НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
343
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
343
:
1000
резултата в
3
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Който иска славата
,
НБ
, София, 25.1.1925г.,
Ако хванете едно шишенце пълно съ азотна киселина и го подържите малко, тя ще ви прѣдаде до извѣстна степень своята сила, своитѣ качества.
И тъй, за да разбираме истинския смисълъ на живота, за да го направимъ щастливъ, за да внесемъ великия моралъ въ него, трѣбва да разбираме великитѣ Божии закони. Само тогава ще могатъ да се развиятъ тѣзи скрити дарби, скрити заложби, тия потенциални сили въ човѣшката душа. Ако ви вкарамъ въ една съврѣменна европейска лаборатория, въ която всички елементи сѫ наредени въ около 10–20,000 малки шишенца, и ви накарамъ да ги побутате, какъ мислите, какво ще бѫде вашето състояние слѣдъ като излѣзете отъ тази лаборатория?
Ако хванете едно шишенце пълно съ азотна киселина и го подържите малко, тя ще ви прѣдаде до извѣстна степень своята сила, своитѣ качества.
Ако похванете едно шишенце съ сѣрна киселина, и тя ще ви прѣдаде своитѣ качества. Тъй щото, всички вещи, съ които ние, съврѣменнитѣ хора, се занимаваме, упражняватъ извѣстно влияние върху насъ. И за въ бѫдаще, ако искаме да въведемъ едно нормално възпитание въ свѣта, когато се създава едно училище, ще трѣбва да се повикатъ най-добритѣ хора, най-добритѣ майстори да направятъ училището, чиновете, маситѣ, всички пособия. Като казвамъ, че трѣбва да се извикатъ най-добритѣ майстори, не разбирамъ майстори на изкуството, но подразбирамъ добритѣ хора, които, като работятъ, да не си кажатъ една лоша дума помежду. Послѣ тетрадкитѣ, книгитѣ, всички училищни принадлежности, трѣбва да бѫдатъ направени отъ незаинтересовани хора, които да сѫ напълно безкористни.
към беседата >>
Слѣдователно, ние трѣбва идейно да се подигнемъ.
Ще каже нѣкой: това нѣщо не съотвѣтствува съ разказа въ Евангелието. Единъ човѣкъ на земята не може да свѣтне. На друго мѣсто свѣтва. Тамъ, на планината се явили Илия и Мойсей и се разговаряли съ Христа. Слѣдъ този разговоръ, Христосъ, съ двамата си ученици се върна назадъ.
Слѣдователно, ние трѣбва идейно да се подигнемъ.
Човѣкъ трѣбва да излѣзе извънъ себе си. Тѣзи опити сѫ правили мнозина. Нѣкои хора, като излѣзатъ вънъ отъ себе си, не искатъ да се върнатъ назадъ, затова не ги пущатъ. Днесъ хората не сѫ достатъчно честни. Ние сме пратени на земята като.
към беседата >>
Ако похванете едно шишенце съ сѣрна киселина, и тя ще ви прѣдаде своитѣ качества.
И тъй, за да разбираме истинския смисълъ на живота, за да го направимъ щастливъ, за да внесемъ великия моралъ въ него, трѣбва да разбираме великитѣ Божии закони. Само тогава ще могатъ да се развиятъ тѣзи скрити дарби, скрити заложби, тия потенциални сили въ човѣшката душа. Ако ви вкарамъ въ една съврѣменна европейска лаборатория, въ която всички елементи сѫ наредени въ около 10–20,000 малки шишенца, и ви накарамъ да ги побутате, какъ мислите, какво ще бѫде вашето състояние слѣдъ като излѣзете отъ тази лаборатория? Ако хванете едно шишенце пълно съ азотна киселина и го подържите малко, тя ще ви прѣдаде до извѣстна степень своята сила, своитѣ качества.
Ако похванете едно шишенце съ сѣрна киселина, и тя ще ви прѣдаде своитѣ качества.
Тъй щото, всички вещи, съ които ние, съврѣменнитѣ хора, се занимаваме, упражняватъ извѣстно влияние върху насъ. И за въ бѫдаще, ако искаме да въведемъ едно нормално възпитание въ свѣта, когато се създава едно училище, ще трѣбва да се повикатъ най-добритѣ хора, най-добритѣ майстори да направятъ училището, чиновете, маситѣ, всички пособия. Като казвамъ, че трѣбва да се извикатъ най-добритѣ майстори, не разбирамъ майстори на изкуството, но подразбирамъ добритѣ хора, които, като работятъ, да не си кажатъ една лоша дума помежду. Послѣ тетрадкитѣ, книгитѣ, всички училищни принадлежности, трѣбва да бѫдатъ направени отъ незаинтересовани хора, които да сѫ напълно безкористни. Хората казватъ: е, столоветѣ, маситѣ, може да ги прави кой и да е.
към беседата >>
Човѣкъ трѣбва да излѣзе извънъ себе си.
Единъ човѣкъ на земята не може да свѣтне. На друго мѣсто свѣтва. Тамъ, на планината се явили Илия и Мойсей и се разговаряли съ Христа. Слѣдъ този разговоръ, Христосъ, съ двамата си ученици се върна назадъ. Слѣдователно, ние трѣбва идейно да се подигнемъ.
Човѣкъ трѣбва да излѣзе извънъ себе си.
Тѣзи опити сѫ правили мнозина. Нѣкои хора, като излѣзатъ вънъ отъ себе си, не искатъ да се върнатъ назадъ, затова не ги пущатъ. Днесъ хората не сѫ достатъчно честни. Ние сме пратени на земята като. Въ затворъ, наказани сме.
към беседата >>
Тъй щото, всички вещи, съ които ние, съврѣменнитѣ хора, се занимаваме, упражняватъ извѣстно влияние върху насъ.
И тъй, за да разбираме истинския смисълъ на живота, за да го направимъ щастливъ, за да внесемъ великия моралъ въ него, трѣбва да разбираме великитѣ Божии закони. Само тогава ще могатъ да се развиятъ тѣзи скрити дарби, скрити заложби, тия потенциални сили въ човѣшката душа. Ако ви вкарамъ въ една съврѣменна европейска лаборатория, въ която всички елементи сѫ наредени въ около 10–20,000 малки шишенца, и ви накарамъ да ги побутате, какъ мислите, какво ще бѫде вашето състояние слѣдъ като излѣзете отъ тази лаборатория? Ако хванете едно шишенце пълно съ азотна киселина и го подържите малко, тя ще ви прѣдаде до извѣстна степень своята сила, своитѣ качества. Ако похванете едно шишенце съ сѣрна киселина, и тя ще ви прѣдаде своитѣ качества.
Тъй щото, всички вещи, съ които ние, съврѣменнитѣ хора, се занимаваме, упражняватъ извѣстно влияние върху насъ.
И за въ бѫдаще, ако искаме да въведемъ едно нормално възпитание въ свѣта, когато се създава едно училище, ще трѣбва да се повикатъ най-добритѣ хора, най-добритѣ майстори да направятъ училището, чиновете, маситѣ, всички пособия. Като казвамъ, че трѣбва да се извикатъ най-добритѣ майстори, не разбирамъ майстори на изкуството, но подразбирамъ добритѣ хора, които, като работятъ, да не си кажатъ една лоша дума помежду. Послѣ тетрадкитѣ, книгитѣ, всички училищни принадлежности, трѣбва да бѫдатъ направени отъ незаинтересовани хора, които да сѫ напълно безкористни. Хората казватъ: е, столоветѣ, маситѣ, може да ги прави кой и да е. Да, до сега тѣ сѫ правени все отъ кой и да е, но виждаме, какво възпитание имаме.
към беседата >>
Тѣзи опити сѫ правили мнозина.
На друго мѣсто свѣтва. Тамъ, на планината се явили Илия и Мойсей и се разговаряли съ Христа. Слѣдъ този разговоръ, Христосъ, съ двамата си ученици се върна назадъ. Слѣдователно, ние трѣбва идейно да се подигнемъ. Човѣкъ трѣбва да излѣзе извънъ себе си.
Тѣзи опити сѫ правили мнозина.
Нѣкои хора, като излѣзатъ вънъ отъ себе си, не искатъ да се върнатъ назадъ, затова не ги пущатъ. Днесъ хората не сѫ достатъчно честни. Ние сме пратени на земята като. Въ затворъ, наказани сме. Понеже нашитѣ пазители отговарятъ за насъ, то за да ни заставятъ да стоимъ тукъ, не искатъ да ни пуснатъ да излѣземъ извънъ тѣлото си.
към беседата >>
И за въ бѫдаще, ако искаме да въведемъ едно нормално възпитание въ свѣта, когато се създава едно училище, ще трѣбва да се повикатъ най-добритѣ хора, най-добритѣ майстори да направятъ училището, чиновете, маситѣ, всички пособия.
Само тогава ще могатъ да се развиятъ тѣзи скрити дарби, скрити заложби, тия потенциални сили въ човѣшката душа. Ако ви вкарамъ въ една съврѣменна европейска лаборатория, въ която всички елементи сѫ наредени въ около 10–20,000 малки шишенца, и ви накарамъ да ги побутате, какъ мислите, какво ще бѫде вашето състояние слѣдъ като излѣзете отъ тази лаборатория? Ако хванете едно шишенце пълно съ азотна киселина и го подържите малко, тя ще ви прѣдаде до извѣстна степень своята сила, своитѣ качества. Ако похванете едно шишенце съ сѣрна киселина, и тя ще ви прѣдаде своитѣ качества. Тъй щото, всички вещи, съ които ние, съврѣменнитѣ хора, се занимаваме, упражняватъ извѣстно влияние върху насъ.
И за въ бѫдаще, ако искаме да въведемъ едно нормално възпитание въ свѣта, когато се създава едно училище, ще трѣбва да се повикатъ най-добритѣ хора, най-добритѣ майстори да направятъ училището, чиновете, маситѣ, всички пособия.
Като казвамъ, че трѣбва да се извикатъ най-добритѣ майстори, не разбирамъ майстори на изкуството, но подразбирамъ добритѣ хора, които, като работятъ, да не си кажатъ една лоша дума помежду. Послѣ тетрадкитѣ, книгитѣ, всички училищни принадлежности, трѣбва да бѫдатъ направени отъ незаинтересовани хора, които да сѫ напълно безкористни. Хората казватъ: е, столоветѣ, маситѣ, може да ги прави кой и да е. Да, до сега тѣ сѫ правени все отъ кой и да е, но виждаме, какво възпитание имаме. Послѣ, искате да си направите една хубава кѫща.
към беседата >>
Нѣкои хора, като излѣзатъ вънъ отъ себе си, не искатъ да се върнатъ назадъ, затова не ги пущатъ.
Тамъ, на планината се явили Илия и Мойсей и се разговаряли съ Христа. Слѣдъ този разговоръ, Христосъ, съ двамата си ученици се върна назадъ. Слѣдователно, ние трѣбва идейно да се подигнемъ. Човѣкъ трѣбва да излѣзе извънъ себе си. Тѣзи опити сѫ правили мнозина.
Нѣкои хора, като излѣзатъ вънъ отъ себе си, не искатъ да се върнатъ назадъ, затова не ги пущатъ.
Днесъ хората не сѫ достатъчно честни. Ние сме пратени на земята като. Въ затворъ, наказани сме. Понеже нашитѣ пазители отговарятъ за насъ, то за да ни заставятъ да стоимъ тукъ, не искатъ да ни пуснатъ да излѣземъ извънъ тѣлото си. Ако сме достатъчно честни, нѣкой пѫть биха ни пуснали да излѣземъ за малко отъ този затворъ и пакъ да се върнемъ.
към беседата >>
Като казвамъ, че трѣбва да се извикатъ най-добритѣ майстори, не разбирамъ майстори на изкуството, но подразбирамъ добритѣ хора, които, като работятъ, да не си кажатъ една лоша дума помежду.
Ако ви вкарамъ въ една съврѣменна европейска лаборатория, въ която всички елементи сѫ наредени въ около 10–20,000 малки шишенца, и ви накарамъ да ги побутате, какъ мислите, какво ще бѫде вашето състояние слѣдъ като излѣзете отъ тази лаборатория? Ако хванете едно шишенце пълно съ азотна киселина и го подържите малко, тя ще ви прѣдаде до извѣстна степень своята сила, своитѣ качества. Ако похванете едно шишенце съ сѣрна киселина, и тя ще ви прѣдаде своитѣ качества. Тъй щото, всички вещи, съ които ние, съврѣменнитѣ хора, се занимаваме, упражняватъ извѣстно влияние върху насъ. И за въ бѫдаще, ако искаме да въведемъ едно нормално възпитание въ свѣта, когато се създава едно училище, ще трѣбва да се повикатъ най-добритѣ хора, най-добритѣ майстори да направятъ училището, чиновете, маситѣ, всички пособия.
Като казвамъ, че трѣбва да се извикатъ най-добритѣ майстори, не разбирамъ майстори на изкуството, но подразбирамъ добритѣ хора, които, като работятъ, да не си кажатъ една лоша дума помежду.
Послѣ тетрадкитѣ, книгитѣ, всички училищни принадлежности, трѣбва да бѫдатъ направени отъ незаинтересовани хора, които да сѫ напълно безкористни. Хората казватъ: е, столоветѣ, маситѣ, може да ги прави кой и да е. Да, до сега тѣ сѫ правени все отъ кой и да е, но виждаме, какво възпитание имаме. Послѣ, искате да си направите една хубава кѫща. Извикайте за това нѣщо не само най-добритѣ майстори по изкуство, но и най-добритѣ по характеръ, по естество, та като градятъ вашата кѫща, да не си кажатъ нито една лоша дума.
към беседата >>
Днесъ хората не сѫ достатъчно честни.
Слѣдъ този разговоръ, Христосъ, съ двамата си ученици се върна назадъ. Слѣдователно, ние трѣбва идейно да се подигнемъ. Човѣкъ трѣбва да излѣзе извънъ себе си. Тѣзи опити сѫ правили мнозина. Нѣкои хора, като излѣзатъ вънъ отъ себе си, не искатъ да се върнатъ назадъ, затова не ги пущатъ.
Днесъ хората не сѫ достатъчно честни.
Ние сме пратени на земята като. Въ затворъ, наказани сме. Понеже нашитѣ пазители отговарятъ за насъ, то за да ни заставятъ да стоимъ тукъ, не искатъ да ни пуснатъ да излѣземъ извънъ тѣлото си. Ако сме достатъчно честни, нѣкой пѫть биха ни пуснали да излѣземъ за малко отъ този затворъ и пакъ да се върнемъ. Индуситѣ казватъ, че ние сме дошли на земята въ този затворъ, за да ликвидираме съ своята карма.
към беседата >>
Послѣ тетрадкитѣ, книгитѣ, всички училищни принадлежности, трѣбва да бѫдатъ направени отъ незаинтересовани хора, които да сѫ напълно безкористни.
Ако хванете едно шишенце пълно съ азотна киселина и го подържите малко, тя ще ви прѣдаде до извѣстна степень своята сила, своитѣ качества. Ако похванете едно шишенце съ сѣрна киселина, и тя ще ви прѣдаде своитѣ качества. Тъй щото, всички вещи, съ които ние, съврѣменнитѣ хора, се занимаваме, упражняватъ извѣстно влияние върху насъ. И за въ бѫдаще, ако искаме да въведемъ едно нормално възпитание въ свѣта, когато се създава едно училище, ще трѣбва да се повикатъ най-добритѣ хора, най-добритѣ майстори да направятъ училището, чиновете, маситѣ, всички пособия. Като казвамъ, че трѣбва да се извикатъ най-добритѣ майстори, не разбирамъ майстори на изкуството, но подразбирамъ добритѣ хора, които, като работятъ, да не си кажатъ една лоша дума помежду.
Послѣ тетрадкитѣ, книгитѣ, всички училищни принадлежности, трѣбва да бѫдатъ направени отъ незаинтересовани хора, които да сѫ напълно безкористни.
Хората казватъ: е, столоветѣ, маситѣ, може да ги прави кой и да е. Да, до сега тѣ сѫ правени все отъ кой и да е, но виждаме, какво възпитание имаме. Послѣ, искате да си направите една хубава кѫща. Извикайте за това нѣщо не само най-добритѣ майстори по изкуство, но и най-добритѣ по характеръ, по естество, та като градятъ вашата кѫща, да не си кажатъ нито една лоша дума. Иначе, вие може да имате нѣкоя хубава, хигиенична кѫща, но тя ще бѫде пропита отъ лошитѣ неразположения на работницитѣ, около която тѣ сѫ изпили до 100-ина клгр.
към беседата >>
Ние сме пратени на земята като.
Слѣдователно, ние трѣбва идейно да се подигнемъ. Човѣкъ трѣбва да излѣзе извънъ себе си. Тѣзи опити сѫ правили мнозина. Нѣкои хора, като излѣзатъ вънъ отъ себе си, не искатъ да се върнатъ назадъ, затова не ги пущатъ. Днесъ хората не сѫ достатъчно честни.
Ние сме пратени на земята като.
Въ затворъ, наказани сме. Понеже нашитѣ пазители отговарятъ за насъ, то за да ни заставятъ да стоимъ тукъ, не искатъ да ни пуснатъ да излѣземъ извънъ тѣлото си. Ако сме достатъчно честни, нѣкой пѫть биха ни пуснали да излѣземъ за малко отъ този затворъ и пакъ да се върнемъ. Индуситѣ казватъ, че ние сме дошли на земята въ този затворъ, за да ликвидираме съ своята карма. Азъ пъкъ казвамъ: ние сме изпратени на земята отъ невидимия свѣтъ, за да научимъ нѣкои уроци, да свършимъ училището.
към беседата >>
Хората казватъ: е, столоветѣ, маситѣ, може да ги прави кой и да е.
Ако похванете едно шишенце съ сѣрна киселина, и тя ще ви прѣдаде своитѣ качества. Тъй щото, всички вещи, съ които ние, съврѣменнитѣ хора, се занимаваме, упражняватъ извѣстно влияние върху насъ. И за въ бѫдаще, ако искаме да въведемъ едно нормално възпитание въ свѣта, когато се създава едно училище, ще трѣбва да се повикатъ най-добритѣ хора, най-добритѣ майстори да направятъ училището, чиновете, маситѣ, всички пособия. Като казвамъ, че трѣбва да се извикатъ най-добритѣ майстори, не разбирамъ майстори на изкуството, но подразбирамъ добритѣ хора, които, като работятъ, да не си кажатъ една лоша дума помежду. Послѣ тетрадкитѣ, книгитѣ, всички училищни принадлежности, трѣбва да бѫдатъ направени отъ незаинтересовани хора, които да сѫ напълно безкористни.
Хората казватъ: е, столоветѣ, маситѣ, може да ги прави кой и да е.
Да, до сега тѣ сѫ правени все отъ кой и да е, но виждаме, какво възпитание имаме. Послѣ, искате да си направите една хубава кѫща. Извикайте за това нѣщо не само най-добритѣ майстори по изкуство, но и най-добритѣ по характеръ, по естество, та като градятъ вашата кѫща, да не си кажатъ нито една лоша дума. Иначе, вие може да имате нѣкоя хубава, хигиенична кѫща, но тя ще бѫде пропита отъ лошитѣ неразположения на работницитѣ, около която тѣ сѫ изпили до 100-ина клгр. бира, 50 клгр.
към беседата >>
Въ затворъ, наказани сме.
Човѣкъ трѣбва да излѣзе извънъ себе си. Тѣзи опити сѫ правили мнозина. Нѣкои хора, като излѣзатъ вънъ отъ себе си, не искатъ да се върнатъ назадъ, затова не ги пущатъ. Днесъ хората не сѫ достатъчно честни. Ние сме пратени на земята като.
Въ затворъ, наказани сме.
Понеже нашитѣ пазители отговарятъ за насъ, то за да ни заставятъ да стоимъ тукъ, не искатъ да ни пуснатъ да излѣземъ извънъ тѣлото си. Ако сме достатъчно честни, нѣкой пѫть биха ни пуснали да излѣземъ за малко отъ този затворъ и пакъ да се върнемъ. Индуситѣ казватъ, че ние сме дошли на земята въ този затворъ, за да ликвидираме съ своята карма. Азъ пъкъ казвамъ: ние сме изпратени на земята отъ невидимия свѣтъ, за да научимъ нѣкои уроци, да свършимъ училището. Докато не свършимъ училището, нѣма да ни пускатъ въ другия свѣтъ като неканени гости само за беля на своитѣ майки и бащи.
към беседата >>
Да, до сега тѣ сѫ правени все отъ кой и да е, но виждаме, какво възпитание имаме.
Тъй щото, всички вещи, съ които ние, съврѣменнитѣ хора, се занимаваме, упражняватъ извѣстно влияние върху насъ. И за въ бѫдаще, ако искаме да въведемъ едно нормално възпитание въ свѣта, когато се създава едно училище, ще трѣбва да се повикатъ най-добритѣ хора, най-добритѣ майстори да направятъ училището, чиновете, маситѣ, всички пособия. Като казвамъ, че трѣбва да се извикатъ най-добритѣ майстори, не разбирамъ майстори на изкуството, но подразбирамъ добритѣ хора, които, като работятъ, да не си кажатъ една лоша дума помежду. Послѣ тетрадкитѣ, книгитѣ, всички училищни принадлежности, трѣбва да бѫдатъ направени отъ незаинтересовани хора, които да сѫ напълно безкористни. Хората казватъ: е, столоветѣ, маситѣ, може да ги прави кой и да е.
Да, до сега тѣ сѫ правени все отъ кой и да е, но виждаме, какво възпитание имаме.
Послѣ, искате да си направите една хубава кѫща. Извикайте за това нѣщо не само най-добритѣ майстори по изкуство, но и най-добритѣ по характеръ, по естество, та като градятъ вашата кѫща, да не си кажатъ нито една лоша дума. Иначе, вие може да имате нѣкоя хубава, хигиенична кѫща, но тя ще бѫде пропита отъ лошитѣ неразположения на работницитѣ, около която тѣ сѫ изпили до 100-ина клгр. бира, 50 клгр. вино и ракия, и тази отровена кръвь на работницитѣ е влѣзла, чрѣзъ енергията имъ, въ камънитѣ.
към беседата >>
Понеже нашитѣ пазители отговарятъ за насъ, то за да ни заставятъ да стоимъ тукъ, не искатъ да ни пуснатъ да излѣземъ извънъ тѣлото си.
Тѣзи опити сѫ правили мнозина. Нѣкои хора, като излѣзатъ вънъ отъ себе си, не искатъ да се върнатъ назадъ, затова не ги пущатъ. Днесъ хората не сѫ достатъчно честни. Ние сме пратени на земята като. Въ затворъ, наказани сме.
Понеже нашитѣ пазители отговарятъ за насъ, то за да ни заставятъ да стоимъ тукъ, не искатъ да ни пуснатъ да излѣземъ извънъ тѣлото си.
Ако сме достатъчно честни, нѣкой пѫть биха ни пуснали да излѣземъ за малко отъ този затворъ и пакъ да се върнемъ. Индуситѣ казватъ, че ние сме дошли на земята въ този затворъ, за да ликвидираме съ своята карма. Азъ пъкъ казвамъ: ние сме изпратени на земята отъ невидимия свѣтъ, за да научимъ нѣкои уроци, да свършимъ училището. Докато не свършимъ училището, нѣма да ни пускатъ въ другия свѣтъ като неканени гости само за беля на своитѣ майки и бащи. Казва Христосъ: „Който търси славата на Онзи, който го е пратилъ, Той е истински“.
към беседата >>
Послѣ, искате да си направите една хубава кѫща.
И за въ бѫдаще, ако искаме да въведемъ едно нормално възпитание въ свѣта, когато се създава едно училище, ще трѣбва да се повикатъ най-добритѣ хора, най-добритѣ майстори да направятъ училището, чиновете, маситѣ, всички пособия. Като казвамъ, че трѣбва да се извикатъ най-добритѣ майстори, не разбирамъ майстори на изкуството, но подразбирамъ добритѣ хора, които, като работятъ, да не си кажатъ една лоша дума помежду. Послѣ тетрадкитѣ, книгитѣ, всички училищни принадлежности, трѣбва да бѫдатъ направени отъ незаинтересовани хора, които да сѫ напълно безкористни. Хората казватъ: е, столоветѣ, маситѣ, може да ги прави кой и да е. Да, до сега тѣ сѫ правени все отъ кой и да е, но виждаме, какво възпитание имаме.
Послѣ, искате да си направите една хубава кѫща.
Извикайте за това нѣщо не само най-добритѣ майстори по изкуство, но и най-добритѣ по характеръ, по естество, та като градятъ вашата кѫща, да не си кажатъ нито една лоша дума. Иначе, вие може да имате нѣкоя хубава, хигиенична кѫща, но тя ще бѫде пропита отъ лошитѣ неразположения на работницитѣ, около която тѣ сѫ изпили до 100-ина клгр. бира, 50 клгр. вино и ракия, и тази отровена кръвь на работницитѣ е влѣзла, чрѣзъ енергията имъ, въ камънитѣ. По такъвъ начинъ вие никога не ще може да се освободите отъ лошитѣ влияния на тази кѫща.
към беседата >>
Ако сме достатъчно честни, нѣкой пѫть биха ни пуснали да излѣземъ за малко отъ този затворъ и пакъ да се върнемъ.
Нѣкои хора, като излѣзатъ вънъ отъ себе си, не искатъ да се върнатъ назадъ, затова не ги пущатъ. Днесъ хората не сѫ достатъчно честни. Ние сме пратени на земята като. Въ затворъ, наказани сме. Понеже нашитѣ пазители отговарятъ за насъ, то за да ни заставятъ да стоимъ тукъ, не искатъ да ни пуснатъ да излѣземъ извънъ тѣлото си.
Ако сме достатъчно честни, нѣкой пѫть биха ни пуснали да излѣземъ за малко отъ този затворъ и пакъ да се върнемъ.
Индуситѣ казватъ, че ние сме дошли на земята въ този затворъ, за да ликвидираме съ своята карма. Азъ пъкъ казвамъ: ние сме изпратени на земята отъ невидимия свѣтъ, за да научимъ нѣкои уроци, да свършимъ училището. Докато не свършимъ училището, нѣма да ни пускатъ въ другия свѣтъ като неканени гости само за беля на своитѣ майки и бащи. Казва Христосъ: „Който търси славата на Онзи, който го е пратилъ, Той е истински“. Този жарь, да търсите славата Божия, трѣбва да се зароди въ душата ви.
към беседата >>
Извикайте за това нѣщо не само най-добритѣ майстори по изкуство, но и най-добритѣ по характеръ, по естество, та като градятъ вашата кѫща, да не си кажатъ нито една лоша дума.
Като казвамъ, че трѣбва да се извикатъ най-добритѣ майстори, не разбирамъ майстори на изкуството, но подразбирамъ добритѣ хора, които, като работятъ, да не си кажатъ една лоша дума помежду. Послѣ тетрадкитѣ, книгитѣ, всички училищни принадлежности, трѣбва да бѫдатъ направени отъ незаинтересовани хора, които да сѫ напълно безкористни. Хората казватъ: е, столоветѣ, маситѣ, може да ги прави кой и да е. Да, до сега тѣ сѫ правени все отъ кой и да е, но виждаме, какво възпитание имаме. Послѣ, искате да си направите една хубава кѫща.
Извикайте за това нѣщо не само най-добритѣ майстори по изкуство, но и най-добритѣ по характеръ, по естество, та като градятъ вашата кѫща, да не си кажатъ нито една лоша дума.
Иначе, вие може да имате нѣкоя хубава, хигиенична кѫща, но тя ще бѫде пропита отъ лошитѣ неразположения на работницитѣ, около която тѣ сѫ изпили до 100-ина клгр. бира, 50 клгр. вино и ракия, и тази отровена кръвь на работницитѣ е влѣзла, чрѣзъ енергията имъ, въ камънитѣ. По такъвъ начинъ вие никога не ще може да се освободите отъ лошитѣ влияния на тази кѫща. Вие може да учите какъвто моралъ искате, но отъ лошитѣ влияния нѣма да се освободите.
към беседата >>
Индуситѣ казватъ, че ние сме дошли на земята въ този затворъ, за да ликвидираме съ своята карма.
Днесъ хората не сѫ достатъчно честни. Ние сме пратени на земята като. Въ затворъ, наказани сме. Понеже нашитѣ пазители отговарятъ за насъ, то за да ни заставятъ да стоимъ тукъ, не искатъ да ни пуснатъ да излѣземъ извънъ тѣлото си. Ако сме достатъчно честни, нѣкой пѫть биха ни пуснали да излѣземъ за малко отъ този затворъ и пакъ да се върнемъ.
Индуситѣ казватъ, че ние сме дошли на земята въ този затворъ, за да ликвидираме съ своята карма.
Азъ пъкъ казвамъ: ние сме изпратени на земята отъ невидимия свѣтъ, за да научимъ нѣкои уроци, да свършимъ училището. Докато не свършимъ училището, нѣма да ни пускатъ въ другия свѣтъ като неканени гости само за беля на своитѣ майки и бащи. Казва Христосъ: „Който търси славата на Онзи, който го е пратилъ, Той е истински“. Този жарь, да търсите славата Божия, трѣбва да се зароди въ душата ви. Туй желание трѣбва да стане непрѣодолимо.
към беседата >>
Иначе, вие може да имате нѣкоя хубава, хигиенична кѫща, но тя ще бѫде пропита отъ лошитѣ неразположения на работницитѣ, около която тѣ сѫ изпили до 100-ина клгр.
Послѣ тетрадкитѣ, книгитѣ, всички училищни принадлежности, трѣбва да бѫдатъ направени отъ незаинтересовани хора, които да сѫ напълно безкористни. Хората казватъ: е, столоветѣ, маситѣ, може да ги прави кой и да е. Да, до сега тѣ сѫ правени все отъ кой и да е, но виждаме, какво възпитание имаме. Послѣ, искате да си направите една хубава кѫща. Извикайте за това нѣщо не само най-добритѣ майстори по изкуство, но и най-добритѣ по характеръ, по естество, та като градятъ вашата кѫща, да не си кажатъ нито една лоша дума.
Иначе, вие може да имате нѣкоя хубава, хигиенична кѫща, но тя ще бѫде пропита отъ лошитѣ неразположения на работницитѣ, около която тѣ сѫ изпили до 100-ина клгр.
бира, 50 клгр. вино и ракия, и тази отровена кръвь на работницитѣ е влѣзла, чрѣзъ енергията имъ, въ камънитѣ. По такъвъ начинъ вие никога не ще може да се освободите отъ лошитѣ влияния на тази кѫща. Вие може да учите какъвто моралъ искате, но отъ лошитѣ влияния нѣма да се освободите. Днесъ ви учатъ, че трѣбва да вѣрвате въ Бога, но какъ да приложите тази вѣра, какъ да подобрите живота си, нищо не ви казватъ.
към беседата >>
Азъ пъкъ казвамъ: ние сме изпратени на земята отъ невидимия свѣтъ, за да научимъ нѣкои уроци, да свършимъ училището.
Ние сме пратени на земята като. Въ затворъ, наказани сме. Понеже нашитѣ пазители отговарятъ за насъ, то за да ни заставятъ да стоимъ тукъ, не искатъ да ни пуснатъ да излѣземъ извънъ тѣлото си. Ако сме достатъчно честни, нѣкой пѫть биха ни пуснали да излѣземъ за малко отъ този затворъ и пакъ да се върнемъ. Индуситѣ казватъ, че ние сме дошли на земята въ този затворъ, за да ликвидираме съ своята карма.
Азъ пъкъ казвамъ: ние сме изпратени на земята отъ невидимия свѣтъ, за да научимъ нѣкои уроци, да свършимъ училището.
Докато не свършимъ училището, нѣма да ни пускатъ въ другия свѣтъ като неканени гости само за беля на своитѣ майки и бащи. Казва Христосъ: „Който търси славата на Онзи, който го е пратилъ, Той е истински“. Този жарь, да търсите славата Божия, трѣбва да се зароди въ душата ви. Туй желание трѣбва да стане непрѣодолимо. И сега, като ви говоря за Господа, ще кажете: е, пакъ се говори за този Господь, Който разваля свѣта.
към беседата >>
бира, 50 клгр.
Хората казватъ: е, столоветѣ, маситѣ, може да ги прави кой и да е. Да, до сега тѣ сѫ правени все отъ кой и да е, но виждаме, какво възпитание имаме. Послѣ, искате да си направите една хубава кѫща. Извикайте за това нѣщо не само най-добритѣ майстори по изкуство, но и най-добритѣ по характеръ, по естество, та като градятъ вашата кѫща, да не си кажатъ нито една лоша дума. Иначе, вие може да имате нѣкоя хубава, хигиенична кѫща, но тя ще бѫде пропита отъ лошитѣ неразположения на работницитѣ, около която тѣ сѫ изпили до 100-ина клгр.
бира, 50 клгр.
вино и ракия, и тази отровена кръвь на работницитѣ е влѣзла, чрѣзъ енергията имъ, въ камънитѣ. По такъвъ начинъ вие никога не ще може да се освободите отъ лошитѣ влияния на тази кѫща. Вие може да учите какъвто моралъ искате, но отъ лошитѣ влияния нѣма да се освободите. Днесъ ви учатъ, че трѣбва да вѣрвате въ Бога, но какъ да приложите тази вѣра, какъ да подобрите живота си, нищо не ви казватъ. Чудни сѫ съврѣменнитѣ хора въ своитѣ разсѫждения!
към беседата >>
Докато не свършимъ училището, нѣма да ни пускатъ въ другия свѣтъ като неканени гости само за беля на своитѣ майки и бащи.
Въ затворъ, наказани сме. Понеже нашитѣ пазители отговарятъ за насъ, то за да ни заставятъ да стоимъ тукъ, не искатъ да ни пуснатъ да излѣземъ извънъ тѣлото си. Ако сме достатъчно честни, нѣкой пѫть биха ни пуснали да излѣземъ за малко отъ този затворъ и пакъ да се върнемъ. Индуситѣ казватъ, че ние сме дошли на земята въ този затворъ, за да ликвидираме съ своята карма. Азъ пъкъ казвамъ: ние сме изпратени на земята отъ невидимия свѣтъ, за да научимъ нѣкои уроци, да свършимъ училището.
Докато не свършимъ училището, нѣма да ни пускатъ въ другия свѣтъ като неканени гости само за беля на своитѣ майки и бащи.
Казва Христосъ: „Който търси славата на Онзи, който го е пратилъ, Той е истински“. Този жарь, да търсите славата Божия, трѣбва да се зароди въ душата ви. Туй желание трѣбва да стане непрѣодолимо. И сега, като ви говоря за Господа, ще кажете: е, пакъ се говори за този Господь, Който разваля свѣта. Има наистина единъ Господь, който разваля свѣта, но азъ не ви проповѣдвамъ за него.
към беседата >>
вино и ракия, и тази отровена кръвь на работницитѣ е влѣзла, чрѣзъ енергията имъ, въ камънитѣ.
Да, до сега тѣ сѫ правени все отъ кой и да е, но виждаме, какво възпитание имаме. Послѣ, искате да си направите една хубава кѫща. Извикайте за това нѣщо не само най-добритѣ майстори по изкуство, но и най-добритѣ по характеръ, по естество, та като градятъ вашата кѫща, да не си кажатъ нито една лоша дума. Иначе, вие може да имате нѣкоя хубава, хигиенична кѫща, но тя ще бѫде пропита отъ лошитѣ неразположения на работницитѣ, около която тѣ сѫ изпили до 100-ина клгр. бира, 50 клгр.
вино и ракия, и тази отровена кръвь на работницитѣ е влѣзла, чрѣзъ енергията имъ, въ камънитѣ.
По такъвъ начинъ вие никога не ще може да се освободите отъ лошитѣ влияния на тази кѫща. Вие може да учите какъвто моралъ искате, но отъ лошитѣ влияния нѣма да се освободите. Днесъ ви учатъ, че трѣбва да вѣрвате въ Бога, но какъ да приложите тази вѣра, какъ да подобрите живота си, нищо не ви казватъ. Чудни сѫ съврѣменнитѣ хора въ своитѣ разсѫждения! Ако азъ дамъ на най-добрата си предачка най-лошата вълна, то, колкото и да е изкусна тя, не ще може да изпреде лошата вълна – нищо нѣма да стане отъ нея.
към беседата >>
Казва Христосъ: „Който търси славата на Онзи, който го е пратилъ, Той е истински“.
Понеже нашитѣ пазители отговарятъ за насъ, то за да ни заставятъ да стоимъ тукъ, не искатъ да ни пуснатъ да излѣземъ извънъ тѣлото си. Ако сме достатъчно честни, нѣкой пѫть биха ни пуснали да излѣземъ за малко отъ този затворъ и пакъ да се върнемъ. Индуситѣ казватъ, че ние сме дошли на земята въ този затворъ, за да ликвидираме съ своята карма. Азъ пъкъ казвамъ: ние сме изпратени на земята отъ невидимия свѣтъ, за да научимъ нѣкои уроци, да свършимъ училището. Докато не свършимъ училището, нѣма да ни пускатъ въ другия свѣтъ като неканени гости само за беля на своитѣ майки и бащи.
Казва Христосъ: „Който търси славата на Онзи, който го е пратилъ, Той е истински“.
Този жарь, да търсите славата Божия, трѣбва да се зароди въ душата ви. Туй желание трѣбва да стане непрѣодолимо. И сега, като ви говоря за Господа, ще кажете: е, пакъ се говори за този Господь, Който разваля свѣта. Има наистина единъ Господь, който разваля свѣта, но азъ не ви проповѣдвамъ за него. Азъ ви проповѣдвамъ за този Господь, Който е направилъ свѣта.
към беседата >>
По такъвъ начинъ вие никога не ще може да се освободите отъ лошитѣ влияния на тази кѫща.
Послѣ, искате да си направите една хубава кѫща. Извикайте за това нѣщо не само най-добритѣ майстори по изкуство, но и най-добритѣ по характеръ, по естество, та като градятъ вашата кѫща, да не си кажатъ нито една лоша дума. Иначе, вие може да имате нѣкоя хубава, хигиенична кѫща, но тя ще бѫде пропита отъ лошитѣ неразположения на работницитѣ, около която тѣ сѫ изпили до 100-ина клгр. бира, 50 клгр. вино и ракия, и тази отровена кръвь на работницитѣ е влѣзла, чрѣзъ енергията имъ, въ камънитѣ.
По такъвъ начинъ вие никога не ще може да се освободите отъ лошитѣ влияния на тази кѫща.
Вие може да учите какъвто моралъ искате, но отъ лошитѣ влияния нѣма да се освободите. Днесъ ви учатъ, че трѣбва да вѣрвате въ Бога, но какъ да приложите тази вѣра, какъ да подобрите живота си, нищо не ви казватъ. Чудни сѫ съврѣменнитѣ хора въ своитѣ разсѫждения! Ако азъ дамъ на най-добрата си предачка най-лошата вълна, то, колкото и да е изкусна тя, не ще може да изпреде лошата вълна – нищо нѣма да стане отъ нея. Мислите ли, че ако дадете на най-великия виртуозъ една дъска съ четири струни, та той ще може на тази дъска да изсвири 7-мата, или 9-тата симфония на Бетховена?
към беседата >>
Този жарь, да търсите славата Божия, трѣбва да се зароди въ душата ви.
Ако сме достатъчно честни, нѣкой пѫть биха ни пуснали да излѣземъ за малко отъ този затворъ и пакъ да се върнемъ. Индуситѣ казватъ, че ние сме дошли на земята въ този затворъ, за да ликвидираме съ своята карма. Азъ пъкъ казвамъ: ние сме изпратени на земята отъ невидимия свѣтъ, за да научимъ нѣкои уроци, да свършимъ училището. Докато не свършимъ училището, нѣма да ни пускатъ въ другия свѣтъ като неканени гости само за беля на своитѣ майки и бащи. Казва Христосъ: „Който търси славата на Онзи, който го е пратилъ, Той е истински“.
Този жарь, да търсите славата Божия, трѣбва да се зароди въ душата ви.
Туй желание трѣбва да стане непрѣодолимо. И сега, като ви говоря за Господа, ще кажете: е, пакъ се говори за този Господь, Който разваля свѣта. Има наистина единъ Господь, който разваля свѣта, но азъ не ви проповѣдвамъ за него. Азъ ви проповѣдвамъ за този Господь, Който е направилъ свѣта. Седалището на онзи Господь, който разваля свѣта, е човѣшкиятъ търбухъ, а седалището на този Господь, Който е направилъ свѣта е на друго мѣсто – то е въ човѣшката душа, въ човѣшкия духъ.
към беседата >>
Вие може да учите какъвто моралъ искате, но отъ лошитѣ влияния нѣма да се освободите.
Извикайте за това нѣщо не само най-добритѣ майстори по изкуство, но и най-добритѣ по характеръ, по естество, та като градятъ вашата кѫща, да не си кажатъ нито една лоша дума. Иначе, вие може да имате нѣкоя хубава, хигиенична кѫща, но тя ще бѫде пропита отъ лошитѣ неразположения на работницитѣ, около която тѣ сѫ изпили до 100-ина клгр. бира, 50 клгр. вино и ракия, и тази отровена кръвь на работницитѣ е влѣзла, чрѣзъ енергията имъ, въ камънитѣ. По такъвъ начинъ вие никога не ще може да се освободите отъ лошитѣ влияния на тази кѫща.
Вие може да учите какъвто моралъ искате, но отъ лошитѣ влияния нѣма да се освободите.
Днесъ ви учатъ, че трѣбва да вѣрвате въ Бога, но какъ да приложите тази вѣра, какъ да подобрите живота си, нищо не ви казватъ. Чудни сѫ съврѣменнитѣ хора въ своитѣ разсѫждения! Ако азъ дамъ на най-добрата си предачка най-лошата вълна, то, колкото и да е изкусна тя, не ще може да изпреде лошата вълна – нищо нѣма да стане отъ нея. Мислите ли, че ако дадете на най-великия виртуозъ една дъска съ четири струни, та той ще може на тази дъска да изсвири 7-мата, или 9-тата симфония на Бетховена? Каква симфония ще може да ви изсвири?
към беседата >>
Туй желание трѣбва да стане непрѣодолимо.
Индуситѣ казватъ, че ние сме дошли на земята въ този затворъ, за да ликвидираме съ своята карма. Азъ пъкъ казвамъ: ние сме изпратени на земята отъ невидимия свѣтъ, за да научимъ нѣкои уроци, да свършимъ училището. Докато не свършимъ училището, нѣма да ни пускатъ въ другия свѣтъ като неканени гости само за беля на своитѣ майки и бащи. Казва Христосъ: „Който търси славата на Онзи, който го е пратилъ, Той е истински“. Този жарь, да търсите славата Божия, трѣбва да се зароди въ душата ви.
Туй желание трѣбва да стане непрѣодолимо.
И сега, като ви говоря за Господа, ще кажете: е, пакъ се говори за този Господь, Който разваля свѣта. Има наистина единъ Господь, който разваля свѣта, но азъ не ви проповѣдвамъ за него. Азъ ви проповѣдвамъ за този Господь, Който е направилъ свѣта. Седалището на онзи Господь, който разваля свѣта, е човѣшкиятъ търбухъ, а седалището на този Господь, Който е направилъ свѣта е на друго мѣсто – то е въ човѣшката душа, въ човѣшкия духъ. Тия хора, въ душата, въ духа на които живѣе Богъ, това сѫ онѣзи велики хора, това сѫ гении, Учители на човѣчеството, които сѫ дали най-високото проявление въ музиката, въ поезията, въ изкуството – изобщо въ всички направления.
към беседата >>
Днесъ ви учатъ, че трѣбва да вѣрвате въ Бога, но какъ да приложите тази вѣра, какъ да подобрите живота си, нищо не ви казватъ.
Иначе, вие може да имате нѣкоя хубава, хигиенична кѫща, но тя ще бѫде пропита отъ лошитѣ неразположения на работницитѣ, около която тѣ сѫ изпили до 100-ина клгр. бира, 50 клгр. вино и ракия, и тази отровена кръвь на работницитѣ е влѣзла, чрѣзъ енергията имъ, въ камънитѣ. По такъвъ начинъ вие никога не ще може да се освободите отъ лошитѣ влияния на тази кѫща. Вие може да учите какъвто моралъ искате, но отъ лошитѣ влияния нѣма да се освободите.
Днесъ ви учатъ, че трѣбва да вѣрвате въ Бога, но какъ да приложите тази вѣра, какъ да подобрите живота си, нищо не ви казватъ.
Чудни сѫ съврѣменнитѣ хора въ своитѣ разсѫждения! Ако азъ дамъ на най-добрата си предачка най-лошата вълна, то, колкото и да е изкусна тя, не ще може да изпреде лошата вълна – нищо нѣма да стане отъ нея. Мислите ли, че ако дадете на най-великия виртуозъ една дъска съ четири струни, та той ще може на тази дъска да изсвири 7-мата, или 9-тата симфония на Бетховена? Каква симфония ще може да ви изсвири? – То ще бѫде симфония на счупената дъска.
към беседата >>
И сега, като ви говоря за Господа, ще кажете: е, пакъ се говори за този Господь, Който разваля свѣта.
Азъ пъкъ казвамъ: ние сме изпратени на земята отъ невидимия свѣтъ, за да научимъ нѣкои уроци, да свършимъ училището. Докато не свършимъ училището, нѣма да ни пускатъ въ другия свѣтъ като неканени гости само за беля на своитѣ майки и бащи. Казва Христосъ: „Който търси славата на Онзи, който го е пратилъ, Той е истински“. Този жарь, да търсите славата Божия, трѣбва да се зароди въ душата ви. Туй желание трѣбва да стане непрѣодолимо.
И сега, като ви говоря за Господа, ще кажете: е, пакъ се говори за този Господь, Който разваля свѣта.
Има наистина единъ Господь, който разваля свѣта, но азъ не ви проповѣдвамъ за него. Азъ ви проповѣдвамъ за този Господь, Който е направилъ свѣта. Седалището на онзи Господь, който разваля свѣта, е човѣшкиятъ търбухъ, а седалището на този Господь, Който е направилъ свѣта е на друго мѣсто – то е въ човѣшката душа, въ човѣшкия духъ. Тия хора, въ душата, въ духа на които живѣе Богъ, това сѫ онѣзи велики хора, това сѫ гении, Учители на човѣчеството, които сѫ дали най-високото проявление въ музиката, въ поезията, въ изкуството – изобщо въ всички направления. Това сѫ души, които подтикватъ човѣчеството напрѣдъ.
към беседата >>
Чудни сѫ съврѣменнитѣ хора въ своитѣ разсѫждения!
бира, 50 клгр. вино и ракия, и тази отровена кръвь на работницитѣ е влѣзла, чрѣзъ енергията имъ, въ камънитѣ. По такъвъ начинъ вие никога не ще може да се освободите отъ лошитѣ влияния на тази кѫща. Вие може да учите какъвто моралъ искате, но отъ лошитѣ влияния нѣма да се освободите. Днесъ ви учатъ, че трѣбва да вѣрвате въ Бога, но какъ да приложите тази вѣра, какъ да подобрите живота си, нищо не ви казватъ.
Чудни сѫ съврѣменнитѣ хора въ своитѣ разсѫждения!
Ако азъ дамъ на най-добрата си предачка най-лошата вълна, то, колкото и да е изкусна тя, не ще може да изпреде лошата вълна – нищо нѣма да стане отъ нея. Мислите ли, че ако дадете на най-великия виртуозъ една дъска съ четири струни, та той ще може на тази дъска да изсвири 7-мата, или 9-тата симфония на Бетховена? Каква симфония ще може да ви изсвири? – То ще бѫде симфония на счупената дъска. Мислите ли, че ние, съврѣменитѣ хора, съ тия хилави тѣла ще можемъ да се занимаваме съ велики работи?
към беседата >>
Има наистина единъ Господь, който разваля свѣта, но азъ не ви проповѣдвамъ за него.
Докато не свършимъ училището, нѣма да ни пускатъ въ другия свѣтъ като неканени гости само за беля на своитѣ майки и бащи. Казва Христосъ: „Който търси славата на Онзи, който го е пратилъ, Той е истински“. Този жарь, да търсите славата Божия, трѣбва да се зароди въ душата ви. Туй желание трѣбва да стане непрѣодолимо. И сега, като ви говоря за Господа, ще кажете: е, пакъ се говори за този Господь, Който разваля свѣта.
Има наистина единъ Господь, който разваля свѣта, но азъ не ви проповѣдвамъ за него.
Азъ ви проповѣдвамъ за този Господь, Който е направилъ свѣта. Седалището на онзи Господь, който разваля свѣта, е човѣшкиятъ търбухъ, а седалището на този Господь, Който е направилъ свѣта е на друго мѣсто – то е въ човѣшката душа, въ човѣшкия духъ. Тия хора, въ душата, въ духа на които живѣе Богъ, това сѫ онѣзи велики хора, това сѫ гении, Учители на човѣчеството, които сѫ дали най-високото проявление въ музиката, въ поезията, въ изкуството – изобщо въ всички направления. Това сѫ души, които подтикватъ човѣчеството напрѣдъ. Тѣ сѫ имали опитностьта да излизатъ отъ тѣлото си.
към беседата >>
Ако азъ дамъ на най-добрата си предачка най-лошата вълна, то, колкото и да е изкусна тя, не ще може да изпреде лошата вълна – нищо нѣма да стане отъ нея.
вино и ракия, и тази отровена кръвь на работницитѣ е влѣзла, чрѣзъ енергията имъ, въ камънитѣ. По такъвъ начинъ вие никога не ще може да се освободите отъ лошитѣ влияния на тази кѫща. Вие може да учите какъвто моралъ искате, но отъ лошитѣ влияния нѣма да се освободите. Днесъ ви учатъ, че трѣбва да вѣрвате въ Бога, но какъ да приложите тази вѣра, какъ да подобрите живота си, нищо не ви казватъ. Чудни сѫ съврѣменнитѣ хора въ своитѣ разсѫждения!
Ако азъ дамъ на най-добрата си предачка най-лошата вълна, то, колкото и да е изкусна тя, не ще може да изпреде лошата вълна – нищо нѣма да стане отъ нея.
Мислите ли, че ако дадете на най-великия виртуозъ една дъска съ четири струни, та той ще може на тази дъска да изсвири 7-мата, или 9-тата симфония на Бетховена? Каква симфония ще може да ви изсвири? – То ще бѫде симфония на счупената дъска. Мислите ли, че ние, съврѣменитѣ хора, съ тия хилави тѣла ще можемъ да се занимаваме съ велики работи? Нѣкой казва: азъ искамъ да проникна въ тайнитѣ на природата искамъ да се занимавамъ съ окултна наука.
към беседата >>
Азъ ви проповѣдвамъ за този Господь, Който е направилъ свѣта.
Казва Христосъ: „Който търси славата на Онзи, който го е пратилъ, Той е истински“. Този жарь, да търсите славата Божия, трѣбва да се зароди въ душата ви. Туй желание трѣбва да стане непрѣодолимо. И сега, като ви говоря за Господа, ще кажете: е, пакъ се говори за този Господь, Който разваля свѣта. Има наистина единъ Господь, който разваля свѣта, но азъ не ви проповѣдвамъ за него.
Азъ ви проповѣдвамъ за този Господь, Който е направилъ свѣта.
Седалището на онзи Господь, който разваля свѣта, е човѣшкиятъ търбухъ, а седалището на този Господь, Който е направилъ свѣта е на друго мѣсто – то е въ човѣшката душа, въ човѣшкия духъ. Тия хора, въ душата, въ духа на които живѣе Богъ, това сѫ онѣзи велики хора, това сѫ гении, Учители на човѣчеството, които сѫ дали най-високото проявление въ музиката, въ поезията, въ изкуството – изобщо въ всички направления. Това сѫ души, които подтикватъ човѣчеството напрѣдъ. Тѣ сѫ имали опитностьта да излизатъ отъ тѣлото си. Слѣдователно, вие, които ме слушате и за васъ не е изключена възможностьта да имате сѫщата опитность.
към беседата >>
Мислите ли, че ако дадете на най-великия виртуозъ една дъска съ четири струни, та той ще може на тази дъска да изсвири 7-мата, или 9-тата симфония на Бетховена?
По такъвъ начинъ вие никога не ще може да се освободите отъ лошитѣ влияния на тази кѫща. Вие може да учите какъвто моралъ искате, но отъ лошитѣ влияния нѣма да се освободите. Днесъ ви учатъ, че трѣбва да вѣрвате въ Бога, но какъ да приложите тази вѣра, какъ да подобрите живота си, нищо не ви казватъ. Чудни сѫ съврѣменнитѣ хора въ своитѣ разсѫждения! Ако азъ дамъ на най-добрата си предачка най-лошата вълна, то, колкото и да е изкусна тя, не ще може да изпреде лошата вълна – нищо нѣма да стане отъ нея.
Мислите ли, че ако дадете на най-великия виртуозъ една дъска съ четири струни, та той ще може на тази дъска да изсвири 7-мата, или 9-тата симфония на Бетховена?
Каква симфония ще може да ви изсвири? – То ще бѫде симфония на счупената дъска. Мислите ли, че ние, съврѣменитѣ хора, съ тия хилави тѣла ще можемъ да се занимаваме съ велики работи? Нѣкой казва: азъ искамъ да проникна въ тайнитѣ на природата искамъ да се занимавамъ съ окултна наука. Казвамъ: че какъ мислишъ ти, съ тази счупена дъска ще можешъ ли да изпълнишъ тѣзи велики работи, тази велика симфония?
към беседата >>
Седалището на онзи Господь, който разваля свѣта, е човѣшкиятъ търбухъ, а седалището на този Господь, Който е направилъ свѣта е на друго мѣсто – то е въ човѣшката душа, въ човѣшкия духъ.
Този жарь, да търсите славата Божия, трѣбва да се зароди въ душата ви. Туй желание трѣбва да стане непрѣодолимо. И сега, като ви говоря за Господа, ще кажете: е, пакъ се говори за този Господь, Който разваля свѣта. Има наистина единъ Господь, който разваля свѣта, но азъ не ви проповѣдвамъ за него. Азъ ви проповѣдвамъ за този Господь, Който е направилъ свѣта.
Седалището на онзи Господь, който разваля свѣта, е човѣшкиятъ търбухъ, а седалището на този Господь, Който е направилъ свѣта е на друго мѣсто – то е въ човѣшката душа, въ човѣшкия духъ.
Тия хора, въ душата, въ духа на които живѣе Богъ, това сѫ онѣзи велики хора, това сѫ гении, Учители на човѣчеството, които сѫ дали най-високото проявление въ музиката, въ поезията, въ изкуството – изобщо въ всички направления. Това сѫ души, които подтикватъ човѣчеството напрѣдъ. Тѣ сѫ имали опитностьта да излизатъ отъ тѣлото си. Слѣдователно, вие, които ме слушате и за васъ не е изключена възможностьта да имате сѫщата опитность. Вие казвате: по благодатъ не може ли?
към беседата >>
Каква симфония ще може да ви изсвири?
Вие може да учите какъвто моралъ искате, но отъ лошитѣ влияния нѣма да се освободите. Днесъ ви учатъ, че трѣбва да вѣрвате въ Бога, но какъ да приложите тази вѣра, какъ да подобрите живота си, нищо не ви казватъ. Чудни сѫ съврѣменнитѣ хора въ своитѣ разсѫждения! Ако азъ дамъ на най-добрата си предачка най-лошата вълна, то, колкото и да е изкусна тя, не ще може да изпреде лошата вълна – нищо нѣма да стане отъ нея. Мислите ли, че ако дадете на най-великия виртуозъ една дъска съ четири струни, та той ще може на тази дъска да изсвири 7-мата, или 9-тата симфония на Бетховена?
Каква симфония ще може да ви изсвири?
– То ще бѫде симфония на счупената дъска. Мислите ли, че ние, съврѣменитѣ хора, съ тия хилави тѣла ще можемъ да се занимаваме съ велики работи? Нѣкой казва: азъ искамъ да проникна въ тайнитѣ на природата искамъ да се занимавамъ съ окултна наука. Казвамъ: че какъ мислишъ ти, съ тази счупена дъска ще можешъ ли да изпълнишъ тѣзи велики работи, тази велика симфония? Нѣкой казва: е, азъ имамъ здраво тѣло.
към беседата >>
Тия хора, въ душата, въ духа на които живѣе Богъ, това сѫ онѣзи велики хора, това сѫ гении, Учители на човѣчеството, които сѫ дали най-високото проявление въ музиката, въ поезията, въ изкуството – изобщо въ всички направления.
Туй желание трѣбва да стане непрѣодолимо. И сега, като ви говоря за Господа, ще кажете: е, пакъ се говори за този Господь, Който разваля свѣта. Има наистина единъ Господь, който разваля свѣта, но азъ не ви проповѣдвамъ за него. Азъ ви проповѣдвамъ за този Господь, Който е направилъ свѣта. Седалището на онзи Господь, който разваля свѣта, е човѣшкиятъ търбухъ, а седалището на този Господь, Който е направилъ свѣта е на друго мѣсто – то е въ човѣшката душа, въ човѣшкия духъ.
Тия хора, въ душата, въ духа на които живѣе Богъ, това сѫ онѣзи велики хора, това сѫ гении, Учители на човѣчеството, които сѫ дали най-високото проявление въ музиката, въ поезията, въ изкуството – изобщо въ всички направления.
Това сѫ души, които подтикватъ човѣчеството напрѣдъ. Тѣ сѫ имали опитностьта да излизатъ отъ тѣлото си. Слѣдователно, вие, които ме слушате и за васъ не е изключена възможностьта да имате сѫщата опитность. Вие казвате: по благодатъ не може ли? – Не може.
към беседата >>
– То ще бѫде симфония на счупената дъска.
Днесъ ви учатъ, че трѣбва да вѣрвате въ Бога, но какъ да приложите тази вѣра, какъ да подобрите живота си, нищо не ви казватъ. Чудни сѫ съврѣменнитѣ хора въ своитѣ разсѫждения! Ако азъ дамъ на най-добрата си предачка най-лошата вълна, то, колкото и да е изкусна тя, не ще може да изпреде лошата вълна – нищо нѣма да стане отъ нея. Мислите ли, че ако дадете на най-великия виртуозъ една дъска съ четири струни, та той ще може на тази дъска да изсвири 7-мата, или 9-тата симфония на Бетховена? Каква симфония ще може да ви изсвири?
– То ще бѫде симфония на счупената дъска.
Мислите ли, че ние, съврѣменитѣ хора, съ тия хилави тѣла ще можемъ да се занимаваме съ велики работи? Нѣкой казва: азъ искамъ да проникна въ тайнитѣ на природата искамъ да се занимавамъ съ окултна наука. Казвамъ: че какъ мислишъ ти, съ тази счупена дъска ще можешъ ли да изпълнишъ тѣзи велики работи, тази велика симфония? Нѣкой казва: е, азъ имамъ здраво тѣло. Добрѣ, ако е само въ здравото тѣло, защо воловетѣ не се занимаватъ съ нѣщо по-велико, защо не сѫ културни като насъ?
към беседата >>
Това сѫ души, които подтикватъ човѣчеството напрѣдъ.
И сега, като ви говоря за Господа, ще кажете: е, пакъ се говори за този Господь, Който разваля свѣта. Има наистина единъ Господь, който разваля свѣта, но азъ не ви проповѣдвамъ за него. Азъ ви проповѣдвамъ за този Господь, Който е направилъ свѣта. Седалището на онзи Господь, който разваля свѣта, е човѣшкиятъ търбухъ, а седалището на този Господь, Който е направилъ свѣта е на друго мѣсто – то е въ човѣшката душа, въ човѣшкия духъ. Тия хора, въ душата, въ духа на които живѣе Богъ, това сѫ онѣзи велики хора, това сѫ гении, Учители на човѣчеството, които сѫ дали най-високото проявление въ музиката, въ поезията, въ изкуството – изобщо въ всички направления.
Това сѫ души, които подтикватъ човѣчеството напрѣдъ.
Тѣ сѫ имали опитностьта да излизатъ отъ тѣлото си. Слѣдователно, вие, които ме слушате и за васъ не е изключена възможностьта да имате сѫщата опитность. Вие казвате: по благодатъ не може ли? – Не може. Проекциитѣ само ставатъ по благодать.
към беседата >>
Мислите ли, че ние, съврѣменитѣ хора, съ тия хилави тѣла ще можемъ да се занимаваме съ велики работи?
Чудни сѫ съврѣменнитѣ хора въ своитѣ разсѫждения! Ако азъ дамъ на най-добрата си предачка най-лошата вълна, то, колкото и да е изкусна тя, не ще може да изпреде лошата вълна – нищо нѣма да стане отъ нея. Мислите ли, че ако дадете на най-великия виртуозъ една дъска съ четири струни, та той ще може на тази дъска да изсвири 7-мата, или 9-тата симфония на Бетховена? Каква симфония ще може да ви изсвири? – То ще бѫде симфония на счупената дъска.
Мислите ли, че ние, съврѣменитѣ хора, съ тия хилави тѣла ще можемъ да се занимаваме съ велики работи?
Нѣкой казва: азъ искамъ да проникна въ тайнитѣ на природата искамъ да се занимавамъ съ окултна наука. Казвамъ: че какъ мислишъ ти, съ тази счупена дъска ще можешъ ли да изпълнишъ тѣзи велики работи, тази велика симфония? Нѣкой казва: е, азъ имамъ здраво тѣло. Добрѣ, ако е само въ здравото тѣло, защо воловетѣ не се занимаватъ съ нѣщо по-велико, защо не сѫ културни като насъ? Защо слоноветѣ, птицитѣ, мравитѣ, които сѫщо сѫ здрави, не сѫ културни?
към беседата >>
Тѣ сѫ имали опитностьта да излизатъ отъ тѣлото си.
Има наистина единъ Господь, който разваля свѣта, но азъ не ви проповѣдвамъ за него. Азъ ви проповѣдвамъ за този Господь, Който е направилъ свѣта. Седалището на онзи Господь, който разваля свѣта, е човѣшкиятъ търбухъ, а седалището на този Господь, Който е направилъ свѣта е на друго мѣсто – то е въ човѣшката душа, въ човѣшкия духъ. Тия хора, въ душата, въ духа на които живѣе Богъ, това сѫ онѣзи велики хора, това сѫ гении, Учители на човѣчеството, които сѫ дали най-високото проявление въ музиката, въ поезията, въ изкуството – изобщо въ всички направления. Това сѫ души, които подтикватъ човѣчеството напрѣдъ.
Тѣ сѫ имали опитностьта да излизатъ отъ тѣлото си.
Слѣдователно, вие, които ме слушате и за васъ не е изключена възможностьта да имате сѫщата опитность. Вие казвате: по благодатъ не може ли? – Не може. Проекциитѣ само ставатъ по благодать. Въ Любовьта има единъ великъ законъ, той е слѣдниятъ: по нѣкой пѫть тя сама се разкрива, но само на онѣзи, които могатъ да я възприематъ и да се ползуватъ отъ нея.
към беседата >>
Нѣкой казва: азъ искамъ да проникна въ тайнитѣ на природата искамъ да се занимавамъ съ окултна наука.
Ако азъ дамъ на най-добрата си предачка най-лошата вълна, то, колкото и да е изкусна тя, не ще може да изпреде лошата вълна – нищо нѣма да стане отъ нея. Мислите ли, че ако дадете на най-великия виртуозъ една дъска съ четири струни, та той ще може на тази дъска да изсвири 7-мата, или 9-тата симфония на Бетховена? Каква симфония ще може да ви изсвири? – То ще бѫде симфония на счупената дъска. Мислите ли, че ние, съврѣменитѣ хора, съ тия хилави тѣла ще можемъ да се занимаваме съ велики работи?
Нѣкой казва: азъ искамъ да проникна въ тайнитѣ на природата искамъ да се занимавамъ съ окултна наука.
Казвамъ: че какъ мислишъ ти, съ тази счупена дъска ще можешъ ли да изпълнишъ тѣзи велики работи, тази велика симфония? Нѣкой казва: е, азъ имамъ здраво тѣло. Добрѣ, ако е само въ здравото тѣло, защо воловетѣ не се занимаватъ съ нѣщо по-велико, защо не сѫ културни като насъ? Защо слоноветѣ, птицитѣ, мравитѣ, които сѫщо сѫ здрави, не сѫ културни? – Ограничени сѫ тѣхнитѣ форми.
към беседата >>
Слѣдователно, вие, които ме слушате и за васъ не е изключена възможностьта да имате сѫщата опитность.
Азъ ви проповѣдвамъ за този Господь, Който е направилъ свѣта. Седалището на онзи Господь, който разваля свѣта, е човѣшкиятъ търбухъ, а седалището на този Господь, Който е направилъ свѣта е на друго мѣсто – то е въ човѣшката душа, въ човѣшкия духъ. Тия хора, въ душата, въ духа на които живѣе Богъ, това сѫ онѣзи велики хора, това сѫ гении, Учители на човѣчеството, които сѫ дали най-високото проявление въ музиката, въ поезията, въ изкуството – изобщо въ всички направления. Това сѫ души, които подтикватъ човѣчеството напрѣдъ. Тѣ сѫ имали опитностьта да излизатъ отъ тѣлото си.
Слѣдователно, вие, които ме слушате и за васъ не е изключена възможностьта да имате сѫщата опитность.
Вие казвате: по благодатъ не може ли? – Не може. Проекциитѣ само ставатъ по благодать. Въ Любовьта има единъ великъ законъ, той е слѣдниятъ: по нѣкой пѫть тя сама се разкрива, но само на онѣзи, които могатъ да я възприематъ и да се ползуватъ отъ нея. За да ви се разкрие Любовьта, трѣбва да прѣминете нѣколко закона: закона на жертвата и закона на самоотричането.
към беседата >>
Казвамъ: че какъ мислишъ ти, съ тази счупена дъска ще можешъ ли да изпълнишъ тѣзи велики работи, тази велика симфония?
Мислите ли, че ако дадете на най-великия виртуозъ една дъска съ четири струни, та той ще може на тази дъска да изсвири 7-мата, или 9-тата симфония на Бетховена? Каква симфония ще може да ви изсвири? – То ще бѫде симфония на счупената дъска. Мислите ли, че ние, съврѣменитѣ хора, съ тия хилави тѣла ще можемъ да се занимаваме съ велики работи? Нѣкой казва: азъ искамъ да проникна въ тайнитѣ на природата искамъ да се занимавамъ съ окултна наука.
Казвамъ: че какъ мислишъ ти, съ тази счупена дъска ще можешъ ли да изпълнишъ тѣзи велики работи, тази велика симфония?
Нѣкой казва: е, азъ имамъ здраво тѣло. Добрѣ, ако е само въ здравото тѣло, защо воловетѣ не се занимаватъ съ нѣщо по-велико, защо не сѫ културни като насъ? Защо слоноветѣ, птицитѣ, мравитѣ, които сѫщо сѫ здрави, не сѫ културни? – Ограничени сѫ тѣхнитѣ форми. Има едно съчетание на сили въ тѣхъ, което не имъ позволява да се развиватъ.
към беседата >>
Вие казвате: по благодатъ не може ли?
Седалището на онзи Господь, който разваля свѣта, е човѣшкиятъ търбухъ, а седалището на този Господь, Който е направилъ свѣта е на друго мѣсто – то е въ човѣшката душа, въ човѣшкия духъ. Тия хора, въ душата, въ духа на които живѣе Богъ, това сѫ онѣзи велики хора, това сѫ гении, Учители на човѣчеството, които сѫ дали най-високото проявление въ музиката, въ поезията, въ изкуството – изобщо въ всички направления. Това сѫ души, които подтикватъ човѣчеството напрѣдъ. Тѣ сѫ имали опитностьта да излизатъ отъ тѣлото си. Слѣдователно, вие, които ме слушате и за васъ не е изключена възможностьта да имате сѫщата опитность.
