НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1729
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
1729
:
1000
резултата в
2
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Едно ви не достига
,
НБ
, София, 15.12.1940г.,
Сега другите се спират и казват: Как е възможно единия в рая, другия в ада, и да се виждат.
Като седеше там, той изучаваше по кой начин богатият е станал богат. Като минаваше богатия, той изучаваше и виждаше всички негови добри и лоши страни. Той отстрани от себе си всички лоши страни и като отиде, обработи ума си, стана богат. Богатият, като изучаваше Лазаря, с презрение се отнасяше; един такъв гаден. Като отиде в другия свят, видя го съвсем друг.
Сега другите се спират и казват: Как е възможно единия в рая, другия в ада, и да се виждат.
Чудна работа! – Че здравият лекар, който лекува болните, е в рая. Болният, който страда от коремоболие или нещо друго, той е в ада. Той се моли и казва: Отче Авраме, спасение! Лекарят казва: Аз здрав не мога да те направя, но ще ти дам съвет, и ако ме послушаш, може да излезеш из ада.
към беседата >>
Но според моето заключение, Бог е отвътре и отвън.
Сега има философи, които казват: Търсим Господа на слънцето, не го намираме, но в себе си го намираме. Аз обръщам сега: Човек, за да разбере Бога, трябва да го намери в себе си. Като го познае в себе си, ще го познае и отвън; понеже в себе си не го познава, и отвън не може да го познае. Затуй философите са дошли до това и казват: Познайте Бога в себе си, за да го познаете! От това извадили заключение, че Бог отвън го няма, само отвътре.
Но според моето заключение, Бог е отвътре и отвън.
Само че, отвътре трябва да започнем, там ще видим образа. Казвам: Човек е направен по образ и подобие на Бога. Щом погледнеш, ще видиш Божественото. Туй Божественото е и отвън, ще го видиш. Имаш един образ, с който сравняваш нещата.
към беседата >>
Мечката решила да му помогне, не може да се разминат иначе.
Насреща му идва една мечка. Той е далече, не може да му помогне. Идва мечката при детето. Срещат се, вдига детето с крака си, обръща се, туря го на другата страна и тя тръгва по своя път. Всички ръкопляскат на мечката; не мисли да го хване, тя влиза в положението на детето, то носи ядене на баща си.
Мечката решила да му помогне, не може да се разминат иначе.
към беседата >>
Чудна работа!
Като минаваше богатия, той изучаваше и виждаше всички негови добри и лоши страни. Той отстрани от себе си всички лоши страни и като отиде, обработи ума си, стана богат. Богатият, като изучаваше Лазаря, с презрение се отнасяше; един такъв гаден. Като отиде в другия свят, видя го съвсем друг. Сега другите се спират и казват: Как е възможно единия в рая, другия в ада, и да се виждат.
Чудна работа!
– Че здравият лекар, който лекува болните, е в рая. Болният, който страда от коремоболие или нещо друго, той е в ада. Той се моли и казва: Отче Авраме, спасение! Лекарят казва: Аз здрав не мога да те направя, но ще ти дам съвет, и ако ме послушаш, може да излезеш из ада. Казва: Как?
към беседата >>
Само че, отвътре трябва да започнем, там ще видим образа.
Аз обръщам сега: Човек, за да разбере Бога, трябва да го намери в себе си. Като го познае в себе си, ще го познае и отвън; понеже в себе си не го познава, и отвън не може да го познае. Затуй философите са дошли до това и казват: Познайте Бога в себе си, за да го познаете! От това извадили заключение, че Бог отвън го няма, само отвътре. Но според моето заключение, Бог е отвътре и отвън.
Само че, отвътре трябва да започнем, там ще видим образа.
Казвам: Човек е направен по образ и подобие на Бога. Щом погледнеш, ще видиш Божественото. Туй Божественото е и отвън, ще го видиш. Имаш един образ, с който сравняваш нещата. Тогава казваме, че някой е дявол.
към беседата >>
Не можем ли да бъдем толкова умни, колкото мечката?
Не можем ли да бъдем толкова умни, колкото мечката?
– Тази доброта, която иде, не можем ли ние да я вземем на ръцете си? – Можем.
към беседата >>
– Че здравият лекар, който лекува болните, е в рая.
Той отстрани от себе си всички лоши страни и като отиде, обработи ума си, стана богат. Богатият, като изучаваше Лазаря, с презрение се отнасяше; един такъв гаден. Като отиде в другия свят, видя го съвсем друг. Сега другите се спират и казват: Как е възможно единия в рая, другия в ада, и да се виждат. Чудна работа!
– Че здравият лекар, който лекува болните, е в рая.
Болният, който страда от коремоболие или нещо друго, той е в ада. Той се моли и казва: Отче Авраме, спасение! Лекарят казва: Аз здрав не мога да те направя, но ще ти дам съвет, и ако ме послушаш, може да излезеш из ада. Казва: Как? – Та един, който е в ада, започва да се моли на Господа да му покаже.
към беседата >>
Казвам: Човек е направен по образ и подобие на Бога.
Като го познае в себе си, ще го познае и отвън; понеже в себе си не го познава, и отвън не може да го познае. Затуй философите са дошли до това и казват: Познайте Бога в себе си, за да го познаете! От това извадили заключение, че Бог отвън го няма, само отвътре. Но според моето заключение, Бог е отвътре и отвън. Само че, отвътре трябва да започнем, там ще видим образа.
Казвам: Човек е направен по образ и подобие на Бога.
Щом погледнеш, ще видиш Божественото. Туй Божественото е и отвън, ще го видиш. Имаш един образ, с който сравняваш нещата. Тогава казваме, че някой е дявол. Гръцка дума е тя.
към беседата >>
– Тази доброта, която иде, не можем ли ние да я вземем на ръцете си?
Не можем ли да бъдем толкова умни, колкото мечката?
– Тази доброта, която иде, не можем ли ние да я вземем на ръцете си?
– Можем.
към беседата >>
Болният, който страда от коремоболие или нещо друго, той е в ада.
Богатият, като изучаваше Лазаря, с презрение се отнасяше; един такъв гаден. Като отиде в другия свят, видя го съвсем друг. Сега другите се спират и казват: Как е възможно единия в рая, другия в ада, и да се виждат. Чудна работа! – Че здравият лекар, който лекува болните, е в рая.
Болният, който страда от коремоболие или нещо друго, той е в ада.
Той се моли и казва: Отче Авраме, спасение! Лекарят казва: Аз здрав не мога да те направя, но ще ти дам съвет, и ако ме послушаш, може да излезеш из ада. Казва: Как? – Та един, който е в ада, започва да се моли на Господа да му покаже. Казва: Сгреших, от незнание дойдох.
към беседата >>
Щом погледнеш, ще видиш Божественото.
Затуй философите са дошли до това и казват: Познайте Бога в себе си, за да го познаете! От това извадили заключение, че Бог отвън го няма, само отвътре. Но според моето заключение, Бог е отвътре и отвън. Само че, отвътре трябва да започнем, там ще видим образа. Казвам: Човек е направен по образ и подобие на Бога.
Щом погледнеш, ще видиш Божественото.
Туй Божественото е и отвън, ще го видиш. Имаш един образ, с който сравняваш нещата. Тогава казваме, че някой е дявол. Гръцка дума е тя. Българите казват: Дявол е, умен човек значи, същество, в което е развит умът.
към беседата >>
– Можем.
Не можем ли да бъдем толкова умни, колкото мечката? – Тази доброта, която иде, не можем ли ние да я вземем на ръцете си?
– Можем.
към беседата >>
Той се моли и казва: Отче Авраме, спасение!
Като отиде в другия свят, видя го съвсем друг. Сега другите се спират и казват: Как е възможно единия в рая, другия в ада, и да се виждат. Чудна работа! – Че здравият лекар, който лекува болните, е в рая. Болният, който страда от коремоболие или нещо друго, той е в ада.
Той се моли и казва: Отче Авраме, спасение!
Лекарят казва: Аз здрав не мога да те направя, но ще ти дам съвет, и ако ме послушаш, може да излезеш из ада. Казва: Как? – Та един, който е в ада, започва да се моли на Господа да му покаже. Казва: Сгреших, от незнание дойдох. Бъди добър Господи, помогни ми да изправя работата!
към беседата >>
Туй Божественото е и отвън, ще го видиш.
От това извадили заключение, че Бог отвън го няма, само отвътре. Но според моето заключение, Бог е отвътре и отвън. Само че, отвътре трябва да започнем, там ще видим образа. Казвам: Човек е направен по образ и подобие на Бога. Щом погледнеш, ще видиш Божественото.
Туй Божественото е и отвън, ще го видиш.
Имаш един образ, с който сравняваш нещата. Тогава казваме, че някой е дявол. Гръцка дума е тя. Българите казват: Дявол е, умен човек значи, същество, в което е развит умът. Казват дух, но две мнения има – едни духове са започнали своето развитие с ума, други са започнали своето развитие със сърцето.
към беседата >>
Едно ви недостига: разбиране, любовно разбиране.
Едно ви недостига: разбиране, любовно разбиране.
Любовното разбиране е истинолюбивото разбиране, то трябва в света, там е спасението на всичките хора. Вярвайте в това, което Бог ви е дал: добрият ум, доброто сърце, доброто тяло, в което сега живеете!
към беседата >>
Лекарят казва: Аз здрав не мога да те направя, но ще ти дам съвет, и ако ме послушаш, може да излезеш из ада.
Сега другите се спират и казват: Как е възможно единия в рая, другия в ада, и да се виждат. Чудна работа! – Че здравият лекар, който лекува болните, е в рая. Болният, който страда от коремоболие или нещо друго, той е в ада. Той се моли и казва: Отче Авраме, спасение!
Лекарят казва: Аз здрав не мога да те направя, но ще ти дам съвет, и ако ме послушаш, може да излезеш из ада.
Казва: Как? – Та един, който е в ада, започва да се моли на Господа да му покаже. Казва: Сгреших, от незнание дойдох. Бъди добър Господи, помогни ми да изправя работата! Най-после Бог накарва да открият книгата на живота, направил ли е поне едно добро, за да може да му помогнат.
към беседата >>
Имаш един образ, с който сравняваш нещата.
Но според моето заключение, Бог е отвътре и отвън. Само че, отвътре трябва да започнем, там ще видим образа. Казвам: Човек е направен по образ и подобие на Бога. Щом погледнеш, ще видиш Божественото. Туй Божественото е и отвън, ще го видиш.
Имаш един образ, с който сравняваш нещата.
Тогава казваме, че някой е дявол. Гръцка дума е тя. Българите казват: Дявол е, умен човек значи, същество, в което е развит умът. Казват дух, но две мнения има – едни духове са започнали своето развитие с ума, други са започнали своето развитие със сърцето. Тези, които са започнали своето развитие със сърцето, са слезли в гъстата материя.
към беседата >>
Любовното разбиране е истинолюбивото разбиране, то трябва в света, там е спасението на всичките хора.
Едно ви недостига: разбиране, любовно разбиране.
Любовното разбиране е истинолюбивото разбиране, то трябва в света, там е спасението на всичките хора.
Вярвайте в това, което Бог ви е дал: добрият ум, доброто сърце, доброто тяло, в което сега живеете!
към беседата >>
Казва: Как?
Чудна работа! – Че здравият лекар, който лекува болните, е в рая. Болният, който страда от коремоболие или нещо друго, той е в ада. Той се моли и казва: Отче Авраме, спасение! Лекарят казва: Аз здрав не мога да те направя, но ще ти дам съвет, и ако ме послушаш, може да излезеш из ада.
Казва: Как?
– Та един, който е в ада, започва да се моли на Господа да му покаже. Казва: Сгреших, от незнание дойдох. Бъди добър Господи, помогни ми да изправя работата! Най-после Бог накарва да открият книгата на живота, направил ли е поне едно добро, за да може да му помогнат. Като разтворили книгата, намерили, че той веднаж дал един голям морков на една вдовица.
към беседата >>
Тогава казваме, че някой е дявол.
Само че, отвътре трябва да започнем, там ще видим образа. Казвам: Човек е направен по образ и подобие на Бога. Щом погледнеш, ще видиш Божественото. Туй Божественото е и отвън, ще го видиш. Имаш един образ, с който сравняваш нещата.
Тогава казваме, че някой е дявол.
Гръцка дума е тя. Българите казват: Дявол е, умен човек значи, същество, в което е развит умът. Казват дух, но две мнения има – едни духове са започнали своето развитие с ума, други са започнали своето развитие със сърцето. Тези, които са започнали своето развитие със сърцето, са слезли в гъстата материя. Тези, които са започнали с ума си, са се качили горе.
към беседата >>
Вярвайте в това, което Бог ви е дал: добрият ум, доброто сърце, доброто тяло, в което сега живеете!
Едно ви недостига: разбиране, любовно разбиране. Любовното разбиране е истинолюбивото разбиране, то трябва в света, там е спасението на всичките хора.
Вярвайте в това, което Бог ви е дал: добрият ум, доброто сърце, доброто тяло, в което сега живеете!
към беседата >>
– Та един, който е в ада, започва да се моли на Господа да му покаже.
– Че здравият лекар, който лекува болните, е в рая. Болният, който страда от коремоболие или нещо друго, той е в ада. Той се моли и казва: Отче Авраме, спасение! Лекарят казва: Аз здрав не мога да те направя, но ще ти дам съвет, и ако ме послушаш, може да излезеш из ада. Казва: Как?
– Та един, който е в ада, започва да се моли на Господа да му покаже.
Казва: Сгреших, от незнание дойдох. Бъди добър Господи, помогни ми да изправя работата! Най-после Бог накарва да открият книгата на живота, направил ли е поне едно добро, за да може да му помогнат. Като разтворили книгата, намерили, че той веднаж дал един голям морков на една вдовица. Господ казва на ангела: Вземете този морков, нека се хване за моркова, че го изведете из ада.
към беседата >>
Гръцка дума е тя.
Казвам: Човек е направен по образ и подобие на Бога. Щом погледнеш, ще видиш Божественото. Туй Божественото е и отвън, ще го видиш. Имаш един образ, с който сравняваш нещата. Тогава казваме, че някой е дявол.
Гръцка дума е тя.
Българите казват: Дявол е, умен човек значи, същество, в което е развит умът. Казват дух, но две мнения има – едни духове са започнали своето развитие с ума, други са започнали своето развитие със сърцето. Тези, които са започнали своето развитие със сърцето, са слезли в гъстата материя. Тези, които са започнали с ума си, са се качили горе. Едните наричам добри духове, другите – лоши.
към беседата >>
Казва: Сгреших, от незнание дойдох.
Болният, който страда от коремоболие или нещо друго, той е в ада. Той се моли и казва: Отче Авраме, спасение! Лекарят казва: Аз здрав не мога да те направя, но ще ти дам съвет, и ако ме послушаш, може да излезеш из ада. Казва: Как? – Та един, който е в ада, започва да се моли на Господа да му покаже.
Казва: Сгреших, от незнание дойдох.
Бъди добър Господи, помогни ми да изправя работата! Най-после Бог накарва да открият книгата на живота, направил ли е поне едно добро, за да може да му помогнат. Като разтворили книгата, намерили, че той веднаж дал един голям морков на една вдовица. Господ казва на ангела: Вземете този морков, нека се хване за моркова, че го изведете из ада. Отива ангелът, подава му моркова, хванал се и тръгнали.
към беседата >>
Българите казват: Дявол е, умен човек значи, същество, в което е развит умът.
Щом погледнеш, ще видиш Божественото. Туй Божественото е и отвън, ще го видиш. Имаш един образ, с който сравняваш нещата. Тогава казваме, че някой е дявол. Гръцка дума е тя.
Българите казват: Дявол е, умен човек значи, същество, в което е развит умът.
Казват дух, но две мнения има – едни духове са започнали своето развитие с ума, други са започнали своето развитие със сърцето. Тези, които са започнали своето развитие със сърцето, са слезли в гъстата материя. Тези, които са започнали с ума си, са се качили горе. Едните наричам добри духове, другите – лоши. И едните и другите работят.
към беседата >>
Бъди добър Господи, помогни ми да изправя работата!
Той се моли и казва: Отче Авраме, спасение! Лекарят казва: Аз здрав не мога да те направя, но ще ти дам съвет, и ако ме послушаш, може да излезеш из ада. Казва: Как? – Та един, който е в ада, започва да се моли на Господа да му покаже. Казва: Сгреших, от незнание дойдох.
Бъди добър Господи, помогни ми да изправя работата!
Най-после Бог накарва да открият книгата на живота, направил ли е поне едно добро, за да може да му помогнат. Като разтворили книгата, намерили, че той веднаж дал един голям морков на една вдовица. Господ казва на ангела: Вземете този морков, нека се хване за моркова, че го изведете из ада. Отива ангелът, подава му моркова, хванал се и тръгнали. Други се заловили за краката, за ръцете и той като погледнал – цяла върволица наловени – той казва: Този морков е мой!
към беседата >>
Казват дух, но две мнения има – едни духове са започнали своето развитие с ума, други са започнали своето развитие със сърцето.
Туй Божественото е и отвън, ще го видиш. Имаш един образ, с който сравняваш нещата. Тогава казваме, че някой е дявол. Гръцка дума е тя. Българите казват: Дявол е, умен човек значи, същество, в което е развит умът.
Казват дух, но две мнения има – едни духове са започнали своето развитие с ума, други са започнали своето развитие със сърцето.
Тези, които са започнали своето развитие със сърцето, са слезли в гъстата материя. Тези, които са започнали с ума си, са се качили горе. Едните наричам добри духове, другите – лоши. И едните и другите работят. Според както работят те имат своите последствия.
към беседата >>
Най-после Бог накарва да открият книгата на живота, направил ли е поне едно добро, за да може да му помогнат.
Лекарят казва: Аз здрав не мога да те направя, но ще ти дам съвет, и ако ме послушаш, може да излезеш из ада. Казва: Как? – Та един, който е в ада, започва да се моли на Господа да му покаже. Казва: Сгреших, от незнание дойдох. Бъди добър Господи, помогни ми да изправя работата!
Най-после Бог накарва да открият книгата на живота, направил ли е поне едно добро, за да може да му помогнат.
Като разтворили книгата, намерили, че той веднаж дал един голям морков на една вдовица. Господ казва на ангела: Вземете този морков, нека се хване за моркова, че го изведете из ада. Отива ангелът, подава му моркова, хванал се и тръгнали. Други се заловили за краката, за ръцете и той като погледнал – цяла върволица наловени – той казва: Този морков е мой! Тогава слиза пак в ада.
към беседата >>
Тези, които са започнали своето развитие със сърцето, са слезли в гъстата материя.
Имаш един образ, с който сравняваш нещата. Тогава казваме, че някой е дявол. Гръцка дума е тя. Българите казват: Дявол е, умен човек значи, същество, в което е развит умът. Казват дух, но две мнения има – едни духове са започнали своето развитие с ума, други са започнали своето развитие със сърцето.
Тези, които са започнали своето развитие със сърцето, са слезли в гъстата материя.
Тези, които са започнали с ума си, са се качили горе. Едните наричам добри духове, другите – лоши. И едните и другите работят. Според както работят те имат своите последствия. Несгоди имат в света и много активни са.
към беседата >>
Като разтворили книгата, намерили, че той веднаж дал един голям морков на една вдовица.
Казва: Как? – Та един, който е в ада, започва да се моли на Господа да му покаже. Казва: Сгреших, от незнание дойдох. Бъди добър Господи, помогни ми да изправя работата! Най-после Бог накарва да открият книгата на живота, направил ли е поне едно добро, за да може да му помогнат.
Като разтворили книгата, намерили, че той веднаж дал един голям морков на една вдовица.
Господ казва на ангела: Вземете този морков, нека се хване за моркова, че го изведете из ада. Отива ангелът, подава му моркова, хванал се и тръгнали. Други се заловили за краката, за ръцете и той като погледнал – цяла върволица наловени – той казва: Този морков е мой! Тогава слиза пак в ада. – Остави този морков, нека се държат за краката ти, излез из ада навън.
към беседата >>
Тези, които са започнали с ума си, са се качили горе.
Тогава казваме, че някой е дявол. Гръцка дума е тя. Българите казват: Дявол е, умен човек значи, същество, в което е развит умът. Казват дух, но две мнения има – едни духове са започнали своето развитие с ума, други са започнали своето развитие със сърцето. Тези, които са започнали своето развитие със сърцето, са слезли в гъстата материя.
Тези, които са започнали с ума си, са се качили горе.
Едните наричам добри духове, другите – лоши. И едните и другите работят. Според както работят те имат своите последствия. Несгоди имат в света и много активни са. Никак не се обезсърчават Вземете една мисъл, която те изкушава.
към беседата >>
Господ казва на ангела: Вземете този морков, нека се хване за моркова, че го изведете из ада.
– Та един, който е в ада, започва да се моли на Господа да му покаже. Казва: Сгреших, от незнание дойдох. Бъди добър Господи, помогни ми да изправя работата! Най-после Бог накарва да открият книгата на живота, направил ли е поне едно добро, за да може да му помогнат. Като разтворили книгата, намерили, че той веднаж дал един голям морков на една вдовица.
Господ казва на ангела: Вземете този морков, нека се хване за моркова, че го изведете из ада.
Отива ангелът, подава му моркова, хванал се и тръгнали. Други се заловили за краката, за ръцете и той като погледнал – цяла върволица наловени – той казва: Този морков е мой! Тогава слиза пак в ада. – Остави този морков, нека се държат за краката ти, излез из ада навън. Сегашните хора казват: Тази религия е моя.
към беседата >>
Едните наричам добри духове, другите – лоши.
Гръцка дума е тя. Българите казват: Дявол е, умен човек значи, същество, в което е развит умът. Казват дух, но две мнения има – едни духове са започнали своето развитие с ума, други са започнали своето развитие със сърцето. Тези, които са започнали своето развитие със сърцето, са слезли в гъстата материя. Тези, които са започнали с ума си, са се качили горе.
Едните наричам добри духове, другите – лоши.
И едните и другите работят. Според както работят те имат своите последствия. Несгоди имат в света и много активни са. Никак не се обезсърчават Вземете една мисъл, която те изкушава. То е същество – знае ти слабостите.
към беседата >>
Отива ангелът, подава му моркова, хванал се и тръгнали.
Казва: Сгреших, от незнание дойдох. Бъди добър Господи, помогни ми да изправя работата! Най-после Бог накарва да открият книгата на живота, направил ли е поне едно добро, за да може да му помогнат. Като разтворили книгата, намерили, че той веднаж дал един голям морков на една вдовица. Господ казва на ангела: Вземете този морков, нека се хване за моркова, че го изведете из ада.
Отива ангелът, подава му моркова, хванал се и тръгнали.
Други се заловили за краката, за ръцете и той като погледнал – цяла върволица наловени – той казва: Този морков е мой! Тогава слиза пак в ада. – Остави този морков, нека се държат за краката ти, излез из ада навън. Сегашните хора казват: Тази религия е моя. Светът според мене е такъв.
към беседата >>
И едните и другите работят.
Българите казват: Дявол е, умен човек значи, същество, в което е развит умът. Казват дух, но две мнения има – едни духове са започнали своето развитие с ума, други са започнали своето развитие със сърцето. Тези, които са започнали своето развитие със сърцето, са слезли в гъстата материя. Тези, които са започнали с ума си, са се качили горе. Едните наричам добри духове, другите – лоши.
И едните и другите работят.
Според както работят те имат своите последствия. Несгоди имат в света и много активни са. Никак не се обезсърчават Вземете една мисъл, която те изкушава. То е същество – знае ти слабостите. Представя по един начин изкушение,по втори, по трети, по четвърти, по пети.
към беседата >>
Други се заловили за краката, за ръцете и той като погледнал – цяла върволица наловени – той казва: Този морков е мой!
Бъди добър Господи, помогни ми да изправя работата! Най-после Бог накарва да открият книгата на живота, направил ли е поне едно добро, за да може да му помогнат. Като разтворили книгата, намерили, че той веднаж дал един голям морков на една вдовица. Господ казва на ангела: Вземете този морков, нека се хване за моркова, че го изведете из ада. Отива ангелът, подава му моркова, хванал се и тръгнали.
Други се заловили за краката, за ръцете и той като погледнал – цяла върволица наловени – той казва: Този морков е мой!
Тогава слиза пак в ада. – Остави този морков, нека се държат за краката ти, излез из ада навън. Сегашните хора казват: Тази религия е моя. Светът според мене е такъв. Сега само едно верую има.
към беседата >>
Според както работят те имат своите последствия.
Казват дух, но две мнения има – едни духове са започнали своето развитие с ума, други са започнали своето развитие със сърцето. Тези, които са започнали своето развитие със сърцето, са слезли в гъстата материя. Тези, които са започнали с ума си, са се качили горе. Едните наричам добри духове, другите – лоши. И едните и другите работят.
Според както работят те имат своите последствия.
Несгоди имат в света и много активни са. Никак не се обезсърчават Вземете една мисъл, която те изкушава. То е същество – знае ти слабостите. Представя по един начин изкушение,по втори, по трети, по четвърти, по пети. Явява се при един голям философ един от тези духове и казва: Слушай, ако ти не направиш това, което ти казвам, аз ще те утрепя, ще те убия.
към беседата >>
Тогава слиза пак в ада.
Най-после Бог накарва да открият книгата на живота, направил ли е поне едно добро, за да може да му помогнат. Като разтворили книгата, намерили, че той веднаж дал един голям морков на една вдовица. Господ казва на ангела: Вземете този морков, нека се хване за моркова, че го изведете из ада. Отива ангелът, подава му моркова, хванал се и тръгнали. Други се заловили за краката, за ръцете и той като погледнал – цяла върволица наловени – той казва: Този морков е мой!
Тогава слиза пак в ада.
– Остави този морков, нека се държат за краката ти, излез из ада навън. Сегашните хора казват: Тази религия е моя. Светът според мене е такъв. Сега само едно верую има.
към беседата >>
Несгоди имат в света и много активни са.
Тези, които са започнали своето развитие със сърцето, са слезли в гъстата материя. Тези, които са започнали с ума си, са се качили горе. Едните наричам добри духове, другите – лоши. И едните и другите работят. Според както работят те имат своите последствия.
Несгоди имат в света и много активни са.
Никак не се обезсърчават Вземете една мисъл, която те изкушава. То е същество – знае ти слабостите. Представя по един начин изкушение,по втори, по трети, по четвърти, по пети. Явява се при един голям философ един от тези духове и казва: Слушай, ако ти не направиш това, което ти казвам, аз ще те утрепя, ще те убия. Казва: Ще ти кажа няколко неща, ще ме слушаш.
към беседата >>
– Остави този морков, нека се държат за краката ти, излез из ада навън.
Като разтворили книгата, намерили, че той веднаж дал един голям морков на една вдовица. Господ казва на ангела: Вземете този морков, нека се хване за моркова, че го изведете из ада. Отива ангелът, подава му моркова, хванал се и тръгнали. Други се заловили за краката, за ръцете и той като погледнал – цяла върволица наловени – той казва: Този морков е мой! Тогава слиза пак в ада.
– Остави този морков, нека се държат за краката ти, излез из ада навън.
Сегашните хора казват: Тази религия е моя. Светът според мене е такъв. Сега само едно верую има.
към беседата >>
Никак не се обезсърчават Вземете една мисъл, която те изкушава.
Тези, които са започнали с ума си, са се качили горе. Едните наричам добри духове, другите – лоши. И едните и другите работят. Според както работят те имат своите последствия. Несгоди имат в света и много активни са.
Никак не се обезсърчават Вземете една мисъл, която те изкушава.
То е същество – знае ти слабостите. Представя по един начин изкушение,по втори, по трети, по четвърти, по пети. Явява се при един голям философ един от тези духове и казва: Слушай, ако ти не направиш това, което ти казвам, аз ще те утрепя, ще те убия. Казва: Ще ти кажа няколко неща, ще ме слушаш. Искам да направиш едно убийство.
към беседата >>
Сегашните хора казват: Тази религия е моя.
Господ казва на ангела: Вземете този морков, нека се хване за моркова, че го изведете из ада. Отива ангелът, подава му моркова, хванал се и тръгнали. Други се заловили за краката, за ръцете и той като погледнал – цяла върволица наловени – той казва: Този морков е мой! Тогава слиза пак в ада. – Остави този морков, нека се държат за краката ти, излез из ада навън.
Сегашните хора казват: Тази религия е моя.
Светът според мене е такъв. Сега само едно верую има.
към беседата >>
То е същество – знае ти слабостите.
Едните наричам добри духове, другите – лоши. И едните и другите работят. Според както работят те имат своите последствия. Несгоди имат в света и много активни са. Никак не се обезсърчават Вземете една мисъл, която те изкушава.
То е същество – знае ти слабостите.
Представя по един начин изкушение,по втори, по трети, по четвърти, по пети. Явява се при един голям философ един от тези духове и казва: Слушай, ако ти не направиш това, което ти казвам, аз ще те утрепя, ще те убия. Казва: Ще ти кажа няколко неща, ще ме слушаш. Искам да направиш едно убийство. – Туй не мога да направя.
към беседата >>
Светът според мене е такъв.
Отива ангелът, подава му моркова, хванал се и тръгнали. Други се заловили за краката, за ръцете и той като погледнал – цяла върволица наловени – той казва: Този морков е мой! Тогава слиза пак в ада. – Остави този морков, нека се държат за краката ти, излез из ада навън. Сегашните хора казват: Тази религия е моя.
Светът според мене е такъв.
Сега само едно верую има.
към беседата >>
Представя по един начин изкушение,по втори, по трети, по четвърти, по пети.
И едните и другите работят. Според както работят те имат своите последствия. Несгоди имат в света и много активни са. Никак не се обезсърчават Вземете една мисъл, която те изкушава. То е същество – знае ти слабостите.
Представя по един начин изкушение,по втори, по трети, по четвърти, по пети.
Явява се при един голям философ един от тези духове и казва: Слушай, ако ти не направиш това, което ти казвам, аз ще те утрепя, ще те убия. Казва: Ще ти кажа няколко неща, ще ме слушаш. Искам да направиш едно убийство. – Туй не мога да направя. – Второ, ще те накарам да разрушиш тялото му.
към беседата >>
Сега само едно верую има.
Други се заловили за краката, за ръцете и той като погледнал – цяла върволица наловени – той казва: Този морков е мой! Тогава слиза пак в ада. – Остави този морков, нека се държат за краката ти, излез из ада навън. Сегашните хора казват: Тази религия е моя. Светът според мене е такъв.
Сега само едно верую има.
към беседата >>
Явява се при един голям философ един от тези духове и казва: Слушай, ако ти не направиш това, което ти казвам, аз ще те утрепя, ще те убия.
Според както работят те имат своите последствия. Несгоди имат в света и много активни са. Никак не се обезсърчават Вземете една мисъл, която те изкушава. То е същество – знае ти слабостите. Представя по един начин изкушение,по втори, по трети, по четвърти, по пети.
Явява се при един голям философ един от тези духове и казва: Слушай, ако ти не направиш това, което ти казвам, аз ще те утрепя, ще те убия.
Казва: Ще ти кажа няколко неща, ще ме слушаш. Искам да направиш едно убийство. – Туй не мога да направя. – Второ, ще те накарам да разрушиш тялото му. – И това не мога да направя.
към беседата >>
Едно ти недостига – да разбираш.
Едно ти недостига – да разбираш.
Като разбираш, да приложиш и да повярваш, че Бог ти е дал един отличен ум; да повярваш, че Бог ти е дал едно отлично сърце; да повярваш, че Бог ти е дал едно отлично тяло; после ти е дал един свят с всички удобства и всички приспособления. Тогава благодари и работи. Всичко, каквото намериш, каквото работиш тук, ще работиш и на другия свят. Детето какво ще научи в училището? При майка си ще се забавлява, в училището ще се учи, ще смята, ще рисува.
към беседата >>
Казва: Ще ти кажа няколко неща, ще ме слушаш.
Несгоди имат в света и много активни са. Никак не се обезсърчават Вземете една мисъл, която те изкушава. То е същество – знае ти слабостите. Представя по един начин изкушение,по втори, по трети, по четвърти, по пети. Явява се при един голям философ един от тези духове и казва: Слушай, ако ти не направиш това, което ти казвам, аз ще те утрепя, ще те убия.
Казва: Ще ти кажа няколко неща, ще ме слушаш.
Искам да направиш едно убийство. – Туй не мога да направя. – Второ, ще те накарам да разрушиш тялото му. – И това не мога да направя. Казва: Ще ти дам едно изпитание, ще ти дам да изпиеш една чаша винце.
към беседата >>
Като разбираш, да приложиш и да повярваш, че Бог ти е дал един отличен ум; да повярваш, че Бог ти е дал едно отлично сърце; да повярваш, че Бог ти е дал едно отлично тяло; после ти е дал един свят с всички удобства и всички приспособления.
Едно ти недостига – да разбираш.
Като разбираш, да приложиш и да повярваш, че Бог ти е дал един отличен ум; да повярваш, че Бог ти е дал едно отлично сърце; да повярваш, че Бог ти е дал едно отлично тяло; после ти е дал един свят с всички удобства и всички приспособления.
Тогава благодари и работи. Всичко, каквото намериш, каквото работиш тук, ще работиш и на другия свят. Детето какво ще научи в училището? При майка си ще се забавлява, в училището ще се учи, ще смята, ще рисува. Някой път ще го учи учителят му да посажда цветя и плодни дръвчета.
към беседата >>
Искам да направиш едно убийство.
Никак не се обезсърчават Вземете една мисъл, която те изкушава. То е същество – знае ти слабостите. Представя по един начин изкушение,по втори, по трети, по четвърти, по пети. Явява се при един голям философ един от тези духове и казва: Слушай, ако ти не направиш това, което ти казвам, аз ще те утрепя, ще те убия. Казва: Ще ти кажа няколко неща, ще ме слушаш.
Искам да направиш едно убийство.
– Туй не мога да направя. – Второ, ще те накарам да разрушиш тялото му. – И това не мога да направя. Казва: Ще ти дам едно изпитание, ще ти дам да изпиеш една чаша винце. – Казва: Това мога да направя.
към беседата >>
Тогава благодари и работи.
Едно ти недостига – да разбираш. Като разбираш, да приложиш и да повярваш, че Бог ти е дал един отличен ум; да повярваш, че Бог ти е дал едно отлично сърце; да повярваш, че Бог ти е дал едно отлично тяло; после ти е дал един свят с всички удобства и всички приспособления.
Тогава благодари и работи.
Всичко, каквото намериш, каквото работиш тук, ще работиш и на другия свят. Детето какво ще научи в училището? При майка си ще се забавлява, в училището ще се учи, ще смята, ще рисува. Някой път ще го учи учителят му да посажда цветя и плодни дръвчета. Сега седите и казвате: От нас нищо няма да стане.
към беседата >>
– Туй не мога да направя.
То е същество – знае ти слабостите. Представя по един начин изкушение,по втори, по трети, по четвърти, по пети. Явява се при един голям философ един от тези духове и казва: Слушай, ако ти не направиш това, което ти казвам, аз ще те утрепя, ще те убия. Казва: Ще ти кажа няколко неща, ще ме слушаш. Искам да направиш едно убийство.
– Туй не мога да направя.
– Второ, ще те накарам да разрушиш тялото му. – И това не мога да направя. Казва: Ще ти дам едно изпитание, ще ти дам да изпиеш една чаша винце. – Казва: Това мога да направя. След като пил чашата вино, направил всичките престъпления.
към беседата >>
Всичко, каквото намериш, каквото работиш тук, ще работиш и на другия свят.
Едно ти недостига – да разбираш. Като разбираш, да приложиш и да повярваш, че Бог ти е дал един отличен ум; да повярваш, че Бог ти е дал едно отлично сърце; да повярваш, че Бог ти е дал едно отлично тяло; после ти е дал един свят с всички удобства и всички приспособления. Тогава благодари и работи.
Всичко, каквото намериш, каквото работиш тук, ще работиш и на другия свят.
Детето какво ще научи в училището? При майка си ще се забавлява, в училището ще се учи, ще смята, ще рисува. Някой път ще го учи учителят му да посажда цветя и плодни дръвчета. Сега седите и казвате: От нас нищо няма да стане. – Ти не знаеш какво говориш!
към беседата >>
– Второ, ще те накарам да разрушиш тялото му.
Представя по един начин изкушение,по втори, по трети, по четвърти, по пети. Явява се при един голям философ един от тези духове и казва: Слушай, ако ти не направиш това, което ти казвам, аз ще те утрепя, ще те убия. Казва: Ще ти кажа няколко неща, ще ме слушаш. Искам да направиш едно убийство. – Туй не мога да направя.
– Второ, ще те накарам да разрушиш тялото му.
– И това не мога да направя. Казва: Ще ти дам едно изпитание, ще ти дам да изпиеш една чаша винце. – Казва: Това мога да направя. След като пил чашата вино, направил всичките престъпления. Голямото престъпление и малкото престъпление след време еднакво действие имат.
към беседата >>
Детето какво ще научи в училището?
Едно ти недостига – да разбираш. Като разбираш, да приложиш и да повярваш, че Бог ти е дал един отличен ум; да повярваш, че Бог ти е дал едно отлично сърце; да повярваш, че Бог ти е дал едно отлично тяло; после ти е дал един свят с всички удобства и всички приспособления. Тогава благодари и работи. Всичко, каквото намериш, каквото работиш тук, ще работиш и на другия свят.
Детето какво ще научи в училището?
При майка си ще се забавлява, в училището ще се учи, ще смята, ще рисува. Някой път ще го учи учителят му да посажда цветя и плодни дръвчета. Сега седите и казвате: От нас нищо няма да стане. – Ти не знаеш какво говориш! – Ако държиш житото в хамбаря, нищо няма да стане.
към беседата >>
– И това не мога да направя.
Явява се при един голям философ един от тези духове и казва: Слушай, ако ти не направиш това, което ти казвам, аз ще те утрепя, ще те убия. Казва: Ще ти кажа няколко неща, ще ме слушаш. Искам да направиш едно убийство. – Туй не мога да направя. – Второ, ще те накарам да разрушиш тялото му.
– И това не мога да направя.
Казва: Ще ти дам едно изпитание, ще ти дам да изпиеш една чаша винце. – Казва: Това мога да направя. След като пил чашата вино, направил всичките престъпления. Голямото престъпление и малкото престъпление след време еднакво действие имат.
към беседата >>
При майка си ще се забавлява, в училището ще се учи, ще смята, ще рисува.
Едно ти недостига – да разбираш. Като разбираш, да приложиш и да повярваш, че Бог ти е дал един отличен ум; да повярваш, че Бог ти е дал едно отлично сърце; да повярваш, че Бог ти е дал едно отлично тяло; после ти е дал един свят с всички удобства и всички приспособления. Тогава благодари и работи. Всичко, каквото намериш, каквото работиш тук, ще работиш и на другия свят. Детето какво ще научи в училището?
При майка си ще се забавлява, в училището ще се учи, ще смята, ще рисува.
Някой път ще го учи учителят му да посажда цветя и плодни дръвчета. Сега седите и казвате: От нас нищо няма да стане. – Ти не знаеш какво говориш! – Ако държиш житото в хамбаря, нищо няма да стане. Не че ще изчезне – нищо няма да стане, нищо няма да излезе.
към беседата >>
Казва: Ще ти дам едно изпитание, ще ти дам да изпиеш една чаша винце.
Казва: Ще ти кажа няколко неща, ще ме слушаш. Искам да направиш едно убийство. – Туй не мога да направя. – Второ, ще те накарам да разрушиш тялото му. – И това не мога да направя.
Казва: Ще ти дам едно изпитание, ще ти дам да изпиеш една чаша винце.
– Казва: Това мога да направя. След като пил чашата вино, направил всичките престъпления. Голямото престъпление и малкото престъпление след време еднакво действие имат.
към беседата >>
Някой път ще го учи учителят му да посажда цветя и плодни дръвчета.
Като разбираш, да приложиш и да повярваш, че Бог ти е дал един отличен ум; да повярваш, че Бог ти е дал едно отлично сърце; да повярваш, че Бог ти е дал едно отлично тяло; после ти е дал един свят с всички удобства и всички приспособления. Тогава благодари и работи. Всичко, каквото намериш, каквото работиш тук, ще работиш и на другия свят. Детето какво ще научи в училището? При майка си ще се забавлява, в училището ще се учи, ще смята, ще рисува.
Някой път ще го учи учителят му да посажда цветя и плодни дръвчета.
Сега седите и казвате: От нас нищо няма да стане. – Ти не знаеш какво говориш! – Ако държиш житото в хамбаря, нищо няма да стане. Не че ще изчезне – нищо няма да стане, нищо няма да излезе. Но, ако посееш житото на нивата, ще излезе нещо.
към беседата >>
– Казва: Това мога да направя.
Искам да направиш едно убийство. – Туй не мога да направя. – Второ, ще те накарам да разрушиш тялото му. – И това не мога да направя. Казва: Ще ти дам едно изпитание, ще ти дам да изпиеш една чаша винце.
– Казва: Това мога да направя.
След като пил чашата вино, направил всичките престъпления. Голямото престъпление и малкото престъпление след време еднакво действие имат.
към беседата >>
Сега седите и казвате: От нас нищо няма да стане.
Тогава благодари и работи. Всичко, каквото намериш, каквото работиш тук, ще работиш и на другия свят. Детето какво ще научи в училището? При майка си ще се забавлява, в училището ще се учи, ще смята, ще рисува. Някой път ще го учи учителят му да посажда цветя и плодни дръвчета.
Сега седите и казвате: От нас нищо няма да стане.
– Ти не знаеш какво говориш! – Ако държиш житото в хамбаря, нищо няма да стане. Не че ще изчезне – нищо няма да стане, нищо няма да излезе. Но, ако посееш житото на нивата, ще излезе нещо. Ако държиш парите в касата, нищо няма да излезе; ако ги дадеш в обръщение, ще излезе нещо.
към беседата >>
След като пил чашата вино, направил всичките престъпления.
– Туй не мога да направя. – Второ, ще те накарам да разрушиш тялото му. – И това не мога да направя. Казва: Ще ти дам едно изпитание, ще ти дам да изпиеш една чаша винце. – Казва: Това мога да направя.
След като пил чашата вино, направил всичките престъпления.
Голямото престъпление и малкото престъпление след време еднакво действие имат.
към беседата >>
– Ти не знаеш какво говориш!
Всичко, каквото намериш, каквото работиш тук, ще работиш и на другия свят. Детето какво ще научи в училището? При майка си ще се забавлява, в училището ще се учи, ще смята, ще рисува. Някой път ще го учи учителят му да посажда цветя и плодни дръвчета. Сега седите и казвате: От нас нищо няма да стане.
– Ти не знаеш какво говориш!
– Ако държиш житото в хамбаря, нищо няма да стане. Не че ще изчезне – нищо няма да стане, нищо няма да излезе. Но, ако посееш житото на нивата, ще излезе нещо. Ако държиш парите в касата, нищо няма да излезе; ако ги дадеш в обръщение, ще излезе нещо. Да държиш ума си, да не мислиш, че може да се повреди главата.
към беседата >>
Голямото престъпление и малкото престъпление след време еднакво действие имат.
– Второ, ще те накарам да разрушиш тялото му. – И това не мога да направя. Казва: Ще ти дам едно изпитание, ще ти дам да изпиеш една чаша винце. – Казва: Това мога да направя. След като пил чашата вино, направил всичките престъпления.
Голямото престъпление и малкото престъпление след време еднакво действие имат.
към беседата >>
– Ако държиш житото в хамбаря, нищо няма да стане.
Детето какво ще научи в училището? При майка си ще се забавлява, в училището ще се учи, ще смята, ще рисува. Някой път ще го учи учителят му да посажда цветя и плодни дръвчета. Сега седите и казвате: От нас нищо няма да стане. – Ти не знаеш какво говориш!
– Ако държиш житото в хамбаря, нищо няма да стане.
Не че ще изчезне – нищо няма да стане, нищо няма да излезе. Но, ако посееш житото на нивата, ще излезе нещо. Ако държиш парите в касата, нищо няма да излезе; ако ги дадеш в обръщение, ще излезе нещо. Да държиш ума си, да не мислиш, че може да се повреди главата. Пък и сърцето си да държиш, може и то да се повреди.
към беседата >>
Казвате: Да не пиеме вино.
Казвате: Да не пиеме вино.
– Хубаво, съгласен съм, всяко вино, което има ..... подквасата на живота, не го пий; всяко вино, което е изгубило своята сладчина, не го пий; всяко вино, което не е изгубило своята сладчина, пий! Всяко чувство, което има разрушителен характер, не го употребявай; всяко чувство, което има твоя характер и предава нещо на тебе, употреби го; всяка мисъл, която предава сила на ума ти, употреби я! Всяка мисъл, която отнема сила, отхвърли я! Всяко чувство, което придава сила на сърцето, тури го. Всеки един от вас може да направи този опит, няма никаква мъчнотия.
към беседата >>
Не че ще изчезне – нищо няма да стане, нищо няма да излезе.
При майка си ще се забавлява, в училището ще се учи, ще смята, ще рисува. Някой път ще го учи учителят му да посажда цветя и плодни дръвчета. Сега седите и казвате: От нас нищо няма да стане. – Ти не знаеш какво говориш! – Ако държиш житото в хамбаря, нищо няма да стане.
Не че ще изчезне – нищо няма да стане, нищо няма да излезе.
Но, ако посееш житото на нивата, ще излезе нещо. Ако държиш парите в касата, нищо няма да излезе; ако ги дадеш в обръщение, ще излезе нещо. Да държиш ума си, да не мислиш, че може да се повреди главата. Пък и сърцето си да държиш, може и то да се повреди. Сърцето се поврежда от неработене.
към беседата >>
– Хубаво, съгласен съм, всяко вино, което има ..... подквасата на живота, не го пий; всяко вино, което е изгубило своята сладчина, не го пий; всяко вино, което не е изгубило своята сладчина, пий!
Казвате: Да не пиеме вино.
– Хубаво, съгласен съм, всяко вино, което има ..... подквасата на живота, не го пий; всяко вино, което е изгубило своята сладчина, не го пий; всяко вино, което не е изгубило своята сладчина, пий!
Всяко чувство, което има разрушителен характер, не го употребявай; всяко чувство, което има твоя характер и предава нещо на тебе, употреби го; всяка мисъл, която предава сила на ума ти, употреби я! Всяка мисъл, която отнема сила, отхвърли я! Всяко чувство, което придава сила на сърцето, тури го. Всеки един от вас може да направи този опит, няма никаква мъчнотия. Не се изисква голяма философия.
към беседата >>
Но, ако посееш житото на нивата, ще излезе нещо.
Някой път ще го учи учителят му да посажда цветя и плодни дръвчета. Сега седите и казвате: От нас нищо няма да стане. – Ти не знаеш какво говориш! – Ако държиш житото в хамбаря, нищо няма да стане. Не че ще изчезне – нищо няма да стане, нищо няма да излезе.
Но, ако посееш житото на нивата, ще излезе нещо.
Ако държиш парите в касата, нищо няма да излезе; ако ги дадеш в обръщение, ще излезе нещо. Да държиш ума си, да не мислиш, че може да се повреди главата. Пък и сърцето си да държиш, може и то да се повреди. Сърцето се поврежда от неработене. Когато сърцето не функционира, и мозъка не функционира – тогава се повреждат.
към беседата >>
Всяко чувство, което има разрушителен характер, не го употребявай; всяко чувство, което има твоя характер и предава нещо на тебе, употреби го; всяка мисъл, която предава сила на ума ти, употреби я!
Казвате: Да не пиеме вино. – Хубаво, съгласен съм, всяко вино, което има ..... подквасата на живота, не го пий; всяко вино, което е изгубило своята сладчина, не го пий; всяко вино, което не е изгубило своята сладчина, пий!
Всяко чувство, което има разрушителен характер, не го употребявай; всяко чувство, което има твоя характер и предава нещо на тебе, употреби го; всяка мисъл, която предава сила на ума ти, употреби я!
Всяка мисъл, която отнема сила, отхвърли я! Всяко чувство, което придава сила на сърцето, тури го. Всеки един от вас може да направи този опит, няма никаква мъчнотия. Не се изисква голяма философия.
към беседата >>
Ако държиш парите в касата, нищо няма да излезе; ако ги дадеш в обръщение, ще излезе нещо.
Сега седите и казвате: От нас нищо няма да стане. – Ти не знаеш какво говориш! – Ако държиш житото в хамбаря, нищо няма да стане. Не че ще изчезне – нищо няма да стане, нищо няма да излезе. Но, ако посееш житото на нивата, ще излезе нещо.
Ако държиш парите в касата, нищо няма да излезе; ако ги дадеш в обръщение, ще излезе нещо.
Да държиш ума си, да не мислиш, че може да се повреди главата. Пък и сърцето си да държиш, може и то да се повреди. Сърцето се поврежда от неработене. Когато сърцето не функционира, и мозъка не функционира – тогава се повреждат.
към беседата >>
Всяка мисъл, която отнема сила, отхвърли я!
Казвате: Да не пиеме вино. – Хубаво, съгласен съм, всяко вино, което има ..... подквасата на живота, не го пий; всяко вино, което е изгубило своята сладчина, не го пий; всяко вино, което не е изгубило своята сладчина, пий! Всяко чувство, което има разрушителен характер, не го употребявай; всяко чувство, което има твоя характер и предава нещо на тебе, употреби го; всяка мисъл, която предава сила на ума ти, употреби я!
Всяка мисъл, която отнема сила, отхвърли я!
Всяко чувство, което придава сила на сърцето, тури го. Всеки един от вас може да направи този опит, няма никаква мъчнотия. Не се изисква голяма философия.
към беседата >>
Да държиш ума си, да не мислиш, че може да се повреди главата.
– Ти не знаеш какво говориш! – Ако държиш житото в хамбаря, нищо няма да стане. Не че ще изчезне – нищо няма да стане, нищо няма да излезе. Но, ако посееш житото на нивата, ще излезе нещо. Ако държиш парите в касата, нищо няма да излезе; ако ги дадеш в обръщение, ще излезе нещо.
Да държиш ума си, да не мислиш, че може да се повреди главата.
Пък и сърцето си да държиш, може и то да се повреди. Сърцето се поврежда от неработене. Когато сърцето не функционира, и мозъка не функционира – тогава се повреждат.
към беседата >>
Всяко чувство, което придава сила на сърцето, тури го.
Казвате: Да не пиеме вино. – Хубаво, съгласен съм, всяко вино, което има ..... подквасата на живота, не го пий; всяко вино, което е изгубило своята сладчина, не го пий; всяко вино, което не е изгубило своята сладчина, пий! Всяко чувство, което има разрушителен характер, не го употребявай; всяко чувство, което има твоя характер и предава нещо на тебе, употреби го; всяка мисъл, която предава сила на ума ти, употреби я! Всяка мисъл, която отнема сила, отхвърли я!
Всяко чувство, което придава сила на сърцето, тури го.
Всеки един от вас може да направи този опит, няма никаква мъчнотия. Не се изисква голяма философия.
към беседата >>
Пък и сърцето си да държиш, може и то да се повреди.
– Ако държиш житото в хамбаря, нищо няма да стане. Не че ще изчезне – нищо няма да стане, нищо няма да излезе. Но, ако посееш житото на нивата, ще излезе нещо. Ако държиш парите в касата, нищо няма да излезе; ако ги дадеш в обръщение, ще излезе нещо. Да държиш ума си, да не мислиш, че може да се повреди главата.
Пък и сърцето си да държиш, може и то да се повреди.
Сърцето се поврежда от неработене. Когато сърцето не функционира, и мозъка не функционира – тогава се повреждат.
към беседата >>
Всеки един от вас може да направи този опит, няма никаква мъчнотия.
Казвате: Да не пиеме вино. – Хубаво, съгласен съм, всяко вино, което има ..... подквасата на живота, не го пий; всяко вино, което е изгубило своята сладчина, не го пий; всяко вино, което не е изгубило своята сладчина, пий! Всяко чувство, което има разрушителен характер, не го употребявай; всяко чувство, което има твоя характер и предава нещо на тебе, употреби го; всяка мисъл, която предава сила на ума ти, употреби я! Всяка мисъл, която отнема сила, отхвърли я! Всяко чувство, което придава сила на сърцето, тури го.
Всеки един от вас може да направи този опит, няма никаква мъчнотия.
Не се изисква голяма философия.
към беседата >>
Сърцето се поврежда от неработене.
Не че ще изчезне – нищо няма да стане, нищо няма да излезе. Но, ако посееш житото на нивата, ще излезе нещо. Ако държиш парите в касата, нищо няма да излезе; ако ги дадеш в обръщение, ще излезе нещо. Да държиш ума си, да не мислиш, че може да се повреди главата. Пък и сърцето си да държиш, може и то да се повреди.
Сърцето се поврежда от неработене.
Когато сърцето не функционира, и мозъка не функционира – тогава се повреждат.
към беседата >>
Не се изисква голяма философия.
– Хубаво, съгласен съм, всяко вино, което има ..... подквасата на живота, не го пий; всяко вино, което е изгубило своята сладчина, не го пий; всяко вино, което не е изгубило своята сладчина, пий! Всяко чувство, което има разрушителен характер, не го употребявай; всяко чувство, което има твоя характер и предава нещо на тебе, употреби го; всяка мисъл, която предава сила на ума ти, употреби я! Всяка мисъл, която отнема сила, отхвърли я! Всяко чувство, което придава сила на сърцето, тури го. Всеки един от вас може да направи този опит, няма никаква мъчнотия.
Не се изисква голяма философия.
към беседата >>
Когато сърцето не функционира, и мозъка не функционира – тогава се повреждат.
Но, ако посееш житото на нивата, ще излезе нещо. Ако държиш парите в касата, нищо няма да излезе; ако ги дадеш в обръщение, ще излезе нещо. Да държиш ума си, да не мислиш, че може да се повреди главата. Пък и сърцето си да държиш, може и то да се повреди. Сърцето се поврежда от неработене.
Когато сърцето не функционира, и мозъка не функционира – тогава се повреждат.
към беседата >>
Сега в положителните науки, аз считам положителна наука музиката.
Сега в положителните науки, аз считам положителна наука музиката.
Музиката е положителна, изкуството е положителна наука. Там като дойдеш не може да се хвалиш от работата, която вършиш, артист, или скулптор, или певец, ако си. От пеенето – ти може да вземаш четири октави, те ти трябват. Достатъчно е и три октави да пееш, за да постигнеш каквото искаш. Изисква се да знаеш законите как да упражняваш гласа си.
към беседата >>
Ние се спираме какво е казал Христос.
Ние се спираме какво е казал Христос.
Във времето на Христос много малко хора имаше, които разбираха неговото учение. Тогава е говорил само с притчи. А притчите, то е неразбиране. „Праведните ще наследят царството Божие“, но как ще го наследят? – Един светия, как става светия?
към беседата >>
Музиката е положителна, изкуството е положителна наука.
Сега в положителните науки, аз считам положителна наука музиката.
Музиката е положителна, изкуството е положителна наука.
Там като дойдеш не може да се хвалиш от работата, която вършиш, артист, или скулптор, или певец, ако си. От пеенето – ти може да вземаш четири октави, те ти трябват. Достатъчно е и три октави да пееш, за да постигнеш каквото искаш. Изисква се да знаеш законите как да упражняваш гласа си. Много методи има за пеенето, да се постави гласа за пример.
към беседата >>
Във времето на Христос много малко хора имаше, които разбираха неговото учение.
Ние се спираме какво е казал Христос.
Във времето на Христос много малко хора имаше, които разбираха неговото учение.
Тогава е говорил само с притчи. А притчите, то е неразбиране. „Праведните ще наследят царството Божие“, но как ще го наследят? – Един светия, как става светия? – Той има ли някой апартамент или някоя фабрика има ли?
към беседата >>
Там като дойдеш не може да се хвалиш от работата, която вършиш, артист, или скулптор, или певец, ако си.
Сега в положителните науки, аз считам положителна наука музиката. Музиката е положителна, изкуството е положителна наука.
Там като дойдеш не може да се хвалиш от работата, която вършиш, артист, или скулптор, или певец, ако си.
От пеенето – ти може да вземаш четири октави, те ти трябват. Достатъчно е и три октави да пееш, за да постигнеш каквото искаш. Изисква се да знаеш законите как да упражняваш гласа си. Много методи има за пеенето, да се постави гласа за пример. Гласа няма какво да се поставя.
към беседата >>
Тогава е говорил само с притчи.
Ние се спираме какво е казал Христос. Във времето на Христос много малко хора имаше, които разбираха неговото учение.
Тогава е говорил само с притчи.
А притчите, то е неразбиране. „Праведните ще наследят царството Божие“, но как ще го наследят? – Един светия, как става светия? – Той има ли някой апартамент или някоя фабрика има ли? Или директор ли е светията на някой университет, или пръв министър е някъде?
към беседата >>
От пеенето – ти може да вземаш четири октави, те ти трябват.
Сега в положителните науки, аз считам положителна наука музиката. Музиката е положителна, изкуството е положителна наука. Там като дойдеш не може да се хвалиш от работата, която вършиш, артист, или скулптор, или певец, ако си.
От пеенето – ти може да вземаш четири октави, те ти трябват.
Достатъчно е и три октави да пееш, за да постигнеш каквото искаш. Изисква се да знаеш законите как да упражняваш гласа си. Много методи има за пеенето, да се постави гласа за пример. Гласа няма какво да се поставя. Аз бих ви дал един съвет.
към беседата >>
А притчите, то е неразбиране.
Ние се спираме какво е казал Христос. Във времето на Христос много малко хора имаше, които разбираха неговото учение. Тогава е говорил само с притчи.
А притчите, то е неразбиране.
„Праведните ще наследят царството Божие“, но как ще го наследят? – Един светия, как става светия? – Той има ли някой апартамент или някоя фабрика има ли? Или директор ли е светията на някой университет, или пръв министър е някъде? – Някъде из планината мисли.
към беседата >>
Достатъчно е и три октави да пееш, за да постигнеш каквото искаш.
Сега в положителните науки, аз считам положителна наука музиката. Музиката е положителна, изкуството е положителна наука. Там като дойдеш не може да се хвалиш от работата, която вършиш, артист, или скулптор, или певец, ако си. От пеенето – ти може да вземаш четири октави, те ти трябват.
Достатъчно е и три октави да пееш, за да постигнеш каквото искаш.
Изисква се да знаеш законите как да упражняваш гласа си. Много методи има за пеенето, да се постави гласа за пример. Гласа няма какво да се поставя. Аз бих ви дал един съвет. Когато вземате урок, никога не вземайте урок, бих ви съветвал, от един учител по музика, който не ви обича и когото не обичаш.
към беседата >>
„Праведните ще наследят царството Божие“, но как ще го наследят?
Ние се спираме какво е казал Христос. Във времето на Христос много малко хора имаше, които разбираха неговото учение. Тогава е говорил само с притчи. А притчите, то е неразбиране.
„Праведните ще наследят царството Божие“, но как ще го наследят?
– Един светия, как става светия? – Той има ли някой апартамент или някоя фабрика има ли? Или директор ли е светията на някой университет, или пръв министър е някъде? – Някъде из планината мисли. – Какво мисли?
към беседата >>
Изисква се да знаеш законите как да упражняваш гласа си.
Сега в положителните науки, аз считам положителна наука музиката. Музиката е положителна, изкуството е положителна наука. Там като дойдеш не може да се хвалиш от работата, която вършиш, артист, или скулптор, или певец, ако си. От пеенето – ти може да вземаш четири октави, те ти трябват. Достатъчно е и три октави да пееш, за да постигнеш каквото искаш.
Изисква се да знаеш законите как да упражняваш гласа си.
Много методи има за пеенето, да се постави гласа за пример. Гласа няма какво да се поставя. Аз бих ви дал един съвет. Когато вземате урок, никога не вземайте урок, бих ви съветвал, от един учител по музика, който не ви обича и когото не обичаш. Когото обичаш и който те обича – вземай уроци.
към беседата >>
– Един светия, как става светия?
Ние се спираме какво е казал Христос. Във времето на Христос много малко хора имаше, които разбираха неговото учение. Тогава е говорил само с притчи. А притчите, то е неразбиране. „Праведните ще наследят царството Божие“, но как ще го наследят?
– Един светия, как става светия?
– Той има ли някой апартамент или някоя фабрика има ли? Или директор ли е светията на някой университет, или пръв министър е някъде? – Някъде из планината мисли. – Какво мисли? – Човекът разсъждава, природата изучава.
към беседата >>
Много методи има за пеенето, да се постави гласа за пример.
Музиката е положителна, изкуството е положителна наука. Там като дойдеш не може да се хвалиш от работата, която вършиш, артист, или скулптор, или певец, ако си. От пеенето – ти може да вземаш четири октави, те ти трябват. Достатъчно е и три октави да пееш, за да постигнеш каквото искаш. Изисква се да знаеш законите как да упражняваш гласа си.
Много методи има за пеенето, да се постави гласа за пример.
Гласа няма какво да се поставя. Аз бих ви дал един съвет. Когато вземате урок, никога не вземайте урок, бих ви съветвал, от един учител по музика, който не ви обича и когото не обичаш. Когото обичаш и който те обича – вземай уроци. Никога не вземай уроци от един музикант, който има долно мнение за тебе.
към беседата >>
– Той има ли някой апартамент или някоя фабрика има ли?
Във времето на Христос много малко хора имаше, които разбираха неговото учение. Тогава е говорил само с притчи. А притчите, то е неразбиране. „Праведните ще наследят царството Божие“, но как ще го наследят? – Един светия, как става светия?
– Той има ли някой апартамент или някоя фабрика има ли?
Или директор ли е светията на някой университет, или пръв министър е някъде? – Някъде из планината мисли. – Какво мисли? – Човекът разсъждава, природата изучава. Най-първо светията изучава дърветата, иска да живее дълъг живот; изучава как живеят, как са доволни и малките и големите растения.
към беседата >>
Гласа няма какво да се поставя.
Там като дойдеш не може да се хвалиш от работата, която вършиш, артист, или скулптор, или певец, ако си. От пеенето – ти може да вземаш четири октави, те ти трябват. Достатъчно е и три октави да пееш, за да постигнеш каквото искаш. Изисква се да знаеш законите как да упражняваш гласа си. Много методи има за пеенето, да се постави гласа за пример.
Гласа няма какво да се поставя.
Аз бих ви дал един съвет. Когато вземате урок, никога не вземайте урок, бих ви съветвал, от един учител по музика, който не ви обича и когото не обичаш. Когото обичаш и който те обича – вземай уроци. Никога не вземай уроци от един музикант, който има долно мнение за тебе. Който за тебе има добро мнение и ти имаш добро мнение, още като те види, за мене е този учител.
към беседата >>
Или директор ли е светията на някой университет, или пръв министър е някъде?
Тогава е говорил само с притчи. А притчите, то е неразбиране. „Праведните ще наследят царството Божие“, но как ще го наследят? – Един светия, как става светия? – Той има ли някой апартамент или някоя фабрика има ли?
Или директор ли е светията на някой университет, или пръв министър е някъде?
– Някъде из планината мисли. – Какво мисли? – Човекът разсъждава, природата изучава. Най-първо светията изучава дърветата, иска да живее дълъг живот; изучава как живеят, как са доволни и малките и големите растения. После светията изучава буболечиците, изучава как тече водата в реките, как се образува снега, как пада, през кои времена.
към беседата >>
Аз бих ви дал един съвет.
От пеенето – ти може да вземаш четири октави, те ти трябват. Достатъчно е и три октави да пееш, за да постигнеш каквото искаш. Изисква се да знаеш законите как да упражняваш гласа си. Много методи има за пеенето, да се постави гласа за пример. Гласа няма какво да се поставя.
Аз бих ви дал един съвет.
Когато вземате урок, никога не вземайте урок, бих ви съветвал, от един учител по музика, който не ви обича и когото не обичаш. Когото обичаш и който те обича – вземай уроци. Никога не вземай уроци от един музикант, който има долно мнение за тебе. Който за тебе има добро мнение и ти имаш добро мнение, още като те види, за мене е този учител. Туй правило аз го прилагам.
към беседата >>
– Някъде из планината мисли.
А притчите, то е неразбиране. „Праведните ще наследят царството Божие“, но как ще го наследят? – Един светия, как става светия? – Той има ли някой апартамент или някоя фабрика има ли? Или директор ли е светията на някой университет, или пръв министър е някъде?
– Някъде из планината мисли.
– Какво мисли? – Човекът разсъждава, природата изучава. Най-първо светията изучава дърветата, иска да живее дълъг живот; изучава как живеят, как са доволни и малките и големите растения. После светията изучава буболечиците, изучава как тече водата в реките, как се образува снега, как пада, през кои времена. Мнозина не сте изучавали това.
към беседата >>
Когато вземате урок, никога не вземайте урок, бих ви съветвал, от един учител по музика, който не ви обича и когото не обичаш.
Достатъчно е и три октави да пееш, за да постигнеш каквото искаш. Изисква се да знаеш законите как да упражняваш гласа си. Много методи има за пеенето, да се постави гласа за пример. Гласа няма какво да се поставя. Аз бих ви дал един съвет.
Когато вземате урок, никога не вземайте урок, бих ви съветвал, от един учител по музика, който не ви обича и когото не обичаш.
Когото обичаш и който те обича – вземай уроци. Никога не вземай уроци от един музикант, който има долно мнение за тебе. Който за тебе има добро мнение и ти имаш добро мнение, още като те види, за мене е този учител. Туй правило аз го прилагам. Като дойде някой да ми говори за Господа, аз виждам, той дошъл да ме коригира.
към беседата >>
– Какво мисли?
„Праведните ще наследят царството Божие“, но как ще го наследят? – Един светия, как става светия? – Той има ли някой апартамент или някоя фабрика има ли? Или директор ли е светията на някой университет, или пръв министър е някъде? – Някъде из планината мисли.
– Какво мисли?
– Човекът разсъждава, природата изучава. Най-първо светията изучава дърветата, иска да живее дълъг живот; изучава как живеят, как са доволни и малките и големите растения. После светията изучава буболечиците, изучава как тече водата в реките, как се образува снега, как пада, през кои времена. Мнозина не сте изучавали това. Като дойдат бедни хора, приема ги, той и тях изучава.
към беседата >>
Когото обичаш и който те обича – вземай уроци.
Изисква се да знаеш законите как да упражняваш гласа си. Много методи има за пеенето, да се постави гласа за пример. Гласа няма какво да се поставя. Аз бих ви дал един съвет. Когато вземате урок, никога не вземайте урок, бих ви съветвал, от един учител по музика, който не ви обича и когото не обичаш.
Когото обичаш и който те обича – вземай уроци.
Никога не вземай уроци от един музикант, който има долно мнение за тебе. Който за тебе има добро мнение и ти имаш добро мнение, още като те види, за мене е този учител. Туй правило аз го прилагам. Като дойде някой да ми говори за Господа, аз виждам, той дошъл да ме коригира. Казва, ти си голям музикант, трябва да се покажеш.
към беседата >>
– Човекът разсъждава, природата изучава.
– Един светия, как става светия? – Той има ли някой апартамент или някоя фабрика има ли? Или директор ли е светията на някой университет, или пръв министър е някъде? – Някъде из планината мисли. – Какво мисли?
– Човекът разсъждава, природата изучава.
Най-първо светията изучава дърветата, иска да живее дълъг живот; изучава как живеят, как са доволни и малките и големите растения. После светията изучава буболечиците, изучава как тече водата в реките, как се образува снега, как пада, през кои времена. Мнозина не сте изучавали това. Като дойдат бедни хора, приема ги, той и тях изучава. Следователно, той е един учител, а пък грешниците, те са учениците, отиват да търсят учителя си.
към беседата >>
Никога не вземай уроци от един музикант, който има долно мнение за тебе.
Много методи има за пеенето, да се постави гласа за пример. Гласа няма какво да се поставя. Аз бих ви дал един съвет. Когато вземате урок, никога не вземайте урок, бих ви съветвал, от един учител по музика, който не ви обича и когото не обичаш. Когото обичаш и който те обича – вземай уроци.
Никога не вземай уроци от един музикант, който има долно мнение за тебе.
Който за тебе има добро мнение и ти имаш добро мнение, още като те види, за мене е този учител. Туй правило аз го прилагам. Като дойде някой да ми говори за Господа, аз виждам, той дошъл да ме коригира. Казва, ти си голям музикант, трябва да се покажеш. Казвам: Ти учител не можеш да ми бъдеш.
към беседата >>
Най-първо светията изучава дърветата, иска да живее дълъг живот; изучава как живеят, как са доволни и малките и големите растения.
– Той има ли някой апартамент или някоя фабрика има ли? Или директор ли е светията на някой университет, или пръв министър е някъде? – Някъде из планината мисли. – Какво мисли? – Човекът разсъждава, природата изучава.
Най-първо светията изучава дърветата, иска да живее дълъг живот; изучава как живеят, как са доволни и малките и големите растения.
После светията изучава буболечиците, изучава как тече водата в реките, как се образува снега, как пада, през кои времена. Мнозина не сте изучавали това. Като дойдат бедни хора, приема ги, той и тях изучава. Следователно, той е един учител, а пък грешниците, те са учениците, отиват да търсят учителя си. Та грешниците ходят при него, учат се и които учат се научават.
към беседата >>
Който за тебе има добро мнение и ти имаш добро мнение, още като те види, за мене е този учител.
Гласа няма какво да се поставя. Аз бих ви дал един съвет. Когато вземате урок, никога не вземайте урок, бих ви съветвал, от един учител по музика, който не ви обича и когото не обичаш. Когото обичаш и който те обича – вземай уроци. Никога не вземай уроци от един музикант, който има долно мнение за тебе.
Който за тебе има добро мнение и ти имаш добро мнение, още като те види, за мене е този учител.
Туй правило аз го прилагам. Като дойде някой да ми говори за Господа, аз виждам, той дошъл да ме коригира. Казва, ти си голям музикант, трябва да се покажеш. Казвам: Ти учител не можеш да ми бъдеш. Питам го: Кой те прати?
към беседата >>
После светията изучава буболечиците, изучава как тече водата в реките, как се образува снега, как пада, през кои времена.
Или директор ли е светията на някой университет, или пръв министър е някъде? – Някъде из планината мисли. – Какво мисли? – Човекът разсъждава, природата изучава. Най-първо светията изучава дърветата, иска да живее дълъг живот; изучава как живеят, как са доволни и малките и големите растения.
После светията изучава буболечиците, изучава как тече водата в реките, как се образува снега, как пада, през кои времена.
Мнозина не сте изучавали това. Като дойдат бедни хора, приема ги, той и тях изучава. Следователно, той е един учител, а пък грешниците, те са учениците, отиват да търсят учителя си. Та грешниците ходят при него, учат се и които учат се научават. Питам: Мислите ли, че сега много учители има?
към беседата >>
Туй правило аз го прилагам.
Аз бих ви дал един съвет. Когато вземате урок, никога не вземайте урок, бих ви съветвал, от един учител по музика, който не ви обича и когото не обичаш. Когото обичаш и който те обича – вземай уроци. Никога не вземай уроци от един музикант, който има долно мнение за тебе. Който за тебе има добро мнение и ти имаш добро мнение, още като те види, за мене е този учител.
Туй правило аз го прилагам.
Като дойде някой да ми говори за Господа, аз виждам, той дошъл да ме коригира. Казва, ти си голям музикант, трябва да се покажеш. Казвам: Ти учител не можеш да ми бъдеш. Питам го: Кой те прати? – Господ ме прати.
към беседата >>
Мнозина не сте изучавали това.
– Някъде из планината мисли. – Какво мисли? – Човекът разсъждава, природата изучава. Най-първо светията изучава дърветата, иска да живее дълъг живот; изучава как живеят, как са доволни и малките и големите растения. После светията изучава буболечиците, изучава как тече водата в реките, как се образува снега, как пада, през кои времена.
Мнозина не сте изучавали това.
Като дойдат бедни хора, приема ги, той и тях изучава. Следователно, той е един учител, а пък грешниците, те са учениците, отиват да търсят учителя си. Та грешниците ходят при него, учат се и които учат се научават. Питам: Мислите ли, че сега много учители има? Каквото и да ви кажа за учителите, те вършат една отлична работа.
към беседата >>
Като дойде някой да ми говори за Господа, аз виждам, той дошъл да ме коригира.
Когато вземате урок, никога не вземайте урок, бих ви съветвал, от един учител по музика, който не ви обича и когото не обичаш. Когото обичаш и който те обича – вземай уроци. Никога не вземай уроци от един музикант, който има долно мнение за тебе. Който за тебе има добро мнение и ти имаш добро мнение, още като те види, за мене е този учител. Туй правило аз го прилагам.
Като дойде някой да ми говори за Господа, аз виждам, той дошъл да ме коригира.
Казва, ти си голям музикант, трябва да се покажеш. Казвам: Ти учител не можеш да ми бъдеш. Питам го: Кой те прати? – Господ ме прати. – Вие какво бихте ми отговорили сега?
към беседата >>
Като дойдат бедни хора, приема ги, той и тях изучава.
– Какво мисли? – Човекът разсъждава, природата изучава. Най-първо светията изучава дърветата, иска да живее дълъг живот; изучава как живеят, как са доволни и малките и големите растения. После светията изучава буболечиците, изучава как тече водата в реките, как се образува снега, как пада, през кои времена. Мнозина не сте изучавали това.
Като дойдат бедни хора, приема ги, той и тях изучава.
Следователно, той е един учител, а пък грешниците, те са учениците, отиват да търсят учителя си. Та грешниците ходят при него, учат се и които учат се научават. Питам: Мислите ли, че сега много учители има? Каквото и да ви кажа за учителите, те вършат една отлична работа. Аз като правих моите наблюдения 12 години, изучавах главите на българите.
към беседата >>
Казва, ти си голям музикант, трябва да се покажеш.
Когото обичаш и който те обича – вземай уроци. Никога не вземай уроци от един музикант, който има долно мнение за тебе. Който за тебе има добро мнение и ти имаш добро мнение, още като те види, за мене е този учител. Туй правило аз го прилагам. Като дойде някой да ми говори за Господа, аз виждам, той дошъл да ме коригира.
Казва, ти си голям музикант, трябва да се покажеш.
Казвам: Ти учител не можеш да ми бъдеш. Питам го: Кой те прати? – Господ ме прати. – Вие какво бихте ми отговорили сега? Аз казвам: Когато направи една погрешка, не го критикувам, поправям всяка погрешка.
към беседата >>
Следователно, той е един учител, а пък грешниците, те са учениците, отиват да търсят учителя си.
– Човекът разсъждава, природата изучава. Най-първо светията изучава дърветата, иска да живее дълъг живот; изучава как живеят, как са доволни и малките и големите растения. После светията изучава буболечиците, изучава как тече водата в реките, как се образува снега, как пада, през кои времена. Мнозина не сте изучавали това. Като дойдат бедни хора, приема ги, той и тях изучава.
Следователно, той е един учител, а пък грешниците, те са учениците, отиват да търсят учителя си.
Та грешниците ходят при него, учат се и които учат се научават. Питам: Мислите ли, че сега много учители има? Каквото и да ви кажа за учителите, те вършат една отлична работа. Аз като правих моите наблюдения 12 години, изучавах главите на българите. Та ми се оплакаха повече от стотина учители.
към беседата >>
Казвам: Ти учител не можеш да ми бъдеш.
Никога не вземай уроци от един музикант, който има долно мнение за тебе. Който за тебе има добро мнение и ти имаш добро мнение, още като те види, за мене е този учител. Туй правило аз го прилагам. Като дойде някой да ми говори за Господа, аз виждам, той дошъл да ме коригира. Казва, ти си голям музикант, трябва да се покажеш.
Казвам: Ти учител не можеш да ми бъдеш.
Питам го: Кой те прати? – Господ ме прати. – Вие какво бихте ми отговорили сега? Аз казвам: Когато направи една погрешка, не го критикувам, поправям всяка погрешка. Познавам какво му се придава.
към беседата >>
Та грешниците ходят при него, учат се и които учат се научават.
Най-първо светията изучава дърветата, иска да живее дълъг живот; изучава как живеят, как са доволни и малките и големите растения. После светията изучава буболечиците, изучава как тече водата в реките, как се образува снега, как пада, през кои времена. Мнозина не сте изучавали това. Като дойдат бедни хора, приема ги, той и тях изучава. Следователно, той е един учител, а пък грешниците, те са учениците, отиват да търсят учителя си.
Та грешниците ходят при него, учат се и които учат се научават.
Питам: Мислите ли, че сега много учители има? Каквото и да ви кажа за учителите, те вършат една отлична работа. Аз като правих моите наблюдения 12 години, изучавах главите на българите. Та ми се оплакаха повече от стотина учители. Казват: Тия деца какво ще ги учиш, човек съвсем ще подивее.
към беседата >>
Питам го: Кой те прати?
Който за тебе има добро мнение и ти имаш добро мнение, още като те види, за мене е този учител. Туй правило аз го прилагам. Като дойде някой да ми говори за Господа, аз виждам, той дошъл да ме коригира. Казва, ти си голям музикант, трябва да се покажеш. Казвам: Ти учител не можеш да ми бъдеш.
Питам го: Кой те прати?
– Господ ме прати. – Вие какво бихте ми отговорили сега? Аз казвам: Когато направи една погрешка, не го критикувам, поправям всяка погрешка. Познавам какво му се придава. Като направи погрешка плащам пребогато.
към беседата >>
Питам: Мислите ли, че сега много учители има?
После светията изучава буболечиците, изучава как тече водата в реките, как се образува снега, как пада, през кои времена. Мнозина не сте изучавали това. Като дойдат бедни хора, приема ги, той и тях изучава. Следователно, той е един учител, а пък грешниците, те са учениците, отиват да търсят учителя си. Та грешниците ходят при него, учат се и които учат се научават.
Питам: Мислите ли, че сега много учители има?
Каквото и да ви кажа за учителите, те вършат една отлична работа. Аз като правих моите наблюдения 12 години, изучавах главите на българите. Та ми се оплакаха повече от стотина учители. Казват: Тия деца какво ще ги учиш, човек съвсем ще подивее. Рекох: Какво ще подивеете?
към беседата >>
– Господ ме прати.
Туй правило аз го прилагам. Като дойде някой да ми говори за Господа, аз виждам, той дошъл да ме коригира. Казва, ти си голям музикант, трябва да се покажеш. Казвам: Ти учител не можеш да ми бъдеш. Питам го: Кой те прати?
– Господ ме прати.
– Вие какво бихте ми отговорили сега? Аз казвам: Когато направи една погрешка, не го критикувам, поправям всяка погрешка. Познавам какво му се придава. Като направи погрешка плащам пребогато. Той е един дух, който работи.
към беседата >>
Каквото и да ви кажа за учителите, те вършат една отлична работа.
Мнозина не сте изучавали това. Като дойдат бедни хора, приема ги, той и тях изучава. Следователно, той е един учител, а пък грешниците, те са учениците, отиват да търсят учителя си. Та грешниците ходят при него, учат се и които учат се научават. Питам: Мислите ли, че сега много учители има?
Каквото и да ви кажа за учителите, те вършат една отлична работа.
Аз като правих моите наблюдения 12 години, изучавах главите на българите. Та ми се оплакаха повече от стотина учители. Казват: Тия деца какво ще ги учиш, човек съвсем ще подивее. Рекох: Какво ще подивеете? Тук имате много деца и ако разбирате тия деца, много ще научите от тях.
към беседата >>
– Вие какво бихте ми отговорили сега?
Като дойде някой да ми говори за Господа, аз виждам, той дошъл да ме коригира. Казва, ти си голям музикант, трябва да се покажеш. Казвам: Ти учител не можеш да ми бъдеш. Питам го: Кой те прати? – Господ ме прати.
– Вие какво бихте ми отговорили сега?
Аз казвам: Когато направи една погрешка, не го критикувам, поправям всяка погрешка. Познавам какво му се придава. Като направи погрешка плащам пребогато. Той е един дух, който работи. Майстор е, излъгал ме, плащам му.
към беседата >>
Аз като правих моите наблюдения 12 години, изучавах главите на българите.
Като дойдат бедни хора, приема ги, той и тях изучава. Следователно, той е един учител, а пък грешниците, те са учениците, отиват да търсят учителя си. Та грешниците ходят при него, учат се и които учат се научават. Питам: Мислите ли, че сега много учители има? Каквото и да ви кажа за учителите, те вършат една отлична работа.
Аз като правих моите наблюдения 12 години, изучавах главите на българите.
Та ми се оплакаха повече от стотина учители. Казват: Тия деца какво ще ги учиш, човек съвсем ще подивее. Рекох: Какво ще подивеете? Тук имате много деца и ако разбирате тия деца, много ще научите от тях. Някои деца на вас може да ви помогнат.
към беседата >>
Аз казвам: Когато направи една погрешка, не го критикувам, поправям всяка погрешка.
Казва, ти си голям музикант, трябва да се покажеш. Казвам: Ти учител не можеш да ми бъдеш. Питам го: Кой те прати? – Господ ме прати. – Вие какво бихте ми отговорили сега?
Аз казвам: Когато направи една погрешка, не го критикувам, поправям всяка погрешка.
Познавам какво му се придава. Като направи погрешка плащам пребогато. Той е един дух, който работи. Майстор е, излъгал ме, плащам му. Но когато дойде един добър и той направи нещо добро и на него плащам, защото той ще каже, че не е добър; направи ми нещо добро, ще платя по същия начин.
към беседата >>
Та ми се оплакаха повече от стотина учители.
Следователно, той е един учител, а пък грешниците, те са учениците, отиват да търсят учителя си. Та грешниците ходят при него, учат се и които учат се научават. Питам: Мислите ли, че сега много учители има? Каквото и да ви кажа за учителите, те вършат една отлична работа. Аз като правих моите наблюдения 12 години, изучавах главите на българите.
Та ми се оплакаха повече от стотина учители.
Казват: Тия деца какво ще ги учиш, човек съвсем ще подивее. Рекох: Какво ще подивеете? Тук имате много деца и ако разбирате тия деца, много ще научите от тях. Някои деца на вас може да ви помогнат. Много щастливи деца са.
към беседата >>
Познавам какво му се придава.
Казвам: Ти учител не можеш да ми бъдеш. Питам го: Кой те прати? – Господ ме прати. – Вие какво бихте ми отговорили сега? Аз казвам: Когато направи една погрешка, не го критикувам, поправям всяка погрешка.
Познавам какво му се придава.
Като направи погрешка плащам пребогато. Той е един дух, който работи. Майстор е, излъгал ме, плащам му. Но когато дойде един добър и той направи нещо добро и на него плащам, защото той ще каже, че не е добър; направи ми нещо добро, ще платя по същия начин. Много обективно гледам на нещата.
към беседата >>
Казват: Тия деца какво ще ги учиш, човек съвсем ще подивее.
Та грешниците ходят при него, учат се и които учат се научават. Питам: Мислите ли, че сега много учители има? Каквото и да ви кажа за учителите, те вършат една отлична работа. Аз като правих моите наблюдения 12 години, изучавах главите на българите. Та ми се оплакаха повече от стотина учители.
Казват: Тия деца какво ще ги учиш, човек съвсем ще подивее.
Рекох: Какво ще подивеете? Тук имате много деца и ако разбирате тия деца, много ще научите от тях. Някои деца на вас може да ви помогнат. Много щастливи деца са. Вие като влезете в клас, ако познавате най-доброто дете, то е най-щастливото – дръжте се за него, ще ви тръгне.
към беседата >>
Като направи погрешка плащам пребогато.
Питам го: Кой те прати? – Господ ме прати. – Вие какво бихте ми отговорили сега? Аз казвам: Когато направи една погрешка, не го критикувам, поправям всяка погрешка. Познавам какво му се придава.
Като направи погрешка плащам пребогато.
Той е един дух, който работи. Майстор е, излъгал ме, плащам му. Но когато дойде един добър и той направи нещо добро и на него плащам, защото той ще каже, че не е добър; направи ми нещо добро, ще платя по същия начин. Много обективно гледам на нещата. Като направи погрешка, казвам, майстор е, плащам му.
към беседата >>
Рекох: Какво ще подивеете?
Питам: Мислите ли, че сега много учители има? Каквото и да ви кажа за учителите, те вършат една отлична работа. Аз като правих моите наблюдения 12 години, изучавах главите на българите. Та ми се оплакаха повече от стотина учители. Казват: Тия деца какво ще ги учиш, човек съвсем ще подивее.
Рекох: Какво ще подивеете?
Тук имате много деца и ако разбирате тия деца, много ще научите от тях. Някои деца на вас може да ви помогнат. Много щастливи деца са. Вие като влезете в клас, ако познавате най-доброто дете, то е най-щастливото – дръжте се за него, ще ви тръгне. Вие в сегашния живот търсите престъпниците.
към беседата >>
Той е един дух, който работи.
– Господ ме прати. – Вие какво бихте ми отговорили сега? Аз казвам: Когато направи една погрешка, не го критикувам, поправям всяка погрешка. Познавам какво му се придава. Като направи погрешка плащам пребогато.
Той е един дух, който работи.
Майстор е, излъгал ме, плащам му. Но когато дойде един добър и той направи нещо добро и на него плащам, защото той ще каже, че не е добър; направи ми нещо добро, ще платя по същия начин. Много обективно гледам на нещата. Като направи погрешка, казвам, майстор е, плащам му. Аз го направих, каквито последствия да има, аз ще ги нося.
към беседата >>
Тук имате много деца и ако разбирате тия деца, много ще научите от тях.
Каквото и да ви кажа за учителите, те вършат една отлична работа. Аз като правих моите наблюдения 12 години, изучавах главите на българите. Та ми се оплакаха повече от стотина учители. Казват: Тия деца какво ще ги учиш, човек съвсем ще подивее. Рекох: Какво ще подивеете?
Тук имате много деца и ако разбирате тия деца, много ще научите от тях.
Някои деца на вас може да ви помогнат. Много щастливи деца са. Вие като влезете в клас, ако познавате най-доброто дете, то е най-щастливото – дръжте се за него, ще ви тръгне. Вие в сегашния живот търсите престъпниците. Всички са се нахохорили само да намерят престъпник.
към беседата >>
Майстор е, излъгал ме, плащам му.
– Вие какво бихте ми отговорили сега? Аз казвам: Когато направи една погрешка, не го критикувам, поправям всяка погрешка. Познавам какво му се придава. Като направи погрешка плащам пребогато. Той е един дух, който работи.
Майстор е, излъгал ме, плащам му.
Но когато дойде един добър и той направи нещо добро и на него плащам, защото той ще каже, че не е добър; направи ми нещо добро, ще платя по същия начин. Много обективно гледам на нещата. Като направи погрешка, казвам, майстор е, плащам му. Аз го направих, каквито последствия да има, аз ще ги нося. Доброто като дойде, и за него нося последствията.
към беседата >>
Някои деца на вас може да ви помогнат.
Аз като правих моите наблюдения 12 години, изучавах главите на българите. Та ми се оплакаха повече от стотина учители. Казват: Тия деца какво ще ги учиш, човек съвсем ще подивее. Рекох: Какво ще подивеете? Тук имате много деца и ако разбирате тия деца, много ще научите от тях.
Някои деца на вас може да ви помогнат.
Много щастливи деца са. Вие като влезете в клас, ако познавате най-доброто дете, то е най-щастливото – дръжте се за него, ще ви тръгне. Вие в сегашния живот търсите престъпниците. Всички са се нахохорили само да намерят престъпник. Какво пишат вестниците?
към беседата >>
Но когато дойде един добър и той направи нещо добро и на него плащам, защото той ще каже, че не е добър; направи ми нещо добро, ще платя по същия начин.
Аз казвам: Когато направи една погрешка, не го критикувам, поправям всяка погрешка. Познавам какво му се придава. Като направи погрешка плащам пребогато. Той е един дух, който работи. Майстор е, излъгал ме, плащам му.
Но когато дойде един добър и той направи нещо добро и на него плащам, защото той ще каже, че не е добър; направи ми нещо добро, ще платя по същия начин.
Много обективно гледам на нещата. Като направи погрешка, казвам, майстор е, плащам му. Аз го направих, каквито последствия да има, аз ще ги нося. Доброто като дойде, и за него нося последствията. Човек не трябва да бъде страхлив като Адама.
към беседата >>
Много щастливи деца са.
Та ми се оплакаха повече от стотина учители. Казват: Тия деца какво ще ги учиш, човек съвсем ще подивее. Рекох: Какво ще подивеете? Тук имате много деца и ако разбирате тия деца, много ще научите от тях. Някои деца на вас може да ви помогнат.
Много щастливи деца са.
Вие като влезете в клас, ако познавате най-доброто дете, то е най-щастливото – дръжте се за него, ще ви тръгне. Вие в сегашния живот търсите престъпниците. Всички са се нахохорили само да намерят престъпник. Какво пишат вестниците? – Все лоши работи: Този се убил, онзи се убил, този се обесил, онзи напуснал жена си.
към беседата >>
Много обективно гледам на нещата.
Познавам какво му се придава. Като направи погрешка плащам пребогато. Той е един дух, който работи. Майстор е, излъгал ме, плащам му. Но когато дойде един добър и той направи нещо добро и на него плащам, защото той ще каже, че не е добър; направи ми нещо добро, ще платя по същия начин.
Много обективно гледам на нещата.
Като направи погрешка, казвам, майстор е, плащам му. Аз го направих, каквито последствия да има, аз ще ги нося. Доброто като дойде, и за него нося последствията. Човек не трябва да бъде страхлив като Адама. Къде си?
към беседата >>
Вие като влезете в клас, ако познавате най-доброто дете, то е най-щастливото – дръжте се за него, ще ви тръгне.
Казват: Тия деца какво ще ги учиш, човек съвсем ще подивее. Рекох: Какво ще подивеете? Тук имате много деца и ако разбирате тия деца, много ще научите от тях. Някои деца на вас може да ви помогнат. Много щастливи деца са.
Вие като влезете в клас, ако познавате най-доброто дете, то е най-щастливото – дръжте се за него, ще ви тръгне.
Вие в сегашния живот търсите престъпниците. Всички са се нахохорили само да намерят престъпник. Какво пишат вестниците? – Все лоши работи: Този се убил, онзи се убил, този се обесил, онзи напуснал жена си. – Че това не е наука!
към беседата >>
Като направи погрешка, казвам, майстор е, плащам му.
Като направи погрешка плащам пребогато. Той е един дух, който работи. Майстор е, излъгал ме, плащам му. Но когато дойде един добър и той направи нещо добро и на него плащам, защото той ще каже, че не е добър; направи ми нещо добро, ще платя по същия начин. Много обективно гледам на нещата.
Като направи погрешка, казвам, майстор е, плащам му.
Аз го направих, каквито последствия да има, аз ще ги нося. Доброто като дойде, и за него нося последствията. Човек не трябва да бъде страхлив като Адама. Къде си? – Чух гласа.
към беседата >>
Вие в сегашния живот търсите престъпниците.
Рекох: Какво ще подивеете? Тук имате много деца и ако разбирате тия деца, много ще научите от тях. Някои деца на вас може да ви помогнат. Много щастливи деца са. Вие като влезете в клас, ако познавате най-доброто дете, то е най-щастливото – дръжте се за него, ще ви тръгне.
Вие в сегашния живот търсите престъпниците.
Всички са се нахохорили само да намерят престъпник. Какво пишат вестниците? – Все лоши работи: Този се убил, онзи се убил, този се обесил, онзи напуснал жена си. – Че това не е наука! Че когато някои престъпници отиват с покана да се яват пред съдийската колегия да видят този знаменития човек, че е смел, той да постъпи, да наруши един закон; отива да даде обяснения защо и за какво го е нарушил.
към беседата >>
Аз го направих, каквито последствия да има, аз ще ги нося.
Той е един дух, който работи. Майстор е, излъгал ме, плащам му. Но когато дойде един добър и той направи нещо добро и на него плащам, защото той ще каже, че не е добър; направи ми нещо добро, ще платя по същия начин. Много обективно гледам на нещата. Като направи погрешка, казвам, майстор е, плащам му.
Аз го направих, каквито последствия да има, аз ще ги нося.
Доброто като дойде, и за него нося последствията. Човек не трябва да бъде страхлив като Адама. Къде си? – Чух гласа. Скрил се под някоя шубрака.
към беседата >>
Всички са се нахохорили само да намерят престъпник.
Тук имате много деца и ако разбирате тия деца, много ще научите от тях. Някои деца на вас може да ви помогнат. Много щастливи деца са. Вие като влезете в клас, ако познавате най-доброто дете, то е най-щастливото – дръжте се за него, ще ви тръгне. Вие в сегашния живот търсите престъпниците.
Всички са се нахохорили само да намерят престъпник.
Какво пишат вестниците? – Все лоши работи: Този се убил, онзи се убил, този се обесил, онзи напуснал жена си. – Че това не е наука! Че когато някои престъпници отиват с покана да се яват пред съдийската колегия да видят този знаменития човек, че е смел, той да постъпи, да наруши един закон; отива да даде обяснения защо и за какво го е нарушил. После определят условията, назначават адютанти да го пазят да не би в бъдеще да му се пише някакво зло.
към беседата >>
Доброто като дойде, и за него нося последствията.
Майстор е, излъгал ме, плащам му. Но когато дойде един добър и той направи нещо добро и на него плащам, защото той ще каже, че не е добър; направи ми нещо добро, ще платя по същия начин. Много обективно гледам на нещата. Като направи погрешка, казвам, майстор е, плащам му. Аз го направих, каквито последствия да има, аз ще ги нося.
Доброто като дойде, и за него нося последствията.
Човек не трябва да бъде страхлив като Адама. Къде си? – Чух гласа. Скрил се под някоя шубрака.
към беседата >>
Какво пишат вестниците?
Някои деца на вас може да ви помогнат. Много щастливи деца са. Вие като влезете в клас, ако познавате най-доброто дете, то е най-щастливото – дръжте се за него, ще ви тръгне. Вие в сегашния живот търсите престъпниците. Всички са се нахохорили само да намерят престъпник.
Какво пишат вестниците?
– Все лоши работи: Този се убил, онзи се убил, този се обесил, онзи напуснал жена си. – Че това не е наука! Че когато някои престъпници отиват с покана да се яват пред съдийската колегия да видят този знаменития човек, че е смел, той да постъпи, да наруши един закон; отива да даде обяснения защо и за какво го е нарушил. После определят условията, назначават адютанти да го пазят да не би в бъдеще да му се пише някакво зло. Хранят го и вече човекът не се грижи.
към беседата >>
Човек не трябва да бъде страхлив като Адама.
Но когато дойде един добър и той направи нещо добро и на него плащам, защото той ще каже, че не е добър; направи ми нещо добро, ще платя по същия начин. Много обективно гледам на нещата. Като направи погрешка, казвам, майстор е, плащам му. Аз го направих, каквито последствия да има, аз ще ги нося. Доброто като дойде, и за него нося последствията.
Човек не трябва да бъде страхлив като Адама.
Къде си? – Чух гласа. Скрил се под някоя шубрака.
към беседата >>
– Все лоши работи: Този се убил, онзи се убил, този се обесил, онзи напуснал жена си.
