НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1114
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
1114
:
1000
резултата в
2
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Богат и сиромах
,
ООК
, София, 17.10.1934г.,
Следователно онзи морал е важен, който е общ за всички хора едновременно, понеже всички хора съставляват една обща цел на Бога.
Кракът знае и всички клетки на крака знаят, че в тях ще се проектира волята на цялото тяло. И ние сме като удове на Бог, и като вършим нещо, ние знаем, че това, което вършим, е волята Божия, и ние нямаме абсолютно никакво съмнение в това. Аз никога не питам дали това, което направих, е право. Какво питам своя крак? Щом тялото си е преместило крака, кракът е извършил Божественото движение.
Следователно онзи морал е важен, който е общ за всички хора едновременно, понеже всички хора съставляват една обща цел на Бога.
Следователно всяко добро, което е засегнало всички отделни единици, вътре в този Божествен организъм, то е добро.
към беседата >>
Ако знаете как да се освобождавате от вашия товар, вие сте християнин, а пък ако пъшкате и имате пяна около устата, вие сте от света.
Сега вие може да облажавате богатите. Онзи богат човек, който не е щедър, той е сиромах, той е натоварено животно. Един светски човек и един християнин аз ги различавам по това. Натоварете един християнин със сто килограма, а друг, светски, човек - с един килограм. Християнинът няма да има умора, а светският ще се умори от носенето, и ще тури хляба някъде.
Ако знаете как да се освобождавате от вашия товар, вие сте християнин, а пък ако пъшкате и имате пяна около устата, вие сте от света.
Така разглеждам аз света и намирам, че моят възглед е много прав - прав за християните и крив за тези, които вървят по другия път. Тогава трябва да имаме един възглед, който за някои е прав, а за някои - крив. Не мислете, че онова, което имате, може да е право. Спрямо известни хора ще бъдеш прав.
към беседата >>
Следователно всяко добро, което е засегнало всички отделни единици, вътре в този Божествен организъм, то е добро.
И ние сме като удове на Бог, и като вършим нещо, ние знаем, че това, което вършим, е волята Божия, и ние нямаме абсолютно никакво съмнение в това. Аз никога не питам дали това, което направих, е право. Какво питам своя крак? Щом тялото си е преместило крака, кракът е извършил Божественото движение. Следователно онзи морал е важен, който е общ за всички хора едновременно, понеже всички хора съставляват една обща цел на Бога.
Следователно всяко добро, което е засегнало всички отделни единици, вътре в този Божествен организъм, то е добро.
към беседата >>
Така разглеждам аз света и намирам, че моят възглед е много прав - прав за християните и крив за тези, които вървят по другия път.
Онзи богат човек, който не е щедър, той е сиромах, той е натоварено животно. Един светски човек и един християнин аз ги различавам по това. Натоварете един християнин със сто килограма, а друг, светски, човек - с един килограм. Християнинът няма да има умора, а светският ще се умори от носенето, и ще тури хляба някъде. Ако знаете как да се освобождавате от вашия товар, вие сте християнин, а пък ако пъшкате и имате пяна около устата, вие сте от света.
Така разглеждам аз света и намирам, че моят възглед е много прав - прав за християните и крив за тези, които вървят по другия път.
Тогава трябва да имаме един възглед, който за някои е прав, а за някои - крив. Не мислете, че онова, което имате, може да е право. Спрямо известни хора ще бъдеш прав.
към беседата >>
Сега аз ви говоря върху един предмет, който вие знаете, теоретически го знаете.
Сега аз ви говоря върху един предмет, който вие знаете, теоретически го знаете.
Нямате едно практическо правило, да приложите нещата и вследствие на това има едно голямо противоречие.
към беседата >>
Тогава трябва да имаме един възглед, който за някои е прав, а за някои - крив.
Един светски човек и един християнин аз ги различавам по това. Натоварете един християнин със сто килограма, а друг, светски, човек - с един килограм. Християнинът няма да има умора, а светският ще се умори от носенето, и ще тури хляба някъде. Ако знаете как да се освобождавате от вашия товар, вие сте християнин, а пък ако пъшкате и имате пяна около устата, вие сте от света. Така разглеждам аз света и намирам, че моят възглед е много прав - прав за християните и крив за тези, които вървят по другия път.
Тогава трябва да имаме един възглед, който за някои е прав, а за някои - крив.
Не мислете, че онова, което имате, може да е право. Спрямо известни хора ще бъдеш прав.
към беседата >>
Нямате едно практическо правило, да приложите нещата и вследствие на това има едно голямо противоречие.
Сега аз ви говоря върху един предмет, който вие знаете, теоретически го знаете.
Нямате едно практическо правило, да приложите нещата и вследствие на това има едно голямо противоречие.
към беседата >>
Не мислете, че онова, което имате, може да е право.
Натоварете един християнин със сто килограма, а друг, светски, човек - с един килограм. Християнинът няма да има умора, а светският ще се умори от носенето, и ще тури хляба някъде. Ако знаете как да се освобождавате от вашия товар, вие сте християнин, а пък ако пъшкате и имате пяна около устата, вие сте от света. Така разглеждам аз света и намирам, че моят възглед е много прав - прав за християните и крив за тези, които вървят по другия път. Тогава трябва да имаме един възглед, който за някои е прав, а за някои - крив.
Не мислете, че онова, което имате, може да е право.
Спрямо известни хора ще бъдеш прав.
към беседата >>
Тук преди няколко години гледам една стара сестра, която вика на гости една млада сестра.
Тук преди няколко години гледам една стара сестра, която вика на гости една млада сестра.
Вика я на гости един неделен ден, но младата не иска да отиде. Тя се отнесе до мен. Питам я аз: "Защо не искаш да отидеш? " Тя казва: "Онази не ме обича. Тя го прави това заради тебе." Тя казва: "Защо аз ще отида?
към беседата >>
Спрямо известни хора ще бъдеш прав.
Християнинът няма да има умора, а светският ще се умори от носенето, и ще тури хляба някъде. Ако знаете как да се освобождавате от вашия товар, вие сте християнин, а пък ако пъшкате и имате пяна около устата, вие сте от света. Така разглеждам аз света и намирам, че моят възглед е много прав - прав за християните и крив за тези, които вървят по другия път. Тогава трябва да имаме един възглед, който за някои е прав, а за някои - крив. Не мислете, че онова, което имате, може да е право.
Спрямо известни хора ще бъдеш прав.
към беседата >>
Вика я на гости един неделен ден, но младата не иска да отиде.
Тук преди няколко години гледам една стара сестра, която вика на гости една млада сестра.
Вика я на гости един неделен ден, но младата не иска да отиде.
Тя се отнесе до мен. Питам я аз: "Защо не искаш да отидеш? " Тя казва: "Онази не ме обича. Тя го прави това заради тебе." Тя казва: "Защо аз ще отида? " Тогава й казах: "Още по-добре, заради мен не можеш ли да го направиш?
към беседата >>
Закон за любовта е: ти, за да обичаш някого, трябва да намериш най-първо една добра черта в него, една добродетел, трябва да има защо да го обичаш.
Закон за любовта е: ти, за да обичаш някого, трябва да намериш най-първо една добра черта в него, една добродетел, трябва да има защо да го обичаш.
И всеки един от вас, когато обичате някого, вие трябва да намерите една добра черта в него. Един музикант се обича за музиката. Един художник се обича за неговото художество. Един учен за неговата ученост се обича. Един християнин се обича за неговото християнство.
към беседата >>
Тя се отнесе до мен.
Тук преди няколко години гледам една стара сестра, която вика на гости една млада сестра. Вика я на гости един неделен ден, но младата не иска да отиде.
Тя се отнесе до мен.
Питам я аз: "Защо не искаш да отидеш? " Тя казва: "Онази не ме обича. Тя го прави това заради тебе." Тя казва: "Защо аз ще отида? " Тогава й казах: "Още по-добре, заради мен не можеш ли да го направиш? " Значи тя има едно понятие, че не я обичат.
към беседата >>
И всеки един от вас, когато обичате някого, вие трябва да намерите една добра черта в него.
Закон за любовта е: ти, за да обичаш някого, трябва да намериш най-първо една добра черта в него, една добродетел, трябва да има защо да го обичаш.
И всеки един от вас, когато обичате някого, вие трябва да намерите една добра черта в него.
Един музикант се обича за музиката. Един художник се обича за неговото художество. Един учен за неговата ученост се обича. Един християнин се обича за неговото християнство. Човек вън от добродетелите си не може да се обича.
към беседата >>
Питам я аз: "Защо не искаш да отидеш?
Тук преди няколко години гледам една стара сестра, която вика на гости една млада сестра. Вика я на гости един неделен ден, но младата не иска да отиде. Тя се отнесе до мен.
Питам я аз: "Защо не искаш да отидеш?
" Тя казва: "Онази не ме обича. Тя го прави това заради тебе." Тя казва: "Защо аз ще отида? " Тогава й казах: "Още по-добре, заради мен не можеш ли да го направиш? " Значи тя има едно понятие, че не я обичат. Аз й казах: "Хубаво.
към беседата >>
Един музикант се обича за музиката.
Закон за любовта е: ти, за да обичаш някого, трябва да намериш най-първо една добра черта в него, една добродетел, трябва да има защо да го обичаш. И всеки един от вас, когато обичате някого, вие трябва да намерите една добра черта в него.
Един музикант се обича за музиката.
Един художник се обича за неговото художество. Един учен за неговата ученост се обича. Един християнин се обича за неговото християнство. Човек вън от добродетелите си не може да се обича. Ти не можеш да обичаш едно същество, което няма нито една добродетел.
към беседата >>
" Тя казва: "Онази не ме обича.
Тук преди няколко години гледам една стара сестра, която вика на гости една млада сестра. Вика я на гости един неделен ден, но младата не иска да отиде. Тя се отнесе до мен. Питам я аз: "Защо не искаш да отидеш?
" Тя казва: "Онази не ме обича.
Тя го прави това заради тебе." Тя казва: "Защо аз ще отида? " Тогава й казах: "Още по-добре, заради мен не можеш ли да го направиш? " Значи тя има едно понятие, че не я обичат. Аз й казах: "Хубаво. Нали каквото аз кажа, ти ме слушаш.
към беседата >>
Един художник се обича за неговото художество.
Закон за любовта е: ти, за да обичаш някого, трябва да намериш най-първо една добра черта в него, една добродетел, трябва да има защо да го обичаш. И всеки един от вас, когато обичате някого, вие трябва да намерите една добра черта в него. Един музикант се обича за музиката.
Един художник се обича за неговото художество.
Един учен за неговата ученост се обича. Един християнин се обича за неговото християнство. Човек вън от добродетелите си не може да се обича. Ти не можеш да обичаш едно същество, което няма нито една добродетел.
към беседата >>
Тя го прави това заради тебе." Тя казва: "Защо аз ще отида?
Тук преди няколко години гледам една стара сестра, която вика на гости една млада сестра. Вика я на гости един неделен ден, но младата не иска да отиде. Тя се отнесе до мен. Питам я аз: "Защо не искаш да отидеш? " Тя казва: "Онази не ме обича.
Тя го прави това заради тебе." Тя казва: "Защо аз ще отида?
" Тогава й казах: "Още по-добре, заради мен не можеш ли да го направиш? " Значи тя има едно понятие, че не я обичат. Аз й казах: "Хубаво. Нали каквото аз кажа, ти ме слушаш. Тогава ти казвам да отидеш при тази стара сестра." И тя започна да си вдига рамената.
към беседата >>
Един учен за неговата ученост се обича.
Закон за любовта е: ти, за да обичаш някого, трябва да намериш най-първо една добра черта в него, една добродетел, трябва да има защо да го обичаш. И всеки един от вас, когато обичате някого, вие трябва да намерите една добра черта в него. Един музикант се обича за музиката. Един художник се обича за неговото художество.
Един учен за неговата ученост се обича.
Един християнин се обича за неговото християнство. Човек вън от добродетелите си не може да се обича. Ти не можеш да обичаш едно същество, което няма нито една добродетел.
към беседата >>
" Тогава й казах: "Още по-добре, заради мен не можеш ли да го направиш?
Вика я на гости един неделен ден, но младата не иска да отиде. Тя се отнесе до мен. Питам я аз: "Защо не искаш да отидеш? " Тя казва: "Онази не ме обича. Тя го прави това заради тебе." Тя казва: "Защо аз ще отида?
" Тогава й казах: "Още по-добре, заради мен не можеш ли да го направиш?
" Значи тя има едно понятие, че не я обичат. Аз й казах: "Хубаво. Нали каквото аз кажа, ти ме слушаш. Тогава ти казвам да отидеш при тази стара сестра." И тя започна да си вдига рамената. Казах й: "Нали казваш, че каквото казва Учителят, ще бъде." Тя казва: "Ще отида тогава." Хубаво, но аз седя и си казвам: "Аз пак си наложих волята." Казвам, за добро е, направих го това, за да ви изнеса един пример.
към беседата >>
Един християнин се обича за неговото християнство.
Закон за любовта е: ти, за да обичаш някого, трябва да намериш най-първо една добра черта в него, една добродетел, трябва да има защо да го обичаш. И всеки един от вас, когато обичате някого, вие трябва да намерите една добра черта в него. Един музикант се обича за музиката. Един художник се обича за неговото художество. Един учен за неговата ученост се обича.
Един християнин се обича за неговото християнство.
Човек вън от добродетелите си не може да се обича. Ти не можеш да обичаш едно същество, което няма нито една добродетел.
към беседата >>
" Значи тя има едно понятие, че не я обичат.
Тя се отнесе до мен. Питам я аз: "Защо не искаш да отидеш? " Тя казва: "Онази не ме обича. Тя го прави това заради тебе." Тя казва: "Защо аз ще отида? " Тогава й казах: "Още по-добре, заради мен не можеш ли да го направиш?
" Значи тя има едно понятие, че не я обичат.
Аз й казах: "Хубаво. Нали каквото аз кажа, ти ме слушаш. Тогава ти казвам да отидеш при тази стара сестра." И тя започна да си вдига рамената. Казах й: "Нали казваш, че каквото казва Учителят, ще бъде." Тя казва: "Ще отида тогава." Хубаво, но аз седя и си казвам: "Аз пак си наложих волята." Казвам, за добро е, направих го това, за да ви изнеса един пример. Сега тя разсъждава право, казва: "Ти не трябва да отидеш в един дом, където не те обичат." Но нали всяко правило си има изключение.
към беседата >>
Човек вън от добродетелите си не може да се обича.
И всеки един от вас, когато обичате някого, вие трябва да намерите една добра черта в него. Един музикант се обича за музиката. Един художник се обича за неговото художество. Един учен за неговата ученост се обича. Един християнин се обича за неговото християнство.
Човек вън от добродетелите си не може да се обича.
Ти не можеш да обичаш едно същество, което няма нито една добродетел.
към беседата >>
Аз й казах: "Хубаво.
Питам я аз: "Защо не искаш да отидеш? " Тя казва: "Онази не ме обича. Тя го прави това заради тебе." Тя казва: "Защо аз ще отида? " Тогава й казах: "Още по-добре, заради мен не можеш ли да го направиш? " Значи тя има едно понятие, че не я обичат.
Аз й казах: "Хубаво.
Нали каквото аз кажа, ти ме слушаш. Тогава ти казвам да отидеш при тази стара сестра." И тя започна да си вдига рамената. Казах й: "Нали казваш, че каквото казва Учителят, ще бъде." Тя казва: "Ще отида тогава." Хубаво, но аз седя и си казвам: "Аз пак си наложих волята." Казвам, за добро е, направих го това, за да ви изнеса един пример. Сега тя разсъждава право, казва: "Ти не трябва да отидеш в един дом, където не те обичат." Но нали всяко правило си има изключение. Ти не знаеш, може би сега ще започне любовта, ти още не знаеш това.
към беседата >>
Ти не можеш да обичаш едно същество, което няма нито една добродетел.
Един музикант се обича за музиката. Един художник се обича за неговото художество. Един учен за неговата ученост се обича. Един християнин се обича за неговото християнство. Човек вън от добродетелите си не може да се обича.
Ти не можеш да обичаш едно същество, което няма нито една добродетел.
към беседата >>
Нали каквото аз кажа, ти ме слушаш.
" Тя казва: "Онази не ме обича. Тя го прави това заради тебе." Тя казва: "Защо аз ще отида? " Тогава й казах: "Още по-добре, заради мен не можеш ли да го направиш? " Значи тя има едно понятие, че не я обичат. Аз й казах: "Хубаво.
Нали каквото аз кажа, ти ме слушаш.
Тогава ти казвам да отидеш при тази стара сестра." И тя започна да си вдига рамената. Казах й: "Нали казваш, че каквото казва Учителят, ще бъде." Тя казва: "Ще отида тогава." Хубаво, но аз седя и си казвам: "Аз пак си наложих волята." Казвам, за добро е, направих го това, за да ви изнеса един пример. Сега тя разсъждава право, казва: "Ти не трябва да отидеш в един дом, където не те обичат." Но нали всяко правило си има изключение. Ти не знаеш, може би сега ще започне любовта, ти още не знаеш това.
към беседата >>
И когато казвам: "Трябва да обичаме", подразбирам следното.
И когато казвам: "Трябва да обичаме", подразбирам следното.
Обичай това същество, в което Бог е вложил Своите добродетели. Обичай едно същество, в което Бог е турил нещо. Дали човек е, дали дърво, камък, цвете, ако Бог е минал през там и е вложил нещо, обичай го. Като обичаш, ти в любовта си ще забогатееш. Ако не любиш и не обичаш, ти не си в правата посока.
към беседата >>
Тогава ти казвам да отидеш при тази стара сестра." И тя започна да си вдига рамената.
Тя го прави това заради тебе." Тя казва: "Защо аз ще отида? " Тогава й казах: "Още по-добре, заради мен не можеш ли да го направиш? " Значи тя има едно понятие, че не я обичат. Аз й казах: "Хубаво. Нали каквото аз кажа, ти ме слушаш.
Тогава ти казвам да отидеш при тази стара сестра." И тя започна да си вдига рамената.
Казах й: "Нали казваш, че каквото казва Учителят, ще бъде." Тя казва: "Ще отида тогава." Хубаво, но аз седя и си казвам: "Аз пак си наложих волята." Казвам, за добро е, направих го това, за да ви изнеса един пример. Сега тя разсъждава право, казва: "Ти не трябва да отидеш в един дом, където не те обичат." Но нали всяко правило си има изключение. Ти не знаеш, може би сега ще започне любовта, ти още не знаеш това.
към беседата >>
Обичай това същество, в което Бог е вложил Своите добродетели.
И когато казвам: "Трябва да обичаме", подразбирам следното.
Обичай това същество, в което Бог е вложил Своите добродетели.
Обичай едно същество, в което Бог е турил нещо. Дали човек е, дали дърво, камък, цвете, ако Бог е минал през там и е вложил нещо, обичай го. Като обичаш, ти в любовта си ще забогатееш. Ако не любиш и не обичаш, ти не си в правата посока. Ако ти обичаш, и си недоволен от своята любов, любовта ти не е в права посока.
към беседата >>
Казах й: "Нали казваш, че каквото казва Учителят, ще бъде." Тя казва: "Ще отида тогава." Хубаво, но аз седя и си казвам: "Аз пак си наложих волята." Казвам, за добро е, направих го това, за да ви изнеса един пример.
" Тогава й казах: "Още по-добре, заради мен не можеш ли да го направиш? " Значи тя има едно понятие, че не я обичат. Аз й казах: "Хубаво. Нали каквото аз кажа, ти ме слушаш. Тогава ти казвам да отидеш при тази стара сестра." И тя започна да си вдига рамената.
Казах й: "Нали казваш, че каквото казва Учителят, ще бъде." Тя казва: "Ще отида тогава." Хубаво, но аз седя и си казвам: "Аз пак си наложих волята." Казвам, за добро е, направих го това, за да ви изнеса един пример.
Сега тя разсъждава право, казва: "Ти не трябва да отидеш в един дом, където не те обичат." Но нали всяко правило си има изключение. Ти не знаеш, може би сега ще започне любовта, ти още не знаеш това.
към беседата >>
Обичай едно същество, в което Бог е турил нещо.
И когато казвам: "Трябва да обичаме", подразбирам следното. Обичай това същество, в което Бог е вложил Своите добродетели.
Обичай едно същество, в което Бог е турил нещо.
Дали човек е, дали дърво, камък, цвете, ако Бог е минал през там и е вложил нещо, обичай го. Като обичаш, ти в любовта си ще забогатееш. Ако не любиш и не обичаш, ти не си в правата посока. Ако ти обичаш, и си недоволен от своята любов, любовта ти не е в права посока. Защото любовта прилича на един извор, и които минат, всички се радват.
към беседата >>
Сега тя разсъждава право, казва: "Ти не трябва да отидеш в един дом, където не те обичат." Но нали всяко правило си има изключение.
" Значи тя има едно понятие, че не я обичат. Аз й казах: "Хубаво. Нали каквото аз кажа, ти ме слушаш. Тогава ти казвам да отидеш при тази стара сестра." И тя започна да си вдига рамената. Казах й: "Нали казваш, че каквото казва Учителят, ще бъде." Тя казва: "Ще отида тогава." Хубаво, но аз седя и си казвам: "Аз пак си наложих волята." Казвам, за добро е, направих го това, за да ви изнеса един пример.
Сега тя разсъждава право, казва: "Ти не трябва да отидеш в един дом, където не те обичат." Но нали всяко правило си има изключение.
Ти не знаеш, може би сега ще започне любовта, ти още не знаеш това.
към беседата >>
Дали човек е, дали дърво, камък, цвете, ако Бог е минал през там и е вложил нещо, обичай го.
И когато казвам: "Трябва да обичаме", подразбирам следното. Обичай това същество, в което Бог е вложил Своите добродетели. Обичай едно същество, в което Бог е турил нещо.
Дали човек е, дали дърво, камък, цвете, ако Бог е минал през там и е вложил нещо, обичай го.
Като обичаш, ти в любовта си ще забогатееш. Ако не любиш и не обичаш, ти не си в правата посока. Ако ти обичаш, и си недоволен от своята любов, любовта ти не е в права посока. Защото любовта прилича на един извор, и които минат, всички се радват. Защото изворът винаги дава.
към беседата >>
Ти не знаеш, може би сега ще започне любовта, ти още не знаеш това.
Аз й казах: "Хубаво. Нали каквото аз кажа, ти ме слушаш. Тогава ти казвам да отидеш при тази стара сестра." И тя започна да си вдига рамената. Казах й: "Нали казваш, че каквото казва Учителят, ще бъде." Тя казва: "Ще отида тогава." Хубаво, но аз седя и си казвам: "Аз пак си наложих волята." Казвам, за добро е, направих го това, за да ви изнеса един пример. Сега тя разсъждава право, казва: "Ти не трябва да отидеш в един дом, където не те обичат." Но нали всяко правило си има изключение.
Ти не знаеш, може би сега ще започне любовта, ти още не знаеш това.
към беседата >>
Като обичаш, ти в любовта си ще забогатееш.
И когато казвам: "Трябва да обичаме", подразбирам следното. Обичай това същество, в което Бог е вложил Своите добродетели. Обичай едно същество, в което Бог е турил нещо. Дали човек е, дали дърво, камък, цвете, ако Бог е минал през там и е вложил нещо, обичай го.
Като обичаш, ти в любовта си ще забогатееш.
Ако не любиш и не обичаш, ти не си в правата посока. Ако ти обичаш, и си недоволен от своята любов, любовта ти не е в права посока. Защото любовта прилича на един извор, и които минат, всички се радват. Защото изворът винаги дава. Защото, ако нашата любов не може да полее дърветата в Божествената градина и те да дадат плод, тогава любовта ни не е в правата посока.
към беседата >>
Когато аз говоря, и някой, като изляза, казва: "Каквото говори Учителят, се отнася до тебе." Аз да ви кажа, досега съм проповядвал на себе си, на вас не съм проповядвал.
Когато аз говоря, и някой, като изляза, казва: "Каквото говори Учителят, се отнася до тебе." Аз да ви кажа, досега съм проповядвал на себе си, на вас не съм проповядвал.
Аз на себе си проповядвам. Аз много си говоря, а всички вие се ползвате, то остава ваша работа. Аз какъвто хляб меся, оставям го за себе си, и каквото остане от него, може да се ползват и другите. Аз за себе си го правя. И понеже хляб има още много, и за да не се развали, намирам такива хора, които имат нужда, и им казвам: "Ако искате, може да вземете, а ако не го харесате, не го вземайте." Както един хлебар.
към беседата >>
Ако не любиш и не обичаш, ти не си в правата посока.
И когато казвам: "Трябва да обичаме", подразбирам следното. Обичай това същество, в което Бог е вложил Своите добродетели. Обичай едно същество, в което Бог е турил нещо. Дали човек е, дали дърво, камък, цвете, ако Бог е минал през там и е вложил нещо, обичай го. Като обичаш, ти в любовта си ще забогатееш.
Ако не любиш и не обичаш, ти не си в правата посока.
Ако ти обичаш, и си недоволен от своята любов, любовта ти не е в права посока. Защото любовта прилича на един извор, и които минат, всички се радват. Защото изворът винаги дава. Защото, ако нашата любов не може да полее дърветата в Божествената градина и те да дадат плод, тогава любовта ни не е в правата посока.
към беседата >>
Аз на себе си проповядвам.
Когато аз говоря, и някой, като изляза, казва: "Каквото говори Учителят, се отнася до тебе." Аз да ви кажа, досега съм проповядвал на себе си, на вас не съм проповядвал.
Аз на себе си проповядвам.
Аз много си говоря, а всички вие се ползвате, то остава ваша работа. Аз какъвто хляб меся, оставям го за себе си, и каквото остане от него, може да се ползват и другите. Аз за себе си го правя. И понеже хляб има още много, и за да не се развали, намирам такива хора, които имат нужда, и им казвам: "Ако искате, може да вземете, а ако не го харесате, не го вземайте." Както един хлебар. Вие казвате: "Ние слушаме Учителя." Да.
към беседата >>
Ако ти обичаш, и си недоволен от своята любов, любовта ти не е в права посока.
Обичай това същество, в което Бог е вложил Своите добродетели. Обичай едно същество, в което Бог е турил нещо. Дали човек е, дали дърво, камък, цвете, ако Бог е минал през там и е вложил нещо, обичай го. Като обичаш, ти в любовта си ще забогатееш. Ако не любиш и не обичаш, ти не си в правата посока.
Ако ти обичаш, и си недоволен от своята любов, любовта ти не е в права посока.
Защото любовта прилича на един извор, и които минат, всички се радват. Защото изворът винаги дава. Защото, ако нашата любов не може да полее дърветата в Божествената градина и те да дадат плод, тогава любовта ни не е в правата посока.
към беседата >>
Аз много си говоря, а всички вие се ползвате, то остава ваша работа.
Когато аз говоря, и някой, като изляза, казва: "Каквото говори Учителят, се отнася до тебе." Аз да ви кажа, досега съм проповядвал на себе си, на вас не съм проповядвал. Аз на себе си проповядвам.
Аз много си говоря, а всички вие се ползвате, то остава ваша работа.
Аз какъвто хляб меся, оставям го за себе си, и каквото остане от него, може да се ползват и другите. Аз за себе си го правя. И понеже хляб има още много, и за да не се развали, намирам такива хора, които имат нужда, и им казвам: "Ако искате, може да вземете, а ако не го харесате, не го вземайте." Както един хлебар. Вие казвате: "Ние слушаме Учителя." Да. Винаги слушате Учителя, когато е във ваш интерес, а когато не е във ваш интерес, не слушате.
към беседата >>
Защото любовта прилича на един извор, и които минат, всички се радват.
Обичай едно същество, в което Бог е турил нещо. Дали човек е, дали дърво, камък, цвете, ако Бог е минал през там и е вложил нещо, обичай го. Като обичаш, ти в любовта си ще забогатееш. Ако не любиш и не обичаш, ти не си в правата посока. Ако ти обичаш, и си недоволен от своята любов, любовта ти не е в права посока.
Защото любовта прилича на един извор, и които минат, всички се радват.
Защото изворът винаги дава. Защото, ако нашата любов не може да полее дърветата в Божествената градина и те да дадат плод, тогава любовта ни не е в правата посока.
към беседата >>
Аз какъвто хляб меся, оставям го за себе си, и каквото остане от него, може да се ползват и другите.
Когато аз говоря, и някой, като изляза, казва: "Каквото говори Учителят, се отнася до тебе." Аз да ви кажа, досега съм проповядвал на себе си, на вас не съм проповядвал. Аз на себе си проповядвам. Аз много си говоря, а всички вие се ползвате, то остава ваша работа.
Аз какъвто хляб меся, оставям го за себе си, и каквото остане от него, може да се ползват и другите.
Аз за себе си го правя. И понеже хляб има още много, и за да не се развали, намирам такива хора, които имат нужда, и им казвам: "Ако искате, може да вземете, а ако не го харесате, не го вземайте." Както един хлебар. Вие казвате: "Ние слушаме Учителя." Да. Винаги слушате Учителя, когато е във ваш интерес, а когато не е във ваш интерес, не слушате. Вие казвате: "Ние много обичаме Учителя." Не говорете така.
към беседата >>
Защото изворът винаги дава.
Дали човек е, дали дърво, камък, цвете, ако Бог е минал през там и е вложил нещо, обичай го. Като обичаш, ти в любовта си ще забогатееш. Ако не любиш и не обичаш, ти не си в правата посока. Ако ти обичаш, и си недоволен от своята любов, любовта ти не е в права посока. Защото любовта прилича на един извор, и които минат, всички се радват.
Защото изворът винаги дава.
Защото, ако нашата любов не може да полее дърветата в Божествената градина и те да дадат плод, тогава любовта ни не е в правата посока.
към беседата >>
Аз за себе си го правя.
Когато аз говоря, и някой, като изляза, казва: "Каквото говори Учителят, се отнася до тебе." Аз да ви кажа, досега съм проповядвал на себе си, на вас не съм проповядвал. Аз на себе си проповядвам. Аз много си говоря, а всички вие се ползвате, то остава ваша работа. Аз какъвто хляб меся, оставям го за себе си, и каквото остане от него, може да се ползват и другите.
Аз за себе си го правя.
И понеже хляб има още много, и за да не се развали, намирам такива хора, които имат нужда, и им казвам: "Ако искате, може да вземете, а ако не го харесате, не го вземайте." Както един хлебар. Вие казвате: "Ние слушаме Учителя." Да. Винаги слушате Учителя, когато е във ваш интерес, а когато не е във ваш интерес, не слушате. Вие казвате: "Ние много обичаме Учителя." Не говорете така. Вие обичате хляба, а не хлебаря.
към беседата >>
Защото, ако нашата любов не може да полее дърветата в Божествената градина и те да дадат плод, тогава любовта ни не е в правата посока.
Като обичаш, ти в любовта си ще забогатееш. Ако не любиш и не обичаш, ти не си в правата посока. Ако ти обичаш, и си недоволен от своята любов, любовта ти не е в права посока. Защото любовта прилича на един извор, и които минат, всички се радват. Защото изворът винаги дава.
Защото, ако нашата любов не може да полее дърветата в Божествената градина и те да дадат плод, тогава любовта ни не е в правата посока.
към беседата >>
И понеже хляб има още много, и за да не се развали, намирам такива хора, които имат нужда, и им казвам: "Ако искате, може да вземете, а ако не го харесате, не го вземайте." Както един хлебар.
Когато аз говоря, и някой, като изляза, казва: "Каквото говори Учителят, се отнася до тебе." Аз да ви кажа, досега съм проповядвал на себе си, на вас не съм проповядвал. Аз на себе си проповядвам. Аз много си говоря, а всички вие се ползвате, то остава ваша работа. Аз какъвто хляб меся, оставям го за себе си, и каквото остане от него, може да се ползват и другите. Аз за себе си го правя.
И понеже хляб има още много, и за да не се развали, намирам такива хора, които имат нужда, и им казвам: "Ако искате, може да вземете, а ако не го харесате, не го вземайте." Както един хлебар.
Вие казвате: "Ние слушаме Учителя." Да. Винаги слушате Учителя, когато е във ваш интерес, а когато не е във ваш интерес, не слушате. Вие казвате: "Ние много обичаме Учителя." Не говорете така. Вие обичате хляба, а не хлебаря. Вие обичате водата, а не чешмата.
към беседата >>
Всички да се радвате, че любовта някой път може да бъде една река.
Всички да се радвате, че любовта някой път може да бъде една река.
Любовта ти някой път може да бъде чист въздух, може да бъде светлина, може да бъде хляб. Любовта, тя някой път може да бъде живота. Любовта всичко може да бъде. Тя всичко съдържа в себе си. Любовта е нещо, което трябва да тече, да осмисли живота.
към беседата >>
Вие казвате: "Ние слушаме Учителя." Да.
Аз на себе си проповядвам. Аз много си говоря, а всички вие се ползвате, то остава ваша работа. Аз какъвто хляб меся, оставям го за себе си, и каквото остане от него, може да се ползват и другите. Аз за себе си го правя. И понеже хляб има още много, и за да не се развали, намирам такива хора, които имат нужда, и им казвам: "Ако искате, може да вземете, а ако не го харесате, не го вземайте." Както един хлебар.
Вие казвате: "Ние слушаме Учителя." Да.
Винаги слушате Учителя, когато е във ваш интерес, а когато не е във ваш интерес, не слушате. Вие казвате: "Ние много обичаме Учителя." Не говорете така. Вие обичате хляба, а не хлебаря. Вие обичате водата, а не чешмата. За любовта не говорете.
към беседата >>
Любовта ти някой път може да бъде чист въздух, може да бъде светлина, може да бъде хляб.
Всички да се радвате, че любовта някой път може да бъде една река.
Любовта ти някой път може да бъде чист въздух, може да бъде светлина, може да бъде хляб.
Любовта, тя някой път може да бъде живота. Любовта всичко може да бъде. Тя всичко съдържа в себе си. Любовта е нещо, което трябва да тече, да осмисли живота. Всички така трябва да разглеждате нещата.
към беседата >>
Винаги слушате Учителя, когато е във ваш интерес, а когато не е във ваш интерес, не слушате.
Аз много си говоря, а всички вие се ползвате, то остава ваша работа. Аз какъвто хляб меся, оставям го за себе си, и каквото остане от него, може да се ползват и другите. Аз за себе си го правя. И понеже хляб има още много, и за да не се развали, намирам такива хора, които имат нужда, и им казвам: "Ако искате, може да вземете, а ако не го харесате, не го вземайте." Както един хлебар. Вие казвате: "Ние слушаме Учителя." Да.
Винаги слушате Учителя, когато е във ваш интерес, а когато не е във ваш интерес, не слушате.
Вие казвате: "Ние много обичаме Учителя." Не говорете така. Вие обичате хляба, а не хлебаря. Вие обичате водата, а не чешмата. За любовта не говорете. Аз на себе си говоря това.
към беседата >>
Любовта, тя някой път може да бъде живота.
Всички да се радвате, че любовта някой път може да бъде една река. Любовта ти някой път може да бъде чист въздух, може да бъде светлина, може да бъде хляб.
Любовта, тя някой път може да бъде живота.
Любовта всичко може да бъде. Тя всичко съдържа в себе си. Любовта е нещо, което трябва да тече, да осмисли живота. Всички така трябва да разглеждате нещата. И само така може да прогресирате.
към беседата >>
Каква е разликата между една нова дреха и една стара дреха?
Каква е разликата между една нова дреха и една стара дреха?
Старата е изтъркана, износена. Има нещо, което липсва. А новата има нещо, което допринася нещо за човека. Новата и старата храна могат да се сравнят с прясната храна, и храна, която не е прясна, не е чиста, или с чиста и нечиста вода. Има много, много нови неща, без да имат ценни качества.
към беседата >>
Вие казвате: "Ние много обичаме Учителя." Не говорете така.
Аз какъвто хляб меся, оставям го за себе си, и каквото остане от него, може да се ползват и другите. Аз за себе си го правя. И понеже хляб има още много, и за да не се развали, намирам такива хора, които имат нужда, и им казвам: "Ако искате, може да вземете, а ако не го харесате, не го вземайте." Както един хлебар. Вие казвате: "Ние слушаме Учителя." Да. Винаги слушате Учителя, когато е във ваш интерес, а когато не е във ваш интерес, не слушате.
Вие казвате: "Ние много обичаме Учителя." Не говорете така.
Вие обичате хляба, а не хлебаря. Вие обичате водата, а не чешмата. За любовта не говорете. Аз на себе си говоря това. Около хляба, и хлебарят печели, защото, като направи той хубав хляб, обикнат го.
към беседата >>
Любовта всичко може да бъде.
Всички да се радвате, че любовта някой път може да бъде една река. Любовта ти някой път може да бъде чист въздух, може да бъде светлина, може да бъде хляб. Любовта, тя някой път може да бъде живота.
Любовта всичко може да бъде.
Тя всичко съдържа в себе си. Любовта е нещо, което трябва да тече, да осмисли живота. Всички така трябва да разглеждате нещата. И само така може да прогресирате. А пък сегашните ви състояния и възгледите ви ще бъдат наполовина прави и наполовина криви.
към беседата >>
Старата е изтъркана, износена.
Каква е разликата между една нова дреха и една стара дреха?
Старата е изтъркана, износена.
Има нещо, което липсва. А новата има нещо, което допринася нещо за човека. Новата и старата храна могат да се сравнят с прясната храна, и храна, която не е прясна, не е чиста, или с чиста и нечиста вода. Има много, много нови неща, без да имат ценни качества. Може една мисъл да е нова, може една теория да е нова, без да обяснява всичките явления.
към беседата >>
Вие обичате хляба, а не хлебаря.
Аз за себе си го правя. И понеже хляб има още много, и за да не се развали, намирам такива хора, които имат нужда, и им казвам: "Ако искате, може да вземете, а ако не го харесате, не го вземайте." Както един хлебар. Вие казвате: "Ние слушаме Учителя." Да. Винаги слушате Учителя, когато е във ваш интерес, а когато не е във ваш интерес, не слушате. Вие казвате: "Ние много обичаме Учителя." Не говорете така.
Вие обичате хляба, а не хлебаря.
Вие обичате водата, а не чешмата. За любовта не говорете. Аз на себе си говоря това. Около хляба, и хлебарят печели, защото, като направи той хубав хляб, обикнат го. Но той не е цел.
към беседата >>
Тя всичко съдържа в себе си.
Всички да се радвате, че любовта някой път може да бъде една река. Любовта ти някой път може да бъде чист въздух, може да бъде светлина, може да бъде хляб. Любовта, тя някой път може да бъде живота. Любовта всичко може да бъде.
Тя всичко съдържа в себе си.
Любовта е нещо, което трябва да тече, да осмисли живота. Всички така трябва да разглеждате нещата. И само така може да прогресирате. А пък сегашните ви състояния и възгледите ви ще бъдат наполовина прави и наполовина криви.
към беседата >>
Има нещо, което липсва.
Каква е разликата между една нова дреха и една стара дреха? Старата е изтъркана, износена.
Има нещо, което липсва.
А новата има нещо, което допринася нещо за човека. Новата и старата храна могат да се сравнят с прясната храна, и храна, която не е прясна, не е чиста, или с чиста и нечиста вода. Има много, много нови неща, без да имат ценни качества. Може една мисъл да е нова, може една теория да е нова, без да обяснява всичките явления. Или може един закон да е нов, но без да може да разрешава онези спорните въпроси.
към беседата >>
Вие обичате водата, а не чешмата.
И понеже хляб има още много, и за да не се развали, намирам такива хора, които имат нужда, и им казвам: "Ако искате, може да вземете, а ако не го харесате, не го вземайте." Както един хлебар. Вие казвате: "Ние слушаме Учителя." Да. Винаги слушате Учителя, когато е във ваш интерес, а когато не е във ваш интерес, не слушате. Вие казвате: "Ние много обичаме Учителя." Не говорете така. Вие обичате хляба, а не хлебаря.
Вие обичате водата, а не чешмата.
За любовта не говорете. Аз на себе си говоря това. Около хляба, и хлебарят печели, защото, като направи той хубав хляб, обикнат го. Но той не е цел. Някой банкер иска да ти бъде приятел.
към беседата >>
Любовта е нещо, което трябва да тече, да осмисли живота.
Всички да се радвате, че любовта някой път може да бъде една река. Любовта ти някой път може да бъде чист въздух, може да бъде светлина, може да бъде хляб. Любовта, тя някой път може да бъде живота. Любовта всичко може да бъде. Тя всичко съдържа в себе си.
Любовта е нещо, което трябва да тече, да осмисли живота.
Всички така трябва да разглеждате нещата. И само така може да прогресирате. А пък сегашните ви състояния и възгледите ви ще бъдат наполовина прави и наполовина криви.
към беседата >>
А новата има нещо, което допринася нещо за човека.
Каква е разликата между една нова дреха и една стара дреха? Старата е изтъркана, износена. Има нещо, което липсва.
А новата има нещо, което допринася нещо за човека.
Новата и старата храна могат да се сравнят с прясната храна, и храна, която не е прясна, не е чиста, или с чиста и нечиста вода. Има много, много нови неща, без да имат ценни качества. Може една мисъл да е нова, може една теория да е нова, без да обяснява всичките явления. Или може един закон да е нов, но без да може да разрешава онези спорните въпроси. Можем да кажем, че старото е законът, а новото е любовта, защото любовта е от скоро време в сравнение със закона.
към беседата >>
За любовта не говорете.
Вие казвате: "Ние слушаме Учителя." Да. Винаги слушате Учителя, когато е във ваш интерес, а когато не е във ваш интерес, не слушате. Вие казвате: "Ние много обичаме Учителя." Не говорете така. Вие обичате хляба, а не хлебаря. Вие обичате водата, а не чешмата.
За любовта не говорете.
Аз на себе си говоря това. Около хляба, и хлебарят печели, защото, като направи той хубав хляб, обикнат го. Но той не е цел. Някой банкер иска да ти бъде приятел. Ти се заинтересуваш от парите му, а самият той за тебе е второстепенно нещо.
към беседата >>
Всички така трябва да разглеждате нещата.
Любовта ти някой път може да бъде чист въздух, може да бъде светлина, може да бъде хляб. Любовта, тя някой път може да бъде живота. Любовта всичко може да бъде. Тя всичко съдържа в себе си. Любовта е нещо, което трябва да тече, да осмисли живота.
Всички така трябва да разглеждате нещата.
И само така може да прогресирате. А пък сегашните ви състояния и възгледите ви ще бъдат наполовина прави и наполовина криви.
към беседата >>
Новата и старата храна могат да се сравнят с прясната храна, и храна, която не е прясна, не е чиста, или с чиста и нечиста вода.
Каква е разликата между една нова дреха и една стара дреха? Старата е изтъркана, износена. Има нещо, което липсва. А новата има нещо, което допринася нещо за човека.
Новата и старата храна могат да се сравнят с прясната храна, и храна, която не е прясна, не е чиста, или с чиста и нечиста вода.
Има много, много нови неща, без да имат ценни качества. Може една мисъл да е нова, може една теория да е нова, без да обяснява всичките явления. Или може един закон да е нов, но без да може да разрешава онези спорните въпроси. Можем да кажем, че старото е законът, а новото е любовта, защото любовта е от скоро време в сравнение със закона. Вие имате една мисъл: "Божията любов носи пълния живот." Вие може би сте я изказали петстотин, шестстотин, хиляда пъти, но нито един от вас не е добил този пълния живот.
към беседата >>
Аз на себе си говоря това.
Винаги слушате Учителя, когато е във ваш интерес, а когато не е във ваш интерес, не слушате. Вие казвате: "Ние много обичаме Учителя." Не говорете така. Вие обичате хляба, а не хлебаря. Вие обичате водата, а не чешмата. За любовта не говорете.
Аз на себе си говоря това.
Около хляба, и хлебарят печели, защото, като направи той хубав хляб, обикнат го. Но той не е цел. Някой банкер иска да ти бъде приятел. Ти се заинтересуваш от парите му, а самият той за тебе е второстепенно нещо. Сегашното положение е такова.
към беседата >>
И само така може да прогресирате.
Любовта, тя някой път може да бъде живота. Любовта всичко може да бъде. Тя всичко съдържа в себе си. Любовта е нещо, което трябва да тече, да осмисли живота. Всички така трябва да разглеждате нещата.
И само така може да прогресирате.
А пък сегашните ви състояния и възгледите ви ще бъдат наполовина прави и наполовина криви.
към беседата >>
Има много, много нови неща, без да имат ценни качества.
Каква е разликата между една нова дреха и една стара дреха? Старата е изтъркана, износена. Има нещо, което липсва. А новата има нещо, което допринася нещо за човека. Новата и старата храна могат да се сравнят с прясната храна, и храна, която не е прясна, не е чиста, или с чиста и нечиста вода.
Има много, много нови неща, без да имат ценни качества.
Може една мисъл да е нова, може една теория да е нова, без да обяснява всичките явления. Или може един закон да е нов, но без да може да разрешава онези спорните въпроси. Можем да кажем, че старото е законът, а новото е любовта, защото любовта е от скоро време в сравнение със закона. Вие имате една мисъл: "Божията любов носи пълния живот." Вие може би сте я изказали петстотин, шестстотин, хиляда пъти, но нито един от вас не е добил този пълния живот. Откакто я произнасяте, пълният живот още не идва.
към беседата >>
Около хляба, и хлебарят печели, защото, като направи той хубав хляб, обикнат го.
Вие казвате: "Ние много обичаме Учителя." Не говорете така. Вие обичате хляба, а не хлебаря. Вие обичате водата, а не чешмата. За любовта не говорете. Аз на себе си говоря това.
Около хляба, и хлебарят печели, защото, като направи той хубав хляб, обикнат го.
Но той не е цел. Някой банкер иска да ти бъде приятел. Ти се заинтересуваш от парите му, а самият той за тебе е второстепенно нещо. Сегашното положение е такова. И от това положение трябва да излезем.
към беседата >>
А пък сегашните ви състояния и възгледите ви ще бъдат наполовина прави и наполовина криви.
Любовта всичко може да бъде. Тя всичко съдържа в себе си. Любовта е нещо, което трябва да тече, да осмисли живота. Всички така трябва да разглеждате нещата. И само така може да прогресирате.
А пък сегашните ви състояния и възгледите ви ще бъдат наполовина прави и наполовина криви.
към беседата >>
Може една мисъл да е нова, може една теория да е нова, без да обяснява всичките явления.
Старата е изтъркана, износена. Има нещо, което липсва. А новата има нещо, което допринася нещо за човека. Новата и старата храна могат да се сравнят с прясната храна, и храна, която не е прясна, не е чиста, или с чиста и нечиста вода. Има много, много нови неща, без да имат ценни качества.
Може една мисъл да е нова, може една теория да е нова, без да обяснява всичките явления.
Или може един закон да е нов, но без да може да разрешава онези спорните въпроси. Можем да кажем, че старото е законът, а новото е любовта, защото любовта е от скоро време в сравнение със закона. Вие имате една мисъл: "Божията любов носи пълния живот." Вие може би сте я изказали петстотин, шестстотин, хиляда пъти, но нито един от вас не е добил този пълния живот. Откакто я произнасяте, пълният живот още не идва. Защото можеш да напълниш едно шише, но то е малко.
към беседата >>
Но той не е цел.
Вие обичате хляба, а не хлебаря. Вие обичате водата, а не чешмата. За любовта не говорете. Аз на себе си говоря това. Около хляба, и хлебарят печели, защото, като направи той хубав хляб, обикнат го.
Но той не е цел.
Някой банкер иска да ти бъде приятел. Ти се заинтересуваш от парите му, а самият той за тебе е второстепенно нещо. Сегашното положение е такова. И от това положение трябва да излезем. И Христос слага въпроса малко по-другояче.
към беседата >>
Или може един закон да е нов, но без да може да разрешава онези спорните въпроси.
Има нещо, което липсва. А новата има нещо, което допринася нещо за човека. Новата и старата храна могат да се сравнят с прясната храна, и храна, която не е прясна, не е чиста, или с чиста и нечиста вода. Има много, много нови неща, без да имат ценни качества. Може една мисъл да е нова, може една теория да е нова, без да обяснява всичките явления.
Или може един закон да е нов, но без да може да разрешава онези спорните въпроси.
Можем да кажем, че старото е законът, а новото е любовта, защото любовта е от скоро време в сравнение със закона. Вие имате една мисъл: "Божията любов носи пълния живот." Вие може би сте я изказали петстотин, шестстотин, хиляда пъти, но нито един от вас не е добил този пълния живот. Откакто я произнасяте, пълният живот още не идва. Защото можеш да напълниш едно шише, но то е малко. Малко може да събере шишето.
към беседата >>
Някой банкер иска да ти бъде приятел.
Вие обичате водата, а не чешмата. За любовта не говорете. Аз на себе си говоря това. Около хляба, и хлебарят печели, защото, като направи той хубав хляб, обикнат го. Но той не е цел.
Някой банкер иска да ти бъде приятел.
Ти се заинтересуваш от парите му, а самият той за тебе е второстепенно нещо. Сегашното положение е такова. И от това положение трябва да излезем. И Христос слага въпроса малко по-другояче. Той прави хляб - хлябът и хлебарят са едно и също нещо.
към беседата >>
Можем да кажем, че старото е законът, а новото е любовта, защото любовта е от скоро време в сравнение със закона.
А новата има нещо, което допринася нещо за човека. Новата и старата храна могат да се сравнят с прясната храна, и храна, която не е прясна, не е чиста, или с чиста и нечиста вода. Има много, много нови неща, без да имат ценни качества. Може една мисъл да е нова, може една теория да е нова, без да обяснява всичките явления. Или може един закон да е нов, но без да може да разрешава онези спорните въпроси.
Можем да кажем, че старото е законът, а новото е любовта, защото любовта е от скоро време в сравнение със закона.
Вие имате една мисъл: "Божията любов носи пълния живот." Вие може би сте я изказали петстотин, шестстотин, хиляда пъти, но нито един от вас не е добил този пълния живот. Откакто я произнасяте, пълният живот още не идва. Защото можеш да напълниш едно шише, но то е малко. Малко може да събере шишето. Може шишето да е пълно и да е малко, а може да е шишето пълно и голямо.
към беседата >>
Ти се заинтересуваш от парите му, а самият той за тебе е второстепенно нещо.
За любовта не говорете. Аз на себе си говоря това. Около хляба, и хлебарят печели, защото, като направи той хубав хляб, обикнат го. Но той не е цел. Някой банкер иска да ти бъде приятел.
Ти се заинтересуваш от парите му, а самият той за тебе е второстепенно нещо.
Сегашното положение е такова. И от това положение трябва да излезем. И Христос слага въпроса малко по-другояче. Той прави хляб - хлябът и хлебарят са едно и също нещо. Той казва: "Аз съм живият хляб.
към беседата >>
Вие имате една мисъл: "Божията любов носи пълния живот." Вие може би сте я изказали петстотин, шестстотин, хиляда пъти, но нито един от вас не е добил този пълния живот.
Новата и старата храна могат да се сравнят с прясната храна, и храна, която не е прясна, не е чиста, или с чиста и нечиста вода. Има много, много нови неща, без да имат ценни качества. Може една мисъл да е нова, може една теория да е нова, без да обяснява всичките явления. Или може един закон да е нов, но без да може да разрешава онези спорните въпроси. Можем да кажем, че старото е законът, а новото е любовта, защото любовта е от скоро време в сравнение със закона.
Вие имате една мисъл: "Божията любов носи пълния живот." Вие може би сте я изказали петстотин, шестстотин, хиляда пъти, но нито един от вас не е добил този пълния живот.
Откакто я произнасяте, пълният живот още не идва. Защото можеш да напълниш едно шише, но то е малко. Малко може да събере шишето. Може шишето да е пълно и да е малко, а може да е шишето пълно и голямо.
към беседата >>
Сегашното положение е такова.
Аз на себе си говоря това. Около хляба, и хлебарят печели, защото, като направи той хубав хляб, обикнат го. Но той не е цел. Някой банкер иска да ти бъде приятел. Ти се заинтересуваш от парите му, а самият той за тебе е второстепенно нещо.
Сегашното положение е такова.
И от това положение трябва да излезем. И Христос слага въпроса малко по-другояче. Той прави хляб - хлябът и хлебарят са едно и също нещо. Той казва: "Аз съм живият хляб. Който иска, може да Ме яде."
към беседата >>
Откакто я произнасяте, пълният живот още не идва.
Има много, много нови неща, без да имат ценни качества. Може една мисъл да е нова, може една теория да е нова, без да обяснява всичките явления. Или може един закон да е нов, но без да може да разрешава онези спорните въпроси. Можем да кажем, че старото е законът, а новото е любовта, защото любовта е от скоро време в сравнение със закона. Вие имате една мисъл: "Божията любов носи пълния живот." Вие може би сте я изказали петстотин, шестстотин, хиляда пъти, но нито един от вас не е добил този пълния живот.
Откакто я произнасяте, пълният живот още не идва.
Защото можеш да напълниш едно шише, но то е малко. Малко може да събере шишето. Може шишето да е пълно и да е малко, а може да е шишето пълно и голямо.
към беседата >>
И от това положение трябва да излезем.
Около хляба, и хлебарят печели, защото, като направи той хубав хляб, обикнат го. Но той не е цел. Някой банкер иска да ти бъде приятел. Ти се заинтересуваш от парите му, а самият той за тебе е второстепенно нещо. Сегашното положение е такова.
И от това положение трябва да излезем.
И Христос слага въпроса малко по-другояче. Той прави хляб - хлябът и хлебарят са едно и също нещо. Той казва: "Аз съм живият хляб. Който иска, може да Ме яде."
към беседата >>
Защото можеш да напълниш едно шише, но то е малко.
Може една мисъл да е нова, може една теория да е нова, без да обяснява всичките явления. Или може един закон да е нов, но без да може да разрешава онези спорните въпроси. Можем да кажем, че старото е законът, а новото е любовта, защото любовта е от скоро време в сравнение със закона. Вие имате една мисъл: "Божията любов носи пълния живот." Вие може би сте я изказали петстотин, шестстотин, хиляда пъти, но нито един от вас не е добил този пълния живот. Откакто я произнасяте, пълният живот още не идва.
Защото можеш да напълниш едно шише, но то е малко.
Малко може да събере шишето. Може шишето да е пълно и да е малко, а може да е шишето пълно и голямо.
към беседата >>
И Христос слага въпроса малко по-другояче.
Но той не е цел. Някой банкер иска да ти бъде приятел. Ти се заинтересуваш от парите му, а самият той за тебе е второстепенно нещо. Сегашното положение е такова. И от това положение трябва да излезем.
И Христос слага въпроса малко по-другояче.
Той прави хляб - хлябът и хлебарят са едно и също нещо. Той казва: "Аз съм живият хляб. Който иска, може да Ме яде."
към беседата >>
Малко може да събере шишето.
Или може един закон да е нов, но без да може да разрешава онези спорните въпроси. Можем да кажем, че старото е законът, а новото е любовта, защото любовта е от скоро време в сравнение със закона. Вие имате една мисъл: "Божията любов носи пълния живот." Вие може би сте я изказали петстотин, шестстотин, хиляда пъти, но нито един от вас не е добил този пълния живот. Откакто я произнасяте, пълният живот още не идва. Защото можеш да напълниш едно шише, но то е малко.
Малко може да събере шишето.
Може шишето да е пълно и да е малко, а може да е шишето пълно и голямо.
към беседата >>
Той прави хляб - хлябът и хлебарят са едно и също нещо.
Някой банкер иска да ти бъде приятел. Ти се заинтересуваш от парите му, а самият той за тебе е второстепенно нещо. Сегашното положение е такова. И от това положение трябва да излезем. И Христос слага въпроса малко по-другояче.
Той прави хляб - хлябът и хлебарят са едно и също нещо.
Той казва: "Аз съм живият хляб. Който иска, може да Ме яде."
към беседата >>
Може шишето да е пълно и да е малко, а може да е шишето пълно и голямо.
Можем да кажем, че старото е законът, а новото е любовта, защото любовта е от скоро време в сравнение със закона. Вие имате една мисъл: "Божията любов носи пълния живот." Вие може би сте я изказали петстотин, шестстотин, хиляда пъти, но нито един от вас не е добил този пълния живот. Откакто я произнасяте, пълният живот още не идва. Защото можеш да напълниш едно шише, но то е малко. Малко може да събере шишето.
Може шишето да е пълно и да е малко, а може да е шишето пълно и голямо.
към беседата >>
Той казва: "Аз съм живият хляб.
Ти се заинтересуваш от парите му, а самият той за тебе е второстепенно нещо. Сегашното положение е такова. И от това положение трябва да излезем. И Христос слага въпроса малко по-другояче. Той прави хляб - хлябът и хлебарят са едно и също нещо.
Той казва: "Аз съм живият хляб.
Който иска, може да Ме яде."
към беседата >>
Всички вие имате все атавистични възгледи, липсва ви нещо.
Всички вие имате все атавистични възгледи, липсва ви нещо.
Вие мислите, че онова, което знаете, е право. Онова, което вълкът знае, и то е право. Той мисли, че е право. И онова, което птицата знае, и тя мисли, че е право. Хората каквото знаят, все е право.
към беседата >>
Който иска, може да Ме яде."
Сегашното положение е такова. И от това положение трябва да излезем. И Христос слага въпроса малко по-другояче. Той прави хляб - хлябът и хлебарят са едно и също нещо. Той казва: "Аз съм живият хляб.
Който иска, може да Ме яде."
към беседата >>
Вие мислите, че онова, което знаете, е право.
Всички вие имате все атавистични възгледи, липсва ви нещо.
Вие мислите, че онова, което знаете, е право.
Онова, което вълкът знае, и то е право. Той мисли, че е право. И онова, което птицата знае, и тя мисли, че е право. Хората каквото знаят, все е право. А пък при това "право" все съществува едно криво.
към беседата >>
Вие сега сте от добрите.
Вие сега сте от добрите.
Съдействате да се жертва само хлябът, а не да жертвате себе си. А в бъдеще, като отиде хлябът, и хлебарят отива. Ето какво ще бъде бъдещото добро. Ако идеята за бъдещо добро трябва да бъде следната. От един банкер само един ще отиде да вземе пари на заем, двама души няма да отидат.
към беседата >>
Онова, което вълкът знае, и то е право.
Всички вие имате все атавистични възгледи, липсва ви нещо. Вие мислите, че онова, което знаете, е право.
Онова, което вълкът знае, и то е право.
Той мисли, че е право. И онова, което птицата знае, и тя мисли, че е право. Хората каквото знаят, все е право. А пък при това "право" все съществува едно криво.
към беседата >>
Съдействате да се жертва само хлябът, а не да жертвате себе си.
Вие сега сте от добрите.
Съдействате да се жертва само хлябът, а не да жертвате себе си.
А в бъдеще, като отиде хлябът, и хлебарят отива. Ето какво ще бъде бъдещото добро. Ако идеята за бъдещо добро трябва да бъде следната. От един банкер само един ще отиде да вземе пари на заем, двама души няма да отидат. И като даде банкерът, ще отидеш да му станеш слуга.
към беседата >>
Той мисли, че е право.
Всички вие имате все атавистични възгледи, липсва ви нещо. Вие мислите, че онова, което знаете, е право. Онова, което вълкът знае, и то е право.
Той мисли, че е право.
И онова, което птицата знае, и тя мисли, че е право. Хората каквото знаят, все е право. А пък при това "право" все съществува едно криво.
към беседата >>
А в бъдеще, като отиде хлябът, и хлебарят отива.
Вие сега сте от добрите. Съдействате да се жертва само хлябът, а не да жертвате себе си.
А в бъдеще, като отиде хлябът, и хлебарят отива.
Ето какво ще бъде бъдещото добро. Ако идеята за бъдещо добро трябва да бъде следната. От един банкер само един ще отиде да вземе пари на заем, двама души няма да отидат. И като даде банкерът, ще отидеш да му станеш слуга. Такива ще бъдат бъдещите банкери.
към беседата >>
И онова, което птицата знае, и тя мисли, че е право.
Всички вие имате все атавистични възгледи, липсва ви нещо. Вие мислите, че онова, което знаете, е право. Онова, което вълкът знае, и то е право. Той мисли, че е право.
И онова, което птицата знае, и тя мисли, че е право.
Хората каквото знаят, все е право. А пък при това "право" все съществува едно криво.
към беседата >>
Ето какво ще бъде бъдещото добро.
Вие сега сте от добрите. Съдействате да се жертва само хлябът, а не да жертвате себе си. А в бъдеще, като отиде хлябът, и хлебарят отива.
Ето какво ще бъде бъдещото добро.
Ако идеята за бъдещо добро трябва да бъде следната. От един банкер само един ще отиде да вземе пари на заем, двама души няма да отидат. И като даде банкерът, ще отидеш да му станеш слуга. Такива ще бъдат бъдещите банкери. Всичко ще дадеш, но щом всичко вземеш и нищо не дадеш, ти си вече в един крив път.
към беседата >>
Хората каквото знаят, все е право.
Всички вие имате все атавистични възгледи, липсва ви нещо. Вие мислите, че онова, което знаете, е право. Онова, което вълкът знае, и то е право. Той мисли, че е право. И онова, което птицата знае, и тя мисли, че е право.
Хората каквото знаят, все е право.
А пък при това "право" все съществува едно криво.
към беседата >>
Ако идеята за бъдещо добро трябва да бъде следната.
Вие сега сте от добрите. Съдействате да се жертва само хлябът, а не да жертвате себе си. А в бъдеще, като отиде хлябът, и хлебарят отива. Ето какво ще бъде бъдещото добро.
Ако идеята за бъдещо добро трябва да бъде следната.
От един банкер само един ще отиде да вземе пари на заем, двама души няма да отидат. И като даде банкерът, ще отидеш да му станеш слуга. Такива ще бъдат бъдещите банкери. Всичко ще дадеш, но щом всичко вземеш и нищо не дадеш, ти си вече в един крив път. Това е дяволът.
към беседата >>
А пък при това "право" все съществува едно криво.
Вие мислите, че онова, което знаете, е право. Онова, което вълкът знае, и то е право. Той мисли, че е право. И онова, което птицата знае, и тя мисли, че е право. Хората каквото знаят, все е право.
А пък при това "право" все съществува едно криво.
към беседата >>
От един банкер само един ще отиде да вземе пари на заем, двама души няма да отидат.
Вие сега сте от добрите. Съдействате да се жертва само хлябът, а не да жертвате себе си. А в бъдеще, като отиде хлябът, и хлебарят отива. Ето какво ще бъде бъдещото добро. Ако идеята за бъдещо добро трябва да бъде следната.
От един банкер само един ще отиде да вземе пари на заем, двама души няма да отидат.
И като даде банкерът, ще отидеш да му станеш слуга. Такива ще бъдат бъдещите банкери. Всичко ще дадеш, но щом всичко вземеш и нищо не дадеш, ти си вече в един крив път. Това е дяволът. Какво е дявол?
към беседата >>
Каква е разликата между кръговете, между 1 и 2?
Каква е разликата между кръговете, между 1 и 2?
Някой може да каже, че това е орбитата на някоя планета. По какво се отличават орбитите на вътрешните и на външните планети? Външните орбити са по-големи. Следователно планетите, които пътуват по тях, взима им по-дълго време, за да обиколят около слънцето, а пък на вътрешните орбити им взима по-малко време да обиколят около слънцето. Но не само това.
към беседата >>
И като даде банкерът, ще отидеш да му станеш слуга.
Съдействате да се жертва само хлябът, а не да жертвате себе си. А в бъдеще, като отиде хлябът, и хлебарят отива. Ето какво ще бъде бъдещото добро. Ако идеята за бъдещо добро трябва да бъде следната. От един банкер само един ще отиде да вземе пари на заем, двама души няма да отидат.
И като даде банкерът, ще отидеш да му станеш слуга.
Такива ще бъдат бъдещите банкери. Всичко ще дадеш, но щом всичко вземеш и нищо не дадеш, ти си вече в един крив път. Това е дяволът. Какво е дявол? Който е взел назаем и като е взел, друго говори и никому не слугува.
към беседата >>
Някой може да каже, че това е орбитата на някоя планета.
Каква е разликата между кръговете, между 1 и 2?
Някой може да каже, че това е орбитата на някоя планета.
По какво се отличават орбитите на вътрешните и на външните планети? Външните орбити са по-големи. Следователно планетите, които пътуват по тях, взима им по-дълго време, за да обиколят около слънцето, а пък на вътрешните орбити им взима по-малко време да обиколят около слънцето. Но не само това. Кои планети имат по-добри условия, външните или вътрешните?
към беседата >>
Такива ще бъдат бъдещите банкери.
А в бъдеще, като отиде хлябът, и хлебарят отива. Ето какво ще бъде бъдещото добро. Ако идеята за бъдещо добро трябва да бъде следната. От един банкер само един ще отиде да вземе пари на заем, двама души няма да отидат. И като даде банкерът, ще отидеш да му станеш слуга.
Такива ще бъдат бъдещите банкери.
Всичко ще дадеш, но щом всичко вземеш и нищо не дадеш, ти си вече в един крив път. Това е дяволът. Какво е дявол? Който е взел назаем и като е взел, друго говори и никому не слугува. Човек, който взема и който иска хората да му слугуват, той върви по левия път.
към беседата >>
По какво се отличават орбитите на вътрешните и на външните планети?
Каква е разликата между кръговете, между 1 и 2? Някой може да каже, че това е орбитата на някоя планета.
По какво се отличават орбитите на вътрешните и на външните планети?
Външните орбити са по-големи. Следователно планетите, които пътуват по тях, взима им по-дълго време, за да обиколят около слънцето, а пък на вътрешните орбити им взима по-малко време да обиколят около слънцето. Но не само това. Кои планети имат по-добри условия, външните или вътрешните? Вътрешните имат по-добри условия, външните имат по-лоши условия.
към беседата >>
Всичко ще дадеш, но щом всичко вземеш и нищо не дадеш, ти си вече в един крив път.
Ето какво ще бъде бъдещото добро. Ако идеята за бъдещо добро трябва да бъде следната. От един банкер само един ще отиде да вземе пари на заем, двама души няма да отидат. И като даде банкерът, ще отидеш да му станеш слуга. Такива ще бъдат бъдещите банкери.
Всичко ще дадеш, но щом всичко вземеш и нищо не дадеш, ти си вече в един крив път.
Това е дяволът. Какво е дявол? Който е взел назаем и като е взел, друго говори и никому не слугува. Човек, който взема и който иска хората да му слугуват, той върви по левия път. Човек, който дава и слугува на другите хора, той върви по Божествения път.
към беседата >>
Външните орбити са по-големи.
Каква е разликата между кръговете, между 1 и 2? Някой може да каже, че това е орбитата на някоя планета. По какво се отличават орбитите на вътрешните и на външните планети?
Външните орбити са по-големи.
Следователно планетите, които пътуват по тях, взима им по-дълго време, за да обиколят около слънцето, а пък на вътрешните орбити им взима по-малко време да обиколят около слънцето. Но не само това. Кои планети имат по-добри условия, външните или вътрешните? Вътрешните имат по-добри условия, външните имат по-лоши условия.
към беседата >>
Това е дяволът.
Ако идеята за бъдещо добро трябва да бъде следната. От един банкер само един ще отиде да вземе пари на заем, двама души няма да отидат. И като даде банкерът, ще отидеш да му станеш слуга. Такива ще бъдат бъдещите банкери. Всичко ще дадеш, но щом всичко вземеш и нищо не дадеш, ти си вече в един крив път.
Това е дяволът.
Какво е дявол? Който е взел назаем и като е взел, друго говори и никому не слугува. Човек, който взема и който иска хората да му слугуват, той върви по левия път. Човек, който дава и слугува на другите хора, той върви по Божествения път. И Христос казва: "Син человечески не дойде да Му послужат, но дойде да даде живота Си и да послужи."
към беседата >>
Следователно планетите, които пътуват по тях, взима им по-дълго време, за да обиколят около слънцето, а пък на вътрешните орбити им взима по-малко време да обиколят около слънцето.
Каква е разликата между кръговете, между 1 и 2? Някой може да каже, че това е орбитата на някоя планета. По какво се отличават орбитите на вътрешните и на външните планети? Външните орбити са по-големи.
Следователно планетите, които пътуват по тях, взима им по-дълго време, за да обиколят около слънцето, а пък на вътрешните орбити им взима по-малко време да обиколят около слънцето.
Но не само това. Кои планети имат по-добри условия, външните или вътрешните? Вътрешните имат по-добри условия, външните имат по-лоши условия.
към беседата >>
Какво е дявол?
От един банкер само един ще отиде да вземе пари на заем, двама души няма да отидат. И като даде банкерът, ще отидеш да му станеш слуга. Такива ще бъдат бъдещите банкери. Всичко ще дадеш, но щом всичко вземеш и нищо не дадеш, ти си вече в един крив път. Това е дяволът.
Какво е дявол?
Който е взел назаем и като е взел, друго говори и никому не слугува. Човек, който взема и който иска хората да му слугуват, той върви по левия път. Човек, който дава и слугува на другите хора, той върви по Божествения път. И Христос казва: "Син человечески не дойде да Му послужат, но дойде да даде живота Си и да послужи."
към беседата >>
Но не само това.
Каква е разликата между кръговете, между 1 и 2? Някой може да каже, че това е орбитата на някоя планета. По какво се отличават орбитите на вътрешните и на външните планети? Външните орбити са по-големи. Следователно планетите, които пътуват по тях, взима им по-дълго време, за да обиколят около слънцето, а пък на вътрешните орбити им взима по-малко време да обиколят около слънцето.
Но не само това.
Кои планети имат по-добри условия, външните или вътрешните? Вътрешните имат по-добри условия, външните имат по-лоши условия.
към беседата >>
Който е взел назаем и като е взел, друго говори и никому не слугува.
И като даде банкерът, ще отидеш да му станеш слуга. Такива ще бъдат бъдещите банкери. Всичко ще дадеш, но щом всичко вземеш и нищо не дадеш, ти си вече в един крив път. Това е дяволът. Какво е дявол?
Който е взел назаем и като е взел, друго говори и никому не слугува.
Човек, който взема и който иска хората да му слугуват, той върви по левия път. Човек, който дава и слугува на другите хора, той върви по Божествения път. И Христос казва: "Син человечески не дойде да Му послужат, но дойде да даде живота Си и да послужи."
към беседата >>
Кои планети имат по-добри условия, външните или вътрешните?
Някой може да каже, че това е орбитата на някоя планета. По какво се отличават орбитите на вътрешните и на външните планети? Външните орбити са по-големи. Следователно планетите, които пътуват по тях, взима им по-дълго време, за да обиколят около слънцето, а пък на вътрешните орбити им взима по-малко време да обиколят около слънцето. Но не само това.
Кои планети имат по-добри условия, външните или вътрешните?
Вътрешните имат по-добри условия, външните имат по-лоши условия.
към беседата >>
Човек, който взема и който иска хората да му слугуват, той върви по левия път.
Такива ще бъдат бъдещите банкери. Всичко ще дадеш, но щом всичко вземеш и нищо не дадеш, ти си вече в един крив път. Това е дяволът. Какво е дявол? Който е взел назаем и като е взел, друго говори и никому не слугува.
Човек, който взема и който иска хората да му слугуват, той върви по левия път.
Човек, който дава и слугува на другите хора, той върви по Божествения път. И Христос казва: "Син человечески не дойде да Му послужат, но дойде да даде живота Си и да послужи."
към беседата >>
Вътрешните имат по-добри условия, външните имат по-лоши условия.
По какво се отличават орбитите на вътрешните и на външните планети? Външните орбити са по-големи. Следователно планетите, които пътуват по тях, взима им по-дълго време, за да обиколят около слънцето, а пък на вътрешните орбити им взима по-малко време да обиколят около слънцето. Но не само това. Кои планети имат по-добри условия, външните или вътрешните?
Вътрешните имат по-добри условия, външните имат по-лоши условия.
към беседата >>
Човек, който дава и слугува на другите хора, той върви по Божествения път.
Всичко ще дадеш, но щом всичко вземеш и нищо не дадеш, ти си вече в един крив път. Това е дяволът. Какво е дявол? Който е взел назаем и като е взел, друго говори и никому не слугува. Човек, който взема и който иска хората да му слугуват, той върви по левия път.
Човек, който дава и слугува на другите хора, той върви по Божествения път.
И Христос казва: "Син человечески не дойде да Му послужат, но дойде да даде живота Си и да послужи."
към беседата >>
Говорим за външен и вътрешен живот.
Говорим за външен и вътрешен живот.
Човек си има един вътрешен живот. Някой път ние смесваме вътрешния живот с Божествения живот. Вътрешното разбиране е винаги ограничено. Човек мисли, че много знае. Например мнозина от вас, които не са завършили университет, като ме слушате, мислите, че много зная.
към беседата >>
И Христос казва: "Син человечески не дойде да Му послужат, но дойде да даде живота Си и да послужи."
Това е дяволът. Какво е дявол? Който е взел назаем и като е взел, друго говори и никому не слугува. Човек, който взема и който иска хората да му слугуват, той върви по левия път. Човек, който дава и слугува на другите хора, той върви по Божествения път.
И Христос казва: "Син человечески не дойде да Му послужат, но дойде да даде живота Си и да послужи."
към беседата >>
Човек си има един вътрешен живот.
Говорим за външен и вътрешен живот.
Човек си има един вътрешен живот.
Някой път ние смесваме вътрешния живот с Божествения живот. Вътрешното разбиране е винаги ограничено. Човек мисли, че много знае. Например мнозина от вас, които не са завършили университет, като ме слушате, мислите, че много зная. Вие казвате: "Какво съм чул." Но какво сте чули, това не е знание.
към беседата >>
Сега ние казваме, че сме християни.
Сега ние казваме, че сме християни.
Някой казва, че Духът му говори. Казвате на някого: "Защо не ми помогнеш? " Той казва: "Не ми казва Духът да му помогна." Казвам му: "Много духове има в тебе." А Божественият Дух, Той не действа така. Където Духът е слязъл, там има разцъфтяване и възприемане на светлината, и пробуждане на съзнанието. Не че сега слиза.
към беседата >>
Някой път ние смесваме вътрешния живот с Божествения живот.
Говорим за външен и вътрешен живот. Човек си има един вътрешен живот.
Някой път ние смесваме вътрешния живот с Божествения живот.
Вътрешното разбиране е винаги ограничено. Човек мисли, че много знае. Например мнозина от вас, които не са завършили университет, като ме слушате, мислите, че много зная. Вие казвате: "Какво съм чул." Но какво сте чули, това не е знание. Нима, като чуете един концерт, вие сте музикант?
към беседата >>
Някой казва, че Духът му говори.
Сега ние казваме, че сме християни.
Някой казва, че Духът му говори.
Казвате на някого: "Защо не ми помогнеш? " Той казва: "Не ми казва Духът да му помогна." Казвам му: "Много духове има в тебе." А Божественият Дух, Той не действа така. Където Духът е слязъл, там има разцъфтяване и възприемане на светлината, и пробуждане на съзнанието. Не че сега слиза. Как ще разберете, че преди създаването на света Духът Божи се е носел на повърхността на земята?
към беседата >>
Вътрешното разбиране е винаги ограничено.
Говорим за външен и вътрешен живот. Човек си има един вътрешен живот. Някой път ние смесваме вътрешния живот с Божествения живот.
Вътрешното разбиране е винаги ограничено.
Човек мисли, че много знае. Например мнозина от вас, които не са завършили университет, като ме слушате, мислите, че много зная. Вие казвате: "Какво съм чул." Но какво сте чули, това не е знание. Нима, като чуете един концерт, вие сте музикант? Вие, като сте чули пеене, ни най-малко не може да пеете.
към беседата >>
Казвате на някого: "Защо не ми помогнеш?
Сега ние казваме, че сме християни. Някой казва, че Духът му говори.
Казвате на някого: "Защо не ми помогнеш?
" Той казва: "Не ми казва Духът да му помогна." Казвам му: "Много духове има в тебе." А Божественият Дух, Той не действа така. Където Духът е слязъл, там има разцъфтяване и възприемане на светлината, и пробуждане на съзнанието. Не че сега слиза. Как ще разберете, че преди създаването на света Духът Божи се е носел на повърхността на земята? Духът всякога е бил, всякога е хлопал на сърцето ти.
към беседата >>
Човек мисли, че много знае.
Говорим за външен и вътрешен живот. Човек си има един вътрешен живот. Някой път ние смесваме вътрешния живот с Божествения живот. Вътрешното разбиране е винаги ограничено.
Човек мисли, че много знае.
Например мнозина от вас, които не са завършили университет, като ме слушате, мислите, че много зная. Вие казвате: "Какво съм чул." Но какво сте чули, това не е знание. Нима, като чуете един концерт, вие сте музикант? Вие, като сте чули пеене, ни най-малко не може да пеете. Казвам ви: "Я изпейте това, което чухте." После казваш: "Отлична беше беседата, но не я помня." Или казваш: "Дойде ми вдъхновителна мисъл, но не мога да си я припомня." Или казваш: "Духът ми каза нещо, но не мога да го изразя."
към беседата >>
" Той казва: "Не ми казва Духът да му помогна." Казвам му: "Много духове има в тебе." А Божественият Дух, Той не действа така.
Сега ние казваме, че сме християни. Някой казва, че Духът му говори. Казвате на някого: "Защо не ми помогнеш?
" Той казва: "Не ми казва Духът да му помогна." Казвам му: "Много духове има в тебе." А Божественият Дух, Той не действа така.
Където Духът е слязъл, там има разцъфтяване и възприемане на светлината, и пробуждане на съзнанието. Не че сега слиза. Как ще разберете, че преди създаването на света Духът Божи се е носел на повърхността на земята? Духът всякога е бил, всякога е хлопал на сърцето ти. Ти едва си чул и още не разбираш езика Му.
към беседата >>
Например мнозина от вас, които не са завършили университет, като ме слушате, мислите, че много зная.
Говорим за външен и вътрешен живот. Човек си има един вътрешен живот. Някой път ние смесваме вътрешния живот с Божествения живот. Вътрешното разбиране е винаги ограничено. Човек мисли, че много знае.
Например мнозина от вас, които не са завършили университет, като ме слушате, мислите, че много зная.
Вие казвате: "Какво съм чул." Но какво сте чули, това не е знание. Нима, като чуете един концерт, вие сте музикант? Вие, като сте чули пеене, ни най-малко не може да пеете. Казвам ви: "Я изпейте това, което чухте." После казваш: "Отлична беше беседата, но не я помня." Или казваш: "Дойде ми вдъхновителна мисъл, но не мога да си я припомня." Или казваш: "Духът ми каза нещо, но не мога да го изразя."
към беседата >>
Където Духът е слязъл, там има разцъфтяване и възприемане на светлината, и пробуждане на съзнанието.
Сега ние казваме, че сме християни. Някой казва, че Духът му говори. Казвате на някого: "Защо не ми помогнеш? " Той казва: "Не ми казва Духът да му помогна." Казвам му: "Много духове има в тебе." А Божественият Дух, Той не действа така.
Където Духът е слязъл, там има разцъфтяване и възприемане на светлината, и пробуждане на съзнанието.
Не че сега слиза. Как ще разберете, че преди създаването на света Духът Божи се е носел на повърхността на земята? Духът всякога е бил, всякога е хлопал на сърцето ти. Ти едва си чул и още не разбираш езика Му. Говорят ти това или онова, и ти казваш: "Това е Духът." Казвам, това са нашите неразбрани работи.
към беседата >>
Вие казвате: "Какво съм чул." Но какво сте чули, това не е знание.
Човек си има един вътрешен живот. Някой път ние смесваме вътрешния живот с Божествения живот. Вътрешното разбиране е винаги ограничено. Човек мисли, че много знае. Например мнозина от вас, които не са завършили университет, като ме слушате, мислите, че много зная.
Вие казвате: "Какво съм чул." Но какво сте чули, това не е знание.