Вие казвате: по благодатъ не може ли?
– Не може. Проекциитѣ само ставатъ по благодать. Въ Любовьта има единъ великъ законъ, той е слѣдниятъ: по нѣкой пѫть тя сама се разкрива, но само на онѣзи, които могатъ да я възприематъ и да се ползуватъ отъ нея. За да ви се разкрие Любовьта, трѣбва да прѣминете нѣколко закона: закона на жертвата и закона на самоотричането. Вие казвате нѣкому: раздай имането си!
към беседата >>
Нѣкой казва: е, азъ имамъ здраво тѣло.
Каква симфония ще може да ви изсвири? – То ще бѫде симфония на счупената дъска. Мислите ли, че ние, съврѣменитѣ хора, съ тия хилави тѣла ще можемъ да се занимаваме съ велики работи? Нѣкой казва: азъ искамъ да проникна въ тайнитѣ на природата искамъ да се занимавамъ съ окултна наука. Казвамъ: че какъ мислишъ ти, съ тази счупена дъска ще можешъ ли да изпълнишъ тѣзи велики работи, тази велика симфония?
Нѣкой казва: е, азъ имамъ здраво тѣло.
Добрѣ, ако е само въ здравото тѣло, защо воловетѣ не се занимаватъ съ нѣщо по-велико, защо не сѫ културни като насъ? Защо слоноветѣ, птицитѣ, мравитѣ, които сѫщо сѫ здрави, не сѫ културни? – Ограничени сѫ тѣхнитѣ форми. Има едно съчетание на сили въ тѣхъ, което не имъ позволява да се развиватъ. Съврѣменнитѣ химици още не сѫ дошли до истинската наука, да изучаватъ материята.
към беседата >>
– Не може.
Тия хора, въ душата, въ духа на които живѣе Богъ, това сѫ онѣзи велики хора, това сѫ гении, Учители на човѣчеството, които сѫ дали най-високото проявление въ музиката, въ поезията, въ изкуството – изобщо въ всички направления. Това сѫ души, които подтикватъ човѣчеството напрѣдъ. Тѣ сѫ имали опитностьта да излизатъ отъ тѣлото си. Слѣдователно, вие, които ме слушате и за васъ не е изключена възможностьта да имате сѫщата опитность. Вие казвате: по благодатъ не може ли?
– Не може.
Проекциитѣ само ставатъ по благодать. Въ Любовьта има единъ великъ законъ, той е слѣдниятъ: по нѣкой пѫть тя сама се разкрива, но само на онѣзи, които могатъ да я възприематъ и да се ползуватъ отъ нея. За да ви се разкрие Любовьта, трѣбва да прѣминете нѣколко закона: закона на жертвата и закона на самоотричането. Вие казвате нѣкому: раздай имането си! Какъ имането си!
към беседата >>
Добрѣ, ако е само въ здравото тѣло, защо воловетѣ не се занимаватъ съ нѣщо по-велико, защо не сѫ културни като насъ?
– То ще бѫде симфония на счупената дъска. Мислите ли, че ние, съврѣменитѣ хора, съ тия хилави тѣла ще можемъ да се занимаваме съ велики работи? Нѣкой казва: азъ искамъ да проникна въ тайнитѣ на природата искамъ да се занимавамъ съ окултна наука. Казвамъ: че какъ мислишъ ти, съ тази счупена дъска ще можешъ ли да изпълнишъ тѣзи велики работи, тази велика симфония? Нѣкой казва: е, азъ имамъ здраво тѣло.
Добрѣ, ако е само въ здравото тѣло, защо воловетѣ не се занимаватъ съ нѣщо по-велико, защо не сѫ културни като насъ?
Защо слоноветѣ, птицитѣ, мравитѣ, които сѫщо сѫ здрави, не сѫ културни? – Ограничени сѫ тѣхнитѣ форми. Има едно съчетание на сили въ тѣхъ, което не имъ позволява да се развиватъ. Съврѣменнитѣ химици още не сѫ дошли до истинската наука, да изучаватъ материята. Тази материя, която тѣ изучаватъ още не е самата материя.
към беседата >>
Проекциитѣ само ставатъ по благодать.
Това сѫ души, които подтикватъ човѣчеството напрѣдъ. Тѣ сѫ имали опитностьта да излизатъ отъ тѣлото си. Слѣдователно, вие, които ме слушате и за васъ не е изключена възможностьта да имате сѫщата опитность. Вие казвате: по благодатъ не може ли? – Не може.
Проекциитѣ само ставатъ по благодать.
Въ Любовьта има единъ великъ законъ, той е слѣдниятъ: по нѣкой пѫть тя сама се разкрива, но само на онѣзи, които могатъ да я възприематъ и да се ползуватъ отъ нея. За да ви се разкрие Любовьта, трѣбва да прѣминете нѣколко закона: закона на жертвата и закона на самоотричането. Вие казвате нѣкому: раздай имането си! Какъ имането си! Е, напусни жена си и дѣцата си!
към беседата >>
Защо слоноветѣ, птицитѣ, мравитѣ, които сѫщо сѫ здрави, не сѫ културни?
Мислите ли, че ние, съврѣменитѣ хора, съ тия хилави тѣла ще можемъ да се занимаваме съ велики работи? Нѣкой казва: азъ искамъ да проникна въ тайнитѣ на природата искамъ да се занимавамъ съ окултна наука. Казвамъ: че какъ мислишъ ти, съ тази счупена дъска ще можешъ ли да изпълнишъ тѣзи велики работи, тази велика симфония? Нѣкой казва: е, азъ имамъ здраво тѣло. Добрѣ, ако е само въ здравото тѣло, защо воловетѣ не се занимаватъ съ нѣщо по-велико, защо не сѫ културни като насъ?
Защо слоноветѣ, птицитѣ, мравитѣ, които сѫщо сѫ здрави, не сѫ културни?
– Ограничени сѫ тѣхнитѣ форми. Има едно съчетание на сили въ тѣхъ, което не имъ позволява да се развиватъ. Съврѣменнитѣ химици още не сѫ дошли до истинската наука, да изучаватъ материята. Тази материя, която тѣ изучаватъ още не е самата материя. Това е само проекция на материята, но не е още истинската материя.
към беседата >>
Въ Любовьта има единъ великъ законъ, той е слѣдниятъ: по нѣкой пѫть тя сама се разкрива, но само на онѣзи, които могатъ да я възприематъ и да се ползуватъ отъ нея.
Тѣ сѫ имали опитностьта да излизатъ отъ тѣлото си. Слѣдователно, вие, които ме слушате и за васъ не е изключена възможностьта да имате сѫщата опитность. Вие казвате: по благодатъ не може ли? – Не може. Проекциитѣ само ставатъ по благодать.
Въ Любовьта има единъ великъ законъ, той е слѣдниятъ: по нѣкой пѫть тя сама се разкрива, но само на онѣзи, които могатъ да я възприематъ и да се ползуватъ отъ нея.
За да ви се разкрие Любовьта, трѣбва да прѣминете нѣколко закона: закона на жертвата и закона на самоотричането. Вие казвате нѣкому: раздай имането си! Какъ имането си! Е, напусни жена си и дѣцата си! Какъ, да напусна жена си и дѣцата си!
към беседата >>
– Ограничени сѫ тѣхнитѣ форми.
Нѣкой казва: азъ искамъ да проникна въ тайнитѣ на природата искамъ да се занимавамъ съ окултна наука. Казвамъ: че какъ мислишъ ти, съ тази счупена дъска ще можешъ ли да изпълнишъ тѣзи велики работи, тази велика симфония? Нѣкой казва: е, азъ имамъ здраво тѣло. Добрѣ, ако е само въ здравото тѣло, защо воловетѣ не се занимаватъ съ нѣщо по-велико, защо не сѫ културни като насъ? Защо слоноветѣ, птицитѣ, мравитѣ, които сѫщо сѫ здрави, не сѫ културни?
– Ограничени сѫ тѣхнитѣ форми.
Има едно съчетание на сили въ тѣхъ, което не имъ позволява да се развиватъ. Съврѣменнитѣ химици още не сѫ дошли до истинската наука, да изучаватъ материята. Тази материя, която тѣ изучаватъ още не е самата материя. Това е само проекция на материята, но не е още истинската материя. Сила и материя, това сѫ въпроси, които се разискватъ между ученитѣ, но ученитѣ още не изучаватъ силата.
към беседата >>
За да ви се разкрие Любовьта, трѣбва да прѣминете нѣколко закона: закона на жертвата и закона на самоотричането.
Слѣдователно, вие, които ме слушате и за васъ не е изключена възможностьта да имате сѫщата опитность. Вие казвате: по благодатъ не може ли? – Не може. Проекциитѣ само ставатъ по благодать. Въ Любовьта има единъ великъ законъ, той е слѣдниятъ: по нѣкой пѫть тя сама се разкрива, но само на онѣзи, които могатъ да я възприематъ и да се ползуватъ отъ нея.
За да ви се разкрие Любовьта, трѣбва да прѣминете нѣколко закона: закона на жертвата и закона на самоотричането.
Вие казвате нѣкому: раздай имането си! Какъ имането си! Е, напусни жена си и дѣцата си! Какъ, да напусна жена си и дѣцата си! Значи, страхъ ви е.
към беседата >>
Има едно съчетание на сили въ тѣхъ, което не имъ позволява да се развиватъ.
Казвамъ: че какъ мислишъ ти, съ тази счупена дъска ще можешъ ли да изпълнишъ тѣзи велики работи, тази велика симфония? Нѣкой казва: е, азъ имамъ здраво тѣло. Добрѣ, ако е само въ здравото тѣло, защо воловетѣ не се занимаватъ съ нѣщо по-велико, защо не сѫ културни като насъ? Защо слоноветѣ, птицитѣ, мравитѣ, които сѫщо сѫ здрави, не сѫ културни? – Ограничени сѫ тѣхнитѣ форми.
Има едно съчетание на сили въ тѣхъ, което не имъ позволява да се развиватъ.
Съврѣменнитѣ химици още не сѫ дошли до истинската наука, да изучаватъ материята. Тази материя, която тѣ изучаватъ още не е самата материя. Това е само проекция на материята, но не е още истинската материя. Сила и материя, това сѫ въпроси, които се разискватъ между ученитѣ, но ученитѣ още не изучаватъ силата. Тази сила, която тѣ изучаватъ е само проекция на истинската сила, която се проявява.
към беседата >>
Вие казвате нѣкому: раздай имането си!
Вие казвате: по благодатъ не може ли? – Не може. Проекциитѣ само ставатъ по благодать. Въ Любовьта има единъ великъ законъ, той е слѣдниятъ: по нѣкой пѫть тя сама се разкрива, но само на онѣзи, които могатъ да я възприематъ и да се ползуватъ отъ нея. За да ви се разкрие Любовьта, трѣбва да прѣминете нѣколко закона: закона на жертвата и закона на самоотричането.
Вие казвате нѣкому: раздай имането си!
Какъ имането си! Е, напусни жена си и дѣцата си! Какъ, да напусна жена си и дѣцата си! Значи, страхъ ви е. Та ти съ жена ли се роди?
към беседата >>
Съврѣменнитѣ химици още не сѫ дошли до истинската наука, да изучаватъ материята.
Нѣкой казва: е, азъ имамъ здраво тѣло. Добрѣ, ако е само въ здравото тѣло, защо воловетѣ не се занимаватъ съ нѣщо по-велико, защо не сѫ културни като насъ? Защо слоноветѣ, птицитѣ, мравитѣ, които сѫщо сѫ здрави, не сѫ културни? – Ограничени сѫ тѣхнитѣ форми. Има едно съчетание на сили въ тѣхъ, което не имъ позволява да се развиватъ.
Съврѣменнитѣ химици още не сѫ дошли до истинската наука, да изучаватъ материята.
Тази материя, която тѣ изучаватъ още не е самата материя. Това е само проекция на материята, но не е още истинската материя. Сила и материя, това сѫ въпроси, които се разискватъ между ученитѣ, но ученитѣ още не изучаватъ силата. Тази сила, която тѣ изучаватъ е само проекция на истинската сила, която се проявява. И самиятъ животъ, който се изучава, не е още истинскиятъ животъ.
към беседата >>
Какъ имането си!
– Не може. Проекциитѣ само ставатъ по благодать. Въ Любовьта има единъ великъ законъ, той е слѣдниятъ: по нѣкой пѫть тя сама се разкрива, но само на онѣзи, които могатъ да я възприематъ и да се ползуватъ отъ нея. За да ви се разкрие Любовьта, трѣбва да прѣминете нѣколко закона: закона на жертвата и закона на самоотричането. Вие казвате нѣкому: раздай имането си!
Какъ имането си!
Е, напусни жена си и дѣцата си! Какъ, да напусна жена си и дѣцата си! Значи, страхъ ви е. Та ти съ жена ли се роди? – Самъ се роди.
към беседата >>
Тази материя, която тѣ изучаватъ още не е самата материя.
Добрѣ, ако е само въ здравото тѣло, защо воловетѣ не се занимаватъ съ нѣщо по-велико, защо не сѫ културни като насъ? Защо слоноветѣ, птицитѣ, мравитѣ, които сѫщо сѫ здрави, не сѫ културни? – Ограничени сѫ тѣхнитѣ форми. Има едно съчетание на сили въ тѣхъ, което не имъ позволява да се развиватъ. Съврѣменнитѣ химици още не сѫ дошли до истинската наука, да изучаватъ материята.
Тази материя, която тѣ изучаватъ още не е самата материя.
Това е само проекция на материята, но не е още истинската материя. Сила и материя, това сѫ въпроси, които се разискватъ между ученитѣ, но ученитѣ още не изучаватъ силата. Тази сила, която тѣ изучаватъ е само проекция на истинската сила, която се проявява. И самиятъ животъ, който се изучава, не е още истинскиятъ животъ. Той е само проекция на онзи истински животъ въ природата.
към беседата >>
Е, напусни жена си и дѣцата си!
Проекциитѣ само ставатъ по благодать. Въ Любовьта има единъ великъ законъ, той е слѣдниятъ: по нѣкой пѫть тя сама се разкрива, но само на онѣзи, които могатъ да я възприематъ и да се ползуватъ отъ нея. За да ви се разкрие Любовьта, трѣбва да прѣминете нѣколко закона: закона на жертвата и закона на самоотричането. Вие казвате нѣкому: раздай имането си! Какъ имането си!
Е, напусни жена си и дѣцата си!
Какъ, да напусна жена си и дѣцата си! Значи, страхъ ви е. Та ти съ жена ли се роди? – Самъ се роди. И жена ти, и дѣцата ти сами се родиха.
към беседата >>
Това е само проекция на материята, но не е още истинската материя.
Защо слоноветѣ, птицитѣ, мравитѣ, които сѫщо сѫ здрави, не сѫ културни? – Ограничени сѫ тѣхнитѣ форми. Има едно съчетание на сили въ тѣхъ, което не имъ позволява да се развиватъ. Съврѣменнитѣ химици още не сѫ дошли до истинската наука, да изучаватъ материята. Тази материя, която тѣ изучаватъ още не е самата материя.
Това е само проекция на материята, но не е още истинската материя.
Сила и материя, това сѫ въпроси, които се разискватъ между ученитѣ, но ученитѣ още не изучаватъ силата. Тази сила, която тѣ изучаватъ е само проекция на истинската сила, която се проявява. И самиятъ животъ, който се изучава, не е още истинскиятъ животъ. Той е само проекция на онзи истински животъ въ природата. И съ тѣзи проекции, които изучаваме, ние мислимъ, че имаме сѫщностьта на нѣщата, сѫщностьта на материята.
към беседата >>
Какъ, да напусна жена си и дѣцата си!
Въ Любовьта има единъ великъ законъ, той е слѣдниятъ: по нѣкой пѫть тя сама се разкрива, но само на онѣзи, които могатъ да я възприематъ и да се ползуватъ отъ нея. За да ви се разкрие Любовьта, трѣбва да прѣминете нѣколко закона: закона на жертвата и закона на самоотричането. Вие казвате нѣкому: раздай имането си! Какъ имането си! Е, напусни жена си и дѣцата си!
Какъ, да напусна жена си и дѣцата си!
Значи, страхъ ви е. Та ти съ жена ли се роди? – Самъ се роди. И жена ти, и дѣцата ти сами се родиха. Съ това азъ не подронвамъ сѣмейния животъ, но казвамъ, че вие имате криво разбиране за сѣмейния животъ.
към беседата >>
Сила и материя, това сѫ въпроси, които се разискватъ между ученитѣ, но ученитѣ още не изучаватъ силата.
– Ограничени сѫ тѣхнитѣ форми. Има едно съчетание на сили въ тѣхъ, което не имъ позволява да се развиватъ. Съврѣменнитѣ химици още не сѫ дошли до истинската наука, да изучаватъ материята. Тази материя, която тѣ изучаватъ още не е самата материя. Това е само проекция на материята, но не е още истинската материя.
Сила и материя, това сѫ въпроси, които се разискватъ между ученитѣ, но ученитѣ още не изучаватъ силата.
Тази сила, която тѣ изучаватъ е само проекция на истинската сила, която се проявява. И самиятъ животъ, който се изучава, не е още истинскиятъ животъ. Той е само проекция на онзи истински животъ въ природата. И съ тѣзи проекции, които изучаваме, ние мислимъ, че имаме сѫщностьта на нѣщата, сѫщностьта на материята. Нѣкой казва: какво нѣщо е материята?
към беседата >>
Значи, страхъ ви е.
За да ви се разкрие Любовьта, трѣбва да прѣминете нѣколко закона: закона на жертвата и закона на самоотричането. Вие казвате нѣкому: раздай имането си! Какъ имането си! Е, напусни жена си и дѣцата си! Какъ, да напусна жена си и дѣцата си!
Значи, страхъ ви е.
Та ти съ жена ли се роди? – Самъ се роди. И жена ти, и дѣцата ти сами се родиха. Съ това азъ не подронвамъ сѣмейния животъ, но казвамъ, че вие имате криво разбиране за сѣмейния животъ. Докато сѣмейниятъ животъ е поставенъ въ една правилна насока, има смисълъ, но ако не се постави на правилни начала, докато не излѣзе отъ затвора, той прѣдставлява цѣлъ адъ.
към беседата >>
Тази сила, която тѣ изучаватъ е само проекция на истинската сила, която се проявява.
Има едно съчетание на сили въ тѣхъ, което не имъ позволява да се развиватъ. Съврѣменнитѣ химици още не сѫ дошли до истинската наука, да изучаватъ материята. Тази материя, която тѣ изучаватъ още не е самата материя. Това е само проекция на материята, но не е още истинската материя. Сила и материя, това сѫ въпроси, които се разискватъ между ученитѣ, но ученитѣ още не изучаватъ силата.
Тази сила, която тѣ изучаватъ е само проекция на истинската сила, която се проявява.
И самиятъ животъ, който се изучава, не е още истинскиятъ животъ. Той е само проекция на онзи истински животъ въ природата. И съ тѣзи проекции, които изучаваме, ние мислимъ, че имаме сѫщностьта на нѣщата, сѫщностьта на материята. Нѣкой казва: какво нѣщо е материята? – Тя е една проекция, тя е като леда, по който зимно врѣме можешъ да минешъ, а лѣтно врѣме не можешъ.
към беседата >>
Та ти съ жена ли се роди?
Вие казвате нѣкому: раздай имането си! Какъ имането си! Е, напусни жена си и дѣцата си! Какъ, да напусна жена си и дѣцата си! Значи, страхъ ви е.
Та ти съ жена ли се роди?
– Самъ се роди. И жена ти, и дѣцата ти сами се родиха. Съ това азъ не подронвамъ сѣмейния животъ, но казвамъ, че вие имате криво разбиране за сѣмейния животъ. Докато сѣмейниятъ животъ е поставенъ въ една правилна насока, има смисълъ, но ако не се постави на правилни начала, докато не излѣзе отъ затвора, той прѣдставлява цѣлъ адъ. Съврѣменнитѣ хора казватъ: който иска да поумнѣе, нека се ожени.
към беседата >>
И самиятъ животъ, който се изучава, не е още истинскиятъ животъ.
Съврѣменнитѣ химици още не сѫ дошли до истинската наука, да изучаватъ материята. Тази материя, която тѣ изучаватъ още не е самата материя. Това е само проекция на материята, но не е още истинската материя. Сила и материя, това сѫ въпроси, които се разискватъ между ученитѣ, но ученитѣ още не изучаватъ силата. Тази сила, която тѣ изучаватъ е само проекция на истинската сила, която се проявява.
И самиятъ животъ, който се изучава, не е още истинскиятъ животъ.
Той е само проекция на онзи истински животъ въ природата. И съ тѣзи проекции, които изучаваме, ние мислимъ, че имаме сѫщностьта на нѣщата, сѫщностьта на материята. Нѣкой казва: какво нѣщо е материята? – Тя е една проекция, тя е като леда, по който зимно врѣме можешъ да минешъ, а лѣтно врѣме не можешъ. Защо зимно врѣме можешъ да минешъ?
към беседата >>
– Самъ се роди.
Какъ имането си! Е, напусни жена си и дѣцата си! Какъ, да напусна жена си и дѣцата си! Значи, страхъ ви е. Та ти съ жена ли се роди?
– Самъ се роди.
И жена ти, и дѣцата ти сами се родиха. Съ това азъ не подронвамъ сѣмейния животъ, но казвамъ, че вие имате криво разбиране за сѣмейния животъ. Докато сѣмейниятъ животъ е поставенъ въ една правилна насока, има смисълъ, но ако не се постави на правилни начала, докато не излѣзе отъ затвора, той прѣдставлява цѣлъ адъ. Съврѣменнитѣ хора казватъ: който иска да поумнѣе, нека се ожени. Азъ пъкъ казвамъ обратното: който е глупавъ, да се не жени; който е уменъ, нека се жени.
към беседата >>
Той е само проекция на онзи истински животъ въ природата.
Тази материя, която тѣ изучаватъ още не е самата материя. Това е само проекция на материята, но не е още истинската материя. Сила и материя, това сѫ въпроси, които се разискватъ между ученитѣ, но ученитѣ още не изучаватъ силата. Тази сила, която тѣ изучаватъ е само проекция на истинската сила, която се проявява. И самиятъ животъ, който се изучава, не е още истинскиятъ животъ.
Той е само проекция на онзи истински животъ въ природата.
И съ тѣзи проекции, които изучаваме, ние мислимъ, че имаме сѫщностьта на нѣщата, сѫщностьта на материята. Нѣкой казва: какво нѣщо е материята? – Тя е една проекция, тя е като леда, по който зимно врѣме можешъ да минешъ, а лѣтно врѣме не можешъ. Защо зимно врѣме можешъ да минешъ? – Зимно врѣме има условия за леда, а лѣтно врѣме нѣма.
към беседата >>
И жена ти, и дѣцата ти сами се родиха.
Е, напусни жена си и дѣцата си! Какъ, да напусна жена си и дѣцата си! Значи, страхъ ви е. Та ти съ жена ли се роди? – Самъ се роди.
И жена ти, и дѣцата ти сами се родиха.
Съ това азъ не подронвамъ сѣмейния животъ, но казвамъ, че вие имате криво разбиране за сѣмейния животъ. Докато сѣмейниятъ животъ е поставенъ въ една правилна насока, има смисълъ, но ако не се постави на правилни начала, докато не излѣзе отъ затвора, той прѣдставлява цѣлъ адъ. Съврѣменнитѣ хора казватъ: който иска да поумнѣе, нека се ожени. Азъ пъкъ казвамъ обратното: който е глупавъ, да се не жени; който е уменъ, нека се жени. Питамъ: ако глупавитѣ хора се женятъ, какви дѣца ще родятъ?
към беседата >>
И съ тѣзи проекции, които изучаваме, ние мислимъ, че имаме сѫщностьта на нѣщата, сѫщностьта на материята.
Това е само проекция на материята, но не е още истинската материя. Сила и материя, това сѫ въпроси, които се разискватъ между ученитѣ, но ученитѣ още не изучаватъ силата. Тази сила, която тѣ изучаватъ е само проекция на истинската сила, която се проявява. И самиятъ животъ, който се изучава, не е още истинскиятъ животъ. Той е само проекция на онзи истински животъ въ природата.
И съ тѣзи проекции, които изучаваме, ние мислимъ, че имаме сѫщностьта на нѣщата, сѫщностьта на материята.
Нѣкой казва: какво нѣщо е материята? – Тя е една проекция, тя е като леда, по който зимно врѣме можешъ да минешъ, а лѣтно врѣме не можешъ. Защо зимно врѣме можешъ да минешъ? – Зимно врѣме има условия за леда, а лѣтно врѣме нѣма. Нѣкои казватъ: азъ мога да направя, каквото искамъ.
към беседата >>
Съ това азъ не подронвамъ сѣмейния животъ, но казвамъ, че вие имате криво разбиране за сѣмейния животъ.
Какъ, да напусна жена си и дѣцата си! Значи, страхъ ви е. Та ти съ жена ли се роди? – Самъ се роди. И жена ти, и дѣцата ти сами се родиха.
Съ това азъ не подронвамъ сѣмейния животъ, но казвамъ, че вие имате криво разбиране за сѣмейния животъ.
Докато сѣмейниятъ животъ е поставенъ въ една правилна насока, има смисълъ, но ако не се постави на правилни начала, докато не излѣзе отъ затвора, той прѣдставлява цѣлъ адъ. Съврѣменнитѣ хора казватъ: който иска да поумнѣе, нека се ожени. Азъ пъкъ казвамъ обратното: който е глупавъ, да се не жени; който е уменъ, нека се жени. Питамъ: ако глупавитѣ хора се женятъ, какви дѣца ще родятъ? Ако се женятъ умнитѣ хора, какви дѣца ще родятъ?
към беседата >>
Нѣкой казва: какво нѣщо е материята?
Сила и материя, това сѫ въпроси, които се разискватъ между ученитѣ, но ученитѣ още не изучаватъ силата. Тази сила, която тѣ изучаватъ е само проекция на истинската сила, която се проявява. И самиятъ животъ, който се изучава, не е още истинскиятъ животъ. Той е само проекция на онзи истински животъ въ природата. И съ тѣзи проекции, които изучаваме, ние мислимъ, че имаме сѫщностьта на нѣщата, сѫщностьта на материята.
Нѣкой казва: какво нѣщо е материята?
– Тя е една проекция, тя е като леда, по който зимно врѣме можешъ да минешъ, а лѣтно врѣме не можешъ. Защо зимно врѣме можешъ да минешъ? – Зимно врѣме има условия за леда, а лѣтно врѣме нѣма. Нѣкои казватъ: азъ мога да направя, каквото искамъ. Не можешъ да правишъ, каквото искашъ.
към беседата >>
Докато сѣмейниятъ животъ е поставенъ въ една правилна насока, има смисълъ, но ако не се постави на правилни начала, докато не излѣзе отъ затвора, той прѣдставлява цѣлъ адъ.
Значи, страхъ ви е. Та ти съ жена ли се роди? – Самъ се роди. И жена ти, и дѣцата ти сами се родиха. Съ това азъ не подронвамъ сѣмейния животъ, но казвамъ, че вие имате криво разбиране за сѣмейния животъ.
Докато сѣмейниятъ животъ е поставенъ въ една правилна насока, има смисълъ, но ако не се постави на правилни начала, докато не излѣзе отъ затвора, той прѣдставлява цѣлъ адъ.
Съврѣменнитѣ хора казватъ: който иска да поумнѣе, нека се ожени. Азъ пъкъ казвамъ обратното: който е глупавъ, да се не жени; който е уменъ, нека се жени. Питамъ: ако глупавитѣ хора се женятъ, какви дѣца ще родятъ? Ако се женятъ умнитѣ хора, какви дѣца ще родятъ? Ако трѣбва да се женятъ хората, споредъ мене, трѣбва да се женятъ най-умнитѣ, най-ученитѣ, най-възвишенитѣ, най-благороднитѣ мѫже и жени.
към беседата >>
– Тя е една проекция, тя е като леда, по който зимно врѣме можешъ да минешъ, а лѣтно врѣме не можешъ.
Тази сила, която тѣ изучаватъ е само проекция на истинската сила, която се проявява. И самиятъ животъ, който се изучава, не е още истинскиятъ животъ. Той е само проекция на онзи истински животъ въ природата. И съ тѣзи проекции, които изучаваме, ние мислимъ, че имаме сѫщностьта на нѣщата, сѫщностьта на материята. Нѣкой казва: какво нѣщо е материята?
– Тя е една проекция, тя е като леда, по който зимно врѣме можешъ да минешъ, а лѣтно врѣме не можешъ.
Защо зимно врѣме можешъ да минешъ? – Зимно врѣме има условия за леда, а лѣтно врѣме нѣма. Нѣкои казватъ: азъ мога да направя, каквото искамъ. Не можешъ да правишъ, каквото искашъ. Всѣко нѣщо трѣбва да се прави на врѣме.
към беседата >>
Съврѣменнитѣ хора казватъ: който иска да поумнѣе, нека се ожени.
Та ти съ жена ли се роди? – Самъ се роди. И жена ти, и дѣцата ти сами се родиха. Съ това азъ не подронвамъ сѣмейния животъ, но казвамъ, че вие имате криво разбиране за сѣмейния животъ. Докато сѣмейниятъ животъ е поставенъ въ една правилна насока, има смисълъ, но ако не се постави на правилни начала, докато не излѣзе отъ затвора, той прѣдставлява цѣлъ адъ.
Съврѣменнитѣ хора казватъ: който иска да поумнѣе, нека се ожени.
Азъ пъкъ казвамъ обратното: който е глупавъ, да се не жени; който е уменъ, нека се жени. Питамъ: ако глупавитѣ хора се женятъ, какви дѣца ще родятъ? Ако се женятъ умнитѣ хора, какви дѣца ще родятъ? Ако трѣбва да се женятъ хората, споредъ мене, трѣбва да се женятъ най-умнитѣ, най-ученитѣ, най-възвишенитѣ, най-благороднитѣ мѫже и жени. Тѣ трѣбва да изпълнятъ този великъ законъ по най-разуменъ начинъ.
към беседата >>
Защо зимно врѣме можешъ да минешъ?
И самиятъ животъ, който се изучава, не е още истинскиятъ животъ. Той е само проекция на онзи истински животъ въ природата. И съ тѣзи проекции, които изучаваме, ние мислимъ, че имаме сѫщностьта на нѣщата, сѫщностьта на материята. Нѣкой казва: какво нѣщо е материята? – Тя е една проекция, тя е като леда, по който зимно врѣме можешъ да минешъ, а лѣтно врѣме не можешъ.
Защо зимно врѣме можешъ да минешъ?
– Зимно врѣме има условия за леда, а лѣтно врѣме нѣма. Нѣкои казватъ: азъ мога да направя, каквото искамъ. Не можешъ да правишъ, каквото искашъ. Всѣко нѣщо трѣбва да се прави на врѣме. Ако онзи биволъ лѣга лѣтно врѣме въ локвата, това е отлично за него, той се брани отъ мухитѣ.
към беседата >>
Азъ пъкъ казвамъ обратното: който е глупавъ, да се не жени; който е уменъ, нека се жени.
– Самъ се роди. И жена ти, и дѣцата ти сами се родиха. Съ това азъ не подронвамъ сѣмейния животъ, но казвамъ, че вие имате криво разбиране за сѣмейния животъ. Докато сѣмейниятъ животъ е поставенъ въ една правилна насока, има смисълъ, но ако не се постави на правилни начала, докато не излѣзе отъ затвора, той прѣдставлява цѣлъ адъ. Съврѣменнитѣ хора казватъ: който иска да поумнѣе, нека се ожени.
Азъ пъкъ казвамъ обратното: който е глупавъ, да се не жени; който е уменъ, нека се жени.
Питамъ: ако глупавитѣ хора се женятъ, какви дѣца ще родятъ? Ако се женятъ умнитѣ хора, какви дѣца ще родятъ? Ако трѣбва да се женятъ хората, споредъ мене, трѣбва да се женятъ най-умнитѣ, най-ученитѣ, най-възвишенитѣ, най-благороднитѣ мѫже и жени. Тѣ трѣбва да изпълнятъ този великъ законъ по най-разуменъ начинъ. И тогава тия хора нѣма да бѫдатъ мѫже и жени, тѣ се съединяватъ съ Бога и прѣдставляватъ образъ и подобие Божие.
към беседата >>
– Зимно врѣме има условия за леда, а лѣтно врѣме нѣма.
Той е само проекция на онзи истински животъ въ природата. И съ тѣзи проекции, които изучаваме, ние мислимъ, че имаме сѫщностьта на нѣщата, сѫщностьта на материята. Нѣкой казва: какво нѣщо е материята? – Тя е една проекция, тя е като леда, по който зимно врѣме можешъ да минешъ, а лѣтно врѣме не можешъ. Защо зимно врѣме можешъ да минешъ?
– Зимно врѣме има условия за леда, а лѣтно врѣме нѣма.
Нѣкои казватъ: азъ мога да направя, каквото искамъ. Не можешъ да правишъ, каквото искашъ. Всѣко нѣщо трѣбва да се прави на врѣме. Ако онзи биволъ лѣга лѣтно врѣме въ локвата, това е отлично за него, той се брани отъ мухитѣ. Мислите ли, че, ако зимно врѣме легне въ локвата и излѣзе отъ тамъ, ще му бѫде приятно?
към беседата >>
Питамъ: ако глупавитѣ хора се женятъ, какви дѣца ще родятъ?
И жена ти, и дѣцата ти сами се родиха. Съ това азъ не подронвамъ сѣмейния животъ, но казвамъ, че вие имате криво разбиране за сѣмейния животъ. Докато сѣмейниятъ животъ е поставенъ въ една правилна насока, има смисълъ, но ако не се постави на правилни начала, докато не излѣзе отъ затвора, той прѣдставлява цѣлъ адъ. Съврѣменнитѣ хора казватъ: който иска да поумнѣе, нека се ожени. Азъ пъкъ казвамъ обратното: който е глупавъ, да се не жени; който е уменъ, нека се жени.
Питамъ: ако глупавитѣ хора се женятъ, какви дѣца ще родятъ?
Ако се женятъ умнитѣ хора, какви дѣца ще родятъ? Ако трѣбва да се женятъ хората, споредъ мене, трѣбва да се женятъ най-умнитѣ, най-ученитѣ, най-възвишенитѣ, най-благороднитѣ мѫже и жени. Тѣ трѣбва да изпълнятъ този великъ законъ по най-разуменъ начинъ. И тогава тия хора нѣма да бѫдатъ мѫже и жени, тѣ се съединяватъ съ Бога и прѣдставляватъ образъ и подобие Божие.
към беседата >>
Нѣкои казватъ: азъ мога да направя, каквото искамъ.
И съ тѣзи проекции, които изучаваме, ние мислимъ, че имаме сѫщностьта на нѣщата, сѫщностьта на материята. Нѣкой казва: какво нѣщо е материята? – Тя е една проекция, тя е като леда, по който зимно врѣме можешъ да минешъ, а лѣтно врѣме не можешъ. Защо зимно врѣме можешъ да минешъ? – Зимно врѣме има условия за леда, а лѣтно врѣме нѣма.
Нѣкои казватъ: азъ мога да направя, каквото искамъ.
Не можешъ да правишъ, каквото искашъ. Всѣко нѣщо трѣбва да се прави на врѣме. Ако онзи биволъ лѣга лѣтно врѣме въ локвата, това е отлично за него, той се брани отъ мухитѣ. Мислите ли, че, ако зимно врѣме легне въ локвата и излѣзе отъ тамъ, ще му бѫде приятно? Чудни сѫ хората, като казватъ: какъ, защо да не влѣза въ локвата!
към беседата >>
Ако се женятъ умнитѣ хора, какви дѣца ще родятъ?
Съ това азъ не подронвамъ сѣмейния животъ, но казвамъ, че вие имате криво разбиране за сѣмейния животъ. Докато сѣмейниятъ животъ е поставенъ въ една правилна насока, има смисълъ, но ако не се постави на правилни начала, докато не излѣзе отъ затвора, той прѣдставлява цѣлъ адъ. Съврѣменнитѣ хора казватъ: който иска да поумнѣе, нека се ожени. Азъ пъкъ казвамъ обратното: който е глупавъ, да се не жени; който е уменъ, нека се жени. Питамъ: ако глупавитѣ хора се женятъ, какви дѣца ще родятъ?
Ако се женятъ умнитѣ хора, какви дѣца ще родятъ?
Ако трѣбва да се женятъ хората, споредъ мене, трѣбва да се женятъ най-умнитѣ, най-ученитѣ, най-възвишенитѣ, най-благороднитѣ мѫже и жени. Тѣ трѣбва да изпълнятъ този великъ законъ по най-разуменъ начинъ. И тогава тия хора нѣма да бѫдатъ мѫже и жени, тѣ се съединяватъ съ Бога и прѣдставляватъ образъ и подобие Божие.
към беседата >>
Не можешъ да правишъ, каквото искашъ.
Нѣкой казва: какво нѣщо е материята? – Тя е една проекция, тя е като леда, по който зимно врѣме можешъ да минешъ, а лѣтно врѣме не можешъ. Защо зимно врѣме можешъ да минешъ? – Зимно врѣме има условия за леда, а лѣтно врѣме нѣма. Нѣкои казватъ: азъ мога да направя, каквото искамъ.
Не можешъ да правишъ, каквото искашъ.
Всѣко нѣщо трѣбва да се прави на врѣме. Ако онзи биволъ лѣга лѣтно врѣме въ локвата, това е отлично за него, той се брани отъ мухитѣ. Мислите ли, че, ако зимно врѣме легне въ локвата и излѣзе отъ тамъ, ще му бѫде приятно? Чудни сѫ хората, като казватъ: какъ, защо да не влѣза въ локвата! Казваме: да, лѣтно врѣме за бивола е добрѣ да влѣзе въ локвата, но зимно врѣме кракътъ му нѣма да стѫпи въ локвата.
към беседата >>
Ако трѣбва да се женятъ хората, споредъ мене, трѣбва да се женятъ най-умнитѣ, най-ученитѣ, най-възвишенитѣ, най-благороднитѣ мѫже и жени.
Докато сѣмейниятъ животъ е поставенъ въ една правилна насока, има смисълъ, но ако не се постави на правилни начала, докато не излѣзе отъ затвора, той прѣдставлява цѣлъ адъ. Съврѣменнитѣ хора казватъ: който иска да поумнѣе, нека се ожени. Азъ пъкъ казвамъ обратното: който е глупавъ, да се не жени; който е уменъ, нека се жени. Питамъ: ако глупавитѣ хора се женятъ, какви дѣца ще родятъ? Ако се женятъ умнитѣ хора, какви дѣца ще родятъ?
Ако трѣбва да се женятъ хората, споредъ мене, трѣбва да се женятъ най-умнитѣ, най-ученитѣ, най-възвишенитѣ, най-благороднитѣ мѫже и жени.
Тѣ трѣбва да изпълнятъ този великъ законъ по най-разуменъ начинъ. И тогава тия хора нѣма да бѫдатъ мѫже и жени, тѣ се съединяватъ съ Бога и прѣдставляватъ образъ и подобие Божие.
към беседата >>
Всѣко нѣщо трѣбва да се прави на врѣме.
– Тя е една проекция, тя е като леда, по който зимно врѣме можешъ да минешъ, а лѣтно врѣме не можешъ. Защо зимно врѣме можешъ да минешъ? – Зимно врѣме има условия за леда, а лѣтно врѣме нѣма. Нѣкои казватъ: азъ мога да направя, каквото искамъ. Не можешъ да правишъ, каквото искашъ.
Всѣко нѣщо трѣбва да се прави на врѣме.
Ако онзи биволъ лѣга лѣтно врѣме въ локвата, това е отлично за него, той се брани отъ мухитѣ. Мислите ли, че, ако зимно врѣме легне въ локвата и излѣзе отъ тамъ, ще му бѫде приятно? Чудни сѫ хората, като казватъ: какъ, защо да не влѣза въ локвата! Казваме: да, лѣтно врѣме за бивола е добрѣ да влѣзе въ локвата, но зимно врѣме кракътъ му нѣма да стѫпи въ локвата. Ако влѣзе главата му ще пати.
към беседата >>
Тѣ трѣбва да изпълнятъ този великъ законъ по най-разуменъ начинъ.
Съврѣменнитѣ хора казватъ: който иска да поумнѣе, нека се ожени. Азъ пъкъ казвамъ обратното: който е глупавъ, да се не жени; който е уменъ, нека се жени. Питамъ: ако глупавитѣ хора се женятъ, какви дѣца ще родятъ? Ако се женятъ умнитѣ хора, какви дѣца ще родятъ? Ако трѣбва да се женятъ хората, споредъ мене, трѣбва да се женятъ най-умнитѣ, най-ученитѣ, най-възвишенитѣ, най-благороднитѣ мѫже и жени.
Тѣ трѣбва да изпълнятъ този великъ законъ по най-разуменъ начинъ.
И тогава тия хора нѣма да бѫдатъ мѫже и жени, тѣ се съединяватъ съ Бога и прѣдставляватъ образъ и подобие Божие.
към беседата >>
Ако онзи биволъ лѣга лѣтно врѣме въ локвата, това е отлично за него, той се брани отъ мухитѣ.
Защо зимно врѣме можешъ да минешъ? – Зимно врѣме има условия за леда, а лѣтно врѣме нѣма. Нѣкои казватъ: азъ мога да направя, каквото искамъ. Не можешъ да правишъ, каквото искашъ. Всѣко нѣщо трѣбва да се прави на врѣме.
Ако онзи биволъ лѣга лѣтно врѣме въ локвата, това е отлично за него, той се брани отъ мухитѣ.
Мислите ли, че, ако зимно врѣме легне въ локвата и излѣзе отъ тамъ, ще му бѫде приятно? Чудни сѫ хората, като казватъ: какъ, защо да не влѣза въ локвата! Казваме: да, лѣтно врѣме за бивола е добрѣ да влѣзе въ локвата, но зимно врѣме кракътъ му нѣма да стѫпи въ локвата. Ако влѣзе главата му ще пати. Нѣкои питатъ: защо не трѣбва да грѣшимъ?
към беседата >>
И тогава тия хора нѣма да бѫдатъ мѫже и жени, тѣ се съединяватъ съ Бога и прѣдставляватъ образъ и подобие Божие.
Азъ пъкъ казвамъ обратното: който е глупавъ, да се не жени; който е уменъ, нека се жени. Питамъ: ако глупавитѣ хора се женятъ, какви дѣца ще родятъ? Ако се женятъ умнитѣ хора, какви дѣца ще родятъ? Ако трѣбва да се женятъ хората, споредъ мене, трѣбва да се женятъ най-умнитѣ, най-ученитѣ, най-възвишенитѣ, най-благороднитѣ мѫже и жени. Тѣ трѣбва да изпълнятъ този великъ законъ по най-разуменъ начинъ.
И тогава тия хора нѣма да бѫдатъ мѫже и жени, тѣ се съединяватъ съ Бога и прѣдставляватъ образъ и подобие Божие.
към беседата >>
Мислите ли, че, ако зимно врѣме легне въ локвата и излѣзе отъ тамъ, ще му бѫде приятно?
– Зимно врѣме има условия за леда, а лѣтно врѣме нѣма. Нѣкои казватъ: азъ мога да направя, каквото искамъ. Не можешъ да правишъ, каквото искашъ. Всѣко нѣщо трѣбва да се прави на врѣме. Ако онзи биволъ лѣга лѣтно врѣме въ локвата, това е отлично за него, той се брани отъ мухитѣ.
Мислите ли, че, ако зимно врѣме легне въ локвата и излѣзе отъ тамъ, ще му бѫде приятно?
Чудни сѫ хората, като казватъ: какъ, защо да не влѣза въ локвата! Казваме: да, лѣтно врѣме за бивола е добрѣ да влѣзе въ локвата, но зимно врѣме кракътъ му нѣма да стѫпи въ локвата. Ако влѣзе главата му ще пати. Нѣкои питатъ: защо не трѣбва да грѣшимъ? – Зимно врѣме е.
към беседата >>
Та, казвамъ: вие трѣбва да търситѣ Истината, която е вложена въ вашата душа.
Та, казвамъ: вие трѣбва да търситѣ Истината, която е вложена въ вашата душа.
Не ви убѣждавамъ, но казвамъ, че тази Истина е много цѣнна за мене, а сѫщевременно тя е цѣнна и за васъ, като души. Словото Божие, което прѣдставлява тази велика Истина, се състои отъ безбройни сѣмена, които, за да посадя, избирамъ специаленъ методъ. Този методъ е слѣдниятъ: азъ прѣдварително проучвамъ почвата и като видя, че тия сѣменца биха се развили въ тази почва, не ги сѣя. Нѣкой казва: сѣй въ тази почва! Не, въ тази почва ще сѣя други сѣмена, но тия цѣннитѣ нѣма да сѣя.
към беседата >>
Чудни сѫ хората, като казватъ: какъ, защо да не влѣза въ локвата!
Нѣкои казватъ: азъ мога да направя, каквото искамъ. Не можешъ да правишъ, каквото искашъ. Всѣко нѣщо трѣбва да се прави на врѣме. Ако онзи биволъ лѣга лѣтно врѣме въ локвата, това е отлично за него, той се брани отъ мухитѣ. Мислите ли, че, ако зимно врѣме легне въ локвата и излѣзе отъ тамъ, ще му бѫде приятно?
Чудни сѫ хората, като казватъ: какъ, защо да не влѣза въ локвата!
Казваме: да, лѣтно врѣме за бивола е добрѣ да влѣзе въ локвата, но зимно врѣме кракътъ му нѣма да стѫпи въ локвата. Ако влѣзе главата му ще пати. Нѣкои питатъ: защо не трѣбва да грѣшимъ? – Зимно врѣме е. Който стѫпи въ локвата, ще изгуби всички проекции на живота си.
към беседата >>
Не ви убѣждавамъ, но казвамъ, че тази Истина е много цѣнна за мене, а сѫщевременно тя е цѣнна и за васъ, като души.
Та, казвамъ: вие трѣбва да търситѣ Истината, която е вложена въ вашата душа.
Не ви убѣждавамъ, но казвамъ, че тази Истина е много цѣнна за мене, а сѫщевременно тя е цѣнна и за васъ, като души.
Словото Божие, което прѣдставлява тази велика Истина, се състои отъ безбройни сѣмена, които, за да посадя, избирамъ специаленъ методъ. Този методъ е слѣдниятъ: азъ прѣдварително проучвамъ почвата и като видя, че тия сѣменца биха се развили въ тази почва, не ги сѣя. Нѣкой казва: сѣй въ тази почва! Не, въ тази почва ще сѣя други сѣмена, но тия цѣннитѣ нѣма да сѣя. Най-цѣннитѣ сѣмена ще сѣя въ най-хубавата почва.
към беседата >>
Казваме: да, лѣтно врѣме за бивола е добрѣ да влѣзе въ локвата, но зимно врѣме кракътъ му нѣма да стѫпи въ локвата.
Не можешъ да правишъ, каквото искашъ. Всѣко нѣщо трѣбва да се прави на врѣме. Ако онзи биволъ лѣга лѣтно врѣме въ локвата, това е отлично за него, той се брани отъ мухитѣ. Мислите ли, че, ако зимно врѣме легне въ локвата и излѣзе отъ тамъ, ще му бѫде приятно? Чудни сѫ хората, като казватъ: какъ, защо да не влѣза въ локвата!
Казваме: да, лѣтно врѣме за бивола е добрѣ да влѣзе въ локвата, но зимно врѣме кракътъ му нѣма да стѫпи въ локвата.
Ако влѣзе главата му ще пати. Нѣкои питатъ: защо не трѣбва да грѣшимъ? – Зимно врѣме е. Който стѫпи въ локвата, ще изгуби всички проекции на живота си. Казва нѣкой: е, докажи!
към беседата >>
Словото Божие, което прѣдставлява тази велика Истина, се състои отъ безбройни сѣмена, които, за да посадя, избирамъ специаленъ методъ.
Та, казвамъ: вие трѣбва да търситѣ Истината, която е вложена въ вашата душа. Не ви убѣждавамъ, но казвамъ, че тази Истина е много цѣнна за мене, а сѫщевременно тя е цѣнна и за васъ, като души.
Словото Божие, което прѣдставлява тази велика Истина, се състои отъ безбройни сѣмена, които, за да посадя, избирамъ специаленъ методъ.
Този методъ е слѣдниятъ: азъ прѣдварително проучвамъ почвата и като видя, че тия сѣменца биха се развили въ тази почва, не ги сѣя. Нѣкой казва: сѣй въ тази почва! Не, въ тази почва ще сѣя други сѣмена, но тия цѣннитѣ нѣма да сѣя. Най-цѣннитѣ сѣмена ще сѣя въ най-хубавата почва. Казвамъ: това учение е учение на свободата.
към беседата >>
Ако влѣзе главата му ще пати.
Всѣко нѣщо трѣбва да се прави на врѣме. Ако онзи биволъ лѣга лѣтно врѣме въ локвата, това е отлично за него, той се брани отъ мухитѣ. Мислите ли, че, ако зимно врѣме легне въ локвата и излѣзе отъ тамъ, ще му бѫде приятно? Чудни сѫ хората, като казватъ: какъ, защо да не влѣза въ локвата! Казваме: да, лѣтно врѣме за бивола е добрѣ да влѣзе въ локвата, но зимно врѣме кракътъ му нѣма да стѫпи въ локвата.
Ако влѣзе главата му ще пати.
Нѣкои питатъ: защо не трѣбва да грѣшимъ? – Зимно врѣме е. Който стѫпи въ локвата, ще изгуби всички проекции на живота си. Казва нѣкой: е, докажи! Ела да ти докажа!
към беседата >>
Този методъ е слѣдниятъ: азъ прѣдварително проучвамъ почвата и като видя, че тия сѣменца биха се развили въ тази почва, не ги сѣя.
Та, казвамъ: вие трѣбва да търситѣ Истината, която е вложена въ вашата душа. Не ви убѣждавамъ, но казвамъ, че тази Истина е много цѣнна за мене, а сѫщевременно тя е цѣнна и за васъ, като души. Словото Божие, което прѣдставлява тази велика Истина, се състои отъ безбройни сѣмена, които, за да посадя, избирамъ специаленъ методъ.
Този методъ е слѣдниятъ: азъ прѣдварително проучвамъ почвата и като видя, че тия сѣменца биха се развили въ тази почва, не ги сѣя.
Нѣкой казва: сѣй въ тази почва! Не, въ тази почва ще сѣя други сѣмена, но тия цѣннитѣ нѣма да сѣя. Най-цѣннитѣ сѣмена ще сѣя въ най-хубавата почва. Казвамъ: това учение е учение на свободата. Вие имате сърдца, вие имате умове, вие имате души, вие имате духове – опитайте сами тази велика Истина.
към беседата >>
Нѣкои питатъ: защо не трѣбва да грѣшимъ?
Ако онзи биволъ лѣга лѣтно врѣме въ локвата, това е отлично за него, той се брани отъ мухитѣ. Мислите ли, че, ако зимно врѣме легне въ локвата и излѣзе отъ тамъ, ще му бѫде приятно? Чудни сѫ хората, като казватъ: какъ, защо да не влѣза въ локвата! Казваме: да, лѣтно врѣме за бивола е добрѣ да влѣзе въ локвата, но зимно врѣме кракътъ му нѣма да стѫпи въ локвата. Ако влѣзе главата му ще пати.
Нѣкои питатъ: защо не трѣбва да грѣшимъ?
– Зимно врѣме е. Който стѫпи въ локвата, ще изгуби всички проекции на живота си. Казва нѣкой: е, докажи! Ела да ти докажа! Всѣки день, като бие камбаната, какво показва това?
към беседата >>
Нѣкой казва: сѣй въ тази почва!
Та, казвамъ: вие трѣбва да търситѣ Истината, която е вложена въ вашата душа. Не ви убѣждавамъ, но казвамъ, че тази Истина е много цѣнна за мене, а сѫщевременно тя е цѣнна и за васъ, като души. Словото Божие, което прѣдставлява тази велика Истина, се състои отъ безбройни сѣмена, които, за да посадя, избирамъ специаленъ методъ. Този методъ е слѣдниятъ: азъ прѣдварително проучвамъ почвата и като видя, че тия сѣменца биха се развили въ тази почва, не ги сѣя.
Нѣкой казва: сѣй въ тази почва!
Не, въ тази почва ще сѣя други сѣмена, но тия цѣннитѣ нѣма да сѣя. Най-цѣннитѣ сѣмена ще сѣя въ най-хубавата почва. Казвамъ: това учение е учение на свободата. Вие имате сърдца, вие имате умове, вие имате души, вие имате духове – опитайте сами тази велика Истина. Ако се съмнѣвате не пипайтѣ, занимавайте се съ други работи!
към беседата >>
– Зимно врѣме е.
Мислите ли, че, ако зимно врѣме легне въ локвата и излѣзе отъ тамъ, ще му бѫде приятно? Чудни сѫ хората, като казватъ: какъ, защо да не влѣза въ локвата! Казваме: да, лѣтно врѣме за бивола е добрѣ да влѣзе въ локвата, но зимно врѣме кракътъ му нѣма да стѫпи въ локвата. Ако влѣзе главата му ще пати. Нѣкои питатъ: защо не трѣбва да грѣшимъ?
– Зимно врѣме е.
Който стѫпи въ локвата, ще изгуби всички проекции на живота си. Казва нѣкой: е, докажи! Ела да ти докажа! Всѣки день, като бие камбаната, какво показва това? – Че единъ день и твоята камбана ще бие, че и твоята проекция на живота се развалила.
към беседата >>
Не, въ тази почва ще сѣя други сѣмена, но тия цѣннитѣ нѣма да сѣя.
Та, казвамъ: вие трѣбва да търситѣ Истината, която е вложена въ вашата душа. Не ви убѣждавамъ, но казвамъ, че тази Истина е много цѣнна за мене, а сѫщевременно тя е цѣнна и за васъ, като души. Словото Божие, което прѣдставлява тази велика Истина, се състои отъ безбройни сѣмена, които, за да посадя, избирамъ специаленъ методъ. Този методъ е слѣдниятъ: азъ прѣдварително проучвамъ почвата и като видя, че тия сѣменца биха се развили въ тази почва, не ги сѣя. Нѣкой казва: сѣй въ тази почва!
Не, въ тази почва ще сѣя други сѣмена, но тия цѣннитѣ нѣма да сѣя.
Най-цѣннитѣ сѣмена ще сѣя въ най-хубавата почва. Казвамъ: това учение е учение на свободата. Вие имате сърдца, вие имате умове, вие имате души, вие имате духове – опитайте сами тази велика Истина. Ако се съмнѣвате не пипайтѣ, занимавайте се съ други работи! Ще кажете: врѣмето още не е дошло.
към беседата >>
Който стѫпи въ локвата, ще изгуби всички проекции на живота си.
Чудни сѫ хората, като казватъ: какъ, защо да не влѣза въ локвата! Казваме: да, лѣтно врѣме за бивола е добрѣ да влѣзе въ локвата, но зимно врѣме кракътъ му нѣма да стѫпи въ локвата. Ако влѣзе главата му ще пати. Нѣкои питатъ: защо не трѣбва да грѣшимъ? – Зимно врѣме е.
Който стѫпи въ локвата, ще изгуби всички проекции на живота си.
Казва нѣкой: е, докажи! Ела да ти докажа! Всѣки день, като бие камбаната, какво показва това? – Че единъ день и твоята камбана ще бие, че и твоята проекция на живота се развалила. Ами тогава, гдѣ е сѫщностьта на живота гдѣ сѫ Иванъ, Петъръ, Стоянъ, гдѣ е образътъ имъ?
към беседата >>
Най-цѣннитѣ сѣмена ще сѣя въ най-хубавата почва.
Не ви убѣждавамъ, но казвамъ, че тази Истина е много цѣнна за мене, а сѫщевременно тя е цѣнна и за васъ, като души. Словото Божие, което прѣдставлява тази велика Истина, се състои отъ безбройни сѣмена, които, за да посадя, избирамъ специаленъ методъ. Този методъ е слѣдниятъ: азъ прѣдварително проучвамъ почвата и като видя, че тия сѣменца биха се развили въ тази почва, не ги сѣя. Нѣкой казва: сѣй въ тази почва! Не, въ тази почва ще сѣя други сѣмена, но тия цѣннитѣ нѣма да сѣя.
Най-цѣннитѣ сѣмена ще сѣя въ най-хубавата почва.
Казвамъ: това учение е учение на свободата. Вие имате сърдца, вие имате умове, вие имате души, вие имате духове – опитайте сами тази велика Истина. Ако се съмнѣвате не пипайтѣ, занимавайте се съ други работи! Ще кажете: врѣмето още не е дошло. Не, онѣзи отъ васъ, които чуятъ първиятъ зовъ, първото хлопане, както вашиятъ приятель хлопа на вратата, не се излежавайте на леглото!
към беседата >>
Казва нѣкой: е, докажи!
Казваме: да, лѣтно врѣме за бивола е добрѣ да влѣзе въ локвата, но зимно врѣме кракътъ му нѣма да стѫпи въ локвата. Ако влѣзе главата му ще пати. Нѣкои питатъ: защо не трѣбва да грѣшимъ? – Зимно врѣме е. Който стѫпи въ локвата, ще изгуби всички проекции на живота си.
Казва нѣкой: е, докажи!
Ела да ти докажа! Всѣки день, като бие камбаната, какво показва това? – Че единъ день и твоята камбана ще бие, че и твоята проекция на живота се развалила. Ами тогава, гдѣ е сѫщностьта на живота гдѣ сѫ Иванъ, Петъръ, Стоянъ, гдѣ е образътъ имъ? Гледамъ, отъ него останали глава, кости, но всичко това е празна работа.
към беседата >>
Казвамъ: това учение е учение на свободата.
Словото Божие, което прѣдставлява тази велика Истина, се състои отъ безбройни сѣмена, които, за да посадя, избирамъ специаленъ методъ. Този методъ е слѣдниятъ: азъ прѣдварително проучвамъ почвата и като видя, че тия сѣменца биха се развили въ тази почва, не ги сѣя. Нѣкой казва: сѣй въ тази почва! Не, въ тази почва ще сѣя други сѣмена, но тия цѣннитѣ нѣма да сѣя. Най-цѣннитѣ сѣмена ще сѣя въ най-хубавата почва.
Казвамъ: това учение е учение на свободата.
Вие имате сърдца, вие имате умове, вие имате души, вие имате духове – опитайте сами тази велика Истина. Ако се съмнѣвате не пипайтѣ, занимавайте се съ други работи! Ще кажете: врѣмето още не е дошло. Не, онѣзи отъ васъ, които чуятъ първиятъ зовъ, първото хлопане, както вашиятъ приятель хлопа на вратата, не се излежавайте на леглото! Станете изведнъжъ и отворете!
към беседата >>
Ела да ти докажа!
Ако влѣзе главата му ще пати. Нѣкои питатъ: защо не трѣбва да грѣшимъ? – Зимно врѣме е. Който стѫпи въ локвата, ще изгуби всички проекции на живота си. Казва нѣкой: е, докажи!
Ела да ти докажа!
Всѣки день, като бие камбаната, какво показва това? – Че единъ день и твоята камбана ще бие, че и твоята проекция на живота се развалила. Ами тогава, гдѣ е сѫщностьта на живота гдѣ сѫ Иванъ, Петъръ, Стоянъ, гдѣ е образътъ имъ? Гледамъ, отъ него останали глава, кости, но всичко това е празна работа. Това ли бѣше Иванъ?
към беседата >>
Вие имате сърдца, вие имате умове, вие имате души, вие имате духове – опитайте сами тази велика Истина.
Този методъ е слѣдниятъ: азъ прѣдварително проучвамъ почвата и като видя, че тия сѣменца биха се развили въ тази почва, не ги сѣя. Нѣкой казва: сѣй въ тази почва! Не, въ тази почва ще сѣя други сѣмена, но тия цѣннитѣ нѣма да сѣя. Най-цѣннитѣ сѣмена ще сѣя въ най-хубавата почва. Казвамъ: това учение е учение на свободата.
Вие имате сърдца, вие имате умове, вие имате души, вие имате духове – опитайте сами тази велика Истина.
Ако се съмнѣвате не пипайтѣ, занимавайте се съ други работи! Ще кажете: врѣмето още не е дошло. Не, онѣзи отъ васъ, които чуятъ първиятъ зовъ, първото хлопане, както вашиятъ приятель хлопа на вратата, не се излежавайте на леглото! Станете изведнъжъ и отворете! Така трѣбва да постѫпи онзи който очаква приятеля си; така трѣбва да постѫпи онази приятелка, която очаква приятелката си.
към беседата >>
Всѣки день, като бие камбаната, какво показва това?
Нѣкои питатъ: защо не трѣбва да грѣшимъ? – Зимно врѣме е. Който стѫпи въ локвата, ще изгуби всички проекции на живота си. Казва нѣкой: е, докажи! Ела да ти докажа!
Всѣки день, като бие камбаната, какво показва това?
– Че единъ день и твоята камбана ще бие, че и твоята проекция на живота се развалила. Ами тогава, гдѣ е сѫщностьта на живота гдѣ сѫ Иванъ, Петъръ, Стоянъ, гдѣ е образътъ имъ? Гледамъ, отъ него останали глава, кости, но всичко това е празна работа. Това ли бѣше Иванъ? Не, ние отъ сега нататъкъ трѣбва да проучаваме истинския животъ.
към беседата >>
Ако се съмнѣвате не пипайтѣ, занимавайте се съ други работи!
Нѣкой казва: сѣй въ тази почва! Не, въ тази почва ще сѣя други сѣмена, но тия цѣннитѣ нѣма да сѣя. Най-цѣннитѣ сѣмена ще сѣя въ най-хубавата почва. Казвамъ: това учение е учение на свободата. Вие имате сърдца, вие имате умове, вие имате души, вие имате духове – опитайте сами тази велика Истина.
Ако се съмнѣвате не пипайтѣ, занимавайте се съ други работи!
Ще кажете: врѣмето още не е дошло. Не, онѣзи отъ васъ, които чуятъ първиятъ зовъ, първото хлопане, както вашиятъ приятель хлопа на вратата, не се излежавайте на леглото! Станете изведнъжъ и отворете! Така трѣбва да постѫпи онзи който очаква приятеля си; така трѣбва да постѫпи онази приятелка, която очаква приятелката си. Сега вие ще направите една пермутация, ще кажете: не може ли да се каже, че така трѣбва приятеля да очаква своята приятелка?
към беседата >>
– Че единъ день и твоята камбана ще бие, че и твоята проекция на живота се развалила.
– Зимно врѣме е. Който стѫпи въ локвата, ще изгуби всички проекции на живота си. Казва нѣкой: е, докажи! Ела да ти докажа! Всѣки день, като бие камбаната, какво показва това?
– Че единъ день и твоята камбана ще бие, че и твоята проекция на живота се развалила.
Ами тогава, гдѣ е сѫщностьта на живота гдѣ сѫ Иванъ, Петъръ, Стоянъ, гдѣ е образътъ имъ? Гледамъ, отъ него останали глава, кости, но всичко това е празна работа. Това ли бѣше Иванъ? Не, ние отъ сега нататъкъ трѣбва да проучаваме истинския животъ. И до тогава, докато ние разсѫждаваме отъ само себе си, до тогава, докато търсимъ своята слава въ свѣта, ще имаме такава култура, като сегашната: навсѣкѫдѣ между хората ще има съмнѣния.
към беседата >>
Ще кажете: врѣмето още не е дошло.
Не, въ тази почва ще сѣя други сѣмена, но тия цѣннитѣ нѣма да сѣя. Най-цѣннитѣ сѣмена ще сѣя въ най-хубавата почва. Казвамъ: това учение е учение на свободата. Вие имате сърдца, вие имате умове, вие имате души, вие имате духове – опитайте сами тази велика Истина. Ако се съмнѣвате не пипайтѣ, занимавайте се съ други работи!
Ще кажете: врѣмето още не е дошло.
Не, онѣзи отъ васъ, които чуятъ първиятъ зовъ, първото хлопане, както вашиятъ приятель хлопа на вратата, не се излежавайте на леглото! Станете изведнъжъ и отворете! Така трѣбва да постѫпи онзи който очаква приятеля си; така трѣбва да постѫпи онази приятелка, която очаква приятелката си. Сега вие ще направите една пермутация, ще кажете: не може ли да се каже, че така трѣбва приятеля да очаква своята приятелка? – Не, такава пермутация не можемъ да направимъ. Защо?
към беседата >>
Ами тогава, гдѣ е сѫщностьта на живота гдѣ сѫ Иванъ, Петъръ, Стоянъ, гдѣ е образътъ имъ?
Който стѫпи въ локвата, ще изгуби всички проекции на живота си. Казва нѣкой: е, докажи! Ела да ти докажа! Всѣки день, като бие камбаната, какво показва това? – Че единъ день и твоята камбана ще бие, че и твоята проекция на живота се развалила.
Ами тогава, гдѣ е сѫщностьта на живота гдѣ сѫ Иванъ, Петъръ, Стоянъ, гдѣ е образътъ имъ?
Гледамъ, отъ него останали глава, кости, но всичко това е празна работа. Това ли бѣше Иванъ? Не, ние отъ сега нататъкъ трѣбва да проучаваме истинския животъ. И до тогава, докато ние разсѫждаваме отъ само себе си, до тогава, докато търсимъ своята слава въ свѣта, ще имаме такава култура, като сегашната: навсѣкѫдѣ между хората ще има съмнѣния. Прави сѫ тѣ, но казвамъ: невъзможнитѣ нѣща за слона сѫ възможни нѣща за мишкитѣ и за птицитѣ.
към беседата >>
Не, онѣзи отъ васъ, които чуятъ първиятъ зовъ, първото хлопане, както вашиятъ приятель хлопа на вратата, не се излежавайте на леглото!
Най-цѣннитѣ сѣмена ще сѣя въ най-хубавата почва. Казвамъ: това учение е учение на свободата. Вие имате сърдца, вие имате умове, вие имате души, вие имате духове – опитайте сами тази велика Истина. Ако се съмнѣвате не пипайтѣ, занимавайте се съ други работи! Ще кажете: врѣмето още не е дошло.
Не, онѣзи отъ васъ, които чуятъ първиятъ зовъ, първото хлопане, както вашиятъ приятель хлопа на вратата, не се излежавайте на леглото!
Станете изведнъжъ и отворете! Така трѣбва да постѫпи онзи който очаква приятеля си; така трѣбва да постѫпи онази приятелка, която очаква приятелката си. Сега вие ще направите една пермутация, ще кажете: не може ли да се каже, че така трѣбва приятеля да очаква своята приятелка? – Не, такава пермутация не можемъ да направимъ. Защо? Чудни сѫ хората, когато изнасятъ своитѣ криви образи.
към беседата >>
Гледамъ, отъ него останали глава, кости, но всичко това е празна работа.
Казва нѣкой: е, докажи! Ела да ти докажа! Всѣки день, като бие камбаната, какво показва това? – Че единъ день и твоята камбана ще бие, че и твоята проекция на живота се развалила. Ами тогава, гдѣ е сѫщностьта на живота гдѣ сѫ Иванъ, Петъръ, Стоянъ, гдѣ е образътъ имъ?
Гледамъ, отъ него останали глава, кости, но всичко това е празна работа.
Това ли бѣше Иванъ? Не, ние отъ сега нататъкъ трѣбва да проучаваме истинския животъ. И до тогава, докато ние разсѫждаваме отъ само себе си, до тогава, докато търсимъ своята слава въ свѣта, ще имаме такава култура, като сегашната: навсѣкѫдѣ между хората ще има съмнѣния. Прави сѫ тѣ, но казвамъ: невъзможнитѣ нѣща за слона сѫ възможни нѣща за мишкитѣ и за птицитѣ. Единъ слабъ мостъ, прѣзъ който не е възможно да мине слонъ, понеже ще се строши, по този мостъ могатъ да минатъ хиляди мишки.