Много щастливи деца са. Вие като влезете в клас, ако познавате най-доброто дете, то е най-щастливото – дръжте се за него, ще ви тръгне. Вие в сегашния живот търсите престъпниците. Всички са се нахохорили само да намерят престъпник. Какво пишат вестниците?
– Все лоши работи: Този се убил, онзи се убил, този се обесил, онзи напуснал жена си.
– Че това не е наука! Че когато някои престъпници отиват с покана да се яват пред съдийската колегия да видят този знаменития човек, че е смел, той да постъпи, да наруши един закон; отива да даде обяснения защо и за какво го е нарушил. После определят условията, назначават адютанти да го пазят да не би в бъдеще да му се пише някакво зло. Хранят го и вече човекът не се грижи.
към беседата >>
Къде си?
Много обективно гледам на нещата. Като направи погрешка, казвам, майстор е, плащам му. Аз го направих, каквито последствия да има, аз ще ги нося. Доброто като дойде, и за него нося последствията. Човек не трябва да бъде страхлив като Адама.
Къде си?
– Чух гласа. Скрил се под някоя шубрака.
към беседата >>
– Че това не е наука!
Вие като влезете в клас, ако познавате най-доброто дете, то е най-щастливото – дръжте се за него, ще ви тръгне. Вие в сегашния живот търсите престъпниците. Всички са се нахохорили само да намерят престъпник. Какво пишат вестниците? – Все лоши работи: Този се убил, онзи се убил, този се обесил, онзи напуснал жена си.
– Че това не е наука!
Че когато някои престъпници отиват с покана да се яват пред съдийската колегия да видят този знаменития човек, че е смел, той да постъпи, да наруши един закон; отива да даде обяснения защо и за какво го е нарушил. После определят условията, назначават адютанти да го пазят да не би в бъдеще да му се пише някакво зло. Хранят го и вече човекът не се грижи.
към беседата >>
– Чух гласа.
Като направи погрешка, казвам, майстор е, плащам му. Аз го направих, каквито последствия да има, аз ще ги нося. Доброто като дойде, и за него нося последствията. Човек не трябва да бъде страхлив като Адама. Къде си?
– Чух гласа.
Скрил се под някоя шубрака.
към беседата >>
Че когато някои престъпници отиват с покана да се яват пред съдийската колегия да видят този знаменития човек, че е смел, той да постъпи, да наруши един закон; отива да даде обяснения защо и за какво го е нарушил.
Вие в сегашния живот търсите престъпниците. Всички са се нахохорили само да намерят престъпник. Какво пишат вестниците? – Все лоши работи: Този се убил, онзи се убил, този се обесил, онзи напуснал жена си. – Че това не е наука!
Че когато някои престъпници отиват с покана да се яват пред съдийската колегия да видят този знаменития човек, че е смел, той да постъпи, да наруши един закон; отива да даде обяснения защо и за какво го е нарушил.
После определят условията, назначават адютанти да го пазят да не би в бъдеще да му се пише някакво зло. Хранят го и вече човекът не се грижи.
към беседата >>
Скрил се под някоя шубрака.
Аз го направих, каквито последствия да има, аз ще ги нося. Доброто като дойде, и за него нося последствията. Човек не трябва да бъде страхлив като Адама. Къде си? – Чух гласа.
Скрил се под някоя шубрака.
към беседата >>
После определят условията, назначават адютанти да го пазят да не би в бъдеще да му се пише някакво зло.
Всички са се нахохорили само да намерят престъпник. Какво пишат вестниците? – Все лоши работи: Този се убил, онзи се убил, този се обесил, онзи напуснал жена си. – Че това не е наука! Че когато някои престъпници отиват с покана да се яват пред съдийската колегия да видят този знаменития човек, че е смел, той да постъпи, да наруши един закон; отива да даде обяснения защо и за какво го е нарушил.
После определят условията, назначават адютанти да го пазят да не би в бъдеще да му се пише някакво зло.
Хранят го и вече човекът не се грижи.
към беседата >>
Понеже новата епоха е настъпила в света, има голямо смущение във всяко отношение.
Понеже новата епоха е настъпила в света, има голямо смущение във всяко отношение.
Светските хора казват: Какво ще се прави? Защото ценностите спадат. В една война държави се обезличават, банки фалират, хора изчезват, разколебава се строй. Онова, в което вярваме, се разколебава. Тогава на какво ще разчитаме ние?
към беседата >>
Хранят го и вече човекът не се грижи.
Какво пишат вестниците? – Все лоши работи: Този се убил, онзи се убил, този се обесил, онзи напуснал жена си. – Че това не е наука! Че когато някои престъпници отиват с покана да се яват пред съдийската колегия да видят този знаменития човек, че е смел, той да постъпи, да наруши един закон; отива да даде обяснения защо и за какво го е нарушил. После определят условията, назначават адютанти да го пазят да не би в бъдеще да му се пише някакво зло.
Хранят го и вече човекът не се грижи.
към беседата >>
Светските хора казват: Какво ще се прави?
Понеже новата епоха е настъпила в света, има голямо смущение във всяко отношение.
Светските хора казват: Какво ще се прави?
Защото ценностите спадат. В една война държави се обезличават, банки фалират, хора изчезват, разколебава се строй. Онова, в което вярваме, се разколебава. Тогава на какво ще разчитаме ние? И във войната има разумност.
към беседата >>
Сега много пъти, хората като загазят, направят някакво престъпление, влизат в апартамента си.
Сега много пъти, хората като загазят, направят някакво престъпление, влизат в апартамента си.
Но това е мой възглед. Аз така разглеждам въпроса. Защо да нямаме съдийска колегия? – Като направи някой добро, да се изправи пред съда, защо да го не съдят? Съдба да има.
към беседата >>
Защото ценностите спадат.
Понеже новата епоха е настъпила в света, има голямо смущение във всяко отношение. Светските хора казват: Какво ще се прави?
Защото ценностите спадат.
В една война държави се обезличават, банки фалират, хора изчезват, разколебава се строй. Онова, в което вярваме, се разколебава. Тогава на какво ще разчитаме ние? И във войната има разумност. Тази война става по един закон.
към беседата >>
Но това е мой възглед.
Сега много пъти, хората като загазят, направят някакво престъпление, влизат в апартамента си.
Но това е мой възглед.
Аз така разглеждам въпроса. Защо да нямаме съдийска колегия? – Като направи някой добро, да се изправи пред съда, защо да го не съдят? Съдба да има. Аз говоря върху положителното.
към беседата >>
В една война държави се обезличават, банки фалират, хора изчезват, разколебава се строй.
Понеже новата епоха е настъпила в света, има голямо смущение във всяко отношение. Светските хора казват: Какво ще се прави? Защото ценностите спадат.
В една война държави се обезличават, банки фалират, хора изчезват, разколебава се строй.
Онова, в което вярваме, се разколебава. Тогава на какво ще разчитаме ние? И във войната има разумност. Тази война става по един закон. Ако четете библията, асирийският цар усетил, че някой го предал във войната.
към беседата >>
Аз така разглеждам въпроса.
Сега много пъти, хората като загазят, направят някакво престъпление, влизат в апартамента си. Но това е мой възглед.
Аз така разглеждам въпроса.
Защо да нямаме съдийска колегия? – Като направи някой добро, да се изправи пред съда, защо да го не съдят? Съдба да има. Аз говоря върху положителното. Понеже тези, които престъпват закона, са почитни хора, вече всичко имат – и прехрана имат, и апартаменти имат, и кой да ги пази, всичко е определено!
към беседата >>
Онова, в което вярваме, се разколебава.
Понеже новата епоха е настъпила в света, има голямо смущение във всяко отношение. Светските хора казват: Какво ще се прави? Защото ценностите спадат. В една война държави се обезличават, банки фалират, хора изчезват, разколебава се строй.
Онова, в което вярваме, се разколебава.
Тогава на какво ще разчитаме ние? И във войната има разумност. Тази война става по един закон. Ако четете библията, асирийският цар усетил, че някой го предал във войната. Казват: Има един праведен Елисей, той предава.
към беседата >>
Защо да нямаме съдийска колегия?
Сега много пъти, хората като загазят, направят някакво престъпление, влизат в апартамента си. Но това е мой възглед. Аз така разглеждам въпроса.
Защо да нямаме съдийска колегия?
– Като направи някой добро, да се изправи пред съда, защо да го не съдят? Съдба да има. Аз говоря върху положителното. Понеже тези, които престъпват закона, са почитни хора, вече всичко имат – и прехрана имат, и апартаменти имат, и кой да ги пази, всичко е определено! А пък бедните хора са праведни.
към беседата >>
Тогава на какво ще разчитаме ние?
Понеже новата епоха е настъпила в света, има голямо смущение във всяко отношение. Светските хора казват: Какво ще се прави? Защото ценностите спадат. В една война държави се обезличават, банки фалират, хора изчезват, разколебава се строй. Онова, в което вярваме, се разколебава.
Тогава на какво ще разчитаме ние?
И във войната има разумност. Тази война става по един закон. Ако четете библията, асирийският цар усетил, че някой го предал във войната. Казват: Има един праведен Елисей, той предава. Пращат войска, обсаждат града.
към беседата >>
– Като направи някой добро, да се изправи пред съда, защо да го не съдят?
Сега много пъти, хората като загазят, направят някакво престъпление, влизат в апартамента си. Но това е мой възглед. Аз така разглеждам въпроса. Защо да нямаме съдийска колегия?
– Като направи някой добро, да се изправи пред съда, защо да го не съдят?
Съдба да има. Аз говоря върху положителното. Понеже тези, които престъпват закона, са почитни хора, вече всичко имат – и прехрана имат, и апартаменти имат, и кой да ги пази, всичко е определено! А пък бедните хора са праведни. Те за в бъдеще ще се съдят.
към беседата >>
И във войната има разумност.
Светските хора казват: Какво ще се прави? Защото ценностите спадат. В една война държави се обезличават, банки фалират, хора изчезват, разколебава се строй. Онова, в което вярваме, се разколебава. Тогава на какво ще разчитаме ние?
И във войната има разумност.
Тази война става по един закон. Ако четете библията, асирийският цар усетил, че някой го предал във войната. Казват: Има един праведен Елисей, той предава. Пращат войска, обсаждат града. Като излязъл слугата, казал: Господарю, окръжиха ни.
към беседата >>
Съдба да има.
Сега много пъти, хората като загазят, направят някакво престъпление, влизат в апартамента си. Но това е мой възглед. Аз така разглеждам въпроса. Защо да нямаме съдийска колегия? – Като направи някой добро, да се изправи пред съда, защо да го не съдят?
Съдба да има.
Аз говоря върху положителното. Понеже тези, които престъпват закона, са почитни хора, вече всичко имат – и прехрана имат, и апартаменти имат, и кой да ги пази, всичко е определено! А пък бедните хора са праведни. Те за в бъдеще ще се съдят. Закон ще съди праведните, ще каже: Ела ти, на какво основание направи това?
към беседата >>
Тази война става по един закон.
Защото ценностите спадат. В една война държави се обезличават, банки фалират, хора изчезват, разколебава се строй. Онова, в което вярваме, се разколебава. Тогава на какво ще разчитаме ние? И във войната има разумност.
Тази война става по един закон.
Ако четете библията, асирийският цар усетил, че някой го предал във войната. Казват: Има един праведен Елисей, той предава. Пращат войска, обсаждат града. Като излязъл слугата, казал: Господарю, окръжиха ни. Казва: Не бой се, онези, които са с нас, са повече!
към беседата >>
Аз говоря върху положителното.
Но това е мой възглед. Аз така разглеждам въпроса. Защо да нямаме съдийска колегия? – Като направи някой добро, да се изправи пред съда, защо да го не съдят? Съдба да има.
Аз говоря върху положителното.
Понеже тези, които престъпват закона, са почитни хора, вече всичко имат – и прехрана имат, и апартаменти имат, и кой да ги пази, всичко е определено! А пък бедните хора са праведни. Те за в бъдеще ще се съдят. Закон ще съди праведните, ще каже: Ела ти, на какво основание направи това? И него ще турят в апартамент.
към беседата >>
Ако четете библията, асирийският цар усетил, че някой го предал във войната.
В една война държави се обезличават, банки фалират, хора изчезват, разколебава се строй. Онова, в което вярваме, се разколебава. Тогава на какво ще разчитаме ние? И във войната има разумност. Тази война става по един закон.
Ако четете библията, асирийският цар усетил, че някой го предал във войната.
Казват: Има един праведен Елисей, той предава. Пращат войска, обсаждат града. Като излязъл слугата, казал: Господарю, окръжиха ни. Казва: Не бой се, онези, които са с нас, са повече! Отворил му очите, че тези окръжените са с други войници наоколо.
към беседата >>
Понеже тези, които престъпват закона, са почитни хора, вече всичко имат – и прехрана имат, и апартаменти имат, и кой да ги пази, всичко е определено!
Аз така разглеждам въпроса. Защо да нямаме съдийска колегия? – Като направи някой добро, да се изправи пред съда, защо да го не съдят? Съдба да има. Аз говоря върху положителното.
Понеже тези, които престъпват закона, са почитни хора, вече всичко имат – и прехрана имат, и апартаменти имат, и кой да ги пази, всичко е определено!
А пък бедните хора са праведни. Те за в бъдеще ще се съдят. Закон ще съди праведните, ще каже: Ела ти, на какво основание направи това? И него ще турят в апартамент. Аз вземам вече всичко в хубавия смисъл.
към беседата >>
Казват: Има един праведен Елисей, той предава.
Онова, в което вярваме, се разколебава. Тогава на какво ще разчитаме ние? И във войната има разумност. Тази война става по един закон. Ако четете библията, асирийският цар усетил, че някой го предал във войната.
Казват: Има един праведен Елисей, той предава.
Пращат войска, обсаждат града. Като излязъл слугата, казал: Господарю, окръжиха ни. Казва: Не бой се, онези, които са с нас, са повече! Отворил му очите, че тези окръжените са с други войници наоколо. Пророкът излиза и отива при тия и казва: На погрешно място сте, елате и аз ще ви покажа къде е пророкът.
към беседата >>
А пък бедните хора са праведни.
Защо да нямаме съдийска колегия? – Като направи някой добро, да се изправи пред съда, защо да го не съдят? Съдба да има. Аз говоря върху положителното. Понеже тези, които престъпват закона, са почитни хора, вече всичко имат – и прехрана имат, и апартаменти имат, и кой да ги пази, всичко е определено!
А пък бедните хора са праведни.
Те за в бъдеще ще се съдят. Закон ще съди праведните, ще каже: Ела ти, на какво основание направи това? И него ще турят в апартамент. Аз вземам вече всичко в хубавия смисъл. Адът е място за учение, училище е.
към беседата >>
Пращат войска, обсаждат града.
Тогава на какво ще разчитаме ние? И във войната има разумност. Тази война става по един закон. Ако четете библията, асирийският цар усетил, че някой го предал във войната. Казват: Има един праведен Елисей, той предава.
Пращат войска, обсаждат града.
Като излязъл слугата, казал: Господарю, окръжиха ни. Казва: Не бой се, онези, които са с нас, са повече! Отворил му очите, че тези окръжените са с други войници наоколо. Пророкът излиза и отива при тия и казва: На погрешно място сте, елате и аз ще ви покажа къде е пророкът. Ослепил ги и ги завежда при израилския цар, който му казва: Отче, да ги поразя ли?
към беседата >>
Те за в бъдеще ще се съдят.
– Като направи някой добро, да се изправи пред съда, защо да го не съдят? Съдба да има. Аз говоря върху положителното. Понеже тези, които престъпват закона, са почитни хора, вече всичко имат – и прехрана имат, и апартаменти имат, и кой да ги пази, всичко е определено! А пък бедните хора са праведни.
Те за в бъдеще ще се съдят.
Закон ще съди праведните, ще каже: Ела ти, на какво основание направи това? И него ще турят в апартамент. Аз вземам вече всичко в хубавия смисъл. Адът е място за учение, училище е. Според мене адът е отлично училище.
към беседата >>
Като излязъл слугата, казал: Господарю, окръжиха ни.
И във войната има разумност. Тази война става по един закон. Ако четете библията, асирийският цар усетил, че някой го предал във войната. Казват: Има един праведен Елисей, той предава. Пращат войска, обсаждат града.
Като излязъл слугата, казал: Господарю, окръжиха ни.
Казва: Не бой се, онези, които са с нас, са повече! Отворил му очите, че тези окръжените са с други войници наоколо. Пророкът излиза и отива при тия и казва: На погрешно място сте, елате и аз ще ви покажа къде е пророкът. Ослепил ги и ги завежда при израилския цар, който му казва: Отче, да ги поразя ли? – Не, казва, ще ги нахраниш.
към беседата >>
Закон ще съди праведните, ще каже: Ела ти, на какво основание направи това?
Съдба да има. Аз говоря върху положителното. Понеже тези, които престъпват закона, са почитни хора, вече всичко имат – и прехрана имат, и апартаменти имат, и кой да ги пази, всичко е определено! А пък бедните хора са праведни. Те за в бъдеще ще се съдят.
Закон ще съди праведните, ще каже: Ела ти, на какво основание направи това?
И него ще турят в апартамент. Аз вземам вече всичко в хубавия смисъл. Адът е място за учение, училище е. Според мене адът е отлично училище. Всички тия лоши духове, грешни духове работят, но знаете ли как работят?
към беседата >>
Казва: Не бой се, онези, които са с нас, са повече!
Тази война става по един закон. Ако четете библията, асирийският цар усетил, че някой го предал във войната. Казват: Има един праведен Елисей, той предава. Пращат войска, обсаждат града. Като излязъл слугата, казал: Господарю, окръжиха ни.
Казва: Не бой се, онези, които са с нас, са повече!
Отворил му очите, че тези окръжените са с други войници наоколо. Пророкът излиза и отива при тия и казва: На погрешно място сте, елате и аз ще ви покажа къде е пророкът. Ослепил ги и ги завежда при израилския цар, който му казва: Отче, да ги поразя ли? – Не, казва, ще ги нахраниш. И ги пратил при господаря.
към беседата >>
И него ще турят в апартамент.
Аз говоря върху положителното. Понеже тези, които престъпват закона, са почитни хора, вече всичко имат – и прехрана имат, и апартаменти имат, и кой да ги пази, всичко е определено! А пък бедните хора са праведни. Те за в бъдеще ще се съдят. Закон ще съди праведните, ще каже: Ела ти, на какво основание направи това?
И него ще турят в апартамент.
Аз вземам вече всичко в хубавия смисъл. Адът е място за учение, училище е. Според мене адът е отлично училище. Всички тия лоши духове, грешни духове работят, но знаете ли как работят? То не е тъй, както го представя Данте.
към беседата >>
Отворил му очите, че тези окръжените са с други войници наоколо.
Ако четете библията, асирийският цар усетил, че някой го предал във войната. Казват: Има един праведен Елисей, той предава. Пращат войска, обсаждат града. Като излязъл слугата, казал: Господарю, окръжиха ни. Казва: Не бой се, онези, които са с нас, са повече!
Отворил му очите, че тези окръжените са с други войници наоколо.
Пророкът излиза и отива при тия и казва: На погрешно място сте, елате и аз ще ви покажа къде е пророкът. Ослепил ги и ги завежда при израилския цар, който му казва: Отче, да ги поразя ли? – Не, казва, ще ги нахраниш. И ги пратил при господаря. Вие, ако четете, ще кажете: Ние досега не сме виждали ангел – Ангели, колкото искаш, по земята има.
към беседата >>
Аз вземам вече всичко в хубавия смисъл.
Понеже тези, които престъпват закона, са почитни хора, вече всичко имат – и прехрана имат, и апартаменти имат, и кой да ги пази, всичко е определено! А пък бедните хора са праведни. Те за в бъдеще ще се съдят. Закон ще съди праведните, ще каже: Ела ти, на какво основание направи това? И него ще турят в апартамент.
Аз вземам вече всичко в хубавия смисъл.
Адът е място за учение, училище е. Според мене адът е отлично училище. Всички тия лоши духове, грешни духове работят, но знаете ли как работят? То не е тъй, както го представя Данте. Моите почитания към Данте.
към беседата >>
Пророкът излиза и отива при тия и казва: На погрешно място сте, елате и аз ще ви покажа къде е пророкът.
Казват: Има един праведен Елисей, той предава. Пращат войска, обсаждат града. Като излязъл слугата, казал: Господарю, окръжиха ни. Казва: Не бой се, онези, които са с нас, са повече! Отворил му очите, че тези окръжените са с други войници наоколо.
Пророкът излиза и отива при тия и казва: На погрешно място сте, елате и аз ще ви покажа къде е пророкът.
Ослепил ги и ги завежда при израилския цар, който му казва: Отче, да ги поразя ли? – Не, казва, ще ги нахраниш. И ги пратил при господаря. Вие, ако четете, ще кажете: Ние досега не сме виждали ангел – Ангели, колкото искаш, по земята има. Когато се давиш в някоя река, някой се хвърли и те извади, не е ли ангел?
към беседата >>
Адът е място за учение, училище е.
А пък бедните хора са праведни. Те за в бъдеще ще се съдят. Закон ще съди праведните, ще каже: Ела ти, на какво основание направи това? И него ще турят в апартамент. Аз вземам вече всичко в хубавия смисъл.
Адът е място за учение, училище е.
Според мене адът е отлично училище. Всички тия лоши духове, грешни духове работят, но знаете ли как работят? То не е тъй, както го представя Данте. Моите почитания към Данте. И Милтон е писал за рая, но не е така.
към беседата >>
Ослепил ги и ги завежда при израилския цар, който му казва: Отче, да ги поразя ли?
Пращат войска, обсаждат града. Като излязъл слугата, казал: Господарю, окръжиха ни. Казва: Не бой се, онези, които са с нас, са повече! Отворил му очите, че тези окръжените са с други войници наоколо. Пророкът излиза и отива при тия и казва: На погрешно място сте, елате и аз ще ви покажа къде е пророкът.
Ослепил ги и ги завежда при израилския цар, който му казва: Отче, да ги поразя ли?
– Не, казва, ще ги нахраниш. И ги пратил при господаря. Вие, ако четете, ще кажете: Ние досега не сме виждали ангел – Ангели, колкото искаш, по земята има. Когато се давиш в някоя река, някой се хвърли и те извади, не е ли ангел? Извади те човекът, ти си в някоя къща, която гори, влиза вътре, изважда човек из горящата къща.
към беседата >>
Според мене адът е отлично училище.
Те за в бъдеще ще се съдят. Закон ще съди праведните, ще каже: Ела ти, на какво основание направи това? И него ще турят в апартамент. Аз вземам вече всичко в хубавия смисъл. Адът е място за учение, училище е.
Според мене адът е отлично училище.
Всички тия лоши духове, грешни духове работят, но знаете ли как работят? То не е тъй, както го представя Данте. Моите почитания към Данте. И Милтон е писал за рая, но не е така. Адът е практическо училище.
към беседата >>
– Не, казва, ще ги нахраниш.
Като излязъл слугата, казал: Господарю, окръжиха ни. Казва: Не бой се, онези, които са с нас, са повече! Отворил му очите, че тези окръжените са с други войници наоколо. Пророкът излиза и отива при тия и казва: На погрешно място сте, елате и аз ще ви покажа къде е пророкът. Ослепил ги и ги завежда при израилския цар, който му казва: Отче, да ги поразя ли?
– Не, казва, ще ги нахраниш.
И ги пратил при господаря. Вие, ако четете, ще кажете: Ние досега не сме виждали ангел – Ангели, колкото искаш, по земята има. Когато се давиш в някоя река, някой се хвърли и те извади, не е ли ангел? Извади те човекът, ти си в някоя къща, която гори, влиза вътре, изважда човек из горящата къща. Той е един ангел.
към беседата >>
Всички тия лоши духове, грешни духове работят, но знаете ли как работят?
Закон ще съди праведните, ще каже: Ела ти, на какво основание направи това? И него ще турят в апартамент. Аз вземам вече всичко в хубавия смисъл. Адът е място за учение, училище е. Според мене адът е отлично училище.
Всички тия лоши духове, грешни духове работят, но знаете ли как работят?
То не е тъй, както го представя Данте. Моите почитания към Данте. И Милтон е писал за рая, но не е така. Адът е практическо училище. Човек работи там, какви ли не работи работят.
към беседата >>
И ги пратил при господаря.
Казва: Не бой се, онези, които са с нас, са повече! Отворил му очите, че тези окръжените са с други войници наоколо. Пророкът излиза и отива при тия и казва: На погрешно място сте, елате и аз ще ви покажа къде е пророкът. Ослепил ги и ги завежда при израилския цар, който му казва: Отче, да ги поразя ли? – Не, казва, ще ги нахраниш.
И ги пратил при господаря.
Вие, ако четете, ще кажете: Ние досега не сме виждали ангел – Ангели, колкото искаш, по земята има. Когато се давиш в някоя река, някой се хвърли и те извади, не е ли ангел? Извади те човекът, ти си в някоя къща, която гори, влиза вътре, изважда човек из горящата къща. Той е един ангел. Излиза навън и той се радва, че има условия да ти направи добро.
към беседата >>
То не е тъй, както го представя Данте.
И него ще турят в апартамент. Аз вземам вече всичко в хубавия смисъл. Адът е място за учение, училище е. Според мене адът е отлично училище. Всички тия лоши духове, грешни духове работят, но знаете ли как работят?
То не е тъй, както го представя Данте.
Моите почитания към Данте. И Милтон е писал за рая, но не е така. Адът е практическо училище. Човек работи там, какви ли не работи работят. Вие мислите, че адът е място, дето се само пържат, въртят ги на шиш.
към беседата >>
Вие, ако четете, ще кажете: Ние досега не сме виждали ангел – Ангели, колкото искаш, по земята има.
Отворил му очите, че тези окръжените са с други войници наоколо. Пророкът излиза и отива при тия и казва: На погрешно място сте, елате и аз ще ви покажа къде е пророкът. Ослепил ги и ги завежда при израилския цар, който му казва: Отче, да ги поразя ли? – Не, казва, ще ги нахраниш. И ги пратил при господаря.
Вие, ако четете, ще кажете: Ние досега не сме виждали ангел – Ангели, колкото искаш, по земята има.
Когато се давиш в някоя река, някой се хвърли и те извади, не е ли ангел? Извади те човекът, ти си в някоя къща, която гори, влиза вътре, изважда човек из горящата къща. Той е един ангел. Излиза навън и той се радва, че има условия да ти направи добро. Всеки човек, който в най-усилено време ти е помогнал, той е един ангел.
към беседата >>
Моите почитания към Данте.
Аз вземам вече всичко в хубавия смисъл. Адът е място за учение, училище е. Според мене адът е отлично училище. Всички тия лоши духове, грешни духове работят, но знаете ли как работят? То не е тъй, както го представя Данте.
Моите почитания към Данте.
И Милтон е писал за рая, но не е така. Адът е практическо училище. Човек работи там, какви ли не работи работят. Вие мислите, че адът е място, дето се само пържат, въртят ги на шиш. Не е така.
към беседата >>
Когато се давиш в някоя река, някой се хвърли и те извади, не е ли ангел?
Пророкът излиза и отива при тия и казва: На погрешно място сте, елате и аз ще ви покажа къде е пророкът. Ослепил ги и ги завежда при израилския цар, който му казва: Отче, да ги поразя ли? – Не, казва, ще ги нахраниш. И ги пратил при господаря. Вие, ако четете, ще кажете: Ние досега не сме виждали ангел – Ангели, колкото искаш, по земята има.
Когато се давиш в някоя река, някой се хвърли и те извади, не е ли ангел?
Извади те човекът, ти си в някоя къща, която гори, влиза вътре, изважда човек из горящата къща. Той е един ангел. Излиза навън и той се радва, че има условия да ти направи добро. Всеки човек, който в най-усилено време ти е помогнал, той е един ангел. Ти търсиш ангел.
към беседата >>
И Милтон е писал за рая, но не е така.
Адът е място за учение, училище е. Според мене адът е отлично училище. Всички тия лоши духове, грешни духове работят, но знаете ли как работят? То не е тъй, както го представя Данте. Моите почитания към Данте.
И Милтон е писал за рая, но не е така.
Адът е практическо училище. Човек работи там, какви ли не работи работят. Вие мислите, че адът е място, дето се само пържат, въртят ги на шиш. Не е така. И музика имат, и забавления имат, и игри имат.
към беседата >>
Извади те човекът, ти си в някоя къща, която гори, влиза вътре, изважда човек из горящата къща.
Ослепил ги и ги завежда при израилския цар, който му казва: Отче, да ги поразя ли? – Не, казва, ще ги нахраниш. И ги пратил при господаря. Вие, ако четете, ще кажете: Ние досега не сме виждали ангел – Ангели, колкото искаш, по земята има. Когато се давиш в някоя река, някой се хвърли и те извади, не е ли ангел?
Извади те човекът, ти си в някоя къща, която гори, влиза вътре, изважда човек из горящата къща.
Той е един ангел. Излиза навън и той се радва, че има условия да ти направи добро. Всеки човек, който в най-усилено време ти е помогнал, той е един ангел. Ти търсиш ангел. Запомни неговия образ, радвай се, че ти си го посрещнал.
към беседата >>
Адът е практическо училище.
Според мене адът е отлично училище. Всички тия лоши духове, грешни духове работят, но знаете ли как работят? То не е тъй, както го представя Данте. Моите почитания към Данте. И Милтон е писал за рая, но не е така.
Адът е практическо училище.
Човек работи там, какви ли не работи работят. Вие мислите, че адът е място, дето се само пържат, въртят ги на шиш. Не е така. И музика имат, и забавления имат, и игри имат. Адът е едно положение както на земята, адът е вътре.
към беседата >>
Той е един ангел.
– Не, казва, ще ги нахраниш. И ги пратил при господаря. Вие, ако четете, ще кажете: Ние досега не сме виждали ангел – Ангели, колкото искаш, по земята има. Когато се давиш в някоя река, някой се хвърли и те извади, не е ли ангел? Извади те човекът, ти си в някоя къща, която гори, влиза вътре, изважда човек из горящата къща.
Той е един ангел.
Излиза навън и той се радва, че има условия да ти направи добро. Всеки човек, който в най-усилено време ти е помогнал, той е един ангел. Ти търсиш ангел. Запомни неговия образ, радвай се, че ти си го посрещнал. Може да е лекар, може да е проповедник, може да е баща ти, може да е майка ти, слугата ти, който и да е.
към беседата >>
Човек работи там, какви ли не работи работят.
Всички тия лоши духове, грешни духове работят, но знаете ли как работят? То не е тъй, както го представя Данте. Моите почитания към Данте. И Милтон е писал за рая, но не е така. Адът е практическо училище.
Човек работи там, какви ли не работи работят.
Вие мислите, че адът е място, дето се само пържат, въртят ги на шиш. Не е така. И музика имат, и забавления имат, и игри имат. Адът е едно положение както на земята, адът е вътре. Болен е човекът, нещо има вътре да го мъчи.
към беседата >>
Излиза навън и той се радва, че има условия да ти направи добро.
И ги пратил при господаря. Вие, ако четете, ще кажете: Ние досега не сме виждали ангел – Ангели, колкото искаш, по земята има. Когато се давиш в някоя река, някой се хвърли и те извади, не е ли ангел? Извади те човекът, ти си в някоя къща, която гори, влиза вътре, изважда човек из горящата къща. Той е един ангел.
Излиза навън и той се радва, че има условия да ти направи добро.
Всеки човек, който в най-усилено време ти е помогнал, той е един ангел. Ти търсиш ангел. Запомни неговия образ, радвай се, че ти си го посрещнал. Може да е лекар, може да е проповедник, може да е баща ти, може да е майка ти, слугата ти, който и да е. Поддържай тия ангели!
към беседата >>
Вие мислите, че адът е място, дето се само пържат, въртят ги на шиш.
То не е тъй, както го представя Данте. Моите почитания към Данте. И Милтон е писал за рая, но не е така. Адът е практическо училище. Човек работи там, какви ли не работи работят.
Вие мислите, че адът е място, дето се само пържат, въртят ги на шиш.
Не е така. И музика имат, и забавления имат, и игри имат. Адът е едно положение както на земята, адът е вътре. Болен е човекът, нещо има вътре да го мъчи. Не, че отвън, че природата е ад.
към беседата >>
Всеки човек, който в най-усилено време ти е помогнал, той е един ангел.
Вие, ако четете, ще кажете: Ние досега не сме виждали ангел – Ангели, колкото искаш, по земята има. Когато се давиш в някоя река, някой се хвърли и те извади, не е ли ангел? Извади те човекът, ти си в някоя къща, която гори, влиза вътре, изважда човек из горящата къща. Той е един ангел. Излиза навън и той се радва, че има условия да ти направи добро.
Всеки човек, който в най-усилено време ти е помогнал, той е един ангел.
Ти търсиш ангел. Запомни неговия образ, радвай се, че ти си го посрещнал. Може да е лекар, може да е проповедник, може да е баща ти, може да е майка ти, слугата ти, който и да е. Поддържай тия ангели! Толстой дава един пример, той го е вземал от източните народи.
към беседата >>
Не е така.
Моите почитания към Данте. И Милтон е писал за рая, но не е така. Адът е практическо училище. Човек работи там, какви ли не работи работят. Вие мислите, че адът е място, дето се само пържат, въртят ги на шиш.
Не е така.
И музика имат, и забавления имат, и игри имат. Адът е едно положение както на земята, адът е вътре. Болен е човекът, нещо има вътре да го мъчи. Не, че отвън, че природата е ад. Светлината му въздействува зле.
към беседата >>
Ти търсиш ангел.
Когато се давиш в някоя река, някой се хвърли и те извади, не е ли ангел? Извади те човекът, ти си в някоя къща, която гори, влиза вътре, изважда човек из горящата къща. Той е един ангел. Излиза навън и той се радва, че има условия да ти направи добро. Всеки човек, който в най-усилено време ти е помогнал, той е един ангел.
Ти търсиш ангел.
Запомни неговия образ, радвай се, че ти си го посрещнал. Може да е лекар, може да е проповедник, може да е баща ти, може да е майка ти, слугата ти, който и да е. Поддържай тия ангели! Толстой дава един пример, той го е вземал от източните народи. Един ангел не знаел защо хората грешат.
към беседата >>
И музика имат, и забавления имат, и игри имат.
И Милтон е писал за рая, но не е така. Адът е практическо училище. Човек работи там, какви ли не работи работят. Вие мислите, че адът е място, дето се само пържат, въртят ги на шиш. Не е така.
И музика имат, и забавления имат, и игри имат.
Адът е едно положение както на земята, адът е вътре. Болен е човекът, нещо има вътре да го мъчи. Не, че отвън, че природата е ад. Светлината му въздействува зле. Всичко наоколо му въздействува зле.
към беседата >>
Запомни неговия образ, радвай се, че ти си го посрещнал.
Извади те човекът, ти си в някоя къща, която гори, влиза вътре, изважда човек из горящата къща. Той е един ангел. Излиза навън и той се радва, че има условия да ти направи добро. Всеки човек, който в най-усилено време ти е помогнал, той е един ангел. Ти търсиш ангел.
Запомни неговия образ, радвай се, че ти си го посрещнал.
Може да е лекар, може да е проповедник, може да е баща ти, може да е майка ти, слугата ти, който и да е. Поддържай тия ангели! Толстой дава един пример, той го е вземал от източните народи. Един ангел не знаел защо хората грешат. Като гледал, че хората грешат, имал криво понятие.
към беседата >>
Адът е едно положение както на земята, адът е вътре.
Адът е практическо училище. Човек работи там, какви ли не работи работят. Вие мислите, че адът е място, дето се само пържат, въртят ги на шиш. Не е така. И музика имат, и забавления имат, и игри имат.
Адът е едно положение както на земята, адът е вътре.
Болен е човекът, нещо има вътре да го мъчи. Не, че отвън, че природата е ад. Светлината му въздействува зле. Всичко наоколо му въздействува зле. Той търси само церове.
към беседата >>
Може да е лекар, може да е проповедник, може да е баща ти, може да е майка ти, слугата ти, който и да е.
Той е един ангел. Излиза навън и той се радва, че има условия да ти направи добро. Всеки човек, който в най-усилено време ти е помогнал, той е един ангел. Ти търсиш ангел. Запомни неговия образ, радвай се, че ти си го посрещнал.
Може да е лекар, може да е проповедник, може да е баща ти, може да е майка ти, слугата ти, който и да е.
Поддържай тия ангели! Толстой дава един пример, той го е вземал от източните народи. Един ангел не знаел защо хората грешат. Като гледал, че хората грешат, имал криво понятие. Аз, казва, много снизходително постъпвам спрямо хората.
към беседата >>
Болен е човекът, нещо има вътре да го мъчи.
Човек работи там, какви ли не работи работят. Вие мислите, че адът е място, дето се само пържат, въртят ги на шиш. Не е така. И музика имат, и забавления имат, и игри имат. Адът е едно положение както на земята, адът е вътре.
Болен е човекът, нещо има вътре да го мъчи.
Не, че отвън, че природата е ад. Светлината му въздействува зле. Всичко наоколо му въздействува зле. Той търси само церове. Нему дават горчиви неща да пие.
към беседата >>
Поддържай тия ангели!
Излиза навън и той се радва, че има условия да ти направи добро. Всеки човек, който в най-усилено време ти е помогнал, той е един ангел. Ти търсиш ангел. Запомни неговия образ, радвай се, че ти си го посрещнал. Може да е лекар, може да е проповедник, може да е баща ти, може да е майка ти, слугата ти, който и да е.
Поддържай тия ангели!
Толстой дава един пример, той го е вземал от източните народи. Един ангел не знаел защо хората грешат. Като гледал, че хората грешат, имал криво понятие. Аз, казва, много снизходително постъпвам спрямо хората. Праща го Господ на земята, въплътил се.
към беседата >>
Не, че отвън, че природата е ад.
Вие мислите, че адът е място, дето се само пържат, въртят ги на шиш. Не е така. И музика имат, и забавления имат, и игри имат. Адът е едно положение както на земята, адът е вътре. Болен е човекът, нещо има вътре да го мъчи.
Не, че отвън, че природата е ад.
Светлината му въздействува зле. Всичко наоколо му въздействува зле. Той търси само церове. Нему дават горчиви неща да пие. Адът не е отвън.
към беседата >>
Толстой дава един пример, той го е вземал от източните народи.
Всеки човек, който в най-усилено време ти е помогнал, той е един ангел. Ти търсиш ангел. Запомни неговия образ, радвай се, че ти си го посрещнал. Може да е лекар, може да е проповедник, може да е баща ти, може да е майка ти, слугата ти, който и да е. Поддържай тия ангели!
Толстой дава един пример, той го е вземал от източните народи.
Един ангел не знаел защо хората грешат. Като гледал, че хората грешат, имал криво понятие. Аз, казва, много снизходително постъпвам спрямо хората. Праща го Господ на земята, въплътил се. Като дошел, почувствувал атмосфера студена и започнал да трепери; зимно време било.
към беседата >>
Светлината му въздействува зле.
Не е така. И музика имат, и забавления имат, и игри имат. Адът е едно положение както на земята, адът е вътре. Болен е човекът, нещо има вътре да го мъчи. Не, че отвън, че природата е ад.
Светлината му въздействува зле.
Всичко наоколо му въздействува зле. Той търси само церове. Нему дават горчиви неща да пие. Адът не е отвън. Тия растения са да му помогнат.
към беседата >>
Един ангел не знаел защо хората грешат.
Ти търсиш ангел. Запомни неговия образ, радвай се, че ти си го посрещнал. Може да е лекар, може да е проповедник, може да е баща ти, може да е майка ти, слугата ти, който и да е. Поддържай тия ангели! Толстой дава един пример, той го е вземал от източните народи.
Един ангел не знаел защо хората грешат.
Като гледал, че хората грешат, имал криво понятие. Аз, казва, много снизходително постъпвам спрямо хората. Праща го Господ на земята, въплътил се. Като дошел, почувствувал атмосфера студена и започнал да трепери; зимно време било. Останал на пътя, смразил се той.
към беседата >>
Всичко наоколо му въздействува зле.
И музика имат, и забавления имат, и игри имат. Адът е едно положение както на земята, адът е вътре. Болен е човекът, нещо има вътре да го мъчи. Не, че отвън, че природата е ад. Светлината му въздействува зле.
Всичко наоколо му въздействува зле.
Той търси само церове. Нему дават горчиви неща да пие. Адът не е отвън. Тия растения са да му помогнат. Сега много за оня свят, и за небето, да не говорим, също и за ада да не говорим, понеже за небето ако се говори, може да кажем нещо, което не е вярно, пък то не се позволява.
към беседата >>
Като гледал, че хората грешат, имал криво понятие.
Запомни неговия образ, радвай се, че ти си го посрещнал. Може да е лекар, може да е проповедник, може да е баща ти, може да е майка ти, слугата ти, който и да е. Поддържай тия ангели! Толстой дава един пример, той го е вземал от източните народи. Един ангел не знаел защо хората грешат.
Като гледал, че хората грешат, имал криво понятие.
Аз, казва, много снизходително постъпвам спрямо хората. Праща го Господ на земята, въплътил се. Като дошел, почувствувал атмосфера студена и започнал да трепери; зимно време било. Останал на пътя, смразил се той. По едно време гледа един пиян върви, клати се.
към беседата >>
Той търси само церове.
Адът е едно положение както на земята, адът е вътре. Болен е човекът, нещо има вътре да го мъчи. Не, че отвън, че природата е ад. Светлината му въздействува зле. Всичко наоколо му въздействува зле.
Той търси само церове.
Нему дават горчиви неща да пие. Адът не е отвън. Тия растения са да му помогнат. Сега много за оня свят, и за небето, да не говорим, също и за ада да не говорим, понеже за небето ако се говори, може да кажем нещо, което не е вярно, пък то не се позволява. И за ада може да кажем нещо, което не е вярно, много хора са писали за небето, което не е вярно.
към беседата >>
Аз, казва, много снизходително постъпвам спрямо хората.
Може да е лекар, може да е проповедник, може да е баща ти, може да е майка ти, слугата ти, който и да е. Поддържай тия ангели! Толстой дава един пример, той го е вземал от източните народи. Един ангел не знаел защо хората грешат. Като гледал, че хората грешат, имал криво понятие.
Аз, казва, много снизходително постъпвам спрямо хората.
Праща го Господ на земята, въплътил се. Като дошел, почувствувал атмосфера студена и започнал да трепери; зимно време било. Останал на пътя, смразил се той. По едно време гледа един пиян върви, клати се. Дошъл до него, ритнал го, препънал се, казва му: Товарищ, какво е станало с тебе?
към беседата >>
Нему дават горчиви неща да пие.
Болен е човекът, нещо има вътре да го мъчи. Не, че отвън, че природата е ад. Светлината му въздействува зле. Всичко наоколо му въздействува зле. Той търси само церове.
Нему дават горчиви неща да пие.
Адът не е отвън. Тия растения са да му помогнат. Сега много за оня свят, и за небето, да не говорим, също и за ада да не говорим, понеже за небето ако се говори, може да кажем нещо, което не е вярно, пък то не се позволява. И за ада може да кажем нещо, което не е вярно, много хора са писали за небето, което не е вярно. Аз вярвам само туй, което съм видял и опитал.
към беседата >>
Праща го Господ на земята, въплътил се.
Поддържай тия ангели! Толстой дава един пример, той го е вземал от източните народи. Един ангел не знаел защо хората грешат. Като гледал, че хората грешат, имал криво понятие. Аз, казва, много снизходително постъпвам спрямо хората.
Праща го Господ на земята, въплътил се.
Като дошел, почувствувал атмосфера студена и започнал да трепери; зимно време било. Останал на пътя, смразил се той. По едно време гледа един пиян върви, клати се. Дошъл до него, ритнал го, препънал се, казва му: Товарищ, какво е станало с тебе? Задига го на гърба, носи го вкъщи, но той не казва, че е ангел.
към беседата >>
Адът не е отвън.
Не, че отвън, че природата е ад. Светлината му въздействува зле. Всичко наоколо му въздействува зле. Той търси само церове. Нему дават горчиви неща да пие.
Адът не е отвън.
Тия растения са да му помогнат. Сега много за оня свят, и за небето, да не говорим, също и за ада да не говорим, понеже за небето ако се говори, може да кажем нещо, което не е вярно, пък то не се позволява. И за ада може да кажем нещо, което не е вярно, много хора са писали за небето, което не е вярно. Аз вярвам само туй, което съм видял и опитал. Адът като го опитам, го зная.
към беседата >>
Като дошел, почувствувал атмосфера студена и започнал да трепери; зимно време било.
Толстой дава един пример, той го е вземал от източните народи. Един ангел не знаел защо хората грешат. Като гледал, че хората грешат, имал криво понятие. Аз, казва, много снизходително постъпвам спрямо хората. Праща го Господ на земята, въплътил се.
Като дошел, почувствувал атмосфера студена и започнал да трепери; зимно време било.
Останал на пътя, смразил се той. По едно време гледа един пиян върви, клати се. Дошъл до него, ритнал го, препънал се, казва му: Товарищ, какво е станало с тебе? Задига го на гърба, носи го вкъщи, но той не казва, че е ангел. Оставил този ангел да служи на пияния.
към беседата >>
Тия растения са да му помогнат.
Светлината му въздействува зле. Всичко наоколо му въздействува зле. Той търси само церове. Нему дават горчиви неща да пие. Адът не е отвън.
Тия растения са да му помогнат.
Сега много за оня свят, и за небето, да не говорим, също и за ада да не говорим, понеже за небето ако се говори, може да кажем нещо, което не е вярно, пък то не се позволява. И за ада може да кажем нещо, което не е вярно, много хора са писали за небето, което не е вярно. Аз вярвам само туй, което съм видял и опитал. Адът като го опитам, го зная. Адът го зная какъв е, и раят го зная.
към беседата >>
Останал на пътя, смразил се той.
Един ангел не знаел защо хората грешат. Като гледал, че хората грешат, имал криво понятие. Аз, казва, много снизходително постъпвам спрямо хората. Праща го Господ на земята, въплътил се. Като дошел, почувствувал атмосфера студена и започнал да трепери; зимно време било.
Останал на пътя, смразил се той.
По едно време гледа един пиян върви, клати се. Дошъл до него, ритнал го, препънал се, казва му: Товарищ, какво е станало с тебе? Задига го на гърба, носи го вкъщи, но той не казва, че е ангел. Оставил този ангел да служи на пияния. Този човек бил обущар и обичал да си попийва.
към беседата >>
Сега много за оня свят, и за небето, да не говорим, също и за ада да не говорим, понеже за небето ако се говори, може да кажем нещо, което не е вярно, пък то не се позволява.
Всичко наоколо му въздействува зле. Той търси само церове. Нему дават горчиви неща да пие. Адът не е отвън. Тия растения са да му помогнат.
Сега много за оня свят, и за небето, да не говорим, също и за ада да не говорим, понеже за небето ако се говори, може да кажем нещо, което не е вярно, пък то не се позволява.
И за ада може да кажем нещо, което не е вярно, много хора са писали за небето, което не е вярно. Аз вярвам само туй, което съм видял и опитал. Адът като го опитам, го зная. Адът го зная какъв е, и раят го зная. Този рай и ад са във всеки човек.
към беседата >>
По едно време гледа един пиян върви, клати се.
Като гледал, че хората грешат, имал криво понятие. Аз, казва, много снизходително постъпвам спрямо хората. Праща го Господ на земята, въплътил се. Като дошел, почувствувал атмосфера студена и започнал да трепери; зимно време било. Останал на пътя, смразил се той.
По едно време гледа един пиян върви, клати се.
Дошъл до него, ритнал го, препънал се, казва му: Товарищ, какво е станало с тебе? Задига го на гърба, носи го вкъщи, но той не казва, че е ангел. Оставил този ангел да служи на пияния. Този човек бил обущар и обичал да си попийва. Жена му го харесала, красив, млад момък.
към беседата >>
И за ада може да кажем нещо, което не е вярно, много хора са писали за небето, което не е вярно.
Той търси само церове. Нему дават горчиви неща да пие. Адът не е отвън. Тия растения са да му помогнат. Сега много за оня свят, и за небето, да не говорим, също и за ада да не говорим, понеже за небето ако се говори, може да кажем нещо, което не е вярно, пък то не се позволява.
И за ада може да кажем нещо, което не е вярно, много хора са писали за небето, което не е вярно.
Аз вярвам само туй, което съм видял и опитал. Адът като го опитам, го зная. Адът го зная какъв е, и раят го зная. Този рай и ад са във всеки човек. Питам: Ако вие посеете едно житно зърно в земята и го заровите, как мислите, туй житно зърно, ако не разбира закона, то ще каже: Туй е ад, да ме заровят!
към беседата >>
Дошъл до него, ритнал го, препънал се, казва му: Товарищ, какво е станало с тебе?
Аз, казва, много снизходително постъпвам спрямо хората. Праща го Господ на земята, въплътил се. Като дошел, почувствувал атмосфера студена и започнал да трепери; зимно време било. Останал на пътя, смразил се той. По едно време гледа един пиян върви, клати се.
Дошъл до него, ритнал го, препънал се, казва му: Товарищ, какво е станало с тебе?
Задига го на гърба, носи го вкъщи, но той не казва, че е ангел. Оставил този ангел да служи на пияния. Този човек бил обущар и обичал да си попийва. Жена му го харесала, красив, млад момък. В скоро време научил занаята, прославил се.
към беседата >>
Аз вярвам само туй, което съм видял и опитал.
Нему дават горчиви неща да пие. Адът не е отвън. Тия растения са да му помогнат. Сега много за оня свят, и за небето, да не говорим, също и за ада да не говорим, понеже за небето ако се говори, може да кажем нещо, което не е вярно, пък то не се позволява. И за ада може да кажем нещо, което не е вярно, много хора са писали за небето, което не е вярно.
Аз вярвам само туй, което съм видял и опитал.
Адът като го опитам, го зная. Адът го зная какъв е, и раят го зная. Този рай и ад са във всеки човек. Питам: Ако вие посеете едно житно зърно в земята и го заровите, как мислите, туй житно зърно, ако не разбира закона, то ще каже: Туй е ад, да ме заровят! В този ад, в това мъчение, ще създаде условия да расте и едно от тия семена дава 30, друго 60, друго 100.
към беседата >>
Задига го на гърба, носи го вкъщи, но той не казва, че е ангел.
Праща го Господ на земята, въплътил се. Като дошел, почувствувал атмосфера студена и започнал да трепери; зимно време било. Останал на пътя, смразил се той. По едно време гледа един пиян върви, клати се. Дошъл до него, ритнал го, препънал се, казва му: Товарищ, какво е станало с тебе?
Задига го на гърба, носи го вкъщи, но той не казва, че е ангел.
Оставил този ангел да служи на пияния. Този човек бил обущар и обичал да си попийва. Жена му го харесала, красив, млад момък. В скоро време научил занаята, прославил се. Идат хората да си правят обуща.
към беседата >>
Адът като го опитам, го зная.
Адът не е отвън. Тия растения са да му помогнат. Сега много за оня свят, и за небето, да не говорим, също и за ада да не говорим, понеже за небето ако се говори, може да кажем нещо, което не е вярно, пък то не се позволява. И за ада може да кажем нещо, което не е вярно, много хора са писали за небето, което не е вярно. Аз вярвам само туй, което съм видял и опитал.
Адът като го опитам, го зная.
Адът го зная какъв е, и раят го зная. Този рай и ад са във всеки човек. Питам: Ако вие посеете едно житно зърно в земята и го заровите, как мислите, туй житно зърно, ако не разбира закона, то ще каже: Туй е ад, да ме заровят! В този ад, в това мъчение, ще създаде условия да расте и едно от тия семена дава 30, друго 60, друго 100.
към беседата >>
Оставил този ангел да служи на пияния.
Като дошел, почувствувал атмосфера студена и започнал да трепери; зимно време било. Останал на пътя, смразил се той. По едно време гледа един пиян върви, клати се. Дошъл до него, ритнал го, препънал се, казва му: Товарищ, какво е станало с тебе? Задига го на гърба, носи го вкъщи, но той не казва, че е ангел.
Оставил този ангел да служи на пияния.
Този човек бил обущар и обичал да си попийва. Жена му го харесала, красив, млад момък. В скоро време научил занаята, прославил се. Идат хората да си правят обуща. Един руски помешчик, като чул, пратил една хубава кожа да му направи едни ботуши.
към беседата >>
Адът го зная какъв е, и раят го зная.
Тия растения са да му помогнат. Сега много за оня свят, и за небето, да не говорим, също и за ада да не говорим, понеже за небето ако се говори, може да кажем нещо, което не е вярно, пък то не се позволява. И за ада може да кажем нещо, което не е вярно, много хора са писали за небето, което не е вярно. Аз вярвам само туй, което съм видял и опитал. Адът като го опитам, го зная.
Адът го зная какъв е, и раят го зная.
Този рай и ад са във всеки човек. Питам: Ако вие посеете едно житно зърно в земята и го заровите, как мислите, туй житно зърно, ако не разбира закона, то ще каже: Туй е ад, да ме заровят! В този ад, в това мъчение, ще създаде условия да расте и едно от тия семена дава 30, друго 60, друго 100.
към беседата >>
Този човек бил обущар и обичал да си попийва.
Останал на пътя, смразил се той. По едно време гледа един пиян върви, клати се. Дошъл до него, ритнал го, препънал се, казва му: Товарищ, какво е станало с тебе? Задига го на гърба, носи го вкъщи, но той не казва, че е ангел. Оставил този ангел да служи на пияния.
Този човек бил обущар и обичал да си попийва.
Жена му го харесала, красив, млад момък. В скоро време научил занаята, прославил се. Идат хората да си правят обуща. Един руски помешчик, като чул, пратил една хубава кожа да му направи едни ботуши. Той направил едни обуща за умрял човек.
към беседата >>
Този рай и ад са във всеки човек.
Сега много за оня свят, и за небето, да не говорим, също и за ада да не говорим, понеже за небето ако се говори, може да кажем нещо, което не е вярно, пък то не се позволява. И за ада може да кажем нещо, което не е вярно, много хора са писали за небето, което не е вярно. Аз вярвам само туй, което съм видял и опитал. Адът като го опитам, го зная. Адът го зная какъв е, и раят го зная.
Този рай и ад са във всеки човек.
Питам: Ако вие посеете едно житно зърно в земята и го заровите, как мислите, туй житно зърно, ако не разбира закона, то ще каже: Туй е ад, да ме заровят! В този ад, в това мъчение, ще създаде условия да расте и едно от тия семена дава 30, друго 60, друго 100.
към беседата >>
Жена му го харесала, красив, млад момък.
По едно време гледа един пиян върви, клати се. Дошъл до него, ритнал го, препънал се, казва му: Товарищ, какво е станало с тебе? Задига го на гърба, носи го вкъщи, но той не казва, че е ангел. Оставил този ангел да служи на пияния. Този човек бил обущар и обичал да си попийва.
Жена му го харесала, красив, млад момък.
В скоро време научил занаята, прославил се. Идат хората да си правят обуща. Един руски помешчик, като чул, пратил една хубава кожа да му направи едни ботуши. Той направил едни обуща за умрял човек. Онзи като видял хлопките се хванал за главата, казал: Какво ще стане сега?
към беседата >>
Питам: Ако вие посеете едно житно зърно в земята и го заровите, как мислите, туй житно зърно, ако не разбира закона, то ще каже: Туй е ад, да ме заровят!
И за ада може да кажем нещо, което не е вярно, много хора са писали за небето, което не е вярно. Аз вярвам само туй, което съм видял и опитал. Адът като го опитам, го зная. Адът го зная какъв е, и раят го зная. Този рай и ад са във всеки човек.
Питам: Ако вие посеете едно житно зърно в земята и го заровите, как мислите, туй житно зърно, ако не разбира закона, то ще каже: Туй е ад, да ме заровят!
В този ад, в това мъчение, ще създаде условия да расте и едно от тия семена дава 30, друго 60, друго 100.
към беседата >>
В скоро време научил занаята, прославил се.
Дошъл до него, ритнал го, препънал се, казва му: Товарищ, какво е станало с тебе? Задига го на гърба, носи го вкъщи, но той не казва, че е ангел. Оставил този ангел да служи на пияния. Този човек бил обущар и обичал да си попийва. Жена му го харесала, красив, млад момък.
В скоро време научил занаята, прославил се.
Идат хората да си правят обуща. Един руски помешчик, като чул, пратил една хубава кожа да му направи едни ботуши. Той направил едни обуща за умрял човек. Онзи като видял хлопките се хванал за главата, казал: Какво ще стане сега? Идват след половин час слугите и казват: Не му правете ботуши, но хлопки, господарят умря.
към беседата >>
В този ад, в това мъчение, ще създаде условия да расте и едно от тия семена дава 30, друго 60, друго 100.
Аз вярвам само туй, което съм видял и опитал. Адът като го опитам, го зная. Адът го зная какъв е, и раят го зная. Този рай и ад са във всеки човек. Питам: Ако вие посеете едно житно зърно в земята и го заровите, как мислите, туй житно зърно, ако не разбира закона, то ще каже: Туй е ад, да ме заровят!
В този ад, в това мъчение, ще създаде условия да расте и едно от тия семена дава 30, друго 60, друго 100.
към беседата >>
Идат хората да си правят обуща.
Задига го на гърба, носи го вкъщи, но той не казва, че е ангел. Оставил този ангел да служи на пияния. Този човек бил обущар и обичал да си попийва. Жена му го харесала, красив, млад момък. В скоро време научил занаята, прославил се.
Идат хората да си правят обуща.
Един руски помешчик, като чул, пратил една хубава кожа да му направи едни ботуши. Той направил едни обуща за умрял човек. Онзи като видял хлопките се хванал за главата, казал: Какво ще стане сега? Идват след половин час слугите и казват: Не му правете ботуши, но хлопки, господарят умря. Ангелът като седял при този човек, разбрал къде се крие причината, защо пиянствува.
към беседата >>
Понеже любовта на нашия баща и на майката, първата година, когато се появява детето, голяма е любовта на майката, но детето няма съзнание.
Понеже любовта на нашия баща и на майката, първата година, когато се появява детето, голяма е любовта на майката, но детето няма съзнание.
Когато детето е готово за любовта, майката ни най-малко не постъпва любовно. Казва: Толкоз години да ти служа, не ме разбра и тя приложи закона. Майките в света започват с Христовия закон и свършват с Мойсеевия закон. Затова не върви. Най-първо галене има, покани има, какво ли не, дрехи, всичко, и после дойде Мойсеевия закон; Аз не зная, ако повикам всички деца, колко деца ще има, които да са любими.
към беседата >>
Един руски помешчик, като чул, пратил една хубава кожа да му направи едни ботуши.
Оставил този ангел да служи на пияния. Този човек бил обущар и обичал да си попийва. Жена му го харесала, красив, млад момък. В скоро време научил занаята, прославил се. Идат хората да си правят обуща.
Един руски помешчик, като чул, пратил една хубава кожа да му направи едни ботуши.
Той направил едни обуща за умрял човек. Онзи като видял хлопките се хванал за главата, казал: Какво ще стане сега? Идват след половин час слугите и казват: Не му правете ботуши, но хлопки, господарят умря. Ангелът като седял при този човек, разбрал къде се крие причината, защо пиянствува. Разказът е така – той и неговата възлюбена не си живеели, затуй е ходил да пие вино.
към беседата >>
Когато детето е готово за любовта, майката ни най-малко не постъпва любовно.
Понеже любовта на нашия баща и на майката, първата година, когато се появява детето, голяма е любовта на майката, но детето няма съзнание.
Когато детето е готово за любовта, майката ни най-малко не постъпва любовно.
Казва: Толкоз години да ти служа, не ме разбра и тя приложи закона. Майките в света започват с Христовия закон и свършват с Мойсеевия закон. Затова не върви. Най-първо галене има, покани има, какво ли не, дрехи, всичко, и после дойде Мойсеевия закон; Аз не зная, ако повикам всички деца, колко деца ще има, които да са любими. Бащата, който е беден, и майката, която е бедна, пращат ги да работят.
към беседата >>
Той направил едни обуща за умрял човек.
Този човек бил обущар и обичал да си попийва. Жена му го харесала, красив, млад момък. В скоро време научил занаята, прославил се. Идат хората да си правят обуща. Един руски помешчик, като чул, пратил една хубава кожа да му направи едни ботуши.
Той направил едни обуща за умрял човек.
Онзи като видял хлопките се хванал за главата, казал: Какво ще стане сега? Идват след половин час слугите и казват: Не му правете ботуши, но хлопки, господарят умря. Ангелът като седял при този човек, разбрал къде се крие причината, защо пиянствува. Разказът е така – той и неговата възлюбена не си живеели, затуй е ходил да пие вино. Всякога, когато се карали, отивал да пие.
към беседата >>
Казва: Толкоз години да ти служа, не ме разбра и тя приложи закона.
Понеже любовта на нашия баща и на майката, първата година, когато се появява детето, голяма е любовта на майката, но детето няма съзнание. Когато детето е готово за любовта, майката ни най-малко не постъпва любовно.
Казва: Толкоз години да ти служа, не ме разбра и тя приложи закона.
Майките в света започват с Христовия закон и свършват с Мойсеевия закон. Затова не върви. Най-първо галене има, покани има, какво ли не, дрехи, всичко, и после дойде Мойсеевия закон; Аз не зная, ако повикам всички деца, колко деца ще има, които да са любими. Бащата, който е беден, и майката, която е бедна, пращат ги да работят. Казват: Ще работите!
към беседата >>
Онзи като видял хлопките се хванал за главата, казал: Какво ще стане сега?
Жена му го харесала, красив, млад момък. В скоро време научил занаята, прославил се. Идат хората да си правят обуща. Един руски помешчик, като чул, пратил една хубава кожа да му направи едни ботуши. Той направил едни обуща за умрял човек.
Онзи като видял хлопките се хванал за главата, казал: Какво ще стане сега?
Идват след половин час слугите и казват: Не му правете ботуши, но хлопки, господарят умря. Ангелът като седял при този човек, разбрал къде се крие причината, защо пиянствува. Разказът е така – той и неговата възлюбена не си живеели, затуй е ходил да пие вино. Всякога, когато се карали, отивал да пие. Много обичал жена си и като се скарвали, не можел да се примири, ходил в кръчмата.
към беседата >>
Майките в света започват с Христовия закон и свършват с Мойсеевия закон.
Понеже любовта на нашия баща и на майката, първата година, когато се появява детето, голяма е любовта на майката, но детето няма съзнание. Когато детето е готово за любовта, майката ни най-малко не постъпва любовно. Казва: Толкоз години да ти служа, не ме разбра и тя приложи закона.
Майките в света започват с Христовия закон и свършват с Мойсеевия закон.
Затова не върви. Най-първо галене има, покани има, какво ли не, дрехи, всичко, и после дойде Мойсеевия закон; Аз не зная, ако повикам всички деца, колко деца ще има, които да са любими. Бащата, който е беден, и майката, която е бедна, пращат ги да работят. Казват: Ще работите! – Какво лошо има в работата?
към беседата >>
Идват след половин час слугите и казват: Не му правете ботуши, но хлопки, господарят умря.
В скоро време научил занаята, прославил се. Идат хората да си правят обуща. Един руски помешчик, като чул, пратил една хубава кожа да му направи едни ботуши. Той направил едни обуща за умрял човек. Онзи като видял хлопките се хванал за главата, казал: Какво ще стане сега?
Идват след половин час слугите и казват: Не му правете ботуши, но хлопки, господарят умря.
Ангелът като седял при този човек, разбрал къде се крие причината, защо пиянствува. Разказът е така – той и неговата възлюбена не си живеели, затуй е ходил да пие вино. Всякога, когато се карали, отивал да пие. Много обичал жена си и като се скарвали, не можел да се примири, ходил в кръчмата. Този ангел научил ги да бъдат трезвени, да се обичат.
към беседата >>
Затова не върви.
Понеже любовта на нашия баща и на майката, първата година, когато се появява детето, голяма е любовта на майката, но детето няма съзнание. Когато детето е готово за любовта, майката ни най-малко не постъпва любовно. Казва: Толкоз години да ти служа, не ме разбра и тя приложи закона. Майките в света започват с Христовия закон и свършват с Мойсеевия закон.
Затова не върви.
Най-първо галене има, покани има, какво ли не, дрехи, всичко, и после дойде Мойсеевия закон; Аз не зная, ако повикам всички деца, колко деца ще има, които да са любими. Бащата, който е беден, и майката, която е бедна, пращат ги да работят. Казват: Ще работите! – Какво лошо има в работата? – Няма нищо лошо.
към беседата >>
Ангелът като седял при този човек, разбрал къде се крие причината, защо пиянствува.
Идат хората да си правят обуща. Един руски помешчик, като чул, пратил една хубава кожа да му направи едни ботуши. Той направил едни обуща за умрял човек. Онзи като видял хлопките се хванал за главата, казал: Какво ще стане сега? Идват след половин час слугите и казват: Не му правете ботуши, но хлопки, господарят умря.
Ангелът като седял при този човек, разбрал къде се крие причината, защо пиянствува.
Разказът е така – той и неговата възлюбена не си живеели, затуй е ходил да пие вино. Всякога, когато се карали, отивал да пие. Много обичал жена си и като се скарвали, не можел да се примири, ходил в кръчмата. Този ангел научил ги да бъдат трезвени, да се обичат. Като направил това, той пак си заминал за небето, горе.
към беседата >>
Най-първо галене има, покани има, какво ли не, дрехи, всичко, и после дойде Мойсеевия закон; Аз не зная, ако повикам всички деца, колко деца ще има, които да са любими.
Понеже любовта на нашия баща и на майката, първата година, когато се появява детето, голяма е любовта на майката, но детето няма съзнание. Когато детето е готово за любовта, майката ни най-малко не постъпва любовно. Казва: Толкоз години да ти служа, не ме разбра и тя приложи закона. Майките в света започват с Христовия закон и свършват с Мойсеевия закон. Затова не върви.
Най-първо галене има, покани има, какво ли не, дрехи, всичко, и после дойде Мойсеевия закон; Аз не зная, ако повикам всички деца, колко деца ще има, които да са любими.
Бащата, който е беден, и майката, която е бедна, пращат ги да работят. Казват: Ще работите! – Какво лошо има в работата? – Няма нищо лошо.
към беседата >>
Разказът е така – той и неговата възлюбена не си живеели, затуй е ходил да пие вино.
Един руски помешчик, като чул, пратил една хубава кожа да му направи едни ботуши. Той направил едни обуща за умрял човек. Онзи като видял хлопките се хванал за главата, казал: Какво ще стане сега? Идват след половин час слугите и казват: Не му правете ботуши, но хлопки, господарят умря. Ангелът като седял при този човек, разбрал къде се крие причината, защо пиянствува.
Разказът е така – той и неговата възлюбена не си живеели, затуй е ходил да пие вино.
Всякога, когато се карали, отивал да пие. Много обичал жена си и като се скарвали, не можел да се примири, ходил в кръчмата. Този ангел научил ги да бъдат трезвени, да се обичат. Като направил това, той пак си заминал за небето, горе. Когато дойде един ангел в дома, той ще дойде при един голям .......... щом и двамата го послушате, и живеете по любов, той си заминава.
към беседата >>
Бащата, който е беден, и майката, която е бедна, пращат ги да работят.
Когато детето е готово за любовта, майката ни най-малко не постъпва любовно. Казва: Толкоз години да ти служа, не ме разбра и тя приложи закона. Майките в света започват с Христовия закон и свършват с Мойсеевия закон. Затова не върви. Най-първо галене има, покани има, какво ли не, дрехи, всичко, и после дойде Мойсеевия закон; Аз не зная, ако повикам всички деца, колко деца ще има, които да са любими.
Бащата, който е беден, и майката, която е бедна, пращат ги да работят.
Казват: Ще работите! – Какво лошо има в работата? – Няма нищо лошо.
към беседата >>
Всякога, когато се карали, отивал да пие.
Той направил едни обуща за умрял човек. Онзи като видял хлопките се хванал за главата, казал: Какво ще стане сега? Идват след половин час слугите и казват: Не му правете ботуши, но хлопки, господарят умря. Ангелът като седял при този човек, разбрал къде се крие причината, защо пиянствува. Разказът е така – той и неговата възлюбена не си живеели, затуй е ходил да пие вино.
Всякога, когато се карали, отивал да пие.
Много обичал жена си и като се скарвали, не можел да се примири, ходил в кръчмата. Този ангел научил ги да бъдат трезвени, да се обичат. Като направил това, той пак си заминал за небето, горе. Когато дойде един ангел в дома, той ще дойде при един голям .......... щом и двамата го послушате, и живеете по любов, той си заминава. Така се случва много пъти.
към беседата >>
Казват: Ще работите!
Казва: Толкоз години да ти служа, не ме разбра и тя приложи закона. Майките в света започват с Христовия закон и свършват с Мойсеевия закон. Затова не върви. Най-първо галене има, покани има, какво ли не, дрехи, всичко, и после дойде Мойсеевия закон; Аз не зная, ако повикам всички деца, колко деца ще има, които да са любими. Бащата, който е беден, и майката, която е бедна, пращат ги да работят.
Казват: Ще работите!
– Какво лошо има в работата? – Няма нищо лошо.
към беседата >>
Много обичал жена си и като се скарвали, не можел да се примири, ходил в кръчмата.
Онзи като видял хлопките се хванал за главата, казал: Какво ще стане сега? Идват след половин час слугите и казват: Не му правете ботуши, но хлопки, господарят умря. Ангелът като седял при този човек, разбрал къде се крие причината, защо пиянствува. Разказът е така – той и неговата възлюбена не си живеели, затуй е ходил да пие вино. Всякога, когато се карали, отивал да пие.
Много обичал жена си и като се скарвали, не можел да се примири, ходил в кръчмата.
Този ангел научил ги да бъдат трезвени, да се обичат. Като направил това, той пак си заминал за небето, горе. Когато дойде един ангел в дома, той ще дойде при един голям .......... щом и двамата го послушате, и живеете по любов, той си заминава. Така се случва много пъти. Идвали са много майки и казват: Ангелче имах, отиде си, умре.
към беседата >>
– Какво лошо има в работата?
Майките в света започват с Христовия закон и свършват с Мойсеевия закон. Затова не върви. Най-първо галене има, покани има, какво ли не, дрехи, всичко, и после дойде Мойсеевия закон; Аз не зная, ако повикам всички деца, колко деца ще има, които да са любими. Бащата, който е беден, и майката, която е бедна, пращат ги да работят. Казват: Ще работите!
– Какво лошо има в работата?
– Няма нищо лошо.
към беседата >>
Този ангел научил ги да бъдат трезвени, да се обичат.
Идват след половин час слугите и казват: Не му правете ботуши, но хлопки, господарят умря. Ангелът като седял при този човек, разбрал къде се крие причината, защо пиянствува. Разказът е така – той и неговата възлюбена не си живеели, затуй е ходил да пие вино. Всякога, когато се карали, отивал да пие. Много обичал жена си и като се скарвали, не можел да се примири, ходил в кръчмата.
Този ангел научил ги да бъдат трезвени, да се обичат.
Като направил това, той пак си заминал за небето, горе. Когато дойде един ангел в дома, той ще дойде при един голям .......... щом и двамата го послушате, и живеете по любов, той си заминава. Така се случва много пъти. Идвали са много майки и казват: Ангелче имах, отиде си, умре. Рекох, да благодарите на него, ангелчето, внесло в дома ви благословение.
към беседата >>
– Няма нищо лошо.
Затова не върви. Най-първо галене има, покани има, какво ли не, дрехи, всичко, и после дойде Мойсеевия закон; Аз не зная, ако повикам всички деца, колко деца ще има, които да са любими. Бащата, който е беден, и майката, която е бедна, пращат ги да работят. Казват: Ще работите! – Какво лошо има в работата?
– Няма нищо лошо.
към беседата >>
Като направил това, той пак си заминал за небето, горе.
Ангелът като седял при този човек, разбрал къде се крие причината, защо пиянствува. Разказът е така – той и неговата възлюбена не си живеели, затуй е ходил да пие вино. Всякога, когато се карали, отивал да пие. Много обичал жена си и като се скарвали, не можел да се примири, ходил в кръчмата. Този ангел научил ги да бъдат трезвени, да се обичат.
Като направил това, той пак си заминал за небето, горе.
Когато дойде един ангел в дома, той ще дойде при един голям .......... щом и двамата го послушате, и живеете по любов, той си заминава. Така се случва много пъти. Идвали са много майки и казват: Ангелче имах, отиде си, умре. Рекох, да благодарите на него, ангелчето, внесло в дома ви благословение. Че то замина за другия свят, във вас се събуди духовното, да търсите Любовта.
към беседата >>
Да се върнем към същественото.
Да се върнем към същественото.
Да оставим тия външни положения. Аз казвам: хилядите поколения, хилядите векове, които са минали преди нас, какво са изработили? Виждам, ако има аномалия в природата, тя е останала от неразбирането на хората. Много растения има осакатени от хората, много животни има осакатени от хората. В света сега няма мамонти, но в чувствения свят има мамонти.
към беседата >>
Когато дойде един ангел в дома, той ще дойде при един голям .......... щом и двамата го послушате, и живеете по любов, той си заминава.
Разказът е така – той и неговата възлюбена не си живеели, затуй е ходил да пие вино. Всякога, когато се карали, отивал да пие. Много обичал жена си и като се скарвали, не можел да се примири, ходил в кръчмата. Този ангел научил ги да бъдат трезвени, да се обичат. Като направил това, той пак си заминал за небето, горе.
Когато дойде един ангел в дома, той ще дойде при един голям .......... щом и двамата го послушате, и живеете по любов, той си заминава.
Така се случва много пъти. Идвали са много майки и казват: Ангелче имах, отиде си, умре. Рекох, да благодарите на него, ангелчето, внесло в дома ви благословение. Че то замина за другия свят, във вас се събуди духовното, да търсите Любовта. Ако беше останало на земята, вие нямаше да бъдете посветени.
към беседата >>
Да оставим тия външни положения.
Да се върнем към същественото.
Да оставим тия външни положения.
Аз казвам: хилядите поколения, хилядите векове, които са минали преди нас, какво са изработили? Виждам, ако има аномалия в природата, тя е останала от неразбирането на хората. Много растения има осакатени от хората, много животни има осакатени от хората. В света сега няма мамонти, но в чувствения свят има мамонти. На един човек даваш сто, двеста милиона, един милиард, не е доволен.
към беседата >>
Така се случва много пъти.
Всякога, когато се карали, отивал да пие. Много обичал жена си и като се скарвали, не можел да се примири, ходил в кръчмата. Този ангел научил ги да бъдат трезвени, да се обичат. Като направил това, той пак си заминал за небето, горе. Когато дойде един ангел в дома, той ще дойде при един голям .......... щом и двамата го послушате, и живеете по любов, той си заминава.
Така се случва много пъти.
Идвали са много майки и казват: Ангелче имах, отиде си, умре. Рекох, да благодарите на него, ангелчето, внесло в дома ви благословение. Че то замина за другия свят, във вас се събуди духовното, да търсите Любовта. Ако беше останало на земята, вие нямаше да бъдете посветени.
към беседата >>
Аз казвам: хилядите поколения, хилядите векове, които са минали преди нас, какво са изработили?
Да се върнем към същественото. Да оставим тия външни положения.
Аз казвам: хилядите поколения, хилядите векове, които са минали преди нас, какво са изработили?
Виждам, ако има аномалия в природата, тя е останала от неразбирането на хората. Много растения има осакатени от хората, много животни има осакатени от хората. В света сега няма мамонти, но в чувствения свят има мамонти. На един човек даваш сто, двеста милиона, един милиард, не е доволен. Един милиард знаеш ли с колко вагона може да се пренесе?
към беседата >>
Идвали са много майки и казват: Ангелче имах, отиде си, умре.
Много обичал жена си и като се скарвали, не можел да се примири, ходил в кръчмата. Този ангел научил ги да бъдат трезвени, да се обичат. Като направил това, той пак си заминал за небето, горе. Когато дойде един ангел в дома, той ще дойде при един голям .......... щом и двамата го послушате, и живеете по любов, той си заминава. Така се случва много пъти.
Идвали са много майки и казват: Ангелче имах, отиде си, умре.
Рекох, да благодарите на него, ангелчето, внесло в дома ви благословение. Че то замина за другия свят, във вас се събуди духовното, да търсите Любовта. Ако беше останало на земята, вие нямаше да бъдете посветени.
към беседата >>
Виждам, ако има аномалия в природата, тя е останала от неразбирането на хората.
Да се върнем към същественото. Да оставим тия външни положения. Аз казвам: хилядите поколения, хилядите векове, които са минали преди нас, какво са изработили?
Виждам, ако има аномалия в природата, тя е останала от неразбирането на хората.
Много растения има осакатени от хората, много животни има осакатени от хората. В света сега няма мамонти, но в чувствения свят има мамонти. На един човек даваш сто, двеста милиона, един милиард, не е доволен. Един милиард знаеш ли с колко вагона може да се пренесе? Един милиард английски лири, или долари, или български левове, като се върнете в къщи да пресметнете, колко тежат, като вземете една златна монета по 5 грама.
към беседата >>
Рекох, да благодарите на него, ангелчето, внесло в дома ви благословение.
Този ангел научил ги да бъдат трезвени, да се обичат. Като направил това, той пак си заминал за небето, горе. Когато дойде един ангел в дома, той ще дойде при един голям .......... щом и двамата го послушате, и живеете по любов, той си заминава. Така се случва много пъти. Идвали са много майки и казват: Ангелче имах, отиде си, умре.
Рекох, да благодарите на него, ангелчето, внесло в дома ви благословение.
Че то замина за другия свят, във вас се събуди духовното, да търсите Любовта. Ако беше останало на земята, вие нямаше да бъдете посветени.
към беседата >>
Много растения има осакатени от хората, много животни има осакатени от хората.
Да се върнем към същественото. Да оставим тия външни положения. Аз казвам: хилядите поколения, хилядите векове, които са минали преди нас, какво са изработили? Виждам, ако има аномалия в природата, тя е останала от неразбирането на хората.
Много растения има осакатени от хората, много животни има осакатени от хората.
В света сега няма мамонти, но в чувствения свят има мамонти. На един човек даваш сто, двеста милиона, един милиард, не е доволен. Един милиард знаеш ли с колко вагона може да се пренесе? Един милиард английски лири, или долари, или български левове, като се върнете в къщи да пресметнете, колко тежат, като вземете една златна монета по 5 грама. Тогава един милиард английски лири или пет милиарда, ще пресметнете колко тежат.
към беседата >>
Че то замина за другия свят, във вас се събуди духовното, да търсите Любовта.
Като направил това, той пак си заминал за небето, горе. Когато дойде един ангел в дома, той ще дойде при един голям .......... щом и двамата го послушате, и живеете по любов, той си заминава. Така се случва много пъти. Идвали са много майки и казват: Ангелче имах, отиде си, умре. Рекох, да благодарите на него, ангелчето, внесло в дома ви благословение.
Че то замина за другия свят, във вас се събуди духовното, да търсите Любовта.
Ако беше останало на земята, вие нямаше да бъдете посветени.
към беседата >>
В света сега няма мамонти, но в чувствения свят има мамонти.
Да се върнем към същественото. Да оставим тия външни положения. Аз казвам: хилядите поколения, хилядите векове, които са минали преди нас, какво са изработили? Виждам, ако има аномалия в природата, тя е останала от неразбирането на хората. Много растения има осакатени от хората, много животни има осакатени от хората.
В света сега няма мамонти, но в чувствения свят има мамонти.
На един човек даваш сто, двеста милиона, един милиард, не е доволен. Един милиард знаеш ли с колко вагона може да се пренесе? Един милиард английски лири, или долари, или български левове, като се върнете в къщи да пресметнете, колко тежат, като вземете една златна монета по 5 грама. Тогава един милиард английски лири или пет милиарда, ще пресметнете колко тежат.
към беседата >>
Ако беше останало на земята, вие нямаше да бъдете посветени.
Когато дойде един ангел в дома, той ще дойде при един голям .......... щом и двамата го послушате, и живеете по любов, той си заминава. Така се случва много пъти. Идвали са много майки и казват: Ангелче имах, отиде си, умре. Рекох, да благодарите на него, ангелчето, внесло в дома ви благословение. Че то замина за другия свят, във вас се събуди духовното, да търсите Любовта.
Ако беше останало на земята, вие нямаше да бъдете посветени.
към беседата >>
На един човек даваш сто, двеста милиона, един милиард, не е доволен.
Да оставим тия външни положения. Аз казвам: хилядите поколения, хилядите векове, които са минали преди нас, какво са изработили? Виждам, ако има аномалия в природата, тя е останала от неразбирането на хората. Много растения има осакатени от хората, много животни има осакатени от хората. В света сега няма мамонти, но в чувствения свят има мамонти.
На един човек даваш сто, двеста милиона, един милиард, не е доволен.
Един милиард знаеш ли с колко вагона може да се пренесе? Един милиард английски лири, или долари, или български левове, като се върнете в къщи да пресметнете, колко тежат, като вземете една златна монета по 5 грама. Тогава един милиард английски лири или пет милиарда, ще пресметнете колко тежат.
към беседата >>
Всичките съвременни лоши условия, са създали този разумен свят.
Всичките съвременни лоши условия, са създали този разумен свят.
Искате да използувате всеки един лично доброто. Хората колективно се развиват. Всеки един от вас лично трябва да развива своя ум, понеже е една необходимост. Трябва да знаете, че всеки един от вас е една необходимост в природата. Ако изкапят всичките листа на едно дърво, не обръщате внимание.
към беседата >>
Един милиард знаеш ли с колко вагона може да се пренесе?
Аз казвам: хилядите поколения, хилядите векове, които са минали преди нас, какво са изработили? Виждам, ако има аномалия в природата, тя е останала от неразбирането на хората. Много растения има осакатени от хората, много животни има осакатени от хората. В света сега няма мамонти, но в чувствения свят има мамонти. На един човек даваш сто, двеста милиона, един милиард, не е доволен.
Един милиард знаеш ли с колко вагона може да се пренесе?
Един милиард английски лири, или долари, или български левове, като се върнете в къщи да пресметнете, колко тежат, като вземете една златна монета по 5 грама. Тогава един милиард английски лири или пет милиарда, ще пресметнете колко тежат.
към беседата >>
Искате да използувате всеки един лично доброто.
Всичките съвременни лоши условия, са създали този разумен свят.
Искате да използувате всеки един лично доброто.
Хората колективно се развиват. Всеки един от вас лично трябва да развива своя ум, понеже е една необходимост. Трябва да знаете, че всеки един от вас е една необходимост в природата. Ако изкапят всичките листа на едно дърво, не обръщате внимание. Но в невидимия свят, ако падне едно листо от едно дърво, и на него търся причината.
към беседата >>
Един милиард английски лири, или долари, или български левове, като се върнете в къщи да пресметнете, колко тежат, като вземете една златна монета по 5 грама.
Виждам, ако има аномалия в природата, тя е останала от неразбирането на хората. Много растения има осакатени от хората, много животни има осакатени от хората. В света сега няма мамонти, но в чувствения свят има мамонти. На един човек даваш сто, двеста милиона, един милиард, не е доволен. Един милиард знаеш ли с колко вагона може да се пренесе?
Един милиард английски лири, или долари, или български левове, като се върнете в къщи да пресметнете, колко тежат, като вземете една златна монета по 5 грама.
Тогава един милиард английски лири или пет милиарда, ще пресметнете колко тежат.
към беседата >>
Хората колективно се развиват.
Всичките съвременни лоши условия, са създали този разумен свят. Искате да използувате всеки един лично доброто.
Хората колективно се развиват.
Всеки един от вас лично трябва да развива своя ум, понеже е една необходимост. Трябва да знаете, че всеки един от вас е една необходимост в природата. Ако изкапят всичките листа на едно дърво, не обръщате внимание. Но в невидимия свят, ако падне едно листо от едно дърво, и на него търся причината. Ще падне втори, трети лист, търся причината в корените вътре.
към беседата >>
Тогава един милиард английски лири или пет милиарда, ще пресметнете колко тежат.
Много растения има осакатени от хората, много животни има осакатени от хората. В света сега няма мамонти, но в чувствения свят има мамонти. На един човек даваш сто, двеста милиона, един милиард, не е доволен. Един милиард знаеш ли с колко вагона може да се пренесе? Един милиард английски лири, или долари, или български левове, като се върнете в къщи да пресметнете, колко тежат, като вземете една златна монета по 5 грама.
Тогава един милиард английски лири или пет милиарда, ще пресметнете колко тежат.
към беседата >>
Всеки един от вас лично трябва да развива своя ум, понеже е една необходимост.
Всичките съвременни лоши условия, са създали този разумен свят. Искате да използувате всеки един лично доброто. Хората колективно се развиват.
Всеки един от вас лично трябва да развива своя ум, понеже е една необходимост.
Трябва да знаете, че всеки един от вас е една необходимост в природата. Ако изкапят всичките листа на едно дърво, не обръщате внимание. Но в невидимия свят, ако падне едно листо от едно дърво, и на него търся причината. Ще падне втори, трети лист, търся причината в корените вътре. Всяко нещастие се дължи някой път или на физическа причина или на духовна – неспазване или на някое умствено разбиране.
към беседата >>
Казвам: човек гледа на себе си и да знае как гледа, за да се насърчи; щом се обезсърчиш, да имаш най-първо картина на великите хора, или на здравите хора, или на умните хора, за да видиш какви са.
Казвам: човек гледа на себе си и да знае как гледа, за да се насърчи; щом се обезсърчиш, да имаш най-първо картина на великите хора, или на здравите хора, или на умните хора, за да видиш какви са.
като погледнеш челата, носовете, всеки един здрав човек, всеки един добър човек, всеки един умен човек, той има насърчение, благословение. Ти като погледнеш един човек, който има отличен ум, който има отлично сърце, веднага у тебе ще потече една особена струя. Туй, от което ние не може да се ползуваме, то е, че ние имаме един егоизъм – защо да не съм аз, а да е той. Всички са еднакво одарени! На всички Бог е дал еднакви дарби.
към беседата >>
Трябва да знаете, че всеки един от вас е една необходимост в природата.
Всичките съвременни лоши условия, са създали този разумен свят. Искате да използувате всеки един лично доброто. Хората колективно се развиват. Всеки един от вас лично трябва да развива своя ум, понеже е една необходимост.
Трябва да знаете, че всеки един от вас е една необходимост в природата.
Ако изкапят всичките листа на едно дърво, не обръщате внимание. Но в невидимия свят, ако падне едно листо от едно дърво, и на него търся причината. Ще падне втори, трети лист, търся причината в корените вътре. Всяко нещастие се дължи някой път или на физическа причина или на духовна – неспазване или на някое умствено разбиране. Някой път разстрои ти се черния дроб, тогава вече си неразположен духом.
към беседата >>
като погледнеш челата, носовете, всеки един здрав човек, всеки един добър човек, всеки един умен човек, той има насърчение, благословение.
Казвам: човек гледа на себе си и да знае как гледа, за да се насърчи; щом се обезсърчиш, да имаш най-първо картина на великите хора, или на здравите хора, или на умните хора, за да видиш какви са.
като погледнеш челата, носовете, всеки един здрав човек, всеки един добър човек, всеки един умен човек, той има насърчение, благословение.
Ти като погледнеш един човек, който има отличен ум, който има отлично сърце, веднага у тебе ще потече една особена струя. Туй, от което ние не може да се ползуваме, то е, че ние имаме един егоизъм – защо да не съм аз, а да е той. Всички са еднакво одарени! На всички Бог е дал еднакви дарби. Различието е, че всички не са работили еднакво.
към беседата >>
Ако изкапят всичките листа на едно дърво, не обръщате внимание.
Всичките съвременни лоши условия, са създали този разумен свят. Искате да използувате всеки един лично доброто. Хората колективно се развиват. Всеки един от вас лично трябва да развива своя ум, понеже е една необходимост. Трябва да знаете, че всеки един от вас е една необходимост в природата.
Ако изкапят всичките листа на едно дърво, не обръщате внимание.
Но в невидимия свят, ако падне едно листо от едно дърво, и на него търся причината. Ще падне втори, трети лист, търся причината в корените вътре. Всяко нещастие се дължи някой път или на физическа причина или на духовна – неспазване или на някое умствено разбиране. Някой път разстрои ти се черния дроб, тогава вече си неразположен духом. Някой път казвам: Аз съм много неразположен.
към беседата >>
Ти като погледнеш един човек, който има отличен ум, който има отлично сърце, веднага у тебе ще потече една особена струя.
Казвам: човек гледа на себе си и да знае как гледа, за да се насърчи; щом се обезсърчиш, да имаш най-първо картина на великите хора, или на здравите хора, или на умните хора, за да видиш какви са. като погледнеш челата, носовете, всеки един здрав човек, всеки един добър човек, всеки един умен човек, той има насърчение, благословение.
Ти като погледнеш един човек, който има отличен ум, който има отлично сърце, веднага у тебе ще потече една особена струя.
Туй, от което ние не може да се ползуваме, то е, че ние имаме един егоизъм – защо да не съм аз, а да е той. Всички са еднакво одарени! На всички Бог е дал еднакви дарби. Различието е, че всички не са работили еднакво. Следствие на това е дошел закона на наследствеността.
към беседата >>
Но в невидимия свят, ако падне едно листо от едно дърво, и на него търся причината.
Искате да използувате всеки един лично доброто. Хората колективно се развиват. Всеки един от вас лично трябва да развива своя ум, понеже е една необходимост. Трябва да знаете, че всеки един от вас е една необходимост в природата. Ако изкапят всичките листа на едно дърво, не обръщате внимание.
Но в невидимия свят, ако падне едно листо от едно дърво, и на него търся причината.
Ще падне втори, трети лист, търся причината в корените вътре. Всяко нещастие се дължи някой път или на физическа причина или на духовна – неспазване или на някое умствено разбиране. Някой път разстрои ти се черния дроб, тогава вече си неразположен духом. Някой път казвам: Аз съм много неразположен. – Ще туриш черния си дроб да функционира добре.
към беседата >>
Туй, от което ние не може да се ползуваме, то е, че ние имаме един егоизъм – защо да не съм аз, а да е той.
Казвам: човек гледа на себе си и да знае как гледа, за да се насърчи; щом се обезсърчиш, да имаш най-първо картина на великите хора, или на здравите хора, или на умните хора, за да видиш какви са. като погледнеш челата, носовете, всеки един здрав човек, всеки един добър човек, всеки един умен човек, той има насърчение, благословение. Ти като погледнеш един човек, който има отличен ум, който има отлично сърце, веднага у тебе ще потече една особена струя.
Туй, от което ние не може да се ползуваме, то е, че ние имаме един егоизъм – защо да не съм аз, а да е той.
Всички са еднакво одарени! На всички Бог е дал еднакви дарби. Различието е, че всички не са работили еднакво. Следствие на това е дошел закона на наследствеността. Казва: Да наследиш нещо от баща си.
към беседата >>
Ще падне втори, трети лист, търся причината в корените вътре.
Хората колективно се развиват. Всеки един от вас лично трябва да развива своя ум, понеже е една необходимост. Трябва да знаете, че всеки един от вас е една необходимост в природата. Ако изкапят всичките листа на едно дърво, не обръщате внимание. Но в невидимия свят, ако падне едно листо от едно дърво, и на него търся причината.
Ще падне втори, трети лист, търся причината в корените вътре.
Всяко нещастие се дължи някой път или на физическа причина или на духовна – неспазване или на някое умствено разбиране. Някой път разстрои ти се черния дроб, тогава вече си неразположен духом. Някой път казвам: Аз съм много неразположен. – Ще туриш черния си дроб да функционира добре. Първото нещо е – да употребиш повече киселина.
към беседата >>
Всички са еднакво одарени!
Казвам: човек гледа на себе си и да знае как гледа, за да се насърчи; щом се обезсърчиш, да имаш най-първо картина на великите хора, или на здравите хора, или на умните хора, за да видиш какви са. като погледнеш челата, носовете, всеки един здрав човек, всеки един добър човек, всеки един умен човек, той има насърчение, благословение. Ти като погледнеш един човек, който има отличен ум, който има отлично сърце, веднага у тебе ще потече една особена струя. Туй, от което ние не може да се ползуваме, то е, че ние имаме един егоизъм – защо да не съм аз, а да е той.
Всички са еднакво одарени!
На всички Бог е дал еднакви дарби. Различието е, че всички не са работили еднакво. Следствие на това е дошел закона на наследствеността. Казва: Да наследиш нещо от баща си. То е тъй – ще наследиш, но туй наследеното трябва да приложиш.
към беседата >>
Всяко нещастие се дължи някой път или на физическа причина или на духовна – неспазване или на някое умствено разбиране.
Всеки един от вас лично трябва да развива своя ум, понеже е една необходимост. Трябва да знаете, че всеки един от вас е една необходимост в природата. Ако изкапят всичките листа на едно дърво, не обръщате внимание. Но в невидимия свят, ако падне едно листо от едно дърво, и на него търся причината. Ще падне втори, трети лист, търся причината в корените вътре.
Всяко нещастие се дължи някой път или на физическа причина или на духовна – неспазване или на някое умствено разбиране.
Някой път разстрои ти се черния дроб, тогава вече си неразположен духом. Някой път казвам: Аз съм много неразположен. – Ще туриш черния си дроб да функционира добре. Първото нещо е – да употребиш повече киселина. Лимонът е хубаво лекарство за онези, на които е разстроен черния дроб.
към беседата >>
На всички Бог е дал еднакви дарби.
Казвам: човек гледа на себе си и да знае как гледа, за да се насърчи; щом се обезсърчиш, да имаш най-първо картина на великите хора, или на здравите хора, или на умните хора, за да видиш какви са. като погледнеш челата, носовете, всеки един здрав човек, всеки един добър човек, всеки един умен човек, той има насърчение, благословение. Ти като погледнеш един човек, който има отличен ум, който има отлично сърце, веднага у тебе ще потече една особена струя. Туй, от което ние не може да се ползуваме, то е, че ние имаме един егоизъм – защо да не съм аз, а да е той. Всички са еднакво одарени!
На всички Бог е дал еднакви дарби.
Различието е, че всички не са работили еднакво. Следствие на това е дошел закона на наследствеността. Казва: Да наследиш нещо от баща си. То е тъй – ще наследиш, но туй наследеното трябва да приложиш. Като го проявяваш навънка, всеки трябва да прилага.
към беседата >>
Някой път разстрои ти се черния дроб, тогава вече си неразположен духом.
Трябва да знаете, че всеки един от вас е една необходимост в природата. Ако изкапят всичките листа на едно дърво, не обръщате внимание. Но в невидимия свят, ако падне едно листо от едно дърво, и на него търся причината. Ще падне втори, трети лист, търся причината в корените вътре. Всяко нещастие се дължи някой път или на физическа причина или на духовна – неспазване или на някое умствено разбиране.
Някой път разстрои ти се черния дроб, тогава вече си неразположен духом.
