения свят. За нас божественият свят, духовният свят и материалният свят са един и същи свят. То са резултати. Ако вземете главата на човека, вие имате разумното на човека.
Ако търсите неговата любов, ще я намерите в гърдите, в сърцето.
Ако търсите силата му, ще я намерите в ръцете, в краката, във всички негови органи. То е човекът, който се проявява в своето тяло.
към беседата >>
Разсеяността не е любов.
Някои болести от любовта произлизат. Аз се чудя на хората – толкоз гениални да са – да извадят всичките неща в света само от любовта. Казва: „Откак го срещнах, заробих се с него, не ми върви.“ Учителят срещнал някаква възлюблена, не му върви, като професор разсеян е умът му. Всички стават разсеяни. Това не е любов.
Разсеяността не е любов.
Някои изучават чисто научно. Има причини за разсеяността на любовта.
към беседата >>
Ако търсите силата му, ще я намерите в ръцете, в краката, във всички негови органи.
Когато говорим за разумността, която направила силата в света, разбираме божествения свят. За нас божественият свят, духовният свят и материалният свят са един и същи свят. То са резултати. Ако вземете главата на човека, вие имате разумното на човека. Ако търсите неговата любов, ще я намерите в гърдите, в сърцето.
Ако търсите силата му, ще я намерите в ръцете, в краката, във всички негови органи.
То е човекът, който се проявява в своето тяло.
към беседата >>
Някои изучават чисто научно.
Аз се чудя на хората – толкоз гениални да са – да извадят всичките неща в света само от любовта. Казва: „Откак го срещнах, заробих се с него, не ми върви.“ Учителят срещнал някаква възлюблена, не му върви, като професор разсеян е умът му. Всички стават разсеяни. Това не е любов. Разсеяността не е любов.
Някои изучават чисто научно.
Има причини за разсеяността на любовта.
към беседата >>
То е човекът, който се проявява в своето тяло.
За нас божественият свят, духовният свят и материалният свят са един и същи свят. То са резултати. Ако вземете главата на човека, вие имате разумното на човека. Ако търсите неговата любов, ще я намерите в гърдите, в сърцето. Ако търсите силата му, ще я намерите в ръцете, в краката, във всички негови органи.
То е човекът, който се проявява в своето тяло.
към беседата >>
Има причини за разсеяността на любовта.
Казва: „Откак го срещнах, заробих се с него, не ми върви.“ Учителят срещнал някаква възлюблена, не му върви, като професор разсеян е умът му. Всички стават разсеяни. Това не е любов. Разсеяността не е любов. Някои изучават чисто научно.
Има причини за разсеяността на любовта.
към беседата >>
Каква трябва да бъде религията за нас, съвременните хора?
Каква трябва да бъде религията за нас, съвременните хора?
Едно време хората вярваха в истукани. Сега вие вярвате в портрети. Не е лошо. Вечерно време вярвам в свещта, която ми служи, но на тази свещ плодове не могат да зреят. Тя може да ми услужи, но тя не може да ми стопли стаята.
към беседата >>
Има нещастия в света, но любовта не дава нещастия.
Има нещастия в света, но любовта не дава нещастия.
Всичките добрини в света произтичат все от любовта. Всичките нещастия произтичат от безлюбието. Грехът, падението на хората и на ангелите зависят от това, че са искали да вземат мястото на Бога. Каква нужда имаме от два Бога. Господ казва: „Много добре, да се подобрим тогава.
към беседата >>
Едно време хората вярваха в истукани.
Каква трябва да бъде религията за нас, съвременните хора?
Едно време хората вярваха в истукани.
Сега вие вярвате в портрети. Не е лошо. Вечерно време вярвам в свещта, която ми служи, но на тази свещ плодове не могат да зреят. Тя може да ми услужи, но тя не може да ми стопли стаята. По някой път поставяме, казваме, че от тази свещ зависи всичко.
към беседата >>
Всичките добрини в света произтичат все от любовта.
Има нещастия в света, но любовта не дава нещастия.
Всичките добрини в света произтичат все от любовта.
Всичките нещастия произтичат от безлюбието. Грехът, падението на хората и на ангелите зависят от това, че са искали да вземат мястото на Бога. Каква нужда имаме от два Бога. Господ казва: „Много добре, да се подобрим тогава. Да видим – нали искаш да помагаш на света – може ли да носиш целия свят.“ Турил му Господ света, той не може да издържи: „Слизай долу!
към беседата >>
Сега вие вярвате в портрети.
Каква трябва да бъде религията за нас, съвременните хора? Едно време хората вярваха в истукани.
Сега вие вярвате в портрети.
Не е лошо. Вечерно време вярвам в свещта, която ми служи, но на тази свещ плодове не могат да зреят. Тя може да ми услужи, но тя не може да ми стопли стаята. По някой път поставяме, казваме, че от тази свещ зависи всичко. Съгласен съм.
към беседата >>
Всичките нещастия произтичат от безлюбието.
Има нещастия в света, но любовта не дава нещастия. Всичките добрини в света произтичат все от любовта.
Всичките нещастия произтичат от безлюбието.
Грехът, падението на хората и на ангелите зависят от това, че са искали да вземат мястото на Бога. Каква нужда имаме от два Бога. Господ казва: „Много добре, да се подобрим тогава. Да видим – нали искаш да помагаш на света – може ли да носиш целия свят.“ Турил му Господ света, той не може да издържи: „Слизай долу! “ И досега носи товара на гърба си с идеята, че той иска божество да стане.
към беседата >>
Не е лошо.
Каква трябва да бъде религията за нас, съвременните хора? Едно време хората вярваха в истукани. Сега вие вярвате в портрети.
Не е лошо.
Вечерно време вярвам в свещта, която ми служи, но на тази свещ плодове не могат да зреят. Тя може да ми услужи, но тя не може да ми стопли стаята. По някой път поставяме, казваме, че от тази свещ зависи всичко. Съгласен съм. Всичко зависи от душата, която Бог е вложил във вас, от нея зависи всичко.
към беседата >>
Грехът, падението на хората и на ангелите зависят от това, че са искали да вземат мястото на Бога.
Има нещастия в света, но любовта не дава нещастия. Всичките добрини в света произтичат все от любовта. Всичките нещастия произтичат от безлюбието.
Грехът, падението на хората и на ангелите зависят от това, че са искали да вземат мястото на Бога.
Каква нужда имаме от два Бога. Господ казва: „Много добре, да се подобрим тогава. Да видим – нали искаш да помагаш на света – може ли да носиш целия свят.“ Турил му Господ света, той не може да издържи: „Слизай долу! “ И досега носи товара на гърба си с идеята, че той иска божество да стане. Всички вие сте натоварени с какви ли не идеи.
към беседата >>
Вечерно време вярвам в свещта, която ми служи, но на тази свещ плодове не могат да зреят.
Каква трябва да бъде религията за нас, съвременните хора? Едно време хората вярваха в истукани. Сега вие вярвате в портрети. Не е лошо.
Вечерно време вярвам в свещта, която ми служи, но на тази свещ плодове не могат да зреят.
Тя може да ми услужи, но тя не може да ми стопли стаята. По някой път поставяме, казваме, че от тази свещ зависи всичко. Съгласен съм. Всичко зависи от душата, която Бог е вложил във вас, от нея зависи всичко. От душата, която Бог е вложил, зависи качеството на вашия ум, от душата зависи качеството на вашето сърце.
към беседата >>
Каква нужда имаме от два Бога.
Има нещастия в света, но любовта не дава нещастия. Всичките добрини в света произтичат все от любовта. Всичките нещастия произтичат от безлюбието. Грехът, падението на хората и на ангелите зависят от това, че са искали да вземат мястото на Бога.
Каква нужда имаме от два Бога.
Господ казва: „Много добре, да се подобрим тогава. Да видим – нали искаш да помагаш на света – може ли да носиш целия свят.“ Турил му Господ света, той не може да издържи: „Слизай долу! “ И досега носи товара на гърба си с идеята, че той иска божество да стане. Всички вие сте натоварени с какви ли не идеи. Вашите идеи не са много големи.
към беседата >>
Тя може да ми услужи, но тя не може да ми стопли стаята.
Каква трябва да бъде религията за нас, съвременните хора? Едно време хората вярваха в истукани. Сега вие вярвате в портрети. Не е лошо. Вечерно време вярвам в свещта, която ми служи, но на тази свещ плодове не могат да зреят.
Тя може да ми услужи, но тя не може да ми стопли стаята.
По някой път поставяме, казваме, че от тази свещ зависи всичко. Съгласен съм. Всичко зависи от душата, която Бог е вложил във вас, от нея зависи всичко. От душата, която Бог е вложил, зависи качеството на вашия ум, от душата зависи качеството на вашето сърце. От духа, който Бог е вложил във вас, зависи какво ще бъде вашето бъдеще.
към беседата >>
Господ казва: „Много добре, да се подобрим тогава.
Има нещастия в света, но любовта не дава нещастия. Всичките добрини в света произтичат все от любовта. Всичките нещастия произтичат от безлюбието. Грехът, падението на хората и на ангелите зависят от това, че са искали да вземат мястото на Бога. Каква нужда имаме от два Бога.
Господ казва: „Много добре, да се подобрим тогава.
Да видим – нали искаш да помагаш на света – може ли да носиш целия свят.“ Турил му Господ света, той не може да издържи: „Слизай долу! “ И досега носи товара на гърба си с идеята, че той иска божество да стане. Всички вие сте натоварени с какви ли не идеи. Вашите идеи не са много големи. Някои от вас с малко се задоволявате.
към беседата >>
По някой път поставяме, казваме, че от тази свещ зависи всичко.
Едно време хората вярваха в истукани. Сега вие вярвате в портрети. Не е лошо. Вечерно време вярвам в свещта, която ми служи, но на тази свещ плодове не могат да зреят. Тя може да ми услужи, но тя не може да ми стопли стаята.
По някой път поставяме, казваме, че от тази свещ зависи всичко.
Съгласен съм. Всичко зависи от душата, която Бог е вложил във вас, от нея зависи всичко. От душата, която Бог е вложил, зависи качеството на вашия ум, от душата зависи качеството на вашето сърце. От духа, който Бог е вложил във вас, зависи какво ще бъде вашето бъдеще.
към беседата >>
Да видим – нали искаш да помагаш на света – може ли да носиш целия свят.“ Турил му Господ света, той не може да издържи: „Слизай долу!
Всичките добрини в света произтичат все от любовта. Всичките нещастия произтичат от безлюбието. Грехът, падението на хората и на ангелите зависят от това, че са искали да вземат мястото на Бога. Каква нужда имаме от два Бога. Господ казва: „Много добре, да се подобрим тогава.
Да видим – нали искаш да помагаш на света – може ли да носиш целия свят.“ Турил му Господ света, той не може да издържи: „Слизай долу!
“ И досега носи товара на гърба си с идеята, че той иска божество да стане. Всички вие сте натоварени с какви ли не идеи. Вашите идеи не са много големи. Някои от вас с малко се задоволявате. На мене са ми казвали: „Много не искам.
към беседата >>
Съгласен съм.
Сега вие вярвате в портрети. Не е лошо. Вечерно време вярвам в свещта, която ми служи, но на тази свещ плодове не могат да зреят. Тя може да ми услужи, но тя не може да ми стопли стаята. По някой път поставяме, казваме, че от тази свещ зависи всичко.
Съгласен съм.
Всичко зависи от душата, която Бог е вложил във вас, от нея зависи всичко. От душата, която Бог е вложил, зависи качеството на вашия ум, от душата зависи качеството на вашето сърце. От духа, който Бог е вложил във вас, зависи какво ще бъде вашето бъдеще.
към беседата >>
“ И досега носи товара на гърба си с идеята, че той иска божество да стане.
Всичките нещастия произтичат от безлюбието. Грехът, падението на хората и на ангелите зависят от това, че са искали да вземат мястото на Бога. Каква нужда имаме от два Бога. Господ казва: „Много добре, да се подобрим тогава. Да видим – нали искаш да помагаш на света – може ли да носиш целия свят.“ Турил му Господ света, той не може да издържи: „Слизай долу!
“ И досега носи товара на гърба си с идеята, че той иска божество да стане.
Всички вие сте натоварени с какви ли не идеи. Вашите идеи не са много големи. Някои от вас с малко се задоволявате. На мене са ми казвали: „Много не искам. Много малко искам.“ Хора, които много искат и малко искат – и двамата са опасни.
към беседата >>
Всичко зависи от душата, която Бог е вложил във вас, от нея зависи всичко.
Не е лошо. Вечерно време вярвам в свещта, която ми служи, но на тази свещ плодове не могат да зреят. Тя може да ми услужи, но тя не може да ми стопли стаята. По някой път поставяме, казваме, че от тази свещ зависи всичко. Съгласен съм.
Всичко зависи от душата, която Бог е вложил във вас, от нея зависи всичко.
От душата, която Бог е вложил, зависи качеството на вашия ум, от душата зависи качеството на вашето сърце. От духа, който Бог е вложил във вас, зависи какво ще бъде вашето бъдеще.
към беседата >>
Всички вие сте натоварени с какви ли не идеи.
Грехът, падението на хората и на ангелите зависят от това, че са искали да вземат мястото на Бога. Каква нужда имаме от два Бога. Господ казва: „Много добре, да се подобрим тогава. Да видим – нали искаш да помагаш на света – може ли да носиш целия свят.“ Турил му Господ света, той не може да издържи: „Слизай долу! “ И досега носи товара на гърба си с идеята, че той иска божество да стане.
Всички вие сте натоварени с какви ли не идеи.
Вашите идеи не са много големи. Някои от вас с малко се задоволявате. На мене са ми казвали: „Много не искам. Много малко искам.“ Хора, които много искат и малко искат – и двамата са опасни. Който много иска и който малко иска, и той е опасен човек.
към беседата >>
От душата, която Бог е вложил, зависи качеството на вашия ум, от душата зависи качеството на вашето сърце.
Вечерно време вярвам в свещта, която ми служи, но на тази свещ плодове не могат да зреят. Тя може да ми услужи, но тя не може да ми стопли стаята. По някой път поставяме, казваме, че от тази свещ зависи всичко. Съгласен съм. Всичко зависи от душата, която Бог е вложил във вас, от нея зависи всичко.
От душата, която Бог е вложил, зависи качеството на вашия ум, от душата зависи качеството на вашето сърце.
От духа, който Бог е вложил във вас, зависи какво ще бъде вашето бъдеще.
към беседата >>
Вашите идеи не са много големи.
Каква нужда имаме от два Бога. Господ казва: „Много добре, да се подобрим тогава. Да видим – нали искаш да помагаш на света – може ли да носиш целия свят.“ Турил му Господ света, той не може да издържи: „Слизай долу! “ И досега носи товара на гърба си с идеята, че той иска божество да стане. Всички вие сте натоварени с какви ли не идеи.
Вашите идеи не са много големи.
Някои от вас с малко се задоволявате. На мене са ми казвали: „Много не искам. Много малко искам.“ Хора, които много искат и малко искат – и двамата са опасни. Който много иска и който малко иска, и той е опасен човек. Това трябва да се докаже научно.
към беседата >>
От духа, който Бог е вложил във вас, зависи какво ще бъде вашето бъдеще.
Тя може да ми услужи, но тя не може да ми стопли стаята. По някой път поставяме, казваме, че от тази свещ зависи всичко. Съгласен съм. Всичко зависи от душата, която Бог е вложил във вас, от нея зависи всичко. От душата, която Бог е вложил, зависи качеството на вашия ум, от душата зависи качеството на вашето сърце.
От духа, който Бог е вложил във вас, зависи какво ще бъде вашето бъдеще.
към беседата >>
Някои от вас с малко се задоволявате.
Господ казва: „Много добре, да се подобрим тогава. Да видим – нали искаш да помагаш на света – може ли да носиш целия свят.“ Турил му Господ света, той не може да издържи: „Слизай долу! “ И досега носи товара на гърба си с идеята, че той иска божество да стане. Всички вие сте натоварени с какви ли не идеи. Вашите идеи не са много големи.
Някои от вас с малко се задоволявате.
На мене са ми казвали: „Много не искам. Много малко искам.“ Хора, които много искат и малко искат – и двамата са опасни. Който много иска и който малко иска, и той е опасен човек. Това трябва да се докаже научно. Как ще го докажете?
към беседата >>
Та казвам, кое е по-хубаво: човек да има прямо отношение към слънцето или чрез отражение на огледала?
Та казвам, кое е по-хубаво: човек да има прямо отношение към слънцето или чрез отражение на огледала?
И то е хубаво. Сега в големите европейски градове, където светлината не може да влиза направо, вкарват я изкуствено. Но то става с големи разноски. С огледала вкарват светлината. Ти четеш Библията, и почваш да вярваш.
към беседата >>
На мене са ми казвали: „Много не искам.
Да видим – нали искаш да помагаш на света – може ли да носиш целия свят.“ Турил му Господ света, той не може да издържи: „Слизай долу! “ И досега носи товара на гърба си с идеята, че той иска божество да стане. Всички вие сте натоварени с какви ли не идеи. Вашите идеи не са много големи. Някои от вас с малко се задоволявате.
На мене са ми казвали: „Много не искам.
Много малко искам.“ Хора, които много искат и малко искат – и двамата са опасни. Който много иска и който малко иска, и той е опасен човек. Това трябва да се докаже научно. Как ще го докажете? Ако някой, който е много тежък, който те обича и каже: „Покажи ми, че ме обичаш, поноси ме на гърба си“ – качи се на гърба ти, за да му покажеш, че го обичаш, как ще го носиш?
към беседата >>
И то е хубаво.
Та казвам, кое е по-хубаво: човек да има прямо отношение към слънцето или чрез отражение на огледала?
И то е хубаво.
Сега в големите европейски градове, където светлината не може да влиза направо, вкарват я изкуствено. Но то става с големи разноски. С огледала вкарват светлината. Ти четеш Библията, и почваш да вярваш. То е чрез огледала.
към беседата >>
Много малко искам.“ Хора, които много искат и малко искат – и двамата са опасни.
“ И досега носи товара на гърба си с идеята, че той иска божество да стане. Всички вие сте натоварени с какви ли не идеи. Вашите идеи не са много големи. Някои от вас с малко се задоволявате. На мене са ми казвали: „Много не искам.
Много малко искам.“ Хора, които много искат и малко искат – и двамата са опасни.
Който много иска и който малко иска, и той е опасен човек. Това трябва да се докаже научно. Как ще го докажете? Ако някой, който е много тежък, който те обича и каже: „Покажи ми, че ме обичаш, поноси ме на гърба си“ – качи се на гърба ти, за да му покажеш, че го обичаш, как ще го носиш? Представете си, че той тежи 90 кила, пък ти едва може да носиш 50 кила.
към беседата >>
Сега в големите европейски градове, където светлината не може да влиза направо, вкарват я изкуствено.
Та казвам, кое е по-хубаво: човек да има прямо отношение към слънцето или чрез отражение на огледала? И то е хубаво.
Сега в големите европейски градове, където светлината не може да влиза направо, вкарват я изкуствено.
Но то става с големи разноски. С огледала вкарват светлината. Ти четеш Библията, и почваш да вярваш. То е чрез огледала. Четеш Библията и казваш: „Да прочета нещо.“ Четиридесет и две години Господ ви говори, и сега светлината ще влезе в ума ви.
към беседата >>
Който много иска и който малко иска, и той е опасен човек.
Всички вие сте натоварени с какви ли не идеи. Вашите идеи не са много големи. Някои от вас с малко се задоволявате. На мене са ми казвали: „Много не искам. Много малко искам.“ Хора, които много искат и малко искат – и двамата са опасни.
Който много иска и който малко иска, и той е опасен човек.
Това трябва да се докаже научно. Как ще го докажете? Ако някой, който е много тежък, който те обича и каже: „Покажи ми, че ме обичаш, поноси ме на гърба си“ – качи се на гърба ти, за да му покажеш, че го обичаш, как ще го носиш? Представете си, че той тежи 90 кила, пък ти едва може да носиш 50 кила. Какво ще правиш, може ли да мръднеш?
към беседата >>
Но то става с големи разноски.
Та казвам, кое е по-хубаво: човек да има прямо отношение към слънцето или чрез отражение на огледала? И то е хубаво. Сега в големите европейски градове, където светлината не може да влиза направо, вкарват я изкуствено.
Но то става с големи разноски.
С огледала вкарват светлината. Ти четеш Библията, и почваш да вярваш. То е чрез огледала. Четеш Библията и казваш: „Да прочета нещо.“ Четиридесет и две години Господ ви говори, и сега светлината ще влезе в ума ви. Ще кажете, че вие имате прямо съобщение с Бога.
към беседата >>
Това трябва да се докаже научно.
Вашите идеи не са много големи. Някои от вас с малко се задоволявате. На мене са ми казвали: „Много не искам. Много малко искам.“ Хора, които много искат и малко искат – и двамата са опасни. Който много иска и който малко иска, и той е опасен човек.
Това трябва да се докаже научно.
Как ще го докажете? Ако някой, който е много тежък, който те обича и каже: „Покажи ми, че ме обичаш, поноси ме на гърба си“ – качи се на гърба ти, за да му покажеш, че го обичаш, как ще го носиш? Представете си, че той тежи 90 кила, пък ти едва може да носиш 50 кила. Какво ще правиш, може ли да мръднеш? Ти ще кажеш, че ти страдаш от любов.
към беседата >>
С огледала вкарват светлината.
Та казвам, кое е по-хубаво: човек да има прямо отношение към слънцето или чрез отражение на огледала? И то е хубаво. Сега в големите европейски градове, където светлината не може да влиза направо, вкарват я изкуствено. Но то става с големи разноски.
С огледала вкарват светлината.
Ти четеш Библията, и почваш да вярваш. То е чрез огледала. Четеш Библията и казваш: „Да прочета нещо.“ Четиридесет и две години Господ ви говори, и сега светлината ще влезе в ума ви. Ще кажете, че вие имате прямо съобщение с Бога. Той още не е изучил този свят.
към беседата >>
Как ще го докажете?
Някои от вас с малко се задоволявате. На мене са ми казвали: „Много не искам. Много малко искам.“ Хора, които много искат и малко искат – и двамата са опасни. Който много иска и който малко иска, и той е опасен човек. Това трябва да се докаже научно.
Как ще го докажете?
Ако някой, който е много тежък, който те обича и каже: „Покажи ми, че ме обичаш, поноси ме на гърба си“ – качи се на гърба ти, за да му покажеш, че го обичаш, как ще го носиш? Представете си, че той тежи 90 кила, пък ти едва може да носиш 50 кила. Какво ще правиш, може ли да мръднеш? Ти ще кажеш, че ти страдаш от любов. Но този човек, който иска да опита твоята любов и да се качи на гърба ти, той никаква любов няма.
към беседата >>
Ти четеш Библията, и почваш да вярваш.
Та казвам, кое е по-хубаво: човек да има прямо отношение към слънцето или чрез отражение на огледала? И то е хубаво. Сега в големите европейски градове, където светлината не може да влиза направо, вкарват я изкуствено. Но то става с големи разноски. С огледала вкарват светлината.
Ти четеш Библията, и почваш да вярваш.
То е чрез огледала. Четеш Библията и казваш: „Да прочета нещо.“ Четиридесет и две години Господ ви говори, и сега светлината ще влезе в ума ви. Ще кажете, че вие имате прямо съобщение с Бога. Той още не е изучил този свят. Ако погледнеш света, твоето съзнание е обвито с друго съзнание, и Господ е много далече от тебе.
към беседата >>
Ако някой, който е много тежък, който те обича и каже: „Покажи ми, че ме обичаш, поноси ме на гърба си“ – качи се на гърба ти, за да му покажеш, че го обичаш, как ще го носиш?
На мене са ми казвали: „Много не искам. Много малко искам.“ Хора, които много искат и малко искат – и двамата са опасни. Който много иска и който малко иска, и той е опасен човек. Това трябва да се докаже научно. Как ще го докажете?
Ако някой, който е много тежък, който те обича и каже: „Покажи ми, че ме обичаш, поноси ме на гърба си“ – качи се на гърба ти, за да му покажеш, че го обичаш, как ще го носиш?
Представете си, че той тежи 90 кила, пък ти едва може да носиш 50 кила. Какво ще правиш, може ли да мръднеш? Ти ще кажеш, че ти страдаш от любов. Но този човек, който иска да опита твоята любов и да се качи на гърба ти, той никаква любов няма. Трябваше да е силен човек и да ти каже: „Ела да ти покажа, че те обичам.
към беседата >>
То е чрез огледала.
И то е хубаво. Сега в големите европейски градове, където светлината не може да влиза направо, вкарват я изкуствено. Но то става с големи разноски. С огледала вкарват светлината. Ти четеш Библията, и почваш да вярваш.
То е чрез огледала.
Четеш Библията и казваш: „Да прочета нещо.“ Четиридесет и две години Господ ви говори, и сега светлината ще влезе в ума ви. Ще кажете, че вие имате прямо съобщение с Бога. Той още не е изучил този свят. Ако погледнеш света, твоето съзнание е обвито с друго съзнание, и Господ е много далече от тебе. В сегашното положение хората не са в състояние да изтърпят трептенията, които Божественият Дух има.
към беседата >>
Представете си, че той тежи 90 кила, пък ти едва може да носиш 50 кила.
Много малко искам.“ Хора, които много искат и малко искат – и двамата са опасни. Който много иска и който малко иска, и той е опасен човек. Това трябва да се докаже научно. Как ще го докажете? Ако някой, който е много тежък, който те обича и каже: „Покажи ми, че ме обичаш, поноси ме на гърба си“ – качи се на гърба ти, за да му покажеш, че го обичаш, как ще го носиш?
Представете си, че той тежи 90 кила, пък ти едва може да носиш 50 кила.
Какво ще правиш, може ли да мръднеш? Ти ще кажеш, че ти страдаш от любов. Но този човек, който иска да опита твоята любов и да се качи на гърба ти, той никаква любов няма. Трябваше да е силен човек и да ти каже: „Ела да ти покажа, че те обичам. Качи се на гърба ми.“ Но да каже той да се качи на гърба ти, то не е любов.
към беседата >>
Четеш Библията и казваш: „Да прочета нещо.“ Четиридесет и две години Господ ви говори, и сега светлината ще влезе в ума ви.
Сега в големите европейски градове, където светлината не може да влиза направо, вкарват я изкуствено. Но то става с големи разноски. С огледала вкарват светлината. Ти четеш Библията, и почваш да вярваш. То е чрез огледала.
Четеш Библията и казваш: „Да прочета нещо.“ Четиридесет и две години Господ ви говори, и сега светлината ще влезе в ума ви.
Ще кажете, че вие имате прямо съобщение с Бога. Той още не е изучил този свят. Ако погледнеш света, твоето съзнание е обвито с друго съзнание, и Господ е много далече от тебе. В сегашното положение хората не са в състояние да изтърпят трептенията, които Божественият Дух има. Следователно трептенията на този Дух трябва да минат през много съзнания, да станат годни заради нас.
към беседата >>
Какво ще правиш, може ли да мръднеш?
Който много иска и който малко иска, и той е опасен човек. Това трябва да се докаже научно. Как ще го докажете? Ако някой, който е много тежък, който те обича и каже: „Покажи ми, че ме обичаш, поноси ме на гърба си“ – качи се на гърба ти, за да му покажеш, че го обичаш, как ще го носиш? Представете си, че той тежи 90 кила, пък ти едва може да носиш 50 кила.
Какво ще правиш, може ли да мръднеш?
Ти ще кажеш, че ти страдаш от любов. Но този човек, който иска да опита твоята любов и да се качи на гърба ти, той никаква любов няма. Трябваше да е силен човек и да ти каже: „Ела да ти покажа, че те обичам. Качи се на гърба ми.“ Но да каже той да се качи на гърба ти, то не е любов. Да ти каже: „Ела се качи на гърба ми, да ти покажа, че те обичам.“ Той да те носи.
към беседата >>
Ще кажете, че вие имате прямо съобщение с Бога.
Но то става с големи разноски. С огледала вкарват светлината. Ти четеш Библията, и почваш да вярваш. То е чрез огледала. Четеш Библията и казваш: „Да прочета нещо.“ Четиридесет и две години Господ ви говори, и сега светлината ще влезе в ума ви.
Ще кажете, че вие имате прямо съобщение с Бога.
Той още не е изучил този свят. Ако погледнеш света, твоето съзнание е обвито с друго съзнание, и Господ е много далече от тебе. В сегашното положение хората не са в състояние да изтърпят трептенията, които Божественият Дух има. Следователно трептенията на този Дух трябва да минат през много съзнания, да станат годни заради нас. Туй, което вие приемате, казвате, че от Господа го приемате.
към беседата >>
Ти ще кажеш, че ти страдаш от любов.
Това трябва да се докаже научно. Как ще го докажете? Ако някой, който е много тежък, който те обича и каже: „Покажи ми, че ме обичаш, поноси ме на гърба си“ – качи се на гърба ти, за да му покажеш, че го обичаш, как ще го носиш? Представете си, че той тежи 90 кила, пък ти едва може да носиш 50 кила. Какво ще правиш, може ли да мръднеш?
Ти ще кажеш, че ти страдаш от любов.
Но този човек, който иска да опита твоята любов и да се качи на гърба ти, той никаква любов няма. Трябваше да е силен човек и да ти каже: „Ела да ти покажа, че те обичам. Качи се на гърба ми.“ Но да каже той да се качи на гърба ти, то не е любов. Да ти каже: „Ела се качи на гърба ми, да ти покажа, че те обичам.“ Той да те носи.
към беседата >>
Той още не е изучил този свят.
С огледала вкарват светлината. Ти четеш Библията, и почваш да вярваш. То е чрез огледала. Четеш Библията и казваш: „Да прочета нещо.“ Четиридесет и две години Господ ви говори, и сега светлината ще влезе в ума ви. Ще кажете, че вие имате прямо съобщение с Бога.
Той още не е изучил този свят.
Ако погледнеш света, твоето съзнание е обвито с друго съзнание, и Господ е много далече от тебе. В сегашното положение хората не са в състояние да изтърпят трептенията, които Божественият Дух има. Следователно трептенията на този Дух трябва да минат през много съзнания, да станат годни заради нас. Туй, което вие приемате, казвате, че от Господа го приемате. Мислите ли, че баща ви, когато бил на 21 година, и баща ви, който станал на 80 години, мислите ли, че е един и същ?
към беседата >>
Но този човек, който иска да опита твоята любов и да се качи на гърба ти, той никаква любов няма.
Как ще го докажете? Ако някой, който е много тежък, който те обича и каже: „Покажи ми, че ме обичаш, поноси ме на гърба си“ – качи се на гърба ти, за да му покажеш, че го обичаш, как ще го носиш? Представете си, че той тежи 90 кила, пък ти едва може да носиш 50 кила. Какво ще правиш, може ли да мръднеш? Ти ще кажеш, че ти страдаш от любов.
Но този човек, който иска да опита твоята любов и да се качи на гърба ти, той никаква любов няма.
Трябваше да е силен човек и да ти каже: „Ела да ти покажа, че те обичам. Качи се на гърба ми.“ Но да каже той да се качи на гърба ти, то не е любов. Да ти каже: „Ела се качи на гърба ми, да ти покажа, че те обичам.“ Той да те носи.
към беседата >>
Ако погледнеш света, твоето съзнание е обвито с друго съзнание, и Господ е много далече от тебе.
Ти четеш Библията, и почваш да вярваш. То е чрез огледала. Четеш Библията и казваш: „Да прочета нещо.“ Четиридесет и две години Господ ви говори, и сега светлината ще влезе в ума ви. Ще кажете, че вие имате прямо съобщение с Бога. Той още не е изучил този свят.
Ако погледнеш света, твоето съзнание е обвито с друго съзнание, и Господ е много далече от тебе.
В сегашното положение хората не са в състояние да изтърпят трептенията, които Божественият Дух има. Следователно трептенията на този Дух трябва да минат през много съзнания, да станат годни заради нас. Туй, което вие приемате, казвате, че от Господа го приемате. Мислите ли, че баща ви, когато бил на 21 година, и баща ви, който станал на 80 години, мислите ли, че е един и същ? Вашият баща в разположението към вас не е един и същ.
към беседата >>
Трябваше да е силен човек и да ти каже: „Ела да ти покажа, че те обичам.
Ако някой, който е много тежък, който те обича и каже: „Покажи ми, че ме обичаш, поноси ме на гърба си“ – качи се на гърба ти, за да му покажеш, че го обичаш, как ще го носиш? Представете си, че той тежи 90 кила, пък ти едва може да носиш 50 кила. Какво ще правиш, може ли да мръднеш? Ти ще кажеш, че ти страдаш от любов. Но този човек, който иска да опита твоята любов и да се качи на гърба ти, той никаква любов няма.
Трябваше да е силен човек и да ти каже: „Ела да ти покажа, че те обичам.
Качи се на гърба ми.“ Но да каже той да се качи на гърба ти, то не е любов. Да ти каже: „Ела се качи на гърба ми, да ти покажа, че те обичам.“ Той да те носи.
към беседата >>
В сегашното положение хората не са в състояние да изтърпят трептенията, които Божественият Дух има.
То е чрез огледала. Четеш Библията и казваш: „Да прочета нещо.“ Четиридесет и две години Господ ви говори, и сега светлината ще влезе в ума ви. Ще кажете, че вие имате прямо съобщение с Бога. Той още не е изучил този свят. Ако погледнеш света, твоето съзнание е обвито с друго съзнание, и Господ е много далече от тебе.
В сегашното положение хората не са в състояние да изтърпят трептенията, които Божественият Дух има.
Следователно трептенията на този Дух трябва да минат през много съзнания, да станат годни заради нас. Туй, което вие приемате, казвате, че от Господа го приемате. Мислите ли, че баща ви, когато бил на 21 година, и баща ви, който станал на 80 години, мислите ли, че е един и същ? Вашият баща в разположението към вас не е един и същ. Той не е такъв, какъвто е бил на млади години.
към беседата >>
Качи се на гърба ми.“ Но да каже той да се качи на гърба ти, то не е любов.
Представете си, че той тежи 90 кила, пък ти едва може да носиш 50 кила. Какво ще правиш, може ли да мръднеш? Ти ще кажеш, че ти страдаш от любов. Но този човек, който иска да опита твоята любов и да се качи на гърба ти, той никаква любов няма. Трябваше да е силен човек и да ти каже: „Ела да ти покажа, че те обичам.
Качи се на гърба ми.“ Но да каже той да се качи на гърба ти, то не е любов.
Да ти каже: „Ела се качи на гърба ми, да ти покажа, че те обичам.“ Той да те носи.
към беседата >>
Следователно трептенията на този Дух трябва да минат през много съзнания, да станат годни заради нас.
Четеш Библията и казваш: „Да прочета нещо.“ Четиридесет и две години Господ ви говори, и сега светлината ще влезе в ума ви. Ще кажете, че вие имате прямо съобщение с Бога. Той още не е изучил този свят. Ако погледнеш света, твоето съзнание е обвито с друго съзнание, и Господ е много далече от тебе. В сегашното положение хората не са в състояние да изтърпят трептенията, които Божественият Дух има.
Следователно трептенията на този Дух трябва да минат през много съзнания, да станат годни заради нас.
Туй, което вие приемате, казвате, че от Господа го приемате. Мислите ли, че баща ви, когато бил на 21 година, и баща ви, който станал на 80 години, мислите ли, че е един и същ? Вашият баща в разположението към вас не е един и същ. Той не е такъв, какъвто е бил на млади години. На млади години той искал да си поиграе с вас, да ви вземе на ръце.
към беседата >>
Да ти каже: „Ела се качи на гърба ми, да ти покажа, че те обичам.“ Той да те носи.
Какво ще правиш, може ли да мръднеш? Ти ще кажеш, че ти страдаш от любов. Но този човек, който иска да опита твоята любов и да се качи на гърба ти, той никаква любов няма. Трябваше да е силен човек и да ти каже: „Ела да ти покажа, че те обичам. Качи се на гърба ми.“ Но да каже той да се качи на гърба ти, то не е любов.
Да ти каже: „Ела се качи на гърба ми, да ти покажа, че те обичам.“ Той да те носи.
към беседата >>
Туй, което вие приемате, казвате, че от Господа го приемате.
Ще кажете, че вие имате прямо съобщение с Бога. Той още не е изучил този свят. Ако погледнеш света, твоето съзнание е обвито с друго съзнание, и Господ е много далече от тебе. В сегашното положение хората не са в състояние да изтърпят трептенията, които Божественият Дух има. Следователно трептенията на този Дух трябва да минат през много съзнания, да станат годни заради нас.
Туй, което вие приемате, казвате, че от Господа го приемате.
Мислите ли, че баща ви, когато бил на 21 година, и баща ви, който станал на 80 години, мислите ли, че е един и същ? Вашият баща в разположението към вас не е един и същ. Той не е такъв, какъвто е бил на млади години. На млади години той искал да си поиграе с вас, да ви вземе на ръце. Сега, като остарее, на 80 години, погледне ви, не иска да ви вземе на ръце.
към беседата >>
Сега ние ли обичаме земята, или тя нас обича?
Сега ние ли обичаме земята, или тя нас обича?
Ние ли носим земята, или тя нас носи? Земята ни обича. Доста търпелива е с нас. Всичко, каквото правим, тя търпи, казва: „Ще се поправи.“ Има си някаква идея. От толкова хиляди години ни носи.
към беседата >>
Мислите ли, че баща ви, когато бил на 21 година, и баща ви, който станал на 80 години, мислите ли, че е един и същ?
Той още не е изучил този свят. Ако погледнеш света, твоето съзнание е обвито с друго съзнание, и Господ е много далече от тебе. В сегашното положение хората не са в състояние да изтърпят трептенията, които Божественият Дух има. Следователно трептенията на този Дух трябва да минат през много съзнания, да станат годни заради нас. Туй, което вие приемате, казвате, че от Господа го приемате.
Мислите ли, че баща ви, когато бил на 21 година, и баща ви, който станал на 80 години, мислите ли, че е един и същ?
Вашият баща в разположението към вас не е един и същ. Той не е такъв, какъвто е бил на млади години. На млади години той искал да си поиграе с вас, да ви вземе на ръце. Сега, като остарее, на 80 години, погледне ви, не иска да ви вземе на ръце. После ще ви направи бележка, че не сте постъпили добре.
към беседата >>
Ние ли носим земята, или тя нас носи?
Сега ние ли обичаме земята, или тя нас обича?
Ние ли носим земята, или тя нас носи?
Земята ни обича. Доста търпелива е с нас. Всичко, каквото правим, тя търпи, казва: „Ще се поправи.“ Има си някаква идея. От толкова хиляди години ни носи. Погледне отгоре и казва: „Дете е, направило някаква пакост, нещо лошо.
към беседата >>
Вашият баща в разположението към вас не е един и същ.
Ако погледнеш света, твоето съзнание е обвито с друго съзнание, и Господ е много далече от тебе. В сегашното положение хората не са в състояние да изтърпят трептенията, които Божественият Дух има. Следователно трептенията на този Дух трябва да минат през много съзнания, да станат годни заради нас. Туй, което вие приемате, казвате, че от Господа го приемате. Мислите ли, че баща ви, когато бил на 21 година, и баща ви, който станал на 80 години, мислите ли, че е един и същ?
Вашият баща в разположението към вас не е един и същ.
Той не е такъв, какъвто е бил на млади години. На млади години той искал да си поиграе с вас, да ви вземе на ръце. Сега, като остарее, на 80 години, погледне ви, не иска да ви вземе на ръце. После ще ви направи бележка, че не сте постъпили добре. Иска нещо да му услужите.
към беседата >>
Земята ни обича.
Сега ние ли обичаме земята, или тя нас обича? Ние ли носим земята, или тя нас носи?
Земята ни обича.
Доста търпелива е с нас. Всичко, каквото правим, тя търпи, казва: „Ще се поправи.“ Има си някаква идея. От толкова хиляди години ни носи. Погледне отгоре и казва: „Дете е, направило някаква пакост, нещо лошо. – Казва – няма нищо.“ Умряло някое дете – тя ще го тури в лабораторията.
към беседата >>
Той не е такъв, какъвто е бил на млади години.
В сегашното положение хората не са в състояние да изтърпят трептенията, които Божественият Дух има. Следователно трептенията на този Дух трябва да минат през много съзнания, да станат годни заради нас. Туй, което вие приемате, казвате, че от Господа го приемате. Мислите ли, че баща ви, когато бил на 21 година, и баща ви, който станал на 80 години, мислите ли, че е един и същ? Вашият баща в разположението към вас не е един и същ.
Той не е такъв, какъвто е бил на млади години.
На млади години той искал да си поиграе с вас, да ви вземе на ръце. Сега, като остарее, на 80 години, погледне ви, не иска да ви вземе на ръце. После ще ви направи бележка, че не сте постъпили добре. Иска нещо да му услужите. Как ще изтълкувате?
към беседата >>
Доста търпелива е с нас.
Сега ние ли обичаме земята, или тя нас обича? Ние ли носим земята, или тя нас носи? Земята ни обича.
Доста търпелива е с нас.
Всичко, каквото правим, тя търпи, казва: „Ще се поправи.“ Има си някаква идея. От толкова хиляди години ни носи. Погледне отгоре и казва: „Дете е, направило някаква пакост, нещо лошо. – Казва – няма нищо.“ Умряло някое дете – тя ще го тури в лабораторията. Казва: „Ще му направим нови дрешки.“ Заровят го в земята.
към беседата >>
На млади години той искал да си поиграе с вас, да ви вземе на ръце.
Следователно трептенията на този Дух трябва да минат през много съзнания, да станат годни заради нас. Туй, което вие приемате, казвате, че от Господа го приемате. Мислите ли, че баща ви, когато бил на 21 година, и баща ви, който станал на 80 години, мислите ли, че е един и същ? Вашият баща в разположението към вас не е един и същ. Той не е такъв, какъвто е бил на млади години.
На млади години той искал да си поиграе с вас, да ви вземе на ръце.
Сега, като остарее, на 80 години, погледне ви, не иска да ви вземе на ръце. После ще ви направи бележка, че не сте постъпили добре. Иска нещо да му услужите. Как ще изтълкувате? Защо остарява бащата?
към беседата >>
Всичко, каквото правим, тя търпи, казва: „Ще се поправи.“ Има си някаква идея.
Сега ние ли обичаме земята, или тя нас обича? Ние ли носим земята, или тя нас носи? Земята ни обича. Доста търпелива е с нас.
Всичко, каквото правим, тя търпи, казва: „Ще се поправи.“ Има си някаква идея.
От толкова хиляди години ни носи. Погледне отгоре и казва: „Дете е, направило някаква пакост, нещо лошо. – Казва – няма нищо.“ Умряло някое дете – тя ще го тури в лабораторията. Казва: „Ще му направим нови дрешки.“ Заровят го в земята. След време, гледаш, подмладило се това старото дете.
към беседата >>
Сега, като остарее, на 80 години, погледне ви, не иска да ви вземе на ръце.
Туй, което вие приемате, казвате, че от Господа го приемате. Мислите ли, че баща ви, когато бил на 21 година, и баща ви, който станал на 80 години, мислите ли, че е един и същ? Вашият баща в разположението към вас не е един и същ. Той не е такъв, какъвто е бил на млади години. На млади години той искал да си поиграе с вас, да ви вземе на ръце.
Сега, като остарее, на 80 години, погледне ви, не иска да ви вземе на ръце.
После ще ви направи бележка, че не сте постъпили добре. Иска нещо да му услужите. Как ще изтълкувате? Защо остарява бащата? От синовете и от дъщерите си.
към беседата >>
От толкова хиляди години ни носи.
Сега ние ли обичаме земята, или тя нас обича? Ние ли носим земята, или тя нас носи? Земята ни обича. Доста търпелива е с нас. Всичко, каквото правим, тя търпи, казва: „Ще се поправи.“ Има си някаква идея.
От толкова хиляди години ни носи.
Погледне отгоре и казва: „Дете е, направило някаква пакост, нещо лошо. – Казва – няма нищо.“ Умряло някое дете – тя ще го тури в лабораторията. Казва: „Ще му направим нови дрешки.“ Заровят го в земята. След време, гледаш, подмладило се това старото дете. Брадата, космите, бръчките ги няма – пак малко дете.
към беседата >>
После ще ви направи бележка, че не сте постъпили добре.
Мислите ли, че баща ви, когато бил на 21 година, и баща ви, който станал на 80 години, мислите ли, че е един и същ? Вашият баща в разположението към вас не е един и същ. Той не е такъв, какъвто е бил на млади години. На млади години той искал да си поиграе с вас, да ви вземе на ръце. Сега, като остарее, на 80 години, погледне ви, не иска да ви вземе на ръце.
После ще ви направи бележка, че не сте постъпили добре.
Иска нещо да му услужите. Как ще изтълкувате? Защо остарява бащата? От синовете и от дъщерите си. Защо остаряват слугите?
към беседата >>
Погледне отгоре и казва: „Дете е, направило някаква пакост, нещо лошо.
Ние ли носим земята, или тя нас носи? Земята ни обича. Доста търпелива е с нас. Всичко, каквото правим, тя търпи, казва: „Ще се поправи.“ Има си някаква идея. От толкова хиляди години ни носи.
Погледне отгоре и казва: „Дете е, направило някаква пакост, нещо лошо.
– Казва – няма нищо.“ Умряло някое дете – тя ще го тури в лабораторията. Казва: „Ще му направим нови дрешки.“ Заровят го в земята. След време, гледаш, подмладило се това старото дете. Брадата, космите, бръчките ги няма – пак малко дете. Остарее, пак го заровят.
към беседата >>
Иска нещо да му услужите.
Вашият баща в разположението към вас не е един и същ. Той не е такъв, какъвто е бил на млади години. На млади години той искал да си поиграе с вас, да ви вземе на ръце. Сега, като остарее, на 80 години, погледне ви, не иска да ви вземе на ръце. После ще ви направи бележка, че не сте постъпили добре.
Иска нещо да му услужите.
Как ще изтълкувате? Защо остарява бащата? От синовете и от дъщерите си. Защо остаряват слугите? От господарите.
към беседата >>
– Казва – няма нищо.“ Умряло някое дете – тя ще го тури в лабораторията.
Земята ни обича. Доста търпелива е с нас. Всичко, каквото правим, тя търпи, казва: „Ще се поправи.“ Има си някаква идея. От толкова хиляди години ни носи. Погледне отгоре и казва: „Дете е, направило някаква пакост, нещо лошо.
– Казва – няма нищо.“ Умряло някое дете – тя ще го тури в лабораторията.
Казва: „Ще му направим нови дрешки.“ Заровят го в земята. След време, гледаш, подмладило се това старото дете. Брадата, космите, бръчките ги няма – пак малко дете. Остарее, пак го заровят. Всички ги подмладява.
към беседата >>
Как ще изтълкувате?
Той не е такъв, какъвто е бил на млади години. На млади години той искал да си поиграе с вас, да ви вземе на ръце. Сега, като остарее, на 80 години, погледне ви, не иска да ви вземе на ръце. После ще ви направи бележка, че не сте постъпили добре. Иска нещо да му услужите.
Как ще изтълкувате?
Защо остарява бащата? От синовете и от дъщерите си. Защо остаряват слугите? От господарите. От какво остаряват мъжете?
към беседата >>
Казва: „Ще му направим нови дрешки.“ Заровят го в земята.
Доста търпелива е с нас. Всичко, каквото правим, тя търпи, казва: „Ще се поправи.“ Има си някаква идея. От толкова хиляди години ни носи. Погледне отгоре и казва: „Дете е, направило някаква пакост, нещо лошо. – Казва – няма нищо.“ Умряло някое дете – тя ще го тури в лабораторията.
Казва: „Ще му направим нови дрешки.“ Заровят го в земята.
След време, гледаш, подмладило се това старото дете. Брадата, космите, бръчките ги няма – пак малко дете. Остарее, пак го заровят. Всички ги подмладява. Сега всички вие очаквате да се подмладите, трябва въображение.
към беседата >>
Защо остарява бащата?
На млади години той искал да си поиграе с вас, да ви вземе на ръце. Сега, като остарее, на 80 години, погледне ви, не иска да ви вземе на ръце. После ще ви направи бележка, че не сте постъпили добре. Иска нещо да му услужите. Как ще изтълкувате?
Защо остарява бащата?
От синовете и от дъщерите си. Защо остаряват слугите? От господарите. От какво остаряват мъжете? От жените.
към беседата >>
След време, гледаш, подмладило се това старото дете.
Всичко, каквото правим, тя търпи, казва: „Ще се поправи.“ Има си някаква идея. От толкова хиляди години ни носи. Погледне отгоре и казва: „Дете е, направило някаква пакост, нещо лошо. – Казва – няма нищо.“ Умряло някое дете – тя ще го тури в лабораторията. Казва: „Ще му направим нови дрешки.“ Заровят го в земята.
След време, гледаш, подмладило се това старото дете.
Брадата, космите, бръчките ги няма – пак малко дете. Остарее, пак го заровят. Всички ги подмладява. Сега всички вие очаквате да се подмладите, трябва въображение. Сега няма да разберете, понеже ви говоря на един геометричен език.
към беседата >>
От синовете и от дъщерите си.
Сега, като остарее, на 80 години, погледне ви, не иска да ви вземе на ръце. После ще ви направи бележка, че не сте постъпили добре. Иска нещо да му услужите. Как ще изтълкувате? Защо остарява бащата?
От синовете и от дъщерите си.
Защо остаряват слугите? От господарите. От какво остаряват мъжете? От жените. От какво остаряват жените?
към беседата >>
Брадата, космите, бръчките ги няма – пак малко дете.
От толкова хиляди години ни носи. Погледне отгоре и казва: „Дете е, направило някаква пакост, нещо лошо. – Казва – няма нищо.“ Умряло някое дете – тя ще го тури в лабораторията. Казва: „Ще му направим нови дрешки.“ Заровят го в земята. След време, гледаш, подмладило се това старото дете.
Брадата, космите, бръчките ги няма – пак малко дете.
Остарее, пак го заровят. Всички ги подмладява. Сега всички вие очаквате да се подмладите, трябва въображение. Сега няма да разберете, понеже ви говоря на един геометричен език.
към беседата >>
Защо остаряват слугите?
После ще ви направи бележка, че не сте постъпили добре. Иска нещо да му услужите. Как ще изтълкувате? Защо остарява бащата? От синовете и от дъщерите си.
Защо остаряват слугите?
От господарите. От какво остаряват мъжете? От жените. От какво остаряват жените? От мъжете.
към беседата >>
Остарее, пак го заровят.
Погледне отгоре и казва: „Дете е, направило някаква пакост, нещо лошо. – Казва – няма нищо.“ Умряло някое дете – тя ще го тури в лабораторията. Казва: „Ще му направим нови дрешки.“ Заровят го в земята. След време, гледаш, подмладило се това старото дете. Брадата, космите, бръчките ги няма – пак малко дете.
Остарее, пак го заровят.
Всички ги подмладява. Сега всички вие очаквате да се подмладите, трябва въображение. Сега няма да разберете, понеже ви говоря на един геометричен език.
към беседата >>
От господарите.
Иска нещо да му услужите. Как ще изтълкувате? Защо остарява бащата? От синовете и от дъщерите си. Защо остаряват слугите?
От господарите.
От какво остаряват мъжете? От жените. От какво остаряват жените? От мъжете.
към беседата >>
Всички ги подмладява.
– Казва – няма нищо.“ Умряло някое дете – тя ще го тури в лабораторията. Казва: „Ще му направим нови дрешки.“ Заровят го в земята. След време, гледаш, подмладило се това старото дете. Брадата, космите, бръчките ги няма – пак малко дете. Остарее, пак го заровят.
Всички ги подмладява.
Сега всички вие очаквате да се подмладите, трябва въображение. Сега няма да разберете, понеже ви говоря на един геометричен език.
към беседата >>
От какво остаряват мъжете?
Как ще изтълкувате? Защо остарява бащата? От синовете и от дъщерите си. Защо остаряват слугите? От господарите.
От какво остаряват мъжете?
От жените. От какво остаряват жените? От мъжете.
към беседата >>
Сега всички вие очаквате да се подмладите, трябва въображение.
Казва: „Ще му направим нови дрешки.“ Заровят го в земята. След време, гледаш, подмладило се това старото дете. Брадата, космите, бръчките ги няма – пак малко дете. Остарее, пак го заровят. Всички ги подмладява.
Сега всички вие очаквате да се подмладите, трябва въображение.
Сега няма да разберете, понеже ви говоря на един геометричен език.
към беседата >>
От жените.
Защо остарява бащата? От синовете и от дъщерите си. Защо остаряват слугите? От господарите. От какво остаряват мъжете?
От жените.
От какво остаряват жените? От мъжете.
към беседата >>
Сега няма да разберете, понеже ви говоря на един геометричен език.
След време, гледаш, подмладило се това старото дете. Брадата, космите, бръчките ги няма – пак малко дете. Остарее, пак го заровят. Всички ги подмладява. Сега всички вие очаквате да се подмладите, трябва въображение.
Сега няма да разберете, понеже ви говоря на един геометричен език.
към беседата >>
От какво остаряват жените?
От синовете и от дъщерите си. Защо остаряват слугите? От господарите. От какво остаряват мъжете? От жените.
От какво остаряват жените?
От мъжете.
към беседата >>
Веднъж присъстват на лекцията на един прочут геометър в Америка, че разправя за проекции, сечения, линии, плоскости, наляво, надясно.
Веднъж присъстват на лекцията на един прочут геометър в Америка, че разправя за проекции, сечения, линии, плоскости, наляво, надясно.
Аз не виждам никакви линии. Казва: „Тук има една плоскост.“ Никаква плоскост няма. Показва сечения, линии, ъгли пише там. Всичките ученици разбират, пишат. Сега ако дойде някой, никаква плоскост не вижда човекът.
към беседата >>
От мъжете.
Защо остаряват слугите? От господарите. От какво остаряват мъжете? От жените. От какво остаряват жените?
От мъжете.
към беседата >>
Аз не виждам никакви линии.
Веднъж присъстват на лекцията на един прочут геометър в Америка, че разправя за проекции, сечения, линии, плоскости, наляво, надясно.
Аз не виждам никакви линии.
Казва: „Тук има една плоскост.“ Никаква плоскост няма. Показва сечения, линии, ъгли пише там. Всичките ученици разбират, пишат. Сега ако дойде някой, никаква плоскост не вижда човекът. Но който разбира, ще види.
към беседата >>
Ние, съвременните хора, се безпокоим.
Ние, съвременните хора, се безпокоим.
Искате да знаете дали аз говоря истината. Питам, дали вие говорите истината. Дали аз говоря истината, оставете, но се попитайте дали вие говорите истината. Казвате: „Той дали иска да каже истината? “ Питам, вие искате ли да намерите истината.
към беседата >>
Казва: „Тук има една плоскост.“ Никаква плоскост няма.
Веднъж присъстват на лекцията на един прочут геометър в Америка, че разправя за проекции, сечения, линии, плоскости, наляво, надясно. Аз не виждам никакви линии.
Казва: „Тук има една плоскост.“ Никаква плоскост няма.
Показва сечения, линии, ъгли пише там. Всичките ученици разбират, пишат. Сега ако дойде някой, никаква плоскост не вижда човекът. Но който разбира, ще види. Тази плоскост има отношение.
към беседата >>
Искате да знаете дали аз говоря истината.
Ние, съвременните хора, се безпокоим.
Искате да знаете дали аз говоря истината.
Питам, дали вие говорите истината. Дали аз говоря истината, оставете, но се попитайте дали вие говорите истината. Казвате: „Той дали иска да каже истината? “ Питам, вие искате ли да намерите истината. Аз може да ви проверя.
към беседата >>
Показва сечения, линии, ъгли пише там.
Веднъж присъстват на лекцията на един прочут геометър в Америка, че разправя за проекции, сечения, линии, плоскости, наляво, надясно. Аз не виждам никакви линии. Казва: „Тук има една плоскост.“ Никаква плоскост няма.
Показва сечения, линии, ъгли пише там.
Всичките ученици разбират, пишат. Сега ако дойде някой, никаква плоскост не вижда човекът. Но който разбира, ще види. Тази плоскост има отношение. Всяка линия има отношение.
към беседата >>
Питам, дали вие говорите истината.
Ние, съвременните хора, се безпокоим. Искате да знаете дали аз говоря истината.
Питам, дали вие говорите истината.
Дали аз говоря истината, оставете, но се попитайте дали вие говорите истината. Казвате: „Той дали иска да каже истината? “ Питам, вие искате ли да намерите истината. Аз може да ви проверя. Вие сте беден човек, щом може да ви подкупя с 10, 20, 40 хиляди лева – виждам дали търсите истината.
към беседата >>
Всичките ученици разбират, пишат.
Веднъж присъстват на лекцията на един прочут геометър в Америка, че разправя за проекции, сечения, линии, плоскости, наляво, надясно. Аз не виждам никакви линии. Казва: „Тук има една плоскост.“ Никаква плоскост няма. Показва сечения, линии, ъгли пише там.
Всичките ученици разбират, пишат.
Сега ако дойде някой, никаква плоскост не вижда човекът. Но който разбира, ще види. Тази плоскост има отношение. Всяка линия има отношение. Ако с двете плоскости на ръцете вие хванете лицето, какво отношение ще има.
към беседата >>
Дали аз говоря истината, оставете, но се попитайте дали вие говорите истината.
Ние, съвременните хора, се безпокоим. Искате да знаете дали аз говоря истината. Питам, дали вие говорите истината.
Дали аз говоря истината, оставете, но се попитайте дали вие говорите истината.
Казвате: „Той дали иска да каже истината? “ Питам, вие искате ли да намерите истината. Аз може да ви проверя. Вие сте беден човек, щом може да ви подкупя с 10, 20, 40 хиляди лева – виждам дали търсите истината. Като говорих на един български инженер за подкуп, казвам: „Ако ти дадат един милион подкуп, какво ще направиш?
към беседата >>
Сега ако дойде някой, никаква плоскост не вижда човекът.
Веднъж присъстват на лекцията на един прочут геометър в Америка, че разправя за проекции, сечения, линии, плоскости, наляво, надясно. Аз не виждам никакви линии. Казва: „Тук има една плоскост.“ Никаква плоскост няма. Показва сечения, линии, ъгли пише там. Всичките ученици разбират, пишат.
Сега ако дойде някой, никаква плоскост не вижда човекът.
Но който разбира, ще види. Тази плоскост има отношение. Всяка линия има отношение. Ако с двете плоскости на ръцете вие хванете лицето, какво отношение ще има. Ако майка ви ви хване за лицето или баща ви ви хване, или някой чужд човек ви хване, как ще разрешите въпроса на двете плоскости?
към беседата >>
Казвате: „Той дали иска да каже истината?
Ние, съвременните хора, се безпокоим. Искате да знаете дали аз говоря истината. Питам, дали вие говорите истината. Дали аз говоря истината, оставете, но се попитайте дали вие говорите истината.
Казвате: „Той дали иска да каже истината?
“ Питам, вие искате ли да намерите истината. Аз може да ви проверя. Вие сте беден човек, щом може да ви подкупя с 10, 20, 40 хиляди лева – виждам дали търсите истината. Като говорих на един български инженер за подкуп, казвам: „Ако ти дадат един милион подкуп, какво ще направиш? “ Казва: „Един милион не е подкуп, то е продажба.
към беседата >>
Но който разбира, ще види.
Аз не виждам никакви линии. Казва: „Тук има една плоскост.“ Никаква плоскост няма. Показва сечения, линии, ъгли пише там. Всичките ученици разбират, пишат. Сега ако дойде някой, никаква плоскост не вижда човекът.
Но който разбира, ще види.
Тази плоскост има отношение. Всяка линия има отношение. Ако с двете плоскости на ръцете вие хванете лицето, какво отношение ще има. Ако майка ви ви хване за лицето или баща ви ви хване, или някой чужд човек ви хване, как ще разрешите въпроса на двете плоскости? Ще дойдат две различни решения.
към беседата >>
“ Питам, вие искате ли да намерите истината.
Ние, съвременните хора, се безпокоим. Искате да знаете дали аз говоря истината. Питам, дали вие говорите истината. Дали аз говоря истината, оставете, но се попитайте дали вие говорите истината. Казвате: „Той дали иска да каже истината?
“ Питам, вие искате ли да намерите истината.
Аз може да ви проверя. Вие сте беден човек, щом може да ви подкупя с 10, 20, 40 хиляди лева – виждам дали търсите истината. Като говорих на един български инженер за подкуп, казвам: „Ако ти дадат един милион подкуп, какво ще направиш? “ Казва: „Един милион не е подкуп, то е продажба. – Законът не може да го съди.
към беседата >>
Тази плоскост има отношение.
Казва: „Тук има една плоскост.“ Никаква плоскост няма. Показва сечения, линии, ъгли пише там. Всичките ученици разбират, пишат. Сега ако дойде някой, никаква плоскост не вижда човекът. Но който разбира, ще види.
Тази плоскост има отношение.
Всяка линия има отношение. Ако с двете плоскости на ръцете вие хванете лицето, какво отношение ще има. Ако майка ви ви хване за лицето или баща ви ви хване, или някой чужд човек ви хване, как ще разрешите въпроса на двете плоскости? Ще дойдат две различни решения. Ако човек, който ви обича, ви пипне с двете плоскости на ръцете по лицето, ще имате едно разположение.
към беседата >>
Аз може да ви проверя.
Искате да знаете дали аз говоря истината. Питам, дали вие говорите истината. Дали аз говоря истината, оставете, но се попитайте дали вие говорите истината. Казвате: „Той дали иска да каже истината? “ Питам, вие искате ли да намерите истината.
Аз може да ви проверя.
Вие сте беден човек, щом може да ви подкупя с 10, 20, 40 хиляди лева – виждам дали търсите истината. Като говорих на един български инженер за подкуп, казвам: „Ако ти дадат един милион подкуп, какво ще направиш? “ Казва: „Един милион не е подкуп, то е продажба. – Законът не може да го съди. – За десет милиона не може да ме съдят, продал съм се.
към беседата >>
Всяка линия има отношение.
Показва сечения, линии, ъгли пише там. Всичките ученици разбират, пишат. Сега ако дойде някой, никаква плоскост не вижда човекът. Но който разбира, ще види. Тази плоскост има отношение.
Всяка линия има отношение.
Ако с двете плоскости на ръцете вие хванете лицето, какво отношение ще има. Ако майка ви ви хване за лицето или баща ви ви хване, или някой чужд човек ви хване, как ще разрешите въпроса на двете плоскости? Ще дойдат две различни решения. Ако човек, който ви обича, ви пипне с двете плоскости на ръцете по лицето, ще имате едно разположение. Ако ви пипне някой, когото не обичате, ще имате друго разположение.
към беседата >>
Вие сте беден човек, щом може да ви подкупя с 10, 20, 40 хиляди лева – виждам дали търсите истината.
Питам, дали вие говорите истината. Дали аз говоря истината, оставете, но се попитайте дали вие говорите истината. Казвате: „Той дали иска да каже истината? “ Питам, вие искате ли да намерите истината. Аз може да ви проверя.
Вие сте беден човек, щом може да ви подкупя с 10, 20, 40 хиляди лева – виждам дали търсите истината.
Като говорих на един български инженер за подкуп, казвам: „Ако ти дадат един милион подкуп, какво ще направиш? “ Казва: „Един милион не е подкуп, то е продажба. – Законът не може да го съди. – За десет милиона не може да ме съдят, продал съм се. Щом се продам, законът не ме хваща.
към беседата >>
Ако с двете плоскости на ръцете вие хванете лицето, какво отношение ще има.
Всичките ученици разбират, пишат. Сега ако дойде някой, никаква плоскост не вижда човекът. Но който разбира, ще види. Тази плоскост има отношение. Всяка линия има отношение.