към беседата >>
Станете изведнъжъ и отворете!
Казвамъ: това учение е учение на свободата. Вие имате сърдца, вие имате умове, вие имате души, вие имате духове – опитайте сами тази велика Истина. Ако се съмнѣвате не пипайтѣ, занимавайте се съ други работи! Ще кажете: врѣмето още не е дошло. Не, онѣзи отъ васъ, които чуятъ първиятъ зовъ, първото хлопане, както вашиятъ приятель хлопа на вратата, не се излежавайте на леглото!
Станете изведнъжъ и отворете!
Така трѣбва да постѫпи онзи който очаква приятеля си; така трѣбва да постѫпи онази приятелка, която очаква приятелката си. Сега вие ще направите една пермутация, ще кажете: не може ли да се каже, че така трѣбва приятеля да очаква своята приятелка? – Не, такава пермутация не можемъ да направимъ. Защо? Чудни сѫ хората, когато изнасятъ своитѣ криви образи. Човѣкъ, който иска да се домогне до тази велика Истина, трѣбва да знае, какво нѣщо е животътъ; трѣбва да знае, какви трѣбва да бѫдатъ отношенията му къмъ Бога, и къмъ хората; той не трѣбва да бѫде нито мѫжъ, нито жена.
към беседата >>
Това ли бѣше Иванъ?
Ела да ти докажа! Всѣки день, като бие камбаната, какво показва това? – Че единъ день и твоята камбана ще бие, че и твоята проекция на живота се развалила. Ами тогава, гдѣ е сѫщностьта на живота гдѣ сѫ Иванъ, Петъръ, Стоянъ, гдѣ е образътъ имъ? Гледамъ, отъ него останали глава, кости, но всичко това е празна работа.
Това ли бѣше Иванъ?
Не, ние отъ сега нататъкъ трѣбва да проучаваме истинския животъ. И до тогава, докато ние разсѫждаваме отъ само себе си, до тогава, докато търсимъ своята слава въ свѣта, ще имаме такава култура, като сегашната: навсѣкѫдѣ между хората ще има съмнѣния. Прави сѫ тѣ, но казвамъ: невъзможнитѣ нѣща за слона сѫ възможни нѣща за мишкитѣ и за птицитѣ. Единъ слабъ мостъ, прѣзъ който не е възможно да мине слонъ, понеже ще се строши, по този мостъ могатъ да минатъ хиляди мишки. Нѣкой казва: еди-кой си прави това, и азъ мога да го направя.
към беседата >>
Така трѣбва да постѫпи онзи който очаква приятеля си; така трѣбва да постѫпи онази приятелка, която очаква приятелката си.
Вие имате сърдца, вие имате умове, вие имате души, вие имате духове – опитайте сами тази велика Истина. Ако се съмнѣвате не пипайтѣ, занимавайте се съ други работи! Ще кажете: врѣмето още не е дошло. Не, онѣзи отъ васъ, които чуятъ първиятъ зовъ, първото хлопане, както вашиятъ приятель хлопа на вратата, не се излежавайте на леглото! Станете изведнъжъ и отворете!
Така трѣбва да постѫпи онзи който очаква приятеля си; така трѣбва да постѫпи онази приятелка, която очаква приятелката си.
Сега вие ще направите една пермутация, ще кажете: не може ли да се каже, че така трѣбва приятеля да очаква своята приятелка? – Не, такава пермутация не можемъ да направимъ. Защо? Чудни сѫ хората, когато изнасятъ своитѣ криви образи. Човѣкъ, който иска да се домогне до тази велика Истина, трѣбва да знае, какво нѣщо е животътъ; трѣбва да знае, какви трѣбва да бѫдатъ отношенията му къмъ Бога, и къмъ хората; той не трѣбва да бѫде нито мѫжъ, нито жена. Той трѣбва да съедини тѣзи два принципа въ едно тѣло, да нѣма никакви съблазни.
към беседата >>
Не, ние отъ сега нататъкъ трѣбва да проучаваме истинския животъ.
Всѣки день, като бие камбаната, какво показва това? – Че единъ день и твоята камбана ще бие, че и твоята проекция на живота се развалила. Ами тогава, гдѣ е сѫщностьта на живота гдѣ сѫ Иванъ, Петъръ, Стоянъ, гдѣ е образътъ имъ? Гледамъ, отъ него останали глава, кости, но всичко това е празна работа. Това ли бѣше Иванъ?
Не, ние отъ сега нататъкъ трѣбва да проучаваме истинския животъ.
И до тогава, докато ние разсѫждаваме отъ само себе си, до тогава, докато търсимъ своята слава въ свѣта, ще имаме такава култура, като сегашната: навсѣкѫдѣ между хората ще има съмнѣния. Прави сѫ тѣ, но казвамъ: невъзможнитѣ нѣща за слона сѫ възможни нѣща за мишкитѣ и за птицитѣ. Единъ слабъ мостъ, прѣзъ който не е възможно да мине слонъ, понеже ще се строши, по този мостъ могатъ да минатъ хиляди мишки. Нѣкой казва: еди-кой си прави това, и азъ мога да го направя. Не, той е мишка, за него не е забранено да минава по този мостъ.
към беседата >>
Сега вие ще направите една пермутация, ще кажете: не може ли да се каже, че така трѣбва приятеля да очаква своята приятелка?
Ако се съмнѣвате не пипайтѣ, занимавайте се съ други работи! Ще кажете: врѣмето още не е дошло. Не, онѣзи отъ васъ, които чуятъ първиятъ зовъ, първото хлопане, както вашиятъ приятель хлопа на вратата, не се излежавайте на леглото! Станете изведнъжъ и отворете! Така трѣбва да постѫпи онзи който очаква приятеля си; така трѣбва да постѫпи онази приятелка, която очаква приятелката си.
Сега вие ще направите една пермутация, ще кажете: не може ли да се каже, че така трѣбва приятеля да очаква своята приятелка?
– Не, такава пермутация не можемъ да направимъ. Защо? Чудни сѫ хората, когато изнасятъ своитѣ криви образи. Човѣкъ, който иска да се домогне до тази велика Истина, трѣбва да знае, какво нѣщо е животътъ; трѣбва да знае, какви трѣбва да бѫдатъ отношенията му къмъ Бога, и къмъ хората; той не трѣбва да бѫде нито мѫжъ, нито жена. Той трѣбва да съедини тѣзи два принципа въ едно тѣло, да нѣма никакви съблазни. Ще кажете: ами въ онзи свѣтъ нѣма ли жени?
към беседата >>
И до тогава, докато ние разсѫждаваме отъ само себе си, до тогава, докато търсимъ своята слава въ свѣта, ще имаме такава култура, като сегашната: навсѣкѫдѣ между хората ще има съмнѣния.
– Че единъ день и твоята камбана ще бие, че и твоята проекция на живота се развалила. Ами тогава, гдѣ е сѫщностьта на живота гдѣ сѫ Иванъ, Петъръ, Стоянъ, гдѣ е образътъ имъ? Гледамъ, отъ него останали глава, кости, но всичко това е празна работа. Това ли бѣше Иванъ? Не, ние отъ сега нататъкъ трѣбва да проучаваме истинския животъ.
И до тогава, докато ние разсѫждаваме отъ само себе си, до тогава, докато търсимъ своята слава въ свѣта, ще имаме такава култура, като сегашната: навсѣкѫдѣ между хората ще има съмнѣния.
Прави сѫ тѣ, но казвамъ: невъзможнитѣ нѣща за слона сѫ възможни нѣща за мишкитѣ и за птицитѣ. Единъ слабъ мостъ, прѣзъ който не е възможно да мине слонъ, понеже ще се строши, по този мостъ могатъ да минатъ хиляди мишки. Нѣкой казва: еди-кой си прави това, и азъ мога да го направя. Не, той е мишка, за него не е забранено да минава по този мостъ. Той може да мине прѣзъ този мостъ колкото пѫти иска, но ти си слонъ, за тебе не е позволено да минавашъ прѣзъ този слабъ мостъ.
към беседата >>
– Не, такава пермутация не можемъ да направимъ. Защо?
Ще кажете: врѣмето още не е дошло. Не, онѣзи отъ васъ, които чуятъ първиятъ зовъ, първото хлопане, както вашиятъ приятель хлопа на вратата, не се излежавайте на леглото! Станете изведнъжъ и отворете! Така трѣбва да постѫпи онзи който очаква приятеля си; така трѣбва да постѫпи онази приятелка, която очаква приятелката си. Сега вие ще направите една пермутация, ще кажете: не може ли да се каже, че така трѣбва приятеля да очаква своята приятелка?
– Не, такава пермутация не можемъ да направимъ. Защо?
Чудни сѫ хората, когато изнасятъ своитѣ криви образи. Човѣкъ, който иска да се домогне до тази велика Истина, трѣбва да знае, какво нѣщо е животътъ; трѣбва да знае, какви трѣбва да бѫдатъ отношенията му къмъ Бога, и къмъ хората; той не трѣбва да бѫде нито мѫжъ, нито жена. Той трѣбва да съедини тѣзи два принципа въ едно тѣло, да нѣма никакви съблазни. Ще кажете: ами въ онзи свѣтъ нѣма ли жени? – Нѣма.
към беседата >>
Прави сѫ тѣ, но казвамъ: невъзможнитѣ нѣща за слона сѫ възможни нѣща за мишкитѣ и за птицитѣ.
Ами тогава, гдѣ е сѫщностьта на живота гдѣ сѫ Иванъ, Петъръ, Стоянъ, гдѣ е образътъ имъ? Гледамъ, отъ него останали глава, кости, но всичко това е празна работа. Това ли бѣше Иванъ? Не, ние отъ сега нататъкъ трѣбва да проучаваме истинския животъ. И до тогава, докато ние разсѫждаваме отъ само себе си, до тогава, докато търсимъ своята слава въ свѣта, ще имаме такава култура, като сегашната: навсѣкѫдѣ между хората ще има съмнѣния.
Прави сѫ тѣ, но казвамъ: невъзможнитѣ нѣща за слона сѫ възможни нѣща за мишкитѣ и за птицитѣ.
Единъ слабъ мостъ, прѣзъ който не е възможно да мине слонъ, понеже ще се строши, по този мостъ могатъ да минатъ хиляди мишки. Нѣкой казва: еди-кой си прави това, и азъ мога да го направя. Не, той е мишка, за него не е забранено да минава по този мостъ. Той може да мине прѣзъ този мостъ колкото пѫти иска, но ти си слонъ, за тебе не е позволено да минавашъ прѣзъ този слабъ мостъ. Тъй щото ние, съврѣменнитѣ хора, се различаваме единъ отъ другъ.
към беседата >>
Чудни сѫ хората, когато изнасятъ своитѣ криви образи.
Не, онѣзи отъ васъ, които чуятъ първиятъ зовъ, първото хлопане, както вашиятъ приятель хлопа на вратата, не се излежавайте на леглото! Станете изведнъжъ и отворете! Така трѣбва да постѫпи онзи който очаква приятеля си; така трѣбва да постѫпи онази приятелка, която очаква приятелката си. Сега вие ще направите една пермутация, ще кажете: не може ли да се каже, че така трѣбва приятеля да очаква своята приятелка? – Не, такава пермутация не можемъ да направимъ. Защо?
Чудни сѫ хората, когато изнасятъ своитѣ криви образи.
Човѣкъ, който иска да се домогне до тази велика Истина, трѣбва да знае, какво нѣщо е животътъ; трѣбва да знае, какви трѣбва да бѫдатъ отношенията му къмъ Бога, и къмъ хората; той не трѣбва да бѫде нито мѫжъ, нито жена. Той трѣбва да съедини тѣзи два принципа въ едно тѣло, да нѣма никакви съблазни. Ще кажете: ами въ онзи свѣтъ нѣма ли жени? – Нѣма. Ами мѫже?
към беседата >>
Единъ слабъ мостъ, прѣзъ който не е възможно да мине слонъ, понеже ще се строши, по този мостъ могатъ да минатъ хиляди мишки.
Гледамъ, отъ него останали глава, кости, но всичко това е празна работа. Това ли бѣше Иванъ? Не, ние отъ сега нататъкъ трѣбва да проучаваме истинския животъ. И до тогава, докато ние разсѫждаваме отъ само себе си, до тогава, докато търсимъ своята слава въ свѣта, ще имаме такава култура, като сегашната: навсѣкѫдѣ между хората ще има съмнѣния. Прави сѫ тѣ, но казвамъ: невъзможнитѣ нѣща за слона сѫ възможни нѣща за мишкитѣ и за птицитѣ.
Единъ слабъ мостъ, прѣзъ който не е възможно да мине слонъ, понеже ще се строши, по този мостъ могатъ да минатъ хиляди мишки.
Нѣкой казва: еди-кой си прави това, и азъ мога да го направя. Не, той е мишка, за него не е забранено да минава по този мостъ. Той може да мине прѣзъ този мостъ колкото пѫти иска, но ти си слонъ, за тебе не е позволено да минавашъ прѣзъ този слабъ мостъ. Тъй щото ние, съврѣменнитѣ хора, се различаваме единъ отъ другъ. Всѣки човѣкъ има извѣстенъ крѫгъ на своята дѣятелность; за всѣки човѣкъ има извѣстни ограничения, който природата е наложила; всѣки човѣкъ, отъ свое гледище, трѣбва да размисли, какъ да употрѣби разумно живота си.
към беседата >>
Човѣкъ, който иска да се домогне до тази велика Истина, трѣбва да знае, какво нѣщо е животътъ; трѣбва да знае, какви трѣбва да бѫдатъ отношенията му къмъ Бога, и къмъ хората; той не трѣбва да бѫде нито мѫжъ, нито жена.
Станете изведнъжъ и отворете! Така трѣбва да постѫпи онзи който очаква приятеля си; така трѣбва да постѫпи онази приятелка, която очаква приятелката си. Сега вие ще направите една пермутация, ще кажете: не може ли да се каже, че така трѣбва приятеля да очаква своята приятелка? – Не, такава пермутация не можемъ да направимъ. Защо? Чудни сѫ хората, когато изнасятъ своитѣ криви образи.
Човѣкъ, който иска да се домогне до тази велика Истина, трѣбва да знае, какво нѣщо е животътъ; трѣбва да знае, какви трѣбва да бѫдатъ отношенията му къмъ Бога, и къмъ хората; той не трѣбва да бѫде нито мѫжъ, нито жена.
Той трѣбва да съедини тѣзи два принципа въ едно тѣло, да нѣма никакви съблазни. Ще кажете: ами въ онзи свѣтъ нѣма ли жени? – Нѣма. Ами мѫже? – И мѫже нѣма.
към беседата >>
Нѣкой казва: еди-кой си прави това, и азъ мога да го направя.
Това ли бѣше Иванъ? Не, ние отъ сега нататъкъ трѣбва да проучаваме истинския животъ. И до тогава, докато ние разсѫждаваме отъ само себе си, до тогава, докато търсимъ своята слава въ свѣта, ще имаме такава култура, като сегашната: навсѣкѫдѣ между хората ще има съмнѣния. Прави сѫ тѣ, но казвамъ: невъзможнитѣ нѣща за слона сѫ възможни нѣща за мишкитѣ и за птицитѣ. Единъ слабъ мостъ, прѣзъ който не е възможно да мине слонъ, понеже ще се строши, по този мостъ могатъ да минатъ хиляди мишки.
Нѣкой казва: еди-кой си прави това, и азъ мога да го направя.
Не, той е мишка, за него не е забранено да минава по този мостъ. Той може да мине прѣзъ този мостъ колкото пѫти иска, но ти си слонъ, за тебе не е позволено да минавашъ прѣзъ този слабъ мостъ. Тъй щото ние, съврѣменнитѣ хора, се различаваме единъ отъ другъ. Всѣки човѣкъ има извѣстенъ крѫгъ на своята дѣятелность; за всѣки човѣкъ има извѣстни ограничения, който природата е наложила; всѣки човѣкъ, отъ свое гледище, трѣбва да размисли, какъ да употрѣби разумно живота си. Всѣки трѣбва да се опрѣдѣли, своята слава ли търси, или славата на Оногози, който го е проводилъ.
към беседата >>
Той трѣбва да съедини тѣзи два принципа въ едно тѣло, да нѣма никакви съблазни.
Така трѣбва да постѫпи онзи който очаква приятеля си; така трѣбва да постѫпи онази приятелка, която очаква приятелката си. Сега вие ще направите една пермутация, ще кажете: не може ли да се каже, че така трѣбва приятеля да очаква своята приятелка? – Не, такава пермутация не можемъ да направимъ. Защо? Чудни сѫ хората, когато изнасятъ своитѣ криви образи. Човѣкъ, който иска да се домогне до тази велика Истина, трѣбва да знае, какво нѣщо е животътъ; трѣбва да знае, какви трѣбва да бѫдатъ отношенията му къмъ Бога, и къмъ хората; той не трѣбва да бѫде нито мѫжъ, нито жена.
Той трѣбва да съедини тѣзи два принципа въ едно тѣло, да нѣма никакви съблазни.
Ще кажете: ами въ онзи свѣтъ нѣма ли жени? – Нѣма. Ами мѫже? – И мѫже нѣма. Въ онзи свѣтъ нѣма нито мѫже, нито жени, тамъ има благородни човѣци, тамъ има само души.
към беседата >>
Не, той е мишка, за него не е забранено да минава по този мостъ.
Не, ние отъ сега нататъкъ трѣбва да проучаваме истинския животъ. И до тогава, докато ние разсѫждаваме отъ само себе си, до тогава, докато търсимъ своята слава въ свѣта, ще имаме такава култура, като сегашната: навсѣкѫдѣ между хората ще има съмнѣния. Прави сѫ тѣ, но казвамъ: невъзможнитѣ нѣща за слона сѫ възможни нѣща за мишкитѣ и за птицитѣ. Единъ слабъ мостъ, прѣзъ който не е възможно да мине слонъ, понеже ще се строши, по този мостъ могатъ да минатъ хиляди мишки. Нѣкой казва: еди-кой си прави това, и азъ мога да го направя.
Не, той е мишка, за него не е забранено да минава по този мостъ.
Той може да мине прѣзъ този мостъ колкото пѫти иска, но ти си слонъ, за тебе не е позволено да минавашъ прѣзъ този слабъ мостъ. Тъй щото ние, съврѣменнитѣ хора, се различаваме единъ отъ другъ. Всѣки човѣкъ има извѣстенъ крѫгъ на своята дѣятелность; за всѣки човѣкъ има извѣстни ограничения, който природата е наложила; всѣки човѣкъ, отъ свое гледище, трѣбва да размисли, какъ да употрѣби разумно живота си. Всѣки трѣбва да се опрѣдѣли, своята слава ли търси, или славата на Оногози, който го е проводилъ.
към беседата >>
Ще кажете: ами въ онзи свѣтъ нѣма ли жени?
Сега вие ще направите една пермутация, ще кажете: не може ли да се каже, че така трѣбва приятеля да очаква своята приятелка? – Не, такава пермутация не можемъ да направимъ. Защо? Чудни сѫ хората, когато изнасятъ своитѣ криви образи. Човѣкъ, който иска да се домогне до тази велика Истина, трѣбва да знае, какво нѣщо е животътъ; трѣбва да знае, какви трѣбва да бѫдатъ отношенията му къмъ Бога, и къмъ хората; той не трѣбва да бѫде нито мѫжъ, нито жена. Той трѣбва да съедини тѣзи два принципа въ едно тѣло, да нѣма никакви съблазни.
Ще кажете: ами въ онзи свѣтъ нѣма ли жени?
– Нѣма. Ами мѫже? – И мѫже нѣма. Въ онзи свѣтъ нѣма нито мѫже, нито жени, тамъ има благородни човѣци, тамъ има само души. Ще кажете: ами какъвъ ще бѫде тогава животътъ?
към беседата >>
Той може да мине прѣзъ този мостъ колкото пѫти иска, но ти си слонъ, за тебе не е позволено да минавашъ прѣзъ този слабъ мостъ.
И до тогава, докато ние разсѫждаваме отъ само себе си, до тогава, докато търсимъ своята слава въ свѣта, ще имаме такава култура, като сегашната: навсѣкѫдѣ между хората ще има съмнѣния. Прави сѫ тѣ, но казвамъ: невъзможнитѣ нѣща за слона сѫ възможни нѣща за мишкитѣ и за птицитѣ. Единъ слабъ мостъ, прѣзъ който не е възможно да мине слонъ, понеже ще се строши, по този мостъ могатъ да минатъ хиляди мишки. Нѣкой казва: еди-кой си прави това, и азъ мога да го направя. Не, той е мишка, за него не е забранено да минава по този мостъ.
Той може да мине прѣзъ този мостъ колкото пѫти иска, но ти си слонъ, за тебе не е позволено да минавашъ прѣзъ този слабъ мостъ.
Тъй щото ние, съврѣменнитѣ хора, се различаваме единъ отъ другъ. Всѣки човѣкъ има извѣстенъ крѫгъ на своята дѣятелность; за всѣки човѣкъ има извѣстни ограничения, който природата е наложила; всѣки човѣкъ, отъ свое гледище, трѣбва да размисли, какъ да употрѣби разумно живота си. Всѣки трѣбва да се опрѣдѣли, своята слава ли търси, или славата на Оногози, който го е проводилъ.
към беседата >>
– Нѣма.
– Не, такава пермутация не можемъ да направимъ. Защо? Чудни сѫ хората, когато изнасятъ своитѣ криви образи. Човѣкъ, който иска да се домогне до тази велика Истина, трѣбва да знае, какво нѣщо е животътъ; трѣбва да знае, какви трѣбва да бѫдатъ отношенията му къмъ Бога, и къмъ хората; той не трѣбва да бѫде нито мѫжъ, нито жена. Той трѣбва да съедини тѣзи два принципа въ едно тѣло, да нѣма никакви съблазни. Ще кажете: ами въ онзи свѣтъ нѣма ли жени?
– Нѣма.
Ами мѫже? – И мѫже нѣма. Въ онзи свѣтъ нѣма нито мѫже, нито жени, тамъ има благородни човѣци, тамъ има само души. Ще кажете: ами какъвъ ще бѫде тогава животътъ? Казва Писанието: „Око не е видѣло, и ухо не е чуло това, което Богъ е приготвилъ за онѣзи, които Го любятъ“.
към беседата >>
Тъй щото ние, съврѣменнитѣ хора, се различаваме единъ отъ другъ.
Прави сѫ тѣ, но казвамъ: невъзможнитѣ нѣща за слона сѫ възможни нѣща за мишкитѣ и за птицитѣ. Единъ слабъ мостъ, прѣзъ който не е възможно да мине слонъ, понеже ще се строши, по този мостъ могатъ да минатъ хиляди мишки. Нѣкой казва: еди-кой си прави това, и азъ мога да го направя. Не, той е мишка, за него не е забранено да минава по този мостъ. Той може да мине прѣзъ този мостъ колкото пѫти иска, но ти си слонъ, за тебе не е позволено да минавашъ прѣзъ този слабъ мостъ.
Тъй щото ние, съврѣменнитѣ хора, се различаваме единъ отъ другъ.
Всѣки човѣкъ има извѣстенъ крѫгъ на своята дѣятелность; за всѣки човѣкъ има извѣстни ограничения, който природата е наложила; всѣки човѣкъ, отъ свое гледище, трѣбва да размисли, какъ да употрѣби разумно живота си. Всѣки трѣбва да се опрѣдѣли, своята слава ли търси, или славата на Оногози, който го е проводилъ.
към беседата >>
Ами мѫже?
Чудни сѫ хората, когато изнасятъ своитѣ криви образи. Човѣкъ, който иска да се домогне до тази велика Истина, трѣбва да знае, какво нѣщо е животътъ; трѣбва да знае, какви трѣбва да бѫдатъ отношенията му къмъ Бога, и къмъ хората; той не трѣбва да бѫде нито мѫжъ, нито жена. Той трѣбва да съедини тѣзи два принципа въ едно тѣло, да нѣма никакви съблазни. Ще кажете: ами въ онзи свѣтъ нѣма ли жени? – Нѣма.
Ами мѫже?
– И мѫже нѣма. Въ онзи свѣтъ нѣма нито мѫже, нито жени, тамъ има благородни човѣци, тамъ има само души. Ще кажете: ами какъвъ ще бѫде тогава животътъ? Казва Писанието: „Око не е видѣло, и ухо не е чуло това, което Богъ е приготвилъ за онѣзи, които Го любятъ“. Кое ухо, и кое око?
към беседата >>
Всѣки човѣкъ има извѣстенъ крѫгъ на своята дѣятелность; за всѣки човѣкъ има извѣстни ограничения, който природата е наложила; всѣки човѣкъ, отъ свое гледище, трѣбва да размисли, какъ да употрѣби разумно живота си.
Единъ слабъ мостъ, прѣзъ който не е възможно да мине слонъ, понеже ще се строши, по този мостъ могатъ да минатъ хиляди мишки. Нѣкой казва: еди-кой си прави това, и азъ мога да го направя. Не, той е мишка, за него не е забранено да минава по този мостъ. Той може да мине прѣзъ този мостъ колкото пѫти иска, но ти си слонъ, за тебе не е позволено да минавашъ прѣзъ този слабъ мостъ. Тъй щото ние, съврѣменнитѣ хора, се различаваме единъ отъ другъ.
Всѣки човѣкъ има извѣстенъ крѫгъ на своята дѣятелность; за всѣки човѣкъ има извѣстни ограничения, който природата е наложила; всѣки човѣкъ, отъ свое гледище, трѣбва да размисли, какъ да употрѣби разумно живота си.
Всѣки трѣбва да се опрѣдѣли, своята слава ли търси, или славата на Оногози, който го е проводилъ.
към беседата >>
– И мѫже нѣма.
Човѣкъ, който иска да се домогне до тази велика Истина, трѣбва да знае, какво нѣщо е животътъ; трѣбва да знае, какви трѣбва да бѫдатъ отношенията му къмъ Бога, и къмъ хората; той не трѣбва да бѫде нито мѫжъ, нито жена. Той трѣбва да съедини тѣзи два принципа въ едно тѣло, да нѣма никакви съблазни. Ще кажете: ами въ онзи свѣтъ нѣма ли жени? – Нѣма. Ами мѫже?
– И мѫже нѣма.
Въ онзи свѣтъ нѣма нито мѫже, нито жени, тамъ има благородни човѣци, тамъ има само души. Ще кажете: ами какъвъ ще бѫде тогава животътъ? Казва Писанието: „Око не е видѣло, и ухо не е чуло това, което Богъ е приготвилъ за онѣзи, които Го любятъ“. Кое ухо, и кое око? – Очитѣ и ушитѣ на глупавитѣ никога не сѫ видѣли и чули това, което Господь е приготвилъ за тѣхъ.
към беседата >>
Всѣки трѣбва да се опрѣдѣли, своята слава ли търси, или славата на Оногози, който го е проводилъ.
Нѣкой казва: еди-кой си прави това, и азъ мога да го направя. Не, той е мишка, за него не е забранено да минава по този мостъ. Той може да мине прѣзъ този мостъ колкото пѫти иска, но ти си слонъ, за тебе не е позволено да минавашъ прѣзъ този слабъ мостъ. Тъй щото ние, съврѣменнитѣ хора, се различаваме единъ отъ другъ. Всѣки човѣкъ има извѣстенъ крѫгъ на своята дѣятелность; за всѣки човѣкъ има извѣстни ограничения, който природата е наложила; всѣки човѣкъ, отъ свое гледище, трѣбва да размисли, какъ да употрѣби разумно живота си.
Всѣки трѣбва да се опрѣдѣли, своята слава ли търси, или славата на Оногози, който го е проводилъ.
към беседата >>
Въ онзи свѣтъ нѣма нито мѫже, нито жени, тамъ има благородни човѣци, тамъ има само души.
Той трѣбва да съедини тѣзи два принципа въ едно тѣло, да нѣма никакви съблазни. Ще кажете: ами въ онзи свѣтъ нѣма ли жени? – Нѣма. Ами мѫже? – И мѫже нѣма.
Въ онзи свѣтъ нѣма нито мѫже, нито жени, тамъ има благородни човѣци, тамъ има само души.
Ще кажете: ами какъвъ ще бѫде тогава животътъ? Казва Писанието: „Око не е видѣло, и ухо не е чуло това, което Богъ е приготвилъ за онѣзи, които Го любятъ“. Кое ухо, и кое око? – Очитѣ и ушитѣ на глупавитѣ никога не сѫ видѣли и чули това, което Господь е приготвилъ за тѣхъ. Но очитѣ и ушитѣ на разумнитѣ ще видятъ и чуятъ това, което е приготвено за великитѣ души.
към беседата >>
Сега, ако ви зададатъ въпроса, отъ гдѣ сте дошли?
Сега, ако ви зададатъ въпроса, отъ гдѣ сте дошли?
– Ще кажете: не знаемъ, навѣрно отъ живота. Нѣкои питатъ: кѫдѣ е животътъ? – Общиятъ животъ прониква цѣлата природа, той е едно велико течение, скрито вѫтрѣ въ природата, но истинскиятъ животъ е достѫпенъ само за високо културнитѣ, за високо разумнитѣ сѫщества. Нѣкои питатъ: ами какво нѣщо е смъртьта? Азъ мога да ви обясня смъртьта, умирането, само чрѣзъ закона на аналогията, т.е.
към беседата >>
Ще кажете: ами какъвъ ще бѫде тогава животътъ?
Ще кажете: ами въ онзи свѣтъ нѣма ли жени? – Нѣма. Ами мѫже? – И мѫже нѣма. Въ онзи свѣтъ нѣма нито мѫже, нито жени, тамъ има благородни човѣци, тамъ има само души.
Ще кажете: ами какъвъ ще бѫде тогава животътъ?
Казва Писанието: „Око не е видѣло, и ухо не е чуло това, което Богъ е приготвилъ за онѣзи, които Го любятъ“. Кое ухо, и кое око? – Очитѣ и ушитѣ на глупавитѣ никога не сѫ видѣли и чули това, което Господь е приготвилъ за тѣхъ. Но очитѣ и ушитѣ на разумнитѣ ще видятъ и чуятъ това, което е приготвено за великитѣ души. Слѣдователно, ние се намираме прѣдъ великата Истина на живота, и трѣбва да я търсимъ.
към беседата >>
– Ще кажете: не знаемъ, навѣрно отъ живота.
Сега, ако ви зададатъ въпроса, отъ гдѣ сте дошли?
– Ще кажете: не знаемъ, навѣрно отъ живота.
Нѣкои питатъ: кѫдѣ е животътъ? – Общиятъ животъ прониква цѣлата природа, той е едно велико течение, скрито вѫтрѣ въ природата, но истинскиятъ животъ е достѫпенъ само за високо културнитѣ, за високо разумнитѣ сѫщества. Нѣкои питатъ: ами какво нѣщо е смъртьта? Азъ мога да ви обясня смъртьта, умирането, само чрѣзъ закона на аналогията, т.е. чрѣзъ закона на сравнението.
към беседата >>
Казва Писанието: „Око не е видѣло, и ухо не е чуло това, което Богъ е приготвилъ за онѣзи, които Го любятъ“.
– Нѣма. Ами мѫже? – И мѫже нѣма. Въ онзи свѣтъ нѣма нито мѫже, нито жени, тамъ има благородни човѣци, тамъ има само души. Ще кажете: ами какъвъ ще бѫде тогава животътъ?
Казва Писанието: „Око не е видѣло, и ухо не е чуло това, което Богъ е приготвилъ за онѣзи, които Го любятъ“.
Кое ухо, и кое око? – Очитѣ и ушитѣ на глупавитѣ никога не сѫ видѣли и чули това, което Господь е приготвилъ за тѣхъ. Но очитѣ и ушитѣ на разумнитѣ ще видятъ и чуятъ това, което е приготвено за великитѣ души. Слѣдователно, ние се намираме прѣдъ великата Истина на живота, и трѣбва да я търсимъ. Нѣма по-велико, по-мощно нѣщо въ свѣта отъ това, човѣкъ да намѣри Истината, да търси славата Божия!
към беседата >>
Нѣкои питатъ: кѫдѣ е животътъ?
Сега, ако ви зададатъ въпроса, отъ гдѣ сте дошли? – Ще кажете: не знаемъ, навѣрно отъ живота.
Нѣкои питатъ: кѫдѣ е животътъ?
– Общиятъ животъ прониква цѣлата природа, той е едно велико течение, скрито вѫтрѣ въ природата, но истинскиятъ животъ е достѫпенъ само за високо културнитѣ, за високо разумнитѣ сѫщества. Нѣкои питатъ: ами какво нѣщо е смъртьта? Азъ мога да ви обясня смъртьта, умирането, само чрѣзъ закона на аналогията, т.е. чрѣзъ закона на сравнението. Когато една рѣкичка трѣбва да мине прѣзъ пустинята, дѣто топлината е силна, тази малка рѣка не може да достигне до своето прѣдназначение, защото часть отъ водата ѝ се изпарява, а часть отъ водата ѝ се просмуква отъ почвата.
към беседата >>
Кое ухо, и кое око?
Ами мѫже? – И мѫже нѣма. Въ онзи свѣтъ нѣма нито мѫже, нито жени, тамъ има благородни човѣци, тамъ има само души. Ще кажете: ами какъвъ ще бѫде тогава животътъ? Казва Писанието: „Око не е видѣло, и ухо не е чуло това, което Богъ е приготвилъ за онѣзи, които Го любятъ“.
Кое ухо, и кое око?
– Очитѣ и ушитѣ на глупавитѣ никога не сѫ видѣли и чули това, което Господь е приготвилъ за тѣхъ. Но очитѣ и ушитѣ на разумнитѣ ще видятъ и чуятъ това, което е приготвено за великитѣ души. Слѣдователно, ние се намираме прѣдъ великата Истина на живота, и трѣбва да я търсимъ. Нѣма по-велико, по-мощно нѣщо въ свѣта отъ това, човѣкъ да намѣри Истината, да търси славата Божия! Слѣдъ като човѣкъ намѣри тази слава, всички нѣща въ живота му ще се наредятъ по единъ хармониченъ начинъ.
към беседата >>
– Общиятъ животъ прониква цѣлата природа, той е едно велико течение, скрито вѫтрѣ въ природата, но истинскиятъ животъ е достѫпенъ само за високо културнитѣ, за високо разумнитѣ сѫщества.
Сега, ако ви зададатъ въпроса, отъ гдѣ сте дошли? – Ще кажете: не знаемъ, навѣрно отъ живота. Нѣкои питатъ: кѫдѣ е животътъ?
– Общиятъ животъ прониква цѣлата природа, той е едно велико течение, скрито вѫтрѣ въ природата, но истинскиятъ животъ е достѫпенъ само за високо културнитѣ, за високо разумнитѣ сѫщества.
Нѣкои питатъ: ами какво нѣщо е смъртьта? Азъ мога да ви обясня смъртьта, умирането, само чрѣзъ закона на аналогията, т.е. чрѣзъ закона на сравнението. Когато една рѣкичка трѣбва да мине прѣзъ пустинята, дѣто топлината е силна, тази малка рѣка не може да достигне до своето прѣдназначение, защото часть отъ водата ѝ се изпарява, а часть отъ водата ѝ се просмуква отъ почвата. Слѣдователно, много хора, на който животътъ протича, т.е.
към беседата >>
– Очитѣ и ушитѣ на глупавитѣ никога не сѫ видѣли и чули това, което Господь е приготвилъ за тѣхъ.
– И мѫже нѣма. Въ онзи свѣтъ нѣма нито мѫже, нито жени, тамъ има благородни човѣци, тамъ има само души. Ще кажете: ами какъвъ ще бѫде тогава животътъ? Казва Писанието: „Око не е видѣло, и ухо не е чуло това, което Богъ е приготвилъ за онѣзи, които Го любятъ“. Кое ухо, и кое око?
– Очитѣ и ушитѣ на глупавитѣ никога не сѫ видѣли и чули това, което Господь е приготвилъ за тѣхъ.
Но очитѣ и ушитѣ на разумнитѣ ще видятъ и чуятъ това, което е приготвено за великитѣ души. Слѣдователно, ние се намираме прѣдъ великата Истина на живота, и трѣбва да я търсимъ. Нѣма по-велико, по-мощно нѣщо въ свѣта отъ това, човѣкъ да намѣри Истината, да търси славата Божия! Слѣдъ като човѣкъ намѣри тази слава, всички нѣща въ живота му ще се наредятъ по единъ хармониченъ начинъ. Само така човѣкъ ще разбере Истината и ще се освободи веднъжъ за винаги отъ робството, въ което се намира.
към беседата >>
Нѣкои питатъ: ами какво нѣщо е смъртьта?
Сега, ако ви зададатъ въпроса, отъ гдѣ сте дошли? – Ще кажете: не знаемъ, навѣрно отъ живота. Нѣкои питатъ: кѫдѣ е животътъ? – Общиятъ животъ прониква цѣлата природа, той е едно велико течение, скрито вѫтрѣ въ природата, но истинскиятъ животъ е достѫпенъ само за високо културнитѣ, за високо разумнитѣ сѫщества.
Нѣкои питатъ: ами какво нѣщо е смъртьта?
Азъ мога да ви обясня смъртьта, умирането, само чрѣзъ закона на аналогията, т.е. чрѣзъ закона на сравнението. Когато една рѣкичка трѣбва да мине прѣзъ пустинята, дѣто топлината е силна, тази малка рѣка не може да достигне до своето прѣдназначение, защото часть отъ водата ѝ се изпарява, а часть отъ водата ѝ се просмуква отъ почвата. Слѣдователно, много хора, на който животътъ протича, т.е. не може да достигне до великия животъ, до великото море, умиратъ; а онѣзи, великитѣ хора, на който животътъ има изобилно притоци, пристигатъ.
към беседата >>
Но очитѣ и ушитѣ на разумнитѣ ще видятъ и чуятъ това, което е приготвено за великитѣ души.
Въ онзи свѣтъ нѣма нито мѫже, нито жени, тамъ има благородни човѣци, тамъ има само души. Ще кажете: ами какъвъ ще бѫде тогава животътъ? Казва Писанието: „Око не е видѣло, и ухо не е чуло това, което Богъ е приготвилъ за онѣзи, които Го любятъ“. Кое ухо, и кое око? – Очитѣ и ушитѣ на глупавитѣ никога не сѫ видѣли и чули това, което Господь е приготвилъ за тѣхъ.
Но очитѣ и ушитѣ на разумнитѣ ще видятъ и чуятъ това, което е приготвено за великитѣ души.
Слѣдователно, ние се намираме прѣдъ великата Истина на живота, и трѣбва да я търсимъ. Нѣма по-велико, по-мощно нѣщо въ свѣта отъ това, човѣкъ да намѣри Истината, да търси славата Божия! Слѣдъ като човѣкъ намѣри тази слава, всички нѣща въ живота му ще се наредятъ по единъ хармониченъ начинъ. Само така човѣкъ ще разбере Истината и ще се освободи веднъжъ за винаги отъ робството, въ което се намира. И тогава той ще освободи не само себе си, но ще бѫде въ сила да освобождава и другитѣ хора.
към беседата >>
Азъ мога да ви обясня смъртьта, умирането, само чрѣзъ закона на аналогията, т.е.
Сега, ако ви зададатъ въпроса, отъ гдѣ сте дошли? – Ще кажете: не знаемъ, навѣрно отъ живота. Нѣкои питатъ: кѫдѣ е животътъ? – Общиятъ животъ прониква цѣлата природа, той е едно велико течение, скрито вѫтрѣ въ природата, но истинскиятъ животъ е достѫпенъ само за високо културнитѣ, за високо разумнитѣ сѫщества. Нѣкои питатъ: ами какво нѣщо е смъртьта?
Азъ мога да ви обясня смъртьта, умирането, само чрѣзъ закона на аналогията, т.е.
чрѣзъ закона на сравнението. Когато една рѣкичка трѣбва да мине прѣзъ пустинята, дѣто топлината е силна, тази малка рѣка не може да достигне до своето прѣдназначение, защото часть отъ водата ѝ се изпарява, а часть отъ водата ѝ се просмуква отъ почвата. Слѣдователно, много хора, на който животътъ протича, т.е. не може да достигне до великия животъ, до великото море, умиратъ; а онѣзи, великитѣ хора, на който животътъ има изобилно притоци, пристигатъ. И всѣки човѣкъ, който иска да се подигне, трѣбва да изучи този великъ законъ въ себе си, да знае: познава ли Оногози, който го е пратилъ на земята.
към беседата >>
Слѣдователно, ние се намираме прѣдъ великата Истина на живота, и трѣбва да я търсимъ.
Ще кажете: ами какъвъ ще бѫде тогава животътъ? Казва Писанието: „Око не е видѣло, и ухо не е чуло това, което Богъ е приготвилъ за онѣзи, които Го любятъ“. Кое ухо, и кое око? – Очитѣ и ушитѣ на глупавитѣ никога не сѫ видѣли и чули това, което Господь е приготвилъ за тѣхъ. Но очитѣ и ушитѣ на разумнитѣ ще видятъ и чуятъ това, което е приготвено за великитѣ души.
Слѣдователно, ние се намираме прѣдъ великата Истина на живота, и трѣбва да я търсимъ.
Нѣма по-велико, по-мощно нѣщо въ свѣта отъ това, човѣкъ да намѣри Истината, да търси славата Божия! Слѣдъ като човѣкъ намѣри тази слава, всички нѣща въ живота му ще се наредятъ по единъ хармониченъ начинъ. Само така човѣкъ ще разбере Истината и ще се освободи веднъжъ за винаги отъ робството, въ което се намира. И тогава той ще освободи не само себе си, но ще бѫде въ сила да освобождава и другитѣ хора. Туй, което днесъ считаме за сила, това не е сила.
към беседата >>
чрѣзъ закона на сравнението.
– Ще кажете: не знаемъ, навѣрно отъ живота. Нѣкои питатъ: кѫдѣ е животътъ? – Общиятъ животъ прониква цѣлата природа, той е едно велико течение, скрито вѫтрѣ въ природата, но истинскиятъ животъ е достѫпенъ само за високо културнитѣ, за високо разумнитѣ сѫщества. Нѣкои питатъ: ами какво нѣщо е смъртьта? Азъ мога да ви обясня смъртьта, умирането, само чрѣзъ закона на аналогията, т.е.
чрѣзъ закона на сравнението.
Когато една рѣкичка трѣбва да мине прѣзъ пустинята, дѣто топлината е силна, тази малка рѣка не може да достигне до своето прѣдназначение, защото часть отъ водата ѝ се изпарява, а часть отъ водата ѝ се просмуква отъ почвата. Слѣдователно, много хора, на който животътъ протича, т.е. не може да достигне до великия животъ, до великото море, умиратъ; а онѣзи, великитѣ хора, на който животътъ има изобилно притоци, пристигатъ. И всѣки човѣкъ, който иска да се подигне, трѣбва да изучи този великъ законъ въ себе си, да знае: познава ли Оногози, който го е пратилъ на земята. Нѣкой отъ васъ ще каже: трѣбва да има нѣкой, който да ни научи.
към беседата >>
Нѣма по-велико, по-мощно нѣщо въ свѣта отъ това, човѣкъ да намѣри Истината, да търси славата Божия!
Казва Писанието: „Око не е видѣло, и ухо не е чуло това, което Богъ е приготвилъ за онѣзи, които Го любятъ“. Кое ухо, и кое око? – Очитѣ и ушитѣ на глупавитѣ никога не сѫ видѣли и чули това, което Господь е приготвилъ за тѣхъ. Но очитѣ и ушитѣ на разумнитѣ ще видятъ и чуятъ това, което е приготвено за великитѣ души. Слѣдователно, ние се намираме прѣдъ великата Истина на живота, и трѣбва да я търсимъ.
Нѣма по-велико, по-мощно нѣщо въ свѣта отъ това, човѣкъ да намѣри Истината, да търси славата Божия!
Слѣдъ като човѣкъ намѣри тази слава, всички нѣща въ живота му ще се наредятъ по единъ хармониченъ начинъ. Само така човѣкъ ще разбере Истината и ще се освободи веднъжъ за винаги отъ робството, въ което се намира. И тогава той ще освободи не само себе си, но ще бѫде въ сила да освобождава и другитѣ хора. Туй, което днесъ считаме за сила, това не е сила. Всѣки се намира подъ едно вѫтрѣшно, морално робство.
към беседата >>
Когато една рѣкичка трѣбва да мине прѣзъ пустинята, дѣто топлината е силна, тази малка рѣка не може да достигне до своето прѣдназначение, защото часть отъ водата ѝ се изпарява, а часть отъ водата ѝ се просмуква отъ почвата.
Нѣкои питатъ: кѫдѣ е животътъ? – Общиятъ животъ прониква цѣлата природа, той е едно велико течение, скрито вѫтрѣ въ природата, но истинскиятъ животъ е достѫпенъ само за високо културнитѣ, за високо разумнитѣ сѫщества. Нѣкои питатъ: ами какво нѣщо е смъртьта? Азъ мога да ви обясня смъртьта, умирането, само чрѣзъ закона на аналогията, т.е. чрѣзъ закона на сравнението.
Когато една рѣкичка трѣбва да мине прѣзъ пустинята, дѣто топлината е силна, тази малка рѣка не може да достигне до своето прѣдназначение, защото часть отъ водата ѝ се изпарява, а часть отъ водата ѝ се просмуква отъ почвата.
Слѣдователно, много хора, на който животътъ протича, т.е. не може да достигне до великия животъ, до великото море, умиратъ; а онѣзи, великитѣ хора, на който животътъ има изобилно притоци, пристигатъ. И всѣки човѣкъ, който иска да се подигне, трѣбва да изучи този великъ законъ въ себе си, да знае: познава ли Оногози, който го е пратилъ на земята. Нѣкой отъ васъ ще каже: трѣбва да има нѣкой, който да ни научи. Всички ви учатъ, че прѣди 2,000 години е дошълъ Христосъ, но я запитайте този, който учи за Бога, дали има едно положително вѣрую?
към беседата >>
Слѣдъ като човѣкъ намѣри тази слава, всички нѣща въ живота му ще се наредятъ по единъ хармониченъ начинъ.
Кое ухо, и кое око? – Очитѣ и ушитѣ на глупавитѣ никога не сѫ видѣли и чули това, което Господь е приготвилъ за тѣхъ. Но очитѣ и ушитѣ на разумнитѣ ще видятъ и чуятъ това, което е приготвено за великитѣ души. Слѣдователно, ние се намираме прѣдъ великата Истина на живота, и трѣбва да я търсимъ. Нѣма по-велико, по-мощно нѣщо въ свѣта отъ това, човѣкъ да намѣри Истината, да търси славата Божия!
Слѣдъ като човѣкъ намѣри тази слава, всички нѣща въ живота му ще се наредятъ по единъ хармониченъ начинъ.
Само така човѣкъ ще разбере Истината и ще се освободи веднъжъ за винаги отъ робството, въ което се намира. И тогава той ще освободи не само себе си, но ще бѫде въ сила да освобождава и другитѣ хора. Туй, което днесъ считаме за сила, това не е сила. Всѣки се намира подъ едно вѫтрѣшно, морално робство. Всѣки се страхува.
към беседата >>
Слѣдователно, много хора, на който животътъ протича, т.е.
– Общиятъ животъ прониква цѣлата природа, той е едно велико течение, скрито вѫтрѣ въ природата, но истинскиятъ животъ е достѫпенъ само за високо културнитѣ, за високо разумнитѣ сѫщества. Нѣкои питатъ: ами какво нѣщо е смъртьта? Азъ мога да ви обясня смъртьта, умирането, само чрѣзъ закона на аналогията, т.е. чрѣзъ закона на сравнението. Когато една рѣкичка трѣбва да мине прѣзъ пустинята, дѣто топлината е силна, тази малка рѣка не може да достигне до своето прѣдназначение, защото часть отъ водата ѝ се изпарява, а часть отъ водата ѝ се просмуква отъ почвата.
Слѣдователно, много хора, на който животътъ протича, т.е.
не може да достигне до великия животъ, до великото море, умиратъ; а онѣзи, великитѣ хора, на който животътъ има изобилно притоци, пристигатъ. И всѣки човѣкъ, който иска да се подигне, трѣбва да изучи този великъ законъ въ себе си, да знае: познава ли Оногози, който го е пратилъ на земята. Нѣкой отъ васъ ще каже: трѣбва да има нѣкой, който да ни научи. Всички ви учатъ, че прѣди 2,000 години е дошълъ Христосъ, но я запитайте този, който учи за Бога, дали има едно положително вѣрую? – Не, той нѣма едно положително вѣрую.
към беседата >>
Само така човѣкъ ще разбере Истината и ще се освободи веднъжъ за винаги отъ робството, въ което се намира.
– Очитѣ и ушитѣ на глупавитѣ никога не сѫ видѣли и чули това, което Господь е приготвилъ за тѣхъ. Но очитѣ и ушитѣ на разумнитѣ ще видятъ и чуятъ това, което е приготвено за великитѣ души. Слѣдователно, ние се намираме прѣдъ великата Истина на живота, и трѣбва да я търсимъ. Нѣма по-велико, по-мощно нѣщо въ свѣта отъ това, човѣкъ да намѣри Истината, да търси славата Божия! Слѣдъ като човѣкъ намѣри тази слава, всички нѣща въ живота му ще се наредятъ по единъ хармониченъ начинъ.
Само така човѣкъ ще разбере Истината и ще се освободи веднъжъ за винаги отъ робството, въ което се намира.
И тогава той ще освободи не само себе си, но ще бѫде въ сила да освобождава и другитѣ хора. Туй, което днесъ считаме за сила, това не е сила. Всѣки се намира подъ едно вѫтрѣшно, морално робство. Всѣки се страхува. Отъ какво?
към беседата >>
не може да достигне до великия животъ, до великото море, умиратъ; а онѣзи, великитѣ хора, на който животътъ има изобилно притоци, пристигатъ.
Нѣкои питатъ: ами какво нѣщо е смъртьта? Азъ мога да ви обясня смъртьта, умирането, само чрѣзъ закона на аналогията, т.е. чрѣзъ закона на сравнението. Когато една рѣкичка трѣбва да мине прѣзъ пустинята, дѣто топлината е силна, тази малка рѣка не може да достигне до своето прѣдназначение, защото часть отъ водата ѝ се изпарява, а часть отъ водата ѝ се просмуква отъ почвата. Слѣдователно, много хора, на който животътъ протича, т.е.
не може да достигне до великия животъ, до великото море, умиратъ; а онѣзи, великитѣ хора, на който животътъ има изобилно притоци, пристигатъ.
И всѣки човѣкъ, който иска да се подигне, трѣбва да изучи този великъ законъ въ себе си, да знае: познава ли Оногози, който го е пратилъ на земята. Нѣкой отъ васъ ще каже: трѣбва да има нѣкой, който да ни научи. Всички ви учатъ, че прѣди 2,000 години е дошълъ Христосъ, но я запитайте този, който учи за Бога, дали има едно положително вѣрую? – Не, той нѣма едно положително вѣрую. Я запитайте този, който има една положителна връзка съ Бога дали може да ви каже нѣщо за тази реалность, дали може да ви докаже, че действително е свързанъ съ Бога?
към беседата >>
И тогава той ще освободи не само себе си, но ще бѫде въ сила да освобождава и другитѣ хора.
Но очитѣ и ушитѣ на разумнитѣ ще видятъ и чуятъ това, което е приготвено за великитѣ души. Слѣдователно, ние се намираме прѣдъ великата Истина на живота, и трѣбва да я търсимъ. Нѣма по-велико, по-мощно нѣщо въ свѣта отъ това, човѣкъ да намѣри Истината, да търси славата Божия! Слѣдъ като човѣкъ намѣри тази слава, всички нѣща въ живота му ще се наредятъ по единъ хармониченъ начинъ. Само така човѣкъ ще разбере Истината и ще се освободи веднъжъ за винаги отъ робството, въ което се намира.
И тогава той ще освободи не само себе си, но ще бѫде въ сила да освобождава и другитѣ хора.
Туй, което днесъ считаме за сила, това не е сила. Всѣки се намира подъ едно вѫтрѣшно, морално робство. Всѣки се страхува. Отъ какво? – Че ще умрѣ, а при това пакъ умира.
към беседата >>
И всѣки човѣкъ, който иска да се подигне, трѣбва да изучи този великъ законъ въ себе си, да знае: познава ли Оногози, който го е пратилъ на земята.
Азъ мога да ви обясня смъртьта, умирането, само чрѣзъ закона на аналогията, т.е. чрѣзъ закона на сравнението. Когато една рѣкичка трѣбва да мине прѣзъ пустинята, дѣто топлината е силна, тази малка рѣка не може да достигне до своето прѣдназначение, защото часть отъ водата ѝ се изпарява, а часть отъ водата ѝ се просмуква отъ почвата. Слѣдователно, много хора, на който животътъ протича, т.е. не може да достигне до великия животъ, до великото море, умиратъ; а онѣзи, великитѣ хора, на който животътъ има изобилно притоци, пристигатъ.
И всѣки човѣкъ, който иска да се подигне, трѣбва да изучи този великъ законъ въ себе си, да знае: познава ли Оногози, който го е пратилъ на земята.
Нѣкой отъ васъ ще каже: трѣбва да има нѣкой, който да ни научи. Всички ви учатъ, че прѣди 2,000 години е дошълъ Христосъ, но я запитайте този, който учи за Бога, дали има едно положително вѣрую? – Не, той нѣма едно положително вѣрую. Я запитайте този, който има една положителна връзка съ Бога дали може да ви каже нѣщо за тази реалность, дали може да ви докаже, че действително е свързанъ съ Бога? Има мнозина вѣрующи, който иматъ тази опитность; има други, който сѫ на пѫть да я добиятъ, но тази опитность се добива чрѣзъ голѣми жертви.
към беседата >>
Туй, което днесъ считаме за сила, това не е сила.
Слѣдователно, ние се намираме прѣдъ великата Истина на живота, и трѣбва да я търсимъ. Нѣма по-велико, по-мощно нѣщо въ свѣта отъ това, човѣкъ да намѣри Истината, да търси славата Божия! Слѣдъ като човѣкъ намѣри тази слава, всички нѣща въ живота му ще се наредятъ по единъ хармониченъ начинъ. Само така човѣкъ ще разбере Истината и ще се освободи веднъжъ за винаги отъ робството, въ което се намира. И тогава той ще освободи не само себе си, но ще бѫде въ сила да освобождава и другитѣ хора.
Туй, което днесъ считаме за сила, това не е сила.
Всѣки се намира подъ едно вѫтрѣшно, морално робство. Всѣки се страхува. Отъ какво? – Че ще умрѣ, а при това пакъ умира. Всѣки се страхува, че ще осиромашѣе, а при това, въ края на краищата, всички осиромашаваме.
към беседата >>
Нѣкой отъ васъ ще каже: трѣбва да има нѣкой, който да ни научи.
чрѣзъ закона на сравнението. Когато една рѣкичка трѣбва да мине прѣзъ пустинята, дѣто топлината е силна, тази малка рѣка не може да достигне до своето прѣдназначение, защото часть отъ водата ѝ се изпарява, а часть отъ водата ѝ се просмуква отъ почвата. Слѣдователно, много хора, на който животътъ протича, т.е. не може да достигне до великия животъ, до великото море, умиратъ; а онѣзи, великитѣ хора, на който животътъ има изобилно притоци, пристигатъ. И всѣки човѣкъ, който иска да се подигне, трѣбва да изучи този великъ законъ въ себе си, да знае: познава ли Оногози, който го е пратилъ на земята.
Нѣкой отъ васъ ще каже: трѣбва да има нѣкой, който да ни научи.
Всички ви учатъ, че прѣди 2,000 години е дошълъ Христосъ, но я запитайте този, който учи за Бога, дали има едно положително вѣрую? – Не, той нѣма едно положително вѣрую. Я запитайте този, който има една положителна връзка съ Бога дали може да ви каже нѣщо за тази реалность, дали може да ви докаже, че действително е свързанъ съ Бога? Има мнозина вѣрующи, който иматъ тази опитность; има други, който сѫ на пѫть да я добиятъ, но тази опитность се добива чрѣзъ голѣми жертви. Ние, при сегашното си състояние, не можемъ да добиемъ тази истина.
към беседата >>
Всѣки се намира подъ едно вѫтрѣшно, морално робство.
Нѣма по-велико, по-мощно нѣщо въ свѣта отъ това, човѣкъ да намѣри Истината, да търси славата Божия! Слѣдъ като човѣкъ намѣри тази слава, всички нѣща въ живота му ще се наредятъ по единъ хармониченъ начинъ. Само така човѣкъ ще разбере Истината и ще се освободи веднъжъ за винаги отъ робството, въ което се намира. И тогава той ще освободи не само себе си, но ще бѫде въ сила да освобождава и другитѣ хора. Туй, което днесъ считаме за сила, това не е сила.
Всѣки се намира подъ едно вѫтрѣшно, морално робство.
Всѣки се страхува. Отъ какво? – Че ще умрѣ, а при това пакъ умира. Всѣки се страхува, че ще осиромашѣе, а при това, въ края на краищата, всички осиромашаваме. И при това, знаете ли какъ?
към беседата >>
Всички ви учатъ, че прѣди 2,000 години е дошълъ Христосъ, но я запитайте този, който учи за Бога, дали има едно положително вѣрую?
Когато една рѣкичка трѣбва да мине прѣзъ пустинята, дѣто топлината е силна, тази малка рѣка не може да достигне до своето прѣдназначение, защото часть отъ водата ѝ се изпарява, а часть отъ водата ѝ се просмуква отъ почвата. Слѣдователно, много хора, на който животътъ протича, т.е. не може да достигне до великия животъ, до великото море, умиратъ; а онѣзи, великитѣ хора, на който животътъ има изобилно притоци, пристигатъ. И всѣки човѣкъ, който иска да се подигне, трѣбва да изучи този великъ законъ въ себе си, да знае: познава ли Оногози, който го е пратилъ на земята. Нѣкой отъ васъ ще каже: трѣбва да има нѣкой, който да ни научи.
Всички ви учатъ, че прѣди 2,000 години е дошълъ Христосъ, но я запитайте този, който учи за Бога, дали има едно положително вѣрую?
– Не, той нѣма едно положително вѣрую. Я запитайте този, който има една положителна връзка съ Бога дали може да ви каже нѣщо за тази реалность, дали може да ви докаже, че действително е свързанъ съ Бога? Има мнозина вѣрующи, който иматъ тази опитность; има други, който сѫ на пѫть да я добиятъ, но тази опитность се добива чрѣзъ голѣми жертви. Ние, при сегашното си състояние, не можемъ да добиемъ тази истина. Тъй както сме сега въ живота, ние мислимъ, че за да се домогнемъ до тази велика Истина, трѣбва да се лишимъ, да се откажемъ отъ благата на живота.
към беседата >>
Всѣки се страхува.
Слѣдъ като човѣкъ намѣри тази слава, всички нѣща въ живота му ще се наредятъ по единъ хармониченъ начинъ. Само така човѣкъ ще разбере Истината и ще се освободи веднъжъ за винаги отъ робството, въ което се намира. И тогава той ще освободи не само себе си, но ще бѫде въ сила да освобождава и другитѣ хора. Туй, което днесъ считаме за сила, това не е сила. Всѣки се намира подъ едно вѫтрѣшно, морално робство.
Всѣки се страхува.
Отъ какво? – Че ще умрѣ, а при това пакъ умира. Всѣки се страхува, че ще осиромашѣе, а при това, въ края на краищата, всички осиромашаваме. И при това, знаете ли какъ? Често, у българитѣ има единъ обичай, като имъ говоришъ, цъкатъ.
към беседата >>
Истината обективно не може да се проучва.
(втори вариант)
Миналата седмица ви говорих, че мнозина, искат да говорят за Истината, като за нещо външно, обективно.
Истината обективно не може да се проучва.
И Любовта обективно не може да се проучва. И Мъдростта обективно не може да се проучва. Туй, което ти можеш да обхванеш не е Истина, то е само един факт. Истината е извън нашия ум. Любовта също е извън нашия ум.
към втори вариант >>
Когато ви говори един човек, той всъщност не е единица.
(втори вариант)
Сега, всеки един от вас, нека се запита дълбоко в себе си: своята слава ли търси, или славата Божия; от себе си ли говори, или от Божие име? Някои казват: Мен ми говорят духовете. Не, не трябва духовете да ви говорят. Аз зная един само, който може да ни говори за света, а не мнозина.
Когато ви говори един човек, той всъщност не е единица.
Той е съставен от милиони, милиарди клетки, които взимат участие в говоренето. Когато той говори, всички тези милиарди клетки съсредоточават своята деятелност да изкажат разумното Слово, да изкажат великата Истина на това същество, което говори. И мозъчните клетки също съсредоточават своята деятелност да изкажат Истината на онзи, когото обичат, и който иска да я чуе. Когато Бог иска да каже своята Истина, всички разумни същества се съединяват като тези клетки, и изказват на човека туй, от което се нуждае.
към втори вариант >>
И Любовта обективно не може да се проучва.
(втори вариант)
Миналата седмица ви говорих, че мнозина, искат да говорят за Истината, като за нещо външно, обективно. Истината обективно не може да се проучва.
И Любовта обективно не може да се проучва.
И Мъдростта обективно не може да се проучва. Туй, което ти можеш да обхванеш не е Истина, то е само един факт. Истината е извън нашия ум. Любовта също е извън нашия ум. Истината по някой път хвърля своите проекции в ума, и умът по косвен начин може да я проучва.
към втори вариант >>
Той е съставен от милиони, милиарди клетки, които взимат участие в говоренето.
(втори вариант)
Сега, всеки един от вас, нека се запита дълбоко в себе си: своята слава ли търси, или славата Божия; от себе си ли говори, или от Божие име? Някои казват: Мен ми говорят духовете. Не, не трябва духовете да ви говорят. Аз зная един само, който може да ни говори за света, а не мнозина. Когато ви говори един човек, той всъщност не е единица.
Той е съставен от милиони, милиарди клетки, които взимат участие в говоренето.
Когато той говори, всички тези милиарди клетки съсредоточават своята деятелност да изкажат разумното Слово, да изкажат великата Истина на това същество, което говори. И мозъчните клетки също съсредоточават своята деятелност да изкажат Истината на онзи, когото обичат, и който иска да я чуе. Когато Бог иска да каже своята Истина, всички разумни същества се съединяват като тези клетки, и изказват на човека туй, от което се нуждае.
към втори вариант >>
И Мъдростта обективно не може да се проучва.
(втори вариант)
Миналата седмица ви говорих, че мнозина, искат да говорят за Истината, като за нещо външно, обективно. Истината обективно не може да се проучва. И Любовта обективно не може да се проучва.
И Мъдростта обективно не може да се проучва.
Туй, което ти можеш да обхванеш не е Истина, то е само един факт. Истината е извън нашия ум. Любовта също е извън нашия ум. Истината по някой път хвърля своите проекции в ума, и умът по косвен начин може да я проучва. Мъдростта хвърля своите проекции отвътре навън, т.е.
към втори вариант >>
Когато той говори, всички тези милиарди клетки съсредоточават своята деятелност да изкажат разумното Слово, да изкажат великата Истина на това същество, което говори.
(втори вариант)
Някои казват: Мен ми говорят духовете. Не, не трябва духовете да ви говорят. Аз зная един само, който може да ни говори за света, а не мнозина. Когато ви говори един човек, той всъщност не е единица. Той е съставен от милиони, милиарди клетки, които взимат участие в говоренето.
Когато той говори, всички тези милиарди клетки съсредоточават своята деятелност да изкажат разумното Слово, да изкажат великата Истина на това същество, което говори.
И мозъчните клетки също съсредоточават своята деятелност да изкажат Истината на онзи, когото обичат, и който иска да я чуе. Когато Бог иска да каже своята Истина, всички разумни същества се съединяват като тези клетки, и изказват на човека туй, от което се нуждае.
към втори вариант >>
Туй, което ти можеш да обхванеш не е Истина, то е само един факт.
(втори вариант)
Миналата седмица ви говорих, че мнозина, искат да говорят за Истината, като за нещо външно, обективно. Истината обективно не може да се проучва. И Любовта обективно не може да се проучва. И Мъдростта обективно не може да се проучва.
Туй, което ти можеш да обхванеш не е Истина, то е само един факт.
Истината е извън нашия ум. Любовта също е извън нашия ум. Истината по някой път хвърля своите проекции в ума, и умът по косвен начин може да я проучва. Мъдростта хвърля своите проекции отвътре навън, т.е. към външния свят.
към втори вариант >>
И мозъчните клетки също съсредоточават своята деятелност да изкажат Истината на онзи, когото обичат, и който иска да я чуе.
(втори вариант)
Не, не трябва духовете да ви говорят. Аз зная един само, който може да ни говори за света, а не мнозина. Когато ви говори един човек, той всъщност не е единица. Той е съставен от милиони, милиарди клетки, които взимат участие в говоренето. Когато той говори, всички тези милиарди клетки съсредоточават своята деятелност да изкажат разумното Слово, да изкажат великата Истина на това същество, което говори.
И мозъчните клетки също съсредоточават своята деятелност да изкажат Истината на онзи, когото обичат, и който иска да я чуе.
Когато Бог иска да каже своята Истина, всички разумни същества се съединяват като тези клетки, и изказват на човека туй, от което се нуждае.
към втори вариант >>
Истината е извън нашия ум.
(втори вариант)
Миналата седмица ви говорих, че мнозина, искат да говорят за Истината, като за нещо външно, обективно. Истината обективно не може да се проучва. И Любовта обективно не може да се проучва. И Мъдростта обективно не може да се проучва. Туй, което ти можеш да обхванеш не е Истина, то е само един факт.
Истината е извън нашия ум.
Любовта също е извън нашия ум. Истината по някой път хвърля своите проекции в ума, и умът по косвен начин може да я проучва. Мъдростта хвърля своите проекции отвътре навън, т.е. към външния свят. Какви са тези проекции?
към втори вариант >>
Когато Бог иска да каже своята Истина, всички разумни същества се съединяват като тези клетки, и изказват на човека туй, от което се нуждае.
(втори вариант)
Аз зная един само, който може да ни говори за света, а не мнозина. Когато ви говори един човек, той всъщност не е единица. Той е съставен от милиони, милиарди клетки, които взимат участие в говоренето. Когато той говори, всички тези милиарди клетки съсредоточават своята деятелност да изкажат разумното Слово, да изкажат великата Истина на това същество, което говори. И мозъчните клетки също съсредоточават своята деятелност да изкажат Истината на онзи, когото обичат, и който иска да я чуе.
Когато Бог иска да каже своята Истина, всички разумни същества се съединяват като тези клетки, и изказват на човека туй, от което се нуждае.
към втори вариант >>
Любовта също е извън нашия ум.
(втори вариант)
Истината обективно не може да се проучва. И Любовта обективно не може да се проучва. И Мъдростта обективно не може да се проучва. Туй, което ти можеш да обхванеш не е Истина, то е само един факт. Истината е извън нашия ум.
Любовта също е извън нашия ум.
Истината по някой път хвърля своите проекции в ума, и умът по косвен начин може да я проучва. Мъдростта хвърля своите проекции отвътре навън, т.е. към външния свят. Какви са тези проекции? Когато Любовта дойде у нас, веднага ние се разширяваме, ставаме великани.
към втори вариант >>
И тъй, ние ще отворим умовете си, ще отворим сърцата си, ще отворим душите си, ще отворим духовете си за великото, за възвишеното.