Някой път казвам: Аз съм много неразположен. – Ще туриш черния си дроб да функционира добре. Първото нещо е – да употребиш повече киселина. Лимонът е хубаво лекарство за онези, на които е разстроен черния дроб. Но най-първо ти трябва да разбираш.
към беседата >>
Различието е, че всички не са работили еднакво.
като погледнеш челата, носовете, всеки един здрав човек, всеки един добър човек, всеки един умен човек, той има насърчение, благословение. Ти като погледнеш един човек, който има отличен ум, който има отлично сърце, веднага у тебе ще потече една особена струя. Туй, от което ние не може да се ползуваме, то е, че ние имаме един егоизъм – защо да не съм аз, а да е той. Всички са еднакво одарени! На всички Бог е дал еднакви дарби.
Различието е, че всички не са работили еднакво.
Следствие на това е дошел закона на наследствеността. Казва: Да наследиш нещо от баща си. То е тъй – ще наследиш, но туй наследеното трябва да приложиш. Като го проявяваш навънка, всеки трябва да прилага. Ако едно поколение не прилага, а отлага, второ не прилага, а отлага, и така отлагане, отлагане, какво ще стане?
към беседата >>
Някой път казвам: Аз съм много неразположен.
Ако изкапят всичките листа на едно дърво, не обръщате внимание. Но в невидимия свят, ако падне едно листо от едно дърво, и на него търся причината. Ще падне втори, трети лист, търся причината в корените вътре. Всяко нещастие се дължи някой път или на физическа причина или на духовна – неспазване или на някое умствено разбиране. Някой път разстрои ти се черния дроб, тогава вече си неразположен духом.
Някой път казвам: Аз съм много неразположен.
– Ще туриш черния си дроб да функционира добре. Първото нещо е – да употребиш повече киселина. Лимонът е хубаво лекарство за онези, на които е разстроен черния дроб. Но най-първо ти трябва да разбираш. Киселина, аз разбирам неща, които са ти неприятни да ги обичаш, то е лимонена киселина.
към беседата >>
Следствие на това е дошел закона на наследствеността.
Ти като погледнеш един човек, който има отличен ум, който има отлично сърце, веднага у тебе ще потече една особена струя. Туй, от което ние не може да се ползуваме, то е, че ние имаме един егоизъм – защо да не съм аз, а да е той. Всички са еднакво одарени! На всички Бог е дал еднакви дарби. Различието е, че всички не са работили еднакво.
Следствие на това е дошел закона на наследствеността.
Казва: Да наследиш нещо от баща си. То е тъй – ще наследиш, но туй наследеното трябва да приложиш. Като го проявяваш навънка, всеки трябва да прилага. Ако едно поколение не прилага, а отлага, второ не прилага, а отлага, и така отлагане, отлагане, какво ще стане? После в окултната наука и там има отлагане.
към беседата >>
– Ще туриш черния си дроб да функционира добре.
Но в невидимия свят, ако падне едно листо от едно дърво, и на него търся причината. Ще падне втори, трети лист, търся причината в корените вътре. Всяко нещастие се дължи някой път или на физическа причина или на духовна – неспазване или на някое умствено разбиране. Някой път разстрои ти се черния дроб, тогава вече си неразположен духом. Някой път казвам: Аз съм много неразположен.
– Ще туриш черния си дроб да функционира добре.
Първото нещо е – да употребиш повече киселина. Лимонът е хубаво лекарство за онези, на които е разстроен черния дроб. Но най-първо ти трябва да разбираш. Киселина, аз разбирам неща, които са ти неприятни да ги обичаш, то е лимонена киселина. Лимоните чистят.
към беседата >>
Казва: Да наследиш нещо от баща си.
Туй, от което ние не може да се ползуваме, то е, че ние имаме един егоизъм – защо да не съм аз, а да е той. Всички са еднакво одарени! На всички Бог е дал еднакви дарби. Различието е, че всички не са работили еднакво. Следствие на това е дошел закона на наследствеността.
Казва: Да наследиш нещо от баща си.
То е тъй – ще наследиш, но туй наследеното трябва да приложиш. Като го проявяваш навънка, всеки трябва да прилага. Ако едно поколение не прилага, а отлага, второ не прилага, а отлага, и така отлагане, отлагане, какво ще стане? После в окултната наука и там има отлагане. И като загази някой окултист, казва: В този живот няма, но за следното прераждане, отлагам за следното прераждане.
към беседата >>
Първото нещо е – да употребиш повече киселина.
Ще падне втори, трети лист, търся причината в корените вътре. Всяко нещастие се дължи някой път или на физическа причина или на духовна – неспазване или на някое умствено разбиране. Някой път разстрои ти се черния дроб, тогава вече си неразположен духом. Някой път казвам: Аз съм много неразположен. – Ще туриш черния си дроб да функционира добре.
Първото нещо е – да употребиш повече киселина.
Лимонът е хубаво лекарство за онези, на които е разстроен черния дроб. Но най-първо ти трябва да разбираш. Киселина, аз разбирам неща, които са ти неприятни да ги обичаш, то е лимонена киселина. Лимоните чистят. Казвам: В бъдеше много от тия рецепти, от тия лекарства, хубави са, понеже хиляди хора се прехранват.
към беседата >>
То е тъй – ще наследиш, но туй наследеното трябва да приложиш.
Всички са еднакво одарени! На всички Бог е дал еднакви дарби. Различието е, че всички не са работили еднакво. Следствие на това е дошел закона на наследствеността. Казва: Да наследиш нещо от баща си.
То е тъй – ще наследиш, но туй наследеното трябва да приложиш.
Като го проявяваш навънка, всеки трябва да прилага. Ако едно поколение не прилага, а отлага, второ не прилага, а отлага, и така отлагане, отлагане, какво ще стане? После в окултната наука и там има отлагане. И като загази някой окултист, казва: В този живот няма, но за следното прераждане, отлагам за следното прераждане. В следното прераждане има лоши условия и пак ще отложи за третото и за четвъртото.
към беседата >>
Лимонът е хубаво лекарство за онези, на които е разстроен черния дроб.
Всяко нещастие се дължи някой път или на физическа причина или на духовна – неспазване или на някое умствено разбиране. Някой път разстрои ти се черния дроб, тогава вече си неразположен духом. Някой път казвам: Аз съм много неразположен. – Ще туриш черния си дроб да функционира добре. Първото нещо е – да употребиш повече киселина.
Лимонът е хубаво лекарство за онези, на които е разстроен черния дроб.
Но най-първо ти трябва да разбираш. Киселина, аз разбирам неща, които са ти неприятни да ги обичаш, то е лимонена киселина. Лимоните чистят. Казвам: В бъдеше много от тия рецепти, от тия лекарства, хубави са, понеже хиляди хора се прехранват. Не искам да се затворят аптеките, не съм от тези, които казват, че няма нужда от лекарства, но за в бъдеще здравите хора ще им плащат на лекарите.
към беседата >>
Като го проявяваш навънка, всеки трябва да прилага.
На всички Бог е дал еднакви дарби. Различието е, че всички не са работили еднакво. Следствие на това е дошел закона на наследствеността. Казва: Да наследиш нещо от баща си. То е тъй – ще наследиш, но туй наследеното трябва да приложиш.
Като го проявяваш навънка, всеки трябва да прилага.
Ако едно поколение не прилага, а отлага, второ не прилага, а отлага, и така отлагане, отлагане, какво ще стане? После в окултната наука и там има отлагане. И като загази някой окултист, казва: В този живот няма, но за следното прераждане, отлагам за следното прераждане. В следното прераждане има лоши условия и пак ще отложи за третото и за четвъртото. Теорията е доста хубава, че се прераждат хората, но отлагането не е на място.
към беседата >>
Но най-първо ти трябва да разбираш.
Някой път разстрои ти се черния дроб, тогава вече си неразположен духом. Някой път казвам: Аз съм много неразположен. – Ще туриш черния си дроб да функционира добре. Първото нещо е – да употребиш повече киселина. Лимонът е хубаво лекарство за онези, на които е разстроен черния дроб.
Но най-първо ти трябва да разбираш.
Киселина, аз разбирам неща, които са ти неприятни да ги обичаш, то е лимонена киселина. Лимоните чистят. Казвам: В бъдеше много от тия рецепти, от тия лекарства, хубави са, понеже хиляди хора се прехранват. Не искам да се затворят аптеките, не съм от тези, които казват, че няма нужда от лекарства, но за в бъдеще здравите хора ще им плащат на лекарите. Като се разболееш няма да плащаш; като оздравееш, ще му платиш.
към беседата >>
Ако едно поколение не прилага, а отлага, второ не прилага, а отлага, и така отлагане, отлагане, какво ще стане?
Различието е, че всички не са работили еднакво. Следствие на това е дошел закона на наследствеността. Казва: Да наследиш нещо от баща си. То е тъй – ще наследиш, но туй наследеното трябва да приложиш. Като го проявяваш навънка, всеки трябва да прилага.
Ако едно поколение не прилага, а отлага, второ не прилага, а отлага, и така отлагане, отлагане, какво ще стане?
После в окултната наука и там има отлагане. И като загази някой окултист, казва: В този живот няма, но за следното прераждане, отлагам за следното прераждане. В следното прераждане има лоши условия и пак ще отложи за третото и за четвъртото. Теорията е доста хубава, че се прераждат хората, но отлагането не е на място. Всеки един живот трябва да има смисъл.
към беседата >>
Киселина, аз разбирам неща, които са ти неприятни да ги обичаш, то е лимонена киселина.
Някой път казвам: Аз съм много неразположен. – Ще туриш черния си дроб да функционира добре. Първото нещо е – да употребиш повече киселина. Лимонът е хубаво лекарство за онези, на които е разстроен черния дроб. Но най-първо ти трябва да разбираш.
Киселина, аз разбирам неща, които са ти неприятни да ги обичаш, то е лимонена киселина.
Лимоните чистят. Казвам: В бъдеше много от тия рецепти, от тия лекарства, хубави са, понеже хиляди хора се прехранват. Не искам да се затворят аптеките, не съм от тези, които казват, че няма нужда от лекарства, но за в бъдеще здравите хора ще им плащат на лекарите. Като се разболееш няма да плащаш; като оздравееш, ще му платиш. Здравият ще плаща.
към беседата >>
После в окултната наука и там има отлагане.
Следствие на това е дошел закона на наследствеността. Казва: Да наследиш нещо от баща си. То е тъй – ще наследиш, но туй наследеното трябва да приложиш. Като го проявяваш навънка, всеки трябва да прилага. Ако едно поколение не прилага, а отлага, второ не прилага, а отлага, и така отлагане, отлагане, какво ще стане?
После в окултната наука и там има отлагане.
И като загази някой окултист, казва: В този живот няма, но за следното прераждане, отлагам за следното прераждане. В следното прераждане има лоши условия и пак ще отложи за третото и за четвъртото. Теорията е доста хубава, че се прераждат хората, но отлагането не е на място. Всеки един живот трябва да има смисъл. Тези условия, които сега имате, те не могат да се повторят.
към беседата >>
Лимоните чистят.
– Ще туриш черния си дроб да функционира добре. Първото нещо е – да употребиш повече киселина. Лимонът е хубаво лекарство за онези, на които е разстроен черния дроб. Но най-първо ти трябва да разбираш. Киселина, аз разбирам неща, които са ти неприятни да ги обичаш, то е лимонена киселина.
Лимоните чистят.
Казвам: В бъдеше много от тия рецепти, от тия лекарства, хубави са, понеже хиляди хора се прехранват. Не искам да се затворят аптеките, не съм от тези, които казват, че няма нужда от лекарства, но за в бъдеще здравите хора ще им плащат на лекарите. Като се разболееш няма да плащаш; като оздравееш, ще му платиш. Здравият ще плаща. Следователно, лекарите ще имат интерес да са здрави хората.
към беседата >>
И като загази някой окултист, казва: В този живот няма, но за следното прераждане, отлагам за следното прераждане.
Казва: Да наследиш нещо от баща си. То е тъй – ще наследиш, но туй наследеното трябва да приложиш. Като го проявяваш навънка, всеки трябва да прилага. Ако едно поколение не прилага, а отлага, второ не прилага, а отлага, и така отлагане, отлагане, какво ще стане? После в окултната наука и там има отлагане.
И като загази някой окултист, казва: В този живот няма, но за следното прераждане, отлагам за следното прераждане.
В следното прераждане има лоши условия и пак ще отложи за третото и за четвъртото. Теорията е доста хубава, че се прераждат хората, но отлагането не е на място. Всеки един живот трябва да има смисъл. Тези условия, които сега имате, те не могат да се повторят. Ангелите са хора, които са живели преди нас на земята; те на земята са живели, не като нас и са постигнали това положение – ангели са станали.
към беседата >>
Казвам: В бъдеше много от тия рецепти, от тия лекарства, хубави са, понеже хиляди хора се прехранват.
Първото нещо е – да употребиш повече киселина. Лимонът е хубаво лекарство за онези, на които е разстроен черния дроб. Но най-първо ти трябва да разбираш. Киселина, аз разбирам неща, които са ти неприятни да ги обичаш, то е лимонена киселина. Лимоните чистят.
Казвам: В бъдеше много от тия рецепти, от тия лекарства, хубави са, понеже хиляди хора се прехранват.
Не искам да се затворят аптеките, не съм от тези, които казват, че няма нужда от лекарства, но за в бъдеще здравите хора ще им плащат на лекарите. Като се разболееш няма да плащаш; като оздравееш, ще му платиш. Здравият ще плаща. Следователно, лекарите ще имат интерес да са здрави хората. Понеже лекарите имат интерес повече хора да бъдат болни, ще чуеш някой лекар да казва: Няма (ли) да дойде някоя епидемия?
към беседата >>
В следното прераждане има лоши условия и пак ще отложи за третото и за четвъртото.
То е тъй – ще наследиш, но туй наследеното трябва да приложиш. Като го проявяваш навънка, всеки трябва да прилага. Ако едно поколение не прилага, а отлага, второ не прилага, а отлага, и така отлагане, отлагане, какво ще стане? После в окултната наука и там има отлагане. И като загази някой окултист, казва: В този живот няма, но за следното прераждане, отлагам за следното прераждане.
В следното прераждане има лоши условия и пак ще отложи за третото и за четвъртото.
Теорията е доста хубава, че се прераждат хората, но отлагането не е на място. Всеки един живот трябва да има смисъл. Тези условия, които сега имате, те не могат да се повторят. Ангелите са хора, които са живели преди нас на земята; те на земята са живели, не като нас и са постигнали това положение – ангели са станали. Те имат съвсем друга опитност.
към беседата >>
Не искам да се затворят аптеките, не съм от тези, които казват, че няма нужда от лекарства, но за в бъдеще здравите хора ще им плащат на лекарите.
Лимонът е хубаво лекарство за онези, на които е разстроен черния дроб. Но най-първо ти трябва да разбираш. Киселина, аз разбирам неща, които са ти неприятни да ги обичаш, то е лимонена киселина. Лимоните чистят. Казвам: В бъдеше много от тия рецепти, от тия лекарства, хубави са, понеже хиляди хора се прехранват.
Не искам да се затворят аптеките, не съм от тези, които казват, че няма нужда от лекарства, но за в бъдеще здравите хора ще им плащат на лекарите.
Като се разболееш няма да плащаш; като оздравееш, ще му платиш. Здравият ще плаща. Следователно, лекарите ще имат интерес да са здрави хората. Понеже лекарите имат интерес повече хора да бъдат болни, ще чуеш някой лекар да казва: Няма (ли) да дойде някоя епидемия? Лекарите създават епидемиите.
към беседата >>
Теорията е доста хубава, че се прераждат хората, но отлагането не е на място.
Като го проявяваш навънка, всеки трябва да прилага. Ако едно поколение не прилага, а отлага, второ не прилага, а отлага, и така отлагане, отлагане, какво ще стане? После в окултната наука и там има отлагане. И като загази някой окултист, казва: В този живот няма, но за следното прераждане, отлагам за следното прераждане. В следното прераждане има лоши условия и пак ще отложи за третото и за четвъртото.
Теорията е доста хубава, че се прераждат хората, но отлагането не е на място.
Всеки един живот трябва да има смисъл. Тези условия, които сега имате, те не могат да се повторят. Ангелите са хора, които са живели преди нас на земята; те на земята са живели, не като нас и са постигнали това положение – ангели са станали. Те имат съвсем друга опитност. Ние, които след време ще станем ангели, ще идем при тях.
към беседата >>
Като се разболееш няма да плащаш; като оздравееш, ще му платиш.
Но най-първо ти трябва да разбираш. Киселина, аз разбирам неща, които са ти неприятни да ги обичаш, то е лимонена киселина. Лимоните чистят. Казвам: В бъдеше много от тия рецепти, от тия лекарства, хубави са, понеже хиляди хора се прехранват. Не искам да се затворят аптеките, не съм от тези, които казват, че няма нужда от лекарства, но за в бъдеще здравите хора ще им плащат на лекарите.
Като се разболееш няма да плащаш; като оздравееш, ще му платиш.
Здравият ще плаща. Следователно, лекарите ще имат интерес да са здрави хората. Понеже лекарите имат интерес повече хора да бъдат болни, ще чуеш някой лекар да казва: Няма (ли) да дойде някоя епидемия? Лекарите създават епидемиите. Мислите създават болестите.
към беседата >>
Всеки един живот трябва да има смисъл.
Ако едно поколение не прилага, а отлага, второ не прилага, а отлага, и така отлагане, отлагане, какво ще стане? После в окултната наука и там има отлагане. И като загази някой окултист, казва: В този живот няма, но за следното прераждане, отлагам за следното прераждане. В следното прераждане има лоши условия и пак ще отложи за третото и за четвъртото. Теорията е доста хубава, че се прераждат хората, но отлагането не е на място.
Всеки един живот трябва да има смисъл.
Тези условия, които сега имате, те не могат да се повторят. Ангелите са хора, които са живели преди нас на земята; те на земята са живели, не като нас и са постигнали това положение – ангели са станали. Те имат съвсем друга опитност. Ние, които след време ще станем ангели, ще идем при тях. Те се интересуват от нас, понеже ще бъдем ангели с други постижения, понеже те са били при други условия, ние при други.
към беседата >>
Здравият ще плаща.
Киселина, аз разбирам неща, които са ти неприятни да ги обичаш, то е лимонена киселина. Лимоните чистят. Казвам: В бъдеше много от тия рецепти, от тия лекарства, хубави са, понеже хиляди хора се прехранват. Не искам да се затворят аптеките, не съм от тези, които казват, че няма нужда от лекарства, но за в бъдеще здравите хора ще им плащат на лекарите. Като се разболееш няма да плащаш; като оздравееш, ще му платиш.
Здравият ще плаща.
Следователно, лекарите ще имат интерес да са здрави хората. Понеже лекарите имат интерес повече хора да бъдат болни, ще чуеш някой лекар да казва: Няма (ли) да дойде някоя епидемия? Лекарите създават епидемиите. Мислите създават болестите. Този човек ще се разболее.
към беседата >>
Тези условия, които сега имате, те не могат да се повторят.
После в окултната наука и там има отлагане. И като загази някой окултист, казва: В този живот няма, но за следното прераждане, отлагам за следното прераждане. В следното прераждане има лоши условия и пак ще отложи за третото и за четвъртото. Теорията е доста хубава, че се прераждат хората, но отлагането не е на място. Всеки един живот трябва да има смисъл.
Тези условия, които сега имате, те не могат да се повторят.
Ангелите са хора, които са живели преди нас на земята; те на земята са живели, не като нас и са постигнали това положение – ангели са станали. Те имат съвсем друга опитност. Ние, които след време ще станем ангели, ще идем при тях. Те се интересуват от нас, понеже ще бъдем ангели с други постижения, понеже те са били при други условия, ние при други. Затова между тях и нас има отношение – ние ще проучаваме тях, и те ще изучават нас.
към беседата >>
Следователно, лекарите ще имат интерес да са здрави хората.
Лимоните чистят. Казвам: В бъдеше много от тия рецепти, от тия лекарства, хубави са, понеже хиляди хора се прехранват. Не искам да се затворят аптеките, не съм от тези, които казват, че няма нужда от лекарства, но за в бъдеще здравите хора ще им плащат на лекарите. Като се разболееш няма да плащаш; като оздравееш, ще му платиш. Здравият ще плаща.
Следователно, лекарите ще имат интерес да са здрави хората.
Понеже лекарите имат интерес повече хора да бъдат болни, ще чуеш някой лекар да казва: Няма (ли) да дойде някоя епидемия? Лекарите създават епидемиите. Мислите създават болестите. Този човек ще се разболее. Този човек може да внуши.
към беседата >>
Ангелите са хора, които са живели преди нас на земята; те на земята са живели, не като нас и са постигнали това положение – ангели са станали.
И като загази някой окултист, казва: В този живот няма, но за следното прераждане, отлагам за следното прераждане. В следното прераждане има лоши условия и пак ще отложи за третото и за четвъртото. Теорията е доста хубава, че се прераждат хората, но отлагането не е на място. Всеки един живот трябва да има смисъл. Тези условия, които сега имате, те не могат да се повторят.
Ангелите са хора, които са живели преди нас на земята; те на земята са живели, не като нас и са постигнали това положение – ангели са станали.
Те имат съвсем друга опитност. Ние, които след време ще станем ангели, ще идем при тях. Те се интересуват от нас, понеже ще бъдем ангели с други постижения, понеже те са били при други условия, ние при други. Затова между тях и нас има отношение – ние ще проучаваме тях, и те ще изучават нас. Някои искат да бъдат ангели като тях.
към беседата >>
Понеже лекарите имат интерес повече хора да бъдат болни, ще чуеш някой лекар да казва: Няма (ли) да дойде някоя епидемия?
Казвам: В бъдеше много от тия рецепти, от тия лекарства, хубави са, понеже хиляди хора се прехранват. Не искам да се затворят аптеките, не съм от тези, които казват, че няма нужда от лекарства, но за в бъдеще здравите хора ще им плащат на лекарите. Като се разболееш няма да плащаш; като оздравееш, ще му платиш. Здравият ще плаща. Следователно, лекарите ще имат интерес да са здрави хората.
Понеже лекарите имат интерес повече хора да бъдат болни, ще чуеш някой лекар да казва: Няма (ли) да дойде някоя епидемия?
Лекарите създават епидемиите. Мислите създават болестите. Този човек ще се разболее. Този човек може да внуши.
към беседата >>
Те имат съвсем друга опитност.
В следното прераждане има лоши условия и пак ще отложи за третото и за четвъртото. Теорията е доста хубава, че се прераждат хората, но отлагането не е на място. Всеки един живот трябва да има смисъл. Тези условия, които сега имате, те не могат да се повторят. Ангелите са хора, които са живели преди нас на земята; те на земята са живели, не като нас и са постигнали това положение – ангели са станали.
Те имат съвсем друга опитност.
Ние, които след време ще станем ангели, ще идем при тях. Те се интересуват от нас, понеже ще бъдем ангели с други постижения, понеже те са били при други условия, ние при други. Затова между тях и нас има отношение – ние ще проучаваме тях, и те ще изучават нас. Някои искат да бъдат ангели като тях. Ти ще бъдеш особен ангел, понеже ти не живееш при техните условия.
към беседата >>
Лекарите създават епидемиите.
Не искам да се затворят аптеките, не съм от тези, които казват, че няма нужда от лекарства, но за в бъдеще здравите хора ще им плащат на лекарите. Като се разболееш няма да плащаш; като оздравееш, ще му платиш. Здравият ще плаща. Следователно, лекарите ще имат интерес да са здрави хората. Понеже лекарите имат интерес повече хора да бъдат болни, ще чуеш някой лекар да казва: Няма (ли) да дойде някоя епидемия?
Лекарите създават епидемиите.
Мислите създават болестите. Този човек ще се разболее. Този човек може да внуши.
към беседата >>
Ние, които след време ще станем ангели, ще идем при тях.
Теорията е доста хубава, че се прераждат хората, но отлагането не е на място. Всеки един живот трябва да има смисъл. Тези условия, които сега имате, те не могат да се повторят. Ангелите са хора, които са живели преди нас на земята; те на земята са живели, не като нас и са постигнали това положение – ангели са станали. Те имат съвсем друга опитност.
Ние, които след време ще станем ангели, ще идем при тях.
Те се интересуват от нас, понеже ще бъдем ангели с други постижения, понеже те са били при други условия, ние при други. Затова между тях и нас има отношение – ние ще проучаваме тях, и те ще изучават нас. Някои искат да бъдат ангели като тях. Ти ще бъдеш особен ангел, понеже ти не живееш при техните условия. Ти искаш да станеш такъв ангел, както са и те.
към беседата >>
Мислите създават болестите.
Като се разболееш няма да плащаш; като оздравееш, ще му платиш. Здравият ще плаща. Следователно, лекарите ще имат интерес да са здрави хората. Понеже лекарите имат интерес повече хора да бъдат болни, ще чуеш някой лекар да казва: Няма (ли) да дойде някоя епидемия? Лекарите създават епидемиите.
Мислите създават болестите.
Този човек ще се разболее. Този човек може да внуши.
към беседата >>
Те се интересуват от нас, понеже ще бъдем ангели с други постижения, понеже те са били при други условия, ние при други.
Всеки един живот трябва да има смисъл. Тези условия, които сега имате, те не могат да се повторят. Ангелите са хора, които са живели преди нас на земята; те на земята са живели, не като нас и са постигнали това положение – ангели са станали. Те имат съвсем друга опитност. Ние, които след време ще станем ангели, ще идем при тях.
Те се интересуват от нас, понеже ще бъдем ангели с други постижения, понеже те са били при други условия, ние при други.
Затова между тях и нас има отношение – ние ще проучаваме тях, и те ще изучават нас. Някои искат да бъдат ангели като тях. Ти ще бъдеш особен ангел, понеже ти не живееш при техните условия. Ти искаш да станеш такъв ангел, както са и те. Сега някой може да възрази, да каже: Да го знаем, че е така или не.
към беседата >>
Този човек ще се разболее.
Здравият ще плаща. Следователно, лекарите ще имат интерес да са здрави хората. Понеже лекарите имат интерес повече хора да бъдат болни, ще чуеш някой лекар да казва: Няма (ли) да дойде някоя епидемия? Лекарите създават епидемиите. Мислите създават болестите.
Този човек ще се разболее.
Този човек може да внуши.
към беседата >>
Затова между тях и нас има отношение – ние ще проучаваме тях, и те ще изучават нас.
Тези условия, които сега имате, те не могат да се повторят. Ангелите са хора, които са живели преди нас на земята; те на земята са живели, не като нас и са постигнали това положение – ангели са станали. Те имат съвсем друга опитност. Ние, които след време ще станем ангели, ще идем при тях. Те се интересуват от нас, понеже ще бъдем ангели с други постижения, понеже те са били при други условия, ние при други.
Затова между тях и нас има отношение – ние ще проучаваме тях, и те ще изучават нас.
Някои искат да бъдат ангели като тях. Ти ще бъдеш особен ангел, понеже ти не живееш при техните условия. Ти искаш да станеш такъв ангел, както са и те. Сега някой може да възрази, да каже: Да го знаем, че е така или не. Имам микроскоп; тези микроби ги наблюдават учените хора, изваждат какви ли не неща.
към беседата >>
Този човек може да внуши.
Следователно, лекарите ще имат интерес да са здрави хората. Понеже лекарите имат интерес повече хора да бъдат болни, ще чуеш някой лекар да казва: Няма (ли) да дойде някоя епидемия? Лекарите създават епидемиите. Мислите създават болестите. Този човек ще се разболее.
Този човек може да внуши.
към беседата >>
Някои искат да бъдат ангели като тях.
Ангелите са хора, които са живели преди нас на земята; те на земята са живели, не като нас и са постигнали това положение – ангели са станали. Те имат съвсем друга опитност. Ние, които след време ще станем ангели, ще идем при тях. Те се интересуват от нас, понеже ще бъдем ангели с други постижения, понеже те са били при други условия, ние при други. Затова между тях и нас има отношение – ние ще проучаваме тях, и те ще изучават нас.
Някои искат да бъдат ангели като тях.
Ти ще бъдеш особен ангел, понеже ти не живееш при техните условия. Ти искаш да станеш такъв ангел, както са и те. Сега някой може да възрази, да каже: Да го знаем, че е така или не. Имам микроскоп; тези микроби ги наблюдават учените хора, изваждат какви ли не неща. знае ли учения, че е така?
към беседата >>
Разправяха ми за един анекдот.
Разправяха ми за един анекдот.
В едно от учрежденията единият бил добър чиновник. Наговарят се 5–6 души други чиновници да му кажат, че не е добре. Единият го среща на първия етаж, той работи на горните етажи и му казва: Какво ти е, болен ли си, какво ти е? Пожълтял си. Среща го втори, пак: Какво ти е?
към беседата >>
Ти ще бъдеш особен ангел, понеже ти не живееш при техните условия.
Те имат съвсем друга опитност. Ние, които след време ще станем ангели, ще идем при тях. Те се интересуват от нас, понеже ще бъдем ангели с други постижения, понеже те са били при други условия, ние при други. Затова между тях и нас има отношение – ние ще проучаваме тях, и те ще изучават нас. Някои искат да бъдат ангели като тях.
Ти ще бъдеш особен ангел, понеже ти не живееш при техните условия.
Ти искаш да станеш такъв ангел, както са и те. Сега някой може да възрази, да каже: Да го знаем, че е така или не. Имам микроскоп; тези микроби ги наблюдават учените хора, изваждат какви ли не неща. знае ли учения, че е така? Дълго време той е наблюдавал много факти.
към беседата >>
В едно от учрежденията единият бил добър чиновник.
Разправяха ми за един анекдот.
В едно от учрежденията единият бил добър чиновник.
Наговарят се 5–6 души други чиновници да му кажат, че не е добре. Единият го среща на първия етаж, той работи на горните етажи и му казва: Какво ти е, болен ли си, какво ти е? Пожълтял си. Среща го втори, пак: Какво ти е? Четиримата души като го срещнали и му казали, че не е добре, той се разболял и казал: Господин директоре, не мога да остана на работа, ще си вървя.
към беседата >>
Ти искаш да станеш такъв ангел, както са и те.
Ние, които след време ще станем ангели, ще идем при тях. Те се интересуват от нас, понеже ще бъдем ангели с други постижения, понеже те са били при други условия, ние при други. Затова между тях и нас има отношение – ние ще проучаваме тях, и те ще изучават нас. Някои искат да бъдат ангели като тях. Ти ще бъдеш особен ангел, понеже ти не живееш при техните условия.
Ти искаш да станеш такъв ангел, както са и те.
Сега някой може да възрази, да каже: Да го знаем, че е така или не. Имам микроскоп; тези микроби ги наблюдават учените хора, изваждат какви ли не неща. знае ли учения, че е така? Дълго време той е наблюдавал много факти. Най-първо изучава характера на една микроба, каква е и дали е полезна или зловредна, какво отделя от себе си.
към беседата >>
Наговарят се 5–6 души други чиновници да му кажат, че не е добре.
Разправяха ми за един анекдот. В едно от учрежденията единият бил добър чиновник.
Наговарят се 5–6 души други чиновници да му кажат, че не е добре.
Единият го среща на първия етаж, той работи на горните етажи и му казва: Какво ти е, болен ли си, какво ти е? Пожълтял си. Среща го втори, пак: Какво ти е? Четиримата души като го срещнали и му казали, че не е добре, той се разболял и казал: Господин директоре, не мога да остана на работа, ще си вървя. Директорът, който знаел как е работата, турил четиримата души да работят за него.
към беседата >>
Сега някой може да възрази, да каже: Да го знаем, че е така или не.
Те се интересуват от нас, понеже ще бъдем ангели с други постижения, понеже те са били при други условия, ние при други. Затова между тях и нас има отношение – ние ще проучаваме тях, и те ще изучават нас. Някои искат да бъдат ангели като тях. Ти ще бъдеш особен ангел, понеже ти не живееш при техните условия. Ти искаш да станеш такъв ангел, както са и те.
Сега някой може да възрази, да каже: Да го знаем, че е така или не.
Имам микроскоп; тези микроби ги наблюдават учените хора, изваждат какви ли не неща. знае ли учения, че е така? Дълго време той е наблюдавал много факти. Най-първо изучава характера на една микроба, каква е и дали е полезна или зловредна, какво отделя от себе си. Всяка микроба, която отделя от себе си лоши вещества, тая микроба е зловредна.
към беседата >>
Единият го среща на първия етаж, той работи на горните етажи и му казва: Какво ти е, болен ли си, какво ти е?
Разправяха ми за един анекдот. В едно от учрежденията единият бил добър чиновник. Наговарят се 5–6 души други чиновници да му кажат, че не е добре.
Единият го среща на първия етаж, той работи на горните етажи и му казва: Какво ти е, болен ли си, какво ти е?
Пожълтял си. Среща го втори, пак: Какво ти е? Четиримата души като го срещнали и му казали, че не е добре, той се разболял и казал: Господин директоре, не мога да остана на работа, ще си вървя. Директорът, който знаел как е работата, турил четиримата души да работят за него.
към беседата >>
Имам микроскоп; тези микроби ги наблюдават учените хора, изваждат какви ли не неща.
Затова между тях и нас има отношение – ние ще проучаваме тях, и те ще изучават нас. Някои искат да бъдат ангели като тях. Ти ще бъдеш особен ангел, понеже ти не живееш при техните условия. Ти искаш да станеш такъв ангел, както са и те. Сега някой може да възрази, да каже: Да го знаем, че е така или не.
Имам микроскоп; тези микроби ги наблюдават учените хора, изваждат какви ли не неща.
знае ли учения, че е така? Дълго време той е наблюдавал много факти. Най-първо изучава характера на една микроба, каква е и дали е полезна или зловредна, какво отделя от себе си. Всяка микроба, която отделя от себе си лоши вещества, тая микроба е зловредна. Всеки човек, който отделя добри вещества от себе си, е добър човек.
към беседата >>
Пожълтял си.
Разправяха ми за един анекдот. В едно от учрежденията единият бил добър чиновник. Наговарят се 5–6 души други чиновници да му кажат, че не е добре. Единият го среща на първия етаж, той работи на горните етажи и му казва: Какво ти е, болен ли си, какво ти е?
Пожълтял си.
Среща го втори, пак: Какво ти е? Четиримата души като го срещнали и му казали, че не е добре, той се разболял и казал: Господин директоре, не мога да остана на работа, ще си вървя. Директорът, който знаел как е работата, турил четиримата души да работят за него.
към беседата >>
знае ли учения, че е така?
Някои искат да бъдат ангели като тях. Ти ще бъдеш особен ангел, понеже ти не живееш при техните условия. Ти искаш да станеш такъв ангел, както са и те. Сега някой може да възрази, да каже: Да го знаем, че е така или не. Имам микроскоп; тези микроби ги наблюдават учените хора, изваждат какви ли не неща.
знае ли учения, че е така?
Дълго време той е наблюдавал много факти. Най-първо изучава характера на една микроба, каква е и дали е полезна или зловредна, какво отделя от себе си. Всяка микроба, която отделя от себе си лоши вещества, тая микроба е зловредна. Всеки човек, който отделя добри вещества от себе си, е добър човек. Ако мислите, които отделяш са лоши по форма и по съдържание, ти в умствено отношение куцаш.
към беседата >>
Среща го втори, пак: Какво ти е?
Разправяха ми за един анекдот. В едно от учрежденията единият бил добър чиновник. Наговарят се 5–6 души други чиновници да му кажат, че не е добре. Единият го среща на първия етаж, той работи на горните етажи и му казва: Какво ти е, болен ли си, какво ти е? Пожълтял си.
Среща го втори, пак: Какво ти е?
Четиримата души като го срещнали и му казали, че не е добре, той се разболял и казал: Господин директоре, не мога да остана на работа, ще си вървя. Директорът, който знаел как е работата, турил четиримата души да работят за него.
към беседата >>
Дълго време той е наблюдавал много факти.
Ти ще бъдеш особен ангел, понеже ти не живееш при техните условия. Ти искаш да станеш такъв ангел, както са и те. Сега някой може да възрази, да каже: Да го знаем, че е така или не. Имам микроскоп; тези микроби ги наблюдават учените хора, изваждат какви ли не неща. знае ли учения, че е така?
Дълго време той е наблюдавал много факти.
Най-първо изучава характера на една микроба, каква е и дали е полезна или зловредна, какво отделя от себе си. Всяка микроба, която отделя от себе си лоши вещества, тая микроба е зловредна. Всеки човек, който отделя добри вещества от себе си, е добър човек. Ако мислите, които отделяш са лоши по форма и по съдържание, ти в умствено отношение куцаш. Ако чувствата са лоши, те са форми, които обработваш, ти спадаш към лошите хора.
към беседата >>
Четиримата души като го срещнали и му казали, че не е добре, той се разболял и казал: Господин директоре, не мога да остана на работа, ще си вървя.
В едно от учрежденията единият бил добър чиновник. Наговарят се 5–6 души други чиновници да му кажат, че не е добре. Единият го среща на първия етаж, той работи на горните етажи и му казва: Какво ти е, болен ли си, какво ти е? Пожълтял си. Среща го втори, пак: Какво ти е?
Четиримата души като го срещнали и му казали, че не е добре, той се разболял и казал: Господин директоре, не мога да остана на работа, ще си вървя.
Директорът, който знаел как е работата, турил четиримата души да работят за него.
към беседата >>
Най-първо изучава характера на една микроба, каква е и дали е полезна или зловредна, какво отделя от себе си.
Ти искаш да станеш такъв ангел, както са и те. Сега някой може да възрази, да каже: Да го знаем, че е така или не. Имам микроскоп; тези микроби ги наблюдават учените хора, изваждат какви ли не неща. знае ли учения, че е така? Дълго време той е наблюдавал много факти.
Най-първо изучава характера на една микроба, каква е и дали е полезна или зловредна, какво отделя от себе си.
Всяка микроба, която отделя от себе си лоши вещества, тая микроба е зловредна. Всеки човек, който отделя добри вещества от себе си, е добър човек. Ако мислите, които отделяш са лоши по форма и по съдържание, ти в умствено отношение куцаш. Ако чувствата са лоши, те са форми, които обработваш, ти спадаш към лошите хора. Тия лошите чувства определят твоя характер, че ти не работиш за своето развитие.
към беседата >>
Директорът, който знаел как е работата, турил четиримата души да работят за него.
Наговарят се 5–6 души други чиновници да му кажат, че не е добре. Единият го среща на първия етаж, той работи на горните етажи и му казва: Какво ти е, болен ли си, какво ти е? Пожълтял си. Среща го втори, пак: Какво ти е? Четиримата души като го срещнали и му казали, че не е добре, той се разболял и казал: Господин директоре, не мога да остана на работа, ще си вървя.
Директорът, който знаел как е работата, турил четиримата души да работят за него.
към беседата >>
Всяка микроба, която отделя от себе си лоши вещества, тая микроба е зловредна.
Сега някой може да възрази, да каже: Да го знаем, че е така или не. Имам микроскоп; тези микроби ги наблюдават учените хора, изваждат какви ли не неща. знае ли учения, че е така? Дълго време той е наблюдавал много факти. Най-първо изучава характера на една микроба, каква е и дали е полезна или зловредна, какво отделя от себе си.
Всяка микроба, която отделя от себе си лоши вещества, тая микроба е зловредна.
Всеки човек, който отделя добри вещества от себе си, е добър човек. Ако мислите, които отделяш са лоши по форма и по съдържание, ти в умствено отношение куцаш. Ако чувствата са лоши, те са форми, които обработваш, ти спадаш към лошите хора. Тия лошите чувства определят твоя характер, че ти не работиш за своето развитие. После за тялото е същото.
към беседата >>
Та казвам: Пазете се от внушението.
Та казвам: Пазете се от внушението.
Няма по-страшно нещо от внушението, много страшно е!
към беседата >>
2.
Отворени и затворени фигури
,
ООК
, София, 18.12.1940г.,
Въ всѣки казанъ – или мерудия, или соль, или пиперъ да станешъ.
Отъ въздуха ти живѣешъ, друга храна има за тебе. Кокошкитѣ не сѫ създадени за тебе. Тѣ сѫ постоянна храна, която хората отпосле сѫ се научили да ядатъ. Тогава, ако много обичашъ да ядешъ кокошки, ще си създадешъ въ себе единъ характеръ, ще обичашъ да ровишъ. Ако искашъ да станешъ кореспондентъ – яжъ кокоше месо, (за) да се ровишъ въ чужди работи.
Въ всѣки казанъ – или мерудия, или соль, или пиперъ да станешъ.
към беседата >>
Имашъ едно хубаво чувство, да го задържишъ по-дълго време за тебе.
Сега какъ ще се справимъ съ тѣхното влияние? Дотолкозъ, доколкото по-дълго може да задържимъ една добродетель въ насъ да се упражнява – то ние сме господари. Дотолкозъ, доколкото можешъ да изправишъ единъ недѫгъ на миналитѣ поколѣния – ти си туй, което работишъ. Ако не може да задържишъ своята добродетель по-дълго време и, ако не може да поправишъ своитѣ погрѣшки по-дълго – ти си слабъ човѣкъ, ти не разбирашъ. Сега ти предстои работа.
Имашъ едно хубаво чувство, да го задържишъ по-дълго време за тебе.
То е сегашниятъ животъ. За да можешъ да го задържишъ, ти трѣбва да развивашъ вѣрата си. Искашъ да знаешъ Господь кѫде е. За мене не е важно кѫде е Господь. Да допуснемъ, че азъ съмъ въ тъмнина.
към беседата >>
По нѣкой пѫть се безпокоите – енергията изчезва.
Не бързайте да обещаете. Малко обещайте, но изпълнете го. Трѣбва да имате една опредѣлена мѣрка. Защото най-първо, когато човѣкъ много мига, има много голѣма енергия, (която) задръства цѣлитѣ му очи. Щомъ енергията започва да образува едно движение, погледътъ става спокоенъ.
По нѣкой пѫть се безпокоите – енергията изчезва.
Спрете се петь–десеть минути – ще мине енергията, ще се успокоите вѫтрешно, тогава вземете решение.
към беседата >>
Добре е човѣкъ да бѫде любознателенъ.
Добре е човѣкъ да бѫде любознателенъ.
Трѣбва да се изучаватъ човѣшкитѣ добродетели. Трѣбва да изучавашъ хората, да се интересувашъ отъ тѣхния умъ – може да се ползувашъ. Като изучавашъ хората, интересувай се отъ тѣхната душа или отъ тѣхнитѣ чувства – ти се ползувашъ. Като изучавашъ човѣшкото – ти се ползувашъ, изучавашъ вече силитѣ на човѣка. Щомъ изучавашъ отрицателната страна на човѣка – ти нищо не се ползувашъ, но губишъ.
към беседата >>
То е сегашниятъ животъ.
Дотолкозъ, доколкото по-дълго може да задържимъ една добродетель въ насъ да се упражнява – то ние сме господари. Дотолкозъ, доколкото можешъ да изправишъ единъ недѫгъ на миналитѣ поколѣния – ти си туй, което работишъ. Ако не може да задържишъ своята добродетель по-дълго време и, ако не може да поправишъ своитѣ погрѣшки по-дълго – ти си слабъ човѣкъ, ти не разбирашъ. Сега ти предстои работа. Имашъ едно хубаво чувство, да го задържишъ по-дълго време за тебе.
То е сегашниятъ животъ.
За да можешъ да го задържишъ, ти трѣбва да развивашъ вѣрата си. Искашъ да знаешъ Господь кѫде е. За мене не е важно кѫде е Господь. Да допуснемъ, че азъ съмъ въ тъмнина. Казвамъ: „Господи, малко свѣтлинка“.
към беседата >>
Спрете се петь–десеть минути – ще мине енергията, ще се успокоите вѫтрешно, тогава вземете решение.
Малко обещайте, но изпълнете го. Трѣбва да имате една опредѣлена мѣрка. Защото най-първо, когато човѣкъ много мига, има много голѣма енергия, (която) задръства цѣлитѣ му очи. Щомъ енергията започва да образува едно движение, погледътъ става спокоенъ. По нѣкой пѫть се безпокоите – енергията изчезва.
Спрете се петь–десеть минути – ще мине енергията, ще се успокоите вѫтрешно, тогава вземете решение.
към беседата >>
Трѣбва да се изучаватъ човѣшкитѣ добродетели.
Добре е човѣкъ да бѫде любознателенъ.
Трѣбва да се изучаватъ човѣшкитѣ добродетели.
Трѣбва да изучавашъ хората, да се интересувашъ отъ тѣхния умъ – може да се ползувашъ. Като изучавашъ хората, интересувай се отъ тѣхната душа или отъ тѣхнитѣ чувства – ти се ползувашъ. Като изучавашъ човѣшкото – ти се ползувашъ, изучавашъ вече силитѣ на човѣка. Щомъ изучавашъ отрицателната страна на човѣка – ти нищо не се ползувашъ, но губишъ. Човѣкъ трѣбва да бѫде мѫдрецъ съ високи науки, за да може да се ползува отъ отрицателнитѣ страни на човѣка.
към беседата >>
За да можешъ да го задържишъ, ти трѣбва да развивашъ вѣрата си.
Дотолкозъ, доколкото можешъ да изправишъ единъ недѫгъ на миналитѣ поколѣния – ти си туй, което работишъ. Ако не може да задържишъ своята добродетель по-дълго време и, ако не може да поправишъ своитѣ погрѣшки по-дълго – ти си слабъ човѣкъ, ти не разбирашъ. Сега ти предстои работа. Имашъ едно хубаво чувство, да го задържишъ по-дълго време за тебе. То е сегашниятъ животъ.
За да можешъ да го задържишъ, ти трѣбва да развивашъ вѣрата си.
Искашъ да знаешъ Господь кѫде е. За мене не е важно кѫде е Господь. Да допуснемъ, че азъ съмъ въ тъмнина. Казвамъ: „Господи, малко свѣтлинка“. – Свѣтлината дойде.
към беседата >>
Първото нѣщо (е) да се научите взаимно да се самоуважавате, заради Господа.
Първото нѣщо (е) да се научите взаимно да се самоуважавате, заради Господа.
Не да уважавате нѣкого за неговото богатство. Тия работи сѫ хубави, но тѣ сѫ второстепенни работи. Първото нѣщо: по възможность – уважавайте се. То е доста трудна работа. Не е лесно.
към беседата >>
Трѣбва да изучавашъ хората, да се интересувашъ отъ тѣхния умъ – може да се ползувашъ.
Добре е човѣкъ да бѫде любознателенъ. Трѣбва да се изучаватъ човѣшкитѣ добродетели.
Трѣбва да изучавашъ хората, да се интересувашъ отъ тѣхния умъ – може да се ползувашъ.
Като изучавашъ хората, интересувай се отъ тѣхната душа или отъ тѣхнитѣ чувства – ти се ползувашъ. Като изучавашъ човѣшкото – ти се ползувашъ, изучавашъ вече силитѣ на човѣка. Щомъ изучавашъ отрицателната страна на човѣка – ти нищо не се ползувашъ, но губишъ. Човѣкъ трѣбва да бѫде мѫдрецъ съ високи науки, за да може да се ползува отъ отрицателнитѣ страни на човѣка. Какво ще се ползувашъ отъ единъ човѣкъ, който е мързеливъ.
към беседата >>
Искашъ да знаешъ Господь кѫде е.
Ако не може да задържишъ своята добродетель по-дълго време и, ако не може да поправишъ своитѣ погрѣшки по-дълго – ти си слабъ човѣкъ, ти не разбирашъ. Сега ти предстои работа. Имашъ едно хубаво чувство, да го задържишъ по-дълго време за тебе. То е сегашниятъ животъ. За да можешъ да го задържишъ, ти трѣбва да развивашъ вѣрата си.
Искашъ да знаешъ Господь кѫде е.
За мене не е важно кѫде е Господь. Да допуснемъ, че азъ съмъ въ тъмнина. Казвамъ: „Господи, малко свѣтлинка“. – Свѣтлината дойде. Азъ не се интересувамъ откѫде дойде.
към беседата >>
Не да уважавате нѣкого за неговото богатство.
Първото нѣщо (е) да се научите взаимно да се самоуважавате, заради Господа.
Не да уважавате нѣкого за неговото богатство.
Тия работи сѫ хубави, но тѣ сѫ второстепенни работи. Първото нѣщо: по възможность – уважавайте се. То е доста трудна работа. Не е лесно. Ако турите въ действие това, ще имате едно благословение въ съзнанието, че правите нѣщо за Господа.
към беседата >>
Като изучавашъ хората, интересувай се отъ тѣхната душа или отъ тѣхнитѣ чувства – ти се ползувашъ.
Добре е човѣкъ да бѫде любознателенъ. Трѣбва да се изучаватъ човѣшкитѣ добродетели. Трѣбва да изучавашъ хората, да се интересувашъ отъ тѣхния умъ – може да се ползувашъ.
Като изучавашъ хората, интересувай се отъ тѣхната душа или отъ тѣхнитѣ чувства – ти се ползувашъ.
Като изучавашъ човѣшкото – ти се ползувашъ, изучавашъ вече силитѣ на човѣка. Щомъ изучавашъ отрицателната страна на човѣка – ти нищо не се ползувашъ, но губишъ. Човѣкъ трѣбва да бѫде мѫдрецъ съ високи науки, за да може да се ползува отъ отрицателнитѣ страни на човѣка. Какво ще се ползувашъ отъ единъ човѣкъ, който е мързеливъ. Знаете ли кой е образувалъ мързела въ свѣта?
към беседата >>
За мене не е важно кѫде е Господь.
Сега ти предстои работа. Имашъ едно хубаво чувство, да го задържишъ по-дълго време за тебе. То е сегашниятъ животъ. За да можешъ да го задържишъ, ти трѣбва да развивашъ вѣрата си. Искашъ да знаешъ Господь кѫде е.
За мене не е важно кѫде е Господь.
Да допуснемъ, че азъ съмъ въ тъмнина. Казвамъ: „Господи, малко свѣтлинка“. – Свѣтлината дойде. Азъ не се интересувамъ откѫде дойде. Но, като помисля за Господа, свѣтлината иде.
към беседата >>
Тия работи сѫ хубави, но тѣ сѫ второстепенни работи.
Първото нѣщо (е) да се научите взаимно да се самоуважавате, заради Господа. Не да уважавате нѣкого за неговото богатство.
Тия работи сѫ хубави, но тѣ сѫ второстепенни работи.
Първото нѣщо: по възможность – уважавайте се. То е доста трудна работа. Не е лесно. Ако турите въ действие това, ще имате едно благословение въ съзнанието, че правите нѣщо за Господа. Съзнавате, че Господь е въ този човѣкъ.
към беседата >>
Като изучавашъ човѣшкото – ти се ползувашъ, изучавашъ вече силитѣ на човѣка.
Добре е човѣкъ да бѫде любознателенъ. Трѣбва да се изучаватъ човѣшкитѣ добродетели. Трѣбва да изучавашъ хората, да се интересувашъ отъ тѣхния умъ – може да се ползувашъ. Като изучавашъ хората, интересувай се отъ тѣхната душа или отъ тѣхнитѣ чувства – ти се ползувашъ.
Като изучавашъ човѣшкото – ти се ползувашъ, изучавашъ вече силитѣ на човѣка.
Щомъ изучавашъ отрицателната страна на човѣка – ти нищо не се ползувашъ, но губишъ. Човѣкъ трѣбва да бѫде мѫдрецъ съ високи науки, за да може да се ползува отъ отрицателнитѣ страни на човѣка. Какво ще се ползувашъ отъ единъ човѣкъ, който е мързеливъ. Знаете ли кой е образувалъ мързела въ свѣта? – Гениалнитѣ хора.
към беседата >>
Да допуснемъ, че азъ съмъ въ тъмнина.
Имашъ едно хубаво чувство, да го задържишъ по-дълго време за тебе. То е сегашниятъ животъ. За да можешъ да го задържишъ, ти трѣбва да развивашъ вѣрата си. Искашъ да знаешъ Господь кѫде е. За мене не е важно кѫде е Господь.
Да допуснемъ, че азъ съмъ въ тъмнина.
Казвамъ: „Господи, малко свѣтлинка“. – Свѣтлината дойде. Азъ не се интересувамъ откѫде дойде. Но, като помисля за Господа, свѣтлината иде. Трѣбва ми малко топлина и топлината дойде.
към беседата >>
Първото нѣщо: по възможность – уважавайте се.
Първото нѣщо (е) да се научите взаимно да се самоуважавате, заради Господа. Не да уважавате нѣкого за неговото богатство. Тия работи сѫ хубави, но тѣ сѫ второстепенни работи.
Първото нѣщо: по възможность – уважавайте се.
То е доста трудна работа. Не е лесно. Ако турите въ действие това, ще имате едно благословение въ съзнанието, че правите нѣщо за Господа. Съзнавате, че Господь е въ този човѣкъ. Тъй, както постѫпвашъ, Господь те оценява и те наблюдава.
към беседата >>
Щомъ изучавашъ отрицателната страна на човѣка – ти нищо не се ползувашъ, но губишъ.
Добре е човѣкъ да бѫде любознателенъ. Трѣбва да се изучаватъ човѣшкитѣ добродетели. Трѣбва да изучавашъ хората, да се интересувашъ отъ тѣхния умъ – може да се ползувашъ. Като изучавашъ хората, интересувай се отъ тѣхната душа или отъ тѣхнитѣ чувства – ти се ползувашъ. Като изучавашъ човѣшкото – ти се ползувашъ, изучавашъ вече силитѣ на човѣка.
Щомъ изучавашъ отрицателната страна на човѣка – ти нищо не се ползувашъ, но губишъ.
Човѣкъ трѣбва да бѫде мѫдрецъ съ високи науки, за да може да се ползува отъ отрицателнитѣ страни на човѣка. Какво ще се ползувашъ отъ единъ човѣкъ, който е мързеливъ. Знаете ли кой е образувалъ мързела въ свѣта? – Гениалнитѣ хора. Ами знаете ли кой е образувалъ сръднята въ свѣта?
към беседата >>
Казвамъ: „Господи, малко свѣтлинка“.
То е сегашниятъ животъ. За да можешъ да го задържишъ, ти трѣбва да развивашъ вѣрата си. Искашъ да знаешъ Господь кѫде е. За мене не е важно кѫде е Господь. Да допуснемъ, че азъ съмъ въ тъмнина.
Казвамъ: „Господи, малко свѣтлинка“.
– Свѣтлината дойде. Азъ не се интересувамъ откѫде дойде. Но, като помисля за Господа, свѣтлината иде. Трѣбва ми малко топлина и топлината дойде. Не специално отъ нѣкоя соба, но смѣни се времето, цѣлото време се смѣни.
към беседата >>
То е доста трудна работа.
Първото нѣщо (е) да се научите взаимно да се самоуважавате, заради Господа. Не да уважавате нѣкого за неговото богатство. Тия работи сѫ хубави, но тѣ сѫ второстепенни работи. Първото нѣщо: по възможность – уважавайте се.
То е доста трудна работа.
Не е лесно. Ако турите въ действие това, ще имате едно благословение въ съзнанието, че правите нѣщо за Господа. Съзнавате, че Господь е въ този човѣкъ. Тъй, както постѫпвашъ, Господь те оценява и те наблюдава. Христосъ казва: „Да не обиждате тѣзи, малкитѣ, понеже тѣхнитѣ ангели гледатъ лицето на вашия Господь, Който е на небето“.
към беседата >>
Човѣкъ трѣбва да бѫде мѫдрецъ съ високи науки, за да може да се ползува отъ отрицателнитѣ страни на човѣка.
Трѣбва да се изучаватъ човѣшкитѣ добродетели. Трѣбва да изучавашъ хората, да се интересувашъ отъ тѣхния умъ – може да се ползувашъ. Като изучавашъ хората, интересувай се отъ тѣхната душа или отъ тѣхнитѣ чувства – ти се ползувашъ. Като изучавашъ човѣшкото – ти се ползувашъ, изучавашъ вече силитѣ на човѣка. Щомъ изучавашъ отрицателната страна на човѣка – ти нищо не се ползувашъ, но губишъ.
Човѣкъ трѣбва да бѫде мѫдрецъ съ високи науки, за да може да се ползува отъ отрицателнитѣ страни на човѣка.
Какво ще се ползувашъ отъ единъ човѣкъ, който е мързеливъ. Знаете ли кой е образувалъ мързела въ свѣта? – Гениалнитѣ хора. Ами знаете ли кой е образувалъ сръднята въ свѣта? – Талантливитѣ хора.
към беседата >>
– Свѣтлината дойде.
За да можешъ да го задържишъ, ти трѣбва да развивашъ вѣрата си. Искашъ да знаешъ Господь кѫде е. За мене не е важно кѫде е Господь. Да допуснемъ, че азъ съмъ въ тъмнина. Казвамъ: „Господи, малко свѣтлинка“.
– Свѣтлината дойде.
Азъ не се интересувамъ откѫде дойде. Но, като помисля за Господа, свѣтлината иде. Трѣбва ми малко топлина и топлината дойде. Не специално отъ нѣкоя соба, но смѣни се времето, цѣлото време се смѣни. Значи Господь присѫтствува.
към беседата >>
Не е лесно.
Първото нѣщо (е) да се научите взаимно да се самоуважавате, заради Господа. Не да уважавате нѣкого за неговото богатство. Тия работи сѫ хубави, но тѣ сѫ второстепенни работи. Първото нѣщо: по възможность – уважавайте се. То е доста трудна работа.
Не е лесно.
Ако турите въ действие това, ще имате едно благословение въ съзнанието, че правите нѣщо за Господа. Съзнавате, че Господь е въ този човѣкъ. Тъй, както постѫпвашъ, Господь те оценява и те наблюдава. Христосъ казва: „Да не обиждате тѣзи, малкитѣ, понеже тѣхнитѣ ангели гледатъ лицето на вашия Господь, Който е на небето“. Лицето значи разумния животъ, който е вѫтре.
към беседата >>
Какво ще се ползувашъ отъ единъ човѣкъ, който е мързеливъ.
Трѣбва да изучавашъ хората, да се интересувашъ отъ тѣхния умъ – може да се ползувашъ. Като изучавашъ хората, интересувай се отъ тѣхната душа или отъ тѣхнитѣ чувства – ти се ползувашъ. Като изучавашъ човѣшкото – ти се ползувашъ, изучавашъ вече силитѣ на човѣка. Щомъ изучавашъ отрицателната страна на човѣка – ти нищо не се ползувашъ, но губишъ. Човѣкъ трѣбва да бѫде мѫдрецъ съ високи науки, за да може да се ползува отъ отрицателнитѣ страни на човѣка.
Какво ще се ползувашъ отъ единъ човѣкъ, който е мързеливъ.
Знаете ли кой е образувалъ мързела въ свѣта? – Гениалнитѣ хора. Ами знаете ли кой е образувалъ сръднята въ свѣта? – Талантливитѣ хора. А пъкъ обикновенитѣ хора грѣшатъ.
към беседата >>
Азъ не се интересувамъ откѫде дойде.
Искашъ да знаешъ Господь кѫде е. За мене не е важно кѫде е Господь. Да допуснемъ, че азъ съмъ въ тъмнина. Казвамъ: „Господи, малко свѣтлинка“. – Свѣтлината дойде.
Азъ не се интересувамъ откѫде дойде.
Но, като помисля за Господа, свѣтлината иде. Трѣбва ми малко топлина и топлината дойде. Не специално отъ нѣкоя соба, но смѣни се времето, цѣлото време се смѣни. Значи Господь присѫтствува. Сега ние грѣшимъ и искаме специфично да тури.
към беседата >>
Ако турите въ действие това, ще имате едно благословение въ съзнанието, че правите нѣщо за Господа.
Не да уважавате нѣкого за неговото богатство. Тия работи сѫ хубави, но тѣ сѫ второстепенни работи. Първото нѣщо: по възможность – уважавайте се. То е доста трудна работа. Не е лесно.
Ако турите въ действие това, ще имате едно благословение въ съзнанието, че правите нѣщо за Господа.
Съзнавате, че Господь е въ този човѣкъ. Тъй, както постѫпвашъ, Господь те оценява и те наблюдава. Христосъ казва: „Да не обиждате тѣзи, малкитѣ, понеже тѣхнитѣ ангели гледатъ лицето на вашия Господь, Който е на небето“. Лицето значи разумния животъ, който е вѫтре. Туй е разумното.
към беседата >>
Знаете ли кой е образувалъ мързела въ свѣта?
Като изучавашъ хората, интересувай се отъ тѣхната душа или отъ тѣхнитѣ чувства – ти се ползувашъ. Като изучавашъ човѣшкото – ти се ползувашъ, изучавашъ вече силитѣ на човѣка. Щомъ изучавашъ отрицателната страна на човѣка – ти нищо не се ползувашъ, но губишъ. Човѣкъ трѣбва да бѫде мѫдрецъ съ високи науки, за да може да се ползува отъ отрицателнитѣ страни на човѣка. Какво ще се ползувашъ отъ единъ човѣкъ, който е мързеливъ.
Знаете ли кой е образувалъ мързела въ свѣта?
– Гениалнитѣ хора. Ами знаете ли кой е образувалъ сръднята въ свѣта? – Талантливитѣ хора. А пъкъ обикновенитѣ хора грѣшатъ. Талантливитѣ се сърдятъ, а гениалнитѣ – мързеливи ставатъ.
към беседата >>
Но, като помисля за Господа, свѣтлината иде.
За мене не е важно кѫде е Господь. Да допуснемъ, че азъ съмъ въ тъмнина. Казвамъ: „Господи, малко свѣтлинка“. – Свѣтлината дойде. Азъ не се интересувамъ откѫде дойде.
Но, като помисля за Господа, свѣтлината иде.
Трѣбва ми малко топлина и топлината дойде. Не специално отъ нѣкоя соба, но смѣни се времето, цѣлото време се смѣни. Значи Господь присѫтствува. Сега ние грѣшимъ и искаме специфично да тури. Ние туряме на Него единъ характеръ, който Той го нѣма.
към беседата >>
Съзнавате, че Господь е въ този човѣкъ.
Тия работи сѫ хубави, но тѣ сѫ второстепенни работи. Първото нѣщо: по възможность – уважавайте се. То е доста трудна работа. Не е лесно. Ако турите въ действие това, ще имате едно благословение въ съзнанието, че правите нѣщо за Господа.
Съзнавате, че Господь е въ този човѣкъ.
Тъй, както постѫпвашъ, Господь те оценява и те наблюдава. Христосъ казва: „Да не обиждате тѣзи, малкитѣ, понеже тѣхнитѣ ангели гледатъ лицето на вашия Господь, Който е на небето“. Лицето значи разумния животъ, който е вѫтре. Туй е разумното. Богъ те наблюдава и ти го гледашъ.
към беседата >>
– Гениалнитѣ хора.
Като изучавашъ човѣшкото – ти се ползувашъ, изучавашъ вече силитѣ на човѣка. Щомъ изучавашъ отрицателната страна на човѣка – ти нищо не се ползувашъ, но губишъ. Човѣкъ трѣбва да бѫде мѫдрецъ съ високи науки, за да може да се ползува отъ отрицателнитѣ страни на човѣка. Какво ще се ползувашъ отъ единъ човѣкъ, който е мързеливъ. Знаете ли кой е образувалъ мързела въ свѣта?
– Гениалнитѣ хора.
Ами знаете ли кой е образувалъ сръднята въ свѣта? – Талантливитѣ хора. А пъкъ обикновенитѣ хора грѣшатъ. Талантливитѣ се сърдятъ, а гениалнитѣ – мързеливи ставатъ. То е отрицателната страна.
към беседата >>
Трѣбва ми малко топлина и топлината дойде.
Да допуснемъ, че азъ съмъ въ тъмнина. Казвамъ: „Господи, малко свѣтлинка“. – Свѣтлината дойде. Азъ не се интересувамъ откѫде дойде. Но, като помисля за Господа, свѣтлината иде.
Трѣбва ми малко топлина и топлината дойде.
Не специално отъ нѣкоя соба, но смѣни се времето, цѣлото време се смѣни. Значи Господь присѫтствува. Сега ние грѣшимъ и искаме специфично да тури. Ние туряме на Него единъ характеръ, който Той го нѣма. То е човѣшки характеръ.
към беседата >>
Тъй, както постѫпвашъ, Господь те оценява и те наблюдава.
Първото нѣщо: по възможность – уважавайте се. То е доста трудна работа. Не е лесно. Ако турите въ действие това, ще имате едно благословение въ съзнанието, че правите нѣщо за Господа. Съзнавате, че Господь е въ този човѣкъ.
Тъй, както постѫпвашъ, Господь те оценява и те наблюдава.
Христосъ казва: „Да не обиждате тѣзи, малкитѣ, понеже тѣхнитѣ ангели гледатъ лицето на вашия Господь, Който е на небето“. Лицето значи разумния животъ, който е вѫтре. Туй е разумното. Богъ те наблюдава и ти го гледашъ. Тогава, като познавашъ Господа, Той ще ти покаже по кой начинъ да помогнешъ на този човѣкъ, ако иска помощь.
към беседата >>
Ами знаете ли кой е образувалъ сръднята въ свѣта?
Щомъ изучавашъ отрицателната страна на човѣка – ти нищо не се ползувашъ, но губишъ. Човѣкъ трѣбва да бѫде мѫдрецъ съ високи науки, за да може да се ползува отъ отрицателнитѣ страни на човѣка. Какво ще се ползувашъ отъ единъ човѣкъ, който е мързеливъ. Знаете ли кой е образувалъ мързела въ свѣта? – Гениалнитѣ хора.
Ами знаете ли кой е образувалъ сръднята въ свѣта?
– Талантливитѣ хора. А пъкъ обикновенитѣ хора грѣшатъ. Талантливитѣ се сърдятъ, а гениалнитѣ – мързеливи ставатъ. То е отрицателната страна. Когато обикновениятъ човѣкъ е отрицателенъ, той грѣши, не му мисли.
към беседата >>
Не специално отъ нѣкоя соба, но смѣни се времето, цѣлото време се смѣни.
Казвамъ: „Господи, малко свѣтлинка“. – Свѣтлината дойде. Азъ не се интересувамъ откѫде дойде. Но, като помисля за Господа, свѣтлината иде. Трѣбва ми малко топлина и топлината дойде.
Не специално отъ нѣкоя соба, но смѣни се времето, цѣлото време се смѣни.
Значи Господь присѫтствува. Сега ние грѣшимъ и искаме специфично да тури. Ние туряме на Него единъ характеръ, който Той го нѣма. То е човѣшки характеръ. Той, като се помолилъ, послушал Го.
към беседата >>
Христосъ казва: „Да не обиждате тѣзи, малкитѣ, понеже тѣхнитѣ ангели гледатъ лицето на вашия Господь, Който е на небето“.
То е доста трудна работа. Не е лесно. Ако турите въ действие това, ще имате едно благословение въ съзнанието, че правите нѣщо за Господа. Съзнавате, че Господь е въ този човѣкъ. Тъй, както постѫпвашъ, Господь те оценява и те наблюдава.
Христосъ казва: „Да не обиждате тѣзи, малкитѣ, понеже тѣхнитѣ ангели гледатъ лицето на вашия Господь, Който е на небето“.
Лицето значи разумния животъ, който е вѫтре. Туй е разумното. Богъ те наблюдава и ти го гледашъ. Тогава, като познавашъ Господа, Той ще ти покаже по кой начинъ да помогнешъ на този човѣкъ, ако иска помощь. Щомъ между твоя Господь и неговия Господь, Който живѣе въ него, се образува връзка, тогава се образува връзка и между васъ.
към беседата >>
– Талантливитѣ хора.
Човѣкъ трѣбва да бѫде мѫдрецъ съ високи науки, за да може да се ползува отъ отрицателнитѣ страни на човѣка. Какво ще се ползувашъ отъ единъ човѣкъ, който е мързеливъ. Знаете ли кой е образувалъ мързела въ свѣта? – Гениалнитѣ хора. Ами знаете ли кой е образувалъ сръднята въ свѣта?
– Талантливитѣ хора.
А пъкъ обикновенитѣ хора грѣшатъ. Талантливитѣ се сърдятъ, а гениалнитѣ – мързеливи ставатъ. То е отрицателната страна. Когато обикновениятъ човѣкъ е отрицателенъ, той грѣши, не му мисли. Погрѣшки – колкото искашъ.
към беседата >>
Значи Господь присѫтствува.
– Свѣтлината дойде. Азъ не се интересувамъ откѫде дойде. Но, като помисля за Господа, свѣтлината иде. Трѣбва ми малко топлина и топлината дойде. Не специално отъ нѣкоя соба, но смѣни се времето, цѣлото време се смѣни.
Значи Господь присѫтствува.
Сега ние грѣшимъ и искаме специфично да тури. Ние туряме на Него единъ характеръ, който Той го нѣма. То е човѣшки характеръ. Той, като се помолилъ, послушал Го. Ако азъ се моля съобразно съ волята Му – служа, но ако не се моля съобразно волята Му – ни гласъ, ни слушание.
към беседата >>
Лицето значи разумния животъ, който е вѫтре.
Не е лесно. Ако турите въ действие това, ще имате едно благословение въ съзнанието, че правите нѣщо за Господа. Съзнавате, че Господь е въ този човѣкъ. Тъй, както постѫпвашъ, Господь те оценява и те наблюдава. Христосъ казва: „Да не обиждате тѣзи, малкитѣ, понеже тѣхнитѣ ангели гледатъ лицето на вашия Господь, Който е на небето“.
Лицето значи разумния животъ, който е вѫтре.
Туй е разумното. Богъ те наблюдава и ти го гледашъ. Тогава, като познавашъ Господа, Той ще ти покаже по кой начинъ да помогнешъ на този човѣкъ, ако иска помощь. Щомъ между твоя Господь и неговия Господь, Който живѣе въ него, се образува връзка, тогава се образува връзка и между васъ. И двамата може да бѫдете полезни единъ на другъ.
към беседата >>
А пъкъ обикновенитѣ хора грѣшатъ.
Какво ще се ползувашъ отъ единъ човѣкъ, който е мързеливъ. Знаете ли кой е образувалъ мързела въ свѣта? – Гениалнитѣ хора. Ами знаете ли кой е образувалъ сръднята въ свѣта? – Талантливитѣ хора.
А пъкъ обикновенитѣ хора грѣшатъ.
Талантливитѣ се сърдятъ, а гениалнитѣ – мързеливи ставатъ. То е отрицателната страна. Когато обикновениятъ човѣкъ е отрицателенъ, той грѣши, не му мисли. Погрѣшки – колкото искашъ. Той ще работи туй, което не му трѣбва.
към беседата >>
Сега ние грѣшимъ и искаме специфично да тури.
Азъ не се интересувамъ откѫде дойде. Но, като помисля за Господа, свѣтлината иде. Трѣбва ми малко топлина и топлината дойде. Не специално отъ нѣкоя соба, но смѣни се времето, цѣлото време се смѣни. Значи Господь присѫтствува.
Сега ние грѣшимъ и искаме специфично да тури.
Ние туряме на Него единъ характеръ, който Той го нѣма. То е човѣшки характеръ. Той, като се помолилъ, послушал Го. Ако азъ се моля съобразно съ волята Му – служа, но ако не се моля съобразно волята Му – ни гласъ, ни слушание. Апостолъ Павелъ нѣмаше ли вѣра?
към беседата >>
Туй е разумното.
Ако турите въ действие това, ще имате едно благословение въ съзнанието, че правите нѣщо за Господа. Съзнавате, че Господь е въ този човѣкъ. Тъй, както постѫпвашъ, Господь те оценява и те наблюдава. Христосъ казва: „Да не обиждате тѣзи, малкитѣ, понеже тѣхнитѣ ангели гледатъ лицето на вашия Господь, Който е на небето“. Лицето значи разумния животъ, който е вѫтре.
Туй е разумното.
Богъ те наблюдава и ти го гледашъ. Тогава, като познавашъ Господа, Той ще ти покаже по кой начинъ да помогнешъ на този човѣкъ, ако иска помощь. Щомъ между твоя Господь и неговия Господь, Който живѣе въ него, се образува връзка, тогава се образува връзка и между васъ. И двамата може да бѫдете полезни единъ на другъ. Ако туй може да го направите, ако Господь живѣе въ всинца ви, тогава работитѣ спорятъ.
към беседата >>
Талантливитѣ се сърдятъ, а гениалнитѣ – мързеливи ставатъ.
Знаете ли кой е образувалъ мързела въ свѣта? – Гениалнитѣ хора. Ами знаете ли кой е образувалъ сръднята въ свѣта? – Талантливитѣ хора. А пъкъ обикновенитѣ хора грѣшатъ.
Талантливитѣ се сърдятъ, а гениалнитѣ – мързеливи ставатъ.
То е отрицателната страна. Когато обикновениятъ човѣкъ е отрицателенъ, той грѣши, не му мисли. Погрѣшки – колкото искашъ. Той ще работи туй, което не му трѣбва. Кога талантливиятъ трѣбва да се сърди?
към беседата >>
Ние туряме на Него единъ характеръ, който Той го нѣма.
Но, като помисля за Господа, свѣтлината иде. Трѣбва ми малко топлина и топлината дойде. Не специално отъ нѣкоя соба, но смѣни се времето, цѣлото време се смѣни. Значи Господь присѫтствува. Сега ние грѣшимъ и искаме специфично да тури.
Ние туряме на Него единъ характеръ, който Той го нѣма.
То е човѣшки характеръ. Той, като се помолилъ, послушал Го. Ако азъ се моля съобразно съ волята Му – служа, но ако не се моля съобразно волята Му – ни гласъ, ни слушание. Апостолъ Павелъ нѣмаше ли вѣра? Колко пѫти го биха?
към беседата >>
Богъ те наблюдава и ти го гледашъ.
Съзнавате, че Господь е въ този човѣкъ. Тъй, както постѫпвашъ, Господь те оценява и те наблюдава. Христосъ казва: „Да не обиждате тѣзи, малкитѣ, понеже тѣхнитѣ ангели гледатъ лицето на вашия Господь, Който е на небето“. Лицето значи разумния животъ, който е вѫтре. Туй е разумното.
Богъ те наблюдава и ти го гледашъ.
Тогава, като познавашъ Господа, Той ще ти покаже по кой начинъ да помогнешъ на този човѣкъ, ако иска помощь. Щомъ между твоя Господь и неговия Господь, Който живѣе въ него, се образува връзка, тогава се образува връзка и между васъ. И двамата може да бѫдете полезни единъ на другъ. Ако туй може да го направите, ако Господь живѣе въ всинца ви, тогава работитѣ спорятъ. Всички съзнаватъ.
към беседата >>
То е отрицателната страна.
– Гениалнитѣ хора. Ами знаете ли кой е образувалъ сръднята въ свѣта? – Талантливитѣ хора. А пъкъ обикновенитѣ хора грѣшатъ. Талантливитѣ се сърдятъ, а гениалнитѣ – мързеливи ставатъ.
То е отрицателната страна.
Когато обикновениятъ човѣкъ е отрицателенъ, той грѣши, не му мисли. Погрѣшки – колкото искашъ. Той ще работи туй, което не му трѣбва. Кога талантливиятъ трѣбва да се сърди? – Талантливитѣ хора много се сърдятъ и иматъ право да се сърдятъ.
към беседата >>
То е човѣшки характеръ.
Трѣбва ми малко топлина и топлината дойде. Не специално отъ нѣкоя соба, но смѣни се времето, цѣлото време се смѣни. Значи Господь присѫтствува. Сега ние грѣшимъ и искаме специфично да тури. Ние туряме на Него единъ характеръ, който Той го нѣма.
То е човѣшки характеръ.
Той, като се помолилъ, послушал Го. Ако азъ се моля съобразно съ волята Му – служа, но ако не се моля съобразно волята Му – ни гласъ, ни слушание. Апостолъ Павелъ нѣмаше ли вѣра? Колко пѫти го биха? – Биха го петь пѫти по 39.
към беседата >>
Тогава, като познавашъ Господа, Той ще ти покаже по кой начинъ да помогнешъ на този човѣкъ, ако иска помощь.
Тъй, както постѫпвашъ, Господь те оценява и те наблюдава. Христосъ казва: „Да не обиждате тѣзи, малкитѣ, понеже тѣхнитѣ ангели гледатъ лицето на вашия Господь, Който е на небето“. Лицето значи разумния животъ, който е вѫтре. Туй е разумното. Богъ те наблюдава и ти го гледашъ.
Тогава, като познавашъ Господа, Той ще ти покаже по кой начинъ да помогнешъ на този човѣкъ, ако иска помощь.
Щомъ между твоя Господь и неговия Господь, Който живѣе въ него, се образува връзка, тогава се образува връзка и между васъ. И двамата може да бѫдете полезни единъ на другъ. Ако туй може да го направите, ако Господь живѣе въ всинца ви, тогава работитѣ спорятъ. Всички съзнаватъ. Христосъ казва: „Ти, когато речешъ да се молишъ, влѣзъ въ скришната си стая да се помолишъ Отцу твоему, затвори се и помоли се тайно.
към беседата >>
Когато обикновениятъ човѣкъ е отрицателенъ, той грѣши, не му мисли.
Ами знаете ли кой е образувалъ сръднята въ свѣта? – Талантливитѣ хора. А пъкъ обикновенитѣ хора грѣшатъ. Талантливитѣ се сърдятъ, а гениалнитѣ – мързеливи ставатъ. То е отрицателната страна.
Когато обикновениятъ човѣкъ е отрицателенъ, той грѣши, не му мисли.
Погрѣшки – колкото искашъ. Той ще работи туй, което не му трѣбва. Кога талантливиятъ трѣбва да се сърди? – Талантливитѣ хора много се сърдятъ и иматъ право да се сърдятъ. Запримѣръ: Ако единъ музикантъ е талантливъ, или единъ художникъ е талантливъ, ако нѣкой не вземе вѣренъ тонъ, туй (не) го радва.
към беседата >>
Той, като се помолилъ, послушал Го.
Не специално отъ нѣкоя соба, но смѣни се времето, цѣлото време се смѣни. Значи Господь присѫтствува. Сега ние грѣшимъ и искаме специфично да тури. Ние туряме на Него единъ характеръ, който Той го нѣма. То е човѣшки характеръ.
Той, като се помолилъ, послушал Го.
Ако азъ се моля съобразно съ волята Му – служа, но ако не се моля съобразно волята Му – ни гласъ, ни слушание. Апостолъ Павелъ нѣмаше ли вѣра? Колко пѫти го биха? – Биха го петь пѫти по 39. Казва: „Братя, съ много мѫчнотии ще влѣземъ въ Царството Божие“.
към беседата >>
Щомъ между твоя Господь и неговия Господь, Който живѣе въ него, се образува връзка, тогава се образува връзка и между васъ.
Христосъ казва: „Да не обиждате тѣзи, малкитѣ, понеже тѣхнитѣ ангели гледатъ лицето на вашия Господь, Който е на небето“. Лицето значи разумния животъ, който е вѫтре. Туй е разумното. Богъ те наблюдава и ти го гледашъ. Тогава, като познавашъ Господа, Той ще ти покаже по кой начинъ да помогнешъ на този човѣкъ, ако иска помощь.
Щомъ между твоя Господь и неговия Господь, Който живѣе въ него, се образува връзка, тогава се образува връзка и между васъ.
И двамата може да бѫдете полезни единъ на другъ. Ако туй може да го направите, ако Господь живѣе въ всинца ви, тогава работитѣ спорятъ. Всички съзнаватъ. Христосъ казва: „Ти, когато речешъ да се молишъ, влѣзъ въ скришната си стая да се помолишъ Отцу твоему, затвори се и помоли се тайно. Да не те виждатъ другитѣ, като се молишъ“.
към беседата >>
Погрѣшки – колкото искашъ.
– Талантливитѣ хора. А пъкъ обикновенитѣ хора грѣшатъ. Талантливитѣ се сърдятъ, а гениалнитѣ – мързеливи ставатъ. То е отрицателната страна. Когато обикновениятъ човѣкъ е отрицателенъ, той грѣши, не му мисли.
Погрѣшки – колкото искашъ.
Той ще работи туй, което не му трѣбва. Кога талантливиятъ трѣбва да се сърди? – Талантливитѣ хора много се сърдятъ и иматъ право да се сърдятъ. Запримѣръ: Ако единъ музикантъ е талантливъ, или единъ художникъ е талантливъ, ако нѣкой не вземе вѣренъ тонъ, туй (не) го радва. Ако е писатель и види нѣкѫде нѣкоя запетая, се сърди, тури му една линия.
към беседата >>
Ако азъ се моля съобразно съ волята Му – служа, но ако не се моля съобразно волята Му – ни гласъ, ни слушание.
Значи Господь присѫтствува. Сега ние грѣшимъ и искаме специфично да тури. Ние туряме на Него единъ характеръ, който Той го нѣма. То е човѣшки характеръ. Той, като се помолилъ, послушал Го.
Ако азъ се моля съобразно съ волята Му – служа, но ако не се моля съобразно волята Му – ни гласъ, ни слушание.
Апостолъ Павелъ нѣмаше ли вѣра? Колко пѫти го биха? – Биха го петь пѫти по 39. Казва: „Братя, съ много мѫчнотии ще влѣземъ въ Царството Божие“.
към беседата >>
И двамата може да бѫдете полезни единъ на другъ.
Лицето значи разумния животъ, който е вѫтре. Туй е разумното. Богъ те наблюдава и ти го гледашъ. Тогава, като познавашъ Господа, Той ще ти покаже по кой начинъ да помогнешъ на този човѣкъ, ако иска помощь. Щомъ между твоя Господь и неговия Господь, Който живѣе въ него, се образува връзка, тогава се образува връзка и между васъ.
И двамата може да бѫдете полезни единъ на другъ.
Ако туй може да го направите, ако Господь живѣе въ всинца ви, тогава работитѣ спорятъ. Всички съзнаватъ. Христосъ казва: „Ти, когато речешъ да се молишъ, влѣзъ въ скришната си стая да се помолишъ Отцу твоему, затвори се и помоли се тайно. Да не те виждатъ другитѣ, като се молишъ“. Туй е въ тритѣ свѣта на затворено.
към беседата >>
Той ще работи туй, което не му трѣбва.
А пъкъ обикновенитѣ хора грѣшатъ. Талантливитѣ се сърдятъ, а гениалнитѣ – мързеливи ставатъ. То е отрицателната страна. Когато обикновениятъ човѣкъ е отрицателенъ, той грѣши, не му мисли. Погрѣшки – колкото искашъ.
Той ще работи туй, което не му трѣбва.
Кога талантливиятъ трѣбва да се сърди? – Талантливитѣ хора много се сърдятъ и иматъ право да се сърдятъ. Запримѣръ: Ако единъ музикантъ е талантливъ, или единъ художникъ е талантливъ, ако нѣкой не вземе вѣренъ тонъ, туй (не) го радва. Ако е писатель и види нѣкѫде нѣкоя запетая, се сърди, тури му една линия. То е харчене (на) енергия напраздно.
към беседата >>
Апостолъ Павелъ нѣмаше ли вѣра?
Сега ние грѣшимъ и искаме специфично да тури. Ние туряме на Него единъ характеръ, който Той го нѣма. То е човѣшки характеръ. Той, като се помолилъ, послушал Го. Ако азъ се моля съобразно съ волята Му – служа, но ако не се моля съобразно волята Му – ни гласъ, ни слушание.
Апостолъ Павелъ нѣмаше ли вѣра?
Колко пѫти го биха? – Биха го петь пѫти по 39. Казва: „Братя, съ много мѫчнотии ще влѣземъ въ Царството Божие“.
към беседата >>
Ако туй може да го направите, ако Господь живѣе въ всинца ви, тогава работитѣ спорятъ.
Туй е разумното. Богъ те наблюдава и ти го гледашъ. Тогава, като познавашъ Господа, Той ще ти покаже по кой начинъ да помогнешъ на този човѣкъ, ако иска помощь. Щомъ между твоя Господь и неговия Господь, Който живѣе въ него, се образува връзка, тогава се образува връзка и между васъ. И двамата може да бѫдете полезни единъ на другъ.
Ако туй може да го направите, ако Господь живѣе въ всинца ви, тогава работитѣ спорятъ.
Всички съзнаватъ. Христосъ казва: „Ти, когато речешъ да се молишъ, влѣзъ въ скришната си стая да се помолишъ Отцу твоему, затвори се и помоли се тайно. Да не те виждатъ другитѣ, като се молишъ“. Туй е въ тритѣ свѣта на затворено. Но и въ другия стихъ, който казва: „Така да просвѣтнатъ вашитѣ дѣла предъ человѣцитѣ, че като ги видятъ, да прославятъ Отца Бога“.
към беседата >>
Кога талантливиятъ трѣбва да се сърди?
Талантливитѣ се сърдятъ, а гениалнитѣ – мързеливи ставатъ. То е отрицателната страна. Когато обикновениятъ човѣкъ е отрицателенъ, той грѣши, не му мисли. Погрѣшки – колкото искашъ. Той ще работи туй, което не му трѣбва.
Кога талантливиятъ трѣбва да се сърди?
– Талантливитѣ хора много се сърдятъ и иматъ право да се сърдятъ. Запримѣръ: Ако единъ музикантъ е талантливъ, или единъ художникъ е талантливъ, ако нѣкой не вземе вѣренъ тонъ, туй (не) го радва. Ако е писатель и види нѣкѫде нѣкоя запетая, се сърди, тури му една линия. То е харчене (на) енергия напраздно. Достатъчно е капелмайсторътъ да го погледне умилно, да му даде единъ любовенъ погледъ (и) онзи музикантъ, който е сбъркалъ – знае да поправи тона.
към беседата >>
Колко пѫти го биха?
Ние туряме на Него единъ характеръ, който Той го нѣма. То е човѣшки характеръ. Той, като се помолилъ, послушал Го. Ако азъ се моля съобразно съ волята Му – служа, но ако не се моля съобразно волята Му – ни гласъ, ни слушание. Апостолъ Павелъ нѣмаше ли вѣра?
Колко пѫти го биха?
– Биха го петь пѫти по 39. Казва: „Братя, съ много мѫчнотии ще влѣземъ въ Царството Божие“.
към беседата >>
Всички съзнаватъ.
Богъ те наблюдава и ти го гледашъ. Тогава, като познавашъ Господа, Той ще ти покаже по кой начинъ да помогнешъ на този човѣкъ, ако иска помощь. Щомъ между твоя Господь и неговия Господь, Който живѣе въ него, се образува връзка, тогава се образува връзка и между васъ. И двамата може да бѫдете полезни единъ на другъ. Ако туй може да го направите, ако Господь живѣе въ всинца ви, тогава работитѣ спорятъ.
Всички съзнаватъ.
Христосъ казва: „Ти, когато речешъ да се молишъ, влѣзъ въ скришната си стая да се помолишъ Отцу твоему, затвори се и помоли се тайно. Да не те виждатъ другитѣ, като се молишъ“. Туй е въ тритѣ свѣта на затворено. Но и въ другия стихъ, който казва: „Така да просвѣтнатъ вашитѣ дѣла предъ человѣцитѣ, че като ги видятъ, да прославятъ Отца Бога“.
към беседата >>
– Талантливитѣ хора много се сърдятъ и иматъ право да се сърдятъ.
То е отрицателната страна. Когато обикновениятъ човѣкъ е отрицателенъ, той грѣши, не му мисли. Погрѣшки – колкото искашъ. Той ще работи туй, което не му трѣбва. Кога талантливиятъ трѣбва да се сърди?
– Талантливитѣ хора много се сърдятъ и иматъ право да се сърдятъ.
Запримѣръ: Ако единъ музикантъ е талантливъ, или единъ художникъ е талантливъ, ако нѣкой не вземе вѣренъ тонъ, туй (не) го радва. Ако е писатель и види нѣкѫде нѣкоя запетая, се сърди, тури му една линия. То е харчене (на) енергия напраздно. Достатъчно е капелмайсторътъ да го погледне умилно, да му даде единъ любовенъ погледъ (и) онзи музикантъ, който е сбъркалъ – знае да поправи тона. А той ще се навѫси.
към беседата >>
– Биха го петь пѫти по 39.
То е човѣшки характеръ. Той, като се помолилъ, послушал Го. Ако азъ се моля съобразно съ волята Му – служа, но ако не се моля съобразно волята Му – ни гласъ, ни слушание. Апостолъ Павелъ нѣмаше ли вѣра? Колко пѫти го биха?
– Биха го петь пѫти по 39.
Казва: „Братя, съ много мѫчнотии ще влѣземъ въ Царството Божие“.
към беседата >>
Христосъ казва: „Ти, когато речешъ да се молишъ, влѣзъ въ скришната си стая да се помолишъ Отцу твоему, затвори се и помоли се тайно.
Тогава, като познавашъ Господа, Той ще ти покаже по кой начинъ да помогнешъ на този човѣкъ, ако иска помощь. Щомъ между твоя Господь и неговия Господь, Който живѣе въ него, се образува връзка, тогава се образува връзка и между васъ. И двамата може да бѫдете полезни единъ на другъ. Ако туй може да го направите, ако Господь живѣе въ всинца ви, тогава работитѣ спорятъ. Всички съзнаватъ.
Христосъ казва: „Ти, когато речешъ да се молишъ, влѣзъ въ скришната си стая да се помолишъ Отцу твоему, затвори се и помоли се тайно.
Да не те виждатъ другитѣ, като се молишъ“. Туй е въ тритѣ свѣта на затворено. Но и въ другия стихъ, който казва: „Така да просвѣтнатъ вашитѣ дѣла предъ человѣцитѣ, че като ги видятъ, да прославятъ Отца Бога“.
към беседата >>
Запримѣръ: Ако единъ музикантъ е талантливъ, или единъ художникъ е талантливъ, ако нѣкой не вземе вѣренъ тонъ, туй (не) го радва.
Когато обикновениятъ човѣкъ е отрицателенъ, той грѣши, не му мисли. Погрѣшки – колкото искашъ. Той ще работи туй, което не му трѣбва. Кога талантливиятъ трѣбва да се сърди? – Талантливитѣ хора много се сърдятъ и иматъ право да се сърдятъ.
Запримѣръ: Ако единъ музикантъ е талантливъ, или единъ художникъ е талантливъ, ако нѣкой не вземе вѣренъ тонъ, туй (не) го радва.
Ако е писатель и види нѣкѫде нѣкоя запетая, се сърди, тури му една линия. То е харчене (на) енергия напраздно. Достатъчно е капелмайсторътъ да го погледне умилно, да му даде единъ любовенъ погледъ (и) онзи музикантъ, който е сбъркалъ – знае да поправи тона. А той ще се навѫси. Навѫсването е вече изразходване на голѣма енергия.
към беседата >>
Казва: „Братя, съ много мѫчнотии ще влѣземъ въ Царството Божие“.
Той, като се помолилъ, послушал Го. Ако азъ се моля съобразно съ волята Му – служа, но ако не се моля съобразно волята Му – ни гласъ, ни слушание. Апостолъ Павелъ нѣмаше ли вѣра? Колко пѫти го биха? – Биха го петь пѫти по 39.
Казва: „Братя, съ много мѫчнотии ще влѣземъ въ Царството Божие“.
към беседата >>
Да не те виждатъ другитѣ, като се молишъ“.
Щомъ между твоя Господь и неговия Господь, Който живѣе въ него, се образува връзка, тогава се образува връзка и между васъ. И двамата може да бѫдете полезни единъ на другъ. Ако туй може да го направите, ако Господь живѣе въ всинца ви, тогава работитѣ спорятъ. Всички съзнаватъ. Христосъ казва: „Ти, когато речешъ да се молишъ, влѣзъ въ скришната си стая да се помолишъ Отцу твоему, затвори се и помоли се тайно.
Да не те виждатъ другитѣ, като се молишъ“.
Туй е въ тритѣ свѣта на затворено. Но и въ другия стихъ, който казва: „Така да просвѣтнатъ вашитѣ дѣла предъ человѣцитѣ, че като ги видятъ, да прославятъ Отца Бога“.
към беседата >>
Ако е писатель и види нѣкѫде нѣкоя запетая, се сърди, тури му една линия.
Погрѣшки – колкото искашъ. Той ще работи туй, което не му трѣбва. Кога талантливиятъ трѣбва да се сърди? – Талантливитѣ хора много се сърдятъ и иматъ право да се сърдятъ. Запримѣръ: Ако единъ музикантъ е талантливъ, или единъ художникъ е талантливъ, ако нѣкой не вземе вѣренъ тонъ, туй (не) го радва.
Ако е писатель и види нѣкѫде нѣкоя запетая, се сърди, тури му една линия.
То е харчене (на) енергия напраздно. Достатъчно е капелмайсторътъ да го погледне умилно, да му даде единъ любовенъ погледъ (и) онзи музикантъ, който е сбъркалъ – знае да поправи тона. А той ще се навѫси. Навѫсването е вече изразходване на голѣма енергия. Другъ свие мускулитѣ си, маха съ рѫка.
към беседата >>
Сега да ви опредѣля какво е мѫчението.
Сега да ви опредѣля какво е мѫчението.
За мене мѫчението е движение надолу. Научно да се обясни. Мѫчението е за дявола – М , трудътъ е за човѣка – Т . Щомъ кажешъ: „Азъ се мѫча“ – вече дяволътъ е въ тебе. Той е влѣзалъ въ тебе и отива надолу.
към беседата >>
Туй е въ тритѣ свѣта на затворено.
И двамата може да бѫдете полезни единъ на другъ. Ако туй може да го направите, ако Господь живѣе въ всинца ви, тогава работитѣ спорятъ. Всички съзнаватъ. Христосъ казва: „Ти, когато речешъ да се молишъ, влѣзъ въ скришната си стая да се помолишъ Отцу твоему, затвори се и помоли се тайно. Да не те виждатъ другитѣ, като се молишъ“.
Туй е въ тритѣ свѣта на затворено.
Но и въ другия стихъ, който казва: „Така да просвѣтнатъ вашитѣ дѣла предъ человѣцитѣ, че като ги видятъ, да прославятъ Отца Бога“.
към беседата >>
То е харчене (на) енергия напраздно.
Той ще работи туй, което не му трѣбва. Кога талантливиятъ трѣбва да се сърди? – Талантливитѣ хора много се сърдятъ и иматъ право да се сърдятъ. Запримѣръ: Ако единъ музикантъ е талантливъ, или единъ художникъ е талантливъ, ако нѣкой не вземе вѣренъ тонъ, туй (не) го радва. Ако е писатель и види нѣкѫде нѣкоя запетая, се сърди, тури му една линия.
То е харчене (на) енергия напраздно.
Достатъчно е капелмайсторътъ да го погледне умилно, да му даде единъ любовенъ погледъ (и) онзи музикантъ, който е сбъркалъ – знае да поправи тона. А той ще се навѫси. Навѫсването е вече изразходване на голѣма енергия. Другъ свие мускулитѣ си, маха съ рѫка. Въ невидимия свѣтъ пишатъ, че той губи сила напраздно.
към беседата >>
За мене мѫчението е движение надолу.
Сега да ви опредѣля какво е мѫчението.
За мене мѫчението е движение надолу.