Ако с двете плоскости на ръцете вие хванете лицето, какво отношение ще има.
Ако майка ви ви хване за лицето или баща ви ви хване, или някой чужд човек ви хване, как ще разрешите въпроса на двете плоскости? Ще дойдат две различни решения. Ако човек, който ви обича, ви пипне с двете плоскости на ръцете по лицето, ще имате едно разположение. Ако ви пипне някой, когото не обичате, ще имате друго разположение. Ще кажете: „Какво ме интересува лицето на човека?
към беседата >>
Като говорих на един български инженер за подкуп, казвам: „Ако ти дадат един милион подкуп, какво ще направиш?
Дали аз говоря истината, оставете, но се попитайте дали вие говорите истината. Казвате: „Той дали иска да каже истината? “ Питам, вие искате ли да намерите истината. Аз може да ви проверя. Вие сте беден човек, щом може да ви подкупя с 10, 20, 40 хиляди лева – виждам дали търсите истината.
Като говорих на един български инженер за подкуп, казвам: „Ако ти дадат един милион подкуп, какво ще направиш?
“ Казва: „Един милион не е подкуп, то е продажба. – Законът не може да го съди. – За десет милиона не може да ме съдят, продал съм се. Щом се продам, законът не ме хваща. – Казва – да ми дадат три милиона, напущам България, отказвам се от българите, ще ида в странство да живея.
към беседата >>
Ако майка ви ви хване за лицето или баща ви ви хване, или някой чужд човек ви хване, как ще разрешите въпроса на двете плоскости?
Сега ако дойде някой, никаква плоскост не вижда човекът. Но който разбира, ще види. Тази плоскост има отношение. Всяка линия има отношение. Ако с двете плоскости на ръцете вие хванете лицето, какво отношение ще има.
Ако майка ви ви хване за лицето или баща ви ви хване, или някой чужд човек ви хване, как ще разрешите въпроса на двете плоскости?
Ще дойдат две различни решения. Ако човек, който ви обича, ви пипне с двете плоскости на ръцете по лицето, ще имате едно разположение. Ако ви пипне някой, когото не обичате, ще имате друго разположение. Ще кажете: „Какво ме интересува лицето на човека? “ Казвате: „Ръцете, това не е душата.“ Защо се докачаш, като те бутне някой?
към беседата >>
“ Казва: „Един милион не е подкуп, то е продажба.
Казвате: „Той дали иска да каже истината? “ Питам, вие искате ли да намерите истината. Аз може да ви проверя. Вие сте беден човек, щом може да ви подкупя с 10, 20, 40 хиляди лева – виждам дали търсите истината. Като говорих на един български инженер за подкуп, казвам: „Ако ти дадат един милион подкуп, какво ще направиш?
“ Казва: „Един милион не е подкуп, то е продажба.
– Законът не може да го съди. – За десет милиона не може да ме съдят, продал съм се. Щом се продам, законът не ме хваща. – Казва – да ми дадат три милиона, напущам България, отказвам се от българите, ще ида в странство да живея. Какво ще живея тук.
към беседата >>
Ще дойдат две различни решения.
Но който разбира, ще види. Тази плоскост има отношение. Всяка линия има отношение. Ако с двете плоскости на ръцете вие хванете лицето, какво отношение ще има. Ако майка ви ви хване за лицето или баща ви ви хване, или някой чужд човек ви хване, как ще разрешите въпроса на двете плоскости?
Ще дойдат две различни решения.
Ако човек, който ви обича, ви пипне с двете плоскости на ръцете по лицето, ще имате едно разположение. Ако ви пипне някой, когото не обичате, ще имате друго разположение. Ще кажете: „Какво ме интересува лицето на човека? “ Казвате: „Ръцете, това не е душата.“ Защо се докачаш, като те бутне някой? Защо, като те погледне някой, казваш: „Криво ме погледна.“ Как го виждаш, че е криво?
към беседата >>
– Законът не може да го съди.
“ Питам, вие искате ли да намерите истината. Аз може да ви проверя. Вие сте беден човек, щом може да ви подкупя с 10, 20, 40 хиляди лева – виждам дали търсите истината. Като говорих на един български инженер за подкуп, казвам: „Ако ти дадат един милион подкуп, какво ще направиш? “ Казва: „Един милион не е подкуп, то е продажба.
– Законът не може да го съди.
– За десет милиона не може да ме съдят, продал съм се. Щом се продам, законът не ме хваща. – Казва – да ми дадат три милиона, напущам България, отказвам се от българите, ще ида в странство да живея. Какво ще живея тук. В странство – с три милиона, като ми дадат, ще напусна България.
към беседата >>
Ако човек, който ви обича, ви пипне с двете плоскости на ръцете по лицето, ще имате едно разположение.
Тази плоскост има отношение. Всяка линия има отношение. Ако с двете плоскости на ръцете вие хванете лицето, какво отношение ще има. Ако майка ви ви хване за лицето или баща ви ви хване, или някой чужд човек ви хване, как ще разрешите въпроса на двете плоскости? Ще дойдат две различни решения.
Ако човек, който ви обича, ви пипне с двете плоскости на ръцете по лицето, ще имате едно разположение.
Ако ви пипне някой, когото не обичате, ще имате друго разположение. Ще кажете: „Какво ме интересува лицето на човека? “ Казвате: „Ръцете, това не е душата.“ Защо се докачаш, като те бутне някой? Защо, като те погледне някой, казваш: „Криво ме погледна.“ Как го виждаш, че е криво? Светлината как може да бъде крива?
към беседата >>
– За десет милиона не може да ме съдят, продал съм се.
Аз може да ви проверя. Вие сте беден човек, щом може да ви подкупя с 10, 20, 40 хиляди лева – виждам дали търсите истината. Като говорих на един български инженер за подкуп, казвам: „Ако ти дадат един милион подкуп, какво ще направиш? “ Казва: „Един милион не е подкуп, то е продажба. – Законът не може да го съди.
– За десет милиона не може да ме съдят, продал съм се.
Щом се продам, законът не ме хваща. – Казва – да ми дадат три милиона, напущам България, отказвам се от българите, ще ида в странство да живея. Какво ще живея тук. В странство – с три милиона, като ми дадат, ще напусна България. Честно ви говоря.“ Това е неговото разбиране.
към беседата >>
Ако ви пипне някой, когото не обичате, ще имате друго разположение.
Всяка линия има отношение. Ако с двете плоскости на ръцете вие хванете лицето, какво отношение ще има. Ако майка ви ви хване за лицето или баща ви ви хване, или някой чужд човек ви хване, как ще разрешите въпроса на двете плоскости? Ще дойдат две различни решения. Ако човек, който ви обича, ви пипне с двете плоскости на ръцете по лицето, ще имате едно разположение.
Ако ви пипне някой, когото не обичате, ще имате друго разположение.
Ще кажете: „Какво ме интересува лицето на човека? “ Казвате: „Ръцете, това не е душата.“ Защо се докачаш, като те бутне някой? Защо, като те погледне някой, казваш: „Криво ме погледна.“ Как го виждаш, че е криво? Светлината как може да бъде крива? Един човек ви гледа, през очите си праща светлина.
към беседата >>
Щом се продам, законът не ме хваща.
Вие сте беден човек, щом може да ви подкупя с 10, 20, 40 хиляди лева – виждам дали търсите истината. Като говорих на един български инженер за подкуп, казвам: „Ако ти дадат един милион подкуп, какво ще направиш? “ Казва: „Един милион не е подкуп, то е продажба. – Законът не може да го съди. – За десет милиона не може да ме съдят, продал съм се.
Щом се продам, законът не ме хваща.
– Казва – да ми дадат три милиона, напущам България, отказвам се от българите, ще ида в странство да живея. Какво ще живея тук. В странство – с три милиона, като ми дадат, ще напусна България. Честно ви говоря.“ Това е неговото разбиране. Казвам, не само той ще напусне, но и много българи биха напуснали България за три милиона.
към беседата >>
Ще кажете: „Какво ме интересува лицето на човека?
Ако с двете плоскости на ръцете вие хванете лицето, какво отношение ще има. Ако майка ви ви хване за лицето или баща ви ви хване, или някой чужд човек ви хване, как ще разрешите въпроса на двете плоскости? Ще дойдат две различни решения. Ако човек, който ви обича, ви пипне с двете плоскости на ръцете по лицето, ще имате едно разположение. Ако ви пипне някой, когото не обичате, ще имате друго разположение.
Ще кажете: „Какво ме интересува лицето на човека?
“ Казвате: „Ръцете, това не е душата.“ Защо се докачаш, като те бутне някой? Защо, като те погледне някой, казваш: „Криво ме погледна.“ Как го виждаш, че е криво? Светлината как може да бъде крива? Един човек ви гледа, през очите си праща светлина. Какво криво има в светлината?
към беседата >>
– Казва – да ми дадат три милиона, напущам България, отказвам се от българите, ще ида в странство да живея.
Като говорих на един български инженер за подкуп, казвам: „Ако ти дадат един милион подкуп, какво ще направиш? “ Казва: „Един милион не е подкуп, то е продажба. – Законът не може да го съди. – За десет милиона не може да ме съдят, продал съм се. Щом се продам, законът не ме хваща.
– Казва – да ми дадат три милиона, напущам България, отказвам се от българите, ще ида в странство да живея.
Какво ще живея тук. В странство – с три милиона, като ми дадат, ще напусна България. Честно ви говоря.“ Това е неговото разбиране. Казвам, не само той ще напусне, но и много българи биха напуснали България за три милиона. Казвам му: „Много искаш.
към беседата >>
“ Казвате: „Ръцете, това не е душата.“ Защо се докачаш, като те бутне някой?
Ако майка ви ви хване за лицето или баща ви ви хване, или някой чужд човек ви хване, как ще разрешите въпроса на двете плоскости? Ще дойдат две различни решения. Ако човек, който ви обича, ви пипне с двете плоскости на ръцете по лицето, ще имате едно разположение. Ако ви пипне някой, когото не обичате, ще имате друго разположение. Ще кажете: „Какво ме интересува лицето на човека?
“ Казвате: „Ръцете, това не е душата.“ Защо се докачаш, като те бутне някой?
Защо, като те погледне някой, казваш: „Криво ме погледна.“ Как го виждаш, че е криво? Светлината как може да бъде крива? Един човек ви гледа, през очите си праща светлина. Какво криво има в светлината? Криво го погледнал, че не му светнал.
към беседата >>
Какво ще живея тук.
“ Казва: „Един милион не е подкуп, то е продажба. – Законът не може да го съди. – За десет милиона не може да ме съдят, продал съм се. Щом се продам, законът не ме хваща. – Казва – да ми дадат три милиона, напущам България, отказвам се от българите, ще ида в странство да живея.
Какво ще живея тук.
В странство – с три милиона, като ми дадат, ще напусна България. Честно ви говоря.“ Това е неговото разбиране. Казвам, не само той ще напусне, но и много българи биха напуснали България за три милиона. Казвам му: „Много искаш. Други без пари напущат България, ти с три милиона напущаш, голяма любов.
към беседата >>
Защо, като те погледне някой, казваш: „Криво ме погледна.“ Как го виждаш, че е криво?
Ще дойдат две различни решения. Ако човек, който ви обича, ви пипне с двете плоскости на ръцете по лицето, ще имате едно разположение. Ако ви пипне някой, когото не обичате, ще имате друго разположение. Ще кажете: „Какво ме интересува лицето на човека? “ Казвате: „Ръцете, това не е душата.“ Защо се докачаш, като те бутне някой?
Защо, като те погледне някой, казваш: „Криво ме погледна.“ Как го виждаш, че е криво?
Светлината как може да бъде крива? Един човек ви гледа, през очите си праща светлина. Какво криво има в светлината? Криво го погледнал, че не му светнал. Като обичаш някой човек, да му не светиш, да се не спъне, казва: „Понеже на него уповавах, понеже той не ми светна, не можах да видя как да стъпя на земята.“
към беседата >>
В странство – с три милиона, като ми дадат, ще напусна България.
– Законът не може да го съди. – За десет милиона не може да ме съдят, продал съм се. Щом се продам, законът не ме хваща. – Казва – да ми дадат три милиона, напущам България, отказвам се от българите, ще ида в странство да живея. Какво ще живея тук.
В странство – с три милиона, като ми дадат, ще напусна България.
Честно ви говоря.“ Това е неговото разбиране. Казвам, не само той ще напусне, но и много българи биха напуснали България за три милиона. Казвам му: „Много искаш. Други без пари напущат България, ти с три милиона напущаш, голяма любов. Скъпо продаваш българската любов.“
към беседата >>
Светлината как може да бъде крива?
Ако човек, който ви обича, ви пипне с двете плоскости на ръцете по лицето, ще имате едно разположение. Ако ви пипне някой, когото не обичате, ще имате друго разположение. Ще кажете: „Какво ме интересува лицето на човека? “ Казвате: „Ръцете, това не е душата.“ Защо се докачаш, като те бутне някой? Защо, като те погледне някой, казваш: „Криво ме погледна.“ Как го виждаш, че е криво?
Светлината как може да бъде крива?
Един човек ви гледа, през очите си праща светлина. Какво криво има в светлината? Криво го погледнал, че не му светнал. Като обичаш някой човек, да му не светиш, да се не спъне, казва: „Понеже на него уповавах, понеже той не ми светна, не можах да видя как да стъпя на земята.“
към беседата >>
Честно ви говоря.“ Това е неговото разбиране.
– За десет милиона не може да ме съдят, продал съм се. Щом се продам, законът не ме хваща. – Казва – да ми дадат три милиона, напущам България, отказвам се от българите, ще ида в странство да живея. Какво ще живея тук. В странство – с три милиона, като ми дадат, ще напусна България.
Честно ви говоря.“ Това е неговото разбиране.
Казвам, не само той ще напусне, но и много българи биха напуснали България за три милиона. Казвам му: „Много искаш. Други без пари напущат България, ти с три милиона напущаш, голяма любов. Скъпо продаваш българската любов.“
към беседата >>
Един човек ви гледа, през очите си праща светлина.
Ако ви пипне някой, когото не обичате, ще имате друго разположение. Ще кажете: „Какво ме интересува лицето на човека? “ Казвате: „Ръцете, това не е душата.“ Защо се докачаш, като те бутне някой? Защо, като те погледне някой, казваш: „Криво ме погледна.“ Как го виждаш, че е криво? Светлината как може да бъде крива?
Един човек ви гледа, през очите си праща светлина.
Какво криво има в светлината? Криво го погледнал, че не му светнал. Като обичаш някой човек, да му не светиш, да се не спъне, казва: „Понеже на него уповавах, понеже той не ми светна, не можах да видя как да стъпя на земята.“
към беседата >>
Казвам, не само той ще напусне, но и много българи биха напуснали България за три милиона.
Щом се продам, законът не ме хваща. – Казва – да ми дадат три милиона, напущам България, отказвам се от българите, ще ида в странство да живея. Какво ще живея тук. В странство – с три милиона, като ми дадат, ще напусна България. Честно ви говоря.“ Това е неговото разбиране.
Казвам, не само той ще напусне, но и много българи биха напуснали България за три милиона.
Казвам му: „Много искаш. Други без пари напущат България, ти с три милиона напущаш, голяма любов. Скъпо продаваш българската любов.“
към беседата >>
Какво криво има в светлината?
Ще кажете: „Какво ме интересува лицето на човека? “ Казвате: „Ръцете, това не е душата.“ Защо се докачаш, като те бутне някой? Защо, като те погледне някой, казваш: „Криво ме погледна.“ Как го виждаш, че е криво? Светлината как може да бъде крива? Един човек ви гледа, през очите си праща светлина.
Какво криво има в светлината?
Криво го погледнал, че не му светнал. Като обичаш някой човек, да му не светиш, да се не спъне, казва: „Понеже на него уповавах, понеже той не ми светна, не можах да видя как да стъпя на земята.“
към беседата >>
Казвам му: „Много искаш.
– Казва – да ми дадат три милиона, напущам България, отказвам се от българите, ще ида в странство да живея. Какво ще живея тук. В странство – с три милиона, като ми дадат, ще напусна България. Честно ви говоря.“ Това е неговото разбиране. Казвам, не само той ще напусне, но и много българи биха напуснали България за три милиона.
Казвам му: „Много искаш.
Други без пари напущат България, ти с три милиона напущаш, голяма любов. Скъпо продаваш българската любов.“
към беседата >>
Криво го погледнал, че не му светнал.
“ Казвате: „Ръцете, това не е душата.“ Защо се докачаш, като те бутне някой? Защо, като те погледне някой, казваш: „Криво ме погледна.“ Как го виждаш, че е криво? Светлината как може да бъде крива? Един човек ви гледа, през очите си праща светлина. Какво криво има в светлината?
Криво го погледнал, че не му светнал.
Като обичаш някой човек, да му не светиш, да се не спъне, казва: „Понеже на него уповавах, понеже той не ми светна, не можах да видя как да стъпя на земята.“
към беседата >>
Други без пари напущат България, ти с три милиона напущаш, голяма любов.
Какво ще живея тук. В странство – с три милиона, като ми дадат, ще напусна България. Честно ви говоря.“ Това е неговото разбиране. Казвам, не само той ще напусне, но и много българи биха напуснали България за три милиона. Казвам му: „Много искаш.
Други без пари напущат България, ти с три милиона напущаш, голяма любов.
Скъпо продаваш българската любов.“
към беседата >>
Като обичаш някой човек, да му не светиш, да се не спъне, казва: „Понеже на него уповавах, понеже той не ми светна, не можах да видя как да стъпя на земята.“
Защо, като те погледне някой, казваш: „Криво ме погледна.“ Как го виждаш, че е криво? Светлината как може да бъде крива? Един човек ви гледа, през очите си праща светлина. Какво криво има в светлината? Криво го погледнал, че не му светнал.
Като обичаш някой човек, да му не светиш, да се не спъне, казва: „Понеже на него уповавах, понеже той не ми светна, не можах да видя как да стъпя на земята.“
към беседата >>
Скъпо продаваш българската любов.“
В странство – с три милиона, като ми дадат, ще напусна България. Честно ви говоря.“ Това е неговото разбиране. Казвам, не само той ще напусне, но и много българи биха напуснали България за три милиона. Казвам му: „Много искаш. Други без пари напущат България, ти с три милиона напущаш, голяма любов.
Скъпо продаваш българската любов.“
към беседата >>
Сега туй, за което ви говоря, то е реалност за самия живот.
Сега туй, за което ви говоря, то е реалност за самия живот.
Сега може би вас да не ви интересува. Казвате: „Искам да имаме дрехи, да имаме обуща, шапки.“ Въпросът не е разрешен. Ти имаш дрехи, обуща, шапки, хляб – ни най-малко не е разрешен животът. Мислите – онази кокошка, на която всеки ден хвърлят жито, техният живот, мислите, че е уреден. Не, виси на косъм.
към беседата >>
Единственото нещо, което трябва да посрещнем без никакво съмнение, е любовта.
Единственото нещо, което трябва да посрещнем без никакво съмнение, е любовта.
Има нещо в света, което никога не лъже. То е любовта. Лъжа няма в нея. Има нещо в света, което никога не лъже. То е Божията мъдрост.
към беседата >>
Сега може би вас да не ви интересува.
Сега туй, за което ви говоря, то е реалност за самия живот.
Сега може би вас да не ви интересува.
Казвате: „Искам да имаме дрехи, да имаме обуща, шапки.“ Въпросът не е разрешен. Ти имаш дрехи, обуща, шапки, хляб – ни най-малко не е разрешен животът. Мислите – онази кокошка, на която всеки ден хвърлят жито, техният живот, мислите, че е уреден. Не, виси на косъм. Може да ги продадат, не са господари нито на своя си живот, нито на потомството.
към беседата >>
Има нещо в света, което никога не лъже.
Единственото нещо, което трябва да посрещнем без никакво съмнение, е любовта.
Има нещо в света, което никога не лъже.
То е любовта. Лъжа няма в нея. Има нещо в света, което никога не лъже. То е Божията мъдрост. Има нещо в света, което никога не лъже.
към беседата >>
Казвате: „Искам да имаме дрехи, да имаме обуща, шапки.“ Въпросът не е разрешен.
Сега туй, за което ви говоря, то е реалност за самия живот. Сега може би вас да не ви интересува.
Казвате: „Искам да имаме дрехи, да имаме обуща, шапки.“ Въпросът не е разрешен.
Ти имаш дрехи, обуща, шапки, хляб – ни най-малко не е разрешен животът. Мислите – онази кокошка, на която всеки ден хвърлят жито, техният живот, мислите, че е уреден. Не, виси на косъм. Може да ги продадат, не са господари нито на своя си живот, нито на потомството. Мислите – онова дърво, което го обработвате, поливате го няколко пъти на ден, че неговият живот е уреден.
към беседата >>
То е любовта.
Единственото нещо, което трябва да посрещнем без никакво съмнение, е любовта. Има нещо в света, което никога не лъже.
То е любовта.
Лъжа няма в нея. Има нещо в света, което никога не лъже. То е Божията мъдрост. Има нещо в света, което никога не лъже. То е истината.
към беседата >>
Ти имаш дрехи, обуща, шапки, хляб – ни най-малко не е разрешен животът.
Сега туй, за което ви говоря, то е реалност за самия живот. Сега може би вас да не ви интересува. Казвате: „Искам да имаме дрехи, да имаме обуща, шапки.“ Въпросът не е разрешен.
Ти имаш дрехи, обуща, шапки, хляб – ни най-малко не е разрешен животът.
Мислите – онази кокошка, на която всеки ден хвърлят жито, техният живот, мислите, че е уреден. Не, виси на косъм. Може да ги продадат, не са господари нито на своя си живот, нито на потомството. Мислите – онова дърво, което го обработвате, поливате го няколко пъти на ден, че неговият живот е уреден. Ни най-малко не е уреден.
към беседата >>
Лъжа няма в нея.
Единственото нещо, което трябва да посрещнем без никакво съмнение, е любовта. Има нещо в света, което никога не лъже. То е любовта.
Лъжа няма в нея.
Има нещо в света, което никога не лъже. То е Божията мъдрост. Има нещо в света, което никога не лъже. То е истината. Три неща в света има, които никога не лъжат.
към беседата >>
Мислите – онази кокошка, на която всеки ден хвърлят жито, техният живот, мислите, че е уреден.
Сега туй, за което ви говоря, то е реалност за самия живот. Сега може би вас да не ви интересува. Казвате: „Искам да имаме дрехи, да имаме обуща, шапки.“ Въпросът не е разрешен. Ти имаш дрехи, обуща, шапки, хляб – ни най-малко не е разрешен животът.
Мислите – онази кокошка, на която всеки ден хвърлят жито, техният живот, мислите, че е уреден.
Не, виси на косъм. Може да ги продадат, не са господари нито на своя си живот, нито на потомството. Мислите – онова дърво, което го обработвате, поливате го няколко пъти на ден, че неговият живот е уреден. Ни най-малко не е уреден.
към беседата >>
Има нещо в света, което никога не лъже.
Единственото нещо, което трябва да посрещнем без никакво съмнение, е любовта. Има нещо в света, което никога не лъже. То е любовта. Лъжа няма в нея.
Има нещо в света, което никога не лъже.
То е Божията мъдрост. Има нещо в света, което никога не лъже. То е истината. Три неща в света има, които никога не лъжат. Всякога тялото не лъже, понеже се държи за истината.
към беседата >>
Не, виси на косъм.
Сега туй, за което ви говоря, то е реалност за самия живот. Сега може би вас да не ви интересува. Казвате: „Искам да имаме дрехи, да имаме обуща, шапки.“ Въпросът не е разрешен. Ти имаш дрехи, обуща, шапки, хляб – ни най-малко не е разрешен животът. Мислите – онази кокошка, на която всеки ден хвърлят жито, техният живот, мислите, че е уреден.
Не, виси на косъм.
Може да ги продадат, не са господари нито на своя си живот, нито на потомството. Мислите – онова дърво, което го обработвате, поливате го няколко пъти на ден, че неговият живот е уреден. Ни най-малко не е уреден.
към беседата >>
То е Божията мъдрост.
Единственото нещо, което трябва да посрещнем без никакво съмнение, е любовта. Има нещо в света, което никога не лъже. То е любовта. Лъжа няма в нея. Има нещо в света, което никога не лъже.
То е Божията мъдрост.
Има нещо в света, което никога не лъже. То е истината. Три неща в света има, които никога не лъжат. Всякога тялото не лъже, понеже се държи за истината. Сърцето и умът на човека не лъжат, понеже се държат за мъдростта.
към беседата >>
Може да ги продадат, не са господари нито на своя си живот, нито на потомството.
Сега може би вас да не ви интересува. Казвате: „Искам да имаме дрехи, да имаме обуща, шапки.“ Въпросът не е разрешен. Ти имаш дрехи, обуща, шапки, хляб – ни най-малко не е разрешен животът. Мислите – онази кокошка, на която всеки ден хвърлят жито, техният живот, мислите, че е уреден. Не, виси на косъм.
Може да ги продадат, не са господари нито на своя си живот, нито на потомството.
Мислите – онова дърво, което го обработвате, поливате го няколко пъти на ден, че неговият живот е уреден. Ни най-малко не е уреден.
към беседата >>
Има нещо в света, което никога не лъже.
Има нещо в света, което никога не лъже. То е любовта. Лъжа няма в нея. Има нещо в света, което никога не лъже. То е Божията мъдрост.
Има нещо в света, което никога не лъже.
То е истината. Три неща в света има, които никога не лъжат. Всякога тялото не лъже, понеже се държи за истината. Сърцето и умът на човека не лъжат, понеже се държат за мъдростта. Душата никога не лъже, понеже се държи за любовта.
към беседата >>
Мислите – онова дърво, което го обработвате, поливате го няколко пъти на ден, че неговият живот е уреден.
Казвате: „Искам да имаме дрехи, да имаме обуща, шапки.“ Въпросът не е разрешен. Ти имаш дрехи, обуща, шапки, хляб – ни най-малко не е разрешен животът. Мислите – онази кокошка, на която всеки ден хвърлят жито, техният живот, мислите, че е уреден. Не, виси на косъм. Може да ги продадат, не са господари нито на своя си живот, нито на потомството.
Мислите – онова дърво, което го обработвате, поливате го няколко пъти на ден, че неговият живот е уреден.
Ни най-малко не е уреден.
към беседата >>
То е истината.
То е любовта. Лъжа няма в нея. Има нещо в света, което никога не лъже. То е Божията мъдрост. Има нещо в света, което никога не лъже.
То е истината.
Три неща в света има, които никога не лъжат. Всякога тялото не лъже, понеже се държи за истината. Сърцето и умът на човека не лъжат, понеже се държат за мъдростта. Душата никога не лъже, понеже се държи за любовта. Тъй седи в моя ум идеята.
към беседата >>
Ни най-малко не е уреден.
Ти имаш дрехи, обуща, шапки, хляб – ни най-малко не е разрешен животът. Мислите – онази кокошка, на която всеки ден хвърлят жито, техният живот, мислите, че е уреден. Не, виси на косъм. Може да ги продадат, не са господари нито на своя си живот, нито на потомството. Мислите – онова дърво, което го обработвате, поливате го няколко пъти на ден, че неговият живот е уреден.
Ни най-малко не е уреден.
към беседата >>
Три неща в света има, които никога не лъжат.
Лъжа няма в нея. Има нещо в света, което никога не лъже. То е Божията мъдрост. Има нещо в света, което никога не лъже. То е истината.
Три неща в света има, които никога не лъжат.
Всякога тялото не лъже, понеже се държи за истината. Сърцето и умът на човека не лъжат, понеже се държат за мъдростта. Душата никога не лъже, понеже се държи за любовта. Тъй седи в моя ум идеята. Казвам, душата не може да лъже, държи се за любовта.
към беседата >>
Та казвам, докато ние разглеждаме живота не тъй както трябва, ние ще страдаме.
Та казвам, докато ние разглеждаме живота не тъй както трябва, ние ще страдаме.
Ако в живота ние не виждаме някаква разумност, която има отношение за бъдеще да се прояви, ако не съществува такава разумност, там любовта не може да се прояви. Когато любовта се проявява, тя винаги в себе си носи три качества: тя, първо, носи добрата основа, на която може да стъпиш. Любовта носи справедливостта, която гради. Всякога можеш да имаш туй, което искаш. После любовта носи в себе си разумността, отношенията всякога могат да бъдат прави.
към беседата >>
Всякога тялото не лъже, понеже се държи за истината.
Има нещо в света, което никога не лъже. То е Божията мъдрост. Има нещо в света, което никога не лъже. То е истината. Три неща в света има, които никога не лъжат.
Всякога тялото не лъже, понеже се държи за истината.
Сърцето и умът на човека не лъжат, понеже се държат за мъдростта. Душата никога не лъже, понеже се държи за любовта. Тъй седи в моя ум идеята. Казвам, душата не може да лъже, държи се за любовта. Аз от какво се нуждая?
към беседата >>
Ако в живота ние не виждаме някаква разумност, която има отношение за бъдеще да се прояви, ако не съществува такава разумност, там любовта не може да се прояви.
Та казвам, докато ние разглеждаме живота не тъй както трябва, ние ще страдаме.
Ако в живота ние не виждаме някаква разумност, която има отношение за бъдеще да се прояви, ако не съществува такава разумност, там любовта не може да се прояви.
Когато любовта се проявява, тя винаги в себе си носи три качества: тя, първо, носи добрата основа, на която може да стъпиш. Любовта носи справедливостта, която гради. Всякога можеш да имаш туй, което искаш. После любовта носи в себе си разумността, отношенията всякога могат да бъдат прави. Погрешката в нашия живот е, че ние не знаем как да смятаме.
към беседата >>
Сърцето и умът на човека не лъжат, понеже се държат за мъдростта.
То е Божията мъдрост. Има нещо в света, което никога не лъже. То е истината. Три неща в света има, които никога не лъжат. Всякога тялото не лъже, понеже се държи за истината.
Сърцето и умът на човека не лъжат, понеже се държат за мъдростта.
Душата никога не лъже, понеже се държи за любовта. Тъй седи в моя ум идеята. Казвам, душата не може да лъже, държи се за любовта. Аз от какво се нуждая? Не търся нищо от света.
към беседата >>
Когато любовта се проявява, тя винаги в себе си носи три качества: тя, първо, носи добрата основа, на която може да стъпиш.
Та казвам, докато ние разглеждаме живота не тъй както трябва, ние ще страдаме. Ако в живота ние не виждаме някаква разумност, която има отношение за бъдеще да се прояви, ако не съществува такава разумност, там любовта не може да се прояви.
Когато любовта се проявява, тя винаги в себе си носи три качества: тя, първо, носи добрата основа, на която може да стъпиш.
Любовта носи справедливостта, която гради. Всякога можеш да имаш туй, което искаш. После любовта носи в себе си разумността, отношенията всякога могат да бъдат прави. Погрешката в нашия живот е, че ние не знаем как да смятаме. Ние смятаме на секунди.
към беседата >>
Душата никога не лъже, понеже се държи за любовта.
Има нещо в света, което никога не лъже. То е истината. Три неща в света има, които никога не лъжат. Всякога тялото не лъже, понеже се държи за истината. Сърцето и умът на човека не лъжат, понеже се държат за мъдростта.
Душата никога не лъже, понеже се държи за любовта.
Тъй седи в моя ум идеята. Казвам, душата не може да лъже, държи се за любовта. Аз от какво се нуждая? Не търся нищо от света. Целия свят имам, ако се разхождам по всичките слънчеви системи, по всичките планети ходя, и тук съм дошъл като екскурзиант.
към беседата >>
Любовта носи справедливостта, която гради.
Та казвам, докато ние разглеждаме живота не тъй както трябва, ние ще страдаме. Ако в живота ние не виждаме някаква разумност, която има отношение за бъдеще да се прояви, ако не съществува такава разумност, там любовта не може да се прояви. Когато любовта се проявява, тя винаги в себе си носи три качества: тя, първо, носи добрата основа, на която може да стъпиш.
Любовта носи справедливостта, която гради.
Всякога можеш да имаш туй, което искаш. После любовта носи в себе си разумността, отношенията всякога могат да бъдат прави. Погрешката в нашия живот е, че ние не знаем как да смятаме. Ние смятаме на секунди. Когато Господ ти даде едно обещание, той няма да ти даде едно обещание за секунди, но ще ти даде за една хилядна от секундата.
към беседата >>
Тъй седи в моя ум идеята.
То е истината. Три неща в света има, които никога не лъжат. Всякога тялото не лъже, понеже се държи за истината. Сърцето и умът на човека не лъжат, понеже се държат за мъдростта. Душата никога не лъже, понеже се държи за любовта.
Тъй седи в моя ум идеята.
Казвам, душата не може да лъже, държи се за любовта. Аз от какво се нуждая? Не търся нищо от света. Целия свят имам, ако се разхождам по всичките слънчеви системи, по всичките планети ходя, и тук съм дошъл като екскурзиант. Сега това е роман, не искам да ви убеждавам.
към беседата >>
Всякога можеш да имаш туй, което искаш.
Та казвам, докато ние разглеждаме живота не тъй както трябва, ние ще страдаме. Ако в живота ние не виждаме някаква разумност, която има отношение за бъдеще да се прояви, ако не съществува такава разумност, там любовта не може да се прояви. Когато любовта се проявява, тя винаги в себе си носи три качества: тя, първо, носи добрата основа, на която може да стъпиш. Любовта носи справедливостта, която гради.
Всякога можеш да имаш туй, което искаш.
После любовта носи в себе си разумността, отношенията всякога могат да бъдат прави. Погрешката в нашия живот е, че ние не знаем как да смятаме. Ние смятаме на секунди. Когато Господ ти даде едно обещание, той няма да ти даде едно обещание за секунди, но ще ти даде за една хилядна от секундата. В една хилядна от секундата може да ти даде всичко, каквото обичаш.
към беседата >>
Казвам, душата не може да лъже, държи се за любовта.
Три неща в света има, които никога не лъжат. Всякога тялото не лъже, понеже се държи за истината. Сърцето и умът на човека не лъжат, понеже се държат за мъдростта. Душата никога не лъже, понеже се държи за любовта. Тъй седи в моя ум идеята.
Казвам, душата не може да лъже, държи се за любовта.
Аз от какво се нуждая? Не търся нищо от света. Целия свят имам, ако се разхождам по всичките слънчеви системи, по всичките планети ходя, и тук съм дошъл като екскурзиант. Сега това е роман, не искам да ви убеждавам. Как ще ме подкупи славата на хората, защо ви е?
към беседата >>
После любовта носи в себе си разумността, отношенията всякога могат да бъдат прави.
Та казвам, докато ние разглеждаме живота не тъй както трябва, ние ще страдаме. Ако в живота ние не виждаме някаква разумност, която има отношение за бъдеще да се прояви, ако не съществува такава разумност, там любовта не може да се прояви. Когато любовта се проявява, тя винаги в себе си носи три качества: тя, първо, носи добрата основа, на която може да стъпиш. Любовта носи справедливостта, която гради. Всякога можеш да имаш туй, което искаш.
После любовта носи в себе си разумността, отношенията всякога могат да бъдат прави.
Погрешката в нашия живот е, че ние не знаем как да смятаме. Ние смятаме на секунди. Когато Господ ти даде едно обещание, той няма да ти даде едно обещание за секунди, но ще ти даде за една хилядна от секундата. В една хилядна от секундата може да ти даде всичко, каквото обичаш. Ти не търсиш цял ден да седи, да му разправяш за своите нещастия или пък за своето щастие.
към беседата >>
Аз от какво се нуждая?
Всякога тялото не лъже, понеже се държи за истината. Сърцето и умът на човека не лъжат, понеже се държат за мъдростта. Душата никога не лъже, понеже се държи за любовта. Тъй седи в моя ум идеята. Казвам, душата не може да лъже, държи се за любовта.
Аз от какво се нуждая?
Не търся нищо от света. Целия свят имам, ако се разхождам по всичките слънчеви системи, по всичките планети ходя, и тук съм дошъл като екскурзиант. Сега това е роман, не искам да ви убеждавам. Как ще ме подкупи славата на хората, защо ви е? Ако е за слава, има хора, между които съм бил и които хора тукашните хора не са ги сънували.
към беседата >>
Погрешката в нашия живот е, че ние не знаем как да смятаме.
Ако в живота ние не виждаме някаква разумност, която има отношение за бъдеще да се прояви, ако не съществува такава разумност, там любовта не може да се прояви. Когато любовта се проявява, тя винаги в себе си носи три качества: тя, първо, носи добрата основа, на която може да стъпиш. Любовта носи справедливостта, която гради. Всякога можеш да имаш туй, което искаш. После любовта носи в себе си разумността, отношенията всякога могат да бъдат прави.
Погрешката в нашия живот е, че ние не знаем как да смятаме.
Ние смятаме на секунди. Когато Господ ти даде едно обещание, той няма да ти даде едно обещание за секунди, но ще ти даде за една хилядна от секундата. В една хилядна от секундата може да ти даде всичко, каквото обичаш. Ти не търсиш цял ден да седи, да му разправяш за своите нещастия или пък за своето щастие. Светът не може да бъде още щастлив, понеже еволюцията на човечеството не е развита.
към беседата >>
Не търся нищо от света.
Сърцето и умът на човека не лъжат, понеже се държат за мъдростта. Душата никога не лъже, понеже се държи за любовта. Тъй седи в моя ум идеята. Казвам, душата не може да лъже, държи се за любовта. Аз от какво се нуждая?
Не търся нищо от света.
Целия свят имам, ако се разхождам по всичките слънчеви системи, по всичките планети ходя, и тук съм дошъл като екскурзиант. Сега това е роман, не искам да ви убеждавам. Как ще ме подкупи славата на хората, защо ви е? Ако е за слава, има хора, между които съм бил и които хора тукашните хора не са ги сънували. Какво ще търся тук, да пишат вестниците: „Господин Дънов държа една беседа – такава и такава.“
към беседата >>
Ние смятаме на секунди.
Когато любовта се проявява, тя винаги в себе си носи три качества: тя, първо, носи добрата основа, на която може да стъпиш. Любовта носи справедливостта, която гради. Всякога можеш да имаш туй, което искаш. После любовта носи в себе си разумността, отношенията всякога могат да бъдат прави. Погрешката в нашия живот е, че ние не знаем как да смятаме.
Ние смятаме на секунди.
Когато Господ ти даде едно обещание, той няма да ти даде едно обещание за секунди, но ще ти даде за една хилядна от секундата. В една хилядна от секундата може да ти даде всичко, каквото обичаш. Ти не търсиш цял ден да седи, да му разправяш за своите нещастия или пък за своето щастие. Светът не може да бъде още щастлив, понеже еволюцията на човечеството не е развита. Туй малкото дете, което е на една година, ние не знаем какъв човек ще бъде.
към беседата >>
Целия свят имам, ако се разхождам по всичките слънчеви системи, по всичките планети ходя, и тук съм дошъл като екскурзиант.
Душата никога не лъже, понеже се държи за любовта. Тъй седи в моя ум идеята. Казвам, душата не може да лъже, държи се за любовта. Аз от какво се нуждая? Не търся нищо от света.
Целия свят имам, ако се разхождам по всичките слънчеви системи, по всичките планети ходя, и тук съм дошъл като екскурзиант.
Сега това е роман, не искам да ви убеждавам. Как ще ме подкупи славата на хората, защо ви е? Ако е за слава, има хора, между които съм бил и които хора тукашните хора не са ги сънували. Какво ще търся тук, да пишат вестниците: „Господин Дънов държа една беседа – такава и такава.“
към беседата >>
Когато Господ ти даде едно обещание, той няма да ти даде едно обещание за секунди, но ще ти даде за една хилядна от секундата.
Любовта носи справедливостта, която гради. Всякога можеш да имаш туй, което искаш. После любовта носи в себе си разумността, отношенията всякога могат да бъдат прави. Погрешката в нашия живот е, че ние не знаем как да смятаме. Ние смятаме на секунди.
Когато Господ ти даде едно обещание, той няма да ти даде едно обещание за секунди, но ще ти даде за една хилядна от секундата.
В една хилядна от секундата може да ти даде всичко, каквото обичаш. Ти не търсиш цял ден да седи, да му разправяш за своите нещастия или пък за своето щастие. Светът не може да бъде още щастлив, понеже еволюцията на човечеството не е развита. Туй малкото дете, което е на една година, ние не знаем какъв човек ще бъде. Може да кажем поет, философ или художник.
към беседата >>
Сега това е роман, не искам да ви убеждавам.
Тъй седи в моя ум идеята. Казвам, душата не може да лъже, държи се за любовта. Аз от какво се нуждая? Не търся нищо от света. Целия свят имам, ако се разхождам по всичките слънчеви системи, по всичките планети ходя, и тук съм дошъл като екскурзиант.
Сега това е роман, не искам да ви убеждавам.
Как ще ме подкупи славата на хората, защо ви е? Ако е за слава, има хора, между които съм бил и които хора тукашните хора не са ги сънували. Какво ще търся тук, да пишат вестниците: „Господин Дънов държа една беседа – такава и такава.“
към беседата >>
В една хилядна от секундата може да ти даде всичко, каквото обичаш.
Всякога можеш да имаш туй, което искаш. После любовта носи в себе си разумността, отношенията всякога могат да бъдат прави. Погрешката в нашия живот е, че ние не знаем как да смятаме. Ние смятаме на секунди. Когато Господ ти даде едно обещание, той няма да ти даде едно обещание за секунди, но ще ти даде за една хилядна от секундата.
В една хилядна от секундата може да ти даде всичко, каквото обичаш.
Ти не търсиш цял ден да седи, да му разправяш за своите нещастия или пък за своето щастие. Светът не може да бъде още щастлив, понеже еволюцията на човечеството не е развита. Туй малкото дете, което е на една година, ние не знаем какъв човек ще бъде. Може да кажем поет, философ или художник. Въпрос е.
към беседата >>
Как ще ме подкупи славата на хората, защо ви е?
Казвам, душата не може да лъже, държи се за любовта. Аз от какво се нуждая? Не търся нищо от света. Целия свят имам, ако се разхождам по всичките слънчеви системи, по всичките планети ходя, и тук съм дошъл като екскурзиант. Сега това е роман, не искам да ви убеждавам.
Как ще ме подкупи славата на хората, защо ви е?
Ако е за слава, има хора, между които съм бил и които хора тукашните хора не са ги сънували. Какво ще търся тук, да пишат вестниците: „Господин Дънов държа една беседа – такава и такава.“
към беседата >>
Ти не търсиш цял ден да седи, да му разправяш за своите нещастия или пък за своето щастие.
После любовта носи в себе си разумността, отношенията всякога могат да бъдат прави. Погрешката в нашия живот е, че ние не знаем как да смятаме. Ние смятаме на секунди. Когато Господ ти даде едно обещание, той няма да ти даде едно обещание за секунди, но ще ти даде за една хилядна от секундата. В една хилядна от секундата може да ти даде всичко, каквото обичаш.
Ти не търсиш цял ден да седи, да му разправяш за своите нещастия или пък за своето щастие.
Светът не може да бъде още щастлив, понеже еволюцията на човечеството не е развита. Туй малкото дете, което е на една година, ние не знаем какъв човек ще бъде. Може да кажем поет, философ или художник. Въпрос е. Не се е проявило още.
към беседата >>
Ако е за слава, има хора, между които съм бил и които хора тукашните хора не са ги сънували.
Аз от какво се нуждая? Не търся нищо от света. Целия свят имам, ако се разхождам по всичките слънчеви системи, по всичките планети ходя, и тук съм дошъл като екскурзиант. Сега това е роман, не искам да ви убеждавам. Как ще ме подкупи славата на хората, защо ви е?
Ако е за слава, има хора, между които съм бил и които хора тукашните хора не са ги сънували.
Какво ще търся тук, да пишат вестниците: „Господин Дънов държа една беседа – такава и такава.“
към беседата >>
Светът не може да бъде още щастлив, понеже еволюцията на човечеството не е развита.
Погрешката в нашия живот е, че ние не знаем как да смятаме. Ние смятаме на секунди. Когато Господ ти даде едно обещание, той няма да ти даде едно обещание за секунди, но ще ти даде за една хилядна от секундата. В една хилядна от секундата може да ти даде всичко, каквото обичаш. Ти не търсиш цял ден да седи, да му разправяш за своите нещастия или пък за своето щастие.
Светът не може да бъде още щастлив, понеже еволюцията на човечеството не е развита.
Туй малкото дете, което е на една година, ние не знаем какъв човек ще бъде. Може да кажем поет, философ или художник. Въпрос е. Не се е проявило още. Трябва да стане на 21 години, да се обърне числото и ако стане на 33 години, ние вече може да имаме ясна представа заради него.
към беседата >>
Какво ще търся тук, да пишат вестниците: „Господин Дънов държа една беседа – такава и такава.“
Не търся нищо от света. Целия свят имам, ако се разхождам по всичките слънчеви системи, по всичките планети ходя, и тук съм дошъл като екскурзиант. Сега това е роман, не искам да ви убеждавам. Как ще ме подкупи славата на хората, защо ви е? Ако е за слава, има хора, между които съм бил и които хора тукашните хора не са ги сънували.
Какво ще търся тук, да пишат вестниците: „Господин Дънов държа една беседа – такава и такава.“
към беседата >>
Туй малкото дете, което е на една година, ние не знаем какъв човек ще бъде.
Ние смятаме на секунди. Когато Господ ти даде едно обещание, той няма да ти даде едно обещание за секунди, но ще ти даде за една хилядна от секундата. В една хилядна от секундата може да ти даде всичко, каквото обичаш. Ти не търсиш цял ден да седи, да му разправяш за своите нещастия или пък за своето щастие. Светът не може да бъде още щастлив, понеже еволюцията на човечеството не е развита.
Туй малкото дете, което е на една година, ние не знаем какъв човек ще бъде.
Може да кажем поет, философ или художник. Въпрос е. Не се е проявило още. Трябва да стане на 21 години, да се обърне числото и ако стане на 33 години, ние вече може да имаме ясна представа заради него. Плод ще има в туй дете.
към беседата >>
На вас ви казвам сега, ако вие не искате да имате одобрението на Бога и неговата слава, какво струва всичко друго.
На вас ви казвам сега, ако вие не искате да имате одобрението на Бога и неговата слава, какво струва всичко друго.
Какво струва всичката слава на света, ако пренебрегвате Божията слава. Вие го търсите, казвате: „Къде е Господ? “ Мнозина са ме питали де е Господ. Аз никъде не го търся. Досега никъде не съм търсил Господа.
към беседата >>
Може да кажем поет, философ или художник.
Когато Господ ти даде едно обещание, той няма да ти даде едно обещание за секунди, но ще ти даде за една хилядна от секундата. В една хилядна от секундата може да ти даде всичко, каквото обичаш. Ти не търсиш цял ден да седи, да му разправяш за своите нещастия или пък за своето щастие. Светът не може да бъде още щастлив, понеже еволюцията на човечеството не е развита. Туй малкото дете, което е на една година, ние не знаем какъв човек ще бъде.
Може да кажем поет, философ или художник.
Въпрос е. Не се е проявило още. Трябва да стане на 21 години, да се обърне числото и ако стане на 33 години, ние вече може да имаме ясна представа заради него. Плод ще има в туй дете. Казвам, съвременните хора още плод не са дали на дървото на любовта.
към беседата >>
Какво струва всичката слава на света, ако пренебрегвате Божията слава.
На вас ви казвам сега, ако вие не искате да имате одобрението на Бога и неговата слава, какво струва всичко друго.
Какво струва всичката слава на света, ако пренебрегвате Божията слава.
Вие го търсите, казвате: „Къде е Господ? “ Мнозина са ме питали де е Господ. Аз никъде не го търся. Досега никъде не съм търсил Господа. Не го търся.
към беседата >>
Въпрос е.
В една хилядна от секундата може да ти даде всичко, каквото обичаш. Ти не търсиш цял ден да седи, да му разправяш за своите нещастия или пък за своето щастие. Светът не може да бъде още щастлив, понеже еволюцията на човечеството не е развита. Туй малкото дете, което е на една година, ние не знаем какъв човек ще бъде. Може да кажем поет, философ или художник.
Въпрос е.
Не се е проявило още. Трябва да стане на 21 години, да се обърне числото и ако стане на 33 години, ние вече може да имаме ясна представа заради него. Плод ще има в туй дете. Казвам, съвременните хора още плод не са дали на дървото на любовта. Дойде някой, каже: „Аз ви обичам.“ Къде е плодът?
към беседата >>
Вие го търсите, казвате: „Къде е Господ?
На вас ви казвам сега, ако вие не искате да имате одобрението на Бога и неговата слава, какво струва всичко друго. Какво струва всичката слава на света, ако пренебрегвате Божията слава.
Вие го търсите, казвате: „Къде е Господ?
“ Мнозина са ме питали де е Господ. Аз никъде не го търся. Досега никъде не съм търсил Господа. Не го търся. За да го търся, трябва да съм излязъл извън него – тогава да го търся.
към беседата >>
Не се е проявило още.
Ти не търсиш цял ден да седи, да му разправяш за своите нещастия или пък за своето щастие. Светът не може да бъде още щастлив, понеже еволюцията на човечеството не е развита. Туй малкото дете, което е на една година, ние не знаем какъв човек ще бъде. Може да кажем поет, философ или художник. Въпрос е.
Не се е проявило още.
Трябва да стане на 21 години, да се обърне числото и ако стане на 33 години, ние вече може да имаме ясна представа заради него. Плод ще има в туй дете. Казвам, съвременните хора още плод не са дали на дървото на любовта. Дойде някой, каже: „Аз ви обичам.“ Къде е плодът? Няма го плода.
към беседата >>
“ Мнозина са ме питали де е Господ.
На вас ви казвам сега, ако вие не искате да имате одобрението на Бога и неговата слава, какво струва всичко друго. Какво струва всичката слава на света, ако пренебрегвате Божията слава. Вие го търсите, казвате: „Къде е Господ?
“ Мнозина са ме питали де е Господ.
Аз никъде не го търся. Досега никъде не съм търсил Господа. Не го търся. За да го търся, трябва да съм излязъл извън него – тогава да го търся. Къде ще го търся?
към беседата >>
Трябва да стане на 21 години, да се обърне числото и ако стане на 33 години, ние вече може да имаме ясна представа заради него.
Светът не може да бъде още щастлив, понеже еволюцията на човечеството не е развита. Туй малкото дете, което е на една година, ние не знаем какъв човек ще бъде. Може да кажем поет, философ или художник. Въпрос е. Не се е проявило още.
Трябва да стане на 21 години, да се обърне числото и ако стане на 33 години, ние вече може да имаме ясна представа заради него.
Плод ще има в туй дете. Казвам, съвременните хора още плод не са дали на дървото на любовта. Дойде някой, каже: „Аз ви обичам.“ Къде е плодът? Няма го плода. Ти обичаш, казваш: „Моят плод е зрял.“ Не е зрял.
към беседата >>
Аз никъде не го търся.
На вас ви казвам сега, ако вие не искате да имате одобрението на Бога и неговата слава, какво струва всичко друго. Какво струва всичката слава на света, ако пренебрегвате Божията слава. Вие го търсите, казвате: „Къде е Господ? “ Мнозина са ме питали де е Господ.
Аз никъде не го търся.
Досега никъде не съм търсил Господа. Не го търся. За да го търся, трябва да съм излязъл извън него – тогава да го търся. Къде ще го търся? Казва: „Търсете Господа.“ Казвам: „Кога го изгубихте?
към беседата >>
Плод ще има в туй дете.
Туй малкото дете, което е на една година, ние не знаем какъв човек ще бъде. Може да кажем поет, философ или художник. Въпрос е. Не се е проявило още. Трябва да стане на 21 години, да се обърне числото и ако стане на 33 години, ние вече може да имаме ясна представа заради него.
Плод ще има в туй дете.
Казвам, съвременните хора още плод не са дали на дървото на любовта. Дойде някой, каже: „Аз ви обичам.“ Къде е плодът? Няма го плода. Ти обичаш, казваш: „Моят плод е зрял.“ Не е зрял. Твоят плод – зелен, моят плод – зелен, какво ще говорим за любовта.
към беседата >>
Досега никъде не съм търсил Господа.
На вас ви казвам сега, ако вие не искате да имате одобрението на Бога и неговата слава, какво струва всичко друго. Какво струва всичката слава на света, ако пренебрегвате Божията слава. Вие го търсите, казвате: „Къде е Господ? “ Мнозина са ме питали де е Господ. Аз никъде не го търся.
Досега никъде не съм търсил Господа.
Не го търся. За да го търся, трябва да съм излязъл извън него – тогава да го търся. Къде ще го търся? Казва: „Търсете Господа.“ Казвам: „Кога го изгубихте? “ Изгубил си го, излязъл си извън Господа.
към беседата >>
Казвам, съвременните хора още плод не са дали на дървото на любовта.
Може да кажем поет, философ или художник. Въпрос е. Не се е проявило още. Трябва да стане на 21 години, да се обърне числото и ако стане на 33 години, ние вече може да имаме ясна представа заради него. Плод ще има в туй дете.
Казвам, съвременните хора още плод не са дали на дървото на любовта.
Дойде някой, каже: „Аз ви обичам.“ Къде е плодът? Няма го плода. Ти обичаш, казваш: „Моят плод е зрял.“ Не е зрял. Твоят плод – зелен, моят плод – зелен, какво ще говорим за любовта. Може да говорим за някаква стара любов на миналото.
към беседата >>
Не го търся.
Какво струва всичката слава на света, ако пренебрегвате Божията слава. Вие го търсите, казвате: „Къде е Господ? “ Мнозина са ме питали де е Господ. Аз никъде не го търся. Досега никъде не съм търсил Господа.
Не го търся.
За да го търся, трябва да съм излязъл извън него – тогава да го търся. Къде ще го търся? Казва: „Търсете Господа.“ Казвам: „Кога го изгубихте? “ Изгубил си го, излязъл си извън Господа. То е сега само заблуждение вътре.
към беседата >>
Дойде някой, каже: „Аз ви обичам.“ Къде е плодът?
Въпрос е. Не се е проявило още. Трябва да стане на 21 години, да се обърне числото и ако стане на 33 години, ние вече може да имаме ясна представа заради него. Плод ще има в туй дете. Казвам, съвременните хора още плод не са дали на дървото на любовта.
Дойде някой, каже: „Аз ви обичам.“ Къде е плодът?
Няма го плода. Ти обичаш, казваш: „Моят плод е зрял.“ Не е зрял. Твоят плод – зелен, моят плод – зелен, какво ще говорим за любовта. Може да говорим за някаква стара любов на миналото. То е друг въпрос.
към беседата >>
За да го търся, трябва да съм излязъл извън него – тогава да го търся.
Вие го търсите, казвате: „Къде е Господ? “ Мнозина са ме питали де е Господ. Аз никъде не го търся. Досега никъде не съм търсил Господа. Не го търся.
За да го търся, трябва да съм излязъл извън него – тогава да го търся.
Къде ще го търся? Казва: „Търсете Господа.“ Казвам: „Кога го изгубихте? “ Изгубил си го, излязъл си извън Господа. То е сега само заблуждение вътре. Досега дявола, понеже мисли, че е извън Господа, и Господ го мачка.
към беседата >>
Няма го плода.
Не се е проявило още. Трябва да стане на 21 години, да се обърне числото и ако стане на 33 години, ние вече може да имаме ясна представа заради него. Плод ще има в туй дете. Казвам, съвременните хора още плод не са дали на дървото на любовта. Дойде някой, каже: „Аз ви обичам.“ Къде е плодът?
Няма го плода.
Ти обичаш, казваш: „Моят плод е зрял.“ Не е зрял. Твоят плод – зелен, моят плод – зелен, какво ще говорим за любовта. Може да говорим за някаква стара любов на миналото. То е друг въпрос.
към беседата >>
Къде ще го търся?
“ Мнозина са ме питали де е Господ. Аз никъде не го търся. Досега никъде не съм търсил Господа. Не го търся. За да го търся, трябва да съм излязъл извън него – тогава да го търся.
Къде ще го търся?
Казва: „Търсете Господа.“ Казвам: „Кога го изгубихте? “ Изгубил си го, излязъл си извън Господа. То е сега само заблуждение вътре. Досега дявола, понеже мисли, че е извън Господа, и Господ го мачка. Той търси Господа вън от себе си.
към беседата >>
Ти обичаш, казваш: „Моят плод е зрял.“ Не е зрял.
Трябва да стане на 21 години, да се обърне числото и ако стане на 33 години, ние вече може да имаме ясна представа заради него. Плод ще има в туй дете. Казвам, съвременните хора още плод не са дали на дървото на любовта. Дойде някой, каже: „Аз ви обичам.“ Къде е плодът? Няма го плода.
Ти обичаш, казваш: „Моят плод е зрял.“ Не е зрял.
Твоят плод – зелен, моят плод – зелен, какво ще говорим за любовта. Може да говорим за някаква стара любов на миналото. То е друг въпрос.
към беседата >>
Казва: „Търсете Господа.“ Казвам: „Кога го изгубихте?
Аз никъде не го търся. Досега никъде не съм търсил Господа. Не го търся. За да го търся, трябва да съм излязъл извън него – тогава да го търся. Къде ще го търся?
Казва: „Търсете Господа.“ Казвам: „Кога го изгубихте?
“ Изгубил си го, излязъл си извън Господа. То е сега само заблуждение вътре. Досега дявола, понеже мисли, че е извън Господа, и Господ го мачка. Той търси Господа вън от себе си. Щом търси Господа вън от себе си, ще направи престъпление.
към беседата >>
Твоят плод – зелен, моят плод – зелен, какво ще говорим за любовта.
Плод ще има в туй дете. Казвам, съвременните хора още плод не са дали на дървото на любовта. Дойде някой, каже: „Аз ви обичам.“ Къде е плодът? Няма го плода. Ти обичаш, казваш: „Моят плод е зрял.“ Не е зрял.
Твоят плод – зелен, моят плод – зелен, какво ще говорим за любовта.
Може да говорим за някаква стара любов на миналото. То е друг въпрос.
към беседата >>
“ Изгубил си го, излязъл си извън Господа.
Досега никъде не съм търсил Господа. Не го търся. За да го търся, трябва да съм излязъл извън него – тогава да го търся. Къде ще го търся? Казва: „Търсете Господа.“ Казвам: „Кога го изгубихте?
“ Изгубил си го, излязъл си извън Господа.
То е сега само заблуждение вътре. Досега дявола, понеже мисли, че е извън Господа, и Господ го мачка. Той търси Господа вън от себе си. Щом търси Господа вън от себе си, ще направи престъпление.
към беседата >>
Може да говорим за някаква стара любов на миналото.
Казвам, съвременните хора още плод не са дали на дървото на любовта. Дойде някой, каже: „Аз ви обичам.“ Къде е плодът? Няма го плода. Ти обичаш, казваш: „Моят плод е зрял.“ Не е зрял. Твоят плод – зелен, моят плод – зелен, какво ще говорим за любовта.
Може да говорим за някаква стара любов на миналото.
То е друг въпрос.
към беседата >>
То е сега само заблуждение вътре.
Не го търся. За да го търся, трябва да съм излязъл извън него – тогава да го търся. Къде ще го търся? Казва: „Търсете Господа.“ Казвам: „Кога го изгубихте? “ Изгубил си го, излязъл си извън Господа.
То е сега само заблуждение вътре.
Досега дявола, понеже мисли, че е извън Господа, и Господ го мачка. Той търси Господа вън от себе си. Щом търси Господа вън от себе си, ще направи престъпление.
към беседата >>
То е друг въпрос.
Дойде някой, каже: „Аз ви обичам.“ Къде е плодът? Няма го плода. Ти обичаш, казваш: „Моят плод е зрял.“ Не е зрял. Твоят плод – зелен, моят плод – зелен, какво ще говорим за любовта. Може да говорим за някаква стара любов на миналото.
То е друг въпрос.
към беседата >>
Досега дявола, понеже мисли, че е извън Господа, и Господ го мачка.
За да го търся, трябва да съм излязъл извън него – тогава да го търся. Къде ще го търся? Казва: „Търсете Господа.“ Казвам: „Кога го изгубихте? “ Изгубил си го, излязъл си извън Господа. То е сега само заблуждение вътре.
Досега дявола, понеже мисли, че е извън Господа, и Господ го мачка.
Той търси Господа вън от себе си. Щом търси Господа вън от себе си, ще направи престъпление.
към беседата >>
Сега аз като развивам един роман, говоря за влюбените, търсят развязка.
Сега аз като развивам един роман, говоря за влюбените, търсят развязка.
Не може да дам развязката. Като ви държа един час, накрая ще ви кажа нещо. Според мене спазете едно правило. Като идвате да ме слушате, носете едно огледало, за да познаете дали сте ме разбрали. Ако една бръчка от лицето ви се е смъкнала, разбрали сте ме малко.
към беседата >>
Той търси Господа вън от себе си.
Къде ще го търся? Казва: „Търсете Господа.“ Казвам: „Кога го изгубихте? “ Изгубил си го, излязъл си извън Господа. То е сега само заблуждение вътре. Досега дявола, понеже мисли, че е извън Господа, и Господ го мачка.
Той търси Господа вън от себе си.
Щом търси Господа вън от себе си, ще направи престъпление.
към беседата >>
Не може да дам развязката.
Сега аз като развивам един роман, говоря за влюбените, търсят развязка.
Не може да дам развязката.
Като ви държа един час, накрая ще ви кажа нещо. Според мене спазете едно правило. Като идвате да ме слушате, носете едно огледало, за да познаете дали сте ме разбрали. Ако една бръчка от лицето ви се е смъкнала, разбрали сте ме малко. Ако нито една бръчка не се е махнала от лицето, нищо не сте разбрали.
към беседата >>
Щом търси Господа вън от себе си, ще направи престъпление.
Казва: „Търсете Господа.“ Казвам: „Кога го изгубихте? “ Изгубил си го, излязъл си извън Господа. То е сега само заблуждение вътре. Досега дявола, понеже мисли, че е извън Господа, и Господ го мачка. Той търси Господа вън от себе си.
Щом търси Господа вън от себе си, ще направи престъпление.
към беседата >>
Като ви държа един час, накрая ще ви кажа нещо.
Сега аз като развивам един роман, говоря за влюбените, търсят развязка. Не може да дам развязката.
Като ви държа един час, накрая ще ви кажа нещо.
Според мене спазете едно правило. Като идвате да ме слушате, носете едно огледало, за да познаете дали сте ме разбрали. Ако една бръчка от лицето ви се е смъкнала, разбрали сте ме малко. Ако нито една бръчка не се е махнала от лицето, нищо не сте разбрали. След като ме слушате десетина години, бръчки да не останат на лицето, че да няма какво да смъквате от лицето.
към беседата >>
Единственото нещо, което не е вън от вас, то е Бог.
Единственото нещо, което не е вън от вас, то е Бог.
Той е вътре във вашата душа. Вашата душа е в Бога и Бог е във вашата душа. Не за тялото, то не е резултат, но душата ви е излязла от Бога. Щом имате душа, която е излязла от Бога, Бог е в душата и душата е в Бога. Ако туй не го вярвате, тогава какво вярвате.
към беседата >>
Според мене спазете едно правило.
Сега аз като развивам един роман, говоря за влюбените, търсят развязка. Не може да дам развязката. Като ви държа един час, накрая ще ви кажа нещо.
Според мене спазете едно правило.
Като идвате да ме слушате, носете едно огледало, за да познаете дали сте ме разбрали. Ако една бръчка от лицето ви се е смъкнала, разбрали сте ме малко. Ако нито една бръчка не се е махнала от лицето, нищо не сте разбрали. След като ме слушате десетина години, бръчки да не останат на лицето, че да няма какво да смъквате от лицето. Сега доста има да се снема.