Нима, като чуете един концерт, вие сте музикант? Вие, като сте чули пеене, ни най-малко не може да пеете. Казвам ви: "Я изпейте това, което чухте." После казваш: "Отлична беше беседата, но не я помня." Или казваш: "Дойде ми вдъхновителна мисъл, но не мога да си я припомня." Или казваш: "Духът ми каза нещо, но не мога да го изразя."
към беседата >>
Не че сега слиза.
Сега ние казваме, че сме християни. Някой казва, че Духът му говори. Казвате на някого: "Защо не ми помогнеш? " Той казва: "Не ми казва Духът да му помогна." Казвам му: "Много духове има в тебе." А Божественият Дух, Той не действа така. Където Духът е слязъл, там има разцъфтяване и възприемане на светлината, и пробуждане на съзнанието.
Не че сега слиза.
Как ще разберете, че преди създаването на света Духът Божи се е носел на повърхността на земята? Духът всякога е бил, всякога е хлопал на сърцето ти. Ти едва си чул и още не разбираш езика Му. Говорят ти това или онова, и ти казваш: "Това е Духът." Казвам, това са нашите неразбрани работи. Числото 10 за кого е?
към беседата >>
Нима, като чуете един концерт, вие сте музикант?
Някой път ние смесваме вътрешния живот с Божествения живот. Вътрешното разбиране е винаги ограничено. Човек мисли, че много знае. Например мнозина от вас, които не са завършили университет, като ме слушате, мислите, че много зная. Вие казвате: "Какво съм чул." Но какво сте чули, това не е знание.
Нима, като чуете един концерт, вие сте музикант?
Вие, като сте чули пеене, ни най-малко не може да пеете. Казвам ви: "Я изпейте това, което чухте." После казваш: "Отлична беше беседата, но не я помня." Или казваш: "Дойде ми вдъхновителна мисъл, но не мога да си я припомня." Или казваш: "Духът ми каза нещо, но не мога да го изразя."
към беседата >>
Как ще разберете, че преди създаването на света Духът Божи се е носел на повърхността на земята?
Някой казва, че Духът му говори. Казвате на някого: "Защо не ми помогнеш? " Той казва: "Не ми казва Духът да му помогна." Казвам му: "Много духове има в тебе." А Божественият Дух, Той не действа така. Където Духът е слязъл, там има разцъфтяване и възприемане на светлината, и пробуждане на съзнанието. Не че сега слиза.
Как ще разберете, че преди създаването на света Духът Божи се е носел на повърхността на земята?
Духът всякога е бил, всякога е хлопал на сърцето ти. Ти едва си чул и още не разбираш езика Му. Говорят ти това или онова, и ти казваш: "Това е Духът." Казвам, това са нашите неразбрани работи. Числото 10 за кого е? 100 за кого е, 1000 за кого е.
към беседата >>
Вие, като сте чули пеене, ни най-малко не може да пеете.
Вътрешното разбиране е винаги ограничено. Човек мисли, че много знае. Например мнозина от вас, които не са завършили университет, като ме слушате, мислите, че много зная. Вие казвате: "Какво съм чул." Но какво сте чули, това не е знание. Нима, като чуете един концерт, вие сте музикант?
Вие, като сте чули пеене, ни най-малко не може да пеете.
Казвам ви: "Я изпейте това, което чухте." После казваш: "Отлична беше беседата, но не я помня." Или казваш: "Дойде ми вдъхновителна мисъл, но не мога да си я припомня." Или казваш: "Духът ми каза нещо, но не мога да го изразя."
към беседата >>
Духът всякога е бил, всякога е хлопал на сърцето ти.
Казвате на някого: "Защо не ми помогнеш? " Той казва: "Не ми казва Духът да му помогна." Казвам му: "Много духове има в тебе." А Божественият Дух, Той не действа така. Където Духът е слязъл, там има разцъфтяване и възприемане на светлината, и пробуждане на съзнанието. Не че сега слиза. Как ще разберете, че преди създаването на света Духът Божи се е носел на повърхността на земята?
Духът всякога е бил, всякога е хлопал на сърцето ти.
Ти едва си чул и още не разбираш езика Му. Говорят ти това или онова, и ти казваш: "Това е Духът." Казвам, това са нашите неразбрани работи. Числото 10 за кого е? 100 за кого е, 1000 за кого е. 10 000 за кого е и така нататък.
към беседата >>
Казвам ви: "Я изпейте това, което чухте." После казваш: "Отлична беше беседата, но не я помня." Или казваш: "Дойде ми вдъхновителна мисъл, но не мога да си я припомня." Или казваш: "Духът ми каза нещо, но не мога да го изразя."
Човек мисли, че много знае. Например мнозина от вас, които не са завършили университет, като ме слушате, мислите, че много зная. Вие казвате: "Какво съм чул." Но какво сте чули, това не е знание. Нима, като чуете един концерт, вие сте музикант? Вие, като сте чули пеене, ни най-малко не може да пеете.
Казвам ви: "Я изпейте това, което чухте." После казваш: "Отлична беше беседата, но не я помня." Или казваш: "Дойде ми вдъхновителна мисъл, но не мога да си я припомня." Или казваш: "Духът ми каза нещо, но не мога да го изразя."
към беседата >>
Ти едва си чул и още не разбираш езика Му.
" Той казва: "Не ми казва Духът да му помогна." Казвам му: "Много духове има в тебе." А Божественият Дух, Той не действа така. Където Духът е слязъл, там има разцъфтяване и възприемане на светлината, и пробуждане на съзнанието. Не че сега слиза. Как ще разберете, че преди създаването на света Духът Божи се е носел на повърхността на земята? Духът всякога е бил, всякога е хлопал на сърцето ти.
Ти едва си чул и още не разбираш езика Му.
Говорят ти това или онова, и ти казваш: "Това е Духът." Казвам, това са нашите неразбрани работи. Числото 10 за кого е? 100 за кого е, 1000 за кого е. 10 000 за кого е и така нататък. Дойде ли до онези големите числа, за кого са те?
към беседата >>
Сега всичките тези неща са верни.
Сега всичките тези неща са верни.
В какво отношение са верни? За кого? За онзи, който ни разправя сега. Той си има една идея, че много е чул. Той си има един мащаб, с който мери нещата.
към беседата >>
Говорят ти това или онова, и ти казваш: "Това е Духът." Казвам, това са нашите неразбрани работи.
Където Духът е слязъл, там има разцъфтяване и възприемане на светлината, и пробуждане на съзнанието. Не че сега слиза. Как ще разберете, че преди създаването на света Духът Божи се е носел на повърхността на земята? Духът всякога е бил, всякога е хлопал на сърцето ти. Ти едва си чул и още не разбираш езика Му.
Говорят ти това или онова, и ти казваш: "Това е Духът." Казвам, това са нашите неразбрани работи.
Числото 10 за кого е? 100 за кого е, 1000 за кого е. 10 000 за кого е и така нататък. Дойде ли до онези големите числа, за кого са те? За напредналите същества.
към беседата >>
В какво отношение са верни?
Сега всичките тези неща са верни.
В какво отношение са верни?
За кого? За онзи, който ни разправя сега. Той си има една идея, че много е чул. Той си има един мащаб, с който мери нещата. Казвам, как се приближаваме към онази практическа страна?
към беседата >>
Числото 10 за кого е?
Не че сега слиза. Как ще разберете, че преди създаването на света Духът Божи се е носел на повърхността на земята? Духът всякога е бил, всякога е хлопал на сърцето ти. Ти едва си чул и още не разбираш езика Му. Говорят ти това или онова, и ти казваш: "Това е Духът." Казвам, това са нашите неразбрани работи.
Числото 10 за кого е?
100 за кого е, 1000 за кого е. 10 000 за кого е и така нататък. Дойде ли до онези големите числа, за кого са те? За напредналите същества. Дадат ви десет лева, и вие сте недоволни от десетте лева.
към беседата >>
За кого?
Сега всичките тези неща са верни. В какво отношение са верни?
За кого?
За онзи, който ни разправя сега. Той си има една идея, че много е чул. Той си има един мащаб, с който мери нещата. Казвам, как се приближаваме към онази практическа страна? Ако ние живеем в една голяма къща, на която кръгът е голям, друга къща, на която кръгът е малък, коя къща е за предпочитане?
към беседата >>
100 за кого е, 1000 за кого е.
Как ще разберете, че преди създаването на света Духът Божи се е носел на повърхността на земята? Духът всякога е бил, всякога е хлопал на сърцето ти. Ти едва си чул и още не разбираш езика Му. Говорят ти това или онова, и ти казваш: "Това е Духът." Казвам, това са нашите неразбрани работи. Числото 10 за кого е?
100 за кого е, 1000 за кого е.
10 000 за кого е и така нататък. Дойде ли до онези големите числа, за кого са те? За напредналите същества. Дадат ви десет лева, и вие сте недоволни от десетте лева. Числото 10 създаде всичките тайни на битието.
към беседата >>
За онзи, който ни разправя сега.
Сега всичките тези неща са верни. В какво отношение са верни? За кого?
За онзи, който ни разправя сега.
Той си има една идея, че много е чул. Той си има един мащаб, с който мери нещата. Казвам, как се приближаваме към онази практическа страна? Ако ние живеем в една голяма къща, на която кръгът е голям, друга къща, на която кръгът е малък, коя къща е за предпочитане? Новото знание или малкото знание?
към беседата >>
10 000 за кого е и така нататък.
Духът всякога е бил, всякога е хлопал на сърцето ти. Ти едва си чул и още не разбираш езика Му. Говорят ти това или онова, и ти казваш: "Това е Духът." Казвам, това са нашите неразбрани работи. Числото 10 за кого е? 100 за кого е, 1000 за кого е.
10 000 за кого е и така нататък.
Дойде ли до онези големите числа, за кого са те? За напредналите същества. Дадат ви десет лева, и вие сте недоволни от десетте лева. Числото 10 създаде всичките тайни на битието. И ако аз съм на вашето място, ще мисля какво мога да направя с десетте лева.
към беседата >>
Той си има една идея, че много е чул.
Сега всичките тези неща са верни. В какво отношение са верни? За кого? За онзи, който ни разправя сега.
Той си има една идея, че много е чул.
Той си има един мащаб, с който мери нещата. Казвам, как се приближаваме към онази практическа страна? Ако ние живеем в една голяма къща, на която кръгът е голям, друга къща, на която кръгът е малък, коя къща е за предпочитане? Новото знание или малкото знание? Сега трябва да разбирате.
към беседата >>
Дойде ли до онези големите числа, за кого са те?
Ти едва си чул и още не разбираш езика Му. Говорят ти това или онова, и ти казваш: "Това е Духът." Казвам, това са нашите неразбрани работи. Числото 10 за кого е? 100 за кого е, 1000 за кого е. 10 000 за кого е и така нататък.
Дойде ли до онези големите числа, за кого са те?
За напредналите същества. Дадат ви десет лева, и вие сте недоволни от десетте лева. Числото 10 създаде всичките тайни на битието. И ако аз съм на вашето място, ще мисля какво мога да направя с десетте лева. Ще си купя едно Евангелие и като го прочета, ще извадя всичкото богатство от Евангелието, и след пет-шест години от тези десетте лева ще изкарам голям капитал.
към беседата >>
Той си има един мащаб, с който мери нещата.
Сега всичките тези неща са верни. В какво отношение са верни? За кого? За онзи, който ни разправя сега. Той си има една идея, че много е чул.
Той си има един мащаб, с който мери нещата.
Казвам, как се приближаваме към онази практическа страна? Ако ние живеем в една голяма къща, на която кръгът е голям, друга къща, на която кръгът е малък, коя къща е за предпочитане? Новото знание или малкото знание? Сега трябва да разбирате. Има много знание външно и вътрешно.
към беседата >>
За напредналите същества.
Говорят ти това или онова, и ти казваш: "Това е Духът." Казвам, това са нашите неразбрани работи. Числото 10 за кого е? 100 за кого е, 1000 за кого е. 10 000 за кого е и така нататък. Дойде ли до онези големите числа, за кого са те?
За напредналите същества.
Дадат ви десет лева, и вие сте недоволни от десетте лева. Числото 10 създаде всичките тайни на битието. И ако аз съм на вашето място, ще мисля какво мога да направя с десетте лева. Ще си купя едно Евангелие и като го прочета, ще извадя всичкото богатство от Евангелието, и след пет-шест години от тези десетте лева ще изкарам голям капитал. Една нива нова ще купя за десет лева, много неща не мога да купя за десет лева.
към беседата >>
Казвам, как се приближаваме към онази практическа страна?
В какво отношение са верни? За кого? За онзи, който ни разправя сега. Той си има една идея, че много е чул. Той си има един мащаб, с който мери нещата.
Казвам, как се приближаваме към онази практическа страна?
Ако ние живеем в една голяма къща, на която кръгът е голям, друга къща, на която кръгът е малък, коя къща е за предпочитане? Новото знание или малкото знание? Сега трябва да разбирате. Има много знание външно и вътрешно. Вие може да изучавате една сфера отвътре, и може да изучавате и отвън.
към беседата >>
Дадат ви десет лева, и вие сте недоволни от десетте лева.
Числото 10 за кого е? 100 за кого е, 1000 за кого е. 10 000 за кого е и така нататък. Дойде ли до онези големите числа, за кого са те? За напредналите същества.
Дадат ви десет лева, и вие сте недоволни от десетте лева.
Числото 10 създаде всичките тайни на битието. И ако аз съм на вашето място, ще мисля какво мога да направя с десетте лева. Ще си купя едно Евангелие и като го прочета, ще извадя всичкото богатство от Евангелието, и след пет-шест години от тези десетте лева ще изкарам голям капитал. Една нива нова ще купя за десет лева, много неща не мога да купя за десет лева.
към беседата >>
Ако ние живеем в една голяма къща, на която кръгът е голям, друга къща, на която кръгът е малък, коя къща е за предпочитане?
За кого? За онзи, който ни разправя сега. Той си има една идея, че много е чул. Той си има един мащаб, с който мери нещата. Казвам, как се приближаваме към онази практическа страна?
Ако ние живеем в една голяма къща, на която кръгът е голям, друга къща, на която кръгът е малък, коя къща е за предпочитане?
Новото знание или малкото знание? Сега трябва да разбирате. Има много знание външно и вътрешно. Вие може да изучавате една сфера отвътре, и може да изучавате и отвън. Това са две страни.
към беседата >>
Числото 10 създаде всичките тайни на битието.
100 за кого е, 1000 за кого е. 10 000 за кого е и така нататък. Дойде ли до онези големите числа, за кого са те? За напредналите същества. Дадат ви десет лева, и вие сте недоволни от десетте лева.
Числото 10 създаде всичките тайни на битието.
И ако аз съм на вашето място, ще мисля какво мога да направя с десетте лева. Ще си купя едно Евангелие и като го прочета, ще извадя всичкото богатство от Евангелието, и след пет-шест години от тези десетте лева ще изкарам голям капитал. Една нива нова ще купя за десет лева, много неща не мога да купя за десет лева.
към беседата >>
Новото знание или малкото знание?
За онзи, който ни разправя сега. Той си има една идея, че много е чул. Той си има един мащаб, с който мери нещата. Казвам, как се приближаваме към онази практическа страна? Ако ние живеем в една голяма къща, на която кръгът е голям, друга къща, на която кръгът е малък, коя къща е за предпочитане?
Новото знание или малкото знание?
Сега трябва да разбирате. Има много знание външно и вътрешно. Вие може да изучавате една сфера отвътре, и може да изучавате и отвън. Това са две страни. Един човек има тяло, това е физическа страна.
към беседата >>
И ако аз съм на вашето място, ще мисля какво мога да направя с десетте лева.
10 000 за кого е и така нататък. Дойде ли до онези големите числа, за кого са те? За напредналите същества. Дадат ви десет лева, и вие сте недоволни от десетте лева. Числото 10 създаде всичките тайни на битието.
И ако аз съм на вашето място, ще мисля какво мога да направя с десетте лева.
Ще си купя едно Евангелие и като го прочета, ще извадя всичкото богатство от Евангелието, и след пет-шест години от тези десетте лева ще изкарам голям капитал. Една нива нова ще купя за десет лева, много неща не мога да купя за десет лева.
към беседата >>
Сега трябва да разбирате.
Той си има една идея, че много е чул. Той си има един мащаб, с който мери нещата. Казвам, как се приближаваме към онази практическа страна? Ако ние живеем в една голяма къща, на която кръгът е голям, друга къща, на която кръгът е малък, коя къща е за предпочитане? Новото знание или малкото знание?
Сега трябва да разбирате.
Има много знание външно и вътрешно. Вие може да изучавате една сфера отвътре, и може да изучавате и отвън. Това са две страни. Един човек има тяло, това е физическа страна. Може би нашата физическа страна е много по-интересна за някои същества, много по-напреднали, и за тях тя е предметно учение, обект за изучаване.
към беседата >>
Ще си купя едно Евангелие и като го прочета, ще извадя всичкото богатство от Евангелието, и след пет-шест години от тези десетте лева ще изкарам голям капитал.
Дойде ли до онези големите числа, за кого са те? За напредналите същества. Дадат ви десет лева, и вие сте недоволни от десетте лева. Числото 10 създаде всичките тайни на битието. И ако аз съм на вашето място, ще мисля какво мога да направя с десетте лева.
Ще си купя едно Евангелие и като го прочета, ще извадя всичкото богатство от Евангелието, и след пет-шест години от тези десетте лева ще изкарам голям капитал.
Една нива нова ще купя за десет лева, много неща не мога да купя за десет лева.
към беседата >>
Има много знание външно и вътрешно.
Той си има един мащаб, с който мери нещата. Казвам, как се приближаваме към онази практическа страна? Ако ние живеем в една голяма къща, на която кръгът е голям, друга къща, на която кръгът е малък, коя къща е за предпочитане? Новото знание или малкото знание? Сега трябва да разбирате.
Има много знание външно и вътрешно.
Вие може да изучавате една сфера отвътре, и може да изучавате и отвън. Това са две страни. Един човек има тяло, това е физическа страна. Може би нашата физическа страна е много по-интересна за някои същества, много по-напреднали, и за тях тя е предметно учение, обект за изучаване. Но за самите нас нашето тяло едва сега представлява предмет за изучаване.
към беседата >>
Една нива нова ще купя за десет лева, много неща не мога да купя за десет лева.
За напредналите същества. Дадат ви десет лева, и вие сте недоволни от десетте лева. Числото 10 създаде всичките тайни на битието. И ако аз съм на вашето място, ще мисля какво мога да направя с десетте лева. Ще си купя едно Евангелие и като го прочета, ще извадя всичкото богатство от Евангелието, и след пет-шест години от тези десетте лева ще изкарам голям капитал.
Една нива нова ще купя за десет лева, много неща не мога да купя за десет лева.
към беседата >>
Вие може да изучавате една сфера отвътре, и може да изучавате и отвън.
Казвам, как се приближаваме към онази практическа страна? Ако ние живеем в една голяма къща, на която кръгът е голям, друга къща, на която кръгът е малък, коя къща е за предпочитане? Новото знание или малкото знание? Сега трябва да разбирате. Има много знание външно и вътрешно.
Вие може да изучавате една сфера отвътре, и може да изучавате и отвън.
Това са две страни. Един човек има тяло, това е физическа страна. Може би нашата физическа страна е много по-интересна за някои същества, много по-напреднали, и за тях тя е предметно учение, обект за изучаване. Но за самите нас нашето тяло едва сега представлява предмет за изучаване. Даже и вие, които ме слушате, малцина от вас има, които сте запознати с вашето тяло.
към беседата >>
Сега вие казвате: "Какво казва Учителят?
Сега вие казвате: "Какво казва Учителят?
Какъв смисъл влага в следната формула: да прославим името Божие, да търсим Царството Божие и Неговата правда и да вършим волята Божия? " Че това е една задача, вложена от памтивека вътре във вас. Сега се казва: "Как да прославим името Божие? '" Вие разрешавате криво въпроса. Когато един човек казва: "Трябва да го целуна", не се подразбира физическото му тяло да се целува на човека, не се отнася за физическото му тяло.
към беседата >>
Това са две страни.
Ако ние живеем в една голяма къща, на която кръгът е голям, друга къща, на която кръгът е малък, коя къща е за предпочитане? Новото знание или малкото знание? Сега трябва да разбирате. Има много знание външно и вътрешно. Вие може да изучавате една сфера отвътре, и може да изучавате и отвън.
Това са две страни.
Един човек има тяло, това е физическа страна. Може би нашата физическа страна е много по-интересна за някои същества, много по-напреднали, и за тях тя е предметно учение, обект за изучаване. Но за самите нас нашето тяло едва сега представлява предмет за изучаване. Даже и вие, които ме слушате, малцина от вас има, които сте запознати с вашето тяло.
към беседата >>
Какъв смисъл влага в следната формула: да прославим името Божие, да търсим Царството Божие и Неговата правда и да вършим волята Божия?
Сега вие казвате: "Какво казва Учителят?
Какъв смисъл влага в следната формула: да прославим името Божие, да търсим Царството Божие и Неговата правда и да вършим волята Божия?
" Че това е една задача, вложена от памтивека вътре във вас. Сега се казва: "Как да прославим името Божие? '" Вие разрешавате криво въпроса. Когато един човек казва: "Трябва да го целуна", не се подразбира физическото му тяло да се целува на човека, не се отнася за физическото му тяло. Физическото тяло е една фабрика, в която има такива нечистотии, такива мръсотии, че какво ще го целуваш?
към беседата >>
Един човек има тяло, това е физическа страна.
Новото знание или малкото знание? Сега трябва да разбирате. Има много знание външно и вътрешно. Вие може да изучавате една сфера отвътре, и може да изучавате и отвън. Това са две страни.
Един човек има тяло, това е физическа страна.
Може би нашата физическа страна е много по-интересна за някои същества, много по-напреднали, и за тях тя е предметно учение, обект за изучаване. Но за самите нас нашето тяло едва сега представлява предмет за изучаване. Даже и вие, които ме слушате, малцина от вас има, които сте запознати с вашето тяло.
към беседата >>
" Че това е една задача, вложена от памтивека вътре във вас.
Сега вие казвате: "Какво казва Учителят? Какъв смисъл влага в следната формула: да прославим името Божие, да търсим Царството Божие и Неговата правда и да вършим волята Божия?
" Че това е една задача, вложена от памтивека вътре във вас.
Сега се казва: "Как да прославим името Божие? '" Вие разрешавате криво въпроса. Когато един човек казва: "Трябва да го целуна", не се подразбира физическото му тяло да се целува на човека, не се отнася за физическото му тяло. Физическото тяло е една фабрика, в която има такива нечистотии, такива мръсотии, че какво ще го целуваш? В тези клетки на физическото тяло има нечистотии.
към беседата >>
Може би нашата физическа страна е много по-интересна за някои същества, много по-напреднали, и за тях тя е предметно учение, обект за изучаване.
Сега трябва да разбирате. Има много знание външно и вътрешно. Вие може да изучавате една сфера отвътре, и може да изучавате и отвън. Това са две страни. Един човек има тяло, това е физическа страна.
Може би нашата физическа страна е много по-интересна за някои същества, много по-напреднали, и за тях тя е предметно учение, обект за изучаване.
Но за самите нас нашето тяло едва сега представлява предмет за изучаване. Даже и вие, които ме слушате, малцина от вас има, които сте запознати с вашето тяло.
към беседата >>
Сега се казва: "Как да прославим името Божие?
Сега вие казвате: "Какво казва Учителят? Какъв смисъл влага в следната формула: да прославим името Божие, да търсим Царството Божие и Неговата правда и да вършим волята Божия? " Че това е една задача, вложена от памтивека вътре във вас.
Сега се казва: "Как да прославим името Божие?
'" Вие разрешавате криво въпроса. Когато един човек казва: "Трябва да го целуна", не се подразбира физическото му тяло да се целува на човека, не се отнася за физическото му тяло. Физическото тяло е една фабрика, в която има такива нечистотии, такива мръсотии, че какво ще го целуваш? В тези клетки на физическото тяло има нечистотии. Какво ще го целуваш?
към беседата >>
Но за самите нас нашето тяло едва сега представлява предмет за изучаване.
Има много знание външно и вътрешно. Вие може да изучавате една сфера отвътре, и може да изучавате и отвън. Това са две страни. Един човек има тяло, това е физическа страна. Може би нашата физическа страна е много по-интересна за някои същества, много по-напреднали, и за тях тя е предметно учение, обект за изучаване.
Но за самите нас нашето тяло едва сега представлява предмет за изучаване.
Даже и вие, които ме слушате, малцина от вас има, които сте запознати с вашето тяло.
към беседата >>
'" Вие разрешавате криво въпроса.
Сега вие казвате: "Какво казва Учителят? Какъв смисъл влага в следната формула: да прославим името Божие, да търсим Царството Божие и Неговата правда и да вършим волята Божия? " Че това е една задача, вложена от памтивека вътре във вас. Сега се казва: "Как да прославим името Божие?
'" Вие разрешавате криво въпроса.
Когато един човек казва: "Трябва да го целуна", не се подразбира физическото му тяло да се целува на човека, не се отнася за физическото му тяло. Физическото тяло е една фабрика, в която има такива нечистотии, такива мръсотии, че какво ще го целуваш? В тези клетки на физическото тяло има нечистотии. Какво ще го целуваш? Това не се отнася за тебе, това се отнася за други два свята.
към беседата >>
Даже и вие, които ме слушате, малцина от вас има, които сте запознати с вашето тяло.
Вие може да изучавате една сфера отвътре, и може да изучавате и отвън. Това са две страни. Един човек има тяло, това е физическа страна. Може би нашата физическа страна е много по-интересна за някои същества, много по-напреднали, и за тях тя е предметно учение, обект за изучаване. Но за самите нас нашето тяло едва сега представлява предмет за изучаване.
Даже и вие, които ме слушате, малцина от вас има, които сте запознати с вашето тяло.
към беседата >>
Когато един човек казва: "Трябва да го целуна", не се подразбира физическото му тяло да се целува на човека, не се отнася за физическото му тяло.
Сега вие казвате: "Какво казва Учителят? Какъв смисъл влага в следната формула: да прославим името Божие, да търсим Царството Божие и Неговата правда и да вършим волята Божия? " Че това е една задача, вложена от памтивека вътре във вас. Сега се казва: "Как да прославим името Божие? '" Вие разрешавате криво въпроса.
Когато един човек казва: "Трябва да го целуна", не се подразбира физическото му тяло да се целува на човека, не се отнася за физическото му тяло.
Физическото тяло е една фабрика, в която има такива нечистотии, такива мръсотии, че какво ще го целуваш? В тези клетки на физическото тяло има нечистотии. Какво ще го целуваш? Това не се отнася за тебе, това се отнася за други два свята. Когато Христос говори за целувката, това се отнася за друг един свят.
към беседата >>
Някой път си погледнете ръцете, погледнете си линиите, едва сега започвате да четете по тях, и казвате на някого: "Дайте си ръката", за да предскажеш съдбата му.
Някой път си погледнете ръцете, погледнете си линиите, едва сега започвате да четете по тях, и казвате на някого: "Дайте си ръката", за да предскажеш съдбата му.
Който има предразположение, може да предсказва. А който не ги знае, и той ще ти каже.
към беседата >>
Физическото тяло е една фабрика, в която има такива нечистотии, такива мръсотии, че какво ще го целуваш?
Какъв смисъл влага в следната формула: да прославим името Божие, да търсим Царството Божие и Неговата правда и да вършим волята Божия? " Че това е една задача, вложена от памтивека вътре във вас. Сега се казва: "Как да прославим името Божие? '" Вие разрешавате криво въпроса. Когато един човек казва: "Трябва да го целуна", не се подразбира физическото му тяло да се целува на човека, не се отнася за физическото му тяло.
Физическото тяло е една фабрика, в която има такива нечистотии, такива мръсотии, че какво ще го целуваш?
В тези клетки на физическото тяло има нечистотии. Какво ще го целуваш? Това не се отнася за тебе, това се отнася за други два свята. Когато Христос говори за целувката, това се отнася за друг един свят. Той не говори за целувки и прегръдки.
към беседата >>
Който има предразположение, може да предсказва.
Някой път си погледнете ръцете, погледнете си линиите, едва сега започвате да четете по тях, и казвате на някого: "Дайте си ръката", за да предскажеш съдбата му.
Който има предразположение, може да предсказва.
А който не ги знае, и той ще ти каже.
към беседата >>
В тези клетки на физическото тяло има нечистотии.
" Че това е една задача, вложена от памтивека вътре във вас. Сега се казва: "Как да прославим името Божие? '" Вие разрешавате криво въпроса. Когато един човек казва: "Трябва да го целуна", не се подразбира физическото му тяло да се целува на човека, не се отнася за физическото му тяло. Физическото тяло е една фабрика, в която има такива нечистотии, такива мръсотии, че какво ще го целуваш?
В тези клетки на физическото тяло има нечистотии.
Какво ще го целуваш? Това не се отнася за тебе, това се отнася за други два свята. Когато Христос говори за целувката, това се отнася за друг един свят. Той не говори за целувки и прегръдки. Че могат да се прегръщат хората, това е друг въпрос.
към беседата >>
А който не ги знае, и той ще ти каже.
Някой път си погледнете ръцете, погледнете си линиите, едва сега започвате да четете по тях, и казвате на някого: "Дайте си ръката", за да предскажеш съдбата му. Който има предразположение, може да предсказва.
А който не ги знае, и той ще ти каже.
към беседата >>
Какво ще го целуваш?
Сега се казва: "Как да прославим името Божие? '" Вие разрешавате криво въпроса. Когато един човек казва: "Трябва да го целуна", не се подразбира физическото му тяло да се целува на човека, не се отнася за физическото му тяло. Физическото тяло е една фабрика, в която има такива нечистотии, такива мръсотии, че какво ще го целуваш? В тези клетки на физическото тяло има нечистотии.
Какво ще го целуваш?
Това не се отнася за тебе, това се отнася за други два свята. Когато Христос говори за целувката, това се отнася за друг един свят. Той не говори за целувки и прегръдки. Че могат да се прегръщат хората, това е друг въпрос. Всички животни все се прегръщат.
към беседата >>
В какво седи качеството на човешкото лице?
В какво седи качеството на човешкото лице?
Някой казва: "Той има отлично чело." Какво трябва да бъде челото по качество? За някого казват: "Той има голямо чело." Нещата са големи, когато имат отношение към някаква разумност. С какво сравнявате голямото чело? Колко е голямо човешкото чело? Вие казвате "голямо чело", но нито един от вас не е измерил голямото чело, колко голямо е челото и колко е широко.
към беседата >>
Това не се отнася за тебе, това се отнася за други два свята.
'" Вие разрешавате криво въпроса. Когато един човек казва: "Трябва да го целуна", не се подразбира физическото му тяло да се целува на човека, не се отнася за физическото му тяло. Физическото тяло е една фабрика, в която има такива нечистотии, такива мръсотии, че какво ще го целуваш? В тези клетки на физическото тяло има нечистотии. Какво ще го целуваш?
Това не се отнася за тебе, това се отнася за други два свята.
Когато Христос говори за целувката, това се отнася за друг един свят. Той не говори за целувки и прегръдки. Че могат да се прегръщат хората, това е друг въпрос. Всички животни все се прегръщат. Котката, като хване мишката, прегърне я, с устата си я целува.
към беседата >>
Някой казва: "Той има отлично чело." Какво трябва да бъде челото по качество?
В какво седи качеството на човешкото лице?
Някой казва: "Той има отлично чело." Какво трябва да бъде челото по качество?
За някого казват: "Той има голямо чело." Нещата са големи, когато имат отношение към някаква разумност. С какво сравнявате голямото чело? Колко е голямо човешкото чело? Вие казвате "голямо чело", но нито един от вас не е измерил голямото чело, колко голямо е челото и колко е широко. Човек, като измери челото, може да се обезсърчи.
към беседата >>
Когато Христос говори за целувката, това се отнася за друг един свят.
Когато един човек казва: "Трябва да го целуна", не се подразбира физическото му тяло да се целува на човека, не се отнася за физическото му тяло. Физическото тяло е една фабрика, в която има такива нечистотии, такива мръсотии, че какво ще го целуваш? В тези клетки на физическото тяло има нечистотии. Какво ще го целуваш? Това не се отнася за тебе, това се отнася за други два свята.
Когато Христос говори за целувката, това се отнася за друг един свят.
Той не говори за целувки и прегръдки. Че могат да се прегръщат хората, това е друг въпрос. Всички животни все се прегръщат. Котката, като хване мишката, прегърне я, с устата си я целува. И орелът, като хване птичката, държи я с краката си.
към беседата >>
За някого казват: "Той има голямо чело." Нещата са големи, когато имат отношение към някаква разумност.
В какво седи качеството на човешкото лице? Някой казва: "Той има отлично чело." Какво трябва да бъде челото по качество?
За някого казват: "Той има голямо чело." Нещата са големи, когато имат отношение към някаква разумност.
С какво сравнявате голямото чело? Колко е голямо човешкото чело? Вие казвате "голямо чело", но нито един от вас не е измерил голямото чело, колко голямо е челото и колко е широко. Човек, като измери челото, може да се обезсърчи. Челото в един смисъл е една плоскост, която възприема известни енергии.
към беседата >>
Той не говори за целувки и прегръдки.
Физическото тяло е една фабрика, в която има такива нечистотии, такива мръсотии, че какво ще го целуваш? В тези клетки на физическото тяло има нечистотии. Какво ще го целуваш? Това не се отнася за тебе, това се отнася за други два свята. Когато Христос говори за целувката, това се отнася за друг един свят.
Той не говори за целувки и прегръдки.
Че могат да се прегръщат хората, това е друг въпрос. Всички животни все се прегръщат. Котката, като хване мишката, прегърне я, с устата си я целува. И орелът, като хване птичката, държи я с краката си.
към беседата >>
С какво сравнявате голямото чело?
В какво седи качеството на човешкото лице? Някой казва: "Той има отлично чело." Какво трябва да бъде челото по качество? За някого казват: "Той има голямо чело." Нещата са големи, когато имат отношение към някаква разумност.
С какво сравнявате голямото чело?
Колко е голямо човешкото чело? Вие казвате "голямо чело", но нито един от вас не е измерил голямото чело, колко голямо е челото и колко е широко. Човек, като измери челото, може да се обезсърчи. Челото в един смисъл е една плоскост, която възприема известни енергии. Челото е малка събирателна площ, която събира енергии от един външен свят.
към беседата >>
Че могат да се прегръщат хората, това е друг въпрос.
В тези клетки на физическото тяло има нечистотии. Какво ще го целуваш? Това не се отнася за тебе, това се отнася за други два свята. Когато Христос говори за целувката, това се отнася за друг един свят. Той не говори за целувки и прегръдки.
Че могат да се прегръщат хората, това е друг въпрос.
Всички животни все се прегръщат. Котката, като хване мишката, прегърне я, с устата си я целува. И орелът, като хване птичката, държи я с краката си.
към беседата >>
Колко е голямо човешкото чело?
В какво седи качеството на човешкото лице? Някой казва: "Той има отлично чело." Какво трябва да бъде челото по качество? За някого казват: "Той има голямо чело." Нещата са големи, когато имат отношение към някаква разумност. С какво сравнявате голямото чело?
Колко е голямо човешкото чело?
Вие казвате "голямо чело", но нито един от вас не е измерил голямото чело, колко голямо е челото и колко е широко. Човек, като измери челото, може да се обезсърчи. Челото в един смисъл е една плоскост, която възприема известни енергии. Челото е малка събирателна площ, която събира енергии от един външен свят. Но някой път челото е малко, понеже, каквото съберат, не могат да го изработят.
към беседата >>
Всички животни все се прегръщат.
Какво ще го целуваш? Това не се отнася за тебе, това се отнася за други два свята. Когато Христос говори за целувката, това се отнася за друг един свят. Той не говори за целувки и прегръдки. Че могат да се прегръщат хората, това е друг въпрос.
Всички животни все се прегръщат.
Котката, като хване мишката, прегърне я, с устата си я целува. И орелът, като хване птичката, държи я с краката си.
към беседата >>
Вие казвате "голямо чело", но нито един от вас не е измерил голямото чело, колко голямо е челото и колко е широко.
В какво седи качеството на човешкото лице? Някой казва: "Той има отлично чело." Какво трябва да бъде челото по качество? За някого казват: "Той има голямо чело." Нещата са големи, когато имат отношение към някаква разумност. С какво сравнявате голямото чело? Колко е голямо човешкото чело?
Вие казвате "голямо чело", но нито един от вас не е измерил голямото чело, колко голямо е челото и колко е широко.
Човек, като измери челото, може да се обезсърчи. Челото в един смисъл е една плоскост, която възприема известни енергии. Челото е малка събирателна площ, която събира енергии от един външен свят. Но някой път челото е малко, понеже, каквото съберат, не могат да го изработят. Друг път челото е малко, понеже малкото, което събере, не могат да го изработят по единствената причина, че искат много да възприемат и натрупат знание и не им остане време да го проучат.
към беседата >>
Котката, като хване мишката, прегърне я, с устата си я целува.
Това не се отнася за тебе, това се отнася за други два свята. Когато Христос говори за целувката, това се отнася за друг един свят. Той не говори за целувки и прегръдки. Че могат да се прегръщат хората, това е друг въпрос. Всички животни все се прегръщат.
Котката, като хване мишката, прегърне я, с устата си я целува.
И орелът, като хване птичката, държи я с краката си.
към беседата >>
Човек, като измери челото, може да се обезсърчи.
Някой казва: "Той има отлично чело." Какво трябва да бъде челото по качество? За някого казват: "Той има голямо чело." Нещата са големи, когато имат отношение към някаква разумност. С какво сравнявате голямото чело? Колко е голямо човешкото чело? Вие казвате "голямо чело", но нито един от вас не е измерил голямото чело, колко голямо е челото и колко е широко.
Човек, като измери челото, може да се обезсърчи.
Челото в един смисъл е една плоскост, която възприема известни енергии. Челото е малка събирателна площ, която събира енергии от един външен свят. Но някой път челото е малко, понеже, каквото съберат, не могат да го изработят. Друг път челото е малко, понеже малкото, което събере, не могат да го изработят по единствената причина, че искат много да възприемат и натрупат знание и не им остане време да го проучат.
към беседата >>
И орелът, като хване птичката, държи я с краката си.
Когато Христос говори за целувката, това се отнася за друг един свят. Той не говори за целувки и прегръдки. Че могат да се прегръщат хората, това е друг въпрос. Всички животни все се прегръщат. Котката, като хване мишката, прегърне я, с устата си я целува.
И орелът, като хване птичката, държи я с краката си.
към беседата >>
Челото в един смисъл е една плоскост, която възприема известни енергии.
За някого казват: "Той има голямо чело." Нещата са големи, когато имат отношение към някаква разумност. С какво сравнявате голямото чело? Колко е голямо човешкото чело? Вие казвате "голямо чело", но нито един от вас не е измерил голямото чело, колко голямо е челото и колко е широко. Човек, като измери челото, може да се обезсърчи.
Челото в един смисъл е една плоскост, която възприема известни енергии.
Челото е малка събирателна площ, която събира енергии от един външен свят. Но някой път челото е малко, понеже, каквото съберат, не могат да го изработят. Друг път челото е малко, понеже малкото, което събере, не могат да го изработят по единствената причина, че искат много да възприемат и натрупат знание и не им остане време да го проучат.
към беседата >>
Та казвам, ние сме турили всичко на физическото поле.
Та казвам, ние сме турили всичко на физическото поле.
И когато искаме да направим добро на някого, ние си мислим да му дадем пари. Оставете парите настрана, парите развращават. За света те са едно удобство, условие за обикновените хора, но онзи, който върви по пътя на Бог, той ще се разврати от тях. Непременно ще се разврати, няма изключение. Има опити, които съм правил.
към беседата >>
Челото е малка събирателна площ, която събира енергии от един външен свят.
С какво сравнявате голямото чело? Колко е голямо човешкото чело? Вие казвате "голямо чело", но нито един от вас не е измерил голямото чело, колко голямо е челото и колко е широко. Човек, като измери челото, може да се обезсърчи. Челото в един смисъл е една плоскост, която възприема известни енергии.
Челото е малка събирателна площ, която събира енергии от един външен свят.
Но някой път челото е малко, понеже, каквото съберат, не могат да го изработят. Друг път челото е малко, понеже малкото, което събере, не могат да го изработят по единствената причина, че искат много да възприемат и натрупат знание и не им остане време да го проучат.
към беседата >>
И когато искаме да направим добро на някого, ние си мислим да му дадем пари.
Та казвам, ние сме турили всичко на физическото поле.
И когато искаме да направим добро на някого, ние си мислим да му дадем пари.
Оставете парите настрана, парите развращават. За света те са едно удобство, условие за обикновените хора, но онзи, който върви по пътя на Бог, той ще се разврати от тях. Непременно ще се разврати, няма изключение. Има опити, които съм правил. Ако дадете пари на тези, които вървят по Бога, непременно парите ще ги развратят.
към беседата >>
Но някой път челото е малко, понеже, каквото съберат, не могат да го изработят.
Колко е голямо човешкото чело? Вие казвате "голямо чело", но нито един от вас не е измерил голямото чело, колко голямо е челото и колко е широко. Човек, като измери челото, може да се обезсърчи. Челото в един смисъл е една плоскост, която възприема известни енергии. Челото е малка събирателна площ, която събира енергии от един външен свят.
Но някой път челото е малко, понеже, каквото съберат, не могат да го изработят.
Друг път челото е малко, понеже малкото, което събере, не могат да го изработят по единствената причина, че искат много да възприемат и натрупат знание и не им остане време да го проучат.
към беседата >>
Оставете парите настрана, парите развращават.
Та казвам, ние сме турили всичко на физическото поле. И когато искаме да направим добро на някого, ние си мислим да му дадем пари.
Оставете парите настрана, парите развращават.
За света те са едно удобство, условие за обикновените хора, но онзи, който върви по пътя на Бог, той ще се разврати от тях. Непременно ще се разврати, няма изключение. Има опити, които съм правил. Ако дадете пари на тези, които вървят по Бога, непременно парите ще ги развратят. Парите имат едно развращаващо влияние.
към беседата >>
Друг път челото е малко, понеже малкото, което събере, не могат да го изработят по единствената причина, че искат много да възприемат и натрупат знание и не им остане време да го проучат.
Вие казвате "голямо чело", но нито един от вас не е измерил голямото чело, колко голямо е челото и колко е широко. Човек, като измери челото, може да се обезсърчи. Челото в един смисъл е една плоскост, която възприема известни енергии. Челото е малка събирателна площ, която събира енергии от един външен свят. Но някой път челото е малко, понеже, каквото съберат, не могат да го изработят.
Друг път челото е малко, понеже малкото, което събере, не могат да го изработят по единствената причина, че искат много да възприемат и натрупат знание и не им остане време да го проучат.
към беседата >>
За света те са едно удобство, условие за обикновените хора, но онзи, който върви по пътя на Бог, той ще се разврати от тях.
Та казвам, ние сме турили всичко на физическото поле. И когато искаме да направим добро на някого, ние си мислим да му дадем пари. Оставете парите настрана, парите развращават.
За света те са едно удобство, условие за обикновените хора, но онзи, който върви по пътя на Бог, той ще се разврати от тях.
Непременно ще се разврати, няма изключение. Има опити, които съм правил. Ако дадете пари на тези, които вървят по Бога, непременно парите ще ги развратят. Парите имат едно развращаващо влияние. Щом на един човек му дадеш пари, той е вече ограничен.
към беседата >>
Например вземете сегашното състояние на хората.
Например вземете сегашното състояние на хората.
Казват: "народна религия". Народната религия служела да повдига народа. Един народ, това е един уд на човечеството. Тогава имаме религия на удовете. Но трябва друга религия, и религия на човечеството.
към беседата >>
Непременно ще се разврати, няма изключение.
Та казвам, ние сме турили всичко на физическото поле. И когато искаме да направим добро на някого, ние си мислим да му дадем пари. Оставете парите настрана, парите развращават. За света те са едно удобство, условие за обикновените хора, но онзи, който върви по пътя на Бог, той ще се разврати от тях.
Непременно ще се разврати, няма изключение.
Има опити, които съм правил. Ако дадете пари на тези, които вървят по Бога, непременно парите ще ги развратят. Парите имат едно развращаващо влияние. Щом на един човек му дадеш пари, той е вече ограничен. Парите ограничават хората.
към беседата >>
Казват: "народна религия".
Например вземете сегашното състояние на хората.
Казват: "народна религия".
Народната религия служела да повдига народа. Един народ, това е един уд на човечеството. Тогава имаме религия на удовете. Но трябва друга религия, и религия на човечеството. Има един обществен морал, той е ограничен морал, но трябва да е общочовешки морал.
към беседата >>
Има опити, които съм правил.
Та казвам, ние сме турили всичко на физическото поле. И когато искаме да направим добро на някого, ние си мислим да му дадем пари. Оставете парите настрана, парите развращават. За света те са едно удобство, условие за обикновените хора, но онзи, който върви по пътя на Бог, той ще се разврати от тях. Непременно ще се разврати, няма изключение.
Има опити, които съм правил.
Ако дадете пари на тези, които вървят по Бога, непременно парите ще ги развратят. Парите имат едно развращаващо влияние. Щом на един човек му дадеш пари, той е вече ограничен. Парите ограничават хората. Тури му нещо в джоба, без да знае той.
към беседата >>
Народната религия служела да повдига народа.
Например вземете сегашното състояние на хората. Казват: "народна религия".
Народната религия служела да повдига народа.
Един народ, това е един уд на човечеството. Тогава имаме религия на удовете. Но трябва друга религия, и религия на човечеството. Има един обществен морал, той е ограничен морал, но трябва да е общочовешки морал. Общественият морал, това е морал на един уд, това не е един закон.
към беседата >>
Ако дадете пари на тези, които вървят по Бога, непременно парите ще ги развратят.
И когато искаме да направим добро на някого, ние си мислим да му дадем пари. Оставете парите настрана, парите развращават. За света те са едно удобство, условие за обикновените хора, но онзи, който върви по пътя на Бог, той ще се разврати от тях. Непременно ще се разврати, няма изключение. Има опити, които съм правил.
Ако дадете пари на тези, които вървят по Бога, непременно парите ще ги развратят.
Парите имат едно развращаващо влияние. Щом на един човек му дадеш пари, той е вече ограничен. Парите ограничават хората. Тури му нещо в джоба, без да знае той. Той да не знае.
към беседата >>
Един народ, това е един уд на човечеството.
Например вземете сегашното състояние на хората. Казват: "народна религия". Народната религия служела да повдига народа.
Един народ, това е един уд на човечеството.
Тогава имаме религия на удовете. Но трябва друга религия, и религия на човечеството. Има един обществен морал, той е ограничен морал, но трябва да е общочовешки морал. Общественият морал, това е морал на един уд, това не е един закон. Пример: българските закони не са меродавни за другите народи и законите на другите народи, много от техните закони, правила и обичаи, не са меродавни за българите.
към беседата >>
Парите имат едно развращаващо влияние.
Оставете парите настрана, парите развращават. За света те са едно удобство, условие за обикновените хора, но онзи, който върви по пътя на Бог, той ще се разврати от тях. Непременно ще се разврати, няма изключение. Има опити, които съм правил. Ако дадете пари на тези, които вървят по Бога, непременно парите ще ги развратят.
Парите имат едно развращаващо влияние.
Щом на един човек му дадеш пари, той е вече ограничен. Парите ограничават хората. Тури му нещо в джоба, без да знае той. Той да не знае. Като считаш, че даването на пари е престъпление, ти като направиш това престъпление, поне онзи да не знае, и да се чуди кой е този престъпник, който е турил тези пари в джоба му.
към беседата >>
Тогава имаме религия на удовете.
Например вземете сегашното състояние на хората. Казват: "народна религия". Народната религия служела да повдига народа. Един народ, това е един уд на човечеството.
Тогава имаме религия на удовете.
Но трябва друга религия, и религия на човечеството. Има един обществен морал, той е ограничен морал, но трябва да е общочовешки морал. Общественият морал, това е морал на един уд, това не е един закон. Пример: българските закони не са меродавни за другите народи и законите на другите народи, много от техните закони, правила и обичаи, не са меродавни за българите. Например, ако отидете в Америка, там има някои обичаи да се срещат хората и да се целуват, и това там не се счита за лошо.
към беседата >>
Щом на един човек му дадеш пари, той е вече ограничен.
За света те са едно удобство, условие за обикновените хора, но онзи, който върви по пътя на Бог, той ще се разврати от тях. Непременно ще се разврати, няма изключение. Има опити, които съм правил. Ако дадете пари на тези, които вървят по Бога, непременно парите ще ги развратят. Парите имат едно развращаващо влияние.
Щом на един човек му дадеш пари, той е вече ограничен.
Парите ограничават хората. Тури му нещо в джоба, без да знае той. Той да не знае. Като считаш, че даването на пари е престъпление, ти като направиш това престъпление, поне онзи да не знае, и да се чуди кой е този престъпник, който е турил тези пари в джоба му. И тебе ще те съдят на какво основание си дал на онзи човек тези десет хиляди лева и с това си му дал условие да лъже.
към беседата >>
Но трябва друга религия, и религия на човечеството.
Например вземете сегашното състояние на хората. Казват: "народна религия". Народната религия служела да повдига народа. Един народ, това е един уд на човечеството. Тогава имаме религия на удовете.
Но трябва друга религия, и религия на човечеството.
Има един обществен морал, той е ограничен морал, но трябва да е общочовешки морал. Общественият морал, това е морал на един уд, това не е един закон. Пример: българските закони не са меродавни за другите народи и законите на другите народи, много от техните закони, правила и обичаи, не са меродавни за българите. Например, ако отидете в Америка, там има някои обичаи да се срещат хората и да се целуват, и това там не се счита за лошо. Целувката и подобни работи там не се считат за неморални.
към беседата >>
Парите ограничават хората.
Непременно ще се разврати, няма изключение. Има опити, които съм правил. Ако дадете пари на тези, които вървят по Бога, непременно парите ще ги развратят. Парите имат едно развращаващо влияние. Щом на един човек му дадеш пари, той е вече ограничен.
Парите ограничават хората.
Тури му нещо в джоба, без да знае той. Той да не знае. Като считаш, че даването на пари е престъпление, ти като направиш това престъпление, поне онзи да не знае, и да се чуди кой е този престъпник, който е турил тези пари в джоба му. И тебе ще те съдят на какво основание си дал на онзи човек тези десет хиляди лева и с това си му дал условие да лъже.
към беседата >>
Има един обществен морал, той е ограничен морал, но трябва да е общочовешки морал.
Казват: "народна религия". Народната религия служела да повдига народа. Един народ, това е един уд на човечеството. Тогава имаме религия на удовете. Но трябва друга религия, и религия на човечеството.
Има един обществен морал, той е ограничен морал, но трябва да е общочовешки морал.
Общественият морал, това е морал на един уд, това не е един закон. Пример: българските закони не са меродавни за другите народи и законите на другите народи, много от техните закони, правила и обичаи, не са меродавни за българите. Например, ако отидете в Америка, там има някои обичаи да се срещат хората и да се целуват, и това там не се счита за лошо. Целувката и подобни работи там не се считат за неморални. Ако в Турция целунат някого, там ще те обидят.
към беседата >>
Тури му нещо в джоба, без да знае той.
Има опити, които съм правил. Ако дадете пари на тези, които вървят по Бога, непременно парите ще ги развратят. Парите имат едно развращаващо влияние. Щом на един човек му дадеш пари, той е вече ограничен. Парите ограничават хората.
Тури му нещо в джоба, без да знае той.
Той да не знае. Като считаш, че даването на пари е престъпление, ти като направиш това престъпление, поне онзи да не знае, и да се чуди кой е този престъпник, който е турил тези пари в джоба му. И тебе ще те съдят на какво основание си дал на онзи човек тези десет хиляди лева и с това си му дал условие да лъже.
към беседата >>
Общественият морал, това е морал на един уд, това не е един закон.
Народната религия служела да повдига народа. Един народ, това е един уд на човечеството. Тогава имаме религия на удовете. Но трябва друга религия, и религия на човечеството. Има един обществен морал, той е ограничен морал, но трябва да е общочовешки морал.
Общественият морал, това е морал на един уд, това не е един закон.
Пример: българските закони не са меродавни за другите народи и законите на другите народи, много от техните закони, правила и обичаи, не са меродавни за българите. Например, ако отидете в Америка, там има някои обичаи да се срещат хората и да се целуват, и това там не се счита за лошо. Целувката и подобни работи там не се считат за неморални. Ако в Турция целунат някого, там ще те обидят. В малките държави се случва, че за една целувка ще платиш доста скъпо.
към беседата >>
Той да не знае.
Ако дадете пари на тези, които вървят по Бога, непременно парите ще ги развратят. Парите имат едно развращаващо влияние. Щом на един човек му дадеш пари, той е вече ограничен. Парите ограничават хората. Тури му нещо в джоба, без да знае той.
Той да не знае.
Като считаш, че даването на пари е престъпление, ти като направиш това престъпление, поне онзи да не знае, и да се чуди кой е този престъпник, който е турил тези пари в джоба му. И тебе ще те съдят на какво основание си дал на онзи човек тези десет хиляди лева и с това си му дал условие да лъже.
към беседата >>
Пример: българските закони не са меродавни за другите народи и законите на другите народи, много от техните закони, правила и обичаи, не са меродавни за българите.
Един народ, това е един уд на човечеството. Тогава имаме религия на удовете. Но трябва друга религия, и религия на човечеството. Има един обществен морал, той е ограничен морал, но трябва да е общочовешки морал. Общественият морал, това е морал на един уд, това не е един закон.
Пример: българските закони не са меродавни за другите народи и законите на другите народи, много от техните закони, правила и обичаи, не са меродавни за българите.
Например, ако отидете в Америка, там има някои обичаи да се срещат хората и да се целуват, и това там не се счита за лошо. Целувката и подобни работи там не се считат за неморални. Ако в Турция целунат някого, там ще те обидят. В малките държави се случва, че за една целувка ще платиш доста скъпо. Но и в Америка по някой път се плаща за целувката.
към беседата >>
Като считаш, че даването на пари е престъпление, ти като направиш това престъпление, поне онзи да не знае, и да се чуди кой е този престъпник, който е турил тези пари в джоба му.
Парите имат едно развращаващо влияние. Щом на един човек му дадеш пари, той е вече ограничен. Парите ограничават хората. Тури му нещо в джоба, без да знае той. Той да не знае.
Като считаш, че даването на пари е престъпление, ти като направиш това престъпление, поне онзи да не знае, и да се чуди кой е този престъпник, който е турил тези пари в джоба му.
И тебе ще те съдят на какво основание си дал на онзи човек тези десет хиляди лева и с това си му дал условие да лъже.
към беседата >>
Например, ако отидете в Америка, там има някои обичаи да се срещат хората и да се целуват, и това там не се счита за лошо.
Тогава имаме религия на удовете. Но трябва друга религия, и религия на човечеството. Има един обществен морал, той е ограничен морал, но трябва да е общочовешки морал. Общественият морал, това е морал на един уд, това не е един закон. Пример: българските закони не са меродавни за другите народи и законите на другите народи, много от техните закони, правила и обичаи, не са меродавни за българите.
Например, ако отидете в Америка, там има някои обичаи да се срещат хората и да се целуват, и това там не се счита за лошо.
Целувката и подобни работи там не се считат за неморални. Ако в Турция целунат някого, там ще те обидят. В малките държави се случва, че за една целувка ще платиш доста скъпо. Но и в Америка по някой път се плаща за целувката. В Америка един негър целунал една американка.
към беседата >>
И тебе ще те съдят на какво основание си дал на онзи човек тези десет хиляди лева и с това си му дал условие да лъже.
Щом на един човек му дадеш пари, той е вече ограничен. Парите ограничават хората. Тури му нещо в джоба, без да знае той. Той да не знае. Като считаш, че даването на пари е престъпление, ти като направиш това престъпление, поне онзи да не знае, и да се чуди кой е този престъпник, който е турил тези пари в джоба му.
И тебе ще те съдят на какво основание си дал на онзи човек тези десет хиляди лева и с това си му дал условие да лъже.
към беседата >>
Целувката и подобни работи там не се считат за неморални.
Но трябва друга религия, и религия на човечеството. Има един обществен морал, той е ограничен морал, но трябва да е общочовешки морал. Общественият морал, това е морал на един уд, това не е един закон. Пример: българските закони не са меродавни за другите народи и законите на другите народи, много от техните закони, правила и обичаи, не са меродавни за българите. Например, ако отидете в Америка, там има някои обичаи да се срещат хората и да се целуват, и това там не се счита за лошо.
Целувката и подобни работи там не се считат за неморални.
Ако в Турция целунат някого, там ще те обидят. В малките държави се случва, че за една целувка ще платиш доста скъпо. Но и в Америка по някой път се плаща за целувката. В Америка един негър целунал една американка. Това било на улицата при слабо осветление, но като дошла до една лампа на светло, тя видяла, че той е негър.
към беседата >>
Той, като получи тези десет хиляди лева, ти каже - след три месеца ще плати, и не идва да ги плати.
Той, като получи тези десет хиляди лева, ти каже - след три месеца ще плати, и не идва да ги плати.
И след четири месеца пак не плаща. Ти си го научил да лъже. Ти казваш: "Аз му направих едно голямо добро.'" Ти си му направил добро - научил си го да лъже
към беседата >>
Ако в Турция целунат някого, там ще те обидят.
Има един обществен морал, той е ограничен морал, но трябва да е общочовешки морал. Общественият морал, това е морал на един уд, това не е един закон. Пример: българските закони не са меродавни за другите народи и законите на другите народи, много от техните закони, правила и обичаи, не са меродавни за българите. Например, ако отидете в Америка, там има някои обичаи да се срещат хората и да се целуват, и това там не се счита за лошо. Целувката и подобни работи там не се считат за неморални.
Ако в Турция целунат някого, там ще те обидят.
В малките държави се случва, че за една целувка ще платиш доста скъпо. Но и в Америка по някой път се плаща за целувката. В Америка един негър целунал една американка. Това било на улицата при слабо осветление, но като дошла до една лампа на светло, тя видяла, че той е негър. Тя го дала под съд и съдът решил негърът да е плати десет хиляди долара.
към беседата >>
И след четири месеца пак не плаща.
Той, като получи тези десет хиляди лева, ти каже - след три месеца ще плати, и не идва да ги плати.
И след четири месеца пак не плаща.
Ти си го научил да лъже. Ти казваш: "Аз му направих едно голямо добро.'" Ти си му направил добро - научил си го да лъже
към беседата >>
В малките държави се случва, че за една целувка ще платиш доста скъпо.
Общественият морал, това е морал на един уд, това не е един закон. Пример: българските закони не са меродавни за другите народи и законите на другите народи, много от техните закони, правила и обичаи, не са меродавни за българите. Например, ако отидете в Америка, там има някои обичаи да се срещат хората и да се целуват, и това там не се счита за лошо. Целувката и подобни работи там не се считат за неморални. Ако в Турция целунат някого, там ще те обидят.
В малките държави се случва, че за една целувка ще платиш доста скъпо.
Но и в Америка по някой път се плаща за целувката. В Америка един негър целунал една американка. Това било на улицата при слабо осветление, но като дошла до една лампа на светло, тя видяла, че той е негър. Тя го дала под съд и съдът решил негърът да е плати десет хиляди долара. А колко струват десет хиляди долара?
към беседата >>
Ти си го научил да лъже.
Той, като получи тези десет хиляди лева, ти каже - след три месеца ще плати, и не идва да ги плати. И след четири месеца пак не плаща.
Ти си го научил да лъже.
Ти казваш: "Аз му направих едно голямо добро.'" Ти си му направил добро - научил си го да лъже
към беседата >>
Но и в Америка по някой път се плаща за целувката.
Пример: българските закони не са меродавни за другите народи и законите на другите народи, много от техните закони, правила и обичаи, не са меродавни за българите. Например, ако отидете в Америка, там има някои обичаи да се срещат хората и да се целуват, и това там не се счита за лошо. Целувката и подобни работи там не се считат за неморални. Ако в Турция целунат някого, там ще те обидят. В малките държави се случва, че за една целувка ще платиш доста скъпо.
Но и в Америка по някой път се плаща за целувката.
В Америка един негър целунал една американка. Това било на улицата при слабо осветление, но като дошла до една лампа на светло, тя видяла, че той е негър. Тя го дала под съд и съдът решил негърът да е плати десет хиляди долара. А колко струват десет хиляди долара? Те струват близо един милион лева.
към беседата >>
Ти казваш: "Аз му направих едно голямо добро.'" Ти си му направил добро - научил си го да лъже
Той, като получи тези десет хиляди лева, ти каже - след три месеца ще плати, и не идва да ги плати. И след четири месеца пак не плаща. Ти си го научил да лъже.
Ти казваш: "Аз му направих едно голямо добро.'" Ти си му направил добро - научил си го да лъже
към беседата >>
В Америка един негър целунал една американка.
Например, ако отидете в Америка, там има някои обичаи да се срещат хората и да се целуват, и това там не се счита за лошо. Целувката и подобни работи там не се считат за неморални. Ако в Турция целунат някого, там ще те обидят. В малките държави се случва, че за една целувка ще платиш доста скъпо. Но и в Америка по някой път се плаща за целувката.
В Америка един негър целунал една американка.
Това било на улицата при слабо осветление, но като дошла до една лампа на светло, тя видяла, че той е негър. Тя го дала под съд и съдът решил негърът да е плати десет хиляди долара. А колко струват десет хиляди долара? Те струват близо един милион лева. Сега това са посторонни въпроси.
към беседата >>
Аз ви говоря за един морал не за себе си.
Аз ви говоря за един морал не за себе си.
Ще ви настръхнат космите. То за бъдеще, за след хиляди години, като дойдете след хиляди години, какво трябва да правите? След хиляди години няма да ви говоря. След хиляди години може да ви питат: "Преди хиляди години говориха ли ви? " Ще кажете: "Не са ни говорили." Ако кажете, че са ви говорили, ще ви приемат при вратата на Царството Божие.
към беседата >>
Това било на улицата при слабо осветление, но като дошла до една лампа на светло, тя видяла, че той е негър.
Целувката и подобни работи там не се считат за неморални. Ако в Турция целунат някого, там ще те обидят. В малките държави се случва, че за една целувка ще платиш доста скъпо. Но и в Америка по някой път се плаща за целувката. В Америка един негър целунал една американка.
Това било на улицата при слабо осветление, но като дошла до една лампа на светло, тя видяла, че той е негър.
Тя го дала под съд и съдът решил негърът да е плати десет хиляди долара. А колко струват десет хиляди долара? Те струват близо един милион лева. Сега това са посторонни въпроси.
към беседата >>
Ще ви настръхнат космите.
Аз ви говоря за един морал не за себе си.
Ще ви настръхнат космите.
То за бъдеще, за след хиляди години, като дойдете след хиляди години, какво трябва да правите? След хиляди години няма да ви говоря. След хиляди години може да ви питат: "Преди хиляди години говориха ли ви? " Ще кажете: "Не са ни говорили." Ако кажете, че са ви говорили, ще ви приемат при вратата на Царството Божие. Така ще направят.
към беседата >>
Тя го дала под съд и съдът решил негърът да е плати десет хиляди долара.
Ако в Турция целунат някого, там ще те обидят. В малките държави се случва, че за една целувка ще платиш доста скъпо. Но и в Америка по някой път се плаща за целувката. В Америка един негър целунал една американка. Това било на улицата при слабо осветление, но като дошла до една лампа на светло, тя видяла, че той е негър.
Тя го дала под съд и съдът решил негърът да е плати десет хиляди долара.
А колко струват десет хиляди долара? Те струват близо един милион лева. Сега това са посторонни въпроси.
към беседата >>
То за бъдеще, за след хиляди години, като дойдете след хиляди години, какво трябва да правите?
Аз ви говоря за един морал не за себе си. Ще ви настръхнат космите.
То за бъдеще, за след хиляди години, като дойдете след хиляди години, какво трябва да правите?
След хиляди години няма да ви говоря. След хиляди години може да ви питат: "Преди хиляди години говориха ли ви? " Ще кажете: "Не са ни говорили." Ако кажете, че са ви говорили, ще ви приемат при вратата на Царството Божие. Така ще направят. Вие може да кажете, че ние сме от новото братство, от Бялото братство.
към беседата >>
А колко струват десет хиляди долара?
В малките държави се случва, че за една целувка ще платиш доста скъпо. Но и в Америка по някой път се плаща за целувката. В Америка един негър целунал една американка. Това било на улицата при слабо осветление, но като дошла до една лампа на светло, тя видяла, че той е негър. Тя го дала под съд и съдът решил негърът да е плати десет хиляди долара.
А колко струват десет хиляди долара?
Те струват близо един милион лева. Сега това са посторонни въпроси.
към беседата >>
След хиляди години няма да ви говоря.
Аз ви говоря за един морал не за себе си. Ще ви настръхнат космите. То за бъдеще, за след хиляди години, като дойдете след хиляди години, какво трябва да правите?
След хиляди години няма да ви говоря.
След хиляди години може да ви питат: "Преди хиляди години говориха ли ви? " Ще кажете: "Не са ни говорили." Ако кажете, че са ви говорили, ще ви приемат при вратата на Царството Божие. Така ще направят. Вие може да кажете, че ние сме от новото братство, от Бялото братство. Не всяка мома, която се кичи с булчинска дреха, може да стане булка.
към беседата >>
Те струват близо един милион лева.
Но и в Америка по някой път се плаща за целувката. В Америка един негър целунал една американка. Това било на улицата при слабо осветление, но като дошла до една лампа на светло, тя видяла, че той е негър. Тя го дала под съд и съдът решил негърът да е плати десет хиляди долара. А колко струват десет хиляди долара?
Те струват близо един милион лева.
Сега това са посторонни въпроси.
към беседата >>
След хиляди години може да ви питат: "Преди хиляди години говориха ли ви?
Аз ви говоря за един морал не за себе си. Ще ви настръхнат космите. То за бъдеще, за след хиляди години, като дойдете след хиляди години, какво трябва да правите? След хиляди години няма да ви говоря.
След хиляди години може да ви питат: "Преди хиляди години говориха ли ви?
" Ще кажете: "Не са ни говорили." Ако кажете, че са ви говорили, ще ви приемат при вратата на Царството Божие. Така ще направят. Вие може да кажете, че ние сме от новото братство, от Бялото братство. Не всяка мома, която се кичи с булчинска дреха, може да стане булка. Аз се чудя.
към беседата >>
Сега това са посторонни въпроси.
В Америка един негър целунал една американка. Това било на улицата при слабо осветление, но като дошла до една лампа на светло, тя видяла, че той е негър. Тя го дала под съд и съдът решил негърът да е плати десет хиляди долара. А колко струват десет хиляди долара? Те струват близо един милион лева.
Сега това са посторонни въпроси.
към беседата >>
" Ще кажете: "Не са ни говорили." Ако кажете, че са ви говорили, ще ви приемат при вратата на Царството Божие.
Аз ви говоря за един морал не за себе си. Ще ви настръхнат космите. То за бъдеще, за след хиляди години, като дойдете след хиляди години, какво трябва да правите? След хиляди години няма да ви говоря. След хиляди години може да ви питат: "Преди хиляди години говориха ли ви?
" Ще кажете: "Не са ни говорили." Ако кажете, че са ви говорили, ще ви приемат при вратата на Царството Божие.
Така ще направят. Вие може да кажете, че ние сме от новото братство, от Бялото братство. Не всяка мома, която се кичи с булчинска дреха, може да стане булка. Аз се чудя. Влизам в една къща и виждам една кукла.
към беседата >>
Някой път ние искаме да дадем един пример, какво трябва да прави човек.
Някой път ние искаме да дадем един пример, какво трябва да прави човек.
Човекът е започнал с целувката. Откакто е започнал да яде, той е започнал да целува работите. Най-първо вълкът, като хване овцата, не я ли целува? Навсякъде я целува. Като я целува, къса от месото й.
към беседата >>
Така ще направят.
Ще ви настръхнат космите. То за бъдеще, за след хиляди години, като дойдете след хиляди години, какво трябва да правите? След хиляди години няма да ви говоря. След хиляди години може да ви питат: "Преди хиляди години говориха ли ви? " Ще кажете: "Не са ни говорили." Ако кажете, че са ви говорили, ще ви приемат при вратата на Царството Божие.
Така ще направят.
Вие може да кажете, че ние сме от новото братство, от Бялото братство. Не всяка мома, която се кичи с булчинска дреха, може да стане булка. Аз се чудя. Влизам в една къща и виждам една кукла. Виждам, че куклата родила едно малко, куклата има и дете.
към беседата >>
Човекът е започнал с целувката.
Някой път ние искаме да дадем един пример, какво трябва да прави човек.
Човекът е започнал с целувката.
Откакто е започнал да яде, той е започнал да целува работите. Най-първо вълкът, като хване овцата, не я ли целува? Навсякъде я целува. Като я целува, къса от месото й. Нима орелът не целува?
към беседата >>
Вие може да кажете, че ние сме от новото братство, от Бялото братство.
То за бъдеще, за след хиляди години, като дойдете след хиляди години, какво трябва да правите? След хиляди години няма да ви говоря. След хиляди години може да ви питат: "Преди хиляди години говориха ли ви? " Ще кажете: "Не са ни говорили." Ако кажете, че са ви говорили, ще ви приемат при вратата на Царството Божие. Така ще направят.
Вие може да кажете, че ние сме от новото братство, от Бялото братство.
Не всяка мома, която се кичи с булчинска дреха, може да стане булка. Аз се чудя. Влизам в една къща и виждам една кукла. Виждам, че куклата родила едно малко, куклата има и дете. Казват ми: "Тази кукла роди." Казвам: "Помъчила ли се е малко?
към беседата >>
Откакто е започнал да яде, той е започнал да целува работите.
Някой път ние искаме да дадем един пример, какво трябва да прави човек. Човекът е започнал с целувката.
Откакто е започнал да яде, той е започнал да целува работите.
Най-първо вълкът, като хване овцата, не я ли целува? Навсякъде я целува. Като я целува, къса от месото й. Нима орелът не целува? И той целува.
към беседата >>
Не всяка мома, която се кичи с булчинска дреха, може да стане булка.
След хиляди години няма да ви говоря. След хиляди години може да ви питат: "Преди хиляди години говориха ли ви? " Ще кажете: "Не са ни говорили." Ако кажете, че са ви говорили, ще ви приемат при вратата на Царството Божие. Така ще направят. Вие може да кажете, че ние сме от новото братство, от Бялото братство.
Не всяка мома, която се кичи с булчинска дреха, може да стане булка.
Аз се чудя. Влизам в една къща и виждам една кукла. Виждам, че куклата родила едно малко, куклата има и дете. Казват ми: "Тази кукла роди." Казвам: "Помъчила ли се е малко? " Казват ми: "Не се мъчи, без мъки." После питам: "Майката кърми ли това дете?
към беседата >>
Най-първо вълкът, като хване овцата, не я ли целува?
Някой път ние искаме да дадем един пример, какво трябва да прави човек. Човекът е започнал с целувката. Откакто е започнал да яде, той е започнал да целува работите.
Най-първо вълкът, като хване овцата, не я ли целува?
Навсякъде я целува. Като я целува, къса от месото й. Нима орелът не целува? И той целува. Като хване жертвата си, оттук откъсне, оттам откъсне.
към беседата >>
Аз се чудя.
След хиляди години може да ви питат: "Преди хиляди години говориха ли ви? " Ще кажете: "Не са ни говорили." Ако кажете, че са ви говорили, ще ви приемат при вратата на Царството Божие. Така ще направят. Вие може да кажете, че ние сме от новото братство, от Бялото братство. Не всяка мома, която се кичи с булчинска дреха, може да стане булка.
Аз се чудя.
Влизам в една къща и виждам една кукла. Виждам, че куклата родила едно малко, куклата има и дете. Казват ми: "Тази кукла роди." Казвам: "Помъчила ли се е малко? " Казват ми: "Не се мъчи, без мъки." После питам: "Майката кърми ли това дете? " Аз навеждам тези примери, понеже сегашният морал на човечеството прилича на тези разбирания.
към беседата >>
Навсякъде я целува.
Някой път ние искаме да дадем един пример, какво трябва да прави човек. Човекът е започнал с целувката. Откакто е започнал да яде, той е започнал да целува работите. Най-първо вълкът, като хване овцата, не я ли целува?
Навсякъде я целува.
Като я целува, къса от месото й. Нима орелът не целува? И той целува. Като хване жертвата си, оттук откъсне, оттам откъсне. Казват: Кой е произходът на целувката?
към беседата >>
Влизам в една къща и виждам една кукла.
" Ще кажете: "Не са ни говорили." Ако кажете, че са ви говорили, ще ви приемат при вратата на Царството Божие. Така ще направят. Вие може да кажете, че ние сме от новото братство, от Бялото братство. Не всяка мома, която се кичи с булчинска дреха, може да стане булка. Аз се чудя.
Влизам в една къща и виждам една кукла.
Виждам, че куклата родила едно малко, куклата има и дете. Казват ми: "Тази кукла роди." Казвам: "Помъчила ли се е малко? " Казват ми: "Не се мъчи, без мъки." После питам: "Майката кърми ли това дете? " Аз навеждам тези примери, понеже сегашният морал на човечеството прилича на тези разбирания. Куклата нищо не е направила.
към беседата >>
Като я целува, къса от месото й.
Някой път ние искаме да дадем един пример, какво трябва да прави човек. Човекът е започнал с целувката. Откакто е започнал да яде, той е започнал да целува работите. Най-първо вълкът, като хване овцата, не я ли целува? Навсякъде я целува.
Като я целува, къса от месото й.
Нима орелът не целува? И той целува. Като хване жертвата си, оттук откъсне, оттам откъсне. Казват: Кой е произходът на целувката? Тя има своето далечно минало.
към беседата >>
Виждам, че куклата родила едно малко, куклата има и дете.
Така ще направят. Вие може да кажете, че ние сме от новото братство, от Бялото братство. Не всяка мома, която се кичи с булчинска дреха, може да стане булка. Аз се чудя. Влизам в една къща и виждам една кукла.
Виждам, че куклата родила едно малко, куклата има и дете.
Казват ми: "Тази кукла роди." Казвам: "Помъчила ли се е малко? " Казват ми: "Не се мъчи, без мъки." После питам: "Майката кърми ли това дете? " Аз навеждам тези примери, понеже сегашният морал на човечеството прилича на тези разбирания. Куклата нищо не е направила. Сега изводът какъв е?
към беседата >>
Нима орелът не целува?
Човекът е започнал с целувката. Откакто е започнал да яде, той е започнал да целува работите. Най-първо вълкът, като хване овцата, не я ли целува? Навсякъде я целува. Като я целува, къса от месото й.
Нима орелът не целува?
И той целува. Като хване жертвата си, оттук откъсне, оттам откъсне. Казват: Кой е произходът на целувката? Тя има своето далечно минало. Вълците, като се укротявали, укротявали, най-после дошли до едно положение едно същество да целуне, без да откъсне месото.
към беседата >>
Казват ми: "Тази кукла роди." Казвам: "Помъчила ли се е малко?
Вие може да кажете, че ние сме от новото братство, от Бялото братство. Не всяка мома, която се кичи с булчинска дреха, може да стане булка. Аз се чудя. Влизам в една къща и виждам една кукла. Виждам, че куклата родила едно малко, куклата има и дете.
Казват ми: "Тази кукла роди." Казвам: "Помъчила ли се е малко?
" Казват ми: "Не се мъчи, без мъки." После питам: "Майката кърми ли това дете? " Аз навеждам тези примери, понеже сегашният морал на човечеството прилича на тези разбирания. Куклата нищо не е направила. Сега изводът какъв е? Вие искате да се освободите.
към беседата >>
И той целува.
Откакто е започнал да яде, той е започнал да целува работите. Най-първо вълкът, като хване овцата, не я ли целува? Навсякъде я целува. Като я целува, къса от месото й. Нима орелът не целува?
И той целува.
Като хване жертвата си, оттук откъсне, оттам откъсне. Казват: Кой е произходът на целувката? Тя има своето далечно минало. Вълците, като се укротявали, укротявали, най-после дошли до едно положение едно същество да целуне, без да откъсне месото. Ти казваш, доста са прогресирали.
към беседата >>
" Казват ми: "Не се мъчи, без мъки." После питам: "Майката кърми ли това дете?
Не всяка мома, която се кичи с булчинска дреха, може да стане булка. Аз се чудя. Влизам в една къща и виждам една кукла. Виждам, че куклата родила едно малко, куклата има и дете. Казват ми: "Тази кукла роди." Казвам: "Помъчила ли се е малко?
" Казват ми: "Не се мъчи, без мъки." После питам: "Майката кърми ли това дете?
" Аз навеждам тези примери, понеже сегашният морал на човечеството прилича на тези разбирания. Куклата нищо не е направила. Сега изводът какъв е? Вие искате да се освободите. Аз ви казвам един път, по който вие може да се освободите.
към беседата >>
Като хване жертвата си, оттук откъсне, оттам откъсне.
Най-първо вълкът, като хване овцата, не я ли целува? Навсякъде я целува. Като я целува, къса от месото й. Нима орелът не целува? И той целува.
Като хване жертвата си, оттук откъсне, оттам откъсне.
Казват: Кой е произходът на целувката? Тя има своето далечно минало. Вълците, като се укротявали, укротявали, най-после дошли до едно положение едно същество да целуне, без да откъсне месото. Ти казваш, доста са прогресирали. Преди пет-шест хиляди години с една целувка щеше да ти отиде ръката, а сега какво има да се сърдиш, че ти остава ръката?
към беседата >>
" Аз навеждам тези примери, понеже сегашният морал на човечеството прилича на тези разбирания.
Аз се чудя. Влизам в една къща и виждам една кукла. Виждам, че куклата родила едно малко, куклата има и дете. Казват ми: "Тази кукла роди." Казвам: "Помъчила ли се е малко? " Казват ми: "Не се мъчи, без мъки." После питам: "Майката кърми ли това дете?
" Аз навеждам тези примери, понеже сегашният морал на човечеството прилича на тези разбирания.
Куклата нищо не е направила. Сега изводът какъв е? Вие искате да се освободите. Аз ви казвам един път, по който вие може да се освободите. Вие имате един набъбнал цирей.
към беседата >>
Казват: Кой е произходът на целувката?
Навсякъде я целува. Като я целува, къса от месото й. Нима орелът не целува? И той целува. Като хване жертвата си, оттук откъсне, оттам откъсне.
Казват: Кой е произходът на целувката?
Тя има своето далечно минало. Вълците, като се укротявали, укротявали, най-после дошли до едно положение едно същество да целуне, без да откъсне месото. Ти казваш, доста са прогресирали. Преди пет-шест хиляди години с една целувка щеше да ти отиде ръката, а сега какво има да се сърдиш, че ти остава ръката? Някой казва: "Целувката предава магнетизъм." Възможно е.
към беседата >>
Куклата нищо не е направила.
Влизам в една къща и виждам една кукла. Виждам, че куклата родила едно малко, куклата има и дете. Казват ми: "Тази кукла роди." Казвам: "Помъчила ли се е малко? " Казват ми: "Не се мъчи, без мъки." После питам: "Майката кърми ли това дете? " Аз навеждам тези примери, понеже сегашният морал на човечеството прилича на тези разбирания.
Куклата нищо не е направила.
Сега изводът какъв е? Вие искате да се освободите. Аз ви казвам един път, по който вие може да се освободите. Вие имате един набъбнал цирей. Може да го намажете с масло, и не минава.
към беседата >>
Тя има своето далечно минало.
Като я целува, къса от месото й. Нима орелът не целува? И той целува. Като хване жертвата си, оттук откъсне, оттам откъсне. Казват: Кой е произходът на целувката?
Тя има своето далечно минало.
Вълците, като се укротявали, укротявали, най-после дошли до едно положение едно същество да целуне, без да откъсне месото. Ти казваш, доста са прогресирали. Преди пет-шест хиляди години с една целувка щеше да ти отиде ръката, а сега какво има да се сърдиш, че ти остава ръката? Някой казва: "Целувката предава магнетизъм." Възможно е. Ако един човек е заразен със сифилис, чрез целувката може да ти предаде нещо лошо.