Научно да се обясни. Мѫчението е за дявола – М , трудътъ е за човѣка – Т . Щомъ кажешъ: „Азъ се мѫча“ – вече дяволътъ е въ тебе. Той е влѣзалъ въ тебе и отива надолу. Ти ще се мѫчишъ.
към беседата >>
Но и въ другия стихъ, който казва: „Така да просвѣтнатъ вашитѣ дѣла предъ человѣцитѣ, че като ги видятъ, да прославятъ Отца Бога“.
Ако туй може да го направите, ако Господь живѣе въ всинца ви, тогава работитѣ спорятъ. Всички съзнаватъ. Христосъ казва: „Ти, когато речешъ да се молишъ, влѣзъ въ скришната си стая да се помолишъ Отцу твоему, затвори се и помоли се тайно. Да не те виждатъ другитѣ, като се молишъ“. Туй е въ тритѣ свѣта на затворено.
Но и въ другия стихъ, който казва: „Така да просвѣтнатъ вашитѣ дѣла предъ человѣцитѣ, че като ги видятъ, да прославятъ Отца Бога“.
към беседата >>
Достатъчно е капелмайсторътъ да го погледне умилно, да му даде единъ любовенъ погледъ (и) онзи музикантъ, който е сбъркалъ – знае да поправи тона.
Кога талантливиятъ трѣбва да се сърди? – Талантливитѣ хора много се сърдятъ и иматъ право да се сърдятъ. Запримѣръ: Ако единъ музикантъ е талантливъ, или единъ художникъ е талантливъ, ако нѣкой не вземе вѣренъ тонъ, туй (не) го радва. Ако е писатель и види нѣкѫде нѣкоя запетая, се сърди, тури му една линия. То е харчене (на) енергия напраздно.
Достатъчно е капелмайсторътъ да го погледне умилно, да му даде единъ любовенъ погледъ (и) онзи музикантъ, който е сбъркалъ – знае да поправи тона.
А той ще се навѫси. Навѫсването е вече изразходване на голѣма енергия. Другъ свие мускулитѣ си, маха съ рѫка. Въ невидимия свѣтъ пишатъ, че той губи сила напраздно. Сега нѣкой пѫть азъ гледамъ – тукъ сте талантливи.
към беседата >>
Научно да се обясни.
Сега да ви опредѣля какво е мѫчението. За мене мѫчението е движение надолу.
Научно да се обясни.
Мѫчението е за дявола – М , трудътъ е за човѣка – Т . Щомъ кажешъ: „Азъ се мѫча“ – вече дяволътъ е въ тебе. Той е влѣзалъ въ тебе и отива надолу. Ти ще се мѫчишъ. Какво трѣбва да правишъ, за да се освободишъ отъ мѫчението?
към беседата >>
Този, който е начерталъ отворената фигура, той е свършилъ молитвата си и каквото има наредено е за градежъ.
Този, който е начерталъ отворената фигура, той е свършилъ молитвата си и каквото има наредено е за градежъ.
Туй не го знаехте досега. Вие правилно сте разрешили. Другъ е затворенъ. Трети казва: „Съ любовь да се молишъ“. /червенъ боядисанъ кубъ/.
към беседата >>
А той ще се навѫси.
– Талантливитѣ хора много се сърдятъ и иматъ право да се сърдятъ. Запримѣръ: Ако единъ музикантъ е талантливъ, или единъ художникъ е талантливъ, ако нѣкой не вземе вѣренъ тонъ, туй (не) го радва. Ако е писатель и види нѣкѫде нѣкоя запетая, се сърди, тури му една линия. То е харчене (на) енергия напраздно. Достатъчно е капелмайсторътъ да го погледне умилно, да му даде единъ любовенъ погледъ (и) онзи музикантъ, който е сбъркалъ – знае да поправи тона.
А той ще се навѫси.
Навѫсването е вече изразходване на голѣма енергия. Другъ свие мускулитѣ си, маха съ рѫка. Въ невидимия свѣтъ пишатъ, че той губи сила напраздно. Сега нѣкой пѫть азъ гледамъ – тукъ сте талантливи. И вежди свивате и движения правите.
към беседата >>
Мѫчението е за дявола – М , трудътъ е за човѣка – Т .
Сега да ви опредѣля какво е мѫчението. За мене мѫчението е движение надолу. Научно да се обясни.
Мѫчението е за дявола – М , трудътъ е за човѣка – Т .
Щомъ кажешъ: „Азъ се мѫча“ – вече дяволътъ е въ тебе. Той е влѣзалъ въ тебе и отива надолу. Ти ще се мѫчишъ. Какво трѣбва да правишъ, за да се освободишъ отъ мѫчението? – Трѣбва да напуснешъ дявола.
към беседата >>
Туй не го знаехте досега.
Този, който е начерталъ отворената фигура, той е свършилъ молитвата си и каквото има наредено е за градежъ.
Туй не го знаехте досега.
Вие правилно сте разрешили. Другъ е затворенъ. Трети казва: „Съ любовь да се молишъ“. /червенъ боядисанъ кубъ/.
към беседата >>
Навѫсването е вече изразходване на голѣма енергия.
Запримѣръ: Ако единъ музикантъ е талантливъ, или единъ художникъ е талантливъ, ако нѣкой не вземе вѣренъ тонъ, туй (не) го радва. Ако е писатель и види нѣкѫде нѣкоя запетая, се сърди, тури му една линия. То е харчене (на) енергия напраздно. Достатъчно е капелмайсторътъ да го погледне умилно, да му даде единъ любовенъ погледъ (и) онзи музикантъ, който е сбъркалъ – знае да поправи тона. А той ще се навѫси.
Навѫсването е вече изразходване на голѣма енергия.
Другъ свие мускулитѣ си, маха съ рѫка. Въ невидимия свѣтъ пишатъ, че той губи сила напраздно. Сега нѣкой пѫть азъ гледамъ – тукъ сте талантливи. И вежди свивате и движения правите. Не е лошо да правите, но се харчи много енергия.
към беседата >>
Щомъ кажешъ: „Азъ се мѫча“ – вече дяволътъ е въ тебе.
Сега да ви опредѣля какво е мѫчението. За мене мѫчението е движение надолу. Научно да се обясни. Мѫчението е за дявола – М , трудътъ е за човѣка – Т .
Щомъ кажешъ: „Азъ се мѫча“ – вече дяволътъ е въ тебе.
Той е влѣзалъ въ тебе и отива надолу. Ти ще се мѫчишъ. Какво трѣбва да правишъ, за да се освободишъ отъ мѫчението? – Трѣбва да напуснешъ дявола. Трудътъ е движение нагоре.
към беседата >>
Вие правилно сте разрешили.
Този, който е начерталъ отворената фигура, той е свършилъ молитвата си и каквото има наредено е за градежъ. Туй не го знаехте досега.
Вие правилно сте разрешили.
Другъ е затворенъ. Трети казва: „Съ любовь да се молишъ“. /червенъ боядисанъ кубъ/.
към беседата >>
Другъ свие мускулитѣ си, маха съ рѫка.
Ако е писатель и види нѣкѫде нѣкоя запетая, се сърди, тури му една линия. То е харчене (на) енергия напраздно. Достатъчно е капелмайсторътъ да го погледне умилно, да му даде единъ любовенъ погледъ (и) онзи музикантъ, който е сбъркалъ – знае да поправи тона. А той ще се навѫси. Навѫсването е вече изразходване на голѣма енергия.
Другъ свие мускулитѣ си, маха съ рѫка.
Въ невидимия свѣтъ пишатъ, че той губи сила напраздно. Сега нѣкой пѫть азъ гледамъ – тукъ сте талантливи. И вежди свивате и движения правите. Не е лошо да правите, но се харчи много енергия. По възможность – съ най-малко Божествена енергия една погрѣшка да се изправи.
към беседата >>
Той е влѣзалъ въ тебе и отива надолу.
Сега да ви опредѣля какво е мѫчението. За мене мѫчението е движение надолу. Научно да се обясни. Мѫчението е за дявола – М , трудътъ е за човѣка – Т . Щомъ кажешъ: „Азъ се мѫча“ – вече дяволътъ е въ тебе.
Той е влѣзалъ въ тебе и отива надолу.
Ти ще се мѫчишъ. Какво трѣбва да правишъ, за да се освободишъ отъ мѫчението? – Трѣбва да напуснешъ дявола. Трудътъ е движение нагоре. Горната черта на Т-то – то е пробиване на тази плоскость, както растението израства.
към беседата >>
Другъ е затворенъ.
Този, който е начерталъ отворената фигура, той е свършилъ молитвата си и каквото има наредено е за градежъ. Туй не го знаехте досега. Вие правилно сте разрешили.
Другъ е затворенъ.
Трети казва: „Съ любовь да се молишъ“. /червенъ боядисанъ кубъ/.
към беседата >>
Въ невидимия свѣтъ пишатъ, че той губи сила напраздно.
То е харчене (на) енергия напраздно. Достатъчно е капелмайсторътъ да го погледне умилно, да му даде единъ любовенъ погледъ (и) онзи музикантъ, който е сбъркалъ – знае да поправи тона. А той ще се навѫси. Навѫсването е вече изразходване на голѣма енергия. Другъ свие мускулитѣ си, маха съ рѫка.
Въ невидимия свѣтъ пишатъ, че той губи сила напраздно.
Сега нѣкой пѫть азъ гледамъ – тукъ сте талантливи. И вежди свивате и движения правите. Не е лошо да правите, но се харчи много енергия. По възможность – съ най-малко Божествена енергия една погрѣшка да се изправи.
към беседата >>
Ти ще се мѫчишъ.
За мене мѫчението е движение надолу. Научно да се обясни. Мѫчението е за дявола – М , трудътъ е за човѣка – Т . Щомъ кажешъ: „Азъ се мѫча“ – вече дяволътъ е въ тебе. Той е влѣзалъ въ тебе и отива надолу.
Ти ще се мѫчишъ.
Какво трѣбва да правишъ, за да се освободишъ отъ мѫчението? – Трѣбва да напуснешъ дявола. Трудътъ е движение нагоре. Горната черта на Т-то – то е пробиване на тази плоскость, както растението израства. За предпочитание е трудътъ предъ мѫчението.
към беседата >>
Трети казва: „Съ любовь да се молишъ“.
Този, който е начерталъ отворената фигура, той е свършилъ молитвата си и каквото има наредено е за градежъ. Туй не го знаехте досега. Вие правилно сте разрешили. Другъ е затворенъ.
Трети казва: „Съ любовь да се молишъ“.
/червенъ боядисанъ кубъ/.
към беседата >>
Сега нѣкой пѫть азъ гледамъ – тукъ сте талантливи.
Достатъчно е капелмайсторътъ да го погледне умилно, да му даде единъ любовенъ погледъ (и) онзи музикантъ, който е сбъркалъ – знае да поправи тона. А той ще се навѫси. Навѫсването е вече изразходване на голѣма енергия. Другъ свие мускулитѣ си, маха съ рѫка. Въ невидимия свѣтъ пишатъ, че той губи сила напраздно.
Сега нѣкой пѫть азъ гледамъ – тукъ сте талантливи.
И вежди свивате и движения правите. Не е лошо да правите, но се харчи много енергия. По възможность – съ най-малко Божествена енергия една погрѣшка да се изправи.
към беседата >>
Какво трѣбва да правишъ, за да се освободишъ отъ мѫчението?
Научно да се обясни. Мѫчението е за дявола – М , трудътъ е за човѣка – Т . Щомъ кажешъ: „Азъ се мѫча“ – вече дяволътъ е въ тебе. Той е влѣзалъ въ тебе и отива надолу. Ти ще се мѫчишъ.
Какво трѣбва да правишъ, за да се освободишъ отъ мѫчението?
– Трѣбва да напуснешъ дявола. Трудътъ е движение нагоре. Горната черта на Т-то – то е пробиване на тази плоскость, както растението израства. За предпочитание е трудътъ предъ мѫчението. Мѫчението е движение надолу, трудътъ е движение нагоре.
към беседата >>
/червенъ боядисанъ кубъ/.
Този, който е начерталъ отворената фигура, той е свършилъ молитвата си и каквото има наредено е за градежъ. Туй не го знаехте досега. Вие правилно сте разрешили. Другъ е затворенъ. Трети казва: „Съ любовь да се молишъ“.
/червенъ боядисанъ кубъ/.
към беседата >>
И вежди свивате и движения правите.
А той ще се навѫси. Навѫсването е вече изразходване на голѣма енергия. Другъ свие мускулитѣ си, маха съ рѫка. Въ невидимия свѣтъ пишатъ, че той губи сила напраздно. Сега нѣкой пѫть азъ гледамъ – тукъ сте талантливи.
И вежди свивате и движения правите.
Не е лошо да правите, но се харчи много енергия. По възможность – съ най-малко Божествена енергия една погрѣшка да се изправи.
към беседата >>
– Трѣбва да напуснешъ дявола.
Мѫчението е за дявола – М , трудътъ е за човѣка – Т . Щомъ кажешъ: „Азъ се мѫча“ – вече дяволътъ е въ тебе. Той е влѣзалъ въ тебе и отива надолу. Ти ще се мѫчишъ. Какво трѣбва да правишъ, за да се освободишъ отъ мѫчението?
– Трѣбва да напуснешъ дявола.
Трудътъ е движение нагоре. Горната черта на Т-то – то е пробиване на тази плоскость, както растението израства. За предпочитание е трудътъ предъ мѫчението. Мѫчението е движение надолу, трудътъ е движение нагоре. Работата е идеалното вече.
към беседата >>
Сега много мѫчно е да се освободите отъ своя личенъ егоизъмъ.
Сега много мѫчно е да се освободите отъ своя личенъ егоизъмъ.
Нѣкой пѫть мислите, ако дойде да служите на Бога, че не му е времето, човѣкъ остарява. Значи въ човѣка има единъ старъ мърморко, не го слушайте. Писанието казва: „Стариятъ човѣкъ, той е недоволенъ отъ новия човѣкъ“. Едновременно миналото, бѫдещето и настоящето ще ги съединишъ и тогава ще се подмладишъ. Човѣкъ, който не може да примири младия съ стария, той остарява.
към беседата >>
Не е лошо да правите, но се харчи много енергия.
Навѫсването е вече изразходване на голѣма енергия. Другъ свие мускулитѣ си, маха съ рѫка. Въ невидимия свѣтъ пишатъ, че той губи сила напраздно. Сега нѣкой пѫть азъ гледамъ – тукъ сте талантливи. И вежди свивате и движения правите.
Не е лошо да правите, но се харчи много енергия.
По възможность – съ най-малко Божествена енергия една погрѣшка да се изправи.
към беседата >>
Трудътъ е движение нагоре.
Щомъ кажешъ: „Азъ се мѫча“ – вече дяволътъ е въ тебе. Той е влѣзалъ въ тебе и отива надолу. Ти ще се мѫчишъ. Какво трѣбва да правишъ, за да се освободишъ отъ мѫчението? – Трѣбва да напуснешъ дявола.
Трудътъ е движение нагоре.
Горната черта на Т-то – то е пробиване на тази плоскость, както растението израства. За предпочитание е трудътъ предъ мѫчението. Мѫчението е движение надолу, трудътъ е движение нагоре. Работата е идеалното вече. Христосъ казва: „Отецъ ми работи и азъ работя“.
към беседата >>
Нѣкой пѫть мислите, ако дойде да служите на Бога, че не му е времето, човѣкъ остарява.
Сега много мѫчно е да се освободите отъ своя личенъ егоизъмъ.
Нѣкой пѫть мислите, ако дойде да служите на Бога, че не му е времето, човѣкъ остарява.
Значи въ човѣка има единъ старъ мърморко, не го слушайте. Писанието казва: „Стариятъ човѣкъ, той е недоволенъ отъ новия човѣкъ“. Едновременно миналото, бѫдещето и настоящето ще ги съединишъ и тогава ще се подмладишъ. Човѣкъ, който не може да примири младия съ стария, той остарява. Онзи, който примирява младия съ стария, той се подмладява.
към беседата >>
По възможность – съ най-малко Божествена енергия една погрѣшка да се изправи.
Другъ свие мускулитѣ си, маха съ рѫка. Въ невидимия свѣтъ пишатъ, че той губи сила напраздно. Сега нѣкой пѫть азъ гледамъ – тукъ сте талантливи. И вежди свивате и движения правите. Не е лошо да правите, но се харчи много енергия.
По възможность – съ най-малко Божествена енергия една погрѣшка да се изправи.
към беседата >>
Горната черта на Т-то – то е пробиване на тази плоскость, както растението израства.
Той е влѣзалъ въ тебе и отива надолу. Ти ще се мѫчишъ. Какво трѣбва да правишъ, за да се освободишъ отъ мѫчението? – Трѣбва да напуснешъ дявола. Трудътъ е движение нагоре.
Горната черта на Т-то – то е пробиване на тази плоскость, както растението израства.
За предпочитание е трудътъ предъ мѫчението. Мѫчението е движение надолу, трудътъ е движение нагоре. Работата е идеалното вече. Христосъ казва: „Отецъ ми работи и азъ работя“. Работата започва съ любовьта.
към беседата >>
Значи въ човѣка има единъ старъ мърморко, не го слушайте.
Сега много мѫчно е да се освободите отъ своя личенъ егоизъмъ. Нѣкой пѫть мислите, ако дойде да служите на Бога, че не му е времето, човѣкъ остарява.
Значи въ човѣка има единъ старъ мърморко, не го слушайте.
Писанието казва: „Стариятъ човѣкъ, той е недоволенъ отъ новия човѣкъ“. Едновременно миналото, бѫдещето и настоящето ще ги съединишъ и тогава ще се подмладишъ. Човѣкъ, който не може да примири младия съ стария, той остарява. Онзи, който примирява младия съ стария, той се подмладява. Когато научишъ и младия и стария да работятъ, ти си въ Божествения свѣтъ.
към беседата >>
Казвамъ: По нѣкой пѫть трѣбва да се пазите.
Казвамъ: По нѣкой пѫть трѣбва да се пазите.
Има една голѣма опасность въ ученицитѣ, даже опасность има за учителитѣ, за когото и да е има опасность. Хората, като дойдатъ при васъ, разположението, което иматъ, ви го предаватъ. Единъ човѣкъ, който обича да се сърди, отиде при другъ и му повлияе и той почва да се сърди. Ако се запознаешъ съ единъ човѣкъ, който има тихъ и спокоенъ характеръ, ти вземашъ неговия характеръ. Като срещнешъ нѣкой, който е сприхавъ, дигне знамето, ходи (и) казва: „Азъ съмъ откровенъ“.
към беседата >>
За предпочитание е трудътъ предъ мѫчението.
Ти ще се мѫчишъ. Какво трѣбва да правишъ, за да се освободишъ отъ мѫчението? – Трѣбва да напуснешъ дявола. Трудътъ е движение нагоре. Горната черта на Т-то – то е пробиване на тази плоскость, както растението израства.
За предпочитание е трудътъ предъ мѫчението.
Мѫчението е движение надолу, трудътъ е движение нагоре. Работата е идеалното вече. Христосъ казва: „Отецъ ми работи и азъ работя“. Работата започва съ любовьта. Ще се свържешъ съ любовьта и ще работишъ.
към беседата >>
Писанието казва: „Стариятъ човѣкъ, той е недоволенъ отъ новия човѣкъ“.
Сега много мѫчно е да се освободите отъ своя личенъ егоизъмъ. Нѣкой пѫть мислите, ако дойде да служите на Бога, че не му е времето, човѣкъ остарява. Значи въ човѣка има единъ старъ мърморко, не го слушайте.
Писанието казва: „Стариятъ човѣкъ, той е недоволенъ отъ новия човѣкъ“.
Едновременно миналото, бѫдещето и настоящето ще ги съединишъ и тогава ще се подмладишъ. Човѣкъ, който не може да примири младия съ стария, той остарява. Онзи, който примирява младия съ стария, той се подмладява. Когато научишъ и младия и стария да работятъ, ти си въ Божествения свѣтъ. То е най-идеалното.
към беседата >>
Има една голѣма опасность въ ученицитѣ, даже опасность има за учителитѣ, за когото и да е има опасность.
Казвамъ: По нѣкой пѫть трѣбва да се пазите.
Има една голѣма опасность въ ученицитѣ, даже опасность има за учителитѣ, за когото и да е има опасность.
Хората, като дойдатъ при васъ, разположението, което иматъ, ви го предаватъ. Единъ човѣкъ, който обича да се сърди, отиде при другъ и му повлияе и той почва да се сърди. Ако се запознаешъ съ единъ човѣкъ, който има тихъ и спокоенъ характеръ, ти вземашъ неговия характеръ. Като срещнешъ нѣкой, който е сприхавъ, дигне знамето, ходи (и) казва: „Азъ съмъ откровенъ“. Добре, но откровеностьта не поправя грѣшкитѣ.
към беседата >>
Мѫчението е движение надолу, трудътъ е движение нагоре.
Какво трѣбва да правишъ, за да се освободишъ отъ мѫчението? – Трѣбва да напуснешъ дявола. Трудътъ е движение нагоре. Горната черта на Т-то – то е пробиване на тази плоскость, както растението израства. За предпочитание е трудътъ предъ мѫчението.
Мѫчението е движение надолу, трудътъ е движение нагоре.
Работата е идеалното вече. Христосъ казва: „Отецъ ми работи и азъ работя“. Работата започва съ любовьта. Ще се свържешъ съ любовьта и ще работишъ. Всѣко нѣщо, което започвашъ съ любовь, ще свършвашъ съ любовь.
към беседата >>
Едновременно миналото, бѫдещето и настоящето ще ги съединишъ и тогава ще се подмладишъ.
Сега много мѫчно е да се освободите отъ своя личенъ егоизъмъ. Нѣкой пѫть мислите, ако дойде да служите на Бога, че не му е времето, човѣкъ остарява. Значи въ човѣка има единъ старъ мърморко, не го слушайте. Писанието казва: „Стариятъ човѣкъ, той е недоволенъ отъ новия човѣкъ“.
Едновременно миналото, бѫдещето и настоящето ще ги съединишъ и тогава ще се подмладишъ.
Човѣкъ, който не може да примири младия съ стария, той остарява. Онзи, който примирява младия съ стария, той се подмладява. Когато научишъ и младия и стария да работятъ, ти си въ Божествения свѣтъ. То е най-идеалното. Като остарява човѣкъ, казва: „Мене това не ме интересува“.
към беседата >>
Хората, като дойдатъ при васъ, разположението, което иматъ, ви го предаватъ.
Казвамъ: По нѣкой пѫть трѣбва да се пазите. Има една голѣма опасность въ ученицитѣ, даже опасность има за учителитѣ, за когото и да е има опасность.
Хората, като дойдатъ при васъ, разположението, което иматъ, ви го предаватъ.
Единъ човѣкъ, който обича да се сърди, отиде при другъ и му повлияе и той почва да се сърди. Ако се запознаешъ съ единъ човѣкъ, който има тихъ и спокоенъ характеръ, ти вземашъ неговия характеръ. Като срещнешъ нѣкой, който е сприхавъ, дигне знамето, ходи (и) казва: „Азъ съмъ откровенъ“. Добре, но откровеностьта не поправя грѣшкитѣ. Какъ ще поправите единъ затворенъ човѣкъ?
към беседата >>
Работата е идеалното вече.
– Трѣбва да напуснешъ дявола. Трудътъ е движение нагоре. Горната черта на Т-то – то е пробиване на тази плоскость, както растението израства. За предпочитание е трудътъ предъ мѫчението. Мѫчението е движение надолу, трудътъ е движение нагоре.
Работата е идеалното вече.
Христосъ казва: „Отецъ ми работи и азъ работя“. Работата започва съ любовьта. Ще се свържешъ съ любовьта и ще работишъ. Всѣко нѣщо, което започвашъ съ любовь, ще свършвашъ съ любовь. Да кажемъ единъ художникъ започва една идея да рисува.
към беседата >>
Човѣкъ, който не може да примири младия съ стария, той остарява.
Сега много мѫчно е да се освободите отъ своя личенъ егоизъмъ. Нѣкой пѫть мислите, ако дойде да служите на Бога, че не му е времето, човѣкъ остарява. Значи въ човѣка има единъ старъ мърморко, не го слушайте. Писанието казва: „Стариятъ човѣкъ, той е недоволенъ отъ новия човѣкъ“. Едновременно миналото, бѫдещето и настоящето ще ги съединишъ и тогава ще се подмладишъ.
Човѣкъ, който не може да примири младия съ стария, той остарява.
Онзи, който примирява младия съ стария, той се подмладява. Когато научишъ и младия и стария да работятъ, ти си въ Божествения свѣтъ. То е най-идеалното. Като остарява човѣкъ, казва: „Мене това не ме интересува“. Яденето не го интересува.
към беседата >>
Единъ човѣкъ, който обича да се сърди, отиде при другъ и му повлияе и той почва да се сърди.
Казвамъ: По нѣкой пѫть трѣбва да се пазите. Има една голѣма опасность въ ученицитѣ, даже опасность има за учителитѣ, за когото и да е има опасность. Хората, като дойдатъ при васъ, разположението, което иматъ, ви го предаватъ.
Единъ човѣкъ, който обича да се сърди, отиде при другъ и му повлияе и той почва да се сърди.
Ако се запознаешъ съ единъ човѣкъ, който има тихъ и спокоенъ характеръ, ти вземашъ неговия характеръ. Като срещнешъ нѣкой, който е сприхавъ, дигне знамето, ходи (и) казва: „Азъ съмъ откровенъ“. Добре, но откровеностьта не поправя грѣшкитѣ. Какъ ще поправите единъ затворенъ човѣкъ? Затворенитѣ хора психологически – тѣ сѫ скрити въ себе си.
към беседата >>
Христосъ казва: „Отецъ ми работи и азъ работя“.
Трудътъ е движение нагоре. Горната черта на Т-то – то е пробиване на тази плоскость, както растението израства. За предпочитание е трудътъ предъ мѫчението. Мѫчението е движение надолу, трудътъ е движение нагоре. Работата е идеалното вече.
Христосъ казва: „Отецъ ми работи и азъ работя“.
Работата започва съ любовьта. Ще се свържешъ съ любовьта и ще работишъ. Всѣко нѣщо, което започвашъ съ любовь, ще свършвашъ съ любовь. Да кажемъ единъ художникъ започва една идея да рисува. Започва съ любовь, доволенъ е.
към беседата >>
Онзи, който примирява младия съ стария, той се подмладява.
Нѣкой пѫть мислите, ако дойде да служите на Бога, че не му е времето, човѣкъ остарява. Значи въ човѣка има единъ старъ мърморко, не го слушайте. Писанието казва: „Стариятъ човѣкъ, той е недоволенъ отъ новия човѣкъ“. Едновременно миналото, бѫдещето и настоящето ще ги съединишъ и тогава ще се подмладишъ. Човѣкъ, който не може да примири младия съ стария, той остарява.
Онзи, който примирява младия съ стария, той се подмладява.
Когато научишъ и младия и стария да работятъ, ти си въ Божествения свѣтъ. То е най-идеалното. Като остарява човѣкъ, казва: „Мене това не ме интересува“. Яденето не го интересува. Азъ бихъ желалъ да има здравъ стомахъ, че тогава да каже, че яденето не го интересува.
към беседата >>
Ако се запознаешъ съ единъ човѣкъ, който има тихъ и спокоенъ характеръ, ти вземашъ неговия характеръ.
Казвамъ: По нѣкой пѫть трѣбва да се пазите. Има една голѣма опасность въ ученицитѣ, даже опасность има за учителитѣ, за когото и да е има опасность. Хората, като дойдатъ при васъ, разположението, което иматъ, ви го предаватъ. Единъ човѣкъ, който обича да се сърди, отиде при другъ и му повлияе и той почва да се сърди.
Ако се запознаешъ съ единъ човѣкъ, който има тихъ и спокоенъ характеръ, ти вземашъ неговия характеръ.
Като срещнешъ нѣкой, който е сприхавъ, дигне знамето, ходи (и) казва: „Азъ съмъ откровенъ“. Добре, но откровеностьта не поправя грѣшкитѣ. Какъ ще поправите единъ затворенъ човѣкъ? Затворенитѣ хора психологически – тѣ сѫ скрити въ себе си. Има хора скрити – не искатъ да знаятъ плановетѣ имъ.
към беседата >>
Работата започва съ любовьта.
Горната черта на Т-то – то е пробиване на тази плоскость, както растението израства. За предпочитание е трудътъ предъ мѫчението. Мѫчението е движение надолу, трудътъ е движение нагоре. Работата е идеалното вече. Христосъ казва: „Отецъ ми работи и азъ работя“.
Работата започва съ любовьта.
Ще се свържешъ съ любовьта и ще работишъ. Всѣко нѣщо, което започвашъ съ любовь, ще свършвашъ съ любовь. Да кажемъ единъ художникъ започва една идея да рисува. Започва съ любовь, доволенъ е. Той е работилъ.
към беседата >>
Когато научишъ и младия и стария да работятъ, ти си въ Божествения свѣтъ.
Значи въ човѣка има единъ старъ мърморко, не го слушайте. Писанието казва: „Стариятъ човѣкъ, той е недоволенъ отъ новия човѣкъ“. Едновременно миналото, бѫдещето и настоящето ще ги съединишъ и тогава ще се подмладишъ. Човѣкъ, който не може да примири младия съ стария, той остарява. Онзи, който примирява младия съ стария, той се подмладява.
Когато научишъ и младия и стария да работятъ, ти си въ Божествения свѣтъ.
То е най-идеалното. Като остарява човѣкъ, казва: „Мене това не ме интересува“. Яденето не го интересува. Азъ бихъ желалъ да има здравъ стомахъ, че тогава да каже, че яденето не го интересува. Сега стомахътъ се затворилъ, нищо не му дава, казва: „Не ме интересува яденето“.
към беседата >>
Като срещнешъ нѣкой, който е сприхавъ, дигне знамето, ходи (и) казва: „Азъ съмъ откровенъ“.
Казвамъ: По нѣкой пѫть трѣбва да се пазите. Има една голѣма опасность въ ученицитѣ, даже опасность има за учителитѣ, за когото и да е има опасность. Хората, като дойдатъ при васъ, разположението, което иматъ, ви го предаватъ. Единъ човѣкъ, който обича да се сърди, отиде при другъ и му повлияе и той почва да се сърди. Ако се запознаешъ съ единъ човѣкъ, който има тихъ и спокоенъ характеръ, ти вземашъ неговия характеръ.
Като срещнешъ нѣкой, който е сприхавъ, дигне знамето, ходи (и) казва: „Азъ съмъ откровенъ“.
Добре, но откровеностьта не поправя грѣшкитѣ. Какъ ще поправите единъ затворенъ човѣкъ? Затворенитѣ хора психологически – тѣ сѫ скрити въ себе си. Има хора скрити – не искатъ да знаятъ плановетѣ имъ. Той не е потаенъ като мѫдрецъ, но има известни планове, които държи тайни, докато постигне цельта.
към беседата >>
Ще се свържешъ съ любовьта и ще работишъ.
За предпочитание е трудътъ предъ мѫчението. Мѫчението е движение надолу, трудътъ е движение нагоре. Работата е идеалното вече. Христосъ казва: „Отецъ ми работи и азъ работя“. Работата започва съ любовьта.
Ще се свържешъ съ любовьта и ще работишъ.
Всѣко нѣщо, което започвашъ съ любовь, ще свършвашъ съ любовь. Да кажемъ единъ художникъ започва една идея да рисува. Започва съ любовь, доволенъ е. Той е работилъ. Художникътъ, нарисувалъ една картина, че не е доволенъ отъ картината си – то е трудъ.
към беседата >>
То е най-идеалното.
Писанието казва: „Стариятъ човѣкъ, той е недоволенъ отъ новия човѣкъ“. Едновременно миналото, бѫдещето и настоящето ще ги съединишъ и тогава ще се подмладишъ. Човѣкъ, който не може да примири младия съ стария, той остарява. Онзи, който примирява младия съ стария, той се подмладява. Когато научишъ и младия и стария да работятъ, ти си въ Божествения свѣтъ.
То е най-идеалното.
Като остарява човѣкъ, казва: „Мене това не ме интересува“. Яденето не го интересува. Азъ бихъ желалъ да има здравъ стомахъ, че тогава да каже, че яденето не го интересува. Сега стомахътъ се затворилъ, нищо не му дава, казва: „Не ме интересува яденето“. Казватъ: „Да нѣмате никакви изкушения“.
към беседата >>
Добре, но откровеностьта не поправя грѣшкитѣ.
Има една голѣма опасность въ ученицитѣ, даже опасность има за учителитѣ, за когото и да е има опасность. Хората, като дойдатъ при васъ, разположението, което иматъ, ви го предаватъ. Единъ човѣкъ, който обича да се сърди, отиде при другъ и му повлияе и той почва да се сърди. Ако се запознаешъ съ единъ човѣкъ, който има тихъ и спокоенъ характеръ, ти вземашъ неговия характеръ. Като срещнешъ нѣкой, който е сприхавъ, дигне знамето, ходи (и) казва: „Азъ съмъ откровенъ“.
Добре, но откровеностьта не поправя грѣшкитѣ.
Какъ ще поправите единъ затворенъ човѣкъ? Затворенитѣ хора психологически – тѣ сѫ скрити въ себе си. Има хора скрити – не искатъ да знаятъ плановетѣ имъ. Той не е потаенъ като мѫдрецъ, но има известни планове, които държи тайни, докато постигне цельта. Като постигне цельта, той се извинява.
към беседата >>
Всѣко нѣщо, което започвашъ съ любовь, ще свършвашъ съ любовь.
Мѫчението е движение надолу, трудътъ е движение нагоре. Работата е идеалното вече. Христосъ казва: „Отецъ ми работи и азъ работя“. Работата започва съ любовьта. Ще се свържешъ съ любовьта и ще работишъ.
Всѣко нѣщо, което започвашъ съ любовь, ще свършвашъ съ любовь.
Да кажемъ единъ художникъ започва една идея да рисува. Започва съ любовь, доволенъ е. Той е работилъ. Художникътъ, нарисувалъ една картина, че не е доволенъ отъ картината си – то е трудъ. Щомъ съдира картината си – то е мѫчение.
към беседата >>
Като остарява човѣкъ, казва: „Мене това не ме интересува“.
Едновременно миналото, бѫдещето и настоящето ще ги съединишъ и тогава ще се подмладишъ. Човѣкъ, който не може да примири младия съ стария, той остарява. Онзи, който примирява младия съ стария, той се подмладява. Когато научишъ и младия и стария да работятъ, ти си въ Божествения свѣтъ. То е най-идеалното.
Като остарява човѣкъ, казва: „Мене това не ме интересува“.
Яденето не го интересува. Азъ бихъ желалъ да има здравъ стомахъ, че тогава да каже, че яденето не го интересува. Сега стомахътъ се затворилъ, нищо не му дава, казва: „Не ме интересува яденето“. Казватъ: „Да нѣмате никакви изкушения“. Като имашъ изкушения, да ги преодолѣешъ, то е човѣкътъ.
към беседата >>
Какъ ще поправите единъ затворенъ човѣкъ?
Хората, като дойдатъ при васъ, разположението, което иматъ, ви го предаватъ. Единъ човѣкъ, който обича да се сърди, отиде при другъ и му повлияе и той почва да се сърди. Ако се запознаешъ съ единъ човѣкъ, който има тихъ и спокоенъ характеръ, ти вземашъ неговия характеръ. Като срещнешъ нѣкой, който е сприхавъ, дигне знамето, ходи (и) казва: „Азъ съмъ откровенъ“. Добре, но откровеностьта не поправя грѣшкитѣ.
Какъ ще поправите единъ затворенъ човѣкъ?
Затворенитѣ хора психологически – тѣ сѫ скрити въ себе си. Има хора скрити – не искатъ да знаятъ плановетѣ имъ. Той не е потаенъ като мѫдрецъ, но има известни планове, които държи тайни, докато постигне цельта. Като постигне цельта, той се извинява. Нѣкой пѫть и децата сѫ затворени.
към беседата >>
Да кажемъ единъ художникъ започва една идея да рисува.
Работата е идеалното вече. Христосъ казва: „Отецъ ми работи и азъ работя“. Работата започва съ любовьта. Ще се свържешъ съ любовьта и ще работишъ. Всѣко нѣщо, което започвашъ съ любовь, ще свършвашъ съ любовь.
Да кажемъ единъ художникъ започва една идея да рисува.
Започва съ любовь, доволенъ е. Той е работилъ. Художникътъ, нарисувалъ една картина, че не е доволенъ отъ картината си – то е трудъ. Щомъ съдира картината си – то е мѫчение. Въ музиката е сѫщото.
към беседата >>
Яденето не го интересува.
Човѣкъ, който не може да примири младия съ стария, той остарява. Онзи, който примирява младия съ стария, той се подмладява. Когато научишъ и младия и стария да работятъ, ти си въ Божествения свѣтъ. То е най-идеалното. Като остарява човѣкъ, казва: „Мене това не ме интересува“.
Яденето не го интересува.
Азъ бихъ желалъ да има здравъ стомахъ, че тогава да каже, че яденето не го интересува. Сега стомахътъ се затворилъ, нищо не му дава, казва: „Не ме интересува яденето“. Казватъ: „Да нѣмате никакви изкушения“. Като имашъ изкушения, да ги преодолѣешъ, то е човѣкътъ. Като нѣмашъ изкушения, тогава всѣки ангелъ може да бѫде.
към беседата >>
Затворенитѣ хора психологически – тѣ сѫ скрити въ себе си.
Единъ човѣкъ, който обича да се сърди, отиде при другъ и му повлияе и той почва да се сърди. Ако се запознаешъ съ единъ човѣкъ, който има тихъ и спокоенъ характеръ, ти вземашъ неговия характеръ. Като срещнешъ нѣкой, който е сприхавъ, дигне знамето, ходи (и) казва: „Азъ съмъ откровенъ“. Добре, но откровеностьта не поправя грѣшкитѣ. Какъ ще поправите единъ затворенъ човѣкъ?
Затворенитѣ хора психологически – тѣ сѫ скрити въ себе си.
Има хора скрити – не искатъ да знаятъ плановетѣ имъ. Той не е потаенъ като мѫдрецъ, но има известни планове, които държи тайни, докато постигне цельта. Като постигне цельта, той се извинява. Нѣкой пѫть и децата сѫ затворени. Турятъ едно корито, подпрѣно на една малка клечка, свързана съ едно вѫженце.
към беседата >>
Започва съ любовь, доволенъ е.
Христосъ казва: „Отецъ ми работи и азъ работя“. Работата започва съ любовьта. Ще се свържешъ съ любовьта и ще работишъ. Всѣко нѣщо, което започвашъ съ любовь, ще свършвашъ съ любовь. Да кажемъ единъ художникъ започва една идея да рисува.
Започва съ любовь, доволенъ е.
Той е работилъ. Художникътъ, нарисувалъ една картина, че не е доволенъ отъ картината си – то е трудъ. Щомъ съдира картината си – то е мѫчение. Въ музиката е сѫщото. Щомъ започнешъ да свиришъ или да пѣешъ, съ любовь започвай.
към беседата >>
Азъ бихъ желалъ да има здравъ стомахъ, че тогава да каже, че яденето не го интересува.
Онзи, който примирява младия съ стария, той се подмладява. Когато научишъ и младия и стария да работятъ, ти си въ Божествения свѣтъ. То е най-идеалното. Като остарява човѣкъ, казва: „Мене това не ме интересува“. Яденето не го интересува.
Азъ бихъ желалъ да има здравъ стомахъ, че тогава да каже, че яденето не го интересува.
Сега стомахътъ се затворилъ, нищо не му дава, казва: „Не ме интересува яденето“. Казватъ: „Да нѣмате никакви изкушения“. Като имашъ изкушения, да ги преодолѣешъ, то е човѣкътъ. Като нѣмашъ изкушения, тогава всѣки ангелъ може да бѫде. Затуй казвамъ: Онзи ангелъ, който падналъ и се издигналъ, седи по-високо отъ онзи, който никога не е падалъ.
към беседата >>
Има хора скрити – не искатъ да знаятъ плановетѣ имъ.
Ако се запознаешъ съ единъ човѣкъ, който има тихъ и спокоенъ характеръ, ти вземашъ неговия характеръ. Като срещнешъ нѣкой, който е сприхавъ, дигне знамето, ходи (и) казва: „Азъ съмъ откровенъ“. Добре, но откровеностьта не поправя грѣшкитѣ. Какъ ще поправите единъ затворенъ човѣкъ? Затворенитѣ хора психологически – тѣ сѫ скрити въ себе си.
Има хора скрити – не искатъ да знаятъ плановетѣ имъ.
Той не е потаенъ като мѫдрецъ, но има известни планове, които държи тайни, докато постигне цельта. Като постигне цельта, той се извинява. Нѣкой пѫть и децата сѫ затворени. Турятъ едно корито, подпрѣно на една малка клечка, свързана съ едно вѫженце. Скрили се нѣкѫде, турили малко житце подъ коритото и гледатъ.
към беседата >>
Той е работилъ.
Работата започва съ любовьта. Ще се свържешъ съ любовьта и ще работишъ. Всѣко нѣщо, което започвашъ съ любовь, ще свършвашъ съ любовь. Да кажемъ единъ художникъ започва една идея да рисува. Започва съ любовь, доволенъ е.
Той е работилъ.
Художникътъ, нарисувалъ една картина, че не е доволенъ отъ картината си – то е трудъ. Щомъ съдира картината си – то е мѫчение. Въ музиката е сѫщото. Щомъ започнешъ да свиришъ или да пѣешъ, съ любовь започвай. Като свършишъ свиренето, пакъ си доволенъ – то е работа.
към беседата >>
Сега стомахътъ се затворилъ, нищо не му дава, казва: „Не ме интересува яденето“.
Когато научишъ и младия и стария да работятъ, ти си въ Божествения свѣтъ. То е най-идеалното. Като остарява човѣкъ, казва: „Мене това не ме интересува“. Яденето не го интересува. Азъ бихъ желалъ да има здравъ стомахъ, че тогава да каже, че яденето не го интересува.
Сега стомахътъ се затворилъ, нищо не му дава, казва: „Не ме интересува яденето“.
Казватъ: „Да нѣмате никакви изкушения“. Като имашъ изкушения, да ги преодолѣешъ, то е човѣкътъ. Като нѣмашъ изкушения, тогава всѣки ангелъ може да бѫде. Затуй казвамъ: Онзи ангелъ, който падналъ и се издигналъ, седи по-високо отъ онзи, който никога не е падалъ. Не бойте се отъ погрѣшкитѣ.
към беседата >>
Той не е потаенъ като мѫдрецъ, но има известни планове, които държи тайни, докато постигне цельта.
Като срещнешъ нѣкой, който е сприхавъ, дигне знамето, ходи (и) казва: „Азъ съмъ откровенъ“. Добре, но откровеностьта не поправя грѣшкитѣ. Какъ ще поправите единъ затворенъ човѣкъ? Затворенитѣ хора психологически – тѣ сѫ скрити въ себе си. Има хора скрити – не искатъ да знаятъ плановетѣ имъ.
Той не е потаенъ като мѫдрецъ, но има известни планове, които държи тайни, докато постигне цельта.
Като постигне цельта, той се извинява. Нѣкой пѫть и децата сѫ затворени. Турятъ едно корито, подпрѣно на една малка клечка, свързана съ едно вѫженце. Скрили се нѣкѫде, турили малко житце подъ коритото и гледатъ. Птиченцата дойдатъ и като влѣзатъ подъ коритото, тѣ дръпнатъ връвчицата и затворятъ птиченцата.
към беседата >>
Художникътъ, нарисувалъ една картина, че не е доволенъ отъ картината си – то е трудъ.
Ще се свържешъ съ любовьта и ще работишъ. Всѣко нѣщо, което започвашъ съ любовь, ще свършвашъ съ любовь. Да кажемъ единъ художникъ започва една идея да рисува. Започва съ любовь, доволенъ е. Той е работилъ.
Художникътъ, нарисувалъ една картина, че не е доволенъ отъ картината си – то е трудъ.
Щомъ съдира картината си – то е мѫчение. Въ музиката е сѫщото. Щомъ започнешъ да свиришъ или да пѣешъ, съ любовь започвай. Като свършишъ свиренето, пакъ си доволенъ – то е работа. Ако добре си започналъ и после си недоволенъ – то е трудъ.
към беседата >>
Казватъ: „Да нѣмате никакви изкушения“.
То е най-идеалното. Като остарява човѣкъ, казва: „Мене това не ме интересува“. Яденето не го интересува. Азъ бихъ желалъ да има здравъ стомахъ, че тогава да каже, че яденето не го интересува. Сега стомахътъ се затворилъ, нищо не му дава, казва: „Не ме интересува яденето“.
Казватъ: „Да нѣмате никакви изкушения“.
Като имашъ изкушения, да ги преодолѣешъ, то е човѣкътъ. Като нѣмашъ изкушения, тогава всѣки ангелъ може да бѫде. Затуй казвамъ: Онзи ангелъ, който падналъ и се издигналъ, седи по-високо отъ онзи, който никога не е падалъ. Не бойте се отъ погрѣшкитѣ. Погрѣшкитѣ сѫ направени.
към беседата >>
Като постигне цельта, той се извинява.
Добре, но откровеностьта не поправя грѣшкитѣ. Какъ ще поправите единъ затворенъ човѣкъ? Затворенитѣ хора психологически – тѣ сѫ скрити въ себе си. Има хора скрити – не искатъ да знаятъ плановетѣ имъ. Той не е потаенъ като мѫдрецъ, но има известни планове, които държи тайни, докато постигне цельта.
Като постигне цельта, той се извинява.
Нѣкой пѫть и децата сѫ затворени. Турятъ едно корито, подпрѣно на една малка клечка, свързана съ едно вѫженце. Скрили се нѣкѫде, турили малко житце подъ коритото и гледатъ. Птиченцата дойдатъ и като влѣзатъ подъ коритото, тѣ дръпнатъ връвчицата и затворятъ птиченцата. Но мислите ли, че човѣкъ, който ви прави една услуга, той е добъръ човѣкъ?
към беседата >>
Щомъ съдира картината си – то е мѫчение.
Всѣко нѣщо, което започвашъ съ любовь, ще свършвашъ съ любовь. Да кажемъ единъ художникъ започва една идея да рисува. Започва съ любовь, доволенъ е. Той е работилъ. Художникътъ, нарисувалъ една картина, че не е доволенъ отъ картината си – то е трудъ.
Щомъ съдира картината си – то е мѫчение.
Въ музиката е сѫщото. Щомъ започнешъ да свиришъ или да пѣешъ, съ любовь започвай. Като свършишъ свиренето, пакъ си доволенъ – то е работа. Ако добре си започналъ и после си недоволенъ – то е трудъ. А пъкъ, ако кажешъ: „Тази работа ще взема да я строша“ – то е мѫчение.
към беседата >>
Като имашъ изкушения, да ги преодолѣешъ, то е човѣкътъ.
Като остарява човѣкъ, казва: „Мене това не ме интересува“. Яденето не го интересува. Азъ бихъ желалъ да има здравъ стомахъ, че тогава да каже, че яденето не го интересува. Сега стомахътъ се затворилъ, нищо не му дава, казва: „Не ме интересува яденето“. Казватъ: „Да нѣмате никакви изкушения“.
Като имашъ изкушения, да ги преодолѣешъ, то е човѣкътъ.
Като нѣмашъ изкушения, тогава всѣки ангелъ може да бѫде. Затуй казвамъ: Онзи ангелъ, който падналъ и се издигналъ, седи по-високо отъ онзи, който никога не е падалъ. Не бойте се отъ погрѣшкитѣ. Погрѣшкитѣ сѫ направени. Погрѣшкитѣ на миналото – тѣ създаватъ сегашнитѣ условия.
към беседата >>
Нѣкой пѫть и децата сѫ затворени.
Какъ ще поправите единъ затворенъ човѣкъ? Затворенитѣ хора психологически – тѣ сѫ скрити въ себе си. Има хора скрити – не искатъ да знаятъ плановетѣ имъ. Той не е потаенъ като мѫдрецъ, но има известни планове, които държи тайни, докато постигне цельта. Като постигне цельта, той се извинява.
Нѣкой пѫть и децата сѫ затворени.
Турятъ едно корито, подпрѣно на една малка клечка, свързана съ едно вѫженце. Скрили се нѣкѫде, турили малко житце подъ коритото и гледатъ. Птиченцата дойдатъ и като влѣзатъ подъ коритото, тѣ дръпнатъ връвчицата и затворятъ птиченцата. Но мислите ли, че човѣкъ, който ви прави една услуга, той е добъръ човѣкъ? – Може да ви захлупи подъ коритото си.
към беседата >>
Въ музиката е сѫщото.
Да кажемъ единъ художникъ започва една идея да рисува. Започва съ любовь, доволенъ е. Той е работилъ. Художникътъ, нарисувалъ една картина, че не е доволенъ отъ картината си – то е трудъ. Щомъ съдира картината си – то е мѫчение.
Въ музиката е сѫщото.
Щомъ започнешъ да свиришъ или да пѣешъ, съ любовь започвай. Като свършишъ свиренето, пакъ си доволенъ – то е работа. Ако добре си започналъ и после си недоволенъ – то е трудъ. А пъкъ, ако кажешъ: „Тази работа ще взема да я строша“ – то е мѫчение. Щомъ искашъ да напуснешъ религията – то е мѫчение.
към беседата >>
Като нѣмашъ изкушения, тогава всѣки ангелъ може да бѫде.
Яденето не го интересува. Азъ бихъ желалъ да има здравъ стомахъ, че тогава да каже, че яденето не го интересува. Сега стомахътъ се затворилъ, нищо не му дава, казва: „Не ме интересува яденето“. Казватъ: „Да нѣмате никакви изкушения“. Като имашъ изкушения, да ги преодолѣешъ, то е човѣкътъ.
Като нѣмашъ изкушения, тогава всѣки ангелъ може да бѫде.
Затуй казвамъ: Онзи ангелъ, който падналъ и се издигналъ, седи по-високо отъ онзи, който никога не е падалъ. Не бойте се отъ погрѣшкитѣ. Погрѣшкитѣ сѫ направени. Погрѣшкитѣ на миналото – тѣ създаватъ сегашнитѣ условия. Невъзможното за човѣка е възможно за Бога.
към беседата >>
Турятъ едно корито, подпрѣно на една малка клечка, свързана съ едно вѫженце.
Затворенитѣ хора психологически – тѣ сѫ скрити въ себе си. Има хора скрити – не искатъ да знаятъ плановетѣ имъ. Той не е потаенъ като мѫдрецъ, но има известни планове, които държи тайни, докато постигне цельта. Като постигне цельта, той се извинява. Нѣкой пѫть и децата сѫ затворени.
Турятъ едно корито, подпрѣно на една малка клечка, свързана съ едно вѫженце.
Скрили се нѣкѫде, турили малко житце подъ коритото и гледатъ. Птиченцата дойдатъ и като влѣзатъ подъ коритото, тѣ дръпнатъ връвчицата и затворятъ птиченцата. Но мислите ли, че човѣкъ, който ви прави една услуга, той е добъръ човѣкъ? – Може да ви захлупи подъ коритото си. Азъ да хвърля храна, но да нѣма корито.
към беседата >>
Щомъ започнешъ да свиришъ или да пѣешъ, съ любовь започвай.
Започва съ любовь, доволенъ е. Той е работилъ. Художникътъ, нарисувалъ една картина, че не е доволенъ отъ картината си – то е трудъ. Щомъ съдира картината си – то е мѫчение. Въ музиката е сѫщото.
Щомъ започнешъ да свиришъ или да пѣешъ, съ любовь започвай.
Като свършишъ свиренето, пакъ си доволенъ – то е работа. Ако добре си започналъ и после си недоволенъ – то е трудъ. А пъкъ, ако кажешъ: „Тази работа ще взема да я строша“ – то е мѫчение. Щомъ искашъ да напуснешъ религията – то е мѫчение. Въ религията има вече мѫчение – (като) излизашъ отъ религията.
към беседата >>
Затуй казвамъ: Онзи ангелъ, който падналъ и се издигналъ, седи по-високо отъ онзи, който никога не е падалъ.
Азъ бихъ желалъ да има здравъ стомахъ, че тогава да каже, че яденето не го интересува. Сега стомахътъ се затворилъ, нищо не му дава, казва: „Не ме интересува яденето“. Казватъ: „Да нѣмате никакви изкушения“. Като имашъ изкушения, да ги преодолѣешъ, то е човѣкътъ. Като нѣмашъ изкушения, тогава всѣки ангелъ може да бѫде.
Затуй казвамъ: Онзи ангелъ, който падналъ и се издигналъ, седи по-високо отъ онзи, който никога не е падалъ.
Не бойте се отъ погрѣшкитѣ. Погрѣшкитѣ сѫ направени. Погрѣшкитѣ на миналото – тѣ създаватъ сегашнитѣ условия. Невъзможното за човѣка е възможно за Бога. Тамъ, дето човѣкъ не е билъ въ състояние да работи, Богъ иде на негова помощь.
към беседата >>
Скрили се нѣкѫде, турили малко житце подъ коритото и гледатъ.
Има хора скрити – не искатъ да знаятъ плановетѣ имъ. Той не е потаенъ като мѫдрецъ, но има известни планове, които държи тайни, докато постигне цельта. Като постигне цельта, той се извинява. Нѣкой пѫть и децата сѫ затворени. Турятъ едно корито, подпрѣно на една малка клечка, свързана съ едно вѫженце.
Скрили се нѣкѫде, турили малко житце подъ коритото и гледатъ.
Птиченцата дойдатъ и като влѣзатъ подъ коритото, тѣ дръпнатъ връвчицата и затворятъ птиченцата. Но мислите ли, че човѣкъ, който ви прави една услуга, той е добъръ човѣкъ? – Може да ви захлупи подъ коритото си. Азъ да хвърля храна, но да нѣма корито. Щомъ птичкитѣ влѣзатъ въ коритото, казватъ децата: „Кой ви позволи да влѣзете?
към беседата >>
Като свършишъ свиренето, пакъ си доволенъ – то е работа.
Той е работилъ. Художникътъ, нарисувалъ една картина, че не е доволенъ отъ картината си – то е трудъ. Щомъ съдира картината си – то е мѫчение. Въ музиката е сѫщото. Щомъ започнешъ да свиришъ или да пѣешъ, съ любовь започвай.
Като свършишъ свиренето, пакъ си доволенъ – то е работа.
Ако добре си започналъ и после си недоволенъ – то е трудъ. А пъкъ, ако кажешъ: „Тази работа ще взема да я строша“ – то е мѫчение. Щомъ искашъ да напуснешъ религията – то е мѫчение. Въ религията има вече мѫчение – (като) излизашъ отъ религията. Че въ свѣта живѣятъ съ мѫчение.
към беседата >>
Не бойте се отъ погрѣшкитѣ.
Сега стомахътъ се затворилъ, нищо не му дава, казва: „Не ме интересува яденето“. Казватъ: „Да нѣмате никакви изкушения“. Като имашъ изкушения, да ги преодолѣешъ, то е човѣкътъ. Като нѣмашъ изкушения, тогава всѣки ангелъ може да бѫде. Затуй казвамъ: Онзи ангелъ, който падналъ и се издигналъ, седи по-високо отъ онзи, който никога не е падалъ.
Не бойте се отъ погрѣшкитѣ.
Погрѣшкитѣ сѫ направени. Погрѣшкитѣ на миналото – тѣ създаватъ сегашнитѣ условия. Невъзможното за човѣка е възможно за Бога. Тамъ, дето човѣкъ не е билъ въ състояние да работи, Богъ иде на негова помощь. И Писанието казва: „Апостолъ Павелъ, като се моли три пѫти за единъ свой недѫгъ, който имаше, Господь му казва: „Достатъчна ти е моята благодать, понеже моята сила се показва въ твоята немощь.
към беседата >>
Птиченцата дойдатъ и като влѣзатъ подъ коритото, тѣ дръпнатъ връвчицата и затворятъ птиченцата.
Той не е потаенъ като мѫдрецъ, но има известни планове, които държи тайни, докато постигне цельта. Като постигне цельта, той се извинява. Нѣкой пѫть и децата сѫ затворени. Турятъ едно корито, подпрѣно на една малка клечка, свързана съ едно вѫженце. Скрили се нѣкѫде, турили малко житце подъ коритото и гледатъ.
Птиченцата дойдатъ и като влѣзатъ подъ коритото, тѣ дръпнатъ връвчицата и затворятъ птиченцата.
Но мислите ли, че човѣкъ, който ви прави една услуга, той е добъръ човѣкъ? – Може да ви захлупи подъ коритото си. Азъ да хвърля храна, но да нѣма корито. Щомъ птичкитѣ влѣзатъ въ коритото, казватъ децата: „Кой ви позволи да влѣзете? “ Туй корито е турено само за даровититѣ.
към беседата >>
Ако добре си започналъ и после си недоволенъ – то е трудъ.
Художникътъ, нарисувалъ една картина, че не е доволенъ отъ картината си – то е трудъ. Щомъ съдира картината си – то е мѫчение. Въ музиката е сѫщото. Щомъ започнешъ да свиришъ или да пѣешъ, съ любовь започвай. Като свършишъ свиренето, пакъ си доволенъ – то е работа.
Ако добре си започналъ и после си недоволенъ – то е трудъ.
А пъкъ, ако кажешъ: „Тази работа ще взема да я строша“ – то е мѫчение. Щомъ искашъ да напуснешъ религията – то е мѫчение. Въ религията има вече мѫчение – (като) излизашъ отъ религията. Че въ свѣта живѣятъ съ мѫчение. Че въ свѣта хората се самоубиватъ, обезсмисля се животътъ имъ.
към беседата >>
Погрѣшкитѣ сѫ направени.
Казватъ: „Да нѣмате никакви изкушения“. Като имашъ изкушения, да ги преодолѣешъ, то е човѣкътъ. Като нѣмашъ изкушения, тогава всѣки ангелъ може да бѫде. Затуй казвамъ: Онзи ангелъ, който падналъ и се издигналъ, седи по-високо отъ онзи, който никога не е падалъ. Не бойте се отъ погрѣшкитѣ.
Погрѣшкитѣ сѫ направени.
Погрѣшкитѣ на миналото – тѣ създаватъ сегашнитѣ условия. Невъзможното за човѣка е възможно за Бога. Тамъ, дето човѣкъ не е билъ въ състояние да работи, Богъ иде на негова помощь. И Писанието казва: „Апостолъ Павелъ, като се моли три пѫти за единъ свой недѫгъ, който имаше, Господь му казва: „Достатъчна ти е моята благодать, понеже моята сила се показва въ твоята немощь. Онова, което ти не можешъ да направишъ, азъ ще го направя“.
към беседата >>
Но мислите ли, че човѣкъ, който ви прави една услуга, той е добъръ човѣкъ?
Като постигне цельта, той се извинява. Нѣкой пѫть и децата сѫ затворени. Турятъ едно корито, подпрѣно на една малка клечка, свързана съ едно вѫженце. Скрили се нѣкѫде, турили малко житце подъ коритото и гледатъ. Птиченцата дойдатъ и като влѣзатъ подъ коритото, тѣ дръпнатъ връвчицата и затворятъ птиченцата.
Но мислите ли, че човѣкъ, който ви прави една услуга, той е добъръ човѣкъ?
– Може да ви захлупи подъ коритото си. Азъ да хвърля храна, но да нѣма корито. Щомъ птичкитѣ влѣзатъ въ коритото, казватъ децата: „Кой ви позволи да влѣзете? “ Туй корито е турено само за даровититѣ. Понеже безъ позволение сѫ влѣзли, ще ги осѫдятъ на смъртно наказание.
към беседата >>
А пъкъ, ако кажешъ: „Тази работа ще взема да я строша“ – то е мѫчение.
Щомъ съдира картината си – то е мѫчение. Въ музиката е сѫщото. Щомъ започнешъ да свиришъ или да пѣешъ, съ любовь започвай. Като свършишъ свиренето, пакъ си доволенъ – то е работа. Ако добре си започналъ и после си недоволенъ – то е трудъ.
А пъкъ, ако кажешъ: „Тази работа ще взема да я строша“ – то е мѫчение.
Щомъ искашъ да напуснешъ религията – то е мѫчение. Въ религията има вече мѫчение – (като) излизашъ отъ религията. Че въ свѣта живѣятъ съ мѫчение. Че въ свѣта хората се самоубиватъ, обезсмисля се животътъ имъ. Но и въ свѣта да сте, дето и да сте – всѣко нѣщо да го започнете съ любовь и да го свършите съ любовь.
към беседата >>
Погрѣшкитѣ на миналото – тѣ създаватъ сегашнитѣ условия.
Като имашъ изкушения, да ги преодолѣешъ, то е човѣкътъ. Като нѣмашъ изкушения, тогава всѣки ангелъ може да бѫде. Затуй казвамъ: Онзи ангелъ, който падналъ и се издигналъ, седи по-високо отъ онзи, който никога не е падалъ. Не бойте се отъ погрѣшкитѣ. Погрѣшкитѣ сѫ направени.
Погрѣшкитѣ на миналото – тѣ създаватъ сегашнитѣ условия.
Невъзможното за човѣка е възможно за Бога. Тамъ, дето човѣкъ не е билъ въ състояние да работи, Богъ иде на негова помощь. И Писанието казва: „Апостолъ Павелъ, като се моли три пѫти за единъ свой недѫгъ, който имаше, Господь му казва: „Достатъчна ти е моята благодать, понеже моята сила се показва въ твоята немощь. Онова, което ти не можешъ да направишъ, азъ ще го направя“. Казва още: „Потърсете ме въ деня скърбенъ.
към беседата >>
– Може да ви захлупи подъ коритото си.
Нѣкой пѫть и децата сѫ затворени. Турятъ едно корито, подпрѣно на една малка клечка, свързана съ едно вѫженце. Скрили се нѣкѫде, турили малко житце подъ коритото и гледатъ. Птиченцата дойдатъ и като влѣзатъ подъ коритото, тѣ дръпнатъ връвчицата и затворятъ птиченцата. Но мислите ли, че човѣкъ, който ви прави една услуга, той е добъръ човѣкъ?
– Може да ви захлупи подъ коритото си.
Азъ да хвърля храна, но да нѣма корито. Щомъ птичкитѣ влѣзатъ въ коритото, казватъ децата: „Кой ви позволи да влѣзете? “ Туй корито е турено само за даровититѣ. Понеже безъ позволение сѫ влѣзли, ще ги осѫдятъ на смъртно наказание.
към беседата >>
Щомъ искашъ да напуснешъ религията – то е мѫчение.
Въ музиката е сѫщото. Щомъ започнешъ да свиришъ или да пѣешъ, съ любовь започвай. Като свършишъ свиренето, пакъ си доволенъ – то е работа. Ако добре си започналъ и после си недоволенъ – то е трудъ. А пъкъ, ако кажешъ: „Тази работа ще взема да я строша“ – то е мѫчение.
Щомъ искашъ да напуснешъ религията – то е мѫчение.
Въ религията има вече мѫчение – (като) излизашъ отъ религията. Че въ свѣта живѣятъ съ мѫчение. Че въ свѣта хората се самоубиватъ, обезсмисля се животътъ имъ. Но и въ свѣта да сте, дето и да сте – всѣко нѣщо да го започнете съ любовь и да го свършите съ любовь. Да започнете всѣко нѣщо съ знание и да го свършите съ знание.
към беседата >>
Невъзможното за човѣка е възможно за Бога.
Като нѣмашъ изкушения, тогава всѣки ангелъ може да бѫде. Затуй казвамъ: Онзи ангелъ, който падналъ и се издигналъ, седи по-високо отъ онзи, който никога не е падалъ. Не бойте се отъ погрѣшкитѣ. Погрѣшкитѣ сѫ направени. Погрѣшкитѣ на миналото – тѣ създаватъ сегашнитѣ условия.
Невъзможното за човѣка е възможно за Бога.
Тамъ, дето човѣкъ не е билъ въ състояние да работи, Богъ иде на негова помощь. И Писанието казва: „Апостолъ Павелъ, като се моли три пѫти за единъ свой недѫгъ, който имаше, Господь му казва: „Достатъчна ти е моята благодать, понеже моята сила се показва въ твоята немощь. Онова, което ти не можешъ да направишъ, азъ ще го направя“. Казва още: „Потърсете ме въ деня скърбенъ. Потърсете ме въ день, когато всичкитѣ ви работи сѫ объркани – ще познаете, че Богъ работи“.
към беседата >>
Азъ да хвърля храна, но да нѣма корито.
Турятъ едно корито, подпрѣно на една малка клечка, свързана съ едно вѫженце. Скрили се нѣкѫде, турили малко житце подъ коритото и гледатъ. Птиченцата дойдатъ и като влѣзатъ подъ коритото, тѣ дръпнатъ връвчицата и затворятъ птиченцата. Но мислите ли, че човѣкъ, който ви прави една услуга, той е добъръ човѣкъ? – Може да ви захлупи подъ коритото си.
Азъ да хвърля храна, но да нѣма корито.
Щомъ птичкитѣ влѣзатъ въ коритото, казватъ децата: „Кой ви позволи да влѣзете? “ Туй корито е турено само за даровититѣ. Понеже безъ позволение сѫ влѣзли, ще ги осѫдятъ на смъртно наказание.
към беседата >>
Въ религията има вече мѫчение – (като) излизашъ отъ религията.
Щомъ започнешъ да свиришъ или да пѣешъ, съ любовь започвай. Като свършишъ свиренето, пакъ си доволенъ – то е работа. Ако добре си започналъ и после си недоволенъ – то е трудъ. А пъкъ, ако кажешъ: „Тази работа ще взема да я строша“ – то е мѫчение. Щомъ искашъ да напуснешъ религията – то е мѫчение.
Въ религията има вече мѫчение – (като) излизашъ отъ религията.
Че въ свѣта живѣятъ съ мѫчение. Че въ свѣта хората се самоубиватъ, обезсмисля се животътъ имъ. Но и въ свѣта да сте, дето и да сте – всѣко нѣщо да го започнете съ любовь и да го свършите съ любовь. Да започнете всѣко нѣщо съ знание и да го свършите съ знание. Да започнешъ всѣко нѣщо съ истина и да го свършишъ съ свобода.
към беседата >>
Тамъ, дето човѣкъ не е билъ въ състояние да работи, Богъ иде на негова помощь.
Затуй казвамъ: Онзи ангелъ, който падналъ и се издигналъ, седи по-високо отъ онзи, който никога не е падалъ. Не бойте се отъ погрѣшкитѣ. Погрѣшкитѣ сѫ направени. Погрѣшкитѣ на миналото – тѣ създаватъ сегашнитѣ условия. Невъзможното за човѣка е възможно за Бога.
Тамъ, дето човѣкъ не е билъ въ състояние да работи, Богъ иде на негова помощь.
И Писанието казва: „Апостолъ Павелъ, като се моли три пѫти за единъ свой недѫгъ, който имаше, Господь му казва: „Достатъчна ти е моята благодать, понеже моята сила се показва въ твоята немощь. Онова, което ти не можешъ да направишъ, азъ ще го направя“. Казва още: „Потърсете ме въ деня скърбенъ. Потърсете ме въ день, когато всичкитѣ ви работи сѫ объркани – ще познаете, че Богъ работи“. Казвамъ: На всинца ви сега пожелавамъ да имате съзнание, че Господь съ Духа си живѣе въ васъ.
към беседата >>
Щомъ птичкитѣ влѣзатъ въ коритото, казватъ децата: „Кой ви позволи да влѣзете?
Скрили се нѣкѫде, турили малко житце подъ коритото и гледатъ. Птиченцата дойдатъ и като влѣзатъ подъ коритото, тѣ дръпнатъ връвчицата и затворятъ птиченцата. Но мислите ли, че човѣкъ, който ви прави една услуга, той е добъръ човѣкъ? – Може да ви захлупи подъ коритото си. Азъ да хвърля храна, но да нѣма корито.
Щомъ птичкитѣ влѣзатъ въ коритото, казватъ децата: „Кой ви позволи да влѣзете?
“ Туй корито е турено само за даровититѣ. Понеже безъ позволение сѫ влѣзли, ще ги осѫдятъ на смъртно наказание.
към беседата >>
Че въ свѣта живѣятъ съ мѫчение.
Като свършишъ свиренето, пакъ си доволенъ – то е работа. Ако добре си започналъ и после си недоволенъ – то е трудъ. А пъкъ, ако кажешъ: „Тази работа ще взема да я строша“ – то е мѫчение. Щомъ искашъ да напуснешъ религията – то е мѫчение. Въ религията има вече мѫчение – (като) излизашъ отъ религията.
Че въ свѣта живѣятъ съ мѫчение.
Че въ свѣта хората се самоубиватъ, обезсмисля се животътъ имъ. Но и въ свѣта да сте, дето и да сте – всѣко нѣщо да го започнете съ любовь и да го свършите съ любовь. Да започнете всѣко нѣщо съ знание и да го свършите съ знание. Да започнешъ всѣко нѣщо съ истина и да го свършишъ съ свобода. То е Божественото.
към беседата >>
И Писанието казва: „Апостолъ Павелъ, като се моли три пѫти за единъ свой недѫгъ, който имаше, Господь му казва: „Достатъчна ти е моята благодать, понеже моята сила се показва въ твоята немощь.
Не бойте се отъ погрѣшкитѣ. Погрѣшкитѣ сѫ направени. Погрѣшкитѣ на миналото – тѣ създаватъ сегашнитѣ условия. Невъзможното за човѣка е възможно за Бога. Тамъ, дето човѣкъ не е билъ въ състояние да работи, Богъ иде на негова помощь.
И Писанието казва: „Апостолъ Павелъ, като се моли три пѫти за единъ свой недѫгъ, който имаше, Господь му казва: „Достатъчна ти е моята благодать, понеже моята сила се показва въ твоята немощь.
Онова, което ти не можешъ да направишъ, азъ ще го направя“. Казва още: „Потърсете ме въ деня скърбенъ. Потърсете ме въ день, когато всичкитѣ ви работи сѫ объркани – ще познаете, че Богъ работи“. Казвамъ: На всинца ви сега пожелавамъ да имате съзнание, че Господь съ Духа си живѣе въ васъ. Да виждате, че Господь не само въ васъ живѣе, но живѣе и въ другитѣ.
към беседата >>
“ Туй корито е турено само за даровититѣ.
Птиченцата дойдатъ и като влѣзатъ подъ коритото, тѣ дръпнатъ връвчицата и затворятъ птиченцата. Но мислите ли, че човѣкъ, който ви прави една услуга, той е добъръ човѣкъ? – Може да ви захлупи подъ коритото си. Азъ да хвърля храна, но да нѣма корито. Щомъ птичкитѣ влѣзатъ въ коритото, казватъ децата: „Кой ви позволи да влѣзете?
“ Туй корито е турено само за даровититѣ.
Понеже безъ позволение сѫ влѣзли, ще ги осѫдятъ на смъртно наказание.
към беседата >>
Че въ свѣта хората се самоубиватъ, обезсмисля се животътъ имъ.
Ако добре си започналъ и после си недоволенъ – то е трудъ. А пъкъ, ако кажешъ: „Тази работа ще взема да я строша“ – то е мѫчение. Щомъ искашъ да напуснешъ религията – то е мѫчение. Въ религията има вече мѫчение – (като) излизашъ отъ религията. Че въ свѣта живѣятъ съ мѫчение.
Че въ свѣта хората се самоубиватъ, обезсмисля се животътъ имъ.
Но и въ свѣта да сте, дето и да сте – всѣко нѣщо да го започнете съ любовь и да го свършите съ любовь. Да започнете всѣко нѣщо съ знание и да го свършите съ знание. Да започнешъ всѣко нѣщо съ истина и да го свършишъ съ свобода. То е Божественото. И въ началото и въ края да е любовьта.
към беседата >>
Онова, което ти не можешъ да направишъ, азъ ще го направя“.
Погрѣшкитѣ сѫ направени. Погрѣшкитѣ на миналото – тѣ създаватъ сегашнитѣ условия. Невъзможното за човѣка е възможно за Бога. Тамъ, дето човѣкъ не е билъ въ състояние да работи, Богъ иде на негова помощь. И Писанието казва: „Апостолъ Павелъ, като се моли три пѫти за единъ свой недѫгъ, който имаше, Господь му казва: „Достатъчна ти е моята благодать, понеже моята сила се показва въ твоята немощь.
Онова, което ти не можешъ да направишъ, азъ ще го направя“.
Казва още: „Потърсете ме въ деня скърбенъ. Потърсете ме въ день, когато всичкитѣ ви работи сѫ объркани – ще познаете, че Богъ работи“. Казвамъ: На всинца ви сега пожелавамъ да имате съзнание, че Господь съ Духа си живѣе въ васъ. Да виждате, че Господь не само въ васъ живѣе, но живѣе и въ другитѣ. За този Господь ще имате уважение, тъй както себе си уважавате.
към беседата >>
Понеже безъ позволение сѫ влѣзли, ще ги осѫдятъ на смъртно наказание.
Но мислите ли, че човѣкъ, който ви прави една услуга, той е добъръ човѣкъ? – Може да ви захлупи подъ коритото си. Азъ да хвърля храна, но да нѣма корито. Щомъ птичкитѣ влѣзатъ въ коритото, казватъ децата: „Кой ви позволи да влѣзете? “ Туй корито е турено само за даровититѣ.
Понеже безъ позволение сѫ влѣзли, ще ги осѫдятъ на смъртно наказание.
към беседата >>
Но и въ свѣта да сте, дето и да сте – всѣко нѣщо да го започнете съ любовь и да го свършите съ любовь.
А пъкъ, ако кажешъ: „Тази работа ще взема да я строша“ – то е мѫчение. Щомъ искашъ да напуснешъ религията – то е мѫчение. Въ религията има вече мѫчение – (като) излизашъ отъ религията. Че въ свѣта живѣятъ съ мѫчение. Че въ свѣта хората се самоубиватъ, обезсмисля се животътъ имъ.
Но и въ свѣта да сте, дето и да сте – всѣко нѣщо да го започнете съ любовь и да го свършите съ любовь.
Да започнете всѣко нѣщо съ знание и да го свършите съ знание. Да започнешъ всѣко нѣщо съ истина и да го свършишъ съ свобода. То е Божественото. И въ началото и въ края да е любовьта. Въ началото знанието и въ края знанието – да придобиешъ малко.
към беседата >>
Казва още: „Потърсете ме въ деня скърбенъ.
Погрѣшкитѣ на миналото – тѣ създаватъ сегашнитѣ условия. Невъзможното за човѣка е възможно за Бога. Тамъ, дето човѣкъ не е билъ въ състояние да работи, Богъ иде на негова помощь. И Писанието казва: „Апостолъ Павелъ, като се моли три пѫти за единъ свой недѫгъ, който имаше, Господь му казва: „Достатъчна ти е моята благодать, понеже моята сила се показва въ твоята немощь. Онова, което ти не можешъ да направишъ, азъ ще го направя“.
Казва още: „Потърсете ме въ деня скърбенъ.
Потърсете ме въ день, когато всичкитѣ ви работи сѫ объркани – ще познаете, че Богъ работи“. Казвамъ: На всинца ви сега пожелавамъ да имате съзнание, че Господь съ Духа си живѣе въ васъ. Да виждате, че Господь не само въ васъ живѣе, но живѣе и въ другитѣ. За този Господь ще имате уважение, тъй както себе си уважавате. То е много хубаво, понеже Господь е въ васъ.
към беседата >>
Казвамъ: Въ сегашния животъ хората остаряватъ, понеже безразборно харчатъ своята енергия.
Казвамъ: Въ сегашния животъ хората остаряватъ, понеже безразборно харчатъ своята енергия.
Богатиятъ тича, за да забогатѣе. Той остарява, заради богатството. Учениятъ тича, (за) да стане ученъ. И той остарява, заради учението. Религиозниятъ тича за религията.
към беседата >>
Да започнете всѣко нѣщо съ знание и да го свършите съ знание.
Щомъ искашъ да напуснешъ религията – то е мѫчение. Въ религията има вече мѫчение – (като) излизашъ отъ религията. Че въ свѣта живѣятъ съ мѫчение. Че въ свѣта хората се самоубиватъ, обезсмисля се животътъ имъ. Но и въ свѣта да сте, дето и да сте – всѣко нѣщо да го започнете съ любовь и да го свършите съ любовь.
Да започнете всѣко нѣщо съ знание и да го свършите съ знание.
Да започнешъ всѣко нѣщо съ истина и да го свършишъ съ свобода. То е Божественото. И въ началото и въ края да е любовьта. Въ началото знанието и въ края знанието – да придобиешъ малко. Единъ художникъ, който започва съ свобода да рисува една картина – за себе си е полезенъ, той рисува добре.
към беседата >>
Потърсете ме въ день, когато всичкитѣ ви работи сѫ объркани – ще познаете, че Богъ работи“.
Невъзможното за човѣка е възможно за Бога. Тамъ, дето човѣкъ не е билъ въ състояние да работи, Богъ иде на негова помощь. И Писанието казва: „Апостолъ Павелъ, като се моли три пѫти за единъ свой недѫгъ, който имаше, Господь му казва: „Достатъчна ти е моята благодать, понеже моята сила се показва въ твоята немощь. Онова, което ти не можешъ да направишъ, азъ ще го направя“. Казва още: „Потърсете ме въ деня скърбенъ.
Потърсете ме въ день, когато всичкитѣ ви работи сѫ объркани – ще познаете, че Богъ работи“.
Казвамъ: На всинца ви сега пожелавамъ да имате съзнание, че Господь съ Духа си живѣе въ васъ. Да виждате, че Господь не само въ васъ живѣе, но живѣе и въ другитѣ. За този Господь ще имате уважение, тъй както себе си уважавате. То е много хубаво, понеже Господь е въ васъ. Тъй да го уважавате и въ другитѣ хора.
към беседата >>
Богатиятъ тича, за да забогатѣе.
Казвамъ: Въ сегашния животъ хората остаряватъ, понеже безразборно харчатъ своята енергия.
Богатиятъ тича, за да забогатѣе.
Той остарява, заради богатството. Учениятъ тича, (за) да стане ученъ. И той остарява, заради учението. Религиозниятъ тича за религията. И той остарява, заради религията.
към беседата >>
Да започнешъ всѣко нѣщо съ истина и да го свършишъ съ свобода.
Въ религията има вече мѫчение – (като) излизашъ отъ религията. Че въ свѣта живѣятъ съ мѫчение. Че въ свѣта хората се самоубиватъ, обезсмисля се животътъ имъ. Но и въ свѣта да сте, дето и да сте – всѣко нѣщо да го започнете съ любовь и да го свършите съ любовь. Да започнете всѣко нѣщо съ знание и да го свършите съ знание.
Да започнешъ всѣко нѣщо съ истина и да го свършишъ съ свобода.
То е Божественото. И въ началото и въ края да е любовьта. Въ началото знанието и въ края знанието – да придобиешъ малко. Единъ художникъ, който започва съ свобода да рисува една картина – за себе си е полезенъ, той рисува добре. Нѣкои казватъ, че е даровитъ.
към беседата >>
Казвамъ: На всинца ви сега пожелавамъ да имате съзнание, че Господь съ Духа си живѣе въ васъ.
Тамъ, дето човѣкъ не е билъ въ състояние да работи, Богъ иде на негова помощь. И Писанието казва: „Апостолъ Павелъ, като се моли три пѫти за единъ свой недѫгъ, който имаше, Господь му казва: „Достатъчна ти е моята благодать, понеже моята сила се показва въ твоята немощь. Онова, което ти не можешъ да направишъ, азъ ще го направя“. Казва още: „Потърсете ме въ деня скърбенъ. Потърсете ме въ день, когато всичкитѣ ви работи сѫ объркани – ще познаете, че Богъ работи“.
Казвамъ: На всинца ви сега пожелавамъ да имате съзнание, че Господь съ Духа си живѣе въ васъ.
Да виждате, че Господь не само въ васъ живѣе, но живѣе и въ другитѣ. За този Господь ще имате уважение, тъй както себе си уважавате. То е много хубаво, понеже Господь е въ васъ. Тъй да го уважавате и въ другитѣ хора. Да виждате Господа въ другитѣ.
към беседата >>
Той остарява, заради богатството.
Казвамъ: Въ сегашния животъ хората остаряватъ, понеже безразборно харчатъ своята енергия. Богатиятъ тича, за да забогатѣе.
Той остарява, заради богатството.
Учениятъ тича, (за) да стане ученъ. И той остарява, заради учението. Религиозниятъ тича за религията. И той остарява, заради религията. Всички тичатъ и всички остаряватъ.
към беседата >>
То е Божественото.
Че въ свѣта живѣятъ съ мѫчение. Че въ свѣта хората се самоубиватъ, обезсмисля се животътъ имъ. Но и въ свѣта да сте, дето и да сте – всѣко нѣщо да го започнете съ любовь и да го свършите съ любовь. Да започнете всѣко нѣщо съ знание и да го свършите съ знание. Да започнешъ всѣко нѣщо съ истина и да го свършишъ съ свобода.
То е Божественото.
И въ началото и въ края да е любовьта. Въ началото знанието и въ края знанието – да придобиешъ малко. Единъ художникъ, който започва съ свобода да рисува една картина – за себе си е полезенъ, той рисува добре. Нѣкои казватъ, че е даровитъ. Казвамъ: Всинца сте даровити хора.
към беседата >>
Да виждате, че Господь не само въ васъ живѣе, но живѣе и въ другитѣ.
И Писанието казва: „Апостолъ Павелъ, като се моли три пѫти за единъ свой недѫгъ, който имаше, Господь му казва: „Достатъчна ти е моята благодать, понеже моята сила се показва въ твоята немощь. Онова, което ти не можешъ да направишъ, азъ ще го направя“. Казва още: „Потърсете ме въ деня скърбенъ. Потърсете ме въ день, когато всичкитѣ ви работи сѫ объркани – ще познаете, че Богъ работи“. Казвамъ: На всинца ви сега пожелавамъ да имате съзнание, че Господь съ Духа си живѣе въ васъ.
Да виждате, че Господь не само въ васъ живѣе, но живѣе и въ другитѣ.
За този Господь ще имате уважение, тъй както себе си уважавате. То е много хубаво, понеже Господь е въ васъ. Тъй да го уважавате и въ другитѣ хора. Да виждате Господа въ другитѣ. Макаръ, че има погрѣшки, нищо не значи.
към беседата >>
Учениятъ тича, (за) да стане ученъ.
Казвамъ: Въ сегашния животъ хората остаряватъ, понеже безразборно харчатъ своята енергия. Богатиятъ тича, за да забогатѣе. Той остарява, заради богатството.
Учениятъ тича, (за) да стане ученъ.
И той остарява, заради учението. Религиозниятъ тича за религията. И той остарява, заради религията. Всички тичатъ и всички остаряватъ. Учението има за цель да ни научи да харчимъ най-малка енергия, за да бѫдемъ млади.
към беседата >>
И въ началото и въ края да е любовьта.
Че въ свѣта хората се самоубиватъ, обезсмисля се животътъ имъ. Но и въ свѣта да сте, дето и да сте – всѣко нѣщо да го започнете съ любовь и да го свършите съ любовь. Да започнете всѣко нѣщо съ знание и да го свършите съ знание. Да започнешъ всѣко нѣщо съ истина и да го свършишъ съ свобода. То е Божественото.
И въ началото и въ края да е любовьта.
Въ началото знанието и въ края знанието – да придобиешъ малко. Единъ художникъ, който започва съ свобода да рисува една картина – за себе си е полезенъ, той рисува добре. Нѣкои казватъ, че е даровитъ. Казвамъ: Всинца сте даровити хора. Споредъ онова, което азъ зная, всичкитѣ хора сѫ еднакво одарени.
към беседата >>
За този Господь ще имате уважение, тъй както себе си уважавате.
Онова, което ти не можешъ да направишъ, азъ ще го направя“. Казва още: „Потърсете ме въ деня скърбенъ. Потърсете ме въ день, когато всичкитѣ ви работи сѫ объркани – ще познаете, че Богъ работи“. Казвамъ: На всинца ви сега пожелавамъ да имате съзнание, че Господь съ Духа си живѣе въ васъ. Да виждате, че Господь не само въ васъ живѣе, но живѣе и въ другитѣ.
За този Господь ще имате уважение, тъй както себе си уважавате.
То е много хубаво, понеже Господь е въ васъ. Тъй да го уважавате и въ другитѣ хора. Да виждате Господа въ другитѣ. Макаръ, че има погрѣшки, нищо не значи. Детето прави много погрѣшки, но не отъ желание, но естеството на човѣка е такова.
към беседата >>
И той остарява, заради учението.
Казвамъ: Въ сегашния животъ хората остаряватъ, понеже безразборно харчатъ своята енергия. Богатиятъ тича, за да забогатѣе. Той остарява, заради богатството. Учениятъ тича, (за) да стане ученъ.
И той остарява, заради учението.
Религиозниятъ тича за религията. И той остарява, заради религията. Всички тичатъ и всички остаряватъ. Учението има за цель да ни научи да харчимъ най-малка енергия, за да бѫдемъ млади. Сега не съмъ и противъ това, може хората да се сърдятъ.
към беседата >>
Въ началото знанието и въ края знанието – да придобиешъ малко.
Но и въ свѣта да сте, дето и да сте – всѣко нѣщо да го започнете съ любовь и да го свършите съ любовь. Да започнете всѣко нѣщо съ знание и да го свършите съ знание. Да започнешъ всѣко нѣщо съ истина и да го свършишъ съ свобода. То е Божественото. И въ началото и въ края да е любовьта.
Въ началото знанието и въ края знанието – да придобиешъ малко.
Единъ художникъ, който започва съ свобода да рисува една картина – за себе си е полезенъ, той рисува добре. Нѣкои казватъ, че е даровитъ. Казвамъ: Всинца сте даровити хора. Споредъ онова, което азъ зная, всичкитѣ хора сѫ еднакво одарени. Всички хора, които сѫ излѣзли отъ Бога, сѫ приели дарбата.
към беседата >>
То е много хубаво, понеже Господь е въ васъ.
Казва още: „Потърсете ме въ деня скърбенъ. Потърсете ме въ день, когато всичкитѣ ви работи сѫ объркани – ще познаете, че Богъ работи“. Казвамъ: На всинца ви сега пожелавамъ да имате съзнание, че Господь съ Духа си живѣе въ васъ. Да виждате, че Господь не само въ васъ живѣе, но живѣе и въ другитѣ. За този Господь ще имате уважение, тъй както себе си уважавате.
То е много хубаво, понеже Господь е въ васъ.
Тъй да го уважавате и въ другитѣ хора. Да виждате Господа въ другитѣ. Макаръ, че има погрѣшки, нищо не значи. Детето прави много погрѣшки, но не отъ желание, но естеството на човѣка е такова. Туй дете е съ тия недѫзи, но майката вижда хубавото.
към беседата >>
Религиозниятъ тича за религията.
Казвамъ: Въ сегашния животъ хората остаряватъ, понеже безразборно харчатъ своята енергия. Богатиятъ тича, за да забогатѣе. Той остарява, заради богатството. Учениятъ тича, (за) да стане ученъ. И той остарява, заради учението.
Религиозниятъ тича за религията.
И той остарява, заради религията. Всички тичатъ и всички остаряватъ. Учението има за цель да ни научи да харчимъ най-малка енергия, за да бѫдемъ млади. Сега не съмъ и противъ това, може хората да се сърдятъ. Ти нѣкога въ сръднята кипнешъ.
към беседата >>
Единъ художникъ, който започва съ свобода да рисува една картина – за себе си е полезенъ, той рисува добре.
Да започнете всѣко нѣщо съ знание и да го свършите съ знание. Да започнешъ всѣко нѣщо съ истина и да го свършишъ съ свобода. То е Божественото. И въ началото и въ края да е любовьта. Въ началото знанието и въ края знанието – да придобиешъ малко.
Единъ художникъ, който започва съ свобода да рисува една картина – за себе си е полезенъ, той рисува добре.
Нѣкои казватъ, че е даровитъ. Казвамъ: Всинца сте даровити хора. Споредъ онова, което азъ зная, всичкитѣ хора сѫ еднакво одарени. Всички хора, които сѫ излѣзли отъ Бога, сѫ приели дарбата. Нѣкои сѫ станали по-известни – тѣ сѫ работили повече.
към беседата >>
Тъй да го уважавате и въ другитѣ хора.
Потърсете ме въ день, когато всичкитѣ ви работи сѫ объркани – ще познаете, че Богъ работи“. Казвамъ: На всинца ви сега пожелавамъ да имате съзнание, че Господь съ Духа си живѣе въ васъ. Да виждате, че Господь не само въ васъ живѣе, но живѣе и въ другитѣ. За този Господь ще имате уважение, тъй както себе си уважавате. То е много хубаво, понеже Господь е въ васъ.
Тъй да го уважавате и въ другитѣ хора.
Да виждате Господа въ другитѣ. Макаръ, че има погрѣшки, нищо не значи. Детето прави много погрѣшки, но не отъ желание, но естеството на човѣка е такова. Туй дете е съ тия недѫзи, но майката вижда хубавото. Хубавото, което за бѫдеще ще дойде.
към беседата >>
И той остарява, заради религията.
Богатиятъ тича, за да забогатѣе. Той остарява, заради богатството. Учениятъ тича, (за) да стане ученъ. И той остарява, заради учението. Религиозниятъ тича за религията.
И той остарява, заради религията.
Всички тичатъ и всички остаряватъ. Учението има за цель да ни научи да харчимъ най-малка енергия, за да бѫдемъ млади. Сега не съмъ и противъ това, може хората да се сърдятъ. Ти нѣкога въ сръднята кипнешъ. Наблюдавайте себе си, че когато кипвате – ти не може да се въздържашъ.
към беседата >>
Нѣкои казватъ, че е даровитъ.
Да започнешъ всѣко нѣщо съ истина и да го свършишъ съ свобода. То е Божественото. И въ началото и въ края да е любовьта. Въ началото знанието и въ края знанието – да придобиешъ малко. Единъ художникъ, който започва съ свобода да рисува една картина – за себе си е полезенъ, той рисува добре.
Нѣкои казватъ, че е даровитъ.
Казвамъ: Всинца сте даровити хора. Споредъ онова, което азъ зная, всичкитѣ хора сѫ еднакво одарени. Всички хора, които сѫ излѣзли отъ Бога, сѫ приели дарбата. Нѣкои сѫ станали по-известни – тѣ сѫ работили повече. Други не сѫ работили, следствие на това тѣ сѫ занемарили благата.
към беседата >>
Да виждате Господа въ другитѣ.
Казвамъ: На всинца ви сега пожелавамъ да имате съзнание, че Господь съ Духа си живѣе въ васъ. Да виждате, че Господь не само въ васъ живѣе, но живѣе и въ другитѣ. За този Господь ще имате уважение, тъй както себе си уважавате. То е много хубаво, понеже Господь е въ васъ. Тъй да го уважавате и въ другитѣ хора.
Да виждате Господа въ другитѣ.
Макаръ, че има погрѣшки, нищо не значи. Детето прави много погрѣшки, но не отъ желание, но естеството на човѣка е такова. Туй дете е съ тия недѫзи, но майката вижда хубавото. Хубавото, което за бѫдеще ще дойде. Сегашнитѣ погрѣшки ще ги оставимъ настрана.
към беседата >>
Всички тичатъ и всички остаряватъ.
Той остарява, заради богатството. Учениятъ тича, (за) да стане ученъ. И той остарява, заради учението. Религиозниятъ тича за религията. И той остарява, заради религията.
Всички тичатъ и всички остаряватъ.
Учението има за цель да ни научи да харчимъ най-малка енергия, за да бѫдемъ млади. Сега не съмъ и противъ това, може хората да се сърдятъ. Ти нѣкога въ сръднята кипнешъ. Наблюдавайте себе си, че когато кипвате – ти не може да се въздържашъ. Това е едно болезнено състояние.
към беседата >>
Казвамъ: Всинца сте даровити хора.
То е Божественото. И въ началото и въ края да е любовьта. Въ началото знанието и въ края знанието – да придобиешъ малко. Единъ художникъ, който започва съ свобода да рисува една картина – за себе си е полезенъ, той рисува добре. Нѣкои казватъ, че е даровитъ.
Казвамъ: Всинца сте даровити хора.
Споредъ онова, което азъ зная, всичкитѣ хора сѫ еднакво одарени. Всички хора, които сѫ излѣзли отъ Бога, сѫ приели дарбата. Нѣкои сѫ станали по-известни – тѣ сѫ работили повече. Други не сѫ работили, следствие на това тѣ сѫ занемарили благата. Тогава ходимъ да търсимъ нѣкой да ни помага тукъ и тамъ.
към беседата >>
Макаръ, че има погрѣшки, нищо не значи.
Да виждате, че Господь не само въ васъ живѣе, но живѣе и въ другитѣ. За този Господь ще имате уважение, тъй както себе си уважавате. То е много хубаво, понеже Господь е въ васъ. Тъй да го уважавате и въ другитѣ хора. Да виждате Господа въ другитѣ.
Макаръ, че има погрѣшки, нищо не значи.
Детето прави много погрѣшки, но не отъ желание, но естеството на човѣка е такова. Туй дете е съ тия недѫзи, но майката вижда хубавото. Хубавото, което за бѫдеще ще дойде. Сегашнитѣ погрѣшки ще ги оставимъ настрана. Тогава ще се родятъ по-хубави отношения и може да работимъ.
към беседата >>
Учението има за цель да ни научи да харчимъ най-малка енергия, за да бѫдемъ млади.
Учениятъ тича, (за) да стане ученъ. И той остарява, заради учението. Религиозниятъ тича за религията. И той остарява, заради религията. Всички тичатъ и всички остаряватъ.
Учението има за цель да ни научи да харчимъ най-малка енергия, за да бѫдемъ млади.
Сега не съмъ и противъ това, може хората да се сърдятъ. Ти нѣкога въ сръднята кипнешъ. Наблюдавайте себе си, че когато кипвате – ти не може да се въздържашъ. Това е едно болезнено състояние. Забелязалъ съмъ мнозина отъ васъ да кипвате за малки работи.
към беседата >>
Споредъ онова, което азъ зная, всичкитѣ хора сѫ еднакво одарени.
И въ началото и въ края да е любовьта. Въ началото знанието и въ края знанието – да придобиешъ малко. Единъ художникъ, който започва съ свобода да рисува една картина – за себе си е полезенъ, той рисува добре. Нѣкои казватъ, че е даровитъ. Казвамъ: Всинца сте даровити хора.
Споредъ онова, което азъ зная, всичкитѣ хора сѫ еднакво одарени.
Всички хора, които сѫ излѣзли отъ Бога, сѫ приели дарбата. Нѣкои сѫ станали по-известни – тѣ сѫ работили повече. Други не сѫ работили, следствие на това тѣ сѫ занемарили благата. Тогава ходимъ да търсимъ нѣкой да ни помага тукъ и тамъ. Щомъ дойдемъ до разбирането – да потърсимъ това, което Богъ е вложилъ въ насъ.