към беседата >>
Той е вътре във вашата душа.
Единственото нещо, което не е вън от вас, то е Бог.
Той е вътре във вашата душа.
Вашата душа е в Бога и Бог е във вашата душа. Не за тялото, то не е резултат, но душата ви е излязла от Бога. Щом имате душа, която е излязла от Бога, Бог е в душата и душата е в Бога. Ако туй не го вярвате, тогава какво вярвате. Вие мислите да намерите Господа и да го намерите някъде в небето.
към беседата >>
Като идвате да ме слушате, носете едно огледало, за да познаете дали сте ме разбрали.
Сега аз като развивам един роман, говоря за влюбените, търсят развязка. Не може да дам развязката. Като ви държа един час, накрая ще ви кажа нещо. Според мене спазете едно правило.
Като идвате да ме слушате, носете едно огледало, за да познаете дали сте ме разбрали.
Ако една бръчка от лицето ви се е смъкнала, разбрали сте ме малко. Ако нито една бръчка не се е махнала от лицето, нищо не сте разбрали. След като ме слушате десетина години, бръчки да не останат на лицето, че да няма какво да смъквате от лицето. Сега доста има да се снема. После ще дойдат тъмните сенки.
към беседата >>
Вашата душа е в Бога и Бог е във вашата душа.
Единственото нещо, което не е вън от вас, то е Бог. Той е вътре във вашата душа.
Вашата душа е в Бога и Бог е във вашата душа.
Не за тялото, то не е резултат, но душата ви е излязла от Бога. Щом имате душа, която е излязла от Бога, Бог е в душата и душата е в Бога. Ако туй не го вярвате, тогава какво вярвате. Вие мислите да намерите Господа и да го намерите някъде в небето. На небето ще намерите слънцето, планетите, комети, но Господ никъде няма да го намерите.
към беседата >>
Ако една бръчка от лицето ви се е смъкнала, разбрали сте ме малко.
Сега аз като развивам един роман, говоря за влюбените, търсят развязка. Не може да дам развязката. Като ви държа един час, накрая ще ви кажа нещо. Според мене спазете едно правило. Като идвате да ме слушате, носете едно огледало, за да познаете дали сте ме разбрали.
Ако една бръчка от лицето ви се е смъкнала, разбрали сте ме малко.
Ако нито една бръчка не се е махнала от лицето, нищо не сте разбрали. След като ме слушате десетина години, бръчки да не останат на лицето, че да няма какво да смъквате от лицето. Сега доста има да се снема. После ще дойдат тъмните сенки. Туй не харесва – то не е изкуство.
към беседата >>
Не за тялото, то не е резултат, но душата ви е излязла от Бога.
Единственото нещо, което не е вън от вас, то е Бог. Той е вътре във вашата душа. Вашата душа е в Бога и Бог е във вашата душа.
Не за тялото, то не е резултат, но душата ви е излязла от Бога.
Щом имате душа, която е излязла от Бога, Бог е в душата и душата е в Бога. Ако туй не го вярвате, тогава какво вярвате. Вие мислите да намерите Господа и да го намерите някъде в небето. На небето ще намерите слънцето, планетите, комети, но Господ никъде няма да го намерите. И ангели може да намерите, всичко може да намерите, но Бога в небето никъде няма да го намерите.
към беседата >>
Ако нито една бръчка не се е махнала от лицето, нищо не сте разбрали.
Не може да дам развязката. Като ви държа един час, накрая ще ви кажа нещо. Според мене спазете едно правило. Като идвате да ме слушате, носете едно огледало, за да познаете дали сте ме разбрали. Ако една бръчка от лицето ви се е смъкнала, разбрали сте ме малко.
Ако нито една бръчка не се е махнала от лицето, нищо не сте разбрали.
След като ме слушате десетина години, бръчки да не останат на лицето, че да няма какво да смъквате от лицето. Сега доста има да се снема. После ще дойдат тъмните сенки. Туй не харесва – то не е изкуство. Вие като художници сте турили тъмни сенки на очите.
към беседата >>
Щом имате душа, която е излязла от Бога, Бог е в душата и душата е в Бога.
Единственото нещо, което не е вън от вас, то е Бог. Той е вътре във вашата душа. Вашата душа е в Бога и Бог е във вашата душа. Не за тялото, то не е резултат, но душата ви е излязла от Бога.
Щом имате душа, която е излязла от Бога, Бог е в душата и душата е в Бога.
Ако туй не го вярвате, тогава какво вярвате. Вие мислите да намерите Господа и да го намерите някъде в небето. На небето ще намерите слънцето, планетите, комети, но Господ никъде няма да го намерите. И ангели може да намерите, всичко може да намерите, но Бога в небето никъде няма да го намерите. То е неразбиране на живота.
към беседата >>
След като ме слушате десетина години, бръчки да не останат на лицето, че да няма какво да смъквате от лицето.
Като ви държа един час, накрая ще ви кажа нещо. Според мене спазете едно правило. Като идвате да ме слушате, носете едно огледало, за да познаете дали сте ме разбрали. Ако една бръчка от лицето ви се е смъкнала, разбрали сте ме малко. Ако нито една бръчка не се е махнала от лицето, нищо не сте разбрали.
След като ме слушате десетина години, бръчки да не останат на лицето, че да няма какво да смъквате от лицето.
Сега доста има да се снема. После ще дойдат тъмните сенки. Туй не харесва – то не е изкуство. Вие като художници сте турили тъмни сенки на очите. Тъй не става.
към беседата >>
Ако туй не го вярвате, тогава какво вярвате.
Единственото нещо, което не е вън от вас, то е Бог. Той е вътре във вашата душа. Вашата душа е в Бога и Бог е във вашата душа. Не за тялото, то не е резултат, но душата ви е излязла от Бога. Щом имате душа, която е излязла от Бога, Бог е в душата и душата е в Бога.
Ако туй не го вярвате, тогава какво вярвате.
Вие мислите да намерите Господа и да го намерите някъде в небето. На небето ще намерите слънцето, планетите, комети, но Господ никъде няма да го намерите. И ангели може да намерите, всичко може да намерите, но Бога в небето никъде няма да го намерите. То е неразбиране на живота. То е външната страна, търсене.
към беседата >>
Сега доста има да се снема.
Според мене спазете едно правило. Като идвате да ме слушате, носете едно огледало, за да познаете дали сте ме разбрали. Ако една бръчка от лицето ви се е смъкнала, разбрали сте ме малко. Ако нито една бръчка не се е махнала от лицето, нищо не сте разбрали. След като ме слушате десетина години, бръчки да не останат на лицето, че да няма какво да смъквате от лицето.
Сега доста има да се снема.
После ще дойдат тъмните сенки. Туй не харесва – то не е изкуство. Вие като художници сте турили тъмни сенки на очите. Тъй не става. То показва един човек замислен, с много грижи в света, потънали му очите.
към беседата >>
Вие мислите да намерите Господа и да го намерите някъде в небето.
Той е вътре във вашата душа. Вашата душа е в Бога и Бог е във вашата душа. Не за тялото, то не е резултат, но душата ви е излязла от Бога. Щом имате душа, която е излязла от Бога, Бог е в душата и душата е в Бога. Ако туй не го вярвате, тогава какво вярвате.
Вие мислите да намерите Господа и да го намерите някъде в небето.
На небето ще намерите слънцето, планетите, комети, но Господ никъде няма да го намерите. И ангели може да намерите, всичко може да намерите, но Бога в небето никъде няма да го намерите. То е неразбиране на живота. То е външната страна, търсене. Онзи човек, който дава подарък с ръката, то не е човекът – тази мисъл се е зародила отдалече в неговия ум, в неговата душа.
към беседата >>
После ще дойдат тъмните сенки.
Като идвате да ме слушате, носете едно огледало, за да познаете дали сте ме разбрали. Ако една бръчка от лицето ви се е смъкнала, разбрали сте ме малко. Ако нито една бръчка не се е махнала от лицето, нищо не сте разбрали. След като ме слушате десетина години, бръчки да не останат на лицето, че да няма какво да смъквате от лицето. Сега доста има да се снема.
После ще дойдат тъмните сенки.
Туй не харесва – то не е изкуство. Вие като художници сте турили тъмни сенки на очите. Тъй не става. То показва един човек замислен, с много грижи в света, потънали му очите. По някой път голяма жълтина сте турили.
към беседата >>
На небето ще намерите слънцето, планетите, комети, но Господ никъде няма да го намерите.
Вашата душа е в Бога и Бог е във вашата душа. Не за тялото, то не е резултат, но душата ви е излязла от Бога. Щом имате душа, която е излязла от Бога, Бог е в душата и душата е в Бога. Ако туй не го вярвате, тогава какво вярвате. Вие мислите да намерите Господа и да го намерите някъде в небето.
На небето ще намерите слънцето, планетите, комети, но Господ никъде няма да го намерите.
И ангели може да намерите, всичко може да намерите, но Бога в небето никъде няма да го намерите. То е неразбиране на живота. То е външната страна, търсене. Онзи човек, който дава подарък с ръката, то не е човекът – тази мисъл се е зародила отдалече в неговия ум, в неговата душа.
към беседата >>
3.
Най-разумнитѣ отношения / Най-разумните отношения
,
ООК
, София, 11.6.1941г.,
Вие нѣкой човѣкъ не може да го обичате, защото има си причини.
Приложението трѣбва да се приложи. Значи трѣбва да се посѣе семето. Посѣтото семе трѣбва да даде плодъ, който вие очаквате. Не само вие, вие разбирате само на васъ. На всичкитѣ хора е потрѣбенъ единъ вѫтрешенъ стимулъ.
Вие нѣкой човѣкъ не може да го обичате, защото има си причини.
Обичамъ единъ бакалинъ, понеже има захарь, нѣма захарь – не го обичамъ. Обичамъ едно дърво – има плодъ, обичамъ една пчела – въ кошера има медъ, обичамъ една кѫща – понеже е хубаво осветена, добре устроена, има кухня, баня, всички удобства. Една колиба, на която прозорцитѣ не сѫ на мѣсто, не може да я обичамъ. Казвамъ: Така не може да се живѣе. Какъ може да живѣешъ въ една колиба, както въ една хубава кѫща?
към беседата >>
Ти ме изплаши.
Праща двама души стражари при баща си, задигатъ го и го докарватъ при него. Казва: „На, ти казваше, че човѣкъ нѣма да стана“. – „Абе синко, казва бащата, така ли се прави? Изпоплаши ме. Що не ми прати единъ файтонъ, но съ стражари ме викашъ.
Ти ме изплаши.
Голѣмо магаре си“. Че и ние точно така постѫпваме. Ако вашата правда не надмине правдата на фарисеитѣ и митаритѣ, не може да влѣзете въ Царството Божие. Ако вашата правда надмине тѣхната правда – ще влѣзете. Ние въ нашитѣ възгледи, въ ума, въ сърдцето се занимаваме какъ живѣе свѣтътъ.
към беседата >>
Обичамъ единъ бакалинъ, понеже има захарь, нѣма захарь – не го обичамъ.
Значи трѣбва да се посѣе семето. Посѣтото семе трѣбва да даде плодъ, който вие очаквате. Не само вие, вие разбирате само на васъ. На всичкитѣ хора е потрѣбенъ единъ вѫтрешенъ стимулъ. Вие нѣкой човѣкъ не може да го обичате, защото има си причини.
Обичамъ единъ бакалинъ, понеже има захарь, нѣма захарь – не го обичамъ.
Обичамъ едно дърво – има плодъ, обичамъ една пчела – въ кошера има медъ, обичамъ една кѫща – понеже е хубаво осветена, добре устроена, има кухня, баня, всички удобства. Една колиба, на която прозорцитѣ не сѫ на мѣсто, не може да я обичамъ. Казвамъ: Така не може да се живѣе. Какъ може да живѣешъ въ една колиба, както въ една хубава кѫща? Условията не сѫ едни.
към беседата >>
Голѣмо магаре си“.
Казва: „На, ти казваше, че човѣкъ нѣма да стана“. – „Абе синко, казва бащата, така ли се прави? Изпоплаши ме. Що не ми прати единъ файтонъ, но съ стражари ме викашъ. Ти ме изплаши.
Голѣмо магаре си“.
Че и ние точно така постѫпваме. Ако вашата правда не надмине правдата на фарисеитѣ и митаритѣ, не може да влѣзете въ Царството Божие. Ако вашата правда надмине тѣхната правда – ще влѣзете. Ние въ нашитѣ възгледи, въ ума, въ сърдцето се занимаваме какъ живѣе свѣтътъ. Свѣтътъ си живѣе, както си разбира.
към беседата >>
Обичамъ едно дърво – има плодъ, обичамъ една пчела – въ кошера има медъ, обичамъ една кѫща – понеже е хубаво осветена, добре устроена, има кухня, баня, всички удобства.
Посѣтото семе трѣбва да даде плодъ, който вие очаквате. Не само вие, вие разбирате само на васъ. На всичкитѣ хора е потрѣбенъ единъ вѫтрешенъ стимулъ. Вие нѣкой човѣкъ не може да го обичате, защото има си причини. Обичамъ единъ бакалинъ, понеже има захарь, нѣма захарь – не го обичамъ.
Обичамъ едно дърво – има плодъ, обичамъ една пчела – въ кошера има медъ, обичамъ една кѫща – понеже е хубаво осветена, добре устроена, има кухня, баня, всички удобства.
Една колиба, на която прозорцитѣ не сѫ на мѣсто, не може да я обичамъ. Казвамъ: Така не може да се живѣе. Какъ може да живѣешъ въ една колиба, както въ една хубава кѫща? Условията не сѫ едни. Ти може да преобразишъ колибата и може да развалишъ хубавата кѫща.
към беседата >>
Че и ние точно така постѫпваме.
– „Абе синко, казва бащата, така ли се прави? Изпоплаши ме. Що не ми прати единъ файтонъ, но съ стражари ме викашъ. Ти ме изплаши. Голѣмо магаре си“.
Че и ние точно така постѫпваме.
Ако вашата правда не надмине правдата на фарисеитѣ и митаритѣ, не може да влѣзете въ Царството Божие. Ако вашата правда надмине тѣхната правда – ще влѣзете. Ние въ нашитѣ възгледи, въ ума, въ сърдцето се занимаваме какъ живѣе свѣтътъ. Свѣтътъ си живѣе, както си разбира. И ние ще живѣемъ тъй, както ние разбираме.
към беседата >>
Една колиба, на която прозорцитѣ не сѫ на мѣсто, не може да я обичамъ.
Не само вие, вие разбирате само на васъ. На всичкитѣ хора е потрѣбенъ единъ вѫтрешенъ стимулъ. Вие нѣкой човѣкъ не може да го обичате, защото има си причини. Обичамъ единъ бакалинъ, понеже има захарь, нѣма захарь – не го обичамъ. Обичамъ едно дърво – има плодъ, обичамъ една пчела – въ кошера има медъ, обичамъ една кѫща – понеже е хубаво осветена, добре устроена, има кухня, баня, всички удобства.
Една колиба, на която прозорцитѣ не сѫ на мѣсто, не може да я обичамъ.
Казвамъ: Така не може да се живѣе. Какъ може да живѣешъ въ една колиба, както въ една хубава кѫща? Условията не сѫ едни. Ти може да преобразишъ колибата и може да развалишъ хубавата кѫща. Казвамъ: Причинитѣ и на двамата сѫ добри, но не може да живѣятъ, понеже и двамата искатъ едно и сѫщо нѣщо.
към беседата >>
Ако вашата правда не надмине правдата на фарисеитѣ и митаритѣ, не може да влѣзете въ Царството Божие.
Изпоплаши ме. Що не ми прати единъ файтонъ, но съ стражари ме викашъ. Ти ме изплаши. Голѣмо магаре си“. Че и ние точно така постѫпваме.
Ако вашата правда не надмине правдата на фарисеитѣ и митаритѣ, не може да влѣзете въ Царството Божие.
Ако вашата правда надмине тѣхната правда – ще влѣзете. Ние въ нашитѣ възгледи, въ ума, въ сърдцето се занимаваме какъ живѣе свѣтътъ. Свѣтътъ си живѣе, както си разбира. И ние ще живѣемъ тъй, както ние разбираме. Отъ нашето разбиране ние ще се ползуваме.
към беседата >>
Казвамъ: Така не може да се живѣе.
На всичкитѣ хора е потрѣбенъ единъ вѫтрешенъ стимулъ. Вие нѣкой човѣкъ не може да го обичате, защото има си причини. Обичамъ единъ бакалинъ, понеже има захарь, нѣма захарь – не го обичамъ. Обичамъ едно дърво – има плодъ, обичамъ една пчела – въ кошера има медъ, обичамъ една кѫща – понеже е хубаво осветена, добре устроена, има кухня, баня, всички удобства. Една колиба, на която прозорцитѣ не сѫ на мѣсто, не може да я обичамъ.
Казвамъ: Така не може да се живѣе.
Какъ може да живѣешъ въ една колиба, както въ една хубава кѫща? Условията не сѫ едни. Ти може да преобразишъ колибата и може да развалишъ хубавата кѫща. Казвамъ: Причинитѣ и на двамата сѫ добри, но не може да живѣятъ, понеже и двамата искатъ едно и сѫщо нѣщо. Всѣкога, когато двама души искатъ едно и сѫщо нѣщо, тѣ ще се скаратъ.
към беседата >>
Ако вашата правда надмине тѣхната правда – ще влѣзете.
Що не ми прати единъ файтонъ, но съ стражари ме викашъ. Ти ме изплаши. Голѣмо магаре си“. Че и ние точно така постѫпваме. Ако вашата правда не надмине правдата на фарисеитѣ и митаритѣ, не може да влѣзете въ Царството Божие.
Ако вашата правда надмине тѣхната правда – ще влѣзете.
Ние въ нашитѣ възгледи, въ ума, въ сърдцето се занимаваме какъ живѣе свѣтътъ. Свѣтътъ си живѣе, както си разбира. И ние ще живѣемъ тъй, както ние разбираме. Отъ нашето разбиране ние ще се ползуваме. Не само ние, но ще се ползуватъ и другитѣ.
към беседата >>
Какъ може да живѣешъ въ една колиба, както въ една хубава кѫща?
Вие нѣкой човѣкъ не може да го обичате, защото има си причини. Обичамъ единъ бакалинъ, понеже има захарь, нѣма захарь – не го обичамъ. Обичамъ едно дърво – има плодъ, обичамъ една пчела – въ кошера има медъ, обичамъ една кѫща – понеже е хубаво осветена, добре устроена, има кухня, баня, всички удобства. Една колиба, на която прозорцитѣ не сѫ на мѣсто, не може да я обичамъ. Казвамъ: Така не може да се живѣе.
Какъ може да живѣешъ въ една колиба, както въ една хубава кѫща?
Условията не сѫ едни. Ти може да преобразишъ колибата и може да развалишъ хубавата кѫща. Казвамъ: Причинитѣ и на двамата сѫ добри, но не може да живѣятъ, понеже и двамата искатъ едно и сѫщо нѣщо. Всѣкога, когато двама души искатъ едно и сѫщо нѣщо, тѣ ще се скаратъ. Турете двама чиновници за една и сѫща служба, тѣ ще се скаратъ.
към беседата >>
Ние въ нашитѣ възгледи, въ ума, въ сърдцето се занимаваме какъ живѣе свѣтътъ.
Ти ме изплаши. Голѣмо магаре си“. Че и ние точно така постѫпваме. Ако вашата правда не надмине правдата на фарисеитѣ и митаритѣ, не може да влѣзете въ Царството Божие. Ако вашата правда надмине тѣхната правда – ще влѣзете.
Ние въ нашитѣ възгледи, въ ума, въ сърдцето се занимаваме какъ живѣе свѣтътъ.
Свѣтътъ си живѣе, както си разбира. И ние ще живѣемъ тъй, както ние разбираме. Отъ нашето разбиране ние ще се ползуваме. Не само ние, но ще се ползуватъ и другитѣ. Онѣзи, които сѫ създали скѫпоценнитѣ камъни, се ползува той, но сѫщевременно отъ скѫпоценнитѣ камъни се ползуватъ и другитѣ.
към беседата >>
Условията не сѫ едни.
Обичамъ единъ бакалинъ, понеже има захарь, нѣма захарь – не го обичамъ. Обичамъ едно дърво – има плодъ, обичамъ една пчела – въ кошера има медъ, обичамъ една кѫща – понеже е хубаво осветена, добре устроена, има кухня, баня, всички удобства. Една колиба, на която прозорцитѣ не сѫ на мѣсто, не може да я обичамъ. Казвамъ: Така не може да се живѣе. Какъ може да живѣешъ въ една колиба, както въ една хубава кѫща?
Условията не сѫ едни.
Ти може да преобразишъ колибата и може да развалишъ хубавата кѫща. Казвамъ: Причинитѣ и на двамата сѫ добри, но не може да живѣятъ, понеже и двамата искатъ едно и сѫщо нѣщо. Всѣкога, когато двама души искатъ едно и сѫщо нѣщо, тѣ ще се скаратъ. Турете двама чиновници за една и сѫща служба, тѣ ще се скаратъ. Единиятъ ще каже, че той е по-способенъ.
към беседата >>
Свѣтътъ си живѣе, както си разбира.
Голѣмо магаре си“. Че и ние точно така постѫпваме. Ако вашата правда не надмине правдата на фарисеитѣ и митаритѣ, не може да влѣзете въ Царството Божие. Ако вашата правда надмине тѣхната правда – ще влѣзете. Ние въ нашитѣ възгледи, въ ума, въ сърдцето се занимаваме какъ живѣе свѣтътъ.
Свѣтътъ си живѣе, както си разбира.
И ние ще живѣемъ тъй, както ние разбираме. Отъ нашето разбиране ние ще се ползуваме. Не само ние, но ще се ползуватъ и другитѣ. Онѣзи, които сѫ създали скѫпоценнитѣ камъни, се ползува той, но сѫщевременно отъ скѫпоценнитѣ камъни се ползуватъ и другитѣ. Онѣзи, които създадоха златото, се ползуватъ тѣ.
към беседата >>
Ти може да преобразишъ колибата и може да развалишъ хубавата кѫща.
Обичамъ едно дърво – има плодъ, обичамъ една пчела – въ кошера има медъ, обичамъ една кѫща – понеже е хубаво осветена, добре устроена, има кухня, баня, всички удобства. Една колиба, на която прозорцитѣ не сѫ на мѣсто, не може да я обичамъ. Казвамъ: Така не може да се живѣе. Какъ може да живѣешъ въ една колиба, както въ една хубава кѫща? Условията не сѫ едни.
Ти може да преобразишъ колибата и може да развалишъ хубавата кѫща.
Казвамъ: Причинитѣ и на двамата сѫ добри, но не може да живѣятъ, понеже и двамата искатъ едно и сѫщо нѣщо. Всѣкога, когато двама души искатъ едно и сѫщо нѣщо, тѣ ще се скаратъ. Турете двама чиновници за една и сѫща служба, тѣ ще се скаратъ. Единиятъ ще каже, че той е по-способенъ. Има двама инженери да се турятъ на една и сѫща служба съ едно възнаграждение – 15, 20, 25 хиляди лева.
към беседата >>
И ние ще живѣемъ тъй, както ние разбираме.
Че и ние точно така постѫпваме. Ако вашата правда не надмине правдата на фарисеитѣ и митаритѣ, не може да влѣзете въ Царството Божие. Ако вашата правда надмине тѣхната правда – ще влѣзете. Ние въ нашитѣ възгледи, въ ума, въ сърдцето се занимаваме какъ живѣе свѣтътъ. Свѣтътъ си живѣе, както си разбира.
И ние ще живѣемъ тъй, както ние разбираме.
Отъ нашето разбиране ние ще се ползуваме. Не само ние, но ще се ползуватъ и другитѣ. Онѣзи, които сѫ създали скѫпоценнитѣ камъни, се ползува той, но сѫщевременно отъ скѫпоценнитѣ камъни се ползуватъ и другитѣ. Онѣзи, които създадоха златото, се ползуватъ тѣ. Но като оставиха златото, всички се ползуватъ отъ него, ползуваме се и ние.
към беседата >>
Казвамъ: Причинитѣ и на двамата сѫ добри, но не може да живѣятъ, понеже и двамата искатъ едно и сѫщо нѣщо.
Една колиба, на която прозорцитѣ не сѫ на мѣсто, не може да я обичамъ. Казвамъ: Така не може да се живѣе. Какъ може да живѣешъ въ една колиба, както въ една хубава кѫща? Условията не сѫ едни. Ти може да преобразишъ колибата и може да развалишъ хубавата кѫща.
Казвамъ: Причинитѣ и на двамата сѫ добри, но не може да живѣятъ, понеже и двамата искатъ едно и сѫщо нѣщо.
Всѣкога, когато двама души искатъ едно и сѫщо нѣщо, тѣ ще се скаратъ. Турете двама чиновници за една и сѫща служба, тѣ ще се скаратъ. Единиятъ ще каже, че той е по-способенъ. Има двама инженери да се турятъ на една и сѫща служба съ едно възнаграждение – 15, 20, 25 хиляди лева. Ако ви турятъ за арбитъръ, какъ ще опредѣлите вие кой отъ двамата инженери да се назначи?
към беседата >>
Отъ нашето разбиране ние ще се ползуваме.
Ако вашата правда не надмине правдата на фарисеитѣ и митаритѣ, не може да влѣзете въ Царството Божие. Ако вашата правда надмине тѣхната правда – ще влѣзете. Ние въ нашитѣ възгледи, въ ума, въ сърдцето се занимаваме какъ живѣе свѣтътъ. Свѣтътъ си живѣе, както си разбира. И ние ще живѣемъ тъй, както ние разбираме.
Отъ нашето разбиране ние ще се ползуваме.
Не само ние, но ще се ползуватъ и другитѣ. Онѣзи, които сѫ създали скѫпоценнитѣ камъни, се ползува той, но сѫщевременно отъ скѫпоценнитѣ камъни се ползуватъ и другитѣ. Онѣзи, които създадоха златото, се ползуватъ тѣ. Но като оставиха златото, всички се ползуватъ отъ него, ползуваме се и ние. Всичкитѣ хубави нѣща, които сѫществуватъ въ природата, сѫ създадени отъ онѣзи, които сѫ живѣли по законитѣ на любовьта.
към беседата >>
Всѣкога, когато двама души искатъ едно и сѫщо нѣщо, тѣ ще се скаратъ.
Казвамъ: Така не може да се живѣе. Какъ може да живѣешъ въ една колиба, както въ една хубава кѫща? Условията не сѫ едни. Ти може да преобразишъ колибата и може да развалишъ хубавата кѫща. Казвамъ: Причинитѣ и на двамата сѫ добри, но не може да живѣятъ, понеже и двамата искатъ едно и сѫщо нѣщо.
Всѣкога, когато двама души искатъ едно и сѫщо нѣщо, тѣ ще се скаратъ.
Турете двама чиновници за една и сѫща служба, тѣ ще се скаратъ. Единиятъ ще каже, че той е по-способенъ. Има двама инженери да се турятъ на една и сѫща служба съ едно възнаграждение – 15, 20, 25 хиляди лева. Ако ви турятъ за арбитъръ, какъ ще опредѣлите вие кой отъ двамата инженери да се назначи? Допуснете, че единиятъ е на 30 години, другиятъ инженеръ е на 90 години.
към беседата >>
Не само ние, но ще се ползуватъ и другитѣ.
Ако вашата правда надмине тѣхната правда – ще влѣзете. Ние въ нашитѣ възгледи, въ ума, въ сърдцето се занимаваме какъ живѣе свѣтътъ. Свѣтътъ си живѣе, както си разбира. И ние ще живѣемъ тъй, както ние разбираме. Отъ нашето разбиране ние ще се ползуваме.
Не само ние, но ще се ползуватъ и другитѣ.
Онѣзи, които сѫ създали скѫпоценнитѣ камъни, се ползува той, но сѫщевременно отъ скѫпоценнитѣ камъни се ползуватъ и другитѣ. Онѣзи, които създадоха златото, се ползуватъ тѣ. Но като оставиха златото, всички се ползуватъ отъ него, ползуваме се и ние. Всичкитѣ хубави нѣща, които сѫществуватъ въ природата, сѫ създадени отъ онѣзи, които сѫ живѣли по законитѣ на любовьта. Чистиятъ въздухъ е създаденъ по законитѣ на любовьта, създадоха го онѣзи преди насъ.
към беседата >>
Турете двама чиновници за една и сѫща служба, тѣ ще се скаратъ.
Какъ може да живѣешъ въ една колиба, както въ една хубава кѫща? Условията не сѫ едни. Ти може да преобразишъ колибата и може да развалишъ хубавата кѫща. Казвамъ: Причинитѣ и на двамата сѫ добри, но не може да живѣятъ, понеже и двамата искатъ едно и сѫщо нѣщо. Всѣкога, когато двама души искатъ едно и сѫщо нѣщо, тѣ ще се скаратъ.
Турете двама чиновници за една и сѫща служба, тѣ ще се скаратъ.
Единиятъ ще каже, че той е по-способенъ. Има двама инженери да се турятъ на една и сѫща служба съ едно възнаграждение – 15, 20, 25 хиляди лева. Ако ви турятъ за арбитъръ, какъ ще опредѣлите вие кой отъ двамата инженери да се назначи? Допуснете, че единиятъ е на 30 години, другиятъ инженеръ е на 90 години. Ако е за работа, ще турите младия инженеръ да свърши работата.
към беседата >>
Онѣзи, които сѫ създали скѫпоценнитѣ камъни, се ползува той, но сѫщевременно отъ скѫпоценнитѣ камъни се ползуватъ и другитѣ.
Ние въ нашитѣ възгледи, въ ума, въ сърдцето се занимаваме какъ живѣе свѣтътъ. Свѣтътъ си живѣе, както си разбира. И ние ще живѣемъ тъй, както ние разбираме. Отъ нашето разбиране ние ще се ползуваме. Не само ние, но ще се ползуватъ и другитѣ.
Онѣзи, които сѫ създали скѫпоценнитѣ камъни, се ползува той, но сѫщевременно отъ скѫпоценнитѣ камъни се ползуватъ и другитѣ.
Онѣзи, които създадоха златото, се ползуватъ тѣ. Но като оставиха златото, всички се ползуватъ отъ него, ползуваме се и ние. Всичкитѣ хубави нѣща, които сѫществуватъ въ природата, сѫ създадени отъ онѣзи, които сѫ живѣли по законитѣ на любовьта. Чистиятъ въздухъ е създаденъ по законитѣ на любовьта, създадоха го онѣзи преди насъ. Свѣтлината Господь я създаде преди.
към беседата >>
Единиятъ ще каже, че той е по-способенъ.
Условията не сѫ едни. Ти може да преобразишъ колибата и може да развалишъ хубавата кѫща. Казвамъ: Причинитѣ и на двамата сѫ добри, но не може да живѣятъ, понеже и двамата искатъ едно и сѫщо нѣщо. Всѣкога, когато двама души искатъ едно и сѫщо нѣщо, тѣ ще се скаратъ. Турете двама чиновници за една и сѫща служба, тѣ ще се скаратъ.
Единиятъ ще каже, че той е по-способенъ.
Има двама инженери да се турятъ на една и сѫща служба съ едно възнаграждение – 15, 20, 25 хиляди лева. Ако ви турятъ за арбитъръ, какъ ще опредѣлите вие кой отъ двамата инженери да се назначи? Допуснете, че единиятъ е на 30 години, другиятъ инженеръ е на 90 години. Ако е за работа, ще турите младия инженеръ да свърши работата. Ако е за да даде планъ, единъ хубавъ съветъ – ще вземете стария.
към беседата >>
Онѣзи, които създадоха златото, се ползуватъ тѣ.
Свѣтътъ си живѣе, както си разбира. И ние ще живѣемъ тъй, както ние разбираме. Отъ нашето разбиране ние ще се ползуваме. Не само ние, но ще се ползуватъ и другитѣ. Онѣзи, които сѫ създали скѫпоценнитѣ камъни, се ползува той, но сѫщевременно отъ скѫпоценнитѣ камъни се ползуватъ и другитѣ.
Онѣзи, които създадоха златото, се ползуватъ тѣ.
Но като оставиха златото, всички се ползуватъ отъ него, ползуваме се и ние. Всичкитѣ хубави нѣща, които сѫществуватъ въ природата, сѫ създадени отъ онѣзи, които сѫ живѣли по законитѣ на любовьта. Чистиятъ въздухъ е създаденъ по законитѣ на любовьта, създадоха го онѣзи преди насъ. Свѣтлината Господь я създаде преди. Сега отъ тази свѣтлина, отъ този въздухъ, отъ тази храна, отъ всички блага на онѣзи, които сѫ минали въ една по-висока фаза на живота, ние се ползуваме отъ тѣхнитѣ блага.
към беседата >>
Има двама инженери да се турятъ на една и сѫща служба съ едно възнаграждение – 15, 20, 25 хиляди лева.
Ти може да преобразишъ колибата и може да развалишъ хубавата кѫща. Казвамъ: Причинитѣ и на двамата сѫ добри, но не може да живѣятъ, понеже и двамата искатъ едно и сѫщо нѣщо. Всѣкога, когато двама души искатъ едно и сѫщо нѣщо, тѣ ще се скаратъ. Турете двама чиновници за една и сѫща служба, тѣ ще се скаратъ. Единиятъ ще каже, че той е по-способенъ.
Има двама инженери да се турятъ на една и сѫща служба съ едно възнаграждение – 15, 20, 25 хиляди лева.
Ако ви турятъ за арбитъръ, какъ ще опредѣлите вие кой отъ двамата инженери да се назначи? Допуснете, че единиятъ е на 30 години, другиятъ инженеръ е на 90 години. Ако е за работа, ще турите младия инженеръ да свърши работата. Ако е за да даде планъ, единъ хубавъ съветъ – ще вземете стария. Ако е за опитность, за скица – ще вземете стария.
към беседата >>
Но като оставиха златото, всички се ползуватъ отъ него, ползуваме се и ние.
И ние ще живѣемъ тъй, както ние разбираме. Отъ нашето разбиране ние ще се ползуваме. Не само ние, но ще се ползуватъ и другитѣ. Онѣзи, които сѫ създали скѫпоценнитѣ камъни, се ползува той, но сѫщевременно отъ скѫпоценнитѣ камъни се ползуватъ и другитѣ. Онѣзи, които създадоха златото, се ползуватъ тѣ.
Но като оставиха златото, всички се ползуватъ отъ него, ползуваме се и ние.
Всичкитѣ хубави нѣща, които сѫществуватъ въ природата, сѫ създадени отъ онѣзи, които сѫ живѣли по законитѣ на любовьта. Чистиятъ въздухъ е създаденъ по законитѣ на любовьта, създадоха го онѣзи преди насъ. Свѣтлината Господь я създаде преди. Сега отъ тази свѣтлина, отъ този въздухъ, отъ тази храна, отъ всички блага на онѣзи, които сѫ минали въ една по-висока фаза на живота, ние се ползуваме отъ тѣхнитѣ блага. Ние като напуснемъ земята отъ онова, което ние сме създали, други ще се ползуватъ отъ нашитѣ блага.
към беседата >>
Ако ви турятъ за арбитъръ, какъ ще опредѣлите вие кой отъ двамата инженери да се назначи?
Казвамъ: Причинитѣ и на двамата сѫ добри, но не може да живѣятъ, понеже и двамата искатъ едно и сѫщо нѣщо. Всѣкога, когато двама души искатъ едно и сѫщо нѣщо, тѣ ще се скаратъ. Турете двама чиновници за една и сѫща служба, тѣ ще се скаратъ. Единиятъ ще каже, че той е по-способенъ. Има двама инженери да се турятъ на една и сѫща служба съ едно възнаграждение – 15, 20, 25 хиляди лева.
Ако ви турятъ за арбитъръ, какъ ще опредѣлите вие кой отъ двамата инженери да се назначи?
Допуснете, че единиятъ е на 30 години, другиятъ инженеръ е на 90 години. Ако е за работа, ще турите младия инженеръ да свърши работата. Ако е за да даде планъ, единъ хубавъ съветъ – ще вземете стария. Ако е за опитность, за скица – ще вземете стария. Ако е за работа, за приложение – ще вземете младия.
към беседата >>
Всичкитѣ хубави нѣща, които сѫществуватъ въ природата, сѫ създадени отъ онѣзи, които сѫ живѣли по законитѣ на любовьта.
Отъ нашето разбиране ние ще се ползуваме. Не само ние, но ще се ползуватъ и другитѣ. Онѣзи, които сѫ създали скѫпоценнитѣ камъни, се ползува той, но сѫщевременно отъ скѫпоценнитѣ камъни се ползуватъ и другитѣ. Онѣзи, които създадоха златото, се ползуватъ тѣ. Но като оставиха златото, всички се ползуватъ отъ него, ползуваме се и ние.
Всичкитѣ хубави нѣща, които сѫществуватъ въ природата, сѫ създадени отъ онѣзи, които сѫ живѣли по законитѣ на любовьта.
Чистиятъ въздухъ е създаденъ по законитѣ на любовьта, създадоха го онѣзи преди насъ. Свѣтлината Господь я създаде преди. Сега отъ тази свѣтлина, отъ този въздухъ, отъ тази храна, отъ всички блага на онѣзи, които сѫ минали въ една по-висока фаза на живота, ние се ползуваме отъ тѣхнитѣ блага. Ние като напуснемъ земята отъ онова, което ние сме създали, други ще се ползуватъ отъ нашитѣ блага. Затова Писанието казва: „Дѣлата имъ ходятъ подиръ тѣхъ“.
към беседата >>
Допуснете, че единиятъ е на 30 години, другиятъ инженеръ е на 90 години.
Всѣкога, когато двама души искатъ едно и сѫщо нѣщо, тѣ ще се скаратъ. Турете двама чиновници за една и сѫща служба, тѣ ще се скаратъ. Единиятъ ще каже, че той е по-способенъ. Има двама инженери да се турятъ на една и сѫща служба съ едно възнаграждение – 15, 20, 25 хиляди лева. Ако ви турятъ за арбитъръ, какъ ще опредѣлите вие кой отъ двамата инженери да се назначи?
Допуснете, че единиятъ е на 30 години, другиятъ инженеръ е на 90 години.
Ако е за работа, ще турите младия инженеръ да свърши работата. Ако е за да даде планъ, единъ хубавъ съветъ – ще вземете стария. Ако е за опитность, за скица – ще вземете стария. Ако е за работа, за приложение – ще вземете младия. Азъ, ако съмъ, ще ги примиря.
към беседата >>
Чистиятъ въздухъ е създаденъ по законитѣ на любовьта, създадоха го онѣзи преди насъ.
Не само ние, но ще се ползуватъ и другитѣ. Онѣзи, които сѫ създали скѫпоценнитѣ камъни, се ползува той, но сѫщевременно отъ скѫпоценнитѣ камъни се ползуватъ и другитѣ. Онѣзи, които създадоха златото, се ползуватъ тѣ. Но като оставиха златото, всички се ползуватъ отъ него, ползуваме се и ние. Всичкитѣ хубави нѣща, които сѫществуватъ въ природата, сѫ създадени отъ онѣзи, които сѫ живѣли по законитѣ на любовьта.
Чистиятъ въздухъ е създаденъ по законитѣ на любовьта, създадоха го онѣзи преди насъ.
Свѣтлината Господь я създаде преди. Сега отъ тази свѣтлина, отъ този въздухъ, отъ тази храна, отъ всички блага на онѣзи, които сѫ минали въ една по-висока фаза на живота, ние се ползуваме отъ тѣхнитѣ блага. Ние като напуснемъ земята отъ онова, което ние сме създали, други ще се ползуватъ отъ нашитѣ блага. Затова Писанието казва: „Дѣлата имъ ходятъ подиръ тѣхъ“. Ако нашитѣ хубави мисли не могатъ да ходятъ подиръ насъ, ако нашитѣ хубави чувства не могатъ да ходятъ подиръ насъ, ако нашитѣ постѫпки не могатъ да ходятъ подиръ насъ – тогава нѣма какво да ни гарантиратъ насъ.
към беседата >>
Ако е за работа, ще турите младия инженеръ да свърши работата.
Турете двама чиновници за една и сѫща служба, тѣ ще се скаратъ. Единиятъ ще каже, че той е по-способенъ. Има двама инженери да се турятъ на една и сѫща служба съ едно възнаграждение – 15, 20, 25 хиляди лева. Ако ви турятъ за арбитъръ, какъ ще опредѣлите вие кой отъ двамата инженери да се назначи? Допуснете, че единиятъ е на 30 години, другиятъ инженеръ е на 90 години.
Ако е за работа, ще турите младия инженеръ да свърши работата.
Ако е за да даде планъ, единъ хубавъ съветъ – ще вземете стария. Ако е за опитность, за скица – ще вземете стария. Ако е за работа, за приложение – ще вземете младия. Азъ, ако съмъ, ще ги примиря. Ще кажа: Тази заплата, 30 хиляди лева, ще я раздѣлите на две, тъй щото за двама инженери има мѣсто, отъ тѣхъ зависи и двамата, и младиятъ, и стариятъ да работятъ.
към беседата >>
Свѣтлината Господь я създаде преди.
Онѣзи, които сѫ създали скѫпоценнитѣ камъни, се ползува той, но сѫщевременно отъ скѫпоценнитѣ камъни се ползуватъ и другитѣ. Онѣзи, които създадоха златото, се ползуватъ тѣ. Но като оставиха златото, всички се ползуватъ отъ него, ползуваме се и ние. Всичкитѣ хубави нѣща, които сѫществуватъ въ природата, сѫ създадени отъ онѣзи, които сѫ живѣли по законитѣ на любовьта. Чистиятъ въздухъ е създаденъ по законитѣ на любовьта, създадоха го онѣзи преди насъ.
Свѣтлината Господь я създаде преди.
Сега отъ тази свѣтлина, отъ този въздухъ, отъ тази храна, отъ всички блага на онѣзи, които сѫ минали въ една по-висока фаза на живота, ние се ползуваме отъ тѣхнитѣ блага. Ние като напуснемъ земята отъ онова, което ние сме създали, други ще се ползуватъ отъ нашитѣ блага. Затова Писанието казва: „Дѣлата имъ ходятъ подиръ тѣхъ“. Ако нашитѣ хубави мисли не могатъ да ходятъ подиръ насъ, ако нашитѣ хубави чувства не могатъ да ходятъ подиръ насъ, ако нашитѣ постѫпки не могатъ да ходятъ подиръ насъ – тогава нѣма какво да ни гарантиратъ насъ. Казвамъ: Онова, което Богъ е вложилъ въ васъ, оставете го.
към беседата >>
Ако е за да даде планъ, единъ хубавъ съветъ – ще вземете стария.
Единиятъ ще каже, че той е по-способенъ. Има двама инженери да се турятъ на една и сѫща служба съ едно възнаграждение – 15, 20, 25 хиляди лева. Ако ви турятъ за арбитъръ, какъ ще опредѣлите вие кой отъ двамата инженери да се назначи? Допуснете, че единиятъ е на 30 години, другиятъ инженеръ е на 90 години. Ако е за работа, ще турите младия инженеръ да свърши работата.
Ако е за да даде планъ, единъ хубавъ съветъ – ще вземете стария.
Ако е за опитность, за скица – ще вземете стария. Ако е за работа, за приложение – ще вземете младия. Азъ, ако съмъ, ще ги примиря. Ще кажа: Тази заплата, 30 хиляди лева, ще я раздѣлите на две, тъй щото за двама инженери има мѣсто, отъ тѣхъ зависи и двамата, и младиятъ, и стариятъ да работятъ. Кога стариятъ и младиятъ не могатъ да работятъ?
към беседата >>
Сега отъ тази свѣтлина, отъ този въздухъ, отъ тази храна, отъ всички блага на онѣзи, които сѫ минали въ една по-висока фаза на живота, ние се ползуваме отъ тѣхнитѣ блага.
Онѣзи, които създадоха златото, се ползуватъ тѣ. Но като оставиха златото, всички се ползуватъ отъ него, ползуваме се и ние. Всичкитѣ хубави нѣща, които сѫществуватъ въ природата, сѫ създадени отъ онѣзи, които сѫ живѣли по законитѣ на любовьта. Чистиятъ въздухъ е създаденъ по законитѣ на любовьта, създадоха го онѣзи преди насъ. Свѣтлината Господь я създаде преди.
Сега отъ тази свѣтлина, отъ този въздухъ, отъ тази храна, отъ всички блага на онѣзи, които сѫ минали въ една по-висока фаза на живота, ние се ползуваме отъ тѣхнитѣ блага.
Ние като напуснемъ земята отъ онова, което ние сме създали, други ще се ползуватъ отъ нашитѣ блага. Затова Писанието казва: „Дѣлата имъ ходятъ подиръ тѣхъ“. Ако нашитѣ хубави мисли не могатъ да ходятъ подиръ насъ, ако нашитѣ хубави чувства не могатъ да ходятъ подиръ насъ, ако нашитѣ постѫпки не могатъ да ходятъ подиръ насъ – тогава нѣма какво да ни гарантиратъ насъ. Казвамъ: Онова, което Богъ е вложилъ въ васъ, оставете го. Никога не е кѫсно.
към беседата >>
Ако е за опитность, за скица – ще вземете стария.
Има двама инженери да се турятъ на една и сѫща служба съ едно възнаграждение – 15, 20, 25 хиляди лева. Ако ви турятъ за арбитъръ, какъ ще опредѣлите вие кой отъ двамата инженери да се назначи? Допуснете, че единиятъ е на 30 години, другиятъ инженеръ е на 90 години. Ако е за работа, ще турите младия инженеръ да свърши работата. Ако е за да даде планъ, единъ хубавъ съветъ – ще вземете стария.
Ако е за опитность, за скица – ще вземете стария.
Ако е за работа, за приложение – ще вземете младия. Азъ, ако съмъ, ще ги примиря. Ще кажа: Тази заплата, 30 хиляди лева, ще я раздѣлите на две, тъй щото за двама инженери има мѣсто, отъ тѣхъ зависи и двамата, и младиятъ, и стариятъ да работятъ. Кога стариятъ и младиятъ не могатъ да работятъ? Само при единъ случай – когато стариятъ е уменъ, а младиятъ е глупавъ.
към беседата >>
Ние като напуснемъ земята отъ онова, което ние сме създали, други ще се ползуватъ отъ нашитѣ блага.
Но като оставиха златото, всички се ползуватъ отъ него, ползуваме се и ние. Всичкитѣ хубави нѣща, които сѫществуватъ въ природата, сѫ създадени отъ онѣзи, които сѫ живѣли по законитѣ на любовьта. Чистиятъ въздухъ е създаденъ по законитѣ на любовьта, създадоха го онѣзи преди насъ. Свѣтлината Господь я създаде преди. Сега отъ тази свѣтлина, отъ този въздухъ, отъ тази храна, отъ всички блага на онѣзи, които сѫ минали въ една по-висока фаза на живота, ние се ползуваме отъ тѣхнитѣ блага.
Ние като напуснемъ земята отъ онова, което ние сме създали, други ще се ползуватъ отъ нашитѣ блага.
Затова Писанието казва: „Дѣлата имъ ходятъ подиръ тѣхъ“. Ако нашитѣ хубави мисли не могатъ да ходятъ подиръ насъ, ако нашитѣ хубави чувства не могатъ да ходятъ подиръ насъ, ако нашитѣ постѫпки не могатъ да ходятъ подиръ насъ – тогава нѣма какво да ни гарантиратъ насъ. Казвамъ: Онова, което Богъ е вложилъ въ васъ, оставете го. Никога не е кѫсно. За една година може да направите повече, отколкото за 20 години сте направили.
към беседата >>
Ако е за работа, за приложение – ще вземете младия.
Ако ви турятъ за арбитъръ, какъ ще опредѣлите вие кой отъ двамата инженери да се назначи? Допуснете, че единиятъ е на 30 години, другиятъ инженеръ е на 90 години. Ако е за работа, ще турите младия инженеръ да свърши работата. Ако е за да даде планъ, единъ хубавъ съветъ – ще вземете стария. Ако е за опитность, за скица – ще вземете стария.
Ако е за работа, за приложение – ще вземете младия.
Азъ, ако съмъ, ще ги примиря. Ще кажа: Тази заплата, 30 хиляди лева, ще я раздѣлите на две, тъй щото за двама инженери има мѣсто, отъ тѣхъ зависи и двамата, и младиятъ, и стариятъ да работятъ. Кога стариятъ и младиятъ не могатъ да работятъ? Само при единъ случай – когато стариятъ е уменъ, а младиятъ е глупавъ. Тогава стариятъ и младиятъ не могатъ да работятъ.
към беседата >>
Затова Писанието казва: „Дѣлата имъ ходятъ подиръ тѣхъ“.
Всичкитѣ хубави нѣща, които сѫществуватъ въ природата, сѫ създадени отъ онѣзи, които сѫ живѣли по законитѣ на любовьта. Чистиятъ въздухъ е създаденъ по законитѣ на любовьта, създадоха го онѣзи преди насъ. Свѣтлината Господь я създаде преди. Сега отъ тази свѣтлина, отъ този въздухъ, отъ тази храна, отъ всички блага на онѣзи, които сѫ минали въ една по-висока фаза на живота, ние се ползуваме отъ тѣхнитѣ блага. Ние като напуснемъ земята отъ онова, което ние сме създали, други ще се ползуватъ отъ нашитѣ блага.
Затова Писанието казва: „Дѣлата имъ ходятъ подиръ тѣхъ“.
Ако нашитѣ хубави мисли не могатъ да ходятъ подиръ насъ, ако нашитѣ хубави чувства не могатъ да ходятъ подиръ насъ, ако нашитѣ постѫпки не могатъ да ходятъ подиръ насъ – тогава нѣма какво да ни гарантиратъ насъ. Казвамъ: Онова, което Богъ е вложилъ въ васъ, оставете го. Никога не е кѫсно. За една година може да направите повече, отколкото за 20 години сте направили. Срѣщамъ сестри, които казватъ: „Тази сестра кракътъ я боли“.
към беседата >>
Азъ, ако съмъ, ще ги примиря.
Допуснете, че единиятъ е на 30 години, другиятъ инженеръ е на 90 години. Ако е за работа, ще турите младия инженеръ да свърши работата. Ако е за да даде планъ, единъ хубавъ съветъ – ще вземете стария. Ако е за опитность, за скица – ще вземете стария. Ако е за работа, за приложение – ще вземете младия.
Азъ, ако съмъ, ще ги примиря.
Ще кажа: Тази заплата, 30 хиляди лева, ще я раздѣлите на две, тъй щото за двама инженери има мѣсто, отъ тѣхъ зависи и двамата, и младиятъ, и стариятъ да работятъ. Кога стариятъ и младиятъ не могатъ да работятъ? Само при единъ случай – когато стариятъ е уменъ, а младиятъ е глупавъ. Тогава стариятъ и младиятъ не могатъ да работятъ. Когато младиятъ е глупавъ, а стариятъ е уменъ – тогава пакъ не могатъ да работятъ.
към беседата >>
Ако нашитѣ хубави мисли не могатъ да ходятъ подиръ насъ, ако нашитѣ хубави чувства не могатъ да ходятъ подиръ насъ, ако нашитѣ постѫпки не могатъ да ходятъ подиръ насъ – тогава нѣма какво да ни гарантиратъ насъ.
Чистиятъ въздухъ е създаденъ по законитѣ на любовьта, създадоха го онѣзи преди насъ. Свѣтлината Господь я създаде преди. Сега отъ тази свѣтлина, отъ този въздухъ, отъ тази храна, отъ всички блага на онѣзи, които сѫ минали въ една по-висока фаза на живота, ние се ползуваме отъ тѣхнитѣ блага. Ние като напуснемъ земята отъ онова, което ние сме създали, други ще се ползуватъ отъ нашитѣ блага. Затова Писанието казва: „Дѣлата имъ ходятъ подиръ тѣхъ“.
Ако нашитѣ хубави мисли не могатъ да ходятъ подиръ насъ, ако нашитѣ хубави чувства не могатъ да ходятъ подиръ насъ, ако нашитѣ постѫпки не могатъ да ходятъ подиръ насъ – тогава нѣма какво да ни гарантиратъ насъ.
Казвамъ: Онова, което Богъ е вложилъ въ васъ, оставете го. Никога не е кѫсно. За една година може да направите повече, отколкото за 20 години сте направили. Срѣщамъ сестри, които казватъ: „Тази сестра кракътъ я боли“. Казвамъ: Какво очаквате?
към беседата >>
Ще кажа: Тази заплата, 30 хиляди лева, ще я раздѣлите на две, тъй щото за двама инженери има мѣсто, отъ тѣхъ зависи и двамата, и младиятъ, и стариятъ да работятъ.
Ако е за работа, ще турите младия инженеръ да свърши работата. Ако е за да даде планъ, единъ хубавъ съветъ – ще вземете стария. Ако е за опитность, за скица – ще вземете стария. Ако е за работа, за приложение – ще вземете младия. Азъ, ако съмъ, ще ги примиря.
Ще кажа: Тази заплата, 30 хиляди лева, ще я раздѣлите на две, тъй щото за двама инженери има мѣсто, отъ тѣхъ зависи и двамата, и младиятъ, и стариятъ да работятъ.
Кога стариятъ и младиятъ не могатъ да работятъ? Само при единъ случай – когато стариятъ е уменъ, а младиятъ е глупавъ. Тогава стариятъ и младиятъ не могатъ да работятъ. Когато младиятъ е глупавъ, а стариятъ е уменъ – тогава пакъ не могатъ да работятъ. Когато младиятъ е глупавъ, и стариятъ е глупавъ – тогава не могатъ да работятъ.
към беседата >>
Казвамъ: Онова, което Богъ е вложилъ въ васъ, оставете го.
Свѣтлината Господь я създаде преди. Сега отъ тази свѣтлина, отъ този въздухъ, отъ тази храна, отъ всички блага на онѣзи, които сѫ минали въ една по-висока фаза на живота, ние се ползуваме отъ тѣхнитѣ блага. Ние като напуснемъ земята отъ онова, което ние сме създали, други ще се ползуватъ отъ нашитѣ блага. Затова Писанието казва: „Дѣлата имъ ходятъ подиръ тѣхъ“. Ако нашитѣ хубави мисли не могатъ да ходятъ подиръ насъ, ако нашитѣ хубави чувства не могатъ да ходятъ подиръ насъ, ако нашитѣ постѫпки не могатъ да ходятъ подиръ насъ – тогава нѣма какво да ни гарантиратъ насъ.
Казвамъ: Онова, което Богъ е вложилъ въ васъ, оставете го.
Никога не е кѫсно. За една година може да направите повече, отколкото за 20 години сте направили. Срѣщамъ сестри, които казватъ: „Тази сестра кракътъ я боли“. Казвамъ: Какво очаквате? Очакватъ да се подмладятъ.
към беседата >>
Кога стариятъ и младиятъ не могатъ да работятъ?
Ако е за да даде планъ, единъ хубавъ съветъ – ще вземете стария. Ако е за опитность, за скица – ще вземете стария. Ако е за работа, за приложение – ще вземете младия. Азъ, ако съмъ, ще ги примиря. Ще кажа: Тази заплата, 30 хиляди лева, ще я раздѣлите на две, тъй щото за двама инженери има мѣсто, отъ тѣхъ зависи и двамата, и младиятъ, и стариятъ да работятъ.
Кога стариятъ и младиятъ не могатъ да работятъ?
Само при единъ случай – когато стариятъ е уменъ, а младиятъ е глупавъ. Тогава стариятъ и младиятъ не могатъ да работятъ. Когато младиятъ е глупавъ, а стариятъ е уменъ – тогава пакъ не могатъ да работятъ. Когато младиятъ е глупавъ, и стариятъ е глупавъ – тогава не могатъ да работятъ. Когато младиятъ е уменъ, и стариятъ е уменъ – тогава и двамата не могатъ да работятъ.
към беседата >>
Никога не е кѫсно.
Сега отъ тази свѣтлина, отъ този въздухъ, отъ тази храна, отъ всички блага на онѣзи, които сѫ минали въ една по-висока фаза на живота, ние се ползуваме отъ тѣхнитѣ блага. Ние като напуснемъ земята отъ онова, което ние сме създали, други ще се ползуватъ отъ нашитѣ блага. Затова Писанието казва: „Дѣлата имъ ходятъ подиръ тѣхъ“. Ако нашитѣ хубави мисли не могатъ да ходятъ подиръ насъ, ако нашитѣ хубави чувства не могатъ да ходятъ подиръ насъ, ако нашитѣ постѫпки не могатъ да ходятъ подиръ насъ – тогава нѣма какво да ни гарантиратъ насъ. Казвамъ: Онова, което Богъ е вложилъ въ васъ, оставете го.
Никога не е кѫсно.
За една година може да направите повече, отколкото за 20 години сте направили. Срѣщамъ сестри, които казватъ: „Тази сестра кракътъ я боли“. Казвамъ: Какво очаквате? Очакватъ да се подмладятъ. Подмладяването е сутринь, като станете да изхвърлите малко отъ непотрѣбнитѣ мисли.
към беседата >>
Само при единъ случай – когато стариятъ е уменъ, а младиятъ е глупавъ.
Ако е за опитность, за скица – ще вземете стария. Ако е за работа, за приложение – ще вземете младия. Азъ, ако съмъ, ще ги примиря. Ще кажа: Тази заплата, 30 хиляди лева, ще я раздѣлите на две, тъй щото за двама инженери има мѣсто, отъ тѣхъ зависи и двамата, и младиятъ, и стариятъ да работятъ. Кога стариятъ и младиятъ не могатъ да работятъ?
Само при единъ случай – когато стариятъ е уменъ, а младиятъ е глупавъ.
Тогава стариятъ и младиятъ не могатъ да работятъ. Когато младиятъ е глупавъ, а стариятъ е уменъ – тогава пакъ не могатъ да работятъ. Когато младиятъ е глупавъ, и стариятъ е глупавъ – тогава не могатъ да работятъ. Когато младиятъ е уменъ, и стариятъ е уменъ – тогава и двамата не могатъ да работятъ. Тогава тукъ често се случва двама да се не погаждатъ.
към беседата >>
За една година може да направите повече, отколкото за 20 години сте направили.
Ние като напуснемъ земята отъ онова, което ние сме създали, други ще се ползуватъ отъ нашитѣ блага. Затова Писанието казва: „Дѣлата имъ ходятъ подиръ тѣхъ“. Ако нашитѣ хубави мисли не могатъ да ходятъ подиръ насъ, ако нашитѣ хубави чувства не могатъ да ходятъ подиръ насъ, ако нашитѣ постѫпки не могатъ да ходятъ подиръ насъ – тогава нѣма какво да ни гарантиратъ насъ. Казвамъ: Онова, което Богъ е вложилъ въ васъ, оставете го. Никога не е кѫсно.
За една година може да направите повече, отколкото за 20 години сте направили.
Срѣщамъ сестри, които казватъ: „Тази сестра кракътъ я боли“. Казвамъ: Какво очаквате? Очакватъ да се подмладятъ. Подмладяването е сутринь, като станете да изхвърлите малко отъ непотрѣбнитѣ мисли. Една мисъль, едно непотрѣбно чувство ще го изхвърлите.
към беседата >>
Тогава стариятъ и младиятъ не могатъ да работятъ.
Ако е за работа, за приложение – ще вземете младия. Азъ, ако съмъ, ще ги примиря. Ще кажа: Тази заплата, 30 хиляди лева, ще я раздѣлите на две, тъй щото за двама инженери има мѣсто, отъ тѣхъ зависи и двамата, и младиятъ, и стариятъ да работятъ. Кога стариятъ и младиятъ не могатъ да работятъ? Само при единъ случай – когато стариятъ е уменъ, а младиятъ е глупавъ.
Тогава стариятъ и младиятъ не могатъ да работятъ.
Когато младиятъ е глупавъ, а стариятъ е уменъ – тогава пакъ не могатъ да работятъ. Когато младиятъ е глупавъ, и стариятъ е глупавъ – тогава не могатъ да работятъ. Когато младиятъ е уменъ, и стариятъ е уменъ – тогава и двамата не могатъ да работятъ. Тогава тукъ често се случва двама да се не погаждатъ. Тогава или стариятъ е уменъ и младиятъ глупавъ, или стариятъ е глупавъ и младиятъ е уменъ едновременно.
към беседата >>
Срѣщамъ сестри, които казватъ: „Тази сестра кракътъ я боли“.
Затова Писанието казва: „Дѣлата имъ ходятъ подиръ тѣхъ“. Ако нашитѣ хубави мисли не могатъ да ходятъ подиръ насъ, ако нашитѣ хубави чувства не могатъ да ходятъ подиръ насъ, ако нашитѣ постѫпки не могатъ да ходятъ подиръ насъ – тогава нѣма какво да ни гарантиратъ насъ. Казвамъ: Онова, което Богъ е вложилъ въ васъ, оставете го. Никога не е кѫсно. За една година може да направите повече, отколкото за 20 години сте направили.
Срѣщамъ сестри, които казватъ: „Тази сестра кракътъ я боли“.
Казвамъ: Какво очаквате? Очакватъ да се подмладятъ. Подмладяването е сутринь, като станете да изхвърлите малко отъ непотрѣбнитѣ мисли. Една мисъль, едно непотрѣбно чувство ще го изхвърлите. Една непотрѣбна постѫпка – ще я изхвърлите.
към беседата >>
Когато младиятъ е глупавъ, а стариятъ е уменъ – тогава пакъ не могатъ да работятъ.
Азъ, ако съмъ, ще ги примиря. Ще кажа: Тази заплата, 30 хиляди лева, ще я раздѣлите на две, тъй щото за двама инженери има мѣсто, отъ тѣхъ зависи и двамата, и младиятъ, и стариятъ да работятъ. Кога стариятъ и младиятъ не могатъ да работятъ? Само при единъ случай – когато стариятъ е уменъ, а младиятъ е глупавъ. Тогава стариятъ и младиятъ не могатъ да работятъ.
Когато младиятъ е глупавъ, а стариятъ е уменъ – тогава пакъ не могатъ да работятъ.
Когато младиятъ е глупавъ, и стариятъ е глупавъ – тогава не могатъ да работятъ. Когато младиятъ е уменъ, и стариятъ е уменъ – тогава и двамата не могатъ да работятъ. Тогава тукъ често се случва двама да се не погаждатъ. Тогава или стариятъ е уменъ и младиятъ глупавъ, или стариятъ е глупавъ и младиятъ е уменъ едновременно. И тогава не се спогаждатъ.
към беседата >>
Казвамъ: Какво очаквате?
Ако нашитѣ хубави мисли не могатъ да ходятъ подиръ насъ, ако нашитѣ хубави чувства не могатъ да ходятъ подиръ насъ, ако нашитѣ постѫпки не могатъ да ходятъ подиръ насъ – тогава нѣма какво да ни гарантиратъ насъ. Казвамъ: Онова, което Богъ е вложилъ въ васъ, оставете го. Никога не е кѫсно. За една година може да направите повече, отколкото за 20 години сте направили. Срѣщамъ сестри, които казватъ: „Тази сестра кракътъ я боли“.
Казвамъ: Какво очаквате?
Очакватъ да се подмладятъ. Подмладяването е сутринь, като станете да изхвърлите малко отъ непотрѣбнитѣ мисли. Една мисъль, едно непотрѣбно чувство ще го изхвърлите. Една непотрѣбна постѫпка – ще я изхвърлите. Всѣки день има нѣщо, което трѣбва да се изхвърли.
към беседата >>
Когато младиятъ е глупавъ, и стариятъ е глупавъ – тогава не могатъ да работятъ.
