НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
737
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
737
:
1000
резултата в
3
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Влизане и излизане / Влизане и излизане. Изборът на числата и природата
,
МОК
, София, 21.11.1930г.,
Ти само изпитваш общите тъги на този народ.
(втори вариант)
Ако се намирате в един разумен свят, там има разрешение на задачата; само трябва да намериш методите и начините за това. Значи, всички мъчнотии, които имате там, си имат свое разрешение. Най-трудните задачи там имат свое разрешение. И можем да кажем, в даден случай, когато вие изпитвате едно страдание, което не е ваше, защото много пъти вие имате страдания, които не са ваши; тогава те нямат лично разрешение за вас; и тези страдания са далечни. Да кажем, един народ има една несрета в живота си, да кажем българите са изгубили част от земята си и всички българи страдат, но това страдание е на цял народ; ти и да страдаш няма да оправиш работите.
Ти само изпитваш общите тъги на този народ.
Някой път можеш и да опиташ и радостите на целия народ, но тази радост пак не е твоя. И тя нищо няма да допринесе на тебе. Това показва, че ако върви добре на българите, ще бъде добре и за тебе. Има условия ти да се подигнеш. И ако на народа не е добре, и на тебе няма да е добре.
към втори вариант >>
Но след като свършиш с изпита си, напрежението ти престава.
(втори вариант)
Големите напрежения са изключителни. Да допуснем, един човек има пари, какъв е наклонът? Или държиш изпит в училището, какъв е наклонът на ума ти? (тогава има голям напор). Напрежение има.
Но след като свършиш с изпита си, напрежението ти престава.
Една машина, която е била напрегната като един лък и след като се отпусне пружината какво става? Тя ще иде на нейното естествено местоположение. Щом като се свърши една работа, тази натегнатост се уравновеси и силите се успокояват. Тогава, в този случай, онези сили, които тургат нещата в живота на място, ние ги наричаме разумни сили. Запример, нали ръката обтяга онази пружина на някой лък, какво обтяга тя?
към втори вариант >>
Някой път можеш и да опиташ и радостите на целия народ, но тази радост пак не е твоя.
(втори вариант)
Значи, всички мъчнотии, които имате там, си имат свое разрешение. Най-трудните задачи там имат свое разрешение. И можем да кажем, в даден случай, когато вие изпитвате едно страдание, което не е ваше, защото много пъти вие имате страдания, които не са ваши; тогава те нямат лично разрешение за вас; и тези страдания са далечни. Да кажем, един народ има една несрета в живота си, да кажем българите са изгубили част от земята си и всички българи страдат, но това страдание е на цял народ; ти и да страдаш няма да оправиш работите. Ти само изпитваш общите тъги на този народ.
Някой път можеш и да опиташ и радостите на целия народ, но тази радост пак не е твоя.
И тя нищо няма да допринесе на тебе. Това показва, че ако върви добре на българите, ще бъде добре и за тебе. Има условия ти да се подигнеш. И ако на народа не е добре, и на тебе няма да е добре. Та най-първо ще определите онези мисли и желания, които са точно ваши.
към втори вариант >>
Една машина, която е била напрегната като един лък и след като се отпусне пружината какво става?
(втори вариант)
Да допуснем, един човек има пари, какъв е наклонът? Или държиш изпит в училището, какъв е наклонът на ума ти? (тогава има голям напор). Напрежение има. Но след като свършиш с изпита си, напрежението ти престава.
Една машина, която е била напрегната като един лък и след като се отпусне пружината какво става?
Тя ще иде на нейното естествено местоположение. Щом като се свърши една работа, тази натегнатост се уравновеси и силите се успокояват. Тогава, в този случай, онези сили, които тургат нещата в живота на място, ние ги наричаме разумни сили. Запример, нали ръката обтяга онази пружина на някой лък, какво обтяга тя? (тетивата). Най-първо тетивата е в едно натегнато състояние, но кой най-после ще освободи тази тетива от това напрегнато състояние?
към втори вариант >>
И тя нищо няма да допринесе на тебе.
(втори вариант)
Най-трудните задачи там имат свое разрешение. И можем да кажем, в даден случай, когато вие изпитвате едно страдание, което не е ваше, защото много пъти вие имате страдания, които не са ваши; тогава те нямат лично разрешение за вас; и тези страдания са далечни. Да кажем, един народ има една несрета в живота си, да кажем българите са изгубили част от земята си и всички българи страдат, но това страдание е на цял народ; ти и да страдаш няма да оправиш работите. Ти само изпитваш общите тъги на този народ. Някой път можеш и да опиташ и радостите на целия народ, но тази радост пак не е твоя.
И тя нищо няма да допринесе на тебе.
Това показва, че ако върви добре на българите, ще бъде добре и за тебе. Има условия ти да се подигнеш. И ако на народа не е добре, и на тебе няма да е добре. Та най-първо ще определите онези мисли и желания, които са точно ваши. Има мисли, които не са ваши; и има желания, които пак не са ваши.
към втори вариант >>
Тя ще иде на нейното естествено местоположение.
(втори вариант)
Или държиш изпит в училището, какъв е наклонът на ума ти? (тогава има голям напор). Напрежение има. Но след като свършиш с изпита си, напрежението ти престава. Една машина, която е била напрегната като един лък и след като се отпусне пружината какво става?
Тя ще иде на нейното естествено местоположение.
Щом като се свърши една работа, тази натегнатост се уравновеси и силите се успокояват. Тогава, в този случай, онези сили, които тургат нещата в живота на място, ние ги наричаме разумни сили. Запример, нали ръката обтяга онази пружина на някой лък, какво обтяга тя? (тетивата). Най-първо тетивата е в едно натегнато състояние, но кой най-после ще освободи тази тетива от това напрегнато състояние? (пак ръката).
към втори вариант >>
Това показва, че ако върви добре на българите, ще бъде добре и за тебе.
(втори вариант)
И можем да кажем, в даден случай, когато вие изпитвате едно страдание, което не е ваше, защото много пъти вие имате страдания, които не са ваши; тогава те нямат лично разрешение за вас; и тези страдания са далечни. Да кажем, един народ има една несрета в живота си, да кажем българите са изгубили част от земята си и всички българи страдат, но това страдание е на цял народ; ти и да страдаш няма да оправиш работите. Ти само изпитваш общите тъги на този народ. Някой път можеш и да опиташ и радостите на целия народ, но тази радост пак не е твоя. И тя нищо няма да допринесе на тебе.
Това показва, че ако върви добре на българите, ще бъде добре и за тебе.
Има условия ти да се подигнеш. И ако на народа не е добре, и на тебе няма да е добре. Та най-първо ще определите онези мисли и желания, които са точно ваши. Има мисли, които не са ваши; и има желания, които пак не са ваши. От хиляди желания, които могат да проникнат в ума и сърцето ви, науката е там, да можете да определите кои са ваши и кои са на окръжающата среда.
към втори вариант >>
Щом като се свърши една работа, тази натегнатост се уравновеси и силите се успокояват.
(втори вариант)
(тогава има голям напор). Напрежение има. Но след като свършиш с изпита си, напрежението ти престава. Една машина, която е била напрегната като един лък и след като се отпусне пружината какво става? Тя ще иде на нейното естествено местоположение.
Щом като се свърши една работа, тази натегнатост се уравновеси и силите се успокояват.
Тогава, в този случай, онези сили, които тургат нещата в живота на място, ние ги наричаме разумни сили. Запример, нали ръката обтяга онази пружина на някой лък, какво обтяга тя? (тетивата). Най-първо тетивата е в едно натегнато състояние, но кой най-после ще освободи тази тетива от това напрегнато състояние? (пак ръката). Тъй, пак ръката ще освободи тази тетива.
към втори вариант >>
Има условия ти да се подигнеш.
(втори вариант)
Да кажем, един народ има една несрета в живота си, да кажем българите са изгубили част от земята си и всички българи страдат, но това страдание е на цял народ; ти и да страдаш няма да оправиш работите. Ти само изпитваш общите тъги на този народ. Някой път можеш и да опиташ и радостите на целия народ, но тази радост пак не е твоя. И тя нищо няма да допринесе на тебе. Това показва, че ако върви добре на българите, ще бъде добре и за тебе.
Има условия ти да се подигнеш.
И ако на народа не е добре, и на тебе няма да е добре. Та най-първо ще определите онези мисли и желания, които са точно ваши. Има мисли, които не са ваши; и има желания, които пак не са ваши. От хиляди желания, които могат да проникнат в ума и сърцето ви, науката е там, да можете да определите кои са ваши и кои са на окръжающата среда. А има и други, които са извънка вас, те са чисто на Божествения свят.
към втори вариант >>
Тогава, в този случай, онези сили, които тургат нещата в живота на място, ние ги наричаме разумни сили.
(втори вариант)
Напрежение има. Но след като свършиш с изпита си, напрежението ти престава. Една машина, която е била напрегната като един лък и след като се отпусне пружината какво става? Тя ще иде на нейното естествено местоположение. Щом като се свърши една работа, тази натегнатост се уравновеси и силите се успокояват.
Тогава, в този случай, онези сили, които тургат нещата в живота на място, ние ги наричаме разумни сили.
Запример, нали ръката обтяга онази пружина на някой лък, какво обтяга тя? (тетивата). Най-първо тетивата е в едно натегнато състояние, но кой най-после ще освободи тази тетива от това напрегнато състояние? (пак ръката). Тъй, пак ръката ще освободи тази тетива.
към втори вариант >>
И ако на народа не е добре, и на тебе няма да е добре.
(втори вариант)
Ти само изпитваш общите тъги на този народ. Някой път можеш и да опиташ и радостите на целия народ, но тази радост пак не е твоя. И тя нищо няма да допринесе на тебе. Това показва, че ако върви добре на българите, ще бъде добре и за тебе. Има условия ти да се подигнеш.
И ако на народа не е добре, и на тебе няма да е добре.
Та най-първо ще определите онези мисли и желания, които са точно ваши. Има мисли, които не са ваши; и има желания, които пак не са ваши. От хиляди желания, които могат да проникнат в ума и сърцето ви, науката е там, да можете да определите кои са ваши и кои са на окръжающата среда. А има и други, които са извънка вас, те са чисто на Божествения свят. Да ви ползуват в дадения случай могат само вашите желания.
към втори вариант >>
Запример, нали ръката обтяга онази пружина на някой лък, какво обтяга тя?
(втори вариант)
Но след като свършиш с изпита си, напрежението ти престава. Една машина, която е била напрегната като един лък и след като се отпусне пружината какво става? Тя ще иде на нейното естествено местоположение. Щом като се свърши една работа, тази натегнатост се уравновеси и силите се успокояват. Тогава, в този случай, онези сили, които тургат нещата в живота на място, ние ги наричаме разумни сили.
Запример, нали ръката обтяга онази пружина на някой лък, какво обтяга тя?
(тетивата). Най-първо тетивата е в едно натегнато състояние, но кой най-после ще освободи тази тетива от това напрегнато състояние? (пак ръката). Тъй, пак ръката ще освободи тази тетива.
към втори вариант >>
Та най-първо ще определите онези мисли и желания, които са точно ваши.
(втори вариант)
Някой път можеш и да опиташ и радостите на целия народ, но тази радост пак не е твоя. И тя нищо няма да допринесе на тебе. Това показва, че ако върви добре на българите, ще бъде добре и за тебе. Има условия ти да се подигнеш. И ако на народа не е добре, и на тебе няма да е добре.
Та най-първо ще определите онези мисли и желания, които са точно ваши.
Има мисли, които не са ваши; и има желания, които пак не са ваши. От хиляди желания, които могат да проникнат в ума и сърцето ви, науката е там, да можете да определите кои са ваши и кои са на окръжающата среда. А има и други, които са извънка вас, те са чисто на Божествения свят. Да ви ползуват в дадения случай могат само вашите желания. А това, че участвувате в страданието на цял един народ, това е една привилегия; и това, че можете да участвувате в радостите на цял един народ, това е също една привилегия.
към втори вариант >>
(тетивата). Най-първо тетивата е в едно натегнато състояние, но кой най-после ще освободи тази тетива от това напрегнато състояние?
(втори вариант)
Една машина, която е била напрегната като един лък и след като се отпусне пружината какво става? Тя ще иде на нейното естествено местоположение. Щом като се свърши една работа, тази натегнатост се уравновеси и силите се успокояват. Тогава, в този случай, онези сили, които тургат нещата в живота на място, ние ги наричаме разумни сили. Запример, нали ръката обтяга онази пружина на някой лък, какво обтяга тя?
(тетивата). Най-първо тетивата е в едно натегнато състояние, но кой най-после ще освободи тази тетива от това напрегнато състояние?
(пак ръката). Тъй, пак ръката ще освободи тази тетива.
към втори вариант >>
Има мисли, които не са ваши; и има желания, които пак не са ваши.
(втори вариант)
И тя нищо няма да допринесе на тебе. Това показва, че ако върви добре на българите, ще бъде добре и за тебе. Има условия ти да се подигнеш. И ако на народа не е добре, и на тебе няма да е добре. Та най-първо ще определите онези мисли и желания, които са точно ваши.
Има мисли, които не са ваши; и има желания, които пак не са ваши.
От хиляди желания, които могат да проникнат в ума и сърцето ви, науката е там, да можете да определите кои са ваши и кои са на окръжающата среда. А има и други, които са извънка вас, те са чисто на Божествения свят. Да ви ползуват в дадения случай могат само вашите желания. А това, че участвувате в страданието на цял един народ, това е една привилегия; и това, че можете да участвувате в радостите на цял един народ, това е също една привилегия. И да участвуваш в работите на невидимия свят това е една привилегия.
към втори вариант >>
(пак ръката).
(втори вариант)
Тя ще иде на нейното естествено местоположение. Щом като се свърши една работа, тази натегнатост се уравновеси и силите се успокояват. Тогава, в този случай, онези сили, които тургат нещата в живота на място, ние ги наричаме разумни сили. Запример, нали ръката обтяга онази пружина на някой лък, какво обтяга тя? (тетивата). Най-първо тетивата е в едно натегнато състояние, но кой най-после ще освободи тази тетива от това напрегнато състояние?
(пак ръката).
Тъй, пак ръката ще освободи тази тетива.
към втори вариант >>
От хиляди желания, които могат да проникнат в ума и сърцето ви, науката е там, да можете да определите кои са ваши и кои са на окръжающата среда.
(втори вариант)
Това показва, че ако върви добре на българите, ще бъде добре и за тебе. Има условия ти да се подигнеш. И ако на народа не е добре, и на тебе няма да е добре. Та най-първо ще определите онези мисли и желания, които са точно ваши. Има мисли, които не са ваши; и има желания, които пак не са ваши.
От хиляди желания, които могат да проникнат в ума и сърцето ви, науката е там, да можете да определите кои са ваши и кои са на окръжающата среда.
А има и други, които са извънка вас, те са чисто на Божествения свят. Да ви ползуват в дадения случай могат само вашите желания. А това, че участвувате в страданието на цял един народ, това е една привилегия; и това, че можете да участвувате в радостите на цял един народ, това е също една привилегия. И да участвуваш в работите на невидимия свят това е една привилегия. Не само да се отрича човек, ти можеш да кажеш, че животът няма смисъл, това е частично гледане; че животът няма смисъл, това е вярно само по отношение на мене.
към втори вариант >>
Тъй, пак ръката ще освободи тази тетива.
(втори вариант)
Щом като се свърши една работа, тази натегнатост се уравновеси и силите се успокояват. Тогава, в този случай, онези сили, които тургат нещата в живота на място, ние ги наричаме разумни сили. Запример, нали ръката обтяга онази пружина на някой лък, какво обтяга тя? (тетивата). Най-първо тетивата е в едно натегнато състояние, но кой най-после ще освободи тази тетива от това напрегнато състояние? (пак ръката).
Тъй, пак ръката ще освободи тази тетива.
към втори вариант >>
А има и други, които са извънка вас, те са чисто на Божествения свят.
(втори вариант)
Има условия ти да се подигнеш. И ако на народа не е добре, и на тебе няма да е добре. Та най-първо ще определите онези мисли и желания, които са точно ваши. Има мисли, които не са ваши; и има желания, които пак не са ваши. От хиляди желания, които могат да проникнат в ума и сърцето ви, науката е там, да можете да определите кои са ваши и кои са на окръжающата среда.
А има и други, които са извънка вас, те са чисто на Божествения свят.
Да ви ползуват в дадения случай могат само вашите желания. А това, че участвувате в страданието на цял един народ, това е една привилегия; и това, че можете да участвувате в радостите на цял един народ, това е също една привилегия. И да участвуваш в работите на невидимия свят това е една привилегия. Не само да се отрича човек, ти можеш да кажеш, че животът няма смисъл, това е частично гледане; че животът няма смисъл, това е вярно само по отношение на мене. Или че някой философ казал, че животът няма смисъл, това е негово мнение; или пък ако той каже, че животът има смисъл, то е пак негово мнение, негово частично знание.
към втори вариант >>
Сега да ви представя друга една картина.
(втори вариант)
Сега да ви представя друга една картина.
Представете си, че това представлява един замък, в най-простата му форма. (чертежа). Представете си, че вие се намирате в този замък. Тук имате една пружина с числото № 1. Като я бутнете, веднага вратата на този замък се отваря. Но на другата страна, без вие да знаете, има и друга една пружина 2., едно камъче е това, като го бутнете и прозорецът се отваря.
към втори вариант >>
Да ви ползуват в дадения случай могат само вашите желания.
(втори вариант)
И ако на народа не е добре, и на тебе няма да е добре. Та най-първо ще определите онези мисли и желания, които са точно ваши. Има мисли, които не са ваши; и има желания, които пак не са ваши. От хиляди желания, които могат да проникнат в ума и сърцето ви, науката е там, да можете да определите кои са ваши и кои са на окръжающата среда. А има и други, които са извънка вас, те са чисто на Божествения свят.
Да ви ползуват в дадения случай могат само вашите желания.
А това, че участвувате в страданието на цял един народ, това е една привилегия; и това, че можете да участвувате в радостите на цял един народ, това е също една привилегия. И да участвуваш в работите на невидимия свят това е една привилегия. Не само да се отрича човек, ти можеш да кажеш, че животът няма смисъл, това е частично гледане; че животът няма смисъл, това е вярно само по отношение на мене. Или че някой философ казал, че животът няма смисъл, това е негово мнение; или пък ако той каже, че животът има смисъл, то е пак негово мнение, негово частично знание. Конкретно искаме да знаем, целокупният живот има ли смисъл или не.
към втори вариант >>
Представете си, че това представлява един замък, в най-простата му форма. (чертежа).
(втори вариант)
Сега да ви представя друга една картина.
Представете си, че това представлява един замък, в най-простата му форма. (чертежа).
Представете си, че вие се намирате в този замък. Тук имате една пружина с числото № 1. Като я бутнете, веднага вратата на този замък се отваря. Но на другата страна, без вие да знаете, има и друга една пружина 2., едно камъче е това, като го бутнете и прозорецът се отваря. Имате и друго едно камъче 3.
към втори вариант >>
А това, че участвувате в страданието на цял един народ, това е една привилегия; и това, че можете да участвувате в радостите на цял един народ, това е също една привилегия.
(втори вариант)
Та най-първо ще определите онези мисли и желания, които са точно ваши. Има мисли, които не са ваши; и има желания, които пак не са ваши. От хиляди желания, които могат да проникнат в ума и сърцето ви, науката е там, да можете да определите кои са ваши и кои са на окръжающата среда. А има и други, които са извънка вас, те са чисто на Божествения свят. Да ви ползуват в дадения случай могат само вашите желания.
А това, че участвувате в страданието на цял един народ, това е една привилегия; и това, че можете да участвувате в радостите на цял един народ, това е също една привилегия.
И да участвуваш в работите на невидимия свят това е една привилегия. Не само да се отрича човек, ти можеш да кажеш, че животът няма смисъл, това е частично гледане; че животът няма смисъл, това е вярно само по отношение на мене. Или че някой философ казал, че животът няма смисъл, това е негово мнение; или пък ако той каже, че животът има смисъл, то е пак негово мнение, негово частично знание. Конкретно искаме да знаем, целокупният живот има ли смисъл или не. Има ли признак, по който ние можем да знаем дали животът има смисъл или не.
към втори вариант >>
Представете си, че вие се намирате в този замък.
(втори вариант)
Сега да ви представя друга една картина. Представете си, че това представлява един замък, в най-простата му форма. (чертежа).
Представете си, че вие се намирате в този замък.
Тук имате една пружина с числото № 1. Като я бутнете, веднага вратата на този замък се отваря. Но на другата страна, без вие да знаете, има и друга една пружина 2., едно камъче е това, като го бутнете и прозорецът се отваря. Имате и друго едно камъче 3. като бутнете него и горната част на този замък, целият покрив се отваря.
към втори вариант >>
И да участвуваш в работите на невидимия свят това е една привилегия.
(втори вариант)
Има мисли, които не са ваши; и има желания, които пак не са ваши. От хиляди желания, които могат да проникнат в ума и сърцето ви, науката е там, да можете да определите кои са ваши и кои са на окръжающата среда. А има и други, които са извънка вас, те са чисто на Божествения свят. Да ви ползуват в дадения случай могат само вашите желания. А това, че участвувате в страданието на цял един народ, това е една привилегия; и това, че можете да участвувате в радостите на цял един народ, това е също една привилегия.
И да участвуваш в работите на невидимия свят това е една привилегия.
Не само да се отрича човек, ти можеш да кажеш, че животът няма смисъл, това е частично гледане; че животът няма смисъл, това е вярно само по отношение на мене. Или че някой философ казал, че животът няма смисъл, това е негово мнение; или пък ако той каже, че животът има смисъл, то е пак негово мнение, негово частично знание. Конкретно искаме да знаем, целокупният живот има ли смисъл или не. Има ли признак, по който ние можем да знаем дали животът има смисъл или не. Това аз мога да го докажа в 10 минути отгоре.
към втори вариант >>
Тук имате една пружина с числото № 1.
(втори вариант)
Сега да ви представя друга една картина. Представете си, че това представлява един замък, в най-простата му форма. (чертежа). Представете си, че вие се намирате в този замък.
Тук имате една пружина с числото № 1.
Като я бутнете, веднага вратата на този замък се отваря. Но на другата страна, без вие да знаете, има и друга една пружина 2., едно камъче е това, като го бутнете и прозорецът се отваря. Имате и друго едно камъче 3. като бутнете него и горната част на този замък, целият покрив се отваря. И след това на долната част на замъка имате едно камъче 4., като бутнете него и двете страни на замъка се приближават с.d.
към втори вариант >>
Не само да се отрича човек, ти можеш да кажеш, че животът няма смисъл, това е частично гледане; че животът няма смисъл, това е вярно само по отношение на мене.
(втори вариант)
От хиляди желания, които могат да проникнат в ума и сърцето ви, науката е там, да можете да определите кои са ваши и кои са на окръжающата среда. А има и други, които са извънка вас, те са чисто на Божествения свят. Да ви ползуват в дадения случай могат само вашите желания. А това, че участвувате в страданието на цял един народ, това е една привилегия; и това, че можете да участвувате в радостите на цял един народ, това е също една привилегия. И да участвуваш в работите на невидимия свят това е една привилегия.
Не само да се отрича човек, ти можеш да кажеш, че животът няма смисъл, това е частично гледане; че животът няма смисъл, това е вярно само по отношение на мене.
Или че някой философ казал, че животът няма смисъл, това е негово мнение; или пък ако той каже, че животът има смисъл, то е пак негово мнение, негово частично знание. Конкретно искаме да знаем, целокупният живот има ли смисъл или не. Има ли признак, по който ние можем да знаем дали животът има смисъл или не. Това аз мога да го докажа в 10 минути отгоре. Нищо повече.
към втори вариант >>
Като я бутнете, веднага вратата на този замък се отваря.
(втори вариант)
Сега да ви представя друга една картина. Представете си, че това представлява един замък, в най-простата му форма. (чертежа). Представете си, че вие се намирате в този замък. Тук имате една пружина с числото № 1.
Като я бутнете, веднага вратата на този замък се отваря.
Но на другата страна, без вие да знаете, има и друга една пружина 2., едно камъче е това, като го бутнете и прозорецът се отваря. Имате и друго едно камъче 3. като бутнете него и горната част на този замък, целият покрив се отваря. И след това на долната част на замъка имате едно камъче 4., като бутнете него и двете страни на замъка се приближават с.d. Да допуснем, че вие дойдохте в този замък, бутнахте 1. 2.
към втори вариант >>
Или че някой философ казал, че животът няма смисъл, това е негово мнение; или пък ако той каже, че животът има смисъл, то е пак негово мнение, негово частично знание.
(втори вариант)
А има и други, които са извънка вас, те са чисто на Божествения свят. Да ви ползуват в дадения случай могат само вашите желания. А това, че участвувате в страданието на цял един народ, това е една привилегия; и това, че можете да участвувате в радостите на цял един народ, това е също една привилегия. И да участвуваш в работите на невидимия свят това е една привилегия. Не само да се отрича човек, ти можеш да кажеш, че животът няма смисъл, това е частично гледане; че животът няма смисъл, това е вярно само по отношение на мене.
Или че някой философ казал, че животът няма смисъл, това е негово мнение; или пък ако той каже, че животът има смисъл, то е пак негово мнение, негово частично знание.
Конкретно искаме да знаем, целокупният живот има ли смисъл или не. Има ли признак, по който ние можем да знаем дали животът има смисъл или не. Това аз мога да го докажа в 10 минути отгоре. Нищо повече. Има един пример, ама аз не искам да го привеждам.
към втори вариант >>
Но на другата страна, без вие да знаете, има и друга една пружина 2., едно камъче е това, като го бутнете и прозорецът се отваря.
(втори вариант)
Сега да ви представя друга една картина. Представете си, че това представлява един замък, в най-простата му форма. (чертежа). Представете си, че вие се намирате в този замък. Тук имате една пружина с числото № 1. Като я бутнете, веднага вратата на този замък се отваря.
Но на другата страна, без вие да знаете, има и друга една пружина 2., едно камъче е това, като го бутнете и прозорецът се отваря.
Имате и друго едно камъче 3. като бутнете него и горната част на този замък, целият покрив се отваря. И след това на долната част на замъка имате едно камъче 4., като бутнете него и двете страни на замъка се приближават с.d. Да допуснем, че вие дойдохте в този замък, бутнахте 1. 2. и 3.
към втори вариант >>
Конкретно искаме да знаем, целокупният живот има ли смисъл или не.
(втори вариант)
Да ви ползуват в дадения случай могат само вашите желания. А това, че участвувате в страданието на цял един народ, това е една привилегия; и това, че можете да участвувате в радостите на цял един народ, това е също една привилегия. И да участвуваш в работите на невидимия свят това е една привилегия. Не само да се отрича човек, ти можеш да кажеш, че животът няма смисъл, това е частично гледане; че животът няма смисъл, това е вярно само по отношение на мене. Или че някой философ казал, че животът няма смисъл, това е негово мнение; или пък ако той каже, че животът има смисъл, то е пак негово мнение, негово частично знание.
Конкретно искаме да знаем, целокупният живот има ли смисъл или не.
Има ли признак, по който ние можем да знаем дали животът има смисъл или не. Това аз мога да го докажа в 10 минути отгоре. Нищо повече. Има един пример, ама аз не искам да го привеждам. То се доказва много лесно, не трябва много доказателство.
към втори вариант >>
Имате и друго едно камъче 3.
(втори вариант)
Представете си, че това представлява един замък, в най-простата му форма. (чертежа). Представете си, че вие се намирате в този замък. Тук имате една пружина с числото № 1. Като я бутнете, веднага вратата на този замък се отваря. Но на другата страна, без вие да знаете, има и друга една пружина 2., едно камъче е това, като го бутнете и прозорецът се отваря.
Имате и друго едно камъче 3.
като бутнете него и горната част на този замък, целият покрив се отваря. И след това на долната част на замъка имате едно камъче 4., като бутнете него и двете страни на замъка се приближават с.d. Да допуснем, че вие дойдохте в този замък, бутнахте 1. 2. и 3. копчета, и опитвате и 4., но стените на замъка се събират.
към втори вариант >>
Има ли признак, по който ние можем да знаем дали животът има смисъл или не.
(втори вариант)
А това, че участвувате в страданието на цял един народ, това е една привилегия; и това, че можете да участвувате в радостите на цял един народ, това е също една привилегия. И да участвуваш в работите на невидимия свят това е една привилегия. Не само да се отрича човек, ти можеш да кажеш, че животът няма смисъл, това е частично гледане; че животът няма смисъл, това е вярно само по отношение на мене. Или че някой философ казал, че животът няма смисъл, това е негово мнение; или пък ако той каже, че животът има смисъл, то е пак негово мнение, негово частично знание. Конкретно искаме да знаем, целокупният живот има ли смисъл или не.
Има ли признак, по който ние можем да знаем дали животът има смисъл или не.
Това аз мога да го докажа в 10 минути отгоре. Нищо повече. Има един пример, ама аз не искам да го привеждам. То се доказва много лесно, не трябва много доказателство. Щом имаш будно съзнание, животът има смисъл, щом нямаш никакво съзнание, животът няма никакъв смисъл.
към втори вариант >>
като бутнете него и горната част на този замък, целият покрив се отваря.
(втори вариант)
Представете си, че вие се намирате в този замък. Тук имате една пружина с числото № 1. Като я бутнете, веднага вратата на този замък се отваря. Но на другата страна, без вие да знаете, има и друга една пружина 2., едно камъче е това, като го бутнете и прозорецът се отваря. Имате и друго едно камъче 3.
като бутнете него и горната част на този замък, целият покрив се отваря.
И след това на долната част на замъка имате едно камъче 4., като бутнете него и двете страни на замъка се приближават с.d. Да допуснем, че вие дойдохте в този замък, бутнахте 1. 2. и 3. копчета, и опитвате и 4., но стените на замъка се събират. Какво ви показва тази задача?
към втори вариант >>
Това аз мога да го докажа в 10 минути отгоре.
(втори вариант)
И да участвуваш в работите на невидимия свят това е една привилегия. Не само да се отрича човек, ти можеш да кажеш, че животът няма смисъл, това е частично гледане; че животът няма смисъл, това е вярно само по отношение на мене. Или че някой философ казал, че животът няма смисъл, това е негово мнение; или пък ако той каже, че животът има смисъл, то е пак негово мнение, негово частично знание. Конкретно искаме да знаем, целокупният живот има ли смисъл или не. Има ли признак, по който ние можем да знаем дали животът има смисъл или не.
Това аз мога да го докажа в 10 минути отгоре.
Нищо повече. Има един пример, ама аз не искам да го привеждам. То се доказва много лесно, не трябва много доказателство. Щом имаш будно съзнание, животът има смисъл, щом нямаш никакво съзнание, животът няма никакъв смисъл. Имаш ли съзнание, имаш ли мисъл, имаш ли чувство, животът има смисъл.
към втори вариант >>
И след това на долната част на замъка имате едно камъче 4., като бутнете него и двете страни на замъка се приближават с.d.
(втори вариант)
Тук имате една пружина с числото № 1. Като я бутнете, веднага вратата на този замък се отваря. Но на другата страна, без вие да знаете, има и друга една пружина 2., едно камъче е това, като го бутнете и прозорецът се отваря. Имате и друго едно камъче 3. като бутнете него и горната част на този замък, целият покрив се отваря.
И след това на долната част на замъка имате едно камъче 4., като бутнете него и двете страни на замъка се приближават с.d.
Да допуснем, че вие дойдохте в този замък, бутнахте 1. 2. и 3. копчета, и опитвате и 4., но стените на замъка се събират. Какво ви показва тази задача? (че не трябва да бутаме всичките копчета).
към втори вариант >>
Нищо повече.
(втори вариант)
Не само да се отрича човек, ти можеш да кажеш, че животът няма смисъл, това е частично гледане; че животът няма смисъл, това е вярно само по отношение на мене. Или че някой философ казал, че животът няма смисъл, това е негово мнение; или пък ако той каже, че животът има смисъл, то е пак негово мнение, негово частично знание. Конкретно искаме да знаем, целокупният живот има ли смисъл или не. Има ли признак, по който ние можем да знаем дали животът има смисъл или не. Това аз мога да го докажа в 10 минути отгоре.
Нищо повече.
Има един пример, ама аз не искам да го привеждам. То се доказва много лесно, не трябва много доказателство. Щом имаш будно съзнание, животът има смисъл, щом нямаш никакво съзнание, животът няма никакъв смисъл. Имаш ли съзнание, имаш ли мисъл, имаш ли чувство, животът има смисъл. Работи ли стомахът, има смисъл, работят ли краката ти, има смисъл.
към втори вариант >>
Да допуснем, че вие дойдохте в този замък, бутнахте 1. 2.
(втори вариант)
Като я бутнете, веднага вратата на този замък се отваря. Но на другата страна, без вие да знаете, има и друга една пружина 2., едно камъче е това, като го бутнете и прозорецът се отваря. Имате и друго едно камъче 3. като бутнете него и горната част на този замък, целият покрив се отваря. И след това на долната част на замъка имате едно камъче 4., като бутнете него и двете страни на замъка се приближават с.d.
Да допуснем, че вие дойдохте в този замък, бутнахте 1. 2.
и 3. копчета, и опитвате и 4., но стените на замъка се събират. Какво ви показва тази задача? (че не трябва да бутаме всичките копчета). Дошли сте до края.
към втори вариант >>
Има един пример, ама аз не искам да го привеждам.
(втори вариант)
Или че някой философ казал, че животът няма смисъл, това е негово мнение; или пък ако той каже, че животът има смисъл, то е пак негово мнение, негово частично знание. Конкретно искаме да знаем, целокупният живот има ли смисъл или не. Има ли признак, по който ние можем да знаем дали животът има смисъл или не. Това аз мога да го докажа в 10 минути отгоре. Нищо повече.
Има един пример, ама аз не искам да го привеждам.
То се доказва много лесно, не трябва много доказателство. Щом имаш будно съзнание, животът има смисъл, щом нямаш никакво съзнание, животът няма никакъв смисъл. Имаш ли съзнание, имаш ли мисъл, имаш ли чувство, животът има смисъл. Работи ли стомахът, има смисъл, работят ли краката ти, има смисъл. Умрял ли си, няма смисъл, изгубил ли си парите си, няма никакъв смисъл.
към втори вариант >>
и 3.
(втори вариант)
Но на другата страна, без вие да знаете, има и друга една пружина 2., едно камъче е това, като го бутнете и прозорецът се отваря. Имате и друго едно камъче 3. като бутнете него и горната част на този замък, целият покрив се отваря. И след това на долната част на замъка имате едно камъче 4., като бутнете него и двете страни на замъка се приближават с.d. Да допуснем, че вие дойдохте в този замък, бутнахте 1. 2.
и 3.
копчета, и опитвате и 4., но стените на замъка се събират. Какво ви показва тази задача? (че не трябва да бутаме всичките копчета). Дошли сте до края. В природата има едно равновесие.
към втори вариант >>
То се доказва много лесно, не трябва много доказателство.
(втори вариант)
Конкретно искаме да знаем, целокупният живот има ли смисъл или не. Има ли признак, по който ние можем да знаем дали животът има смисъл или не. Това аз мога да го докажа в 10 минути отгоре. Нищо повече. Има един пример, ама аз не искам да го привеждам.
То се доказва много лесно, не трябва много доказателство.
Щом имаш будно съзнание, животът има смисъл, щом нямаш никакво съзнание, животът няма никакъв смисъл. Имаш ли съзнание, имаш ли мисъл, имаш ли чувство, животът има смисъл. Работи ли стомахът, има смисъл, работят ли краката ти, има смисъл. Умрял ли си, няма смисъл, изгубил ли си парите си, няма никакъв смисъл. Имаш ли приятели, има смисъл, нямаш ли приятели, никакъв смисъл няма.
към втори вариант >>
копчета, и опитвате и 4., но стените на замъка се събират.
(втори вариант)
Имате и друго едно камъче 3. като бутнете него и горната част на този замък, целият покрив се отваря. И след това на долната част на замъка имате едно камъче 4., като бутнете него и двете страни на замъка се приближават с.d. Да допуснем, че вие дойдохте в този замък, бутнахте 1. 2. и 3.
копчета, и опитвате и 4., но стените на замъка се събират.
Какво ви показва тази задача? (че не трябва да бутаме всичките копчета). Дошли сте до края. В природата има едно равновесие. След като се качи човек до най-високата точка, а това съществува.
към втори вариант >>
Щом имаш будно съзнание, животът има смисъл, щом нямаш никакво съзнание, животът няма никакъв смисъл.
(втори вариант)
Има ли признак, по който ние можем да знаем дали животът има смисъл или не. Това аз мога да го докажа в 10 минути отгоре. Нищо повече. Има един пример, ама аз не искам да го привеждам. То се доказва много лесно, не трябва много доказателство.
Щом имаш будно съзнание, животът има смисъл, щом нямаш никакво съзнание, животът няма никакъв смисъл.
Имаш ли съзнание, имаш ли мисъл, имаш ли чувство, животът има смисъл. Работи ли стомахът, има смисъл, работят ли краката ти, има смисъл. Умрял ли си, няма смисъл, изгубил ли си парите си, няма никакъв смисъл. Имаш ли приятели, има смисъл, нямаш ли приятели, никакъв смисъл няма. Това са отношения, които съществуват.
към втори вариант >>
Какво ви показва тази задача?
(втори вариант)
като бутнете него и горната част на този замък, целият покрив се отваря. И след това на долната част на замъка имате едно камъче 4., като бутнете него и двете страни на замъка се приближават с.d. Да допуснем, че вие дойдохте в този замък, бутнахте 1. 2. и 3. копчета, и опитвате и 4., но стените на замъка се събират.
Какво ви показва тази задача?
(че не трябва да бутаме всичките копчета). Дошли сте до края. В природата има едно равновесие. След като се качи човек до най-високата точка, а това съществува. Какво следва тогава?
към втори вариант >>
Имаш ли съзнание, имаш ли мисъл, имаш ли чувство, животът има смисъл.
(втори вариант)
Това аз мога да го докажа в 10 минути отгоре. Нищо повече. Има един пример, ама аз не искам да го привеждам. То се доказва много лесно, не трябва много доказателство. Щом имаш будно съзнание, животът има смисъл, щом нямаш никакво съзнание, животът няма никакъв смисъл.
Имаш ли съзнание, имаш ли мисъл, имаш ли чувство, животът има смисъл.
Работи ли стомахът, има смисъл, работят ли краката ти, има смисъл. Умрял ли си, няма смисъл, изгубил ли си парите си, няма никакъв смисъл. Имаш ли приятели, има смисъл, нямаш ли приятели, никакъв смисъл няма. Това са отношения, които съществуват. Щом моето съзнание е будно, животът има смисъл.
към втори вариант >>
(че не трябва да бутаме всичките копчета).
(втори вариант)
И след това на долната част на замъка имате едно камъче 4., като бутнете него и двете страни на замъка се приближават с.d. Да допуснем, че вие дойдохте в този замък, бутнахте 1. 2. и 3. копчета, и опитвате и 4., но стените на замъка се събират. Какво ви показва тази задача?
(че не трябва да бутаме всичките копчета).
Дошли сте до края. В природата има едно равновесие. След като се качи човек до най-високата точка, а това съществува. Какво следва тогава? (той може да падне от там).
към втори вариант >>
Работи ли стомахът, има смисъл, работят ли краката ти, има смисъл.
(втори вариант)
Нищо повече. Има един пример, ама аз не искам да го привеждам. То се доказва много лесно, не трябва много доказателство. Щом имаш будно съзнание, животът има смисъл, щом нямаш никакво съзнание, животът няма никакъв смисъл. Имаш ли съзнание, имаш ли мисъл, имаш ли чувство, животът има смисъл.
Работи ли стомахът, има смисъл, работят ли краката ти, има смисъл.
Умрял ли си, няма смисъл, изгубил ли си парите си, няма никакъв смисъл. Имаш ли приятели, има смисъл, нямаш ли приятели, никакъв смисъл няма. Това са отношения, които съществуват. Щом моето съзнание е будно, животът има смисъл. Защото в моето съзнание не влизат само неприятните отношения между хората в живота.
към втори вариант >>
Дошли сте до края.
(втори вариант)
Да допуснем, че вие дойдохте в този замък, бутнахте 1. 2. и 3. копчета, и опитвате и 4., но стените на замъка се събират. Какво ви показва тази задача? (че не трябва да бутаме всичките копчета).
Дошли сте до края.
В природата има едно равновесие. След като се качи човек до най-високата точка, а това съществува. Какво следва тогава? (той може да падне от там). Да, ако не внимава, той ще падне.
към втори вариант >>
Умрял ли си, няма смисъл, изгубил ли си парите си, няма никакъв смисъл.
(втори вариант)
Има един пример, ама аз не искам да го привеждам. То се доказва много лесно, не трябва много доказателство. Щом имаш будно съзнание, животът има смисъл, щом нямаш никакво съзнание, животът няма никакъв смисъл. Имаш ли съзнание, имаш ли мисъл, имаш ли чувство, животът има смисъл. Работи ли стомахът, има смисъл, работят ли краката ти, има смисъл.
Умрял ли си, няма смисъл, изгубил ли си парите си, няма никакъв смисъл.
Имаш ли приятели, има смисъл, нямаш ли приятели, никакъв смисъл няма. Това са отношения, които съществуват. Щом моето съзнание е будно, животът има смисъл. Защото в моето съзнание не влизат само неприятните отношения между хората в живота. Съзнанието е един резултат на един отличен живот, който съществува в природата.
към втори вариант >>
В природата има едно равновесие.
(втори вариант)
и 3. копчета, и опитвате и 4., но стените на замъка се събират. Какво ви показва тази задача? (че не трябва да бутаме всичките копчета). Дошли сте до края.
В природата има едно равновесие.
След като се качи човек до най-високата точка, а това съществува. Какво следва тогава? (той може да падне от там). Да, ако не внимава, той ще падне. Щом се качи на най-високата точка, той трябва да бъде разумен.
към втори вариант >>
Имаш ли приятели, има смисъл, нямаш ли приятели, никакъв смисъл няма.
(втори вариант)
То се доказва много лесно, не трябва много доказателство. Щом имаш будно съзнание, животът има смисъл, щом нямаш никакво съзнание, животът няма никакъв смисъл. Имаш ли съзнание, имаш ли мисъл, имаш ли чувство, животът има смисъл. Работи ли стомахът, има смисъл, работят ли краката ти, има смисъл. Умрял ли си, няма смисъл, изгубил ли си парите си, няма никакъв смисъл.
Имаш ли приятели, има смисъл, нямаш ли приятели, никакъв смисъл няма.
Това са отношения, които съществуват. Щом моето съзнание е будно, животът има смисъл. Защото в моето съзнание не влизат само неприятните отношения между хората в живота. Съзнанието е един резултат на един отличен живот, който съществува в природата. Следователно, ако слънцето изгрява и аз ставам и съм радостен, аз съм се събудил навреме.
към втори вариант >>
След като се качи човек до най-високата точка, а това съществува.
(втори вариант)
копчета, и опитвате и 4., но стените на замъка се събират. Какво ви показва тази задача? (че не трябва да бутаме всичките копчета). Дошли сте до края. В природата има едно равновесие.
След като се качи човек до най-високата точка, а това съществува.
Какво следва тогава? (той може да падне от там). Да, ако не внимава, той ще падне. Щом се качи на най-високата точка, той трябва да бъде разумен. И да се върне назад.
към втори вариант >>
Това са отношения, които съществуват.
(втори вариант)
Щом имаш будно съзнание, животът има смисъл, щом нямаш никакво съзнание, животът няма никакъв смисъл. Имаш ли съзнание, имаш ли мисъл, имаш ли чувство, животът има смисъл. Работи ли стомахът, има смисъл, работят ли краката ти, има смисъл. Умрял ли си, няма смисъл, изгубил ли си парите си, няма никакъв смисъл. Имаш ли приятели, има смисъл, нямаш ли приятели, никакъв смисъл няма.
Това са отношения, които съществуват.
Щом моето съзнание е будно, животът има смисъл. Защото в моето съзнание не влизат само неприятните отношения между хората в живота. Съзнанието е един резултат на един отличен живот, който съществува в природата. Следователно, ако слънцето изгрява и аз ставам и съм радостен, аз съм се събудил навреме. Това показва, че животът има смисъл заради мене.
към втори вариант >>
Какво следва тогава?
(втори вариант)
Какво ви показва тази задача? (че не трябва да бутаме всичките копчета). Дошли сте до края. В природата има едно равновесие. След като се качи човек до най-високата точка, а това съществува.
Какво следва тогава?
(той може да падне от там). Да, ако не внимава, той ще падне. Щом се качи на най-високата точка, той трябва да бъде разумен. И да се върне назад. Щом бутне № 4 на този замък, всякога стените ще се съберат.
към втори вариант >>
Щом моето съзнание е будно, животът има смисъл.
(втори вариант)
Имаш ли съзнание, имаш ли мисъл, имаш ли чувство, животът има смисъл. Работи ли стомахът, има смисъл, работят ли краката ти, има смисъл. Умрял ли си, няма смисъл, изгубил ли си парите си, няма никакъв смисъл. Имаш ли приятели, има смисъл, нямаш ли приятели, никакъв смисъл няма. Това са отношения, които съществуват.
Щом моето съзнание е будно, животът има смисъл.
Защото в моето съзнание не влизат само неприятните отношения между хората в живота. Съзнанието е един резултат на един отличен живот, който съществува в природата. Следователно, ако слънцето изгрява и аз ставам и съм радостен, аз съм се събудил навреме. Това показва, че животът има смисъл заради мене. Излизам навънка, гледам на природата, радвам се на слънцето; щом аз се зарадвам добре на слънцето, това слънце е разумно, то изпраща своите препоръки на всички свои хора по лицето на земята.
към втори вариант >>
(той може да падне от там).
(втори вариант)
(че не трябва да бутаме всичките копчета). Дошли сте до края. В природата има едно равновесие. След като се качи човек до най-високата точка, а това съществува. Какво следва тогава?
(той може да падне от там).
Да, ако не внимава, той ще падне. Щом се качи на най-високата точка, той трябва да бъде разумен. И да се върне назад. Щом бутне № 4 на този замък, всякога стените ще се съберат. И трябва да излезнеш навън, не трябва да седиш там.
към втори вариант >>
Защото в моето съзнание не влизат само неприятните отношения между хората в живота.
(втори вариант)
Работи ли стомахът, има смисъл, работят ли краката ти, има смисъл. Умрял ли си, няма смисъл, изгубил ли си парите си, няма никакъв смисъл. Имаш ли приятели, има смисъл, нямаш ли приятели, никакъв смисъл няма. Това са отношения, които съществуват. Щом моето съзнание е будно, животът има смисъл.
Защото в моето съзнание не влизат само неприятните отношения между хората в живота.
Съзнанието е един резултат на един отличен живот, който съществува в природата. Следователно, ако слънцето изгрява и аз ставам и съм радостен, аз съм се събудил навреме. Това показва, че животът има смисъл заради мене. Излизам навънка, гледам на природата, радвам се на слънцето; щом аз се зарадвам добре на слънцето, това слънце е разумно, то изпраща своите препоръки на всички свои хора по лицето на земята. И тогава всички те ще дойдат да се запознаят с мене.
към втори вариант >>
Да, ако не внимава, той ще падне.
(втори вариант)
Дошли сте до края. В природата има едно равновесие. След като се качи човек до най-високата точка, а това съществува. Какво следва тогава? (той може да падне от там).
Да, ако не внимава, той ще падне.
Щом се качи на най-високата точка, той трябва да бъде разумен. И да се върне назад. Щом бутне № 4 на този замък, всякога стените ще се съберат. И трябва да излезнеш навън, не трябва да седиш там. И това не е ли един закон в природата?
към втори вариант >>
Съзнанието е един резултат на един отличен живот, който съществува в природата.
(втори вариант)
Умрял ли си, няма смисъл, изгубил ли си парите си, няма никакъв смисъл. Имаш ли приятели, има смисъл, нямаш ли приятели, никакъв смисъл няма. Това са отношения, които съществуват. Щом моето съзнание е будно, животът има смисъл. Защото в моето съзнание не влизат само неприятните отношения между хората в живота.
Съзнанието е един резултат на един отличен живот, който съществува в природата.
Следователно, ако слънцето изгрява и аз ставам и съм радостен, аз съм се събудил навреме. Това показва, че животът има смисъл заради мене. Излизам навънка, гледам на природата, радвам се на слънцето; щом аз се зарадвам добре на слънцето, това слънце е разумно, то изпраща своите препоръки на всички свои хора по лицето на земята. И тогава всички те ще дойдат да се запознаят с мене. Казват имаме заповед от слънцето, да дойдем да ви посетим днес.
към втори вариант >>
Щом се качи на най-високата точка, той трябва да бъде разумен.
(втори вариант)
В природата има едно равновесие. След като се качи човек до най-високата точка, а това съществува. Какво следва тогава? (той може да падне от там). Да, ако не внимава, той ще падне.
Щом се качи на най-високата точка, той трябва да бъде разумен.
И да се върне назад. Щом бутне № 4 на този замък, всякога стените ще се съберат. И трябва да излезнеш навън, не трябва да седиш там. И това не е ли един закон в природата? Определено ли е постоянно да живееш в замъка?
към втори вариант >>
Следователно, ако слънцето изгрява и аз ставам и съм радостен, аз съм се събудил навреме.
(втори вариант)
Имаш ли приятели, има смисъл, нямаш ли приятели, никакъв смисъл няма. Това са отношения, които съществуват. Щом моето съзнание е будно, животът има смисъл. Защото в моето съзнание не влизат само неприятните отношения между хората в живота. Съзнанието е един резултат на един отличен живот, който съществува в природата.
Следователно, ако слънцето изгрява и аз ставам и съм радостен, аз съм се събудил навреме.
Това показва, че животът има смисъл заради мене. Излизам навънка, гледам на природата, радвам се на слънцето; щом аз се зарадвам добре на слънцето, това слънце е разумно, то изпраща своите препоръки на всички свои хора по лицето на земята. И тогава всички те ще дойдат да се запознаят с мене. Казват имаме заповед от слънцето, да дойдем да ви посетим днес. Тъй е поетически казано така.
към втори вариант >>
И да се върне назад.
(втори вариант)
След като се качи човек до най-високата точка, а това съществува. Какво следва тогава? (той може да падне от там). Да, ако не внимава, той ще падне. Щом се качи на най-високата точка, той трябва да бъде разумен.
И да се върне назад.
Щом бутне № 4 на този замък, всякога стените ще се съберат. И трябва да излезнеш навън, не трябва да седиш там. И това не е ли един закон в природата? Определено ли е постоянно да живееш в замъка? Да, числото 3.
към втори вариант >>
Това показва, че животът има смисъл заради мене.
(втори вариант)
Това са отношения, които съществуват. Щом моето съзнание е будно, животът има смисъл. Защото в моето съзнание не влизат само неприятните отношения между хората в живота. Съзнанието е един резултат на един отличен живот, който съществува в природата. Следователно, ако слънцето изгрява и аз ставам и съм радостен, аз съм се събудил навреме.
Това показва, че животът има смисъл заради мене.
Излизам навънка, гледам на природата, радвам се на слънцето; щом аз се зарадвам добре на слънцето, това слънце е разумно, то изпраща своите препоръки на всички свои хора по лицето на земята. И тогава всички те ще дойдат да се запознаят с мене. Казват имаме заповед от слънцето, да дойдем да ви посетим днес. Тъй е поетически казано така. Някой път слънцето заповядва да ви посетят, а някой път, ако вие не почитате разположението на слънцето, никому то не заповядва да ви дойде на гости. Н.
към втори вариант >>
Щом бутне № 4 на този замък, всякога стените ще се съберат.
(втори вариант)
Какво следва тогава? (той може да падне от там). Да, ако не внимава, той ще падне. Щом се качи на най-високата точка, той трябва да бъде разумен. И да се върне назад.
Щом бутне № 4 на този замък, всякога стените ще се съберат.
И трябва да излезнеш навън, не трябва да седиш там. И това не е ли един закон в природата? Определено ли е постоянно да живееш в замъка? Да, числото 3. ти имаш право да живееш вътре; но така е нагласено, че ти трябва да бутнеш и числото 4.
към втори вариант >>
Излизам навънка, гледам на природата, радвам се на слънцето; щом аз се зарадвам добре на слънцето, това слънце е разумно, то изпраща своите препоръки на всички свои хора по лицето на земята.
(втори вариант)
Щом моето съзнание е будно, животът има смисъл. Защото в моето съзнание не влизат само неприятните отношения между хората в живота. Съзнанието е един резултат на един отличен живот, който съществува в природата. Следователно, ако слънцето изгрява и аз ставам и съм радостен, аз съм се събудил навреме. Това показва, че животът има смисъл заради мене.
Излизам навънка, гледам на природата, радвам се на слънцето; щом аз се зарадвам добре на слънцето, това слънце е разумно, то изпраща своите препоръки на всички свои хора по лицето на земята.
И тогава всички те ще дойдат да се запознаят с мене. Казват имаме заповед от слънцето, да дойдем да ви посетим днес. Тъй е поетически казано така. Някой път слънцето заповядва да ви посетят, а някой път, ако вие не почитате разположението на слънцето, никому то не заповядва да ви дойде на гости. Н. ти имал ли си някое посещение от слънцето?
към втори вариант >>
И трябва да излезнеш навън, не трябва да седиш там.
(втори вариант)
(той може да падне от там). Да, ако не внимава, той ще падне. Щом се качи на най-високата точка, той трябва да бъде разумен. И да се върне назад. Щом бутне № 4 на този замък, всякога стените ще се съберат.
И трябва да излезнеш навън, не трябва да седиш там.
И това не е ли един закон в природата? Определено ли е постоянно да живееш в замъка? Да, числото 3. ти имаш право да живееш вътре; но така е нагласено, че ти трябва да бутнеш и числото 4. Тогава непременно трябва да излезеш из този замък навънка.
към втори вариант >>
И тогава всички те ще дойдат да се запознаят с мене.
(втори вариант)
Защото в моето съзнание не влизат само неприятните отношения между хората в живота. Съзнанието е един резултат на един отличен живот, който съществува в природата. Следователно, ако слънцето изгрява и аз ставам и съм радостен, аз съм се събудил навреме. Това показва, че животът има смисъл заради мене. Излизам навънка, гледам на природата, радвам се на слънцето; щом аз се зарадвам добре на слънцето, това слънце е разумно, то изпраща своите препоръки на всички свои хора по лицето на земята.
И тогава всички те ще дойдат да се запознаят с мене.
Казват имаме заповед от слънцето, да дойдем да ви посетим днес. Тъй е поетически казано така. Някой път слънцето заповядва да ви посетят, а някой път, ако вие не почитате разположението на слънцето, никому то не заповядва да ви дойде на гости. Н. ти имал ли си някое посещение от слънцето?
към втори вариант >>
И това не е ли един закон в природата?
(втори вариант)
Да, ако не внимава, той ще падне. Щом се качи на най-високата точка, той трябва да бъде разумен. И да се върне назад. Щом бутне № 4 на този замък, всякога стените ще се съберат. И трябва да излезнеш навън, не трябва да седиш там.
И това не е ли един закон в природата?
Определено ли е постоянно да живееш в замъка? Да, числото 3. ти имаш право да живееш вътре; но така е нагласено, че ти трябва да бутнеш и числото 4. Тогава непременно трябва да излезеш из този замък навънка. Преведете сега, направете още един превод, защо трябва да излезеш из този замък навънка?
към втори вариант >>
Казват имаме заповед от слънцето, да дойдем да ви посетим днес.
(втори вариант)
Съзнанието е един резултат на един отличен живот, който съществува в природата. Следователно, ако слънцето изгрява и аз ставам и съм радостен, аз съм се събудил навреме. Това показва, че животът има смисъл заради мене. Излизам навънка, гледам на природата, радвам се на слънцето; щом аз се зарадвам добре на слънцето, това слънце е разумно, то изпраща своите препоръки на всички свои хора по лицето на земята. И тогава всички те ще дойдат да се запознаят с мене.
Казват имаме заповед от слънцето, да дойдем да ви посетим днес.
Тъй е поетически казано така. Някой път слънцето заповядва да ви посетят, а някой път, ако вие не почитате разположението на слънцето, никому то не заповядва да ви дойде на гости. Н. ти имал ли си някое посещение от слънцето?
към втори вариант >>
Определено ли е постоянно да живееш в замъка?
(втори вариант)
Щом се качи на най-високата точка, той трябва да бъде разумен. И да се върне назад. Щом бутне № 4 на този замък, всякога стените ще се съберат. И трябва да излезнеш навън, не трябва да седиш там. И това не е ли един закон в природата?
Определено ли е постоянно да живееш в замъка?
Да, числото 3. ти имаш право да живееш вътре; но така е нагласено, че ти трябва да бутнеш и числото 4. Тогава непременно трябва да излезеш из този замък навънка. Преведете сега, направете още един превод, защо трябва да излезеш из този замък навънка? Защо трябваше да влизаш и защо трябваше да буташ всичките тези числа?
към втори вариант >>
Тъй е поетически казано така.
(втори вариант)
Следователно, ако слънцето изгрява и аз ставам и съм радостен, аз съм се събудил навреме. Това показва, че животът има смисъл заради мене. Излизам навънка, гледам на природата, радвам се на слънцето; щом аз се зарадвам добре на слънцето, това слънце е разумно, то изпраща своите препоръки на всички свои хора по лицето на земята. И тогава всички те ще дойдат да се запознаят с мене. Казват имаме заповед от слънцето, да дойдем да ви посетим днес.
Тъй е поетически казано така.
Някой път слънцето заповядва да ви посетят, а някой път, ако вие не почитате разположението на слънцето, никому то не заповядва да ви дойде на гости. Н. ти имал ли си някое посещение от слънцето?
към втори вариант >>
Да, числото 3.
(втори вариант)
И да се върне назад. Щом бутне № 4 на този замък, всякога стените ще се съберат. И трябва да излезнеш навън, не трябва да седиш там. И това не е ли един закон в природата? Определено ли е постоянно да живееш в замъка?
Да, числото 3.
ти имаш право да живееш вътре; но така е нагласено, че ти трябва да бутнеш и числото 4. Тогава непременно трябва да излезеш из този замък навънка. Преведете сега, направете още един превод, защо трябва да излезеш из този замък навънка? Защо трябваше да влизаш и защо трябваше да буташ всичките тези числа? И защо най-после трябва да излезеш из този замък?
към втори вариант >>
Някой път слънцето заповядва да ви посетят, а някой път, ако вие не почитате разположението на слънцето, никому то не заповядва да ви дойде на гости. Н.
(втори вариант)
Това показва, че животът има смисъл заради мене. Излизам навънка, гледам на природата, радвам се на слънцето; щом аз се зарадвам добре на слънцето, това слънце е разумно, то изпраща своите препоръки на всички свои хора по лицето на земята. И тогава всички те ще дойдат да се запознаят с мене. Казват имаме заповед от слънцето, да дойдем да ви посетим днес. Тъй е поетически казано така.
Някой път слънцето заповядва да ви посетят, а някой път, ако вие не почитате разположението на слънцето, никому то не заповядва да ви дойде на гости. Н.
ти имал ли си някое посещение от слънцето?
към втори вариант >>
ти имаш право да живееш вътре; но така е нагласено, че ти трябва да бутнеш и числото 4.
(втори вариант)
Щом бутне № 4 на този замък, всякога стените ще се съберат. И трябва да излезнеш навън, не трябва да седиш там. И това не е ли един закон в природата? Определено ли е постоянно да живееш в замъка? Да, числото 3.
ти имаш право да живееш вътре; но така е нагласено, че ти трябва да бутнеш и числото 4.
Тогава непременно трябва да излезеш из този замък навънка. Преведете сега, направете още един превод, защо трябва да излезеш из този замък навънка? Защо трябваше да влизаш и защо трябваше да буташ всичките тези числа? И защо най-после трябва да излезеш из този замък? Защо влезна и защо излизаш?
към втори вариант >>
ти имал ли си някое посещение от слънцето?
(втори вариант)
Излизам навънка, гледам на природата, радвам се на слънцето; щом аз се зарадвам добре на слънцето, това слънце е разумно, то изпраща своите препоръки на всички свои хора по лицето на земята. И тогава всички те ще дойдат да се запознаят с мене. Казват имаме заповед от слънцето, да дойдем да ви посетим днес. Тъй е поетически казано така. Някой път слънцето заповядва да ви посетят, а някой път, ако вие не почитате разположението на слънцето, никому то не заповядва да ви дойде на гости. Н.
ти имал ли си някое посещение от слънцето?
към втори вариант >>
Тогава непременно трябва да излезеш из този замък навънка.
(втори вариант)
И трябва да излезнеш навън, не трябва да седиш там. И това не е ли един закон в природата? Определено ли е постоянно да живееш в замъка? Да, числото 3. ти имаш право да живееш вътре; но така е нагласено, че ти трябва да бутнеш и числото 4.
Тогава непременно трябва да излезеш из този замък навънка.
Преведете сега, направете още един превод, защо трябва да излезеш из този замък навънка? Защо трябваше да влизаш и защо трябваше да буташ всичките тези числа? И защо най-после трябва да излезеш из този замък? Защо влезна и защо излизаш? Ражда се човек на земята, влиза в този замък, след това иде смъртта – излизаш навънка от този замък.
към втори вариант >>
Сега да ви дам едно правило: имайте характера на водата!
(втори вариант)
Сега да ви дам едно правило: имайте характера на водата!
Имайте характера на въздуха! Имайте характера на светлината! Имайте характера на твърдата почва! Не закоравявайте! Например съвременните хора са тъй закоравели, повече будни бъдете.
към втори вариант >>
Преведете сега, направете още един превод, защо трябва да излезеш из този замък навънка?
(втори вариант)
И това не е ли един закон в природата? Определено ли е постоянно да живееш в замъка? Да, числото 3. ти имаш право да живееш вътре; но така е нагласено, че ти трябва да бутнеш и числото 4. Тогава непременно трябва да излезеш из този замък навънка.
Преведете сега, направете още един превод, защо трябва да излезеш из този замък навънка?
Защо трябваше да влизаш и защо трябваше да буташ всичките тези числа? И защо най-после трябва да излезеш из този замък? Защо влезна и защо излизаш? Ражда се човек на земята, влиза в този замък, след това иде смъртта – излизаш навънка от този замък. Защо трябваше да се родиш и защо трябва да умреш?
към втори вариант >>
Имайте характера на въздуха!
(втори вариант)
Сега да ви дам едно правило: имайте характера на водата!
Имайте характера на въздуха!
Имайте характера на светлината! Имайте характера на твърдата почва! Не закоравявайте! Например съвременните хора са тъй закоравели, повече будни бъдете. Дайте свобода на ума си да мислите.
към втори вариант >>
Защо трябваше да влизаш и защо трябваше да буташ всичките тези числа?
(втори вариант)
Определено ли е постоянно да живееш в замъка? Да, числото 3. ти имаш право да живееш вътре; но така е нагласено, че ти трябва да бутнеш и числото 4. Тогава непременно трябва да излезеш из този замък навънка. Преведете сега, направете още един превод, защо трябва да излезеш из този замък навънка?
Защо трябваше да влизаш и защо трябваше да буташ всичките тези числа?
И защо най-после трябва да излезеш из този замък? Защо влезна и защо излизаш? Ражда се човек на земята, влиза в този замък, след това иде смъртта – излизаш навънка от този замък. Защо трябваше да се родиш и защо трябва да умреш? Потребно ли е да се родиш, кажи О.
към втори вариант >>
Имайте характера на светлината!
(втори вариант)
Сега да ви дам едно правило: имайте характера на водата! Имайте характера на въздуха!
Имайте характера на светлината!
Имайте характера на твърдата почва! Не закоравявайте! Например съвременните хора са тъй закоравели, повече будни бъдете. Дайте свобода на ума си да мислите. Обърнете сега тези неща по най-разнообразни възможни начини.
към втори вариант >>
И защо най-после трябва да излезеш из този замък?
(втори вариант)
Да, числото 3. ти имаш право да живееш вътре; но така е нагласено, че ти трябва да бутнеш и числото 4. Тогава непременно трябва да излезеш из този замък навънка. Преведете сега, направете още един превод, защо трябва да излезеш из този замък навънка? Защо трябваше да влизаш и защо трябваше да буташ всичките тези числа?
И защо най-после трябва да излезеш из този замък?
Защо влезна и защо излизаш? Ражда се човек на земята, влиза в този замък, след това иде смъртта – излизаш навънка от този замък. Защо трябваше да се родиш и защо трябва да умреш? Потребно ли е да се родиш, кажи О. (да разбира се).
към втори вариант >>
Имайте характера на твърдата почва!
(втори вариант)
Сега да ви дам едно правило: имайте характера на водата! Имайте характера на въздуха! Имайте характера на светлината!
Имайте характера на твърдата почва!
Не закоравявайте! Например съвременните хора са тъй закоравели, повече будни бъдете. Дайте свобода на ума си да мислите. Обърнете сега тези неща по най-разнообразни възможни начини. Ако искате да бъдете свободни.
към втори вариант >>
Защо влезна и защо излизаш?
(втори вариант)
ти имаш право да живееш вътре; но така е нагласено, че ти трябва да бутнеш и числото 4. Тогава непременно трябва да излезеш из този замък навънка. Преведете сега, направете още един превод, защо трябва да излезеш из този замък навънка? Защо трябваше да влизаш и защо трябваше да буташ всичките тези числа? И защо най-после трябва да излезеш из този замък?
Защо влезна и защо излизаш?
Ражда се човек на земята, влиза в този замък, след това иде смъртта – излизаш навънка от този замък. Защо трябваше да се родиш и защо трябва да умреш? Потребно ли е да се родиш, кажи О. (да разбира се). А потребно ли е да умрем?
към втори вариант >>
Не закоравявайте!
(втори вариант)
Сега да ви дам едно правило: имайте характера на водата! Имайте характера на въздуха! Имайте характера на светлината! Имайте характера на твърдата почва!
Не закоравявайте!
Например съвременните хора са тъй закоравели, повече будни бъдете. Дайте свобода на ума си да мислите. Обърнете сега тези неща по най-разнообразни възможни начини. Ако искате да бъдете свободни. Не ги тургайте само тъй в една посока като един кон, който гледа само в една посока.
към втори вариант >>
Ражда се човек на земята, влиза в този замък, след това иде смъртта – излизаш навънка от този замък.
(втори вариант)
Тогава непременно трябва да излезеш из този замък навънка. Преведете сега, направете още един превод, защо трябва да излезеш из този замък навънка? Защо трябваше да влизаш и защо трябваше да буташ всичките тези числа? И защо най-после трябва да излезеш из този замък? Защо влезна и защо излизаш?
Ражда се човек на земята, влиза в този замък, след това иде смъртта – излизаш навънка от този замък.
Защо трябваше да се родиш и защо трябва да умреш? Потребно ли е да се родиш, кажи О. (да разбира се). А потребно ли е да умрем? (и това е потребно). Защо?
към втори вариант >>
Например съвременните хора са тъй закоравели, повече будни бъдете.
(втори вариант)
Сега да ви дам едно правило: имайте характера на водата! Имайте характера на въздуха! Имайте характера на светлината! Имайте характера на твърдата почва! Не закоравявайте!
Например съвременните хора са тъй закоравели, повече будни бъдете.
Дайте свобода на ума си да мислите. Обърнете сега тези неща по най-разнообразни възможни начини. Ако искате да бъдете свободни. Не ги тургайте само тъй в една посока като един кон, който гледа само в една посока. Свобода на мисълта, свобода на чувствата, които са не своеволие.
към втори вариант >>
Защо трябваше да се родиш и защо трябва да умреш?
(втори вариант)
Преведете сега, направете още един превод, защо трябва да излезеш из този замък навънка? Защо трябваше да влизаш и защо трябваше да буташ всичките тези числа? И защо най-после трябва да излезеш из този замък? Защо влезна и защо излизаш? Ражда се човек на земята, влиза в този замък, след това иде смъртта – излизаш навънка от този замък.
Защо трябваше да се родиш и защо трябва да умреш?
Потребно ли е да се родиш, кажи О. (да разбира се). А потребно ли е да умрем? (и това е потребно). Защо? (Защото, ако душата остане в един постоянен покой, тя няма да има никаква опитност, а промените са необходими.) Интересно, че между раждането и умирането има две неща, които си мязат.
към втори вариант >>
Дайте свобода на ума си да мислите.
(втори вариант)
Имайте характера на въздуха! Имайте характера на светлината! Имайте характера на твърдата почва! Не закоравявайте! Например съвременните хора са тъй закоравели, повече будни бъдете.
Дайте свобода на ума си да мислите.
Обърнете сега тези неща по най-разнообразни възможни начини. Ако искате да бъдете свободни. Не ги тургайте само тъй в една посока като един кон, който гледа само в една посока. Свобода на мисълта, свобода на чувствата, които са не своеволие. Да бъдеш свободен човек, значи и между хиляди хора като си, да минеш пред тях без да бутнеш никого, тъй като минеш оттук-оттам, ти си свободен и при всички хора да кажеш: мога да мина свободно оттам.
към втори вариант >>
Потребно ли е да се родиш, кажи О.
(втори вариант)
Защо трябваше да влизаш и защо трябваше да буташ всичките тези числа? И защо най-после трябва да излезеш из този замък? Защо влезна и защо излизаш? Ражда се човек на земята, влиза в този замък, след това иде смъртта – излизаш навънка от този замък. Защо трябваше да се родиш и защо трябва да умреш?
Потребно ли е да се родиш, кажи О.
(да разбира се). А потребно ли е да умрем? (и това е потребно). Защо? (Защото, ако душата остане в един постоянен покой, тя няма да има никаква опитност, а промените са необходими.) Интересно, че между раждането и умирането има две неща, които си мязат. Когато умре някой, сам ли из къщата излиза?
към втори вариант >>
Обърнете сега тези неща по най-разнообразни възможни начини.
(втори вариант)
Имайте характера на светлината! Имайте характера на твърдата почва! Не закоравявайте! Например съвременните хора са тъй закоравели, повече будни бъдете. Дайте свобода на ума си да мислите.
Обърнете сега тези неща по най-разнообразни възможни начини.
Ако искате да бъдете свободни. Не ги тургайте само тъй в една посока като един кон, който гледа само в една посока. Свобода на мисълта, свобода на чувствата, които са не своеволие. Да бъдеш свободен човек, значи и между хиляди хора като си, да минеш пред тях без да бутнеш никого, тъй като минеш оттук-оттам, ти си свободен и при всички хора да кажеш: мога да мина свободно оттам. Запример, представете си един ден, че вие оберете един богат човек, вземете му парите и наблюдавайте, какво става с вас.
към втори вариант >>
(да разбира се).
(втори вариант)
И защо най-после трябва да излезеш из този замък? Защо влезна и защо излизаш? Ражда се човек на земята, влиза в този замък, след това иде смъртта – излизаш навънка от този замък. Защо трябваше да се родиш и защо трябва да умреш? Потребно ли е да се родиш, кажи О.
(да разбира се).
А потребно ли е да умрем? (и това е потребно). Защо? (Защото, ако душата остане в един постоянен покой, тя няма да има никаква опитност, а промените са необходими.) Интересно, че между раждането и умирането има две неща, които си мязат. Когато умре някой, сам ли из къщата излиза? Значи влезнал си сам в къщата и после сам трябва да излезнеш из къщата.
към втори вариант >>
Ако искате да бъдете свободни.
(втори вариант)
Имайте характера на твърдата почва! Не закоравявайте! Например съвременните хора са тъй закоравели, повече будни бъдете. Дайте свобода на ума си да мислите. Обърнете сега тези неща по най-разнообразни възможни начини.
Ако искате да бъдете свободни.
Не ги тургайте само тъй в една посока като един кон, който гледа само в една посока. Свобода на мисълта, свобода на чувствата, които са не своеволие. Да бъдеш свободен човек, значи и между хиляди хора като си, да минеш пред тях без да бутнеш никого, тъй като минеш оттук-оттам, ти си свободен и при всички хора да кажеш: мога да мина свободно оттам. Запример, представете си един ден, че вие оберете един богат човек, вземете му парите и наблюдавайте, какво става с вас. След това представете си, че вие му връщате парите.
към втори вариант >>
А потребно ли е да умрем?
(втори вариант)
Защо влезна и защо излизаш? Ражда се човек на земята, влиза в този замък, след това иде смъртта – излизаш навънка от този замък. Защо трябваше да се родиш и защо трябва да умреш? Потребно ли е да се родиш, кажи О. (да разбира се).
А потребно ли е да умрем?
(и това е потребно). Защо? (Защото, ако душата остане в един постоянен покой, тя няма да има никаква опитност, а промените са необходими.) Интересно, че между раждането и умирането има две неща, които си мязат. Когато умре някой, сам ли из къщата излиза? Значи влезнал си сам в къщата и после сам трябва да излезнеш из къщата. За да се излезне, трябва да се умре.
към втори вариант >>
Не ги тургайте само тъй в една посока като един кон, който гледа само в една посока.
(втори вариант)
Не закоравявайте! Например съвременните хора са тъй закоравели, повече будни бъдете. Дайте свобода на ума си да мислите. Обърнете сега тези неща по най-разнообразни възможни начини. Ако искате да бъдете свободни.
Не ги тургайте само тъй в една посока като един кон, който гледа само в една посока.
Свобода на мисълта, свобода на чувствата, които са не своеволие. Да бъдеш свободен човек, значи и между хиляди хора като си, да минеш пред тях без да бутнеш никого, тъй като минеш оттук-оттам, ти си свободен и при всички хора да кажеш: мога да мина свободно оттам. Запример, представете си един ден, че вие оберете един богат човек, вземете му парите и наблюдавайте, какво става с вас. След това представете си, че вие му връщате парите. После представете си, че ти станеш владика с кадилница, станеш виден знаменит професор и така се слагат работите и условията, че ти станеш един просяк със съдрани гащи, бос, гологлав, представете си такива положения, защото всичко това се случва в живота, възможно е и с теб да стане.
към втори вариант >>
(и това е потребно). Защо?
(втори вариант)
Ражда се човек на земята, влиза в този замък, след това иде смъртта – излизаш навънка от този замък. Защо трябваше да се родиш и защо трябва да умреш? Потребно ли е да се родиш, кажи О. (да разбира се). А потребно ли е да умрем?
(и това е потребно). Защо?
(Защото, ако душата остане в един постоянен покой, тя няма да има никаква опитност, а промените са необходими.) Интересно, че между раждането и умирането има две неща, които си мязат. Когато умре някой, сам ли из къщата излиза? Значи влезнал си сам в къщата и после сам трябва да излезнеш из къщата. За да се излезне, трябва да се умре. Щом не умираш, ти не можеш да излезнеш из къщата; а щом умреш, трябва някой да те изнесе из къщи.
към втори вариант >>
Свобода на мисълта, свобода на чувствата, които са не своеволие.
(втори вариант)
Например съвременните хора са тъй закоравели, повече будни бъдете. Дайте свобода на ума си да мислите. Обърнете сега тези неща по най-разнообразни възможни начини. Ако искате да бъдете свободни. Не ги тургайте само тъй в една посока като един кон, който гледа само в една посока.
Свобода на мисълта, свобода на чувствата, които са не своеволие.
Да бъдеш свободен човек, значи и между хиляди хора като си, да минеш пред тях без да бутнеш никого, тъй като минеш оттук-оттам, ти си свободен и при всички хора да кажеш: мога да мина свободно оттам. Запример, представете си един ден, че вие оберете един богат човек, вземете му парите и наблюдавайте, какво става с вас. След това представете си, че вие му връщате парите. После представете си, че ти станеш владика с кадилница, станеш виден знаменит професор и така се слагат работите и условията, че ти станеш един просяк със съдрани гащи, бос, гологлав, представете си такива положения, защото всичко това се случва в живота, възможно е и с теб да стане. Та онези руски князе не станаха ли просяци.
към втори вариант >>
(Защото, ако душата остане в един постоянен покой, тя няма да има никаква опитност, а промените са необходими.) Интересно, че между раждането и умирането има две неща, които си мязат.
(втори вариант)
Защо трябваше да се родиш и защо трябва да умреш? Потребно ли е да се родиш, кажи О. (да разбира се). А потребно ли е да умрем? (и това е потребно). Защо?
(Защото, ако душата остане в един постоянен покой, тя няма да има никаква опитност, а промените са необходими.) Интересно, че между раждането и умирането има две неща, които си мязат.
Когато умре някой, сам ли из къщата излиза? Значи влезнал си сам в къщата и после сам трябва да излезнеш из къщата. За да се излезне, трябва да се умре. Щом не умираш, ти не можеш да излезнеш из къщата; а щом умреш, трябва някой да те изнесе из къщи. Значи, умирането не разрешава въпроса.
към втори вариант >>
Да бъдеш свободен човек, значи и между хиляди хора като си, да минеш пред тях без да бутнеш никого, тъй като минеш оттук-оттам, ти си свободен и при всички хора да кажеш: мога да мина свободно оттам.
(втори вариант)
Дайте свобода на ума си да мислите. Обърнете сега тези неща по най-разнообразни възможни начини. Ако искате да бъдете свободни. Не ги тургайте само тъй в една посока като един кон, който гледа само в една посока. Свобода на мисълта, свобода на чувствата, които са не своеволие.
Да бъдеш свободен човек, значи и между хиляди хора като си, да минеш пред тях без да бутнеш никого, тъй като минеш оттук-оттам, ти си свободен и при всички хора да кажеш: мога да мина свободно оттам.
Запример, представете си един ден, че вие оберете един богат човек, вземете му парите и наблюдавайте, какво става с вас. След това представете си, че вие му връщате парите. После представете си, че ти станеш владика с кадилница, станеш виден знаменит професор и така се слагат работите и условията, че ти станеш един просяк със съдрани гащи, бос, гологлав, представете си такива положения, защото всичко това се случва в живота, възможно е и с теб да стане. Та онези руски князе не станаха ли просяци. Окултната наука казва това: каквото помислиш, все ще стане.
към втори вариант >>
Когато умре някой, сам ли из къщата излиза?
(втори вариант)
Потребно ли е да се родиш, кажи О. (да разбира се). А потребно ли е да умрем? (и това е потребно). Защо? (Защото, ако душата остане в един постоянен покой, тя няма да има никаква опитност, а промените са необходими.) Интересно, че между раждането и умирането има две неща, които си мязат.
Когато умре някой, сам ли из къщата излиза?
Значи влезнал си сам в къщата и после сам трябва да излезнеш из къщата. За да се излезне, трябва да се умре. Щом не умираш, ти не можеш да излезнеш из къщата; а щом умреш, трябва някой да те изнесе из къщи. Значи, умирането не разрешава въпроса. Питам, защо трябва да ви изнесат из замъка навънка?
към втори вариант >>
Запример, представете си един ден, че вие оберете един богат човек, вземете му парите и наблюдавайте, какво става с вас.
(втори вариант)
Обърнете сега тези неща по най-разнообразни възможни начини. Ако искате да бъдете свободни. Не ги тургайте само тъй в една посока като един кон, който гледа само в една посока. Свобода на мисълта, свобода на чувствата, които са не своеволие. Да бъдеш свободен човек, значи и между хиляди хора като си, да минеш пред тях без да бутнеш никого, тъй като минеш оттук-оттам, ти си свободен и при всички хора да кажеш: мога да мина свободно оттам.
Запример, представете си един ден, че вие оберете един богат човек, вземете му парите и наблюдавайте, какво става с вас.
След това представете си, че вие му връщате парите. После представете си, че ти станеш владика с кадилница, станеш виден знаменит професор и така се слагат работите и условията, че ти станеш един просяк със съдрани гащи, бос, гологлав, представете си такива положения, защото всичко това се случва в живота, възможно е и с теб да стане. Та онези руски князе не станаха ли просяци. Окултната наука казва това: каквото помислиш, все ще стане. Защото, ако си помислил, че мога да стана беден, и ставам, ако помисля, че мога да стана богат, мога и да стана.
към втори вариант >>
Значи влезнал си сам в къщата и после сам трябва да излезнеш из къщата.
(втори вариант)
(да разбира се). А потребно ли е да умрем? (и това е потребно). Защо? (Защото, ако душата остане в един постоянен покой, тя няма да има никаква опитност, а промените са необходими.) Интересно, че между раждането и умирането има две неща, които си мязат. Когато умре някой, сам ли из къщата излиза?
Значи влезнал си сам в къщата и после сам трябва да излезнеш из къщата.
За да се излезне, трябва да се умре. Щом не умираш, ти не можеш да излезнеш из къщата; а щом умреш, трябва някой да те изнесе из къщи. Значи, умирането не разрешава въпроса. Питам, защо трябва да ви изнесат из замъка навънка? Вие трябва да разсъждавате.
към втори вариант >>
След това представете си, че вие му връщате парите.
(втори вариант)
Ако искате да бъдете свободни. Не ги тургайте само тъй в една посока като един кон, който гледа само в една посока. Свобода на мисълта, свобода на чувствата, които са не своеволие. Да бъдеш свободен човек, значи и между хиляди хора като си, да минеш пред тях без да бутнеш никого, тъй като минеш оттук-оттам, ти си свободен и при всички хора да кажеш: мога да мина свободно оттам. Запример, представете си един ден, че вие оберете един богат човек, вземете му парите и наблюдавайте, какво става с вас.
След това представете си, че вие му връщате парите.
После представете си, че ти станеш владика с кадилница, станеш виден знаменит професор и така се слагат работите и условията, че ти станеш един просяк със съдрани гащи, бос, гологлав, представете си такива положения, защото всичко това се случва в живота, възможно е и с теб да стане. Та онези руски князе не станаха ли просяци. Окултната наука казва това: каквото помислиш, все ще стане. Защото, ако си помислил, че мога да стана беден, и ставам, ако помисля, че мога да стана богат, мога и да стана. Мисълта е, която определя сиромашията и богатството на човека.
към втори вариант >>
За да се излезне, трябва да се умре.
(втори вариант)
А потребно ли е да умрем? (и това е потребно). Защо? (Защото, ако душата остане в един постоянен покой, тя няма да има никаква опитност, а промените са необходими.) Интересно, че между раждането и умирането има две неща, които си мязат. Когато умре някой, сам ли из къщата излиза? Значи влезнал си сам в къщата и после сам трябва да излезнеш из къщата.
За да се излезне, трябва да се умре.
Щом не умираш, ти не можеш да излезнеш из къщата; а щом умреш, трябва някой да те изнесе из къщи. Значи, умирането не разрешава въпроса. Питам, защо трябва да ви изнесат из замъка навънка? Вие трябва да разсъждавате. Аз превеждам раждането и смъртта, ако вие ги разглеждате като еднократни процеси, състояния и положения, така вие не можете да ги разрешите.
към втори вариант >>
После представете си, че ти станеш владика с кадилница, станеш виден знаменит професор и така се слагат работите и условията, че ти станеш един просяк със съдрани гащи, бос, гологлав, представете си такива положения, защото всичко това се случва в живота, възможно е и с теб да стане.
(втори вариант)
Не ги тургайте само тъй в една посока като един кон, който гледа само в една посока. Свобода на мисълта, свобода на чувствата, които са не своеволие. Да бъдеш свободен човек, значи и между хиляди хора като си, да минеш пред тях без да бутнеш никого, тъй като минеш оттук-оттам, ти си свободен и при всички хора да кажеш: мога да мина свободно оттам. Запример, представете си един ден, че вие оберете един богат човек, вземете му парите и наблюдавайте, какво става с вас. След това представете си, че вие му връщате парите.
После представете си, че ти станеш владика с кадилница, станеш виден знаменит професор и така се слагат работите и условията, че ти станеш един просяк със съдрани гащи, бос, гологлав, представете си такива положения, защото всичко това се случва в живота, възможно е и с теб да стане.
Та онези руски князе не станаха ли просяци. Окултната наука казва това: каквото помислиш, все ще стане. Защото, ако си помислил, че мога да стана беден, и ставам, ако помисля, че мога да стана богат, мога и да стана. Мисълта е, която определя сиромашията и богатството на човека. Аз за това не трябва да се боя.
към втори вариант >>
Щом не умираш, ти не можеш да излезнеш из къщата; а щом умреш, трябва някой да те изнесе из къщи.
(втори вариант)
(и това е потребно). Защо? (Защото, ако душата остане в един постоянен покой, тя няма да има никаква опитност, а промените са необходими.) Интересно, че между раждането и умирането има две неща, които си мязат. Когато умре някой, сам ли из къщата излиза? Значи влезнал си сам в къщата и после сам трябва да излезнеш из къщата. За да се излезне, трябва да се умре.
Щом не умираш, ти не можеш да излезнеш из къщата; а щом умреш, трябва някой да те изнесе из къщи.
Значи, умирането не разрешава въпроса. Питам, защо трябва да ви изнесат из замъка навънка? Вие трябва да разсъждавате. Аз превеждам раждането и смъртта, ако вие ги разглеждате като еднократни процеси, състояния и положения, така вие не можете да ги разрешите. И нищо не може да се постигне.
към втори вариант >>
Та онези руски князе не станаха ли просяци.
(втори вариант)
Свобода на мисълта, свобода на чувствата, които са не своеволие. Да бъдеш свободен човек, значи и между хиляди хора като си, да минеш пред тях без да бутнеш никого, тъй като минеш оттук-оттам, ти си свободен и при всички хора да кажеш: мога да мина свободно оттам. Запример, представете си един ден, че вие оберете един богат човек, вземете му парите и наблюдавайте, какво става с вас. След това представете си, че вие му връщате парите. После представете си, че ти станеш владика с кадилница, станеш виден знаменит професор и така се слагат работите и условията, че ти станеш един просяк със съдрани гащи, бос, гологлав, представете си такива положения, защото всичко това се случва в живота, възможно е и с теб да стане.
Та онези руски князе не станаха ли просяци.
Окултната наука казва това: каквото помислиш, все ще стане. Защото, ако си помислил, че мога да стана беден, и ставам, ако помисля, че мога да стана богат, мога и да стана. Мисълта е, която определя сиромашията и богатството на човека. Аз за това не трябва да се боя. Ако тя е определила сиромашията, тя определя и богатството, ако мисълта определя невежеството, тя определя и знанието; ако мисълта определя страданието, тя определя и щастието.
към втори вариант >>
Значи, умирането не разрешава въпроса.
(втори вариант)
(Защото, ако душата остане в един постоянен покой, тя няма да има никаква опитност, а промените са необходими.) Интересно, че между раждането и умирането има две неща, които си мязат. Когато умре някой, сам ли из къщата излиза? Значи влезнал си сам в къщата и после сам трябва да излезнеш из къщата. За да се излезне, трябва да се умре. Щом не умираш, ти не можеш да излезнеш из къщата; а щом умреш, трябва някой да те изнесе из къщи.
Значи, умирането не разрешава въпроса.
Питам, защо трябва да ви изнесат из замъка навънка? Вие трябва да разсъждавате. Аз превеждам раждането и смъртта, ако вие ги разглеждате като еднократни процеси, състояния и положения, така вие не можете да ги разрешите. И нищо не може да се постигне. Раждането е един многократен процес и смъртта е един многократен процес.
към втори вариант >>
Окултната наука казва това: каквото помислиш, все ще стане.
(втори вариант)
Да бъдеш свободен човек, значи и между хиляди хора като си, да минеш пред тях без да бутнеш никого, тъй като минеш оттук-оттам, ти си свободен и при всички хора да кажеш: мога да мина свободно оттам. Запример, представете си един ден, че вие оберете един богат човек, вземете му парите и наблюдавайте, какво става с вас. След това представете си, че вие му връщате парите. После представете си, че ти станеш владика с кадилница, станеш виден знаменит професор и така се слагат работите и условията, че ти станеш един просяк със съдрани гащи, бос, гологлав, представете си такива положения, защото всичко това се случва в живота, възможно е и с теб да стане. Та онези руски князе не станаха ли просяци.
Окултната наука казва това: каквото помислиш, все ще стане.
Защото, ако си помислил, че мога да стана беден, и ставам, ако помисля, че мога да стана богат, мога и да стана. Мисълта е, която определя сиромашията и богатството на човека. Аз за това не трябва да се боя. Ако тя е определила сиромашията, тя определя и богатството, ако мисълта определя невежеството, тя определя и знанието; ако мисълта определя страданието, тя определя и щастието. Вие дойдете до едно положение беднотия и казвате: мисълта определя нещастието, страданието, а не определя щастието.
към втори вариант >>
Питам, защо трябва да ви изнесат из замъка навънка?
(втори вариант)
Когато умре някой, сам ли из къщата излиза? Значи влезнал си сам в къщата и после сам трябва да излезнеш из къщата. За да се излезне, трябва да се умре. Щом не умираш, ти не можеш да излезнеш из къщата; а щом умреш, трябва някой да те изнесе из къщи. Значи, умирането не разрешава въпроса.
Питам, защо трябва да ви изнесат из замъка навънка?
Вие трябва да разсъждавате. Аз превеждам раждането и смъртта, ако вие ги разглеждате като еднократни процеси, състояния и положения, така вие не можете да ги разрешите. И нищо не може да се постигне. Раждането е един многократен процес и смъртта е един многократен процес. Смъртта за едного в даден случай е живот за другиго; значи, ти като излезнеш из замъка, друг пак ще влезне да живее там.
към втори вариант >>
Защото, ако си помислил, че мога да стана беден, и ставам, ако помисля, че мога да стана богат, мога и да стана.
(втори вариант)
Запример, представете си един ден, че вие оберете един богат човек, вземете му парите и наблюдавайте, какво става с вас. След това представете си, че вие му връщате парите. После представете си, че ти станеш владика с кадилница, станеш виден знаменит професор и така се слагат работите и условията, че ти станеш един просяк със съдрани гащи, бос, гологлав, представете си такива положения, защото всичко това се случва в живота, възможно е и с теб да стане. Та онези руски князе не станаха ли просяци. Окултната наука казва това: каквото помислиш, все ще стане.
Защото, ако си помислил, че мога да стана беден, и ставам, ако помисля, че мога да стана богат, мога и да стана.
Мисълта е, която определя сиромашията и богатството на човека. Аз за това не трябва да се боя. Ако тя е определила сиромашията, тя определя и богатството, ако мисълта определя невежеството, тя определя и знанието; ако мисълта определя страданието, тя определя и щастието. Вие дойдете до едно положение беднотия и казвате: мисълта определя нещастието, страданието, а не определя щастието. В това няма никаква логика.