към беседата >>
Сега изводът какъв е?
Виждам, че куклата родила едно малко, куклата има и дете. Казват ми: "Тази кукла роди." Казвам: "Помъчила ли се е малко? " Казват ми: "Не се мъчи, без мъки." После питам: "Майката кърми ли това дете? " Аз навеждам тези примери, понеже сегашният морал на човечеството прилича на тези разбирания. Куклата нищо не е направила.
Сега изводът какъв е?
Вие искате да се освободите. Аз ви казвам един път, по който вие може да се освободите. Вие имате един набъбнал цирей. Може да го намажете с масло, и не минава. Компрес му тургат, боли, черви се, и не минава.
към беседата >>
Вълците, като се укротявали, укротявали, най-после дошли до едно положение едно същество да целуне, без да откъсне месото.
Нима орелът не целува? И той целува. Като хване жертвата си, оттук откъсне, оттам откъсне. Казват: Кой е произходът на целувката? Тя има своето далечно минало.
Вълците, като се укротявали, укротявали, най-после дошли до едно положение едно същество да целуне, без да откъсне месото.
Ти казваш, доста са прогресирали. Преди пет-шест хиляди години с една целувка щеше да ти отиде ръката, а сега какво има да се сърдиш, че ти остава ръката? Някой казва: "Целувката предава магнетизъм." Възможно е. Ако един човек е заразен със сифилис, чрез целувката може да ти предаде нещо лошо. Сега се забраняват целувките по единствената причина, че може да ти предаде болестта.
към беседата >>
Вие искате да се освободите.
Казват ми: "Тази кукла роди." Казвам: "Помъчила ли се е малко? " Казват ми: "Не се мъчи, без мъки." После питам: "Майката кърми ли това дете? " Аз навеждам тези примери, понеже сегашният морал на човечеството прилича на тези разбирания. Куклата нищо не е направила. Сега изводът какъв е?
Вие искате да се освободите.
Аз ви казвам един път, по който вие може да се освободите. Вие имате един набъбнал цирей. Може да го намажете с масло, и не минава. Компрес му тургат, боли, черви се, и не минава. Набрал е, трябва да го мушнете, да го изцедите, да изтече всичката гной, всичко, каквото има в цирея, да изтече навън.
към беседата >>
Ти казваш, доста са прогресирали.
И той целува. Като хване жертвата си, оттук откъсне, оттам откъсне. Казват: Кой е произходът на целувката? Тя има своето далечно минало. Вълците, като се укротявали, укротявали, най-после дошли до едно положение едно същество да целуне, без да откъсне месото.
Ти казваш, доста са прогресирали.
Преди пет-шест хиляди години с една целувка щеше да ти отиде ръката, а сега какво има да се сърдиш, че ти остава ръката? Някой казва: "Целувката предава магнетизъм." Възможно е. Ако един човек е заразен със сифилис, чрез целувката може да ти предаде нещо лошо. Сега се забраняват целувките по единствената причина, че може да ти предаде болестта.
към беседата >>
Аз ви казвам един път, по който вие може да се освободите.
" Казват ми: "Не се мъчи, без мъки." После питам: "Майката кърми ли това дете? " Аз навеждам тези примери, понеже сегашният морал на човечеството прилича на тези разбирания. Куклата нищо не е направила. Сега изводът какъв е? Вие искате да се освободите.
Аз ви казвам един път, по който вие може да се освободите.
Вие имате един набъбнал цирей. Може да го намажете с масло, и не минава. Компрес му тургат, боли, черви се, и не минава. Набрал е, трябва да го мушнете, да го изцедите, да изтече всичката гной, всичко, каквото има в цирея, да изтече навън. И ти се благодари, че е излязла тази гной.
към беседата >>
Преди пет-шест хиляди години с една целувка щеше да ти отиде ръката, а сега какво има да се сърдиш, че ти остава ръката?
Като хване жертвата си, оттук откъсне, оттам откъсне. Казват: Кой е произходът на целувката? Тя има своето далечно минало. Вълците, като се укротявали, укротявали, най-после дошли до едно положение едно същество да целуне, без да откъсне месото. Ти казваш, доста са прогресирали.
Преди пет-шест хиляди години с една целувка щеше да ти отиде ръката, а сега какво има да се сърдиш, че ти остава ръката?
Някой казва: "Целувката предава магнетизъм." Възможно е. Ако един човек е заразен със сифилис, чрез целувката може да ти предаде нещо лошо. Сега се забраняват целувките по единствената причина, че може да ти предаде болестта.
към беседата >>
Вие имате един набъбнал цирей.
" Аз навеждам тези примери, понеже сегашният морал на човечеството прилича на тези разбирания. Куклата нищо не е направила. Сега изводът какъв е? Вие искате да се освободите. Аз ви казвам един път, по който вие може да се освободите.
Вие имате един набъбнал цирей.
Може да го намажете с масло, и не минава. Компрес му тургат, боли, черви се, и не минава. Набрал е, трябва да го мушнете, да го изцедите, да изтече всичката гной, всичко, каквото има в цирея, да изтече навън. И ти се благодари, че е излязла тази гной. Изцеди го добре и се освободи от нея.
към беседата >>
Някой казва: "Целувката предава магнетизъм." Възможно е.
Казват: Кой е произходът на целувката? Тя има своето далечно минало. Вълците, като се укротявали, укротявали, най-после дошли до едно положение едно същество да целуне, без да откъсне месото. Ти казваш, доста са прогресирали. Преди пет-шест хиляди години с една целувка щеше да ти отиде ръката, а сега какво има да се сърдиш, че ти остава ръката?
Някой казва: "Целувката предава магнетизъм." Възможно е.
Ако един човек е заразен със сифилис, чрез целувката може да ти предаде нещо лошо. Сега се забраняват целувките по единствената причина, че може да ти предаде болестта.
към беседата >>
Може да го намажете с масло, и не минава.
Куклата нищо не е направила. Сега изводът какъв е? Вие искате да се освободите. Аз ви казвам един път, по който вие може да се освободите. Вие имате един набъбнал цирей.
Може да го намажете с масло, и не минава.
Компрес му тургат, боли, черви се, и не минава. Набрал е, трябва да го мушнете, да го изцедите, да изтече всичката гной, всичко, каквото има в цирея, да изтече навън. И ти се благодари, че е излязла тази гной. Изцеди го добре и се освободи от нея.
към беседата >>
Ако един човек е заразен със сифилис, чрез целувката може да ти предаде нещо лошо.
Тя има своето далечно минало. Вълците, като се укротявали, укротявали, най-после дошли до едно положение едно същество да целуне, без да откъсне месото. Ти казваш, доста са прогресирали. Преди пет-шест хиляди години с една целувка щеше да ти отиде ръката, а сега какво има да се сърдиш, че ти остава ръката? Някой казва: "Целувката предава магнетизъм." Възможно е.
Ако един човек е заразен със сифилис, чрез целувката може да ти предаде нещо лошо.
Сега се забраняват целувките по единствената причина, че може да ти предаде болестта.
към беседата >>
Компрес му тургат, боли, черви се, и не минава.
Сега изводът какъв е? Вие искате да се освободите. Аз ви казвам един път, по който вие може да се освободите. Вие имате един набъбнал цирей. Може да го намажете с масло, и не минава.
Компрес му тургат, боли, черви се, и не минава.
Набрал е, трябва да го мушнете, да го изцедите, да изтече всичката гной, всичко, каквото има в цирея, да изтече навън. И ти се благодари, че е излязла тази гной. Изцеди го добре и се освободи от нея.
към беседата >>
Сега се забраняват целувките по единствената причина, че може да ти предаде болестта.
Вълците, като се укротявали, укротявали, най-после дошли до едно положение едно същество да целуне, без да откъсне месото. Ти казваш, доста са прогресирали. Преди пет-шест хиляди години с една целувка щеше да ти отиде ръката, а сега какво има да се сърдиш, че ти остава ръката? Някой казва: "Целувката предава магнетизъм." Възможно е. Ако един човек е заразен със сифилис, чрез целувката може да ти предаде нещо лошо.
Сега се забраняват целувките по единствената причина, че може да ти предаде болестта.
към беседата >>
Набрал е, трябва да го мушнете, да го изцедите, да изтече всичката гной, всичко, каквото има в цирея, да изтече навън.
Вие искате да се освободите. Аз ви казвам един път, по който вие може да се освободите. Вие имате един набъбнал цирей. Може да го намажете с масло, и не минава. Компрес му тургат, боли, черви се, и не минава.
Набрал е, трябва да го мушнете, да го изцедите, да изтече всичката гной, всичко, каквото има в цирея, да изтече навън.
И ти се благодари, че е излязла тази гной. Изцеди го добре и се освободи от нея.
към беседата >>
Но в целувката има една психологическа, вътрешна, страна.
Но в целувката има една психологическа, вътрешна, страна.
Когато се говори за устата, това са електрически органи. Горната устна, това е положителният полюс на електричеството, а пък долната устна, това е отрицателният полюс. Ти като речеш да говориш, долната устна трябва постоянно да се целува. Без целувка не можеш да говориш. Горната устна целува долната и долната целува горната.
към беседата >>
И ти се благодари, че е излязла тази гной.
Аз ви казвам един път, по който вие може да се освободите. Вие имате един набъбнал цирей. Може да го намажете с масло, и не минава. Компрес му тургат, боли, черви се, и не минава. Набрал е, трябва да го мушнете, да го изцедите, да изтече всичката гной, всичко, каквото има в цирея, да изтече навън.
И ти се благодари, че е излязла тази гной.
Изцеди го добре и се освободи от нея.
към беседата >>
Когато се говори за устата, това са електрически органи.
Но в целувката има една психологическа, вътрешна, страна.
Когато се говори за устата, това са електрически органи.
Горната устна, това е положителният полюс на електричеството, а пък долната устна, това е отрицателният полюс. Ти като речеш да говориш, долната устна трябва постоянно да се целува. Без целувка не можеш да говориш. Горната устна целува долната и долната целува горната. От тези целувки излизат думите.
към беседата >>
Изцеди го добре и се освободи от нея.
Вие имате един набъбнал цирей. Може да го намажете с масло, и не минава. Компрес му тургат, боли, черви се, и не минава. Набрал е, трябва да го мушнете, да го изцедите, да изтече всичката гной, всичко, каквото има в цирея, да изтече навън. И ти се благодари, че е излязла тази гной.
Изцеди го добре и се освободи от нея.
към беседата >>
Горната устна, това е положителният полюс на електричеството, а пък долната устна, това е отрицателният полюс.
Но в целувката има една психологическа, вътрешна, страна. Когато се говори за устата, това са електрически органи.
Горната устна, това е положителният полюс на електричеството, а пък долната устна, това е отрицателният полюс.
Ти като речеш да говориш, долната устна трябва постоянно да се целува. Без целувка не можеш да говориш. Горната устна целува долната и долната целува горната. От тези целувки излизат думите. Без целувки нищо не става.
към беседата >>
Вас ви мъчи известна мисъл, имате известно състояние.
Вас ви мъчи известна мисъл, имате известно състояние.
Мъчи ви нещо, неспокоен сте. Откъде изхожда това безпокойство? Винаги безпокойството е един признак на нарушение на някакъв Божествен закон. И не винаги ние сме нарушили. Може аз да страдам от нарушението от друг някой, без разлика е това.
към беседата >>
Ти като речеш да говориш, долната устна трябва постоянно да се целува.
Но в целувката има една психологическа, вътрешна, страна. Когато се говори за устата, това са електрически органи. Горната устна, това е положителният полюс на електричеството, а пък долната устна, това е отрицателният полюс.
Ти като речеш да говориш, долната устна трябва постоянно да се целува.
Без целувка не можеш да говориш. Горната устна целува долната и долната целува горната. От тези целувки излизат думите. Без целувки нищо не става. Говоренето, това е то идеята на целувките.
към беседата >>
Мъчи ви нещо, неспокоен сте.
Вас ви мъчи известна мисъл, имате известно състояние.
Мъчи ви нещо, неспокоен сте.
Откъде изхожда това безпокойство? Винаги безпокойството е един признак на нарушение на някакъв Божествен закон. И не винаги ние сме нарушили. Може аз да страдам от нарушението от друг някой, без разлика е това. Допуснете, че аз от любов ставам гарант на някого, от любов прикривам някой провинен приятел в къщи и хванат ме, и като един конспиратор ме турнат в дранголника.
към беседата >>
Без целувка не можеш да говориш.
Но в целувката има една психологическа, вътрешна, страна. Когато се говори за устата, това са електрически органи. Горната устна, това е положителният полюс на електричеството, а пък долната устна, това е отрицателният полюс. Ти като речеш да говориш, долната устна трябва постоянно да се целува.
Без целувка не можеш да говориш.
Горната устна целува долната и долната целува горната. От тези целувки излизат думите. Без целувки нищо не става. Говоренето, това е то идеята на целувките. Целунеш себе си.
към беседата >>
Откъде изхожда това безпокойство?
Вас ви мъчи известна мисъл, имате известно състояние. Мъчи ви нещо, неспокоен сте.
Откъде изхожда това безпокойство?
Винаги безпокойството е един признак на нарушение на някакъв Божествен закон. И не винаги ние сме нарушили. Може аз да страдам от нарушението от друг някой, без разлика е това. Допуснете, че аз от любов ставам гарант на някого, от любов прикривам някой провинен приятел в къщи и хванат ме, и като един конспиратор ме турнат в дранголника. Питам: Кой е виновен?
към беседата >>
Горната устна целува долната и долната целува горната.
Но в целувката има една психологическа, вътрешна, страна. Когато се говори за устата, това са електрически органи. Горната устна, това е положителният полюс на електричеството, а пък долната устна, това е отрицателният полюс. Ти като речеш да говориш, долната устна трябва постоянно да се целува. Без целувка не можеш да говориш.
Горната устна целува долната и долната целува горната.
От тези целувки излизат думите. Без целувки нищо не става. Говоренето, това е то идеята на целувките. Целунеш себе си.
към беседата >>
Винаги безпокойството е един признак на нарушение на някакъв Божествен закон.
Вас ви мъчи известна мисъл, имате известно състояние. Мъчи ви нещо, неспокоен сте. Откъде изхожда това безпокойство?
Винаги безпокойството е един признак на нарушение на някакъв Божествен закон.
И не винаги ние сме нарушили. Може аз да страдам от нарушението от друг някой, без разлика е това. Допуснете, че аз от любов ставам гарант на някого, от любов прикривам някой провинен приятел в къщи и хванат ме, и като един конспиратор ме турнат в дранголника. Питам: Кой е виновен? Аз, като укрих този човек, направих ли едно престъпление, та престъпник да стана?
към беседата >>
От тези целувки излизат думите.
Когато се говори за устата, това са електрически органи. Горната устна, това е положителният полюс на електричеството, а пък долната устна, това е отрицателният полюс. Ти като речеш да говориш, долната устна трябва постоянно да се целува. Без целувка не можеш да говориш. Горната устна целува долната и долната целува горната.
От тези целувки излизат думите.
Без целувки нищо не става. Говоренето, това е то идеята на целувките. Целунеш себе си.
към беседата >>
И не винаги ние сме нарушили.
Вас ви мъчи известна мисъл, имате известно състояние. Мъчи ви нещо, неспокоен сте. Откъде изхожда това безпокойство? Винаги безпокойството е един признак на нарушение на някакъв Божествен закон.
И не винаги ние сме нарушили.
Може аз да страдам от нарушението от друг някой, без разлика е това. Допуснете, че аз от любов ставам гарант на някого, от любов прикривам някой провинен приятел в къщи и хванат ме, и като един конспиратор ме турнат в дранголника. Питам: Кой е виновен? Аз, като укрих този човек, направих ли едно престъпление, та престъпник да стана? Направил ли съм престъпление спрямо Божествения свят?
към беседата >>
Без целувки нищо не става.
Горната устна, това е положителният полюс на електричеството, а пък долната устна, това е отрицателният полюс. Ти като речеш да говориш, долната устна трябва постоянно да се целува. Без целувка не можеш да говориш. Горната устна целува долната и долната целува горната. От тези целувки излизат думите.
Без целувки нищо не става.
Говоренето, това е то идеята на целувките. Целунеш себе си.
към беседата >>
Може аз да страдам от нарушението от друг някой, без разлика е това.
Вас ви мъчи известна мисъл, имате известно състояние. Мъчи ви нещо, неспокоен сте. Откъде изхожда това безпокойство? Винаги безпокойството е един признак на нарушение на някакъв Божествен закон. И не винаги ние сме нарушили.
Може аз да страдам от нарушението от друг някой, без разлика е това.
Допуснете, че аз от любов ставам гарант на някого, от любов прикривам някой провинен приятел в къщи и хванат ме, и като един конспиратор ме турнат в дранголника. Питам: Кой е виновен? Аз, като укрих този човек, направих ли едно престъпление, та престъпник да стана? Направил ли съм престъпление спрямо Божествения свят? Ако сте направили нещо, което е престъпно, трябва да го поправите.
към беседата >>
Говоренето, това е то идеята на целувките.
Ти като речеш да говориш, долната устна трябва постоянно да се целува. Без целувка не можеш да говориш. Горната устна целува долната и долната целува горната. От тези целувки излизат думите. Без целувки нищо не става.
Говоренето, това е то идеята на целувките.
Целунеш себе си.
към беседата >>
Допуснете, че аз от любов ставам гарант на някого, от любов прикривам някой провинен приятел в къщи и хванат ме, и като един конспиратор ме турнат в дранголника.
Мъчи ви нещо, неспокоен сте. Откъде изхожда това безпокойство? Винаги безпокойството е един признак на нарушение на някакъв Божествен закон. И не винаги ние сме нарушили. Може аз да страдам от нарушението от друг някой, без разлика е това.
Допуснете, че аз от любов ставам гарант на някого, от любов прикривам някой провинен приятел в къщи и хванат ме, и като един конспиратор ме турнат в дранголника.
Питам: Кой е виновен? Аз, като укрих този човек, направих ли едно престъпление, та престъпник да стана? Направил ли съм престъпление спрямо Божествения свят? Ако сте направили нещо, което е престъпно, трябва да го поправите. Ако си станал гарант, ти благодари на Бог, че си станал гарант за няколко хиляди лева, а не за петдесет-шестдесет хиляди лева.
към беседата >>
Целунеш себе си.
Без целувка не можеш да говориш. Горната устна целува долната и долната целува горната. От тези целувки излизат думите. Без целувки нищо не става. Говоренето, това е то идеята на целувките.
Целунеш себе си.
към беседата >>
Питам: Кой е виновен?
Откъде изхожда това безпокойство? Винаги безпокойството е един признак на нарушение на някакъв Божествен закон. И не винаги ние сме нарушили. Може аз да страдам от нарушението от друг някой, без разлика е това. Допуснете, че аз от любов ставам гарант на някого, от любов прикривам някой провинен приятел в къщи и хванат ме, и като един конспиратор ме турнат в дранголника.
Питам: Кой е виновен?
Аз, като укрих този човек, направих ли едно престъпление, та престъпник да стана? Направил ли съм престъпление спрямо Божествения свят? Ако сте направили нещо, което е престъпно, трябва да го поправите. Ако си станал гарант, ти благодари на Бог, че си станал гарант за няколко хиляди лева, а не за петдесет-шестдесет хиляди лева. Благодарете на Бог, че сте станали гарант за малко.
към беседата >>
Хубаво, всеки един човек целува себе си, а пък казваме, че Бог живее във всички хора.
Хубаво, всеки един човек целува себе си, а пък казваме, че Бог живее във всички хора.
Нали всички твърдите, че Бог живее във всички хора. И защо тогава, като те целуне някой, ти си недоволен? А пък Бог, като живее във всички хора, живее и в него. Това е от ваше гледище. Бог живее във всеки.
към беседата >>
Аз, като укрих този човек, направих ли едно престъпление, та престъпник да стана?
Винаги безпокойството е един признак на нарушение на някакъв Божествен закон. И не винаги ние сме нарушили. Може аз да страдам от нарушението от друг някой, без разлика е това. Допуснете, че аз от любов ставам гарант на някого, от любов прикривам някой провинен приятел в къщи и хванат ме, и като един конспиратор ме турнат в дранголника. Питам: Кой е виновен?
Аз, като укрих този човек, направих ли едно престъпление, та престъпник да стана?
Направил ли съм престъпление спрямо Божествения свят? Ако сте направили нещо, което е престъпно, трябва да го поправите. Ако си станал гарант, ти благодари на Бог, че си станал гарант за няколко хиляди лева, а не за петдесет-шестдесет хиляди лева. Благодарете на Бог, че сте станали гарант за малко.
към беседата >>
Нали всички твърдите, че Бог живее във всички хора.
Хубаво, всеки един човек целува себе си, а пък казваме, че Бог живее във всички хора.
Нали всички твърдите, че Бог живее във всички хора.
И защо тогава, като те целуне някой, ти си недоволен? А пък Бог, като живее във всички хора, живее и в него. Това е от ваше гледище. Бог живее във всеки. Целуват някого, в когото Бог живее.
към беседата >>
Направил ли съм престъпление спрямо Божествения свят?
И не винаги ние сме нарушили. Може аз да страдам от нарушението от друг някой, без разлика е това. Допуснете, че аз от любов ставам гарант на някого, от любов прикривам някой провинен приятел в къщи и хванат ме, и като един конспиратор ме турнат в дранголника. Питам: Кой е виновен? Аз, като укрих този човек, направих ли едно престъпление, та престъпник да стана?
Направил ли съм престъпление спрямо Божествения свят?
Ако сте направили нещо, което е престъпно, трябва да го поправите. Ако си станал гарант, ти благодари на Бог, че си станал гарант за няколко хиляди лева, а не за петдесет-шестдесет хиляди лева. Благодарете на Бог, че сте станали гарант за малко.
към беседата >>
И защо тогава, като те целуне някой, ти си недоволен?
Хубаво, всеки един човек целува себе си, а пък казваме, че Бог живее във всички хора. Нали всички твърдите, че Бог живее във всички хора.
И защо тогава, като те целуне някой, ти си недоволен?
А пък Бог, като живее във всички хора, живее и в него. Това е от ваше гледище. Бог живее във всеки. Целуват някого, в когото Бог живее. И защо тогава, като те целуне някой, ти си недоволен от целувката?
към беседата >>
Ако сте направили нещо, което е престъпно, трябва да го поправите.
Може аз да страдам от нарушението от друг някой, без разлика е това. Допуснете, че аз от любов ставам гарант на някого, от любов прикривам някой провинен приятел в къщи и хванат ме, и като един конспиратор ме турнат в дранголника. Питам: Кой е виновен? Аз, като укрих този човек, направих ли едно престъпление, та престъпник да стана? Направил ли съм престъпление спрямо Божествения свят?
Ако сте направили нещо, което е престъпно, трябва да го поправите.
Ако си станал гарант, ти благодари на Бог, че си станал гарант за няколко хиляди лева, а не за петдесет-шестдесет хиляди лева. Благодарете на Бог, че сте станали гарант за малко.
към беседата >>
А пък Бог, като живее във всички хора, живее и в него.
Хубаво, всеки един човек целува себе си, а пък казваме, че Бог живее във всички хора. Нали всички твърдите, че Бог живее във всички хора. И защо тогава, като те целуне някой, ти си недоволен?
А пък Бог, като живее във всички хора, живее и в него.
Това е от ваше гледище. Бог живее във всеки. Целуват някого, в когото Бог живее. И защо тогава, като те целуне някой, ти си недоволен от целувката? Значи вие не вярвате, че Бог живее във всички хора.
към беседата >>
Ако си станал гарант, ти благодари на Бог, че си станал гарант за няколко хиляди лева, а не за петдесет-шестдесет хиляди лева.
Допуснете, че аз от любов ставам гарант на някого, от любов прикривам някой провинен приятел в къщи и хванат ме, и като един конспиратор ме турнат в дранголника. Питам: Кой е виновен? Аз, като укрих този човек, направих ли едно престъпление, та престъпник да стана? Направил ли съм престъпление спрямо Божествения свят? Ако сте направили нещо, което е престъпно, трябва да го поправите.
Ако си станал гарант, ти благодари на Бог, че си станал гарант за няколко хиляди лева, а не за петдесет-шестдесет хиляди лева.
Благодарете на Бог, че сте станали гарант за малко.
към беседата >>
Това е от ваше гледище.
Хубаво, всеки един човек целува себе си, а пък казваме, че Бог живее във всички хора. Нали всички твърдите, че Бог живее във всички хора. И защо тогава, като те целуне някой, ти си недоволен? А пък Бог, като живее във всички хора, живее и в него.
Това е от ваше гледище.
Бог живее във всеки. Целуват някого, в когото Бог живее. И защо тогава, като те целуне някой, ти си недоволен от целувката? Значи вие не вярвате, че Бог живее във всички хора. Вие твърдите едно нещо, което не вярвате.
към беседата >>
Благодарете на Бог, че сте станали гарант за малко.
Питам: Кой е виновен? Аз, като укрих този човек, направих ли едно престъпление, та престъпник да стана? Направил ли съм престъпление спрямо Божествения свят? Ако сте направили нещо, което е престъпно, трябва да го поправите. Ако си станал гарант, ти благодари на Бог, че си станал гарант за няколко хиляди лева, а не за петдесет-шестдесет хиляди лева.
Благодарете на Бог, че сте станали гарант за малко.
към беседата >>
Бог живее във всеки.
Хубаво, всеки един човек целува себе си, а пък казваме, че Бог живее във всички хора. Нали всички твърдите, че Бог живее във всички хора. И защо тогава, като те целуне някой, ти си недоволен? А пък Бог, като живее във всички хора, живее и в него. Това е от ваше гледище.
Бог живее във всеки.
Целуват някого, в когото Бог живее. И защо тогава, като те целуне някой, ти си недоволен от целувката? Значи вие не вярвате, че Бог живее във всички хора. Вие твърдите едно нещо, което не вярвате. Аз не правя упрек, но казвам, че сме непоследователни.
към беседата >>
Сега ние идваме до едно място, което засяга всички ни.
Сега ние идваме до едно място, което засяга всички ни.
Казвате: "Трябва да учим." Кой трябва да се учи сега? Щом се казва, че трябва да се учи, това се отнася до младите. После казват: "Трябва да се женят." Кой трябва да се жени? Казват: "Младите, а не старите." Кой е мярката за нещата? Едно време хората на петдесет-шестдесет години се женеха, а сега на петдесет-шестдесет години се готвят за оня свят.
към беседата >>
Целуват някого, в когото Бог живее.
Нали всички твърдите, че Бог живее във всички хора. И защо тогава, като те целуне някой, ти си недоволен? А пък Бог, като живее във всички хора, живее и в него. Това е от ваше гледище. Бог живее във всеки.
Целуват някого, в когото Бог живее.
И защо тогава, като те целуне някой, ти си недоволен от целувката? Значи вие не вярвате, че Бог живее във всички хора. Вие твърдите едно нещо, което не вярвате. Аз не правя упрек, но казвам, че сме непоследователни. Говорим за неща, спрямо които не сме последователни.
към беседата >>
Казвате: "Трябва да учим." Кой трябва да се учи сега?
Сега ние идваме до едно място, което засяга всички ни.
Казвате: "Трябва да учим." Кой трябва да се учи сега?
Щом се казва, че трябва да се учи, това се отнася до младите. После казват: "Трябва да се женят." Кой трябва да се жени? Казват: "Младите, а не старите." Кой е мярката за нещата? Едно време хората на петдесет-шестдесет години се женеха, а сега на петдесет-шестдесет години се готвят за оня свят. Какво са петдесет-шестдесет години?
към беседата >>
И защо тогава, като те целуне някой, ти си недоволен от целувката?
И защо тогава, като те целуне някой, ти си недоволен? А пък Бог, като живее във всички хора, живее и в него. Това е от ваше гледище. Бог живее във всеки. Целуват някого, в когото Бог живее.
И защо тогава, като те целуне някой, ти си недоволен от целувката?
Значи вие не вярвате, че Бог живее във всички хора. Вие твърдите едно нещо, което не вярвате. Аз не правя упрек, но казвам, че сме непоследователни. Говорим за неща, спрямо които не сме последователни. Например казваме, че сме чада на Бога.
към беседата >>
Щом се казва, че трябва да се учи, това се отнася до младите.
Сега ние идваме до едно място, което засяга всички ни. Казвате: "Трябва да учим." Кой трябва да се учи сега?
Щом се казва, че трябва да се учи, това се отнася до младите.
После казват: "Трябва да се женят." Кой трябва да се жени? Казват: "Младите, а не старите." Кой е мярката за нещата? Едно време хората на петдесет-шестдесет години се женеха, а сега на петдесет-шестдесет години се готвят за оня свят. Какво са петдесет-шестдесет години? Нищо. Вие имате едно наслояване във вашите съзнания от миналите съществувания, от миналите възгледи.
към беседата >>
Значи вие не вярвате, че Бог живее във всички хора.
А пък Бог, като живее във всички хора, живее и в него. Това е от ваше гледище. Бог живее във всеки. Целуват някого, в когото Бог живее. И защо тогава, като те целуне някой, ти си недоволен от целувката?
Значи вие не вярвате, че Бог живее във всички хора.
Вие твърдите едно нещо, което не вярвате. Аз не правя упрек, но казвам, че сме непоследователни. Говорим за неща, спрямо които не сме последователни. Например казваме, че сме чада на Бога. Не говорете така, това са твърдения.
към беседата >>
После казват: "Трябва да се женят." Кой трябва да се жени?
Сега ние идваме до едно място, което засяга всички ни. Казвате: "Трябва да учим." Кой трябва да се учи сега? Щом се казва, че трябва да се учи, това се отнася до младите.
После казват: "Трябва да се женят." Кой трябва да се жени?
Казват: "Младите, а не старите." Кой е мярката за нещата? Едно време хората на петдесет-шестдесет години се женеха, а сега на петдесет-шестдесет години се готвят за оня свят. Какво са петдесет-шестдесет години? Нищо. Вие имате едно наслояване във вашите съзнания от миналите съществувания, от миналите възгледи. Вие сега имате стари възгледи от едно време, от които възгледи трябва да се освободите.
към беседата >>
Вие твърдите едно нещо, което не вярвате.
Това е от ваше гледище. Бог живее във всеки. Целуват някого, в когото Бог живее. И защо тогава, като те целуне някой, ти си недоволен от целувката? Значи вие не вярвате, че Бог живее във всички хора.
Вие твърдите едно нещо, което не вярвате.
Аз не правя упрек, но казвам, че сме непоследователни. Говорим за неща, спрямо които не сме последователни. Например казваме, че сме чада на Бога. Не говорете така, това са твърдения. Но ако дойде някой, вие му казвате: "Кога ще си ходиш?
към беседата >>
Казват: "Младите, а не старите." Кой е мярката за нещата?
Сега ние идваме до едно място, което засяга всички ни. Казвате: "Трябва да учим." Кой трябва да се учи сега? Щом се казва, че трябва да се учи, това се отнася до младите. После казват: "Трябва да се женят." Кой трябва да се жени?
Казват: "Младите, а не старите." Кой е мярката за нещата?
Едно време хората на петдесет-шестдесет години се женеха, а сега на петдесет-шестдесет години се готвят за оня свят. Какво са петдесет-шестдесет години? Нищо. Вие имате едно наслояване във вашите съзнания от миналите съществувания, от миналите възгледи. Вие сега имате стари възгледи от едно време, от които възгледи трябва да се освободите. Трябва ви много голямо знание, за да се освободите от тези стари възгледи.
към беседата >>
Аз не правя упрек, но казвам, че сме непоследователни.
Бог живее във всеки. Целуват някого, в когото Бог живее. И защо тогава, като те целуне някой, ти си недоволен от целувката? Значи вие не вярвате, че Бог живее във всички хора. Вие твърдите едно нещо, което не вярвате.
Аз не правя упрек, но казвам, че сме непоследователни.
Говорим за неща, спрямо които не сме последователни. Например казваме, че сме чада на Бога. Не говорете така, това са твърдения. Но ако дойде някой, вие му казвате: "Кога ще си ходиш? " Даже вие, които ме слушате, вие сте чада Божии.
към беседата >>
Едно време хората на петдесет-шестдесет години се женеха, а сега на петдесет-шестдесет години се готвят за оня свят.
Сега ние идваме до едно място, което засяга всички ни. Казвате: "Трябва да учим." Кой трябва да се учи сега? Щом се казва, че трябва да се учи, това се отнася до младите. После казват: "Трябва да се женят." Кой трябва да се жени? Казват: "Младите, а не старите." Кой е мярката за нещата?
Едно време хората на петдесет-шестдесет години се женеха, а сега на петдесет-шестдесет години се готвят за оня свят.
Какво са петдесет-шестдесет години? Нищо. Вие имате едно наслояване във вашите съзнания от миналите съществувания, от миналите възгледи. Вие сега имате стари възгледи от едно време, от които възгледи трябва да се освободите. Трябва ви много голямо знание, за да се освободите от тези стари възгледи. Често усещате известно напрежение, понеже у вас са се явили известни лични чувства, достойнството на човека.
към беседата >>
Говорим за неща, спрямо които не сме последователни.
Целуват някого, в когото Бог живее. И защо тогава, като те целуне някой, ти си недоволен от целувката? Значи вие не вярвате, че Бог живее във всички хора. Вие твърдите едно нещо, което не вярвате. Аз не правя упрек, но казвам, че сме непоследователни.
Говорим за неща, спрямо които не сме последователни.
Например казваме, че сме чада на Бога. Не говорете така, това са твърдения. Но ако дойде някой, вие му казвате: "Кога ще си ходиш? " Даже вие, които ме слушате, вие сте чада Божии. Колцина от вас постъпвате като чада Божии?
към беседата >>
Какво са петдесет-шестдесет години?
Казвате: "Трябва да учим." Кой трябва да се учи сега? Щом се казва, че трябва да се учи, това се отнася до младите. После казват: "Трябва да се женят." Кой трябва да се жени? Казват: "Младите, а не старите." Кой е мярката за нещата? Едно време хората на петдесет-шестдесет години се женеха, а сега на петдесет-шестдесет години се готвят за оня свят.
Какво са петдесет-шестдесет години?
Нищо. Вие имате едно наслояване във вашите съзнания от миналите съществувания, от миналите възгледи. Вие сега имате стари възгледи от едно време, от които възгледи трябва да се освободите. Трябва ви много голямо знание, за да се освободите от тези стари възгледи. Често усещате известно напрежение, понеже у вас са се явили известни лични чувства, достойнството на човека. Ти казваш.
към беседата >>
Например казваме, че сме чада на Бога.
И защо тогава, като те целуне някой, ти си недоволен от целувката? Значи вие не вярвате, че Бог живее във всички хора. Вие твърдите едно нещо, което не вярвате. Аз не правя упрек, но казвам, че сме непоследователни. Говорим за неща, спрямо които не сме последователни.
Например казваме, че сме чада на Бога.
Не говорете така, това са твърдения. Но ако дойде някой, вие му казвате: "Кога ще си ходиш? " Даже вие, които ме слушате, вие сте чада Божии. Колцина от вас постъпвате като чада Божии? Имате си някои, които обичате.
към беседата >>
Нищо. Вие имате едно наслояване във вашите съзнания от миналите съществувания, от миналите възгледи.
Щом се казва, че трябва да се учи, това се отнася до младите. После казват: "Трябва да се женят." Кой трябва да се жени? Казват: "Младите, а не старите." Кой е мярката за нещата? Едно време хората на петдесет-шестдесет години се женеха, а сега на петдесет-шестдесет години се готвят за оня свят. Какво са петдесет-шестдесет години?
Нищо. Вие имате едно наслояване във вашите съзнания от миналите съществувания, от миналите възгледи.
Вие сега имате стари възгледи от едно време, от които възгледи трябва да се освободите. Трябва ви много голямо знание, за да се освободите от тези стари възгледи. Често усещате известно напрежение, понеже у вас са се явили известни лични чувства, достойнството на човека. Ти казваш. "Аз трябва да пазя своето достойнство." Или казваш: "Това не е в мой интерес." Но има три интереса: интерес на тялото, душата и духа.
към беседата >>
Не говорете така, това са твърдения.
Значи вие не вярвате, че Бог живее във всички хора. Вие твърдите едно нещо, което не вярвате. Аз не правя упрек, но казвам, че сме непоследователни. Говорим за неща, спрямо които не сме последователни. Например казваме, че сме чада на Бога.
Не говорете така, това са твърдения.
Но ако дойде някой, вие му казвате: "Кога ще си ходиш? " Даже вие, които ме слушате, вие сте чада Божии. Колцина от вас постъпвате като чада Божии? Имате си някои, които обичате. И във всяко семейство има някои, които се обичат, и които не се обичат.
към беседата >>
Вие сега имате стари възгледи от едно време, от които възгледи трябва да се освободите.
После казват: "Трябва да се женят." Кой трябва да се жени? Казват: "Младите, а не старите." Кой е мярката за нещата? Едно време хората на петдесет-шестдесет години се женеха, а сега на петдесет-шестдесет години се готвят за оня свят. Какво са петдесет-шестдесет години? Нищо. Вие имате едно наслояване във вашите съзнания от миналите съществувания, от миналите възгледи.
Вие сега имате стари възгледи от едно време, от които възгледи трябва да се освободите.
Трябва ви много голямо знание, за да се освободите от тези стари възгледи. Често усещате известно напрежение, понеже у вас са се явили известни лични чувства, достойнството на човека. Ти казваш. "Аз трябва да пазя своето достойнство." Или казваш: "Това не е в мой интерес." Но има три интереса: интерес на тялото, душата и духа. Има материални и духовни интереси.
към беседата >>
Но ако дойде някой, вие му казвате: "Кога ще си ходиш?
Вие твърдите едно нещо, което не вярвате. Аз не правя упрек, но казвам, че сме непоследователни. Говорим за неща, спрямо които не сме последователни. Например казваме, че сме чада на Бога. Не говорете така, това са твърдения.
Но ако дойде някой, вие му казвате: "Кога ще си ходиш?
" Даже вие, които ме слушате, вие сте чада Божии. Колцина от вас постъпвате като чада Божии? Имате си някои, които обичате. И във всяко семейство има някои, които се обичат, и които не се обичат. Това е основният закон, който функционира.
към беседата >>
Трябва ви много голямо знание, за да се освободите от тези стари възгледи.
Казват: "Младите, а не старите." Кой е мярката за нещата? Едно време хората на петдесет-шестдесет години се женеха, а сега на петдесет-шестдесет години се готвят за оня свят. Какво са петдесет-шестдесет години? Нищо. Вие имате едно наслояване във вашите съзнания от миналите съществувания, от миналите възгледи. Вие сега имате стари възгледи от едно време, от които възгледи трябва да се освободите.
Трябва ви много голямо знание, за да се освободите от тези стари възгледи.
Често усещате известно напрежение, понеже у вас са се явили известни лични чувства, достойнството на човека. Ти казваш. "Аз трябва да пазя своето достойнство." Или казваш: "Това не е в мой интерес." Но има три интереса: интерес на тялото, душата и духа. Има материални и духовни интереси. И двете са временни.
към беседата >>
" Даже вие, които ме слушате, вие сте чада Божии.
Аз не правя упрек, но казвам, че сме непоследователни. Говорим за неща, спрямо които не сме последователни. Например казваме, че сме чада на Бога. Не говорете така, това са твърдения. Но ако дойде някой, вие му казвате: "Кога ще си ходиш?
" Даже вие, които ме слушате, вие сте чада Божии.
Колцина от вас постъпвате като чада Божии? Имате си някои, които обичате. И във всяко семейство има някои, които се обичат, и които не се обичат. Това е основният закон, който функционира. Пък този закон, че сме чада Божии, тепърва трябва да дойде.
към беседата >>
Често усещате известно напрежение, понеже у вас са се явили известни лични чувства, достойнството на човека.
Едно време хората на петдесет-шестдесет години се женеха, а сега на петдесет-шестдесет години се готвят за оня свят. Какво са петдесет-шестдесет години? Нищо. Вие имате едно наслояване във вашите съзнания от миналите съществувания, от миналите възгледи. Вие сега имате стари възгледи от едно време, от които възгледи трябва да се освободите. Трябва ви много голямо знание, за да се освободите от тези стари възгледи.
Често усещате известно напрежение, понеже у вас са се явили известни лични чувства, достойнството на човека.
Ти казваш. "Аз трябва да пазя своето достойнство." Или казваш: "Това не е в мой интерес." Но има три интереса: интерес на тялото, душата и духа. Има материални и духовни интереси. И двете са временни. За тялото кое е важно Това, което е важно за тялото, то е временно, но има нещо, което е важно за душата.
към беседата >>
Колцина от вас постъпвате като чада Божии?
Говорим за неща, спрямо които не сме последователни. Например казваме, че сме чада на Бога. Не говорете така, това са твърдения. Но ако дойде някой, вие му казвате: "Кога ще си ходиш? " Даже вие, които ме слушате, вие сте чада Божии.
Колцина от вас постъпвате като чада Божии?
Имате си някои, които обичате. И във всяко семейство има някои, които се обичат, и които не се обичат. Това е основният закон, който функционира. Пък този закон, че сме чада Божии, тепърва трябва да дойде. Две противоположности има.
към беседата >>
Ти казваш.
Какво са петдесет-шестдесет години? Нищо. Вие имате едно наслояване във вашите съзнания от миналите съществувания, от миналите възгледи. Вие сега имате стари възгледи от едно време, от които възгледи трябва да се освободите. Трябва ви много голямо знание, за да се освободите от тези стари възгледи. Често усещате известно напрежение, понеже у вас са се явили известни лични чувства, достойнството на човека.
Ти казваш.
"Аз трябва да пазя своето достойнство." Или казваш: "Това не е в мой интерес." Но има три интереса: интерес на тялото, душата и духа. Има материални и духовни интереси. И двете са временни. За тялото кое е важно Това, което е важно за тялото, то е временно, но има нещо, което е важно за душата.
към беседата >>
Имате си някои, които обичате.
Например казваме, че сме чада на Бога. Не говорете така, това са твърдения. Но ако дойде някой, вие му казвате: "Кога ще си ходиш? " Даже вие, които ме слушате, вие сте чада Божии. Колцина от вас постъпвате като чада Божии?
Имате си някои, които обичате.
И във всяко семейство има някои, които се обичат, и които не се обичат. Това е основният закон, който функционира. Пък този закон, че сме чада Божии, тепърва трябва да дойде. Две противоположности има. Бедният ще каже: "Нали сме чада Божии.
към беседата >>
"Аз трябва да пазя своето достойнство." Или казваш: "Това не е в мой интерес." Но има три интереса: интерес на тялото, душата и духа.
Нищо. Вие имате едно наслояване във вашите съзнания от миналите съществувания, от миналите възгледи. Вие сега имате стари възгледи от едно време, от които възгледи трябва да се освободите. Трябва ви много голямо знание, за да се освободите от тези стари възгледи. Често усещате известно напрежение, понеже у вас са се явили известни лични чувства, достойнството на човека. Ти казваш.
"Аз трябва да пазя своето достойнство." Или казваш: "Това не е в мой интерес." Но има три интереса: интерес на тялото, душата и духа.
Има материални и духовни интереси. И двете са временни. За тялото кое е важно Това, което е важно за тялото, то е временно, но има нещо, което е важно за душата.
към беседата >>
И във всяко семейство има някои, които се обичат, и които не се обичат.
Не говорете така, това са твърдения. Но ако дойде някой, вие му казвате: "Кога ще си ходиш? " Даже вие, които ме слушате, вие сте чада Божии. Колцина от вас постъпвате като чада Божии? Имате си някои, които обичате.
И във всяко семейство има някои, които се обичат, и които не се обичат.
Това е основният закон, който функционира. Пък този закон, че сме чада Божии, тепърва трябва да дойде. Две противоположности има. Бедният ще каже: "Нали сме чада Божии. Защо тогава спрямо мене не постъпват както трябва?
към беседата >>
Има материални и духовни интереси.
Вие сега имате стари възгледи от едно време, от които възгледи трябва да се освободите. Трябва ви много голямо знание, за да се освободите от тези стари възгледи. Често усещате известно напрежение, понеже у вас са се явили известни лични чувства, достойнството на човека. Ти казваш. "Аз трябва да пазя своето достойнство." Или казваш: "Това не е в мой интерес." Но има три интереса: интерес на тялото, душата и духа.
Има материални и духовни интереси.
И двете са временни. За тялото кое е важно Това, което е важно за тялото, то е временно, но има нещо, което е важно за душата.
към беседата >>
Това е основният закон, който функционира.
Но ако дойде някой, вие му казвате: "Кога ще си ходиш? " Даже вие, които ме слушате, вие сте чада Божии. Колцина от вас постъпвате като чада Божии? Имате си някои, които обичате. И във всяко семейство има някои, които се обичат, и които не се обичат.
Това е основният закон, който функционира.
Пък този закон, че сме чада Божии, тепърва трябва да дойде. Две противоположности има. Бедният ще каже: "Нали сме чада Божии. Защо тогава спрямо мене не постъпват както трябва? " Богатият казва: "Аз имам работа за тебе, я направи тази работа." Бедният му казва: "Нали ще платиш." Има ли братство, когато има плащане?
към беседата >>
И двете са временни.
Трябва ви много голямо знание, за да се освободите от тези стари възгледи. Често усещате известно напрежение, понеже у вас са се явили известни лични чувства, достойнството на човека. Ти казваш. "Аз трябва да пазя своето достойнство." Или казваш: "Това не е в мой интерес." Но има три интереса: интерес на тялото, душата и духа. Има материални и духовни интереси.
И двете са временни.
За тялото кое е важно Това, което е важно за тялото, то е временно, но има нещо, което е важно за душата.
към беседата >>
Пък този закон, че сме чада Божии, тепърва трябва да дойде.
" Даже вие, които ме слушате, вие сте чада Божии. Колцина от вас постъпвате като чада Божии? Имате си някои, които обичате. И във всяко семейство има някои, които се обичат, и които не се обичат. Това е основният закон, който функционира.
Пък този закон, че сме чада Божии, тепърва трябва да дойде.
Две противоположности има. Бедният ще каже: "Нали сме чада Божии. Защо тогава спрямо мене не постъпват както трябва? " Богатият казва: "Аз имам работа за тебе, я направи тази работа." Бедният му казва: "Нали ще платиш." Има ли братство, когато има плащане? При братството има един закон, при плащането има друг закон.
към беседата >>
За тялото кое е важно Това, което е важно за тялото, то е временно, но има нещо, което е важно за душата.
Често усещате известно напрежение, понеже у вас са се явили известни лични чувства, достойнството на човека. Ти казваш. "Аз трябва да пазя своето достойнство." Или казваш: "Това не е в мой интерес." Но има три интереса: интерес на тялото, душата и духа. Има материални и духовни интереси. И двете са временни.
За тялото кое е важно Това, което е важно за тялото, то е временно, но има нещо, което е важно за душата.
към беседата >>
Две противоположности има.
Колцина от вас постъпвате като чада Божии? Имате си някои, които обичате. И във всяко семейство има някои, които се обичат, и които не се обичат. Това е основният закон, който функционира. Пък този закон, че сме чада Божии, тепърва трябва да дойде.
Две противоположности има.
Бедният ще каже: "Нали сме чада Божии. Защо тогава спрямо мене не постъпват както трябва? " Богатият казва: "Аз имам работа за тебе, я направи тази работа." Бедният му казва: "Нали ще платиш." Има ли братство, когато има плащане? При братството има един закон, при плащането има друг закон. Трябва да заплатиш с нещо.
към беседата >>
Някой казва: "Мен не ме интересува тялото." Тялото е жилище на душата.
Някой казва: "Мен не ме интересува тялото." Тялото е жилище на душата.
Ти не може да живееш между хората, да имаш известна опитност, ако нямаш тяло. Това тяло ти ще го пазиш, докато бъдеш жител на тази земя. И като заминеш на онзи свят, от това тяло нищо няма да остане. Пак ще вземеш нещо, което ще ти бъде потребно. В тази обвивка, в която сме поставени, в това тяло, има нещо друго, което вие не сте изучавали още.
към беседата >>
Бедният ще каже: "Нали сме чада Божии.
Имате си някои, които обичате. И във всяко семейство има някои, които се обичат, и които не се обичат. Това е основният закон, който функционира. Пък този закон, че сме чада Божии, тепърва трябва да дойде. Две противоположности има.
Бедният ще каже: "Нали сме чада Божии.
Защо тогава спрямо мене не постъпват както трябва? " Богатият казва: "Аз имам работа за тебе, я направи тази работа." Бедният му казва: "Нали ще платиш." Има ли братство, когато има плащане? При братството има един закон, при плащането има друг закон. Трябва да заплатиш с нещо. Например аз искам да ми направиш известна услуга, ти ще кажеш: "Ще платиш." Казвам: "Нямам пари."
към беседата >>
Ти не може да живееш между хората, да имаш известна опитност, ако нямаш тяло.
Някой казва: "Мен не ме интересува тялото." Тялото е жилище на душата.
Ти не може да живееш между хората, да имаш известна опитност, ако нямаш тяло.
Това тяло ти ще го пазиш, докато бъдеш жител на тази земя. И като заминеш на онзи свят, от това тяло нищо няма да остане. Пак ще вземеш нещо, което ще ти бъде потребно. В тази обвивка, в която сме поставени, в това тяло, има нещо друго, което вие не сте изучавали още. Вие нямате опитност за това.
към беседата >>
Защо тогава спрямо мене не постъпват както трябва?
И във всяко семейство има някои, които се обичат, и които не се обичат. Това е основният закон, който функционира. Пък този закон, че сме чада Божии, тепърва трябва да дойде. Две противоположности има. Бедният ще каже: "Нали сме чада Божии.
Защо тогава спрямо мене не постъпват както трябва?
" Богатият казва: "Аз имам работа за тебе, я направи тази работа." Бедният му казва: "Нали ще платиш." Има ли братство, когато има плащане? При братството има един закон, при плащането има друг закон. Трябва да заплатиш с нещо. Например аз искам да ми направиш известна услуга, ти ще кажеш: "Ще платиш." Казвам: "Нямам пари."
към беседата >>
Това тяло ти ще го пазиш, докато бъдеш жител на тази земя.
Някой казва: "Мен не ме интересува тялото." Тялото е жилище на душата. Ти не може да живееш между хората, да имаш известна опитност, ако нямаш тяло.
Това тяло ти ще го пазиш, докато бъдеш жител на тази земя.
И като заминеш на онзи свят, от това тяло нищо няма да остане. Пак ще вземеш нещо, което ще ти бъде потребно. В тази обвивка, в която сме поставени, в това тяло, има нещо друго, което вие не сте изучавали още. Вие нямате опитност за това. Вие не сте правили опит да отделите вашето духовно тяло от физическото тяло и да излезете свободно.
към беседата >>
" Богатият казва: "Аз имам работа за тебе, я направи тази работа." Бедният му казва: "Нали ще платиш." Има ли братство, когато има плащане?
Това е основният закон, който функционира. Пък този закон, че сме чада Божии, тепърва трябва да дойде. Две противоположности има. Бедният ще каже: "Нали сме чада Божии. Защо тогава спрямо мене не постъпват както трябва?
" Богатият казва: "Аз имам работа за тебе, я направи тази работа." Бедният му казва: "Нали ще платиш." Има ли братство, когато има плащане?
При братството има един закон, при плащането има друг закон. Трябва да заплатиш с нещо. Например аз искам да ми направиш известна услуга, ти ще кажеш: "Ще платиш." Казвам: "Нямам пари."
към беседата >>
И като заминеш на онзи свят, от това тяло нищо няма да остане.
Някой казва: "Мен не ме интересува тялото." Тялото е жилище на душата. Ти не може да живееш между хората, да имаш известна опитност, ако нямаш тяло. Това тяло ти ще го пазиш, докато бъдеш жител на тази земя.
И като заминеш на онзи свят, от това тяло нищо няма да остане.
Пак ще вземеш нещо, което ще ти бъде потребно. В тази обвивка, в която сме поставени, в това тяло, има нещо друго, което вие не сте изучавали още. Вие нямате опитност за това. Вие не сте правили опит да отделите вашето духовно тяло от физическото тяло и да излезете свободно. По някой път като заспите, излизате.
към беседата >>
При братството има един закон, при плащането има друг закон.
Пък този закон, че сме чада Божии, тепърва трябва да дойде. Две противоположности има. Бедният ще каже: "Нали сме чада Божии. Защо тогава спрямо мене не постъпват както трябва? " Богатият казва: "Аз имам работа за тебе, я направи тази работа." Бедният му казва: "Нали ще платиш." Има ли братство, когато има плащане?
При братството има един закон, при плащането има друг закон.
Трябва да заплатиш с нещо. Например аз искам да ми направиш известна услуга, ти ще кажеш: "Ще платиш." Казвам: "Нямам пари."
към беседата >>
Пак ще вземеш нещо, което ще ти бъде потребно.
Някой казва: "Мен не ме интересува тялото." Тялото е жилище на душата. Ти не може да живееш между хората, да имаш известна опитност, ако нямаш тяло. Това тяло ти ще го пазиш, докато бъдеш жител на тази земя. И като заминеш на онзи свят, от това тяло нищо няма да остане.
Пак ще вземеш нещо, което ще ти бъде потребно.
В тази обвивка, в която сме поставени, в това тяло, има нещо друго, което вие не сте изучавали още. Вие нямате опитност за това. Вие не сте правили опит да отделите вашето духовно тяло от физическото тяло и да излезете свободно. По някой път като заспите, излизате. Но това други го правят, вие не го правите, вие нямате способност за това.
към беседата >>
Трябва да заплатиш с нещо.
Две противоположности има. Бедният ще каже: "Нали сме чада Божии. Защо тогава спрямо мене не постъпват както трябва? " Богатият казва: "Аз имам работа за тебе, я направи тази работа." Бедният му казва: "Нали ще платиш." Има ли братство, когато има плащане? При братството има един закон, при плащането има друг закон.
Трябва да заплатиш с нещо.
Например аз искам да ми направиш известна услуга, ти ще кажеш: "Ще платиш." Казвам: "Нямам пари."
към беседата >>
В тази обвивка, в която сме поставени, в това тяло, има нещо друго, което вие не сте изучавали още.
Някой казва: "Мен не ме интересува тялото." Тялото е жилище на душата. Ти не може да живееш между хората, да имаш известна опитност, ако нямаш тяло. Това тяло ти ще го пазиш, докато бъдеш жител на тази земя. И като заминеш на онзи свят, от това тяло нищо няма да остане. Пак ще вземеш нещо, което ще ти бъде потребно.
В тази обвивка, в която сме поставени, в това тяло, има нещо друго, което вие не сте изучавали още.
Вие нямате опитност за това. Вие не сте правили опит да отделите вашето духовно тяло от физическото тяло и да излезете свободно. По някой път като заспите, излизате. Но това други го правят, вие не го правите, вие нямате способност за това. Вие нямате способността да може да си възстановите вашата памет за преди десет-петнадесет прераждания, къде сте били.
към беседата >>
Например аз искам да ми направиш известна услуга, ти ще кажеш: "Ще платиш." Казвам: "Нямам пари."
Бедният ще каже: "Нали сме чада Божии. Защо тогава спрямо мене не постъпват както трябва? " Богатият казва: "Аз имам работа за тебе, я направи тази работа." Бедният му казва: "Нали ще платиш." Има ли братство, когато има плащане? При братството има един закон, при плащането има друг закон. Трябва да заплатиш с нещо.
Например аз искам да ми направиш известна услуга, ти ще кажеш: "Ще платиш." Казвам: "Нямам пари."
към беседата >>
Вие нямате опитност за това.
Ти не може да живееш между хората, да имаш известна опитност, ако нямаш тяло. Това тяло ти ще го пазиш, докато бъдеш жител на тази земя. И като заминеш на онзи свят, от това тяло нищо няма да остане. Пак ще вземеш нещо, което ще ти бъде потребно. В тази обвивка, в която сме поставени, в това тяло, има нещо друго, което вие не сте изучавали още.
Вие нямате опитност за това.
Вие не сте правили опит да отделите вашето духовно тяло от физическото тяло и да излезете свободно. По някой път като заспите, излизате. Но това други го правят, вие не го правите, вие нямате способност за това. Вие нямате способността да може да си възстановите вашата памет за преди десет-петнадесет прераждания, къде сте били. И това не знаете.
към беседата >>
Сега да оставим този въпрос.
Сега да оставим този въпрос.
Има нов начин за мислене. Старият начин, това е егоизмът, човек мисли за себе си. Той става християнин, вярва в това-онова, говори за Бог, за спасението, за онзи свят. Настрадин Ходжа казва: "Нямам понятие за онзи свят. Ще можем ли аз и жена ми да влезем там?
към беседата >>
Вие не сте правили опит да отделите вашето духовно тяло от физическото тяло и да излезете свободно.
Това тяло ти ще го пазиш, докато бъдеш жител на тази земя. И като заминеш на онзи свят, от това тяло нищо няма да остане. Пак ще вземеш нещо, което ще ти бъде потребно. В тази обвивка, в която сме поставени, в това тяло, има нещо друго, което вие не сте изучавали още. Вие нямате опитност за това.
Вие не сте правили опит да отделите вашето духовно тяло от физическото тяло и да излезете свободно.
По някой път като заспите, излизате. Но това други го правят, вие не го правите, вие нямате способност за това. Вие нямате способността да може да си възстановите вашата памет за преди десет-петнадесет прераждания, къде сте били. И това не знаете. Нямате паметта си и за преди две прераждания.
към беседата >>
Има нов начин за мислене.
Сега да оставим този въпрос.
Има нов начин за мислене.
Старият начин, това е егоизмът, човек мисли за себе си. Той става християнин, вярва в това-онова, говори за Бог, за спасението, за онзи свят. Настрадин Ходжа казва: "Нямам понятие за онзи свят. Ще можем ли аз и жена ми да влезем там? " Казали му: "Само за тебе." Той казал тогава: "Не ми се иска да отида без жена си.
към беседата >>
По някой път като заспите, излизате.
И като заминеш на онзи свят, от това тяло нищо няма да остане. Пак ще вземеш нещо, което ще ти бъде потребно. В тази обвивка, в която сме поставени, в това тяло, има нещо друго, което вие не сте изучавали още. Вие нямате опитност за това. Вие не сте правили опит да отделите вашето духовно тяло от физическото тяло и да излезете свободно.
По някой път като заспите, излизате.
Но това други го правят, вие не го правите, вие нямате способност за това. Вие нямате способността да може да си възстановите вашата памет за преди десет-петнадесет прераждания, къде сте били. И това не знаете. Нямате паметта си и за преди две прераждания. Преди две прераждания някои от вас сте били богати и сте заровили своето богатство, четиристотин-петстотин хиляди лева, и сте ги забравили.
към беседата >>
Старият начин, това е егоизмът, човек мисли за себе си.
Сега да оставим този въпрос. Има нов начин за мислене.
Старият начин, това е егоизмът, човек мисли за себе си.
Той става християнин, вярва в това-онова, говори за Бог, за спасението, за онзи свят. Настрадин Ходжа казва: "Нямам понятие за онзи свят. Ще можем ли аз и жена ми да влезем там? " Казали му: "Само за тебе." Той казал тогава: "Не ми се иска да отида без жена си. Онзи свят ме интересува, но ако жена ми остане в този свят, може да намери друг някой тук." Аз искам да ви изясня този егоизъм.
към беседата >>
Но това други го правят, вие не го правите, вие нямате способност за това.
Пак ще вземеш нещо, което ще ти бъде потребно. В тази обвивка, в която сме поставени, в това тяло, има нещо друго, което вие не сте изучавали още. Вие нямате опитност за това. Вие не сте правили опит да отделите вашето духовно тяло от физическото тяло и да излезете свободно. По някой път като заспите, излизате.
Но това други го правят, вие не го правите, вие нямате способност за това.
Вие нямате способността да може да си възстановите вашата памет за преди десет-петнадесет прераждания, къде сте били. И това не знаете. Нямате паметта си и за преди две прераждания. Преди две прераждания някои от вас сте били богати и сте заровили своето богатство, четиристотин-петстотин хиляди лева, и сте ги забравили. Възстанови паметта си и ще извадиш гърнето с парите.
към беседата >>
Той става християнин, вярва в това-онова, говори за Бог, за спасението, за онзи свят.
Сега да оставим този въпрос. Има нов начин за мислене. Старият начин, това е егоизмът, човек мисли за себе си.
Той става християнин, вярва в това-онова, говори за Бог, за спасението, за онзи свят.
Настрадин Ходжа казва: "Нямам понятие за онзи свят. Ще можем ли аз и жена ми да влезем там? " Казали му: "Само за тебе." Той казал тогава: "Не ми се иска да отида без жена си. Онзи свят ме интересува, но ако жена ми остане в този свят, може да намери друг някой тук." Аз искам да ви изясня този егоизъм. Човек мисли и за онзи свят, мисли и вярва в това-онова, но той има себе си предвид.
към беседата >>
Вие нямате способността да може да си възстановите вашата памет за преди десет-петнадесет прераждания, къде сте били.
В тази обвивка, в която сме поставени, в това тяло, има нещо друго, което вие не сте изучавали още. Вие нямате опитност за това. Вие не сте правили опит да отделите вашето духовно тяло от физическото тяло и да излезете свободно. По някой път като заспите, излизате. Но това други го правят, вие не го правите, вие нямате способност за това.
Вие нямате способността да може да си възстановите вашата памет за преди десет-петнадесет прераждания, къде сте били.
И това не знаете. Нямате паметта си и за преди две прераждания. Преди две прераждания някои от вас сте били богати и сте заровили своето богатство, четиристотин-петстотин хиляди лева, и сте ги забравили. Възстанови паметта си и ще извадиш гърнето с парите. Сега вие сте го забравили и ще отидеш на друго място да търсиш пари.
към беседата >>
Настрадин Ходжа казва: "Нямам понятие за онзи свят.
Сега да оставим този въпрос. Има нов начин за мислене. Старият начин, това е егоизмът, човек мисли за себе си. Той става християнин, вярва в това-онова, говори за Бог, за спасението, за онзи свят.
Настрадин Ходжа казва: "Нямам понятие за онзи свят.
Ще можем ли аз и жена ми да влезем там? " Казали му: "Само за тебе." Той казал тогава: "Не ми се иска да отида без жена си. Онзи свят ме интересува, но ако жена ми остане в този свят, може да намери друг някой тук." Аз искам да ви изясня този егоизъм. Човек мисли и за онзи свят, мисли и вярва в това-онова, но той има себе си предвид. Всички хора мислят така.
към беседата >>
И това не знаете.
Вие нямате опитност за това. Вие не сте правили опит да отделите вашето духовно тяло от физическото тяло и да излезете свободно. По някой път като заспите, излизате. Но това други го правят, вие не го правите, вие нямате способност за това. Вие нямате способността да може да си възстановите вашата памет за преди десет-петнадесет прераждания, къде сте били.
И това не знаете.
Нямате паметта си и за преди две прераждания. Преди две прераждания някои от вас сте били богати и сте заровили своето богатство, четиристотин-петстотин хиляди лева, и сте ги забравили. Възстанови паметта си и ще извадиш гърнето с парите. Сега вие сте го забравили и ще отидеш на друго място да търсиш пари.
към беседата >>
Ще можем ли аз и жена ми да влезем там?
Сега да оставим този въпрос. Има нов начин за мислене. Старият начин, това е егоизмът, човек мисли за себе си. Той става християнин, вярва в това-онова, говори за Бог, за спасението, за онзи свят. Настрадин Ходжа казва: "Нямам понятие за онзи свят.
Ще можем ли аз и жена ми да влезем там?
" Казали му: "Само за тебе." Той казал тогава: "Не ми се иска да отида без жена си. Онзи свят ме интересува, но ако жена ми остане в този свят, може да намери друг някой тук." Аз искам да ви изясня този егоизъм. Човек мисли и за онзи свят, мисли и вярва в това-онова, но той има себе си предвид. Всички хора мислят така. Оттам е започнала работата.
към беседата >>
Нямате паметта си и за преди две прераждания.
Вие не сте правили опит да отделите вашето духовно тяло от физическото тяло и да излезете свободно. По някой път като заспите, излизате. Но това други го правят, вие не го правите, вие нямате способност за това. Вие нямате способността да може да си възстановите вашата памет за преди десет-петнадесет прераждания, къде сте били. И това не знаете.
Нямате паметта си и за преди две прераждания.
Преди две прераждания някои от вас сте били богати и сте заровили своето богатство, четиристотин-петстотин хиляди лева, и сте ги забравили. Възстанови паметта си и ще извадиш гърнето с парите. Сега вие сте го забравили и ще отидеш на друго място да търсиш пари.
към беседата >>
" Казали му: "Само за тебе." Той казал тогава: "Не ми се иска да отида без жена си.
Има нов начин за мислене. Старият начин, това е егоизмът, човек мисли за себе си. Той става християнин, вярва в това-онова, говори за Бог, за спасението, за онзи свят. Настрадин Ходжа казва: "Нямам понятие за онзи свят. Ще можем ли аз и жена ми да влезем там?
" Казали му: "Само за тебе." Той казал тогава: "Не ми се иска да отида без жена си.
Онзи свят ме интересува, но ако жена ми остане в този свят, може да намери друг някой тук." Аз искам да ви изясня този егоизъм. Човек мисли и за онзи свят, мисли и вярва в това-онова, но той има себе си предвид. Всички хора мислят така. Оттам е започнала работата. Това е старата мисъл.
към беседата >>
Преди две прераждания някои от вас сте били богати и сте заровили своето богатство, четиристотин-петстотин хиляди лева, и сте ги забравили.
По някой път като заспите, излизате. Но това други го правят, вие не го правите, вие нямате способност за това. Вие нямате способността да може да си възстановите вашата памет за преди десет-петнадесет прераждания, къде сте били. И това не знаете. Нямате паметта си и за преди две прераждания.
Преди две прераждания някои от вас сте били богати и сте заровили своето богатство, четиристотин-петстотин хиляди лева, и сте ги забравили.
Възстанови паметта си и ще извадиш гърнето с парите. Сега вие сте го забравили и ще отидеш на друго място да търсиш пари.
към беседата >>
Онзи свят ме интересува, но ако жена ми остане в този свят, може да намери друг някой тук." Аз искам да ви изясня този егоизъм.
Старият начин, това е егоизмът, човек мисли за себе си. Той става християнин, вярва в това-онова, говори за Бог, за спасението, за онзи свят. Настрадин Ходжа казва: "Нямам понятие за онзи свят. Ще можем ли аз и жена ми да влезем там? " Казали му: "Само за тебе." Той казал тогава: "Не ми се иска да отида без жена си.
Онзи свят ме интересува, но ако жена ми остане в този свят, може да намери друг някой тук." Аз искам да ви изясня този егоизъм.
Човек мисли и за онзи свят, мисли и вярва в това-онова, но той има себе си предвид. Всички хора мислят така. Оттам е започнала работата. Това е старата мисъл. Новата мисъл е човеколюбието, да се жертваш за другите, както Христос направи.
към беседата >>
Възстанови паметта си и ще извадиш гърнето с парите.
Но това други го правят, вие не го правите, вие нямате способност за това. Вие нямате способността да може да си възстановите вашата памет за преди десет-петнадесет прераждания, къде сте били. И това не знаете. Нямате паметта си и за преди две прераждания. Преди две прераждания някои от вас сте били богати и сте заровили своето богатство, четиристотин-петстотин хиляди лева, и сте ги забравили.
Възстанови паметта си и ще извадиш гърнето с парите.
Сега вие сте го забравили и ще отидеш на друго място да търсиш пари.
към беседата >>
Човек мисли и за онзи свят, мисли и вярва в това-онова, но той има себе си предвид.
Той става християнин, вярва в това-онова, говори за Бог, за спасението, за онзи свят. Настрадин Ходжа казва: "Нямам понятие за онзи свят. Ще можем ли аз и жена ми да влезем там? " Казали му: "Само за тебе." Той казал тогава: "Не ми се иска да отида без жена си. Онзи свят ме интересува, но ако жена ми остане в този свят, може да намери друг някой тук." Аз искам да ви изясня този егоизъм.
Човек мисли и за онзи свят, мисли и вярва в това-онова, но той има себе си предвид.
Всички хора мислят така. Оттам е започнала работата. Това е старата мисъл. Новата мисъл е човеколюбието, да се жертваш за другите, както Христос направи. И ако ти не се жертваш, ако в тебе няма желание да се жертваш, никой не те заставя отвън.
към беседата >>
Сега вие сте го забравили и ще отидеш на друго място да търсиш пари.
Вие нямате способността да може да си възстановите вашата памет за преди десет-петнадесет прераждания, къде сте били. И това не знаете. Нямате паметта си и за преди две прераждания. Преди две прераждания някои от вас сте били богати и сте заровили своето богатство, четиристотин-петстотин хиляди лева, и сте ги забравили. Възстанови паметта си и ще извадиш гърнето с парите.
Сега вие сте го забравили и ще отидеш на друго място да търсиш пари.
към беседата >>
Всички хора мислят така.
Настрадин Ходжа казва: "Нямам понятие за онзи свят. Ще можем ли аз и жена ми да влезем там? " Казали му: "Само за тебе." Той казал тогава: "Не ми се иска да отида без жена си. Онзи свят ме интересува, но ако жена ми остане в този свят, може да намери друг някой тук." Аз искам да ви изясня този егоизъм. Човек мисли и за онзи свят, мисли и вярва в това-онова, но той има себе си предвид.
Всички хора мислят така.
Оттам е започнала работата. Това е старата мисъл. Новата мисъл е човеколюбието, да се жертваш за другите, както Христос направи. И ако ти не се жертваш, ако в тебе няма желание да се жертваш, никой не те заставя отвън.
към беседата >>
Това не е важно сега.
Това не е важно сега.
Кое е най-важното? Ти казваш: "Най-важното е да се спасим." Спасението е един момент. Да допуснем, че ти се давиш. Изваждат те от морето, какво има да се безпокоиш? Ти казваш: "Ако бях се удавил, какво щеше да стане тогава, ако нямаше кой да ме извади?
към беседата >>
Оттам е започнала работата.
Ще можем ли аз и жена ми да влезем там? " Казали му: "Само за тебе." Той казал тогава: "Не ми се иска да отида без жена си. Онзи свят ме интересува, но ако жена ми остане в този свят, може да намери друг някой тук." Аз искам да ви изясня този егоизъм. Човек мисли и за онзи свят, мисли и вярва в това-онова, но той има себе си предвид. Всички хора мислят така.
Оттам е започнала работата.
Това е старата мисъл. Новата мисъл е човеколюбието, да се жертваш за другите, както Христос направи. И ако ти не се жертваш, ако в тебе няма желание да се жертваш, никой не те заставя отвън.
към беседата >>
Кое е най-важното?
Това не е важно сега.
Кое е най-важното?
Ти казваш: "Най-важното е да се спасим." Спасението е един момент. Да допуснем, че ти се давиш. Изваждат те от морето, какво има да се безпокоиш? Ти казваш: "Ако бях се удавил, какво щеше да стане тогава, ако нямаше кой да ме извади? " Но ти си изваден.
към беседата >>
Това е старата мисъл.
" Казали му: "Само за тебе." Той казал тогава: "Не ми се иска да отида без жена си. Онзи свят ме интересува, но ако жена ми остане в този свят, може да намери друг някой тук." Аз искам да ви изясня този егоизъм. Човек мисли и за онзи свят, мисли и вярва в това-онова, но той има себе си предвид. Всички хора мислят така. Оттам е започнала работата.
Това е старата мисъл.
Новата мисъл е човеколюбието, да се жертваш за другите, както Христос направи. И ако ти не се жертваш, ако в тебе няма желание да се жертваш, никой не те заставя отвън.
към беседата >>
Ти казваш: "Най-важното е да се спасим." Спасението е един момент.
Това не е важно сега. Кое е най-важното?
Ти казваш: "Най-важното е да се спасим." Спасението е един момент.
Да допуснем, че ти се давиш. Изваждат те от морето, какво има да се безпокоиш? Ти казваш: "Ако бях се удавил, какво щеше да стане тогава, ако нямаше кой да ме извади? " Но ти си изваден. Какво трябва да правите сега?
към беседата >>
Новата мисъл е човеколюбието, да се жертваш за другите, както Христос направи.
Онзи свят ме интересува, но ако жена ми остане в този свят, може да намери друг някой тук." Аз искам да ви изясня този егоизъм. Човек мисли и за онзи свят, мисли и вярва в това-онова, но той има себе си предвид. Всички хора мислят така. Оттам е започнала работата. Това е старата мисъл.
Новата мисъл е човеколюбието, да се жертваш за другите, както Христос направи.
И ако ти не се жертваш, ако в тебе няма желание да се жертваш, никой не те заставя отвън.
към беседата >>
Да допуснем, че ти се давиш.
Това не е важно сега. Кое е най-важното? Ти казваш: "Най-важното е да се спасим." Спасението е един момент.
Да допуснем, че ти се давиш.
Изваждат те от морето, какво има да се безпокоиш? Ти казваш: "Ако бях се удавил, какво щеше да стане тогава, ако нямаше кой да ме извади? " Но ти си изваден. Какво трябва да правите сега? Онзи, който е спасен, какво трябва да прави?
към беседата >>
И ако ти не се жертваш, ако в тебе няма желание да се жертваш, никой не те заставя отвън.
Човек мисли и за онзи свят, мисли и вярва в това-онова, но той има себе си предвид. Всички хора мислят така. Оттам е започнала работата. Това е старата мисъл. Новата мисъл е човеколюбието, да се жертваш за другите, както Христос направи.
И ако ти не се жертваш, ако в тебе няма желание да се жертваш, никой не те заставя отвън.
към беседата >>
Изваждат те от морето, какво има да се безпокоиш?
Това не е важно сега. Кое е най-важното? Ти казваш: "Най-важното е да се спасим." Спасението е един момент. Да допуснем, че ти се давиш.
Изваждат те от морето, какво има да се безпокоиш?
Ти казваш: "Ако бях се удавил, какво щеше да стане тогава, ако нямаше кой да ме извади? " Но ти си изваден. Какво трябва да правите сега? Онзи, който е спасен, какво трябва да прави? Спасен си.
към беседата >>
Ти казваш за нещо: "Това трябва да си има причини." Тук има мъдрост.
Ти казваш за нещо: "Това трябва да си има причини." Тук има мъдрост.
Мъдростта не е винаги съвсем меродавна, че това, в което вярваш, е Божествено. Вярно, има някой, който те обича, и ти се радваш. Не те обича някой, и ти си скръбен. Кажи, това няма нищо общо с твоите възгледи. Някой път със своите възгледи ти ще влезеш в стълкновение с хората и те ще имат много лошо мнение за тебе.
към беседата >>
Ти казваш: "Ако бях се удавил, какво щеше да стане тогава, ако нямаше кой да ме извади?
Това не е важно сега. Кое е най-важното? Ти казваш: "Най-важното е да се спасим." Спасението е един момент. Да допуснем, че ти се давиш. Изваждат те от морето, какво има да се безпокоиш?
Ти казваш: "Ако бях се удавил, какво щеше да стане тогава, ако нямаше кой да ме извади?
" Но ти си изваден. Какво трябва да правите сега? Онзи, който е спасен, какво трябва да прави? Спасен си. Остава сега въпросът за учение.
към беседата >>
Мъдростта не е винаги съвсем меродавна, че това, в което вярваш, е Божествено.
Ти казваш за нещо: "Това трябва да си има причини." Тук има мъдрост.
Мъдростта не е винаги съвсем меродавна, че това, в което вярваш, е Божествено.
Вярно, има някой, който те обича, и ти се радваш. Не те обича някой, и ти си скръбен. Кажи, това няма нищо общо с твоите възгледи. Някой път със своите възгледи ти ще влезеш в стълкновение с хората и те ще имат много лошо мнение за тебе. За да не си нарушиш интересите, какво трябва да направиш?
към беседата >>
" Но ти си изваден.
Кое е най-важното? Ти казваш: "Най-важното е да се спасим." Спасението е един момент. Да допуснем, че ти се давиш. Изваждат те от морето, какво има да се безпокоиш? Ти казваш: "Ако бях се удавил, какво щеше да стане тогава, ако нямаше кой да ме извади?
" Но ти си изваден.
Какво трябва да правите сега? Онзи, който е спасен, какво трябва да прави? Спасен си. Остава сега въпросът за учение. Вие казвате, че следвате пътя Христов.
към беседата >>
Вярно, има някой, който те обича, и ти се радваш.
Ти казваш за нещо: "Това трябва да си има причини." Тук има мъдрост. Мъдростта не е винаги съвсем меродавна, че това, в което вярваш, е Божествено.
Вярно, има някой, който те обича, и ти се радваш.
Не те обича някой, и ти си скръбен. Кажи, това няма нищо общо с твоите възгледи. Някой път със своите възгледи ти ще влезеш в стълкновение с хората и те ще имат много лошо мнение за тебе. За да не си нарушиш интересите, какво трябва да направиш? Тогава ние седим между две противоречия.
към беседата >>
Какво трябва да правите сега?
Ти казваш: "Най-важното е да се спасим." Спасението е един момент. Да допуснем, че ти се давиш. Изваждат те от морето, какво има да се безпокоиш? Ти казваш: "Ако бях се удавил, какво щеше да стане тогава, ако нямаше кой да ме извади? " Но ти си изваден.
Какво трябва да правите сега?
Онзи, който е спасен, какво трябва да прави? Спасен си. Остава сега въпросът за учение. Вие казвате, че следвате пътя Христов. Нали казвате: "Ние сме на правия път." Кажете ми: "Кой е правият път, какво е правият път?
към беседата >>
Не те обича някой, и ти си скръбен.
Ти казваш за нещо: "Това трябва да си има причини." Тук има мъдрост. Мъдростта не е винаги съвсем меродавна, че това, в което вярваш, е Божествено. Вярно, има някой, който те обича, и ти се радваш.
Не те обича някой, и ти си скръбен.
Кажи, това няма нищо общо с твоите възгледи. Някой път със своите възгледи ти ще влезеш в стълкновение с хората и те ще имат много лошо мнение за тебе. За да не си нарушиш интересите, какво трябва да направиш? Тогава ние седим между две противоречия. От една страна ни заплашват, че трябва да вървим в Божия път, да имаме Божието благоволение, а пък от друга страна, хората ни заплашват, че ако ние не вървим по техния път, те могат да ни направят някоя пакост.
към беседата >>
Онзи, който е спасен, какво трябва да прави?
Да допуснем, че ти се давиш. Изваждат те от морето, какво има да се безпокоиш? Ти казваш: "Ако бях се удавил, какво щеше да стане тогава, ако нямаше кой да ме извади? " Но ти си изваден. Какво трябва да правите сега?
Онзи, който е спасен, какво трябва да прави?
Спасен си. Остава сега въпросът за учение. Вие казвате, че следвате пътя Христов. Нали казвате: "Ние сме на правия път." Кажете ми: "Кой е правият път, какво е правият път? " Ако ви кажа така: "Опишете ми пътя, по който Христос е вървял", какво бихте писали?
към беседата >>
Кажи, това няма нищо общо с твоите възгледи.
Ти казваш за нещо: "Това трябва да си има причини." Тук има мъдрост. Мъдростта не е винаги съвсем меродавна, че това, в което вярваш, е Божествено. Вярно, има някой, който те обича, и ти се радваш. Не те обича някой, и ти си скръбен.
Кажи, това няма нищо общо с твоите възгледи.
Някой път със своите възгледи ти ще влезеш в стълкновение с хората и те ще имат много лошо мнение за тебе. За да не си нарушиш интересите, какво трябва да направиш? Тогава ние седим между две противоречия. От една страна ни заплашват, че трябва да вървим в Божия път, да имаме Божието благоволение, а пък от друга страна, хората ни заплашват, че ако ние не вървим по техния път, те могат да ни направят някоя пакост. Като не служиш на Бог, лошо е, и като не служиш на хората, пак е лошо.
към беседата >>
Спасен си.