към беседата >>
Детето прави много погрѣшки, но не отъ желание, но естеството на човѣка е такова.
За този Господь ще имате уважение, тъй както себе си уважавате. То е много хубаво, понеже Господь е въ васъ. Тъй да го уважавате и въ другитѣ хора. Да виждате Господа въ другитѣ. Макаръ, че има погрѣшки, нищо не значи.
Детето прави много погрѣшки, но не отъ желание, но естеството на човѣка е такова.
Туй дете е съ тия недѫзи, но майката вижда хубавото. Хубавото, което за бѫдеще ще дойде. Сегашнитѣ погрѣшки ще ги оставимъ настрана. Тогава ще се родятъ по-хубави отношения и може да работимъ. Музиканти ще има, художници ще има, инженери, всичкитѣ изкуства – всичко като по вода ще тръгне.
към беседата >>
Сега не съмъ и противъ това, може хората да се сърдятъ.
И той остарява, заради учението. Религиозниятъ тича за религията. И той остарява, заради религията. Всички тичатъ и всички остаряватъ. Учението има за цель да ни научи да харчимъ най-малка енергия, за да бѫдемъ млади.
Сега не съмъ и противъ това, може хората да се сърдятъ.
Ти нѣкога въ сръднята кипнешъ. Наблюдавайте себе си, че когато кипвате – ти не може да се въздържашъ. Това е едно болезнено състояние. Забелязалъ съмъ мнозина отъ васъ да кипвате за малки работи. Казалъ нѣкой нѣкоя дума по вашъ адресъ и четири реда сълзи потекли отъ очитѣ ви.
към беседата >>
Всички хора, които сѫ излѣзли отъ Бога, сѫ приели дарбата.
Въ началото знанието и въ края знанието – да придобиешъ малко. Единъ художникъ, който започва съ свобода да рисува една картина – за себе си е полезенъ, той рисува добре. Нѣкои казватъ, че е даровитъ. Казвамъ: Всинца сте даровити хора. Споредъ онова, което азъ зная, всичкитѣ хора сѫ еднакво одарени.
Всички хора, които сѫ излѣзли отъ Бога, сѫ приели дарбата.
Нѣкои сѫ станали по-известни – тѣ сѫ работили повече. Други не сѫ работили, следствие на това тѣ сѫ занемарили благата. Тогава ходимъ да търсимъ нѣкой да ни помага тукъ и тамъ. Щомъ дойдемъ до разбирането – да потърсимъ това, което Богъ е вложилъ въ насъ. Ти може да имашъ една отлична паметь, ти може да имашъ едно отлично музикално чувство, ти може да имашъ едно чувство къмъ изкуствата.
към беседата >>
Туй дете е съ тия недѫзи, но майката вижда хубавото.
То е много хубаво, понеже Господь е въ васъ. Тъй да го уважавате и въ другитѣ хора. Да виждате Господа въ другитѣ. Макаръ, че има погрѣшки, нищо не значи. Детето прави много погрѣшки, но не отъ желание, но естеството на човѣка е такова.
Туй дете е съ тия недѫзи, но майката вижда хубавото.
Хубавото, което за бѫдеще ще дойде. Сегашнитѣ погрѣшки ще ги оставимъ настрана. Тогава ще се родятъ по-хубави отношения и може да работимъ. Музиканти ще има, художници ще има, инженери, всичкитѣ изкуства – всичко като по вода ще тръгне. Нѣма да има нѣщо невъзможно въ свѣта.
към беседата >>
Ти нѣкога въ сръднята кипнешъ.
Религиозниятъ тича за религията. И той остарява, заради религията. Всички тичатъ и всички остаряватъ. Учението има за цель да ни научи да харчимъ най-малка енергия, за да бѫдемъ млади. Сега не съмъ и противъ това, може хората да се сърдятъ.
Ти нѣкога въ сръднята кипнешъ.
Наблюдавайте себе си, че когато кипвате – ти не може да се въздържашъ. Това е едно болезнено състояние. Забелязалъ съмъ мнозина отъ васъ да кипвате за малки работи. Казалъ нѣкой нѣкоя дума по вашъ адресъ и четири реда сълзи потекли отъ очитѣ ви. Казвате: „Времето се развалило“.
към беседата >>
Нѣкои сѫ станали по-известни – тѣ сѫ работили повече.
Единъ художникъ, който започва съ свобода да рисува една картина – за себе си е полезенъ, той рисува добре. Нѣкои казватъ, че е даровитъ. Казвамъ: Всинца сте даровити хора. Споредъ онова, което азъ зная, всичкитѣ хора сѫ еднакво одарени. Всички хора, които сѫ излѣзли отъ Бога, сѫ приели дарбата.
Нѣкои сѫ станали по-известни – тѣ сѫ работили повече.
Други не сѫ работили, следствие на това тѣ сѫ занемарили благата. Тогава ходимъ да търсимъ нѣкой да ни помага тукъ и тамъ. Щомъ дойдемъ до разбирането – да потърсимъ това, което Богъ е вложилъ въ насъ. Ти може да имашъ една отлична паметь, ти може да имашъ едно отлично музикално чувство, ти може да имашъ едно чувство къмъ изкуствата. Въ много направления може да се проявишъ.
към беседата >>
Хубавото, което за бѫдеще ще дойде.
Тъй да го уважавате и въ другитѣ хора. Да виждате Господа въ другитѣ. Макаръ, че има погрѣшки, нищо не значи. Детето прави много погрѣшки, но не отъ желание, но естеството на човѣка е такова. Туй дете е съ тия недѫзи, но майката вижда хубавото.
Хубавото, което за бѫдеще ще дойде.
Сегашнитѣ погрѣшки ще ги оставимъ настрана. Тогава ще се родятъ по-хубави отношения и може да работимъ. Музиканти ще има, художници ще има, инженери, всичкитѣ изкуства – всичко като по вода ще тръгне. Нѣма да има нѣщо невъзможно въ свѣта. За такъвъ единъ опитъ насъ ни трѣбватъ 25 години най-малко.
към беседата >>
Наблюдавайте себе си, че когато кипвате – ти не може да се въздържашъ.
И той остарява, заради религията. Всички тичатъ и всички остаряватъ. Учението има за цель да ни научи да харчимъ най-малка енергия, за да бѫдемъ млади. Сега не съмъ и противъ това, може хората да се сърдятъ. Ти нѣкога въ сръднята кипнешъ.
Наблюдавайте себе си, че когато кипвате – ти не може да се въздържашъ.
Това е едно болезнено състояние. Забелязалъ съмъ мнозина отъ васъ да кипвате за малки работи. Казалъ нѣкой нѣкоя дума по вашъ адресъ и четири реда сълзи потекли отъ очитѣ ви. Казвате: „Времето се развалило“. Не се е развалило времето.
към беседата >>
Други не сѫ работили, следствие на това тѣ сѫ занемарили благата.
Нѣкои казватъ, че е даровитъ. Казвамъ: Всинца сте даровити хора. Споредъ онова, което азъ зная, всичкитѣ хора сѫ еднакво одарени. Всички хора, които сѫ излѣзли отъ Бога, сѫ приели дарбата. Нѣкои сѫ станали по-известни – тѣ сѫ работили повече.
Други не сѫ работили, следствие на това тѣ сѫ занемарили благата.
Тогава ходимъ да търсимъ нѣкой да ни помага тукъ и тамъ. Щомъ дойдемъ до разбирането – да потърсимъ това, което Богъ е вложилъ въ насъ. Ти може да имашъ една отлична паметь, ти може да имашъ едно отлично музикално чувство, ти може да имашъ едно чувство къмъ изкуствата. Въ много направления може да се проявишъ. Когато правилно проявявашъ чувствата – ти се разширявашъ, нищо не те спъва, работа има.
към беседата >>
Сегашнитѣ погрѣшки ще ги оставимъ настрана.
Да виждате Господа въ другитѣ. Макаръ, че има погрѣшки, нищо не значи. Детето прави много погрѣшки, но не отъ желание, но естеството на човѣка е такова. Туй дете е съ тия недѫзи, но майката вижда хубавото. Хубавото, което за бѫдеще ще дойде.
Сегашнитѣ погрѣшки ще ги оставимъ настрана.
Тогава ще се родятъ по-хубави отношения и може да работимъ. Музиканти ще има, художници ще има, инженери, всичкитѣ изкуства – всичко като по вода ще тръгне. Нѣма да има нѣщо невъзможно въ свѣта. За такъвъ единъ опитъ насъ ни трѣбватъ 25 години най-малко. За да приложите тази лекция, която ви говоря, трѣбватъ 25 години.
към беседата >>
Това е едно болезнено състояние.
Всички тичатъ и всички остаряватъ. Учението има за цель да ни научи да харчимъ най-малка енергия, за да бѫдемъ млади. Сега не съмъ и противъ това, може хората да се сърдятъ. Ти нѣкога въ сръднята кипнешъ. Наблюдавайте себе си, че когато кипвате – ти не може да се въздържашъ.
Това е едно болезнено състояние.
Забелязалъ съмъ мнозина отъ васъ да кипвате за малки работи. Казалъ нѣкой нѣкоя дума по вашъ адресъ и четири реда сълзи потекли отъ очитѣ ви. Казвате: „Времето се развалило“. Не се е развалило времето. Провѣтрение става.
към беседата >>
Тогава ходимъ да търсимъ нѣкой да ни помага тукъ и тамъ.
Казвамъ: Всинца сте даровити хора. Споредъ онова, което азъ зная, всичкитѣ хора сѫ еднакво одарени. Всички хора, които сѫ излѣзли отъ Бога, сѫ приели дарбата. Нѣкои сѫ станали по-известни – тѣ сѫ работили повече. Други не сѫ работили, следствие на това тѣ сѫ занемарили благата.
Тогава ходимъ да търсимъ нѣкой да ни помага тукъ и тамъ.
Щомъ дойдемъ до разбирането – да потърсимъ това, което Богъ е вложилъ въ насъ. Ти може да имашъ една отлична паметь, ти може да имашъ едно отлично музикално чувство, ти може да имашъ едно чувство къмъ изкуствата. Въ много направления може да се проявишъ. Когато правилно проявявашъ чувствата – ти се разширявашъ, нищо не те спъва, работа има. Щомъ чувствувашъ, че нѣщо те спъва – отклонилъ си се нѣкѫде.
към беседата >>
Тогава ще се родятъ по-хубави отношения и може да работимъ.
Макаръ, че има погрѣшки, нищо не значи. Детето прави много погрѣшки, но не отъ желание, но естеството на човѣка е такова. Туй дете е съ тия недѫзи, но майката вижда хубавото. Хубавото, което за бѫдеще ще дойде. Сегашнитѣ погрѣшки ще ги оставимъ настрана.
Тогава ще се родятъ по-хубави отношения и може да работимъ.
Музиканти ще има, художници ще има, инженери, всичкитѣ изкуства – всичко като по вода ще тръгне. Нѣма да има нѣщо невъзможно въ свѣта. За такъвъ единъ опитъ насъ ни трѣбватъ 25 години най-малко. За да приложите тази лекция, която ви говоря, трѣбватъ 25 години. Толкозъ е взело на мене – 25 години.
към беседата >>
Забелязалъ съмъ мнозина отъ васъ да кипвате за малки работи.
Учението има за цель да ни научи да харчимъ най-малка енергия, за да бѫдемъ млади. Сега не съмъ и противъ това, може хората да се сърдятъ. Ти нѣкога въ сръднята кипнешъ. Наблюдавайте себе си, че когато кипвате – ти не може да се въздържашъ. Това е едно болезнено състояние.
Забелязалъ съмъ мнозина отъ васъ да кипвате за малки работи.
Казалъ нѣкой нѣкоя дума по вашъ адресъ и четири реда сълзи потекли отъ очитѣ ви. Казвате: „Времето се развалило“. Не се е развалило времето. Провѣтрение става. Въ Божествената кѫща вѣтърътъ се движи.
към беседата >>
Щомъ дойдемъ до разбирането – да потърсимъ това, което Богъ е вложилъ въ насъ.
Споредъ онова, което азъ зная, всичкитѣ хора сѫ еднакво одарени. Всички хора, които сѫ излѣзли отъ Бога, сѫ приели дарбата. Нѣкои сѫ станали по-известни – тѣ сѫ работили повече. Други не сѫ работили, следствие на това тѣ сѫ занемарили благата. Тогава ходимъ да търсимъ нѣкой да ни помага тукъ и тамъ.
Щомъ дойдемъ до разбирането – да потърсимъ това, което Богъ е вложилъ въ насъ.
Ти може да имашъ една отлична паметь, ти може да имашъ едно отлично музикално чувство, ти може да имашъ едно чувство къмъ изкуствата. Въ много направления може да се проявишъ. Когато правилно проявявашъ чувствата – ти се разширявашъ, нищо не те спъва, работа има. Щомъ чувствувашъ, че нѣщо те спъва – отклонилъ си се нѣкѫде. Не мислете, че тия – талантливитѣ, гениалнитѣ хора, наготово имъ сѫ дадени дарбитѣ.
към беседата >>
Музиканти ще има, художници ще има, инженери, всичкитѣ изкуства – всичко като по вода ще тръгне.
Детето прави много погрѣшки, но не отъ желание, но естеството на човѣка е такова. Туй дете е съ тия недѫзи, но майката вижда хубавото. Хубавото, което за бѫдеще ще дойде. Сегашнитѣ погрѣшки ще ги оставимъ настрана. Тогава ще се родятъ по-хубави отношения и може да работимъ.
Музиканти ще има, художници ще има, инженери, всичкитѣ изкуства – всичко като по вода ще тръгне.
Нѣма да има нѣщо невъзможно въ свѣта. За такъвъ единъ опитъ насъ ни трѣбватъ 25 години най-малко. За да приложите тази лекция, която ви говоря, трѣбватъ 25 години. Толкозъ е взело на мене – 25 години. Всѣки, каквито желания има въ себе си, каквито мисли имате, които въ живота си да ги реализирате.
към беседата >>
Казалъ нѣкой нѣкоя дума по вашъ адресъ и четири реда сълзи потекли отъ очитѣ ви.
Сега не съмъ и противъ това, може хората да се сърдятъ. Ти нѣкога въ сръднята кипнешъ. Наблюдавайте себе си, че когато кипвате – ти не може да се въздържашъ. Това е едно болезнено състояние. Забелязалъ съмъ мнозина отъ васъ да кипвате за малки работи.
Казалъ нѣкой нѣкоя дума по вашъ адресъ и четири реда сълзи потекли отъ очитѣ ви.
Казвате: „Времето се развалило“. Не се е развалило времето. Провѣтрение става. Въ Божествената кѫща вѣтърътъ се движи. Казва: „Студено станало“.
към беседата >>
Ти може да имашъ една отлична паметь, ти може да имашъ едно отлично музикално чувство, ти може да имашъ едно чувство къмъ изкуствата.
Всички хора, които сѫ излѣзли отъ Бога, сѫ приели дарбата. Нѣкои сѫ станали по-известни – тѣ сѫ работили повече. Други не сѫ работили, следствие на това тѣ сѫ занемарили благата. Тогава ходимъ да търсимъ нѣкой да ни помага тукъ и тамъ. Щомъ дойдемъ до разбирането – да потърсимъ това, което Богъ е вложилъ въ насъ.
Ти може да имашъ една отлична паметь, ти може да имашъ едно отлично музикално чувство, ти може да имашъ едно чувство къмъ изкуствата.
Въ много направления може да се проявишъ. Когато правилно проявявашъ чувствата – ти се разширявашъ, нищо не те спъва, работа има. Щомъ чувствувашъ, че нѣщо те спъва – отклонилъ си се нѣкѫде. Не мислете, че тия – талантливитѣ, гениалнитѣ хора, наготово имъ сѫ дадени дарбитѣ. Тѣ преди вѣкове сѫ работили.
към беседата >>
Нѣма да има нѣщо невъзможно въ свѣта.
Туй дете е съ тия недѫзи, но майката вижда хубавото. Хубавото, което за бѫдеще ще дойде. Сегашнитѣ погрѣшки ще ги оставимъ настрана. Тогава ще се родятъ по-хубави отношения и може да работимъ. Музиканти ще има, художници ще има, инженери, всичкитѣ изкуства – всичко като по вода ще тръгне.
Нѣма да има нѣщо невъзможно въ свѣта.
За такъвъ единъ опитъ насъ ни трѣбватъ 25 години най-малко. За да приложите тази лекция, която ви говоря, трѣбватъ 25 години. Толкозъ е взело на мене – 25 години. Всѣки, каквито желания има въ себе си, каквито мисли имате, които въ живота си да ги реализирате. Да се научи човѣкъ да обича хората – то е разрешението на въпроса.
към беседата >>
Казвате: „Времето се развалило“.
Ти нѣкога въ сръднята кипнешъ. Наблюдавайте себе си, че когато кипвате – ти не може да се въздържашъ. Това е едно болезнено състояние. Забелязалъ съмъ мнозина отъ васъ да кипвате за малки работи. Казалъ нѣкой нѣкоя дума по вашъ адресъ и четири реда сълзи потекли отъ очитѣ ви.
Казвате: „Времето се развалило“.
Не се е развалило времето. Провѣтрение става. Въ Божествената кѫща вѣтърътъ се движи. Казва: „Студено станало“. Хладина влѣзла.
към беседата >>
Въ много направления може да се проявишъ.
Нѣкои сѫ станали по-известни – тѣ сѫ работили повече. Други не сѫ работили, следствие на това тѣ сѫ занемарили благата. Тогава ходимъ да търсимъ нѣкой да ни помага тукъ и тамъ. Щомъ дойдемъ до разбирането – да потърсимъ това, което Богъ е вложилъ въ насъ. Ти може да имашъ една отлична паметь, ти може да имашъ едно отлично музикално чувство, ти може да имашъ едно чувство къмъ изкуствата.
Въ много направления може да се проявишъ.
Когато правилно проявявашъ чувствата – ти се разширявашъ, нищо не те спъва, работа има. Щомъ чувствувашъ, че нѣщо те спъва – отклонилъ си се нѣкѫде. Не мислете, че тия – талантливитѣ, гениалнитѣ хора, наготово имъ сѫ дадени дарбитѣ. Тѣ преди вѣкове сѫ работили. Дошълъ този човѣкъ – работи.
към беседата >>
За такъвъ единъ опитъ насъ ни трѣбватъ 25 години най-малко.
Хубавото, което за бѫдеще ще дойде. Сегашнитѣ погрѣшки ще ги оставимъ настрана. Тогава ще се родятъ по-хубави отношения и може да работимъ. Музиканти ще има, художници ще има, инженери, всичкитѣ изкуства – всичко като по вода ще тръгне. Нѣма да има нѣщо невъзможно въ свѣта.
За такъвъ единъ опитъ насъ ни трѣбватъ 25 години най-малко.
За да приложите тази лекция, която ви говоря, трѣбватъ 25 години. Толкозъ е взело на мене – 25 години. Всѣки, каквито желания има въ себе си, каквито мисли имате, които въ живота си да ги реализирате. Да се научи човѣкъ да обича хората – то е разрешението на въпроса. Като видишъ човѣка, да видишъ нѣкоя хубава черта.
към беседата >>
Не се е развалило времето.
Наблюдавайте себе си, че когато кипвате – ти не може да се въздържашъ. Това е едно болезнено състояние. Забелязалъ съмъ мнозина отъ васъ да кипвате за малки работи. Казалъ нѣкой нѣкоя дума по вашъ адресъ и четири реда сълзи потекли отъ очитѣ ви. Казвате: „Времето се развалило“.
Не се е развалило времето.
Провѣтрение става. Въ Божествената кѫща вѣтърътъ се движи. Казва: „Студено станало“. Хладина влѣзла. Нѣкои хора вече сѫ се изпотили и молятъ за хладина.
към беседата >>
Когато правилно проявявашъ чувствата – ти се разширявашъ, нищо не те спъва, работа има.
Други не сѫ работили, следствие на това тѣ сѫ занемарили благата. Тогава ходимъ да търсимъ нѣкой да ни помага тукъ и тамъ. Щомъ дойдемъ до разбирането – да потърсимъ това, което Богъ е вложилъ въ насъ. Ти може да имашъ една отлична паметь, ти може да имашъ едно отлично музикално чувство, ти може да имашъ едно чувство къмъ изкуствата. Въ много направления може да се проявишъ.
Когато правилно проявявашъ чувствата – ти се разширявашъ, нищо не те спъва, работа има.
Щомъ чувствувашъ, че нѣщо те спъва – отклонилъ си се нѣкѫде. Не мислете, че тия – талантливитѣ, гениалнитѣ хора, наготово имъ сѫ дадени дарбитѣ. Тѣ преди вѣкове сѫ работили. Дошълъ този човѣкъ – работи. То е било трудъ и постоянство.
към беседата >>
За да приложите тази лекция, която ви говоря, трѣбватъ 25 години.
Сегашнитѣ погрѣшки ще ги оставимъ настрана. Тогава ще се родятъ по-хубави отношения и може да работимъ. Музиканти ще има, художници ще има, инженери, всичкитѣ изкуства – всичко като по вода ще тръгне. Нѣма да има нѣщо невъзможно въ свѣта. За такъвъ единъ опитъ насъ ни трѣбватъ 25 години най-малко.
За да приложите тази лекция, която ви говоря, трѣбватъ 25 години.
Толкозъ е взело на мене – 25 години. Всѣки, каквито желания има въ себе си, каквито мисли имате, които въ живота си да ги реализирате. Да се научи човѣкъ да обича хората – то е разрешението на въпроса. Като видишъ човѣка, да видишъ нѣкоя хубава черта. Азъ за мене си пазя едно правило: Като видя човѣка, най-първо да видя хубавото, да видя доброто въ него.
към беседата >>
Провѣтрение става.
Това е едно болезнено състояние. Забелязалъ съмъ мнозина отъ васъ да кипвате за малки работи. Казалъ нѣкой нѣкоя дума по вашъ адресъ и четири реда сълзи потекли отъ очитѣ ви. Казвате: „Времето се развалило“. Не се е развалило времето.
Провѣтрение става.
Въ Божествената кѫща вѣтърътъ се движи. Казва: „Студено станало“. Хладина влѣзла. Нѣкои хора вече сѫ се изпотили и молятъ за хладина. Това не е студъ.
към беседата >>
Щомъ чувствувашъ, че нѣщо те спъва – отклонилъ си се нѣкѫде.
Тогава ходимъ да търсимъ нѣкой да ни помага тукъ и тамъ. Щомъ дойдемъ до разбирането – да потърсимъ това, което Богъ е вложилъ въ насъ. Ти може да имашъ една отлична паметь, ти може да имашъ едно отлично музикално чувство, ти може да имашъ едно чувство къмъ изкуствата. Въ много направления може да се проявишъ. Когато правилно проявявашъ чувствата – ти се разширявашъ, нищо не те спъва, работа има.
Щомъ чувствувашъ, че нѣщо те спъва – отклонилъ си се нѣкѫде.
Не мислете, че тия – талантливитѣ, гениалнитѣ хора, наготово имъ сѫ дадени дарбитѣ. Тѣ преди вѣкове сѫ работили. Дошълъ този човѣкъ – работи. То е било трудъ и постоянство.
към беседата >>
Толкозъ е взело на мене – 25 години.
Тогава ще се родятъ по-хубави отношения и може да работимъ. Музиканти ще има, художници ще има, инженери, всичкитѣ изкуства – всичко като по вода ще тръгне. Нѣма да има нѣщо невъзможно въ свѣта. За такъвъ единъ опитъ насъ ни трѣбватъ 25 години най-малко. За да приложите тази лекция, която ви говоря, трѣбватъ 25 години.
Толкозъ е взело на мене – 25 години.
Всѣки, каквито желания има въ себе си, каквито мисли имате, които въ живота си да ги реализирате. Да се научи човѣкъ да обича хората – то е разрешението на въпроса. Като видишъ човѣка, да видишъ нѣкоя хубава черта. Азъ за мене си пазя едно правило: Като видя човѣка, най-първо да видя хубавото, да видя доброто въ него. Другото после изпъква.
към беседата >>
Въ Божествената кѫща вѣтърътъ се движи.
Забелязалъ съмъ мнозина отъ васъ да кипвате за малки работи. Казалъ нѣкой нѣкоя дума по вашъ адресъ и четири реда сълзи потекли отъ очитѣ ви. Казвате: „Времето се развалило“. Не се е развалило времето. Провѣтрение става.
Въ Божествената кѫща вѣтърътъ се движи.
Казва: „Студено станало“. Хладина влѣзла. Нѣкои хора вече сѫ се изпотили и молятъ за хладина. Това не е студъ. За нѣкой човѣкъ този студъ е приятно разположение.
към беседата >>
Не мислете, че тия – талантливитѣ, гениалнитѣ хора, наготово имъ сѫ дадени дарбитѣ.
Щомъ дойдемъ до разбирането – да потърсимъ това, което Богъ е вложилъ въ насъ. Ти може да имашъ една отлична паметь, ти може да имашъ едно отлично музикално чувство, ти може да имашъ едно чувство къмъ изкуствата. Въ много направления може да се проявишъ. Когато правилно проявявашъ чувствата – ти се разширявашъ, нищо не те спъва, работа има. Щомъ чувствувашъ, че нѣщо те спъва – отклонилъ си се нѣкѫде.
Не мислете, че тия – талантливитѣ, гениалнитѣ хора, наготово имъ сѫ дадени дарбитѣ.
Тѣ преди вѣкове сѫ работили. Дошълъ този човѣкъ – работи. То е било трудъ и постоянство.
към беседата >>
Всѣки, каквито желания има въ себе си, каквито мисли имате, които въ живота си да ги реализирате.
Музиканти ще има, художници ще има, инженери, всичкитѣ изкуства – всичко като по вода ще тръгне. Нѣма да има нѣщо невъзможно въ свѣта. За такъвъ единъ опитъ насъ ни трѣбватъ 25 години най-малко. За да приложите тази лекция, която ви говоря, трѣбватъ 25 години. Толкозъ е взело на мене – 25 години.
Всѣки, каквито желания има въ себе си, каквито мисли имате, които въ живота си да ги реализирате.
Да се научи човѣкъ да обича хората – то е разрешението на въпроса. Като видишъ човѣка, да видишъ нѣкоя хубава черта. Азъ за мене си пазя едно правило: Като видя човѣка, най-първо да видя хубавото, да видя доброто въ него. Другото после изпъква. Като срещна нѣкого, искамъ да видя хубавото, после изпъкватъ и другитѣ черти – лошитѣ, но вече държа Божественото.
към беседата >>
Казва: „Студено станало“.
Казалъ нѣкой нѣкоя дума по вашъ адресъ и четири реда сълзи потекли отъ очитѣ ви. Казвате: „Времето се развалило“. Не се е развалило времето. Провѣтрение става. Въ Божествената кѫща вѣтърътъ се движи.
Казва: „Студено станало“.
Хладина влѣзла. Нѣкои хора вече сѫ се изпотили и молятъ за хладина. Това не е студъ. За нѣкой човѣкъ този студъ е приятно разположение. Хората въ студено време сѫ добри.
към беседата >>
Тѣ преди вѣкове сѫ работили.
Ти може да имашъ една отлична паметь, ти може да имашъ едно отлично музикално чувство, ти може да имашъ едно чувство къмъ изкуствата. Въ много направления може да се проявишъ. Когато правилно проявявашъ чувствата – ти се разширявашъ, нищо не те спъва, работа има. Щомъ чувствувашъ, че нѣщо те спъва – отклонилъ си се нѣкѫде. Не мислете, че тия – талантливитѣ, гениалнитѣ хора, наготово имъ сѫ дадени дарбитѣ.
Тѣ преди вѣкове сѫ работили.
Дошълъ този човѣкъ – работи. То е било трудъ и постоянство.
към беседата >>
Да се научи човѣкъ да обича хората – то е разрешението на въпроса.
Нѣма да има нѣщо невъзможно въ свѣта. За такъвъ единъ опитъ насъ ни трѣбватъ 25 години най-малко. За да приложите тази лекция, която ви говоря, трѣбватъ 25 години. Толкозъ е взело на мене – 25 години. Всѣки, каквито желания има въ себе си, каквито мисли имате, които въ живота си да ги реализирате.
Да се научи човѣкъ да обича хората – то е разрешението на въпроса.
Като видишъ човѣка, да видишъ нѣкоя хубава черта. Азъ за мене си пазя едно правило: Като видя човѣка, най-първо да видя хубавото, да видя доброто въ него. Другото после изпъква. Като срещна нѣкого, искамъ да видя хубавото, после изпъкватъ и другитѣ черти – лошитѣ, но вече държа Божественото. Щомъ не мога да видя въ единъ човѣкъ доброто, не мога да му помогна.
към беседата >>
Хладина влѣзла.
Казвате: „Времето се развалило“. Не се е развалило времето. Провѣтрение става. Въ Божествената кѫща вѣтърътъ се движи. Казва: „Студено станало“.
Хладина влѣзла.
Нѣкои хора вече сѫ се изпотили и молятъ за хладина. Това не е студъ. За нѣкой човѣкъ този студъ е приятно разположение. Хората въ студено време сѫ добри. Тури сприхавия на 35 градуса студъ – стегне се, вече започва да мисли.
към беседата >>
Дошълъ този човѣкъ – работи.
Въ много направления може да се проявишъ. Когато правилно проявявашъ чувствата – ти се разширявашъ, нищо не те спъва, работа има. Щомъ чувствувашъ, че нѣщо те спъва – отклонилъ си се нѣкѫде. Не мислете, че тия – талантливитѣ, гениалнитѣ хора, наготово имъ сѫ дадени дарбитѣ. Тѣ преди вѣкове сѫ работили.
Дошълъ този човѣкъ – работи.
То е било трудъ и постоянство.
към беседата >>
Като видишъ човѣка, да видишъ нѣкоя хубава черта.
За такъвъ единъ опитъ насъ ни трѣбватъ 25 години най-малко. За да приложите тази лекция, която ви говоря, трѣбватъ 25 години. Толкозъ е взело на мене – 25 години. Всѣки, каквито желания има въ себе си, каквито мисли имате, които въ живота си да ги реализирате. Да се научи човѣкъ да обича хората – то е разрешението на въпроса.
Като видишъ човѣка, да видишъ нѣкоя хубава черта.
Азъ за мене си пазя едно правило: Като видя човѣка, най-първо да видя хубавото, да видя доброто въ него. Другото после изпъква. Като срещна нѣкого, искамъ да видя хубавото, после изпъкватъ и другитѣ черти – лошитѣ, но вече държа Божественото. Щомъ не мога да видя въ единъ човѣкъ доброто, не мога да му помогна. Ако идешъ при нѣкой банкеринъ, като влѣзешъ – да му внушишъ да ти даде.
към беседата >>
Нѣкои хора вече сѫ се изпотили и молятъ за хладина.
Не се е развалило времето. Провѣтрение става. Въ Божествената кѫща вѣтърътъ се движи. Казва: „Студено станало“. Хладина влѣзла.
Нѣкои хора вече сѫ се изпотили и молятъ за хладина.
Това не е студъ. За нѣкой човѣкъ този студъ е приятно разположение. Хората въ студено време сѫ добри. Тури сприхавия на 35 градуса студъ – стегне се, вече започва да мисли. Хичъ не се сърди.
към беседата >>
То е било трудъ и постоянство.
Когато правилно проявявашъ чувствата – ти се разширявашъ, нищо не те спъва, работа има. Щомъ чувствувашъ, че нѣщо те спъва – отклонилъ си се нѣкѫде. Не мислете, че тия – талантливитѣ, гениалнитѣ хора, наготово имъ сѫ дадени дарбитѣ. Тѣ преди вѣкове сѫ работили. Дошълъ този човѣкъ – работи.
То е било трудъ и постоянство.
към беседата >>
Азъ за мене си пазя едно правило: Като видя човѣка, най-първо да видя хубавото, да видя доброто въ него.
За да приложите тази лекция, която ви говоря, трѣбватъ 25 години. Толкозъ е взело на мене – 25 години. Всѣки, каквито желания има въ себе си, каквито мисли имате, които въ живота си да ги реализирате. Да се научи човѣкъ да обича хората – то е разрешението на въпроса. Като видишъ човѣка, да видишъ нѣкоя хубава черта.
Азъ за мене си пазя едно правило: Като видя човѣка, най-първо да видя хубавото, да видя доброто въ него.
Другото после изпъква. Като срещна нѣкого, искамъ да видя хубавото, после изпъкватъ и другитѣ черти – лошитѣ, но вече държа Божественото. Щомъ не мога да видя въ единъ човѣкъ доброто, не мога да му помогна. Ако идешъ при нѣкой банкеринъ, като влѣзешъ – да му внушишъ да ти даде. Азъ, като погледна, ще му кажа: „25, 50 хиляди ще ми дадешъ“.
към беседата >>
Това не е студъ.
Провѣтрение става. Въ Божествената кѫща вѣтърътъ се движи. Казва: „Студено станало“. Хладина влѣзла. Нѣкои хора вече сѫ се изпотили и молятъ за хладина.
Това не е студъ.
За нѣкой човѣкъ този студъ е приятно разположение. Хората въ студено време сѫ добри. Тури сприхавия на 35 градуса студъ – стегне се, вече започва да мисли. Хичъ не се сърди. Казвамъ: Студеното време прави хората умни, сдържани, да мислятъ.
към беседата >>
Сега азъ бѣхъ на единъ концертъ на една млада ученичка, която даде единъ концертъ.
Сега азъ бѣхъ на единъ концертъ на една млада ученичка, която даде единъ концертъ.
Първата часть бѣше клавиръ на пиано, втората часть бѣше на цигулка. Доста мѫчни работи свири. Преди години бѣхъ слушалъ това момиче, тукъ въ салона свири. Сега е направила грамаденъ прогресъ. Прилежание трѣбва, трѣбва работа.
към беседата >>
Другото после изпъква.
Толкозъ е взело на мене – 25 години. Всѣки, каквито желания има въ себе си, каквито мисли имате, които въ живота си да ги реализирате. Да се научи човѣкъ да обича хората – то е разрешението на въпроса. Като видишъ човѣка, да видишъ нѣкоя хубава черта. Азъ за мене си пазя едно правило: Като видя човѣка, най-първо да видя хубавото, да видя доброто въ него.
Другото после изпъква.
Като срещна нѣкого, искамъ да видя хубавото, после изпъкватъ и другитѣ черти – лошитѣ, но вече държа Божественото. Щомъ не мога да видя въ единъ човѣкъ доброто, не мога да му помогна. Ако идешъ при нѣкой банкеринъ, като влѣзешъ – да му внушишъ да ти даде. Азъ, като погледна, ще му кажа: „25, 50 хиляди ще ми дадешъ“. Вие, при вашето незнание, какъ правите?
към беседата >>
За нѣкой човѣкъ този студъ е приятно разположение.
Въ Божествената кѫща вѣтърътъ се движи. Казва: „Студено станало“. Хладина влѣзла. Нѣкои хора вече сѫ се изпотили и молятъ за хладина. Това не е студъ.
За нѣкой човѣкъ този студъ е приятно разположение.
Хората въ студено време сѫ добри. Тури сприхавия на 35 градуса студъ – стегне се, вече започва да мисли. Хичъ не се сърди. Казвамъ: Студеното време прави хората умни, сдържани, да мислятъ. Въ топлото време може да иждивишъ повече енергия, отколкото въ студеното време.
към беседата >>
Първата часть бѣше клавиръ на пиано, втората часть бѣше на цигулка.
Сега азъ бѣхъ на единъ концертъ на една млада ученичка, която даде единъ концертъ.
Първата часть бѣше клавиръ на пиано, втората часть бѣше на цигулка.
Доста мѫчни работи свири. Преди години бѣхъ слушалъ това момиче, тукъ въ салона свири. Сега е направила грамаденъ прогресъ. Прилежание трѣбва, трѣбва работа. Въ какво седи таланта?
към беседата >>
Като срещна нѣкого, искамъ да видя хубавото, после изпъкватъ и другитѣ черти – лошитѣ, но вече държа Божественото.
Всѣки, каквито желания има въ себе си, каквито мисли имате, които въ живота си да ги реализирате. Да се научи човѣкъ да обича хората – то е разрешението на въпроса. Като видишъ човѣка, да видишъ нѣкоя хубава черта. Азъ за мене си пазя едно правило: Като видя човѣка, най-първо да видя хубавото, да видя доброто въ него. Другото после изпъква.
Като срещна нѣкого, искамъ да видя хубавото, после изпъкватъ и другитѣ черти – лошитѣ, но вече държа Божественото.
Щомъ не мога да видя въ единъ човѣкъ доброто, не мога да му помогна. Ако идешъ при нѣкой банкеринъ, като влѣзешъ – да му внушишъ да ти даде. Азъ, като погледна, ще му кажа: „25, 50 хиляди ще ми дадешъ“. Вие, при вашето незнание, какъ правите? Вие сте пръвъ министъръ, като влѣзешъ при банкера, 50 хиляди нѣма ли да ви даде?
към беседата >>
Хората въ студено време сѫ добри.
Казва: „Студено станало“. Хладина влѣзла. Нѣкои хора вече сѫ се изпотили и молятъ за хладина. Това не е студъ. За нѣкой човѣкъ този студъ е приятно разположение.
Хората въ студено време сѫ добри.
Тури сприхавия на 35 градуса студъ – стегне се, вече започва да мисли. Хичъ не се сърди. Казвамъ: Студеното време прави хората умни, сдържани, да мислятъ. Въ топлото време може да иждивишъ повече енергия, отколкото въ студеното време. Казвамъ: Въ студа умътъ работи, въ топлината сърдцето работи.
към беседата >>
Доста мѫчни работи свири.
Сега азъ бѣхъ на единъ концертъ на една млада ученичка, която даде единъ концертъ. Първата часть бѣше клавиръ на пиано, втората часть бѣше на цигулка.
Доста мѫчни работи свири.
Преди години бѣхъ слушалъ това момиче, тукъ въ салона свири. Сега е направила грамаденъ прогресъ. Прилежание трѣбва, трѣбва работа. Въ какво седи таланта? Тя е ученичка въ пети класъ и е една отъ първитѣ ученички въ гимназията, следва и въ Музикалната Академия.
към беседата >>
Щомъ не мога да видя въ единъ човѣкъ доброто, не мога да му помогна.
Да се научи човѣкъ да обича хората – то е разрешението на въпроса. Като видишъ човѣка, да видишъ нѣкоя хубава черта. Азъ за мене си пазя едно правило: Като видя човѣка, най-първо да видя хубавото, да видя доброто въ него. Другото после изпъква. Като срещна нѣкого, искамъ да видя хубавото, после изпъкватъ и другитѣ черти – лошитѣ, но вече държа Божественото.
Щомъ не мога да видя въ единъ човѣкъ доброто, не мога да му помогна.
Ако идешъ при нѣкой банкеринъ, като влѣзешъ – да му внушишъ да ти даде. Азъ, като погледна, ще му кажа: „25, 50 хиляди ще ми дадешъ“. Вие, при вашето незнание, какъ правите? Вие сте пръвъ министъръ, като влѣзешъ при банкера, 50 хиляди нѣма ли да ви даде? Ще каже: „На ваше разположение“, но да имате сила.
към беседата >>
Тури сприхавия на 35 градуса студъ – стегне се, вече започва да мисли.
Хладина влѣзла. Нѣкои хора вече сѫ се изпотили и молятъ за хладина. Това не е студъ. За нѣкой човѣкъ този студъ е приятно разположение. Хората въ студено време сѫ добри.
Тури сприхавия на 35 градуса студъ – стегне се, вече започва да мисли.
Хичъ не се сърди. Казвамъ: Студеното време прави хората умни, сдържани, да мислятъ. Въ топлото време може да иждивишъ повече енергия, отколкото въ студеното време. Казвамъ: Въ студа умътъ работи, въ топлината сърдцето работи. И тогава свѣтлината и топлината се урегулиратъ съ волята.
към беседата >>
Преди години бѣхъ слушалъ това момиче, тукъ въ салона свири.
Сега азъ бѣхъ на единъ концертъ на една млада ученичка, която даде единъ концертъ. Първата часть бѣше клавиръ на пиано, втората часть бѣше на цигулка. Доста мѫчни работи свири.
Преди години бѣхъ слушалъ това момиче, тукъ въ салона свири.
Сега е направила грамаденъ прогресъ. Прилежание трѣбва, трѣбва работа. Въ какво седи таланта? Тя е ученичка въ пети класъ и е една отъ първитѣ ученички въ гимназията, следва и въ Музикалната Академия. Научава и пиано, и цигулка, изучава три–четири езика и навсѣкѫде е първа ученичка.
към беседата >>
Ако идешъ при нѣкой банкеринъ, като влѣзешъ – да му внушишъ да ти даде.
Като видишъ човѣка, да видишъ нѣкоя хубава черта. Азъ за мене си пазя едно правило: Като видя човѣка, най-първо да видя хубавото, да видя доброто въ него. Другото после изпъква. Като срещна нѣкого, искамъ да видя хубавото, после изпъкватъ и другитѣ черти – лошитѣ, но вече държа Божественото. Щомъ не мога да видя въ единъ човѣкъ доброто, не мога да му помогна.
Ако идешъ при нѣкой банкеринъ, като влѣзешъ – да му внушишъ да ти даде.
Азъ, като погледна, ще му кажа: „25, 50 хиляди ще ми дадешъ“. Вие, при вашето незнание, какъ правите? Вие сте пръвъ министъръ, като влѣзешъ при банкера, 50 хиляди нѣма ли да ви даде? Ще каже: „На ваше разположение“, но да имате сила. Ако една млада мома – изящна, пълна съ магнетизъмъ – иде при единъ банкеринъ, нѣма ли да ѝ даде?
към беседата >>
Хичъ не се сърди.
Нѣкои хора вече сѫ се изпотили и молятъ за хладина. Това не е студъ. За нѣкой човѣкъ този студъ е приятно разположение. Хората въ студено време сѫ добри. Тури сприхавия на 35 градуса студъ – стегне се, вече започва да мисли.
Хичъ не се сърди.
Казвамъ: Студеното време прави хората умни, сдържани, да мислятъ. Въ топлото време може да иждивишъ повече енергия, отколкото въ студеното време. Казвамъ: Въ студа умътъ работи, въ топлината сърдцето работи. И тогава свѣтлината и топлината се урегулиратъ съ волята. Човѣшката воля работи, за да урегулира отношението на топлината и свѣтлината.
към беседата >>
Сега е направила грамаденъ прогресъ.
Сега азъ бѣхъ на единъ концертъ на една млада ученичка, която даде единъ концертъ. Първата часть бѣше клавиръ на пиано, втората часть бѣше на цигулка. Доста мѫчни работи свири. Преди години бѣхъ слушалъ това момиче, тукъ въ салона свири.
Сега е направила грамаденъ прогресъ.
Прилежание трѣбва, трѣбва работа. Въ какво седи таланта? Тя е ученичка въ пети класъ и е една отъ първитѣ ученички въ гимназията, следва и въ Музикалната Академия. Научава и пиано, и цигулка, изучава три–четири езика и навсѣкѫде е първа ученичка. Де намира време?
към беседата >>
Азъ, като погледна, ще му кажа: „25, 50 хиляди ще ми дадешъ“.
Азъ за мене си пазя едно правило: Като видя човѣка, най-първо да видя хубавото, да видя доброто въ него. Другото после изпъква. Като срещна нѣкого, искамъ да видя хубавото, после изпъкватъ и другитѣ черти – лошитѣ, но вече държа Божественото. Щомъ не мога да видя въ единъ човѣкъ доброто, не мога да му помогна. Ако идешъ при нѣкой банкеринъ, като влѣзешъ – да му внушишъ да ти даде.
Азъ, като погледна, ще му кажа: „25, 50 хиляди ще ми дадешъ“.
Вие, при вашето незнание, какъ правите? Вие сте пръвъ министъръ, като влѣзешъ при банкера, 50 хиляди нѣма ли да ви даде? Ще каже: „На ваше разположение“, но да имате сила. Ако една млада мома – изящна, пълна съ магнетизъмъ – иде при единъ банкеринъ, нѣма ли да ѝ даде? Най-после, ако иде нѣкой философъ, той (банкеринътъ) ще се поколебае.
към беседата >>
Казвамъ: Студеното време прави хората умни, сдържани, да мислятъ.
Това не е студъ. За нѣкой човѣкъ този студъ е приятно разположение. Хората въ студено време сѫ добри. Тури сприхавия на 35 градуса студъ – стегне се, вече започва да мисли. Хичъ не се сърди.
Казвамъ: Студеното време прави хората умни, сдържани, да мислятъ.
Въ топлото време може да иждивишъ повече енергия, отколкото въ студеното време. Казвамъ: Въ студа умътъ работи, въ топлината сърдцето работи. И тогава свѣтлината и топлината се урегулиратъ съ волята. Човѣшката воля работи, за да урегулира отношението на топлината и свѣтлината. Тогава ще се прояви твоята воля.
към беседата >>
Прилежание трѣбва, трѣбва работа.
Сега азъ бѣхъ на единъ концертъ на една млада ученичка, която даде единъ концертъ. Първата часть бѣше клавиръ на пиано, втората часть бѣше на цигулка. Доста мѫчни работи свири. Преди години бѣхъ слушалъ това момиче, тукъ въ салона свири. Сега е направила грамаденъ прогресъ.
Прилежание трѣбва, трѣбва работа.
Въ какво седи таланта? Тя е ученичка въ пети класъ и е една отъ първитѣ ученички въ гимназията, следва и въ Музикалната Академия. Научава и пиано, и цигулка, изучава три–четири езика и навсѣкѫде е първа ученичка. Де намира време? – Умътъ ѝ е концентриранъ, че не е разсѣяна.
към беседата >>
Вие, при вашето незнание, какъ правите?
Другото после изпъква. Като срещна нѣкого, искамъ да видя хубавото, после изпъкватъ и другитѣ черти – лошитѣ, но вече държа Божественото. Щомъ не мога да видя въ единъ човѣкъ доброто, не мога да му помогна. Ако идешъ при нѣкой банкеринъ, като влѣзешъ – да му внушишъ да ти даде. Азъ, като погледна, ще му кажа: „25, 50 хиляди ще ми дадешъ“.
Вие, при вашето незнание, какъ правите?
Вие сте пръвъ министъръ, като влѣзешъ при банкера, 50 хиляди нѣма ли да ви даде? Ще каже: „На ваше разположение“, но да имате сила. Ако една млада мома – изящна, пълна съ магнетизъмъ – иде при единъ банкеринъ, нѣма ли да ѝ даде? Най-после, ако иде нѣкой философъ, той (банкеринътъ) ще се поколебае. Започва да се мърда и казва: „Нѣмамъ“.
към беседата >>
Въ топлото време може да иждивишъ повече енергия, отколкото въ студеното време.
За нѣкой човѣкъ този студъ е приятно разположение. Хората въ студено време сѫ добри. Тури сприхавия на 35 градуса студъ – стегне се, вече започва да мисли. Хичъ не се сърди. Казвамъ: Студеното време прави хората умни, сдържани, да мислятъ.
Въ топлото време може да иждивишъ повече енергия, отколкото въ студеното време.
Казвамъ: Въ студа умътъ работи, въ топлината сърдцето работи. И тогава свѣтлината и топлината се урегулиратъ съ волята. Човѣшката воля работи, за да урегулира отношението на топлината и свѣтлината. Тогава ще се прояви твоята воля. Ще изберешъ толкозъ топлина, колкото е потрѣбно или ще опредѣлишъ какъвъ ходъ ще дадешъ на топлината.
към беседата >>
Въ какво седи таланта?
Първата часть бѣше клавиръ на пиано, втората часть бѣше на цигулка. Доста мѫчни работи свири. Преди години бѣхъ слушалъ това момиче, тукъ въ салона свири. Сега е направила грамаденъ прогресъ. Прилежание трѣбва, трѣбва работа.
Въ какво седи таланта?
Тя е ученичка въ пети класъ и е една отъ първитѣ ученички въ гимназията, следва и въ Музикалната Академия. Научава и пиано, и цигулка, изучава три–четири езика и навсѣкѫде е първа ученичка. Де намира време? – Умътъ ѝ е концентриранъ, че не е разсѣяна. Концентрирана е, като свири.
към беседата >>
Вие сте пръвъ министъръ, като влѣзешъ при банкера, 50 хиляди нѣма ли да ви даде?
Като срещна нѣкого, искамъ да видя хубавото, после изпъкватъ и другитѣ черти – лошитѣ, но вече държа Божественото. Щомъ не мога да видя въ единъ човѣкъ доброто, не мога да му помогна. Ако идешъ при нѣкой банкеринъ, като влѣзешъ – да му внушишъ да ти даде. Азъ, като погледна, ще му кажа: „25, 50 хиляди ще ми дадешъ“. Вие, при вашето незнание, какъ правите?
Вие сте пръвъ министъръ, като влѣзешъ при банкера, 50 хиляди нѣма ли да ви даде?
Ще каже: „На ваше разположение“, но да имате сила. Ако една млада мома – изящна, пълна съ магнетизъмъ – иде при единъ банкеринъ, нѣма ли да ѝ даде? Най-после, ако иде нѣкой философъ, той (банкеринътъ) ще се поколебае. Започва да се мърда и казва: „Нѣмамъ“. Сега философътъ какво трѣбва да прави?
към беседата >>
Казвамъ: Въ студа умътъ работи, въ топлината сърдцето работи.
Хората въ студено време сѫ добри. Тури сприхавия на 35 градуса студъ – стегне се, вече започва да мисли. Хичъ не се сърди. Казвамъ: Студеното време прави хората умни, сдържани, да мислятъ. Въ топлото време може да иждивишъ повече енергия, отколкото въ студеното време.
Казвамъ: Въ студа умътъ работи, въ топлината сърдцето работи.
И тогава свѣтлината и топлината се урегулиратъ съ волята. Човѣшката воля работи, за да урегулира отношението на топлината и свѣтлината. Тогава ще се прояви твоята воля. Ще изберешъ толкозъ топлина, колкото е потрѣбно или ще опредѣлишъ какъвъ ходъ ще дадешъ на топлината. Топлината има отношение на чувствата.
към беседата >>
Тя е ученичка въ пети класъ и е една отъ първитѣ ученички въ гимназията, следва и въ Музикалната Академия.
Доста мѫчни работи свири. Преди години бѣхъ слушалъ това момиче, тукъ въ салона свири. Сега е направила грамаденъ прогресъ. Прилежание трѣбва, трѣбва работа. Въ какво седи таланта?
Тя е ученичка въ пети класъ и е една отъ първитѣ ученички въ гимназията, следва и въ Музикалната Академия.
Научава и пиано, и цигулка, изучава три–четири езика и навсѣкѫде е първа ученичка. Де намира време? – Умътъ ѝ е концентриранъ, че не е разсѣяна. Концентрирана е, като свири. Всичко, каквото го свири, го свири наизустъ.
към беседата >>
Ще каже: „На ваше разположение“, но да имате сила.
Щомъ не мога да видя въ единъ човѣкъ доброто, не мога да му помогна. Ако идешъ при нѣкой банкеринъ, като влѣзешъ – да му внушишъ да ти даде. Азъ, като погледна, ще му кажа: „25, 50 хиляди ще ми дадешъ“. Вие, при вашето незнание, какъ правите? Вие сте пръвъ министъръ, като влѣзешъ при банкера, 50 хиляди нѣма ли да ви даде?
Ще каже: „На ваше разположение“, но да имате сила.
Ако една млада мома – изящна, пълна съ магнетизъмъ – иде при единъ банкеринъ, нѣма ли да ѝ даде? Най-после, ако иде нѣкой философъ, той (банкеринътъ) ще се поколебае. Започва да се мърда и казва: „Нѣмамъ“. Сега философътъ какво трѣбва да прави? – Като влѣзе тамъ, ще каже: „Ти си боленъ, азъ ще те лѣкувамъ“.
към беседата >>
И тогава свѣтлината и топлината се урегулиратъ съ волята.
Тури сприхавия на 35 градуса студъ – стегне се, вече започва да мисли. Хичъ не се сърди. Казвамъ: Студеното време прави хората умни, сдържани, да мислятъ. Въ топлото време може да иждивишъ повече енергия, отколкото въ студеното време. Казвамъ: Въ студа умътъ работи, въ топлината сърдцето работи.
И тогава свѣтлината и топлината се урегулиратъ съ волята.
Човѣшката воля работи, за да урегулира отношението на топлината и свѣтлината. Тогава ще се прояви твоята воля. Ще изберешъ толкозъ топлина, колкото е потрѣбно или ще опредѣлишъ какъвъ ходъ ще дадешъ на топлината. Топлината има отношение на чувствата. Значи, когато едно чувство е по-топло, отколкото трѣбва, то е пакъ неестествено.
към беседата >>
Научава и пиано, и цигулка, изучава три–четири езика и навсѣкѫде е първа ученичка.
Преди години бѣхъ слушалъ това момиче, тукъ въ салона свири. Сега е направила грамаденъ прогресъ. Прилежание трѣбва, трѣбва работа. Въ какво седи таланта? Тя е ученичка въ пети класъ и е една отъ първитѣ ученички въ гимназията, следва и въ Музикалната Академия.
Научава и пиано, и цигулка, изучава три–четири езика и навсѣкѫде е първа ученичка.
Де намира време? – Умътъ ѝ е концентриранъ, че не е разсѣяна. Концентрирана е, като свири. Всичко, каквото го свири, го свири наизустъ. Изпълнение има.
към беседата >>
Ако една млада мома – изящна, пълна съ магнетизъмъ – иде при единъ банкеринъ, нѣма ли да ѝ даде?
Ако идешъ при нѣкой банкеринъ, като влѣзешъ – да му внушишъ да ти даде. Азъ, като погледна, ще му кажа: „25, 50 хиляди ще ми дадешъ“. Вие, при вашето незнание, какъ правите? Вие сте пръвъ министъръ, като влѣзешъ при банкера, 50 хиляди нѣма ли да ви даде? Ще каже: „На ваше разположение“, но да имате сила.
Ако една млада мома – изящна, пълна съ магнетизъмъ – иде при единъ банкеринъ, нѣма ли да ѝ даде?
Най-после, ако иде нѣкой философъ, той (банкеринътъ) ще се поколебае. Започва да се мърда и казва: „Нѣмамъ“. Сега философътъ какво трѣбва да прави? – Като влѣзе тамъ, ще каже: „Ти си боленъ, азъ ще те лѣкувамъ“. Тогава 25 хиляди ще ти даде.
към беседата >>
Човѣшката воля работи, за да урегулира отношението на топлината и свѣтлината.
Хичъ не се сърди. Казвамъ: Студеното време прави хората умни, сдържани, да мислятъ. Въ топлото време може да иждивишъ повече енергия, отколкото въ студеното време. Казвамъ: Въ студа умътъ работи, въ топлината сърдцето работи. И тогава свѣтлината и топлината се урегулиратъ съ волята.
Човѣшката воля работи, за да урегулира отношението на топлината и свѣтлината.
Тогава ще се прояви твоята воля. Ще изберешъ толкозъ топлина, колкото е потрѣбно или ще опредѣлишъ какъвъ ходъ ще дадешъ на топлината. Топлината има отношение на чувствата. Значи, когато едно чувство е по-топло, отколкото трѣбва, то е пакъ неестествено. Когато едно чувство е по-студено, отколкото трѣбва, то е пакъ неестествено.
към беседата >>
Де намира време?
Сега е направила грамаденъ прогресъ. Прилежание трѣбва, трѣбва работа. Въ какво седи таланта? Тя е ученичка въ пети класъ и е една отъ първитѣ ученички въ гимназията, следва и въ Музикалната Академия. Научава и пиано, и цигулка, изучава три–четири езика и навсѣкѫде е първа ученичка.
Де намира време?
– Умътъ ѝ е концентриранъ, че не е разсѣяна. Концентрирана е, като свири. Всичко, каквото го свири, го свири наизустъ. Изпълнение има. Има още да развива.
към беседата >>
Най-после, ако иде нѣкой философъ, той (банкеринътъ) ще се поколебае.
Азъ, като погледна, ще му кажа: „25, 50 хиляди ще ми дадешъ“. Вие, при вашето незнание, какъ правите? Вие сте пръвъ министъръ, като влѣзешъ при банкера, 50 хиляди нѣма ли да ви даде? Ще каже: „На ваше разположение“, но да имате сила. Ако една млада мома – изящна, пълна съ магнетизъмъ – иде при единъ банкеринъ, нѣма ли да ѝ даде?
Най-после, ако иде нѣкой философъ, той (банкеринътъ) ще се поколебае.
Започва да се мърда и казва: „Нѣмамъ“. Сега философътъ какво трѣбва да прави? – Като влѣзе тамъ, ще каже: „Ти си боленъ, азъ ще те лѣкувамъ“. Тогава 25 хиляди ще ти даде.
към беседата >>
Тогава ще се прояви твоята воля.
Казвамъ: Студеното време прави хората умни, сдържани, да мислятъ. Въ топлото време може да иждивишъ повече енергия, отколкото въ студеното време. Казвамъ: Въ студа умътъ работи, въ топлината сърдцето работи. И тогава свѣтлината и топлината се урегулиратъ съ волята. Човѣшката воля работи, за да урегулира отношението на топлината и свѣтлината.
Тогава ще се прояви твоята воля.
Ще изберешъ толкозъ топлина, колкото е потрѣбно или ще опредѣлишъ какъвъ ходъ ще дадешъ на топлината. Топлината има отношение на чувствата. Значи, когато едно чувство е по-топло, отколкото трѣбва, то е пакъ неестествено. Когато едно чувство е по-студено, отколкото трѣбва, то е пакъ неестествено. На туй чувство ще дадешъ такава топлина и такава външна краска, каквато е потрѣбна.
към беседата >>
– Умътъ ѝ е концентриранъ, че не е разсѣяна.
Прилежание трѣбва, трѣбва работа. Въ какво седи таланта? Тя е ученичка въ пети класъ и е една отъ първитѣ ученички въ гимназията, следва и въ Музикалната Академия. Научава и пиано, и цигулка, изучава три–четири езика и навсѣкѫде е първа ученичка. Де намира време?
– Умътъ ѝ е концентриранъ, че не е разсѣяна.
Концентрирана е, като свири. Всичко, каквото го свири, го свири наизустъ. Изпълнение има. Има още да развива. Казвамъ: Постоянство има, едно самообладание.
към беседата >>
Започва да се мърда и казва: „Нѣмамъ“.
Вие, при вашето незнание, какъ правите? Вие сте пръвъ министъръ, като влѣзешъ при банкера, 50 хиляди нѣма ли да ви даде? Ще каже: „На ваше разположение“, но да имате сила. Ако една млада мома – изящна, пълна съ магнетизъмъ – иде при единъ банкеринъ, нѣма ли да ѝ даде? Най-после, ако иде нѣкой философъ, той (банкеринътъ) ще се поколебае.
Започва да се мърда и казва: „Нѣмамъ“.
Сега философътъ какво трѣбва да прави? – Като влѣзе тамъ, ще каже: „Ти си боленъ, азъ ще те лѣкувамъ“. Тогава 25 хиляди ще ти даде.
към беседата >>
Ще изберешъ толкозъ топлина, колкото е потрѣбно или ще опредѣлишъ какъвъ ходъ ще дадешъ на топлината.
Въ топлото време може да иждивишъ повече енергия, отколкото въ студеното време. Казвамъ: Въ студа умътъ работи, въ топлината сърдцето работи. И тогава свѣтлината и топлината се урегулиратъ съ волята. Човѣшката воля работи, за да урегулира отношението на топлината и свѣтлината. Тогава ще се прояви твоята воля.
Ще изберешъ толкозъ топлина, колкото е потрѣбно или ще опредѣлишъ какъвъ ходъ ще дадешъ на топлината.
Топлината има отношение на чувствата. Значи, когато едно чувство е по-топло, отколкото трѣбва, то е пакъ неестествено. Когато едно чувство е по-студено, отколкото трѣбва, то е пакъ неестествено. На туй чувство ще дадешъ такава топлина и такава външна краска, каквато е потрѣбна. Защото чувствата растатъ, развиватъ се, облагородяватъ се.
към беседата >>
Концентрирана е, като свири.
Въ какво седи таланта? Тя е ученичка въ пети класъ и е една отъ първитѣ ученички въ гимназията, следва и въ Музикалната Академия. Научава и пиано, и цигулка, изучава три–четири езика и навсѣкѫде е първа ученичка. Де намира време? – Умътъ ѝ е концентриранъ, че не е разсѣяна.
Концентрирана е, като свири.
Всичко, каквото го свири, го свири наизустъ. Изпълнение има. Има още да развива. Казвамъ: Постоянство има, едно самообладание. Нѣкой ще каже: „Господь да ми даде“.
към беседата >>
Сега философътъ какво трѣбва да прави?
Вие сте пръвъ министъръ, като влѣзешъ при банкера, 50 хиляди нѣма ли да ви даде? Ще каже: „На ваше разположение“, но да имате сила. Ако една млада мома – изящна, пълна съ магнетизъмъ – иде при единъ банкеринъ, нѣма ли да ѝ даде? Най-после, ако иде нѣкой философъ, той (банкеринътъ) ще се поколебае. Започва да се мърда и казва: „Нѣмамъ“.
Сега философътъ какво трѣбва да прави?
– Като влѣзе тамъ, ще каже: „Ти си боленъ, азъ ще те лѣкувамъ“. Тогава 25 хиляди ще ти даде.
към беседата >>
Топлината има отношение на чувствата.
Казвамъ: Въ студа умътъ работи, въ топлината сърдцето работи. И тогава свѣтлината и топлината се урегулиратъ съ волята. Човѣшката воля работи, за да урегулира отношението на топлината и свѣтлината. Тогава ще се прояви твоята воля. Ще изберешъ толкозъ топлина, колкото е потрѣбно или ще опредѣлишъ какъвъ ходъ ще дадешъ на топлината.
Топлината има отношение на чувствата.
Значи, когато едно чувство е по-топло, отколкото трѣбва, то е пакъ неестествено. Когато едно чувство е по-студено, отколкото трѣбва, то е пакъ неестествено. На туй чувство ще дадешъ такава топлина и такава външна краска, каквато е потрѣбна. Защото чувствата растатъ, развиватъ се, облагородяватъ се. Всѣка мисъль, всѣко чувство, всѣка постѫпка, всичко въ човѣка работи и се развива.
към беседата >>
Всичко, каквото го свири, го свири наизустъ.
Тя е ученичка въ пети класъ и е една отъ първитѣ ученички въ гимназията, следва и въ Музикалната Академия. Научава и пиано, и цигулка, изучава три–четири езика и навсѣкѫде е първа ученичка. Де намира време? – Умътъ ѝ е концентриранъ, че не е разсѣяна. Концентрирана е, като свири.
Всичко, каквото го свири, го свири наизустъ.
Изпълнение има. Има още да развива. Казвамъ: Постоянство има, едно самообладание. Нѣкой ще каже: „Господь да ми даде“. Какъ на нея даде така?
към беседата >>
– Като влѣзе тамъ, ще каже: „Ти си боленъ, азъ ще те лѣкувамъ“.
Ще каже: „На ваше разположение“, но да имате сила. Ако една млада мома – изящна, пълна съ магнетизъмъ – иде при единъ банкеринъ, нѣма ли да ѝ даде? Най-после, ако иде нѣкой философъ, той (банкеринътъ) ще се поколебае. Започва да се мърда и казва: „Нѣмамъ“. Сега философътъ какво трѣбва да прави?
– Като влѣзе тамъ, ще каже: „Ти си боленъ, азъ ще те лѣкувамъ“.
Тогава 25 хиляди ще ти даде.
към беседата >>
Значи, когато едно чувство е по-топло, отколкото трѣбва, то е пакъ неестествено.
И тогава свѣтлината и топлината се урегулиратъ съ волята. Човѣшката воля работи, за да урегулира отношението на топлината и свѣтлината. Тогава ще се прояви твоята воля. Ще изберешъ толкозъ топлина, колкото е потрѣбно или ще опредѣлишъ какъвъ ходъ ще дадешъ на топлината. Топлината има отношение на чувствата.
Значи, когато едно чувство е по-топло, отколкото трѣбва, то е пакъ неестествено.
Когато едно чувство е по-студено, отколкото трѣбва, то е пакъ неестествено. На туй чувство ще дадешъ такава топлина и такава външна краска, каквато е потрѣбна. Защото чувствата растатъ, развиватъ се, облагородяватъ се. Всѣка мисъль, всѣко чувство, всѣка постѫпка, всичко въ човѣка работи и се развива. И тогава, като гледате онзи гениаленъ човѣкъ – той има особени черти.
към беседата >>
Изпълнение има.
Научава и пиано, и цигулка, изучава три–четири езика и навсѣкѫде е първа ученичка. Де намира време? – Умътъ ѝ е концентриранъ, че не е разсѣяна. Концентрирана е, като свири. Всичко, каквото го свири, го свири наизустъ.
Изпълнение има.
Има още да развива. Казвамъ: Постоянство има, едно самообладание. Нѣкой ще каже: „Господь да ми даде“. Какъ на нея даде така? Всичко е дадено, но трѣбва време да иждивишъ.
към беседата >>
Тогава 25 хиляди ще ти даде.
Ако една млада мома – изящна, пълна съ магнетизъмъ – иде при единъ банкеринъ, нѣма ли да ѝ даде? Най-после, ако иде нѣкой философъ, той (банкеринътъ) ще се поколебае. Започва да се мърда и казва: „Нѣмамъ“. Сега философътъ какво трѣбва да прави? – Като влѣзе тамъ, ще каже: „Ти си боленъ, азъ ще те лѣкувамъ“.
Тогава 25 хиляди ще ти даде.
към беседата >>
Когато едно чувство е по-студено, отколкото трѣбва, то е пакъ неестествено.
Човѣшката воля работи, за да урегулира отношението на топлината и свѣтлината. Тогава ще се прояви твоята воля. Ще изберешъ толкозъ топлина, колкото е потрѣбно или ще опредѣлишъ какъвъ ходъ ще дадешъ на топлината. Топлината има отношение на чувствата. Значи, когато едно чувство е по-топло, отколкото трѣбва, то е пакъ неестествено.
Когато едно чувство е по-студено, отколкото трѣбва, то е пакъ неестествено.
На туй чувство ще дадешъ такава топлина и такава външна краска, каквато е потрѣбна. Защото чувствата растатъ, развиватъ се, облагородяватъ се. Всѣка мисъль, всѣко чувство, всѣка постѫпка, всичко въ човѣка работи и се развива. И тогава, като гледате онзи гениаленъ човѣкъ – той има особени черти. Талантливиятъ има особени черти и обикновениятъ има особени черти.
към беседата >>
Има още да развива.
Де намира време? – Умътъ ѝ е концентриранъ, че не е разсѣяна. Концентрирана е, като свири. Всичко, каквото го свири, го свири наизустъ. Изпълнение има.
Има още да развива.
Казвамъ: Постоянство има, едно самообладание. Нѣкой ще каже: „Господь да ми даде“. Какъ на нея даде така? Всичко е дадено, но трѣбва време да иждивишъ. Казвамъ: Благословението, което Богъ далъ на гениалния, ако той не работи, той става баща на мързела.
към беседата >>
Казвамъ: Обикновениятъ трѣбва да стане министъръ, за да вземе 25 хиляди лева отъ банкерина.
Казвамъ: Обикновениятъ трѣбва да стане министъръ, за да вземе 25 хиляди лева отъ банкерина.
Талантливиятъ трѣбва да стане една красива мома, като го погледне – да вземе 25 хиляди лева, не книжни, но звонкови. А пъкъ гениалниятъ трѣбва да знае, че може да направи нѣщо – може да лѣкува болести. Банкеринътъ ще даде. Тогава, както виждате, банкеринътъ при гениалнитѣ хора се поколебава, при обикновенитѣ дава. Затуй правя едно сравнение съ войницитѣ.
към беседата >>
На туй чувство ще дадешъ такава топлина и такава външна краска, каквато е потрѣбна.
Тогава ще се прояви твоята воля. Ще изберешъ толкозъ топлина, колкото е потрѣбно или ще опредѣлишъ какъвъ ходъ ще дадешъ на топлината. Топлината има отношение на чувствата. Значи, когато едно чувство е по-топло, отколкото трѣбва, то е пакъ неестествено. Когато едно чувство е по-студено, отколкото трѣбва, то е пакъ неестествено.
На туй чувство ще дадешъ такава топлина и такава външна краска, каквато е потрѣбна.
Защото чувствата растатъ, развиватъ се, облагородяватъ се. Всѣка мисъль, всѣко чувство, всѣка постѫпка, всичко въ човѣка работи и се развива. И тогава, като гледате онзи гениаленъ човѣкъ – той има особени черти. Талантливиятъ има особени черти и обикновениятъ има особени черти. Светията има особени черти.
към беседата >>
Казвамъ: Постоянство има, едно самообладание.
– Умътъ ѝ е концентриранъ, че не е разсѣяна. Концентрирана е, като свири. Всичко, каквото го свири, го свири наизустъ. Изпълнение има. Има още да развива.
Казвамъ: Постоянство има, едно самообладание.
Нѣкой ще каже: „Господь да ми даде“. Какъ на нея даде така? Всичко е дадено, но трѣбва време да иждивишъ. Казвамъ: Благословението, което Богъ далъ на гениалния, ако той не работи, той става баща на мързела. Мързелътъ се е родилъ отъ гениитѣ въ свѣта.
към беседата >>
Талантливиятъ трѣбва да стане една красива мома, като го погледне – да вземе 25 хиляди лева, не книжни, но звонкови.
Казвамъ: Обикновениятъ трѣбва да стане министъръ, за да вземе 25 хиляди лева отъ банкерина.
Талантливиятъ трѣбва да стане една красива мома, като го погледне – да вземе 25 хиляди лева, не книжни, но звонкови.
А пъкъ гениалниятъ трѣбва да знае, че може да направи нѣщо – може да лѣкува болести. Банкеринътъ ще даде. Тогава, както виждате, банкеринътъ при гениалнитѣ хора се поколебава, при обикновенитѣ дава. Затуй правя едно сравнение съ войницитѣ. Въ небето войницитѣ заповѣдватъ, генералитѣ слугуватъ.
към беседата >>
Защото чувствата растатъ, развиватъ се, облагородяватъ се.
Ще изберешъ толкозъ топлина, колкото е потрѣбно или ще опредѣлишъ какъвъ ходъ ще дадешъ на топлината. Топлината има отношение на чувствата. Значи, когато едно чувство е по-топло, отколкото трѣбва, то е пакъ неестествено. Когато едно чувство е по-студено, отколкото трѣбва, то е пакъ неестествено. На туй чувство ще дадешъ такава топлина и такава външна краска, каквато е потрѣбна.
Защото чувствата растатъ, развиватъ се, облагородяватъ се.
Всѣка мисъль, всѣко чувство, всѣка постѫпка, всичко въ човѣка работи и се развива. И тогава, като гледате онзи гениаленъ човѣкъ – той има особени черти. Талантливиятъ има особени черти и обикновениятъ има особени черти. Светията има особени черти. Но светията зависи отъ качествата на свѣтлината, отъ качествата на топлината и отъ особената сила.
към беседата >>
Нѣкой ще каже: „Господь да ми даде“.
Концентрирана е, като свири. Всичко, каквото го свири, го свири наизустъ. Изпълнение има. Има още да развива. Казвамъ: Постоянство има, едно самообладание.
Нѣкой ще каже: „Господь да ми даде“.
Какъ на нея даде така? Всичко е дадено, но трѣбва време да иждивишъ. Казвамъ: Благословението, което Богъ далъ на гениалния, ако той не работи, той става баща на мързела. Мързелътъ се е родилъ отъ гениитѣ въ свѣта. Талантливитѣ хора, тѣ търсятъ погрѣшкитѣ на всичкитѣ, критици сѫ.
към беседата >>
А пъкъ гениалниятъ трѣбва да знае, че може да направи нѣщо – може да лѣкува болести.
Казвамъ: Обикновениятъ трѣбва да стане министъръ, за да вземе 25 хиляди лева отъ банкерина. Талантливиятъ трѣбва да стане една красива мома, като го погледне – да вземе 25 хиляди лева, не книжни, но звонкови.
А пъкъ гениалниятъ трѣбва да знае, че може да направи нѣщо – може да лѣкува болести.
Банкеринътъ ще даде. Тогава, както виждате, банкеринътъ при гениалнитѣ хора се поколебава, при обикновенитѣ дава. Затуй правя едно сравнение съ войницитѣ. Въ небето войницитѣ заповѣдватъ, генералитѣ слугуватъ. На земята генералитѣ заповѣдватъ, войницитѣ слугуватъ.
към беседата >>
Всѣка мисъль, всѣко чувство, всѣка постѫпка, всичко въ човѣка работи и се развива.
Топлината има отношение на чувствата. Значи, когато едно чувство е по-топло, отколкото трѣбва, то е пакъ неестествено. Когато едно чувство е по-студено, отколкото трѣбва, то е пакъ неестествено. На туй чувство ще дадешъ такава топлина и такава външна краска, каквато е потрѣбна. Защото чувствата растатъ, развиватъ се, облагородяватъ се.
Всѣка мисъль, всѣко чувство, всѣка постѫпка, всичко въ човѣка работи и се развива.
И тогава, като гледате онзи гениаленъ човѣкъ – той има особени черти. Талантливиятъ има особени черти и обикновениятъ има особени черти. Светията има особени черти. Но светията зависи отъ качествата на свѣтлината, отъ качествата на топлината и отъ особената сила. Силата на гениалния човѣкъ е особена, свѣтлината е особена, по-долу отъ светията.
към беседата >>
Какъ на нея даде така?
Всичко, каквото го свири, го свири наизустъ. Изпълнение има. Има още да развива. Казвамъ: Постоянство има, едно самообладание. Нѣкой ще каже: „Господь да ми даде“.
Какъ на нея даде така?
Всичко е дадено, но трѣбва време да иждивишъ. Казвамъ: Благословението, което Богъ далъ на гениалния, ако той не работи, той става баща на мързела. Мързелътъ се е родилъ отъ гениитѣ въ свѣта. Талантливитѣ хора, тѣ търсятъ погрѣшкитѣ на всичкитѣ, критици сѫ. Пъкъ обикновенитѣ, като не мислятъ много, се раждатъ погрѣшкитѣ.
към беседата >>
Банкеринътъ ще даде.
Казвамъ: Обикновениятъ трѣбва да стане министъръ, за да вземе 25 хиляди лева отъ банкерина. Талантливиятъ трѣбва да стане една красива мома, като го погледне – да вземе 25 хиляди лева, не книжни, но звонкови. А пъкъ гениалниятъ трѣбва да знае, че може да направи нѣщо – може да лѣкува болести.
Банкеринътъ ще даде.
Тогава, както виждате, банкеринътъ при гениалнитѣ хора се поколебава, при обикновенитѣ дава. Затуй правя едно сравнение съ войницитѣ. Въ небето войницитѣ заповѣдватъ, генералитѣ слугуватъ. На земята генералитѣ заповѣдватъ, войницитѣ слугуватъ. Затова работата не отива.
към беседата >>
И тогава, като гледате онзи гениаленъ човѣкъ – той има особени черти.
Значи, когато едно чувство е по-топло, отколкото трѣбва, то е пакъ неестествено. Когато едно чувство е по-студено, отколкото трѣбва, то е пакъ неестествено. На туй чувство ще дадешъ такава топлина и такава външна краска, каквато е потрѣбна. Защото чувствата растатъ, развиватъ се, облагородяватъ се. Всѣка мисъль, всѣко чувство, всѣка постѫпка, всичко въ човѣка работи и се развива.
И тогава, като гледате онзи гениаленъ човѣкъ – той има особени черти.
Талантливиятъ има особени черти и обикновениятъ има особени черти. Светията има особени черти. Но светията зависи отъ качествата на свѣтлината, отъ качествата на топлината и отъ особената сила. Силата на гениалния човѣкъ е особена, свѣтлината е особена, по-долу отъ светията. И на талантливия човѣкъ е особена.
към беседата >>
Всичко е дадено, но трѣбва време да иждивишъ.
Изпълнение има. Има още да развива. Казвамъ: Постоянство има, едно самообладание. Нѣкой ще каже: „Господь да ми даде“. Какъ на нея даде така?
Всичко е дадено, но трѣбва време да иждивишъ.
Казвамъ: Благословението, което Богъ далъ на гениалния, ако той не работи, той става баща на мързела. Мързелътъ се е родилъ отъ гениитѣ въ свѣта. Талантливитѣ хора, тѣ търсятъ погрѣшкитѣ на всичкитѣ, критици сѫ. Пъкъ обикновенитѣ, като не мислятъ много, се раждатъ погрѣшкитѣ. Тогава обикновенитѣ, като сѫ умни – работятъ добре, талантливитѣ изпълняватъ добре и гениалнитѣ създаватъ добре.
към беседата >>
Тогава, както виждате, банкеринътъ при гениалнитѣ хора се поколебава, при обикновенитѣ дава.
Казвамъ: Обикновениятъ трѣбва да стане министъръ, за да вземе 25 хиляди лева отъ банкерина. Талантливиятъ трѣбва да стане една красива мома, като го погледне – да вземе 25 хиляди лева, не книжни, но звонкови. А пъкъ гениалниятъ трѣбва да знае, че може да направи нѣщо – може да лѣкува болести. Банкеринътъ ще даде.
Тогава, както виждате, банкеринътъ при гениалнитѣ хора се поколебава, при обикновенитѣ дава.
Затуй правя едно сравнение съ войницитѣ. Въ небето войницитѣ заповѣдватъ, генералитѣ слугуватъ. На земята генералитѣ заповѣдватъ, войницитѣ слугуватъ. Затова работата не отива.
към беседата >>
Талантливиятъ има особени черти и обикновениятъ има особени черти.
Когато едно чувство е по-студено, отколкото трѣбва, то е пакъ неестествено. На туй чувство ще дадешъ такава топлина и такава външна краска, каквато е потрѣбна. Защото чувствата растатъ, развиватъ се, облагородяватъ се. Всѣка мисъль, всѣко чувство, всѣка постѫпка, всичко въ човѣка работи и се развива. И тогава, като гледате онзи гениаленъ човѣкъ – той има особени черти.
Талантливиятъ има особени черти и обикновениятъ има особени черти.
Светията има особени черти. Но светията зависи отъ качествата на свѣтлината, отъ качествата на топлината и отъ особената сила. Силата на гениалния човѣкъ е особена, свѣтлината е особена, по-долу отъ светията. И на талантливия човѣкъ е особена.
към беседата >>
Казвамъ: Благословението, което Богъ далъ на гениалния, ако той не работи, той става баща на мързела.
Има още да развива. Казвамъ: Постоянство има, едно самообладание. Нѣкой ще каже: „Господь да ми даде“. Какъ на нея даде така? Всичко е дадено, но трѣбва време да иждивишъ.
Казвамъ: Благословението, което Богъ далъ на гениалния, ако той не работи, той става баща на мързела.
Мързелътъ се е родилъ отъ гениитѣ въ свѣта. Талантливитѣ хора, тѣ търсятъ погрѣшкитѣ на всичкитѣ, критици сѫ. Пъкъ обикновенитѣ, като не мислятъ много, се раждатъ погрѣшкитѣ. Тогава обикновенитѣ, като сѫ умни – работятъ добре, талантливитѣ изпълняватъ добре и гениалнитѣ създаватъ добре. Гениятъ създава, талантътъ изпълнява, а пъкъ обикновенитѣ работятъ.
към беседата >>
Затуй правя едно сравнение съ войницитѣ.
Казвамъ: Обикновениятъ трѣбва да стане министъръ, за да вземе 25 хиляди лева отъ банкерина. Талантливиятъ трѣбва да стане една красива мома, като го погледне – да вземе 25 хиляди лева, не книжни, но звонкови. А пъкъ гениалниятъ трѣбва да знае, че може да направи нѣщо – може да лѣкува болести. Банкеринътъ ще даде. Тогава, както виждате, банкеринътъ при гениалнитѣ хора се поколебава, при обикновенитѣ дава.
Затуй правя едно сравнение съ войницитѣ.
Въ небето войницитѣ заповѣдватъ, генералитѣ слугуватъ. На земята генералитѣ заповѣдватъ, войницитѣ слугуватъ. Затова работата не отива.
към беседата >>
Светията има особени черти.
На туй чувство ще дадешъ такава топлина и такава външна краска, каквато е потрѣбна. Защото чувствата растатъ, развиватъ се, облагородяватъ се. Всѣка мисъль, всѣко чувство, всѣка постѫпка, всичко въ човѣка работи и се развива. И тогава, като гледате онзи гениаленъ човѣкъ – той има особени черти. Талантливиятъ има особени черти и обикновениятъ има особени черти.
Светията има особени черти.
Но светията зависи отъ качествата на свѣтлината, отъ качествата на топлината и отъ особената сила. Силата на гениалния човѣкъ е особена, свѣтлината е особена, по-долу отъ светията. И на талантливия човѣкъ е особена.
към беседата >>
Мързелътъ се е родилъ отъ гениитѣ въ свѣта.
Казвамъ: Постоянство има, едно самообладание. Нѣкой ще каже: „Господь да ми даде“. Какъ на нея даде така? Всичко е дадено, но трѣбва време да иждивишъ. Казвамъ: Благословението, което Богъ далъ на гениалния, ако той не работи, той става баща на мързела.
Мързелътъ се е родилъ отъ гениитѣ въ свѣта.
Талантливитѣ хора, тѣ търсятъ погрѣшкитѣ на всичкитѣ, критици сѫ. Пъкъ обикновенитѣ, като не мислятъ много, се раждатъ погрѣшкитѣ. Тогава обикновенитѣ, като сѫ умни – работятъ добре, талантливитѣ изпълняватъ добре и гениалнитѣ създаватъ добре. Гениятъ създава, талантътъ изпълнява, а пъкъ обикновенитѣ работятъ. Та споредъ тази теория всѣки човѣкъ се състои отъ обикновенъ, талантливъ и гениаленъ.
към беседата >>
Въ небето войницитѣ заповѣдватъ, генералитѣ слугуватъ.
Талантливиятъ трѣбва да стане една красива мома, като го погледне – да вземе 25 хиляди лева, не книжни, но звонкови. А пъкъ гениалниятъ трѣбва да знае, че може да направи нѣщо – може да лѣкува болести. Банкеринътъ ще даде. Тогава, както виждате, банкеринътъ при гениалнитѣ хора се поколебава, при обикновенитѣ дава. Затуй правя едно сравнение съ войницитѣ.
Въ небето войницитѣ заповѣдватъ, генералитѣ слугуватъ.
На земята генералитѣ заповѣдватъ, войницитѣ слугуватъ. Затова работата не отива.
към беседата >>
/(Учительтъ) разглежда темитѣ/.
/(Учительтъ) разглежда темитѣ/.
Сега нѣкои отъ васъ сте направили отворени фигури, други – затворени. Каква е била идеята, когато нѣкой (е) начерталъ отворена фигура, единъ отворенъ свѣтъ, а пъкъ другъ – затворенъ? Запримѣръ: фигурата А е отворена, а В е затворена. Отворена е, понеже виждате и заднитѣ страни. Въ другата виждате само отпредъ какво е.
към беседата >>
Но светията зависи отъ качествата на свѣтлината, отъ качествата на топлината и отъ особената сила.
Защото чувствата растатъ, развиватъ се, облагородяватъ се. Всѣка мисъль, всѣко чувство, всѣка постѫпка, всичко въ човѣка работи и се развива. И тогава, като гледате онзи гениаленъ човѣкъ – той има особени черти. Талантливиятъ има особени черти и обикновениятъ има особени черти. Светията има особени черти.
Но светията зависи отъ качествата на свѣтлината, отъ качествата на топлината и отъ особената сила.
Силата на гениалния човѣкъ е особена, свѣтлината е особена, по-долу отъ светията. И на талантливия човѣкъ е особена.
към беседата >>
Талантливитѣ хора, тѣ търсятъ погрѣшкитѣ на всичкитѣ, критици сѫ.
Нѣкой ще каже: „Господь да ми даде“. Какъ на нея даде така? Всичко е дадено, но трѣбва време да иждивишъ. Казвамъ: Благословението, което Богъ далъ на гениалния, ако той не работи, той става баща на мързела. Мързелътъ се е родилъ отъ гениитѣ въ свѣта.
Талантливитѣ хора, тѣ търсятъ погрѣшкитѣ на всичкитѣ, критици сѫ.
Пъкъ обикновенитѣ, като не мислятъ много, се раждатъ погрѣшкитѣ. Тогава обикновенитѣ, като сѫ умни – работятъ добре, талантливитѣ изпълняватъ добре и гениалнитѣ създаватъ добре. Гениятъ създава, талантътъ изпълнява, а пъкъ обикновенитѣ работятъ. Та споредъ тази теория всѣки човѣкъ се състои отъ обикновенъ, талантливъ и гениаленъ. Тѣлото е обикновениятъ, сърдцето е талантливо, а умътъ е гениаленъ.
към беседата >>
На земята генералитѣ заповѣдватъ, войницитѣ слугуватъ.
А пъкъ гениалниятъ трѣбва да знае, че може да направи нѣщо – може да лѣкува болести. Банкеринътъ ще даде. Тогава, както виждате, банкеринътъ при гениалнитѣ хора се поколебава, при обикновенитѣ дава. Затуй правя едно сравнение съ войницитѣ. Въ небето войницитѣ заповѣдватъ, генералитѣ слугуватъ.
На земята генералитѣ заповѣдватъ, войницитѣ слугуватъ.
Затова работата не отива.
към беседата >>
Сега нѣкои отъ васъ сте направили отворени фигури, други – затворени.
/(Учительтъ) разглежда темитѣ/.
Сега нѣкои отъ васъ сте направили отворени фигури, други – затворени.
Каква е била идеята, когато нѣкой (е) начерталъ отворена фигура, единъ отворенъ свѣтъ, а пъкъ другъ – затворенъ? Запримѣръ: фигурата А е отворена, а В е затворена. Отворена е, понеже виждате и заднитѣ страни. Въ другата виждате само отпредъ какво е. Затворенитѣ хора сѫ богати.
към беседата >>
Силата на гениалния човѣкъ е особена, свѣтлината е особена, по-долу отъ светията.
Всѣка мисъль, всѣко чувство, всѣка постѫпка, всичко въ човѣка работи и се развива. И тогава, като гледате онзи гениаленъ човѣкъ – той има особени черти. Талантливиятъ има особени черти и обикновениятъ има особени черти. Светията има особени черти. Но светията зависи отъ качествата на свѣтлината, отъ качествата на топлината и отъ особената сила.
Силата на гениалния човѣкъ е особена, свѣтлината е особена, по-долу отъ светията.
И на талантливия човѣкъ е особена.
към беседата >>
Пъкъ обикновенитѣ, като не мислятъ много, се раждатъ погрѣшкитѣ.
Какъ на нея даде така? Всичко е дадено, но трѣбва време да иждивишъ. Казвамъ: Благословението, което Богъ далъ на гениалния, ако той не работи, той става баща на мързела. Мързелътъ се е родилъ отъ гениитѣ въ свѣта. Талантливитѣ хора, тѣ търсятъ погрѣшкитѣ на всичкитѣ, критици сѫ.
Пъкъ обикновенитѣ, като не мислятъ много, се раждатъ погрѣшкитѣ.
Тогава обикновенитѣ, като сѫ умни – работятъ добре, талантливитѣ изпълняватъ добре и гениалнитѣ създаватъ добре. Гениятъ създава, талантътъ изпълнява, а пъкъ обикновенитѣ работятъ. Та споредъ тази теория всѣки човѣкъ се състои отъ обикновенъ, талантливъ и гениаленъ. Тѣлото е обикновениятъ, сърдцето е талантливо, а умътъ е гениаленъ. Следователно, ако ти не разбирашъ законитѣ на сърдцето – това е талантътъ въ тебе и, ако не разбирашъ законитѣ на гениалния – ти не разбирашъ себе си.
към беседата >>
Затова работата не отива.
Банкеринътъ ще даде. Тогава, както виждате, банкеринътъ при гениалнитѣ хора се поколебава, при обикновенитѣ дава. Затуй правя едно сравнение съ войницитѣ. Въ небето войницитѣ заповѣдватъ, генералитѣ слугуватъ. На земята генералитѣ заповѣдватъ, войницитѣ слугуватъ.
Затова работата не отива.
към беседата >>
Каква е била идеята, когато нѣкой (е) начерталъ отворена фигура, единъ отворенъ свѣтъ, а пъкъ другъ – затворенъ?
/(Учительтъ) разглежда темитѣ/. Сега нѣкои отъ васъ сте направили отворени фигури, други – затворени.
Каква е била идеята, когато нѣкой (е) начерталъ отворена фигура, единъ отворенъ свѣтъ, а пъкъ другъ – затворенъ?
Запримѣръ: фигурата А е отворена, а В е затворена. Отворена е, понеже виждате и заднитѣ страни. Въ другата виждате само отпредъ какво е. Затворенитѣ хора сѫ богати. (Тѣ) казватъ: „Насъ не ни трѣбва много да човъркаме“, затворенъ въ кѫщи живѣе.
към беседата >>
И на талантливия човѣкъ е особена.
И тогава, като гледате онзи гениаленъ човѣкъ – той има особени черти. Талантливиятъ има особени черти и обикновениятъ има особени черти. Светията има особени черти. Но светията зависи отъ качествата на свѣтлината, отъ качествата на топлината и отъ особената сила. Силата на гениалния човѣкъ е особена, свѣтлината е особена, по-долу отъ светията.
И на талантливия човѣкъ е особена.
към беседата >>
Тогава обикновенитѣ, като сѫ умни – работятъ добре, талантливитѣ изпълняватъ добре и гениалнитѣ създаватъ добре.
Всичко е дадено, но трѣбва време да иждивишъ. Казвамъ: Благословението, което Богъ далъ на гениалния, ако той не работи, той става баща на мързела. Мързелътъ се е родилъ отъ гениитѣ въ свѣта. Талантливитѣ хора, тѣ търсятъ погрѣшкитѣ на всичкитѣ, критици сѫ. Пъкъ обикновенитѣ, като не мислятъ много, се раждатъ погрѣшкитѣ.
Тогава обикновенитѣ, като сѫ умни – работятъ добре, талантливитѣ изпълняватъ добре и гениалнитѣ създаватъ добре.
Гениятъ създава, талантътъ изпълнява, а пъкъ обикновенитѣ работятъ. Та споредъ тази теория всѣки човѣкъ се състои отъ обикновенъ, талантливъ и гениаленъ. Тѣлото е обикновениятъ, сърдцето е талантливо, а умътъ е гениаленъ. Следователно, ако ти не разбирашъ законитѣ на сърдцето – това е талантътъ въ тебе и, ако не разбирашъ законитѣ на гениалния – ти не разбирашъ себе си. Имаме една задача за бѫдеще: Да станемъ слуги на обикновенитѣ хора – на тѣлото, да станемъ слуги на талантливитѣ и да станемъ слуги на гениалнитѣ.
към беседата >>
Сега това, което ви говоря и което ви го давамъ като задача за цѣлата година, не да се объркате, не да си турите идеята, колкото пѫти ви дойде на умъ да си кажете: „Какво може да направя за Господа?
Сега това, което ви говоря и което ви го давамъ като задача за цѣлата година, не да се объркате, не да си турите идеята, колкото пѫти ви дойде на умъ да си кажете: „Какво може да направя за Господа?
“ Презъ цѣлата година, каквато работа е невъзможна, ще кажешъ: „Туй за Господа може да го направя“. Туй е бѫдещето благословение. Ако единъ човѣкъ би гледалъ, че Господь живѣе въ другия, ако единъ народъ би гледалъ, че Господь живѣе въ другъ народъ, ако единъ домъ гледа, че Богъ живѣе въ другъ домъ – свѣтътъ ще бѫде другъ. Сега всѣки мисли, че Богъ само въ него живѣе, пъкъ въ другитѣ не живѣе. Божественото присѫствува навсѣкѫде.
към беседата >>
Запримѣръ: фигурата А е отворена, а В е затворена.
/(Учительтъ) разглежда темитѣ/. Сега нѣкои отъ васъ сте направили отворени фигури, други – затворени. Каква е била идеята, когато нѣкой (е) начерталъ отворена фигура, единъ отворенъ свѣтъ, а пъкъ другъ – затворенъ?
Запримѣръ: фигурата А е отворена, а В е затворена.
Отворена е, понеже виждате и заднитѣ страни. Въ другата виждате само отпредъ какво е. Затворенитѣ хора сѫ богати. (Тѣ) казватъ: „Насъ не ни трѣбва много да човъркаме“, затворенъ въ кѫщи живѣе. Отворениятъ мисли да гради, турилъ основа и мисли още втори и трети етажъ да дигне нагоре.
към беседата >>
Сега имаме характера на Христа.
Сега имаме характера на Христа.
Христосъ казва на ученицитѣ си: „Има ли нѣкой ножове? “ Казватъ: „Имаме тукъ единъ ножъ“. И най-голѣмиятъ герой Петъръ го взе и тури го, тръгнаха да бранятъ Христа. Христосъ знаеше какво щѣше да стане, но казва: „Нека носятъ, за да се изпълни Писанието“. Като дойдоха онѣзи, които искаха да хванатъ Христа, Петъръ рече: „Какво искате, Учителя ли да хванете?
към беседата >>
Гениятъ създава, талантътъ изпълнява, а пъкъ обикновенитѣ работятъ.
Казвамъ: Благословението, което Богъ далъ на гениалния, ако той не работи, той става баща на мързела. Мързелътъ се е родилъ отъ гениитѣ въ свѣта. Талантливитѣ хора, тѣ търсятъ погрѣшкитѣ на всичкитѣ, критици сѫ. Пъкъ обикновенитѣ, като не мислятъ много, се раждатъ погрѣшкитѣ. Тогава обикновенитѣ, като сѫ умни – работятъ добре, талантливитѣ изпълняватъ добре и гениалнитѣ създаватъ добре.
Гениятъ създава, талантътъ изпълнява, а пъкъ обикновенитѣ работятъ.
Та споредъ тази теория всѣки човѣкъ се състои отъ обикновенъ, талантливъ и гениаленъ. Тѣлото е обикновениятъ, сърдцето е талантливо, а умътъ е гениаленъ. Следователно, ако ти не разбирашъ законитѣ на сърдцето – това е талантътъ въ тебе и, ако не разбирашъ законитѣ на гениалния – ти не разбирашъ себе си. Имаме една задача за бѫдеще: Да станемъ слуги на обикновенитѣ хора – на тѣлото, да станемъ слуги на талантливитѣ и да станемъ слуги на гениалнитѣ. Казва Христосъ: „Не дойдохъ да ми послужатъ, но да послужа“.
към беседата >>
“ Презъ цѣлата година, каквато работа е невъзможна, ще кажешъ: „Туй за Господа може да го направя“.
Сега това, което ви говоря и което ви го давамъ като задача за цѣлата година, не да се объркате, не да си турите идеята, колкото пѫти ви дойде на умъ да си кажете: „Какво може да направя за Господа?