към втори вариант >>
Вие трябва да разсъждавате.
(втори вариант)
Значи влезнал си сам в къщата и после сам трябва да излезнеш из къщата. За да се излезне, трябва да се умре. Щом не умираш, ти не можеш да излезнеш из къщата; а щом умреш, трябва някой да те изнесе из къщи. Значи, умирането не разрешава въпроса. Питам, защо трябва да ви изнесат из замъка навънка?
Вие трябва да разсъждавате.
Аз превеждам раждането и смъртта, ако вие ги разглеждате като еднократни процеси, състояния и положения, така вие не можете да ги разрешите. И нищо не може да се постигне. Раждането е един многократен процес и смъртта е един многократен процес. Смъртта за едного в даден случай е живот за другиго; значи, ти като излезнеш из замъка, друг пак ще влезне да живее там. Тогава има смисъл да изнесат тебе из замъка, за да живее друг вътре.
към втори вариант >>
Мисълта е, която определя сиромашията и богатството на човека.
(втори вариант)
След това представете си, че вие му връщате парите. После представете си, че ти станеш владика с кадилница, станеш виден знаменит професор и така се слагат работите и условията, че ти станеш един просяк със съдрани гащи, бос, гологлав, представете си такива положения, защото всичко това се случва в живота, възможно е и с теб да стане. Та онези руски князе не станаха ли просяци. Окултната наука казва това: каквото помислиш, все ще стане. Защото, ако си помислил, че мога да стана беден, и ставам, ако помисля, че мога да стана богат, мога и да стана.
Мисълта е, която определя сиромашията и богатството на човека.
Аз за това не трябва да се боя. Ако тя е определила сиромашията, тя определя и богатството, ако мисълта определя невежеството, тя определя и знанието; ако мисълта определя страданието, тя определя и щастието. Вие дойдете до едно положение беднотия и казвате: мисълта определя нещастието, страданието, а не определя щастието. В това няма никаква логика. Вие сте, как да кажа, логика няма в това.
към втори вариант >>
Аз превеждам раждането и смъртта, ако вие ги разглеждате като еднократни процеси, състояния и положения, така вие не можете да ги разрешите.
(втори вариант)
За да се излезне, трябва да се умре. Щом не умираш, ти не можеш да излезнеш из къщата; а щом умреш, трябва някой да те изнесе из къщи. Значи, умирането не разрешава въпроса. Питам, защо трябва да ви изнесат из замъка навънка? Вие трябва да разсъждавате.
Аз превеждам раждането и смъртта, ако вие ги разглеждате като еднократни процеси, състояния и положения, така вие не можете да ги разрешите.
И нищо не може да се постигне. Раждането е един многократен процес и смъртта е един многократен процес. Смъртта за едного в даден случай е живот за другиго; значи, ти като излезнеш из замъка, друг пак ще влезне да живее там. Тогава има смисъл да изнесат тебе из замъка, за да живее друг вътре. А и при твоето влизане в замъка някой друг е бил изнесен от замъка навънка.
към втори вариант >>
Аз за това не трябва да се боя.
(втори вариант)
После представете си, че ти станеш владика с кадилница, станеш виден знаменит професор и така се слагат работите и условията, че ти станеш един просяк със съдрани гащи, бос, гологлав, представете си такива положения, защото всичко това се случва в живота, възможно е и с теб да стане. Та онези руски князе не станаха ли просяци. Окултната наука казва това: каквото помислиш, все ще стане. Защото, ако си помислил, че мога да стана беден, и ставам, ако помисля, че мога да стана богат, мога и да стана. Мисълта е, която определя сиромашията и богатството на човека.
Аз за това не трябва да се боя.
Ако тя е определила сиромашията, тя определя и богатството, ако мисълта определя невежеството, тя определя и знанието; ако мисълта определя страданието, тя определя и щастието. Вие дойдете до едно положение беднотия и казвате: мисълта определя нещастието, страданието, а не определя щастието. В това няма никаква логика. Вие сте, как да кажа, логика няма в това. Ако пътят, по който сте слезли някъде, по този път пак може да се върнете назад.
към втори вариант >>
И нищо не може да се постигне.
(втори вариант)
Щом не умираш, ти не можеш да излезнеш из къщата; а щом умреш, трябва някой да те изнесе из къщи. Значи, умирането не разрешава въпроса. Питам, защо трябва да ви изнесат из замъка навънка? Вие трябва да разсъждавате. Аз превеждам раждането и смъртта, ако вие ги разглеждате като еднократни процеси, състояния и положения, така вие не можете да ги разрешите.
И нищо не може да се постигне.
Раждането е един многократен процес и смъртта е един многократен процес. Смъртта за едного в даден случай е живот за другиго; значи, ти като излезнеш из замъка, друг пак ще влезне да живее там. Тогава има смисъл да изнесат тебе из замъка, за да живее друг вътре. А и при твоето влизане в замъка някой друг е бил изнесен от замъка навънка. Това е същият закон.
към втори вариант >>
Ако тя е определила сиромашията, тя определя и богатството, ако мисълта определя невежеството, тя определя и знанието; ако мисълта определя страданието, тя определя и щастието.
(втори вариант)
Та онези руски князе не станаха ли просяци. Окултната наука казва това: каквото помислиш, все ще стане. Защото, ако си помислил, че мога да стана беден, и ставам, ако помисля, че мога да стана богат, мога и да стана. Мисълта е, която определя сиромашията и богатството на човека. Аз за това не трябва да се боя.
Ако тя е определила сиромашията, тя определя и богатството, ако мисълта определя невежеството, тя определя и знанието; ако мисълта определя страданието, тя определя и щастието.
Вие дойдете до едно положение беднотия и казвате: мисълта определя нещастието, страданието, а не определя щастието. В това няма никаква логика. Вие сте, как да кажа, логика няма в това. Ако пътят, по който сте слезли някъде, по този път пак може да се върнете назад. Зад мисълта седи онази разумната сила, която определя нашия живот, тя е, която определя не механическите, но разумни отношения има в това.
към втори вариант >>
Раждането е един многократен процес и смъртта е един многократен процес.
(втори вариант)
Значи, умирането не разрешава въпроса. Питам, защо трябва да ви изнесат из замъка навънка? Вие трябва да разсъждавате. Аз превеждам раждането и смъртта, ако вие ги разглеждате като еднократни процеси, състояния и положения, така вие не можете да ги разрешите. И нищо не може да се постигне.
Раждането е един многократен процес и смъртта е един многократен процес.
Смъртта за едного в даден случай е живот за другиго; значи, ти като излезнеш из замъка, друг пак ще влезне да живее там. Тогава има смисъл да изнесат тебе из замъка, за да живее друг вътре. А и при твоето влизане в замъка някой друг е бил изнесен от замъка навънка. Това е същият закон. Ако физическата енергия излезне от едно положение, значи тя влиза в друго положение.
към втори вариант >>
Вие дойдете до едно положение беднотия и казвате: мисълта определя нещастието, страданието, а не определя щастието.
(втори вариант)
Окултната наука казва това: каквото помислиш, все ще стане. Защото, ако си помислил, че мога да стана беден, и ставам, ако помисля, че мога да стана богат, мога и да стана. Мисълта е, която определя сиромашията и богатството на човека. Аз за това не трябва да се боя. Ако тя е определила сиромашията, тя определя и богатството, ако мисълта определя невежеството, тя определя и знанието; ако мисълта определя страданието, тя определя и щастието.
Вие дойдете до едно положение беднотия и казвате: мисълта определя нещастието, страданието, а не определя щастието.
В това няма никаква логика. Вие сте, как да кажа, логика няма в това. Ако пътят, по който сте слезли някъде, по този път пак може да се върнете назад. Зад мисълта седи онази разумната сила, която определя нашия живот, тя е, която определя не механическите, но разумни отношения има в това. Това, което в даден случай определя моята сиромашия, това е мисълта, която аз съм имал.
към втори вариант >>
Смъртта за едного в даден случай е живот за другиго; значи, ти като излезнеш из замъка, друг пак ще влезне да живее там.
(втори вариант)
Питам, защо трябва да ви изнесат из замъка навънка? Вие трябва да разсъждавате. Аз превеждам раждането и смъртта, ако вие ги разглеждате като еднократни процеси, състояния и положения, така вие не можете да ги разрешите. И нищо не може да се постигне. Раждането е един многократен процес и смъртта е един многократен процес.
Смъртта за едного в даден случай е живот за другиго; значи, ти като излезнеш из замъка, друг пак ще влезне да живее там.
Тогава има смисъл да изнесат тебе из замъка, за да живее друг вътре. А и при твоето влизане в замъка някой друг е бил изнесен от замъка навънка. Това е същият закон. Ако физическата енергия излезне от едно положение, значи тя влиза в друго положение. Щом потенциалната енергия се превърне в кинетическа, изгубила ли е тя нещо?
към втори вариант >>
В това няма никаква логика.
(втори вариант)
Защото, ако си помислил, че мога да стана беден, и ставам, ако помисля, че мога да стана богат, мога и да стана. Мисълта е, която определя сиромашията и богатството на човека. Аз за това не трябва да се боя. Ако тя е определила сиромашията, тя определя и богатството, ако мисълта определя невежеството, тя определя и знанието; ако мисълта определя страданието, тя определя и щастието. Вие дойдете до едно положение беднотия и казвате: мисълта определя нещастието, страданието, а не определя щастието.
В това няма никаква логика.
Вие сте, как да кажа, логика няма в това. Ако пътят, по който сте слезли някъде, по този път пак може да се върнете назад. Зад мисълта седи онази разумната сила, която определя нашия живот, тя е, която определя не механическите, но разумни отношения има в това. Това, което в даден случай определя моята сиромашия, това е мисълта, която аз съм имал. Тогава тази същата мисъл ще определи и моето щастие.
към втори вариант >>
Тогава има смисъл да изнесат тебе из замъка, за да живее друг вътре.
(втори вариант)
Вие трябва да разсъждавате. Аз превеждам раждането и смъртта, ако вие ги разглеждате като еднократни процеси, състояния и положения, така вие не можете да ги разрешите. И нищо не може да се постигне. Раждането е един многократен процес и смъртта е един многократен процес. Смъртта за едного в даден случай е живот за другиго; значи, ти като излезнеш из замъка, друг пак ще влезне да живее там.
Тогава има смисъл да изнесат тебе из замъка, за да живее друг вътре.
А и при твоето влизане в замъка някой друг е бил изнесен от замъка навънка. Това е същият закон. Ако физическата енергия излезне от едно положение, значи тя влиза в друго положение. Щом потенциалната енергия се превърне в кинетическа, изгубила ли е тя нещо? Потенциалната енергия е придобила нещо.
към втори вариант >>
Вие сте, как да кажа, логика няма в това.
(втори вариант)
Мисълта е, която определя сиромашията и богатството на човека. Аз за това не трябва да се боя. Ако тя е определила сиромашията, тя определя и богатството, ако мисълта определя невежеството, тя определя и знанието; ако мисълта определя страданието, тя определя и щастието. Вие дойдете до едно положение беднотия и казвате: мисълта определя нещастието, страданието, а не определя щастието. В това няма никаква логика.
Вие сте, как да кажа, логика няма в това.
Ако пътят, по който сте слезли някъде, по този път пак може да се върнете назад. Зад мисълта седи онази разумната сила, която определя нашия живот, тя е, която определя не механическите, но разумни отношения има в това. Това, което в даден случай определя моята сиромашия, това е мисълта, която аз съм имал. Тогава тази същата мисъл ще определи и моето щастие. Целия живот човек сиромах не може да остане, това е немислимо, цял живот човек не може да гладува.
към втори вариант >>
А и при твоето влизане в замъка някой друг е бил изнесен от замъка навънка.
(втори вариант)
Аз превеждам раждането и смъртта, ако вие ги разглеждате като еднократни процеси, състояния и положения, така вие не можете да ги разрешите. И нищо не може да се постигне. Раждането е един многократен процес и смъртта е един многократен процес. Смъртта за едного в даден случай е живот за другиго; значи, ти като излезнеш из замъка, друг пак ще влезне да живее там. Тогава има смисъл да изнесат тебе из замъка, за да живее друг вътре.
А и при твоето влизане в замъка някой друг е бил изнесен от замъка навънка.
Това е същият закон. Ако физическата енергия излезне от едно положение, значи тя влиза в друго положение. Щом потенциалната енергия се превърне в кинетическа, изгубила ли е тя нещо? Потенциалната енергия е придобила нещо. Но ако кинетическата енергия се превърне в потенциална, какво е изгубила тя?
към втори вариант >>
Ако пътят, по който сте слезли някъде, по този път пак може да се върнете назад.
(втори вариант)
Аз за това не трябва да се боя. Ако тя е определила сиромашията, тя определя и богатството, ако мисълта определя невежеството, тя определя и знанието; ако мисълта определя страданието, тя определя и щастието. Вие дойдете до едно положение беднотия и казвате: мисълта определя нещастието, страданието, а не определя щастието. В това няма никаква логика. Вие сте, как да кажа, логика няма в това.
Ако пътят, по който сте слезли някъде, по този път пак може да се върнете назад.
Зад мисълта седи онази разумната сила, която определя нашия живот, тя е, която определя не механическите, но разумни отношения има в това. Това, което в даден случай определя моята сиромашия, това е мисълта, която аз съм имал. Тогава тази същата мисъл ще определи и моето щастие. Целия живот човек сиромах не може да остане, това е немислимо, цял живот човек не може да гладува. Някой казва: Много съм гладувал, колко е гладувал?
към втори вариант >>
Това е същият закон.
(втори вариант)
И нищо не може да се постигне. Раждането е един многократен процес и смъртта е един многократен процес. Смъртта за едного в даден случай е живот за другиго; значи, ти като излезнеш из замъка, друг пак ще влезне да живее там. Тогава има смисъл да изнесат тебе из замъка, за да живее друг вътре. А и при твоето влизане в замъка някой друг е бил изнесен от замъка навънка.
Това е същият закон.
Ако физическата енергия излезне от едно положение, значи тя влиза в друго положение. Щом потенциалната енергия се превърне в кинетическа, изгубила ли е тя нещо? Потенциалната енергия е придобила нещо. Но ако кинетическата енергия се превърне в потенциална, какво е изгубила тя? Някой път хората не могат да разсъждават по следната причина; представете си, че вие миналата вечер сте били на угощение и всеки един от вас е пил по 2 кила вино, и идете сега тук на такава една лекция, ще може ли вашият ум да бъде тъй бистър?
към втори вариант >>
Зад мисълта седи онази разумната сила, която определя нашия живот, тя е, която определя не механическите, но разумни отношения има в това.
(втори вариант)
Ако тя е определила сиромашията, тя определя и богатството, ако мисълта определя невежеството, тя определя и знанието; ако мисълта определя страданието, тя определя и щастието. Вие дойдете до едно положение беднотия и казвате: мисълта определя нещастието, страданието, а не определя щастието. В това няма никаква логика. Вие сте, как да кажа, логика няма в това. Ако пътят, по който сте слезли някъде, по този път пак може да се върнете назад.
Зад мисълта седи онази разумната сила, която определя нашия живот, тя е, която определя не механическите, но разумни отношения има в това.
Това, което в даден случай определя моята сиромашия, това е мисълта, която аз съм имал. Тогава тази същата мисъл ще определи и моето щастие. Целия живот човек сиромах не може да остане, това е немислимо, цял живот човек не може да гладува. Някой казва: Много съм гладувал, колко е гладувал? Казва: С години съм гладувал.
към втори вариант >>
Ако физическата енергия излезне от едно положение, значи тя влиза в друго положение.
(втори вариант)
Раждането е един многократен процес и смъртта е един многократен процес. Смъртта за едного в даден случай е живот за другиго; значи, ти като излезнеш из замъка, друг пак ще влезне да живее там. Тогава има смисъл да изнесат тебе из замъка, за да живее друг вътре. А и при твоето влизане в замъка някой друг е бил изнесен от замъка навънка. Това е същият закон.
Ако физическата енергия излезне от едно положение, значи тя влиза в друго положение.
Щом потенциалната енергия се превърне в кинетическа, изгубила ли е тя нещо? Потенциалната енергия е придобила нещо. Но ако кинетическата енергия се превърне в потенциална, какво е изгубила тя? Някой път хората не могат да разсъждават по следната причина; представете си, че вие миналата вечер сте били на угощение и всеки един от вас е пил по 2 кила вино, и идете сега тук на такава една лекция, ще може ли вашият ум да бъде тъй бистър? Няма да може.
към втори вариант >>
Това, което в даден случай определя моята сиромашия, това е мисълта, която аз съм имал.
(втори вариант)
Вие дойдете до едно положение беднотия и казвате: мисълта определя нещастието, страданието, а не определя щастието. В това няма никаква логика. Вие сте, как да кажа, логика няма в това. Ако пътят, по който сте слезли някъде, по този път пак може да се върнете назад. Зад мисълта седи онази разумната сила, която определя нашия живот, тя е, която определя не механическите, но разумни отношения има в това.
Това, което в даден случай определя моята сиромашия, това е мисълта, която аз съм имал.
Тогава тази същата мисъл ще определи и моето щастие. Целия живот човек сиромах не може да остане, това е немислимо, цял живот човек не може да гладува. Някой казва: Много съм гладувал, колко е гладувал? Казва: С години съм гладувал. Той не говори истината, лъжа е това.
към втори вариант >>
Щом потенциалната енергия се превърне в кинетическа, изгубила ли е тя нещо?
(втори вариант)
Смъртта за едного в даден случай е живот за другиго; значи, ти като излезнеш из замъка, друг пак ще влезне да живее там. Тогава има смисъл да изнесат тебе из замъка, за да живее друг вътре. А и при твоето влизане в замъка някой друг е бил изнесен от замъка навънка. Това е същият закон. Ако физическата енергия излезне от едно положение, значи тя влиза в друго положение.
Щом потенциалната енергия се превърне в кинетическа, изгубила ли е тя нещо?
Потенциалната енергия е придобила нещо. Но ако кинетическата енергия се превърне в потенциална, какво е изгубила тя? Някой път хората не могат да разсъждават по следната причина; представете си, че вие миналата вечер сте били на угощение и всеки един от вас е пил по 2 кила вино, и идете сега тук на такава една лекция, ще може ли вашият ум да бъде тъй бистър? Няма да може. Когато човешкият ум се натрупа с непотребни мисли, то е един вид опияняване, всеки един от вас ще бъде опиянен.
към втори вариант >>
Тогава тази същата мисъл ще определи и моето щастие.
(втори вариант)
В това няма никаква логика. Вие сте, как да кажа, логика няма в това. Ако пътят, по който сте слезли някъде, по този път пак може да се върнете назад. Зад мисълта седи онази разумната сила, която определя нашия живот, тя е, която определя не механическите, но разумни отношения има в това. Това, което в даден случай определя моята сиромашия, това е мисълта, която аз съм имал.
Тогава тази същата мисъл ще определи и моето щастие.
Целия живот човек сиромах не може да остане, това е немислимо, цял живот човек не може да гладува. Някой казва: Много съм гладувал, колко е гладувал? Казва: С години съм гладувал. Той не говори истината, лъжа е това. Той е гладувал ден, два, три, четиридесет дена и ако е гладувал четиридесет дена, той ще умре.
към втори вариант >>
Потенциалната енергия е придобила нещо.
(втори вариант)
Тогава има смисъл да изнесат тебе из замъка, за да живее друг вътре. А и при твоето влизане в замъка някой друг е бил изнесен от замъка навънка. Това е същият закон. Ако физическата енергия излезне от едно положение, значи тя влиза в друго положение. Щом потенциалната енергия се превърне в кинетическа, изгубила ли е тя нещо?
Потенциалната енергия е придобила нещо.
Но ако кинетическата енергия се превърне в потенциална, какво е изгубила тя? Някой път хората не могат да разсъждават по следната причина; представете си, че вие миналата вечер сте били на угощение и всеки един от вас е пил по 2 кила вино, и идете сега тук на такава една лекция, ще може ли вашият ум да бъде тъй бистър? Няма да може. Когато човешкият ум се натрупа с непотребни мисли, то е един вид опияняване, всеки един от вас ще бъде опиянен. Има мисли и желания, които опияняват човека.
към втори вариант >>
Целия живот човек сиромах не може да остане, това е немислимо, цял живот човек не може да гладува.
(втори вариант)
Вие сте, как да кажа, логика няма в това. Ако пътят, по който сте слезли някъде, по този път пак може да се върнете назад. Зад мисълта седи онази разумната сила, която определя нашия живот, тя е, която определя не механическите, но разумни отношения има в това. Това, което в даден случай определя моята сиромашия, това е мисълта, която аз съм имал. Тогава тази същата мисъл ще определи и моето щастие.
Целия живот човек сиромах не може да остане, това е немислимо, цял живот човек не може да гладува.
Някой казва: Много съм гладувал, колко е гладувал? Казва: С години съм гладувал. Той не говори истината, лъжа е това. Той е гладувал ден, два, три, четиридесет дена и ако е гладувал четиридесет дена, той ще умре. При четиридесет деня той вече светия може да стане.
към втори вариант >>
Но ако кинетическата енергия се превърне в потенциална, какво е изгубила тя?
(втори вариант)
А и при твоето влизане в замъка някой друг е бил изнесен от замъка навънка. Това е същият закон. Ако физическата енергия излезне от едно положение, значи тя влиза в друго положение. Щом потенциалната енергия се превърне в кинетическа, изгубила ли е тя нещо? Потенциалната енергия е придобила нещо.
Но ако кинетическата енергия се превърне в потенциална, какво е изгубила тя?
Някой път хората не могат да разсъждават по следната причина; представете си, че вие миналата вечер сте били на угощение и всеки един от вас е пил по 2 кила вино, и идете сега тук на такава една лекция, ще може ли вашият ум да бъде тъй бистър? Няма да може. Когато човешкият ум се натрупа с непотребни мисли, то е един вид опияняване, всеки един от вас ще бъде опиянен. Има мисли и желания, които опияняват човека. Покажете ми сега едно чувство или една мисъл, която опиянява.
към втори вариант >>
Някой казва: Много съм гладувал, колко е гладувал?
(втори вариант)
Ако пътят, по който сте слезли някъде, по този път пак може да се върнете назад. Зад мисълта седи онази разумната сила, която определя нашия живот, тя е, която определя не механическите, но разумни отношения има в това. Това, което в даден случай определя моята сиромашия, това е мисълта, която аз съм имал. Тогава тази същата мисъл ще определи и моето щастие. Целия живот човек сиромах не може да остане, това е немислимо, цял живот човек не може да гладува.
Някой казва: Много съм гладувал, колко е гладувал?
Казва: С години съм гладувал. Той не говори истината, лъжа е това. Той е гладувал ден, два, три, четиридесет дена и ако е гладувал четиридесет дена, той ще умре. При четиридесет деня той вече светия може да стане.
към втори вариант >>
Някой път хората не могат да разсъждават по следната причина; представете си, че вие миналата вечер сте били на угощение и всеки един от вас е пил по 2 кила вино, и идете сега тук на такава една лекция, ще може ли вашият ум да бъде тъй бистър?
(втори вариант)
Това е същият закон. Ако физическата енергия излезне от едно положение, значи тя влиза в друго положение. Щом потенциалната енергия се превърне в кинетическа, изгубила ли е тя нещо? Потенциалната енергия е придобила нещо. Но ако кинетическата енергия се превърне в потенциална, какво е изгубила тя?
Някой път хората не могат да разсъждават по следната причина; представете си, че вие миналата вечер сте били на угощение и всеки един от вас е пил по 2 кила вино, и идете сега тук на такава една лекция, ще може ли вашият ум да бъде тъй бистър?
Няма да може. Когато човешкият ум се натрупа с непотребни мисли, то е един вид опияняване, всеки един от вас ще бъде опиянен. Има мисли и желания, които опияняват човека. Покажете ми сега едно чувство или една мисъл, която опиянява. (Например ако човек има много пари.) Тогава той е още в кръчмата и пие.
към втори вариант >>
Казва: С години съм гладувал.
(втори вариант)
Зад мисълта седи онази разумната сила, която определя нашия живот, тя е, която определя не механическите, но разумни отношения има в това. Това, което в даден случай определя моята сиромашия, това е мисълта, която аз съм имал. Тогава тази същата мисъл ще определи и моето щастие. Целия живот човек сиромах не може да остане, това е немислимо, цял живот човек не може да гладува. Някой казва: Много съм гладувал, колко е гладувал?
Казва: С години съм гладувал.
Той не говори истината, лъжа е това. Той е гладувал ден, два, три, четиридесет дена и ако е гладувал четиридесет дена, той ще умре. При четиридесет деня той вече светия може да стане.
към втори вариант >>
Няма да може.
(втори вариант)
Ако физическата енергия излезне от едно положение, значи тя влиза в друго положение. Щом потенциалната енергия се превърне в кинетическа, изгубила ли е тя нещо? Потенциалната енергия е придобила нещо. Но ако кинетическата енергия се превърне в потенциална, какво е изгубила тя? Някой път хората не могат да разсъждават по следната причина; представете си, че вие миналата вечер сте били на угощение и всеки един от вас е пил по 2 кила вино, и идете сега тук на такава една лекция, ще може ли вашият ум да бъде тъй бистър?
Няма да може.
Когато човешкият ум се натрупа с непотребни мисли, то е един вид опияняване, всеки един от вас ще бъде опиянен. Има мисли и желания, които опияняват човека. Покажете ми сега едно чувство или една мисъл, която опиянява. (Например ако човек има много пари.) Тогава той е още в кръчмата и пие. Той още не е изхарчил всичко.
към втори вариант >>
Той не говори истината, лъжа е това.
(втори вариант)
Това, което в даден случай определя моята сиромашия, това е мисълта, която аз съм имал. Тогава тази същата мисъл ще определи и моето щастие. Целия живот човек сиромах не може да остане, това е немислимо, цял живот човек не може да гладува. Някой казва: Много съм гладувал, колко е гладувал? Казва: С години съм гладувал.
Той не говори истината, лъжа е това.
Той е гладувал ден, два, три, четиридесет дена и ако е гладувал четиридесет дена, той ще умре. При четиридесет деня той вече светия може да стане.
към втори вариант >>
Когато човешкият ум се натрупа с непотребни мисли, то е един вид опияняване, всеки един от вас ще бъде опиянен.
(втори вариант)
Щом потенциалната енергия се превърне в кинетическа, изгубила ли е тя нещо? Потенциалната енергия е придобила нещо. Но ако кинетическата енергия се превърне в потенциална, какво е изгубила тя? Някой път хората не могат да разсъждават по следната причина; представете си, че вие миналата вечер сте били на угощение и всеки един от вас е пил по 2 кила вино, и идете сега тук на такава една лекция, ще може ли вашият ум да бъде тъй бистър? Няма да може.
Когато човешкият ум се натрупа с непотребни мисли, то е един вид опияняване, всеки един от вас ще бъде опиянен.
Има мисли и желания, които опияняват човека. Покажете ми сега едно чувство или една мисъл, която опиянява. (Например ако човек има много пари.) Тогава той е още в кръчмата и пие. Той още не е изхарчил всичко. Той още не е пияният, той едва е започнал да пие първата си чашка казва: Много хубаво е това вино.
към втори вариант >>
Той е гладувал ден, два, три, четиридесет дена и ако е гладувал четиридесет дена, той ще умре.
(втори вариант)
Тогава тази същата мисъл ще определи и моето щастие. Целия живот човек сиромах не може да остане, това е немислимо, цял живот човек не може да гладува. Някой казва: Много съм гладувал, колко е гладувал? Казва: С години съм гладувал. Той не говори истината, лъжа е това.
Той е гладувал ден, два, три, четиридесет дена и ако е гладувал четиридесет дена, той ще умре.
При четиридесет деня той вече светия може да стане.
към втори вариант >>
Има мисли и желания, които опияняват човека.
(втори вариант)
Потенциалната енергия е придобила нещо. Но ако кинетическата енергия се превърне в потенциална, какво е изгубила тя? Някой път хората не могат да разсъждават по следната причина; представете си, че вие миналата вечер сте били на угощение и всеки един от вас е пил по 2 кила вино, и идете сега тук на такава една лекция, ще може ли вашият ум да бъде тъй бистър? Няма да може. Когато човешкият ум се натрупа с непотребни мисли, то е един вид опияняване, всеки един от вас ще бъде опиянен.
Има мисли и желания, които опияняват човека.
Покажете ми сега едно чувство или една мисъл, която опиянява. (Например ако човек има много пари.) Тогава той е още в кръчмата и пие. Той още не е изхарчил всичко. Той още не е пияният, той едва е започнал да пие първата си чашка казва: Много хубаво е това вино. Сега в какво е лошото на пиянството?
към втори вариант >>
При четиридесет деня той вече светия може да стане.
(втори вариант)
Целия живот човек сиромах не може да остане, това е немислимо, цял живот човек не може да гладува. Някой казва: Много съм гладувал, колко е гладувал? Казва: С години съм гладувал. Той не говори истината, лъжа е това. Той е гладувал ден, два, три, четиридесет дена и ако е гладувал четиридесет дена, той ще умре.
При четиридесет деня той вече светия може да стане.
към втори вариант >>
Покажете ми сега едно чувство или една мисъл, която опиянява.
(втори вариант)
Но ако кинетическата енергия се превърне в потенциална, какво е изгубила тя? Някой път хората не могат да разсъждават по следната причина; представете си, че вие миналата вечер сте били на угощение и всеки един от вас е пил по 2 кила вино, и идете сега тук на такава една лекция, ще може ли вашият ум да бъде тъй бистър? Няма да може. Когато човешкият ум се натрупа с непотребни мисли, то е един вид опияняване, всеки един от вас ще бъде опиянен. Има мисли и желания, които опияняват човека.
Покажете ми сега едно чувство или една мисъл, която опиянява.
(Например ако човек има много пари.) Тогава той е още в кръчмата и пие. Той още не е изхарчил всичко. Той още не е пияният, той едва е започнал да пие първата си чашка казва: Много хубаво е това вино. Сега в какво е лошото на пиянството? П И Я Н Ъ.
към втори вариант >>
Та казвам: Колко е преувеличен човешкият език.
(втори вариант)
Та казвам: Колко е преувеличен човешкият език.
Казва: Много съм гладувал. Той не говори на научен език. Той е гладувал някой и друг ден по няколко часа и ги е събрал като един резултат. Така не се говори, това не е гладуване. Ама аз съм много добър човек.
към втори вариант >>
(Например ако човек има много пари.) Тогава той е още в кръчмата и пие.
(втори вариант)
Някой път хората не могат да разсъждават по следната причина; представете си, че вие миналата вечер сте били на угощение и всеки един от вас е пил по 2 кила вино, и идете сега тук на такава една лекция, ще може ли вашият ум да бъде тъй бистър? Няма да може. Когато човешкият ум се натрупа с непотребни мисли, то е един вид опияняване, всеки един от вас ще бъде опиянен. Има мисли и желания, които опияняват човека. Покажете ми сега едно чувство или една мисъл, която опиянява.
(Например ако човек има много пари.) Тогава той е още в кръчмата и пие.
Той още не е изхарчил всичко. Той още не е пияният, той едва е започнал да пие първата си чашка казва: Много хубаво е това вино. Сега в какво е лошото на пиянството? П И Я Н Ъ. Пияният само се товари с непотребното.
към втори вариант >>
Казва: Много съм гладувал.
(втори вариант)
Та казвам: Колко е преувеличен човешкият език.
Казва: Много съм гладувал.
Той не говори на научен език. Той е гладувал някой и друг ден по няколко часа и ги е събрал като един резултат. Така не се говори, това не е гладуване. Ама аз съм много добър човек. Той днес направил едно добро и утре събрал ги, и казва: много добър човек съм.
към втори вариант >>
Той още не е изхарчил всичко.
(втори вариант)
Няма да може. Когато човешкият ум се натрупа с непотребни мисли, то е един вид опияняване, всеки един от вас ще бъде опиянен. Има мисли и желания, които опияняват човека. Покажете ми сега едно чувство или една мисъл, която опиянява. (Например ако човек има много пари.) Тогава той е още в кръчмата и пие.
Той още не е изхарчил всичко.
Той още не е пияният, той едва е започнал да пие първата си чашка казва: Много хубаво е това вино. Сега в какво е лошото на пиянството? П И Я Н Ъ. Пияният само се товари с непотребното. Той е турил повече товар на гърба си, нищо повече.
към втори вариант >>
Той не говори на научен език.
(втори вариант)
Та казвам: Колко е преувеличен човешкият език. Казва: Много съм гладувал.
Той не говори на научен език.
Той е гладувал някой и друг ден по няколко часа и ги е събрал като един резултат. Така не се говори, това не е гладуване. Ама аз съм много добър човек. Той днес направил едно добро и утре събрал ги, и казва: много добър човек съм. Тъй не се говори, това не е наука.
към втори вариант >>
Той още не е пияният, той едва е започнал да пие първата си чашка казва: Много хубаво е това вино.
(втори вариант)
Когато човешкият ум се натрупа с непотребни мисли, то е един вид опияняване, всеки един от вас ще бъде опиянен. Има мисли и желания, които опияняват човека. Покажете ми сега едно чувство или една мисъл, която опиянява. (Например ако човек има много пари.) Тогава той е още в кръчмата и пие. Той още не е изхарчил всичко.
Той още не е пияният, той едва е започнал да пие първата си чашка казва: Много хубаво е това вино.
Сега в какво е лошото на пиянството? П И Я Н Ъ. Пияният само се товари с непотребното. Той е турил повече товар на гърба си, нищо повече. Буквата Я показва, че този пияният ще стане много умен човек.
към втори вариант >>
Той е гладувал някой и друг ден по няколко часа и ги е събрал като един резултат.
(втори вариант)
Та казвам: Колко е преувеличен човешкият език. Казва: Много съм гладувал. Той не говори на научен език.
Той е гладувал някой и друг ден по няколко часа и ги е събрал като един резултат.
Така не се говори, това не е гладуване. Ама аз съм много добър човек. Той днес направил едно добро и утре събрал ги, и казва: много добър човек съм. Тъй не се говори, това не е наука. Казва: Цял живот съм гладувал.
към втори вариант >>
Сега в какво е лошото на пиянството?
(втори вариант)
Има мисли и желания, които опияняват човека. Покажете ми сега едно чувство или една мисъл, която опиянява. (Например ако човек има много пари.) Тогава той е още в кръчмата и пие. Той още не е изхарчил всичко. Той още не е пияният, той едва е започнал да пие първата си чашка казва: Много хубаво е това вино.
Сега в какво е лошото на пиянството?
П И Я Н Ъ. Пияният само се товари с непотребното. Той е турил повече товар на гърба си, нищо повече. Буквата Я показва, че този пияният ще стане много умен човек. Ама кога?
към втори вариант >>
Така не се говори, това не е гладуване.
(втори вариант)
Та казвам: Колко е преувеличен човешкият език. Казва: Много съм гладувал. Той не говори на научен език. Той е гладувал някой и друг ден по няколко часа и ги е събрал като един резултат.
Така не се говори, това не е гладуване.
Ама аз съм много добър човек. Той днес направил едно добро и утре събрал ги, и казва: много добър човек съм. Тъй не се говори, това не е наука. Казва: Цял живот съм гладувал. Пък друг казва, аз съм бил много щастлив човек.
към втори вариант >>
П И Я Н Ъ.
(втори вариант)
Покажете ми сега едно чувство или една мисъл, която опиянява. (Например ако човек има много пари.) Тогава той е още в кръчмата и пие. Той още не е изхарчил всичко. Той още не е пияният, той едва е започнал да пие първата си чашка казва: Много хубаво е това вино. Сега в какво е лошото на пиянството?
П И Я Н Ъ.
Пияният само се товари с непотребното. Той е турил повече товар на гърба си, нищо повече. Буквата Я показва, че този пияният ще стане много умен човек. Ама кога? Когато похарчи всичко.
към втори вариант >>
Ама аз съм много добър човек.
(втори вариант)
Та казвам: Колко е преувеличен човешкият език. Казва: Много съм гладувал. Той не говори на научен език. Той е гладувал някой и друг ден по няколко часа и ги е събрал като един резултат. Така не се говори, това не е гладуване.
Ама аз съм много добър човек.
Той днес направил едно добро и утре събрал ги, и казва: много добър човек съм. Тъй не се говори, това не е наука. Казва: Цял живот съм гладувал. Пък друг казва, аз съм бил много щастлив човек. И това не е истина.
към втори вариант >>
Пияният само се товари с непотребното.
(втори вариант)
(Например ако човек има много пари.) Тогава той е още в кръчмата и пие. Той още не е изхарчил всичко. Той още не е пияният, той едва е започнал да пие първата си чашка казва: Много хубаво е това вино. Сега в какво е лошото на пиянството? П И Я Н Ъ.
Пияният само се товари с непотребното.
Той е турил повече товар на гърба си, нищо повече. Буквата Я показва, че този пияният ще стане много умен човек. Ама кога? Когато похарчи всичко. Но така както са поставени буквите, този човек е на спасителния път.
към втори вариант >>
Той днес направил едно добро и утре събрал ги, и казва: много добър човек съм.
(втори вариант)
Казва: Много съм гладувал. Той не говори на научен език. Той е гладувал някой и друг ден по няколко часа и ги е събрал като един резултат. Така не се говори, това не е гладуване. Ама аз съм много добър човек.
Той днес направил едно добро и утре събрал ги, и казва: много добър човек съм.
Тъй не се говори, това не е наука. Казва: Цял живот съм гладувал. Пък друг казва, аз съм бил много щастлив човек. И това не е истина. Казва: Никога зло не ме е сполетяло.
към втори вариант >>
Той е турил повече товар на гърба си, нищо повече.
(втори вариант)
Той още не е изхарчил всичко. Той още не е пияният, той едва е започнал да пие първата си чашка казва: Много хубаво е това вино. Сега в какво е лошото на пиянството? П И Я Н Ъ. Пияният само се товари с непотребното.
Той е турил повече товар на гърба си, нищо повече.
Буквата Я показва, че този пияният ще стане много умен човек. Ама кога? Когато похарчи всичко. Но така както са поставени буквите, този човек е на спасителния път. Щом почне да пие, той е на спасителния път. Кога?
към втори вариант >>
Тъй не се говори, това не е наука.
(втори вариант)
Той не говори на научен език. Той е гладувал някой и друг ден по няколко часа и ги е събрал като един резултат. Така не се говори, това не е гладуване. Ама аз съм много добър човек. Той днес направил едно добро и утре събрал ги, и казва: много добър човек съм.
Тъй не се говори, това не е наука.
Казва: Цял живот съм гладувал. Пък друг казва, аз съм бил много щастлив човек. И това не е истина. Казва: Никога зло не ме е сполетяло. А виждам му главата пукната на десет места.
към втори вариант >>
Буквата Я показва, че този пияният ще стане много умен човек.
(втори вариант)
Той още не е пияният, той едва е започнал да пие първата си чашка казва: Много хубаво е това вино. Сега в какво е лошото на пиянството? П И Я Н Ъ. Пияният само се товари с непотребното. Той е турил повече товар на гърба си, нищо повече.
Буквата Я показва, че този пияният ще стане много умен човек.
Ама кога? Когато похарчи всичко. Но така както са поставени буквите, този човек е на спасителния път. Щом почне да пие, той е на спасителния път. Кога? Щом изпие всичко; П-то показва, че като изпие всичко, той ще почне да мисли.
към втори вариант >>
Казва: Цял живот съм гладувал.
(втори вариант)
Той е гладувал някой и друг ден по няколко часа и ги е събрал като един резултат. Така не се говори, това не е гладуване. Ама аз съм много добър човек. Той днес направил едно добро и утре събрал ги, и казва: много добър човек съм. Тъй не се говори, това не е наука.
Казва: Цял живот съм гладувал.
Пък друг казва, аз съм бил много щастлив човек. И това не е истина. Казва: Никога зло не ме е сполетяло. А виждам му главата пукната на десет места. Та ще бъдете внимателни в думите си.
към втори вариант >>
Ама кога?
(втори вариант)
Сега в какво е лошото на пиянството? П И Я Н Ъ. Пияният само се товари с непотребното. Той е турил повече товар на гърба си, нищо повече. Буквата Я показва, че този пияният ще стане много умен човек.
Ама кога?
Когато похарчи всичко. Но така както са поставени буквите, този човек е на спасителния път. Щом почне да пие, той е на спасителния път. Кога? Щом изпие всичко; П-то показва, че като изпие всичко, той ще почне да мисли. Ще каже: Не направих аз добре.
към втори вариант >>
Пък друг казва, аз съм бил много щастлив човек.
(втори вариант)
Така не се говори, това не е гладуване. Ама аз съм много добър човек. Той днес направил едно добро и утре събрал ги, и казва: много добър човек съм. Тъй не се говори, това не е наука. Казва: Цял живот съм гладувал.
Пък друг казва, аз съм бил много щастлив човек.
И това не е истина. Казва: Никога зло не ме е сполетяло. А виждам му главата пукната на десет места. Та ще бъдете внимателни в думите си.
към втори вариант >>
Когато похарчи всичко.
(втори вариант)
П И Я Н Ъ. Пияният само се товари с непотребното. Той е турил повече товар на гърба си, нищо повече. Буквата Я показва, че този пияният ще стане много умен човек. Ама кога?
Когато похарчи всичко.
Но така както са поставени буквите, този човек е на спасителния път. Щом почне да пие, той е на спасителния път. Кога? Щом изпие всичко; П-то показва, че като изпие всичко, той ще почне да мисли. Ще каже: Не направих аз добре. П-то показва, че този човек е в добрите астрологически условия.
към втори вариант >>
И това не е истина.
(втори вариант)
Ама аз съм много добър човек. Той днес направил едно добро и утре събрал ги, и казва: много добър човек съм. Тъй не се говори, това не е наука. Казва: Цял живот съм гладувал. Пък друг казва, аз съм бил много щастлив човек.
И това не е истина.
Казва: Никога зло не ме е сполетяло. А виждам му главата пукната на десет места. Та ще бъдете внимателни в думите си.
към втори вариант >>
Но така както са поставени буквите, този човек е на спасителния път.
(втори вариант)
Пияният само се товари с непотребното. Той е турил повече товар на гърба си, нищо повече. Буквата Я показва, че този пияният ще стане много умен човек. Ама кога? Когато похарчи всичко.
Но така както са поставени буквите, този човек е на спасителния път.
Щом почне да пие, той е на спасителния път. Кога? Щом изпие всичко; П-то показва, че като изпие всичко, той ще почне да мисли. Ще каже: Не направих аз добре. П-то показва, че този човек е в добрите астрологически условия. У пияния има много добри астрологически условия, да стане умен човек.
към втори вариант >>
Казва: Никога зло не ме е сполетяло.
(втори вариант)
Той днес направил едно добро и утре събрал ги, и казва: много добър човек съм. Тъй не се говори, това не е наука. Казва: Цял живот съм гладувал. Пък друг казва, аз съм бил много щастлив човек. И това не е истина.
Казва: Никога зло не ме е сполетяло.
А виждам му главата пукната на десет места. Та ще бъдете внимателни в думите си.
към втори вариант >>
Щом почне да пие, той е на спасителния път. Кога?
(втори вариант)
Той е турил повече товар на гърба си, нищо повече. Буквата Я показва, че този пияният ще стане много умен човек. Ама кога? Когато похарчи всичко. Но така както са поставени буквите, този човек е на спасителния път.
Щом почне да пие, той е на спасителния път. Кога?
Щом изпие всичко; П-то показва, че като изпие всичко, той ще почне да мисли. Ще каже: Не направих аз добре. П-то показва, че този човек е в добрите астрологически условия. У пияния има много добри астрологически условия, да стане умен човек. Всичките букви са в негова полза.
към втори вариант >>
А виждам му главата пукната на десет места.
(втори вариант)
Тъй не се говори, това не е наука. Казва: Цял живот съм гладувал. Пък друг казва, аз съм бил много щастлив човек. И това не е истина. Казва: Никога зло не ме е сполетяло.
А виждам му главата пукната на десет места.
Та ще бъдете внимателни в думите си.
към втори вариант >>
Щом изпие всичко; П-то показва, че като изпие всичко, той ще почне да мисли.
(втори вариант)
Буквата Я показва, че този пияният ще стане много умен човек. Ама кога? Когато похарчи всичко. Но така както са поставени буквите, този човек е на спасителния път. Щом почне да пие, той е на спасителния път. Кога?
Щом изпие всичко; П-то показва, че като изпие всичко, той ще почне да мисли.
Ще каже: Не направих аз добре. П-то показва, че този човек е в добрите астрологически условия. У пияния има много добри астрологически условия, да стане умен човек. Всичките букви са в негова полза. П-то показва още, че плодът ще завържи хубаво.
към втори вариант >>
Та ще бъдете внимателни в думите си.
(втори вариант)
Казва: Цял живот съм гладувал. Пък друг казва, аз съм бил много щастлив човек. И това не е истина. Казва: Никога зло не ме е сполетяло. А виждам му главата пукната на десет места.
Та ще бъдете внимателни в думите си.
към втори вариант >>
Ще каже: Не направих аз добре.
(втори вариант)
Ама кога? Когато похарчи всичко. Но така както са поставени буквите, този човек е на спасителния път. Щом почне да пие, той е на спасителния път. Кога? Щом изпие всичко; П-то показва, че като изпие всичко, той ще почне да мисли.
Ще каже: Не направих аз добре.
П-то показва, че този човек е в добрите астрологически условия. У пияния има много добри астрологически условия, да стане умен човек. Всичките букви са в негова полза. П-то показва още, че плодът ще завържи хубаво. И-то показва, че има начало на разбиране.
към втори вариант >>
Сега едно правило: не бъдете вързани в мислите си, после, нито вързани в чувствата си.
(втори вариант)
Сега едно правило: не бъдете вързани в мислите си, после, нито вързани в чувствата си.
Ти казваш: Тази работа няма да я бъде. Така не се мисли. Тя и ще я бъде, и няма да я бъде. При известни условия няма да я бъде, при известни – ще я бъде. Но и едното, и другото си е на място.
към втори вариант >>
П-то показва, че този човек е в добрите астрологически условия.
(втори вариант)
Когато похарчи всичко. Но така както са поставени буквите, този човек е на спасителния път. Щом почне да пие, той е на спасителния път. Кога? Щом изпие всичко; П-то показва, че като изпие всичко, той ще почне да мисли. Ще каже: Не направих аз добре.
П-то показва, че този човек е в добрите астрологически условия.
У пияния има много добри астрологически условия, да стане умен човек. Всичките букви са в негова полза. П-то показва още, че плодът ще завържи хубаво. И-то показва, че има начало на разбиране. Я-то показва, че ще бъде бременен с известна идея, ще я роди.
към втори вариант >>
Ти казваш: Тази работа няма да я бъде.
(втори вариант)
Сега едно правило: не бъдете вързани в мислите си, после, нито вързани в чувствата си.
Ти казваш: Тази работа няма да я бъде.
Така не се мисли. Тя и ще я бъде, и няма да я бъде. При известни условия няма да я бъде, при известни – ще я бъде. Но и едното, и другото си е на място.
към втори вариант >>
У пияния има много добри астрологически условия, да стане умен човек.
(втори вариант)
Но така както са поставени буквите, този човек е на спасителния път. Щом почне да пие, той е на спасителния път. Кога? Щом изпие всичко; П-то показва, че като изпие всичко, той ще почне да мисли. Ще каже: Не направих аз добре. П-то показва, че този човек е в добрите астрологически условия.
У пияния има много добри астрологически условия, да стане умен човек.
Всичките букви са в негова полза. П-то показва още, че плодът ще завържи хубаво. И-то показва, че има начало на разбиране. Я-то показва, че ще бъде бременен с известна идея, ще я роди. Н-то показва, че ще има една мъчнотия, едно голямо противоречие, и най-после Ъ – ще има събиране на опитност, и след това той ще стане учен човек.
към втори вариант >>
Така не се мисли.
(втори вариант)
Сега едно правило: не бъдете вързани в мислите си, после, нито вързани в чувствата си. Ти казваш: Тази работа няма да я бъде.
Така не се мисли.
Тя и ще я бъде, и няма да я бъде. При известни условия няма да я бъде, при известни – ще я бъде. Но и едното, и другото си е на място.
към втори вариант >>
Всичките букви са в негова полза.
(втори вариант)
Щом почне да пие, той е на спасителния път. Кога? Щом изпие всичко; П-то показва, че като изпие всичко, той ще почне да мисли. Ще каже: Не направих аз добре. П-то показва, че този човек е в добрите астрологически условия. У пияния има много добри астрологически условия, да стане умен човек.
Всичките букви са в негова полза.
П-то показва още, че плодът ще завържи хубаво. И-то показва, че има начало на разбиране. Я-то показва, че ще бъде бременен с известна идея, ще я роди. Н-то показва, че ще има една мъчнотия, едно голямо противоречие, и най-после Ъ – ще има събиране на опитност, и след това той ще стане учен човек. И ще държи лекциите си по целия свят, и ще каже: да не пиете.
към втори вариант >>
Тя и ще я бъде, и няма да я бъде.
(втори вариант)
Сега едно правило: не бъдете вързани в мислите си, после, нито вързани в чувствата си. Ти казваш: Тази работа няма да я бъде. Така не се мисли.
Тя и ще я бъде, и няма да я бъде.
При известни условия няма да я бъде, при известни – ще я бъде. Но и едното, и другото си е на място.
към втори вариант >>
П-то показва още, че плодът ще завържи хубаво.
(втори вариант)
Щом изпие всичко; П-то показва, че като изпие всичко, той ще почне да мисли. Ще каже: Не направих аз добре. П-то показва, че този човек е в добрите астрологически условия. У пияния има много добри астрологически условия, да стане умен човек. Всичките букви са в негова полза.
П-то показва още, че плодът ще завържи хубаво.
И-то показва, че има начало на разбиране. Я-то показва, че ще бъде бременен с известна идея, ще я роди. Н-то показва, че ще има една мъчнотия, едно голямо противоречие, и най-после Ъ – ще има събиране на опитност, и след това той ще стане учен човек. И ще държи лекциите си по целия свят, и ще каже: да не пиете. И ще стане реформатор на света.
към втори вариант >>
При известни условия няма да я бъде, при известни – ще я бъде.
(втори вариант)
Сега едно правило: не бъдете вързани в мислите си, после, нито вързани в чувствата си. Ти казваш: Тази работа няма да я бъде. Така не се мисли. Тя и ще я бъде, и няма да я бъде.
При известни условия няма да я бъде, при известни – ще я бъде.
Но и едното, и другото си е на място.
към втори вариант >>
И-то показва, че има начало на разбиране.
(втори вариант)
Ще каже: Не направих аз добре. П-то показва, че този човек е в добрите астрологически условия. У пияния има много добри астрологически условия, да стане умен човек. Всичките букви са в негова полза. П-то показва още, че плодът ще завържи хубаво.
И-то показва, че има начало на разбиране.
Я-то показва, че ще бъде бременен с известна идея, ще я роди. Н-то показва, че ще има една мъчнотия, едно голямо противоречие, и най-после Ъ – ще има събиране на опитност, и след това той ще стане учен човек. И ще държи лекциите си по целия свят, и ще каже: да не пиете. И ще стане реформатор на света. Та много хубава дума е думата ПИЯНЪ.
към втори вариант >>
Но и едното, и другото си е на място.
(втори вариант)
Сега едно правило: не бъдете вързани в мислите си, после, нито вързани в чувствата си. Ти казваш: Тази работа няма да я бъде. Така не се мисли. Тя и ще я бъде, и няма да я бъде. При известни условия няма да я бъде, при известни – ще я бъде.
Но и едното, и другото си е на място.
към втори вариант >>
Я-то показва, че ще бъде бременен с известна идея, ще я роди.
(втори вариант)
П-то показва, че този човек е в добрите астрологически условия. У пияния има много добри астрологически условия, да стане умен човек. Всичките букви са в негова полза. П-то показва още, че плодът ще завържи хубаво. И-то показва, че има начало на разбиране.
Я-то показва, че ще бъде бременен с известна идея, ще я роди.
Н-то показва, че ще има една мъчнотия, едно голямо противоречие, и най-после Ъ – ще има събиране на опитност, и след това той ще стане учен човек. И ще държи лекциите си по целия свят, и ще каже: да не пиете. И ще стане реформатор на света. Та много хубава дума е думата ПИЯНЪ.
към втори вариант >>
Представете си, че вие седите и аз пиша числото 5, и след това го заличавам.
(втори вариант)
Представете си, че вие седите и аз пиша числото 5, и след това го заличавам.
Какво ще помислите? Защо го затрих? (понеже не ви е нужно). Пиша 6 и пак го затривам; пиша 7, 8, 10, и все ги затривам; какво ще помислите? Аз опитвам числата, искам да ви направя едно добро и затова пиша, и заличавам; най-после напиша 100, да кажем, аз вярвам в числата, искам да видя кое число ви приляга, като напиша сто, оставям го.
към втори вариант >>
Н-то показва, че ще има една мъчнотия, едно голямо противоречие, и най-после Ъ – ще има събиране на опитност, и след това той ще стане учен човек.
(втори вариант)
У пияния има много добри астрологически условия, да стане умен човек. Всичките букви са в негова полза. П-то показва още, че плодът ще завържи хубаво. И-то показва, че има начало на разбиране. Я-то показва, че ще бъде бременен с известна идея, ще я роди.
Н-то показва, че ще има една мъчнотия, едно голямо противоречие, и най-после Ъ – ще има събиране на опитност, и след това той ще стане учен човек.
И ще държи лекциите си по целия свят, и ще каже: да не пиете. И ще стане реформатор на света. Та много хубава дума е думата ПИЯНЪ.
към втори вариант >>
Какво ще помислите?
(втори вариант)
Представете си, че вие седите и аз пиша числото 5, и след това го заличавам.
Какво ще помислите?
Защо го затрих? (понеже не ви е нужно). Пиша 6 и пак го затривам; пиша 7, 8, 10, и все ги затривам; какво ще помислите? Аз опитвам числата, искам да ви направя едно добро и затова пиша, и заличавам; най-после напиша 100, да кажем, аз вярвам в числата, искам да видя кое число ви приляга, като напиша сто, оставям го. Най-първо пиша едно – един лев, не ми харесва, затрия го; пиша две, три, все не ми харесват, заличавам ги; вие казвате: какво си играе той?
към втори вариант >>
И ще държи лекциите си по целия свят, и ще каже: да не пиете.
(втори вариант)
Всичките букви са в негова полза. П-то показва още, че плодът ще завържи хубаво. И-то показва, че има начало на разбиране. Я-то показва, че ще бъде бременен с известна идея, ще я роди. Н-то показва, че ще има една мъчнотия, едно голямо противоречие, и най-после Ъ – ще има събиране на опитност, и след това той ще стане учен човек.
И ще държи лекциите си по целия свят, и ще каже: да не пиете.
И ще стане реформатор на света. Та много хубава дума е думата ПИЯНЪ.
към втори вариант >>
Защо го затрих?
(втори вариант)
Представете си, че вие седите и аз пиша числото 5, и след това го заличавам. Какво ще помислите?
Защо го затрих?
(понеже не ви е нужно). Пиша 6 и пак го затривам; пиша 7, 8, 10, и все ги затривам; какво ще помислите? Аз опитвам числата, искам да ви направя едно добро и затова пиша, и заличавам; най-после напиша 100, да кажем, аз вярвам в числата, искам да видя кое число ви приляга, като напиша сто, оставям го. Най-първо пиша едно – един лев, не ми харесва, затрия го; пиша две, три, все не ми харесват, заличавам ги; вие казвате: какво си играе той? Казвам пари са това.
към втори вариант >>
И ще стане реформатор на света.
(втори вариант)
П-то показва още, че плодът ще завържи хубаво. И-то показва, че има начало на разбиране. Я-то показва, че ще бъде бременен с известна идея, ще я роди. Н-то показва, че ще има една мъчнотия, едно голямо противоречие, и най-после Ъ – ще има събиране на опитност, и след това той ще стане учен човек. И ще държи лекциите си по целия свят, и ще каже: да не пиете.
И ще стане реформатор на света.
Та много хубава дума е думата ПИЯНЪ.
към втори вариант >>
(понеже не ви е нужно).
(втори вариант)
Представете си, че вие седите и аз пиша числото 5, и след това го заличавам. Какво ще помислите? Защо го затрих?
(понеже не ви е нужно).
Пиша 6 и пак го затривам; пиша 7, 8, 10, и все ги затривам; какво ще помислите? Аз опитвам числата, искам да ви направя едно добро и затова пиша, и заличавам; най-после напиша 100, да кажем, аз вярвам в числата, искам да видя кое число ви приляга, като напиша сто, оставям го. Най-първо пиша едно – един лев, не ми харесва, затрия го; пиша две, три, все не ми харесват, заличавам ги; вие казвате: какво си играе той? Казвам пари са това. Най-после като напиша сто, казвам: отлично число е това!
към втори вариант >>
Та много хубава дума е думата ПИЯНЪ.
(втори вариант)
И-то показва, че има начало на разбиране. Я-то показва, че ще бъде бременен с известна идея, ще я роди. Н-то показва, че ще има една мъчнотия, едно голямо противоречие, и най-после Ъ – ще има събиране на опитност, и след това той ще стане учен човек. И ще държи лекциите си по целия свят, и ще каже: да не пиете. И ще стане реформатор на света.
Та много хубава дума е думата ПИЯНЪ.
към втори вариант >>
Пиша 6 и пак го затривам; пиша 7, 8, 10, и все ги затривам; какво ще помислите?
(втори вариант)
Представете си, че вие седите и аз пиша числото 5, и след това го заличавам. Какво ще помислите? Защо го затрих? (понеже не ви е нужно).
Пиша 6 и пак го затривам; пиша 7, 8, 10, и все ги затривам; какво ще помислите?
Аз опитвам числата, искам да ви направя едно добро и затова пиша, и заличавам; най-после напиша 100, да кажем, аз вярвам в числата, искам да видя кое число ви приляга, като напиша сто, оставям го. Най-първо пиша едно – един лев, не ми харесва, затрия го; пиша две, три, все не ми харесват, заличавам ги; вие казвате: какво си играе той? Казвам пари са това. Най-после като напиша сто, казвам: отлично число е това! Питам те: Познаваш ли това число?
към втори вариант >>
Сега основната мисъл.
(втори вариант)
Сега основната мисъл.
Коя е мисълта, която ние имаме предвид? (излизането от замъка). Във всяко едно положение на живота има две точки. Едното положение е ти ще влезнеш в известно положение, а после трябва да излезнеш от това положение. Това е цялата философия.
към втори вариант >>
Аз опитвам числата, искам да ви направя едно добро и затова пиша, и заличавам; най-после напиша 100, да кажем, аз вярвам в числата, искам да видя кое число ви приляга, като напиша сто, оставям го.
(втори вариант)
Представете си, че вие седите и аз пиша числото 5, и след това го заличавам. Какво ще помислите? Защо го затрих? (понеже не ви е нужно). Пиша 6 и пак го затривам; пиша 7, 8, 10, и все ги затривам; какво ще помислите?
Аз опитвам числата, искам да ви направя едно добро и затова пиша, и заличавам; най-после напиша 100, да кажем, аз вярвам в числата, искам да видя кое число ви приляга, като напиша сто, оставям го.
Най-първо пиша едно – един лев, не ми харесва, затрия го; пиша две, три, все не ми харесват, заличавам ги; вие казвате: какво си играе той? Казвам пари са това. Най-после като напиша сто, казвам: отлично число е това! Питам те: Познаваш ли това число? А, то е празно число.
към втори вариант >>
Коя е мисълта, която ние имаме предвид?
(втори вариант)
Сега основната мисъл.
Коя е мисълта, която ние имаме предвид?
(излизането от замъка). Във всяко едно положение на живота има две точки. Едното положение е ти ще влезнеш в известно положение, а после трябва да излезнеш от това положение. Това е цялата философия. Ти имаш известно състояние, влезнал си в него, трябва да знаеш и как да излезнеш от него, от това положение.
към втори вариант >>
Най-първо пиша едно – един лев, не ми харесва, затрия го; пиша две, три, все не ми харесват, заличавам ги; вие казвате: какво си играе той?
(втори вариант)
Какво ще помислите? Защо го затрих? (понеже не ви е нужно). Пиша 6 и пак го затривам; пиша 7, 8, 10, и все ги затривам; какво ще помислите? Аз опитвам числата, искам да ви направя едно добро и затова пиша, и заличавам; най-после напиша 100, да кажем, аз вярвам в числата, искам да видя кое число ви приляга, като напиша сто, оставям го.
Най-първо пиша едно – един лев, не ми харесва, затрия го; пиша две, три, все не ми харесват, заличавам ги; вие казвате: какво си играе той?
Казвам пари са това. Най-после като напиша сто, казвам: отлично число е това! Питам те: Познаваш ли това число? А, то е празно число. Давам му сто лева и той се зарадва.
към втори вариант >>
(излизането от замъка).
(втори вариант)
Сега основната мисъл. Коя е мисълта, която ние имаме предвид?
(излизането от замъка).
Във всяко едно положение на живота има две точки. Едното положение е ти ще влезнеш в известно положение, а после трябва да излезнеш от това положение. Това е цялата философия. Ти имаш известно състояние, влезнал си в него, трябва да знаеш и как да излезнеш от него, от това положение. Цялата философия е там.
към втори вариант >>
Казвам пари са това.
(втори вариант)
Защо го затрих? (понеже не ви е нужно). Пиша 6 и пак го затривам; пиша 7, 8, 10, и все ги затривам; какво ще помислите? Аз опитвам числата, искам да ви направя едно добро и затова пиша, и заличавам; най-после напиша 100, да кажем, аз вярвам в числата, искам да видя кое число ви приляга, като напиша сто, оставям го. Най-първо пиша едно – един лев, не ми харесва, затрия го; пиша две, три, все не ми харесват, заличавам ги; вие казвате: какво си играе той?
Казвам пари са това.
Най-после като напиша сто, казвам: отлично число е това! Питам те: Познаваш ли това число? А, то е празно число. Давам му сто лева и той се зарадва. Следователно, в природата става същото, ти като искаш от нея нещо, тя пише на дъската; ти се пържиш, превиваш се, тя пише 1, 2, 3, и най-после дойде до едно число и спира там.
към втори вариант >>
Във всяко едно положение на живота има две точки.
(втори вариант)
Сега основната мисъл. Коя е мисълта, която ние имаме предвид? (излизането от замъка).
Във всяко едно положение на живота има две точки.
Едното положение е ти ще влезнеш в известно положение, а после трябва да излезнеш от това положение. Това е цялата философия. Ти имаш известно състояние, влезнал си в него, трябва да знаеш и как да излезнеш от него, от това положение. Цялата философия е там. Сега какъв пример трябва да дадем?
към втори вариант >>
Най-после като напиша сто, казвам: отлично число е това!
(втори вариант)
(понеже не ви е нужно). Пиша 6 и пак го затривам; пиша 7, 8, 10, и все ги затривам; какво ще помислите? Аз опитвам числата, искам да ви направя едно добро и затова пиша, и заличавам; най-после напиша 100, да кажем, аз вярвам в числата, искам да видя кое число ви приляга, като напиша сто, оставям го. Най-първо пиша едно – един лев, не ми харесва, затрия го; пиша две, три, все не ми харесват, заличавам ги; вие казвате: какво си играе той? Казвам пари са това.
Най-после като напиша сто, казвам: отлично число е това!
Питам те: Познаваш ли това число? А, то е празно число. Давам му сто лева и той се зарадва. Следователно, в природата става същото, ти като искаш от нея нещо, тя пише на дъската; ти се пържиш, превиваш се, тя пише 1, 2, 3, и най-после дойде до едно число и спира там. След като ти покаже парите, ти кажеш: Много хубаво число е това, много добре го познавам.
към втори вариант >>
Едното положение е ти ще влезнеш в известно положение, а после трябва да излезнеш от това положение.
(втори вариант)
Сега основната мисъл. Коя е мисълта, която ние имаме предвид? (излизането от замъка). Във всяко едно положение на живота има две точки.
Едното положение е ти ще влезнеш в известно положение, а после трябва да излезнеш от това положение.
Това е цялата философия. Ти имаш известно състояние, влезнал си в него, трябва да знаеш и как да излезнеш от него, от това положение. Цялата философия е там. Сега какъв пример трябва да дадем? Дайте един пример за влизането в известно състояние.
към втори вариант >>
Питам те: Познаваш ли това число?
(втори вариант)
Пиша 6 и пак го затривам; пиша 7, 8, 10, и все ги затривам; какво ще помислите? Аз опитвам числата, искам да ви направя едно добро и затова пиша, и заличавам; най-после напиша 100, да кажем, аз вярвам в числата, искам да видя кое число ви приляга, като напиша сто, оставям го. Най-първо пиша едно – един лев, не ми харесва, затрия го; пиша две, три, все не ми харесват, заличавам ги; вие казвате: какво си играе той? Казвам пари са това. Най-после като напиша сто, казвам: отлично число е това!
Питам те: Познаваш ли това число?
А, то е празно число. Давам му сто лева и той се зарадва. Следователно, в природата става същото, ти като искаш от нея нещо, тя пише на дъската; ти се пържиш, превиваш се, тя пише 1, 2, 3, и най-после дойде до едно число и спира там. След като ти покаже парите, ти кажеш: Много хубаво число е това, много добре го познавам. И като влезне в джоба ти, ти кажеш: Много добро число е това!
към втори вариант >>
Това е цялата философия.
(втори вариант)
Сега основната мисъл. Коя е мисълта, която ние имаме предвид? (излизането от замъка). Във всяко едно положение на живота има две точки. Едното положение е ти ще влезнеш в известно положение, а после трябва да излезнеш от това положение.
Това е цялата философия.
Ти имаш известно състояние, влезнал си в него, трябва да знаеш и как да излезнеш от него, от това положение. Цялата философия е там. Сега какъв пример трябва да дадем? Дайте един пример за влизането в известно състояние. (Ако една риба влезне в една мрежа, би трябвало тя да знае и как да излезне от мрежата, обаче влизането става по-лесно от излизането.) Добре, имате едно състояние, в което човек сам е влезнал вътре, а има състояния, които ви безпокоят вътре.
към втори вариант >>
А, то е празно число.
(втори вариант)
Аз опитвам числата, искам да ви направя едно добро и затова пиша, и заличавам; най-после напиша 100, да кажем, аз вярвам в числата, искам да видя кое число ви приляга, като напиша сто, оставям го. Най-първо пиша едно – един лев, не ми харесва, затрия го; пиша две, три, все не ми харесват, заличавам ги; вие казвате: какво си играе той? Казвам пари са това. Най-после като напиша сто, казвам: отлично число е това! Питам те: Познаваш ли това число?
А, то е празно число.
Давам му сто лева и той се зарадва. Следователно, в природата става същото, ти като искаш от нея нещо, тя пише на дъската; ти се пържиш, превиваш се, тя пише 1, 2, 3, и най-после дойде до едно число и спира там. След като ти покаже парите, ти кажеш: Много хубаво число е това, много добре го познавам. И като влезне в джоба ти, ти кажеш: Много добро число е това! И тъй, когато природата пише своите числа на черната дъска, имайте търпението.
към втори вариант >>
Ти имаш известно състояние, влезнал си в него, трябва да знаеш и как да излезнеш от него, от това положение.
(втори вариант)
Коя е мисълта, която ние имаме предвид? (излизането от замъка). Във всяко едно положение на живота има две точки. Едното положение е ти ще влезнеш в известно положение, а после трябва да излезнеш от това положение. Това е цялата философия.
Ти имаш известно състояние, влезнал си в него, трябва да знаеш и как да излезнеш от него, от това положение.
Цялата философия е там. Сега какъв пример трябва да дадем? Дайте един пример за влизането в известно състояние. (Ако една риба влезне в една мрежа, би трябвало тя да знае и как да излезне от мрежата, обаче влизането става по-лесно от излизането.) Добре, имате едно състояние, в което човек сам е влезнал вътре, а има състояния, които ви безпокоят вътре. Вие отивате в хотел някъде, влизате в хотела, но завеждат ви в участъка или в обществената безопасност.
към втори вариант >>
Давам му сто лева и той се зарадва.
(втори вариант)
Най-първо пиша едно – един лев, не ми харесва, затрия го; пиша две, три, все не ми харесват, заличавам ги; вие казвате: какво си играе той? Казвам пари са това. Най-после като напиша сто, казвам: отлично число е това! Питам те: Познаваш ли това число? А, то е празно число.
Давам му сто лева и той се зарадва.
Следователно, в природата става същото, ти като искаш от нея нещо, тя пише на дъската; ти се пържиш, превиваш се, тя пише 1, 2, 3, и най-после дойде до едно число и спира там. След като ти покаже парите, ти кажеш: Много хубаво число е това, много добре го познавам. И като влезне в джоба ти, ти кажеш: Много добро число е това! И тъй, когато природата пише своите числа на черната дъска, имайте търпението. Тя пише и изтрива, чакайте докато тя дойде до едно установено число и един ден ти каже: Ти познаваш ли това число?
към втори вариант >>
Цялата философия е там.
(втори вариант)
(излизането от замъка). Във всяко едно положение на живота има две точки. Едното положение е ти ще влезнеш в известно положение, а после трябва да излезнеш от това положение. Това е цялата философия. Ти имаш известно състояние, влезнал си в него, трябва да знаеш и как да излезнеш от него, от това положение.
Цялата философия е там.
Сега какъв пример трябва да дадем? Дайте един пример за влизането в известно състояние. (Ако една риба влезне в една мрежа, би трябвало тя да знае и как да излезне от мрежата, обаче влизането става по-лесно от излизането.) Добре, имате едно състояние, в което човек сам е влезнал вътре, а има състояния, които ви безпокоят вътре. Вие отивате в хотел някъде, влизате в хотела, но завеждат ви в участъка или в обществената безопасност. По какво се различава влизането в хотела и влизането в безопасността?
към втори вариант >>
Следователно, в природата става същото, ти като искаш от нея нещо, тя пише на дъската; ти се пържиш, превиваш се, тя пише 1, 2, 3, и най-после дойде до едно число и спира там.
(втори вариант)
Казвам пари са това. Най-после като напиша сто, казвам: отлично число е това! Питам те: Познаваш ли това число? А, то е празно число. Давам му сто лева и той се зарадва.
Следователно, в природата става същото, ти като искаш от нея нещо, тя пише на дъската; ти се пържиш, превиваш се, тя пише 1, 2, 3, и най-после дойде до едно число и спира там.
След като ти покаже парите, ти кажеш: Много хубаво число е това, много добре го познавам. И като влезне в джоба ти, ти кажеш: Много добро число е това! И тъй, когато природата пише своите числа на черната дъска, имайте търпението. Тя пише и изтрива, чакайте докато тя дойде до едно установено число и един ден ти каже: Ти познаваш ли това число?
към втори вариант >>
Сега какъв пример трябва да дадем?
(втори вариант)
Във всяко едно положение на живота има две точки. Едното положение е ти ще влезнеш в известно положение, а после трябва да излезнеш от това положение. Това е цялата философия. Ти имаш известно състояние, влезнал си в него, трябва да знаеш и как да излезнеш от него, от това положение. Цялата философия е там.
Сега какъв пример трябва да дадем?
Дайте един пример за влизането в известно състояние. (Ако една риба влезне в една мрежа, би трябвало тя да знае и как да излезне от мрежата, обаче влизането става по-лесно от излизането.) Добре, имате едно състояние, в което човек сам е влезнал вътре, а има състояния, които ви безпокоят вътре. Вие отивате в хотел някъде, влизате в хотела, но завеждат ви в участъка или в обществената безопасност. По какво се различава влизането в хотела и влизането в безопасността? (Във втория случай има едно насилие).
към втори вариант >>
След като ти покаже парите, ти кажеш: Много хубаво число е това, много добре го познавам.
(втори вариант)
Най-после като напиша сто, казвам: отлично число е това! Питам те: Познаваш ли това число? А, то е празно число. Давам му сто лева и той се зарадва. Следователно, в природата става същото, ти като искаш от нея нещо, тя пише на дъската; ти се пържиш, превиваш се, тя пише 1, 2, 3, и най-после дойде до едно число и спира там.
След като ти покаже парите, ти кажеш: Много хубаво число е това, много добре го познавам.
И като влезне в джоба ти, ти кажеш: Много добро число е това! И тъй, когато природата пише своите числа на черната дъска, имайте търпението. Тя пише и изтрива, чакайте докато тя дойде до едно установено число и един ден ти каже: Ти познаваш ли това число?
към втори вариант >>
Дайте един пример за влизането в известно състояние.
(втори вариант)
Едното положение е ти ще влезнеш в известно положение, а после трябва да излезнеш от това положение. Това е цялата философия. Ти имаш известно състояние, влезнал си в него, трябва да знаеш и как да излезнеш от него, от това положение. Цялата философия е там. Сега какъв пример трябва да дадем?
Дайте един пример за влизането в известно състояние.
(Ако една риба влезне в една мрежа, би трябвало тя да знае и как да излезне от мрежата, обаче влизането става по-лесно от излизането.) Добре, имате едно състояние, в което човек сам е влезнал вътре, а има състояния, които ви безпокоят вътре. Вие отивате в хотел някъде, влизате в хотела, но завеждат ви в участъка или в обществената безопасност. По какво се различава влизането в хотела и влизането в безопасността? (Във втория случай има едно насилие). Всяка идея, която не можете да разрешите, вие сте в обществената безопасност.
към втори вариант >>
И като влезне в джоба ти, ти кажеш: Много добро число е това!
(втори вариант)
Питам те: Познаваш ли това число? А, то е празно число. Давам му сто лева и той се зарадва. Следователно, в природата става същото, ти като искаш от нея нещо, тя пише на дъската; ти се пържиш, превиваш се, тя пише 1, 2, 3, и най-после дойде до едно число и спира там. След като ти покаже парите, ти кажеш: Много хубаво число е това, много добре го познавам.
И като влезне в джоба ти, ти кажеш: Много добро число е това!
И тъй, когато природата пише своите числа на черната дъска, имайте търпението. Тя пише и изтрива, чакайте докато тя дойде до едно установено число и един ден ти каже: Ти познаваш ли това число?
към втори вариант >>
(Ако една риба влезне в една мрежа, би трябвало тя да знае и как да излезне от мрежата, обаче влизането става по-лесно от излизането.) Добре, имате едно състояние, в което човек сам е влезнал вътре, а има състояния, които ви безпокоят вътре.
(втори вариант)
Това е цялата философия. Ти имаш известно състояние, влезнал си в него, трябва да знаеш и как да излезнеш от него, от това положение. Цялата философия е там. Сега какъв пример трябва да дадем? Дайте един пример за влизането в известно състояние.
(Ако една риба влезне в една мрежа, би трябвало тя да знае и как да излезне от мрежата, обаче влизането става по-лесно от излизането.) Добре, имате едно състояние, в което човек сам е влезнал вътре, а има състояния, които ви безпокоят вътре.
Вие отивате в хотел някъде, влизате в хотела, но завеждат ви в участъка или в обществената безопасност. По какво се различава влизането в хотела и влизането в безопасността? (Във втория случай има едно насилие). Всяка идея, която не можете да разрешите, вие сте в обществената безопасност. А всяка идея, която много бързо разрешавате, вие сте в хотела вътре.
към втори вариант >>
И тъй, когато природата пише своите числа на черната дъска, имайте търпението.
(втори вариант)
А, то е празно число. Давам му сто лева и той се зарадва. Следователно, в природата става същото, ти като искаш от нея нещо, тя пише на дъската; ти се пържиш, превиваш се, тя пише 1, 2, 3, и най-после дойде до едно число и спира там. След като ти покаже парите, ти кажеш: Много хубаво число е това, много добре го познавам. И като влезне в джоба ти, ти кажеш: Много добро число е това!
И тъй, когато природата пише своите числа на черната дъска, имайте търпението.
Тя пише и изтрива, чакайте докато тя дойде до едно установено число и един ден ти каже: Ти познаваш ли това число?
към втори вариант >>
Вие отивате в хотел някъде, влизате в хотела, но завеждат ви в участъка или в обществената безопасност.
(втори вариант)
Ти имаш известно състояние, влезнал си в него, трябва да знаеш и как да излезнеш от него, от това положение. Цялата философия е там. Сега какъв пример трябва да дадем? Дайте един пример за влизането в известно състояние. (Ако една риба влезне в една мрежа, би трябвало тя да знае и как да излезне от мрежата, обаче влизането става по-лесно от излизането.) Добре, имате едно състояние, в което човек сам е влезнал вътре, а има състояния, които ви безпокоят вътре.
Вие отивате в хотел някъде, влизате в хотела, но завеждат ви в участъка или в обществената безопасност.
По какво се различава влизането в хотела и влизането в безопасността? (Във втория случай има едно насилие). Всяка идея, която не можете да разрешите, вие сте в обществената безопасност. А всяка идея, която много бързо разрешавате, вие сте в хотела вътре. Казвате в първото положение: Не ми стига умът, не мога да излязна от това положение.
към втори вариант >>
Тя пише и изтрива, чакайте докато тя дойде до едно установено число и един ден ти каже: Ти познаваш ли това число?
(втори вариант)
Давам му сто лева и той се зарадва. Следователно, в природата става същото, ти като искаш от нея нещо, тя пише на дъската; ти се пържиш, превиваш се, тя пише 1, 2, 3, и най-после дойде до едно число и спира там. След като ти покаже парите, ти кажеш: Много хубаво число е това, много добре го познавам. И като влезне в джоба ти, ти кажеш: Много добро число е това! И тъй, когато природата пише своите числа на черната дъска, имайте търпението.
Тя пише и изтрива, чакайте докато тя дойде до едно установено число и един ден ти каже: Ти познаваш ли това число?
към втори вариант >>
По какво се различава влизането в хотела и влизането в безопасността?
(втори вариант)
Цялата философия е там. Сега какъв пример трябва да дадем? Дайте един пример за влизането в известно състояние. (Ако една риба влезне в една мрежа, би трябвало тя да знае и как да излезне от мрежата, обаче влизането става по-лесно от излизането.) Добре, имате едно състояние, в което човек сам е влезнал вътре, а има състояния, които ви безпокоят вътре. Вие отивате в хотел някъде, влизате в хотела, но завеждат ви в участъка или в обществената безопасност.
По какво се различава влизането в хотела и влизането в безопасността?
(Във втория случай има едно насилие). Всяка идея, която не можете да разрешите, вие сте в обществената безопасност. А всяка идея, която много бързо разрешавате, вие сте в хотела вътре. Казвате в първото положение: Не ми стига умът, не мога да излязна от това положение. В обществената безопасност сте.
към втори вариант >>
Станете сега.
(втори вариант)
Станете сега.
към втори вариант >>
(Във втория случай има едно насилие).
(втори вариант)
Сега какъв пример трябва да дадем? Дайте един пример за влизането в известно състояние. (Ако една риба влезне в една мрежа, би трябвало тя да знае и как да излезне от мрежата, обаче влизането става по-лесно от излизането.) Добре, имате едно състояние, в което човек сам е влезнал вътре, а има състояния, които ви безпокоят вътре. Вие отивате в хотел някъде, влизате в хотела, но завеждат ви в участъка или в обществената безопасност. По какво се различава влизането в хотела и влизането в безопасността?
(Във втория случай има едно насилие).
Всяка идея, която не можете да разрешите, вие сте в обществената безопасност. А всяка идея, която много бързо разрешавате, вие сте в хотела вътре. Казвате в първото положение: Не ми стига умът, не мога да излязна от това положение. В обществената безопасност сте. Тогава какво трябва да правите, щом сте в обществената безопасност?
към втори вариант >>
Всяка идея, която не можете да разрешите, вие сте в обществената безопасност.
(втори вариант)
Дайте един пример за влизането в известно състояние. (Ако една риба влезне в една мрежа, би трябвало тя да знае и как да излезне от мрежата, обаче влизането става по-лесно от излизането.) Добре, имате едно състояние, в което човек сам е влезнал вътре, а има състояния, които ви безпокоят вътре. Вие отивате в хотел някъде, влизате в хотела, но завеждат ви в участъка или в обществената безопасност. По какво се различава влизането в хотела и влизането в безопасността? (Във втория случай има едно насилие).
Всяка идея, която не можете да разрешите, вие сте в обществената безопасност.
А всяка идея, която много бързо разрешавате, вие сте в хотела вътре. Казвате в първото положение: Не ми стига умът, не мога да излязна от това положение. В обществената безопасност сте. Тогава какво трябва да правите, щом сте в обществената безопасност? Значи, в едно трудно положение сте.
към втори вариант >>
А всяка идея, която много бързо разрешавате, вие сте в хотела вътре.
(втори вариант)
(Ако една риба влезне в една мрежа, би трябвало тя да знае и как да излезне от мрежата, обаче влизането става по-лесно от излизането.) Добре, имате едно състояние, в което човек сам е влезнал вътре, а има състояния, които ви безпокоят вътре. Вие отивате в хотел някъде, влизате в хотела, но завеждат ви в участъка или в обществената безопасност. По какво се различава влизането в хотела и влизането в безопасността? (Във втория случай има едно насилие). Всяка идея, която не можете да разрешите, вие сте в обществената безопасност.
А всяка идея, която много бързо разрешавате, вие сте в хотела вътре.
Казвате в първото положение: Не ми стига умът, не мога да излязна от това положение. В обществената безопасност сте. Тогава какво трябва да правите, щом сте в обществената безопасност? Значи, в едно трудно положение сте. Какво ще правите?
към втори вариант >>
Казвате в първото положение: Не ми стига умът, не мога да излязна от това положение.
(втори вариант)
Вие отивате в хотел някъде, влизате в хотела, но завеждат ви в участъка или в обществената безопасност. По какво се различава влизането в хотела и влизането в безопасността? (Във втория случай има едно насилие). Всяка идея, която не можете да разрешите, вие сте в обществената безопасност. А всяка идея, която много бързо разрешавате, вие сте в хотела вътре.
Казвате в първото положение: Не ми стига умът, не мога да излязна от това положение.
В обществената безопасност сте. Тогава какво трябва да правите, щом сте в обществената безопасност? Значи, в едно трудно положение сте. Какво ще правите?
към втори вариант >>
В обществената безопасност сте.
(втори вариант)
По какво се различава влизането в хотела и влизането в безопасността? (Във втория случай има едно насилие). Всяка идея, която не можете да разрешите, вие сте в обществената безопасност. А всяка идея, която много бързо разрешавате, вие сте в хотела вътре. Казвате в първото положение: Не ми стига умът, не мога да излязна от това положение.
В обществената безопасност сте.
Тогава какво трябва да правите, щом сте в обществената безопасност? Значи, в едно трудно положение сте. Какво ще правите?
към втори вариант >>
Тогава какво трябва да правите, щом сте в обществената безопасност?
(втори вариант)
(Във втория случай има едно насилие). Всяка идея, която не можете да разрешите, вие сте в обществената безопасност. А всяка идея, която много бързо разрешавате, вие сте в хотела вътре. Казвате в първото положение: Не ми стига умът, не мога да излязна от това положение. В обществената безопасност сте.
Тогава какво трябва да правите, щом сте в обществената безопасност?
Значи, в едно трудно положение сте. Какво ще правите?
към втори вариант >>
Значи, в едно трудно положение сте.
(втори вариант)
Всяка идея, която не можете да разрешите, вие сте в обществената безопасност. А всяка идея, която много бързо разрешавате, вие сте в хотела вътре. Казвате в първото положение: Не ми стига умът, не мога да излязна от това положение. В обществената безопасност сте. Тогава какво трябва да правите, щом сте в обществената безопасност?
Значи, в едно трудно положение сте.
Какво ще правите?
към втори вариант >>
Какво ще правите?
(втори вариант)
А всяка идея, която много бързо разрешавате, вие сте в хотела вътре. Казвате в първото положение: Не ми стига умът, не мога да излязна от това положение. В обществената безопасност сте. Тогава какво трябва да правите, щом сте в обществената безопасност? Значи, в едно трудно положение сте.
Какво ще правите?
към втори вариант >>
Да ви представя сега тази обществена безопасност.
(втори вариант)
Да ви представя сега тази обществена безопасност.
Представете си, че вие сте студент в странство. Закъсали сте, нямате пет пари, нямате и приятели. Иде ви едно от двете положения на ум. Да намерите работа или да откраднете нещо. Питам сега, кое трябва да изберете?
към втори вариант >>
Представете си, че вие сте студент в странство.
(втори вариант)
Да ви представя сега тази обществена безопасност.
Представете си, че вие сте студент в странство.
Закъсали сте, нямате пет пари, нямате и приятели. Иде ви едно от двете положения на ум. Да намерите работа или да откраднете нещо. Питам сега, кое трябва да изберете? Е, допуснете, че нямате работа, остава ви последното положение – да откраднете.
към втори вариант >>
Закъсали сте, нямате пет пари, нямате и приятели.
(втори вариант)
Да ви представя сега тази обществена безопасност. Представете си, че вие сте студент в странство.
Закъсали сте, нямате пет пари, нямате и приятели.
Иде ви едно от двете положения на ум. Да намерите работа или да откраднете нещо. Питам сега, кое трябва да изберете? Е, допуснете, че нямате работа, остава ви последното положение – да откраднете. Какво ще правите тогава?
към втори вариант >>
Иде ви едно от двете положения на ум.
(втори вариант)
Да ви представя сега тази обществена безопасност. Представете си, че вие сте студент в странство. Закъсали сте, нямате пет пари, нямате и приятели.
Иде ви едно от двете положения на ум.
Да намерите работа или да откраднете нещо. Питам сега, кое трябва да изберете? Е, допуснете, че нямате работа, остава ви последното положение – да откраднете. Какво ще правите тогава? (Препоръчва ли се просенето на един ученик?) Това са изключителни работи.
към втори вариант >>
Да намерите работа или да откраднете нещо.
(втори вариант)
Да ви представя сега тази обществена безопасност. Представете си, че вие сте студент в странство. Закъсали сте, нямате пет пари, нямате и приятели. Иде ви едно от двете положения на ум.
Да намерите работа или да откраднете нещо.
Питам сега, кое трябва да изберете? Е, допуснете, че нямате работа, остава ви последното положение – да откраднете. Какво ще правите тогава? (Препоръчва ли се просенето на един ученик?) Това са изключителни работи. Аз искам да ви наведа на една здрава мисъл.
към втори вариант >>
Питам сега, кое трябва да изберете?
(втори вариант)
Да ви представя сега тази обществена безопасност. Представете си, че вие сте студент в странство. Закъсали сте, нямате пет пари, нямате и приятели. Иде ви едно от двете положения на ум. Да намерите работа или да откраднете нещо.
Питам сега, кое трябва да изберете?
Е, допуснете, че нямате работа, остава ви последното положение – да откраднете. Какво ще правите тогава? (Препоръчва ли се просенето на един ученик?) Това са изключителни работи. Аз искам да ви наведа на една здрава мисъл. Сега във вашите умове се е зародила една идея, вие мислите, че като влезнете в една окултна школа, ще станете светии.
към втори вариант >>
Е, допуснете, че нямате работа, остава ви последното положение – да откраднете.
(втори вариант)
Представете си, че вие сте студент в странство. Закъсали сте, нямате пет пари, нямате и приятели. Иде ви едно от двете положения на ум. Да намерите работа или да откраднете нещо. Питам сега, кое трябва да изберете?
Е, допуснете, че нямате работа, остава ви последното положение – да откраднете.
Какво ще правите тогава? (Препоръчва ли се просенето на един ученик?) Това са изключителни работи. Аз искам да ви наведа на една здрава мисъл. Сега във вашите умове се е зародила една идея, вие мислите, че като влезнете в една окултна школа, ще станете светии. Нас не ни е целта да ставате светии, то ще бъде цяло нещастие тогава; тъй както се разбира, трябва да се разбере животът и да се работи съобразно този живот.
към втори вариант >>
Какво ще правите тогава?
(втори вариант)
Закъсали сте, нямате пет пари, нямате и приятели. Иде ви едно от двете положения на ум. Да намерите работа или да откраднете нещо. Питам сега, кое трябва да изберете? Е, допуснете, че нямате работа, остава ви последното положение – да откраднете.
Какво ще правите тогава?
(Препоръчва ли се просенето на един ученик?) Това са изключителни работи. Аз искам да ви наведа на една здрава мисъл. Сега във вашите умове се е зародила една идея, вие мислите, че като влезнете в една окултна школа, ще станете светии. Нас не ни е целта да ставате светии, то ще бъде цяло нещастие тогава; тъй както се разбира, трябва да се разбере животът и да се работи съобразно този живот.
към втори вариант >>
(Препоръчва ли се просенето на един ученик?) Това са изключителни работи.
(втори вариант)
Иде ви едно от двете положения на ум. Да намерите работа или да откраднете нещо. Питам сега, кое трябва да изберете? Е, допуснете, че нямате работа, остава ви последното положение – да откраднете. Какво ще правите тогава?
(Препоръчва ли се просенето на един ученик?) Това са изключителни работи.
Аз искам да ви наведа на една здрава мисъл. Сега във вашите умове се е зародила една идея, вие мислите, че като влезнете в една окултна школа, ще станете светии. Нас не ни е целта да ставате светии, то ще бъде цяло нещастие тогава; тъй както се разбира, трябва да се разбере животът и да се работи съобразно този живот.
към втори вариант >>
Аз искам да ви наведа на една здрава мисъл.
(втори вариант)
Да намерите работа или да откраднете нещо. Питам сега, кое трябва да изберете? Е, допуснете, че нямате работа, остава ви последното положение – да откраднете. Какво ще правите тогава? (Препоръчва ли се просенето на един ученик?) Това са изключителни работи.
Аз искам да ви наведа на една здрава мисъл.
Сега във вашите умове се е зародила една идея, вие мислите, че като влезнете в една окултна школа, ще станете светии. Нас не ни е целта да ставате светии, то ще бъде цяло нещастие тогава; тъй както се разбира, трябва да се разбере животът и да се работи съобразно този живот.
към втори вариант >>
Сега във вашите умове се е зародила една идея, вие мислите, че като влезнете в една окултна школа, ще станете светии.
(втори вариант)
Питам сега, кое трябва да изберете? Е, допуснете, че нямате работа, остава ви последното положение – да откраднете. Какво ще правите тогава? (Препоръчва ли се просенето на един ученик?) Това са изключителни работи. Аз искам да ви наведа на една здрава мисъл.