Изваждат те от морето, какво има да се безпокоиш? Ти казваш: "Ако бях се удавил, какво щеше да стане тогава, ако нямаше кой да ме извади? " Но ти си изваден. Какво трябва да правите сега? Онзи, който е спасен, какво трябва да прави?
Спасен си.
Остава сега въпросът за учение. Вие казвате, че следвате пътя Христов. Нали казвате: "Ние сме на правия път." Кажете ми: "Кой е правият път, какво е правият път? " Ако ви кажа така: "Опишете ми пътя, по който Христос е вървял", какво бихте писали? Ще ви дам една интересна тема: "Пътят, по който Христос е вървял, по какво се отличава".
към беседата >>
Някой път със своите възгледи ти ще влезеш в стълкновение с хората и те ще имат много лошо мнение за тебе.
Ти казваш за нещо: "Това трябва да си има причини." Тук има мъдрост. Мъдростта не е винаги съвсем меродавна, че това, в което вярваш, е Божествено. Вярно, има някой, който те обича, и ти се радваш. Не те обича някой, и ти си скръбен. Кажи, това няма нищо общо с твоите възгледи.
Някой път със своите възгледи ти ще влезеш в стълкновение с хората и те ще имат много лошо мнение за тебе.
За да не си нарушиш интересите, какво трябва да направиш? Тогава ние седим между две противоречия. От една страна ни заплашват, че трябва да вървим в Божия път, да имаме Божието благоволение, а пък от друга страна, хората ни заплашват, че ако ние не вървим по техния път, те могат да ни направят някоя пакост. Като не служиш на Бог, лошо е, и като не служиш на хората, пак е лошо. Тогава какво трябва да правиш?
към беседата >>
Остава сега въпросът за учение.
Ти казваш: "Ако бях се удавил, какво щеше да стане тогава, ако нямаше кой да ме извади? " Но ти си изваден. Какво трябва да правите сега? Онзи, който е спасен, какво трябва да прави? Спасен си.
Остава сега въпросът за учение.
Вие казвате, че следвате пътя Христов. Нали казвате: "Ние сме на правия път." Кажете ми: "Кой е правият път, какво е правият път? " Ако ви кажа така: "Опишете ми пътя, по който Христос е вървял", какво бихте писали? Ще ви дам една интересна тема: "Пътят, по който Христос е вървял, по какво се отличава". Ще ми опишете външната страна - пътя, местността каква е била, през какви села и градове минава този път, през какви пустини.
към беседата >>
За да не си нарушиш интересите, какво трябва да направиш?
Мъдростта не е винаги съвсем меродавна, че това, в което вярваш, е Божествено. Вярно, има някой, който те обича, и ти се радваш. Не те обича някой, и ти си скръбен. Кажи, това няма нищо общо с твоите възгледи. Някой път със своите възгледи ти ще влезеш в стълкновение с хората и те ще имат много лошо мнение за тебе.
За да не си нарушиш интересите, какво трябва да направиш?
Тогава ние седим между две противоречия. От една страна ни заплашват, че трябва да вървим в Божия път, да имаме Божието благоволение, а пък от друга страна, хората ни заплашват, че ако ние не вървим по техния път, те могат да ни направят някоя пакост. Като не служиш на Бог, лошо е, и като не служиш на хората, пак е лошо. Тогава какво трябва да правиш?
към беседата >>
Вие казвате, че следвате пътя Христов.
" Но ти си изваден. Какво трябва да правите сега? Онзи, който е спасен, какво трябва да прави? Спасен си. Остава сега въпросът за учение.
Вие казвате, че следвате пътя Христов.
Нали казвате: "Ние сме на правия път." Кажете ми: "Кой е правият път, какво е правият път? " Ако ви кажа така: "Опишете ми пътя, по който Христос е вървял", какво бихте писали? Ще ви дам една интересна тема: "Пътят, по който Христос е вървял, по какво се отличава". Ще ми опишете външната страна - пътя, местността каква е била, през какви села и градове минава този път, през какви пустини.
към беседата >>
Тогава ние седим между две противоречия.
Вярно, има някой, който те обича, и ти се радваш. Не те обича някой, и ти си скръбен. Кажи, това няма нищо общо с твоите възгледи. Някой път със своите възгледи ти ще влезеш в стълкновение с хората и те ще имат много лошо мнение за тебе. За да не си нарушиш интересите, какво трябва да направиш?
Тогава ние седим между две противоречия.
От една страна ни заплашват, че трябва да вървим в Божия път, да имаме Божието благоволение, а пък от друга страна, хората ни заплашват, че ако ние не вървим по техния път, те могат да ни направят някоя пакост. Като не служиш на Бог, лошо е, и като не служиш на хората, пак е лошо. Тогава какво трябва да правиш?
към беседата >>
Нали казвате: "Ние сме на правия път." Кажете ми: "Кой е правият път, какво е правият път?
Какво трябва да правите сега? Онзи, който е спасен, какво трябва да прави? Спасен си. Остава сега въпросът за учение. Вие казвате, че следвате пътя Христов.
Нали казвате: "Ние сме на правия път." Кажете ми: "Кой е правият път, какво е правият път?
" Ако ви кажа така: "Опишете ми пътя, по който Христос е вървял", какво бихте писали? Ще ви дам една интересна тема: "Пътят, по който Христос е вървял, по какво се отличава". Ще ми опишете външната страна - пътя, местността каква е била, през какви села и градове минава този път, през какви пустини.
към беседата >>
От една страна ни заплашват, че трябва да вървим в Божия път, да имаме Божието благоволение, а пък от друга страна, хората ни заплашват, че ако ние не вървим по техния път, те могат да ни направят някоя пакост.
Не те обича някой, и ти си скръбен. Кажи, това няма нищо общо с твоите възгледи. Някой път със своите възгледи ти ще влезеш в стълкновение с хората и те ще имат много лошо мнение за тебе. За да не си нарушиш интересите, какво трябва да направиш? Тогава ние седим между две противоречия.
От една страна ни заплашват, че трябва да вървим в Божия път, да имаме Божието благоволение, а пък от друга страна, хората ни заплашват, че ако ние не вървим по техния път, те могат да ни направят някоя пакост.
Като не служиш на Бог, лошо е, и като не служиш на хората, пак е лошо. Тогава какво трябва да правиш?
към беседата >>
" Ако ви кажа така: "Опишете ми пътя, по който Христос е вървял", какво бихте писали?
Онзи, който е спасен, какво трябва да прави? Спасен си. Остава сега въпросът за учение. Вие казвате, че следвате пътя Христов. Нали казвате: "Ние сме на правия път." Кажете ми: "Кой е правият път, какво е правият път?
" Ако ви кажа така: "Опишете ми пътя, по който Христос е вървял", какво бихте писали?
Ще ви дам една интересна тема: "Пътят, по който Христос е вървял, по какво се отличава". Ще ми опишете външната страна - пътя, местността каква е била, през какви села и градове минава този път, през какви пустини.
към беседата >>
Като не служиш на Бог, лошо е, и като не служиш на хората, пак е лошо.
Кажи, това няма нищо общо с твоите възгледи. Някой път със своите възгледи ти ще влезеш в стълкновение с хората и те ще имат много лошо мнение за тебе. За да не си нарушиш интересите, какво трябва да направиш? Тогава ние седим между две противоречия. От една страна ни заплашват, че трябва да вървим в Божия път, да имаме Божието благоволение, а пък от друга страна, хората ни заплашват, че ако ние не вървим по техния път, те могат да ни направят някоя пакост.
Като не служиш на Бог, лошо е, и като не служиш на хората, пак е лошо.
Тогава какво трябва да правиш?
към беседата >>
Ще ви дам една интересна тема: "Пътят, по който Христос е вървял, по какво се отличава".
Спасен си. Остава сега въпросът за учение. Вие казвате, че следвате пътя Христов. Нали казвате: "Ние сме на правия път." Кажете ми: "Кой е правият път, какво е правият път? " Ако ви кажа така: "Опишете ми пътя, по който Христос е вървял", какво бихте писали?
Ще ви дам една интересна тема: "Пътят, по който Христос е вървял, по какво се отличава".
Ще ми опишете външната страна - пътя, местността каква е била, през какви села и градове минава този път, през какви пустини.
към беседата >>
Тогава какво трябва да правиш?
Някой път със своите възгледи ти ще влезеш в стълкновение с хората и те ще имат много лошо мнение за тебе. За да не си нарушиш интересите, какво трябва да направиш? Тогава ние седим между две противоречия. От една страна ни заплашват, че трябва да вървим в Божия път, да имаме Божието благоволение, а пък от друга страна, хората ни заплашват, че ако ние не вървим по техния път, те могат да ни направят някоя пакост. Като не служиш на Бог, лошо е, и като не служиш на хората, пак е лошо.
Тогава какво трябва да правиш?
към беседата >>
Ще ми опишете външната страна - пътя, местността каква е била, през какви села и градове минава този път, през какви пустини.
Остава сега въпросът за учение. Вие казвате, че следвате пътя Христов. Нали казвате: "Ние сме на правия път." Кажете ми: "Кой е правият път, какво е правият път? " Ако ви кажа така: "Опишете ми пътя, по който Христос е вървял", какво бихте писали? Ще ви дам една интересна тема: "Пътят, по който Христос е вървял, по какво се отличава".
Ще ми опишете външната страна - пътя, местността каква е била, през какви села и градове минава този път, през какви пустини.
към беседата >>
Сега човек е разделен.
Сега човек е разделен.
Господ казва: "Няма да убиваш." Другият закон казва: "Ще те хванат войниците и ще ти теглят куршума." Какво трябва да правиш? Вие ще кажете: "Аз не тегля никога куршум." Теглите. Няма никой от вас, който да не тегли куршум. Всеки тегли куршум. Има хора, които биват хипнотизирани, и те в хипнотично състояние извършват престъпление.
към беседата >>
Засега вашите понятия за духовния свят са много материалистични.
Засега вашите понятия за духовния свят са много материалистични.
Вие си мислите за Рая, че там има ангели с китари, светии. Това е много хубаво, с китари дрънчат. Като отидете на онзи свят, вие ще се учудите на едно нещо. Като станете член на онзи свят, ще ви пратят на земята да ръководите някоя паднала душа и ще си намерите белята, и като я обърнете към Бог, ще ви държат речи, ще ви правят овации, а ако пропаднете в тази експедиция, ще пратят някой друг да ви търси. (Лампите изгаснаха.) Това е едно съвпадение.
към беседата >>
Господ казва: "Няма да убиваш." Другият закон казва: "Ще те хванат войниците и ще ти теглят куршума." Какво трябва да правиш?
Сега човек е разделен.
Господ казва: "Няма да убиваш." Другият закон казва: "Ще те хванат войниците и ще ти теглят куршума." Какво трябва да правиш?
Вие ще кажете: "Аз не тегля никога куршум." Теглите. Няма никой от вас, който да не тегли куршум. Всеки тегли куршум. Има хора, които биват хипнотизирани, и те в хипнотично състояние извършват престъпление. Вие още не разбирате какво нещо е престъплението.
към беседата >>
Вие си мислите за Рая, че там има ангели с китари, светии.
Засега вашите понятия за духовния свят са много материалистични.
Вие си мислите за Рая, че там има ангели с китари, светии.
Това е много хубаво, с китари дрънчат. Като отидете на онзи свят, вие ще се учудите на едно нещо. Като станете член на онзи свят, ще ви пратят на земята да ръководите някоя паднала душа и ще си намерите белята, и като я обърнете към Бог, ще ви държат речи, ще ви правят овации, а ако пропаднете в тази експедиция, ще пратят някой друг да ви търси. (Лампите изгаснаха.) Това е едно съвпадение. На какво го отдавате това?
към беседата >>
Вие ще кажете: "Аз не тегля никога куршум." Теглите.
Сега човек е разделен. Господ казва: "Няма да убиваш." Другият закон казва: "Ще те хванат войниците и ще ти теглят куршума." Какво трябва да правиш?
Вие ще кажете: "Аз не тегля никога куршум." Теглите.
Няма никой от вас, който да не тегли куршум. Всеки тегли куршум. Има хора, които биват хипнотизирани, и те в хипнотично състояние извършват престъпление. Вие още не разбирате какво нещо е престъплението. После, когато се карате, вие сте хипнотизирани тогава.
към беседата >>
Това е много хубаво, с китари дрънчат.
Засега вашите понятия за духовния свят са много материалистични. Вие си мислите за Рая, че там има ангели с китари, светии.
Това е много хубаво, с китари дрънчат.
Като отидете на онзи свят, вие ще се учудите на едно нещо. Като станете член на онзи свят, ще ви пратят на земята да ръководите някоя паднала душа и ще си намерите белята, и като я обърнете към Бог, ще ви държат речи, ще ви правят овации, а ако пропаднете в тази експедиция, ще пратят някой друг да ви търси. (Лампите изгаснаха.) Това е едно съвпадение. На какво го отдавате това? Врачувайте върху това.
към беседата >>
Няма никой от вас, който да не тегли куршум.
Сега човек е разделен. Господ казва: "Няма да убиваш." Другият закон казва: "Ще те хванат войниците и ще ти теглят куршума." Какво трябва да правиш? Вие ще кажете: "Аз не тегля никога куршум." Теглите.
Няма никой от вас, който да не тегли куршум.
Всеки тегли куршум. Има хора, които биват хипнотизирани, и те в хипнотично състояние извършват престъпление. Вие още не разбирате какво нещо е престъплението. После, когато се карате, вие сте хипнотизирани тогава. Когато се сърдите, вие сте хипнотизирани тогава.
към беседата >>
Като отидете на онзи свят, вие ще се учудите на едно нещо.
Засега вашите понятия за духовния свят са много материалистични. Вие си мислите за Рая, че там има ангели с китари, светии. Това е много хубаво, с китари дрънчат.
Като отидете на онзи свят, вие ще се учудите на едно нещо.
Като станете член на онзи свят, ще ви пратят на земята да ръководите някоя паднала душа и ще си намерите белята, и като я обърнете към Бог, ще ви държат речи, ще ви правят овации, а ако пропаднете в тази експедиция, ще пратят някой друг да ви търси. (Лампите изгаснаха.) Това е едно съвпадение. На какво го отдавате това? Врачувайте върху това. Аз като казах, че като слезете на земята, можете да пропаднете, фактически от невидимия свят потвърдиха това и изгасиха лампите.
към беседата >>
Всеки тегли куршум.
Сега човек е разделен. Господ казва: "Няма да убиваш." Другият закон казва: "Ще те хванат войниците и ще ти теглят куршума." Какво трябва да правиш? Вие ще кажете: "Аз не тегля никога куршум." Теглите. Няма никой от вас, който да не тегли куршум.
Всеки тегли куршум.
Има хора, които биват хипнотизирани, и те в хипнотично състояние извършват престъпление. Вие още не разбирате какво нещо е престъплението. После, когато се карате, вие сте хипнотизирани тогава. Когато се сърдите, вие сте хипнотизирани тогава. Князът на този свят разбра тези закони.
към беседата >>
Като станете член на онзи свят, ще ви пратят на земята да ръководите някоя паднала душа и ще си намерите белята, и като я обърнете към Бог, ще ви държат речи, ще ви правят овации, а ако пропаднете в тази експедиция, ще пратят някой друг да ви търси.
Засега вашите понятия за духовния свят са много материалистични. Вие си мислите за Рая, че там има ангели с китари, светии. Това е много хубаво, с китари дрънчат. Като отидете на онзи свят, вие ще се учудите на едно нещо.
Като станете член на онзи свят, ще ви пратят на земята да ръководите някоя паднала душа и ще си намерите белята, и като я обърнете към Бог, ще ви държат речи, ще ви правят овации, а ако пропаднете в тази експедиция, ще пратят някой друг да ви търси.
(Лампите изгаснаха.) Това е едно съвпадение. На какво го отдавате това? Врачувайте върху това. Аз като казах, че като слезете на земята, можете да пропаднете, фактически от невидимия свят потвърдиха това и изгасиха лампите. И после "този пропадналия свят пак ще го спасят".
към беседата >>
Има хора, които биват хипнотизирани, и те в хипнотично състояние извършват престъпление.
Сега човек е разделен. Господ казва: "Няма да убиваш." Другият закон казва: "Ще те хванат войниците и ще ти теглят куршума." Какво трябва да правиш? Вие ще кажете: "Аз не тегля никога куршум." Теглите. Няма никой от вас, който да не тегли куршум. Всеки тегли куршум.
Има хора, които биват хипнотизирани, и те в хипнотично състояние извършват престъпление.
Вие още не разбирате какво нещо е престъплението. После, когато се карате, вие сте хипнотизирани тогава. Когато се сърдите, вие сте хипнотизирани тогава. Князът на този свят разбра тези закони. Той е турил на срещнатия човек някои мисли и вие започвате да се карате, и ти казваш: "Наговорих му." Ти си едно дете и твоят баща ще дойде и ще ти каже: "Ти не вярваш така, както трябва." Най-после може да ти каже: "Ти не си един грешник.
към беседата >>
(Лампите изгаснаха.) Това е едно съвпадение.
Засега вашите понятия за духовния свят са много материалистични. Вие си мислите за Рая, че там има ангели с китари, светии. Това е много хубаво, с китари дрънчат. Като отидете на онзи свят, вие ще се учудите на едно нещо. Като станете член на онзи свят, ще ви пратят на земята да ръководите някоя паднала душа и ще си намерите белята, и като я обърнете към Бог, ще ви държат речи, ще ви правят овации, а ако пропаднете в тази експедиция, ще пратят някой друг да ви търси.
(Лампите изгаснаха.) Това е едно съвпадение.
На какво го отдавате това? Врачувайте върху това. Аз като казах, че като слезете на земята, можете да пропаднете, фактически от невидимия свят потвърдиха това и изгасиха лампите. И после "този пропадналия свят пак ще го спасят". (Пак се запалиха лампите.) Вие ще кажете: "Дали е така, или не?
към беседата >>
Вие още не разбирате какво нещо е престъплението.
Господ казва: "Няма да убиваш." Другият закон казва: "Ще те хванат войниците и ще ти теглят куршума." Какво трябва да правиш? Вие ще кажете: "Аз не тегля никога куршум." Теглите. Няма никой от вас, който да не тегли куршум. Всеки тегли куршум. Има хора, които биват хипнотизирани, и те в хипнотично състояние извършват престъпление.
Вие още не разбирате какво нещо е престъплението.
После, когато се карате, вие сте хипнотизирани тогава. Когато се сърдите, вие сте хипнотизирани тогава. Князът на този свят разбра тези закони. Той е турил на срещнатия човек някои мисли и вие започвате да се карате, и ти казваш: "Наговорих му." Ти си едно дете и твоят баща ще дойде и ще ти каже: "Ти не вярваш така, както трябва." Най-после може да ти каже: "Ти не си един грешник. От тебе има много по-големи грешници.
към беседата >>
На какво го отдавате това?
Вие си мислите за Рая, че там има ангели с китари, светии. Това е много хубаво, с китари дрънчат. Като отидете на онзи свят, вие ще се учудите на едно нещо. Като станете член на онзи свят, ще ви пратят на земята да ръководите някоя паднала душа и ще си намерите белята, и като я обърнете към Бог, ще ви държат речи, ще ви правят овации, а ако пропаднете в тази експедиция, ще пратят някой друг да ви търси. (Лампите изгаснаха.) Това е едно съвпадение.
На какво го отдавате това?
Врачувайте върху това. Аз като казах, че като слезете на земята, можете да пропаднете, фактически от невидимия свят потвърдиха това и изгасиха лампите. И после "този пропадналия свят пак ще го спасят". (Пак се запалиха лампите.) Вие ще кажете: "Дали е така, или не? " Това е друг въпрос.
към беседата >>
После, когато се карате, вие сте хипнотизирани тогава.
Вие ще кажете: "Аз не тегля никога куршум." Теглите. Няма никой от вас, който да не тегли куршум. Всеки тегли куршум. Има хора, които биват хипнотизирани, и те в хипнотично състояние извършват престъпление. Вие още не разбирате какво нещо е престъплението.
После, когато се карате, вие сте хипнотизирани тогава.
Когато се сърдите, вие сте хипнотизирани тогава. Князът на този свят разбра тези закони. Той е турил на срещнатия човек някои мисли и вие започвате да се карате, и ти казваш: "Наговорих му." Ти си едно дете и твоят баща ще дойде и ще ти каже: "Ти не вярваш така, както трябва." Най-после може да ти каже: "Ти не си един грешник. От тебе има много по-големи грешници. Ти си доста учен.
към беседата >>
Врачувайте върху това.
Това е много хубаво, с китари дрънчат. Като отидете на онзи свят, вие ще се учудите на едно нещо. Като станете член на онзи свят, ще ви пратят на земята да ръководите някоя паднала душа и ще си намерите белята, и като я обърнете към Бог, ще ви държат речи, ще ви правят овации, а ако пропаднете в тази експедиция, ще пратят някой друг да ви търси. (Лампите изгаснаха.) Това е едно съвпадение. На какво го отдавате това?
Врачувайте върху това.
Аз като казах, че като слезете на земята, можете да пропаднете, фактически от невидимия свят потвърдиха това и изгасиха лампите. И после "този пропадналия свят пак ще го спасят". (Пак се запалиха лампите.) Вие ще кажете: "Дали е така, или не? " Това е друг въпрос. Това не е едно съвпадение на нещата.
към беседата >>
Когато се сърдите, вие сте хипнотизирани тогава.
Няма никой от вас, който да не тегли куршум. Всеки тегли куршум. Има хора, които биват хипнотизирани, и те в хипнотично състояние извършват престъпление. Вие още не разбирате какво нещо е престъплението. После, когато се карате, вие сте хипнотизирани тогава.
Когато се сърдите, вие сте хипнотизирани тогава.
Князът на този свят разбра тези закони. Той е турил на срещнатия човек някои мисли и вие започвате да се карате, и ти казваш: "Наговорих му." Ти си едно дете и твоят баща ще дойде и ще ти каже: "Ти не вярваш така, както трябва." Най-после може да ти каже: "Ти не си един грешник. От тебе има много по-големи грешници. Ти си доста учен. Много добре си направил." А пък на друг човек ще му каже: "От тебе нищо няма да стане.
към беседата >>
Аз като казах, че като слезете на земята, можете да пропаднете, фактически от невидимия свят потвърдиха това и изгасиха лампите.
Като отидете на онзи свят, вие ще се учудите на едно нещо. Като станете член на онзи свят, ще ви пратят на земята да ръководите някоя паднала душа и ще си намерите белята, и като я обърнете към Бог, ще ви държат речи, ще ви правят овации, а ако пропаднете в тази експедиция, ще пратят някой друг да ви търси. (Лампите изгаснаха.) Това е едно съвпадение. На какво го отдавате това? Врачувайте върху това.
Аз като казах, че като слезете на земята, можете да пропаднете, фактически от невидимия свят потвърдиха това и изгасиха лампите.
И после "този пропадналия свят пак ще го спасят". (Пак се запалиха лампите.) Вие ще кажете: "Дали е така, или не? " Това е друг въпрос. Това не е едно съвпадение на нещата.
към беседата >>
Князът на този свят разбра тези закони.
Всеки тегли куршум. Има хора, които биват хипнотизирани, и те в хипнотично състояние извършват престъпление. Вие още не разбирате какво нещо е престъплението. После, когато се карате, вие сте хипнотизирани тогава. Когато се сърдите, вие сте хипнотизирани тогава.
Князът на този свят разбра тези закони.
Той е турил на срещнатия човек някои мисли и вие започвате да се карате, и ти казваш: "Наговорих му." Ти си едно дете и твоят баща ще дойде и ще ти каже: "Ти не вярваш така, както трябва." Най-после може да ти каже: "Ти не си един грешник. От тебе има много по-големи грешници. Ти си доста учен. Много добре си направил." А пък на друг човек ще му каже: "От тебе нищо няма да стане. Ти си един голям простак и втори като тебе няма." Първият ще бъде насърчен, а вторият обезсърчен.
към беседата >>
И после "този пропадналия свят пак ще го спасят".
Като станете член на онзи свят, ще ви пратят на земята да ръководите някоя паднала душа и ще си намерите белята, и като я обърнете към Бог, ще ви държат речи, ще ви правят овации, а ако пропаднете в тази експедиция, ще пратят някой друг да ви търси. (Лампите изгаснаха.) Това е едно съвпадение. На какво го отдавате това? Врачувайте върху това. Аз като казах, че като слезете на земята, можете да пропаднете, фактически от невидимия свят потвърдиха това и изгасиха лампите.
И после "този пропадналия свят пак ще го спасят".
(Пак се запалиха лампите.) Вие ще кажете: "Дали е така, или не? " Това е друг въпрос. Това не е едно съвпадение на нещата.
към беседата >>
Той е турил на срещнатия човек някои мисли и вие започвате да се карате, и ти казваш: "Наговорих му." Ти си едно дете и твоят баща ще дойде и ще ти каже: "Ти не вярваш така, както трябва." Най-после може да ти каже: "Ти не си един грешник.
Има хора, които биват хипнотизирани, и те в хипнотично състояние извършват престъпление. Вие още не разбирате какво нещо е престъплението. После, когато се карате, вие сте хипнотизирани тогава. Когато се сърдите, вие сте хипнотизирани тогава. Князът на този свят разбра тези закони.
Той е турил на срещнатия човек някои мисли и вие започвате да се карате, и ти казваш: "Наговорих му." Ти си едно дете и твоят баща ще дойде и ще ти каже: "Ти не вярваш така, както трябва." Най-после може да ти каже: "Ти не си един грешник.
От тебе има много по-големи грешници. Ти си доста учен. Много добре си направил." А пък на друг човек ще му каже: "От тебе нищо няма да стане. Ти си един голям простак и втори като тебе няма." Първият ще бъде насърчен, а вторият обезсърчен. И насърчението е от дявола, и обезсърчението е от дявола.
към беседата >>
(Пак се запалиха лампите.) Вие ще кажете: "Дали е така, или не?
(Лампите изгаснаха.) Това е едно съвпадение. На какво го отдавате това? Врачувайте върху това. Аз като казах, че като слезете на земята, можете да пропаднете, фактически от невидимия свят потвърдиха това и изгасиха лампите. И после "този пропадналия свят пак ще го спасят".
(Пак се запалиха лампите.) Вие ще кажете: "Дали е така, или не?
" Това е друг въпрос. Това не е едно съвпадение на нещата.
към беседата >>
От тебе има много по-големи грешници.
Вие още не разбирате какво нещо е престъплението. После, когато се карате, вие сте хипнотизирани тогава. Когато се сърдите, вие сте хипнотизирани тогава. Князът на този свят разбра тези закони. Той е турил на срещнатия човек някои мисли и вие започвате да се карате, и ти казваш: "Наговорих му." Ти си едно дете и твоят баща ще дойде и ще ти каже: "Ти не вярваш така, както трябва." Най-после може да ти каже: "Ти не си един грешник.
От тебе има много по-големи грешници.
Ти си доста учен. Много добре си направил." А пък на друг човек ще му каже: "От тебе нищо няма да стане. Ти си един голям простак и втори като тебе няма." Първият ще бъде насърчен, а вторият обезсърчен. И насърчението е от дявола, и обезсърчението е от дявола. Когато отидеш при един банкер и ти даде пари, ти се насърчаваш, но ако не ти даде пари, ти се обезсърчаваш.
към беседата >>
" Това е друг въпрос.
На какво го отдавате това? Врачувайте върху това. Аз като казах, че като слезете на земята, можете да пропаднете, фактически от невидимия свят потвърдиха това и изгасиха лампите. И после "този пропадналия свят пак ще го спасят". (Пак се запалиха лампите.) Вие ще кажете: "Дали е така, или не?
" Това е друг въпрос.
Това не е едно съвпадение на нещата.
към беседата >>
Ти си доста учен.
После, когато се карате, вие сте хипнотизирани тогава. Когато се сърдите, вие сте хипнотизирани тогава. Князът на този свят разбра тези закони. Той е турил на срещнатия човек някои мисли и вие започвате да се карате, и ти казваш: "Наговорих му." Ти си едно дете и твоят баща ще дойде и ще ти каже: "Ти не вярваш така, както трябва." Най-после може да ти каже: "Ти не си един грешник. От тебе има много по-големи грешници.
Ти си доста учен.
Много добре си направил." А пък на друг човек ще му каже: "От тебе нищо няма да стане. Ти си един голям простак и втори като тебе няма." Първият ще бъде насърчен, а вторият обезсърчен. И насърчението е от дявола, и обезсърчението е от дявола. Когато отидеш при един банкер и ти даде пари, ти се насърчаваш, но ако не ти даде пари, ти се обезсърчаваш. В едно отношение дяволът е банкер.
към беседата >>
Това не е едно съвпадение на нещата.
Врачувайте върху това. Аз като казах, че като слезете на земята, можете да пропаднете, фактически от невидимия свят потвърдиха това и изгасиха лампите. И после "този пропадналия свят пак ще го спасят". (Пак се запалиха лампите.) Вие ще кажете: "Дали е така, или не? " Това е друг въпрос.
Това не е едно съвпадение на нещата.
към беседата >>
Много добре си направил." А пък на друг човек ще му каже: "От тебе нищо няма да стане.
Когато се сърдите, вие сте хипнотизирани тогава. Князът на този свят разбра тези закони. Той е турил на срещнатия човек някои мисли и вие започвате да се карате, и ти казваш: "Наговорих му." Ти си едно дете и твоят баща ще дойде и ще ти каже: "Ти не вярваш така, както трябва." Най-после може да ти каже: "Ти не си един грешник. От тебе има много по-големи грешници. Ти си доста учен.
Много добре си направил." А пък на друг човек ще му каже: "От тебе нищо няма да стане.
Ти си един голям простак и втори като тебе няма." Първият ще бъде насърчен, а вторият обезсърчен. И насърчението е от дявола, и обезсърчението е от дявола. Когато отидеш при един банкер и ти даде пари, ти се насърчаваш, но ако не ти даде пари, ти се обезсърчаваш. В едно отношение дяволът е банкер. Той ти даде нещо, и ти се насърчиш и казваш: "Оправих работите си." Дали си ги оправил, това е въпрос.
към беседата >>
Та казвам, като влезем в невидимия свят, там ще се зароди такава една любов, да възстанови първичната хармония, за да бъдем всички носители на онази Божествена любов.
Та казвам, като влезем в невидимия свят, там ще се зароди такава една любов, да възстанови първичната хармония, за да бъдем всички носители на онази Божествена любов.
Някои ни считат, че ние сме много скромни. Казват: "Тези хора са много скромни. Виж какви къщички имат. От немай-къде са къщичките такива. Парите им са били толкова." Той сега живее в малка къща и казва: "Като спечеля малко пари, ще я разширя." Не е лошо да я разшириш.
към беседата >>
Ти си един голям простак и втори като тебе няма." Първият ще бъде насърчен, а вторият обезсърчен.
Князът на този свят разбра тези закони. Той е турил на срещнатия човек някои мисли и вие започвате да се карате, и ти казваш: "Наговорих му." Ти си едно дете и твоят баща ще дойде и ще ти каже: "Ти не вярваш така, както трябва." Най-после може да ти каже: "Ти не си един грешник. От тебе има много по-големи грешници. Ти си доста учен. Много добре си направил." А пък на друг човек ще му каже: "От тебе нищо няма да стане.
Ти си един голям простак и втори като тебе няма." Първият ще бъде насърчен, а вторият обезсърчен.
И насърчението е от дявола, и обезсърчението е от дявола. Когато отидеш при един банкер и ти даде пари, ти се насърчаваш, но ако не ти даде пари, ти се обезсърчаваш. В едно отношение дяволът е банкер. Той ти даде нещо, и ти се насърчиш и казваш: "Оправих работите си." Дали си ги оправил, това е въпрос. Аз вярвам, че банкерът е оправил работите си, но ти ни най-малко не си ги оправил, но си загазил.
към беседата >>
Някои ни считат, че ние сме много скромни.
Та казвам, като влезем в невидимия свят, там ще се зароди такава една любов, да възстанови първичната хармония, за да бъдем всички носители на онази Божествена любов.
Някои ни считат, че ние сме много скромни.
Казват: "Тези хора са много скромни. Виж какви къщички имат. От немай-къде са къщичките такива. Парите им са били толкова." Той сега живее в малка къща и казва: "Като спечеля малко пари, ще я разширя." Не е лошо да я разшириш.
към беседата >>
И насърчението е от дявола, и обезсърчението е от дявола.
Той е турил на срещнатия човек някои мисли и вие започвате да се карате, и ти казваш: "Наговорих му." Ти си едно дете и твоят баща ще дойде и ще ти каже: "Ти не вярваш така, както трябва." Най-после може да ти каже: "Ти не си един грешник. От тебе има много по-големи грешници. Ти си доста учен. Много добре си направил." А пък на друг човек ще му каже: "От тебе нищо няма да стане. Ти си един голям простак и втори като тебе няма." Първият ще бъде насърчен, а вторият обезсърчен.
И насърчението е от дявола, и обезсърчението е от дявола.
Когато отидеш при един банкер и ти даде пари, ти се насърчаваш, но ако не ти даде пари, ти се обезсърчаваш. В едно отношение дяволът е банкер. Той ти даде нещо, и ти се насърчиш и казваш: "Оправих работите си." Дали си ги оправил, това е въпрос. Аз вярвам, че банкерът е оправил работите си, но ти ни най-малко не си ги оправил, но си загазил.
към беседата >>
Казват: "Тези хора са много скромни.
Та казвам, като влезем в невидимия свят, там ще се зароди такава една любов, да възстанови първичната хармония, за да бъдем всички носители на онази Божествена любов. Някои ни считат, че ние сме много скромни.
Казват: "Тези хора са много скромни.
Виж какви къщички имат. От немай-къде са къщичките такива. Парите им са били толкова." Той сега живее в малка къща и казва: "Като спечеля малко пари, ще я разширя." Не е лошо да я разшириш.
към беседата >>
Когато отидеш при един банкер и ти даде пари, ти се насърчаваш, но ако не ти даде пари, ти се обезсърчаваш.
От тебе има много по-големи грешници. Ти си доста учен. Много добре си направил." А пък на друг човек ще му каже: "От тебе нищо няма да стане. Ти си един голям простак и втори като тебе няма." Първият ще бъде насърчен, а вторият обезсърчен. И насърчението е от дявола, и обезсърчението е от дявола.
Когато отидеш при един банкер и ти даде пари, ти се насърчаваш, но ако не ти даде пари, ти се обезсърчаваш.
В едно отношение дяволът е банкер. Той ти даде нещо, и ти се насърчиш и казваш: "Оправих работите си." Дали си ги оправил, това е въпрос. Аз вярвам, че банкерът е оправил работите си, но ти ни най-малко не си ги оправил, но си загазил.
към беседата >>
Виж какви къщички имат.
Та казвам, като влезем в невидимия свят, там ще се зароди такава една любов, да възстанови първичната хармония, за да бъдем всички носители на онази Божествена любов. Някои ни считат, че ние сме много скромни. Казват: "Тези хора са много скромни.
Виж какви къщички имат.
От немай-къде са къщичките такива. Парите им са били толкова." Той сега живее в малка къща и казва: "Като спечеля малко пари, ще я разширя." Не е лошо да я разшириш.
към беседата >>
В едно отношение дяволът е банкер.
Ти си доста учен. Много добре си направил." А пък на друг човек ще му каже: "От тебе нищо няма да стане. Ти си един голям простак и втори като тебе няма." Първият ще бъде насърчен, а вторият обезсърчен. И насърчението е от дявола, и обезсърчението е от дявола. Когато отидеш при един банкер и ти даде пари, ти се насърчаваш, но ако не ти даде пари, ти се обезсърчаваш.
В едно отношение дяволът е банкер.
Той ти даде нещо, и ти се насърчиш и казваш: "Оправих работите си." Дали си ги оправил, това е въпрос. Аз вярвам, че банкерът е оправил работите си, но ти ни най-малко не си ги оправил, но си загазил.
към беседата >>
От немай-къде са къщичките такива.
Та казвам, като влезем в невидимия свят, там ще се зароди такава една любов, да възстанови първичната хармония, за да бъдем всички носители на онази Божествена любов. Някои ни считат, че ние сме много скромни. Казват: "Тези хора са много скромни. Виж какви къщички имат.
От немай-къде са къщичките такива.
Парите им са били толкова." Той сега живее в малка къща и казва: "Като спечеля малко пари, ще я разширя." Не е лошо да я разшириш.
към беседата >>
Той ти даде нещо, и ти се насърчиш и казваш: "Оправих работите си." Дали си ги оправил, това е въпрос.
Много добре си направил." А пък на друг човек ще му каже: "От тебе нищо няма да стане. Ти си един голям простак и втори като тебе няма." Първият ще бъде насърчен, а вторият обезсърчен. И насърчението е от дявола, и обезсърчението е от дявола. Когато отидеш при един банкер и ти даде пари, ти се насърчаваш, но ако не ти даде пари, ти се обезсърчаваш. В едно отношение дяволът е банкер.
Той ти даде нещо, и ти се насърчиш и казваш: "Оправих работите си." Дали си ги оправил, това е въпрос.
Аз вярвам, че банкерът е оправил работите си, но ти ни най-малко не си ги оправил, но си загазил.
към беседата >>
Парите им са били толкова." Той сега живее в малка къща и казва: "Като спечеля малко пари, ще я разширя." Не е лошо да я разшириш.
Та казвам, като влезем в невидимия свят, там ще се зароди такава една любов, да възстанови първичната хармония, за да бъдем всички носители на онази Божествена любов. Някои ни считат, че ние сме много скромни. Казват: "Тези хора са много скромни. Виж какви къщички имат. От немай-къде са къщичките такива.
Парите им са били толкова." Той сега живее в малка къща и казва: "Като спечеля малко пари, ще я разширя." Не е лошо да я разшириш.
към беседата >>
Аз вярвам, че банкерът е оправил работите си, но ти ни най-малко не си ги оправил, но си загазил.
Ти си един голям простак и втори като тебе няма." Първият ще бъде насърчен, а вторият обезсърчен. И насърчението е от дявола, и обезсърчението е от дявола. Когато отидеш при един банкер и ти даде пари, ти се насърчаваш, но ако не ти даде пари, ти се обезсърчаваш. В едно отношение дяволът е банкер. Той ти даде нещо, и ти се насърчиш и казваш: "Оправих работите си." Дали си ги оправил, това е въпрос.
Аз вярвам, че банкерът е оправил работите си, но ти ни най-малко не си ги оправил, но си загазил.
към беседата >>
Пазете едно нещо.
Пазете едно нещо.
Трябва да се образуват вътрешни отношения. Някой си свива веждите от този или онзи. Той е от новото учение, а пък не може да мълчите. Казваш: "Той ме обиди." Ако беше глух, можеше ли да те обиди? Казваш: "Изгори ме." Това показва, че ти си умен човек, защото ако не беше умен, не щеше да видиш, че те е изгорил.
към беседата >>
Божествените работи по какво се отличават?
Божествените работи по какво се отличават?
Те имат едно качество. Всичките Божествени неща са вложени отначало в нас, те се намират в нас. Те не се дават. Радостите и скърбите идват после. Но всичко Божествено е вложено в нас.
към беседата >>
Трябва да се образуват вътрешни отношения.
Пазете едно нещо.
Трябва да се образуват вътрешни отношения.
Някой си свива веждите от този или онзи. Той е от новото учение, а пък не може да мълчите. Казваш: "Той ме обиди." Ако беше глух, можеше ли да те обиди? Казваш: "Изгори ме." Това показва, че ти си умен човек, защото ако не беше умен, не щеше да видиш, че те е изгорил. Ти казваш: "Удари ме той." Това показва, че си добър, защото само добрите хора ги удрят, а лошите не ги удрят.
към беседата >>
Те имат едно качество.
Божествените работи по какво се отличават?
Те имат едно качество.
Всичките Божествени неща са вложени отначало в нас, те се намират в нас. Те не се дават. Радостите и скърбите идват после. Но всичко Божествено е вложено в нас. Може и да е в едно спящо състояние.
към беседата >>
Някой си свива веждите от този или онзи.
Пазете едно нещо. Трябва да се образуват вътрешни отношения.
Някой си свива веждите от този или онзи.
Той е от новото учение, а пък не може да мълчите. Казваш: "Той ме обиди." Ако беше глух, можеше ли да те обиди? Казваш: "Изгори ме." Това показва, че ти си умен човек, защото ако не беше умен, не щеше да видиш, че те е изгорил. Ти казваш: "Удари ме той." Това показва, че си добър, защото само добрите хора ги удрят, а лошите не ги удрят. С добрия човек всеки може да злоупотреби.
към беседата >>
Всичките Божествени неща са вложени отначало в нас, те се намират в нас.
Божествените работи по какво се отличават? Те имат едно качество.
Всичките Божествени неща са вложени отначало в нас, те се намират в нас.
Те не се дават. Радостите и скърбите идват после. Но всичко Божествено е вложено в нас. Може и да е в едно спящо състояние. И когато Божественото израсне в нас, то е Божествената радост.
към беседата >>
Той е от новото учение, а пък не може да мълчите.
Пазете едно нещо. Трябва да се образуват вътрешни отношения. Някой си свива веждите от този или онзи.
Той е от новото учение, а пък не може да мълчите.
Казваш: "Той ме обиди." Ако беше глух, можеше ли да те обиди? Казваш: "Изгори ме." Това показва, че ти си умен човек, защото ако не беше умен, не щеше да видиш, че те е изгорил. Ти казваш: "Удари ме той." Това показва, че си добър, защото само добрите хора ги удрят, а лошите не ги удрят. С добрия човек всеки може да злоупотреби.
към беседата >>
Те не се дават.
Божествените работи по какво се отличават? Те имат едно качество. Всичките Божествени неща са вложени отначало в нас, те се намират в нас.
Те не се дават.
Радостите и скърбите идват после. Но всичко Божествено е вложено в нас. Може и да е в едно спящо състояние. И когато Божественото израсне в нас, то е Божествената радост. Може да имаме други някои придобивки после в света, но те може да не са Божествени.
към беседата >>
Казваш: "Той ме обиди." Ако беше глух, можеше ли да те обиди?
Пазете едно нещо. Трябва да се образуват вътрешни отношения. Някой си свива веждите от този или онзи. Той е от новото учение, а пък не може да мълчите.
Казваш: "Той ме обиди." Ако беше глух, можеше ли да те обиди?
Казваш: "Изгори ме." Това показва, че ти си умен човек, защото ако не беше умен, не щеше да видиш, че те е изгорил. Ти казваш: "Удари ме той." Това показва, че си добър, защото само добрите хора ги удрят, а лошите не ги удрят. С добрия човек всеки може да злоупотреби.
към беседата >>
Радостите и скърбите идват после.
Божествените работи по какво се отличават? Те имат едно качество. Всичките Божествени неща са вложени отначало в нас, те се намират в нас. Те не се дават.
Радостите и скърбите идват после.
Но всичко Божествено е вложено в нас. Може и да е в едно спящо състояние. И когато Божественото израсне в нас, то е Божествената радост. Може да имаме други някои придобивки после в света, но те може да не са Божествени. Например не мислете, че като станете министър в България, че това е от Бог.
към беседата >>
Казваш: "Изгори ме." Това показва, че ти си умен човек, защото ако не беше умен, не щеше да видиш, че те е изгорил.
Пазете едно нещо. Трябва да се образуват вътрешни отношения. Някой си свива веждите от този или онзи. Той е от новото учение, а пък не може да мълчите. Казваш: "Той ме обиди." Ако беше глух, можеше ли да те обиди?
Казваш: "Изгори ме." Това показва, че ти си умен човек, защото ако не беше умен, не щеше да видиш, че те е изгорил.
Ти казваш: "Удари ме той." Това показва, че си добър, защото само добрите хора ги удрят, а лошите не ги удрят. С добрия човек всеки може да злоупотреби.
към беседата >>
Но всичко Божествено е вложено в нас.
Божествените работи по какво се отличават? Те имат едно качество. Всичките Божествени неща са вложени отначало в нас, те се намират в нас. Те не се дават. Радостите и скърбите идват после.
Но всичко Божествено е вложено в нас.
Може и да е в едно спящо състояние. И когато Божественото израсне в нас, то е Божествената радост. Може да имаме други някои придобивки после в света, но те може да не са Божествени. Например не мислете, че като станете министър в България, че това е от Бог. Може дяволът да те е турил там.
към беседата >>
Ти казваш: "Удари ме той." Това показва, че си добър, защото само добрите хора ги удрят, а лошите не ги удрят.
Трябва да се образуват вътрешни отношения. Някой си свива веждите от този или онзи. Той е от новото учение, а пък не може да мълчите. Казваш: "Той ме обиди." Ако беше глух, можеше ли да те обиди? Казваш: "Изгори ме." Това показва, че ти си умен човек, защото ако не беше умен, не щеше да видиш, че те е изгорил.
Ти казваш: "Удари ме той." Това показва, че си добър, защото само добрите хора ги удрят, а лошите не ги удрят.
С добрия човек всеки може да злоупотреби.
към беседата >>
Може и да е в едно спящо състояние.
Те имат едно качество. Всичките Божествени неща са вложени отначало в нас, те се намират в нас. Те не се дават. Радостите и скърбите идват после. Но всичко Божествено е вложено в нас.
Може и да е в едно спящо състояние.
И когато Божественото израсне в нас, то е Божествената радост. Може да имаме други някои придобивки после в света, но те може да не са Божествени. Например не мислете, че като станете министър в България, че това е от Бог. Може дяволът да те е турил там. Не мислете, че като завършите университет, че това е от Бог.
към беседата >>
С добрия човек всеки може да злоупотреби.
Някой си свива веждите от този или онзи. Той е от новото учение, а пък не може да мълчите. Казваш: "Той ме обиди." Ако беше глух, можеше ли да те обиди? Казваш: "Изгори ме." Това показва, че ти си умен човек, защото ако не беше умен, не щеше да видиш, че те е изгорил. Ти казваш: "Удари ме той." Това показва, че си добър, защото само добрите хора ги удрят, а лошите не ги удрят.
С добрия човек всеки може да злоупотреби.
към беседата >>
И когато Божественото израсне в нас, то е Божествената радост.
Всичките Божествени неща са вложени отначало в нас, те се намират в нас. Те не се дават. Радостите и скърбите идват после. Но всичко Божествено е вложено в нас. Може и да е в едно спящо състояние.
И когато Божественото израсне в нас, то е Божествената радост.
Може да имаме други някои придобивки после в света, но те може да не са Божествени. Например не мислете, че като станете министър в България, че това е от Бог. Може дяволът да те е турил там. Не мислете, че като завършите университет, че това е от Бог. Божественото знание вие го носите в себе си вложено и в него няма промяна и измяна.
към беседата >>
Единствените хора, които печелят в света, това са добрите хора.
Единствените хора, които печелят в света, това са добрите хора.
А пък единствените хора, които винаги губят, това са лошите хора. Това ще проверите. Лошият човек в началото печели, но го очакват големи загуби. Някой се оплаква, че има големи загуби, много страда. Че духовен си станал.
към беседата >>
2.
Орехът и орехчето. Вода и пара. Слизане, хлъзгане и падане
,
МОК
, София, 19.10.1934г.,
Повишението показва усилване.
"До" какво е? "Ре" – какъв е този тон? Ако вземете сега "До" в понижение, скръбен ли е този тон? – Никаква скръб не е това. Ако вие понижите тоновете, полутонието показва известна мекота.
Повишението показва усилване.
При понижението тоновете добиват мекота, а при повишението, придобиват сила. А силата е, която произвежда тъга. Някой казва: "Той пее меланхолично." В музиката ли е меланхолията? В самия човек е меланхолията и то когато вземеш известен тон, неверен тон. Има тонове, които са толкова силни.
към беседата >>
Пък, като мине един и изпее една песен, че втори мине, трима, четирима души и всички пеят и току виж, тук ще започне тревица да израсне, че там друга тревица и цялата пустиня ще стане на благодатно поле.
Бихте пяли, но понеже не ги виждате – колебаете се. Аз зная защо не искате да пеете. Вие искате да кажете: "Не искаме нас да ни излъжат, да ни изпитат, че да пеем напразно." Не искате да пеете. Казвате: "Да видим хилядата лири, тогава ще пеем, иначе не пеем." Сега трябва да пеете на пустинята, понеже ако пеете, от нея може да стане нещо. На пустинята, ако не пеете, тя си остава все същата, каквато си е.
Пък, като мине един и изпее една песен, че втори мине, трима, четирима души и всички пеят и току виж, тук ще започне тревица да израсне, че там друга тревица и цялата пустиня ще стане на благодатно поле.
Какъв тон ще дадете на песента "В пустинята на живота"? Най-първо пустинята ще даде импулс, но същевременно ще ви стесни. Грандиозна е тя, като я погледнете, произвежда страх, но същевременно ще се съберете в себе си и ще кажете: "Тази работа е сериозна". Пък може и да платите с живота си в тази пустиня. Пустинята сега слезе надолу.
към беседата >>
При понижението тоновете добиват мекота, а при повишението, придобиват сила.
"Ре" – какъв е този тон? Ако вземете сега "До" в понижение, скръбен ли е този тон? – Никаква скръб не е това. Ако вие понижите тоновете, полутонието показва известна мекота. Повишението показва усилване.
При понижението тоновете добиват мекота, а при повишението, придобиват сила.
А силата е, която произвежда тъга. Някой казва: "Той пее меланхолично." В музиката ли е меланхолията? В самия човек е меланхолията и то когато вземеш известен тон, неверен тон. Има тонове, които са толкова силни. Аз мога да ви изпея един тон толкова силно, че да ви причиня известна болка.
към беседата >>
Какъв тон ще дадете на песента "В пустинята на живота"?
Аз зная защо не искате да пеете. Вие искате да кажете: "Не искаме нас да ни излъжат, да ни изпитат, че да пеем напразно." Не искате да пеете. Казвате: "Да видим хилядата лири, тогава ще пеем, иначе не пеем." Сега трябва да пеете на пустинята, понеже ако пеете, от нея може да стане нещо. На пустинята, ако не пеете, тя си остава все същата, каквато си е. Пък, като мине един и изпее една песен, че втори мине, трима, четирима души и всички пеят и току виж, тук ще започне тревица да израсне, че там друга тревица и цялата пустиня ще стане на благодатно поле.
Какъв тон ще дадете на песента "В пустинята на живота"?
Най-първо пустинята ще даде импулс, но същевременно ще ви стесни. Грандиозна е тя, като я погледнете, произвежда страх, но същевременно ще се съберете в себе си и ще кажете: "Тази работа е сериозна". Пък може и да платите с живота си в тази пустиня. Пустинята сега слезе надолу. "Пустинята на живота" – всяка пустиня се предполага да е равна.
към беседата >>
А силата е, която произвежда тъга.
Ако вземете сега "До" в понижение, скръбен ли е този тон? – Никаква скръб не е това. Ако вие понижите тоновете, полутонието показва известна мекота. Повишението показва усилване. При понижението тоновете добиват мекота, а при повишението, придобиват сила.
А силата е, която произвежда тъга.
Някой казва: "Той пее меланхолично." В музиката ли е меланхолията? В самия човек е меланхолията и то когато вземеш известен тон, неверен тон. Има тонове, които са толкова силни. Аз мога да ви изпея един тон толкова силно, че да ви причиня известна болка. А болките ще ви произведат повече тъга.
към беседата >>
Най-първо пустинята ще даде импулс, но същевременно ще ви стесни.
Вие искате да кажете: "Не искаме нас да ни излъжат, да ни изпитат, че да пеем напразно." Не искате да пеете. Казвате: "Да видим хилядата лири, тогава ще пеем, иначе не пеем." Сега трябва да пеете на пустинята, понеже ако пеете, от нея може да стане нещо. На пустинята, ако не пеете, тя си остава все същата, каквато си е. Пък, като мине един и изпее една песен, че втори мине, трима, четирима души и всички пеят и току виж, тук ще започне тревица да израсне, че там друга тревица и цялата пустиня ще стане на благодатно поле. Какъв тон ще дадете на песента "В пустинята на живота"?
Най-първо пустинята ще даде импулс, но същевременно ще ви стесни.
Грандиозна е тя, като я погледнете, произвежда страх, но същевременно ще се съберете в себе си и ще кажете: "Тази работа е сериозна". Пък може и да платите с живота си в тази пустиня. Пустинята сега слезе надолу. "Пустинята на живота" – всяка пустиня се предполага да е равна. А тия, пустите места, водата ги обича.
към беседата >>
Някой казва: "Той пее меланхолично." В музиката ли е меланхолията?
– Никаква скръб не е това. Ако вие понижите тоновете, полутонието показва известна мекота. Повишението показва усилване. При понижението тоновете добиват мекота, а при повишението, придобиват сила. А силата е, която произвежда тъга.
Някой казва: "Той пее меланхолично." В музиката ли е меланхолията?
В самия човек е меланхолията и то когато вземеш известен тон, неверен тон. Има тонове, които са толкова силни. Аз мога да ви изпея един тон толкова силно, че да ви причиня известна болка. А болките ще ви произведат повече тъга. Защото раната е, която ще ви произведе тъга.
към беседата >>
Грандиозна е тя, като я погледнете, произвежда страх, но същевременно ще се съберете в себе си и ще кажете: "Тази работа е сериозна".
Казвате: "Да видим хилядата лири, тогава ще пеем, иначе не пеем." Сега трябва да пеете на пустинята, понеже ако пеете, от нея може да стане нещо. На пустинята, ако не пеете, тя си остава все същата, каквато си е. Пък, като мине един и изпее една песен, че втори мине, трима, четирима души и всички пеят и току виж, тук ще започне тревица да израсне, че там друга тревица и цялата пустиня ще стане на благодатно поле. Какъв тон ще дадете на песента "В пустинята на живота"? Най-първо пустинята ще даде импулс, но същевременно ще ви стесни.
Грандиозна е тя, като я погледнете, произвежда страх, но същевременно ще се съберете в себе си и ще кажете: "Тази работа е сериозна".
Пък може и да платите с живота си в тази пустиня. Пустинята сега слезе надолу. "Пустинята на живота" – всяка пустиня се предполага да е равна. А тия, пустите места, водата ги обича. Пуснете водата и тя ще превърне тази пустиня в рай и ще придаде смисъл.
към беседата >>
В самия човек е меланхолията и то когато вземеш известен тон, неверен тон.
Ако вие понижите тоновете, полутонието показва известна мекота. Повишението показва усилване. При понижението тоновете добиват мекота, а при повишението, придобиват сила. А силата е, която произвежда тъга. Някой казва: "Той пее меланхолично." В музиката ли е меланхолията?
В самия човек е меланхолията и то когато вземеш известен тон, неверен тон.
Има тонове, които са толкова силни. Аз мога да ви изпея един тон толкова силно, че да ви причиня известна болка. А болките ще ви произведат повече тъга. Защото раната е, която ще ви произведе тъга. След туй ще станете меланхоличен.
към беседата >>
Пък може и да платите с живота си в тази пустиня.
На пустинята, ако не пеете, тя си остава все същата, каквато си е. Пък, като мине един и изпее една песен, че втори мине, трима, четирима души и всички пеят и току виж, тук ще започне тревица да израсне, че там друга тревица и цялата пустиня ще стане на благодатно поле. Какъв тон ще дадете на песента "В пустинята на живота"? Най-първо пустинята ще даде импулс, но същевременно ще ви стесни. Грандиозна е тя, като я погледнете, произвежда страх, но същевременно ще се съберете в себе си и ще кажете: "Тази работа е сериозна".
Пък може и да платите с живота си в тази пустиня.
Пустинята сега слезе надолу. "Пустинята на живота" – всяка пустиня се предполага да е равна. А тия, пустите места, водата ги обича. Пуснете водата и тя ще превърне тази пустиня в рай и ще придаде смисъл. Пуснете тогава живот в пустинята и той ще я организира.
към беседата >>
Има тонове, които са толкова силни.
Повишението показва усилване. При понижението тоновете добиват мекота, а при повишението, придобиват сила. А силата е, която произвежда тъга. Някой казва: "Той пее меланхолично." В музиката ли е меланхолията? В самия човек е меланхолията и то когато вземеш известен тон, неверен тон.
Има тонове, които са толкова силни.
Аз мога да ви изпея един тон толкова силно, че да ви причиня известна болка. А болките ще ви произведат повече тъга. Защото раната е, която ще ви произведе тъга. След туй ще станете меланхоличен.
към беседата >>
Пустинята сега слезе надолу.
Пък, като мине един и изпее една песен, че втори мине, трима, четирима души и всички пеят и току виж, тук ще започне тревица да израсне, че там друга тревица и цялата пустиня ще стане на благодатно поле. Какъв тон ще дадете на песента "В пустинята на живота"? Най-първо пустинята ще даде импулс, но същевременно ще ви стесни. Грандиозна е тя, като я погледнете, произвежда страх, но същевременно ще се съберете в себе си и ще кажете: "Тази работа е сериозна". Пък може и да платите с живота си в тази пустиня.
Пустинята сега слезе надолу.
"Пустинята на живота" – всяка пустиня се предполага да е равна. А тия, пустите места, водата ги обича. Пуснете водата и тя ще превърне тази пустиня в рай и ще придаде смисъл. Пуснете тогава живот в пустинята и той ще я организира.
към беседата >>
Аз мога да ви изпея един тон толкова силно, че да ви причиня известна болка.
При понижението тоновете добиват мекота, а при повишението, придобиват сила. А силата е, която произвежда тъга. Някой казва: "Той пее меланхолично." В музиката ли е меланхолията? В самия човек е меланхолията и то когато вземеш известен тон, неверен тон. Има тонове, които са толкова силни.
Аз мога да ви изпея един тон толкова силно, че да ви причиня известна болка.
А болките ще ви произведат повече тъга. Защото раната е, която ще ви произведе тъга. След туй ще станете меланхоличен.
към беседата >>
"Пустинята на живота" – всяка пустиня се предполага да е равна.
Какъв тон ще дадете на песента "В пустинята на живота"? Най-първо пустинята ще даде импулс, но същевременно ще ви стесни. Грандиозна е тя, като я погледнете, произвежда страх, но същевременно ще се съберете в себе си и ще кажете: "Тази работа е сериозна". Пък може и да платите с живота си в тази пустиня. Пустинята сега слезе надолу.
"Пустинята на живота" – всяка пустиня се предполага да е равна.
А тия, пустите места, водата ги обича. Пуснете водата и тя ще превърне тази пустиня в рай и ще придаде смисъл. Пуснете тогава живот в пустинята и той ще я организира.
към беседата >>
А болките ще ви произведат повече тъга.
А силата е, която произвежда тъга. Някой казва: "Той пее меланхолично." В музиката ли е меланхолията? В самия човек е меланхолията и то когато вземеш известен тон, неверен тон. Има тонове, които са толкова силни. Аз мога да ви изпея един тон толкова силно, че да ви причиня известна болка.
А болките ще ви произведат повече тъга.
Защото раната е, която ще ви произведе тъга. След туй ще станете меланхоличен.
към беседата >>
А тия, пустите места, водата ги обича.
Най-първо пустинята ще даде импулс, но същевременно ще ви стесни. Грандиозна е тя, като я погледнете, произвежда страх, но същевременно ще се съберете в себе си и ще кажете: "Тази работа е сериозна". Пък може и да платите с живота си в тази пустиня. Пустинята сега слезе надолу. "Пустинята на живота" – всяка пустиня се предполага да е равна.
А тия, пустите места, водата ги обича.
Пуснете водата и тя ще превърне тази пустиня в рай и ще придаде смисъл. Пуснете тогава живот в пустинята и той ще я организира.
към беседата >>
Защото раната е, която ще ви произведе тъга.
Някой казва: "Той пее меланхолично." В музиката ли е меланхолията? В самия човек е меланхолията и то когато вземеш известен тон, неверен тон. Има тонове, които са толкова силни. Аз мога да ви изпея един тон толкова силно, че да ви причиня известна болка. А болките ще ви произведат повече тъга.
Защото раната е, която ще ви произведе тъга.
След туй ще станете меланхоличен.
към беседата >>
Пуснете водата и тя ще превърне тази пустиня в рай и ще придаде смисъл.
Грандиозна е тя, като я погледнете, произвежда страх, но същевременно ще се съберете в себе си и ще кажете: "Тази работа е сериозна". Пък може и да платите с живота си в тази пустиня. Пустинята сега слезе надолу. "Пустинята на живота" – всяка пустиня се предполага да е равна. А тия, пустите места, водата ги обича.
Пуснете водата и тя ще превърне тази пустиня в рай и ще придаде смисъл.
Пуснете тогава живот в пустинята и той ще я организира.
към беседата >>
След туй ще станете меланхоличен.
В самия човек е меланхолията и то когато вземеш известен тон, неверен тон. Има тонове, които са толкова силни. Аз мога да ви изпея един тон толкова силно, че да ви причиня известна болка. А болките ще ви произведат повече тъга. Защото раната е, която ще ви произведе тъга.
След туй ще станете меланхоличен.
към беседата >>
Пуснете тогава живот в пустинята и той ще я организира.
Пък може и да платите с живота си в тази пустиня. Пустинята сега слезе надолу. "Пустинята на живота" – всяка пустиня се предполага да е равна. А тия, пустите места, водата ги обича. Пуснете водата и тя ще превърне тази пустиня в рай и ще придаде смисъл.
Пуснете тогава живот в пустинята и той ще я организира.
към беседата >>
Сега, при съчетанието на тоновете, този поет или този музикант е съчетал така силните и слаби тонове, та е опасна музиката му.
Сега, при съчетанието на тоновете, този поет или този музикант е съчетал така силните и слаби тонове, та е опасна музиката му.
Някъде експлозия може да стане. Като пеете така, някъде някой тон като перне в задната част на мозъка, че главата ти се замайва. Вас нали ви е первал някой път някой тон. С тон може да се удари човек така, че може да залитне. Но това не е за простите.
към беседата >>
Тук имате триъгълника АВС.
Тук имате триъгълника АВС.
Най-първо се интересувате от вътрешните ъгли, на колко прави са равни те? На два прави, нали? Добре. Двата прави ъгли показват, че триъгълникът е част от друга една фигура. Коя е тя? Влизам в друг един свят.
към беседата >>
Някъде експлозия може да стане.
Сега, при съчетанието на тоновете, този поет или този музикант е съчетал така силните и слаби тонове, та е опасна музиката му.
Някъде експлозия може да стане.
Като пеете така, някъде някой тон като перне в задната част на мозъка, че главата ти се замайва. Вас нали ви е первал някой път някой тон. С тон може да се удари човек така, че може да залитне. Но това не е за простите. Затова трябва ум, за да видите връзката.
към беседата >>
Най-първо се интересувате от вътрешните ъгли, на колко прави са равни те?
Тук имате триъгълника АВС.
Най-първо се интересувате от вътрешните ъгли, на колко прави са равни те?
На два прави, нали? Добре. Двата прави ъгли показват, че триъгълникът е част от друга една фигура. Коя е тя? Влизам в друг един свят. (Учителят допълва фигурата триъгълник и става един ромбоид.) Ние говорим сега за ония естествени положения, които съществуват в света и минаваме към един свят, който седи далеч вън от този.
към беседата >>
Като пеете така, някъде някой тон като перне в задната част на мозъка, че главата ти се замайва.
Сега, при съчетанието на тоновете, този поет или този музикант е съчетал така силните и слаби тонове, та е опасна музиката му. Някъде експлозия може да стане.
Като пеете така, някъде някой тон като перне в задната част на мозъка, че главата ти се замайва.
Вас нали ви е первал някой път някой тон. С тон може да се удари човек така, че може да залитне. Но това не е за простите. Затова трябва ум, за да видите връзката. Някой казва: "Той има тъжна музика." Какво нещо е тъжната музика?
към беседата >>
На два прави, нали?
Тук имате триъгълника АВС. Най-първо се интересувате от вътрешните ъгли, на колко прави са равни те?
На два прави, нали?
Добре. Двата прави ъгли показват, че триъгълникът е част от друга една фигура. Коя е тя? Влизам в друг един свят. (Учителят допълва фигурата триъгълник и става един ромбоид.) Ние говорим сега за ония естествени положения, които съществуват в света и минаваме към един свят, който седи далеч вън от този.
към беседата >>
Вас нали ви е первал някой път някой тон.
Сега, при съчетанието на тоновете, този поет или този музикант е съчетал така силните и слаби тонове, та е опасна музиката му. Някъде експлозия може да стане. Като пеете така, някъде някой тон като перне в задната част на мозъка, че главата ти се замайва.
Вас нали ви е первал някой път някой тон.
С тон може да се удари човек така, че може да залитне. Но това не е за простите. Затова трябва ум, за да видите връзката. Някой казва: "Той има тъжна музика." Какво нещо е тъжната музика? – Това са резултати.
към беседата >>
Добре. Двата прави ъгли показват, че триъгълникът е част от друга една фигура.
Тук имате триъгълника АВС. Най-първо се интересувате от вътрешните ъгли, на колко прави са равни те? На два прави, нали?
Добре. Двата прави ъгли показват, че триъгълникът е част от друга една фигура.
Коя е тя? Влизам в друг един свят. (Учителят допълва фигурата триъгълник и става един ромбоид.) Ние говорим сега за ония естествени положения, които съществуват в света и минаваме към един свят, който седи далеч вън от този.
към беседата >>
С тон може да се удари човек така, че може да залитне.
Сега, при съчетанието на тоновете, този поет или този музикант е съчетал така силните и слаби тонове, та е опасна музиката му. Някъде експлозия може да стане. Като пеете така, някъде някой тон като перне в задната част на мозъка, че главата ти се замайва. Вас нали ви е первал някой път някой тон.
С тон може да се удари човек така, че може да залитне.
Но това не е за простите. Затова трябва ум, за да видите връзката. Някой казва: "Той има тъжна музика." Какво нещо е тъжната музика? – Това са резултати.
към беседата >>
Коя е тя?
Тук имате триъгълника АВС. Най-първо се интересувате от вътрешните ъгли, на колко прави са равни те? На два прави, нали? Добре. Двата прави ъгли показват, че триъгълникът е част от друга една фигура.
Коя е тя?
Влизам в друг един свят. (Учителят допълва фигурата триъгълник и става един ромбоид.) Ние говорим сега за ония естествени положения, които съществуват в света и минаваме към един свят, който седи далеч вън от този.
към беседата >>
Но това не е за простите.
Сега, при съчетанието на тоновете, този поет или този музикант е съчетал така силните и слаби тонове, та е опасна музиката му. Някъде експлозия може да стане. Като пеете така, някъде някой тон като перне в задната част на мозъка, че главата ти се замайва. Вас нали ви е первал някой път някой тон. С тон може да се удари човек така, че може да залитне.
Но това не е за простите.
Затова трябва ум, за да видите връзката. Някой казва: "Той има тъжна музика." Какво нещо е тъжната музика? – Това са резултати.
към беседата >>
Влизам в друг един свят.
Тук имате триъгълника АВС. Най-първо се интересувате от вътрешните ъгли, на колко прави са равни те? На два прави, нали? Добре. Двата прави ъгли показват, че триъгълникът е част от друга една фигура. Коя е тя?
Влизам в друг един свят.
(Учителят допълва фигурата триъгълник и става един ромбоид.) Ние говорим сега за ония естествени положения, които съществуват в света и минаваме към един свят, който седи далеч вън от този.
към беседата >>
Затова трябва ум, за да видите връзката.
Някъде експлозия може да стане. Като пеете така, някъде някой тон като перне в задната част на мозъка, че главата ти се замайва. Вас нали ви е первал някой път някой тон. С тон може да се удари човек така, че може да залитне. Но това не е за простите.
Затова трябва ум, за да видите връзката.
Някой казва: "Той има тъжна музика." Какво нещо е тъжната музика? – Това са резултати.
към беседата >>
(Учителят допълва фигурата триъгълник и става един ромбоид.) Ние говорим сега за ония естествени положения, които съществуват в света и минаваме към един свят, който седи далеч вън от този.
Най-първо се интересувате от вътрешните ъгли, на колко прави са равни те? На два прави, нали? Добре. Двата прави ъгли показват, че триъгълникът е част от друга една фигура. Коя е тя? Влизам в друг един свят.
(Учителят допълва фигурата триъгълник и става един ромбоид.) Ние говорим сега за ония естествени положения, които съществуват в света и минаваме към един свят, който седи далеч вън от този.
към беседата >>
Някой казва: "Той има тъжна музика." Какво нещо е тъжната музика?
Като пеете така, някъде някой тон като перне в задната част на мозъка, че главата ти се замайва. Вас нали ви е первал някой път някой тон. С тон може да се удари човек така, че може да залитне. Но това не е за простите. Затова трябва ум, за да видите връзката.
Някой казва: "Той има тъжна музика." Какво нещо е тъжната музика?
– Това са резултати.
към беседата >>
Този е умствения свят ВСД.
Този е умствения свят ВСД.
Законите малко се различават. То е една площ и от двете страни има слизане. АС е един резултат, в дадения случай то е основа, така го наричат. А, АВ – това е страж, АС – основа, АВ – слизане, това е полето. Тук може едно същество да слезе по АВ.
към беседата >>
– Това са резултати.
Вас нали ви е первал някой път някой тон. С тон може да се удари човек така, че може да залитне. Но това не е за простите. Затова трябва ум, за да видите връзката. Някой казва: "Той има тъжна музика." Какво нещо е тъжната музика?
– Това са резултати.
към беседата >>
Законите малко се различават.
Този е умствения свят ВСД.
Законите малко се различават.
То е една площ и от двете страни има слизане. АС е един резултат, в дадения случай то е основа, така го наричат. А, АВ – това е страж, АС – основа, АВ – слизане, това е полето. Тук може едно същество да слезе по АВ. И по тая площ пак може да възлезе човек нагоре, по АВ.
към беседата >>
Сега как ще изпеете "В пустинята на живота"?
Сега как ще изпеете "В пустинята на живота"?
Как ще го декламирате поетически? Нали някой път, като излезете, вие декламирате: "В пустинята на живота! " (Учителят прави движения с ръцете си нагоре.) В пустинята няма сербезлък. То е неестествено положение. Вие си представяте нещо, което го няма.
към беседата >>
То е една площ и от двете страни има слизане.
Този е умствения свят ВСД. Законите малко се различават.
То е една площ и от двете страни има слизане.
АС е един резултат, в дадения случай то е основа, така го наричат. А, АВ – това е страж, АС – основа, АВ – слизане, това е полето. Тук може едно същество да слезе по АВ. И по тая площ пак може да възлезе човек нагоре, по АВ. Това е път на слизане и ВС е път на слизане.
към беседата >>
Как ще го декламирате поетически?
Сега как ще изпеете "В пустинята на живота"?
Как ще го декламирате поетически?
Нали някой път, като излезете, вие декламирате: "В пустинята на живота! " (Учителят прави движения с ръцете си нагоре.) В пустинята няма сербезлък. То е неестествено положение. Вие си представяте нещо, което го няма. Ти, като попаднеш в пустинята на живота, ще си кажеш: "Доста опасна е тази работа!
към беседата >>
АС е един резултат, в дадения случай то е основа, така го наричат.
Този е умствения свят ВСД. Законите малко се различават. То е една площ и от двете страни има слизане.
АС е един резултат, в дадения случай то е основа, така го наричат.
А, АВ – това е страж, АС – основа, АВ – слизане, това е полето. Тук може едно същество да слезе по АВ. И по тая площ пак може да възлезе човек нагоре, по АВ. Това е път на слизане и ВС е път на слизане. И двата пътя са на слизане.
към беседата >>
Нали някой път, като излезете, вие декламирате: "В пустинята на живота!
Сега как ще изпеете "В пустинята на живота"? Как ще го декламирате поетически?
Нали някой път, като излезете, вие декламирате: "В пустинята на живота!
" (Учителят прави движения с ръцете си нагоре.) В пустинята няма сербезлък. То е неестествено положение. Вие си представяте нещо, което го няма. Ти, като попаднеш в пустинята на живота, ще си кажеш: "Доста опасна е тази работа! " И ще си поклатиш главата.
към беседата >>
А, АВ – това е страж, АС – основа, АВ – слизане, това е полето.
Този е умствения свят ВСД. Законите малко се различават. То е една площ и от двете страни има слизане. АС е един резултат, в дадения случай то е основа, така го наричат.
А, АВ – това е страж, АС – основа, АВ – слизане, това е полето.
Тук може едно същество да слезе по АВ. И по тая площ пак може да възлезе човек нагоре, по АВ. Това е път на слизане и ВС е път на слизане. И двата пътя са на слизане. Един триъгълник е прав, който показва, че едната страна е па слизане, а другата на възлизане.
към беседата >>
" (Учителят прави движения с ръцете си нагоре.) В пустинята няма сербезлък.
Сега как ще изпеете "В пустинята на живота"? Как ще го декламирате поетически? Нали някой път, като излезете, вие декламирате: "В пустинята на живота!
" (Учителят прави движения с ръцете си нагоре.) В пустинята няма сербезлък.
То е неестествено положение. Вие си представяте нещо, което го няма. Ти, като попаднеш в пустинята на живота, ще си кажеш: "Доста опасна е тази работа! " И ще си поклатиш главата. Който така декламира, той няма понятие какво нещо е пустинята.
към беседата >>
Тук може едно същество да слезе по АВ.
Този е умствения свят ВСД. Законите малко се различават. То е една площ и от двете страни има слизане. АС е един резултат, в дадения случай то е основа, така го наричат. А, АВ – това е страж, АС – основа, АВ – слизане, това е полето.
Тук може едно същество да слезе по АВ.
И по тая площ пак може да възлезе човек нагоре, по АВ. Това е път на слизане и ВС е път на слизане. И двата пътя са на слизане. Един триъгълник е прав, който показва, че едната страна е па слизане, а другата на възлизане. В един триъгълник имате праволинеен път.
към беседата >>
То е неестествено положение.
Сега как ще изпеете "В пустинята на живота"? Как ще го декламирате поетически? Нали някой път, като излезете, вие декламирате: "В пустинята на живота! " (Учителят прави движения с ръцете си нагоре.) В пустинята няма сербезлък.
То е неестествено положение.
Вие си представяте нещо, което го няма. Ти, като попаднеш в пустинята на живота, ще си кажеш: "Доста опасна е тази работа! " И ще си поклатиш главата. Който така декламира, той няма понятие какво нещо е пустинята. "Де скръб и мъчение цари." А какво ще правиш там, дето има скръб и мъчение?
към беседата >>
И по тая площ пак може да възлезе човек нагоре, по АВ.
Законите малко се различават. То е една площ и от двете страни има слизане. АС е един резултат, в дадения случай то е основа, така го наричат. А, АВ – това е страж, АС – основа, АВ – слизане, това е полето. Тук може едно същество да слезе по АВ.
И по тая площ пак може да възлезе човек нагоре, по АВ.
Това е път на слизане и ВС е път на слизане. И двата пътя са на слизане. Един триъгълник е прав, който показва, че едната страна е па слизане, а другата на възлизане. В един триъгълник имате праволинеен път. Ако АС е вашата основа или представлява идеалът, към който сте слезли.
към беседата >>
Вие си представяте нещо, което го няма.
Сега как ще изпеете "В пустинята на живота"? Как ще го декламирате поетически? Нали някой път, като излезете, вие декламирате: "В пустинята на живота! " (Учителят прави движения с ръцете си нагоре.) В пустинята няма сербезлък. То е неестествено положение.
Вие си представяте нещо, което го няма.
Ти, като попаднеш в пустинята на живота, ще си кажеш: "Доста опасна е тази работа! " И ще си поклатиш главата. Който така декламира, той няма понятие какво нещо е пустинята. "Де скръб и мъчение цари." А какво ще правиш там, дето има скръб и мъчение? Той представлява пустинята, а в него има желанието на парата.
към беседата >>
Това е път на слизане и ВС е път на слизане.
То е една площ и от двете страни има слизане. АС е един резултат, в дадения случай то е основа, така го наричат. А, АВ – това е страж, АС – основа, АВ – слизане, това е полето. Тук може едно същество да слезе по АВ. И по тая площ пак може да възлезе човек нагоре, по АВ.
Това е път на слизане и ВС е път на слизане.
И двата пътя са на слизане. Един триъгълник е прав, който показва, че едната страна е па слизане, а другата на възлизане. В един триъгълник имате праволинеен път. Ако АС е вашата основа или представлява идеалът, към който сте слезли. Да кажем, вие сте слезли по пътя на АВ, тогава ще се качите по СВ.
към беседата >>
Ти, като попаднеш в пустинята на живота, ще си кажеш: "Доста опасна е тази работа!
Как ще го декламирате поетически? Нали някой път, като излезете, вие декламирате: "В пустинята на живота! " (Учителят прави движения с ръцете си нагоре.) В пустинята няма сербезлък. То е неестествено положение. Вие си представяте нещо, което го няма.
Ти, като попаднеш в пустинята на живота, ще си кажеш: "Доста опасна е тази работа!
" И ще си поклатиш главата. Който така декламира, той няма понятие какво нещо е пустинята. "Де скръб и мъчение цари." А какво ще правиш там, дето има скръб и мъчение? Той представлява пустинята, а в него има желанието на парата. (Вдига ръцете си нагоре.) То е парата.
към беседата >>
И двата пътя са на слизане.
АС е един резултат, в дадения случай то е основа, така го наричат. А, АВ – това е страж, АС – основа, АВ – слизане, това е полето. Тук може едно същество да слезе по АВ. И по тая площ пак може да възлезе човек нагоре, по АВ. Това е път на слизане и ВС е път на слизане.
И двата пътя са на слизане.
Един триъгълник е прав, който показва, че едната страна е па слизане, а другата на възлизане. В един триъгълник имате праволинеен път. Ако АС е вашата основа или представлява идеалът, към който сте слезли. Да кажем, вие сте слезли по пътя на АВ, тогава ще се качите по СВ. Единият път е на възлизане.
към беседата >>
" И ще си поклатиш главата.
Нали някой път, като излезете, вие декламирате: "В пустинята на живота! " (Учителят прави движения с ръцете си нагоре.) В пустинята няма сербезлък. То е неестествено положение. Вие си представяте нещо, което го няма. Ти, като попаднеш в пустинята на живота, ще си кажеш: "Доста опасна е тази работа!
" И ще си поклатиш главата.
Който така декламира, той няма понятие какво нещо е пустинята. "Де скръб и мъчение цари." А какво ще правиш там, дето има скръб и мъчение? Той представлява пустинята, а в него има желанието на парата. (Вдига ръцете си нагоре.) То е парата. Така не се декламира.
към беседата >>
Един триъгълник е прав, който показва, че едната страна е па слизане, а другата на възлизане.
А, АВ – това е страж, АС – основа, АВ – слизане, това е полето. Тук може едно същество да слезе по АВ. И по тая площ пак може да възлезе човек нагоре, по АВ. Това е път на слизане и ВС е път на слизане. И двата пътя са на слизане.
Един триъгълник е прав, който показва, че едната страна е па слизане, а другата на възлизане.
В един триъгълник имате праволинеен път. Ако АС е вашата основа или представлява идеалът, към който сте слезли. Да кажем, вие сте слезли по пътя на АВ, тогава ще се качите по СВ. Единият път е на възлизане. Сега ще преведете: пътят на сърцето е път на слизане, пътят на ума е път на възлизане.
към беседата >>
Който така декламира, той няма понятие какво нещо е пустинята.
" (Учителят прави движения с ръцете си нагоре.) В пустинята няма сербезлък. То е неестествено положение. Вие си представяте нещо, което го няма. Ти, като попаднеш в пустинята на живота, ще си кажеш: "Доста опасна е тази работа! " И ще си поклатиш главата.
Който така декламира, той няма понятие какво нещо е пустинята.
"Де скръб и мъчение цари." А какво ще правиш там, дето има скръб и мъчение? Той представлява пустинята, а в него има желанието на парата. (Вдига ръцете си нагоре.) То е парата. Така не се декламира. (Учителят вдига ръцете си нагоре.) Няма никакъв смисъл.
към беседата >>
В един триъгълник имате праволинеен път.