“ Презъ цѣлата година, каквато работа е невъзможна, ще кажешъ: „Туй за Господа може да го направя“.
Туй е бѫдещето благословение. Ако единъ човѣкъ би гледалъ, че Господь живѣе въ другия, ако единъ народъ би гледалъ, че Господь живѣе въ другъ народъ, ако единъ домъ гледа, че Богъ живѣе въ другъ домъ – свѣтътъ ще бѫде другъ. Сега всѣки мисли, че Богъ само въ него живѣе, пъкъ въ другитѣ не живѣе. Божественото присѫствува навсѣкѫде. Нѣкои искатъ да се убедятъ отъ нѣкои доказателства.
към беседата >>
Отворена е, понеже виждате и заднитѣ страни.
/(Учительтъ) разглежда темитѣ/. Сега нѣкои отъ васъ сте направили отворени фигури, други – затворени. Каква е била идеята, когато нѣкой (е) начерталъ отворена фигура, единъ отворенъ свѣтъ, а пъкъ другъ – затворенъ? Запримѣръ: фигурата А е отворена, а В е затворена.
Отворена е, понеже виждате и заднитѣ страни.
Въ другата виждате само отпредъ какво е. Затворенитѣ хора сѫ богати. (Тѣ) казватъ: „Насъ не ни трѣбва много да човъркаме“, затворенъ въ кѫщи живѣе. Отворениятъ мисли да гради, турилъ основа и мисли още втори и трети етажъ да дигне нагоре. Не само като идея, но има и затворена картина.
към беседата >>
Христосъ казва на ученицитѣ си: „Има ли нѣкой ножове?
Сега имаме характера на Христа.
Христосъ казва на ученицитѣ си: „Има ли нѣкой ножове?
“ Казватъ: „Имаме тукъ единъ ножъ“. И най-голѣмиятъ герой Петъръ го взе и тури го, тръгнаха да бранятъ Христа. Христосъ знаеше какво щѣше да стане, но казва: „Нека носятъ, за да се изпълни Писанието“. Като дойдоха онѣзи, които искаха да хванатъ Христа, Петъръ рече: „Какво искате, Учителя ли да хванете? “ Толкова смѣлъ, че намѣсто да го удари по главата, отрѣза ухото.
към беседата >>
Та споредъ тази теория всѣки човѣкъ се състои отъ обикновенъ, талантливъ и гениаленъ.
Мързелътъ се е родилъ отъ гениитѣ въ свѣта. Талантливитѣ хора, тѣ търсятъ погрѣшкитѣ на всичкитѣ, критици сѫ. Пъкъ обикновенитѣ, като не мислятъ много, се раждатъ погрѣшкитѣ. Тогава обикновенитѣ, като сѫ умни – работятъ добре, талантливитѣ изпълняватъ добре и гениалнитѣ създаватъ добре. Гениятъ създава, талантътъ изпълнява, а пъкъ обикновенитѣ работятъ.
Та споредъ тази теория всѣки човѣкъ се състои отъ обикновенъ, талантливъ и гениаленъ.
Тѣлото е обикновениятъ, сърдцето е талантливо, а умътъ е гениаленъ. Следователно, ако ти не разбирашъ законитѣ на сърдцето – това е талантътъ въ тебе и, ако не разбирашъ законитѣ на гениалния – ти не разбирашъ себе си. Имаме една задача за бѫдеще: Да станемъ слуги на обикновенитѣ хора – на тѣлото, да станемъ слуги на талантливитѣ и да станемъ слуги на гениалнитѣ. Казва Христосъ: „Не дойдохъ да ми послужатъ, но да послужа“. Кой е по-горе: който служи или комуто служатъ?
към беседата >>
Туй е бѫдещето благословение.
Сега това, което ви говоря и което ви го давамъ като задача за цѣлата година, не да се объркате, не да си турите идеята, колкото пѫти ви дойде на умъ да си кажете: „Какво може да направя за Господа? “ Презъ цѣлата година, каквато работа е невъзможна, ще кажешъ: „Туй за Господа може да го направя“.
Туй е бѫдещето благословение.
Ако единъ човѣкъ би гледалъ, че Господь живѣе въ другия, ако единъ народъ би гледалъ, че Господь живѣе въ другъ народъ, ако единъ домъ гледа, че Богъ живѣе въ другъ домъ – свѣтътъ ще бѫде другъ. Сега всѣки мисли, че Богъ само въ него живѣе, пъкъ въ другитѣ не живѣе. Божественото присѫствува навсѣкѫде. Нѣкои искатъ да се убедятъ отъ нѣкои доказателства.
към беседата >>
Въ другата виждате само отпредъ какво е.
/(Учительтъ) разглежда темитѣ/. Сега нѣкои отъ васъ сте направили отворени фигури, други – затворени. Каква е била идеята, когато нѣкой (е) начерталъ отворена фигура, единъ отворенъ свѣтъ, а пъкъ другъ – затворенъ? Запримѣръ: фигурата А е отворена, а В е затворена. Отворена е, понеже виждате и заднитѣ страни.
Въ другата виждате само отпредъ какво е.
Затворенитѣ хора сѫ богати. (Тѣ) казватъ: „Насъ не ни трѣбва много да човъркаме“, затворенъ въ кѫщи живѣе. Отворениятъ мисли да гради, турилъ основа и мисли още втори и трети етажъ да дигне нагоре. Не само като идея, но има и затворена картина. Сега мисли какъвъ трѣбва да бѫде единъ по-високъ свѣтъ.
към беседата >>
“ Казватъ: „Имаме тукъ единъ ножъ“.
Сега имаме характера на Христа. Христосъ казва на ученицитѣ си: „Има ли нѣкой ножове?
“ Казватъ: „Имаме тукъ единъ ножъ“.
И най-голѣмиятъ герой Петъръ го взе и тури го, тръгнаха да бранятъ Христа. Христосъ знаеше какво щѣше да стане, но казва: „Нека носятъ, за да се изпълни Писанието“. Като дойдоха онѣзи, които искаха да хванатъ Христа, Петъръ рече: „Какво искате, Учителя ли да хванете? “ Толкова смѣлъ, че намѣсто да го удари по главата, отрѣза ухото. Христосъ разбра и каза: „Петре, ти не знаешъ да воювашъ.
към беседата >>
Тѣлото е обикновениятъ, сърдцето е талантливо, а умътъ е гениаленъ.
Талантливитѣ хора, тѣ търсятъ погрѣшкитѣ на всичкитѣ, критици сѫ. Пъкъ обикновенитѣ, като не мислятъ много, се раждатъ погрѣшкитѣ. Тогава обикновенитѣ, като сѫ умни – работятъ добре, талантливитѣ изпълняватъ добре и гениалнитѣ създаватъ добре. Гениятъ създава, талантътъ изпълнява, а пъкъ обикновенитѣ работятъ. Та споредъ тази теория всѣки човѣкъ се състои отъ обикновенъ, талантливъ и гениаленъ.
Тѣлото е обикновениятъ, сърдцето е талантливо, а умътъ е гениаленъ.
Следователно, ако ти не разбирашъ законитѣ на сърдцето – това е талантътъ въ тебе и, ако не разбирашъ законитѣ на гениалния – ти не разбирашъ себе си. Имаме една задача за бѫдеще: Да станемъ слуги на обикновенитѣ хора – на тѣлото, да станемъ слуги на талантливитѣ и да станемъ слуги на гениалнитѣ. Казва Христосъ: „Не дойдохъ да ми послужатъ, но да послужа“. Кой е по-горе: който служи или комуто служатъ? – Онзи, който служи, е по-горе.
към беседата >>
Ако единъ човѣкъ би гледалъ, че Господь живѣе въ другия, ако единъ народъ би гледалъ, че Господь живѣе въ другъ народъ, ако единъ домъ гледа, че Богъ живѣе въ другъ домъ – свѣтътъ ще бѫде другъ.
Сега това, което ви говоря и което ви го давамъ като задача за цѣлата година, не да се объркате, не да си турите идеята, колкото пѫти ви дойде на умъ да си кажете: „Какво може да направя за Господа? “ Презъ цѣлата година, каквато работа е невъзможна, ще кажешъ: „Туй за Господа може да го направя“. Туй е бѫдещето благословение.
Ако единъ човѣкъ би гледалъ, че Господь живѣе въ другия, ако единъ народъ би гледалъ, че Господь живѣе въ другъ народъ, ако единъ домъ гледа, че Богъ живѣе въ другъ домъ – свѣтътъ ще бѫде другъ.
Сега всѣки мисли, че Богъ само въ него живѣе, пъкъ въ другитѣ не живѣе. Божественото присѫствува навсѣкѫде. Нѣкои искатъ да се убедятъ отъ нѣкои доказателства.
към беседата >>
Затворенитѣ хора сѫ богати.
Сега нѣкои отъ васъ сте направили отворени фигури, други – затворени. Каква е била идеята, когато нѣкой (е) начерталъ отворена фигура, единъ отворенъ свѣтъ, а пъкъ другъ – затворенъ? Запримѣръ: фигурата А е отворена, а В е затворена. Отворена е, понеже виждате и заднитѣ страни. Въ другата виждате само отпредъ какво е.
Затворенитѣ хора сѫ богати.
(Тѣ) казватъ: „Насъ не ни трѣбва много да човъркаме“, затворенъ въ кѫщи живѣе. Отворениятъ мисли да гради, турилъ основа и мисли още втори и трети етажъ да дигне нагоре. Не само като идея, но има и затворена картина. Сега мисли какъвъ трѣбва да бѫде единъ по-високъ свѣтъ. Вие имате единъ свѣтъ съ три измѣрения.
към беседата >>
И най-голѣмиятъ герой Петъръ го взе и тури го, тръгнаха да бранятъ Христа.
Сега имаме характера на Христа. Христосъ казва на ученицитѣ си: „Има ли нѣкой ножове? “ Казватъ: „Имаме тукъ единъ ножъ“.
И най-голѣмиятъ герой Петъръ го взе и тури го, тръгнаха да бранятъ Христа.
Христосъ знаеше какво щѣше да стане, но казва: „Нека носятъ, за да се изпълни Писанието“. Като дойдоха онѣзи, които искаха да хванатъ Христа, Петъръ рече: „Какво искате, Учителя ли да хванете? “ Толкова смѣлъ, че намѣсто да го удари по главата, отрѣза ухото. Христосъ разбра и каза: „Петре, ти не знаешъ да воювашъ. Тия хора знаятъ по-добре да воюватъ.
към беседата >>
Следователно, ако ти не разбирашъ законитѣ на сърдцето – това е талантътъ въ тебе и, ако не разбирашъ законитѣ на гениалния – ти не разбирашъ себе си.
Пъкъ обикновенитѣ, като не мислятъ много, се раждатъ погрѣшкитѣ. Тогава обикновенитѣ, като сѫ умни – работятъ добре, талантливитѣ изпълняватъ добре и гениалнитѣ създаватъ добре. Гениятъ създава, талантътъ изпълнява, а пъкъ обикновенитѣ работятъ. Та споредъ тази теория всѣки човѣкъ се състои отъ обикновенъ, талантливъ и гениаленъ. Тѣлото е обикновениятъ, сърдцето е талантливо, а умътъ е гениаленъ.
Следователно, ако ти не разбирашъ законитѣ на сърдцето – това е талантътъ въ тебе и, ако не разбирашъ законитѣ на гениалния – ти не разбирашъ себе си.
Имаме една задача за бѫдеще: Да станемъ слуги на обикновенитѣ хора – на тѣлото, да станемъ слуги на талантливитѣ и да станемъ слуги на гениалнитѣ. Казва Христосъ: „Не дойдохъ да ми послужатъ, но да послужа“. Кой е по-горе: който служи или комуто служатъ? – Онзи, който служи, е по-горе.
към беседата >>
Сега всѣки мисли, че Богъ само въ него живѣе, пъкъ въ другитѣ не живѣе.
Сега това, което ви говоря и което ви го давамъ като задача за цѣлата година, не да се объркате, не да си турите идеята, колкото пѫти ви дойде на умъ да си кажете: „Какво може да направя за Господа? “ Презъ цѣлата година, каквато работа е невъзможна, ще кажешъ: „Туй за Господа може да го направя“. Туй е бѫдещето благословение. Ако единъ човѣкъ би гледалъ, че Господь живѣе въ другия, ако единъ народъ би гледалъ, че Господь живѣе въ другъ народъ, ако единъ домъ гледа, че Богъ живѣе въ другъ домъ – свѣтътъ ще бѫде другъ.
Сега всѣки мисли, че Богъ само въ него живѣе, пъкъ въ другитѣ не живѣе.
Божественото присѫствува навсѣкѫде. Нѣкои искатъ да се убедятъ отъ нѣкои доказателства.
към беседата >>
(Тѣ) казватъ: „Насъ не ни трѣбва много да човъркаме“, затворенъ въ кѫщи живѣе.
Каква е била идеята, когато нѣкой (е) начерталъ отворена фигура, единъ отворенъ свѣтъ, а пъкъ другъ – затворенъ? Запримѣръ: фигурата А е отворена, а В е затворена. Отворена е, понеже виждате и заднитѣ страни. Въ другата виждате само отпредъ какво е. Затворенитѣ хора сѫ богати.
(Тѣ) казватъ: „Насъ не ни трѣбва много да човъркаме“, затворенъ въ кѫщи живѣе.
Отворениятъ мисли да гради, турилъ основа и мисли още втори и трети етажъ да дигне нагоре. Не само като идея, но има и затворена картина. Сега мисли какъвъ трѣбва да бѫде единъ по-високъ свѣтъ. Вие имате единъ свѣтъ съ три измѣрения. Въ плоскостьта имате две измѣрения, но вие сте начертали трето измѣрение.
към беседата >>
Христосъ знаеше какво щѣше да стане, но казва: „Нека носятъ, за да се изпълни Писанието“.
Сега имаме характера на Христа. Христосъ казва на ученицитѣ си: „Има ли нѣкой ножове? “ Казватъ: „Имаме тукъ единъ ножъ“. И най-голѣмиятъ герой Петъръ го взе и тури го, тръгнаха да бранятъ Христа.
Христосъ знаеше какво щѣше да стане, но казва: „Нека носятъ, за да се изпълни Писанието“.
Като дойдоха онѣзи, които искаха да хванатъ Христа, Петъръ рече: „Какво искате, Учителя ли да хванете? “ Толкова смѣлъ, че намѣсто да го удари по главата, отрѣза ухото. Христосъ разбра и каза: „Петре, ти не знаешъ да воювашъ. Тия хора знаятъ по-добре да воюватъ. Тури ножа въ ножницата, защото не сме ние хора за война“.
към беседата >>
Имаме една задача за бѫдеще: Да станемъ слуги на обикновенитѣ хора – на тѣлото, да станемъ слуги на талантливитѣ и да станемъ слуги на гениалнитѣ.
Тогава обикновенитѣ, като сѫ умни – работятъ добре, талантливитѣ изпълняватъ добре и гениалнитѣ създаватъ добре. Гениятъ създава, талантътъ изпълнява, а пъкъ обикновенитѣ работятъ. Та споредъ тази теория всѣки човѣкъ се състои отъ обикновенъ, талантливъ и гениаленъ. Тѣлото е обикновениятъ, сърдцето е талантливо, а умътъ е гениаленъ. Следователно, ако ти не разбирашъ законитѣ на сърдцето – това е талантътъ въ тебе и, ако не разбирашъ законитѣ на гениалния – ти не разбирашъ себе си.
Имаме една задача за бѫдеще: Да станемъ слуги на обикновенитѣ хора – на тѣлото, да станемъ слуги на талантливитѣ и да станемъ слуги на гениалнитѣ.
Казва Христосъ: „Не дойдохъ да ми послужатъ, но да послужа“. Кой е по-горе: който служи или комуто служатъ? – Онзи, който служи, е по-горе.
към беседата >>
Божественото присѫствува навсѣкѫде.
Сега това, което ви говоря и което ви го давамъ като задача за цѣлата година, не да се объркате, не да си турите идеята, колкото пѫти ви дойде на умъ да си кажете: „Какво може да направя за Господа? “ Презъ цѣлата година, каквато работа е невъзможна, ще кажешъ: „Туй за Господа може да го направя“. Туй е бѫдещето благословение. Ако единъ човѣкъ би гледалъ, че Господь живѣе въ другия, ако единъ народъ би гледалъ, че Господь живѣе въ другъ народъ, ако единъ домъ гледа, че Богъ живѣе въ другъ домъ – свѣтътъ ще бѫде другъ. Сега всѣки мисли, че Богъ само въ него живѣе, пъкъ въ другитѣ не живѣе.
Божественото присѫствува навсѣкѫде.
Нѣкои искатъ да се убедятъ отъ нѣкои доказателства.
към беседата >>
Отворениятъ мисли да гради, турилъ основа и мисли още втори и трети етажъ да дигне нагоре.
Запримѣръ: фигурата А е отворена, а В е затворена. Отворена е, понеже виждате и заднитѣ страни. Въ другата виждате само отпредъ какво е. Затворенитѣ хора сѫ богати. (Тѣ) казватъ: „Насъ не ни трѣбва много да човъркаме“, затворенъ въ кѫщи живѣе.
Отворениятъ мисли да гради, турилъ основа и мисли още втори и трети етажъ да дигне нагоре.
Не само като идея, но има и затворена картина. Сега мисли какъвъ трѣбва да бѫде единъ по-високъ свѣтъ. Вие имате единъ свѣтъ съ три измѣрения. Въ плоскостьта имате две измѣрения, но вие сте начертали трето измѣрение. Вие си въобразявате, защото всичкитѣ линии на тѣлото сѫ въ плоскостьта начертани.
към беседата >>
Като дойдоха онѣзи, които искаха да хванатъ Христа, Петъръ рече: „Какво искате, Учителя ли да хванете?
Сега имаме характера на Христа. Христосъ казва на ученицитѣ си: „Има ли нѣкой ножове? “ Казватъ: „Имаме тукъ единъ ножъ“. И най-голѣмиятъ герой Петъръ го взе и тури го, тръгнаха да бранятъ Христа. Христосъ знаеше какво щѣше да стане, но казва: „Нека носятъ, за да се изпълни Писанието“.
Като дойдоха онѣзи, които искаха да хванатъ Христа, Петъръ рече: „Какво искате, Учителя ли да хванете?
“ Толкова смѣлъ, че намѣсто да го удари по главата, отрѣза ухото. Христосъ разбра и каза: „Петре, ти не знаешъ да воювашъ. Тия хора знаятъ по-добре да воюватъ. Тури ножа въ ножницата, защото не сме ние хора за война“. Взе, че залепи ухото на онзи.
към беседата >>
Казва Христосъ: „Не дойдохъ да ми послужатъ, но да послужа“.
Гениятъ създава, талантътъ изпълнява, а пъкъ обикновенитѣ работятъ. Та споредъ тази теория всѣки човѣкъ се състои отъ обикновенъ, талантливъ и гениаленъ. Тѣлото е обикновениятъ, сърдцето е талантливо, а умътъ е гениаленъ. Следователно, ако ти не разбирашъ законитѣ на сърдцето – това е талантътъ въ тебе и, ако не разбирашъ законитѣ на гениалния – ти не разбирашъ себе си. Имаме една задача за бѫдеще: Да станемъ слуги на обикновенитѣ хора – на тѣлото, да станемъ слуги на талантливитѣ и да станемъ слуги на гениалнитѣ.
Казва Христосъ: „Не дойдохъ да ми послужатъ, но да послужа“.
Кой е по-горе: който служи или комуто служатъ? – Онзи, който служи, е по-горе.
към беседата >>
Нѣкои искатъ да се убедятъ отъ нѣкои доказателства.
“ Презъ цѣлата година, каквато работа е невъзможна, ще кажешъ: „Туй за Господа може да го направя“. Туй е бѫдещето благословение. Ако единъ човѣкъ би гледалъ, че Господь живѣе въ другия, ако единъ народъ би гледалъ, че Господь живѣе въ другъ народъ, ако единъ домъ гледа, че Богъ живѣе въ другъ домъ – свѣтътъ ще бѫде другъ. Сега всѣки мисли, че Богъ само въ него живѣе, пъкъ въ другитѣ не живѣе. Божественото присѫствува навсѣкѫде.
Нѣкои искатъ да се убедятъ отъ нѣкои доказателства.
към беседата >>
Не само като идея, но има и затворена картина.
Отворена е, понеже виждате и заднитѣ страни. Въ другата виждате само отпредъ какво е. Затворенитѣ хора сѫ богати. (Тѣ) казватъ: „Насъ не ни трѣбва много да човъркаме“, затворенъ въ кѫщи живѣе. Отворениятъ мисли да гради, турилъ основа и мисли още втори и трети етажъ да дигне нагоре.
Не само като идея, но има и затворена картина.
Сега мисли какъвъ трѣбва да бѫде единъ по-високъ свѣтъ. Вие имате единъ свѣтъ съ три измѣрения. Въ плоскостьта имате две измѣрения, но вие сте начертали трето измѣрение. Вие си въобразявате, защото всичкитѣ линии на тѣлото сѫ въ плоскостьта начертани. Вие си представяте, че има нагоре, надолу.
към беседата >>
“ Толкова смѣлъ, че намѣсто да го удари по главата, отрѣза ухото.
Христосъ казва на ученицитѣ си: „Има ли нѣкой ножове? “ Казватъ: „Имаме тукъ единъ ножъ“. И най-голѣмиятъ герой Петъръ го взе и тури го, тръгнаха да бранятъ Христа. Христосъ знаеше какво щѣше да стане, но казва: „Нека носятъ, за да се изпълни Писанието“. Като дойдоха онѣзи, които искаха да хванатъ Христа, Петъръ рече: „Какво искате, Учителя ли да хванете?
“ Толкова смѣлъ, че намѣсто да го удари по главата, отрѣза ухото.
Христосъ разбра и каза: „Петре, ти не знаешъ да воювашъ. Тия хора знаятъ по-добре да воюватъ. Тури ножа въ ножницата, защото не сме ние хора за война“. Взе, че залепи ухото на онзи. Петъръ тури ножа въ ножницата за друго време.
към беседата >>
Кой е по-горе: който служи или комуто служатъ?
Та споредъ тази теория всѣки човѣкъ се състои отъ обикновенъ, талантливъ и гениаленъ. Тѣлото е обикновениятъ, сърдцето е талантливо, а умътъ е гениаленъ. Следователно, ако ти не разбирашъ законитѣ на сърдцето – това е талантътъ въ тебе и, ако не разбирашъ законитѣ на гениалния – ти не разбирашъ себе си. Имаме една задача за бѫдеще: Да станемъ слуги на обикновенитѣ хора – на тѣлото, да станемъ слуги на талантливитѣ и да станемъ слуги на гениалнитѣ. Казва Христосъ: „Не дойдохъ да ми послужатъ, но да послужа“.
Кой е по-горе: който служи или комуто служатъ?
– Онзи, който служи, е по-горе.
към беседата >>
Мисля, че преди 30, 35 години бѣше въ Варна, седя и си мисля върху единъ въпросъ за Божествения промисълъ.
Мисля, че преди 30, 35 години бѣше въ Варна, седя и си мисля върху единъ въпросъ за Божествения промисълъ.
Гледамъ една котка, доста угоена, носи една мишка. Казвамъ: Кой може да помогне на мишката? Казвамъ: Азъ мога да помогна да хвана котката. Но питамъ: Вънъ отъ мене, кой може да освободи мишката? – Че азъ мога да освободя мишката – мога.
към беседата >>
Сега мисли какъвъ трѣбва да бѫде единъ по-високъ свѣтъ.
Въ другата виждате само отпредъ какво е. Затворенитѣ хора сѫ богати. (Тѣ) казватъ: „Насъ не ни трѣбва много да човъркаме“, затворенъ въ кѫщи живѣе. Отворениятъ мисли да гради, турилъ основа и мисли още втори и трети етажъ да дигне нагоре. Не само като идея, но има и затворена картина.
Сега мисли какъвъ трѣбва да бѫде единъ по-високъ свѣтъ.
Вие имате единъ свѣтъ съ три измѣрения. Въ плоскостьта имате две измѣрения, но вие сте начертали трето измѣрение. Вие си въобразявате, защото всичкитѣ линии на тѣлото сѫ въ плоскостьта начертани. Вие си представяте, че има нагоре, надолу. По нѣкой пѫть, когато говоримъ за четвъртото измѣрение, питате какво е.
към беседата >>
Христосъ разбра и каза: „Петре, ти не знаешъ да воювашъ.
“ Казватъ: „Имаме тукъ единъ ножъ“. И най-голѣмиятъ герой Петъръ го взе и тури го, тръгнаха да бранятъ Христа. Христосъ знаеше какво щѣше да стане, но казва: „Нека носятъ, за да се изпълни Писанието“. Като дойдоха онѣзи, които искаха да хванатъ Христа, Петъръ рече: „Какво искате, Учителя ли да хванете? “ Толкова смѣлъ, че намѣсто да го удари по главата, отрѣза ухото.
Христосъ разбра и каза: „Петре, ти не знаешъ да воювашъ.
Тия хора знаятъ по-добре да воюватъ. Тури ножа въ ножницата, защото не сме ние хора за война“. Взе, че залепи ухото на онзи. Петъръ тури ножа въ ножницата за друго време. Хубаво, умниятъ човѣкъ съ ножъ ли трѣбва да воюва?
към беседата >>
– Онзи, който служи, е по-горе.
Тѣлото е обикновениятъ, сърдцето е талантливо, а умътъ е гениаленъ. Следователно, ако ти не разбирашъ законитѣ на сърдцето – това е талантътъ въ тебе и, ако не разбирашъ законитѣ на гениалния – ти не разбирашъ себе си. Имаме една задача за бѫдеще: Да станемъ слуги на обикновенитѣ хора – на тѣлото, да станемъ слуги на талантливитѣ и да станемъ слуги на гениалнитѣ. Казва Христосъ: „Не дойдохъ да ми послужатъ, но да послужа“. Кой е по-горе: който служи или комуто служатъ?
– Онзи, който служи, е по-горе.
към беседата >>
Гледамъ една котка, доста угоена, носи една мишка.
Мисля, че преди 30, 35 години бѣше въ Варна, седя и си мисля върху единъ въпросъ за Божествения промисълъ.
Гледамъ една котка, доста угоена, носи една мишка.
Казвамъ: Кой може да помогне на мишката? Казвамъ: Азъ мога да помогна да хвана котката. Но питамъ: Вънъ отъ мене, кой може да освободи мишката? – Че азъ мога да освободя мишката – мога. Но разсѫждавамъ: Вънъ отъ мене има ли промисълъ?
към беседата >>
Вие имате единъ свѣтъ съ три измѣрения.
Затворенитѣ хора сѫ богати. (Тѣ) казватъ: „Насъ не ни трѣбва много да човъркаме“, затворенъ въ кѫщи живѣе. Отворениятъ мисли да гради, турилъ основа и мисли още втори и трети етажъ да дигне нагоре. Не само като идея, но има и затворена картина. Сега мисли какъвъ трѣбва да бѫде единъ по-високъ свѣтъ.
Вие имате единъ свѣтъ съ три измѣрения.
Въ плоскостьта имате две измѣрения, но вие сте начертали трето измѣрение. Вие си въобразявате, защото всичкитѣ линии на тѣлото сѫ въ плоскостьта начертани. Вие си представяте, че има нагоре, надолу. По нѣкой пѫть, когато говоримъ за четвъртото измѣрение, питате какво е. Въ третото измѣрение може да проектирате четвъртото измѣрение.
към беседата >>
Тия хора знаятъ по-добре да воюватъ.
И най-голѣмиятъ герой Петъръ го взе и тури го, тръгнаха да бранятъ Христа. Христосъ знаеше какво щѣше да стане, но казва: „Нека носятъ, за да се изпълни Писанието“. Като дойдоха онѣзи, които искаха да хванатъ Христа, Петъръ рече: „Какво искате, Учителя ли да хванете? “ Толкова смѣлъ, че намѣсто да го удари по главата, отрѣза ухото. Христосъ разбра и каза: „Петре, ти не знаешъ да воювашъ.
Тия хора знаятъ по-добре да воюватъ.
Тури ножа въ ножницата, защото не сме ние хора за война“. Взе, че залепи ухото на онзи. Петъръ тури ножа въ ножницата за друго време. Хубаво, умниятъ човѣкъ съ ножъ ли трѣбва да воюва? Но има и умствени орѫжия.
към беседата >>
Тогава въ всѣки човѣкъ зачитайте Божественото.
Тогава въ всѣки човѣкъ зачитайте Божественото.
Азъ съмъ забелязалъ: често пѫти нѣкое дете, (като го) питамъ: „Какъ ще стане тази работа, какъ да я направимъ? “, казва: „Ти нали знаешъ“. Азъ въ туй дете чета писмото на Бога. Като дойда при него, азъ въ туй дете питамъ Господа въ него (и) казвамъ: „Господи, какъ да стане тази работа? “ Като дойде да постѫпи съ детето, като съ дете, вземамъ друго положение.
към беседата >>
Казвамъ: Кой може да помогне на мишката?
Мисля, че преди 30, 35 години бѣше въ Варна, седя и си мисля върху единъ въпросъ за Божествения промисълъ. Гледамъ една котка, доста угоена, носи една мишка.
Казвамъ: Кой може да помогне на мишката?
Казвамъ: Азъ мога да помогна да хвана котката. Но питамъ: Вънъ отъ мене, кой може да освободи мишката? – Че азъ мога да освободя мишката – мога. Но разсѫждавамъ: Вънъ отъ мене има ли промисълъ? Рекохъ: Сега азъ съмъ освобождавалъ много пѫти.
към беседата >>
Въ плоскостьта имате две измѣрения, но вие сте начертали трето измѣрение.
(Тѣ) казватъ: „Насъ не ни трѣбва много да човъркаме“, затворенъ въ кѫщи живѣе. Отворениятъ мисли да гради, турилъ основа и мисли още втори и трети етажъ да дигне нагоре. Не само като идея, но има и затворена картина. Сега мисли какъвъ трѣбва да бѫде единъ по-високъ свѣтъ. Вие имате единъ свѣтъ съ три измѣрения.
Въ плоскостьта имате две измѣрения, но вие сте начертали трето измѣрение.
Вие си въобразявате, защото всичкитѣ линии на тѣлото сѫ въ плоскостьта начертани. Вие си представяте, че има нагоре, надолу. По нѣкой пѫть, когато говоримъ за четвъртото измѣрение, питате какво е. Въ третото измѣрение може да проектирате четвъртото измѣрение. Въ четвъртото измѣрение, като държишъ единъ конецъ съ дветѣ си рѫце за краищата, може да го свържешъ, безъ да пускашъ единия край.
към беседата >>
Тури ножа въ ножницата, защото не сме ние хора за война“.
Христосъ знаеше какво щѣше да стане, но казва: „Нека носятъ, за да се изпълни Писанието“. Като дойдоха онѣзи, които искаха да хванатъ Христа, Петъръ рече: „Какво искате, Учителя ли да хванете? “ Толкова смѣлъ, че намѣсто да го удари по главата, отрѣза ухото. Христосъ разбра и каза: „Петре, ти не знаешъ да воювашъ. Тия хора знаятъ по-добре да воюватъ.
Тури ножа въ ножницата, защото не сме ние хора за война“.
Взе, че залепи ухото на онзи. Петъръ тури ножа въ ножницата за друго време. Хубаво, умниятъ човѣкъ съ ножъ ли трѣбва да воюва? Но има и умствени орѫжия. Духовниятъ човѣкъ съ орѫжие воюва ли?
към беседата >>
Азъ съмъ забелязалъ: често пѫти нѣкое дете, (като го) питамъ: „Какъ ще стане тази работа, какъ да я направимъ?
Тогава въ всѣки човѣкъ зачитайте Божественото.
Азъ съмъ забелязалъ: често пѫти нѣкое дете, (като го) питамъ: „Какъ ще стане тази работа, какъ да я направимъ?
“, казва: „Ти нали знаешъ“. Азъ въ туй дете чета писмото на Бога. Като дойда при него, азъ въ туй дете питамъ Господа въ него (и) казвамъ: „Господи, какъ да стане тази работа? “ Като дойде да постѫпи съ детето, като съ дете, вземамъ друго положение. Сега, като дойдете при единъ човѣкъ, ще му дадете уважение и почитание, понеже Господь е въ него.
към беседата >>
Казвамъ: Азъ мога да помогна да хвана котката.
Мисля, че преди 30, 35 години бѣше въ Варна, седя и си мисля върху единъ въпросъ за Божествения промисълъ. Гледамъ една котка, доста угоена, носи една мишка. Казвамъ: Кой може да помогне на мишката?
Казвамъ: Азъ мога да помогна да хвана котката.
Но питамъ: Вънъ отъ мене, кой може да освободи мишката? – Че азъ мога да освободя мишката – мога. Но разсѫждавамъ: Вънъ отъ мене има ли промисълъ? Рекохъ: Сега азъ съмъ освобождавалъ много пѫти. Сега ще видя безъ мене кой ще я освободи.
към беседата >>
Вие си въобразявате, защото всичкитѣ линии на тѣлото сѫ въ плоскостьта начертани.
Отворениятъ мисли да гради, турилъ основа и мисли още втори и трети етажъ да дигне нагоре. Не само като идея, но има и затворена картина. Сега мисли какъвъ трѣбва да бѫде единъ по-високъ свѣтъ. Вие имате единъ свѣтъ съ три измѣрения. Въ плоскостьта имате две измѣрения, но вие сте начертали трето измѣрение.
Вие си въобразявате, защото всичкитѣ линии на тѣлото сѫ въ плоскостьта начертани.
Вие си представяте, че има нагоре, надолу. По нѣкой пѫть, когато говоримъ за четвъртото измѣрение, питате какво е. Въ третото измѣрение може да проектирате четвъртото измѣрение. Въ четвъртото измѣрение, като държишъ единъ конецъ съ дветѣ си рѫце за краищата, може да го свържешъ, безъ да пускашъ единия край. Въ третото измѣрение трѣбва да пуснешъ края, за да завържешъ.
към беседата >>
Взе, че залепи ухото на онзи.
Като дойдоха онѣзи, които искаха да хванатъ Христа, Петъръ рече: „Какво искате, Учителя ли да хванете? “ Толкова смѣлъ, че намѣсто да го удари по главата, отрѣза ухото. Христосъ разбра и каза: „Петре, ти не знаешъ да воювашъ. Тия хора знаятъ по-добре да воюватъ. Тури ножа въ ножницата, защото не сме ние хора за война“.
Взе, че залепи ухото на онзи.
Петъръ тури ножа въ ножницата за друго време. Хубаво, умниятъ човѣкъ съ ножъ ли трѣбва да воюва? Но има и умствени орѫжия. Духовниятъ човѣкъ съ орѫжие воюва ли? – Духовниятъ съ топлината да воюва.
към беседата >>
“, казва: „Ти нали знаешъ“.
Тогава въ всѣки човѣкъ зачитайте Божественото. Азъ съмъ забелязалъ: често пѫти нѣкое дете, (като го) питамъ: „Какъ ще стане тази работа, какъ да я направимъ?
“, казва: „Ти нали знаешъ“.
Азъ въ туй дете чета писмото на Бога. Като дойда при него, азъ въ туй дете питамъ Господа въ него (и) казвамъ: „Господи, какъ да стане тази работа? “ Като дойде да постѫпи съ детето, като съ дете, вземамъ друго положение. Сега, като дойдете при единъ човѣкъ, ще му дадете уважение и почитание, понеже Господь е въ него. Като човѣкъ ще го поставишъ наравно съ себе си.
към беседата >>
Но питамъ: Вънъ отъ мене, кой може да освободи мишката?
Мисля, че преди 30, 35 години бѣше въ Варна, седя и си мисля върху единъ въпросъ за Божествения промисълъ. Гледамъ една котка, доста угоена, носи една мишка. Казвамъ: Кой може да помогне на мишката? Казвамъ: Азъ мога да помогна да хвана котката.
Но питамъ: Вънъ отъ мене, кой може да освободи мишката?
– Че азъ мога да освободя мишката – мога. Но разсѫждавамъ: Вънъ отъ мене има ли промисълъ? Рекохъ: Сега азъ съмъ освобождавалъ много пѫти. Сега ще видя безъ мене кой ще я освободи. Дойде тази котка, застана предъ мене и започна да си играе съ мишката.
към беседата >>
Вие си представяте, че има нагоре, надолу.
Не само като идея, но има и затворена картина. Сега мисли какъвъ трѣбва да бѫде единъ по-високъ свѣтъ. Вие имате единъ свѣтъ съ три измѣрения. Въ плоскостьта имате две измѣрения, но вие сте начертали трето измѣрение. Вие си въобразявате, защото всичкитѣ линии на тѣлото сѫ въ плоскостьта начертани.
Вие си представяте, че има нагоре, надолу.
По нѣкой пѫть, когато говоримъ за четвъртото измѣрение, питате какво е. Въ третото измѣрение може да проектирате четвъртото измѣрение. Въ четвъртото измѣрение, като държишъ единъ конецъ съ дветѣ си рѫце за краищата, може да го свържешъ, безъ да пускашъ единия край. Въ третото измѣрение трѣбва да пуснешъ края, за да завържешъ. Въ четвъртото измѣрение може да завържешъ краищата, безъ да пускашъ.
към беседата >>
Петъръ тури ножа въ ножницата за друго време.
“ Толкова смѣлъ, че намѣсто да го удари по главата, отрѣза ухото. Христосъ разбра и каза: „Петре, ти не знаешъ да воювашъ. Тия хора знаятъ по-добре да воюватъ. Тури ножа въ ножницата, защото не сме ние хора за война“. Взе, че залепи ухото на онзи.
Петъръ тури ножа въ ножницата за друго време.
Хубаво, умниятъ човѣкъ съ ножъ ли трѣбва да воюва? Но има и умствени орѫжия. Духовниятъ човѣкъ съ орѫжие воюва ли? – Духовниятъ съ топлината да воюва. Силниятъ – съ истината да воюва, съ сила трѣбва да воюва.
към беседата >>
Азъ въ туй дете чета писмото на Бога.
Тогава въ всѣки човѣкъ зачитайте Божественото. Азъ съмъ забелязалъ: често пѫти нѣкое дете, (като го) питамъ: „Какъ ще стане тази работа, какъ да я направимъ? “, казва: „Ти нали знаешъ“.
Азъ въ туй дете чета писмото на Бога.
Като дойда при него, азъ въ туй дете питамъ Господа въ него (и) казвамъ: „Господи, какъ да стане тази работа? “ Като дойде да постѫпи съ детето, като съ дете, вземамъ друго положение. Сега, като дойдете при единъ човѣкъ, ще му дадете уважение и почитание, понеже Господь е въ него. Като човѣкъ ще го поставишъ наравно съ себе си. И той, като погледне Господа, който живѣе въ тебе, нека се учи.
към беседата >>
– Че азъ мога да освободя мишката – мога.
Мисля, че преди 30, 35 години бѣше въ Варна, седя и си мисля върху единъ въпросъ за Божествения промисълъ. Гледамъ една котка, доста угоена, носи една мишка. Казвамъ: Кой може да помогне на мишката? Казвамъ: Азъ мога да помогна да хвана котката. Но питамъ: Вънъ отъ мене, кой може да освободи мишката?
– Че азъ мога да освободя мишката – мога.
Но разсѫждавамъ: Вънъ отъ мене има ли промисълъ? Рекохъ: Сега азъ съмъ освобождавалъ много пѫти. Сега ще видя безъ мене кой ще я освободи. Дойде тази котка, застана предъ мене и започна да си играе съ мишката. Остави я свободна и пакъ я хване.
към беседата >>
По нѣкой пѫть, когато говоримъ за четвъртото измѣрение, питате какво е.
Сега мисли какъвъ трѣбва да бѫде единъ по-високъ свѣтъ. Вие имате единъ свѣтъ съ три измѣрения. Въ плоскостьта имате две измѣрения, но вие сте начертали трето измѣрение. Вие си въобразявате, защото всичкитѣ линии на тѣлото сѫ въ плоскостьта начертани. Вие си представяте, че има нагоре, надолу.
По нѣкой пѫть, когато говоримъ за четвъртото измѣрение, питате какво е.
Въ третото измѣрение може да проектирате четвъртото измѣрение. Въ четвъртото измѣрение, като държишъ единъ конецъ съ дветѣ си рѫце за краищата, може да го свържешъ, безъ да пускашъ единия край. Въ третото измѣрение трѣбва да пуснешъ края, за да завържешъ. Въ четвъртото измѣрение може да завържешъ краищата, безъ да пускашъ.
към беседата >>
Хубаво, умниятъ човѣкъ съ ножъ ли трѣбва да воюва?
Христосъ разбра и каза: „Петре, ти не знаешъ да воювашъ. Тия хора знаятъ по-добре да воюватъ. Тури ножа въ ножницата, защото не сме ние хора за война“. Взе, че залепи ухото на онзи. Петъръ тури ножа въ ножницата за друго време.
Хубаво, умниятъ човѣкъ съ ножъ ли трѣбва да воюва?
Но има и умствени орѫжия. Духовниятъ човѣкъ съ орѫжие воюва ли? – Духовниятъ съ топлината да воюва. Силниятъ – съ истината да воюва, съ сила трѣбва да воюва. Който не знае да воюва съ свѣтлината, съ топлината и съ силата да воюва – той воюва съ тояга.
към беседата >>
Като дойда при него, азъ въ туй дете питамъ Господа въ него (и) казвамъ: „Господи, какъ да стане тази работа?
Тогава въ всѣки човѣкъ зачитайте Божественото. Азъ съмъ забелязалъ: често пѫти нѣкое дете, (като го) питамъ: „Какъ ще стане тази работа, какъ да я направимъ? “, казва: „Ти нали знаешъ“. Азъ въ туй дете чета писмото на Бога.
Като дойда при него, азъ въ туй дете питамъ Господа въ него (и) казвамъ: „Господи, какъ да стане тази работа?
“ Като дойде да постѫпи съ детето, като съ дете, вземамъ друго положение. Сега, като дойдете при единъ човѣкъ, ще му дадете уважение и почитание, понеже Господь е въ него. Като човѣкъ ще го поставишъ наравно съ себе си. И той, като погледне Господа, който живѣе въ тебе, нека се учи. Вие, като останете като хора, приказвате наравно съ него.
към беседата >>
Но разсѫждавамъ: Вънъ отъ мене има ли промисълъ?
Гледамъ една котка, доста угоена, носи една мишка. Казвамъ: Кой може да помогне на мишката? Казвамъ: Азъ мога да помогна да хвана котката. Но питамъ: Вънъ отъ мене, кой може да освободи мишката? – Че азъ мога да освободя мишката – мога.
Но разсѫждавамъ: Вънъ отъ мене има ли промисълъ?
Рекохъ: Сега азъ съмъ освобождавалъ много пѫти. Сега ще видя безъ мене кой ще я освободи. Дойде тази котка, застана предъ мене и започна да си играе съ мишката. Остави я свободна и пакъ я хване. Рекохъ: „Ти си играешъ, но зная какво ще направишъ.
към беседата >>
Въ третото измѣрение може да проектирате четвъртото измѣрение.
Вие имате единъ свѣтъ съ три измѣрения. Въ плоскостьта имате две измѣрения, но вие сте начертали трето измѣрение. Вие си въобразявате, защото всичкитѣ линии на тѣлото сѫ въ плоскостьта начертани. Вие си представяте, че има нагоре, надолу. По нѣкой пѫть, когато говоримъ за четвъртото измѣрение, питате какво е.
Въ третото измѣрение може да проектирате четвъртото измѣрение.
Въ четвъртото измѣрение, като държишъ единъ конецъ съ дветѣ си рѫце за краищата, може да го свържешъ, безъ да пускашъ единия край. Въ третото измѣрение трѣбва да пуснешъ края, за да завържешъ. Въ четвъртото измѣрение може да завържешъ краищата, безъ да пускашъ.
към беседата >>
Но има и умствени орѫжия.
Тия хора знаятъ по-добре да воюватъ. Тури ножа въ ножницата, защото не сме ние хора за война“. Взе, че залепи ухото на онзи. Петъръ тури ножа въ ножницата за друго време. Хубаво, умниятъ човѣкъ съ ножъ ли трѣбва да воюва?
Но има и умствени орѫжия.
Духовниятъ човѣкъ съ орѫжие воюва ли? – Духовниятъ съ топлината да воюва. Силниятъ – съ истината да воюва, съ сила трѣбва да воюва. Който не знае да воюва съ свѣтлината, съ топлината и съ силата да воюва – той воюва съ тояга. Има една поговорка, дето казва, че тоягата е излѣзла отъ рая.
към беседата >>
“ Като дойде да постѫпи съ детето, като съ дете, вземамъ друго положение.
Тогава въ всѣки човѣкъ зачитайте Божественото. Азъ съмъ забелязалъ: често пѫти нѣкое дете, (като го) питамъ: „Какъ ще стане тази работа, какъ да я направимъ? “, казва: „Ти нали знаешъ“. Азъ въ туй дете чета писмото на Бога. Като дойда при него, азъ въ туй дете питамъ Господа въ него (и) казвамъ: „Господи, какъ да стане тази работа?
“ Като дойде да постѫпи съ детето, като съ дете, вземамъ друго положение.
Сега, като дойдете при единъ човѣкъ, ще му дадете уважение и почитание, понеже Господь е въ него. Като човѣкъ ще го поставишъ наравно съ себе си. И той, като погледне Господа, който живѣе въ тебе, нека се учи. Вие, като останете като хора, приказвате наравно съ него. Искате да знаете кой е по-силенъ.
към беседата >>
Рекохъ: Сега азъ съмъ освобождавалъ много пѫти.
Казвамъ: Кой може да помогне на мишката? Казвамъ: Азъ мога да помогна да хвана котката. Но питамъ: Вънъ отъ мене, кой може да освободи мишката? – Че азъ мога да освободя мишката – мога. Но разсѫждавамъ: Вънъ отъ мене има ли промисълъ?
Рекохъ: Сега азъ съмъ освобождавалъ много пѫти.
Сега ще видя безъ мене кой ще я освободи. Дойде тази котка, застана предъ мене и започна да си играе съ мишката. Остави я свободна и пакъ я хване. Рекохъ: „Ти си играешъ, но зная какво ще направишъ. Ти я залъгвашъ (така), че когато каже, че си я обикнала – ще я изядешъ“.
към беседата >>
Въ четвъртото измѣрение, като държишъ единъ конецъ съ дветѣ си рѫце за краищата, може да го свържешъ, безъ да пускашъ единия край.
Въ плоскостьта имате две измѣрения, но вие сте начертали трето измѣрение. Вие си въобразявате, защото всичкитѣ линии на тѣлото сѫ въ плоскостьта начертани. Вие си представяте, че има нагоре, надолу. По нѣкой пѫть, когато говоримъ за четвъртото измѣрение, питате какво е. Въ третото измѣрение може да проектирате четвъртото измѣрение.
Въ четвъртото измѣрение, като държишъ единъ конецъ съ дветѣ си рѫце за краищата, може да го свържешъ, безъ да пускашъ единия край.
Въ третото измѣрение трѣбва да пуснешъ края, за да завържешъ. Въ четвъртото измѣрение може да завържешъ краищата, безъ да пускашъ.
към беседата >>
Духовниятъ човѣкъ съ орѫжие воюва ли?
Тури ножа въ ножницата, защото не сме ние хора за война“. Взе, че залепи ухото на онзи. Петъръ тури ножа въ ножницата за друго време. Хубаво, умниятъ човѣкъ съ ножъ ли трѣбва да воюва? Но има и умствени орѫжия.
Духовниятъ човѣкъ съ орѫжие воюва ли?
– Духовниятъ съ топлината да воюва. Силниятъ – съ истината да воюва, съ сила трѣбва да воюва. Който не знае да воюва съ свѣтлината, съ топлината и съ силата да воюва – той воюва съ тояга. Има една поговорка, дето казва, че тоягата е излѣзла отъ рая. То е онова буквалното тълкувание – едно много лошо тълкувание.
към беседата >>
Сега, като дойдете при единъ човѣкъ, ще му дадете уважение и почитание, понеже Господь е въ него.
Азъ съмъ забелязалъ: често пѫти нѣкое дете, (като го) питамъ: „Какъ ще стане тази работа, какъ да я направимъ? “, казва: „Ти нали знаешъ“. Азъ въ туй дете чета писмото на Бога. Като дойда при него, азъ въ туй дете питамъ Господа въ него (и) казвамъ: „Господи, какъ да стане тази работа? “ Като дойде да постѫпи съ детето, като съ дете, вземамъ друго положение.
Сега, като дойдете при единъ човѣкъ, ще му дадете уважение и почитание, понеже Господь е въ него.
Като човѣкъ ще го поставишъ наравно съ себе си. И той, като погледне Господа, който живѣе въ тебе, нека се учи. Вие, като останете като хора, приказвате наравно съ него. Искате да знаете кой е по-силенъ. Ще си премѣрите силитѣ.
към беседата >>
Сега ще видя безъ мене кой ще я освободи.
Казвамъ: Азъ мога да помогна да хвана котката. Но питамъ: Вънъ отъ мене, кой може да освободи мишката? – Че азъ мога да освободя мишката – мога. Но разсѫждавамъ: Вънъ отъ мене има ли промисълъ? Рекохъ: Сега азъ съмъ освобождавалъ много пѫти.
Сега ще видя безъ мене кой ще я освободи.
Дойде тази котка, застана предъ мене и започна да си играе съ мишката. Остави я свободна и пакъ я хване. Рекохъ: „Ти си играешъ, но зная какво ще направишъ. Ти я залъгвашъ (така), че когато каже, че си я обикнала – ще я изядешъ“. По едно време, като я освободи, като си игра – така се захласна, че мишката влѣзе въ едно сандъче, скри се.
към беседата >>
Въ третото измѣрение трѣбва да пуснешъ края, за да завържешъ.
Вие си въобразявате, защото всичкитѣ линии на тѣлото сѫ въ плоскостьта начертани. Вие си представяте, че има нагоре, надолу. По нѣкой пѫть, когато говоримъ за четвъртото измѣрение, питате какво е. Въ третото измѣрение може да проектирате четвъртото измѣрение. Въ четвъртото измѣрение, като държишъ единъ конецъ съ дветѣ си рѫце за краищата, може да го свържешъ, безъ да пускашъ единия край.
Въ третото измѣрение трѣбва да пуснешъ края, за да завържешъ.
Въ четвъртото измѣрение може да завържешъ краищата, безъ да пускашъ.
към беседата >>
– Духовниятъ съ топлината да воюва.
Взе, че залепи ухото на онзи. Петъръ тури ножа въ ножницата за друго време. Хубаво, умниятъ човѣкъ съ ножъ ли трѣбва да воюва? Но има и умствени орѫжия. Духовниятъ човѣкъ съ орѫжие воюва ли?
– Духовниятъ съ топлината да воюва.
Силниятъ – съ истината да воюва, съ сила трѣбва да воюва. Който не знае да воюва съ свѣтлината, съ топлината и съ силата да воюва – той воюва съ тояга. Има една поговорка, дето казва, че тоягата е излѣзла отъ рая. То е онова буквалното тълкувание – едно много лошо тълкувание. Какъ ще биешъ човѣшката душа?
към беседата >>
Като човѣкъ ще го поставишъ наравно съ себе си.
“, казва: „Ти нали знаешъ“. Азъ въ туй дете чета писмото на Бога. Като дойда при него, азъ въ туй дете питамъ Господа въ него (и) казвамъ: „Господи, какъ да стане тази работа? “ Като дойде да постѫпи съ детето, като съ дете, вземамъ друго положение. Сега, като дойдете при единъ човѣкъ, ще му дадете уважение и почитание, понеже Господь е въ него.
Като човѣкъ ще го поставишъ наравно съ себе си.
И той, като погледне Господа, който живѣе въ тебе, нека се учи. Вие, като останете като хора, приказвате наравно съ него. Искате да знаете кой е по-силенъ. Ще си премѣрите силитѣ. Ще се хванете.
към беседата >>
Дойде тази котка, застана предъ мене и започна да си играе съ мишката.
Но питамъ: Вънъ отъ мене, кой може да освободи мишката? – Че азъ мога да освободя мишката – мога. Но разсѫждавамъ: Вънъ отъ мене има ли промисълъ? Рекохъ: Сега азъ съмъ освобождавалъ много пѫти. Сега ще видя безъ мене кой ще я освободи.
Дойде тази котка, застана предъ мене и започна да си играе съ мишката.
Остави я свободна и пакъ я хване. Рекохъ: „Ти си играешъ, но зная какво ще направишъ. Ти я залъгвашъ (така), че когато каже, че си я обикнала – ще я изядешъ“. По едно време, като я освободи, като си игра – така се захласна, че мишката влѣзе въ едно сандъче, скри се. Рекохъ: „Освободи се“.
към беседата >>
Въ четвъртото измѣрение може да завържешъ краищата, безъ да пускашъ.
Вие си представяте, че има нагоре, надолу. По нѣкой пѫть, когато говоримъ за четвъртото измѣрение, питате какво е. Въ третото измѣрение може да проектирате четвъртото измѣрение. Въ четвъртото измѣрение, като държишъ единъ конецъ съ дветѣ си рѫце за краищата, може да го свържешъ, безъ да пускашъ единия край. Въ третото измѣрение трѣбва да пуснешъ края, за да завържешъ.
Въ четвъртото измѣрение може да завържешъ краищата, безъ да пускашъ.
към беседата >>
Силниятъ – съ истината да воюва, съ сила трѣбва да воюва.
Петъръ тури ножа въ ножницата за друго време. Хубаво, умниятъ човѣкъ съ ножъ ли трѣбва да воюва? Но има и умствени орѫжия. Духовниятъ човѣкъ съ орѫжие воюва ли? – Духовниятъ съ топлината да воюва.
Силниятъ – съ истината да воюва, съ сила трѣбва да воюва.
Който не знае да воюва съ свѣтлината, съ топлината и съ силата да воюва – той воюва съ тояга. Има една поговорка, дето казва, че тоягата е излѣзла отъ рая. То е онова буквалното тълкувание – едно много лошо тълкувание. Какъ ще биешъ човѣшката душа? Единицата е тояга.
към беседата >>
И той, като погледне Господа, който живѣе въ тебе, нека се учи.
Азъ въ туй дете чета писмото на Бога. Като дойда при него, азъ въ туй дете питамъ Господа въ него (и) казвамъ: „Господи, какъ да стане тази работа? “ Като дойде да постѫпи съ детето, като съ дете, вземамъ друго положение. Сега, като дойдете при единъ човѣкъ, ще му дадете уважение и почитание, понеже Господь е въ него. Като човѣкъ ще го поставишъ наравно съ себе си.
И той, като погледне Господа, който живѣе въ тебе, нека се учи.
Вие, като останете като хора, приказвате наравно съ него. Искате да знаете кой е по-силенъ. Ще си премѣрите силитѣ. Ще се хванете. Единиятъ казва: „Азъ съмъ по-силенъ“.
към беседата >>
Остави я свободна и пакъ я хване.
– Че азъ мога да освободя мишката – мога. Но разсѫждавамъ: Вънъ отъ мене има ли промисълъ? Рекохъ: Сега азъ съмъ освобождавалъ много пѫти. Сега ще видя безъ мене кой ще я освободи. Дойде тази котка, застана предъ мене и започна да си играе съ мишката.
Остави я свободна и пакъ я хване.
Рекохъ: „Ти си играешъ, но зная какво ще направишъ. Ти я залъгвашъ (така), че когато каже, че си я обикнала – ще я изядешъ“. По едно време, като я освободи, като си игра – така се захласна, че мишката влѣзе въ едно сандъче, скри се. Рекохъ: „Освободи се“. Следъ две–три минути котката отиде и пакъ я хвана.
към беседата >>
Както виждате, човѣкъ навсѣкѫде мисли затворено.
Както виждате, човѣкъ навсѣкѫде мисли затворено.
Като имате четири страни, считате, че е затворенъ свѣтътъ. Едно сѫщество отъ третото измѣрение ще види, че този свѣтъ е отворенъ. На едно сѫщество отъ двуизмѣрния свѣтъ ти можешъ да бръкнешъ въ неговия свѣтъ и да извадишъ нѣщо изъ неговия свѣтъ. То ще се чуди кѫде се изгубиха (нѣщата). Тѣ се взематъ отъ второто измѣрение и се поставятъ въ третото.
към беседата >>
Който не знае да воюва съ свѣтлината, съ топлината и съ силата да воюва – той воюва съ тояга.
Хубаво, умниятъ човѣкъ съ ножъ ли трѣбва да воюва? Но има и умствени орѫжия. Духовниятъ човѣкъ съ орѫжие воюва ли? – Духовниятъ съ топлината да воюва. Силниятъ – съ истината да воюва, съ сила трѣбва да воюва.
Който не знае да воюва съ свѣтлината, съ топлината и съ силата да воюва – той воюва съ тояга.
Има една поговорка, дето казва, че тоягата е излѣзла отъ рая. То е онова буквалното тълкувание – едно много лошо тълкувание. Какъ ще биешъ човѣшката душа? Единицата е тояга. Тя е разумностьта.
към беседата >>
Вие, като останете като хора, приказвате наравно съ него.
Като дойда при него, азъ въ туй дете питамъ Господа въ него (и) казвамъ: „Господи, какъ да стане тази работа? “ Като дойде да постѫпи съ детето, като съ дете, вземамъ друго положение. Сега, като дойдете при единъ човѣкъ, ще му дадете уважение и почитание, понеже Господь е въ него. Като човѣкъ ще го поставишъ наравно съ себе си. И той, като погледне Господа, който живѣе въ тебе, нека се учи.
Вие, като останете като хора, приказвате наравно съ него.
Искате да знаете кой е по-силенъ. Ще си премѣрите силитѣ. Ще се хванете. Единиятъ казва: „Азъ съмъ по-силенъ“. Като се хванатъ да се борятъ децата – това дете, което надвие другото, е по-силно.
към беседата >>
Рекохъ: „Ти си играешъ, но зная какво ще направишъ.
Но разсѫждавамъ: Вънъ отъ мене има ли промисълъ? Рекохъ: Сега азъ съмъ освобождавалъ много пѫти. Сега ще видя безъ мене кой ще я освободи. Дойде тази котка, застана предъ мене и започна да си играе съ мишката. Остави я свободна и пакъ я хване.
Рекохъ: „Ти си играешъ, но зная какво ще направишъ.
Ти я залъгвашъ (така), че когато каже, че си я обикнала – ще я изядешъ“. По едно време, като я освободи, като си игра – така се захласна, че мишката влѣзе въ едно сандъче, скри се. Рекохъ: „Освободи се“. Следъ две–три минути котката отиде и пакъ я хвана. Рекохъ на мишката: „Че иди на друго мѣсто“.
към беседата >>
Като имате четири страни, считате, че е затворенъ свѣтътъ.
Както виждате, човѣкъ навсѣкѫде мисли затворено.
Като имате четири страни, считате, че е затворенъ свѣтътъ.
Едно сѫщество отъ третото измѣрение ще види, че този свѣтъ е отворенъ. На едно сѫщество отъ двуизмѣрния свѣтъ ти можешъ да бръкнешъ въ неговия свѣтъ и да извадишъ нѣщо изъ неговия свѣтъ. То ще се чуди кѫде се изгубиха (нѣщата). Тѣ се взематъ отъ второто измѣрение и се поставятъ въ третото. Има сѫщества, които отъ четвъртото измѣрение идатъ при насъ въ нашия свѣтъ, който е затворенъ за насъ, а отворенъ за тѣхъ и тѣ могатъ да взематъ нѣщо.
към беседата >>
Има една поговорка, дето казва, че тоягата е излѣзла отъ рая.
Но има и умствени орѫжия. Духовниятъ човѣкъ съ орѫжие воюва ли? – Духовниятъ съ топлината да воюва. Силниятъ – съ истината да воюва, съ сила трѣбва да воюва. Който не знае да воюва съ свѣтлината, съ топлината и съ силата да воюва – той воюва съ тояга.
Има една поговорка, дето казва, че тоягата е излѣзла отъ рая.
То е онова буквалното тълкувание – едно много лошо тълкувание. Какъ ще биешъ човѣшката душа? Единицата е тояга. Тя е разумностьта. Детето ще научишъ да познава, че има единъ Богъ, на който трѣбва да се подчиняватъ.
към беседата >>
Искате да знаете кой е по-силенъ.
“ Като дойде да постѫпи съ детето, като съ дете, вземамъ друго положение. Сега, като дойдете при единъ човѣкъ, ще му дадете уважение и почитание, понеже Господь е въ него. Като човѣкъ ще го поставишъ наравно съ себе си. И той, като погледне Господа, който живѣе въ тебе, нека се учи. Вие, като останете като хора, приказвате наравно съ него.
Искате да знаете кой е по-силенъ.
Ще си премѣрите силитѣ. Ще се хванете. Единиятъ казва: „Азъ съмъ по-силенъ“. Като се хванатъ да се борятъ децата – това дете, което надвие другото, е по-силно. Битото казва: „Ти си по-силно отъ мене“.
към беседата >>
Ти я залъгвашъ (така), че когато каже, че си я обикнала – ще я изядешъ“.
Рекохъ: Сега азъ съмъ освобождавалъ много пѫти. Сега ще видя безъ мене кой ще я освободи. Дойде тази котка, застана предъ мене и започна да си играе съ мишката. Остави я свободна и пакъ я хване. Рекохъ: „Ти си играешъ, но зная какво ще направишъ.
Ти я залъгвашъ (така), че когато каже, че си я обикнала – ще я изядешъ“.
По едно време, като я освободи, като си игра – така се захласна, че мишката влѣзе въ едно сандъче, скри се. Рекохъ: „Освободи се“. Следъ две–три минути котката отиде и пакъ я хвана. Рекохъ на мишката: „Че иди на друго мѣсто“. Втори пѫть пакъ успя мишката да побѣгне и се скри въ другъ сандъкъ, но котката пакъ я намѣри.
към беседата >>
Едно сѫщество отъ третото измѣрение ще види, че този свѣтъ е отворенъ.
Както виждате, човѣкъ навсѣкѫде мисли затворено. Като имате четири страни, считате, че е затворенъ свѣтътъ.
Едно сѫщество отъ третото измѣрение ще види, че този свѣтъ е отворенъ.
На едно сѫщество отъ двуизмѣрния свѣтъ ти можешъ да бръкнешъ въ неговия свѣтъ и да извадишъ нѣщо изъ неговия свѣтъ. То ще се чуди кѫде се изгубиха (нѣщата). Тѣ се взематъ отъ второто измѣрение и се поставятъ въ третото. Има сѫщества, които отъ четвъртото измѣрение идатъ при насъ въ нашия свѣтъ, който е затворенъ за насъ, а отворенъ за тѣхъ и тѣ могатъ да взематъ нѣщо. Това тѣло е вече затворенъ свѣтъ – не знаете какво има вѫтре.
към беседата >>
То е онова буквалното тълкувание – едно много лошо тълкувание.
Духовниятъ човѣкъ съ орѫжие воюва ли? – Духовниятъ съ топлината да воюва. Силниятъ – съ истината да воюва, съ сила трѣбва да воюва. Който не знае да воюва съ свѣтлината, съ топлината и съ силата да воюва – той воюва съ тояга. Има една поговорка, дето казва, че тоягата е излѣзла отъ рая.
То е онова буквалното тълкувание – едно много лошо тълкувание.
Какъ ще биешъ човѣшката душа? Единицата е тояга. Тя е разумностьта. Детето ще научишъ да познава, че има единъ Богъ, на който трѣбва да се подчиняватъ. Ще събудишъ съзнанието му.
към беседата >>
Ще си премѣрите силитѣ.
Сега, като дойдете при единъ човѣкъ, ще му дадете уважение и почитание, понеже Господь е въ него. Като човѣкъ ще го поставишъ наравно съ себе си. И той, като погледне Господа, който живѣе въ тебе, нека се учи. Вие, като останете като хора, приказвате наравно съ него. Искате да знаете кой е по-силенъ.
Ще си премѣрите силитѣ.
Ще се хванете. Единиятъ казва: „Азъ съмъ по-силенъ“. Като се хванатъ да се борятъ децата – това дете, което надвие другото, е по-силно. Битото казва: „Ти си по-силно отъ мене“. То е по човѣшки.
към беседата >>
По едно време, като я освободи, като си игра – така се захласна, че мишката влѣзе въ едно сандъче, скри се.
Сега ще видя безъ мене кой ще я освободи. Дойде тази котка, застана предъ мене и започна да си играе съ мишката. Остави я свободна и пакъ я хване. Рекохъ: „Ти си играешъ, но зная какво ще направишъ. Ти я залъгвашъ (така), че когато каже, че си я обикнала – ще я изядешъ“.
По едно време, като я освободи, като си игра – така се захласна, че мишката влѣзе въ едно сандъче, скри се.
Рекохъ: „Освободи се“. Следъ две–три минути котката отиде и пакъ я хвана. Рекохъ на мишката: „Че иди на друго мѣсто“. Втори пѫть пакъ успя мишката да побѣгне и се скри въ другъ сандъкъ, но котката пакъ я намѣри. Третия пѫть, като се захласна котката, мишката се скри въ единъ купъ камъни и тамъ остана.
към беседата >>
На едно сѫщество отъ двуизмѣрния свѣтъ ти можешъ да бръкнешъ въ неговия свѣтъ и да извадишъ нѣщо изъ неговия свѣтъ.
Както виждате, човѣкъ навсѣкѫде мисли затворено. Като имате четири страни, считате, че е затворенъ свѣтътъ. Едно сѫщество отъ третото измѣрение ще види, че този свѣтъ е отворенъ.
На едно сѫщество отъ двуизмѣрния свѣтъ ти можешъ да бръкнешъ въ неговия свѣтъ и да извадишъ нѣщо изъ неговия свѣтъ.
То ще се чуди кѫде се изгубиха (нѣщата). Тѣ се взематъ отъ второто измѣрение и се поставятъ въ третото. Има сѫщества, които отъ четвъртото измѣрение идатъ при насъ въ нашия свѣтъ, който е затворенъ за насъ, а отворенъ за тѣхъ и тѣ могатъ да взематъ нѣщо. Това тѣло е вече затворенъ свѣтъ – не знаете какво има вѫтре. Въ фигура А знаешъ, че има още да се гради.
към беседата >>
Какъ ще биешъ човѣшката душа?
– Духовниятъ съ топлината да воюва. Силниятъ – съ истината да воюва, съ сила трѣбва да воюва. Който не знае да воюва съ свѣтлината, съ топлината и съ силата да воюва – той воюва съ тояга. Има една поговорка, дето казва, че тоягата е излѣзла отъ рая. То е онова буквалното тълкувание – едно много лошо тълкувание.
Какъ ще биешъ човѣшката душа?
Единицата е тояга. Тя е разумностьта. Детето ще научишъ да познава, че има единъ Богъ, на който трѣбва да се подчиняватъ. Ще събудишъ съзнанието му. После то трѣбва да се научи да обича този – Единия, и на него трѣбва да му служи.
към беседата >>
Ще се хванете.
Като човѣкъ ще го поставишъ наравно съ себе си. И той, като погледне Господа, който живѣе въ тебе, нека се учи. Вие, като останете като хора, приказвате наравно съ него. Искате да знаете кой е по-силенъ. Ще си премѣрите силитѣ.
Ще се хванете.
Единиятъ казва: „Азъ съмъ по-силенъ“. Като се хванатъ да се борятъ децата – това дете, което надвие другото, е по-силно. Битото казва: „Ти си по-силно отъ мене“. То е по човѣшки. Щомъ човѣкъ е по-уменъ отъ мене – работилъ е.
към беседата >>
Рекохъ: „Освободи се“.
Дойде тази котка, застана предъ мене и започна да си играе съ мишката. Остави я свободна и пакъ я хване. Рекохъ: „Ти си играешъ, но зная какво ще направишъ. Ти я залъгвашъ (така), че когато каже, че си я обикнала – ще я изядешъ“. По едно време, като я освободи, като си игра – така се захласна, че мишката влѣзе въ едно сандъче, скри се.
Рекохъ: „Освободи се“.
Следъ две–три минути котката отиде и пакъ я хвана. Рекохъ на мишката: „Че иди на друго мѣсто“. Втори пѫть пакъ успя мишката да побѣгне и се скри въ другъ сандъкъ, но котката пакъ я намѣри. Третия пѫть, като се захласна котката, мишката се скри въ единъ купъ камъни и тамъ остана. Котката обикаля единъ сандъкъ, обикаля, влиза въ другия, ходи край купа, мърда опашка.
към беседата >>
То ще се чуди кѫде се изгубиха (нѣщата).
Както виждате, човѣкъ навсѣкѫде мисли затворено. Като имате четири страни, считате, че е затворенъ свѣтътъ. Едно сѫщество отъ третото измѣрение ще види, че този свѣтъ е отворенъ. На едно сѫщество отъ двуизмѣрния свѣтъ ти можешъ да бръкнешъ въ неговия свѣтъ и да извадишъ нѣщо изъ неговия свѣтъ.
То ще се чуди кѫде се изгубиха (нѣщата).
Тѣ се взематъ отъ второто измѣрение и се поставятъ въ третото. Има сѫщества, които отъ четвъртото измѣрение идатъ при насъ въ нашия свѣтъ, който е затворенъ за насъ, а отворенъ за тѣхъ и тѣ могатъ да взематъ нѣщо. Това тѣло е вече затворенъ свѣтъ – не знаете какво има вѫтре. Въ фигура А знаешъ, че има още да се гради. Турилъ си нѣкои мертеци, мисли да гради, но не е съградилъ още.
към беседата >>
Единицата е тояга.
Силниятъ – съ истината да воюва, съ сила трѣбва да воюва. Който не знае да воюва съ свѣтлината, съ топлината и съ силата да воюва – той воюва съ тояга. Има една поговорка, дето казва, че тоягата е излѣзла отъ рая. То е онова буквалното тълкувание – едно много лошо тълкувание. Какъ ще биешъ човѣшката душа?
Единицата е тояга.
Тя е разумностьта. Детето ще научишъ да познава, че има единъ Богъ, на който трѣбва да се подчиняватъ. Ще събудишъ съзнанието му. После то трѣбва да се научи да обича този – Единия, и на него трѣбва да му служи. Туй значи наказание.
към беседата >>
Единиятъ казва: „Азъ съмъ по-силенъ“.
И той, като погледне Господа, който живѣе въ тебе, нека се учи. Вие, като останете като хора, приказвате наравно съ него. Искате да знаете кой е по-силенъ. Ще си премѣрите силитѣ. Ще се хванете.
Единиятъ казва: „Азъ съмъ по-силенъ“.
Като се хванатъ да се борятъ децата – това дете, което надвие другото, е по-силно. Битото казва: „Ти си по-силно отъ мене“. То е по човѣшки. Щомъ човѣкъ е по-уменъ отъ мене – работилъ е. И азъ ще работя.
към беседата >>
Следъ две–три минути котката отиде и пакъ я хвана.
Остави я свободна и пакъ я хване. Рекохъ: „Ти си играешъ, но зная какво ще направишъ. Ти я залъгвашъ (така), че когато каже, че си я обикнала – ще я изядешъ“. По едно време, като я освободи, като си игра – така се захласна, че мишката влѣзе въ едно сандъче, скри се. Рекохъ: „Освободи се“.
Следъ две–три минути котката отиде и пакъ я хвана.
Рекохъ на мишката: „Че иди на друго мѣсто“. Втори пѫть пакъ успя мишката да побѣгне и се скри въ другъ сандъкъ, но котката пакъ я намѣри. Третия пѫть, като се захласна котката, мишката се скри въ единъ купъ камъни и тамъ остана. Котката обикаля единъ сандъкъ, обикаля, влиза въ другия, ходи край купа, мърда опашка. Рекохъ: „Азъ ти объркахъ работата“.
към беседата >>
Тѣ се взематъ отъ второто измѣрение и се поставятъ въ третото.
Както виждате, човѣкъ навсѣкѫде мисли затворено. Като имате четири страни, считате, че е затворенъ свѣтътъ. Едно сѫщество отъ третото измѣрение ще види, че този свѣтъ е отворенъ. На едно сѫщество отъ двуизмѣрния свѣтъ ти можешъ да бръкнешъ въ неговия свѣтъ и да извадишъ нѣщо изъ неговия свѣтъ. То ще се чуди кѫде се изгубиха (нѣщата).
Тѣ се взематъ отъ второто измѣрение и се поставятъ въ третото.
Има сѫщества, които отъ четвъртото измѣрение идатъ при насъ въ нашия свѣтъ, който е затворенъ за насъ, а отворенъ за тѣхъ и тѣ могатъ да взематъ нѣщо. Това тѣло е вече затворенъ свѣтъ – не знаете какво има вѫтре. Въ фигура А знаешъ, че има още да се гради. Турилъ си нѣкои мертеци, мисли да гради, но не е съградилъ още. Сега това е научна работа.
към беседата >>
Тя е разумностьта.
Който не знае да воюва съ свѣтлината, съ топлината и съ силата да воюва – той воюва съ тояга. Има една поговорка, дето казва, че тоягата е излѣзла отъ рая. То е онова буквалното тълкувание – едно много лошо тълкувание. Какъ ще биешъ човѣшката душа? Единицата е тояга.
Тя е разумностьта.
Детето ще научишъ да познава, че има единъ Богъ, на който трѣбва да се подчиняватъ. Ще събудишъ съзнанието му. После то трѣбва да се научи да обича този – Единия, и на него трѣбва да му служи. Туй значи наказание. Да накажешъ едно дете – трѣбва да го поучишъ.
към беседата >>
Като се хванатъ да се борятъ децата – това дете, което надвие другото, е по-силно.
Вие, като останете като хора, приказвате наравно съ него. Искате да знаете кой е по-силенъ. Ще си премѣрите силитѣ. Ще се хванете. Единиятъ казва: „Азъ съмъ по-силенъ“.
Като се хванатъ да се борятъ децата – това дете, което надвие другото, е по-силно.
Битото казва: „Ти си по-силно отъ мене“. То е по човѣшки. Щомъ човѣкъ е по-уменъ отъ мене – работилъ е. И азъ ще работя. Но въ всѣки единъ човѣкъ има по едно Божествено начало.
към беседата >>
Рекохъ на мишката: „Че иди на друго мѣсто“.
Рекохъ: „Ти си играешъ, но зная какво ще направишъ. Ти я залъгвашъ (така), че когато каже, че си я обикнала – ще я изядешъ“. По едно време, като я освободи, като си игра – така се захласна, че мишката влѣзе въ едно сандъче, скри се. Рекохъ: „Освободи се“. Следъ две–три минути котката отиде и пакъ я хвана.
Рекохъ на мишката: „Че иди на друго мѣсто“.
Втори пѫть пакъ успя мишката да побѣгне и се скри въ другъ сандъкъ, но котката пакъ я намѣри. Третия пѫть, като се захласна котката, мишката се скри въ единъ купъ камъни и тамъ остана. Котката обикаля единъ сандъкъ, обикаля, влиза въ другия, ходи край купа, мърда опашка. Рекохъ: „Азъ ти объркахъ работата“. Тя ме погледна, погледна, пъкъ каза: „Ще ида да хвана друга.
към беседата >>
Има сѫщества, които отъ четвъртото измѣрение идатъ при насъ въ нашия свѣтъ, който е затворенъ за насъ, а отворенъ за тѣхъ и тѣ могатъ да взематъ нѣщо.
Като имате четири страни, считате, че е затворенъ свѣтътъ. Едно сѫщество отъ третото измѣрение ще види, че този свѣтъ е отворенъ. На едно сѫщество отъ двуизмѣрния свѣтъ ти можешъ да бръкнешъ въ неговия свѣтъ и да извадишъ нѣщо изъ неговия свѣтъ. То ще се чуди кѫде се изгубиха (нѣщата). Тѣ се взематъ отъ второто измѣрение и се поставятъ въ третото.
Има сѫщества, които отъ четвъртото измѣрение идатъ при насъ въ нашия свѣтъ, който е затворенъ за насъ, а отворенъ за тѣхъ и тѣ могатъ да взематъ нѣщо.
Това тѣло е вече затворенъ свѣтъ – не знаете какво има вѫтре. Въ фигура А знаешъ, че има още да се гради. Турилъ си нѣкои мертеци, мисли да гради, но не е съградилъ още. Сега това е научна работа. Когато гледаме природата, не знаемъ кое е отворено и кое е затворено.
към беседата >>
Детето ще научишъ да познава, че има единъ Богъ, на който трѣбва да се подчиняватъ.
Има една поговорка, дето казва, че тоягата е излѣзла отъ рая. То е онова буквалното тълкувание – едно много лошо тълкувание. Какъ ще биешъ човѣшката душа? Единицата е тояга. Тя е разумностьта.
Детето ще научишъ да познава, че има единъ Богъ, на който трѣбва да се подчиняватъ.
Ще събудишъ съзнанието му. После то трѣбва да се научи да обича този – Единия, и на него трѣбва да му служи. Туй значи наказание. Да накажешъ едно дете – трѣбва да го поучишъ. Сега, когато не могатъ да го поучатъ – биятъ го.
към беседата >>
Битото казва: „Ти си по-силно отъ мене“.
Искате да знаете кой е по-силенъ. Ще си премѣрите силитѣ. Ще се хванете. Единиятъ казва: „Азъ съмъ по-силенъ“. Като се хванатъ да се борятъ децата – това дете, което надвие другото, е по-силно.
Битото казва: „Ти си по-силно отъ мене“.
То е по човѣшки. Щомъ човѣкъ е по-уменъ отъ мене – работилъ е. И азъ ще работя. Но въ всѣки единъ човѣкъ има по едно Божествено начало. Ако го турите правилно, то ще образува една вѫтрешна връзка или взаимно почитание.
към беседата >>
Втори пѫть пакъ успя мишката да побѣгне и се скри въ другъ сандъкъ, но котката пакъ я намѣри.
Ти я залъгвашъ (така), че когато каже, че си я обикнала – ще я изядешъ“. По едно време, като я освободи, като си игра – така се захласна, че мишката влѣзе въ едно сандъче, скри се. Рекохъ: „Освободи се“. Следъ две–три минути котката отиде и пакъ я хвана. Рекохъ на мишката: „Че иди на друго мѣсто“.
Втори пѫть пакъ успя мишката да побѣгне и се скри въ другъ сандъкъ, но котката пакъ я намѣри.
Третия пѫть, като се захласна котката, мишката се скри въ единъ купъ камъни и тамъ остана. Котката обикаля единъ сандъкъ, обикаля, влиза въ другия, ходи край купа, мърда опашка. Рекохъ: „Азъ ти объркахъ работата“. Тя ме погледна, погледна, пъкъ каза: „Ще ида да хвана друга. Като хвана втора, при тебе не идвамъ.
към беседата >>
Това тѣло е вече затворенъ свѣтъ – не знаете какво има вѫтре.
Едно сѫщество отъ третото измѣрение ще види, че този свѣтъ е отворенъ. На едно сѫщество отъ двуизмѣрния свѣтъ ти можешъ да бръкнешъ въ неговия свѣтъ и да извадишъ нѣщо изъ неговия свѣтъ. То ще се чуди кѫде се изгубиха (нѣщата). Тѣ се взематъ отъ второто измѣрение и се поставятъ въ третото. Има сѫщества, които отъ четвъртото измѣрение идатъ при насъ въ нашия свѣтъ, който е затворенъ за насъ, а отворенъ за тѣхъ и тѣ могатъ да взематъ нѣщо.
Това тѣло е вече затворенъ свѣтъ – не знаете какво има вѫтре.
Въ фигура А знаешъ, че има още да се гради. Турилъ си нѣкои мертеци, мисли да гради, но не е съградилъ още. Сега това е научна работа. Когато гледаме природата, не знаемъ кое е отворено и кое е затворено. Има нѣща, които не знаемъ.
към беседата >>
Ще събудишъ съзнанието му.
То е онова буквалното тълкувание – едно много лошо тълкувание. Какъ ще биешъ човѣшката душа? Единицата е тояга. Тя е разумностьта. Детето ще научишъ да познава, че има единъ Богъ, на който трѣбва да се подчиняватъ.
Ще събудишъ съзнанието му.
После то трѣбва да се научи да обича този – Единия, и на него трѣбва да му служи. Туй значи наказание. Да накажешъ едно дете – трѣбва да го поучишъ. Сега, когато не могатъ да го поучатъ – биятъ го. Ако съ бой работата ставаше, говедата трѣбваше да бѫдатъ философи.
към беседата >>
То е по човѣшки.
Ще си премѣрите силитѣ. Ще се хванете. Единиятъ казва: „Азъ съмъ по-силенъ“. Като се хванатъ да се борятъ децата – това дете, което надвие другото, е по-силно. Битото казва: „Ти си по-силно отъ мене“.
То е по човѣшки.
Щомъ човѣкъ е по-уменъ отъ мене – работилъ е. И азъ ще работя. Но въ всѣки единъ човѣкъ има по едно Божествено начало. Ако го турите правилно, то ще образува една вѫтрешна връзка или взаимно почитание. Вие ще кажете: „Мене това не ме интересува“.
към беседата >>
Третия пѫть, като се захласна котката, мишката се скри въ единъ купъ камъни и тамъ остана.
По едно време, като я освободи, като си игра – така се захласна, че мишката влѣзе въ едно сандъче, скри се. Рекохъ: „Освободи се“. Следъ две–три минути котката отиде и пакъ я хвана. Рекохъ на мишката: „Че иди на друго мѣсто“. Втори пѫть пакъ успя мишката да побѣгне и се скри въ другъ сандъкъ, но котката пакъ я намѣри.
Третия пѫть, като се захласна котката, мишката се скри въ единъ купъ камъни и тамъ остана.
Котката обикаля единъ сандъкъ, обикаля, влиза въ другия, ходи край купа, мърда опашка. Рекохъ: „Азъ ти объркахъ работата“. Тя ме погледна, погледна, пъкъ каза: „Ще ида да хвана друга. Като хвана втора, при тебе не идвамъ. Втори пѫть не искамъ да правишъ опити съ мене“.
към беседата >>
Въ фигура А знаешъ, че има още да се гради.
На едно сѫщество отъ двуизмѣрния свѣтъ ти можешъ да бръкнешъ въ неговия свѣтъ и да извадишъ нѣщо изъ неговия свѣтъ. То ще се чуди кѫде се изгубиха (нѣщата). Тѣ се взематъ отъ второто измѣрение и се поставятъ въ третото. Има сѫщества, които отъ четвъртото измѣрение идатъ при насъ въ нашия свѣтъ, който е затворенъ за насъ, а отворенъ за тѣхъ и тѣ могатъ да взематъ нѣщо. Това тѣло е вече затворенъ свѣтъ – не знаете какво има вѫтре.
Въ фигура А знаешъ, че има още да се гради.
Турилъ си нѣкои мертеци, мисли да гради, но не е съградилъ още. Сега това е научна работа. Когато гледаме природата, не знаемъ кое е отворено и кое е затворено. Има нѣща, които не знаемъ. Да допуснемъ: имате линията А____________В .
към беседата >>
После то трѣбва да се научи да обича този – Единия, и на него трѣбва да му служи.
Какъ ще биешъ човѣшката душа? Единицата е тояга. Тя е разумностьта. Детето ще научишъ да познава, че има единъ Богъ, на който трѣбва да се подчиняватъ. Ще събудишъ съзнанието му.
После то трѣбва да се научи да обича този – Единия, и на него трѣбва да му служи.
Туй значи наказание. Да накажешъ едно дете – трѣбва да го поучишъ. Сега, когато не могатъ да го поучатъ – биятъ го. Ако съ бой работата ставаше, говедата трѣбваше да бѫдатъ философи. Колкото сѫ бити, бити – какво сѫ придобили?
към беседата >>
Щомъ човѣкъ е по-уменъ отъ мене – работилъ е.
Ще се хванете. Единиятъ казва: „Азъ съмъ по-силенъ“. Като се хванатъ да се борятъ децата – това дете, което надвие другото, е по-силно. Битото казва: „Ти си по-силно отъ мене“. То е по човѣшки.
Щомъ човѣкъ е по-уменъ отъ мене – работилъ е.
И азъ ще работя. Но въ всѣки единъ човѣкъ има по едно Божествено начало. Ако го турите правилно, то ще образува една вѫтрешна връзка или взаимно почитание. Вие ще кажете: „Мене това не ме интересува“. Въ новото учение, въ новата епоха искатъ да имате уважение и почитание къмъ другитѣ.
към беседата >>
Котката обикаля единъ сандъкъ, обикаля, влиза въ другия, ходи край купа, мърда опашка.
Рекохъ: „Освободи се“. Следъ две–три минути котката отиде и пакъ я хвана. Рекохъ на мишката: „Че иди на друго мѣсто“. Втори пѫть пакъ успя мишката да побѣгне и се скри въ другъ сандъкъ, но котката пакъ я намѣри. Третия пѫть, като се захласна котката, мишката се скри въ единъ купъ камъни и тамъ остана.
Котката обикаля единъ сандъкъ, обикаля, влиза въ другия, ходи край купа, мърда опашка.
Рекохъ: „Азъ ти объркахъ работата“. Тя ме погледна, погледна, пъкъ каза: „Ще ида да хвана друга. Като хвана втора, при тебе не идвамъ. Втори пѫть не искамъ да правишъ опити съ мене“.
към беседата >>
Турилъ си нѣкои мертеци, мисли да гради, но не е съградилъ още.
То ще се чуди кѫде се изгубиха (нѣщата). Тѣ се взематъ отъ второто измѣрение и се поставятъ въ третото. Има сѫщества, които отъ четвъртото измѣрение идатъ при насъ въ нашия свѣтъ, който е затворенъ за насъ, а отворенъ за тѣхъ и тѣ могатъ да взематъ нѣщо. Това тѣло е вече затворенъ свѣтъ – не знаете какво има вѫтре. Въ фигура А знаешъ, че има още да се гради.
Турилъ си нѣкои мертеци, мисли да гради, но не е съградилъ още.
Сега това е научна работа. Когато гледаме природата, не знаемъ кое е отворено и кое е затворено. Има нѣща, които не знаемъ. Да допуснемъ: имате линията А____________В . То е единъ резултатъ на физическото поле.
към беседата >>
Туй значи наказание.
Единицата е тояга. Тя е разумностьта. Детето ще научишъ да познава, че има единъ Богъ, на който трѣбва да се подчиняватъ. Ще събудишъ съзнанието му. После то трѣбва да се научи да обича този – Единия, и на него трѣбва да му служи.
Туй значи наказание.
Да накажешъ едно дете – трѣбва да го поучишъ. Сега, когато не могатъ да го поучатъ – биятъ го. Ако съ бой работата ставаше, говедата трѣбваше да бѫдатъ философи. Колкото сѫ бити, бити – какво сѫ придобили? – Нищо.
към беседата >>
И азъ ще работя.
Единиятъ казва: „Азъ съмъ по-силенъ“. Като се хванатъ да се борятъ децата – това дете, което надвие другото, е по-силно. Битото казва: „Ти си по-силно отъ мене“. То е по човѣшки. Щомъ човѣкъ е по-уменъ отъ мене – работилъ е.
И азъ ще работя.
Но въ всѣки единъ човѣкъ има по едно Божествено начало. Ако го турите правилно, то ще образува една вѫтрешна връзка или взаимно почитание. Вие ще кажете: „Мене това не ме интересува“. Въ новото учение, въ новата епоха искатъ да имате уважение и почитание къмъ другитѣ. Ще почиташъ Божественото въ човѣка.
към беседата >>
Рекохъ: „Азъ ти объркахъ работата“.
Следъ две–три минути котката отиде и пакъ я хвана. Рекохъ на мишката: „Че иди на друго мѣсто“. Втори пѫть пакъ успя мишката да побѣгне и се скри въ другъ сандъкъ, но котката пакъ я намѣри. Третия пѫть, като се захласна котката, мишката се скри въ единъ купъ камъни и тамъ остана. Котката обикаля единъ сандъкъ, обикаля, влиза въ другия, ходи край купа, мърда опашка.
Рекохъ: „Азъ ти объркахъ работата“.
Тя ме погледна, погледна, пъкъ каза: „Ще ида да хвана друга. Като хвана втора, при тебе не идвамъ. Втори пѫть не искамъ да правишъ опити съ мене“.
към беседата >>
Сега това е научна работа.
Тѣ се взематъ отъ второто измѣрение и се поставятъ въ третото. Има сѫщества, които отъ четвъртото измѣрение идатъ при насъ въ нашия свѣтъ, който е затворенъ за насъ, а отворенъ за тѣхъ и тѣ могатъ да взематъ нѣщо. Това тѣло е вече затворенъ свѣтъ – не знаете какво има вѫтре. Въ фигура А знаешъ, че има още да се гради. Турилъ си нѣкои мертеци, мисли да гради, но не е съградилъ още.
Сега това е научна работа.
Когато гледаме природата, не знаемъ кое е отворено и кое е затворено. Има нѣща, които не знаемъ. Да допуснемъ: имате линията А____________В . То е единъ резултатъ на физическото поле. Тази линия въ духовния и въ Божествения свѣтъ има отношение.
към беседата >>
Да накажешъ едно дете – трѣбва да го поучишъ.
Тя е разумностьта. Детето ще научишъ да познава, че има единъ Богъ, на който трѣбва да се подчиняватъ. Ще събудишъ съзнанието му. После то трѣбва да се научи да обича този – Единия, и на него трѣбва да му служи. Туй значи наказание.
Да накажешъ едно дете – трѣбва да го поучишъ.
Сега, когато не могатъ да го поучатъ – биятъ го. Ако съ бой работата ставаше, говедата трѣбваше да бѫдатъ философи. Колкото сѫ бити, бити – какво сѫ придобили? – Нищо. После отъ едно нѣщо се пазете.
към беседата >>
Но въ всѣки единъ човѣкъ има по едно Божествено начало.
Като се хванатъ да се борятъ децата – това дете, което надвие другото, е по-силно. Битото казва: „Ти си по-силно отъ мене“. То е по човѣшки. Щомъ човѣкъ е по-уменъ отъ мене – работилъ е. И азъ ще работя.
Но въ всѣки единъ човѣкъ има по едно Божествено начало.
Ако го турите правилно, то ще образува една вѫтрешна връзка или взаимно почитание. Вие ще кажете: „Мене това не ме интересува“. Въ новото учение, въ новата епоха искатъ да имате уважение и почитание къмъ другитѣ. Ще почиташъ Божественото въ човѣка. Ти уважавашъ, заради Божественото.
към беседата >>
Тя ме погледна, погледна, пъкъ каза: „Ще ида да хвана друга.
Рекохъ на мишката: „Че иди на друго мѣсто“. Втори пѫть пакъ успя мишката да побѣгне и се скри въ другъ сандъкъ, но котката пакъ я намѣри. Третия пѫть, като се захласна котката, мишката се скри въ единъ купъ камъни и тамъ остана. Котката обикаля единъ сандъкъ, обикаля, влиза въ другия, ходи край купа, мърда опашка. Рекохъ: „Азъ ти объркахъ работата“.
Тя ме погледна, погледна, пъкъ каза: „Ще ида да хвана друга.
Като хвана втора, при тебе не идвамъ. Втори пѫть не искамъ да правишъ опити съ мене“.
към беседата >>
Когато гледаме природата, не знаемъ кое е отворено и кое е затворено.
Има сѫщества, които отъ четвъртото измѣрение идатъ при насъ въ нашия свѣтъ, който е затворенъ за насъ, а отворенъ за тѣхъ и тѣ могатъ да взематъ нѣщо. Това тѣло е вече затворенъ свѣтъ – не знаете какво има вѫтре. Въ фигура А знаешъ, че има още да се гради. Турилъ си нѣкои мертеци, мисли да гради, но не е съградилъ още. Сега това е научна работа.
Когато гледаме природата, не знаемъ кое е отворено и кое е затворено.
Има нѣща, които не знаемъ. Да допуснемъ: имате линията А____________В . То е единъ резултатъ на физическото поле. Тази линия въ духовния и въ Божествения свѣтъ има отношение. Между две точки може да се тегли една права линия.
към беседата >>
Сега, когато не могатъ да го поучатъ – биятъ го.
Детето ще научишъ да познава, че има единъ Богъ, на който трѣбва да се подчиняватъ. Ще събудишъ съзнанието му. После то трѣбва да се научи да обича този – Единия, и на него трѣбва да му служи. Туй значи наказание. Да накажешъ едно дете – трѣбва да го поучишъ.
Сега, когато не могатъ да го поучатъ – биятъ го.
Ако съ бой работата ставаше, говедата трѣбваше да бѫдатъ философи. Колкото сѫ бити, бити – какво сѫ придобили? – Нищо. После отъ едно нѣщо се пазете. Казвате: „Трѣбва да се каже“.
към беседата >>
Ако го турите правилно, то ще образува една вѫтрешна връзка или взаимно почитание.
Битото казва: „Ти си по-силно отъ мене“. То е по човѣшки. Щомъ човѣкъ е по-уменъ отъ мене – работилъ е. И азъ ще работя. Но въ всѣки единъ човѣкъ има по едно Божествено начало.
Ако го турите правилно, то ще образува една вѫтрешна връзка или взаимно почитание.
Вие ще кажете: „Мене това не ме интересува“. Въ новото учение, въ новата епоха искатъ да имате уважение и почитание къмъ другитѣ. Ще почиташъ Божественото въ човѣка. Ти уважавашъ, заради Божественото. Тебе те уважаватъ, заради Божественото.
към беседата >>
Като хвана втора, при тебе не идвамъ.
Втори пѫть пакъ успя мишката да побѣгне и се скри въ другъ сандъкъ, но котката пакъ я намѣри. Третия пѫть, като се захласна котката, мишката се скри въ единъ купъ камъни и тамъ остана. Котката обикаля единъ сандъкъ, обикаля, влиза въ другия, ходи край купа, мърда опашка. Рекохъ: „Азъ ти объркахъ работата“. Тя ме погледна, погледна, пъкъ каза: „Ще ида да хвана друга.
Като хвана втора, при тебе не идвамъ.
Втори пѫть не искамъ да правишъ опити съ мене“.
към беседата >>
Има нѣща, които не знаемъ.
Това тѣло е вече затворенъ свѣтъ – не знаете какво има вѫтре. Въ фигура А знаешъ, че има още да се гради. Турилъ си нѣкои мертеци, мисли да гради, но не е съградилъ още. Сега това е научна работа. Когато гледаме природата, не знаемъ кое е отворено и кое е затворено.
Има нѣща, които не знаемъ.
Да допуснемъ: имате линията А____________В . То е единъ резултатъ на физическото поле. Тази линия въ духовния и въ Божествения свѣтъ има отношение. Между две точки може да се тегли една права линия. Правата линия – това е най-кѫсото разстояние въ природата.
към беседата >>
Ако съ бой работата ставаше, говедата трѣбваше да бѫдатъ философи.
Ще събудишъ съзнанието му. После то трѣбва да се научи да обича този – Единия, и на него трѣбва да му служи. Туй значи наказание. Да накажешъ едно дете – трѣбва да го поучишъ. Сега, когато не могатъ да го поучатъ – биятъ го.