Сега във вашите умове се е зародила една идея, вие мислите, че като влезнете в една окултна школа, ще станете светии.
Нас не ни е целта да ставате светии, то ще бъде цяло нещастие тогава; тъй както се разбира, трябва да се разбере животът и да се работи съобразно този живот.
към втори вариант >>
Нас не ни е целта да ставате светии, то ще бъде цяло нещастие тогава; тъй както се разбира, трябва да се разбере животът и да се работи съобразно този живот.
(втори вариант)
Е, допуснете, че нямате работа, остава ви последното положение – да откраднете. Какво ще правите тогава? (Препоръчва ли се просенето на един ученик?) Това са изключителни работи. Аз искам да ви наведа на една здрава мисъл. Сега във вашите умове се е зародила една идея, вие мислите, че като влезнете в една окултна школа, ще станете светии.
Нас не ни е целта да ставате светии, то ще бъде цяло нещастие тогава; тъй както се разбира, трябва да се разбере животът и да се работи съобразно този живот.
към втори вариант >>
Питам сега, излизането из този замък в какво се състои?
(втори вариант)
Питам сега, излизането из този замък в какво се състои?
Но на пътя си имате един камък тъй турен, че вие не можете да излезнете; какво трябва да правите тогава? Трябва да го поместите. Но надпис има този камък да се не бута. Какво трябва да се прави? Някой писал там, вие още нямате доказателство дали някой философ го е писал или някой глупак.
към втори вариант >>
Но на пътя си имате един камък тъй турен, че вие не можете да излезнете; какво трябва да правите тогава?
(втори вариант)
Питам сега, излизането из този замък в какво се състои?
Но на пътя си имате един камък тъй турен, че вие не можете да излезнете; какво трябва да правите тогава?
Трябва да го поместите. Но надпис има този камък да се не бута. Какво трябва да се прави? Някой писал там, вие още нямате доказателство дали някой философ го е писал или някой глупак. Онзи, който го е писал, може да си има известни съображения за това.
към втори вариант >>
Трябва да го поместите.
(втори вариант)
Питам сега, излизането из този замък в какво се състои? Но на пътя си имате един камък тъй турен, че вие не можете да излезнете; какво трябва да правите тогава?
Трябва да го поместите.
Но надпис има този камък да се не бута. Какво трябва да се прави? Някой писал там, вие още нямате доказателство дали някой философ го е писал или някой глупак. Онзи, който го е писал, може да си има известни съображения за това. Питам сега, какво трябва да се прави, да бутнеш камъка или да го оставиш?
към втори вариант >>
Но надпис има този камък да се не бута.
(втори вариант)
Питам сега, излизането из този замък в какво се състои? Но на пътя си имате един камък тъй турен, че вие не можете да излезнете; какво трябва да правите тогава? Трябва да го поместите.
Но надпис има този камък да се не бута.
Какво трябва да се прави? Някой писал там, вие още нямате доказателство дали някой философ го е писал или някой глупак. Онзи, който го е писал, може да си има известни съображения за това. Питам сега, какво трябва да се прави, да бутнеш камъка или да го оставиш? (Н. ще го бутна и оттатък ще мина!) Да допуснем и обратното, че вие искате да влезнете в замъка вътре, но пак е турен този камък и пише там, да се не бута камъкът.
към втори вариант >>
Какво трябва да се прави?
(втори вариант)
Питам сега, излизането из този замък в какво се състои? Но на пътя си имате един камък тъй турен, че вие не можете да излезнете; какво трябва да правите тогава? Трябва да го поместите. Но надпис има този камък да се не бута.
Какво трябва да се прави?
Някой писал там, вие още нямате доказателство дали някой философ го е писал или някой глупак. Онзи, който го е писал, може да си има известни съображения за това. Питам сега, какво трябва да се прави, да бутнеш камъка или да го оставиш? (Н. ще го бутна и оттатък ще мина!) Да допуснем и обратното, че вие искате да влезнете в замъка вътре, но пак е турен този камък и пише там, да се не бута камъкът. Трябва ли да го бутнеш?
към втори вариант >>
Някой писал там, вие още нямате доказателство дали някой философ го е писал или някой глупак.
(втори вариант)
Питам сега, излизането из този замък в какво се състои? Но на пътя си имате един камък тъй турен, че вие не можете да излезнете; какво трябва да правите тогава? Трябва да го поместите. Но надпис има този камък да се не бута. Какво трябва да се прави?
Някой писал там, вие още нямате доказателство дали някой философ го е писал или някой глупак.
Онзи, който го е писал, може да си има известни съображения за това. Питам сега, какво трябва да се прави, да бутнеш камъка или да го оставиш? (Н. ще го бутна и оттатък ще мина!) Да допуснем и обратното, че вие искате да влезнете в замъка вътре, но пак е турен този камък и пише там, да се не бута камъкът. Трябва ли да го бутнеш? Ако искаш да влезнеш, пак ще го бутнеш.
към втори вариант >>
Онзи, който го е писал, може да си има известни съображения за това.
(втори вариант)
Но на пътя си имате един камък тъй турен, че вие не можете да излезнете; какво трябва да правите тогава? Трябва да го поместите. Но надпис има този камък да се не бута. Какво трябва да се прави? Някой писал там, вие още нямате доказателство дали някой философ го е писал или някой глупак.
Онзи, който го е писал, може да си има известни съображения за това.
Питам сега, какво трябва да се прави, да бутнеш камъка или да го оставиш? (Н. ще го бутна и оттатък ще мина!) Да допуснем и обратното, че вие искате да влезнете в замъка вътре, но пак е турен този камък и пише там, да се не бута камъкът. Трябва ли да го бутнеш? Ако искаш да влезнеш, пак ще го бутнеш. Сега, ако вие бутнете този камък, по какво ще съдите, дали сте направили едно престъпление или не?
към втори вариант >>
Питам сега, какво трябва да се прави, да бутнеш камъка или да го оставиш?
(втори вариант)
Трябва да го поместите. Но надпис има този камък да се не бута. Какво трябва да се прави? Някой писал там, вие още нямате доказателство дали някой философ го е писал или някой глупак. Онзи, който го е писал, може да си има известни съображения за това.
Питам сега, какво трябва да се прави, да бутнеш камъка или да го оставиш?
(Н. ще го бутна и оттатък ще мина!) Да допуснем и обратното, че вие искате да влезнете в замъка вътре, но пак е турен този камък и пише там, да се не бута камъкът. Трябва ли да го бутнеш? Ако искаш да влезнеш, пак ще го бутнеш. Сега, ако вие бутнете този камък, по какво ще съдите, дали сте направили едно престъпление или не? Кога имате ясна представа за извършено престъпление?
към втори вариант >>
(Н. ще го бутна и оттатък ще мина!) Да допуснем и обратното, че вие искате да влезнете в замъка вътре, но пак е турен този камък и пише там, да се не бута камъкът.
(втори вариант)
Но надпис има този камък да се не бута. Какво трябва да се прави? Някой писал там, вие още нямате доказателство дали някой философ го е писал или някой глупак. Онзи, който го е писал, може да си има известни съображения за това. Питам сега, какво трябва да се прави, да бутнеш камъка или да го оставиш?
(Н. ще го бутна и оттатък ще мина!) Да допуснем и обратното, че вие искате да влезнете в замъка вътре, но пак е турен този камък и пише там, да се не бута камъкът.
Трябва ли да го бутнеш? Ако искаш да влезнеш, пак ще го бутнеш. Сега, ако вие бутнете този камък, по какво ще съдите, дали сте направили едно престъпление или не? Кога имате ясна представа за извършено престъпление? Ако сте извършили една постъпка в живота, която спъва цялото, това е престъпление.
към втори вариант >>
Трябва ли да го бутнеш?
(втори вариант)
Какво трябва да се прави? Някой писал там, вие още нямате доказателство дали някой философ го е писал или някой глупак. Онзи, който го е писал, може да си има известни съображения за това. Питам сега, какво трябва да се прави, да бутнеш камъка или да го оставиш? (Н. ще го бутна и оттатък ще мина!) Да допуснем и обратното, че вие искате да влезнете в замъка вътре, но пак е турен този камък и пише там, да се не бута камъкът.
Трябва ли да го бутнеш?
Ако искаш да влезнеш, пак ще го бутнеш. Сега, ако вие бутнете този камък, по какво ще съдите, дали сте направили едно престъпление или не? Кога имате ясна представа за извършено престъпление? Ако сте извършили една постъпка в живота, която спъва цялото, това е престъпление. А когато сте извършили една постъпка, която не причинява никакво спъване на цялото, това не е престъпление.
към втори вариант >>
Ако искаш да влезнеш, пак ще го бутнеш.
(втори вариант)
Някой писал там, вие още нямате доказателство дали някой философ го е писал или някой глупак. Онзи, който го е писал, може да си има известни съображения за това. Питам сега, какво трябва да се прави, да бутнеш камъка или да го оставиш? (Н. ще го бутна и оттатък ще мина!) Да допуснем и обратното, че вие искате да влезнете в замъка вътре, но пак е турен този камък и пише там, да се не бута камъкът. Трябва ли да го бутнеш?
Ако искаш да влезнеш, пак ще го бутнеш.
Сега, ако вие бутнете този камък, по какво ще съдите, дали сте направили едно престъпление или не? Кога имате ясна представа за извършено престъпление? Ако сте извършили една постъпка в живота, която спъва цялото, това е престъпление. А когато сте извършили една постъпка, която не причинява никакво спъване на цялото, това не е престъпление. Най-първо трябва да се докаже, ако тази постъпка е в дисхармония с общото, с цялото движение, това е престъпление; но ако не сте извършили такова нещо, то не е престъпление.
към втори вариант >>
Сега, ако вие бутнете този камък, по какво ще съдите, дали сте направили едно престъпление или не?
(втори вариант)
Онзи, който го е писал, може да си има известни съображения за това. Питам сега, какво трябва да се прави, да бутнеш камъка или да го оставиш? (Н. ще го бутна и оттатък ще мина!) Да допуснем и обратното, че вие искате да влезнете в замъка вътре, но пак е турен този камък и пише там, да се не бута камъкът. Трябва ли да го бутнеш? Ако искаш да влезнеш, пак ще го бутнеш.
Сега, ако вие бутнете този камък, по какво ще съдите, дали сте направили едно престъпление или не?
Кога имате ясна представа за извършено престъпление? Ако сте извършили една постъпка в живота, която спъва цялото, това е престъпление. А когато сте извършили една постъпка, която не причинява никакво спъване на цялото, това не е престъпление. Най-първо трябва да се докаже, ако тази постъпка е в дисхармония с общото, с цялото движение, това е престъпление; но ако не сте извършили такова нещо, то не е престъпление. Това е частично схващане.
към втори вариант >>
Кога имате ясна представа за извършено престъпление?
(втори вариант)
Питам сега, какво трябва да се прави, да бутнеш камъка или да го оставиш? (Н. ще го бутна и оттатък ще мина!) Да допуснем и обратното, че вие искате да влезнете в замъка вътре, но пак е турен този камък и пише там, да се не бута камъкът. Трябва ли да го бутнеш? Ако искаш да влезнеш, пак ще го бутнеш. Сега, ако вие бутнете този камък, по какво ще съдите, дали сте направили едно престъпление или не?
Кога имате ясна представа за извършено престъпление?
Ако сте извършили една постъпка в живота, която спъва цялото, това е престъпление. А когато сте извършили една постъпка, която не причинява никакво спъване на цялото, това не е престъпление. Най-първо трябва да се докаже, ако тази постъпка е в дисхармония с общото, с цялото движение, това е престъпление; но ако не сте извършили такова нещо, то не е престъпление. Това е частично схващане. Да кажем, че вие оберете един богат човек, на суша е той, вие това считате за престъпление, но ако вие го оберете във водата?
към втори вариант >>
Ако сте извършили една постъпка в живота, която спъва цялото, това е престъпление.
(втори вариант)
(Н. ще го бутна и оттатък ще мина!) Да допуснем и обратното, че вие искате да влезнете в замъка вътре, но пак е турен този камък и пише там, да се не бута камъкът. Трябва ли да го бутнеш? Ако искаш да влезнеш, пак ще го бутнеш. Сега, ако вие бутнете този камък, по какво ще съдите, дали сте направили едно престъпление или не? Кога имате ясна представа за извършено престъпление?
Ако сте извършили една постъпка в живота, която спъва цялото, това е престъпление.
А когато сте извършили една постъпка, която не причинява никакво спъване на цялото, това не е престъпление. Най-първо трябва да се докаже, ако тази постъпка е в дисхармония с общото, с цялото движение, това е престъпление; но ако не сте извършили такова нещо, то не е престъпление. Това е частично схващане. Да кажем, че вие оберете един богат човек, на суша е той, вие това считате за престъпление, но ако вие го оберете във водата? Представете си, че един богат човек се дави, паднал е във водата и има 30 кгр злато на гърба си, но той е на дъното долу и се дави, вие се гмурвате във водата, вземате парите от гърба на този човек и го изваждате на брега, оставяте го, не го съживявате, той сам се съживява.
към втори вариант >>
А когато сте извършили една постъпка, която не причинява никакво спъване на цялото, това не е престъпление.
(втори вариант)
Трябва ли да го бутнеш? Ако искаш да влезнеш, пак ще го бутнеш. Сега, ако вие бутнете този камък, по какво ще съдите, дали сте направили едно престъпление или не? Кога имате ясна представа за извършено престъпление? Ако сте извършили една постъпка в живота, която спъва цялото, това е престъпление.
А когато сте извършили една постъпка, която не причинява никакво спъване на цялото, това не е престъпление.
Най-първо трябва да се докаже, ако тази постъпка е в дисхармония с общото, с цялото движение, това е престъпление; но ако не сте извършили такова нещо, то не е престъпление. Това е частично схващане. Да кажем, че вие оберете един богат човек, на суша е той, вие това считате за престъпление, но ако вие го оберете във водата? Представете си, че един богат човек се дави, паднал е във водата и има 30 кгр злато на гърба си, но той е на дъното долу и се дави, вие се гмурвате във водата, вземате парите от гърба на този човек и го изваждате на брега, оставяте го, не го съживявате, той сам се съживява. Но парите вие вземате със себе си.
към втори вариант >>
Най-първо трябва да се докаже, ако тази постъпка е в дисхармония с общото, с цялото движение, това е престъпление; но ако не сте извършили такова нещо, то не е престъпление.
(втори вариант)
Ако искаш да влезнеш, пак ще го бутнеш. Сега, ако вие бутнете този камък, по какво ще съдите, дали сте направили едно престъпление или не? Кога имате ясна представа за извършено престъпление? Ако сте извършили една постъпка в живота, която спъва цялото, това е престъпление. А когато сте извършили една постъпка, която не причинява никакво спъване на цялото, това не е престъпление.
Най-първо трябва да се докаже, ако тази постъпка е в дисхармония с общото, с цялото движение, това е престъпление; но ако не сте извършили такова нещо, то не е престъпление.
Това е частично схващане. Да кажем, че вие оберете един богат човек, на суша е той, вие това считате за престъпление, но ако вие го оберете във водата? Представете си, че един богат човек се дави, паднал е във водата и има 30 кгр злато на гърба си, но той е на дъното долу и се дави, вие се гмурвате във водата, вземате парите от гърба на този човек и го изваждате на брега, оставяте го, не го съживявате, той сам се съживява. Но парите вие вземате със себе си. Питам, в твоята постъпка има ли престъпление?
към втори вариант >>
Това е частично схващане.
(втори вариант)
Сега, ако вие бутнете този камък, по какво ще съдите, дали сте направили едно престъпление или не? Кога имате ясна представа за извършено престъпление? Ако сте извършили една постъпка в живота, която спъва цялото, това е престъпление. А когато сте извършили една постъпка, която не причинява никакво спъване на цялото, това не е престъпление. Най-първо трябва да се докаже, ако тази постъпка е в дисхармония с общото, с цялото движение, това е престъпление; но ако не сте извършили такова нещо, то не е престъпление.
Това е частично схващане.
Да кажем, че вие оберете един богат човек, на суша е той, вие това считате за престъпление, но ако вие го оберете във водата? Представете си, че един богат човек се дави, паднал е във водата и има 30 кгр злато на гърба си, но той е на дъното долу и се дави, вие се гмурвате във водата, вземате парите от гърба на този човек и го изваждате на брега, оставяте го, не го съживявате, той сам се съживява. Но парите вие вземате със себе си. Питам, в твоята постъпка има ли престъпление? Ти си извършил известна работа и тези пари на гърба ти са известна плата за тази свършена работа.
към втори вариант >>
Да кажем, че вие оберете един богат човек, на суша е той, вие това считате за престъпление, но ако вие го оберете във водата?
(втори вариант)
Кога имате ясна представа за извършено престъпление? Ако сте извършили една постъпка в живота, която спъва цялото, това е престъпление. А когато сте извършили една постъпка, която не причинява никакво спъване на цялото, това не е престъпление. Най-първо трябва да се докаже, ако тази постъпка е в дисхармония с общото, с цялото движение, това е престъпление; но ако не сте извършили такова нещо, то не е престъпление. Това е частично схващане.
Да кажем, че вие оберете един богат човек, на суша е той, вие това считате за престъпление, но ако вие го оберете във водата?
Представете си, че един богат човек се дави, паднал е във водата и има 30 кгр злато на гърба си, но той е на дъното долу и се дави, вие се гмурвате във водата, вземате парите от гърба на този човек и го изваждате на брега, оставяте го, не го съживявате, той сам се съживява. Но парите вие вземате със себе си. Питам, в твоята постъпка има ли престъпление? Ти си извършил известна работа и тези пари на гърба ти са известна плата за тази свършена работа. И можеш да кажеш, че това е за работата, която направих, а това е една голяма работа.
към втори вариант >>
Представете си, че един богат човек се дави, паднал е във водата и има 30 кгр злато на гърба си, но той е на дъното долу и се дави, вие се гмурвате във водата, вземате парите от гърба на този човек и го изваждате на брега, оставяте го, не го съживявате, той сам се съживява.
(втори вариант)
Ако сте извършили една постъпка в живота, която спъва цялото, това е престъпление. А когато сте извършили една постъпка, която не причинява никакво спъване на цялото, това не е престъпление. Най-първо трябва да се докаже, ако тази постъпка е в дисхармония с общото, с цялото движение, това е престъпление; но ако не сте извършили такова нещо, то не е престъпление. Това е частично схващане. Да кажем, че вие оберете един богат човек, на суша е той, вие това считате за престъпление, но ако вие го оберете във водата?
Представете си, че един богат човек се дави, паднал е във водата и има 30 кгр злато на гърба си, но той е на дъното долу и се дави, вие се гмурвате във водата, вземате парите от гърба на този човек и го изваждате на брега, оставяте го, не го съживявате, той сам се съживява.
Но парите вие вземате със себе си. Питам, в твоята постъпка има ли престъпление? Ти си извършил известна работа и тези пари на гърба ти са известна плата за тази свършена работа. И можеш да кажеш, че това е за работата, която направих, а това е една голяма работа. Ама той може да каже, много малка работа си извършил; но цената е там, че тази работа в дадения момент само аз можех да извърша; следователно, ако само един можеше да извърши тази работа, такава заплата се пада на този, който е извършил тази работа.
към втори вариант >>
Но парите вие вземате със себе си.
(втори вариант)
А когато сте извършили една постъпка, която не причинява никакво спъване на цялото, това не е престъпление. Най-първо трябва да се докаже, ако тази постъпка е в дисхармония с общото, с цялото движение, това е престъпление; но ако не сте извършили такова нещо, то не е престъпление. Това е частично схващане. Да кажем, че вие оберете един богат човек, на суша е той, вие това считате за престъпление, но ако вие го оберете във водата? Представете си, че един богат човек се дави, паднал е във водата и има 30 кгр злато на гърба си, но той е на дъното долу и се дави, вие се гмурвате във водата, вземате парите от гърба на този човек и го изваждате на брега, оставяте го, не го съживявате, той сам се съживява.
Но парите вие вземате със себе си.
Питам, в твоята постъпка има ли престъпление? Ти си извършил известна работа и тези пари на гърба ти са известна плата за тази свършена работа. И можеш да кажеш, че това е за работата, която направих, а това е една голяма работа. Ама той може да каже, много малка работа си извършил; но цената е там, че тази работа в дадения момент само аз можех да извърша; следователно, ако само един можеше да извърши тази работа, такава заплата се пада на този, който е извършил тази работа. Следователно, такава заплата се пада на мене за работата, която съм извършил.
към втори вариант >>
Питам, в твоята постъпка има ли престъпление?
(втори вариант)
Най-първо трябва да се докаже, ако тази постъпка е в дисхармония с общото, с цялото движение, това е престъпление; но ако не сте извършили такова нещо, то не е престъпление. Това е частично схващане. Да кажем, че вие оберете един богат човек, на суша е той, вие това считате за престъпление, но ако вие го оберете във водата? Представете си, че един богат човек се дави, паднал е във водата и има 30 кгр злато на гърба си, но той е на дъното долу и се дави, вие се гмурвате във водата, вземате парите от гърба на този човек и го изваждате на брега, оставяте го, не го съживявате, той сам се съживява. Но парите вие вземате със себе си.
Питам, в твоята постъпка има ли престъпление?
Ти си извършил известна работа и тези пари на гърба ти са известна плата за тази свършена работа. И можеш да кажеш, че това е за работата, която направих, а това е една голяма работа. Ама той може да каже, много малка работа си извършил; но цената е там, че тази работа в дадения момент само аз можех да извърша; следователно, ако само един можеше да извърши тази работа, такава заплата се пада на този, който е извършил тази работа. Следователно, такава заплата се пада на мене за работата, която съм извършил. Защото, нали всяка работа трябва да се възнагради.
към втори вариант >>
Ти си извършил известна работа и тези пари на гърба ти са известна плата за тази свършена работа.
(втори вариант)
Това е частично схващане. Да кажем, че вие оберете един богат човек, на суша е той, вие това считате за престъпление, но ако вие го оберете във водата? Представете си, че един богат човек се дави, паднал е във водата и има 30 кгр злато на гърба си, но той е на дъното долу и се дави, вие се гмурвате във водата, вземате парите от гърба на този човек и го изваждате на брега, оставяте го, не го съживявате, той сам се съживява. Но парите вие вземате със себе си. Питам, в твоята постъпка има ли престъпление?
Ти си извършил известна работа и тези пари на гърба ти са известна плата за тази свършена работа.
И можеш да кажеш, че това е за работата, която направих, а това е една голяма работа. Ама той може да каже, много малка работа си извършил; но цената е там, че тази работа в дадения момент само аз можех да извърша; следователно, ако само един можеше да извърши тази работа, такава заплата се пада на този, който е извършил тази работа. Следователно, такава заплата се пада на мене за работата, която съм извършил. Защото, нали всяка работа трябва да се възнагради.
към втори вариант >>
И можеш да кажеш, че това е за работата, която направих, а това е една голяма работа.
(втори вариант)
Да кажем, че вие оберете един богат човек, на суша е той, вие това считате за престъпление, но ако вие го оберете във водата? Представете си, че един богат човек се дави, паднал е във водата и има 30 кгр злато на гърба си, но той е на дъното долу и се дави, вие се гмурвате във водата, вземате парите от гърба на този човек и го изваждате на брега, оставяте го, не го съживявате, той сам се съживява. Но парите вие вземате със себе си. Питам, в твоята постъпка има ли престъпление? Ти си извършил известна работа и тези пари на гърба ти са известна плата за тази свършена работа.
И можеш да кажеш, че това е за работата, която направих, а това е една голяма работа.
Ама той може да каже, много малка работа си извършил; но цената е там, че тази работа в дадения момент само аз можех да извърша; следователно, ако само един можеше да извърши тази работа, такава заплата се пада на този, който е извършил тази работа. Следователно, такава заплата се пада на мене за работата, която съм извършил. Защото, нали всяка работа трябва да се възнагради.
към втори вариант >>
Ама той може да каже, много малка работа си извършил; но цената е там, че тази работа в дадения момент само аз можех да извърша; следователно, ако само един можеше да извърши тази работа, такава заплата се пада на този, който е извършил тази работа.
(втори вариант)
Представете си, че един богат човек се дави, паднал е във водата и има 30 кгр злато на гърба си, но той е на дъното долу и се дави, вие се гмурвате във водата, вземате парите от гърба на този човек и го изваждате на брега, оставяте го, не го съживявате, той сам се съживява. Но парите вие вземате със себе си. Питам, в твоята постъпка има ли престъпление? Ти си извършил известна работа и тези пари на гърба ти са известна плата за тази свършена работа. И можеш да кажеш, че това е за работата, която направих, а това е една голяма работа.
Ама той може да каже, много малка работа си извършил; но цената е там, че тази работа в дадения момент само аз можех да извърша; следователно, ако само един можеше да извърши тази работа, такава заплата се пада на този, който е извършил тази работа.
Следователно, такава заплата се пада на мене за работата, която съм извършил. Защото, нали всяка работа трябва да се възнагради.
към втори вариант >>
Следователно, такава заплата се пада на мене за работата, която съм извършил.
(втори вариант)
Но парите вие вземате със себе си. Питам, в твоята постъпка има ли престъпление? Ти си извършил известна работа и тези пари на гърба ти са известна плата за тази свършена работа. И можеш да кажеш, че това е за работата, която направих, а това е една голяма работа. Ама той може да каже, много малка работа си извършил; но цената е там, че тази работа в дадения момент само аз можех да извърша; следователно, ако само един можеше да извърши тази работа, такава заплата се пада на този, който е извършил тази работа.
Следователно, такава заплата се пада на мене за работата, която съм извършил.
Защото, нали всяка работа трябва да се възнагради.
към втори вариант >>
Защото, нали всяка работа трябва да се възнагради.
(втори вариант)
Питам, в твоята постъпка има ли престъпление? Ти си извършил известна работа и тези пари на гърба ти са известна плата за тази свършена работа. И можеш да кажеш, че това е за работата, която направих, а това е една голяма работа. Ама той може да каже, много малка работа си извършил; но цената е там, че тази работа в дадения момент само аз можех да извърша; следователно, ако само един можеше да извърши тази работа, такава заплата се пада на този, който е извършил тази работа. Следователно, такава заплата се пада на мене за работата, която съм извършил.
Защото, нали всяка работа трябва да се възнагради.
към втори вариант >>
Сега кажете ми как да се разреши въпросът с онзи без работа от Париж?
(втори вариант)
Сега кажете ми как да се разреши въпросът с онзи без работа от Париж?
Нали казахме, остана му само да краде. Тогава той трябва да обикаля около реката и да види дали няма някой, който да се дави. (Ами ако няма?) Непременно ще има някой, който да се дави. Щом той се намира в такова безизходно положение, че трябва да краде, непременно ще има някой богат човек, който да се дави някъде. И той ще бъде на това място да го избави.
към втори вариант >>
Нали казахме, остана му само да краде.
(втори вариант)
Сега кажете ми как да се разреши въпросът с онзи без работа от Париж?
Нали казахме, остана му само да краде.
Тогава той трябва да обикаля около реката и да види дали няма някой, който да се дави. (Ами ако няма?) Непременно ще има някой, който да се дави. Щом той се намира в такова безизходно положение, че трябва да краде, непременно ще има някой богат човек, който да се дави някъде. И той ще бъде на това място да го избави. Сега вие считате, че това е неморално, нали тъй?
към втори вариант >>
Тогава той трябва да обикаля около реката и да види дали няма някой, който да се дави.
(втори вариант)
Сега кажете ми как да се разреши въпросът с онзи без работа от Париж? Нали казахме, остана му само да краде.
Тогава той трябва да обикаля около реката и да види дали няма някой, който да се дави.
(Ами ако няма?) Непременно ще има някой, който да се дави. Щом той се намира в такова безизходно положение, че трябва да краде, непременно ще има някой богат човек, който да се дави някъде. И той ще бъде на това място да го избави. Сега вие считате, че това е неморално, нали тъй? Но ако ние поставим съвременния живот на една вътрешна критика?
към втори вариант >>
(Ами ако няма?) Непременно ще има някой, който да се дави.
(втори вариант)
Сега кажете ми как да се разреши въпросът с онзи без работа от Париж? Нали казахме, остана му само да краде. Тогава той трябва да обикаля около реката и да види дали няма някой, който да се дави.
(Ами ако няма?) Непременно ще има някой, който да се дави.
Щом той се намира в такова безизходно положение, че трябва да краде, непременно ще има някой богат човек, който да се дави някъде. И той ще бъде на това място да го избави. Сега вие считате, че това е неморално, нали тъй? Но ако ние поставим съвременния живот на една вътрешна критика? Запример, вие минавате и някой ваш приятел ви пита, как си днес?
към втори вариант >>
Щом той се намира в такова безизходно положение, че трябва да краде, непременно ще има някой богат човек, който да се дави някъде.
(втори вариант)
Сега кажете ми как да се разреши въпросът с онзи без работа от Париж? Нали казахме, остана му само да краде. Тогава той трябва да обикаля около реката и да види дали няма някой, който да се дави. (Ами ако няма?) Непременно ще има някой, който да се дави.
Щом той се намира в такова безизходно положение, че трябва да краде, непременно ще има някой богат човек, който да се дави някъде.
И той ще бъде на това място да го избави. Сега вие считате, че това е неморално, нали тъй? Но ако ние поставим съвременния живот на една вътрешна критика? Запример, вие минавате и някой ваш приятел ви пита, как си днес? Ти казваш: много съм добре.
към втори вариант >>
И той ще бъде на това място да го избави.
(втори вариант)
Сега кажете ми как да се разреши въпросът с онзи без работа от Париж? Нали казахме, остана му само да краде. Тогава той трябва да обикаля около реката и да види дали няма някой, който да се дави. (Ами ако няма?) Непременно ще има някой, който да се дави. Щом той се намира в такова безизходно положение, че трябва да краде, непременно ще има някой богат човек, който да се дави някъде.
И той ще бъде на това място да го избави.
Сега вие считате, че това е неморално, нали тъй? Но ако ние поставим съвременния живот на една вътрешна критика? Запример, вие минавате и някой ваш приятел ви пита, как си днес? Ти казваш: много съм добре. Ама ти не говориш никак истината, никак не си добре.
към втори вариант >>
Сега вие считате, че това е неморално, нали тъй?
(втори вариант)
Нали казахме, остана му само да краде. Тогава той трябва да обикаля около реката и да види дали няма някой, който да се дави. (Ами ако няма?) Непременно ще има някой, който да се дави. Щом той се намира в такова безизходно положение, че трябва да краде, непременно ще има някой богат човек, който да се дави някъде. И той ще бъде на това място да го избави.
Сега вие считате, че това е неморално, нали тъй?
Но ако ние поставим съвременния живот на една вътрешна критика? Запример, вие минавате и някой ваш приятел ви пита, как си днес? Ти казваш: много съм добре. Ама ти не говориш никак истината, никак не си добре. Ти лъжеш там, изкуство е да кажеш истината, без да я преувеличиш!
към втори вариант >>
Но ако ние поставим съвременния живот на една вътрешна критика?
(втори вариант)
Тогава той трябва да обикаля около реката и да види дали няма някой, който да се дави. (Ами ако няма?) Непременно ще има някой, който да се дави. Щом той се намира в такова безизходно положение, че трябва да краде, непременно ще има някой богат човек, който да се дави някъде. И той ще бъде на това място да го избави. Сега вие считате, че това е неморално, нали тъй?
Но ако ние поставим съвременния живот на една вътрешна критика?
Запример, вие минавате и някой ваш приятел ви пита, как си днес? Ти казваш: много съм добре. Ама ти не говориш никак истината, никак не си добре. Ти лъжеш там, изкуство е да кажеш истината, без да я преувеличиш! Ти казваш: Много съм добре.
към втори вариант >>
Запример, вие минавате и някой ваш приятел ви пита, как си днес?
(втори вариант)
(Ами ако няма?) Непременно ще има някой, който да се дави. Щом той се намира в такова безизходно положение, че трябва да краде, непременно ще има някой богат човек, който да се дави някъде. И той ще бъде на това място да го избави. Сега вие считате, че това е неморално, нали тъй? Но ако ние поставим съвременния живот на една вътрешна критика?
Запример, вие минавате и някой ваш приятел ви пита, как си днес?
Ти казваш: много съм добре. Ама ти не говориш никак истината, никак не си добре. Ти лъжеш там, изкуство е да кажеш истината, без да я преувеличиш! Ти казваш: Много съм добре. Как си добре?
към втори вариант >>
Ти казваш: много съм добре.
(втори вариант)
Щом той се намира в такова безизходно положение, че трябва да краде, непременно ще има някой богат човек, който да се дави някъде. И той ще бъде на това място да го избави. Сега вие считате, че това е неморално, нали тъй? Но ако ние поставим съвременния живот на една вътрешна критика? Запример, вие минавате и някой ваш приятел ви пита, как си днес?
Ти казваш: много съм добре.
Ама ти не говориш никак истината, никак не си добре. Ти лъжеш там, изкуство е да кажеш истината, без да я преувеличиш! Ти казваш: Много съм добре. Как си добре? Три дена не си ял или пари нямаш, и казваш много съм добре.
към втори вариант >>
Ама ти не говориш никак истината, никак не си добре.
(втори вариант)
И той ще бъде на това място да го избави. Сега вие считате, че това е неморално, нали тъй? Но ако ние поставим съвременния живот на една вътрешна критика? Запример, вие минавате и някой ваш приятел ви пита, как си днес? Ти казваш: много съм добре.
Ама ти не говориш никак истината, никак не си добре.
Ти лъжеш там, изкуство е да кажеш истината, без да я преувеличиш! Ти казваш: Много съм добре. Как си добре? Три дена не си ял или пари нямаш, и казваш много съм добре. Някои хора имат обратното разбиране: имат много малко болки и казват много зле съм.
към втори вариант >>
Ти лъжеш там, изкуство е да кажеш истината, без да я преувеличиш!
(втори вариант)
Сега вие считате, че това е неморално, нали тъй? Но ако ние поставим съвременния живот на една вътрешна критика? Запример, вие минавате и някой ваш приятел ви пита, как си днес? Ти казваш: много съм добре. Ама ти не говориш никак истината, никак не си добре.
Ти лъжеш там, изкуство е да кажеш истината, без да я преувеличиш!
Ти казваш: Много съм добре. Как си добре? Три дена не си ял или пари нямаш, и казваш много съм добре. Някои хора имат обратното разбиране: имат много малко болки и казват много зле съм. И те преувеличават работите.
към втори вариант >>
Ти казваш: Много съм добре.
(втори вариант)
Но ако ние поставим съвременния живот на една вътрешна критика? Запример, вие минавате и някой ваш приятел ви пита, как си днес? Ти казваш: много съм добре. Ама ти не говориш никак истината, никак не си добре. Ти лъжеш там, изкуство е да кажеш истината, без да я преувеличиш!
Ти казваш: Много съм добре.
Как си добре? Три дена не си ял или пари нямаш, и казваш много съм добре. Някои хора имат обратното разбиране: имат много малко болки и казват много зле съм. И те преувеличават работите. Че хората никога не говорят истината.
към втори вариант >>
Как си добре?
(втори вариант)
Запример, вие минавате и някой ваш приятел ви пита, как си днес? Ти казваш: много съм добре. Ама ти не говориш никак истината, никак не си добре. Ти лъжеш там, изкуство е да кажеш истината, без да я преувеличиш! Ти казваш: Много съм добре.
Как си добре?
Три дена не си ял или пари нямаш, и казваш много съм добре. Някои хора имат обратното разбиране: имат много малко болки и казват много зле съм. И те преувеличават работите. Че хората никога не говорят истината. Ако ние говорим за живота, че сме много добре, и ако разбираме физически, то е право; но някой път ние сме неразположени, а при това пред хората се представяме, като че сме разположени. Защо?
към втори вариант >>
Три дена не си ял или пари нямаш, и казваш много съм добре.
(втори вариант)
Ти казваш: много съм добре. Ама ти не говориш никак истината, никак не си добре. Ти лъжеш там, изкуство е да кажеш истината, без да я преувеличиш! Ти казваш: Много съм добре. Как си добре?
Три дена не си ял или пари нямаш, и казваш много съм добре.
Някои хора имат обратното разбиране: имат много малко болки и казват много зле съм. И те преувеличават работите. Че хората никога не говорят истината. Ако ние говорим за живота, че сме много добре, и ако разбираме физически, то е право; но някой път ние сме неразположени, а при това пред хората се представяме, като че сме разположени. Защо?
към втори вариант >>
Някои хора имат обратното разбиране: имат много малко болки и казват много зле съм.
(втори вариант)
Ама ти не говориш никак истината, никак не си добре. Ти лъжеш там, изкуство е да кажеш истината, без да я преувеличиш! Ти казваш: Много съм добре. Как си добре? Три дена не си ял или пари нямаш, и казваш много съм добре.
Някои хора имат обратното разбиране: имат много малко болки и казват много зле съм.
И те преувеличават работите. Че хората никога не говорят истината. Ако ние говорим за живота, че сме много добре, и ако разбираме физически, то е право; но някой път ние сме неразположени, а при това пред хората се представяме, като че сме разположени. Защо?
към втори вариант >>
2.
Двама или трима
,
НБ
, София, 23.11.1930г.,
– Бъди добър!
И тъй, ако отидете на северния полюс, ще видите, че там има шест месеца ден и шест месеца нощ. Ако се местите от северния към южния полюс и обратно, ще имате постоянно ден. Ако не разбирате законите, ще останете на северния полюс, дето ще носите последствията на дългата нощ. Тьй щото, когато се казва, че трябва да бъдеш добър, това показва, че трябва да се пренесеш от северния полюс към южния. Ако ти кажа, че трябва да бъдеш истинолюбив, това показва, че трябва да се пренесеш от южния полюс в северния.
– Бъди добър!
Това значи, да отидеш на юг. – Бъди истинолюбив! – Това значи, да отидеш на север. Който не разбира тези закони, ще иска да отиде на север, за да стане добър, но там ще замръзне. Да мислиш, че на северния полюс можеш да станеш светия, това значи, да замръзнеш там.
към беседата >>
– Защо не трябва да яде много?
Ако ядеш много, ще дойде един вид втръсване; ако постиш много, ще дойде друго втръсване, по-лошо от първото. Следователно, ще постиш толкова, колкото да дойде гладът, чрез който да събудиш апетита си. Всеки трябва да пости. – Защо? – За да продължи живота си.
– Защо не трябва да яде много?
– За да не скъси живота си. – Какво става с воденицата, която много мели? – Камъните й се изтриват. Тъй щото, ако ядеш много, и твоята воденица ще се изтрие. Тогава ще изгубиш смисъла на живота.
към беседата >>
Не мислете, че трябва да постъпвате като турския бей, който заставил българина да носи кончето му на гърба си.
Сегашните хора искат да разрешат въпросите си наготово, по лесен начин. Това е невъзможно, работа се иска от всички.
Не мислете, че трябва да постъпвате като турския бей, който заставил българина да носи кончето му на гърба си.
За бея е добре, но не и за българина. Един от старите гръцки попове вървял пред умрелия, когото опявал, и си пеел: и - и - и... На турски това „и - и - и" означавало „добре." Като го слушал, турчинът му казал: Поп ефенди, за тебе е добре, но я питай умрелия, добре ли е за него? – Какво е положението на умрелите? – Според мене, няма умрели. Следователно, важно е, живите хора да разрешат въпросите си на земята правилно.
към беседата >>
Това значи, да отидеш на юг.
Ако се местите от северния към южния полюс и обратно, ще имате постоянно ден. Ако не разбирате законите, ще останете на северния полюс, дето ще носите последствията на дългата нощ. Тьй щото, когато се казва, че трябва да бъдеш добър, това показва, че трябва да се пренесеш от северния полюс към южния. Ако ти кажа, че трябва да бъдеш истинолюбив, това показва, че трябва да се пренесеш от южния полюс в северния. – Бъди добър!
Това значи, да отидеш на юг.
– Бъди истинолюбив! – Това значи, да отидеш на север. Който не разбира тези закони, ще иска да отиде на север, за да стане добър, но там ще замръзне. Да мислиш, че на северния полюс можеш да станеш светия, това значи, да замръзнеш там. Не се лъжи!
към беседата >>
– За да не скъси живота си.
Следователно, ще постиш толкова, колкото да дойде гладът, чрез който да събудиш апетита си. Всеки трябва да пости. – Защо? – За да продължи живота си. – Защо не трябва да яде много?
– За да не скъси живота си.
– Какво става с воденицата, която много мели? – Камъните й се изтриват. Тъй щото, ако ядеш много, и твоята воденица ще се изтрие. Тогава ще изгубиш смисъла на живота. Днес аз говоря на учените хора, ще ме слушате.
към беседата >>
За бея е добре, но не и за българина.
Сегашните хора искат да разрешат въпросите си наготово, по лесен начин. Това е невъзможно, работа се иска от всички. Не мислете, че трябва да постъпвате като турския бей, който заставил българина да носи кончето му на гърба си.
За бея е добре, но не и за българина.
Един от старите гръцки попове вървял пред умрелия, когото опявал, и си пеел: и - и - и... На турски това „и - и - и" означавало „добре." Като го слушал, турчинът му казал: Поп ефенди, за тебе е добре, но я питай умрелия, добре ли е за него? – Какво е положението на умрелите? – Според мене, няма умрели. Следователно, важно е, живите хора да разрешат въпросите си на земята правилно. – Как ще стане това?
към беседата >>
– Бъди истинолюбив!
Ако не разбирате законите, ще останете на северния полюс, дето ще носите последствията на дългата нощ. Тьй щото, когато се казва, че трябва да бъдеш добър, това показва, че трябва да се пренесеш от северния полюс към южния. Ако ти кажа, че трябва да бъдеш истинолюбив, това показва, че трябва да се пренесеш от южния полюс в северния. – Бъди добър! Това значи, да отидеш на юг.
– Бъди истинолюбив!
– Това значи, да отидеш на север. Който не разбира тези закони, ще иска да отиде на север, за да стане добър, но там ще замръзне. Да мислиш, че на северния полюс можеш да станеш светия, това значи, да замръзнеш там. Не се лъжи! На северния полюс не се става светия.
към беседата >>
– Какво става с воденицата, която много мели?
Всеки трябва да пости. – Защо? – За да продължи живота си. – Защо не трябва да яде много? – За да не скъси живота си.
– Какво става с воденицата, която много мели?
– Камъните й се изтриват. Тъй щото, ако ядеш много, и твоята воденица ще се изтрие. Тогава ще изгубиш смисъла на живота. Днес аз говоря на учените хора, ще ме слушате. Онези от вас, които сте учени, ще оставите своите възгледи настрана.
към беседата >>
Един от старите гръцки попове вървял пред умрелия, когото опявал, и си пеел: и - и - и... На турски това „и - и - и" означавало „добре." Като го слушал, турчинът му казал: Поп ефенди, за тебе е добре, но я питай умрелия, добре ли е за него?
Сегашните хора искат да разрешат въпросите си наготово, по лесен начин. Това е невъзможно, работа се иска от всички. Не мислете, че трябва да постъпвате като турския бей, който заставил българина да носи кончето му на гърба си. За бея е добре, но не и за българина.
Един от старите гръцки попове вървял пред умрелия, когото опявал, и си пеел: и - и - и... На турски това „и - и - и" означавало „добре." Като го слушал, турчинът му казал: Поп ефенди, за тебе е добре, но я питай умрелия, добре ли е за него?
– Какво е положението на умрелите? – Според мене, няма умрели. Следователно, важно е, живите хора да разрешат въпросите си на земята правилно. – Как ще стане това? – Стихът дава отговор на този въпрос: „Ако двама души са в съгласие, каквото попросят в мое име, ще им се даде."
към беседата >>
– Това значи, да отидеш на север.
Тьй щото, когато се казва, че трябва да бъдеш добър, това показва, че трябва да се пренесеш от северния полюс към южния. Ако ти кажа, че трябва да бъдеш истинолюбив, това показва, че трябва да се пренесеш от южния полюс в северния. – Бъди добър! Това значи, да отидеш на юг. – Бъди истинолюбив!
– Това значи, да отидеш на север.
Който не разбира тези закони, ще иска да отиде на север, за да стане добър, но там ще замръзне. Да мислиш, че на северния полюс можеш да станеш светия, това значи, да замръзнеш там. Не се лъжи! На северния полюс не се става светия. Докато Бог е създал толкова красота в света, ти ще се откажеш от нея и ще отидеш на северния полюс да се посветиш !
към беседата >>
– Камъните й се изтриват.
– Защо? – За да продължи живота си. – Защо не трябва да яде много? – За да не скъси живота си. – Какво става с воденицата, която много мели?
– Камъните й се изтриват.
Тъй щото, ако ядеш много, и твоята воденица ще се изтрие. Тогава ще изгубиш смисъла на живота. Днес аз говоря на учените хора, ще ме слушате. Онези от вас, които сте учени, ще оставите своите възгледи настрана. – Ние имаме свои възгледи, вярваме в тях.
към беседата >>
– Какво е положението на умрелите?
Сегашните хора искат да разрешат въпросите си наготово, по лесен начин. Това е невъзможно, работа се иска от всички. Не мислете, че трябва да постъпвате като турския бей, който заставил българина да носи кончето му на гърба си. За бея е добре, но не и за българина. Един от старите гръцки попове вървял пред умрелия, когото опявал, и си пеел: и - и - и... На турски това „и - и - и" означавало „добре." Като го слушал, турчинът му казал: Поп ефенди, за тебе е добре, но я питай умрелия, добре ли е за него?
– Какво е положението на умрелите?
– Според мене, няма умрели. Следователно, важно е, живите хора да разрешат въпросите си на земята правилно. – Как ще стане това? – Стихът дава отговор на този въпрос: „Ако двама души са в съгласие, каквото попросят в мое име, ще им се даде."
към беседата >>
Който не разбира тези закони, ще иска да отиде на север, за да стане добър, но там ще замръзне.
Ако ти кажа, че трябва да бъдеш истинолюбив, това показва, че трябва да се пренесеш от южния полюс в северния. – Бъди добър! Това значи, да отидеш на юг. – Бъди истинолюбив! – Това значи, да отидеш на север.
Който не разбира тези закони, ще иска да отиде на север, за да стане добър, но там ще замръзне.
Да мислиш, че на северния полюс можеш да станеш светия, това значи, да замръзнеш там. Не се лъжи! На северния полюс не се става светия. Докато Бог е създал толкова красота в света, ти ще се откажеш от нея и ще отидеш на северния полюс да се посветиш ! Хората ще те посещават, ще те молят да им помагаш, но ти нищо няма да направиш.
към беседата >>
Тъй щото, ако ядеш много, и твоята воденица ще се изтрие.
– За да продължи живота си. – Защо не трябва да яде много? – За да не скъси живота си. – Какво става с воденицата, която много мели? – Камъните й се изтриват.
Тъй щото, ако ядеш много, и твоята воденица ще се изтрие.
Тогава ще изгубиш смисъла на живота. Днес аз говоря на учените хора, ще ме слушате. Онези от вас, които сте учени, ще оставите своите възгледи настрана. – Ние имаме свои възгледи, вярваме в тях. – Оставете вашите вярвания настрана.
към беседата >>
– Според мене, няма умрели.
Това е невъзможно, работа се иска от всички. Не мислете, че трябва да постъпвате като турския бей, който заставил българина да носи кончето му на гърба си. За бея е добре, но не и за българина. Един от старите гръцки попове вървял пред умрелия, когото опявал, и си пеел: и - и - и... На турски това „и - и - и" означавало „добре." Като го слушал, турчинът му казал: Поп ефенди, за тебе е добре, но я питай умрелия, добре ли е за него? – Какво е положението на умрелите?
– Според мене, няма умрели.
Следователно, важно е, живите хора да разрешат въпросите си на земята правилно. – Как ще стане това? – Стихът дава отговор на този въпрос: „Ако двама души са в съгласие, каквото попросят в мое име, ще им се даде."
към беседата >>
Да мислиш, че на северния полюс можеш да станеш светия, това значи, да замръзнеш там.
– Бъди добър! Това значи, да отидеш на юг. – Бъди истинолюбив! – Това значи, да отидеш на север. Който не разбира тези закони, ще иска да отиде на север, за да стане добър, но там ще замръзне.
Да мислиш, че на северния полюс можеш да станеш светия, това значи, да замръзнеш там.
Не се лъжи! На северния полюс не се става светия. Докато Бог е създал толкова красота в света, ти ще се откажеш от нея и ще отидеш на северния полюс да се посветиш ! Хората ще те посещават, ще те молят да им помагаш, но ти нищо няма да направиш. Те пък, като живеят при добрите условия на живота, ще използват благата.
към беседата >>
Тогава ще изгубиш смисъла на живота.
– Защо не трябва да яде много? – За да не скъси живота си. – Какво става с воденицата, която много мели? – Камъните й се изтриват. Тъй щото, ако ядеш много, и твоята воденица ще се изтрие.
Тогава ще изгубиш смисъла на живота.
Днес аз говоря на учените хора, ще ме слушате. Онези от вас, които сте учени, ще оставите своите възгледи настрана. – Ние имаме свои възгледи, вярваме в тях. – Оставете вашите вярвания настрана. И аз имам свои вярвания, но и моите вярвания, и вашите, ще ги оставим настрана.
към беседата >>
Следователно, важно е, живите хора да разрешат въпросите си на земята правилно.
Не мислете, че трябва да постъпвате като турския бей, който заставил българина да носи кончето му на гърба си. За бея е добре, но не и за българина. Един от старите гръцки попове вървял пред умрелия, когото опявал, и си пеел: и - и - и... На турски това „и - и - и" означавало „добре." Като го слушал, турчинът му казал: Поп ефенди, за тебе е добре, но я питай умрелия, добре ли е за него? – Какво е положението на умрелите? – Според мене, няма умрели.
Следователно, важно е, живите хора да разрешат въпросите си на земята правилно.
– Как ще стане това? – Стихът дава отговор на този въпрос: „Ако двама души са в съгласие, каквото попросят в мое име, ще им се даде."
към беседата >>
Не се лъжи!
Това значи, да отидеш на юг. – Бъди истинолюбив! – Това значи, да отидеш на север. Който не разбира тези закони, ще иска да отиде на север, за да стане добър, но там ще замръзне. Да мислиш, че на северния полюс можеш да станеш светия, това значи, да замръзнеш там.
Не се лъжи!
На северния полюс не се става светия. Докато Бог е създал толкова красота в света, ти ще се откажеш от нея и ще отидеш на северния полюс да се посветиш ! Хората ще те посещават, ще те молят да им помагаш, но ти нищо няма да направиш. Те пък, като живеят при добрите условия на живота, ще използват благата. Този на северния полюс се отказва от благата на живота, с цел да стане светия, другите използват благата и очакват на светиите да им помагат.
към беседата >>
Днес аз говоря на учените хора, ще ме слушате.
– За да не скъси живота си. – Какво става с воденицата, която много мели? – Камъните й се изтриват. Тъй щото, ако ядеш много, и твоята воденица ще се изтрие. Тогава ще изгубиш смисъла на живота.
Днес аз говоря на учените хора, ще ме слушате.
Онези от вас, които сте учени, ще оставите своите възгледи настрана. – Ние имаме свои възгледи, вярваме в тях. – Оставете вашите вярвания настрана. И аз имам свои вярвания, но и моите вярвания, и вашите, ще ги оставим настрана. Сега вие имате едни вярвания, но след десет години ще имате други вярвания.
към беседата >>
– Как ще стане това?
За бея е добре, но не и за българина. Един от старите гръцки попове вървял пред умрелия, когото опявал, и си пеел: и - и - и... На турски това „и - и - и" означавало „добре." Като го слушал, турчинът му казал: Поп ефенди, за тебе е добре, но я питай умрелия, добре ли е за него? – Какво е положението на умрелите? – Според мене, няма умрели. Следователно, важно е, живите хора да разрешат въпросите си на земята правилно.
– Как ще стане това?
– Стихът дава отговор на този въпрос: „Ако двама души са в съгласие, каквото попросят в мое име, ще им се даде."
към беседата >>
На северния полюс не се става светия.
– Бъди истинолюбив! – Това значи, да отидеш на север. Който не разбира тези закони, ще иска да отиде на север, за да стане добър, но там ще замръзне. Да мислиш, че на северния полюс можеш да станеш светия, това значи, да замръзнеш там. Не се лъжи!
На северния полюс не се става светия.
Докато Бог е създал толкова красота в света, ти ще се откажеш от нея и ще отидеш на северния полюс да се посветиш ! Хората ще те посещават, ще те молят да им помагаш, но ти нищо няма да направиш. Те пък, като живеят при добрите условия на живота, ще използват благата. Този на северния полюс се отказва от благата на живота, с цел да стане светия, другите използват благата и очакват на светиите да им помагат. И едните, и другите се заблуждават.
към беседата >>
Онези от вас, които сте учени, ще оставите своите възгледи настрана.
– Какво става с воденицата, която много мели? – Камъните й се изтриват. Тъй щото, ако ядеш много, и твоята воденица ще се изтрие. Тогава ще изгубиш смисъла на живота. Днес аз говоря на учените хора, ще ме слушате.
Онези от вас, които сте учени, ще оставите своите възгледи настрана.
– Ние имаме свои възгледи, вярваме в тях. – Оставете вашите вярвания настрана. И аз имам свои вярвания, но и моите вярвания, и вашите, ще ги оставим настрана. Сега вие имате едни вярвания, но след десет години ще имате други вярвания. Трябва да разберете, какво представят вярата, надеждата и любовта в живота.
към беседата >>
– Стихът дава отговор на този въпрос: „Ако двама души са в съгласие, каквото попросят в мое име, ще им се даде."
Един от старите гръцки попове вървял пред умрелия, когото опявал, и си пеел: и - и - и... На турски това „и - и - и" означавало „добре." Като го слушал, турчинът му казал: Поп ефенди, за тебе е добре, но я питай умрелия, добре ли е за него? – Какво е положението на умрелите? – Според мене, няма умрели. Следователно, важно е, живите хора да разрешат въпросите си на земята правилно. – Как ще стане това?
– Стихът дава отговор на този въпрос: „Ако двама души са в съгласие, каквото попросят в мое име, ще им се даде."
към беседата >>
Докато Бог е създал толкова красота в света, ти ще се откажеш от нея и ще отидеш на северния полюс да се посветиш !
– Това значи, да отидеш на север. Който не разбира тези закони, ще иска да отиде на север, за да стане добър, но там ще замръзне. Да мислиш, че на северния полюс можеш да станеш светия, това значи, да замръзнеш там. Не се лъжи! На северния полюс не се става светия.
Докато Бог е създал толкова красота в света, ти ще се откажеш от нея и ще отидеш на северния полюс да се посветиш !
Хората ще те посещават, ще те молят да им помагаш, но ти нищо няма да направиш. Те пък, като живеят при добрите условия на живота, ще използват благата. Този на северния полюс се отказва от благата на живота, с цел да стане светия, другите използват благата и очакват на светиите да им помагат. И едните, и другите се заблуждават. В това отношение, светът е хотел, дето всеки трябва да плаща.
към беседата >>
– Ние имаме свои възгледи, вярваме в тях.
– Камъните й се изтриват. Тъй щото, ако ядеш много, и твоята воденица ще се изтрие. Тогава ще изгубиш смисъла на живота. Днес аз говоря на учените хора, ще ме слушате. Онези от вас, които сте учени, ще оставите своите възгледи настрана.
– Ние имаме свои възгледи, вярваме в тях.
– Оставете вашите вярвания настрана. И аз имам свои вярвания, но и моите вярвания, и вашите, ще ги оставим настрана. Сега вие имате едни вярвания, но след десет години ще имате други вярвания. Трябва да разберете, какво представят вярата, надеждата и любовта в живота. Вяра могат да имат само хората.
към беседата >>
Ще завърша беседата си с един малък, научен опит.
Ще завърша беседата си с един малък, научен опит.
Който направи опита с вяра, ще има успех; който не вярва, свободен е, но той ще се намери в положението на бея или на гръцкия поп. Опитът, който трябва да направите, е следният: в продължение на десет деня, качвайте се на високо планинско място, дето има извор с чиста, хубава вода. Бъдете на това място преди изгрев. Носете със себе си едно чисто шише, с вместимост един литър, и една чиста, стъклена чаша. Щом изгрее слънцето, напълнете шишето от извора и налейте от него в чашата.
към беседата >>
Хората ще те посещават, ще те молят да им помагаш, но ти нищо няма да направиш.
Който не разбира тези закони, ще иска да отиде на север, за да стане добър, но там ще замръзне. Да мислиш, че на северния полюс можеш да станеш светия, това значи, да замръзнеш там. Не се лъжи! На северния полюс не се става светия. Докато Бог е създал толкова красота в света, ти ще се откажеш от нея и ще отидеш на северния полюс да се посветиш !
Хората ще те посещават, ще те молят да им помагаш, но ти нищо няма да направиш.
Те пък, като живеят при добрите условия на живота, ще използват благата. Този на северния полюс се отказва от благата на живота, с цел да стане светия, другите използват благата и очакват на светиите да им помагат. И едните, и другите се заблуждават. В това отношение, светът е хотел, дето всеки трябва да плаща. Колкото време е живял в този хотел, за толкова време ще плаща.
към беседата >>
– Оставете вашите вярвания настрана.
Тъй щото, ако ядеш много, и твоята воденица ще се изтрие. Тогава ще изгубиш смисъла на живота. Днес аз говоря на учените хора, ще ме слушате. Онези от вас, които сте учени, ще оставите своите възгледи настрана. – Ние имаме свои възгледи, вярваме в тях.
– Оставете вашите вярвания настрана.
И аз имам свои вярвания, но и моите вярвания, и вашите, ще ги оставим настрана. Сега вие имате едни вярвания, но след десет години ще имате други вярвания. Трябва да разберете, какво представят вярата, надеждата и любовта в живота. Вяра могат да имат само хората. В природата, обаче, вярата съществува като вътрешна връзка.
към беседата >>
Който направи опита с вяра, ще има успех; който не вярва, свободен е, но той ще се намери в положението на бея или на гръцкия поп.
Ще завърша беседата си с един малък, научен опит.
Който направи опита с вяра, ще има успех; който не вярва, свободен е, но той ще се намери в положението на бея или на гръцкия поп.
Опитът, който трябва да направите, е следният: в продължение на десет деня, качвайте се на високо планинско място, дето има извор с чиста, хубава вода. Бъдете на това място преди изгрев. Носете със себе си едно чисто шише, с вместимост един литър, и една чиста, стъклена чаша. Щом изгрее слънцето, напълнете шишето от извора и налейте от него в чашата. След това, с една чаена лъжичка вземете вода от чашата, изпийте я и си кажете: Каквото носи слънчевата светлина в себе си, това да се влее и в мене, чрез тази вода.
към беседата >>
Те пък, като живеят при добрите условия на живота, ще използват благата.
Да мислиш, че на северния полюс можеш да станеш светия, това значи, да замръзнеш там. Не се лъжи! На северния полюс не се става светия. Докато Бог е създал толкова красота в света, ти ще се откажеш от нея и ще отидеш на северния полюс да се посветиш ! Хората ще те посещават, ще те молят да им помагаш, но ти нищо няма да направиш.
Те пък, като живеят при добрите условия на живота, ще използват благата.
Този на северния полюс се отказва от благата на живота, с цел да стане светия, другите използват благата и очакват на светиите да им помагат. И едните, и другите се заблуждават. В това отношение, светът е хотел, дето всеки трябва да плаща. Колкото време е живял в този хотел, за толкова време ще плаща. Като му дотегне да плаща, повече няма да помисли за него.
към беседата >>
И аз имам свои вярвания, но и моите вярвания, и вашите, ще ги оставим настрана.
Тогава ще изгубиш смисъла на живота. Днес аз говоря на учените хора, ще ме слушате. Онези от вас, които сте учени, ще оставите своите възгледи настрана. – Ние имаме свои възгледи, вярваме в тях. – Оставете вашите вярвания настрана.
И аз имам свои вярвания, но и моите вярвания, и вашите, ще ги оставим настрана.
Сега вие имате едни вярвания, но след десет години ще имате други вярвания. Трябва да разберете, какво представят вярата, надеждата и любовта в живота. Вяра могат да имат само хората. В природата, обаче, вярата съществува като вътрешна връзка. Единственото нещо, с което ние постоянно свързваме фактите, делата си и внасяме малък тласък в живота си, това е вярата.
към беседата >>
Опитът, който трябва да направите, е следният: в продължение на десет деня, качвайте се на високо планинско място, дето има извор с чиста, хубава вода.
Ще завърша беседата си с един малък, научен опит. Който направи опита с вяра, ще има успех; който не вярва, свободен е, но той ще се намери в положението на бея или на гръцкия поп.
Опитът, който трябва да направите, е следният: в продължение на десет деня, качвайте се на високо планинско място, дето има извор с чиста, хубава вода.
Бъдете на това място преди изгрев. Носете със себе си едно чисто шише, с вместимост един литър, и една чиста, стъклена чаша. Щом изгрее слънцето, напълнете шишето от извора и налейте от него в чашата. След това, с една чаена лъжичка вземете вода от чашата, изпийте я и си кажете: Каквото носи слънчевата светлина в себе си, това да се влее и в мене, чрез тази вода. – Какво да правим, ако десет деня наред няма изгрев?
към беседата >>
Този на северния полюс се отказва от благата на живота, с цел да стане светия, другите използват благата и очакват на светиите да им помагат.
Не се лъжи! На северния полюс не се става светия. Докато Бог е създал толкова красота в света, ти ще се откажеш от нея и ще отидеш на северния полюс да се посветиш ! Хората ще те посещават, ще те молят да им помагаш, но ти нищо няма да направиш. Те пък, като живеят при добрите условия на живота, ще използват благата.
Този на северния полюс се отказва от благата на живота, с цел да стане светия, другите използват благата и очакват на светиите да им помагат.
И едните, и другите се заблуждават. В това отношение, светът е хотел, дето всеки трябва да плаща. Колкото време е живял в този хотел, за толкова време ще плаща. Като му дотегне да плаща, повече няма да помисли за него. Хората искат да вземат тапия за живота и питат, какво ще им се случи следната година.
към беседата >>
Сега вие имате едни вярвания, но след десет години ще имате други вярвания.
Днес аз говоря на учените хора, ще ме слушате. Онези от вас, които сте учени, ще оставите своите възгледи настрана. – Ние имаме свои възгледи, вярваме в тях. – Оставете вашите вярвания настрана. И аз имам свои вярвания, но и моите вярвания, и вашите, ще ги оставим настрана.
Сега вие имате едни вярвания, но след десет години ще имате други вярвания.
Трябва да разберете, какво представят вярата, надеждата и любовта в живота. Вяра могат да имат само хората. В природата, обаче, вярата съществува като вътрешна връзка. Единственото нещо, с което ние постоянно свързваме фактите, делата си и внасяме малък тласък в живота си, това е вярата.
към беседата >>
Бъдете на това място преди изгрев.
Ще завърша беседата си с един малък, научен опит. Който направи опита с вяра, ще има успех; който не вярва, свободен е, но той ще се намери в положението на бея или на гръцкия поп. Опитът, който трябва да направите, е следният: в продължение на десет деня, качвайте се на високо планинско място, дето има извор с чиста, хубава вода.
Бъдете на това място преди изгрев.
Носете със себе си едно чисто шише, с вместимост един литър, и една чиста, стъклена чаша. Щом изгрее слънцето, напълнете шишето от извора и налейте от него в чашата. След това, с една чаена лъжичка вземете вода от чашата, изпийте я и си кажете: Каквото носи слънчевата светлина в себе си, това да се влее и в мене, чрез тази вода. – Какво да правим, ако десет деня наред няма изгрев? Може да е облачно или дъждовно.
към беседата >>
И едните, и другите се заблуждават.
На северния полюс не се става светия. Докато Бог е създал толкова красота в света, ти ще се откажеш от нея и ще отидеш на северния полюс да се посветиш ! Хората ще те посещават, ще те молят да им помагаш, но ти нищо няма да направиш. Те пък, като живеят при добрите условия на живота, ще използват благата. Този на северния полюс се отказва от благата на живота, с цел да стане светия, другите използват благата и очакват на светиите да им помагат.
И едните, и другите се заблуждават.
В това отношение, светът е хотел, дето всеки трябва да плаща. Колкото време е живял в този хотел, за толкова време ще плаща. Като му дотегне да плаща, повече няма да помисли за него. Хората искат да вземат тапия за живота и питат, какво ще им се случи следната година. Те мислят, че са осигурени.
към беседата >>
Трябва да разберете, какво представят вярата, надеждата и любовта в живота.
Онези от вас, които сте учени, ще оставите своите възгледи настрана. – Ние имаме свои възгледи, вярваме в тях. – Оставете вашите вярвания настрана. И аз имам свои вярвания, но и моите вярвания, и вашите, ще ги оставим настрана. Сега вие имате едни вярвания, но след десет години ще имате други вярвания.
Трябва да разберете, какво представят вярата, надеждата и любовта в живота.
Вяра могат да имат само хората. В природата, обаче, вярата съществува като вътрешна връзка. Единственото нещо, с което ние постоянно свързваме фактите, делата си и внасяме малък тласък в живота си, това е вярата.
към беседата >>
Носете със себе си едно чисто шише, с вместимост един литър, и една чиста, стъклена чаша.
Ще завърша беседата си с един малък, научен опит. Който направи опита с вяра, ще има успех; който не вярва, свободен е, но той ще се намери в положението на бея или на гръцкия поп. Опитът, който трябва да направите, е следният: в продължение на десет деня, качвайте се на високо планинско място, дето има извор с чиста, хубава вода. Бъдете на това място преди изгрев.
Носете със себе си едно чисто шише, с вместимост един литър, и една чиста, стъклена чаша.
Щом изгрее слънцето, напълнете шишето от извора и налейте от него в чашата. След това, с една чаена лъжичка вземете вода от чашата, изпийте я и си кажете: Каквото носи слънчевата светлина в себе си, това да се влее и в мене, чрез тази вода. – Какво да правим, ако десет деня наред няма изгрев? Може да е облачно или дъждовно. – Важно е да изберете хубави, слънчеви дни, да имате хубав изгрев.
към беседата >>
В това отношение, светът е хотел, дето всеки трябва да плаща.
Докато Бог е създал толкова красота в света, ти ще се откажеш от нея и ще отидеш на северния полюс да се посветиш ! Хората ще те посещават, ще те молят да им помагаш, но ти нищо няма да направиш. Те пък, като живеят при добрите условия на живота, ще използват благата. Този на северния полюс се отказва от благата на живота, с цел да стане светия, другите използват благата и очакват на светиите да им помагат. И едните, и другите се заблуждават.
В това отношение, светът е хотел, дето всеки трябва да плаща.
Колкото време е живял в този хотел, за толкова време ще плаща. Като му дотегне да плаща, повече няма да помисли за него. Хората искат да вземат тапия за живота и питат, какво ще им се случи следната година. Те мислят, че са осигурени. Като първокласен гадател, аз му отговарям: Ти живееш в един хотел, чийто хотелджия е голям скъперник.
към беседата >>
Вяра могат да имат само хората.
– Ние имаме свои възгледи, вярваме в тях. – Оставете вашите вярвания настрана. И аз имам свои вярвания, но и моите вярвания, и вашите, ще ги оставим настрана. Сега вие имате едни вярвания, но след десет години ще имате други вярвания. Трябва да разберете, какво представят вярата, надеждата и любовта в живота.
Вяра могат да имат само хората.
В природата, обаче, вярата съществува като вътрешна връзка. Единственото нещо, с което ние постоянно свързваме фактите, делата си и внасяме малък тласък в живота си, това е вярата.
към беседата >>
Щом изгрее слънцето, напълнете шишето от извора и налейте от него в чашата.
Ще завърша беседата си с един малък, научен опит. Който направи опита с вяра, ще има успех; който не вярва, свободен е, но той ще се намери в положението на бея или на гръцкия поп. Опитът, който трябва да направите, е следният: в продължение на десет деня, качвайте се на високо планинско място, дето има извор с чиста, хубава вода. Бъдете на това място преди изгрев. Носете със себе си едно чисто шише, с вместимост един литър, и една чиста, стъклена чаша.
Щом изгрее слънцето, напълнете шишето от извора и налейте от него в чашата.
След това, с една чаена лъжичка вземете вода от чашата, изпийте я и си кажете: Каквото носи слънчевата светлина в себе си, това да се влее и в мене, чрез тази вода. – Какво да правим, ако десет деня наред няма изгрев? Може да е облачно или дъждовно. – Важно е да изберете хубави, слънчеви дни, да имате хубав изгрев. Що се отнася за времето, може десетте деня да бъдат с промеждутъци, т. е.
към беседата >>
Колкото време е живял в този хотел, за толкова време ще плаща.
Хората ще те посещават, ще те молят да им помагаш, но ти нищо няма да направиш. Те пък, като живеят при добрите условия на живота, ще използват благата. Този на северния полюс се отказва от благата на живота, с цел да стане светия, другите използват благата и очакват на светиите да им помагат. И едните, и другите се заблуждават. В това отношение, светът е хотел, дето всеки трябва да плаща.
Колкото време е живял в този хотел, за толкова време ще плаща.
Като му дотегне да плаща, повече няма да помисли за него. Хората искат да вземат тапия за живота и питат, какво ще им се случи следната година. Те мислят, че са осигурени. Като първокласен гадател, аз му отговарям: Ти живееш в един хотел, чийто хотелджия е голям скъперник. След една година средствата ти ще се намалят, и хотелджията ще те изпъди.
към беседата >>
В природата, обаче, вярата съществува като вътрешна връзка.
– Оставете вашите вярвания настрана. И аз имам свои вярвания, но и моите вярвания, и вашите, ще ги оставим настрана. Сега вие имате едни вярвания, но след десет години ще имате други вярвания. Трябва да разберете, какво представят вярата, надеждата и любовта в живота. Вяра могат да имат само хората.
В природата, обаче, вярата съществува като вътрешна връзка.
Единственото нещо, с което ние постоянно свързваме фактите, делата си и внасяме малък тласък в живота си, това е вярата.
към беседата >>
След това, с една чаена лъжичка вземете вода от чашата, изпийте я и си кажете: Каквото носи слънчевата светлина в себе си, това да се влее и в мене, чрез тази вода.
Който направи опита с вяра, ще има успех; който не вярва, свободен е, но той ще се намери в положението на бея или на гръцкия поп. Опитът, който трябва да направите, е следният: в продължение на десет деня, качвайте се на високо планинско място, дето има извор с чиста, хубава вода. Бъдете на това място преди изгрев. Носете със себе си едно чисто шише, с вместимост един литър, и една чиста, стъклена чаша. Щом изгрее слънцето, напълнете шишето от извора и налейте от него в чашата.
След това, с една чаена лъжичка вземете вода от чашата, изпийте я и си кажете: Каквото носи слънчевата светлина в себе си, това да се влее и в мене, чрез тази вода.
– Какво да правим, ако десет деня наред няма изгрев? Може да е облачно или дъждовно. – Важно е да изберете хубави, слънчеви дни, да имате хубав изгрев. Що се отнася за времето, може десетте деня да бъдат с промеждутъци, т. е. с прекъсвания.
към беседата >>
Като му дотегне да плаща, повече няма да помисли за него.
Те пък, като живеят при добрите условия на живота, ще използват благата. Този на северния полюс се отказва от благата на живота, с цел да стане светия, другите използват благата и очакват на светиите да им помагат. И едните, и другите се заблуждават. В това отношение, светът е хотел, дето всеки трябва да плаща. Колкото време е живял в този хотел, за толкова време ще плаща.
Като му дотегне да плаща, повече няма да помисли за него.
Хората искат да вземат тапия за живота и питат, какво ще им се случи следната година. Те мислят, че са осигурени. Като първокласен гадател, аз му отговарям: Ти живееш в един хотел, чийто хотелджия е голям скъперник. След една година средствата ти ще се намалят, и хотелджията ще те изпъди. Тогава всички, от които имаш нужда – гостилничари, дрехари, обущари, ще се откажат да ти доставят нужното, и ти ще ходиш гладен, гол и бос.
към беседата >>
Единственото нещо, с което ние постоянно свързваме фактите, делата си и внасяме малък тласък в живота си, това е вярата.
И аз имам свои вярвания, но и моите вярвания, и вашите, ще ги оставим настрана. Сега вие имате едни вярвания, но след десет години ще имате други вярвания. Трябва да разберете, какво представят вярата, надеждата и любовта в живота. Вяра могат да имат само хората. В природата, обаче, вярата съществува като вътрешна връзка.
Единственото нещо, с което ние постоянно свързваме фактите, делата си и внасяме малък тласък в живота си, това е вярата.
към беседата >>
– Какво да правим, ако десет деня наред няма изгрев?
Опитът, който трябва да направите, е следният: в продължение на десет деня, качвайте се на високо планинско място, дето има извор с чиста, хубава вода. Бъдете на това място преди изгрев. Носете със себе си едно чисто шише, с вместимост един литър, и една чиста, стъклена чаша. Щом изгрее слънцето, напълнете шишето от извора и налейте от него в чашата. След това, с една чаена лъжичка вземете вода от чашата, изпийте я и си кажете: Каквото носи слънчевата светлина в себе си, това да се влее и в мене, чрез тази вода.
– Какво да правим, ако десет деня наред няма изгрев?
Може да е облачно или дъждовно. – Важно е да изберете хубави, слънчеви дни, да имате хубав изгрев. Що се отнася за времето, може десетте деня да бъдат с промеждутъци, т. е. с прекъсвания. Опитът трябва да се прави непременно при изгрев на слънцето.
към беседата >>
Хората искат да вземат тапия за живота и питат, какво ще им се случи следната година.
Този на северния полюс се отказва от благата на живота, с цел да стане светия, другите използват благата и очакват на светиите да им помагат. И едните, и другите се заблуждават. В това отношение, светът е хотел, дето всеки трябва да плаща. Колкото време е живял в този хотел, за толкова време ще плаща. Като му дотегне да плаща, повече няма да помисли за него.
Хората искат да вземат тапия за живота и питат, какво ще им се случи следната година.
Те мислят, че са осигурени. Като първокласен гадател, аз му отговарям: Ти живееш в един хотел, чийто хотелджия е голям скъперник. След една година средствата ти ще се намалят, и хотелджията ще те изпъди. Тогава всички, от които имаш нужда – гостилничари, дрехари, обущари, ще се откажат да ти доставят нужното, и ти ще ходиш гладен, гол и бос. Ще кажете, че хората живеят, както разбират, но важно е да бъдат добри.
към беседата >>
Казваш: Аз вярвам, че ще стана учен.
Казваш: Аз вярвам, че ще стана учен.
– Това е връзка. Следователно, ние определяме нашите отношения, нашите връзки чрез вярата. Засега вярата е само метод, който не разрешава въпросите. Любовта, обаче, е велика, мощна сила, с която Бог работи, за да ни извади от торпедното състояние, да внесе в нас живот. Любовта задоволява само живота.
към беседата >>
Може да е облачно или дъждовно.
Бъдете на това място преди изгрев. Носете със себе си едно чисто шише, с вместимост един литър, и една чиста, стъклена чаша. Щом изгрее слънцето, напълнете шишето от извора и налейте от него в чашата. След това, с една чаена лъжичка вземете вода от чашата, изпийте я и си кажете: Каквото носи слънчевата светлина в себе си, това да се влее и в мене, чрез тази вода. – Какво да правим, ако десет деня наред няма изгрев?
Може да е облачно или дъждовно.
– Важно е да изберете хубави, слънчеви дни, да имате хубав изгрев. Що се отнася за времето, може десетте деня да бъдат с промеждутъци, т. е. с прекъсвания. Опитът трябва да се прави непременно при изгрев на слънцето. Ще кажете, че това е суеверие.
към беседата >>
Те мислят, че са осигурени.
И едните, и другите се заблуждават. В това отношение, светът е хотел, дето всеки трябва да плаща. Колкото време е живял в този хотел, за толкова време ще плаща. Като му дотегне да плаща, повече няма да помисли за него. Хората искат да вземат тапия за живота и питат, какво ще им се случи следната година.
Те мислят, че са осигурени.
Като първокласен гадател, аз му отговарям: Ти живееш в един хотел, чийто хотелджия е голям скъперник. След една година средствата ти ще се намалят, и хотелджията ще те изпъди. Тогава всички, от които имаш нужда – гостилничари, дрехари, обущари, ще се откажат да ти доставят нужното, и ти ще ходиш гладен, гол и бос. Ще кажете, че хората живеят, както разбират, но важно е да бъдат добри. – Такъв закон не съществува.
към беседата >>
– Това е връзка.
Казваш: Аз вярвам, че ще стана учен.
– Това е връзка.
Следователно, ние определяме нашите отношения, нашите връзки чрез вярата. Засега вярата е само метод, който не разрешава въпросите. Любовта, обаче, е велика, мощна сила, с която Бог работи, за да ни извади от торпедното състояние, да внесе в нас живот. Любовта задоволява само живота. Надеждата пък е градината, в която зреят плодовете.
към беседата >>
– Важно е да изберете хубави, слънчеви дни, да имате хубав изгрев.
Носете със себе си едно чисто шише, с вместимост един литър, и една чиста, стъклена чаша. Щом изгрее слънцето, напълнете шишето от извора и налейте от него в чашата. След това, с една чаена лъжичка вземете вода от чашата, изпийте я и си кажете: Каквото носи слънчевата светлина в себе си, това да се влее и в мене, чрез тази вода. – Какво да правим, ако десет деня наред няма изгрев? Може да е облачно или дъждовно.
– Важно е да изберете хубави, слънчеви дни, да имате хубав изгрев.
Що се отнася за времето, може десетте деня да бъдат с промеждутъци, т. е. с прекъсвания. Опитът трябва да се прави непременно при изгрев на слънцето. Ще кажете, че това е суеверие. – Може да е суеверие.
към беседата >>
Като първокласен гадател, аз му отговарям: Ти живееш в един хотел, чийто хотелджия е голям скъперник.
В това отношение, светът е хотел, дето всеки трябва да плаща. Колкото време е живял в този хотел, за толкова време ще плаща. Като му дотегне да плаща, повече няма да помисли за него. Хората искат да вземат тапия за живота и питат, какво ще им се случи следната година. Те мислят, че са осигурени.
Като първокласен гадател, аз му отговарям: Ти живееш в един хотел, чийто хотелджия е голям скъперник.
След една година средствата ти ще се намалят, и хотелджията ще те изпъди. Тогава всички, от които имаш нужда – гостилничари, дрехари, обущари, ще се откажат да ти доставят нужното, и ти ще ходиш гладен, гол и бос. Ще кажете, че хората живеят, както разбират, но важно е да бъдат добри. – Такъв закон не съществува. Закон е, всеки човек, сам за себе си, да бъде добър.
към беседата >>
Следователно, ние определяме нашите отношения, нашите връзки чрез вярата.
Казваш: Аз вярвам, че ще стана учен. – Това е връзка.
Следователно, ние определяме нашите отношения, нашите връзки чрез вярата.
Засега вярата е само метод, който не разрешава въпросите. Любовта, обаче, е велика, мощна сила, с която Бог работи, за да ни извади от торпедното състояние, да внесе в нас живот. Любовта задоволява само живота. Надеждата пък е градината, в която зреят плодовете. Надеждата, това са ангелите, които идат да разберат, до къде сме достигнали в нашето развитие.
към беседата >>
Що се отнася за времето, може десетте деня да бъдат с промеждутъци, т. е.
Щом изгрее слънцето, напълнете шишето от извора и налейте от него в чашата. След това, с една чаена лъжичка вземете вода от чашата, изпийте я и си кажете: Каквото носи слънчевата светлина в себе си, това да се влее и в мене, чрез тази вода. – Какво да правим, ако десет деня наред няма изгрев? Може да е облачно или дъждовно. – Важно е да изберете хубави, слънчеви дни, да имате хубав изгрев.
Що се отнася за времето, може десетте деня да бъдат с промеждутъци, т. е.
с прекъсвания. Опитът трябва да се прави непременно при изгрев на слънцето. Ще кажете, че това е суеверие. – Може да е суеверие. Питам: Когато отивате на театър, на кино, или на друга забава, това не е ли суеверие?
към беседата >>
След една година средствата ти ще се намалят, и хотелджията ще те изпъди.
Колкото време е живял в този хотел, за толкова време ще плаща. Като му дотегне да плаща, повече няма да помисли за него. Хората искат да вземат тапия за живота и питат, какво ще им се случи следната година. Те мислят, че са осигурени. Като първокласен гадател, аз му отговарям: Ти живееш в един хотел, чийто хотелджия е голям скъперник.
След една година средствата ти ще се намалят, и хотелджията ще те изпъди.
Тогава всички, от които имаш нужда – гостилничари, дрехари, обущари, ще се откажат да ти доставят нужното, и ти ще ходиш гладен, гол и бос. Ще кажете, че хората живеят, както разбират, но важно е да бъдат добри. – Такъв закон не съществува. Закон е, всеки човек, сам за себе си, да бъде добър. Следователно, да бъдеш добър, това е личен закон, който се отнася главно до човешката душа.
към беседата >>
Засега вярата е само метод, който не разрешава въпросите.
Казваш: Аз вярвам, че ще стана учен. – Това е връзка. Следователно, ние определяме нашите отношения, нашите връзки чрез вярата.
Засега вярата е само метод, който не разрешава въпросите.
Любовта, обаче, е велика, мощна сила, с която Бог работи, за да ни извади от торпедното състояние, да внесе в нас живот. Любовта задоволява само живота. Надеждата пък е градината, в която зреят плодовете. Надеждата, това са ангелите, които идат да разберат, до къде сме достигнали в нашето развитие. Любовта е силата, която дава живот и ни избавя от смъртта.
към беседата >>
с прекъсвания.
След това, с една чаена лъжичка вземете вода от чашата, изпийте я и си кажете: Каквото носи слънчевата светлина в себе си, това да се влее и в мене, чрез тази вода. – Какво да правим, ако десет деня наред няма изгрев? Може да е облачно или дъждовно. – Важно е да изберете хубави, слънчеви дни, да имате хубав изгрев. Що се отнася за времето, може десетте деня да бъдат с промеждутъци, т. е.
с прекъсвания.
Опитът трябва да се прави непременно при изгрев на слънцето. Ще кажете, че това е суеверие. – Може да е суеверие. Питам: Когато отивате на театър, на кино, или на друга забава, това не е ли суеверие? Важна е идеята!
към беседата >>
Тогава всички, от които имаш нужда – гостилничари, дрехари, обущари, ще се откажат да ти доставят нужното, и ти ще ходиш гладен, гол и бос.
Като му дотегне да плаща, повече няма да помисли за него. Хората искат да вземат тапия за живота и питат, какво ще им се случи следната година. Те мислят, че са осигурени. Като първокласен гадател, аз му отговарям: Ти живееш в един хотел, чийто хотелджия е голям скъперник. След една година средствата ти ще се намалят, и хотелджията ще те изпъди.
Тогава всички, от които имаш нужда – гостилничари, дрехари, обущари, ще се откажат да ти доставят нужното, и ти ще ходиш гладен, гол и бос.
Ще кажете, че хората живеят, както разбират, но важно е да бъдат добри. – Такъв закон не съществува. Закон е, всеки човек, сам за себе си, да бъде добър. Следователно, да бъдеш добър, това е личен закон, който се отнася главно до човешката душа. Тя разбира доброто.
към беседата >>
Любовта, обаче, е велика, мощна сила, с която Бог работи, за да ни извади от торпедното състояние, да внесе в нас живот.
Казваш: Аз вярвам, че ще стана учен. – Това е връзка. Следователно, ние определяме нашите отношения, нашите връзки чрез вярата. Засега вярата е само метод, който не разрешава въпросите.
Любовта, обаче, е велика, мощна сила, с която Бог работи, за да ни извади от торпедното състояние, да внесе в нас живот.
Любовта задоволява само живота. Надеждата пък е градината, в която зреят плодовете. Надеждата, това са ангелите, които идат да разберат, до къде сме достигнали в нашето развитие. Любовта е силата, която дава живот и ни избавя от смъртта. Вярата е връзка, а надеждата – качество на ангелите, с което те опитват нашите плодове.
към беседата >>
Опитът трябва да се прави непременно при изгрев на слънцето.
– Какво да правим, ако десет деня наред няма изгрев? Може да е облачно или дъждовно. – Важно е да изберете хубави, слънчеви дни, да имате хубав изгрев. Що се отнася за времето, може десетте деня да бъдат с промеждутъци, т. е. с прекъсвания.
Опитът трябва да се прави непременно при изгрев на слънцето.
Ще кажете, че това е суеверие. – Може да е суеверие. Питам: Когато отивате на театър, на кино, или на друга забава, това не е ли суеверие? Важна е идеята! „Дето са двама или трима в съгласие, каквото попросят в мое име, ще им бъде." Който критикува опита, по-добре да не го прави, защото ще има неуспех.
към беседата >>
Ще кажете, че хората живеят, както разбират, но важно е да бъдат добри.
Хората искат да вземат тапия за живота и питат, какво ще им се случи следната година. Те мислят, че са осигурени. Като първокласен гадател, аз му отговарям: Ти живееш в един хотел, чийто хотелджия е голям скъперник. След една година средствата ти ще се намалят, и хотелджията ще те изпъди. Тогава всички, от които имаш нужда – гостилничари, дрехари, обущари, ще се откажат да ти доставят нужното, и ти ще ходиш гладен, гол и бос.
Ще кажете, че хората живеят, както разбират, но важно е да бъдат добри.
– Такъв закон не съществува. Закон е, всеки човек, сам за себе си, да бъде добър. Следователно, да бъдеш добър, това е личен закон, който се отнася главно до човешката душа. Тя разбира доброто. Който разбира този основен закон – да бъде добър, той се отличава от всички други същества.
към беседата >>
Любовта задоволява само живота.
Казваш: Аз вярвам, че ще стана учен. – Това е връзка. Следователно, ние определяме нашите отношения, нашите връзки чрез вярата. Засега вярата е само метод, който не разрешава въпросите. Любовта, обаче, е велика, мощна сила, с която Бог работи, за да ни извади от торпедното състояние, да внесе в нас живот.
Любовта задоволява само живота.
Надеждата пък е градината, в която зреят плодовете. Надеждата, това са ангелите, които идат да разберат, до къде сме достигнали в нашето развитие. Любовта е силата, която дава живот и ни избавя от смъртта. Вярата е връзка, а надеждата – качество на ангелите, с което те опитват нашите плодове. Ние предаваме тези плодове на другите същества.
към беседата >>
Ще кажете, че това е суеверие.
Може да е облачно или дъждовно. – Важно е да изберете хубави, слънчеви дни, да имате хубав изгрев. Що се отнася за времето, може десетте деня да бъдат с промеждутъци, т. е. с прекъсвания. Опитът трябва да се прави непременно при изгрев на слънцето.
Ще кажете, че това е суеверие.
– Може да е суеверие. Питам: Когато отивате на театър, на кино, или на друга забава, това не е ли суеверие? Важна е идеята! „Дето са двама или трима в съгласие, каквото попросят в мое име, ще им бъде." Който критикува опита, по-добре да не го прави, защото ще има неуспех. Който е готов да направи опита без критика, аз го съветвам да го направи, непременно ще има малка придобивка.
към беседата >>
– Такъв закон не съществува.
Те мислят, че са осигурени. Като първокласен гадател, аз му отговарям: Ти живееш в един хотел, чийто хотелджия е голям скъперник. След една година средствата ти ще се намалят, и хотелджията ще те изпъди. Тогава всички, от които имаш нужда – гостилничари, дрехари, обущари, ще се откажат да ти доставят нужното, и ти ще ходиш гладен, гол и бос. Ще кажете, че хората живеят, както разбират, но важно е да бъдат добри.
– Такъв закон не съществува.
Закон е, всеки човек, сам за себе си, да бъде добър. Следователно, да бъдеш добър, това е личен закон, който се отнася главно до човешката душа. Тя разбира доброто. Който разбира този основен закон – да бъде добър, той се отличава от всички други същества. Единствената привилегия за човека е да бъде добър.
към беседата >>
Надеждата пък е градината, в която зреят плодовете.
– Това е връзка. Следователно, ние определяме нашите отношения, нашите връзки чрез вярата. Засега вярата е само метод, който не разрешава въпросите. Любовта, обаче, е велика, мощна сила, с която Бог работи, за да ни извади от торпедното състояние, да внесе в нас живот. Любовта задоволява само живота.
Надеждата пък е градината, в която зреят плодовете.
Надеждата, това са ангелите, които идат да разберат, до къде сме достигнали в нашето развитие. Любовта е силата, която дава живот и ни избавя от смъртта. Вярата е връзка, а надеждата – качество на ангелите, с което те опитват нашите плодове. Ние предаваме тези плодове на другите същества. Така ли схващат съвременните хора нещата?
към беседата >>
– Може да е суеверие.
– Важно е да изберете хубави, слънчеви дни, да имате хубав изгрев. Що се отнася за времето, може десетте деня да бъдат с промеждутъци, т. е. с прекъсвания. Опитът трябва да се прави непременно при изгрев на слънцето. Ще кажете, че това е суеверие.
– Може да е суеверие.
Питам: Когато отивате на театър, на кино, или на друга забава, това не е ли суеверие? Важна е идеята! „Дето са двама или трима в съгласие, каквото попросят в мое име, ще им бъде." Който критикува опита, по-добре да не го прави, защото ще има неуспех. Който е готов да направи опита без критика, аз го съветвам да го направи, непременно ще има малка придобивка. – Каква ще бъде придобивката?
към беседата >>
Закон е, всеки човек, сам за себе си, да бъде добър.
Като първокласен гадател, аз му отговарям: Ти живееш в един хотел, чийто хотелджия е голям скъперник. След една година средствата ти ще се намалят, и хотелджията ще те изпъди. Тогава всички, от които имаш нужда – гостилничари, дрехари, обущари, ще се откажат да ти доставят нужното, и ти ще ходиш гладен, гол и бос. Ще кажете, че хората живеят, както разбират, но важно е да бъдат добри. – Такъв закон не съществува.
Закон е, всеки човек, сам за себе си, да бъде добър.
Следователно, да бъдеш добър, това е личен закон, който се отнася главно до човешката душа. Тя разбира доброто. Който разбира този основен закон – да бъде добър, той се отличава от всички други същества. Единствената привилегия за човека е да бъде добър. Това го определя като човек.