Ще кажа: Тази заплата, 30 хиляди лева, ще я раздѣлите на две, тъй щото за двама инженери има мѣсто, отъ тѣхъ зависи и двамата, и младиятъ, и стариятъ да работятъ. Кога стариятъ и младиятъ не могатъ да работятъ? Само при единъ случай – когато стариятъ е уменъ, а младиятъ е глупавъ. Тогава стариятъ и младиятъ не могатъ да работятъ. Когато младиятъ е глупавъ, а стариятъ е уменъ – тогава пакъ не могатъ да работятъ.
Когато младиятъ е глупавъ, и стариятъ е глупавъ – тогава не могатъ да работятъ.
Когато младиятъ е уменъ, и стариятъ е уменъ – тогава и двамата не могатъ да работятъ. Тогава тукъ често се случва двама да се не погаждатъ. Тогава или стариятъ е уменъ и младиятъ глупавъ, или стариятъ е глупавъ и младиятъ е уменъ едновременно. И тогава не се спогаждатъ. Животътъ е една служба, трѣбва да живѣемъ, трѣбва да работимъ нѣщо.
към беседата >>
Очакватъ да се подмладятъ.
Казвамъ: Онова, което Богъ е вложилъ въ васъ, оставете го. Никога не е кѫсно. За една година може да направите повече, отколкото за 20 години сте направили. Срѣщамъ сестри, които казватъ: „Тази сестра кракътъ я боли“. Казвамъ: Какво очаквате?
Очакватъ да се подмладятъ.
Подмладяването е сутринь, като станете да изхвърлите малко отъ непотрѣбнитѣ мисли. Една мисъль, едно непотрѣбно чувство ще го изхвърлите. Една непотрѣбна постѫпка – ще я изхвърлите. Всѣки день има нѣщо, което трѣбва да се изхвърли. Видите нѣкое камъче на пѫтя, отмахнете го.
към беседата >>
Когато младиятъ е уменъ, и стариятъ е уменъ – тогава и двамата не могатъ да работятъ.
Кога стариятъ и младиятъ не могатъ да работятъ? Само при единъ случай – когато стариятъ е уменъ, а младиятъ е глупавъ. Тогава стариятъ и младиятъ не могатъ да работятъ. Когато младиятъ е глупавъ, а стариятъ е уменъ – тогава пакъ не могатъ да работятъ. Когато младиятъ е глупавъ, и стариятъ е глупавъ – тогава не могатъ да работятъ.
Когато младиятъ е уменъ, и стариятъ е уменъ – тогава и двамата не могатъ да работятъ.
Тогава тукъ често се случва двама да се не погаждатъ. Тогава или стариятъ е уменъ и младиятъ глупавъ, или стариятъ е глупавъ и младиятъ е уменъ едновременно. И тогава не се спогаждатъ. Животътъ е една служба, трѣбва да живѣемъ, трѣбва да работимъ нѣщо.
към беседата >>
Подмладяването е сутринь, като станете да изхвърлите малко отъ непотрѣбнитѣ мисли.
Никога не е кѫсно. За една година може да направите повече, отколкото за 20 години сте направили. Срѣщамъ сестри, които казватъ: „Тази сестра кракътъ я боли“. Казвамъ: Какво очаквате? Очакватъ да се подмладятъ.
Подмладяването е сутринь, като станете да изхвърлите малко отъ непотрѣбнитѣ мисли.
Една мисъль, едно непотрѣбно чувство ще го изхвърлите. Една непотрѣбна постѫпка – ще я изхвърлите. Всѣки день има нѣщо, което трѣбва да се изхвърли. Видите нѣкое камъче на пѫтя, отмахнете го. Каль има, прахъ има въ кѫщи – изчиствате я.
към беседата >>
Тогава тукъ често се случва двама да се не погаждатъ.
Само при единъ случай – когато стариятъ е уменъ, а младиятъ е глупавъ. Тогава стариятъ и младиятъ не могатъ да работятъ. Когато младиятъ е глупавъ, а стариятъ е уменъ – тогава пакъ не могатъ да работятъ. Когато младиятъ е глупавъ, и стариятъ е глупавъ – тогава не могатъ да работятъ. Когато младиятъ е уменъ, и стариятъ е уменъ – тогава и двамата не могатъ да работятъ.
Тогава тукъ често се случва двама да се не погаждатъ.
Тогава или стариятъ е уменъ и младиятъ глупавъ, или стариятъ е глупавъ и младиятъ е уменъ едновременно. И тогава не се спогаждатъ. Животътъ е една служба, трѣбва да живѣемъ, трѣбва да работимъ нѣщо.
към беседата >>
Една мисъль, едно непотрѣбно чувство ще го изхвърлите.
За една година може да направите повече, отколкото за 20 години сте направили. Срѣщамъ сестри, които казватъ: „Тази сестра кракътъ я боли“. Казвамъ: Какво очаквате? Очакватъ да се подмладятъ. Подмладяването е сутринь, като станете да изхвърлите малко отъ непотрѣбнитѣ мисли.
Една мисъль, едно непотрѣбно чувство ще го изхвърлите.
Една непотрѣбна постѫпка – ще я изхвърлите. Всѣки день има нѣщо, което трѣбва да се изхвърли. Видите нѣкое камъче на пѫтя, отмахнете го. Каль има, прахъ има въ кѫщи – изчиствате я.
към беседата >>
Тогава или стариятъ е уменъ и младиятъ глупавъ, или стариятъ е глупавъ и младиятъ е уменъ едновременно.
Тогава стариятъ и младиятъ не могатъ да работятъ. Когато младиятъ е глупавъ, а стариятъ е уменъ – тогава пакъ не могатъ да работятъ. Когато младиятъ е глупавъ, и стариятъ е глупавъ – тогава не могатъ да работятъ. Когато младиятъ е уменъ, и стариятъ е уменъ – тогава и двамата не могатъ да работятъ. Тогава тукъ често се случва двама да се не погаждатъ.
Тогава или стариятъ е уменъ и младиятъ глупавъ, или стариятъ е глупавъ и младиятъ е уменъ едновременно.
И тогава не се спогаждатъ. Животътъ е една служба, трѣбва да живѣемъ, трѣбва да работимъ нѣщо.
към беседата >>
Една непотрѣбна постѫпка – ще я изхвърлите.
Срѣщамъ сестри, които казватъ: „Тази сестра кракътъ я боли“. Казвамъ: Какво очаквате? Очакватъ да се подмладятъ. Подмладяването е сутринь, като станете да изхвърлите малко отъ непотрѣбнитѣ мисли. Една мисъль, едно непотрѣбно чувство ще го изхвърлите.
Една непотрѣбна постѫпка – ще я изхвърлите.
Всѣки день има нѣщо, което трѣбва да се изхвърли. Видите нѣкое камъче на пѫтя, отмахнете го. Каль има, прахъ има въ кѫщи – изчиствате я.
към беседата >>
И тогава не се спогаждатъ.
Когато младиятъ е глупавъ, а стариятъ е уменъ – тогава пакъ не могатъ да работятъ. Когато младиятъ е глупавъ, и стариятъ е глупавъ – тогава не могатъ да работятъ. Когато младиятъ е уменъ, и стариятъ е уменъ – тогава и двамата не могатъ да работятъ. Тогава тукъ често се случва двама да се не погаждатъ. Тогава или стариятъ е уменъ и младиятъ глупавъ, или стариятъ е глупавъ и младиятъ е уменъ едновременно.
И тогава не се спогаждатъ.
Животътъ е една служба, трѣбва да живѣемъ, трѣбва да работимъ нѣщо.
към беседата >>
Всѣки день има нѣщо, което трѣбва да се изхвърли.
Казвамъ: Какво очаквате? Очакватъ да се подмладятъ. Подмладяването е сутринь, като станете да изхвърлите малко отъ непотрѣбнитѣ мисли. Една мисъль, едно непотрѣбно чувство ще го изхвърлите. Една непотрѣбна постѫпка – ще я изхвърлите.
Всѣки день има нѣщо, което трѣбва да се изхвърли.
Видите нѣкое камъче на пѫтя, отмахнете го. Каль има, прахъ има въ кѫщи – изчиствате я.
към беседата >>
Животътъ е една служба, трѣбва да живѣемъ, трѣбва да работимъ нѣщо.
Когато младиятъ е глупавъ, и стариятъ е глупавъ – тогава не могатъ да работятъ. Когато младиятъ е уменъ, и стариятъ е уменъ – тогава и двамата не могатъ да работятъ. Тогава тукъ често се случва двама да се не погаждатъ. Тогава или стариятъ е уменъ и младиятъ глупавъ, или стариятъ е глупавъ и младиятъ е уменъ едновременно. И тогава не се спогаждатъ.
Животътъ е една служба, трѣбва да живѣемъ, трѣбва да работимъ нѣщо.
към беседата >>
Видите нѣкое камъче на пѫтя, отмахнете го.
Очакватъ да се подмладятъ. Подмладяването е сутринь, като станете да изхвърлите малко отъ непотрѣбнитѣ мисли. Една мисъль, едно непотрѣбно чувство ще го изхвърлите. Една непотрѣбна постѫпка – ще я изхвърлите. Всѣки день има нѣщо, което трѣбва да се изхвърли.
Видите нѣкое камъче на пѫтя, отмахнете го.
Каль има, прахъ има въ кѫщи – изчиствате я.
към беседата >>
Сега да ви попитамъ: Кое е най-право да се живѣе?
Сега да ви попитамъ: Кое е най-право да се живѣе?
Какво трѣбва да се разбира подъ думата „животъ“? Животътъ не е нищо друго, освенъ една малка проява на любовьта. Любовьта, като иска да направи една проба, тя като една дреха вика живота и оттамъ изважда терковетѣ. Направи единъ теркъ – не става, после втори, трети, четвърти – все теркове прави. Това е любовьта, това се нарича животътъ.
към беседата >>
Каль има, прахъ има въ кѫщи – изчиствате я.
Подмладяването е сутринь, като станете да изхвърлите малко отъ непотрѣбнитѣ мисли. Една мисъль, едно непотрѣбно чувство ще го изхвърлите. Една непотрѣбна постѫпка – ще я изхвърлите. Всѣки день има нѣщо, което трѣбва да се изхвърли. Видите нѣкое камъче на пѫтя, отмахнете го.
Каль има, прахъ има въ кѫщи – изчиствате я.
към беседата >>
Какво трѣбва да се разбира подъ думата „животъ“?
Сега да ви попитамъ: Кое е най-право да се живѣе?
Какво трѣбва да се разбира подъ думата „животъ“?
Животътъ не е нищо друго, освенъ една малка проява на любовьта. Любовьта, като иска да направи една проба, тя като една дреха вика живота и оттамъ изважда терковетѣ. Направи единъ теркъ – не става, после втори, трети, четвърти – все теркове прави. Това е любовьта, това се нарича животътъ. Когато теркътъ стане хубавъ, тогава казваме, че животътъ е добъръ.
към беседата >>
Запримѣръ вие, изгрѣвчани, като идете при нѣкой вашъ приятель, ни най-малко не си изувате обущата.
Запримѣръ вие, изгрѣвчани, като идете при нѣкой вашъ приятель, ни най-малко не си изувате обущата.
За бѫдеще, като идете нѣкѫде, да си носите лапчуни. Щомъ влѣзешъ, ще си изуешъ обущата, ще обуешъ лапчунитѣ. Ако това не го туряте, новото учение не можете да го приемете. За салона най-после ще стане. Когато отивате нѣкѫде, ви съветвамъ да носите лапчуни, изуйте обущата, обуйте лапчунитѣ и тогава влѣзте.
към беседата >>
Животътъ не е нищо друго, освенъ една малка проява на любовьта.
Сега да ви попитамъ: Кое е най-право да се живѣе? Какво трѣбва да се разбира подъ думата „животъ“?
Животътъ не е нищо друго, освенъ една малка проява на любовьта.
Любовьта, като иска да направи една проба, тя като една дреха вика живота и оттамъ изважда терковетѣ. Направи единъ теркъ – не става, после втори, трети, четвърти – все теркове прави. Това е любовьта, това се нарича животътъ. Когато теркътъ стане хубавъ, тогава казваме, че животътъ е добъръ. Когато теркътъ е лошъ, казваме: „Не се сбѫдна животътъ“.
към беседата >>
За бѫдеще, като идете нѣкѫде, да си носите лапчуни.
Запримѣръ вие, изгрѣвчани, като идете при нѣкой вашъ приятель, ни най-малко не си изувате обущата.
За бѫдеще, като идете нѣкѫде, да си носите лапчуни.
Щомъ влѣзешъ, ще си изуешъ обущата, ще обуешъ лапчунитѣ. Ако това не го туряте, новото учение не можете да го приемете. За салона най-после ще стане. Когато отивате нѣкѫде, ви съветвамъ да носите лапчуни, изуйте обущата, обуйте лапчунитѣ и тогава влѣзте. Нѣма какво да се извинявате.
към беседата >>
Любовьта, като иска да направи една проба, тя като една дреха вика живота и оттамъ изважда терковетѣ.
Сега да ви попитамъ: Кое е най-право да се живѣе? Какво трѣбва да се разбира подъ думата „животъ“? Животътъ не е нищо друго, освенъ една малка проява на любовьта.
Любовьта, като иска да направи една проба, тя като една дреха вика живота и оттамъ изважда терковетѣ.
Направи единъ теркъ – не става, после втори, трети, четвърти – все теркове прави. Това е любовьта, това се нарича животътъ. Когато теркътъ стане хубавъ, тогава казваме, че животътъ е добъръ. Когато теркътъ е лошъ, казваме: „Не се сбѫдна животътъ“. Сега въ дадения случай, кое е по-лесно – да пълнишъ шишето или да го празнишъ?
към беседата >>
Щомъ влѣзешъ, ще си изуешъ обущата, ще обуешъ лапчунитѣ.
Запримѣръ вие, изгрѣвчани, като идете при нѣкой вашъ приятель, ни най-малко не си изувате обущата. За бѫдеще, като идете нѣкѫде, да си носите лапчуни.
Щомъ влѣзешъ, ще си изуешъ обущата, ще обуешъ лапчунитѣ.
Ако това не го туряте, новото учение не можете да го приемете. За салона най-после ще стане. Когато отивате нѣкѫде, ви съветвамъ да носите лапчуни, изуйте обущата, обуйте лапчунитѣ и тогава влѣзте. Нѣма какво да се извинявате. Та кой какъ дойде при мене, казва: „Извинете, извинете“.
към беседата >>
Направи единъ теркъ – не става, после втори, трети, четвърти – все теркове прави.
Сега да ви попитамъ: Кое е най-право да се живѣе? Какво трѣбва да се разбира подъ думата „животъ“? Животътъ не е нищо друго, освенъ една малка проява на любовьта. Любовьта, като иска да направи една проба, тя като една дреха вика живота и оттамъ изважда терковетѣ.
Направи единъ теркъ – не става, после втори, трети, четвърти – все теркове прави.
Това е любовьта, това се нарича животътъ. Когато теркътъ стане хубавъ, тогава казваме, че животътъ е добъръ. Когато теркътъ е лошъ, казваме: „Не се сбѫдна животътъ“. Сега въ дадения случай, кое е по-лесно – да пълнишъ шишето или да го празнишъ? Отъ кое човѣкъ може да придобие повече?
към беседата >>
Ако това не го туряте, новото учение не можете да го приемете.
Запримѣръ вие, изгрѣвчани, като идете при нѣкой вашъ приятель, ни най-малко не си изувате обущата. За бѫдеще, като идете нѣкѫде, да си носите лапчуни. Щомъ влѣзешъ, ще си изуешъ обущата, ще обуешъ лапчунитѣ.
Ако това не го туряте, новото учение не можете да го приемете.
За салона най-после ще стане. Когато отивате нѣкѫде, ви съветвамъ да носите лапчуни, изуйте обущата, обуйте лапчунитѣ и тогава влѣзте. Нѣма какво да се извинявате. Та кой какъ дойде при мене, казва: „Извинете, извинете“. Да, извинете.
към беседата >>
Това е любовьта, това се нарича животътъ.
Сега да ви попитамъ: Кое е най-право да се живѣе? Какво трѣбва да се разбира подъ думата „животъ“? Животътъ не е нищо друго, освенъ една малка проява на любовьта. Любовьта, като иска да направи една проба, тя като една дреха вика живота и оттамъ изважда терковетѣ. Направи единъ теркъ – не става, после втори, трети, четвърти – все теркове прави.
Това е любовьта, това се нарича животътъ.
Когато теркътъ стане хубавъ, тогава казваме, че животътъ е добъръ. Когато теркътъ е лошъ, казваме: „Не се сбѫдна животътъ“. Сега въ дадения случай, кое е по-лесно – да пълнишъ шишето или да го празнишъ? Отъ кое човѣкъ може да придобие повече? Когато се напълни шишето или когато се изпразни?
към беседата >>
За салона най-после ще стане.
Запримѣръ вие, изгрѣвчани, като идете при нѣкой вашъ приятель, ни най-малко не си изувате обущата. За бѫдеще, като идете нѣкѫде, да си носите лапчуни. Щомъ влѣзешъ, ще си изуешъ обущата, ще обуешъ лапчунитѣ. Ако това не го туряте, новото учение не можете да го приемете.
За салона най-после ще стане.
Когато отивате нѣкѫде, ви съветвамъ да носите лапчуни, изуйте обущата, обуйте лапчунитѣ и тогава влѣзте. Нѣма какво да се извинявате. Та кой какъ дойде при мене, казва: „Извинете, извинете“. Да, извинете. Единъ мой съветъ е това – обувайте си лапчуни.
към беседата >>
Когато теркътъ стане хубавъ, тогава казваме, че животътъ е добъръ.
Какво трѣбва да се разбира подъ думата „животъ“? Животътъ не е нищо друго, освенъ една малка проява на любовьта. Любовьта, като иска да направи една проба, тя като една дреха вика живота и оттамъ изважда терковетѣ. Направи единъ теркъ – не става, после втори, трети, четвърти – все теркове прави. Това е любовьта, това се нарича животътъ.
Когато теркътъ стане хубавъ, тогава казваме, че животътъ е добъръ.
Когато теркътъ е лошъ, казваме: „Не се сбѫдна животътъ“. Сега въ дадения случай, кое е по-лесно – да пълнишъ шишето или да го празнишъ? Отъ кое човѣкъ може да придобие повече? Когато се напълни шишето или когато се изпразни? За сегашниятъ животъ говоримъ.
към беседата >>
Когато отивате нѣкѫде, ви съветвамъ да носите лапчуни, изуйте обущата, обуйте лапчунитѣ и тогава влѣзте.
Запримѣръ вие, изгрѣвчани, като идете при нѣкой вашъ приятель, ни най-малко не си изувате обущата. За бѫдеще, като идете нѣкѫде, да си носите лапчуни. Щомъ влѣзешъ, ще си изуешъ обущата, ще обуешъ лапчунитѣ. Ако това не го туряте, новото учение не можете да го приемете. За салона най-после ще стане.
Когато отивате нѣкѫде, ви съветвамъ да носите лапчуни, изуйте обущата, обуйте лапчунитѣ и тогава влѣзте.
Нѣма какво да се извинявате. Та кой какъ дойде при мене, казва: „Извинете, извинете“. Да, извинете. Единъ мой съветъ е това – обувайте си лапчуни. Азъ трѣбва да си купя пръвъ лапчуни.
към беседата >>
Когато теркътъ е лошъ, казваме: „Не се сбѫдна животътъ“.
Животътъ не е нищо друго, освенъ една малка проява на любовьта. Любовьта, като иска да направи една проба, тя като една дреха вика живота и оттамъ изважда терковетѣ. Направи единъ теркъ – не става, после втори, трети, четвърти – все теркове прави. Това е любовьта, това се нарича животътъ. Когато теркътъ стане хубавъ, тогава казваме, че животътъ е добъръ.
Когато теркътъ е лошъ, казваме: „Не се сбѫдна животътъ“.
Сега въ дадения случай, кое е по-лесно – да пълнишъ шишето или да го празнишъ? Отъ кое човѣкъ може да придобие повече? Когато се напълни шишето или когато се изпразни? За сегашниятъ животъ говоримъ. Ще ви преведа мисъльта си малко по-конкретно.
към беседата >>
Нѣма какво да се извинявате.
За бѫдеще, като идете нѣкѫде, да си носите лапчуни. Щомъ влѣзешъ, ще си изуешъ обущата, ще обуешъ лапчунитѣ. Ако това не го туряте, новото учение не можете да го приемете. За салона най-после ще стане. Когато отивате нѣкѫде, ви съветвамъ да носите лапчуни, изуйте обущата, обуйте лапчунитѣ и тогава влѣзте.
Нѣма какво да се извинявате.
Та кой какъ дойде при мене, казва: „Извинете, извинете“. Да, извинете. Единъ мой съветъ е това – обувайте си лапчуни. Азъ трѣбва да си купя пръвъ лапчуни. Намислилъ съмъ да си купя хубави лапчуни.
към беседата >>
Сега въ дадения случай, кое е по-лесно – да пълнишъ шишето или да го празнишъ?
Любовьта, като иска да направи една проба, тя като една дреха вика живота и оттамъ изважда терковетѣ. Направи единъ теркъ – не става, после втори, трети, четвърти – все теркове прави. Това е любовьта, това се нарича животътъ. Когато теркътъ стане хубавъ, тогава казваме, че животътъ е добъръ. Когато теркътъ е лошъ, казваме: „Не се сбѫдна животътъ“.
Сега въ дадения случай, кое е по-лесно – да пълнишъ шишето или да го празнишъ?
Отъ кое човѣкъ може да придобие повече? Когато се напълни шишето или когато се изпразни? За сегашниятъ животъ говоримъ. Ще ви преведа мисъльта си малко по-конкретно. Кога печелите повече – когато ядете или когато постите?
към беседата >>
Та кой какъ дойде при мене, казва: „Извинете, извинете“.
Щомъ влѣзешъ, ще си изуешъ обущата, ще обуешъ лапчунитѣ. Ако това не го туряте, новото учение не можете да го приемете. За салона най-после ще стане. Когато отивате нѣкѫде, ви съветвамъ да носите лапчуни, изуйте обущата, обуйте лапчунитѣ и тогава влѣзте. Нѣма какво да се извинявате.
Та кой какъ дойде при мене, казва: „Извинете, извинете“.
Да, извинете. Единъ мой съветъ е това – обувайте си лапчуни. Азъ трѣбва да си купя пръвъ лапчуни. Намислилъ съмъ да си купя хубави лапчуни. Като отида нѣкѫде, ще ги нося.
към беседата >>
Отъ кое човѣкъ може да придобие повече?
Направи единъ теркъ – не става, после втори, трети, четвърти – все теркове прави. Това е любовьта, това се нарича животътъ. Когато теркътъ стане хубавъ, тогава казваме, че животътъ е добъръ. Когато теркътъ е лошъ, казваме: „Не се сбѫдна животътъ“. Сега въ дадения случай, кое е по-лесно – да пълнишъ шишето или да го празнишъ?
Отъ кое човѣкъ може да придобие повече?
Когато се напълни шишето или когато се изпразни? За сегашниятъ животъ говоримъ. Ще ви преведа мисъльта си малко по-конкретно. Кога печелите повече – когато ядете или когато постите? Кое е за предпочитане – яденето или постенето?
към беседата >>
Да, извинете.
Ако това не го туряте, новото учение не можете да го приемете. За салона най-после ще стане. Когато отивате нѣкѫде, ви съветвамъ да носите лапчуни, изуйте обущата, обуйте лапчунитѣ и тогава влѣзте. Нѣма какво да се извинявате. Та кой какъ дойде при мене, казва: „Извинете, извинете“.
Да, извинете.
Единъ мой съветъ е това – обувайте си лапчуни. Азъ трѣбва да си купя пръвъ лапчуни. Намислилъ съмъ да си купя хубави лапчуни. Като отида нѣкѫде, ще ги нося. Често трѣбва да влизаме въ своята душа, да си очистимъ работитѣ, да очистимъ тѣлото.
към беседата >>
Когато се напълни шишето или когато се изпразни?
Това е любовьта, това се нарича животътъ. Когато теркътъ стане хубавъ, тогава казваме, че животътъ е добъръ. Когато теркътъ е лошъ, казваме: „Не се сбѫдна животътъ“. Сега въ дадения случай, кое е по-лесно – да пълнишъ шишето или да го празнишъ? Отъ кое човѣкъ може да придобие повече?
Когато се напълни шишето или когато се изпразни?
За сегашниятъ животъ говоримъ. Ще ви преведа мисъльта си малко по-конкретно. Кога печелите повече – когато ядете или когато постите? Кое е за предпочитане – яденето или постенето? Кое бихте предпочели сега – яденето или постенето?
към беседата >>
Единъ мой съветъ е това – обувайте си лапчуни.
За салона най-после ще стане. Когато отивате нѣкѫде, ви съветвамъ да носите лапчуни, изуйте обущата, обуйте лапчунитѣ и тогава влѣзте. Нѣма какво да се извинявате. Та кой какъ дойде при мене, казва: „Извинете, извинете“. Да, извинете.
Единъ мой съветъ е това – обувайте си лапчуни.
Азъ трѣбва да си купя пръвъ лапчуни. Намислилъ съмъ да си купя хубави лапчуни. Като отида нѣкѫде, ще ги нося. Често трѣбва да влизаме въ своята душа, да си очистимъ работитѣ, да очистимъ тѣлото. Само тогава ще имаме Божието благословение.
към беседата >>
За сегашниятъ животъ говоримъ.
Когато теркътъ стане хубавъ, тогава казваме, че животътъ е добъръ. Когато теркътъ е лошъ, казваме: „Не се сбѫдна животътъ“. Сега въ дадения случай, кое е по-лесно – да пълнишъ шишето или да го празнишъ? Отъ кое човѣкъ може да придобие повече? Когато се напълни шишето или когато се изпразни?
За сегашниятъ животъ говоримъ.
Ще ви преведа мисъльта си малко по-конкретно. Кога печелите повече – когато ядете или когато постите? Кое е за предпочитане – яденето или постенето? Кое бихте предпочели сега – яденето или постенето? Азъ бихъ предпочелъ яденето.
към беседата >>
Азъ трѣбва да си купя пръвъ лапчуни.
Когато отивате нѣкѫде, ви съветвамъ да носите лапчуни, изуйте обущата, обуйте лапчунитѣ и тогава влѣзте. Нѣма какво да се извинявате. Та кой какъ дойде при мене, казва: „Извинете, извинете“. Да, извинете. Единъ мой съветъ е това – обувайте си лапчуни.
Азъ трѣбва да си купя пръвъ лапчуни.
Намислилъ съмъ да си купя хубави лапчуни. Като отида нѣкѫде, ще ги нося. Често трѣбва да влизаме въ своята душа, да си очистимъ работитѣ, да очистимъ тѣлото. Само тогава ще имаме Божието благословение. Ние очакваме, но онова само по себе си нѣма да дойде.
към беседата >>
Ще ви преведа мисъльта си малко по-конкретно.
Когато теркътъ е лошъ, казваме: „Не се сбѫдна животътъ“. Сега въ дадения случай, кое е по-лесно – да пълнишъ шишето или да го празнишъ? Отъ кое човѣкъ може да придобие повече? Когато се напълни шишето или когато се изпразни? За сегашниятъ животъ говоримъ.
Ще ви преведа мисъльта си малко по-конкретно.
Кога печелите повече – когато ядете или когато постите? Кое е за предпочитане – яденето или постенето? Кое бихте предпочели сега – яденето или постенето? Азъ бихъ предпочелъ яденето. Постътъ ще го оставя настрана.
към беседата >>
Намислилъ съмъ да си купя хубави лапчуни.
Нѣма какво да се извинявате. Та кой какъ дойде при мене, казва: „Извинете, извинете“. Да, извинете. Единъ мой съветъ е това – обувайте си лапчуни. Азъ трѣбва да си купя пръвъ лапчуни.
Намислилъ съмъ да си купя хубави лапчуни.
Като отида нѣкѫде, ще ги нося. Често трѣбва да влизаме въ своята душа, да си очистимъ работитѣ, да очистимъ тѣлото. Само тогава ще имаме Божието благословение. Ние очакваме, но онова само по себе си нѣма да дойде. Трѣбва да се работи.
към беседата >>
Кога печелите повече – когато ядете или когато постите?
Сега въ дадения случай, кое е по-лесно – да пълнишъ шишето или да го празнишъ? Отъ кое човѣкъ може да придобие повече? Когато се напълни шишето или когато се изпразни? За сегашниятъ животъ говоримъ. Ще ви преведа мисъльта си малко по-конкретно.
Кога печелите повече – когато ядете или когато постите?
Кое е за предпочитане – яденето или постенето? Кое бихте предпочели сега – яденето или постенето? Азъ бихъ предпочелъ яденето. Постътъ ще го оставя настрана. То е изключително нѣщо.
към беседата >>
Като отида нѣкѫде, ще ги нося.
Та кой какъ дойде при мене, казва: „Извинете, извинете“. Да, извинете. Единъ мой съветъ е това – обувайте си лапчуни. Азъ трѣбва да си купя пръвъ лапчуни. Намислилъ съмъ да си купя хубави лапчуни.
Като отида нѣкѫде, ще ги нося.
Често трѣбва да влизаме въ своята душа, да си очистимъ работитѣ, да очистимъ тѣлото. Само тогава ще имаме Божието благословение. Ние очакваме, но онова само по себе си нѣма да дойде. Трѣбва да се работи. Никой не трѣбва да се мѣси въ работитѣ на другитѣ хора.
към беседата >>
Кое е за предпочитане – яденето или постенето?
Отъ кое човѣкъ може да придобие повече? Когато се напълни шишето или когато се изпразни? За сегашниятъ животъ говоримъ. Ще ви преведа мисъльта си малко по-конкретно. Кога печелите повече – когато ядете или когато постите?
Кое е за предпочитане – яденето или постенето?
Кое бихте предпочели сега – яденето или постенето? Азъ бихъ предпочелъ яденето. Постътъ ще го оставя настрана. То е изключително нѣщо. Постимъ само тогава, когато отиваме въ оня свѣтъ.
към беседата >>
Често трѣбва да влизаме въ своята душа, да си очистимъ работитѣ, да очистимъ тѣлото.
Да, извинете. Единъ мой съветъ е това – обувайте си лапчуни. Азъ трѣбва да си купя пръвъ лапчуни. Намислилъ съмъ да си купя хубави лапчуни. Като отида нѣкѫде, ще ги нося.
Често трѣбва да влизаме въ своята душа, да си очистимъ работитѣ, да очистимъ тѣлото.
Само тогава ще имаме Божието благословение. Ние очакваме, но онова само по себе си нѣма да дойде. Трѣбва да се работи. Никой не трѣбва да се мѣси въ работитѣ на другитѣ хора. Азъ гледамъ мнозина отъ васъ, които постоянно проповѣдватъ, образуватъ крѫжоци, учатъ другитѣ.
към беседата >>
Кое бихте предпочели сега – яденето или постенето?
Когато се напълни шишето или когато се изпразни? За сегашниятъ животъ говоримъ. Ще ви преведа мисъльта си малко по-конкретно. Кога печелите повече – когато ядете или когато постите? Кое е за предпочитане – яденето или постенето?
Кое бихте предпочели сега – яденето или постенето?
Азъ бихъ предпочелъ яденето. Постътъ ще го оставя настрана. То е изключително нѣщо. Постимъ само тогава, когато отиваме въ оня свѣтъ. Щомъ сме на този свѣтъ, на общо основание ще ядемъ, по всичкитѣ правила.
към беседата >>
Само тогава ще имаме Божието благословение.
Единъ мой съветъ е това – обувайте си лапчуни. Азъ трѣбва да си купя пръвъ лапчуни. Намислилъ съмъ да си купя хубави лапчуни. Като отида нѣкѫде, ще ги нося. Често трѣбва да влизаме въ своята душа, да си очистимъ работитѣ, да очистимъ тѣлото.
Само тогава ще имаме Божието благословение.
Ние очакваме, но онова само по себе си нѣма да дойде. Трѣбва да се работи. Никой не трѣбва да се мѣси въ работитѣ на другитѣ хора. Азъ гледамъ мнозина отъ васъ, които постоянно проповѣдватъ, образуватъ крѫжоци, учатъ другитѣ. Оставете се отъ това.
към беседата >>
Азъ бихъ предпочелъ яденето.
За сегашниятъ животъ говоримъ. Ще ви преведа мисъльта си малко по-конкретно. Кога печелите повече – когато ядете или когато постите? Кое е за предпочитане – яденето или постенето? Кое бихте предпочели сега – яденето или постенето?
Азъ бихъ предпочелъ яденето.
Постътъ ще го оставя настрана. То е изключително нѣщо. Постимъ само тогава, когато отиваме въ оня свѣтъ. Щомъ сме на този свѣтъ, на общо основание ще ядемъ, по всичкитѣ правила. Щомъ мислимъ да идемъ въ оня свѣтъ, ще постимъ, понеже отиваме въ една по-рѣдка срѣда, трѣбва да олекнемъ.
към беседата >>
Ние очакваме, но онова само по себе си нѣма да дойде.
Азъ трѣбва да си купя пръвъ лапчуни. Намислилъ съмъ да си купя хубави лапчуни. Като отида нѣкѫде, ще ги нося. Често трѣбва да влизаме въ своята душа, да си очистимъ работитѣ, да очистимъ тѣлото. Само тогава ще имаме Божието благословение.
Ние очакваме, но онова само по себе си нѣма да дойде.
Трѣбва да се работи. Никой не трѣбва да се мѣси въ работитѣ на другитѣ хора. Азъ гледамъ мнозина отъ васъ, които постоянно проповѣдватъ, образуватъ крѫжоци, учатъ другитѣ. Оставете се отъ това. Излѣзте въ свѣта.
към беседата >>
Постътъ ще го оставя настрана.
Ще ви преведа мисъльта си малко по-конкретно. Кога печелите повече – когато ядете или когато постите? Кое е за предпочитане – яденето или постенето? Кое бихте предпочели сега – яденето или постенето? Азъ бихъ предпочелъ яденето.
Постътъ ще го оставя настрана.
То е изключително нѣщо. Постимъ само тогава, когато отиваме въ оня свѣтъ. Щомъ сме на този свѣтъ, на общо основание ще ядемъ, по всичкитѣ правила. Щомъ мислимъ да идемъ въ оня свѣтъ, ще постимъ, понеже отиваме въ една по-рѣдка срѣда, трѣбва да олекнемъ. Азъ съмъ натоваренъ съ ядене, въ оня свѣтъ не може да ида, азъ ще изгубя оня свѣтъ.
към беседата >>
Трѣбва да се работи.
Намислилъ съмъ да си купя хубави лапчуни. Като отида нѣкѫде, ще ги нося. Често трѣбва да влизаме въ своята душа, да си очистимъ работитѣ, да очистимъ тѣлото. Само тогава ще имаме Божието благословение. Ние очакваме, но онова само по себе си нѣма да дойде.
Трѣбва да се работи.
Никой не трѣбва да се мѣси въ работитѣ на другитѣ хора. Азъ гледамъ мнозина отъ васъ, които постоянно проповѣдватъ, образуватъ крѫжоци, учатъ другитѣ. Оставете се отъ това. Излѣзте въ свѣта. Тукъ да образувате крѫжоци – тия нѣща ги оставете.
към беседата >>
То е изключително нѣщо.
Кога печелите повече – когато ядете или когато постите? Кое е за предпочитане – яденето или постенето? Кое бихте предпочели сега – яденето или постенето? Азъ бихъ предпочелъ яденето. Постътъ ще го оставя настрана.
То е изключително нѣщо.
Постимъ само тогава, когато отиваме въ оня свѣтъ. Щомъ сме на този свѣтъ, на общо основание ще ядемъ, по всичкитѣ правила. Щомъ мислимъ да идемъ въ оня свѣтъ, ще постимъ, понеже отиваме въ една по-рѣдка срѣда, трѣбва да олекнемъ. Азъ съмъ натоваренъ съ ядене, въ оня свѣтъ не може да ида, азъ ще изгубя оня свѣтъ. Вие се намирате въ трудно положение, като ученици, на които учительтъ преподалъ една лекция и търси дали знаятъ урока.
към беседата >>
Никой не трѣбва да се мѣси въ работитѣ на другитѣ хора.
Като отида нѣкѫде, ще ги нося. Често трѣбва да влизаме въ своята душа, да си очистимъ работитѣ, да очистимъ тѣлото. Само тогава ще имаме Божието благословение. Ние очакваме, но онова само по себе си нѣма да дойде. Трѣбва да се работи.
Никой не трѣбва да се мѣси въ работитѣ на другитѣ хора.
Азъ гледамъ мнозина отъ васъ, които постоянно проповѣдватъ, образуватъ крѫжоци, учатъ другитѣ. Оставете се отъ това. Излѣзте въ свѣта. Тукъ да образувате крѫжоци – тия нѣща ги оставете. Вие разваляте работата, която азъ върша, отколкото да я поправяте.
към беседата >>
Постимъ само тогава, когато отиваме въ оня свѣтъ.
Кое е за предпочитане – яденето или постенето? Кое бихте предпочели сега – яденето или постенето? Азъ бихъ предпочелъ яденето. Постътъ ще го оставя настрана. То е изключително нѣщо.
Постимъ само тогава, когато отиваме въ оня свѣтъ.
Щомъ сме на този свѣтъ, на общо основание ще ядемъ, по всичкитѣ правила. Щомъ мислимъ да идемъ въ оня свѣтъ, ще постимъ, понеже отиваме въ една по-рѣдка срѣда, трѣбва да олекнемъ. Азъ съмъ натоваренъ съ ядене, въ оня свѣтъ не може да ида, азъ ще изгубя оня свѣтъ. Вие се намирате въ трудно положение, като ученици, на които учительтъ преподалъ една лекция и търси дали знаятъ урока. Представете си, че всички вие знаете предмета.
към беседата >>
Азъ гледамъ мнозина отъ васъ, които постоянно проповѣдватъ, образуватъ крѫжоци, учатъ другитѣ.
Често трѣбва да влизаме въ своята душа, да си очистимъ работитѣ, да очистимъ тѣлото. Само тогава ще имаме Божието благословение. Ние очакваме, но онова само по себе си нѣма да дойде. Трѣбва да се работи. Никой не трѣбва да се мѣси въ работитѣ на другитѣ хора.
Азъ гледамъ мнозина отъ васъ, които постоянно проповѣдватъ, образуватъ крѫжоци, учатъ другитѣ.
Оставете се отъ това. Излѣзте въ свѣта. Тукъ да образувате крѫжоци – тия нѣща ги оставете. Вие разваляте работата, която азъ върша, отколкото да я поправяте. Най-после съмъ намислилъ: Ако вие не вземете това, което ви уча – азъ самъ ще напусна, ще се откажа отъ работата си въ България, ще напусна България, ще намѣря единъ народъ, дето да прилагатъ любовьта.
към беседата >>
Щомъ сме на този свѣтъ, на общо основание ще ядемъ, по всичкитѣ правила.
Кое бихте предпочели сега – яденето или постенето? Азъ бихъ предпочелъ яденето. Постътъ ще го оставя настрана. То е изключително нѣщо. Постимъ само тогава, когато отиваме въ оня свѣтъ.
Щомъ сме на този свѣтъ, на общо основание ще ядемъ, по всичкитѣ правила.
Щомъ мислимъ да идемъ въ оня свѣтъ, ще постимъ, понеже отиваме въ една по-рѣдка срѣда, трѣбва да олекнемъ. Азъ съмъ натоваренъ съ ядене, въ оня свѣтъ не може да ида, азъ ще изгубя оня свѣтъ. Вие се намирате въ трудно положение, като ученици, на които учительтъ преподалъ една лекция и търси дали знаятъ урока. Представете си, че всички вие знаете предмета. Кои отъ васъ не знаятъ да ядатъ?
към беседата >>
Оставете се отъ това.
Само тогава ще имаме Божието благословение. Ние очакваме, но онова само по себе си нѣма да дойде. Трѣбва да се работи. Никой не трѣбва да се мѣси въ работитѣ на другитѣ хора. Азъ гледамъ мнозина отъ васъ, които постоянно проповѣдватъ, образуватъ крѫжоци, учатъ другитѣ.
Оставете се отъ това.
Излѣзте въ свѣта. Тукъ да образувате крѫжоци – тия нѣща ги оставете. Вие разваляте работата, която азъ върша, отколкото да я поправяте. Най-после съмъ намислилъ: Ако вие не вземете това, което ви уча – азъ самъ ще напусна, ще се откажа отъ работата си въ България, ще напусна България, ще намѣря единъ народъ, дето да прилагатъ любовьта. Не обичамъ хора, които не обичатъ Бога.
към беседата >>
Щомъ мислимъ да идемъ въ оня свѣтъ, ще постимъ, понеже отиваме въ една по-рѣдка срѣда, трѣбва да олекнемъ.
Азъ бихъ предпочелъ яденето. Постътъ ще го оставя настрана. То е изключително нѣщо. Постимъ само тогава, когато отиваме въ оня свѣтъ. Щомъ сме на този свѣтъ, на общо основание ще ядемъ, по всичкитѣ правила.
Щомъ мислимъ да идемъ въ оня свѣтъ, ще постимъ, понеже отиваме въ една по-рѣдка срѣда, трѣбва да олекнемъ.
Азъ съмъ натоваренъ съ ядене, въ оня свѣтъ не може да ида, азъ ще изгубя оня свѣтъ. Вие се намирате въ трудно положение, като ученици, на които учительтъ преподалъ една лекция и търси дали знаятъ урока. Представете си, че всички вие знаете предмета. Кои отъ васъ не знаятъ да ядатъ? Има ли нѣкой?
към беседата >>
Излѣзте въ свѣта.
Ние очакваме, но онова само по себе си нѣма да дойде. Трѣбва да се работи. Никой не трѣбва да се мѣси въ работитѣ на другитѣ хора. Азъ гледамъ мнозина отъ васъ, които постоянно проповѣдватъ, образуватъ крѫжоци, учатъ другитѣ. Оставете се отъ това.
Излѣзте въ свѣта.
Тукъ да образувате крѫжоци – тия нѣща ги оставете. Вие разваляте работата, която азъ върша, отколкото да я поправяте. Най-после съмъ намислилъ: Ако вие не вземете това, което ви уча – азъ самъ ще напусна, ще се откажа отъ работата си въ България, ще напусна България, ще намѣря единъ народъ, дето да прилагатъ любовьта. Не обичамъ хора, които не обичатъ Бога. Досега всинца сте неблагодарни, като че азъ съмъ дошълъ да уреждамъ живота.
към беседата >>
Азъ съмъ натоваренъ съ ядене, въ оня свѣтъ не може да ида, азъ ще изгубя оня свѣтъ.
Постътъ ще го оставя настрана. То е изключително нѣщо. Постимъ само тогава, когато отиваме въ оня свѣтъ. Щомъ сме на този свѣтъ, на общо основание ще ядемъ, по всичкитѣ правила. Щомъ мислимъ да идемъ въ оня свѣтъ, ще постимъ, понеже отиваме въ една по-рѣдка срѣда, трѣбва да олекнемъ.
Азъ съмъ натоваренъ съ ядене, въ оня свѣтъ не може да ида, азъ ще изгубя оня свѣтъ.
Вие се намирате въ трудно положение, като ученици, на които учительтъ преподалъ една лекция и търси дали знаятъ урока. Представете си, че всички вие знаете предмета. Кои отъ васъ не знаятъ да ядатъ? Има ли нѣкой? Всички по яденето сте специалисти, даже въ нѣкои отношения по-хубаво отъ мене ядете и сте недоволни.
към беседата >>
Тукъ да образувате крѫжоци – тия нѣща ги оставете.
Трѣбва да се работи. Никой не трѣбва да се мѣси въ работитѣ на другитѣ хора. Азъ гледамъ мнозина отъ васъ, които постоянно проповѣдватъ, образуватъ крѫжоци, учатъ другитѣ. Оставете се отъ това. Излѣзте въ свѣта.
Тукъ да образувате крѫжоци – тия нѣща ги оставете.
Вие разваляте работата, която азъ върша, отколкото да я поправяте. Най-после съмъ намислилъ: Ако вие не вземете това, което ви уча – азъ самъ ще напусна, ще се откажа отъ работата си въ България, ще напусна България, ще намѣря единъ народъ, дето да прилагатъ любовьта. Не обичамъ хора, които не обичатъ Бога. Досега всинца сте неблагодарни, като че азъ съмъ дошълъ да уреждамъ живота. Уреденъ е животътъ ви.
към беседата >>
Вие се намирате въ трудно положение, като ученици, на които учительтъ преподалъ една лекция и търси дали знаятъ урока.
То е изключително нѣщо. Постимъ само тогава, когато отиваме въ оня свѣтъ. Щомъ сме на този свѣтъ, на общо основание ще ядемъ, по всичкитѣ правила. Щомъ мислимъ да идемъ въ оня свѣтъ, ще постимъ, понеже отиваме въ една по-рѣдка срѣда, трѣбва да олекнемъ. Азъ съмъ натоваренъ съ ядене, въ оня свѣтъ не може да ида, азъ ще изгубя оня свѣтъ.
Вие се намирате въ трудно положение, като ученици, на които учительтъ преподалъ една лекция и търси дали знаятъ урока.
Представете си, че всички вие знаете предмета. Кои отъ васъ не знаятъ да ядатъ? Има ли нѣкой? Всички по яденето сте специалисти, даже въ нѣкои отношения по-хубаво отъ мене ядете и сте недоволни. Може би нѣкой пѫть отъ яденето сте недоволни.
към беседата >>
Вие разваляте работата, която азъ върша, отколкото да я поправяте.
Никой не трѣбва да се мѣси въ работитѣ на другитѣ хора. Азъ гледамъ мнозина отъ васъ, които постоянно проповѣдватъ, образуватъ крѫжоци, учатъ другитѣ. Оставете се отъ това. Излѣзте въ свѣта. Тукъ да образувате крѫжоци – тия нѣща ги оставете.
Вие разваляте работата, която азъ върша, отколкото да я поправяте.
Най-после съмъ намислилъ: Ако вие не вземете това, което ви уча – азъ самъ ще напусна, ще се откажа отъ работата си въ България, ще напусна България, ще намѣря единъ народъ, дето да прилагатъ любовьта. Не обичамъ хора, които не обичатъ Бога. Досега всинца сте неблагодарни, като че азъ съмъ дошълъ да уреждамъ живота. Уреденъ е животътъ ви. Ако е за уреждане, вие сте бащи и майки, уредете живота на децата си.
към беседата >>
Представете си, че всички вие знаете предмета.
Постимъ само тогава, когато отиваме въ оня свѣтъ. Щомъ сме на този свѣтъ, на общо основание ще ядемъ, по всичкитѣ правила. Щомъ мислимъ да идемъ въ оня свѣтъ, ще постимъ, понеже отиваме въ една по-рѣдка срѣда, трѣбва да олекнемъ. Азъ съмъ натоваренъ съ ядене, въ оня свѣтъ не може да ида, азъ ще изгубя оня свѣтъ. Вие се намирате въ трудно положение, като ученици, на които учительтъ преподалъ една лекция и търси дали знаятъ урока.
Представете си, че всички вие знаете предмета.
Кои отъ васъ не знаятъ да ядатъ? Има ли нѣкой? Всички по яденето сте специалисти, даже въ нѣкои отношения по-хубаво отъ мене ядете и сте недоволни. Може би нѣкой пѫть отъ яденето сте недоволни. Нѣкое дете е по-доволно, знае да яде.
към беседата >>
Най-после съмъ намислилъ: Ако вие не вземете това, което ви уча – азъ самъ ще напусна, ще се откажа отъ работата си въ България, ще напусна България, ще намѣря единъ народъ, дето да прилагатъ любовьта.
Азъ гледамъ мнозина отъ васъ, които постоянно проповѣдватъ, образуватъ крѫжоци, учатъ другитѣ. Оставете се отъ това. Излѣзте въ свѣта. Тукъ да образувате крѫжоци – тия нѣща ги оставете. Вие разваляте работата, която азъ върша, отколкото да я поправяте.
Най-после съмъ намислилъ: Ако вие не вземете това, което ви уча – азъ самъ ще напусна, ще се откажа отъ работата си въ България, ще напусна България, ще намѣря единъ народъ, дето да прилагатъ любовьта.
Не обичамъ хора, които не обичатъ Бога. Досега всинца сте неблагодарни, като че азъ съмъ дошълъ да уреждамъ живота. Уреденъ е животътъ ви. Ако е за уреждане, вие сте бащи и майки, уредете живота на децата си. Не проповѣдвайте (това), което не сте приложили, но говорете за любовьта, която знаете, говорете за правда, която знаете, говорете за миръ, който знаете.
към беседата >>
Кои отъ васъ не знаятъ да ядатъ?
Щомъ сме на този свѣтъ, на общо основание ще ядемъ, по всичкитѣ правила. Щомъ мислимъ да идемъ въ оня свѣтъ, ще постимъ, понеже отиваме въ една по-рѣдка срѣда, трѣбва да олекнемъ. Азъ съмъ натоваренъ съ ядене, въ оня свѣтъ не може да ида, азъ ще изгубя оня свѣтъ. Вие се намирате въ трудно положение, като ученици, на които учительтъ преподалъ една лекция и търси дали знаятъ урока. Представете си, че всички вие знаете предмета.
Кои отъ васъ не знаятъ да ядатъ?
Има ли нѣкой? Всички по яденето сте специалисти, даже въ нѣкои отношения по-хубаво отъ мене ядете и сте недоволни. Може би нѣкой пѫть отъ яденето сте недоволни. Нѣкое дете е по-доволно, знае да яде. Не мислете, че детето не знае да яде или че не знае да диша.
към беседата >>
Не обичамъ хора, които не обичатъ Бога.
Оставете се отъ това. Излѣзте въ свѣта. Тукъ да образувате крѫжоци – тия нѣща ги оставете. Вие разваляте работата, която азъ върша, отколкото да я поправяте. Най-после съмъ намислилъ: Ако вие не вземете това, което ви уча – азъ самъ ще напусна, ще се откажа отъ работата си въ България, ще напусна България, ще намѣря единъ народъ, дето да прилагатъ любовьта.
Не обичамъ хора, които не обичатъ Бога.
Досега всинца сте неблагодарни, като че азъ съмъ дошълъ да уреждамъ живота. Уреденъ е животътъ ви. Ако е за уреждане, вие сте бащи и майки, уредете живота на децата си. Не проповѣдвайте (това), което не сте приложили, но говорете за любовьта, която знаете, говорете за правда, която знаете, говорете за миръ, който знаете. Че азъ не съмъ отъ слѣпитѣ хора.
към беседата >>
Има ли нѣкой?
Щомъ мислимъ да идемъ въ оня свѣтъ, ще постимъ, понеже отиваме въ една по-рѣдка срѣда, трѣбва да олекнемъ. Азъ съмъ натоваренъ съ ядене, въ оня свѣтъ не може да ида, азъ ще изгубя оня свѣтъ. Вие се намирате въ трудно положение, като ученици, на които учительтъ преподалъ една лекция и търси дали знаятъ урока. Представете си, че всички вие знаете предмета. Кои отъ васъ не знаятъ да ядатъ?
Има ли нѣкой?
Всички по яденето сте специалисти, даже въ нѣкои отношения по-хубаво отъ мене ядете и сте недоволни. Може би нѣкой пѫть отъ яденето сте недоволни. Нѣкое дете е по-доволно, знае да яде. Не мислете, че детето не знае да яде или че не знае да диша. Детето знае по-добре да диша.
към беседата >>
Досега всинца сте неблагодарни, като че азъ съмъ дошълъ да уреждамъ живота.
Излѣзте въ свѣта. Тукъ да образувате крѫжоци – тия нѣща ги оставете. Вие разваляте работата, която азъ върша, отколкото да я поправяте. Най-после съмъ намислилъ: Ако вие не вземете това, което ви уча – азъ самъ ще напусна, ще се откажа отъ работата си въ България, ще напусна България, ще намѣря единъ народъ, дето да прилагатъ любовьта. Не обичамъ хора, които не обичатъ Бога.
Досега всинца сте неблагодарни, като че азъ съмъ дошълъ да уреждамъ живота.
Уреденъ е животътъ ви. Ако е за уреждане, вие сте бащи и майки, уредете живота на децата си. Не проповѣдвайте (това), което не сте приложили, но говорете за любовьта, която знаете, говорете за правда, която знаете, говорете за миръ, който знаете. Че азъ не съмъ отъ слѣпитѣ хора. Утре като замина, ще започнатъ да дѣлятъ азъ какво съмъ казалъ.
към беседата >>
Всички по яденето сте специалисти, даже въ нѣкои отношения по-хубаво отъ мене ядете и сте недоволни.
Азъ съмъ натоваренъ съ ядене, въ оня свѣтъ не може да ида, азъ ще изгубя оня свѣтъ. Вие се намирате въ трудно положение, като ученици, на които учительтъ преподалъ една лекция и търси дали знаятъ урока. Представете си, че всички вие знаете предмета. Кои отъ васъ не знаятъ да ядатъ? Има ли нѣкой?
Всички по яденето сте специалисти, даже въ нѣкои отношения по-хубаво отъ мене ядете и сте недоволни.
Може би нѣкой пѫть отъ яденето сте недоволни. Нѣкое дете е по-доволно, знае да яде. Не мислете, че детето не знае да яде или че не знае да диша. Детето знае по-добре да диша. Ако дойдемъ до мисъльта – другояче седи.
към беседата >>
Уреденъ е животътъ ви.
Тукъ да образувате крѫжоци – тия нѣща ги оставете. Вие разваляте работата, която азъ върша, отколкото да я поправяте. Най-после съмъ намислилъ: Ако вие не вземете това, което ви уча – азъ самъ ще напусна, ще се откажа отъ работата си въ България, ще напусна България, ще намѣря единъ народъ, дето да прилагатъ любовьта. Не обичамъ хора, които не обичатъ Бога. Досега всинца сте неблагодарни, като че азъ съмъ дошълъ да уреждамъ живота.
Уреденъ е животътъ ви.
Ако е за уреждане, вие сте бащи и майки, уредете живота на децата си. Не проповѣдвайте (това), което не сте приложили, но говорете за любовьта, която знаете, говорете за правда, която знаете, говорете за миръ, който знаете. Че азъ не съмъ отъ слѣпитѣ хора. Утре като замина, ще започнатъ да дѣлятъ азъ какво съмъ казалъ. Азъ не искамъ вие да казвате азъ какво съмъ казалъ.
към беседата >>
Сега какво казвате?
Сега какво казвате?
Човѣкъ идва младъ на земята да се учи. Че младиятъ не учи, стариятъ учи. Младитѣ правятъ погрѣшки. Който учи, не прави погрѣшки. Сега толкозъ години вие сте разбрали криво учението, което проповѣдвамъ.
към беседата >>
Може би нѣкой пѫть отъ яденето сте недоволни.
Вие се намирате въ трудно положение, като ученици, на които учительтъ преподалъ една лекция и търси дали знаятъ урока. Представете си, че всички вие знаете предмета. Кои отъ васъ не знаятъ да ядатъ? Има ли нѣкой? Всички по яденето сте специалисти, даже въ нѣкои отношения по-хубаво отъ мене ядете и сте недоволни.
Може би нѣкой пѫть отъ яденето сте недоволни.
Нѣкое дете е по-доволно, знае да яде. Не мислете, че детето не знае да яде или че не знае да диша. Детето знае по-добре да диша. Ако дойдемъ до мисъльта – другояче седи. Въ дадения случай детето не може да мисли право, понеже не разполага съ достатъчно енергия, не може да мисли.
към беседата >>
Ако е за уреждане, вие сте бащи и майки, уредете живота на децата си.
Вие разваляте работата, която азъ върша, отколкото да я поправяте. Най-после съмъ намислилъ: Ако вие не вземете това, което ви уча – азъ самъ ще напусна, ще се откажа отъ работата си въ България, ще напусна България, ще намѣря единъ народъ, дето да прилагатъ любовьта. Не обичамъ хора, които не обичатъ Бога. Досега всинца сте неблагодарни, като че азъ съмъ дошълъ да уреждамъ живота. Уреденъ е животътъ ви.
Ако е за уреждане, вие сте бащи и майки, уредете живота на децата си.
Не проповѣдвайте (това), което не сте приложили, но говорете за любовьта, която знаете, говорете за правда, която знаете, говорете за миръ, който знаете. Че азъ не съмъ отъ слѣпитѣ хора. Утре като замина, ще започнатъ да дѣлятъ азъ какво съмъ казалъ. Азъ не искамъ вие да казвате азъ какво съмъ казалъ. Но онова, което азъ съмъ казалъ, какъ Богъ ви го открилъ вѫтре и вие какъ сте го приложили.
към беседата >>
Човѣкъ идва младъ на земята да се учи.
Сега какво казвате?
Човѣкъ идва младъ на земята да се учи.
Че младиятъ не учи, стариятъ учи. Младитѣ правятъ погрѣшки. Който учи, не прави погрѣшки. Сега толкозъ години вие сте разбрали криво учението, което проповѣдвамъ. Вие не сте живѣли тъй, както трѣбва и сте добили навици, които сѫ атавизъмъ.
към беседата >>
Нѣкое дете е по-доволно, знае да яде.
Представете си, че всички вие знаете предмета. Кои отъ васъ не знаятъ да ядатъ? Има ли нѣкой? Всички по яденето сте специалисти, даже въ нѣкои отношения по-хубаво отъ мене ядете и сте недоволни. Може би нѣкой пѫть отъ яденето сте недоволни.
Нѣкое дете е по-доволно, знае да яде.
Не мислете, че детето не знае да яде или че не знае да диша. Детето знае по-добре да диша. Ако дойдемъ до мисъльта – другояче седи. Въ дадения случай детето не може да мисли право, понеже не разполага съ достатъчно енергия, не може да мисли. Когато туй дете добие онази необходимата енергия, неговата мисъль е права.
към беседата >>
Не проповѣдвайте (това), което не сте приложили, но говорете за любовьта, която знаете, говорете за правда, която знаете, говорете за миръ, който знаете.
Най-после съмъ намислилъ: Ако вие не вземете това, което ви уча – азъ самъ ще напусна, ще се откажа отъ работата си въ България, ще напусна България, ще намѣря единъ народъ, дето да прилагатъ любовьта. Не обичамъ хора, които не обичатъ Бога. Досега всинца сте неблагодарни, като че азъ съмъ дошълъ да уреждамъ живота. Уреденъ е животътъ ви. Ако е за уреждане, вие сте бащи и майки, уредете живота на децата си.
Не проповѣдвайте (това), което не сте приложили, но говорете за любовьта, която знаете, говорете за правда, която знаете, говорете за миръ, който знаете.
Че азъ не съмъ отъ слѣпитѣ хора. Утре като замина, ще започнатъ да дѣлятъ азъ какво съмъ казалъ. Азъ не искамъ вие да казвате азъ какво съмъ казалъ. Но онова, което азъ съмъ казалъ, какъ Богъ ви го открилъ вѫтре и вие какъ сте го приложили. Да сте опитали вие плода.
към беседата >>
Че младиятъ не учи, стариятъ учи.
Сега какво казвате? Човѣкъ идва младъ на земята да се учи.
Че младиятъ не учи, стариятъ учи.
Младитѣ правятъ погрѣшки. Който учи, не прави погрѣшки. Сега толкозъ години вие сте разбрали криво учението, което проповѣдвамъ. Вие не сте живѣли тъй, както трѣбва и сте добили навици, които сѫ атавизъмъ. Не виждамъ нѣкакво въздържание въ васъ.
към беседата >>
Не мислете, че детето не знае да яде или че не знае да диша.
Кои отъ васъ не знаятъ да ядатъ? Има ли нѣкой? Всички по яденето сте специалисти, даже въ нѣкои отношения по-хубаво отъ мене ядете и сте недоволни. Може би нѣкой пѫть отъ яденето сте недоволни. Нѣкое дете е по-доволно, знае да яде.
Не мислете, че детето не знае да яде или че не знае да диша.
Детето знае по-добре да диша. Ако дойдемъ до мисъльта – другояче седи. Въ дадения случай детето не може да мисли право, понеже не разполага съ достатъчно енергия, не може да мисли. Когато туй дете добие онази необходимата енергия, неговата мисъль е права. Тогава, за да мисли детето, майката и бащата сѫ, които спъватъ детето да мисли право.
към беседата >>
Че азъ не съмъ отъ слѣпитѣ хора.
Не обичамъ хора, които не обичатъ Бога. Досега всинца сте неблагодарни, като че азъ съмъ дошълъ да уреждамъ живота. Уреденъ е животътъ ви. Ако е за уреждане, вие сте бащи и майки, уредете живота на децата си. Не проповѣдвайте (това), което не сте приложили, но говорете за любовьта, която знаете, говорете за правда, която знаете, говорете за миръ, който знаете.
Че азъ не съмъ отъ слѣпитѣ хора.
Утре като замина, ще започнатъ да дѣлятъ азъ какво съмъ казалъ. Азъ не искамъ вие да казвате азъ какво съмъ казалъ. Но онова, което азъ съмъ казалъ, какъ Богъ ви го открилъ вѫтре и вие какъ сте го приложили. Да сте опитали вие плода. Ако не сте опитали плода на учението, което ви уча, не е полезно никому.
към беседата >>
Младитѣ правятъ погрѣшки.
Сега какво казвате? Човѣкъ идва младъ на земята да се учи. Че младиятъ не учи, стариятъ учи.
Младитѣ правятъ погрѣшки.
Който учи, не прави погрѣшки. Сега толкозъ години вие сте разбрали криво учението, което проповѣдвамъ. Вие не сте живѣли тъй, както трѣбва и сте добили навици, които сѫ атавизъмъ. Не виждамъ нѣкакво въздържание въ васъ. Вие се въздържате, както страхливитѣ се въздържатъ.
към беседата >>
Детето знае по-добре да диша.
Има ли нѣкой? Всички по яденето сте специалисти, даже въ нѣкои отношения по-хубаво отъ мене ядете и сте недоволни. Може би нѣкой пѫть отъ яденето сте недоволни. Нѣкое дете е по-доволно, знае да яде. Не мислете, че детето не знае да яде или че не знае да диша.
Детето знае по-добре да диша.
Ако дойдемъ до мисъльта – другояче седи. Въ дадения случай детето не може да мисли право, понеже не разполага съ достатъчно енергия, не може да мисли. Когато туй дете добие онази необходимата енергия, неговата мисъль е права. Тогава, за да мисли детето, майката и бащата сѫ, които спъватъ детето да мисли право. Ако майката, когато била бременна съ детето, се страхувала – детето става страхливо.
към беседата >>
Утре като замина, ще започнатъ да дѣлятъ азъ какво съмъ казалъ.
Досега всинца сте неблагодарни, като че азъ съмъ дошълъ да уреждамъ живота. Уреденъ е животътъ ви. Ако е за уреждане, вие сте бащи и майки, уредете живота на децата си. Не проповѣдвайте (това), което не сте приложили, но говорете за любовьта, която знаете, говорете за правда, която знаете, говорете за миръ, който знаете. Че азъ не съмъ отъ слѣпитѣ хора.
Утре като замина, ще започнатъ да дѣлятъ азъ какво съмъ казалъ.
Азъ не искамъ вие да казвате азъ какво съмъ казалъ. Но онова, което азъ съмъ казалъ, какъ Богъ ви го открилъ вѫтре и вие какъ сте го приложили. Да сте опитали вие плода. Ако не сте опитали плода на учението, което ви уча, не е полезно никому. Не обръщамъ внимание на този, който нѣма плодъ.
към беседата >>
Който учи, не прави погрѣшки.
Сега какво казвате? Човѣкъ идва младъ на земята да се учи. Че младиятъ не учи, стариятъ учи. Младитѣ правятъ погрѣшки.