(втори вариант)
И тъй, ние ще отворим умовете си, ще отворим сърцата си, ще отворим душите си, ще отворим духовете си за великото, за възвишеното.
Тогава ще дойде Божественият Дух, който ще донесе свобода на човечеството. Кога ще стане това? – В онзи тържествен ден, когато и най-малките тайни на живота ще се разрешат. Тогава вие ще се наречете хора на великата нова култура, която се готви. В тази култура смърт няма да има, тя ще изчезне.
към втори вариант >>
Истината по някой път хвърля своите проекции в ума, и умът по косвен начин може да я проучва.
(втори вариант)
И Любовта обективно не може да се проучва. И Мъдростта обективно не може да се проучва. Туй, което ти можеш да обхванеш не е Истина, то е само един факт. Истината е извън нашия ум. Любовта също е извън нашия ум.
Истината по някой път хвърля своите проекции в ума, и умът по косвен начин може да я проучва.
Мъдростта хвърля своите проекции отвътре навън, т.е. към външния свят. Какви са тези проекции? Когато Любовта дойде у нас, веднага ние се разширяваме, ставаме великани. Когато Любовта изчезне, ние ставаме дребнички, като мушици.
към втори вариант >>
Тогава ще дойде Божественият Дух, който ще донесе свобода на човечеството.
(втори вариант)
И тъй, ние ще отворим умовете си, ще отворим сърцата си, ще отворим душите си, ще отворим духовете си за великото, за възвишеното.
Тогава ще дойде Божественият Дух, който ще донесе свобода на човечеството.
Кога ще стане това? – В онзи тържествен ден, когато и най-малките тайни на живота ще се разрешат. Тогава вие ще се наречете хора на великата нова култура, която се готви. В тази култура смърт няма да има, тя ще изчезне. Тогава ние ще бъдем свободни, както са свободни онези наши напреднали братя, наречени ангели, архангели, херувими, серафими.
към втори вариант >>
Мъдростта хвърля своите проекции отвътре навън, т.е.
(втори вариант)
И Мъдростта обективно не може да се проучва. Туй, което ти можеш да обхванеш не е Истина, то е само един факт. Истината е извън нашия ум. Любовта също е извън нашия ум. Истината по някой път хвърля своите проекции в ума, и умът по косвен начин може да я проучва.
Мъдростта хвърля своите проекции отвътре навън, т.е.
към външния свят. Какви са тези проекции? Когато Любовта дойде у нас, веднага ние се разширяваме, ставаме великани. Когато Любовта изчезне, ние ставаме дребнички, като мушици. Когато Мъдростта проектира своите проекции в нашия ум, ние ставаме велики, у нас се явява един велик замах и казваме: Велико е това учение!
към втори вариант >>
Кога ще стане това?
(втори вариант)
И тъй, ние ще отворим умовете си, ще отворим сърцата си, ще отворим душите си, ще отворим духовете си за великото, за възвишеното. Тогава ще дойде Божественият Дух, който ще донесе свобода на човечеството.
Кога ще стане това?
– В онзи тържествен ден, когато и най-малките тайни на живота ще се разрешат. Тогава вие ще се наречете хора на великата нова култура, която се готви. В тази култура смърт няма да има, тя ще изчезне. Тогава ние ще бъдем свободни, както са свободни онези наши напреднали братя, наречени ангели, архангели, херувими, серафими. Тия велики братя са произлезли все от човешката раса, но са живели при по-благоприятни условия, които използвали разумно.
към втори вариант >>
към външния свят.
(втори вариант)
Туй, което ти можеш да обхванеш не е Истина, то е само един факт. Истината е извън нашия ум. Любовта също е извън нашия ум. Истината по някой път хвърля своите проекции в ума, и умът по косвен начин може да я проучва. Мъдростта хвърля своите проекции отвътре навън, т.е.
към външния свят.
Какви са тези проекции? Когато Любовта дойде у нас, веднага ние се разширяваме, ставаме великани. Когато Любовта изчезне, ние ставаме дребнички, като мушици. Когато Мъдростта проектира своите проекции в нашия ум, ние ставаме велики, у нас се явява един велик замах и казваме: Велико е това учение! Щом, обаче, Мъдростта се оттегли, ние ставаме обикновени, малки, дребни.
към втори вариант >>
– В онзи тържествен ден, когато и най-малките тайни на живота ще се разрешат.
(втори вариант)
И тъй, ние ще отворим умовете си, ще отворим сърцата си, ще отворим душите си, ще отворим духовете си за великото, за възвишеното. Тогава ще дойде Божественият Дух, който ще донесе свобода на човечеството. Кога ще стане това?
– В онзи тържествен ден, когато и най-малките тайни на живота ще се разрешат.
Тогава вие ще се наречете хора на великата нова култура, която се готви. В тази култура смърт няма да има, тя ще изчезне. Тогава ние ще бъдем свободни, както са свободни онези наши напреднали братя, наречени ангели, архангели, херувими, серафими. Тия велики братя са произлезли все от човешката раса, но са живели при по-благоприятни условия, които използвали разумно. Вие не използвахте разумно условията, но днес тия велики братя правят усилия да ви покажат пътя, за да добиете тази свобода, която те имат, щом добиете тази свобода вие ще я дадете и на ония по-малки ваши братя, които я очакват.
към втори вариант >>
Какви са тези проекции?
(втори вариант)
Истината е извън нашия ум. Любовта също е извън нашия ум. Истината по някой път хвърля своите проекции в ума, и умът по косвен начин може да я проучва. Мъдростта хвърля своите проекции отвътре навън, т.е. към външния свят.
Какви са тези проекции?
Когато Любовта дойде у нас, веднага ние се разширяваме, ставаме великани. Когато Любовта изчезне, ние ставаме дребнички, като мушици. Когато Мъдростта проектира своите проекции в нашия ум, ние ставаме велики, у нас се явява един велик замах и казваме: Велико е това учение! Щом, обаче, Мъдростта се оттегли, ние ставаме обикновени, малки, дребни. Когато Истината внесе своите проекции в човешката душа, човек става силен, като Христа, може да жертва живота си за другите, за цялото човечество.
към втори вариант >>
Тогава вие ще се наречете хора на великата нова култура, която се готви.
(втори вариант)
И тъй, ние ще отворим умовете си, ще отворим сърцата си, ще отворим душите си, ще отворим духовете си за великото, за възвишеното. Тогава ще дойде Божественият Дух, който ще донесе свобода на човечеството. Кога ще стане това? – В онзи тържествен ден, когато и най-малките тайни на живота ще се разрешат.
Тогава вие ще се наречете хора на великата нова култура, която се готви.
В тази култура смърт няма да има, тя ще изчезне. Тогава ние ще бъдем свободни, както са свободни онези наши напреднали братя, наречени ангели, архангели, херувими, серафими. Тия велики братя са произлезли все от човешката раса, но са живели при по-благоприятни условия, които използвали разумно. Вие не използвахте разумно условията, но днес тия велики братя правят усилия да ви покажат пътя, за да добиете тази свобода, която те имат, щом добиете тази свобода вие ще я дадете и на ония по-малки ваши братя, които я очакват.
към втори вариант >>
Когато Любовта дойде у нас, веднага ние се разширяваме, ставаме великани.
(втори вариант)
Любовта също е извън нашия ум. Истината по някой път хвърля своите проекции в ума, и умът по косвен начин може да я проучва. Мъдростта хвърля своите проекции отвътре навън, т.е. към външния свят. Какви са тези проекции?
Когато Любовта дойде у нас, веднага ние се разширяваме, ставаме великани.
Когато Любовта изчезне, ние ставаме дребнички, като мушици. Когато Мъдростта проектира своите проекции в нашия ум, ние ставаме велики, у нас се явява един велик замах и казваме: Велико е това учение! Щом, обаче, Мъдростта се оттегли, ние ставаме обикновени, малки, дребни. Когато Истината внесе своите проекции в човешката душа, човек става силен, като Христа, може да жертва живота си за другите, за цялото човечество. Щом Истината оттегли проекцията си от човешката душа, ние имаме един тип като Юда, който върши престъпления и после отива да се самоубива.
към втори вариант >>
В тази култура смърт няма да има, тя ще изчезне.
(втори вариант)
И тъй, ние ще отворим умовете си, ще отворим сърцата си, ще отворим душите си, ще отворим духовете си за великото, за възвишеното. Тогава ще дойде Божественият Дух, който ще донесе свобода на човечеството. Кога ще стане това? – В онзи тържествен ден, когато и най-малките тайни на живота ще се разрешат. Тогава вие ще се наречете хора на великата нова култура, която се готви.
В тази култура смърт няма да има, тя ще изчезне.
Тогава ние ще бъдем свободни, както са свободни онези наши напреднали братя, наречени ангели, архангели, херувими, серафими. Тия велики братя са произлезли все от човешката раса, но са живели при по-благоприятни условия, които използвали разумно. Вие не използвахте разумно условията, но днес тия велики братя правят усилия да ви покажат пътя, за да добиете тази свобода, която те имат, щом добиете тази свобода вие ще я дадете и на ония по-малки ваши братя, които я очакват.
към втори вариант >>
Когато Любовта изчезне, ние ставаме дребнички, като мушици.
(втори вариант)
Истината по някой път хвърля своите проекции в ума, и умът по косвен начин може да я проучва. Мъдростта хвърля своите проекции отвътре навън, т.е. към външния свят. Какви са тези проекции? Когато Любовта дойде у нас, веднага ние се разширяваме, ставаме великани.
Когато Любовта изчезне, ние ставаме дребнички, като мушици.
Когато Мъдростта проектира своите проекции в нашия ум, ние ставаме велики, у нас се явява един велик замах и казваме: Велико е това учение! Щом, обаче, Мъдростта се оттегли, ние ставаме обикновени, малки, дребни. Когато Истината внесе своите проекции в човешката душа, човек става силен, като Христа, може да жертва живота си за другите, за цялото човечество. Щом Истината оттегли проекцията си от човешката душа, ние имаме един тип като Юда, който върши престъпления и после отива да се самоубива. Значи имаме два типа в света: Юда, който търсеше своята слава и мислеше само за себе си; и Христос, който търсеше славата на Онзи, Който Го е проводил.
към втори вариант >>
Тогава ние ще бъдем свободни, както са свободни онези наши напреднали братя, наречени ангели, архангели, херувими, серафими.
(втори вариант)
Тогава ще дойде Божественият Дух, който ще донесе свобода на човечеството. Кога ще стане това? – В онзи тържествен ден, когато и най-малките тайни на живота ще се разрешат. Тогава вие ще се наречете хора на великата нова култура, която се готви. В тази култура смърт няма да има, тя ще изчезне.
Тогава ние ще бъдем свободни, както са свободни онези наши напреднали братя, наречени ангели, архангели, херувими, серафими.
Тия велики братя са произлезли все от човешката раса, но са живели при по-благоприятни условия, които използвали разумно. Вие не използвахте разумно условията, но днес тия велики братя правят усилия да ви покажат пътя, за да добиете тази свобода, която те имат, щом добиете тази свобода вие ще я дадете и на ония по-малки ваши братя, които я очакват.
към втори вариант >>
Когато Мъдростта проектира своите проекции в нашия ум, ние ставаме велики, у нас се явява един велик замах и казваме: Велико е това учение!
(втори вариант)
Мъдростта хвърля своите проекции отвътре навън, т.е. към външния свят. Какви са тези проекции? Когато Любовта дойде у нас, веднага ние се разширяваме, ставаме великани. Когато Любовта изчезне, ние ставаме дребнички, като мушици.
Когато Мъдростта проектира своите проекции в нашия ум, ние ставаме велики, у нас се явява един велик замах и казваме: Велико е това учение!
Щом, обаче, Мъдростта се оттегли, ние ставаме обикновени, малки, дребни. Когато Истината внесе своите проекции в човешката душа, човек става силен, като Христа, може да жертва живота си за другите, за цялото човечество. Щом Истината оттегли проекцията си от човешката душа, ние имаме един тип като Юда, който върши престъпления и после отива да се самоубива. Значи имаме два типа в света: Юда, който търсеше своята слава и мислеше само за себе си; и Христос, който търсеше славата на Онзи, Който Го е проводил. И двамата умряха.
към втори вариант >>
Тия велики братя са произлезли все от човешката раса, но са живели при по-благоприятни условия, които използвали разумно.
(втори вариант)
Кога ще стане това? – В онзи тържествен ден, когато и най-малките тайни на живота ще се разрешат. Тогава вие ще се наречете хора на великата нова култура, която се готви. В тази култура смърт няма да има, тя ще изчезне. Тогава ние ще бъдем свободни, както са свободни онези наши напреднали братя, наречени ангели, архангели, херувими, серафими.
Тия велики братя са произлезли все от човешката раса, но са живели при по-благоприятни условия, които използвали разумно.
Вие не използвахте разумно условията, но днес тия велики братя правят усилия да ви покажат пътя, за да добиете тази свобода, която те имат, щом добиете тази свобода вие ще я дадете и на ония по-малки ваши братя, които я очакват.
към втори вариант >>
Щом, обаче, Мъдростта се оттегли, ние ставаме обикновени, малки, дребни.
(втори вариант)
към външния свят. Какви са тези проекции? Когато Любовта дойде у нас, веднага ние се разширяваме, ставаме великани. Когато Любовта изчезне, ние ставаме дребнички, като мушици. Когато Мъдростта проектира своите проекции в нашия ум, ние ставаме велики, у нас се явява един велик замах и казваме: Велико е това учение!
Щом, обаче, Мъдростта се оттегли, ние ставаме обикновени, малки, дребни.
Когато Истината внесе своите проекции в човешката душа, човек става силен, като Христа, може да жертва живота си за другите, за цялото човечество. Щом Истината оттегли проекцията си от човешката душа, ние имаме един тип като Юда, който върши престъпления и после отива да се самоубива. Значи имаме два типа в света: Юда, който търсеше своята слава и мислеше само за себе си; и Христос, който търсеше славата на Онзи, Който Го е проводил. И двамата умряха. Христос умря по-рано, но възкръсна.
към втори вариант >>
Вие не използвахте разумно условията, но днес тия велики братя правят усилия да ви покажат пътя, за да добиете тази свобода, която те имат, щом добиете тази свобода вие ще я дадете и на ония по-малки ваши братя, които я очакват.
(втори вариант)
– В онзи тържествен ден, когато и най-малките тайни на живота ще се разрешат. Тогава вие ще се наречете хора на великата нова култура, която се готви. В тази култура смърт няма да има, тя ще изчезне. Тогава ние ще бъдем свободни, както са свободни онези наши напреднали братя, наречени ангели, архангели, херувими, серафими. Тия велики братя са произлезли все от човешката раса, но са живели при по-благоприятни условия, които използвали разумно.
Вие не използвахте разумно условията, но днес тия велики братя правят усилия да ви покажат пътя, за да добиете тази свобода, която те имат, щом добиете тази свобода вие ще я дадете и на ония по-малки ваши братя, които я очакват.
към втори вариант >>
Когато Истината внесе своите проекции в човешката душа, човек става силен, като Христа, може да жертва живота си за другите, за цялото човечество.
(втори вариант)
Какви са тези проекции? Когато Любовта дойде у нас, веднага ние се разширяваме, ставаме великани. Когато Любовта изчезне, ние ставаме дребнички, като мушици. Когато Мъдростта проектира своите проекции в нашия ум, ние ставаме велики, у нас се явява един велик замах и казваме: Велико е това учение! Щом, обаче, Мъдростта се оттегли, ние ставаме обикновени, малки, дребни.
Когато Истината внесе своите проекции в човешката душа, човек става силен, като Христа, може да жертва живота си за другите, за цялото човечество.
Щом Истината оттегли проекцията си от човешката душа, ние имаме един тип като Юда, който върши престъпления и после отива да се самоубива. Значи имаме два типа в света: Юда, който търсеше своята слава и мислеше само за себе си; и Христос, който търсеше славата на Онзи, Който Го е проводил. И двамата умряха. Христос умря по-рано, но възкръсна. Юда умря по-после, но не можа да възкръсне.
към втори вариант >>
И тъй, всички ще работим, докато общата свобода, общата Любов и общата Мъдрост обхванат цялото битие.
(втори вариант)
И тъй, всички ще работим, докато общата свобода, общата Любов и общата Мъдрост обхванат цялото битие.
Тогава всички ще хвалим Бога и ще живеем само в мир и Любов!
към втори вариант >>
Щом Истината оттегли проекцията си от човешката душа, ние имаме един тип като Юда, който върши престъпления и после отива да се самоубива.
(втори вариант)
Когато Любовта дойде у нас, веднага ние се разширяваме, ставаме великани. Когато Любовта изчезне, ние ставаме дребнички, като мушици. Когато Мъдростта проектира своите проекции в нашия ум, ние ставаме велики, у нас се явява един велик замах и казваме: Велико е това учение! Щом, обаче, Мъдростта се оттегли, ние ставаме обикновени, малки, дребни. Когато Истината внесе своите проекции в човешката душа, човек става силен, като Христа, може да жертва живота си за другите, за цялото човечество.
Щом Истината оттегли проекцията си от човешката душа, ние имаме един тип като Юда, който върши престъпления и после отива да се самоубива.
Значи имаме два типа в света: Юда, който търсеше своята слава и мислеше само за себе си; и Христос, който търсеше славата на Онзи, Който Го е проводил. И двамата умряха. Христос умря по-рано, но възкръсна. Юда умря по-после, но не можа да възкръсне. И единият се размножи, и другият се размножи.
към втори вариант >>
Тогава всички ще хвалим Бога и ще живеем само в мир и Любов!
(втори вариант)
И тъй, всички ще работим, докато общата свобода, общата Любов и общата Мъдрост обхванат цялото битие.
Тогава всички ще хвалим Бога и ще живеем само в мир и Любов!
към втори вариант >>
Значи имаме два типа в света: Юда, който търсеше своята слава и мислеше само за себе си; и Христос, който търсеше славата на Онзи, Който Го е проводил.
(втори вариант)
Когато Любовта изчезне, ние ставаме дребнички, като мушици. Когато Мъдростта проектира своите проекции в нашия ум, ние ставаме велики, у нас се явява един велик замах и казваме: Велико е това учение! Щом, обаче, Мъдростта се оттегли, ние ставаме обикновени, малки, дребни. Когато Истината внесе своите проекции в човешката душа, човек става силен, като Христа, може да жертва живота си за другите, за цялото човечество. Щом Истината оттегли проекцията си от човешката душа, ние имаме един тип като Юда, който върши престъпления и после отива да се самоубива.
Значи имаме два типа в света: Юда, който търсеше своята слава и мислеше само за себе си; и Христос, който търсеше славата на Онзи, Който Го е проводил.
И двамата умряха. Христос умря по-рано, но възкръсна. Юда умря по-после, но не можа да възкръсне. И единият се размножи, и другият се размножи. Последователите на Юда днес не са малко.
към втори вариант >>
И двамата умряха.
(втори вариант)
Когато Мъдростта проектира своите проекции в нашия ум, ние ставаме велики, у нас се явява един велик замах и казваме: Велико е това учение! Щом, обаче, Мъдростта се оттегли, ние ставаме обикновени, малки, дребни. Когато Истината внесе своите проекции в човешката душа, човек става силен, като Христа, може да жертва живота си за другите, за цялото човечество. Щом Истината оттегли проекцията си от човешката душа, ние имаме един тип като Юда, който върши престъпления и после отива да се самоубива. Значи имаме два типа в света: Юда, който търсеше своята слава и мислеше само за себе си; и Христос, който търсеше славата на Онзи, Който Го е проводил.
И двамата умряха.
Христос умря по-рано, но възкръсна. Юда умря по-после, но не можа да възкръсне. И единият се размножи, и другият се размножи. Последователите на Юда днес не са малко. Казвате: А, последователи на Юда!
към втори вариант >>
Христос умря по-рано, но възкръсна.
(втори вариант)
Щом, обаче, Мъдростта се оттегли, ние ставаме обикновени, малки, дребни. Когато Истината внесе своите проекции в човешката душа, човек става силен, като Христа, може да жертва живота си за другите, за цялото човечество. Щом Истината оттегли проекцията си от човешката душа, ние имаме един тип като Юда, който върши престъпления и после отива да се самоубива. Значи имаме два типа в света: Юда, който търсеше своята слава и мислеше само за себе си; и Христос, който търсеше славата на Онзи, Който Го е проводил. И двамата умряха.
Христос умря по-рано, но възкръсна.
Юда умря по-после, но не можа да възкръсне. И единият се размножи, и другият се размножи. Последователите на Юда днес не са малко. Казвате: А, последователи на Юда! Ами че последователи са!
към втори вариант >>
Юда умря по-после, но не можа да възкръсне.
(втори вариант)
Когато Истината внесе своите проекции в човешката душа, човек става силен, като Христа, може да жертва живота си за другите, за цялото човечество. Щом Истината оттегли проекцията си от човешката душа, ние имаме един тип като Юда, който върши престъпления и после отива да се самоубива. Значи имаме два типа в света: Юда, който търсеше своята слава и мислеше само за себе си; и Христос, който търсеше славата на Онзи, Който Го е проводил. И двамата умряха. Христос умря по-рано, но възкръсна.
Юда умря по-после, но не можа да възкръсне.
И единият се размножи, и другият се размножи. Последователите на Юда днес не са малко. Казвате: А, последователи на Юда! Ами че последователи са! Навсякъде има последователи на Юда.
към втори вариант >>
И единият се размножи, и другият се размножи.
(втори вариант)
Щом Истината оттегли проекцията си от човешката душа, ние имаме един тип като Юда, който върши престъпления и после отива да се самоубива. Значи имаме два типа в света: Юда, който търсеше своята слава и мислеше само за себе си; и Христос, който търсеше славата на Онзи, Който Го е проводил. И двамата умряха. Христос умря по-рано, но възкръсна. Юда умря по-после, но не можа да възкръсне.
И единият се размножи, и другият се размножи.
Последователите на Юда днес не са малко. Казвате: А, последователи на Юда! Ами че последователи са! Навсякъде има последователи на Юда. Следователно, между тези два принципа, които виждаме в учението на Юда, и в учението на Христа, има една велика борба, която ние трябва да завършим.
към втори вариант >>
Последователите на Юда днес не са малко.
(втори вариант)
Значи имаме два типа в света: Юда, който търсеше своята слава и мислеше само за себе си; и Христос, който търсеше славата на Онзи, Който Го е проводил. И двамата умряха. Христос умря по-рано, но възкръсна. Юда умря по-после, но не можа да възкръсне. И единият се размножи, и другият се размножи.
Последователите на Юда днес не са малко.
Казвате: А, последователи на Юда! Ами че последователи са! Навсякъде има последователи на Юда. Следователно, между тези два принципа, които виждаме в учението на Юда, и в учението на Христа, има една велика борба, която ние трябва да завършим. Някои казват: Е, какво ще се говори за учението на Юда?
към втори вариант >>
Казвате: А, последователи на Юда!
(втори вариант)
И двамата умряха. Христос умря по-рано, но възкръсна. Юда умря по-после, но не можа да възкръсне. И единият се размножи, и другият се размножи. Последователите на Юда днес не са малко.
Казвате: А, последователи на Юда!
Ами че последователи са! Навсякъде има последователи на Юда. Следователно, между тези два принципа, които виждаме в учението на Юда, и в учението на Христа, има една велика борба, която ние трябва да завършим. Някои казват: Е, какво ще се говори за учението на Юда? Нека се запитаме, свободни ли сме от влиянията, от недъзите на Юда?
към втори вариант >>
Ами че последователи са!
(втори вариант)
Христос умря по-рано, но възкръсна. Юда умря по-после, но не можа да възкръсне. И единият се размножи, и другият се размножи. Последователите на Юда днес не са малко. Казвате: А, последователи на Юда!
Ами че последователи са!
Навсякъде има последователи на Юда. Следователно, между тези два принципа, които виждаме в учението на Юда, и в учението на Христа, има една велика борба, която ние трябва да завършим. Някои казват: Е, какво ще се говори за учението на Юда? Нека се запитаме, свободни ли сме от влиянията, от недъзите на Юда? Когато бръкнем в кесията на някого, когато отнемеш живота му, имането му, когато го обезчестиш, когато отнемеш всичкото му целомъдрие, това не е ли учението на Юда?
към втори вариант >>
Навсякъде има последователи на Юда.
(втори вариант)
Юда умря по-после, но не можа да възкръсне. И единият се размножи, и другият се размножи. Последователите на Юда днес не са малко. Казвате: А, последователи на Юда! Ами че последователи са!
Навсякъде има последователи на Юда.
Следователно, между тези два принципа, които виждаме в учението на Юда, и в учението на Христа, има една велика борба, която ние трябва да завършим. Някои казват: Е, какво ще се говори за учението на Юда? Нека се запитаме, свободни ли сме от влиянията, от недъзите на Юда? Когато бръкнем в кесията на някого, когато отнемеш живота му, имането му, когато го обезчестиш, когато отнемеш всичкото му целомъдрие, това не е ли учението на Юда? Когато внесеш онези велики, дълбоки качества в душата на човека, когато внесеш онова чувство на самопожертване, на себеотрицание в живота на човека, да бъде той готов да жертва здраве, сили и живот за другите, не е ли това учението на Христа?
към втори вариант >>
Следователно, между тези два принципа, които виждаме в учението на Юда, и в учението на Христа, има една велика борба, която ние трябва да завършим.
(втори вариант)
И единият се размножи, и другият се размножи. Последователите на Юда днес не са малко. Казвате: А, последователи на Юда! Ами че последователи са! Навсякъде има последователи на Юда.
Следователно, между тези два принципа, които виждаме в учението на Юда, и в учението на Христа, има една велика борба, която ние трябва да завършим.
Някои казват: Е, какво ще се говори за учението на Юда? Нека се запитаме, свободни ли сме от влиянията, от недъзите на Юда? Когато бръкнем в кесията на някого, когато отнемеш живота му, имането му, когато го обезчестиш, когато отнемеш всичкото му целомъдрие, това не е ли учението на Юда? Когато внесеш онези велики, дълбоки качества в душата на човека, когато внесеш онова чувство на самопожертване, на себеотрицание в живота на човека, да бъде той готов да жертва здраве, сили и живот за другите, не е ли това учението на Христа? Ние казваме: Ето един човек, който не разбира живота!
към втори вариант >>
Някои казват: Е, какво ще се говори за учението на Юда?
(втори вариант)
Последователите на Юда днес не са малко. Казвате: А, последователи на Юда! Ами че последователи са! Навсякъде има последователи на Юда. Следователно, между тези два принципа, които виждаме в учението на Юда, и в учението на Христа, има една велика борба, която ние трябва да завършим.
Някои казват: Е, какво ще се говори за учението на Юда?
Нека се запитаме, свободни ли сме от влиянията, от недъзите на Юда? Когато бръкнем в кесията на някого, когато отнемеш живота му, имането му, когато го обезчестиш, когато отнемеш всичкото му целомъдрие, това не е ли учението на Юда? Когато внесеш онези велики, дълбоки качества в душата на човека, когато внесеш онова чувство на самопожертване, на себеотрицание в живота на човека, да бъде той готов да жертва здраве, сили и живот за другите, не е ли това учението на Христа? Ние казваме: Ето един човек, който не разбира живота! Според нас, въшката, която се качва на главата ми, нищо не работи и живее на моята сметка, е много културна!
към втори вариант >>
Нека се запитаме, свободни ли сме от влиянията, от недъзите на Юда?
(втори вариант)
Казвате: А, последователи на Юда! Ами че последователи са! Навсякъде има последователи на Юда. Следователно, между тези два принципа, които виждаме в учението на Юда, и в учението на Христа, има една велика борба, която ние трябва да завършим. Някои казват: Е, какво ще се говори за учението на Юда?
Нека се запитаме, свободни ли сме от влиянията, от недъзите на Юда?
Когато бръкнем в кесията на някого, когато отнемеш живота му, имането му, когато го обезчестиш, когато отнемеш всичкото му целомъдрие, това не е ли учението на Юда? Когато внесеш онези велики, дълбоки качества в душата на човека, когато внесеш онова чувство на самопожертване, на себеотрицание в живота на човека, да бъде той готов да жертва здраве, сили и живот за другите, не е ли това учението на Христа? Ние казваме: Ето един човек, който не разбира живота! Според нас, въшката, която се качва на главата ми, нищо не работи и живее на моята сметка, е много културна! Тя казва: Нека този човек работи заради мене.
към втори вариант >>
Когато бръкнем в кесията на някого, когато отнемеш живота му, имането му, когато го обезчестиш, когато отнемеш всичкото му целомъдрие, това не е ли учението на Юда?
(втори вариант)
Ами че последователи са! Навсякъде има последователи на Юда. Следователно, между тези два принципа, които виждаме в учението на Юда, и в учението на Христа, има една велика борба, която ние трябва да завършим. Някои казват: Е, какво ще се говори за учението на Юда? Нека се запитаме, свободни ли сме от влиянията, от недъзите на Юда?
Когато бръкнем в кесията на някого, когато отнемеш живота му, имането му, когато го обезчестиш, когато отнемеш всичкото му целомъдрие, това не е ли учението на Юда?
Когато внесеш онези велики, дълбоки качества в душата на човека, когато внесеш онова чувство на самопожертване, на себеотрицание в живота на човека, да бъде той готов да жертва здраве, сили и живот за другите, не е ли това учението на Христа? Ние казваме: Ето един човек, който не разбира живота! Според нас, въшката, която се качва на главата ми, нищо не работи и живее на моята сметка, е много културна! Тя казва: Нека този човек работи заради мене. Аз ще си смуча, ще ям готовата храна.
към втори вариант >>
Когато внесеш онези велики, дълбоки качества в душата на човека, когато внесеш онова чувство на самопожертване, на себеотрицание в живота на човека, да бъде той готов да жертва здраве, сили и живот за другите, не е ли това учението на Христа?
(втори вариант)
Навсякъде има последователи на Юда. Следователно, между тези два принципа, които виждаме в учението на Юда, и в учението на Христа, има една велика борба, която ние трябва да завършим. Някои казват: Е, какво ще се говори за учението на Юда? Нека се запитаме, свободни ли сме от влиянията, от недъзите на Юда? Когато бръкнем в кесията на някого, когато отнемеш живота му, имането му, когато го обезчестиш, когато отнемеш всичкото му целомъдрие, това не е ли учението на Юда?
Когато внесеш онези велики, дълбоки качества в душата на човека, когато внесеш онова чувство на самопожертване, на себеотрицание в живота на човека, да бъде той готов да жертва здраве, сили и живот за другите, не е ли това учението на Христа?
Ние казваме: Ето един човек, който не разбира живота! Според нас, въшката, която се качва на главата ми, нищо не работи и живее на моята сметка, е много културна! Тя казва: Нека този човек работи заради мене. Аз ще си смуча, ще ям готовата храна. Не, в това няма никаква култура!
към втори вариант >>
Ние казваме: Ето един човек, който не разбира живота!
(втори вариант)
Следователно, между тези два принципа, които виждаме в учението на Юда, и в учението на Христа, има една велика борба, която ние трябва да завършим. Някои казват: Е, какво ще се говори за учението на Юда? Нека се запитаме, свободни ли сме от влиянията, от недъзите на Юда? Когато бръкнем в кесията на някого, когато отнемеш живота му, имането му, когато го обезчестиш, когато отнемеш всичкото му целомъдрие, това не е ли учението на Юда? Когато внесеш онези велики, дълбоки качества в душата на човека, когато внесеш онова чувство на самопожертване, на себеотрицание в живота на човека, да бъде той готов да жертва здраве, сили и живот за другите, не е ли това учението на Христа?
Ние казваме: Ето един човек, който не разбира живота!
Според нас, въшката, която се качва на главата ми, нищо не работи и живее на моята сметка, е много културна! Тя казва: Нека този човек работи заради мене. Аз ще си смуча, ще ям готовата храна. Не, в това няма никаква култура! Аз говоря сега за духовните хора.
към втори вариант >>
Според нас, въшката, която се качва на главата ми, нищо не работи и живее на моята сметка, е много културна!
(втори вариант)
Някои казват: Е, какво ще се говори за учението на Юда? Нека се запитаме, свободни ли сме от влиянията, от недъзите на Юда? Когато бръкнем в кесията на някого, когато отнемеш живота му, имането му, когато го обезчестиш, когато отнемеш всичкото му целомъдрие, това не е ли учението на Юда? Когато внесеш онези велики, дълбоки качества в душата на човека, когато внесеш онова чувство на самопожертване, на себеотрицание в живота на човека, да бъде той готов да жертва здраве, сили и живот за другите, не е ли това учението на Христа? Ние казваме: Ето един човек, който не разбира живота!
Според нас, въшката, която се качва на главата ми, нищо не работи и живее на моята сметка, е много културна!
Тя казва: Нека този човек работи заради мене. Аз ще си смуча, ще ям готовата храна. Не, в това няма никаква култура! Аз говоря сега за духовните хора. Ние трябва да се отърсим от учението на Юда, от туй криво разбиране.
към втори вариант >>
Тя казва: Нека този човек работи заради мене.
(втори вариант)
Нека се запитаме, свободни ли сме от влиянията, от недъзите на Юда? Когато бръкнем в кесията на някого, когато отнемеш живота му, имането му, когато го обезчестиш, когато отнемеш всичкото му целомъдрие, това не е ли учението на Юда? Когато внесеш онези велики, дълбоки качества в душата на човека, когато внесеш онова чувство на самопожертване, на себеотрицание в живота на човека, да бъде той готов да жертва здраве, сили и живот за другите, не е ли това учението на Христа? Ние казваме: Ето един човек, който не разбира живота! Според нас, въшката, която се качва на главата ми, нищо не работи и живее на моята сметка, е много културна!
Тя казва: Нека този човек работи заради мене.
Аз ще си смуча, ще ям готовата храна. Не, в това няма никаква култура! Аз говоря сега за духовните хора. Ние трябва да се отърсим от учението на Юда, от туй криво разбиране. Какво представлява Юда?
към втори вариант >>
Аз ще си смуча, ще ям готовата храна.
(втори вариант)
Когато бръкнем в кесията на някого, когато отнемеш живота му, имането му, когато го обезчестиш, когато отнемеш всичкото му целомъдрие, това не е ли учението на Юда? Когато внесеш онези велики, дълбоки качества в душата на човека, когато внесеш онова чувство на самопожертване, на себеотрицание в живота на човека, да бъде той готов да жертва здраве, сили и живот за другите, не е ли това учението на Христа? Ние казваме: Ето един човек, който не разбира живота! Според нас, въшката, която се качва на главата ми, нищо не работи и живее на моята сметка, е много културна! Тя казва: Нека този човек работи заради мене.
Аз ще си смуча, ще ям готовата храна.
Не, в това няма никаква култура! Аз говоря сега за духовните хора. Ние трябва да се отърсим от учението на Юда, от туй криво разбиране. Какво представлява Юда? – Той е само един символ.
към втори вариант >>
Не, в това няма никаква култура!
(втори вариант)
Когато внесеш онези велики, дълбоки качества в душата на човека, когато внесеш онова чувство на самопожертване, на себеотрицание в живота на човека, да бъде той готов да жертва здраве, сили и живот за другите, не е ли това учението на Христа? Ние казваме: Ето един човек, който не разбира живота! Според нас, въшката, която се качва на главата ми, нищо не работи и живее на моята сметка, е много културна! Тя казва: Нека този човек работи заради мене. Аз ще си смуча, ще ям готовата храна.
Не, в това няма никаква култура!
Аз говоря сега за духовните хора. Ние трябва да се отърсим от учението на Юда, от туй криво разбиране. Какво представлява Юда? – Той е само един символ. Който говори за себе си, търси своята слава.
към втори вариант >>
Аз говоря сега за духовните хора.
(втори вариант)
Ние казваме: Ето един човек, който не разбира живота! Според нас, въшката, която се качва на главата ми, нищо не работи и живее на моята сметка, е много културна! Тя казва: Нека този човек работи заради мене. Аз ще си смуча, ще ям готовата храна. Не, в това няма никаква култура!
Аз говоря сега за духовните хора.
Ние трябва да се отърсим от учението на Юда, от туй криво разбиране. Какво представлява Юда? – Той е само един символ. Който говори за себе си, търси своята слава.
към втори вариант >>
Ние трябва да се отърсим от учението на Юда, от туй криво разбиране.
(втори вариант)
Според нас, въшката, която се качва на главата ми, нищо не работи и живее на моята сметка, е много културна! Тя казва: Нека този човек работи заради мене. Аз ще си смуча, ще ям готовата храна. Не, в това няма никаква култура! Аз говоря сега за духовните хора.
Ние трябва да се отърсим от учението на Юда, от туй криво разбиране.
Какво представлява Юда? – Той е само един символ. Който говори за себе си, търси своята слава.
към втори вариант >>
Какво представлява Юда?
(втори вариант)
Тя казва: Нека този човек работи заради мене. Аз ще си смуча, ще ям готовата храна. Не, в това няма никаква култура! Аз говоря сега за духовните хора. Ние трябва да се отърсим от учението на Юда, от туй криво разбиране.
Какво представлява Юда?
– Той е само един символ. Който говори за себе си, търси своята слава.
към втори вариант >>
– Той е само един символ.
(втори вариант)
Аз ще си смуча, ще ям готовата храна. Не, в това няма никаква култура! Аз говоря сега за духовните хора. Ние трябва да се отърсим от учението на Юда, от туй криво разбиране. Какво представлява Юда?
– Той е само един символ.
Който говори за себе си, търси своята слава.
към втори вариант >>
Който говори за себе си, търси своята слава.
(втори вариант)
Не, в това няма никаква култура! Аз говоря сега за духовните хора. Ние трябва да се отърсим от учението на Юда, от туй криво разбиране. Какво представлява Юда? – Той е само един символ.
Който говори за себе си, търси своята слава.
към втори вариант >>
И тъй, всички ние, за да се разберем като хора, като братя, трябва да турим принципа, учението на Юда долу на опашката, а принципа учението на Христа, Божественото в нас – трябва да турим на първо място, трябва да го поощряваме.
(втори вариант)
И тъй, всички ние, за да се разберем като хора, като братя, трябва да турим принципа, учението на Юда долу на опашката, а принципа учението на Христа, Божественото в нас – трябва да турим на първо място, трябва да го поощряваме.
Такива хора аз похвалвам. Какви хора? – Бедните. Аз не говоря за тия бедни хора, който по наследство, кармически са наследили пороците на своите деди и прадеди. Аз не съм съгласен с тях.
към втори вариант >>
Такива хора аз похвалвам.
(втори вариант)
И тъй, всички ние, за да се разберем като хора, като братя, трябва да турим принципа, учението на Юда долу на опашката, а принципа учението на Христа, Божественото в нас – трябва да турим на първо място, трябва да го поощряваме.
Такива хора аз похвалвам.
Какви хора? – Бедните. Аз не говоря за тия бедни хора, който по наследство, кармически са наследили пороците на своите деди и прадеди. Аз не съм съгласен с тях. Аз говоря за онези бедни хора, за онези разумни хора, които доброволно са пожертвали своите богатства, доброволно са станали бедни.
към втори вариант >>
Какви хора?
(втори вариант)
И тъй, всички ние, за да се разберем като хора, като братя, трябва да турим принципа, учението на Юда долу на опашката, а принципа учението на Христа, Божественото в нас – трябва да турим на първо място, трябва да го поощряваме. Такива хора аз похвалвам.
Какви хора?
– Бедните. Аз не говоря за тия бедни хора, който по наследство, кармически са наследили пороците на своите деди и прадеди. Аз не съм съгласен с тях. Аз говоря за онези бедни хора, за онези разумни хора, които доброволно са пожертвали своите богатства, доброволно са станали бедни. Те могат да бъдат богати, имат изкуството за това.
към втори вариант >>
– Бедните.
(втори вариант)
И тъй, всички ние, за да се разберем като хора, като братя, трябва да турим принципа, учението на Юда долу на опашката, а принципа учението на Христа, Божественото в нас – трябва да турим на първо място, трябва да го поощряваме. Такива хора аз похвалвам. Какви хора?
– Бедните.
Аз не говоря за тия бедни хора, който по наследство, кармически са наследили пороците на своите деди и прадеди. Аз не съм съгласен с тях. Аз говоря за онези бедни хора, за онези разумни хора, които доброволно са пожертвали своите богатства, доброволно са станали бедни. Те могат да бъдат богати, имат изкуството за това. Те могат да станат и художници, и музиканти, но те са пожертвали всичко: своя живот, своите богатства – и то всичко даром.
към втори вариант >>
Аз не говоря за тия бедни хора, който по наследство, кармически са наследили пороците на своите деди и прадеди.
(втори вариант)
И тъй, всички ние, за да се разберем като хора, като братя, трябва да турим принципа, учението на Юда долу на опашката, а принципа учението на Христа, Божественото в нас – трябва да турим на първо място, трябва да го поощряваме. Такива хора аз похвалвам. Какви хора? – Бедните.
Аз не говоря за тия бедни хора, който по наследство, кармически са наследили пороците на своите деди и прадеди.
Аз не съм съгласен с тях. Аз говоря за онези бедни хора, за онези разумни хора, които доброволно са пожертвали своите богатства, доброволно са станали бедни. Те могат да бъдат богати, имат изкуството за това. Те могат да станат и художници, и музиканти, но те са пожертвали всичко: своя живот, своите богатства – и то всичко даром. Тия хора аз наричам възпитатели, учители на човечеството.
към втори вариант >>
Аз не съм съгласен с тях.
(втори вариант)
И тъй, всички ние, за да се разберем като хора, като братя, трябва да турим принципа, учението на Юда долу на опашката, а принципа учението на Христа, Божественото в нас – трябва да турим на първо място, трябва да го поощряваме. Такива хора аз похвалвам. Какви хора? – Бедните. Аз не говоря за тия бедни хора, който по наследство, кармически са наследили пороците на своите деди и прадеди.
Аз не съм съгласен с тях.
Аз говоря за онези бедни хора, за онези разумни хора, които доброволно са пожертвали своите богатства, доброволно са станали бедни. Те могат да бъдат богати, имат изкуството за това. Те могат да станат и художници, и музиканти, но те са пожертвали всичко: своя живот, своите богатства – и то всичко даром. Тия хора аз наричам възпитатели, учители на човечеството. Ще дойде ден, когато великите музиканти, великите художници ще бъдат Учители на човечеството.
към втори вариант >>
Аз говоря за онези бедни хора, за онези разумни хора, които доброволно са пожертвали своите богатства, доброволно са станали бедни.
(втори вариант)
Такива хора аз похвалвам. Какви хора? – Бедните. Аз не говоря за тия бедни хора, който по наследство, кармически са наследили пороците на своите деди и прадеди. Аз не съм съгласен с тях.
Аз говоря за онези бедни хора, за онези разумни хора, които доброволно са пожертвали своите богатства, доброволно са станали бедни.
Те могат да бъдат богати, имат изкуството за това. Те могат да станат и художници, и музиканти, но те са пожертвали всичко: своя живот, своите богатства – и то всичко даром. Тия хора аз наричам възпитатели, учители на човечеството. Ще дойде ден, когато великите музиканти, великите художници ще бъдат Учители на човечеството. А сега, за да дойде един музикант да свири, трябва да му се плати.
към втори вариант >>
Те могат да бъдат богати, имат изкуството за това.
(втори вариант)
Какви хора? – Бедните. Аз не говоря за тия бедни хора, който по наследство, кармически са наследили пороците на своите деди и прадеди. Аз не съм съгласен с тях. Аз говоря за онези бедни хора, за онези разумни хора, които доброволно са пожертвали своите богатства, доброволно са станали бедни.
Те могат да бъдат богати, имат изкуството за това.
Те могат да станат и художници, и музиканти, но те са пожертвали всичко: своя живот, своите богатства – и то всичко даром. Тия хора аз наричам възпитатели, учители на човечеството. Ще дойде ден, когато великите музиканти, великите художници ще бъдат Учители на човечеството. А сега, за да дойде един музикант да свири, трябва да му се плати. Казвате: Е, такива са условията!
към втори вариант >>
Те могат да станат и художници, и музиканти, но те са пожертвали всичко: своя живот, своите богатства – и то всичко даром.
(втори вариант)
– Бедните. Аз не говоря за тия бедни хора, който по наследство, кармически са наследили пороците на своите деди и прадеди. Аз не съм съгласен с тях. Аз говоря за онези бедни хора, за онези разумни хора, които доброволно са пожертвали своите богатства, доброволно са станали бедни. Те могат да бъдат богати, имат изкуството за това.
Те могат да станат и художници, и музиканти, но те са пожертвали всичко: своя живот, своите богатства – и то всичко даром.
Тия хора аз наричам възпитатели, учители на човечеството. Ще дойде ден, когато великите музиканти, великите художници ще бъдат Учители на човечеството. А сега, за да дойде един музикант да свири, трябва да му се плати. Казвате: Е, такива са условията! Да, такива са условията на живота, но кои условия?
към втори вариант >>
Тия хора аз наричам възпитатели, учители на човечеството.
(втори вариант)
Аз не говоря за тия бедни хора, който по наследство, кармически са наследили пороците на своите деди и прадеди. Аз не съм съгласен с тях. Аз говоря за онези бедни хора, за онези разумни хора, които доброволно са пожертвали своите богатства, доброволно са станали бедни. Те могат да бъдат богати, имат изкуството за това. Те могат да станат и художници, и музиканти, но те са пожертвали всичко: своя живот, своите богатства – и то всичко даром.
Тия хора аз наричам възпитатели, учители на човечеството.
Ще дойде ден, когато великите музиканти, великите художници ще бъдат Учители на човечеството. А сега, за да дойде един музикант да свири, трябва да му се плати. Казвате: Е, такива са условията! Да, такива са условията на живота, но кои условия? – Общите условия, учението на Юда е такова.
към втори вариант >>
Ще дойде ден, когато великите музиканти, великите художници ще бъдат Учители на човечеството.
(втори вариант)
Аз не съм съгласен с тях. Аз говоря за онези бедни хора, за онези разумни хора, които доброволно са пожертвали своите богатства, доброволно са станали бедни. Те могат да бъдат богати, имат изкуството за това. Те могат да станат и художници, и музиканти, но те са пожертвали всичко: своя живот, своите богатства – и то всичко даром. Тия хора аз наричам възпитатели, учители на човечеството.
Ще дойде ден, когато великите музиканти, великите художници ще бъдат Учители на човечеството.
А сега, за да дойде един музикант да свири, трябва да му се плати. Казвате: Е, такива са условията! Да, такива са условията на живота, но кои условия? – Общите условия, учението на Юда е такова. Турците казват: Който дава пари, който си плаща, слуша великия виртуоз, а който не плаща, седи отвън, нищо не може да чуе.
към втори вариант >>
А сега, за да дойде един музикант да свири, трябва да му се плати.
(втори вариант)
Аз говоря за онези бедни хора, за онези разумни хора, които доброволно са пожертвали своите богатства, доброволно са станали бедни. Те могат да бъдат богати, имат изкуството за това. Те могат да станат и художници, и музиканти, но те са пожертвали всичко: своя живот, своите богатства – и то всичко даром. Тия хора аз наричам възпитатели, учители на човечеството. Ще дойде ден, когато великите музиканти, великите художници ще бъдат Учители на човечеството.
А сега, за да дойде един музикант да свири, трябва да му се плати.
Казвате: Е, такива са условията! Да, такива са условията на живота, но кои условия? – Общите условия, учението на Юда е такова. Турците казват: Който дава пари, който си плаща, слуша великия виртуоз, а който не плаща, седи отвън, нищо не може да чуе. Но аз казвам: Има изключения от това!
към втори вариант >>
Казвате: Е, такива са условията!
(втори вариант)
Те могат да бъдат богати, имат изкуството за това. Те могат да станат и художници, и музиканти, но те са пожертвали всичко: своя живот, своите богатства – и то всичко даром. Тия хора аз наричам възпитатели, учители на човечеството. Ще дойде ден, когато великите музиканти, великите художници ще бъдат Учители на човечеството. А сега, за да дойде един музикант да свири, трябва да му се плати.
Казвате: Е, такива са условията!
Да, такива са условията на живота, но кои условия? – Общите условия, учението на Юда е такова. Турците казват: Който дава пари, който си плаща, слуша великия виртуоз, а който не плаща, седи отвън, нищо не може да чуе. Но аз казвам: Има изключения от това! Зная за един велик виртуоз в Европа, който един ден, след като излизал от един концерт, минавал покрай едно бедно момиченце, куцичко и като погледнал в очите му, прочел някакво особено желание.
към втори вариант >>
Да, такива са условията на живота, но кои условия?
(втори вариант)
Те могат да станат и художници, и музиканти, но те са пожертвали всичко: своя живот, своите богатства – и то всичко даром. Тия хора аз наричам възпитатели, учители на човечеството. Ще дойде ден, когато великите музиканти, великите художници ще бъдат Учители на човечеството. А сега, за да дойде един музикант да свири, трябва да му се плати. Казвате: Е, такива са условията!
Да, такива са условията на живота, но кои условия?
– Общите условия, учението на Юда е такова. Турците казват: Който дава пари, който си плаща, слуша великия виртуоз, а който не плаща, седи отвън, нищо не може да чуе. Но аз казвам: Има изключения от това! Зная за един велик виртуоз в Европа, който един ден, след като излизал от един концерт, минавал покрай едно бедно момиченце, куцичко и като погледнал в очите му, прочел някакво особено желание. Пита го: Защо седиш тука?
към втори вариант >>
– Общите условия, учението на Юда е такова.
(втори вариант)
Тия хора аз наричам възпитатели, учители на човечеството. Ще дойде ден, когато великите музиканти, великите художници ще бъдат Учители на човечеството. А сега, за да дойде един музикант да свири, трябва да му се плати. Казвате: Е, такива са условията! Да, такива са условията на живота, но кои условия?
– Общите условия, учението на Юда е такова.
Турците казват: Който дава пари, който си плаща, слуша великия виртуоз, а който не плаща, седи отвън, нищо не може да чуе. Но аз казвам: Има изключения от това! Зная за един велик виртуоз в Европа, който един ден, след като излизал от един концерт, минавал покрай едно бедно момиченце, куцичко и като погледнал в очите му, прочел някакво особено желание. Пита го: Защо седиш тука? – Исках да вляза в салона да послушам, но нямах пари.
към втори вариант >>
Турците казват: Който дава пари, който си плаща, слуша великия виртуоз, а който не плаща, седи отвън, нищо не може да чуе.
(втори вариант)
Ще дойде ден, когато великите музиканти, великите художници ще бъдат Учители на човечеството. А сега, за да дойде един музикант да свири, трябва да му се плати. Казвате: Е, такива са условията! Да, такива са условията на живота, но кои условия? – Общите условия, учението на Юда е такова.
Турците казват: Който дава пари, който си плаща, слуша великия виртуоз, а който не плаща, седи отвън, нищо не може да чуе.
Но аз казвам: Има изключения от това! Зная за един велик виртуоз в Европа, който един ден, след като излизал от един концерт, минавал покрай едно бедно момиченце, куцичко и като погледнал в очите му, прочел някакво особено желание. Пита го: Защо седиш тука? – Исках да вляза в салона да послушам, но нямах пари. Той се трогва от това и го запитва за адреса му.
към втори вариант >>
Но аз казвам: Има изключения от това!
(втори вариант)
А сега, за да дойде един музикант да свири, трябва да му се плати. Казвате: Е, такива са условията! Да, такива са условията на живота, но кои условия? – Общите условия, учението на Юда е такова. Турците казват: Който дава пари, който си плаща, слуша великия виртуоз, а който не плаща, седи отвън, нищо не може да чуе.
Но аз казвам: Има изключения от това!
Зная за един велик виртуоз в Европа, който един ден, след като излизал от един концерт, минавал покрай едно бедно момиченце, куцичко и като погледнал в очите му, прочел някакво особено желание. Пита го: Защо седиш тука? – Исках да вляза в салона да послушам, но нямах пари. Той се трогва от това и го запитва за адреса му. Момиченцето си дава адреса и се оттегля.
към втори вариант >>
Зная за един велик виртуоз в Европа, който един ден, след като излизал от един концерт, минавал покрай едно бедно момиченце, куцичко и като погледнал в очите му, прочел някакво особено желание.
(втори вариант)
Казвате: Е, такива са условията! Да, такива са условията на живота, но кои условия? – Общите условия, учението на Юда е такова. Турците казват: Който дава пари, който си плаща, слуша великия виртуоз, а който не плаща, седи отвън, нищо не може да чуе. Но аз казвам: Има изключения от това!
Зная за един велик виртуоз в Европа, който един ден, след като излизал от един концерт, минавал покрай едно бедно момиченце, куцичко и като погледнал в очите му, прочел някакво особено желание.
Пита го: Защо седиш тука? – Исках да вляза в салона да послушам, но нямах пари. Той се трогва от това и го запитва за адреса му. Момиченцето си дава адреса и се оттегля. Една вечер този велик виртуоз взима цигулката си и отива в дома на момиченцето да му посвири даром.
към втори вариант >>
Пита го: Защо седиш тука?
(втори вариант)
Да, такива са условията на живота, но кои условия? – Общите условия, учението на Юда е такова. Турците казват: Който дава пари, който си плаща, слуша великия виртуоз, а който не плаща, седи отвън, нищо не може да чуе. Но аз казвам: Има изключения от това! Зная за един велик виртуоз в Европа, който един ден, след като излизал от един концерт, минавал покрай едно бедно момиченце, куцичко и като погледнал в очите му, прочел някакво особено желание.
Пита го: Защо седиш тука?
– Исках да вляза в салона да послушам, но нямах пари. Той се трогва от това и го запитва за адреса му. Момиченцето си дава адреса и се оттегля. Една вечер този велик виртуоз взима цигулката си и отива в дома на момиченцето да му посвири даром. След като свири, той казва: Това беше най-щастливият момент в моя живот.
към втори вариант >>
– Исках да вляза в салона да послушам, но нямах пари.
(втори вариант)
– Общите условия, учението на Юда е такова. Турците казват: Който дава пари, който си плаща, слуша великия виртуоз, а който не плаща, седи отвън, нищо не може да чуе. Но аз казвам: Има изключения от това! Зная за един велик виртуоз в Европа, който един ден, след като излизал от един концерт, минавал покрай едно бедно момиченце, куцичко и като погледнал в очите му, прочел някакво особено желание. Пита го: Защо седиш тука?
– Исках да вляза в салона да послушам, но нямах пари.
Той се трогва от това и го запитва за адреса му. Момиченцето си дава адреса и се оттегля. Една вечер този велик виртуоз взима цигулката си и отива в дома на момиченцето да му посвири даром. След като свири, той казва: Това беше най-щастливият момент в моя живот. Това беше най-хубавият концерт, който съм дал някога в живота си. Защо?
към втори вариант >>
Той се трогва от това и го запитва за адреса му.
(втори вариант)
Турците казват: Който дава пари, който си плаща, слуша великия виртуоз, а който не плаща, седи отвън, нищо не може да чуе. Но аз казвам: Има изключения от това! Зная за един велик виртуоз в Европа, който един ден, след като излизал от един концерт, минавал покрай едно бедно момиченце, куцичко и като погледнал в очите му, прочел някакво особено желание. Пита го: Защо седиш тука? – Исках да вляза в салона да послушам, но нямах пари.
Той се трогва от това и го запитва за адреса му.
Момиченцето си дава адреса и се оттегля. Една вечер този велик виртуоз взима цигулката си и отива в дома на момиченцето да му посвири даром. След като свири, той казва: Това беше най-щастливият момент в моя живот. Това беше най-хубавият концерт, който съм дал някога в живота си. Защо? Защото това малко момиченце разбрало неговото свирене с душата си.
към втори вариант >>
Момиченцето си дава адреса и се оттегля.
(втори вариант)
Но аз казвам: Има изключения от това! Зная за един велик виртуоз в Европа, който един ден, след като излизал от един концерт, минавал покрай едно бедно момиченце, куцичко и като погледнал в очите му, прочел някакво особено желание. Пита го: Защо седиш тука? – Исках да вляза в салона да послушам, но нямах пари. Той се трогва от това и го запитва за адреса му.
Момиченцето си дава адреса и се оттегля.
Една вечер този велик виртуоз взима цигулката си и отива в дома на момиченцето да му посвири даром. След като свири, той казва: Това беше най-щастливият момент в моя живот. Това беше най-хубавият концерт, който съм дал някога в живота си. Защо? Защото това малко момиченце разбрало неговото свирене с душата си. И той свирел с душа.
към втори вариант >>
Една вечер този велик виртуоз взима цигулката си и отива в дома на момиченцето да му посвири даром.
(втори вариант)
Зная за един велик виртуоз в Европа, който един ден, след като излизал от един концерт, минавал покрай едно бедно момиченце, куцичко и като погледнал в очите му, прочел някакво особено желание. Пита го: Защо седиш тука? – Исках да вляза в салона да послушам, но нямах пари. Той се трогва от това и го запитва за адреса му. Момиченцето си дава адреса и се оттегля.
Една вечер този велик виртуоз взима цигулката си и отива в дома на момиченцето да му посвири даром.
След като свири, той казва: Това беше най-щастливият момент в моя живот. Това беше най-хубавият концерт, който съм дал някога в живота си. Защо? Защото това малко момиченце разбрало неговото свирене с душата си. И той свирел с душа. А сегашните виртуози – дойде някой, даде концерт, през всичкото време следи, дали публиката ще хареса свиренето му.
към втори вариант >>
След като свири, той казва: Това беше най-щастливият момент в моя живот.
(втори вариант)
Пита го: Защо седиш тука? – Исках да вляза в салона да послушам, но нямах пари. Той се трогва от това и го запитва за адреса му. Момиченцето си дава адреса и се оттегля. Една вечер този велик виртуоз взима цигулката си и отива в дома на момиченцето да му посвири даром.
След като свири, той казва: Това беше най-щастливият момент в моя живот.
Това беше най-хубавият концерт, който съм дал някога в живота си. Защо? Защото това малко момиченце разбрало неговото свирене с душата си. И той свирел с душа. А сегашните виртуози – дойде някой, даде концерт, през всичкото време следи, дали публиката ще хареса свиренето му. Той знае, че ако публиката не хареса свиренето му, втори път няма да дойде.
към втори вариант >>
Това беше най-хубавият концерт, който съм дал някога в живота си. Защо?
(втори вариант)
– Исках да вляза в салона да послушам, но нямах пари. Той се трогва от това и го запитва за адреса му. Момиченцето си дава адреса и се оттегля. Една вечер този велик виртуоз взима цигулката си и отива в дома на момиченцето да му посвири даром. След като свири, той казва: Това беше най-щастливият момент в моя живот.
Това беше най-хубавият концерт, който съм дал някога в живота си. Защо?
Защото това малко момиченце разбрало неговото свирене с душата си. И той свирел с душа. А сегашните виртуози – дойде някой, даде концерт, през всичкото време следи, дали публиката ще хареса свиренето му. Той знае, че ако публиката не хареса свиренето му, втори път няма да дойде. И той свири, прави усилия. Защо?
към втори вариант >>
Защото това малко момиченце разбрало неговото свирене с душата си.
(втори вариант)
Той се трогва от това и го запитва за адреса му. Момиченцето си дава адреса и се оттегля. Една вечер този велик виртуоз взима цигулката си и отива в дома на момиченцето да му посвири даром. След като свири, той казва: Това беше най-щастливият момент в моя живот. Това беше най-хубавият концерт, който съм дал някога в живота си. Защо?
Защото това малко момиченце разбрало неговото свирене с душата си.
И той свирел с душа. А сегашните виртуози – дойде някой, даде концерт, през всичкото време следи, дали публиката ще хареса свиренето му. Той знае, че ако публиката не хареса свиренето му, втори път няма да дойде. И той свири, прави усилия. Защо? – За да дойде публиката и втори път.
към втори вариант >>
И той свирел с душа.
(втори вариант)
Момиченцето си дава адреса и се оттегля. Една вечер този велик виртуоз взима цигулката си и отива в дома на момиченцето да му посвири даром. След като свири, той казва: Това беше най-щастливият момент в моя живот. Това беше най-хубавият концерт, който съм дал някога в живота си. Защо? Защото това малко момиченце разбрало неговото свирене с душата си.
И той свирел с душа.
А сегашните виртуози – дойде някой, даде концерт, през всичкото време следи, дали публиката ще хареса свиренето му. Той знае, че ако публиката не хареса свиренето му, втори път няма да дойде. И той свири, прави усилия. Защо? – За да дойде публиката и втори път. Онзи пък, който свири безкористно, който изпълнява Божествения принцип, за него не важи, кой ще дойде.
към втори вариант >>
В света трябва да съществува една мярка.
(втори вариант)
В света трябва да съществува една мярка.
Математиците имат такава мярка. Тя е единицата. Техният аршин е мярката, с която започват. Отнемете на математиците единицата, и математиката сама по себе си пада. В геометрията единицата е точката.
към втори вариант >>
А сегашните виртуози – дойде някой, даде концерт, през всичкото време следи, дали публиката ще хареса свиренето му.
(втори вариант)
Една вечер този велик виртуоз взима цигулката си и отива в дома на момиченцето да му посвири даром. След като свири, той казва: Това беше най-щастливият момент в моя живот. Това беше най-хубавият концерт, който съм дал някога в живота си. Защо? Защото това малко момиченце разбрало неговото свирене с душата си. И той свирел с душа.
А сегашните виртуози – дойде някой, даде концерт, през всичкото време следи, дали публиката ще хареса свиренето му.
Той знае, че ако публиката не хареса свиренето му, втори път няма да дойде. И той свири, прави усилия. Защо? – За да дойде публиката и втори път. Онзи пък, който свири безкористно, който изпълнява Божествения принцип, за него не важи, кой ще дойде. Тук не важи количеството, а качеството.
към втори вариант >>
Математиците имат такава мярка.
(втори вариант)
В света трябва да съществува една мярка.
Математиците имат такава мярка.
Тя е единицата. Техният аршин е мярката, с която започват. Отнемете на математиците единицата, и математиката сама по себе си пада. В геометрията единицата е точката. За да се проектират нещата, трябва да има проекция.
към втори вариант >>
Той знае, че ако публиката не хареса свиренето му, втори път няма да дойде.
(втори вариант)
След като свири, той казва: Това беше най-щастливият момент в моя живот. Това беше най-хубавият концерт, който съм дал някога в живота си. Защо? Защото това малко момиченце разбрало неговото свирене с душата си. И той свирел с душа. А сегашните виртуози – дойде някой, даде концерт, през всичкото време следи, дали публиката ще хареса свиренето му.
Той знае, че ако публиката не хареса свиренето му, втори път няма да дойде.
И той свири, прави усилия. Защо? – За да дойде публиката и втори път. Онзи пък, който свири безкористно, който изпълнява Божествения принцип, за него не важи, кой ще дойде. Тук не важи количеството, а качеството. Ние, съвременните хора, съдим за едно учение по хората, които го следват, дали учени хора го следват, или прости.
към втори вариант >>
Тя е единицата.
(втори вариант)
В света трябва да съществува една мярка. Математиците имат такава мярка.
Тя е единицата.
Техният аршин е мярката, с която започват. Отнемете на математиците единицата, и математиката сама по себе си пада. В геометрията единицата е точката. За да се проектират нещата, трябва да има проекция. Изобщо, всички науки си имат известни максими, известни единици мерки.
към втори вариант >>
И той свири, прави усилия. Защо?
(втори вариант)
Това беше най-хубавият концерт, който съм дал някога в живота си. Защо? Защото това малко момиченце разбрало неговото свирене с душата си. И той свирел с душа. А сегашните виртуози – дойде някой, даде концерт, през всичкото време следи, дали публиката ще хареса свиренето му. Той знае, че ако публиката не хареса свиренето му, втори път няма да дойде.
И той свири, прави усилия. Защо?
– За да дойде публиката и втори път. Онзи пък, който свири безкористно, който изпълнява Божествения принцип, за него не важи, кой ще дойде. Тук не важи количеството, а качеството. Ние, съвременните хора, съдим за едно учение по хората, които го следват, дали учени хора го следват, или прости. Аз бих желал всички онези учени хора, всички онези благородни хора, всички онези сиромаси, които са пожертвали своите богатства, своя живот, да следват това учение.
към втори вариант >>
Техният аршин е мярката, с която започват.
(втори вариант)
В света трябва да съществува една мярка. Математиците имат такава мярка. Тя е единицата.
Техният аршин е мярката, с която започват.
Отнемете на математиците единицата, и математиката сама по себе си пада. В геометрията единицата е точката. За да се проектират нещата, трябва да има проекция. Изобщо, всички науки си имат известни максими, известни единици мерки. Изкуствата също си имат мярка.
към втори вариант >>
– За да дойде публиката и втори път.
(втори вариант)
Защото това малко момиченце разбрало неговото свирене с душата си. И той свирел с душа. А сегашните виртуози – дойде някой, даде концерт, през всичкото време следи, дали публиката ще хареса свиренето му. Той знае, че ако публиката не хареса свиренето му, втори път няма да дойде. И той свири, прави усилия. Защо?
– За да дойде публиката и втори път.
Онзи пък, който свири безкористно, който изпълнява Божествения принцип, за него не важи, кой ще дойде. Тук не важи количеството, а качеството. Ние, съвременните хора, съдим за едно учение по хората, които го следват, дали учени хора го следват, или прости. Аз бих желал всички онези учени хора, всички онези благородни хора, всички онези сиромаси, които са пожертвали своите богатства, своя живот, да следват това учение. Аз ще имам всичкото почитание към тях.
към втори вариант >>
Отнемете на математиците единицата, и математиката сама по себе си пада.
(втори вариант)
В света трябва да съществува една мярка. Математиците имат такава мярка. Тя е единицата. Техният аршин е мярката, с която започват.
Отнемете на математиците единицата, и математиката сама по себе си пада.
В геометрията единицата е точката. За да се проектират нещата, трябва да има проекция. Изобщо, всички науки си имат известни максими, известни единици мерки. Изкуствата също си имат мярка. И човешките постъпки си имат мярка, макар че ние сме изгубили всички тия мерки.
към втори вариант >>
Онзи пък, който свири безкористно, който изпълнява Божествения принцип, за него не важи, кой ще дойде.
(втори вариант)
И той свирел с душа. А сегашните виртуози – дойде някой, даде концерт, през всичкото време следи, дали публиката ще хареса свиренето му. Той знае, че ако публиката не хареса свиренето му, втори път няма да дойде. И той свири, прави усилия. Защо? – За да дойде публиката и втори път.
Онзи пък, който свири безкористно, който изпълнява Божествения принцип, за него не важи, кой ще дойде.
Тук не важи количеството, а качеството. Ние, съвременните хора, съдим за едно учение по хората, които го следват, дали учени хора го следват, или прости. Аз бих желал всички онези учени хора, всички онези благородни хора, всички онези сиромаси, които са пожертвали своите богатства, своя живот, да следват това учение. Аз ще имам всичкото почитание към тях. Бих желал всички онези благородни свещеници, всички проповедници, да излязат на сцената.
към втори вариант >>
В геометрията единицата е точката.
(втори вариант)
В света трябва да съществува една мярка. Математиците имат такава мярка. Тя е единицата. Техният аршин е мярката, с която започват. Отнемете на математиците единицата, и математиката сама по себе си пада.
В геометрията единицата е точката.
За да се проектират нещата, трябва да има проекция. Изобщо, всички науки си имат известни максими, известни единици мерки. Изкуствата също си имат мярка. И човешките постъпки си имат мярка, макар че ние сме изгубили всички тия мерки. Съвременните моралисти още не са установили една неизменна мярка за морала.
към втори вариант >>
Тук не важи количеството, а качеството.