към беседата >>
Надеждата, това са ангелите, които идат да разберат, до къде сме достигнали в нашето развитие.
Следователно, ние определяме нашите отношения, нашите връзки чрез вярата. Засега вярата е само метод, който не разрешава въпросите. Любовта, обаче, е велика, мощна сила, с която Бог работи, за да ни извади от торпедното състояние, да внесе в нас живот. Любовта задоволява само живота. Надеждата пък е градината, в която зреят плодовете.
Надеждата, това са ангелите, които идат да разберат, до къде сме достигнали в нашето развитие.
Любовта е силата, която дава живот и ни избавя от смъртта. Вярата е връзка, а надеждата – качество на ангелите, с което те опитват нашите плодове. Ние предаваме тези плодове на другите същества. Така ли схващат съвременните хора нещата? Като видят някого, те първо го питат: Ти българин ли си?
към беседата >>
Питам: Когато отивате на театър, на кино, или на друга забава, това не е ли суеверие?
Що се отнася за времето, може десетте деня да бъдат с промеждутъци, т. е. с прекъсвания. Опитът трябва да се прави непременно при изгрев на слънцето. Ще кажете, че това е суеверие. – Може да е суеверие.
Питам: Когато отивате на театър, на кино, или на друга забава, това не е ли суеверие?
Важна е идеята! „Дето са двама или трима в съгласие, каквото попросят в мое име, ще им бъде." Който критикува опита, по-добре да не го прави, защото ще има неуспех. Който е готов да направи опита без критика, аз го съветвам да го направи, непременно ще има малка придобивка. – Каква ще бъде придобивката? – Единицата ще се превърне на шесторка.
към беседата >>
Следователно, да бъдеш добър, това е личен закон, който се отнася главно до човешката душа.
След една година средствата ти ще се намалят, и хотелджията ще те изпъди. Тогава всички, от които имаш нужда – гостилничари, дрехари, обущари, ще се откажат да ти доставят нужното, и ти ще ходиш гладен, гол и бос. Ще кажете, че хората живеят, както разбират, но важно е да бъдат добри. – Такъв закон не съществува. Закон е, всеки човек, сам за себе си, да бъде добър.
Следователно, да бъдеш добър, това е личен закон, който се отнася главно до човешката душа.
Тя разбира доброто. Който разбира този основен закон – да бъде добър, той се отличава от всички други същества. Единствената привилегия за човека е да бъде добър. Това го определя като човек.
към беседата >>
Любовта е силата, която дава живот и ни избавя от смъртта.
Засега вярата е само метод, който не разрешава въпросите. Любовта, обаче, е велика, мощна сила, с която Бог работи, за да ни извади от торпедното състояние, да внесе в нас живот. Любовта задоволява само живота. Надеждата пък е градината, в която зреят плодовете. Надеждата, това са ангелите, които идат да разберат, до къде сме достигнали в нашето развитие.
Любовта е силата, която дава живот и ни избавя от смъртта.
Вярата е връзка, а надеждата – качество на ангелите, с което те опитват нашите плодове. Ние предаваме тези плодове на другите същества. Така ли схващат съвременните хора нещата? Като видят някого, те първо го питат: Ти българин ли си? – Какво разбират под „българин"?
към беседата >>
Важна е идеята!
с прекъсвания. Опитът трябва да се прави непременно при изгрев на слънцето. Ще кажете, че това е суеверие. – Може да е суеверие. Питам: Когато отивате на театър, на кино, или на друга забава, това не е ли суеверие?
Важна е идеята!
„Дето са двама или трима в съгласие, каквото попросят в мое име, ще им бъде." Който критикува опита, по-добре да не го прави, защото ще има неуспех. Който е готов да направи опита без критика, аз го съветвам да го направи, непременно ще има малка придобивка. – Каква ще бъде придобивката? – Единицата ще се превърне на шесторка. Ако опитът излезе несполучлив, ще ви пишат две единици, т.е.
към беседата >>
Тя разбира доброто.
Тогава всички, от които имаш нужда – гостилничари, дрехари, обущари, ще се откажат да ти доставят нужното, и ти ще ходиш гладен, гол и бос. Ще кажете, че хората живеят, както разбират, но важно е да бъдат добри. – Такъв закон не съществува. Закон е, всеки човек, сам за себе си, да бъде добър. Следователно, да бъдеш добър, това е личен закон, който се отнася главно до човешката душа.
Тя разбира доброто.
Който разбира този основен закон – да бъде добър, той се отличава от всички други същества. Единствената привилегия за човека е да бъде добър. Това го определя като човек.
към беседата >>
Вярата е връзка, а надеждата – качество на ангелите, с което те опитват нашите плодове.
Любовта, обаче, е велика, мощна сила, с която Бог работи, за да ни извади от торпедното състояние, да внесе в нас живот. Любовта задоволява само живота. Надеждата пък е градината, в която зреят плодовете. Надеждата, това са ангелите, които идат да разберат, до къде сме достигнали в нашето развитие. Любовта е силата, която дава живот и ни избавя от смъртта.
Вярата е връзка, а надеждата – качество на ангелите, с което те опитват нашите плодове.
Ние предаваме тези плодове на другите същества. Така ли схващат съвременните хора нещата? Като видят някого, те първо го питат: Ти българин ли си? – Какво разбират под „българин"? В природата няма националност, няма нация.
към беседата >>
„Дето са двама или трима в съгласие, каквото попросят в мое име, ще им бъде." Който критикува опита, по-добре да не го прави, защото ще има неуспех.
Опитът трябва да се прави непременно при изгрев на слънцето. Ще кажете, че това е суеверие. – Може да е суеверие. Питам: Когато отивате на театър, на кино, или на друга забава, това не е ли суеверие? Важна е идеята!
„Дето са двама или трима в съгласие, каквото попросят в мое име, ще им бъде." Който критикува опита, по-добре да не го прави, защото ще има неуспех.
Който е готов да направи опита без критика, аз го съветвам да го направи, непременно ще има малка придобивка. – Каква ще бъде придобивката? – Единицата ще се превърне на шесторка. Ако опитът излезе несполучлив, ще ви пишат две единици, т.е. числото 11, закон на ограничение.
към беседата >>
Който разбира този основен закон – да бъде добър, той се отличава от всички други същества.
Ще кажете, че хората живеят, както разбират, но важно е да бъдат добри. – Такъв закон не съществува. Закон е, всеки човек, сам за себе си, да бъде добър. Следователно, да бъдеш добър, това е личен закон, който се отнася главно до човешката душа. Тя разбира доброто.
Който разбира този основен закон – да бъде добър, той се отличава от всички други същества.
Единствената привилегия за човека е да бъде добър. Това го определя като човек.
към беседата >>
Ние предаваме тези плодове на другите същества.
Любовта задоволява само живота. Надеждата пък е градината, в която зреят плодовете. Надеждата, това са ангелите, които идат да разберат, до къде сме достигнали в нашето развитие. Любовта е силата, която дава живот и ни избавя от смъртта. Вярата е връзка, а надеждата – качество на ангелите, с което те опитват нашите плодове.
Ние предаваме тези плодове на другите същества.
Така ли схващат съвременните хора нещата? Като видят някого, те първо го питат: Ти българин ли си? – Какво разбират под „българин"? В природата няма националност, няма нация. То е фиктивно име.
към беседата >>
Който е готов да направи опита без критика, аз го съветвам да го направи, непременно ще има малка придобивка.
Ще кажете, че това е суеверие. – Може да е суеверие. Питам: Когато отивате на театър, на кино, или на друга забава, това не е ли суеверие? Важна е идеята! „Дето са двама или трима в съгласие, каквото попросят в мое име, ще им бъде." Който критикува опита, по-добре да не го прави, защото ще има неуспех.
Който е готов да направи опита без критика, аз го съветвам да го направи, непременно ще има малка придобивка.
– Каква ще бъде придобивката? – Единицата ще се превърне на шесторка. Ако опитът излезе несполучлив, ще ви пишат две единици, т.е. числото 11, закон на ограничение. Това значи, да повторите опита.
към беседата >>
Единствената привилегия за човека е да бъде добър.
– Такъв закон не съществува. Закон е, всеки човек, сам за себе си, да бъде добър. Следователно, да бъдеш добър, това е личен закон, който се отнася главно до човешката душа. Тя разбира доброто. Който разбира този основен закон – да бъде добър, той се отличава от всички други същества.
Единствената привилегия за човека е да бъде добър.
Това го определя като човек.
към беседата >>
Така ли схващат съвременните хора нещата?
Надеждата пък е градината, в която зреят плодовете. Надеждата, това са ангелите, които идат да разберат, до къде сме достигнали в нашето развитие. Любовта е силата, която дава живот и ни избавя от смъртта. Вярата е връзка, а надеждата – качество на ангелите, с което те опитват нашите плодове. Ние предаваме тези плодове на другите същества.
Така ли схващат съвременните хора нещата?
Като видят някого, те първо го питат: Ти българин ли си? – Какво разбират под „българин"? В природата няма националност, няма нация. То е фиктивно име. Българин, французин, американец не съществуват.
към беседата >>
– Каква ще бъде придобивката?
– Може да е суеверие. Питам: Когато отивате на театър, на кино, или на друга забава, това не е ли суеверие? Важна е идеята! „Дето са двама или трима в съгласие, каквото попросят в мое име, ще им бъде." Който критикува опита, по-добре да не го прави, защото ще има неуспех. Който е готов да направи опита без критика, аз го съветвам да го направи, непременно ще има малка придобивка.
– Каква ще бъде придобивката?
– Единицата ще се превърне на шесторка. Ако опитът излезе несполучлив, ще ви пишат две единици, т.е. числото 11, закон на ограничение. Това значи, да повторите опита.
към беседата >>
Това го определя като човек.
Закон е, всеки човек, сам за себе си, да бъде добър. Следователно, да бъдеш добър, това е личен закон, който се отнася главно до човешката душа. Тя разбира доброто. Който разбира този основен закон – да бъде добър, той се отличава от всички други същества. Единствената привилегия за човека е да бъде добър.
Това го определя като човек.
към беседата >>
Като видят някого, те първо го питат: Ти българин ли си?
Надеждата, това са ангелите, които идат да разберат, до къде сме достигнали в нашето развитие. Любовта е силата, която дава живот и ни избавя от смъртта. Вярата е връзка, а надеждата – качество на ангелите, с което те опитват нашите плодове. Ние предаваме тези плодове на другите същества. Така ли схващат съвременните хора нещата?
Като видят някого, те първо го питат: Ти българин ли си?
– Какво разбират под „българин"? В природата няма националност, няма нация. То е фиктивно име. Българин, французин, американец не съществуват. Като българин, ти съществуваш дотолкова, доколкото си роден българин.
към беседата >>
– Единицата ще се превърне на шесторка.
Питам: Когато отивате на театър, на кино, или на друга забава, това не е ли суеверие? Важна е идеята! „Дето са двама или трима в съгласие, каквото попросят в мое име, ще им бъде." Който критикува опита, по-добре да не го прави, защото ще има неуспех. Който е готов да направи опита без критика, аз го съветвам да го направи, непременно ще има малка придобивка. – Каква ще бъде придобивката?
– Единицата ще се превърне на шесторка.
Ако опитът излезе несполучлив, ще ви пишат две единици, т.е. числото 11, закон на ограничение. Това значи, да повторите опита.
към беседата >>
Единственото нещо, което може да направи човека силен и мощен, като божество, е законът за доброто.
Единственото нещо, което може да направи човека силен и мощен, като божество, е законът за доброто.
Като говоря за доброто, аз разбирам онази основа на живота, върху която може да се гради. Има ред други сили, които влизат в човека и работят заедно с доброто. Няма друга основа, вън от доброто, която може да направи човека силен и мощен. Не казвам да стане голям като предпотопните животни – те не разрешиха въпроса. Преди предпотопните животни имаше растения, високи 600 – 700 м, но и те не разрешиха въпроса.
към беседата >>
– Какво разбират под „българин"?
Любовта е силата, която дава живот и ни избавя от смъртта. Вярата е връзка, а надеждата – качество на ангелите, с което те опитват нашите плодове. Ние предаваме тези плодове на другите същества. Така ли схващат съвременните хора нещата? Като видят някого, те първо го питат: Ти българин ли си?
– Какво разбират под „българин"?
В природата няма националност, няма нация. То е фиктивно име. Българин, французин, американец не съществуват. Като българин, ти съществуваш дотолкова, доколкото си роден българин. Веднъж си се родил, дават ти някакво име – Иван, Петко, Драган.
към беседата >>
Ако опитът излезе несполучлив, ще ви пишат две единици, т.е.
Важна е идеята! „Дето са двама или трима в съгласие, каквото попросят в мое име, ще им бъде." Който критикува опита, по-добре да не го прави, защото ще има неуспех. Който е готов да направи опита без критика, аз го съветвам да го направи, непременно ще има малка придобивка. – Каква ще бъде придобивката? – Единицата ще се превърне на шесторка.
Ако опитът излезе несполучлив, ще ви пишат две единици, т.е.
числото 11, закон на ограничение. Това значи, да повторите опита.
към беседата >>
Като говоря за доброто, аз разбирам онази основа на живота, върху която може да се гради.
Единственото нещо, което може да направи човека силен и мощен, като божество, е законът за доброто.
Като говоря за доброто, аз разбирам онази основа на живота, върху която може да се гради.
Има ред други сили, които влизат в човека и работят заедно с доброто. Няма друга основа, вън от доброто, която може да направи човека силен и мощен. Не казвам да стане голям като предпотопните животни – те не разрешиха въпроса. Преди предпотопните животни имаше растения, високи 600 – 700 м, но и те не разрешиха въпроса. Ще кажете, че съвременната наука не допуща това.
към беседата >>
В природата няма националност, няма нация.
Вярата е връзка, а надеждата – качество на ангелите, с което те опитват нашите плодове. Ние предаваме тези плодове на другите същества. Така ли схващат съвременните хора нещата? Като видят някого, те първо го питат: Ти българин ли си? – Какво разбират под „българин"?
В природата няма националност, няма нация.
То е фиктивно име. Българин, французин, американец не съществуват. Като българин, ти съществуваш дотолкова, доколкото си роден българин. Веднъж си се родил, дават ти някакво име – Иван, Петко, Драган. Важно е, преди да си роден, какво име си носил.
към беседата >>
числото 11, закон на ограничение.
„Дето са двама или трима в съгласие, каквото попросят в мое име, ще им бъде." Който критикува опита, по-добре да не го прави, защото ще има неуспех. Който е готов да направи опита без критика, аз го съветвам да го направи, непременно ще има малка придобивка. – Каква ще бъде придобивката? – Единицата ще се превърне на шесторка. Ако опитът излезе несполучлив, ще ви пишат две единици, т.е.
числото 11, закон на ограничение.
Това значи, да повторите опита.
към беседата >>
Има ред други сили, които влизат в човека и работят заедно с доброто.
Единственото нещо, което може да направи човека силен и мощен, като божество, е законът за доброто. Като говоря за доброто, аз разбирам онази основа на живота, върху която може да се гради.
Има ред други сили, които влизат в човека и работят заедно с доброто.
Няма друга основа, вън от доброто, която може да направи човека силен и мощен. Не казвам да стане голям като предпотопните животни – те не разрешиха въпроса. Преди предпотопните животни имаше растения, високи 600 – 700 м, но и те не разрешиха въпроса. Ще кажете, че съвременната наука не допуща това. Обаче, това поддържат някои окултисти.
към беседата >>
То е фиктивно име.
Ние предаваме тези плодове на другите същества. Така ли схващат съвременните хора нещата? Като видят някого, те първо го питат: Ти българин ли си? – Какво разбират под „българин"? В природата няма националност, няма нация.
То е фиктивно име.
Българин, французин, американец не съществуват. Като българин, ти съществуваш дотолкова, доколкото си роден българин. Веднъж си се родил, дават ти някакво име – Иван, Петко, Драган. Важно е, преди да си роден, какво име си носил. Според вярванията на индусите, ти може да си бил някога цар в Египет, Вавилония, Сирия и да си обходил целия свят.
към беседата >>
Това значи, да повторите опита.
Който е готов да направи опита без критика, аз го съветвам да го направи, непременно ще има малка придобивка. – Каква ще бъде придобивката? – Единицата ще се превърне на шесторка. Ако опитът излезе несполучлив, ще ви пишат две единици, т.е. числото 11, закон на ограничение.
Това значи, да повторите опита.
към беседата >>
Няма друга основа, вън от доброто, която може да направи човека силен и мощен.
Единственото нещо, което може да направи човека силен и мощен, като божество, е законът за доброто. Като говоря за доброто, аз разбирам онази основа на живота, върху която може да се гради. Има ред други сили, които влизат в човека и работят заедно с доброто.
Няма друга основа, вън от доброто, която може да направи човека силен и мощен.
Не казвам да стане голям като предпотопните животни – те не разрешиха въпроса. Преди предпотопните животни имаше растения, високи 600 – 700 м, но и те не разрешиха въпроса. Ще кажете, че съвременната наука не допуща това. Обаче, това поддържат някои окултисти. Дали всъщност е било така, това може да се провери.
към беседата >>
Българин, французин, американец не съществуват.
Така ли схващат съвременните хора нещата? Като видят някого, те първо го питат: Ти българин ли си? – Какво разбират под „българин"? В природата няма националност, няма нация. То е фиктивно име.
Българин, французин, американец не съществуват.
Като българин, ти съществуваш дотолкова, доколкото си роден българин. Веднъж си се родил, дават ти някакво име – Иван, Петко, Драган. Важно е, преди да си роден, какво име си носил. Според вярванията на индусите, ти може да си бил някога цар в Египет, Вавилония, Сирия и да си обходил целия свят. Какво от това?
към беседата >>
Христос казва: „Дето са двама или трима в съгласие, каквото попросят в мое име, ще им се даде." С други думи казано: Всяко нещо, което се върши на земята с безкористна любов, с мъдрост и светлина, ражда съгласие.
Христос казва: „Дето са двама или трима в съгласие, каквото попросят в мое име, ще им се даде." С други думи казано: Всяко нещо, което се върши на земята с безкористна любов, с мъдрост и светлина, ражда съгласие.
Там, дето има съгласие, всичко се постига.
към беседата >>
Не казвам да стане голям като предпотопните животни – те не разрешиха въпроса.
Единственото нещо, което може да направи човека силен и мощен, като божество, е законът за доброто. Като говоря за доброто, аз разбирам онази основа на живота, върху която може да се гради. Има ред други сили, които влизат в човека и работят заедно с доброто. Няма друга основа, вън от доброто, която може да направи човека силен и мощен.
Не казвам да стане голям като предпотопните животни – те не разрешиха въпроса.
Преди предпотопните животни имаше растения, високи 600 – 700 м, но и те не разрешиха въпроса. Ще кажете, че съвременната наука не допуща това. Обаче, това поддържат някои окултисти. Дали всъщност е било така, това може да се провери. Има архиви, в които се пазят отпечатъци и снимки на тези дървета.
към беседата >>
Като българин, ти съществуваш дотолкова, доколкото си роден българин.
Като видят някого, те първо го питат: Ти българин ли си? – Какво разбират под „българин"? В природата няма националност, няма нация. То е фиктивно име. Българин, французин, американец не съществуват.
Като българин, ти съществуваш дотолкова, доколкото си роден българин.
Веднъж си се родил, дават ти някакво име – Иван, Петко, Драган. Важно е, преди да си роден, какво име си носил. Според вярванията на индусите, ти може да си бил някога цар в Египет, Вавилония, Сирия и да си обходил целия свят. Какво от това? Ще кажете, че не вярвате в прераждането.
към беседата >>
Там, дето има съгласие, всичко се постига.
Христос казва: „Дето са двама или трима в съгласие, каквото попросят в мое име, ще им се даде." С други думи казано: Всяко нещо, което се върши на земята с безкористна любов, с мъдрост и светлина, ражда съгласие.
Там, дето има съгласие, всичко се постига.
към беседата >>
Преди предпотопните животни имаше растения, високи 600 – 700 м, но и те не разрешиха въпроса.
Единственото нещо, което може да направи човека силен и мощен, като божество, е законът за доброто. Като говоря за доброто, аз разбирам онази основа на живота, върху която може да се гради. Има ред други сили, които влизат в човека и работят заедно с доброто. Няма друга основа, вън от доброто, която може да направи човека силен и мощен. Не казвам да стане голям като предпотопните животни – те не разрешиха въпроса.
Преди предпотопните животни имаше растения, високи 600 – 700 м, но и те не разрешиха въпроса.
Ще кажете, че съвременната наука не допуща това. Обаче, това поддържат някои окултисти. Дали всъщност е било така, това може да се провери. Има архиви, в които се пазят отпечатъци и снимки на тези дървета. Ако искате да проверите това, могат да ви изпратят там, дето се пазят отпечатъците.
към беседата >>
Веднъж си се родил, дават ти някакво име – Иван, Петко, Драган.
– Какво разбират под „българин"? В природата няма националност, няма нация. То е фиктивно име. Българин, французин, американец не съществуват. Като българин, ти съществуваш дотолкова, доколкото си роден българин.
Веднъж си се родил, дават ти някакво име – Иван, Петко, Драган.
Важно е, преди да си роден, какво име си носил. Според вярванията на индусите, ти може да си бил някога цар в Египет, Вавилония, Сирия и да си обходил целия свят. Какво от това? Ще кажете, че не вярвате в прераждането. Това не ме интересува.
към беседата >>
Ще кажете, че съвременната наука не допуща това.
Като говоря за доброто, аз разбирам онази основа на живота, върху която може да се гради. Има ред други сили, които влизат в човека и работят заедно с доброто. Няма друга основа, вън от доброто, която може да направи човека силен и мощен. Не казвам да стане голям като предпотопните животни – те не разрешиха въпроса. Преди предпотопните животни имаше растения, високи 600 – 700 м, но и те не разрешиха въпроса.
Ще кажете, че съвременната наука не допуща това.
Обаче, това поддържат някои окултисти. Дали всъщност е било така, това може да се провери. Има архиви, в които се пазят отпечатъци и снимки на тези дървета. Ако искате да проверите това, могат да ви изпратят там, дето се пазят отпечатъците. Всичко, което е станало на земята, е хроникирано, отбелязано и запазено.
към беседата >>
Важно е, преди да си роден, какво име си носил.
В природата няма националност, няма нация. То е фиктивно име. Българин, французин, американец не съществуват. Като българин, ти съществуваш дотолкова, доколкото си роден българин. Веднъж си се родил, дават ти някакво име – Иван, Петко, Драган.
Важно е, преди да си роден, какво име си носил.
Според вярванията на индусите, ти може да си бил някога цар в Египет, Вавилония, Сирия и да си обходил целия свят. Какво от това? Ще кажете, че не вярвате в прераждането. Това не ме интересува. То е все едно, да дойде слепият при мене и да ме пита, съществува ли слънцето, или не.
към беседата >>
Обаче, това поддържат някои окултисти.
Има ред други сили, които влизат в човека и работят заедно с доброто. Няма друга основа, вън от доброто, която може да направи човека силен и мощен. Не казвам да стане голям като предпотопните животни – те не разрешиха въпроса. Преди предпотопните животни имаше растения, високи 600 – 700 м, но и те не разрешиха въпроса. Ще кажете, че съвременната наука не допуща това.
Обаче, това поддържат някои окултисти.
Дали всъщност е било така, това може да се провери. Има архиви, в които се пазят отпечатъци и снимки на тези дървета. Ако искате да проверите това, могат да ви изпратят там, дето се пазят отпечатъците. Всичко, което е станало на земята, е хроникирано, отбелязано и запазено. Гениалният и светията отиват направо в тези архиви и се справят с всички данни, останали от миналото.
към беседата >>
Според вярванията на индусите, ти може да си бил някога цар в Египет, Вавилония, Сирия и да си обходил целия свят.
То е фиктивно име. Българин, французин, американец не съществуват. Като българин, ти съществуваш дотолкова, доколкото си роден българин. Веднъж си се родил, дават ти някакво име – Иван, Петко, Драган. Важно е, преди да си роден, какво име си носил.
Според вярванията на индусите, ти може да си бил някога цар в Египет, Вавилония, Сирия и да си обходил целия свят.
Какво от това? Ще кажете, че не вярвате в прераждането. Това не ме интересува. То е все едно, да дойде слепият при мене и да ме пита, съществува ли слънцето, или не. За мене слънцето съществува, а за слепия не съществува.
към беседата >>
Дали всъщност е било така, това може да се провери.
Няма друга основа, вън от доброто, която може да направи човека силен и мощен. Не казвам да стане голям като предпотопните животни – те не разрешиха въпроса. Преди предпотопните животни имаше растения, високи 600 – 700 м, но и те не разрешиха въпроса. Ще кажете, че съвременната наука не допуща това. Обаче, това поддържат някои окултисти.
Дали всъщност е било така, това може да се провери.
Има архиви, в които се пазят отпечатъци и снимки на тези дървета. Ако искате да проверите това, могат да ви изпратят там, дето се пазят отпечатъците. Всичко, което е станало на земята, е хроникирано, отбелязано и запазено. Гениалният и светията отиват направо в тези архиви и се справят с всички данни, останали от миналото. Обикновеният и талантливият не могат да проверят направо, но четат книгите, какво е писано в тях, и оттам се учат.
към беседата >>
Какво от това?
Българин, французин, американец не съществуват. Като българин, ти съществуваш дотолкова, доколкото си роден българин. Веднъж си се родил, дават ти някакво име – Иван, Петко, Драган. Важно е, преди да си роден, какво име си носил. Според вярванията на индусите, ти може да си бил някога цар в Египет, Вавилония, Сирия и да си обходил целия свят.
Какво от това?
Ще кажете, че не вярвате в прераждането. Това не ме интересува. То е все едно, да дойде слепият при мене и да ме пита, съществува ли слънцето, или не. За мене слънцето съществува, а за слепия не съществува. Слепият не вярва в прераждането.
към беседата >>
Има архиви, в които се пазят отпечатъци и снимки на тези дървета.
Не казвам да стане голям като предпотопните животни – те не разрешиха въпроса. Преди предпотопните животни имаше растения, високи 600 – 700 м, но и те не разрешиха въпроса. Ще кажете, че съвременната наука не допуща това. Обаче, това поддържат някои окултисти. Дали всъщност е било така, това може да се провери.
Има архиви, в които се пазят отпечатъци и снимки на тези дървета.
Ако искате да проверите това, могат да ви изпратят там, дето се пазят отпечатъците. Всичко, което е станало на земята, е хроникирано, отбелязано и запазено. Гениалният и светията отиват направо в тези архиви и се справят с всички данни, останали от миналото. Обикновеният и талантливият не могат да проверят направо, но четат книгите, какво е писано в тях, и оттам се учат. Всеки може да стане талантлив.
към беседата >>
Ще кажете, че не вярвате в прераждането.
Като българин, ти съществуваш дотолкова, доколкото си роден българин. Веднъж си се родил, дават ти някакво име – Иван, Петко, Драган. Важно е, преди да си роден, какво име си носил. Според вярванията на индусите, ти може да си бил някога цар в Египет, Вавилония, Сирия и да си обходил целия свят. Какво от това?
Ще кажете, че не вярвате в прераждането.
Това не ме интересува. То е все едно, да дойде слепият при мене и да ме пита, съществува ли слънцето, или не. За мене слънцето съществува, а за слепия не съществува. Слепият не вярва в прераждането. Който вижда, вярва в прераждането.
към беседата >>
Ако искате да проверите това, могат да ви изпратят там, дето се пазят отпечатъците.
Преди предпотопните животни имаше растения, високи 600 – 700 м, но и те не разрешиха въпроса. Ще кажете, че съвременната наука не допуща това. Обаче, това поддържат някои окултисти. Дали всъщност е било така, това може да се провери. Има архиви, в които се пазят отпечатъци и снимки на тези дървета.
Ако искате да проверите това, могат да ви изпратят там, дето се пазят отпечатъците.
Всичко, което е станало на земята, е хроникирано, отбелязано и запазено. Гениалният и светията отиват направо в тези архиви и се справят с всички данни, останали от миналото. Обикновеният и талантливият не могат да проверят направо, но четат книгите, какво е писано в тях, и оттам се учат. Всеки може да стане талантлив. – Как?
към беседата >>
Това не ме интересува.
Веднъж си се родил, дават ти някакво име – Иван, Петко, Драган. Важно е, преди да си роден, какво име си носил. Според вярванията на индусите, ти може да си бил някога цар в Египет, Вавилония, Сирия и да си обходил целия свят. Какво от това? Ще кажете, че не вярвате в прераждането.
Това не ме интересува.
То е все едно, да дойде слепият при мене и да ме пита, съществува ли слънцето, или не. За мене слънцето съществува, а за слепия не съществува. Слепият не вярва в прераждането. Който вижда, вярва в прераждането. За него този въпрос съществува.
към беседата >>
Всичко, което е станало на земята, е хроникирано, отбелязано и запазено.
Ще кажете, че съвременната наука не допуща това. Обаче, това поддържат някои окултисти. Дали всъщност е било така, това може да се провери. Има архиви, в които се пазят отпечатъци и снимки на тези дървета. Ако искате да проверите това, могат да ви изпратят там, дето се пазят отпечатъците.
Всичко, което е станало на земята, е хроникирано, отбелязано и запазено.
Гениалният и светията отиват направо в тези архиви и се справят с всички данни, останали от миналото. Обикновеният и талантливият не могат да проверят направо, но четат книгите, какво е писано в тях, и оттам се учат. Всеки може да стане талантлив. – Как? – Като чете писаното в книгите.
към беседата >>
То е все едно, да дойде слепият при мене и да ме пита, съществува ли слънцето, или не.
Важно е, преди да си роден, какво име си носил. Според вярванията на индусите, ти може да си бил някога цар в Египет, Вавилония, Сирия и да си обходил целия свят. Какво от това? Ще кажете, че не вярвате в прераждането. Това не ме интересува.
То е все едно, да дойде слепият при мене и да ме пита, съществува ли слънцето, или не.
За мене слънцето съществува, а за слепия не съществува. Слепият не вярва в прераждането. Който вижда, вярва в прераждането. За него този въпрос съществува. Който не е сляп, вярва в прераждането.
към беседата >>
Гениалният и светията отиват направо в тези архиви и се справят с всички данни, останали от миналото.
Обаче, това поддържат някои окултисти. Дали всъщност е било така, това може да се провери. Има архиви, в които се пазят отпечатъци и снимки на тези дървета. Ако искате да проверите това, могат да ви изпратят там, дето се пазят отпечатъците. Всичко, което е станало на земята, е хроникирано, отбелязано и запазено.
Гениалният и светията отиват направо в тези архиви и се справят с всички данни, останали от миналото.
Обикновеният и талантливият не могат да проверят направо, но четат книгите, какво е писано в тях, и оттам се учат. Всеки може да стане талантлив. – Как? – Като чете писаното в книгите. Обикновеният, обаче, оре, копае и съгражда, т.
към беседата >>
За мене слънцето съществува, а за слепия не съществува.
Според вярванията на индусите, ти може да си бил някога цар в Египет, Вавилония, Сирия и да си обходил целия свят. Какво от това? Ще кажете, че не вярвате в прераждането. Това не ме интересува. То е все едно, да дойде слепият при мене и да ме пита, съществува ли слънцето, или не.
За мене слънцето съществува, а за слепия не съществува.
Слепият не вярва в прераждането. Който вижда, вярва в прераждането. За него този въпрос съществува. Който не е сляп, вярва в прераждането. Какво ще придобиете, ако вярвате, или не вярвате в него?
към беседата >>
Обикновеният и талантливият не могат да проверят направо, но четат книгите, какво е писано в тях, и оттам се учат.
Дали всъщност е било така, това може да се провери. Има архиви, в които се пазят отпечатъци и снимки на тези дървета. Ако искате да проверите това, могат да ви изпратят там, дето се пазят отпечатъците. Всичко, което е станало на земята, е хроникирано, отбелязано и запазено. Гениалният и светията отиват направо в тези архиви и се справят с всички данни, останали от миналото.
Обикновеният и талантливият не могат да проверят направо, но четат книгите, какво е писано в тях, и оттам се учат.
Всеки може да стане талантлив. – Как? – Като чете писаното в книгите. Обикновеният, обаче, оре, копае и съгражда, т. е. твори.
към беседата >>
Слепият не вярва в прераждането.
Какво от това? Ще кажете, че не вярвате в прераждането. Това не ме интересува. То е все едно, да дойде слепият при мене и да ме пита, съществува ли слънцето, или не. За мене слънцето съществува, а за слепия не съществува.
Слепият не вярва в прераждането.
Който вижда, вярва в прераждането. За него този въпрос съществува. Който не е сляп, вярва в прераждането. Какво ще придобиете, ако вярвате, или не вярвате в него? – Ама то не е в съгласие с Христовото учение.
към беседата >>
Всеки може да стане талантлив.
Има архиви, в които се пазят отпечатъци и снимки на тези дървета. Ако искате да проверите това, могат да ви изпратят там, дето се пазят отпечатъците. Всичко, което е станало на земята, е хроникирано, отбелязано и запазено. Гениалният и светията отиват направо в тези архиви и се справят с всички данни, останали от миналото. Обикновеният и талантливият не могат да проверят направо, но четат книгите, какво е писано в тях, и оттам се учат.
Всеки може да стане талантлив.
– Как? – Като чете писаното в книгите. Обикновеният, обаче, оре, копае и съгражда, т. е. твори. Ще кажеш, че градежът е проста работа.
към беседата >>
Който вижда, вярва в прераждането.
Ще кажете, че не вярвате в прераждането. Това не ме интересува. То е все едно, да дойде слепият при мене и да ме пита, съществува ли слънцето, или не. За мене слънцето съществува, а за слепия не съществува. Слепият не вярва в прераждането.
Който вижда, вярва в прераждането.
За него този въпрос съществува. Който не е сляп, вярва в прераждането. Какво ще придобиете, ако вярвате, или не вярвате в него? – Ама то не е в съгласие с Христовото учение. – Ти беше ли във времето на Христа?
към беседата >>
– Как?
Ако искате да проверите това, могат да ви изпратят там, дето се пазят отпечатъците. Всичко, което е станало на земята, е хроникирано, отбелязано и запазено. Гениалният и светията отиват направо в тези архиви и се справят с всички данни, останали от миналото. Обикновеният и талантливият не могат да проверят направо, но четат книгите, какво е писано в тях, и оттам се учат. Всеки може да стане талантлив.
– Как?
– Като чете писаното в книгите. Обикновеният, обаче, оре, копае и съгражда, т. е. твори. Ще кажеш, че градежът е проста работа. Аз казвам: Неразбрана работа е да ореш, без да знаеш да ореш; да копаеш, без да знаеш да копаеш; да четеш вестници и да градиш, без да знаеш нито едното, нито другото.
към беседата >>
За него този въпрос съществува.
Това не ме интересува. То е все едно, да дойде слепият при мене и да ме пита, съществува ли слънцето, или не. За мене слънцето съществува, а за слепия не съществува. Слепият не вярва в прераждането. Който вижда, вярва в прераждането.
За него този въпрос съществува.
Който не е сляп, вярва в прераждането. Какво ще придобиете, ако вярвате, или не вярвате в него? – Ама то не е в съгласие с Христовото учение. – Ти беше ли във времето на Христа? Знаеш ли, в какво е вярвал Христос?
към беседата >>
– Като чете писаното в книгите.
Всичко, което е станало на земята, е хроникирано, отбелязано и запазено. Гениалният и светията отиват направо в тези архиви и се справят с всички данни, останали от миналото. Обикновеният и талантливият не могат да проверят направо, но четат книгите, какво е писано в тях, и оттам се учат. Всеки може да стане талантлив. – Как?
– Като чете писаното в книгите.
Обикновеният, обаче, оре, копае и съгражда, т. е. твори. Ще кажеш, че градежът е проста работа. Аз казвам: Неразбрана работа е да ореш, без да знаеш да ореш; да копаеш, без да знаеш да копаеш; да четеш вестници и да градиш, без да знаеш нито едното, нито другото. Който оре земята, трябва да знае причините, които го заставят да прави това.
към беседата >>
Който не е сляп, вярва в прераждането.
То е все едно, да дойде слепият при мене и да ме пита, съществува ли слънцето, или не. За мене слънцето съществува, а за слепия не съществува. Слепият не вярва в прераждането. Който вижда, вярва в прераждането. За него този въпрос съществува.
Който не е сляп, вярва в прераждането.
Какво ще придобиете, ако вярвате, или не вярвате в него? – Ама то не е в съгласие с Христовото учение. – Ти беше ли във времето на Христа? Знаеш ли, в какво е вярвал Христос? Той вярваше в прераждането.
към беседата >>
Обикновеният, обаче, оре, копае и съгражда, т.
Гениалният и светията отиват направо в тези архиви и се справят с всички данни, останали от миналото. Обикновеният и талантливият не могат да проверят направо, но четат книгите, какво е писано в тях, и оттам се учат. Всеки може да стане талантлив. – Как? – Като чете писаното в книгите.
Обикновеният, обаче, оре, копае и съгражда, т.
е. твори. Ще кажеш, че градежът е проста работа. Аз казвам: Неразбрана работа е да ореш, без да знаеш да ореш; да копаеш, без да знаеш да копаеш; да четеш вестници и да градиш, без да знаеш нито едното, нито другото. Който оре земята, трябва да знае причините, които го заставят да прави това. Това е наука, която тепърва трябва да се изучава.
към беседата >>
Какво ще придобиете, ако вярвате, или не вярвате в него?
За мене слънцето съществува, а за слепия не съществува. Слепият не вярва в прераждането. Който вижда, вярва в прераждането. За него този въпрос съществува. Който не е сляп, вярва в прераждането.
Какво ще придобиете, ако вярвате, или не вярвате в него?
– Ама то не е в съгласие с Христовото учение. – Ти беше ли във времето на Христа? Знаеш ли, в какво е вярвал Христос? Той вярваше в прераждането. Защо трябваше Той да се въплъти, да дойде втори път на земята, когато можеше, като Син Божи, да си остане на небето?
към беседата >>
е. твори.
Обикновеният и талантливият не могат да проверят направо, но четат книгите, какво е писано в тях, и оттам се учат. Всеки може да стане талантлив. – Как? – Като чете писаното в книгите. Обикновеният, обаче, оре, копае и съгражда, т.
е. твори.
Ще кажеш, че градежът е проста работа. Аз казвам: Неразбрана работа е да ореш, без да знаеш да ореш; да копаеш, без да знаеш да копаеш; да четеш вестници и да градиш, без да знаеш нито едното, нито другото. Който оре земята, трябва да знае причините, които го заставят да прави това. Това е наука, която тепърва трябва да се изучава. Тази наука беше предадена на Адама, когото Бог въведе в рая.
към беседата >>
– Ама то не е в съгласие с Христовото учение.
Слепият не вярва в прераждането. Който вижда, вярва в прераждането. За него този въпрос съществува. Който не е сляп, вярва в прераждането. Какво ще придобиете, ако вярвате, или не вярвате в него?
– Ама то не е в съгласие с Христовото учение.
– Ти беше ли във времето на Христа? Знаеш ли, в какво е вярвал Христос? Той вярваше в прераждането. Защо трябваше Той да се въплъти, да дойде втори път на земята, когато можеше, като Син Божи, да си остане на небето? Казват за Христа, че е вторият Адам.
към беседата >>
Ще кажеш, че градежът е проста работа.
Всеки може да стане талантлив. – Как? – Като чете писаното в книгите. Обикновеният, обаче, оре, копае и съгражда, т. е. твори.
Ще кажеш, че градежът е проста работа.
Аз казвам: Неразбрана работа е да ореш, без да знаеш да ореш; да копаеш, без да знаеш да копаеш; да четеш вестници и да градиш, без да знаеш нито едното, нито другото. Който оре земята, трябва да знае причините, които го заставят да прави това. Това е наука, която тепърва трябва да се изучава. Тази наука беше предадена на Адама, когото Бог въведе в рая. Обаче, Адам не беше от праведните.
към беседата >>
– Ти беше ли във времето на Христа?
Който вижда, вярва в прераждането. За него този въпрос съществува. Който не е сляп, вярва в прераждането. Какво ще придобиете, ако вярвате, или не вярвате в него? – Ама то не е в съгласие с Христовото учение.
– Ти беше ли във времето на Христа?
Знаеш ли, в какво е вярвал Христос? Той вярваше в прераждането. Защо трябваше Той да се въплъти, да дойде втори път на земята, когато можеше, като Син Божи, да си остане на небето? Казват за Христа, че е вторият Адам. Значи, Той е дохождал един път на земята, дойде втори път, ще дойде и трети път.
към беседата >>
Аз казвам: Неразбрана работа е да ореш, без да знаеш да ореш; да копаеш, без да знаеш да копаеш; да четеш вестници и да градиш, без да знаеш нито едното, нито другото.
– Как? – Като чете писаното в книгите. Обикновеният, обаче, оре, копае и съгражда, т. е. твори. Ще кажеш, че градежът е проста работа.
Аз казвам: Неразбрана работа е да ореш, без да знаеш да ореш; да копаеш, без да знаеш да копаеш; да четеш вестници и да градиш, без да знаеш нито едното, нито другото.
Който оре земята, трябва да знае причините, които го заставят да прави това. Това е наука, която тепърва трябва да се изучава. Тази наука беше предадена на Адама, когото Бог въведе в рая. Обаче, Адам не беше от праведните. Той беше направен от кал.
към беседата >>
Знаеш ли, в какво е вярвал Христос?
За него този въпрос съществува. Който не е сляп, вярва в прераждането. Какво ще придобиете, ако вярвате, или не вярвате в него? – Ама то не е в съгласие с Христовото учение. – Ти беше ли във времето на Христа?
Знаеш ли, в какво е вярвал Христос?
Той вярваше в прераждането. Защо трябваше Той да се въплъти, да дойде втори път на земята, когато можеше, като Син Божи, да си остане на небето? Казват за Христа, че е вторият Адам. Значи, Той е дохождал един път на земята, дойде втори път, ще дойде и трети път.
към беседата >>
Който оре земята, трябва да знае причините, които го заставят да прави това.
– Като чете писаното в книгите. Обикновеният, обаче, оре, копае и съгражда, т. е. твори. Ще кажеш, че градежът е проста работа. Аз казвам: Неразбрана работа е да ореш, без да знаеш да ореш; да копаеш, без да знаеш да копаеш; да четеш вестници и да градиш, без да знаеш нито едното, нито другото.
Който оре земята, трябва да знае причините, които го заставят да прави това.
Това е наука, която тепърва трябва да се изучава. Тази наука беше предадена на Адама, когото Бог въведе в рая. Обаче, Адам не беше от праведните. Той беше направен от кал. Бог го постави на изпит, но Адам не можа да го издържи.
към беседата >>
Той вярваше в прераждането.
Който не е сляп, вярва в прераждането. Какво ще придобиете, ако вярвате, или не вярвате в него? – Ама то не е в съгласие с Христовото учение. – Ти беше ли във времето на Христа? Знаеш ли, в какво е вярвал Христос?
Той вярваше в прераждането.
Защо трябваше Той да се въплъти, да дойде втори път на земята, когато можеше, като Син Божи, да си остане на небето? Казват за Христа, че е вторият Адам. Значи, Той е дохождал един път на земята, дойде втори път, ще дойде и трети път.
към беседата >>
Това е наука, която тепърва трябва да се изучава.
Обикновеният, обаче, оре, копае и съгражда, т. е. твори. Ще кажеш, че градежът е проста работа. Аз казвам: Неразбрана работа е да ореш, без да знаеш да ореш; да копаеш, без да знаеш да копаеш; да четеш вестници и да градиш, без да знаеш нито едното, нито другото. Който оре земята, трябва да знае причините, които го заставят да прави това.
Това е наука, която тепърва трябва да се изучава.
Тази наука беше предадена на Адама, когото Бог въведе в рая. Обаче, Адам не беше от праведните. Той беше направен от кал. Бог го постави на изпит, но Адам не можа да го издържи. Първият човек, когото Бог направи, носеше и жената в себе си.
към беседата >>
Защо трябваше Той да се въплъти, да дойде втори път на земята, когато можеше, като Син Божи, да си остане на небето?
Какво ще придобиете, ако вярвате, или не вярвате в него? – Ама то не е в съгласие с Христовото учение. – Ти беше ли във времето на Христа? Знаеш ли, в какво е вярвал Христос? Той вярваше в прераждането.
Защо трябваше Той да се въплъти, да дойде втори път на земята, когато можеше, като Син Божи, да си остане на небето?
Казват за Христа, че е вторият Адам. Значи, Той е дохождал един път на земята, дойде втори път, ще дойде и трети път.
към беседата >>
Тази наука беше предадена на Адама, когото Бог въведе в рая.
е. твори. Ще кажеш, че градежът е проста работа. Аз казвам: Неразбрана работа е да ореш, без да знаеш да ореш; да копаеш, без да знаеш да копаеш; да четеш вестници и да градиш, без да знаеш нито едното, нито другото. Който оре земята, трябва да знае причините, които го заставят да прави това. Това е наука, която тепърва трябва да се изучава.
Тази наука беше предадена на Адама, когото Бог въведе в рая.
Обаче, Адам не беше от праведните. Той беше направен от кал. Бог го постави на изпит, но Адам не можа да го издържи. Първият човек, когото Бог направи, носеше и жената в себе си. Двамата заедно съставяха един човек.
към беседата >>
Казват за Христа, че е вторият Адам.
– Ама то не е в съгласие с Христовото учение. – Ти беше ли във времето на Христа? Знаеш ли, в какво е вярвал Христос? Той вярваше в прераждането. Защо трябваше Той да се въплъти, да дойде втори път на земята, когато можеше, като Син Божи, да си остане на небето?
Казват за Христа, че е вторият Адам.
Значи, Той е дохождал един път на земята, дойде втори път, ще дойде и трети път.
към беседата >>
Обаче, Адам не беше от праведните.
Ще кажеш, че градежът е проста работа. Аз казвам: Неразбрана работа е да ореш, без да знаеш да ореш; да копаеш, без да знаеш да копаеш; да четеш вестници и да градиш, без да знаеш нито едното, нито другото. Който оре земята, трябва да знае причините, които го заставят да прави това. Това е наука, която тепърва трябва да се изучава. Тази наука беше предадена на Адама, когото Бог въведе в рая.
Обаче, Адам не беше от праведните.
Той беше направен от кал. Бог го постави на изпит, но Адам не можа да го издържи. Първият човек, когото Бог направи, носеше и жената в себе си. Двамата заедно съставяха един човек. Адам, като не можа да живее с Ева в себе си, обърна се към Господа с думите: Господи, не мога да живея с Ева вътре в мене.
към беседата >>
Значи, Той е дохождал един път на земята, дойде втори път, ще дойде и трети път.
– Ти беше ли във времето на Христа? Знаеш ли, в какво е вярвал Христос? Той вярваше в прераждането. Защо трябваше Той да се въплъти, да дойде втори път на земята, когато можеше, като Син Божи, да си остане на небето? Казват за Христа, че е вторият Адам.
Значи, Той е дохождал един път на земята, дойде втори път, ще дойде и трети път.
към беседата >>
Той беше направен от кал.
Аз казвам: Неразбрана работа е да ореш, без да знаеш да ореш; да копаеш, без да знаеш да копаеш; да четеш вестници и да градиш, без да знаеш нито едното, нито другото. Който оре земята, трябва да знае причините, които го заставят да прави това. Това е наука, която тепърва трябва да се изучава. Тази наука беше предадена на Адама, когото Бог въведе в рая. Обаче, Адам не беше от праведните.
Той беше направен от кал.
Бог го постави на изпит, но Адам не можа да го издържи. Първият човек, когото Бог направи, носеше и жената в себе си. Двамата заедно съставяха един човек. Адам, като не можа да живее с Ева в себе си, обърна се към Господа с думите: Господи, не мога да живея с Ева вътре в мене. Извади я вън от мене, така ще живеем по-добре.
към беседата >>
Аз разглеждам въпросите от научно гледище.
Аз разглеждам въпросите от научно гледище.
Вярата, като външна проява, е едно; като принцип, тя е друго нещо. Тя е въжето, с което се връзва кофата за вадене на вода от кладенеца. – В какво вярваш? – Като пусна кофата в кладенеца, да извадя вода и я опитам, тогава ще ти кажа, в какво вярвам. Само така ще ти докажа, в какво вярвам.
към беседата >>
Бог го постави на изпит, но Адам не можа да го издържи.
Който оре земята, трябва да знае причините, които го заставят да прави това. Това е наука, която тепърва трябва да се изучава. Тази наука беше предадена на Адама, когото Бог въведе в рая. Обаче, Адам не беше от праведните. Той беше направен от кал.
Бог го постави на изпит, но Адам не можа да го издържи.
Първият човек, когото Бог направи, носеше и жената в себе си. Двамата заедно съставяха един човек. Адам, като не можа да живее с Ева в себе си, обърна се към Господа с думите: Господи, не мога да живея с Ева вътре в мене. Извади я вън от мене, така ще живеем по-добре. И в Писанието се казва, че Бог извади от Адама две ребра.
към беседата >>
Вярата, като външна проява, е едно; като принцип, тя е друго нещо.
Аз разглеждам въпросите от научно гледище.
Вярата, като външна проява, е едно; като принцип, тя е друго нещо.
Тя е въжето, с което се връзва кофата за вадене на вода от кладенеца. – В какво вярваш? – Като пусна кофата в кладенеца, да извадя вода и я опитам, тогава ще ти кажа, в какво вярвам. Само така ще ти докажа, в какво вярвам. Следователно, знанието, което имам, ще определи качествата на моите вярвания, а не вярата.
към беседата >>
Първият човек, когото Бог направи, носеше и жената в себе си.
Това е наука, която тепърва трябва да се изучава. Тази наука беше предадена на Адама, когото Бог въведе в рая. Обаче, Адам не беше от праведните. Той беше направен от кал. Бог го постави на изпит, но Адам не можа да го издържи.
Първият човек, когото Бог направи, носеше и жената в себе си.
Двамата заедно съставяха един човек. Адам, като не можа да живее с Ева в себе си, обърна се към Господа с думите: Господи, не мога да живея с Ева вътре в мене. Извади я вън от мене, така ще живеем по-добре. И в Писанието се казва, че Бог извади от Адама две ребра. Адам искаше, Бог да го освободи от Ева.
към беседата >>
Тя е въжето, с което се връзва кофата за вадене на вода от кладенеца.
Аз разглеждам въпросите от научно гледище. Вярата, като външна проява, е едно; като принцип, тя е друго нещо.
Тя е въжето, с което се връзва кофата за вадене на вода от кладенеца.
– В какво вярваш? – Като пусна кофата в кладенеца, да извадя вода и я опитам, тогава ще ти кажа, в какво вярвам. Само така ще ти докажа, в какво вярвам. Следователно, знанието, което имам, ще определи качествата на моите вярвания, а не вярата. Ако вярата определяше всичко, защо ни са нужни знанията?
към беседата >>
Двамата заедно съставяха един човек.
Тази наука беше предадена на Адама, когото Бог въведе в рая. Обаче, Адам не беше от праведните. Той беше направен от кал. Бог го постави на изпит, но Адам не можа да го издържи. Първият човек, когото Бог направи, носеше и жената в себе си.
Двамата заедно съставяха един човек.
Адам, като не можа да живее с Ева в себе си, обърна се към Господа с думите: Господи, не мога да живея с Ева вътре в мене. Извади я вън от мене, така ще живеем по-добре. И в Писанието се казва, че Бог извади от Адама две ребра. Адам искаше, Бог да го освободи от Ева. Както желаеше, така стана.
към беседата >>
– В какво вярваш?
Аз разглеждам въпросите от научно гледище. Вярата, като външна проява, е едно; като принцип, тя е друго нещо. Тя е въжето, с което се връзва кофата за вадене на вода от кладенеца.
– В какво вярваш?
– Като пусна кофата в кладенеца, да извадя вода и я опитам, тогава ще ти кажа, в какво вярвам. Само така ще ти докажа, в какво вярвам. Следователно, знанието, което имам, ще определи качествата на моите вярвания, а не вярата. Ако вярата определяше всичко, защо ни са нужни знанията? Че кой не вярва?
към беседата >>
Адам, като не можа да живее с Ева в себе си, обърна се към Господа с думите: Господи, не мога да живея с Ева вътре в мене.
Обаче, Адам не беше от праведните. Той беше направен от кал. Бог го постави на изпит, но Адам не можа да го издържи. Първият човек, когото Бог направи, носеше и жената в себе си. Двамата заедно съставяха един човек.
Адам, като не можа да живее с Ева в себе си, обърна се към Господа с думите: Господи, не мога да живея с Ева вътре в мене.
Извади я вън от мене, така ще живеем по-добре. И в Писанието се казва, че Бог извади от Адама две ребра. Адам искаше, Бог да го освободи от Ева. Както желаеше, така стана. Създаде Бог Адам и Ева и ги постави в рая, там да живеят.
към беседата >>
– Като пусна кофата в кладенеца, да извадя вода и я опитам, тогава ще ти кажа, в какво вярвам.
Аз разглеждам въпросите от научно гледище. Вярата, като външна проява, е едно; като принцип, тя е друго нещо. Тя е въжето, с което се връзва кофата за вадене на вода от кладенеца. – В какво вярваш?
– Като пусна кофата в кладенеца, да извадя вода и я опитам, тогава ще ти кажа, в какво вярвам.
Само така ще ти докажа, в какво вярвам. Следователно, знанието, което имам, ще определи качествата на моите вярвания, а не вярата. Ако вярата определяше всичко, защо ни са нужни знанията? Че кой не вярва? Някоя мома, например, вярва, че ще се ожени за княз.
към беседата >>
Извади я вън от мене, така ще живеем по-добре.
Той беше направен от кал. Бог го постави на изпит, но Адам не можа да го издържи. Първият човек, когото Бог направи, носеше и жената в себе си. Двамата заедно съставяха един човек. Адам, като не можа да живее с Ева в себе си, обърна се към Господа с думите: Господи, не мога да живея с Ева вътре в мене.
Извади я вън от мене, така ще живеем по-добре.
И в Писанието се казва, че Бог извади от Адама две ребра. Адам искаше, Бог да го освободи от Ева. Както желаеше, така стана. Създаде Бог Адам и Ева и ги постави в рая, там да живеят.
към беседата >>
Само така ще ти докажа, в какво вярвам.
Аз разглеждам въпросите от научно гледище. Вярата, като външна проява, е едно; като принцип, тя е друго нещо. Тя е въжето, с което се връзва кофата за вадене на вода от кладенеца. – В какво вярваш? – Като пусна кофата в кладенеца, да извадя вода и я опитам, тогава ще ти кажа, в какво вярвам.
Само така ще ти докажа, в какво вярвам.
Следователно, знанието, което имам, ще определи качествата на моите вярвания, а не вярата. Ако вярата определяше всичко, защо ни са нужни знанията? Че кой не вярва? Някоя мома, например, вярва, че ще се ожени за княз. Тя вярва, но, всъщност, ще се ожени ли за княза?
към беседата >>
И в Писанието се казва, че Бог извади от Адама две ребра.
Бог го постави на изпит, но Адам не можа да го издържи. Първият човек, когото Бог направи, носеше и жената в себе си. Двамата заедно съставяха един човек. Адам, като не можа да живее с Ева в себе си, обърна се към Господа с думите: Господи, не мога да живея с Ева вътре в мене. Извади я вън от мене, така ще живеем по-добре.
И в Писанието се казва, че Бог извади от Адама две ребра.
Адам искаше, Бог да го освободи от Ева. Както желаеше, така стана. Създаде Бог Адам и Ева и ги постави в рая, там да живеят.
към беседата >>
Следователно, знанието, което имам, ще определи качествата на моите вярвания, а не вярата.
Вярата, като външна проява, е едно; като принцип, тя е друго нещо. Тя е въжето, с което се връзва кофата за вадене на вода от кладенеца. – В какво вярваш? – Като пусна кофата в кладенеца, да извадя вода и я опитам, тогава ще ти кажа, в какво вярвам. Само така ще ти докажа, в какво вярвам.
Следователно, знанието, което имам, ще определи качествата на моите вярвания, а не вярата.
Ако вярата определяше всичко, защо ни са нужни знанията? Че кой не вярва? Някоя мома, например, вярва, че ще се ожени за княз. Тя вярва, но, всъщност, ще се ожени ли за княза?
към беседата >>
Адам искаше, Бог да го освободи от Ева.
Първият човек, когото Бог направи, носеше и жената в себе си. Двамата заедно съставяха един човек. Адам, като не можа да живее с Ева в себе си, обърна се към Господа с думите: Господи, не мога да живея с Ева вътре в мене. Извади я вън от мене, така ще живеем по-добре. И в Писанието се казва, че Бог извади от Адама две ребра.
Адам искаше, Бог да го освободи от Ева.
Както желаеше, така стана. Създаде Бог Адам и Ева и ги постави в рая, там да живеят.
към беседата >>
Ако вярата определяше всичко, защо ни са нужни знанията?
Тя е въжето, с което се връзва кофата за вадене на вода от кладенеца. – В какво вярваш? – Като пусна кофата в кладенеца, да извадя вода и я опитам, тогава ще ти кажа, в какво вярвам. Само така ще ти докажа, в какво вярвам. Следователно, знанието, което имам, ще определи качествата на моите вярвания, а не вярата.
Ако вярата определяше всичко, защо ни са нужни знанията?
Че кой не вярва? Някоя мома, например, вярва, че ще се ожени за княз. Тя вярва, но, всъщност, ще се ожени ли за княза?
към беседата >>
Както желаеше, така стана.
Двамата заедно съставяха един човек. Адам, като не можа да живее с Ева в себе си, обърна се към Господа с думите: Господи, не мога да живея с Ева вътре в мене. Извади я вън от мене, така ще живеем по-добре. И в Писанието се казва, че Бог извади от Адама две ребра. Адам искаше, Бог да го освободи от Ева.
Както желаеше, така стана.
Създаде Бог Адам и Ева и ги постави в рая, там да живеят.
към беседата >>
Че кой не вярва?
– В какво вярваш? – Като пусна кофата в кладенеца, да извадя вода и я опитам, тогава ще ти кажа, в какво вярвам. Само така ще ти докажа, в какво вярвам. Следователно, знанието, което имам, ще определи качествата на моите вярвания, а не вярата. Ако вярата определяше всичко, защо ни са нужни знанията?
Че кой не вярва?
Някоя мома, например, вярва, че ще се ожени за княз. Тя вярва, но, всъщност, ще се ожени ли за княза?
към беседата >>
Създаде Бог Адам и Ева и ги постави в рая, там да живеят.
Адам, като не можа да живее с Ева в себе си, обърна се към Господа с думите: Господи, не мога да живея с Ева вътре в мене. Извади я вън от мене, така ще живеем по-добре. И в Писанието се казва, че Бог извади от Адама две ребра. Адам искаше, Бог да го освободи от Ева. Както желаеше, така стана.
Създаде Бог Адам и Ева и ги постави в рая, там да живеят.
към беседата >>
Някоя мома, например, вярва, че ще се ожени за княз.
– Като пусна кофата в кладенеца, да извадя вода и я опитам, тогава ще ти кажа, в какво вярвам. Само така ще ти докажа, в какво вярвам. Следователно, знанието, което имам, ще определи качествата на моите вярвания, а не вярата. Ако вярата определяше всичко, защо ни са нужни знанията? Че кой не вярва?
Някоя мома, например, вярва, че ще се ожени за княз.
Тя вярва, но, всъщност, ще се ожени ли за княза?
към беседата >>
Ще ви приведа един анекдот.
Ще ви приведа един анекдот.
Един съвременен адвокат попаднал по някакъв начин на небето. Апостол Петър бил недоволен, че адвокатът дошъл на небето и му казал, че ще остане там, с условие, да не прави никакви адвокатски възражения. Адвокатът обещал, че ще мълчи, но не издържал. Един ден той се увлякъл в разговор с един от жителите на небето и започнал да спори, как, на какво основание, въз основа на кой член станало това. Като искали да се освободят от него, използвали неговото голямо гешефтарство.
към беседата >>
Тя вярва, но, всъщност, ще се ожени ли за княза?
Само така ще ти докажа, в какво вярвам. Следователно, знанието, което имам, ще определи качествата на моите вярвания, а не вярата. Ако вярата определяше всичко, защо ни са нужни знанията? Че кой не вярва? Някоя мома, например, вярва, че ще се ожени за княз.
Тя вярва, но, всъщност, ще се ожени ли за княза?
към беседата >>
Един съвременен адвокат попаднал по някакъв начин на небето.
Ще ви приведа един анекдот.
Един съвременен адвокат попаднал по някакъв начин на небето.
Апостол Петър бил недоволен, че адвокатът дошъл на небето и му казал, че ще остане там, с условие, да не прави никакви адвокатски възражения. Адвокатът обещал, че ще мълчи, но не издържал. Един ден той се увлякъл в разговор с един от жителите на небето и започнал да спори, как, на какво основание, въз основа на кой член станало това. Като искали да се освободят от него, използвали неговото голямо гешефтарство. Подшушнали му, че вън се готви някакво предприятие.
към беседата >>
Един българин – шоп, бил на служба в Цариград при един турски бей.
Един българин – шоп, бил на служба в Цариград при един турски бей.
Като работил известно време, той си взел отпуск 40 деня, да отиде в родното си село, да се види с близките си. Беят му казал: Внимавай, да се върнеш навреме. Ако закъснееш само с един ден, ще те обеся. Българинът си отишъл в селото, видял се с близките си, с които ударил на ядене и пиене. Като дошло време да си замине, видял, че закъснял малко и почнал да се безпокои.
към беседата >>
Апостол Петър бил недоволен, че адвокатът дошъл на небето и му казал, че ще остане там, с условие, да не прави никакви адвокатски възражения.
Ще ви приведа един анекдот. Един съвременен адвокат попаднал по някакъв начин на небето.
Апостол Петър бил недоволен, че адвокатът дошъл на небето и му казал, че ще остане там, с условие, да не прави никакви адвокатски възражения.
Адвокатът обещал, че ще мълчи, но не издържал. Един ден той се увлякъл в разговор с един от жителите на небето и започнал да спори, как, на какво основание, въз основа на кой член станало това. Като искали да се освободят от него, използвали неговото голямо гешефтарство. Подшушнали му, че вън се готви някакво предприятие. Като чул това, той излязъл вън, но повече не се върнал.
към беседата >>
Като работил известно време, той си взел отпуск 40 деня, да отиде в родното си село, да се види с близките си.
Един българин – шоп, бил на служба в Цариград при един турски бей.
Като работил известно време, той си взел отпуск 40 деня, да отиде в родното си село, да се види с близките си.
Беят му казал: Внимавай, да се върнеш навреме. Ако закъснееш само с един ден, ще те обеся. Българинът си отишъл в селото, видял се с близките си, с които ударил на ядене и пиене. Като дошло време да си замине, видял, че закъснял малко и почнал да се безпокои. Стигнал до Пловдив.
към беседата >>
Адвокатът обещал, че ще мълчи, но не издържал.
Ще ви приведа един анекдот. Един съвременен адвокат попаднал по някакъв начин на небето. Апостол Петър бил недоволен, че адвокатът дошъл на небето и му казал, че ще остане там, с условие, да не прави никакви адвокатски възражения.
Адвокатът обещал, че ще мълчи, но не издържал.
Един ден той се увлякъл в разговор с един от жителите на небето и започнал да спори, как, на какво основание, въз основа на кой член станало това. Като искали да се освободят от него, използвали неговото голямо гешефтарство. Подшушнали му, че вън се готви някакво предприятие. Като чул това, той излязъл вън, но повече не се върнал. Вратата била затворена за него.
към беседата >>
Беят му казал: Внимавай, да се върнеш навреме.
Един българин – шоп, бил на служба в Цариград при един турски бей. Като работил известно време, той си взел отпуск 40 деня, да отиде в родното си село, да се види с близките си.
Беят му казал: Внимавай, да се върнеш навреме.
Ако закъснееш само с един ден, ще те обеся. Българинът си отишъл в селото, видял се с близките си, с които ударил на ядене и пиене. Като дошло време да си замине, видял, че закъснял малко и почнал да се безпокои. Стигнал до Пловдив. Из пътя той се молел: Господи, помогни ми да намеря един кон, да стигна по-скоро в Цариград, защото ако закъснея, беят ще ме обеси.
към беседата >>
Един ден той се увлякъл в разговор с един от жителите на небето и започнал да спори, как, на какво основание, въз основа на кой член станало това.
Ще ви приведа един анекдот. Един съвременен адвокат попаднал по някакъв начин на небето. Апостол Петър бил недоволен, че адвокатът дошъл на небето и му казал, че ще остане там, с условие, да не прави никакви адвокатски възражения. Адвокатът обещал, че ще мълчи, но не издържал.
Един ден той се увлякъл в разговор с един от жителите на небето и започнал да спори, как, на какво основание, въз основа на кой член станало това.
Като искали да се освободят от него, използвали неговото голямо гешефтарство. Подшушнали му, че вън се готви някакво предприятие. Като чул това, той излязъл вън, но повече не се върнал. Вратата била затворена за него. По същия начин, Бог казал на жената, че ако излезе от мъжа, ще стане царица.
към беседата >>
Ако закъснееш само с един ден, ще те обеся.
Един българин – шоп, бил на служба в Цариград при един турски бей. Като работил известно време, той си взел отпуск 40 деня, да отиде в родното си село, да се види с близките си. Беят му казал: Внимавай, да се върнеш навреме.
Ако закъснееш само с един ден, ще те обеся.
Българинът си отишъл в селото, видял се с близките си, с които ударил на ядене и пиене. Като дошло време да си замине, видял, че закъснял малко и почнал да се безпокои. Стигнал до Пловдив. Из пътя той се молел: Господи, помогни ми да намеря един кон, да стигна по-скоро в Цариград, защото ако закъснея, беят ще ме обеси. Като вървял, стигнал го един бей на кон, с малко конче.
към беседата >>
Като искали да се освободят от него, използвали неговото голямо гешефтарство.
Ще ви приведа един анекдот. Един съвременен адвокат попаднал по някакъв начин на небето. Апостол Петър бил недоволен, че адвокатът дошъл на небето и му казал, че ще остане там, с условие, да не прави никакви адвокатски възражения. Адвокатът обещал, че ще мълчи, но не издържал. Един ден той се увлякъл в разговор с един от жителите на небето и започнал да спори, как, на какво основание, въз основа на кой член станало това.
Като искали да се освободят от него, използвали неговото голямо гешефтарство.
Подшушнали му, че вън се готви някакво предприятие. Като чул това, той излязъл вън, но повече не се върнал. Вратата била затворена за него. По същия начин, Бог казал на жената, че ако излезе от мъжа, ще стане царица. Като видяла вратата на рая отворена, тя излязла вън от него, но положението на Адама не се подобрило.
към беседата >>
Българинът си отишъл в селото, видял се с близките си, с които ударил на ядене и пиене.
Един българин – шоп, бил на служба в Цариград при един турски бей. Като работил известно време, той си взел отпуск 40 деня, да отиде в родното си село, да се види с близките си. Беят му казал: Внимавай, да се върнеш навреме. Ако закъснееш само с един ден, ще те обеся.
Българинът си отишъл в селото, видял се с близките си, с които ударил на ядене и пиене.
Като дошло време да си замине, видял, че закъснял малко и почнал да се безпокои. Стигнал до Пловдив. Из пътя той се молел: Господи, помогни ми да намеря един кон, да стигна по-скоро в Цариград, защото ако закъснея, беят ще ме обеси. Като вървял, стигнал го един бей на кон, с малко конче. Българинът се зарадвал, помислил си, че молитвата му е чута: Бог му изпратил конче.
към беседата >>
Подшушнали му, че вън се готви някакво предприятие.
Един съвременен адвокат попаднал по някакъв начин на небето. Апостол Петър бил недоволен, че адвокатът дошъл на небето и му казал, че ще остане там, с условие, да не прави никакви адвокатски възражения. Адвокатът обещал, че ще мълчи, но не издържал. Един ден той се увлякъл в разговор с един от жителите на небето и започнал да спори, как, на какво основание, въз основа на кой член станало това. Като искали да се освободят от него, използвали неговото голямо гешефтарство.
Подшушнали му, че вън се готви някакво предприятие.
Като чул това, той излязъл вън, но повече не се върнал. Вратата била затворена за него. По същия начин, Бог казал на жената, че ако излезе от мъжа, ще стане царица. Като видяла вратата на рая отворена, тя излязла вън от него, но положението на Адама не се подобрило. Адам не могъл да се освободи от нея, понеже, като я видял вън от себе си, много му се харесала и си казал: Тя не била толкова лоша, както си я представях.
към беседата >>
Като дошло време да си замине, видял, че закъснял малко и почнал да се безпокои.
Един българин – шоп, бил на служба в Цариград при един турски бей. Като работил известно време, той си взел отпуск 40 деня, да отиде в родното си село, да се види с близките си. Беят му казал: Внимавай, да се върнеш навреме. Ако закъснееш само с един ден, ще те обеся. Българинът си отишъл в селото, видял се с близките си, с които ударил на ядене и пиене.
Като дошло време да си замине, видял, че закъснял малко и почнал да се безпокои.
Стигнал до Пловдив. Из пътя той се молел: Господи, помогни ми да намеря един кон, да стигна по-скоро в Цариград, защото ако закъснея, беят ще ме обеси. Като вървял, стигнал го един бей на кон, с малко конче. Българинът се зарадвал, помислил си, че молитвата му е чута: Бог му изпратил конче. Обаче, останал излъган.
към беседата >>
Като чул това, той излязъл вън, но повече не се върнал.
Апостол Петър бил недоволен, че адвокатът дошъл на небето и му казал, че ще остане там, с условие, да не прави никакви адвокатски възражения. Адвокатът обещал, че ще мълчи, но не издържал. Един ден той се увлякъл в разговор с един от жителите на небето и започнал да спори, как, на какво основание, въз основа на кой член станало това. Като искали да се освободят от него, използвали неговото голямо гешефтарство. Подшушнали му, че вън се готви някакво предприятие.
Като чул това, той излязъл вън, но повече не се върнал.
Вратата била затворена за него. По същия начин, Бог казал на жената, че ако излезе от мъжа, ще стане царица. Като видяла вратата на рая отворена, тя излязла вън от него, но положението на Адама не се подобрило. Адам не могъл да се освободи от нея, понеже, като я видял вън от себе си, много му се харесала и си казал: Тя не била толкова лоша, както си я представях.
към беседата >>
Стигнал до Пловдив.
Като работил известно време, той си взел отпуск 40 деня, да отиде в родното си село, да се види с близките си. Беят му казал: Внимавай, да се върнеш навреме. Ако закъснееш само с един ден, ще те обеся. Българинът си отишъл в селото, видял се с близките си, с които ударил на ядене и пиене. Като дошло време да си замине, видял, че закъснял малко и почнал да се безпокои.
Стигнал до Пловдив.
Из пътя той се молел: Господи, помогни ми да намеря един кон, да стигна по-скоро в Цариград, защото ако закъснея, беят ще ме обеси. Като вървял, стигнал го един бей на кон, с малко конче. Българинът се зарадвал, помислил си, че молитвата му е чута: Бог му изпратил конче. Обаче, останал излъган. Беят му казал: Хей, гяур, вдигни кончето на гърба си, да го носиш до Цариград; малко е, не може да върви.
към беседата >>
Вратата била затворена за него.
Адвокатът обещал, че ще мълчи, но не издържал. Един ден той се увлякъл в разговор с един от жителите на небето и започнал да спори, как, на какво основание, въз основа на кой член станало това. Като искали да се освободят от него, използвали неговото голямо гешефтарство. Подшушнали му, че вън се готви някакво предприятие. Като чул това, той излязъл вън, но повече не се върнал.
Вратата била затворена за него.
По същия начин, Бог казал на жената, че ако излезе от мъжа, ще стане царица. Като видяла вратата на рая отворена, тя излязла вън от него, но положението на Адама не се подобрило. Адам не могъл да се освободи от нея, понеже, като я видял вън от себе си, много му се харесала и си казал: Тя не била толкова лоша, както си я представях.
към беседата >>
Из пътя той се молел: Господи, помогни ми да намеря един кон, да стигна по-скоро в Цариград, защото ако закъснея, беят ще ме обеси.
Беят му казал: Внимавай, да се върнеш навреме. Ако закъснееш само с един ден, ще те обеся. Българинът си отишъл в селото, видял се с близките си, с които ударил на ядене и пиене. Като дошло време да си замине, видял, че закъснял малко и почнал да се безпокои. Стигнал до Пловдив.
Из пътя той се молел: Господи, помогни ми да намеря един кон, да стигна по-скоро в Цариград, защото ако закъснея, беят ще ме обеси.
Като вървял, стигнал го един бей на кон, с малко конче. Българинът се зарадвал, помислил си, че молитвата му е чута: Бог му изпратил конче. Обаче, останал излъган. Беят му казал: Хей, гяур, вдигни кончето на гърба си, да го носиш до Цариград; малко е, не може да върви. Като се видял в това положение, българинът си рекъл: Господи, аз ли се молих криво, или Ти ме разбра криво?
към беседата >>
По същия начин, Бог казал на жената, че ако излезе от мъжа, ще стане царица.
Един ден той се увлякъл в разговор с един от жителите на небето и започнал да спори, как, на какво основание, въз основа на кой член станало това. Като искали да се освободят от него, използвали неговото голямо гешефтарство. Подшушнали му, че вън се готви някакво предприятие. Като чул това, той излязъл вън, но повече не се върнал. Вратата била затворена за него.
По същия начин, Бог казал на жената, че ако излезе от мъжа, ще стане царица.
Като видяла вратата на рая отворена, тя излязла вън от него, но положението на Адама не се подобрило. Адам не могъл да се освободи от нея, понеже, като я видял вън от себе си, много му се харесала и си казал: Тя не била толкова лоша, както си я представях.
към беседата >>
Като вървял, стигнал го един бей на кон, с малко конче.
Ако закъснееш само с един ден, ще те обеся. Българинът си отишъл в селото, видял се с близките си, с които ударил на ядене и пиене. Като дошло време да си замине, видял, че закъснял малко и почнал да се безпокои. Стигнал до Пловдив. Из пътя той се молел: Господи, помогни ми да намеря един кон, да стигна по-скоро в Цариград, защото ако закъснея, беят ще ме обеси.
Като вървял, стигнал го един бей на кон, с малко конче.
Българинът се зарадвал, помислил си, че молитвата му е чута: Бог му изпратил конче. Обаче, останал излъган. Беят му казал: Хей, гяур, вдигни кончето на гърба си, да го носиш до Цариград; малко е, не може да върви. Като се видял в това положение, българинът си рекъл: Господи, аз ли се молих криво, или Ти ме разбра криво? Такива са и нашите вярвания.
към беседата >>
Като видяла вратата на рая отворена, тя излязла вън от него, но положението на Адама не се подобрило.
Като искали да се освободят от него, използвали неговото голямо гешефтарство. Подшушнали му, че вън се готви някакво предприятие. Като чул това, той излязъл вън, но повече не се върнал. Вратата била затворена за него. По същия начин, Бог казал на жената, че ако излезе от мъжа, ще стане царица.
Като видяла вратата на рая отворена, тя излязла вън от него, но положението на Адама не се подобрило.
Адам не могъл да се освободи от нея, понеже, като я видял вън от себе си, много му се харесала и си казал: Тя не била толкова лоша, както си я представях.
към беседата >>
Българинът се зарадвал, помислил си, че молитвата му е чута: Бог му изпратил конче.
Българинът си отишъл в селото, видял се с близките си, с които ударил на ядене и пиене. Като дошло време да си замине, видял, че закъснял малко и почнал да се безпокои. Стигнал до Пловдив. Из пътя той се молел: Господи, помогни ми да намеря един кон, да стигна по-скоро в Цариград, защото ако закъснея, беят ще ме обеси. Като вървял, стигнал го един бей на кон, с малко конче.
Българинът се зарадвал, помислил си, че молитвата му е чута: Бог му изпратил конче.
Обаче, останал излъган. Беят му казал: Хей, гяур, вдигни кончето на гърба си, да го носиш до Цариград; малко е, не може да върви. Като се видял в това положение, българинът си рекъл: Господи, аз ли се молих криво, или Ти ме разбра криво? Такива са и нашите вярвания. Ние се молим на Бога да се качим на конче, да си починем, а Той ни заставя, ние да носим кончето на гърба си.
към беседата >>
Адам не могъл да се освободи от нея, понеже, като я видял вън от себе си, много му се харесала и си казал: Тя не била толкова лоша, както си я представях.
Подшушнали му, че вън се готви някакво предприятие. Като чул това, той излязъл вън, но повече не се върнал. Вратата била затворена за него. По същия начин, Бог казал на жената, че ако излезе от мъжа, ще стане царица. Като видяла вратата на рая отворена, тя излязла вън от него, но положението на Адама не се подобрило.
Адам не могъл да се освободи от нея, понеже, като я видял вън от себе си, много му се харесала и си казал: Тя не била толкова лоша, както си я представях.
към беседата >>
Обаче, останал излъган.
Като дошло време да си замине, видял, че закъснял малко и почнал да се безпокои. Стигнал до Пловдив. Из пътя той се молел: Господи, помогни ми да намеря един кон, да стигна по-скоро в Цариград, защото ако закъснея, беят ще ме обеси. Като вървял, стигнал го един бей на кон, с малко конче. Българинът се зарадвал, помислил си, че молитвата му е чута: Бог му изпратил конче.
Обаче, останал излъган.
Беят му казал: Хей, гяур, вдигни кончето на гърба си, да го носиш до Цариград; малко е, не може да върви. Като се видял в това положение, българинът си рекъл: Господи, аз ли се молих криво, или Ти ме разбра криво? Такива са и нашите вярвания. Ние се молим на Бога да се качим на конче, да си починем, а Той ни заставя, ние да носим кончето на гърба си. И тогава казваме: Животът няма смисъл.
към беседата >>
Като ви говоря, аз искам да ме разбирате правилно.
Като ви говоря, аз искам да ме разбирате правилно.
Аз изнасям нещата в тяхната чистота. За мене съществува един морал в живота, който хората не познават. На земята няма същество, по-възвишено от жената и от мъжа. – Щом е така, отде дойде грехът? – Закон е: Само възвишените същества грешат.
към беседата >>
Беят му казал: Хей, гяур, вдигни кончето на гърба си, да го носиш до Цариград; малко е, не може да върви.
Стигнал до Пловдив. Из пътя той се молел: Господи, помогни ми да намеря един кон, да стигна по-скоро в Цариград, защото ако закъснея, беят ще ме обеси. Като вървял, стигнал го един бей на кон, с малко конче. Българинът се зарадвал, помислил си, че молитвата му е чута: Бог му изпратил конче. Обаче, останал излъган.
Беят му казал: Хей, гяур, вдигни кончето на гърба си, да го носиш до Цариград; малко е, не може да върви.
Като се видял в това положение, българинът си рекъл: Господи, аз ли се молих криво, или Ти ме разбра криво? Такива са и нашите вярвания. Ние се молим на Бога да се качим на конче, да си починем, а Той ни заставя, ние да носим кончето на гърба си. И тогава казваме: Животът няма смисъл. Не че животът няма смисъл, но той трябваше да тръгне по-рано, да не закъснява.
към беседата >>
Аз изнасям нещата в тяхната чистота.
Като ви говоря, аз искам да ме разбирате правилно.
Аз изнасям нещата в тяхната чистота.
За мене съществува един морал в живота, който хората не познават. На земята няма същество, по-възвишено от жената и от мъжа. – Щом е така, отде дойде грехът? – Закон е: Само възвишените същества грешат. Те минават за божества, затова имат възможност да грешат.
към беседата >>
Като се видял в това положение, българинът си рекъл: Господи, аз ли се молих криво, или Ти ме разбра криво?
Из пътя той се молел: Господи, помогни ми да намеря един кон, да стигна по-скоро в Цариград, защото ако закъснея, беят ще ме обеси. Като вървял, стигнал го един бей на кон, с малко конче. Българинът се зарадвал, помислил си, че молитвата му е чута: Бог му изпратил конче. Обаче, останал излъган. Беят му казал: Хей, гяур, вдигни кончето на гърба си, да го носиш до Цариград; малко е, не може да върви.
Като се видял в това положение, българинът си рекъл: Господи, аз ли се молих криво, или Ти ме разбра криво?
Такива са и нашите вярвания. Ние се молим на Бога да се качим на конче, да си починем, а Той ни заставя, ние да носим кончето на гърба си. И тогава казваме: Животът няма смисъл. Не че животът няма смисъл, но той трябваше да тръгне по-рано, да не закъснява. Това е сляпата вяра.
към беседата >>
За мене съществува един морал в живота, който хората не познават.
Като ви говоря, аз искам да ме разбирате правилно. Аз изнасям нещата в тяхната чистота.
За мене съществува един морал в живота, който хората не познават.
На земята няма същество, по-възвишено от жената и от мъжа. – Щом е така, отде дойде грехът? – Закон е: Само възвишените същества грешат. Те минават за божества, затова имат възможност да грешат. Грехът се ражда от същества, които имат сила, знание и власт, а не от безсилните, невежите същества.
към беседата >>
Такива са и нашите вярвания.
Като вървял, стигнал го един бей на кон, с малко конче. Българинът се зарадвал, помислил си, че молитвата му е чута: Бог му изпратил конче. Обаче, останал излъган. Беят му казал: Хей, гяур, вдигни кончето на гърба си, да го носиш до Цариград; малко е, не може да върви. Като се видял в това положение, българинът си рекъл: Господи, аз ли се молих криво, или Ти ме разбра криво?
Такива са и нашите вярвания.
Ние се молим на Бога да се качим на конче, да си починем, а Той ни заставя, ние да носим кончето на гърба си. И тогава казваме: Животът няма смисъл. Не че животът няма смисъл, но той трябваше да тръгне по-рано, да не закъснява. Това е сляпата вяра. Такива са нейните резултати.
към беседата >>
На земята няма същество, по-възвишено от жената и от мъжа.
Като ви говоря, аз искам да ме разбирате правилно. Аз изнасям нещата в тяхната чистота. За мене съществува един морал в живота, който хората не познават.
На земята няма същество, по-възвишено от жената и от мъжа.
– Щом е така, отде дойде грехът? – Закон е: Само възвишените същества грешат. Те минават за божества, затова имат възможност да грешат. Грехът се ражда от същества, които имат сила, знание и власт, а не от безсилните, невежите същества. Затова, именно, съвременната наука и богословие са в противоречие помежду си.
към беседата >>
Ние се молим на Бога да се качим на конче, да си починем, а Той ни заставя, ние да носим кончето на гърба си.
Българинът се зарадвал, помислил си, че молитвата му е чута: Бог му изпратил конче. Обаче, останал излъган. Беят му казал: Хей, гяур, вдигни кончето на гърба си, да го носиш до Цариград; малко е, не може да върви. Като се видял в това положение, българинът си рекъл: Господи, аз ли се молих криво, или Ти ме разбра криво? Такива са и нашите вярвания.
Ние се молим на Бога да се качим на конче, да си починем, а Той ни заставя, ние да носим кончето на гърба си.
И тогава казваме: Животът няма смисъл. Не че животът няма смисъл, но той трябваше да тръгне по-рано, да не закъснява. Това е сляпата вяра. Такива са нейните резултати. Не е въпрос за сляпа вяра, но това, което ви говоря, трябва да се опита.
към беседата >>
– Щом е така, отде дойде грехът?
Като ви говоря, аз искам да ме разбирате правилно. Аз изнасям нещата в тяхната чистота. За мене съществува един морал в живота, който хората не познават. На земята няма същество, по-възвишено от жената и от мъжа.
– Щом е така, отде дойде грехът?
– Закон е: Само възвишените същества грешат. Те минават за божества, затова имат възможност да грешат. Грехът се ражда от същества, които имат сила, знание и власт, а не от безсилните, невежите същества. Затова, именно, съвременната наука и богословие са в противоречие помежду си. Науката не признава никакво грехопадане, никакъв грях.
към беседата >>
И тогава казваме: Животът няма смисъл.
Обаче, останал излъган. Беят му казал: Хей, гяур, вдигни кончето на гърба си, да го носиш до Цариград; малко е, не може да върви. Като се видял в това положение, българинът си рекъл: Господи, аз ли се молих криво, или Ти ме разбра криво? Такива са и нашите вярвания. Ние се молим на Бога да се качим на конче, да си починем, а Той ни заставя, ние да носим кончето на гърба си.
И тогава казваме: Животът няма смисъл.
Не че животът няма смисъл, но той трябваше да тръгне по-рано, да не закъснява. Това е сляпата вяра. Такива са нейните резултати. Не е въпрос за сляпа вяра, но това, което ви говоря, трябва да се опита. Може да направите малък опит, но никога не говорете за неща, които не знаете, които не сте опитали и проверили.
към беседата >>
– Закон е: Само възвишените същества грешат.
Като ви говоря, аз искам да ме разбирате правилно. Аз изнасям нещата в тяхната чистота. За мене съществува един морал в живота, който хората не познават. На земята няма същество, по-възвишено от жената и от мъжа. – Щом е така, отде дойде грехът?
– Закон е: Само възвишените същества грешат.
Те минават за божества, затова имат възможност да грешат. Грехът се ражда от същества, които имат сила, знание и власт, а не от безсилните, невежите същества. Затова, именно, съвременната наука и богословие са в противоречие помежду си. Науката не признава никакво грехопадане, никакъв грях. Тя гледа на греха като на необходимост.
към беседата >>
Не че животът няма смисъл, но той трябваше да тръгне по-рано, да не закъснява.
Беят му казал: Хей, гяур, вдигни кончето на гърба си, да го носиш до Цариград; малко е, не може да върви. Като се видял в това положение, българинът си рекъл: Господи, аз ли се молих криво, или Ти ме разбра криво? Такива са и нашите вярвания. Ние се молим на Бога да се качим на конче, да си починем, а Той ни заставя, ние да носим кончето на гърба си. И тогава казваме: Животът няма смисъл.
Не че животът няма смисъл, но той трябваше да тръгне по-рано, да не закъснява.
Това е сляпата вяра. Такива са нейните резултати. Не е въпрос за сляпа вяра, но това, което ви говоря, трябва да се опита. Може да направите малък опит, но никога не говорете за неща, които не знаете, които не сте опитали и проверили. Да допуснем, че вярвате в нещо, но не го разбирате.
към беседата >>
Те минават за божества, затова имат възможност да грешат.
Аз изнасям нещата в тяхната чистота. За мене съществува един морал в живота, който хората не познават. На земята няма същество, по-възвишено от жената и от мъжа. – Щом е така, отде дойде грехът? – Закон е: Само възвишените същества грешат.
Те минават за божества, затова имат възможност да грешат.
Грехът се ражда от същества, които имат сила, знание и власт, а не от безсилните, невежите същества. Затова, именно, съвременната наука и богословие са в противоречие помежду си. Науката не признава никакво грехопадане, никакъв грях. Тя гледа на греха като на необходимост. Природата използва грешките като условие за човешкото развитие.
към беседата >>
Това е сляпата вяра.
Като се видял в това положение, българинът си рекъл: Господи, аз ли се молих криво, или Ти ме разбра криво? Такива са и нашите вярвания. Ние се молим на Бога да се качим на конче, да си починем, а Той ни заставя, ние да носим кончето на гърба си. И тогава казваме: Животът няма смисъл. Не че животът няма смисъл, но той трябваше да тръгне по-рано, да не закъснява.
Това е сляпата вяра.
Такива са нейните резултати. Не е въпрос за сляпа вяра, но това, което ви говоря, трябва да се опита. Може да направите малък опит, но никога не говорете за неща, които не знаете, които не сте опитали и проверили. Да допуснем, че вярвате в нещо, но не го разбирате. Има неща, за които не може да се говори.
към беседата >>
Грехът се ражда от същества, които имат сила, знание и власт, а не от безсилните, невежите същества.
За мене съществува един морал в живота, който хората не познават. На земята няма същество, по-възвишено от жената и от мъжа. – Щом е така, отде дойде грехът? – Закон е: Само възвишените същества грешат. Те минават за божества, затова имат възможност да грешат.
Грехът се ражда от същества, които имат сила, знание и власт, а не от безсилните, невежите същества.
Затова, именно, съвременната наука и богословие са в противоречие помежду си. Науката не признава никакво грехопадане, никакъв грях. Тя гледа на греха като на необходимост. Природата използва грешките като условие за човешкото развитие. Богословите пък търсят причината за греха в падането на ангелите.
към беседата >>
Такива са нейните резултати.
Такива са и нашите вярвания. Ние се молим на Бога да се качим на конче, да си починем, а Той ни заставя, ние да носим кончето на гърба си. И тогава казваме: Животът няма смисъл. Не че животът няма смисъл, но той трябваше да тръгне по-рано, да не закъснява. Това е сляпата вяра.
Такива са нейните резултати.
Не е въпрос за сляпа вяра, но това, което ви говоря, трябва да се опита. Може да направите малък опит, но никога не говорете за неща, които не знаете, които не сте опитали и проверили. Да допуснем, че вярвате в нещо, но не го разбирате. Има неща, за които не може да се говори. – Защо?
към беседата >>
Затова, именно, съвременната наука и богословие са в противоречие помежду си.
На земята няма същество, по-възвишено от жената и от мъжа. – Щом е така, отде дойде грехът? – Закон е: Само възвишените същества грешат. Те минават за божества, затова имат възможност да грешат. Грехът се ражда от същества, които имат сила, знание и власт, а не от безсилните, невежите същества.
Затова, именно, съвременната наука и богословие са в противоречие помежду си.
Науката не признава никакво грехопадане, никакъв грях. Тя гледа на греха като на необходимост. Природата използва грешките като условие за човешкото развитие. Богословите пък търсят причината за греха в падането на ангелите. Грехопадението, според тях, е станало на земята, поради което тя е минала през няколко катастрофи и крушения.
към беседата >>
Не е въпрос за сляпа вяра, но това, което ви говоря, трябва да се опита.
Ние се молим на Бога да се качим на конче, да си починем, а Той ни заставя, ние да носим кончето на гърба си. И тогава казваме: Животът няма смисъл. Не че животът няма смисъл, но той трябваше да тръгне по-рано, да не закъснява. Това е сляпата вяра. Такива са нейните резултати.
Не е въпрос за сляпа вяра, но това, което ви говоря, трябва да се опита.