Който учи, не прави погрѣшки.
Сега толкозъ години вие сте разбрали криво учението, което проповѣдвамъ. Вие не сте живѣли тъй, както трѣбва и сте добили навици, които сѫ атавизъмъ. Не виждамъ нѣкакво въздържание въ васъ. Вие се въздържате, както страхливитѣ се въздържатъ. Страхъ го отъ дървото, казва: „Търпеливъ съмъ“.
към беседата >>
Ако дойдемъ до мисъльта – другояче седи.
Всички по яденето сте специалисти, даже въ нѣкои отношения по-хубаво отъ мене ядете и сте недоволни. Може би нѣкой пѫть отъ яденето сте недоволни. Нѣкое дете е по-доволно, знае да яде. Не мислете, че детето не знае да яде или че не знае да диша. Детето знае по-добре да диша.
Ако дойдемъ до мисъльта – другояче седи.
Въ дадения случай детето не може да мисли право, понеже не разполага съ достатъчно енергия, не може да мисли. Когато туй дете добие онази необходимата енергия, неговата мисъль е права. Тогава, за да мисли детето, майката и бащата сѫ, които спъватъ детето да мисли право. Ако майката, когато била бременна съ детето, се страхувала – детето става страхливо. Ако майката била буйна и се сърдила – детето става гнѣвливо.
към беседата >>
Азъ не искамъ вие да казвате азъ какво съмъ казалъ.
Уреденъ е животътъ ви. Ако е за уреждане, вие сте бащи и майки, уредете живота на децата си. Не проповѣдвайте (това), което не сте приложили, но говорете за любовьта, която знаете, говорете за правда, която знаете, говорете за миръ, който знаете. Че азъ не съмъ отъ слѣпитѣ хора. Утре като замина, ще започнатъ да дѣлятъ азъ какво съмъ казалъ.
Азъ не искамъ вие да казвате азъ какво съмъ казалъ.
Но онова, което азъ съмъ казалъ, какъ Богъ ви го открилъ вѫтре и вие какъ сте го приложили. Да сте опитали вие плода. Ако не сте опитали плода на учението, което ви уча, не е полезно никому. Не обръщамъ внимание на този, който нѣма плодъ. Постоянно коригираме нѣкои работи.
към беседата >>
Сега толкозъ години вие сте разбрали криво учението, което проповѣдвамъ.
Сега какво казвате? Човѣкъ идва младъ на земята да се учи. Че младиятъ не учи, стариятъ учи. Младитѣ правятъ погрѣшки. Който учи, не прави погрѣшки.
Сега толкозъ години вие сте разбрали криво учението, което проповѣдвамъ.
Вие не сте живѣли тъй, както трѣбва и сте добили навици, които сѫ атавизъмъ. Не виждамъ нѣкакво въздържание въ васъ. Вие се въздържате, както страхливитѣ се въздържатъ. Страхъ го отъ дървото, казва: „Търпеливъ съмъ“. Щомъ е силенъ, хичъ не е търпеливъ, защото въздържатъ се не слабитѣ, но силнитѣ.
към беседата >>
Въ дадения случай детето не може да мисли право, понеже не разполага съ достатъчно енергия, не може да мисли.
Може би нѣкой пѫть отъ яденето сте недоволни. Нѣкое дете е по-доволно, знае да яде. Не мислете, че детето не знае да яде или че не знае да диша. Детето знае по-добре да диша. Ако дойдемъ до мисъльта – другояче седи.
Въ дадения случай детето не може да мисли право, понеже не разполага съ достатъчно енергия, не може да мисли.
Когато туй дете добие онази необходимата енергия, неговата мисъль е права. Тогава, за да мисли детето, майката и бащата сѫ, които спъватъ детето да мисли право. Ако майката, когато била бременна съ детето, се страхувала – детето става страхливо. Ако майката била буйна и се сърдила – детето става гнѣвливо. Ако майката, когато била бременна, била суевѣрна – детето става суевѣрно.
към беседата >>
Но онова, което азъ съмъ казалъ, какъ Богъ ви го открилъ вѫтре и вие какъ сте го приложили.
Ако е за уреждане, вие сте бащи и майки, уредете живота на децата си. Не проповѣдвайте (това), което не сте приложили, но говорете за любовьта, която знаете, говорете за правда, която знаете, говорете за миръ, който знаете. Че азъ не съмъ отъ слѣпитѣ хора. Утре като замина, ще започнатъ да дѣлятъ азъ какво съмъ казалъ. Азъ не искамъ вие да казвате азъ какво съмъ казалъ.
Но онова, което азъ съмъ казалъ, какъ Богъ ви го открилъ вѫтре и вие какъ сте го приложили.
Да сте опитали вие плода. Ако не сте опитали плода на учението, което ви уча, не е полезно никому. Не обръщамъ внимание на този, който нѣма плодъ. Постоянно коригираме нѣкои работи. Тъй, както говоря, не одобрявамъ нѣкои работи.
към беседата >>
Вие не сте живѣли тъй, както трѣбва и сте добили навици, които сѫ атавизъмъ.
Човѣкъ идва младъ на земята да се учи. Че младиятъ не учи, стариятъ учи. Младитѣ правятъ погрѣшки. Който учи, не прави погрѣшки. Сега толкозъ години вие сте разбрали криво учението, което проповѣдвамъ.
Вие не сте живѣли тъй, както трѣбва и сте добили навици, които сѫ атавизъмъ.
Не виждамъ нѣкакво въздържание въ васъ. Вие се въздържате, както страхливитѣ се въздържатъ. Страхъ го отъ дървото, казва: „Търпеливъ съмъ“. Щомъ е силенъ, хичъ не е търпеливъ, защото въздържатъ се не слабитѣ, но силнитѣ. После, трѣбва да търпи силниятъ, не слабиятъ.
към беседата >>
Когато туй дете добие онази необходимата енергия, неговата мисъль е права.
Нѣкое дете е по-доволно, знае да яде. Не мислете, че детето не знае да яде или че не знае да диша. Детето знае по-добре да диша. Ако дойдемъ до мисъльта – другояче седи. Въ дадения случай детето не може да мисли право, понеже не разполага съ достатъчно енергия, не може да мисли.
Когато туй дете добие онази необходимата енергия, неговата мисъль е права.
Тогава, за да мисли детето, майката и бащата сѫ, които спъватъ детето да мисли право. Ако майката, когато била бременна съ детето, се страхувала – детето става страхливо. Ако майката била буйна и се сърдила – детето става гнѣвливо. Ако майката, когато била бременна, била суевѣрна – детето става суевѣрно. Ако майката, когато била бременна, била мързелива – детето става мързеливо.
към беседата >>
Да сте опитали вие плода.
Не проповѣдвайте (това), което не сте приложили, но говорете за любовьта, която знаете, говорете за правда, която знаете, говорете за миръ, който знаете. Че азъ не съмъ отъ слѣпитѣ хора. Утре като замина, ще започнатъ да дѣлятъ азъ какво съмъ казалъ. Азъ не искамъ вие да казвате азъ какво съмъ казалъ. Но онова, което азъ съмъ казалъ, какъ Богъ ви го открилъ вѫтре и вие какъ сте го приложили.
Да сте опитали вие плода.
Ако не сте опитали плода на учението, което ви уча, не е полезно никому. Не обръщамъ внимание на този, който нѣма плодъ. Постоянно коригираме нѣкои работи. Тъй, както говоря, не одобрявамъ нѣкои работи. Има нѣкои нѣща, за които нѣщо ми казва: „Остави ги, какво ще ги учишъ.
към беседата >>
Не виждамъ нѣкакво въздържание въ васъ.
Че младиятъ не учи, стариятъ учи. Младитѣ правятъ погрѣшки. Който учи, не прави погрѣшки. Сега толкозъ години вие сте разбрали криво учението, което проповѣдвамъ. Вие не сте живѣли тъй, както трѣбва и сте добили навици, които сѫ атавизъмъ.
Не виждамъ нѣкакво въздържание въ васъ.
Вие се въздържате, както страхливитѣ се въздържатъ. Страхъ го отъ дървото, казва: „Търпеливъ съмъ“. Щомъ е силенъ, хичъ не е търпеливъ, защото въздържатъ се не слабитѣ, но силнитѣ. После, трѣбва да търпи силниятъ, не слабиятъ. Слабиятъ не може да търпи.
към беседата >>
Тогава, за да мисли детето, майката и бащата сѫ, които спъватъ детето да мисли право.
Не мислете, че детето не знае да яде или че не знае да диша. Детето знае по-добре да диша. Ако дойдемъ до мисъльта – другояче седи. Въ дадения случай детето не може да мисли право, понеже не разполага съ достатъчно енергия, не може да мисли. Когато туй дете добие онази необходимата енергия, неговата мисъль е права.
Тогава, за да мисли детето, майката и бащата сѫ, които спъватъ детето да мисли право.
Ако майката, когато била бременна съ детето, се страхувала – детето става страхливо. Ако майката била буйна и се сърдила – детето става гнѣвливо. Ако майката, когато била бременна, била суевѣрна – детето става суевѣрно. Ако майката, когато била бременна, била мързелива – детето става мързеливо. Каквито наклонности имала майката, всички тия наклонности се отпечатватъ.
към беседата >>
Ако не сте опитали плода на учението, което ви уча, не е полезно никому.
Че азъ не съмъ отъ слѣпитѣ хора. Утре като замина, ще започнатъ да дѣлятъ азъ какво съмъ казалъ. Азъ не искамъ вие да казвате азъ какво съмъ казалъ. Но онова, което азъ съмъ казалъ, какъ Богъ ви го открилъ вѫтре и вие какъ сте го приложили. Да сте опитали вие плода.
Ако не сте опитали плода на учението, което ви уча, не е полезно никому.
Не обръщамъ внимание на този, който нѣма плодъ. Постоянно коригираме нѣкои работи. Тъй, както говоря, не одобрявамъ нѣкои работи. Има нѣкои нѣща, за които нѣщо ми казва: „Остави ги, какво ще ги учишъ. Нека си теглятъ“.
към беседата >>
Вие се въздържате, както страхливитѣ се въздържатъ.
Младитѣ правятъ погрѣшки. Който учи, не прави погрѣшки. Сега толкозъ години вие сте разбрали криво учението, което проповѣдвамъ. Вие не сте живѣли тъй, както трѣбва и сте добили навици, които сѫ атавизъмъ. Не виждамъ нѣкакво въздържание въ васъ.
Вие се въздържате, както страхливитѣ се въздържатъ.
Страхъ го отъ дървото, казва: „Търпеливъ съмъ“. Щомъ е силенъ, хичъ не е търпеливъ, защото въздържатъ се не слабитѣ, но силнитѣ. После, трѣбва да търпи силниятъ, не слабиятъ. Слабиятъ не може да търпи. То сѫ неразбирания.
към беседата >>
Ако майката, когато била бременна съ детето, се страхувала – детето става страхливо.
Детето знае по-добре да диша. Ако дойдемъ до мисъльта – другояче седи. Въ дадения случай детето не може да мисли право, понеже не разполага съ достатъчно енергия, не може да мисли. Когато туй дете добие онази необходимата енергия, неговата мисъль е права. Тогава, за да мисли детето, майката и бащата сѫ, които спъватъ детето да мисли право.
Ако майката, когато била бременна съ детето, се страхувала – детето става страхливо.
Ако майката била буйна и се сърдила – детето става гнѣвливо. Ако майката, когато била бременна, била суевѣрна – детето става суевѣрно. Ако майката, когато била бременна, била мързелива – детето става мързеливо. Каквито наклонности имала майката, всички тия наклонности се отпечатватъ. Ако майката, когато била бременна, се занимавала съ изкуство – детето става художникъ.
към беседата >>
Не обръщамъ внимание на този, който нѣма плодъ.
Утре като замина, ще започнатъ да дѣлятъ азъ какво съмъ казалъ. Азъ не искамъ вие да казвате азъ какво съмъ казалъ. Но онова, което азъ съмъ казалъ, какъ Богъ ви го открилъ вѫтре и вие какъ сте го приложили. Да сте опитали вие плода. Ако не сте опитали плода на учението, което ви уча, не е полезно никому.
Не обръщамъ внимание на този, който нѣма плодъ.
Постоянно коригираме нѣкои работи. Тъй, както говоря, не одобрявамъ нѣкои работи. Има нѣкои нѣща, за които нѣщо ми казва: „Остави ги, какво ще ги учишъ. Нека си теглятъ“. Но пакъ има единъ егоизъмъ, казвамъ: Ще паднатъ, пакъ ще ходя да ги вадя.
към беседата >>
Страхъ го отъ дървото, казва: „Търпеливъ съмъ“.
Който учи, не прави погрѣшки. Сега толкозъ години вие сте разбрали криво учението, което проповѣдвамъ. Вие не сте живѣли тъй, както трѣбва и сте добили навици, които сѫ атавизъмъ. Не виждамъ нѣкакво въздържание въ васъ. Вие се въздържате, както страхливитѣ се въздържатъ.
Страхъ го отъ дървото, казва: „Търпеливъ съмъ“.
Щомъ е силенъ, хичъ не е търпеливъ, защото въздържатъ се не слабитѣ, но силнитѣ. После, трѣбва да търпи силниятъ, не слабиятъ. Слабиятъ не може да търпи. То сѫ неразбирания. И вие постоянно говорите за любовьта.
към беседата >>
Ако майката била буйна и се сърдила – детето става гнѣвливо.
Ако дойдемъ до мисъльта – другояче седи. Въ дадения случай детето не може да мисли право, понеже не разполага съ достатъчно енергия, не може да мисли. Когато туй дете добие онази необходимата енергия, неговата мисъль е права. Тогава, за да мисли детето, майката и бащата сѫ, които спъватъ детето да мисли право. Ако майката, когато била бременна съ детето, се страхувала – детето става страхливо.
Ако майката била буйна и се сърдила – детето става гнѣвливо.
Ако майката, когато била бременна, била суевѣрна – детето става суевѣрно. Ако майката, когато била бременна, била мързелива – детето става мързеливо. Каквито наклонности имала майката, всички тия наклонности се отпечатватъ. Ако майката, когато била бременна, се занимавала съ изкуство – детето става художникъ. Ако тя се е занимавала съ музика – детето става музикантъ.
към беседата >>
Постоянно коригираме нѣкои работи.
Азъ не искамъ вие да казвате азъ какво съмъ казалъ. Но онова, което азъ съмъ казалъ, какъ Богъ ви го открилъ вѫтре и вие какъ сте го приложили. Да сте опитали вие плода. Ако не сте опитали плода на учението, което ви уча, не е полезно никому. Не обръщамъ внимание на този, който нѣма плодъ.
Постоянно коригираме нѣкои работи.
Тъй, както говоря, не одобрявамъ нѣкои работи. Има нѣкои нѣща, за които нѣщо ми казва: „Остави ги, какво ще ги учишъ. Нека си теглятъ“. Но пакъ има единъ егоизъмъ, казвамъ: Ще паднатъ, пакъ ще ходя да ги вадя. Ще ми вземе повече време тогава.
към беседата >>
Щомъ е силенъ, хичъ не е търпеливъ, защото въздържатъ се не слабитѣ, но силнитѣ.
Сега толкозъ години вие сте разбрали криво учението, което проповѣдвамъ. Вие не сте живѣли тъй, както трѣбва и сте добили навици, които сѫ атавизъмъ. Не виждамъ нѣкакво въздържание въ васъ. Вие се въздържате, както страхливитѣ се въздържатъ. Страхъ го отъ дървото, казва: „Търпеливъ съмъ“.
Щомъ е силенъ, хичъ не е търпеливъ, защото въздържатъ се не слабитѣ, но силнитѣ.
После, трѣбва да търпи силниятъ, не слабиятъ. Слабиятъ не може да търпи. То сѫ неразбирания. И вие постоянно говорите за любовьта. Това, за което хората говорятъ, не е любовь, защото казватъ, че любовьта ражда всичкитѣ нещастия.
към беседата >>
Ако майката, когато била бременна, била суевѣрна – детето става суевѣрно.
Въ дадения случай детето не може да мисли право, понеже не разполага съ достатъчно енергия, не може да мисли. Когато туй дете добие онази необходимата енергия, неговата мисъль е права. Тогава, за да мисли детето, майката и бащата сѫ, които спъватъ детето да мисли право. Ако майката, когато била бременна съ детето, се страхувала – детето става страхливо. Ако майката била буйна и се сърдила – детето става гнѣвливо.
Ако майката, когато била бременна, била суевѣрна – детето става суевѣрно.
Ако майката, когато била бременна, била мързелива – детето става мързеливо. Каквито наклонности имала майката, всички тия наклонности се отпечатватъ. Ако майката, когато била бременна, се занимавала съ изкуство – детето става художникъ. Ако тя се е занимавала съ музика – детето става музикантъ. Ако майката, когато била бременна, се занимавала съ религия – детето става набожно.
към беседата >>
Тъй, както говоря, не одобрявамъ нѣкои работи.
Но онова, което азъ съмъ казалъ, какъ Богъ ви го открилъ вѫтре и вие какъ сте го приложили. Да сте опитали вие плода. Ако не сте опитали плода на учението, което ви уча, не е полезно никому. Не обръщамъ внимание на този, който нѣма плодъ. Постоянно коригираме нѣкои работи.
Тъй, както говоря, не одобрявамъ нѣкои работи.
Има нѣкои нѣща, за които нѣщо ми казва: „Остави ги, какво ще ги учишъ. Нека си теглятъ“. Но пакъ има единъ егоизъмъ, казвамъ: Ще паднатъ, пакъ ще ходя да ги вадя. Ще ми вземе повече време тогава. Сега е по-добре да ви дамъ единъ съветъ, понеже ще ми вземе само 10 минути, пъкъ иначе трѣбватъ ми часове да ви изваждамъ навънъ.
към беседата >>
После, трѣбва да търпи силниятъ, не слабиятъ.
Вие не сте живѣли тъй, както трѣбва и сте добили навици, които сѫ атавизъмъ. Не виждамъ нѣкакво въздържание въ васъ. Вие се въздържате, както страхливитѣ се въздържатъ. Страхъ го отъ дървото, казва: „Търпеливъ съмъ“. Щомъ е силенъ, хичъ не е търпеливъ, защото въздържатъ се не слабитѣ, но силнитѣ.
После, трѣбва да търпи силниятъ, не слабиятъ.
Слабиятъ не може да търпи. То сѫ неразбирания. И вие постоянно говорите за любовьта. Това, за което хората говорятъ, не е любовь, защото казватъ, че любовьта ражда всичкитѣ нещастия. Любовьта ражда всички нещастия – туй е вѣрно.
към беседата >>
Ако майката, когато била бременна, била мързелива – детето става мързеливо.
Когато туй дете добие онази необходимата енергия, неговата мисъль е права. Тогава, за да мисли детето, майката и бащата сѫ, които спъватъ детето да мисли право. Ако майката, когато била бременна съ детето, се страхувала – детето става страхливо. Ако майката била буйна и се сърдила – детето става гнѣвливо. Ако майката, когато била бременна, била суевѣрна – детето става суевѣрно.
Ако майката, когато била бременна, била мързелива – детето става мързеливо.
Каквито наклонности имала майката, всички тия наклонности се отпечатватъ. Ако майката, когато била бременна, се занимавала съ изкуство – детето става художникъ. Ако тя се е занимавала съ музика – детето става музикантъ. Ако майката, когато била бременна, се занимавала съ религия – детето става набожно. Съ каквото се занимавала майката, такова направление ще даде на детето, което носи въ себе си.
към беседата >>
Има нѣкои нѣща, за които нѣщо ми казва: „Остави ги, какво ще ги учишъ.
Да сте опитали вие плода. Ако не сте опитали плода на учението, което ви уча, не е полезно никому. Не обръщамъ внимание на този, който нѣма плодъ. Постоянно коригираме нѣкои работи. Тъй, както говоря, не одобрявамъ нѣкои работи.
Има нѣкои нѣща, за които нѣщо ми казва: „Остави ги, какво ще ги учишъ.
Нека си теглятъ“. Но пакъ има единъ егоизъмъ, казвамъ: Ще паднатъ, пакъ ще ходя да ги вадя. Ще ми вземе повече време тогава. Сега е по-добре да ви дамъ единъ съветъ, понеже ще ми вземе само 10 минути, пъкъ иначе трѣбватъ ми часове да ви изваждамъ навънъ. Сега ще кажете: „Тъй не се говори“.
към беседата >>
Слабиятъ не може да търпи.
Не виждамъ нѣкакво въздържание въ васъ. Вие се въздържате, както страхливитѣ се въздържатъ. Страхъ го отъ дървото, казва: „Търпеливъ съмъ“. Щомъ е силенъ, хичъ не е търпеливъ, защото въздържатъ се не слабитѣ, но силнитѣ. После, трѣбва да търпи силниятъ, не слабиятъ.
Слабиятъ не може да търпи.
То сѫ неразбирания. И вие постоянно говорите за любовьта. Това, за което хората говорятъ, не е любовь, защото казватъ, че любовьта ражда всичкитѣ нещастия. Любовьта ражда всички нещастия – туй е вѣрно. Тя дава живота на човѣка.
към беседата >>
Каквито наклонности имала майката, всички тия наклонности се отпечатватъ.
Тогава, за да мисли детето, майката и бащата сѫ, които спъватъ детето да мисли право. Ако майката, когато била бременна съ детето, се страхувала – детето става страхливо. Ако майката била буйна и се сърдила – детето става гнѣвливо. Ако майката, когато била бременна, била суевѣрна – детето става суевѣрно. Ако майката, когато била бременна, била мързелива – детето става мързеливо.
Каквито наклонности имала майката, всички тия наклонности се отпечатватъ.
Ако майката, когато била бременна, се занимавала съ изкуство – детето става художникъ. Ако тя се е занимавала съ музика – детето става музикантъ. Ако майката, когато била бременна, се занимавала съ религия – детето става набожно. Съ каквото се занимавала майката, такова направление ще даде на детето, което носи въ себе си. Всичкитѣ ваши мисли ставатъ точно такива, каквито сте вие.
към беседата >>
Нека си теглятъ“.
Ако не сте опитали плода на учението, което ви уча, не е полезно никому. Не обръщамъ внимание на този, който нѣма плодъ. Постоянно коригираме нѣкои работи. Тъй, както говоря, не одобрявамъ нѣкои работи. Има нѣкои нѣща, за които нѣщо ми казва: „Остави ги, какво ще ги учишъ.
Нека си теглятъ“.
Но пакъ има единъ егоизъмъ, казвамъ: Ще паднатъ, пакъ ще ходя да ги вадя. Ще ми вземе повече време тогава. Сега е по-добре да ви дамъ единъ съветъ, понеже ще ми вземе само 10 минути, пъкъ иначе трѣбватъ ми часове да ви изваждамъ навънъ. Сега ще кажете: „Тъй не се говори“. Какъ се говори?
към беседата >>
То сѫ неразбирания.
Вие се въздържате, както страхливитѣ се въздържатъ. Страхъ го отъ дървото, казва: „Търпеливъ съмъ“. Щомъ е силенъ, хичъ не е търпеливъ, защото въздържатъ се не слабитѣ, но силнитѣ. После, трѣбва да търпи силниятъ, не слабиятъ. Слабиятъ не може да търпи.
То сѫ неразбирания.
И вие постоянно говорите за любовьта. Това, за което хората говорятъ, не е любовь, защото казватъ, че любовьта ражда всичкитѣ нещастия. Любовьта ражда всички нещастия – туй е вѣрно. Тя дава живота на човѣка. Като дѣлятъ хората живота, ражда се нещастието.
към беседата >>
Ако майката, когато била бременна, се занимавала съ изкуство – детето става художникъ.
Ако майката, когато била бременна съ детето, се страхувала – детето става страхливо. Ако майката била буйна и се сърдила – детето става гнѣвливо. Ако майката, когато била бременна, била суевѣрна – детето става суевѣрно. Ако майката, когато била бременна, била мързелива – детето става мързеливо. Каквито наклонности имала майката, всички тия наклонности се отпечатватъ.
Ако майката, когато била бременна, се занимавала съ изкуство – детето става художникъ.
Ако тя се е занимавала съ музика – детето става музикантъ. Ако майката, когато била бременна, се занимавала съ религия – детето става набожно. Съ каквото се занимавала майката, такова направление ще даде на детето, което носи въ себе си. Всичкитѣ ваши мисли ставатъ точно такива, каквито сте вие. Каквото е вашето състояние, такава е и вашата мисъль, която ще се роди отъ васъ.
към беседата >>
Но пакъ има единъ егоизъмъ, казвамъ: Ще паднатъ, пакъ ще ходя да ги вадя.
Не обръщамъ внимание на този, който нѣма плодъ. Постоянно коригираме нѣкои работи. Тъй, както говоря, не одобрявамъ нѣкои работи. Има нѣкои нѣща, за които нѣщо ми казва: „Остави ги, какво ще ги учишъ. Нека си теглятъ“.
Но пакъ има единъ егоизъмъ, казвамъ: Ще паднатъ, пакъ ще ходя да ги вадя.
Ще ми вземе повече време тогава. Сега е по-добре да ви дамъ единъ съветъ, понеже ще ми вземе само 10 минути, пъкъ иначе трѣбватъ ми часове да ви изваждамъ навънъ. Сега ще кажете: „Тъй не се говори“. Какъ се говори? Да живѣемъ по любовь.
към беседата >>
И вие постоянно говорите за любовьта.
Страхъ го отъ дървото, казва: „Търпеливъ съмъ“. Щомъ е силенъ, хичъ не е търпеливъ, защото въздържатъ се не слабитѣ, но силнитѣ. После, трѣбва да търпи силниятъ, не слабиятъ. Слабиятъ не може да търпи. То сѫ неразбирания.
И вие постоянно говорите за любовьта.
Това, за което хората говорятъ, не е любовь, защото казватъ, че любовьта ражда всичкитѣ нещастия. Любовьта ражда всички нещастия – туй е вѣрно. Тя дава живота на човѣка. Като дѣлятъ хората живота, ражда се нещастието. Едни взематъ повече, други по-малко.
към беседата >>
Ако тя се е занимавала съ музика – детето става музикантъ.
Ако майката била буйна и се сърдила – детето става гнѣвливо. Ако майката, когато била бременна, била суевѣрна – детето става суевѣрно. Ако майката, когато била бременна, била мързелива – детето става мързеливо. Каквито наклонности имала майката, всички тия наклонности се отпечатватъ. Ако майката, когато била бременна, се занимавала съ изкуство – детето става художникъ.
Ако тя се е занимавала съ музика – детето става музикантъ.
Ако майката, когато била бременна, се занимавала съ религия – детето става набожно. Съ каквото се занимавала майката, такова направление ще даде на детето, което носи въ себе си. Всичкитѣ ваши мисли ставатъ точно такива, каквито сте вие. Каквото е вашето състояние, такава е и вашата мисъль, която ще се роди отъ васъ. Запримѣръ: Проповѣдвашъ нѣкому за оня свѣтъ и ти се колебаешъ, ти самъ не си убеденъ въ оня свѣтъ, не си ходилъ тамъ.
към беседата >>
Ще ми вземе повече време тогава.
Постоянно коригираме нѣкои работи. Тъй, както говоря, не одобрявамъ нѣкои работи. Има нѣкои нѣща, за които нѣщо ми казва: „Остави ги, какво ще ги учишъ. Нека си теглятъ“. Но пакъ има единъ егоизъмъ, казвамъ: Ще паднатъ, пакъ ще ходя да ги вадя.
Ще ми вземе повече време тогава.
Сега е по-добре да ви дамъ единъ съветъ, понеже ще ми вземе само 10 минути, пъкъ иначе трѣбватъ ми часове да ви изваждамъ навънъ. Сега ще кажете: „Тъй не се говори“. Какъ се говори? Да живѣемъ по любовь. /Учительтъ го изговори нѣколко пѫти много тихо/.
към беседата >>
Това, за което хората говорятъ, не е любовь, защото казватъ, че любовьта ражда всичкитѣ нещастия.
Щомъ е силенъ, хичъ не е търпеливъ, защото въздържатъ се не слабитѣ, но силнитѣ. После, трѣбва да търпи силниятъ, не слабиятъ. Слабиятъ не може да търпи. То сѫ неразбирания. И вие постоянно говорите за любовьта.
Това, за което хората говорятъ, не е любовь, защото казватъ, че любовьта ражда всичкитѣ нещастия.
Любовьта ражда всички нещастия – туй е вѣрно. Тя дава живота на човѣка. Като дѣлятъ хората живота, ражда се нещастието. Едни взематъ повече, други по-малко. Ако остане на любовьта, тя би имъ дала толкозъ, колкото имъ трѣбва.
към беседата >>
Ако майката, когато била бременна, се занимавала съ религия – детето става набожно.
Ако майката, когато била бременна, била суевѣрна – детето става суевѣрно. Ако майката, когато била бременна, била мързелива – детето става мързеливо. Каквито наклонности имала майката, всички тия наклонности се отпечатватъ. Ако майката, когато била бременна, се занимавала съ изкуство – детето става художникъ. Ако тя се е занимавала съ музика – детето става музикантъ.
Ако майката, когато била бременна, се занимавала съ религия – детето става набожно.
Съ каквото се занимавала майката, такова направление ще даде на детето, което носи въ себе си. Всичкитѣ ваши мисли ставатъ точно такива, каквито сте вие. Каквото е вашето състояние, такава е и вашата мисъль, която ще се роди отъ васъ. Запримѣръ: Проповѣдвашъ нѣкому за оня свѣтъ и ти се колебаешъ, ти самъ не си убеденъ въ оня свѣтъ, не си ходилъ тамъ. Вие сте излѣзли отъ оня свѣтъ.
към беседата >>
Сега е по-добре да ви дамъ единъ съветъ, понеже ще ми вземе само 10 минути, пъкъ иначе трѣбватъ ми часове да ви изваждамъ навънъ.
Тъй, както говоря, не одобрявамъ нѣкои работи. Има нѣкои нѣща, за които нѣщо ми казва: „Остави ги, какво ще ги учишъ. Нека си теглятъ“. Но пакъ има единъ егоизъмъ, казвамъ: Ще паднатъ, пакъ ще ходя да ги вадя. Ще ми вземе повече време тогава.
Сега е по-добре да ви дамъ единъ съветъ, понеже ще ми вземе само 10 минути, пъкъ иначе трѣбватъ ми часове да ви изваждамъ навънъ.
Сега ще кажете: „Тъй не се говори“. Какъ се говори? Да живѣемъ по любовь. /Учительтъ го изговори нѣколко пѫти много тихо/. Азъ ще ви говоря сега: Да живѣемъ по любовь, по любовь да се живѣе.
към беседата >>
Любовьта ражда всички нещастия – туй е вѣрно.
После, трѣбва да търпи силниятъ, не слабиятъ. Слабиятъ не може да търпи. То сѫ неразбирания. И вие постоянно говорите за любовьта. Това, за което хората говорятъ, не е любовь, защото казватъ, че любовьта ражда всичкитѣ нещастия.
Любовьта ражда всички нещастия – туй е вѣрно.
Тя дава живота на човѣка. Като дѣлятъ хората живота, ражда се нещастието. Едни взематъ повече, други по-малко. Ако остане на любовьта, тя би имъ дала толкозъ, колкото имъ трѣбва. Понеже тѣ дѣлятъ живота и отъ изобилието се ражда нещастието.
към беседата >>
Съ каквото се занимавала майката, такова направление ще даде на детето, което носи въ себе си.
Ако майката, когато била бременна, била мързелива – детето става мързеливо. Каквито наклонности имала майката, всички тия наклонности се отпечатватъ. Ако майката, когато била бременна, се занимавала съ изкуство – детето става художникъ. Ако тя се е занимавала съ музика – детето става музикантъ. Ако майката, когато била бременна, се занимавала съ религия – детето става набожно.
Съ каквото се занимавала майката, такова направление ще даде на детето, което носи въ себе си.
Всичкитѣ ваши мисли ставатъ точно такива, каквито сте вие. Каквото е вашето състояние, такава е и вашата мисъль, която ще се роди отъ васъ. Запримѣръ: Проповѣдвашъ нѣкому за оня свѣтъ и ти се колебаешъ, ти самъ не си убеденъ въ оня свѣтъ, не си ходилъ тамъ. Вие сте излѣзли отъ оня свѣтъ. Какъвъ е оня свѣтъ?
към беседата >>
Сега ще кажете: „Тъй не се говори“.
Има нѣкои нѣща, за които нѣщо ми казва: „Остави ги, какво ще ги учишъ. Нека си теглятъ“. Но пакъ има единъ егоизъмъ, казвамъ: Ще паднатъ, пакъ ще ходя да ги вадя. Ще ми вземе повече време тогава. Сега е по-добре да ви дамъ единъ съветъ, понеже ще ми вземе само 10 минути, пъкъ иначе трѣбватъ ми часове да ви изваждамъ навънъ.
Сега ще кажете: „Тъй не се говори“.
Какъ се говори? Да живѣемъ по любовь. /Учительтъ го изговори нѣколко пѫти много тихо/. Азъ ще ви говоря сега: Да живѣемъ по любовь, по любовь да се живѣе. /Сѫщото го изговори много високо/.
към беседата >>
Тя дава живота на човѣка.
Слабиятъ не може да търпи. То сѫ неразбирания. И вие постоянно говорите за любовьта. Това, за което хората говорятъ, не е любовь, защото казватъ, че любовьта ражда всичкитѣ нещастия. Любовьта ражда всички нещастия – туй е вѣрно.
Тя дава живота на човѣка.
Като дѣлятъ хората живота, ражда се нещастието. Едни взематъ повече, други по-малко. Ако остане на любовьта, тя би имъ дала толкозъ, колкото имъ трѣбва. Понеже тѣ дѣлятъ живота и отъ изобилието се ражда нещастието. Като нѣма човѣкъ нищо, ще крадатъ ли отъ него?
към беседата >>
Всичкитѣ ваши мисли ставатъ точно такива, каквито сте вие.
Каквито наклонности имала майката, всички тия наклонности се отпечатватъ. Ако майката, когато била бременна, се занимавала съ изкуство – детето става художникъ. Ако тя се е занимавала съ музика – детето става музикантъ. Ако майката, когато била бременна, се занимавала съ религия – детето става набожно. Съ каквото се занимавала майката, такова направление ще даде на детето, което носи въ себе си.
Всичкитѣ ваши мисли ставатъ точно такива, каквито сте вие.
Каквото е вашето състояние, такава е и вашата мисъль, която ще се роди отъ васъ. Запримѣръ: Проповѣдвашъ нѣкому за оня свѣтъ и ти се колебаешъ, ти самъ не си убеденъ въ оня свѣтъ, не си ходилъ тамъ. Вие сте излѣзли отъ оня свѣтъ. Какъвъ е оня свѣтъ? Вие не го знаете.
към беседата >>
Какъ се говори?
Нека си теглятъ“. Но пакъ има единъ егоизъмъ, казвамъ: Ще паднатъ, пакъ ще ходя да ги вадя. Ще ми вземе повече време тогава. Сега е по-добре да ви дамъ единъ съветъ, понеже ще ми вземе само 10 минути, пъкъ иначе трѣбватъ ми часове да ви изваждамъ навънъ. Сега ще кажете: „Тъй не се говори“.
Какъ се говори?
Да живѣемъ по любовь. /Учительтъ го изговори нѣколко пѫти много тихо/. Азъ ще ви говоря сега: Да живѣемъ по любовь, по любовь да се живѣе. /Сѫщото го изговори много високо/. Сега остава последното – „по любовь“.
към беседата >>
Като дѣлятъ хората живота, ражда се нещастието.
То сѫ неразбирания. И вие постоянно говорите за любовьта. Това, за което хората говорятъ, не е любовь, защото казватъ, че любовьта ражда всичкитѣ нещастия. Любовьта ражда всички нещастия – туй е вѣрно. Тя дава живота на човѣка.
Като дѣлятъ хората живота, ражда се нещастието.
Едни взематъ повече, други по-малко. Ако остане на любовьта, тя би имъ дала толкозъ, колкото имъ трѣбва. Понеже тѣ дѣлятъ живота и отъ изобилието се ражда нещастието. Като нѣма човѣкъ нищо, ще крадатъ ли отъ него? Сега казвамъ, че по този начинъ Божественото учение не се разбира.
към беседата >>
Каквото е вашето състояние, такава е и вашата мисъль, която ще се роди отъ васъ.
Ако майката, когато била бременна, се занимавала съ изкуство – детето става художникъ. Ако тя се е занимавала съ музика – детето става музикантъ. Ако майката, когато била бременна, се занимавала съ религия – детето става набожно. Съ каквото се занимавала майката, такова направление ще даде на детето, което носи въ себе си. Всичкитѣ ваши мисли ставатъ точно такива, каквито сте вие.
Каквото е вашето състояние, такава е и вашата мисъль, която ще се роди отъ васъ.
Запримѣръ: Проповѣдвашъ нѣкому за оня свѣтъ и ти се колебаешъ, ти самъ не си убеденъ въ оня свѣтъ, не си ходилъ тамъ. Вие сте излѣзли отъ оня свѣтъ. Какъвъ е оня свѣтъ? Вие не го знаете. Накѫде е оня свѣтъ?
към беседата >>
Да живѣемъ по любовь.
Но пакъ има единъ егоизъмъ, казвамъ: Ще паднатъ, пакъ ще ходя да ги вадя. Ще ми вземе повече време тогава. Сега е по-добре да ви дамъ единъ съветъ, понеже ще ми вземе само 10 минути, пъкъ иначе трѣбватъ ми часове да ви изваждамъ навънъ. Сега ще кажете: „Тъй не се говори“. Какъ се говори?
Да живѣемъ по любовь.
/Учительтъ го изговори нѣколко пѫти много тихо/. Азъ ще ви говоря сега: Да живѣемъ по любовь, по любовь да се живѣе. /Сѫщото го изговори много високо/. Сега остава последното – „по любовь“. Една мѫтна каша.
към беседата >>
Едни взематъ повече, други по-малко.
И вие постоянно говорите за любовьта. Това, за което хората говорятъ, не е любовь, защото казватъ, че любовьта ражда всичкитѣ нещастия. Любовьта ражда всички нещастия – туй е вѣрно. Тя дава живота на човѣка. Като дѣлятъ хората живота, ражда се нещастието.
Едни взематъ повече, други по-малко.
Ако остане на любовьта, тя би имъ дала толкозъ, колкото имъ трѣбва. Понеже тѣ дѣлятъ живота и отъ изобилието се ражда нещастието. Като нѣма човѣкъ нищо, ще крадатъ ли отъ него? Сега казвамъ, че по този начинъ Божественото учение не се разбира.
към беседата >>
Запримѣръ: Проповѣдвашъ нѣкому за оня свѣтъ и ти се колебаешъ, ти самъ не си убеденъ въ оня свѣтъ, не си ходилъ тамъ.
Ако тя се е занимавала съ музика – детето става музикантъ. Ако майката, когато била бременна, се занимавала съ религия – детето става набожно. Съ каквото се занимавала майката, такова направление ще даде на детето, което носи въ себе си. Всичкитѣ ваши мисли ставатъ точно такива, каквито сте вие. Каквото е вашето състояние, такава е и вашата мисъль, която ще се роди отъ васъ.
Запримѣръ: Проповѣдвашъ нѣкому за оня свѣтъ и ти се колебаешъ, ти самъ не си убеденъ въ оня свѣтъ, не си ходилъ тамъ.
Вие сте излѣзли отъ оня свѣтъ. Какъвъ е оня свѣтъ? Вие не го знаете. Накѫде е оня свѣтъ? Тукъ на земята или е горе нѣкѫде?
към беседата >>
/Учительтъ го изговори нѣколко пѫти много тихо/.
Ще ми вземе повече време тогава. Сега е по-добре да ви дамъ единъ съветъ, понеже ще ми вземе само 10 минути, пъкъ иначе трѣбватъ ми часове да ви изваждамъ навънъ. Сега ще кажете: „Тъй не се говори“. Какъ се говори? Да живѣемъ по любовь.
/Учительтъ го изговори нѣколко пѫти много тихо/.
Азъ ще ви говоря сега: Да живѣемъ по любовь, по любовь да се живѣе. /Сѫщото го изговори много високо/. Сега остава последното – „по любовь“. Една мѫтна каша. Нѣма никаква любовь.
към беседата >>
Ако остане на любовьта, тя би имъ дала толкозъ, колкото имъ трѣбва.
Това, за което хората говорятъ, не е любовь, защото казватъ, че любовьта ражда всичкитѣ нещастия. Любовьта ражда всички нещастия – туй е вѣрно. Тя дава живота на човѣка. Като дѣлятъ хората живота, ражда се нещастието. Едни взематъ повече, други по-малко.
Ако остане на любовьта, тя би имъ дала толкозъ, колкото имъ трѣбва.
Понеже тѣ дѣлятъ живота и отъ изобилието се ражда нещастието. Като нѣма човѣкъ нищо, ще крадатъ ли отъ него? Сега казвамъ, че по този начинъ Божественото учение не се разбира.
към беседата >>
Вие сте излѣзли отъ оня свѣтъ.
Ако майката, когато била бременна, се занимавала съ религия – детето става набожно. Съ каквото се занимавала майката, такова направление ще даде на детето, което носи въ себе си. Всичкитѣ ваши мисли ставатъ точно такива, каквито сте вие. Каквото е вашето състояние, такава е и вашата мисъль, която ще се роди отъ васъ. Запримѣръ: Проповѣдвашъ нѣкому за оня свѣтъ и ти се колебаешъ, ти самъ не си убеденъ въ оня свѣтъ, не си ходилъ тамъ.
Вие сте излѣзли отъ оня свѣтъ.
Какъвъ е оня свѣтъ? Вие не го знаете. Накѫде е оня свѣтъ? Тукъ на земята или е горе нѣкѫде? Че е нѣкѫде, нѣкѫде е.
към беседата >>
Азъ ще ви говоря сега: Да живѣемъ по любовь, по любовь да се живѣе.
Сега е по-добре да ви дамъ единъ съветъ, понеже ще ми вземе само 10 минути, пъкъ иначе трѣбватъ ми часове да ви изваждамъ навънъ. Сега ще кажете: „Тъй не се говори“. Какъ се говори? Да живѣемъ по любовь. /Учительтъ го изговори нѣколко пѫти много тихо/.
Азъ ще ви говоря сега: Да живѣемъ по любовь, по любовь да се живѣе.
/Сѫщото го изговори много високо/. Сега остава последното – „по любовь“. Една мѫтна каша. Нѣма никаква любовь. (Нѣкой) казва: „Той по любовь не живѣе“.
към беседата >>
Понеже тѣ дѣлятъ живота и отъ изобилието се ражда нещастието.
Любовьта ражда всички нещастия – туй е вѣрно. Тя дава живота на човѣка. Като дѣлятъ хората живота, ражда се нещастието. Едни взематъ повече, други по-малко. Ако остане на любовьта, тя би имъ дала толкозъ, колкото имъ трѣбва.
Понеже тѣ дѣлятъ живота и отъ изобилието се ражда нещастието.
Като нѣма човѣкъ нищо, ще крадатъ ли отъ него? Сега казвамъ, че по този начинъ Божественото учение не се разбира.
към беседата >>
Какъвъ е оня свѣтъ?
Съ каквото се занимавала майката, такова направление ще даде на детето, което носи въ себе си. Всичкитѣ ваши мисли ставатъ точно такива, каквито сте вие. Каквото е вашето състояние, такава е и вашата мисъль, която ще се роди отъ васъ. Запримѣръ: Проповѣдвашъ нѣкому за оня свѣтъ и ти се колебаешъ, ти самъ не си убеденъ въ оня свѣтъ, не си ходилъ тамъ. Вие сте излѣзли отъ оня свѣтъ.
Какъвъ е оня свѣтъ?
Вие не го знаете. Накѫде е оня свѣтъ? Тукъ на земята или е горе нѣкѫде? Че е нѣкѫде, нѣкѫде е. Вие подигате очитѣ, се нагоре гледате, но това е вѫтрешно заблуждение.
към беседата >>
/Сѫщото го изговори много високо/.
Сега ще кажете: „Тъй не се говори“. Какъ се говори? Да живѣемъ по любовь. /Учительтъ го изговори нѣколко пѫти много тихо/. Азъ ще ви говоря сега: Да живѣемъ по любовь, по любовь да се живѣе.
/Сѫщото го изговори много високо/.
Сега остава последното – „по любовь“. Една мѫтна каша. Нѣма никаква любовь. (Нѣкой) казва: „Той по любовь не живѣе“. Тъй не се живѣе по любовь.
към беседата >>
Като нѣма човѣкъ нищо, ще крадатъ ли отъ него?
Тя дава живота на човѣка. Като дѣлятъ хората живота, ражда се нещастието. Едни взематъ повече, други по-малко. Ако остане на любовьта, тя би имъ дала толкозъ, колкото имъ трѣбва. Понеже тѣ дѣлятъ живота и отъ изобилието се ражда нещастието.
Като нѣма човѣкъ нищо, ще крадатъ ли отъ него?
Сега казвамъ, че по този начинъ Божественото учение не се разбира.
към беседата >>
Вие не го знаете.
Всичкитѣ ваши мисли ставатъ точно такива, каквито сте вие. Каквото е вашето състояние, такава е и вашата мисъль, която ще се роди отъ васъ. Запримѣръ: Проповѣдвашъ нѣкому за оня свѣтъ и ти се колебаешъ, ти самъ не си убеденъ въ оня свѣтъ, не си ходилъ тамъ. Вие сте излѣзли отъ оня свѣтъ. Какъвъ е оня свѣтъ?
Вие не го знаете.
Накѫде е оня свѣтъ? Тукъ на земята или е горе нѣкѫде? Че е нѣкѫде, нѣкѫде е. Вие подигате очитѣ, се нагоре гледате, но това е вѫтрешно заблуждение. Щомъ се премахне онова препятствие, което имате въ себе си – веднага ще се отвори онзи свѣтъ, ще го видите.
към беседата >>
Сега остава последното – „по любовь“.
Какъ се говори? Да живѣемъ по любовь. /Учительтъ го изговори нѣколко пѫти много тихо/. Азъ ще ви говоря сега: Да живѣемъ по любовь, по любовь да се живѣе. /Сѫщото го изговори много високо/.
Сега остава последното – „по любовь“.
Една мѫтна каша. Нѣма никаква любовь. (Нѣкой) казва: „Той по любовь не живѣе“. Тъй не се живѣе по любовь. Азъ съмъ решилъ едно нѣщо.
към беседата >>
Сега казвамъ, че по този начинъ Божественото учение не се разбира.
Като дѣлятъ хората живота, ражда се нещастието. Едни взематъ повече, други по-малко. Ако остане на любовьта, тя би имъ дала толкозъ, колкото имъ трѣбва. Понеже тѣ дѣлятъ живота и отъ изобилието се ражда нещастието. Като нѣма човѣкъ нищо, ще крадатъ ли отъ него?
Сега казвамъ, че по този начинъ Божественото учение не се разбира.
към беседата >>
Накѫде е оня свѣтъ?
Каквото е вашето състояние, такава е и вашата мисъль, която ще се роди отъ васъ. Запримѣръ: Проповѣдвашъ нѣкому за оня свѣтъ и ти се колебаешъ, ти самъ не си убеденъ въ оня свѣтъ, не си ходилъ тамъ. Вие сте излѣзли отъ оня свѣтъ. Какъвъ е оня свѣтъ? Вие не го знаете.
Накѫде е оня свѣтъ?
Тукъ на земята или е горе нѣкѫде? Че е нѣкѫде, нѣкѫде е. Вие подигате очитѣ, се нагоре гледате, но това е вѫтрешно заблуждение. Щомъ се премахне онова препятствие, което имате въ себе си – веднага ще се отвори онзи свѣтъ, ще го видите. Да кажемъ вие предъ очитѣ сте си турили преграда, слънцето изгрѣло, но вие нищо не виждате.
към беседата >>
Една мѫтна каша.
Да живѣемъ по любовь. /Учительтъ го изговори нѣколко пѫти много тихо/. Азъ ще ви говоря сега: Да живѣемъ по любовь, по любовь да се живѣе. /Сѫщото го изговори много високо/. Сега остава последното – „по любовь“.
Една мѫтна каша.
Нѣма никаква любовь. (Нѣкой) казва: „Той по любовь не живѣе“. Тъй не се живѣе по любовь. Азъ съмъ решилъ едно нѣщо. Понеже си казвамъ: Тия хора не искатъ да живѣятъ по любовь, какъ ще ги уча?
към беседата >>
Какво означава едно?
Какво означава едно?
Какво означава единъ мѫжъ, една жена? Кой бѣше по-напредъ – мѫжътъ или жената? Едното е мѫжътъ. Щомъ е едно – работи. Мѫжътъ е едно дърво, дървото на живота.
към беседата >>
Тукъ на земята или е горе нѣкѫде?
Запримѣръ: Проповѣдвашъ нѣкому за оня свѣтъ и ти се колебаешъ, ти самъ не си убеденъ въ оня свѣтъ, не си ходилъ тамъ. Вие сте излѣзли отъ оня свѣтъ. Какъвъ е оня свѣтъ? Вие не го знаете. Накѫде е оня свѣтъ?
Тукъ на земята или е горе нѣкѫде?
Че е нѣкѫде, нѣкѫде е. Вие подигате очитѣ, се нагоре гледате, но това е вѫтрешно заблуждение. Щомъ се премахне онова препятствие, което имате въ себе си – веднага ще се отвори онзи свѣтъ, ще го видите. Да кажемъ вие предъ очитѣ сте си турили преграда, слънцето изгрѣло, но вие нищо не виждате. Щомъ махнете препятствието, веднага ще видите.
към беседата >>
Нѣма никаква любовь.
/Учительтъ го изговори нѣколко пѫти много тихо/. Азъ ще ви говоря сега: Да живѣемъ по любовь, по любовь да се живѣе. /Сѫщото го изговори много високо/. Сега остава последното – „по любовь“. Една мѫтна каша.
Нѣма никаква любовь.
(Нѣкой) казва: „Той по любовь не живѣе“. Тъй не се живѣе по любовь. Азъ съмъ решилъ едно нѣщо. Понеже си казвамъ: Тия хора не искатъ да живѣятъ по любовь, какъ ще ги уча? Ще взема всичкитѣ погрѣшки и ще ги поправя.
към беседата >>
Какво означава единъ мѫжъ, една жена?
Какво означава едно?
Какво означава единъ мѫжъ, една жена?
Кой бѣше по-напредъ – мѫжътъ или жената? Едното е мѫжътъ. Щомъ е едно – работи. Мѫжътъ е едно дърво, дървото на живота. Но кога излѣзе кражбата въ свѣта?
към беседата >>
Че е нѣкѫде, нѣкѫде е.
Вие сте излѣзли отъ оня свѣтъ. Какъвъ е оня свѣтъ? Вие не го знаете. Накѫде е оня свѣтъ? Тукъ на земята или е горе нѣкѫде?
Че е нѣкѫде, нѣкѫде е.
Вие подигате очитѣ, се нагоре гледате, но това е вѫтрешно заблуждение. Щомъ се премахне онова препятствие, което имате въ себе си – веднага ще се отвори онзи свѣтъ, ще го видите. Да кажемъ вие предъ очитѣ сте си турили преграда, слънцето изгрѣло, но вие нищо не виждате. Щомъ махнете препятствието, веднага ще видите. Значи, щомъ не виждате оня свѣтъ, предъ вашето зрение има турено нѣщо.
към беседата >>
(Нѣкой) казва: „Той по любовь не живѣе“.
Азъ ще ви говоря сега: Да живѣемъ по любовь, по любовь да се живѣе. /Сѫщото го изговори много високо/. Сега остава последното – „по любовь“. Една мѫтна каша. Нѣма никаква любовь.
(Нѣкой) казва: „Той по любовь не живѣе“.
Тъй не се живѣе по любовь. Азъ съмъ решилъ едно нѣщо. Понеже си казвамъ: Тия хора не искатъ да живѣятъ по любовь, какъ ще ги уча? Ще взема всичкитѣ погрѣшки и ще ги поправя. Пари назаемъ вече не давамъ, не искамъ никого вече да уча, защото законъ е, ако нѣкой е дошълъ при мене – Богъ ви е привлѣкалъ при мене.
към беседата >>
Кой бѣше по-напредъ – мѫжътъ или жената?
Какво означава едно? Какво означава единъ мѫжъ, една жена?
Кой бѣше по-напредъ – мѫжътъ или жената?
Едното е мѫжътъ. Щомъ е едно – работи. Мѫжътъ е едно дърво, дървото на живота. Но кога излѣзе кражбата въ свѣта? Щомъ дървото роди плодъ.
към беседата >>
Вие подигате очитѣ, се нагоре гледате, но това е вѫтрешно заблуждение.
Какъвъ е оня свѣтъ? Вие не го знаете. Накѫде е оня свѣтъ? Тукъ на земята или е горе нѣкѫде? Че е нѣкѫде, нѣкѫде е.
Вие подигате очитѣ, се нагоре гледате, но това е вѫтрешно заблуждение.
Щомъ се премахне онова препятствие, което имате въ себе си – веднага ще се отвори онзи свѣтъ, ще го видите. Да кажемъ вие предъ очитѣ сте си турили преграда, слънцето изгрѣло, но вие нищо не виждате. Щомъ махнете препятствието, веднага ще видите. Значи, щомъ не виждате оня свѣтъ, предъ вашето зрение има турено нѣщо. Щомъ махнете предмета, веднага ще видите оня свѣтъ.
към беседата >>
Тъй не се живѣе по любовь.
/Сѫщото го изговори много високо/. Сега остава последното – „по любовь“. Една мѫтна каша. Нѣма никаква любовь. (Нѣкой) казва: „Той по любовь не живѣе“.
Тъй не се живѣе по любовь.
Азъ съмъ решилъ едно нѣщо. Понеже си казвамъ: Тия хора не искатъ да живѣятъ по любовь, какъ ще ги уча? Ще взема всичкитѣ погрѣшки и ще ги поправя. Пари назаемъ вече не давамъ, не искамъ никого вече да уча, защото законъ е, ако нѣкой е дошълъ при мене – Богъ ви е привлѣкалъ при мене. Азъ съмъ длъженъ да му покажа пѫтя къмъ Бога.
към беседата >>
Едното е мѫжътъ.
Какво означава едно? Какво означава единъ мѫжъ, една жена? Кой бѣше по-напредъ – мѫжътъ или жената?
Едното е мѫжътъ.
Щомъ е едно – работи. Мѫжътъ е едно дърво, дървото на живота. Но кога излѣзе кражбата въ свѣта? Щомъ дървото роди плодъ. Тогава започватъ да крадатъ хората отъ плода.
към беседата >>
Щомъ се премахне онова препятствие, което имате въ себе си – веднага ще се отвори онзи свѣтъ, ще го видите.
Вие не го знаете. Накѫде е оня свѣтъ? Тукъ на земята или е горе нѣкѫде? Че е нѣкѫде, нѣкѫде е. Вие подигате очитѣ, се нагоре гледате, но това е вѫтрешно заблуждение.
Щомъ се премахне онова препятствие, което имате въ себе си – веднага ще се отвори онзи свѣтъ, ще го видите.
Да кажемъ вие предъ очитѣ сте си турили преграда, слънцето изгрѣло, но вие нищо не виждате. Щомъ махнете препятствието, веднага ще видите. Значи, щомъ не виждате оня свѣтъ, предъ вашето зрение има турено нѣщо. Щомъ махнете предмета, веднага ще видите оня свѣтъ. Туришъ рѫката си предъ очитѣ – не виждашъ оня свѣтъ.
към беседата >>
Азъ съмъ решилъ едно нѣщо.
Сега остава последното – „по любовь“. Една мѫтна каша. Нѣма никаква любовь. (Нѣкой) казва: „Той по любовь не живѣе“. Тъй не се живѣе по любовь.
Азъ съмъ решилъ едно нѣщо.
Понеже си казвамъ: Тия хора не искатъ да живѣятъ по любовь, какъ ще ги уча? Ще взема всичкитѣ погрѣшки и ще ги поправя. Пари назаемъ вече не давамъ, не искамъ никого вече да уча, защото законъ е, ако нѣкой е дошълъ при мене – Богъ ви е привлѣкалъ при мене. Азъ съмъ длъженъ да му покажа пѫтя къмъ Бога. Христосъ казва: „Азъ съмъ Пѫтьтъ, Истината и Животътъ“.
към беседата >>
Щомъ е едно – работи.
Какво означава едно? Какво означава единъ мѫжъ, една жена? Кой бѣше по-напредъ – мѫжътъ или жената? Едното е мѫжътъ.
Щомъ е едно – работи.
Мѫжътъ е едно дърво, дървото на живота. Но кога излѣзе кражбата въ свѣта? Щомъ дървото роди плодъ. Тогава започватъ да крадатъ хората отъ плода. Самото дърво, като едно, не се краде.
към беседата >>
Да кажемъ вие предъ очитѣ сте си турили преграда, слънцето изгрѣло, но вие нищо не виждате.
Накѫде е оня свѣтъ? Тукъ на земята или е горе нѣкѫде? Че е нѣкѫде, нѣкѫде е. Вие подигате очитѣ, се нагоре гледате, но това е вѫтрешно заблуждение. Щомъ се премахне онова препятствие, което имате въ себе си – веднага ще се отвори онзи свѣтъ, ще го видите.
Да кажемъ вие предъ очитѣ сте си турили преграда, слънцето изгрѣло, но вие нищо не виждате.
Щомъ махнете препятствието, веднага ще видите. Значи, щомъ не виждате оня свѣтъ, предъ вашето зрение има турено нѣщо. Щомъ махнете предмета, веднага ще видите оня свѣтъ. Туришъ рѫката си предъ очитѣ – не виждашъ оня свѣтъ. Щомъ махнешъ рѫката – веднага ще видишъ оня свѣтъ.
към беседата >>
Понеже си казвамъ: Тия хора не искатъ да живѣятъ по любовь, какъ ще ги уча?
Една мѫтна каша. Нѣма никаква любовь. (Нѣкой) казва: „Той по любовь не живѣе“. Тъй не се живѣе по любовь. Азъ съмъ решилъ едно нѣщо.
Понеже си казвамъ: Тия хора не искатъ да живѣятъ по любовь, какъ ще ги уча?
Ще взема всичкитѣ погрѣшки и ще ги поправя. Пари назаемъ вече не давамъ, не искамъ никого вече да уча, защото законъ е, ако нѣкой е дошълъ при мене – Богъ ви е привлѣкалъ при мене. Азъ съмъ длъженъ да му покажа пѫтя къмъ Бога. Христосъ казва: „Азъ съмъ Пѫтьтъ, Истината и Животътъ“. Ако така кажа азъ, че съмъ Пѫтьтъ, Истината и Животътъ, азъ съмъ едно съ Бога.
към беседата >>
Мѫжътъ е едно дърво, дървото на живота.
Какво означава едно? Какво означава единъ мѫжъ, една жена? Кой бѣше по-напредъ – мѫжътъ или жената? Едното е мѫжътъ. Щомъ е едно – работи.
Мѫжътъ е едно дърво, дървото на живота.
Но кога излѣзе кражбата въ свѣта? Щомъ дървото роди плодъ. Тогава започватъ да крадатъ хората отъ плода. Самото дърво, като едно, не се краде. Щомъ роди плода, вече на плода има кражба.
към беседата >>
Щомъ махнете препятствието, веднага ще видите.
Тукъ на земята или е горе нѣкѫде? Че е нѣкѫде, нѣкѫде е. Вие подигате очитѣ, се нагоре гледате, но това е вѫтрешно заблуждение. Щомъ се премахне онова препятствие, което имате въ себе си – веднага ще се отвори онзи свѣтъ, ще го видите. Да кажемъ вие предъ очитѣ сте си турили преграда, слънцето изгрѣло, но вие нищо не виждате.
Щомъ махнете препятствието, веднага ще видите.
Значи, щомъ не виждате оня свѣтъ, предъ вашето зрение има турено нѣщо. Щомъ махнете предмета, веднага ще видите оня свѣтъ. Туришъ рѫката си предъ очитѣ – не виждашъ оня свѣтъ. Щомъ махнешъ рѫката – веднага ще видишъ оня свѣтъ. Вие разсѫждавате за оня свѣтъ, но рѫката ви седи предъ очитѣ.
към беседата >>
Ще взема всичкитѣ погрѣшки и ще ги поправя.
Нѣма никаква любовь. (Нѣкой) казва: „Той по любовь не живѣе“. Тъй не се живѣе по любовь. Азъ съмъ решилъ едно нѣщо. Понеже си казвамъ: Тия хора не искатъ да живѣятъ по любовь, какъ ще ги уча?
Ще взема всичкитѣ погрѣшки и ще ги поправя.
Пари назаемъ вече не давамъ, не искамъ никого вече да уча, защото законъ е, ако нѣкой е дошълъ при мене – Богъ ви е привлѣкалъ при мене. Азъ съмъ длъженъ да му покажа пѫтя къмъ Бога. Христосъ казва: „Азъ съмъ Пѫтьтъ, Истината и Животътъ“. Ако така кажа азъ, че съмъ Пѫтьтъ, Истината и Животътъ, азъ съмъ едно съ Бога. Ако не съмъ едно съ Бога – никакъвъ Пѫть, никаква Истина и никакъвъ Животъ не съмъ.
към беседата >>
Но кога излѣзе кражбата въ свѣта?
Какво означава единъ мѫжъ, една жена? Кой бѣше по-напредъ – мѫжътъ или жената? Едното е мѫжътъ. Щомъ е едно – работи. Мѫжътъ е едно дърво, дървото на живота.
Но кога излѣзе кражбата въ свѣта?
Щомъ дървото роди плодъ. Тогава започватъ да крадатъ хората отъ плода. Самото дърво, като едно, не се краде. Щомъ роди плода, вече на плода има кражба. Тукъ, на Изгрѣва, казвате: „Всичко е на Господа“. Хубаво.
към беседата >>
Значи, щомъ не виждате оня свѣтъ, предъ вашето зрение има турено нѣщо.
Че е нѣкѫде, нѣкѫде е. Вие подигате очитѣ, се нагоре гледате, но това е вѫтрешно заблуждение. Щомъ се премахне онова препятствие, което имате въ себе си – веднага ще се отвори онзи свѣтъ, ще го видите. Да кажемъ вие предъ очитѣ сте си турили преграда, слънцето изгрѣло, но вие нищо не виждате. Щомъ махнете препятствието, веднага ще видите.
Значи, щомъ не виждате оня свѣтъ, предъ вашето зрение има турено нѣщо.
Щомъ махнете предмета, веднага ще видите оня свѣтъ. Туришъ рѫката си предъ очитѣ – не виждашъ оня свѣтъ. Щомъ махнешъ рѫката – веднага ще видишъ оня свѣтъ. Вие разсѫждавате за оня свѣтъ, но рѫката ви седи предъ очитѣ. Искате да влѣзете въ оня свѣтъ, но държите рѫката си близо до очитѣ.
към беседата >>
Пари назаемъ вече не давамъ, не искамъ никого вече да уча, защото законъ е, ако нѣкой е дошълъ при мене – Богъ ви е привлѣкалъ при мене.
(Нѣкой) казва: „Той по любовь не живѣе“. Тъй не се живѣе по любовь. Азъ съмъ решилъ едно нѣщо. Понеже си казвамъ: Тия хора не искатъ да живѣятъ по любовь, какъ ще ги уча? Ще взема всичкитѣ погрѣшки и ще ги поправя.
Пари назаемъ вече не давамъ, не искамъ никого вече да уча, защото законъ е, ако нѣкой е дошълъ при мене – Богъ ви е привлѣкалъ при мене.