(втори вариант)
А сегашните виртуози – дойде някой, даде концерт, през всичкото време следи, дали публиката ще хареса свиренето му. Той знае, че ако публиката не хареса свиренето му, втори път няма да дойде. И той свири, прави усилия. Защо? – За да дойде публиката и втори път. Онзи пък, който свири безкористно, който изпълнява Божествения принцип, за него не важи, кой ще дойде.
Тук не важи количеството, а качеството.
Ние, съвременните хора, съдим за едно учение по хората, които го следват, дали учени хора го следват, или прости. Аз бих желал всички онези учени хора, всички онези благородни хора, всички онези сиромаси, които са пожертвали своите богатства, своя живот, да следват това учение. Аз ще имам всичкото почитание към тях. Бих желал всички онези благородни свещеници, всички проповедници, да излязат на сцената. Някои казват, че времето щяло да подобри нещата.
към втори вариант >>
За да се проектират нещата, трябва да има проекция.
(втори вариант)
Математиците имат такава мярка. Тя е единицата. Техният аршин е мярката, с която започват. Отнемете на математиците единицата, и математиката сама по себе си пада. В геометрията единицата е точката.
За да се проектират нещата, трябва да има проекция.
Изобщо, всички науки си имат известни максими, известни единици мерки. Изкуствата също си имат мярка. И човешките постъпки си имат мярка, макар че ние сме изгубили всички тия мерки. Съвременните моралисти още не са установили една неизменна мярка за морала. Например, туй, което е морално за индусите, не е морално за европейците; и туй, което е морално за европейците, не е морално за индусите.
към втори вариант >>
Ние, съвременните хора, съдим за едно учение по хората, които го следват, дали учени хора го следват, или прости.
(втори вариант)
Той знае, че ако публиката не хареса свиренето му, втори път няма да дойде. И той свири, прави усилия. Защо? – За да дойде публиката и втори път. Онзи пък, който свири безкористно, който изпълнява Божествения принцип, за него не важи, кой ще дойде. Тук не важи количеството, а качеството.
Ние, съвременните хора, съдим за едно учение по хората, които го следват, дали учени хора го следват, или прости.
Аз бих желал всички онези учени хора, всички онези благородни хора, всички онези сиромаси, които са пожертвали своите богатства, своя живот, да следват това учение. Аз ще имам всичкото почитание към тях. Бих желал всички онези благородни свещеници, всички проповедници, да излязат на сцената. Някои казват, че времето щяло да подобри нещата. Времето отдавна е дошло.
към втори вариант >>
Изобщо, всички науки си имат известни максими, известни единици мерки.
(втори вариант)
Тя е единицата. Техният аршин е мярката, с която започват. Отнемете на математиците единицата, и математиката сама по себе си пада. В геометрията единицата е точката. За да се проектират нещата, трябва да има проекция.
Изобщо, всички науки си имат известни максими, известни единици мерки.
Изкуствата също си имат мярка. И човешките постъпки си имат мярка, макар че ние сме изгубили всички тия мерки. Съвременните моралисти още не са установили една неизменна мярка за морала. Например, туй, което е морално за индусите, не е морално за европейците; и туй, което е морално за европейците, не е морално за индусите. Има някакво различие в морала.
към втори вариант >>
Аз бих желал всички онези учени хора, всички онези благородни хора, всички онези сиромаси, които са пожертвали своите богатства, своя живот, да следват това учение.
(втори вариант)
И той свири, прави усилия. Защо? – За да дойде публиката и втори път. Онзи пък, който свири безкористно, който изпълнява Божествения принцип, за него не важи, кой ще дойде. Тук не важи количеството, а качеството. Ние, съвременните хора, съдим за едно учение по хората, които го следват, дали учени хора го следват, или прости.
Аз бих желал всички онези учени хора, всички онези благородни хора, всички онези сиромаси, които са пожертвали своите богатства, своя живот, да следват това учение.
Аз ще имам всичкото почитание към тях. Бих желал всички онези благородни свещеници, всички проповедници, да излязат на сцената. Някои казват, че времето щяло да подобри нещата. Времето отдавна е дошло. Питам: Преди хиляди години, когато дойде туй благоприятно време, кой го използва?
към втори вариант >>
Изкуствата също си имат мярка.
(втори вариант)
Техният аршин е мярката, с която започват. Отнемете на математиците единицата, и математиката сама по себе си пада. В геометрията единицата е точката. За да се проектират нещата, трябва да има проекция. Изобщо, всички науки си имат известни максими, известни единици мерки.
Изкуствата също си имат мярка.
И човешките постъпки си имат мярка, макар че ние сме изгубили всички тия мерки. Съвременните моралисти още не са установили една неизменна мярка за морала. Например, туй, което е морално за индусите, не е морално за европейците; и туй, което е морално за европейците, не е морално за индусите. Има някакво различие в морала. Това нещо някои обясняват с културата на хората.
към втори вариант >>
Аз ще имам всичкото почитание към тях.
(втори вариант)
– За да дойде публиката и втори път. Онзи пък, който свири безкористно, който изпълнява Божествения принцип, за него не важи, кой ще дойде. Тук не важи количеството, а качеството. Ние, съвременните хора, съдим за едно учение по хората, които го следват, дали учени хора го следват, или прости. Аз бих желал всички онези учени хора, всички онези благородни хора, всички онези сиромаси, които са пожертвали своите богатства, своя живот, да следват това учение.
Аз ще имам всичкото почитание към тях.
Бих желал всички онези благородни свещеници, всички проповедници, да излязат на сцената. Някои казват, че времето щяло да подобри нещата. Времето отдавна е дошло. Питам: Преди хиляди години, когато дойде туй благоприятно време, кой го използва? – Овцете го използваха.
към втори вариант >>
И човешките постъпки си имат мярка, макар че ние сме изгубили всички тия мерки.
(втори вариант)
Отнемете на математиците единицата, и математиката сама по себе си пада. В геометрията единицата е точката. За да се проектират нещата, трябва да има проекция. Изобщо, всички науки си имат известни максими, известни единици мерки. Изкуствата също си имат мярка.
И човешките постъпки си имат мярка, макар че ние сме изгубили всички тия мерки.
Съвременните моралисти още не са установили една неизменна мярка за морала. Например, туй, което е морално за индусите, не е морално за европейците; и туй, което е морално за европейците, не е морално за индусите. Има някакво различие в морала. Това нещо някои обясняват с културата на хората. Казват: по-високо културните хора.
към втори вариант >>
Бих желал всички онези благородни свещеници, всички проповедници, да излязат на сцената.
(втори вариант)
Онзи пък, който свири безкористно, който изпълнява Божествения принцип, за него не важи, кой ще дойде. Тук не важи количеството, а качеството. Ние, съвременните хора, съдим за едно учение по хората, които го следват, дали учени хора го следват, или прости. Аз бих желал всички онези учени хора, всички онези благородни хора, всички онези сиромаси, които са пожертвали своите богатства, своя живот, да следват това учение. Аз ще имам всичкото почитание към тях.
Бих желал всички онези благородни свещеници, всички проповедници, да излязат на сцената.
Някои казват, че времето щяло да подобри нещата. Времето отдавна е дошло. Питам: Преди хиляди години, когато дойде туй благоприятно време, кой го използва? – Овцете го използваха. Защо не го използваха вълците?
към втори вариант >>
Съвременните моралисти още не са установили една неизменна мярка за морала.
(втори вариант)
В геометрията единицата е точката. За да се проектират нещата, трябва да има проекция. Изобщо, всички науки си имат известни максими, известни единици мерки. Изкуствата също си имат мярка. И човешките постъпки си имат мярка, макар че ние сме изгубили всички тия мерки.
Съвременните моралисти още не са установили една неизменна мярка за морала.
Например, туй, което е морално за индусите, не е морално за европейците; и туй, което е морално за европейците, не е морално за индусите. Има някакво различие в морала. Това нещо някои обясняват с културата на хората. Казват: по-високо културните хора. Добре, ако вземем една култура в този висок смисъл, не култура като нашата, която има толкова недъзи, питам: В какво седи тази култура по-високо?
към втори вариант >>
Някои казват, че времето щяло да подобри нещата.
(втори вариант)
Тук не важи количеството, а качеството. Ние, съвременните хора, съдим за едно учение по хората, които го следват, дали учени хора го следват, или прости. Аз бих желал всички онези учени хора, всички онези благородни хора, всички онези сиромаси, които са пожертвали своите богатства, своя живот, да следват това учение. Аз ще имам всичкото почитание към тях. Бих желал всички онези благородни свещеници, всички проповедници, да излязат на сцената.
Някои казват, че времето щяло да подобри нещата.
Времето отдавна е дошло. Питам: Преди хиляди години, когато дойде туй благоприятно време, кой го използва? – Овцете го използваха. Защо не го използваха вълците? – Има си причини за това.
към втори вариант >>
Например, туй, което е морално за индусите, не е морално за европейците; и туй, което е морално за европейците, не е морално за индусите.
(втори вариант)
За да се проектират нещата, трябва да има проекция. Изобщо, всички науки си имат известни максими, известни единици мерки. Изкуствата също си имат мярка. И човешките постъпки си имат мярка, макар че ние сме изгубили всички тия мерки. Съвременните моралисти още не са установили една неизменна мярка за морала.
Например, туй, което е морално за индусите, не е морално за европейците; и туй, което е морално за европейците, не е морално за индусите.
Има някакво различие в морала. Това нещо някои обясняват с културата на хората. Казват: по-високо културните хора. Добре, ако вземем една култура в този висок смисъл, не култура като нашата, която има толкова недъзи, питам: В какво седи тази култура по-високо? Ние можем да кажем за някоя култура, че е висока; можем да кажем за някого, че има висок морал, обаче моралът трябва да бъде неизменен, съвършен, а не ту един, ту друг – всеки ден да се мени.
към втори вариант >>
Времето отдавна е дошло.
(втори вариант)
Ние, съвременните хора, съдим за едно учение по хората, които го следват, дали учени хора го следват, или прости. Аз бих желал всички онези учени хора, всички онези благородни хора, всички онези сиромаси, които са пожертвали своите богатства, своя живот, да следват това учение. Аз ще имам всичкото почитание към тях. Бих желал всички онези благородни свещеници, всички проповедници, да излязат на сцената. Някои казват, че времето щяло да подобри нещата.
Времето отдавна е дошло.
Питам: Преди хиляди години, когато дойде туй благоприятно време, кой го използва? – Овцете го използваха. Защо не го използваха вълците? – Има си причини за това. Ние, съвременните хора, защо не използваме това учение сега?
към втори вариант >>
Има някакво различие в морала.
(втори вариант)
Изобщо, всички науки си имат известни максими, известни единици мерки. Изкуствата също си имат мярка. И човешките постъпки си имат мярка, макар че ние сме изгубили всички тия мерки. Съвременните моралисти още не са установили една неизменна мярка за морала. Например, туй, което е морално за индусите, не е морално за европейците; и туй, което е морално за европейците, не е морално за индусите.
Има някакво различие в морала.
Това нещо някои обясняват с културата на хората. Казват: по-високо културните хора. Добре, ако вземем една култура в този висок смисъл, не култура като нашата, която има толкова недъзи, питам: В какво седи тази култура по-високо? Ние можем да кажем за някоя култура, че е висока; можем да кажем за някого, че има висок морал, обаче моралът трябва да бъде неизменен, съвършен, а не ту един, ту друг – всеки ден да се мени. Значи, в живата природа съществуват такива норми, които всеки жив човек трябва да знае.
към втори вариант >>
Питам: Преди хиляди години, когато дойде туй благоприятно време, кой го използва?
(втори вариант)
Аз бих желал всички онези учени хора, всички онези благородни хора, всички онези сиромаси, които са пожертвали своите богатства, своя живот, да следват това учение. Аз ще имам всичкото почитание към тях. Бих желал всички онези благородни свещеници, всички проповедници, да излязат на сцената. Някои казват, че времето щяло да подобри нещата. Времето отдавна е дошло.
Питам: Преди хиляди години, когато дойде туй благоприятно време, кой го използва?
– Овцете го използваха. Защо не го използваха вълците? – Има си причини за това. Ние, съвременните хора, защо не използваме това учение сега? Всеки ще се оправдае, ще каже: Трябва да се осигуря.
към втори вариант >>
Това нещо някои обясняват с културата на хората.
(втори вариант)
Изкуствата също си имат мярка. И човешките постъпки си имат мярка, макар че ние сме изгубили всички тия мерки. Съвременните моралисти още не са установили една неизменна мярка за морала. Например, туй, което е морално за индусите, не е морално за европейците; и туй, което е морално за европейците, не е морално за индусите. Има някакво различие в морала.
Това нещо някои обясняват с културата на хората.
Казват: по-високо културните хора. Добре, ако вземем една култура в този висок смисъл, не култура като нашата, която има толкова недъзи, питам: В какво седи тази култура по-високо? Ние можем да кажем за някоя култура, че е висока; можем да кажем за някого, че има висок морал, обаче моралът трябва да бъде неизменен, съвършен, а не ту един, ту друг – всеки ден да се мени. Значи, в живата природа съществуват такива норми, които всеки жив човек трябва да знае. Незнанието не ни избавя от отговорности, не ни избавя и от последствията на страданията.
към втори вариант >>
– Овцете го използваха.
(втори вариант)
Аз ще имам всичкото почитание към тях. Бих желал всички онези благородни свещеници, всички проповедници, да излязат на сцената. Някои казват, че времето щяло да подобри нещата. Времето отдавна е дошло. Питам: Преди хиляди години, когато дойде туй благоприятно време, кой го използва?
– Овцете го използваха.
Защо не го използваха вълците? – Има си причини за това. Ние, съвременните хора, защо не използваме това учение сега? Всеки ще се оправдае, ще каже: Трябва да се осигуря. Ако си чиновник, имаш 1000 лв.
към втори вариант >>
Казват: по-високо културните хора.
(втори вариант)
И човешките постъпки си имат мярка, макар че ние сме изгубили всички тия мерки. Съвременните моралисти още не са установили една неизменна мярка за морала. Например, туй, което е морално за индусите, не е морално за европейците; и туй, което е морално за европейците, не е морално за индусите. Има някакво различие в морала. Това нещо някои обясняват с културата на хората.
Казват: по-високо културните хора.
Добре, ако вземем една култура в този висок смисъл, не култура като нашата, която има толкова недъзи, питам: В какво седи тази култура по-високо? Ние можем да кажем за някоя култура, че е висока; можем да кажем за някого, че има висок морал, обаче моралът трябва да бъде неизменен, съвършен, а не ту един, ту друг – всеки ден да се мени. Значи, в живата природа съществуват такива норми, които всеки жив човек трябва да знае. Незнанието не ни избавя от отговорности, не ни избавя и от последствията на страданията. От какво произтичат страданията в света?
към втори вариант >>
Защо не го използваха вълците?
(втори вариант)
Бих желал всички онези благородни свещеници, всички проповедници, да излязат на сцената. Някои казват, че времето щяло да подобри нещата. Времето отдавна е дошло. Питам: Преди хиляди години, когато дойде туй благоприятно време, кой го използва? – Овцете го използваха.
Защо не го използваха вълците?
– Има си причини за това. Ние, съвременните хора, защо не използваме това учение сега? Всеки ще се оправдае, ще каже: Трябва да се осигуря. Ако си чиновник, имаш 1000 лв. месечна заплата, ще искаш 2,000 или 3,000 лева.
към втори вариант >>
Добре, ако вземем една култура в този висок смисъл, не култура като нашата, която има толкова недъзи, питам: В какво седи тази култура по-високо?
(втори вариант)
Съвременните моралисти още не са установили една неизменна мярка за морала. Например, туй, което е морално за индусите, не е морално за европейците; и туй, което е морално за европейците, не е морално за индусите. Има някакво различие в морала. Това нещо някои обясняват с културата на хората. Казват: по-високо културните хора.
Добре, ако вземем една култура в този висок смисъл, не култура като нашата, която има толкова недъзи, питам: В какво седи тази култура по-високо?
Ние можем да кажем за някоя култура, че е висока; можем да кажем за някого, че има висок морал, обаче моралът трябва да бъде неизменен, съвършен, а не ту един, ту друг – всеки ден да се мени. Значи, в живата природа съществуват такива норми, които всеки жив човек трябва да знае. Незнанието не ни избавя от отговорности, не ни избавя и от последствията на страданията. От какво произтичат страданията в света? Ние определяме: всички страдания произтичат от изгубването на тези норми.
към втори вариант >>
– Има си причини за това.
(втори вариант)
Някои казват, че времето щяло да подобри нещата. Времето отдавна е дошло. Питам: Преди хиляди години, когато дойде туй благоприятно време, кой го използва? – Овцете го използваха. Защо не го използваха вълците?
– Има си причини за това.
Ние, съвременните хора, защо не използваме това учение сега? Всеки ще се оправдае, ще каже: Трябва да се осигуря. Ако си чиновник, имаш 1000 лв. месечна заплата, ще искаш 2,000 или 3,000 лева. Какво от това?
към втори вариант >>
Ние можем да кажем за някоя култура, че е висока; можем да кажем за някого, че има висок морал, обаче моралът трябва да бъде неизменен, съвършен, а не ту един, ту друг – всеки ден да се мени.
(втори вариант)
Например, туй, което е морално за индусите, не е морално за европейците; и туй, което е морално за европейците, не е морално за индусите. Има някакво различие в морала. Това нещо някои обясняват с културата на хората. Казват: по-високо културните хора. Добре, ако вземем една култура в този висок смисъл, не култура като нашата, която има толкова недъзи, питам: В какво седи тази култура по-високо?
Ние можем да кажем за някоя култура, че е висока; можем да кажем за някого, че има висок морал, обаче моралът трябва да бъде неизменен, съвършен, а не ту един, ту друг – всеки ден да се мени.
Значи, в живата природа съществуват такива норми, които всеки жив човек трябва да знае. Незнанието не ни избавя от отговорности, не ни избавя и от последствията на страданията. От какво произтичат страданията в света? Ние определяме: всички страдания произтичат от изгубването на тези норми. Съвременните учени хора, например, когато разискват закона за наследствеността; или индусите, които разискват закона за прераждането; или египтяните, които са разисквали закона за преселението на душите, това са все закони, които съществуват в природата, не са някаква теория.
към втори вариант >>
Ние, съвременните хора, защо не използваме това учение сега?
(втори вариант)
Времето отдавна е дошло. Питам: Преди хиляди години, когато дойде туй благоприятно време, кой го използва? – Овцете го използваха. Защо не го използваха вълците? – Има си причини за това.
Ние, съвременните хора, защо не използваме това учение сега?
Всеки ще се оправдае, ще каже: Трябва да се осигуря. Ако си чиновник, имаш 1000 лв. месечна заплата, ще искаш 2,000 или 3,000 лева. Какво от това? Допуснете, че имате 100,000 лв.
към втори вариант >>
Значи, в живата природа съществуват такива норми, които всеки жив човек трябва да знае.
(втори вариант)
Има някакво различие в морала. Това нещо някои обясняват с културата на хората. Казват: по-високо културните хора. Добре, ако вземем една култура в този висок смисъл, не култура като нашата, която има толкова недъзи, питам: В какво седи тази култура по-високо? Ние можем да кажем за някоя култура, че е висока; можем да кажем за някого, че има висок морал, обаче моралът трябва да бъде неизменен, съвършен, а не ту един, ту друг – всеки ден да се мени.
Значи, в живата природа съществуват такива норми, които всеки жив човек трябва да знае.
Незнанието не ни избавя от отговорности, не ни избавя и от последствията на страданията. От какво произтичат страданията в света? Ние определяме: всички страдания произтичат от изгубването на тези норми. Съвременните учени хора, например, когато разискват закона за наследствеността; или индусите, които разискват закона за прераждането; или египтяните, които са разисквали закона за преселението на душите, това са все закони, които съществуват в природата, не са някаква теория. Туй, че в живота има някакви противоречия, то е друг въпрос.
към втори вариант >>
Всеки ще се оправдае, ще каже: Трябва да се осигуря.
(втори вариант)
Питам: Преди хиляди години, когато дойде туй благоприятно време, кой го използва? – Овцете го използваха. Защо не го използваха вълците? – Има си причини за това. Ние, съвременните хора, защо не използваме това учение сега?
Всеки ще се оправдае, ще каже: Трябва да се осигуря.
Ако си чиновник, имаш 1000 лв. месечна заплата, ще искаш 2,000 или 3,000 лева. Какво от това? Допуснете, че имате 100,000 лв. Осигурихте ли се?
към втори вариант >>
Незнанието не ни избавя от отговорности, не ни избавя и от последствията на страданията.
(втори вариант)
Това нещо някои обясняват с културата на хората. Казват: по-високо културните хора. Добре, ако вземем една култура в този висок смисъл, не култура като нашата, която има толкова недъзи, питам: В какво седи тази култура по-високо? Ние можем да кажем за някоя култура, че е висока; можем да кажем за някого, че има висок морал, обаче моралът трябва да бъде неизменен, съвършен, а не ту един, ту друг – всеки ден да се мени. Значи, в живата природа съществуват такива норми, които всеки жив човек трябва да знае.
Незнанието не ни избавя от отговорности, не ни избавя и от последствията на страданията.
От какво произтичат страданията в света? Ние определяме: всички страдания произтичат от изгубването на тези норми. Съвременните учени хора, например, когато разискват закона за наследствеността; или индусите, които разискват закона за прераждането; или египтяните, които са разисквали закона за преселението на душите, това са все закони, които съществуват в природата, не са някаква теория. Туй, че в живота има някакви противоречия, то е друг въпрос. Туй пък, че душата странства, това е факт; че душата се облича в разни форми, това е факт; че душата наследява качествата на тези форми, това е факт.
към втори вариант >>
Ако си чиновник, имаш 1000 лв.
(втори вариант)
– Овцете го използваха. Защо не го използваха вълците? – Има си причини за това. Ние, съвременните хора, защо не използваме това учение сега? Всеки ще се оправдае, ще каже: Трябва да се осигуря.
Ако си чиновник, имаш 1000 лв.
месечна заплата, ще искаш 2,000 или 3,000 лева. Какво от това? Допуснете, че имате 100,000 лв. Осигурихте ли се? Не, ни най-малко не се осигурихте.
към втори вариант >>
От какво произтичат страданията в света?
(втори вариант)
Казват: по-високо културните хора. Добре, ако вземем една култура в този висок смисъл, не култура като нашата, която има толкова недъзи, питам: В какво седи тази култура по-високо? Ние можем да кажем за някоя култура, че е висока; можем да кажем за някого, че има висок морал, обаче моралът трябва да бъде неизменен, съвършен, а не ту един, ту друг – всеки ден да се мени. Значи, в живата природа съществуват такива норми, които всеки жив човек трябва да знае. Незнанието не ни избавя от отговорности, не ни избавя и от последствията на страданията.
От какво произтичат страданията в света?
Ние определяме: всички страдания произтичат от изгубването на тези норми. Съвременните учени хора, например, когато разискват закона за наследствеността; или индусите, които разискват закона за прераждането; или египтяните, които са разисквали закона за преселението на душите, това са все закони, които съществуват в природата, не са някаква теория. Туй, че в живота има някакви противоречия, то е друг въпрос. Туй пък, че душата странства, това е факт; че душата се облича в разни форми, това е факт; че душата наследява качествата на тези форми, това е факт. Следователно, тези факти може да се обяснят по един или по друг начин.
към втори вариант >>
месечна заплата, ще искаш 2,000 или 3,000 лева.
(втори вариант)
Защо не го използваха вълците? – Има си причини за това. Ние, съвременните хора, защо не използваме това учение сега? Всеки ще се оправдае, ще каже: Трябва да се осигуря. Ако си чиновник, имаш 1000 лв.
месечна заплата, ще искаш 2,000 или 3,000 лева.
Какво от това? Допуснете, че имате 100,000 лв. Осигурихте ли се? Не, ни най-малко не се осигурихте. Вие се заблуждавате.
към втори вариант >>
Ние определяме: всички страдания произтичат от изгубването на тези норми.
(втори вариант)
Добре, ако вземем една култура в този висок смисъл, не култура като нашата, която има толкова недъзи, питам: В какво седи тази култура по-високо? Ние можем да кажем за някоя култура, че е висока; можем да кажем за някого, че има висок морал, обаче моралът трябва да бъде неизменен, съвършен, а не ту един, ту друг – всеки ден да се мени. Значи, в живата природа съществуват такива норми, които всеки жив човек трябва да знае. Незнанието не ни избавя от отговорности, не ни избавя и от последствията на страданията. От какво произтичат страданията в света?
Ние определяме: всички страдания произтичат от изгубването на тези норми.
Съвременните учени хора, например, когато разискват закона за наследствеността; или индусите, които разискват закона за прераждането; или египтяните, които са разисквали закона за преселението на душите, това са все закони, които съществуват в природата, не са някаква теория. Туй, че в живота има някакви противоречия, то е друг въпрос. Туй пък, че душата странства, това е факт; че душата се облича в разни форми, това е факт; че душата наследява качествата на тези форми, това е факт. Следователно, тези факти може да се обяснят по един или по друг начин. Ако ние искрено търсим Истината, тия факти можем да разрешим правилно; ако не сме заинтересувани, не можем да ги разрешим.
към втори вариант >>
Какво от това?
(втори вариант)
– Има си причини за това. Ние, съвременните хора, защо не използваме това учение сега? Всеки ще се оправдае, ще каже: Трябва да се осигуря. Ако си чиновник, имаш 1000 лв. месечна заплата, ще искаш 2,000 или 3,000 лева.
Какво от това?
Допуснете, че имате 100,000 лв. Осигурихте ли се? Не, ни най-малко не се осигурихте. Вие се заблуждавате. Нима ако ме затворят в някой затвор да лежа една година или десет години, та е все едно и също нещо?
към втори вариант >>
Съвременните учени хора, например, когато разискват закона за наследствеността; или индусите, които разискват закона за прераждането; или египтяните, които са разисквали закона за преселението на душите, това са все закони, които съществуват в природата, не са някаква теория.
(втори вариант)
Ние можем да кажем за някоя култура, че е висока; можем да кажем за някого, че има висок морал, обаче моралът трябва да бъде неизменен, съвършен, а не ту един, ту друг – всеки ден да се мени. Значи, в живата природа съществуват такива норми, които всеки жив човек трябва да знае. Незнанието не ни избавя от отговорности, не ни избавя и от последствията на страданията. От какво произтичат страданията в света? Ние определяме: всички страдания произтичат от изгубването на тези норми.
Съвременните учени хора, например, когато разискват закона за наследствеността; или индусите, които разискват закона за прераждането; или египтяните, които са разисквали закона за преселението на душите, това са все закони, които съществуват в природата, не са някаква теория.
Туй, че в живота има някакви противоречия, то е друг въпрос. Туй пък, че душата странства, това е факт; че душата се облича в разни форми, това е факт; че душата наследява качествата на тези форми, това е факт. Следователно, тези факти може да се обяснят по един или по друг начин. Ако ние искрено търсим Истината, тия факти можем да разрешим правилно; ако не сме заинтересувани, не можем да ги разрешим. Значи, в съвременния свят съществуват две мерки – на търговски език казано – съществуват две фактури.
към втори вариант >>
Допуснете, че имате 100,000 лв.
(втори вариант)
Ние, съвременните хора, защо не използваме това учение сега? Всеки ще се оправдае, ще каже: Трябва да се осигуря. Ако си чиновник, имаш 1000 лв. месечна заплата, ще искаш 2,000 или 3,000 лева. Какво от това?
Допуснете, че имате 100,000 лв.
Осигурихте ли се? Не, ни най-малко не се осигурихте. Вие се заблуждавате. Нима ако ме затворят в някой затвор да лежа една година или десет години, та е все едно и също нещо? Не, материалните блага в този свят само ще усилят страданията ви.
към втори вариант >>
Туй, че в живота има някакви противоречия, то е друг въпрос.
(втори вариант)
Значи, в живата природа съществуват такива норми, които всеки жив човек трябва да знае. Незнанието не ни избавя от отговорности, не ни избавя и от последствията на страданията. От какво произтичат страданията в света? Ние определяме: всички страдания произтичат от изгубването на тези норми. Съвременните учени хора, например, когато разискват закона за наследствеността; или индусите, които разискват закона за прераждането; или египтяните, които са разисквали закона за преселението на душите, това са все закони, които съществуват в природата, не са някаква теория.
Туй, че в живота има някакви противоречия, то е друг въпрос.
Туй пък, че душата странства, това е факт; че душата се облича в разни форми, това е факт; че душата наследява качествата на тези форми, това е факт. Следователно, тези факти може да се обяснят по един или по друг начин. Ако ние искрено търсим Истината, тия факти можем да разрешим правилно; ако не сме заинтересувани, не можем да ги разрешим. Значи, в съвременния свят съществуват две мерки – на търговски език казано – съществуват две фактури. В моралния свят едната мярка съществува вътре в нас, тя е за нас лично, а другата мярка съществува за окръжаващите.
към втори вариант >>
Осигурихте ли се?
(втори вариант)
Всеки ще се оправдае, ще каже: Трябва да се осигуря. Ако си чиновник, имаш 1000 лв. месечна заплата, ще искаш 2,000 или 3,000 лева. Какво от това? Допуснете, че имате 100,000 лв.
Осигурихте ли се?
Не, ни най-малко не се осигурихте. Вие се заблуждавате. Нима ако ме затворят в някой затвор да лежа една година или десет години, та е все едно и също нещо? Не, материалните блага в този свят само ще усилят страданията ви. Животът ви от единия до другия край ще бъде само разочарования.
към втори вариант >>
Туй пък, че душата странства, това е факт; че душата се облича в разни форми, това е факт; че душата наследява качествата на тези форми, това е факт.
(втори вариант)
Незнанието не ни избавя от отговорности, не ни избавя и от последствията на страданията. От какво произтичат страданията в света? Ние определяме: всички страдания произтичат от изгубването на тези норми. Съвременните учени хора, например, когато разискват закона за наследствеността; или индусите, които разискват закона за прераждането; или египтяните, които са разисквали закона за преселението на душите, това са все закони, които съществуват в природата, не са някаква теория. Туй, че в живота има някакви противоречия, то е друг въпрос.
Туй пък, че душата странства, това е факт; че душата се облича в разни форми, това е факт; че душата наследява качествата на тези форми, това е факт.
Следователно, тези факти може да се обяснят по един или по друг начин. Ако ние искрено търсим Истината, тия факти можем да разрешим правилно; ако не сме заинтересувани, не можем да ги разрешим. Значи, в съвременния свят съществуват две мерки – на търговски език казано – съществуват две фактури. В моралния свят едната мярка съществува вътре в нас, тя е за нас лично, а другата мярка съществува за окръжаващите. За всички животни, които са под нас, ние имаме една мярка, а за самите нас – друга мярка.
към втори вариант >>
Не, ни най-малко не се осигурихте.
(втори вариант)
Ако си чиновник, имаш 1000 лв. месечна заплата, ще искаш 2,000 или 3,000 лева. Какво от това? Допуснете, че имате 100,000 лв. Осигурихте ли се?
Не, ни най-малко не се осигурихте.
Вие се заблуждавате. Нима ако ме затворят в някой затвор да лежа една година или десет години, та е все едно и също нещо? Не, материалните блага в този свят само ще усилят страданията ви. Животът ви от единия до другия край ще бъде само разочарования. Аз бих желал да срещна един човек, на когото животът да не е пълен с разочарования.
към втори вариант >>
Следователно, тези факти може да се обяснят по един или по друг начин.
(втори вариант)
От какво произтичат страданията в света? Ние определяме: всички страдания произтичат от изгубването на тези норми. Съвременните учени хора, например, когато разискват закона за наследствеността; или индусите, които разискват закона за прераждането; или египтяните, които са разисквали закона за преселението на душите, това са все закони, които съществуват в природата, не са някаква теория. Туй, че в живота има някакви противоречия, то е друг въпрос. Туй пък, че душата странства, това е факт; че душата се облича в разни форми, това е факт; че душата наследява качествата на тези форми, това е факт.
Следователно, тези факти може да се обяснят по един или по друг начин.
Ако ние искрено търсим Истината, тия факти можем да разрешим правилно; ако не сме заинтересувани, не можем да ги разрешим. Значи, в съвременния свят съществуват две мерки – на търговски език казано – съществуват две фактури. В моралния свят едната мярка съществува вътре в нас, тя е за нас лично, а другата мярка съществува за окръжаващите. За всички животни, които са под нас, ние имаме една мярка, а за самите нас – друга мярка. Щом ни сполети някое нещастие, казваме: Как тъй Бог да не обърне внимание на нас, как е допуснал да боледуваме?
към втори вариант >>
Вие се заблуждавате.
(втори вариант)
месечна заплата, ще искаш 2,000 или 3,000 лева. Какво от това? Допуснете, че имате 100,000 лв. Осигурихте ли се? Не, ни най-малко не се осигурихте.
Вие се заблуждавате.
Нима ако ме затворят в някой затвор да лежа една година или десет години, та е все едно и също нещо? Не, материалните блага в този свят само ще усилят страданията ви. Животът ви от единия до другия край ще бъде само разочарования. Аз бих желал да срещна един човек, на когото животът да не е пълен с разочарования. Ние живеем един чисто търговски живот.
към втори вариант >>
Ако ние искрено търсим Истината, тия факти можем да разрешим правилно; ако не сме заинтересувани, не можем да ги разрешим.
(втори вариант)
Ние определяме: всички страдания произтичат от изгубването на тези норми. Съвременните учени хора, например, когато разискват закона за наследствеността; или индусите, които разискват закона за прераждането; или египтяните, които са разисквали закона за преселението на душите, това са все закони, които съществуват в природата, не са някаква теория. Туй, че в живота има някакви противоречия, то е друг въпрос. Туй пък, че душата странства, това е факт; че душата се облича в разни форми, това е факт; че душата наследява качествата на тези форми, това е факт. Следователно, тези факти може да се обяснят по един или по друг начин.
Ако ние искрено търсим Истината, тия факти можем да разрешим правилно; ако не сме заинтересувани, не можем да ги разрешим.
Значи, в съвременния свят съществуват две мерки – на търговски език казано – съществуват две фактури. В моралния свят едната мярка съществува вътре в нас, тя е за нас лично, а другата мярка съществува за окръжаващите. За всички животни, които са под нас, ние имаме една мярка, а за самите нас – друга мярка. Щом ни сполети някое нещастие, казваме: Как тъй Бог да не обърне внимание на нас, как е допуснал да боледуваме? Някой казва: Как тъй аз да изгубя имането си?
към втори вариант >>
Нима ако ме затворят в някой затвор да лежа една година или десет години, та е все едно и също нещо?
(втори вариант)
Какво от това? Допуснете, че имате 100,000 лв. Осигурихте ли се? Не, ни най-малко не се осигурихте. Вие се заблуждавате.
Нима ако ме затворят в някой затвор да лежа една година или десет години, та е все едно и също нещо?
Не, материалните блага в този свят само ще усилят страданията ви. Животът ви от единия до другия край ще бъде само разочарования. Аз бих желал да срещна един човек, на когото животът да не е пълен с разочарования. Ние живеем един чисто търговски живот. Майките и бащите днес са търговци в домовете си.
към втори вариант >>
Значи, в съвременния свят съществуват две мерки – на търговски език казано – съществуват две фактури.
(втори вариант)
Съвременните учени хора, например, когато разискват закона за наследствеността; или индусите, които разискват закона за прераждането; или египтяните, които са разисквали закона за преселението на душите, това са все закони, които съществуват в природата, не са някаква теория. Туй, че в живота има някакви противоречия, то е друг въпрос. Туй пък, че душата странства, това е факт; че душата се облича в разни форми, това е факт; че душата наследява качествата на тези форми, това е факт. Следователно, тези факти може да се обяснят по един или по друг начин. Ако ние искрено търсим Истината, тия факти можем да разрешим правилно; ако не сме заинтересувани, не можем да ги разрешим.
Значи, в съвременния свят съществуват две мерки – на търговски език казано – съществуват две фактури.
В моралния свят едната мярка съществува вътре в нас, тя е за нас лично, а другата мярка съществува за окръжаващите. За всички животни, които са под нас, ние имаме една мярка, а за самите нас – друга мярка. Щом ни сполети някое нещастие, казваме: Как тъй Бог да не обърне внимание на нас, как е допуснал да боледуваме? Някой казва: Как тъй аз да изгубя имането си? Как тъй да ми изгори къщата?
към втори вариант >>
Не, материалните блага в този свят само ще усилят страданията ви.
(втори вариант)
Допуснете, че имате 100,000 лв. Осигурихте ли се? Не, ни най-малко не се осигурихте. Вие се заблуждавате. Нима ако ме затворят в някой затвор да лежа една година или десет години, та е все едно и също нещо?
Не, материалните блага в този свят само ще усилят страданията ви.
Животът ви от единия до другия край ще бъде само разочарования. Аз бих желал да срещна един човек, на когото животът да не е пълен с разочарования. Ние живеем един чисто търговски живот. Майките и бащите днес са търговци в домовете си. Те отглеждат децата си, продават дъщерите и синовете си на някой богат момък или мома, без да мислят дали са добри, или не и спокойно си заминават за онзи свят.
към втори вариант >>
В моралния свят едната мярка съществува вътре в нас, тя е за нас лично, а другата мярка съществува за окръжаващите.
(втори вариант)
Туй, че в живота има някакви противоречия, то е друг въпрос. Туй пък, че душата странства, това е факт; че душата се облича в разни форми, това е факт; че душата наследява качествата на тези форми, това е факт. Следователно, тези факти може да се обяснят по един или по друг начин. Ако ние искрено търсим Истината, тия факти можем да разрешим правилно; ако не сме заинтересувани, не можем да ги разрешим. Значи, в съвременния свят съществуват две мерки – на търговски език казано – съществуват две фактури.
В моралния свят едната мярка съществува вътре в нас, тя е за нас лично, а другата мярка съществува за окръжаващите.
За всички животни, които са под нас, ние имаме една мярка, а за самите нас – друга мярка. Щом ни сполети някое нещастие, казваме: Как тъй Бог да не обърне внимание на нас, как е допуснал да боледуваме? Някой казва: Как тъй аз да изгубя имането си? Как тъй да ми изгори къщата? Все този философски въпрос поставяме.
към втори вариант >>
Животът ви от единия до другия край ще бъде само разочарования.
(втори вариант)
Осигурихте ли се? Не, ни най-малко не се осигурихте. Вие се заблуждавате. Нима ако ме затворят в някой затвор да лежа една година или десет години, та е все едно и също нещо? Не, материалните блага в този свят само ще усилят страданията ви.
Животът ви от единия до другия край ще бъде само разочарования.
Аз бих желал да срещна един човек, на когото животът да не е пълен с разочарования. Ние живеем един чисто търговски живот. Майките и бащите днес са търговци в домовете си. Те отглеждат децата си, продават дъщерите и синовете си на някой богат момък или мома, без да мислят дали са добри, или не и спокойно си заминават за онзи свят. Питам: Къде са вашите родители?
към втори вариант >>
За всички животни, които са под нас, ние имаме една мярка, а за самите нас – друга мярка.
(втори вариант)
Туй пък, че душата странства, това е факт; че душата се облича в разни форми, това е факт; че душата наследява качествата на тези форми, това е факт. Следователно, тези факти може да се обяснят по един или по друг начин. Ако ние искрено търсим Истината, тия факти можем да разрешим правилно; ако не сме заинтересувани, не можем да ги разрешим. Значи, в съвременния свят съществуват две мерки – на търговски език казано – съществуват две фактури. В моралния свят едната мярка съществува вътре в нас, тя е за нас лично, а другата мярка съществува за окръжаващите.
За всички животни, които са под нас, ние имаме една мярка, а за самите нас – друга мярка.
Щом ни сполети някое нещастие, казваме: Как тъй Бог да не обърне внимание на нас, как е допуснал да боледуваме? Някой казва: Как тъй аз да изгубя имането си? Как тъй да ми изгори къщата? Все този философски въпрос поставяме. Но, когато аз чуя, че в някой двор някоя кокошка се оплаква, плаче, търси някой да я спаси, казваме: Е, това е друг въпрос.
към втори вариант >>
Аз бих желал да срещна един човек, на когото животът да не е пълен с разочарования.
(втори вариант)
Не, ни най-малко не се осигурихте. Вие се заблуждавате. Нима ако ме затворят в някой затвор да лежа една година или десет години, та е все едно и също нещо? Не, материалните блага в този свят само ще усилят страданията ви. Животът ви от единия до другия край ще бъде само разочарования.
Аз бих желал да срещна един човек, на когото животът да не е пълен с разочарования.
Ние живеем един чисто търговски живот. Майките и бащите днес са търговци в домовете си. Те отглеждат децата си, продават дъщерите и синовете си на някой богат момък или мома, без да мислят дали са добри, или не и спокойно си заминават за онзи свят. Питам: Къде са вашите родители? – На онзи свят.
към втори вариант >>
Щом ни сполети някое нещастие, казваме: Как тъй Бог да не обърне внимание на нас, как е допуснал да боледуваме?
(втори вариант)
Следователно, тези факти може да се обяснят по един или по друг начин. Ако ние искрено търсим Истината, тия факти можем да разрешим правилно; ако не сме заинтересувани, не можем да ги разрешим. Значи, в съвременния свят съществуват две мерки – на търговски език казано – съществуват две фактури. В моралния свят едната мярка съществува вътре в нас, тя е за нас лично, а другата мярка съществува за окръжаващите. За всички животни, които са под нас, ние имаме една мярка, а за самите нас – друга мярка.
Щом ни сполети някое нещастие, казваме: Как тъй Бог да не обърне внимание на нас, как е допуснал да боледуваме?
Някой казва: Как тъй аз да изгубя имането си? Как тъй да ми изгори къщата? Все този философски въпрос поставяме. Но, когато аз чуя, че в някой двор някоя кокошка се оплаква, плаче, търси някой да я спаси, казваме: Е, това е друг въпрос. Тази кокошка е отлична, много хубава е, тя трябва да умре!
към втори вариант >>
Ние живеем един чисто търговски живот.
(втори вариант)
Вие се заблуждавате. Нима ако ме затворят в някой затвор да лежа една година или десет години, та е все едно и също нещо? Не, материалните блага в този свят само ще усилят страданията ви. Животът ви от единия до другия край ще бъде само разочарования. Аз бих желал да срещна един човек, на когото животът да не е пълен с разочарования.
Ние живеем един чисто търговски живот.
Майките и бащите днес са търговци в домовете си. Те отглеждат децата си, продават дъщерите и синовете си на някой богат момък или мома, без да мислят дали са добри, или не и спокойно си заминават за онзи свят. Питам: Къде са вашите родители? – На онзи свят. Имате ли съобщение от онзи свят?
към втори вариант >>
Някой казва: Как тъй аз да изгубя имането си?
(втори вариант)
Ако ние искрено търсим Истината, тия факти можем да разрешим правилно; ако не сме заинтересувани, не можем да ги разрешим. Значи, в съвременния свят съществуват две мерки – на търговски език казано – съществуват две фактури. В моралния свят едната мярка съществува вътре в нас, тя е за нас лично, а другата мярка съществува за окръжаващите. За всички животни, които са под нас, ние имаме една мярка, а за самите нас – друга мярка. Щом ни сполети някое нещастие, казваме: Как тъй Бог да не обърне внимание на нас, как е допуснал да боледуваме?
Някой казва: Как тъй аз да изгубя имането си?
Как тъй да ми изгори къщата? Все този философски въпрос поставяме. Но, когато аз чуя, че в някой двор някоя кокошка се оплаква, плаче, търси някой да я спаси, казваме: Е, това е друг въпрос. Тази кокошка е отлична, много хубава е, тя трябва да умре! Защо?
към втори вариант >>
Майките и бащите днес са търговци в домовете си.
(втори вариант)
Нима ако ме затворят в някой затвор да лежа една година или десет години, та е все едно и също нещо? Не, материалните блага в този свят само ще усилят страданията ви. Животът ви от единия до другия край ще бъде само разочарования. Аз бих желал да срещна един човек, на когото животът да не е пълен с разочарования. Ние живеем един чисто търговски живот.
Майките и бащите днес са търговци в домовете си.
Те отглеждат децата си, продават дъщерите и синовете си на някой богат момък или мома, без да мислят дали са добри, или не и спокойно си заминават за онзи свят. Питам: Къде са вашите родители? – На онзи свят. Имате ли съобщение от онзи свят? – Сега нямаме, но за в бъдеще ще имаме съобщения.
към втори вариант >>
Как тъй да ми изгори къщата?
(втори вариант)
Значи, в съвременния свят съществуват две мерки – на търговски език казано – съществуват две фактури. В моралния свят едната мярка съществува вътре в нас, тя е за нас лично, а другата мярка съществува за окръжаващите. За всички животни, които са под нас, ние имаме една мярка, а за самите нас – друга мярка. Щом ни сполети някое нещастие, казваме: Как тъй Бог да не обърне внимание на нас, как е допуснал да боледуваме? Някой казва: Как тъй аз да изгубя имането си?
Как тъй да ми изгори къщата?
Все този философски въпрос поставяме. Но, когато аз чуя, че в някой двор някоя кокошка се оплаква, плаче, търси някой да я спаси, казваме: Е, това е друг въпрос. Тази кокошка е отлична, много хубава е, тя трябва да умре! Защо? – За да се нахранят хората.
към втори вариант >>
Те отглеждат децата си, продават дъщерите и синовете си на някой богат момък или мома, без да мислят дали са добри, или не и спокойно си заминават за онзи свят.
(втори вариант)
Не, материалните блага в този свят само ще усилят страданията ви. Животът ви от единия до другия край ще бъде само разочарования. Аз бих желал да срещна един човек, на когото животът да не е пълен с разочарования. Ние живеем един чисто търговски живот. Майките и бащите днес са търговци в домовете си.
Те отглеждат децата си, продават дъщерите и синовете си на някой богат момък или мома, без да мислят дали са добри, или не и спокойно си заминават за онзи свят.
Питам: Къде са вашите родители? – На онзи свят. Имате ли съобщение от онзи свят? – Сега нямаме, но за в бъдеще ще имаме съобщения. Не, ние още сега можем да имаме съобщения с невидимия свят.
към втори вариант >>
Все този философски въпрос поставяме.
(втори вариант)
В моралния свят едната мярка съществува вътре в нас, тя е за нас лично, а другата мярка съществува за окръжаващите. За всички животни, които са под нас, ние имаме една мярка, а за самите нас – друга мярка. Щом ни сполети някое нещастие, казваме: Как тъй Бог да не обърне внимание на нас, как е допуснал да боледуваме? Някой казва: Как тъй аз да изгубя имането си? Как тъй да ми изгори къщата?
Все този философски въпрос поставяме.
Но, когато аз чуя, че в някой двор някоя кокошка се оплаква, плаче, търси някой да я спаси, казваме: Е, това е друг въпрос. Тази кокошка е отлична, много хубава е, тя трябва да умре! Защо? – За да се нахранят хората. Сега, според същия морал, да допуснем, че хората са също такива същества, които разсъждават, чувстват, мислят и живеят в такива курници.
към втори вариант >>
Питам: Къде са вашите родители?
(втори вариант)
Животът ви от единия до другия край ще бъде само разочарования. Аз бих желал да срещна един човек, на когото животът да не е пълен с разочарования. Ние живеем един чисто търговски живот. Майките и бащите днес са търговци в домовете си. Те отглеждат децата си, продават дъщерите и синовете си на някой богат момък или мома, без да мислят дали са добри, или не и спокойно си заминават за онзи свят.
Питам: Къде са вашите родители?
– На онзи свят. Имате ли съобщение от онзи свят? – Сега нямаме, но за в бъдеще ще имаме съобщения. Не, ние още сега можем да имаме съобщения с невидимия свят. Невидимият свят е направил вече своята последна инсталация.
към втори вариант >>
Но, когато аз чуя, че в някой двор някоя кокошка се оплаква, плаче, търси някой да я спаси, казваме: Е, това е друг въпрос.
(втори вариант)
За всички животни, които са под нас, ние имаме една мярка, а за самите нас – друга мярка. Щом ни сполети някое нещастие, казваме: Как тъй Бог да не обърне внимание на нас, как е допуснал да боледуваме? Някой казва: Как тъй аз да изгубя имането си? Как тъй да ми изгори къщата? Все този философски въпрос поставяме.
Но, когато аз чуя, че в някой двор някоя кокошка се оплаква, плаче, търси някой да я спаси, казваме: Е, това е друг въпрос.
Тази кокошка е отлична, много хубава е, тя трябва да умре! Защо? – За да се нахранят хората. Сега, според същия морал, да допуснем, че хората са също такива същества, които разсъждават, чувстват, мислят и живеят в такива курници. Това е предположение, вмъкнати идеи между другите, но допускам го за сравнение, за изяснение на мисълта си.
към втори вариант >>
– На онзи свят.
(втори вариант)
Аз бих желал да срещна един човек, на когото животът да не е пълен с разочарования. Ние живеем един чисто търговски живот. Майките и бащите днес са търговци в домовете си. Те отглеждат децата си, продават дъщерите и синовете си на някой богат момък или мома, без да мислят дали са добри, или не и спокойно си заминават за онзи свят. Питам: Къде са вашите родители?
– На онзи свят.
Имате ли съобщение от онзи свят? – Сега нямаме, но за в бъдеще ще имаме съобщения. Не, ние още сега можем да имаме съобщения с невидимия свят. Невидимият свят е направил вече своята последна инсталация. Ние можем да направим това съобщение.
към втори вариант >>
Тази кокошка е отлична, много хубава е, тя трябва да умре!
(втори вариант)
Щом ни сполети някое нещастие, казваме: Как тъй Бог да не обърне внимание на нас, как е допуснал да боледуваме? Някой казва: Как тъй аз да изгубя имането си? Как тъй да ми изгори къщата? Все този философски въпрос поставяме. Но, когато аз чуя, че в някой двор някоя кокошка се оплаква, плаче, търси някой да я спаси, казваме: Е, това е друг въпрос.
Тази кокошка е отлична, много хубава е, тя трябва да умре!
Защо? – За да се нахранят хората. Сега, според същия морал, да допуснем, че хората са също такива същества, които разсъждават, чувстват, мислят и живеят в такива курници. Това е предположение, вмъкнати идеи между другите, но допускам го за сравнение, за изяснение на мисълта си. Един ден, някои същества, по-висши от вас, дават си някакво угощение и казват: За това наше угощение, някоя от кокошките в този курник трябва да умре!
към втори вариант >>
Имате ли съобщение от онзи свят?
(втори вариант)
Ние живеем един чисто търговски живот. Майките и бащите днес са търговци в домовете си. Те отглеждат децата си, продават дъщерите и синовете си на някой богат момък или мома, без да мислят дали са добри, или не и спокойно си заминават за онзи свят. Питам: Къде са вашите родители? – На онзи свят.
Имате ли съобщение от онзи свят?
– Сега нямаме, но за в бъдеще ще имаме съобщения. Не, ние още сега можем да имаме съобщения с невидимия свят. Невидимият свят е направил вече своята последна инсталация. Ние можем да направим това съобщение. Днес науката е успяла да постигне чрез безжичния телефон да се съобщават хората от Париж до Лондон.
към втори вариант >>
Защо?
(втори вариант)
Някой казва: Как тъй аз да изгубя имането си? Как тъй да ми изгори къщата? Все този философски въпрос поставяме. Но, когато аз чуя, че в някой двор някоя кокошка се оплаква, плаче, търси някой да я спаси, казваме: Е, това е друг въпрос. Тази кокошка е отлична, много хубава е, тя трябва да умре!
Защо?
– За да се нахранят хората. Сега, според същия морал, да допуснем, че хората са също такива същества, които разсъждават, чувстват, мислят и живеят в такива курници. Това е предположение, вмъкнати идеи между другите, но допускам го за сравнение, за изяснение на мисълта си. Един ден, някои същества, по-висши от вас, дават си някакво угощение и казват: За това наше угощение, някоя от кокошките в този курник трябва да умре! Вие веднага казвате: Ама как е възможно, тези същества да си позволяват това нещо?
към втори вариант >>
– Сега нямаме, но за в бъдеще ще имаме съобщения.
(втори вариант)
Майките и бащите днес са търговци в домовете си. Те отглеждат децата си, продават дъщерите и синовете си на някой богат момък или мома, без да мислят дали са добри, или не и спокойно си заминават за онзи свят. Питам: Къде са вашите родители? – На онзи свят. Имате ли съобщение от онзи свят?
– Сега нямаме, но за в бъдеще ще имаме съобщения.
Не, ние още сега можем да имаме съобщения с невидимия свят. Невидимият свят е направил вече своята последна инсталация. Ние можем да направим това съобщение. Днес науката е успяла да постигне чрез безжичния телефон да се съобщават хората от Париж до Лондон. По същия начин можем да направим съобщения и ние с невидимия свят и да чуем, какво се говори там.
към втори вариант >>
– За да се нахранят хората.
(втори вариант)
Как тъй да ми изгори къщата? Все този философски въпрос поставяме. Но, когато аз чуя, че в някой двор някоя кокошка се оплаква, плаче, търси някой да я спаси, казваме: Е, това е друг въпрос. Тази кокошка е отлична, много хубава е, тя трябва да умре! Защо?
– За да се нахранят хората.
Сега, според същия морал, да допуснем, че хората са също такива същества, които разсъждават, чувстват, мислят и живеят в такива курници. Това е предположение, вмъкнати идеи между другите, но допускам го за сравнение, за изяснение на мисълта си. Един ден, някои същества, по-висши от вас, дават си някакво угощение и казват: За това наше угощение, някоя от кокошките в този курник трябва да умре! Вие веднага казвате: Ама как е възможно, тези същества да си позволяват това нещо? Нали са разумни същества те?
към втори вариант >>
Не, ние още сега можем да имаме съобщения с невидимия свят.
(втори вариант)
Те отглеждат децата си, продават дъщерите и синовете си на някой богат момък или мома, без да мислят дали са добри, или не и спокойно си заминават за онзи свят. Питам: Къде са вашите родители? – На онзи свят. Имате ли съобщение от онзи свят? – Сега нямаме, но за в бъдеще ще имаме съобщения.
Не, ние още сега можем да имаме съобщения с невидимия свят.
Невидимият свят е направил вече своята последна инсталация. Ние можем да направим това съобщение. Днес науката е успяла да постигне чрез безжичния телефон да се съобщават хората от Париж до Лондон. По същия начин можем да направим съобщения и ние с невидимия свят и да чуем, какво се говори там. Само че за всичко това трябва да имаме специално разположение на духа.
към втори вариант >>
Сега, според същия морал, да допуснем, че хората са също такива същества, които разсъждават, чувстват, мислят и живеят в такива курници.
(втори вариант)
Все този философски въпрос поставяме. Но, когато аз чуя, че в някой двор някоя кокошка се оплаква, плаче, търси някой да я спаси, казваме: Е, това е друг въпрос. Тази кокошка е отлична, много хубава е, тя трябва да умре! Защо? – За да се нахранят хората.
Сега, според същия морал, да допуснем, че хората са също такива същества, които разсъждават, чувстват, мислят и живеят в такива курници.
Това е предположение, вмъкнати идеи между другите, но допускам го за сравнение, за изяснение на мисълта си. Един ден, някои същества, по-висши от вас, дават си някакво угощение и казват: За това наше угощение, някоя от кокошките в този курник трябва да умре! Вие веднага казвате: Ама как е възможно, тези същества да си позволяват това нещо? Нали са разумни същества те? Ами и вие нали сте разумни същества, как си позволявате да изяждате кокошките, да ги вадите от техния курник?
към втори вариант >>
Невидимият свят е направил вече своята последна инсталация.
(втори вариант)
Питам: Къде са вашите родители? – На онзи свят. Имате ли съобщение от онзи свят? – Сега нямаме, но за в бъдеще ще имаме съобщения. Не, ние още сега можем да имаме съобщения с невидимия свят.
Невидимият свят е направил вече своята последна инсталация.
Ние можем да направим това съобщение. Днес науката е успяла да постигне чрез безжичния телефон да се съобщават хората от Париж до Лондон. По същия начин можем да направим съобщения и ние с невидимия свят и да чуем, какво се говори там. Само че за всичко това трябва да имаме специално разположение на духа. Ще кажете: Докажи това!
към втори вариант >>
Това е предположение, вмъкнати идеи между другите, но допускам го за сравнение, за изяснение на мисълта си.
(втори вариант)
Но, когато аз чуя, че в някой двор някоя кокошка се оплаква, плаче, търси някой да я спаси, казваме: Е, това е друг въпрос. Тази кокошка е отлична, много хубава е, тя трябва да умре! Защо? – За да се нахранят хората. Сега, според същия морал, да допуснем, че хората са също такива същества, които разсъждават, чувстват, мислят и живеят в такива курници.
Това е предположение, вмъкнати идеи между другите, но допускам го за сравнение, за изяснение на мисълта си.
Един ден, някои същества, по-висши от вас, дават си някакво угощение и казват: За това наше угощение, някоя от кокошките в този курник трябва да умре! Вие веднага казвате: Ама как е възможно, тези същества да си позволяват това нещо? Нали са разумни същества те? Ами и вие нали сте разумни същества, как си позволявате да изяждате кокошките, да ги вадите от техния курник? Да, но те са кокошки!
към втори вариант >>
Ние можем да направим това съобщение.
(втори вариант)
– На онзи свят. Имате ли съобщение от онзи свят? – Сега нямаме, но за в бъдеще ще имаме съобщения. Не, ние още сега можем да имаме съобщения с невидимия свят. Невидимият свят е направил вече своята последна инсталация.
Ние можем да направим това съобщение.
Днес науката е успяла да постигне чрез безжичния телефон да се съобщават хората от Париж до Лондон. По същия начин можем да направим съобщения и ние с невидимия свят и да чуем, какво се говори там. Само че за всичко това трябва да имаме специално разположение на духа. Ще кажете: Докажи това! Сега не може да се докаже.
към втори вариант >>
Един ден, някои същества, по-висши от вас, дават си някакво угощение и казват: За това наше угощение, някоя от кокошките в този курник трябва да умре!
(втори вариант)
Тази кокошка е отлична, много хубава е, тя трябва да умре! Защо? – За да се нахранят хората. Сега, според същия морал, да допуснем, че хората са също такива същества, които разсъждават, чувстват, мислят и живеят в такива курници. Това е предположение, вмъкнати идеи между другите, но допускам го за сравнение, за изяснение на мисълта си.
Един ден, някои същества, по-висши от вас, дават си някакво угощение и казват: За това наше угощение, някоя от кокошките в този курник трябва да умре!
Вие веднага казвате: Ама как е възможно, тези същества да си позволяват това нещо? Нали са разумни същества те? Ами и вие нали сте разумни същества, как си позволявате да изяждате кокошките, да ги вадите от техния курник? Да, но те са кокошки! Ами вие пък сте човек!
към втори вариант >>
Днес науката е успяла да постигне чрез безжичния телефон да се съобщават хората от Париж до Лондон.
(втори вариант)
Имате ли съобщение от онзи свят? – Сега нямаме, но за в бъдеще ще имаме съобщения. Не, ние още сега можем да имаме съобщения с невидимия свят. Невидимият свят е направил вече своята последна инсталация. Ние можем да направим това съобщение.
Днес науката е успяла да постигне чрез безжичния телефон да се съобщават хората от Париж до Лондон.
По същия начин можем да направим съобщения и ние с невидимия свят и да чуем, какво се говори там. Само че за всичко това трябва да имаме специално разположение на духа. Ще кажете: Докажи това! Сега не може да се докаже. Дълги доказателства се изискват, за да се докаже всичко това.
към втори вариант >>
Вие веднага казвате: Ама как е възможно, тези същества да си позволяват това нещо?
(втори вариант)
Защо? – За да се нахранят хората. Сега, според същия морал, да допуснем, че хората са също такива същества, които разсъждават, чувстват, мислят и живеят в такива курници. Това е предположение, вмъкнати идеи между другите, но допускам го за сравнение, за изяснение на мисълта си. Един ден, някои същества, по-висши от вас, дават си някакво угощение и казват: За това наше угощение, някоя от кокошките в този курник трябва да умре!
Вие веднага казвате: Ама как е възможно, тези същества да си позволяват това нещо?
Нали са разумни същества те? Ами и вие нали сте разумни същества, как си позволявате да изяждате кокошките, да ги вадите от техния курник? Да, но те са кокошки! Ами вие пък сте човек! Това са разсъждения, които се зараждат от вашата лична мярка.
към втори вариант >>
По същия начин можем да направим съобщения и ние с невидимия свят и да чуем, какво се говори там.
(втори вариант)
– Сега нямаме, но за в бъдеще ще имаме съобщения. Не, ние още сега можем да имаме съобщения с невидимия свят. Невидимият свят е направил вече своята последна инсталация. Ние можем да направим това съобщение. Днес науката е успяла да постигне чрез безжичния телефон да се съобщават хората от Париж до Лондон.
По същия начин можем да направим съобщения и ние с невидимия свят и да чуем, какво се говори там.
Само че за всичко това трябва да имаме специално разположение на духа. Ще кажете: Докажи това! Сега не може да се докаже. Дълги доказателства се изискват, за да се докаже всичко това. Когато вие ми говорите, че хората от Париж могат да се съобщават с тия от Лондон, и аз бих ви казал: Докажете!
към втори вариант >>
Нали са разумни същества те?
(втори вариант)
– За да се нахранят хората. Сега, според същия морал, да допуснем, че хората са също такива същества, които разсъждават, чувстват, мислят и живеят в такива курници. Това е предположение, вмъкнати идеи между другите, но допускам го за сравнение, за изяснение на мисълта си. Един ден, някои същества, по-висши от вас, дават си някакво угощение и казват: За това наше угощение, някоя от кокошките в този курник трябва да умре! Вие веднага казвате: Ама как е възможно, тези същества да си позволяват това нещо?
Нали са разумни същества те?
Ами и вие нали сте разумни същества, как си позволявате да изяждате кокошките, да ги вадите от техния курник? Да, но те са кокошки! Ами вие пък сте човек! Това са разсъждения, които се зараждат от вашата лична мярка. Ако в света съществува Бог, ако съществува Божията Правда, ако съществува Божествена мярка за нещата, всички противоречия в живота трябва да изчезнат.
към втори вариант >>
Само че за всичко това трябва да имаме специално разположение на духа.
(втори вариант)
Не, ние още сега можем да имаме съобщения с невидимия свят. Невидимият свят е направил вече своята последна инсталация. Ние можем да направим това съобщение. Днес науката е успяла да постигне чрез безжичния телефон да се съобщават хората от Париж до Лондон. По същия начин можем да направим съобщения и ние с невидимия свят и да чуем, какво се говори там.
Само че за всичко това трябва да имаме специално разположение на духа.
Ще кажете: Докажи това! Сега не може да се докаже. Дълги доказателства се изискват, за да се докаже всичко това. Когато вие ми говорите, че хората от Париж могат да се съобщават с тия от Лондон, и аз бих ви казал: Докажете! Има един закон, обаче според който, ако развиете в себе си ясновидството, то, когато ви говоря Истината, ще видите, че от мене излиза един прекрасен син цвят, който с нищо не може да се сравни.
към втори вариант >>
Ами и вие нали сте разумни същества, как си позволявате да изяждате кокошките, да ги вадите от техния курник?
(втори вариант)
Сега, според същия морал, да допуснем, че хората са също такива същества, които разсъждават, чувстват, мислят и живеят в такива курници. Това е предположение, вмъкнати идеи между другите, но допускам го за сравнение, за изяснение на мисълта си. Един ден, някои същества, по-висши от вас, дават си някакво угощение и казват: За това наше угощение, някоя от кокошките в този курник трябва да умре! Вие веднага казвате: Ама как е възможно, тези същества да си позволяват това нещо? Нали са разумни същества те?
Ами и вие нали сте разумни същества, как си позволявате да изяждате кокошките, да ги вадите от техния курник?
Да, но те са кокошки! Ами вие пък сте човек! Това са разсъждения, които се зараждат от вашата лична мярка. Ако в света съществува Бог, ако съществува Божията Правда, ако съществува Божествена мярка за нещата, всички противоречия в живота трябва да изчезнат. Божественият закон еднакво има предвид всички живи същества.
към втори вариант >>
Ще кажете: Докажи това!
(втори вариант)
Невидимият свят е направил вече своята последна инсталация. Ние можем да направим това съобщение. Днес науката е успяла да постигне чрез безжичния телефон да се съобщават хората от Париж до Лондон. По същия начин можем да направим съобщения и ние с невидимия свят и да чуем, какво се говори там. Само че за всичко това трябва да имаме специално разположение на духа.
Ще кажете: Докажи това!
Сега не може да се докаже. Дълги доказателства се изискват, за да се докаже всичко това. Когато вие ми говорите, че хората от Париж могат да се съобщават с тия от Лондон, и аз бих ви казал: Докажете! Има един закон, обаче според който, ако развиете в себе си ясновидството, то, когато ви говоря Истината, ще видите, че от мене излиза един прекрасен син цвят, който с нищо не може да се сравни. После ще забележите, че от мене излиза един прекрасен бледожълт цвят.
към втори вариант >>
Да, но те са кокошки!
(втори вариант)
Това е предположение, вмъкнати идеи между другите, но допускам го за сравнение, за изяснение на мисълта си. Един ден, някои същества, по-висши от вас, дават си някакво угощение и казват: За това наше угощение, някоя от кокошките в този курник трябва да умре! Вие веднага казвате: Ама как е възможно, тези същества да си позволяват това нещо? Нали са разумни същества те? Ами и вие нали сте разумни същества, как си позволявате да изяждате кокошките, да ги вадите от техния курник?
Да, но те са кокошки!
Ами вие пък сте човек! Това са разсъждения, които се зараждат от вашата лична мярка. Ако в света съществува Бог, ако съществува Божията Правда, ако съществува Божествена мярка за нещата, всички противоречия в живота трябва да изчезнат. Божественият закон еднакво има предвид всички живи същества. Ще ми възразите, че в живота има много мъчнотии.
към втори вариант >>
Сега не може да се докаже.
(втори вариант)
Ние можем да направим това съобщение. Днес науката е успяла да постигне чрез безжичния телефон да се съобщават хората от Париж до Лондон. По същия начин можем да направим съобщения и ние с невидимия свят и да чуем, какво се говори там. Само че за всичко това трябва да имаме специално разположение на духа. Ще кажете: Докажи това!
Сега не може да се докаже.
Дълги доказателства се изискват, за да се докаже всичко това. Когато вие ми говорите, че хората от Париж могат да се съобщават с тия от Лондон, и аз бих ви казал: Докажете! Има един закон, обаче според който, ако развиете в себе си ясновидството, то, когато ви говоря Истината, ще видите, че от мене излиза един прекрасен син цвят, който с нищо не може да се сравни. После ще забележите, че от мене излиза един прекрасен бледожълт цвят. По всичко това вие ще разберете, че аз ви говоря Истината.
към втори вариант >>
Ами вие пък сте човек!
(втори вариант)
Един ден, някои същества, по-висши от вас, дават си някакво угощение и казват: За това наше угощение, някоя от кокошките в този курник трябва да умре! Вие веднага казвате: Ама как е възможно, тези същества да си позволяват това нещо? Нали са разумни същества те? Ами и вие нали сте разумни същества, как си позволявате да изяждате кокошките, да ги вадите от техния курник? Да, но те са кокошки!
Ами вие пък сте човек!
Това са разсъждения, които се зараждат от вашата лична мярка. Ако в света съществува Бог, ако съществува Божията Правда, ако съществува Божествена мярка за нещата, всички противоречия в живота трябва да изчезнат. Божественият закон еднакво има предвид всички живи същества. Ще ми възразите, че в живота има много мъчнотии. Да оставим настрана мъчнотиите, ние сами ги създаваме; те в природата не съществуват, отпосле са дошли.
към втори вариант >>
Дълги доказателства се изискват, за да се докаже всичко това.