Може да направите малък опит, но никога не говорете за неща, които не знаете, които не сте опитали и проверили. Да допуснем, че вярвате в нещо, но не го разбирате. Има неща, за които не може да се говори. – Защо? – Забранено е да се говори за тях.
към беседата >>
Науката не признава никакво грехопадане, никакъв грях.
– Щом е така, отде дойде грехът? – Закон е: Само възвишените същества грешат. Те минават за божества, затова имат възможност да грешат. Грехът се ражда от същества, които имат сила, знание и власт, а не от безсилните, невежите същества. Затова, именно, съвременната наука и богословие са в противоречие помежду си.
Науката не признава никакво грехопадане, никакъв грях.
Тя гледа на греха като на необходимост. Природата използва грешките като условие за човешкото развитие. Богословите пък търсят причината за греха в падането на ангелите. Грехопадението, според тях, е станало на земята, поради което тя е минала през няколко катастрофи и крушения. След голямото грехопадение на човечеството, станало нужда земята отново да се пресъздаде.
към беседата >>
Може да направите малък опит, но никога не говорете за неща, които не знаете, които не сте опитали и проверили.
И тогава казваме: Животът няма смисъл. Не че животът няма смисъл, но той трябваше да тръгне по-рано, да не закъснява. Това е сляпата вяра. Такива са нейните резултати. Не е въпрос за сляпа вяра, но това, което ви говоря, трябва да се опита.
Може да направите малък опит, но никога не говорете за неща, които не знаете, които не сте опитали и проверили.
Да допуснем, че вярвате в нещо, но не го разбирате. Има неща, за които не може да се говори. – Защо? – Забранено е да се говори за тях. Ако се говори, ще се натъкнете на големи нещастия.
към беседата >>
Тя гледа на греха като на необходимост.
– Закон е: Само възвишените същества грешат. Те минават за божества, затова имат възможност да грешат. Грехът се ражда от същества, които имат сила, знание и власт, а не от безсилните, невежите същества. Затова, именно, съвременната наука и богословие са в противоречие помежду си. Науката не признава никакво грехопадане, никакъв грях.
Тя гледа на греха като на необходимост.
Природата използва грешките като условие за човешкото развитие. Богословите пък търсят причината за греха в падането на ангелите. Грехопадението, според тях, е станало на земята, поради което тя е минала през няколко катастрофи и крушения. След голямото грехопадение на човечеството, станало нужда земята отново да се пресъздаде. В Битието е казано: „Вначало Бог създаде небето и земята.
към беседата >>
Да допуснем, че вярвате в нещо, но не го разбирате.
Не че животът няма смисъл, но той трябваше да тръгне по-рано, да не закъснява. Това е сляпата вяра. Такива са нейните резултати. Не е въпрос за сляпа вяра, но това, което ви говоря, трябва да се опита. Може да направите малък опит, но никога не говорете за неща, които не знаете, които не сте опитали и проверили.
Да допуснем, че вярвате в нещо, но не го разбирате.
Има неща, за които не може да се говори. – Защо? – Забранено е да се говори за тях. Ако се говори, ще се натъкнете на големи нещастия.
към беседата >>
Природата използва грешките като условие за човешкото развитие.
Те минават за божества, затова имат възможност да грешат. Грехът се ражда от същества, които имат сила, знание и власт, а не от безсилните, невежите същества. Затова, именно, съвременната наука и богословие са в противоречие помежду си. Науката не признава никакво грехопадане, никакъв грях. Тя гледа на греха като на необходимост.
Природата използва грешките като условие за човешкото развитие.
Богословите пък търсят причината за греха в падането на ангелите. Грехопадението, според тях, е станало на земята, поради което тя е минала през няколко катастрофи и крушения. След голямото грехопадение на човечеството, станало нужда земята отново да се пресъздаде. В Битието е казано: „Вначало Бог създаде небето и земята. И земята беше неустроена и пуста." Който е писал историята на земята, не е искал да каже цялата истина и премълчал.
към беседата >>
Има неща, за които не може да се говори.
Това е сляпата вяра. Такива са нейните резултати. Не е въпрос за сляпа вяра, но това, което ви говоря, трябва да се опита. Може да направите малък опит, но никога не говорете за неща, които не знаете, които не сте опитали и проверили. Да допуснем, че вярвате в нещо, но не го разбирате.
Има неща, за които не може да се говори.
– Защо? – Забранено е да се говори за тях. Ако се говори, ще се натъкнете на големи нещастия.
към беседата >>
Богословите пък търсят причината за греха в падането на ангелите.
Грехът се ражда от същества, които имат сила, знание и власт, а не от безсилните, невежите същества. Затова, именно, съвременната наука и богословие са в противоречие помежду си. Науката не признава никакво грехопадане, никакъв грях. Тя гледа на греха като на необходимост. Природата използва грешките като условие за човешкото развитие.
Богословите пък търсят причината за греха в падането на ангелите.
Грехопадението, според тях, е станало на земята, поради което тя е минала през няколко катастрофи и крушения. След голямото грехопадение на човечеството, станало нужда земята отново да се пресъздаде. В Битието е казано: „Вначало Бог създаде небето и земята. И земята беше неустроена и пуста." Който е писал историята на земята, не е искал да каже цялата истина и премълчал. Земята е устроена според нас: каквито сме ние, такава е и тя.
към беседата >>
– Защо?
Такива са нейните резултати. Не е въпрос за сляпа вяра, но това, което ви говоря, трябва да се опита. Може да направите малък опит, но никога не говорете за неща, които не знаете, които не сте опитали и проверили. Да допуснем, че вярвате в нещо, но не го разбирате. Има неща, за които не може да се говори.
– Защо?
– Забранено е да се говори за тях. Ако се говори, ще се натъкнете на големи нещастия.
към беседата >>
Грехопадението, според тях, е станало на земята, поради което тя е минала през няколко катастрофи и крушения.
Затова, именно, съвременната наука и богословие са в противоречие помежду си. Науката не признава никакво грехопадане, никакъв грях. Тя гледа на греха като на необходимост. Природата използва грешките като условие за човешкото развитие. Богословите пък търсят причината за греха в падането на ангелите.
Грехопадението, според тях, е станало на земята, поради което тя е минала през няколко катастрофи и крушения.
След голямото грехопадение на човечеството, станало нужда земята отново да се пресъздаде. В Битието е казано: „Вначало Бог създаде небето и земята. И земята беше неустроена и пуста." Който е писал историята на земята, не е искал да каже цялата истина и премълчал. Земята е устроена според нас: каквито сме ние, такава е и тя.
към беседата >>
– Забранено е да се говори за тях.
Не е въпрос за сляпа вяра, но това, което ви говоря, трябва да се опита. Може да направите малък опит, но никога не говорете за неща, които не знаете, които не сте опитали и проверили. Да допуснем, че вярвате в нещо, но не го разбирате. Има неща, за които не може да се говори. – Защо?
– Забранено е да се говори за тях.
Ако се говори, ще се натъкнете на големи нещастия.
към беседата >>
След голямото грехопадение на човечеството, станало нужда земята отново да се пресъздаде.
Науката не признава никакво грехопадане, никакъв грях. Тя гледа на греха като на необходимост. Природата използва грешките като условие за човешкото развитие. Богословите пък търсят причината за греха в падането на ангелите. Грехопадението, според тях, е станало на земята, поради което тя е минала през няколко катастрофи и крушения.
След голямото грехопадение на човечеството, станало нужда земята отново да се пресъздаде.
В Битието е казано: „Вначало Бог създаде небето и земята. И земята беше неустроена и пуста." Който е писал историята на земята, не е искал да каже цялата истина и премълчал. Земята е устроена според нас: каквито сме ние, такава е и тя.
към беседата >>
Ако се говори, ще се натъкнете на големи нещастия.
Може да направите малък опит, но никога не говорете за неща, които не знаете, които не сте опитали и проверили. Да допуснем, че вярвате в нещо, но не го разбирате. Има неща, за които не може да се говори. – Защо? – Забранено е да се говори за тях.
Ако се говори, ще се натъкнете на големи нещастия.
към беседата >>
В Битието е казано: „Вначало Бог създаде небето и земята.
Тя гледа на греха като на необходимост. Природата използва грешките като условие за човешкото развитие. Богословите пък търсят причината за греха в падането на ангелите. Грехопадението, според тях, е станало на земята, поради което тя е минала през няколко катастрофи и крушения. След голямото грехопадение на човечеството, станало нужда земята отново да се пресъздаде.
В Битието е казано: „Вначало Бог създаде небето и земята.
И земята беше неустроена и пуста." Който е писал историята на земята, не е искал да каже цялата истина и премълчал. Земята е устроена според нас: каквито сме ние, такава е и тя.
към беседата >>
Преди няколко деня една сестра доведе при мене един млад българин и ми каза: Учителю, този човек е открил до една канара голямо богатство, за което притежава особени книжа.
Преди няколко деня една сестра доведе при мене един млад българин и ми каза: Учителю, този човек е открил до една канара голямо богатство, за което притежава особени книжа.
Аз се усмихнах, нищо не й казах. Тя продължи да говори: Той ще изплати дълговете на България към съглашенците и част от това богатство ще даде на братството. – Добре, щом има тези книжа, които му дават право да търси богатството, нека копае, но аз не се нуждая от неговите пари. Като го наблюдавам, виждам, че му липсва нещо съществено.
към беседата >>
И земята беше неустроена и пуста." Който е писал историята на земята, не е искал да каже цялата истина и премълчал.
Природата използва грешките като условие за човешкото развитие. Богословите пък търсят причината за греха в падането на ангелите. Грехопадението, според тях, е станало на земята, поради което тя е минала през няколко катастрофи и крушения. След голямото грехопадение на човечеството, станало нужда земята отново да се пресъздаде. В Битието е казано: „Вначало Бог създаде небето и земята.
И земята беше неустроена и пуста." Който е писал историята на земята, не е искал да каже цялата истина и премълчал.
Земята е устроена според нас: каквито сме ние, такава е и тя.
към беседата >>
Аз се усмихнах, нищо не й казах.
Преди няколко деня една сестра доведе при мене един млад българин и ми каза: Учителю, този човек е открил до една канара голямо богатство, за което притежава особени книжа.
Аз се усмихнах, нищо не й казах.
Тя продължи да говори: Той ще изплати дълговете на България към съглашенците и част от това богатство ще даде на братството. – Добре, щом има тези книжа, които му дават право да търси богатството, нека копае, но аз не се нуждая от неговите пари. Като го наблюдавам, виждам, че му липсва нещо съществено.
към беседата >>
Земята е устроена според нас: каквито сме ние, такава е и тя.
Богословите пък търсят причината за греха в падането на ангелите. Грехопадението, според тях, е станало на земята, поради което тя е минала през няколко катастрофи и крушения. След голямото грехопадение на човечеството, станало нужда земята отново да се пресъздаде. В Битието е казано: „Вначало Бог създаде небето и земята. И земята беше неустроена и пуста." Който е писал историята на земята, не е искал да каже цялата истина и премълчал.
Земята е устроена според нас: каквито сме ние, такава е и тя.
към беседата >>
Тя продължи да говори: Той ще изплати дълговете на България към съглашенците и част от това богатство ще даде на братството.
Преди няколко деня една сестра доведе при мене един млад българин и ми каза: Учителю, този човек е открил до една канара голямо богатство, за което притежава особени книжа. Аз се усмихнах, нищо не й казах.
Тя продължи да говори: Той ще изплати дълговете на България към съглашенците и част от това богатство ще даде на братството.
– Добре, щом има тези книжа, които му дават право да търси богатството, нека копае, но аз не се нуждая от неговите пари. Като го наблюдавам, виждам, че му липсва нещо съществено.
към беседата >>
Да оставим тези въпроси настрана.
Да оставим тези въпроси настрана.
Те се отнасят до хора с високо съзнание, с широк ум, които разбират дълбокия им смисъл. Ще ме запитате: Ние какви сме? Често аз правя сравнения, с които обяснявам причините за противоречията, нещастията и скърбите в света. Като страдат, хората се питат, защо е създаден светът. Както и да си отговорите, светът е създаден като вътрешна необходимост.
към беседата >>
– Добре, щом има тези книжа, които му дават право да търси богатството, нека копае, но аз не се нуждая от неговите пари.
Преди няколко деня една сестра доведе при мене един млад българин и ми каза: Учителю, този човек е открил до една канара голямо богатство, за което притежава особени книжа. Аз се усмихнах, нищо не й казах. Тя продължи да говори: Той ще изплати дълговете на България към съглашенците и част от това богатство ще даде на братството.
– Добре, щом има тези книжа, които му дават право да търси богатството, нека копае, но аз не се нуждая от неговите пари.
Като го наблюдавам, виждам, че му липсва нещо съществено.
към беседата >>
Те се отнасят до хора с високо съзнание, с широк ум, които разбират дълбокия им смисъл.
Да оставим тези въпроси настрана.
Те се отнасят до хора с високо съзнание, с широк ум, които разбират дълбокия им смисъл.
Ще ме запитате: Ние какви сме? Често аз правя сравнения, с които обяснявам причините за противоречията, нещастията и скърбите в света. Като страдат, хората се питат, защо е създаден светът. Както и да си отговорите, светът е създаден като вътрешна необходимост. Може да кажете, че външните, икономическите, обществените условия не са добри.
към беседата >>
Като го наблюдавам, виждам, че му липсва нещо съществено.
Преди няколко деня една сестра доведе при мене един млад българин и ми каза: Учителю, този човек е открил до една канара голямо богатство, за което притежава особени книжа. Аз се усмихнах, нищо не й казах. Тя продължи да говори: Той ще изплати дълговете на България към съглашенците и част от това богатство ще даде на братството. – Добре, щом има тези книжа, които му дават право да търси богатството, нека копае, но аз не се нуждая от неговите пари.
Като го наблюдавам, виждам, че му липсва нещо съществено.
към беседата >>
Ще ме запитате: Ние какви сме?
Да оставим тези въпроси настрана. Те се отнасят до хора с високо съзнание, с широк ум, които разбират дълбокия им смисъл.
Ще ме запитате: Ние какви сме?
Често аз правя сравнения, с които обяснявам причините за противоречията, нещастията и скърбите в света. Като страдат, хората се питат, защо е създаден светът. Както и да си отговорите, светът е създаден като вътрешна необходимост. Може да кажете, че външните, икономическите, обществените условия не са добри. Обаче, науката казва, че всичко се дължи на известни закони.
към беседата >>
Един топъл, летен ден аз пътувах от Провадия за едно близко село.
Един топъл, летен ден аз пътувах от Провадия за едно близко село.
Минах край нивата на един селянин. Като ме видя, той напусна работата си, дойде при мене и ми каза: Господине, струва ми се, че си малджия. – Да, малджия съм. – Слушай тогава: аз зная, че тук, наблизо, има едно богатство. Открил съм вече девет знака, остава ми да намеря още един.
към беседата >>
Често аз правя сравнения, с които обяснявам причините за противоречията, нещастията и скърбите в света.
Да оставим тези въпроси настрана. Те се отнасят до хора с високо съзнание, с широк ум, които разбират дълбокия им смисъл. Ще ме запитате: Ние какви сме?
Често аз правя сравнения, с които обяснявам причините за противоречията, нещастията и скърбите в света.
Като страдат, хората се питат, защо е създаден светът. Както и да си отговорите, светът е създаден като вътрешна необходимост. Може да кажете, че външните, икономическите, обществените условия не са добри. Обаче, науката казва, че всичко се дължи на известни закони. Ако съществува сиромашията, тя се дължи на известни закони.
към беседата >>
Минах край нивата на един селянин.
Един топъл, летен ден аз пътувах от Провадия за едно близко село.
Минах край нивата на един селянин.
Като ме видя, той напусна работата си, дойде при мене и ми каза: Господине, струва ми се, че си малджия. – Да, малджия съм. – Слушай тогава: аз зная, че тук, наблизо, има едно богатство. Открил съм вече девет знака, остава ми да намеря още един. Ако ми го кажеш, ще делим заедно богатството.
към беседата >>
Като страдат, хората се питат, защо е създаден светът.
Да оставим тези въпроси настрана. Те се отнасят до хора с високо съзнание, с широк ум, които разбират дълбокия им смисъл. Ще ме запитате: Ние какви сме? Често аз правя сравнения, с които обяснявам причините за противоречията, нещастията и скърбите в света.
Като страдат, хората се питат, защо е създаден светът.
Както и да си отговорите, светът е създаден като вътрешна необходимост. Може да кажете, че външните, икономическите, обществените условия не са добри. Обаче, науката казва, че всичко се дължи на известни закони. Ако съществува сиромашията, тя се дължи на известни закони. Богатството също се дължи на известни закони.
към беседата >>
Като ме видя, той напусна работата си, дойде при мене и ми каза: Господине, струва ми се, че си малджия.
Един топъл, летен ден аз пътувах от Провадия за едно близко село. Минах край нивата на един селянин.
Като ме видя, той напусна работата си, дойде при мене и ми каза: Господине, струва ми се, че си малджия.
– Да, малджия съм. – Слушай тогава: аз зная, че тук, наблизо, има едно богатство. Открил съм вече девет знака, остава ми да намеря още един. Ако ми го кажеш, ще делим заедно богатството. – Добре, като се върна втори път, ще ти го кажа.
към беседата >>
Както и да си отговорите, светът е създаден като вътрешна необходимост.
Да оставим тези въпроси настрана. Те се отнасят до хора с високо съзнание, с широк ум, които разбират дълбокия им смисъл. Ще ме запитате: Ние какви сме? Често аз правя сравнения, с които обяснявам причините за противоречията, нещастията и скърбите в света. Като страдат, хората се питат, защо е създаден светът.
Както и да си отговорите, светът е създаден като вътрешна необходимост.
Може да кажете, че външните, икономическите, обществените условия не са добри. Обаче, науката казва, че всичко се дължи на известни закони. Ако съществува сиромашията, тя се дължи на известни закони. Богатството също се дължи на известни закони. Но ние трябва да знаем, как да съпоставяме нещата и да ги обясняваме.
към беседата >>
– Да, малджия съм.
Един топъл, летен ден аз пътувах от Провадия за едно близко село. Минах край нивата на един селянин. Като ме видя, той напусна работата си, дойде при мене и ми каза: Господине, струва ми се, че си малджия.
– Да, малджия съм.
– Слушай тогава: аз зная, че тук, наблизо, има едно богатство. Открил съм вече девет знака, остава ми да намеря още един. Ако ми го кажеш, ще делим заедно богатството. – Добре, като се върна втори път, ще ти го кажа. Навярно този селянин и до днес ме очаква.
към беседата >>
Може да кажете, че външните, икономическите, обществените условия не са добри.
Те се отнасят до хора с високо съзнание, с широк ум, които разбират дълбокия им смисъл. Ще ме запитате: Ние какви сме? Често аз правя сравнения, с които обяснявам причините за противоречията, нещастията и скърбите в света. Като страдат, хората се питат, защо е създаден светът. Както и да си отговорите, светът е създаден като вътрешна необходимост.
Може да кажете, че външните, икономическите, обществените условия не са добри.
Обаче, науката казва, че всичко се дължи на известни закони. Ако съществува сиромашията, тя се дължи на известни закони. Богатството също се дължи на известни закони. Но ние трябва да знаем, как да съпоставяме нещата и да ги обясняваме. Питам: Какво е отношението между богатството и сиромашията, между здравето и болестта?
към беседата >>
– Слушай тогава: аз зная, че тук, наблизо, има едно богатство.
Един топъл, летен ден аз пътувах от Провадия за едно близко село. Минах край нивата на един селянин. Като ме видя, той напусна работата си, дойде при мене и ми каза: Господине, струва ми се, че си малджия. – Да, малджия съм.
– Слушай тогава: аз зная, че тук, наблизо, има едно богатство.
Открил съм вече девет знака, остава ми да намеря още един. Ако ми го кажеш, ще делим заедно богатството. – Добре, като се върна втори път, ще ти го кажа. Навярно този селянин и до днес ме очаква.
към беседата >>
Обаче, науката казва, че всичко се дължи на известни закони.
Ще ме запитате: Ние какви сме? Често аз правя сравнения, с които обяснявам причините за противоречията, нещастията и скърбите в света. Като страдат, хората се питат, защо е създаден светът. Както и да си отговорите, светът е създаден като вътрешна необходимост. Може да кажете, че външните, икономическите, обществените условия не са добри.
Обаче, науката казва, че всичко се дължи на известни закони.
Ако съществува сиромашията, тя се дължи на известни закони. Богатството също се дължи на известни закони. Но ние трябва да знаем, как да съпоставяме нещата и да ги обясняваме. Питам: Какво е отношението между богатството и сиромашията, между здравето и болестта? Трябва да се направи превод.
към беседата >>
Открил съм вече девет знака, остава ми да намеря още един.
Един топъл, летен ден аз пътувах от Провадия за едно близко село. Минах край нивата на един селянин. Като ме видя, той напусна работата си, дойде при мене и ми каза: Господине, струва ми се, че си малджия. – Да, малджия съм. – Слушай тогава: аз зная, че тук, наблизо, има едно богатство.
Открил съм вече девет знака, остава ми да намеря още един.
Ако ми го кажеш, ще делим заедно богатството. – Добре, като се върна втори път, ще ти го кажа. Навярно този селянин и до днес ме очаква.
към беседата >>
Ако съществува сиромашията, тя се дължи на известни закони.
Често аз правя сравнения, с които обяснявам причините за противоречията, нещастията и скърбите в света. Като страдат, хората се питат, защо е създаден светът. Както и да си отговорите, светът е създаден като вътрешна необходимост. Може да кажете, че външните, икономическите, обществените условия не са добри. Обаче, науката казва, че всичко се дължи на известни закони.
Ако съществува сиромашията, тя се дължи на известни закони.
Богатството също се дължи на известни закони. Но ние трябва да знаем, как да съпоставяме нещата и да ги обясняваме. Питам: Какво е отношението между богатството и сиромашията, между здравето и болестта? Трябва да се направи превод. Само гладният може да яде, ситият никога не яде; само сиромахът може да работи, богатият никога не работи.
към беседата >>
Ако ми го кажеш, ще делим заедно богатството.
Минах край нивата на един селянин. Като ме видя, той напусна работата си, дойде при мене и ми каза: Господине, струва ми се, че си малджия. – Да, малджия съм. – Слушай тогава: аз зная, че тук, наблизо, има едно богатство. Открил съм вече девет знака, остава ми да намеря още един.
Ако ми го кажеш, ще делим заедно богатството.
– Добре, като се върна втори път, ще ти го кажа. Навярно този селянин и до днес ме очаква.
към беседата >>
Богатството също се дължи на известни закони.
Като страдат, хората се питат, защо е създаден светът. Както и да си отговорите, светът е създаден като вътрешна необходимост. Може да кажете, че външните, икономическите, обществените условия не са добри. Обаче, науката казва, че всичко се дължи на известни закони. Ако съществува сиромашията, тя се дължи на известни закони.
Богатството също се дължи на известни закони.
Но ние трябва да знаем, как да съпоставяме нещата и да ги обясняваме. Питам: Какво е отношението между богатството и сиромашията, между здравето и болестта? Трябва да се направи превод. Само гладният може да яде, ситият никога не яде; само сиромахът може да работи, богатият никога не работи. Как ще разберете това?
към беседата >>
– Добре, като се върна втори път, ще ти го кажа.
Като ме видя, той напусна работата си, дойде при мене и ми каза: Господине, струва ми се, че си малджия. – Да, малджия съм. – Слушай тогава: аз зная, че тук, наблизо, има едно богатство. Открил съм вече девет знака, остава ми да намеря още един. Ако ми го кажеш, ще делим заедно богатството.
– Добре, като се върна втори път, ще ти го кажа.
Навярно този селянин и до днес ме очаква.
към беседата >>
Но ние трябва да знаем, как да съпоставяме нещата и да ги обясняваме.
Както и да си отговорите, светът е създаден като вътрешна необходимост. Може да кажете, че външните, икономическите, обществените условия не са добри. Обаче, науката казва, че всичко се дължи на известни закони. Ако съществува сиромашията, тя се дължи на известни закони. Богатството също се дължи на известни закони.
Но ние трябва да знаем, как да съпоставяме нещата и да ги обясняваме.
Питам: Какво е отношението между богатството и сиромашията, между здравето и болестта? Трябва да се направи превод. Само гладният може да яде, ситият никога не яде; само сиромахът може да работи, богатият никога не работи. Как ще разберете това? Вие трябва да имате ясна представа за тях, да знаете, що е богатството, и що е сиромашията.
към беседата >>
Навярно този селянин и до днес ме очаква.
– Да, малджия съм. – Слушай тогава: аз зная, че тук, наблизо, има едно богатство. Открил съм вече девет знака, остава ми да намеря още един. Ако ми го кажеш, ще делим заедно богатството. – Добре, като се върна втори път, ще ти го кажа.
Навярно този селянин и до днес ме очаква.
към беседата >>
Питам: Какво е отношението между богатството и сиромашията, между здравето и болестта?
Може да кажете, че външните, икономическите, обществените условия не са добри. Обаче, науката казва, че всичко се дължи на известни закони. Ако съществува сиромашията, тя се дължи на известни закони. Богатството също се дължи на известни закони. Но ние трябва да знаем, как да съпоставяме нещата и да ги обясняваме.
Питам: Какво е отношението между богатството и сиромашията, между здравето и болестта?
Трябва да се направи превод. Само гладният може да яде, ситият никога не яде; само сиромахът може да работи, богатият никога не работи. Как ще разберете това? Вие трябва да имате ясна представа за тях, да знаете, що е богатството, и що е сиромашията. Ако мислиш, че си дошъл докрая на своето умствено развитие, ако мислиш, че си дошъл докрая на своите сили и имаш всичко, може ли да се яви в тебе желание да работиш?
към беседата >>
„Дето са двама или трима, събрани в съгласие." Под „двама или трима, събрани в съгласие" трябва да разбираме разумния смисъл на живота.
„Дето са двама или трима, събрани в съгласие." Под „двама или трима, събрани в съгласие" трябва да разбираме разумния смисъл на живота.
Да разглеждаме живота като българи, това значи частично разглеждане. Да го разглеждаме като англичани, това е пак частично разглеждане. Да го разглеждаме от становището на мъжа или жената, и това е частично разглеждане. Ние трябва да разглеждаме живота като разумни същества, които всеки момент разбират волята Божия. За изяснение на мисълта си ще си послужа с два примера, но преди това, аз искам от вас, които ме слушате, да измените възгледа си за Бога.
към беседата >>
Трябва да се направи превод.
Обаче, науката казва, че всичко се дължи на известни закони. Ако съществува сиромашията, тя се дължи на известни закони. Богатството също се дължи на известни закони. Но ние трябва да знаем, как да съпоставяме нещата и да ги обясняваме. Питам: Какво е отношението между богатството и сиромашията, между здравето и болестта?
Трябва да се направи превод.
Само гладният може да яде, ситият никога не яде; само сиромахът може да работи, богатият никога не работи. Как ще разберете това? Вие трябва да имате ясна представа за тях, да знаете, що е богатството, и що е сиромашията. Ако мислиш, че си дошъл докрая на своето умствено развитие, ако мислиш, че си дошъл докрая на своите сили и имаш всичко, може ли да се яви в тебе желание да работиш? Ако мислиш, че имаш всичко, че нищо не те интересува, ти си вече в положението на едно божество, което от нищо не се нуждае.
към беседата >>
Да разглеждаме живота като българи, това значи частично разглеждане.
„Дето са двама или трима, събрани в съгласие." Под „двама или трима, събрани в съгласие" трябва да разбираме разумния смисъл на живота.
Да разглеждаме живота като българи, това значи частично разглеждане.
Да го разглеждаме като англичани, това е пак частично разглеждане. Да го разглеждаме от становището на мъжа или жената, и това е частично разглеждане. Ние трябва да разглеждаме живота като разумни същества, които всеки момент разбират волята Божия. За изяснение на мисълта си ще си послужа с два примера, но преди това, аз искам от вас, които ме слушате, да измените възгледа си за Бога. Жената, като види един мъж, казва: Аз зная този мъж.
към беседата >>
Само гладният може да яде, ситият никога не яде; само сиромахът може да работи, богатият никога не работи.
Ако съществува сиромашията, тя се дължи на известни закони. Богатството също се дължи на известни закони. Но ние трябва да знаем, как да съпоставяме нещата и да ги обясняваме. Питам: Какво е отношението между богатството и сиромашията, между здравето и болестта? Трябва да се направи превод.
Само гладният може да яде, ситият никога не яде; само сиромахът може да работи, богатият никога не работи.
Как ще разберете това? Вие трябва да имате ясна представа за тях, да знаете, що е богатството, и що е сиромашията. Ако мислиш, че си дошъл докрая на своето умствено развитие, ако мислиш, че си дошъл докрая на своите сили и имаш всичко, може ли да се яви в тебе желание да работиш? Ако мислиш, че имаш всичко, че нищо не те интересува, ти си вече в положението на едно божество, което от нищо не се нуждае. Ако пък мислиш, че нищо нямаш, ти ще бъдеш готов да работиш, ще събираш хората, да им проповядваш, както аз правя сега.
към беседата >>
Да го разглеждаме като англичани, това е пак частично разглеждане.
„Дето са двама или трима, събрани в съгласие." Под „двама или трима, събрани в съгласие" трябва да разбираме разумния смисъл на живота. Да разглеждаме живота като българи, това значи частично разглеждане.
Да го разглеждаме като англичани, това е пак частично разглеждане.
Да го разглеждаме от становището на мъжа или жената, и това е частично разглеждане. Ние трябва да разглеждаме живота като разумни същества, които всеки момент разбират волята Божия. За изяснение на мисълта си ще си послужа с два примера, но преди това, аз искам от вас, които ме слушате, да измените възгледа си за Бога. Жената, като види един мъж, казва: Аз зная този мъж. – Нищо не знаеш.
към беседата >>
Как ще разберете това?
Богатството също се дължи на известни закони. Но ние трябва да знаем, как да съпоставяме нещата и да ги обясняваме. Питам: Какво е отношението между богатството и сиромашията, между здравето и болестта? Трябва да се направи превод. Само гладният може да яде, ситият никога не яде; само сиромахът може да работи, богатият никога не работи.
Как ще разберете това?
Вие трябва да имате ясна представа за тях, да знаете, що е богатството, и що е сиромашията. Ако мислиш, че си дошъл докрая на своето умствено развитие, ако мислиш, че си дошъл докрая на своите сили и имаш всичко, може ли да се яви в тебе желание да работиш? Ако мислиш, че имаш всичко, че нищо не те интересува, ти си вече в положението на едно божество, което от нищо не се нуждае. Ако пък мислиш, че нищо нямаш, ти ще бъдеш готов да работиш, ще събираш хората, да им проповядваш, както аз правя сега. – Защо ви говоря аз?
към беседата >>
Да го разглеждаме от становището на мъжа или жената, и това е частично разглеждане.
„Дето са двама или трима, събрани в съгласие." Под „двама или трима, събрани в съгласие" трябва да разбираме разумния смисъл на живота. Да разглеждаме живота като българи, това значи частично разглеждане. Да го разглеждаме като англичани, това е пак частично разглеждане.
Да го разглеждаме от становището на мъжа или жената, и това е частично разглеждане.
Ние трябва да разглеждаме живота като разумни същества, които всеки момент разбират волята Божия. За изяснение на мисълта си ще си послужа с два примера, но преди това, аз искам от вас, които ме слушате, да измените възгледа си за Бога. Жената, като види един мъж, казва: Аз зная този мъж. – Нищо не знаеш. – Той е грубиян.
към беседата >>
Вие трябва да имате ясна представа за тях, да знаете, що е богатството, и що е сиромашията.
Но ние трябва да знаем, как да съпоставяме нещата и да ги обясняваме. Питам: Какво е отношението между богатството и сиромашията, между здравето и болестта? Трябва да се направи превод. Само гладният може да яде, ситият никога не яде; само сиромахът може да работи, богатият никога не работи. Как ще разберете това?
Вие трябва да имате ясна представа за тях, да знаете, що е богатството, и що е сиромашията.
Ако мислиш, че си дошъл докрая на своето умствено развитие, ако мислиш, че си дошъл докрая на своите сили и имаш всичко, може ли да се яви в тебе желание да работиш? Ако мислиш, че имаш всичко, че нищо не те интересува, ти си вече в положението на едно божество, което от нищо не се нуждае. Ако пък мислиш, че нищо нямаш, ти ще бъдеш готов да работиш, ще събираш хората, да им проповядваш, както аз правя сега. – Защо ви говоря аз? – За да изкарам нещо отвън.
към беседата >>
Ние трябва да разглеждаме живота като разумни същества, които всеки момент разбират волята Божия.
„Дето са двама или трима, събрани в съгласие." Под „двама или трима, събрани в съгласие" трябва да разбираме разумния смисъл на живота. Да разглеждаме живота като българи, това значи частично разглеждане. Да го разглеждаме като англичани, това е пак частично разглеждане. Да го разглеждаме от становището на мъжа или жената, и това е частично разглеждане.
Ние трябва да разглеждаме живота като разумни същества, които всеки момент разбират волята Божия.
За изяснение на мисълта си ще си послужа с два примера, но преди това, аз искам от вас, които ме слушате, да измените възгледа си за Бога. Жената, като види един мъж, казва: Аз зная този мъж. – Нищо не знаеш. – Той е грубиян. – Това не е мъж.
към беседата >>
Ако мислиш, че си дошъл докрая на своето умствено развитие, ако мислиш, че си дошъл докрая на своите сили и имаш всичко, може ли да се яви в тебе желание да работиш?
Питам: Какво е отношението между богатството и сиромашията, между здравето и болестта? Трябва да се направи превод. Само гладният може да яде, ситият никога не яде; само сиромахът може да работи, богатият никога не работи. Как ще разберете това? Вие трябва да имате ясна представа за тях, да знаете, що е богатството, и що е сиромашията.
Ако мислиш, че си дошъл докрая на своето умствено развитие, ако мислиш, че си дошъл докрая на своите сили и имаш всичко, може ли да се яви в тебе желание да работиш?
Ако мислиш, че имаш всичко, че нищо не те интересува, ти си вече в положението на едно божество, което от нищо не се нуждае. Ако пък мислиш, че нищо нямаш, ти ще бъдеш готов да работиш, ще събираш хората, да им проповядваш, както аз правя сега. – Защо ви говоря аз? – За да изкарам нещо отвън. Аз изказвам една мисъл, да покажа, какво вие мислите за мене.
към беседата >>
За изяснение на мисълта си ще си послужа с два примера, но преди това, аз искам от вас, които ме слушате, да измените възгледа си за Бога.
„Дето са двама или трима, събрани в съгласие." Под „двама или трима, събрани в съгласие" трябва да разбираме разумния смисъл на живота. Да разглеждаме живота като българи, това значи частично разглеждане. Да го разглеждаме като англичани, това е пак частично разглеждане. Да го разглеждаме от становището на мъжа или жената, и това е частично разглеждане. Ние трябва да разглеждаме живота като разумни същества, които всеки момент разбират волята Божия.
За изяснение на мисълта си ще си послужа с два примера, но преди това, аз искам от вас, които ме слушате, да измените възгледа си за Бога.
Жената, като види един мъж, казва: Аз зная този мъж. – Нищо не знаеш. – Той е грубиян. – Това не е мъж. И мъжът, като види една жена, казва: Аз познавам тази жена, тя е разпусната.
към беседата >>
Ако мислиш, че имаш всичко, че нищо не те интересува, ти си вече в положението на едно божество, което от нищо не се нуждае.
Трябва да се направи превод. Само гладният може да яде, ситият никога не яде; само сиромахът може да работи, богатият никога не работи. Как ще разберете това? Вие трябва да имате ясна представа за тях, да знаете, що е богатството, и що е сиромашията. Ако мислиш, че си дошъл докрая на своето умствено развитие, ако мислиш, че си дошъл докрая на своите сили и имаш всичко, може ли да се яви в тебе желание да работиш?
Ако мислиш, че имаш всичко, че нищо не те интересува, ти си вече в положението на едно божество, което от нищо не се нуждае.
Ако пък мислиш, че нищо нямаш, ти ще бъдеш готов да работиш, ще събираш хората, да им проповядваш, както аз правя сега. – Защо ви говоря аз? – За да изкарам нещо отвън. Аз изказвам една мисъл, да покажа, какво вие мислите за мене. Какво мислите за мене, това не ме интересува.
към беседата >>
Жената, като види един мъж, казва: Аз зная този мъж.
Да разглеждаме живота като българи, това значи частично разглеждане. Да го разглеждаме като англичани, това е пак частично разглеждане. Да го разглеждаме от становището на мъжа или жената, и това е частично разглеждане. Ние трябва да разглеждаме живота като разумни същества, които всеки момент разбират волята Божия. За изяснение на мисълта си ще си послужа с два примера, но преди това, аз искам от вас, които ме слушате, да измените възгледа си за Бога.
Жената, като види един мъж, казва: Аз зная този мъж.
– Нищо не знаеш. – Той е грубиян. – Това не е мъж. И мъжът, като види една жена, казва: Аз познавам тази жена, тя е разпусната. – Това не е жена.
към беседата >>
Ако пък мислиш, че нищо нямаш, ти ще бъдеш готов да работиш, ще събираш хората, да им проповядваш, както аз правя сега.
Само гладният може да яде, ситият никога не яде; само сиромахът може да работи, богатият никога не работи. Как ще разберете това? Вие трябва да имате ясна представа за тях, да знаете, що е богатството, и що е сиромашията. Ако мислиш, че си дошъл докрая на своето умствено развитие, ако мислиш, че си дошъл докрая на своите сили и имаш всичко, може ли да се яви в тебе желание да работиш? Ако мислиш, че имаш всичко, че нищо не те интересува, ти си вече в положението на едно божество, което от нищо не се нуждае.
Ако пък мислиш, че нищо нямаш, ти ще бъдеш готов да работиш, ще събираш хората, да им проповядваш, както аз правя сега.
– Защо ви говоря аз? – За да изкарам нещо отвън. Аз изказвам една мисъл, да покажа, какво вие мислите за мене. Какво мислите за мене, това не ме интересува. Обаче, аз правя сондаж, да видите, до каква степен вие ставате проводници на известен род сили в природата.
към беседата >>
– Нищо не знаеш.
Да го разглеждаме като англичани, това е пак частично разглеждане. Да го разглеждаме от становището на мъжа или жената, и това е частично разглеждане. Ние трябва да разглеждаме живота като разумни същества, които всеки момент разбират волята Божия. За изяснение на мисълта си ще си послужа с два примера, но преди това, аз искам от вас, които ме слушате, да измените възгледа си за Бога. Жената, като види един мъж, казва: Аз зная този мъж.
– Нищо не знаеш.
– Той е грубиян. – Това не е мъж. И мъжът, като види една жена, казва: Аз познавам тази жена, тя е разпусната. – Това не е жена. Единственото красиво нещо, което Бог е създал, това са мъжът и жената.
към беседата >>
– Защо ви говоря аз?
Как ще разберете това? Вие трябва да имате ясна представа за тях, да знаете, що е богатството, и що е сиромашията. Ако мислиш, че си дошъл докрая на своето умствено развитие, ако мислиш, че си дошъл докрая на своите сили и имаш всичко, може ли да се яви в тебе желание да работиш? Ако мислиш, че имаш всичко, че нищо не те интересува, ти си вече в положението на едно божество, което от нищо не се нуждае. Ако пък мислиш, че нищо нямаш, ти ще бъдеш готов да работиш, ще събираш хората, да им проповядваш, както аз правя сега.
– Защо ви говоря аз?
– За да изкарам нещо отвън. Аз изказвам една мисъл, да покажа, какво вие мислите за мене. Какво мислите за мене, това не ме интересува. Обаче, аз правя сондаж, да видите, до каква степен вие ставате проводници на известен род сили в природата. От научно гледище, аз искам да зная, наближило ли е времето да се оправите.
към беседата >>
– Той е грубиян.
Да го разглеждаме от становището на мъжа или жената, и това е частично разглеждане. Ние трябва да разглеждаме живота като разумни същества, които всеки момент разбират волята Божия. За изяснение на мисълта си ще си послужа с два примера, но преди това, аз искам от вас, които ме слушате, да измените възгледа си за Бога. Жената, като види един мъж, казва: Аз зная този мъж. – Нищо не знаеш.
– Той е грубиян.
– Това не е мъж. И мъжът, като види една жена, казва: Аз познавам тази жена, тя е разпусната. – Това не е жена. Единственото красиво нещо, което Бог е създал, това са мъжът и жената. Като проследите всички видове и родове животни и растения, единственото най-красиво същество между тях е човекът – мъжът и жената.
към беседата >>
– За да изкарам нещо отвън.
Вие трябва да имате ясна представа за тях, да знаете, що е богатството, и що е сиромашията. Ако мислиш, че си дошъл докрая на своето умствено развитие, ако мислиш, че си дошъл докрая на своите сили и имаш всичко, може ли да се яви в тебе желание да работиш? Ако мислиш, че имаш всичко, че нищо не те интересува, ти си вече в положението на едно божество, което от нищо не се нуждае. Ако пък мислиш, че нищо нямаш, ти ще бъдеш готов да работиш, ще събираш хората, да им проповядваш, както аз правя сега. – Защо ви говоря аз?
– За да изкарам нещо отвън.
Аз изказвам една мисъл, да покажа, какво вие мислите за мене. Какво мислите за мене, това не ме интересува. Обаче, аз правя сондаж, да видите, до каква степен вие ставате проводници на известен род сили в природата. От научно гледище, аз искам да зная, наближило ли е времето да се оправите. Както работя с вас, така работя и с целия свят.
към беседата >>
– Това не е мъж.
Ние трябва да разглеждаме живота като разумни същества, които всеки момент разбират волята Божия. За изяснение на мисълта си ще си послужа с два примера, но преди това, аз искам от вас, които ме слушате, да измените възгледа си за Бога. Жената, като види един мъж, казва: Аз зная този мъж. – Нищо не знаеш. – Той е грубиян.
– Това не е мъж.
И мъжът, като види една жена, казва: Аз познавам тази жена, тя е разпусната. – Това не е жена. Единственото красиво нещо, което Бог е създал, това са мъжът и жената. Като проследите всички видове и родове животни и растения, единственото най-красиво същество между тях е човекът – мъжът и жената. Всички останали същества имат нещо подобно на мъжа и на жената.
към беседата >>
Аз изказвам една мисъл, да покажа, какво вие мислите за мене.
Ако мислиш, че си дошъл докрая на своето умствено развитие, ако мислиш, че си дошъл докрая на своите сили и имаш всичко, може ли да се яви в тебе желание да работиш? Ако мислиш, че имаш всичко, че нищо не те интересува, ти си вече в положението на едно божество, което от нищо не се нуждае. Ако пък мислиш, че нищо нямаш, ти ще бъдеш готов да работиш, ще събираш хората, да им проповядваш, както аз правя сега. – Защо ви говоря аз? – За да изкарам нещо отвън.
Аз изказвам една мисъл, да покажа, какво вие мислите за мене.
Какво мислите за мене, това не ме интересува. Обаче, аз правя сондаж, да видите, до каква степен вие ставате проводници на известен род сили в природата. От научно гледище, аз искам да зная, наближило ли е времето да се оправите. Както работя с вас, така работя и с целия свят. Като виждам грешките на хората, аз търся причините, които ги заставят да грешат.
към беседата >>
И мъжът, като види една жена, казва: Аз познавам тази жена, тя е разпусната.
За изяснение на мисълта си ще си послужа с два примера, но преди това, аз искам от вас, които ме слушате, да измените възгледа си за Бога. Жената, като види един мъж, казва: Аз зная този мъж. – Нищо не знаеш. – Той е грубиян. – Това не е мъж.
И мъжът, като види една жена, казва: Аз познавам тази жена, тя е разпусната.
– Това не е жена. Единственото красиво нещо, което Бог е създал, това са мъжът и жената. Като проследите всички видове и родове животни и растения, единственото най-красиво същество между тях е човекът – мъжът и жената. Всички останали същества имат нещо подобно на мъжа и на жената. Всичко живо в света се определя от мъжа и жената.
към беседата >>
Какво мислите за мене, това не ме интересува.
Ако мислиш, че имаш всичко, че нищо не те интересува, ти си вече в положението на едно божество, което от нищо не се нуждае. Ако пък мислиш, че нищо нямаш, ти ще бъдеш готов да работиш, ще събираш хората, да им проповядваш, както аз правя сега. – Защо ви говоря аз? – За да изкарам нещо отвън. Аз изказвам една мисъл, да покажа, какво вие мислите за мене.
Какво мислите за мене, това не ме интересува.
Обаче, аз правя сондаж, да видите, до каква степен вие ставате проводници на известен род сили в природата. От научно гледище, аз искам да зная, наближило ли е времето да се оправите. Както работя с вас, така работя и с целия свят. Като виждам грешките на хората, аз търся причините, които ги заставят да грешат. Законът е един и същ и за малкото, и за голямото.
към беседата >>
– Това не е жена.
Жената, като види един мъж, казва: Аз зная този мъж. – Нищо не знаеш. – Той е грубиян. – Това не е мъж. И мъжът, като види една жена, казва: Аз познавам тази жена, тя е разпусната.
– Това не е жена.
Единственото красиво нещо, което Бог е създал, това са мъжът и жената. Като проследите всички видове и родове животни и растения, единственото най-красиво същество между тях е човекът – мъжът и жената. Всички останали същества имат нещо подобно на мъжа и на жената. Всичко живо в света се определя от мъжа и жената. С една дума, мъжът и жената са онези типове, според които е създаден целият свят.
към беседата >>
Обаче, аз правя сондаж, да видите, до каква степен вие ставате проводници на известен род сили в природата.
Ако пък мислиш, че нищо нямаш, ти ще бъдеш готов да работиш, ще събираш хората, да им проповядваш, както аз правя сега. – Защо ви говоря аз? – За да изкарам нещо отвън. Аз изказвам една мисъл, да покажа, какво вие мислите за мене. Какво мислите за мене, това не ме интересува.
Обаче, аз правя сондаж, да видите, до каква степен вие ставате проводници на известен род сили в природата.
От научно гледище, аз искам да зная, наближило ли е времето да се оправите. Както работя с вас, така работя и с целия свят. Като виждам грешките на хората, аз търся причините, които ги заставят да грешат. Законът е един и същ и за малкото, и за голямото.
към беседата >>
Единственото красиво нещо, което Бог е създал, това са мъжът и жената.
– Нищо не знаеш. – Той е грубиян. – Това не е мъж. И мъжът, като види една жена, казва: Аз познавам тази жена, тя е разпусната. – Това не е жена.
Единственото красиво нещо, което Бог е създал, това са мъжът и жената.
Като проследите всички видове и родове животни и растения, единственото най-красиво същество между тях е човекът – мъжът и жената. Всички останали същества имат нещо подобно на мъжа и на жената. Всичко живо в света се определя от мъжа и жената. С една дума, мъжът и жената са онези типове, според които е създаден целият свят. Ако искате да разберете живота, както и цялата природа, с всички нейни творения, първо трябва да разберете, какво е мъжът и какво – жената.
към беседата >>
От научно гледище, аз искам да зная, наближило ли е времето да се оправите.
– Защо ви говоря аз? – За да изкарам нещо отвън. Аз изказвам една мисъл, да покажа, какво вие мислите за мене. Какво мислите за мене, това не ме интересува. Обаче, аз правя сондаж, да видите, до каква степен вие ставате проводници на известен род сили в природата.
От научно гледище, аз искам да зная, наближило ли е времето да се оправите.
Както работя с вас, така работя и с целия свят. Като виждам грешките на хората, аз търся причините, които ги заставят да грешат. Законът е един и същ и за малкото, и за голямото.
към беседата >>
Като проследите всички видове и родове животни и растения, единственото най-красиво същество между тях е човекът – мъжът и жената.
– Той е грубиян. – Това не е мъж. И мъжът, като види една жена, казва: Аз познавам тази жена, тя е разпусната. – Това не е жена. Единственото красиво нещо, което Бог е създал, това са мъжът и жената.
Като проследите всички видове и родове животни и растения, единственото най-красиво същество между тях е човекът – мъжът и жената.
Всички останали същества имат нещо подобно на мъжа и на жената. Всичко живо в света се определя от мъжа и жената. С една дума, мъжът и жената са онези типове, според които е създаден целият свят. Ако искате да разберете живота, както и цялата природа, с всички нейни творения, първо трябва да разберете, какво е мъжът и какво – жената. Не разберете ли това, не можете да разберете нито вашия ум и сърце, нито вашата душа и дух.
към беседата >>
Както работя с вас, така работя и с целия свят.
– За да изкарам нещо отвън. Аз изказвам една мисъл, да покажа, какво вие мислите за мене. Какво мислите за мене, това не ме интересува. Обаче, аз правя сондаж, да видите, до каква степен вие ставате проводници на известен род сили в природата. От научно гледище, аз искам да зная, наближило ли е времето да се оправите.
Както работя с вас, така работя и с целия свят.
Като виждам грешките на хората, аз търся причините, които ги заставят да грешат. Законът е един и същ и за малкото, и за голямото.
към беседата >>
Всички останали същества имат нещо подобно на мъжа и на жената.
– Това не е мъж. И мъжът, като види една жена, казва: Аз познавам тази жена, тя е разпусната. – Това не е жена. Единственото красиво нещо, което Бог е създал, това са мъжът и жената. Като проследите всички видове и родове животни и растения, единственото най-красиво същество между тях е човекът – мъжът и жената.
Всички останали същества имат нещо подобно на мъжа и на жената.
Всичко живо в света се определя от мъжа и жената. С една дума, мъжът и жената са онези типове, според които е създаден целият свят. Ако искате да разберете живота, както и цялата природа, с всички нейни творения, първо трябва да разберете, какво е мъжът и какво – жената. Не разберете ли това, не можете да разберете нито вашия ум и сърце, нито вашата душа и дух. Ако не можеш да разбереш жената, която е пред тебе, и ако не разбереш мъжа, който е пред тебе, как ще разбереш отвлечените работи?
към беседата >>
Като виждам грешките на хората, аз търся причините, които ги заставят да грешат.
Аз изказвам една мисъл, да покажа, какво вие мислите за мене. Какво мислите за мене, това не ме интересува. Обаче, аз правя сондаж, да видите, до каква степен вие ставате проводници на известен род сили в природата. От научно гледище, аз искам да зная, наближило ли е времето да се оправите. Както работя с вас, така работя и с целия свят.
Като виждам грешките на хората, аз търся причините, които ги заставят да грешат.
Законът е един и същ и за малкото, и за голямото.
към беседата >>
Всичко живо в света се определя от мъжа и жената.
И мъжът, като види една жена, казва: Аз познавам тази жена, тя е разпусната. – Това не е жена. Единственото красиво нещо, което Бог е създал, това са мъжът и жената. Като проследите всички видове и родове животни и растения, единственото най-красиво същество между тях е човекът – мъжът и жената. Всички останали същества имат нещо подобно на мъжа и на жената.
Всичко живо в света се определя от мъжа и жената.
С една дума, мъжът и жената са онези типове, според които е създаден целият свят. Ако искате да разберете живота, както и цялата природа, с всички нейни творения, първо трябва да разберете, какво е мъжът и какво – жената. Не разберете ли това, не можете да разберете нито вашия ум и сърце, нито вашата душа и дух. Ако не можеш да разбереш жената, която е пред тебе, и ако не разбереш мъжа, който е пред тебе, как ще разбереш отвлечените работи? Ако попитате жената, по какво се отличава от мъжа, какво ще отговори тя?
към беседата >>
Законът е един и същ и за малкото, и за голямото.
Какво мислите за мене, това не ме интересува. Обаче, аз правя сондаж, да видите, до каква степен вие ставате проводници на известен род сили в природата. От научно гледище, аз искам да зная, наближило ли е времето да се оправите. Както работя с вас, така работя и с целия свят. Като виждам грешките на хората, аз търся причините, които ги заставят да грешат.
Законът е един и същ и за малкото, и за голямото.
към беседата >>
С една дума, мъжът и жената са онези типове, според които е създаден целият свят.
– Това не е жена. Единственото красиво нещо, което Бог е създал, това са мъжът и жената. Като проследите всички видове и родове животни и растения, единственото най-красиво същество между тях е човекът – мъжът и жената. Всички останали същества имат нещо подобно на мъжа и на жената. Всичко живо в света се определя от мъжа и жената.
С една дума, мъжът и жената са онези типове, според които е създаден целият свят.
Ако искате да разберете живота, както и цялата природа, с всички нейни творения, първо трябва да разберете, какво е мъжът и какво – жената. Не разберете ли това, не можете да разберете нито вашия ум и сърце, нито вашата душа и дух. Ако не можеш да разбереш жената, която е пред тебе, и ако не разбереш мъжа, който е пред тебе, как ще разбереш отвлечените работи? Ако попитате жената, по какво се отличава от мъжа, какво ще отговори тя?
към беседата >>
Срещам един младеж, с книга в ръка, който размишлява върху нещо.
Срещам един младеж, с книга в ръка, който размишлява върху нещо.
Той си казва: Разбрах вече този въпрос. Цели десет години се занимавам с въпроса, защо ябълката пада от дървото. Ябълката пада по причина, че числото 9 е степенувано в осма степен, че числото 8 е степенувано в седма степен. Значи, 9 е излязло от 8, а 8 – от 7. Кой от вас би повярвал в това?
към беседата >>
Ако искате да разберете живота, както и цялата природа, с всички нейни творения, първо трябва да разберете, какво е мъжът и какво – жената.
Единственото красиво нещо, което Бог е създал, това са мъжът и жената. Като проследите всички видове и родове животни и растения, единственото най-красиво същество между тях е човекът – мъжът и жената. Всички останали същества имат нещо подобно на мъжа и на жената. Всичко живо в света се определя от мъжа и жената. С една дума, мъжът и жената са онези типове, според които е създаден целият свят.
Ако искате да разберете живота, както и цялата природа, с всички нейни творения, първо трябва да разберете, какво е мъжът и какво – жената.
Не разберете ли това, не можете да разберете нито вашия ум и сърце, нито вашата душа и дух. Ако не можеш да разбереш жената, която е пред тебе, и ако не разбереш мъжа, който е пред тебе, как ще разбереш отвлечените работи? Ако попитате жената, по какво се отличава от мъжа, какво ще отговори тя?
към беседата >>
Той си казва: Разбрах вече този въпрос.
Срещам един младеж, с книга в ръка, който размишлява върху нещо.
Той си казва: Разбрах вече този въпрос.
Цели десет години се занимавам с въпроса, защо ябълката пада от дървото. Ябълката пада по причина, че числото 9 е степенувано в осма степен, че числото 8 е степенувано в седма степен. Значи, 9 е излязло от 8, а 8 – от 7. Кой от вас би повярвал в това? Младежът разсъждава правилно.
към беседата >>
Не разберете ли това, не можете да разберете нито вашия ум и сърце, нито вашата душа и дух.
Като проследите всички видове и родове животни и растения, единственото най-красиво същество между тях е човекът – мъжът и жената. Всички останали същества имат нещо подобно на мъжа и на жената. Всичко живо в света се определя от мъжа и жената. С една дума, мъжът и жената са онези типове, според които е създаден целият свят. Ако искате да разберете живота, както и цялата природа, с всички нейни творения, първо трябва да разберете, какво е мъжът и какво – жената.
Не разберете ли това, не можете да разберете нито вашия ум и сърце, нито вашата душа и дух.
Ако не можеш да разбереш жената, която е пред тебе, и ако не разбереш мъжа, който е пред тебе, как ще разбереш отвлечените работи? Ако попитате жената, по какво се отличава от мъжа, какво ще отговори тя?
към беседата >>
Цели десет години се занимавам с въпроса, защо ябълката пада от дървото.
Срещам един младеж, с книга в ръка, който размишлява върху нещо. Той си казва: Разбрах вече този въпрос.
Цели десет години се занимавам с въпроса, защо ябълката пада от дървото.
Ябълката пада по причина, че числото 9 е степенувано в осма степен, че числото 8 е степенувано в седма степен. Значи, 9 е излязло от 8, а 8 – от 7. Кой от вас би повярвал в това? Младежът разсъждава правилно. Той е математик и философ.
към беседата >>
Ако не можеш да разбереш жената, която е пред тебе, и ако не разбереш мъжа, който е пред тебе, как ще разбереш отвлечените работи?
Всички останали същества имат нещо подобно на мъжа и на жената. Всичко живо в света се определя от мъжа и жената. С една дума, мъжът и жената са онези типове, според които е създаден целият свят. Ако искате да разберете живота, както и цялата природа, с всички нейни творения, първо трябва да разберете, какво е мъжът и какво – жената. Не разберете ли това, не можете да разберете нито вашия ум и сърце, нито вашата душа и дух.
Ако не можеш да разбереш жената, която е пред тебе, и ако не разбереш мъжа, който е пред тебе, как ще разбереш отвлечените работи?
Ако попитате жената, по какво се отличава от мъжа, какво ще отговори тя?
към беседата >>
Ябълката пада по причина, че числото 9 е степенувано в осма степен, че числото 8 е степенувано в седма степен.
Срещам един младеж, с книга в ръка, който размишлява върху нещо. Той си казва: Разбрах вече този въпрос. Цели десет години се занимавам с въпроса, защо ябълката пада от дървото.
Ябълката пада по причина, че числото 9 е степенувано в осма степен, че числото 8 е степенувано в седма степен.
Значи, 9 е излязло от 8, а 8 – от 7. Кой от вас би повярвал в това? Младежът разсъждава правилно. Той е математик и философ. Той разбрал, че ябълката пада не само по закона на земното притегляне, но и по друг закон.
към беседата >>
Ако попитате жената, по какво се отличава от мъжа, какво ще отговори тя?
Всичко живо в света се определя от мъжа и жената. С една дума, мъжът и жената са онези типове, според които е създаден целият свят. Ако искате да разберете живота, както и цялата природа, с всички нейни творения, първо трябва да разберете, какво е мъжът и какво – жената. Не разберете ли това, не можете да разберете нито вашия ум и сърце, нито вашата душа и дух. Ако не можеш да разбереш жената, която е пред тебе, и ако не разбереш мъжа, който е пред тебе, как ще разбереш отвлечените работи?
Ако попитате жената, по какво се отличава от мъжа, какво ще отговори тя?
към беседата >>
Значи, 9 е излязло от 8, а 8 – от 7.
Срещам един младеж, с книга в ръка, който размишлява върху нещо. Той си казва: Разбрах вече този въпрос. Цели десет години се занимавам с въпроса, защо ябълката пада от дървото. Ябълката пада по причина, че числото 9 е степенувано в осма степен, че числото 8 е степенувано в седма степен.
Значи, 9 е излязло от 8, а 8 – от 7.
Кой от вас би повярвал в това? Младежът разсъждава правилно. Той е математик и философ. Той разбрал, че ябълката пада не само по закона на земното притегляне, но и по друг закон. Знание е нужно на човека.
към беседата >>
Ще ви приведа един пример, който вие сами ще изтълкувате.
Ще ви приведа един пример, който вие сами ще изтълкувате.
Една княжеска дъщеря, с нови възгледи, се влюбила в един млад момък, от средната класа. Един ден тя се облякла с бяла рокля, сложила си всичките украшения и излязла в града, с желание да го срещне, да му се усмихне, да му покаже, че го обича. Обаче, предишната вечер нейният възлюбен бил заведен от приятеля си в една кръчма. Приятелят му казал: Ако ме обичаш, ще изпиеш едно кило вино за мое здраве. – Аз никога не съм пил, и сега не мога да пия.
към беседата >>
Кой от вас би повярвал в това?
Срещам един младеж, с книга в ръка, който размишлява върху нещо. Той си казва: Разбрах вече този въпрос. Цели десет години се занимавам с въпроса, защо ябълката пада от дървото. Ябълката пада по причина, че числото 9 е степенувано в осма степен, че числото 8 е степенувано в седма степен. Значи, 9 е излязло от 8, а 8 – от 7.
Кой от вас би повярвал в това?
Младежът разсъждава правилно. Той е математик и философ. Той разбрал, че ябълката пада не само по закона на земното притегляне, но и по друг закон. Знание е нужно на човека. Ако вие не знаете, защо слънцето изгрява и залязва, защо ви е този ден?
към беседата >>
Една княжеска дъщеря, с нови възгледи, се влюбила в един млад момък, от средната класа.
Ще ви приведа един пример, който вие сами ще изтълкувате.
Една княжеска дъщеря, с нови възгледи, се влюбила в един млад момък, от средната класа.
Един ден тя се облякла с бяла рокля, сложила си всичките украшения и излязла в града, с желание да го срещне, да му се усмихне, да му покаже, че го обича. Обаче, предишната вечер нейният възлюбен бил заведен от приятеля си в една кръчма. Приятелят му казал: Ако ме обичаш, ще изпиеш едно кило вино за мое здраве. – Аз никога не съм пил, и сега не мога да пия. – Не, ще пиеш и с това ще ми докажеш, че ме обичаш.
към беседата >>
Младежът разсъждава правилно.
Той си казва: Разбрах вече този въпрос. Цели десет години се занимавам с въпроса, защо ябълката пада от дървото. Ябълката пада по причина, че числото 9 е степенувано в осма степен, че числото 8 е степенувано в седма степен. Значи, 9 е излязло от 8, а 8 – от 7. Кой от вас би повярвал в това?
Младежът разсъждава правилно.
Той е математик и философ. Той разбрал, че ябълката пада не само по закона на земното притегляне, но и по друг закон. Знание е нужно на човека. Ако вие не знаете, защо слънцето изгрява и залязва, защо ви е този ден? Спазвайте правилото: Никога не канете слънцето да ви дойде на гости.
към беседата >>
Един ден тя се облякла с бяла рокля, сложила си всичките украшения и излязла в града, с желание да го срещне, да му се усмихне, да му покаже, че го обича.
Ще ви приведа един пример, който вие сами ще изтълкувате. Една княжеска дъщеря, с нови възгледи, се влюбила в един млад момък, от средната класа.
Един ден тя се облякла с бяла рокля, сложила си всичките украшения и излязла в града, с желание да го срещне, да му се усмихне, да му покаже, че го обича.
Обаче, предишната вечер нейният възлюбен бил заведен от приятеля си в една кръчма. Приятелят му казал: Ако ме обичаш, ще изпиеш едно кило вино за мое здраве. – Аз никога не съм пил, и сега не мога да пия. – Не, ще пиеш и с това ще ми докажеш, че ме обичаш. Така, той се принудил да изпие едно кило вино.
към беседата >>
Той е математик и философ.
Цели десет години се занимавам с въпроса, защо ябълката пада от дървото. Ябълката пада по причина, че числото 9 е степенувано в осма степен, че числото 8 е степенувано в седма степен. Значи, 9 е излязло от 8, а 8 – от 7. Кой от вас би повярвал в това? Младежът разсъждава правилно.
Той е математик и философ.
Той разбрал, че ябълката пада не само по закона на земното притегляне, но и по друг закон. Знание е нужно на човека. Ако вие не знаете, защо слънцето изгрява и залязва, защо ви е този ден? Спазвайте правилото: Никога не канете слънцето да ви дойде на гости. Това значи: Никога не канете великите хора да ви дойдат на гости.
към беседата >>
Обаче, предишната вечер нейният възлюбен бил заведен от приятеля си в една кръчма.
Ще ви приведа един пример, който вие сами ще изтълкувате. Една княжеска дъщеря, с нови възгледи, се влюбила в един млад момък, от средната класа. Един ден тя се облякла с бяла рокля, сложила си всичките украшения и излязла в града, с желание да го срещне, да му се усмихне, да му покаже, че го обича.
Обаче, предишната вечер нейният възлюбен бил заведен от приятеля си в една кръчма.
Приятелят му казал: Ако ме обичаш, ще изпиеш едно кило вино за мое здраве. – Аз никога не съм пил, и сега не мога да пия. – Не, ще пиеш и с това ще ми докажеш, че ме обичаш. Така, той се принудил да изпие едно кило вино. По този случай, той изпуснал срещата със своята любима.
към беседата >>
Той разбрал, че ябълката пада не само по закона на земното притегляне, но и по друг закон.
Ябълката пада по причина, че числото 9 е степенувано в осма степен, че числото 8 е степенувано в седма степен. Значи, 9 е излязло от 8, а 8 – от 7. Кой от вас би повярвал в това? Младежът разсъждава правилно. Той е математик и философ.
Той разбрал, че ябълката пада не само по закона на земното притегляне, но и по друг закон.
Знание е нужно на човека. Ако вие не знаете, защо слънцето изгрява и залязва, защо ви е този ден? Спазвайте правилото: Никога не канете слънцето да ви дойде на гости. Това значи: Никога не канете великите хора да ви дойдат на гости. Днес всички хора искат да станат велики.
към беседата >>
Приятелят му казал: Ако ме обичаш, ще изпиеш едно кило вино за мое здраве.
Ще ви приведа един пример, който вие сами ще изтълкувате. Една княжеска дъщеря, с нови възгледи, се влюбила в един млад момък, от средната класа. Един ден тя се облякла с бяла рокля, сложила си всичките украшения и излязла в града, с желание да го срещне, да му се усмихне, да му покаже, че го обича. Обаче, предишната вечер нейният възлюбен бил заведен от приятеля си в една кръчма.
Приятелят му казал: Ако ме обичаш, ще изпиеш едно кило вино за мое здраве.
– Аз никога не съм пил, и сега не мога да пия. – Не, ще пиеш и с това ще ми докажеш, че ме обичаш. Така, той се принудил да изпие едно кило вино. По този случай, той изпуснал срещата със своята любима. Рано сутринта, като излизал от кръчмата, той срещнал любимата си.
към беседата >>
Знание е нужно на човека.
Значи, 9 е излязло от 8, а 8 – от 7. Кой от вас би повярвал в това? Младежът разсъждава правилно. Той е математик и философ. Той разбрал, че ябълката пада не само по закона на земното притегляне, но и по друг закон.
Знание е нужно на човека.
Ако вие не знаете, защо слънцето изгрява и залязва, защо ви е този ден? Спазвайте правилото: Никога не канете слънцето да ви дойде на гости. Това значи: Никога не канете великите хора да ви дойдат на гости. Днес всички хора искат да станат велики. В това се крие тяхното нещастие.
към беседата >>
– Аз никога не съм пил, и сега не мога да пия.
Ще ви приведа един пример, който вие сами ще изтълкувате. Една княжеска дъщеря, с нови възгледи, се влюбила в един млад момък, от средната класа. Един ден тя се облякла с бяла рокля, сложила си всичките украшения и излязла в града, с желание да го срещне, да му се усмихне, да му покаже, че го обича. Обаче, предишната вечер нейният възлюбен бил заведен от приятеля си в една кръчма. Приятелят му казал: Ако ме обичаш, ще изпиеш едно кило вино за мое здраве.
– Аз никога не съм пил, и сега не мога да пия.
– Не, ще пиеш и с това ще ми докажеш, че ме обичаш. Така, той се принудил да изпие едно кило вино. По този случай, той изпуснал срещата със своята любима. Рано сутринта, като излизал от кръчмата, той срещнал любимата си. Хвърлил се в прегръдките й, доволен, че я вижда, но от безсънието и от виното, той повърнал и, без да иска, оцапал бялата рокля на своята любима.
към беседата >>
Ако вие не знаете, защо слънцето изгрява и залязва, защо ви е този ден?
Кой от вас би повярвал в това? Младежът разсъждава правилно. Той е математик и философ. Той разбрал, че ябълката пада не само по закона на земното притегляне, но и по друг закон. Знание е нужно на човека.
Ако вие не знаете, защо слънцето изгрява и залязва, защо ви е този ден?
Спазвайте правилото: Никога не канете слънцето да ви дойде на гости. Това значи: Никога не канете великите хора да ви дойдат на гости. Днес всички хора искат да станат велики. В това се крие тяхното нещастие. Величието на човека е резултат на неговата вътрешна разумна дейност, на неговото добро.
към беседата >>
– Не, ще пиеш и с това ще ми докажеш, че ме обичаш.
Една княжеска дъщеря, с нови възгледи, се влюбила в един млад момък, от средната класа. Един ден тя се облякла с бяла рокля, сложила си всичките украшения и излязла в града, с желание да го срещне, да му се усмихне, да му покаже, че го обича. Обаче, предишната вечер нейният възлюбен бил заведен от приятеля си в една кръчма. Приятелят му казал: Ако ме обичаш, ще изпиеш едно кило вино за мое здраве. – Аз никога не съм пил, и сега не мога да пия.
– Не, ще пиеш и с това ще ми докажеш, че ме обичаш.
Така, той се принудил да изпие едно кило вино. По този случай, той изпуснал срещата със своята любима. Рано сутринта, като излизал от кръчмата, той срещнал любимата си. Хвърлил се в прегръдките й, доволен, че я вижда, но от безсънието и от виното, той повърнал и, без да иска, оцапал бялата рокля на своята любима. Тя била принудена да се върне вкъщи, обляна в сълзи.
към беседата >>
Спазвайте правилото: Никога не канете слънцето да ви дойде на гости.
Младежът разсъждава правилно. Той е математик и философ. Той разбрал, че ябълката пада не само по закона на земното притегляне, но и по друг закон. Знание е нужно на човека. Ако вие не знаете, защо слънцето изгрява и залязва, защо ви е този ден?
Спазвайте правилото: Никога не канете слънцето да ви дойде на гости.
Това значи: Никога не канете великите хора да ви дойдат на гости. Днес всички хора искат да станат велики. В това се крие тяхното нещастие. Величието на човека е резултат на неговата вътрешна разумна дейност, на неговото добро. Всеки човек може да бъде добър.
към беседата >>
Така, той се принудил да изпие едно кило вино.
Един ден тя се облякла с бяла рокля, сложила си всичките украшения и излязла в града, с желание да го срещне, да му се усмихне, да му покаже, че го обича. Обаче, предишната вечер нейният възлюбен бил заведен от приятеля си в една кръчма. Приятелят му казал: Ако ме обичаш, ще изпиеш едно кило вино за мое здраве. – Аз никога не съм пил, и сега не мога да пия. – Не, ще пиеш и с това ще ми докажеш, че ме обичаш.
Така, той се принудил да изпие едно кило вино.
По този случай, той изпуснал срещата със своята любима. Рано сутринта, като излизал от кръчмата, той срещнал любимата си. Хвърлил се в прегръдките й, доволен, че я вижда, но от безсънието и от виното, той повърнал и, без да иска, оцапал бялата рокля на своята любима. Тя била принудена да се върне вкъщи, обляна в сълзи. Ето едно противоречие за нея.
към беседата >>
Това значи: Никога не канете великите хора да ви дойдат на гости.
Той е математик и философ. Той разбрал, че ябълката пада не само по закона на земното притегляне, но и по друг закон. Знание е нужно на човека. Ако вие не знаете, защо слънцето изгрява и залязва, защо ви е този ден? Спазвайте правилото: Никога не канете слънцето да ви дойде на гости.
Това значи: Никога не канете великите хора да ви дойдат на гости.
Днес всички хора искат да станат велики. В това се крие тяхното нещастие. Величието на човека е резултат на неговата вътрешна разумна дейност, на неговото добро. Всеки човек може да бъде добър. Следователно, ако ти искаш да станеш добър, това е въпрос на времето.
към беседата >>
По този случай, той изпуснал срещата със своята любима.
Обаче, предишната вечер нейният възлюбен бил заведен от приятеля си в една кръчма. Приятелят му казал: Ако ме обичаш, ще изпиеш едно кило вино за мое здраве. – Аз никога не съм пил, и сега не мога да пия. – Не, ще пиеш и с това ще ми докажеш, че ме обичаш. Така, той се принудил да изпие едно кило вино.
По този случай, той изпуснал срещата със своята любима.
Рано сутринта, като излизал от кръчмата, той срещнал любимата си. Хвърлил се в прегръдките й, доволен, че я вижда, но от безсънието и от виното, той повърнал и, без да иска, оцапал бялата рокля на своята любима. Тя била принудена да се върне вкъщи, обляна в сълзи. Ето едно противоречие за нея. Кажете ми, от какво произтичат противоречията в живота?
към беседата >>
Днес всички хора искат да станат велики.
Той разбрал, че ябълката пада не само по закона на земното притегляне, но и по друг закон. Знание е нужно на човека. Ако вие не знаете, защо слънцето изгрява и залязва, защо ви е този ден? Спазвайте правилото: Никога не канете слънцето да ви дойде на гости. Това значи: Никога не канете великите хора да ви дойдат на гости.
Днес всички хора искат да станат велики.
В това се крие тяхното нещастие. Величието на човека е резултат на неговата вътрешна разумна дейност, на неговото добро. Всеки човек може да бъде добър. Следователно, ако ти искаш да станеш добър, това е въпрос на времето. Затова не бързай, нека всяко нещо дойде на своето време.
към беседата >>
Рано сутринта, като излизал от кръчмата, той срещнал любимата си.
Приятелят му казал: Ако ме обичаш, ще изпиеш едно кило вино за мое здраве. – Аз никога не съм пил, и сега не мога да пия. – Не, ще пиеш и с това ще ми докажеш, че ме обичаш. Така, той се принудил да изпие едно кило вино. По този случай, той изпуснал срещата със своята любима.
Рано сутринта, като излизал от кръчмата, той срещнал любимата си.
Хвърлил се в прегръдките й, доволен, че я вижда, но от безсънието и от виното, той повърнал и, без да иска, оцапал бялата рокля на своята любима. Тя била принудена да се върне вкъщи, обляна в сълзи. Ето едно противоречие за нея. Кажете ми, от какво произтичат противоречията в живота? Не сме ли ние, които цапаме бялата дреха на любовта?
към беседата >>
В това се крие тяхното нещастие.
Знание е нужно на човека. Ако вие не знаете, защо слънцето изгрява и залязва, защо ви е този ден? Спазвайте правилото: Никога не канете слънцето да ви дойде на гости. Това значи: Никога не канете великите хора да ви дойдат на гости. Днес всички хора искат да станат велики.
В това се крие тяхното нещастие.
Величието на човека е резултат на неговата вътрешна разумна дейност, на неговото добро. Всеки човек може да бъде добър. Следователно, ако ти искаш да станеш добър, това е въпрос на времето. Затова не бързай, нека всяко нещо дойде на своето време. Някои неща могат да дойдат след година, други след сто, хиляда или повече години – нищо от това, не бързай.
към беседата >>
Хвърлил се в прегръдките й, доволен, че я вижда, но от безсънието и от виното, той повърнал и, без да иска, оцапал бялата рокля на своята любима.
– Аз никога не съм пил, и сега не мога да пия. – Не, ще пиеш и с това ще ми докажеш, че ме обичаш. Така, той се принудил да изпие едно кило вино. По този случай, той изпуснал срещата със своята любима. Рано сутринта, като излизал от кръчмата, той срещнал любимата си.
Хвърлил се в прегръдките й, доволен, че я вижда, но от безсънието и от виното, той повърнал и, без да иска, оцапал бялата рокля на своята любима.
Тя била принудена да се върне вкъщи, обляна в сълзи. Ето едно противоречие за нея. Кажете ми, от какво произтичат противоречията в живота? Не сме ли ние, които цапаме бялата дреха на любовта? Този момък не се ли оцапа за любовта?
към беседата >>
Величието на човека е резултат на неговата вътрешна разумна дейност, на неговото добро.
Ако вие не знаете, защо слънцето изгрява и залязва, защо ви е този ден? Спазвайте правилото: Никога не канете слънцето да ви дойде на гости. Това значи: Никога не канете великите хора да ви дойдат на гости. Днес всички хора искат да станат велики. В това се крие тяхното нещастие.
Величието на човека е резултат на неговата вътрешна разумна дейност, на неговото добро.
Всеки човек може да бъде добър. Следователно, ако ти искаш да станеш добър, това е въпрос на времето. Затова не бързай, нека всяко нещо дойде на своето време. Някои неща могат да дойдат след година, други след сто, хиляда или повече години – нищо от това, не бързай. Само глупавият бърза, умният никога не бърза.
към беседата >>
Тя била принудена да се върне вкъщи, обляна в сълзи.
– Не, ще пиеш и с това ще ми докажеш, че ме обичаш. Така, той се принудил да изпие едно кило вино. По този случай, той изпуснал срещата със своята любима. Рано сутринта, като излизал от кръчмата, той срещнал любимата си. Хвърлил се в прегръдките й, доволен, че я вижда, но от безсънието и от виното, той повърнал и, без да иска, оцапал бялата рокля на своята любима.
Тя била принудена да се върне вкъщи, обляна в сълзи.
Ето едно противоречие за нея. Кажете ми, от какво произтичат противоречията в живота? Не сме ли ние, които цапаме бялата дреха на любовта? Този момък не се ли оцапа за любовта? И младата мома не се ли оцапа за любовта?
към беседата >>
Всеки човек може да бъде добър.
Спазвайте правилото: Никога не канете слънцето да ви дойде на гости. Това значи: Никога не канете великите хора да ви дойдат на гости. Днес всички хора искат да станат велики. В това се крие тяхното нещастие. Величието на човека е резултат на неговата вътрешна разумна дейност, на неговото добро.
Всеки човек може да бъде добър.
Следователно, ако ти искаш да станеш добър, това е въпрос на времето. Затова не бързай, нека всяко нещо дойде на своето време. Някои неща могат да дойдат след година, други след сто, хиляда или повече години – нищо от това, не бързай. Само глупавият бърза, умният никога не бърза. В Бога има едно качество – Той никога не бърза.
към беседата >>
Ето едно противоречие за нея.
Така, той се принудил да изпие едно кило вино. По този случай, той изпуснал срещата със своята любима. Рано сутринта, като излизал от кръчмата, той срещнал любимата си. Хвърлил се в прегръдките й, доволен, че я вижда, но от безсънието и от виното, той повърнал и, без да иска, оцапал бялата рокля на своята любима. Тя била принудена да се върне вкъщи, обляна в сълзи.
Ето едно противоречие за нея.
Кажете ми, от какво произтичат противоречията в живота? Не сме ли ние, които цапаме бялата дреха на любовта? Този момък не се ли оцапа за любовта? И младата мома не се ли оцапа за любовта?
към беседата >>
Следователно, ако ти искаш да станеш добър, това е въпрос на времето.
Това значи: Никога не канете великите хора да ви дойдат на гости. Днес всички хора искат да станат велики. В това се крие тяхното нещастие. Величието на човека е резултат на неговата вътрешна разумна дейност, на неговото добро. Всеки човек може да бъде добър.
Следователно, ако ти искаш да станеш добър, това е въпрос на времето.
Затова не бързай, нека всяко нещо дойде на своето време. Някои неща могат да дойдат след година, други след сто, хиляда или повече години – нищо от това, не бързай. Само глупавият бърза, умният никога не бърза. В Бога има едно качество – Той никога не бърза. Като се молите на Бога, казвате: Господи, не виждаш ли, какво става в света?
към беседата >>
Кажете ми, от какво произтичат противоречията в живота?
По този случай, той изпуснал срещата със своята любима. Рано сутринта, като излизал от кръчмата, той срещнал любимата си. Хвърлил се в прегръдките й, доволен, че я вижда, но от безсънието и от виното, той повърнал и, без да иска, оцапал бялата рокля на своята любима. Тя била принудена да се върне вкъщи, обляна в сълзи. Ето едно противоречие за нея.
Кажете ми, от какво произтичат противоречията в живота?
Не сме ли ние, които цапаме бялата дреха на любовта? Този момък не се ли оцапа за любовта? И младата мома не се ли оцапа за любовта?
към беседата >>
Затова не бързай, нека всяко нещо дойде на своето време.
Днес всички хора искат да станат велики. В това се крие тяхното нещастие. Величието на човека е резултат на неговата вътрешна разумна дейност, на неговото добро. Всеки човек може да бъде добър. Следователно, ако ти искаш да станеш добър, това е въпрос на времето.
Затова не бързай, нека всяко нещо дойде на своето време.
Някои неща могат да дойдат след година, други след сто, хиляда или повече години – нищо от това, не бързай. Само глупавият бърза, умният никога не бърза. В Бога има едно качество – Той никога не бърза. Като се молите на Бога, казвате: Господи, не виждаш ли, какво става в света? – Няма нищо, всичко ще се оправи.
към беседата >>
Не сме ли ние, които цапаме бялата дреха на любовта?
Рано сутринта, като излизал от кръчмата, той срещнал любимата си. Хвърлил се в прегръдките й, доволен, че я вижда, но от безсънието и от виното, той повърнал и, без да иска, оцапал бялата рокля на своята любима. Тя била принудена да се върне вкъщи, обляна в сълзи. Ето едно противоречие за нея. Кажете ми, от какво произтичат противоречията в живота?
Не сме ли ние, които цапаме бялата дреха на любовта?
Този момък не се ли оцапа за любовта? И младата мома не се ли оцапа за любовта?
към беседата >>
Някои неща могат да дойдат след година, други след сто, хиляда или повече години – нищо от това, не бързай.
В това се крие тяхното нещастие. Величието на човека е резултат на неговата вътрешна разумна дейност, на неговото добро. Всеки човек може да бъде добър. Следователно, ако ти искаш да станеш добър, това е въпрос на времето. Затова не бързай, нека всяко нещо дойде на своето време.
Някои неща могат да дойдат след година, други след сто, хиляда или повече години – нищо от това, не бързай.
Само глупавият бърза, умният никога не бърза. В Бога има едно качество – Той никога не бърза. Като се молите на Бога, казвате: Господи, не виждаш ли, какво става в света? – Няма нищо, всичко ще се оправи. – Как ще се оправи?
към беседата >>
Този момък не се ли оцапа за любовта?
Хвърлил се в прегръдките й, доволен, че я вижда, но от безсънието и от виното, той повърнал и, без да иска, оцапал бялата рокля на своята любима. Тя била принудена да се върне вкъщи, обляна в сълзи. Ето едно противоречие за нея. Кажете ми, от какво произтичат противоречията в живота? Не сме ли ние, които цапаме бялата дреха на любовта?
Този момък не се ли оцапа за любовта?
И младата мома не се ли оцапа за любовта?
към беседата >>
Само глупавият бърза, умният никога не бърза.
Величието на човека е резултат на неговата вътрешна разумна дейност, на неговото добро. Всеки човек може да бъде добър. Следователно, ако ти искаш да станеш добър, това е въпрос на времето. Затова не бързай, нека всяко нещо дойде на своето време. Някои неща могат да дойдат след година, други след сто, хиляда или повече години – нищо от това, не бързай.
Само глупавият бърза, умният никога не бърза.
В Бога има едно качество – Той никога не бърза. Като се молите на Бога, казвате: Господи, не виждаш ли, какво става в света? – Няма нищо, всичко ще се оправи. – Как ще се оправи? Не виждаш ли, какво става?
към беседата >>
И младата мома не се ли оцапа за любовта?
Тя била принудена да се върне вкъщи, обляна в сълзи. Ето едно противоречие за нея. Кажете ми, от какво произтичат противоречията в живота? Не сме ли ние, които цапаме бялата дреха на любовта? Този момък не се ли оцапа за любовта?
И младата мома не се ли оцапа за любовта?
към беседата >>
В Бога има едно качество – Той никога не бърза.
Всеки човек може да бъде добър. Следователно, ако ти искаш да станеш добър, това е въпрос на времето. Затова не бързай, нека всяко нещо дойде на своето време. Някои неща могат да дойдат след година, други след сто, хиляда или повече години – нищо от това, не бързай. Само глупавият бърза, умният никога не бърза.
В Бога има едно качество – Той никога не бърза.
Като се молите на Бога, казвате: Господи, не виждаш ли, какво става в света? – Няма нищо, всичко ще се оправи. – Как ще се оправи? Не виждаш ли, какво става? – Ще се оправи.
към беседата >>
Питам: Кой роди греха?
Питам: Кой роди греха?
Приятелят на младия момък искаше само да повярва, че го обича, без да мисли за последствията. Но и младият момък не искаше да изцапа роклята на своята любима. И той не е мислил за последствията. Той не се въздържал, не стоял далеч от своята възлюбена, да не я оцапа. Той считал, че е в реда на нещата, като срещне любимата си, да я прегърне.
към беседата >>
Като се молите на Бога, казвате: Господи, не виждаш ли, какво става в света?
Следователно, ако ти искаш да станеш добър, това е въпрос на времето. Затова не бързай, нека всяко нещо дойде на своето време. Някои неща могат да дойдат след година, други след сто, хиляда или повече години – нищо от това, не бързай. Само глупавият бърза, умният никога не бърза. В Бога има едно качество – Той никога не бърза.
Като се молите на Бога, казвате: Господи, не виждаш ли, какво става в света?
– Няма нищо, всичко ще се оправи. – Как ще се оправи? Не виждаш ли, какво става? – Ще се оправи.
към беседата >>
Приятелят на младия момък искаше само да повярва, че го обича, без да мисли за последствията.
Питам: Кой роди греха?
Приятелят на младия момък искаше само да повярва, че го обича, без да мисли за последствията.
Но и младият момък не искаше да изцапа роклята на своята любима. И той не е мислил за последствията. Той не се въздържал, не стоял далеч от своята възлюбена, да не я оцапа. Той считал, че е в реда на нещата, като срещне любимата си, да я прегърне. Сега, какви отношения ще има тя към него?
към беседата >>
– Няма нищо, всичко ще се оправи.
Затова не бързай, нека всяко нещо дойде на своето време. Някои неща могат да дойдат след година, други след сто, хиляда или повече години – нищо от това, не бързай. Само глупавият бърза, умният никога не бърза. В Бога има едно качество – Той никога не бърза. Като се молите на Бога, казвате: Господи, не виждаш ли, какво става в света?
– Няма нищо, всичко ще се оправи.
– Как ще се оправи? Не виждаш ли, какво става? – Ще се оправи.
към беседата >>
Но и младият момък не искаше да изцапа роклята на своята любима.
Питам: Кой роди греха? Приятелят на младия момък искаше само да повярва, че го обича, без да мисли за последствията.
Но и младият момък не искаше да изцапа роклята на своята любима.
И той не е мислил за последствията. Той не се въздържал, не стоял далеч от своята възлюбена, да не я оцапа. Той считал, че е в реда на нещата, като срещне любимата си, да я прегърне. Сега, какви отношения ще има тя към него? Този факт показва, докъде са достигнали хората на съвременната цивилизация и култура.
към беседата >>
– Как ще се оправи?
Някои неща могат да дойдат след година, други след сто, хиляда или повече години – нищо от това, не бързай. Само глупавият бърза, умният никога не бърза. В Бога има едно качество – Той никога не бърза. Като се молите на Бога, казвате: Господи, не виждаш ли, какво става в света? – Няма нищо, всичко ще се оправи.
– Как ще се оправи?
Не виждаш ли, какво става? – Ще се оправи.
към беседата >>
И той не е мислил за последствията.
Питам: Кой роди греха? Приятелят на младия момък искаше само да повярва, че го обича, без да мисли за последствията. Но и младият момък не искаше да изцапа роклята на своята любима.
И той не е мислил за последствията.
Той не се въздържал, не стоял далеч от своята възлюбена, да не я оцапа. Той считал, че е в реда на нещата, като срещне любимата си, да я прегърне. Сега, какви отношения ще има тя към него? Този факт показва, докъде са достигнали хората на съвременната цивилизация и култура. Какво разрешение ще дадете сега на въпросите?
към беседата >>
Не виждаш ли, какво става?
Само глупавият бърза, умният никога не бърза. В Бога има едно качество – Той никога не бърза. Като се молите на Бога, казвате: Господи, не виждаш ли, какво става в света? – Няма нищо, всичко ще се оправи. – Как ще се оправи?
Не виждаш ли, какво става?
– Ще се оправи.
към беседата >>
Той не се въздържал, не стоял далеч от своята възлюбена, да не я оцапа.
Питам: Кой роди греха? Приятелят на младия момък искаше само да повярва, че го обича, без да мисли за последствията. Но и младият момък не искаше да изцапа роклята на своята любима. И той не е мислил за последствията.
Той не се въздържал, не стоял далеч от своята възлюбена, да не я оцапа.
Той считал, че е в реда на нещата, като срещне любимата си, да я прегърне. Сега, какви отношения ще има тя към него? Този факт показва, докъде са достигнали хората на съвременната цивилизация и култура. Какво разрешение ще дадете сега на въпросите? Аз давам следното правило: Не изпитвай любовта на приятеля си с вино.
към беседата >>
– Ще се оправи.
В Бога има едно качество – Той никога не бърза. Като се молите на Бога, казвате: Господи, не виждаш ли, какво става в света? – Няма нищо, всичко ще се оправи. – Как ще се оправи? Не виждаш ли, какво става?
– Ще се оправи.
към беседата >>
Той считал, че е в реда на нещата, като срещне любимата си, да я прегърне.
Питам: Кой роди греха? Приятелят на младия момък искаше само да повярва, че го обича, без да мисли за последствията. Но и младият момък не искаше да изцапа роклята на своята любима. И той не е мислил за последствията. Той не се въздържал, не стоял далеч от своята възлюбена, да не я оцапа.
Той считал, че е в реда на нещата, като срещне любимата си, да я прегърне.
Сега, какви отношения ще има тя към него? Този факт показва, докъде са достигнали хората на съвременната цивилизация и култура. Какво разрешение ще дадете сега на въпросите? Аз давам следното правило: Не изпитвай любовта на приятеля си с вино. Не обличай белите си дрехи, да посрещаш пияния.
към беседата >>
Сега, ще се отклоня от мисълта си.
Сега, ще се отклоня от мисълта си.
Ще спра вниманието ви върху ръката. Кои са причините, дето ръката на един човек се различава по форма от ръката на друг? Веднъж, като изследвах ръката на един български поет, казах му, че първият пръст на ръката му е дълъг 9,5 см; средният му пръст е дълъг 10,5 см; четвъртият пръст – 10 см, а най-малкият –7 см. Питам го: Какво ще ми кажеш за твоята ръка? – Нищо не зная.
към беседата >>
Сега, какви отношения ще има тя към него?
Приятелят на младия момък искаше само да повярва, че го обича, без да мисли за последствията. Но и младият момък не искаше да изцапа роклята на своята любима. И той не е мислил за последствията. Той не се въздържал, не стоял далеч от своята възлюбена, да не я оцапа. Той считал, че е в реда на нещата, като срещне любимата си, да я прегърне.
Сега, какви отношения ще има тя към него?