Тук може едно същество да слезе по АВ. И по тая площ пак може да възлезе човек нагоре, по АВ. Това е път на слизане и ВС е път на слизане. И двата пътя са на слизане. Един триъгълник е прав, който показва, че едната страна е па слизане, а другата на възлизане.
В един триъгълник имате праволинеен път.
Ако АС е вашата основа или представлява идеалът, към който сте слезли. Да кажем, вие сте слезли по пътя на АВ, тогава ще се качите по СВ. Единият път е на възлизане. Сега ще преведете: пътят на сърцето е път на слизане, пътят на ума е път на възлизане. Умствено човек възлиза, а по сърцето си винаги слиза.
към беседата >>
"Де скръб и мъчение цари." А какво ще правиш там, дето има скръб и мъчение?
То е неестествено положение. Вие си представяте нещо, което го няма. Ти, като попаднеш в пустинята на живота, ще си кажеш: "Доста опасна е тази работа! " И ще си поклатиш главата. Който така декламира, той няма понятие какво нещо е пустинята.
"Де скръб и мъчение цари." А какво ще правиш там, дето има скръб и мъчение?
Той представлява пустинята, а в него има желанието на парата. (Вдига ръцете си нагоре.) То е парата. Така не се декламира. (Учителят вдига ръцете си нагоре.) Няма никакъв смисъл. И тогава, които слушат, ще кажат: "Браво" и ще му ръкопляскат всички.
към беседата >>
Ако АС е вашата основа или представлява идеалът, към който сте слезли.
И по тая площ пак може да възлезе човек нагоре, по АВ. Това е път на слизане и ВС е път на слизане. И двата пътя са на слизане. Един триъгълник е прав, който показва, че едната страна е па слизане, а другата на възлизане. В един триъгълник имате праволинеен път.
Ако АС е вашата основа или представлява идеалът, към който сте слезли.
Да кажем, вие сте слезли по пътя на АВ, тогава ще се качите по СВ. Единият път е на възлизане. Сега ще преведете: пътят на сърцето е път на слизане, пътят на ума е път на възлизане. Умствено човек възлиза, а по сърцето си винаги слиза. Със сърцето си винаги човек слиза надолу.
към беседата >>
Той представлява пустинята, а в него има желанието на парата.
Вие си представяте нещо, което го няма. Ти, като попаднеш в пустинята на живота, ще си кажеш: "Доста опасна е тази работа! " И ще си поклатиш главата. Който така декламира, той няма понятие какво нещо е пустинята. "Де скръб и мъчение цари." А какво ще правиш там, дето има скръб и мъчение?
Той представлява пустинята, а в него има желанието на парата.
(Вдига ръцете си нагоре.) То е парата. Така не се декламира. (Учителят вдига ръцете си нагоре.) Няма никакъв смисъл. И тогава, които слушат, ще кажат: "Браво" и ще му ръкопляскат всички. Не, картината не е вярна.
към беседата >>
Да кажем, вие сте слезли по пътя на АВ, тогава ще се качите по СВ.
Това е път на слизане и ВС е път на слизане. И двата пътя са на слизане. Един триъгълник е прав, който показва, че едната страна е па слизане, а другата на възлизане. В един триъгълник имате праволинеен път. Ако АС е вашата основа или представлява идеалът, към който сте слезли.
Да кажем, вие сте слезли по пътя на АВ, тогава ще се качите по СВ.
Единият път е на възлизане. Сега ще преведете: пътят на сърцето е път на слизане, пътят на ума е път на възлизане. Умствено човек възлиза, а по сърцето си винаги слиза. Със сърцето си винаги човек слиза надолу. Може ли човек със сърцето си да се качи нагоре?
към беседата >>
(Вдига ръцете си нагоре.) То е парата.
Ти, като попаднеш в пустинята на живота, ще си кажеш: "Доста опасна е тази работа! " И ще си поклатиш главата. Който така декламира, той няма понятие какво нещо е пустинята. "Де скръб и мъчение цари." А какво ще правиш там, дето има скръб и мъчение? Той представлява пустинята, а в него има желанието на парата.
(Вдига ръцете си нагоре.) То е парата.
Така не се декламира. (Учителят вдига ръцете си нагоре.) Няма никакъв смисъл. И тогава, които слушат, ще кажат: "Браво" и ще му ръкопляскат всички. Не, картината не е вярна. Какво трябва да направите сега?
към беседата >>
Единият път е на възлизане.
И двата пътя са на слизане. Един триъгълник е прав, който показва, че едната страна е па слизане, а другата на възлизане. В един триъгълник имате праволинеен път. Ако АС е вашата основа или представлява идеалът, към който сте слезли. Да кажем, вие сте слезли по пътя на АВ, тогава ще се качите по СВ.
Единият път е на възлизане.
Сега ще преведете: пътят на сърцето е път на слизане, пътят на ума е път на възлизане. Умствено човек възлиза, а по сърцето си винаги слиза. Със сърцето си винаги човек слиза надолу. Може ли човек със сърцето си да се качи нагоре? Виждаме, че ако вземете сърцето, то нагоре не се качва, но в него се образува една топлина, с която сърцето винаги изпраща кръвта по повърхността на тялото.
към беседата >>
Така не се декламира.
" И ще си поклатиш главата. Който така декламира, той няма понятие какво нещо е пустинята. "Де скръб и мъчение цари." А какво ще правиш там, дето има скръб и мъчение? Той представлява пустинята, а в него има желанието на парата. (Вдига ръцете си нагоре.) То е парата.
Така не се декламира.
(Учителят вдига ръцете си нагоре.) Няма никакъв смисъл. И тогава, които слушат, ще кажат: "Браво" и ще му ръкопляскат всички. Не, картината не е вярна. Какво трябва да направите сега? (Учителят разтваря ръцете си надолу и се навежда напред.) "В пустинята на живота." – Тази пустиня не е нагоре, тя е долу.
към беседата >>
Сега ще преведете: пътят на сърцето е път на слизане, пътят на ума е път на възлизане.
Един триъгълник е прав, който показва, че едната страна е па слизане, а другата на възлизане. В един триъгълник имате праволинеен път. Ако АС е вашата основа или представлява идеалът, към който сте слезли. Да кажем, вие сте слезли по пътя на АВ, тогава ще се качите по СВ. Единият път е на възлизане.
Сега ще преведете: пътят на сърцето е път на слизане, пътят на ума е път на възлизане.
Умствено човек възлиза, а по сърцето си винаги слиза. Със сърцето си винаги човек слиза надолу. Може ли човек със сърцето си да се качи нагоре? Виждаме, че ако вземете сърцето, то нагоре не се качва, но в него се образува една топлина, с която сърцето винаги изпраща кръвта по повърхността на тялото. Значи, то изпраща всичките неща нагоре около себе си по повърхността.
към беседата >>
(Учителят вдига ръцете си нагоре.) Няма никакъв смисъл.
Който така декламира, той няма понятие какво нещо е пустинята. "Де скръб и мъчение цари." А какво ще правиш там, дето има скръб и мъчение? Той представлява пустинята, а в него има желанието на парата. (Вдига ръцете си нагоре.) То е парата. Така не се декламира.
(Учителят вдига ръцете си нагоре.) Няма никакъв смисъл.
И тогава, които слушат, ще кажат: "Браво" и ще му ръкопляскат всички. Не, картината не е вярна. Какво трябва да направите сега? (Учителят разтваря ръцете си надолу и се навежда напред.) "В пустинята на живота." – Тази пустиня не е нагоре, тя е долу. Понякой път и вие като малките деца, декламирате "в пустинята" и сочите ръцете нагоре.
към беседата >>
Умствено човек възлиза, а по сърцето си винаги слиза.
В един триъгълник имате праволинеен път. Ако АС е вашата основа или представлява идеалът, към който сте слезли. Да кажем, вие сте слезли по пътя на АВ, тогава ще се качите по СВ. Единият път е на възлизане. Сега ще преведете: пътят на сърцето е път на слизане, пътят на ума е път на възлизане.
Умствено човек възлиза, а по сърцето си винаги слиза.
Със сърцето си винаги човек слиза надолу. Може ли човек със сърцето си да се качи нагоре? Виждаме, че ако вземете сърцето, то нагоре не се качва, но в него се образува една топлина, с която сърцето винаги изпраща кръвта по повърхността на тялото. Значи, то изпраща всичките неща нагоре около себе си по повърхността. Желанията, които има, сърцето на човека е център, откъдето силите могат да се изпратят по повърхността.
към беседата >>
И тогава, които слушат, ще кажат: "Браво" и ще му ръкопляскат всички.
"Де скръб и мъчение цари." А какво ще правиш там, дето има скръб и мъчение? Той представлява пустинята, а в него има желанието на парата. (Вдига ръцете си нагоре.) То е парата. Така не се декламира. (Учителят вдига ръцете си нагоре.) Няма никакъв смисъл.
И тогава, които слушат, ще кажат: "Браво" и ще му ръкопляскат всички.
Не, картината не е вярна. Какво трябва да направите сега? (Учителят разтваря ръцете си надолу и се навежда напред.) "В пустинята на живота." – Тази пустиня не е нагоре, тя е долу. Понякой път и вие като малките деца, декламирате "в пустинята" и сочите ръцете нагоре. Аз искам да ви наведа на следното.
към беседата >>
Със сърцето си винаги човек слиза надолу.
Ако АС е вашата основа или представлява идеалът, към който сте слезли. Да кажем, вие сте слезли по пътя на АВ, тогава ще се качите по СВ. Единият път е на възлизане. Сега ще преведете: пътят на сърцето е път на слизане, пътят на ума е път на възлизане. Умствено човек възлиза, а по сърцето си винаги слиза.
Със сърцето си винаги човек слиза надолу.
Може ли човек със сърцето си да се качи нагоре? Виждаме, че ако вземете сърцето, то нагоре не се качва, но в него се образува една топлина, с която сърцето винаги изпраща кръвта по повърхността на тялото. Значи, то изпраща всичките неща нагоре около себе си по повърхността. Желанията, които има, сърцето на човека е център, откъдето силите могат да се изпратят по повърхността. Защото без сърцето вашият живот ще стане безсмислен.
към беседата >>
Не, картината не е вярна.
Той представлява пустинята, а в него има желанието на парата. (Вдига ръцете си нагоре.) То е парата. Така не се декламира. (Учителят вдига ръцете си нагоре.) Няма никакъв смисъл. И тогава, които слушат, ще кажат: "Браво" и ще му ръкопляскат всички.
Не, картината не е вярна.
Какво трябва да направите сега? (Учителят разтваря ръцете си надолу и се навежда напред.) "В пустинята на живота." – Тази пустиня не е нагоре, тя е долу. Понякой път и вие като малките деца, декламирате "в пустинята" и сочите ръцете нагоре. Аз искам да ви наведа на следното. Трябва да проучавате качествата на нещата.
към беседата >>
Може ли човек със сърцето си да се качи нагоре?
Да кажем, вие сте слезли по пътя на АВ, тогава ще се качите по СВ. Единият път е на възлизане. Сега ще преведете: пътят на сърцето е път на слизане, пътят на ума е път на възлизане. Умствено човек възлиза, а по сърцето си винаги слиза. Със сърцето си винаги човек слиза надолу.
Може ли човек със сърцето си да се качи нагоре?
Виждаме, че ако вземете сърцето, то нагоре не се качва, но в него се образува една топлина, с която сърцето винаги изпраща кръвта по повърхността на тялото. Значи, то изпраща всичките неща нагоре около себе си по повърхността. Желанията, които има, сърцето на човека е център, откъдето силите могат да се изпратят по повърхността. Защото без сърцето вашият живот ще стане безсмислен. Ако в тялото не циркулира кръв към повърхността, тогава не може да живее.
към беседата >>
Какво трябва да направите сега?
(Вдига ръцете си нагоре.) То е парата. Така не се декламира. (Учителят вдига ръцете си нагоре.) Няма никакъв смисъл. И тогава, които слушат, ще кажат: "Браво" и ще му ръкопляскат всички. Не, картината не е вярна.
Какво трябва да направите сега?
(Учителят разтваря ръцете си надолу и се навежда напред.) "В пустинята на живота." – Тази пустиня не е нагоре, тя е долу. Понякой път и вие като малките деца, декламирате "в пустинята" и сочите ръцете нагоре. Аз искам да ви наведа на следното. Трябва да проучавате качествата на нещата. Може ти да вземеш един орех и казваш: "Малка работа е тази.
към беседата >>
Виждаме, че ако вземете сърцето, то нагоре не се качва, но в него се образува една топлина, с която сърцето винаги изпраща кръвта по повърхността на тялото.
Единият път е на възлизане. Сега ще преведете: пътят на сърцето е път на слизане, пътят на ума е път на възлизане. Умствено човек възлиза, а по сърцето си винаги слиза. Със сърцето си винаги човек слиза надолу. Може ли човек със сърцето си да се качи нагоре?
Виждаме, че ако вземете сърцето, то нагоре не се качва, но в него се образува една топлина, с която сърцето винаги изпраща кръвта по повърхността на тялото.
Значи, то изпраща всичките неща нагоре около себе си по повърхността. Желанията, които има, сърцето на човека е център, откъдето силите могат да се изпратят по повърхността. Защото без сърцето вашият живот ще стане безсмислен. Ако в тялото не циркулира кръв към повърхността, тогава не може да живее.
към беседата >>
(Учителят разтваря ръцете си надолу и се навежда напред.) "В пустинята на живота." – Тази пустиня не е нагоре, тя е долу.
Така не се декламира. (Учителят вдига ръцете си нагоре.) Няма никакъв смисъл. И тогава, които слушат, ще кажат: "Браво" и ще му ръкопляскат всички. Не, картината не е вярна. Какво трябва да направите сега?
(Учителят разтваря ръцете си надолу и се навежда напред.) "В пустинята на живота." – Тази пустиня не е нагоре, тя е долу.
Понякой път и вие като малките деца, декламирате "в пустинята" и сочите ръцете нагоре. Аз искам да ви наведа на следното. Трябва да проучавате качествата на нещата. Може ти да вземеш един орех и казваш: "Малка работа е тази. С орехи ли ще се занимаваме?
към беседата >>
Значи, то изпраща всичките неща нагоре около себе си по повърхността.
Сега ще преведете: пътят на сърцето е път на слизане, пътят на ума е път на възлизане. Умствено човек възлиза, а по сърцето си винаги слиза. Със сърцето си винаги човек слиза надолу. Може ли човек със сърцето си да се качи нагоре? Виждаме, че ако вземете сърцето, то нагоре не се качва, но в него се образува една топлина, с която сърцето винаги изпраща кръвта по повърхността на тялото.
Значи, то изпраща всичките неща нагоре около себе си по повърхността.
Желанията, които има, сърцето на човека е център, откъдето силите могат да се изпратят по повърхността. Защото без сърцето вашият живот ще стане безсмислен. Ако в тялото не циркулира кръв към повърхността, тогава не може да живее.
към беседата >>
Понякой път и вие като малките деца, декламирате "в пустинята" и сочите ръцете нагоре.
(Учителят вдига ръцете си нагоре.) Няма никакъв смисъл. И тогава, които слушат, ще кажат: "Браво" и ще му ръкопляскат всички. Не, картината не е вярна. Какво трябва да направите сега? (Учителят разтваря ръцете си надолу и се навежда напред.) "В пустинята на живота." – Тази пустиня не е нагоре, тя е долу.
Понякой път и вие като малките деца, декламирате "в пустинята" и сочите ръцете нагоре.
Аз искам да ви наведа на следното. Трябва да проучавате качествата на нещата. Може ти да вземеш един орех и казваш: "Малка работа е тази. С орехи ли ще се занимаваме? " Право е.
към беседата >>
Желанията, които има, сърцето на човека е център, откъдето силите могат да се изпратят по повърхността.
Умствено човек възлиза, а по сърцето си винаги слиза. Със сърцето си винаги човек слиза надолу. Може ли човек със сърцето си да се качи нагоре? Виждаме, че ако вземете сърцето, то нагоре не се качва, но в него се образува една топлина, с която сърцето винаги изпраща кръвта по повърхността на тялото. Значи, то изпраща всичките неща нагоре около себе си по повърхността.
Желанията, които има, сърцето на човека е център, откъдето силите могат да се изпратят по повърхността.
Защото без сърцето вашият живот ще стане безсмислен. Ако в тялото не циркулира кръв към повърхността, тогава не може да живее.
към беседата >>
Аз искам да ви наведа на следното.
И тогава, които слушат, ще кажат: "Браво" и ще му ръкопляскат всички. Не, картината не е вярна. Какво трябва да направите сега? (Учителят разтваря ръцете си надолу и се навежда напред.) "В пустинята на живота." – Тази пустиня не е нагоре, тя е долу. Понякой път и вие като малките деца, декламирате "в пустинята" и сочите ръцете нагоре.
Аз искам да ви наведа на следното.
Трябва да проучавате качествата на нещата. Може ти да вземеш един орех и казваш: "Малка работа е тази. С орехи ли ще се занимаваме? " Право е. Но при известни условия големите неща и малките неща имат съвсем същите резултати.
към беседата >>
Защото без сърцето вашият живот ще стане безсмислен.
Със сърцето си винаги човек слиза надолу. Може ли човек със сърцето си да се качи нагоре? Виждаме, че ако вземете сърцето, то нагоре не се качва, но в него се образува една топлина, с която сърцето винаги изпраща кръвта по повърхността на тялото. Значи, то изпраща всичките неща нагоре около себе си по повърхността. Желанията, които има, сърцето на човека е център, откъдето силите могат да се изпратят по повърхността.
Защото без сърцето вашият живот ще стане безсмислен.
Ако в тялото не циркулира кръв към повърхността, тогава не може да живее.
към беседата >>
Трябва да проучавате качествата на нещата.
Не, картината не е вярна. Какво трябва да направите сега? (Учителят разтваря ръцете си надолу и се навежда напред.) "В пустинята на живота." – Тази пустиня не е нагоре, тя е долу. Понякой път и вие като малките деца, декламирате "в пустинята" и сочите ръцете нагоре. Аз искам да ви наведа на следното.
Трябва да проучавате качествата на нещата.
Може ти да вземеш един орех и казваш: "Малка работа е тази. С орехи ли ще се занимаваме? " Право е. Но при известни условия големите неща и малките неща имат съвсем същите резултати.
към беседата >>
Ако в тялото не циркулира кръв към повърхността, тогава не може да живее.
Може ли човек със сърцето си да се качи нагоре? Виждаме, че ако вземете сърцето, то нагоре не се качва, но в него се образува една топлина, с която сърцето винаги изпраща кръвта по повърхността на тялото. Значи, то изпраща всичките неща нагоре около себе си по повърхността. Желанията, които има, сърцето на човека е център, откъдето силите могат да се изпратят по повърхността. Защото без сърцето вашият живот ще стане безсмислен.
Ако в тялото не циркулира кръв към повърхността, тогава не може да живее.
към беседата >>
Може ти да вземеш един орех и казваш: "Малка работа е тази.
Какво трябва да направите сега? (Учителят разтваря ръцете си надолу и се навежда напред.) "В пустинята на живота." – Тази пустиня не е нагоре, тя е долу. Понякой път и вие като малките деца, декламирате "в пустинята" и сочите ръцете нагоре. Аз искам да ви наведа на следното. Трябва да проучавате качествата на нещата.
Може ти да вземеш един орех и казваш: "Малка работа е тази.
С орехи ли ще се занимаваме? " Право е. Но при известни условия големите неща и малките неща имат съвсем същите резултати.
към беседата >>
Та казвам, пътят на слизането са човешките желания.
Та казвам, пътят на слизането са човешките желания.
Пътят на възлизането, това са човешките мисли. Тогава де препятствията са по-големи, в слизането или във възлизането? – Почти са едни. Когато един човек се качи на една планина, ако го претеглим от полите на планината, докато се качи на върха, ще забележим, че той ще изгуби сили. Като слезе пак долу от планината, долу е друг законът.
към беседата >>
С орехи ли ще се занимаваме?
(Учителят разтваря ръцете си надолу и се навежда напред.) "В пустинята на живота." – Тази пустиня не е нагоре, тя е долу. Понякой път и вие като малките деца, декламирате "в пустинята" и сочите ръцете нагоре. Аз искам да ви наведа на следното. Трябва да проучавате качествата на нещата. Може ти да вземеш един орех и казваш: "Малка работа е тази.
С орехи ли ще се занимаваме?
" Право е. Но при известни условия големите неща и малките неща имат съвсем същите резултати.
към беседата >>
Пътят на възлизането, това са човешките мисли.
Та казвам, пътят на слизането са човешките желания.
Пътят на възлизането, това са човешките мисли.
Тогава де препятствията са по-големи, в слизането или във възлизането? – Почти са едни. Когато един човек се качи на една планина, ако го претеглим от полите на планината, докато се качи на върха, ще забележим, че той ще изгуби сили. Като слезе пак долу от планината, долу е друг законът. Ако пак го претеглим, предполага се, че този човек в слизането си пак ще навакса същите сили, които и изразходвал.
към беседата >>
" Право е.
Понякой път и вие като малките деца, декламирате "в пустинята" и сочите ръцете нагоре. Аз искам да ви наведа на следното. Трябва да проучавате качествата на нещата. Може ти да вземеш един орех и казваш: "Малка работа е тази. С орехи ли ще се занимаваме?
" Право е.
Но при известни условия големите неща и малките неща имат съвсем същите резултати.
към беседата >>
Тогава де препятствията са по-големи, в слизането или във възлизането?
Та казвам, пътят на слизането са човешките желания. Пътят на възлизането, това са човешките мисли.
Тогава де препятствията са по-големи, в слизането или във възлизането?
– Почти са едни. Когато един човек се качи на една планина, ако го претеглим от полите на планината, докато се качи на върха, ще забележим, че той ще изгуби сили. Като слезе пак долу от планината, долу е друг законът. Ако пак го претеглим, предполага се, че този човек в слизането си пак ще навакса същите сили, които и изразходвал. Теоретически е така.
към беседата >>
Но при известни условия големите неща и малките неща имат съвсем същите резултати.
Аз искам да ви наведа на следното. Трябва да проучавате качествата на нещата. Може ти да вземеш един орех и казваш: "Малка работа е тази. С орехи ли ще се занимаваме? " Право е.
Но при известни условия големите неща и малките неща имат съвсем същите резултати.
към беседата >>
– Почти са едни.
Та казвам, пътят на слизането са човешките желания. Пътят на възлизането, това са човешките мисли. Тогава де препятствията са по-големи, в слизането или във възлизането?
– Почти са едни.
Когато един човек се качи на една планина, ако го претеглим от полите на планината, докато се качи на върха, ще забележим, че той ще изгуби сили. Като слезе пак долу от планината, долу е друг законът. Ако пак го претеглим, предполага се, че този човек в слизането си пак ще навакса същите сили, които и изразходвал. Теоретически е така. Нали, ако вие хвърлите известно тяло на известна площ, туй тяло ще достигне до известно място и ще спре.
към беседата >>
Сега на предмета.
Сега на предмета.
Защо именно водата има туй желание да слиза надолу? Вървите по пътя. Да кажем, вие сте един аристократ, вървите, като че искате да покажете, че сте нещо. Но няма във вас нищо определено. Вървите така.
към беседата >>
Когато един човек се качи на една планина, ако го претеглим от полите на планината, докато се качи на върха, ще забележим, че той ще изгуби сили.
Та казвам, пътят на слизането са човешките желания. Пътят на възлизането, това са човешките мисли. Тогава де препятствията са по-големи, в слизането или във възлизането? – Почти са едни.
Когато един човек се качи на една планина, ако го претеглим от полите на планината, докато се качи на върха, ще забележим, че той ще изгуби сили.
Като слезе пак долу от планината, долу е друг законът. Ако пак го претеглим, предполага се, че този човек в слизането си пак ще навакса същите сили, които и изразходвал. Теоретически е така. Нали, ако вие хвърлите известно тяло на известна площ, туй тяло ще достигне до известно място и ще спре. И ще се образува първият процес, че тялото отгоре ще започне постепенно да слиза.
към беседата >>
Защо именно водата има туй желание да слиза надолу?
Сега на предмета.
Защо именно водата има туй желание да слиза надолу?
Вървите по пътя. Да кажем, вие сте един аристократ, вървите, като че искате да покажете, че сте нещо. Но няма във вас нищо определено. Вървите така. (Учителят върви бавно, важно, с достойнство, умерено.) За професора казвате: "Но този професор, който така върви, бавно, бавно, той мисли, че за утре пари няма.
към беседата >>
Като слезе пак долу от планината, долу е друг законът.
Та казвам, пътят на слизането са човешките желания. Пътят на възлизането, това са човешките мисли. Тогава де препятствията са по-големи, в слизането или във възлизането? – Почти са едни. Когато един човек се качи на една планина, ако го претеглим от полите на планината, докато се качи на върха, ще забележим, че той ще изгуби сили.
Като слезе пак долу от планината, долу е друг законът.
Ако пак го претеглим, предполага се, че този човек в слизането си пак ще навакса същите сили, които и изразходвал. Теоретически е така. Нали, ако вие хвърлите известно тяло на известна площ, туй тяло ще достигне до известно място и ще спре. И ще се образува първият процес, че тялото отгоре ще започне постепенно да слиза. Най-първо падането ще бъде по-слабо, а после ще се усили.
към беседата >>
Вървите по пътя.
Сега на предмета. Защо именно водата има туй желание да слиза надолу?
Вървите по пътя.
Да кажем, вие сте един аристократ, вървите, като че искате да покажете, че сте нещо. Но няма във вас нищо определено. Вървите така. (Учителят върви бавно, важно, с достойнство, умерено.) За професора казвате: "Но този професор, който така върви, бавно, бавно, той мисли, че за утре пари няма. А на пътя има паднало злато." Този професор, който се движи така, изведнъж се наведе и вземе парите.
към беседата >>
Ако пак го претеглим, предполага се, че този човек в слизането си пак ще навакса същите сили, които и изразходвал.
Пътят на възлизането, това са човешките мисли. Тогава де препятствията са по-големи, в слизането или във възлизането? – Почти са едни. Когато един човек се качи на една планина, ако го претеглим от полите на планината, докато се качи на върха, ще забележим, че той ще изгуби сили. Като слезе пак долу от планината, долу е друг законът.
Ако пак го претеглим, предполага се, че този човек в слизането си пак ще навакса същите сили, които и изразходвал.
Теоретически е така. Нали, ако вие хвърлите известно тяло на известна площ, туй тяло ще достигне до известно място и ще спре. И ще се образува първият процес, че тялото отгоре ще започне постепенно да слиза. Най-първо падането ще бъде по-слабо, а после ще се усили. Следователно, туй ядро ще се върне отгоре и при последния момент ще бъде в бързината си толкова силно, с каквато бързина е излязло от началото.
към беседата >>
Да кажем, вие сте един аристократ, вървите, като че искате да покажете, че сте нещо.
Сега на предмета. Защо именно водата има туй желание да слиза надолу? Вървите по пътя.
Да кажем, вие сте един аристократ, вървите, като че искате да покажете, че сте нещо.
Но няма във вас нищо определено. Вървите така. (Учителят върви бавно, важно, с достойнство, умерено.) За професора казвате: "Но този професор, който така върви, бавно, бавно, той мисли, че за утре пари няма. А на пътя има паднало злато." Този професор, който се движи така, изведнъж се наведе и вземе парите. Питам, защо този професор се навежда и защо на този професор главата му слиза надолу?
към беседата >>
Теоретически е така.
Тогава де препятствията са по-големи, в слизането или във възлизането? – Почти са едни. Когато един човек се качи на една планина, ако го претеглим от полите на планината, докато се качи на върха, ще забележим, че той ще изгуби сили. Като слезе пак долу от планината, долу е друг законът. Ако пак го претеглим, предполага се, че този човек в слизането си пак ще навакса същите сили, които и изразходвал.
Теоретически е така.
Нали, ако вие хвърлите известно тяло на известна площ, туй тяло ще достигне до известно място и ще спре. И ще се образува първият процес, че тялото отгоре ще започне постепенно да слиза. Най-първо падането ще бъде по-слабо, а после ще се усили. Следователно, туй ядро ще се върне отгоре и при последния момент ще бъде в бързината си толкова силно, с каквато бързина е излязло от началото. Следователно, при връщането то ще се върне със същата бързина, с която е излязло.
към беседата >>
Но няма във вас нищо определено.
Сега на предмета. Защо именно водата има туй желание да слиза надолу? Вървите по пътя. Да кажем, вие сте един аристократ, вървите, като че искате да покажете, че сте нещо.
Но няма във вас нищо определено.
Вървите така. (Учителят върви бавно, важно, с достойнство, умерено.) За професора казвате: "Но този професор, който така върви, бавно, бавно, той мисли, че за утре пари няма. А на пътя има паднало злато." Този професор, който се движи така, изведнъж се наведе и вземе парите. Питам, защо този професор се навежда и защо на този професор главата му слиза надолу? Туй, което взима, разумно ли е?
към беседата >>
Нали, ако вие хвърлите известно тяло на известна площ, туй тяло ще достигне до известно място и ще спре.
– Почти са едни. Когато един човек се качи на една планина, ако го претеглим от полите на планината, докато се качи на върха, ще забележим, че той ще изгуби сили. Като слезе пак долу от планината, долу е друг законът. Ако пак го претеглим, предполага се, че този човек в слизането си пак ще навакса същите сили, които и изразходвал. Теоретически е така.
Нали, ако вие хвърлите известно тяло на известна площ, туй тяло ще достигне до известно място и ще спре.
И ще се образува първият процес, че тялото отгоре ще започне постепенно да слиза. Най-първо падането ще бъде по-слабо, а после ще се усили. Следователно, туй ядро ще се върне отгоре и при последния момент ще бъде в бързината си толкова силно, с каквато бързина е излязло от началото. Следователно, при връщането то ще се върне със същата бързина, с която е излязло. Туй знание опитали ли сте го?
към беседата >>
Вървите така.
Сега на предмета. Защо именно водата има туй желание да слиза надолу? Вървите по пътя. Да кажем, вие сте един аристократ, вървите, като че искате да покажете, че сте нещо. Но няма във вас нищо определено.
Вървите така.
(Учителят върви бавно, важно, с достойнство, умерено.) За професора казвате: "Но този професор, който така върви, бавно, бавно, той мисли, че за утре пари няма. А на пътя има паднало злато." Този професор, който се движи така, изведнъж се наведе и вземе парите. Питам, защо този професор се навежда и защо на този професор главата му слиза надолу? Туй, което взима, разумно ли е? – Ценно е.
към беседата >>
И ще се образува първият процес, че тялото отгоре ще започне постепенно да слиза.
Когато един човек се качи на една планина, ако го претеглим от полите на планината, докато се качи на върха, ще забележим, че той ще изгуби сили. Като слезе пак долу от планината, долу е друг законът. Ако пак го претеглим, предполага се, че този човек в слизането си пак ще навакса същите сили, които и изразходвал. Теоретически е така. Нали, ако вие хвърлите известно тяло на известна площ, туй тяло ще достигне до известно място и ще спре.
И ще се образува първият процес, че тялото отгоре ще започне постепенно да слиза.
Най-първо падането ще бъде по-слабо, а после ще се усили. Следователно, туй ядро ще се върне отгоре и при последния момент ще бъде в бързината си толкова силно, с каквато бързина е излязло от началото. Следователно, при връщането то ще се върне със същата бързина, с която е излязло. Туй знание опитали ли сте го? Това е теория.
към беседата >>
(Учителят върви бавно, важно, с достойнство, умерено.) За професора казвате: "Но този професор, който така върви, бавно, бавно, той мисли, че за утре пари няма.
Защо именно водата има туй желание да слиза надолу? Вървите по пътя. Да кажем, вие сте един аристократ, вървите, като че искате да покажете, че сте нещо. Но няма във вас нищо определено. Вървите така.
(Учителят върви бавно, важно, с достойнство, умерено.) За професора казвате: "Но този професор, който така върви, бавно, бавно, той мисли, че за утре пари няма.
А на пътя има паднало злато." Този професор, който се движи така, изведнъж се наведе и вземе парите. Питам, защо този професор се навежда и защо на този професор главата му слиза надолу? Туй, което взима, разумно ли е? – Ценно е. Може да го срещне някое дете или някой детектив, иска да го спре, да му каже нещо.
към беседата >>
Най-първо падането ще бъде по-слабо, а после ще се усили.
Като слезе пак долу от планината, долу е друг законът. Ако пак го претеглим, предполага се, че този човек в слизането си пак ще навакса същите сили, които и изразходвал. Теоретически е така. Нали, ако вие хвърлите известно тяло на известна площ, туй тяло ще достигне до известно място и ще спре. И ще се образува първият процес, че тялото отгоре ще започне постепенно да слиза.
Най-първо падането ще бъде по-слабо, а после ще се усили.
Следователно, туй ядро ще се върне отгоре и при последния момент ще бъде в бързината си толкова силно, с каквато бързина е излязло от началото. Следователно, при връщането то ще се върне със същата бързина, с която е излязло. Туй знание опитали ли сте го? Това е теория. Някой от вас опитал ли е, че с каквато бързина е излязъл, с такава бързина пак да се върне назад?
към беседата >>
А на пътя има паднало злато." Този професор, който се движи така, изведнъж се наведе и вземе парите.
Вървите по пътя. Да кажем, вие сте един аристократ, вървите, като че искате да покажете, че сте нещо. Но няма във вас нищо определено. Вървите така. (Учителят върви бавно, важно, с достойнство, умерено.) За професора казвате: "Но този професор, който така върви, бавно, бавно, той мисли, че за утре пари няма.
А на пътя има паднало злато." Този професор, който се движи така, изведнъж се наведе и вземе парите.
Питам, защо този професор се навежда и защо на този професор главата му слиза надолу? Туй, което взима, разумно ли е? – Ценно е. Може да го срещне някое дете или някой детектив, иска да го спре, да му каже нещо. Професорът си отваря път, да не му говори.
към беседата >>
Следователно, туй ядро ще се върне отгоре и при последния момент ще бъде в бързината си толкова силно, с каквато бързина е излязло от началото.
Ако пак го претеглим, предполага се, че този човек в слизането си пак ще навакса същите сили, които и изразходвал. Теоретически е така. Нали, ако вие хвърлите известно тяло на известна площ, туй тяло ще достигне до известно място и ще спре. И ще се образува първият процес, че тялото отгоре ще започне постепенно да слиза. Най-първо падането ще бъде по-слабо, а после ще се усили.
Следователно, туй ядро ще се върне отгоре и при последния момент ще бъде в бързината си толкова силно, с каквато бързина е излязло от началото.
Следователно, при връщането то ще се върне със същата бързина, с която е излязло. Туй знание опитали ли сте го? Това е теория. Някой от вас опитал ли е, че с каквато бързина е излязъл, с такава бързина пак да се върне назад? В живота колкото повече се приближаваме към мястото, отдето сме излезли, толкоз по-полека се движим, не бързаме.
към беседата >>
Питам, защо този професор се навежда и защо на този професор главата му слиза надолу?
Да кажем, вие сте един аристократ, вървите, като че искате да покажете, че сте нещо. Но няма във вас нищо определено. Вървите така. (Учителят върви бавно, важно, с достойнство, умерено.) За професора казвате: "Но този професор, който така върви, бавно, бавно, той мисли, че за утре пари няма. А на пътя има паднало злато." Този професор, който се движи така, изведнъж се наведе и вземе парите.
Питам, защо този професор се навежда и защо на този професор главата му слиза надолу?
Туй, което взима, разумно ли е? – Ценно е. Може да го срещне някое дете или някой детектив, иска да го спре, да му каже нещо. Професорът си отваря път, да не му говори. Навежда се, туря парите в джеба и си върви по пътя.
към беседата >>
Следователно, при връщането то ще се върне със същата бързина, с която е излязло.
Теоретически е така. Нали, ако вие хвърлите известно тяло на известна площ, туй тяло ще достигне до известно място и ще спре. И ще се образува първият процес, че тялото отгоре ще започне постепенно да слиза. Най-първо падането ще бъде по-слабо, а после ще се усили. Следователно, туй ядро ще се върне отгоре и при последния момент ще бъде в бързината си толкова силно, с каквато бързина е излязло от началото.
Следователно, при връщането то ще се върне със същата бързина, с която е излязло.
Туй знание опитали ли сте го? Това е теория. Някой от вас опитал ли е, че с каквато бързина е излязъл, с такава бързина пак да се върне назад? В живота колкото повече се приближаваме към мястото, отдето сме излезли, толкоз по-полека се движим, не бързаме. Да допуснем, че къщата ви гори, нали вие ще бягате някъде, но след като изгасите огъня, като се връщате, как ще се върнете?
към беседата >>
Туй, което взима, разумно ли е?
Но няма във вас нищо определено. Вървите така. (Учителят върви бавно, важно, с достойнство, умерено.) За професора казвате: "Но този професор, който така върви, бавно, бавно, той мисли, че за утре пари няма. А на пътя има паднало злато." Този професор, който се движи така, изведнъж се наведе и вземе парите. Питам, защо този професор се навежда и защо на този професор главата му слиза надолу?
Туй, което взима, разумно ли е?
– Ценно е. Може да го срещне някое дете или някой детектив, иска да го спре, да му каже нещо. Професорът си отваря път, да не му говори. Навежда се, туря парите в джеба и си върви по пътя. Какви са съображенията на професора?
към беседата >>
Туй знание опитали ли сте го?
Нали, ако вие хвърлите известно тяло на известна площ, туй тяло ще достигне до известно място и ще спре. И ще се образува първият процес, че тялото отгоре ще започне постепенно да слиза. Най-първо падането ще бъде по-слабо, а после ще се усили. Следователно, туй ядро ще се върне отгоре и при последния момент ще бъде в бързината си толкова силно, с каквато бързина е излязло от началото. Следователно, при връщането то ще се върне със същата бързина, с която е излязло.
Туй знание опитали ли сте го?
Това е теория. Някой от вас опитал ли е, че с каквато бързина е излязъл, с такава бързина пак да се върне назад? В живота колкото повече се приближаваме към мястото, отдето сме излезли, толкоз по-полека се движим, не бързаме. Да допуснем, че къщата ви гори, нали вие ще бягате някъде, но след като изгасите огъня, като се връщате, как ще се върнете? Бързо ли ще се върнете или полека?
към беседата >>
– Ценно е.
Вървите така. (Учителят върви бавно, важно, с достойнство, умерено.) За професора казвате: "Но този професор, който така върви, бавно, бавно, той мисли, че за утре пари няма. А на пътя има паднало злато." Този професор, който се движи така, изведнъж се наведе и вземе парите. Питам, защо този професор се навежда и защо на този професор главата му слиза надолу? Туй, което взима, разумно ли е?
– Ценно е.
Може да го срещне някое дете или някой детектив, иска да го спре, да му каже нещо. Професорът си отваря път, да не му говори. Навежда се, туря парите в джеба и си върви по пътя. Какви са съображенията на професора? Имаше ли професорът някоя възвишена идея, когато взе парите?
към беседата >>
Това е теория.
И ще се образува първият процес, че тялото отгоре ще започне постепенно да слиза. Най-първо падането ще бъде по-слабо, а после ще се усили. Следователно, туй ядро ще се върне отгоре и при последния момент ще бъде в бързината си толкова силно, с каквато бързина е излязло от началото. Следователно, при връщането то ще се върне със същата бързина, с която е излязло. Туй знание опитали ли сте го?
Това е теория.
Някой от вас опитал ли е, че с каквато бързина е излязъл, с такава бързина пак да се върне назад? В живота колкото повече се приближаваме към мястото, отдето сме излезли, толкоз по-полека се движим, не бързаме. Да допуснем, че къщата ви гори, нали вие ще бягате някъде, но след като изгасите огъня, като се връщате, как ще се върнете? Бързо ли ще се върнете или полека? Какъв ще бъде импулсът?
към беседата >>
Може да го срещне някое дете или някой детектив, иска да го спре, да му каже нещо.
(Учителят върви бавно, важно, с достойнство, умерено.) За професора казвате: "Но този професор, който така върви, бавно, бавно, той мисли, че за утре пари няма. А на пътя има паднало злато." Този професор, който се движи така, изведнъж се наведе и вземе парите. Питам, защо този професор се навежда и защо на този професор главата му слиза надолу? Туй, което взима, разумно ли е? – Ценно е.
Може да го срещне някое дете или някой детектив, иска да го спре, да му каже нещо.
Професорът си отваря път, да не му говори. Навежда се, туря парите в джеба и си върви по пътя. Какви са съображенията на професора? Имаше ли професорът някоя възвишена идея, когато взе парите? Ако на този професор биха му казали тъй: "Заради Господа, наведи си малко главата." – "Как ще се наведа заради Господа?
към беседата >>
Някой от вас опитал ли е, че с каквато бързина е излязъл, с такава бързина пак да се върне назад?
Най-първо падането ще бъде по-слабо, а после ще се усили. Следователно, туй ядро ще се върне отгоре и при последния момент ще бъде в бързината си толкова силно, с каквато бързина е излязло от началото. Следователно, при връщането то ще се върне със същата бързина, с която е излязло. Туй знание опитали ли сте го? Това е теория.
Някой от вас опитал ли е, че с каквато бързина е излязъл, с такава бързина пак да се върне назад?
В живота колкото повече се приближаваме към мястото, отдето сме излезли, толкоз по-полека се движим, не бързаме. Да допуснем, че къщата ви гори, нали вие ще бягате някъде, но след като изгасите огъня, като се връщате, как ще се върнете? Бързо ли ще се върнете или полека? Какъв ще бъде импулсът?
към беседата >>
Професорът си отваря път, да не му говори.
А на пътя има паднало злато." Този професор, който се движи така, изведнъж се наведе и вземе парите. Питам, защо този професор се навежда и защо на този професор главата му слиза надолу? Туй, което взима, разумно ли е? – Ценно е. Може да го срещне някое дете или някой детектив, иска да го спре, да му каже нещо.
Професорът си отваря път, да не му говори.
Навежда се, туря парите в джеба и си върви по пътя. Какви са съображенията на професора? Имаше ли професорът някоя възвишена идея, когато взе парите? Ако на този професор биха му казали тъй: "Заради Господа, наведи си малко главата." – "Как ще се наведа заради Господа? Аз не се навеждам заради Господа, това е заблуждение." Че когато искаш да сториш нещо за Господа надолу ли трябва да се наведеш или нагоре трябва да се повдигнеш?
към беседата >>
В живота колкото повече се приближаваме към мястото, отдето сме излезли, толкоз по-полека се движим, не бързаме.
Следователно, туй ядро ще се върне отгоре и при последния момент ще бъде в бързината си толкова силно, с каквато бързина е излязло от началото. Следователно, при връщането то ще се върне със същата бързина, с която е излязло. Туй знание опитали ли сте го? Това е теория. Някой от вас опитал ли е, че с каквато бързина е излязъл, с такава бързина пак да се върне назад?
В живота колкото повече се приближаваме към мястото, отдето сме излезли, толкоз по-полека се движим, не бързаме.
Да допуснем, че къщата ви гори, нали вие ще бягате някъде, но след като изгасите огъня, като се връщате, как ще се върнете? Бързо ли ще се върнете или полека? Какъв ще бъде импулсът?
към беседата >>
Навежда се, туря парите в джеба и си върви по пътя.
Питам, защо този професор се навежда и защо на този професор главата му слиза надолу? Туй, което взима, разумно ли е? – Ценно е. Може да го срещне някое дете или някой детектив, иска да го спре, да му каже нещо. Професорът си отваря път, да не му говори.
Навежда се, туря парите в джеба и си върви по пътя.
Какви са съображенията на професора? Имаше ли професорът някоя възвишена идея, когато взе парите? Ако на този професор биха му казали тъй: "Заради Господа, наведи си малко главата." – "Как ще се наведа заради Господа? Аз не се навеждам заради Господа, това е заблуждение." Че когато искаш да сториш нещо за Господа надолу ли трябва да се наведеш или нагоре трябва да се повдигнеш? Когато се молиш, надолу ли трябва да се наведеш или нагоре?
към беседата >>
Да допуснем, че къщата ви гори, нали вие ще бягате някъде, но след като изгасите огъня, като се връщате, как ще се върнете?
Следователно, при връщането то ще се върне със същата бързина, с която е излязло. Туй знание опитали ли сте го? Това е теория. Някой от вас опитал ли е, че с каквато бързина е излязъл, с такава бързина пак да се върне назад? В живота колкото повече се приближаваме към мястото, отдето сме излезли, толкоз по-полека се движим, не бързаме.
Да допуснем, че къщата ви гори, нали вие ще бягате някъде, но след като изгасите огъня, като се връщате, как ще се върнете?
Бързо ли ще се върнете или полека? Какъв ще бъде импулсът?
към беседата >>
Какви са съображенията на професора?
Туй, което взима, разумно ли е? – Ценно е. Може да го срещне някое дете или някой детектив, иска да го спре, да му каже нещо. Професорът си отваря път, да не му говори. Навежда се, туря парите в джеба и си върви по пътя.
Какви са съображенията на професора?
Имаше ли професорът някоя възвишена идея, когато взе парите? Ако на този професор биха му казали тъй: "Заради Господа, наведи си малко главата." – "Как ще се наведа заради Господа? Аз не се навеждам заради Господа, това е заблуждение." Че когато искаш да сториш нещо за Господа надолу ли трябва да се наведеш или нагоре трябва да се повдигнеш? Когато се молиш, надолу ли трябва да се наведеш или нагоре? Кое положение трябва да вземеш, когато се молиш?
към беседата >>
Бързо ли ще се върнете или полека?
Туй знание опитали ли сте го? Това е теория. Някой от вас опитал ли е, че с каквато бързина е излязъл, с такава бързина пак да се върне назад? В живота колкото повече се приближаваме към мястото, отдето сме излезли, толкоз по-полека се движим, не бързаме. Да допуснем, че къщата ви гори, нали вие ще бягате някъде, но след като изгасите огъня, като се връщате, как ще се върнете?
Бързо ли ще се върнете или полека?
Какъв ще бъде импулсът?
към беседата >>
Имаше ли професорът някоя възвишена идея, когато взе парите?
– Ценно е. Може да го срещне някое дете или някой детектив, иска да го спре, да му каже нещо. Професорът си отваря път, да не му говори. Навежда се, туря парите в джеба и си върви по пътя. Какви са съображенията на професора?
Имаше ли професорът някоя възвишена идея, когато взе парите?
Ако на този професор биха му казали тъй: "Заради Господа, наведи си малко главата." – "Как ще се наведа заради Господа? Аз не се навеждам заради Господа, това е заблуждение." Че когато искаш да сториш нещо за Господа надолу ли трябва да се наведеш или нагоре трябва да се повдигнеш? Когато се молиш, надолу ли трябва да се наведеш или нагоре? Кое положение трябва да вземеш, когато се молиш? (- Нагоре.) Сега да оставим молитвата.
към беседата >>
Какъв ще бъде импулсът?
Това е теория. Някой от вас опитал ли е, че с каквато бързина е излязъл, с такава бързина пак да се върне назад? В живота колкото повече се приближаваме към мястото, отдето сме излезли, толкоз по-полека се движим, не бързаме. Да допуснем, че къщата ви гори, нали вие ще бягате някъде, но след като изгасите огъня, като се връщате, как ще се върнете? Бързо ли ще се върнете или полека?
Какъв ще бъде импулсът?
към беседата >>
Ако на този професор биха му казали тъй: "Заради Господа, наведи си малко главата." – "Как ще се наведа заради Господа?
Може да го срещне някое дете или някой детектив, иска да го спре, да му каже нещо. Професорът си отваря път, да не му говори. Навежда се, туря парите в джеба и си върви по пътя. Какви са съображенията на професора? Имаше ли професорът някоя възвишена идея, когато взе парите?
Ако на този професор биха му казали тъй: "Заради Господа, наведи си малко главата." – "Как ще се наведа заради Господа?
Аз не се навеждам заради Господа, това е заблуждение." Че когато искаш да сториш нещо за Господа надолу ли трябва да се наведеш или нагоре трябва да се повдигнеш? Когато се молиш, надолу ли трябва да се наведеш или нагоре? Кое положение трябва да вземеш, когато се молиш? (- Нагоре.) Сега да оставим молитвата. Когато ядеш, кое положение трябва да вземеш?
към беседата >>
Бързината винаги подразбира интенсивността на едно желание.
Бързината винаги подразбира интенсивността на едно желание.
Колкото повече бързаш, толкова в тебе желанието е по-силно, по-интенсивно. Има нещо, което те поощрява. И когато някой бързо върви, подразбира желания и мисли, които са интенсивни. Според интенсивността на туй желание и на тази мисъл и бързината на движението е по-голяма. Колкото повече отслабва интенсивността и желанията отслабват, толкова повече се намалява и бързината, додето съвсем спрат желанията и мислите и човек се спре на едно място.
към беседата >>
Аз не се навеждам заради Господа, това е заблуждение." Че когато искаш да сториш нещо за Господа надолу ли трябва да се наведеш или нагоре трябва да се повдигнеш?
Професорът си отваря път, да не му говори. Навежда се, туря парите в джеба и си върви по пътя. Какви са съображенията на професора? Имаше ли професорът някоя възвишена идея, когато взе парите? Ако на този професор биха му казали тъй: "Заради Господа, наведи си малко главата." – "Как ще се наведа заради Господа?
Аз не се навеждам заради Господа, това е заблуждение." Че когато искаш да сториш нещо за Господа надолу ли трябва да се наведеш или нагоре трябва да се повдигнеш?
Когато се молиш, надолу ли трябва да се наведеш или нагоре? Кое положение трябва да вземеш, когато се молиш? (- Нагоре.) Сега да оставим молитвата. Когато ядеш, кое положение трябва да вземеш? Когато искаш да вземеш нещо, ти трябва да се наведеш.
към беседата >>
Колкото повече бързаш, толкова в тебе желанието е по-силно, по-интенсивно.
Бързината винаги подразбира интенсивността на едно желание.
Колкото повече бързаш, толкова в тебе желанието е по-силно, по-интенсивно.
Има нещо, което те поощрява. И когато някой бързо върви, подразбира желания и мисли, които са интенсивни. Според интенсивността на туй желание и на тази мисъл и бързината на движението е по-голяма. Колкото повече отслабва интенсивността и желанията отслабват, толкова повече се намалява и бързината, додето съвсем спрат желанията и мислите и човек се спре на едно място. Когато тази интенсивна мисъл или желание дойде до своята основна точка и човек се спре на едно място.
към беседата >>
Когато се молиш, надолу ли трябва да се наведеш или нагоре?
Навежда се, туря парите в джеба и си върви по пътя. Какви са съображенията на професора? Имаше ли професорът някоя възвишена идея, когато взе парите? Ако на този професор биха му казали тъй: "Заради Господа, наведи си малко главата." – "Как ще се наведа заради Господа? Аз не се навеждам заради Господа, това е заблуждение." Че когато искаш да сториш нещо за Господа надолу ли трябва да се наведеш или нагоре трябва да се повдигнеш?
Когато се молиш, надолу ли трябва да се наведеш или нагоре?
Кое положение трябва да вземеш, когато се молиш? (- Нагоре.) Сега да оставим молитвата. Когато ядеш, кое положение трябва да вземеш? Когато искаш да вземеш нещо, ти трябва да се наведеш. Професорът се навел надолу, за да вземе тези пари.
към беседата >>
Има нещо, което те поощрява.
Бързината винаги подразбира интенсивността на едно желание. Колкото повече бързаш, толкова в тебе желанието е по-силно, по-интенсивно.
Има нещо, което те поощрява.
И когато някой бързо върви, подразбира желания и мисли, които са интенсивни. Според интенсивността на туй желание и на тази мисъл и бързината на движението е по-голяма. Колкото повече отслабва интенсивността и желанията отслабват, толкова повече се намалява и бързината, додето съвсем спрат желанията и мислите и човек се спре на едно място. Когато тази интенсивна мисъл или желание дойде до своята основна точка и човек се спре на едно място.
към беседата >>
Кое положение трябва да вземеш, когато се молиш?
Какви са съображенията на професора? Имаше ли професорът някоя възвишена идея, когато взе парите? Ако на този професор биха му казали тъй: "Заради Господа, наведи си малко главата." – "Как ще се наведа заради Господа? Аз не се навеждам заради Господа, това е заблуждение." Че когато искаш да сториш нещо за Господа надолу ли трябва да се наведеш или нагоре трябва да се повдигнеш? Когато се молиш, надолу ли трябва да се наведеш или нагоре?
Кое положение трябва да вземеш, когато се молиш?
(- Нагоре.) Сега да оставим молитвата. Когато ядеш, кое положение трябва да вземеш? Когато искаш да вземеш нещо, ти трябва да се наведеш. Професорът се навел надолу, за да вземе тези пари. Ако професорът мине покрай някое дърво, ни най-малко няма да си повдигне ръката, сам да откъсне от плода.
към беседата >>
И когато някой бързо върви, подразбира желания и мисли, които са интенсивни.
Бързината винаги подразбира интенсивността на едно желание. Колкото повече бързаш, толкова в тебе желанието е по-силно, по-интенсивно. Има нещо, което те поощрява.
И когато някой бързо върви, подразбира желания и мисли, които са интенсивни.
Според интенсивността на туй желание и на тази мисъл и бързината на движението е по-голяма. Колкото повече отслабва интенсивността и желанията отслабват, толкова повече се намалява и бързината, додето съвсем спрат желанията и мислите и човек се спре на едно място. Когато тази интенсивна мисъл или желание дойде до своята основна точка и човек се спре на едно място.
към беседата >>
(- Нагоре.) Сега да оставим молитвата.
Имаше ли професорът някоя възвишена идея, когато взе парите? Ако на този професор биха му казали тъй: "Заради Господа, наведи си малко главата." – "Как ще се наведа заради Господа? Аз не се навеждам заради Господа, това е заблуждение." Че когато искаш да сториш нещо за Господа надолу ли трябва да се наведеш или нагоре трябва да се повдигнеш? Когато се молиш, надолу ли трябва да се наведеш или нагоре? Кое положение трябва да вземеш, когато се молиш?
(- Нагоре.) Сега да оставим молитвата.
Когато ядеш, кое положение трябва да вземеш? Когато искаш да вземеш нещо, ти трябва да се наведеш. Професорът се навел надолу, за да вземе тези пари. Ако професорът мине покрай някое дърво, ни най-малко няма да си повдигне ръката, сам да откъсне от плода. Той ще погледне нагоре и ще си върви.
към беседата >>
Според интенсивността на туй желание и на тази мисъл и бързината на движението е по-голяма.
Бързината винаги подразбира интенсивността на едно желание. Колкото повече бързаш, толкова в тебе желанието е по-силно, по-интенсивно. Има нещо, което те поощрява. И когато някой бързо върви, подразбира желания и мисли, които са интенсивни.
Според интенсивността на туй желание и на тази мисъл и бързината на движението е по-голяма.
Колкото повече отслабва интенсивността и желанията отслабват, толкова повече се намалява и бързината, додето съвсем спрат желанията и мислите и човек се спре на едно място. Когато тази интенсивна мисъл или желание дойде до своята основна точка и човек се спре на едно място.
към беседата >>
Казват, че едно тяло е голямо или малко.
Казват, че едно тяло е голямо или малко.
По какво се отличава голямото и малкото тяло? (- По пространството.) Добре! Каква е съществената разлика между един голям орех и едно малко орехче? Под думата "орех" някой път вие означавате и самия плод, и самото дърво орех. Право ли е това?
към беседата >>
Когато ядеш, кое положение трябва да вземеш?
Ако на този професор биха му казали тъй: "Заради Господа, наведи си малко главата." – "Как ще се наведа заради Господа? Аз не се навеждам заради Господа, това е заблуждение." Че когато искаш да сториш нещо за Господа надолу ли трябва да се наведеш или нагоре трябва да се повдигнеш? Когато се молиш, надолу ли трябва да се наведеш или нагоре? Кое положение трябва да вземеш, когато се молиш? (- Нагоре.) Сега да оставим молитвата.
Когато ядеш, кое положение трябва да вземеш?
Когато искаш да вземеш нещо, ти трябва да се наведеш. Професорът се навел надолу, за да вземе тези пари. Ако професорът мине покрай някое дърво, ни най-малко няма да си повдигне ръката, сам да откъсне от плода. Той ще погледне нагоре и ще си върви. Но ако мине някое дете, което е малко по-демократ, то ще си дигне ръката и ще си откъсне от плода.
към беседата >>
Колкото повече отслабва интенсивността и желанията отслабват, толкова повече се намалява и бързината, додето съвсем спрат желанията и мислите и човек се спре на едно място.
Бързината винаги подразбира интенсивността на едно желание. Колкото повече бързаш, толкова в тебе желанието е по-силно, по-интенсивно. Има нещо, което те поощрява. И когато някой бързо върви, подразбира желания и мисли, които са интенсивни. Според интенсивността на туй желание и на тази мисъл и бързината на движението е по-голяма.
Колкото повече отслабва интенсивността и желанията отслабват, толкова повече се намалява и бързината, додето съвсем спрат желанията и мислите и човек се спре на едно място.
Когато тази интенсивна мисъл или желание дойде до своята основна точка и човек се спре на едно място.
към беседата >>
По какво се отличава голямото и малкото тяло?
Казват, че едно тяло е голямо или малко.
По какво се отличава голямото и малкото тяло?
(- По пространството.) Добре! Каква е съществената разлика между един голям орех и едно малко орехче? Под думата "орех" някой път вие означавате и самия плод, и самото дърво орех. Право ли е това? Малкият плод може ли да бъде орех?
към беседата >>
Когато искаш да вземеш нещо, ти трябва да се наведеш.
Аз не се навеждам заради Господа, това е заблуждение." Че когато искаш да сториш нещо за Господа надолу ли трябва да се наведеш или нагоре трябва да се повдигнеш? Когато се молиш, надолу ли трябва да се наведеш или нагоре? Кое положение трябва да вземеш, когато се молиш? (- Нагоре.) Сега да оставим молитвата. Когато ядеш, кое положение трябва да вземеш?
Когато искаш да вземеш нещо, ти трябва да се наведеш.
Професорът се навел надолу, за да вземе тези пари. Ако професорът мине покрай някое дърво, ни най-малко няма да си повдигне ръката, сам да откъсне от плода. Той ще погледне нагоре и ще си върви. Но ако мине някое дете, което е малко по-демократ, то ще си дигне ръката и ще си откъсне от плода.
към беседата >>
Когато тази интенсивна мисъл или желание дойде до своята основна точка и човек се спре на едно място.
Колкото повече бързаш, толкова в тебе желанието е по-силно, по-интенсивно. Има нещо, което те поощрява. И когато някой бързо върви, подразбира желания и мисли, които са интенсивни. Според интенсивността на туй желание и на тази мисъл и бързината на движението е по-голяма. Колкото повече отслабва интенсивността и желанията отслабват, толкова повече се намалява и бързината, додето съвсем спрат желанията и мислите и човек се спре на едно място.
Когато тази интенсивна мисъл или желание дойде до своята основна точка и човек се спре на едно място.
към беседата >>
(- По пространството.) Добре!
Казват, че едно тяло е голямо или малко. По какво се отличава голямото и малкото тяло?
(- По пространството.) Добре!
Каква е съществената разлика между един голям орех и едно малко орехче? Под думата "орех" някой път вие означавате и самия плод, и самото дърво орех. Право ли е това? Малкият плод може ли да бъде орех? И дървото може ли да бъде орех?
към беседата >>
Професорът се навел надолу, за да вземе тези пари.
Когато се молиш, надолу ли трябва да се наведеш или нагоре? Кое положение трябва да вземеш, когато се молиш? (- Нагоре.) Сега да оставим молитвата. Когато ядеш, кое положение трябва да вземеш? Когато искаш да вземеш нещо, ти трябва да се наведеш.
Професорът се навел надолу, за да вземе тези пари.
Ако професорът мине покрай някое дърво, ни най-малко няма да си повдигне ръката, сам да откъсне от плода. Той ще погледне нагоре и ще си върви. Но ако мине някое дете, което е малко по-демократ, то ще си дигне ръката и ще си откъсне от плода.
към беседата >>
Добре, след като се спре човек на едно място, какво трябва да прави?
Добре, след като се спре човек на едно място, какво трябва да прави?
– Той не може да спре, в него ще се зароди едно желание, една мисъл и пак ще дойде движението. После пак ще дойде прекъсване и пак движение. След всяко едно прекъсване на една мисъл и едно желание се дава нов подтик. Някой път ви сте инертни, казвате: "Няма какво да правя, нищо не ме интересува! " Значи, няма никакви желания и мисли, които да вървят в дадения случай по известна посока.
към беседата >>
Каква е съществената разлика между един голям орех и едно малко орехче?
Казват, че едно тяло е голямо или малко. По какво се отличава голямото и малкото тяло? (- По пространството.) Добре!
Каква е съществената разлика между един голям орех и едно малко орехче?
Под думата "орех" някой път вие означавате и самия плод, и самото дърво орех. Право ли е това? Малкият плод може ли да бъде орех? И дървото може ли да бъде орех? От малкия орех все таки има нещо, което може да ядете, а от големия орех има ли нещо, което може да ядете?
към беседата >>
Ако професорът мине покрай някое дърво, ни най-малко няма да си повдигне ръката, сам да откъсне от плода.
Кое положение трябва да вземеш, когато се молиш? (- Нагоре.) Сега да оставим молитвата. Когато ядеш, кое положение трябва да вземеш? Когато искаш да вземеш нещо, ти трябва да се наведеш. Професорът се навел надолу, за да вземе тези пари.
Ако професорът мине покрай някое дърво, ни най-малко няма да си повдигне ръката, сам да откъсне от плода.
Той ще погледне нагоре и ще си върви. Но ако мине някое дете, което е малко по-демократ, то ще си дигне ръката и ще си откъсне от плода.
към беседата >>
– Той не може да спре, в него ще се зароди едно желание, една мисъл и пак ще дойде движението.
Добре, след като се спре човек на едно място, какво трябва да прави?
– Той не може да спре, в него ще се зароди едно желание, една мисъл и пак ще дойде движението.
После пак ще дойде прекъсване и пак движение. След всяко едно прекъсване на една мисъл и едно желание се дава нов подтик. Някой път ви сте инертни, казвате: "Няма какво да правя, нищо не ме интересува! " Значи, няма никакви желания и мисли, които да вървят в дадения случай по известна посока. Вие сте в едно пасивно състояние.
към беседата >>
Под думата "орех" някой път вие означавате и самия плод, и самото дърво орех.
Казват, че едно тяло е голямо или малко. По какво се отличава голямото и малкото тяло? (- По пространството.) Добре! Каква е съществената разлика между един голям орех и едно малко орехче?
Под думата "орех" някой път вие означавате и самия плод, и самото дърво орех.
Право ли е това? Малкият плод може ли да бъде орех? И дървото може ли да бъде орех? От малкия орех все таки има нещо, което може да ядете, а от големия орех има ли нещо, което може да ядете? Значи малкият орех и големият орех приличат ли си по нещо?
към беседата >>
Той ще погледне нагоре и ще си върви.
(- Нагоре.) Сега да оставим молитвата. Когато ядеш, кое положение трябва да вземеш? Когато искаш да вземеш нещо, ти трябва да се наведеш. Професорът се навел надолу, за да вземе тези пари. Ако професорът мине покрай някое дърво, ни най-малко няма да си повдигне ръката, сам да откъсне от плода.
Той ще погледне нагоре и ще си върви.
Но ако мине някое дете, което е малко по-демократ, то ще си дигне ръката и ще си откъсне от плода.
към беседата >>
После пак ще дойде прекъсване и пак движение.
Добре, след като се спре човек на едно място, какво трябва да прави? – Той не може да спре, в него ще се зароди едно желание, една мисъл и пак ще дойде движението.
После пак ще дойде прекъсване и пак движение.
След всяко едно прекъсване на една мисъл и едно желание се дава нов подтик. Някой път ви сте инертни, казвате: "Няма какво да правя, нищо не ме интересува! " Значи, няма никакви желания и мисли, които да вървят в дадения случай по известна посока. Вие сте в едно пасивно състояние. Тогава трябва да се явят някои планети, някои звезди.
към беседата >>
Право ли е това?
Казват, че едно тяло е голямо или малко. По какво се отличава голямото и малкото тяло? (- По пространството.) Добре! Каква е съществената разлика между един голям орех и едно малко орехче? Под думата "орех" някой път вие означавате и самия плод, и самото дърво орех.
Право ли е това?
Малкият плод може ли да бъде орех? И дървото може ли да бъде орех? От малкия орех все таки има нещо, което може да ядете, а от големия орех има ли нещо, което може да ядете? Значи малкият орех и големият орех приличат ли си по нещо? Сега по обикновената ваша стара мисъл, вие ще се намерите в чудо.
към беседата >>
Но ако мине някое дете, което е малко по-демократ, то ще си дигне ръката и ще си откъсне от плода.
Когато ядеш, кое положение трябва да вземеш? Когато искаш да вземеш нещо, ти трябва да се наведеш. Професорът се навел надолу, за да вземе тези пари. Ако професорът мине покрай някое дърво, ни най-малко няма да си повдигне ръката, сам да откъсне от плода. Той ще погледне нагоре и ще си върви.
Но ако мине някое дете, което е малко по-демократ, то ще си дигне ръката и ще си откъсне от плода.
към беседата >>
След всяко едно прекъсване на една мисъл и едно желание се дава нов подтик.
Добре, след като се спре човек на едно място, какво трябва да прави? – Той не може да спре, в него ще се зароди едно желание, една мисъл и пак ще дойде движението. После пак ще дойде прекъсване и пак движение.
След всяко едно прекъсване на една мисъл и едно желание се дава нов подтик.
Някой път ви сте инертни, казвате: "Няма какво да правя, нищо не ме интересува! " Значи, няма никакви желания и мисли, които да вървят в дадения случай по известна посока. Вие сте в едно пасивно състояние. Тогава трябва да се явят някои планети, някои звезди. Те са причина за стимула у вас.
към беседата >>
Малкият плод може ли да бъде орех?
По какво се отличава голямото и малкото тяло? (- По пространството.) Добре! Каква е съществената разлика между един голям орех и едно малко орехче? Под думата "орех" някой път вие означавате и самия плод, и самото дърво орех. Право ли е това?
Малкият плод може ли да бъде орех?
И дървото може ли да бъде орех? От малкия орех все таки има нещо, което може да ядете, а от големия орех има ли нещо, което може да ядете? Значи малкият орех и големият орех приличат ли си по нещо? Сега по обикновената ваша стара мисъл, вие ще се намерите в чудо. По форма не си приличат, но има нещо съществено, по което те си приличат.
към беседата >>
Детето има положението на професора, отдолу взема и отгоре снема.
Детето има положението на професора, отдолу взема и отгоре снема.
А професорът ще каже: "Това не е за мене", а като види парите, той ги взима. Детето и парите ще вземе отдолу и плодът ще откъсне отгоре. Кой е на правия път: професорът или детето? – Детето, което и парите вдига и орехите снима, когато професорът вдига парите, а ореха не снима. И вие по някой път парите вдигате, а орехите не снимате.
към беседата >>
Някой път ви сте инертни, казвате: "Няма какво да правя, нищо не ме интересува!
Добре, след като се спре човек на едно място, какво трябва да прави? – Той не може да спре, в него ще се зароди едно желание, една мисъл и пак ще дойде движението. После пак ще дойде прекъсване и пак движение. След всяко едно прекъсване на една мисъл и едно желание се дава нов подтик.
Някой път ви сте инертни, казвате: "Няма какво да правя, нищо не ме интересува!
" Значи, няма никакви желания и мисли, които да вървят в дадения случай по известна посока. Вие сте в едно пасивно състояние. Тогава трябва да се явят някои планети, някои звезди. Те са причина за стимула у вас. Те стимулират нещата у вас, служат като запалки.
към беседата >>
И дървото може ли да бъде орех?
(- По пространството.) Добре! Каква е съществената разлика между един голям орех и едно малко орехче? Под думата "орех" някой път вие означавате и самия плод, и самото дърво орех. Право ли е това? Малкият плод може ли да бъде орех?
И дървото може ли да бъде орех?
От малкия орех все таки има нещо, което може да ядете, а от големия орех има ли нещо, което може да ядете? Значи малкият орех и големият орех приличат ли си по нещо? Сега по обикновената ваша стара мисъл, вие ще се намерите в чудо. По форма не си приличат, но има нещо съществено, по което те си приличат. Големият орех може да създаде малкото орехче и малкото орехче може да създаде големия орех.
към беседата >>
А професорът ще каже: "Това не е за мене", а като види парите, той ги взима.
Детето има положението на професора, отдолу взема и отгоре снема.
А професорът ще каже: "Това не е за мене", а като види парите, той ги взима.
Детето и парите ще вземе отдолу и плодът ще откъсне отгоре. Кой е на правия път: професорът или детето? – Детето, което и парите вдига и орехите снима, когато професорът вдига парите, а ореха не снима. И вие по някой път парите вдигате, а орехите не снимате. А детето без разлика, парите ще вдигне и орехите ще снеме.
към беседата >>
" Значи, няма никакви желания и мисли, които да вървят в дадения случай по известна посока.
Добре, след като се спре човек на едно място, какво трябва да прави? – Той не може да спре, в него ще се зароди едно желание, една мисъл и пак ще дойде движението. После пак ще дойде прекъсване и пак движение. След всяко едно прекъсване на една мисъл и едно желание се дава нов подтик. Някой път ви сте инертни, казвате: "Няма какво да правя, нищо не ме интересува!
" Значи, няма никакви желания и мисли, които да вървят в дадения случай по известна посока.
Вие сте в едно пасивно състояние. Тогава трябва да се явят някои планети, някои звезди. Те са причина за стимула у вас. Те стимулират нещата у вас, служат като запалки. Някой се спре, някоя планета или звезда дойде, запали го, той тръгне и след туй пак се спре.
към беседата >>
От малкия орех все таки има нещо, което може да ядете, а от големия орех има ли нещо, което може да ядете?
Каква е съществената разлика между един голям орех и едно малко орехче? Под думата "орех" някой път вие означавате и самия плод, и самото дърво орех. Право ли е това? Малкият плод може ли да бъде орех? И дървото може ли да бъде орех?
От малкия орех все таки има нещо, което може да ядете, а от големия орех има ли нещо, което може да ядете?
Значи малкият орех и големият орех приличат ли си по нещо? Сега по обикновената ваша стара мисъл, вие ще се намерите в чудо. По форма не си приличат, но има нещо съществено, по което те си приличат. Големият орех може да създаде малкото орехче и малкото орехче може да създаде големия орех. Направете възражение, че не е така.
към беседата >>
Детето и парите ще вземе отдолу и плодът ще откъсне отгоре.
Детето има положението на професора, отдолу взема и отгоре снема. А професорът ще каже: "Това не е за мене", а като види парите, той ги взима.
Детето и парите ще вземе отдолу и плодът ще откъсне отгоре.
Кой е на правия път: професорът или детето? – Детето, което и парите вдига и орехите снима, когато професорът вдига парите, а ореха не снима. И вие по някой път парите вдигате, а орехите не снимате. А детето без разлика, парите ще вдигне и орехите ще снеме. Кой е на правата страна?
към беседата >>
Вие сте в едно пасивно състояние.
– Той не може да спре, в него ще се зароди едно желание, една мисъл и пак ще дойде движението. После пак ще дойде прекъсване и пак движение. След всяко едно прекъсване на една мисъл и едно желание се дава нов подтик. Някой път ви сте инертни, казвате: "Няма какво да правя, нищо не ме интересува! " Значи, няма никакви желания и мисли, които да вървят в дадения случай по известна посока.
Вие сте в едно пасивно състояние.
Тогава трябва да се явят някои планети, някои звезди. Те са причина за стимула у вас. Те стимулират нещата у вас, служат като запалки. Някой се спре, някоя планета или звезда дойде, запали го, той тръгне и след туй пак се спре. Дойде друга някоя звезда, друга планета, пак го запали, пак тръгне.
към беседата >>
Значи малкият орех и големият орех приличат ли си по нещо?
Под думата "орех" някой път вие означавате и самия плод, и самото дърво орех. Право ли е това? Малкият плод може ли да бъде орех? И дървото може ли да бъде орех? От малкия орех все таки има нещо, което може да ядете, а от големия орех има ли нещо, което може да ядете?
Значи малкият орех и големият орех приличат ли си по нещо?
Сега по обикновената ваша стара мисъл, вие ще се намерите в чудо. По форма не си приличат, но има нещо съществено, по което те си приличат. Големият орех може да създаде малкото орехче и малкото орехче може да създаде големия орех. Направете възражение, че не е така. Кажете сега едно възражение.
към беседата >>
Кой е на правия път: професорът или детето?
Детето има положението на професора, отдолу взема и отгоре снема. А професорът ще каже: "Това не е за мене", а като види парите, той ги взима. Детето и парите ще вземе отдолу и плодът ще откъсне отгоре.
Кой е на правия път: професорът или детето?
– Детето, което и парите вдига и орехите снима, когато професорът вдига парите, а ореха не снима. И вие по някой път парите вдигате, а орехите не снимате. А детето без разлика, парите ще вдигне и орехите ще снеме. Кой е на правата страна? Трябва да се научите да разбирате.
към беседата >>
Тогава трябва да се явят някои планети, някои звезди.
После пак ще дойде прекъсване и пак движение. След всяко едно прекъсване на една мисъл и едно желание се дава нов подтик. Някой път ви сте инертни, казвате: "Няма какво да правя, нищо не ме интересува! " Значи, няма никакви желания и мисли, които да вървят в дадения случай по известна посока. Вие сте в едно пасивно състояние.
Тогава трябва да се явят някои планети, някои звезди.
Те са причина за стимула у вас. Те стимулират нещата у вас, служат като запалки. Някой се спре, някоя планета или звезда дойде, запали го, той тръгне и след туй пак се спре. Дойде друга някоя звезда, друга планета, пак го запали, пак тръгне. Запример ако те запали Венера, какво ще стане?
към беседата >>
Сега по обикновената ваша стара мисъл, вие ще се намерите в чудо.
Право ли е това? Малкият плод може ли да бъде орех? И дървото може ли да бъде орех? От малкия орех все таки има нещо, което може да ядете, а от големия орех има ли нещо, което може да ядете? Значи малкият орех и големият орех приличат ли си по нещо?
Сега по обикновената ваша стара мисъл, вие ще се намерите в чудо.
По форма не си приличат, но има нещо съществено, по което те си приличат. Големият орех може да създаде малкото орехче и малкото орехче може да създаде големия орех. Направете възражение, че не е така. Кажете сега едно възражение. Не може да се образува там възражение, при други условия може, но в дадения случай не може да има възражение.
към беседата >>
– Детето, което и парите вдига и орехите снима, когато професорът вдига парите, а ореха не снима.
Детето има положението на професора, отдолу взема и отгоре снема. А професорът ще каже: "Това не е за мене", а като види парите, той ги взима. Детето и парите ще вземе отдолу и плодът ще откъсне отгоре. Кой е на правия път: професорът или детето?
– Детето, което и парите вдига и орехите снима, когато професорът вдига парите, а ореха не снима.
И вие по някой път парите вдигате, а орехите не снимате. А детето без разлика, парите ще вдигне и орехите ще снеме. Кой е на правата страна? Трябва да се научите да разбирате. Водата, която слиза надолу, това са парите, които са долу.
към беседата >>
Те са причина за стимула у вас.
След всяко едно прекъсване на една мисъл и едно желание се дава нов подтик. Някой път ви сте инертни, казвате: "Няма какво да правя, нищо не ме интересува! " Значи, няма никакви желания и мисли, които да вървят в дадения случай по известна посока. Вие сте в едно пасивно състояние. Тогава трябва да се явят някои планети, някои звезди.
Те са причина за стимула у вас.
Те стимулират нещата у вас, служат като запалки. Някой се спре, някоя планета или звезда дойде, запали го, той тръгне и след туй пак се спре. Дойде друга някоя звезда, друга планета, пак го запали, пак тръгне. Запример ако те запали Венера, какво ще стане? Ако те запали Меркурий, какво ще стане?
към беседата >>
По форма не си приличат, но има нещо съществено, по което те си приличат.
Малкият плод може ли да бъде орех? И дървото може ли да бъде орех? От малкия орех все таки има нещо, което може да ядете, а от големия орех има ли нещо, което може да ядете? Значи малкият орех и големият орех приличат ли си по нещо? Сега по обикновената ваша стара мисъл, вие ще се намерите в чудо.
По форма не си приличат, но има нещо съществено, по което те си приличат.
Големият орех може да създаде малкото орехче и малкото орехче може да създаде големия орех. Направете възражение, че не е така. Кажете сега едно възражение. Не може да се образува там възражение, при други условия може, но в дадения случай не може да има възражение.
към беседата >>
И вие по някой път парите вдигате, а орехите не снимате.
Детето има положението на професора, отдолу взема и отгоре снема. А професорът ще каже: "Това не е за мене", а като види парите, той ги взима. Детето и парите ще вземе отдолу и плодът ще откъсне отгоре. Кой е на правия път: професорът или детето? – Детето, което и парите вдига и орехите снима, когато професорът вдига парите, а ореха не снима.
И вие по някой път парите вдигате, а орехите не снимате.
А детето без разлика, парите ще вдигне и орехите ще снеме. Кой е на правата страна? Трябва да се научите да разбирате. Водата, която слиза надолу, това са парите, които са долу. Това е професорът, който се навел.
към беседата >>
Те стимулират нещата у вас, служат като запалки.
Някой път ви сте инертни, казвате: "Няма какво да правя, нищо не ме интересува! " Значи, няма никакви желания и мисли, които да вървят в дадения случай по известна посока. Вие сте в едно пасивно състояние. Тогава трябва да се явят някои планети, някои звезди. Те са причина за стимула у вас.
Те стимулират нещата у вас, служат като запалки.
Някой се спре, някоя планета или звезда дойде, запали го, той тръгне и след туй пак се спре. Дойде друга някоя звезда, друга планета, пак го запали, пак тръгне. Запример ако те запали Венера, какво ще стане? Ако те запали Меркурий, какво ще стане? Ако те запали Юпитер, Сатурн, какво ще стане?
към беседата >>
Големият орех може да създаде малкото орехче и малкото орехче може да създаде големия орех.
И дървото може ли да бъде орех? От малкия орех все таки има нещо, което може да ядете, а от големия орех има ли нещо, което може да ядете? Значи малкият орех и големият орех приличат ли си по нещо? Сега по обикновената ваша стара мисъл, вие ще се намерите в чудо. По форма не си приличат, но има нещо съществено, по което те си приличат.
Големият орех може да създаде малкото орехче и малкото орехче може да създаде големия орех.
Направете възражение, че не е така. Кажете сега едно възражение. Не може да се образува там възражение, при други условия може, но в дадения случай не може да има възражение.
към беседата >>
А детето без разлика, парите ще вдигне и орехите ще снеме.
А професорът ще каже: "Това не е за мене", а като види парите, той ги взима. Детето и парите ще вземе отдолу и плодът ще откъсне отгоре. Кой е на правия път: професорът или детето? – Детето, което и парите вдига и орехите снима, когато професорът вдига парите, а ореха не снима. И вие по някой път парите вдигате, а орехите не снимате.
А детето без разлика, парите ще вдигне и орехите ще снеме.
Кой е на правата страна? Трябва да се научите да разбирате. Водата, която слиза надолу, това са парите, които са долу. Това е професорът, който се навел. Това е едно състояние.
към беседата >>
Някой се спре, някоя планета или звезда дойде, запали го, той тръгне и след туй пак се спре.
" Значи, няма никакви желания и мисли, които да вървят в дадения случай по известна посока. Вие сте в едно пасивно състояние. Тогава трябва да се явят някои планети, някои звезди. Те са причина за стимула у вас. Те стимулират нещата у вас, служат като запалки.
Някой се спре, някоя планета или звезда дойде, запали го, той тръгне и след туй пак се спре.
Дойде друга някоя звезда, друга планета, пак го запали, пак тръгне. Запример ако те запали Венера, какво ще стане? Ако те запали Меркурий, какво ще стане? Ако те запали Юпитер, Сатурн, какво ще стане? Месечината, ако те запали, Слънцето?