Ако съ бой работата ставаше, говедата трѣбваше да бѫдатъ философи.
Колкото сѫ бити, бити – какво сѫ придобили? – Нищо. После отъ едно нѣщо се пазете. Казвате: „Трѣбва да се каже“. Ако Господь те е пратилъ – ти знаешъ, вече имашъ една опитность.
към беседата >>
Вие ще кажете: „Мене това не ме интересува“.
То е по човѣшки. Щомъ човѣкъ е по-уменъ отъ мене – работилъ е. И азъ ще работя. Но въ всѣки единъ човѣкъ има по едно Божествено начало. Ако го турите правилно, то ще образува една вѫтрешна връзка или взаимно почитание.
Вие ще кажете: „Мене това не ме интересува“.
Въ новото учение, въ новата епоха искатъ да имате уважение и почитание къмъ другитѣ. Ще почиташъ Божественото въ човѣка. Ти уважавашъ, заради Божественото. Тебе те уважаватъ, заради Божественото. Тази е една погрѣшка, която всички трѣбва да изправите.
към беседата >>
Втори пѫть не искамъ да правишъ опити съ мене“.
Третия пѫть, като се захласна котката, мишката се скри въ единъ купъ камъни и тамъ остана. Котката обикаля единъ сандъкъ, обикаля, влиза въ другия, ходи край купа, мърда опашка. Рекохъ: „Азъ ти объркахъ работата“. Тя ме погледна, погледна, пъкъ каза: „Ще ида да хвана друга. Като хвана втора, при тебе не идвамъ.
Втори пѫть не искамъ да правишъ опити съ мене“.
към беседата >>
Да допуснемъ: имате линията А____________В .
Въ фигура А знаешъ, че има още да се гради. Турилъ си нѣкои мертеци, мисли да гради, но не е съградилъ още. Сега това е научна работа. Когато гледаме природата, не знаемъ кое е отворено и кое е затворено. Има нѣща, които не знаемъ.
Да допуснемъ: имате линията А____________В .
То е единъ резултатъ на физическото поле. Тази линия въ духовния и въ Божествения свѣтъ има отношение. Между две точки може да се тегли една права линия. Правата линия – това е най-кѫсото разстояние въ природата. Трето лице не може да влѣзе помежду.
към беседата >>
Колкото сѫ бити, бити – какво сѫ придобили?
После то трѣбва да се научи да обича този – Единия, и на него трѣбва да му служи. Туй значи наказание. Да накажешъ едно дете – трѣбва да го поучишъ. Сега, когато не могатъ да го поучатъ – биятъ го. Ако съ бой работата ставаше, говедата трѣбваше да бѫдатъ философи.
Колкото сѫ бити, бити – какво сѫ придобили?
– Нищо. После отъ едно нѣщо се пазете. Казвате: „Трѣбва да се каже“. Ако Господь те е пратилъ – ти знаешъ, вече имашъ една опитность. Ако не знаешъ – не говори.
към беседата >>
Въ новото учение, въ новата епоха искатъ да имате уважение и почитание къмъ другитѣ.
Щомъ човѣкъ е по-уменъ отъ мене – работилъ е. И азъ ще работя. Но въ всѣки единъ човѣкъ има по едно Божествено начало. Ако го турите правилно, то ще образува една вѫтрешна връзка или взаимно почитание. Вие ще кажете: „Мене това не ме интересува“.
Въ новото учение, въ новата епоха искатъ да имате уважение и почитание къмъ другитѣ.
Ще почиташъ Божественото въ човѣка. Ти уважавашъ, заради Божественото. Тебе те уважаватъ, заради Божественото. Тази е една погрѣшка, която всички трѣбва да изправите.
към беседата >>
Казвамъ: Изисква се единъ буденъ умъ.
Казвамъ: Изисква се единъ буденъ умъ.
Азъ седя спокоенъ, не се безпокоя. За мене бѣше интересно, повече отъ единъ часъ си игра с нея. Седѣхъ и гледахъ какъ ще свърши тази мишка. Казвамъ: Има една права мисъль. Ако не бѣхъ тамъ, котката щѣше да я изяде тази мишка.
към беседата >>
То е единъ резултатъ на физическото поле.
Турилъ си нѣкои мертеци, мисли да гради, но не е съградилъ още. Сега това е научна работа. Когато гледаме природата, не знаемъ кое е отворено и кое е затворено. Има нѣща, които не знаемъ. Да допуснемъ: имате линията А____________В .
То е единъ резултатъ на физическото поле.
Тази линия въ духовния и въ Божествения свѣтъ има отношение. Между две точки може да се тегли една права линия. Правата линия – това е най-кѫсото разстояние въ природата. Трето лице не може да влѣзе помежду. Туй е отношение.
към беседата >>
– Нищо.
Туй значи наказание. Да накажешъ едно дете – трѣбва да го поучишъ. Сега, когато не могатъ да го поучатъ – биятъ го. Ако съ бой работата ставаше, говедата трѣбваше да бѫдатъ философи. Колкото сѫ бити, бити – какво сѫ придобили?
– Нищо.
После отъ едно нѣщо се пазете. Казвате: „Трѣбва да се каже“. Ако Господь те е пратилъ – ти знаешъ, вече имашъ една опитность. Ако не знаешъ – не говори. Ако си на нѣкой концертъ – не си давай мнението, слушай.
към беседата >>
Ще почиташъ Божественото въ човѣка.
И азъ ще работя. Но въ всѣки единъ човѣкъ има по едно Божествено начало. Ако го турите правилно, то ще образува една вѫтрешна връзка или взаимно почитание. Вие ще кажете: „Мене това не ме интересува“. Въ новото учение, въ новата епоха искатъ да имате уважение и почитание къмъ другитѣ.
Ще почиташъ Божественото въ човѣка.
Ти уважавашъ, заради Божественото. Тебе те уважаватъ, заради Божественото. Тази е една погрѣшка, която всички трѣбва да изправите.
към беседата >>
Азъ седя спокоенъ, не се безпокоя.
Казвамъ: Изисква се единъ буденъ умъ.
Азъ седя спокоенъ, не се безпокоя.
За мене бѣше интересно, повече отъ единъ часъ си игра с нея. Седѣхъ и гледахъ какъ ще свърши тази мишка. Казвамъ: Има една права мисъль. Ако не бѣхъ тамъ, котката щѣше да я изяде тази мишка. Азъ видѣхъ тази мишка и зная, защо котката я хвана.
към беседата >>
Тази линия въ духовния и въ Божествения свѣтъ има отношение.
Сега това е научна работа. Когато гледаме природата, не знаемъ кое е отворено и кое е затворено. Има нѣща, които не знаемъ. Да допуснемъ: имате линията А____________В . То е единъ резултатъ на физическото поле.
Тази линия въ духовния и въ Божествения свѣтъ има отношение.
Между две точки може да се тегли една права линия. Правата линия – това е най-кѫсото разстояние въ природата. Трето лице не може да влѣзе помежду. Туй е отношение. Тогава имате отношение А:В.
към беседата >>
После отъ едно нѣщо се пазете.
Да накажешъ едно дете – трѣбва да го поучишъ. Сега, когато не могатъ да го поучатъ – биятъ го. Ако съ бой работата ставаше, говедата трѣбваше да бѫдатъ философи. Колкото сѫ бити, бити – какво сѫ придобили? – Нищо.
После отъ едно нѣщо се пазете.
Казвате: „Трѣбва да се каже“. Ако Господь те е пратилъ – ти знаешъ, вече имашъ една опитность. Ако не знаешъ – не говори. Ако си на нѣкой концертъ – не си давай мнението, слушай. Ако си въ нѣкой театъръ – пакъ слушай, не си давай мнението.
към беседата >>
Ти уважавашъ, заради Божественото.
Но въ всѣки единъ човѣкъ има по едно Божествено начало. Ако го турите правилно, то ще образува една вѫтрешна връзка или взаимно почитание. Вие ще кажете: „Мене това не ме интересува“. Въ новото учение, въ новата епоха искатъ да имате уважение и почитание къмъ другитѣ. Ще почиташъ Божественото въ човѣка.
Ти уважавашъ, заради Божественото.
Тебе те уважаватъ, заради Божественото. Тази е една погрѣшка, която всички трѣбва да изправите.
към беседата >>
За мене бѣше интересно, повече отъ единъ часъ си игра с нея.
Казвамъ: Изисква се единъ буденъ умъ. Азъ седя спокоенъ, не се безпокоя.
За мене бѣше интересно, повече отъ единъ часъ си игра с нея.
Седѣхъ и гледахъ какъ ще свърши тази мишка. Казвамъ: Има една права мисъль. Ако не бѣхъ тамъ, котката щѣше да я изяде тази мишка. Азъ видѣхъ тази мишка и зная, защо котката я хвана. Азъ искамъ да зная, може ли тази мишка да се освободи.
към беседата >>
Между две точки може да се тегли една права линия.
Когато гледаме природата, не знаемъ кое е отворено и кое е затворено. Има нѣща, които не знаемъ. Да допуснемъ: имате линията А____________В . То е единъ резултатъ на физическото поле. Тази линия въ духовния и въ Божествения свѣтъ има отношение.
Между две точки може да се тегли една права линия.
Правата линия – това е най-кѫсото разстояние въ природата. Трето лице не може да влѣзе помежду. Туй е отношение. Тогава имате отношение А:В. Туй отношение, да кажемъ, се отнася къмъ В:С.
към беседата >>
Казвате: „Трѣбва да се каже“.
Сега, когато не могатъ да го поучатъ – биятъ го. Ако съ бой работата ставаше, говедата трѣбваше да бѫдатъ философи. Колкото сѫ бити, бити – какво сѫ придобили? – Нищо. После отъ едно нѣщо се пазете.
Казвате: „Трѣбва да се каже“.
Ако Господь те е пратилъ – ти знаешъ, вече имашъ една опитность. Ако не знаешъ – не говори. Ако си на нѣкой концертъ – не си давай мнението, слушай. Ако си въ нѣкой театъръ – пакъ слушай, не си давай мнението. Той, авторътъ, мислилъ и написалъ една драма или една трагедия.
към беседата >>
Тебе те уважаватъ, заради Божественото.
Ако го турите правилно, то ще образува една вѫтрешна връзка или взаимно почитание. Вие ще кажете: „Мене това не ме интересува“. Въ новото учение, въ новата епоха искатъ да имате уважение и почитание къмъ другитѣ. Ще почиташъ Божественото въ човѣка. Ти уважавашъ, заради Божественото.
Тебе те уважаватъ, заради Божественото.
Тази е една погрѣшка, която всички трѣбва да изправите.
към беседата >>
Седѣхъ и гледахъ какъ ще свърши тази мишка.
Казвамъ: Изисква се единъ буденъ умъ. Азъ седя спокоенъ, не се безпокоя. За мене бѣше интересно, повече отъ единъ часъ си игра с нея.
Седѣхъ и гледахъ какъ ще свърши тази мишка.
Казвамъ: Има една права мисъль. Ако не бѣхъ тамъ, котката щѣше да я изяде тази мишка. Азъ видѣхъ тази мишка и зная, защо котката я хвана. Азъ искамъ да зная, може ли тази мишка да се освободи. И можа.
към беседата >>
Правата линия – това е най-кѫсото разстояние въ природата.
Има нѣща, които не знаемъ. Да допуснемъ: имате линията А____________В . То е единъ резултатъ на физическото поле. Тази линия въ духовния и въ Божествения свѣтъ има отношение. Между две точки може да се тегли една права линия.
Правата линия – това е най-кѫсото разстояние въ природата.
Трето лице не може да влѣзе помежду. Туй е отношение. Тогава имате отношение А:В. Туй отношение, да кажемъ, се отнася къмъ В:С. Имате А:В=В:С – имате едно равенство.
към беседата >>
Ако Господь те е пратилъ – ти знаешъ, вече имашъ една опитность.
Ако съ бой работата ставаше, говедата трѣбваше да бѫдатъ философи. Колкото сѫ бити, бити – какво сѫ придобили? – Нищо. После отъ едно нѣщо се пазете. Казвате: „Трѣбва да се каже“.
Ако Господь те е пратилъ – ти знаешъ, вече имашъ една опитность.
Ако не знаешъ – не говори. Ако си на нѣкой концертъ – не си давай мнението, слушай. Ако си въ нѣкой театъръ – пакъ слушай, не си давай мнението. Той, авторътъ, мислилъ и написалъ една драма или една трагедия. Може нѣщо да не харесашъ, тогава ти направи друга.
към беседата >>
Тази е една погрѣшка, която всички трѣбва да изправите.
Вие ще кажете: „Мене това не ме интересува“. Въ новото учение, въ новата епоха искатъ да имате уважение и почитание къмъ другитѣ. Ще почиташъ Божественото въ човѣка. Ти уважавашъ, заради Божественото. Тебе те уважаватъ, заради Божественото.
Тази е една погрѣшка, която всички трѣбва да изправите.
към беседата >>
Казвамъ: Има една права мисъль.
Казвамъ: Изисква се единъ буденъ умъ. Азъ седя спокоенъ, не се безпокоя. За мене бѣше интересно, повече отъ единъ часъ си игра с нея. Седѣхъ и гледахъ какъ ще свърши тази мишка.
Казвамъ: Има една права мисъль.
Ако не бѣхъ тамъ, котката щѣше да я изяде тази мишка. Азъ видѣхъ тази мишка и зная, защо котката я хвана. Азъ искамъ да зная, може ли тази мишка да се освободи. И можа. Сега извеждамъ примѣра.
към беседата >>
Трето лице не може да влѣзе помежду.
Да допуснемъ: имате линията А____________В . То е единъ резултатъ на физическото поле. Тази линия въ духовния и въ Божествения свѣтъ има отношение. Между две точки може да се тегли една права линия. Правата линия – това е най-кѫсото разстояние въ природата.
Трето лице не може да влѣзе помежду.
Туй е отношение. Тогава имате отношение А:В. Туй отношение, да кажемъ, се отнася къмъ В:С. Имате А:В=В:С – имате едно равенство. Въ дадения случай А е положително и С е положително, В е отрицателно.
към беседата >>
Ако не знаешъ – не говори.
Колкото сѫ бити, бити – какво сѫ придобили? – Нищо. После отъ едно нѣщо се пазете. Казвате: „Трѣбва да се каже“. Ако Господь те е пратилъ – ти знаешъ, вече имашъ една опитность.
Ако не знаешъ – не говори.
Ако си на нѣкой концертъ – не си давай мнението, слушай. Ако си въ нѣкой театъръ – пакъ слушай, не си давай мнението. Той, авторътъ, мислилъ и написалъ една драма или една трагедия. Може нѣщо да не харесашъ, тогава ти направи друга. Направи една драма, една трагедия, дай ги и вижъ какъ хората ще се произнесатъ.
към беседата >>
Азъ имамъ нѣкой пѫть мѫчнотии.
Азъ имамъ нѣкой пѫть мѫчнотии.
Но тѣзи мѫчнотии се дължатъ на друго. Дойде нѣкоя високопоставена дама, нѣкоя министерска дама. Тѣзи, високопоставенитѣ, иматъ желание да имъ услужа. Дойдатъ нѣкои по-прости хора. Като дойдатъ тѣзи, по-проститѣ, азъ и къмъ тѣхъ имамъ едно почитание, както и къмъ високопоставенитѣ.
към беседата >>
Ако не бѣхъ тамъ, котката щѣше да я изяде тази мишка.
Казвамъ: Изисква се единъ буденъ умъ. Азъ седя спокоенъ, не се безпокоя. За мене бѣше интересно, повече отъ единъ часъ си игра с нея. Седѣхъ и гледахъ какъ ще свърши тази мишка. Казвамъ: Има една права мисъль.
Ако не бѣхъ тамъ, котката щѣше да я изяде тази мишка.
Азъ видѣхъ тази мишка и зная, защо котката я хвана. Азъ искамъ да зная, може ли тази мишка да се освободи. И можа. Сега извеждамъ примѣра.
към беседата >>
Туй е отношение.
То е единъ резултатъ на физическото поле. Тази линия въ духовния и въ Божествения свѣтъ има отношение. Между две точки може да се тегли една права линия. Правата линия – това е най-кѫсото разстояние въ природата. Трето лице не може да влѣзе помежду.
Туй е отношение.
Тогава имате отношение А:В. Туй отношение, да кажемъ, се отнася къмъ В:С. Имате А:В=В:С – имате едно равенство. Въ дадения случай А е положително и С е положително, В е отрицателно. А и С винаги се отблъскватъ.
към беседата >>
Ако си на нѣкой концертъ – не си давай мнението, слушай.
– Нищо. После отъ едно нѣщо се пазете. Казвате: „Трѣбва да се каже“. Ако Господь те е пратилъ – ти знаешъ, вече имашъ една опитность. Ако не знаешъ – не говори.
Ако си на нѣкой концертъ – не си давай мнението, слушай.
Ако си въ нѣкой театъръ – пакъ слушай, не си давай мнението. Той, авторътъ, мислилъ и написалъ една драма или една трагедия. Може нѣщо да не харесашъ, тогава ти направи друга. Направи една драма, една трагедия, дай ги и вижъ какъ хората ще се произнесатъ. Хората винаги обичатъ нѣща, които имъ прилѣгатъ, които имъ допадатъ.
към беседата >>
Но тѣзи мѫчнотии се дължатъ на друго.
Азъ имамъ нѣкой пѫть мѫчнотии.
Но тѣзи мѫчнотии се дължатъ на друго.
Дойде нѣкоя високопоставена дама, нѣкоя министерска дама. Тѣзи, високопоставенитѣ, иматъ желание да имъ услужа. Дойдатъ нѣкои по-прости хора. Като дойдатъ тѣзи, по-проститѣ, азъ и къмъ тѣхъ имамъ едно почитание, както и къмъ високопоставенитѣ. Едната е хубаво облѣчена, другата не е хубаво облѣчена – безъ разлика.
към беседата >>
Азъ видѣхъ тази мишка и зная, защо котката я хвана.
Азъ седя спокоенъ, не се безпокоя. За мене бѣше интересно, повече отъ единъ часъ си игра с нея. Седѣхъ и гледахъ какъ ще свърши тази мишка. Казвамъ: Има една права мисъль. Ако не бѣхъ тамъ, котката щѣше да я изяде тази мишка.
Азъ видѣхъ тази мишка и зная, защо котката я хвана.
Азъ искамъ да зная, може ли тази мишка да се освободи. И можа. Сега извеждамъ примѣра.
към беседата >>
Тогава имате отношение А:В.
Тази линия въ духовния и въ Божествения свѣтъ има отношение. Между две точки може да се тегли една права линия. Правата линия – това е най-кѫсото разстояние въ природата. Трето лице не може да влѣзе помежду. Туй е отношение.
Тогава имате отношение А:В.
Туй отношение, да кажемъ, се отнася къмъ В:С. Имате А:В=В:С – имате едно равенство. Въ дадения случай А е положително и С е положително, В е отрицателно. А и С винаги се отблъскватъ. Ако имате отношение А:С=В:В , въ дадения случай тия две сѫщества ще се отблъснатъ и В ще се отблъсватъ.
към беседата >>
Ако си въ нѣкой театъръ – пакъ слушай, не си давай мнението.
После отъ едно нѣщо се пазете. Казвате: „Трѣбва да се каже“. Ако Господь те е пратилъ – ти знаешъ, вече имашъ една опитность. Ако не знаешъ – не говори. Ако си на нѣкой концертъ – не си давай мнението, слушай.
Ако си въ нѣкой театъръ – пакъ слушай, не си давай мнението.
Той, авторътъ, мислилъ и написалъ една драма или една трагедия. Може нѣщо да не харесашъ, тогава ти направи друга. Направи една драма, една трагедия, дай ги и вижъ какъ хората ще се произнесатъ. Хората винаги обичатъ нѣща, които имъ прилѣгатъ, които имъ допадатъ. Да кажемъ, ако на една драма вие ѝ дадете духовенъ характеръ или, ако на единъ крадецъ му дадете религиозенъ характеръ – ще станатъ ли хората религиозни?
към беседата >>
Дойде нѣкоя високопоставена дама, нѣкоя министерска дама.
Азъ имамъ нѣкой пѫть мѫчнотии. Но тѣзи мѫчнотии се дължатъ на друго.
Дойде нѣкоя високопоставена дама, нѣкоя министерска дама.
Тѣзи, високопоставенитѣ, иматъ желание да имъ услужа. Дойдатъ нѣкои по-прости хора. Като дойдатъ тѣзи, по-проститѣ, азъ и къмъ тѣхъ имамъ едно почитание, както и къмъ високопоставенитѣ. Едната е хубаво облѣчена, другата не е хубаво облѣчена – безъ разлика. Онова Божественото, което е въ човѣка, на него услужвамъ.
към беседата >>
Азъ искамъ да зная, може ли тази мишка да се освободи.
За мене бѣше интересно, повече отъ единъ часъ си игра с нея. Седѣхъ и гледахъ какъ ще свърши тази мишка. Казвамъ: Има една права мисъль. Ако не бѣхъ тамъ, котката щѣше да я изяде тази мишка. Азъ видѣхъ тази мишка и зная, защо котката я хвана.
Азъ искамъ да зная, може ли тази мишка да се освободи.
И можа. Сега извеждамъ примѣра.
към беседата >>
Туй отношение, да кажемъ, се отнася къмъ В:С.
Между две точки може да се тегли една права линия. Правата линия – това е най-кѫсото разстояние въ природата. Трето лице не може да влѣзе помежду. Туй е отношение. Тогава имате отношение А:В.
Туй отношение, да кажемъ, се отнася къмъ В:С.
Имате А:В=В:С – имате едно равенство. Въ дадения случай А е положително и С е положително, В е отрицателно. А и С винаги се отблъскватъ. Ако имате отношение А:С=В:В , въ дадения случай тия две сѫщества ще се отблъснатъ и В ще се отблъсватъ. Какво трѣбва да се прави?
към беседата >>
Той, авторътъ, мислилъ и написалъ една драма или една трагедия.
Казвате: „Трѣбва да се каже“. Ако Господь те е пратилъ – ти знаешъ, вече имашъ една опитность. Ако не знаешъ – не говори. Ако си на нѣкой концертъ – не си давай мнението, слушай. Ако си въ нѣкой театъръ – пакъ слушай, не си давай мнението.
Той, авторътъ, мислилъ и написалъ една драма или една трагедия.
Може нѣщо да не харесашъ, тогава ти направи друга. Направи една драма, една трагедия, дай ги и вижъ какъ хората ще се произнесатъ. Хората винаги обичатъ нѣща, които имъ прилѣгатъ, които имъ допадатъ. Да кажемъ, ако на една драма вие ѝ дадете духовенъ характеръ или, ако на единъ крадецъ му дадете религиозенъ характеръ – ще станатъ ли хората религиозни? – Нѣма да станатъ.
към беседата >>
Тѣзи, високопоставенитѣ, иматъ желание да имъ услужа.
Азъ имамъ нѣкой пѫть мѫчнотии. Но тѣзи мѫчнотии се дължатъ на друго. Дойде нѣкоя високопоставена дама, нѣкоя министерска дама.
Тѣзи, високопоставенитѣ, иматъ желание да имъ услужа.
Дойдатъ нѣкои по-прости хора. Като дойдатъ тѣзи, по-проститѣ, азъ и къмъ тѣхъ имамъ едно почитание, както и къмъ високопоставенитѣ. Едната е хубаво облѣчена, другата не е хубаво облѣчена – безъ разлика. Онова Божественото, което е въ човѣка, на него услужвамъ. Азъ услужвамъ на хората, заради Господа, който живѣе въ тѣхъ.
към беседата >>
И можа.
Седѣхъ и гледахъ какъ ще свърши тази мишка. Казвамъ: Има една права мисъль. Ако не бѣхъ тамъ, котката щѣше да я изяде тази мишка. Азъ видѣхъ тази мишка и зная, защо котката я хвана. Азъ искамъ да зная, може ли тази мишка да се освободи.
И можа.
Сега извеждамъ примѣра.
към беседата >>
Имате А:В=В:С – имате едно равенство.
Правата линия – това е най-кѫсото разстояние въ природата. Трето лице не може да влѣзе помежду. Туй е отношение. Тогава имате отношение А:В. Туй отношение, да кажемъ, се отнася къмъ В:С.
Имате А:В=В:С – имате едно равенство.
Въ дадения случай А е положително и С е положително, В е отрицателно. А и С винаги се отблъскватъ. Ако имате отношение А:С=В:В , въ дадения случай тия две сѫщества ще се отблъснатъ и В ще се отблъсватъ. Какво трѣбва да се прави? Тогава ще свържемъ А съ едното В и съ другото В – тѣ се привличатъ.
към беседата >>
Може нѣщо да не харесашъ, тогава ти направи друга.
Ако Господь те е пратилъ – ти знаешъ, вече имашъ една опитность. Ако не знаешъ – не говори. Ако си на нѣкой концертъ – не си давай мнението, слушай. Ако си въ нѣкой театъръ – пакъ слушай, не си давай мнението. Той, авторътъ, мислилъ и написалъ една драма или една трагедия.
Може нѣщо да не харесашъ, тогава ти направи друга.
Направи една драма, една трагедия, дай ги и вижъ какъ хората ще се произнесатъ. Хората винаги обичатъ нѣща, които имъ прилѣгатъ, които имъ допадатъ. Да кажемъ, ако на една драма вие ѝ дадете духовенъ характеръ или, ако на единъ крадецъ му дадете религиозенъ характеръ – ще станатъ ли хората религиозни? – Нѣма да станатъ. Човѣкъ може да е религиозенъ и пакъ да краде.
към беседата >>
Дойдатъ нѣкои по-прости хора.
Азъ имамъ нѣкой пѫть мѫчнотии. Но тѣзи мѫчнотии се дължатъ на друго. Дойде нѣкоя високопоставена дама, нѣкоя министерска дама. Тѣзи, високопоставенитѣ, иматъ желание да имъ услужа.
Дойдатъ нѣкои по-прости хора.
Като дойдатъ тѣзи, по-проститѣ, азъ и къмъ тѣхъ имамъ едно почитание, както и къмъ високопоставенитѣ. Едната е хубаво облѣчена, другата не е хубаво облѣчена – безъ разлика. Онова Божественото, което е въ човѣка, на него услужвамъ. Азъ услужвамъ на хората, заради Господа, който живѣе въ тѣхъ. Виждамъ: човѣкъ не е работилъ – не е живѣлъ хубаво.
към беседата >>
Сега извеждамъ примѣра.
Казвамъ: Има една права мисъль. Ако не бѣхъ тамъ, котката щѣше да я изяде тази мишка. Азъ видѣхъ тази мишка и зная, защо котката я хвана. Азъ искамъ да зная, може ли тази мишка да се освободи. И можа.
Сега извеждамъ примѣра.
към беседата >>
Въ дадения случай А е положително и С е положително, В е отрицателно.
Трето лице не може да влѣзе помежду. Туй е отношение. Тогава имате отношение А:В. Туй отношение, да кажемъ, се отнася къмъ В:С. Имате А:В=В:С – имате едно равенство.
Въ дадения случай А е положително и С е положително, В е отрицателно.
А и С винаги се отблъскватъ. Ако имате отношение А:С=В:В , въ дадения случай тия две сѫщества ще се отблъснатъ и В ще се отблъсватъ. Какво трѣбва да се прави? Тогава ще свържемъ А съ едното В и съ другото В – тѣ се привличатъ.
към беседата >>
Направи една драма, една трагедия, дай ги и вижъ какъ хората ще се произнесатъ.
Ако не знаешъ – не говори. Ако си на нѣкой концертъ – не си давай мнението, слушай. Ако си въ нѣкой театъръ – пакъ слушай, не си давай мнението. Той, авторътъ, мислилъ и написалъ една драма или една трагедия. Може нѣщо да не харесашъ, тогава ти направи друга.
Направи една драма, една трагедия, дай ги и вижъ какъ хората ще се произнесатъ.
Хората винаги обичатъ нѣща, които имъ прилѣгатъ, които имъ допадатъ. Да кажемъ, ако на една драма вие ѝ дадете духовенъ характеръ или, ако на единъ крадецъ му дадете религиозенъ характеръ – ще станатъ ли хората религиозни? – Нѣма да станатъ. Човѣкъ може да е религиозенъ и пакъ да краде. Религиозностьта не поправя човѣка въ кражбата.
към беседата >>
Като дойдатъ тѣзи, по-проститѣ, азъ и къмъ тѣхъ имамъ едно почитание, както и къмъ високопоставенитѣ.
Азъ имамъ нѣкой пѫть мѫчнотии. Но тѣзи мѫчнотии се дължатъ на друго. Дойде нѣкоя високопоставена дама, нѣкоя министерска дама. Тѣзи, високопоставенитѣ, иматъ желание да имъ услужа. Дойдатъ нѣкои по-прости хора.
Като дойдатъ тѣзи, по-проститѣ, азъ и къмъ тѣхъ имамъ едно почитание, както и къмъ високопоставенитѣ.
Едната е хубаво облѣчена, другата не е хубаво облѣчена – безъ разлика. Онова Божественото, което е въ човѣка, на него услужвамъ. Азъ услужвамъ на хората, заради Господа, който живѣе въ тѣхъ. Виждамъ: човѣкъ не е работилъ – не е живѣлъ хубаво. Като го изследвамъ – Божественото е много повече.
към беседата >>
При най-мѫчнитѣ условия въ живота си, когато уповавате на Бога, очаквайте да видите, какъ ще се разреши въпроса.
При най-мѫчнитѣ условия въ живота си, когато уповавате на Бога, очаквайте да видите, какъ ще се разреши въпроса.
И най-малката помощь, която ви се даде, приемете я. Да кажемъ, вие се давите въ морето. Единъ хвърля едно вѫже, което не е ново, не е намазано, не е и чисто. Нѣма ли да се хванете за вѫжето? Че не било копринено вѫжето – нѣма да гледате.
към беседата >>
А и С винаги се отблъскватъ.
Туй е отношение. Тогава имате отношение А:В. Туй отношение, да кажемъ, се отнася къмъ В:С. Имате А:В=В:С – имате едно равенство. Въ дадения случай А е положително и С е положително, В е отрицателно.
А и С винаги се отблъскватъ.
Ако имате отношение А:С=В:В , въ дадения случай тия две сѫщества ще се отблъснатъ и В ще се отблъсватъ. Какво трѣбва да се прави? Тогава ще свържемъ А съ едното В и съ другото В – тѣ се привличатъ.
към беседата >>
Хората винаги обичатъ нѣща, които имъ прилѣгатъ, които имъ допадатъ.
Ако си на нѣкой концертъ – не си давай мнението, слушай. Ако си въ нѣкой театъръ – пакъ слушай, не си давай мнението. Той, авторътъ, мислилъ и написалъ една драма или една трагедия. Може нѣщо да не харесашъ, тогава ти направи друга. Направи една драма, една трагедия, дай ги и вижъ какъ хората ще се произнесатъ.
Хората винаги обичатъ нѣща, които имъ прилѣгатъ, които имъ допадатъ.
Да кажемъ, ако на една драма вие ѝ дадете духовенъ характеръ или, ако на единъ крадецъ му дадете религиозенъ характеръ – ще станатъ ли хората религиозни? – Нѣма да станатъ. Човѣкъ може да е религиозенъ и пакъ да краде. Религиозностьта не поправя човѣка въ кражбата. Кражбата е написана горе на главата.
към беседата >>
Едната е хубаво облѣчена, другата не е хубаво облѣчена – безъ разлика.
Но тѣзи мѫчнотии се дължатъ на друго. Дойде нѣкоя високопоставена дама, нѣкоя министерска дама. Тѣзи, високопоставенитѣ, иматъ желание да имъ услужа. Дойдатъ нѣкои по-прости хора. Като дойдатъ тѣзи, по-проститѣ, азъ и къмъ тѣхъ имамъ едно почитание, както и къмъ високопоставенитѣ.
Едната е хубаво облѣчена, другата не е хубаво облѣчена – безъ разлика.
Онова Божественото, което е въ човѣка, на него услужвамъ. Азъ услужвамъ на хората, заради Господа, който живѣе въ тѣхъ. Виждамъ: човѣкъ не е работилъ – не е живѣлъ хубаво. Като го изследвамъ – Божественото е много повече. Но съмъ срѣщалъ деца, които да разрешаватъ философски въпроси.
към беседата >>
И най-малката помощь, която ви се даде, приемете я.
При най-мѫчнитѣ условия въ живота си, когато уповавате на Бога, очаквайте да видите, какъ ще се разреши въпроса.
И най-малката помощь, която ви се даде, приемете я.
Да кажемъ, вие се давите въ морето. Единъ хвърля едно вѫже, което не е ново, не е намазано, не е и чисто. Нѣма ли да се хванете за вѫжето? Че не било копринено вѫжето – нѣма да гледате. За каквото и да е вѫже, каквато и помощь да ви се даде – ще я използувате.
към беседата >>
Ако имате отношение А:С=В:В , въ дадения случай тия две сѫщества ще се отблъснатъ и В ще се отблъсватъ.
Тогава имате отношение А:В. Туй отношение, да кажемъ, се отнася къмъ В:С. Имате А:В=В:С – имате едно равенство. Въ дадения случай А е положително и С е положително, В е отрицателно. А и С винаги се отблъскватъ.
Ако имате отношение А:С=В:В , въ дадения случай тия две сѫщества ще се отблъснатъ и В ще се отблъсватъ.
Какво трѣбва да се прави? Тогава ще свържемъ А съ едното В и съ другото В – тѣ се привличатъ.
към беседата >>
Да кажемъ, ако на една драма вие ѝ дадете духовенъ характеръ или, ако на единъ крадецъ му дадете религиозенъ характеръ – ще станатъ ли хората религиозни?
Ако си въ нѣкой театъръ – пакъ слушай, не си давай мнението. Той, авторътъ, мислилъ и написалъ една драма или една трагедия. Може нѣщо да не харесашъ, тогава ти направи друга. Направи една драма, една трагедия, дай ги и вижъ какъ хората ще се произнесатъ. Хората винаги обичатъ нѣща, които имъ прилѣгатъ, които имъ допадатъ.
Да кажемъ, ако на една драма вие ѝ дадете духовенъ характеръ или, ако на единъ крадецъ му дадете религиозенъ характеръ – ще станатъ ли хората религиозни?
– Нѣма да станатъ. Човѣкъ може да е религиозенъ и пакъ да краде. Религиозностьта не поправя човѣка въ кражбата. Кражбата е написана горе на главата. Трѣбва знание да имашъ.
към беседата >>
Онова Божественото, което е въ човѣка, на него услужвамъ.
Дойде нѣкоя високопоставена дама, нѣкоя министерска дама. Тѣзи, високопоставенитѣ, иматъ желание да имъ услужа. Дойдатъ нѣкои по-прости хора. Като дойдатъ тѣзи, по-проститѣ, азъ и къмъ тѣхъ имамъ едно почитание, както и къмъ високопоставенитѣ. Едната е хубаво облѣчена, другата не е хубаво облѣчена – безъ разлика.
Онова Божественото, което е въ човѣка, на него услужвамъ.
Азъ услужвамъ на хората, заради Господа, който живѣе въ тѣхъ. Виждамъ: човѣкъ не е работилъ – не е живѣлъ хубаво. Като го изследвамъ – Божественото е много повече. Но съмъ срѣщалъ деца, които да разрешаватъ философски въпроси. Веднажъ ми дадоха едно цвѣте.
към беседата >>
Да кажемъ, вие се давите въ морето.
При най-мѫчнитѣ условия въ живота си, когато уповавате на Бога, очаквайте да видите, какъ ще се разреши въпроса. И най-малката помощь, която ви се даде, приемете я.
Да кажемъ, вие се давите въ морето.
Единъ хвърля едно вѫже, което не е ново, не е намазано, не е и чисто. Нѣма ли да се хванете за вѫжето? Че не било копринено вѫжето – нѣма да гледате. За каквото и да е вѫже, каквато и помощь да ви се даде – ще я използувате. Щомъ си недоволенъ, страданията ще дойдатъ.
към беседата >>
Какво трѣбва да се прави?
Туй отношение, да кажемъ, се отнася къмъ В:С. Имате А:В=В:С – имате едно равенство. Въ дадения случай А е положително и С е положително, В е отрицателно. А и С винаги се отблъскватъ. Ако имате отношение А:С=В:В , въ дадения случай тия две сѫщества ще се отблъснатъ и В ще се отблъсватъ.
Какво трѣбва да се прави?
Тогава ще свържемъ А съ едното В и съ другото В – тѣ се привличатъ.
към беседата >>
– Нѣма да станатъ.
Той, авторътъ, мислилъ и написалъ една драма или една трагедия. Може нѣщо да не харесашъ, тогава ти направи друга. Направи една драма, една трагедия, дай ги и вижъ какъ хората ще се произнесатъ. Хората винаги обичатъ нѣща, които имъ прилѣгатъ, които имъ допадатъ. Да кажемъ, ако на една драма вие ѝ дадете духовенъ характеръ или, ако на единъ крадецъ му дадете религиозенъ характеръ – ще станатъ ли хората религиозни?
– Нѣма да станатъ.
Човѣкъ може да е религиозенъ и пакъ да краде. Религиозностьта не поправя човѣка въ кражбата. Кражбата е написана горе на главата. Трѣбва знание да имашъ. Казва: „Всичко е на Господа, азъ имамъ право“.
към беседата >>
Азъ услужвамъ на хората, заради Господа, който живѣе въ тѣхъ.
Тѣзи, високопоставенитѣ, иматъ желание да имъ услужа. Дойдатъ нѣкои по-прости хора. Като дойдатъ тѣзи, по-проститѣ, азъ и къмъ тѣхъ имамъ едно почитание, както и къмъ високопоставенитѣ. Едната е хубаво облѣчена, другата не е хубаво облѣчена – безъ разлика. Онова Божественото, което е въ човѣка, на него услужвамъ.
Азъ услужвамъ на хората, заради Господа, който живѣе въ тѣхъ.
Виждамъ: човѣкъ не е работилъ – не е живѣлъ хубаво. Като го изследвамъ – Божественото е много повече. Но съмъ срѣщалъ деца, които да разрешаватъ философски въпроси. Веднажъ ми дадоха едно цвѣте. Понеже азъ не обичамъ кѫсани цвѣтя, на едно малко момиче давамъ това цвѣте.
към беседата >>
Единъ хвърля едно вѫже, което не е ново, не е намазано, не е и чисто.
При най-мѫчнитѣ условия въ живота си, когато уповавате на Бога, очаквайте да видите, какъ ще се разреши въпроса. И най-малката помощь, която ви се даде, приемете я. Да кажемъ, вие се давите въ морето.
Единъ хвърля едно вѫже, което не е ново, не е намазано, не е и чисто.
Нѣма ли да се хванете за вѫжето? Че не било копринено вѫжето – нѣма да гледате. За каквото и да е вѫже, каквато и помощь да ви се даде – ще я използувате. Щомъ си недоволенъ, страданията ще дойдатъ. Най-малкото, което въ даденъ случай Богъ прави – бѫдете доволни и благодарни.
към беседата >>
Тогава ще свържемъ А съ едното В и съ другото В – тѣ се привличатъ.
Имате А:В=В:С – имате едно равенство. Въ дадения случай А е положително и С е положително, В е отрицателно. А и С винаги се отблъскватъ. Ако имате отношение А:С=В:В , въ дадения случай тия две сѫщества ще се отблъснатъ и В ще се отблъсватъ. Какво трѣбва да се прави?
Тогава ще свържемъ А съ едното В и съ другото В – тѣ се привличатъ.
към беседата >>
Човѣкъ може да е религиозенъ и пакъ да краде.
Може нѣщо да не харесашъ, тогава ти направи друга. Направи една драма, една трагедия, дай ги и вижъ какъ хората ще се произнесатъ. Хората винаги обичатъ нѣща, които имъ прилѣгатъ, които имъ допадатъ. Да кажемъ, ако на една драма вие ѝ дадете духовенъ характеръ или, ако на единъ крадецъ му дадете религиозенъ характеръ – ще станатъ ли хората религиозни? – Нѣма да станатъ.
Човѣкъ може да е религиозенъ и пакъ да краде.
Религиозностьта не поправя човѣка въ кражбата. Кражбата е написана горе на главата. Трѣбва знание да имашъ. Казва: „Всичко е на Господа, азъ имамъ право“. Понеже всичко е на Господа, и кѫщата е на Господа – може да отидешъ въ нѣкоя кѫща.
към беседата >>
Виждамъ: човѣкъ не е работилъ – не е живѣлъ хубаво.
Дойдатъ нѣкои по-прости хора. Като дойдатъ тѣзи, по-проститѣ, азъ и къмъ тѣхъ имамъ едно почитание, както и къмъ високопоставенитѣ. Едната е хубаво облѣчена, другата не е хубаво облѣчена – безъ разлика. Онова Божественото, което е въ човѣка, на него услужвамъ. Азъ услужвамъ на хората, заради Господа, който живѣе въ тѣхъ.
Виждамъ: човѣкъ не е работилъ – не е живѣлъ хубаво.
Като го изследвамъ – Божественото е много повече. Но съмъ срѣщалъ деца, които да разрешаватъ философски въпроси. Веднажъ ми дадоха едно цвѣте. Понеже азъ не обичамъ кѫсани цвѣтя, на едно малко момиче давамъ това цвѣте. „А, казва, това цвѣте азъ не може да го нося.
към беседата >>
Нѣма ли да се хванете за вѫжето?
При най-мѫчнитѣ условия въ живота си, когато уповавате на Бога, очаквайте да видите, какъ ще се разреши въпроса. И най-малката помощь, която ви се даде, приемете я. Да кажемъ, вие се давите въ морето. Единъ хвърля едно вѫже, което не е ново, не е намазано, не е и чисто.
Нѣма ли да се хванете за вѫжето?
Че не било копринено вѫжето – нѣма да гледате. За каквото и да е вѫже, каквато и помощь да ви се даде – ще я използувате. Щомъ си недоволенъ, страданията ще дойдатъ. Най-малкото, което въ даденъ случай Богъ прави – бѫдете доволни и благодарни. Защото другояче въ свѣта не може да преодолѣемъ голѣмитѣ мѫчнотии.
към беседата >>
Сега се изисква единъ философски умъ.
Сега се изисква единъ философски умъ.
Ако се занимаваме само съ разбранитѣ работи въ живота, животътъ щѣше да остане неразбранъ. Туй, което знаемъ, не е вече интересно. Интересни сѫ нѣща, които сѫ непреривни, които растатъ. Да кажемъ, вие знаете едно дете на една година, но следъ една година вие не познавате детето. То е израснало.
към беседата >>
Религиозностьта не поправя човѣка въ кражбата.
Направи една драма, една трагедия, дай ги и вижъ какъ хората ще се произнесатъ. Хората винаги обичатъ нѣща, които имъ прилѣгатъ, които имъ допадатъ. Да кажемъ, ако на една драма вие ѝ дадете духовенъ характеръ или, ако на единъ крадецъ му дадете религиозенъ характеръ – ще станатъ ли хората религиозни? – Нѣма да станатъ. Човѣкъ може да е религиозенъ и пакъ да краде.
Религиозностьта не поправя човѣка въ кражбата.
Кражбата е написана горе на главата. Трѣбва знание да имашъ. Казва: „Всичко е на Господа, азъ имамъ право“. Понеже всичко е на Господа, и кѫщата е на Господа – може да отидешъ въ нѣкоя кѫща. Но това е буквално разбиране.
към беседата >>
Като го изследвамъ – Божественото е много повече.
Като дойдатъ тѣзи, по-проститѣ, азъ и къмъ тѣхъ имамъ едно почитание, както и къмъ високопоставенитѣ. Едната е хубаво облѣчена, другата не е хубаво облѣчена – безъ разлика. Онова Божественото, което е въ човѣка, на него услужвамъ. Азъ услужвамъ на хората, заради Господа, който живѣе въ тѣхъ. Виждамъ: човѣкъ не е работилъ – не е живѣлъ хубаво.
Като го изследвамъ – Божественото е много повече.
Но съмъ срѣщалъ деца, които да разрешаватъ философски въпроси. Веднажъ ми дадоха едно цвѣте. Понеже азъ не обичамъ кѫсани цвѣтя, на едно малко момиче давамъ това цвѣте. „А, казва, това цвѣте азъ не може да го нося. Имамъ голѣма кака, тя може да го носи“.
към беседата >>
Че не било копринено вѫжето – нѣма да гледате.
При най-мѫчнитѣ условия въ живота си, когато уповавате на Бога, очаквайте да видите, какъ ще се разреши въпроса. И най-малката помощь, която ви се даде, приемете я. Да кажемъ, вие се давите въ морето. Единъ хвърля едно вѫже, което не е ново, не е намазано, не е и чисто. Нѣма ли да се хванете за вѫжето?
Че не било копринено вѫжето – нѣма да гледате.
За каквото и да е вѫже, каквато и помощь да ви се даде – ще я използувате. Щомъ си недоволенъ, страданията ще дойдатъ. Най-малкото, което въ даденъ случай Богъ прави – бѫдете доволни и благодарни. Защото другояче въ свѣта не може да преодолѣемъ голѣмитѣ мѫчнотии. Има време, когато Господь работи.
към беседата >>
Ако се занимаваме само съ разбранитѣ работи въ живота, животътъ щѣше да остане неразбранъ.
Сега се изисква единъ философски умъ.
Ако се занимаваме само съ разбранитѣ работи въ живота, животътъ щѣше да остане неразбранъ.
Туй, което знаемъ, не е вече интересно. Интересни сѫ нѣща, които сѫ непреривни, които растатъ. Да кажемъ, вие знаете едно дете на една година, но следъ една година вие не познавате детето. То е израснало. Ако го познавашъ на три години, на четири ще се измѣни и следъ петата година нѣма да го познавашъ, следъ 10–20 години нѣма да го знаешъ, следъ 40, 50, 60, 70 години ще се измѣни.
към беседата >>
Кражбата е написана горе на главата.
Хората винаги обичатъ нѣща, които имъ прилѣгатъ, които имъ допадатъ. Да кажемъ, ако на една драма вие ѝ дадете духовенъ характеръ или, ако на единъ крадецъ му дадете религиозенъ характеръ – ще станатъ ли хората религиозни? – Нѣма да станатъ. Човѣкъ може да е религиозенъ и пакъ да краде. Религиозностьта не поправя човѣка въ кражбата.
Кражбата е написана горе на главата.
Трѣбва знание да имашъ. Казва: „Всичко е на Господа, азъ имамъ право“. Понеже всичко е на Господа, и кѫщата е на Господа – може да отидешъ въ нѣкоя кѫща. Но това е буквално разбиране. Всичко е на Господа, но тебе Господь те е пратилъ не въ всичкия свѣтъ, тебе ти е далъ едно мѣсто.
към беседата >>
Но съмъ срѣщалъ деца, които да разрешаватъ философски въпроси.
Едната е хубаво облѣчена, другата не е хубаво облѣчена – безъ разлика. Онова Божественото, което е въ човѣка, на него услужвамъ. Азъ услужвамъ на хората, заради Господа, който живѣе въ тѣхъ. Виждамъ: човѣкъ не е работилъ – не е живѣлъ хубаво. Като го изследвамъ – Божественото е много повече.
Но съмъ срѣщалъ деца, които да разрешаватъ философски въпроси.
Веднажъ ми дадоха едно цвѣте. Понеже азъ не обичамъ кѫсани цвѣтя, на едно малко момиче давамъ това цвѣте. „А, казва, това цвѣте азъ не може да го нося. Имамъ голѣма кака, тя може да го носи“. Философски разреши въпроса.
към беседата >>
За каквото и да е вѫже, каквато и помощь да ви се даде – ще я използувате.
И най-малката помощь, която ви се даде, приемете я. Да кажемъ, вие се давите въ морето. Единъ хвърля едно вѫже, което не е ново, не е намазано, не е и чисто. Нѣма ли да се хванете за вѫжето? Че не било копринено вѫжето – нѣма да гледате.
За каквото и да е вѫже, каквато и помощь да ви се даде – ще я използувате.
Щомъ си недоволенъ, страданията ще дойдатъ. Най-малкото, което въ даденъ случай Богъ прави – бѫдете доволни и благодарни. Защото другояче въ свѣта не може да преодолѣемъ голѣмитѣ мѫчнотии. Има време, когато Господь работи. Има време, когато трѣбва ние да работимъ.
към беседата >>
Туй, което знаемъ, не е вече интересно.
Сега се изисква единъ философски умъ. Ако се занимаваме само съ разбранитѣ работи въ живота, животътъ щѣше да остане неразбранъ.
Туй, което знаемъ, не е вече интересно.
Интересни сѫ нѣща, които сѫ непреривни, които растатъ. Да кажемъ, вие знаете едно дете на една година, но следъ една година вие не познавате детето. То е израснало. Ако го познавашъ на три години, на четири ще се измѣни и следъ петата година нѣма да го познавашъ, следъ 10–20 години нѣма да го знаешъ, следъ 40, 50, 60, 70 години ще се измѣни. Нѣщата постепенно се измѣнятъ.
към беседата >>
Трѣбва знание да имашъ.
Да кажемъ, ако на една драма вие ѝ дадете духовенъ характеръ или, ако на единъ крадецъ му дадете религиозенъ характеръ – ще станатъ ли хората религиозни? – Нѣма да станатъ. Човѣкъ може да е религиозенъ и пакъ да краде. Религиозностьта не поправя човѣка въ кражбата. Кражбата е написана горе на главата.
Трѣбва знание да имашъ.
Казва: „Всичко е на Господа, азъ имамъ право“. Понеже всичко е на Господа, и кѫщата е на Господа – може да отидешъ въ нѣкоя кѫща. Но това е буквално разбиране. Всичко е на Господа, но тебе Господь те е пратилъ не въ всичкия свѣтъ, тебе ти е далъ едно мѣсто. Трѣбва да бѫдешъ на мѣстото си.
към беседата >>
Веднажъ ми дадоха едно цвѣте.
Онова Божественото, което е въ човѣка, на него услужвамъ. Азъ услужвамъ на хората, заради Господа, който живѣе въ тѣхъ. Виждамъ: човѣкъ не е работилъ – не е живѣлъ хубаво. Като го изследвамъ – Божественото е много повече. Но съмъ срѣщалъ деца, които да разрешаватъ философски въпроси.
Веднажъ ми дадоха едно цвѣте.
Понеже азъ не обичамъ кѫсани цвѣтя, на едно малко момиче давамъ това цвѣте. „А, казва, това цвѣте азъ не може да го нося. Имамъ голѣма кака, тя може да го носи“. Философски разреши въпроса. Казва: „На това цвѣте азъ животъ не мога да дамъ.
към беседата >>
Щомъ си недоволенъ, страданията ще дойдатъ.
Да кажемъ, вие се давите въ морето. Единъ хвърля едно вѫже, което не е ново, не е намазано, не е и чисто. Нѣма ли да се хванете за вѫжето? Че не било копринено вѫжето – нѣма да гледате. За каквото и да е вѫже, каквато и помощь да ви се даде – ще я използувате.
Щомъ си недоволенъ, страданията ще дойдатъ.
Най-малкото, което въ даденъ случай Богъ прави – бѫдете доволни и благодарни. Защото другояче въ свѣта не може да преодолѣемъ голѣмитѣ мѫчнотии. Има време, когато Господь работи. Има време, когато трѣбва ние да работимъ.
към беседата >>
Интересни сѫ нѣща, които сѫ непреривни, които растатъ.
Сега се изисква единъ философски умъ. Ако се занимаваме само съ разбранитѣ работи въ живота, животътъ щѣше да остане неразбранъ. Туй, което знаемъ, не е вече интересно.
Интересни сѫ нѣща, които сѫ непреривни, които растатъ.
Да кажемъ, вие знаете едно дете на една година, но следъ една година вие не познавате детето. То е израснало. Ако го познавашъ на три години, на четири ще се измѣни и следъ петата година нѣма да го познавашъ, следъ 10–20 години нѣма да го знаешъ, следъ 40, 50, 60, 70 години ще се измѣни. Нѣщата постепенно се измѣнятъ. Онѣзи отъ васъ, които не изучавате нѣщата въ себе си, вие мислите, че едно време сте били млади.Ще бѫде смѣшно, ако вие никога не сте се оглеждали, никой нищо не ви е казалъ, че сте се измѣнили.
към беседата >>
Казва: „Всичко е на Господа, азъ имамъ право“.
– Нѣма да станатъ. Човѣкъ може да е религиозенъ и пакъ да краде. Религиозностьта не поправя човѣка въ кражбата. Кражбата е написана горе на главата. Трѣбва знание да имашъ.
Казва: „Всичко е на Господа, азъ имамъ право“.
Понеже всичко е на Господа, и кѫщата е на Господа – може да отидешъ въ нѣкоя кѫща. Но това е буквално разбиране. Всичко е на Господа, но тебе Господь те е пратилъ не въ всичкия свѣтъ, тебе ти е далъ едно мѣсто. Трѣбва да бѫдешъ на мѣстото си. Може да те е пратилъ на Луната, или на Земята, или на Юпитеръ, на Марсъ.
към беседата >>
Понеже азъ не обичамъ кѫсани цвѣтя, на едно малко момиче давамъ това цвѣте.
Азъ услужвамъ на хората, заради Господа, който живѣе въ тѣхъ. Виждамъ: човѣкъ не е работилъ – не е живѣлъ хубаво. Като го изследвамъ – Божественото е много повече. Но съмъ срѣщалъ деца, които да разрешаватъ философски въпроси. Веднажъ ми дадоха едно цвѣте.
Понеже азъ не обичамъ кѫсани цвѣтя, на едно малко момиче давамъ това цвѣте.
„А, казва, това цвѣте азъ не може да го нося. Имамъ голѣма кака, тя може да го носи“. Философски разреши въпроса. Казва: „На това цвѣте азъ животъ не мога да дамъ. Кака може да (му) даде животъ“.
към беседата >>
Най-малкото, което въ даденъ случай Богъ прави – бѫдете доволни и благодарни.
Единъ хвърля едно вѫже, което не е ново, не е намазано, не е и чисто. Нѣма ли да се хванете за вѫжето? Че не било копринено вѫжето – нѣма да гледате. За каквото и да е вѫже, каквато и помощь да ви се даде – ще я използувате. Щомъ си недоволенъ, страданията ще дойдатъ.
Най-малкото, което въ даденъ случай Богъ прави – бѫдете доволни и благодарни.
Защото другояче въ свѣта не може да преодолѣемъ голѣмитѣ мѫчнотии. Има време, когато Господь работи. Има време, когато трѣбва ние да работимъ.
към беседата >>
Да кажемъ, вие знаете едно дете на една година, но следъ една година вие не познавате детето.
Сега се изисква единъ философски умъ. Ако се занимаваме само съ разбранитѣ работи въ живота, животътъ щѣше да остане неразбранъ. Туй, което знаемъ, не е вече интересно. Интересни сѫ нѣща, които сѫ непреривни, които растатъ.
Да кажемъ, вие знаете едно дете на една година, но следъ една година вие не познавате детето.
То е израснало. Ако го познавашъ на три години, на четири ще се измѣни и следъ петата година нѣма да го познавашъ, следъ 10–20 години нѣма да го знаешъ, следъ 40, 50, 60, 70 години ще се измѣни. Нѣщата постепенно се измѣнятъ. Онѣзи отъ васъ, които не изучавате нѣщата въ себе си, вие мислите, че едно време сте били млади.Ще бѫде смѣшно, ако вие никога не сте се оглеждали, никой нищо не ви е казалъ, че сте се измѣнили. Ще се чудите, като видите лицето си – виждате, станала една промѣна въ вашето лице.
към беседата >>
Понеже всичко е на Господа, и кѫщата е на Господа – може да отидешъ въ нѣкоя кѫща.
Човѣкъ може да е религиозенъ и пакъ да краде. Религиозностьта не поправя човѣка въ кражбата. Кражбата е написана горе на главата. Трѣбва знание да имашъ. Казва: „Всичко е на Господа, азъ имамъ право“.
Понеже всичко е на Господа, и кѫщата е на Господа – може да отидешъ въ нѣкоя кѫща.
Но това е буквално разбиране. Всичко е на Господа, но тебе Господь те е пратилъ не въ всичкия свѣтъ, тебе ти е далъ едно мѣсто. Трѣбва да бѫдешъ на мѣстото си. Може да те е пратилъ на Луната, или на Земята, или на Юпитеръ, на Марсъ. Ще вървишъ споредъ своя пѫть.
към беседата >>
„А, казва, това цвѣте азъ не може да го нося.
Виждамъ: човѣкъ не е работилъ – не е живѣлъ хубаво. Като го изследвамъ – Божественото е много повече. Но съмъ срѣщалъ деца, които да разрешаватъ философски въпроси. Веднажъ ми дадоха едно цвѣте. Понеже азъ не обичамъ кѫсани цвѣтя, на едно малко момиче давамъ това цвѣте.
„А, казва, това цвѣте азъ не може да го нося.
Имамъ голѣма кака, тя може да го носи“. Философски разреши въпроса. Казва: „На това цвѣте азъ животъ не мога да дамъ. Кака може да (му) даде животъ“. Казвамъ: Правилно разреши въпроса.
към беседата >>
Защото другояче въ свѣта не може да преодолѣемъ голѣмитѣ мѫчнотии.
Нѣма ли да се хванете за вѫжето? Че не било копринено вѫжето – нѣма да гледате. За каквото и да е вѫже, каквато и помощь да ви се даде – ще я използувате. Щомъ си недоволенъ, страданията ще дойдатъ. Най-малкото, което въ даденъ случай Богъ прави – бѫдете доволни и благодарни.
Защото другояче въ свѣта не може да преодолѣемъ голѣмитѣ мѫчнотии.
Има време, когато Господь работи. Има време, когато трѣбва ние да работимъ.
към беседата >>
То е израснало.
Сега се изисква единъ философски умъ. Ако се занимаваме само съ разбранитѣ работи въ живота, животътъ щѣше да остане неразбранъ. Туй, което знаемъ, не е вече интересно. Интересни сѫ нѣща, които сѫ непреривни, които растатъ. Да кажемъ, вие знаете едно дете на една година, но следъ една година вие не познавате детето.
То е израснало.
Ако го познавашъ на три години, на четири ще се измѣни и следъ петата година нѣма да го познавашъ, следъ 10–20 години нѣма да го знаешъ, следъ 40, 50, 60, 70 години ще се измѣни. Нѣщата постепенно се измѣнятъ. Онѣзи отъ васъ, които не изучавате нѣщата въ себе си, вие мислите, че едно време сте били млади.Ще бѫде смѣшно, ако вие никога не сте се оглеждали, никой нищо не ви е казалъ, че сте се измѣнили. Ще се чудите, като видите лицето си – виждате, станала една промѣна въ вашето лице. На какво се дължи тази промѣна?
към беседата >>
Но това е буквално разбиране.
Религиозностьта не поправя човѣка въ кражбата. Кражбата е написана горе на главата. Трѣбва знание да имашъ. Казва: „Всичко е на Господа, азъ имамъ право“. Понеже всичко е на Господа, и кѫщата е на Господа – може да отидешъ въ нѣкоя кѫща.
Но това е буквално разбиране.
Всичко е на Господа, но тебе Господь те е пратилъ не въ всичкия свѣтъ, тебе ти е далъ едно мѣсто. Трѣбва да бѫдешъ на мѣстото си. Може да те е пратилъ на Луната, или на Земята, или на Юпитеръ, на Марсъ. Ще вървишъ споредъ своя пѫть. Нѣма да се мѣсишъ въ пѫтя на другитѣ хора.
към беседата >>
Имамъ голѣма кака, тя може да го носи“.
Като го изследвамъ – Божественото е много повече. Но съмъ срѣщалъ деца, които да разрешаватъ философски въпроси. Веднажъ ми дадоха едно цвѣте. Понеже азъ не обичамъ кѫсани цвѣтя, на едно малко момиче давамъ това цвѣте. „А, казва, това цвѣте азъ не може да го нося.
Имамъ голѣма кака, тя може да го носи“.
Философски разреши въпроса. Казва: „На това цвѣте азъ животъ не мога да дамъ. Кака може да (му) даде животъ“. Казвамъ: Правилно разреши въпроса.
към беседата >>
Има време, когато Господь работи.
Че не било копринено вѫжето – нѣма да гледате. За каквото и да е вѫже, каквато и помощь да ви се даде – ще я използувате. Щомъ си недоволенъ, страданията ще дойдатъ. Най-малкото, което въ даденъ случай Богъ прави – бѫдете доволни и благодарни. Защото другояче въ свѣта не може да преодолѣемъ голѣмитѣ мѫчнотии.
Има време, когато Господь работи.
Има време, когато трѣбва ние да работимъ.
към беседата >>
Ако го познавашъ на три години, на четири ще се измѣни и следъ петата година нѣма да го познавашъ, следъ 10–20 години нѣма да го знаешъ, следъ 40, 50, 60, 70 години ще се измѣни.
Ако се занимаваме само съ разбранитѣ работи въ живота, животътъ щѣше да остане неразбранъ. Туй, което знаемъ, не е вече интересно. Интересни сѫ нѣща, които сѫ непреривни, които растатъ. Да кажемъ, вие знаете едно дете на една година, но следъ една година вие не познавате детето. То е израснало.
Ако го познавашъ на три години, на четири ще се измѣни и следъ петата година нѣма да го познавашъ, следъ 10–20 години нѣма да го знаешъ, следъ 40, 50, 60, 70 години ще се измѣни.
Нѣщата постепенно се измѣнятъ. Онѣзи отъ васъ, които не изучавате нѣщата въ себе си, вие мислите, че едно време сте били млади.Ще бѫде смѣшно, ако вие никога не сте се оглеждали, никой нищо не ви е казалъ, че сте се измѣнили. Ще се чудите, като видите лицето си – виждате, станала една промѣна въ вашето лице. На какво се дължи тази промѣна? Сега промѣнитѣ се дължатъ на много работи.
към беседата >>
Всичко е на Господа, но тебе Господь те е пратилъ не въ всичкия свѣтъ, тебе ти е далъ едно мѣсто.
Кражбата е написана горе на главата. Трѣбва знание да имашъ. Казва: „Всичко е на Господа, азъ имамъ право“. Понеже всичко е на Господа, и кѫщата е на Господа – може да отидешъ въ нѣкоя кѫща. Но това е буквално разбиране.
Всичко е на Господа, но тебе Господь те е пратилъ не въ всичкия свѣтъ, тебе ти е далъ едно мѣсто.
Трѣбва да бѫдешъ на мѣстото си. Може да те е пратилъ на Луната, или на Земята, или на Юпитеръ, на Марсъ. Ще вървишъ споредъ своя пѫть. Нѣма да се мѣсишъ въ пѫтя на другитѣ хора. Запримѣръ: Васъ какво ви интересува какво става на месечината?
към беседата >>
Философски разреши въпроса.
Но съмъ срѣщалъ деца, които да разрешаватъ философски въпроси. Веднажъ ми дадоха едно цвѣте. Понеже азъ не обичамъ кѫсани цвѣтя, на едно малко момиче давамъ това цвѣте. „А, казва, това цвѣте азъ не може да го нося. Имамъ голѣма кака, тя може да го носи“.
Философски разреши въпроса.
Казва: „На това цвѣте азъ животъ не мога да дамъ. Кака може да (му) даде животъ“. Казвамъ: Правилно разреши въпроса.
към беседата >>
Има време, когато трѣбва ние да работимъ.
За каквото и да е вѫже, каквато и помощь да ви се даде – ще я използувате. Щомъ си недоволенъ, страданията ще дойдатъ. Най-малкото, което въ даденъ случай Богъ прави – бѫдете доволни и благодарни. Защото другояче въ свѣта не може да преодолѣемъ голѣмитѣ мѫчнотии. Има време, когато Господь работи.
Има време, когато трѣбва ние да работимъ.
към беседата >>
Нѣщата постепенно се измѣнятъ.
Туй, което знаемъ, не е вече интересно. Интересни сѫ нѣща, които сѫ непреривни, които растатъ. Да кажемъ, вие знаете едно дете на една година, но следъ една година вие не познавате детето. То е израснало. Ако го познавашъ на три години, на четири ще се измѣни и следъ петата година нѣма да го познавашъ, следъ 10–20 години нѣма да го знаешъ, следъ 40, 50, 60, 70 години ще се измѣни.
Нѣщата постепенно се измѣнятъ.
Онѣзи отъ васъ, които не изучавате нѣщата въ себе си, вие мислите, че едно време сте били млади.Ще бѫде смѣшно, ако вие никога не сте се оглеждали, никой нищо не ви е казалъ, че сте се измѣнили. Ще се чудите, като видите лицето си – виждате, станала една промѣна въ вашето лице. На какво се дължи тази промѣна? Сега промѣнитѣ се дължатъ на много работи. Запримѣръ, ако ти си свободенъ, нѣмашъ нищо, вървишъ така и въ тебе се зароди едно желание да искашъ да имашъ скѫпи работи, да ги туришъ въ нѣкоя торба и (да) носишъ торбата.
към беседата >>
Трѣбва да бѫдешъ на мѣстото си.
Трѣбва знание да имашъ. Казва: „Всичко е на Господа, азъ имамъ право“. Понеже всичко е на Господа, и кѫщата е на Господа – може да отидешъ въ нѣкоя кѫща. Но това е буквално разбиране. Всичко е на Господа, но тебе Господь те е пратилъ не въ всичкия свѣтъ, тебе ти е далъ едно мѣсто.
Трѣбва да бѫдешъ на мѣстото си.
Може да те е пратилъ на Луната, или на Земята, или на Юпитеръ, на Марсъ. Ще вървишъ споредъ своя пѫть. Нѣма да се мѣсишъ въ пѫтя на другитѣ хора. Запримѣръ: Васъ какво ви интересува какво става на месечината? Има време, когато религиознитѣ хора се нуждаятъ отъ месечината.
към беседата >>
Казва: „На това цвѣте азъ животъ не мога да дамъ.
Веднажъ ми дадоха едно цвѣте. Понеже азъ не обичамъ кѫсани цвѣтя, на едно малко момиче давамъ това цвѣте. „А, казва, това цвѣте азъ не може да го нося. Имамъ голѣма кака, тя може да го носи“. Философски разреши въпроса.
Казва: „На това цвѣте азъ животъ не мога да дамъ.
Кака може да (му) даде животъ“. Казвамъ: Правилно разреши въпроса.
към беседата >>
Сега не отлагайте.
Сега не отлагайте.
Всички трѣбва да учите. Трудолюбиви бѫдете. Кой каквито таланти има – да ги обработва. Всички писатели нѣма да бѫдете, всички художници нѣма да бѫдете, но се таки – за себе си рисувайте. Вземете едно огледало, пъкъ нарисувайте себе си.
към беседата >>
Онѣзи отъ васъ, които не изучавате нѣщата въ себе си, вие мислите, че едно време сте били млади.Ще бѫде смѣшно, ако вие никога не сте се оглеждали, никой нищо не ви е казалъ, че сте се измѣнили.
Интересни сѫ нѣща, които сѫ непреривни, които растатъ. Да кажемъ, вие знаете едно дете на една година, но следъ една година вие не познавате детето. То е израснало. Ако го познавашъ на три години, на четири ще се измѣни и следъ петата година нѣма да го познавашъ, следъ 10–20 години нѣма да го знаешъ, следъ 40, 50, 60, 70 години ще се измѣни. Нѣщата постепенно се измѣнятъ.
Онѣзи отъ васъ, които не изучавате нѣщата въ себе си, вие мислите, че едно време сте били млади.Ще бѫде смѣшно, ако вие никога не сте се оглеждали, никой нищо не ви е казалъ, че сте се измѣнили.
Ще се чудите, като видите лицето си – виждате, станала една промѣна въ вашето лице. На какво се дължи тази промѣна? Сега промѣнитѣ се дължатъ на много работи. Запримѣръ, ако ти си свободенъ, нѣмашъ нищо, вървишъ така и въ тебе се зароди едно желание да искашъ да имашъ скѫпи работи, да ги туришъ въ нѣкоя торба и (да) носишъ торбата. Ти вече нѣма да ходишъ изправенъ, но ще ходишъ прегърбенъ.
към беседата >>
Може да те е пратилъ на Луната, или на Земята, или на Юпитеръ, на Марсъ.
Казва: „Всичко е на Господа, азъ имамъ право“. Понеже всичко е на Господа, и кѫщата е на Господа – може да отидешъ въ нѣкоя кѫща. Но това е буквално разбиране. Всичко е на Господа, но тебе Господь те е пратилъ не въ всичкия свѣтъ, тебе ти е далъ едно мѣсто. Трѣбва да бѫдешъ на мѣстото си.
Може да те е пратилъ на Луната, или на Земята, или на Юпитеръ, на Марсъ.
Ще вървишъ споредъ своя пѫть. Нѣма да се мѣсишъ въ пѫтя на другитѣ хора. Запримѣръ: Васъ какво ви интересува какво става на месечината? Има време, когато религиознитѣ хора се нуждаятъ отъ месечината. Ако нѣкой иска да стане религиозенъ, трѣбва да излиза вечерно време и да гледа месечината въ всичкитѣ фази, да я обикне и тогава човѣкъ може да стане религиозенъ.
към беседата >>
Кака може да (му) даде животъ“.
Понеже азъ не обичамъ кѫсани цвѣтя, на едно малко момиче давамъ това цвѣте. „А, казва, това цвѣте азъ не може да го нося. Имамъ голѣма кака, тя може да го носи“. Философски разреши въпроса. Казва: „На това цвѣте азъ животъ не мога да дамъ.
Кака може да (му) даде животъ“.
Казвамъ: Правилно разреши въпроса.
към беседата >>
Всички трѣбва да учите.
Сега не отлагайте.
Всички трѣбва да учите.
Трудолюбиви бѫдете. Кой каквито таланти има – да ги обработва. Всички писатели нѣма да бѫдете, всички художници нѣма да бѫдете, но се таки – за себе си рисувайте. Вземете едно огледало, пъкъ нарисувайте себе си. Вземете едно огледало, пъкъ нарисувайте ухото си.
към беседата >>
Ще се чудите, като видите лицето си – виждате, станала една промѣна въ вашето лице.
Да кажемъ, вие знаете едно дете на една година, но следъ една година вие не познавате детето. То е израснало. Ако го познавашъ на три години, на четири ще се измѣни и следъ петата година нѣма да го познавашъ, следъ 10–20 години нѣма да го знаешъ, следъ 40, 50, 60, 70 години ще се измѣни. Нѣщата постепенно се измѣнятъ. Онѣзи отъ васъ, които не изучавате нѣщата въ себе си, вие мислите, че едно време сте били млади.Ще бѫде смѣшно, ако вие никога не сте се оглеждали, никой нищо не ви е казалъ, че сте се измѣнили.
Ще се чудите, като видите лицето си – виждате, станала една промѣна въ вашето лице.
На какво се дължи тази промѣна? Сега промѣнитѣ се дължатъ на много работи. Запримѣръ, ако ти си свободенъ, нѣмашъ нищо, вървишъ така и въ тебе се зароди едно желание да искашъ да имашъ скѫпи работи, да ги туришъ въ нѣкоя торба и (да) носишъ торбата. Ти вече нѣма да ходишъ изправенъ, но ще ходишъ прегърбенъ. Казва (нѣкой): „Защо този човѣкъ се навелъ?
към беседата >>
Ще вървишъ споредъ своя пѫть.
Понеже всичко е на Господа, и кѫщата е на Господа – може да отидешъ въ нѣкоя кѫща. Но това е буквално разбиране. Всичко е на Господа, но тебе Господь те е пратилъ не въ всичкия свѣтъ, тебе ти е далъ едно мѣсто. Трѣбва да бѫдешъ на мѣстото си. Може да те е пратилъ на Луната, или на Земята, или на Юпитеръ, на Марсъ.
Ще вървишъ споредъ своя пѫть.
Нѣма да се мѣсишъ въ пѫтя на другитѣ хора. Запримѣръ: Васъ какво ви интересува какво става на месечината? Има време, когато религиознитѣ хора се нуждаятъ отъ месечината. Ако нѣкой иска да стане религиозенъ, трѣбва да излиза вечерно време и да гледа месечината въ всичкитѣ фази, да я обикне и тогава човѣкъ може да стане религиозенъ. Човѣкъ, който иска да има животъ въ себе си, да има едно отлично тѣло, да бѫде радостенъ и веселъ, топлина да има – непременно трѣбва да излиза и да обръща внимание на слънцето.
към беседата >>
Казвамъ: Правилно разреши въпроса.
„А, казва, това цвѣте азъ не може да го нося. Имамъ голѣма кака, тя може да го носи“. Философски разреши въпроса. Казва: „На това цвѣте азъ животъ не мога да дамъ. Кака може да (му) даде животъ“.
Казвамъ: Правилно разреши въпроса.
към беседата >>
Трудолюбиви бѫдете.
Сега не отлагайте. Всички трѣбва да учите.
Трудолюбиви бѫдете.
Кой каквито таланти има – да ги обработва. Всички писатели нѣма да бѫдете, всички художници нѣма да бѫдете, но се таки – за себе си рисувайте. Вземете едно огледало, пъкъ нарисувайте себе си. Вземете едно огледало, пъкъ нарисувайте ухото си. Следъ години правете наблюдения, дали има промѣна въ ухото.
към беседата >>
На какво се дължи тази промѣна?
То е израснало. Ако го познавашъ на три години, на четири ще се измѣни и следъ петата година нѣма да го познавашъ, следъ 10–20 години нѣма да го знаешъ, следъ 40, 50, 60, 70 години ще се измѣни. Нѣщата постепенно се измѣнятъ. Онѣзи отъ васъ, които не изучавате нѣщата въ себе си, вие мислите, че едно време сте били млади.Ще бѫде смѣшно, ако вие никога не сте се оглеждали, никой нищо не ви е казалъ, че сте се измѣнили. Ще се чудите, като видите лицето си – виждате, станала една промѣна въ вашето лице.
На какво се дължи тази промѣна?
Сега промѣнитѣ се дължатъ на много работи. Запримѣръ, ако ти си свободенъ, нѣмашъ нищо, вървишъ така и въ тебе се зароди едно желание да искашъ да имашъ скѫпи работи, да ги туришъ въ нѣкоя торба и (да) носишъ торбата. Ти вече нѣма да ходишъ изправенъ, но ще ходишъ прегърбенъ. Казва (нѣкой): „Защо този човѣкъ се навелъ? “ – Доста товаръ турилъ на гърба си, пази равновесие.
към беседата >>
Нѣма да се мѣсишъ въ пѫтя на другитѣ хора.
Но това е буквално разбиране. Всичко е на Господа, но тебе Господь те е пратилъ не въ всичкия свѣтъ, тебе ти е далъ едно мѣсто. Трѣбва да бѫдешъ на мѣстото си. Може да те е пратилъ на Луната, или на Земята, или на Юпитеръ, на Марсъ. Ще вървишъ споредъ своя пѫть.
Нѣма да се мѣсишъ въ пѫтя на другитѣ хора.
Запримѣръ: Васъ какво ви интересува какво става на месечината? Има време, когато религиознитѣ хора се нуждаятъ отъ месечината. Ако нѣкой иска да стане религиозенъ, трѣбва да излиза вечерно време и да гледа месечината въ всичкитѣ фази, да я обикне и тогава човѣкъ може да стане религиозенъ. Човѣкъ, който иска да има животъ въ себе си, да има едно отлично тѣло, да бѫде радостенъ и веселъ, топлина да има – непременно трѣбва да излиза и да обръща внимание на слънцето. Като изгрѣва – да го следи и после да го следи.
към беседата >>
Та казвамъ: Най-гениалнитѣ хора на земята, като идатъ въ Божествения свѣтъ, тѣ сѫ тамъ деца обикновени.
Та казвамъ: Най-гениалнитѣ хора на земята, като идатъ въ Божествения свѣтъ, тѣ сѫ тамъ деца обикновени.
Гениалнитѣ на земята – тѣ сѫ обикновенитѣ хора на Божествения свѣтъ. Обикновенитѣ хора на Божествения свѣтъ, тукъ като дойдатъ, сѫ гениални. Ти си мислишъ, че си на земята гениаленъ. Като идешъ въ Божествения свѣтъ, ти си едва обикновенъ човѣкъ. Искамъ сега въ васъ да събудя онова чувство на справедливость.
към беседата >>
Кой каквито таланти има – да ги обработва.
Сега не отлагайте. Всички трѣбва да учите. Трудолюбиви бѫдете.
Кой каквито таланти има – да ги обработва.
Всички писатели нѣма да бѫдете, всички художници нѣма да бѫдете, но се таки – за себе си рисувайте. Вземете едно огледало, пъкъ нарисувайте себе си. Вземете едно огледало, пъкъ нарисувайте ухото си. Следъ години правете наблюдения, дали има промѣна въ ухото. Доста мѫчно става промѣната.
към беседата >>
Сега промѣнитѣ се дължатъ на много работи.
Ако го познавашъ на три години, на четири ще се измѣни и следъ петата година нѣма да го познавашъ, следъ 10–20 години нѣма да го знаешъ, следъ 40, 50, 60, 70 години ще се измѣни. Нѣщата постепенно се измѣнятъ. Онѣзи отъ васъ, които не изучавате нѣщата въ себе си, вие мислите, че едно време сте били млади.Ще бѫде смѣшно, ако вие никога не сте се оглеждали, никой нищо не ви е казалъ, че сте се измѣнили. Ще се чудите, като видите лицето си – виждате, станала една промѣна въ вашето лице. На какво се дължи тази промѣна?
Сега промѣнитѣ се дължатъ на много работи.
Запримѣръ, ако ти си свободенъ, нѣмашъ нищо, вървишъ така и въ тебе се зароди едно желание да искашъ да имашъ скѫпи работи, да ги туришъ въ нѣкоя торба и (да) носишъ торбата. Ти вече нѣма да ходишъ изправенъ, но ще ходишъ прегърбенъ. Казва (нѣкой): „Защо този човѣкъ се навелъ? “ – Доста товаръ турилъ на гърба си, пази равновесие. Ако седи изправенъ, тежестьта може да го дръпне назадъ.
към беседата >>
Запримѣръ: Васъ какво ви интересува какво става на месечината?
Всичко е на Господа, но тебе Господь те е пратилъ не въ всичкия свѣтъ, тебе ти е далъ едно мѣсто. Трѣбва да бѫдешъ на мѣстото си. Може да те е пратилъ на Луната, или на Земята, или на Юпитеръ, на Марсъ. Ще вървишъ споредъ своя пѫть. Нѣма да се мѣсишъ въ пѫтя на другитѣ хора.
Запримѣръ: Васъ какво ви интересува какво става на месечината?
Има време, когато религиознитѣ хора се нуждаятъ отъ месечината. Ако нѣкой иска да стане религиозенъ, трѣбва да излиза вечерно време и да гледа месечината въ всичкитѣ фази, да я обикне и тогава човѣкъ може да стане религиозенъ. Човѣкъ, който иска да има животъ въ себе си, да има едно отлично тѣло, да бѫде радостенъ и веселъ, топлина да има – непременно трѣбва да излиза и да обръща внимание на слънцето. Като изгрѣва – да го следи и после да го следи. Не всѣкога да го гледа, но ще се ползува отъ енергията му.
към беседата >>
Гениалнитѣ на земята – тѣ сѫ обикновенитѣ хора на Божествения свѣтъ.
Та казвамъ: Най-гениалнитѣ хора на земята, като идатъ въ Божествения свѣтъ, тѣ сѫ тамъ деца обикновени.
Гениалнитѣ на земята – тѣ сѫ обикновенитѣ хора на Божествения свѣтъ.
Обикновенитѣ хора на Божествения свѣтъ, тукъ като дойдатъ, сѫ гениални. Ти си мислишъ, че си на земята гениаленъ. Като идешъ въ Божествения свѣтъ, ти си едва обикновенъ човѣкъ. Искамъ сега въ васъ да събудя онова чувство на справедливость. Чувствувамъ нѣкой пѫть нѣкой дойде, че е много скроменъ.
към беседата >>
Всички писатели нѣма да бѫдете, всички художници нѣма да бѫдете, но се таки – за себе си рисувайте.
Сега не отлагайте. Всички трѣбва да учите. Трудолюбиви бѫдете. Кой каквито таланти има – да ги обработва.
Всички писатели нѣма да бѫдете, всички художници нѣма да бѫдете, но се таки – за себе си рисувайте.
Вземете едно огледало, пъкъ нарисувайте себе си. Вземете едно огледало, пъкъ нарисувайте ухото си. Следъ години правете наблюдения, дали има промѣна въ ухото. Доста мѫчно става промѣната. Но щомъ стане една промѣна въ ухото, то е единъ добъръ признакъ.
към беседата >>
Запримѣръ, ако ти си свободенъ, нѣмашъ нищо, вървишъ така и въ тебе се зароди едно желание да искашъ да имашъ скѫпи работи, да ги туришъ въ нѣкоя торба и (да) носишъ торбата.
Нѣщата постепенно се измѣнятъ. Онѣзи отъ васъ, които не изучавате нѣщата въ себе си, вие мислите, че едно време сте били млади.Ще бѫде смѣшно, ако вие никога не сте се оглеждали, никой нищо не ви е казалъ, че сте се измѣнили. Ще се чудите, като видите лицето си – виждате, станала една промѣна въ вашето лице. На какво се дължи тази промѣна? Сега промѣнитѣ се дължатъ на много работи.
Запримѣръ, ако ти си свободенъ, нѣмашъ нищо, вървишъ така и въ тебе се зароди едно желание да искашъ да имашъ скѫпи работи, да ги туришъ въ нѣкоя торба и (да) носишъ торбата.
Ти вече нѣма да ходишъ изправенъ, но ще ходишъ прегърбенъ. Казва (нѣкой): „Защо този човѣкъ се навелъ? “ – Доста товаръ турилъ на гърба си, пази равновесие. Ако седи изправенъ, тежестьта може да го дръпне назадъ. Има нѣкои хора, които тръгватъ смѣло.
към беседата >>
Има време, когато религиознитѣ хора се нуждаятъ отъ месечината.
Трѣбва да бѫдешъ на мѣстото си. Може да те е пратилъ на Луната, или на Земята, или на Юпитеръ, на Марсъ. Ще вървишъ споредъ своя пѫть. Нѣма да се мѣсишъ въ пѫтя на другитѣ хора. Запримѣръ: Васъ какво ви интересува какво става на месечината?
Има време, когато религиознитѣ хора се нуждаятъ отъ месечината.
Ако нѣкой иска да стане религиозенъ, трѣбва да излиза вечерно време и да гледа месечината въ всичкитѣ фази, да я обикне и тогава човѣкъ може да стане религиозенъ. Човѣкъ, който иска да има животъ въ себе си, да има едно отлично тѣло, да бѫде радостенъ и веселъ, топлина да има – непременно трѣбва да излиза и да обръща внимание на слънцето. Като изгрѣва – да го следи и после да го следи. Не всѣкога да го гледа, но ще се ползува отъ енергията му. Онзи, който се ползува повече отъ енергията на слънцето, той е съ топла кръвъ.
към беседата >>
Обикновенитѣ хора на Божествения свѣтъ, тукъ като дойдатъ, сѫ гениални.
Та казвамъ: Най-гениалнитѣ хора на земята, като идатъ въ Божествения свѣтъ, тѣ сѫ тамъ деца обикновени. Гениалнитѣ на земята – тѣ сѫ обикновенитѣ хора на Божествения свѣтъ.
Обикновенитѣ хора на Божествения свѣтъ, тукъ като дойдатъ, сѫ гениални.
Ти си мислишъ, че си на земята гениаленъ. Като идешъ въ Божествения свѣтъ, ти си едва обикновенъ човѣкъ. Искамъ сега въ васъ да събудя онова чувство на справедливость. Чувствувамъ нѣкой пѫть нѣкой дойде, че е много скроменъ. При скромностьта хората иматъ единъ вѫтрешенъ страхъ, какво азъ ще кажа за тѣхния характеръ.
към беседата >>
Вземете едно огледало, пъкъ нарисувайте себе си.
Сега не отлагайте. Всички трѣбва да учите. Трудолюбиви бѫдете. Кой каквито таланти има – да ги обработва. Всички писатели нѣма да бѫдете, всички художници нѣма да бѫдете, но се таки – за себе си рисувайте.
Вземете едно огледало, пъкъ нарисувайте себе си.
Вземете едно огледало, пъкъ нарисувайте ухото си. Следъ години правете наблюдения, дали има промѣна въ ухото. Доста мѫчно става промѣната. Но щомъ стане една промѣна въ ухото, то е единъ добъръ признакъ. Става промѣна и въ рѫцетѣ.
към беседата >>
Ти вече нѣма да ходишъ изправенъ, но ще ходишъ прегърбенъ.
Онѣзи отъ васъ, които не изучавате нѣщата въ себе си, вие мислите, че едно време сте били млади.Ще бѫде смѣшно, ако вие никога не сте се оглеждали, никой нищо не ви е казалъ, че сте се измѣнили. Ще се чудите, като видите лицето си – виждате, станала една промѣна въ вашето лице. На какво се дължи тази промѣна? Сега промѣнитѣ се дължатъ на много работи. Запримѣръ, ако ти си свободенъ, нѣмашъ нищо, вървишъ така и въ тебе се зароди едно желание да искашъ да имашъ скѫпи работи, да ги туришъ въ нѣкоя торба и (да) носишъ торбата.
Ти вече нѣма да ходишъ изправенъ, но ще ходишъ прегърбенъ.
Казва (нѣкой): „Защо този човѣкъ се навелъ? “ – Доста товаръ турилъ на гърба си, пази равновесие. Ако седи изправенъ, тежестьта може да го дръпне назадъ. Има нѣкои хора, които тръгватъ смѣло. Каква е причината, че нѣкой върви бързо, други – полека.
към беседата >>
Ако нѣкой иска да стане религиозенъ, трѣбва да излиза вечерно време и да гледа месечината въ всичкитѣ фази, да я обикне и тогава човѣкъ може да стане религиозенъ.
Може да те е пратилъ на Луната, или на Земята, или на Юпитеръ, на Марсъ. Ще вървишъ споредъ своя пѫть. Нѣма да се мѣсишъ въ пѫтя на другитѣ хора. Запримѣръ: Васъ какво ви интересува какво става на месечината? Има време, когато религиознитѣ хора се нуждаятъ отъ месечината.
Ако нѣкой иска да стане религиозенъ, трѣбва да излиза вечерно време и да гледа месечината въ всичкитѣ фази, да я обикне и тогава човѣкъ може да стане религиозенъ.
Човѣкъ, който иска да има животъ въ себе си, да има едно отлично тѣло, да бѫде радостенъ и веселъ, топлина да има – непременно трѣбва да излиза и да обръща внимание на слънцето. Като изгрѣва – да го следи и после да го следи. Не всѣкога да го гледа, но ще се ползува отъ енергията му. Онзи, който се ползува повече отъ енергията на слънцето, той е съ топла кръвъ. Онзи, който се ползува повече отъ свѣтлината на луната, е студенокръвенъ, хладенъ е.
към беседата >>
Ти си мислишъ, че си на земята гениаленъ.
Та казвамъ: Най-гениалнитѣ хора на земята, като идатъ въ Божествения свѣтъ, тѣ сѫ тамъ деца обикновени. Гениалнитѣ на земята – тѣ сѫ обикновенитѣ хора на Божествения свѣтъ. Обикновенитѣ хора на Божествения свѣтъ, тукъ като дойдатъ, сѫ гениални.
Ти си мислишъ, че си на земята гениаленъ.
Като идешъ въ Божествения свѣтъ, ти си едва обикновенъ човѣкъ. Искамъ сега въ васъ да събудя онова чувство на справедливость. Чувствувамъ нѣкой пѫть нѣкой дойде, че е много скроменъ. При скромностьта хората иматъ единъ вѫтрешенъ страхъ, какво азъ ще кажа за тѣхния характеръ. Нищо нѣма да кажа.
към беседата >>
Вземете едно огледало, пъкъ нарисувайте ухото си.
Всички трѣбва да учите. Трудолюбиви бѫдете. Кой каквито таланти има – да ги обработва. Всички писатели нѣма да бѫдете, всички художници нѣма да бѫдете, но се таки – за себе си рисувайте. Вземете едно огледало, пъкъ нарисувайте себе си.
Вземете едно огледало, пъкъ нарисувайте ухото си.
Следъ години правете наблюдения, дали има промѣна въ ухото. Доста мѫчно става промѣната. Но щомъ стане една промѣна въ ухото, то е единъ добъръ признакъ. Става промѣна и въ рѫцетѣ. Запримѣръ: Нѣкои рѫце сѫ влажни, нѣкои рѫце сѫ сухи, нѣкои рѫце сѫ студени, други сѫ топли.
към беседата >>
Казва (нѣкой): „Защо този човѣкъ се навелъ?
Ще се чудите, като видите лицето си – виждате, станала една промѣна въ вашето лице. На какво се дължи тази промѣна? Сега промѣнитѣ се дължатъ на много работи. Запримѣръ, ако ти си свободенъ, нѣмашъ нищо, вървишъ така и въ тебе се зароди едно желание да искашъ да имашъ скѫпи работи, да ги туришъ въ нѣкоя торба и (да) носишъ торбата. Ти вече нѣма да ходишъ изправенъ, но ще ходишъ прегърбенъ.
Казва (нѣкой): „Защо този човѣкъ се навелъ?
“ – Доста товаръ турилъ на гърба си, пази равновесие. Ако седи изправенъ, тежестьта може да го дръпне назадъ. Има нѣкои хора, които тръгватъ смѣло. Каква е причината, че нѣкой върви бързо, други – полека. Онзи, на когото работитѣ сѫ уредени – той върви полека, бавно.
към беседата >>
Човѣкъ, който иска да има животъ въ себе си, да има едно отлично тѣло, да бѫде радостенъ и веселъ, топлина да има – непременно трѣбва да излиза и да обръща внимание на слънцето.
Ще вървишъ споредъ своя пѫть. Нѣма да се мѣсишъ въ пѫтя на другитѣ хора. Запримѣръ: Васъ какво ви интересува какво става на месечината? Има време, когато религиознитѣ хора се нуждаятъ отъ месечината. Ако нѣкой иска да стане религиозенъ, трѣбва да излиза вечерно време и да гледа месечината въ всичкитѣ фази, да я обикне и тогава човѣкъ може да стане религиозенъ.
Човѣкъ, който иска да има животъ въ себе си, да има едно отлично тѣло, да бѫде радостенъ и веселъ, топлина да има – непременно трѣбва да излиза и да обръща внимание на слънцето.
Като изгрѣва – да го следи и после да го следи. Не всѣкога да го гледа, но ще се ползува отъ енергията му. Онзи, който се ползува повече отъ енергията на слънцето, той е съ топла кръвъ. Онзи, който се ползува повече отъ свѣтлината на луната, е студенокръвенъ, хладенъ е. Сега буквално, ако разбирате нѣщата, какъ ще го разберете?
към беседата >>
Като идешъ въ Божествения свѣтъ, ти си едва обикновенъ човѣкъ.
Та казвамъ: Най-гениалнитѣ хора на земята, като идатъ въ Божествения свѣтъ, тѣ сѫ тамъ деца обикновени. Гениалнитѣ на земята – тѣ сѫ обикновенитѣ хора на Божествения свѣтъ. Обикновенитѣ хора на Божествения свѣтъ, тукъ като дойдатъ, сѫ гениални. Ти си мислишъ, че си на земята гениаленъ.
Като идешъ въ Божествения свѣтъ, ти си едва обикновенъ човѣкъ.
Искамъ сега въ васъ да събудя онова чувство на справедливость. Чувствувамъ нѣкой пѫть нѣкой дойде, че е много скроменъ. При скромностьта хората иматъ единъ вѫтрешенъ страхъ, какво азъ ще кажа за тѣхния характеръ. Нищо нѣма да кажа. Какво ще кажа за една картина на единъ художникъ.
към беседата >>
Следъ години правете наблюдения, дали има промѣна въ ухото.
Трудолюбиви бѫдете. Кой каквито таланти има – да ги обработва. Всички писатели нѣма да бѫдете, всички художници нѣма да бѫдете, но се таки – за себе си рисувайте. Вземете едно огледало, пъкъ нарисувайте себе си. Вземете едно огледало, пъкъ нарисувайте ухото си.
Следъ години правете наблюдения, дали има промѣна въ ухото.
Доста мѫчно става промѣната. Но щомъ стане една промѣна въ ухото, то е единъ добъръ признакъ. Става промѣна и въ рѫцетѣ. Запримѣръ: Нѣкои рѫце сѫ влажни, нѣкои рѫце сѫ сухи, нѣкои рѫце сѫ студени, други сѫ топли. То сѫ вѫтрешни състояния.
към беседата >>
“ – Доста товаръ турилъ на гърба си, пази равновесие.
На какво се дължи тази промѣна? Сега промѣнитѣ се дължатъ на много работи. Запримѣръ, ако ти си свободенъ, нѣмашъ нищо, вървишъ така и въ тебе се зароди едно желание да искашъ да имашъ скѫпи работи, да ги туришъ въ нѣкоя торба и (да) носишъ торбата. Ти вече нѣма да ходишъ изправенъ, но ще ходишъ прегърбенъ. Казва (нѣкой): „Защо този човѣкъ се навелъ?
“ – Доста товаръ турилъ на гърба си, пази равновесие.
Ако седи изправенъ, тежестьта може да го дръпне назадъ. Има нѣкои хора, които тръгватъ смѣло. Каква е причината, че нѣкой върви бързо, други – полека. Онзи, на когото работитѣ сѫ уредени – той върви полека, бавно. Въ старо време нѣкой българинъ, като стане чорбаджия – той върви бавно.
към беседата >>
Като изгрѣва – да го следи и после да го следи.
Нѣма да се мѣсишъ въ пѫтя на другитѣ хора. Запримѣръ: Васъ какво ви интересува какво става на месечината? Има време, когато религиознитѣ хора се нуждаятъ отъ месечината. Ако нѣкой иска да стане религиозенъ, трѣбва да излиза вечерно време и да гледа месечината въ всичкитѣ фази, да я обикне и тогава човѣкъ може да стане религиозенъ. Човѣкъ, който иска да има животъ въ себе си, да има едно отлично тѣло, да бѫде радостенъ и веселъ, топлина да има – непременно трѣбва да излиза и да обръща внимание на слънцето.
Като изгрѣва – да го следи и после да го следи.
Не всѣкога да го гледа, но ще се ползува отъ енергията му. Онзи, който се ползува повече отъ енергията на слънцето, той е съ топла кръвъ. Онзи, който се ползува повече отъ свѣтлината на луната, е студенокръвенъ, хладенъ е. Сега буквално, ако разбирате нѣщата, какъ ще го разберете? Въ умствено отношение луната дава едно спокойствие да разсѫждавашъ, а слънцето дава енергия.
към беседата >>
Искамъ сега въ васъ да събудя онова чувство на справедливость.