Азъ съмъ длъженъ да му покажа пѫтя къмъ Бога. Христосъ казва: „Азъ съмъ Пѫтьтъ, Истината и Животътъ“. Ако така кажа азъ, че съмъ Пѫтьтъ, Истината и Животътъ, азъ съмъ едно съ Бога. Ако не съмъ едно съ Бога – никакъвъ Пѫть, никаква Истина и никакъвъ Животъ не съмъ. Щомъ кажа „Азъ съмъ Пѫтьтъ, Истината и Животътъ“, азъ и Богъ сме едно.
към беседата >>
Щомъ дървото роди плодъ.
Кой бѣше по-напредъ – мѫжътъ или жената? Едното е мѫжътъ. Щомъ е едно – работи. Мѫжътъ е едно дърво, дървото на живота. Но кога излѣзе кражбата въ свѣта?
Щомъ дървото роди плодъ.
Тогава започватъ да крадатъ хората отъ плода. Самото дърво, като едно, не се краде. Щомъ роди плода, вече на плода има кражба. Тукъ, на Изгрѣва, казвате: „Всичко е на Господа“. Хубаво. Всичко е на Господа.
към беседата >>
Щомъ махнете предмета, веднага ще видите оня свѣтъ.
Вие подигате очитѣ, се нагоре гледате, но това е вѫтрешно заблуждение. Щомъ се премахне онова препятствие, което имате въ себе си – веднага ще се отвори онзи свѣтъ, ще го видите. Да кажемъ вие предъ очитѣ сте си турили преграда, слънцето изгрѣло, но вие нищо не виждате. Щомъ махнете препятствието, веднага ще видите. Значи, щомъ не виждате оня свѣтъ, предъ вашето зрение има турено нѣщо.
Щомъ махнете предмета, веднага ще видите оня свѣтъ.
Туришъ рѫката си предъ очитѣ – не виждашъ оня свѣтъ. Щомъ махнешъ рѫката – веднага ще видишъ оня свѣтъ. Вие разсѫждавате за оня свѣтъ, но рѫката ви седи предъ очитѣ. Искате да влѣзете въ оня свѣтъ, но държите рѫката си близо до очитѣ. Какво разбирате, че държишъ рѫката си близо до очитѣ?
към беседата >>
Азъ съмъ длъженъ да му покажа пѫтя къмъ Бога.
Тъй не се живѣе по любовь. Азъ съмъ решилъ едно нѣщо. Понеже си казвамъ: Тия хора не искатъ да живѣятъ по любовь, какъ ще ги уча? Ще взема всичкитѣ погрѣшки и ще ги поправя. Пари назаемъ вече не давамъ, не искамъ никого вече да уча, защото законъ е, ако нѣкой е дошълъ при мене – Богъ ви е привлѣкалъ при мене.
Азъ съмъ длъженъ да му покажа пѫтя къмъ Бога.
Христосъ казва: „Азъ съмъ Пѫтьтъ, Истината и Животътъ“. Ако така кажа азъ, че съмъ Пѫтьтъ, Истината и Животътъ, азъ съмъ едно съ Бога. Ако не съмъ едно съ Бога – никакъвъ Пѫть, никаква Истина и никакъвъ Животъ не съмъ. Щомъ кажа „Азъ съмъ Пѫтьтъ, Истината и Животътъ“, азъ и Богъ сме едно. Следователно Богъ е въ мене и азъ съмъ въ Бога.
към беседата >>
Тогава започватъ да крадатъ хората отъ плода.
Едното е мѫжътъ. Щомъ е едно – работи. Мѫжътъ е едно дърво, дървото на живота. Но кога излѣзе кражбата въ свѣта? Щомъ дървото роди плодъ.
Тогава започватъ да крадатъ хората отъ плода.
Самото дърво, като едно, не се краде. Щомъ роди плода, вече на плода има кражба. Тукъ, на Изгрѣва, казвате: „Всичко е на Господа“. Хубаво. Всичко е на Господа. За ядене сме първи всички, за пиене на вода сме първи всички, за обличане, за обуща, за дрехи.
към беседата >>
Туришъ рѫката си предъ очитѣ – не виждашъ оня свѣтъ.
Щомъ се премахне онова препятствие, което имате въ себе си – веднага ще се отвори онзи свѣтъ, ще го видите. Да кажемъ вие предъ очитѣ сте си турили преграда, слънцето изгрѣло, но вие нищо не виждате. Щомъ махнете препятствието, веднага ще видите. Значи, щомъ не виждате оня свѣтъ, предъ вашето зрение има турено нѣщо. Щомъ махнете предмета, веднага ще видите оня свѣтъ.
Туришъ рѫката си предъ очитѣ – не виждашъ оня свѣтъ.
Щомъ махнешъ рѫката – веднага ще видишъ оня свѣтъ. Вие разсѫждавате за оня свѣтъ, но рѫката ви седи предъ очитѣ. Искате да влѣзете въ оня свѣтъ, но държите рѫката си близо до очитѣ. Какво разбирате, че държишъ рѫката си близо до очитѣ? Ако идешъ въ оня свѣтъ, ще вземешъ ли тази рѫка съ себе си?
към беседата >>
Христосъ казва: „Азъ съмъ Пѫтьтъ, Истината и Животътъ“.
Азъ съмъ решилъ едно нѣщо. Понеже си казвамъ: Тия хора не искатъ да живѣятъ по любовь, какъ ще ги уча? Ще взема всичкитѣ погрѣшки и ще ги поправя. Пари назаемъ вече не давамъ, не искамъ никого вече да уча, защото законъ е, ако нѣкой е дошълъ при мене – Богъ ви е привлѣкалъ при мене. Азъ съмъ длъженъ да му покажа пѫтя къмъ Бога.
Христосъ казва: „Азъ съмъ Пѫтьтъ, Истината и Животътъ“.
Ако така кажа азъ, че съмъ Пѫтьтъ, Истината и Животътъ, азъ съмъ едно съ Бога. Ако не съмъ едно съ Бога – никакъвъ Пѫть, никаква Истина и никакъвъ Животъ не съмъ. Щомъ кажа „Азъ съмъ Пѫтьтъ, Истината и Животътъ“, азъ и Богъ сме едно. Следователно Богъ е въ мене и азъ съмъ въ Бога. Азъ не може да работя за себе си.
към беседата >>
Самото дърво, като едно, не се краде.
Щомъ е едно – работи. Мѫжътъ е едно дърво, дървото на живота. Но кога излѣзе кражбата въ свѣта? Щомъ дървото роди плодъ. Тогава започватъ да крадатъ хората отъ плода.
Самото дърво, като едно, не се краде.
Щомъ роди плода, вече на плода има кражба. Тукъ, на Изгрѣва, казвате: „Всичко е на Господа“. Хубаво. Всичко е на Господа. За ядене сме първи всички, за пиене на вода сме първи всички, за обличане, за обуща, за дрехи. Щомъ дойде за работа, казвате: „Все ние първи нѣма да бѫдемъ“.
към беседата >>
Щомъ махнешъ рѫката – веднага ще видишъ оня свѣтъ.
Да кажемъ вие предъ очитѣ сте си турили преграда, слънцето изгрѣло, но вие нищо не виждате. Щомъ махнете препятствието, веднага ще видите. Значи, щомъ не виждате оня свѣтъ, предъ вашето зрение има турено нѣщо. Щомъ махнете предмета, веднага ще видите оня свѣтъ. Туришъ рѫката си предъ очитѣ – не виждашъ оня свѣтъ.
Щомъ махнешъ рѫката – веднага ще видишъ оня свѣтъ.
Вие разсѫждавате за оня свѣтъ, но рѫката ви седи предъ очитѣ. Искате да влѣзете въ оня свѣтъ, но държите рѫката си близо до очитѣ. Какво разбирате, че държишъ рѫката си близо до очитѣ? Ако идешъ въ оня свѣтъ, ще вземешъ ли тази рѫка съ себе си? Защо умиратъ хората?
към беседата >>
Ако така кажа азъ, че съмъ Пѫтьтъ, Истината и Животътъ, азъ съмъ едно съ Бога.
Понеже си казвамъ: Тия хора не искатъ да живѣятъ по любовь, какъ ще ги уча? Ще взема всичкитѣ погрѣшки и ще ги поправя. Пари назаемъ вече не давамъ, не искамъ никого вече да уча, защото законъ е, ако нѣкой е дошълъ при мене – Богъ ви е привлѣкалъ при мене. Азъ съмъ длъженъ да му покажа пѫтя къмъ Бога. Христосъ казва: „Азъ съмъ Пѫтьтъ, Истината и Животътъ“.
Ако така кажа азъ, че съмъ Пѫтьтъ, Истината и Животътъ, азъ съмъ едно съ Бога.
Ако не съмъ едно съ Бога – никакъвъ Пѫть, никаква Истина и никакъвъ Животъ не съмъ. Щомъ кажа „Азъ съмъ Пѫтьтъ, Истината и Животътъ“, азъ и Богъ сме едно. Следователно Богъ е въ мене и азъ съмъ въ Бога. Азъ не може да работя за себе си. Всѣки човѣкъ, който работи за себе си – нищо не може да постигне.
към беседата >>
Щомъ роди плода, вече на плода има кражба.
Мѫжътъ е едно дърво, дървото на живота. Но кога излѣзе кражбата въ свѣта? Щомъ дървото роди плодъ. Тогава започватъ да крадатъ хората отъ плода. Самото дърво, като едно, не се краде.
Щомъ роди плода, вече на плода има кражба.
Тукъ, на Изгрѣва, казвате: „Всичко е на Господа“. Хубаво. Всичко е на Господа. За ядене сме първи всички, за пиене на вода сме първи всички, за обличане, за обуща, за дрехи. Щомъ дойде за работа, казвате: „Все ние първи нѣма да бѫдемъ“. После, нѣкои има тукъ, не съмъ ги виждалъ да работятъ физически.
към беседата >>
Вие разсѫждавате за оня свѣтъ, но рѫката ви седи предъ очитѣ.
Щомъ махнете препятствието, веднага ще видите. Значи, щомъ не виждате оня свѣтъ, предъ вашето зрение има турено нѣщо. Щомъ махнете предмета, веднага ще видите оня свѣтъ. Туришъ рѫката си предъ очитѣ – не виждашъ оня свѣтъ. Щомъ махнешъ рѫката – веднага ще видишъ оня свѣтъ.
Вие разсѫждавате за оня свѣтъ, но рѫката ви седи предъ очитѣ.
Искате да влѣзете въ оня свѣтъ, но държите рѫката си близо до очитѣ. Какво разбирате, че държишъ рѫката си близо до очитѣ? Ако идешъ въ оня свѣтъ, ще вземешъ ли тази рѫка съ себе си? Защо умиратъ хората? Искатъ отъ невидимия свѣтъ да ни покажатъ, че не трѣбва да туряме физическо препятствие предъ очитѣ си, за да не забуляме оня свѣтъ.
към беседата >>
Ако не съмъ едно съ Бога – никакъвъ Пѫть, никаква Истина и никакъвъ Животъ не съмъ.
Ще взема всичкитѣ погрѣшки и ще ги поправя. Пари назаемъ вече не давамъ, не искамъ никого вече да уча, защото законъ е, ако нѣкой е дошълъ при мене – Богъ ви е привлѣкалъ при мене. Азъ съмъ длъженъ да му покажа пѫтя къмъ Бога. Христосъ казва: „Азъ съмъ Пѫтьтъ, Истината и Животътъ“. Ако така кажа азъ, че съмъ Пѫтьтъ, Истината и Животътъ, азъ съмъ едно съ Бога.
Ако не съмъ едно съ Бога – никакъвъ Пѫть, никаква Истина и никакъвъ Животъ не съмъ.
Щомъ кажа „Азъ съмъ Пѫтьтъ, Истината и Животътъ“, азъ и Богъ сме едно. Следователно Богъ е въ мене и азъ съмъ въ Бога. Азъ не може да работя за себе си. Всѣки човѣкъ, който работи за себе си – нищо не може да постигне. Щомъ кажешъ „Азъ съмъ“ – ти и Богъ трѣбва да бѫдете едно.
към беседата >>
Тукъ, на Изгрѣва, казвате: „Всичко е на Господа“. Хубаво.
Но кога излѣзе кражбата въ свѣта? Щомъ дървото роди плодъ. Тогава започватъ да крадатъ хората отъ плода. Самото дърво, като едно, не се краде. Щомъ роди плода, вече на плода има кражба.
Тукъ, на Изгрѣва, казвате: „Всичко е на Господа“. Хубаво.
Всичко е на Господа. За ядене сме първи всички, за пиене на вода сме първи всички, за обличане, за обуща, за дрехи. Щомъ дойде за работа, казвате: „Все ние първи нѣма да бѫдемъ“. После, нѣкои има тукъ, не съмъ ги виждалъ да работятъ физически. Минаватъ за аристократи.
към беседата >>
Искате да влѣзете въ оня свѣтъ, но държите рѫката си близо до очитѣ.
Значи, щомъ не виждате оня свѣтъ, предъ вашето зрение има турено нѣщо. Щомъ махнете предмета, веднага ще видите оня свѣтъ. Туришъ рѫката си предъ очитѣ – не виждашъ оня свѣтъ. Щомъ махнешъ рѫката – веднага ще видишъ оня свѣтъ. Вие разсѫждавате за оня свѣтъ, но рѫката ви седи предъ очитѣ.
Искате да влѣзете въ оня свѣтъ, но държите рѫката си близо до очитѣ.
Какво разбирате, че държишъ рѫката си близо до очитѣ? Ако идешъ въ оня свѣтъ, ще вземешъ ли тази рѫка съ себе си? Защо умиратъ хората? Искатъ отъ невидимия свѣтъ да ни покажатъ, че не трѣбва да туряме физическо препятствие предъ очитѣ си, за да не забуляме оня свѣтъ. Но трѣбва да се освободимъ отъ този свѣтъ, за да видимъ оня свѣтъ.
към беседата >>
Щомъ кажа „Азъ съмъ Пѫтьтъ, Истината и Животътъ“, азъ и Богъ сме едно.
Пари назаемъ вече не давамъ, не искамъ никого вече да уча, защото законъ е, ако нѣкой е дошълъ при мене – Богъ ви е привлѣкалъ при мене. Азъ съмъ длъженъ да му покажа пѫтя къмъ Бога. Христосъ казва: „Азъ съмъ Пѫтьтъ, Истината и Животътъ“. Ако така кажа азъ, че съмъ Пѫтьтъ, Истината и Животътъ, азъ съмъ едно съ Бога. Ако не съмъ едно съ Бога – никакъвъ Пѫть, никаква Истина и никакъвъ Животъ не съмъ.
Щомъ кажа „Азъ съмъ Пѫтьтъ, Истината и Животътъ“, азъ и Богъ сме едно.
Следователно Богъ е въ мене и азъ съмъ въ Бога. Азъ не може да работя за себе си. Всѣки човѣкъ, който работи за себе си – нищо не може да постигне. Щомъ кажешъ „Азъ съмъ“ – ти и Богъ трѣбва да бѫдете едно. Щомъ въ мене е Богъ и щомъ азъ съмъ въ Него, въ тебе нѣма да има никакво противоречие.
към беседата >>
Всичко е на Господа.
Щомъ дървото роди плодъ. Тогава започватъ да крадатъ хората отъ плода. Самото дърво, като едно, не се краде. Щомъ роди плода, вече на плода има кражба. Тукъ, на Изгрѣва, казвате: „Всичко е на Господа“. Хубаво.
Всичко е на Господа.
За ядене сме първи всички, за пиене на вода сме първи всички, за обличане, за обуща, за дрехи. Щомъ дойде за работа, казвате: „Все ние първи нѣма да бѫдемъ“. После, нѣкои има тукъ, не съмъ ги виждалъ да работятъ физически. Минаватъ за аристократи. Не съмъ ги виждалъ да работятъ.
към беседата >>
Какво разбирате, че държишъ рѫката си близо до очитѣ?
Щомъ махнете предмета, веднага ще видите оня свѣтъ. Туришъ рѫката си предъ очитѣ – не виждашъ оня свѣтъ. Щомъ махнешъ рѫката – веднага ще видишъ оня свѣтъ. Вие разсѫждавате за оня свѣтъ, но рѫката ви седи предъ очитѣ. Искате да влѣзете въ оня свѣтъ, но държите рѫката си близо до очитѣ.
Какво разбирате, че държишъ рѫката си близо до очитѣ?
Ако идешъ въ оня свѣтъ, ще вземешъ ли тази рѫка съ себе си? Защо умиратъ хората? Искатъ отъ невидимия свѣтъ да ни покажатъ, че не трѣбва да туряме физическо препятствие предъ очитѣ си, за да не забуляме оня свѣтъ. Но трѣбва да се освободимъ отъ този свѣтъ, за да видимъ оня свѣтъ. Ти като умрѣшъ, ще оставишъ рѫцетѣ, краката, всичко тукъ ще оставишъ и ще идешъ въ оня свѣтъ.
към беседата >>
Следователно Богъ е въ мене и азъ съмъ въ Бога.
Азъ съмъ длъженъ да му покажа пѫтя къмъ Бога. Христосъ казва: „Азъ съмъ Пѫтьтъ, Истината и Животътъ“. Ако така кажа азъ, че съмъ Пѫтьтъ, Истината и Животътъ, азъ съмъ едно съ Бога. Ако не съмъ едно съ Бога – никакъвъ Пѫть, никаква Истина и никакъвъ Животъ не съмъ. Щомъ кажа „Азъ съмъ Пѫтьтъ, Истината и Животътъ“, азъ и Богъ сме едно.
Следователно Богъ е въ мене и азъ съмъ въ Бога.
Азъ не може да работя за себе си. Всѣки човѣкъ, който работи за себе си – нищо не може да постигне. Щомъ кажешъ „Азъ съмъ“ – ти и Богъ трѣбва да бѫдете едно. Щомъ въ мене е Богъ и щомъ азъ съмъ въ Него, въ тебе нѣма да има никакво противоречие. Ще бѫде Неговата Воля.
към беседата >>
За ядене сме първи всички, за пиене на вода сме първи всички, за обличане, за обуща, за дрехи.
Тогава започватъ да крадатъ хората отъ плода. Самото дърво, като едно, не се краде. Щомъ роди плода, вече на плода има кражба. Тукъ, на Изгрѣва, казвате: „Всичко е на Господа“. Хубаво. Всичко е на Господа.
За ядене сме първи всички, за пиене на вода сме първи всички, за обличане, за обуща, за дрехи.
Щомъ дойде за работа, казвате: „Все ние първи нѣма да бѫдемъ“. После, нѣкои има тукъ, не съмъ ги виждалъ да работятъ физически. Минаватъ за аристократи. Не съмъ ги виждалъ да работятъ. За ядене е за Господа, но за работа не е за Господа.
към беседата >>
Ако идешъ въ оня свѣтъ, ще вземешъ ли тази рѫка съ себе си?
Туришъ рѫката си предъ очитѣ – не виждашъ оня свѣтъ. Щомъ махнешъ рѫката – веднага ще видишъ оня свѣтъ. Вие разсѫждавате за оня свѣтъ, но рѫката ви седи предъ очитѣ. Искате да влѣзете въ оня свѣтъ, но държите рѫката си близо до очитѣ. Какво разбирате, че държишъ рѫката си близо до очитѣ?
Ако идешъ въ оня свѣтъ, ще вземешъ ли тази рѫка съ себе си?
Защо умиратъ хората? Искатъ отъ невидимия свѣтъ да ни покажатъ, че не трѣбва да туряме физическо препятствие предъ очитѣ си, за да не забуляме оня свѣтъ. Но трѣбва да се освободимъ отъ този свѣтъ, за да видимъ оня свѣтъ. Ти като умрѣшъ, ще оставишъ рѫцетѣ, краката, всичко тукъ ще оставишъ и ще идешъ въ оня свѣтъ. Този човѣкъ ще го видите, че той е етеренъ.
към беседата >>
Азъ не може да работя за себе си.
Христосъ казва: „Азъ съмъ Пѫтьтъ, Истината и Животътъ“. Ако така кажа азъ, че съмъ Пѫтьтъ, Истината и Животътъ, азъ съмъ едно съ Бога. Ако не съмъ едно съ Бога – никакъвъ Пѫть, никаква Истина и никакъвъ Животъ не съмъ. Щомъ кажа „Азъ съмъ Пѫтьтъ, Истината и Животътъ“, азъ и Богъ сме едно. Следователно Богъ е въ мене и азъ съмъ въ Бога.
Азъ не може да работя за себе си.
Всѣки човѣкъ, който работи за себе си – нищо не може да постигне. Щомъ кажешъ „Азъ съмъ“ – ти и Богъ трѣбва да бѫдете едно. Щомъ въ мене е Богъ и щомъ азъ съмъ въ Него, въ тебе нѣма да има никакво противоречие. Ще бѫде Неговата Воля.
към беседата >>
Щомъ дойде за работа, казвате: „Все ние първи нѣма да бѫдемъ“.
Самото дърво, като едно, не се краде. Щомъ роди плода, вече на плода има кражба. Тукъ, на Изгрѣва, казвате: „Всичко е на Господа“. Хубаво. Всичко е на Господа. За ядене сме първи всички, за пиене на вода сме първи всички, за обличане, за обуща, за дрехи.
Щомъ дойде за работа, казвате: „Все ние първи нѣма да бѫдемъ“.
После, нѣкои има тукъ, не съмъ ги виждалъ да работятъ физически. Минаватъ за аристократи. Не съмъ ги виждалъ да работятъ. За ядене е за Господа, но за работа не е за Господа. Сега критици сте.
към беседата >>
Защо умиратъ хората?
Щомъ махнешъ рѫката – веднага ще видишъ оня свѣтъ. Вие разсѫждавате за оня свѣтъ, но рѫката ви седи предъ очитѣ. Искате да влѣзете въ оня свѣтъ, но държите рѫката си близо до очитѣ. Какво разбирате, че държишъ рѫката си близо до очитѣ? Ако идешъ въ оня свѣтъ, ще вземешъ ли тази рѫка съ себе си?
Защо умиратъ хората?
Искатъ отъ невидимия свѣтъ да ни покажатъ, че не трѣбва да туряме физическо препятствие предъ очитѣ си, за да не забуляме оня свѣтъ. Но трѣбва да се освободимъ отъ този свѣтъ, за да видимъ оня свѣтъ. Ти като умрѣшъ, ще оставишъ рѫцетѣ, краката, всичко тукъ ще оставишъ и ще идешъ въ оня свѣтъ. Този човѣкъ ще го видите, че той е етеренъ. Пакъ сѫщиятъ човѣкъ е – и крака има, и пръсти има, толкозъ фина материя, прозрачна, че и рѫце има, и крака има, и стомахъ има, но физическо не може да тури.
към беседата >>
Всѣки човѣкъ, който работи за себе си – нищо не може да постигне.
Ако така кажа азъ, че съмъ Пѫтьтъ, Истината и Животътъ, азъ съмъ едно съ Бога. Ако не съмъ едно съ Бога – никакъвъ Пѫть, никаква Истина и никакъвъ Животъ не съмъ. Щомъ кажа „Азъ съмъ Пѫтьтъ, Истината и Животътъ“, азъ и Богъ сме едно. Следователно Богъ е въ мене и азъ съмъ въ Бога. Азъ не може да работя за себе си.
Всѣки човѣкъ, който работи за себе си – нищо не може да постигне.
Щомъ кажешъ „Азъ съмъ“ – ти и Богъ трѣбва да бѫдете едно. Щомъ въ мене е Богъ и щомъ азъ съмъ въ Него, въ тебе нѣма да има никакво противоречие. Ще бѫде Неговата Воля.
към беседата >>
После, нѣкои има тукъ, не съмъ ги виждалъ да работятъ физически.
Щомъ роди плода, вече на плода има кражба. Тукъ, на Изгрѣва, казвате: „Всичко е на Господа“. Хубаво. Всичко е на Господа. За ядене сме първи всички, за пиене на вода сме първи всички, за обличане, за обуща, за дрехи. Щомъ дойде за работа, казвате: „Все ние първи нѣма да бѫдемъ“.
После, нѣкои има тукъ, не съмъ ги виждалъ да работятъ физически.
Минаватъ за аристократи. Не съмъ ги виждалъ да работятъ. За ядене е за Господа, но за работа не е за Господа. Сега критици сте. Колко ви обичатъ?
към беседата >>
Искатъ отъ невидимия свѣтъ да ни покажатъ, че не трѣбва да туряме физическо препятствие предъ очитѣ си, за да не забуляме оня свѣтъ.
Вие разсѫждавате за оня свѣтъ, но рѫката ви седи предъ очитѣ. Искате да влѣзете въ оня свѣтъ, но държите рѫката си близо до очитѣ. Какво разбирате, че държишъ рѫката си близо до очитѣ? Ако идешъ въ оня свѣтъ, ще вземешъ ли тази рѫка съ себе си? Защо умиратъ хората?
Искатъ отъ невидимия свѣтъ да ни покажатъ, че не трѣбва да туряме физическо препятствие предъ очитѣ си, за да не забуляме оня свѣтъ.
Но трѣбва да се освободимъ отъ този свѣтъ, за да видимъ оня свѣтъ. Ти като умрѣшъ, ще оставишъ рѫцетѣ, краката, всичко тукъ ще оставишъ и ще идешъ въ оня свѣтъ. Този човѣкъ ще го видите, че той е етеренъ. Пакъ сѫщиятъ човѣкъ е – и крака има, и пръсти има, толкозъ фина материя, прозрачна, че и рѫце има, и крака има, и стомахъ има, но физическо не може да тури. Тамъ трѣбва етерна храна.
към беседата >>
Щомъ кажешъ „Азъ съмъ“ – ти и Богъ трѣбва да бѫдете едно.
Ако не съмъ едно съ Бога – никакъвъ Пѫть, никаква Истина и никакъвъ Животъ не съмъ. Щомъ кажа „Азъ съмъ Пѫтьтъ, Истината и Животътъ“, азъ и Богъ сме едно. Следователно Богъ е въ мене и азъ съмъ въ Бога. Азъ не може да работя за себе си. Всѣки човѣкъ, който работи за себе си – нищо не може да постигне.
Щомъ кажешъ „Азъ съмъ“ – ти и Богъ трѣбва да бѫдете едно.
Щомъ въ мене е Богъ и щомъ азъ съмъ въ Него, въ тебе нѣма да има никакво противоречие. Ще бѫде Неговата Воля.
към беседата >>
Минаватъ за аристократи.
Тукъ, на Изгрѣва, казвате: „Всичко е на Господа“. Хубаво. Всичко е на Господа. За ядене сме първи всички, за пиене на вода сме първи всички, за обличане, за обуща, за дрехи. Щомъ дойде за работа, казвате: „Все ние първи нѣма да бѫдемъ“. После, нѣкои има тукъ, не съмъ ги виждалъ да работятъ физически.
Минаватъ за аристократи.
Не съмъ ги виждалъ да работятъ. За ядене е за Господа, но за работа не е за Господа. Сега критици сте. Колко ви обичатъ? Никой не знае колко ви обичатъ.
към беседата >>
Но трѣбва да се освободимъ отъ този свѣтъ, за да видимъ оня свѣтъ.
Искате да влѣзете въ оня свѣтъ, но държите рѫката си близо до очитѣ. Какво разбирате, че държишъ рѫката си близо до очитѣ? Ако идешъ въ оня свѣтъ, ще вземешъ ли тази рѫка съ себе си? Защо умиратъ хората? Искатъ отъ невидимия свѣтъ да ни покажатъ, че не трѣбва да туряме физическо препятствие предъ очитѣ си, за да не забуляме оня свѣтъ.
Но трѣбва да се освободимъ отъ този свѣтъ, за да видимъ оня свѣтъ.
Ти като умрѣшъ, ще оставишъ рѫцетѣ, краката, всичко тукъ ще оставишъ и ще идешъ въ оня свѣтъ. Този човѣкъ ще го видите, че той е етеренъ. Пакъ сѫщиятъ човѣкъ е – и крака има, и пръсти има, толкозъ фина материя, прозрачна, че и рѫце има, и крака има, и стомахъ има, но физическо не може да тури. Тамъ трѣбва етерна храна. Казваме, че човѣкъ нѣмалъ хранителни органи.
към беседата >>
Щомъ въ мене е Богъ и щомъ азъ съмъ въ Него, въ тебе нѣма да има никакво противоречие.
Щомъ кажа „Азъ съмъ Пѫтьтъ, Истината и Животътъ“, азъ и Богъ сме едно. Следователно Богъ е въ мене и азъ съмъ въ Бога. Азъ не може да работя за себе си. Всѣки човѣкъ, който работи за себе си – нищо не може да постигне. Щомъ кажешъ „Азъ съмъ“ – ти и Богъ трѣбва да бѫдете едно.
Щомъ въ мене е Богъ и щомъ азъ съмъ въ Него, въ тебе нѣма да има никакво противоречие.
Ще бѫде Неговата Воля.
към беседата >>
Не съмъ ги виждалъ да работятъ.
Всичко е на Господа. За ядене сме първи всички, за пиене на вода сме първи всички, за обличане, за обуща, за дрехи. Щомъ дойде за работа, казвате: „Все ние първи нѣма да бѫдемъ“. После, нѣкои има тукъ, не съмъ ги виждалъ да работятъ физически. Минаватъ за аристократи.
Не съмъ ги виждалъ да работятъ.
За ядене е за Господа, но за работа не е за Господа. Сега критици сте. Колко ви обичатъ? Никой не знае колко ви обичатъ. Единствениятъ, който обича, то е Богъ.
към беседата >>
Ти като умрѣшъ, ще оставишъ рѫцетѣ, краката, всичко тукъ ще оставишъ и ще идешъ въ оня свѣтъ.
Какво разбирате, че държишъ рѫката си близо до очитѣ? Ако идешъ въ оня свѣтъ, ще вземешъ ли тази рѫка съ себе си? Защо умиратъ хората? Искатъ отъ невидимия свѣтъ да ни покажатъ, че не трѣбва да туряме физическо препятствие предъ очитѣ си, за да не забуляме оня свѣтъ. Но трѣбва да се освободимъ отъ този свѣтъ, за да видимъ оня свѣтъ.
Ти като умрѣшъ, ще оставишъ рѫцетѣ, краката, всичко тукъ ще оставишъ и ще идешъ въ оня свѣтъ.
Този човѣкъ ще го видите, че той е етеренъ. Пакъ сѫщиятъ човѣкъ е – и крака има, и пръсти има, толкозъ фина материя, прозрачна, че и рѫце има, и крака има, и стомахъ има, но физическо не може да тури. Тамъ трѣбва етерна храна. Казваме, че човѣкъ нѣмалъ хранителни органи. Има, но тогава ние се плашимъ.
към беседата >>
Ще бѫде Неговата Воля.
Следователно Богъ е въ мене и азъ съмъ въ Бога. Азъ не може да работя за себе си. Всѣки човѣкъ, който работи за себе си – нищо не може да постигне. Щомъ кажешъ „Азъ съмъ“ – ти и Богъ трѣбва да бѫдете едно. Щомъ въ мене е Богъ и щомъ азъ съмъ въ Него, въ тебе нѣма да има никакво противоречие.
Ще бѫде Неговата Воля.
към беседата >>
За ядене е за Господа, но за работа не е за Господа.
За ядене сме първи всички, за пиене на вода сме първи всички, за обличане, за обуща, за дрехи. Щомъ дойде за работа, казвате: „Все ние първи нѣма да бѫдемъ“. После, нѣкои има тукъ, не съмъ ги виждалъ да работятъ физически. Минаватъ за аристократи. Не съмъ ги виждалъ да работятъ.
За ядене е за Господа, но за работа не е за Господа.
Сега критици сте. Колко ви обичатъ? Никой не знае колко ви обичатъ. Единствениятъ, който обича, то е Богъ. Ние, които обичаме – то е отражение.
към беседата >>
Този човѣкъ ще го видите, че той е етеренъ.
Ако идешъ въ оня свѣтъ, ще вземешъ ли тази рѫка съ себе си? Защо умиратъ хората? Искатъ отъ невидимия свѣтъ да ни покажатъ, че не трѣбва да туряме физическо препятствие предъ очитѣ си, за да не забуляме оня свѣтъ. Но трѣбва да се освободимъ отъ този свѣтъ, за да видимъ оня свѣтъ. Ти като умрѣшъ, ще оставишъ рѫцетѣ, краката, всичко тукъ ще оставишъ и ще идешъ въ оня свѣтъ.
Този човѣкъ ще го видите, че той е етеренъ.
Пакъ сѫщиятъ човѣкъ е – и крака има, и пръсти има, толкозъ фина материя, прозрачна, че и рѫце има, и крака има, и стомахъ има, но физическо не може да тури. Тамъ трѣбва етерна храна. Казваме, че човѣкъ нѣмалъ хранителни органи. Има, но тогава ние се плашимъ. Казвате: „Като умремъ, какво ще стане съ насъ?
към беседата >>
Азъ искамъ да изпълните Волята Божия тъй, както вие разбирате, не както азъ разбирамъ.
Азъ искамъ да изпълните Волята Божия тъй, както вие разбирате, не както азъ разбирамъ.
Вие ще бѫдете свободни. Азъ ще изпълня Волята Божия тъй, както азъ я разбирамъ и азъ съмъ на правата страна. Ако азъ нося единъ голѣмъ товаръ – то е за моята сила. Ако вие носите малъкъ товаръ – той съответствува на вашата сила. Пропорционално. Азъ съмъ толкова силенъ, колкото и вие.
към беседата >>
Сега критици сте.
Щомъ дойде за работа, казвате: „Все ние първи нѣма да бѫдемъ“. После, нѣкои има тукъ, не съмъ ги виждалъ да работятъ физически. Минаватъ за аристократи. Не съмъ ги виждалъ да работятъ. За ядене е за Господа, но за работа не е за Господа.
Сега критици сте.
Колко ви обичатъ? Никой не знае колко ви обичатъ. Единствениятъ, който обича, то е Богъ. Ние, които обичаме – то е отражение. То не е никаква любовь.
към беседата >>
Пакъ сѫщиятъ човѣкъ е – и крака има, и пръсти има, толкозъ фина материя, прозрачна, че и рѫце има, и крака има, и стомахъ има, но физическо не може да тури.
Защо умиратъ хората? Искатъ отъ невидимия свѣтъ да ни покажатъ, че не трѣбва да туряме физическо препятствие предъ очитѣ си, за да не забуляме оня свѣтъ. Но трѣбва да се освободимъ отъ този свѣтъ, за да видимъ оня свѣтъ. Ти като умрѣшъ, ще оставишъ рѫцетѣ, краката, всичко тукъ ще оставишъ и ще идешъ въ оня свѣтъ. Този човѣкъ ще го видите, че той е етеренъ.
Пакъ сѫщиятъ човѣкъ е – и крака има, и пръсти има, толкозъ фина материя, прозрачна, че и рѫце има, и крака има, и стомахъ има, но физическо не може да тури.
Тамъ трѣбва етерна храна. Казваме, че човѣкъ нѣмалъ хранителни органи. Има, но тогава ние се плашимъ. Казвате: „Като умремъ, какво ще стане съ насъ? “ Какво ще стане?
към беседата >>
Вие ще бѫдете свободни.
Азъ искамъ да изпълните Волята Божия тъй, както вие разбирате, не както азъ разбирамъ.
Вие ще бѫдете свободни.
Азъ ще изпълня Волята Божия тъй, както азъ я разбирамъ и азъ съмъ на правата страна. Ако азъ нося единъ голѣмъ товаръ – то е за моята сила. Ако вие носите малъкъ товаръ – той съответствува на вашата сила. Пропорционално. Азъ съмъ толкова силенъ, колкото и вие. Нищо не значи.
към беседата >>
Колко ви обичатъ?
После, нѣкои има тукъ, не съмъ ги виждалъ да работятъ физически. Минаватъ за аристократи. Не съмъ ги виждалъ да работятъ. За ядене е за Господа, но за работа не е за Господа. Сега критици сте.
Колко ви обичатъ?
Никой не знае колко ви обичатъ. Единствениятъ, който обича, то е Богъ. Ние, които обичаме – то е отражение. То не е никаква любовь. Ти, като обичашъ, какво давашъ?
към беседата >>
Тамъ трѣбва етерна храна.
Искатъ отъ невидимия свѣтъ да ни покажатъ, че не трѣбва да туряме физическо препятствие предъ очитѣ си, за да не забуляме оня свѣтъ. Но трѣбва да се освободимъ отъ този свѣтъ, за да видимъ оня свѣтъ. Ти като умрѣшъ, ще оставишъ рѫцетѣ, краката, всичко тукъ ще оставишъ и ще идешъ въ оня свѣтъ. Този човѣкъ ще го видите, че той е етеренъ. Пакъ сѫщиятъ човѣкъ е – и крака има, и пръсти има, толкозъ фина материя, прозрачна, че и рѫце има, и крака има, и стомахъ има, но физическо не може да тури.
Тамъ трѣбва етерна храна.
Казваме, че човѣкъ нѣмалъ хранителни органи. Има, но тогава ние се плашимъ. Казвате: „Като умремъ, какво ще стане съ насъ? “ Какво ще стане? Да кажемъ – ти си въ затвора, имашъ букаи, турени на краката, казвашъ: „Като излѣза вънъ въ свѣта“.
към беседата >>
Азъ ще изпълня Волята Божия тъй, както азъ я разбирамъ и азъ съмъ на правата страна.
Азъ искамъ да изпълните Волята Божия тъй, както вие разбирате, не както азъ разбирамъ. Вие ще бѫдете свободни.
Азъ ще изпълня Волята Божия тъй, както азъ я разбирамъ и азъ съмъ на правата страна.
Ако азъ нося единъ голѣмъ товаръ – то е за моята сила. Ако вие носите малъкъ товаръ – той съответствува на вашата сила. Пропорционално. Азъ съмъ толкова силенъ, колкото и вие. Нищо не значи. Цената седи въ работата, която направимъ.
към беседата >>
Никой не знае колко ви обичатъ.
Минаватъ за аристократи. Не съмъ ги виждалъ да работятъ. За ядене е за Господа, но за работа не е за Господа. Сега критици сте. Колко ви обичатъ?
Никой не знае колко ви обичатъ.
Единствениятъ, който обича, то е Богъ. Ние, които обичаме – то е отражение. То не е никаква любовь. Ти, като обичашъ, какво давашъ? Ако азъ нося свѣтлината, азъ не съмъ създалъ свѣтлината.
към беседата >>
Казваме, че човѣкъ нѣмалъ хранителни органи.
Но трѣбва да се освободимъ отъ този свѣтъ, за да видимъ оня свѣтъ. Ти като умрѣшъ, ще оставишъ рѫцетѣ, краката, всичко тукъ ще оставишъ и ще идешъ въ оня свѣтъ. Този човѣкъ ще го видите, че той е етеренъ. Пакъ сѫщиятъ човѣкъ е – и крака има, и пръсти има, толкозъ фина материя, прозрачна, че и рѫце има, и крака има, и стомахъ има, но физическо не може да тури. Тамъ трѣбва етерна храна.
Казваме, че човѣкъ нѣмалъ хранителни органи.
Има, но тогава ние се плашимъ. Казвате: „Като умремъ, какво ще стане съ насъ? “ Какво ще стане? Да кажемъ – ти си въ затвора, имашъ букаи, турени на краката, казвашъ: „Като излѣза вънъ въ свѣта“. Какво ще стане като ти махнатъ букаитѣ?
към беседата >>
Ако азъ нося единъ голѣмъ товаръ – то е за моята сила.
Азъ искамъ да изпълните Волята Божия тъй, както вие разбирате, не както азъ разбирамъ. Вие ще бѫдете свободни. Азъ ще изпълня Волята Божия тъй, както азъ я разбирамъ и азъ съмъ на правата страна.
Ако азъ нося единъ голѣмъ товаръ – то е за моята сила.
Ако вие носите малъкъ товаръ – той съответствува на вашата сила. Пропорционално. Азъ съмъ толкова силенъ, колкото и вие. Нищо не значи. Цената седи въ работата, която направимъ. Който носи голѣмиятъ товаръ – добре да го носи.
към беседата >>
Единствениятъ, който обича, то е Богъ.
Не съмъ ги виждалъ да работятъ. За ядене е за Господа, но за работа не е за Господа. Сега критици сте. Колко ви обичатъ? Никой не знае колко ви обичатъ.
Единствениятъ, който обича, то е Богъ.
Ние, които обичаме – то е отражение. То не е никаква любовь. Ти, като обичашъ, какво давашъ? Ако азъ нося свѣтлината, азъ не съмъ създалъ свѣтлината. Грѣе свѣтлината, но електричеството грѣе.
към беседата >>
Има, но тогава ние се плашимъ.
Ти като умрѣшъ, ще оставишъ рѫцетѣ, краката, всичко тукъ ще оставишъ и ще идешъ въ оня свѣтъ. Този човѣкъ ще го видите, че той е етеренъ. Пакъ сѫщиятъ човѣкъ е – и крака има, и пръсти има, толкозъ фина материя, прозрачна, че и рѫце има, и крака има, и стомахъ има, но физическо не може да тури. Тамъ трѣбва етерна храна. Казваме, че човѣкъ нѣмалъ хранителни органи.
Има, но тогава ние се плашимъ.
Казвате: „Като умремъ, какво ще стане съ насъ? “ Какво ще стане? Да кажемъ – ти си въ затвора, имашъ букаи, турени на краката, казвашъ: „Като излѣза вънъ въ свѣта“. Какво ще стане като ти махнатъ букаитѣ? „Какъ ще ходя безъ букаи?
към беседата >>
Ако вие носите малъкъ товаръ – той съответствува на вашата сила. Пропорционално.
Азъ искамъ да изпълните Волята Божия тъй, както вие разбирате, не както азъ разбирамъ. Вие ще бѫдете свободни. Азъ ще изпълня Волята Божия тъй, както азъ я разбирамъ и азъ съмъ на правата страна. Ако азъ нося единъ голѣмъ товаръ – то е за моята сила.
Ако вие носите малъкъ товаръ – той съответствува на вашата сила. Пропорционално.
Азъ съмъ толкова силенъ, колкото и вие. Нищо не значи. Цената седи въ работата, която направимъ. Който носи голѣмиятъ товаръ – добре да го носи. Който носи малъкъ товаръ – и той добре да го носи.
към беседата >>
Ние, които обичаме – то е отражение.
За ядене е за Господа, но за работа не е за Господа. Сега критици сте. Колко ви обичатъ? Никой не знае колко ви обичатъ. Единствениятъ, който обича, то е Богъ.
Ние, които обичаме – то е отражение.
То не е никаква любовь. Ти, като обичашъ, какво давашъ? Ако азъ нося свѣтлината, азъ не съмъ създалъ свѣтлината. Грѣе свѣтлината, но електричеството грѣе. Казва: „Азъ му давамъ свѣтлина на него“.
към беседата >>
Казвате: „Като умремъ, какво ще стане съ насъ?
Този човѣкъ ще го видите, че той е етеренъ. Пакъ сѫщиятъ човѣкъ е – и крака има, и пръсти има, толкозъ фина материя, прозрачна, че и рѫце има, и крака има, и стомахъ има, но физическо не може да тури. Тамъ трѣбва етерна храна. Казваме, че човѣкъ нѣмалъ хранителни органи. Има, но тогава ние се плашимъ.
Казвате: „Като умремъ, какво ще стане съ насъ?
“ Какво ще стане? Да кажемъ – ти си въ затвора, имашъ букаи, турени на краката, казвашъ: „Като излѣза вънъ въ свѣта“. Какво ще стане като ти махнатъ букаитѣ? „Какъ ще ходя безъ букаи? “ Кога по-хубаво ще ходите – съ букаитѣ или безъ букаитѣ?
към беседата >>
Азъ съмъ толкова силенъ, колкото и вие.
Азъ искамъ да изпълните Волята Божия тъй, както вие разбирате, не както азъ разбирамъ. Вие ще бѫдете свободни. Азъ ще изпълня Волята Божия тъй, както азъ я разбирамъ и азъ съмъ на правата страна. Ако азъ нося единъ голѣмъ товаръ – то е за моята сила. Ако вие носите малъкъ товаръ – той съответствува на вашата сила. Пропорционално.
Азъ съмъ толкова силенъ, колкото и вие.
Нищо не значи. Цената седи въ работата, която направимъ. Който носи голѣмиятъ товаръ – добре да го носи. Който носи малъкъ товаръ – и той добре да го носи. И двамата еднаква заплата носятъ.
към беседата >>
То не е никаква любовь.
Сега критици сте. Колко ви обичатъ? Никой не знае колко ви обичатъ. Единствениятъ, който обича, то е Богъ. Ние, които обичаме – то е отражение.
То не е никаква любовь.
Ти, като обичашъ, какво давашъ? Ако азъ нося свѣтлината, азъ не съмъ създалъ свѣтлината. Грѣе свѣтлината, но електричеството грѣе. Казва: „Азъ му давамъ свѣтлина на него“. Вие давате хлѣбъ нѣкому.
към беседата >>
“ Какво ще стане?
Пакъ сѫщиятъ човѣкъ е – и крака има, и пръсти има, толкозъ фина материя, прозрачна, че и рѫце има, и крака има, и стомахъ има, но физическо не може да тури. Тамъ трѣбва етерна храна. Казваме, че човѣкъ нѣмалъ хранителни органи. Има, но тогава ние се плашимъ. Казвате: „Като умремъ, какво ще стане съ насъ?
“ Какво ще стане?
Да кажемъ – ти си въ затвора, имашъ букаи, турени на краката, казвашъ: „Като излѣза вънъ въ свѣта“. Какво ще стане като ти махнатъ букаитѣ? „Какъ ще ходя безъ букаи? “ Кога по-хубаво ще ходите – съ букаитѣ или безъ букаитѣ? Безъ букаи е по-хубаво.
към беседата >>
Нищо не значи.
Вие ще бѫдете свободни. Азъ ще изпълня Волята Божия тъй, както азъ я разбирамъ и азъ съмъ на правата страна. Ако азъ нося единъ голѣмъ товаръ – то е за моята сила. Ако вие носите малъкъ товаръ – той съответствува на вашата сила. Пропорционално. Азъ съмъ толкова силенъ, колкото и вие.
Нищо не значи.
Цената седи въ работата, която направимъ. Който носи голѣмиятъ товаръ – добре да го носи. Който носи малъкъ товаръ – и той добре да го носи. И двамата еднаква заплата носятъ. Всѣко нѣщо, което правите – правете го съзнателно, че Богъ е вѫтре въ васъ и вие сте въ Бога.
към беседата >>
Ти, като обичашъ, какво давашъ?
Колко ви обичатъ? Никой не знае колко ви обичатъ. Единствениятъ, който обича, то е Богъ. Ние, които обичаме – то е отражение. То не е никаква любовь.
Ти, като обичашъ, какво давашъ?
Ако азъ нося свѣтлината, азъ не съмъ създалъ свѣтлината. Грѣе свѣтлината, но електричеството грѣе. Казва: „Азъ му давамъ свѣтлина на него“. Вие давате хлѣбъ нѣкому. Този хлѣбъ не иде отъ васъ, не давате нѣщо отъ себе си.
към беседата >>
Да кажемъ – ти си въ затвора, имашъ букаи, турени на краката, казвашъ: „Като излѣза вънъ въ свѣта“.
Тамъ трѣбва етерна храна. Казваме, че човѣкъ нѣмалъ хранителни органи. Има, но тогава ние се плашимъ. Казвате: „Като умремъ, какво ще стане съ насъ? “ Какво ще стане?
Да кажемъ – ти си въ затвора, имашъ букаи, турени на краката, казвашъ: „Като излѣза вънъ въ свѣта“.
Какво ще стане като ти махнатъ букаитѣ? „Какъ ще ходя безъ букаи? “ Кога по-хубаво ще ходите – съ букаитѣ или безъ букаитѣ? Безъ букаи е по-хубаво. Букаитѣ какви трѣбва да бѫдатъ – желѣзни, златни или тънъкъ конецъ коприненъ?
към беседата >>
Цената седи въ работата, която направимъ.
Азъ ще изпълня Волята Божия тъй, както азъ я разбирамъ и азъ съмъ на правата страна. Ако азъ нося единъ голѣмъ товаръ – то е за моята сила. Ако вие носите малъкъ товаръ – той съответствува на вашата сила. Пропорционално. Азъ съмъ толкова силенъ, колкото и вие. Нищо не значи.
Цената седи въ работата, която направимъ.
Който носи голѣмиятъ товаръ – добре да го носи. Който носи малъкъ товаръ – и той добре да го носи. И двамата еднаква заплата носятъ. Всѣко нѣщо, което правите – правете го съзнателно, че Богъ е вѫтре въ васъ и вие сте въ Бога. Само така може да се поправи свѣтътъ.
към беседата >>
Ако азъ нося свѣтлината, азъ не съмъ създалъ свѣтлината.
Никой не знае колко ви обичатъ. Единствениятъ, който обича, то е Богъ. Ние, които обичаме – то е отражение. То не е никаква любовь. Ти, като обичашъ, какво давашъ?
Ако азъ нося свѣтлината, азъ не съмъ създалъ свѣтлината.
Грѣе свѣтлината, но електричеството грѣе. Казва: „Азъ му давамъ свѣтлина на него“. Вие давате хлѣбъ нѣкому. Този хлѣбъ не иде отъ васъ, не давате нѣщо отъ себе си. Ще вземете да четете отъ Библията и проповѣдвате: „Азъ туй, което проповѣдвахъ, какво ще му проповѣдвамъ на този човѣкъ“.
към беседата >>
Какво ще стане като ти махнатъ букаитѣ?
Казваме, че човѣкъ нѣмалъ хранителни органи. Има, но тогава ние се плашимъ. Казвате: „Като умремъ, какво ще стане съ насъ? “ Какво ще стане? Да кажемъ – ти си въ затвора, имашъ букаи, турени на краката, казвашъ: „Като излѣза вънъ въ свѣта“.
Какво ще стане като ти махнатъ букаитѣ?
„Какъ ще ходя безъ букаи? “ Кога по-хубаво ще ходите – съ букаитѣ или безъ букаитѣ? Безъ букаи е по-хубаво. Букаитѣ какви трѣбва да бѫдатъ – желѣзни, златни или тънъкъ конецъ коприненъ? Когато говоримъ за светиитѣ, разбираме, че тѣ иматъ букаи отъ коприна направени на земята.
към беседата >>
Който носи голѣмиятъ товаръ – добре да го носи.
Ако азъ нося единъ голѣмъ товаръ – то е за моята сила. Ако вие носите малъкъ товаръ – той съответствува на вашата сила. Пропорционално. Азъ съмъ толкова силенъ, колкото и вие. Нищо не значи. Цената седи въ работата, която направимъ.
Който носи голѣмиятъ товаръ – добре да го носи.
Който носи малъкъ товаръ – и той добре да го носи. И двамата еднаква заплата носятъ. Всѣко нѣщо, което правите – правете го съзнателно, че Богъ е вѫтре въ васъ и вие сте въ Бога. Само така може да се поправи свѣтътъ. По другъ начинъ не може да се поправи.
към беседата >>
Грѣе свѣтлината, но електричеството грѣе.
Единствениятъ, който обича, то е Богъ. Ние, които обичаме – то е отражение. То не е никаква любовь. Ти, като обичашъ, какво давашъ? Ако азъ нося свѣтлината, азъ не съмъ създалъ свѣтлината.
Грѣе свѣтлината, но електричеството грѣе.
Казва: „Азъ му давамъ свѣтлина на него“. Вие давате хлѣбъ нѣкому. Този хлѣбъ не иде отъ васъ, не давате нѣщо отъ себе си. Ще вземете да четете отъ Библията и проповѣдвате: „Азъ туй, което проповѣдвахъ, какво ще му проповѣдвамъ на този човѣкъ“. Та казвамъ: Ако е за проповѣдь, всички знаете да проповѣдвате, всѣки отъ васъ проповѣдва, както живѣе.
към беседата >>
„Какъ ще ходя безъ букаи?
Има, но тогава ние се плашимъ. Казвате: „Като умремъ, какво ще стане съ насъ? “ Какво ще стане? Да кажемъ – ти си въ затвора, имашъ букаи, турени на краката, казвашъ: „Като излѣза вънъ въ свѣта“. Какво ще стане като ти махнатъ букаитѣ?
„Какъ ще ходя безъ букаи?
“ Кога по-хубаво ще ходите – съ букаитѣ или безъ букаитѣ? Безъ букаи е по-хубаво. Букаитѣ какви трѣбва да бѫдатъ – желѣзни, златни или тънъкъ конецъ коприненъ? Когато говоримъ за светиитѣ, разбираме, че тѣ иматъ букаи отъ коприна направени на земята. Много сѫ лекички, широки сѫ.
към беседата >>
Който носи малъкъ товаръ – и той добре да го носи.
Ако вие носите малъкъ товаръ – той съответствува на вашата сила. Пропорционално. Азъ съмъ толкова силенъ, колкото и вие. Нищо не значи. Цената седи въ работата, която направимъ. Който носи голѣмиятъ товаръ – добре да го носи.
Който носи малъкъ товаръ – и той добре да го носи.
И двамата еднаква заплата носятъ. Всѣко нѣщо, което правите – правете го съзнателно, че Богъ е вѫтре въ васъ и вие сте въ Бога. Само така може да се поправи свѣтътъ. По другъ начинъ не може да се поправи. Тамъ, дето Богъ не пребѫдва въ хората, и тѣ не пребѫдватъ въ Него, нищо не се постига.
към беседата >>
Казва: „Азъ му давамъ свѣтлина на него“.
Ние, които обичаме – то е отражение. То не е никаква любовь. Ти, като обичашъ, какво давашъ? Ако азъ нося свѣтлината, азъ не съмъ създалъ свѣтлината. Грѣе свѣтлината, но електричеството грѣе.
Казва: „Азъ му давамъ свѣтлина на него“.
Вие давате хлѣбъ нѣкому. Този хлѣбъ не иде отъ васъ, не давате нѣщо отъ себе си. Ще вземете да четете отъ Библията и проповѣдвате: „Азъ туй, което проповѣдвахъ, какво ще му проповѣдвамъ на този човѣкъ“. Та казвамъ: Ако е за проповѣдь, всички знаете да проповѣдвате, всѣки отъ васъ проповѣдва, както живѣе. Тогава каква нужда има да се събираме?
към беседата >>
“ Кога по-хубаво ще ходите – съ букаитѣ или безъ букаитѣ?
Казвате: „Като умремъ, какво ще стане съ насъ? “ Какво ще стане? Да кажемъ – ти си въ затвора, имашъ букаи, турени на краката, казвашъ: „Като излѣза вънъ въ свѣта“. Какво ще стане като ти махнатъ букаитѣ? „Какъ ще ходя безъ букаи?
“ Кога по-хубаво ще ходите – съ букаитѣ или безъ букаитѣ?
Безъ букаи е по-хубаво. Букаитѣ какви трѣбва да бѫдатъ – желѣзни, златни или тънъкъ конецъ коприненъ? Когато говоримъ за светиитѣ, разбираме, че тѣ иматъ букаи отъ коприна направени на земята. Много сѫ лекички, широки сѫ. По нѣкой пѫть тѣ ги взематъ въ рѫце, както едно време дамитѣ си хващаха роклитѣ.
към беседата >>
И двамата еднаква заплата носятъ.
Азъ съмъ толкова силенъ, колкото и вие. Нищо не значи. Цената седи въ работата, която направимъ. Който носи голѣмиятъ товаръ – добре да го носи. Който носи малъкъ товаръ – и той добре да го носи.
И двамата еднаква заплата носятъ.
Всѣко нѣщо, което правите – правете го съзнателно, че Богъ е вѫтре въ васъ и вие сте въ Бога. Само така може да се поправи свѣтътъ. По другъ начинъ не може да се поправи. Тамъ, дето Богъ не пребѫдва въ хората, и тѣ не пребѫдватъ въ Него, нищо не се постига. Постигатъ се временни работи, но вѣчни работи не могатъ да се постигнатъ.
към беседата >>
Вие давате хлѣбъ нѣкому.
То не е никаква любовь. Ти, като обичашъ, какво давашъ? Ако азъ нося свѣтлината, азъ не съмъ създалъ свѣтлината. Грѣе свѣтлината, но електричеството грѣе. Казва: „Азъ му давамъ свѣтлина на него“.
Вие давате хлѣбъ нѣкому.
Този хлѣбъ не иде отъ васъ, не давате нѣщо отъ себе си. Ще вземете да четете отъ Библията и проповѣдвате: „Азъ туй, което проповѣдвахъ, какво ще му проповѣдвамъ на този човѣкъ“. Та казвамъ: Ако е за проповѣдь, всички знаете да проповѣдвате, всѣки отъ васъ проповѣдва, както живѣе. Тогава каква нужда има да се събираме? Всичкитѣ хора се събиратъ, каква нужда има да се събиратъ?
към беседата >>
Безъ букаи е по-хубаво.
“ Какво ще стане? Да кажемъ – ти си въ затвора, имашъ букаи, турени на краката, казвашъ: „Като излѣза вънъ въ свѣта“. Какво ще стане като ти махнатъ букаитѣ? „Какъ ще ходя безъ букаи? “ Кога по-хубаво ще ходите – съ букаитѣ или безъ букаитѣ?
Безъ букаи е по-хубаво.
Букаитѣ какви трѣбва да бѫдатъ – желѣзни, златни или тънъкъ конецъ коприненъ? Когато говоримъ за светиитѣ, разбираме, че тѣ иматъ букаи отъ коприна направени на земята. Много сѫ лекички, широки сѫ. По нѣкой пѫть тѣ ги взематъ въ рѫце, както едно време дамитѣ си хващаха роклитѣ. Нали сега има владици, на които имъ хващатъ опашката отъ подире.
към беседата >>
Всѣко нѣщо, което правите – правете го съзнателно, че Богъ е вѫтре въ васъ и вие сте въ Бога.
Нищо не значи. Цената седи въ работата, която направимъ. Който носи голѣмиятъ товаръ – добре да го носи. Който носи малъкъ товаръ – и той добре да го носи. И двамата еднаква заплата носятъ.
Всѣко нѣщо, което правите – правете го съзнателно, че Богъ е вѫтре въ васъ и вие сте въ Бога.
Само така може да се поправи свѣтътъ. По другъ начинъ не може да се поправи. Тамъ, дето Богъ не пребѫдва въ хората, и тѣ не пребѫдватъ въ Него, нищо не се постига. Постигатъ се временни работи, но вѣчни работи не могатъ да се постигнатъ.
към беседата >>
Този хлѣбъ не иде отъ васъ, не давате нѣщо отъ себе си.
Ти, като обичашъ, какво давашъ? Ако азъ нося свѣтлината, азъ не съмъ създалъ свѣтлината. Грѣе свѣтлината, но електричеството грѣе. Казва: „Азъ му давамъ свѣтлина на него“. Вие давате хлѣбъ нѣкому.
Този хлѣбъ не иде отъ васъ, не давате нѣщо отъ себе си.
Ще вземете да четете отъ Библията и проповѣдвате: „Азъ туй, което проповѣдвахъ, какво ще му проповѣдвамъ на този човѣкъ“. Та казвамъ: Ако е за проповѣдь, всички знаете да проповѣдвате, всѣки отъ васъ проповѣдва, както живѣе. Тогава каква нужда има да се събираме? Всичкитѣ хора се събиратъ, каква нужда има да се събиратъ? Човѣкъ, безъ да се събира, безъ да му проповѣдвашъ за Господа, той ще живѣе.
към беседата >>
Букаитѣ какви трѣбва да бѫдатъ – желѣзни, златни или тънъкъ конецъ коприненъ?
Да кажемъ – ти си въ затвора, имашъ букаи, турени на краката, казвашъ: „Като излѣза вънъ въ свѣта“. Какво ще стане като ти махнатъ букаитѣ? „Какъ ще ходя безъ букаи? “ Кога по-хубаво ще ходите – съ букаитѣ или безъ букаитѣ? Безъ букаи е по-хубаво.
Букаитѣ какви трѣбва да бѫдатъ – желѣзни, златни или тънъкъ конецъ коприненъ?
Когато говоримъ за светиитѣ, разбираме, че тѣ иматъ букаи отъ коприна направени на земята. Много сѫ лекички, широки сѫ. По нѣкой пѫть тѣ ги взематъ въ рѫце, както едно време дамитѣ си хващаха роклитѣ. Нали сега има владици, на които имъ хващатъ опашката отъ подире.
към беседата >>
Само така може да се поправи свѣтътъ.
Цената седи въ работата, която направимъ. Който носи голѣмиятъ товаръ – добре да го носи. Който носи малъкъ товаръ – и той добре да го носи. И двамата еднаква заплата носятъ. Всѣко нѣщо, което правите – правете го съзнателно, че Богъ е вѫтре въ васъ и вие сте въ Бога.
Само така може да се поправи свѣтътъ.
По другъ начинъ не може да се поправи. Тамъ, дето Богъ не пребѫдва въ хората, и тѣ не пребѫдватъ въ Него, нищо не се постига. Постигатъ се временни работи, но вѣчни работи не могатъ да се постигнатъ.
към беседата >>
Ще вземете да четете отъ Библията и проповѣдвате: „Азъ туй, което проповѣдвахъ, какво ще му проповѣдвамъ на този човѣкъ“.
Ако азъ нося свѣтлината, азъ не съмъ създалъ свѣтлината. Грѣе свѣтлината, но електричеството грѣе. Казва: „Азъ му давамъ свѣтлина на него“. Вие давате хлѣбъ нѣкому. Този хлѣбъ не иде отъ васъ, не давате нѣщо отъ себе си.
Ще вземете да четете отъ Библията и проповѣдвате: „Азъ туй, което проповѣдвахъ, какво ще му проповѣдвамъ на този човѣкъ“.
Та казвамъ: Ако е за проповѣдь, всички знаете да проповѣдвате, всѣки отъ васъ проповѣдва, както живѣе. Тогава каква нужда има да се събираме? Всичкитѣ хора се събиратъ, каква нужда има да се събиратъ? Човѣкъ, безъ да се събира, безъ да му проповѣдвашъ за Господа, той ще живѣе. Овцата, каквато религия и да ѝ се проповѣдва, ще пасе трева.
към беседата >>
Когато говоримъ за светиитѣ, разбираме, че тѣ иматъ букаи отъ коприна направени на земята.
Какво ще стане като ти махнатъ букаитѣ? „Какъ ще ходя безъ букаи? “ Кога по-хубаво ще ходите – съ букаитѣ или безъ букаитѣ? Безъ букаи е по-хубаво. Букаитѣ какви трѣбва да бѫдатъ – желѣзни, златни или тънъкъ конецъ коприненъ?
Когато говоримъ за светиитѣ, разбираме, че тѣ иматъ букаи отъ коприна направени на земята.
Много сѫ лекички, широки сѫ. По нѣкой пѫть тѣ ги взематъ въ рѫце, както едно време дамитѣ си хващаха роклитѣ. Нали сега има владици, на които имъ хващатъ опашката отъ подире.
към беседата >>
По другъ начинъ не може да се поправи.
Който носи голѣмиятъ товаръ – добре да го носи. Който носи малъкъ товаръ – и той добре да го носи. И двамата еднаква заплата носятъ. Всѣко нѣщо, което правите – правете го съзнателно, че Богъ е вѫтре въ васъ и вие сте въ Бога. Само така може да се поправи свѣтътъ.
По другъ начинъ не може да се поправи.
Тамъ, дето Богъ не пребѫдва въ хората, и тѣ не пребѫдватъ въ Него, нищо не се постига. Постигатъ се временни работи, но вѣчни работи не могатъ да се постигнатъ.
към беседата >>
Та казвамъ: Ако е за проповѣдь, всички знаете да проповѣдвате, всѣки отъ васъ проповѣдва, както живѣе.