към беседата >>
Направете възражение, че не е така.
От малкия орех все таки има нещо, което може да ядете, а от големия орех има ли нещо, което може да ядете? Значи малкият орех и големият орех приличат ли си по нещо? Сега по обикновената ваша стара мисъл, вие ще се намерите в чудо. По форма не си приличат, но има нещо съществено, по което те си приличат. Големият орех може да създаде малкото орехче и малкото орехче може да създаде големия орех.
Направете възражение, че не е така.
Кажете сега едно възражение. Не може да се образува там възражение, при други условия може, но в дадения случай не може да има възражение.
към беседата >>
Кой е на правата страна?
Детето и парите ще вземе отдолу и плодът ще откъсне отгоре. Кой е на правия път: професорът или детето? – Детето, което и парите вдига и орехите снима, когато професорът вдига парите, а ореха не снима. И вие по някой път парите вдигате, а орехите не снимате. А детето без разлика, парите ще вдигне и орехите ще снеме.
Кой е на правата страна?
Трябва да се научите да разбирате. Водата, която слиза надолу, това са парите, които са долу. Това е професорът, който се навел. Това е едно състояние. Парата, която се вдига нагоре, то е детето, което снема орехите.
към беседата >>
Дойде друга някоя звезда, друга планета, пак го запали, пак тръгне.
Вие сте в едно пасивно състояние. Тогава трябва да се явят някои планети, някои звезди. Те са причина за стимула у вас. Те стимулират нещата у вас, служат като запалки. Някой се спре, някоя планета или звезда дойде, запали го, той тръгне и след туй пак се спре.
Дойде друга някоя звезда, друга планета, пак го запали, пак тръгне.
Запример ако те запали Венера, какво ще стане? Ако те запали Меркурий, какво ще стане? Ако те запали Юпитер, Сатурн, какво ще стане? Месечината, ако те запали, Слънцето? – Те палят, как не!
към беседата >>
Кажете сега едно възражение.
Значи малкият орех и големият орех приличат ли си по нещо? Сега по обикновената ваша стара мисъл, вие ще се намерите в чудо. По форма не си приличат, но има нещо съществено, по което те си приличат. Големият орех може да създаде малкото орехче и малкото орехче може да създаде големия орех. Направете възражение, че не е така.
Кажете сега едно възражение.
Не може да се образува там възражение, при други условия може, но в дадения случай не може да има възражение.
към беседата >>
Трябва да се научите да разбирате.
Кой е на правия път: професорът или детето? – Детето, което и парите вдига и орехите снима, когато професорът вдига парите, а ореха не снима. И вие по някой път парите вдигате, а орехите не снимате. А детето без разлика, парите ще вдигне и орехите ще снеме. Кой е на правата страна?
Трябва да се научите да разбирате.
Водата, която слиза надолу, това са парите, които са долу. Това е професорът, който се навел. Това е едно състояние. Парата, която се вдига нагоре, то е детето, което снема орехите. Но, ако тази пара не се вдига нагоре, тази вода няма да слиза надолу.
към беседата >>
Запример ако те запали Венера, какво ще стане?
Тогава трябва да се явят някои планети, някои звезди. Те са причина за стимула у вас. Те стимулират нещата у вас, служат като запалки. Някой се спре, някоя планета или звезда дойде, запали го, той тръгне и след туй пак се спре. Дойде друга някоя звезда, друга планета, пак го запали, пак тръгне.
Запример ако те запали Венера, какво ще стане?
Ако те запали Меркурий, какво ще стане? Ако те запали Юпитер, Сатурн, какво ще стане? Месечината, ако те запали, Слънцето? – Те палят, как не! Палят, само че се различават по горещината си.
към беседата >>
Не може да се образува там възражение, при други условия може, но в дадения случай не може да има възражение.
Сега по обикновената ваша стара мисъл, вие ще се намерите в чудо. По форма не си приличат, но има нещо съществено, по което те си приличат. Големият орех може да създаде малкото орехче и малкото орехче може да създаде големия орех. Направете възражение, че не е така. Кажете сега едно възражение.
Не може да се образува там възражение, при други условия може, но в дадения случай не може да има възражение.
към беседата >>
Водата, която слиза надолу, това са парите, които са долу.
– Детето, което и парите вдига и орехите снима, когато професорът вдига парите, а ореха не снима. И вие по някой път парите вдигате, а орехите не снимате. А детето без разлика, парите ще вдигне и орехите ще снеме. Кой е на правата страна? Трябва да се научите да разбирате.
Водата, която слиза надолу, това са парите, които са долу.
Това е професорът, който се навел. Това е едно състояние. Парата, която се вдига нагоре, то е детето, което снема орехите. Но, ако тази пара не се вдига нагоре, тази вода няма да слиза надолу. Защото парата се превръща на вода и във водата има същото желание да стане на пара.
към беседата >>
Ако те запали Меркурий, какво ще стане?
Те са причина за стимула у вас. Те стимулират нещата у вас, служат като запалки. Някой се спре, някоя планета или звезда дойде, запали го, той тръгне и след туй пак се спре. Дойде друга някоя звезда, друга планета, пак го запали, пак тръгне. Запример ако те запали Венера, какво ще стане?
Ако те запали Меркурий, какво ще стане?
Ако те запали Юпитер, Сатурн, какво ще стане? Месечината, ако те запали, Слънцето? – Те палят, как не! Палят, само че се различават по горещината си. Най-горещ е огънят на Венера, а на месечината е много слаб, едва можеш да си стоплиш ръцете.
към беседата >>
Да допуснем, че вие падате от някоя височина.
Да допуснем, че вие падате от някоя височина.
Какво възражение ще дадете? Може ли да кажете, че не падате? Можеш да кажеш, но като паднеш, ще се понатъртиш и ще видиш, че си паднал. Тогава ще възприемеш истината, че си паднал. В какво седи падането?
към беседата >>
Това е професорът, който се навел.
И вие по някой път парите вдигате, а орехите не снимате. А детето без разлика, парите ще вдигне и орехите ще снеме. Кой е на правата страна? Трябва да се научите да разбирате. Водата, която слиза надолу, това са парите, които са долу.
Това е професорът, който се навел.
Това е едно състояние. Парата, която се вдига нагоре, то е детето, което снема орехите. Но, ако тази пара не се вдига нагоре, тази вода няма да слиза надолу. Защото парата се превръща на вода и във водата има същото желание да стане на пара. В нагорещената вода се заражда обратното желание.
към беседата >>
Ако те запали Юпитер, Сатурн, какво ще стане?
Те стимулират нещата у вас, служат като запалки. Някой се спре, някоя планета или звезда дойде, запали го, той тръгне и след туй пак се спре. Дойде друга някоя звезда, друга планета, пак го запали, пак тръгне. Запример ако те запали Венера, какво ще стане? Ако те запали Меркурий, какво ще стане?
Ако те запали Юпитер, Сатурн, какво ще стане?
Месечината, ако те запали, Слънцето? – Те палят, как не! Палят, само че се различават по горещината си. Най-горещ е огънят на Венера, а на месечината е много слаб, едва можеш да си стоплиш ръцете. А Венера гори, гори и там трябва да имаш ум да моделираш.
към беседата >>
Какво възражение ще дадете?
Да допуснем, че вие падате от някоя височина.
Какво възражение ще дадете?
Може ли да кажете, че не падате? Можеш да кажеш, но като паднеш, ще се понатъртиш и ще видиш, че си паднал. Тогава ще възприемеш истината, че си паднал. В какво седи падането? Кое пада?
към беседата >>
Това е едно състояние.
А детето без разлика, парите ще вдигне и орехите ще снеме. Кой е на правата страна? Трябва да се научите да разбирате. Водата, която слиза надолу, това са парите, които са долу. Това е професорът, който се навел.
Това е едно състояние.
Парата, която се вдига нагоре, то е детето, което снема орехите. Но, ако тази пара не се вдига нагоре, тази вода няма да слиза надолу. Защото парата се превръща на вода и във водата има същото желание да стане на пара. В нагорещената вода се заражда обратното желание. Вие имате желание да откъснете един орех.
към беседата >>
Месечината, ако те запали, Слънцето?
Някой се спре, някоя планета или звезда дойде, запали го, той тръгне и след туй пак се спре. Дойде друга някоя звезда, друга планета, пак го запали, пак тръгне. Запример ако те запали Венера, какво ще стане? Ако те запали Меркурий, какво ще стане? Ако те запали Юпитер, Сатурн, какво ще стане?
Месечината, ако те запали, Слънцето?
– Те палят, как не! Палят, само че се различават по горещината си. Най-горещ е огънят на Венера, а на месечината е много слаб, едва можеш да си стоплиш ръцете. А Венера гори, гори и там трябва да имаш ум да моделираш. Огънят разтопява всичките работи.
към беседата >>
Може ли да кажете, че не падате?
Да допуснем, че вие падате от някоя височина. Какво възражение ще дадете?
Може ли да кажете, че не падате?
Можеш да кажеш, но като паднеш, ще се понатъртиш и ще видиш, че си паднал. Тогава ще възприемеш истината, че си паднал. В какво седи падането? Кое пада? Там, дето човек пада, птицата може ли да падне?
към беседата >>
Парата, която се вдига нагоре, то е детето, което снема орехите.
Кой е на правата страна? Трябва да се научите да разбирате. Водата, която слиза надолу, това са парите, които са долу. Това е професорът, който се навел. Това е едно състояние.
Парата, която се вдига нагоре, то е детето, което снема орехите.
Но, ако тази пара не се вдига нагоре, тази вода няма да слиза надолу. Защото парата се превръща на вода и във водата има същото желание да стане на пара. В нагорещената вода се заражда обратното желание. Вие имате желание да откъснете един орех. Какво сте в дадения случай?
към беседата >>
– Те палят, как не!
Дойде друга някоя звезда, друга планета, пак го запали, пак тръгне. Запример ако те запали Венера, какво ще стане? Ако те запали Меркурий, какво ще стане? Ако те запали Юпитер, Сатурн, какво ще стане? Месечината, ако те запали, Слънцето?
– Те палят, как не!
Палят, само че се различават по горещината си. Най-горещ е огънят на Венера, а на месечината е много слаб, едва можеш да си стоплиш ръцете. А Венера гори, гори и там трябва да имаш ум да моделираш. Огънят разтопява всичките работи. После огънят на Юпитер като гори, изсушава и вследствие на туй предметите стават прави.
към беседата >>
Можеш да кажеш, но като паднеш, ще се понатъртиш и ще видиш, че си паднал.
Да допуснем, че вие падате от някоя височина. Какво възражение ще дадете? Може ли да кажете, че не падате?
Можеш да кажеш, но като паднеш, ще се понатъртиш и ще видиш, че си паднал.
Тогава ще възприемеш истината, че си паднал. В какво седи падането? Кое пада? Там, дето човек пада, птицата може ли да падне? – Не може.
към беседата >>
Но, ако тази пара не се вдига нагоре, тази вода няма да слиза надолу.
Трябва да се научите да разбирате. Водата, която слиза надолу, това са парите, които са долу. Това е професорът, който се навел. Това е едно състояние. Парата, която се вдига нагоре, то е детето, което снема орехите.
Но, ако тази пара не се вдига нагоре, тази вода няма да слиза надолу.
Защото парата се превръща на вода и във водата има същото желание да стане на пара. В нагорещената вода се заражда обратното желание. Вие имате желание да откъснете един орех. Какво сте в дадения случай? (- Дете.) Дете, но не сте вода.
към беседата >>
Палят, само че се различават по горещината си.
Запример ако те запали Венера, какво ще стане? Ако те запали Меркурий, какво ще стане? Ако те запали Юпитер, Сатурн, какво ще стане? Месечината, ако те запали, Слънцето? – Те палят, как не!
Палят, само че се различават по горещината си.
Най-горещ е огънят на Венера, а на месечината е много слаб, едва можеш да си стоплиш ръцете. А Венера гори, гори и там трябва да имаш ум да моделираш. Огънят разтопява всичките работи. После огънят на Юпитер като гори, изсушава и вследствие на туй предметите стават прави. Човек е вече прав, но Юпитер така го е нагорещил, че той изсъхва.
към беседата >>
Тогава ще възприемеш истината, че си паднал.
Да допуснем, че вие падате от някоя височина. Какво възражение ще дадете? Може ли да кажете, че не падате? Можеш да кажеш, но като паднеш, ще се понатъртиш и ще видиш, че си паднал.
Тогава ще възприемеш истината, че си паднал.
В какво седи падането? Кое пада? Там, дето човек пада, птицата може ли да падне? – Не може. Но при известни условия и птиците падат. Кога?
към беседата >>
Защото парата се превръща на вода и във водата има същото желание да стане на пара.
Водата, която слиза надолу, това са парите, които са долу. Това е професорът, който се навел. Това е едно състояние. Парата, която се вдига нагоре, то е детето, което снема орехите. Но, ако тази пара не се вдига нагоре, тази вода няма да слиза надолу.
Защото парата се превръща на вода и във водата има същото желание да стане на пара.
В нагорещената вода се заражда обратното желание. Вие имате желание да откъснете един орех. Какво сте в дадения случай? (- Дете.) Дете, но не сте вода. Пара сте, в дадения случай.
към беседата >>
Най-горещ е огънят на Венера, а на месечината е много слаб, едва можеш да си стоплиш ръцете.
Ако те запали Меркурий, какво ще стане? Ако те запали Юпитер, Сатурн, какво ще стане? Месечината, ако те запали, Слънцето? – Те палят, как не! Палят, само че се различават по горещината си.
Най-горещ е огънят на Венера, а на месечината е много слаб, едва можеш да си стоплиш ръцете.
А Венера гори, гори и там трябва да имаш ум да моделираш. Огънят разтопява всичките работи. После огънят на Юпитер като гори, изсушава и вследствие на туй предметите стават прави. Човек е вече прав, но Юпитер така го е нагорещил, че той изсъхва. А този на Сатурн, той доста влага има, натрупа те отгоре, не изсушава, но като вървиш, турил ти е цяла раница на гърба.
към беседата >>
В какво седи падането?
Да допуснем, че вие падате от някоя височина. Какво възражение ще дадете? Може ли да кажете, че не падате? Можеш да кажеш, но като паднеш, ще се понатъртиш и ще видиш, че си паднал. Тогава ще възприемеш истината, че си паднал.
В какво седи падането?
Кое пада? Там, дето човек пада, птицата може ли да падне? – Не може. Но при известни условия и птиците падат. Кога? – Когато се изгуби равновесието на техните крила, те веднага падат.
към беседата >>
В нагорещената вода се заражда обратното желание.
Това е професорът, който се навел. Това е едно състояние. Парата, която се вдига нагоре, то е детето, което снема орехите. Но, ако тази пара не се вдига нагоре, тази вода няма да слиза надолу. Защото парата се превръща на вода и във водата има същото желание да стане на пара.
В нагорещената вода се заражда обратното желание.
Вие имате желание да откъснете един орех. Какво сте в дадения случай? (- Дете.) Дете, но не сте вода. Пара сте, в дадения случай. Туй движение нагоре отива.
към беседата >>
А Венера гори, гори и там трябва да имаш ум да моделираш.
Ако те запали Юпитер, Сатурн, какво ще стане? Месечината, ако те запали, Слънцето? – Те палят, как не! Палят, само че се различават по горещината си. Най-горещ е огънят на Венера, а на месечината е много слаб, едва можеш да си стоплиш ръцете.
А Венера гори, гори и там трябва да имаш ум да моделираш.
Огънят разтопява всичките работи. После огънят на Юпитер като гори, изсушава и вследствие на туй предметите стават прави. Човек е вече прав, но Юпитер така го е нагорещил, че той изсъхва. А този на Сатурн, той доста влага има, натрупа те отгоре, не изсушава, но като вървиш, турил ти е цяла раница на гърба. Богат е Сатурн, много дава.
към беседата >>
Кое пада?
Какво възражение ще дадете? Може ли да кажете, че не падате? Можеш да кажеш, но като паднеш, ще се понатъртиш и ще видиш, че си паднал. Тогава ще възприемеш истината, че си паднал. В какво седи падането?
Кое пада?
Там, дето човек пада, птицата може ли да падне? – Не може. Но при известни условия и птиците падат. Кога? – Когато се изгуби равновесието на техните крила, те веднага падат. Но сега, тези въпроси за ореха са посторонни.
към беседата >>
Вие имате желание да откъснете един орех.
Това е едно състояние. Парата, която се вдига нагоре, то е детето, което снема орехите. Но, ако тази пара не се вдига нагоре, тази вода няма да слиза надолу. Защото парата се превръща на вода и във водата има същото желание да стане на пара. В нагорещената вода се заражда обратното желание.
Вие имате желание да откъснете един орех.
Какво сте в дадения случай? (- Дете.) Дете, но не сте вода. Пара сте, в дадения случай. Туй движение нагоре отива. И само едно дете може да снеме орехите отгоре.
към беседата >>
Огънят разтопява всичките работи.
Месечината, ако те запали, Слънцето? – Те палят, как не! Палят, само че се различават по горещината си. Най-горещ е огънят на Венера, а на месечината е много слаб, едва можеш да си стоплиш ръцете. А Венера гори, гори и там трябва да имаш ум да моделираш.
Огънят разтопява всичките работи.
После огънят на Юпитер като гори, изсушава и вследствие на туй предметите стават прави. Човек е вече прав, но Юпитер така го е нагорещил, че той изсъхва. А този на Сатурн, той доста влага има, натрупа те отгоре, не изсушава, но като вървиш, турил ти е цяла раница на гърба. Богат е Сатурн, много дава. Той дава повече отколкото трябва.
към беседата >>
Там, дето човек пада, птицата може ли да падне?
Може ли да кажете, че не падате? Можеш да кажеш, но като паднеш, ще се понатъртиш и ще видиш, че си паднал. Тогава ще възприемеш истината, че си паднал. В какво седи падането? Кое пада?
Там, дето човек пада, птицата може ли да падне?
– Не може. Но при известни условия и птиците падат. Кога? – Когато се изгуби равновесието на техните крила, те веднага падат. Но сега, тези въпроси за ореха са посторонни. По какво се отличават малките и големите неща?
към беседата >>
Какво сте в дадения случай?
Парата, която се вдига нагоре, то е детето, което снема орехите. Но, ако тази пара не се вдига нагоре, тази вода няма да слиза надолу. Защото парата се превръща на вода и във водата има същото желание да стане на пара. В нагорещената вода се заражда обратното желание. Вие имате желание да откъснете един орех.
Какво сте в дадения случай?
(- Дете.) Дете, но не сте вода. Пара сте, в дадения случай. Туй движение нагоре отива. И само едно дете може да снеме орехите отгоре. Само детето може да си позволи това.
към беседата >>
После огънят на Юпитер като гори, изсушава и вследствие на туй предметите стават прави.
– Те палят, как не! Палят, само че се различават по горещината си. Най-горещ е огънят на Венера, а на месечината е много слаб, едва можеш да си стоплиш ръцете. А Венера гори, гори и там трябва да имаш ум да моделираш. Огънят разтопява всичките работи.
После огънят на Юпитер като гори, изсушава и вследствие на туй предметите стават прави.
Човек е вече прав, но Юпитер така го е нагорещил, че той изсъхва. А този на Сатурн, той доста влага има, натрупа те отгоре, не изсушава, но като вървиш, турил ти е цяла раница на гърба. Богат е Сатурн, много дава. Той дава повече отколкото трябва. Той е щедър и така те натовари, че се прегърбиш.
към беседата >>
– Не може.
Можеш да кажеш, но като паднеш, ще се понатъртиш и ще видиш, че си паднал. Тогава ще възприемеш истината, че си паднал. В какво седи падането? Кое пада? Там, дето човек пада, птицата може ли да падне?
– Не може.
Но при известни условия и птиците падат. Кога? – Когато се изгуби равновесието на техните крила, те веднага падат. Но сега, тези въпроси за ореха са посторонни. По какво се отличават малките и големите неща? – Малкият орех и големият се различават по това, че големият орех може да произведе малкия орех, но и малкият орех може да произведе големия.
към беседата >>
(- Дете.) Дете, но не сте вода.
Но, ако тази пара не се вдига нагоре, тази вода няма да слиза надолу. Защото парата се превръща на вода и във водата има същото желание да стане на пара. В нагорещената вода се заражда обратното желание. Вие имате желание да откъснете един орех. Какво сте в дадения случай?
(- Дете.) Дете, но не сте вода.
Пара сте, в дадения случай. Туй движение нагоре отива. И само едно дете може да снеме орехите отгоре. Само детето може да си позволи това. В ума на стария това го няма.
към беседата >>
Човек е вече прав, но Юпитер така го е нагорещил, че той изсъхва.
Палят, само че се различават по горещината си. Най-горещ е огънят на Венера, а на месечината е много слаб, едва можеш да си стоплиш ръцете. А Венера гори, гори и там трябва да имаш ум да моделираш. Огънят разтопява всичките работи. После огънят на Юпитер като гори, изсушава и вследствие на туй предметите стават прави.
Човек е вече прав, но Юпитер така го е нагорещил, че той изсъхва.
А този на Сатурн, той доста влага има, натрупа те отгоре, не изсушава, но като вървиш, турил ти е цяла раница на гърба. Богат е Сатурн, много дава. Той дава повече отколкото трябва. Той е щедър и така те натовари, че се прегърбиш. Сатурн казва: "Аз се чудя на тоя човек, давам му много, изобилно, а той се изгърбва".
към беседата >>
Но при известни условия и птиците падат. Кога?
Тогава ще възприемеш истината, че си паднал. В какво седи падането? Кое пада? Там, дето човек пада, птицата може ли да падне? – Не може.
Но при известни условия и птиците падат. Кога?
– Когато се изгуби равновесието на техните крила, те веднага падат. Но сега, тези въпроси за ореха са посторонни. По какво се отличават малките и големите неща? – Малкият орех и големият се различават по това, че големият орех може да произведе малкия орех, но и малкият орех може да произведе големия. Тогава как наричат първия процес?
към беседата >>
Пара сте, в дадения случай.
Защото парата се превръща на вода и във водата има същото желание да стане на пара. В нагорещената вода се заражда обратното желание. Вие имате желание да откъснете един орех. Какво сте в дадения случай? (- Дете.) Дете, но не сте вода.
Пара сте, в дадения случай.
Туй движение нагоре отива. И само едно дете може да снеме орехите отгоре. Само детето може да си позволи това. В ума на стария това го няма. Той, като погледне ореха, казва: "Този орех принадлежи на друг" и ще си наложи известно въздържание.
към беседата >>
А този на Сатурн, той доста влага има, натрупа те отгоре, не изсушава, но като вървиш, турил ти е цяла раница на гърба.
Най-горещ е огънят на Венера, а на месечината е много слаб, едва можеш да си стоплиш ръцете. А Венера гори, гори и там трябва да имаш ум да моделираш. Огънят разтопява всичките работи. После огънят на Юпитер като гори, изсушава и вследствие на туй предметите стават прави. Човек е вече прав, но Юпитер така го е нагорещил, че той изсъхва.
А този на Сатурн, той доста влага има, натрупа те отгоре, не изсушава, но като вървиш, турил ти е цяла раница на гърба.
Богат е Сатурн, много дава. Той дава повече отколкото трябва. Той е щедър и така те натовари, че се прегърбиш. Сатурн казва: "Аз се чудя на тоя човек, давам му много, изобилно, а той се изгърбва". После онзи като не разбира, Сатурн му казва: "Можеш ли да носиш?
към беседата >>
– Когато се изгуби равновесието на техните крила, те веднага падат.
В какво седи падането? Кое пада? Там, дето човек пада, птицата може ли да падне? – Не може. Но при известни условия и птиците падат. Кога?
– Когато се изгуби равновесието на техните крила, те веднага падат.
Но сега, тези въпроси за ореха са посторонни. По какво се отличават малките и големите неща? – Малкият орех и големият се различават по това, че големият орех може да произведе малкия орех, но и малкият орех може да произведе големия. Тогава как наричат първия процес? От малкото орехче израства големият орех.
към беседата >>
Туй движение нагоре отива.
В нагорещената вода се заражда обратното желание. Вие имате желание да откъснете един орех. Какво сте в дадения случай? (- Дете.) Дете, но не сте вода. Пара сте, в дадения случай.
Туй движение нагоре отива.
И само едно дете може да снеме орехите отгоре. Само детето може да си позволи това. В ума на стария това го няма. Той, като погледне ореха, казва: "Този орех принадлежи на друг" и ще си наложи известно въздържание. Той няма да откъсне орехите.
към беседата >>
Богат е Сатурн, много дава.
А Венера гори, гори и там трябва да имаш ум да моделираш. Огънят разтопява всичките работи. После огънят на Юпитер като гори, изсушава и вследствие на туй предметите стават прави. Човек е вече прав, но Юпитер така го е нагорещил, че той изсъхва. А този на Сатурн, той доста влага има, натрупа те отгоре, не изсушава, но като вървиш, турил ти е цяла раница на гърба.
Богат е Сатурн, много дава.
Той дава повече отколкото трябва. Той е щедър и така те натовари, че се прегърбиш. Сатурн казва: "Аз се чудя на тоя човек, давам му много, изобилно, а той се изгърбва". После онзи като не разбира, Сатурн му казва: "Можеш ли да носиш? " – "Мога." И Сатурн туря ли туря.
към беседата >>
Но сега, тези въпроси за ореха са посторонни.
Кое пада? Там, дето човек пада, птицата може ли да падне? – Не може. Но при известни условия и птиците падат. Кога? – Когато се изгуби равновесието на техните крила, те веднага падат.
Но сега, тези въпроси за ореха са посторонни.
По какво се отличават малките и големите неща? – Малкият орех и големият се различават по това, че големият орех може да произведе малкия орех, но и малкият орех може да произведе големия. Тогава как наричат първия процес? От малкото орехче израства големият орех. А, от големия орех се ражда малкият орех.
към беседата >>
И само едно дете може да снеме орехите отгоре.
Вие имате желание да откъснете един орех. Какво сте в дадения случай? (- Дете.) Дете, но не сте вода. Пара сте, в дадения случай. Туй движение нагоре отива.
И само едно дете може да снеме орехите отгоре.
Само детето може да си позволи това. В ума на стария това го няма. Той, като погледне ореха, казва: "Този орех принадлежи на друг" и ще си наложи известно въздържание. Той няма да откъсне орехите. Само ще ги погледне, но няма да си простре ръката, да откъсне.
към беседата >>
Той дава повече отколкото трябва.
Огънят разтопява всичките работи. После огънят на Юпитер като гори, изсушава и вследствие на туй предметите стават прави. Човек е вече прав, но Юпитер така го е нагорещил, че той изсъхва. А този на Сатурн, той доста влага има, натрупа те отгоре, не изсушава, но като вървиш, турил ти е цяла раница на гърба. Богат е Сатурн, много дава.
Той дава повече отколкото трябва.
Той е щедър и така те натовари, че се прегърбиш. Сатурн казва: "Аз се чудя на тоя човек, давам му много, изобилно, а той се изгърбва". После онзи като не разбира, Сатурн му казва: "Можеш ли да носиш? " – "Мога." И Сатурн туря ли туря. А онзи казва: "Беля имам на главата!
към беседата >>
По какво се отличават малките и големите неща?
Там, дето човек пада, птицата може ли да падне? – Не може. Но при известни условия и птиците падат. Кога? – Когато се изгуби равновесието на техните крила, те веднага падат. Но сега, тези въпроси за ореха са посторонни.
По какво се отличават малките и големите неща?
– Малкият орех и големият се различават по това, че големият орех може да произведе малкия орех, но и малкият орех може да произведе големия. Тогава как наричат първия процес? От малкото орехче израства големият орех. А, от големия орех се ражда малкият орех. Големият орех отдолу, от малкото орехче израства.
към беседата >>
Само детето може да си позволи това.
Какво сте в дадения случай? (- Дете.) Дете, но не сте вода. Пара сте, в дадения случай. Туй движение нагоре отива. И само едно дете може да снеме орехите отгоре.
Само детето може да си позволи това.
В ума на стария това го няма. Той, като погледне ореха, казва: "Този орех принадлежи на друг" и ще си наложи известно въздържание. Той няма да откъсне орехите. Само ще ги погледне, но няма да си простре ръката, да откъсне.
към беседата >>
Той е щедър и така те натовари, че се прегърбиш.
После огънят на Юпитер като гори, изсушава и вследствие на туй предметите стават прави. Човек е вече прав, но Юпитер така го е нагорещил, че той изсъхва. А този на Сатурн, той доста влага има, натрупа те отгоре, не изсушава, но като вървиш, турил ти е цяла раница на гърба. Богат е Сатурн, много дава. Той дава повече отколкото трябва.
Той е щедър и така те натовари, че се прегърбиш.
Сатурн казва: "Аз се чудя на тоя човек, давам му много, изобилно, а той се изгърбва". После онзи като не разбира, Сатурн му казва: "Можеш ли да носиш? " – "Мога." И Сатурн туря ли туря. А онзи казва: "Беля имам на главата! " Сега астролозите много говорят за лошите влияния на Сатурн.
към беседата >>
– Малкият орех и големият се различават по това, че големият орех може да произведе малкия орех, но и малкият орех може да произведе големия.
– Не може. Но при известни условия и птиците падат. Кога? – Когато се изгуби равновесието на техните крила, те веднага падат. Но сега, тези въпроси за ореха са посторонни. По какво се отличават малките и големите неща?
– Малкият орех и големият се различават по това, че големият орех може да произведе малкия орех, но и малкият орех може да произведе големия.
Тогава как наричат първия процес? От малкото орехче израства големият орех. А, от големия орех се ражда малкият орех. Големият орех отдолу, от малкото орехче израства. А от големия орех малкият орех от горе слиза.
към беседата >>
В ума на стария това го няма.
(- Дете.) Дете, но не сте вода. Пара сте, в дадения случай. Туй движение нагоре отива. И само едно дете може да снеме орехите отгоре. Само детето може да си позволи това.
В ума на стария това го няма.
Той, като погледне ореха, казва: "Този орех принадлежи на друг" и ще си наложи известно въздържание. Той няма да откъсне орехите. Само ще ги погледне, но няма да си простре ръката, да откъсне.
към беседата >>
Сатурн казва: "Аз се чудя на тоя човек, давам му много, изобилно, а той се изгърбва".
Човек е вече прав, но Юпитер така го е нагорещил, че той изсъхва. А този на Сатурн, той доста влага има, натрупа те отгоре, не изсушава, но като вървиш, турил ти е цяла раница на гърба. Богат е Сатурн, много дава. Той дава повече отколкото трябва. Той е щедър и така те натовари, че се прегърбиш.
Сатурн казва: "Аз се чудя на тоя човек, давам му много, изобилно, а той се изгърбва".
После онзи като не разбира, Сатурн му казва: "Можеш ли да носиш? " – "Мога." И Сатурн туря ли туря. А онзи казва: "Беля имам на главата! " Сега астролозите много говорят за лошите влияния на Сатурн. Много са несправедливи.
към беседата >>
Тогава как наричат първия процес?
Но при известни условия и птиците падат. Кога? – Когато се изгуби равновесието на техните крила, те веднага падат. Но сега, тези въпроси за ореха са посторонни. По какво се отличават малките и големите неща? – Малкият орех и големият се различават по това, че големият орех може да произведе малкия орех, но и малкият орех може да произведе големия.
Тогава как наричат първия процес?
От малкото орехче израства големият орех. А, от големия орех се ражда малкият орех. Големият орех отдолу, от малкото орехче израства. А от големия орех малкият орех от горе слиза. Ти малкия орех трябва да го посееш долу в земята, тогава ще израсне големият орех.
към беседата >>
Той, като погледне ореха, казва: "Този орех принадлежи на друг" и ще си наложи известно въздържание.
Пара сте, в дадения случай. Туй движение нагоре отива. И само едно дете може да снеме орехите отгоре. Само детето може да си позволи това. В ума на стария това го няма.
Той, като погледне ореха, казва: "Този орех принадлежи на друг" и ще си наложи известно въздържание.
Той няма да откъсне орехите. Само ще ги погледне, но няма да си простре ръката, да откъсне.
към беседата >>
После онзи като не разбира, Сатурн му казва: "Можеш ли да носиш?
А този на Сатурн, той доста влага има, натрупа те отгоре, не изсушава, но като вървиш, турил ти е цяла раница на гърба. Богат е Сатурн, много дава. Той дава повече отколкото трябва. Той е щедър и така те натовари, че се прегърбиш. Сатурн казва: "Аз се чудя на тоя човек, давам му много, изобилно, а той се изгърбва".
После онзи като не разбира, Сатурн му казва: "Можеш ли да носиш?
" – "Мога." И Сатурн туря ли туря. А онзи казва: "Беля имам на главата! " Сега астролозите много говорят за лошите влияния на Сатурн. Много са несправедливи. Прави са в едно отношение.
към беседата >>
От малкото орехче израства големият орех.
– Когато се изгуби равновесието на техните крила, те веднага падат. Но сега, тези въпроси за ореха са посторонни. По какво се отличават малките и големите неща? – Малкият орех и големият се различават по това, че големият орех може да произведе малкия орех, но и малкият орех може да произведе големия. Тогава как наричат първия процес?
От малкото орехче израства големият орех.
А, от големия орех се ражда малкият орех. Големият орех отдолу, от малкото орехче израства. А от големия орех малкият орех от горе слиза. Ти малкия орех трябва да го посееш долу в земята, тогава ще израсне големият орех. А при големия орех?
към беседата >>
Той няма да откъсне орехите.
Туй движение нагоре отива. И само едно дете може да снеме орехите отгоре. Само детето може да си позволи това. В ума на стария това го няма. Той, като погледне ореха, казва: "Този орех принадлежи на друг" и ще си наложи известно въздържание.
Той няма да откъсне орехите.
Само ще ги погледне, но няма да си простре ръката, да откъсне.
към беседата >>
" – "Мога." И Сатурн туря ли туря.
Богат е Сатурн, много дава. Той дава повече отколкото трябва. Той е щедър и така те натовари, че се прегърбиш. Сатурн казва: "Аз се чудя на тоя човек, давам му много, изобилно, а той се изгърбва". После онзи като не разбира, Сатурн му казва: "Можеш ли да носиш?
" – "Мога." И Сатурн туря ли туря.
А онзи казва: "Беля имам на главата! " Сега астролозите много говорят за лошите влияния на Сатурн. Много са несправедливи. Прави са в едно отношение. Но влиянията на Сатурн ни най-малко не са лоши.
към беседата >>
А, от големия орех се ражда малкият орех.
Но сега, тези въпроси за ореха са посторонни. По какво се отличават малките и големите неща? – Малкият орех и големият се различават по това, че големият орех може да произведе малкия орех, но и малкият орех може да произведе големия. Тогава как наричат първия процес? От малкото орехче израства големият орех.
А, от големия орех се ражда малкият орех.
Големият орех отдолу, от малкото орехче израства. А от големия орех малкият орех от горе слиза. Ти малкия орех трябва да го посееш долу в земята, тогава ще израсне големият орех. А при големия орех? Казваш: "Аз не искам да бъда дребен човек!
към беседата >>
Само ще ги погледне, но няма да си простре ръката, да откъсне.
И само едно дете може да снеме орехите отгоре. Само детето може да си позволи това. В ума на стария това го няма. Той, като погледне ореха, казва: "Този орех принадлежи на друг" и ще си наложи известно въздържание. Той няма да откъсне орехите.
Само ще ги погледне, но няма да си простре ръката, да откъсне.
към беседата >>
А онзи казва: "Беля имам на главата!
Той дава повече отколкото трябва. Той е щедър и така те натовари, че се прегърбиш. Сатурн казва: "Аз се чудя на тоя човек, давам му много, изобилно, а той се изгърбва". После онзи като не разбира, Сатурн му казва: "Можеш ли да носиш? " – "Мога." И Сатурн туря ли туря.
А онзи казва: "Беля имам на главата!
" Сега астролозите много говорят за лошите влияния на Сатурн. Много са несправедливи. Прави са в едно отношение. Но влиянията на Сатурн ни най-малко не са лоши. Понеже той е голям философ, като дойде, не си губи времето, казва: "Можеш ли да носиш?
към беседата >>
Големият орех отдолу, от малкото орехче израства.
По какво се отличават малките и големите неща? – Малкият орех и големият се различават по това, че големият орех може да произведе малкия орех, но и малкият орех може да произведе големия. Тогава как наричат първия процес? От малкото орехче израства големият орех. А, от големия орех се ражда малкият орех.
Големият орех отдолу, от малкото орехче израства.
А от големия орех малкият орех от горе слиза. Ти малкия орех трябва да го посееш долу в земята, тогава ще израсне големият орех. А при големия орех? Казваш: "Аз не искам да бъда дребен човек! " Голям човек искаш да бъдеш.
към беседата >>
Защо детето вдига парите и простира ръцете нагоре за орехите?
Защо детето вдига парите и простира ръцете нагоре за орехите?
Но има деца, които няма да вдигнат парите, защото нямат понятие за пари. Има деца, които са възпитани така, че имат понятие за пари. Но едно дете, като го пуснете, по-лесно ще снеме орехите, отколкото да вдигне парите. Сега направете един ваш извод. От туй, което ви изнесох, какъв извод може да направите?
към беседата >>
" Сега астролозите много говорят за лошите влияния на Сатурн.
Той е щедър и така те натовари, че се прегърбиш. Сатурн казва: "Аз се чудя на тоя човек, давам му много, изобилно, а той се изгърбва". После онзи като не разбира, Сатурн му казва: "Можеш ли да носиш? " – "Мога." И Сатурн туря ли туря. А онзи казва: "Беля имам на главата!
" Сега астролозите много говорят за лошите влияния на Сатурн.
Много са несправедливи. Прави са в едно отношение. Но влиянията на Сатурн ни най-малко не са лоши. Понеже той е голям философ, като дойде, не си губи времето, казва: "Можеш ли да носиш? " – Мога.
към беседата >>
А от големия орех малкият орех от горе слиза.
– Малкият орех и големият се различават по това, че големият орех може да произведе малкия орех, но и малкият орех може да произведе големия. Тогава как наричат първия процес? От малкото орехче израства големият орех. А, от големия орех се ражда малкият орех. Големият орех отдолу, от малкото орехче израства.
А от големия орех малкият орех от горе слиза.
Ти малкия орех трябва да го посееш долу в земята, тогава ще израсне големият орех. А при големия орех? Казваш: "Аз не искам да бъда дребен човек! " Голям човек искаш да бъдеш. При известни условия дребният човек е на място.
към беседата >>
Но има деца, които няма да вдигнат парите, защото нямат понятие за пари.
Защо детето вдига парите и простира ръцете нагоре за орехите?
Но има деца, които няма да вдигнат парите, защото нямат понятие за пари.
Има деца, които са възпитани така, че имат понятие за пари. Но едно дете, като го пуснете, по-лесно ще снеме орехите, отколкото да вдигне парите. Сега направете един ваш извод. От туй, което ви изнесох, какъв извод може да направите? Какъв закон извличате?
към беседата >>
Много са несправедливи.
Сатурн казва: "Аз се чудя на тоя човек, давам му много, изобилно, а той се изгърбва". После онзи като не разбира, Сатурн му казва: "Можеш ли да носиш? " – "Мога." И Сатурн туря ли туря. А онзи казва: "Беля имам на главата! " Сега астролозите много говорят за лошите влияния на Сатурн.
Много са несправедливи.
Прави са в едно отношение. Но влиянията на Сатурн ни най-малко не са лоши. Понеже той е голям философ, като дойде, не си губи времето, казва: "Можеш ли да носиш? " – Мога. Туря му един чувал и казва: "Да прави каквото иска!
към беседата >>
Ти малкия орех трябва да го посееш долу в земята, тогава ще израсне големият орех.
Тогава как наричат първия процес? От малкото орехче израства големият орех. А, от големия орех се ражда малкият орех. Големият орех отдолу, от малкото орехче израства. А от големия орех малкият орех от горе слиза.
Ти малкия орех трябва да го посееш долу в земята, тогава ще израсне големият орех.
А при големия орех? Казваш: "Аз не искам да бъда дребен човек! " Голям човек искаш да бъдеш. При известни условия дребният човек е на място. Но при известни условия, ако се намериш на тясно в един затвор и имаш само една малка дупка, нямаш никакво сечиво, кое е по-хубаво: голям ли да бъдеш или малък, за да се освободиш?
към беседата >>
Има деца, които са възпитани така, че имат понятие за пари.
Защо детето вдига парите и простира ръцете нагоре за орехите? Но има деца, които няма да вдигнат парите, защото нямат понятие за пари.
Има деца, които са възпитани така, че имат понятие за пари.
Но едно дете, като го пуснете, по-лесно ще снеме орехите, отколкото да вдигне парите. Сега направете един ваш извод. От туй, което ви изнесох, какъв извод може да направите? Какъв закон извличате? Нали някой учен човек, след като изследва известни явления, втори, трети, четвърти, ще изведе един закон?
към беседата >>
Прави са в едно отношение.
После онзи като не разбира, Сатурн му казва: "Можеш ли да носиш? " – "Мога." И Сатурн туря ли туря. А онзи казва: "Беля имам на главата! " Сега астролозите много говорят за лошите влияния на Сатурн. Много са несправедливи.
Прави са в едно отношение.
Но влиянията на Сатурн ни най-малко не са лоши. Понеже той е голям философ, като дойде, не си губи времето, казва: "Можеш ли да носиш? " – Мога. Туря му един чувал и казва: "Да прави каквото иска! " И онзи като вземе чувала, почва да мърмори и казва: "Тури ми чувала, а не ми даде превозни средства." А Сатурн никакви превозни средства не дава.
към беседата >>
А при големия орех?
От малкото орехче израства големият орех. А, от големия орех се ражда малкият орех. Големият орех отдолу, от малкото орехче израства. А от големия орех малкият орех от горе слиза. Ти малкия орех трябва да го посееш долу в земята, тогава ще израсне големият орех.
А при големия орех?
Казваш: "Аз не искам да бъда дребен човек! " Голям човек искаш да бъдеш. При известни условия дребният човек е на място. Но при известни условия, ако се намериш на тясно в един затвор и имаш само една малка дупка, нямаш никакво сечиво, кое е по-хубаво: голям ли да бъдеш или малък, за да се освободиш?
към беседата >>
Но едно дете, като го пуснете, по-лесно ще снеме орехите, отколкото да вдигне парите.
Защо детето вдига парите и простира ръцете нагоре за орехите? Но има деца, които няма да вдигнат парите, защото нямат понятие за пари. Има деца, които са възпитани така, че имат понятие за пари.
Но едно дете, като го пуснете, по-лесно ще снеме орехите, отколкото да вдигне парите.
Сега направете един ваш извод. От туй, което ви изнесох, какъв извод може да направите? Какъв закон извличате? Нали някой учен човек, след като изследва известни явления, втори, трети, четвърти, ще изведе един закон? Кои тела падат?
към беседата >>
Но влиянията на Сатурн ни най-малко не са лоши.
" – "Мога." И Сатурн туря ли туря. А онзи казва: "Беля имам на главата! " Сега астролозите много говорят за лошите влияния на Сатурн. Много са несправедливи. Прави са в едно отношение.
Но влиянията на Сатурн ни най-малко не са лоши.
Понеже той е голям философ, като дойде, не си губи времето, казва: "Можеш ли да носиш? " – Мога. Туря му един чувал и казва: "Да прави каквото иска! " И онзи като вземе чувала, почва да мърмори и казва: "Тури ми чувала, а не ми даде превозни средства." А Сатурн никакви превозни средства не дава.
към беседата >>
Казваш: "Аз не искам да бъда дребен човек!
А, от големия орех се ражда малкият орех. Големият орех отдолу, от малкото орехче израства. А от големия орех малкият орех от горе слиза. Ти малкия орех трябва да го посееш долу в земята, тогава ще израсне големият орех. А при големия орех?
Казваш: "Аз не искам да бъда дребен човек!
" Голям човек искаш да бъдеш. При известни условия дребният човек е на място. Но при известни условия, ако се намериш на тясно в един затвор и имаш само една малка дупка, нямаш никакво сечиво, кое е по-хубаво: голям ли да бъдеш или малък, за да се освободиш?
към беседата >>
Сега направете един ваш извод.
Защо детето вдига парите и простира ръцете нагоре за орехите? Но има деца, които няма да вдигнат парите, защото нямат понятие за пари. Има деца, които са възпитани така, че имат понятие за пари. Но едно дете, като го пуснете, по-лесно ще снеме орехите, отколкото да вдигне парите.
Сега направете един ваш извод.
От туй, което ви изнесох, какъв извод може да направите? Какъв закон извличате? Нали някой учен човек, след като изследва известни явления, втори, трети, четвърти, ще изведе един закон? Кои тела падат? Телата не падат, телата в пространството не могат да падат.
към беседата >>
Понеже той е голям философ, като дойде, не си губи времето, казва: "Можеш ли да носиш?
А онзи казва: "Беля имам на главата! " Сега астролозите много говорят за лошите влияния на Сатурн. Много са несправедливи. Прави са в едно отношение. Но влиянията на Сатурн ни най-малко не са лоши.
Понеже той е голям философ, като дойде, не си губи времето, казва: "Можеш ли да носиш?
" – Мога. Туря му един чувал и казва: "Да прави каквото иска! " И онзи като вземе чувала, почва да мърмори и казва: "Тури ми чувала, а не ми даде превозни средства." А Сатурн никакви превозни средства не дава.
към беседата >>
" Голям човек искаш да бъдеш.
Големият орех отдолу, от малкото орехче израства. А от големия орех малкият орех от горе слиза. Ти малкия орех трябва да го посееш долу в земята, тогава ще израсне големият орех. А при големия орех? Казваш: "Аз не искам да бъда дребен човек!
" Голям човек искаш да бъдеш.
При известни условия дребният човек е на място. Но при известни условия, ако се намериш на тясно в един затвор и имаш само една малка дупка, нямаш никакво сечиво, кое е по-хубаво: голям ли да бъдеш или малък, за да се освободиш?
към беседата >>
От туй, което ви изнесох, какъв извод може да направите?
Защо детето вдига парите и простира ръцете нагоре за орехите? Но има деца, които няма да вдигнат парите, защото нямат понятие за пари. Има деца, които са възпитани така, че имат понятие за пари. Но едно дете, като го пуснете, по-лесно ще снеме орехите, отколкото да вдигне парите. Сега направете един ваш извод.
От туй, което ви изнесох, какъв извод може да направите?
Какъв закон извличате? Нали някой учен човек, след като изследва известни явления, втори, трети, четвърти, ще изведе един закон? Кои тела падат? Телата не падат, телата в пространството не могат да падат. Падането е само едно изключително условие.
към беседата >>
" – Мога.
" Сега астролозите много говорят за лошите влияния на Сатурн. Много са несправедливи. Прави са в едно отношение. Но влиянията на Сатурн ни най-малко не са лоши. Понеже той е голям философ, като дойде, не си губи времето, казва: "Можеш ли да носиш?
" – Мога.
Туря му един чувал и казва: "Да прави каквото иска! " И онзи като вземе чувала, почва да мърмори и казва: "Тури ми чувала, а не ми даде превозни средства." А Сатурн никакви превозни средства не дава.
към беседата >>
При известни условия дребният човек е на място.
А от големия орех малкият орех от горе слиза. Ти малкия орех трябва да го посееш долу в земята, тогава ще израсне големият орех. А при големия орех? Казваш: "Аз не искам да бъда дребен човек! " Голям човек искаш да бъдеш.
При известни условия дребният човек е на място.
Но при известни условия, ако се намериш на тясно в един затвор и имаш само една малка дупка, нямаш никакво сечиво, кое е по-хубаво: голям ли да бъдеш или малък, за да се освободиш?
към беседата >>
Какъв закон извличате?
Но има деца, които няма да вдигнат парите, защото нямат понятие за пари. Има деца, които са възпитани така, че имат понятие за пари. Но едно дете, като го пуснете, по-лесно ще снеме орехите, отколкото да вдигне парите. Сега направете един ваш извод. От туй, което ви изнесох, какъв извод може да направите?
Какъв закон извличате?
Нали някой учен човек, след като изследва известни явления, втори, трети, четвърти, ще изведе един закон? Кои тела падат? Телата не падат, телата в пространството не могат да падат. Падането е само едно изключително условие. Аз искам да зная, слизаш ли, хлъзгаш ли се или падаш?
към беседата >>
Туря му един чувал и казва: "Да прави каквото иска!
Много са несправедливи. Прави са в едно отношение. Но влиянията на Сатурн ни най-малко не са лоши. Понеже той е голям философ, като дойде, не си губи времето, казва: "Можеш ли да носиш? " – Мога.
Туря му един чувал и казва: "Да прави каквото иска!
" И онзи като вземе чувала, почва да мърмори и казва: "Тури ми чувала, а не ми даде превозни средства." А Сатурн никакви превозни средства не дава.
към беседата >>
Но при известни условия, ако се намериш на тясно в един затвор и имаш само една малка дупка, нямаш никакво сечиво, кое е по-хубаво: голям ли да бъдеш или малък, за да се освободиш?
Ти малкия орех трябва да го посееш долу в земята, тогава ще израсне големият орех. А при големия орех? Казваш: "Аз не искам да бъда дребен човек! " Голям човек искаш да бъдеш. При известни условия дребният човек е на място.
Но при известни условия, ако се намериш на тясно в един затвор и имаш само една малка дупка, нямаш никакво сечиво, кое е по-хубаво: голям ли да бъдеш или малък, за да се освободиш?
към беседата >>
Нали някой учен човек, след като изследва известни явления, втори, трети, четвърти, ще изведе един закон?
Има деца, които са възпитани така, че имат понятие за пари. Но едно дете, като го пуснете, по-лесно ще снеме орехите, отколкото да вдигне парите. Сега направете един ваш извод. От туй, което ви изнесох, какъв извод може да направите? Какъв закон извличате?
Нали някой учен човек, след като изследва известни явления, втори, трети, четвърти, ще изведе един закон?
Кои тела падат? Телата не падат, телата в пространството не могат да падат. Падането е само едно изключително условие. Аз искам да зная, слизаш ли, хлъзгаш ли се или падаш? Слизаш ли, слизането е надолу и хлъзгането е надолу и падането е надолу.
към беседата >>
" И онзи като вземе чувала, почва да мърмори и казва: "Тури ми чувала, а не ми даде превозни средства." А Сатурн никакви превозни средства не дава.
Прави са в едно отношение. Но влиянията на Сатурн ни най-малко не са лоши. Понеже той е голям философ, като дойде, не си губи времето, казва: "Можеш ли да носиш? " – Мога. Туря му един чувал и казва: "Да прави каквото иска!
" И онзи като вземе чувала, почва да мърмори и казва: "Тури ми чувала, а не ми даде превозни средства." А Сатурн никакви превозни средства не дава.
към беседата >>
Сега, защо някой път вие казвате, че човек трябва да бъде едър, голям, снажен?
Сега, защо някой път вие казвате, че човек трябва да бъде едър, голям, снажен?
Каква е идеята? Тази идея ваша ли е или чужда? Едновременно човек трябва да бъде и малък и голям. Голямото ражда нещата, а от малкото изникват нещата. От малките работи изникват много бели, много противоречия изникват.
към беседата >>
Кои тела падат?
Но едно дете, като го пуснете, по-лесно ще снеме орехите, отколкото да вдигне парите. Сега направете един ваш извод. От туй, което ви изнесох, какъв извод може да направите? Какъв закон извличате? Нали някой учен човек, след като изследва известни явления, втори, трети, четвърти, ще изведе един закон?
Кои тела падат?
Телата не падат, телата в пространството не могат да падат. Падането е само едно изключително условие. Аз искам да зная, слизаш ли, хлъзгаш ли се или падаш? Слизаш ли, слизането е надолу и хлъзгането е надолу и падането е надолу. Ти казваш: "Падам!
към беседата >>
Добре, кажете ми досега, какъв извод от това направихте?
Добре, кажете ми досега, какъв извод от това направихте?
От всичко туй, което нахвърлихме, какво си избрахте и какво разбрахте? Много работи разбрахте, но вие сте като големите търговци. Сега аз ви изпитвам. Уж че нищо не сте разбрали. Запример търговецът иска да купи жито, дохожда до една кола с жито, тикне си ръката в житото, извади малко жито, прави движение с лицето си, че житото не е хубаво.
към беседата >>
Каква е идеята?
Сега, защо някой път вие казвате, че човек трябва да бъде едър, голям, снажен?
Каква е идеята?
Тази идея ваша ли е или чужда? Едновременно човек трябва да бъде и малък и голям. Голямото ражда нещата, а от малкото изникват нещата. От малките работи изникват много бели, много противоречия изникват. А от големите неща се раждат пак много страдания и много радости се раждат.
към беседата >>
Телата не падат, телата в пространството не могат да падат.
Сега направете един ваш извод. От туй, което ви изнесох, какъв извод може да направите? Какъв закон извличате? Нали някой учен човек, след като изследва известни явления, втори, трети, четвърти, ще изведе един закон? Кои тела падат?
Телата не падат, телата в пространството не могат да падат.
Падането е само едно изключително условие. Аз искам да зная, слизаш ли, хлъзгаш ли се или падаш? Слизаш ли, слизането е надолу и хлъзгането е надолу и падането е надолу. Ти казваш: "Падам! " Но, то е изключително условие.
към беседата >>
От всичко туй, което нахвърлихме, какво си избрахте и какво разбрахте?
Добре, кажете ми досега, какъв извод от това направихте?
От всичко туй, което нахвърлихме, какво си избрахте и какво разбрахте?
Много работи разбрахте, но вие сте като големите търговци. Сега аз ви изпитвам. Уж че нищо не сте разбрали. Запример търговецът иска да купи жито, дохожда до една кола с жито, тикне си ръката в житото, извади малко жито, прави движение с лицето си, че житото не е хубаво. Казва: "Не е толкова хубаво, не струва".
към беседата >>
Тази идея ваша ли е или чужда?
Сега, защо някой път вие казвате, че човек трябва да бъде едър, голям, снажен? Каква е идеята?
Тази идея ваша ли е или чужда?
Едновременно човек трябва да бъде и малък и голям. Голямото ражда нещата, а от малкото изникват нещата. От малките работи изникват много бели, много противоречия изникват. А от големите неща се раждат пак много страдания и много радости се раждат. Дадат ви едно голямо предприятие, вие сте били почтен човек, но започвате една голяма търговия, опропастите няколко хиляди души и всички ги направите неприятели.
към беседата >>
Падането е само едно изключително условие.
От туй, което ви изнесох, какъв извод може да направите? Какъв закон извличате? Нали някой учен човек, след като изследва известни явления, втори, трети, четвърти, ще изведе един закон? Кои тела падат? Телата не падат, телата в пространството не могат да падат.
Падането е само едно изключително условие.
Аз искам да зная, слизаш ли, хлъзгаш ли се или падаш? Слизаш ли, слизането е надолу и хлъзгането е надолу и падането е надолу. Ти казваш: "Падам! " Но, то е изключително условие. Падането е последното в този процес.
към беседата >>
Много работи разбрахте, но вие сте като големите търговци.
Добре, кажете ми досега, какъв извод от това направихте? От всичко туй, което нахвърлихме, какво си избрахте и какво разбрахте?
Много работи разбрахте, но вие сте като големите търговци.
Сега аз ви изпитвам. Уж че нищо не сте разбрали. Запример търговецът иска да купи жито, дохожда до една кола с жито, тикне си ръката в житото, извади малко жито, прави движение с лицето си, че житото не е хубаво. Казва: "Не е толкова хубаво, не струва". Дойде при друга кола, направи същото, пак каже, че не струва житото.
към беседата >>
Едновременно човек трябва да бъде и малък и голям.
Сега, защо някой път вие казвате, че човек трябва да бъде едър, голям, снажен? Каква е идеята? Тази идея ваша ли е или чужда?
Едновременно човек трябва да бъде и малък и голям.
Голямото ражда нещата, а от малкото изникват нещата. От малките работи изникват много бели, много противоречия изникват. А от големите неща се раждат пак много страдания и много радости се раждат. Дадат ви едно голямо предприятие, вие сте били почтен човек, но започвате една голяма търговия, опропастите няколко хиляди души и всички ги направите неприятели. Може да сте честен търговец, но външни условия дошли, хората не искат да ви вземат, казват: "Като сте били толкова глупав, защо предприехте тези работи?
към беседата >>
Аз искам да зная, слизаш ли, хлъзгаш ли се или падаш?
Какъв закон извличате? Нали някой учен човек, след като изследва известни явления, втори, трети, четвърти, ще изведе един закон? Кои тела падат? Телата не падат, телата в пространството не могат да падат. Падането е само едно изключително условие.
Аз искам да зная, слизаш ли, хлъзгаш ли се или падаш?
Слизаш ли, слизането е надолу и хлъзгането е надолу и падането е надолу. Ти казваш: "Падам! " Но, то е изключително условие. Падането е последното в този процес. Най-първо е слизането.
към беседата >>
Сега аз ви изпитвам.
Добре, кажете ми досега, какъв извод от това направихте? От всичко туй, което нахвърлихме, какво си избрахте и какво разбрахте? Много работи разбрахте, но вие сте като големите търговци.
Сега аз ви изпитвам.
Уж че нищо не сте разбрали. Запример търговецът иска да купи жито, дохожда до една кола с жито, тикне си ръката в житото, извади малко жито, прави движение с лицето си, че житото не е хубаво. Казва: "Не е толкова хубаво, не струва". Дойде при друга кола, направи същото, пак каже, че не струва житото. Не иска да каже истината.
към беседата >>
Голямото ражда нещата, а от малкото изникват нещата.
Сега, защо някой път вие казвате, че човек трябва да бъде едър, голям, снажен? Каква е идеята? Тази идея ваша ли е или чужда? Едновременно човек трябва да бъде и малък и голям.
Голямото ражда нещата, а от малкото изникват нещата.
От малките работи изникват много бели, много противоречия изникват. А от големите неща се раждат пак много страдания и много радости се раждат. Дадат ви едно голямо предприятие, вие сте били почтен човек, но започвате една голяма търговия, опропастите няколко хиляди души и всички ги направите неприятели. Може да сте честен търговец, но външни условия дошли, хората не искат да ви вземат, казват: "Като сте били толкова глупав, защо предприехте тези работи? " Много пъти и малките работи може да предизвикат големи пакости.
към беседата >>
Слизаш ли, слизането е надолу и хлъзгането е надолу и падането е надолу.
Нали някой учен човек, след като изследва известни явления, втори, трети, четвърти, ще изведе един закон? Кои тела падат? Телата не падат, телата в пространството не могат да падат. Падането е само едно изключително условие. Аз искам да зная, слизаш ли, хлъзгаш ли се или падаш?
Слизаш ли, слизането е надолу и хлъзгането е надолу и падането е надолу.
Ти казваш: "Падам! " Но, то е изключително условие. Падането е последното в този процес. Най-първо е слизането. Ти слизаш по стъпала някъде, докъдето искаш.
към беседата >>
Уж че нищо не сте разбрали.
Добре, кажете ми досега, какъв извод от това направихте? От всичко туй, което нахвърлихме, какво си избрахте и какво разбрахте? Много работи разбрахте, но вие сте като големите търговци. Сега аз ви изпитвам.
Уж че нищо не сте разбрали.
Запример търговецът иска да купи жито, дохожда до една кола с жито, тикне си ръката в житото, извади малко жито, прави движение с лицето си, че житото не е хубаво. Казва: "Не е толкова хубаво, не струва". Дойде при друга кола, направи същото, пак каже, че не струва житото. Не иска да каже истината. И най-после пита: "Колко искаш?
към беседата >>
От малките работи изникват много бели, много противоречия изникват.
Сега, защо някой път вие казвате, че човек трябва да бъде едър, голям, снажен? Каква е идеята? Тази идея ваша ли е или чужда? Едновременно човек трябва да бъде и малък и голям. Голямото ражда нещата, а от малкото изникват нещата.
От малките работи изникват много бели, много противоречия изникват.
А от големите неща се раждат пак много страдания и много радости се раждат. Дадат ви едно голямо предприятие, вие сте били почтен човек, но започвате една голяма търговия, опропастите няколко хиляди души и всички ги направите неприятели. Може да сте честен търговец, но външни условия дошли, хората не искат да ви вземат, казват: "Като сте били толкова глупав, защо предприехте тези работи? " Много пъти и малките работи може да предизвикат големи пакости. Нима една малка кибритена клечка не може да направи за милиони лева загуба?
към беседата >>
Ти казваш: "Падам!
Кои тела падат? Телата не падат, телата в пространството не могат да падат. Падането е само едно изключително условие. Аз искам да зная, слизаш ли, хлъзгаш ли се или падаш? Слизаш ли, слизането е надолу и хлъзгането е надолу и падането е надолу.
Ти казваш: "Падам!
" Но, то е изключително условие. Падането е последното в този процес. Най-първо е слизането. Ти слизаш по стъпала някъде, докъдето искаш. Ти можеш да слезеш.
към беседата >>
Запример търговецът иска да купи жито, дохожда до една кола с жито, тикне си ръката в житото, извади малко жито, прави движение с лицето си, че житото не е хубаво.
Добре, кажете ми досега, какъв извод от това направихте? От всичко туй, което нахвърлихме, какво си избрахте и какво разбрахте? Много работи разбрахте, но вие сте като големите търговци. Сега аз ви изпитвам. Уж че нищо не сте разбрали.
Запример търговецът иска да купи жито, дохожда до една кола с жито, тикне си ръката в житото, извади малко жито, прави движение с лицето си, че житото не е хубаво.
Казва: "Не е толкова хубаво, не струва". Дойде при друга кола, направи същото, пак каже, че не струва житото. Не иска да каже истината. И най-после пита: "Колко искаш? Е, не струва, не е толкова хубаво житото." Той най-първо гледа да купи евтино, а след като го купи, той го туря за продан, казва: "Виждаш ли туй жито, то е такова нещо, каквото никъде не се намира!
към беседата >>
А от големите неща се раждат пак много страдания и много радости се раждат.
Каква е идеята? Тази идея ваша ли е или чужда? Едновременно човек трябва да бъде и малък и голям. Голямото ражда нещата, а от малкото изникват нещата. От малките работи изникват много бели, много противоречия изникват.
А от големите неща се раждат пак много страдания и много радости се раждат.
Дадат ви едно голямо предприятие, вие сте били почтен човек, но започвате една голяма търговия, опропастите няколко хиляди души и всички ги направите неприятели. Може да сте честен търговец, но външни условия дошли, хората не искат да ви вземат, казват: "Като сте били толкова глупав, защо предприехте тези работи? " Много пъти и малките работи може да предизвикат големи пакости. Нима една малка кибритена клечка не може да направи за милиони лева загуба? В Чикаго в миналия век, в 73-74 година, една крава ритнала свещ и целият град изгоря.
към беседата >>
" Но, то е изключително условие.
Телата не падат, телата в пространството не могат да падат. Падането е само едно изключително условие. Аз искам да зная, слизаш ли, хлъзгаш ли се или падаш? Слизаш ли, слизането е надолу и хлъзгането е надолу и падането е надолу. Ти казваш: "Падам!
" Но, то е изключително условие.
Падането е последното в този процес. Най-първо е слизането. Ти слизаш по стъпала някъде, докъдето искаш. Ти можеш да слезеш. Но, като слезеш, по същия начин пак можеш нагоре да се качиш по стъпалата.
към беседата >>
Казва: "Не е толкова хубаво, не струва".
От всичко туй, което нахвърлихме, какво си избрахте и какво разбрахте? Много работи разбрахте, но вие сте като големите търговци. Сега аз ви изпитвам. Уж че нищо не сте разбрали. Запример търговецът иска да купи жито, дохожда до една кола с жито, тикне си ръката в житото, извади малко жито, прави движение с лицето си, че житото не е хубаво.
Казва: "Не е толкова хубаво, не струва".
Дойде при друга кола, направи същото, пак каже, че не струва житото. Не иска да каже истината. И най-после пита: "Колко искаш? Е, не струва, не е толкова хубаво житото." Той най-първо гледа да купи евтино, а след като го купи, той го туря за продан, казва: "Виждаш ли туй жито, то е такова нещо, каквото никъде не се намира! Вие не сте виждали такова жито!
към беседата >>
Дадат ви едно голямо предприятие, вие сте били почтен човек, но започвате една голяма търговия, опропастите няколко хиляди души и всички ги направите неприятели.
Тази идея ваша ли е или чужда? Едновременно човек трябва да бъде и малък и голям. Голямото ражда нещата, а от малкото изникват нещата. От малките работи изникват много бели, много противоречия изникват. А от големите неща се раждат пак много страдания и много радости се раждат.
Дадат ви едно голямо предприятие, вие сте били почтен човек, но започвате една голяма търговия, опропастите няколко хиляди души и всички ги направите неприятели.
Може да сте честен търговец, но външни условия дошли, хората не искат да ви вземат, казват: "Като сте били толкова глупав, защо предприехте тези работи? " Много пъти и малките работи може да предизвикат големи пакости. Нима една малка кибритена клечка не може да направи за милиони лева загуба? В Чикаго в миналия век, в 73-74 година, една крава ритнала свещ и целият град изгоря. Градът пак се съгради.
към беседата >>
Падането е последното в този процес.
Падането е само едно изключително условие. Аз искам да зная, слизаш ли, хлъзгаш ли се или падаш? Слизаш ли, слизането е надолу и хлъзгането е надолу и падането е надолу. Ти казваш: "Падам! " Но, то е изключително условие.
Падането е последното в този процес.
Най-първо е слизането. Ти слизаш по стъпала някъде, докъдето искаш. Ти можеш да слезеш. Но, като слезеш, по същия начин пак можеш нагоре да се качиш по стъпалата. Обаче, ако се хлъзгаш надолу, там вече има една опасност.
към беседата >>
Дойде при друга кола, направи същото, пак каже, че не струва житото.
Много работи разбрахте, но вие сте като големите търговци. Сега аз ви изпитвам. Уж че нищо не сте разбрали. Запример търговецът иска да купи жито, дохожда до една кола с жито, тикне си ръката в житото, извади малко жито, прави движение с лицето си, че житото не е хубаво. Казва: "Не е толкова хубаво, не струва".
Дойде при друга кола, направи същото, пак каже, че не струва житото.
Не иска да каже истината. И най-после пита: "Колко искаш? Е, не струва, не е толкова хубаво житото." Той най-първо гледа да купи евтино, а след като го купи, той го туря за продан, казва: "Виждаш ли туй жито, то е такова нещо, каквото никъде не се намира! Вие не сте виждали такова жито! " Така и вие сега искате евтино да го купите от мене.
към беседата >>
Може да сте честен търговец, но външни условия дошли, хората не искат да ви вземат, казват: "Като сте били толкова глупав, защо предприехте тези работи?
Едновременно човек трябва да бъде и малък и голям. Голямото ражда нещата, а от малкото изникват нещата. От малките работи изникват много бели, много противоречия изникват. А от големите неща се раждат пак много страдания и много радости се раждат. Дадат ви едно голямо предприятие, вие сте били почтен човек, но започвате една голяма търговия, опропастите няколко хиляди души и всички ги направите неприятели.
Може да сте честен търговец, но външни условия дошли, хората не искат да ви вземат, казват: "Като сте били толкова глупав, защо предприехте тези работи?
" Много пъти и малките работи може да предизвикат големи пакости. Нима една малка кибритена клечка не може да направи за милиони лева загуба? В Чикаго в миналия век, в 73-74 година, една крава ритнала свещ и целият град изгоря. Градът пак се съгради. Че изгорял Чикаго, какво ви интересува вас?
към беседата >>
Най-първо е слизането.
Аз искам да зная, слизаш ли, хлъзгаш ли се или падаш? Слизаш ли, слизането е надолу и хлъзгането е надолу и падането е надолу. Ти казваш: "Падам! " Но, то е изключително условие. Падането е последното в този процес.
Най-първо е слизането.
Ти слизаш по стъпала някъде, докъдето искаш. Ти можеш да слезеш. Но, като слезеш, по същия начин пак можеш нагоре да се качиш по стъпалата. Обаче, ако се хлъзгаш надолу, там вече има една опасност. Може да има шубрачки, все таки за някоя шубрачка можеш да се хванеш.
към беседата >>
Не иска да каже истината.
Сега аз ви изпитвам. Уж че нищо не сте разбрали. Запример търговецът иска да купи жито, дохожда до една кола с жито, тикне си ръката в житото, извади малко жито, прави движение с лицето си, че житото не е хубаво. Казва: "Не е толкова хубаво, не струва". Дойде при друга кола, направи същото, пак каже, че не струва житото.
Не иска да каже истината.
И най-после пита: "Колко искаш? Е, не струва, не е толкова хубаво житото." Той най-първо гледа да купи евтино, а след като го купи, той го туря за продан, казва: "Виждаш ли туй жито, то е такова нещо, каквото никъде не се намира! Вие не сте виждали такова жито! " Така и вие сега искате евтино да го купите от мене. И аз ви намирам за такива търговци, как да ви нарека, каква дума да употребя, не зная.
към беседата >>
" Много пъти и малките работи може да предизвикат големи пакости.
Голямото ражда нещата, а от малкото изникват нещата. От малките работи изникват много бели, много противоречия изникват. А от големите неща се раждат пак много страдания и много радости се раждат. Дадат ви едно голямо предприятие, вие сте били почтен човек, но започвате една голяма търговия, опропастите няколко хиляди души и всички ги направите неприятели. Може да сте честен търговец, но външни условия дошли, хората не искат да ви вземат, казват: "Като сте били толкова глупав, защо предприехте тези работи?
" Много пъти и малките работи може да предизвикат големи пакости.
Нима една малка кибритена клечка не може да направи за милиони лева загуба? В Чикаго в миналия век, в 73-74 година, една крава ритнала свещ и целият град изгоря. Градът пак се съгради. Че изгорял Чикаго, какво ви интересува вас? Че кравата ритнала свещ, да не я е ритала.
към беседата >>
Ти слизаш по стъпала някъде, докъдето искаш.
Слизаш ли, слизането е надолу и хлъзгането е надолу и падането е надолу. Ти казваш: "Падам! " Но, то е изключително условие. Падането е последното в този процес. Най-първо е слизането.
Ти слизаш по стъпала някъде, докъдето искаш.
Ти можеш да слезеш. Но, като слезеш, по същия начин пак можеш нагоре да се качиш по стъпалата. Обаче, ако се хлъзгаш надолу, там вече има една опасност. Може да има шубрачки, все таки за някоя шубрачка можеш да се хванеш. Но ако падаш, ти нямаш избор.
към беседата >>
И най-после пита: "Колко искаш?
Уж че нищо не сте разбрали. Запример търговецът иска да купи жито, дохожда до една кола с жито, тикне си ръката в житото, извади малко жито, прави движение с лицето си, че житото не е хубаво. Казва: "Не е толкова хубаво, не струва". Дойде при друга кола, направи същото, пак каже, че не струва житото. Не иска да каже истината.
И най-после пита: "Колко искаш?
Е, не струва, не е толкова хубаво житото." Той най-първо гледа да купи евтино, а след като го купи, той го туря за продан, казва: "Виждаш ли туй жито, то е такова нещо, каквото никъде не се намира! Вие не сте виждали такова жито! " Така и вие сега искате евтино да го купите от мене. И аз ви намирам за такива търговци, как да ви нарека, каква дума да употребя, не зная. Да ви кажа, че не оценявате, оценявате.
към беседата >>
Нима една малка кибритена клечка не може да направи за милиони лева загуба?
От малките работи изникват много бели, много противоречия изникват. А от големите неща се раждат пак много страдания и много радости се раждат. Дадат ви едно голямо предприятие, вие сте били почтен човек, но започвате една голяма търговия, опропастите няколко хиляди души и всички ги направите неприятели. Може да сте честен търговец, но външни условия дошли, хората не искат да ви вземат, казват: "Като сте били толкова глупав, защо предприехте тези работи? " Много пъти и малките работи може да предизвикат големи пакости.
Нима една малка кибритена клечка не може да направи за милиони лева загуба?
В Чикаго в миналия век, в 73-74 година, една крава ритнала свещ и целият град изгоря. Градът пак се съгради. Че изгорял Чикаго, какво ви интересува вас? Че кравата ритнала свещ, да не я е ритала. Изгорял града, да не е изгорял.
към беседата >>
Ти можеш да слезеш.
Ти казваш: "Падам! " Но, то е изключително условие. Падането е последното в този процес. Най-първо е слизането. Ти слизаш по стъпала някъде, докъдето искаш.
Ти можеш да слезеш.
Но, като слезеш, по същия начин пак можеш нагоре да се качиш по стъпалата. Обаче, ако се хлъзгаш надолу, там вече има една опасност. Може да има шубрачки, все таки за някоя шубрачка можеш да се хванеш. Но ако падаш, ти нямаш избор. При падането ти няма за какво да се заловиш.
към беседата >>
Е, не струва, не е толкова хубаво житото." Той най-първо гледа да купи евтино, а след като го купи, той го туря за продан, казва: "Виждаш ли туй жито, то е такова нещо, каквото никъде не се намира!
Запример търговецът иска да купи жито, дохожда до една кола с жито, тикне си ръката в житото, извади малко жито, прави движение с лицето си, че житото не е хубаво. Казва: "Не е толкова хубаво, не струва". Дойде при друга кола, направи същото, пак каже, че не струва житото. Не иска да каже истината. И най-после пита: "Колко искаш?
Е, не струва, не е толкова хубаво житото." Той най-първо гледа да купи евтино, а след като го купи, той го туря за продан, казва: "Виждаш ли туй жито, то е такова нещо, каквото никъде не се намира!
Вие не сте виждали такова жито! " Така и вие сега искате евтино да го купите от мене. И аз ви намирам за такива търговци, как да ви нарека, каква дума да употребя, не зная. Да ви кажа, че не оценявате, оценявате. Олге, кажи като поетеса, ако би писала за търговците, как ще кажеш, с каква дума ще ги наречеш?
към беседата >>
В Чикаго в миналия век, в 73-74 година, една крава ритнала свещ и целият град изгоря.
А от големите неща се раждат пак много страдания и много радости се раждат. Дадат ви едно голямо предприятие, вие сте били почтен човек, но започвате една голяма търговия, опропастите няколко хиляди души и всички ги направите неприятели. Може да сте честен търговец, но външни условия дошли, хората не искат да ви вземат, казват: "Като сте били толкова глупав, защо предприехте тези работи? " Много пъти и малките работи може да предизвикат големи пакости. Нима една малка кибритена клечка не може да направи за милиони лева загуба?
В Чикаго в миналия век, в 73-74 година, една крава ритнала свещ и целият град изгоря.
Градът пак се съгради. Че изгорял Чикаго, какво ви интересува вас? Че кравата ритнала свещ, да не я е ритала. Изгорял града, да не е изгорял. Тъй ще си кажете.
към беседата >>
Но, като слезеш, по същия начин пак можеш нагоре да се качиш по стъпалата.
" Но, то е изключително условие. Падането е последното в този процес. Най-първо е слизането. Ти слизаш по стъпала някъде, докъдето искаш. Ти можеш да слезеш.
Но, като слезеш, по същия начин пак можеш нагоре да се качиш по стъпалата.
Обаче, ако се хлъзгаш надолу, там вече има една опасност. Може да има шубрачки, все таки за някоя шубрачка можеш да се хванеш. Но ако падаш, ти нямаш избор. При падането ти няма за какво да се заловиш. Само, ако имаш знание, можеш да не паднеш.
към беседата >>
Вие не сте виждали такова жито!
Казва: "Не е толкова хубаво, не струва". Дойде при друга кола, направи същото, пак каже, че не струва житото. Не иска да каже истината. И най-после пита: "Колко искаш? Е, не струва, не е толкова хубаво житото." Той най-първо гледа да купи евтино, а след като го купи, той го туря за продан, казва: "Виждаш ли туй жито, то е такова нещо, каквото никъде не се намира!
Вие не сте виждали такова жито!
" Така и вие сега искате евтино да го купите от мене. И аз ви намирам за такива търговци, как да ви нарека, каква дума да употребя, не зная. Да ви кажа, че не оценявате, оценявате. Олге, кажи като поетеса, ако би писала за търговците, как ще кажеш, с каква дума ще ги наречеш? (- Трябва да помисля, така дума не мога да измисля изведнъж.) Житото го оценява много евтино, като иска да го купи и след като го купи, иска скъпо да го продаде.
към беседата >>
Градът пак се съгради.
Дадат ви едно голямо предприятие, вие сте били почтен човек, но започвате една голяма търговия, опропастите няколко хиляди души и всички ги направите неприятели. Може да сте честен търговец, но външни условия дошли, хората не искат да ви вземат, казват: "Като сте били толкова глупав, защо предприехте тези работи? " Много пъти и малките работи може да предизвикат големи пакости. Нима една малка кибритена клечка не може да направи за милиони лева загуба? В Чикаго в миналия век, в 73-74 година, една крава ритнала свещ и целият град изгоря.
Градът пак се съгради.
Че изгорял Чикаго, какво ви интересува вас? Че кравата ритнала свещ, да не я е ритала. Изгорял града, да не е изгорял. Тъй ще си кажете. Най-после го написали, вие нищо не знаете, но историята написала това събитие.
към беседата >>
Обаче, ако се хлъзгаш надолу, там вече има една опасност.
Падането е последното в този процес. Най-първо е слизането. Ти слизаш по стъпала някъде, докъдето искаш. Ти можеш да слезеш. Но, като слезеш, по същия начин пак можеш нагоре да се качиш по стъпалата.
Обаче, ако се хлъзгаш надолу, там вече има една опасност.
Може да има шубрачки, все таки за някоя шубрачка можеш да се хванеш. Но ако падаш, ти нямаш избор. При падането ти няма за какво да се заловиш. Само, ако имаш знание, можеш да не паднеш. За да не паднеш, какво трябва да направиш?
към беседата >>
" Така и вие сега искате евтино да го купите от мене.
Дойде при друга кола, направи същото, пак каже, че не струва житото. Не иска да каже истината. И най-после пита: "Колко искаш? Е, не струва, не е толкова хубаво житото." Той най-първо гледа да купи евтино, а след като го купи, той го туря за продан, казва: "Виждаш ли туй жито, то е такова нещо, каквото никъде не се намира! Вие не сте виждали такова жито!
" Така и вие сега искате евтино да го купите от мене.
И аз ви намирам за такива търговци, как да ви нарека, каква дума да употребя, не зная. Да ви кажа, че не оценявате, оценявате. Олге, кажи като поетеса, ако би писала за търговците, как ще кажеш, с каква дума ще ги наречеш? (- Трябва да помисля, така дума не мога да измисля изведнъж.) Житото го оценява много евтино, като иска да го купи и след като го купи, иска скъпо да го продаде. Да искате евтино да купите, е хубаво, но не искате евтино да го продадете.
към беседата >>
Че изгорял Чикаго, какво ви интересува вас?
Може да сте честен търговец, но външни условия дошли, хората не искат да ви вземат, казват: "Като сте били толкова глупав, защо предприехте тези работи? " Много пъти и малките работи може да предизвикат големи пакости. Нима една малка кибритена клечка не може да направи за милиони лева загуба? В Чикаго в миналия век, в 73-74 година, една крава ритнала свещ и целият град изгоря. Градът пак се съгради.
Че изгорял Чикаго, какво ви интересува вас?
Че кравата ритнала свещ, да не я е ритала. Изгорял града, да не е изгорял. Тъй ще си кажете. Най-после го написали, вие нищо не знаете, но историята написала това събитие. Вие четете това, че еди в коя година изгорял Чикаго.
към беседата >>
Може да има шубрачки, все таки за някоя шубрачка можеш да се хванеш.
Най-първо е слизането. Ти слизаш по стъпала някъде, докъдето искаш. Ти можеш да слезеш. Но, като слезеш, по същия начин пак можеш нагоре да се качиш по стъпалата. Обаче, ако се хлъзгаш надолу, там вече има една опасност.
Може да има шубрачки, все таки за някоя шубрачка можеш да се хванеш.