(втори вариант)
Днес науката е успяла да постигне чрез безжичния телефон да се съобщават хората от Париж до Лондон. По същия начин можем да направим съобщения и ние с невидимия свят и да чуем, какво се говори там. Само че за всичко това трябва да имаме специално разположение на духа. Ще кажете: Докажи това! Сега не може да се докаже.
Дълги доказателства се изискват, за да се докаже всичко това.
Когато вие ми говорите, че хората от Париж могат да се съобщават с тия от Лондон, и аз бих ви казал: Докажете! Има един закон, обаче според който, ако развиете в себе си ясновидството, то, когато ви говоря Истината, ще видите, че от мене излиза един прекрасен син цвят, който с нищо не може да се сравни. После ще забележите, че от мене излиза един прекрасен бледожълт цвят. По всичко това вие ще разберете, че аз ви говоря Истината. Ако ви лъжа, вие ще забележите, че от моята душа излиза една тъмнина, заобиколен съм с един мрак.
към втори вариант >>
Това са разсъждения, които се зараждат от вашата лична мярка.
(втори вариант)
Вие веднага казвате: Ама как е възможно, тези същества да си позволяват това нещо? Нали са разумни същества те? Ами и вие нали сте разумни същества, как си позволявате да изяждате кокошките, да ги вадите от техния курник? Да, но те са кокошки! Ами вие пък сте човек!
Това са разсъждения, които се зараждат от вашата лична мярка.
Ако в света съществува Бог, ако съществува Божията Правда, ако съществува Божествена мярка за нещата, всички противоречия в живота трябва да изчезнат. Божественият закон еднакво има предвид всички живи същества. Ще ми възразите, че в живота има много мъчнотии. Да оставим настрана мъчнотиите, ние сами ги създаваме; те в природата не съществуват, отпосле са дошли. Мъчнотиите не влизат в нашите разсъждения.
към втори вариант >>
Когато вие ми говорите, че хората от Париж могат да се съобщават с тия от Лондон, и аз бих ви казал: Докажете!
(втори вариант)
По същия начин можем да направим съобщения и ние с невидимия свят и да чуем, какво се говори там. Само че за всичко това трябва да имаме специално разположение на духа. Ще кажете: Докажи това! Сега не може да се докаже. Дълги доказателства се изискват, за да се докаже всичко това.
Когато вие ми говорите, че хората от Париж могат да се съобщават с тия от Лондон, и аз бих ви казал: Докажете!
Има един закон, обаче според който, ако развиете в себе си ясновидството, то, когато ви говоря Истината, ще видите, че от мене излиза един прекрасен син цвят, който с нищо не може да се сравни. После ще забележите, че от мене излиза един прекрасен бледожълт цвят. По всичко това вие ще разберете, че аз ви говоря Истината. Ако ви лъжа, вие ще забележите, че от моята душа излиза една тъмнина, заобиколен съм с един мрак. Ще кажете: Как да познаваме, кой ни говори Истината, и кой не?
към втори вариант >>
Ако в света съществува Бог, ако съществува Божията Правда, ако съществува Божествена мярка за нещата, всички противоречия в живота трябва да изчезнат.
(втори вариант)
Нали са разумни същества те? Ами и вие нали сте разумни същества, как си позволявате да изяждате кокошките, да ги вадите от техния курник? Да, но те са кокошки! Ами вие пък сте човек! Това са разсъждения, които се зараждат от вашата лична мярка.
Ако в света съществува Бог, ако съществува Божията Правда, ако съществува Божествена мярка за нещата, всички противоречия в живота трябва да изчезнат.
Божественият закон еднакво има предвид всички живи същества. Ще ми възразите, че в живота има много мъчнотии. Да оставим настрана мъчнотиите, ние сами ги създаваме; те в природата не съществуват, отпосле са дошли. Мъчнотиите не влизат в нашите разсъждения.
към втори вариант >>
Има един закон, обаче според който, ако развиете в себе си ясновидството, то, когато ви говоря Истината, ще видите, че от мене излиза един прекрасен син цвят, който с нищо не може да се сравни.
(втори вариант)
Само че за всичко това трябва да имаме специално разположение на духа. Ще кажете: Докажи това! Сега не може да се докаже. Дълги доказателства се изискват, за да се докаже всичко това. Когато вие ми говорите, че хората от Париж могат да се съобщават с тия от Лондон, и аз бих ви казал: Докажете!
Има един закон, обаче според който, ако развиете в себе си ясновидството, то, когато ви говоря Истината, ще видите, че от мене излиза един прекрасен син цвят, който с нищо не може да се сравни.
После ще забележите, че от мене излиза един прекрасен бледожълт цвят. По всичко това вие ще разберете, че аз ви говоря Истината. Ако ви лъжа, вие ще забележите, че от моята душа излиза една тъмнина, заобиколен съм с един мрак. Ще кажете: Как да познаваме, кой ни говори Истината, и кой не? – Ние виждаме нещата.
към втори вариант >>
Божественият закон еднакво има предвид всички живи същества.
(втори вариант)
Ами и вие нали сте разумни същества, как си позволявате да изяждате кокошките, да ги вадите от техния курник? Да, но те са кокошки! Ами вие пък сте човек! Това са разсъждения, които се зараждат от вашата лична мярка. Ако в света съществува Бог, ако съществува Божията Правда, ако съществува Божествена мярка за нещата, всички противоречия в живота трябва да изчезнат.
Божественият закон еднакво има предвид всички живи същества.
Ще ми възразите, че в живота има много мъчнотии. Да оставим настрана мъчнотиите, ние сами ги създаваме; те в природата не съществуват, отпосле са дошли. Мъчнотиите не влизат в нашите разсъждения.
към втори вариант >>
После ще забележите, че от мене излиза един прекрасен бледожълт цвят.
(втори вариант)
Ще кажете: Докажи това! Сега не може да се докаже. Дълги доказателства се изискват, за да се докаже всичко това. Когато вие ми говорите, че хората от Париж могат да се съобщават с тия от Лондон, и аз бих ви казал: Докажете! Има един закон, обаче според който, ако развиете в себе си ясновидството, то, когато ви говоря Истината, ще видите, че от мене излиза един прекрасен син цвят, който с нищо не може да се сравни.
После ще забележите, че от мене излиза един прекрасен бледожълт цвят.
По всичко това вие ще разберете, че аз ви говоря Истината. Ако ви лъжа, вие ще забележите, че от моята душа излиза една тъмнина, заобиколен съм с един мрак. Ще кажете: Как да познаваме, кой ни говори Истината, и кой не? – Ние виждаме нещата. От сега нататък ще ходим с виждане.
към втори вариант >>
Ще ми възразите, че в живота има много мъчнотии.
(втори вариант)
Да, но те са кокошки! Ами вие пък сте човек! Това са разсъждения, които се зараждат от вашата лична мярка. Ако в света съществува Бог, ако съществува Божията Правда, ако съществува Божествена мярка за нещата, всички противоречия в живота трябва да изчезнат. Божественият закон еднакво има предвид всички живи същества.
Ще ми възразите, че в живота има много мъчнотии.
Да оставим настрана мъчнотиите, ние сами ги създаваме; те в природата не съществуват, отпосле са дошли. Мъчнотиите не влизат в нашите разсъждения.
към втори вариант >>
По всичко това вие ще разберете, че аз ви говоря Истината.
(втори вариант)
Сега не може да се докаже. Дълги доказателства се изискват, за да се докаже всичко това. Когато вие ми говорите, че хората от Париж могат да се съобщават с тия от Лондон, и аз бих ви казал: Докажете! Има един закон, обаче според който, ако развиете в себе си ясновидството, то, когато ви говоря Истината, ще видите, че от мене излиза един прекрасен син цвят, който с нищо не може да се сравни. После ще забележите, че от мене излиза един прекрасен бледожълт цвят.
По всичко това вие ще разберете, че аз ви говоря Истината.
Ако ви лъжа, вие ще забележите, че от моята душа излиза една тъмнина, заобиколен съм с един мрак. Ще кажете: Как да познаваме, кой ни говори Истината, и кой не? – Ние виждаме нещата. От сега нататък ще ходим с виждане. – Само разумният човек ходи с виждане.
към втори вариант >>
Да оставим настрана мъчнотиите, ние сами ги създаваме; те в природата не съществуват, отпосле са дошли.
(втори вариант)
Ами вие пък сте човек! Това са разсъждения, които се зараждат от вашата лична мярка. Ако в света съществува Бог, ако съществува Божията Правда, ако съществува Божествена мярка за нещата, всички противоречия в живота трябва да изчезнат. Божественият закон еднакво има предвид всички живи същества. Ще ми възразите, че в живота има много мъчнотии.
Да оставим настрана мъчнотиите, ние сами ги създаваме; те в природата не съществуват, отпосле са дошли.
Мъчнотиите не влизат в нашите разсъждения.
към втори вариант >>
Ако ви лъжа, вие ще забележите, че от моята душа излиза една тъмнина, заобиколен съм с един мрак.
(втори вариант)
Дълги доказателства се изискват, за да се докаже всичко това. Когато вие ми говорите, че хората от Париж могат да се съобщават с тия от Лондон, и аз бих ви казал: Докажете! Има един закон, обаче според който, ако развиете в себе си ясновидството, то, когато ви говоря Истината, ще видите, че от мене излиза един прекрасен син цвят, който с нищо не може да се сравни. После ще забележите, че от мене излиза един прекрасен бледожълт цвят. По всичко това вие ще разберете, че аз ви говоря Истината.
Ако ви лъжа, вие ще забележите, че от моята душа излиза една тъмнина, заобиколен съм с един мрак.
Ще кажете: Как да познаваме, кой ни говори Истината, и кой не? – Ние виждаме нещата. От сега нататък ще ходим с виждане. – Само разумният човек ходи с виждане. Той знае как да насочи своя поглед, за да произведе тази светлина.
към втори вариант >>
Мъчнотиите не влизат в нашите разсъждения.
(втори вариант)
Това са разсъждения, които се зараждат от вашата лична мярка. Ако в света съществува Бог, ако съществува Божията Правда, ако съществува Божествена мярка за нещата, всички противоречия в живота трябва да изчезнат. Божественият закон еднакво има предвид всички живи същества. Ще ми възразите, че в живота има много мъчнотии. Да оставим настрана мъчнотиите, ние сами ги създаваме; те в природата не съществуват, отпосле са дошли.
Мъчнотиите не влизат в нашите разсъждения.
към втори вариант >>
Ще кажете: Как да познаваме, кой ни говори Истината, и кой не?
(втори вариант)
Когато вие ми говорите, че хората от Париж могат да се съобщават с тия от Лондон, и аз бих ви казал: Докажете! Има един закон, обаче според който, ако развиете в себе си ясновидството, то, когато ви говоря Истината, ще видите, че от мене излиза един прекрасен син цвят, който с нищо не може да се сравни. После ще забележите, че от мене излиза един прекрасен бледожълт цвят. По всичко това вие ще разберете, че аз ви говоря Истината. Ако ви лъжа, вие ще забележите, че от моята душа излиза една тъмнина, заобиколен съм с един мрак.
Ще кажете: Как да познаваме, кой ни говори Истината, и кой не?
– Ние виждаме нещата. От сега нататък ще ходим с виждане. – Само разумният човек ходи с виждане. Той знае как да насочи своя поглед, за да произведе тази светлина.
към втори вариант >>
Христос казва: „Който говори от самосебе си, иска своята си слава; а който иска славата на Оногози, който го е проводил, той е истински, и няма неправда в него.“ Онзи, който търси славата на Оногози, който го е изпратил, който му е дал ума, сърцето и живота, той е истински.
(втори вариант)
Христос казва: „Който говори от самосебе си, иска своята си слава; а който иска славата на Оногози, който го е проводил, той е истински, и няма неправда в него.“ Онзи, който търси славата на Оногози, който го е изпратил, който му е дал ума, сърцето и живота, той е истински.
Някои мислят, че човекът е много нещо, че той е създаден по образ и подобие Божие, че той има големи привилегии в света. Че има големи привилегии, с това съм съгласен, но има и големи задължения. Че има големи дарби, и с това съм съгласен, но има и големи отговорности. Питам ви сега: Какъв е човешкият морал? Аз ще направя едно малко сравнение.
към втори вариант >>
– Ние виждаме нещата.
(втори вариант)
Има един закон, обаче според който, ако развиете в себе си ясновидството, то, когато ви говоря Истината, ще видите, че от мене излиза един прекрасен син цвят, който с нищо не може да се сравни. После ще забележите, че от мене излиза един прекрасен бледожълт цвят. По всичко това вие ще разберете, че аз ви говоря Истината. Ако ви лъжа, вие ще забележите, че от моята душа излиза една тъмнина, заобиколен съм с един мрак. Ще кажете: Как да познаваме, кой ни говори Истината, и кой не?
– Ние виждаме нещата.
От сега нататък ще ходим с виждане. – Само разумният човек ходи с виждане. Той знае как да насочи своя поглед, за да произведе тази светлина.
към втори вариант >>
Някои мислят, че човекът е много нещо, че той е създаден по образ и подобие Божие, че той има големи привилегии в света.
(втори вариант)
Христос казва: „Който говори от самосебе си, иска своята си слава; а който иска славата на Оногози, който го е проводил, той е истински, и няма неправда в него.“ Онзи, който търси славата на Оногози, който го е изпратил, който му е дал ума, сърцето и живота, той е истински.
Някои мислят, че човекът е много нещо, че той е създаден по образ и подобие Божие, че той има големи привилегии в света.
Че има големи привилегии, с това съм съгласен, но има и големи задължения. Че има големи дарби, и с това съм съгласен, но има и големи отговорности. Питам ви сега: Какъв е човешкият морал? Аз ще направя едно малко сравнение. Мислите ли вие, че с една вощена свещ, или с една електрическа лампа, с които си служите, ще може да виждате чак до Марс, Сатурн или Юпитер?
към втори вариант >>
От сега нататък ще ходим с виждане.
(втори вариант)
После ще забележите, че от мене излиза един прекрасен бледожълт цвят. По всичко това вие ще разберете, че аз ви говоря Истината. Ако ви лъжа, вие ще забележите, че от моята душа излиза една тъмнина, заобиколен съм с един мрак. Ще кажете: Как да познаваме, кой ни говори Истината, и кой не? – Ние виждаме нещата.
От сега нататък ще ходим с виждане.
– Само разумният човек ходи с виждане. Той знае как да насочи своя поглед, за да произведе тази светлина.
към втори вариант >>
Че има големи привилегии, с това съм съгласен, но има и големи задължения.
(втори вариант)
Христос казва: „Който говори от самосебе си, иска своята си слава; а който иска славата на Оногози, който го е проводил, той е истински, и няма неправда в него.“ Онзи, който търси славата на Оногози, който го е изпратил, който му е дал ума, сърцето и живота, той е истински. Някои мислят, че човекът е много нещо, че той е създаден по образ и подобие Божие, че той има големи привилегии в света.
Че има големи привилегии, с това съм съгласен, но има и големи задължения.
Че има големи дарби, и с това съм съгласен, но има и големи отговорности. Питам ви сега: Какъв е човешкият морал? Аз ще направя едно малко сравнение. Мислите ли вие, че с една вощена свещ, или с една електрическа лампа, с които си служите, ще може да виждате чак до Марс, Сатурн или Юпитер? – Няма да можете.
към втори вариант >>
– Само разумният човек ходи с виждане.
(втори вариант)
По всичко това вие ще разберете, че аз ви говоря Истината. Ако ви лъжа, вие ще забележите, че от моята душа излиза една тъмнина, заобиколен съм с един мрак. Ще кажете: Как да познаваме, кой ни говори Истината, и кой не? – Ние виждаме нещата. От сега нататък ще ходим с виждане.
– Само разумният човек ходи с виждане.
Той знае как да насочи своя поглед, за да произведе тази светлина.
към втори вариант >>
Че има големи дарби, и с това съм съгласен, но има и големи отговорности.
(втори вариант)
Христос казва: „Който говори от самосебе си, иска своята си слава; а който иска славата на Оногози, който го е проводил, той е истински, и няма неправда в него.“ Онзи, който търси славата на Оногози, който го е изпратил, който му е дал ума, сърцето и живота, той е истински. Някои мислят, че човекът е много нещо, че той е създаден по образ и подобие Божие, че той има големи привилегии в света. Че има големи привилегии, с това съм съгласен, но има и големи задължения.
Че има големи дарби, и с това съм съгласен, но има и големи отговорности.
Питам ви сега: Какъв е човешкият морал? Аз ще направя едно малко сравнение. Мислите ли вие, че с една вощена свещ, или с една електрическа лампа, с които си служите, ще може да виждате чак до Марс, Сатурн или Юпитер? – Няма да можете. Вашата свещ на 10 км.
към втори вариант >>
Той знае как да насочи своя поглед, за да произведе тази светлина.
(втори вариант)
Ако ви лъжа, вие ще забележите, че от моята душа излиза една тъмнина, заобиколен съм с един мрак. Ще кажете: Как да познаваме, кой ни говори Истината, и кой не? – Ние виждаме нещата. От сега нататък ще ходим с виждане. – Само разумният човек ходи с виждане.
Той знае как да насочи своя поглед, за да произведе тази светлина.
към втори вариант >>
Питам ви сега: Какъв е човешкият морал?
(втори вариант)
Христос казва: „Който говори от самосебе си, иска своята си слава; а който иска славата на Оногози, който го е проводил, той е истински, и няма неправда в него.“ Онзи, който търси славата на Оногози, който го е изпратил, който му е дал ума, сърцето и живота, той е истински. Някои мислят, че човекът е много нещо, че той е създаден по образ и подобие Божие, че той има големи привилегии в света. Че има големи привилегии, с това съм съгласен, но има и големи задължения. Че има големи дарби, и с това съм съгласен, но има и големи отговорности.
Питам ви сега: Какъв е човешкият морал?
Аз ще направя едно малко сравнение. Мислите ли вие, че с една вощена свещ, или с една електрическа лампа, с които си служите, ще може да виждате чак до Марс, Сатурн или Юпитер? – Няма да можете. Вашата свещ на 10 км. едва ли ще бъде забелязана.
към втори вариант >>
Ние сега отлагаме, казваме: Времето още не е дошло.
(втори вариант)
Ние сега отлагаме, казваме: Времето още не е дошло.
Като дойде Христос, Той ще ни научи. Що е Христос в света? – Той е Любовта. Всеки ден Любовта хлопа на вашите сърца. Ако вие изгубите този момент, ще чакате още няколко милиона години, докато дойдат други благоприятни условия.
към втори вариант >>
Аз ще направя едно малко сравнение.
(втори вариант)
Христос казва: „Който говори от самосебе си, иска своята си слава; а който иска славата на Оногози, който го е проводил, той е истински, и няма неправда в него.“ Онзи, който търси славата на Оногози, който го е изпратил, който му е дал ума, сърцето и живота, той е истински. Някои мислят, че човекът е много нещо, че той е създаден по образ и подобие Божие, че той има големи привилегии в света. Че има големи привилегии, с това съм съгласен, но има и големи задължения. Че има големи дарби, и с това съм съгласен, но има и големи отговорности. Питам ви сега: Какъв е човешкият морал?
Аз ще направя едно малко сравнение.
Мислите ли вие, че с една вощена свещ, или с една електрическа лампа, с които си служите, ще може да виждате чак до Марс, Сатурн или Юпитер? – Няма да можете. Вашата свещ на 10 км. едва ли ще бъде забелязана. Щом е така, защо ѝ давате такова преимущество?
към втори вариант >>
Като дойде Христос, Той ще ни научи.
(втори вариант)
Ние сега отлагаме, казваме: Времето още не е дошло.
Като дойде Христос, Той ще ни научи.
Що е Христос в света? – Той е Любовта. Всеки ден Любовта хлопа на вашите сърца. Ако вие изгубите този момент, ще чакате още няколко милиона години, докато дойдат други благоприятни условия. Това са вълни.
към втори вариант >>
Мислите ли вие, че с една вощена свещ, или с една електрическа лампа, с които си служите, ще може да виждате чак до Марс, Сатурн или Юпитер?
(втори вариант)
Някои мислят, че човекът е много нещо, че той е създаден по образ и подобие Божие, че той има големи привилегии в света. Че има големи привилегии, с това съм съгласен, но има и големи задължения. Че има големи дарби, и с това съм съгласен, но има и големи отговорности. Питам ви сега: Какъв е човешкият морал? Аз ще направя едно малко сравнение.
Мислите ли вие, че с една вощена свещ, или с една електрическа лампа, с които си служите, ще може да виждате чак до Марс, Сатурн или Юпитер?
– Няма да можете. Вашата свещ на 10 км. едва ли ще бъде забелязана. Щом е така, защо ѝ давате такова преимущество? Друг е въпросът за слънцето.
към втори вариант >>
Що е Христос в света?
(втори вариант)
Ние сега отлагаме, казваме: Времето още не е дошло. Като дойде Христос, Той ще ни научи.
Що е Христос в света?
– Той е Любовта. Всеки ден Любовта хлопа на вашите сърца. Ако вие изгубите този момент, ще чакате още няколко милиона години, докато дойдат други благоприятни условия. Това са вълни. Аз няма да се спирам да говоря за тези вътрешни връзки, които съществуват между една и друга вълна на битието, които обхващат хората и ги водят във вечността, т.е.
към втори вариант >>
– Няма да можете.
(втори вариант)
Че има големи привилегии, с това съм съгласен, но има и големи задължения. Че има големи дарби, и с това съм съгласен, но има и големи отговорности. Питам ви сега: Какъв е човешкият морал? Аз ще направя едно малко сравнение. Мислите ли вие, че с една вощена свещ, или с една електрическа лампа, с които си служите, ще може да виждате чак до Марс, Сатурн или Юпитер?
– Няма да можете.
Вашата свещ на 10 км. едва ли ще бъде забелязана. Щом е така, защо ѝ давате такова преимущество? Друг е въпросът за слънцето. Слънцето е видимо не само за нашата планета, от светлината му се ползваме не само ние, но и всички други, по-разумни същества от нас, които със своите усъвършенствани телескопи по някой път ни наблюдават, как се движим, как живеем на земята.
към втори вариант >>
– Той е Любовта.
(втори вариант)
Ние сега отлагаме, казваме: Времето още не е дошло. Като дойде Христос, Той ще ни научи. Що е Христос в света?
– Той е Любовта.
Всеки ден Любовта хлопа на вашите сърца. Ако вие изгубите този момент, ще чакате още няколко милиона години, докато дойдат други благоприятни условия. Това са вълни. Аз няма да се спирам да говоря за тези вътрешни връзки, които съществуват между една и друга вълна на битието, които обхващат хората и ги водят във вечността, т.е. не във вечността, но ги повдигат от една степен в друга и разширяват тяхното съзнание.
към втори вариант >>
Вашата свещ на 10 км.
(втори вариант)
Че има големи дарби, и с това съм съгласен, но има и големи отговорности. Питам ви сега: Какъв е човешкият морал? Аз ще направя едно малко сравнение. Мислите ли вие, че с една вощена свещ, или с една електрическа лампа, с които си служите, ще може да виждате чак до Марс, Сатурн или Юпитер? – Няма да можете.
Вашата свещ на 10 км.
едва ли ще бъде забелязана. Щом е така, защо ѝ давате такова преимущество? Друг е въпросът за слънцето. Слънцето е видимо не само за нашата планета, от светлината му се ползваме не само ние, но и всички други, по-разумни същества от нас, които със своите усъвършенствани телескопи по някой път ни наблюдават, как се движим, как живеем на земята. Те сега виждат, че тук, в София, в този салон има събрани хора, които разискват някакви философски въпроси, но не могат да чуят, какво се говори, защото не се интересуват.
към втори вариант >>
Всеки ден Любовта хлопа на вашите сърца.
(втори вариант)
Ние сега отлагаме, казваме: Времето още не е дошло. Като дойде Христос, Той ще ни научи. Що е Христос в света? – Той е Любовта.
Всеки ден Любовта хлопа на вашите сърца.
Ако вие изгубите този момент, ще чакате още няколко милиона години, докато дойдат други благоприятни условия. Това са вълни. Аз няма да се спирам да говоря за тези вътрешни връзки, които съществуват между една и друга вълна на битието, които обхващат хората и ги водят във вечността, т.е. не във вечността, но ги повдигат от една степен в друга и разширяват тяхното съзнание.
към втори вариант >>
едва ли ще бъде забелязана.
(втори вариант)
Питам ви сега: Какъв е човешкият морал? Аз ще направя едно малко сравнение. Мислите ли вие, че с една вощена свещ, или с една електрическа лампа, с които си служите, ще може да виждате чак до Марс, Сатурн или Юпитер? – Няма да можете. Вашата свещ на 10 км.
едва ли ще бъде забелязана.
Щом е така, защо ѝ давате такова преимущество? Друг е въпросът за слънцето. Слънцето е видимо не само за нашата планета, от светлината му се ползваме не само ние, но и всички други, по-разумни същества от нас, които със своите усъвършенствани телескопи по някой път ни наблюдават, как се движим, как живеем на земята. Те сега виждат, че тук, в София, в този салон има събрани хора, които разискват някакви философски въпроси, но не могат да чуят, какво се говори, защото не се интересуват. Аз не ви казвам да вярвате непременно в това, може да е така, може и да не е така, но питам: Всички онези вярвания, които вие сте наследили, на какво почиват?
към втори вариант >>
Ако вие изгубите този момент, ще чакате още няколко милиона години, докато дойдат други благоприятни условия.
(втори вариант)
Ние сега отлагаме, казваме: Времето още не е дошло. Като дойде Христос, Той ще ни научи. Що е Христос в света? – Той е Любовта. Всеки ден Любовта хлопа на вашите сърца.
Ако вие изгубите този момент, ще чакате още няколко милиона години, докато дойдат други благоприятни условия.
Това са вълни. Аз няма да се спирам да говоря за тези вътрешни връзки, които съществуват между една и друга вълна на битието, които обхващат хората и ги водят във вечността, т.е. не във вечността, но ги повдигат от една степен в друга и разширяват тяхното съзнание.
към втори вариант >>
Щом е така, защо ѝ давате такова преимущество?
(втори вариант)
Аз ще направя едно малко сравнение. Мислите ли вие, че с една вощена свещ, или с една електрическа лампа, с които си служите, ще може да виждате чак до Марс, Сатурн или Юпитер? – Няма да можете. Вашата свещ на 10 км. едва ли ще бъде забелязана.
Щом е така, защо ѝ давате такова преимущество?
Друг е въпросът за слънцето. Слънцето е видимо не само за нашата планета, от светлината му се ползваме не само ние, но и всички други, по-разумни същества от нас, които със своите усъвършенствани телескопи по някой път ни наблюдават, как се движим, как живеем на земята. Те сега виждат, че тук, в София, в този салон има събрани хора, които разискват някакви философски въпроси, но не могат да чуят, какво се говори, защото не се интересуват. Аз не ви казвам да вярвате непременно в това, може да е така, може и да не е така, но питам: Всички онези вярвания, които вие сте наследили, на какво почиват? – Безспорно те почиват на един велик закон.
към втори вариант >>
Това са вълни.
(втори вариант)
Като дойде Христос, Той ще ни научи. Що е Христос в света? – Той е Любовта. Всеки ден Любовта хлопа на вашите сърца. Ако вие изгубите този момент, ще чакате още няколко милиона години, докато дойдат други благоприятни условия.
Това са вълни.
Аз няма да се спирам да говоря за тези вътрешни връзки, които съществуват между една и друга вълна на битието, които обхващат хората и ги водят във вечността, т.е. не във вечността, но ги повдигат от една степен в друга и разширяват тяхното съзнание.
към втори вариант >>
Друг е въпросът за слънцето.
(втори вариант)
Мислите ли вие, че с една вощена свещ, или с една електрическа лампа, с които си служите, ще може да виждате чак до Марс, Сатурн или Юпитер? – Няма да можете. Вашата свещ на 10 км. едва ли ще бъде забелязана. Щом е така, защо ѝ давате такова преимущество?
Друг е въпросът за слънцето.
Слънцето е видимо не само за нашата планета, от светлината му се ползваме не само ние, но и всички други, по-разумни същества от нас, които със своите усъвършенствани телескопи по някой път ни наблюдават, как се движим, как живеем на земята. Те сега виждат, че тук, в София, в този салон има събрани хора, които разискват някакви философски въпроси, но не могат да чуят, какво се говори, защото не се интересуват. Аз не ви казвам да вярвате непременно в това, може да е така, може и да не е така, но питам: Всички онези вярвания, които вие сте наследили, на какво почиват? – Безспорно те почиват на един велик закон. Ние, съвременните хора, обаче, сме паднали толкова дълбоко в материята, мислим, че материалният живот е истинският живот.
към втори вариант >>
Аз няма да се спирам да говоря за тези вътрешни връзки, които съществуват между една и друга вълна на битието, които обхващат хората и ги водят във вечността, т.е.
(втори вариант)
Що е Христос в света? – Той е Любовта. Всеки ден Любовта хлопа на вашите сърца. Ако вие изгубите този момент, ще чакате още няколко милиона години, докато дойдат други благоприятни условия. Това са вълни.
Аз няма да се спирам да говоря за тези вътрешни връзки, които съществуват между една и друга вълна на битието, които обхващат хората и ги водят във вечността, т.е.
не във вечността, но ги повдигат от една степен в друга и разширяват тяхното съзнание.
към втори вариант >>
Слънцето е видимо не само за нашата планета, от светлината му се ползваме не само ние, но и всички други, по-разумни същества от нас, които със своите усъвършенствани телескопи по някой път ни наблюдават, как се движим, как живеем на земята.
(втори вариант)
– Няма да можете. Вашата свещ на 10 км. едва ли ще бъде забелязана. Щом е така, защо ѝ давате такова преимущество? Друг е въпросът за слънцето.
Слънцето е видимо не само за нашата планета, от светлината му се ползваме не само ние, но и всички други, по-разумни същества от нас, които със своите усъвършенствани телескопи по някой път ни наблюдават, как се движим, как живеем на земята.
Те сега виждат, че тук, в София, в този салон има събрани хора, които разискват някакви философски въпроси, но не могат да чуят, какво се говори, защото не се интересуват. Аз не ви казвам да вярвате непременно в това, може да е така, може и да не е така, но питам: Всички онези вярвания, които вие сте наследили, на какво почиват? – Безспорно те почиват на един велик закон. Ние, съвременните хора, обаче, сме паднали толкова дълбоко в материята, мислим, че материалният живот е истинският живот. Ние разчитаме на видимото, на осезаемото, но то е съвършено преходно.
към втори вариант >>
не във вечността, но ги повдигат от една степен в друга и разширяват тяхното съзнание.
(втори вариант)
– Той е Любовта. Всеки ден Любовта хлопа на вашите сърца. Ако вие изгубите този момент, ще чакате още няколко милиона години, докато дойдат други благоприятни условия. Това са вълни. Аз няма да се спирам да говоря за тези вътрешни връзки, които съществуват между една и друга вълна на битието, които обхващат хората и ги водят във вечността, т.е.
не във вечността, но ги повдигат от една степен в друга и разширяват тяхното съзнание.
към втори вариант >>
Те сега виждат, че тук, в София, в този салон има събрани хора, които разискват някакви философски въпроси, но не могат да чуят, какво се говори, защото не се интересуват.
(втори вариант)
Вашата свещ на 10 км. едва ли ще бъде забелязана. Щом е така, защо ѝ давате такова преимущество? Друг е въпросът за слънцето. Слънцето е видимо не само за нашата планета, от светлината му се ползваме не само ние, но и всички други, по-разумни същества от нас, които със своите усъвършенствани телескопи по някой път ни наблюдават, как се движим, как живеем на земята.
Те сега виждат, че тук, в София, в този салон има събрани хора, които разискват някакви философски въпроси, но не могат да чуят, какво се говори, защото не се интересуват.
Аз не ви казвам да вярвате непременно в това, може да е така, може и да не е така, но питам: Всички онези вярвания, които вие сте наследили, на какво почиват? – Безспорно те почиват на един велик закон. Ние, съвременните хора, обаче, сме паднали толкова дълбоко в материята, мислим, че материалният живот е истинският живот. Ние разчитаме на видимото, на осезаемото, но то е съвършено преходно. Ние отдаваме на материалния живот голяма тежест.
към втори вариант >>
Христос казва: „Онзи, който търси славата“.
(втори вариант)
Христос казва: „Онзи, който търси славата“.
На кого? – На Онзи, Който го е пратил. Питам: Защо ние да не можем да възприемем този общ живот? Този общ велик живот няма да обезсмисли нашия индивидуален живот. Напротив, ще го осмисли.
към втори вариант >>
Аз не ви казвам да вярвате непременно в това, може да е така, може и да не е така, но питам: Всички онези вярвания, които вие сте наследили, на какво почиват?
(втори вариант)
едва ли ще бъде забелязана. Щом е така, защо ѝ давате такова преимущество? Друг е въпросът за слънцето. Слънцето е видимо не само за нашата планета, от светлината му се ползваме не само ние, но и всички други, по-разумни същества от нас, които със своите усъвършенствани телескопи по някой път ни наблюдават, как се движим, как живеем на земята. Те сега виждат, че тук, в София, в този салон има събрани хора, които разискват някакви философски въпроси, но не могат да чуят, какво се говори, защото не се интересуват.
Аз не ви казвам да вярвате непременно в това, може да е така, може и да не е така, но питам: Всички онези вярвания, които вие сте наследили, на какво почиват?
– Безспорно те почиват на един велик закон. Ние, съвременните хора, обаче, сме паднали толкова дълбоко в материята, мислим, че материалният живот е истинският живот. Ние разчитаме на видимото, на осезаемото, но то е съвършено преходно. Ние отдаваме на материалния живот голяма тежест. Умът, сърцето ни, всичко у нас е ангажирано все с дреболии от този живот.
към втори вариант >>
На кого?
(втори вариант)
Христос казва: „Онзи, който търси славата“.
На кого?
– На Онзи, Който го е пратил. Питам: Защо ние да не можем да възприемем този общ живот? Този общ велик живот няма да обезсмисли нашия индивидуален живот. Напротив, ще го осмисли. Той ще бъде един приток вътре в нас.
към втори вариант >>
– Безспорно те почиват на един велик закон.
(втори вариант)
Щом е така, защо ѝ давате такова преимущество? Друг е въпросът за слънцето. Слънцето е видимо не само за нашата планета, от светлината му се ползваме не само ние, но и всички други, по-разумни същества от нас, които със своите усъвършенствани телескопи по някой път ни наблюдават, как се движим, как живеем на земята. Те сега виждат, че тук, в София, в този салон има събрани хора, които разискват някакви философски въпроси, но не могат да чуят, какво се говори, защото не се интересуват. Аз не ви казвам да вярвате непременно в това, може да е така, може и да не е така, но питам: Всички онези вярвания, които вие сте наследили, на какво почиват?
– Безспорно те почиват на един велик закон.
Ние, съвременните хора, обаче, сме паднали толкова дълбоко в материята, мислим, че материалният живот е истинският живот. Ние разчитаме на видимото, на осезаемото, но то е съвършено преходно. Ние отдаваме на материалния живот голяма тежест. Умът, сърцето ни, всичко у нас е ангажирано все с дреболии от този живот. Рядко ще се намери нещо по-високо, което да занимава нашия ум, нашето сърце.
към втори вариант >>
– На Онзи, Който го е пратил.
(втори вариант)
Христос казва: „Онзи, който търси славата“. На кого?
– На Онзи, Който го е пратил.
Питам: Защо ние да не можем да възприемем този общ живот? Този общ велик живот няма да обезсмисли нашия индивидуален живот. Напротив, ще го осмисли. Той ще бъде един приток вътре в нас. Когато Божественото дойде у нас, то ще обнови живота ни, ще ни създаде един организъм с органи много по-приспособени за живот и дейност, отколкото са сегашните.
към втори вариант >>
Ние, съвременните хора, обаче, сме паднали толкова дълбоко в материята, мислим, че материалният живот е истинският живот.
(втори вариант)
Друг е въпросът за слънцето. Слънцето е видимо не само за нашата планета, от светлината му се ползваме не само ние, но и всички други, по-разумни същества от нас, които със своите усъвършенствани телескопи по някой път ни наблюдават, как се движим, как живеем на земята. Те сега виждат, че тук, в София, в този салон има събрани хора, които разискват някакви философски въпроси, но не могат да чуят, какво се говори, защото не се интересуват. Аз не ви казвам да вярвате непременно в това, може да е така, може и да не е така, но питам: Всички онези вярвания, които вие сте наследили, на какво почиват? – Безспорно те почиват на един велик закон.
Ние, съвременните хора, обаче, сме паднали толкова дълбоко в материята, мислим, че материалният живот е истинският живот.
Ние разчитаме на видимото, на осезаемото, но то е съвършено преходно. Ние отдаваме на материалния живот голяма тежест. Умът, сърцето ни, всичко у нас е ангажирано все с дреболии от този живот. Рядко ще се намери нещо по-високо, което да занимава нашия ум, нашето сърце. Ако един ясновидец би погледнал в ума на някой съвременен човек, той ще види дрехи, обуща, рокли, яденета, кревати, интриги, бой с жена му, но едва ли би намерил някоя светла идея.
към втори вариант >>
Питам: Защо ние да не можем да възприемем този общ живот?
(втори вариант)
Христос казва: „Онзи, който търси славата“. На кого? – На Онзи, Който го е пратил.
Питам: Защо ние да не можем да възприемем този общ живот?
Този общ велик живот няма да обезсмисли нашия индивидуален живот. Напротив, ще го осмисли. Той ще бъде един приток вътре в нас. Когато Божественото дойде у нас, то ще обнови живота ни, ще ни създаде един организъм с органи много по-приспособени за живот и дейност, отколкото са сегашните. В сегашното ни положение ние се намираме в колебание и в двоумение, откъде да започнем.
към втори вариант >>
Ние разчитаме на видимото, на осезаемото, но то е съвършено преходно.
(втори вариант)
Слънцето е видимо не само за нашата планета, от светлината му се ползваме не само ние, но и всички други, по-разумни същества от нас, които със своите усъвършенствани телескопи по някой път ни наблюдават, как се движим, как живеем на земята. Те сега виждат, че тук, в София, в този салон има събрани хора, които разискват някакви философски въпроси, но не могат да чуят, какво се говори, защото не се интересуват. Аз не ви казвам да вярвате непременно в това, може да е така, може и да не е така, но питам: Всички онези вярвания, които вие сте наследили, на какво почиват? – Безспорно те почиват на един велик закон. Ние, съвременните хора, обаче, сме паднали толкова дълбоко в материята, мислим, че материалният живот е истинският живот.
Ние разчитаме на видимото, на осезаемото, но то е съвършено преходно.
Ние отдаваме на материалния живот голяма тежест. Умът, сърцето ни, всичко у нас е ангажирано все с дреболии от този живот. Рядко ще се намери нещо по-високо, което да занимава нашия ум, нашето сърце. Ако един ясновидец би погледнал в ума на някой съвременен човек, той ще види дрехи, обуща, рокли, яденета, кревати, интриги, бой с жена му, но едва ли би намерил някоя светла идея. Някой път хората казват за някого: Този човек е идеалист.
към втори вариант >>
Този общ велик живот няма да обезсмисли нашия индивидуален живот.
(втори вариант)
Христос казва: „Онзи, който търси славата“. На кого? – На Онзи, Който го е пратил. Питам: Защо ние да не можем да възприемем този общ живот?
Този общ велик живот няма да обезсмисли нашия индивидуален живот.
Напротив, ще го осмисли. Той ще бъде един приток вътре в нас. Когато Божественото дойде у нас, то ще обнови живота ни, ще ни създаде един организъм с органи много по-приспособени за живот и дейност, отколкото са сегашните. В сегашното ни положение ние се намираме в колебание и в двоумение, откъде да започнем. Днес от запад, от Англия, от Америка много американци, много англичани отиват в Индия да изучават Истината.
към втори вариант >>
Ние отдаваме на материалния живот голяма тежест.
(втори вариант)
Те сега виждат, че тук, в София, в този салон има събрани хора, които разискват някакви философски въпроси, но не могат да чуят, какво се говори, защото не се интересуват. Аз не ви казвам да вярвате непременно в това, може да е така, може и да не е така, но питам: Всички онези вярвания, които вие сте наследили, на какво почиват? – Безспорно те почиват на един велик закон. Ние, съвременните хора, обаче, сме паднали толкова дълбоко в материята, мислим, че материалният живот е истинският живот. Ние разчитаме на видимото, на осезаемото, но то е съвършено преходно.
Ние отдаваме на материалния живот голяма тежест.
Умът, сърцето ни, всичко у нас е ангажирано все с дреболии от този живот. Рядко ще се намери нещо по-високо, което да занимава нашия ум, нашето сърце. Ако един ясновидец би погледнал в ума на някой съвременен човек, той ще види дрехи, обуща, рокли, яденета, кревати, интриги, бой с жена му, но едва ли би намерил някоя светла идея. Някой път хората казват за някого: Този човек е идеалист. Дайте 100,000 лева на двама идеалисти да си ги разделят, ще видите, колко са идеалисти!
към втори вариант >>
Напротив, ще го осмисли.
(втори вариант)
Христос казва: „Онзи, който търси славата“. На кого? – На Онзи, Който го е пратил. Питам: Защо ние да не можем да възприемем този общ живот? Този общ велик живот няма да обезсмисли нашия индивидуален живот.
Напротив, ще го осмисли.
Той ще бъде един приток вътре в нас. Когато Божественото дойде у нас, то ще обнови живота ни, ще ни създаде един организъм с органи много по-приспособени за живот и дейност, отколкото са сегашните. В сегашното ни положение ние се намираме в колебание и в двоумение, откъде да започнем. Днес от запад, от Англия, от Америка много американци, много англичани отиват в Индия да изучават Истината. Обаче най-видните адепти от Индия са убедени, че те са дошли до края в познаването на Истината, затова очакват от другаде да узнаят нещо повече за Истината.
към втори вариант >>
Умът, сърцето ни, всичко у нас е ангажирано все с дреболии от този живот.
(втори вариант)
Аз не ви казвам да вярвате непременно в това, може да е така, може и да не е така, но питам: Всички онези вярвания, които вие сте наследили, на какво почиват? – Безспорно те почиват на един велик закон. Ние, съвременните хора, обаче, сме паднали толкова дълбоко в материята, мислим, че материалният живот е истинският живот. Ние разчитаме на видимото, на осезаемото, но то е съвършено преходно. Ние отдаваме на материалния живот голяма тежест.
Умът, сърцето ни, всичко у нас е ангажирано все с дреболии от този живот.
Рядко ще се намери нещо по-високо, което да занимава нашия ум, нашето сърце. Ако един ясновидец би погледнал в ума на някой съвременен човек, той ще види дрехи, обуща, рокли, яденета, кревати, интриги, бой с жена му, но едва ли би намерил някоя светла идея. Някой път хората казват за някого: Този човек е идеалист. Дайте 100,000 лева на двама идеалисти да си ги разделят, ще видите, колко са идеалисти! Веднага ще се яви спор за тия пари. Защо?
към втори вариант >>
Той ще бъде един приток вътре в нас.
(втори вариант)
На кого? – На Онзи, Който го е пратил. Питам: Защо ние да не можем да възприемем този общ живот? Този общ велик живот няма да обезсмисли нашия индивидуален живот. Напротив, ще го осмисли.
Той ще бъде един приток вътре в нас.
Когато Божественото дойде у нас, то ще обнови живота ни, ще ни създаде един организъм с органи много по-приспособени за живот и дейност, отколкото са сегашните. В сегашното ни положение ние се намираме в колебание и в двоумение, откъде да започнем. Днес от запад, от Англия, от Америка много американци, много англичани отиват в Индия да изучават Истината. Обаче най-видните адепти от Индия са убедени, че те са дошли до края в познаването на Истината, затова очакват от другаде да узнаят нещо повече за Истината. Сами те я търсят.
към втори вариант >>
Рядко ще се намери нещо по-високо, което да занимава нашия ум, нашето сърце.
(втори вариант)
– Безспорно те почиват на един велик закон. Ние, съвременните хора, обаче, сме паднали толкова дълбоко в материята, мислим, че материалният живот е истинският живот. Ние разчитаме на видимото, на осезаемото, но то е съвършено преходно. Ние отдаваме на материалния живот голяма тежест. Умът, сърцето ни, всичко у нас е ангажирано все с дреболии от този живот.
Рядко ще се намери нещо по-високо, което да занимава нашия ум, нашето сърце.
Ако един ясновидец би погледнал в ума на някой съвременен човек, той ще види дрехи, обуща, рокли, яденета, кревати, интриги, бой с жена му, но едва ли би намерил някоя светла идея. Някой път хората казват за някого: Този човек е идеалист. Дайте 100,000 лева на двама идеалисти да си ги разделят, ще видите, колко са идеалисти! Веднага ще се яви спор за тия пари. Защо? Ние мислим, че в имането е всичко.
към втори вариант >>
Когато Божественото дойде у нас, то ще обнови живота ни, ще ни създаде един организъм с органи много по-приспособени за живот и дейност, отколкото са сегашните.
(втори вариант)
– На Онзи, Който го е пратил. Питам: Защо ние да не можем да възприемем този общ живот? Този общ велик живот няма да обезсмисли нашия индивидуален живот. Напротив, ще го осмисли. Той ще бъде един приток вътре в нас.
Когато Божественото дойде у нас, то ще обнови живота ни, ще ни създаде един организъм с органи много по-приспособени за живот и дейност, отколкото са сегашните.
В сегашното ни положение ние се намираме в колебание и в двоумение, откъде да започнем. Днес от запад, от Англия, от Америка много американци, много англичани отиват в Индия да изучават Истината. Обаче най-видните адепти от Индия са убедени, че те са дошли до края в познаването на Истината, затова очакват от другаде да узнаят нещо повече за Истината. Сами те я търсят. Европейците я търсят в Индия, а индийците я търсят в Европа.
към втори вариант >>
Ако един ясновидец би погледнал в ума на някой съвременен човек, той ще види дрехи, обуща, рокли, яденета, кревати, интриги, бой с жена му, но едва ли би намерил някоя светла идея.
(втори вариант)
Ние, съвременните хора, обаче, сме паднали толкова дълбоко в материята, мислим, че материалният живот е истинският живот. Ние разчитаме на видимото, на осезаемото, но то е съвършено преходно. Ние отдаваме на материалния живот голяма тежест. Умът, сърцето ни, всичко у нас е ангажирано все с дреболии от този живот. Рядко ще се намери нещо по-високо, което да занимава нашия ум, нашето сърце.
Ако един ясновидец би погледнал в ума на някой съвременен човек, той ще види дрехи, обуща, рокли, яденета, кревати, интриги, бой с жена му, но едва ли би намерил някоя светла идея.
Някой път хората казват за някого: Този човек е идеалист. Дайте 100,000 лева на двама идеалисти да си ги разделят, ще видите, колко са идеалисти! Веднага ще се яви спор за тия пари. Защо? Ние мислим, че в имането е всичко. Да, трябва да имаме, но какво?
към втори вариант >>
В сегашното ни положение ние се намираме в колебание и в двоумение, откъде да започнем.
(втори вариант)
Питам: Защо ние да не можем да възприемем този общ живот? Този общ велик живот няма да обезсмисли нашия индивидуален живот. Напротив, ще го осмисли. Той ще бъде един приток вътре в нас. Когато Божественото дойде у нас, то ще обнови живота ни, ще ни създаде един организъм с органи много по-приспособени за живот и дейност, отколкото са сегашните.
В сегашното ни положение ние се намираме в колебание и в двоумение, откъде да започнем.
Днес от запад, от Англия, от Америка много американци, много англичани отиват в Индия да изучават Истината. Обаче най-видните адепти от Индия са убедени, че те са дошли до края в познаването на Истината, затова очакват от другаде да узнаят нещо повече за Истината. Сами те я търсят. Европейците я търсят в Индия, а индийците я търсят в Европа. А тук, всеки се сили да отиде в Индия.
към втори вариант >>
Някой път хората казват за някого: Този човек е идеалист.
(втори вариант)
Ние разчитаме на видимото, на осезаемото, но то е съвършено преходно. Ние отдаваме на материалния живот голяма тежест. Умът, сърцето ни, всичко у нас е ангажирано все с дреболии от този живот. Рядко ще се намери нещо по-високо, което да занимава нашия ум, нашето сърце. Ако един ясновидец би погледнал в ума на някой съвременен човек, той ще види дрехи, обуща, рокли, яденета, кревати, интриги, бой с жена му, но едва ли би намерил някоя светла идея.
Някой път хората казват за някого: Този човек е идеалист.
Дайте 100,000 лева на двама идеалисти да си ги разделят, ще видите, колко са идеалисти! Веднага ще се яви спор за тия пари. Защо? Ние мислим, че в имането е всичко. Да, трябва да имаме, но какво? Под имане, аз не подразбирам да имаме пари.
към втори вариант >>
Днес от запад, от Англия, от Америка много американци, много англичани отиват в Индия да изучават Истината.
(втори вариант)
Този общ велик живот няма да обезсмисли нашия индивидуален живот. Напротив, ще го осмисли. Той ще бъде един приток вътре в нас. Когато Божественото дойде у нас, то ще обнови живота ни, ще ни създаде един организъм с органи много по-приспособени за живот и дейност, отколкото са сегашните. В сегашното ни положение ние се намираме в колебание и в двоумение, откъде да започнем.
Днес от запад, от Англия, от Америка много американци, много англичани отиват в Индия да изучават Истината.
Обаче най-видните адепти от Индия са убедени, че те са дошли до края в познаването на Истината, затова очакват от другаде да узнаят нещо повече за Истината. Сами те я търсят. Европейците я търсят в Индия, а индийците я търсят в Европа. А тук, всеки се сили да отиде в Индия. Добре, идете там, посетете храмовете им.
към втори вариант >>
Дайте 100,000 лева на двама идеалисти да си ги разделят, ще видите, колко са идеалисти!
(втори вариант)
Ние отдаваме на материалния живот голяма тежест. Умът, сърцето ни, всичко у нас е ангажирано все с дреболии от този живот. Рядко ще се намери нещо по-високо, което да занимава нашия ум, нашето сърце. Ако един ясновидец би погледнал в ума на някой съвременен човек, той ще види дрехи, обуща, рокли, яденета, кревати, интриги, бой с жена му, но едва ли би намерил някоя светла идея. Някой път хората казват за някого: Този човек е идеалист.
Дайте 100,000 лева на двама идеалисти да си ги разделят, ще видите, колко са идеалисти!
Веднага ще се яви спор за тия пари. Защо? Ние мислим, че в имането е всичко. Да, трябва да имаме, но какво? Под имане, аз не подразбирам да имаме пари. Парите са последствие на човешкия ум.
към втори вариант >>
Обаче най-видните адепти от Индия са убедени, че те са дошли до края в познаването на Истината, затова очакват от другаде да узнаят нещо повече за Истината.
(втори вариант)
Напротив, ще го осмисли. Той ще бъде един приток вътре в нас. Когато Божественото дойде у нас, то ще обнови живота ни, ще ни създаде един организъм с органи много по-приспособени за живот и дейност, отколкото са сегашните. В сегашното ни положение ние се намираме в колебание и в двоумение, откъде да започнем. Днес от запад, от Англия, от Америка много американци, много англичани отиват в Индия да изучават Истината.
Обаче най-видните адепти от Индия са убедени, че те са дошли до края в познаването на Истината, затова очакват от другаде да узнаят нещо повече за Истината.
Сами те я търсят. Европейците я търсят в Индия, а индийците я търсят в Европа. А тук, всеки се сили да отиде в Индия. Добре, идете там, посетете храмовете им. Всичко ще намерите – разни учения, теории, но туй същинското, за което душата ви копнее, към което умът ви се стреми, няма да намерите.
към втори вариант >>
Веднага ще се яви спор за тия пари. Защо?
(втори вариант)
Умът, сърцето ни, всичко у нас е ангажирано все с дреболии от този живот. Рядко ще се намери нещо по-високо, което да занимава нашия ум, нашето сърце. Ако един ясновидец би погледнал в ума на някой съвременен човек, той ще види дрехи, обуща, рокли, яденета, кревати, интриги, бой с жена му, но едва ли би намерил някоя светла идея. Някой път хората казват за някого: Този човек е идеалист. Дайте 100,000 лева на двама идеалисти да си ги разделят, ще видите, колко са идеалисти!
Веднага ще се яви спор за тия пари. Защо?
Ние мислим, че в имането е всичко. Да, трябва да имаме, но какво? Под имане, аз не подразбирам да имаме пари. Парите са последствие на човешкия ум. Тогава какво трябва да имаме?
към втори вариант >>
Сами те я търсят.
(втори вариант)
Той ще бъде един приток вътре в нас. Когато Божественото дойде у нас, то ще обнови живота ни, ще ни създаде един организъм с органи много по-приспособени за живот и дейност, отколкото са сегашните. В сегашното ни положение ние се намираме в колебание и в двоумение, откъде да започнем. Днес от запад, от Англия, от Америка много американци, много англичани отиват в Индия да изучават Истината. Обаче най-видните адепти от Индия са убедени, че те са дошли до края в познаването на Истината, затова очакват от другаде да узнаят нещо повече за Истината.
Сами те я търсят.
Европейците я търсят в Индия, а индийците я търсят в Европа. А тук, всеки се сили да отиде в Индия. Добре, идете там, посетете храмовете им. Всичко ще намерите – разни учения, теории, но туй същинското, за което душата ви копнее, към което умът ви се стреми, няма да намерите. Истината, която вие търсите, може да придобиете само при едно условие, а именно: човек трябва да научи великия закон, според който при удобен случай да излиза из тялото си и да се пренася в един далечен свят; там, след като научи Истината, ще се върне отново на земята, за да я познае.
към втори вариант >>
Ние мислим, че в имането е всичко.
(втори вариант)
Рядко ще се намери нещо по-високо, което да занимава нашия ум, нашето сърце. Ако един ясновидец би погледнал в ума на някой съвременен човек, той ще види дрехи, обуща, рокли, яденета, кревати, интриги, бой с жена му, но едва ли би намерил някоя светла идея. Някой път хората казват за някого: Този човек е идеалист. Дайте 100,000 лева на двама идеалисти да си ги разделят, ще видите, колко са идеалисти! Веднага ще се яви спор за тия пари. Защо?
Ние мислим, че в имането е всичко.
Да, трябва да имаме, но какво? Под имане, аз не подразбирам да имаме пари. Парите са последствие на човешкия ум. Тогава какво трябва да имаме? Имущество ли?
към втори вариант >>
Европейците я търсят в Индия, а индийците я търсят в Европа.
(втори вариант)
Когато Божественото дойде у нас, то ще обнови живота ни, ще ни създаде един организъм с органи много по-приспособени за живот и дейност, отколкото са сегашните. В сегашното ни положение ние се намираме в колебание и в двоумение, откъде да започнем. Днес от запад, от Англия, от Америка много американци, много англичани отиват в Индия да изучават Истината. Обаче най-видните адепти от Индия са убедени, че те са дошли до края в познаването на Истината, затова очакват от другаде да узнаят нещо повече за Истината. Сами те я търсят.
Европейците я търсят в Индия, а индийците я търсят в Европа.
А тук, всеки се сили да отиде в Индия. Добре, идете там, посетете храмовете им. Всичко ще намерите – разни учения, теории, но туй същинското, за което душата ви копнее, към което умът ви се стреми, няма да намерите. Истината, която вие търсите, може да придобиете само при едно условие, а именно: човек трябва да научи великия закон, според който при удобен случай да излиза из тялото си и да се пренася в един далечен свят; там, след като научи Истината, ще се върне отново на земята, за да я познае. Сега някои привеждат този стих от Евангелието, дето Христос взел двама от своите ученици и ги завел на планината.
към втори вариант >>
Да, трябва да имаме, но какво?
(втори вариант)
Ако един ясновидец би погледнал в ума на някой съвременен човек, той ще види дрехи, обуща, рокли, яденета, кревати, интриги, бой с жена му, но едва ли би намерил някоя светла идея. Някой път хората казват за някого: Този човек е идеалист. Дайте 100,000 лева на двама идеалисти да си ги разделят, ще видите, колко са идеалисти! Веднага ще се яви спор за тия пари. Защо? Ние мислим, че в имането е всичко.
Да, трябва да имаме, но какво?
Под имане, аз не подразбирам да имаме пари. Парите са последствие на човешкия ум. Тогава какво трябва да имаме? Имущество ли? – Не.
към втори вариант >>
А тук, всеки се сили да отиде в Индия.
(втори вариант)
В сегашното ни положение ние се намираме в колебание и в двоумение, откъде да започнем. Днес от запад, от Англия, от Америка много американци, много англичани отиват в Индия да изучават Истината. Обаче най-видните адепти от Индия са убедени, че те са дошли до края в познаването на Истината, затова очакват от другаде да узнаят нещо повече за Истината. Сами те я търсят. Европейците я търсят в Индия, а индийците я търсят в Европа.
А тук, всеки се сили да отиде в Индия.
Добре, идете там, посетете храмовете им. Всичко ще намерите – разни учения, теории, но туй същинското, за което душата ви копнее, към което умът ви се стреми, няма да намерите. Истината, която вие търсите, може да придобиете само при едно условие, а именно: човек трябва да научи великия закон, според който при удобен случай да излиза из тялото си и да се пренася в един далечен свят; там, след като научи Истината, ще се върне отново на земята, за да я познае. Сега някои привеждат този стих от Евангелието, дето Христос взел двама от своите ученици и ги завел на планината. Казвате: На високо място ги заведе Христос.
към втори вариант >>
Под имане, аз не подразбирам да имаме пари.
(втори вариант)
Някой път хората казват за някого: Този човек е идеалист. Дайте 100,000 лева на двама идеалисти да си ги разделят, ще видите, колко са идеалисти! Веднага ще се яви спор за тия пари. Защо? Ние мислим, че в имането е всичко. Да, трябва да имаме, но какво?
Под имане, аз не подразбирам да имаме пари.
Парите са последствие на човешкия ум. Тогава какво трябва да имаме? Имущество ли? – Не. Живот трябва да имаме.
към втори вариант >>
Добре, идете там, посетете храмовете им.
(втори вариант)
Днес от запад, от Англия, от Америка много американци, много англичани отиват в Индия да изучават Истината. Обаче най-видните адепти от Индия са убедени, че те са дошли до края в познаването на Истината, затова очакват от другаде да узнаят нещо повече за Истината. Сами те я търсят. Европейците я търсят в Индия, а индийците я търсят в Европа. А тук, всеки се сили да отиде в Индия.
Добре, идете там, посетете храмовете им.
Всичко ще намерите – разни учения, теории, но туй същинското, за което душата ви копнее, към което умът ви се стреми, няма да намерите. Истината, която вие търсите, може да придобиете само при едно условие, а именно: човек трябва да научи великия закон, според който при удобен случай да излиза из тялото си и да се пренася в един далечен свят; там, след като научи Истината, ще се върне отново на земята, за да я познае. Сега някои привеждат този стих от Евангелието, дето Христос взел двама от своите ученици и ги завел на планината. Казвате: На високо място ги заведе Христос. Че колко високо беше това място?
към втори вариант >>
Парите са последствие на човешкия ум.
(втори вариант)
Дайте 100,000 лева на двама идеалисти да си ги разделят, ще видите, колко са идеалисти! Веднага ще се яви спор за тия пари. Защо? Ние мислим, че в имането е всичко. Да, трябва да имаме, но какво? Под имане, аз не подразбирам да имаме пари.
Парите са последствие на човешкия ум.
Тогава какво трябва да имаме? Имущество ли? – Не. Живот трябва да имаме. Имуществото е последствие на живота.
към втори вариант >>
Всичко ще намерите – разни учения, теории, но туй същинското, за което душата ви копнее, към което умът ви се стреми, няма да намерите.
(втори вариант)
Обаче най-видните адепти от Индия са убедени, че те са дошли до края в познаването на Истината, затова очакват от другаде да узнаят нещо повече за Истината. Сами те я търсят. Европейците я търсят в Индия, а индийците я търсят в Европа. А тук, всеки се сили да отиде в Индия. Добре, идете там, посетете храмовете им.
Всичко ще намерите – разни учения, теории, но туй същинското, за което душата ви копнее, към което умът ви се стреми, няма да намерите.
Истината, която вие търсите, може да придобиете само при едно условие, а именно: човек трябва да научи великия закон, според който при удобен случай да излиза из тялото си и да се пренася в един далечен свят; там, след като научи Истината, ще се върне отново на земята, за да я познае. Сега някои привеждат този стих от Евангелието, дето Христос взел двама от своите ученици и ги завел на планината. Казвате: На високо място ги заведе Христос. Че колко високо беше това място? Ние знаем високите места на Палестина.
към втори вариант >>
Тогава какво трябва да имаме?
(втори вариант)
Веднага ще се яви спор за тия пари. Защо? Ние мислим, че в имането е всичко. Да, трябва да имаме, но какво? Под имане, аз не подразбирам да имаме пари. Парите са последствие на човешкия ум.
Тогава какво трябва да имаме?
Имущество ли? – Не. Живот трябва да имаме. Имуществото е последствие на живота. Тази пръст, този чернозем, който имаме, е последствие на живота.
към втори вариант >>
Истината, която вие търсите, може да придобиете само при едно условие, а именно: човек трябва да научи великия закон, според който при удобен случай да излиза из тялото си и да се пренася в един далечен свят; там, след като научи Истината, ще се върне отново на земята, за да я познае.
(втори вариант)
Сами те я търсят. Европейците я търсят в Индия, а индийците я търсят в Европа. А тук, всеки се сили да отиде в Индия. Добре, идете там, посетете храмовете им. Всичко ще намерите – разни учения, теории, но туй същинското, за което душата ви копнее, към което умът ви се стреми, няма да намерите.
Истината, която вие търсите, може да придобиете само при едно условие, а именно: човек трябва да научи великия закон, според който при удобен случай да излиза из тялото си и да се пренася в един далечен свят; там, след като научи Истината, ще се върне отново на земята, за да я познае.
Сега някои привеждат този стих от Евангелието, дето Христос взел двама от своите ученици и ги завел на планината. Казвате: На високо място ги заведе Христос. Че колко високо беше това място? Ние знаем високите места на Палестина. Да, на много високо място ги изведе Христос!
към втори вариант >>
Имущество ли?
(втори вариант)
Ние мислим, че в имането е всичко. Да, трябва да имаме, но какво? Под имане, аз не подразбирам да имаме пари. Парите са последствие на човешкия ум. Тогава какво трябва да имаме?
Имущество ли?
– Не. Живот трябва да имаме. Имуществото е последствие на живота. Тази пръст, този чернозем, който имаме, е последствие на живота. Тези форми са образувани от самия живот.
към втори вариант >>
Сега някои привеждат този стих от Евангелието, дето Христос взел двама от своите ученици и ги завел на планината.
(втори вариант)
Европейците я търсят в Индия, а индийците я търсят в Европа. А тук, всеки се сили да отиде в Индия. Добре, идете там, посетете храмовете им. Всичко ще намерите – разни учения, теории, но туй същинското, за което душата ви копнее, към което умът ви се стреми, няма да намерите. Истината, която вие търсите, може да придобиете само при едно условие, а именно: човек трябва да научи великия закон, според който при удобен случай да излиза из тялото си и да се пренася в един далечен свят; там, след като научи Истината, ще се върне отново на земята, за да я познае.
Сега някои привеждат този стих от Евангелието, дето Христос взел двама от своите ученици и ги завел на планината.
Казвате: На високо място ги заведе Христос. Че колко високо беше това място? Ние знаем високите места на Палестина. Да, на много високо място ги изведе Христос! То не беше височина 10 км., не беше и 20 км., не беше и 100 км., то беше много високо място!
към втори вариант >>
– Не.
(втори вариант)
Да, трябва да имаме, но какво? Под имане, аз не подразбирам да имаме пари. Парите са последствие на човешкия ум. Тогава какво трябва да имаме? Имущество ли?
– Не.
Живот трябва да имаме. Имуществото е последствие на живота. Тази пръст, този чернозем, който имаме, е последствие на живота. Тези форми са образувани от самия живот. Следователно, в основата на живота седи животворният Божествен Дух, който сформира нещата тъй, както е Нему угодно.
към втори вариант >>
Казвате: На високо място ги заведе Христос.
(втори вариант)
А тук, всеки се сили да отиде в Индия. Добре, идете там, посетете храмовете им. Всичко ще намерите – разни учения, теории, но туй същинското, за което душата ви копнее, към което умът ви се стреми, няма да намерите. Истината, която вие търсите, може да придобиете само при едно условие, а именно: човек трябва да научи великия закон, според който при удобен случай да излиза из тялото си и да се пренася в един далечен свят; там, след като научи Истината, ще се върне отново на земята, за да я познае. Сега някои привеждат този стих от Евангелието, дето Христос взел двама от своите ученици и ги завел на планината.
Казвате: На високо място ги заведе Христос.
Че колко високо беше това място? Ние знаем високите места на Палестина. Да, на много високо място ги изведе Христос! То не беше височина 10 км., не беше и 20 км., не беше и 100 км., то беше много високо място! Ще каже някой: Това нещо не съответства с разказа в Евангелието.
към втори вариант >>
Живот трябва да имаме.
(втори вариант)
Под имане, аз не подразбирам да имаме пари. Парите са последствие на човешкия ум. Тогава какво трябва да имаме? Имущество ли? – Не.
Живот трябва да имаме.
Имуществото е последствие на живота. Тази пръст, този чернозем, който имаме, е последствие на живота. Тези форми са образувани от самия живот. Следователно, в основата на живота седи животворният Божествен Дух, който сформира нещата тъй, както е Нему угодно. Ако има едно същество, което може да сформира нещата в живота, да ги изменя, да ги допълва, то е именно този Божествен Дух, от който е произлязъл първоначално живота; от този живот пък е произлязъл човешкият ум.
към втори вариант >>
Че колко високо беше това място?
(втори вариант)
Добре, идете там, посетете храмовете им. Всичко ще намерите – разни учения, теории, но туй същинското, за което душата ви копнее, към което умът ви се стреми, няма да намерите. Истината, която вие търсите, може да придобиете само при едно условие, а именно: човек трябва да научи великия закон, според който при удобен случай да излиза из тялото си и да се пренася в един далечен свят; там, след като научи Истината, ще се върне отново на земята, за да я познае. Сега някои привеждат този стих от Евангелието, дето Христос взел двама от своите ученици и ги завел на планината. Казвате: На високо място ги заведе Христос.
Че колко високо беше това място?
Ние знаем високите места на Палестина. Да, на много високо място ги изведе Христос! То не беше височина 10 км., не беше и 20 км., не беше и 100 км., то беше много високо място! Ще каже някой: Това нещо не съответства с разказа в Евангелието. Един човек на земята не може да светне.
към втори вариант >>
Имуществото е последствие на живота.
(втори вариант)
Парите са последствие на човешкия ум. Тогава какво трябва да имаме? Имущество ли? – Не. Живот трябва да имаме.
Имуществото е последствие на живота.
Тази пръст, този чернозем, който имаме, е последствие на живота. Тези форми са образувани от самия живот. Следователно, в основата на живота седи животворният Божествен Дух, който сформира нещата тъй, както е Нему угодно. Ако има едно същество, което може да сформира нещата в живота, да ги изменя, да ги допълва, то е именно този Божествен Дух, от който е произлязъл първоначално живота; от този живот пък е произлязъл човешкият ум.
към втори вариант >>
Ние знаем високите места на Палестина.
(втори вариант)
Всичко ще намерите – разни учения, теории, но туй същинското, за което душата ви копнее, към което умът ви се стреми, няма да намерите. Истината, която вие търсите, може да придобиете само при едно условие, а именно: човек трябва да научи великия закон, според който при удобен случай да излиза из тялото си и да се пренася в един далечен свят; там, след като научи Истината, ще се върне отново на земята, за да я познае. Сега някои привеждат този стих от Евангелието, дето Христос взел двама от своите ученици и ги завел на планината. Казвате: На високо място ги заведе Христос. Че колко високо беше това място?