Този факт показва, докъде са достигнали хората на съвременната цивилизация и култура. Какво разрешение ще дадете сега на въпросите? Аз давам следното правило: Не изпитвай любовта на приятеля си с вино. Не обличай белите си дрехи, да посрещаш пияния. От тези правила вие можете да извадите своите научни преводи.
към беседата >>
Ще спра вниманието ви върху ръката.
Сега, ще се отклоня от мисълта си.
Ще спра вниманието ви върху ръката.
Кои са причините, дето ръката на един човек се различава по форма от ръката на друг? Веднъж, като изследвах ръката на един български поет, казах му, че първият пръст на ръката му е дълъг 9,5 см; средният му пръст е дълъг 10,5 см; четвъртият пръст – 10 см, а най-малкият –7 см. Питам го: Какво ще ми кажеш за твоята ръка? – Нищо не зная. – Аз пък се интересувам, кога е създаден моделът на твоята ръка.
към беседата >>
Този факт показва, докъде са достигнали хората на съвременната цивилизация и култура.
Но и младият момък не искаше да изцапа роклята на своята любима. И той не е мислил за последствията. Той не се въздържал, не стоял далеч от своята възлюбена, да не я оцапа. Той считал, че е в реда на нещата, като срещне любимата си, да я прегърне. Сега, какви отношения ще има тя към него?
Този факт показва, докъде са достигнали хората на съвременната цивилизация и култура.
Какво разрешение ще дадете сега на въпросите? Аз давам следното правило: Не изпитвай любовта на приятеля си с вино. Не обличай белите си дрехи, да посрещаш пияния. От тези правила вие можете да извадите своите научни преводи. По-нататък сами ще разсъждавате.
към беседата >>
Кои са причините, дето ръката на един човек се различава по форма от ръката на друг?
Сега, ще се отклоня от мисълта си. Ще спра вниманието ви върху ръката.
Кои са причините, дето ръката на един човек се различава по форма от ръката на друг?
Веднъж, като изследвах ръката на един български поет, казах му, че първият пръст на ръката му е дълъг 9,5 см; средният му пръст е дълъг 10,5 см; четвъртият пръст – 10 см, а най-малкият –7 см. Питам го: Какво ще ми кажеш за твоята ръка? – Нищо не зная. – Аз пък се интересувам, кога е създаден моделът на твоята ръка. Като направя изчисление, мога да си отговоря на този въпрос.
към беседата >>
Какво разрешение ще дадете сега на въпросите?
И той не е мислил за последствията. Той не се въздържал, не стоял далеч от своята възлюбена, да не я оцапа. Той считал, че е в реда на нещата, като срещне любимата си, да я прегърне. Сега, какви отношения ще има тя към него? Този факт показва, докъде са достигнали хората на съвременната цивилизация и култура.
Какво разрешение ще дадете сега на въпросите?
Аз давам следното правило: Не изпитвай любовта на приятеля си с вино. Не обличай белите си дрехи, да посрещаш пияния. От тези правила вие можете да извадите своите научни преводи. По-нататък сами ще разсъждавате. Първо ще сдъвчете тази храна.
към беседата >>
Веднъж, като изследвах ръката на един български поет, казах му, че първият пръст на ръката му е дълъг 9,5 см; средният му пръст е дълъг 10,5 см; четвъртият пръст – 10 см, а най-малкият –7 см.
Сега, ще се отклоня от мисълта си. Ще спра вниманието ви върху ръката. Кои са причините, дето ръката на един човек се различава по форма от ръката на друг?
Веднъж, като изследвах ръката на един български поет, казах му, че първият пръст на ръката му е дълъг 9,5 см; средният му пръст е дълъг 10,5 см; четвъртият пръст – 10 см, а най-малкият –7 см.
Питам го: Какво ще ми кажеш за твоята ръка? – Нищо не зная. – Аз пък се интересувам, кога е създаден моделът на твоята ръка. Като направя изчисление, мога да си отговоря на този въпрос. – Какви изчисления ще правиш?
към беседата >>
Аз давам следното правило: Не изпитвай любовта на приятеля си с вино.
Той не се въздържал, не стоял далеч от своята възлюбена, да не я оцапа. Той считал, че е в реда на нещата, като срещне любимата си, да я прегърне. Сега, какви отношения ще има тя към него? Този факт показва, докъде са достигнали хората на съвременната цивилизация и култура. Какво разрешение ще дадете сега на въпросите?
Аз давам следното правило: Не изпитвай любовта на приятеля си с вино.
Не обличай белите си дрехи, да посрещаш пияния. От тези правила вие можете да извадите своите научни преводи. По-нататък сами ще разсъждавате. Първо ще сдъвчете тази храна. Само така ще стане един вътрешен процес.
към беседата >>
Питам го: Какво ще ми кажеш за твоята ръка?
Сега, ще се отклоня от мисълта си. Ще спра вниманието ви върху ръката. Кои са причините, дето ръката на един човек се различава по форма от ръката на друг? Веднъж, като изследвах ръката на един български поет, казах му, че първият пръст на ръката му е дълъг 9,5 см; средният му пръст е дълъг 10,5 см; четвъртият пръст – 10 см, а най-малкият –7 см.
Питам го: Какво ще ми кажеш за твоята ръка?
– Нищо не зная. – Аз пък се интересувам, кога е създаден моделът на твоята ръка. Като направя изчисление, мога да си отговоря на този въпрос. – Какви изчисления ще правиш? – За да се създаде твоята ръка, нужни са били четири милиарда години.
към беседата >>
Не обличай белите си дрехи, да посрещаш пияния.
Той считал, че е в реда на нещата, като срещне любимата си, да я прегърне. Сега, какви отношения ще има тя към него? Този факт показва, докъде са достигнали хората на съвременната цивилизация и култура. Какво разрешение ще дадете сега на въпросите? Аз давам следното правило: Не изпитвай любовта на приятеля си с вино.
Не обличай белите си дрехи, да посрещаш пияния.
От тези правила вие можете да извадите своите научни преводи. По-нататък сами ще разсъждавате. Първо ще сдъвчете тази храна. Само така ще стане един вътрешен процес. Всички хора мислят, не само ние.
към беседата >>
– Нищо не зная.
Сега, ще се отклоня от мисълта си. Ще спра вниманието ви върху ръката. Кои са причините, дето ръката на един човек се различава по форма от ръката на друг? Веднъж, като изследвах ръката на един български поет, казах му, че първият пръст на ръката му е дълъг 9,5 см; средният му пръст е дълъг 10,5 см; четвъртият пръст – 10 см, а най-малкият –7 см. Питам го: Какво ще ми кажеш за твоята ръка?
– Нищо не зная.
– Аз пък се интересувам, кога е създаден моделът на твоята ръка. Като направя изчисление, мога да си отговоря на този въпрос. – Какви изчисления ще правиш? – За да се създаде твоята ръка, нужни са били четири милиарда години. – Какво отношение има между времето, дължината и формата на ръката?
към беседата >>
От тези правила вие можете да извадите своите научни преводи.
Сега, какви отношения ще има тя към него? Този факт показва, докъде са достигнали хората на съвременната цивилизация и култура. Какво разрешение ще дадете сега на въпросите? Аз давам следното правило: Не изпитвай любовта на приятеля си с вино. Не обличай белите си дрехи, да посрещаш пияния.
От тези правила вие можете да извадите своите научни преводи.
По-нататък сами ще разсъждавате. Първо ще сдъвчете тази храна. Само така ще стане един вътрешен процес. Всички хора мислят, не само ние. Има около два милиарда хора на земята, които мислят.
към беседата >>
– Аз пък се интересувам, кога е създаден моделът на твоята ръка.
Ще спра вниманието ви върху ръката. Кои са причините, дето ръката на един човек се различава по форма от ръката на друг? Веднъж, като изследвах ръката на един български поет, казах му, че първият пръст на ръката му е дълъг 9,5 см; средният му пръст е дълъг 10,5 см; четвъртият пръст – 10 см, а най-малкият –7 см. Питам го: Какво ще ми кажеш за твоята ръка? – Нищо не зная.
– Аз пък се интересувам, кога е създаден моделът на твоята ръка.
Като направя изчисление, мога да си отговоря на този въпрос. – Какви изчисления ще правиш? – За да се създаде твоята ръка, нужни са били четири милиарда години. – Какво отношение има между времето, дължината и формата на ръката? – Има отношение.
към беседата >>
По-нататък сами ще разсъждавате.
Този факт показва, докъде са достигнали хората на съвременната цивилизация и култура. Какво разрешение ще дадете сега на въпросите? Аз давам следното правило: Не изпитвай любовта на приятеля си с вино. Не обличай белите си дрехи, да посрещаш пияния. От тези правила вие можете да извадите своите научни преводи.
По-нататък сами ще разсъждавате.
Първо ще сдъвчете тази храна. Само така ще стане един вътрешен процес. Всички хора мислят, не само ние. Има около два милиарда хора на земята, които мислят. Не само хората мислят.
към беседата >>
Като направя изчисление, мога да си отговоря на този въпрос.
Кои са причините, дето ръката на един човек се различава по форма от ръката на друг? Веднъж, като изследвах ръката на един български поет, казах му, че първият пръст на ръката му е дълъг 9,5 см; средният му пръст е дълъг 10,5 см; четвъртият пръст – 10 см, а най-малкият –7 см. Питам го: Какво ще ми кажеш за твоята ръка? – Нищо не зная. – Аз пък се интересувам, кога е създаден моделът на твоята ръка.
Като направя изчисление, мога да си отговоря на този въпрос.
– Какви изчисления ще правиш? – За да се създаде твоята ръка, нужни са били четири милиарда години. – Какво отношение има между времето, дължината и формата на ръката? – Има отношение. В това, именно, се крие загадката на въпроса.
към беседата >>
Първо ще сдъвчете тази храна.
Какво разрешение ще дадете сега на въпросите? Аз давам следното правило: Не изпитвай любовта на приятеля си с вино. Не обличай белите си дрехи, да посрещаш пияния. От тези правила вие можете да извадите своите научни преводи. По-нататък сами ще разсъждавате.
Първо ще сдъвчете тази храна.
Само така ще стане един вътрешен процес. Всички хора мислят, не само ние. Има около два милиарда хора на земята, които мислят. Не само хората мислят. И животните, и растенията, даже и кристалите – всички мислят и чувстват.
към беседата >>
– Какви изчисления ще правиш?
Веднъж, като изследвах ръката на един български поет, казах му, че първият пръст на ръката му е дълъг 9,5 см; средният му пръст е дълъг 10,5 см; четвъртият пръст – 10 см, а най-малкият –7 см. Питам го: Какво ще ми кажеш за твоята ръка? – Нищо не зная. – Аз пък се интересувам, кога е създаден моделът на твоята ръка. Като направя изчисление, мога да си отговоря на този въпрос.
– Какви изчисления ще правиш?
– За да се създаде твоята ръка, нужни са били четири милиарда години. – Какво отношение има между времето, дължината и формата на ръката? – Има отношение. В това, именно, се крие загадката на въпроса. След този разговор, аз започнах да гадая.
към беседата >>
Само така ще стане един вътрешен процес.
Аз давам следното правило: Не изпитвай любовта на приятеля си с вино. Не обличай белите си дрехи, да посрещаш пияния. От тези правила вие можете да извадите своите научни преводи. По-нататък сами ще разсъждавате. Първо ще сдъвчете тази храна.
Само така ще стане един вътрешен процес.
Всички хора мислят, не само ние. Има около два милиарда хора на земята, които мислят. Не само хората мислят. И животните, и растенията, даже и кристалите – всички мислят и чувстват. И водата, и въздухът, и светлината мислят.
към беседата >>
– За да се създаде твоята ръка, нужни са били четири милиарда години.
Питам го: Какво ще ми кажеш за твоята ръка? – Нищо не зная. – Аз пък се интересувам, кога е създаден моделът на твоята ръка. Като направя изчисление, мога да си отговоря на този въпрос. – Какви изчисления ще правиш?
– За да се създаде твоята ръка, нужни са били четири милиарда години.
– Какво отношение има между времето, дължината и формата на ръката? – Има отношение. В това, именно, се крие загадката на въпроса. След този разговор, аз започнах да гадая. Казвам му: Ти си поет, обичаш природата, но пишеш верни и неверни неща.
към беседата >>
Всички хора мислят, не само ние.
Не обличай белите си дрехи, да посрещаш пияния. От тези правила вие можете да извадите своите научни преводи. По-нататък сами ще разсъждавате. Първо ще сдъвчете тази храна. Само така ще стане един вътрешен процес.
Всички хора мислят, не само ние.
Има около два милиарда хора на земята, които мислят. Не само хората мислят. И животните, и растенията, даже и кристалите – всички мислят и чувстват. И водата, и въздухът, и светлината мислят. Има още същества, по всички слънчеви системи, които също така мислят.
към беседата >>
– Какво отношение има между времето, дължината и формата на ръката?
– Нищо не зная. – Аз пък се интересувам, кога е създаден моделът на твоята ръка. Като направя изчисление, мога да си отговоря на този въпрос. – Какви изчисления ще правиш? – За да се създаде твоята ръка, нужни са били четири милиарда години.
– Какво отношение има между времето, дължината и формата на ръката?
– Има отношение. В това, именно, се крие загадката на въпроса. След този разговор, аз започнах да гадая. Казвам му: Ти си поет, обичаш природата, но пишеш верни и неверни неща. Справедлив си само по отношение към себе си.
към беседата >>
Има около два милиарда хора на земята, които мислят.
От тези правила вие можете да извадите своите научни преводи. По-нататък сами ще разсъждавате. Първо ще сдъвчете тази храна. Само така ще стане един вътрешен процес. Всички хора мислят, не само ние.
Има около два милиарда хора на земята, които мислят.
Не само хората мислят. И животните, и растенията, даже и кристалите – всички мислят и чувстват. И водата, и въздухът, и светлината мислят. Има още същества, по всички слънчеви системи, които също така мислят. Какво мислят, какво разрешават те?
към беседата >>
– Има отношение.
– Аз пък се интересувам, кога е създаден моделът на твоята ръка. Като направя изчисление, мога да си отговоря на този въпрос. – Какви изчисления ще правиш? – За да се създаде твоята ръка, нужни са били четири милиарда години. – Какво отношение има между времето, дължината и формата на ръката?
– Има отношение.
В това, именно, се крие загадката на въпроса. След този разговор, аз започнах да гадая. Казвам му: Ти си поет, обичаш природата, но пишеш верни и неверни неща. Справедлив си само по отношение към себе си. Щом се отнася до другите, ти огъваш истината.
към беседата >>
Не само хората мислят.
По-нататък сами ще разсъждавате. Първо ще сдъвчете тази храна. Само така ще стане един вътрешен процес. Всички хора мислят, не само ние. Има около два милиарда хора на земята, които мислят.
Не само хората мислят.
И животните, и растенията, даже и кристалите – всички мислят и чувстват. И водата, и въздухът, и светлината мислят. Има още същества, по всички слънчеви системи, които също така мислят. Какво мислят, какво разрешават те? Всички разрешават велики въпроси.
към беседата >>
В това, именно, се крие загадката на въпроса.
Като направя изчисление, мога да си отговоря на този въпрос. – Какви изчисления ще правиш? – За да се създаде твоята ръка, нужни са били четири милиарда години. – Какво отношение има между времето, дължината и формата на ръката? – Има отношение.
В това, именно, се крие загадката на въпроса.
След този разговор, аз започнах да гадая. Казвам му: Ти си поет, обичаш природата, но пишеш верни и неверни неща. Справедлив си само по отношение към себе си. Щом се отнася до другите, ти огъваш истината. Музикален си, обичаш музиката, но с нея използваш хората.
към беседата >>
И животните, и растенията, даже и кристалите – всички мислят и чувстват.
Първо ще сдъвчете тази храна. Само така ще стане един вътрешен процес. Всички хора мислят, не само ние. Има около два милиарда хора на земята, които мислят. Не само хората мислят.
И животните, и растенията, даже и кристалите – всички мислят и чувстват.
И водата, и въздухът, и светлината мислят. Има още същества, по всички слънчеви системи, които също така мислят. Какво мислят, какво разрешават те? Всички разрешават велики въпроси. Във всички слънчеви системи съществуват въпроси, които предстоят за разрешение.
към беседата >>
След този разговор, аз започнах да гадая.
– Какви изчисления ще правиш? – За да се създаде твоята ръка, нужни са били четири милиарда години. – Какво отношение има между времето, дължината и формата на ръката? – Има отношение. В това, именно, се крие загадката на въпроса.
След този разговор, аз започнах да гадая.
Казвам му: Ти си поет, обичаш природата, но пишеш верни и неверни неща. Справедлив си само по отношение към себе си. Щом се отнася до другите, ти огъваш истината. Музикален си, обичаш музиката, но с нея използваш хората. Обичаш света, но пак го използваш за себе си.
към беседата >>
И водата, и въздухът, и светлината мислят.
Само така ще стане един вътрешен процес. Всички хора мислят, не само ние. Има около два милиарда хора на земята, които мислят. Не само хората мислят. И животните, и растенията, даже и кристалите – всички мислят и чувстват.
И водата, и въздухът, и светлината мислят.
Има още същества, по всички слънчеви системи, които също така мислят. Какво мислят, какво разрешават те? Всички разрешават велики въпроси. Във всички слънчеви системи съществуват въпроси, които предстоят за разрешение. Те разрешават следните положения: какви трябва да бъдат отношенията на любовта към живота, както и отношенията на живота към любовта.
към беседата >>
Казвам му: Ти си поет, обичаш природата, но пишеш верни и неверни неща.
– За да се създаде твоята ръка, нужни са били четири милиарда години. – Какво отношение има между времето, дължината и формата на ръката? – Има отношение. В това, именно, се крие загадката на въпроса. След този разговор, аз започнах да гадая.
Казвам му: Ти си поет, обичаш природата, но пишеш верни и неверни неща.
Справедлив си само по отношение към себе си. Щом се отнася до другите, ти огъваш истината. Музикален си, обичаш музиката, но с нея използваш хората. Обичаш света, но пак го използваш за себе си. Като поет, ти никога до сега не си мислил за своята душа.
към беседата >>
Има още същества, по всички слънчеви системи, които също така мислят.
Всички хора мислят, не само ние. Има около два милиарда хора на земята, които мислят. Не само хората мислят. И животните, и растенията, даже и кристалите – всички мислят и чувстват. И водата, и въздухът, и светлината мислят.
Има още същества, по всички слънчеви системи, които също така мислят.
Какво мислят, какво разрешават те? Всички разрешават велики въпроси. Във всички слънчеви системи съществуват въпроси, които предстоят за разрешение. Те разрешават следните положения: какви трябва да бъдат отношенията на любовта към живота, както и отношенията на живота към любовта. Това е велика задача.
към беседата >>
Справедлив си само по отношение към себе си.
– Какво отношение има между времето, дължината и формата на ръката? – Има отношение. В това, именно, се крие загадката на въпроса. След този разговор, аз започнах да гадая. Казвам му: Ти си поет, обичаш природата, но пишеш верни и неверни неща.
Справедлив си само по отношение към себе си.
Щом се отнася до другите, ти огъваш истината. Музикален си, обичаш музиката, но с нея използваш хората. Обичаш света, но пак го използваш за себе си. Като поет, ти никога до сега не си мислил за своята душа. За тебе няма божество, на което да се кланяш.
към беседата >>
Какво мислят, какво разрешават те?
Има около два милиарда хора на земята, които мислят. Не само хората мислят. И животните, и растенията, даже и кристалите – всички мислят и чувстват. И водата, и въздухът, и светлината мислят. Има още същества, по всички слънчеви системи, които също така мислят.
Какво мислят, какво разрешават те?
Всички разрешават велики въпроси. Във всички слънчеви системи съществуват въпроси, които предстоят за разрешение. Те разрешават следните положения: какви трябва да бъдат отношенията на любовта към живота, както и отношенията на живота към любовта. Това е велика задача.
към беседата >>
Щом се отнася до другите, ти огъваш истината.
– Има отношение. В това, именно, се крие загадката на въпроса. След този разговор, аз започнах да гадая. Казвам му: Ти си поет, обичаш природата, но пишеш верни и неверни неща. Справедлив си само по отношение към себе си.
Щом се отнася до другите, ти огъваш истината.
Музикален си, обичаш музиката, но с нея използваш хората. Обичаш света, но пак го използваш за себе си. Като поет, ти никога до сега не си мислил за своята душа. За тебе няма божество, на което да се кланяш. Единственото божество, на което се кланяш, това си ти сам.
към беседата >>
Всички разрешават велики въпроси.
Не само хората мислят. И животните, и растенията, даже и кристалите – всички мислят и чувстват. И водата, и въздухът, и светлината мислят. Има още същества, по всички слънчеви системи, които също така мислят. Какво мислят, какво разрешават те?
Всички разрешават велики въпроси.
Във всички слънчеви системи съществуват въпроси, които предстоят за разрешение. Те разрешават следните положения: какви трябва да бъдат отношенията на любовта към живота, както и отношенията на живота към любовта. Това е велика задача.
към беседата >>
Музикален си, обичаш музиката, но с нея използваш хората.
В това, именно, се крие загадката на въпроса. След този разговор, аз започнах да гадая. Казвам му: Ти си поет, обичаш природата, но пишеш верни и неверни неща. Справедлив си само по отношение към себе си. Щом се отнася до другите, ти огъваш истината.
Музикален си, обичаш музиката, но с нея използваш хората.
Обичаш света, но пак го използваш за себе си. Като поет, ти никога до сега не си мислил за своята душа. За тебе няма божество, на което да се кланяш. Единственото божество, на което се кланяш, това си ти сам. – Отде извади всичко написано?
към беседата >>
Във всички слънчеви системи съществуват въпроси, които предстоят за разрешение.
И животните, и растенията, даже и кристалите – всички мислят и чувстват. И водата, и въздухът, и светлината мислят. Има още същества, по всички слънчеви системи, които също така мислят. Какво мислят, какво разрешават те? Всички разрешават велики въпроси.
Във всички слънчеви системи съществуват въпроси, които предстоят за разрешение.
Те разрешават следните положения: какви трябва да бъдат отношенията на любовта към живота, както и отношенията на живота към любовта. Това е велика задача.
към беседата >>
Обичаш света, но пак го използваш за себе си.
След този разговор, аз започнах да гадая. Казвам му: Ти си поет, обичаш природата, но пишеш верни и неверни неща. Справедлив си само по отношение към себе си. Щом се отнася до другите, ти огъваш истината. Музикален си, обичаш музиката, но с нея използваш хората.
Обичаш света, но пак го използваш за себе си.
Като поет, ти никога до сега не си мислил за своята душа. За тебе няма божество, на което да се кланяш. Единственото божество, на което се кланяш, това си ти сам. – Отде извади всичко написано? – От твоята ръка, направена отпреди четири милиарда години.
към беседата >>
Те разрешават следните положения: какви трябва да бъдат отношенията на любовта към живота, както и отношенията на живота към любовта.
И водата, и въздухът, и светлината мислят. Има още същества, по всички слънчеви системи, които също така мислят. Какво мислят, какво разрешават те? Всички разрешават велики въпроси. Във всички слънчеви системи съществуват въпроси, които предстоят за разрешение.
Те разрешават следните положения: какви трябва да бъдат отношенията на любовта към живота, както и отношенията на живота към любовта.
Това е велика задача.
към беседата >>
Като поет, ти никога до сега не си мислил за своята душа.
Казвам му: Ти си поет, обичаш природата, но пишеш верни и неверни неща. Справедлив си само по отношение към себе си. Щом се отнася до другите, ти огъваш истината. Музикален си, обичаш музиката, но с нея използваш хората. Обичаш света, но пак го използваш за себе си.
Като поет, ти никога до сега не си мислил за своята душа.
За тебе няма божество, на което да се кланяш. Единственото божество, на което се кланяш, това си ти сам. – Отде извади всичко написано? – От твоята ръка, направена отпреди четири милиарда години. Това е написано на дясната ти ръка.
към беседата >>
Това е велика задача.
Има още същества, по всички слънчеви системи, които също така мислят. Какво мислят, какво разрешават те? Всички разрешават велики въпроси. Във всички слънчеви системи съществуват въпроси, които предстоят за разрешение. Те разрешават следните положения: какви трябва да бъдат отношенията на любовта към живота, както и отношенията на живота към любовта.
Това е велика задача.
към беседата >>
За тебе няма божество, на което да се кланяш.
Справедлив си само по отношение към себе си. Щом се отнася до другите, ти огъваш истината. Музикален си, обичаш музиката, но с нея използваш хората. Обичаш света, но пак го използваш за себе си. Като поет, ти никога до сега не си мислил за своята душа.
За тебе няма божество, на което да се кланяш.
Единственото божество, на което се кланяш, това си ти сам. – Отде извади всичко написано? – От твоята ръка, направена отпреди четири милиарда години. Това е написано на дясната ти ръка. Като вземеш лявата ръка, там пък е написано, какво трябва да правиш.
към беседата >>
Питате: Що е любовта?
Питате: Що е любовта?
– Като любиш някого, ще го нахраниш. – Ще го нахраниш, но и ще го умориш. – Като го обичаш, ще го изучаваш. – Ще го изучиш, но ще го направиш горделив. – Ще му дам богатство.
към беседата >>
Единственото божество, на което се кланяш, това си ти сам.
Щом се отнася до другите, ти огъваш истината. Музикален си, обичаш музиката, но с нея използваш хората. Обичаш света, но пак го използваш за себе си. Като поет, ти никога до сега не си мислил за своята душа. За тебе няма божество, на което да се кланяш.
Единственото божество, на което се кланяш, това си ти сам.
– Отде извади всичко написано? – От твоята ръка, направена отпреди четири милиарда години. Това е написано на дясната ти ръка. Като вземеш лявата ръка, там пък е написано, какво трябва да правиш. При измерване на лявата ръка, намирам следните числа: единият пръст е дълъг 9,6 см, вторият пръст – 10,6 см, третият пръст – 10,1 см, и четвъртият – 7,1 см.
към беседата >>
– Като любиш някого, ще го нахраниш.
Питате: Що е любовта?
– Като любиш някого, ще го нахраниш.
– Ще го нахраниш, но и ще го умориш. – Като го обичаш, ще го изучаваш. – Ще го изучиш, но ще го направиш горделив. – Ще му дам богатство. – С това ще го извратиш.
към беседата >>
– Отде извади всичко написано?
Музикален си, обичаш музиката, но с нея използваш хората. Обичаш света, но пак го използваш за себе си. Като поет, ти никога до сега не си мислил за своята душа. За тебе няма божество, на което да се кланяш. Единственото божество, на което се кланяш, това си ти сам.
– Отде извади всичко написано?
– От твоята ръка, направена отпреди четири милиарда години. Това е написано на дясната ти ръка. Като вземеш лявата ръка, там пък е написано, какво трябва да правиш. При измерване на лявата ръка, намирам следните числа: единият пръст е дълъг 9,6 см, вторият пръст – 10,6 см, третият пръст – 10,1 см, и четвъртият – 7,1 см.
към беседата >>
– Ще го нахраниш, но и ще го умориш.
Питате: Що е любовта? – Като любиш някого, ще го нахраниш.
– Ще го нахраниш, но и ще го умориш.
– Като го обичаш, ще го изучаваш. – Ще го изучиш, но ще го направиш горделив. – Ще му дам богатство. – С това ще го извратиш. – Ще му дам тяло.
към беседата >>
– От твоята ръка, направена отпреди четири милиарда години.
Обичаш света, но пак го използваш за себе си. Като поет, ти никога до сега не си мислил за своята душа. За тебе няма божество, на което да се кланяш. Единственото божество, на което се кланяш, това си ти сам. – Отде извади всичко написано?
– От твоята ръка, направена отпреди четири милиарда години.
Това е написано на дясната ти ръка. Като вземеш лявата ръка, там пък е написано, какво трябва да правиш. При измерване на лявата ръка, намирам следните числа: единият пръст е дълъг 9,6 см, вторият пръст – 10,6 см, третият пръст – 10,1 см, и четвъртият – 7,1 см.
към беседата >>
– Като го обичаш, ще го изучаваш.
Питате: Що е любовта? – Като любиш някого, ще го нахраниш. – Ще го нахраниш, но и ще го умориш.
– Като го обичаш, ще го изучаваш.
– Ще го изучиш, но ще го направиш горделив. – Ще му дам богатство. – С това ще го извратиш. – Ще му дам тяло. – Това вече е собственост, с което ще го убедиш в частната собственост.
към беседата >>
Това е написано на дясната ти ръка.
Като поет, ти никога до сега не си мислил за своята душа. За тебе няма божество, на което да се кланяш. Единственото божество, на което се кланяш, това си ти сам. – Отде извади всичко написано? – От твоята ръка, направена отпреди четири милиарда години.
Това е написано на дясната ти ръка.
Като вземеш лявата ръка, там пък е написано, какво трябва да правиш. При измерване на лявата ръка, намирам следните числа: единият пръст е дълъг 9,6 см, вторият пръст – 10,6 см, третият пръст – 10,1 см, и четвъртият – 7,1 см.
към беседата >>
– Ще го изучиш, но ще го направиш горделив.
Питате: Що е любовта? – Като любиш някого, ще го нахраниш. – Ще го нахраниш, но и ще го умориш. – Като го обичаш, ще го изучаваш.
– Ще го изучиш, но ще го направиш горделив.
– Ще му дам богатство. – С това ще го извратиш. – Ще му дам тяло. – Това вече е собственост, с което ще го убедиш в частната собственост. Както владееш тялото, така и света ще искаш да владееш.
към беседата >>
Като вземеш лявата ръка, там пък е написано, какво трябва да правиш.
За тебе няма божество, на което да се кланяш. Единственото божество, на което се кланяш, това си ти сам. – Отде извади всичко написано? – От твоята ръка, направена отпреди четири милиарда години. Това е написано на дясната ти ръка.
Като вземеш лявата ръка, там пък е написано, какво трябва да правиш.
При измерване на лявата ръка, намирам следните числа: единият пръст е дълъг 9,6 см, вторият пръст – 10,6 см, третият пръст – 10,1 см, и четвъртият – 7,1 см.
към беседата >>
– Ще му дам богатство.
Питате: Що е любовта? – Като любиш някого, ще го нахраниш. – Ще го нахраниш, но и ще го умориш. – Като го обичаш, ще го изучаваш. – Ще го изучиш, но ще го направиш горделив.
– Ще му дам богатство.
– С това ще го извратиш. – Ще му дам тяло. – Това вече е собственост, с което ще го убедиш в частната собственост. Както владееш тялото, така и света ще искаш да владееш. – Това са положения, които развращават живота.
към беседата >>
При измерване на лявата ръка, намирам следните числа: единият пръст е дълъг 9,6 см, вторият пръст – 10,6 см, третият пръст – 10,1 см, и четвъртият – 7,1 см.
Единственото божество, на което се кланяш, това си ти сам. – Отде извади всичко написано? – От твоята ръка, направена отпреди четири милиарда години. Това е написано на дясната ти ръка. Като вземеш лявата ръка, там пък е написано, какво трябва да правиш.
При измерване на лявата ръка, намирам следните числа: единият пръст е дълъг 9,6 см, вторият пръст – 10,6 см, третият пръст – 10,1 см, и четвъртият – 7,1 см.
към беседата >>
– С това ще го извратиш.
– Като любиш някого, ще го нахраниш. – Ще го нахраниш, но и ще го умориш. – Като го обичаш, ще го изучаваш. – Ще го изучиш, но ще го направиш горделив. – Ще му дам богатство.
– С това ще го извратиш.
– Ще му дам тяло. – Това вече е собственост, с което ще го убедиш в частната собственост. Както владееш тялото, така и света ще искаш да владееш. – Това са положения, които развращават живота. – Кое е това, което дава любовта?
към беседата >>
Казвам: Ти трябва да се държиш за единицата, защото не знаеш, какво означава тя.
Казвам: Ти трябва да се държиш за единицата, защото не знаеш, какво означава тя.
Ти не разбираш мястото на единицата в живота. Като казваш, че имаш една глава, как ще я кръстиш? Ако искаш да осветиш една идея и кажеш, че като нея няма друга, как ще я кръстиш? Само единицата определя нещата. Следователно, само когато поставиш единицата в ума си, тогава ще създадеш единство в себе си.
към беседата >>
– Ще му дам тяло.
– Ще го нахраниш, но и ще го умориш. – Като го обичаш, ще го изучаваш. – Ще го изучиш, но ще го направиш горделив. – Ще му дам богатство. – С това ще го извратиш.
– Ще му дам тяло.
– Това вече е собственост, с което ще го убедиш в частната собственост. Както владееш тялото, така и света ще искаш да владееш. – Това са положения, които развращават живота. – Кое е това, което дава любовта? Още от древността, разумните хора са разглеждали любовта като съзнателна, разумна връзка в природата.
към беседата >>
Ти не разбираш мястото на единицата в живота.
Казвам: Ти трябва да се държиш за единицата, защото не знаеш, какво означава тя.
Ти не разбираш мястото на единицата в живота.
Като казваш, че имаш една глава, как ще я кръстиш? Ако искаш да осветиш една идея и кажеш, че като нея няма друга, как ще я кръстиш? Само единицата определя нещата. Следователно, само когато поставиш единицата в ума си, тогава ще създадеш единство в себе си. И ако не разбираш живия закон, който контролира живите числа, никога не можеш да си служиш с тях.
към беседата >>
– Това вече е собственост, с което ще го убедиш в частната собственост.
– Като го обичаш, ще го изучаваш. – Ще го изучиш, но ще го направиш горделив. – Ще му дам богатство. – С това ще го извратиш. – Ще му дам тяло.
– Това вече е собственост, с което ще го убедиш в частната собственост.
Както владееш тялото, така и света ще искаш да владееш. – Това са положения, които развращават живота. – Кое е това, което дава любовта? Още от древността, разумните хора са разглеждали любовта като съзнателна, разумна връзка в природата. Тази връзка представя един от възлите на любовта.
към беседата >>
Като казваш, че имаш една глава, как ще я кръстиш?
Казвам: Ти трябва да се държиш за единицата, защото не знаеш, какво означава тя. Ти не разбираш мястото на единицата в живота.
Като казваш, че имаш една глава, как ще я кръстиш?
Ако искаш да осветиш една идея и кажеш, че като нея няма друга, как ще я кръстиш? Само единицата определя нещата. Следователно, само когато поставиш единицата в ума си, тогава ще създадеш единство в себе си. И ако не разбираш живия закон, който контролира живите числа, никога не можеш да си служиш с тях. Ще кажеш: Не ми трябва единицата.
към беседата >>
Както владееш тялото, така и света ще искаш да владееш.
– Ще го изучиш, но ще го направиш горделив. – Ще му дам богатство. – С това ще го извратиш. – Ще му дам тяло. – Това вече е собственост, с което ще го убедиш в частната собственост.
Както владееш тялото, така и света ще искаш да владееш.
– Това са положения, които развращават живота. – Кое е това, което дава любовта? Още от древността, разумните хора са разглеждали любовта като съзнателна, разумна връзка в природата. Тази връзка представя един от възлите на любовта. Ако взема един конец и направя възел, в който вложа една мисъл, като се докосне някой до този възел, мисълта ще произведе известна промяна в него.
към беседата >>
Ако искаш да осветиш една идея и кажеш, че като нея няма друга, как ще я кръстиш?
Казвам: Ти трябва да се държиш за единицата, защото не знаеш, какво означава тя. Ти не разбираш мястото на единицата в живота. Като казваш, че имаш една глава, как ще я кръстиш?
Ако искаш да осветиш една идея и кажеш, че като нея няма друга, как ще я кръстиш?
Само единицата определя нещата. Следователно, само когато поставиш единицата в ума си, тогава ще създадеш единство в себе си. И ако не разбираш живия закон, който контролира живите числа, никога не можеш да си служиш с тях. Ще кажеш: Не ми трябва единицата. Професор скъсва ученика си и му казва: Ти нямаш единицата в себе си, следователно, нямаш идея.
към беседата >>
– Това са положения, които развращават живота.
– Ще му дам богатство. – С това ще го извратиш. – Ще му дам тяло. – Това вече е собственост, с което ще го убедиш в частната собственост. Както владееш тялото, така и света ще искаш да владееш.
– Това са положения, които развращават живота.
– Кое е това, което дава любовта? Още от древността, разумните хора са разглеждали любовта като съзнателна, разумна връзка в природата. Тази връзка представя един от възлите на любовта. Ако взема един конец и направя възел, в който вложа една мисъл, като се докосне някой до този възел, мисълта ще произведе известна промяна в него. Ако мисълта, вложена във възела, е права, който се докосне до него, ако е бил болен, ще оздравее; ако е бил глупав, ще поумнее.
към беседата >>
Само единицата определя нещата.
Казвам: Ти трябва да се държиш за единицата, защото не знаеш, какво означава тя. Ти не разбираш мястото на единицата в живота. Като казваш, че имаш една глава, как ще я кръстиш? Ако искаш да осветиш една идея и кажеш, че като нея няма друга, как ще я кръстиш?
Само единицата определя нещата.
Следователно, само когато поставиш единицата в ума си, тогава ще създадеш единство в себе си. И ако не разбираш живия закон, който контролира живите числа, никога не можеш да си служиш с тях. Ще кажеш: Не ми трябва единицата. Професор скъсва ученика си и му казва: Ти нямаш единицата в себе си, следователно, нямаш идея. Докато не разбереш единицата, нищо не можеш да постигнеш.
към беседата >>
– Кое е това, което дава любовта?
– С това ще го извратиш. – Ще му дам тяло. – Това вече е собственост, с което ще го убедиш в частната собственост. Както владееш тялото, така и света ще искаш да владееш. – Това са положения, които развращават живота.
– Кое е това, което дава любовта?
Още от древността, разумните хора са разглеждали любовта като съзнателна, разумна връзка в природата. Тази връзка представя един от възлите на любовта. Ако взема един конец и направя възел, в който вложа една мисъл, като се докосне някой до този възел, мисълта ще произведе известна промяна в него. Ако мисълта, вложена във възела, е права, който се докосне до него, ако е бил болен, ще оздравее; ако е бил глупав, ще поумнее. Който и да се докосне до този възел, мисълта, вложена в него, ще предизвика чудеса.
към беседата >>
Следователно, само когато поставиш единицата в ума си, тогава ще създадеш единство в себе си.
Казвам: Ти трябва да се държиш за единицата, защото не знаеш, какво означава тя. Ти не разбираш мястото на единицата в живота. Като казваш, че имаш една глава, как ще я кръстиш? Ако искаш да осветиш една идея и кажеш, че като нея няма друга, как ще я кръстиш? Само единицата определя нещата.
Следователно, само когато поставиш единицата в ума си, тогава ще създадеш единство в себе си.
И ако не разбираш живия закон, който контролира живите числа, никога не можеш да си служиш с тях. Ще кажеш: Не ми трябва единицата. Професор скъсва ученика си и му казва: Ти нямаш единицата в себе си, следователно, нямаш идея. Докато не разбереш единицата, нищо не можеш да постигнеш. Когато при мене дойде човек без единица в себе си, аз се смея.
към беседата >>
Още от древността, разумните хора са разглеждали любовта като съзнателна, разумна връзка в природата.
– Ще му дам тяло. – Това вече е собственост, с което ще го убедиш в частната собственост. Както владееш тялото, така и света ще искаш да владееш. – Това са положения, които развращават живота. – Кое е това, което дава любовта?
Още от древността, разумните хора са разглеждали любовта като съзнателна, разумна връзка в природата.
Тази връзка представя един от възлите на любовта. Ако взема един конец и направя възел, в който вложа една мисъл, като се докосне някой до този възел, мисълта ще произведе известна промяна в него. Ако мисълта, вложена във възела, е права, който се докосне до него, ако е бил болен, ще оздравее; ако е бил глупав, ще поумнее. Който и да се докосне до този възел, мисълта, вложена в него, ще предизвика чудеса. – Как може да бъде това?
към беседата >>
И ако не разбираш живия закон, който контролира живите числа, никога не можеш да си служиш с тях.
Ти не разбираш мястото на единицата в живота. Като казваш, че имаш една глава, как ще я кръстиш? Ако искаш да осветиш една идея и кажеш, че като нея няма друга, как ще я кръстиш? Само единицата определя нещата. Следователно, само когато поставиш единицата в ума си, тогава ще създадеш единство в себе си.
И ако не разбираш живия закон, който контролира живите числа, никога не можеш да си служиш с тях.
Ще кажеш: Не ми трябва единицата. Професор скъсва ученика си и му казва: Ти нямаш единицата в себе си, следователно, нямаш идея. Докато не разбереш единицата, нищо не можеш да постигнеш. Когато при мене дойде човек без единица в себе си, аз се смея. Той казва: Тебе ти е широко в живота, но знаеш ли, какво е моето положение?
към беседата >>
Тази връзка представя един от възлите на любовта.
– Това вече е собственост, с което ще го убедиш в частната собственост. Както владееш тялото, така и света ще искаш да владееш. – Това са положения, които развращават живота. – Кое е това, което дава любовта? Още от древността, разумните хора са разглеждали любовта като съзнателна, разумна връзка в природата.
Тази връзка представя един от възлите на любовта.
Ако взема един конец и направя възел, в който вложа една мисъл, като се докосне някой до този възел, мисълта ще произведе известна промяна в него. Ако мисълта, вложена във възела, е права, който се докосне до него, ако е бил болен, ще оздравее; ако е бил глупав, ще поумнее. Който и да се докосне до този възел, мисълта, вложена в него, ще предизвика чудеса. – Как може да бъде това? – Той е като кран, през който тече водата.
към беседата >>
Ще кажеш: Не ми трябва единицата.
Като казваш, че имаш една глава, как ще я кръстиш? Ако искаш да осветиш една идея и кажеш, че като нея няма друга, как ще я кръстиш? Само единицата определя нещата. Следователно, само когато поставиш единицата в ума си, тогава ще създадеш единство в себе си. И ако не разбираш живия закон, който контролира живите числа, никога не можеш да си служиш с тях.
Ще кажеш: Не ми трябва единицата.
Професор скъсва ученика си и му казва: Ти нямаш единицата в себе си, следователно, нямаш идея. Докато не разбереш единицата, нищо не можеш да постигнеш. Когато при мене дойде човек без единица в себе си, аз се смея. Той казва: Тебе ти е широко в живота, но знаеш ли, какво е моето положение? Скъсаха ме по еди-кой си предмет, писаха ми единица.
към беседата >>
Ако взема един конец и направя възел, в който вложа една мисъл, като се докосне някой до този възел, мисълта ще произведе известна промяна в него.
Както владееш тялото, така и света ще искаш да владееш. – Това са положения, които развращават живота. – Кое е това, което дава любовта? Още от древността, разумните хора са разглеждали любовта като съзнателна, разумна връзка в природата. Тази връзка представя един от възлите на любовта.
Ако взема един конец и направя възел, в който вложа една мисъл, като се докосне някой до този възел, мисълта ще произведе известна промяна в него.
Ако мисълта, вложена във възела, е права, който се докосне до него, ако е бил болен, ще оздравее; ако е бил глупав, ще поумнее. Който и да се докосне до този възел, мисълта, вложена в него, ще предизвика чудеса. – Как може да бъде това? – Той е като кран, през който тече водата. Значи, всяко разумно нещо е проводник на Божествените сили.
към беседата >>
Професор скъсва ученика си и му казва: Ти нямаш единицата в себе си, следователно, нямаш идея.
Ако искаш да осветиш една идея и кажеш, че като нея няма друга, как ще я кръстиш? Само единицата определя нещата. Следователно, само когато поставиш единицата в ума си, тогава ще създадеш единство в себе си. И ако не разбираш живия закон, който контролира живите числа, никога не можеш да си служиш с тях. Ще кажеш: Не ми трябва единицата.
Професор скъсва ученика си и му казва: Ти нямаш единицата в себе си, следователно, нямаш идея.
Докато не разбереш единицата, нищо не можеш да постигнеш. Когато при мене дойде човек без единица в себе си, аз се смея. Той казва: Тебе ти е широко в живота, но знаеш ли, какво е моето положение? Скъсаха ме по еди-кой си предмет, писаха ми единица. – За колко продаваш тази единица?
към беседата >>
Ако мисълта, вложена във възела, е права, който се докосне до него, ако е бил болен, ще оздравее; ако е бил глупав, ще поумнее.
– Това са положения, които развращават живота. – Кое е това, което дава любовта? Още от древността, разумните хора са разглеждали любовта като съзнателна, разумна връзка в природата. Тази връзка представя един от възлите на любовта. Ако взема един конец и направя възел, в който вложа една мисъл, като се докосне някой до този възел, мисълта ще произведе известна промяна в него.
Ако мисълта, вложена във възела, е права, който се докосне до него, ако е бил болен, ще оздравее; ако е бил глупав, ще поумнее.
Който и да се докосне до този възел, мисълта, вложена в него, ще предизвика чудеса. – Как може да бъде това? – Той е като кран, през който тече водата. Значи, всяко разумно нещо е проводник на Божествените сили. Следователно, всеки човек може да развърти крана и да потече от него вода.
към беседата >>
Докато не разбереш единицата, нищо не можеш да постигнеш.
Само единицата определя нещата. Следователно, само когато поставиш единицата в ума си, тогава ще създадеш единство в себе си. И ако не разбираш живия закон, който контролира живите числа, никога не можеш да си служиш с тях. Ще кажеш: Не ми трябва единицата. Професор скъсва ученика си и му казва: Ти нямаш единицата в себе си, следователно, нямаш идея.
Докато не разбереш единицата, нищо не можеш да постигнеш.
Когато при мене дойде човек без единица в себе си, аз се смея. Той казва: Тебе ти е широко в живота, но знаеш ли, какво е моето положение? Скъсаха ме по еди-кой си предмет, писаха ми единица. – За колко продаваш тази единица? Тази единица, поставена от професора ти, е най-хубавото нещо.
към беседата >>
Който и да се докосне до този възел, мисълта, вложена в него, ще предизвика чудеса.
– Кое е това, което дава любовта? Още от древността, разумните хора са разглеждали любовта като съзнателна, разумна връзка в природата. Тази връзка представя един от възлите на любовта. Ако взема един конец и направя възел, в който вложа една мисъл, като се докосне някой до този възел, мисълта ще произведе известна промяна в него. Ако мисълта, вложена във възела, е права, който се докосне до него, ако е бил болен, ще оздравее; ако е бил глупав, ще поумнее.
Който и да се докосне до този възел, мисълта, вложена в него, ще предизвика чудеса.
– Как може да бъде това? – Той е като кран, през който тече водата. Значи, всяко разумно нещо е проводник на Божествените сили. Следователно, всеки човек може да развърти крана и да потече от него вода. Ще кажете: Ами ти защо не го развъртиш?
към беседата >>
Когато при мене дойде човек без единица в себе си, аз се смея.
Следователно, само когато поставиш единицата в ума си, тогава ще създадеш единство в себе си. И ако не разбираш живия закон, който контролира живите числа, никога не можеш да си служиш с тях. Ще кажеш: Не ми трябва единицата. Професор скъсва ученика си и му казва: Ти нямаш единицата в себе си, следователно, нямаш идея. Докато не разбереш единицата, нищо не можеш да постигнеш.
Когато при мене дойде човек без единица в себе си, аз се смея.
Той казва: Тебе ти е широко в живота, но знаеш ли, какво е моето положение? Скъсаха ме по еди-кой си предмет, писаха ми единица. – За колко продаваш тази единица? Тази единица, поставена от професора ти, е най-хубавото нещо. Ако знаеш, какво представя единицата, ти щеше да бъдеш щастлив.
към беседата >>
– Как може да бъде това?
Още от древността, разумните хора са разглеждали любовта като съзнателна, разумна връзка в природата. Тази връзка представя един от възлите на любовта. Ако взема един конец и направя възел, в който вложа една мисъл, като се докосне някой до този възел, мисълта ще произведе известна промяна в него. Ако мисълта, вложена във възела, е права, който се докосне до него, ако е бил болен, ще оздравее; ако е бил глупав, ще поумнее. Който и да се докосне до този възел, мисълта, вложена в него, ще предизвика чудеса.
– Как може да бъде това?
– Той е като кран, през който тече водата. Значи, всяко разумно нещо е проводник на Божествените сили. Следователно, всеки човек може да развърти крана и да потече от него вода. Ще кажете: Ами ти защо не го развъртиш? – Аз съм го развъртял вече.
към беседата >>
Той казва: Тебе ти е широко в живота, но знаеш ли, какво е моето положение?
И ако не разбираш живия закон, който контролира живите числа, никога не можеш да си служиш с тях. Ще кажеш: Не ми трябва единицата. Професор скъсва ученика си и му казва: Ти нямаш единицата в себе си, следователно, нямаш идея. Докато не разбереш единицата, нищо не можеш да постигнеш. Когато при мене дойде човек без единица в себе си, аз се смея.
Той казва: Тебе ти е широко в живота, но знаеш ли, какво е моето положение?
Скъсаха ме по еди-кой си предмет, писаха ми единица. – За колко продаваш тази единица? Тази единица, поставена от професора ти, е най-хубавото нещо. Ако знаеш, какво представя единицата, ти щеше да бъдеш щастлив. – И ти се смееш на моето нещастие?
към беседата >>
– Той е като кран, през който тече водата.
Тази връзка представя един от възлите на любовта. Ако взема един конец и направя възел, в който вложа една мисъл, като се докосне някой до този възел, мисълта ще произведе известна промяна в него. Ако мисълта, вложена във възела, е права, който се докосне до него, ако е бил болен, ще оздравее; ако е бил глупав, ще поумнее. Който и да се докосне до този възел, мисълта, вложена в него, ще предизвика чудеса. – Как може да бъде това?
– Той е като кран, през който тече водата.
Значи, всяко разумно нещо е проводник на Божествените сили. Следователно, всеки човек може да развърти крана и да потече от него вода. Ще кажете: Ами ти защо не го развъртиш? – Аз съм го развъртял вече. – Не ви карам да вярвате в това.
към беседата >>
Скъсаха ме по еди-кой си предмет, писаха ми единица.
Ще кажеш: Не ми трябва единицата. Професор скъсва ученика си и му казва: Ти нямаш единицата в себе си, следователно, нямаш идея. Докато не разбереш единицата, нищо не можеш да постигнеш. Когато при мене дойде човек без единица в себе си, аз се смея. Той казва: Тебе ти е широко в живота, но знаеш ли, какво е моето положение?
Скъсаха ме по еди-кой си предмет, писаха ми единица.
– За колко продаваш тази единица? Тази единица, поставена от професора ти, е най-хубавото нещо. Ако знаеш, какво представя единицата, ти щеше да бъдеш щастлив. – И ти се смееш на моето нещастие? Да беше на моето положение, нямаше да се смееш.
към беседата >>
Значи, всяко разумно нещо е проводник на Божествените сили.
Ако взема един конец и направя възел, в който вложа една мисъл, като се докосне някой до този възел, мисълта ще произведе известна промяна в него. Ако мисълта, вложена във възела, е права, който се докосне до него, ако е бил болен, ще оздравее; ако е бил глупав, ще поумнее. Който и да се докосне до този възел, мисълта, вложена в него, ще предизвика чудеса. – Как може да бъде това? – Той е като кран, през който тече водата.
Значи, всяко разумно нещо е проводник на Божествените сили.
Следователно, всеки човек може да развърти крана и да потече от него вода. Ще кажете: Ами ти защо не го развъртиш? – Аз съм го развъртял вече. – Не ви карам да вярвате в това. Как съм го развъртял, то е специфично за мене.
към беседата >>
– За колко продаваш тази единица?
Професор скъсва ученика си и му казва: Ти нямаш единицата в себе си, следователно, нямаш идея. Докато не разбереш единицата, нищо не можеш да постигнеш. Когато при мене дойде човек без единица в себе си, аз се смея. Той казва: Тебе ти е широко в живота, но знаеш ли, какво е моето положение? Скъсаха ме по еди-кой си предмет, писаха ми единица.
– За колко продаваш тази единица?
Тази единица, поставена от професора ти, е най-хубавото нещо. Ако знаеш, какво представя единицата, ти щеше да бъдеш щастлив. – И ти се смееш на моето нещастие? Да беше на моето положение, нямаше да се смееш. – Знаеш ли, какво направих едно време, когато професорът ми писа единица?
към беседата >>
Следователно, всеки човек може да развърти крана и да потече от него вода.
Ако мисълта, вложена във възела, е права, който се докосне до него, ако е бил болен, ще оздравее; ако е бил глупав, ще поумнее. Който и да се докосне до този възел, мисълта, вложена в него, ще предизвика чудеса. – Как може да бъде това? – Той е като кран, през който тече водата. Значи, всяко разумно нещо е проводник на Божествените сили.
Следователно, всеки човек може да развърти крана и да потече от него вода.
Ще кажете: Ами ти защо не го развъртиш? – Аз съм го развъртял вече. – Не ви карам да вярвате в това. Как съм го развъртял, то е специфично за мене. Никой не може да развърти моя кран, освен аз.
към беседата >>
Тази единица, поставена от професора ти, е най-хубавото нещо.
Докато не разбереш единицата, нищо не можеш да постигнеш. Когато при мене дойде човек без единица в себе си, аз се смея. Той казва: Тебе ти е широко в живота, но знаеш ли, какво е моето положение? Скъсаха ме по еди-кой си предмет, писаха ми единица. – За колко продаваш тази единица?
Тази единица, поставена от професора ти, е най-хубавото нещо.
Ако знаеш, какво представя единицата, ти щеше да бъдеш щастлив. – И ти се смееш на моето нещастие? Да беше на моето положение, нямаше да се смееш. – Знаеш ли, какво направих едно време, когато професорът ми писа единица? Аз го целунах и му благодарих.
към беседата >>
Ще кажете: Ами ти защо не го развъртиш?
Който и да се докосне до този възел, мисълта, вложена в него, ще предизвика чудеса. – Как може да бъде това? – Той е като кран, през който тече водата. Значи, всяко разумно нещо е проводник на Божествените сили. Следователно, всеки човек може да развърти крана и да потече от него вода.
Ще кажете: Ами ти защо не го развъртиш?
– Аз съм го развъртял вече. – Не ви карам да вярвате в това. Как съм го развъртял, то е специфично за мене. Никой не може да развърти моя кран, освен аз. Всеки от вас ще развърти своя кран по специфичен начин за себе си, и по това ще се отличава като човек.
към беседата >>
Ако знаеш, какво представя единицата, ти щеше да бъдеш щастлив.
Когато при мене дойде човек без единица в себе си, аз се смея. Той казва: Тебе ти е широко в живота, но знаеш ли, какво е моето положение? Скъсаха ме по еди-кой си предмет, писаха ми единица. – За колко продаваш тази единица? Тази единица, поставена от професора ти, е най-хубавото нещо.
Ако знаеш, какво представя единицата, ти щеше да бъдеш щастлив.
– И ти се смееш на моето нещастие? Да беше на моето положение, нямаше да се смееш. – Знаеш ли, какво направих едно време, когато професорът ми писа единица? Аз го целунах и му благодарих. После, той тури един кръг под единицата и я превърна в шесторка.
към беседата >>
– Аз съм го развъртял вече.
– Как може да бъде това? – Той е като кран, през който тече водата. Значи, всяко разумно нещо е проводник на Божествените сили. Следователно, всеки човек може да развърти крана и да потече от него вода. Ще кажете: Ами ти защо не го развъртиш?
– Аз съм го развъртял вече.
– Не ви карам да вярвате в това. Как съм го развъртял, то е специфично за мене. Никой не може да развърти моя кран, освен аз. Всеки от вас ще развърти своя кран по специфичен начин за себе си, и по това ще се отличава като човек. Ще кажете, че това развъртане няма да допринесе нищо.
към беседата >>
– И ти се смееш на моето нещастие?
Той казва: Тебе ти е широко в живота, но знаеш ли, какво е моето положение? Скъсаха ме по еди-кой си предмет, писаха ми единица. – За колко продаваш тази единица? Тази единица, поставена от професора ти, е най-хубавото нещо. Ако знаеш, какво представя единицата, ти щеше да бъдеш щастлив.
– И ти се смееш на моето нещастие?
Да беше на моето положение, нямаше да се смееш. – Знаеш ли, какво направих едно време, когато професорът ми писа единица? Аз го целунах и му благодарих. После, той тури един кръг под единицата и я превърна в шесторка. Ако ти имаш страдание, предизвикано от единицата, поставена от твоя професор, как ще разрешиш този въпрос?
към беседата >>
– Не ви карам да вярвате в това.
– Той е като кран, през който тече водата. Значи, всяко разумно нещо е проводник на Божествените сили. Следователно, всеки човек може да развърти крана и да потече от него вода. Ще кажете: Ами ти защо не го развъртиш? – Аз съм го развъртял вече.
– Не ви карам да вярвате в това.
Как съм го развъртял, то е специфично за мене. Никой не може да развърти моя кран, освен аз. Всеки от вас ще развърти своя кран по специфичен начин за себе си, и по това ще се отличава като човек. Ще кажете, че това развъртане няма да допринесе нищо. – Аз зная, какво може да допринесе онова, за което говоря, няма защо да ме разубеждавате.
към беседата >>
Да беше на моето положение, нямаше да се смееш.
Скъсаха ме по еди-кой си предмет, писаха ми единица. – За колко продаваш тази единица? Тази единица, поставена от професора ти, е най-хубавото нещо. Ако знаеш, какво представя единицата, ти щеше да бъдеш щастлив. – И ти се смееш на моето нещастие?
Да беше на моето положение, нямаше да се смееш.
– Знаеш ли, какво направих едно време, когато професорът ми писа единица? Аз го целунах и му благодарих. После, той тури един кръг под единицата и я превърна в шесторка. Ако ти имаш страдание, предизвикано от единицата, поставена от твоя професор, как ще разрешиш този въпрос? Кой от двамата е на правата страна: професорът, или ти?
към беседата >>
Как съм го развъртял, то е специфично за мене.
Значи, всяко разумно нещо е проводник на Божествените сили. Следователно, всеки човек може да развърти крана и да потече от него вода. Ще кажете: Ами ти защо не го развъртиш? – Аз съм го развъртял вече. – Не ви карам да вярвате в това.
Как съм го развъртял, то е специфично за мене.
Никой не може да развърти моя кран, освен аз. Всеки от вас ще развърти своя кран по специфичен начин за себе си, и по това ще се отличава като човек. Ще кажете, че това развъртане няма да допринесе нищо. – Аз зная, какво може да допринесе онова, за което говоря, няма защо да ме разубеждавате. Когато пия вода, аз зная нейната стойност; когато ям хляб, аз зная неговата стойност.
към беседата >>
– Знаеш ли, какво направих едно време, когато професорът ми писа единица?
– За колко продаваш тази единица? Тази единица, поставена от професора ти, е най-хубавото нещо. Ако знаеш, какво представя единицата, ти щеше да бъдеш щастлив. – И ти се смееш на моето нещастие? Да беше на моето положение, нямаше да се смееш.
– Знаеш ли, какво направих едно време, когато професорът ми писа единица?
Аз го целунах и му благодарих. После, той тури един кръг под единицата и я превърна в шесторка. Ако ти имаш страдание, предизвикано от единицата, поставена от твоя професор, как ще разрешиш този въпрос? Кой от двамата е на правата страна: професорът, или ти? Професорът е на правата страна, защото той знае, че единицата е основа на нещата.
към беседата >>
Никой не може да развърти моя кран, освен аз.
Следователно, всеки човек може да развърти крана и да потече от него вода. Ще кажете: Ами ти защо не го развъртиш? – Аз съм го развъртял вече. – Не ви карам да вярвате в това. Как съм го развъртял, то е специфично за мене.
Никой не може да развърти моя кран, освен аз.
Всеки от вас ще развърти своя кран по специфичен начин за себе си, и по това ще се отличава като човек. Ще кажете, че това развъртане няма да допринесе нищо. – Аз зная, какво може да допринесе онова, за което говоря, няма защо да ме разубеждавате. Когато пия вода, аз зная нейната стойност; когато ям хляб, аз зная неговата стойност.
към беседата >>
Аз го целунах и му благодарих.
Тази единица, поставена от професора ти, е най-хубавото нещо. Ако знаеш, какво представя единицата, ти щеше да бъдеш щастлив. – И ти се смееш на моето нещастие? Да беше на моето положение, нямаше да се смееш. – Знаеш ли, какво направих едно време, когато професорът ми писа единица?
Аз го целунах и му благодарих.
После, той тури един кръг под единицата и я превърна в шесторка. Ако ти имаш страдание, предизвикано от единицата, поставена от твоя професор, как ще разрешиш този въпрос? Кой от двамата е на правата страна: професорът, или ти? Професорът е на правата страна, защото той знае, че единицата е основа на нещата. В дадения случай, аз говоря за онзи професор, който разбира добре своята работа.
към беседата >>
Всеки от вас ще развърти своя кран по специфичен начин за себе си, и по това ще се отличава като човек.
Ще кажете: Ами ти защо не го развъртиш? – Аз съм го развъртял вече. – Не ви карам да вярвате в това. Как съм го развъртял, то е специфично за мене. Никой не може да развърти моя кран, освен аз.
Всеки от вас ще развърти своя кран по специфичен начин за себе си, и по това ще се отличава като човек.
Ще кажете, че това развъртане няма да допринесе нищо. – Аз зная, какво може да допринесе онова, за което говоря, няма защо да ме разубеждавате. Когато пия вода, аз зная нейната стойност; когато ям хляб, аз зная неговата стойност.
към беседата >>
После, той тури един кръг под единицата и я превърна в шесторка.
Ако знаеш, какво представя единицата, ти щеше да бъдеш щастлив. – И ти се смееш на моето нещастие? Да беше на моето положение, нямаше да се смееш. – Знаеш ли, какво направих едно време, когато професорът ми писа единица? Аз го целунах и му благодарих.
После, той тури един кръг под единицата и я превърна в шесторка.
Ако ти имаш страдание, предизвикано от единицата, поставена от твоя професор, как ще разрешиш този въпрос? Кой от двамата е на правата страна: професорът, или ти? Професорът е на правата страна, защото той знае, че единицата е основа на нещата. В дадения случай, аз говоря за онзи професор, който разбира добре своята работа. Коя е причината, че той ти турил единица?
към беседата >>
Ще кажете, че това развъртане няма да допринесе нищо.
– Аз съм го развъртял вече. – Не ви карам да вярвате в това. Как съм го развъртял, то е специфично за мене. Никой не може да развърти моя кран, освен аз. Всеки от вас ще развърти своя кран по специфичен начин за себе си, и по това ще се отличава като човек.
Ще кажете, че това развъртане няма да допринесе нищо.
– Аз зная, какво може да допринесе онова, за което говоря, няма защо да ме разубеждавате. Когато пия вода, аз зная нейната стойност; когато ям хляб, аз зная неговата стойност.
към беседата >>
Ако ти имаш страдание, предизвикано от единицата, поставена от твоя професор, как ще разрешиш този въпрос?
– И ти се смееш на моето нещастие? Да беше на моето положение, нямаше да се смееш. – Знаеш ли, какво направих едно време, когато професорът ми писа единица? Аз го целунах и му благодарих. После, той тури един кръг под единицата и я превърна в шесторка.
Ако ти имаш страдание, предизвикано от единицата, поставена от твоя професор, как ще разрешиш този въпрос?
Кой от двамата е на правата страна: професорът, или ти? Професорът е на правата страна, защото той знае, че единицата е основа на нещата. В дадения случай, аз говоря за онзи професор, който разбира добре своята работа. Коя е причината, че той ти турил единица? Тя може лесно да се превърне на шесторка.
към беседата >>
– Аз зная, какво може да допринесе онова, за което говоря, няма защо да ме разубеждавате.
– Не ви карам да вярвате в това. Как съм го развъртял, то е специфично за мене. Никой не може да развърти моя кран, освен аз. Всеки от вас ще развърти своя кран по специфичен начин за себе си, и по това ще се отличава като човек. Ще кажете, че това развъртане няма да допринесе нищо.
– Аз зная, какво може да допринесе онова, за което говоря, няма защо да ме разубеждавате.
Когато пия вода, аз зная нейната стойност; когато ям хляб, аз зная неговата стойност.
към беседата >>
Кой от двамата е на правата страна: професорът, или ти?
Да беше на моето положение, нямаше да се смееш. – Знаеш ли, какво направих едно време, когато професорът ми писа единица? Аз го целунах и му благодарих. После, той тури един кръг под единицата и я превърна в шесторка. Ако ти имаш страдание, предизвикано от единицата, поставена от твоя професор, как ще разрешиш този въпрос?
Кой от двамата е на правата страна: професорът, или ти?
Професорът е на правата страна, защото той знае, че единицата е основа на нещата. В дадения случай, аз говоря за онзи професор, който разбира добре своята работа. Коя е причината, че той ти турил единица? Тя може лесно да се превърне на шесторка. – Как?
към беседата >>
Когато пия вода, аз зная нейната стойност; когато ям хляб, аз зная неговата стойност.
Как съм го развъртял, то е специфично за мене. Никой не може да развърти моя кран, освен аз. Всеки от вас ще развърти своя кран по специфичен начин за себе си, и по това ще се отличава като човек. Ще кажете, че това развъртане няма да допринесе нищо. – Аз зная, какво може да допринесе онова, за което говоря, няма защо да ме разубеждавате.
Когато пия вода, аз зная нейната стойност; когато ям хляб, аз зная неговата стойност.
към беседата >>
Професорът е на правата страна, защото той знае, че единицата е основа на нещата.
– Знаеш ли, какво направих едно време, когато професорът ми писа единица? Аз го целунах и му благодарих. После, той тури един кръг под единицата и я превърна в шесторка. Ако ти имаш страдание, предизвикано от единицата, поставена от твоя професор, как ще разрешиш този въпрос? Кой от двамата е на правата страна: професорът, или ти?
Професорът е на правата страна, защото той знае, че единицата е основа на нещата.
В дадения случай, аз говоря за онзи професор, който разбира добре своята работа. Коя е причината, че той ти турил единица? Тя може лесно да се превърне на шесторка. – Как? – Достатъчно е да възлюбиш професора си и го целунеш.
към беседата >>
Един млад момък, който обичал науката, често ходел на планината, да чете една свещена книга.
Един млад момък, който обичал науката, често ходел на планината, да чете една свещена книга.
Тя била подвързана с хубава подвързия. Като чел книгата, забелязал, че цветът на книгата и буквите постоянно се променяли: ставали ту сини, ту червени, ту виолетови, ту смесени. Той се чудел, защо ставала тази промяна с книгата. После забелязал, че каквито промени ставали вътре в него, така се променяла и книгата. Когато се влюбвал, книгата ставала червена.
към беседата >>
В дадения случай, аз говоря за онзи професор, който разбира добре своята работа.
Аз го целунах и му благодарих. После, той тури един кръг под единицата и я превърна в шесторка. Ако ти имаш страдание, предизвикано от единицата, поставена от твоя професор, как ще разрешиш този въпрос? Кой от двамата е на правата страна: професорът, или ти? Професорът е на правата страна, защото той знае, че единицата е основа на нещата.
В дадения случай, аз говоря за онзи професор, който разбира добре своята работа.
Коя е причината, че той ти турил единица? Тя може лесно да се превърне на шесторка. – Как? – Достатъчно е да възлюбиш професора си и го целунеш. Ако го целунеш, и кривата линия не дойде, какво ще стане тогава?
към беседата >>
Тя била подвързана с хубава подвързия.
Един млад момък, който обичал науката, често ходел на планината, да чете една свещена книга.
Тя била подвързана с хубава подвързия.
Като чел книгата, забелязал, че цветът на книгата и буквите постоянно се променяли: ставали ту сини, ту червени, ту виолетови, ту смесени. Той се чудел, защо ставала тази промяна с книгата. После забелязал, че каквито промени ставали вътре в него, така се променяла и книгата. Когато се влюбвал, книгата ставала червена. Когато се индивидуализирал и мислел, че всичко може да направи, книгата ставала портокалена.
към беседата >>
Коя е причината, че той ти турил единица?
После, той тури един кръг под единицата и я превърна в шесторка. Ако ти имаш страдание, предизвикано от единицата, поставена от твоя професор, как ще разрешиш този въпрос? Кой от двамата е на правата страна: професорът, или ти? Професорът е на правата страна, защото той знае, че единицата е основа на нещата. В дадения случай, аз говоря за онзи професор, който разбира добре своята работа.
Коя е причината, че той ти турил единица?
Тя може лесно да се превърне на шесторка. – Как? – Достатъчно е да възлюбиш професора си и го целунеш. Ако го целунеш, и кривата линия не дойде, какво ще стане тогава? Ще ти турят още една единица.
към беседата >>
Като чел книгата, забелязал, че цветът на книгата и буквите постоянно се променяли: ставали ту сини, ту червени, ту виолетови, ту смесени.
Един млад момък, който обичал науката, често ходел на планината, да чете една свещена книга. Тя била подвързана с хубава подвързия.
Като чел книгата, забелязал, че цветът на книгата и буквите постоянно се променяли: ставали ту сини, ту червени, ту виолетови, ту смесени.
Той се чудел, защо ставала тази промяна с книгата. После забелязал, че каквито промени ставали вътре в него, така се променяла и книгата. Когато се влюбвал, книгата ставала червена. Когато се индивидуализирал и мислел, че всичко може да направи, книгата ставала портокалена. Когато се проявявал като материалист, книгата ставала зелена.
към беседата >>
Тя може лесно да се превърне на шесторка.
Ако ти имаш страдание, предизвикано от единицата, поставена от твоя професор, как ще разрешиш този въпрос? Кой от двамата е на правата страна: професорът, или ти? Професорът е на правата страна, защото той знае, че единицата е основа на нещата. В дадения случай, аз говоря за онзи професор, който разбира добре своята работа. Коя е причината, че той ти турил единица?
Тя може лесно да се превърне на шесторка.
– Как? – Достатъчно е да възлюбиш професора си и го целунеш. Ако го целунеш, и кривата линия не дойде, какво ще стане тогава? Ще ти турят още една единица. Щом получиш две единици, какво показва това?
към беседата >>
Той се чудел, защо ставала тази промяна с книгата.
Един млад момък, който обичал науката, често ходел на планината, да чете една свещена книга. Тя била подвързана с хубава подвързия. Като чел книгата, забелязал, че цветът на книгата и буквите постоянно се променяли: ставали ту сини, ту червени, ту виолетови, ту смесени.
Той се чудел, защо ставала тази промяна с книгата.
После забелязал, че каквито промени ставали вътре в него, така се променяла и книгата. Когато се влюбвал, книгата ставала червена. Когато се индивидуализирал и мислел, че всичко може да направи, книгата ставала портокалена. Когато се проявявал като материалист, книгата ставала зелена. Когато мислел, че е най-умният човек в света, книгата ставала жълта, като лимон.
към беседата >>
Съгласие или акорд може да има между два тона или между две разумни същества.
Съгласие или акорд може да има между два тона или между две разумни същества.
Дето няма съгласие, това показва, че там няма акорд, няма разумност. Колкото по-голямо е несъгласието, толкова и неразумността е по-голяма. Не, че хората са невежи, но между крайно амбициозните съществува несъгласие. Човешката гордост и честолюбие са майката и бащата на несъгласието. Честолюбието е майката, а гордостта – бащата.
към беседата >>
– Как?
Кой от двамата е на правата страна: професорът, или ти? Професорът е на правата страна, защото той знае, че единицата е основа на нещата. В дадения случай, аз говоря за онзи професор, който разбира добре своята работа. Коя е причината, че той ти турил единица? Тя може лесно да се превърне на шесторка.
– Как?
– Достатъчно е да възлюбиш професора си и го целунеш. Ако го целунеш, и кривата линия не дойде, какво ще стане тогава? Ще ти турят още една единица. Щом получиш две единици, какво показва това? Ще се сърдиш ли на професора си?
към беседата >>
После забелязал, че каквито промени ставали вътре в него, така се променяла и книгата.
Един млад момък, който обичал науката, често ходел на планината, да чете една свещена книга. Тя била подвързана с хубава подвързия. Като чел книгата, забелязал, че цветът на книгата и буквите постоянно се променяли: ставали ту сини, ту червени, ту виолетови, ту смесени. Той се чудел, защо ставала тази промяна с книгата.
После забелязал, че каквито промени ставали вътре в него, така се променяла и книгата.
Когато се влюбвал, книгата ставала червена. Когато се индивидуализирал и мислел, че всичко може да направи, книгата ставала портокалена. Когато се проявявал като материалист, книгата ставала зелена. Когато мислел, че е най-умният човек в света, книгата ставала жълта, като лимон. Когато мислел, че няма друга вяра, като неговата, книгата ставала синя.
към беседата >>
Дето няма съгласие, това показва, че там няма акорд, няма разумност.
Съгласие или акорд може да има между два тона или между две разумни същества.
Дето няма съгласие, това показва, че там няма акорд, няма разумност.
Колкото по-голямо е несъгласието, толкова и неразумността е по-голяма. Не, че хората са невежи, но между крайно амбициозните съществува несъгласие. Човешката гордост и честолюбие са майката и бащата на несъгласието. Честолюбието е майката, а гордостта – бащата. Като се съединят, те раждат несъгласието – тяхното дете, на което чувате само гласа, като дава своите разпореждания.
към беседата >>
– Достатъчно е да възлюбиш професора си и го целунеш.
Професорът е на правата страна, защото той знае, че единицата е основа на нещата. В дадения случай, аз говоря за онзи професор, който разбира добре своята работа. Коя е причината, че той ти турил единица? Тя може лесно да се превърне на шесторка. – Как?
– Достатъчно е да възлюбиш професора си и го целунеш.
Ако го целунеш, и кривата линия не дойде, какво ще стане тогава? Ще ти турят още една единица. Щом получиш две единици, какво показва това? Ще се сърдиш ли на професора си? Няма да му се сърдиш.
към беседата >>
Когато се влюбвал, книгата ставала червена.
Един млад момък, който обичал науката, често ходел на планината, да чете една свещена книга. Тя била подвързана с хубава подвързия. Като чел книгата, забелязал, че цветът на книгата и буквите постоянно се променяли: ставали ту сини, ту червени, ту виолетови, ту смесени. Той се чудел, защо ставала тази промяна с книгата. После забелязал, че каквито промени ставали вътре в него, така се променяла и книгата.
Когато се влюбвал, книгата ставала червена.
Когато се индивидуализирал и мислел, че всичко може да направи, книгата ставала портокалена. Когато се проявявал като материалист, книгата ставала зелена. Когато мислел, че е най-умният човек в света, книгата ставала жълта, като лимон. Когато мислел, че няма друга вяра, като неговата, книгата ставала синя. Когато мислел, че той ще оправи света, книгата ставала виолетова.
към беседата >>
Колкото по-голямо е несъгласието, толкова и неразумността е по-голяма.
Съгласие или акорд може да има между два тона или между две разумни същества. Дето няма съгласие, това показва, че там няма акорд, няма разумност.
Колкото по-голямо е несъгласието, толкова и неразумността е по-голяма.
Не, че хората са невежи, но между крайно амбициозните съществува несъгласие. Човешката гордост и честолюбие са майката и бащата на несъгласието. Честолюбието е майката, а гордостта – бащата. Като се съединят, те раждат несъгласието – тяхното дете, на което чувате само гласа, като дава своите разпореждания.
към беседата >>
Ако го целунеш, и кривата линия не дойде, какво ще стане тогава?
В дадения случай, аз говоря за онзи професор, който разбира добре своята работа. Коя е причината, че той ти турил единица? Тя може лесно да се превърне на шесторка. – Как? – Достатъчно е да възлюбиш професора си и го целунеш.
Ако го целунеш, и кривата линия не дойде, какво ще стане тогава?
Ще ти турят още една единица. Щом получиш две единици, какво показва това? Ще се сърдиш ли на професора си? Няма да му се сърдиш. В този случай се получава числото 11.
към беседата >>
Когато се индивидуализирал и мислел, че всичко може да направи, книгата ставала портокалена.
Тя била подвързана с хубава подвързия. Като чел книгата, забелязал, че цветът на книгата и буквите постоянно се променяли: ставали ту сини, ту червени, ту виолетови, ту смесени. Той се чудел, защо ставала тази промяна с книгата. После забелязал, че каквито промени ставали вътре в него, така се променяла и книгата. Когато се влюбвал, книгата ставала червена.
Когато се индивидуализирал и мислел, че всичко може да направи, книгата ставала портокалена.
Когато се проявявал като материалист, книгата ставала зелена. Когато мислел, че е най-умният човек в света, книгата ставала жълта, като лимон. Когато мислел, че няма друга вяра, като неговата, книгата ставала синя. Когато мислел, че той ще оправи света, книгата ставала виолетова. Питам: След като книгата променяла цвета си, какво придобивал той?
към беседата >>
Не, че хората са невежи, но между крайно амбициозните съществува несъгласие.
Съгласие или акорд може да има между два тона или между две разумни същества. Дето няма съгласие, това показва, че там няма акорд, няма разумност. Колкото по-голямо е несъгласието, толкова и неразумността е по-голяма.
Не, че хората са невежи, но между крайно амбициозните съществува несъгласие.
Човешката гордост и честолюбие са майката и бащата на несъгласието. Честолюбието е майката, а гордостта – бащата. Като се съединят, те раждат несъгласието – тяхното дете, на което чувате само гласа, като дава своите разпореждания.
към беседата >>
Ще ти турят още една единица.
Коя е причината, че той ти турил единица? Тя може лесно да се превърне на шесторка. – Как? – Достатъчно е да възлюбиш професора си и го целунеш. Ако го целунеш, и кривата линия не дойде, какво ще стане тогава?
Ще ти турят още една единица.
Щом получиш две единици, какво показва това? Ще се сърдиш ли на професора си? Няма да му се сърдиш. В този случай се получава числото 11. Според твоето разбиране, професорът ти е турил пет единици повече от това, което заслужаваш.
към беседата >>
Когато се проявявал като материалист, книгата ставала зелена.
Като чел книгата, забелязал, че цветът на книгата и буквите постоянно се променяли: ставали ту сини, ту червени, ту виолетови, ту смесени. Той се чудел, защо ставала тази промяна с книгата. После забелязал, че каквито промени ставали вътре в него, така се променяла и книгата. Когато се влюбвал, книгата ставала червена. Когато се индивидуализирал и мислел, че всичко може да направи, книгата ставала портокалена.
Когато се проявявал като материалист, книгата ставала зелена.
Когато мислел, че е най-умният човек в света, книгата ставала жълта, като лимон. Когато мислел, че няма друга вяра, като неговата, книгата ставала синя. Когато мислел, че той ще оправи света, книгата ставала виолетова. Питам: След като книгата променяла цвета си, какво придобивал той? Книгата се променя, но ако външните условия не се променят, какво си придобил?
към беседата >>
Човешката гордост и честолюбие са майката и бащата на несъгласието.
Съгласие или акорд може да има между два тона или между две разумни същества. Дето няма съгласие, това показва, че там няма акорд, няма разумност. Колкото по-голямо е несъгласието, толкова и неразумността е по-голяма. Не, че хората са невежи, но между крайно амбициозните съществува несъгласие.
Човешката гордост и честолюбие са майката и бащата на несъгласието.
Честолюбието е майката, а гордостта – бащата. Като се съединят, те раждат несъгласието – тяхното дете, на което чувате само гласа, като дава своите разпореждания.
към беседата >>
Щом получиш две единици, какво показва това?
Тя може лесно да се превърне на шесторка. – Как? – Достатъчно е да възлюбиш професора си и го целунеш. Ако го целунеш, и кривата линия не дойде, какво ще стане тогава? Ще ти турят още една единица.
Щом получиш две единици, какво показва това?
Ще се сърдиш ли на професора си? Няма да му се сърдиш. В този случай се получава числото 11. Според твоето разбиране, професорът ти е турил пет единици повече от това, което заслужаваш. Когато две единици са на едно място, те показват великия, светлия път, който трябва да следваш.
към беседата >>
Когато мислел, че е най-умният човек в света, книгата ставала жълта, като лимон.
Той се чудел, защо ставала тази промяна с книгата. После забелязал, че каквито промени ставали вътре в него, така се променяла и книгата. Когато се влюбвал, книгата ставала червена. Когато се индивидуализирал и мислел, че всичко може да направи, книгата ставала портокалена. Когато се проявявал като материалист, книгата ставала зелена.
Когато мислел, че е най-умният човек в света, книгата ставала жълта, като лимон.
Когато мислел, че няма друга вяра, като неговата, книгата ставала синя. Когато мислел, че той ще оправи света, книгата ставала виолетова. Питам: След като книгата променяла цвета си, какво придобивал той? Книгата се променя, но ако външните условия не се променят, какво си придобил? Например, книгата става червена.
към беседата >>
Честолюбието е майката, а гордостта – бащата.
Съгласие или акорд може да има между два тона или между две разумни същества. Дето няма съгласие, това показва, че там няма акорд, няма разумност. Колкото по-голямо е несъгласието, толкова и неразумността е по-голяма. Не, че хората са невежи, но между крайно амбициозните съществува несъгласие. Човешката гордост и честолюбие са майката и бащата на несъгласието.
Честолюбието е майката, а гордостта – бащата.
Като се съединят, те раждат несъгласието – тяхното дете, на което чувате само гласа, като дава своите разпореждания.
към беседата >>
Ще се сърдиш ли на професора си?
– Как? – Достатъчно е да възлюбиш професора си и го целунеш. Ако го целунеш, и кривата линия не дойде, какво ще стане тогава? Ще ти турят още една единица. Щом получиш две единици, какво показва това?
Ще се сърдиш ли на професора си?
Няма да му се сърдиш. В този случай се получава числото 11. Според твоето разбиране, професорът ти е турил пет единици повече от това, което заслужаваш. Когато две единици са на едно място, те показват великия, светлия път, който трябва да следваш. Човек може да върви правилно само между две единици.
към беседата >>
Когато мислел, че няма друга вяра, като неговата, книгата ставала синя.
После забелязал, че каквито промени ставали вътре в него, така се променяла и книгата. Когато се влюбвал, книгата ставала червена. Когато се индивидуализирал и мислел, че всичко може да направи, книгата ставала портокалена. Когато се проявявал като материалист, книгата ставала зелена. Когато мислел, че е най-умният човек в света, книгата ставала жълта, като лимон.
Когато мислел, че няма друга вяра, като неговата, книгата ставала синя.
Когато мислел, че той ще оправи света, книгата ставала виолетова. Питам: След като книгата променяла цвета си, какво придобивал той? Книгата се променя, но ако външните условия не се променят, какво си придобил? Например, книгата става червена. Ти трябва да отвориш ума си, да разбереш, при какви условия можеш да употребиш този цвят.
към беседата >>
Като се съединят, те раждат несъгласието – тяхното дете, на което чувате само гласа, като дава своите разпореждания.
Дето няма съгласие, това показва, че там няма акорд, няма разумност. Колкото по-голямо е несъгласието, толкова и неразумността е по-голяма. Не, че хората са невежи, но между крайно амбициозните съществува несъгласие. Човешката гордост и честолюбие са майката и бащата на несъгласието. Честолюбието е майката, а гордостта – бащата.
Като се съединят, те раждат несъгласието – тяхното дете, на което чувате само гласа, като дава своите разпореждания.
към беседата >>
Няма да му се сърдиш.
– Достатъчно е да възлюбиш професора си и го целунеш. Ако го целунеш, и кривата линия не дойде, какво ще стане тогава? Ще ти турят още една единица. Щом получиш две единици, какво показва това? Ще се сърдиш ли на професора си?
Няма да му се сърдиш.
В този случай се получава числото 11. Според твоето разбиране, професорът ти е турил пет единици повече от това, което заслужаваш. Когато две единици са на едно място, те показват великия, светлия път, който трябва да следваш. Човек може да върви правилно само между две единици.
към беседата >>
Когато мислел, че той ще оправи света, книгата ставала виолетова.
Когато се влюбвал, книгата ставала червена. Когато се индивидуализирал и мислел, че всичко може да направи, книгата ставала портокалена. Когато се проявявал като материалист, книгата ставала зелена. Когато мислел, че е най-умният човек в света, книгата ставала жълта, като лимон. Когато мислел, че няма друга вяра, като неговата, книгата ставала синя.
Когато мислел, че той ще оправи света, книгата ставала виолетова.
Питам: След като книгата променяла цвета си, какво придобивал той? Книгата се променя, но ако външните условия не се променят, какво си придобил? Например, книгата става червена. Ти трябва да отвориш ума си, да разбереш, при какви условия можеш да употребиш този цвят.
към беседата >>
Съвременните хора мислят за себе си, че са много умни.
Съвременните хора мислят за себе си, че са много умни.
Като изучавам хората, животните и растенията, намирам, че всички са крайни философи. Досега не съм срещнал нито едно животно, което да не се мисли за философ. Като се натъкват на лошите условия, животните считат, че хората са виновни за това. Хората пък считат Бога виновен за лошите условия и намират, че Той не е създал света, както трябва. И най-простите хора – мъже и жени, всички мислят така.
към беседата >>
В този случай се получава числото 11.
Ако го целунеш, и кривата линия не дойде, какво ще стане тогава? Ще ти турят още една единица. Щом получиш две единици, какво показва това? Ще се сърдиш ли на професора си? Няма да му се сърдиш.
В този случай се получава числото 11.
Според твоето разбиране, професорът ти е турил пет единици повече от това, което заслужаваш. Когато две единици са на едно място, те показват великия, светлия път, който трябва да следваш. Човек може да върви правилно само между две единици.
към беседата >>
Питам: След като книгата променяла цвета си, какво придобивал той?
Когато се индивидуализирал и мислел, че всичко може да направи, книгата ставала портокалена. Когато се проявявал като материалист, книгата ставала зелена. Когато мислел, че е най-умният човек в света, книгата ставала жълта, като лимон. Когато мислел, че няма друга вяра, като неговата, книгата ставала синя. Когато мислел, че той ще оправи света, книгата ставала виолетова.
Питам: След като книгата променяла цвета си, какво придобивал той?
Книгата се променя, но ако външните условия не се променят, какво си придобил? Например, книгата става червена. Ти трябва да отвориш ума си, да разбереш, при какви условия можеш да употребиш този цвят.
към беседата >>
Като изучавам хората, животните и растенията, намирам, че всички са крайни философи.
Съвременните хора мислят за себе си, че са много умни.
Като изучавам хората, животните и растенията, намирам, че всички са крайни философи.
Досега не съм срещнал нито едно животно, което да не се мисли за философ. Като се натъкват на лошите условия, животните считат, че хората са виновни за това. Хората пък считат Бога виновен за лошите условия и намират, че Той не е създал света, както трябва. И най-простите хора – мъже и жени, всички мислят така. Само че, едни са смели да изкажат мнението си, а други не смеят, не се изказват от благоприличие.
към беседата >>
Според твоето разбиране, професорът ти е турил пет единици повече от това, което заслужаваш.
Ще ти турят още една единица. Щом получиш две единици, какво показва това? Ще се сърдиш ли на професора си? Няма да му се сърдиш. В този случай се получава числото 11.
Според твоето разбиране, професорът ти е турил пет единици повече от това, което заслужаваш.
Когато две единици са на едно място, те показват великия, светлия път, който трябва да следваш. Човек може да върви правилно само между две единици.
към беседата >>
Книгата се променя, но ако външните условия не се променят, какво си придобил?
Когато се проявявал като материалист, книгата ставала зелена. Когато мислел, че е най-умният човек в света, книгата ставала жълта, като лимон. Когато мислел, че няма друга вяра, като неговата, книгата ставала синя. Когато мислел, че той ще оправи света, книгата ставала виолетова. Питам: След като книгата променяла цвета си, какво придобивал той?
Книгата се променя, но ако външните условия не се променят, какво си придобил?
Например, книгата става червена. Ти трябва да отвориш ума си, да разбереш, при какви условия можеш да употребиш този цвят.
към беседата >>
Досега не съм срещнал нито едно животно, което да не се мисли за философ.
Съвременните хора мислят за себе си, че са много умни. Като изучавам хората, животните и растенията, намирам, че всички са крайни философи.
Досега не съм срещнал нито едно животно, което да не се мисли за философ.
Като се натъкват на лошите условия, животните считат, че хората са виновни за това. Хората пък считат Бога виновен за лошите условия и намират, че Той не е създал света, както трябва. И най-простите хора – мъже и жени, всички мислят така. Само че, едни са смели да изкажат мнението си, а други не смеят, не се изказват от благоприличие. Обаче, в дъното на душата си, и те имат същото мнение.
към беседата >>
Когато две единици са на едно място, те показват великия, светлия път, който трябва да следваш.
Щом получиш две единици, какво показва това? Ще се сърдиш ли на професора си? Няма да му се сърдиш. В този случай се получава числото 11. Според твоето разбиране, професорът ти е турил пет единици повече от това, което заслужаваш.
Когато две единици са на едно място, те показват великия, светлия път, който трябва да следваш.
Човек може да върви правилно само между две единици.
към беседата >>
Например, книгата става червена.
Когато мислел, че е най-умният човек в света, книгата ставала жълта, като лимон. Когато мислел, че няма друга вяра, като неговата, книгата ставала синя. Когато мислел, че той ще оправи света, книгата ставала виолетова. Питам: След като книгата променяла цвета си, какво придобивал той? Книгата се променя, но ако външните условия не се променят, какво си придобил?
Например, книгата става червена.
Ти трябва да отвориш ума си, да разбереш, при какви условия можеш да употребиш този цвят.
към беседата >>
Като се натъкват на лошите условия, животните считат, че хората са виновни за това.
Съвременните хора мислят за себе си, че са много умни. Като изучавам хората, животните и растенията, намирам, че всички са крайни философи. Досега не съм срещнал нито едно животно, което да не се мисли за философ.
Като се натъкват на лошите условия, животните считат, че хората са виновни за това.
Хората пък считат Бога виновен за лошите условия и намират, че Той не е създал света, както трябва. И най-простите хора – мъже и жени, всички мислят така. Само че, едни са смели да изкажат мнението си, а други не смеят, не се изказват от благоприличие. Обаче, в дъното на душата си, и те имат същото мнение. Положението на сегашните хора се дължи на факта, че те се мислят по-умни, отколкото са в действителност.
към беседата >>
Човек може да върви правилно само между две единици.
Ще се сърдиш ли на професора си? Няма да му се сърдиш. В този случай се получава числото 11. Според твоето разбиране, професорът ти е турил пет единици повече от това, което заслужаваш. Когато две единици са на едно място, те показват великия, светлия път, който трябва да следваш.