Но ако падаш, ти нямаш избор. При падането ти няма за какво да се заловиш. Само, ако имаш знание, можеш да не паднеш. За да не паднеш, какво трябва да направиш? Кой пада?
към беседата >>
И аз ви намирам за такива търговци, как да ви нарека, каква дума да употребя, не зная.
Не иска да каже истината. И най-после пита: "Колко искаш? Е, не струва, не е толкова хубаво житото." Той най-първо гледа да купи евтино, а след като го купи, той го туря за продан, казва: "Виждаш ли туй жито, то е такова нещо, каквото никъде не се намира! Вие не сте виждали такова жито! " Така и вие сега искате евтино да го купите от мене.
И аз ви намирам за такива търговци, как да ви нарека, каква дума да употребя, не зная.
Да ви кажа, че не оценявате, оценявате. Олге, кажи като поетеса, ако би писала за търговците, как ще кажеш, с каква дума ще ги наречеш? (- Трябва да помисля, така дума не мога да измисля изведнъж.) Житото го оценява много евтино, като иска да го купи и след като го купи, иска скъпо да го продаде. Да искате евтино да купите, е хубаво, но не искате евтино да го продадете. Тази е вашата цел.
към беседата >>
Че кравата ритнала свещ, да не я е ритала.
" Много пъти и малките работи може да предизвикат големи пакости. Нима една малка кибритена клечка не може да направи за милиони лева загуба? В Чикаго в миналия век, в 73-74 година, една крава ритнала свещ и целият град изгоря. Градът пак се съгради. Че изгорял Чикаго, какво ви интересува вас?
Че кравата ритнала свещ, да не я е ритала.
Изгорял града, да не е изгорял. Тъй ще си кажете. Най-после го написали, вие нищо не знаете, но историята написала това събитие. Вие четете това, че еди в коя година изгорял Чикаго. Питам, тази история защо е написала изгарянето на Чикаго?
към беседата >>
Но ако падаш, ти нямаш избор.
Ти слизаш по стъпала някъде, докъдето искаш. Ти можеш да слезеш. Но, като слезеш, по същия начин пак можеш нагоре да се качиш по стъпалата. Обаче, ако се хлъзгаш надолу, там вече има една опасност. Може да има шубрачки, все таки за някоя шубрачка можеш да се хванеш.
Но ако падаш, ти нямаш избор.
При падането ти няма за какво да се заловиш. Само, ако имаш знание, можеш да не паднеш. За да не паднеш, какво трябва да направиш? Кой пада? – Само малките тела падат, големите никога не падат.
към беседата >>
Да ви кажа, че не оценявате, оценявате.
И най-после пита: "Колко искаш? Е, не струва, не е толкова хубаво житото." Той най-първо гледа да купи евтино, а след като го купи, той го туря за продан, казва: "Виждаш ли туй жито, то е такова нещо, каквото никъде не се намира! Вие не сте виждали такова жито! " Така и вие сега искате евтино да го купите от мене. И аз ви намирам за такива търговци, как да ви нарека, каква дума да употребя, не зная.
Да ви кажа, че не оценявате, оценявате.
Олге, кажи като поетеса, ако би писала за търговците, как ще кажеш, с каква дума ще ги наречеш? (- Трябва да помисля, така дума не мога да измисля изведнъж.) Житото го оценява много евтино, като иска да го купи и след като го купи, иска скъпо да го продаде. Да искате евтино да купите, е хубаво, но не искате евтино да го продадете. Тази е вашата цел. Всяка една идея е жива.
към беседата >>
Изгорял града, да не е изгорял.
Нима една малка кибритена клечка не може да направи за милиони лева загуба? В Чикаго в миналия век, в 73-74 година, една крава ритнала свещ и целият град изгоря. Градът пак се съгради. Че изгорял Чикаго, какво ви интересува вас? Че кравата ритнала свещ, да не я е ритала.
Изгорял града, да не е изгорял.
Тъй ще си кажете. Най-после го написали, вие нищо не знаете, но историята написала това събитие. Вие четете това, че еди в коя година изгорял Чикаго. Питам, тази история защо е написала изгарянето на Чикаго? Или, че станало една война преди хиляди години, че някой си Александър Велики воювал.
към беседата >>
При падането ти няма за какво да се заловиш.
Ти можеш да слезеш. Но, като слезеш, по същия начин пак можеш нагоре да се качиш по стъпалата. Обаче, ако се хлъзгаш надолу, там вече има една опасност. Може да има шубрачки, все таки за някоя шубрачка можеш да се хванеш. Но ако падаш, ти нямаш избор.
При падането ти няма за какво да се заловиш.
Само, ако имаш знание, можеш да не паднеш. За да не паднеш, какво трябва да направиш? Кой пада? – Само малките тела падат, големите никога не падат. Ако в дадения случай вие увеличите обема на туй тяло, което пада, неговата площ, един, два, три, четири, двайсет пъти, веднага падането ще спре.
към беседата >>
Олге, кажи като поетеса, ако би писала за търговците, как ще кажеш, с каква дума ще ги наречеш?
Е, не струва, не е толкова хубаво житото." Той най-първо гледа да купи евтино, а след като го купи, той го туря за продан, казва: "Виждаш ли туй жито, то е такова нещо, каквото никъде не се намира! Вие не сте виждали такова жито! " Така и вие сега искате евтино да го купите от мене. И аз ви намирам за такива търговци, как да ви нарека, каква дума да употребя, не зная. Да ви кажа, че не оценявате, оценявате.
Олге, кажи като поетеса, ако би писала за търговците, как ще кажеш, с каква дума ще ги наречеш?
(- Трябва да помисля, така дума не мога да измисля изведнъж.) Житото го оценява много евтино, като иска да го купи и след като го купи, иска скъпо да го продаде. Да искате евтино да купите, е хубаво, но не искате евтино да го продадете. Тази е вашата цел. Всяка една идея е жива.
към беседата >>
Тъй ще си кажете.
В Чикаго в миналия век, в 73-74 година, една крава ритнала свещ и целият град изгоря. Градът пак се съгради. Че изгорял Чикаго, какво ви интересува вас? Че кравата ритнала свещ, да не я е ритала. Изгорял града, да не е изгорял.
Тъй ще си кажете.
Най-после го написали, вие нищо не знаете, но историята написала това събитие. Вие четете това, че еди в коя година изгорял Чикаго. Питам, тази история защо е написала изгарянето на Чикаго? Или, че станало една война преди хиляди години, че някой си Александър Велики воювал. Вие четете в историята и след туй разправяте на майка си и на баща си как Александър Велики превземал със своите войски, това и онова направил.
към беседата >>
Само, ако имаш знание, можеш да не паднеш.
Но, като слезеш, по същия начин пак можеш нагоре да се качиш по стъпалата. Обаче, ако се хлъзгаш надолу, там вече има една опасност. Може да има шубрачки, все таки за някоя шубрачка можеш да се хванеш. Но ако падаш, ти нямаш избор. При падането ти няма за какво да се заловиш.
Само, ако имаш знание, можеш да не паднеш.
За да не паднеш, какво трябва да направиш? Кой пада? – Само малките тела падат, големите никога не падат. Ако в дадения случай вие увеличите обема на туй тяло, което пада, неговата площ, един, два, три, четири, двайсет пъти, веднага падането ще спре. Ако едно малко орехче е в една широка площ от няколко метра, няма да има падане.
към беседата >>
(- Трябва да помисля, така дума не мога да измисля изведнъж.) Житото го оценява много евтино, като иска да го купи и след като го купи, иска скъпо да го продаде.
Вие не сте виждали такова жито! " Така и вие сега искате евтино да го купите от мене. И аз ви намирам за такива търговци, как да ви нарека, каква дума да употребя, не зная. Да ви кажа, че не оценявате, оценявате. Олге, кажи като поетеса, ако би писала за търговците, как ще кажеш, с каква дума ще ги наречеш?
(- Трябва да помисля, така дума не мога да измисля изведнъж.) Житото го оценява много евтино, като иска да го купи и след като го купи, иска скъпо да го продаде.
Да искате евтино да купите, е хубаво, но не искате евтино да го продадете. Тази е вашата цел. Всяка една идея е жива.
към беседата >>
Най-после го написали, вие нищо не знаете, но историята написала това събитие.
Градът пак се съгради. Че изгорял Чикаго, какво ви интересува вас? Че кравата ритнала свещ, да не я е ритала. Изгорял града, да не е изгорял. Тъй ще си кажете.
Най-после го написали, вие нищо не знаете, но историята написала това събитие.
Вие четете това, че еди в коя година изгорял Чикаго. Питам, тази история защо е написала изгарянето на Чикаго? Или, че станало една война преди хиляди години, че някой си Александър Велики воювал. Вие четете в историята и след туй разправяте на майка си и на баща си как Александър Велики превземал със своите войски, това и онова направил. Какво се крие зад Александър Велики?
към беседата >>
За да не паднеш, какво трябва да направиш?
Обаче, ако се хлъзгаш надолу, там вече има една опасност. Може да има шубрачки, все таки за някоя шубрачка можеш да се хванеш. Но ако падаш, ти нямаш избор. При падането ти няма за какво да се заловиш. Само, ако имаш знание, можеш да не паднеш.
За да не паднеш, какво трябва да направиш?
Кой пада? – Само малките тела падат, големите никога не падат. Ако в дадения случай вие увеличите обема на туй тяло, което пада, неговата площ, един, два, три, четири, двайсет пъти, веднага падането ще спре. Ако едно малко орехче е в една широка площ от няколко метра, няма да има падане. Значи, за да не падате, веднага трябва да турите в ума си една широка идея.
към беседата >>
Да искате евтино да купите, е хубаво, но не искате евтино да го продадете.
" Така и вие сега искате евтино да го купите от мене. И аз ви намирам за такива търговци, как да ви нарека, каква дума да употребя, не зная. Да ви кажа, че не оценявате, оценявате. Олге, кажи като поетеса, ако би писала за търговците, как ще кажеш, с каква дума ще ги наречеш? (- Трябва да помисля, така дума не мога да измисля изведнъж.) Житото го оценява много евтино, като иска да го купи и след като го купи, иска скъпо да го продаде.
Да искате евтино да купите, е хубаво, но не искате евтино да го продадете.
Тази е вашата цел. Всяка една идея е жива.
към беседата >>
Вие четете това, че еди в коя година изгорял Чикаго.
Че изгорял Чикаго, какво ви интересува вас? Че кравата ритнала свещ, да не я е ритала. Изгорял града, да не е изгорял. Тъй ще си кажете. Най-после го написали, вие нищо не знаете, но историята написала това събитие.
Вие четете това, че еди в коя година изгорял Чикаго.
Питам, тази история защо е написала изгарянето на Чикаго? Или, че станало една война преди хиляди години, че някой си Александър Велики воювал. Вие четете в историята и след туй разправяте на майка си и на баща си как Александър Велики превземал със своите войски, това и онова направил. Какво се крие зад Александър Велики? (- Вчера, 18 октомври, се извърши погребението на сръбския крал Александър в Белград.)
към беседата >>
Кой пада?
Може да има шубрачки, все таки за някоя шубрачка можеш да се хванеш. Но ако падаш, ти нямаш избор. При падането ти няма за какво да се заловиш. Само, ако имаш знание, можеш да не паднеш. За да не паднеш, какво трябва да направиш?
Кой пада?
– Само малките тела падат, големите никога не падат. Ако в дадения случай вие увеличите обема на туй тяло, което пада, неговата площ, един, два, три, четири, двайсет пъти, веднага падането ще спре. Ако едно малко орехче е в една широка площ от няколко метра, няма да има падане. Значи, за да не падате, веднага трябва да турите в ума си една широка идея. Някой път казвате: "Падам!
към беседата >>
Тази е вашата цел.
И аз ви намирам за такива търговци, как да ви нарека, каква дума да употребя, не зная. Да ви кажа, че не оценявате, оценявате. Олге, кажи като поетеса, ако би писала за търговците, как ще кажеш, с каква дума ще ги наречеш? (- Трябва да помисля, така дума не мога да измисля изведнъж.) Житото го оценява много евтино, като иска да го купи и след като го купи, иска скъпо да го продаде. Да искате евтино да купите, е хубаво, но не искате евтино да го продадете.
Тази е вашата цел.
Всяка една идея е жива.
към беседата >>
Питам, тази история защо е написала изгарянето на Чикаго?
Че кравата ритнала свещ, да не я е ритала. Изгорял града, да не е изгорял. Тъй ще си кажете. Най-после го написали, вие нищо не знаете, но историята написала това събитие. Вие четете това, че еди в коя година изгорял Чикаго.
Питам, тази история защо е написала изгарянето на Чикаго?
Или, че станало една война преди хиляди години, че някой си Александър Велики воювал. Вие четете в историята и след туй разправяте на майка си и на баща си как Александър Велики превземал със своите войски, това и онова направил. Какво се крие зад Александър Велики? (- Вчера, 18 октомври, се извърши погребението на сръбския крал Александър в Белград.)
към беседата >>
– Само малките тела падат, големите никога не падат.
Но ако падаш, ти нямаш избор. При падането ти няма за какво да се заловиш. Само, ако имаш знание, можеш да не паднеш. За да не паднеш, какво трябва да направиш? Кой пада?
– Само малките тела падат, големите никога не падат.
Ако в дадения случай вие увеличите обема на туй тяло, което пада, неговата площ, един, два, три, четири, двайсет пъти, веднага падането ще спре. Ако едно малко орехче е в една широка площ от няколко метра, няма да има падане. Значи, за да не падате, веднага трябва да турите в ума си една широка идея. Някой път казвате: "Падам! " Защо?
към беседата >>
Всяка една идея е жива.
Да ви кажа, че не оценявате, оценявате. Олге, кажи като поетеса, ако би писала за търговците, как ще кажеш, с каква дума ще ги наречеш? (- Трябва да помисля, така дума не мога да измисля изведнъж.) Житото го оценява много евтино, като иска да го купи и след като го купи, иска скъпо да го продаде. Да искате евтино да купите, е хубаво, но не искате евтино да го продадете. Тази е вашата цел.
Всяка една идея е жива.
към беседата >>
Или, че станало една война преди хиляди години, че някой си Александър Велики воювал.
Изгорял града, да не е изгорял. Тъй ще си кажете. Най-после го написали, вие нищо не знаете, но историята написала това събитие. Вие четете това, че еди в коя година изгорял Чикаго. Питам, тази история защо е написала изгарянето на Чикаго?
Или, че станало една война преди хиляди години, че някой си Александър Велики воювал.
Вие четете в историята и след туй разправяте на майка си и на баща си как Александър Велики превземал със своите войски, това и онова направил. Какво се крие зад Александър Велики? (- Вчера, 18 октомври, се извърши погребението на сръбския крал Александър в Белград.)
към беседата >>
Ако в дадения случай вие увеличите обема на туй тяло, което пада, неговата площ, един, два, три, четири, двайсет пъти, веднага падането ще спре.
При падането ти няма за какво да се заловиш. Само, ако имаш знание, можеш да не паднеш. За да не паднеш, какво трябва да направиш? Кой пада? – Само малките тела падат, големите никога не падат.
Ако в дадения случай вие увеличите обема на туй тяло, което пада, неговата площ, един, два, три, четири, двайсет пъти, веднага падането ще спре.
Ако едно малко орехче е в една широка площ от няколко метра, няма да има падане. Значи, за да не падате, веднага трябва да турите в ума си една широка идея. Някой път казвате: "Падам! " Защо? Вие сте се свили в себе си, в едно малко пространство.
към беседата >>
Има три неща, които трябва да знаете.
Има три неща, които трябва да знаете.
Една идея придобита ли е, вие трябва да я посадите. Вие може да я турите като известна книга в библиотеката си, вие може да я турите като едно украшение, може да посадите тази идея. И след време тя трябва да принесе някакъв плод, трябва да роди нещо. Какво ще роди вашата голяма идея? Сега искам да ви наведа на следното: Не очаквайте от големите работи големи плодове.
към беседата >>
Вие четете в историята и след туй разправяте на майка си и на баща си как Александър Велики превземал със своите войски, това и онова направил.
Тъй ще си кажете. Най-после го написали, вие нищо не знаете, но историята написала това събитие. Вие четете това, че еди в коя година изгорял Чикаго. Питам, тази история защо е написала изгарянето на Чикаго? Или, че станало една война преди хиляди години, че някой си Александър Велики воювал.
Вие четете в историята и след туй разправяте на майка си и на баща си как Александър Велики превземал със своите войски, това и онова направил.
Какво се крие зад Александър Велики? (- Вчера, 18 октомври, се извърши погребението на сръбския крал Александър в Белград.)
към беседата >>
Ако едно малко орехче е в една широка площ от няколко метра, няма да има падане.
Само, ако имаш знание, можеш да не паднеш. За да не паднеш, какво трябва да направиш? Кой пада? – Само малките тела падат, големите никога не падат. Ако в дадения случай вие увеличите обема на туй тяло, което пада, неговата площ, един, два, три, четири, двайсет пъти, веднага падането ще спре.
Ако едно малко орехче е в една широка площ от няколко метра, няма да има падане.
Значи, за да не падате, веднага трябва да турите в ума си една широка идея. Някой път казвате: "Падам! " Защо? Вие сте се свили в себе си, в едно малко пространство. И като не знаете закона, на място да се хлъзгате и като искате да слизате, вие сте избрали последния метод – падането.
към беседата >>
Една идея придобита ли е, вие трябва да я посадите.
Има три неща, които трябва да знаете.
Една идея придобита ли е, вие трябва да я посадите.
Вие може да я турите като известна книга в библиотеката си, вие може да я турите като едно украшение, може да посадите тази идея. И след време тя трябва да принесе някакъв плод, трябва да роди нещо. Какво ще роди вашата голяма идея? Сега искам да ви наведа на следното: Не очаквайте от големите работи големи плодове. Малко, малко.
към беседата >>
Какво се крие зад Александър Велики?
Най-после го написали, вие нищо не знаете, но историята написала това събитие. Вие четете това, че еди в коя година изгорял Чикаго. Питам, тази история защо е написала изгарянето на Чикаго? Или, че станало една война преди хиляди години, че някой си Александър Велики воювал. Вие четете в историята и след туй разправяте на майка си и на баща си как Александър Велики превземал със своите войски, това и онова направил.
Какво се крие зад Александър Велики?
(- Вчера, 18 октомври, се извърши погребението на сръбския крал Александър в Белград.)
към беседата >>
Значи, за да не падате, веднага трябва да турите в ума си една широка идея.
За да не паднеш, какво трябва да направиш? Кой пада? – Само малките тела падат, големите никога не падат. Ако в дадения случай вие увеличите обема на туй тяло, което пада, неговата площ, един, два, три, четири, двайсет пъти, веднага падането ще спре. Ако едно малко орехче е в една широка площ от няколко метра, няма да има падане.
Значи, за да не падате, веднага трябва да турите в ума си една широка идея.
Някой път казвате: "Падам! " Защо? Вие сте се свили в себе си, в едно малко пространство. И като не знаете закона, на място да се хлъзгате и като искате да слизате, вие сте избрали последния метод – падането. Защото там най-бързо се постига целта.
към беседата >>
Вие може да я турите като известна книга в библиотеката си, вие може да я турите като едно украшение, може да посадите тази идея.
Има три неща, които трябва да знаете. Една идея придобита ли е, вие трябва да я посадите.
Вие може да я турите като известна книга в библиотеката си, вие може да я турите като едно украшение, може да посадите тази идея.
И след време тя трябва да принесе някакъв плод, трябва да роди нещо. Какво ще роди вашата голяма идея? Сега искам да ви наведа на следното: Не очаквайте от големите работи големи плодове. Малко, малко. Природата работи с малки величини.
към беседата >>
(- Вчера, 18 октомври, се извърши погребението на сръбския крал Александър в Белград.)
Вие четете това, че еди в коя година изгорял Чикаго. Питам, тази история защо е написала изгарянето на Чикаго? Или, че станало една война преди хиляди години, че някой си Александър Велики воювал. Вие четете в историята и след туй разправяте на майка си и на баща си как Александър Велики превземал със своите войски, това и онова направил. Какво се крие зад Александър Велики?
(- Вчера, 18 октомври, се извърши погребението на сръбския крал Александър в Белград.)
към беседата >>
Някой път казвате: "Падам!
Кой пада? – Само малките тела падат, големите никога не падат. Ако в дадения случай вие увеличите обема на туй тяло, което пада, неговата площ, един, два, три, четири, двайсет пъти, веднага падането ще спре. Ако едно малко орехче е в една широка площ от няколко метра, няма да има падане. Значи, за да не падате, веднага трябва да турите в ума си една широка идея.
Някой път казвате: "Падам!
" Защо? Вие сте се свили в себе си, в едно малко пространство. И като не знаете закона, на място да се хлъзгате и като искате да слизате, вие сте избрали последния метод – падането. Защото там най-бързо се постига целта.
към беседата >>
И след време тя трябва да принесе някакъв плод, трябва да роди нещо.
Има три неща, които трябва да знаете. Една идея придобита ли е, вие трябва да я посадите. Вие може да я турите като известна книга в библиотеката си, вие може да я турите като едно украшение, може да посадите тази идея.
И след време тя трябва да принесе някакъв плод, трябва да роди нещо.
Какво ще роди вашата голяма идея? Сега искам да ви наведа на следното: Не очаквайте от големите работи големи плодове. Малко, малко. Природата работи с малки величини. От големите работи не очаквайте много.
към беседата >>
Въобще на Александровците не им върви много.
Въобще на Александровците не им върви много.
На Александър Велики не му провървя много. И на всичките Александровци все не им върви. Това е един исторически факт. Че не им върви, какво ви интересува? Че не им вървяло или че им вървяло, ако не му е тръгнало на Александър Велики или му е тръгнало, какво се ползвате?
към беседата >>
" Защо?
– Само малките тела падат, големите никога не падат. Ако в дадения случай вие увеличите обема на туй тяло, което пада, неговата площ, един, два, три, четири, двайсет пъти, веднага падането ще спре. Ако едно малко орехче е в една широка площ от няколко метра, няма да има падане. Значи, за да не падате, веднага трябва да турите в ума си една широка идея. Някой път казвате: "Падам!
" Защо?
Вие сте се свили в себе си, в едно малко пространство. И като не знаете закона, на място да се хлъзгате и като искате да слизате, вие сте избрали последния метод – падането. Защото там най-бързо се постига целта.
към беседата >>
Какво ще роди вашата голяма идея?
Има три неща, които трябва да знаете. Една идея придобита ли е, вие трябва да я посадите. Вие може да я турите като известна книга в библиотеката си, вие може да я турите като едно украшение, може да посадите тази идея. И след време тя трябва да принесе някакъв плод, трябва да роди нещо.
Какво ще роди вашата голяма идея?
Сега искам да ви наведа на следното: Не очаквайте от големите работи големи плодове. Малко, малко. Природата работи с малки величини. От големите работи не очаквайте много. Един закон има в природата: От големите работи, очаквайте малко.
към беседата >>
На Александър Велики не му провървя много.
Въобще на Александровците не им върви много.
На Александър Велики не му провървя много.
И на всичките Александровци все не им върви. Това е един исторически факт. Че не им върви, какво ви интересува? Че не им вървяло или че им вървяло, ако не му е тръгнало на Александър Велики или му е тръгнало, какво се ползвате? Но в даден случай може да се ползвате.
към беседата >>
Вие сте се свили в себе си, в едно малко пространство.
Ако в дадения случай вие увеличите обема на туй тяло, което пада, неговата площ, един, два, три, четири, двайсет пъти, веднага падането ще спре. Ако едно малко орехче е в една широка площ от няколко метра, няма да има падане. Значи, за да не падате, веднага трябва да турите в ума си една широка идея. Някой път казвате: "Падам! " Защо?
Вие сте се свили в себе си, в едно малко пространство.
И като не знаете закона, на място да се хлъзгате и като искате да слизате, вие сте избрали последния метод – падането. Защото там най-бързо се постига целта.
към беседата >>
Сега искам да ви наведа на следното: Не очаквайте от големите работи големи плодове.
Има три неща, които трябва да знаете. Една идея придобита ли е, вие трябва да я посадите. Вие може да я турите като известна книга в библиотеката си, вие може да я турите като едно украшение, може да посадите тази идея. И след време тя трябва да принесе някакъв плод, трябва да роди нещо. Какво ще роди вашата голяма идея?
Сега искам да ви наведа на следното: Не очаквайте от големите работи големи плодове.
Малко, малко. Природата работи с малки величини. От големите работи не очаквайте много. Един закон има в природата: От големите работи, очаквайте малко. Този големият орех ще даде едно малко орехче.
към беседата >>
И на всичките Александровци все не им върви.
Въобще на Александровците не им върви много. На Александър Велики не му провървя много.
И на всичките Александровци все не им върви.
Това е един исторически факт. Че не им върви, какво ви интересува? Че не им вървяло или че им вървяло, ако не му е тръгнало на Александър Велики или му е тръгнало, какво се ползвате? Но в даден случай може да се ползвате. Какво ще се ползвате от един орех?
към беседата >>
И като не знаете закона, на място да се хлъзгате и като искате да слизате, вие сте избрали последния метод – падането.
Ако едно малко орехче е в една широка площ от няколко метра, няма да има падане. Значи, за да не падате, веднага трябва да турите в ума си една широка идея. Някой път казвате: "Падам! " Защо? Вие сте се свили в себе си, в едно малко пространство.
И като не знаете закона, на място да се хлъзгате и като искате да слизате, вие сте избрали последния метод – падането.
Защото там най-бързо се постига целта.
към беседата >>
Малко, малко.
Една идея придобита ли е, вие трябва да я посадите. Вие може да я турите като известна книга в библиотеката си, вие може да я турите като едно украшение, може да посадите тази идея. И след време тя трябва да принесе някакъв плод, трябва да роди нещо. Какво ще роди вашата голяма идея? Сега искам да ви наведа на следното: Не очаквайте от големите работи големи плодове.
Малко, малко.
Природата работи с малки величини. От големите работи не очаквайте много. Един закон има в природата: От големите работи, очаквайте малко. Този големият орех ще даде едно малко орехче. Вие имате една голяма идея и очаквате нещо грандиозно.
към беседата >>
Това е един исторически факт.
Въобще на Александровците не им върви много. На Александър Велики не му провървя много. И на всичките Александровци все не им върви.
Това е един исторически факт.
Че не им върви, какво ви интересува? Че не им вървяло или че им вървяло, ако не му е тръгнало на Александър Велики или му е тръгнало, какво се ползвате? Но в даден случай може да се ползвате. Какво ще се ползвате от един орех? – Може много да се ползвате.
към беседата >>
Защото там най-бързо се постига целта.
Значи, за да не падате, веднага трябва да турите в ума си една широка идея. Някой път казвате: "Падам! " Защо? Вие сте се свили в себе си, в едно малко пространство. И като не знаете закона, на място да се хлъзгате и като искате да слизате, вие сте избрали последния метод – падането.
Защото там най-бързо се постига целта.
към беседата >>
Природата работи с малки величини.
Вие може да я турите като известна книга в библиотеката си, вие може да я турите като едно украшение, може да посадите тази идея. И след време тя трябва да принесе някакъв плод, трябва да роди нещо. Какво ще роди вашата голяма идея? Сега искам да ви наведа на следното: Не очаквайте от големите работи големи плодове. Малко, малко.
Природата работи с малки величини.
От големите работи не очаквайте много. Един закон има в природата: От големите работи, очаквайте малко. Този големият орех ще даде едно малко орехче. Вие имате една голяма идея и очаквате нещо грандиозно. Не, не!
към беседата >>
Че не им върви, какво ви интересува?
Въобще на Александровците не им върви много. На Александър Велики не му провървя много. И на всичките Александровци все не им върви. Това е един исторически факт.
Че не им върви, какво ви интересува?
Че не им вървяло или че им вървяло, ако не му е тръгнало на Александър Велики или му е тръгнало, какво се ползвате? Но в даден случай може да се ползвате. Какво ще се ползвате от един орех? – Може много да се ползвате.
към беседата >>
Орелът, когато слиза надолу, той е избрал третия метод.
Орелът, когато слиза надолу, той е избрал третия метод.
Пада, като си свие крилата отгоре, той спиралообразно се спуща надолу, надолу, сграбчва онова, което има да взима. Той си свие крилата, устреми всичката си сила и с главата пада, надолу слиза. Ако един човек слиза така, той ще си блъсне главата, а орелът с главата надолу слиза и като сграбчи предмета, който иска да вземе, пак се дига нагоре. Питам тогава: как трябва да пада човек? – Както орелът ще падате.
към беседата >>
От големите работи не очаквайте много.
И след време тя трябва да принесе някакъв плод, трябва да роди нещо. Какво ще роди вашата голяма идея? Сега искам да ви наведа на следното: Не очаквайте от големите работи големи плодове. Малко, малко. Природата работи с малки величини.
От големите работи не очаквайте много.
Един закон има в природата: От големите работи, очаквайте малко. Този големият орех ще даде едно малко орехче. Вие имате една голяма идея и очаквате нещо грандиозно. Не, не! Тя ще ви даде един много малък плод.
към беседата >>
Че не им вървяло или че им вървяло, ако не му е тръгнало на Александър Велики или му е тръгнало, какво се ползвате?
Въобще на Александровците не им върви много. На Александър Велики не му провървя много. И на всичките Александровци все не им върви. Това е един исторически факт. Че не им върви, какво ви интересува?
Че не им вървяло или че им вървяло, ако не му е тръгнало на Александър Велики или му е тръгнало, какво се ползвате?
Но в даден случай може да се ползвате. Какво ще се ползвате от един орех? – Може много да се ползвате.
към беседата >>
Пада, като си свие крилата отгоре, той спиралообразно се спуща надолу, надолу, сграбчва онова, което има да взима.
Орелът, когато слиза надолу, той е избрал третия метод.
Пада, като си свие крилата отгоре, той спиралообразно се спуща надолу, надолу, сграбчва онова, което има да взима.
Той си свие крилата, устреми всичката си сила и с главата пада, надолу слиза. Ако един човек слиза така, той ще си блъсне главата, а орелът с главата надолу слиза и като сграбчи предмета, който иска да вземе, пак се дига нагоре. Питам тогава: как трябва да пада човек? – Както орелът ще падате. Майсторско падане е това, както пада орелът.
към беседата >>
Един закон има в природата: От големите работи, очаквайте малко.
Какво ще роди вашата голяма идея? Сега искам да ви наведа на следното: Не очаквайте от големите работи големи плодове. Малко, малко. Природата работи с малки величини. От големите работи не очаквайте много.
Един закон има в природата: От големите работи, очаквайте малко.
Този големият орех ще даде едно малко орехче. Вие имате една голяма идея и очаквате нещо грандиозно. Не, не! Тя ще ви даде един много малък плод. Ако знаете как да цените този плод, то е достатъчно.
към беседата >>
Но в даден случай може да се ползвате.
На Александър Велики не му провървя много. И на всичките Александровци все не им върви. Това е един исторически факт. Че не им върви, какво ви интересува? Че не им вървяло или че им вървяло, ако не му е тръгнало на Александър Велики или му е тръгнало, какво се ползвате?
Но в даден случай може да се ползвате.
Какво ще се ползвате от един орех? – Може много да се ползвате.
към беседата >>
Той си свие крилата, устреми всичката си сила и с главата пада, надолу слиза.
Орелът, когато слиза надолу, той е избрал третия метод. Пада, като си свие крилата отгоре, той спиралообразно се спуща надолу, надолу, сграбчва онова, което има да взима.
Той си свие крилата, устреми всичката си сила и с главата пада, надолу слиза.
Ако един човек слиза така, той ще си блъсне главата, а орелът с главата надолу слиза и като сграбчи предмета, който иска да вземе, пак се дига нагоре. Питам тогава: как трябва да пада човек? – Както орелът ще падате. Майсторско падане е това, както пада орелът. А такова, в което като паднеш и си пръснеш главата и ще си натъртиш задницата, то е глупаво падане.
към беседата >>
Този големият орех ще даде едно малко орехче.
Сега искам да ви наведа на следното: Не очаквайте от големите работи големи плодове. Малко, малко. Природата работи с малки величини. От големите работи не очаквайте много. Един закон има в природата: От големите работи, очаквайте малко.
Този големият орех ще даде едно малко орехче.
Вие имате една голяма идея и очаквате нещо грандиозно. Не, не! Тя ще ви даде един много малък плод. Ако знаете как да цените този плод, то е достатъчно. Запример, вие проучавате музиката и искате изведнъж да произведе във вас какво ли не.
към беседата >>
Какво ще се ползвате от един орех?
И на всичките Александровци все не им върви. Това е един исторически факт. Че не им върви, какво ви интересува? Че не им вървяло или че им вървяло, ако не му е тръгнало на Александър Велики или му е тръгнало, какво се ползвате? Но в даден случай може да се ползвате.
Какво ще се ползвате от един орех?
– Може много да се ползвате.
към беседата >>
Ако един човек слиза така, той ще си блъсне главата, а орелът с главата надолу слиза и като сграбчи предмета, който иска да вземе, пак се дига нагоре.
Орелът, когато слиза надолу, той е избрал третия метод. Пада, като си свие крилата отгоре, той спиралообразно се спуща надолу, надолу, сграбчва онова, което има да взима. Той си свие крилата, устреми всичката си сила и с главата пада, надолу слиза.
Ако един човек слиза така, той ще си блъсне главата, а орелът с главата надолу слиза и като сграбчи предмета, който иска да вземе, пак се дига нагоре.
Питам тогава: как трябва да пада човек? – Както орелът ще падате. Майсторско падане е това, както пада орелът. А такова, в което като паднеш и си пръснеш главата и ще си натъртиш задницата, то е глупаво падане.
към беседата >>
Вие имате една голяма идея и очаквате нещо грандиозно.
Малко, малко. Природата работи с малки величини. От големите работи не очаквайте много. Един закон има в природата: От големите работи, очаквайте малко. Този големият орех ще даде едно малко орехче.
Вие имате една голяма идея и очаквате нещо грандиозно.
Не, не! Тя ще ви даде един много малък плод. Ако знаете как да цените този плод, то е достатъчно. Запример, вие проучавате музиката и искате изведнъж да произведе във вас какво ли не. Не, много малко ще даде тя.
към беседата >>
– Може много да се ползвате.
Това е един исторически факт. Че не им върви, какво ви интересува? Че не им вървяло или че им вървяло, ако не му е тръгнало на Александър Велики или му е тръгнало, какво се ползвате? Но в даден случай може да се ползвате. Какво ще се ползвате от един орех?
– Може много да се ползвате.
към беседата >>
Питам тогава: как трябва да пада човек?
Орелът, когато слиза надолу, той е избрал третия метод. Пада, като си свие крилата отгоре, той спиралообразно се спуща надолу, надолу, сграбчва онова, което има да взима. Той си свие крилата, устреми всичката си сила и с главата пада, надолу слиза. Ако един човек слиза така, той ще си блъсне главата, а орелът с главата надолу слиза и като сграбчи предмета, който иска да вземе, пак се дига нагоре.
Питам тогава: как трябва да пада човек?
– Както орелът ще падате. Майсторско падане е това, както пада орелът. А такова, в което като паднеш и си пръснеш главата и ще си натъртиш задницата, то е глупаво падане.
към беседата >>
Не, не!
Природата работи с малки величини. От големите работи не очаквайте много. Един закон има в природата: От големите работи, очаквайте малко. Този големият орех ще даде едно малко орехче. Вие имате една голяма идея и очаквате нещо грандиозно.
Не, не!
Тя ще ви даде един много малък плод. Ако знаете как да цените този плод, то е достатъчно. Запример, вие проучавате музиката и искате изведнъж да произведе във вас какво ли не. Не, много малко ще даде тя. Или изучавате поезията и тя ще даде малко.
към беседата >>
Вие сте беден, седите и не знаете какво да правите.
Вие сте беден, седите и не знаете какво да правите.
Започнете една работа, не ви върви. Започнете друга работа, не ви върви. Нищо не ви върви, в нищо не ви върви. Иде ви наум да направите една пакост или на външните хора или на себе си. Най-после аз ви срещна, нося една торба с орехи -200,300 ореха в торбата и кажа: "Посей тия орехи, да ти тръгне.
към беседата >>
– Както орелът ще падате.
Орелът, когато слиза надолу, той е избрал третия метод. Пада, като си свие крилата отгоре, той спиралообразно се спуща надолу, надолу, сграбчва онова, което има да взима. Той си свие крилата, устреми всичката си сила и с главата пада, надолу слиза. Ако един човек слиза така, той ще си блъсне главата, а орелът с главата надолу слиза и като сграбчи предмета, който иска да вземе, пак се дига нагоре. Питам тогава: как трябва да пада човек?
– Както орелът ще падате.
Майсторско падане е това, както пада орелът. А такова, в което като паднеш и си пръснеш главата и ще си натъртиш задницата, то е глупаво падане.
към беседата >>
Тя ще ви даде един много малък плод.
От големите работи не очаквайте много. Един закон има в природата: От големите работи, очаквайте малко. Този големият орех ще даде едно малко орехче. Вие имате една голяма идея и очаквате нещо грандиозно. Не, не!
Тя ще ви даде един много малък плод.
Ако знаете как да цените този плод, то е достатъчно. Запример, вие проучавате музиката и искате изведнъж да произведе във вас какво ли не. Не, много малко ще даде тя. Или изучавате поезията и тя ще даде малко. Или каквото и да вършите в света, всичките хубави, велики работи в света раждат много малки плодове.
към беседата >>
Започнете една работа, не ви върви.
Вие сте беден, седите и не знаете какво да правите.
Започнете една работа, не ви върви.
Започнете друга работа, не ви върви. Нищо не ви върви, в нищо не ви върви. Иде ви наум да направите една пакост или на външните хора или на себе си. Най-после аз ви срещна, нося една торба с орехи -200,300 ореха в торбата и кажа: "Посей тия орехи, да ти тръгне. Загради си едно пространство, посади тия орехи по на 10 метра разстояние." След 5-6 години твоите работи ще се оправят от тия орехи.
към беседата >>
Майсторско падане е това, както пада орелът.
Пада, като си свие крилата отгоре, той спиралообразно се спуща надолу, надолу, сграбчва онова, което има да взима. Той си свие крилата, устреми всичката си сила и с главата пада, надолу слиза. Ако един човек слиза така, той ще си блъсне главата, а орелът с главата надолу слиза и като сграбчи предмета, който иска да вземе, пак се дига нагоре. Питам тогава: как трябва да пада човек? – Както орелът ще падате.
Майсторско падане е това, както пада орелът.
А такова, в което като паднеш и си пръснеш главата и ще си натъртиш задницата, то е глупаво падане.
към беседата >>
Ако знаете как да цените този плод, то е достатъчно.
Един закон има в природата: От големите работи, очаквайте малко. Този големият орех ще даде едно малко орехче. Вие имате една голяма идея и очаквате нещо грандиозно. Не, не! Тя ще ви даде един много малък плод.
Ако знаете как да цените този плод, то е достатъчно.
Запример, вие проучавате музиката и искате изведнъж да произведе във вас какво ли не. Не, много малко ще даде тя. Или изучавате поезията и тя ще даде малко. Или каквото и да вършите в света, всичките хубави, велики работи в света раждат много малки плодове. Но в тия малки плодове вътре има семенца, които са в състояние да произведат голямото.
към беседата >>
Започнете друга работа, не ви върви.
Вие сте беден, седите и не знаете какво да правите. Започнете една работа, не ви върви.
Започнете друга работа, не ви върви.
Нищо не ви върви, в нищо не ви върви. Иде ви наум да направите една пакост или на външните хора или на себе си. Най-после аз ви срещна, нося една торба с орехи -200,300 ореха в торбата и кажа: "Посей тия орехи, да ти тръгне. Загради си едно пространство, посади тия орехи по на 10 метра разстояние." След 5-6 години твоите работи ще се оправят от тия орехи. Те са от тия орехи, които бързо растат.
към беседата >>
А такова, в което като паднеш и си пръснеш главата и ще си натъртиш задницата, то е глупаво падане.
Той си свие крилата, устреми всичката си сила и с главата пада, надолу слиза. Ако един човек слиза така, той ще си блъсне главата, а орелът с главата надолу слиза и като сграбчи предмета, който иска да вземе, пак се дига нагоре. Питам тогава: как трябва да пада човек? – Както орелът ще падате. Майсторско падане е това, както пада орелът.
А такова, в което като паднеш и си пръснеш главата и ще си натъртиш задницата, то е глупаво падане.
към беседата >>
Запример, вие проучавате музиката и искате изведнъж да произведе във вас какво ли не.
Този големият орех ще даде едно малко орехче. Вие имате една голяма идея и очаквате нещо грандиозно. Не, не! Тя ще ви даде един много малък плод. Ако знаете как да цените този плод, то е достатъчно.
Запример, вие проучавате музиката и искате изведнъж да произведе във вас какво ли не.
Не, много малко ще даде тя. Или изучавате поезията и тя ще даде малко. Или каквото и да вършите в света, всичките хубави, велики работи в света раждат много малки плодове. Но в тия малки плодове вътре има семенца, които са в състояние да произведат голямото. Обновата в живота всякога седи в малките неща.
към беседата >>
Нищо не ви върви, в нищо не ви върви.
Вие сте беден, седите и не знаете какво да правите. Започнете една работа, не ви върви. Започнете друга работа, не ви върви.
Нищо не ви върви, в нищо не ви върви.
Иде ви наум да направите една пакост или на външните хора или на себе си. Най-после аз ви срещна, нося една торба с орехи -200,300 ореха в торбата и кажа: "Посей тия орехи, да ти тръгне. Загради си едно пространство, посади тия орехи по на 10 метра разстояние." След 5-6 години твоите работи ще се оправят от тия орехи. Те са от тия орехи, които бързо растат. След 5 години ще се оправят твоите работи.
към беседата >>
Значи, големите противоречия, които водата произвежда, вие може да ги използвате.
Значи, големите противоречия, които водата произвежда, вие може да ги използвате.
Не може да нямате желание като водата, да слизате и да образувате пара. Не може да нямате желание като парата да се подигате нагоре. После може да имате желанието като професора. И може да имате желанието както децата. Но казвам, правилният път, когато човек слиза надолу, е той да слиза по стъпала.
към беседата >>
Не, много малко ще даде тя.
Вие имате една голяма идея и очаквате нещо грандиозно. Не, не! Тя ще ви даде един много малък плод. Ако знаете как да цените този плод, то е достатъчно. Запример, вие проучавате музиката и искате изведнъж да произведе във вас какво ли не.
Не, много малко ще даде тя.
Или изучавате поезията и тя ще даде малко. Или каквото и да вършите в света, всичките хубави, велики работи в света раждат много малки плодове. Но в тия малки плодове вътре има семенца, които са в състояние да произведат голямото. Обновата в живота всякога седи в малките неща. Когато вие искате да се обновите, трябва да употребите малките неща.
към беседата >>
Иде ви наум да направите една пакост или на външните хора или на себе си.
Вие сте беден, седите и не знаете какво да правите. Започнете една работа, не ви върви. Започнете друга работа, не ви върви. Нищо не ви върви, в нищо не ви върви.
Иде ви наум да направите една пакост или на външните хора или на себе си.
Най-после аз ви срещна, нося една торба с орехи -200,300 ореха в торбата и кажа: "Посей тия орехи, да ти тръгне. Загради си едно пространство, посади тия орехи по на 10 метра разстояние." След 5-6 години твоите работи ще се оправят от тия орехи. Те са от тия орехи, които бързо растат. След 5 години ще се оправят твоите работи. Ще почнат да раждат орехите.
към беседата >>
Не може да нямате желание като водата, да слизате и да образувате пара.
Значи, големите противоречия, които водата произвежда, вие може да ги използвате.
Не може да нямате желание като водата, да слизате и да образувате пара.
Не може да нямате желание като парата да се подигате нагоре. После може да имате желанието като професора. И може да имате желанието както децата. Но казвам, правилният път, когато човек слиза надолу, е той да слиза по стъпала. Там е изключена всяка опасност.
към беседата >>
Или изучавате поезията и тя ще даде малко.
Не, не! Тя ще ви даде един много малък плод. Ако знаете как да цените този плод, то е достатъчно. Запример, вие проучавате музиката и искате изведнъж да произведе във вас какво ли не. Не, много малко ще даде тя.
Или изучавате поезията и тя ще даде малко.
Или каквото и да вършите в света, всичките хубави, велики работи в света раждат много малки плодове. Но в тия малки плодове вътре има семенца, които са в състояние да произведат голямото. Обновата в живота всякога седи в малките неща. Когато вие искате да се обновите, трябва да употребите малките неща. Когато искате да се подмладите, да се обновите, малки неща трябва да употребите.
към беседата >>
Най-после аз ви срещна, нося една торба с орехи -200,300 ореха в торбата и кажа: "Посей тия орехи, да ти тръгне.
Вие сте беден, седите и не знаете какво да правите. Започнете една работа, не ви върви. Започнете друга работа, не ви върви. Нищо не ви върви, в нищо не ви върви. Иде ви наум да направите една пакост или на външните хора или на себе си.
Най-после аз ви срещна, нося една торба с орехи -200,300 ореха в торбата и кажа: "Посей тия орехи, да ти тръгне.
Загради си едно пространство, посади тия орехи по на 10 метра разстояние." След 5-6 години твоите работи ще се оправят от тия орехи. Те са от тия орехи, които бързо растат. След 5 години ще се оправят твоите работи. Ще почнат да раждат орехите. А окръжающите хора имат нужда от орехи, те служат на неврастеници.
към беседата >>
Не може да нямате желание като парата да се подигате нагоре.
Значи, големите противоречия, които водата произвежда, вие може да ги използвате. Не може да нямате желание като водата, да слизате и да образувате пара.
Не може да нямате желание като парата да се подигате нагоре.
После може да имате желанието като професора. И може да имате желанието както децата. Но казвам, правилният път, когато човек слиза надолу, е той да слиза по стъпала. Там е изключена всяка опасност. Слизате до известна дълбочина и после пак се качвате нагоре по същия път.
към беседата >>
Или каквото и да вършите в света, всичките хубави, велики работи в света раждат много малки плодове.
Тя ще ви даде един много малък плод. Ако знаете как да цените този плод, то е достатъчно. Запример, вие проучавате музиката и искате изведнъж да произведе във вас какво ли не. Не, много малко ще даде тя. Или изучавате поезията и тя ще даде малко.
Или каквото и да вършите в света, всичките хубави, велики работи в света раждат много малки плодове.
Но в тия малки плодове вътре има семенца, които са в състояние да произведат голямото. Обновата в живота всякога седи в малките неща. Когато вие искате да се обновите, трябва да употребите малките неща. Когато искате да се подмладите, да се обновите, малки неща трябва да употребите. А когато искате да се проявите – големи неща, големи усилия са потребни.
към беседата >>
Загради си едно пространство, посади тия орехи по на 10 метра разстояние." След 5-6 години твоите работи ще се оправят от тия орехи.
Започнете една работа, не ви върви. Започнете друга работа, не ви върви. Нищо не ви върви, в нищо не ви върви. Иде ви наум да направите една пакост или на външните хора или на себе си. Най-после аз ви срещна, нося една торба с орехи -200,300 ореха в торбата и кажа: "Посей тия орехи, да ти тръгне.
Загради си едно пространство, посади тия орехи по на 10 метра разстояние." След 5-6 години твоите работи ще се оправят от тия орехи.
Те са от тия орехи, които бързо растат. След 5 години ще се оправят твоите работи. Ще почнат да раждат орехите. А окръжающите хора имат нужда от орехи, те служат на неврастеници. Малко неразположени хора, които са анемични, като ядат малко орехи, те са от новите орехи, които помагат на живота, ще им помогнат.
към беседата >>
После може да имате желанието като професора.
Значи, големите противоречия, които водата произвежда, вие може да ги използвате. Не може да нямате желание като водата, да слизате и да образувате пара. Не може да нямате желание като парата да се подигате нагоре.
После може да имате желанието като професора.
И може да имате желанието както децата. Но казвам, правилният път, когато човек слиза надолу, е той да слиза по стъпала. Там е изключена всяка опасност. Слизате до известна дълбочина и после пак се качвате нагоре по същия път. Значи, имате един определен път.
към беседата >>
Но в тия малки плодове вътре има семенца, които са в състояние да произведат голямото.
Ако знаете как да цените този плод, то е достатъчно. Запример, вие проучавате музиката и искате изведнъж да произведе във вас какво ли не. Не, много малко ще даде тя. Или изучавате поезията и тя ще даде малко. Или каквото и да вършите в света, всичките хубави, велики работи в света раждат много малки плодове.
Но в тия малки плодове вътре има семенца, които са в състояние да произведат голямото.
Обновата в живота всякога седи в малките неща. Когато вие искате да се обновите, трябва да употребите малките неща. Когато искате да се подмладите, да се обновите, малки неща трябва да употребите. А когато искате да се проявите – големи неща, големи усилия са потребни. При проявлението – големите работи, а при обновлението – малките работи.
към беседата >>
Те са от тия орехи, които бързо растат.
Започнете друга работа, не ви върви. Нищо не ви върви, в нищо не ви върви. Иде ви наум да направите една пакост или на външните хора или на себе си. Най-после аз ви срещна, нося една торба с орехи -200,300 ореха в торбата и кажа: "Посей тия орехи, да ти тръгне. Загради си едно пространство, посади тия орехи по на 10 метра разстояние." След 5-6 години твоите работи ще се оправят от тия орехи.
Те са от тия орехи, които бързо растат.
След 5 години ще се оправят твоите работи. Ще почнат да раждат орехите. А окръжающите хора имат нужда от орехи, те служат на неврастеници. Малко неразположени хора, които са анемични, като ядат малко орехи, те са от новите орехи, които помагат на живота, ще им помогнат. Веднага ти набираш около 1000 кила орехи през първата година от 200 ореха.
към беседата >>
И може да имате желанието както децата.
Значи, големите противоречия, които водата произвежда, вие може да ги използвате. Не може да нямате желание като водата, да слизате и да образувате пара. Не може да нямате желание като парата да се подигате нагоре. После може да имате желанието като професора.
И може да имате желанието както децата.
Но казвам, правилният път, когато човек слиза надолу, е той да слиза по стъпала. Там е изключена всяка опасност. Слизате до известна дълбочина и после пак се качвате нагоре по същия път. Значи, имате един определен път. Слизането не е падане.
към беседата >>
Обновата в живота всякога седи в малките неща.
Запример, вие проучавате музиката и искате изведнъж да произведе във вас какво ли не. Не, много малко ще даде тя. Или изучавате поезията и тя ще даде малко. Или каквото и да вършите в света, всичките хубави, велики работи в света раждат много малки плодове. Но в тия малки плодове вътре има семенца, които са в състояние да произведат голямото.
Обновата в живота всякога седи в малките неща.
Когато вие искате да се обновите, трябва да употребите малките неща. Когато искате да се подмладите, да се обновите, малки неща трябва да употребите. А когато искате да се проявите – големи неща, големи усилия са потребни. При проявлението – големите работи, а при обновлението – малките работи. Трябва да знаете кога е време за обнова и кога е време за проявление.
към беседата >>
След 5 години ще се оправят твоите работи.
Нищо не ви върви, в нищо не ви върви. Иде ви наум да направите една пакост или на външните хора или на себе си. Най-после аз ви срещна, нося една торба с орехи -200,300 ореха в торбата и кажа: "Посей тия орехи, да ти тръгне. Загради си едно пространство, посади тия орехи по на 10 метра разстояние." След 5-6 години твоите работи ще се оправят от тия орехи. Те са от тия орехи, които бързо растат.
След 5 години ще се оправят твоите работи.
Ще почнат да раждат орехите. А окръжающите хора имат нужда от орехи, те служат на неврастеници. Малко неразположени хора, които са анемични, като ядат малко орехи, те са от новите орехи, които помагат на живота, ще им помогнат. Веднага ти набираш около 1000 кила орехи през първата година от 200 ореха. Продаваш ги да кажем по 20 лева килото, за да върви сметката равно.
към беседата >>
Но казвам, правилният път, когато човек слиза надолу, е той да слиза по стъпала.
Значи, големите противоречия, които водата произвежда, вие може да ги използвате. Не може да нямате желание като водата, да слизате и да образувате пара. Не може да нямате желание като парата да се подигате нагоре. После може да имате желанието като професора. И може да имате желанието както децата.
Но казвам, правилният път, когато човек слиза надолу, е той да слиза по стъпала.
Там е изключена всяка опасност. Слизате до известна дълбочина и после пак се качвате нагоре по същия път. Значи, имате един определен път. Слизането не е падане. Дайте ми един пример, кои се хлъзгат сега?
към беседата >>
Когато вие искате да се обновите, трябва да употребите малките неща.
Не, много малко ще даде тя. Или изучавате поезията и тя ще даде малко. Или каквото и да вършите в света, всичките хубави, велики работи в света раждат много малки плодове. Но в тия малки плодове вътре има семенца, които са в състояние да произведат голямото. Обновата в живота всякога седи в малките неща.
Когато вие искате да се обновите, трябва да употребите малките неща.
Когато искате да се подмладите, да се обновите, малки неща трябва да употребите. А когато искате да се проявите – големи неща, големи усилия са потребни. При проявлението – големите работи, а при обновлението – малките работи. Трябва да знаете кога е време за обнова и кога е време за проявление.
към беседата >>
Ще почнат да раждат орехите.
Иде ви наум да направите една пакост или на външните хора или на себе си. Най-после аз ви срещна, нося една торба с орехи -200,300 ореха в торбата и кажа: "Посей тия орехи, да ти тръгне. Загради си едно пространство, посади тия орехи по на 10 метра разстояние." След 5-6 години твоите работи ще се оправят от тия орехи. Те са от тия орехи, които бързо растат. След 5 години ще се оправят твоите работи.
Ще почнат да раждат орехите.
А окръжающите хора имат нужда от орехи, те служат на неврастеници. Малко неразположени хора, които са анемични, като ядат малко орехи, те са от новите орехи, които помагат на живота, ще им помогнат. Веднага ти набираш около 1000 кила орехи през първата година от 200 ореха. Продаваш ги да кажем по 20 лева килото, за да върви сметката равно. Колко ще струват?
към беседата >>
Там е изключена всяка опасност.
Не може да нямате желание като водата, да слизате и да образувате пара. Не може да нямате желание като парата да се подигате нагоре. После може да имате желанието като професора. И може да имате желанието както децата. Но казвам, правилният път, когато човек слиза надолу, е той да слиза по стъпала.
Там е изключена всяка опасност.
Слизате до известна дълбочина и после пак се качвате нагоре по същия път. Значи, имате един определен път. Слизането не е падане. Дайте ми един пример, кои се хлъзгат сега? Орелът е избрал падането, но същевременно е избрал и хлъзгането.
към беседата >>
Когато искате да се подмладите, да се обновите, малки неща трябва да употребите.
Или изучавате поезията и тя ще даде малко. Или каквото и да вършите в света, всичките хубави, велики работи в света раждат много малки плодове. Но в тия малки плодове вътре има семенца, които са в състояние да произведат голямото. Обновата в живота всякога седи в малките неща. Когато вие искате да се обновите, трябва да употребите малките неща.
Когато искате да се подмладите, да се обновите, малки неща трябва да употребите.
А когато искате да се проявите – големи неща, големи усилия са потребни. При проявлението – големите работи, а при обновлението – малките работи. Трябва да знаете кога е време за обнова и кога е време за проявление.
към беседата >>
А окръжающите хора имат нужда от орехи, те служат на неврастеници.
Най-после аз ви срещна, нося една торба с орехи -200,300 ореха в торбата и кажа: "Посей тия орехи, да ти тръгне. Загради си едно пространство, посади тия орехи по на 10 метра разстояние." След 5-6 години твоите работи ще се оправят от тия орехи. Те са от тия орехи, които бързо растат. След 5 години ще се оправят твоите работи. Ще почнат да раждат орехите.
А окръжающите хора имат нужда от орехи, те служат на неврастеници.
Малко неразположени хора, които са анемични, като ядат малко орехи, те са от новите орехи, които помагат на живота, ще им помогнат. Веднага ти набираш около 1000 кила орехи през първата година от 200 ореха. Продаваш ги да кажем по 20 лева килото, за да върви сметката равно. Колко ще струват? – 20 хиляди лева.
към беседата >>
Слизате до известна дълбочина и после пак се качвате нагоре по същия път.
Не може да нямате желание като парата да се подигате нагоре. После може да имате желанието като професора. И може да имате желанието както децата. Но казвам, правилният път, когато човек слиза надолу, е той да слиза по стъпала. Там е изключена всяка опасност.
Слизате до известна дълбочина и после пак се качвате нагоре по същия път.
Значи, имате един определен път. Слизането не е падане. Дайте ми един пример, кои се хлъзгат сега? Орелът е избрал падането, но същевременно е избрал и хлъзгането. Той едновременно и пада и се хлъзга.
към беседата >>
А когато искате да се проявите – големи неща, големи усилия са потребни.
Или каквото и да вършите в света, всичките хубави, велики работи в света раждат много малки плодове. Но в тия малки плодове вътре има семенца, които са в състояние да произведат голямото. Обновата в живота всякога седи в малките неща. Когато вие искате да се обновите, трябва да употребите малките неща. Когато искате да се подмладите, да се обновите, малки неща трябва да употребите.
А когато искате да се проявите – големи неща, големи усилия са потребни.
При проявлението – големите работи, а при обновлението – малките работи. Трябва да знаете кога е време за обнова и кога е време за проявление.
към беседата >>
Малко неразположени хора, които са анемични, като ядат малко орехи, те са от новите орехи, които помагат на живота, ще им помогнат.
Загради си едно пространство, посади тия орехи по на 10 метра разстояние." След 5-6 години твоите работи ще се оправят от тия орехи. Те са от тия орехи, които бързо растат. След 5 години ще се оправят твоите работи. Ще почнат да раждат орехите. А окръжающите хора имат нужда от орехи, те служат на неврастеници.
Малко неразположени хора, които са анемични, като ядат малко орехи, те са от новите орехи, които помагат на живота, ще им помогнат.
Веднага ти набираш около 1000 кила орехи през първата година от 200 ореха. Продаваш ги да кажем по 20 лева килото, за да върви сметката равно. Колко ще струват? – 20 хиляди лева. И тогава вие почвате да се интересувате от естеството на орехите.
към беседата >>
Значи, имате един определен път.
После може да имате желанието като професора. И може да имате желанието както децата. Но казвам, правилният път, когато човек слиза надолу, е той да слиза по стъпала. Там е изключена всяка опасност. Слизате до известна дълбочина и после пак се качвате нагоре по същия път.
Значи, имате един определен път.
Слизането не е падане. Дайте ми един пример, кои се хлъзгат сега? Орелът е избрал падането, но същевременно е избрал и хлъзгането. Той едновременно и пада и се хлъзга. Пада, понеже не върви перпендикулярно по линията.
към беседата >>
При проявлението – големите работи, а при обновлението – малките работи.
Но в тия малки плодове вътре има семенца, които са в състояние да произведат голямото. Обновата в живота всякога седи в малките неща. Когато вие искате да се обновите, трябва да употребите малките неща. Когато искате да се подмладите, да се обновите, малки неща трябва да употребите. А когато искате да се проявите – големи неща, големи усилия са потребни.
При проявлението – големите работи, а при обновлението – малките работи.
Трябва да знаете кога е време за обнова и кога е време за проявление.
към беседата >>
Веднага ти набираш около 1000 кила орехи през първата година от 200 ореха.
Те са от тия орехи, които бързо растат. След 5 години ще се оправят твоите работи. Ще почнат да раждат орехите. А окръжающите хора имат нужда от орехи, те служат на неврастеници. Малко неразположени хора, които са анемични, като ядат малко орехи, те са от новите орехи, които помагат на живота, ще им помогнат.
Веднага ти набираш около 1000 кила орехи през първата година от 200 ореха.
Продаваш ги да кажем по 20 лева килото, за да върви сметката равно. Колко ще струват? – 20 хиляди лева. И тогава вие почвате да се интересувате от естеството на орехите. Първата година – хиляда кила, втората година – две хиляди кила, третата година – три хиляди кила, четвъртата, петата година, но туй се увеличава до известно място, докато тия 200 ореха ще почнат да дават до 10 хиляди кила и там спрат.
към беседата >>
Слизането не е падане.
И може да имате желанието както децата. Но казвам, правилният път, когато човек слиза надолу, е той да слиза по стъпала. Там е изключена всяка опасност. Слизате до известна дълбочина и после пак се качвате нагоре по същия път. Значи, имате един определен път.
Слизането не е падане.
Дайте ми един пример, кои се хлъзгат сега? Орелът е избрал падането, но същевременно е избрал и хлъзгането. Той едновременно и пада и се хлъзга. Пада, понеже не върви перпендикулярно по линията. Има едно малко завъртане, спираловидно падане.
към беседата >>
Трябва да знаете кога е време за обнова и кога е време за проявление.
Обновата в живота всякога седи в малките неща. Когато вие искате да се обновите, трябва да употребите малките неща. Когато искате да се подмладите, да се обновите, малки неща трябва да употребите. А когато искате да се проявите – големи неща, големи усилия са потребни. При проявлението – големите работи, а при обновлението – малките работи.
Трябва да знаете кога е време за обнова и кога е време за проявление.
към беседата >>
Продаваш ги да кажем по 20 лева килото, за да върви сметката равно.
След 5 години ще се оправят твоите работи. Ще почнат да раждат орехите. А окръжающите хора имат нужда от орехи, те служат на неврастеници. Малко неразположени хора, които са анемични, като ядат малко орехи, те са от новите орехи, които помагат на живота, ще им помогнат. Веднага ти набираш около 1000 кила орехи през първата година от 200 ореха.
Продаваш ги да кажем по 20 лева килото, за да върви сметката равно.
Колко ще струват? – 20 хиляди лева. И тогава вие почвате да се интересувате от естеството на орехите. Първата година – хиляда кила, втората година – две хиляди кила, третата година – три хиляди кила, четвъртата, петата година, но туй се увеличава до известно място, докато тия 200 ореха ще почнат да дават до 10 хиляди кила и там спрат. По-нататък не може.
към беседата >>
Дайте ми един пример, кои се хлъзгат сега?
Но казвам, правилният път, когато човек слиза надолу, е той да слиза по стъпала. Там е изключена всяка опасност. Слизате до известна дълбочина и после пак се качвате нагоре по същия път. Значи, имате един определен път. Слизането не е падане.
Дайте ми един пример, кои се хлъзгат сега?
Орелът е избрал падането, но същевременно е избрал и хлъзгането. Той едновременно и пада и се хлъзга. Пада, понеже не върви перпендикулярно по линията. Има едно малко завъртане, спираловидно падане. Вие виждали ли сте някой път орлите как слизат надолу?
към беседата >>
Сега въпросът остана, както онзи, който е донесъл една кибритена кутия и казва: "Тук седи всичкото щастие на човека.
Сега въпросът остана, както онзи, който е донесъл една кибритена кутия и казва: "Тук седи всичкото щастие на човека.
Да знаеш само как да запалиш една клечка." Разправял какво ще се добие, та това, та онова. Някой казва: "Всичкото ми каза, но не ме научи, как да запаля клечката." Върти кутията, нищо не се добива. Казва: "Каза ми туй ще добия, онуй ще добия, но клечката не се запалва." Та и аз ви казах много работи, а не ви казах клечките как да се запалят. Втори път, ако дойда, тогава ще се постарая, ще направим един опит. Втори път ще покажем, как се палят клечките.
към беседата >>
Колко ще струват?
Ще почнат да раждат орехите. А окръжающите хора имат нужда от орехи, те служат на неврастеници. Малко неразположени хора, които са анемични, като ядат малко орехи, те са от новите орехи, които помагат на живота, ще им помогнат. Веднага ти набираш около 1000 кила орехи през първата година от 200 ореха. Продаваш ги да кажем по 20 лева килото, за да върви сметката равно.
Колко ще струват?
– 20 хиляди лева. И тогава вие почвате да се интересувате от естеството на орехите. Първата година – хиляда кила, втората година – две хиляди кила, третата година – три хиляди кила, четвъртата, петата година, но туй се увеличава до известно място, докато тия 200 ореха ще почнат да дават до 10 хиляди кила и там спрат. По-нататък не може. Вие карате тия орехи да кажем до 10 хиляди, колко приход ще имате, по 20 лева като ги продавате?
към беседата >>
Орелът е избрал падането, но същевременно е избрал и хлъзгането.
Там е изключена всяка опасност. Слизате до известна дълбочина и после пак се качвате нагоре по същия път. Значи, имате един определен път. Слизането не е падане. Дайте ми един пример, кои се хлъзгат сега?
Орелът е избрал падането, но същевременно е избрал и хлъзгането.
Той едновременно и пада и се хлъзга. Пада, понеже не върви перпендикулярно по линията. Има едно малко завъртане, спираловидно падане. Вие виждали ли сте някой път орлите как слизат надолу? Някой път те слизат от голяма височина надолу и образуват и падане и хлъзгане.
към беседата >>
Да знаеш само как да запалиш една клечка." Разправял какво ще се добие, та това, та онова.
Сега въпросът остана, както онзи, който е донесъл една кибритена кутия и казва: "Тук седи всичкото щастие на човека.
Да знаеш само как да запалиш една клечка." Разправял какво ще се добие, та това, та онова.
Някой казва: "Всичкото ми каза, но не ме научи, как да запаля клечката." Върти кутията, нищо не се добива. Казва: "Каза ми туй ще добия, онуй ще добия, но клечката не се запалва." Та и аз ви казах много работи, а не ви казах клечките как да се запалят. Втори път, ако дойда, тогава ще се постарая, ще направим един опит. Втори път ще покажем, как се палят клечките. Ще направим един опит, за да видите как се палят клечките.
към беседата >>
– 20 хиляди лева.
А окръжающите хора имат нужда от орехи, те служат на неврастеници. Малко неразположени хора, които са анемични, като ядат малко орехи, те са от новите орехи, които помагат на живота, ще им помогнат. Веднага ти набираш около 1000 кила орехи през първата година от 200 ореха. Продаваш ги да кажем по 20 лева килото, за да върви сметката равно. Колко ще струват?
– 20 хиляди лева.
И тогава вие почвате да се интересувате от естеството на орехите. Първата година – хиляда кила, втората година – две хиляди кила, третата година – три хиляди кила, четвъртата, петата година, но туй се увеличава до известно място, докато тия 200 ореха ще почнат да дават до 10 хиляди кила и там спрат. По-нататък не може. Вие карате тия орехи да кажем до 10 хиляди, колко приход ще имате, по 20 лева като ги продавате? Крайната печалба ще бъде 200 хиляди, нали?
към беседата >>
Той едновременно и пада и се хлъзга.
Слизате до известна дълбочина и после пак се качвате нагоре по същия път. Значи, имате един определен път. Слизането не е падане. Дайте ми един пример, кои се хлъзгат сега? Орелът е избрал падането, но същевременно е избрал и хлъзгането.
Той едновременно и пада и се хлъзга.
Пада, понеже не върви перпендикулярно по линията. Има едно малко завъртане, спираловидно падане. Вие виждали ли сте някой път орлите как слизат надолу? Някой път те слизат от голяма височина надолу и образуват и падане и хлъзгане. Нашата земя как върви – хлъзга ли се, пада ли или слиза?
към беседата >>
Някой казва: "Всичкото ми каза, но не ме научи, как да запаля клечката." Върти кутията, нищо не се добива.
Сега въпросът остана, както онзи, който е донесъл една кибритена кутия и казва: "Тук седи всичкото щастие на човека. Да знаеш само как да запалиш една клечка." Разправял какво ще се добие, та това, та онова.
Някой казва: "Всичкото ми каза, но не ме научи, как да запаля клечката." Върти кутията, нищо не се добива.
Казва: "Каза ми туй ще добия, онуй ще добия, но клечката не се запалва." Та и аз ви казах много работи, а не ви казах клечките как да се запалят. Втори път, ако дойда, тогава ще се постарая, ще направим един опит. Втори път ще покажем, как се палят клечките. Ще направим един опит, за да видите как се палят клечките. Втори път ще направите един опит.
към беседата >>
И тогава вие почвате да се интересувате от естеството на орехите.
Малко неразположени хора, които са анемични, като ядат малко орехи, те са от новите орехи, които помагат на живота, ще им помогнат. Веднага ти набираш около 1000 кила орехи през първата година от 200 ореха. Продаваш ги да кажем по 20 лева килото, за да върви сметката равно. Колко ще струват? – 20 хиляди лева.
И тогава вие почвате да се интересувате от естеството на орехите.
Първата година – хиляда кила, втората година – две хиляди кила, третата година – три хиляди кила, четвъртата, петата година, но туй се увеличава до известно място, докато тия 200 ореха ще почнат да дават до 10 хиляди кила и там спрат. По-нататък не може. Вие карате тия орехи да кажем до 10 хиляди, колко приход ще имате, по 20 лева като ги продавате? Крайната печалба ще бъде 200 хиляди, нали? Добре.
към беседата >>
Пада, понеже не върви перпендикулярно по линията.
Значи, имате един определен път. Слизането не е падане. Дайте ми един пример, кои се хлъзгат сега? Орелът е избрал падането, но същевременно е избрал и хлъзгането. Той едновременно и пада и се хлъзга.
Пада, понеже не върви перпендикулярно по линията.
Има едно малко завъртане, спираловидно падане. Вие виждали ли сте някой път орлите как слизат надолу? Някой път те слизат от голяма височина надолу и образуват и падане и хлъзгане. Нашата земя как върви – хлъзга ли се, пада ли или слиза? Земята към Слънцето астрологически пада ли, хлъзга ли се или слиза?
към беседата >>
Казва: "Каза ми туй ще добия, онуй ще добия, но клечката не се запалва." Та и аз ви казах много работи, а не ви казах клечките как да се запалят.
Сега въпросът остана, както онзи, който е донесъл една кибритена кутия и казва: "Тук седи всичкото щастие на човека. Да знаеш само как да запалиш една клечка." Разправял какво ще се добие, та това, та онова. Някой казва: "Всичкото ми каза, но не ме научи, как да запаля клечката." Върти кутията, нищо не се добива.
Казва: "Каза ми туй ще добия, онуй ще добия, но клечката не се запалва." Та и аз ви казах много работи, а не ви казах клечките как да се запалят.
Втори път, ако дойда, тогава ще се постарая, ще направим един опит. Втори път ще покажем, как се палят клечките. Ще направим един опит, за да видите как се палят клечките. Втори път ще направите един опит. Втори път ще запалите една жива клечка.
към беседата >>
Първата година – хиляда кила, втората година – две хиляди кила, третата година – три хиляди кила, четвъртата, петата година, но туй се увеличава до известно място, докато тия 200 ореха ще почнат да дават до 10 хиляди кила и там спрат.
Веднага ти набираш около 1000 кила орехи през първата година от 200 ореха. Продаваш ги да кажем по 20 лева килото, за да върви сметката равно. Колко ще струват? – 20 хиляди лева. И тогава вие почвате да се интересувате от естеството на орехите.
Първата година – хиляда кила, втората година – две хиляди кила, третата година – три хиляди кила, четвъртата, петата година, но туй се увеличава до известно място, докато тия 200 ореха ще почнат да дават до 10 хиляди кила и там спрат.
По-нататък не може. Вие карате тия орехи да кажем до 10 хиляди, колко приход ще имате, по 20 лева като ги продавате? Крайната печалба ще бъде 200 хиляди, нали? Добре.
към беседата >>
Има едно малко завъртане, спираловидно падане.
Слизането не е падане. Дайте ми един пример, кои се хлъзгат сега? Орелът е избрал падането, но същевременно е избрал и хлъзгането. Той едновременно и пада и се хлъзга. Пада, понеже не върви перпендикулярно по линията.
Има едно малко завъртане, спираловидно падане.
Вие виждали ли сте някой път орлите как слизат надолу? Някой път те слизат от голяма височина надолу и образуват и падане и хлъзгане. Нашата земя как върви – хлъзга ли се, пада ли или слиза? Земята към Слънцето астрологически пада ли, хлъзга ли се или слиза? (- Тя и пада и се хлъзга.
към беседата >>
Втори път, ако дойда, тогава ще се постарая, ще направим един опит.
Сега въпросът остана, както онзи, който е донесъл една кибритена кутия и казва: "Тук седи всичкото щастие на човека. Да знаеш само как да запалиш една клечка." Разправял какво ще се добие, та това, та онова. Някой казва: "Всичкото ми каза, но не ме научи, как да запаля клечката." Върти кутията, нищо не се добива. Казва: "Каза ми туй ще добия, онуй ще добия, но клечката не се запалва." Та и аз ви казах много работи, а не ви казах клечките как да се запалят.
Втори път, ако дойда, тогава ще се постарая, ще направим един опит.
Втори път ще покажем, как се палят клечките. Ще направим един опит, за да видите как се палят клечките. Втори път ще направите един опит. Втори път ще запалите една жива клечка.
към беседата >>
По-нататък не може.
Продаваш ги да кажем по 20 лева килото, за да върви сметката равно. Колко ще струват? – 20 хиляди лева. И тогава вие почвате да се интересувате от естеството на орехите. Първата година – хиляда кила, втората година – две хиляди кила, третата година – три хиляди кила, четвъртата, петата година, но туй се увеличава до известно място, докато тия 200 ореха ще почнат да дават до 10 хиляди кила и там спрат.
По-нататък не може.
Вие карате тия орехи да кажем до 10 хиляди, колко приход ще имате, по 20 лева като ги продавате? Крайната печалба ще бъде 200 хиляди, нали? Добре.
към беседата >>
Вие виждали ли сте някой път орлите как слизат надолу?
Дайте ми един пример, кои се хлъзгат сега? Орелът е избрал падането, но същевременно е избрал и хлъзгането. Той едновременно и пада и се хлъзга. Пада, понеже не върви перпендикулярно по линията. Има едно малко завъртане, спираловидно падане.
Вие виждали ли сте някой път орлите как слизат надолу?
Някой път те слизат от голяма височина надолу и образуват и падане и хлъзгане. Нашата земя как върви – хлъзга ли се, пада ли или слиза? Земята към Слънцето астрологически пада ли, хлъзга ли се или слиза? (- Тя и пада и се хлъзга. Постепенно пада към Слънцето и се хлъзга.) Така, ако е жива Земята, тя има някаква цел.
към беседата >>
Втори път ще покажем, как се палят клечките.
Сега въпросът остана, както онзи, който е донесъл една кибритена кутия и казва: "Тук седи всичкото щастие на човека. Да знаеш само как да запалиш една клечка." Разправял какво ще се добие, та това, та онова. Някой казва: "Всичкото ми каза, но не ме научи, как да запаля клечката." Върти кутията, нищо не се добива. Казва: "Каза ми туй ще добия, онуй ще добия, но клечката не се запалва." Та и аз ви казах много работи, а не ви казах клечките как да се запалят. Втори път, ако дойда, тогава ще се постарая, ще направим един опит.
Втори път ще покажем, как се палят клечките.
Ще направим един опит, за да видите как се палят клечките. Втори път ще направите един опит. Втори път ще запалите една жива клечка.
към беседата >>
Вие карате тия орехи да кажем до 10 хиляди, колко приход ще имате, по 20 лева като ги продавате?
Колко ще струват? – 20 хиляди лева. И тогава вие почвате да се интересувате от естеството на орехите. Първата година – хиляда кила, втората година – две хиляди кила, третата година – три хиляди кила, четвъртата, петата година, но туй се увеличава до известно място, докато тия 200 ореха ще почнат да дават до 10 хиляди кила и там спрат. По-нататък не може.
Вие карате тия орехи да кажем до 10 хиляди, колко приход ще имате, по 20 лева като ги продавате?
Крайната печалба ще бъде 200 хиляди, нали? Добре.
към беседата >>
Някой път те слизат от голяма височина надолу и образуват и падане и хлъзгане.
Орелът е избрал падането, но същевременно е избрал и хлъзгането. Той едновременно и пада и се хлъзга. Пада, понеже не върви перпендикулярно по линията. Има едно малко завъртане, спираловидно падане. Вие виждали ли сте някой път орлите как слизат надолу?
Някой път те слизат от голяма височина надолу и образуват и падане и хлъзгане.
Нашата земя как върви – хлъзга ли се, пада ли или слиза? Земята към Слънцето астрологически пада ли, хлъзга ли се или слиза? (- Тя и пада и се хлъзга. Постепенно пада към Слънцето и се хлъзга.) Така, ако е жива Земята, тя има някаква цел. Падането на водата нали е слизане?
към беседата >>
Ще направим един опит, за да видите как се палят клечките.
Да знаеш само как да запалиш една клечка." Разправял какво ще се добие, та това, та онова. Някой казва: "Всичкото ми каза, но не ме научи, как да запаля клечката." Върти кутията, нищо не се добива. Казва: "Каза ми туй ще добия, онуй ще добия, но клечката не се запалва." Та и аз ви казах много работи, а не ви казах клечките как да се запалят. Втори път, ако дойда, тогава ще се постарая, ще направим един опит. Втори път ще покажем, как се палят клечките.
Ще направим един опит, за да видите как се палят клечките.
Втори път ще направите един опит. Втори път ще запалите една жива клечка.
към беседата >>
Крайната печалба ще бъде 200 хиляди, нали?
– 20 хиляди лева. И тогава вие почвате да се интересувате от естеството на орехите. Първата година – хиляда кила, втората година – две хиляди кила, третата година – три хиляди кила, четвъртата, петата година, но туй се увеличава до известно място, докато тия 200 ореха ще почнат да дават до 10 хиляди кила и там спрат. По-нататък не може. Вие карате тия орехи да кажем до 10 хиляди, колко приход ще имате, по 20 лева като ги продавате?
Крайната печалба ще бъде 200 хиляди, нали?
Добре.
към беседата >>
Нашата земя как върви – хлъзга ли се, пада ли или слиза?
Той едновременно и пада и се хлъзга. Пада, понеже не върви перпендикулярно по линията. Има едно малко завъртане, спираловидно падане. Вие виждали ли сте някой път орлите как слизат надолу? Някой път те слизат от голяма височина надолу и образуват и падане и хлъзгане.
Нашата земя как върви – хлъзга ли се, пада ли или слиза?
Земята към Слънцето астрологически пада ли, хлъзга ли се или слиза? (- Тя и пада и се хлъзга. Постепенно пада към Слънцето и се хлъзга.) Така, ако е жива Земята, тя има някаква цел. Падането на водата нали е слизане? Водата пада, докато може да пада.
към беседата >>
Втори път ще направите един опит.
Някой казва: "Всичкото ми каза, но не ме научи, как да запаля клечката." Върти кутията, нищо не се добива. Казва: "Каза ми туй ще добия, онуй ще добия, но клечката не се запалва." Та и аз ви казах много работи, а не ви казах клечките как да се запалят. Втори път, ако дойда, тогава ще се постарая, ще направим един опит. Втори път ще покажем, как се палят клечките. Ще направим един опит, за да видите как се палят клечките.
Втори път ще направите един опит.
Втори път ще запалите една жива клечка.
към беседата >>
Добре.
И тогава вие почвате да се интересувате от естеството на орехите. Първата година – хиляда кила, втората година – две хиляди кила, третата година – три хиляди кила, четвъртата, петата година, но туй се увеличава до известно място, докато тия 200 ореха ще почнат да дават до 10 хиляди кила и там спрат. По-нататък не може. Вие карате тия орехи да кажем до 10 хиляди, колко приход ще имате, по 20 лева като ги продавате? Крайната печалба ще бъде 200 хиляди, нали?
Добре.
към беседата >>
Земята към Слънцето астрологически пада ли, хлъзга ли се или слиза?
Пада, понеже не върви перпендикулярно по линията. Има едно малко завъртане, спираловидно падане. Вие виждали ли сте някой път орлите как слизат надолу? Някой път те слизат от голяма височина надолу и образуват и падане и хлъзгане. Нашата земя как върви – хлъзга ли се, пада ли или слиза?
Земята към Слънцето астрологически пада ли, хлъзга ли се или слиза?