Ние знаем високите места на Палестина.
Да, на много високо място ги изведе Христос! То не беше височина 10 км., не беше и 20 км., не беше и 100 км., то беше много високо място! Ще каже някой: Това нещо не съответства с разказа в Евангелието. Един човек на земята не може да светне. На друго място светва.
към втори вариант >>
Тази пръст, този чернозем, който имаме, е последствие на живота.
(втори вариант)
Тогава какво трябва да имаме? Имущество ли? – Не. Живот трябва да имаме. Имуществото е последствие на живота.
Тази пръст, този чернозем, който имаме, е последствие на живота.
Тези форми са образувани от самия живот. Следователно, в основата на живота седи животворният Божествен Дух, който сформира нещата тъй, както е Нему угодно. Ако има едно същество, което може да сформира нещата в живота, да ги изменя, да ги допълва, то е именно този Божествен Дух, от който е произлязъл първоначално живота; от този живот пък е произлязъл човешкият ум.
към втори вариант >>
Да, на много високо място ги изведе Христос!
(втори вариант)
Истината, която вие търсите, може да придобиете само при едно условие, а именно: човек трябва да научи великия закон, според който при удобен случай да излиза из тялото си и да се пренася в един далечен свят; там, след като научи Истината, ще се върне отново на земята, за да я познае. Сега някои привеждат този стих от Евангелието, дето Христос взел двама от своите ученици и ги завел на планината. Казвате: На високо място ги заведе Христос. Че колко високо беше това място? Ние знаем високите места на Палестина.
Да, на много високо място ги изведе Христос!
То не беше височина 10 км., не беше и 20 км., не беше и 100 км., то беше много високо място! Ще каже някой: Това нещо не съответства с разказа в Евангелието. Един човек на земята не може да светне. На друго място светва. Там, на планината се явили Илия и Мойсей и се разговаряли с Христа.
към втори вариант >>
Тези форми са образувани от самия живот.
(втори вариант)
Имущество ли? – Не. Живот трябва да имаме. Имуществото е последствие на живота. Тази пръст, този чернозем, който имаме, е последствие на живота.
Тези форми са образувани от самия живот.
Следователно, в основата на живота седи животворният Божествен Дух, който сформира нещата тъй, както е Нему угодно. Ако има едно същество, което може да сформира нещата в живота, да ги изменя, да ги допълва, то е именно този Божествен Дух, от който е произлязъл първоначално живота; от този живот пък е произлязъл човешкият ум.
към втори вариант >>
То не беше височина 10 км., не беше и 20 км., не беше и 100 км., то беше много високо място!
(втори вариант)
Сега някои привеждат този стих от Евангелието, дето Христос взел двама от своите ученици и ги завел на планината. Казвате: На високо място ги заведе Христос. Че колко високо беше това място? Ние знаем високите места на Палестина. Да, на много високо място ги изведе Христос!
То не беше височина 10 км., не беше и 20 км., не беше и 100 км., то беше много високо място!
Ще каже някой: Това нещо не съответства с разказа в Евангелието. Един човек на земята не може да светне. На друго място светва. Там, на планината се явили Илия и Мойсей и се разговаряли с Христа. След този разговор, Христос, с двамата си ученици се върна назад.
към втори вариант >>
Следователно, в основата на живота седи животворният Божествен Дух, който сформира нещата тъй, както е Нему угодно.
(втори вариант)
– Не. Живот трябва да имаме. Имуществото е последствие на живота. Тази пръст, този чернозем, който имаме, е последствие на живота. Тези форми са образувани от самия живот.
Следователно, в основата на живота седи животворният Божествен Дух, който сформира нещата тъй, както е Нему угодно.
Ако има едно същество, което може да сформира нещата в живота, да ги изменя, да ги допълва, то е именно този Божествен Дух, от който е произлязъл първоначално живота; от този живот пък е произлязъл човешкият ум.
към втори вариант >>
Ще каже някой: Това нещо не съответства с разказа в Евангелието.
(втори вариант)
Казвате: На високо място ги заведе Христос. Че колко високо беше това място? Ние знаем високите места на Палестина. Да, на много високо място ги изведе Христос! То не беше височина 10 км., не беше и 20 км., не беше и 100 км., то беше много високо място!
Ще каже някой: Това нещо не съответства с разказа в Евангелието.
Един човек на земята не може да светне. На друго място светва. Там, на планината се явили Илия и Мойсей и се разговаряли с Христа. След този разговор, Христос, с двамата си ученици се върна назад. Следователно, ние трябва идейно да се повдигнем.
към втори вариант >>
Ако има едно същество, което може да сформира нещата в живота, да ги изменя, да ги допълва, то е именно този Божествен Дух, от който е произлязъл първоначално живота; от този живот пък е произлязъл човешкият ум.
(втори вариант)
Живот трябва да имаме. Имуществото е последствие на живота. Тази пръст, този чернозем, който имаме, е последствие на живота. Тези форми са образувани от самия живот. Следователно, в основата на живота седи животворният Божествен Дух, който сформира нещата тъй, както е Нему угодно.
Ако има едно същество, което може да сформира нещата в живота, да ги изменя, да ги допълва, то е именно този Божествен Дух, от който е произлязъл първоначално живота; от този живот пък е произлязъл човешкият ум.
към втори вариант >>
Един човек на земята не може да светне.
(втори вариант)
Че колко високо беше това място? Ние знаем високите места на Палестина. Да, на много високо място ги изведе Христос! То не беше височина 10 км., не беше и 20 км., не беше и 100 км., то беше много високо място! Ще каже някой: Това нещо не съответства с разказа в Евангелието.
Един човек на земята не може да светне.
На друго място светва. Там, на планината се явили Илия и Мойсей и се разговаряли с Христа. След този разговор, Христос, с двамата си ученици се върна назад. Следователно, ние трябва идейно да се повдигнем. Човек трябва да излезе извън себе си.
към втори вариант >>
И тъй, за да разбираме истинския смисъл на живота, за да го направим щастлив, за да внесем великия морал в него, трябва да разбираме великите Божии закони.
(втори вариант)
И тъй, за да разбираме истинския смисъл на живота, за да го направим щастлив, за да внесем великия морал в него, трябва да разбираме великите Божии закони.
Само тогава ще могат да се развият тези скрити дарби, скрити заложби, тия потенциални сили в човешката душа. Ако ви вкарам в една съвременна европейска лаборатория, в която всички елементи са наредени в около 10–20,000 малки шишенца, и ви накарам да ги побутате, как мислите, какво ще бъде вашето състояние след като излезете от тази лаборатория? Ако хванете едно шишенце пълно с азотна киселина и го подържите малко, тя ще ви предаде до известна степен своята сила, своите качества. Ако похванете едно шишенце със сярна киселина, и тя ще ви предаде своите качества. Тъй щото, всички вещи, с които ние, съвременните хора, се занимаваме, упражняват известно влияние върху нас.
към втори вариант >>
На друго място светва.
(втори вариант)
Ние знаем високите места на Палестина. Да, на много високо място ги изведе Христос! То не беше височина 10 км., не беше и 20 км., не беше и 100 км., то беше много високо място! Ще каже някой: Това нещо не съответства с разказа в Евангелието. Един човек на земята не може да светне.
На друго място светва.
Там, на планината се явили Илия и Мойсей и се разговаряли с Христа. След този разговор, Христос, с двамата си ученици се върна назад. Следователно, ние трябва идейно да се повдигнем. Човек трябва да излезе извън себе си. Тези опити са правили мнозина.
към втори вариант >>
Само тогава ще могат да се развият тези скрити дарби, скрити заложби, тия потенциални сили в човешката душа.
(втори вариант)
И тъй, за да разбираме истинския смисъл на живота, за да го направим щастлив, за да внесем великия морал в него, трябва да разбираме великите Божии закони.
Само тогава ще могат да се развият тези скрити дарби, скрити заложби, тия потенциални сили в човешката душа.
Ако ви вкарам в една съвременна европейска лаборатория, в която всички елементи са наредени в около 10–20,000 малки шишенца, и ви накарам да ги побутате, как мислите, какво ще бъде вашето състояние след като излезете от тази лаборатория? Ако хванете едно шишенце пълно с азотна киселина и го подържите малко, тя ще ви предаде до известна степен своята сила, своите качества. Ако похванете едно шишенце със сярна киселина, и тя ще ви предаде своите качества. Тъй щото, всички вещи, с които ние, съвременните хора, се занимаваме, упражняват известно влияние върху нас. И за в бъдеще, ако искаме да въведем едно нормално възпитание в света, когато се създава едно училище, ще трябва да се повикат най-добрите хора, най-добрите майстори да направят училището, чиновете, масите, всички пособия.
към втори вариант >>
Там, на планината се явили Илия и Мойсей и се разговаряли с Христа.
(втори вариант)
Да, на много високо място ги изведе Христос! То не беше височина 10 км., не беше и 20 км., не беше и 100 км., то беше много високо място! Ще каже някой: Това нещо не съответства с разказа в Евангелието. Един човек на земята не може да светне. На друго място светва.
Там, на планината се явили Илия и Мойсей и се разговаряли с Христа.
След този разговор, Христос, с двамата си ученици се върна назад. Следователно, ние трябва идейно да се повдигнем. Човек трябва да излезе извън себе си. Тези опити са правили мнозина. Някои хора, като излязат вън от себе си, не искат да се върнат назад, затова не ги пускат.
към втори вариант >>
Ако ви вкарам в една съвременна европейска лаборатория, в която всички елементи са наредени в около 10–20,000 малки шишенца, и ви накарам да ги побутате, как мислите, какво ще бъде вашето състояние след като излезете от тази лаборатория?
(втори вариант)
И тъй, за да разбираме истинския смисъл на живота, за да го направим щастлив, за да внесем великия морал в него, трябва да разбираме великите Божии закони. Само тогава ще могат да се развият тези скрити дарби, скрити заложби, тия потенциални сили в човешката душа.
Ако ви вкарам в една съвременна европейска лаборатория, в която всички елементи са наредени в около 10–20,000 малки шишенца, и ви накарам да ги побутате, как мислите, какво ще бъде вашето състояние след като излезете от тази лаборатория?
Ако хванете едно шишенце пълно с азотна киселина и го подържите малко, тя ще ви предаде до известна степен своята сила, своите качества. Ако похванете едно шишенце със сярна киселина, и тя ще ви предаде своите качества. Тъй щото, всички вещи, с които ние, съвременните хора, се занимаваме, упражняват известно влияние върху нас. И за в бъдеще, ако искаме да въведем едно нормално възпитание в света, когато се създава едно училище, ще трябва да се повикат най-добрите хора, най-добрите майстори да направят училището, чиновете, масите, всички пособия. Като казвам, че трябва да се извикат най-добрите майстори, не разбирам майстори на изкуството, но подразбирам добрите хора, които, като работят, да не си кажат една лоша дума помежду.
към втори вариант >>
След този разговор, Христос, с двамата си ученици се върна назад.
(втори вариант)
То не беше височина 10 км., не беше и 20 км., не беше и 100 км., то беше много високо място! Ще каже някой: Това нещо не съответства с разказа в Евангелието. Един човек на земята не може да светне. На друго място светва. Там, на планината се явили Илия и Мойсей и се разговаряли с Христа.
След този разговор, Христос, с двамата си ученици се върна назад.
Следователно, ние трябва идейно да се повдигнем. Човек трябва да излезе извън себе си. Тези опити са правили мнозина. Някои хора, като излязат вън от себе си, не искат да се върнат назад, затова не ги пускат. Днес хората не са достатъчно честни.
към втори вариант >>
Ако хванете едно шишенце пълно с азотна киселина и го подържите малко, тя ще ви предаде до известна степен своята сила, своите качества.
(втори вариант)
И тъй, за да разбираме истинския смисъл на живота, за да го направим щастлив, за да внесем великия морал в него, трябва да разбираме великите Божии закони. Само тогава ще могат да се развият тези скрити дарби, скрити заложби, тия потенциални сили в човешката душа. Ако ви вкарам в една съвременна европейска лаборатория, в която всички елементи са наредени в около 10–20,000 малки шишенца, и ви накарам да ги побутате, как мислите, какво ще бъде вашето състояние след като излезете от тази лаборатория?
Ако хванете едно шишенце пълно с азотна киселина и го подържите малко, тя ще ви предаде до известна степен своята сила, своите качества.
Ако похванете едно шишенце със сярна киселина, и тя ще ви предаде своите качества. Тъй щото, всички вещи, с които ние, съвременните хора, се занимаваме, упражняват известно влияние върху нас. И за в бъдеще, ако искаме да въведем едно нормално възпитание в света, когато се създава едно училище, ще трябва да се повикат най-добрите хора, най-добрите майстори да направят училището, чиновете, масите, всички пособия. Като казвам, че трябва да се извикат най-добрите майстори, не разбирам майстори на изкуството, но подразбирам добрите хора, които, като работят, да не си кажат една лоша дума помежду. После тетрадките, книгите, всички училищни принадлежности, трябва да бъдат направени от незаинтересовани хора, които да са напълно безкористни.
към втори вариант >>
Следователно, ние трябва идейно да се повдигнем.
(втори вариант)
Ще каже някой: Това нещо не съответства с разказа в Евангелието. Един човек на земята не може да светне. На друго място светва. Там, на планината се явили Илия и Мойсей и се разговаряли с Христа. След този разговор, Христос, с двамата си ученици се върна назад.
Следователно, ние трябва идейно да се повдигнем.
Човек трябва да излезе извън себе си. Тези опити са правили мнозина. Някои хора, като излязат вън от себе си, не искат да се върнат назад, затова не ги пускат. Днес хората не са достатъчно честни. Ние сме пратени на земята като в затвор, наказани сме.
към втори вариант >>
Ако похванете едно шишенце със сярна киселина, и тя ще ви предаде своите качества.
(втори вариант)
И тъй, за да разбираме истинския смисъл на живота, за да го направим щастлив, за да внесем великия морал в него, трябва да разбираме великите Божии закони. Само тогава ще могат да се развият тези скрити дарби, скрити заложби, тия потенциални сили в човешката душа. Ако ви вкарам в една съвременна европейска лаборатория, в която всички елементи са наредени в около 10–20,000 малки шишенца, и ви накарам да ги побутате, как мислите, какво ще бъде вашето състояние след като излезете от тази лаборатория? Ако хванете едно шишенце пълно с азотна киселина и го подържите малко, тя ще ви предаде до известна степен своята сила, своите качества.
Ако похванете едно шишенце със сярна киселина, и тя ще ви предаде своите качества.
Тъй щото, всички вещи, с които ние, съвременните хора, се занимаваме, упражняват известно влияние върху нас. И за в бъдеще, ако искаме да въведем едно нормално възпитание в света, когато се създава едно училище, ще трябва да се повикат най-добрите хора, най-добрите майстори да направят училището, чиновете, масите, всички пособия. Като казвам, че трябва да се извикат най-добрите майстори, не разбирам майстори на изкуството, но подразбирам добрите хора, които, като работят, да не си кажат една лоша дума помежду. После тетрадките, книгите, всички училищни принадлежности, трябва да бъдат направени от незаинтересовани хора, които да са напълно безкористни. Хората казват: Е, столовете, масите, може да ги прави кой и да е.
към втори вариант >>
Човек трябва да излезе извън себе си.
(втори вариант)
Един човек на земята не може да светне. На друго място светва. Там, на планината се явили Илия и Мойсей и се разговаряли с Христа. След този разговор, Христос, с двамата си ученици се върна назад. Следователно, ние трябва идейно да се повдигнем.
Човек трябва да излезе извън себе си.
Тези опити са правили мнозина. Някои хора, като излязат вън от себе си, не искат да се върнат назад, затова не ги пускат. Днес хората не са достатъчно честни. Ние сме пратени на земята като в затвор, наказани сме. Понеже нашите пазители отговарят за нас, то за да ни заставят да стоим тук, не искат да ни пуснат да излезем извън тялото си.
към втори вариант >>
Тъй щото, всички вещи, с които ние, съвременните хора, се занимаваме, упражняват известно влияние върху нас.
(втори вариант)
И тъй, за да разбираме истинския смисъл на живота, за да го направим щастлив, за да внесем великия морал в него, трябва да разбираме великите Божии закони. Само тогава ще могат да се развият тези скрити дарби, скрити заложби, тия потенциални сили в човешката душа. Ако ви вкарам в една съвременна европейска лаборатория, в която всички елементи са наредени в около 10–20,000 малки шишенца, и ви накарам да ги побутате, как мислите, какво ще бъде вашето състояние след като излезете от тази лаборатория? Ако хванете едно шишенце пълно с азотна киселина и го подържите малко, тя ще ви предаде до известна степен своята сила, своите качества. Ако похванете едно шишенце със сярна киселина, и тя ще ви предаде своите качества.
Тъй щото, всички вещи, с които ние, съвременните хора, се занимаваме, упражняват известно влияние върху нас.
И за в бъдеще, ако искаме да въведем едно нормално възпитание в света, когато се създава едно училище, ще трябва да се повикат най-добрите хора, най-добрите майстори да направят училището, чиновете, масите, всички пособия. Като казвам, че трябва да се извикат най-добрите майстори, не разбирам майстори на изкуството, но подразбирам добрите хора, които, като работят, да не си кажат една лоша дума помежду. После тетрадките, книгите, всички училищни принадлежности, трябва да бъдат направени от незаинтересовани хора, които да са напълно безкористни. Хората казват: Е, столовете, масите, може да ги прави кой и да е. Да, досега те са правени все от кой и да е, но виждаме, какво възпитание имаме.
към втори вариант >>
Тези опити са правили мнозина.
(втори вариант)
На друго място светва. Там, на планината се явили Илия и Мойсей и се разговаряли с Христа. След този разговор, Христос, с двамата си ученици се върна назад. Следователно, ние трябва идейно да се повдигнем. Човек трябва да излезе извън себе си.
Тези опити са правили мнозина.
Някои хора, като излязат вън от себе си, не искат да се върнат назад, затова не ги пускат. Днес хората не са достатъчно честни. Ние сме пратени на земята като в затвор, наказани сме. Понеже нашите пазители отговарят за нас, то за да ни заставят да стоим тук, не искат да ни пуснат да излезем извън тялото си. Ако сме достатъчно честни, някой път биха ни пуснали да излезем за малко от този затвор и пак да се върнем.
към втори вариант >>
И за в бъдеще, ако искаме да въведем едно нормално възпитание в света, когато се създава едно училище, ще трябва да се повикат най-добрите хора, най-добрите майстори да направят училището, чиновете, масите, всички пособия.
(втори вариант)
Само тогава ще могат да се развият тези скрити дарби, скрити заложби, тия потенциални сили в човешката душа. Ако ви вкарам в една съвременна европейска лаборатория, в която всички елементи са наредени в около 10–20,000 малки шишенца, и ви накарам да ги побутате, как мислите, какво ще бъде вашето състояние след като излезете от тази лаборатория? Ако хванете едно шишенце пълно с азотна киселина и го подържите малко, тя ще ви предаде до известна степен своята сила, своите качества. Ако похванете едно шишенце със сярна киселина, и тя ще ви предаде своите качества. Тъй щото, всички вещи, с които ние, съвременните хора, се занимаваме, упражняват известно влияние върху нас.
И за в бъдеще, ако искаме да въведем едно нормално възпитание в света, когато се създава едно училище, ще трябва да се повикат най-добрите хора, най-добрите майстори да направят училището, чиновете, масите, всички пособия.
Като казвам, че трябва да се извикат най-добрите майстори, не разбирам майстори на изкуството, но подразбирам добрите хора, които, като работят, да не си кажат една лоша дума помежду. После тетрадките, книгите, всички училищни принадлежности, трябва да бъдат направени от незаинтересовани хора, които да са напълно безкористни. Хората казват: Е, столовете, масите, може да ги прави кой и да е. Да, досега те са правени все от кой и да е, но виждаме, какво възпитание имаме. После, искате да си направите една хубава къща.
към втори вариант >>
Някои хора, като излязат вън от себе си, не искат да се върнат назад, затова не ги пускат.
(втори вариант)
Там, на планината се явили Илия и Мойсей и се разговаряли с Христа. След този разговор, Христос, с двамата си ученици се върна назад. Следователно, ние трябва идейно да се повдигнем. Човек трябва да излезе извън себе си. Тези опити са правили мнозина.
Някои хора, като излязат вън от себе си, не искат да се върнат назад, затова не ги пускат.
Днес хората не са достатъчно честни. Ние сме пратени на земята като в затвор, наказани сме. Понеже нашите пазители отговарят за нас, то за да ни заставят да стоим тук, не искат да ни пуснат да излезем извън тялото си. Ако сме достатъчно честни, някой път биха ни пуснали да излезем за малко от този затвор и пак да се върнем. Индусите казват, че ние сме дошли на земята в този затвор, за да ликвидираме със своята карма.
към втори вариант >>
Като казвам, че трябва да се извикат най-добрите майстори, не разбирам майстори на изкуството, но подразбирам добрите хора, които, като работят, да не си кажат една лоша дума помежду.
(втори вариант)
Ако ви вкарам в една съвременна европейска лаборатория, в която всички елементи са наредени в около 10–20,000 малки шишенца, и ви накарам да ги побутате, как мислите, какво ще бъде вашето състояние след като излезете от тази лаборатория? Ако хванете едно шишенце пълно с азотна киселина и го подържите малко, тя ще ви предаде до известна степен своята сила, своите качества. Ако похванете едно шишенце със сярна киселина, и тя ще ви предаде своите качества. Тъй щото, всички вещи, с които ние, съвременните хора, се занимаваме, упражняват известно влияние върху нас. И за в бъдеще, ако искаме да въведем едно нормално възпитание в света, когато се създава едно училище, ще трябва да се повикат най-добрите хора, най-добрите майстори да направят училището, чиновете, масите, всички пособия.
Като казвам, че трябва да се извикат най-добрите майстори, не разбирам майстори на изкуството, но подразбирам добрите хора, които, като работят, да не си кажат една лоша дума помежду.
После тетрадките, книгите, всички училищни принадлежности, трябва да бъдат направени от незаинтересовани хора, които да са напълно безкористни. Хората казват: Е, столовете, масите, може да ги прави кой и да е. Да, досега те са правени все от кой и да е, но виждаме, какво възпитание имаме. После, искате да си направите една хубава къща. Извикайте за това нещо не само най-добрите майстори по изкуство, но и най-добрите по характер, по естество, та като градят вашата къща, да не си кажат нито една лоша дума.
към втори вариант >>
Днес хората не са достатъчно честни.
(втори вариант)
След този разговор, Христос, с двамата си ученици се върна назад. Следователно, ние трябва идейно да се повдигнем. Човек трябва да излезе извън себе си. Тези опити са правили мнозина. Някои хора, като излязат вън от себе си, не искат да се върнат назад, затова не ги пускат.
Днес хората не са достатъчно честни.
Ние сме пратени на земята като в затвор, наказани сме. Понеже нашите пазители отговарят за нас, то за да ни заставят да стоим тук, не искат да ни пуснат да излезем извън тялото си. Ако сме достатъчно честни, някой път биха ни пуснали да излезем за малко от този затвор и пак да се върнем. Индусите казват, че ние сме дошли на земята в този затвор, за да ликвидираме със своята карма. Аз пък казвам: Ние сме изпратени на земята от невидимия свят, за да научим някои уроци, да свършим училището.
към втори вариант >>
После тетрадките, книгите, всички училищни принадлежности, трябва да бъдат направени от незаинтересовани хора, които да са напълно безкористни.
(втори вариант)
Ако хванете едно шишенце пълно с азотна киселина и го подържите малко, тя ще ви предаде до известна степен своята сила, своите качества. Ако похванете едно шишенце със сярна киселина, и тя ще ви предаде своите качества. Тъй щото, всички вещи, с които ние, съвременните хора, се занимаваме, упражняват известно влияние върху нас. И за в бъдеще, ако искаме да въведем едно нормално възпитание в света, когато се създава едно училище, ще трябва да се повикат най-добрите хора, най-добрите майстори да направят училището, чиновете, масите, всички пособия. Като казвам, че трябва да се извикат най-добрите майстори, не разбирам майстори на изкуството, но подразбирам добрите хора, които, като работят, да не си кажат една лоша дума помежду.
После тетрадките, книгите, всички училищни принадлежности, трябва да бъдат направени от незаинтересовани хора, които да са напълно безкористни.
Хората казват: Е, столовете, масите, може да ги прави кой и да е. Да, досега те са правени все от кой и да е, но виждаме, какво възпитание имаме. После, искате да си направите една хубава къща. Извикайте за това нещо не само най-добрите майстори по изкуство, но и най-добрите по характер, по естество, та като градят вашата къща, да не си кажат нито една лоша дума. Иначе, вие може да имате някоя хубава, хигиенична къща, но тя ще бъде пропита от лошите неразположения на работниците, около която те са изпили до 100-тина кг.
към втори вариант >>
Ние сме пратени на земята като в затвор, наказани сме.
(втори вариант)
Следователно, ние трябва идейно да се повдигнем. Човек трябва да излезе извън себе си. Тези опити са правили мнозина. Някои хора, като излязат вън от себе си, не искат да се върнат назад, затова не ги пускат. Днес хората не са достатъчно честни.
Ние сме пратени на земята като в затвор, наказани сме.
Понеже нашите пазители отговарят за нас, то за да ни заставят да стоим тук, не искат да ни пуснат да излезем извън тялото си. Ако сме достатъчно честни, някой път биха ни пуснали да излезем за малко от този затвор и пак да се върнем. Индусите казват, че ние сме дошли на земята в този затвор, за да ликвидираме със своята карма. Аз пък казвам: Ние сме изпратени на земята от невидимия свят, за да научим някои уроци, да свършим училището. Докато не свършим училището, няма да ни пускат в другия свят като неканени гости само за беля на своите майки и бащи.
към втори вариант >>
Хората казват: Е, столовете, масите, може да ги прави кой и да е.
(втори вариант)
Ако похванете едно шишенце със сярна киселина, и тя ще ви предаде своите качества. Тъй щото, всички вещи, с които ние, съвременните хора, се занимаваме, упражняват известно влияние върху нас. И за в бъдеще, ако искаме да въведем едно нормално възпитание в света, когато се създава едно училище, ще трябва да се повикат най-добрите хора, най-добрите майстори да направят училището, чиновете, масите, всички пособия. Като казвам, че трябва да се извикат най-добрите майстори, не разбирам майстори на изкуството, но подразбирам добрите хора, които, като работят, да не си кажат една лоша дума помежду. После тетрадките, книгите, всички училищни принадлежности, трябва да бъдат направени от незаинтересовани хора, които да са напълно безкористни.
Хората казват: Е, столовете, масите, може да ги прави кой и да е.
Да, досега те са правени все от кой и да е, но виждаме, какво възпитание имаме. После, искате да си направите една хубава къща. Извикайте за това нещо не само най-добрите майстори по изкуство, но и най-добрите по характер, по естество, та като градят вашата къща, да не си кажат нито една лоша дума. Иначе, вие може да имате някоя хубава, хигиенична къща, но тя ще бъде пропита от лошите неразположения на работниците, около която те са изпили до 100-тина кг. бира, 50 кг.
към втори вариант >>
Понеже нашите пазители отговарят за нас, то за да ни заставят да стоим тук, не искат да ни пуснат да излезем извън тялото си.
(втори вариант)
Човек трябва да излезе извън себе си. Тези опити са правили мнозина. Някои хора, като излязат вън от себе си, не искат да се върнат назад, затова не ги пускат. Днес хората не са достатъчно честни. Ние сме пратени на земята като в затвор, наказани сме.
Понеже нашите пазители отговарят за нас, то за да ни заставят да стоим тук, не искат да ни пуснат да излезем извън тялото си.
Ако сме достатъчно честни, някой път биха ни пуснали да излезем за малко от този затвор и пак да се върнем. Индусите казват, че ние сме дошли на земята в този затвор, за да ликвидираме със своята карма. Аз пък казвам: Ние сме изпратени на земята от невидимия свят, за да научим някои уроци, да свършим училището. Докато не свършим училището, няма да ни пускат в другия свят като неканени гости само за беля на своите майки и бащи. Казва Христос: „Който търси славата на Онзи, който го е пратил, Той е истински“.
към втори вариант >>
Да, досега те са правени все от кой и да е, но виждаме, какво възпитание имаме.
(втори вариант)
Тъй щото, всички вещи, с които ние, съвременните хора, се занимаваме, упражняват известно влияние върху нас. И за в бъдеще, ако искаме да въведем едно нормално възпитание в света, когато се създава едно училище, ще трябва да се повикат най-добрите хора, най-добрите майстори да направят училището, чиновете, масите, всички пособия. Като казвам, че трябва да се извикат най-добрите майстори, не разбирам майстори на изкуството, но подразбирам добрите хора, които, като работят, да не си кажат една лоша дума помежду. После тетрадките, книгите, всички училищни принадлежности, трябва да бъдат направени от незаинтересовани хора, които да са напълно безкористни. Хората казват: Е, столовете, масите, може да ги прави кой и да е.
Да, досега те са правени все от кой и да е, но виждаме, какво възпитание имаме.
После, искате да си направите една хубава къща. Извикайте за това нещо не само най-добрите майстори по изкуство, но и най-добрите по характер, по естество, та като градят вашата къща, да не си кажат нито една лоша дума. Иначе, вие може да имате някоя хубава, хигиенична къща, но тя ще бъде пропита от лошите неразположения на работниците, около която те са изпили до 100-тина кг. бира, 50 кг. вино и ракия, и тази отровена кръв на работниците е влязла, чрез енергията им, в камъните.
към втори вариант >>
Ако сме достатъчно честни, някой път биха ни пуснали да излезем за малко от този затвор и пак да се върнем.
(втори вариант)
Тези опити са правили мнозина. Някои хора, като излязат вън от себе си, не искат да се върнат назад, затова не ги пускат. Днес хората не са достатъчно честни. Ние сме пратени на земята като в затвор, наказани сме. Понеже нашите пазители отговарят за нас, то за да ни заставят да стоим тук, не искат да ни пуснат да излезем извън тялото си.
Ако сме достатъчно честни, някой път биха ни пуснали да излезем за малко от този затвор и пак да се върнем.
Индусите казват, че ние сме дошли на земята в този затвор, за да ликвидираме със своята карма. Аз пък казвам: Ние сме изпратени на земята от невидимия свят, за да научим някои уроци, да свършим училището. Докато не свършим училището, няма да ни пускат в другия свят като неканени гости само за беля на своите майки и бащи. Казва Христос: „Който търси славата на Онзи, който го е пратил, Той е истински“. Този жар, да търсите славата Божия, трябва да се зароди в душата ви.
към втори вариант >>
После, искате да си направите една хубава къща.
(втори вариант)
И за в бъдеще, ако искаме да въведем едно нормално възпитание в света, когато се създава едно училище, ще трябва да се повикат най-добрите хора, най-добрите майстори да направят училището, чиновете, масите, всички пособия. Като казвам, че трябва да се извикат най-добрите майстори, не разбирам майстори на изкуството, но подразбирам добрите хора, които, като работят, да не си кажат една лоша дума помежду. После тетрадките, книгите, всички училищни принадлежности, трябва да бъдат направени от незаинтересовани хора, които да са напълно безкористни. Хората казват: Е, столовете, масите, може да ги прави кой и да е. Да, досега те са правени все от кой и да е, но виждаме, какво възпитание имаме.
После, искате да си направите една хубава къща.
Извикайте за това нещо не само най-добрите майстори по изкуство, но и най-добрите по характер, по естество, та като градят вашата къща, да не си кажат нито една лоша дума. Иначе, вие може да имате някоя хубава, хигиенична къща, но тя ще бъде пропита от лошите неразположения на работниците, около която те са изпили до 100-тина кг. бира, 50 кг. вино и ракия, и тази отровена кръв на работниците е влязла, чрез енергията им, в камъните. По такъв начин вие никога не ще може да се освободите от лошите влияния на тази къща.
към втори вариант >>
Индусите казват, че ние сме дошли на земята в този затвор, за да ликвидираме със своята карма.
(втори вариант)
Някои хора, като излязат вън от себе си, не искат да се върнат назад, затова не ги пускат. Днес хората не са достатъчно честни. Ние сме пратени на земята като в затвор, наказани сме. Понеже нашите пазители отговарят за нас, то за да ни заставят да стоим тук, не искат да ни пуснат да излезем извън тялото си. Ако сме достатъчно честни, някой път биха ни пуснали да излезем за малко от този затвор и пак да се върнем.
Индусите казват, че ние сме дошли на земята в този затвор, за да ликвидираме със своята карма.
Аз пък казвам: Ние сме изпратени на земята от невидимия свят, за да научим някои уроци, да свършим училището. Докато не свършим училището, няма да ни пускат в другия свят като неканени гости само за беля на своите майки и бащи. Казва Христос: „Който търси славата на Онзи, който го е пратил, Той е истински“. Този жар, да търсите славата Божия, трябва да се зароди в душата ви. Туй желание трябва да стане непреодолимо.
към втори вариант >>
Извикайте за това нещо не само най-добрите майстори по изкуство, но и най-добрите по характер, по естество, та като градят вашата къща, да не си кажат нито една лоша дума.
(втори вариант)
Като казвам, че трябва да се извикат най-добрите майстори, не разбирам майстори на изкуството, но подразбирам добрите хора, които, като работят, да не си кажат една лоша дума помежду. После тетрадките, книгите, всички училищни принадлежности, трябва да бъдат направени от незаинтересовани хора, които да са напълно безкористни. Хората казват: Е, столовете, масите, може да ги прави кой и да е. Да, досега те са правени все от кой и да е, но виждаме, какво възпитание имаме. После, искате да си направите една хубава къща.
Извикайте за това нещо не само най-добрите майстори по изкуство, но и най-добрите по характер, по естество, та като градят вашата къща, да не си кажат нито една лоша дума.
Иначе, вие може да имате някоя хубава, хигиенична къща, но тя ще бъде пропита от лошите неразположения на работниците, около която те са изпили до 100-тина кг. бира, 50 кг. вино и ракия, и тази отровена кръв на работниците е влязла, чрез енергията им, в камъните. По такъв начин вие никога не ще може да се освободите от лошите влияния на тази къща. Вие може да учите какъвто морал искате, но от лошите влияния няма да се освободите.
към втори вариант >>
Аз пък казвам: Ние сме изпратени на земята от невидимия свят, за да научим някои уроци, да свършим училището.
(втори вариант)
Днес хората не са достатъчно честни. Ние сме пратени на земята като в затвор, наказани сме. Понеже нашите пазители отговарят за нас, то за да ни заставят да стоим тук, не искат да ни пуснат да излезем извън тялото си. Ако сме достатъчно честни, някой път биха ни пуснали да излезем за малко от този затвор и пак да се върнем. Индусите казват, че ние сме дошли на земята в този затвор, за да ликвидираме със своята карма.
Аз пък казвам: Ние сме изпратени на земята от невидимия свят, за да научим някои уроци, да свършим училището.
Докато не свършим училището, няма да ни пускат в другия свят като неканени гости само за беля на своите майки и бащи. Казва Христос: „Който търси славата на Онзи, който го е пратил, Той е истински“. Този жар, да търсите славата Божия, трябва да се зароди в душата ви. Туй желание трябва да стане непреодолимо. И сега, като ви говоря за Господа, ще кажете: Е, пак се говори за този Господ, Който разваля света.
към втори вариант >>
Иначе, вие може да имате някоя хубава, хигиенична къща, но тя ще бъде пропита от лошите неразположения на работниците, около която те са изпили до 100-тина кг.
(втори вариант)
После тетрадките, книгите, всички училищни принадлежности, трябва да бъдат направени от незаинтересовани хора, които да са напълно безкористни. Хората казват: Е, столовете, масите, може да ги прави кой и да е. Да, досега те са правени все от кой и да е, но виждаме, какво възпитание имаме. После, искате да си направите една хубава къща. Извикайте за това нещо не само най-добрите майстори по изкуство, но и най-добрите по характер, по естество, та като градят вашата къща, да не си кажат нито една лоша дума.
Иначе, вие може да имате някоя хубава, хигиенична къща, но тя ще бъде пропита от лошите неразположения на работниците, около която те са изпили до 100-тина кг.
бира, 50 кг. вино и ракия, и тази отровена кръв на работниците е влязла, чрез енергията им, в камъните. По такъв начин вие никога не ще може да се освободите от лошите влияния на тази къща. Вие може да учите какъвто морал искате, но от лошите влияния няма да се освободите. Днес ви учат, че трябва да вярвате в Бога, но как да приложите тази вяра, как да подобрите живота си, нищо не ви казват.
към втори вариант >>
Докато не свършим училището, няма да ни пускат в другия свят като неканени гости само за беля на своите майки и бащи.
(втори вариант)
Ние сме пратени на земята като в затвор, наказани сме. Понеже нашите пазители отговарят за нас, то за да ни заставят да стоим тук, не искат да ни пуснат да излезем извън тялото си. Ако сме достатъчно честни, някой път биха ни пуснали да излезем за малко от този затвор и пак да се върнем. Индусите казват, че ние сме дошли на земята в този затвор, за да ликвидираме със своята карма. Аз пък казвам: Ние сме изпратени на земята от невидимия свят, за да научим някои уроци, да свършим училището.
Докато не свършим училището, няма да ни пускат в другия свят като неканени гости само за беля на своите майки и бащи.
Казва Христос: „Който търси славата на Онзи, който го е пратил, Той е истински“. Този жар, да търсите славата Божия, трябва да се зароди в душата ви. Туй желание трябва да стане непреодолимо. И сега, като ви говоря за Господа, ще кажете: Е, пак се говори за този Господ, Който разваля света. Има наистина един Господ, който разваля света, но аз не ви проповядвам за него.
към втори вариант >>
бира, 50 кг.
(втори вариант)
Хората казват: Е, столовете, масите, може да ги прави кой и да е. Да, досега те са правени все от кой и да е, но виждаме, какво възпитание имаме. После, искате да си направите една хубава къща. Извикайте за това нещо не само най-добрите майстори по изкуство, но и най-добрите по характер, по естество, та като градят вашата къща, да не си кажат нито една лоша дума. Иначе, вие може да имате някоя хубава, хигиенична къща, но тя ще бъде пропита от лошите неразположения на работниците, около която те са изпили до 100-тина кг.
бира, 50 кг.
вино и ракия, и тази отровена кръв на работниците е влязла, чрез енергията им, в камъните. По такъв начин вие никога не ще може да се освободите от лошите влияния на тази къща. Вие може да учите какъвто морал искате, но от лошите влияния няма да се освободите. Днес ви учат, че трябва да вярвате в Бога, но как да приложите тази вяра, как да подобрите живота си, нищо не ви казват. Чудни са съвременните хора в своите разсъждения!
към втори вариант >>
Казва Христос: „Който търси славата на Онзи, който го е пратил, Той е истински“.
(втори вариант)
Понеже нашите пазители отговарят за нас, то за да ни заставят да стоим тук, не искат да ни пуснат да излезем извън тялото си. Ако сме достатъчно честни, някой път биха ни пуснали да излезем за малко от този затвор и пак да се върнем. Индусите казват, че ние сме дошли на земята в този затвор, за да ликвидираме със своята карма. Аз пък казвам: Ние сме изпратени на земята от невидимия свят, за да научим някои уроци, да свършим училището. Докато не свършим училището, няма да ни пускат в другия свят като неканени гости само за беля на своите майки и бащи.
Казва Христос: „Който търси славата на Онзи, който го е пратил, Той е истински“.
Този жар, да търсите славата Божия, трябва да се зароди в душата ви. Туй желание трябва да стане непреодолимо. И сега, като ви говоря за Господа, ще кажете: Е, пак се говори за този Господ, Който разваля света. Има наистина един Господ, който разваля света, но аз не ви проповядвам за него. Аз ви проповядвам за този Господ, Който е направил света.
към втори вариант >>
вино и ракия, и тази отровена кръв на работниците е влязла, чрез енергията им, в камъните.
(втори вариант)
Да, досега те са правени все от кой и да е, но виждаме, какво възпитание имаме. После, искате да си направите една хубава къща. Извикайте за това нещо не само най-добрите майстори по изкуство, но и най-добрите по характер, по естество, та като градят вашата къща, да не си кажат нито една лоша дума. Иначе, вие може да имате някоя хубава, хигиенична къща, но тя ще бъде пропита от лошите неразположения на работниците, около която те са изпили до 100-тина кг. бира, 50 кг.
вино и ракия, и тази отровена кръв на работниците е влязла, чрез енергията им, в камъните.
По такъв начин вие никога не ще може да се освободите от лошите влияния на тази къща. Вие може да учите какъвто морал искате, но от лошите влияния няма да се освободите. Днес ви учат, че трябва да вярвате в Бога, но как да приложите тази вяра, как да подобрите живота си, нищо не ви казват. Чудни са съвременните хора в своите разсъждения! Ако аз дам на най-добрата си предачка най-лошата вълна, то, колкото и да е изкусна тя, не ще може да изпреде лошата вълна – нищо няма да стане от нея.
към втори вариант >>
Този жар, да търсите славата Божия, трябва да се зароди в душата ви.
(втори вариант)
Ако сме достатъчно честни, някой път биха ни пуснали да излезем за малко от този затвор и пак да се върнем. Индусите казват, че ние сме дошли на земята в този затвор, за да ликвидираме със своята карма. Аз пък казвам: Ние сме изпратени на земята от невидимия свят, за да научим някои уроци, да свършим училището. Докато не свършим училището, няма да ни пускат в другия свят като неканени гости само за беля на своите майки и бащи. Казва Христос: „Който търси славата на Онзи, който го е пратил, Той е истински“.
Този жар, да търсите славата Божия, трябва да се зароди в душата ви.
Туй желание трябва да стане непреодолимо. И сега, като ви говоря за Господа, ще кажете: Е, пак се говори за този Господ, Който разваля света. Има наистина един Господ, който разваля света, но аз не ви проповядвам за него. Аз ви проповядвам за този Господ, Който е направил света. Седалището на онзи Господ, който разваля света, е човешкият търбух, а седалището на този Господ, Който е направил света е на друго място – то е в човешката душа, в човешкия дух.
към втори вариант >>
По такъв начин вие никога не ще може да се освободите от лошите влияния на тази къща.
(втори вариант)
После, искате да си направите една хубава къща. Извикайте за това нещо не само най-добрите майстори по изкуство, но и най-добрите по характер, по естество, та като градят вашата къща, да не си кажат нито една лоша дума. Иначе, вие може да имате някоя хубава, хигиенична къща, но тя ще бъде пропита от лошите неразположения на работниците, около която те са изпили до 100-тина кг. бира, 50 кг. вино и ракия, и тази отровена кръв на работниците е влязла, чрез енергията им, в камъните.
По такъв начин вие никога не ще може да се освободите от лошите влияния на тази къща.
Вие може да учите какъвто морал искате, но от лошите влияния няма да се освободите. Днес ви учат, че трябва да вярвате в Бога, но как да приложите тази вяра, как да подобрите живота си, нищо не ви казват. Чудни са съвременните хора в своите разсъждения! Ако аз дам на най-добрата си предачка най-лошата вълна, то, колкото и да е изкусна тя, не ще може да изпреде лошата вълна – нищо няма да стане от нея. Мислите ли, че ако дадете на най-великия виртуоз една дъска с четири струни, та той ще може на тази дъска да изсвири 7-ата, или 9-ата симфония на Бетховен?
към втори вариант >>
Туй желание трябва да стане непреодолимо.
(втори вариант)
Индусите казват, че ние сме дошли на земята в този затвор, за да ликвидираме със своята карма. Аз пък казвам: Ние сме изпратени на земята от невидимия свят, за да научим някои уроци, да свършим училището. Докато не свършим училището, няма да ни пускат в другия свят като неканени гости само за беля на своите майки и бащи. Казва Христос: „Който търси славата на Онзи, който го е пратил, Той е истински“. Този жар, да търсите славата Божия, трябва да се зароди в душата ви.
Туй желание трябва да стане непреодолимо.
И сега, като ви говоря за Господа, ще кажете: Е, пак се говори за този Господ, Който разваля света. Има наистина един Господ, който разваля света, но аз не ви проповядвам за него. Аз ви проповядвам за този Господ, Който е направил света. Седалището на онзи Господ, който разваля света, е човешкият търбух, а седалището на този Господ, Който е направил света е на друго място – то е в човешката душа, в човешкия дух. Тия хора, в душата, в духа на които живее Бог, това са онези велики хора, това са гении, Учители на човечеството, които са дали най-високото проявление в музиката, в поезията, в изкуството – изобщо във всички направления.
към втори вариант >>
Вие може да учите какъвто морал искате, но от лошите влияния няма да се освободите.
(втори вариант)
Извикайте за това нещо не само най-добрите майстори по изкуство, но и най-добрите по характер, по естество, та като градят вашата къща, да не си кажат нито една лоша дума. Иначе, вие може да имате някоя хубава, хигиенична къща, но тя ще бъде пропита от лошите неразположения на работниците, около която те са изпили до 100-тина кг. бира, 50 кг. вино и ракия, и тази отровена кръв на работниците е влязла, чрез енергията им, в камъните. По такъв начин вие никога не ще може да се освободите от лошите влияния на тази къща.
Вие може да учите какъвто морал искате, но от лошите влияния няма да се освободите.
Днес ви учат, че трябва да вярвате в Бога, но как да приложите тази вяра, как да подобрите живота си, нищо не ви казват. Чудни са съвременните хора в своите разсъждения! Ако аз дам на най-добрата си предачка най-лошата вълна, то, колкото и да е изкусна тя, не ще може да изпреде лошата вълна – нищо няма да стане от нея. Мислите ли, че ако дадете на най-великия виртуоз една дъска с четири струни, та той ще може на тази дъска да изсвири 7-ата, или 9-ата симфония на Бетховен? Каква симфония ще може да ви изсвири?
към втори вариант >>
И сега, като ви говоря за Господа, ще кажете: Е, пак се говори за този Господ, Който разваля света.
(втори вариант)
Аз пък казвам: Ние сме изпратени на земята от невидимия свят, за да научим някои уроци, да свършим училището. Докато не свършим училището, няма да ни пускат в другия свят като неканени гости само за беля на своите майки и бащи. Казва Христос: „Който търси славата на Онзи, който го е пратил, Той е истински“. Този жар, да търсите славата Божия, трябва да се зароди в душата ви. Туй желание трябва да стане непреодолимо.
И сега, като ви говоря за Господа, ще кажете: Е, пак се говори за този Господ, Който разваля света.
Има наистина един Господ, който разваля света, но аз не ви проповядвам за него. Аз ви проповядвам за този Господ, Който е направил света. Седалището на онзи Господ, който разваля света, е човешкият търбух, а седалището на този Господ, Който е направил света е на друго място – то е в човешката душа, в човешкия дух. Тия хора, в душата, в духа на които живее Бог, това са онези велики хора, това са гении, Учители на човечеството, които са дали най-високото проявление в музиката, в поезията, в изкуството – изобщо във всички направления. Това са души, които подтикват човечеството напред.
към втори вариант >>
Днес ви учат, че трябва да вярвате в Бога, но как да приложите тази вяра, как да подобрите живота си, нищо не ви казват.
(втори вариант)
Иначе, вие може да имате някоя хубава, хигиенична къща, но тя ще бъде пропита от лошите неразположения на работниците, около която те са изпили до 100-тина кг. бира, 50 кг. вино и ракия, и тази отровена кръв на работниците е влязла, чрез енергията им, в камъните. По такъв начин вие никога не ще може да се освободите от лошите влияния на тази къща. Вие може да учите какъвто морал искате, но от лошите влияния няма да се освободите.
Днес ви учат, че трябва да вярвате в Бога, но как да приложите тази вяра, как да подобрите живота си, нищо не ви казват.
Чудни са съвременните хора в своите разсъждения! Ако аз дам на най-добрата си предачка най-лошата вълна, то, колкото и да е изкусна тя, не ще може да изпреде лошата вълна – нищо няма да стане от нея. Мислите ли, че ако дадете на най-великия виртуоз една дъска с четири струни, та той ще може на тази дъска да изсвири 7-ата, или 9-ата симфония на Бетховен? Каква симфония ще може да ви изсвири? – То ще бъде симфония на счупената дъска.
към втори вариант >>
Има наистина един Господ, който разваля света, но аз не ви проповядвам за него.
(втори вариант)
Докато не свършим училището, няма да ни пускат в другия свят като неканени гости само за беля на своите майки и бащи. Казва Христос: „Който търси славата на Онзи, който го е пратил, Той е истински“. Този жар, да търсите славата Божия, трябва да се зароди в душата ви. Туй желание трябва да стане непреодолимо. И сега, като ви говоря за Господа, ще кажете: Е, пак се говори за този Господ, Който разваля света.
Има наистина един Господ, който разваля света, но аз не ви проповядвам за него.
Аз ви проповядвам за този Господ, Който е направил света. Седалището на онзи Господ, който разваля света, е човешкият търбух, а седалището на този Господ, Който е направил света е на друго място – то е в човешката душа, в човешкия дух. Тия хора, в душата, в духа на които живее Бог, това са онези велики хора, това са гении, Учители на човечеството, които са дали най-високото проявление в музиката, в поезията, в изкуството – изобщо във всички направления. Това са души, които подтикват човечеството напред. Те са имали опитността да излизат от тялото си.
към втори вариант >>
Чудни са съвременните хора в своите разсъждения!
(втори вариант)
бира, 50 кг. вино и ракия, и тази отровена кръв на работниците е влязла, чрез енергията им, в камъните. По такъв начин вие никога не ще може да се освободите от лошите влияния на тази къща. Вие може да учите какъвто морал искате, но от лошите влияния няма да се освободите. Днес ви учат, че трябва да вярвате в Бога, но как да приложите тази вяра, как да подобрите живота си, нищо не ви казват.
Чудни са съвременните хора в своите разсъждения!
Ако аз дам на най-добрата си предачка най-лошата вълна, то, колкото и да е изкусна тя, не ще може да изпреде лошата вълна – нищо няма да стане от нея. Мислите ли, че ако дадете на най-великия виртуоз една дъска с четири струни, та той ще може на тази дъска да изсвири 7-ата, или 9-ата симфония на Бетховен? Каква симфония ще може да ви изсвири? – То ще бъде симфония на счупената дъска. Мислите ли, че ние, съвременните хора, с тия хилави тела ще можем да се занимаваме с велики работи?
към втори вариант >>
Аз ви проповядвам за този Господ, Който е направил света.
(втори вариант)
Казва Христос: „Който търси славата на Онзи, който го е пратил, Той е истински“. Този жар, да търсите славата Божия, трябва да се зароди в душата ви. Туй желание трябва да стане непреодолимо. И сега, като ви говоря за Господа, ще кажете: Е, пак се говори за този Господ, Който разваля света. Има наистина един Господ, който разваля света, но аз не ви проповядвам за него.
Аз ви проповядвам за този Господ, Който е направил света.
Седалището на онзи Господ, който разваля света, е човешкият търбух, а седалището на този Господ, Който е направил света е на друго място – то е в човешката душа, в човешкия дух. Тия хора, в душата, в духа на които живее Бог, това са онези велики хора, това са гении, Учители на човечеството, които са дали най-високото проявление в музиката, в поезията, в изкуството – изобщо във всички направления. Това са души, които подтикват човечеството напред. Те са имали опитността да излизат от тялото си. Следователно, вие, които ме слушате и за вас не е изключена възможността да имате същата опитност.
към втори вариант >>
Ако аз дам на най-добрата си предачка най-лошата вълна, то, колкото и да е изкусна тя, не ще може да изпреде лошата вълна – нищо няма да стане от нея.
(втори вариант)
вино и ракия, и тази отровена кръв на работниците е влязла, чрез енергията им, в камъните. По такъв начин вие никога не ще може да се освободите от лошите влияния на тази къща. Вие може да учите какъвто морал искате, но от лошите влияния няма да се освободите. Днес ви учат, че трябва да вярвате в Бога, но как да приложите тази вяра, как да подобрите живота си, нищо не ви казват. Чудни са съвременните хора в своите разсъждения!
Ако аз дам на най-добрата си предачка най-лошата вълна, то, колкото и да е изкусна тя, не ще може да изпреде лошата вълна – нищо няма да стане от нея.
Мислите ли, че ако дадете на най-великия виртуоз една дъска с четири струни, та той ще може на тази дъска да изсвири 7-ата, или 9-ата симфония на Бетховен? Каква симфония ще може да ви изсвири? – То ще бъде симфония на счупената дъска. Мислите ли, че ние, съвременните хора, с тия хилави тела ще можем да се занимаваме с велики работи? Някой казва: Аз искам да проникна в тайните на природата искам да се занимавам с окултна наука.
към втори вариант >>
Седалището на онзи Господ, който разваля света, е човешкият търбух, а седалището на този Господ, Който е направил света е на друго място – то е в човешката душа, в човешкия дух.
(втори вариант)
Този жар, да търсите славата Божия, трябва да се зароди в душата ви. Туй желание трябва да стане непреодолимо. И сега, като ви говоря за Господа, ще кажете: Е, пак се говори за този Господ, Който разваля света. Има наистина един Господ, който разваля света, но аз не ви проповядвам за него. Аз ви проповядвам за този Господ, Който е направил света.
Седалището на онзи Господ, който разваля света, е човешкият търбух, а седалището на този Господ, Който е направил света е на друго място – то е в човешката душа, в човешкия дух.
Тия хора, в душата, в духа на които живее Бог, това са онези велики хора, това са гении, Учители на човечеството, които са дали най-високото проявление в музиката, в поезията, в изкуството – изобщо във всички направления. Това са души, които подтикват човечеството напред. Те са имали опитността да излизат от тялото си. Следователно, вие, които ме слушате и за вас не е изключена възможността да имате същата опитност. Вие казвате: По благодат не може ли?
към втори вариант >>
Мислите ли, че ако дадете на най-великия виртуоз една дъска с четири струни, та той ще може на тази дъска да изсвири 7-ата, или 9-ата симфония на Бетховен?
(втори вариант)
По такъв начин вие никога не ще може да се освободите от лошите влияния на тази къща. Вие може да учите какъвто морал искате, но от лошите влияния няма да се освободите. Днес ви учат, че трябва да вярвате в Бога, но как да приложите тази вяра, как да подобрите живота си, нищо не ви казват. Чудни са съвременните хора в своите разсъждения! Ако аз дам на най-добрата си предачка най-лошата вълна, то, колкото и да е изкусна тя, не ще може да изпреде лошата вълна – нищо няма да стане от нея.
Мислите ли, че ако дадете на най-великия виртуоз една дъска с четири струни, та той ще може на тази дъска да изсвири 7-ата, или 9-ата симфония на Бетховен?
Каква симфония ще може да ви изсвири? – То ще бъде симфония на счупената дъска. Мислите ли, че ние, съвременните хора, с тия хилави тела ще можем да се занимаваме с велики работи? Някой казва: Аз искам да проникна в тайните на природата искам да се занимавам с окултна наука. Казвам: Че как мислиш ти, с тази счупена дъска ще можеш ли да изпълниш тези велики работи, тази велика симфония?
към втори вариант >>
Тия хора, в душата, в духа на които живее Бог, това са онези велики хора, това са гении, Учители на човечеството, които са дали най-високото проявление в музиката, в поезията, в изкуството – изобщо във всички направления.
(втори вариант)
Туй желание трябва да стане непреодолимо. И сега, като ви говоря за Господа, ще кажете: Е, пак се говори за този Господ, Който разваля света. Има наистина един Господ, който разваля света, но аз не ви проповядвам за него. Аз ви проповядвам за този Господ, Който е направил света. Седалището на онзи Господ, който разваля света, е човешкият търбух, а седалището на този Господ, Който е направил света е на друго място – то е в човешката душа, в човешкия дух.
Тия хора, в душата, в духа на които живее Бог, това са онези велики хора, това са гении, Учители на човечеството, които са дали най-високото проявление в музиката, в поезията, в изкуството – изобщо във всички направления.
Това са души, които подтикват човечеството напред. Те са имали опитността да излизат от тялото си. Следователно, вие, които ме слушате и за вас не е изключена възможността да имате същата опитност. Вие казвате: По благодат не може ли? – Не може.
към втори вариант >>
Каква симфония ще може да ви изсвири?
(втори вариант)
Вие може да учите какъвто морал искате, но от лошите влияния няма да се освободите. Днес ви учат, че трябва да вярвате в Бога, но как да приложите тази вяра, как да подобрите живота си, нищо не ви казват. Чудни са съвременните хора в своите разсъждения! Ако аз дам на най-добрата си предачка най-лошата вълна, то, колкото и да е изкусна тя, не ще може да изпреде лошата вълна – нищо няма да стане от нея. Мислите ли, че ако дадете на най-великия виртуоз една дъска с четири струни, та той ще може на тази дъска да изсвири 7-ата, или 9-ата симфония на Бетховен?
Каква симфония ще може да ви изсвири?
– То ще бъде симфония на счупената дъска. Мислите ли, че ние, съвременните хора, с тия хилави тела ще можем да се занимаваме с велики работи? Някой казва: Аз искам да проникна в тайните на природата искам да се занимавам с окултна наука. Казвам: Че как мислиш ти, с тази счупена дъска ще можеш ли да изпълниш тези велики работи, тази велика симфония? Някой казва: Е, аз имам здраво тяло.
към втори вариант >>
Това са души, които подтикват човечеството напред.
(втори вариант)
И сега, като ви говоря за Господа, ще кажете: Е, пак се говори за този Господ, Който разваля света. Има наистина един Господ, който разваля света, но аз не ви проповядвам за него. Аз ви проповядвам за този Господ, Който е направил света. Седалището на онзи Господ, който разваля света, е човешкият търбух, а седалището на този Господ, Който е направил света е на друго място – то е в човешката душа, в човешкия дух. Тия хора, в душата, в духа на които живее Бог, това са онези велики хора, това са гении, Учители на човечеството, които са дали най-високото проявление в музиката, в поезията, в изкуството – изобщо във всички направления.
Това са души, които подтикват човечеството напред.
Те са имали опитността да излизат от тялото си. Следователно, вие, които ме слушате и за вас не е изключена възможността да имате същата опитност. Вие казвате: По благодат не може ли? – Не може. Проекциите само стават по благодат.
към втори вариант >>
– То ще бъде симфония на счупената дъска.
(втори вариант)
Днес ви учат, че трябва да вярвате в Бога, но как да приложите тази вяра, как да подобрите живота си, нищо не ви казват. Чудни са съвременните хора в своите разсъждения! Ако аз дам на най-добрата си предачка най-лошата вълна, то, колкото и да е изкусна тя, не ще може да изпреде лошата вълна – нищо няма да стане от нея. Мислите ли, че ако дадете на най-великия виртуоз една дъска с четири струни, та той ще може на тази дъска да изсвири 7-ата, или 9-ата симфония на Бетховен? Каква симфония ще може да ви изсвири?
– То ще бъде симфония на счупената дъска.
Мислите ли, че ние, съвременните хора, с тия хилави тела ще можем да се занимаваме с велики работи? Някой казва: Аз искам да проникна в тайните на природата искам да се занимавам с окултна наука. Казвам: Че как мислиш ти, с тази счупена дъска ще можеш ли да изпълниш тези велики работи, тази велика симфония? Някой казва: Е, аз имам здраво тяло. Добре, ако е само в здравото тяло, защо воловете не се занимават с нещо по-велико, защо не са културни като нас?
към втори вариант >>
Те са имали опитността да излизат от тялото си.
(втори вариант)
Има наистина един Господ, който разваля света, но аз не ви проповядвам за него. Аз ви проповядвам за този Господ, Който е направил света. Седалището на онзи Господ, който разваля света, е човешкият търбух, а седалището на този Господ, Който е направил света е на друго място – то е в човешката душа, в човешкия дух. Тия хора, в душата, в духа на които живее Бог, това са онези велики хора, това са гении, Учители на човечеството, които са дали най-високото проявление в музиката, в поезията, в изкуството – изобщо във всички направления. Това са души, които подтикват човечеството напред.
Те са имали опитността да излизат от тялото си.
Следователно, вие, които ме слушате и за вас не е изключена възможността да имате същата опитност. Вие казвате: По благодат не може ли? – Не може. Проекциите само стават по благодат. В Любовта има един велик закон, той е следният: по някой път тя сама се разкрива, но само на онези, които могат да я възприемат и да се ползват от нея.
към втори вариант >>
Мислите ли, че ние, съвременните хора, с тия хилави тела ще можем да се занимаваме с велики работи?
(втори вариант)
Чудни са съвременните хора в своите разсъждения! Ако аз дам на най-добрата си предачка най-лошата вълна, то, колкото и да е изкусна тя, не ще може да изпреде лошата вълна – нищо няма да стане от нея. Мислите ли, че ако дадете на най-великия виртуоз една дъска с четири струни, та той ще може на тази дъска да изсвири 7-ата, или 9-ата симфония на Бетховен? Каква симфония ще може да ви изсвири? – То ще бъде симфония на счупената дъска.
Мислите ли, че ние, съвременните хора, с тия хилави тела ще можем да се занимаваме с велики работи?
Някой казва: Аз искам да проникна в тайните на природата искам да се занимавам с окултна наука. Казвам: Че как мислиш ти, с тази счупена дъска ще можеш ли да изпълниш тези велики работи, тази велика симфония? Някой казва: Е, аз имам здраво тяло. Добре, ако е само в здравото тяло, защо воловете не се занимават с нещо по-велико, защо не са културни като нас? Защо слоновете, птиците, мравките, които също са здрави, не са културни?
към втори вариант >>
Следователно, вие, които ме слушате и за вас не е изключена възможността да имате същата опитност.
(втори вариант)
Аз ви проповядвам за този Господ, Който е направил света. Седалището на онзи Господ, който разваля света, е човешкият търбух, а седалището на този Господ, Който е направил света е на друго място – то е в човешката душа, в човешкия дух. Тия хора, в душата, в духа на които живее Бог, това са онези велики хора, това са гении, Учители на човечеството, които са дали най-високото проявление в музиката, в поезията, в изкуството – изобщо във всички направления. Това са души, които подтикват човечеството напред. Те са имали опитността да излизат от тялото си.
Следователно, вие, които ме слушате и за вас не е изключена възможността да имате същата опитност.
Вие казвате: По благодат не може ли? – Не може. Проекциите само стават по благодат. В Любовта има един велик закон, той е следният: по някой път тя сама се разкрива, но само на онези, които могат да я възприемат и да се ползват от нея. За да ви се разкрие Любовта, трябва да преминете няколко закона: закона на жертвата и закона на самоотричането.
към втори вариант >>
Някой казва: Аз искам да проникна в тайните на природата искам да се занимавам с окултна наука.
(втори вариант)
Ако аз дам на най-добрата си предачка най-лошата вълна, то, колкото и да е изкусна тя, не ще може да изпреде лошата вълна – нищо няма да стане от нея. Мислите ли, че ако дадете на най-великия виртуоз една дъска с четири струни, та той ще може на тази дъска да изсвири 7-ата, или 9-ата симфония на Бетховен? Каква симфония ще може да ви изсвири? – То ще бъде симфония на счупената дъска. Мислите ли, че ние, съвременните хора, с тия хилави тела ще можем да се занимаваме с велики работи?
Някой казва: Аз искам да проникна в тайните на природата искам да се занимавам с окултна наука.
Казвам: Че как мислиш ти, с тази счупена дъска ще можеш ли да изпълниш тези велики работи, тази велика симфония? Някой казва: Е, аз имам здраво тяло. Добре, ако е само в здравото тяло, защо воловете не се занимават с нещо по-велико, защо не са културни като нас? Защо слоновете, птиците, мравките, които също са здрави, не са културни? – Ограничени са техните форми.
към втори вариант >>
Вие казвате: По благодат не може ли?
(втори вариант)
Седалището на онзи Господ, който разваля света, е човешкият търбух, а седалището на този Господ, Който е направил света е на друго място – то е в човешката душа, в човешкия дух. Тия хора, в душата, в духа на които живее Бог, това са онези велики хора, това са гении, Учители на човечеството, които са дали най-високото проявление в музиката, в поезията, в изкуството – изобщо във всички направления. Това са души, които подтикват човечеството напред. Те са имали опитността да излизат от тялото си. Следователно, вие, които ме слушате и за вас не е изключена възможността да имате същата опитност.
Вие казвате: По благодат не може ли?
– Не може. Проекциите само стават по благодат. В Любовта има един велик закон, той е следният: по някой път тя сама се разкрива, но само на онези, които могат да я възприемат и да се ползват от нея. За да ви се разкрие Любовта, трябва да преминете няколко закона: закона на жертвата и закона на самоотричането. Вие казвате някому: Раздай имането си!
към втори вариант >>
Казвам: Че как мислиш ти, с тази счупена дъска ще можеш ли да изпълниш тези велики работи, тази велика симфония?
(втори вариант)
Мислите ли, че ако дадете на най-великия виртуоз една дъска с четири струни, та той ще може на тази дъска да изсвири 7-ата, или 9-ата симфония на Бетховен? Каква симфония ще може да ви изсвири? – То ще бъде симфония на счупената дъска. Мислите ли, че ние, съвременните хора, с тия хилави тела ще можем да се занимаваме с велики работи? Някой казва: Аз искам да проникна в тайните на природата искам да се занимавам с окултна наука.
Казвам: Че как мислиш ти, с тази счупена дъска ще можеш ли да изпълниш тези велики работи, тази велика симфония?
Някой казва: Е, аз имам здраво тяло. Добре, ако е само в здравото тяло, защо воловете не се занимават с нещо по-велико, защо не са културни като нас? Защо слоновете, птиците, мравките, които също са здрави, не са културни? – Ограничени са техните форми. Има едно съчетание на сили в тях, което не им позволява да се развиват.
към втори вариант >>
– Не може.
(втори вариант)
Тия хора, в душата, в духа на които живее Бог, това са онези велики хора, това са гении, Учители на човечеството, които са дали най-високото проявление в музиката, в поезията, в изкуството – изобщо във всички направления. Това са души, които подтикват човечеството напред. Те са имали опитността да излизат от тялото си. Следователно, вие, които ме слушате и за вас не е изключена възможността да имате същата опитност. Вие казвате: По благодат не може ли?
– Не може.
Проекциите само стават по благодат. В Любовта има един велик закон, той е следният: по някой път тя сама се разкрива, но само на онези, които могат да я възприемат и да се ползват от нея. За да ви се разкрие Любовта, трябва да преминете няколко закона: закона на жертвата и закона на самоотричането. Вие казвате някому: Раздай имането си! Как имането си!
към втори вариант >>
Някой казва: Е, аз имам здраво тяло.
(втори вариант)
Каква симфония ще може да ви изсвири? – То ще бъде симфония на счупената дъска. Мислите ли, че ние, съвременните хора, с тия хилави тела ще можем да се занимаваме с велики работи? Някой казва: Аз искам да проникна в тайните на природата искам да се занимавам с окултна наука. Казвам: Че как мислиш ти, с тази счупена дъска ще можеш ли да изпълниш тези велики работи, тази велика симфония?
Някой казва: Е, аз имам здраво тяло.
Добре, ако е само в здравото тяло, защо воловете не се занимават с нещо по-велико, защо не са културни като нас? Защо слоновете, птиците, мравките, които също са здрави, не са културни? – Ограничени са техните форми. Има едно съчетание на сили в тях, което не им позволява да се развиват. Съвременните химици още не са дошли до истинската наука, да изучават материята.
към втори вариант >>
Проекциите само стават по благодат.