Човек може да върви правилно само между две единици.
към беседата >>
Ти трябва да отвориш ума си, да разбереш, при какви условия можеш да употребиш този цвят.
Когато мислел, че няма друга вяра, като неговата, книгата ставала синя. Когато мислел, че той ще оправи света, книгата ставала виолетова. Питам: След като книгата променяла цвета си, какво придобивал той? Книгата се променя, но ако външните условия не се променят, какво си придобил? Например, книгата става червена.
Ти трябва да отвориш ума си, да разбереш, при какви условия можеш да употребиш този цвят.
към беседата >>
Хората пък считат Бога виновен за лошите условия и намират, че Той не е създал света, както трябва.
Съвременните хора мислят за себе си, че са много умни. Като изучавам хората, животните и растенията, намирам, че всички са крайни философи. Досега не съм срещнал нито едно животно, което да не се мисли за философ. Като се натъкват на лошите условия, животните считат, че хората са виновни за това.
Хората пък считат Бога виновен за лошите условия и намират, че Той не е създал света, както трябва.
И най-простите хора – мъже и жени, всички мислят така. Само че, едни са смели да изкажат мнението си, а други не смеят, не се изказват от благоприличие. Обаче, в дъното на душата си, и те имат същото мнение. Положението на сегашните хора се дължи на факта, че те се мислят по-умни, отколкото са в действителност. Като се вглеждате в живота, чудите се, как е възможно, хората да са толкова умни, а въпреки това, злото съществува в света.
към беседата >>
И тъй, когато произнесете и двете имена на Бога – Господи, Боже наш, вие сте в правия път на живота.
И тъй, когато произнесете и двете имена на Бога – Господи, Боже наш, вие сте в правия път на живота.
Този път се означава само с две имена. Кой е правият път, по който човек може да влезе в Царството Божие? Отговарям: Господи, Боже наш! Ето правият път. Господ, това е необятната Любов, граница на твоя живот.
към беседата >>
Мнозина използват цветовете в магията, и така постигат, каквото желаят.
Мнозина използват цветовете в магията, и така постигат, каквото желаят.
Например, те си служат с червения цвят, когато искат да накарат двама млади да се влюбят. Това не е голямо изкуство. Достатъчно е да се вземе една десета част от милиграма червена боя и всеки ден да се дава на младите на върха на ножа от нея. Обаче, това влюбване има лоши последствия. Така, както хората си служат с магията, тя не е на място.
към беседата >>
И най-простите хора – мъже и жени, всички мислят така.
Съвременните хора мислят за себе си, че са много умни. Като изучавам хората, животните и растенията, намирам, че всички са крайни философи. Досега не съм срещнал нито едно животно, което да не се мисли за философ. Като се натъкват на лошите условия, животните считат, че хората са виновни за това. Хората пък считат Бога виновен за лошите условия и намират, че Той не е създал света, както трябва.
И най-простите хора – мъже и жени, всички мислят така.
Само че, едни са смели да изкажат мнението си, а други не смеят, не се изказват от благоприличие. Обаче, в дъното на душата си, и те имат същото мнение. Положението на сегашните хора се дължи на факта, че те се мислят по-умни, отколкото са в действителност. Като се вглеждате в живота, чудите се, как е възможно, хората да са толкова умни, а въпреки това, злото съществува в света.
към беседата >>
Този път се означава само с две имена.
И тъй, когато произнесете и двете имена на Бога – Господи, Боже наш, вие сте в правия път на живота.
Този път се означава само с две имена.
Кой е правият път, по който човек може да влезе в Царството Божие? Отговарям: Господи, Боже наш! Ето правият път. Господ, това е необятната Любов, граница на твоя живот. Когато призоваваш името на Бога, това е другата граница – на безпределната Мъдрост.
към беседата >>
Например, те си служат с червения цвят, когато искат да накарат двама млади да се влюбят.
Мнозина използват цветовете в магията, и така постигат, каквото желаят.
Например, те си служат с червения цвят, когато искат да накарат двама млади да се влюбят.
Това не е голямо изкуство. Достатъчно е да се вземе една десета част от милиграма червена боя и всеки ден да се дава на младите на върха на ножа от нея. Обаче, това влюбване има лоши последствия. Така, както хората си служат с магията, тя не е на място. Обичаш някого и започваш да го каниш на гости: сготвиш му печена кокошка, зеле на фурна, баница и др.
към беседата >>
Само че, едни са смели да изкажат мнението си, а други не смеят, не се изказват от благоприличие.
Като изучавам хората, животните и растенията, намирам, че всички са крайни философи. Досега не съм срещнал нито едно животно, което да не се мисли за философ. Като се натъкват на лошите условия, животните считат, че хората са виновни за това. Хората пък считат Бога виновен за лошите условия и намират, че Той не е създал света, както трябва. И най-простите хора – мъже и жени, всички мислят така.
Само че, едни са смели да изкажат мнението си, а други не смеят, не се изказват от благоприличие.
Обаче, в дъното на душата си, и те имат същото мнение. Положението на сегашните хора се дължи на факта, че те се мислят по-умни, отколкото са в действителност. Като се вглеждате в живота, чудите се, как е възможно, хората да са толкова умни, а въпреки това, злото съществува в света.
към беседата >>
Кой е правият път, по който човек може да влезе в Царството Божие?
И тъй, когато произнесете и двете имена на Бога – Господи, Боже наш, вие сте в правия път на живота. Този път се означава само с две имена.
Кой е правият път, по който човек може да влезе в Царството Божие?
Отговарям: Господи, Боже наш! Ето правият път. Господ, това е необятната Любов, граница на твоя живот. Когато призоваваш името на Бога, това е другата граница – на безпределната Мъдрост. Само така, ти ще вървиш зад Любовта и Мъдростта.
към беседата >>
Това не е голямо изкуство.
Мнозина използват цветовете в магията, и така постигат, каквото желаят. Например, те си служат с червения цвят, когато искат да накарат двама млади да се влюбят.
Това не е голямо изкуство.
Достатъчно е да се вземе една десета част от милиграма червена боя и всеки ден да се дава на младите на върха на ножа от нея. Обаче, това влюбване има лоши последствия. Така, както хората си служат с магията, тя не е на място. Обичаш някого и започваш да го каниш на гости: сготвиш му печена кокошка, зеле на фурна, баница и др. Щом почнеш да му готвиш много, той е на опасен път.
към беседата >>
Обаче, в дъното на душата си, и те имат същото мнение.
Досега не съм срещнал нито едно животно, което да не се мисли за философ. Като се натъкват на лошите условия, животните считат, че хората са виновни за това. Хората пък считат Бога виновен за лошите условия и намират, че Той не е създал света, както трябва. И най-простите хора – мъже и жени, всички мислят така. Само че, едни са смели да изкажат мнението си, а други не смеят, не се изказват от благоприличие.
Обаче, в дъното на душата си, и те имат същото мнение.
Положението на сегашните хора се дължи на факта, че те се мислят по-умни, отколкото са в действителност. Като се вглеждате в живота, чудите се, как е възможно, хората да са толкова умни, а въпреки това, злото съществува в света.
към беседата >>
Отговарям: Господи, Боже наш!
И тъй, когато произнесете и двете имена на Бога – Господи, Боже наш, вие сте в правия път на живота. Този път се означава само с две имена. Кой е правият път, по който човек може да влезе в Царството Божие?
Отговарям: Господи, Боже наш!
Ето правият път. Господ, това е необятната Любов, граница на твоя живот. Когато призоваваш името на Бога, това е другата граница – на безпределната Мъдрост. Само така, ти ще вървиш зад Любовта и Мъдростта. Само тогава ти ще бъдеш израз на Великия Живот.
към беседата >>
Достатъчно е да се вземе една десета част от милиграма червена боя и всеки ден да се дава на младите на върха на ножа от нея.
Мнозина използват цветовете в магията, и така постигат, каквото желаят. Например, те си служат с червения цвят, когато искат да накарат двама млади да се влюбят. Това не е голямо изкуство.
Достатъчно е да се вземе една десета част от милиграма червена боя и всеки ден да се дава на младите на върха на ножа от нея.
Обаче, това влюбване има лоши последствия. Така, както хората си служат с магията, тя не е на място. Обичаш някого и започваш да го каниш на гости: сготвиш му печена кокошка, зеле на фурна, баница и др. Щом почнеш да му готвиш много, той е на опасен път. Видиш ли, че един момък и една мома започнат да ядат много, за да напълнеят и да се харесат на хората, те са на опасен път.
към беседата >>
Положението на сегашните хора се дължи на факта, че те се мислят по-умни, отколкото са в действителност.
Като се натъкват на лошите условия, животните считат, че хората са виновни за това. Хората пък считат Бога виновен за лошите условия и намират, че Той не е създал света, както трябва. И най-простите хора – мъже и жени, всички мислят така. Само че, едни са смели да изкажат мнението си, а други не смеят, не се изказват от благоприличие. Обаче, в дъното на душата си, и те имат същото мнение.
Положението на сегашните хора се дължи на факта, че те се мислят по-умни, отколкото са в действителност.
Като се вглеждате в живота, чудите се, как е възможно, хората да са толкова умни, а въпреки това, злото съществува в света.
към беседата >>
Ето правият път.
И тъй, когато произнесете и двете имена на Бога – Господи, Боже наш, вие сте в правия път на живота. Този път се означава само с две имена. Кой е правият път, по който човек може да влезе в Царството Божие? Отговарям: Господи, Боже наш!
Ето правият път.
Господ, това е необятната Любов, граница на твоя живот. Когато призоваваш името на Бога, това е другата граница – на безпределната Мъдрост. Само така, ти ще вървиш зад Любовта и Мъдростта. Само тогава ти ще бъдеш израз на Великия Живот. Само със силата на този Живот ще влезеш в Царството Божие.
към беседата >>
Обаче, това влюбване има лоши последствия.
Мнозина използват цветовете в магията, и така постигат, каквото желаят. Например, те си служат с червения цвят, когато искат да накарат двама млади да се влюбят. Това не е голямо изкуство. Достатъчно е да се вземе една десета част от милиграма червена боя и всеки ден да се дава на младите на върха на ножа от нея.
Обаче, това влюбване има лоши последствия.
Така, както хората си служат с магията, тя не е на място. Обичаш някого и започваш да го каниш на гости: сготвиш му печена кокошка, зеле на фурна, баница и др. Щом почнеш да му готвиш много, той е на опасен път. Видиш ли, че един момък и една мома започнат да ядат много, за да напълнеят и да се харесат на хората, те са на опасен път. Това е натрупване, наслояване на излишни мазнини.
към беседата >>
Като се вглеждате в живота, чудите се, как е възможно, хората да са толкова умни, а въпреки това, злото съществува в света.
Хората пък считат Бога виновен за лошите условия и намират, че Той не е създал света, както трябва. И най-простите хора – мъже и жени, всички мислят така. Само че, едни са смели да изкажат мнението си, а други не смеят, не се изказват от благоприличие. Обаче, в дъното на душата си, и те имат същото мнение. Положението на сегашните хора се дължи на факта, че те се мислят по-умни, отколкото са в действителност.
Като се вглеждате в живота, чудите се, как е възможно, хората да са толкова умни, а въпреки това, злото съществува в света.
към беседата >>
Господ, това е необятната Любов, граница на твоя живот.
И тъй, когато произнесете и двете имена на Бога – Господи, Боже наш, вие сте в правия път на живота. Този път се означава само с две имена. Кой е правият път, по който човек може да влезе в Царството Божие? Отговарям: Господи, Боже наш! Ето правият път.
Господ, това е необятната Любов, граница на твоя живот.
Когато призоваваш името на Бога, това е другата граница – на безпределната Мъдрост. Само така, ти ще вървиш зад Любовта и Мъдростта. Само тогава ти ще бъдеш израз на Великия Живот. Само със силата на този Живот ще влезеш в Царството Божие. То не е извън земята.
към беседата >>
Така, както хората си служат с магията, тя не е на място.
Мнозина използват цветовете в магията, и така постигат, каквото желаят. Например, те си служат с червения цвят, когато искат да накарат двама млади да се влюбят. Това не е голямо изкуство. Достатъчно е да се вземе една десета част от милиграма червена боя и всеки ден да се дава на младите на върха на ножа от нея. Обаче, това влюбване има лоши последствия.
Така, както хората си служат с магията, тя не е на място.
Обичаш някого и започваш да го каниш на гости: сготвиш му печена кокошка, зеле на фурна, баница и др. Щом почнеш да му готвиш много, той е на опасен път. Видиш ли, че един момък и една мома започнат да ядат много, за да напълнеят и да се харесат на хората, те са на опасен път. Това е натрупване, наслояване на излишни мазнини. Човек може да се хареса на другите със своите вътрешни качества, които никога не се менят.
към беседата >>
И тъй, като разсъждаваме, казвам: знанието има своя тежест, своя интензивност и свое вътрешно напрежение.
И тъй, като разсъждаваме, казвам: знанието има своя тежест, своя интензивност и свое вътрешно напрежение.
Многото знание на човека го прави подобен на котел, който се намира под голямото напрежение на водните пари. Както котелът може да се пръсне под голямото напрежение на водните пари, така и човек може да се пръсне. Ако през нервната система се прекара повече енергия и по-голямо напрежение, отколкото тя може да издържи, веднага в човека се явява неврастения. Мнозина мислят, че нервната система на човека може да издържи повече енергия. Всъщност, не е така.
към беседата >>
Когато призоваваш името на Бога, това е другата граница – на безпределната Мъдрост.
Този път се означава само с две имена. Кой е правият път, по който човек може да влезе в Царството Божие? Отговарям: Господи, Боже наш! Ето правият път. Господ, това е необятната Любов, граница на твоя живот.
Когато призоваваш името на Бога, това е другата граница – на безпределната Мъдрост.
Само така, ти ще вървиш зад Любовта и Мъдростта. Само тогава ти ще бъдеш израз на Великия Живот. Само със силата на този Живот ще влезеш в Царството Божие. То не е извън земята. – Може ли Царството Божие да е извън земята?
към беседата >>
Обичаш някого и започваш да го каниш на гости: сготвиш му печена кокошка, зеле на фурна, баница и др.
Например, те си служат с червения цвят, когато искат да накарат двама млади да се влюбят. Това не е голямо изкуство. Достатъчно е да се вземе една десета част от милиграма червена боя и всеки ден да се дава на младите на върха на ножа от нея. Обаче, това влюбване има лоши последствия. Така, както хората си служат с магията, тя не е на място.
Обичаш някого и започваш да го каниш на гости: сготвиш му печена кокошка, зеле на фурна, баница и др.
Щом почнеш да му готвиш много, той е на опасен път. Видиш ли, че един момък и една мома започнат да ядат много, за да напълнеят и да се харесат на хората, те са на опасен път. Това е натрупване, наслояване на излишни мазнини. Човек може да се хареса на другите със своите вътрешни качества, които никога не се менят. Не можеш да обичаш човека, докато не си готов да му служиш и да го поставиш на същото място, на което си и ти.
към беседата >>
Многото знание на човека го прави подобен на котел, който се намира под голямото напрежение на водните пари.
И тъй, като разсъждаваме, казвам: знанието има своя тежест, своя интензивност и свое вътрешно напрежение.
Многото знание на човека го прави подобен на котел, който се намира под голямото напрежение на водните пари.
Както котелът може да се пръсне под голямото напрежение на водните пари, така и човек може да се пръсне. Ако през нервната система се прекара повече енергия и по-голямо напрежение, отколкото тя може да издържи, веднага в човека се явява неврастения. Мнозина мислят, че нервната система на човека може да издържи повече енергия. Всъщност, не е така. Онзи, Който е създал твоята нервна система, знае, колко енергия най-много може тя да издържи.
към беседата >>
Само така, ти ще вървиш зад Любовта и Мъдростта.
Кой е правият път, по който човек може да влезе в Царството Божие? Отговарям: Господи, Боже наш! Ето правият път. Господ, това е необятната Любов, граница на твоя живот. Когато призоваваш името на Бога, това е другата граница – на безпределната Мъдрост.
Само така, ти ще вървиш зад Любовта и Мъдростта.
Само тогава ти ще бъдеш израз на Великия Живот. Само със силата на този Живот ще влезеш в Царството Божие. То не е извън земята. – Може ли Царството Божие да е извън земята? Ако е така, защо е земята?
към беседата >>
Щом почнеш да му готвиш много, той е на опасен път.
Това не е голямо изкуство. Достатъчно е да се вземе една десета част от милиграма червена боя и всеки ден да се дава на младите на върха на ножа от нея. Обаче, това влюбване има лоши последствия. Така, както хората си служат с магията, тя не е на място. Обичаш някого и започваш да го каниш на гости: сготвиш му печена кокошка, зеле на фурна, баница и др.
Щом почнеш да му готвиш много, той е на опасен път.
Видиш ли, че един момък и една мома започнат да ядат много, за да напълнеят и да се харесат на хората, те са на опасен път. Това е натрупване, наслояване на излишни мазнини. Човек може да се хареса на другите със своите вътрешни качества, които никога не се менят. Не можеш да обичаш човека, докато не си готов да му служиш и да го поставиш на същото място, на което си и ти. Ако му станеш господар, ти нямаш любов към него.
към беседата >>
Както котелът може да се пръсне под голямото напрежение на водните пари, така и човек може да се пръсне.
И тъй, като разсъждаваме, казвам: знанието има своя тежест, своя интензивност и свое вътрешно напрежение. Многото знание на човека го прави подобен на котел, който се намира под голямото напрежение на водните пари.
Както котелът може да се пръсне под голямото напрежение на водните пари, така и човек може да се пръсне.
Ако през нервната система се прекара повече енергия и по-голямо напрежение, отколкото тя може да издържи, веднага в човека се явява неврастения. Мнозина мислят, че нервната система на човека може да издържи повече енергия. Всъщност, не е така. Онзи, Който е създал твоята нервна система, знае, колко енергия най-много може тя да издържи. Той е предвидил крайното напрежение, което можеш да издържиш.
към беседата >>
Само тогава ти ще бъдеш израз на Великия Живот.
Отговарям: Господи, Боже наш! Ето правият път. Господ, това е необятната Любов, граница на твоя живот. Когато призоваваш името на Бога, това е другата граница – на безпределната Мъдрост. Само така, ти ще вървиш зад Любовта и Мъдростта.
Само тогава ти ще бъдеш израз на Великия Живот.
Само със силата на този Живот ще влезеш в Царството Божие. То не е извън земята. – Може ли Царството Божие да е извън земята? Ако е така, защо е земята? И в Писанието е казано, че Бог твори ново небе и нова земя.
към беседата >>
Видиш ли, че един момък и една мома започнат да ядат много, за да напълнеят и да се харесат на хората, те са на опасен път.
Достатъчно е да се вземе една десета част от милиграма червена боя и всеки ден да се дава на младите на върха на ножа от нея. Обаче, това влюбване има лоши последствия. Така, както хората си служат с магията, тя не е на място. Обичаш някого и започваш да го каниш на гости: сготвиш му печена кокошка, зеле на фурна, баница и др. Щом почнеш да му готвиш много, той е на опасен път.
Видиш ли, че един момък и една мома започнат да ядат много, за да напълнеят и да се харесат на хората, те са на опасен път.
Това е натрупване, наслояване на излишни мазнини. Човек може да се хареса на другите със своите вътрешни качества, които никога не се менят. Не можеш да обичаш човека, докато не си готов да му служиш и да го поставиш на същото място, на което си и ти. Ако му станеш господар, ти нямаш любов към него. Любовта се проявява чрез служене.
към беседата >>
Ако през нервната система се прекара повече енергия и по-голямо напрежение, отколкото тя може да издържи, веднага в човека се явява неврастения.
И тъй, като разсъждаваме, казвам: знанието има своя тежест, своя интензивност и свое вътрешно напрежение. Многото знание на човека го прави подобен на котел, който се намира под голямото напрежение на водните пари. Както котелът може да се пръсне под голямото напрежение на водните пари, така и човек може да се пръсне.
Ако през нервната система се прекара повече енергия и по-голямо напрежение, отколкото тя може да издържи, веднага в човека се явява неврастения.
Мнозина мислят, че нервната система на човека може да издържи повече енергия. Всъщност, не е така. Онзи, Който е създал твоята нервна система, знае, колко енергия най-много може тя да издържи. Той е предвидил крайното напрежение, което можеш да издържиш. Той знае, с каква интелигентност разполагаш.
към беседата >>
Само със силата на този Живот ще влезеш в Царството Божие.
Ето правият път. Господ, това е необятната Любов, граница на твоя живот. Когато призоваваш името на Бога, това е другата граница – на безпределната Мъдрост. Само така, ти ще вървиш зад Любовта и Мъдростта. Само тогава ти ще бъдеш израз на Великия Живот.
Само със силата на този Живот ще влезеш в Царството Божие.
То не е извън земята. – Може ли Царството Божие да е извън земята? Ако е така, защо е земята? И в Писанието е казано, че Бог твори ново небе и нова земя. Следователно, Царството Божие не съществува извън небето и земята.
към беседата >>
Това е натрупване, наслояване на излишни мазнини.
Обаче, това влюбване има лоши последствия. Така, както хората си служат с магията, тя не е на място. Обичаш някого и започваш да го каниш на гости: сготвиш му печена кокошка, зеле на фурна, баница и др. Щом почнеш да му готвиш много, той е на опасен път. Видиш ли, че един момък и една мома започнат да ядат много, за да напълнеят и да се харесат на хората, те са на опасен път.
Това е натрупване, наслояване на излишни мазнини.
Човек може да се хареса на другите със своите вътрешни качества, които никога не се менят. Не можеш да обичаш човека, докато не си готов да му служиш и да го поставиш на същото място, на което си и ти. Ако му станеш господар, ти нямаш любов към него. Любовта се проявява чрез служене. Ще станеш слуга на своя възлюбен, и той, ако е умен, ще разбере, че си по-умен от него и ще ти даде съответното място.
към беседата >>
Мнозина мислят, че нервната система на човека може да издържи повече енергия.
И тъй, като разсъждаваме, казвам: знанието има своя тежест, своя интензивност и свое вътрешно напрежение. Многото знание на човека го прави подобен на котел, който се намира под голямото напрежение на водните пари. Както котелът може да се пръсне под голямото напрежение на водните пари, така и човек може да се пръсне. Ако през нервната система се прекара повече енергия и по-голямо напрежение, отколкото тя може да издържи, веднага в човека се явява неврастения.
Мнозина мислят, че нервната система на човека може да издържи повече енергия.
Всъщност, не е така. Онзи, Който е създал твоята нервна система, знае, колко енергия най-много може тя да издържи. Той е предвидил крайното напрежение, което можеш да издържиш. Той знае, с каква интелигентност разполагаш. Умният човек трябва да знае, че животът е ограничен и не може да се краде.
към беседата >>
То не е извън земята.
Господ, това е необятната Любов, граница на твоя живот. Когато призоваваш името на Бога, това е другата граница – на безпределната Мъдрост. Само така, ти ще вървиш зад Любовта и Мъдростта. Само тогава ти ще бъдеш израз на Великия Живот. Само със силата на този Живот ще влезеш в Царството Божие.
То не е извън земята.
– Може ли Царството Божие да е извън земята? Ако е така, защо е земята? И в Писанието е казано, че Бог твори ново небе и нова земя. Следователно, Царството Божие не съществува извън небето и земята. То е отношение между небето и земята.
към беседата >>
Човек може да се хареса на другите със своите вътрешни качества, които никога не се менят.
Така, както хората си служат с магията, тя не е на място. Обичаш някого и започваш да го каниш на гости: сготвиш му печена кокошка, зеле на фурна, баница и др. Щом почнеш да му готвиш много, той е на опасен път. Видиш ли, че един момък и една мома започнат да ядат много, за да напълнеят и да се харесат на хората, те са на опасен път. Това е натрупване, наслояване на излишни мазнини.
Човек може да се хареса на другите със своите вътрешни качества, които никога не се менят.
Не можеш да обичаш човека, докато не си готов да му служиш и да го поставиш на същото място, на което си и ти. Ако му станеш господар, ти нямаш любов към него. Любовта се проявява чрез служене. Ще станеш слуга на своя възлюбен, и той, ако е умен, ще разбере, че си по-умен от него и ще ти даде съответното място. Това е любов.
към беседата >>
Всъщност, не е така.
И тъй, като разсъждаваме, казвам: знанието има своя тежест, своя интензивност и свое вътрешно напрежение. Многото знание на човека го прави подобен на котел, който се намира под голямото напрежение на водните пари. Както котелът може да се пръсне под голямото напрежение на водните пари, така и човек може да се пръсне. Ако през нервната система се прекара повече енергия и по-голямо напрежение, отколкото тя може да издържи, веднага в човека се явява неврастения. Мнозина мислят, че нервната система на човека може да издържи повече енергия.
Всъщност, не е така.
Онзи, Който е създал твоята нервна система, знае, колко енергия най-много може тя да издържи. Той е предвидил крайното напрежение, което можеш да издържиш. Той знае, с каква интелигентност разполагаш. Умният човек трябва да знае, че животът е ограничен и не може да се краде. Той трябва да съзнава, че знанието, в своите широки, грандиозни размери, е непостижимо.
към беседата >>
– Може ли Царството Божие да е извън земята?
Когато призоваваш името на Бога, това е другата граница – на безпределната Мъдрост. Само така, ти ще вървиш зад Любовта и Мъдростта. Само тогава ти ще бъдеш израз на Великия Живот. Само със силата на този Живот ще влезеш в Царството Божие. То не е извън земята.
– Може ли Царството Божие да е извън земята?
Ако е така, защо е земята? И в Писанието е казано, че Бог твори ново небе и нова земя. Следователно, Царството Божие не съществува извън небето и земята. То е отношение между небето и земята. Вие трябва да знаете, какво означава земята, сама по себе си, и какво – небето.
към беседата >>
Не можеш да обичаш човека, докато не си готов да му служиш и да го поставиш на същото място, на което си и ти.
Обичаш някого и започваш да го каниш на гости: сготвиш му печена кокошка, зеле на фурна, баница и др. Щом почнеш да му готвиш много, той е на опасен път. Видиш ли, че един момък и една мома започнат да ядат много, за да напълнеят и да се харесат на хората, те са на опасен път. Това е натрупване, наслояване на излишни мазнини. Човек може да се хареса на другите със своите вътрешни качества, които никога не се менят.
Не можеш да обичаш човека, докато не си готов да му служиш и да го поставиш на същото място, на което си и ти.
Ако му станеш господар, ти нямаш любов към него. Любовта се проявява чрез служене. Ще станеш слуга на своя възлюбен, и той, ако е умен, ще разбере, че си по-умен от него и ще ти даде съответното място. Това е любов. Значи, само умният може да служи.
към беседата >>
Онзи, Който е създал твоята нервна система, знае, колко енергия най-много може тя да издържи.
Многото знание на човека го прави подобен на котел, който се намира под голямото напрежение на водните пари. Както котелът може да се пръсне под голямото напрежение на водните пари, така и човек може да се пръсне. Ако през нервната система се прекара повече енергия и по-голямо напрежение, отколкото тя може да издържи, веднага в човека се явява неврастения. Мнозина мислят, че нервната система на човека може да издържи повече енергия. Всъщност, не е така.
Онзи, Който е създал твоята нервна система, знае, колко енергия най-много може тя да издържи.
Той е предвидил крайното напрежение, което можеш да издържиш. Той знае, с каква интелигентност разполагаш. Умният човек трябва да знае, че животът е ограничен и не може да се краде. Той трябва да съзнава, че знанието, в своите широки, грандиозни размери, е непостижимо. Той трябва да съзнава, че човешката душа не се продава.
към беседата >>
Ако е така, защо е земята?
Само така, ти ще вървиш зад Любовта и Мъдростта. Само тогава ти ще бъдеш израз на Великия Живот. Само със силата на този Живот ще влезеш в Царството Божие. То не е извън земята. – Може ли Царството Божие да е извън земята?
Ако е така, защо е земята?
И в Писанието е казано, че Бог твори ново небе и нова земя. Следователно, Царството Божие не съществува извън небето и земята. То е отношение между небето и земята. Вие трябва да знаете, какво означава земята, сама по себе си, и какво – небето. Когато се казва, че земята е грешна, разбираме човешкия живот, той е неразумен.
към беседата >>
Ако му станеш господар, ти нямаш любов към него.
Щом почнеш да му готвиш много, той е на опасен път. Видиш ли, че един момък и една мома започнат да ядат много, за да напълнеят и да се харесат на хората, те са на опасен път. Това е натрупване, наслояване на излишни мазнини. Човек може да се хареса на другите със своите вътрешни качества, които никога не се менят. Не можеш да обичаш човека, докато не си готов да му служиш и да го поставиш на същото място, на което си и ти.
Ако му станеш господар, ти нямаш любов към него.
Любовта се проявява чрез служене. Ще станеш слуга на своя възлюбен, и той, ако е умен, ще разбере, че си по-умен от него и ще ти даде съответното място. Това е любов. Значи, само умният може да служи. Глупавият никога не може да служи.
към беседата >>
Той е предвидил крайното напрежение, което можеш да издържиш.
Както котелът може да се пръсне под голямото напрежение на водните пари, така и човек може да се пръсне. Ако през нервната система се прекара повече енергия и по-голямо напрежение, отколкото тя може да издържи, веднага в човека се явява неврастения. Мнозина мислят, че нервната система на човека може да издържи повече енергия. Всъщност, не е така. Онзи, Който е създал твоята нервна система, знае, колко енергия най-много може тя да издържи.
Той е предвидил крайното напрежение, което можеш да издържиш.
Той знае, с каква интелигентност разполагаш. Умният човек трябва да знае, че животът е ограничен и не може да се краде. Той трябва да съзнава, че знанието, в своите широки, грандиозни размери, е непостижимо. Той трябва да съзнава, че човешката душа не се продава. И най-после, той трябва да съзнава, че човешкият дух не може да се заробва.
към беседата >>
И в Писанието е казано, че Бог твори ново небе и нова земя.
Само тогава ти ще бъдеш израз на Великия Живот. Само със силата на този Живот ще влезеш в Царството Божие. То не е извън земята. – Може ли Царството Божие да е извън земята? Ако е така, защо е земята?
И в Писанието е казано, че Бог твори ново небе и нова земя.
Следователно, Царството Божие не съществува извън небето и земята. То е отношение между небето и земята. Вие трябва да знаете, какво означава земята, сама по себе си, и какво – небето. Когато се казва, че земята е грешна, разбираме човешкия живот, той е неразумен. Следователно, каквото търсим от земята, това ни дава тя.
към беседата >>
Любовта се проявява чрез служене.
Видиш ли, че един момък и една мома започнат да ядат много, за да напълнеят и да се харесат на хората, те са на опасен път. Това е натрупване, наслояване на излишни мазнини. Човек може да се хареса на другите със своите вътрешни качества, които никога не се менят. Не можеш да обичаш човека, докато не си готов да му служиш и да го поставиш на същото място, на което си и ти. Ако му станеш господар, ти нямаш любов към него.
Любовта се проявява чрез служене.
Ще станеш слуга на своя възлюбен, и той, ако е умен, ще разбере, че си по-умен от него и ще ти даде съответното място. Това е любов. Значи, само умният може да служи. Глупавият никога не може да служи.
към беседата >>
Той знае, с каква интелигентност разполагаш.
Ако през нервната система се прекара повече енергия и по-голямо напрежение, отколкото тя може да издържи, веднага в човека се явява неврастения. Мнозина мислят, че нервната система на човека може да издържи повече енергия. Всъщност, не е така. Онзи, Който е създал твоята нервна система, знае, колко енергия най-много може тя да издържи. Той е предвидил крайното напрежение, което можеш да издържиш.
Той знае, с каква интелигентност разполагаш.
Умният човек трябва да знае, че животът е ограничен и не може да се краде. Той трябва да съзнава, че знанието, в своите широки, грандиозни размери, е непостижимо. Той трябва да съзнава, че човешката душа не се продава. И най-после, той трябва да съзнава, че човешкият дух не може да се заробва. Това са общи положения.
към беседата >>
Следователно, Царството Божие не съществува извън небето и земята.
Само със силата на този Живот ще влезеш в Царството Божие. То не е извън земята. – Може ли Царството Божие да е извън земята? Ако е така, защо е земята? И в Писанието е казано, че Бог твори ново небе и нова земя.
Следователно, Царството Божие не съществува извън небето и земята.
То е отношение между небето и земята. Вие трябва да знаете, какво означава земята, сама по себе си, и какво – небето. Когато се казва, че земята е грешна, разбираме човешкия живот, той е неразумен. Следователно, каквото търсим от земята, това ни дава тя. Ако сеем ръж, ръж ни дава; ако сеем жито, жито ни дава; ако сеем тръне, тръне ни дава.
към беседата >>
Ще станеш слуга на своя възлюбен, и той, ако е умен, ще разбере, че си по-умен от него и ще ти даде съответното място.
Това е натрупване, наслояване на излишни мазнини. Човек може да се хареса на другите със своите вътрешни качества, които никога не се менят. Не можеш да обичаш човека, докато не си готов да му служиш и да го поставиш на същото място, на което си и ти. Ако му станеш господар, ти нямаш любов към него. Любовта се проявява чрез служене.
Ще станеш слуга на своя възлюбен, и той, ако е умен, ще разбере, че си по-умен от него и ще ти даде съответното място.
Това е любов. Значи, само умният може да служи. Глупавият никога не може да служи.
към беседата >>
Умният човек трябва да знае, че животът е ограничен и не може да се краде.
Мнозина мислят, че нервната система на човека може да издържи повече енергия. Всъщност, не е така. Онзи, Който е създал твоята нервна система, знае, колко енергия най-много може тя да издържи. Той е предвидил крайното напрежение, което можеш да издържиш. Той знае, с каква интелигентност разполагаш.
Умният човек трябва да знае, че животът е ограничен и не може да се краде.
Той трябва да съзнава, че знанието, в своите широки, грандиозни размери, е непостижимо. Той трябва да съзнава, че човешката душа не се продава. И най-после, той трябва да съзнава, че човешкият дух не може да се заробва. Това са общи положения. Всички други положения, които вие можете да приведете, остават настрана.
към беседата >>
То е отношение между небето и земята.
То не е извън земята. – Може ли Царството Божие да е извън земята? Ако е така, защо е земята? И в Писанието е казано, че Бог твори ново небе и нова земя. Следователно, Царството Божие не съществува извън небето и земята.
То е отношение между небето и земята.
Вие трябва да знаете, какво означава земята, сама по себе си, и какво – небето. Когато се казва, че земята е грешна, разбираме човешкия живот, той е неразумен. Следователно, каквото търсим от земята, това ни дава тя. Ако сеем ръж, ръж ни дава; ако сеем жито, жито ни дава; ако сеем тръне, тръне ни дава. „Каквото сееш, това ще пожънеш." И ако съществуват нещастия на земята, ние сами сме ги посадили.
към беседата >>
Това е любов.
Човек може да се хареса на другите със своите вътрешни качества, които никога не се менят. Не можеш да обичаш човека, докато не си готов да му служиш и да го поставиш на същото място, на което си и ти. Ако му станеш господар, ти нямаш любов към него. Любовта се проявява чрез служене. Ще станеш слуга на своя възлюбен, и той, ако е умен, ще разбере, че си по-умен от него и ще ти даде съответното място.
Това е любов.
Значи, само умният може да служи. Глупавият никога не може да служи.
към беседата >>
Той трябва да съзнава, че знанието, в своите широки, грандиозни размери, е непостижимо.
Всъщност, не е така. Онзи, Който е създал твоята нервна система, знае, колко енергия най-много може тя да издържи. Той е предвидил крайното напрежение, което можеш да издържиш. Той знае, с каква интелигентност разполагаш. Умният човек трябва да знае, че животът е ограничен и не може да се краде.
Той трябва да съзнава, че знанието, в своите широки, грандиозни размери, е непостижимо.
Той трябва да съзнава, че човешката душа не се продава. И най-после, той трябва да съзнава, че човешкият дух не може да се заробва. Това са общи положения. Всички други положения, които вие можете да приведете, остават настрана.
към беседата >>
Вие трябва да знаете, какво означава земята, сама по себе си, и какво – небето.
– Може ли Царството Божие да е извън земята? Ако е така, защо е земята? И в Писанието е казано, че Бог твори ново небе и нова земя. Следователно, Царството Божие не съществува извън небето и земята. То е отношение между небето и земята.
Вие трябва да знаете, какво означава земята, сама по себе си, и какво – небето.
Когато се казва, че земята е грешна, разбираме човешкия живот, той е неразумен. Следователно, каквото търсим от земята, това ни дава тя. Ако сеем ръж, ръж ни дава; ако сеем жито, жито ни дава; ако сеем тръне, тръне ни дава. „Каквото сееш, това ще пожънеш." И ако съществуват нещастия на земята, ние сами сме ги посадили. Бог не насажда нещастията, но глупавите, неразумните хора ги насаждат.
към беседата >>
Значи, само умният може да служи.
Не можеш да обичаш човека, докато не си готов да му служиш и да го поставиш на същото място, на което си и ти. Ако му станеш господар, ти нямаш любов към него. Любовта се проявява чрез служене. Ще станеш слуга на своя възлюбен, и той, ако е умен, ще разбере, че си по-умен от него и ще ти даде съответното място. Това е любов.
Значи, само умният може да служи.
Глупавият никога не може да служи.
към беседата >>
Той трябва да съзнава, че човешката душа не се продава.
Онзи, Който е създал твоята нервна система, знае, колко енергия най-много може тя да издържи. Той е предвидил крайното напрежение, което можеш да издържиш. Той знае, с каква интелигентност разполагаш. Умният човек трябва да знае, че животът е ограничен и не може да се краде. Той трябва да съзнава, че знанието, в своите широки, грандиозни размери, е непостижимо.
Той трябва да съзнава, че човешката душа не се продава.
И най-после, той трябва да съзнава, че човешкият дух не може да се заробва. Това са общи положения. Всички други положения, които вие можете да приведете, остават настрана.
към беседата >>
Когато се казва, че земята е грешна, разбираме човешкия живот, той е неразумен.
Ако е така, защо е земята? И в Писанието е казано, че Бог твори ново небе и нова земя. Следователно, Царството Божие не съществува извън небето и земята. То е отношение между небето и земята. Вие трябва да знаете, какво означава земята, сама по себе си, и какво – небето.
Когато се казва, че земята е грешна, разбираме човешкия живот, той е неразумен.
Следователно, каквото търсим от земята, това ни дава тя. Ако сеем ръж, ръж ни дава; ако сеем жито, жито ни дава; ако сеем тръне, тръне ни дава. „Каквото сееш, това ще пожънеш." И ако съществуват нещастия на земята, ние сами сме ги посадили. Бог не насажда нещастията, но глупавите, неразумните хора ги насаждат. Това става по закона на своеволието.
към беседата >>
Глупавият никога не може да служи.
Ако му станеш господар, ти нямаш любов към него. Любовта се проявява чрез служене. Ще станеш слуга на своя възлюбен, и той, ако е умен, ще разбере, че си по-умен от него и ще ти даде съответното място. Това е любов. Значи, само умният може да служи.
Глупавият никога не може да служи.
към беседата >>
И най-после, той трябва да съзнава, че човешкият дух не може да се заробва.
Той е предвидил крайното напрежение, което можеш да издържиш. Той знае, с каква интелигентност разполагаш. Умният човек трябва да знае, че животът е ограничен и не може да се краде. Той трябва да съзнава, че знанието, в своите широки, грандиозни размери, е непостижимо. Той трябва да съзнава, че човешката душа не се продава.
И най-после, той трябва да съзнава, че човешкият дух не може да се заробва.
Това са общи положения. Всички други положения, които вие можете да приведете, остават настрана.
към беседата >>
Следователно, каквото търсим от земята, това ни дава тя.
И в Писанието е казано, че Бог твори ново небе и нова земя. Следователно, Царството Божие не съществува извън небето и земята. То е отношение между небето и земята. Вие трябва да знаете, какво означава земята, сама по себе си, и какво – небето. Когато се казва, че земята е грешна, разбираме човешкия живот, той е неразумен.
Следователно, каквото търсим от земята, това ни дава тя.
Ако сеем ръж, ръж ни дава; ако сеем жито, жито ни дава; ако сеем тръне, тръне ни дава. „Каквото сееш, това ще пожънеш." И ако съществуват нещастия на земята, ние сами сме ги посадили. Бог не насажда нещастията, но глупавите, неразумните хора ги насаждат. Това става по закона на своеволието. Когато човек преяжда, в него се събужда чувството на втръсване.
към беседата >>
Питате: Защо сме дошли на земята?
Питате: Защо сме дошли на земята?
– Да служите, да научите закона на любовта. – Дотегна ни да служим. – Как ви дотегна? Вие още не сте служили. Ще се научите да служите, както Бог ни служи.
към беседата >>
Това са общи положения.
Той знае, с каква интелигентност разполагаш. Умният човек трябва да знае, че животът е ограничен и не може да се краде. Той трябва да съзнава, че знанието, в своите широки, грандиозни размери, е непостижимо. Той трябва да съзнава, че човешката душа не се продава. И най-после, той трябва да съзнава, че човешкият дух не може да се заробва.
Това са общи положения.
Всички други положения, които вие можете да приведете, остават настрана.
към беседата >>
Ако сеем ръж, ръж ни дава; ако сеем жито, жито ни дава; ако сеем тръне, тръне ни дава.
Следователно, Царството Божие не съществува извън небето и земята. То е отношение между небето и земята. Вие трябва да знаете, какво означава земята, сама по себе си, и какво – небето. Когато се казва, че земята е грешна, разбираме човешкия живот, той е неразумен. Следователно, каквото търсим от земята, това ни дава тя.
Ако сеем ръж, ръж ни дава; ако сеем жито, жито ни дава; ако сеем тръне, тръне ни дава.
„Каквото сееш, това ще пожънеш." И ако съществуват нещастия на земята, ние сами сме ги посадили. Бог не насажда нещастията, но глупавите, неразумните хора ги насаждат. Това става по закона на своеволието. Когато човек преяжда, в него се събужда чувството на втръсване. Няма по-страшно нещо от втръсването.
към беседата >>
– Да служите, да научите закона на любовта.
Питате: Защо сме дошли на земята?
– Да служите, да научите закона на любовта.
– Дотегна ни да служим. – Как ви дотегна? Вие още не сте служили. Ще се научите да служите, както Бог ни служи. Аз съм виждал, как служат възвишените същества.
към беседата >>
Всички други положения, които вие можете да приведете, остават настрана.
Умният човек трябва да знае, че животът е ограничен и не може да се краде. Той трябва да съзнава, че знанието, в своите широки, грандиозни размери, е непостижимо. Той трябва да съзнава, че човешката душа не се продава. И най-после, той трябва да съзнава, че човешкият дух не може да се заробва. Това са общи положения.
Всички други положения, които вие можете да приведете, остават настрана.
към беседата >>
„Каквото сееш, това ще пожънеш." И ако съществуват нещастия на земята, ние сами сме ги посадили.
То е отношение между небето и земята. Вие трябва да знаете, какво означава земята, сама по себе си, и какво – небето. Когато се казва, че земята е грешна, разбираме човешкия живот, той е неразумен. Следователно, каквото търсим от земята, това ни дава тя. Ако сеем ръж, ръж ни дава; ако сеем жито, жито ни дава; ако сеем тръне, тръне ни дава.
„Каквото сееш, това ще пожънеш." И ако съществуват нещастия на земята, ние сами сме ги посадили.
Бог не насажда нещастията, но глупавите, неразумните хора ги насаждат. Това става по закона на своеволието. Когато човек преяжда, в него се събужда чувството на втръсване. Няма по-страшно нещо от втръсването. Чрез него човек може да си причини голямо нещастие.
към беседата >>
– Дотегна ни да служим.
Питате: Защо сме дошли на земята? – Да служите, да научите закона на любовта.
– Дотегна ни да служим.
– Как ви дотегна? Вие още не сте служили. Ще се научите да служите, както Бог ни служи. Аз съм виждал, как служат възвишените същества. Те са най-добрите слуги в света.
към беседата >>
Сега аз говоря за обективната наука, която и вие можете да създадете.
Сега аз говоря за обективната наука, която и вие можете да създадете.
Например, вие говорите за деня, като проява на природата. Денят е основа, мярка на нещата. Той съществува в природата, като естествена проява. От сутрин до залез, това е все ден. Който иска да разбере вътрешния смисъл на живота, или началото на живота, трябва да знае, какво нещо е денят.
към беседата >>
Бог не насажда нещастията, но глупавите, неразумните хора ги насаждат.
Вие трябва да знаете, какво означава земята, сама по себе си, и какво – небето. Когато се казва, че земята е грешна, разбираме човешкия живот, той е неразумен. Следователно, каквото търсим от земята, това ни дава тя. Ако сеем ръж, ръж ни дава; ако сеем жито, жито ни дава; ако сеем тръне, тръне ни дава. „Каквото сееш, това ще пожънеш." И ако съществуват нещастия на земята, ние сами сме ги посадили.
Бог не насажда нещастията, но глупавите, неразумните хора ги насаждат.
Това става по закона на своеволието. Когато човек преяжда, в него се събужда чувството на втръсване. Няма по-страшно нещо от втръсването. Чрез него човек може да си причини голямо нещастие. Той ял толкова много, че дошъл до втръсване.
към беседата >>
– Как ви дотегна?
Питате: Защо сме дошли на земята? – Да служите, да научите закона на любовта. – Дотегна ни да служим.
– Как ви дотегна?
Вие още не сте служили. Ще се научите да служите, както Бог ни служи. Аз съм виждал, как служат възвишените същества. Те са най-добрите слуги в света. – Мога да служа на другите, но как да си помогна сам на себе си?
към беседата >>
Например, вие говорите за деня, като проява на природата.
Сега аз говоря за обективната наука, която и вие можете да създадете.
Например, вие говорите за деня, като проява на природата.
Денят е основа, мярка на нещата. Той съществува в природата, като естествена проява. От сутрин до залез, това е все ден. Който иска да разбере вътрешния смисъл на живота, или началото на живота, трябва да знае, какво нещо е денят. Който не разбира, защо слънцето изгрява и залязва, не може да разбере, какво е денят, отде иде слънцето и къде отива.
към беседата >>
Това става по закона на своеволието.
Когато се казва, че земята е грешна, разбираме човешкия живот, той е неразумен. Следователно, каквото търсим от земята, това ни дава тя. Ако сеем ръж, ръж ни дава; ако сеем жито, жито ни дава; ако сеем тръне, тръне ни дава. „Каквото сееш, това ще пожънеш." И ако съществуват нещастия на земята, ние сами сме ги посадили. Бог не насажда нещастията, но глупавите, неразумните хора ги насаждат.
Това става по закона на своеволието.
Когато човек преяжда, в него се събужда чувството на втръсване. Няма по-страшно нещо от втръсването. Чрез него човек може да си причини голямо нещастие. Той ял толкова много, че дошъл до втръсване. Той може да учи толкова много, че да му се втръсне и учението.
към беседата >>
Вие още не сте служили.
Питате: Защо сме дошли на земята? – Да служите, да научите закона на любовта. – Дотегна ни да служим. – Как ви дотегна?
Вие още не сте служили.
Ще се научите да служите, както Бог ни служи. Аз съм виждал, как служат възвишените същества. Те са най-добрите слуги в света. – Мога да служа на другите, но как да си помогна сам на себе си? – Вземи магическата пръчица и махни с нея.
към беседата >>
Денят е основа, мярка на нещата.
Сега аз говоря за обективната наука, която и вие можете да създадете. Например, вие говорите за деня, като проява на природата.
Денят е основа, мярка на нещата.
Той съществува в природата, като естествена проява. От сутрин до залез, това е все ден. Който иска да разбере вътрешния смисъл на живота, или началото на живота, трябва да знае, какво нещо е денят. Който не разбира, защо слънцето изгрява и залязва, не може да разбере, какво е денят, отде иде слънцето и къде отива. Когато някой ме пита, откъде е дошъл, казвам: Питай слънцето.
към беседата >>
Когато човек преяжда, в него се събужда чувството на втръсване.
Следователно, каквото търсим от земята, това ни дава тя. Ако сеем ръж, ръж ни дава; ако сеем жито, жито ни дава; ако сеем тръне, тръне ни дава. „Каквото сееш, това ще пожънеш." И ако съществуват нещастия на земята, ние сами сме ги посадили. Бог не насажда нещастията, но глупавите, неразумните хора ги насаждат. Това става по закона на своеволието.
Когато човек преяжда, в него се събужда чувството на втръсване.
Няма по-страшно нещо от втръсването. Чрез него човек може да си причини голямо нещастие. Той ял толкова много, че дошъл до втръсване. Той може да учи толкова много, че да му се втръсне и учението. Той може да се проявява толкова много в обществения живот, че да му се втръсне и животът.
към беседата >>
Ще се научите да служите, както Бог ни служи.
Питате: Защо сме дошли на земята? – Да служите, да научите закона на любовта. – Дотегна ни да служим. – Как ви дотегна? Вие още не сте служили.
Ще се научите да служите, както Бог ни служи.
Аз съм виждал, как служат възвишените същества. Те са най-добрите слуги в света. – Мога да служа на другите, но как да си помогна сам на себе си? – Вземи магическата пръчица и махни с нея. Всяко отчаяние и неразположение ще изчезне.
към беседата >>
Той съществува в природата, като естествена проява.
Сега аз говоря за обективната наука, която и вие можете да създадете. Например, вие говорите за деня, като проява на природата. Денят е основа, мярка на нещата.
Той съществува в природата, като естествена проява.
От сутрин до залез, това е все ден. Който иска да разбере вътрешния смисъл на живота, или началото на живота, трябва да знае, какво нещо е денят. Който не разбира, защо слънцето изгрява и залязва, не може да разбере, какво е денят, отде иде слънцето и къде отива. Когато някой ме пита, откъде е дошъл, казвам: Питай слънцето. – Де отивам?
към беседата >>
Няма по-страшно нещо от втръсването.
Ако сеем ръж, ръж ни дава; ако сеем жито, жито ни дава; ако сеем тръне, тръне ни дава. „Каквото сееш, това ще пожънеш." И ако съществуват нещастия на земята, ние сами сме ги посадили. Бог не насажда нещастията, но глупавите, неразумните хора ги насаждат. Това става по закона на своеволието. Когато човек преяжда, в него се събужда чувството на втръсване.
Няма по-страшно нещо от втръсването.
Чрез него човек може да си причини голямо нещастие. Той ял толкова много, че дошъл до втръсване. Той може да учи толкова много, че да му се втръсне и учението. Той може да се проявява толкова много в обществения живот, че да му се втръсне и животът. Той може да дружи толкова много с жени, че и те да му се втръснат.
към беседата >>
Аз съм виждал, как служат възвишените същества.
– Да служите, да научите закона на любовта. – Дотегна ни да служим. – Как ви дотегна? Вие още не сте служили. Ще се научите да служите, както Бог ни служи.
Аз съм виждал, как служат възвишените същества.
Те са най-добрите слуги в света. – Мога да служа на другите, но как да си помогна сам на себе си? – Вземи магическата пръчица и махни с нея. Всяко отчаяние и неразположение ще изчезне. Бог работи чрез магическата пръчица.
към беседата >>
От сутрин до залез, това е все ден.
Сега аз говоря за обективната наука, която и вие можете да създадете. Например, вие говорите за деня, като проява на природата. Денят е основа, мярка на нещата. Той съществува в природата, като естествена проява.
От сутрин до залез, това е все ден.
Който иска да разбере вътрешния смисъл на живота, или началото на живота, трябва да знае, какво нещо е денят. Който не разбира, защо слънцето изгрява и залязва, не може да разбере, какво е денят, отде иде слънцето и къде отива. Когато някой ме пита, откъде е дошъл, казвам: Питай слънцето. – Де отивам? – Питай слънцето.
към беседата >>
Чрез него човек може да си причини голямо нещастие.
„Каквото сееш, това ще пожънеш." И ако съществуват нещастия на земята, ние сами сме ги посадили. Бог не насажда нещастията, но глупавите, неразумните хора ги насаждат. Това става по закона на своеволието. Когато човек преяжда, в него се събужда чувството на втръсване. Няма по-страшно нещо от втръсването.
Чрез него човек може да си причини голямо нещастие.
Той ял толкова много, че дошъл до втръсване. Той може да учи толкова много, че да му се втръсне и учението. Той може да се проявява толкова много в обществения живот, че да му се втръсне и животът. Той може да дружи толкова много с жени, че и те да му се втръснат. Най-после, може да изпита чувство на втръсване и към баща си и майка си, към брата си и сестра си, към приятелите си — всичко да му се втръсне.
към беседата >>
Те са най-добрите слуги в света.
– Дотегна ни да служим. – Как ви дотегна? Вие още не сте служили. Ще се научите да служите, както Бог ни служи. Аз съм виждал, как служат възвишените същества.
Те са най-добрите слуги в света.
– Мога да служа на другите, но как да си помогна сам на себе си? – Вземи магическата пръчица и махни с нея. Всяко отчаяние и неразположение ще изчезне. Бог работи чрез магическата пръчица. Той ти е помогнал.
към беседата >>
Който иска да разбере вътрешния смисъл на живота, или началото на живота, трябва да знае, какво нещо е денят.
Сега аз говоря за обективната наука, която и вие можете да създадете. Например, вие говорите за деня, като проява на природата. Денят е основа, мярка на нещата. Той съществува в природата, като естествена проява. От сутрин до залез, това е все ден.
Който иска да разбере вътрешния смисъл на живота, или началото на живота, трябва да знае, какво нещо е денят.
Който не разбира, защо слънцето изгрява и залязва, не може да разбере, какво е денят, отде иде слънцето и къде отива. Когато някой ме пита, откъде е дошъл, казвам: Питай слънцето. – Де отивам? – Питай слънцето. Слънцето изгрява и залязва за обикновените хора, но за гениите и светиите никога не залязва.
към беседата >>
Той ял толкова много, че дошъл до втръсване.
Бог не насажда нещастията, но глупавите, неразумните хора ги насаждат. Това става по закона на своеволието. Когато човек преяжда, в него се събужда чувството на втръсване. Няма по-страшно нещо от втръсването. Чрез него човек може да си причини голямо нещастие.
Той ял толкова много, че дошъл до втръсване.
Той може да учи толкова много, че да му се втръсне и учението. Той може да се проявява толкова много в обществения живот, че да му се втръсне и животът. Той може да дружи толкова много с жени, че и те да му се втръснат. Най-после, може да изпита чувство на втръсване и към баща си и майка си, към брата си и сестра си, към приятелите си — всичко да му се втръсне. Основата на греха в човешкия живот се крие във втръсването.
към беседата >>
– Мога да служа на другите, но как да си помогна сам на себе си?
– Как ви дотегна? Вие още не сте служили. Ще се научите да служите, както Бог ни служи. Аз съм виждал, как служат възвишените същества. Те са най-добрите слуги в света.
– Мога да служа на другите, но как да си помогна сам на себе си?
– Вземи магическата пръчица и махни с нея. Всяко отчаяние и неразположение ще изчезне. Бог работи чрез магическата пръчица. Той ти е помогнал. Той е магът, който може да завърти колелото на всяка машина и да я спре, или да я докара в движение.
към беседата >>
Който не разбира, защо слънцето изгрява и залязва, не може да разбере, какво е денят, отде иде слънцето и къде отива.
Например, вие говорите за деня, като проява на природата. Денят е основа, мярка на нещата. Той съществува в природата, като естествена проява. От сутрин до залез, това е все ден. Който иска да разбере вътрешния смисъл на живота, или началото на живота, трябва да знае, какво нещо е денят.
Който не разбира, защо слънцето изгрява и залязва, не може да разбере, какво е денят, отде иде слънцето и къде отива.
Когато някой ме пита, откъде е дошъл, казвам: Питай слънцето. – Де отивам? – Питай слънцето. Слънцето изгрява и залязва за обикновените хора, но за гениите и светиите никога не залязва. Питате: Как може слънцето да не залязва?
към беседата >>
Той може да учи толкова много, че да му се втръсне и учението.
Това става по закона на своеволието. Когато човек преяжда, в него се събужда чувството на втръсване. Няма по-страшно нещо от втръсването. Чрез него човек може да си причини голямо нещастие. Той ял толкова много, че дошъл до втръсване.
Той може да учи толкова много, че да му се втръсне и учението.
Той може да се проявява толкова много в обществения живот, че да му се втръсне и животът. Той може да дружи толкова много с жени, че и те да му се втръснат. Най-после, може да изпита чувство на втръсване и към баща си и майка си, към брата си и сестра си, към приятелите си — всичко да му се втръсне. Основата на греха в човешкия живот се крие във втръсването. То става от пресищане на благата, които животът носи.
към беседата >>
– Вземи магическата пръчица и махни с нея.
Вие още не сте служили. Ще се научите да служите, както Бог ни служи. Аз съм виждал, как служат възвишените същества. Те са най-добрите слуги в света. – Мога да служа на другите, но как да си помогна сам на себе си?
– Вземи магическата пръчица и махни с нея.
Всяко отчаяние и неразположение ще изчезне. Бог работи чрез магическата пръчица. Той ти е помогнал. Той е магът, който може да завърти колелото на всяка машина и да я спре, или да я докара в движение. Колкото повече обичаш един човек, толкова по-внимателен си към него, към неговите нужди.
към беседата >>
Когато някой ме пита, откъде е дошъл, казвам: Питай слънцето.
Денят е основа, мярка на нещата. Той съществува в природата, като естествена проява. От сутрин до залез, това е все ден. Който иска да разбере вътрешния смисъл на живота, или началото на живота, трябва да знае, какво нещо е денят. Който не разбира, защо слънцето изгрява и залязва, не може да разбере, какво е денят, отде иде слънцето и къде отива.
Когато някой ме пита, откъде е дошъл, казвам: Питай слънцето.
– Де отивам? – Питай слънцето. Слънцето изгрява и залязва за обикновените хора, но за гениите и светиите никога не залязва. Питате: Как може слънцето да не залязва? Ще ви обясня.
към беседата >>
Той може да се проявява толкова много в обществения живот, че да му се втръсне и животът.
Когато човек преяжда, в него се събужда чувството на втръсване. Няма по-страшно нещо от втръсването. Чрез него човек може да си причини голямо нещастие. Той ял толкова много, че дошъл до втръсване. Той може да учи толкова много, че да му се втръсне и учението.
Той може да се проявява толкова много в обществения живот, че да му се втръсне и животът.
Той може да дружи толкова много с жени, че и те да му се втръснат. Най-после, може да изпита чувство на втръсване и към баща си и майка си, към брата си и сестра си, към приятелите си — всичко да му се втръсне. Основата на греха в човешкия живот се крие във втръсването. То става от пресищане на благата, които животът носи. Това трябва да се избягва.
към беседата >>
Всяко отчаяние и неразположение ще изчезне.
Ще се научите да служите, както Бог ни служи. Аз съм виждал, как служат възвишените същества. Те са най-добрите слуги в света. – Мога да служа на другите, но как да си помогна сам на себе си? – Вземи магическата пръчица и махни с нея.
Всяко отчаяние и неразположение ще изчезне.
Бог работи чрез магическата пръчица. Той ти е помогнал. Той е магът, който може да завърти колелото на всяка машина и да я спре, или да я докара в движение. Колкото повече обичаш един човек, толкова по-внимателен си към него, към неговите нужди. Започне ли любовта ти да намалява, с това заедно намалява и вниманието ти към него.
към беседата >>
– Де отивам?
Той съществува в природата, като естествена проява. От сутрин до залез, това е все ден. Който иска да разбере вътрешния смисъл на живота, или началото на живота, трябва да знае, какво нещо е денят. Който не разбира, защо слънцето изгрява и залязва, не може да разбере, какво е денят, отде иде слънцето и къде отива. Когато някой ме пита, откъде е дошъл, казвам: Питай слънцето.
– Де отивам?
– Питай слънцето. Слънцето изгрява и залязва за обикновените хора, но за гениите и светиите никога не залязва. Питате: Как може слънцето да не залязва? Ще ви обясня. Вие разглеждате нещата, както ги виждате.
към беседата >>
Той може да дружи толкова много с жени, че и те да му се втръснат.
Няма по-страшно нещо от втръсването. Чрез него човек може да си причини голямо нещастие. Той ял толкова много, че дошъл до втръсване. Той може да учи толкова много, че да му се втръсне и учението. Той може да се проявява толкова много в обществения живот, че да му се втръсне и животът.
Той може да дружи толкова много с жени, че и те да му се втръснат.
Най-после, може да изпита чувство на втръсване и към баща си и майка си, към брата си и сестра си, към приятелите си — всичко да му се втръсне. Основата на греха в човешкия живот се крие във втръсването. То става от пресищане на благата, които животът носи. Това трябва да се избягва. Само така ще разрешите правилно въпросите на живота.
към беседата >>
Бог работи чрез магическата пръчица.
Аз съм виждал, как служат възвишените същества. Те са най-добрите слуги в света. – Мога да служа на другите, но как да си помогна сам на себе си? – Вземи магическата пръчица и махни с нея. Всяко отчаяние и неразположение ще изчезне.
Бог работи чрез магическата пръчица.
Той ти е помогнал. Той е магът, който може да завърти колелото на всяка машина и да я спре, или да я докара в движение. Колкото повече обичаш един човек, толкова по-внимателен си към него, към неговите нужди. Започне ли любовта ти да намалява, с това заедно намалява и вниманието ти към него.
към беседата >>
– Питай слънцето.
От сутрин до залез, това е все ден. Който иска да разбере вътрешния смисъл на живота, или началото на живота, трябва да знае, какво нещо е денят. Който не разбира, защо слънцето изгрява и залязва, не може да разбере, какво е денят, отде иде слънцето и къде отива. Когато някой ме пита, откъде е дошъл, казвам: Питай слънцето. – Де отивам?
– Питай слънцето.
Слънцето изгрява и залязва за обикновените хора, но за гениите и светиите никога не залязва. Питате: Как може слънцето да не залязва? Ще ви обясня. Вие разглеждате нещата, както ги виждате. Това показва, че вие говорите за обективния живот на земята, а не за отвлечения свят.
към беседата >>
Най-после, може да изпита чувство на втръсване и към баща си и майка си, към брата си и сестра си, към приятелите си — всичко да му се втръсне.
Чрез него човек може да си причини голямо нещастие. Той ял толкова много, че дошъл до втръсване. Той може да учи толкова много, че да му се втръсне и учението. Той може да се проявява толкова много в обществения живот, че да му се втръсне и животът. Той може да дружи толкова много с жени, че и те да му се втръснат.
Най-после, може да изпита чувство на втръсване и към баща си и майка си, към брата си и сестра си, към приятелите си — всичко да му се втръсне.
Основата на греха в човешкия живот се крие във втръсването. То става от пресищане на благата, които животът носи. Това трябва да се избягва. Само така ще разрешите правилно въпросите на живота. Затова, именно, казвам: Ако много сте яли, започнете да постите.
към беседата >>
Той ти е помогнал.
Те са най-добрите слуги в света. – Мога да служа на другите, но как да си помогна сам на себе си? – Вземи магическата пръчица и махни с нея. Всяко отчаяние и неразположение ще изчезне. Бог работи чрез магическата пръчица.
Той ти е помогнал.
Той е магът, който може да завърти колелото на всяка машина и да я спре, или да я докара в движение. Колкото повече обичаш един човек, толкова по-внимателен си към него, към неговите нужди. Започне ли любовта ти да намалява, с това заедно намалява и вниманието ти към него.
към беседата >>
Слънцето изгрява и залязва за обикновените хора, но за гениите и светиите никога не залязва.
Който иска да разбере вътрешния смисъл на живота, или началото на живота, трябва да знае, какво нещо е денят. Който не разбира, защо слънцето изгрява и залязва, не може да разбере, какво е денят, отде иде слънцето и къде отива. Когато някой ме пита, откъде е дошъл, казвам: Питай слънцето. – Де отивам? – Питай слънцето.
Слънцето изгрява и залязва за обикновените хора, но за гениите и светиите никога не залязва.
Питате: Как може слънцето да не залязва? Ще ви обясня. Вие разглеждате нещата, както ги виждате. Това показва, че вие говорите за обективния живот на земята, а не за отвлечения свят. Под „отвлечени работи" разбирате неразбрани, а разбраните наричате разумни.
към беседата >>
Основата на греха в човешкия живот се крие във втръсването.
Той ял толкова много, че дошъл до втръсване. Той може да учи толкова много, че да му се втръсне и учението. Той може да се проявява толкова много в обществения живот, че да му се втръсне и животът. Той може да дружи толкова много с жени, че и те да му се втръснат. Най-после, може да изпита чувство на втръсване и към баща си и майка си, към брата си и сестра си, към приятелите си — всичко да му се втръсне.
Основата на греха в човешкия живот се крие във втръсването.
То става от пресищане на благата, които животът носи. Това трябва да се избягва. Само така ще разрешите правилно въпросите на живота. Затова, именно, казвам: Ако много сте яли, започнете да постите. Съществуват два вида пост: физически и духовен.
към беседата >>
Той е магът, който може да завърти колелото на всяка машина и да я спре, или да я докара в движение.
– Мога да служа на другите, но как да си помогна сам на себе си? – Вземи магическата пръчица и махни с нея. Всяко отчаяние и неразположение ще изчезне. Бог работи чрез магическата пръчица. Той ти е помогнал.
Той е магът, който може да завърти колелото на всяка машина и да я спре, или да я докара в движение.
Колкото повече обичаш един човек, толкова по-внимателен си към него, към неговите нужди. Започне ли любовта ти да намалява, с това заедно намалява и вниманието ти към него.
към беседата >>
Питате: Как може слънцето да не залязва?
Който не разбира, защо слънцето изгрява и залязва, не може да разбере, какво е денят, отде иде слънцето и къде отива. Когато някой ме пита, откъде е дошъл, казвам: Питай слънцето. – Де отивам? – Питай слънцето. Слънцето изгрява и залязва за обикновените хора, но за гениите и светиите никога не залязва.
Питате: Как може слънцето да не залязва?
Ще ви обясня. Вие разглеждате нещата, както ги виждате. Това показва, че вие говорите за обективния живот на земята, а не за отвлечения свят. Под „отвлечени работи" разбирате неразбрани, а разбраните наричате разумни.
към беседата >>
То става от пресищане на благата, които животът носи.
Той може да учи толкова много, че да му се втръсне и учението. Той може да се проявява толкова много в обществения живот, че да му се втръсне и животът. Той може да дружи толкова много с жени, че и те да му се втръснат. Най-после, може да изпита чувство на втръсване и към баща си и майка си, към брата си и сестра си, към приятелите си — всичко да му се втръсне. Основата на греха в човешкия живот се крие във втръсването.
То става от пресищане на благата, които животът носи.
Това трябва да се избягва. Само така ще разрешите правилно въпросите на живота. Затова, именно, казвам: Ако много сте яли, започнете да постите. Съществуват два вида пост: физически и духовен. Ако ядеш много, ще дойде един вид втръсване; ако постиш много, ще дойде друго втръсване, по-лошо от първото.
към беседата >>
Колкото повече обичаш един човек, толкова по-внимателен си към него, към неговите нужди.
– Вземи магическата пръчица и махни с нея. Всяко отчаяние и неразположение ще изчезне. Бог работи чрез магическата пръчица. Той ти е помогнал. Той е магът, който може да завърти колелото на всяка машина и да я спре, или да я докара в движение.
Колкото повече обичаш един човек, толкова по-внимателен си към него, към неговите нужди.
Започне ли любовта ти да намалява, с това заедно намалява и вниманието ти към него.
към беседата >>
Ще ви обясня.
Когато някой ме пита, откъде е дошъл, казвам: Питай слънцето. – Де отивам? – Питай слънцето. Слънцето изгрява и залязва за обикновените хора, но за гениите и светиите никога не залязва. Питате: Как може слънцето да не залязва?
Ще ви обясня.
Вие разглеждате нещата, както ги виждате. Това показва, че вие говорите за обективния живот на земята, а не за отвлечения свят. Под „отвлечени работи" разбирате неразбрани, а разбраните наричате разумни.
към беседата >>
Това трябва да се избягва.
Той може да се проявява толкова много в обществения живот, че да му се втръсне и животът. Той може да дружи толкова много с жени, че и те да му се втръснат. Най-после, може да изпита чувство на втръсване и към баща си и майка си, към брата си и сестра си, към приятелите си — всичко да му се втръсне. Основата на греха в човешкия живот се крие във втръсването. То става от пресищане на благата, които животът носи.
Това трябва да се избягва.
Само така ще разрешите правилно въпросите на живота. Затова, именно, казвам: Ако много сте яли, започнете да постите. Съществуват два вида пост: физически и духовен. Ако ядеш много, ще дойде един вид втръсване; ако постиш много, ще дойде друго втръсване, по-лошо от първото. Следователно, ще постиш толкова, колкото да дойде гладът, чрез който да събудиш апетита си.
към беседата >>
Започне ли любовта ти да намалява, с това заедно намалява и вниманието ти към него.
Всяко отчаяние и неразположение ще изчезне. Бог работи чрез магическата пръчица. Той ти е помогнал. Той е магът, който може да завърти колелото на всяка машина и да я спре, или да я докара в движение. Колкото повече обичаш един човек, толкова по-внимателен си към него, към неговите нужди.
Започне ли любовта ти да намалява, с това заедно намалява и вниманието ти към него.
към беседата >>
Вие разглеждате нещата, както ги виждате.
– Де отивам? – Питай слънцето. Слънцето изгрява и залязва за обикновените хора, но за гениите и светиите никога не залязва. Питате: Как може слънцето да не залязва? Ще ви обясня.
Вие разглеждате нещата, както ги виждате.
Това показва, че вие говорите за обективния живот на земята, а не за отвлечения свят. Под „отвлечени работи" разбирате неразбрани, а разбраните наричате разумни.
към беседата >>
Само така ще разрешите правилно въпросите на живота.
Той може да дружи толкова много с жени, че и те да му се втръснат. Най-после, може да изпита чувство на втръсване и към баща си и майка си, към брата си и сестра си, към приятелите си — всичко да му се втръсне. Основата на греха в човешкия живот се крие във втръсването. То става от пресищане на благата, които животът носи. Това трябва да се избягва.
Само така ще разрешите правилно въпросите на живота.
Затова, именно, казвам: Ако много сте яли, започнете да постите. Съществуват два вида пост: физически и духовен. Ако ядеш много, ще дойде един вид втръсване; ако постиш много, ще дойде друго втръсване, по-лошо от първото. Следователно, ще постиш толкова, колкото да дойде гладът, чрез който да събудиш апетита си. Всеки трябва да пости.
към беседата >>
Един богаташ пазарил работник, да изоре и посее нивата му.
Един богаташ пазарил работник, да изоре и посее нивата му.
Още преди да започне работата, той му казал: Слушай, ако свършиш добре работата, като се върнеш, ще ти сложа печена гъска, да се нахраниш добре. Работникът отишъл на нивата, но през всичкото време мислил само за печената гъска, и работата му не излязла добре. Питам: Може ли учителят или професорът да работят добре, ако мислят само за пари? Може ли писателят да пише добре, ако мисли само за слава и почести? Те ще се намерят в положението на работника, който цял ден мислил само за печената гъска.
към беседата >>
Това показва, че вие говорите за обективния живот на земята, а не за отвлечения свят.
– Питай слънцето. Слънцето изгрява и залязва за обикновените хора, но за гениите и светиите никога не залязва. Питате: Как може слънцето да не залязва? Ще ви обясня. Вие разглеждате нещата, както ги виждате.
Това показва, че вие говорите за обективния живот на земята, а не за отвлечения свят.
Под „отвлечени работи" разбирате неразбрани, а разбраните наричате разумни.
към беседата >>
Затова, именно, казвам: Ако много сте яли, започнете да постите.
Най-после, може да изпита чувство на втръсване и към баща си и майка си, към брата си и сестра си, към приятелите си — всичко да му се втръсне. Основата на греха в човешкия живот се крие във втръсването. То става от пресищане на благата, които животът носи. Това трябва да се избягва. Само така ще разрешите правилно въпросите на живота.
Затова, именно, казвам: Ако много сте яли, започнете да постите.
Съществуват два вида пост: физически и духовен. Ако ядеш много, ще дойде един вид втръсване; ако постиш много, ще дойде друго втръсване, по-лошо от първото. Следователно, ще постиш толкова, колкото да дойде гладът, чрез който да събудиш апетита си. Всеки трябва да пости. – Защо?
към беседата >>
Още преди да започне работата, той му казал: Слушай, ако свършиш добре работата, като се върнеш, ще ти сложа печена гъска, да се нахраниш добре.
Един богаташ пазарил работник, да изоре и посее нивата му.
Още преди да започне работата, той му казал: Слушай, ако свършиш добре работата, като се върнеш, ще ти сложа печена гъска, да се нахраниш добре.
Работникът отишъл на нивата, но през всичкото време мислил само за печената гъска, и работата му не излязла добре. Питам: Може ли учителят или професорът да работят добре, ако мислят само за пари? Може ли писателят да пише добре, ако мисли само за слава и почести? Те ще се намерят в положението на работника, който цял ден мислил само за печената гъска.
към беседата >>
Под „отвлечени работи" разбирате неразбрани, а разбраните наричате разумни.
Слънцето изгрява и залязва за обикновените хора, но за гениите и светиите никога не залязва. Питате: Как може слънцето да не залязва? Ще ви обясня. Вие разглеждате нещата, както ги виждате. Това показва, че вие говорите за обективния живот на земята, а не за отвлечения свят.
Под „отвлечени работи" разбирате неразбрани, а разбраните наричате разумни.
към беседата >>
Съществуват два вида пост: физически и духовен.
Основата на греха в човешкия живот се крие във втръсването. То става от пресищане на благата, които животът носи. Това трябва да се избягва. Само така ще разрешите правилно въпросите на живота. Затова, именно, казвам: Ако много сте яли, започнете да постите.
Съществуват два вида пост: физически и духовен.
Ако ядеш много, ще дойде един вид втръсване; ако постиш много, ще дойде друго втръсване, по-лошо от първото. Следователно, ще постиш толкова, колкото да дойде гладът, чрез който да събудиш апетита си. Всеки трябва да пости. – Защо? – За да продължи живота си.
към беседата >>
Работникът отишъл на нивата, но през всичкото време мислил само за печената гъска, и работата му не излязла добре.
Един богаташ пазарил работник, да изоре и посее нивата му. Още преди да започне работата, той му казал: Слушай, ако свършиш добре работата, като се върнеш, ще ти сложа печена гъска, да се нахраниш добре.
Работникът отишъл на нивата, но през всичкото време мислил само за печената гъска, и работата му не излязла добре.
Питам: Може ли учителят или професорът да работят добре, ако мислят само за пари? Може ли писателят да пише добре, ако мисли само за слава и почести? Те ще се намерят в положението на работника, който цял ден мислил само за печената гъска.
към беседата >>
И тъй, ако отидете на северния полюс, ще видите, че там има шест месеца ден и шест месеца нощ.
И тъй, ако отидете на северния полюс, ще видите, че там има шест месеца ден и шест месеца нощ.
Ако се местите от северния към южния полюс и обратно, ще имате постоянно ден. Ако не разбирате законите, ще останете на северния полюс, дето ще носите последствията на дългата нощ. Тьй щото, когато се казва, че трябва да бъдеш добър, това показва, че трябва да се пренесеш от северния полюс към южния. Ако ти кажа, че трябва да бъдеш истинолюбив, това показва, че трябва да се пренесеш от южния полюс в северния. – Бъди добър!
към беседата >>
Ако ядеш много, ще дойде един вид втръсване; ако постиш много, ще дойде друго втръсване, по-лошо от първото.
То става от пресищане на благата, които животът носи. Това трябва да се избягва. Само така ще разрешите правилно въпросите на живота. Затова, именно, казвам: Ако много сте яли, започнете да постите. Съществуват два вида пост: физически и духовен.
Ако ядеш много, ще дойде един вид втръсване; ако постиш много, ще дойде друго втръсване, по-лошо от първото.
Следователно, ще постиш толкова, колкото да дойде гладът, чрез който да събудиш апетита си. Всеки трябва да пости. – Защо? – За да продължи живота си. – Защо не трябва да яде много?
към беседата >>
Питам: Може ли учителят или професорът да работят добре, ако мислят само за пари?
Един богаташ пазарил работник, да изоре и посее нивата му. Още преди да започне работата, той му казал: Слушай, ако свършиш добре работата, като се върнеш, ще ти сложа печена гъска, да се нахраниш добре. Работникът отишъл на нивата, но през всичкото време мислил само за печената гъска, и работата му не излязла добре.
Питам: Може ли учителят или професорът да работят добре, ако мислят само за пари?
Може ли писателят да пише добре, ако мисли само за слава и почести? Те ще се намерят в положението на работника, който цял ден мислил само за печената гъска.
към беседата >>
Ако се местите от северния към южния полюс и обратно, ще имате постоянно ден.
И тъй, ако отидете на северния полюс, ще видите, че там има шест месеца ден и шест месеца нощ.
Ако се местите от северния към южния полюс и обратно, ще имате постоянно ден.
Ако не разбирате законите, ще останете на северния полюс, дето ще носите последствията на дългата нощ. Тьй щото, когато се казва, че трябва да бъдеш добър, това показва, че трябва да се пренесеш от северния полюс към южния. Ако ти кажа, че трябва да бъдеш истинолюбив, това показва, че трябва да се пренесеш от южния полюс в северния. – Бъди добър! Това значи, да отидеш на юг.
към беседата >>
Следователно, ще постиш толкова, колкото да дойде гладът, чрез който да събудиш апетита си.
Това трябва да се избягва. Само така ще разрешите правилно въпросите на живота. Затова, именно, казвам: Ако много сте яли, започнете да постите. Съществуват два вида пост: физически и духовен. Ако ядеш много, ще дойде един вид втръсване; ако постиш много, ще дойде друго втръсване, по-лошо от първото.
Следователно, ще постиш толкова, колкото да дойде гладът, чрез който да събудиш апетита си.
Всеки трябва да пости. – Защо? – За да продължи живота си. – Защо не трябва да яде много? – За да не скъси живота си.
към беседата >>
Може ли писателят да пише добре, ако мисли само за слава и почести?
Един богаташ пазарил работник, да изоре и посее нивата му. Още преди да започне работата, той му казал: Слушай, ако свършиш добре работата, като се върнеш, ще ти сложа печена гъска, да се нахраниш добре. Работникът отишъл на нивата, но през всичкото време мислил само за печената гъска, и работата му не излязла добре. Питам: Може ли учителят или професорът да работят добре, ако мислят само за пари?
Може ли писателят да пише добре, ако мисли само за слава и почести?
Те ще се намерят в положението на работника, който цял ден мислил само за печената гъска.
към беседата >>
Ако не разбирате законите, ще останете на северния полюс, дето ще носите последствията на дългата нощ.
И тъй, ако отидете на северния полюс, ще видите, че там има шест месеца ден и шест месеца нощ. Ако се местите от северния към южния полюс и обратно, ще имате постоянно ден.
Ако не разбирате законите, ще останете на северния полюс, дето ще носите последствията на дългата нощ.
Тьй щото, когато се казва, че трябва да бъдеш добър, това показва, че трябва да се пренесеш от северния полюс към южния. Ако ти кажа, че трябва да бъдеш истинолюбив, това показва, че трябва да се пренесеш от южния полюс в северния. – Бъди добър! Това значи, да отидеш на юг. – Бъди истинолюбив!
към беседата >>
Всеки трябва да пости.
Само така ще разрешите правилно въпросите на живота. Затова, именно, казвам: Ако много сте яли, започнете да постите. Съществуват два вида пост: физически и духовен. Ако ядеш много, ще дойде един вид втръсване; ако постиш много, ще дойде друго втръсване, по-лошо от първото. Следователно, ще постиш толкова, колкото да дойде гладът, чрез който да събудиш апетита си.
Всеки трябва да пости.
– Защо? – За да продължи живота си. – Защо не трябва да яде много? – За да не скъси живота си. – Какво става с воденицата, която много мели?
към беседата >>
Те ще се намерят в положението на работника, който цял ден мислил само за печената гъска.
Един богаташ пазарил работник, да изоре и посее нивата му. Още преди да започне работата, той му казал: Слушай, ако свършиш добре работата, като се върнеш, ще ти сложа печена гъска, да се нахраниш добре. Работникът отишъл на нивата, но през всичкото време мислил само за печената гъска, и работата му не излязла добре. Питам: Може ли учителят или професорът да работят добре, ако мислят само за пари? Може ли писателят да пише добре, ако мисли само за слава и почести?
Те ще се намерят в положението на работника, който цял ден мислил само за печената гъска.
към беседата >>
Тьй щото, когато се казва, че трябва да бъдеш добър, това показва, че трябва да се пренесеш от северния полюс към южния.
И тъй, ако отидете на северния полюс, ще видите, че там има шест месеца ден и шест месеца нощ. Ако се местите от северния към южния полюс и обратно, ще имате постоянно ден. Ако не разбирате законите, ще останете на северния полюс, дето ще носите последствията на дългата нощ.
Тьй щото, когато се казва, че трябва да бъдеш добър, това показва, че трябва да се пренесеш от северния полюс към южния.
Ако ти кажа, че трябва да бъдеш истинолюбив, това показва, че трябва да се пренесеш от южния полюс в северния. – Бъди добър! Това значи, да отидеш на юг. – Бъди истинолюбив! – Това значи, да отидеш на север.
към беседата >>
– Защо?
Затова, именно, казвам: Ако много сте яли, започнете да постите. Съществуват два вида пост: физически и духовен. Ако ядеш много, ще дойде един вид втръсване; ако постиш много, ще дойде друго втръсване, по-лошо от първото. Следователно, ще постиш толкова, колкото да дойде гладът, чрез който да събудиш апетита си. Всеки трябва да пости.
– Защо?
– За да продължи живота си. – Защо не трябва да яде много? – За да не скъси живота си. – Какво става с воденицата, която много мели? – Камъните й се изтриват.
към беседата >>
Сегашните хора искат да разрешат въпросите си наготово, по лесен начин.
Сегашните хора искат да разрешат въпросите си наготово, по лесен начин.
Това е невъзможно, работа се иска от всички. Не мислете, че трябва да постъпвате като турския бей, който заставил българина да носи кончето му на гърба си. За бея е добре, но не и за българина. Един от старите гръцки попове вървял пред умрелия, когото опявал, и си пеел: и - и - и... На турски това „и - и - и" означавало „добре." Като го слушал, турчинът му казал: Поп ефенди, за тебе е добре, но я питай умрелия, добре ли е за него? – Какво е положението на умрелите?
към беседата >>
Ако ти кажа, че трябва да бъдеш истинолюбив, това показва, че трябва да се пренесеш от южния полюс в северния.
И тъй, ако отидете на северния полюс, ще видите, че там има шест месеца ден и шест месеца нощ. Ако се местите от северния към южния полюс и обратно, ще имате постоянно ден. Ако не разбирате законите, ще останете на северния полюс, дето ще носите последствията на дългата нощ. Тьй щото, когато се казва, че трябва да бъдеш добър, това показва, че трябва да се пренесеш от северния полюс към южния.
Ако ти кажа, че трябва да бъдеш истинолюбив, това показва, че трябва да се пренесеш от южния полюс в северния.
– Бъди добър! Това значи, да отидеш на юг. – Бъди истинолюбив! – Това значи, да отидеш на север. Който не разбира тези закони, ще иска да отиде на север, за да стане добър, но там ще замръзне.
към беседата >>
– За да продължи живота си.
Съществуват два вида пост: физически и духовен. Ако ядеш много, ще дойде един вид втръсване; ако постиш много, ще дойде друго втръсване, по-лошо от първото. Следователно, ще постиш толкова, колкото да дойде гладът, чрез който да събудиш апетита си. Всеки трябва да пости. – Защо?
– За да продължи живота си.
– Защо не трябва да яде много? – За да не скъси живота си. – Какво става с воденицата, която много мели? – Камъните й се изтриват. Тъй щото, ако ядеш много, и твоята воденица ще се изтрие.
към беседата >>
Това е невъзможно, работа се иска от всички.
Сегашните хора искат да разрешат въпросите си наготово, по лесен начин.
Това е невъзможно, работа се иска от всички.
Не мислете, че трябва да постъпвате като турския бей, който заставил българина да носи кончето му на гърба си. За бея е добре, но не и за българина. Един от старите гръцки попове вървял пред умрелия, когото опявал, и си пеел: и - и - и... На турски това „и - и - и" означавало „добре." Като го слушал, турчинът му казал: Поп ефенди, за тебе е добре, но я питай умрелия, добре ли е за него? – Какво е положението на умрелите? – Според мене, няма умрели.
към беседата >>
3.
Общение с Бога
,
ИБ
, София, 23.11.1930г.,
Животът, в своите прояви, има една реална и една нереална страна.
Животът, в своите прояви, има една реална и една нереална страна.
Тия прояви имат свои практически и теоретически значения. Запримeр, да вярва човек, това е една от теоретическите страни на живота. Каквото и да мисли човек за вярата, това е все още теория. В такъв случай всички хора се различават в своите теоретически възгледи за вярата и за живота. Обаче, по отношение на реалното в живота, т.е.
към беседата >>
Тия прояви имат свои практически и теоретически значения.
Животът, в своите прояви, има една реална и една нереална страна.
Тия прояви имат свои практически и теоретически значения.
Запримeр, да вярва човек, това е една от теоретическите страни на живота. Каквото и да мисли човек за вярата, това е все още теория. В такъв случай всички хора се различават в своите теоретически възгледи за вярата и за живота. Обаче, по отношение на реалното в живота, т.е. по отношение на съществената страна на живота, всички хора, както и всички живи същества, изобщо, имат еднакви схващания, както и еднакви опитности.
към беседата >>
Запримeр, да вярва човек, това е една от теоретическите страни на живота.
Животът, в своите прояви, има една реална и една нереална страна. Тия прояви имат свои практически и теоретически значения.
Запримeр, да вярва човек, това е една от теоретическите страни на живота.
Каквото и да мисли човек за вярата, това е все още теория. В такъв случай всички хора се различават в своите теоретически възгледи за вярата и за живота. Обаче, по отношение на реалното в живота, т.е. по отношение на съществената страна на живота, всички хора, както и всички живи същества, изобщо, имат еднакви схващания, както и еднакви опитности. Значи, в реалността на нещата има единство.
към беседата >>
Каквото и да мисли човек за вярата, това е все още теория.
Животът, в своите прояви, има една реална и една нереална страна. Тия прояви имат свои практически и теоретически значения. Запримeр, да вярва човек, това е една от теоретическите страни на живота.
Каквото и да мисли човек за вярата, това е все още теория.
В такъв случай всички хора се различават в своите теоретически възгледи за вярата и за живота. Обаче, по отношение на реалното в живота, т.е. по отношение на съществената страна на живота, всички хора, както и всички живи същества, изобщо, имат еднакви схващания, както и еднакви опитности. Значи, в реалността на нещата има единство. Например, когато дойде радостта, тя произвежда еднакви условия, еднакви промени във всички живи същества.
към беседата >>
В такъв случай всички хора се различават в своите теоретически възгледи за вярата и за живота.
Животът, в своите прояви, има една реална и една нереална страна. Тия прояви имат свои практически и теоретически значения. Запримeр, да вярва човек, това е една от теоретическите страни на живота. Каквото и да мисли човек за вярата, това е все още теория.
В такъв случай всички хора се различават в своите теоретически възгледи за вярата и за живота.
Обаче, по отношение на реалното в живота, т.е. по отношение на съществената страна на живота, всички хора, както и всички живи същества, изобщо, имат еднакви схващания, както и еднакви опитности. Значи, в реалността на нещата има единство. Например, когато дойде радостта, тя произвежда еднакви условия, еднакви промени във всички живи същества. Тези промени се забелязват най-добре у хората.
към беседата >>
Обаче, по отношение на реалното в живота, т.е.
Животът, в своите прояви, има една реална и една нереална страна. Тия прояви имат свои практически и теоретически значения. Запримeр, да вярва човек, това е една от теоретическите страни на живота. Каквото и да мисли човек за вярата, това е все още теория. В такъв случай всички хора се различават в своите теоретически възгледи за вярата и за живота.
Обаче, по отношение на реалното в живота, т.е.
по отношение на съществената страна на живота, всички хора, както и всички живи същества, изобщо, имат еднакви схващания, както и еднакви опитности. Значи, в реалността на нещата има единство. Например, когато дойде радостта, тя произвежда еднакви условия, еднакви промени във всички живи същества. Тези промени се забелязват най-добре у хората. Когато те се радват, пулсът им се увеличава, приливът на кръвта в сърцето се усилва и всички органи се разширяват.
към беседата >>
по отношение на съществената страна на живота, всички хора, както и всички живи същества, изобщо, имат еднакви схващания, както и еднакви опитности.
Тия прояви имат свои практически и теоретически значения. Запримeр, да вярва човек, това е една от теоретическите страни на живота. Каквото и да мисли човек за вярата, това е все още теория. В такъв случай всички хора се различават в своите теоретически възгледи за вярата и за живота. Обаче, по отношение на реалното в живота, т.е.
по отношение на съществената страна на живота, всички хора, както и всички живи същества, изобщо, имат еднакви схващания, както и еднакви опитности.
Значи, в реалността на нещата има единство. Например, когато дойде радостта, тя произвежда еднакви условия, еднакви промени във всички живи същества. Тези промени се забелязват най-добре у хората. Когато те се радват, пулсът им се увеличава, приливът на кръвта в сърцето се усилва и всички органи се разширяват. Изобщо, радостта причинява разширение в човека.
към беседата >>
Значи, в реалността на нещата има единство.
Запримeр, да вярва човек, това е една от теоретическите страни на живота. Каквото и да мисли човек за вярата, това е все още теория. В такъв случай всички хора се различават в своите теоретически възгледи за вярата и за живота. Обаче, по отношение на реалното в живота, т.е. по отношение на съществената страна на живота, всички хора, както и всички живи същества, изобщо, имат еднакви схващания, както и еднакви опитности.
Значи, в реалността на нещата има единство.
Например, когато дойде радостта, тя произвежда еднакви условия, еднакви промени във всички живи същества. Тези промени се забелязват най-добре у хората. Когато те се радват, пулсът им се увеличава, приливът на кръвта в сърцето се усилва и всички органи се разширяват. Изобщо, радостта причинява разширение в човека. Друга реална страна на живота е молитвата.