Грѣе свѣтлината, но електричеството грѣе. Казва: „Азъ му давамъ свѣтлина на него“. Вие давате хлѣбъ нѣкому. Този хлѣбъ не иде отъ васъ, не давате нѣщо отъ себе си. Ще вземете да четете отъ Библията и проповѣдвате: „Азъ туй, което проповѣдвахъ, какво ще му проповѣдвамъ на този човѣкъ“.
Та казвамъ: Ако е за проповѣдь, всички знаете да проповѣдвате, всѣки отъ васъ проповѣдва, както живѣе.
Тогава каква нужда има да се събираме? Всичкитѣ хора се събиратъ, каква нужда има да се събиратъ? Човѣкъ, безъ да се събира, безъ да му проповѣдвашъ за Господа, той ще живѣе. Овцата, каквато религия и да ѝ се проповѣдва, ще пасе трева. Вълкътъ, каквато религия да му се проповѣдва, все ще яде месо.
към беседата >>
Много сѫ лекички, широки сѫ.
„Какъ ще ходя безъ букаи? “ Кога по-хубаво ще ходите – съ букаитѣ или безъ букаитѣ? Безъ букаи е по-хубаво. Букаитѣ какви трѣбва да бѫдатъ – желѣзни, златни или тънъкъ конецъ коприненъ? Когато говоримъ за светиитѣ, разбираме, че тѣ иматъ букаи отъ коприна направени на земята.
Много сѫ лекички, широки сѫ.
По нѣкой пѫть тѣ ги взематъ въ рѫце, както едно време дамитѣ си хващаха роклитѣ. Нали сега има владици, на които имъ хващатъ опашката отъ подире.
към беседата >>
Тамъ, дето Богъ не пребѫдва въ хората, и тѣ не пребѫдватъ въ Него, нищо не се постига.
Който носи малъкъ товаръ – и той добре да го носи. И двамата еднаква заплата носятъ. Всѣко нѣщо, което правите – правете го съзнателно, че Богъ е вѫтре въ васъ и вие сте въ Бога. Само така може да се поправи свѣтътъ. По другъ начинъ не може да се поправи.
Тамъ, дето Богъ не пребѫдва въ хората, и тѣ не пребѫдватъ въ Него, нищо не се постига.
Постигатъ се временни работи, но вѣчни работи не могатъ да се постигнатъ.
към беседата >>
Тогава каква нужда има да се събираме?
Казва: „Азъ му давамъ свѣтлина на него“. Вие давате хлѣбъ нѣкому. Този хлѣбъ не иде отъ васъ, не давате нѣщо отъ себе си. Ще вземете да четете отъ Библията и проповѣдвате: „Азъ туй, което проповѣдвахъ, какво ще му проповѣдвамъ на този човѣкъ“. Та казвамъ: Ако е за проповѣдь, всички знаете да проповѣдвате, всѣки отъ васъ проповѣдва, както живѣе.
Тогава каква нужда има да се събираме?
Всичкитѣ хора се събиратъ, каква нужда има да се събиратъ? Човѣкъ, безъ да се събира, безъ да му проповѣдвашъ за Господа, той ще живѣе. Овцата, каквато религия и да ѝ се проповѣдва, ще пасе трева. Вълкътъ, каквато религия да му се проповѣдва, все ще яде месо. Каква е разликата?
към беседата >>
По нѣкой пѫть тѣ ги взематъ въ рѫце, както едно време дамитѣ си хващаха роклитѣ.
“ Кога по-хубаво ще ходите – съ букаитѣ или безъ букаитѣ? Безъ букаи е по-хубаво. Букаитѣ какви трѣбва да бѫдатъ – желѣзни, златни или тънъкъ конецъ коприненъ? Когато говоримъ за светиитѣ, разбираме, че тѣ иматъ букаи отъ коприна направени на земята. Много сѫ лекички, широки сѫ.
По нѣкой пѫть тѣ ги взематъ въ рѫце, както едно време дамитѣ си хващаха роклитѣ.
Нали сега има владици, на които имъ хващатъ опашката отъ подире.
към беседата >>
Постигатъ се временни работи, но вѣчни работи не могатъ да се постигнатъ.
И двамата еднаква заплата носятъ. Всѣко нѣщо, което правите – правете го съзнателно, че Богъ е вѫтре въ васъ и вие сте въ Бога. Само така може да се поправи свѣтътъ. По другъ начинъ не може да се поправи. Тамъ, дето Богъ не пребѫдва въ хората, и тѣ не пребѫдватъ въ Него, нищо не се постига.
Постигатъ се временни работи, но вѣчни работи не могатъ да се постигнатъ.
към беседата >>
Всичкитѣ хора се събиратъ, каква нужда има да се събиратъ?
Вие давате хлѣбъ нѣкому. Този хлѣбъ не иде отъ васъ, не давате нѣщо отъ себе си. Ще вземете да четете отъ Библията и проповѣдвате: „Азъ туй, което проповѣдвахъ, какво ще му проповѣдвамъ на този човѣкъ“. Та казвамъ: Ако е за проповѣдь, всички знаете да проповѣдвате, всѣки отъ васъ проповѣдва, както живѣе. Тогава каква нужда има да се събираме?
Всичкитѣ хора се събиратъ, каква нужда има да се събиратъ?
Човѣкъ, безъ да се събира, безъ да му проповѣдвашъ за Господа, той ще живѣе. Овцата, каквато религия и да ѝ се проповѣдва, ще пасе трева. Вълкътъ, каквато религия да му се проповѣдва, все ще яде месо. Каква е разликата? Единиятъ ще бѫде вегетарианецъ, другиятъ ще бѫде месоядецъ.
към беседата >>
Нали сега има владици, на които имъ хващатъ опашката отъ подире.
Безъ букаи е по-хубаво. Букаитѣ какви трѣбва да бѫдатъ – желѣзни, златни или тънъкъ конецъ коприненъ? Когато говоримъ за светиитѣ, разбираме, че тѣ иматъ букаи отъ коприна направени на земята. Много сѫ лекички, широки сѫ. По нѣкой пѫть тѣ ги взематъ въ рѫце, както едно време дамитѣ си хващаха роклитѣ.
Нали сега има владици, на които имъ хващатъ опашката отъ подире.
към беседата >>
Човѣкъ, безъ да се събира, безъ да му проповѣдвашъ за Господа, той ще живѣе.
Този хлѣбъ не иде отъ васъ, не давате нѣщо отъ себе си. Ще вземете да четете отъ Библията и проповѣдвате: „Азъ туй, което проповѣдвахъ, какво ще му проповѣдвамъ на този човѣкъ“. Та казвамъ: Ако е за проповѣдь, всички знаете да проповѣдвате, всѣки отъ васъ проповѣдва, както живѣе. Тогава каква нужда има да се събираме? Всичкитѣ хора се събиратъ, каква нужда има да се събиратъ?
Човѣкъ, безъ да се събира, безъ да му проповѣдвашъ за Господа, той ще живѣе.
Овцата, каквато религия и да ѝ се проповѣдва, ще пасе трева. Вълкътъ, каквато религия да му се проповѣдва, все ще яде месо. Каква е разликата? Единиятъ ще бѫде вегетарианецъ, другиятъ ще бѫде месоядецъ. Тогава ще примиряваме месоядството съ вегетарианството.
към беседата >>
Всички казвате: „Учительтъ тъй каза“.
Всички казвате: „Учительтъ тъй каза“.
Ако твоята вѣра не може да развива свѣтлина – слаба е вѣрата ти. Ако твоята надежда не може да развива сила – слаба е тази надежда. Ако твоята обичь не може да развива топлина или да образува магнетическо поле да привлича – слаба е любовьта. Всички вие търсите любовьта. Любовьта има нѣколко проявления.
към беседата >>
Овцата, каквато религия и да ѝ се проповѣдва, ще пасе трева.
Ще вземете да четете отъ Библията и проповѣдвате: „Азъ туй, което проповѣдвахъ, какво ще му проповѣдвамъ на този човѣкъ“. Та казвамъ: Ако е за проповѣдь, всички знаете да проповѣдвате, всѣки отъ васъ проповѣдва, както живѣе. Тогава каква нужда има да се събираме? Всичкитѣ хора се събиратъ, каква нужда има да се събиратъ? Човѣкъ, безъ да се събира, безъ да му проповѣдвашъ за Господа, той ще живѣе.
Овцата, каквато религия и да ѝ се проповѣдва, ще пасе трева.
Вълкътъ, каквато религия да му се проповѣдва, все ще яде месо. Каква е разликата? Единиятъ ще бѫде вегетарианецъ, другиятъ ще бѫде месоядецъ. Тогава ще примиряваме месоядството съ вегетарианството. Питамъ: Кое е по-доброто учение – да бѫдешъ вегетарианецъ или да бѫдешъ месоядецъ?
към беседата >>
Ако твоята вѣра не може да развива свѣтлина – слаба е вѣрата ти.
Всички казвате: „Учительтъ тъй каза“.
Ако твоята вѣра не може да развива свѣтлина – слаба е вѣрата ти.
Ако твоята надежда не може да развива сила – слаба е тази надежда. Ако твоята обичь не може да развива топлина или да образува магнетическо поле да привлича – слаба е любовьта. Всички вие търсите любовьта. Любовьта има нѣколко проявления. Има магнетическа любовь, която привлича.
към беседата >>
Вълкътъ, каквато религия да му се проповѣдва, все ще яде месо.
Та казвамъ: Ако е за проповѣдь, всички знаете да проповѣдвате, всѣки отъ васъ проповѣдва, както живѣе. Тогава каква нужда има да се събираме? Всичкитѣ хора се събиратъ, каква нужда има да се събиратъ? Човѣкъ, безъ да се събира, безъ да му проповѣдвашъ за Господа, той ще живѣе. Овцата, каквато религия и да ѝ се проповѣдва, ще пасе трева.
Вълкътъ, каквато религия да му се проповѣдва, все ще яде месо.
Каква е разликата? Единиятъ ще бѫде вегетарианецъ, другиятъ ще бѫде месоядецъ. Тогава ще примиряваме месоядството съ вегетарианството. Питамъ: Кое е по-доброто учение – да бѫдешъ вегетарианецъ или да бѫдешъ месоядецъ? Месоядецътъ се храни съ консервирана храна, храни се съ консерви.
към беседата >>
Ако твоята надежда не може да развива сила – слаба е тази надежда.
Всички казвате: „Учительтъ тъй каза“. Ако твоята вѣра не може да развива свѣтлина – слаба е вѣрата ти.
Ако твоята надежда не може да развива сила – слаба е тази надежда.
Ако твоята обичь не може да развива топлина или да образува магнетическо поле да привлича – слаба е любовьта. Всички вие търсите любовьта. Любовьта има нѣколко проявления. Има магнетическа любовь, която привлича. Тази любовь е CD, тази е привлекателната любовь.
към беседата >>
Каква е разликата?
Тогава каква нужда има да се събираме? Всичкитѣ хора се събиратъ, каква нужда има да се събиратъ? Човѣкъ, безъ да се събира, безъ да му проповѣдвашъ за Господа, той ще живѣе. Овцата, каквато религия и да ѝ се проповѣдва, ще пасе трева. Вълкътъ, каквато религия да му се проповѣдва, все ще яде месо.
Каква е разликата?
Единиятъ ще бѫде вегетарианецъ, другиятъ ще бѫде месоядецъ. Тогава ще примиряваме месоядството съ вегетарианството. Питамъ: Кое е по-доброто учение – да бѫдешъ вегетарианецъ или да бѫдешъ месоядецъ? Месоядецътъ се храни съ консервирана храна, храни се съ консерви. Консервирана енергия има.
към беседата >>
Ако твоята обичь не може да развива топлина или да образува магнетическо поле да привлича – слаба е любовьта.
Всички казвате: „Учительтъ тъй каза“. Ако твоята вѣра не може да развива свѣтлина – слаба е вѣрата ти. Ако твоята надежда не може да развива сила – слаба е тази надежда.
Ако твоята обичь не може да развива топлина или да образува магнетическо поле да привлича – слаба е любовьта.
Всички вие търсите любовьта. Любовьта има нѣколко проявления. Има магнетическа любовь, която привлича. Тази любовь е CD, тази е привлекателната любовь. Имате любовьта AB – тя е отблъсквателната любовь.
към беседата >>
Единиятъ ще бѫде вегетарианецъ, другиятъ ще бѫде месоядецъ.
Всичкитѣ хора се събиратъ, каква нужда има да се събиратъ? Човѣкъ, безъ да се събира, безъ да му проповѣдвашъ за Господа, той ще живѣе. Овцата, каквато религия и да ѝ се проповѣдва, ще пасе трева. Вълкътъ, каквато религия да му се проповѣдва, все ще яде месо. Каква е разликата?
Единиятъ ще бѫде вегетарианецъ, другиятъ ще бѫде месоядецъ.
Тогава ще примиряваме месоядството съ вегетарианството. Питамъ: Кое е по-доброто учение – да бѫдешъ вегетарианецъ или да бѫдешъ месоядецъ? Месоядецътъ се храни съ консервирана храна, храни се съ консерви. Консервирана енергия има. Хване една овца, консервирано месце има.
към беседата >>
Всички вие търсите любовьта.
Всички казвате: „Учительтъ тъй каза“. Ако твоята вѣра не може да развива свѣтлина – слаба е вѣрата ти. Ако твоята надежда не може да развива сила – слаба е тази надежда. Ако твоята обичь не може да развива топлина или да образува магнетическо поле да привлича – слаба е любовьта.
Всички вие търсите любовьта.
Любовьта има нѣколко проявления. Има магнетическа любовь, която привлича. Тази любовь е CD, тази е привлекателната любовь. Имате любовьта AB – тя е отблъсквателната любовь. Имате любовьта, която отблъсква и любовьта, която привлича.
към беседата >>
Тогава ще примиряваме месоядството съ вегетарианството.
Човѣкъ, безъ да се събира, безъ да му проповѣдвашъ за Господа, той ще живѣе. Овцата, каквато религия и да ѝ се проповѣдва, ще пасе трева. Вълкътъ, каквато религия да му се проповѣдва, все ще яде месо. Каква е разликата? Единиятъ ще бѫде вегетарианецъ, другиятъ ще бѫде месоядецъ.
Тогава ще примиряваме месоядството съ вегетарианството.
Питамъ: Кое е по-доброто учение – да бѫдешъ вегетарианецъ или да бѫдешъ месоядецъ? Месоядецътъ се храни съ консервирана храна, храни се съ консерви. Консервирана енергия има. Хване една овца, консервирано месце има. Сега, разбира се, религиознитѣ вѣрвания, че Господь създалъ животнитѣ за храна на хората, сѫ човѣшки схващания.
към беседата >>
Любовьта има нѣколко проявления.
Всички казвате: „Учительтъ тъй каза“. Ако твоята вѣра не може да развива свѣтлина – слаба е вѣрата ти. Ако твоята надежда не може да развива сила – слаба е тази надежда. Ако твоята обичь не може да развива топлина или да образува магнетическо поле да привлича – слаба е любовьта. Всички вие търсите любовьта.
Любовьта има нѣколко проявления.
Има магнетическа любовь, която привлича. Тази любовь е CD, тази е привлекателната любовь. Имате любовьта AB – тя е отблъсквателната любовь. Имате любовьта, която отблъсква и любовьта, която привлича. Туй, което привлича, като се обърне наопаки – отблъсква.
към беседата >>
Питамъ: Кое е по-доброто учение – да бѫдешъ вегетарианецъ или да бѫдешъ месоядецъ?
Овцата, каквато религия и да ѝ се проповѣдва, ще пасе трева. Вълкътъ, каквато религия да му се проповѣдва, все ще яде месо. Каква е разликата? Единиятъ ще бѫде вегетарианецъ, другиятъ ще бѫде месоядецъ. Тогава ще примиряваме месоядството съ вегетарианството.
Питамъ: Кое е по-доброто учение – да бѫдешъ вегетарианецъ или да бѫдешъ месоядецъ?
Месоядецътъ се храни съ консервирана храна, храни се съ консерви. Консервирана енергия има. Хване една овца, консервирано месце има. Сега, разбира се, религиознитѣ вѣрвания, че Господь създалъ животнитѣ за храна на хората, сѫ човѣшки схващания. Бѣхте ли при Господа, когато ги създаваше?
към беседата >>
Има магнетическа любовь, която привлича.
Ако твоята вѣра не може да развива свѣтлина – слаба е вѣрата ти. Ако твоята надежда не може да развива сила – слаба е тази надежда. Ако твоята обичь не може да развива топлина или да образува магнетическо поле да привлича – слаба е любовьта. Всички вие търсите любовьта. Любовьта има нѣколко проявления.
Има магнетическа любовь, която привлича.
Тази любовь е CD, тази е привлекателната любовь. Имате любовьта AB – тя е отблъсквателната любовь. Имате любовьта, която отблъсква и любовьта, която привлича. Туй, което привлича, като се обърне наопаки – отблъсква. Туй, което дава, като се обърне наопаки – взема.
към беседата >>
Месоядецътъ се храни съ консервирана храна, храни се съ консерви.
Вълкътъ, каквато религия да му се проповѣдва, все ще яде месо. Каква е разликата? Единиятъ ще бѫде вегетарианецъ, другиятъ ще бѫде месоядецъ. Тогава ще примиряваме месоядството съ вегетарианството. Питамъ: Кое е по-доброто учение – да бѫдешъ вегетарианецъ или да бѫдешъ месоядецъ?
Месоядецътъ се храни съ консервирана храна, храни се съ консерви.
Консервирана енергия има. Хване една овца, консервирано месце има. Сега, разбира се, религиознитѣ вѣрвания, че Господь създалъ животнитѣ за храна на хората, сѫ човѣшки схващания. Бѣхте ли при Господа, когато ги създаваше? Кой отъ васъ (е чулъ), че животнитѣ сѫ за храна на хората?
към беседата >>
Тази любовь е CD, тази е привлекателната любовь.
Ако твоята надежда не може да развива сила – слаба е тази надежда. Ако твоята обичь не може да развива топлина или да образува магнетическо поле да привлича – слаба е любовьта. Всички вие търсите любовьта. Любовьта има нѣколко проявления. Има магнетическа любовь, която привлича.
Тази любовь е CD, тази е привлекателната любовь.
Имате любовьта AB – тя е отблъсквателната любовь. Имате любовьта, която отблъсква и любовьта, която привлича. Туй, което привлича, като се обърне наопаки – отблъсква. Туй, което дава, като се обърне наопаки – взема. Туй, което взема, като се обърне наопаки – дава.
към беседата >>
Консервирана енергия има.
Каква е разликата? Единиятъ ще бѫде вегетарианецъ, другиятъ ще бѫде месоядецъ. Тогава ще примиряваме месоядството съ вегетарианството. Питамъ: Кое е по-доброто учение – да бѫдешъ вегетарианецъ или да бѫдешъ месоядецъ? Месоядецътъ се храни съ консервирана храна, храни се съ консерви.
Консервирана енергия има.
Хване една овца, консервирано месце има. Сега, разбира се, религиознитѣ вѣрвания, че Господь създалъ животнитѣ за храна на хората, сѫ човѣшки схващания. Бѣхте ли при Господа, когато ги създаваше? Кой отъ васъ (е чулъ), че животнитѣ сѫ за храна на хората? Господь казалъ, Мойсей така е писалъ.
към беседата >>
Имате любовьта AB – тя е отблъсквателната любовь.
Ако твоята обичь не може да развива топлина или да образува магнетическо поле да привлича – слаба е любовьта. Всички вие търсите любовьта. Любовьта има нѣколко проявления. Има магнетическа любовь, която привлича. Тази любовь е CD, тази е привлекателната любовь.
Имате любовьта AB – тя е отблъсквателната любовь.
Имате любовьта, която отблъсква и любовьта, която привлича. Туй, което привлича, като се обърне наопаки – отблъсква. Туй, което дава, като се обърне наопаки – взема. Туй, което взема, като се обърне наопаки – дава. Следователно, вие виждате нѣкой човѣкъ да дава, трѣбва да знаете, че той като се обърне – ще взема.
към беседата >>
Хване една овца, консервирано месце има.
Единиятъ ще бѫде вегетарианецъ, другиятъ ще бѫде месоядецъ. Тогава ще примиряваме месоядството съ вегетарианството. Питамъ: Кое е по-доброто учение – да бѫдешъ вегетарианецъ или да бѫдешъ месоядецъ? Месоядецътъ се храни съ консервирана храна, храни се съ консерви. Консервирана енергия има.
Хване една овца, консервирано месце има.
Сега, разбира се, религиознитѣ вѣрвания, че Господь създалъ животнитѣ за храна на хората, сѫ човѣшки схващания. Бѣхте ли при Господа, когато ги създаваше? Кой отъ васъ (е чулъ), че животнитѣ сѫ за храна на хората? Господь казалъ, Мойсей така е писалъ. Мойсей билъ ли е тамъ?
към беседата >>
Имате любовьта, която отблъсква и любовьта, която привлича.
Всички вие търсите любовьта. Любовьта има нѣколко проявления. Има магнетическа любовь, която привлича. Тази любовь е CD, тази е привлекателната любовь. Имате любовьта AB – тя е отблъсквателната любовь.
Имате любовьта, която отблъсква и любовьта, която привлича.
Туй, което привлича, като се обърне наопаки – отблъсква. Туй, което дава, като се обърне наопаки – взема. Туй, което взема, като се обърне наопаки – дава. Следователно, вие виждате нѣкой човѣкъ да дава, трѣбва да знаете, че той като се обърне – ще взема. Онзи банкеринъ, отидешъ при него, дава.
към беседата >>
Сега, разбира се, религиознитѣ вѣрвания, че Господь създалъ животнитѣ за храна на хората, сѫ човѣшки схващания.
Тогава ще примиряваме месоядството съ вегетарианството. Питамъ: Кое е по-доброто учение – да бѫдешъ вегетарианецъ или да бѫдешъ месоядецъ? Месоядецътъ се храни съ консервирана храна, храни се съ консерви. Консервирана енергия има. Хване една овца, консервирано месце има.
Сега, разбира се, религиознитѣ вѣрвания, че Господь създалъ животнитѣ за храна на хората, сѫ човѣшки схващания.
Бѣхте ли при Господа, когато ги създаваше? Кой отъ васъ (е чулъ), че животнитѣ сѫ за храна на хората? Господь казалъ, Мойсей така е писалъ. Мойсей билъ ли е тамъ? Не е билъ.
към беседата >>
Туй, което привлича, като се обърне наопаки – отблъсква.
Любовьта има нѣколко проявления. Има магнетическа любовь, която привлича. Тази любовь е CD, тази е привлекателната любовь. Имате любовьта AB – тя е отблъсквателната любовь. Имате любовьта, която отблъсква и любовьта, която привлича.
Туй, което привлича, като се обърне наопаки – отблъсква.
Туй, което дава, като се обърне наопаки – взема. Туй, което взема, като се обърне наопаки – дава. Следователно, вие виждате нѣкой човѣкъ да дава, трѣбва да знаете, че той като се обърне – ще взема. Онзи банкеринъ, отидешъ при него, дава. Следъ три, четири месеца – взема.
към беседата >>
Бѣхте ли при Господа, когато ги създаваше?
Питамъ: Кое е по-доброто учение – да бѫдешъ вегетарианецъ или да бѫдешъ месоядецъ? Месоядецътъ се храни съ консервирана храна, храни се съ консерви. Консервирана енергия има. Хване една овца, консервирано месце има. Сега, разбира се, религиознитѣ вѣрвания, че Господь създалъ животнитѣ за храна на хората, сѫ човѣшки схващания.
Бѣхте ли при Господа, когато ги създаваше?
Кой отъ васъ (е чулъ), че животнитѣ сѫ за храна на хората? Господь казалъ, Мойсей така е писалъ. Мойсей билъ ли е тамъ? Не е билъ. Тъй му скимнало.
към беседата >>
Туй, което дава, като се обърне наопаки – взема.
Има магнетическа любовь, която привлича. Тази любовь е CD, тази е привлекателната любовь. Имате любовьта AB – тя е отблъсквателната любовь. Имате любовьта, която отблъсква и любовьта, която привлича. Туй, което привлича, като се обърне наопаки – отблъсква.
Туй, което дава, като се обърне наопаки – взема.
Туй, което взема, като се обърне наопаки – дава. Следователно, вие виждате нѣкой човѣкъ да дава, трѣбва да знаете, че той като се обърне – ще взема. Онзи банкеринъ, отидешъ при него, дава. Следъ три, четири месеца – взема. Най-първо той е AB.
към беседата >>
Кой отъ васъ (е чулъ), че животнитѣ сѫ за храна на хората?
Месоядецътъ се храни съ консервирана храна, храни се съ консерви. Консервирана енергия има. Хване една овца, консервирано месце има. Сега, разбира се, религиознитѣ вѣрвания, че Господь създалъ животнитѣ за храна на хората, сѫ човѣшки схващания. Бѣхте ли при Господа, когато ги създаваше?
Кой отъ васъ (е чулъ), че животнитѣ сѫ за храна на хората?
Господь казалъ, Мойсей така е писалъ. Мойсей билъ ли е тамъ? Не е билъ. Тъй му скимнало. По какво се отличава, когато Богъ говори?
към беседата >>
Туй, което взема, като се обърне наопаки – дава.
Тази любовь е CD, тази е привлекателната любовь. Имате любовьта AB – тя е отблъсквателната любовь. Имате любовьта, която отблъсква и любовьта, която привлича. Туй, което привлича, като се обърне наопаки – отблъсква. Туй, което дава, като се обърне наопаки – взема.
Туй, което взема, като се обърне наопаки – дава.
Следователно, вие виждате нѣкой човѣкъ да дава, трѣбва да знаете, че той като се обърне – ще взема. Онзи банкеринъ, отидешъ при него, дава. Следъ три, четири месеца – взема. Най-първо той е AB. Като се обърне става CD.
към беседата >>
Господь казалъ, Мойсей така е писалъ.
Консервирана енергия има. Хване една овца, консервирано месце има. Сега, разбира се, религиознитѣ вѣрвания, че Господь създалъ животнитѣ за храна на хората, сѫ човѣшки схващания. Бѣхте ли при Господа, когато ги създаваше? Кой отъ васъ (е чулъ), че животнитѣ сѫ за храна на хората?
Господь казалъ, Мойсей така е писалъ.
Мойсей билъ ли е тамъ? Не е билъ. Тъй му скимнало. По какво се отличава, когато Богъ говори? Всѣка Божествена дума, ти не можешъ да я изопачишъ по никой начинъ.
към беседата >>
Следователно, вие виждате нѣкой човѣкъ да дава, трѣбва да знаете, че той като се обърне – ще взема.
Имате любовьта AB – тя е отблъсквателната любовь. Имате любовьта, която отблъсква и любовьта, която привлича. Туй, което привлича, като се обърне наопаки – отблъсква. Туй, което дава, като се обърне наопаки – взема. Туй, което взема, като се обърне наопаки – дава.
Следователно, вие виждате нѣкой човѣкъ да дава, трѣбва да знаете, че той като се обърне – ще взема.
Онзи банкеринъ, отидешъ при него, дава. Следъ три, четири месеца – взема. Най-първо той е AB. Като се обърне става CD. Какъ стана?
към беседата >>
Мойсей билъ ли е тамъ?
Хване една овца, консервирано месце има. Сега, разбира се, религиознитѣ вѣрвания, че Господь създалъ животнитѣ за храна на хората, сѫ човѣшки схващания. Бѣхте ли при Господа, когато ги създаваше? Кой отъ васъ (е чулъ), че животнитѣ сѫ за храна на хората? Господь казалъ, Мойсей така е писалъ.
Мойсей билъ ли е тамъ?
Не е билъ. Тъй му скимнало. По какво се отличава, когато Богъ говори? Всѣка Божествена дума, ти не можешъ да я изопачишъ по никой начинъ. Тази дума ти не можешъ да оцапашъ по никой начинъ, съ нея не можешъ да злоупотрѣбишъ.
към беседата >>
Онзи банкеринъ, отидешъ при него, дава.
Имате любовьта, която отблъсква и любовьта, която привлича. Туй, което привлича, като се обърне наопаки – отблъсква. Туй, което дава, като се обърне наопаки – взема. Туй, което взема, като се обърне наопаки – дава. Следователно, вие виждате нѣкой човѣкъ да дава, трѣбва да знаете, че той като се обърне – ще взема.
Онзи банкеринъ, отидешъ при него, дава.
Следъ три, четири месеца – взема. Най-първо той е AB. Като се обърне става CD. Какъ стана? Много естествено.
към беседата >>
Не е билъ.
Сега, разбира се, религиознитѣ вѣрвания, че Господь създалъ животнитѣ за храна на хората, сѫ човѣшки схващания. Бѣхте ли при Господа, когато ги създаваше? Кой отъ васъ (е чулъ), че животнитѣ сѫ за храна на хората? Господь казалъ, Мойсей така е писалъ. Мойсей билъ ли е тамъ?
Не е билъ.
Тъй му скимнало. По какво се отличава, когато Богъ говори? Всѣка Божествена дума, ти не можешъ да я изопачишъ по никой начинъ. Тази дума ти не можешъ да оцапашъ по никой начинъ, съ нея не можешъ да злоупотрѣбишъ. Божественитѣ думи си оставатъ чисти като диамантъ.
към беседата >>
Следъ три, четири месеца – взема.
Туй, което привлича, като се обърне наопаки – отблъсква. Туй, което дава, като се обърне наопаки – взема. Туй, което взема, като се обърне наопаки – дава. Следователно, вие виждате нѣкой човѣкъ да дава, трѣбва да знаете, че той като се обърне – ще взема. Онзи банкеринъ, отидешъ при него, дава.
Следъ три, четири месеца – взема.
Най-първо той е AB. Като се обърне става CD. Какъ стана? Много естествено. Гостилничарьтъ, щомъ влѣзешъ въ гостилницата, той ти даде, после казва: „Азъ ти дадохъ единъ примѣръ какъ се дава, искамъ сега и ти да дадешъ“.
към беседата >>
Тъй му скимнало.
Бѣхте ли при Господа, когато ги създаваше? Кой отъ васъ (е чулъ), че животнитѣ сѫ за храна на хората? Господь казалъ, Мойсей така е писалъ. Мойсей билъ ли е тамъ? Не е билъ.
Тъй му скимнало.
По какво се отличава, когато Богъ говори? Всѣка Божествена дума, ти не можешъ да я изопачишъ по никой начинъ. Тази дума ти не можешъ да оцапашъ по никой начинъ, съ нея не можешъ да злоупотрѣбишъ. Божественитѣ думи си оставатъ чисти като диамантъ. Значи за тебе само онова, което остава неоцапано, е Божествено.
към беседата >>
Най-първо той е AB.
Туй, което дава, като се обърне наопаки – взема. Туй, което взема, като се обърне наопаки – дава. Следователно, вие виждате нѣкой човѣкъ да дава, трѣбва да знаете, че той като се обърне – ще взема. Онзи банкеринъ, отидешъ при него, дава. Следъ три, четири месеца – взема.
Най-първо той е AB.
Като се обърне става CD. Какъ стана? Много естествено. Гостилничарьтъ, щомъ влѣзешъ въ гостилницата, той ти даде, после казва: „Азъ ти дадохъ единъ примѣръ какъ се дава, искамъ сега и ти да дадешъ“. Даване съ даване, вземане съ вземане.
към беседата >>
По какво се отличава, когато Богъ говори?
Кой отъ васъ (е чулъ), че животнитѣ сѫ за храна на хората? Господь казалъ, Мойсей така е писалъ. Мойсей билъ ли е тамъ? Не е билъ. Тъй му скимнало.
По какво се отличава, когато Богъ говори?
Всѣка Божествена дума, ти не можешъ да я изопачишъ по никой начинъ. Тази дума ти не можешъ да оцапашъ по никой начинъ, съ нея не можешъ да злоупотрѣбишъ. Божественитѣ думи си оставатъ чисти като диамантъ. Значи за тебе само онова, което остава неоцапано, е Божествено. Всѣко нѣщо, което се цапа, не е Божествено.
към беседата >>
Като се обърне става CD.
Туй, което взема, като се обърне наопаки – дава. Следователно, вие виждате нѣкой човѣкъ да дава, трѣбва да знаете, че той като се обърне – ще взема. Онзи банкеринъ, отидешъ при него, дава. Следъ три, четири месеца – взема. Най-първо той е AB.
Като се обърне става CD.
Какъ стана? Много естествено. Гостилничарьтъ, щомъ влѣзешъ въ гостилницата, той ти даде, после казва: „Азъ ти дадохъ единъ примѣръ какъ се дава, искамъ сега и ти да дадешъ“. Даване съ даване, вземане съ вземане. – „Ти искашъ да вземешъ и азъ искамъ да взема.
към беседата >>
Всѣка Божествена дума, ти не можешъ да я изопачишъ по никой начинъ.
Господь казалъ, Мойсей така е писалъ. Мойсей билъ ли е тамъ? Не е билъ. Тъй му скимнало. По какво се отличава, когато Богъ говори?
Всѣка Божествена дума, ти не можешъ да я изопачишъ по никой начинъ.
Тази дума ти не можешъ да оцапашъ по никой начинъ, съ нея не можешъ да злоупотрѣбишъ. Божественитѣ думи си оставатъ чисти като диамантъ. Значи за тебе само онова, което остава неоцапано, е Божествено. Всѣко нѣщо, което се цапа, не е Божествено. Тогава привили ли сте опитъ, да видите кое не е оцапано?
към беседата >>
Какъ стана?
Следователно, вие виждате нѣкой човѣкъ да дава, трѣбва да знаете, че той като се обърне – ще взема. Онзи банкеринъ, отидешъ при него, дава. Следъ три, четири месеца – взема. Най-първо той е AB. Като се обърне става CD.
Какъ стана?
Много естествено. Гостилничарьтъ, щомъ влѣзешъ въ гостилницата, той ти даде, после казва: „Азъ ти дадохъ единъ примѣръ какъ се дава, искамъ сега и ти да дадешъ“. Даване съ даване, вземане съ вземане. – „Ти искашъ да вземешъ и азъ искамъ да взема. Ти дойде при мене, каза: „Дай“.
към беседата >>
Тази дума ти не можешъ да оцапашъ по никой начинъ, съ нея не можешъ да злоупотрѣбишъ.
Мойсей билъ ли е тамъ? Не е билъ. Тъй му скимнало. По какво се отличава, когато Богъ говори? Всѣка Божествена дума, ти не можешъ да я изопачишъ по никой начинъ.
Тази дума ти не можешъ да оцапашъ по никой начинъ, съ нея не можешъ да злоупотрѣбишъ.
Божественитѣ думи си оставатъ чисти като диамантъ. Значи за тебе само онова, което остава неоцапано, е Божествено. Всѣко нѣщо, което се цапа, не е Божествено. Тогава привили ли сте опитъ, да видите кое не е оцапано? Вие говорите за вашата душа.
към беседата >>
Много естествено.
Онзи банкеринъ, отидешъ при него, дава. Следъ три, четири месеца – взема. Най-първо той е AB. Като се обърне става CD. Какъ стана?
Много естествено.
Гостилничарьтъ, щомъ влѣзешъ въ гостилницата, той ти даде, после казва: „Азъ ти дадохъ единъ примѣръ какъ се дава, искамъ сега и ти да дадешъ“. Даване съ даване, вземане съ вземане. – „Ти искашъ да вземешъ и азъ искамъ да взема. Ти дойде при мене, каза: „Дай“. Веднага турихъ чиниятъ, напълнихъ я, дадохъ.
към беседата >>
Божественитѣ думи си оставатъ чисти като диамантъ.
Не е билъ. Тъй му скимнало. По какво се отличава, когато Богъ говори? Всѣка Божествена дума, ти не можешъ да я изопачишъ по никой начинъ. Тази дума ти не можешъ да оцапашъ по никой начинъ, съ нея не можешъ да злоупотрѣбишъ.
Божественитѣ думи си оставатъ чисти като диамантъ.
Значи за тебе само онова, което остава неоцапано, е Божествено. Всѣко нѣщо, което се цапа, не е Божествено. Тогава привили ли сте опитъ, да видите кое не е оцапано? Вие говорите за вашата душа. Вие, като душа, познавате ли се какво нѣщо сте?
към беседата >>
Гостилничарьтъ, щомъ влѣзешъ въ гостилницата, той ти даде, после казва: „Азъ ти дадохъ единъ примѣръ какъ се дава, искамъ сега и ти да дадешъ“.
Следъ три, четири месеца – взема. Най-първо той е AB. Като се обърне става CD. Какъ стана? Много естествено.
Гостилничарьтъ, щомъ влѣзешъ въ гостилницата, той ти даде, после казва: „Азъ ти дадохъ единъ примѣръ какъ се дава, искамъ сега и ти да дадешъ“.
Даване съ даване, вземане съ вземане. – „Ти искашъ да вземешъ и азъ искамъ да взема. Ти дойде при мене, каза: „Дай“. Веднага турихъ чиниятъ, напълнихъ я, дадохъ. Сега азъ искамъ, трѣбва да отворишъ кесията си, да дадешъ“.
към беседата >>
Значи за тебе само онова, което остава неоцапано, е Божествено.
Тъй му скимнало. По какво се отличава, когато Богъ говори? Всѣка Божествена дума, ти не можешъ да я изопачишъ по никой начинъ. Тази дума ти не можешъ да оцапашъ по никой начинъ, съ нея не можешъ да злоупотрѣбишъ. Божественитѣ думи си оставатъ чисти като диамантъ.
Значи за тебе само онова, което остава неоцапано, е Божествено.
Всѣко нѣщо, което се цапа, не е Божествено. Тогава привили ли сте опитъ, да видите кое не е оцапано? Вие говорите за вашата душа. Вие, като душа, познавате ли се какво нѣщо сте? Спорили се младиятъ вълкъ и стариятъ вълкъ.
към беседата >>
Даване съ даване, вземане съ вземане.
Най-първо той е AB. Като се обърне става CD. Какъ стана? Много естествено. Гостилничарьтъ, щомъ влѣзешъ въ гостилницата, той ти даде, после казва: „Азъ ти дадохъ единъ примѣръ какъ се дава, искамъ сега и ти да дадешъ“.
Даване съ даване, вземане съ вземане.
– „Ти искашъ да вземешъ и азъ искамъ да взема. Ти дойде при мене, каза: „Дай“. Веднага турихъ чиниятъ, напълнихъ я, дадохъ. Сега азъ искамъ, трѣбва да отворишъ кесията си, да дадешъ“. Ти казвашъ: „Какъ тъй?
към беседата >>
Всѣко нѣщо, което се цапа, не е Божествено.
По какво се отличава, когато Богъ говори? Всѣка Божествена дума, ти не можешъ да я изопачишъ по никой начинъ. Тази дума ти не можешъ да оцапашъ по никой начинъ, съ нея не можешъ да злоупотрѣбишъ. Божественитѣ думи си оставатъ чисти като диамантъ. Значи за тебе само онова, което остава неоцапано, е Божествено.
Всѣко нѣщо, което се цапа, не е Божествено.
Тогава привили ли сте опитъ, да видите кое не е оцапано? Вие говорите за вашата душа. Вие, като душа, познавате ли се какво нѣщо сте? Спорили се младиятъ вълкъ и стариятъ вълкъ. Стариятъ вълкъ казва: „Ти не знаешъ какъ да давишъ овцитѣ.
към беседата >>
– „Ти искашъ да вземешъ и азъ искамъ да взема.
Като се обърне става CD. Какъ стана? Много естествено. Гостилничарьтъ, щомъ влѣзешъ въ гостилницата, той ти даде, после казва: „Азъ ти дадохъ единъ примѣръ какъ се дава, искамъ сега и ти да дадешъ“. Даване съ даване, вземане съ вземане.
– „Ти искашъ да вземешъ и азъ искамъ да взема.
Ти дойде при мене, каза: „Дай“. Веднага турихъ чиниятъ, напълнихъ я, дадохъ. Сега азъ искамъ, трѣбва да отворишъ кесията си, да дадешъ“. Ти казвашъ: „Какъ тъй? “ Той ти дава и ти ще давашъ.
към беседата >>
Тогава привили ли сте опитъ, да видите кое не е оцапано?
Всѣка Божествена дума, ти не можешъ да я изопачишъ по никой начинъ. Тази дума ти не можешъ да оцапашъ по никой начинъ, съ нея не можешъ да злоупотрѣбишъ. Божественитѣ думи си оставатъ чисти като диамантъ. Значи за тебе само онова, което остава неоцапано, е Божествено. Всѣко нѣщо, което се цапа, не е Божествено.
Тогава привили ли сте опитъ, да видите кое не е оцапано?
Вие говорите за вашата душа. Вие, като душа, познавате ли се какво нѣщо сте? Спорили се младиятъ вълкъ и стариятъ вълкъ. Стариятъ вълкъ казва: „Ти не знаешъ какъ да давишъ овцитѣ. Така не се давятъ“.
към беседата >>
Ти дойде при мене, каза: „Дай“.
Какъ стана? Много естествено. Гостилничарьтъ, щомъ влѣзешъ въ гостилницата, той ти даде, после казва: „Азъ ти дадохъ единъ примѣръ какъ се дава, искамъ сега и ти да дадешъ“. Даване съ даване, вземане съ вземане. – „Ти искашъ да вземешъ и азъ искамъ да взема.
Ти дойде при мене, каза: „Дай“.
Веднага турихъ чиниятъ, напълнихъ я, дадохъ. Сега азъ искамъ, трѣбва да отворишъ кесията си, да дадешъ“. Ти казвашъ: „Какъ тъй? “ Той ти дава и ти ще давашъ. Той взема и ти ще вземашъ.
към беседата >>
Вие говорите за вашата душа.
Тази дума ти не можешъ да оцапашъ по никой начинъ, съ нея не можешъ да злоупотрѣбишъ. Божественитѣ думи си оставатъ чисти като диамантъ. Значи за тебе само онова, което остава неоцапано, е Божествено. Всѣко нѣщо, което се цапа, не е Божествено. Тогава привили ли сте опитъ, да видите кое не е оцапано?
Вие говорите за вашата душа.
Вие, като душа, познавате ли се какво нѣщо сте? Спорили се младиятъ вълкъ и стариятъ вълкъ. Стариятъ вълкъ казва: „Ти не знаешъ какъ да давишъ овцитѣ. Така не се давятъ“. Стариятъ, като ги давилъ, младиятъ му казва: „Много време взе.
към беседата >>
Веднага турихъ чиниятъ, напълнихъ я, дадохъ.
Много естествено. Гостилничарьтъ, щомъ влѣзешъ въ гостилницата, той ти даде, после казва: „Азъ ти дадохъ единъ примѣръ какъ се дава, искамъ сега и ти да дадешъ“. Даване съ даване, вземане съ вземане. – „Ти искашъ да вземешъ и азъ искамъ да взема. Ти дойде при мене, каза: „Дай“.
Веднага турихъ чиниятъ, напълнихъ я, дадохъ.
Сега азъ искамъ, трѣбва да отворишъ кесията си, да дадешъ“. Ти казвашъ: „Какъ тъй? “ Той ти дава и ти ще давашъ. Той взема и ти ще вземашъ. Даване и вземане едновременно вървятъ.
към беседата >>
Вие, като душа, познавате ли се какво нѣщо сте?
Божественитѣ думи си оставатъ чисти като диамантъ. Значи за тебе само онова, което остава неоцапано, е Божествено. Всѣко нѣщо, което се цапа, не е Божествено. Тогава привили ли сте опитъ, да видите кое не е оцапано? Вие говорите за вашата душа.
Вие, като душа, познавате ли се какво нѣщо сте?
Спорили се младиятъ вълкъ и стариятъ вълкъ. Стариятъ вълкъ казва: „Ти не знаешъ какъ да давишъ овцитѣ. Така не се давятъ“. Стариятъ, като ги давилъ, младиятъ му казва: „Много време взе. Нѣма време така да се яде.
към беседата >>
Сега азъ искамъ, трѣбва да отворишъ кесията си, да дадешъ“.
Гостилничарьтъ, щомъ влѣзешъ въ гостилницата, той ти даде, после казва: „Азъ ти дадохъ единъ примѣръ какъ се дава, искамъ сега и ти да дадешъ“. Даване съ даване, вземане съ вземане. – „Ти искашъ да вземешъ и азъ искамъ да взема. Ти дойде при мене, каза: „Дай“. Веднага турихъ чиниятъ, напълнихъ я, дадохъ.
Сега азъ искамъ, трѣбва да отворишъ кесията си, да дадешъ“.
Ти казвашъ: „Какъ тъй? “ Той ти дава и ти ще давашъ. Той взема и ти ще вземашъ. Даване и вземане едновременно вървятъ. Вземашъ, после ще давашъ, давашъ, после ще вземашъ.
към беседата >>
Спорили се младиятъ вълкъ и стариятъ вълкъ.
Значи за тебе само онова, което остава неоцапано, е Божествено. Всѣко нѣщо, което се цапа, не е Божествено. Тогава привили ли сте опитъ, да видите кое не е оцапано? Вие говорите за вашата душа. Вие, като душа, познавате ли се какво нѣщо сте?
Спорили се младиятъ вълкъ и стариятъ вълкъ.
Стариятъ вълкъ казва: „Ти не знаешъ какъ да давишъ овцитѣ. Така не се давятъ“. Стариятъ, като ги давилъ, младиятъ му казва: „Много време взе. Нѣма време така да се яде. Малко по-бързо“.
към беседата >>
Ти казвашъ: „Какъ тъй?
Даване съ даване, вземане съ вземане. – „Ти искашъ да вземешъ и азъ искамъ да взема. Ти дойде при мене, каза: „Дай“. Веднага турихъ чиниятъ, напълнихъ я, дадохъ. Сега азъ искамъ, трѣбва да отворишъ кесията си, да дадешъ“.
Ти казвашъ: „Какъ тъй?
“ Той ти дава и ти ще давашъ. Той взема и ти ще вземашъ. Даване и вземане едновременно вървятъ. Вземашъ, после ще давашъ, давашъ, после ще вземашъ. Богъ ви пратилъ на земята и ви далъ, въ замѣна на това и Той иска нѣщо отъ васъ.
към беседата >>
Стариятъ вълкъ казва: „Ти не знаешъ какъ да давишъ овцитѣ.
Всѣко нѣщо, което се цапа, не е Божествено. Тогава привили ли сте опитъ, да видите кое не е оцапано? Вие говорите за вашата душа. Вие, като душа, познавате ли се какво нѣщо сте? Спорили се младиятъ вълкъ и стариятъ вълкъ.
Стариятъ вълкъ казва: „Ти не знаешъ какъ да давишъ овцитѣ.
Така не се давятъ“. Стариятъ, като ги давилъ, младиятъ му казва: „Много време взе. Нѣма време така да се яде. Малко по-бързо“. Кое е по-хубаво – бавно да ядешъ или бързо да ядешъ?
към беседата >>
“ Той ти дава и ти ще давашъ.
– „Ти искашъ да вземешъ и азъ искамъ да взема. Ти дойде при мене, каза: „Дай“. Веднага турихъ чиниятъ, напълнихъ я, дадохъ. Сега азъ искамъ, трѣбва да отворишъ кесията си, да дадешъ“. Ти казвашъ: „Какъ тъй?
“ Той ти дава и ти ще давашъ.
Той взема и ти ще вземашъ. Даване и вземане едновременно вървятъ. Вземашъ, после ще давашъ, давашъ, после ще вземашъ. Богъ ви пратилъ на земята и ви далъ, въ замѣна на това и Той иска нѣщо отъ васъ. Вие ще кажете: „Азъ съмъ свободенъ“.
към беседата >>
Така не се давятъ“.
Тогава привили ли сте опитъ, да видите кое не е оцапано? Вие говорите за вашата душа. Вие, като душа, познавате ли се какво нѣщо сте? Спорили се младиятъ вълкъ и стариятъ вълкъ. Стариятъ вълкъ казва: „Ти не знаешъ какъ да давишъ овцитѣ.
Така не се давятъ“.
Стариятъ, като ги давилъ, младиятъ му казва: „Много време взе. Нѣма време така да се яде. Малко по-бързо“. Кое е по-хубаво – бавно да ядешъ или бързо да ядешъ? Ако имашъ зѫби – бързо яжъ, ако нѣмашъ зѫби – бавно яжъ.
към беседата >>
Той взема и ти ще вземашъ.
Ти дойде при мене, каза: „Дай“. Веднага турихъ чиниятъ, напълнихъ я, дадохъ. Сега азъ искамъ, трѣбва да отворишъ кесията си, да дадешъ“. Ти казвашъ: „Какъ тъй? “ Той ти дава и ти ще давашъ.
Той взема и ти ще вземашъ.
Даване и вземане едновременно вървятъ. Вземашъ, после ще давашъ, давашъ, после ще вземашъ. Богъ ви пратилъ на земята и ви далъ, въ замѣна на това и Той иска нѣщо отъ васъ. Вие ще кажете: „Азъ съмъ свободенъ“. Разбирайте свободата.
към беседата >>
Стариятъ, като ги давилъ, младиятъ му казва: „Много време взе.
Вие говорите за вашата душа. Вие, като душа, познавате ли се какво нѣщо сте? Спорили се младиятъ вълкъ и стариятъ вълкъ. Стариятъ вълкъ казва: „Ти не знаешъ какъ да давишъ овцитѣ. Така не се давятъ“.
Стариятъ, като ги давилъ, младиятъ му казва: „Много време взе.
Нѣма време така да се яде. Малко по-бързо“. Кое е по-хубаво – бавно да ядешъ или бързо да ядешъ? Ако имашъ зѫби – бързо яжъ, ако нѣмашъ зѫби – бавно яжъ. Какво показва бавното ядене?
към беседата >>
Даване и вземане едновременно вървятъ.
Веднага турихъ чиниятъ, напълнихъ я, дадохъ. Сега азъ искамъ, трѣбва да отворишъ кесията си, да дадешъ“. Ти казвашъ: „Какъ тъй? “ Той ти дава и ти ще давашъ. Той взема и ти ще вземашъ.
Даване и вземане едновременно вървятъ.
Вземашъ, после ще давашъ, давашъ, после ще вземашъ. Богъ ви пратилъ на земята и ви далъ, въ замѣна на това и Той иска нѣщо отъ васъ. Вие ще кажете: „Азъ съмъ свободенъ“. Разбирайте свободата. Азъ съмъ свободенъ дотогава, докато изпълнявамъ Волята Божия.
към беседата >>
Нѣма време така да се яде.
Вие, като душа, познавате ли се какво нѣщо сте? Спорили се младиятъ вълкъ и стариятъ вълкъ. Стариятъ вълкъ казва: „Ти не знаешъ какъ да давишъ овцитѣ. Така не се давятъ“. Стариятъ, като ги давилъ, младиятъ му казва: „Много време взе.
Нѣма време така да се яде.
Малко по-бързо“. Кое е по-хубаво – бавно да ядешъ или бързо да ядешъ? Ако имашъ зѫби – бързо яжъ, ако нѣмашъ зѫби – бавно яжъ. Какво показва бавното ядене? Нѣмашъ зѫби.
към беседата >>
Вземашъ, после ще давашъ, давашъ, после ще вземашъ.
Сега азъ искамъ, трѣбва да отворишъ кесията си, да дадешъ“. Ти казвашъ: „Какъ тъй? “ Той ти дава и ти ще давашъ. Той взема и ти ще вземашъ. Даване и вземане едновременно вървятъ.
Вземашъ, после ще давашъ, давашъ, после ще вземашъ.
Богъ ви пратилъ на земята и ви далъ, въ замѣна на това и Той иска нѣщо отъ васъ. Вие ще кажете: „Азъ съмъ свободенъ“. Разбирайте свободата. Азъ съмъ свободенъ дотогава, докато изпълнявамъ Волята Божия. Щомъ не изпълнявамъ Волята Божия, изгубвамъ своята свобода.
към беседата >>
Малко по-бързо“.
Спорили се младиятъ вълкъ и стариятъ вълкъ. Стариятъ вълкъ казва: „Ти не знаешъ какъ да давишъ овцитѣ. Така не се давятъ“. Стариятъ, като ги давилъ, младиятъ му казва: „Много време взе. Нѣма време така да се яде.
Малко по-бързо“.
Кое е по-хубаво – бавно да ядешъ или бързо да ядешъ? Ако имашъ зѫби – бързо яжъ, ако нѣмашъ зѫби – бавно яжъ. Какво показва бавното ядене? Нѣмашъ зѫби. Има зѫби човѣкътъ – дъвчи бързо.
към беседата >>
Богъ ви пратилъ на земята и ви далъ, въ замѣна на това и Той иска нѣщо отъ васъ.
Ти казвашъ: „Какъ тъй? “ Той ти дава и ти ще давашъ. Той взема и ти ще вземашъ. Даване и вземане едновременно вървятъ. Вземашъ, после ще давашъ, давашъ, после ще вземашъ.
Богъ ви пратилъ на земята и ви далъ, въ замѣна на това и Той иска нѣщо отъ васъ.
Вие ще кажете: „Азъ съмъ свободенъ“. Разбирайте свободата. Азъ съмъ свободенъ дотогава, докато изпълнявамъ Волята Божия. Щомъ не изпълнявамъ Волята Божия, изгубвамъ своята свобода. Богъ е всеблагъ, всѣкога е свободенъ, понеже никога не е отказалъ на всѣко, и на най-малкото сѫщество, каквото поиска отъ него – Той му дава.
към беседата >>
Кое е по-хубаво – бавно да ядешъ или бързо да ядешъ?
Стариятъ вълкъ казва: „Ти не знаешъ какъ да давишъ овцитѣ. Така не се давятъ“. Стариятъ, като ги давилъ, младиятъ му казва: „Много време взе. Нѣма време така да се яде. Малко по-бързо“.
Кое е по-хубаво – бавно да ядешъ или бързо да ядешъ?
Ако имашъ зѫби – бързо яжъ, ако нѣмашъ зѫби – бавно яжъ. Какво показва бавното ядене? Нѣмашъ зѫби. Има зѫби човѣкътъ – дъвчи бързо.
към беседата >>
Вие ще кажете: „Азъ съмъ свободенъ“.
“ Той ти дава и ти ще давашъ. Той взема и ти ще вземашъ. Даване и вземане едновременно вървятъ. Вземашъ, после ще давашъ, давашъ, после ще вземашъ. Богъ ви пратилъ на земята и ви далъ, въ замѣна на това и Той иска нѣщо отъ васъ.
Вие ще кажете: „Азъ съмъ свободенъ“.
Разбирайте свободата. Азъ съмъ свободенъ дотогава, докато изпълнявамъ Волята Божия. Щомъ не изпълнявамъ Волята Божия, изгубвамъ своята свобода. Богъ е всеблагъ, всѣкога е свободенъ, понеже никога не е отказалъ на всѣко, и на най-малкото сѫщество, каквото поиска отъ него – Той му дава. Което и сѫщество да иде при Бога, туй, което иска, Той му дава.
към беседата >>
Ако имашъ зѫби – бързо яжъ, ако нѣмашъ зѫби – бавно яжъ.
Така не се давятъ“. Стариятъ, като ги давилъ, младиятъ му казва: „Много време взе. Нѣма време така да се яде. Малко по-бързо“. Кое е по-хубаво – бавно да ядешъ или бързо да ядешъ?
Ако имашъ зѫби – бързо яжъ, ако нѣмашъ зѫби – бавно яжъ.
Какво показва бавното ядене? Нѣмашъ зѫби. Има зѫби човѣкътъ – дъвчи бързо.
към беседата >>
Разбирайте свободата.
Той взема и ти ще вземашъ. Даване и вземане едновременно вървятъ. Вземашъ, после ще давашъ, давашъ, после ще вземашъ. Богъ ви пратилъ на земята и ви далъ, въ замѣна на това и Той иска нѣщо отъ васъ. Вие ще кажете: „Азъ съмъ свободенъ“.
Разбирайте свободата.
Азъ съмъ свободенъ дотогава, докато изпълнявамъ Волята Божия. Щомъ не изпълнявамъ Волята Божия, изгубвамъ своята свобода. Богъ е всеблагъ, всѣкога е свободенъ, понеже никога не е отказалъ на всѣко, и на най-малкото сѫщество, каквото поиска отъ него – Той му дава. Което и сѫщество да иде при Бога, туй, което иска, Той му дава. Въ туй седи величието на Бога.
към беседата >>
Какво показва бавното ядене?
Стариятъ, като ги давилъ, младиятъ му казва: „Много време взе. Нѣма време така да се яде. Малко по-бързо“. Кое е по-хубаво – бавно да ядешъ или бързо да ядешъ? Ако имашъ зѫби – бързо яжъ, ако нѣмашъ зѫби – бавно яжъ.
Какво показва бавното ядене?
Нѣмашъ зѫби. Има зѫби човѣкътъ – дъвчи бързо.
към беседата >>
Азъ съмъ свободенъ дотогава, докато изпълнявамъ Волята Божия.
Даване и вземане едновременно вървятъ. Вземашъ, после ще давашъ, давашъ, после ще вземашъ. Богъ ви пратилъ на земята и ви далъ, въ замѣна на това и Той иска нѣщо отъ васъ. Вие ще кажете: „Азъ съмъ свободенъ“. Разбирайте свободата.
Азъ съмъ свободенъ дотогава, докато изпълнявамъ Волята Божия.
Щомъ не изпълнявамъ Волята Божия, изгубвамъ своята свобода. Богъ е всеблагъ, всѣкога е свободенъ, понеже никога не е отказалъ на всѣко, и на най-малкото сѫщество, каквото поиска отъ него – Той му дава. Което и сѫщество да иде при Бога, туй, което иска, Той му дава. Въ туй седи величието на Бога. Всѣко сѫщество взема толкозъ, колкото може да носи и Богъ ще му даде.
към беседата >>
Нѣмашъ зѫби.
Нѣма време така да се яде. Малко по-бързо“. Кое е по-хубаво – бавно да ядешъ или бързо да ядешъ? Ако имашъ зѫби – бързо яжъ, ако нѣмашъ зѫби – бавно яжъ. Какво показва бавното ядене?
Нѣмашъ зѫби.
Има зѫби човѣкътъ – дъвчи бързо.
към беседата >>
Щомъ не изпълнявамъ Волята Божия, изгубвамъ своята свобода.
Вземашъ, после ще давашъ, давашъ, после ще вземашъ. Богъ ви пратилъ на земята и ви далъ, въ замѣна на това и Той иска нѣщо отъ васъ. Вие ще кажете: „Азъ съмъ свободенъ“. Разбирайте свободата. Азъ съмъ свободенъ дотогава, докато изпълнявамъ Волята Божия.
Щомъ не изпълнявамъ Волята Божия, изгубвамъ своята свобода.
Богъ е всеблагъ, всѣкога е свободенъ, понеже никога не е отказалъ на всѣко, и на най-малкото сѫщество, каквото поиска отъ него – Той му дава. Което и сѫщество да иде при Бога, туй, което иска, Той му дава. Въ туй седи величието на Бога. Всѣко сѫщество взема толкозъ, колкото може да носи и Богъ ще му даде. Казвамъ: Ние, докато изпълняваме Волята Божия, ние сме свободни.
към беседата >>
Има зѫби човѣкътъ – дъвчи бързо.
Малко по-бързо“. Кое е по-хубаво – бавно да ядешъ или бързо да ядешъ? Ако имашъ зѫби – бързо яжъ, ако нѣмашъ зѫби – бавно яжъ. Какво показва бавното ядене? Нѣмашъ зѫби.
Има зѫби човѣкътъ – дъвчи бързо.
към беседата >>
Богъ е всеблагъ, всѣкога е свободенъ, понеже никога не е отказалъ на всѣко, и на най-малкото сѫщество, каквото поиска отъ него – Той му дава.
Богъ ви пратилъ на земята и ви далъ, въ замѣна на това и Той иска нѣщо отъ васъ. Вие ще кажете: „Азъ съмъ свободенъ“. Разбирайте свободата. Азъ съмъ свободенъ дотогава, докато изпълнявамъ Волята Божия. Щомъ не изпълнявамъ Волята Божия, изгубвамъ своята свобода.
Богъ е всеблагъ, всѣкога е свободенъ, понеже никога не е отказалъ на всѣко, и на най-малкото сѫщество, каквото поиска отъ него – Той му дава.
Което и сѫщество да иде при Бога, туй, което иска, Той му дава. Въ туй седи величието на Бога. Всѣко сѫщество взема толкозъ, колкото може да носи и Богъ ще му даде. Казвамъ: Ние, докато изпълняваме Волята Божия, ние сме свободни. Щомъ престанемъ да изпълняваме Волята Божия, не сме свободни.
към беседата >>
Добре, ние искаме правото въ свѣта.
Добре, ние искаме правото въ свѣта.
Какъ ще турите правото? Едновременно вие не можете да турите еднакво право и на двата си крака. Азъ бихъ желалъ еднакво право да дадете на двата си крака, еднакво да вървятъ напредъ. /Учительтъ подскочи съ двата си крака едновременно/. Туришъ лѣвия кракъ напредъ, дѣсниятъ остане назадъ.
към беседата >>
Което и сѫщество да иде при Бога, туй, което иска, Той му дава.
Вие ще кажете: „Азъ съмъ свободенъ“. Разбирайте свободата. Азъ съмъ свободенъ дотогава, докато изпълнявамъ Волята Божия. Щомъ не изпълнявамъ Волята Божия, изгубвамъ своята свобода. Богъ е всеблагъ, всѣкога е свободенъ, понеже никога не е отказалъ на всѣко, и на най-малкото сѫщество, каквото поиска отъ него – Той му дава.
Което и сѫщество да иде при Бога, туй, което иска, Той му дава.
Въ туй седи величието на Бога. Всѣко сѫщество взема толкозъ, колкото може да носи и Богъ ще му даде. Казвамъ: Ние, докато изпълняваме Волята Божия, ние сме свободни. Щомъ престанемъ да изпълняваме Волята Божия, не сме свободни. Азъ чакамъ единъ автомобилъ да дойде, азъ не съмъ свободенъ.
към беседата >>
Какъ ще турите правото?
Добре, ние искаме правото въ свѣта.
Какъ ще турите правото?
Едновременно вие не можете да турите еднакво право и на двата си крака. Азъ бихъ желалъ еднакво право да дадете на двата си крака, еднакво да вървятъ напредъ. /Учительтъ подскочи съ двата си крака едновременно/. Туришъ лѣвия кракъ напредъ, дѣсниятъ остане назадъ. Туришъ дѣсния кракъ напредъ, лѣвиятъ остане назадъ.
към беседата >>
Въ туй седи величието на Бога.
Разбирайте свободата. Азъ съмъ свободенъ дотогава, докато изпълнявамъ Волята Божия. Щомъ не изпълнявамъ Волята Божия, изгубвамъ своята свобода. Богъ е всеблагъ, всѣкога е свободенъ, понеже никога не е отказалъ на всѣко, и на най-малкото сѫщество, каквото поиска отъ него – Той му дава. Което и сѫщество да иде при Бога, туй, което иска, Той му дава.
Въ туй седи величието на Бога.
Всѣко сѫщество взема толкозъ, колкото може да носи и Богъ ще му даде. Казвамъ: Ние, докато изпълняваме Волята Божия, ние сме свободни. Щомъ престанемъ да изпълняваме Волята Божия, не сме свободни. Азъ чакамъ единъ автомобилъ да дойде, азъ не съмъ свободенъ. Въ мене има по-голѣма свобода, имамъ два крака, тръгвамъ, свободенъ съмъ.
към беседата >>
Едновременно вие не можете да турите еднакво право и на двата си крака.
Добре, ние искаме правото въ свѣта. Какъ ще турите правото?
Едновременно вие не можете да турите еднакво право и на двата си крака.