Та казвамъ: Най-гениалнитѣ хора на земята, като идатъ въ Божествения свѣтъ, тѣ сѫ тамъ деца обикновени. Гениалнитѣ на земята – тѣ сѫ обикновенитѣ хора на Божествения свѣтъ. Обикновенитѣ хора на Божествения свѣтъ, тукъ като дойдатъ, сѫ гениални. Ти си мислишъ, че си на земята гениаленъ. Като идешъ въ Божествения свѣтъ, ти си едва обикновенъ човѣкъ.
Искамъ сега въ васъ да събудя онова чувство на справедливость.
Чувствувамъ нѣкой пѫть нѣкой дойде, че е много скроменъ. При скромностьта хората иматъ единъ вѫтрешенъ страхъ, какво азъ ще кажа за тѣхния характеръ. Нищо нѣма да кажа. Какво ще кажа за една картина на единъ художникъ. Картината не показва художника.
към беседата >>
Доста мѫчно става промѣната.
Кой каквито таланти има – да ги обработва. Всички писатели нѣма да бѫдете, всички художници нѣма да бѫдете, но се таки – за себе си рисувайте. Вземете едно огледало, пъкъ нарисувайте себе си. Вземете едно огледало, пъкъ нарисувайте ухото си. Следъ години правете наблюдения, дали има промѣна въ ухото.
Доста мѫчно става промѣната.
Но щомъ стане една промѣна въ ухото, то е единъ добъръ признакъ. Става промѣна и въ рѫцетѣ. Запримѣръ: Нѣкои рѫце сѫ влажни, нѣкои рѫце сѫ сухи, нѣкои рѫце сѫ студени, други сѫ топли. То сѫ вѫтрешни състояния. Това не трѣбва да го знаете, защото ще се изплашите.
към беседата >>
Ако седи изправенъ, тежестьта може да го дръпне назадъ.
Сега промѣнитѣ се дължатъ на много работи. Запримѣръ, ако ти си свободенъ, нѣмашъ нищо, вървишъ така и въ тебе се зароди едно желание да искашъ да имашъ скѫпи работи, да ги туришъ въ нѣкоя торба и (да) носишъ торбата. Ти вече нѣма да ходишъ изправенъ, но ще ходишъ прегърбенъ. Казва (нѣкой): „Защо този човѣкъ се навелъ? “ – Доста товаръ турилъ на гърба си, пази равновесие.
Ако седи изправенъ, тежестьта може да го дръпне назадъ.
Има нѣкои хора, които тръгватъ смѣло. Каква е причината, че нѣкой върви бързо, други – полека. Онзи, на когото работитѣ сѫ уредени – той върви полека, бавно. Въ старо време нѣкой българинъ, като стане чорбаджия – той върви бавно. Въ миналото (е) имало чорбаджии.
към беседата >>
Не всѣкога да го гледа, но ще се ползува отъ енергията му.
Запримѣръ: Васъ какво ви интересува какво става на месечината? Има време, когато религиознитѣ хора се нуждаятъ отъ месечината. Ако нѣкой иска да стане религиозенъ, трѣбва да излиза вечерно време и да гледа месечината въ всичкитѣ фази, да я обикне и тогава човѣкъ може да стане религиозенъ. Човѣкъ, който иска да има животъ въ себе си, да има едно отлично тѣло, да бѫде радостенъ и веселъ, топлина да има – непременно трѣбва да излиза и да обръща внимание на слънцето. Като изгрѣва – да го следи и после да го следи.
Не всѣкога да го гледа, но ще се ползува отъ енергията му.
Онзи, който се ползува повече отъ енергията на слънцето, той е съ топла кръвъ. Онзи, който се ползува повече отъ свѣтлината на луната, е студенокръвенъ, хладенъ е. Сега буквално, ако разбирате нѣщата, какъ ще го разберете? Въ умствено отношение луната дава едно спокойствие да разсѫждавашъ, а слънцето дава енергия. При слънчевата енергия не може да бѫдешъ, както при енергията на луната.
към беседата >>
Чувствувамъ нѣкой пѫть нѣкой дойде, че е много скроменъ.
Гениалнитѣ на земята – тѣ сѫ обикновенитѣ хора на Божествения свѣтъ. Обикновенитѣ хора на Божествения свѣтъ, тукъ като дойдатъ, сѫ гениални. Ти си мислишъ, че си на земята гениаленъ. Като идешъ въ Божествения свѣтъ, ти си едва обикновенъ човѣкъ. Искамъ сега въ васъ да събудя онова чувство на справедливость.
Чувствувамъ нѣкой пѫть нѣкой дойде, че е много скроменъ.
При скромностьта хората иматъ единъ вѫтрешенъ страхъ, какво азъ ще кажа за тѣхния характеръ. Нищо нѣма да кажа. Какво ще кажа за една картина на единъ художникъ. Картината не показва художника. На единъ художникъ виждамъ картината.
към беседата >>
Но щомъ стане една промѣна въ ухото, то е единъ добъръ признакъ.
Всички писатели нѣма да бѫдете, всички художници нѣма да бѫдете, но се таки – за себе си рисувайте. Вземете едно огледало, пъкъ нарисувайте себе си. Вземете едно огледало, пъкъ нарисувайте ухото си. Следъ години правете наблюдения, дали има промѣна въ ухото. Доста мѫчно става промѣната.
Но щомъ стане една промѣна въ ухото, то е единъ добъръ признакъ.
Става промѣна и въ рѫцетѣ. Запримѣръ: Нѣкои рѫце сѫ влажни, нѣкои рѫце сѫ сухи, нѣкои рѫце сѫ студени, други сѫ топли. То сѫ вѫтрешни състояния. Това не трѣбва да го знаете, защото ще се изплашите.
към беседата >>
Има нѣкои хора, които тръгватъ смѣло.
Запримѣръ, ако ти си свободенъ, нѣмашъ нищо, вървишъ така и въ тебе се зароди едно желание да искашъ да имашъ скѫпи работи, да ги туришъ въ нѣкоя торба и (да) носишъ торбата. Ти вече нѣма да ходишъ изправенъ, но ще ходишъ прегърбенъ. Казва (нѣкой): „Защо този човѣкъ се навелъ? “ – Доста товаръ турилъ на гърба си, пази равновесие. Ако седи изправенъ, тежестьта може да го дръпне назадъ.
Има нѣкои хора, които тръгватъ смѣло.
Каква е причината, че нѣкой върви бързо, други – полека. Онзи, на когото работитѣ сѫ уредени – той върви полека, бавно. Въ старо време нѣкой българинъ, като стане чорбаджия – той върви бавно. Въ миналото (е) имало чорбаджии. Една сестра мисли, че господинъ и чорбаджия е едно.
към беседата >>
Онзи, който се ползува повече отъ енергията на слънцето, той е съ топла кръвъ.
Има време, когато религиознитѣ хора се нуждаятъ отъ месечината. Ако нѣкой иска да стане религиозенъ, трѣбва да излиза вечерно време и да гледа месечината въ всичкитѣ фази, да я обикне и тогава човѣкъ може да стане религиозенъ. Човѣкъ, който иска да има животъ въ себе си, да има едно отлично тѣло, да бѫде радостенъ и веселъ, топлина да има – непременно трѣбва да излиза и да обръща внимание на слънцето. Като изгрѣва – да го следи и после да го следи. Не всѣкога да го гледа, но ще се ползува отъ енергията му.
Онзи, който се ползува повече отъ енергията на слънцето, той е съ топла кръвъ.
Онзи, който се ползува повече отъ свѣтлината на луната, е студенокръвенъ, хладенъ е. Сега буквално, ако разбирате нѣщата, какъ ще го разберете? Въ умствено отношение луната дава едно спокойствие да разсѫждавашъ, а слънцето дава енергия. При слънчевата енергия не може да бѫдешъ, както при енергията на луната. И тѣзи хора, които сѫ топлокръвни, този центъръ, отъ който излиза топлината на живота – то е слънцето.
към беседата >>
При скромностьта хората иматъ единъ вѫтрешенъ страхъ, какво азъ ще кажа за тѣхния характеръ.
Обикновенитѣ хора на Божествения свѣтъ, тукъ като дойдатъ, сѫ гениални. Ти си мислишъ, че си на земята гениаленъ. Като идешъ въ Божествения свѣтъ, ти си едва обикновенъ човѣкъ. Искамъ сега въ васъ да събудя онова чувство на справедливость. Чувствувамъ нѣкой пѫть нѣкой дойде, че е много скроменъ.
При скромностьта хората иматъ единъ вѫтрешенъ страхъ, какво азъ ще кажа за тѣхния характеръ.
Нищо нѣма да кажа. Какво ще кажа за една картина на единъ художникъ. Картината не показва художника. На единъ художникъ виждамъ картината. Нѣкои художници иматъ слабость – не могатъ да рисуватъ очитѣ, нѣкой пѫть не могатъ да рисуватъ носоветѣ.
към беседата >>
Става промѣна и въ рѫцетѣ.
Вземете едно огледало, пъкъ нарисувайте себе си. Вземете едно огледало, пъкъ нарисувайте ухото си. Следъ години правете наблюдения, дали има промѣна въ ухото. Доста мѫчно става промѣната. Но щомъ стане една промѣна въ ухото, то е единъ добъръ признакъ.
Става промѣна и въ рѫцетѣ.
Запримѣръ: Нѣкои рѫце сѫ влажни, нѣкои рѫце сѫ сухи, нѣкои рѫце сѫ студени, други сѫ топли. То сѫ вѫтрешни състояния. Това не трѣбва да го знаете, защото ще се изплашите.
към беседата >>
Каква е причината, че нѣкой върви бързо, други – полека.
Ти вече нѣма да ходишъ изправенъ, но ще ходишъ прегърбенъ. Казва (нѣкой): „Защо този човѣкъ се навелъ? “ – Доста товаръ турилъ на гърба си, пази равновесие. Ако седи изправенъ, тежестьта може да го дръпне назадъ. Има нѣкои хора, които тръгватъ смѣло.
Каква е причината, че нѣкой върви бързо, други – полека.
Онзи, на когото работитѣ сѫ уредени – той върви полека, бавно. Въ старо време нѣкой българинъ, като стане чорбаджия – той върви бавно. Въ миналото (е) имало чорбаджии. Една сестра мисли, че господинъ и чорбаджия е едно. Казвамъ ѝ: Чорбаджия е онзи, който бърка чорбата.
към беседата >>
Онзи, който се ползува повече отъ свѣтлината на луната, е студенокръвенъ, хладенъ е.
Ако нѣкой иска да стане религиозенъ, трѣбва да излиза вечерно време и да гледа месечината въ всичкитѣ фази, да я обикне и тогава човѣкъ може да стане религиозенъ. Човѣкъ, който иска да има животъ въ себе си, да има едно отлично тѣло, да бѫде радостенъ и веселъ, топлина да има – непременно трѣбва да излиза и да обръща внимание на слънцето. Като изгрѣва – да го следи и после да го следи. Не всѣкога да го гледа, но ще се ползува отъ енергията му. Онзи, който се ползува повече отъ енергията на слънцето, той е съ топла кръвъ.
Онзи, който се ползува повече отъ свѣтлината на луната, е студенокръвенъ, хладенъ е.
Сега буквално, ако разбирате нѣщата, какъ ще го разберете? Въ умствено отношение луната дава едно спокойствие да разсѫждавашъ, а слънцето дава енергия. При слънчевата енергия не може да бѫдешъ, както при енергията на луната. И тѣзи хора, които сѫ топлокръвни, този центъръ, отъ който излиза топлината на живота – то е слънцето. Тамъ, дето излиза силата за човѣшкия умъ – то е месечината.
към беседата >>
Нищо нѣма да кажа.
Ти си мислишъ, че си на земята гениаленъ. Като идешъ въ Божествения свѣтъ, ти си едва обикновенъ човѣкъ. Искамъ сега въ васъ да събудя онова чувство на справедливость. Чувствувамъ нѣкой пѫть нѣкой дойде, че е много скроменъ. При скромностьта хората иматъ единъ вѫтрешенъ страхъ, какво азъ ще кажа за тѣхния характеръ.
Нищо нѣма да кажа.
Какво ще кажа за една картина на единъ художникъ. Картината не показва художника. На единъ художникъ виждамъ картината. Нѣкои художници иматъ слабость – не могатъ да рисуватъ очитѣ, нѣкой пѫть не могатъ да рисуватъ носоветѣ. Тия способности не сѫ развити.
към беседата >>
Запримѣръ: Нѣкои рѫце сѫ влажни, нѣкои рѫце сѫ сухи, нѣкои рѫце сѫ студени, други сѫ топли.
Вземете едно огледало, пъкъ нарисувайте ухото си. Следъ години правете наблюдения, дали има промѣна въ ухото. Доста мѫчно става промѣната. Но щомъ стане една промѣна въ ухото, то е единъ добъръ признакъ. Става промѣна и въ рѫцетѣ.
Запримѣръ: Нѣкои рѫце сѫ влажни, нѣкои рѫце сѫ сухи, нѣкои рѫце сѫ студени, други сѫ топли.
То сѫ вѫтрешни състояния. Това не трѣбва да го знаете, защото ще се изплашите.
към беседата >>
Онзи, на когото работитѣ сѫ уредени – той върви полека, бавно.
Казва (нѣкой): „Защо този човѣкъ се навелъ? “ – Доста товаръ турилъ на гърба си, пази равновесие. Ако седи изправенъ, тежестьта може да го дръпне назадъ. Има нѣкои хора, които тръгватъ смѣло. Каква е причината, че нѣкой върви бързо, други – полека.
Онзи, на когото работитѣ сѫ уредени – той върви полека, бавно.
Въ старо време нѣкой българинъ, като стане чорбаджия – той върви бавно. Въ миналото (е) имало чорбаджии. Една сестра мисли, че господинъ и чорбаджия е едно. Казвамъ ѝ: Чорбаджия е онзи, който бърка чорбата. Той е кашаварь, казва кѫде да се сипва яденето.
към беседата >>
Сега буквално, ако разбирате нѣщата, какъ ще го разберете?
Човѣкъ, който иска да има животъ въ себе си, да има едно отлично тѣло, да бѫде радостенъ и веселъ, топлина да има – непременно трѣбва да излиза и да обръща внимание на слънцето. Като изгрѣва – да го следи и после да го следи. Не всѣкога да го гледа, но ще се ползува отъ енергията му. Онзи, който се ползува повече отъ енергията на слънцето, той е съ топла кръвъ. Онзи, който се ползува повече отъ свѣтлината на луната, е студенокръвенъ, хладенъ е.
Сега буквално, ако разбирате нѣщата, какъ ще го разберете?
Въ умствено отношение луната дава едно спокойствие да разсѫждавашъ, а слънцето дава енергия. При слънчевата енергия не може да бѫдешъ, както при енергията на луната. И тѣзи хора, които сѫ топлокръвни, този центъръ, отъ който излиза топлината на живота – то е слънцето. Тамъ, дето излиза силата за човѣшкия умъ – то е месечината. Месечината е създадена, за да регулира човѣшкитѣ умове за лошитѣ последствия, които има.
към беседата >>
Какво ще кажа за една картина на единъ художникъ.
Като идешъ въ Божествения свѣтъ, ти си едва обикновенъ човѣкъ. Искамъ сега въ васъ да събудя онова чувство на справедливость. Чувствувамъ нѣкой пѫть нѣкой дойде, че е много скроменъ. При скромностьта хората иматъ единъ вѫтрешенъ страхъ, какво азъ ще кажа за тѣхния характеръ. Нищо нѣма да кажа.
Какво ще кажа за една картина на единъ художникъ.
Картината не показва художника. На единъ художникъ виждамъ картината. Нѣкои художници иматъ слабость – не могатъ да рисуватъ очитѣ, нѣкой пѫть не могатъ да рисуватъ носоветѣ. Тия способности не сѫ развити. Нѣкой работи – много хубаво направени, но дойде до очитѣ – има нѣщо въ очитѣ, което липсва.
към беседата >>
То сѫ вѫтрешни състояния.
Следъ години правете наблюдения, дали има промѣна въ ухото. Доста мѫчно става промѣната. Но щомъ стане една промѣна въ ухото, то е единъ добъръ признакъ. Става промѣна и въ рѫцетѣ. Запримѣръ: Нѣкои рѫце сѫ влажни, нѣкои рѫце сѫ сухи, нѣкои рѫце сѫ студени, други сѫ топли.
То сѫ вѫтрешни състояния.
Това не трѣбва да го знаете, защото ще се изплашите.
към беседата >>
Въ старо време нѣкой българинъ, като стане чорбаджия – той върви бавно.
“ – Доста товаръ турилъ на гърба си, пази равновесие. Ако седи изправенъ, тежестьта може да го дръпне назадъ. Има нѣкои хора, които тръгватъ смѣло. Каква е причината, че нѣкой върви бързо, други – полека. Онзи, на когото работитѣ сѫ уредени – той върви полека, бавно.
Въ старо време нѣкой българинъ, като стане чорбаджия – той върви бавно.
Въ миналото (е) имало чорбаджии. Една сестра мисли, че господинъ и чорбаджия е едно. Казвамъ ѝ: Чорбаджия е онзи, който бърка чорбата. Той е кашаварь, казва кѫде да се сипва яденето. Той заповѣдва кому да се сипе и колко да се даде.
към беседата >>
Въ умствено отношение луната дава едно спокойствие да разсѫждавашъ, а слънцето дава енергия.
Като изгрѣва – да го следи и после да го следи. Не всѣкога да го гледа, но ще се ползува отъ енергията му. Онзи, който се ползува повече отъ енергията на слънцето, той е съ топла кръвъ. Онзи, който се ползува повече отъ свѣтлината на луната, е студенокръвенъ, хладенъ е. Сега буквално, ако разбирате нѣщата, какъ ще го разберете?
Въ умствено отношение луната дава едно спокойствие да разсѫждавашъ, а слънцето дава енергия.
При слънчевата енергия не може да бѫдешъ, както при енергията на луната. И тѣзи хора, които сѫ топлокръвни, този центъръ, отъ който излиза топлината на живота – то е слънцето. Тамъ, дето излиза силата за човѣшкия умъ – то е месечината. Месечината е създадена, за да регулира човѣшкитѣ умове за лошитѣ последствия, които има. Та казватъ, че луната ще потъмнѣе и слънцето нѣма да дава свѣтлината си.
към беседата >>
Картината не показва художника.
Искамъ сега въ васъ да събудя онова чувство на справедливость. Чувствувамъ нѣкой пѫть нѣкой дойде, че е много скроменъ. При скромностьта хората иматъ единъ вѫтрешенъ страхъ, какво азъ ще кажа за тѣхния характеръ. Нищо нѣма да кажа. Какво ще кажа за една картина на единъ художникъ.
Картината не показва художника.
На единъ художникъ виждамъ картината. Нѣкои художници иматъ слабость – не могатъ да рисуватъ очитѣ, нѣкой пѫть не могатъ да рисуватъ носоветѣ. Тия способности не сѫ развити. Нѣкой работи – много хубаво направени, но дойде до очитѣ – има нѣщо въ очитѣ, което липсва. Много мѫчно е да се нарисува едно око, да туришъ фокусъ на свѣтлината.
към беседата >>
Това не трѣбва да го знаете, защото ще се изплашите.
Доста мѫчно става промѣната. Но щомъ стане една промѣна въ ухото, то е единъ добъръ признакъ. Става промѣна и въ рѫцетѣ. Запримѣръ: Нѣкои рѫце сѫ влажни, нѣкои рѫце сѫ сухи, нѣкои рѫце сѫ студени, други сѫ топли. То сѫ вѫтрешни състояния.
Това не трѣбва да го знаете, защото ще се изплашите.
към беседата >>
Въ миналото (е) имало чорбаджии.
Ако седи изправенъ, тежестьта може да го дръпне назадъ. Има нѣкои хора, които тръгватъ смѣло. Каква е причината, че нѣкой върви бързо, други – полека. Онзи, на когото работитѣ сѫ уредени – той върви полека, бавно. Въ старо време нѣкой българинъ, като стане чорбаджия – той върви бавно.
Въ миналото (е) имало чорбаджии.
Една сестра мисли, че господинъ и чорбаджия е едно. Казвамъ ѝ: Чорбаджия е онзи, който бърка чорбата. Той е кашаварь, казва кѫде да се сипва яденето. Той заповѣдва кому да се сипе и колко да се даде. Щомъ хората взематъ чорбата, той (вече) не е чорбаджия.
към беседата >>
При слънчевата енергия не може да бѫдешъ, както при енергията на луната.
Не всѣкога да го гледа, но ще се ползува отъ енергията му. Онзи, който се ползува повече отъ енергията на слънцето, той е съ топла кръвъ. Онзи, който се ползува повече отъ свѣтлината на луната, е студенокръвенъ, хладенъ е. Сега буквално, ако разбирате нѣщата, какъ ще го разберете? Въ умствено отношение луната дава едно спокойствие да разсѫждавашъ, а слънцето дава енергия.
При слънчевата енергия не може да бѫдешъ, както при енергията на луната.
И тѣзи хора, които сѫ топлокръвни, този центъръ, отъ който излиза топлината на живота – то е слънцето. Тамъ, дето излиза силата за човѣшкия умъ – то е месечината. Месечината е създадена, за да регулира човѣшкитѣ умове за лошитѣ последствия, които има. Та казватъ, че луната ще потъмнѣе и слънцето нѣма да дава свѣтлината си. Щомъ се говори, че луната ще потъмнѣе – разбира се, че всички религии ще потъмнѣятъ, нѣма да вѣрватъ хората.
към беседата >>
На единъ художникъ виждамъ картината.
Чувствувамъ нѣкой пѫть нѣкой дойде, че е много скроменъ. При скромностьта хората иматъ единъ вѫтрешенъ страхъ, какво азъ ще кажа за тѣхния характеръ. Нищо нѣма да кажа. Какво ще кажа за една картина на единъ художникъ. Картината не показва художника.
На единъ художникъ виждамъ картината.
Нѣкои художници иматъ слабость – не могатъ да рисуватъ очитѣ, нѣкой пѫть не могатъ да рисуватъ носоветѣ. Тия способности не сѫ развити. Нѣкой работи – много хубаво направени, но дойде до очитѣ – има нѣщо въ очитѣ, което липсва. Много мѫчно е да се нарисува едно око, да туришъ фокусъ на свѣтлината. Като нарисувашъ тази картина, така поставишъ окото на фокуса, (че) тази картина те гледа, дето и да вървишъ.
към беседата >>
Нѣкои отъ васъ сте изостанали гении.
Нѣкои отъ васъ сте изостанали гении.
Нѣкои отъ васъ сте изостанали талантливи хора.
към беседата >>
Една сестра мисли, че господинъ и чорбаджия е едно.
Има нѣкои хора, които тръгватъ смѣло. Каква е причината, че нѣкой върви бързо, други – полека. Онзи, на когото работитѣ сѫ уредени – той върви полека, бавно. Въ старо време нѣкой българинъ, като стане чорбаджия – той върви бавно. Въ миналото (е) имало чорбаджии.
Една сестра мисли, че господинъ и чорбаджия е едно.
Казвамъ ѝ: Чорбаджия е онзи, който бърка чорбата. Той е кашаварь, казва кѫде да се сипва яденето. Той заповѣдва кому да се сипе и колко да се даде. Щомъ хората взематъ чорбата, той (вече) не е чорбаджия. Сега се (е) пренесла думата „чорбаджия“ (като) да иде и да заповѣдва.
към беседата >>
И тѣзи хора, които сѫ топлокръвни, този центъръ, отъ който излиза топлината на живота – то е слънцето.
Онзи, който се ползува повече отъ енергията на слънцето, той е съ топла кръвъ. Онзи, който се ползува повече отъ свѣтлината на луната, е студенокръвенъ, хладенъ е. Сега буквално, ако разбирате нѣщата, какъ ще го разберете? Въ умствено отношение луната дава едно спокойствие да разсѫждавашъ, а слънцето дава енергия. При слънчевата енергия не може да бѫдешъ, както при енергията на луната.
И тѣзи хора, които сѫ топлокръвни, този центъръ, отъ който излиза топлината на живота – то е слънцето.
Тамъ, дето излиза силата за човѣшкия умъ – то е месечината. Месечината е създадена, за да регулира човѣшкитѣ умове за лошитѣ последствия, които има. Та казватъ, че луната ще потъмнѣе и слънцето нѣма да дава свѣтлината си. Щомъ се говори, че луната ще потъмнѣе – разбира се, че всички религии ще потъмнѣятъ, нѣма да вѣрватъ хората. Слънцето нѣма да дава свѣтлина – значи държавенъ порядъкъ нѣма да има.
към беседата >>
Нѣкои художници иматъ слабость – не могатъ да рисуватъ очитѣ, нѣкой пѫть не могатъ да рисуватъ носоветѣ.
При скромностьта хората иматъ единъ вѫтрешенъ страхъ, какво азъ ще кажа за тѣхния характеръ. Нищо нѣма да кажа. Какво ще кажа за една картина на единъ художникъ. Картината не показва художника. На единъ художникъ виждамъ картината.
Нѣкои художници иматъ слабость – не могатъ да рисуватъ очитѣ, нѣкой пѫть не могатъ да рисуватъ носоветѣ.
Тия способности не сѫ развити. Нѣкой работи – много хубаво направени, но дойде до очитѣ – има нѣщо въ очитѣ, което липсва. Много мѫчно е да се нарисува едно око, да туришъ фокусъ на свѣтлината. Като нарисувашъ тази картина, така поставишъ окото на фокуса, (че) тази картина те гледа, дето и да вървишъ. Знаешъ (ли), колко мѫчно е да се намѣри фокуса?
към беседата >>
Нѣкои отъ васъ сте изостанали талантливи хора.
Нѣкои отъ васъ сте изостанали гении.
Нѣкои отъ васъ сте изостанали талантливи хора.
към беседата >>
Казвамъ ѝ: Чорбаджия е онзи, който бърка чорбата.
Каква е причината, че нѣкой върви бързо, други – полека. Онзи, на когото работитѣ сѫ уредени – той върви полека, бавно. Въ старо време нѣкой българинъ, като стане чорбаджия – той върви бавно. Въ миналото (е) имало чорбаджии. Една сестра мисли, че господинъ и чорбаджия е едно.
Казвамъ ѝ: Чорбаджия е онзи, който бърка чорбата.
Той е кашаварь, казва кѫде да се сипва яденето. Той заповѣдва кому да се сипе и колко да се даде. Щомъ хората взематъ чорбата, той (вече) не е чорбаджия. Сега се (е) пренесла думата „чорбаджия“ (като) да иде и да заповѣдва. Той заповѣдва, докато има въ казана чорба.
към беседата >>
Тамъ, дето излиза силата за човѣшкия умъ – то е месечината.
Онзи, който се ползува повече отъ свѣтлината на луната, е студенокръвенъ, хладенъ е. Сега буквално, ако разбирате нѣщата, какъ ще го разберете? Въ умствено отношение луната дава едно спокойствие да разсѫждавашъ, а слънцето дава енергия. При слънчевата енергия не може да бѫдешъ, както при енергията на луната. И тѣзи хора, които сѫ топлокръвни, този центъръ, отъ който излиза топлината на живота – то е слънцето.
Тамъ, дето излиза силата за човѣшкия умъ – то е месечината.
Месечината е създадена, за да регулира човѣшкитѣ умове за лошитѣ последствия, които има. Та казватъ, че луната ще потъмнѣе и слънцето нѣма да дава свѣтлината си. Щомъ се говори, че луната ще потъмнѣе – разбира се, че всички религии ще потъмнѣятъ, нѣма да вѣрватъ хората. Слънцето нѣма да дава свѣтлина – значи държавенъ порядъкъ нѣма да има. Когато човѣкъ не се подчинява, ще има слабо тѣло.
към беседата >>
Тия способности не сѫ развити.
Нищо нѣма да кажа. Какво ще кажа за една картина на единъ художникъ. Картината не показва художника. На единъ художникъ виждамъ картината. Нѣкои художници иматъ слабость – не могатъ да рисуватъ очитѣ, нѣкой пѫть не могатъ да рисуватъ носоветѣ.
Тия способности не сѫ развити.
Нѣкой работи – много хубаво направени, но дойде до очитѣ – има нѣщо въ очитѣ, което липсва. Много мѫчно е да се нарисува едно око, да туришъ фокусъ на свѣтлината. Като нарисувашъ тази картина, така поставишъ окото на фокуса, (че) тази картина те гледа, дето и да вървишъ. Знаешъ (ли), колко мѫчно е да се намѣри фокуса?
към беседата >>
Да изпѣемъ една пѣсень.
Да изпѣемъ една пѣсень.
/Изпѣхме: „Блага дума на устата, туй е ключа на сърдцата“/. Гимнастическитѣ упражнения всѣки самъ ще си ги направи. Да използуваме този день. Шестьтѣ упражнения ще си ги направите до обѣдъ. Сега нѣма да има общи упражнения.
към беседата >>
Той е кашаварь, казва кѫде да се сипва яденето.
Онзи, на когото работитѣ сѫ уредени – той върви полека, бавно. Въ старо време нѣкой българинъ, като стане чорбаджия – той върви бавно. Въ миналото (е) имало чорбаджии. Една сестра мисли, че господинъ и чорбаджия е едно. Казвамъ ѝ: Чорбаджия е онзи, който бърка чорбата.
Той е кашаварь, казва кѫде да се сипва яденето.
Той заповѣдва кому да се сипе и колко да се даде. Щомъ хората взематъ чорбата, той (вече) не е чорбаджия. Сега се (е) пренесла думата „чорбаджия“ (като) да иде и да заповѣдва. Той заповѣдва, докато има въ казана чорба. Щомъ нѣма чорба въ казана, той не може да заповѣдва никому.
към беседата >>
Месечината е създадена, за да регулира човѣшкитѣ умове за лошитѣ последствия, които има.
Сега буквално, ако разбирате нѣщата, какъ ще го разберете? Въ умствено отношение луната дава едно спокойствие да разсѫждавашъ, а слънцето дава енергия. При слънчевата енергия не може да бѫдешъ, както при енергията на луната. И тѣзи хора, които сѫ топлокръвни, този центъръ, отъ който излиза топлината на живота – то е слънцето. Тамъ, дето излиза силата за човѣшкия умъ – то е месечината.
Месечината е създадена, за да регулира човѣшкитѣ умове за лошитѣ последствия, които има.
Та казватъ, че луната ще потъмнѣе и слънцето нѣма да дава свѣтлината си. Щомъ се говори, че луната ще потъмнѣе – разбира се, че всички религии ще потъмнѣятъ, нѣма да вѣрватъ хората. Слънцето нѣма да дава свѣтлина – значи държавенъ порядъкъ нѣма да има. Когато човѣкъ не се подчинява, ще има слабо тѣло. Стариятъ човѣкъ, който обръща повече внимание на луната, губи силата си.
към беседата >>
Нѣкой работи – много хубаво направени, но дойде до очитѣ – има нѣщо въ очитѣ, което липсва.
Какво ще кажа за една картина на единъ художникъ. Картината не показва художника. На единъ художникъ виждамъ картината. Нѣкои художници иматъ слабость – не могатъ да рисуватъ очитѣ, нѣкой пѫть не могатъ да рисуватъ носоветѣ. Тия способности не сѫ развити.
Нѣкой работи – много хубаво направени, но дойде до очитѣ – има нѣщо въ очитѣ, което липсва.
Много мѫчно е да се нарисува едно око, да туришъ фокусъ на свѣтлината. Като нарисувашъ тази картина, така поставишъ окото на фокуса, (че) тази картина те гледа, дето и да вървишъ. Знаешъ (ли), колко мѫчно е да се намѣри фокуса?
към беседата >>
/Изпѣхме: „Блага дума на устата, туй е ключа на сърдцата“/.
Да изпѣемъ една пѣсень.
/Изпѣхме: „Блага дума на устата, туй е ключа на сърдцата“/.
Гимнастическитѣ упражнения всѣки самъ ще си ги направи. Да използуваме този день. Шестьтѣ упражнения ще си ги направите до обѣдъ. Сега нѣма да има общи упражнения. Кой когато намѣри за добре, да ги направи.
към беседата >>
Той заповѣдва кому да се сипе и колко да се даде.
Въ старо време нѣкой българинъ, като стане чорбаджия – той върви бавно. Въ миналото (е) имало чорбаджии. Една сестра мисли, че господинъ и чорбаджия е едно. Казвамъ ѝ: Чорбаджия е онзи, който бърка чорбата. Той е кашаварь, казва кѫде да се сипва яденето.
Той заповѣдва кому да се сипе и колко да се даде.
Щомъ хората взематъ чорбата, той (вече) не е чорбаджия. Сега се (е) пренесла думата „чорбаджия“ (като) да иде и да заповѣдва. Той заповѣдва, докато има въ казана чорба. Щомъ нѣма чорба въ казана, той не може да заповѣдва никому. Докато вие сте богатъ човѣкъ, имате пари – вие сте чорбаджия.
към беседата >>
Та казватъ, че луната ще потъмнѣе и слънцето нѣма да дава свѣтлината си.
Въ умствено отношение луната дава едно спокойствие да разсѫждавашъ, а слънцето дава енергия. При слънчевата енергия не може да бѫдешъ, както при енергията на луната. И тѣзи хора, които сѫ топлокръвни, този центъръ, отъ който излиза топлината на живота – то е слънцето. Тамъ, дето излиза силата за човѣшкия умъ – то е месечината. Месечината е създадена, за да регулира човѣшкитѣ умове за лошитѣ последствия, които има.
Та казватъ, че луната ще потъмнѣе и слънцето нѣма да дава свѣтлината си.
Щомъ се говори, че луната ще потъмнѣе – разбира се, че всички религии ще потъмнѣятъ, нѣма да вѣрватъ хората. Слънцето нѣма да дава свѣтлина – значи държавенъ порядъкъ нѣма да има. Когато човѣкъ не се подчинява, ще има слабо тѣло. Стариятъ човѣкъ, който обръща повече внимание на луната, губи силата си. Старитѣ хора, щомъ започнатъ да остаряватъ, обърнатъ ума назадъ.
към беседата >>
Много мѫчно е да се нарисува едно око, да туришъ фокусъ на свѣтлината.
Картината не показва художника. На единъ художникъ виждамъ картината. Нѣкои художници иматъ слабость – не могатъ да рисуватъ очитѣ, нѣкой пѫть не могатъ да рисуватъ носоветѣ. Тия способности не сѫ развити. Нѣкой работи – много хубаво направени, но дойде до очитѣ – има нѣщо въ очитѣ, което липсва.
Много мѫчно е да се нарисува едно око, да туришъ фокусъ на свѣтлината.
Като нарисувашъ тази картина, така поставишъ окото на фокуса, (че) тази картина те гледа, дето и да вървишъ. Знаешъ (ли), колко мѫчно е да се намѣри фокуса?
към беседата >>
Гимнастическитѣ упражнения всѣки самъ ще си ги направи.
Да изпѣемъ една пѣсень. /Изпѣхме: „Блага дума на устата, туй е ключа на сърдцата“/.
Гимнастическитѣ упражнения всѣки самъ ще си ги направи.
Да използуваме този день. Шестьтѣ упражнения ще си ги направите до обѣдъ. Сега нѣма да има общи упражнения. Кой когато намѣри за добре, да ги направи. Отдѣлно всѣки самостоятелно да ги направи.
към беседата >>
Щомъ хората взематъ чорбата, той (вече) не е чорбаджия.
Въ миналото (е) имало чорбаджии. Една сестра мисли, че господинъ и чорбаджия е едно. Казвамъ ѝ: Чорбаджия е онзи, който бърка чорбата. Той е кашаварь, казва кѫде да се сипва яденето. Той заповѣдва кому да се сипе и колко да се даде.
Щомъ хората взематъ чорбата, той (вече) не е чорбаджия.
Сега се (е) пренесла думата „чорбаджия“ (като) да иде и да заповѣдва. Той заповѣдва, докато има въ казана чорба. Щомъ нѣма чорба въ казана, той не може да заповѣдва никому. Докато вие сте богатъ човѣкъ, имате пари – вие сте чорбаджия. Щомъ ви взематъ паритѣ – чорбаджилъкътъ отива.
към беседата >>
Щомъ се говори, че луната ще потъмнѣе – разбира се, че всички религии ще потъмнѣятъ, нѣма да вѣрватъ хората.
При слънчевата енергия не може да бѫдешъ, както при енергията на луната. И тѣзи хора, които сѫ топлокръвни, този центъръ, отъ който излиза топлината на живота – то е слънцето. Тамъ, дето излиза силата за човѣшкия умъ – то е месечината. Месечината е създадена, за да регулира човѣшкитѣ умове за лошитѣ последствия, които има. Та казватъ, че луната ще потъмнѣе и слънцето нѣма да дава свѣтлината си.
Щомъ се говори, че луната ще потъмнѣе – разбира се, че всички религии ще потъмнѣятъ, нѣма да вѣрватъ хората.
Слънцето нѣма да дава свѣтлина – значи държавенъ порядъкъ нѣма да има. Когато човѣкъ не се подчинява, ще има слабо тѣло. Стариятъ човѣкъ, който обръща повече внимание на луната, губи силата си. Старитѣ хора, щомъ започнатъ да остаряватъ, обърнатъ ума назадъ. Щомъ човѣкъ обърне ума назадъ, започва да разгледа миналото – вече старостьта е турила крака.
към беседата >>
Като нарисувашъ тази картина, така поставишъ окото на фокуса, (че) тази картина те гледа, дето и да вървишъ.
На единъ художникъ виждамъ картината. Нѣкои художници иматъ слабость – не могатъ да рисуватъ очитѣ, нѣкой пѫть не могатъ да рисуватъ носоветѣ. Тия способности не сѫ развити. Нѣкой работи – много хубаво направени, но дойде до очитѣ – има нѣщо въ очитѣ, което липсва. Много мѫчно е да се нарисува едно око, да туришъ фокусъ на свѣтлината.
Като нарисувашъ тази картина, така поставишъ окото на фокуса, (че) тази картина те гледа, дето и да вървишъ.
Знаешъ (ли), колко мѫчно е да се намѣри фокуса?
към беседата >>
Да използуваме този день.
Да изпѣемъ една пѣсень. /Изпѣхме: „Блага дума на устата, туй е ключа на сърдцата“/. Гимнастическитѣ упражнения всѣки самъ ще си ги направи.
Да използуваме този день.
Шестьтѣ упражнения ще си ги направите до обѣдъ. Сега нѣма да има общи упражнения. Кой когато намѣри за добре, да ги направи. Отдѣлно всѣки самостоятелно да ги направи.
към беседата >>
Сега се (е) пренесла думата „чорбаджия“ (като) да иде и да заповѣдва.
Една сестра мисли, че господинъ и чорбаджия е едно. Казвамъ ѝ: Чорбаджия е онзи, който бърка чорбата. Той е кашаварь, казва кѫде да се сипва яденето. Той заповѣдва кому да се сипе и колко да се даде. Щомъ хората взематъ чорбата, той (вече) не е чорбаджия.
Сега се (е) пренесла думата „чорбаджия“ (като) да иде и да заповѣдва.
Той заповѣдва, докато има въ казана чорба. Щомъ нѣма чорба въ казана, той не може да заповѣдва никому. Докато вие сте богатъ човѣкъ, имате пари – вие сте чорбаджия. Щомъ ви взематъ паритѣ – чорбаджилъкътъ отива. Казватъ, че въ еди-кое си село нѣкой е станалъ чорбаджия.
към беседата >>
Слънцето нѣма да дава свѣтлина – значи държавенъ порядъкъ нѣма да има.
И тѣзи хора, които сѫ топлокръвни, този центъръ, отъ който излиза топлината на живота – то е слънцето. Тамъ, дето излиза силата за човѣшкия умъ – то е месечината. Месечината е създадена, за да регулира човѣшкитѣ умове за лошитѣ последствия, които има. Та казватъ, че луната ще потъмнѣе и слънцето нѣма да дава свѣтлината си. Щомъ се говори, че луната ще потъмнѣе – разбира се, че всички религии ще потъмнѣятъ, нѣма да вѣрватъ хората.
Слънцето нѣма да дава свѣтлина – значи държавенъ порядъкъ нѣма да има.
Когато човѣкъ не се подчинява, ще има слабо тѣло. Стариятъ човѣкъ, който обръща повече внимание на луната, губи силата си. Старитѣ хора, щомъ започнатъ да остаряватъ, обърнатъ ума назадъ. Щомъ човѣкъ обърне ума назадъ, започва да разгледа миналото – вече старостьта е турила крака. Казва: „Не е време сега“.
към беседата >>
Знаешъ (ли), колко мѫчно е да се намѣри фокуса?
Нѣкои художници иматъ слабость – не могатъ да рисуватъ очитѣ, нѣкой пѫть не могатъ да рисуватъ носоветѣ. Тия способности не сѫ развити. Нѣкой работи – много хубаво направени, но дойде до очитѣ – има нѣщо въ очитѣ, което липсва. Много мѫчно е да се нарисува едно око, да туришъ фокусъ на свѣтлината. Като нарисувашъ тази картина, така поставишъ окото на фокуса, (че) тази картина те гледа, дето и да вървишъ.
Знаешъ (ли), колко мѫчно е да се намѣри фокуса?
към беседата >>
Шестьтѣ упражнения ще си ги направите до обѣдъ.
Да изпѣемъ една пѣсень. /Изпѣхме: „Блага дума на устата, туй е ключа на сърдцата“/. Гимнастическитѣ упражнения всѣки самъ ще си ги направи. Да използуваме този день.
Шестьтѣ упражнения ще си ги направите до обѣдъ.
Сега нѣма да има общи упражнения. Кой когато намѣри за добре, да ги направи. Отдѣлно всѣки самостоятелно да ги направи.
към беседата >>
Той заповѣдва, докато има въ казана чорба.
Казвамъ ѝ: Чорбаджия е онзи, който бърка чорбата. Той е кашаварь, казва кѫде да се сипва яденето. Той заповѣдва кому да се сипе и колко да се даде. Щомъ хората взематъ чорбата, той (вече) не е чорбаджия. Сега се (е) пренесла думата „чорбаджия“ (като) да иде и да заповѣдва.
Той заповѣдва, докато има въ казана чорба.
Щомъ нѣма чорба въ казана, той не може да заповѣдва никому. Докато вие сте богатъ човѣкъ, имате пари – вие сте чорбаджия. Щомъ ви взематъ паритѣ – чорбаджилъкътъ отива. Казватъ, че въ еди-кое си село нѣкой е станалъ чорбаджия. Преди да стане чорбаджия – коремътъ му е хлътналъ, има хубава линия на кръста, горе раменетѣ (сѫ) широки, сухичъкъ е.
към беседата >>
Когато човѣкъ не се подчинява, ще има слабо тѣло.
Тамъ, дето излиза силата за човѣшкия умъ – то е месечината. Месечината е създадена, за да регулира човѣшкитѣ умове за лошитѣ последствия, които има. Та казватъ, че луната ще потъмнѣе и слънцето нѣма да дава свѣтлината си. Щомъ се говори, че луната ще потъмнѣе – разбира се, че всички религии ще потъмнѣятъ, нѣма да вѣрватъ хората. Слънцето нѣма да дава свѣтлина – значи държавенъ порядъкъ нѣма да има.
Когато човѣкъ не се подчинява, ще има слабо тѣло.
Стариятъ човѣкъ, който обръща повече внимание на луната, губи силата си. Старитѣ хора, щомъ започнатъ да остаряватъ, обърнатъ ума назадъ. Щомъ човѣкъ обърне ума назадъ, започва да разгледа миналото – вече старостьта е турила крака. Казва: „Не е време сега“. Едно време какъ сме живѣли?
към беседата >>
Пазете се отъ следното: Въ духовния свѣтъ има единъ законъ, който казва: „Щомъ мислишъ, че знаешъ – ти си пълно шише“.
Пазете се отъ следното: Въ духовния свѣтъ има единъ законъ, който казва: „Щомъ мислишъ, че знаешъ – ти си пълно шише“.
Всички сѫщества минаватъ и заминаватъ. (Че) ти си натоваренъ повече, никой не обръща внимание. Щомъ си празенъ – чувствувашъ, че нѣмашъ нѣщо. Казватъ: „Да ти направя една услуга“. Та казвамъ: Щомъ помислите, че вие вече нѣма какво да достигате, че сте достигнали съвършенство – вие вече оставате незабелязани.
към беседата >>
Сега нѣма да има общи упражнения.
Да изпѣемъ една пѣсень. /Изпѣхме: „Блага дума на устата, туй е ключа на сърдцата“/. Гимнастическитѣ упражнения всѣки самъ ще си ги направи. Да използуваме този день. Шестьтѣ упражнения ще си ги направите до обѣдъ.
Сега нѣма да има общи упражнения.
Кой когато намѣри за добре, да ги направи. Отдѣлно всѣки самостоятелно да ги направи.
към беседата >>
Щомъ нѣма чорба въ казана, той не може да заповѣдва никому.
Той е кашаварь, казва кѫде да се сипва яденето. Той заповѣдва кому да се сипе и колко да се даде. Щомъ хората взематъ чорбата, той (вече) не е чорбаджия. Сега се (е) пренесла думата „чорбаджия“ (като) да иде и да заповѣдва. Той заповѣдва, докато има въ казана чорба.
Щомъ нѣма чорба въ казана, той не може да заповѣдва никому.
Докато вие сте богатъ човѣкъ, имате пари – вие сте чорбаджия. Щомъ ви взематъ паритѣ – чорбаджилъкътъ отива. Казватъ, че въ еди-кое си село нѣкой е станалъ чорбаджия. Преди да стане чорбаджия – коремътъ му е хлътналъ, има хубава линия на кръста, горе раменетѣ (сѫ) широки, сухичъкъ е. Щомъ стане чорбаджия – пусне благоутробие, стане малко тромавъ.
към беседата >>
Стариятъ човѣкъ, който обръща повече внимание на луната, губи силата си.
Месечината е създадена, за да регулира човѣшкитѣ умове за лошитѣ последствия, които има. Та казватъ, че луната ще потъмнѣе и слънцето нѣма да дава свѣтлината си. Щомъ се говори, че луната ще потъмнѣе – разбира се, че всички религии ще потъмнѣятъ, нѣма да вѣрватъ хората. Слънцето нѣма да дава свѣтлина – значи държавенъ порядъкъ нѣма да има. Когато човѣкъ не се подчинява, ще има слабо тѣло.
Стариятъ човѣкъ, който обръща повече внимание на луната, губи силата си.
Старитѣ хора, щомъ започнатъ да остаряватъ, обърнатъ ума назадъ. Щомъ човѣкъ обърне ума назадъ, започва да разгледа миналото – вече старостьта е турила крака. Казва: „Не е време сега“. Едно време какъ сме живѣли? Въ времето на Христа какъ сѫ живѣли?
към беседата >>
Всички сѫщества минаватъ и заминаватъ.
Пазете се отъ следното: Въ духовния свѣтъ има единъ законъ, който казва: „Щомъ мислишъ, че знаешъ – ти си пълно шише“.
Всички сѫщества минаватъ и заминаватъ.
(Че) ти си натоваренъ повече, никой не обръща внимание. Щомъ си празенъ – чувствувашъ, че нѣмашъ нѣщо. Казватъ: „Да ти направя една услуга“. Та казвамъ: Щомъ помислите, че вие вече нѣма какво да достигате, че сте достигнали съвършенство – вие вече оставате незабелязани. Духовниятъ свѣтъ не се интересува отъ васъ.
към беседата >>
Кой когато намѣри за добре, да ги направи.
/Изпѣхме: „Блага дума на устата, туй е ключа на сърдцата“/. Гимнастическитѣ упражнения всѣки самъ ще си ги направи. Да използуваме този день. Шестьтѣ упражнения ще си ги направите до обѣдъ. Сега нѣма да има общи упражнения.
Кой когато намѣри за добре, да ги направи.
Отдѣлно всѣки самостоятелно да ги направи.
към беседата >>
Докато вие сте богатъ човѣкъ, имате пари – вие сте чорбаджия.
Той заповѣдва кому да се сипе и колко да се даде. Щомъ хората взематъ чорбата, той (вече) не е чорбаджия. Сега се (е) пренесла думата „чорбаджия“ (като) да иде и да заповѣдва. Той заповѣдва, докато има въ казана чорба. Щомъ нѣма чорба въ казана, той не може да заповѣдва никому.
Докато вие сте богатъ човѣкъ, имате пари – вие сте чорбаджия.
Щомъ ви взематъ паритѣ – чорбаджилъкътъ отива. Казватъ, че въ еди-кое си село нѣкой е станалъ чорбаджия. Преди да стане чорбаджия – коремътъ му е хлътналъ, има хубава линия на кръста, горе раменетѣ (сѫ) широки, сухичъкъ е. Щомъ стане чорбаджия – пусне благоутробие, стане малко тромавъ. Не че не мисли, но той мисли, че си (е)(за) да не го хвърлятъ на кучетата – даватъ го на беднитѣ.
към беседата >>
Старитѣ хора, щомъ започнатъ да остаряватъ, обърнатъ ума назадъ.
Та казватъ, че луната ще потъмнѣе и слънцето нѣма да дава свѣтлината си. Щомъ се говори, че луната ще потъмнѣе – разбира се, че всички религии ще потъмнѣятъ, нѣма да вѣрватъ хората. Слънцето нѣма да дава свѣтлина – значи държавенъ порядъкъ нѣма да има. Когато човѣкъ не се подчинява, ще има слабо тѣло. Стариятъ човѣкъ, който обръща повече внимание на луната, губи силата си.
Старитѣ хора, щомъ започнатъ да остаряватъ, обърнатъ ума назадъ.
Щомъ човѣкъ обърне ума назадъ, започва да разгледа миналото – вече старостьта е турила крака. Казва: „Не е време сега“. Едно време какъ сме живѣли? Въ времето на Христа какъ сѫ живѣли? Какъ трѣбва да се живѣе?
към беседата >>
(Че) ти си натоваренъ повече, никой не обръща внимание.
Пазете се отъ следното: Въ духовния свѣтъ има единъ законъ, който казва: „Щомъ мислишъ, че знаешъ – ти си пълно шише“. Всички сѫщества минаватъ и заминаватъ.
(Че) ти си натоваренъ повече, никой не обръща внимание.
Щомъ си празенъ – чувствувашъ, че нѣмашъ нѣщо. Казватъ: „Да ти направя една услуга“. Та казвамъ: Щомъ помислите, че вие вече нѣма какво да достигате, че сте достигнали съвършенство – вие вече оставате незабелязани. Духовниятъ свѣтъ не се интересува отъ васъ. Щомъ си станалъ съвършенъ – трѣбва да се интересувашъ отъ другитѣ.
към беседата >>
Отдѣлно всѣки самостоятелно да ги направи.
Гимнастическитѣ упражнения всѣки самъ ще си ги направи. Да използуваме този день. Шестьтѣ упражнения ще си ги направите до обѣдъ. Сега нѣма да има общи упражнения. Кой когато намѣри за добре, да ги направи.
Отдѣлно всѣки самостоятелно да ги направи.
към беседата >>
Щомъ ви взематъ паритѣ – чорбаджилъкътъ отива.
Щомъ хората взематъ чорбата, той (вече) не е чорбаджия. Сега се (е) пренесла думата „чорбаджия“ (като) да иде и да заповѣдва. Той заповѣдва, докато има въ казана чорба. Щомъ нѣма чорба въ казана, той не може да заповѣдва никому. Докато вие сте богатъ човѣкъ, имате пари – вие сте чорбаджия.
Щомъ ви взематъ паритѣ – чорбаджилъкътъ отива.
Казватъ, че въ еди-кое си село нѣкой е станалъ чорбаджия. Преди да стане чорбаджия – коремътъ му е хлътналъ, има хубава линия на кръста, горе раменетѣ (сѫ) широки, сухичъкъ е. Щомъ стане чорбаджия – пусне благоутробие, стане малко тромавъ. Не че не мисли, но той мисли, че си (е)(за) да не го хвърлятъ на кучетата – даватъ го на беднитѣ. Щедриятъ човѣкъ е този, който отдѣля отъ най-хубавото, което има въ себе си и половината ще отдѣли (и) ще даде на другитѣ.
към беседата >>
Щомъ човѣкъ обърне ума назадъ, започва да разгледа миналото – вече старостьта е турила крака.
Щомъ се говори, че луната ще потъмнѣе – разбира се, че всички религии ще потъмнѣятъ, нѣма да вѣрватъ хората. Слънцето нѣма да дава свѣтлина – значи държавенъ порядъкъ нѣма да има. Когато човѣкъ не се подчинява, ще има слабо тѣло. Стариятъ човѣкъ, който обръща повече внимание на луната, губи силата си. Старитѣ хора, щомъ започнатъ да остаряватъ, обърнатъ ума назадъ.
Щомъ човѣкъ обърне ума назадъ, започва да разгледа миналото – вече старостьта е турила крака.
Казва: „Не е време сега“. Едно време какъ сме живѣли? Въ времето на Христа какъ сѫ живѣли? Какъ трѣбва да се живѣе? Едно време какъ живѣхте?
към беседата >>
Щомъ си празенъ – чувствувашъ, че нѣмашъ нѣщо.
Пазете се отъ следното: Въ духовния свѣтъ има единъ законъ, който казва: „Щомъ мислишъ, че знаешъ – ти си пълно шише“. Всички сѫщества минаватъ и заминаватъ. (Че) ти си натоваренъ повече, никой не обръща внимание.
Щомъ си празенъ – чувствувашъ, че нѣмашъ нѣщо.
Казватъ: „Да ти направя една услуга“. Та казвамъ: Щомъ помислите, че вие вече нѣма какво да достигате, че сте достигнали съвършенство – вие вече оставате незабелязани. Духовниятъ свѣтъ не се интересува отъ васъ. Щомъ си станалъ съвършенъ – трѣбва да се интересувашъ отъ другитѣ. Господь казва на съвършенитѣ: „Работа“.
към беседата >>
Казватъ, че въ еди-кое си село нѣкой е станалъ чорбаджия.
Сега се (е) пренесла думата „чорбаджия“ (като) да иде и да заповѣдва. Той заповѣдва, докато има въ казана чорба. Щомъ нѣма чорба въ казана, той не може да заповѣдва никому. Докато вие сте богатъ човѣкъ, имате пари – вие сте чорбаджия. Щомъ ви взематъ паритѣ – чорбаджилъкътъ отива.
Казватъ, че въ еди-кое си село нѣкой е станалъ чорбаджия.
Преди да стане чорбаджия – коремътъ му е хлътналъ, има хубава линия на кръста, горе раменетѣ (сѫ) широки, сухичъкъ е. Щомъ стане чорбаджия – пусне благоутробие, стане малко тромавъ. Не че не мисли, но той мисли, че си (е)(за) да не го хвърлятъ на кучетата – даватъ го на беднитѣ. Щедриятъ човѣкъ е този, който отдѣля отъ най-хубавото, което има въ себе си и половината ще отдѣли (и) ще даде на другитѣ. Той е щедъръ човѣкъ, понеже отъ своето си отдѣля.
към беседата >>
Казва: „Не е време сега“.
Слънцето нѣма да дава свѣтлина – значи държавенъ порядъкъ нѣма да има. Когато човѣкъ не се подчинява, ще има слабо тѣло. Стариятъ човѣкъ, който обръща повече внимание на луната, губи силата си. Старитѣ хора, щомъ започнатъ да остаряватъ, обърнатъ ума назадъ. Щомъ човѣкъ обърне ума назадъ, започва да разгледа миналото – вече старостьта е турила крака.
Казва: „Не е време сега“.
Едно време какъ сме живѣли? Въ времето на Христа какъ сѫ живѣли? Какъ трѣбва да се живѣе? Едно време какъ живѣхте? Едно време човѣкъ, като учи, както Христосъ учи, разпънаха го на кръстъ.
към беседата >>
Казватъ: „Да ти направя една услуга“.
Пазете се отъ следното: Въ духовния свѣтъ има единъ законъ, който казва: „Щомъ мислишъ, че знаешъ – ти си пълно шише“. Всички сѫщества минаватъ и заминаватъ. (Че) ти си натоваренъ повече, никой не обръща внимание. Щомъ си празенъ – чувствувашъ, че нѣмашъ нѣщо.
Казватъ: „Да ти направя една услуга“.
Та казвамъ: Щомъ помислите, че вие вече нѣма какво да достигате, че сте достигнали съвършенство – вие вече оставате незабелязани. Духовниятъ свѣтъ не се интересува отъ васъ. Щомъ си станалъ съвършенъ – трѣбва да се интересувашъ отъ другитѣ. Господь казва на съвършенитѣ: „Работа“. А ти седишъ цѣлъ день предъ Господа и му разправяшъ.
към беседата >>
Преди да стане чорбаджия – коремътъ му е хлътналъ, има хубава линия на кръста, горе раменетѣ (сѫ) широки, сухичъкъ е.
Той заповѣдва, докато има въ казана чорба. Щомъ нѣма чорба въ казана, той не може да заповѣдва никому. Докато вие сте богатъ човѣкъ, имате пари – вие сте чорбаджия. Щомъ ви взематъ паритѣ – чорбаджилъкътъ отива. Казватъ, че въ еди-кое си село нѣкой е станалъ чорбаджия.
Преди да стане чорбаджия – коремътъ му е хлътналъ, има хубава линия на кръста, горе раменетѣ (сѫ) широки, сухичъкъ е.
Щомъ стане чорбаджия – пусне благоутробие, стане малко тромавъ. Не че не мисли, но той мисли, че си (е)(за) да не го хвърлятъ на кучетата – даватъ го на беднитѣ. Щедриятъ човѣкъ е този, който отдѣля отъ най-хубавото, което има въ себе си и половината ще отдѣли (и) ще даде на другитѣ. Той е щедъръ човѣкъ, понеже отъ своето си отдѣля. Онзи, (който) следъ като се (е) наялъ казва: „Хайде това, което е останало, да го дамъ на другитѣ за Господа“ – то е минусъ.
към беседата >>
Едно време какъ сме живѣли?
Когато човѣкъ не се подчинява, ще има слабо тѣло. Стариятъ човѣкъ, който обръща повече внимание на луната, губи силата си. Старитѣ хора, щомъ започнатъ да остаряватъ, обърнатъ ума назадъ. Щомъ човѣкъ обърне ума назадъ, започва да разгледа миналото – вече старостьта е турила крака. Казва: „Не е време сега“.
Едно време какъ сме живѣли?
Въ времето на Христа какъ сѫ живѣли? Какъ трѣбва да се живѣе? Едно време какъ живѣхте? Едно време човѣкъ, като учи, както Христосъ учи, разпънаха го на кръстъ. Сегашнитѣ християни, ако не учишъ, както те учатъ – какво ще стане?
към беседата >>
Та казвамъ: Щомъ помислите, че вие вече нѣма какво да достигате, че сте достигнали съвършенство – вие вече оставате незабелязани.
Пазете се отъ следното: Въ духовния свѣтъ има единъ законъ, който казва: „Щомъ мислишъ, че знаешъ – ти си пълно шише“. Всички сѫщества минаватъ и заминаватъ. (Че) ти си натоваренъ повече, никой не обръща внимание. Щомъ си празенъ – чувствувашъ, че нѣмашъ нѣщо. Казватъ: „Да ти направя една услуга“.
Та казвамъ: Щомъ помислите, че вие вече нѣма какво да достигате, че сте достигнали съвършенство – вие вече оставате незабелязани.
Духовниятъ свѣтъ не се интересува отъ васъ. Щомъ си станалъ съвършенъ – трѣбва да се интересувашъ отъ другитѣ. Господь казва на съвършенитѣ: „Работа“. А ти седишъ цѣлъ день предъ Господа и му разправяшъ. Той не се нуждае да му говоришъ, (а) казва: „На работа“.
към беседата >>
Щомъ стане чорбаджия – пусне благоутробие, стане малко тромавъ.
Щомъ нѣма чорба въ казана, той не може да заповѣдва никому. Докато вие сте богатъ човѣкъ, имате пари – вие сте чорбаджия. Щомъ ви взематъ паритѣ – чорбаджилъкътъ отива. Казватъ, че въ еди-кое си село нѣкой е станалъ чорбаджия. Преди да стане чорбаджия – коремътъ му е хлътналъ, има хубава линия на кръста, горе раменетѣ (сѫ) широки, сухичъкъ е.
Щомъ стане чорбаджия – пусне благоутробие, стане малко тромавъ.
Не че не мисли, но той мисли, че си (е)(за) да не го хвърлятъ на кучетата – даватъ го на беднитѣ. Щедриятъ човѣкъ е този, който отдѣля отъ най-хубавото, което има въ себе си и половината ще отдѣли (и) ще даде на другитѣ. Той е щедъръ човѣкъ, понеже отъ своето си отдѣля. Онзи, (който) следъ като се (е) наялъ казва: „Хайде това, което е останало, да го дамъ на другитѣ за Господа“ – то е минусъ. уредилъ живота като стане чорбаджия.
към беседата >>
Въ времето на Христа какъ сѫ живѣли?
Стариятъ човѣкъ, който обръща повече внимание на луната, губи силата си. Старитѣ хора, щомъ започнатъ да остаряватъ, обърнатъ ума назадъ. Щомъ човѣкъ обърне ума назадъ, започва да разгледа миналото – вече старостьта е турила крака. Казва: „Не е време сега“. Едно време какъ сме живѣли?
Въ времето на Христа какъ сѫ живѣли?
Какъ трѣбва да се живѣе? Едно време какъ живѣхте? Едно време човѣкъ, като учи, както Христосъ учи, разпънаха го на кръстъ. Сегашнитѣ християни, ако не учишъ, както те учатъ – какво ще стане? – Сегашнитѣ християни веднага ще те изгонятъ (и ще) казватъ: „Този човѣкъ не е заради насъ“.
към беседата >>
Духовниятъ свѣтъ не се интересува отъ васъ.
Всички сѫщества минаватъ и заминаватъ. (Че) ти си натоваренъ повече, никой не обръща внимание. Щомъ си празенъ – чувствувашъ, че нѣмашъ нѣщо. Казватъ: „Да ти направя една услуга“. Та казвамъ: Щомъ помислите, че вие вече нѣма какво да достигате, че сте достигнали съвършенство – вие вече оставате незабелязани.
Духовниятъ свѣтъ не се интересува отъ васъ.
Щомъ си станалъ съвършенъ – трѣбва да се интересувашъ отъ другитѣ. Господь казва на съвършенитѣ: „Работа“. А ти седишъ цѣлъ день предъ Господа и му разправяшъ. Той не се нуждае да му говоришъ, (а) казва: „На работа“. Да не съжалявате, когато казвате: „Ние сме невежи“.
към беседата >>
Не че не мисли, но той мисли, че си (е)(за) да не го хвърлятъ на кучетата – даватъ го на беднитѣ.
Докато вие сте богатъ човѣкъ, имате пари – вие сте чорбаджия. Щомъ ви взематъ паритѣ – чорбаджилъкътъ отива. Казватъ, че въ еди-кое си село нѣкой е станалъ чорбаджия. Преди да стане чорбаджия – коремътъ му е хлътналъ, има хубава линия на кръста, горе раменетѣ (сѫ) широки, сухичъкъ е. Щомъ стане чорбаджия – пусне благоутробие, стане малко тромавъ.
Не че не мисли, но той мисли, че си (е)(за) да не го хвърлятъ на кучетата – даватъ го на беднитѣ.
Щедриятъ човѣкъ е този, който отдѣля отъ най-хубавото, което има въ себе си и половината ще отдѣли (и) ще даде на другитѣ. Той е щедъръ човѣкъ, понеже отъ своето си отдѣля. Онзи, (който) следъ като се (е) наялъ казва: „Хайде това, което е останало, да го дамъ на другитѣ за Господа“ – то е минусъ. уредилъ живота като стане чорбаджия. Щомъ е станалъ чорбаджия – значи има нѣщо въ казана за ядене.
към беседата >>
Какъ трѣбва да се живѣе?
Старитѣ хора, щомъ започнатъ да остаряватъ, обърнатъ ума назадъ. Щомъ човѣкъ обърне ума назадъ, започва да разгледа миналото – вече старостьта е турила крака. Казва: „Не е време сега“. Едно време какъ сме живѣли? Въ времето на Христа какъ сѫ живѣли?
Какъ трѣбва да се живѣе?
Едно време какъ живѣхте? Едно време човѣкъ, като учи, както Христосъ учи, разпънаха го на кръстъ. Сегашнитѣ християни, ако не учишъ, както те учатъ – какво ще стане? – Сегашнитѣ християни веднага ще те изгонятъ (и ще) казватъ: „Този човѣкъ не е заради насъ“.
към беседата >>
Щомъ си станалъ съвършенъ – трѣбва да се интересувашъ отъ другитѣ.
(Че) ти си натоваренъ повече, никой не обръща внимание. Щомъ си празенъ – чувствувашъ, че нѣмашъ нѣщо. Казватъ: „Да ти направя една услуга“. Та казвамъ: Щомъ помислите, че вие вече нѣма какво да достигате, че сте достигнали съвършенство – вие вече оставате незабелязани. Духовниятъ свѣтъ не се интересува отъ васъ.
Щомъ си станалъ съвършенъ – трѣбва да се интересувашъ отъ другитѣ.
Господь казва на съвършенитѣ: „Работа“. А ти седишъ цѣлъ день предъ Господа и му разправяшъ. Той не се нуждае да му говоришъ, (а) казва: „На работа“. Да не съжалявате, когато казвате: „Ние сме невежи“. Радвайте се, че сте невежи, понеже за туй, вашето невежество, доста напреднали братя има, които ще дойдатъ да ви възпитаватъ.
към беседата >>
Щедриятъ човѣкъ е този, който отдѣля отъ най-хубавото, което има въ себе си и половината ще отдѣли (и) ще даде на другитѣ.
Щомъ ви взематъ паритѣ – чорбаджилъкътъ отива. Казватъ, че въ еди-кое си село нѣкой е станалъ чорбаджия. Преди да стане чорбаджия – коремътъ му е хлътналъ, има хубава линия на кръста, горе раменетѣ (сѫ) широки, сухичъкъ е. Щомъ стане чорбаджия – пусне благоутробие, стане малко тромавъ. Не че не мисли, но той мисли, че си (е)(за) да не го хвърлятъ на кучетата – даватъ го на беднитѣ.
Щедриятъ човѣкъ е този, който отдѣля отъ най-хубавото, което има въ себе си и половината ще отдѣли (и) ще даде на другитѣ.
Той е щедъръ човѣкъ, понеже отъ своето си отдѣля. Онзи, (който) следъ като се (е) наялъ казва: „Хайде това, което е останало, да го дамъ на другитѣ за Господа“ – то е минусъ. уредилъ живота като стане чорбаджия. Щомъ е станалъ чорбаджия – значи има нѣщо въ казана за ядене. Нѣма какво да му мисли.
към беседата >>
Едно време какъ живѣхте?
Щомъ човѣкъ обърне ума назадъ, започва да разгледа миналото – вече старостьта е турила крака. Казва: „Не е време сега“. Едно време какъ сме живѣли? Въ времето на Христа какъ сѫ живѣли? Какъ трѣбва да се живѣе?
Едно време какъ живѣхте?
Едно време човѣкъ, като учи, както Христосъ учи, разпънаха го на кръстъ. Сегашнитѣ християни, ако не учишъ, както те учатъ – какво ще стане? – Сегашнитѣ християни веднага ще те изгонятъ (и ще) казватъ: „Този човѣкъ не е заради насъ“.
към беседата >>
Господь казва на съвършенитѣ: „Работа“.
Щомъ си празенъ – чувствувашъ, че нѣмашъ нѣщо. Казватъ: „Да ти направя една услуга“. Та казвамъ: Щомъ помислите, че вие вече нѣма какво да достигате, че сте достигнали съвършенство – вие вече оставате незабелязани. Духовниятъ свѣтъ не се интересува отъ васъ. Щомъ си станалъ съвършенъ – трѣбва да се интересувашъ отъ другитѣ.
Господь казва на съвършенитѣ: „Работа“.
А ти седишъ цѣлъ день предъ Господа и му разправяшъ. Той не се нуждае да му говоришъ, (а) казва: „На работа“. Да не съжалявате, когато казвате: „Ние сме невежи“. Радвайте се, че сте невежи, понеже за туй, вашето невежество, доста напреднали братя има, които ще дойдатъ да ви възпитаватъ.
към беседата >>
Той е щедъръ човѣкъ, понеже отъ своето си отдѣля.
Казватъ, че въ еди-кое си село нѣкой е станалъ чорбаджия. Преди да стане чорбаджия – коремътъ му е хлътналъ, има хубава линия на кръста, горе раменетѣ (сѫ) широки, сухичъкъ е. Щомъ стане чорбаджия – пусне благоутробие, стане малко тромавъ. Не че не мисли, но той мисли, че си (е)(за) да не го хвърлятъ на кучетата – даватъ го на беднитѣ. Щедриятъ човѣкъ е този, който отдѣля отъ най-хубавото, което има въ себе си и половината ще отдѣли (и) ще даде на другитѣ.
Той е щедъръ човѣкъ, понеже отъ своето си отдѣля.
Онзи, (който) следъ като се (е) наялъ казва: „Хайде това, което е останало, да го дамъ на другитѣ за Господа“ – то е минусъ. уредилъ живота като стане чорбаджия. Щомъ е станалъ чорбаджия – значи има нѣщо въ казана за ядене. Нѣма какво да му мисли. Но животътъ така не се разрешава съ чорбаджилъкъ.
към беседата >>
Едно време човѣкъ, като учи, както Христосъ учи, разпънаха го на кръстъ.
Казва: „Не е време сега“. Едно време какъ сме живѣли? Въ времето на Христа какъ сѫ живѣли? Какъ трѣбва да се живѣе? Едно време какъ живѣхте?
Едно време човѣкъ, като учи, както Христосъ учи, разпънаха го на кръстъ.
Сегашнитѣ християни, ако не учишъ, както те учатъ – какво ще стане? – Сегашнитѣ християни веднага ще те изгонятъ (и ще) казватъ: „Този човѣкъ не е заради насъ“.
към беседата >>
А ти седишъ цѣлъ день предъ Господа и му разправяшъ.
Казватъ: „Да ти направя една услуга“. Та казвамъ: Щомъ помислите, че вие вече нѣма какво да достигате, че сте достигнали съвършенство – вие вече оставате незабелязани. Духовниятъ свѣтъ не се интересува отъ васъ. Щомъ си станалъ съвършенъ – трѣбва да се интересувашъ отъ другитѣ. Господь казва на съвършенитѣ: „Работа“.
А ти седишъ цѣлъ день предъ Господа и му разправяшъ.
Той не се нуждае да му говоришъ, (а) казва: „На работа“. Да не съжалявате, когато казвате: „Ние сме невежи“. Радвайте се, че сте невежи, понеже за туй, вашето невежество, доста напреднали братя има, които ще дойдатъ да ви възпитаватъ.
към беседата >>
Онзи, (който) следъ като се (е) наялъ казва: „Хайде това, което е останало, да го дамъ на другитѣ за Господа“ – то е минусъ.
Преди да стане чорбаджия – коремътъ му е хлътналъ, има хубава линия на кръста, горе раменетѣ (сѫ) широки, сухичъкъ е. Щомъ стане чорбаджия – пусне благоутробие, стане малко тромавъ. Не че не мисли, но той мисли, че си (е)(за) да не го хвърлятъ на кучетата – даватъ го на беднитѣ. Щедриятъ човѣкъ е този, който отдѣля отъ най-хубавото, което има въ себе си и половината ще отдѣли (и) ще даде на другитѣ. Той е щедъръ човѣкъ, понеже отъ своето си отдѣля.
Онзи, (който) следъ като се (е) наялъ казва: „Хайде това, което е останало, да го дамъ на другитѣ за Господа“ – то е минусъ.
уредилъ живота като стане чорбаджия. Щомъ е станалъ чорбаджия – значи има нѣщо въ казана за ядене. Нѣма какво да му мисли. Но животътъ така не се разрешава съ чорбаджилъкъ. Ако е за чорбаджилъкъ – всѣки има по единъ казанъ, всѣки може да бърка въ чорбата и нѣма никой, който да не е чорбаджия.
към беседата >>
Сегашнитѣ християни, ако не учишъ, както те учатъ – какво ще стане?
Едно време какъ сме живѣли? Въ времето на Христа какъ сѫ живѣли? Какъ трѣбва да се живѣе? Едно време какъ живѣхте? Едно време човѣкъ, като учи, както Христосъ учи, разпънаха го на кръстъ.
Сегашнитѣ християни, ако не учишъ, както те учатъ – какво ще стане?
– Сегашнитѣ християни веднага ще те изгонятъ (и ще) казватъ: „Този човѣкъ не е заради насъ“.
към беседата >>
Той не се нуждае да му говоришъ, (а) казва: „На работа“.
Та казвамъ: Щомъ помислите, че вие вече нѣма какво да достигате, че сте достигнали съвършенство – вие вече оставате незабелязани. Духовниятъ свѣтъ не се интересува отъ васъ. Щомъ си станалъ съвършенъ – трѣбва да се интересувашъ отъ другитѣ. Господь казва на съвършенитѣ: „Работа“. А ти седишъ цѣлъ день предъ Господа и му разправяшъ.
Той не се нуждае да му говоришъ, (а) казва: „На работа“.
Да не съжалявате, когато казвате: „Ние сме невежи“. Радвайте се, че сте невежи, понеже за туй, вашето невежество, доста напреднали братя има, които ще дойдатъ да ви възпитаватъ.
към беседата >>
уредилъ живота като стане чорбаджия.
Щомъ стане чорбаджия – пусне благоутробие, стане малко тромавъ. Не че не мисли, но той мисли, че си (е)(за) да не го хвърлятъ на кучетата – даватъ го на беднитѣ. Щедриятъ човѣкъ е този, който отдѣля отъ най-хубавото, което има въ себе си и половината ще отдѣли (и) ще даде на другитѣ. Той е щедъръ човѣкъ, понеже отъ своето си отдѣля. Онзи, (който) следъ като се (е) наялъ казва: „Хайде това, което е останало, да го дамъ на другитѣ за Господа“ – то е минусъ.
уредилъ живота като стане чорбаджия.
Щомъ е станалъ чорбаджия – значи има нѣщо въ казана за ядене. Нѣма какво да му мисли. Но животътъ така не се разрешава съ чорбаджилъкъ. Ако е за чорбаджилъкъ – всѣки има по единъ казанъ, всѣки може да бърка въ чорбата и нѣма никой, който да не е чорбаджия. Стомахътъ на човѣка е чорбаджия.
към беседата >>
– Сегашнитѣ християни веднага ще те изгонятъ (и ще) казватъ: „Този човѣкъ не е заради насъ“.
Въ времето на Христа какъ сѫ живѣли? Какъ трѣбва да се живѣе? Едно време какъ живѣхте? Едно време човѣкъ, като учи, както Христосъ учи, разпънаха го на кръстъ. Сегашнитѣ християни, ако не учишъ, както те учатъ – какво ще стане?
– Сегашнитѣ християни веднага ще те изгонятъ (и ще) казватъ: „Този човѣкъ не е заради насъ“.
към беседата >>
Да не съжалявате, когато казвате: „Ние сме невежи“.
Духовниятъ свѣтъ не се интересува отъ васъ. Щомъ си станалъ съвършенъ – трѣбва да се интересувашъ отъ другитѣ. Господь казва на съвършенитѣ: „Работа“. А ти седишъ цѣлъ день предъ Господа и му разправяшъ. Той не се нуждае да му говоришъ, (а) казва: „На работа“.
Да не съжалявате, когато казвате: „Ние сме невежи“.
Радвайте се, че сте невежи, понеже за туй, вашето невежество, доста напреднали братя има, които ще дойдатъ да ви възпитаватъ.
към беседата >>
Щомъ е станалъ чорбаджия – значи има нѣщо въ казана за ядене.
Не че не мисли, но той мисли, че си (е)(за) да не го хвърлятъ на кучетата – даватъ го на беднитѣ. Щедриятъ човѣкъ е този, който отдѣля отъ най-хубавото, което има въ себе си и половината ще отдѣли (и) ще даде на другитѣ. Той е щедъръ човѣкъ, понеже отъ своето си отдѣля. Онзи, (който) следъ като се (е) наялъ казва: „Хайде това, което е останало, да го дамъ на другитѣ за Господа“ – то е минусъ. уредилъ живота като стане чорбаджия.
Щомъ е станалъ чорбаджия – значи има нѣщо въ казана за ядене.
Нѣма какво да му мисли. Но животътъ така не се разрешава съ чорбаджилъкъ. Ако е за чорбаджилъкъ – всѣки има по единъ казанъ, всѣки може да бърка въ чорбата и нѣма никой, който да не е чорбаджия. Стомахътъ на човѣка е чорбаджия. И действително – важенъ е този казанъ.
към беседата >>
Въ свѣта, въ който сѫществуваме, всичко Богъ е създалъ.
Въ свѣта, въ който сѫществуваме, всичко Богъ е създалъ.
Богъ съгласенъ ли бѣше съ постѫпката на евреитѣ? – Не бѣше съгласенъ. Господь съгласенъ ли е съ сегашнитѣ хора? – Не е съгласенъ. Защото религията е школа за възпитанието на човѣшкото сърдце.
към беседата >>
Радвайте се, че сте невежи, понеже за туй, вашето невежество, доста напреднали братя има, които ще дойдатъ да ви възпитаватъ.
Щомъ си станалъ съвършенъ – трѣбва да се интересувашъ отъ другитѣ. Господь казва на съвършенитѣ: „Работа“. А ти седишъ цѣлъ день предъ Господа и му разправяшъ. Той не се нуждае да му говоришъ, (а) казва: „На работа“. Да не съжалявате, когато казвате: „Ние сме невежи“.
Радвайте се, че сте невежи, понеже за туй, вашето невежество, доста напреднали братя има, които ще дойдатъ да ви възпитаватъ.
към беседата >>
Нѣма какво да му мисли.
Щедриятъ човѣкъ е този, който отдѣля отъ най-хубавото, което има въ себе си и половината ще отдѣли (и) ще даде на другитѣ. Той е щедъръ човѣкъ, понеже отъ своето си отдѣля. Онзи, (който) следъ като се (е) наялъ казва: „Хайде това, което е останало, да го дамъ на другитѣ за Господа“ – то е минусъ. уредилъ живота като стане чорбаджия. Щомъ е станалъ чорбаджия – значи има нѣщо въ казана за ядене.
Нѣма какво да му мисли.
Но животътъ така не се разрешава съ чорбаджилъкъ. Ако е за чорбаджилъкъ – всѣки има по единъ казанъ, всѣки може да бърка въ чорбата и нѣма никой, който да не е чорбаджия. Стомахътъ на човѣка е чорбаджия. И действително – важенъ е този казанъ. Казва нѣкой: „То съ ядене работа не става“.
към беседата >>
Богъ съгласенъ ли бѣше съ постѫпката на евреитѣ?
Въ свѣта, въ който сѫществуваме, всичко Богъ е създалъ.
Богъ съгласенъ ли бѣше съ постѫпката на евреитѣ?
– Не бѣше съгласенъ. Господь съгласенъ ли е съ сегашнитѣ хора? – Не е съгласенъ. Защото религията е школа за възпитанието на човѣшкото сърдце. Свѣтскиятъ животъ на хората е едно възпитание на човѣшкия умъ.
към беседата >>
Сега, като говоря върху тази тема, азъ не искамъ да оправдавамъ миналото.
Сега, като говоря върху тази тема, азъ не искамъ да оправдавамъ миналото.
Миналото само по себе си не може да се изправи. Какъ ще се използува бѫдещето? Онзи, който разсѫждава статически, той не знае. Казва: „Какъ ще използуваме миналото? “ Има едно движение отъ бѫдещето къмъ миналото.
към беседата >>
Но животътъ така не се разрешава съ чорбаджилъкъ.
Той е щедъръ човѣкъ, понеже отъ своето си отдѣля. Онзи, (който) следъ като се (е) наялъ казва: „Хайде това, което е останало, да го дамъ на другитѣ за Господа“ – то е минусъ. уредилъ живота като стане чорбаджия. Щомъ е станалъ чорбаджия – значи има нѣщо въ казана за ядене. Нѣма какво да му мисли.
Но животътъ така не се разрешава съ чорбаджилъкъ.
Ако е за чорбаджилъкъ – всѣки има по единъ казанъ, всѣки може да бърка въ чорбата и нѣма никой, който да не е чорбаджия. Стомахътъ на човѣка е чорбаджия. И действително – важенъ е този казанъ. Казва нѣкой: „То съ ядене работа не става“. Много важенъ институтъ е въ природата.
към беседата >>
– Не бѣше съгласенъ.
Въ свѣта, въ който сѫществуваме, всичко Богъ е създалъ. Богъ съгласенъ ли бѣше съ постѫпката на евреитѣ?
– Не бѣше съгласенъ.
Господь съгласенъ ли е съ сегашнитѣ хора? – Не е съгласенъ. Защото религията е школа за възпитанието на човѣшкото сърдце. Свѣтскиятъ животъ на хората е едно възпитание на човѣшкия умъ. Ако остане на съвременнитѣ хора, тѣ ще се отдадатъ само на чувствата да съзерцаватъ само Господа.
към беседата >>
Миналото само по себе си не може да се изправи.
Сега, като говоря върху тази тема, азъ не искамъ да оправдавамъ миналото.
Миналото само по себе си не може да се изправи.
Какъ ще се използува бѫдещето? Онзи, който разсѫждава статически, той не знае. Казва: „Какъ ще използуваме миналото? “ Има едно движение отъ бѫдещето къмъ миналото. Бѫдещето е реално и миналото е реално.
към беседата >>
Ако е за чорбаджилъкъ – всѣки има по единъ казанъ, всѣки може да бърка въ чорбата и нѣма никой, който да не е чорбаджия.
Онзи, (който) следъ като се (е) наялъ казва: „Хайде това, което е останало, да го дамъ на другитѣ за Господа“ – то е минусъ. уредилъ живота като стане чорбаджия. Щомъ е станалъ чорбаджия – значи има нѣщо въ казана за ядене. Нѣма какво да му мисли. Но животътъ така не се разрешава съ чорбаджилъкъ.
Ако е за чорбаджилъкъ – всѣки има по единъ казанъ, всѣки може да бърка въ чорбата и нѣма никой, който да не е чорбаджия.
Стомахътъ на човѣка е чорбаджия. И действително – важенъ е този казанъ. Казва нѣкой: „То съ ядене работа не става“. Много важенъ институтъ е въ природата. Щомъ се разстрои стомахътъ, той не може да мисли добре.
към беседата >>
Господь съгласенъ ли е съ сегашнитѣ хора?
Въ свѣта, въ който сѫществуваме, всичко Богъ е създалъ. Богъ съгласенъ ли бѣше съ постѫпката на евреитѣ? – Не бѣше съгласенъ.
Господь съгласенъ ли е съ сегашнитѣ хора?
– Не е съгласенъ. Защото религията е школа за възпитанието на човѣшкото сърдце. Свѣтскиятъ животъ на хората е едно възпитание на човѣшкия умъ. Ако остане на съвременнитѣ хора, тѣ ще се отдадатъ само на чувствата да съзерцаватъ само Господа. Какъ ще съзерцавашъ този Господь?
към беседата >>
Какъ ще се използува бѫдещето?
Сега, като говоря върху тази тема, азъ не искамъ да оправдавамъ миналото. Миналото само по себе си не може да се изправи.
Какъ ще се използува бѫдещето?
Онзи, който разсѫждава статически, той не знае. Казва: „Какъ ще използуваме миналото? “ Има едно движение отъ бѫдещето къмъ миналото. Бѫдещето е реално и миналото е реално. Има едно движение на добродетельта, което слиза въ миналото.
към беседата >>
Стомахътъ на човѣка е чорбаджия.
уредилъ живота като стане чорбаджия. Щомъ е станалъ чорбаджия – значи има нѣщо въ казана за ядене. Нѣма какво да му мисли. Но животътъ така не се разрешава съ чорбаджилъкъ. Ако е за чорбаджилъкъ – всѣки има по единъ казанъ, всѣки може да бърка въ чорбата и нѣма никой, който да не е чорбаджия.
Стомахътъ на човѣка е чорбаджия.
И действително – важенъ е този казанъ. Казва нѣкой: „То съ ядене работа не става“. Много важенъ институтъ е въ природата. Щомъ се разстрои стомахътъ, той не може да мисли добре. Когато се хранишъ хубаво, ако си здравъ и умътъ ти е здравъ.
към беседата >>
– Не е съгласенъ.
Въ свѣта, въ който сѫществуваме, всичко Богъ е създалъ. Богъ съгласенъ ли бѣше съ постѫпката на евреитѣ? – Не бѣше съгласенъ. Господь съгласенъ ли е съ сегашнитѣ хора?
– Не е съгласенъ.
Защото религията е школа за възпитанието на човѣшкото сърдце. Свѣтскиятъ животъ на хората е едно възпитание на човѣшкия умъ. Ако остане на съвременнитѣ хора, тѣ ще се отдадатъ само на чувствата да съзерцаватъ само Господа. Какъ ще съзерцавашъ този Господь? Писанието казва: „Господь толкозъ възлюби свѣта, че даде своя синъ въ жертва“.
към беседата >>
Онзи, който разсѫждава статически, той не знае.
Сега, като говоря върху тази тема, азъ не искамъ да оправдавамъ миналото. Миналото само по себе си не може да се изправи. Какъ ще се използува бѫдещето?
Онзи, който разсѫждава статически, той не знае.
Казва: „Какъ ще използуваме миналото? “ Има едно движение отъ бѫдещето къмъ миналото. Бѫдещето е реално и миналото е реално. Има едно движение на добродетельта, което слиза въ миналото. Ако знаешъ какъ да се справишъ съ закона, ти ще минешъ въ настоящия животъ.
към беседата >>
И действително – важенъ е този казанъ.
Щомъ е станалъ чорбаджия – значи има нѣщо въ казана за ядене. Нѣма какво да му мисли. Но животътъ така не се разрешава съ чорбаджилъкъ. Ако е за чорбаджилъкъ – всѣки има по единъ казанъ, всѣки може да бърка въ чорбата и нѣма никой, който да не е чорбаджия. Стомахътъ на човѣка е чорбаджия.
И действително – важенъ е този казанъ.
Казва нѣкой: „То съ ядене работа не става“. Много важенъ институтъ е въ природата. Щомъ се разстрои стомахътъ, той не може да мисли добре. Когато се хранишъ хубаво, ако си здравъ и умътъ ти е здравъ. Щомъ се разстрои стомахътъ ти – разстройватъ се и гърдитѣ, разстройва се и човѣшкиятъ мозъкъ.
към беседата >>
Защото религията е школа за възпитанието на човѣшкото сърдце.
Въ свѣта, въ който сѫществуваме, всичко Богъ е създалъ. Богъ съгласенъ ли бѣше съ постѫпката на евреитѣ? – Не бѣше съгласенъ. Господь съгласенъ ли е съ сегашнитѣ хора? – Не е съгласенъ.
Защото религията е школа за възпитанието на човѣшкото сърдце.
Свѣтскиятъ животъ на хората е едно възпитание на човѣшкия умъ. Ако остане на съвременнитѣ хора, тѣ ще се отдадатъ само на чувствата да съзерцаватъ само Господа. Какъ ще съзерцавашъ този Господь? Писанието казва: „Господь толкозъ възлюби свѣта, че даде своя синъ въ жертва“. А ние считаме, че свѣтътъ не е намѣсто.
към беседата >>
Казва: „Какъ ще използуваме миналото?
Сега, като говоря върху тази тема, азъ не искамъ да оправдавамъ миналото. Миналото само по себе си не може да се изправи. Какъ ще се използува бѫдещето? Онзи, който разсѫждава статически, той не знае.
Казва: „Какъ ще използуваме миналото?
“ Има едно движение отъ бѫдещето къмъ миналото. Бѫдещето е реално и миналото е реално. Има едно движение на добродетельта, което слиза въ миналото. Ако знаешъ какъ да се справишъ съ закона, ти ще минешъ въ настоящия животъ. Туй Божествено движение, ако знаешъ – ти може да използувашъ и миналото и бѫдещето.
към беседата >>
Казва нѣкой: „То съ ядене работа не става“.
Нѣма какво да му мисли. Но животътъ така не се разрешава съ чорбаджилъкъ. Ако е за чорбаджилъкъ – всѣки има по единъ казанъ, всѣки може да бърка въ чорбата и нѣма никой, който да не е чорбаджия. Стомахътъ на човѣка е чорбаджия. И действително – важенъ е този казанъ.
Казва нѣкой: „То съ ядене работа не става“.
Много важенъ институтъ е въ природата. Щомъ се разстрои стомахътъ, той не може да мисли добре. Когато се хранишъ хубаво, ако си здравъ и умътъ ти е здравъ. Щомъ се разстрои стомахътъ ти – разстройватъ се и гърдитѣ, разстройва се и човѣшкиятъ мозъкъ. Когато говоримъ за яденето, то е нормално.
към беседата >>
Свѣтскиятъ животъ на хората е едно възпитание на човѣшкия умъ.
Богъ съгласенъ ли бѣше съ постѫпката на евреитѣ? – Не бѣше съгласенъ. Господь съгласенъ ли е съ сегашнитѣ хора? – Не е съгласенъ. Защото религията е школа за възпитанието на човѣшкото сърдце.
Свѣтскиятъ животъ на хората е едно възпитание на човѣшкия умъ.
Ако остане на съвременнитѣ хора, тѣ ще се отдадатъ само на чувствата да съзерцаватъ само Господа. Какъ ще съзерцавашъ този Господь? Писанието казва: „Господь толкозъ възлюби свѣта, че даде своя синъ въ жертва“. А ние считаме, че свѣтътъ не е намѣсто. Богъ толкозъ го обича, че прати своя синъ да го научи, да го спаси, да го научи какъ да мисли, да тури мисъльта въ правата посока.
към беседата >>
“ Има едно движение отъ бѫдещето къмъ миналото.
Сега, като говоря върху тази тема, азъ не искамъ да оправдавамъ миналото. Миналото само по себе си не може да се изправи. Какъ ще се използува бѫдещето? Онзи, който разсѫждава статически, той не знае. Казва: „Какъ ще използуваме миналото?
“ Има едно движение отъ бѫдещето къмъ миналото.
Бѫдещето е реално и миналото е реално. Има едно движение на добродетельта, което слиза въ миналото. Ако знаешъ какъ да се справишъ съ закона, ти ще минешъ въ настоящия животъ. Туй Божествено движение, ако знаешъ – ти може да използувашъ и миналото и бѫдещето. Бѫдещето слиза, минава презъ миналото, иде въ тебе.
към беседата >>
Много важенъ институтъ е въ природата.
Но животътъ така не се разрешава съ чорбаджилъкъ. Ако е за чорбаджилъкъ – всѣки има по единъ казанъ, всѣки може да бърка въ чорбата и нѣма никой, който да не е чорбаджия. Стомахътъ на човѣка е чорбаджия. И действително – важенъ е този казанъ. Казва нѣкой: „То съ ядене работа не става“.
Много важенъ институтъ е въ природата.
Щомъ се разстрои стомахътъ, той не може да мисли добре. Когато се хранишъ хубаво, ако си здравъ и умътъ ти е здравъ. Щомъ се разстрои стомахътъ ти – разстройватъ се и гърдитѣ, разстройва се и човѣшкиятъ мозъкъ. Когато говоримъ за яденето, то е нормално. Когато човѣкъ яде повече, отколкото трѣбва, то е болезнено състояние.
към беседата >>
Ако остане на съвременнитѣ хора, тѣ ще се отдадатъ само на чувствата да съзерцаватъ само Господа.
– Не бѣше съгласенъ. Господь съгласенъ ли е съ сегашнитѣ хора? – Не е съгласенъ. Защото религията е школа за възпитанието на човѣшкото сърдце. Свѣтскиятъ животъ на хората е едно възпитание на човѣшкия умъ.
Ако остане на съвременнитѣ хора, тѣ ще се отдадатъ само на чувствата да съзерцаватъ само Господа.
Какъ ще съзерцавашъ този Господь? Писанието казва: „Господь толкозъ възлюби свѣта, че даде своя синъ въ жертва“. А ние считаме, че свѣтътъ не е намѣсто. Богъ толкозъ го обича, че прати своя синъ да го научи, да го спаси, да го научи какъ да мисли, да тури мисъльта въ правата посока. Свѣта Богъ го учи, възпитава ума да работятъ добре.
към беседата >>
Бѫдещето е реално и миналото е реално.
Миналото само по себе си не може да се изправи. Какъ ще се използува бѫдещето? Онзи, който разсѫждава статически, той не знае. Казва: „Какъ ще използуваме миналото? “ Има едно движение отъ бѫдещето къмъ миналото.
Бѫдещето е реално и миналото е реално.
Има едно движение на добродетельта, което слиза въ миналото. Ако знаешъ какъ да се справишъ съ закона, ти ще минешъ въ настоящия животъ. Туй Божествено движение, ако знаешъ – ти може да използувашъ и миналото и бѫдещето. Бѫдещето слиза, минава презъ миналото, иде въ тебе. Тогава отъ миналото има друго едно движение, което минава презъ бѫдещето и то слиза при тебе.
към беседата >>
Щомъ се разстрои стомахътъ, той не може да мисли добре.
Ако е за чорбаджилъкъ – всѣки има по единъ казанъ, всѣки може да бърка въ чорбата и нѣма никой, който да не е чорбаджия. Стомахътъ на човѣка е чорбаджия. И действително – важенъ е този казанъ. Казва нѣкой: „То съ ядене работа не става“. Много важенъ институтъ е въ природата.
Щомъ се разстрои стомахътъ, той не може да мисли добре.
Когато се хранишъ хубаво, ако си здравъ и умътъ ти е здравъ. Щомъ се разстрои стомахътъ ти – разстройватъ се и гърдитѣ, разстройва се и човѣшкиятъ мозъкъ. Когато говоримъ за яденето, то е нормално. Когато човѣкъ яде повече, отколкото трѣбва, то е болезнено състояние. И когато човѣкъ яде по-малко, отколкото трѣбва, и то е болезнено състояние.
към беседата >>
Какъ ще съзерцавашъ този Господь?
Господь съгласенъ ли е съ сегашнитѣ хора? – Не е съгласенъ. Защото религията е школа за възпитанието на човѣшкото сърдце. Свѣтскиятъ животъ на хората е едно възпитание на човѣшкия умъ. Ако остане на съвременнитѣ хора, тѣ ще се отдадатъ само на чувствата да съзерцаватъ само Господа.
Какъ ще съзерцавашъ този Господь?
Писанието казва: „Господь толкозъ възлюби свѣта, че даде своя синъ въ жертва“. А ние считаме, че свѣтътъ не е намѣсто. Богъ толкозъ го обича, че прати своя синъ да го научи, да го спаси, да го научи какъ да мисли, да тури мисъльта въ правата посока. Свѣта Богъ го учи, възпитава ума да работятъ добре. Въ религиознитѣ хора възпитава чувствата въ тѣхъ.
към беседата >>
НАГОРЕ