към беседата >>
Например, когато дойде радостта, тя произвежда еднакви условия, еднакви промени във всички живи същества.
Каквото и да мисли човек за вярата, това е все още теория. В такъв случай всички хора се различават в своите теоретически възгледи за вярата и за живота. Обаче, по отношение на реалното в живота, т.е. по отношение на съществената страна на живота, всички хора, както и всички живи същества, изобщо, имат еднакви схващания, както и еднакви опитности. Значи, в реалността на нещата има единство.
Например, когато дойде радостта, тя произвежда еднакви условия, еднакви промени във всички живи същества.
Тези промени се забелязват най-добре у хората. Когато те се радват, пулсът им се увеличава, приливът на кръвта в сърцето се усилва и всички органи се разширяват. Изобщо, радостта причинява разширение в човека. Друга реална страна на живота е молитвата. Който не знае да се моли, той само теоретизира.
към беседата >>
Тези промени се забелязват най-добре у хората.
В такъв случай всички хора се различават в своите теоретически възгледи за вярата и за живота. Обаче, по отношение на реалното в живота, т.е. по отношение на съществената страна на живота, всички хора, както и всички живи същества, изобщо, имат еднакви схващания, както и еднакви опитности. Значи, в реалността на нещата има единство. Например, когато дойде радостта, тя произвежда еднакви условия, еднакви промени във всички живи същества.
Тези промени се забелязват най-добре у хората.
Когато те се радват, пулсът им се увеличава, приливът на кръвта в сърцето се усилва и всички органи се разширяват. Изобщо, радостта причинява разширение в човека. Друга реална страна на живота е молитвата. Който не знае да се моли, той само теоретизира. Обаче, да се теоретизира върху молитвата, това не може да се нарече истинска молитва.
към беседата >>
Когато те се радват, пулсът им се увеличава, приливът на кръвта в сърцето се усилва и всички органи се разширяват.
Обаче, по отношение на реалното в живота, т.е. по отношение на съществената страна на живота, всички хора, както и всички живи същества, изобщо, имат еднакви схващания, както и еднакви опитности. Значи, в реалността на нещата има единство. Например, когато дойде радостта, тя произвежда еднакви условия, еднакви промени във всички живи същества. Тези промени се забелязват най-добре у хората.
Когато те се радват, пулсът им се увеличава, приливът на кръвта в сърцето се усилва и всички органи се разширяват.
Изобщо, радостта причинява разширение в човека. Друга реална страна на живота е молитвата. Който не знае да се моли, той само теоретизира. Обаче, да се теоретизира върху молитвата, това не може да се нарече истинска молитва. Съвременните хора мислят, че молитвата, моленето е достояние само на простия човек.
към беседата >>
Изобщо, радостта причинява разширение в човека.
по отношение на съществената страна на живота, всички хора, както и всички живи същества, изобщо, имат еднакви схващания, както и еднакви опитности. Значи, в реалността на нещата има единство. Например, когато дойде радостта, тя произвежда еднакви условия, еднакви промени във всички живи същества. Тези промени се забелязват най-добре у хората. Когато те се радват, пулсът им се увеличава, приливът на кръвта в сърцето се усилва и всички органи се разширяват.
Изобщо, радостта причинява разширение в човека.
Друга реална страна на живота е молитвата. Който не знае да се моли, той само теоретизира. Обаче, да се теоретизира върху молитвата, това не може да се нарече истинска молитва. Съвременните хора мислят, че молитвата, моленето е достояние само на простия човек. Те считат молитвата за нещо долно по отношение на учения, на гениалния човек или на светията.
към беседата >>
Друга реална страна на живота е молитвата.
Значи, в реалността на нещата има единство. Например, когато дойде радостта, тя произвежда еднакви условия, еднакви промени във всички живи същества. Тези промени се забелязват най-добре у хората. Когато те се радват, пулсът им се увеличава, приливът на кръвта в сърцето се усилва и всички органи се разширяват. Изобщо, радостта причинява разширение в човека.
Друга реална страна на живота е молитвата.
Който не знае да се моли, той само теоретизира. Обаче, да се теоретизира върху молитвата, това не може да се нарече истинска молитва. Съвременните хора мислят, че молитвата, моленето е достояние само на простия човек. Те считат молитвата за нещо долно по отношение на учения, на гениалния човек или на светията. Всъщност, ако се вземе предвид живота на гения, на учения или на светията, ще се види, че той от начало до края представлява само молитва.
към беседата >>
Който не знае да се моли, той само теоретизира.
Например, когато дойде радостта, тя произвежда еднакви условия, еднакви промени във всички живи същества. Тези промени се забелязват най-добре у хората. Когато те се радват, пулсът им се увеличава, приливът на кръвта в сърцето се усилва и всички органи се разширяват. Изобщо, радостта причинява разширение в човека. Друга реална страна на живота е молитвата.
Който не знае да се моли, той само теоретизира.
Обаче, да се теоретизира върху молитвата, това не може да се нарече истинска молитва. Съвременните хора мислят, че молитвата, моленето е достояние само на простия човек. Те считат молитвата за нещо долно по отношение на учения, на гениалния човек или на светията. Всъщност, ако се вземе предвид живота на гения, на учения или на светията, ще се види, че той от начало до края представлява само молитва. Животът му започва с молитва и завършва с молитва.
към беседата >>
Обаче, да се теоретизира върху молитвата, това не може да се нарече истинска молитва.
Тези промени се забелязват най-добре у хората. Когато те се радват, пулсът им се увеличава, приливът на кръвта в сърцето се усилва и всички органи се разширяват. Изобщо, радостта причинява разширение в човека. Друга реална страна на живота е молитвата. Който не знае да се моли, той само теоретизира.
Обаче, да се теоретизира върху молитвата, това не може да се нарече истинска молитва.
Съвременните хора мислят, че молитвата, моленето е достояние само на простия човек. Те считат молитвата за нещо долно по отношение на учения, на гениалния човек или на светията. Всъщност, ако се вземе предвид живота на гения, на учения или на светията, ще се види, че той от начало до края представлява само молитва. Животът му започва с молитва и завършва с молитва. Молитвата на гения, например, показва, че той е бременен с някаква велика идея, с която иска да допринесе нещо на света.
към беседата >>
Съвременните хора мислят, че молитвата, моленето е достояние само на простия човек.
Когато те се радват, пулсът им се увеличава, приливът на кръвта в сърцето се усилва и всички органи се разширяват. Изобщо, радостта причинява разширение в човека. Друга реална страна на живота е молитвата. Който не знае да се моли, той само теоретизира. Обаче, да се теоретизира върху молитвата, това не може да се нарече истинска молитва.
Съвременните хора мислят, че молитвата, моленето е достояние само на простия човек.
Те считат молитвата за нещо долно по отношение на учения, на гениалния човек или на светията. Всъщност, ако се вземе предвид живота на гения, на учения или на светията, ще се види, че той от начало до края представлява само молитва. Животът му започва с молитва и завършва с молитва. Молитвата на гения, например, показва, че той е бременен с някаква велика идея, с която иска да допринесе нещо на света. Такъв живот е напълно безкористен.
към беседата >>
Те считат молитвата за нещо долно по отношение на учения, на гениалния човек или на светията.
Изобщо, радостта причинява разширение в човека. Друга реална страна на живота е молитвата. Който не знае да се моли, той само теоретизира. Обаче, да се теоретизира върху молитвата, това не може да се нарече истинска молитва. Съвременните хора мислят, че молитвата, моленето е достояние само на простия човек.
Те считат молитвата за нещо долно по отношение на учения, на гениалния човек или на светията.
Всъщност, ако се вземе предвид живота на гения, на учения или на светията, ще се види, че той от начало до края представлява само молитва. Животът му започва с молитва и завършва с молитва. Молитвата на гения, например, показва, че той е бременен с някаква велика идея, с която иска да допринесе нещо на света. Такъв живот е напълно безкористен. И затова казваме, че както геният, така и светията не търсят в живота си своето лично благо.
към беседата >>
Всъщност, ако се вземе предвид живота на гения, на учения или на светията, ще се види, че той от начало до края представлява само молитва.
Друга реална страна на живота е молитвата. Който не знае да се моли, той само теоретизира. Обаче, да се теоретизира върху молитвата, това не може да се нарече истинска молитва. Съвременните хора мислят, че молитвата, моленето е достояние само на простия човек. Те считат молитвата за нещо долно по отношение на учения, на гениалния човек или на светията.
Всъщност, ако се вземе предвид живота на гения, на учения или на светията, ще се види, че той от начало до края представлява само молитва.
Животът му започва с молитва и завършва с молитва. Молитвата на гения, например, показва, че той е бременен с някаква велика идея, с която иска да допринесе нещо на света. Такъв живот е напълно безкористен. И затова казваме, че както геният, така и светията не търсят в живота си своето лично благо.
към беседата >>
Животът му започва с молитва и завършва с молитва.
Който не знае да се моли, той само теоретизира. Обаче, да се теоретизира върху молитвата, това не може да се нарече истинска молитва. Съвременните хора мислят, че молитвата, моленето е достояние само на простия човек. Те считат молитвата за нещо долно по отношение на учения, на гениалния човек или на светията. Всъщност, ако се вземе предвид живота на гения, на учения или на светията, ще се види, че той от начало до края представлява само молитва.
Животът му започва с молитва и завършва с молитва.
Молитвата на гения, например, показва, че той е бременен с някаква велика идея, с която иска да допринесе нещо на света. Такъв живот е напълно безкористен. И затова казваме, че както геният, така и светията не търсят в живота си своето лично благо.
към беседата >>
Молитвата на гения, например, показва, че той е бременен с някаква велика идея, с която иска да допринесе нещо на света.
Обаче, да се теоретизира върху молитвата, това не може да се нарече истинска молитва. Съвременните хора мислят, че молитвата, моленето е достояние само на простия човек. Те считат молитвата за нещо долно по отношение на учения, на гениалния човек или на светията. Всъщност, ако се вземе предвид живота на гения, на учения или на светията, ще се види, че той от начало до края представлява само молитва. Животът му започва с молитва и завършва с молитва.
Молитвата на гения, например, показва, че той е бременен с някаква велика идея, с която иска да допринесе нещо на света.
Такъв живот е напълно безкористен. И затова казваме, че както геният, така и светията не търсят в живота си своето лично благо.
към беседата >>
Такъв живот е напълно безкористен.
Съвременните хора мислят, че молитвата, моленето е достояние само на простия човек. Те считат молитвата за нещо долно по отношение на учения, на гениалния човек или на светията. Всъщност, ако се вземе предвид живота на гения, на учения или на светията, ще се види, че той от начало до края представлява само молитва. Животът му започва с молитва и завършва с молитва. Молитвата на гения, например, показва, че той е бременен с някаква велика идея, с която иска да допринесе нещо на света.
Такъв живот е напълно безкористен.
И затова казваме, че както геният, така и светията не търсят в живота си своето лично благо.
към беседата >>
И затова казваме, че както геният, така и светията не търсят в живота си своето лично благо.
Те считат молитвата за нещо долно по отношение на учения, на гениалния човек или на светията. Всъщност, ако се вземе предвид живота на гения, на учения или на светията, ще се види, че той от начало до края представлява само молитва. Животът му започва с молитва и завършва с молитва. Молитвата на гения, например, показва, че той е бременен с някаква велика идея, с която иска да допринесе нещо на света. Такъв живот е напълно безкористен.
И затова казваме, че както геният, така и светията не търсят в живота си своето лично благо.
към беседата >>
И тъй, всички хора, които са готови да разберат по вътрешен, интуитивен начин молитвата, само те са в състояние да разберат нейния дълбок смисъл.
И тъй, всички хора, които са готови да разберат по вътрешен, интуитивен начин молитвата, само те са в състояние да разберат нейния дълбок смисъл.
Между съвременните езици няма нито един, който е в състояние да изрази великата идея, която се крие в понятието „молитва." И днес, по нямане на съответна дума, ние си служим в разните езици с думи, които приблизително поне изразяват понятието молитва. Да се молиш, това значи да обърнеш ума, сърцето, душата и духа си към Онзи Източник на живота, от който си излязъл. Ако човек огрубява, това се дължи на факта, че той рядко си спомня за Първата Причина, т.е. за Първоизточника на живота. Следователно, падението, до което съвременното човечество е дошло, се дължи на една дълбока вътрешна причина – немарливост към Първия Принцип, от който е излязло.
към беседата >>
Между съвременните езици няма нито един, който е в състояние да изрази великата идея, която се крие в понятието „молитва." И днес, по нямане на съответна дума, ние си служим в разните езици с думи, които приблизително поне изразяват понятието молитва.
И тъй, всички хора, които са готови да разберат по вътрешен, интуитивен начин молитвата, само те са в състояние да разберат нейния дълбок смисъл.
Между съвременните езици няма нито един, който е в състояние да изрази великата идея, която се крие в понятието „молитва." И днес, по нямане на съответна дума, ние си служим в разните езици с думи, които приблизително поне изразяват понятието молитва.
Да се молиш, това значи да обърнеш ума, сърцето, душата и духа си към Онзи Източник на живота, от който си излязъл. Ако човек огрубява, това се дължи на факта, че той рядко си спомня за Първата Причина, т.е. за Първоизточника на живота. Следователно, падението, до което съвременното човечество е дошло, се дължи на една дълбока вътрешна причина – немарливост към Първия Принцип, от който е излязло. Днешният човек е немарлив към Бога, вследствие на което често чувате да казва: аз съм свободен човек, мога и без Бога, мога и без молитва.
към беседата >>
Да се молиш, това значи да обърнеш ума, сърцето, душата и духа си към Онзи Източник на живота, от който си излязъл.
И тъй, всички хора, които са готови да разберат по вътрешен, интуитивен начин молитвата, само те са в състояние да разберат нейния дълбок смисъл. Между съвременните езици няма нито един, който е в състояние да изрази великата идея, която се крие в понятието „молитва." И днес, по нямане на съответна дума, ние си служим в разните езици с думи, които приблизително поне изразяват понятието молитва.
Да се молиш, това значи да обърнеш ума, сърцето, душата и духа си към Онзи Източник на живота, от който си излязъл.
Ако човек огрубява, това се дължи на факта, че той рядко си спомня за Първата Причина, т.е. за Първоизточника на живота. Следователно, падението, до което съвременното човечество е дошло, се дължи на една дълбока вътрешна причина – немарливост към Първия Принцип, от който е излязло. Днешният човек е немарлив към Бога, вследствие на което често чувате да казва: аз съм свободен човек, мога и без Бога, мога и без молитва.
към беседата >>
Ако човек огрубява, това се дължи на факта, че той рядко си спомня за Първата Причина, т.е.
И тъй, всички хора, които са готови да разберат по вътрешен, интуитивен начин молитвата, само те са в състояние да разберат нейния дълбок смисъл. Между съвременните езици няма нито един, който е в състояние да изрази великата идея, която се крие в понятието „молитва." И днес, по нямане на съответна дума, ние си служим в разните езици с думи, които приблизително поне изразяват понятието молитва. Да се молиш, това значи да обърнеш ума, сърцето, душата и духа си към Онзи Източник на живота, от който си излязъл.
Ако човек огрубява, това се дължи на факта, че той рядко си спомня за Първата Причина, т.е.
за Първоизточника на живота. Следователно, падението, до което съвременното човечество е дошло, се дължи на една дълбока вътрешна причина – немарливост към Първия Принцип, от който е излязло. Днешният човек е немарлив към Бога, вследствие на което често чувате да казва: аз съм свободен човек, мога и без Бога, мога и без молитва.
към беседата >>
за Първоизточника на живота.
И тъй, всички хора, които са готови да разберат по вътрешен, интуитивен начин молитвата, само те са в състояние да разберат нейния дълбок смисъл. Между съвременните езици няма нито един, който е в състояние да изрази великата идея, която се крие в понятието „молитва." И днес, по нямане на съответна дума, ние си служим в разните езици с думи, които приблизително поне изразяват понятието молитва. Да се молиш, това значи да обърнеш ума, сърцето, душата и духа си към Онзи Източник на живота, от който си излязъл. Ако човек огрубява, това се дължи на факта, че той рядко си спомня за Първата Причина, т.е.
за Първоизточника на живота.
Следователно, падението, до което съвременното човечество е дошло, се дължи на една дълбока вътрешна причина – немарливост към Първия Принцип, от който е излязло. Днешният човек е немарлив към Бога, вследствие на което често чувате да казва: аз съм свободен човек, мога и без Бога, мога и без молитва.
към беседата >>
Следователно, падението, до което съвременното човечество е дошло, се дължи на една дълбока вътрешна причина – немарливост към Първия Принцип, от който е излязло.
И тъй, всички хора, които са готови да разберат по вътрешен, интуитивен начин молитвата, само те са в състояние да разберат нейния дълбок смисъл. Между съвременните езици няма нито един, който е в състояние да изрази великата идея, която се крие в понятието „молитва." И днес, по нямане на съответна дума, ние си служим в разните езици с думи, които приблизително поне изразяват понятието молитва. Да се молиш, това значи да обърнеш ума, сърцето, душата и духа си към Онзи Източник на живота, от който си излязъл. Ако човек огрубява, това се дължи на факта, че той рядко си спомня за Първата Причина, т.е. за Първоизточника на живота.
Следователно, падението, до което съвременното човечество е дошло, се дължи на една дълбока вътрешна причина – немарливост към Първия Принцип, от който е излязло.
Днешният човек е немарлив към Бога, вследствие на което често чувате да казва: аз съм свободен човек, мога и без Бога, мога и без молитва.
към беседата >>
Днешният човек е немарлив към Бога, вследствие на което често чувате да казва: аз съм свободен човек, мога и без Бога, мога и без молитва.
Между съвременните езици няма нито един, който е в състояние да изрази великата идея, която се крие в понятието „молитва." И днес, по нямане на съответна дума, ние си служим в разните езици с думи, които приблизително поне изразяват понятието молитва. Да се молиш, това значи да обърнеш ума, сърцето, душата и духа си към Онзи Източник на живота, от който си излязъл. Ако човек огрубява, това се дължи на факта, че той рядко си спомня за Първата Причина, т.е. за Първоизточника на живота. Следователно, падението, до което съвременното човечество е дошло, се дължи на една дълбока вътрешна причина – немарливост към Първия Принцип, от който е излязло.
Днешният човек е немарлив към Бога, вследствие на което често чувате да казва: аз съм свободен човек, мога и без Бога, мога и без молитва.
към беседата >>
Така разсъждава човек, който се мисли свободен, но това разсъждение логически не е правилно.
Така разсъждава човек, който се мисли свободен, но това разсъждение логически не е правилно.
То не е правилно по единствената причина, че реалното, т.е. абсолютното в света не може да се раздвоява. Както Бог, Който ни е създал, не може да ни забрави, така и ние нямаме право да Го забравяме. Ако Той ни забрави, всичко е свършено с нас. Ако Той ни забрави, ние умираме; обаче, ако и ние Го забравим, пак умираме.
към беседата >>
То не е правилно по единствената причина, че реалното, т.е.
Така разсъждава човек, който се мисли свободен, но това разсъждение логически не е правилно.
То не е правилно по единствената причина, че реалното, т.е.
абсолютното в света не може да се раздвоява. Както Бог, Който ни е създал, не може да ни забрави, така и ние нямаме право да Го забравяме. Ако Той ни забрави, всичко е свършено с нас. Ако Той ни забрави, ние умираме; обаче, ако и ние Го забравим, пак умираме. Казвате: защо умираме?
към беседата >>
абсолютното в света не може да се раздвоява.
Така разсъждава човек, който се мисли свободен, но това разсъждение логически не е правилно. То не е правилно по единствената причина, че реалното, т.е.
абсолютното в света не може да се раздвоява.
Както Бог, Който ни е създал, не може да ни забрави, така и ние нямаме право да Го забравяме. Ако Той ни забрави, всичко е свършено с нас. Ако Той ни забрави, ние умираме; обаче, ако и ние Го забравим, пак умираме. Казвате: защо умираме? Ще ви докажа защо иде смъртта.
към беседата >>
Както Бог, Който ни е създал, не може да ни забрави, така и ние нямаме право да Го забравяме.
Така разсъждава човек, който се мисли свободен, но това разсъждение логически не е правилно. То не е правилно по единствената причина, че реалното, т.е. абсолютното в света не може да се раздвоява.
Както Бог, Който ни е създал, не може да ни забрави, така и ние нямаме право да Го забравяме.
Ако Той ни забрави, всичко е свършено с нас. Ако Той ни забрави, ние умираме; обаче, ако и ние Го забравим, пак умираме. Казвате: защо умираме? Ще ви докажа защо иде смъртта. Когато някой пита, не може ли да живее без молитва, то е все едно да пита, не може ли да живее без да диша.
към беседата >>
Ако Той ни забрави, всичко е свършено с нас.
Така разсъждава човек, който се мисли свободен, но това разсъждение логически не е правилно. То не е правилно по единствената причина, че реалното, т.е. абсолютното в света не може да се раздвоява. Както Бог, Който ни е създал, не може да ни забрави, така и ние нямаме право да Го забравяме.
Ако Той ни забрави, всичко е свършено с нас.
Ако Той ни забрави, ние умираме; обаче, ако и ние Го забравим, пак умираме. Казвате: защо умираме? Ще ви докажа защо иде смъртта. Когато някой пита, не може ли да живее без молитва, то е все едно да пита, не може ли да живее без да диша. Щом човек се счита свободен, независим, нека се опита да спре дишането си само за един час.
към беседата >>
Ако Той ни забрави, ние умираме; обаче, ако и ние Го забравим, пак умираме.
Така разсъждава човек, който се мисли свободен, но това разсъждение логически не е правилно. То не е правилно по единствената причина, че реалното, т.е. абсолютното в света не може да се раздвоява. Както Бог, Който ни е създал, не може да ни забрави, така и ние нямаме право да Го забравяме. Ако Той ни забрави, всичко е свършено с нас.
Ако Той ни забрави, ние умираме; обаче, ако и ние Го забравим, пак умираме.
Казвате: защо умираме? Ще ви докажа защо иде смъртта. Когато някой пита, не може ли да живее без молитва, то е все едно да пита, не може ли да живее без да диша. Щом човек се счита свободен, независим, нека се опита да спре дишането си само за един час. Спре ли дишането си за един час, той ще разбере каква е необходимостта от него.
към беседата >>
Казвате: защо умираме?
То не е правилно по единствената причина, че реалното, т.е. абсолютното в света не може да се раздвоява. Както Бог, Който ни е създал, не може да ни забрави, така и ние нямаме право да Го забравяме. Ако Той ни забрави, всичко е свършено с нас. Ако Той ни забрави, ние умираме; обаче, ако и ние Го забравим, пак умираме.
Казвате: защо умираме?
Ще ви докажа защо иде смъртта. Когато някой пита, не може ли да живее без молитва, то е все едно да пита, не може ли да живее без да диша. Щом човек се счита свободен, независим, нека се опита да спре дишането си само за един час. Спре ли дишането си за един час, той ще разбере каква е необходимостта от него. Ако дишането представлява голяма необходимост за човека, тогава мисълта за Бога е хиляди пъти по-голяма необходимост.
към беседата >>
Ще ви докажа защо иде смъртта.
абсолютното в света не може да се раздвоява. Както Бог, Който ни е създал, не може да ни забрави, така и ние нямаме право да Го забравяме. Ако Той ни забрави, всичко е свършено с нас. Ако Той ни забрави, ние умираме; обаче, ако и ние Го забравим, пак умираме. Казвате: защо умираме?
Ще ви докажа защо иде смъртта.
Когато някой пита, не може ли да живее без молитва, то е все едно да пита, не може ли да живее без да диша. Щом човек се счита свободен, независим, нека се опита да спре дишането си само за един час. Спре ли дишането си за един час, той ще разбере каква е необходимостта от него. Ако дишането представлява голяма необходимост за човека, тогава мисълта за Бога е хиляди пъти по-голяма необходимост. Колкото повече човек си спомня за Бога и Го държи в себе си, толкова по-благороден е той.
към беседата >>
Когато някой пита, не може ли да живее без молитва, то е все едно да пита, не може ли да живее без да диша.
Както Бог, Който ни е създал, не може да ни забрави, така и ние нямаме право да Го забравяме. Ако Той ни забрави, всичко е свършено с нас. Ако Той ни забрави, ние умираме; обаче, ако и ние Го забравим, пак умираме. Казвате: защо умираме? Ще ви докажа защо иде смъртта.
Когато някой пита, не може ли да живее без молитва, то е все едно да пита, не може ли да живее без да диша.
Щом човек се счита свободен, независим, нека се опита да спре дишането си само за един час. Спре ли дишането си за един час, той ще разбере каква е необходимостта от него. Ако дишането представлява голяма необходимост за човека, тогава мисълта за Бога е хиляди пъти по-голяма необходимост. Колкото повече човек си спомня за Бога и Го държи в себе си, толкова по-благороден е той. Благородството на човешката душа зависи от мисълта му за Бога.
към беседата >>
Щом човек се счита свободен, независим, нека се опита да спре дишането си само за един час.
Ако Той ни забрави, всичко е свършено с нас. Ако Той ни забрави, ние умираме; обаче, ако и ние Го забравим, пак умираме. Казвате: защо умираме? Ще ви докажа защо иде смъртта. Когато някой пита, не може ли да живее без молитва, то е все едно да пита, не може ли да живее без да диша.
Щом човек се счита свободен, независим, нека се опита да спре дишането си само за един час.
Спре ли дишането си за един час, той ще разбере каква е необходимостта от него. Ако дишането представлява голяма необходимост за човека, тогава мисълта за Бога е хиляди пъти по-голяма необходимост. Колкото повече човек си спомня за Бога и Го държи в себе си, толкова по-благороден е той. Благородството на човешката душа зависи от мисълта му за Бога. Значи, искаме ли да бъдем благородни, ние трябва да си спомняме за Бога, като същина, която протича през нас.
към беседата >>
Спре ли дишането си за един час, той ще разбере каква е необходимостта от него.
Ако Той ни забрави, ние умираме; обаче, ако и ние Го забравим, пак умираме. Казвате: защо умираме? Ще ви докажа защо иде смъртта. Когато някой пита, не може ли да живее без молитва, то е все едно да пита, не може ли да живее без да диша. Щом човек се счита свободен, независим, нека се опита да спре дишането си само за един час.
Спре ли дишането си за един час, той ще разбере каква е необходимостта от него.
Ако дишането представлява голяма необходимост за човека, тогава мисълта за Бога е хиляди пъти по-голяма необходимост. Колкото повече човек си спомня за Бога и Го държи в себе си, толкова по-благороден е той. Благородството на човешката душа зависи от мисълта му за Бога. Значи, искаме ли да бъдем благородни, ние трябва да си спомняме за Бога, като същина, която протича през нас. Във всички положения на живота си, и в радости, и в скърби, ние трябва да си спомняме за Бога.
към беседата >>
Ако дишането представлява голяма необходимост за човека, тогава мисълта за Бога е хиляди пъти по-голяма необходимост.
Казвате: защо умираме? Ще ви докажа защо иде смъртта. Когато някой пита, не може ли да живее без молитва, то е все едно да пита, не може ли да живее без да диша. Щом човек се счита свободен, независим, нека се опита да спре дишането си само за един час. Спре ли дишането си за един час, той ще разбере каква е необходимостта от него.
Ако дишането представлява голяма необходимост за човека, тогава мисълта за Бога е хиляди пъти по-голяма необходимост.
Колкото повече човек си спомня за Бога и Го държи в себе си, толкова по-благороден е той. Благородството на човешката душа зависи от мисълта му за Бога. Значи, искаме ли да бъдем благородни, ние трябва да си спомняме за Бога, като същина, която протича през нас. Във всички положения на живота си, и в радости, и в скърби, ние трябва да си спомняме за Бога. Вън от Бога никакво възпитание, никакво благородство, никаква наука, никаква религия, никакви изкуства и занаяти, нищо не съществува.
към беседата >>
Колкото повече човек си спомня за Бога и Го държи в себе си, толкова по-благороден е той.
Ще ви докажа защо иде смъртта. Когато някой пита, не може ли да живее без молитва, то е все едно да пита, не може ли да живее без да диша. Щом човек се счита свободен, независим, нека се опита да спре дишането си само за един час. Спре ли дишането си за един час, той ще разбере каква е необходимостта от него. Ако дишането представлява голяма необходимост за човека, тогава мисълта за Бога е хиляди пъти по-голяма необходимост.
Колкото повече човек си спомня за Бога и Го държи в себе си, толкова по-благороден е той.
Благородството на човешката душа зависи от мисълта му за Бога. Значи, искаме ли да бъдем благородни, ние трябва да си спомняме за Бога, като същина, която протича през нас. Във всички положения на живота си, и в радости, и в скърби, ние трябва да си спомняме за Бога. Вън от Бога никакво възпитание, никакво благородство, никаква наука, никаква религия, никакви изкуства и занаяти, нищо не съществува.
към беседата >>
Благородството на човешката душа зависи от мисълта му за Бога.
Когато някой пита, не може ли да живее без молитва, то е все едно да пита, не може ли да живее без да диша. Щом човек се счита свободен, независим, нека се опита да спре дишането си само за един час. Спре ли дишането си за един час, той ще разбере каква е необходимостта от него. Ако дишането представлява голяма необходимост за човека, тогава мисълта за Бога е хиляди пъти по-голяма необходимост. Колкото повече човек си спомня за Бога и Го държи в себе си, толкова по-благороден е той.
Благородството на човешката душа зависи от мисълта му за Бога.
Значи, искаме ли да бъдем благородни, ние трябва да си спомняме за Бога, като същина, която протича през нас. Във всички положения на живота си, и в радости, и в скърби, ние трябва да си спомняме за Бога. Вън от Бога никакво възпитание, никакво благородство, никаква наука, никаква религия, никакви изкуства и занаяти, нищо не съществува.
към беседата >>
Значи, искаме ли да бъдем благородни, ние трябва да си спомняме за Бога, като същина, която протича през нас.
Щом човек се счита свободен, независим, нека се опита да спре дишането си само за един час. Спре ли дишането си за един час, той ще разбере каква е необходимостта от него. Ако дишането представлява голяма необходимост за човека, тогава мисълта за Бога е хиляди пъти по-голяма необходимост. Колкото повече човек си спомня за Бога и Го държи в себе си, толкова по-благороден е той. Благородството на човешката душа зависи от мисълта му за Бога.
Значи, искаме ли да бъдем благородни, ние трябва да си спомняме за Бога, като същина, която протича през нас.
Във всички положения на живота си, и в радости, и в скърби, ние трябва да си спомняме за Бога. Вън от Бога никакво възпитание, никакво благородство, никаква наука, никаква религия, никакви изкуства и занаяти, нищо не съществува.
към беседата >>
Във всички положения на живота си, и в радости, и в скърби, ние трябва да си спомняме за Бога.
Спре ли дишането си за един час, той ще разбере каква е необходимостта от него. Ако дишането представлява голяма необходимост за човека, тогава мисълта за Бога е хиляди пъти по-голяма необходимост. Колкото повече човек си спомня за Бога и Го държи в себе си, толкова по-благороден е той. Благородството на човешката душа зависи от мисълта му за Бога. Значи, искаме ли да бъдем благородни, ние трябва да си спомняме за Бога, като същина, която протича през нас.
Във всички положения на живота си, и в радости, и в скърби, ние трябва да си спомняме за Бога.
Вън от Бога никакво възпитание, никакво благородство, никаква наука, никаква религия, никакви изкуства и занаяти, нищо не съществува.
към беседата >>
Вън от Бога никакво възпитание, никакво благородство, никаква наука, никаква религия, никакви изкуства и занаяти, нищо не съществува.
Ако дишането представлява голяма необходимост за човека, тогава мисълта за Бога е хиляди пъти по-голяма необходимост. Колкото повече човек си спомня за Бога и Го държи в себе си, толкова по-благороден е той. Благородството на човешката душа зависи от мисълта му за Бога. Значи, искаме ли да бъдем благородни, ние трябва да си спомняме за Бога, като същина, която протича през нас. Във всички положения на живота си, и в радости, и в скърби, ние трябва да си спомняме за Бога.
Вън от Бога никакво възпитание, никакво благородство, никаква наука, никаква религия, никакви изкуства и занаяти, нищо не съществува.
към беседата >>
Някой казва: културата може да съществува и без Бога.
Някой казва: културата може да съществува и без Бога.
Казвам: колкото животът на земята може да съществува без слънце, толкова и културата може да съществува без Бога. Колкото растенията могат да съществуват без вода, толкова и културата може да съществува без Бога. Колкото хората могат да съществуват без въздух, толкова и културата може да съществува без Бога. Това са сравнения, които показват голямата необходимост от молитвата. Мисълта на човека не може да се развива без молитва.
към беседата >>
Казвам: колкото животът на земята може да съществува без слънце, толкова и културата може да съществува без Бога.
Някой казва: културата може да съществува и без Бога.
Казвам: колкото животът на земята може да съществува без слънце, толкова и културата може да съществува без Бога.
Колкото растенията могат да съществуват без вода, толкова и културата може да съществува без Бога. Колкото хората могат да съществуват без въздух, толкова и културата може да съществува без Бога. Това са сравнения, които показват голямата необходимост от молитвата. Мисълта на човека не може да се развива без молитва. Ние не говорим за изопачените човешки мисли, според които идеята за Бога е представена в най-карикатурен вид.
към беседата >>
Колкото растенията могат да съществуват без вода, толкова и културата може да съществува без Бога.
Някой казва: културата може да съществува и без Бога. Казвам: колкото животът на земята може да съществува без слънце, толкова и културата може да съществува без Бога.
Колкото растенията могат да съществуват без вода, толкова и културата може да съществува без Бога.
Колкото хората могат да съществуват без въздух, толкова и културата може да съществува без Бога. Това са сравнения, които показват голямата необходимост от молитвата. Мисълта на човека не може да се развива без молитва. Ние не говорим за изопачените човешки мисли, според които идеята за Бога е представена в най-карикатурен вид. Идеята на съвременните хора за Бога е идея на падналото човечество.
към беседата >>
Колкото хората могат да съществуват без въздух, толкова и културата може да съществува без Бога.
Някой казва: културата може да съществува и без Бога. Казвам: колкото животът на земята може да съществува без слънце, толкова и културата може да съществува без Бога. Колкото растенията могат да съществуват без вода, толкова и културата може да съществува без Бога.
Колкото хората могат да съществуват без въздух, толкова и културата може да съществува без Бога.
Това са сравнения, които показват голямата необходимост от молитвата. Мисълта на човека не може да се развива без молитва. Ние не говорим за изопачените човешки мисли, според които идеята за Бога е представена в най-карикатурен вид. Идеята на съвременните хора за Бога е идея на падналото човечество. Това, което те считат реалност, всъщност не е никаква реалност.
към беседата >>
Това са сравнения, които показват голямата необходимост от молитвата.
Някой казва: културата може да съществува и без Бога. Казвам: колкото животът на земята може да съществува без слънце, толкова и културата може да съществува без Бога. Колкото растенията могат да съществуват без вода, толкова и културата може да съществува без Бога. Колкото хората могат да съществуват без въздух, толкова и културата може да съществува без Бога.
Това са сравнения, които показват голямата необходимост от молитвата.
Мисълта на човека не може да се развива без молитва. Ние не говорим за изопачените човешки мисли, според които идеята за Бога е представена в най-карикатурен вид. Идеята на съвременните хора за Бога е идея на падналото човечество. Това, което те считат реалност, всъщност не е никаква реалност. Колко пъти човек се е молил на Бога, без да е получил някакъв отговор!
към беседата >>
Мисълта на човека не може да се развива без молитва.
Някой казва: културата може да съществува и без Бога. Казвам: колкото животът на земята може да съществува без слънце, толкова и културата може да съществува без Бога. Колкото растенията могат да съществуват без вода, толкова и културата може да съществува без Бога. Колкото хората могат да съществуват без въздух, толкова и културата може да съществува без Бога. Това са сравнения, които показват голямата необходимост от молитвата.
Мисълта на човека не може да се развива без молитва.
Ние не говорим за изопачените човешки мисли, според които идеята за Бога е представена в най-карикатурен вид. Идеята на съвременните хора за Бога е идея на падналото човечество. Това, което те считат реалност, всъщност не е никаква реалност. Колко пъти човек се е молил на Бога, без да е получил някакъв отговор! Защо не получава отговор на молитвата си?
към беседата >>
Ние не говорим за изопачените човешки мисли, според които идеята за Бога е представена в най-карикатурен вид.
Казвам: колкото животът на земята може да съществува без слънце, толкова и културата може да съществува без Бога. Колкото растенията могат да съществуват без вода, толкова и културата може да съществува без Бога. Колкото хората могат да съществуват без въздух, толкова и културата може да съществува без Бога. Това са сравнения, които показват голямата необходимост от молитвата. Мисълта на човека не може да се развива без молитва.
Ние не говорим за изопачените човешки мисли, според които идеята за Бога е представена в най-карикатурен вид.
Идеята на съвременните хора за Бога е идея на падналото човечество. Това, което те считат реалност, всъщност не е никаква реалност. Колко пъти човек се е молил на Бога, без да е получил някакъв отговор! Защо не получава отговор на молитвата си? Да се моли човек на Бога и да не получава отговор на своята молитва е положение, подобно на жадния, който сънува, че пие вода, но като се събуди, пак усеща жаждата.
към беседата >>
Идеята на съвременните хора за Бога е идея на падналото човечество.
Колкото растенията могат да съществуват без вода, толкова и културата може да съществува без Бога. Колкото хората могат да съществуват без въздух, толкова и културата може да съществува без Бога. Това са сравнения, които показват голямата необходимост от молитвата. Мисълта на човека не може да се развива без молитва. Ние не говорим за изопачените човешки мисли, според които идеята за Бога е представена в най-карикатурен вид.
Идеята на съвременните хора за Бога е идея на падналото човечество.
Това, което те считат реалност, всъщност не е никаква реалност. Колко пъти човек се е молил на Бога, без да е получил някакъв отговор! Защо не получава отговор на молитвата си? Да се моли човек на Бога и да не получава отговор на своята молитва е положение, подобно на жадния, който сънува, че пие вода, но като се събуди, пак усеща жаждата. Водата, която той пие на сън, не задоволява жаждата му.
към беседата >>
Това, което те считат реалност, всъщност не е никаква реалност.
Колкото хората могат да съществуват без въздух, толкова и културата може да съществува без Бога. Това са сравнения, които показват голямата необходимост от молитвата. Мисълта на човека не може да се развива без молитва. Ние не говорим за изопачените човешки мисли, според които идеята за Бога е представена в най-карикатурен вид. Идеята на съвременните хора за Бога е идея на падналото човечество.
Това, което те считат реалност, всъщност не е никаква реалност.
Колко пъти човек се е молил на Бога, без да е получил някакъв отговор! Защо не получава отговор на молитвата си? Да се моли човек на Бога и да не получава отговор на своята молитва е положение, подобно на жадния, който сънува, че пие вода, но като се събуди, пак усеща жаждата. Водата, която той пие на сън, не задоволява жаждата му. Значи, това пиене на вода не е реално.
към беседата >>
Колко пъти човек се е молил на Бога, без да е получил някакъв отговор!
Това са сравнения, които показват голямата необходимост от молитвата. Мисълта на човека не може да се развива без молитва. Ние не говорим за изопачените човешки мисли, според които идеята за Бога е представена в най-карикатурен вид. Идеята на съвременните хора за Бога е идея на падналото човечество. Това, което те считат реалност, всъщност не е никаква реалност.
Колко пъти човек се е молил на Бога, без да е получил някакъв отговор!
Защо не получава отговор на молитвата си? Да се моли човек на Бога и да не получава отговор на своята молитва е положение, подобно на жадния, който сънува, че пие вода, но като се събуди, пак усеща жаждата. Водата, която той пие на сън, не задоволява жаждата му. Значи, това пиене на вода не е реално. Реалността се отличава по това, че тя е в сила да задоволи всяко чувство, от което човек вътрешно се измъчва.
към беседата >>
Защо не получава отговор на молитвата си?
Мисълта на човека не може да се развива без молитва. Ние не говорим за изопачените човешки мисли, според които идеята за Бога е представена в най-карикатурен вид. Идеята на съвременните хора за Бога е идея на падналото човечество. Това, което те считат реалност, всъщност не е никаква реалност. Колко пъти човек се е молил на Бога, без да е получил някакъв отговор!
Защо не получава отговор на молитвата си?
Да се моли човек на Бога и да не получава отговор на своята молитва е положение, подобно на жадния, който сънува, че пие вода, но като се събуди, пак усеща жаждата. Водата, която той пие на сън, не задоволява жаждата му. Значи, това пиене на вода не е реално. Реалността се отличава по това, че тя е в сила да задоволи всяко чувство, от което човек вътрешно се измъчва. В реалността човек непрекъснато, постоянно расте.
към беседата >>
Да се моли човек на Бога и да не получава отговор на своята молитва е положение, подобно на жадния, който сънува, че пие вода, но като се събуди, пак усеща жаждата.
Ние не говорим за изопачените човешки мисли, според които идеята за Бога е представена в най-карикатурен вид. Идеята на съвременните хора за Бога е идея на падналото човечество. Това, което те считат реалност, всъщност не е никаква реалност. Колко пъти човек се е молил на Бога, без да е получил някакъв отговор! Защо не получава отговор на молитвата си?
Да се моли човек на Бога и да не получава отговор на своята молитва е положение, подобно на жадния, който сънува, че пие вода, но като се събуди, пак усеща жаждата.
Водата, която той пие на сън, не задоволява жаждата му. Значи, това пиене на вода не е реално. Реалността се отличава по това, че тя е в сила да задоволи всяко чувство, от което човек вътрешно се измъчва. В реалността човек непрекъснато, постоянно расте.
към беседата >>
Водата, която той пие на сън, не задоволява жаждата му.
Идеята на съвременните хора за Бога е идея на падналото човечество. Това, което те считат реалност, всъщност не е никаква реалност. Колко пъти човек се е молил на Бога, без да е получил някакъв отговор! Защо не получава отговор на молитвата си? Да се моли човек на Бога и да не получава отговор на своята молитва е положение, подобно на жадния, който сънува, че пие вода, но като се събуди, пак усеща жаждата.
Водата, която той пие на сън, не задоволява жаждата му.
Значи, това пиене на вода не е реално. Реалността се отличава по това, че тя е в сила да задоволи всяко чувство, от което човек вътрешно се измъчва. В реалността човек непрекъснато, постоянно расте.
към беседата >>
Значи, това пиене на вода не е реално.
Това, което те считат реалност, всъщност не е никаква реалност. Колко пъти човек се е молил на Бога, без да е получил някакъв отговор! Защо не получава отговор на молитвата си? Да се моли човек на Бога и да не получава отговор на своята молитва е положение, подобно на жадния, който сънува, че пие вода, но като се събуди, пак усеща жаждата. Водата, която той пие на сън, не задоволява жаждата му.
Значи, това пиене на вода не е реално.
Реалността се отличава по това, че тя е в сила да задоволи всяко чувство, от което човек вътрешно се измъчва. В реалността човек непрекъснато, постоянно расте.
към беседата >>
Реалността се отличава по това, че тя е в сила да задоволи всяко чувство, от което човек вътрешно се измъчва.
Колко пъти човек се е молил на Бога, без да е получил някакъв отговор! Защо не получава отговор на молитвата си? Да се моли човек на Бога и да не получава отговор на своята молитва е положение, подобно на жадния, който сънува, че пие вода, но като се събуди, пак усеща жаждата. Водата, която той пие на сън, не задоволява жаждата му. Значи, това пиене на вода не е реално.
Реалността се отличава по това, че тя е в сила да задоволи всяко чувство, от което човек вътрешно се измъчва.
В реалността човек непрекъснато, постоянно расте.
към беседата >>
В реалността човек непрекъснато, постоянно расте.
Защо не получава отговор на молитвата си? Да се моли човек на Бога и да не получава отговор на своята молитва е положение, подобно на жадния, който сънува, че пие вода, но като се събуди, пак усеща жаждата. Водата, която той пие на сън, не задоволява жаждата му. Значи, това пиене на вода не е реално. Реалността се отличава по това, че тя е в сила да задоволи всяко чувство, от което човек вътрешно се измъчва.
В реалността човек непрекъснато, постоянно расте.
към беседата >>
Това вечерно събрание е свикано за реалността на молитвата, да разберете, как трябва да се молите.
Това вечерно събрание е свикано за реалността на молитвата, да разберете, как трябва да се молите.
Бих желал да чуя от някои как се молите. Когато се молите, т.е. когато отивате при Бога, вие се стеснявате. Можете ли да се молите правилно, щом се стеснявате? При това, на какво се дължи стеснението?
към беседата >>
Бих желал да чуя от някои как се молите.
Това вечерно събрание е свикано за реалността на молитвата, да разберете, как трябва да се молите.
Бих желал да чуя от някои как се молите.
Когато се молите, т.е. когато отивате при Бога, вие се стеснявате. Можете ли да се молите правилно, щом се стеснявате? При това, на какво се дължи стеснението? Когато ученикът е научил урока си, както трябва, той става от местото си смело, решително и отговаря добре на всеки въпрос, зададен от учителя му.
към беседата >>
Когато се молите, т.е.
Това вечерно събрание е свикано за реалността на молитвата, да разберете, как трябва да се молите. Бих желал да чуя от някои как се молите.
Когато се молите, т.е.
когато отивате при Бога, вие се стеснявате. Можете ли да се молите правилно, щом се стеснявате? При това, на какво се дължи стеснението? Когато ученикът е научил урока си, както трябва, той става от местото си смело, решително и отговаря добре на всеки въпрос, зададен от учителя му. Не е ли научил урока си, ученикът се стеснява и казва: учителят ще ме скъса.
към беседата >>
когато отивате при Бога, вие се стеснявате.
Това вечерно събрание е свикано за реалността на молитвата, да разберете, как трябва да се молите. Бих желал да чуя от някои как се молите. Когато се молите, т.е.
когато отивате при Бога, вие се стеснявате.
Можете ли да се молите правилно, щом се стеснявате? При това, на какво се дължи стеснението? Когато ученикът е научил урока си, както трябва, той става от местото си смело, решително и отговаря добре на всеки въпрос, зададен от учителя му. Не е ли научил урока си, ученикът се стеснява и казва: учителят ще ме скъса. Когато се молите на Бога, имайте предвид следните Негови качества: Той е крайно търпелив, но и много взискателен.
към беседата >>
Можете ли да се молите правилно, щом се стеснявате?
Това вечерно събрание е свикано за реалността на молитвата, да разберете, как трябва да се молите. Бих желал да чуя от някои как се молите. Когато се молите, т.е. когато отивате при Бога, вие се стеснявате.
Можете ли да се молите правилно, щом се стеснявате?
При това, на какво се дължи стеснението? Когато ученикът е научил урока си, както трябва, той става от местото си смело, решително и отговаря добре на всеки въпрос, зададен от учителя му. Не е ли научил урока си, ученикът се стеснява и казва: учителят ще ме скъса. Когато се молите на Бога, имайте предвид следните Негови качества: Той е крайно търпелив, но и много взискателен. Когато човек се моли, той трябва да се моли за реални, за действителни неща.
към беседата >>
При това, на какво се дължи стеснението?
Това вечерно събрание е свикано за реалността на молитвата, да разберете, как трябва да се молите. Бих желал да чуя от някои как се молите. Когато се молите, т.е. когато отивате при Бога, вие се стеснявате. Можете ли да се молите правилно, щом се стеснявате?
При това, на какво се дължи стеснението?
Когато ученикът е научил урока си, както трябва, той става от местото си смело, решително и отговаря добре на всеки въпрос, зададен от учителя му. Не е ли научил урока си, ученикът се стеснява и казва: учителят ще ме скъса. Когато се молите на Бога, имайте предвид следните Негови качества: Той е крайно търпелив, но и много взискателен. Когато човек се моли, той трябва да се моли за реални, за действителни неща. Бог не обича да се молим за празни работи.
към беседата >>
Когато ученикът е научил урока си, както трябва, той става от местото си смело, решително и отговаря добре на всеки въпрос, зададен от учителя му.
Бих желал да чуя от някои как се молите. Когато се молите, т.е. когато отивате при Бога, вие се стеснявате. Можете ли да се молите правилно, щом се стеснявате? При това, на какво се дължи стеснението?
Когато ученикът е научил урока си, както трябва, той става от местото си смело, решително и отговаря добре на всеки въпрос, зададен от учителя му.
Не е ли научил урока си, ученикът се стеснява и казва: учителят ще ме скъса. Когато се молите на Бога, имайте предвид следните Негови качества: Той е крайно търпелив, но и много взискателен. Когато човек се моли, той трябва да се моли за реални, за действителни неща. Бог не обича да се молим за празни работи. Празни работи са онези, изпълнението на които зависи от нас.
към беседата >>
Не е ли научил урока си, ученикът се стеснява и казва: учителят ще ме скъса.
Когато се молите, т.е. когато отивате при Бога, вие се стеснявате. Можете ли да се молите правилно, щом се стеснявате? При това, на какво се дължи стеснението? Когато ученикът е научил урока си, както трябва, той става от местото си смело, решително и отговаря добре на всеки въпрос, зададен от учителя му.
Не е ли научил урока си, ученикът се стеснява и казва: учителят ще ме скъса.
Когато се молите на Бога, имайте предвид следните Негови качества: Той е крайно търпелив, но и много взискателен. Когато човек се моли, той трябва да се моли за реални, за действителни неща. Бог не обича да се молим за празни работи. Празни работи са онези, изпълнението на които зависи от нас. За тези работи ние не трябва да очакваме на Бога, Той да ги направи.
към беседата >>
Когато се молите на Бога, имайте предвид следните Негови качества: Той е крайно търпелив, но и много взискателен.
когато отивате при Бога, вие се стеснявате. Можете ли да се молите правилно, щом се стеснявате? При това, на какво се дължи стеснението? Когато ученикът е научил урока си, както трябва, той става от местото си смело, решително и отговаря добре на всеки въпрос, зададен от учителя му. Не е ли научил урока си, ученикът се стеснява и казва: учителят ще ме скъса.
Когато се молите на Бога, имайте предвид следните Негови качества: Той е крайно търпелив, но и много взискателен.
Когато човек се моли, той трябва да се моли за реални, за действителни неща. Бог не обича да се молим за празни работи. Празни работи са онези, изпълнението на които зависи от нас. За тези работи ние не трябва да очакваме на Бога, Той да ги направи. Смешно е, например, да отидеш при Бога и да се молиш: Господи, научи ме да се храня.
към беседата >>
Когато човек се моли, той трябва да се моли за реални, за действителни неща.
Можете ли да се молите правилно, щом се стеснявате? При това, на какво се дължи стеснението? Когато ученикът е научил урока си, както трябва, той става от местото си смело, решително и отговаря добре на всеки въпрос, зададен от учителя му. Не е ли научил урока си, ученикът се стеснява и казва: учителят ще ме скъса. Когато се молите на Бога, имайте предвид следните Негови качества: Той е крайно търпелив, но и много взискателен.
Когато човек се моли, той трябва да се моли за реални, за действителни неща.
Бог не обича да се молим за празни работи. Празни работи са онези, изпълнението на които зависи от нас. За тези работи ние не трябва да очакваме на Бога, Той да ги направи. Смешно е, например, да отидеш при Бога и да се молиш: Господи, научи ме да се храня. Или, научи ме, Господи, как да пия вода, как да се ръкувам с хората, как да се обличам и т.н.
към беседата >>
Бог не обича да се молим за празни работи.
При това, на какво се дължи стеснението? Когато ученикът е научил урока си, както трябва, той става от местото си смело, решително и отговаря добре на всеки въпрос, зададен от учителя му. Не е ли научил урока си, ученикът се стеснява и казва: учителят ще ме скъса. Когато се молите на Бога, имайте предвид следните Негови качества: Той е крайно търпелив, но и много взискателен. Когато човек се моли, той трябва да се моли за реални, за действителни неща.
Бог не обича да се молим за празни работи.
Празни работи са онези, изпълнението на които зависи от нас. За тези работи ние не трябва да очакваме на Бога, Той да ги направи. Смешно е, например, да отидеш при Бога и да се молиш: Господи, научи ме да се храня. Или, научи ме, Господи, как да пия вода, как да се ръкувам с хората, как да се обличам и т.н. Много от молитвите на съвременните хора са от този тип.
към беседата >>
Празни работи са онези, изпълнението на които зависи от нас.
Когато ученикът е научил урока си, както трябва, той става от местото си смело, решително и отговаря добре на всеки въпрос, зададен от учителя му. Не е ли научил урока си, ученикът се стеснява и казва: учителят ще ме скъса. Когато се молите на Бога, имайте предвид следните Негови качества: Той е крайно търпелив, но и много взискателен. Когато човек се моли, той трябва да се моли за реални, за действителни неща. Бог не обича да се молим за празни работи.
Празни работи са онези, изпълнението на които зависи от нас.
За тези работи ние не трябва да очакваме на Бога, Той да ги направи. Смешно е, например, да отидеш при Бога и да се молиш: Господи, научи ме да се храня. Или, научи ме, Господи, как да пия вода, как да се ръкувам с хората, как да се обличам и т.н. Много от молитвите на съвременните хора са от този тип.
към беседата >>
За тези работи ние не трябва да очакваме на Бога, Той да ги направи.
Не е ли научил урока си, ученикът се стеснява и казва: учителят ще ме скъса. Когато се молите на Бога, имайте предвид следните Негови качества: Той е крайно търпелив, но и много взискателен. Когато човек се моли, той трябва да се моли за реални, за действителни неща. Бог не обича да се молим за празни работи. Празни работи са онези, изпълнението на които зависи от нас.
За тези работи ние не трябва да очакваме на Бога, Той да ги направи.
Смешно е, например, да отидеш при Бога и да се молиш: Господи, научи ме да се храня. Или, научи ме, Господи, как да пия вода, как да се ръкувам с хората, как да се обличам и т.н. Много от молитвите на съвременните хора са от този тип.
към беседата >>
Смешно е, например, да отидеш при Бога и да се молиш: Господи, научи ме да се храня.
Когато се молите на Бога, имайте предвид следните Негови качества: Той е крайно търпелив, но и много взискателен. Когато човек се моли, той трябва да се моли за реални, за действителни неща. Бог не обича да се молим за празни работи. Празни работи са онези, изпълнението на които зависи от нас. За тези работи ние не трябва да очакваме на Бога, Той да ги направи.
Смешно е, например, да отидеш при Бога и да се молиш: Господи, научи ме да се храня.
Или, научи ме, Господи, как да пия вода, как да се ръкувам с хората, как да се обличам и т.н. Много от молитвите на съвременните хора са от този тип.
към беседата >>
Или, научи ме, Господи, как да пия вода, как да се ръкувам с хората, как да се обличам и т.н.
Когато човек се моли, той трябва да се моли за реални, за действителни неща. Бог не обича да се молим за празни работи. Празни работи са онези, изпълнението на които зависи от нас. За тези работи ние не трябва да очакваме на Бога, Той да ги направи. Смешно е, например, да отидеш при Бога и да се молиш: Господи, научи ме да се храня.
Или, научи ме, Господи, как да пия вода, как да се ръкувам с хората, как да се обличам и т.н.
Много от молитвите на съвременните хора са от този тип.
към беседата >>
Много от молитвите на съвременните хора са от този тип.
Бог не обича да се молим за празни работи. Празни работи са онези, изпълнението на които зависи от нас. За тези работи ние не трябва да очакваме на Бога, Той да ги направи. Смешно е, например, да отидеш при Бога и да се молиш: Господи, научи ме да се храня. Или, научи ме, Господи, как да пия вода, как да се ръкувам с хората, как да се обличам и т.н.
Много от молитвите на съвременните хора са от този тип.
към беседата >>
Казвам: съвременните хора се нуждаят от молитва, която да изправи живота им и да премахне от тях всякакво користолюбие.
Казвам: съвременните хора се нуждаят от молитва, която да изправи живота им и да премахне от тях всякакво користолюбие.
Користолюбието е порок, язва, която разяжда човешката душа. Като облак то помрачава съзнанието на човека и огрубява неговото сърце. Користолюбивият цял ден мисли само за себе си: да се е нахранил добре, да е хубаво облечен, жилището му да е топло и удобно, да е здрав и т.н. Що се отнася до страданията на другите хора, той казва: това не ме интересува. Да не се интересува за своя ближен, това е чуждо състояние, на което човек се поддава.
към беседата >>
Користолюбието е порок, язва, която разяжда човешката душа.
Казвам: съвременните хора се нуждаят от молитва, която да изправи живота им и да премахне от тях всякакво користолюбие.
Користолюбието е порок, язва, която разяжда човешката душа.
Като облак то помрачава съзнанието на човека и огрубява неговото сърце. Користолюбивият цял ден мисли само за себе си: да се е нахранил добре, да е хубаво облечен, жилището му да е топло и удобно, да е здрав и т.н. Що се отнася до страданията на другите хора, той казва: това не ме интересува. Да не се интересува за своя ближен, това е чуждо състояние, на което човек се поддава. Това състояние рядко обхваща човека, но то мирише толкова неприятно, че дълго време той трябва да се чисти, докато се освободи от него.
към беседата >>
Като облак то помрачава съзнанието на човека и огрубява неговото сърце.
Казвам: съвременните хора се нуждаят от молитва, която да изправи живота им и да премахне от тях всякакво користолюбие. Користолюбието е порок, язва, която разяжда човешката душа.
Като облак то помрачава съзнанието на човека и огрубява неговото сърце.
Користолюбивият цял ден мисли само за себе си: да се е нахранил добре, да е хубаво облечен, жилището му да е топло и удобно, да е здрав и т.н. Що се отнася до страданията на другите хора, той казва: това не ме интересува. Да не се интересува за своя ближен, това е чуждо състояние, на което човек се поддава. Това състояние рядко обхваща човека, но то мирише толкова неприятно, че дълго време той трябва да се чисти, докато се освободи от него.
към беседата >>
Користолюбивият цял ден мисли само за себе си: да се е нахранил добре, да е хубаво облечен, жилището му да е топло и удобно, да е здрав и т.н.
Казвам: съвременните хора се нуждаят от молитва, която да изправи живота им и да премахне от тях всякакво користолюбие. Користолюбието е порок, язва, която разяжда човешката душа. Като облак то помрачава съзнанието на човека и огрубява неговото сърце.
Користолюбивият цял ден мисли само за себе си: да се е нахранил добре, да е хубаво облечен, жилището му да е топло и удобно, да е здрав и т.н.
Що се отнася до страданията на другите хора, той казва: това не ме интересува. Да не се интересува за своя ближен, това е чуждо състояние, на което човек се поддава. Това състояние рядко обхваща човека, но то мирише толкова неприятно, че дълго време той трябва да се чисти, докато се освободи от него.
към беседата >>
Що се отнася до страданията на другите хора, той казва: това не ме интересува.
Казвам: съвременните хора се нуждаят от молитва, която да изправи живота им и да премахне от тях всякакво користолюбие. Користолюбието е порок, язва, която разяжда човешката душа. Като облак то помрачава съзнанието на човека и огрубява неговото сърце. Користолюбивият цял ден мисли само за себе си: да се е нахранил добре, да е хубаво облечен, жилището му да е топло и удобно, да е здрав и т.н.
Що се отнася до страданията на другите хора, той казва: това не ме интересува.
Да не се интересува за своя ближен, това е чуждо състояние, на което човек се поддава. Това състояние рядко обхваща човека, но то мирише толкова неприятно, че дълго време той трябва да се чисти, докато се освободи от него.
към беседата >>
Да не се интересува за своя ближен, това е чуждо състояние, на което човек се поддава.
Казвам: съвременните хора се нуждаят от молитва, която да изправи живота им и да премахне от тях всякакво користолюбие. Користолюбието е порок, язва, която разяжда човешката душа. Като облак то помрачава съзнанието на човека и огрубява неговото сърце. Користолюбивият цял ден мисли само за себе си: да се е нахранил добре, да е хубаво облечен, жилището му да е топло и удобно, да е здрав и т.н. Що се отнася до страданията на другите хора, той казва: това не ме интересува.
Да не се интересува за своя ближен, това е чуждо състояние, на което човек се поддава.
Това състояние рядко обхваща човека, но то мирише толкова неприятно, че дълго време той трябва да се чисти, докато се освободи от него.
към беседата >>
Това състояние рядко обхваща човека, но то мирише толкова неприятно, че дълго време той трябва да се чисти, докато се освободи от него.
Користолюбието е порок, язва, която разяжда човешката душа. Като облак то помрачава съзнанието на човека и огрубява неговото сърце. Користолюбивият цял ден мисли само за себе си: да се е нахранил добре, да е хубаво облечен, жилището му да е топло и удобно, да е здрав и т.н. Що се отнася до страданията на другите хора, той казва: това не ме интересува. Да не се интересува за своя ближен, това е чуждо състояние, на което човек се поддава.
Това състояние рядко обхваща човека, но то мирише толкова неприятно, че дълго време той трябва да се чисти, докато се освободи от него.
към беседата >>
И тъй, помнете следната Истина: няма по-благородно нещо в живота на човека от молитвата.
И тъй, помнете следната Истина: няма по-благородно нещо в живота на човека от молитвата.
Каквото друго и да ви казват хората, не забравяйте значението и необ- ходимостта от молитвата, от общението с Бога. Нито знанието, нито любовта, нито мъдростта на земята са в състояние да се сравнят с общението с Първата Причина, каквото има в молитвата. Силата на молитвата седи в това, че като се моли човек, той впряга всичките си добродетели на работа. Молитва, в която човек не впряга всичките си добродетели, не може да се счита за истинска. Молитвата трябва да включва в себе си качествата на Любовта, на Мъдростта, на Истината, на Правдата, на Добродетелта, на милосърдието и на ред още добродетели.
към беседата >>
Каквото друго и да ви казват хората, не забравяйте значението и необ- ходимостта от молитвата, от общението с Бога.
И тъй, помнете следната Истина: няма по-благородно нещо в живота на човека от молитвата.
Каквото друго и да ви казват хората, не забравяйте значението и необ- ходимостта от молитвата, от общението с Бога.
Нито знанието, нито любовта, нито мъдростта на земята са в състояние да се сравнят с общението с Първата Причина, каквото има в молитвата. Силата на молитвата седи в това, че като се моли човек, той впряга всичките си добродетели на работа. Молитва, в която човек не впряга всичките си добродетели, не може да се счита за истинска. Молитвата трябва да включва в себе си качествата на Любовта, на Мъдростта, на Истината, на Правдата, на Добродетелта, на милосърдието и на ред още добродетели. Отидете ли при Бога с такава молитва, вие ще мязате на дърво с узрели плодове.
към беседата >>
Нито знанието, нито любовта, нито мъдростта на земята са в състояние да се сравнят с общението с Първата Причина, каквото има в молитвата.
И тъй, помнете следната Истина: няма по-благородно нещо в живота на човека от молитвата. Каквото друго и да ви казват хората, не забравяйте значението и необ- ходимостта от молитвата, от общението с Бога.
Нито знанието, нито любовта, нито мъдростта на земята са в състояние да се сравнят с общението с Първата Причина, каквото има в молитвата.
Силата на молитвата седи в това, че като се моли човек, той впряга всичките си добродетели на работа. Молитва, в която човек не впряга всичките си добродетели, не може да се счита за истинска. Молитвата трябва да включва в себе си качествата на Любовта, на Мъдростта, на Истината, на Правдата, на Добродетелта, на милосърдието и на ред още добродетели. Отидете ли при Бога с такава молитва, вие ще мязате на дърво с узрели плодове. Види ли ви Бог така накичени, ще Му е приятно, че пред Него седи разумно дете, което знае да говори на такъв възвишен, ангелски език.
към беседата >>
Силата на молитвата седи в това, че като се моли човек, той впряга всичките си добродетели на работа.
И тъй, помнете следната Истина: няма по-благородно нещо в живота на човека от молитвата. Каквото друго и да ви казват хората, не забравяйте значението и необ- ходимостта от молитвата, от общението с Бога. Нито знанието, нито любовта, нито мъдростта на земята са в състояние да се сравнят с общението с Първата Причина, каквото има в молитвата.
Силата на молитвата седи в това, че като се моли човек, той впряга всичките си добродетели на работа.
Молитва, в която човек не впряга всичките си добродетели, не може да се счита за истинска. Молитвата трябва да включва в себе си качествата на Любовта, на Мъдростта, на Истината, на Правдата, на Добродетелта, на милосърдието и на ред още добродетели. Отидете ли при Бога с такава молитва, вие ще мязате на дърво с узрели плодове. Види ли ви Бог така накичени, ще Му е приятно, че пред Него седи разумно дете, което знае да говори на такъв възвишен, ангелски език. Ще кажете: всички не можем да бъдем разумни деца.
към беседата >>
Молитва, в която човек не впряга всичките си добродетели, не може да се счита за истинска.
И тъй, помнете следната Истина: няма по-благородно нещо в живота на човека от молитвата. Каквото друго и да ви казват хората, не забравяйте значението и необ- ходимостта от молитвата, от общението с Бога. Нито знанието, нито любовта, нито мъдростта на земята са в състояние да се сравнят с общението с Първата Причина, каквото има в молитвата. Силата на молитвата седи в това, че като се моли човек, той впряга всичките си добродетели на работа.
Молитва, в която човек не впряга всичките си добродетели, не може да се счита за истинска.
Молитвата трябва да включва в себе си качествата на Любовта, на Мъдростта, на Истината, на Правдата, на Добродетелта, на милосърдието и на ред още добродетели. Отидете ли при Бога с такава молитва, вие ще мязате на дърво с узрели плодове. Види ли ви Бог така накичени, ще Му е приятно, че пред Него седи разумно дете, което знае да говори на такъв възвишен, ангелски език. Ще кажете: всички не можем да бъдем разумни деца. – Нищо от това, Бог търпи и глупавите деца, но има разлика между едно разумно и едно глупаво дете.
към беседата >>
Молитвата трябва да включва в себе си качествата на Любовта, на Мъдростта, на Истината, на Правдата, на Добродетелта, на милосърдието и на ред още добродетели.
И тъй, помнете следната Истина: няма по-благородно нещо в живота на човека от молитвата. Каквото друго и да ви казват хората, не забравяйте значението и необ- ходимостта от молитвата, от общението с Бога. Нито знанието, нито любовта, нито мъдростта на земята са в състояние да се сравнят с общението с Първата Причина, каквото има в молитвата. Силата на молитвата седи в това, че като се моли човек, той впряга всичките си добродетели на работа. Молитва, в която човек не впряга всичките си добродетели, не може да се счита за истинска.
Молитвата трябва да включва в себе си качествата на Любовта, на Мъдростта, на Истината, на Правдата, на Добродетелта, на милосърдието и на ред още добродетели.
Отидете ли при Бога с такава молитва, вие ще мязате на дърво с узрели плодове. Види ли ви Бог така накичени, ще Му е приятно, че пред Него седи разумно дете, което знае да говори на такъв възвишен, ангелски език. Ще кажете: всички не можем да бъдем разумни деца. – Нищо от това, Бог търпи и глупавите деца, но има разлика между едно разумно и едно глупаво дете. Глупавото дете никога не може да има резултатите на разумното дете.
към беседата >>
Отидете ли при Бога с такава молитва, вие ще мязате на дърво с узрели плодове.
Каквото друго и да ви казват хората, не забравяйте значението и необ- ходимостта от молитвата, от общението с Бога. Нито знанието, нито любовта, нито мъдростта на земята са в състояние да се сравнят с общението с Първата Причина, каквото има в молитвата. Силата на молитвата седи в това, че като се моли човек, той впряга всичките си добродетели на работа. Молитва, в която човек не впряга всичките си добродетели, не може да се счита за истинска. Молитвата трябва да включва в себе си качествата на Любовта, на Мъдростта, на Истината, на Правдата, на Добродетелта, на милосърдието и на ред още добродетели.
Отидете ли при Бога с такава молитва, вие ще мязате на дърво с узрели плодове.
Види ли ви Бог така накичени, ще Му е приятно, че пред Него седи разумно дете, което знае да говори на такъв възвишен, ангелски език. Ще кажете: всички не можем да бъдем разумни деца. – Нищо от това, Бог търпи и глупавите деца, но има разлика между едно разумно и едно глупаво дете. Глупавото дете никога не може да има резултатите на разумното дете. Това виждаме навсякъде в живота: разумният учи, а глу- павият всякога отлага; разумният се възнаграждава, а глупавият се утешава.
към беседата >>
Види ли ви Бог така накичени, ще Му е приятно, че пред Него седи разумно дете, което знае да говори на такъв възвишен, ангелски език.
Нито знанието, нито любовта, нито мъдростта на земята са в състояние да се сравнят с общението с Първата Причина, каквото има в молитвата. Силата на молитвата седи в това, че като се моли човек, той впряга всичките си добродетели на работа. Молитва, в която човек не впряга всичките си добродетели, не може да се счита за истинска. Молитвата трябва да включва в себе си качествата на Любовта, на Мъдростта, на Истината, на Правдата, на Добродетелта, на милосърдието и на ред още добродетели. Отидете ли при Бога с такава молитва, вие ще мязате на дърво с узрели плодове.
Види ли ви Бог така накичени, ще Му е приятно, че пред Него седи разумно дете, което знае да говори на такъв възвишен, ангелски език.
Ще кажете: всички не можем да бъдем разумни деца. – Нищо от това, Бог търпи и глупавите деца, но има разлика между едно разумно и едно глупаво дете. Глупавото дете никога не може да има резултатите на разумното дете. Това виждаме навсякъде в живота: разумният учи, а глу- павият всякога отлага; разумният се възнаграждава, а глупавият се утешава.
към беседата >>
Ще кажете: всички не можем да бъдем разумни деца.
Силата на молитвата седи в това, че като се моли човек, той впряга всичките си добродетели на работа. Молитва, в която човек не впряга всичките си добродетели, не може да се счита за истинска. Молитвата трябва да включва в себе си качествата на Любовта, на Мъдростта, на Истината, на Правдата, на Добродетелта, на милосърдието и на ред още добродетели. Отидете ли при Бога с такава молитва, вие ще мязате на дърво с узрели плодове. Види ли ви Бог така накичени, ще Му е приятно, че пред Него седи разумно дете, което знае да говори на такъв възвишен, ангелски език.
Ще кажете: всички не можем да бъдем разумни деца.
– Нищо от това, Бог търпи и глупавите деца, но има разлика между едно разумно и едно глупаво дете. Глупавото дете никога не може да има резултатите на разумното дете. Това виждаме навсякъде в живота: разумният учи, а глу- павият всякога отлага; разумният се възнаграждава, а глупавият се утешава.
към беседата >>
– Нищо от това, Бог търпи и глупавите деца, но има разлика между едно разумно и едно глупаво дете.
Молитва, в която човек не впряга всичките си добродетели, не може да се счита за истинска. Молитвата трябва да включва в себе си качествата на Любовта, на Мъдростта, на Истината, на Правдата, на Добродетелта, на милосърдието и на ред още добродетели. Отидете ли при Бога с такава молитва, вие ще мязате на дърво с узрели плодове. Види ли ви Бог така накичени, ще Му е приятно, че пред Него седи разумно дете, което знае да говори на такъв възвишен, ангелски език. Ще кажете: всички не можем да бъдем разумни деца.
– Нищо от това, Бог търпи и глупавите деца, но има разлика между едно разумно и едно глупаво дете.
Глупавото дете никога не може да има резултатите на разумното дете. Това виждаме навсякъде в живота: разумният учи, а глу- павият всякога отлага; разумният се възнаграждава, а глупавият се утешава.
към беседата >>
Глупавото дете никога не може да има резултатите на разумното дете.
Молитвата трябва да включва в себе си качествата на Любовта, на Мъдростта, на Истината, на Правдата, на Добродетелта, на милосърдието и на ред още добродетели. Отидете ли при Бога с такава молитва, вие ще мязате на дърво с узрели плодове. Види ли ви Бог така накичени, ще Му е приятно, че пред Него седи разумно дете, което знае да говори на такъв възвишен, ангелски език. Ще кажете: всички не можем да бъдем разумни деца. – Нищо от това, Бог търпи и глупавите деца, но има разлика между едно разумно и едно глупаво дете.
Глупавото дете никога не може да има резултатите на разумното дете.
Това виждаме навсякъде в живота: разумният учи, а глу- павият всякога отлага; разумният се възнаграждава, а глупавият се утешава.
към беседата >>
Това виждаме навсякъде в живота: разумният учи, а глу- павият всякога отлага; разумният се възнаграждава, а глупавият се утешава.
Отидете ли при Бога с такава молитва, вие ще мязате на дърво с узрели плодове. Види ли ви Бог така накичени, ще Му е приятно, че пред Него седи разумно дете, което знае да говори на такъв възвишен, ангелски език. Ще кажете: всички не можем да бъдем разумни деца. – Нищо от това, Бог търпи и глупавите деца, но има разлика между едно разумно и едно глупаво дете. Глупавото дете никога не може да има резултатите на разумното дете.
Това виждаме навсякъде в живота: разумният учи, а глу- павият всякога отлага; разумният се възнаграждава, а глупавият се утешава.
към беседата >>
Казвам: ако съвременните хора не знаеха да се молят, те биха изгубили и това малкото, което до днес са запазили.
Казвам: ако съвременните хора не знаеха да се молят, те биха изгубили и това малкото, което до днес са запазили.
Всичко хубаво, всичко велико и красиво, което те са запазили, се дължи на молитвения дух, който работи в душите им. Тъй щото, благодарение на молитвата, макар и не тъй правилна, каквато е в съвременното човечество, все пак нещо от хубавото се е запазило и нещо ново се придобива. Благодарение иа молитвата ние ставаме проводници на възвишени сили и благодатни средства, чрез които се крепи целият човешки род. Душата има нужда от вътрешна, духовна храна, която може да се достави само чрез молитвата.
към беседата >>
Всичко хубаво, всичко велико и красиво, което те са запазили, се дължи на молитвения дух, който работи в душите им.
Казвам: ако съвременните хора не знаеха да се молят, те биха изгубили и това малкото, което до днес са запазили.
Всичко хубаво, всичко велико и красиво, което те са запазили, се дължи на молитвения дух, който работи в душите им.
Тъй щото, благодарение на молитвата, макар и не тъй правилна, каквато е в съвременното човечество, все пак нещо от хубавото се е запазило и нещо ново се придобива. Благодарение иа молитвата ние ставаме проводници на възвишени сили и благодатни средства, чрез които се крепи целият човешки род. Душата има нужда от вътрешна, духовна храна, която може да се достави само чрез молитвата.
към беседата >>
Тъй щото, благодарение на молитвата, макар и не тъй правилна, каквато е в съвременното човечество, все пак нещо от хубавото се е запазило и нещо ново се придобива.
Казвам: ако съвременните хора не знаеха да се молят, те биха изгубили и това малкото, което до днес са запазили. Всичко хубаво, всичко велико и красиво, което те са запазили, се дължи на молитвения дух, който работи в душите им.
Тъй щото, благодарение на молитвата, макар и не тъй правилна, каквато е в съвременното човечество, все пак нещо от хубавото се е запазило и нещо ново се придобива.
Благодарение иа молитвата ние ставаме проводници на възвишени сили и благодатни средства, чрез които се крепи целият човешки род. Душата има нужда от вътрешна, духовна храна, която може да се достави само чрез молитвата.
към беседата >>
Благодарение иа молитвата ние ставаме проводници на възвишени сили и благодатни средства, чрез които се крепи целият човешки род.
Казвам: ако съвременните хора не знаеха да се молят, те биха изгубили и това малкото, което до днес са запазили. Всичко хубаво, всичко велико и красиво, което те са запазили, се дължи на молитвения дух, който работи в душите им. Тъй щото, благодарение на молитвата, макар и не тъй правилна, каквато е в съвременното човечество, все пак нещо от хубавото се е запазило и нещо ново се придобива.
Благодарение иа молитвата ние ставаме проводници на възвишени сили и благодатни средства, чрез които се крепи целият човешки род.
Душата има нужда от вътрешна, духовна храна, която може да се достави само чрез молитвата.
към беседата >>
Душата има нужда от вътрешна, духовна храна, която може да се достави само чрез молитвата.
Казвам: ако съвременните хора не знаеха да се молят, те биха изгубили и това малкото, което до днес са запазили. Всичко хубаво, всичко велико и красиво, което те са запазили, се дължи на молитвения дух, който работи в душите им. Тъй щото, благодарение на молитвата, макар и не тъй правилна, каквато е в съвременното човечество, все пак нещо от хубавото се е запазило и нещо ново се придобива. Благодарение иа молитвата ние ставаме проводници на възвишени сили и благодатни средства, чрез които се крепи целият човешки род.
Душата има нужда от вътрешна, духовна храна, която може да се достави само чрез молитвата.
към беседата >>
Сега, като ви наблюдавам, аз забелязвам следното нещо: вие сте забогатели със знания, които ви преподавам, но не сте научили как да се молите.
Сега, като ви наблюдавам, аз забелязвам следното нещо: вие сте забогатели със знания, които ви преподавам, но не сте научили как да се молите.
В много отношения вие мислите като мене, философствате като мене, проповядвате като мене, говорите като мене, но едно нещо не знаете – не знаете да се молите като мене. Единственото нещо, на което не мога да ви науча, е да се молите. Аз никога не си позволявам да науча някого как да се моли. Защо? –Според мене молитвата е най-свещеният акт, който е достояние само на душата. Някой ме запитва: ти как се молиш и кога се молиш?
към беседата >>
В много отношения вие мислите като мене, философствате като мене, проповядвате като мене, говорите като мене, но едно нещо не знаете – не знаете да се молите като мене.
Сега, като ви наблюдавам, аз забелязвам следното нещо: вие сте забогатели със знания, които ви преподавам, но не сте научили как да се молите.
В много отношения вие мислите като мене, философствате като мене, проповядвате като мене, говорите като мене, но едно нещо не знаете – не знаете да се молите като мене.
Единственото нещо, на което не мога да ви науча, е да се молите. Аз никога не си позволявам да науча някого как да се моли. Защо? –Според мене молитвата е най-свещеният акт, който е достояние само на душата. Някой ме запитва: ти как се молиш и кога се молиш? – Как се моля, не мога да ти кажа, но всякога се моля: аз се моля и като ям, и като пия вода, и като чета, и като работя — всякога и навсякъде се моля.
към беседата >>
Единственото нещо, на което не мога да ви науча, е да се молите.
Сега, като ви наблюдавам, аз забелязвам следното нещо: вие сте забогатели със знания, които ви преподавам, но не сте научили как да се молите. В много отношения вие мислите като мене, философствате като мене, проповядвате като мене, говорите като мене, но едно нещо не знаете – не знаете да се молите като мене.
Единственото нещо, на което не мога да ви науча, е да се молите.
Аз никога не си позволявам да науча някого как да се моли. Защо? –Според мене молитвата е най-свещеният акт, който е достояние само на душата. Някой ме запитва: ти как се молиш и кога се молиш? – Как се моля, не мога да ти кажа, но всякога се моля: аз се моля и като ям, и като пия вода, и като чета, и като работя — всякога и навсякъде се моля. – Не ти ли става тежко от толкова много молене?
към беседата >>
Аз никога не си позволявам да науча някого как да се моли. Защо?
Сега, като ви наблюдавам, аз забелязвам следното нещо: вие сте забогатели със знания, които ви преподавам, но не сте научили как да се молите. В много отношения вие мислите като мене, философствате като мене, проповядвате като мене, говорите като мене, но едно нещо не знаете – не знаете да се молите като мене. Единственото нещо, на което не мога да ви науча, е да се молите.
Аз никога не си позволявам да науча някого как да се моли. Защо?
–Според мене молитвата е най-свещеният акт, който е достояние само на душата. Някой ме запитва: ти как се молиш и кога се молиш? – Как се моля, не мога да ти кажа, но всякога се моля: аз се моля и като ям, и като пия вода, и като чета, и като работя — всякога и навсякъде се моля. – Не ти ли става тежко от толкова много молене? – Напротив, по-леко ми става.
към беседата >>
–Според мене молитвата е най-свещеният акт, който е достояние само на душата.
Сега, като ви наблюдавам, аз забелязвам следното нещо: вие сте забогатели със знания, които ви преподавам, но не сте научили как да се молите. В много отношения вие мислите като мене, философствате като мене, проповядвате като мене, говорите като мене, но едно нещо не знаете – не знаете да се молите като мене. Единственото нещо, на което не мога да ви науча, е да се молите. Аз никога не си позволявам да науча някого как да се моли. Защо?
–Според мене молитвата е най-свещеният акт, който е достояние само на душата.
Някой ме запитва: ти как се молиш и кога се молиш? – Как се моля, не мога да ти кажа, но всякога се моля: аз се моля и като ям, и като пия вода, и като чета, и като работя — всякога и навсякъде се моля. – Не ти ли става тежко от толкова много молене? – Напротив, по-леко ми става. Животът се заключава, именно, в молитвата.
към беседата >>
Някой ме запитва: ти как се молиш и кога се молиш?
Сега, като ви наблюдавам, аз забелязвам следното нещо: вие сте забогатели със знания, които ви преподавам, но не сте научили как да се молите. В много отношения вие мислите като мене, философствате като мене, проповядвате като мене, говорите като мене, но едно нещо не знаете – не знаете да се молите като мене. Единственото нещо, на което не мога да ви науча, е да се молите. Аз никога не си позволявам да науча някого как да се моли. Защо? –Според мене молитвата е най-свещеният акт, който е достояние само на душата.
Някой ме запитва: ти как се молиш и кога се молиш?
– Как се моля, не мога да ти кажа, но всякога се моля: аз се моля и като ям, и като пия вода, и като чета, и като работя — всякога и навсякъде се моля. – Не ти ли става тежко от толкова много молене? – Напротив, по-леко ми става. Животът се заключава, именно, в молитвата. Престане ли човек да се моли, и животът изчезва.
към беседата >>
– Как се моля, не мога да ти кажа, но всякога се моля: аз се моля и като ям, и като пия вода, и като чета, и като работя — всякога и навсякъде се моля.
В много отношения вие мислите като мене, философствате като мене, проповядвате като мене, говорите като мене, но едно нещо не знаете – не знаете да се молите като мене. Единственото нещо, на което не мога да ви науча, е да се молите. Аз никога не си позволявам да науча някого как да се моли. Защо? –Според мене молитвата е най-свещеният акт, който е достояние само на душата. Някой ме запитва: ти как се молиш и кога се молиш?
– Как се моля, не мога да ти кажа, но всякога се моля: аз се моля и като ям, и като пия вода, и като чета, и като работя — всякога и навсякъде се моля.
– Не ти ли става тежко от толкова много молене? – Напротив, по-леко ми става. Животът се заключава, именно, в молитвата. Престане ли човек да се моли, и животът изчезва. Велико нещо е молитвата!
към беседата >>
– Не ти ли става тежко от толкова много молене?
Единственото нещо, на което не мога да ви науча, е да се молите. Аз никога не си позволявам да науча някого как да се моли. Защо? –Според мене молитвата е най-свещеният акт, който е достояние само на душата. Някой ме запитва: ти как се молиш и кога се молиш? – Как се моля, не мога да ти кажа, но всякога се моля: аз се моля и като ям, и като пия вода, и като чета, и като работя — всякога и навсякъде се моля.
– Не ти ли става тежко от толкова много молене?
– Напротив, по-леко ми става. Животът се заключава, именно, в молитвата. Престане ли човек да се моли, и животът изчезва. Велико нещо е молитвата! Тя не се изразява чрез бъбрене, чрез шепнене на молитви.
към беседата >>
– Напротив, по-леко ми става.
Аз никога не си позволявам да науча някого как да се моли. Защо? –Според мене молитвата е най-свещеният акт, който е достояние само на душата. Някой ме запитва: ти как се молиш и кога се молиш? – Как се моля, не мога да ти кажа, но всякога се моля: аз се моля и като ям, и като пия вода, и като чета, и като работя — всякога и навсякъде се моля. – Не ти ли става тежко от толкова много молене?
– Напротив, по-леко ми става.
Животът се заключава, именно, в молитвата. Престане ли човек да се моли, и животът изчезва. Велико нещо е молитвата! Тя не се изразява чрез бъбрене, чрез шепнене на молитви. Като се научите да се молите, и животът ви ще се осмисли.
към беседата >>
Животът се заключава, именно, в молитвата.
–Според мене молитвата е най-свещеният акт, който е достояние само на душата. Някой ме запитва: ти как се молиш и кога се молиш? – Как се моля, не мога да ти кажа, но всякога се моля: аз се моля и като ям, и като пия вода, и като чета, и като работя — всякога и навсякъде се моля. – Не ти ли става тежко от толкова много молене? – Напротив, по-леко ми става.
Животът се заключава, именно, в молитвата.
Престане ли човек да се моли, и животът изчезва. Велико нещо е молитвата! Тя не се изразява чрез бъбрене, чрез шепнене на молитви. Като се научите да се молите, и животът ви ще се осмисли. И учениците Христови не знаеха да се молят, затова се обърнаха към Христа с думите: „Учителю, научи ни да се молим!
към беседата >>
Престане ли човек да се моли, и животът изчезва.
Някой ме запитва: ти как се молиш и кога се молиш? – Как се моля, не мога да ти кажа, но всякога се моля: аз се моля и като ям, и като пия вода, и като чета, и като работя — всякога и навсякъде се моля. – Не ти ли става тежко от толкова много молене? – Напротив, по-леко ми става. Животът се заключава, именно, в молитвата.
Престане ли човек да се моли, и животът изчезва.
Велико нещо е молитвата! Тя не се изразява чрез бъбрене, чрез шепнене на молитви. Като се научите да се молите, и животът ви ще се осмисли. И учениците Христови не знаеха да се молят, затова се обърнаха към Христа с думите: „Учителю, научи ни да се молим! " Христос им отговори: „Когато дойде Духът на Истината, Той ще ви научи." Обаче, те имаха образец на истинска молитва в лицето на Христа.
към беседата >>
Велико нещо е молитвата!
– Как се моля, не мога да ти кажа, но всякога се моля: аз се моля и като ям, и като пия вода, и като чета, и като работя — всякога и навсякъде се моля. – Не ти ли става тежко от толкова много молене? – Напротив, по-леко ми става. Животът се заключава, именно, в молитвата. Престане ли човек да се моли, и животът изчезва.
Велико нещо е молитвата!
Тя не се изразява чрез бъбрене, чрез шепнене на молитви. Като се научите да се молите, и животът ви ще се осмисли. И учениците Христови не знаеха да се молят, затова се обърнаха към Христа с думите: „Учителю, научи ни да се молим! " Христос им отговори: „Когато дойде Духът на Истината, Той ще ви научи." Обаче, те имаха образец на истинска молитва в лицето на Христа.
към беседата >>
Тя не се изразява чрез бъбрене, чрез шепнене на молитви.
– Не ти ли става тежко от толкова много молене? – Напротив, по-леко ми става. Животът се заключава, именно, в молитвата. Престане ли човек да се моли, и животът изчезва. Велико нещо е молитвата!
Тя не се изразява чрез бъбрене, чрез шепнене на молитви.
Като се научите да се молите, и животът ви ще се осмисли. И учениците Христови не знаеха да се молят, затова се обърнаха към Христа с думите: „Учителю, научи ни да се молим! " Христос им отговори: „Когато дойде Духът на Истината, Той ще ви научи." Обаче, те имаха образец на истинска молитва в лицето на Христа.
към беседата >>
Като се научите да се молите, и животът ви ще се осмисли.
– Напротив, по-леко ми става. Животът се заключава, именно, в молитвата. Престане ли човек да се моли, и животът изчезва. Велико нещо е молитвата! Тя не се изразява чрез бъбрене, чрез шепнене на молитви.
Като се научите да се молите, и животът ви ще се осмисли.
И учениците Христови не знаеха да се молят, затова се обърнаха към Христа с думите: „Учителю, научи ни да се молим! " Христос им отговори: „Когато дойде Духът на Истината, Той ще ви научи." Обаче, те имаха образец на истинска молитва в лицето на Христа.
към беседата >>
И учениците Христови не знаеха да се молят, затова се обърнаха към Христа с думите: „Учителю, научи ни да се молим!
Животът се заключава, именно, в молитвата. Престане ли човек да се моли, и животът изчезва. Велико нещо е молитвата! Тя не се изразява чрез бъбрене, чрез шепнене на молитви. Като се научите да се молите, и животът ви ще се осмисли.
И учениците Христови не знаеха да се молят, затова се обърнаха към Христа с думите: „Учителю, научи ни да се молим!
" Христос им отговори: „Когато дойде Духът на Истината, Той ще ви научи." Обаче, те имаха образец на истинска молитва в лицето на Христа.
към беседата >>
" Христос им отговори: „Когато дойде Духът на Истината, Той ще ви научи." Обаче, те имаха образец на истинска молитва в лицето на Христа.
Престане ли човек да се моли, и животът изчезва. Велико нещо е молитвата! Тя не се изразява чрез бъбрене, чрез шепнене на молитви. Като се научите да се молите, и животът ви ще се осмисли. И учениците Христови не знаеха да се молят, затова се обърнаха към Христа с думите: „Учителю, научи ни да се молим!
" Христос им отговори: „Когато дойде Духът на Истината, Той ще ви научи." Обаче, те имаха образец на истинска молитва в лицето на Христа.
към беседата >>
Казвам: всеки човек може да научи да се моли.
Казвам: всеки човек може да научи да се моли.
Щом молитвата е в зависимост от добродетелите, човек трябва да постави доброто за основа на своя живот. Постигне ли това, той няма да забележи как способността му да се моли ще се яви като естествен резултат на живота. Тогава душата на човека ще цъфне като дърво с хиляди благоуханни цветове. Когато човек изпадне в молитвено разположение, зло не съществува за него. Той е разположен към всички.
към беседата >>
Щом молитвата е в зависимост от добродетелите, човек трябва да постави доброто за основа на своя живот.
Казвам: всеки човек може да научи да се моли.
Щом молитвата е в зависимост от добродетелите, човек трябва да постави доброто за основа на своя живот.
Постигне ли това, той няма да забележи как способността му да се моли ще се яви като естествен резултат на живота. Тогава душата на човека ще цъфне като дърво с хиляди благоуханни цветове. Когато човек изпадне в молитвено разположение, зло не съществува за него. Той е разположен към всички. На всичко се радва, за всичко благодари.
към беседата >>
НАГОРЕ