Азъ бихъ желалъ еднакво право да дадете на двата си крака, еднакво да вървятъ напредъ. /Учительтъ подскочи съ двата си крака едновременно/. Туришъ лѣвия кракъ напредъ, дѣсниятъ остане назадъ. Туришъ дѣсния кракъ напредъ, лѣвиятъ остане назадъ. Туй право ли е?
към беседата >>
Всѣко сѫщество взема толкозъ, колкото може да носи и Богъ ще му даде.
Азъ съмъ свободенъ дотогава, докато изпълнявамъ Волята Божия. Щомъ не изпълнявамъ Волята Божия, изгубвамъ своята свобода. Богъ е всеблагъ, всѣкога е свободенъ, понеже никога не е отказалъ на всѣко, и на най-малкото сѫщество, каквото поиска отъ него – Той му дава. Което и сѫщество да иде при Бога, туй, което иска, Той му дава. Въ туй седи величието на Бога.
Всѣко сѫщество взема толкозъ, колкото може да носи и Богъ ще му даде.
Казвамъ: Ние, докато изпълняваме Волята Божия, ние сме свободни. Щомъ престанемъ да изпълняваме Волята Божия, не сме свободни. Азъ чакамъ единъ автомобилъ да дойде, азъ не съмъ свободенъ. Въ мене има по-голѣма свобода, имамъ два крака, тръгвамъ, свободенъ съмъ. Имамъ две рѫце, съ които трѣбва да работя, чакамъ да дойде да работи нѣкой заради мене.
към беседата >>
Азъ бихъ желалъ еднакво право да дадете на двата си крака, еднакво да вървятъ напредъ.
Добре, ние искаме правото въ свѣта. Какъ ще турите правото? Едновременно вие не можете да турите еднакво право и на двата си крака.
Азъ бихъ желалъ еднакво право да дадете на двата си крака, еднакво да вървятъ напредъ.
/Учительтъ подскочи съ двата си крака едновременно/. Туришъ лѣвия кракъ напредъ, дѣсниятъ остане назадъ. Туришъ дѣсния кракъ напредъ, лѣвиятъ остане назадъ. Туй право ли е? Трѣбва да разрешите въпроса.
към беседата >>
Казвамъ: Ние, докато изпълняваме Волята Божия, ние сме свободни.
Щомъ не изпълнявамъ Волята Божия, изгубвамъ своята свобода. Богъ е всеблагъ, всѣкога е свободенъ, понеже никога не е отказалъ на всѣко, и на най-малкото сѫщество, каквото поиска отъ него – Той му дава. Което и сѫщество да иде при Бога, туй, което иска, Той му дава. Въ туй седи величието на Бога. Всѣко сѫщество взема толкозъ, колкото може да носи и Богъ ще му даде.
Казвамъ: Ние, докато изпълняваме Волята Божия, ние сме свободни.
Щомъ престанемъ да изпълняваме Волята Божия, не сме свободни. Азъ чакамъ единъ автомобилъ да дойде, азъ не съмъ свободенъ. Въ мене има по-голѣма свобода, имамъ два крака, тръгвамъ, свободенъ съмъ. Имамъ две рѫце, съ които трѣбва да работя, чакамъ да дойде да работи нѣкой заради мене. Тѣ сѫ относителни работи.
към беседата >>
/Учительтъ подскочи съ двата си крака едновременно/.
Добре, ние искаме правото въ свѣта. Какъ ще турите правото? Едновременно вие не можете да турите еднакво право и на двата си крака. Азъ бихъ желалъ еднакво право да дадете на двата си крака, еднакво да вървятъ напредъ.
/Учительтъ подскочи съ двата си крака едновременно/.
Туришъ лѣвия кракъ напредъ, дѣсниятъ остане назадъ. Туришъ дѣсния кракъ напредъ, лѣвиятъ остане назадъ. Туй право ли е? Трѣбва да разрешите въпроса. Когато единъ човѣкъ има много полици да плаща, за правото не може да говори.
към беседата >>
Щомъ престанемъ да изпълняваме Волята Божия, не сме свободни.
Богъ е всеблагъ, всѣкога е свободенъ, понеже никога не е отказалъ на всѣко, и на най-малкото сѫщество, каквото поиска отъ него – Той му дава. Което и сѫщество да иде при Бога, туй, което иска, Той му дава. Въ туй седи величието на Бога. Всѣко сѫщество взема толкозъ, колкото може да носи и Богъ ще му даде. Казвамъ: Ние, докато изпълняваме Волята Божия, ние сме свободни.
Щомъ престанемъ да изпълняваме Волята Божия, не сме свободни.
Азъ чакамъ единъ автомобилъ да дойде, азъ не съмъ свободенъ. Въ мене има по-голѣма свобода, имамъ два крака, тръгвамъ, свободенъ съмъ. Имамъ две рѫце, съ които трѣбва да работя, чакамъ да дойде да работи нѣкой заради мене. Тѣ сѫ относителни работи. Тази работа, която ние работимъ по 8 часа на день, не е Божественъ законъ.
към беседата >>
Туришъ лѣвия кракъ напредъ, дѣсниятъ остане назадъ.
Добре, ние искаме правото въ свѣта. Какъ ще турите правото? Едновременно вие не можете да турите еднакво право и на двата си крака. Азъ бихъ желалъ еднакво право да дадете на двата си крака, еднакво да вървятъ напредъ. /Учительтъ подскочи съ двата си крака едновременно/.
Туришъ лѣвия кракъ напредъ, дѣсниятъ остане назадъ.
Туришъ дѣсния кракъ напредъ, лѣвиятъ остане назадъ. Туй право ли е? Трѣбва да разрешите въпроса. Когато единъ човѣкъ има много полици да плаща, за правото не може да говори. За правото говори, но е относително право.
към беседата >>
Азъ чакамъ единъ автомобилъ да дойде, азъ не съмъ свободенъ.
Което и сѫщество да иде при Бога, туй, което иска, Той му дава. Въ туй седи величието на Бога. Всѣко сѫщество взема толкозъ, колкото може да носи и Богъ ще му даде. Казвамъ: Ние, докато изпълняваме Волята Божия, ние сме свободни. Щомъ престанемъ да изпълняваме Волята Божия, не сме свободни.
Азъ чакамъ единъ автомобилъ да дойде, азъ не съмъ свободенъ.
Въ мене има по-голѣма свобода, имамъ два крака, тръгвамъ, свободенъ съмъ. Имамъ две рѫце, съ които трѣбва да работя, чакамъ да дойде да работи нѣкой заради мене. Тѣ сѫ относителни работи. Тази работа, която ние работимъ по 8 часа на день, не е Божественъ законъ. Тази любовь, която ние сме турили въ свѣта, и това не е любовь.
към беседата >>
Туришъ дѣсния кракъ напредъ, лѣвиятъ остане назадъ.
Какъ ще турите правото? Едновременно вие не можете да турите еднакво право и на двата си крака. Азъ бихъ желалъ еднакво право да дадете на двата си крака, еднакво да вървятъ напредъ. /Учительтъ подскочи съ двата си крака едновременно/. Туришъ лѣвия кракъ напредъ, дѣсниятъ остане назадъ.
Туришъ дѣсния кракъ напредъ, лѣвиятъ остане назадъ.
Туй право ли е? Трѣбва да разрешите въпроса. Когато единъ човѣкъ има много полици да плаща, за правото не може да говори. За правото говори, но е относително право. Всѣки човѣкъ, който иска да разреши нѣщата за Божествената истина, не трѣбва да има дългове.
към беседата >>
Въ мене има по-голѣма свобода, имамъ два крака, тръгвамъ, свободенъ съмъ.
Въ туй седи величието на Бога. Всѣко сѫщество взема толкозъ, колкото може да носи и Богъ ще му даде. Казвамъ: Ние, докато изпълняваме Волята Божия, ние сме свободни. Щомъ престанемъ да изпълняваме Волята Божия, не сме свободни. Азъ чакамъ единъ автомобилъ да дойде, азъ не съмъ свободенъ.
Въ мене има по-голѣма свобода, имамъ два крака, тръгвамъ, свободенъ съмъ.
Имамъ две рѫце, съ които трѣбва да работя, чакамъ да дойде да работи нѣкой заради мене. Тѣ сѫ относителни работи. Тази работа, която ние работимъ по 8 часа на день, не е Божественъ законъ. Тази любовь, която ние сме турили въ свѣта, и това не е любовь. Значи създалъ съмъ единъ порядъкъ.
към беседата >>
Туй право ли е?
Едновременно вие не можете да турите еднакво право и на двата си крака. Азъ бихъ желалъ еднакво право да дадете на двата си крака, еднакво да вървятъ напредъ. /Учительтъ подскочи съ двата си крака едновременно/. Туришъ лѣвия кракъ напредъ, дѣсниятъ остане назадъ. Туришъ дѣсния кракъ напредъ, лѣвиятъ остане назадъ.
Туй право ли е?
Трѣбва да разрешите въпроса. Когато единъ човѣкъ има много полици да плаща, за правото не може да говори. За правото говори, но е относително право. Всѣки човѣкъ, който иска да разреши нѣщата за Божествената истина, не трѣбва да има дългове. Да кажемъ грѣшенъ е човѣкъ, но той се заинтересува да му прости Господь, ще се моли.
към беседата >>
Имамъ две рѫце, съ които трѣбва да работя, чакамъ да дойде да работи нѣкой заради мене.
Всѣко сѫщество взема толкозъ, колкото може да носи и Богъ ще му даде. Казвамъ: Ние, докато изпълняваме Волята Божия, ние сме свободни. Щомъ престанемъ да изпълняваме Волята Божия, не сме свободни. Азъ чакамъ единъ автомобилъ да дойде, азъ не съмъ свободенъ. Въ мене има по-голѣма свобода, имамъ два крака, тръгвамъ, свободенъ съмъ.
Имамъ две рѫце, съ които трѣбва да работя, чакамъ да дойде да работи нѣкой заради мене.
Тѣ сѫ относителни работи. Тази работа, която ние работимъ по 8 часа на день, не е Божественъ законъ. Тази любовь, която ние сме турили въ свѣта, и това не е любовь. Значи създалъ съмъ единъ порядъкъ. Искамъ да изпълня единъ човѣшки порядъкъ по-добре, отколкото единъ Божественъ порядъкъ.
към беседата >>
Трѣбва да разрешите въпроса.
Азъ бихъ желалъ еднакво право да дадете на двата си крака, еднакво да вървятъ напредъ. /Учительтъ подскочи съ двата си крака едновременно/. Туришъ лѣвия кракъ напредъ, дѣсниятъ остане назадъ. Туришъ дѣсния кракъ напредъ, лѣвиятъ остане назадъ. Туй право ли е?
Трѣбва да разрешите въпроса.
Когато единъ човѣкъ има много полици да плаща, за правото не може да говори. За правото говори, но е относително право. Всѣки човѣкъ, който иска да разреши нѣщата за Божествената истина, не трѣбва да има дългове. Да кажемъ грѣшенъ е човѣкъ, но той се заинтересува да му прости Господь, ще се моли. Но тая молитва не е още по закона на любовьта.
към беседата >>
Тѣ сѫ относителни работи.
Казвамъ: Ние, докато изпълняваме Волята Божия, ние сме свободни. Щомъ престанемъ да изпълняваме Волята Божия, не сме свободни. Азъ чакамъ единъ автомобилъ да дойде, азъ не съмъ свободенъ. Въ мене има по-голѣма свобода, имамъ два крака, тръгвамъ, свободенъ съмъ. Имамъ две рѫце, съ които трѣбва да работя, чакамъ да дойде да работи нѣкой заради мене.
Тѣ сѫ относителни работи.
Тази работа, която ние работимъ по 8 часа на день, не е Божественъ законъ. Тази любовь, която ние сме турили въ свѣта, и това не е любовь. Значи създалъ съмъ единъ порядъкъ. Искамъ да изпълня единъ човѣшки порядъкъ по-добре, отколкото единъ Божественъ порядъкъ. Кой баща досега е станалъ пъленъ господарь на сина си?
към беседата >>
Когато единъ човѣкъ има много полици да плаща, за правото не може да говори.
/Учительтъ подскочи съ двата си крака едновременно/. Туришъ лѣвия кракъ напредъ, дѣсниятъ остане назадъ. Туришъ дѣсния кракъ напредъ, лѣвиятъ остане назадъ. Туй право ли е? Трѣбва да разрешите въпроса.
Когато единъ човѣкъ има много полици да плаща, за правото не може да говори.
За правото говори, но е относително право. Всѣки човѣкъ, който иска да разреши нѣщата за Божествената истина, не трѣбва да има дългове. Да кажемъ грѣшенъ е човѣкъ, но той се заинтересува да му прости Господь, ще се моли. Но тая молитва не е още по закона на любовьта. То е принуждение.
към беседата >>
Тази работа, която ние работимъ по 8 часа на день, не е Божественъ законъ.
Щомъ престанемъ да изпълняваме Волята Божия, не сме свободни. Азъ чакамъ единъ автомобилъ да дойде, азъ не съмъ свободенъ. Въ мене има по-голѣма свобода, имамъ два крака, тръгвамъ, свободенъ съмъ. Имамъ две рѫце, съ които трѣбва да работя, чакамъ да дойде да работи нѣкой заради мене. Тѣ сѫ относителни работи.
Тази работа, която ние работимъ по 8 часа на день, не е Божественъ законъ.
Тази любовь, която ние сме турили въ свѣта, и това не е любовь. Значи създалъ съмъ единъ порядъкъ. Искамъ да изпълня единъ човѣшки порядъкъ по-добре, отколкото единъ Божественъ порядъкъ. Кой баща досега е станалъ пъленъ господарь на сина си? Коя майка е станала господарка на дъщеря си?
към беседата >>
За правото говори, но е относително право.
Туришъ лѣвия кракъ напредъ, дѣсниятъ остане назадъ. Туришъ дѣсния кракъ напредъ, лѣвиятъ остане назадъ. Туй право ли е? Трѣбва да разрешите въпроса. Когато единъ човѣкъ има много полици да плаща, за правото не може да говори.
За правото говори, но е относително право.
Всѣки човѣкъ, който иска да разреши нѣщата за Божествената истина, не трѣбва да има дългове. Да кажемъ грѣшенъ е човѣкъ, но той се заинтересува да му прости Господь, ще се моли. Но тая молитва не е още по закона на любовьта. То е принуждение. Грѣхътъ е, който те принуждава.
към беседата >>
Тази любовь, която ние сме турили въ свѣта, и това не е любовь.
Азъ чакамъ единъ автомобилъ да дойде, азъ не съмъ свободенъ. Въ мене има по-голѣма свобода, имамъ два крака, тръгвамъ, свободенъ съмъ. Имамъ две рѫце, съ които трѣбва да работя, чакамъ да дойде да работи нѣкой заради мене. Тѣ сѫ относителни работи. Тази работа, която ние работимъ по 8 часа на день, не е Божественъ законъ.
Тази любовь, която ние сме турили въ свѣта, и това не е любовь.
Значи създалъ съмъ единъ порядъкъ. Искамъ да изпълня единъ човѣшки порядъкъ по-добре, отколкото единъ Божественъ порядъкъ. Кой баща досега е станалъ пъленъ господарь на сина си? Коя майка е станала господарка на дъщеря си? Нито една майка не е станала господарка.
към беседата >>
Всѣки човѣкъ, който иска да разреши нѣщата за Божествената истина, не трѣбва да има дългове.
Туришъ дѣсния кракъ напредъ, лѣвиятъ остане назадъ. Туй право ли е? Трѣбва да разрешите въпроса. Когато единъ човѣкъ има много полици да плаща, за правото не може да говори. За правото говори, но е относително право.
Всѣки човѣкъ, който иска да разреши нѣщата за Божествената истина, не трѣбва да има дългове.
Да кажемъ грѣшенъ е човѣкъ, но той се заинтересува да му прости Господь, ще се моли. Но тая молитва не е още по закона на любовьта. То е принуждение. Грѣхътъ е, който те принуждава. Ти отивашъ да се молишъ не отъ любовь, не отъ съзнание, (а) отъ страхъ.
към беседата >>
Значи създалъ съмъ единъ порядъкъ.
Въ мене има по-голѣма свобода, имамъ два крака, тръгвамъ, свободенъ съмъ. Имамъ две рѫце, съ които трѣбва да работя, чакамъ да дойде да работи нѣкой заради мене. Тѣ сѫ относителни работи. Тази работа, която ние работимъ по 8 часа на день, не е Божественъ законъ. Тази любовь, която ние сме турили въ свѣта, и това не е любовь.
Значи създалъ съмъ единъ порядъкъ.
Искамъ да изпълня единъ човѣшки порядъкъ по-добре, отколкото единъ Божественъ порядъкъ. Кой баща досега е станалъ пъленъ господарь на сина си? Коя майка е станала господарка на дъщеря си? Нито една майка не е станала господарка. Кое дете казва, че майка му го носила на рѫце?
към беседата >>
Да кажемъ грѣшенъ е човѣкъ, но той се заинтересува да му прости Господь, ще се моли.
Туй право ли е? Трѣбва да разрешите въпроса. Когато единъ човѣкъ има много полици да плаща, за правото не може да говори. За правото говори, но е относително право. Всѣки човѣкъ, който иска да разреши нѣщата за Божествената истина, не трѣбва да има дългове.
Да кажемъ грѣшенъ е човѣкъ, но той се заинтересува да му прости Господь, ще се моли.
Но тая молитва не е още по закона на любовьта. То е принуждение. Грѣхътъ е, който те принуждава. Ти отивашъ да се молишъ не отъ любовь, не отъ съзнание, (а) отъ страхъ. Ако навреме не си плащашъ дълговетѣ, има по-друго положение.
към беседата >>
Искамъ да изпълня единъ човѣшки порядъкъ по-добре, отколкото единъ Божественъ порядъкъ.
Имамъ две рѫце, съ които трѣбва да работя, чакамъ да дойде да работи нѣкой заради мене. Тѣ сѫ относителни работи. Тази работа, която ние работимъ по 8 часа на день, не е Божественъ законъ. Тази любовь, която ние сме турили въ свѣта, и това не е любовь. Значи създалъ съмъ единъ порядъкъ.
Искамъ да изпълня единъ човѣшки порядъкъ по-добре, отколкото единъ Божественъ порядъкъ.
Кой баща досега е станалъ пъленъ господарь на сина си? Коя майка е станала господарка на дъщеря си? Нито една майка не е станала господарка. Кое дете казва, че майка му го носила на рѫце? Кои сѫ ония деца, които майка имъ ги носила цѣлъ животъ на рѫце?
към беседата >>
Но тая молитва не е още по закона на любовьта.
Трѣбва да разрешите въпроса. Когато единъ човѣкъ има много полици да плаща, за правото не може да говори. За правото говори, но е относително право. Всѣки човѣкъ, който иска да разреши нѣщата за Божествената истина, не трѣбва да има дългове. Да кажемъ грѣшенъ е човѣкъ, но той се заинтересува да му прости Господь, ще се моли.
Но тая молитва не е още по закона на любовьта.
То е принуждение. Грѣхътъ е, който те принуждава. Ти отивашъ да се молишъ не отъ любовь, не отъ съзнание, (а) отъ страхъ. Ако навреме не си плащашъ дълговетѣ, има по-друго положение. Не че първото положение, да се моли, е лошо, но то не произтича отъ любовьта.
към беседата >>
Кой баща досега е станалъ пъленъ господарь на сина си?
Тѣ сѫ относителни работи. Тази работа, която ние работимъ по 8 часа на день, не е Божественъ законъ. Тази любовь, която ние сме турили въ свѣта, и това не е любовь. Значи създалъ съмъ единъ порядъкъ. Искамъ да изпълня единъ човѣшки порядъкъ по-добре, отколкото единъ Божественъ порядъкъ.
Кой баща досега е станалъ пъленъ господарь на сина си?
Коя майка е станала господарка на дъщеря си? Нито една майка не е станала господарка. Кое дете казва, че майка му го носила на рѫце? Кои сѫ ония деца, които майка имъ ги носила цѣлъ животъ на рѫце? Като порасне детето, всѣка майка се отказва да го носи.
към беседата >>
То е принуждение.
Когато единъ човѣкъ има много полици да плаща, за правото не може да говори. За правото говори, но е относително право. Всѣки човѣкъ, който иска да разреши нѣщата за Божествената истина, не трѣбва да има дългове. Да кажемъ грѣшенъ е човѣкъ, но той се заинтересува да му прости Господь, ще се моли. Но тая молитва не е още по закона на любовьта.
То е принуждение.
Грѣхътъ е, който те принуждава. Ти отивашъ да се молишъ не отъ любовь, не отъ съзнание, (а) отъ страхъ. Ако навреме не си плащашъ дълговетѣ, има по-друго положение. Не че първото положение, да се моли, е лошо, но то не произтича отъ любовьта.
към беседата >>
Коя майка е станала господарка на дъщеря си?
Тази работа, която ние работимъ по 8 часа на день, не е Божественъ законъ. Тази любовь, която ние сме турили въ свѣта, и това не е любовь. Значи създалъ съмъ единъ порядъкъ. Искамъ да изпълня единъ човѣшки порядъкъ по-добре, отколкото единъ Божественъ порядъкъ. Кой баща досега е станалъ пъленъ господарь на сина си?
Коя майка е станала господарка на дъщеря си?
Нито една майка не е станала господарка. Кое дете казва, че майка му го носила на рѫце? Кои сѫ ония деца, които майка имъ ги носила цѣлъ животъ на рѫце? Като порасне детето, всѣка майка се отказва да го носи. Ако туй дете дойде до 21 години, иска да го носятъ на рѫце.
към беседата >>
Грѣхътъ е, който те принуждава.
За правото говори, но е относително право. Всѣки човѣкъ, който иска да разреши нѣщата за Божествената истина, не трѣбва да има дългове. Да кажемъ грѣшенъ е човѣкъ, но той се заинтересува да му прости Господь, ще се моли. Но тая молитва не е още по закона на любовьта. То е принуждение.
Грѣхътъ е, който те принуждава.
Ти отивашъ да се молишъ не отъ любовь, не отъ съзнание, (а) отъ страхъ. Ако навреме не си плащашъ дълговетѣ, има по-друго положение. Не че първото положение, да се моли, е лошо, но то не произтича отъ любовьта.
към беседата >>
Нито една майка не е станала господарка.
Тази любовь, която ние сме турили въ свѣта, и това не е любовь. Значи създалъ съмъ единъ порядъкъ. Искамъ да изпълня единъ човѣшки порядъкъ по-добре, отколкото единъ Божественъ порядъкъ. Кой баща досега е станалъ пъленъ господарь на сина си? Коя майка е станала господарка на дъщеря си?
Нито една майка не е станала господарка.
Кое дете казва, че майка му го носила на рѫце? Кои сѫ ония деца, които майка имъ ги носила цѣлъ животъ на рѫце? Като порасне детето, всѣка майка се отказва да го носи. Ако туй дете дойде до 21 години, иска да го носятъ на рѫце. То казва, че му дотегнало да върви.
към беседата >>
Ти отивашъ да се молишъ не отъ любовь, не отъ съзнание, (а) отъ страхъ.
Всѣки човѣкъ, който иска да разреши нѣщата за Божествената истина, не трѣбва да има дългове. Да кажемъ грѣшенъ е човѣкъ, но той се заинтересува да му прости Господь, ще се моли. Но тая молитва не е още по закона на любовьта. То е принуждение. Грѣхътъ е, който те принуждава.
Ти отивашъ да се молишъ не отъ любовь, не отъ съзнание, (а) отъ страхъ.
Ако навреме не си плащашъ дълговетѣ, има по-друго положение. Не че първото положение, да се моли, е лошо, но то не произтича отъ любовьта.
към беседата >>
Кое дете казва, че майка му го носила на рѫце?
Значи създалъ съмъ единъ порядъкъ. Искамъ да изпълня единъ човѣшки порядъкъ по-добре, отколкото единъ Божественъ порядъкъ. Кой баща досега е станалъ пъленъ господарь на сина си? Коя майка е станала господарка на дъщеря си? Нито една майка не е станала господарка.
Кое дете казва, че майка му го носила на рѫце?
Кои сѫ ония деца, които майка имъ ги носила цѣлъ животъ на рѫце? Като порасне детето, всѣка майка се отказва да го носи. Ако туй дете дойде до 21 години, иска да го носятъ на рѫце. То казва, че му дотегнало да върви. Не е възможно да се носи на рѫце.
към беседата >>
Ако навреме не си плащашъ дълговетѣ, има по-друго положение.
Да кажемъ грѣшенъ е човѣкъ, но той се заинтересува да му прости Господь, ще се моли. Но тая молитва не е още по закона на любовьта. То е принуждение. Грѣхътъ е, който те принуждава. Ти отивашъ да се молишъ не отъ любовь, не отъ съзнание, (а) отъ страхъ.
Ако навреме не си плащашъ дълговетѣ, има по-друго положение.
Не че първото положение, да се моли, е лошо, но то не произтича отъ любовьта.
към беседата >>
Кои сѫ ония деца, които майка имъ ги носила цѣлъ животъ на рѫце?
Искамъ да изпълня единъ човѣшки порядъкъ по-добре, отколкото единъ Божественъ порядъкъ. Кой баща досега е станалъ пъленъ господарь на сина си? Коя майка е станала господарка на дъщеря си? Нито една майка не е станала господарка. Кое дете казва, че майка му го носила на рѫце?
Кои сѫ ония деца, които майка имъ ги носила цѣлъ животъ на рѫце?
Като порасне детето, всѣка майка се отказва да го носи. Ако туй дете дойде до 21 години, иска да го носятъ на рѫце. То казва, че му дотегнало да върви. Не е възможно да се носи на рѫце. Щомъ стане на 5 години, само ходи.
към беседата >>
Не че първото положение, да се моли, е лошо, но то не произтича отъ любовьта.
Но тая молитва не е още по закона на любовьта. То е принуждение. Грѣхътъ е, който те принуждава. Ти отивашъ да се молишъ не отъ любовь, не отъ съзнание, (а) отъ страхъ. Ако навреме не си плащашъ дълговетѣ, има по-друго положение.
Не че първото положение, да се моли, е лошо, но то не произтича отъ любовьта.
към беседата >>
Като порасне детето, всѣка майка се отказва да го носи.
Кой баща досега е станалъ пъленъ господарь на сина си? Коя майка е станала господарка на дъщеря си? Нито една майка не е станала господарка. Кое дете казва, че майка му го носила на рѫце? Кои сѫ ония деца, които майка имъ ги носила цѣлъ животъ на рѫце?
Като порасне детето, всѣка майка се отказва да го носи.
Ако туй дете дойде до 21 години, иска да го носятъ на рѫце. То казва, че му дотегнало да върви. Не е възможно да се носи на рѫце. Щомъ стане на 5 години, само ходи. Най-първо майката работила за него всичко – кѫпала го е, после го праща на работа.
към беседата >>
Казвамъ: Дотогава, докато умътъ на човѣкъ се смущава – той не може да намѣри истината.
Казвамъ: Дотогава, докато умътъ на човѣкъ се смущава – той не може да намѣри истината.
Смущението е единъ потикъ, но смущението не разрешава страха, потикъ да бѣгаме. Може да има причини, но причината може да е толкозъ малка, че да се смѣешъ на себе си. Вѣрата е единъ потикъ. Обезвѣришъ се – нѣма потикъ. Надеждата е единъ потикъ, милосърдието е единъ потикъ, справедливостьта е единъ потикъ.
към беседата >>
Ако туй дете дойде до 21 години, иска да го носятъ на рѫце.
Коя майка е станала господарка на дъщеря си? Нито една майка не е станала господарка. Кое дете казва, че майка му го носила на рѫце? Кои сѫ ония деца, които майка имъ ги носила цѣлъ животъ на рѫце? Като порасне детето, всѣка майка се отказва да го носи.
Ако туй дете дойде до 21 години, иска да го носятъ на рѫце.
То казва, че му дотегнало да върви. Не е възможно да се носи на рѫце. Щомъ стане на 5 години, само ходи. Най-първо майката работила за него всичко – кѫпала го е, после го праща на работа. Сега вие сте станали доста възрастни, искате нѣкой, все нѣкой да работи за васъ.
към беседата >>
Смущението е единъ потикъ, но смущението не разрешава страха, потикъ да бѣгаме.
Казвамъ: Дотогава, докато умътъ на човѣкъ се смущава – той не може да намѣри истината.
Смущението е единъ потикъ, но смущението не разрешава страха, потикъ да бѣгаме.
Може да има причини, но причината може да е толкозъ малка, че да се смѣешъ на себе си. Вѣрата е единъ потикъ. Обезвѣришъ се – нѣма потикъ. Надеждата е единъ потикъ, милосърдието е единъ потикъ, справедливостьта е единъ потикъ. Въ тебе се явява едно съзнание, че тъй трѣбва да постѫпишъ – това сѫ потици.
към беседата >>
То казва, че му дотегнало да върви.
Нито една майка не е станала господарка. Кое дете казва, че майка му го носила на рѫце? Кои сѫ ония деца, които майка имъ ги носила цѣлъ животъ на рѫце? Като порасне детето, всѣка майка се отказва да го носи. Ако туй дете дойде до 21 години, иска да го носятъ на рѫце.
То казва, че му дотегнало да върви.
Не е възможно да се носи на рѫце. Щомъ стане на 5 години, само ходи. Най-първо майката работила за него всичко – кѫпала го е, после го праща на работа. Сега вие сте станали доста възрастни, искате нѣкой, все нѣкой да работи за васъ. Имате въпроси, които вие не сте разрешили.
към беседата >>
Може да има причини, но причината може да е толкозъ малка, че да се смѣешъ на себе си.
Казвамъ: Дотогава, докато умътъ на човѣкъ се смущава – той не може да намѣри истината. Смущението е единъ потикъ, но смущението не разрешава страха, потикъ да бѣгаме.
Може да има причини, но причината може да е толкозъ малка, че да се смѣешъ на себе си.
Вѣрата е единъ потикъ. Обезвѣришъ се – нѣма потикъ. Надеждата е единъ потикъ, милосърдието е единъ потикъ, справедливостьта е единъ потикъ. Въ тебе се явява едно съзнание, че тъй трѣбва да постѫпишъ – това сѫ потици. Какъ ще откажешъ на единъ потикъ въ съзнанието си?
към беседата >>
Не е възможно да се носи на рѫце.
Кое дете казва, че майка му го носила на рѫце? Кои сѫ ония деца, които майка имъ ги носила цѣлъ животъ на рѫце? Като порасне детето, всѣка майка се отказва да го носи. Ако туй дете дойде до 21 години, иска да го носятъ на рѫце. То казва, че му дотегнало да върви.
Не е възможно да се носи на рѫце.
Щомъ стане на 5 години, само ходи. Най-първо майката работила за него всичко – кѫпала го е, после го праща на работа. Сега вие сте станали доста възрастни, искате нѣкой, все нѣкой да работи за васъ. Имате въпроси, които вие не сте разрешили. Очаквате да дойде вдъхновение.
към беседата >>
Вѣрата е единъ потикъ.
Казвамъ: Дотогава, докато умътъ на човѣкъ се смущава – той не може да намѣри истината. Смущението е единъ потикъ, но смущението не разрешава страха, потикъ да бѣгаме. Може да има причини, но причината може да е толкозъ малка, че да се смѣешъ на себе си.
Вѣрата е единъ потикъ.
Обезвѣришъ се – нѣма потикъ. Надеждата е единъ потикъ, милосърдието е единъ потикъ, справедливостьта е единъ потикъ. Въ тебе се явява едно съзнание, че тъй трѣбва да постѫпишъ – това сѫ потици. Какъ ще откажешъ на единъ потикъ въ съзнанието си? Тази линия права ли е?
към беседата >>
Щомъ стане на 5 години, само ходи.
Кои сѫ ония деца, които майка имъ ги носила цѣлъ животъ на рѫце? Като порасне детето, всѣка майка се отказва да го носи. Ако туй дете дойде до 21 години, иска да го носятъ на рѫце. То казва, че му дотегнало да върви. Не е възможно да се носи на рѫце.
Щомъ стане на 5 години, само ходи.
Най-първо майката работила за него всичко – кѫпала го е, после го праща на работа. Сега вие сте станали доста възрастни, искате нѣкой, все нѣкой да работи за васъ. Имате въпроси, които вие не сте разрешили. Очаквате да дойде вдъхновение. Знаете ли какъ идва вдъхновението?
към беседата >>
Обезвѣришъ се – нѣма потикъ.
Казвамъ: Дотогава, докато умътъ на човѣкъ се смущава – той не може да намѣри истината. Смущението е единъ потикъ, но смущението не разрешава страха, потикъ да бѣгаме. Може да има причини, но причината може да е толкозъ малка, че да се смѣешъ на себе си. Вѣрата е единъ потикъ.
Обезвѣришъ се – нѣма потикъ.
Надеждата е единъ потикъ, милосърдието е единъ потикъ, справедливостьта е единъ потикъ. Въ тебе се явява едно съзнание, че тъй трѣбва да постѫпишъ – това сѫ потици. Какъ ще откажешъ на единъ потикъ въ съзнанието си? Тази линия права ли е? Не е права.
към беседата >>
Най-първо майката работила за него всичко – кѫпала го е, после го праща на работа.
Като порасне детето, всѣка майка се отказва да го носи. Ако туй дете дойде до 21 години, иска да го носятъ на рѫце. То казва, че му дотегнало да върви. Не е възможно да се носи на рѫце. Щомъ стане на 5 години, само ходи.
Най-първо майката работила за него всичко – кѫпала го е, после го праща на работа.
Сега вие сте станали доста възрастни, искате нѣкой, все нѣкой да работи за васъ. Имате въпроси, които вие не сте разрешили. Очаквате да дойде вдъхновение. Знаете ли какъ идва вдъхновението? Вие знаете какъ идва вдъхновението.
към беседата >>
Надеждата е единъ потикъ, милосърдието е единъ потикъ, справедливостьта е единъ потикъ.
Казвамъ: Дотогава, докато умътъ на човѣкъ се смущава – той не може да намѣри истината. Смущението е единъ потикъ, но смущението не разрешава страха, потикъ да бѣгаме. Може да има причини, но причината може да е толкозъ малка, че да се смѣешъ на себе си. Вѣрата е единъ потикъ. Обезвѣришъ се – нѣма потикъ.
Надеждата е единъ потикъ, милосърдието е единъ потикъ, справедливостьта е единъ потикъ.
Въ тебе се явява едно съзнание, че тъй трѣбва да постѫпишъ – това сѫ потици. Какъ ще откажешъ на единъ потикъ въ съзнанието си? Тази линия права ли е? Не е права. Защо, какво е мѣрката?
към беседата >>
Сега вие сте станали доста възрастни, искате нѣкой, все нѣкой да работи за васъ.
Ако туй дете дойде до 21 години, иска да го носятъ на рѫце. То казва, че му дотегнало да върви. Не е възможно да се носи на рѫце. Щомъ стане на 5 години, само ходи. Най-първо майката работила за него всичко – кѫпала го е, после го праща на работа.
Сега вие сте станали доста възрастни, искате нѣкой, все нѣкой да работи за васъ.
Имате въпроси, които вие не сте разрешили. Очаквате да дойде вдъхновение. Знаете ли какъ идва вдъхновението? Вие знаете какъ идва вдъхновението. Вдъхновение – да се вдъхновишъ.
към беседата >>
Въ тебе се явява едно съзнание, че тъй трѣбва да постѫпишъ – това сѫ потици.
Смущението е единъ потикъ, но смущението не разрешава страха, потикъ да бѣгаме. Може да има причини, но причината може да е толкозъ малка, че да се смѣешъ на себе си. Вѣрата е единъ потикъ. Обезвѣришъ се – нѣма потикъ. Надеждата е единъ потикъ, милосърдието е единъ потикъ, справедливостьта е единъ потикъ.
Въ тебе се явява едно съзнание, че тъй трѣбва да постѫпишъ – това сѫ потици.
Какъ ще откажешъ на единъ потикъ въ съзнанието си? Тази линия права ли е? Не е права. Защо, какво е мѣрката? Тази линия не е права.
към беседата >>
Имате въпроси, които вие не сте разрешили.
То казва, че му дотегнало да върви. Не е възможно да се носи на рѫце. Щомъ стане на 5 години, само ходи. Най-първо майката работила за него всичко – кѫпала го е, после го праща на работа. Сега вие сте станали доста възрастни, искате нѣкой, все нѣкой да работи за васъ.
Имате въпроси, които вие не сте разрешили.
Очаквате да дойде вдъхновение. Знаете ли какъ идва вдъхновението? Вие знаете какъ идва вдъхновението. Вдъхновение – да се вдъхновишъ. Въздухътъ минава покрай мене, но азъ се трѣбва да вдъхна.
към беседата >>
Какъ ще откажешъ на единъ потикъ въ съзнанието си?
Може да има причини, но причината може да е толкозъ малка, че да се смѣешъ на себе си. Вѣрата е единъ потикъ. Обезвѣришъ се – нѣма потикъ. Надеждата е единъ потикъ, милосърдието е единъ потикъ, справедливостьта е единъ потикъ. Въ тебе се явява едно съзнание, че тъй трѣбва да постѫпишъ – това сѫ потици.
Какъ ще откажешъ на единъ потикъ въ съзнанието си?
Тази линия права ли е? Не е права. Защо, какво е мѣрката? Тази линия не е права. (Въ оригинала липсва чертежа).
към беседата >>
Очаквате да дойде вдъхновение.
Не е възможно да се носи на рѫце. Щомъ стане на 5 години, само ходи. Най-първо майката работила за него всичко – кѫпала го е, после го праща на работа. Сега вие сте станали доста възрастни, искате нѣкой, все нѣкой да работи за васъ. Имате въпроси, които вие не сте разрешили.
Очаквате да дойде вдъхновение.
Знаете ли какъ идва вдъхновението? Вие знаете какъ идва вдъхновението. Вдъхновение – да се вдъхновишъ. Въздухътъ минава покрай мене, но азъ се трѣбва да вдъхна. Вдъхновение, то е – трѣбва да бѫда въ състояние да го приема.
към беседата >>
Тази линия права ли е?
Вѣрата е единъ потикъ. Обезвѣришъ се – нѣма потикъ. Надеждата е единъ потикъ, милосърдието е единъ потикъ, справедливостьта е единъ потикъ. Въ тебе се явява едно съзнание, че тъй трѣбва да постѫпишъ – това сѫ потици. Какъ ще откажешъ на единъ потикъ въ съзнанието си?
Тази линия права ли е?
Не е права. Защо, какво е мѣрката? Тази линия не е права. (Въ оригинала липсва чертежа).
към беседата >>
Знаете ли какъ идва вдъхновението?
Щомъ стане на 5 години, само ходи. Най-първо майката работила за него всичко – кѫпала го е, после го праща на работа. Сега вие сте станали доста възрастни, искате нѣкой, все нѣкой да работи за васъ. Имате въпроси, които вие не сте разрешили. Очаквате да дойде вдъхновение.
Знаете ли какъ идва вдъхновението?
Вие знаете какъ идва вдъхновението. Вдъхновение – да се вдъхновишъ. Въздухътъ минава покрай мене, но азъ се трѣбва да вдъхна. Вдъхновение, то е – трѣбва да бѫда въ състояние да го приема. Да дойде вдъхновението – трѣбва да искашъ, да можешъ да го приемешъ.
към беседата >>
Не е права.
Обезвѣришъ се – нѣма потикъ. Надеждата е единъ потикъ, милосърдието е единъ потикъ, справедливостьта е единъ потикъ. Въ тебе се явява едно съзнание, че тъй трѣбва да постѫпишъ – това сѫ потици. Какъ ще откажешъ на единъ потикъ въ съзнанието си? Тази линия права ли е?
Не е права.
Защо, какво е мѣрката? Тази линия не е права. (Въ оригинала липсва чертежа).
към беседата >>
Вие знаете какъ идва вдъхновението.
Най-първо майката работила за него всичко – кѫпала го е, после го праща на работа. Сега вие сте станали доста възрастни, искате нѣкой, все нѣкой да работи за васъ. Имате въпроси, които вие не сте разрешили. Очаквате да дойде вдъхновение. Знаете ли какъ идва вдъхновението?
Вие знаете какъ идва вдъхновението.
Вдъхновение – да се вдъхновишъ. Въздухътъ минава покрай мене, но азъ се трѣбва да вдъхна. Вдъхновение, то е – трѣбва да бѫда въ състояние да го приема. Да дойде вдъхновението – трѣбва да искашъ, да можешъ да го приемешъ. Щомъ дойде най-малкото препятствие, вдъхновението не върви право.
към беседата >>
Защо, какво е мѣрката?
Надеждата е единъ потикъ, милосърдието е единъ потикъ, справедливостьта е единъ потикъ. Въ тебе се явява едно съзнание, че тъй трѣбва да постѫпишъ – това сѫ потици. Какъ ще откажешъ на единъ потикъ въ съзнанието си? Тази линия права ли е? Не е права.
Защо, какво е мѣрката?
Тази линия не е права. (Въ оригинала липсва чертежа).
към беседата >>
Вдъхновение – да се вдъхновишъ.
Сега вие сте станали доста възрастни, искате нѣкой, все нѣкой да работи за васъ. Имате въпроси, които вие не сте разрешили. Очаквате да дойде вдъхновение. Знаете ли какъ идва вдъхновението? Вие знаете какъ идва вдъхновението.
Вдъхновение – да се вдъхновишъ.
Въздухътъ минава покрай мене, но азъ се трѣбва да вдъхна. Вдъхновение, то е – трѣбва да бѫда въ състояние да го приема. Да дойде вдъхновението – трѣбва да искашъ, да можешъ да го приемешъ. Щомъ дойде най-малкото препятствие, вдъхновението не върви право. Най-малкото препятствие на мисъльта – вдъхновението не върви право.
към беседата >>
Тази линия не е права.
Въ тебе се явява едно съзнание, че тъй трѣбва да постѫпишъ – това сѫ потици. Какъ ще откажешъ на единъ потикъ въ съзнанието си? Тази линия права ли е? Не е права. Защо, какво е мѣрката?
Тази линия не е права.
(Въ оригинала липсва чертежа).
към беседата >>
Въздухътъ минава покрай мене, но азъ се трѣбва да вдъхна.
Имате въпроси, които вие не сте разрешили. Очаквате да дойде вдъхновение. Знаете ли какъ идва вдъхновението? Вие знаете какъ идва вдъхновението. Вдъхновение – да се вдъхновишъ.
Въздухътъ минава покрай мене, но азъ се трѣбва да вдъхна.
Вдъхновение, то е – трѣбва да бѫда въ състояние да го приема. Да дойде вдъхновението – трѣбва да искашъ, да можешъ да го приемешъ. Щомъ дойде най-малкото препятствие, вдъхновението не върви право. Най-малкото препятствие на мисъльта – вдъхновението не върви право. Най-малкото препятствие на чувствата и вдъхновението не върви право.
към беседата >>
(Въ оригинала липсва чертежа).
Какъ ще откажешъ на единъ потикъ въ съзнанието си? Тази линия права ли е? Не е права. Защо, какво е мѣрката? Тази линия не е права.
(Въ оригинала липсва чертежа).
към беседата >>
Вдъхновение, то е – трѣбва да бѫда въ състояние да го приема.
Очаквате да дойде вдъхновение. Знаете ли какъ идва вдъхновението? Вие знаете какъ идва вдъхновението. Вдъхновение – да се вдъхновишъ. Въздухътъ минава покрай мене, но азъ се трѣбва да вдъхна.
Вдъхновение, то е – трѣбва да бѫда въ състояние да го приема.
Да дойде вдъхновението – трѣбва да искашъ, да можешъ да го приемешъ. Щомъ дойде най-малкото препятствие, вдъхновението не върви право. Най-малкото препятствие на мисъльта – вдъхновението не върви право. Най-малкото препятствие на чувствата и вдъхновението не върви право. После се зараждатъ такива състояния като остаряването.
към беседата >>
Тази е плоскостьта, по която се движи земята.
Тази е плоскостьта, по която се движи земята.
Всѣка линия, която не е хоризонтална съ плоскостьта, по която земята се движи, не е права. Първата линия отъ дветѣ страни е крива. Следователно – коя е права? Нашиятъ пѫть е правъ, когато е въ Божествената плоскость, въ която ние вървимъ. Значи трѣбва да имашъ въ ума си една права.
към беседата >>
Да дойде вдъхновението – трѣбва да искашъ, да можешъ да го приемешъ.
Знаете ли какъ идва вдъхновението? Вие знаете какъ идва вдъхновението. Вдъхновение – да се вдъхновишъ. Въздухътъ минава покрай мене, но азъ се трѣбва да вдъхна. Вдъхновение, то е – трѣбва да бѫда въ състояние да го приема.
Да дойде вдъхновението – трѣбва да искашъ, да можешъ да го приемешъ.
Щомъ дойде най-малкото препятствие, вдъхновението не върви право. Най-малкото препятствие на мисъльта – вдъхновението не върви право. Най-малкото препятствие на чувствата и вдъхновението не върви право. После се зараждатъ такива състояния като остаряването. Виждамъ какъ хората остаряватъ.
към беседата >>
Всѣка линия, която не е хоризонтална съ плоскостьта, по която земята се движи, не е права.
Тази е плоскостьта, по която се движи земята.
Всѣка линия, която не е хоризонтална съ плоскостьта, по която земята се движи, не е права.
Първата линия отъ дветѣ страни е крива. Следователно – коя е права? Нашиятъ пѫть е правъ, когато е въ Божествената плоскость, въ която ние вървимъ. Значи трѣбва да имашъ въ ума си една права. Правата тукъ, на черната дъска, сравнявате съ рѫбоветѣ на дъската.
към беседата >>
Щомъ дойде най-малкото препятствие, вдъхновението не върви право.
Вие знаете какъ идва вдъхновението. Вдъхновение – да се вдъхновишъ. Въздухътъ минава покрай мене, но азъ се трѣбва да вдъхна. Вдъхновение, то е – трѣбва да бѫда въ състояние да го приема. Да дойде вдъхновението – трѣбва да искашъ, да можешъ да го приемешъ.
Щомъ дойде най-малкото препятствие, вдъхновението не върви право.
Най-малкото препятствие на мисъльта – вдъхновението не върви право. Най-малкото препятствие на чувствата и вдъхновението не върви право. После се зараждатъ такива състояния като остаряването. Виждамъ какъ хората остаряватъ. Ти седишъ, прекарвашъ единъ конецъ около себе си, смѣешъ се.
към беседата >>
Първата линия отъ дветѣ страни е крива.
Тази е плоскостьта, по която се движи земята. Всѣка линия, която не е хоризонтална съ плоскостьта, по която земята се движи, не е права.
Първата линия отъ дветѣ страни е крива.
Следователно – коя е права? Нашиятъ пѫть е правъ, когато е въ Божествената плоскость, въ която ние вървимъ. Значи трѣбва да имашъ въ ума си една права. Правата тукъ, на черната дъска, сравнявате съ рѫбоветѣ на дъската. Ако тази линия бѣше въ въздуха, ако нѣма съ нищо да я сравнявате, тази линия щѣхте да я видите права.
към беседата >>
Най-малкото препятствие на мисъльта – вдъхновението не върви право.
Вдъхновение – да се вдъхновишъ. Въздухътъ минава покрай мене, но азъ се трѣбва да вдъхна. Вдъхновение, то е – трѣбва да бѫда въ състояние да го приема. Да дойде вдъхновението – трѣбва да искашъ, да можешъ да го приемешъ. Щомъ дойде най-малкото препятствие, вдъхновението не върви право.
Най-малкото препятствие на мисъльта – вдъхновението не върви право.
Най-малкото препятствие на чувствата и вдъхновението не върви право. После се зараждатъ такива състояния като остаряването. Виждамъ какъ хората остаряватъ. Ти седишъ, прекарвашъ единъ конецъ около себе си, смѣешъ се. Прекарвашъ още веднажъ, 4, 5, 10, 15, 100, 200, 400, 500 пѫти, речешъ да го скѫсашъ, оплелъ си се, не можешъ, сега трѣбва да се размотавашъ.
към беседата >>
Следователно – коя е права?
Тази е плоскостьта, по която се движи земята. Всѣка линия, която не е хоризонтална съ плоскостьта, по която земята се движи, не е права. Първата линия отъ дветѣ страни е крива.
Следователно – коя е права?
Нашиятъ пѫть е правъ, когато е въ Божествената плоскость, въ която ние вървимъ. Значи трѣбва да имашъ въ ума си една права. Правата тукъ, на черната дъска, сравнявате съ рѫбоветѣ на дъската. Ако тази линия бѣше въ въздуха, ако нѣма съ нищо да я сравнявате, тази линия щѣхте да я видите права. Казвамъ: Често вие за мѣрка вземате горния или долния рѫбъ на дъската.
към беседата >>
Най-малкото препятствие на чувствата и вдъхновението не върви право.
Въздухътъ минава покрай мене, но азъ се трѣбва да вдъхна. Вдъхновение, то е – трѣбва да бѫда въ състояние да го приема. Да дойде вдъхновението – трѣбва да искашъ, да можешъ да го приемешъ. Щомъ дойде най-малкото препятствие, вдъхновението не върви право. Най-малкото препятствие на мисъльта – вдъхновението не върви право.
Най-малкото препятствие на чувствата и вдъхновението не върви право.
После се зараждатъ такива състояния като остаряването. Виждамъ какъ хората остаряватъ. Ти седишъ, прекарвашъ единъ конецъ около себе си, смѣешъ се. Прекарвашъ още веднажъ, 4, 5, 10, 15, 100, 200, 400, 500 пѫти, речешъ да го скѫсашъ, оплелъ си се, не можешъ, сега трѣбва да се размотавашъ. Ако оставишъ едно дете да те омотае, пъкъ оставишъ това дете да си замине, какво ще правишъ тогава?
към беседата >>
Нашиятъ пѫть е правъ, когато е въ Божествената плоскость, въ която ние вървимъ.
Тази е плоскостьта, по която се движи земята. Всѣка линия, която не е хоризонтална съ плоскостьта, по която земята се движи, не е права. Първата линия отъ дветѣ страни е крива. Следователно – коя е права?
Нашиятъ пѫть е правъ, когато е въ Божествената плоскость, въ която ние вървимъ.
Значи трѣбва да имашъ въ ума си една права. Правата тукъ, на черната дъска, сравнявате съ рѫбоветѣ на дъската. Ако тази линия бѣше въ въздуха, ако нѣма съ нищо да я сравнявате, тази линия щѣхте да я видите права. Казвамъ: Често вие за мѣрка вземате горния или долния рѫбъ на дъската. Мислите ли, че тѣзи линии сѫ хоризонтални съ плоскостьта на земята?
към беседата >>
После се зараждатъ такива състояния като остаряването.
Вдъхновение, то е – трѣбва да бѫда въ състояние да го приема. Да дойде вдъхновението – трѣбва да искашъ, да можешъ да го приемешъ. Щомъ дойде най-малкото препятствие, вдъхновението не върви право. Най-малкото препятствие на мисъльта – вдъхновението не върви право. Най-малкото препятствие на чувствата и вдъхновението не върви право.
После се зараждатъ такива състояния като остаряването.
Виждамъ какъ хората остаряватъ. Ти седишъ, прекарвашъ единъ конецъ около себе си, смѣешъ се. Прекарвашъ още веднажъ, 4, 5, 10, 15, 100, 200, 400, 500 пѫти, речешъ да го скѫсашъ, оплелъ си се, не можешъ, сега трѣбва да се размотавашъ. Ако оставишъ едно дете да те омотае, пъкъ оставишъ това дете да си замине, какво ще правишъ тогава?
към беседата >>
Значи трѣбва да имашъ въ ума си една права.
Тази е плоскостьта, по която се движи земята. Всѣка линия, която не е хоризонтална съ плоскостьта, по която земята се движи, не е права. Първата линия отъ дветѣ страни е крива. Следователно – коя е права? Нашиятъ пѫть е правъ, когато е въ Божествената плоскость, въ която ние вървимъ.
Значи трѣбва да имашъ въ ума си една права.
Правата тукъ, на черната дъска, сравнявате съ рѫбоветѣ на дъската. Ако тази линия бѣше въ въздуха, ако нѣма съ нищо да я сравнявате, тази линия щѣхте да я видите права. Казвамъ: Често вие за мѣрка вземате горния или долния рѫбъ на дъската. Мислите ли, че тѣзи линии сѫ хоризонтални съ плоскостьта на земята? Нашето дюшеме хоризонтално ли е?
към беседата >>
Виждамъ какъ хората остаряватъ.
Да дойде вдъхновението – трѣбва да искашъ, да можешъ да го приемешъ. Щомъ дойде най-малкото препятствие, вдъхновението не върви право. Най-малкото препятствие на мисъльта – вдъхновението не върви право. Най-малкото препятствие на чувствата и вдъхновението не върви право. После се зараждатъ такива състояния като остаряването.
Виждамъ какъ хората остаряватъ.
Ти седишъ, прекарвашъ единъ конецъ около себе си, смѣешъ се. Прекарвашъ още веднажъ, 4, 5, 10, 15, 100, 200, 400, 500 пѫти, речешъ да го скѫсашъ, оплелъ си се, не можешъ, сега трѣбва да се размотавашъ. Ако оставишъ едно дете да те омотае, пъкъ оставишъ това дете да си замине, какво ще правишъ тогава?
към беседата >>
Правата тукъ, на черната дъска, сравнявате съ рѫбоветѣ на дъската.
Всѣка линия, която не е хоризонтална съ плоскостьта, по която земята се движи, не е права. Първата линия отъ дветѣ страни е крива. Следователно – коя е права? Нашиятъ пѫть е правъ, когато е въ Божествената плоскость, въ която ние вървимъ. Значи трѣбва да имашъ въ ума си една права.
Правата тукъ, на черната дъска, сравнявате съ рѫбоветѣ на дъската.
Ако тази линия бѣше въ въздуха, ако нѣма съ нищо да я сравнявате, тази линия щѣхте да я видите права. Казвамъ: Често вие за мѣрка вземате горния или долния рѫбъ на дъската. Мислите ли, че тѣзи линии сѫ хоризонтални съ плоскостьта на земята? Нашето дюшеме хоризонтално ли е? Не е така хоризонтално.
към беседата >>
Ти седишъ, прекарвашъ единъ конецъ около себе си, смѣешъ се.
Щомъ дойде най-малкото препятствие, вдъхновението не върви право. Най-малкото препятствие на мисъльта – вдъхновението не върви право. Най-малкото препятствие на чувствата и вдъхновението не върви право. После се зараждатъ такива състояния като остаряването. Виждамъ какъ хората остаряватъ.
Ти седишъ, прекарвашъ единъ конецъ около себе си, смѣешъ се.
Прекарвашъ още веднажъ, 4, 5, 10, 15, 100, 200, 400, 500 пѫти, речешъ да го скѫсашъ, оплелъ си се, не можешъ, сега трѣбва да се размотавашъ. Ако оставишъ едно дете да те омотае, пъкъ оставишъ това дете да си замине, какво ще правишъ тогава?
към беседата >>
Ако тази линия бѣше въ въздуха, ако нѣма съ нищо да я сравнявате, тази линия щѣхте да я видите права.
Първата линия отъ дветѣ страни е крива. Следователно – коя е права? Нашиятъ пѫть е правъ, когато е въ Божествената плоскость, въ която ние вървимъ. Значи трѣбва да имашъ въ ума си една права. Правата тукъ, на черната дъска, сравнявате съ рѫбоветѣ на дъската.
Ако тази линия бѣше въ въздуха, ако нѣма съ нищо да я сравнявате, тази линия щѣхте да я видите права.
Казвамъ: Често вие за мѣрка вземате горния или долния рѫбъ на дъската. Мислите ли, че тѣзи линии сѫ хоризонтални съ плоскостьта на земята? Нашето дюшеме хоризонтално ли е? Не е така хоризонтално. Хоризонтални сѫ две линии, когато сѫ еднакво отдѣлени.
към беседата >>
Прекарвашъ още веднажъ, 4, 5, 10, 15, 100, 200, 400, 500 пѫти, речешъ да го скѫсашъ, оплелъ си се, не можешъ, сега трѣбва да се размотавашъ.
Най-малкото препятствие на мисъльта – вдъхновението не върви право. Най-малкото препятствие на чувствата и вдъхновението не върви право. После се зараждатъ такива състояния като остаряването. Виждамъ какъ хората остаряватъ. Ти седишъ, прекарвашъ единъ конецъ около себе си, смѣешъ се.
Прекарвашъ още веднажъ, 4, 5, 10, 15, 100, 200, 400, 500 пѫти, речешъ да го скѫсашъ, оплелъ си се, не можешъ, сега трѣбва да се размотавашъ.
Ако оставишъ едно дете да те омотае, пъкъ оставишъ това дете да си замине, какво ще правишъ тогава?
към беседата >>
Казвамъ: Често вие за мѣрка вземате горния или долния рѫбъ на дъската.
Следователно – коя е права? Нашиятъ пѫть е правъ, когато е въ Божествената плоскость, въ която ние вървимъ. Значи трѣбва да имашъ въ ума си една права. Правата тукъ, на черната дъска, сравнявате съ рѫбоветѣ на дъската. Ако тази линия бѣше въ въздуха, ако нѣма съ нищо да я сравнявате, тази линия щѣхте да я видите права.
Казвамъ: Често вие за мѣрка вземате горния или долния рѫбъ на дъската.
Мислите ли, че тѣзи линии сѫ хоризонтални съ плоскостьта на земята? Нашето дюшеме хоризонтално ли е? Не е така хоризонтално. Хоризонтални сѫ две линии, когато сѫ еднакво отдѣлени. Всичкитѣ точки на две прави линии, които сѫ еднакво отдѣлени въ посоката, тогава сѫ хоризонтални.
към беседата >>
Ако оставишъ едно дете да те омотае, пъкъ оставишъ това дете да си замине, какво ще правишъ тогава?
Най-малкото препятствие на чувствата и вдъхновението не върви право. После се зараждатъ такива състояния като остаряването. Виждамъ какъ хората остаряватъ. Ти седишъ, прекарвашъ единъ конецъ около себе си, смѣешъ се. Прекарвашъ още веднажъ, 4, 5, 10, 15, 100, 200, 400, 500 пѫти, речешъ да го скѫсашъ, оплелъ си се, не можешъ, сега трѣбва да се размотавашъ.
Ако оставишъ едно дете да те омотае, пъкъ оставишъ това дете да си замине, какво ще правишъ тогава?
към беседата >>
Мислите ли, че тѣзи линии сѫ хоризонтални съ плоскостьта на земята?
Нашиятъ пѫть е правъ, когато е въ Божествената плоскость, въ която ние вървимъ. Значи трѣбва да имашъ въ ума си една права. Правата тукъ, на черната дъска, сравнявате съ рѫбоветѣ на дъската. Ако тази линия бѣше въ въздуха, ако нѣма съ нищо да я сравнявате, тази линия щѣхте да я видите права. Казвамъ: Често вие за мѣрка вземате горния или долния рѫбъ на дъската.
Мислите ли, че тѣзи линии сѫ хоризонтални съ плоскостьта на земята?
Нашето дюшеме хоризонтално ли е? Не е така хоризонтално. Хоризонтални сѫ две линии, когато сѫ еднакво отдѣлени. Всичкитѣ точки на две прави линии, които сѫ еднакво отдѣлени въ посоката, тогава сѫ хоризонтални.
към беседата >>
Толкозъ години азъ като проповѣдвамъ за любовьта, говоря за любовьта, казвамъ: Трѣбва да се обичаме.
Толкозъ години азъ като проповѣдвамъ за любовьта, говоря за любовьта, казвамъ: Трѣбва да се обичаме.
Казвате: „Тъй не може да се обичаме“. То е завъртане. Ти вече като младъ може да обичашъ, като старъ не можешъ да обичашъ. Като млади може да ядемъ, като стари не можемъ да ядемъ. Тѣ сѫ относителни нѣща.
към беседата >>
Нашето дюшеме хоризонтално ли е?
Значи трѣбва да имашъ въ ума си една права. Правата тукъ, на черната дъска, сравнявате съ рѫбоветѣ на дъската. Ако тази линия бѣше въ въздуха, ако нѣма съ нищо да я сравнявате, тази линия щѣхте да я видите права. Казвамъ: Често вие за мѣрка вземате горния или долния рѫбъ на дъската. Мислите ли, че тѣзи линии сѫ хоризонтални съ плоскостьта на земята?
Нашето дюшеме хоризонтално ли е?
Не е така хоризонтално. Хоризонтални сѫ две линии, когато сѫ еднакво отдѣлени. Всичкитѣ точки на две прави линии, които сѫ еднакво отдѣлени въ посоката, тогава сѫ хоризонтални.
към беседата >>
Казвате: „Тъй не може да се обичаме“.
Толкозъ години азъ като проповѣдвамъ за любовьта, говоря за любовьта, казвамъ: Трѣбва да се обичаме.
Казвате: „Тъй не може да се обичаме“.
То е завъртане. Ти вече като младъ може да обичашъ, като старъ не можешъ да обичашъ. Като млади може да ядемъ, като стари не можемъ да ядемъ. Тѣ сѫ относителни нѣща. Ти своитѣ зѫби си развалилъ.
към беседата >>
Не е така хоризонтално.
Правата тукъ, на черната дъска, сравнявате съ рѫбоветѣ на дъската. Ако тази линия бѣше въ въздуха, ако нѣма съ нищо да я сравнявате, тази линия щѣхте да я видите права. Казвамъ: Често вие за мѣрка вземате горния или долния рѫбъ на дъската. Мислите ли, че тѣзи линии сѫ хоризонтални съ плоскостьта на земята? Нашето дюшеме хоризонтално ли е?
Не е така хоризонтално.
Хоризонтални сѫ две линии, когато сѫ еднакво отдѣлени. Всичкитѣ точки на две прави линии, които сѫ еднакво отдѣлени въ посоката, тогава сѫ хоризонтални.
към беседата >>
То е завъртане.
Толкозъ години азъ като проповѣдвамъ за любовьта, говоря за любовьта, казвамъ: Трѣбва да се обичаме. Казвате: „Тъй не може да се обичаме“.
То е завъртане.
Ти вече като младъ може да обичашъ, като старъ не можешъ да обичашъ. Като млади може да ядемъ, като стари не можемъ да ядемъ. Тѣ сѫ относителни нѣща. Ти своитѣ зѫби си развалилъ. Защо си развалилъ зѫбитѣ си?
към беседата >>
Хоризонтални сѫ две линии, когато сѫ еднакво отдѣлени.
Ако тази линия бѣше въ въздуха, ако нѣма съ нищо да я сравнявате, тази линия щѣхте да я видите права. Казвамъ: Често вие за мѣрка вземате горния или долния рѫбъ на дъската. Мислите ли, че тѣзи линии сѫ хоризонтални съ плоскостьта на земята? Нашето дюшеме хоризонтално ли е? Не е така хоризонтално.
Хоризонтални сѫ две линии, когато сѫ еднакво отдѣлени.
Всичкитѣ точки на две прави линии, които сѫ еднакво отдѣлени въ посоката, тогава сѫ хоризонтални.
към беседата >>
Ти вече като младъ може да обичашъ, като старъ не можешъ да обичашъ.
Толкозъ години азъ като проповѣдвамъ за любовьта, говоря за любовьта, казвамъ: Трѣбва да се обичаме. Казвате: „Тъй не може да се обичаме“. То е завъртане.
Ти вече като младъ може да обичашъ, като старъ не можешъ да обичашъ.
Като млади може да ядемъ, като стари не можемъ да ядемъ. Тѣ сѫ относителни нѣща. Ти своитѣ зѫби си развалилъ. Защо си развалилъ зѫбитѣ си? Има единъ анекдотъ въ турско време.
към беседата >>
НАГОРЕ