(- Тя и пада и се хлъзга. Постепенно пада към Слънцето и се хлъзга.) Така, ако е жива Земята, тя има някаква цел. Падането на водата нали е слизане? Водата пада, докато може да пада. Щом слезе до морето, водата пада ли вече?
към беседата >>
Втори път ще запалите една жива клечка.
Казва: "Каза ми туй ще добия, онуй ще добия, но клечката не се запалва." Та и аз ви казах много работи, а не ви казах клечките как да се запалят. Втори път, ако дойда, тогава ще се постарая, ще направим един опит. Втори път ще покажем, как се палят клечките. Ще направим един опит, за да видите как се палят клечките. Втори път ще направите един опит.
Втори път ще запалите една жива клечка.
към беседата >>
Сега туй е един пример, както Александър Велики, за да произведе един стимул във вас, че орехите, съединени в едно, може 200 ореха в 5 години да ви помогнат.
Сега туй е един пример, както Александър Велики, за да произведе един стимул във вас, че орехите, съединени в едно, може 200 ореха в 5 години да ви помогнат.
Ако знаете как да се отнесете с орехите, те могат да ви помогнат. Но ако не знаете, тия орехи ни най-малко няма да се интересуват за вас. Или какъв е законът? – Ако вие се интересувате от орехите и те ще интересуват от вас. Законът е все същия.
към беседата >>
(- Тя и пада и се хлъзга.
Има едно малко завъртане, спираловидно падане. Вие виждали ли сте някой път орлите как слизат надолу? Някой път те слизат от голяма височина надолу и образуват и падане и хлъзгане. Нашата земя как върви – хлъзга ли се, пада ли или слиза? Земята към Слънцето астрологически пада ли, хлъзга ли се или слиза?
(- Тя и пада и се хлъзга.
Постепенно пада към Слънцето и се хлъзга.) Така, ако е жива Земята, тя има някаква цел. Падането на водата нали е слизане? Водата пада, докато може да пада. Щом слезе до морето, водата пада ли вече? От високите планински върхове тя пада, но докъде?
към беседата >>
Ако знаете как да се отнесете с орехите, те могат да ви помогнат.
Сега туй е един пример, както Александър Велики, за да произведе един стимул във вас, че орехите, съединени в едно, може 200 ореха в 5 години да ви помогнат.
Ако знаете как да се отнесете с орехите, те могат да ви помогнат.
Но ако не знаете, тия орехи ни най-малко няма да се интересуват за вас. Или какъв е законът? – Ако вие се интересувате от орехите и те ще интересуват от вас. Законът е все същия. Ако вие се интересувате от науката, тя ще ви помогне, но ако вие не се интересувате от нея и тя няма да ви помогне.
към беседата >>
Постепенно пада към Слънцето и се хлъзга.) Така, ако е жива Земята, тя има някаква цел.
Вие виждали ли сте някой път орлите как слизат надолу? Някой път те слизат от голяма височина надолу и образуват и падане и хлъзгане. Нашата земя как върви – хлъзга ли се, пада ли или слиза? Земята към Слънцето астрологически пада ли, хлъзга ли се или слиза? (- Тя и пада и се хлъзга.
Постепенно пада към Слънцето и се хлъзга.) Така, ако е жива Земята, тя има някаква цел.
Падането на водата нали е слизане? Водата пада, докато може да пада. Щом слезе до морето, водата пада ли вече? От високите планински върхове тя пада, но докъде? – До морето.
към беседата >>
Но ако не знаете, тия орехи ни най-малко няма да се интересуват за вас.
Сега туй е един пример, както Александър Велики, за да произведе един стимул във вас, че орехите, съединени в едно, може 200 ореха в 5 години да ви помогнат. Ако знаете как да се отнесете с орехите, те могат да ви помогнат.
Но ако не знаете, тия орехи ни най-малко няма да се интересуват за вас.
Или какъв е законът? – Ако вие се интересувате от орехите и те ще интересуват от вас. Законът е все същия. Ако вие се интересувате от науката, тя ще ви помогне, но ако вие не се интересувате от нея и тя няма да ви помогне.
към беседата >>
Падането на водата нали е слизане?
Някой път те слизат от голяма височина надолу и образуват и падане и хлъзгане. Нашата земя как върви – хлъзга ли се, пада ли или слиза? Земята към Слънцето астрологически пада ли, хлъзга ли се или слиза? (- Тя и пада и се хлъзга. Постепенно пада към Слънцето и се хлъзга.) Така, ако е жива Земята, тя има някаква цел.
Падането на водата нали е слизане?
Водата пада, докато може да пада. Щом слезе до морето, водата пада ли вече? От високите планински върхове тя пада, но докъде? – До морето. И щом дойде до морето, и престава падането.
към беседата >>
Или какъв е законът?
Сега туй е един пример, както Александър Велики, за да произведе един стимул във вас, че орехите, съединени в едно, може 200 ореха в 5 години да ви помогнат. Ако знаете как да се отнесете с орехите, те могат да ви помогнат. Но ако не знаете, тия орехи ни най-малко няма да се интересуват за вас.
Или какъв е законът?
– Ако вие се интересувате от орехите и те ще интересуват от вас. Законът е все същия. Ако вие се интересувате от науката, тя ще ви помогне, но ако вие не се интересувате от нея и тя няма да ви помогне.
към беседата >>
Водата пада, докато може да пада.
Нашата земя как върви – хлъзга ли се, пада ли или слиза? Земята към Слънцето астрологически пада ли, хлъзга ли се или слиза? (- Тя и пада и се хлъзга. Постепенно пада към Слънцето и се хлъзга.) Така, ако е жива Земята, тя има някаква цел. Падането на водата нали е слизане?
Водата пада, докато може да пада.
Щом слезе до морето, водата пада ли вече? От високите планински върхове тя пада, но докъде? – До морето. И щом дойде до морето, и престава падането. Тогава възлиза.
към беседата >>
– Ако вие се интересувате от орехите и те ще интересуват от вас.
Сега туй е един пример, както Александър Велики, за да произведе един стимул във вас, че орехите, съединени в едно, може 200 ореха в 5 години да ви помогнат. Ако знаете как да се отнесете с орехите, те могат да ви помогнат. Но ако не знаете, тия орехи ни най-малко няма да се интересуват за вас. Или какъв е законът?
– Ако вие се интересувате от орехите и те ще интересуват от вас.
Законът е все същия. Ако вие се интересувате от науката, тя ще ви помогне, но ако вие не се интересувате от нея и тя няма да ви помогне.
към беседата >>
Щом слезе до морето, водата пада ли вече?
Земята към Слънцето астрологически пада ли, хлъзга ли се или слиза? (- Тя и пада и се хлъзга. Постепенно пада към Слънцето и се хлъзга.) Така, ако е жива Земята, тя има някаква цел. Падането на водата нали е слизане? Водата пада, докато може да пада.
Щом слезе до морето, водата пада ли вече?
От високите планински върхове тя пада, но докъде? – До морето. И щом дойде до морето, и престава падането. Тогава възлиза.
към беседата >>
Законът е все същия.
Сега туй е един пример, както Александър Велики, за да произведе един стимул във вас, че орехите, съединени в едно, може 200 ореха в 5 години да ви помогнат. Ако знаете как да се отнесете с орехите, те могат да ви помогнат. Но ако не знаете, тия орехи ни най-малко няма да се интересуват за вас. Или какъв е законът? – Ако вие се интересувате от орехите и те ще интересуват от вас.
Законът е все същия.
Ако вие се интересувате от науката, тя ще ви помогне, но ако вие не се интересувате от нея и тя няма да ви помогне.
към беседата >>
От високите планински върхове тя пада, но докъде?
(- Тя и пада и се хлъзга. Постепенно пада към Слънцето и се хлъзга.) Така, ако е жива Земята, тя има някаква цел. Падането на водата нали е слизане? Водата пада, докато може да пада. Щом слезе до морето, водата пада ли вече?
От високите планински върхове тя пада, но докъде?
– До морето. И щом дойде до морето, и престава падането. Тогава възлиза.
към беседата >>
Ако вие се интересувате от науката, тя ще ви помогне, но ако вие не се интересувате от нея и тя няма да ви помогне.
Ако знаете как да се отнесете с орехите, те могат да ви помогнат. Но ако не знаете, тия орехи ни най-малко няма да се интересуват за вас. Или какъв е законът? – Ако вие се интересувате от орехите и те ще интересуват от вас. Законът е все същия.
Ако вие се интересувате от науката, тя ще ви помогне, но ако вие не се интересувате от нея и тя няма да ви помогне.
към беседата >>
– До морето.
Постепенно пада към Слънцето и се хлъзга.) Така, ако е жива Земята, тя има някаква цел. Падането на водата нали е слизане? Водата пада, докато може да пада. Щом слезе до морето, водата пада ли вече? От високите планински върхове тя пада, но докъде?
– До морето.
И щом дойде до морето, и престава падането. Тогава възлиза.
към беседата >>
Допуснете, че имате една площ А и имате някаква течност В.
Допуснете, че имате една площ А и имате някаква течност В.
Отгоре тази течност всякога има желание да слезе към тази плоскост, която седи долу по-ниско. Жидките тела винаги имат желание от високо да слязат към по-ниско. Водата никога не се качва нагоре. В нея има винаги една голяма склонност надолу да слиза. От по-високо равнище, като намери един малък наклон, тя веднага ще слезе.
към беседата >>
И щом дойде до морето, и престава падането.
Падането на водата нали е слизане? Водата пада, докато може да пада. Щом слезе до морето, водата пада ли вече? От високите планински върхове тя пада, но докъде? – До морето.
И щом дойде до морето, и престава падането.
Тогава възлиза.
към беседата >>
Отгоре тази течност всякога има желание да слезе към тази плоскост, която седи долу по-ниско.
Допуснете, че имате една площ А и имате някаква течност В.
Отгоре тази течност всякога има желание да слезе към тази плоскост, която седи долу по-ниско.
Жидките тела винаги имат желание от високо да слязат към по-ниско. Водата никога не се качва нагоре. В нея има винаги една голяма склонност надолу да слиза. От по-високо равнище, като намери един малък наклон, тя веднага ще слезе. Сега как ще обясните научно?
към беседата >>
Тогава възлиза.
Водата пада, докато може да пада. Щом слезе до морето, водата пада ли вече? От високите планински върхове тя пада, но докъде? – До морето. И щом дойде до морето, и престава падането.
Тогава възлиза.
към беседата >>
Жидките тела винаги имат желание от високо да слязат към по-ниско.
Допуснете, че имате една площ А и имате някаква течност В. Отгоре тази течност всякога има желание да слезе към тази плоскост, която седи долу по-ниско.
Жидките тела винаги имат желание от високо да слязат към по-ниско.
Водата никога не се качва нагоре. В нея има винаги една голяма склонност надолу да слиза. От по-високо равнище, като намери един малък наклон, тя веднага ще слезе. Сега как ще обясните научно? Ако нямаше този наклон, тази вода щеше ли да слезе надолу?
към беседата >>
Значи, всички тела, които падат, имат една площ, до която, като дойдат, оттам насетне в тях се заражда едно желание, да се изкачат оттам, дето са слезли.
Значи, всички тела, които падат, имат една площ, до която, като дойдат, оттам насетне в тях се заражда едно желание, да се изкачат оттам, дето са слезли.
Нали казваме, че има слизане на човешкия дух. Какво подразбирате? Значи, от високо място е слязъл, до къде? – До известна площ във вселената. И като слезе, по процеса на инволюцията, в него пак се заражда желание да се върне там, откъдето е слязъл, започва еволюцията.
към беседата >>
Водата никога не се качва нагоре.
Допуснете, че имате една площ А и имате някаква течност В. Отгоре тази течност всякога има желание да слезе към тази плоскост, която седи долу по-ниско. Жидките тела винаги имат желание от високо да слязат към по-ниско.
Водата никога не се качва нагоре.
В нея има винаги една голяма склонност надолу да слиза. От по-високо равнище, като намери един малък наклон, тя веднага ще слезе. Сега как ще обясните научно? Ако нямаше този наклон, тази вода щеше ли да слезе надолу? Водата нагоре не може да се качи, но надолу всякога може да слезе.
към беседата >>
Нали казваме, че има слизане на човешкия дух.
Значи, всички тела, които падат, имат една площ, до която, като дойдат, оттам насетне в тях се заражда едно желание, да се изкачат оттам, дето са слезли.
Нали казваме, че има слизане на човешкия дух.
Какво подразбирате? Значи, от високо място е слязъл, до къде? – До известна площ във вселената. И като слезе, по процеса на инволюцията, в него пак се заражда желание да се върне там, откъдето е слязъл, започва еволюцията. Инволюцията и еволюцията, слизане, сгъстяване и пак възкачване.
към беседата >>
В нея има винаги една голяма склонност надолу да слиза.
Допуснете, че имате една площ А и имате някаква течност В. Отгоре тази течност всякога има желание да слезе към тази плоскост, която седи долу по-ниско. Жидките тела винаги имат желание от високо да слязат към по-ниско. Водата никога не се качва нагоре.
В нея има винаги една голяма склонност надолу да слиза.
От по-високо равнище, като намери един малък наклон, тя веднага ще слезе. Сега как ще обясните научно? Ако нямаше този наклон, тази вода щеше ли да слезе надолу? Водата нагоре не може да се качи, но надолу всякога може да слезе. Тази вода, като е слизала надолу, какво е направила?
към беседата >>
Какво подразбирате?
Значи, всички тела, които падат, имат една площ, до която, като дойдат, оттам насетне в тях се заражда едно желание, да се изкачат оттам, дето са слезли. Нали казваме, че има слизане на човешкия дух.
Какво подразбирате?
Значи, от високо място е слязъл, до къде? – До известна площ във вселената. И като слезе, по процеса на инволюцията, в него пак се заражда желание да се върне там, откъдето е слязъл, започва еволюцията. Инволюцията и еволюцията, слизане, сгъстяване и пак възкачване. Процесът трябва да става и обратен.
към беседата >>
От по-високо равнище, като намери един малък наклон, тя веднага ще слезе.
Допуснете, че имате една площ А и имате някаква течност В. Отгоре тази течност всякога има желание да слезе към тази плоскост, която седи долу по-ниско. Жидките тела винаги имат желание от високо да слязат към по-ниско. Водата никога не се качва нагоре. В нея има винаги една голяма склонност надолу да слиза.
От по-високо равнище, като намери един малък наклон, тя веднага ще слезе.
Сега как ще обясните научно? Ако нямаше този наклон, тази вода щеше ли да слезе надолу? Водата нагоре не може да се качи, но надолу всякога може да слезе. Тази вода, като е слизала надолу, какво е направила? Ще видите в планините, всички тия долини и пътища на планините се дължат само на водата.
към беседата >>
Значи, от високо място е слязъл, до къде?
Значи, всички тела, които падат, имат една площ, до която, като дойдат, оттам насетне в тях се заражда едно желание, да се изкачат оттам, дето са слезли. Нали казваме, че има слизане на човешкия дух. Какво подразбирате?
Значи, от високо място е слязъл, до къде?
– До известна площ във вселената. И като слезе, по процеса на инволюцията, в него пак се заражда желание да се върне там, откъдето е слязъл, започва еволюцията. Инволюцията и еволюцията, слизане, сгъстяване и пак възкачване. Процесът трябва да става и обратен. След това човек пак се връща към това състояние, от което той е слязъл.
към беседата >>
Сега как ще обясните научно?
Отгоре тази течност всякога има желание да слезе към тази плоскост, която седи долу по-ниско. Жидките тела винаги имат желание от високо да слязат към по-ниско. Водата никога не се качва нагоре. В нея има винаги една голяма склонност надолу да слиза. От по-високо равнище, като намери един малък наклон, тя веднага ще слезе.
Сега как ще обясните научно?
Ако нямаше този наклон, тази вода щеше ли да слезе надолу? Водата нагоре не може да се качи, но надолу всякога може да слезе. Тази вода, като е слизала надолу, какво е направила? Ще видите в планините, всички тия долини и пътища на планините се дължат само на водата. Най-хубавите долини, от които вие се възхищавате, ги е направила водата, като пътувала.
към беседата >>
– До известна площ във вселената.
Значи, всички тела, които падат, имат една площ, до която, като дойдат, оттам насетне в тях се заражда едно желание, да се изкачат оттам, дето са слезли. Нали казваме, че има слизане на човешкия дух. Какво подразбирате? Значи, от високо място е слязъл, до къде?
– До известна площ във вселената.
И като слезе, по процеса на инволюцията, в него пак се заражда желание да се върне там, откъдето е слязъл, започва еволюцията. Инволюцията и еволюцията, слизане, сгъстяване и пак възкачване. Процесът трябва да става и обратен. След това човек пак се връща към това състояние, от което той е слязъл. Трябва да се изменя процесът, да става и обратен.
към беседата >>
Ако нямаше този наклон, тази вода щеше ли да слезе надолу?
Жидките тела винаги имат желание от високо да слязат към по-ниско. Водата никога не се качва нагоре. В нея има винаги една голяма склонност надолу да слиза. От по-високо равнище, като намери един малък наклон, тя веднага ще слезе. Сега как ще обясните научно?
Ако нямаше този наклон, тази вода щеше ли да слезе надолу?
Водата нагоре не може да се качи, но надолу всякога може да слезе. Тази вода, като е слизала надолу, какво е направила? Ще видите в планините, всички тия долини и пътища на планините се дължат само на водата. Най-хубавите долини, от които вие се възхищавате, ги е направила водата, като пътувала. Отдето е пътувала водата, все е образувала тия долини като слизала.
към беседата >>
И като слезе, по процеса на инволюцията, в него пак се заражда желание да се върне там, откъдето е слязъл, започва еволюцията.
Значи, всички тела, които падат, имат една площ, до която, като дойдат, оттам насетне в тях се заражда едно желание, да се изкачат оттам, дето са слезли. Нали казваме, че има слизане на човешкия дух. Какво подразбирате? Значи, от високо място е слязъл, до къде? – До известна площ във вселената.
И като слезе, по процеса на инволюцията, в него пак се заражда желание да се върне там, откъдето е слязъл, започва еволюцията.
Инволюцията и еволюцията, слизане, сгъстяване и пак възкачване. Процесът трябва да става и обратен. След това човек пак се връща към това състояние, от което той е слязъл. Трябва да се изменя процесът, да става и обратен.
към беседата >>
Водата нагоре не може да се качи, но надолу всякога може да слезе.
Водата никога не се качва нагоре. В нея има винаги една голяма склонност надолу да слиза. От по-високо равнище, като намери един малък наклон, тя веднага ще слезе. Сега как ще обясните научно? Ако нямаше този наклон, тази вода щеше ли да слезе надолу?
Водата нагоре не може да се качи, но надолу всякога може да слезе.
Тази вода, като е слизала надолу, какво е направила? Ще видите в планините, всички тия долини и пътища на планините се дължат само на водата. Най-хубавите долини, от които вие се възхищавате, ги е направила водата, като пътувала. Отдето е пътувала водата, все е образувала тия долини като слизала.
към беседата >>
Инволюцията и еволюцията, слизане, сгъстяване и пак възкачване.
Нали казваме, че има слизане на човешкия дух. Какво подразбирате? Значи, от високо място е слязъл, до къде? – До известна площ във вселената. И като слезе, по процеса на инволюцията, в него пак се заражда желание да се върне там, откъдето е слязъл, започва еволюцията.
Инволюцията и еволюцията, слизане, сгъстяване и пак възкачване.
Процесът трябва да става и обратен. След това човек пак се връща към това състояние, от което той е слязъл. Трябва да се изменя процесът, да става и обратен.
към беседата >>
Тази вода, като е слизала надолу, какво е направила?
В нея има винаги една голяма склонност надолу да слиза. От по-високо равнище, като намери един малък наклон, тя веднага ще слезе. Сега как ще обясните научно? Ако нямаше този наклон, тази вода щеше ли да слезе надолу? Водата нагоре не може да се качи, но надолу всякога може да слезе.
Тази вода, като е слизала надолу, какво е направила?
Ще видите в планините, всички тия долини и пътища на планините се дължат само на водата. Най-хубавите долини, от които вие се възхищавате, ги е направила водата, като пътувала. Отдето е пътувала водата, все е образувала тия долини като слизала.
към беседата >>
Процесът трябва да става и обратен.
Какво подразбирате? Значи, от високо място е слязъл, до къде? – До известна площ във вселената. И като слезе, по процеса на инволюцията, в него пак се заражда желание да се върне там, откъдето е слязъл, започва еволюцията. Инволюцията и еволюцията, слизане, сгъстяване и пак възкачване.
Процесът трябва да става и обратен.
След това човек пак се връща към това състояние, от което той е слязъл. Трябва да се изменя процесът, да става и обратен.
към беседата >>
Ще видите в планините, всички тия долини и пътища на планините се дължат само на водата.
От по-високо равнище, като намери един малък наклон, тя веднага ще слезе. Сега как ще обясните научно? Ако нямаше този наклон, тази вода щеше ли да слезе надолу? Водата нагоре не може да се качи, но надолу всякога може да слезе. Тази вода, като е слизала надолу, какво е направила?
Ще видите в планините, всички тия долини и пътища на планините се дължат само на водата.
Най-хубавите долини, от които вие се възхищавате, ги е направила водата, като пътувала. Отдето е пътувала водата, все е образувала тия долини като слизала.
към беседата >>
След това човек пак се връща към това състояние, от което той е слязъл.
Значи, от високо място е слязъл, до къде? – До известна площ във вселената. И като слезе, по процеса на инволюцията, в него пак се заражда желание да се върне там, откъдето е слязъл, започва еволюцията. Инволюцията и еволюцията, слизане, сгъстяване и пак възкачване. Процесът трябва да става и обратен.
След това човек пак се връща към това състояние, от което той е слязъл.
Трябва да се изменя процесът, да става и обратен.
към беседата >>
Най-хубавите долини, от които вие се възхищавате, ги е направила водата, като пътувала.
Сега как ще обясните научно? Ако нямаше този наклон, тази вода щеше ли да слезе надолу? Водата нагоре не може да се качи, но надолу всякога може да слезе. Тази вода, като е слизала надолу, какво е направила? Ще видите в планините, всички тия долини и пътища на планините се дължат само на водата.
Най-хубавите долини, от които вие се възхищавате, ги е направила водата, като пътувала.
Отдето е пътувала водата, все е образувала тия долини като слизала.
към беседата >>
Трябва да се изменя процесът, да става и обратен.
– До известна площ във вселената. И като слезе, по процеса на инволюцията, в него пак се заражда желание да се върне там, откъдето е слязъл, започва еволюцията. Инволюцията и еволюцията, слизане, сгъстяване и пак възкачване. Процесът трябва да става и обратен. След това човек пак се връща към това състояние, от което той е слязъл.
Трябва да се изменя процесът, да става и обратен.
към беседата >>
Отдето е пътувала водата, все е образувала тия долини като слизала.
Ако нямаше този наклон, тази вода щеше ли да слезе надолу? Водата нагоре не може да се качи, но надолу всякога може да слезе. Тази вода, като е слизала надолу, какво е направила? Ще видите в планините, всички тия долини и пътища на планините се дължат само на водата. Най-хубавите долини, от които вие се възхищавате, ги е направила водата, като пътувала.
Отдето е пътувала водата, все е образувала тия долини като слизала.
към беседата >>
Сега искам да ви наведа на закона психологически.
Сега искам да ви наведа на закона психологически.
Всички тия разсъждения водят към един извод. Всяко едно желание, всяка една мисъл, имат три възможности. Една мисъл може да слиза, може да се хлъзга и може да пада. Едно желание у човека може да върви по три пътя. Може да върви по пътя на слизането и по пътя на падането отвесно, перпендикулярно.
към беседата >>
Ние говорим сега за онова, което тя е направила без да иска.
Ние говорим сега за онова, което тя е направила без да иска.
Защото тя ни най-малко не е искала да направи това. Но кой как мине на пътя й, тя все иска да слезне. Срещне водата някое препятствие на пътя, каже: "Махай се! " И си образува един път, по който върви. Малко по малко се образува този път.
към беседата >>
Всички тия разсъждения водят към един извод.
Сега искам да ви наведа на закона психологически.
Всички тия разсъждения водят към един извод.
Всяко едно желание, всяка една мисъл, имат три възможности. Една мисъл може да слиза, може да се хлъзга и може да пада. Едно желание у човека може да върви по три пътя. Може да върви по пътя на слизането и по пътя на падането отвесно, перпендикулярно. Вземете тогава едно тяло, то може постепенно да възлиза, а може и да се изхвърля.
към беседата >>
Защото тя ни най-малко не е искала да направи това.
Ние говорим сега за онова, което тя е направила без да иска.
Защото тя ни най-малко не е искала да направи това.
Но кой как мине на пътя й, тя все иска да слезне. Срещне водата някое препятствие на пътя, каже: "Махай се! " И си образува един път, по който върви. Малко по малко се образува този път. Но, нагорещете тази вода, която всякога слиза, превърнете я в пара.
към беседата >>
Всяко едно желание, всяка една мисъл, имат три възможности.
Сега искам да ви наведа на закона психологически. Всички тия разсъждения водят към един извод.
Всяко едно желание, всяка една мисъл, имат три възможности.
Една мисъл може да слиза, може да се хлъзга и може да пада. Едно желание у човека може да върви по три пътя. Може да върви по пътя на слизането и по пътя на падането отвесно, перпендикулярно. Вземете тогава едно тяло, то може постепенно да възлиза, а може и да се изхвърля. Какво подразбираме под думата "изхвърля"?
към беседата >>
Но кой как мине на пътя й, тя все иска да слезне.
Ние говорим сега за онова, което тя е направила без да иска. Защото тя ни най-малко не е искала да направи това.
Но кой как мине на пътя й, тя все иска да слезне.
Срещне водата някое препятствие на пътя, каже: "Махай се! " И си образува един път, по който върви. Малко по малко се образува този път. Но, нагорещете тази вода, която всякога слиза, превърнете я в пара. В нея ще се роди точно обратното желание, тя вече надолу не отива, не слиза нито стъпка надолу.
към беседата >>
Една мисъл може да слиза, може да се хлъзга и може да пада.
Сега искам да ви наведа на закона психологически. Всички тия разсъждения водят към един извод. Всяко едно желание, всяка една мисъл, имат три възможности.
Една мисъл може да слиза, може да се хлъзга и може да пада.
Едно желание у човека може да върви по три пътя. Може да върви по пътя на слизането и по пътя на падането отвесно, перпендикулярно. Вземете тогава едно тяло, то може постепенно да възлиза, а може и да се изхвърля. Какво подразбираме под думата "изхвърля"? Хвърлям накъде?
към беседата >>
Срещне водата някое препятствие на пътя, каже: "Махай се!
Ние говорим сега за онова, което тя е направила без да иска. Защото тя ни най-малко не е искала да направи това. Но кой как мине на пътя й, тя все иска да слезне.
Срещне водата някое препятствие на пътя, каже: "Махай се!
" И си образува един път, по който върви. Малко по малко се образува този път. Но, нагорещете тази вода, която всякога слиза, превърнете я в пара. В нея ще се роди точно обратното желание, тя вече надолу не отива, не слиза нито стъпка надолу. Като я нагорещиш веднъж, тя пак нагоре се качва, отдето е слязла.
към беседата >>
Едно желание у човека може да върви по три пътя.
Сега искам да ви наведа на закона психологически. Всички тия разсъждения водят към един извод. Всяко едно желание, всяка една мисъл, имат три възможности. Една мисъл може да слиза, може да се хлъзга и може да пада.
Едно желание у човека може да върви по три пътя.
Може да върви по пътя на слизането и по пътя на падането отвесно, перпендикулярно. Вземете тогава едно тяло, то може постепенно да възлиза, а може и да се изхвърля. Какво подразбираме под думата "изхвърля"? Хвърлям накъде? – Надолу.
към беседата >>
" И си образува един път, по който върви.
Ние говорим сега за онова, което тя е направила без да иска. Защото тя ни най-малко не е искала да направи това. Но кой как мине на пътя й, тя все иска да слезне. Срещне водата някое препятствие на пътя, каже: "Махай се!
" И си образува един път, по който върви.
Малко по малко се образува този път. Но, нагорещете тази вода, която всякога слиза, превърнете я в пара. В нея ще се роди точно обратното желание, тя вече надолу не отива, не слиза нито стъпка надолу. Като я нагорещиш веднъж, тя пак нагоре се качва, отдето е слязла. Един закон: Ако вие сте вода, всякога надолу ще слизате.
към беседата >>
Може да върви по пътя на слизането и по пътя на падането отвесно, перпендикулярно.
Сега искам да ви наведа на закона психологически. Всички тия разсъждения водят към един извод. Всяко едно желание, всяка една мисъл, имат три възможности. Една мисъл може да слиза, може да се хлъзга и може да пада. Едно желание у човека може да върви по три пътя.
Може да върви по пътя на слизането и по пътя на падането отвесно, перпендикулярно.
Вземете тогава едно тяло, то може постепенно да възлиза, а може и да се изхвърля. Какво подразбираме под думата "изхвърля"? Хвърлям накъде? – Надолу. Изхвърлям, накъде?
към беседата >>
Малко по малко се образува този път.
Ние говорим сега за онова, което тя е направила без да иска. Защото тя ни най-малко не е искала да направи това. Но кой как мине на пътя й, тя все иска да слезне. Срещне водата някое препятствие на пътя, каже: "Махай се! " И си образува един път, по който върви.
Малко по малко се образува този път.
Но, нагорещете тази вода, която всякога слиза, превърнете я в пара. В нея ще се роди точно обратното желание, тя вече надолу не отива, не слиза нито стъпка надолу. Като я нагорещиш веднъж, тя пак нагоре се качва, отдето е слязла. Един закон: Ако вие сте вода, всякога надолу ще слизате. Ако вие сте пара, всякога нагоре ще вървите.
към беседата >>
Вземете тогава едно тяло, то може постепенно да възлиза, а може и да се изхвърля.
Всички тия разсъждения водят към един извод. Всяко едно желание, всяка една мисъл, имат три възможности. Една мисъл може да слиза, може да се хлъзга и може да пада. Едно желание у човека може да върви по три пътя. Може да върви по пътя на слизането и по пътя на падането отвесно, перпендикулярно.
Вземете тогава едно тяло, то може постепенно да възлиза, а може и да се изхвърля.
Какво подразбираме под думата "изхвърля"? Хвърлям накъде? – Надолу. Изхвърлям, накъде? – Нагоре.
към беседата >>
Но, нагорещете тази вода, която всякога слиза, превърнете я в пара.
Защото тя ни най-малко не е искала да направи това. Но кой как мине на пътя й, тя все иска да слезне. Срещне водата някое препятствие на пътя, каже: "Махай се! " И си образува един път, по който върви. Малко по малко се образува този път.
Но, нагорещете тази вода, която всякога слиза, превърнете я в пара.
В нея ще се роди точно обратното желание, тя вече надолу не отива, не слиза нито стъпка надолу. Като я нагорещиш веднъж, тя пак нагоре се качва, отдето е слязла. Един закон: Ако вие сте вода, всякога надолу ще слизате. Ако вие сте пара, всякога нагоре ще вървите. Парата, когато й препятстват на пътя, тя забулва работите и пада надолу.
към беседата >>
Какво подразбираме под думата "изхвърля"?
Всяко едно желание, всяка една мисъл, имат три възможности. Една мисъл може да слиза, може да се хлъзга и може да пада. Едно желание у човека може да върви по три пътя. Може да върви по пътя на слизането и по пътя на падането отвесно, перпендикулярно. Вземете тогава едно тяло, то може постепенно да възлиза, а може и да се изхвърля.
Какво подразбираме под думата "изхвърля"?
Хвърлям накъде? – Надолу. Изхвърлям, накъде? – Нагоре. Военните, като дойдат до своите пушкала и като стрелят, все нагоре хвърлят.
към беседата >>
В нея ще се роди точно обратното желание, тя вече надолу не отива, не слиза нито стъпка надолу.
Но кой как мине на пътя й, тя все иска да слезне. Срещне водата някое препятствие на пътя, каже: "Махай се! " И си образува един път, по който върви. Малко по малко се образува този път. Но, нагорещете тази вода, която всякога слиза, превърнете я в пара.
В нея ще се роди точно обратното желание, тя вече надолу не отива, не слиза нито стъпка надолу.
Като я нагорещиш веднъж, тя пак нагоре се качва, отдето е слязла. Един закон: Ако вие сте вода, всякога надолу ще слизате. Ако вие сте пара, всякога нагоре ще вървите. Парата, когато й препятстват на пътя, тя забулва работите и пада надолу. Но щом премахне препятствията, веднага тя се превръща на облаци и възлиза на известна височина и после остава там.
към беседата >>
Хвърлям накъде?
Една мисъл може да слиза, може да се хлъзга и може да пада. Едно желание у човека може да върви по три пътя. Може да върви по пътя на слизането и по пътя на падането отвесно, перпендикулярно. Вземете тогава едно тяло, то може постепенно да възлиза, а може и да се изхвърля. Какво подразбираме под думата "изхвърля"?
Хвърлям накъде?
– Надолу. Изхвърлям, накъде? – Нагоре. Военните, като дойдат до своите пушкала и като стрелят, все нагоре хвърлят. И то е падане, по закона на падането.
към беседата >>
Като я нагорещиш веднъж, тя пак нагоре се качва, отдето е слязла.
Срещне водата някое препятствие на пътя, каже: "Махай се! " И си образува един път, по който върви. Малко по малко се образува този път. Но, нагорещете тази вода, която всякога слиза, превърнете я в пара. В нея ще се роди точно обратното желание, тя вече надолу не отива, не слиза нито стъпка надолу.
Като я нагорещиш веднъж, тя пак нагоре се качва, отдето е слязла.
Един закон: Ако вие сте вода, всякога надолу ще слизате. Ако вие сте пара, всякога нагоре ще вървите. Парата, когато й препятстват на пътя, тя забулва работите и пада надолу. Но щом премахне препятствията, веднага тя се превръща на облаци и възлиза на известна височина и после остава там. На мястото се явява една нова сила.
към беседата >>
– Надолу.
Едно желание у човека може да върви по три пътя. Може да върви по пътя на слизането и по пътя на падането отвесно, перпендикулярно. Вземете тогава едно тяло, то може постепенно да възлиза, а може и да се изхвърля. Какво подразбираме под думата "изхвърля"? Хвърлям накъде?
– Надолу.
Изхвърлям, накъде? – Нагоре. Военните, като дойдат до своите пушкала и като стрелят, все нагоре хвърлят. И то е падане, по закона на падането. Защото като се изхвърля нагоре този снаряд, той прави една крива линия и после пак се връща надолу.
към беседата >>
Един закон: Ако вие сте вода, всякога надолу ще слизате.
" И си образува един път, по който върви. Малко по малко се образува този път. Но, нагорещете тази вода, която всякога слиза, превърнете я в пара. В нея ще се роди точно обратното желание, тя вече надолу не отива, не слиза нито стъпка надолу. Като я нагорещиш веднъж, тя пак нагоре се качва, отдето е слязла.
Един закон: Ако вие сте вода, всякога надолу ще слизате.
Ако вие сте пара, всякога нагоре ще вървите. Парата, когато й препятстват на пътя, тя забулва работите и пада надолу. Но щом премахне препятствията, веднага тя се превръща на облаци и възлиза на известна височина и после остава там. На мястото се явява една нова сила. Явява се огънят.
към беседата >>
Изхвърлям, накъде?
Може да върви по пътя на слизането и по пътя на падането отвесно, перпендикулярно. Вземете тогава едно тяло, то може постепенно да възлиза, а може и да се изхвърля. Какво подразбираме под думата "изхвърля"? Хвърлям накъде? – Надолу.
Изхвърлям, накъде?
– Нагоре. Военните, като дойдат до своите пушкала и като стрелят, все нагоре хвърлят. И то е падане, по закона на падането. Защото като се изхвърля нагоре този снаряд, той прави една крива линия и после пак се връща надолу. Най-първо казва: "Има един такт, зло не искам да [правя]." Напълнят пушкалото.
към беседата >>
Ако вие сте пара, всякога нагоре ще вървите.
Малко по малко се образува този път. Но, нагорещете тази вода, която всякога слиза, превърнете я в пара. В нея ще се роди точно обратното желание, тя вече надолу не отива, не слиза нито стъпка надолу. Като я нагорещиш веднъж, тя пак нагоре се качва, отдето е слязла. Един закон: Ако вие сте вода, всякога надолу ще слизате.
Ако вие сте пара, всякога нагоре ще вървите.
Парата, когато й препятстват на пътя, тя забулва работите и пада надолу. Но щом премахне препятствията, веднага тя се превръща на облаци и възлиза на известна височина и после остава там. На мястото се явява една нова сила. Явява се огънят. Той е едно особено същество.
към беседата >>
– Нагоре.
Вземете тогава едно тяло, то може постепенно да възлиза, а може и да се изхвърля. Какво подразбираме под думата "изхвърля"? Хвърлям накъде? – Надолу. Изхвърлям, накъде?
– Нагоре.
Военните, като дойдат до своите пушкала и като стрелят, все нагоре хвърлят. И то е падане, по закона на падането. Защото като се изхвърля нагоре този снаряд, той прави една крива линия и после пак се връща надолу. Най-първо казва: "Има един такт, зло не искам да [правя]." Напълнят пушкалото. Този снаряд, като върви нагоре към неприятеля, пука се и падне надолу.
към беседата >>
Парата, когато й препятстват на пътя, тя забулва работите и пада надолу.
Но, нагорещете тази вода, която всякога слиза, превърнете я в пара. В нея ще се роди точно обратното желание, тя вече надолу не отива, не слиза нито стъпка надолу. Като я нагорещиш веднъж, тя пак нагоре се качва, отдето е слязла. Един закон: Ако вие сте вода, всякога надолу ще слизате. Ако вие сте пара, всякога нагоре ще вървите.
Парата, когато й препятстват на пътя, тя забулва работите и пада надолу.
Но щом премахне препятствията, веднага тя се превръща на облаци и възлиза на известна височина и после остава там. На мястото се явява една нова сила. Явява се огънят. Той е едно особено същество. Какво му трябва сега?
към беседата >>
Военните, като дойдат до своите пушкала и като стрелят, все нагоре хвърлят.
Какво подразбираме под думата "изхвърля"? Хвърлям накъде? – Надолу. Изхвърлям, накъде? – Нагоре.
Военните, като дойдат до своите пушкала и като стрелят, все нагоре хвърлят.
И то е падане, по закона на падането. Защото като се изхвърля нагоре този снаряд, той прави една крива линия и после пак се връща надолу. Най-първо казва: "Има един такт, зло не искам да [правя]." Напълнят пушкалото. Този снаряд, като върви нагоре към неприятеля, пука се и падне надолу. Уж отива нагоре и след туй слиза надолу и прави пакости.
към беседата >>
Но щом премахне препятствията, веднага тя се превръща на облаци и възлиза на известна височина и после остава там.
В нея ще се роди точно обратното желание, тя вече надолу не отива, не слиза нито стъпка надолу. Като я нагорещиш веднъж, тя пак нагоре се качва, отдето е слязла. Един закон: Ако вие сте вода, всякога надолу ще слизате. Ако вие сте пара, всякога нагоре ще вървите. Парата, когато й препятстват на пътя, тя забулва работите и пада надолу.
Но щом премахне препятствията, веднага тя се превръща на облаци и възлиза на известна височина и после остава там.
На мястото се явява една нова сила. Явява се огънят. Той е едно особено същество. Какво му трябва сега? Намерил веднъж водата, ще я сгорещи.
към беседата >>
И то е падане, по закона на падането.
Хвърлям накъде? – Надолу. Изхвърлям, накъде? – Нагоре. Военните, като дойдат до своите пушкала и като стрелят, все нагоре хвърлят.
И то е падане, по закона на падането.
Защото като се изхвърля нагоре този снаряд, той прави една крива линия и после пак се връща надолу. Най-първо казва: "Има един такт, зло не искам да [правя]." Напълнят пушкалото. Този снаряд, като върви нагоре към неприятеля, пука се и падне надолу. Уж отива нагоре и след туй слиза надолу и прави пакости. Често и на вас младите пушкалата са като на военните.
към беседата >>
На мястото се явява една нова сила.
Като я нагорещиш веднъж, тя пак нагоре се качва, отдето е слязла. Един закон: Ако вие сте вода, всякога надолу ще слизате. Ако вие сте пара, всякога нагоре ще вървите. Парата, когато й препятстват на пътя, тя забулва работите и пада надолу. Но щом премахне препятствията, веднага тя се превръща на облаци и възлиза на известна височина и после остава там.
На мястото се явява една нова сила.
Явява се огънят. Той е едно особено същество. Какво му трябва сега? Намерил веднъж водата, ще я сгорещи. Единствен огънят е в състояние да накара водата да върви нагоре.
към беседата >>
Защото като се изхвърля нагоре този снаряд, той прави една крива линия и после пак се връща надолу.
– Надолу. Изхвърлям, накъде? – Нагоре. Военните, като дойдат до своите пушкала и като стрелят, все нагоре хвърлят. И то е падане, по закона на падането.
Защото като се изхвърля нагоре този снаряд, той прави една крива линия и после пак се връща надолу.
Най-първо казва: "Има един такт, зло не искам да [правя]." Напълнят пушкалото. Този снаряд, като върви нагоре към неприятеля, пука се и падне надолу. Уж отива нагоре и след туй слиза надолу и прави пакости. Често и на вас младите пушкалата са като на военните. Най-първо започвате към Бога и после надолу.
към беседата >>
Явява се огънят.
Един закон: Ако вие сте вода, всякога надолу ще слизате. Ако вие сте пара, всякога нагоре ще вървите. Парата, когато й препятстват на пътя, тя забулва работите и пада надолу. Но щом премахне препятствията, веднага тя се превръща на облаци и възлиза на известна височина и после остава там. На мястото се явява една нова сила.
Явява се огънят.
Той е едно особено същество. Какво му трябва сега? Намерил веднъж водата, ще я сгорещи. Единствен огънят е в състояние да накара водата да върви нагоре. Той, като влезе, веднага даде един подтик на водата да върви нагоре.
към беседата >>
Най-първо казва: "Има един такт, зло не искам да [правя]." Напълнят пушкалото.
Изхвърлям, накъде? – Нагоре. Военните, като дойдат до своите пушкала и като стрелят, все нагоре хвърлят. И то е падане, по закона на падането. Защото като се изхвърля нагоре този снаряд, той прави една крива линия и после пак се връща надолу.
Най-първо казва: "Има един такт, зло не искам да [правя]." Напълнят пушкалото.
Този снаряд, като върви нагоре към неприятеля, пука се и падне надолу. Уж отива нагоре и след туй слиза надолу и прави пакости. Често и на вас младите пушкалата са като на военните. Най-първо започвате към Бога и после надолу. (Учителят показва това с движение на ръцете.) И можете ли да ми кажете едно ваше пушкало, един ваш снаряд как го хвърляте?
към беседата >>
Той е едно особено същество.
Ако вие сте пара, всякога нагоре ще вървите. Парата, когато й препятстват на пътя, тя забулва работите и пада надолу. Но щом премахне препятствията, веднага тя се превръща на облаци и възлиза на известна височина и после остава там. На мястото се явява една нова сила. Явява се огънят.
Той е едно особено същество.
Какво му трябва сега? Намерил веднъж водата, ще я сгорещи. Единствен огънят е в състояние да накара водата да върви нагоре. Той, като влезе, веднага даде един подтик на водата да върви нагоре. Но водата като изгуби огъня в себе си, пак слиза надолу.
към беседата >>
Този снаряд, като върви нагоре към неприятеля, пука се и падне надолу.
– Нагоре. Военните, като дойдат до своите пушкала и като стрелят, все нагоре хвърлят. И то е падане, по закона на падането. Защото като се изхвърля нагоре този снаряд, той прави една крива линия и после пак се връща надолу. Най-първо казва: "Има един такт, зло не искам да [правя]." Напълнят пушкалото.
Този снаряд, като върви нагоре към неприятеля, пука се и падне надолу.
Уж отива нагоре и след туй слиза надолу и прави пакости. Често и на вас младите пушкалата са като на военните. Най-първо започвате към Бога и после надолу. (Учителят показва това с движение на ръцете.) И можете ли да ми кажете едно ваше пушкало, един ваш снаряд как го хвърляте? Може вие да имате такова калибрено оръжие, после имате по-слабо оръдие.
към беседата >>
Какво му трябва сега?
Парата, когато й препятстват на пътя, тя забулва работите и пада надолу. Но щом премахне препятствията, веднага тя се превръща на облаци и възлиза на известна височина и после остава там. На мястото се явява една нова сила. Явява се огънят. Той е едно особено същество.
Какво му трябва сега?
Намерил веднъж водата, ще я сгорещи. Единствен огънят е в състояние да накара водата да върви нагоре. Той, като влезе, веднага даде един подтик на водата да върви нагоре. Но водата като изгуби огъня в себе си, пак слиза надолу.
към беседата >>
Уж отива нагоре и след туй слиза надолу и прави пакости.
Военните, като дойдат до своите пушкала и като стрелят, все нагоре хвърлят. И то е падане, по закона на падането. Защото като се изхвърля нагоре този снаряд, той прави една крива линия и после пак се връща надолу. Най-първо казва: "Има един такт, зло не искам да [правя]." Напълнят пушкалото. Този снаряд, като върви нагоре към неприятеля, пука се и падне надолу.
Уж отива нагоре и след туй слиза надолу и прави пакости.
Често и на вас младите пушкалата са като на военните. Най-първо започвате към Бога и после надолу. (Учителят показва това с движение на ръцете.) И можете ли да ми кажете едно ваше пушкало, един ваш снаряд как го хвърляте? Може вие да имате такова калибрено оръжие, после имате по-слабо оръдие. Но има едно преповтаряне навсякъде.
към беседата >>
Намерил веднъж водата, ще я сгорещи.
Но щом премахне препятствията, веднага тя се превръща на облаци и възлиза на известна височина и после остава там. На мястото се явява една нова сила. Явява се огънят. Той е едно особено същество. Какво му трябва сега?
Намерил веднъж водата, ще я сгорещи.
Единствен огънят е в състояние да накара водата да върви нагоре. Той, като влезе, веднага даде един подтик на водата да върви нагоре. Но водата като изгуби огъня в себе си, пак слиза надолу.
към беседата >>
Често и на вас младите пушкалата са като на военните.
И то е падане, по закона на падането. Защото като се изхвърля нагоре този снаряд, той прави една крива линия и после пак се връща надолу. Най-първо казва: "Има един такт, зло не искам да [правя]." Напълнят пушкалото. Този снаряд, като върви нагоре към неприятеля, пука се и падне надолу. Уж отива нагоре и след туй слиза надолу и прави пакости.
Често и на вас младите пушкалата са като на военните.
Най-първо започвате към Бога и после надолу. (Учителят показва това с движение на ръцете.) И можете ли да ми кажете едно ваше пушкало, един ваш снаряд как го хвърляте? Може вие да имате такова калибрено оръжие, после имате по-слабо оръдие. Но има едно преповтаряне навсякъде. Някой казва: "Трябва да има една възвишена идея." Но трябва да знаете колко е възвишена идеята.
към беседата >>
Единствен огънят е в състояние да накара водата да върви нагоре.
На мястото се явява една нова сила. Явява се огънят. Той е едно особено същество. Какво му трябва сега? Намерил веднъж водата, ще я сгорещи.
Единствен огънят е в състояние да накара водата да върви нагоре.
Той, като влезе, веднага даде един подтик на водата да върви нагоре. Но водата като изгуби огъня в себе си, пак слиза надолу.
към беседата >>
Най-първо започвате към Бога и после надолу.
Защото като се изхвърля нагоре този снаряд, той прави една крива линия и после пак се връща надолу. Най-първо казва: "Има един такт, зло не искам да [правя]." Напълнят пушкалото. Този снаряд, като върви нагоре към неприятеля, пука се и падне надолу. Уж отива нагоре и след туй слиза надолу и прави пакости. Често и на вас младите пушкалата са като на военните.
Най-първо започвате към Бога и после надолу.
(Учителят показва това с движение на ръцете.) И можете ли да ми кажете едно ваше пушкало, един ваш снаряд как го хвърляте? Може вие да имате такова калибрено оръжие, после имате по-слабо оръдие. Но има едно преповтаряне навсякъде. Някой казва: "Трябва да има една възвишена идея." Но трябва да знаете колко е възвишена идеята.
към беседата >>
Той, като влезе, веднага даде един подтик на водата да върви нагоре.
Явява се огънят. Той е едно особено същество. Какво му трябва сега? Намерил веднъж водата, ще я сгорещи. Единствен огънят е в състояние да накара водата да върви нагоре.
Той, като влезе, веднага даде един подтик на водата да върви нагоре.
Но водата като изгуби огъня в себе си, пак слиза надолу.
към беседата >>
(Учителят показва това с движение на ръцете.) И можете ли да ми кажете едно ваше пушкало, един ваш снаряд как го хвърляте?
Най-първо казва: "Има един такт, зло не искам да [правя]." Напълнят пушкалото. Този снаряд, като върви нагоре към неприятеля, пука се и падне надолу. Уж отива нагоре и след туй слиза надолу и прави пакости. Често и на вас младите пушкалата са като на военните. Най-първо започвате към Бога и после надолу.
(Учителят показва това с движение на ръцете.) И можете ли да ми кажете едно ваше пушкало, един ваш снаряд как го хвърляте?
Може вие да имате такова калибрено оръжие, после имате по-слабо оръдие. Но има едно преповтаряне навсякъде. Някой казва: "Трябва да има една възвишена идея." Но трябва да знаете колко е възвишена идеята.
към беседата >>
Но водата като изгуби огъня в себе си, пак слиза надолу.
Той е едно особено същество. Какво му трябва сега? Намерил веднъж водата, ще я сгорещи. Единствен огънят е в състояние да накара водата да върви нагоре. Той, като влезе, веднага даде един подтик на водата да върви нагоре.
Но водата като изгуби огъня в себе си, пак слиза надолу.
към беседата >>
Може вие да имате такова калибрено оръжие, после имате по-слабо оръдие.
Този снаряд, като върви нагоре към неприятеля, пука се и падне надолу. Уж отива нагоре и след туй слиза надолу и прави пакости. Често и на вас младите пушкалата са като на военните. Най-първо започвате към Бога и после надолу. (Учителят показва това с движение на ръцете.) И можете ли да ми кажете едно ваше пушкало, един ваш снаряд как го хвърляте?
Може вие да имате такова калибрено оръжие, после имате по-слабо оръдие.
Но има едно преповтаряне навсякъде. Някой казва: "Трябва да има една възвишена идея." Но трябва да знаете колко е възвишена идеята.
към беседата >>
Добре. Аз изваждам едно заключение.
Добре. Аз изваждам едно заключение.
Да кажем, вие се обезсърчите в живота. – Изгубили сте вашия огън, но същевременно сте станали на вода. Следователно, вече имате едно направление – да слизате надолу. Пък, отдето минете, път ще си пробивате. Долините не се дължат само на една капка вода.
към беседата >>
Но има едно преповтаряне навсякъде.
Уж отива нагоре и след туй слиза надолу и прави пакости. Често и на вас младите пушкалата са като на военните. Най-първо започвате към Бога и после надолу. (Учителят показва това с движение на ръцете.) И можете ли да ми кажете едно ваше пушкало, един ваш снаряд как го хвърляте? Може вие да имате такова калибрено оръжие, после имате по-слабо оръдие.
Но има едно преповтаряне навсякъде.
Някой казва: "Трябва да има една възвишена идея." Но трябва да знаете колко е възвишена идеята.
към беседата >>
Да кажем, вие се обезсърчите в живота.
Добре. Аз изваждам едно заключение.
Да кажем, вие се обезсърчите в живота.
– Изгубили сте вашия огън, но същевременно сте станали на вода. Следователно, вече имате едно направление – да слизате надолу. Пък, отдето минете, път ще си пробивате. Долините не се дължат само на една капка вода. Това са милиони капки вода, които са тръгнали в едно и също направление!
към беседата >>
Някой казва: "Трябва да има една възвишена идея." Но трябва да знаете колко е възвишена идеята.
Често и на вас младите пушкалата са като на военните. Най-първо започвате към Бога и после надолу. (Учителят показва това с движение на ръцете.) И можете ли да ми кажете едно ваше пушкало, един ваш снаряд как го хвърляте? Може вие да имате такова калибрено оръжие, после имате по-слабо оръдие. Но има едно преповтаряне навсякъде.
Някой казва: "Трябва да има една възвишена идея." Но трябва да знаете колко е възвишена идеята.
към беседата >>
– Изгубили сте вашия огън, но същевременно сте станали на вода.
Добре. Аз изваждам едно заключение. Да кажем, вие се обезсърчите в живота.
– Изгубили сте вашия огън, но същевременно сте станали на вода.
Следователно, вече имате едно направление – да слизате надолу. Пък, отдето минете, път ще си пробивате. Долините не се дължат само на една капка вода. Това са милиони капки вода, които са тръгнали в едно и също направление! Не се дължи това само на една водна капка.
към беседата >>
Парата на колко километра може да се подигне?
Парата на колко километра може да се подигне?
Тези облаци цируси на каква височина се подигат? – Нещо на 12, 13, 14 км. Най-високите облаци на колко километра са? (На 10.) Но приблизително, аз предполагам парата в най-разредено състояние, най-фината пара, се издига на около 20 км. Някоя може да иде и по-далеч, но гъстата остава на по-малко разстояние, на 2-3-4, на 5 хиляди метра.
към беседата >>
Следователно, вече имате едно направление – да слизате надолу.
Добре. Аз изваждам едно заключение. Да кажем, вие се обезсърчите в живота. – Изгубили сте вашия огън, но същевременно сте станали на вода.
Следователно, вече имате едно направление – да слизате надолу.
Пък, отдето минете, път ще си пробивате. Долините не се дължат само на една капка вода. Това са милиони капки вода, които са тръгнали в едно и също направление! Не се дължи това само на една водна капка. Но водата защо е действала?
към беседата >>
Тези облаци цируси на каква височина се подигат?
Парата на колко километра може да се подигне?
Тези облаци цируси на каква височина се подигат?
– Нещо на 12, 13, 14 км. Най-високите облаци на колко километра са? (На 10.) Но приблизително, аз предполагам парата в най-разредено състояние, най-фината пара, се издига на около 20 км. Някоя може да иде и по-далеч, но гъстата остава на по-малко разстояние, на 2-3-4, на 5 хиляди метра. Тия, черните облаци, на каква височина са те?
към беседата >>
Пък, отдето минете, път ще си пробивате.
Добре. Аз изваждам едно заключение. Да кажем, вие се обезсърчите в живота. – Изгубили сте вашия огън, но същевременно сте станали на вода. Следователно, вече имате едно направление – да слизате надолу.
Пък, отдето минете, път ще си пробивате.
Долините не се дължат само на една капка вода. Това са милиони капки вода, които са тръгнали в едно и също направление! Не се дължи това само на една водна капка. Но водата защо е действала? В нея има едно косвено желание, тя, като снеме тази пръст отгоре, тия частици имат желание да се направи една площ.
към беседата >>
– Нещо на 12, 13, 14 км.
Парата на колко километра може да се подигне? Тези облаци цируси на каква височина се подигат?
– Нещо на 12, 13, 14 км.
Най-високите облаци на колко километра са? (На 10.) Но приблизително, аз предполагам парата в най-разредено състояние, най-фината пара, се издига на около 20 км. Някоя може да иде и по-далеч, но гъстата остава на по-малко разстояние, на 2-3-4, на 5 хиляди метра. Тия, черните облаци, на каква височина са те? (- На 2-3 км.) Така е, вие искате да знаете, защо са тия черните облаци в живота?
към беседата >>
Долините не се дължат само на една капка вода.
Добре. Аз изваждам едно заключение. Да кажем, вие се обезсърчите в живота. – Изгубили сте вашия огън, но същевременно сте станали на вода. Следователно, вече имате едно направление – да слизате надолу. Пък, отдето минете, път ще си пробивате.
Долините не се дължат само на една капка вода.
Това са милиони капки вода, които са тръгнали в едно и също направление! Не се дължи това само на една водна капка. Но водата защо е действала? В нея има едно косвено желание, тя, като снеме тази пръст отгоре, тия частици имат желание да се направи една площ. Водата обича равните места.
към беседата >>
Най-високите облаци на колко километра са?
Парата на колко километра може да се подигне? Тези облаци цируси на каква височина се подигат? – Нещо на 12, 13, 14 км.
Най-високите облаци на колко километра са?
(На 10.) Но приблизително, аз предполагам парата в най-разредено състояние, най-фината пара, се издига на около 20 км. Някоя може да иде и по-далеч, но гъстата остава на по-малко разстояние, на 2-3-4, на 5 хиляди метра. Тия, черните облаци, на каква височина са те? (- На 2-3 км.) Така е, вие искате да знаете, защо са тия черните облаци в живота? – Те носят дъжд.
към беседата >>
Това са милиони капки вода, които са тръгнали в едно и също направление!
Да кажем, вие се обезсърчите в живота. – Изгубили сте вашия огън, но същевременно сте станали на вода. Следователно, вече имате едно направление – да слизате надолу. Пък, отдето минете, път ще си пробивате. Долините не се дължат само на една капка вода.
Това са милиони капки вода, които са тръгнали в едно и също направление!
Не се дължи това само на една водна капка. Но водата защо е действала? В нея има едно косвено желание, тя, като снеме тази пръст отгоре, тия частици имат желание да се направи една площ. Водата обича равните места. Като намери равни места, тя си почива.
към беседата >>
(На 10.) Но приблизително, аз предполагам парата в най-разредено състояние, най-фината пара, се издига на около 20 км.
Парата на колко километра може да се подигне? Тези облаци цируси на каква височина се подигат? – Нещо на 12, 13, 14 км. Най-високите облаци на колко километра са?
(На 10.) Но приблизително, аз предполагам парата в най-разредено състояние, най-фината пара, се издига на около 20 км.
Някоя може да иде и по-далеч, но гъстата остава на по-малко разстояние, на 2-3-4, на 5 хиляди метра. Тия, черните облаци, на каква височина са те? (- На 2-3 км.) Така е, вие искате да знаете, защо са тия черните облаци в живота? – Те носят дъжд. Ама защо са тия ужасни бури в живота?
към беседата >>
Не се дължи това само на една водна капка.
– Изгубили сте вашия огън, но същевременно сте станали на вода. Следователно, вече имате едно направление – да слизате надолу. Пък, отдето минете, път ще си пробивате. Долините не се дължат само на една капка вода. Това са милиони капки вода, които са тръгнали в едно и също направление!
Не се дължи това само на една водна капка.
Но водата защо е действала? В нея има едно косвено желание, тя, като снеме тази пръст отгоре, тия частици имат желание да се направи една площ. Водата обича равните места. Като намери равни места, тя си почива. А като има такива кривини, тя ходи по тях и в нея има желание само да изравнява, да тегли хоризонтални линии навсякъде.
към беседата >>
Някоя може да иде и по-далеч, но гъстата остава на по-малко разстояние, на 2-3-4, на 5 хиляди метра.
Парата на колко километра може да се подигне? Тези облаци цируси на каква височина се подигат? – Нещо на 12, 13, 14 км. Най-високите облаци на колко километра са? (На 10.) Но приблизително, аз предполагам парата в най-разредено състояние, най-фината пара, се издига на около 20 км.
Някоя може да иде и по-далеч, но гъстата остава на по-малко разстояние, на 2-3-4, на 5 хиляди метра.
Тия, черните облаци, на каква височина са те? (- На 2-3 км.) Така е, вие искате да знаете, защо са тия черните облаци в живота? – Те носят дъжд. Ама защо са тия ужасни бури в живота? – Те пречистват въздуха.
към беседата >>
Но водата защо е действала?
Следователно, вече имате едно направление – да слизате надолу. Пък, отдето минете, път ще си пробивате. Долините не се дължат само на една капка вода. Това са милиони капки вода, които са тръгнали в едно и също направление! Не се дължи това само на една водна капка.
Но водата защо е действала?
В нея има едно косвено желание, тя, като снеме тази пръст отгоре, тия частици имат желание да се направи една площ. Водата обича равните места. Като намери равни места, тя си почива. А като има такива кривини, тя ходи по тях и в нея има желание само да изравнява, да тегли хоризонтални линии навсякъде. Като намери криви работи, тя иска да ги изправи.
към беседата >>
Тия, черните облаци, на каква височина са те?
Тези облаци цируси на каква височина се подигат? – Нещо на 12, 13, 14 км. Най-високите облаци на колко километра са? (На 10.) Но приблизително, аз предполагам парата в най-разредено състояние, най-фината пара, се издига на около 20 км. Някоя може да иде и по-далеч, но гъстата остава на по-малко разстояние, на 2-3-4, на 5 хиляди метра.
Тия, черните облаци, на каква височина са те?
(- На 2-3 км.) Така е, вие искате да знаете, защо са тия черните облаци в живота? – Те носят дъжд. Ама защо са тия ужасни бури в живота? – Те пречистват въздуха. Казвате: "Не може ли без бури?
към беседата >>
В нея има едно косвено желание, тя, като снеме тази пръст отгоре, тия частици имат желание да се направи една площ.
Пък, отдето минете, път ще си пробивате. Долините не се дължат само на една капка вода. Това са милиони капки вода, които са тръгнали в едно и също направление! Не се дължи това само на една водна капка. Но водата защо е действала?
В нея има едно косвено желание, тя, като снеме тази пръст отгоре, тия частици имат желание да се направи една площ.
Водата обича равните места. Като намери равни места, тя си почива. А като има такива кривини, тя ходи по тях и в нея има желание само да изравнява, да тегли хоризонтални линии навсякъде. Като намери криви работи, тя иска да ги изправи. Който не разбира водата, ще каже, че тя пакости прави. Не!
към беседата >>
(- На 2-3 км.) Така е, вие искате да знаете, защо са тия черните облаци в живота?
– Нещо на 12, 13, 14 км. Най-високите облаци на колко километра са? (На 10.) Но приблизително, аз предполагам парата в най-разредено състояние, най-фината пара, се издига на около 20 км. Някоя може да иде и по-далеч, но гъстата остава на по-малко разстояние, на 2-3-4, на 5 хиляди метра. Тия, черните облаци, на каква височина са те?
(- На 2-3 км.) Така е, вие искате да знаете, защо са тия черните облаци в живота?
– Те носят дъжд. Ама защо са тия ужасни бури в живота? – Те пречистват въздуха. Казвате: "Не може ли без бури? " – Не може.
към беседата >>
Водата обича равните места.
Долините не се дължат само на една капка вода. Това са милиони капки вода, които са тръгнали в едно и също направление! Не се дължи това само на една водна капка. Но водата защо е действала? В нея има едно косвено желание, тя, като снеме тази пръст отгоре, тия частици имат желание да се направи една площ.
Водата обича равните места.
Като намери равни места, тя си почива. А като има такива кривини, тя ходи по тях и в нея има желание само да изравнява, да тегли хоризонтални линии навсякъде. Като намери криви работи, тя иска да ги изправи. Който не разбира водата, ще каже, че тя пакости прави. Не! Тя пакости прави, докато изравни всичко в една площ, систематизира всичко.
към беседата >>
– Те носят дъжд.
Най-високите облаци на колко километра са? (На 10.) Но приблизително, аз предполагам парата в най-разредено състояние, най-фината пара, се издига на около 20 км. Някоя може да иде и по-далеч, но гъстата остава на по-малко разстояние, на 2-3-4, на 5 хиляди метра. Тия, черните облаци, на каква височина са те? (- На 2-3 км.) Така е, вие искате да знаете, защо са тия черните облаци в живота?
– Те носят дъжд.
Ама защо са тия ужасни бури в живота? – Те пречистват въздуха. Казвате: "Не може ли без бури? " – Не може. С бурите е лошо, без бурите е два пъти по-лошо.
към беседата >>
Като намери равни места, тя си почива.
Това са милиони капки вода, които са тръгнали в едно и също направление! Не се дължи това само на една водна капка. Но водата защо е действала? В нея има едно косвено желание, тя, като снеме тази пръст отгоре, тия частици имат желание да се направи една площ. Водата обича равните места.
Като намери равни места, тя си почива.
А като има такива кривини, тя ходи по тях и в нея има желание само да изравнява, да тегли хоризонтални линии навсякъде. Като намери криви работи, тя иска да ги изправи. Който не разбира водата, ще каже, че тя пакости прави. Не! Тя пакости прави, докато изравни всичко в една площ, систематизира всичко. После седи спокойна и пакости не прави.
към беседата >>
Ама защо са тия ужасни бури в живота?
(На 10.) Но приблизително, аз предполагам парата в най-разредено състояние, най-фината пара, се издига на около 20 км. Някоя може да иде и по-далеч, но гъстата остава на по-малко разстояние, на 2-3-4, на 5 хиляди метра. Тия, черните облаци, на каква височина са те? (- На 2-3 км.) Така е, вие искате да знаете, защо са тия черните облаци в живота? – Те носят дъжд.
Ама защо са тия ужасни бури в живота?
– Те пречистват въздуха. Казвате: "Не може ли без бури? " – Не може. С бурите е лошо, без бурите е два пъти по-лошо. Същата аналогия.
към беседата >>
А като има такива кривини, тя ходи по тях и в нея има желание само да изравнява, да тегли хоризонтални линии навсякъде.
Не се дължи това само на една водна капка. Но водата защо е действала? В нея има едно косвено желание, тя, като снеме тази пръст отгоре, тия частици имат желание да се направи една площ. Водата обича равните места. Като намери равни места, тя си почива.
А като има такива кривини, тя ходи по тях и в нея има желание само да изравнява, да тегли хоризонтални линии навсякъде.
Като намери криви работи, тя иска да ги изправи. Който не разбира водата, ще каже, че тя пакости прави. Не! Тя пакости прави, докато изравни всичко в една площ, систематизира всичко. После седи спокойна и пакости не прави. Но намери ли нещо криво, някъде по-високо, някъде по-ниско, тя иска да го изправи.
към беседата >>
– Те пречистват въздуха.
Някоя може да иде и по-далеч, но гъстата остава на по-малко разстояние, на 2-3-4, на 5 хиляди метра. Тия, черните облаци, на каква височина са те? (- На 2-3 км.) Така е, вие искате да знаете, защо са тия черните облаци в живота? – Те носят дъжд. Ама защо са тия ужасни бури в живота?
– Те пречистват въздуха.
Казвате: "Не може ли без бури? " – Не може. С бурите е лошо, без бурите е два пъти по-лошо. Същата аналогия. Със страданията, с мъчнотии е лошо, без тях два пъти е по-лошо.
към беседата >>
Като намери криви работи, тя иска да ги изправи.
Но водата защо е действала? В нея има едно косвено желание, тя, като снеме тази пръст отгоре, тия частици имат желание да се направи една площ. Водата обича равните места. Като намери равни места, тя си почива. А като има такива кривини, тя ходи по тях и в нея има желание само да изравнява, да тегли хоризонтални линии навсякъде.
Като намери криви работи, тя иска да ги изправи.
Който не разбира водата, ще каже, че тя пакости прави. Не! Тя пакости прави, докато изравни всичко в една площ, систематизира всичко. После седи спокойна и пакости не прави. Но намери ли нещо криво, някъде по-високо, някъде по-ниско, тя иска да го изправи. Нагоре-надолу, не може така всичко под един знаменател.
към беседата >>
Казвате: "Не може ли без бури?
Тия, черните облаци, на каква височина са те? (- На 2-3 км.) Така е, вие искате да знаете, защо са тия черните облаци в живота? – Те носят дъжд. Ама защо са тия ужасни бури в живота? – Те пречистват въздуха.
Казвате: "Не може ли без бури?
" – Не може. С бурите е лошо, без бурите е два пъти по-лошо. Същата аналогия. Със страданията, с мъчнотии е лошо, без тях два пъти е по-лошо. Няма какво.
към беседата >>
Който не разбира водата, ще каже, че тя пакости прави. Не!
В нея има едно косвено желание, тя, като снеме тази пръст отгоре, тия частици имат желание да се направи една площ. Водата обича равните места. Като намери равни места, тя си почива. А като има такива кривини, тя ходи по тях и в нея има желание само да изравнява, да тегли хоризонтални линии навсякъде. Като намери криви работи, тя иска да ги изправи.
Който не разбира водата, ще каже, че тя пакости прави. Не!
Тя пакости прави, докато изравни всичко в една площ, систематизира всичко. После седи спокойна и пакости не прави. Но намери ли нещо криво, някъде по-високо, някъде по-ниско, тя иска да го изправи. Нагоре-надолу, не може така всичко под един знаменател. Всичките еднакви права трябва да имат, да не е едното място по-високо, другото по-ниско.
към беседата >>
" – Не може.
(- На 2-3 км.) Така е, вие искате да знаете, защо са тия черните облаци в живота? – Те носят дъжд. Ама защо са тия ужасни бури в живота? – Те пречистват въздуха. Казвате: "Не може ли без бури?
" – Не може.
С бурите е лошо, без бурите е два пъти по-лошо. Същата аналогия. Със страданията, с мъчнотии е лошо, без тях два пъти е по-лошо. Няма какво. Можете да теглите същата аналогия.
към беседата >>
Тя пакости прави, докато изравни всичко в една площ, систематизира всичко.
Водата обича равните места. Като намери равни места, тя си почива. А като има такива кривини, тя ходи по тях и в нея има желание само да изравнява, да тегли хоризонтални линии навсякъде. Като намери криви работи, тя иска да ги изправи. Който не разбира водата, ще каже, че тя пакости прави. Не!
Тя пакости прави, докато изравни всичко в една площ, систематизира всичко.
После седи спокойна и пакости не прави. Но намери ли нещо криво, някъде по-високо, някъде по-ниско, тя иска да го изправи. Нагоре-надолу, не може така всичко под един знаменател. Всичките еднакви права трябва да имат, да не е едното място по-високо, другото по-ниско. Питам: с това свое желание водата постигнала ли е своя идеал?
към беседата >>
С бурите е лошо, без бурите е два пъти по-лошо.
– Те носят дъжд. Ама защо са тия ужасни бури в живота? – Те пречистват въздуха. Казвате: "Не може ли без бури? " – Не може.
С бурите е лошо, без бурите е два пъти по-лошо.
Същата аналогия. Със страданията, с мъчнотии е лошо, без тях два пъти е по-лошо. Няма какво. Можете да теглите същата аналогия. С парите е лошо, но без тях – два пъти по-лошо.
към беседата >>
После седи спокойна и пакости не прави.
Като намери равни места, тя си почива. А като има такива кривини, тя ходи по тях и в нея има желание само да изравнява, да тегли хоризонтални линии навсякъде. Като намери криви работи, тя иска да ги изправи. Който не разбира водата, ще каже, че тя пакости прави. Не! Тя пакости прави, докато изравни всичко в една площ, систематизира всичко.
После седи спокойна и пакости не прави.
Но намери ли нещо криво, някъде по-високо, някъде по-ниско, тя иска да го изправи. Нагоре-надолу, не може така всичко под един знаменател. Всичките еднакви права трябва да имат, да не е едното място по-високо, другото по-ниско. Питам: с това свое желание водата постигнала ли е своя идеал? – Постигнала е нещо.
към беседата >>
Същата аналогия.
Ама защо са тия ужасни бури в живота? – Те пречистват въздуха. Казвате: "Не може ли без бури? " – Не може. С бурите е лошо, без бурите е два пъти по-лошо.
Същата аналогия.
Със страданията, с мъчнотии е лошо, без тях два пъти е по-лошо. Няма какво. Можете да теглите същата аналогия. С парите е лошо, но без тях – два пъти по-лошо. Сега къде седи злото?
към беседата >>
Но намери ли нещо криво, някъде по-високо, някъде по-ниско, тя иска да го изправи.
А като има такива кривини, тя ходи по тях и в нея има желание само да изравнява, да тегли хоризонтални линии навсякъде. Като намери криви работи, тя иска да ги изправи. Който не разбира водата, ще каже, че тя пакости прави. Не! Тя пакости прави, докато изравни всичко в една площ, систематизира всичко. После седи спокойна и пакости не прави.
Но намери ли нещо криво, някъде по-високо, някъде по-ниско, тя иска да го изправи.
Нагоре-надолу, не може така всичко под един знаменател. Всичките еднакви права трябва да имат, да не е едното място по-високо, другото по-ниско. Питам: с това свое желание водата постигнала ли е своя идеал? – Постигнала е нещо. Образувала е моретата, езерата, образувала е океана, големи пространства е образувала.
към беседата >>
Със страданията, с мъчнотии е лошо, без тях два пъти е по-лошо.
– Те пречистват въздуха. Казвате: "Не може ли без бури? " – Не може. С бурите е лошо, без бурите е два пъти по-лошо. Същата аналогия.
Със страданията, с мъчнотии е лошо, без тях два пъти е по-лошо.
Няма какво. Можете да теглите същата аналогия. С парите е лошо, но без тях – два пъти по-лошо. Сега къде седи злото? Когато имате едно страдание, вие не мислите за туй страдание, че е временно, а казвате: "Няма да престане." Там е всичката ви вина.
към беседата >>
Нагоре-надолу, не може така всичко под един знаменател.
Като намери криви работи, тя иска да ги изправи. Който не разбира водата, ще каже, че тя пакости прави. Не! Тя пакости прави, докато изравни всичко в една площ, систематизира всичко. После седи спокойна и пакости не прави. Но намери ли нещо криво, някъде по-високо, някъде по-ниско, тя иска да го изправи.
Нагоре-надолу, не може така всичко под един знаменател.
Всичките еднакви права трябва да имат, да не е едното място по-високо, другото по-ниско. Питам: с това свое желание водата постигнала ли е своя идеал? – Постигнала е нещо. Образувала е моретата, езерата, образувала е океана, големи пространства е образувала. И тогава между ореха и водата какво е сравнението?
към беседата >>
Няма какво.
Казвате: "Не може ли без бури? " – Не може. С бурите е лошо, без бурите е два пъти по-лошо. Същата аналогия. Със страданията, с мъчнотии е лошо, без тях два пъти е по-лошо.
Няма какво.
Можете да теглите същата аналогия. С парите е лошо, но без тях – два пъти по-лошо. Сега къде седи злото? Когато имате едно страдание, вие не мислите за туй страдание, че е временно, а казвате: "Няма да престане." Там е всичката ви вина. Налети ви една тъмна мисъл.
към беседата >>
Всичките еднакви права трябва да имат, да не е едното място по-високо, другото по-ниско.
Който не разбира водата, ще каже, че тя пакости прави. Не! Тя пакости прави, докато изравни всичко в една площ, систематизира всичко. После седи спокойна и пакости не прави. Но намери ли нещо криво, някъде по-високо, някъде по-ниско, тя иска да го изправи. Нагоре-надолу, не може така всичко под един знаменател.
Всичките еднакви права трябва да имат, да не е едното място по-високо, другото по-ниско.
Питам: с това свое желание водата постигнала ли е своя идеал? – Постигнала е нещо. Образувала е моретата, езерата, образувала е океана, големи пространства е образувала. И тогава между ореха и водата какво е сравнението? Какво общо има между малкия орех и големия орех и водата, навеждам ви на връзката.
към беседата >>
Можете да теглите същата аналогия.
" – Не може. С бурите е лошо, без бурите е два пъти по-лошо. Същата аналогия. Със страданията, с мъчнотии е лошо, без тях два пъти е по-лошо. Няма какво.
Можете да теглите същата аналогия.
С парите е лошо, но без тях – два пъти по-лошо. Сега къде седи злото? Когато имате едно страдание, вие не мислите за туй страдание, че е временно, а казвате: "Няма да престане." Там е всичката ви вина. Налети ви една тъмна мисъл. Вие мислите: "Тази мисъл дойде и завзе голяма площ." Мислите, че навсякъде е тъмнина.
към беседата >>
Питам: с това свое желание водата постигнала ли е своя идеал?
Тя пакости прави, докато изравни всичко в една площ, систематизира всичко. После седи спокойна и пакости не прави. Но намери ли нещо криво, някъде по-високо, някъде по-ниско, тя иска да го изправи. Нагоре-надолу, не може така всичко под един знаменател. Всичките еднакви права трябва да имат, да не е едното място по-високо, другото по-ниско.
Питам: с това свое желание водата постигнала ли е своя идеал?
– Постигнала е нещо. Образувала е моретата, езерата, образувала е океана, големи пространства е образувала. И тогава между ореха и водата какво е сравнението? Какво общо има между малкия орех и големия орех и водата, навеждам ви на връзката. Казвате: "Какво общо може за има между орехите и водата?
към беседата >>
С парите е лошо, но без тях – два пъти по-лошо.
С бурите е лошо, без бурите е два пъти по-лошо. Същата аналогия. Със страданията, с мъчнотии е лошо, без тях два пъти е по-лошо. Няма какво. Можете да теглите същата аналогия.
С парите е лошо, но без тях – два пъти по-лошо.
Сега къде седи злото? Когато имате едно страдание, вие не мислите за туй страдание, че е временно, а казвате: "Няма да престане." Там е всичката ви вина. Налети ви една тъмна мисъл. Вие мислите: "Тази мисъл дойде и завзе голяма площ." Мислите, че навсякъде е тъмнина. В това седи вашето заблуждение.
към беседата >>
– Постигнала е нещо.
После седи спокойна и пакости не прави. Но намери ли нещо криво, някъде по-високо, някъде по-ниско, тя иска да го изправи. Нагоре-надолу, не може така всичко под един знаменател. Всичките еднакви права трябва да имат, да не е едното място по-високо, другото по-ниско. Питам: с това свое желание водата постигнала ли е своя идеал?
– Постигнала е нещо.
Образувала е моретата, езерата, образувала е океана, големи пространства е образувала. И тогава между ореха и водата какво е сравнението? Какво общо има между малкия орех и големия орех и водата, навеждам ви на връзката. Казвате: "Какво общо може за има между орехите и водата? "- Водата е приготвила плоските места за орехите.
към беседата >>
Сега къде седи злото?
Същата аналогия. Със страданията, с мъчнотии е лошо, без тях два пъти е по-лошо. Няма какво. Можете да теглите същата аналогия. С парите е лошо, но без тях – два пъти по-лошо.
Сега къде седи злото?
Когато имате едно страдание, вие не мислите за туй страдание, че е временно, а казвате: "Няма да престане." Там е всичката ви вина. Налети ви една тъмна мисъл. Вие мислите: "Тази мисъл дойде и завзе голяма площ." Мислите, че навсякъде е тъмнина. В това седи вашето заблуждение. То е един малък район, влизате в една тъмна изба, която е само на 4-5 м, а навънка е светло.
към беседата >>
Образувала е моретата, езерата, образувала е океана, големи пространства е образувала.
Но намери ли нещо криво, някъде по-високо, някъде по-ниско, тя иска да го изправи. Нагоре-надолу, не може така всичко под един знаменател. Всичките еднакви права трябва да имат, да не е едното място по-високо, другото по-ниско. Питам: с това свое желание водата постигнала ли е своя идеал? – Постигнала е нещо.
Образувала е моретата, езерата, образувала е океана, големи пространства е образувала.
И тогава между ореха и водата какво е сравнението? Какво общо има между малкия орех и големия орех и водата, навеждам ви на връзката. Казвате: "Какво общо може за има между орехите и водата? "- Водата е приготвила плоските места за орехите. Само при влага могат да растат тия орехи, без нея не може.
към беседата >>
Когато имате едно страдание, вие не мислите за туй страдание, че е временно, а казвате: "Няма да престане." Там е всичката ви вина.
Със страданията, с мъчнотии е лошо, без тях два пъти е по-лошо. Няма какво. Можете да теглите същата аналогия. С парите е лошо, но без тях – два пъти по-лошо. Сега къде седи злото?
Когато имате едно страдание, вие не мислите за туй страдание, че е временно, а казвате: "Няма да престане." Там е всичката ви вина.
Налети ви една тъмна мисъл. Вие мислите: "Тази мисъл дойде и завзе голяма площ." Мислите, че навсякъде е тъмнина. В това седи вашето заблуждение. То е един малък район, влизате в една тъмна изба, която е само на 4-5 м, а навънка е светло.
към беседата >>
НАГОРЕ