(втори вариант)
Това са души, които подтикват човечеството напред. Те са имали опитността да излизат от тялото си. Следователно, вие, които ме слушате и за вас не е изключена възможността да имате същата опитност. Вие казвате: По благодат не може ли? – Не може.
Проекциите само стават по благодат.
В Любовта има един велик закон, той е следният: по някой път тя сама се разкрива, но само на онези, които могат да я възприемат и да се ползват от нея. За да ви се разкрие Любовта, трябва да преминете няколко закона: закона на жертвата и закона на самоотричането. Вие казвате някому: Раздай имането си! Как имането си! Е, напусни жена си и децата си!
към втори вариант >>
Добре, ако е само в здравото тяло, защо воловете не се занимават с нещо по-велико, защо не са културни като нас?
(втори вариант)
– То ще бъде симфония на счупената дъска. Мислите ли, че ние, съвременните хора, с тия хилави тела ще можем да се занимаваме с велики работи? Някой казва: Аз искам да проникна в тайните на природата искам да се занимавам с окултна наука. Казвам: Че как мислиш ти, с тази счупена дъска ще можеш ли да изпълниш тези велики работи, тази велика симфония? Някой казва: Е, аз имам здраво тяло.
Добре, ако е само в здравото тяло, защо воловете не се занимават с нещо по-велико, защо не са културни като нас?
Защо слоновете, птиците, мравките, които също са здрави, не са културни? – Ограничени са техните форми. Има едно съчетание на сили в тях, което не им позволява да се развиват. Съвременните химици още не са дошли до истинската наука, да изучават материята. Тази материя, която те изучават още не е самата материя.
към втори вариант >>
В Любовта има един велик закон, той е следният: по някой път тя сама се разкрива, но само на онези, които могат да я възприемат и да се ползват от нея.
(втори вариант)
Те са имали опитността да излизат от тялото си. Следователно, вие, които ме слушате и за вас не е изключена възможността да имате същата опитност. Вие казвате: По благодат не може ли? – Не може. Проекциите само стават по благодат.
В Любовта има един велик закон, той е следният: по някой път тя сама се разкрива, но само на онези, които могат да я възприемат и да се ползват от нея.
За да ви се разкрие Любовта, трябва да преминете няколко закона: закона на жертвата и закона на самоотричането. Вие казвате някому: Раздай имането си! Как имането си! Е, напусни жена си и децата си! Как, да напусна жена си и децата си!
към втори вариант >>
Защо слоновете, птиците, мравките, които също са здрави, не са културни?
(втори вариант)
Мислите ли, че ние, съвременните хора, с тия хилави тела ще можем да се занимаваме с велики работи? Някой казва: Аз искам да проникна в тайните на природата искам да се занимавам с окултна наука. Казвам: Че как мислиш ти, с тази счупена дъска ще можеш ли да изпълниш тези велики работи, тази велика симфония? Някой казва: Е, аз имам здраво тяло. Добре, ако е само в здравото тяло, защо воловете не се занимават с нещо по-велико, защо не са културни като нас?
Защо слоновете, птиците, мравките, които също са здрави, не са културни?
– Ограничени са техните форми. Има едно съчетание на сили в тях, което не им позволява да се развиват. Съвременните химици още не са дошли до истинската наука, да изучават материята. Тази материя, която те изучават още не е самата материя. Това е само проекция на материята, но не е още истинската материя.
към втори вариант >>
За да ви се разкрие Любовта, трябва да преминете няколко закона: закона на жертвата и закона на самоотричането.
(втори вариант)
Следователно, вие, които ме слушате и за вас не е изключена възможността да имате същата опитност. Вие казвате: По благодат не може ли? – Не може. Проекциите само стават по благодат. В Любовта има един велик закон, той е следният: по някой път тя сама се разкрива, но само на онези, които могат да я възприемат и да се ползват от нея.
За да ви се разкрие Любовта, трябва да преминете няколко закона: закона на жертвата и закона на самоотричането.
Вие казвате някому: Раздай имането си! Как имането си! Е, напусни жена си и децата си! Как, да напусна жена си и децата си! Значи, страх ви е.
към втори вариант >>
– Ограничени са техните форми.
(втори вариант)
Някой казва: Аз искам да проникна в тайните на природата искам да се занимавам с окултна наука. Казвам: Че как мислиш ти, с тази счупена дъска ще можеш ли да изпълниш тези велики работи, тази велика симфония? Някой казва: Е, аз имам здраво тяло. Добре, ако е само в здравото тяло, защо воловете не се занимават с нещо по-велико, защо не са културни като нас? Защо слоновете, птиците, мравките, които също са здрави, не са културни?
– Ограничени са техните форми.
Има едно съчетание на сили в тях, което не им позволява да се развиват. Съвременните химици още не са дошли до истинската наука, да изучават материята. Тази материя, която те изучават още не е самата материя. Това е само проекция на материята, но не е още истинската материя. Сила и материя, това са въпроси, които се разискват между учените, но учените още не изучават силата.
към втори вариант >>
Вие казвате някому: Раздай имането си!
(втори вариант)
Вие казвате: По благодат не може ли? – Не може. Проекциите само стават по благодат. В Любовта има един велик закон, той е следният: по някой път тя сама се разкрива, но само на онези, които могат да я възприемат и да се ползват от нея. За да ви се разкрие Любовта, трябва да преминете няколко закона: закона на жертвата и закона на самоотричането.
Вие казвате някому: Раздай имането си!
Как имането си! Е, напусни жена си и децата си! Как, да напусна жена си и децата си! Значи, страх ви е. Та ти с жена ли се роди?
към втори вариант >>
Има едно съчетание на сили в тях, което не им позволява да се развиват.
(втори вариант)
Казвам: Че как мислиш ти, с тази счупена дъска ще можеш ли да изпълниш тези велики работи, тази велика симфония? Някой казва: Е, аз имам здраво тяло. Добре, ако е само в здравото тяло, защо воловете не се занимават с нещо по-велико, защо не са културни като нас? Защо слоновете, птиците, мравките, които също са здрави, не са културни? – Ограничени са техните форми.
Има едно съчетание на сили в тях, което не им позволява да се развиват.
Съвременните химици още не са дошли до истинската наука, да изучават материята. Тази материя, която те изучават още не е самата материя. Това е само проекция на материята, но не е още истинската материя. Сила и материя, това са въпроси, които се разискват между учените, но учените още не изучават силата. Тази сила, която те изучават е само проекция на истинската сила, която се проявява.
към втори вариант >>
Как имането си!
(втори вариант)
– Не може. Проекциите само стават по благодат. В Любовта има един велик закон, той е следният: по някой път тя сама се разкрива, но само на онези, които могат да я възприемат и да се ползват от нея. За да ви се разкрие Любовта, трябва да преминете няколко закона: закона на жертвата и закона на самоотричането. Вие казвате някому: Раздай имането си!
Как имането си!
Е, напусни жена си и децата си! Как, да напусна жена си и децата си! Значи, страх ви е. Та ти с жена ли се роди? – Сам се роди.
към втори вариант >>
Съвременните химици още не са дошли до истинската наука, да изучават материята.
(втори вариант)
Някой казва: Е, аз имам здраво тяло. Добре, ако е само в здравото тяло, защо воловете не се занимават с нещо по-велико, защо не са културни като нас? Защо слоновете, птиците, мравките, които също са здрави, не са културни? – Ограничени са техните форми. Има едно съчетание на сили в тях, което не им позволява да се развиват.
Съвременните химици още не са дошли до истинската наука, да изучават материята.
Тази материя, която те изучават още не е самата материя. Това е само проекция на материята, но не е още истинската материя. Сила и материя, това са въпроси, които се разискват между учените, но учените още не изучават силата. Тази сила, която те изучават е само проекция на истинската сила, която се проявява. И самият живот, който се изучава, не е още истинският живот.
към втори вариант >>
Е, напусни жена си и децата си!
(втори вариант)
Проекциите само стават по благодат. В Любовта има един велик закон, той е следният: по някой път тя сама се разкрива, но само на онези, които могат да я възприемат и да се ползват от нея. За да ви се разкрие Любовта, трябва да преминете няколко закона: закона на жертвата и закона на самоотричането. Вие казвате някому: Раздай имането си! Как имането си!
Е, напусни жена си и децата си!
Как, да напусна жена си и децата си! Значи, страх ви е. Та ти с жена ли се роди? – Сам се роди. И жена ти, и децата ти сами се родиха.
към втори вариант >>
Тази материя, която те изучават още не е самата материя.
(втори вариант)
Добре, ако е само в здравото тяло, защо воловете не се занимават с нещо по-велико, защо не са културни като нас? Защо слоновете, птиците, мравките, които също са здрави, не са културни? – Ограничени са техните форми. Има едно съчетание на сили в тях, което не им позволява да се развиват. Съвременните химици още не са дошли до истинската наука, да изучават материята.
Тази материя, която те изучават още не е самата материя.
Това е само проекция на материята, но не е още истинската материя. Сила и материя, това са въпроси, които се разискват между учените, но учените още не изучават силата. Тази сила, която те изучават е само проекция на истинската сила, която се проявява. И самият живот, който се изучава, не е още истинският живот. Той е само проекция на онзи истински живот в природата.
към втори вариант >>
Как, да напусна жена си и децата си!
(втори вариант)
В Любовта има един велик закон, той е следният: по някой път тя сама се разкрива, но само на онези, които могат да я възприемат и да се ползват от нея. За да ви се разкрие Любовта, трябва да преминете няколко закона: закона на жертвата и закона на самоотричането. Вие казвате някому: Раздай имането си! Как имането си! Е, напусни жена си и децата си!
Как, да напусна жена си и децата си!
Значи, страх ви е. Та ти с жена ли се роди? – Сам се роди. И жена ти, и децата ти сами се родиха. С това аз не подронвам семейния живот, но казвам, че вие имате криво разбиране за семейния живот.
към втори вариант >>
Това е само проекция на материята, но не е още истинската материя.
(втори вариант)
Защо слоновете, птиците, мравките, които също са здрави, не са културни? – Ограничени са техните форми. Има едно съчетание на сили в тях, което не им позволява да се развиват. Съвременните химици още не са дошли до истинската наука, да изучават материята. Тази материя, която те изучават още не е самата материя.
Това е само проекция на материята, но не е още истинската материя.
Сила и материя, това са въпроси, които се разискват между учените, но учените още не изучават силата. Тази сила, която те изучават е само проекция на истинската сила, която се проявява. И самият живот, който се изучава, не е още истинският живот. Той е само проекция на онзи истински живот в природата. И с тези проекции, които изучаваме, ние мислим, че имаме същността на нещата, същността на материята.
към втори вариант >>
Значи, страх ви е.
(втори вариант)
За да ви се разкрие Любовта, трябва да преминете няколко закона: закона на жертвата и закона на самоотричането. Вие казвате някому: Раздай имането си! Как имането си! Е, напусни жена си и децата си! Как, да напусна жена си и децата си!
Значи, страх ви е.
Та ти с жена ли се роди? – Сам се роди. И жена ти, и децата ти сами се родиха. С това аз не подронвам семейния живот, но казвам, че вие имате криво разбиране за семейния живот. Докато семейният живот е поставен в една правилна насока, има смисъл, но ако не се постави на правилни начала, докато не излезе от затвора, той представлява цял ад.
към втори вариант >>
Сила и материя, това са въпроси, които се разискват между учените, но учените още не изучават силата.
(втори вариант)
– Ограничени са техните форми. Има едно съчетание на сили в тях, което не им позволява да се развиват. Съвременните химици още не са дошли до истинската наука, да изучават материята. Тази материя, която те изучават още не е самата материя. Това е само проекция на материята, но не е още истинската материя.
Сила и материя, това са въпроси, които се разискват между учените, но учените още не изучават силата.
Тази сила, която те изучават е само проекция на истинската сила, която се проявява. И самият живот, който се изучава, не е още истинският живот. Той е само проекция на онзи истински живот в природата. И с тези проекции, които изучаваме, ние мислим, че имаме същността на нещата, същността на материята. Някой казва: Какво нещо е материята?
към втори вариант >>
Та ти с жена ли се роди?
(втори вариант)
Вие казвате някому: Раздай имането си! Как имането си! Е, напусни жена си и децата си! Как, да напусна жена си и децата си! Значи, страх ви е.
Та ти с жена ли се роди?
– Сам се роди. И жена ти, и децата ти сами се родиха. С това аз не подронвам семейния живот, но казвам, че вие имате криво разбиране за семейния живот. Докато семейният живот е поставен в една правилна насока, има смисъл, но ако не се постави на правилни начала, докато не излезе от затвора, той представлява цял ад. Съвременните хора казват: Който иска да поумнее, нека се ожени.
към втори вариант >>
Тази сила, която те изучават е само проекция на истинската сила, която се проявява.
(втори вариант)
Има едно съчетание на сили в тях, което не им позволява да се развиват. Съвременните химици още не са дошли до истинската наука, да изучават материята. Тази материя, която те изучават още не е самата материя. Това е само проекция на материята, но не е още истинската материя. Сила и материя, това са въпроси, които се разискват между учените, но учените още не изучават силата.
Тази сила, която те изучават е само проекция на истинската сила, която се проявява.
И самият живот, който се изучава, не е още истинският живот. Той е само проекция на онзи истински живот в природата. И с тези проекции, които изучаваме, ние мислим, че имаме същността на нещата, същността на материята. Някой казва: Какво нещо е материята? – Тя е една проекция, тя е като леда, по който зимно време можеш да минеш, а лятно време не можеш.
към втори вариант >>
– Сам се роди.
(втори вариант)
Как имането си! Е, напусни жена си и децата си! Как, да напусна жена си и децата си! Значи, страх ви е. Та ти с жена ли се роди?
– Сам се роди.
И жена ти, и децата ти сами се родиха. С това аз не подронвам семейния живот, но казвам, че вие имате криво разбиране за семейния живот. Докато семейният живот е поставен в една правилна насока, има смисъл, но ако не се постави на правилни начала, докато не излезе от затвора, той представлява цял ад. Съвременните хора казват: Който иска да поумнее, нека се ожени. Аз пък казвам обратното: Който е глупав, да се не жени; който е умен, нека се жени.
към втори вариант >>
И самият живот, който се изучава, не е още истинският живот.
(втори вариант)
Съвременните химици още не са дошли до истинската наука, да изучават материята. Тази материя, която те изучават още не е самата материя. Това е само проекция на материята, но не е още истинската материя. Сила и материя, това са въпроси, които се разискват между учените, но учените още не изучават силата. Тази сила, която те изучават е само проекция на истинската сила, която се проявява.
И самият живот, който се изучава, не е още истинският живот.
Той е само проекция на онзи истински живот в природата. И с тези проекции, които изучаваме, ние мислим, че имаме същността на нещата, същността на материята. Някой казва: Какво нещо е материята? – Тя е една проекция, тя е като леда, по който зимно време можеш да минеш, а лятно време не можеш. Защо зимно време можеш да минеш?
към втори вариант >>
И жена ти, и децата ти сами се родиха.
(втори вариант)
Е, напусни жена си и децата си! Как, да напусна жена си и децата си! Значи, страх ви е. Та ти с жена ли се роди? – Сам се роди.
И жена ти, и децата ти сами се родиха.
С това аз не подронвам семейния живот, но казвам, че вие имате криво разбиране за семейния живот. Докато семейният живот е поставен в една правилна насока, има смисъл, но ако не се постави на правилни начала, докато не излезе от затвора, той представлява цял ад. Съвременните хора казват: Който иска да поумнее, нека се ожени. Аз пък казвам обратното: Който е глупав, да се не жени; който е умен, нека се жени. Питам: Ако глупавите хора се женят, какви деца ще родят?
към втори вариант >>
Той е само проекция на онзи истински живот в природата.
(втори вариант)
Тази материя, която те изучават още не е самата материя. Това е само проекция на материята, но не е още истинската материя. Сила и материя, това са въпроси, които се разискват между учените, но учените още не изучават силата. Тази сила, която те изучават е само проекция на истинската сила, която се проявява. И самият живот, който се изучава, не е още истинският живот.
Той е само проекция на онзи истински живот в природата.
И с тези проекции, които изучаваме, ние мислим, че имаме същността на нещата, същността на материята. Някой казва: Какво нещо е материята? – Тя е една проекция, тя е като леда, по който зимно време можеш да минеш, а лятно време не можеш. Защо зимно време можеш да минеш? – Зимно време има условия за леда, а лятно време няма.
към втори вариант >>
С това аз не подронвам семейния живот, но казвам, че вие имате криво разбиране за семейния живот.
(втори вариант)
Как, да напусна жена си и децата си! Значи, страх ви е. Та ти с жена ли се роди? – Сам се роди. И жена ти, и децата ти сами се родиха.
С това аз не подронвам семейния живот, но казвам, че вие имате криво разбиране за семейния живот.
Докато семейният живот е поставен в една правилна насока, има смисъл, но ако не се постави на правилни начала, докато не излезе от затвора, той представлява цял ад. Съвременните хора казват: Който иска да поумнее, нека се ожени. Аз пък казвам обратното: Който е глупав, да се не жени; който е умен, нека се жени. Питам: Ако глупавите хора се женят, какви деца ще родят? Ако се женят умните хора, какви деца ще родят?
към втори вариант >>
И с тези проекции, които изучаваме, ние мислим, че имаме същността на нещата, същността на материята.
(втори вариант)
Това е само проекция на материята, но не е още истинската материя. Сила и материя, това са въпроси, които се разискват между учените, но учените още не изучават силата. Тази сила, която те изучават е само проекция на истинската сила, която се проявява. И самият живот, който се изучава, не е още истинският живот. Той е само проекция на онзи истински живот в природата.
И с тези проекции, които изучаваме, ние мислим, че имаме същността на нещата, същността на материята.
Някой казва: Какво нещо е материята? – Тя е една проекция, тя е като леда, по който зимно време можеш да минеш, а лятно време не можеш. Защо зимно време можеш да минеш? – Зимно време има условия за леда, а лятно време няма. Някои казват: Аз мога да направя, каквото искам.
към втори вариант >>
Докато семейният живот е поставен в една правилна насока, има смисъл, но ако не се постави на правилни начала, докато не излезе от затвора, той представлява цял ад.
(втори вариант)
Значи, страх ви е. Та ти с жена ли се роди? – Сам се роди. И жена ти, и децата ти сами се родиха. С това аз не подронвам семейния живот, но казвам, че вие имате криво разбиране за семейния живот.
Докато семейният живот е поставен в една правилна насока, има смисъл, но ако не се постави на правилни начала, докато не излезе от затвора, той представлява цял ад.
Съвременните хора казват: Който иска да поумнее, нека се ожени. Аз пък казвам обратното: Който е глупав, да се не жени; който е умен, нека се жени. Питам: Ако глупавите хора се женят, какви деца ще родят? Ако се женят умните хора, какви деца ще родят? Ако трябва да се женят хората, според мене, трябва да се женят най-умните, най-учените, най-възвишените, най-благородните мъже и жени.
към втори вариант >>
Някой казва: Какво нещо е материята?
(втори вариант)
Сила и материя, това са въпроси, които се разискват между учените, но учените още не изучават силата. Тази сила, която те изучават е само проекция на истинската сила, която се проявява. И самият живот, който се изучава, не е още истинският живот. Той е само проекция на онзи истински живот в природата. И с тези проекции, които изучаваме, ние мислим, че имаме същността на нещата, същността на материята.
Някой казва: Какво нещо е материята?
– Тя е една проекция, тя е като леда, по който зимно време можеш да минеш, а лятно време не можеш. Защо зимно време можеш да минеш? – Зимно време има условия за леда, а лятно време няма. Някои казват: Аз мога да направя, каквото искам. Не можеш да правиш, каквото искаш.
към втори вариант >>
Съвременните хора казват: Който иска да поумнее, нека се ожени.
(втори вариант)
Та ти с жена ли се роди? – Сам се роди. И жена ти, и децата ти сами се родиха. С това аз не подронвам семейния живот, но казвам, че вие имате криво разбиране за семейния живот. Докато семейният живот е поставен в една правилна насока, има смисъл, но ако не се постави на правилни начала, докато не излезе от затвора, той представлява цял ад.
Съвременните хора казват: Който иска да поумнее, нека се ожени.
Аз пък казвам обратното: Който е глупав, да се не жени; който е умен, нека се жени. Питам: Ако глупавите хора се женят, какви деца ще родят? Ако се женят умните хора, какви деца ще родят? Ако трябва да се женят хората, според мене, трябва да се женят най-умните, най-учените, най-възвишените, най-благородните мъже и жени. Те трябва да изпълнят този велик закон по най-разумен начин.
към втори вариант >>
– Тя е една проекция, тя е като леда, по който зимно време можеш да минеш, а лятно време не можеш.
(втори вариант)
Тази сила, която те изучават е само проекция на истинската сила, която се проявява. И самият живот, който се изучава, не е още истинският живот. Той е само проекция на онзи истински живот в природата. И с тези проекции, които изучаваме, ние мислим, че имаме същността на нещата, същността на материята. Някой казва: Какво нещо е материята?
– Тя е една проекция, тя е като леда, по който зимно време можеш да минеш, а лятно време не можеш.
Защо зимно време можеш да минеш? – Зимно време има условия за леда, а лятно време няма. Някои казват: Аз мога да направя, каквото искам. Не можеш да правиш, каквото искаш. Всяко нещо трябва да се прави навреме.
към втори вариант >>
Аз пък казвам обратното: Който е глупав, да се не жени; който е умен, нека се жени.
(втори вариант)
– Сам се роди. И жена ти, и децата ти сами се родиха. С това аз не подронвам семейния живот, но казвам, че вие имате криво разбиране за семейния живот. Докато семейният живот е поставен в една правилна насока, има смисъл, но ако не се постави на правилни начала, докато не излезе от затвора, той представлява цял ад. Съвременните хора казват: Който иска да поумнее, нека се ожени.
Аз пък казвам обратното: Който е глупав, да се не жени; който е умен, нека се жени.
Питам: Ако глупавите хора се женят, какви деца ще родят? Ако се женят умните хора, какви деца ще родят? Ако трябва да се женят хората, според мене, трябва да се женят най-умните, най-учените, най-възвишените, най-благородните мъже и жени. Те трябва да изпълнят този велик закон по най-разумен начин. И тогава тия хора няма да бъдат мъже и жени, те се съединяват с Бога и представляват образ и подобие Божие.
към втори вариант >>
Защо зимно време можеш да минеш?
(втори вариант)
И самият живот, който се изучава, не е още истинският живот. Той е само проекция на онзи истински живот в природата. И с тези проекции, които изучаваме, ние мислим, че имаме същността на нещата, същността на материята. Някой казва: Какво нещо е материята? – Тя е една проекция, тя е като леда, по който зимно време можеш да минеш, а лятно време не можеш.
Защо зимно време можеш да минеш?
– Зимно време има условия за леда, а лятно време няма. Някои казват: Аз мога да направя, каквото искам. Не можеш да правиш, каквото искаш. Всяко нещо трябва да се прави навреме. Ако онзи бивол ляга лятно време в локвата, това е отлично за него, той се брани от мухите.
към втори вариант >>
Питам: Ако глупавите хора се женят, какви деца ще родят?
(втори вариант)
И жена ти, и децата ти сами се родиха. С това аз не подронвам семейния живот, но казвам, че вие имате криво разбиране за семейния живот. Докато семейният живот е поставен в една правилна насока, има смисъл, но ако не се постави на правилни начала, докато не излезе от затвора, той представлява цял ад. Съвременните хора казват: Който иска да поумнее, нека се ожени. Аз пък казвам обратното: Който е глупав, да се не жени; който е умен, нека се жени.
Питам: Ако глупавите хора се женят, какви деца ще родят?
Ако се женят умните хора, какви деца ще родят? Ако трябва да се женят хората, според мене, трябва да се женят най-умните, най-учените, най-възвишените, най-благородните мъже и жени. Те трябва да изпълнят този велик закон по най-разумен начин. И тогава тия хора няма да бъдат мъже и жени, те се съединяват с Бога и представляват образ и подобие Божие.
към втори вариант >>
– Зимно време има условия за леда, а лятно време няма.
(втори вариант)
Той е само проекция на онзи истински живот в природата. И с тези проекции, които изучаваме, ние мислим, че имаме същността на нещата, същността на материята. Някой казва: Какво нещо е материята? – Тя е една проекция, тя е като леда, по който зимно време можеш да минеш, а лятно време не можеш. Защо зимно време можеш да минеш?
– Зимно време има условия за леда, а лятно време няма.
Някои казват: Аз мога да направя, каквото искам. Не можеш да правиш, каквото искаш. Всяко нещо трябва да се прави навреме. Ако онзи бивол ляга лятно време в локвата, това е отлично за него, той се брани от мухите. Мислите ли, че, ако зимно време легне в локвата и излезе от там, ще му бъде приятно?
към втори вариант >>
Ако се женят умните хора, какви деца ще родят?
(втори вариант)
С това аз не подронвам семейния живот, но казвам, че вие имате криво разбиране за семейния живот. Докато семейният живот е поставен в една правилна насока, има смисъл, но ако не се постави на правилни начала, докато не излезе от затвора, той представлява цял ад. Съвременните хора казват: Който иска да поумнее, нека се ожени. Аз пък казвам обратното: Който е глупав, да се не жени; който е умен, нека се жени. Питам: Ако глупавите хора се женят, какви деца ще родят?
Ако се женят умните хора, какви деца ще родят?
Ако трябва да се женят хората, според мене, трябва да се женят най-умните, най-учените, най-възвишените, най-благородните мъже и жени. Те трябва да изпълнят този велик закон по най-разумен начин. И тогава тия хора няма да бъдат мъже и жени, те се съединяват с Бога и представляват образ и подобие Божие.
към втори вариант >>
Някои казват: Аз мога да направя, каквото искам.
(втори вариант)
И с тези проекции, които изучаваме, ние мислим, че имаме същността на нещата, същността на материята. Някой казва: Какво нещо е материята? – Тя е една проекция, тя е като леда, по който зимно време можеш да минеш, а лятно време не можеш. Защо зимно време можеш да минеш? – Зимно време има условия за леда, а лятно време няма.
Някои казват: Аз мога да направя, каквото искам.
Не можеш да правиш, каквото искаш. Всяко нещо трябва да се прави навреме. Ако онзи бивол ляга лятно време в локвата, това е отлично за него, той се брани от мухите. Мислите ли, че, ако зимно време легне в локвата и излезе от там, ще му бъде приятно? Чудни са хората, като казват: Как, защо да не вляза в локвата!
към втори вариант >>
Ако трябва да се женят хората, според мене, трябва да се женят най-умните, най-учените, най-възвишените, най-благородните мъже и жени.
(втори вариант)
Докато семейният живот е поставен в една правилна насока, има смисъл, но ако не се постави на правилни начала, докато не излезе от затвора, той представлява цял ад. Съвременните хора казват: Който иска да поумнее, нека се ожени. Аз пък казвам обратното: Който е глупав, да се не жени; който е умен, нека се жени. Питам: Ако глупавите хора се женят, какви деца ще родят? Ако се женят умните хора, какви деца ще родят?
Ако трябва да се женят хората, според мене, трябва да се женят най-умните, най-учените, най-възвишените, най-благородните мъже и жени.
Те трябва да изпълнят този велик закон по най-разумен начин. И тогава тия хора няма да бъдат мъже и жени, те се съединяват с Бога и представляват образ и подобие Божие.
към втори вариант >>
Не можеш да правиш, каквото искаш.
(втори вариант)
Някой казва: Какво нещо е материята? – Тя е една проекция, тя е като леда, по който зимно време можеш да минеш, а лятно време не можеш. Защо зимно време можеш да минеш? – Зимно време има условия за леда, а лятно време няма. Някои казват: Аз мога да направя, каквото искам.
Не можеш да правиш, каквото искаш.
Всяко нещо трябва да се прави навреме. Ако онзи бивол ляга лятно време в локвата, това е отлично за него, той се брани от мухите. Мислите ли, че, ако зимно време легне в локвата и излезе от там, ще му бъде приятно? Чудни са хората, като казват: Как, защо да не вляза в локвата! Казваме: Да, лятно време за бивола е добре да влезе в локвата, но зимно време кракът му няма да стъпи в локвата.
към втори вариант >>
Те трябва да изпълнят този велик закон по най-разумен начин.
(втори вариант)
Съвременните хора казват: Който иска да поумнее, нека се ожени. Аз пък казвам обратното: Който е глупав, да се не жени; който е умен, нека се жени. Питам: Ако глупавите хора се женят, какви деца ще родят? Ако се женят умните хора, какви деца ще родят? Ако трябва да се женят хората, според мене, трябва да се женят най-умните, най-учените, най-възвишените, най-благородните мъже и жени.
Те трябва да изпълнят този велик закон по най-разумен начин.
И тогава тия хора няма да бъдат мъже и жени, те се съединяват с Бога и представляват образ и подобие Божие.
към втори вариант >>
Всяко нещо трябва да се прави навреме.
(втори вариант)
– Тя е една проекция, тя е като леда, по който зимно време можеш да минеш, а лятно време не можеш. Защо зимно време можеш да минеш? – Зимно време има условия за леда, а лятно време няма. Някои казват: Аз мога да направя, каквото искам. Не можеш да правиш, каквото искаш.
Всяко нещо трябва да се прави навреме.
Ако онзи бивол ляга лятно време в локвата, това е отлично за него, той се брани от мухите. Мислите ли, че, ако зимно време легне в локвата и излезе от там, ще му бъде приятно? Чудни са хората, като казват: Как, защо да не вляза в локвата! Казваме: Да, лятно време за бивола е добре да влезе в локвата, но зимно време кракът му няма да стъпи в локвата. Ако влезе главата му ще пати.
към втори вариант >>
И тогава тия хора няма да бъдат мъже и жени, те се съединяват с Бога и представляват образ и подобие Божие.
(втори вариант)
Аз пък казвам обратното: Който е глупав, да се не жени; който е умен, нека се жени. Питам: Ако глупавите хора се женят, какви деца ще родят? Ако се женят умните хора, какви деца ще родят? Ако трябва да се женят хората, според мене, трябва да се женят най-умните, най-учените, най-възвишените, най-благородните мъже и жени. Те трябва да изпълнят този велик закон по най-разумен начин.
И тогава тия хора няма да бъдат мъже и жени, те се съединяват с Бога и представляват образ и подобие Божие.
към втори вариант >>
Ако онзи бивол ляга лятно време в локвата, това е отлично за него, той се брани от мухите.
(втори вариант)
Защо зимно време можеш да минеш? – Зимно време има условия за леда, а лятно време няма. Някои казват: Аз мога да направя, каквото искам. Не можеш да правиш, каквото искаш. Всяко нещо трябва да се прави навреме.
Ако онзи бивол ляга лятно време в локвата, това е отлично за него, той се брани от мухите.
Мислите ли, че, ако зимно време легне в локвата и излезе от там, ще му бъде приятно? Чудни са хората, като казват: Как, защо да не вляза в локвата! Казваме: Да, лятно време за бивола е добре да влезе в локвата, но зимно време кракът му няма да стъпи в локвата. Ако влезе главата му ще пати. Някои питат: Защо не трябва да грешим?
към втори вариант >>
Та, казвам: Вие трябва да търсите Истината, която е вложена във вашата душа.
(втори вариант)
Та, казвам: Вие трябва да търсите Истината, която е вложена във вашата душа.
Не ви убеждавам, но казвам, че тази Истина е много ценна за мене, а същевременно тя е ценна и за вас, като души. Словото Божие, което представлява тази велика Истина, се състои от безбройни семена, които, за да посадя, избирам специален метод. Този метод е следният: аз предварително проучвам почвата и като видя, че тия семенца не биха се развили в тази почва, не ги сея. Някой казва: Сей в тази почва! Не, в тази почва ще сея други семена, но тия ценните няма да сея.
към втори вариант >>
Мислите ли, че, ако зимно време легне в локвата и излезе от там, ще му бъде приятно?
(втори вариант)
– Зимно време има условия за леда, а лятно време няма. Някои казват: Аз мога да направя, каквото искам. Не можеш да правиш, каквото искаш. Всяко нещо трябва да се прави навреме. Ако онзи бивол ляга лятно време в локвата, това е отлично за него, той се брани от мухите.
Мислите ли, че, ако зимно време легне в локвата и излезе от там, ще му бъде приятно?
Чудни са хората, като казват: Как, защо да не вляза в локвата! Казваме: Да, лятно време за бивола е добре да влезе в локвата, но зимно време кракът му няма да стъпи в локвата. Ако влезе главата му ще пати. Някои питат: Защо не трябва да грешим? – Зимно време е.
към втори вариант >>
Не ви убеждавам, но казвам, че тази Истина е много ценна за мене, а същевременно тя е ценна и за вас, като души.
(втори вариант)
Та, казвам: Вие трябва да търсите Истината, която е вложена във вашата душа.
Не ви убеждавам, но казвам, че тази Истина е много ценна за мене, а същевременно тя е ценна и за вас, като души.
Словото Божие, което представлява тази велика Истина, се състои от безбройни семена, които, за да посадя, избирам специален метод. Този метод е следният: аз предварително проучвам почвата и като видя, че тия семенца не биха се развили в тази почва, не ги сея. Някой казва: Сей в тази почва! Не, в тази почва ще сея други семена, но тия ценните няма да сея. Най-ценните семена ще сея в най-хубавата почва.
към втори вариант >>
Чудни са хората, като казват: Как, защо да не вляза в локвата!
(втори вариант)
Някои казват: Аз мога да направя, каквото искам. Не можеш да правиш, каквото искаш. Всяко нещо трябва да се прави навреме. Ако онзи бивол ляга лятно време в локвата, това е отлично за него, той се брани от мухите. Мислите ли, че, ако зимно време легне в локвата и излезе от там, ще му бъде приятно?
Чудни са хората, като казват: Как, защо да не вляза в локвата!
Казваме: Да, лятно време за бивола е добре да влезе в локвата, но зимно време кракът му няма да стъпи в локвата. Ако влезе главата му ще пати. Някои питат: Защо не трябва да грешим? – Зимно време е. Който стъпи в локвата, ще изгуби всички проекции на живота си.
към втори вариант >>
Словото Божие, което представлява тази велика Истина, се състои от безбройни семена, които, за да посадя, избирам специален метод.
(втори вариант)
Та, казвам: Вие трябва да търсите Истината, която е вложена във вашата душа. Не ви убеждавам, но казвам, че тази Истина е много ценна за мене, а същевременно тя е ценна и за вас, като души.
Словото Божие, което представлява тази велика Истина, се състои от безбройни семена, които, за да посадя, избирам специален метод.
Този метод е следният: аз предварително проучвам почвата и като видя, че тия семенца не биха се развили в тази почва, не ги сея. Някой казва: Сей в тази почва! Не, в тази почва ще сея други семена, но тия ценните няма да сея. Най-ценните семена ще сея в най-хубавата почва. Казвам: Това учение е учение на свободата.
към втори вариант >>
Казваме: Да, лятно време за бивола е добре да влезе в локвата, но зимно време кракът му няма да стъпи в локвата.
(втори вариант)
Не можеш да правиш, каквото искаш. Всяко нещо трябва да се прави навреме. Ако онзи бивол ляга лятно време в локвата, това е отлично за него, той се брани от мухите. Мислите ли, че, ако зимно време легне в локвата и излезе от там, ще му бъде приятно? Чудни са хората, като казват: Как, защо да не вляза в локвата!
Казваме: Да, лятно време за бивола е добре да влезе в локвата, но зимно време кракът му няма да стъпи в локвата.
Ако влезе главата му ще пати. Някои питат: Защо не трябва да грешим? – Зимно време е. Който стъпи в локвата, ще изгуби всички проекции на живота си. Казва някой: Е, докажи!
към втори вариант >>
Този метод е следният: аз предварително проучвам почвата и като видя, че тия семенца не биха се развили в тази почва, не ги сея.
(втори вариант)
Та, казвам: Вие трябва да търсите Истината, която е вложена във вашата душа. Не ви убеждавам, но казвам, че тази Истина е много ценна за мене, а същевременно тя е ценна и за вас, като души. Словото Божие, което представлява тази велика Истина, се състои от безбройни семена, които, за да посадя, избирам специален метод.
Този метод е следният: аз предварително проучвам почвата и като видя, че тия семенца не биха се развили в тази почва, не ги сея.
Някой казва: Сей в тази почва! Не, в тази почва ще сея други семена, но тия ценните няма да сея. Най-ценните семена ще сея в най-хубавата почва. Казвам: Това учение е учение на свободата. Вие имате сърца, вие имате умове, вие имате души, вие имате духове – опитайте сами тази велика Истина.
към втори вариант >>
Ако влезе главата му ще пати.
(втори вариант)
Всяко нещо трябва да се прави навреме. Ако онзи бивол ляга лятно време в локвата, това е отлично за него, той се брани от мухите. Мислите ли, че, ако зимно време легне в локвата и излезе от там, ще му бъде приятно? Чудни са хората, като казват: Как, защо да не вляза в локвата! Казваме: Да, лятно време за бивола е добре да влезе в локвата, но зимно време кракът му няма да стъпи в локвата.
Ако влезе главата му ще пати.
Някои питат: Защо не трябва да грешим? – Зимно време е. Който стъпи в локвата, ще изгуби всички проекции на живота си. Казва някой: Е, докажи! Ела да ти докажа!
към втори вариант >>
Някой казва: Сей в тази почва!
(втори вариант)
Та, казвам: Вие трябва да търсите Истината, която е вложена във вашата душа. Не ви убеждавам, но казвам, че тази Истина е много ценна за мене, а същевременно тя е ценна и за вас, като души. Словото Божие, което представлява тази велика Истина, се състои от безбройни семена, които, за да посадя, избирам специален метод. Този метод е следният: аз предварително проучвам почвата и като видя, че тия семенца не биха се развили в тази почва, не ги сея.
Някой казва: Сей в тази почва!
Не, в тази почва ще сея други семена, но тия ценните няма да сея. Най-ценните семена ще сея в най-хубавата почва. Казвам: Това учение е учение на свободата. Вие имате сърца, вие имате умове, вие имате души, вие имате духове – опитайте сами тази велика Истина. Ако се съмнявате не пипайте, занимавайте се с други работи!
към втори вариант >>
Някои питат: Защо не трябва да грешим?
(втори вариант)
Ако онзи бивол ляга лятно време в локвата, това е отлично за него, той се брани от мухите. Мислите ли, че, ако зимно време легне в локвата и излезе от там, ще му бъде приятно? Чудни са хората, като казват: Как, защо да не вляза в локвата! Казваме: Да, лятно време за бивола е добре да влезе в локвата, но зимно време кракът му няма да стъпи в локвата. Ако влезе главата му ще пати.
Някои питат: Защо не трябва да грешим?
– Зимно време е. Който стъпи в локвата, ще изгуби всички проекции на живота си. Казва някой: Е, докажи! Ела да ти докажа! Всеки ден, като бие камбаната, какво показва това?
към втори вариант >>
Не, в тази почва ще сея други семена, но тия ценните няма да сея.
(втори вариант)
Та, казвам: Вие трябва да търсите Истината, която е вложена във вашата душа. Не ви убеждавам, но казвам, че тази Истина е много ценна за мене, а същевременно тя е ценна и за вас, като души. Словото Божие, което представлява тази велика Истина, се състои от безбройни семена, които, за да посадя, избирам специален метод. Този метод е следният: аз предварително проучвам почвата и като видя, че тия семенца не биха се развили в тази почва, не ги сея. Някой казва: Сей в тази почва!
Не, в тази почва ще сея други семена, но тия ценните няма да сея.
Най-ценните семена ще сея в най-хубавата почва. Казвам: Това учение е учение на свободата. Вие имате сърца, вие имате умове, вие имате души, вие имате духове – опитайте сами тази велика Истина. Ако се съмнявате не пипайте, занимавайте се с други работи! Ще кажете: Времето още не е дошло.
към втори вариант >>
– Зимно време е.
(втори вариант)
Мислите ли, че, ако зимно време легне в локвата и излезе от там, ще му бъде приятно? Чудни са хората, като казват: Как, защо да не вляза в локвата! Казваме: Да, лятно време за бивола е добре да влезе в локвата, но зимно време кракът му няма да стъпи в локвата. Ако влезе главата му ще пати. Някои питат: Защо не трябва да грешим?
– Зимно време е.
Който стъпи в локвата, ще изгуби всички проекции на живота си. Казва някой: Е, докажи! Ела да ти докажа! Всеки ден, като бие камбаната, какво показва това? – Че един ден и твоята камбана ще бие, че и твоята проекция на живота се развалила.
към втори вариант >>
Най-ценните семена ще сея в най-хубавата почва.
(втори вариант)
Не ви убеждавам, но казвам, че тази Истина е много ценна за мене, а същевременно тя е ценна и за вас, като души. Словото Божие, което представлява тази велика Истина, се състои от безбройни семена, които, за да посадя, избирам специален метод. Този метод е следният: аз предварително проучвам почвата и като видя, че тия семенца не биха се развили в тази почва, не ги сея. Някой казва: Сей в тази почва! Не, в тази почва ще сея други семена, но тия ценните няма да сея.
Най-ценните семена ще сея в най-хубавата почва.
Казвам: Това учение е учение на свободата. Вие имате сърца, вие имате умове, вие имате души, вие имате духове – опитайте сами тази велика Истина. Ако се съмнявате не пипайте, занимавайте се с други работи! Ще кажете: Времето още не е дошло. Не, онези от вас, които чуят първия зов, първото хлопане, както вашият приятел хлопа на вратата, не се излежавайте на леглото!
към втори вариант >>
Който стъпи в локвата, ще изгуби всички проекции на живота си.
(втори вариант)
Чудни са хората, като казват: Как, защо да не вляза в локвата! Казваме: Да, лятно време за бивола е добре да влезе в локвата, но зимно време кракът му няма да стъпи в локвата. Ако влезе главата му ще пати. Някои питат: Защо не трябва да грешим? – Зимно време е.
Който стъпи в локвата, ще изгуби всички проекции на живота си.
Казва някой: Е, докажи! Ела да ти докажа! Всеки ден, като бие камбаната, какво показва това? – Че един ден и твоята камбана ще бие, че и твоята проекция на живота се развалила. Ами тогава, къде е същността на живота къде са Иван, Петър, Стоян, къде е образът им?
към втори вариант >>
Казвам: Това учение е учение на свободата.
(втори вариант)
Словото Божие, което представлява тази велика Истина, се състои от безбройни семена, които, за да посадя, избирам специален метод. Този метод е следният: аз предварително проучвам почвата и като видя, че тия семенца не биха се развили в тази почва, не ги сея. Някой казва: Сей в тази почва! Не, в тази почва ще сея други семена, но тия ценните няма да сея. Най-ценните семена ще сея в най-хубавата почва.
Казвам: Това учение е учение на свободата.
Вие имате сърца, вие имате умове, вие имате души, вие имате духове – опитайте сами тази велика Истина. Ако се съмнявате не пипайте, занимавайте се с други работи! Ще кажете: Времето още не е дошло. Не, онези от вас, които чуят първия зов, първото хлопане, както вашият приятел хлопа на вратата, не се излежавайте на леглото! Станете изведнъж и отворете!
към втори вариант >>
Казва някой: Е, докажи!
(втори вариант)
Казваме: Да, лятно време за бивола е добре да влезе в локвата, но зимно време кракът му няма да стъпи в локвата. Ако влезе главата му ще пати. Някои питат: Защо не трябва да грешим? – Зимно време е. Който стъпи в локвата, ще изгуби всички проекции на живота си.
Казва някой: Е, докажи!
Ела да ти докажа! Всеки ден, като бие камбаната, какво показва това? – Че един ден и твоята камбана ще бие, че и твоята проекция на живота се развалила. Ами тогава, къде е същността на живота къде са Иван, Петър, Стоян, къде е образът им? Гледам, от него останали глава, кости, но всичко това е празна работа.
към втори вариант >>
Вие имате сърца, вие имате умове, вие имате души, вие имате духове – опитайте сами тази велика Истина.
(втори вариант)
Този метод е следният: аз предварително проучвам почвата и като видя, че тия семенца не биха се развили в тази почва, не ги сея. Някой казва: Сей в тази почва! Не, в тази почва ще сея други семена, но тия ценните няма да сея. Най-ценните семена ще сея в най-хубавата почва. Казвам: Това учение е учение на свободата.
Вие имате сърца, вие имате умове, вие имате души, вие имате духове – опитайте сами тази велика Истина.
Ако се съмнявате не пипайте, занимавайте се с други работи! Ще кажете: Времето още не е дошло. Не, онези от вас, които чуят първия зов, първото хлопане, както вашият приятел хлопа на вратата, не се излежавайте на леглото! Станете изведнъж и отворете! Така трябва да постъпи онзи, който очаква приятеля си; така трябва да постъпи онази приятелка, която очаква приятелката си.
към втори вариант >>
Ела да ти докажа!
(втори вариант)
Ако влезе главата му ще пати. Някои питат: Защо не трябва да грешим? – Зимно време е. Който стъпи в локвата, ще изгуби всички проекции на живота си. Казва някой: Е, докажи!
Ела да ти докажа!
Всеки ден, като бие камбаната, какво показва това? – Че един ден и твоята камбана ще бие, че и твоята проекция на живота се развалила. Ами тогава, къде е същността на живота къде са Иван, Петър, Стоян, къде е образът им? Гледам, от него останали глава, кости, но всичко това е празна работа. Това ли беше Иван?
към втори вариант >>
Ако се съмнявате не пипайте, занимавайте се с други работи!
(втори вариант)
Някой казва: Сей в тази почва! Не, в тази почва ще сея други семена, но тия ценните няма да сея. Най-ценните семена ще сея в най-хубавата почва. Казвам: Това учение е учение на свободата. Вие имате сърца, вие имате умове, вие имате души, вие имате духове – опитайте сами тази велика Истина.
Ако се съмнявате не пипайте, занимавайте се с други работи!
Ще кажете: Времето още не е дошло. Не, онези от вас, които чуят първия зов, първото хлопане, както вашият приятел хлопа на вратата, не се излежавайте на леглото! Станете изведнъж и отворете! Така трябва да постъпи онзи, който очаква приятеля си; така трябва да постъпи онази приятелка, която очаква приятелката си. Сега вие ще направите една пермутация, ще кажете: Не може ли да се каже, че така трябва приятеля да очаква своята приятелка?
към втори вариант >>
Всеки ден, като бие камбаната, какво показва това?
(втори вариант)
Някои питат: Защо не трябва да грешим? – Зимно време е. Който стъпи в локвата, ще изгуби всички проекции на живота си. Казва някой: Е, докажи! Ела да ти докажа!
Всеки ден, като бие камбаната, какво показва това?
– Че един ден и твоята камбана ще бие, че и твоята проекция на живота се развалила. Ами тогава, къде е същността на живота къде са Иван, Петър, Стоян, къде е образът им? Гледам, от него останали глава, кости, но всичко това е празна работа. Това ли беше Иван? Не, ние от сега нататък трябва да проучваме истинския живот.
към втори вариант >>
Ще кажете: Времето още не е дошло.
(втори вариант)
Не, в тази почва ще сея други семена, но тия ценните няма да сея. Най-ценните семена ще сея в най-хубавата почва. Казвам: Това учение е учение на свободата. Вие имате сърца, вие имате умове, вие имате души, вие имате духове – опитайте сами тази велика Истина. Ако се съмнявате не пипайте, занимавайте се с други работи!
Ще кажете: Времето още не е дошло.
Не, онези от вас, които чуят първия зов, първото хлопане, както вашият приятел хлопа на вратата, не се излежавайте на леглото! Станете изведнъж и отворете! Така трябва да постъпи онзи, който очаква приятеля си; така трябва да постъпи онази приятелка, която очаква приятелката си. Сега вие ще направите една пермутация, ще кажете: Не може ли да се каже, че така трябва приятеля да очаква своята приятелка? – Не, такава пермутация не можем да направим. Защо?
към втори вариант >>
– Че един ден и твоята камбана ще бие, че и твоята проекция на живота се развалила.
(втори вариант)
– Зимно време е. Който стъпи в локвата, ще изгуби всички проекции на живота си. Казва някой: Е, докажи! Ела да ти докажа! Всеки ден, като бие камбаната, какво показва това?
– Че един ден и твоята камбана ще бие, че и твоята проекция на живота се развалила.
Ами тогава, къде е същността на живота къде са Иван, Петър, Стоян, къде е образът им? Гледам, от него останали глава, кости, но всичко това е празна работа. Това ли беше Иван? Не, ние от сега нататък трябва да проучваме истинския живот. И дотогава, докато ние разсъждаваме от самосебе си, дотогава, докато търсим своята слава в света, ще имаме такава култура, като сегашната: навсякъде между хората ще има съмнения.
към втори вариант >>
Не, онези от вас, които чуят първия зов, първото хлопане, както вашият приятел хлопа на вратата, не се излежавайте на леглото!
(втори вариант)
Най-ценните семена ще сея в най-хубавата почва. Казвам: Това учение е учение на свободата. Вие имате сърца, вие имате умове, вие имате души, вие имате духове – опитайте сами тази велика Истина. Ако се съмнявате не пипайте, занимавайте се с други работи! Ще кажете: Времето още не е дошло.
Не, онези от вас, които чуят първия зов, първото хлопане, както вашият приятел хлопа на вратата, не се излежавайте на леглото!
Станете изведнъж и отворете! Така трябва да постъпи онзи, който очаква приятеля си; така трябва да постъпи онази приятелка, която очаква приятелката си. Сега вие ще направите една пермутация, ще кажете: Не може ли да се каже, че така трябва приятеля да очаква своята приятелка? – Не, такава пермутация не можем да направим. Защо? Чудни са хората, когато изнасят своите криви образи.
към втори вариант >>
Ами тогава, къде е същността на живота къде са Иван, Петър, Стоян, къде е образът им?
(втори вариант)
Който стъпи в локвата, ще изгуби всички проекции на живота си. Казва някой: Е, докажи! Ела да ти докажа! Всеки ден, като бие камбаната, какво показва това? – Че един ден и твоята камбана ще бие, че и твоята проекция на живота се развалила.
Ами тогава, къде е същността на живота къде са Иван, Петър, Стоян, къде е образът им?
Гледам, от него останали глава, кости, но всичко това е празна работа. Това ли беше Иван? Не, ние от сега нататък трябва да проучваме истинския живот. И дотогава, докато ние разсъждаваме от самосебе си, дотогава, докато търсим своята слава в света, ще имаме такава култура, като сегашната: навсякъде между хората ще има съмнения. Прави са те, но казвам: Невъзможните неща за слона са възможни неща за мишките и за птиците.
към втори вариант >>
Станете изведнъж и отворете!
(втори вариант)
Казвам: Това учение е учение на свободата. Вие имате сърца, вие имате умове, вие имате души, вие имате духове – опитайте сами тази велика Истина. Ако се съмнявате не пипайте, занимавайте се с други работи! Ще кажете: Времето още не е дошло. Не, онези от вас, които чуят първия зов, първото хлопане, както вашият приятел хлопа на вратата, не се излежавайте на леглото!
Станете изведнъж и отворете!
Така трябва да постъпи онзи, който очаква приятеля си; така трябва да постъпи онази приятелка, която очаква приятелката си. Сега вие ще направите една пермутация, ще кажете: Не може ли да се каже, че така трябва приятеля да очаква своята приятелка? – Не, такава пермутация не можем да направим. Защо? Чудни са хората, когато изнасят своите криви образи. Човек, който иска да се домогне до тази велика Истина, трябва да знае, какво нещо е животът; трябва да знае, какви трябва да бъдат отношенията му към Бога, и към хората; той не трябва да бъде нито мъж, нито жена.
към втори вариант >>
Гледам, от него останали глава, кости, но всичко това е празна работа.
(втори вариант)
Казва някой: Е, докажи! Ела да ти докажа! Всеки ден, като бие камбаната, какво показва това? – Че един ден и твоята камбана ще бие, че и твоята проекция на живота се развалила. Ами тогава, къде е същността на живота къде са Иван, Петър, Стоян, къде е образът им?
Гледам, от него останали глава, кости, но всичко това е празна работа.
Това ли беше Иван? Не, ние от сега нататък трябва да проучваме истинския живот. И дотогава, докато ние разсъждаваме от самосебе си, дотогава, докато търсим своята слава в света, ще имаме такава култура, като сегашната: навсякъде между хората ще има съмнения. Прави са те, но казвам: Невъзможните неща за слона са възможни неща за мишките и за птиците. Един слаб мост, през който не е възможно да мине слон, понеже ще се строши, по този мост могат да минат хиляди мишки.
към втори вариант >>
Така трябва да постъпи онзи, който очаква приятеля си; така трябва да постъпи онази приятелка, която очаква приятелката си.
(втори вариант)
Вие имате сърца, вие имате умове, вие имате души, вие имате духове – опитайте сами тази велика Истина. Ако се съмнявате не пипайте, занимавайте се с други работи! Ще кажете: Времето още не е дошло. Не, онези от вас, които чуят първия зов, първото хлопане, както вашият приятел хлопа на вратата, не се излежавайте на леглото! Станете изведнъж и отворете!
Така трябва да постъпи онзи, който очаква приятеля си; така трябва да постъпи онази приятелка, която очаква приятелката си.
Сега вие ще направите една пермутация, ще кажете: Не може ли да се каже, че така трябва приятеля да очаква своята приятелка? – Не, такава пермутация не можем да направим. Защо? Чудни са хората, когато изнасят своите криви образи. Човек, който иска да се домогне до тази велика Истина, трябва да знае, какво нещо е животът; трябва да знае, какви трябва да бъдат отношенията му към Бога, и към хората; той не трябва да бъде нито мъж, нито жена. Той трябва да съедини тези два принципа в едно тяло, да няма никакви съблазни.
към втори вариант >>
Това ли беше Иван?
(втори вариант)
Ела да ти докажа! Всеки ден, като бие камбаната, какво показва това? – Че един ден и твоята камбана ще бие, че и твоята проекция на живота се развалила. Ами тогава, къде е същността на живота къде са Иван, Петър, Стоян, къде е образът им? Гледам, от него останали глава, кости, но всичко това е празна работа.
Това ли беше Иван?
Не, ние от сега нататък трябва да проучваме истинския живот. И дотогава, докато ние разсъждаваме от самосебе си, дотогава, докато търсим своята слава в света, ще имаме такава култура, като сегашната: навсякъде между хората ще има съмнения. Прави са те, но казвам: Невъзможните неща за слона са възможни неща за мишките и за птиците. Един слаб мост, през който не е възможно да мине слон, понеже ще се строши, по този мост могат да минат хиляди мишки. Някой казва: Еди-кой си прави това, и аз мога да го направя.
към втори вариант >>
Сега вие ще направите една пермутация, ще кажете: Не може ли да се каже, че така трябва приятеля да очаква своята приятелка?
(втори вариант)
Ако се съмнявате не пипайте, занимавайте се с други работи! Ще кажете: Времето още не е дошло. Не, онези от вас, които чуят първия зов, първото хлопане, както вашият приятел хлопа на вратата, не се излежавайте на леглото! Станете изведнъж и отворете! Така трябва да постъпи онзи, който очаква приятеля си; така трябва да постъпи онази приятелка, която очаква приятелката си.
Сега вие ще направите една пермутация, ще кажете: Не може ли да се каже, че така трябва приятеля да очаква своята приятелка?
– Не, такава пермутация не можем да направим. Защо? Чудни са хората, когато изнасят своите криви образи. Човек, който иска да се домогне до тази велика Истина, трябва да знае, какво нещо е животът; трябва да знае, какви трябва да бъдат отношенията му към Бога, и към хората; той не трябва да бъде нито мъж, нито жена. Той трябва да съедини тези два принципа в едно тяло, да няма никакви съблазни. Ще кажете: Ами в онзи свят няма ли жени?
към втори вариант >>
Не, ние от сега нататък трябва да проучваме истинския живот.
(втори вариант)
Всеки ден, като бие камбаната, какво показва това? – Че един ден и твоята камбана ще бие, че и твоята проекция на живота се развалила. Ами тогава, къде е същността на живота къде са Иван, Петър, Стоян, къде е образът им? Гледам, от него останали глава, кости, но всичко това е празна работа. Това ли беше Иван?
Не, ние от сега нататък трябва да проучваме истинския живот.
И дотогава, докато ние разсъждаваме от самосебе си, дотогава, докато търсим своята слава в света, ще имаме такава култура, като сегашната: навсякъде между хората ще има съмнения. Прави са те, но казвам: Невъзможните неща за слона са възможни неща за мишките и за птиците. Един слаб мост, през който не е възможно да мине слон, понеже ще се строши, по този мост могат да минат хиляди мишки. Някой казва: Еди-кой си прави това, и аз мога да го направя. Не, той е мишка, за него не е забранено да минава по този мост.
към втори вариант >>
– Не, такава пермутация не можем да направим. Защо?
(втори вариант)
Ще кажете: Времето още не е дошло. Не, онези от вас, които чуят първия зов, първото хлопане, както вашият приятел хлопа на вратата, не се излежавайте на леглото! Станете изведнъж и отворете! Така трябва да постъпи онзи, който очаква приятеля си; така трябва да постъпи онази приятелка, която очаква приятелката си. Сега вие ще направите една пермутация, ще кажете: Не може ли да се каже, че така трябва приятеля да очаква своята приятелка?
– Не, такава пермутация не можем да направим. Защо?
Чудни са хората, когато изнасят своите криви образи. Човек, който иска да се домогне до тази велика Истина, трябва да знае, какво нещо е животът; трябва да знае, какви трябва да бъдат отношенията му към Бога, и към хората; той не трябва да бъде нито мъж, нито жена. Той трябва да съедини тези два принципа в едно тяло, да няма никакви съблазни. Ще кажете: Ами в онзи свят няма ли жени? – Няма.
към втори вариант >>
И дотогава, докато ние разсъждаваме от самосебе си, дотогава, докато търсим своята слава в света, ще имаме такава култура, като сегашната: навсякъде между хората ще има съмнения.
(втори вариант)
– Че един ден и твоята камбана ще бие, че и твоята проекция на живота се развалила. Ами тогава, къде е същността на живота къде са Иван, Петър, Стоян, къде е образът им? Гледам, от него останали глава, кости, но всичко това е празна работа. Това ли беше Иван? Не, ние от сега нататък трябва да проучваме истинския живот.
И дотогава, докато ние разсъждаваме от самосебе си, дотогава, докато търсим своята слава в света, ще имаме такава култура, като сегашната: навсякъде между хората ще има съмнения.
Прави са те, но казвам: Невъзможните неща за слона са възможни неща за мишките и за птиците. Един слаб мост, през който не е възможно да мине слон, понеже ще се строши, по този мост могат да минат хиляди мишки. Някой казва: Еди-кой си прави това, и аз мога да го направя. Не, той е мишка, за него не е забранено да минава по този мост. Той може да мине през този мост колкото пъти иска, но ти си слон, за тебе не е позволено да минаваш през този слаб мост.
към втори вариант >>
Чудни са хората, когато изнасят своите криви образи.
(втори вариант)
Не, онези от вас, които чуят първия зов, първото хлопане, както вашият приятел хлопа на вратата, не се излежавайте на леглото! Станете изведнъж и отворете! Така трябва да постъпи онзи, който очаква приятеля си; така трябва да постъпи онази приятелка, която очаква приятелката си. Сега вие ще направите една пермутация, ще кажете: Не може ли да се каже, че така трябва приятеля да очаква своята приятелка? – Не, такава пермутация не можем да направим. Защо?
Чудни са хората, когато изнасят своите криви образи.
Човек, който иска да се домогне до тази велика Истина, трябва да знае, какво нещо е животът; трябва да знае, какви трябва да бъдат отношенията му към Бога, и към хората; той не трябва да бъде нито мъж, нито жена. Той трябва да съедини тези два принципа в едно тяло, да няма никакви съблазни. Ще кажете: Ами в онзи свят няма ли жени? – Няма. Ами мъже?
към втори вариант >>
Прави са те, но казвам: Невъзможните неща за слона са възможни неща за мишките и за птиците.
(втори вариант)
Ами тогава, къде е същността на живота къде са Иван, Петър, Стоян, къде е образът им? Гледам, от него останали глава, кости, но всичко това е празна работа. Това ли беше Иван? Не, ние от сега нататък трябва да проучваме истинския живот. И дотогава, докато ние разсъждаваме от самосебе си, дотогава, докато търсим своята слава в света, ще имаме такава култура, като сегашната: навсякъде между хората ще има съмнения.
Прави са те, но казвам: Невъзможните неща за слона са възможни неща за мишките и за птиците.
Един слаб мост, през който не е възможно да мине слон, понеже ще се строши, по този мост могат да минат хиляди мишки. Някой казва: Еди-кой си прави това, и аз мога да го направя. Не, той е мишка, за него не е забранено да минава по този мост. Той може да мине през този мост колкото пъти иска, но ти си слон, за тебе не е позволено да минаваш през този слаб мост. Тъй щото ние, съвременните хора, се различаваме един от друг.
към втори вариант >>
Човек, който иска да се домогне до тази велика Истина, трябва да знае, какво нещо е животът; трябва да знае, какви трябва да бъдат отношенията му към Бога, и към хората; той не трябва да бъде нито мъж, нито жена.
(втори вариант)
Станете изведнъж и отворете! Така трябва да постъпи онзи, който очаква приятеля си; така трябва да постъпи онази приятелка, която очаква приятелката си. Сега вие ще направите една пермутация, ще кажете: Не може ли да се каже, че така трябва приятеля да очаква своята приятелка? – Не, такава пермутация не можем да направим. Защо? Чудни са хората, когато изнасят своите криви образи.
Човек, който иска да се домогне до тази велика Истина, трябва да знае, какво нещо е животът; трябва да знае, какви трябва да бъдат отношенията му към Бога, и към хората; той не трябва да бъде нито мъж, нито жена.
Той трябва да съедини тези два принципа в едно тяло, да няма никакви съблазни. Ще кажете: Ами в онзи свят няма ли жени? – Няма. Ами мъже? – И мъже няма.
към втори вариант >>
Един слаб мост, през който не е възможно да мине слон, понеже ще се строши, по този мост могат да минат хиляди мишки.
(втори вариант)
Гледам, от него останали глава, кости, но всичко това е празна работа. Това ли беше Иван? Не, ние от сега нататък трябва да проучваме истинския живот. И дотогава, докато ние разсъждаваме от самосебе си, дотогава, докато търсим своята слава в света, ще имаме такава култура, като сегашната: навсякъде между хората ще има съмнения. Прави са те, но казвам: Невъзможните неща за слона са възможни неща за мишките и за птиците.
Един слаб мост, през който не е възможно да мине слон, понеже ще се строши, по този мост могат да минат хиляди мишки.
Някой казва: Еди-кой си прави това, и аз мога да го направя. Не, той е мишка, за него не е забранено да минава по този мост. Той може да мине през този мост колкото пъти иска, но ти си слон, за тебе не е позволено да минаваш през този слаб мост. Тъй щото ние, съвременните хора, се различаваме един от друг. Всеки човек има известен кръг на своята деятелност; за всеки човек има известни ограничения, които природата е наложила; всеки човек, от свое гледище, трябва да размисли, как да употреби разумно живота си.
към втори вариант >>
Той трябва да съедини тези два принципа в едно тяло, да няма никакви съблазни.
(втори вариант)
Така трябва да постъпи онзи, който очаква приятеля си; така трябва да постъпи онази приятелка, която очаква приятелката си. Сега вие ще направите една пермутация, ще кажете: Не може ли да се каже, че така трябва приятеля да очаква своята приятелка? – Не, такава пермутация не можем да направим. Защо? Чудни са хората, когато изнасят своите криви образи. Човек, който иска да се домогне до тази велика Истина, трябва да знае, какво нещо е животът; трябва да знае, какви трябва да бъдат отношенията му към Бога, и към хората; той не трябва да бъде нито мъж, нито жена.
Той трябва да съедини тези два принципа в едно тяло, да няма никакви съблазни.
Ще кажете: Ами в онзи свят няма ли жени? – Няма. Ами мъже? – И мъже няма. В онзи свят няма нито мъже, нито жени, там има благородни човеци, там има само души.
към втори вариант >>
Някой казва: Еди-кой си прави това, и аз мога да го направя.
(втори вариант)
Това ли беше Иван? Не, ние от сега нататък трябва да проучваме истинския живот. И дотогава, докато ние разсъждаваме от самосебе си, дотогава, докато търсим своята слава в света, ще имаме такава култура, като сегашната: навсякъде между хората ще има съмнения. Прави са те, но казвам: Невъзможните неща за слона са възможни неща за мишките и за птиците. Един слаб мост, през който не е възможно да мине слон, понеже ще се строши, по този мост могат да минат хиляди мишки.
Някой казва: Еди-кой си прави това, и аз мога да го направя.
Не, той е мишка, за него не е забранено да минава по този мост. Той може да мине през този мост колкото пъти иска, но ти си слон, за тебе не е позволено да минаваш през този слаб мост. Тъй щото ние, съвременните хора, се различаваме един от друг. Всеки човек има известен кръг на своята деятелност; за всеки човек има известни ограничения, които природата е наложила; всеки човек, от свое гледище, трябва да размисли, как да употреби разумно живота си. Всеки трябва да се определи, своята слава ли търси, или славата на Оногози, който го е проводил.
към втори вариант >>
Ще кажете: Ами в онзи свят няма ли жени?
(втори вариант)
Сега вие ще направите една пермутация, ще кажете: Не може ли да се каже, че така трябва приятеля да очаква своята приятелка? – Не, такава пермутация не можем да направим. Защо? Чудни са хората, когато изнасят своите криви образи. Човек, който иска да се домогне до тази велика Истина, трябва да знае, какво нещо е животът; трябва да знае, какви трябва да бъдат отношенията му към Бога, и към хората; той не трябва да бъде нито мъж, нито жена. Той трябва да съедини тези два принципа в едно тяло, да няма никакви съблазни.
Ще кажете: Ами в онзи свят няма ли жени?
– Няма. Ами мъже? – И мъже няма. В онзи свят няма нито мъже, нито жени, там има благородни човеци, там има само души. Ще кажете: Ами какъв ще бъде тогава животът?
към втори вариант >>
Не, той е мишка, за него не е забранено да минава по този мост.
(втори вариант)
Не, ние от сега нататък трябва да проучваме истинския живот. И дотогава, докато ние разсъждаваме от самосебе си, дотогава, докато търсим своята слава в света, ще имаме такава култура, като сегашната: навсякъде между хората ще има съмнения. Прави са те, но казвам: Невъзможните неща за слона са възможни неща за мишките и за птиците. Един слаб мост, през който не е възможно да мине слон, понеже ще се строши, по този мост могат да минат хиляди мишки. Някой казва: Еди-кой си прави това, и аз мога да го направя.
Не, той е мишка, за него не е забранено да минава по този мост.
Той може да мине през този мост колкото пъти иска, но ти си слон, за тебе не е позволено да минаваш през този слаб мост. Тъй щото ние, съвременните хора, се различаваме един от друг. Всеки човек има известен кръг на своята деятелност; за всеки човек има известни ограничения, които природата е наложила; всеки човек, от свое гледище, трябва да размисли, как да употреби разумно живота си. Всеки трябва да се определи, своята слава ли търси, или славата на Оногози, който го е проводил.
към втори вариант >>
– Няма.
(втори вариант)
– Не, такава пермутация не можем да направим. Защо? Чудни са хората, когато изнасят своите криви образи. Човек, който иска да се домогне до тази велика Истина, трябва да знае, какво нещо е животът; трябва да знае, какви трябва да бъдат отношенията му към Бога, и към хората; той не трябва да бъде нито мъж, нито жена. Той трябва да съедини тези два принципа в едно тяло, да няма никакви съблазни. Ще кажете: Ами в онзи свят няма ли жени?
– Няма.
Ами мъже? – И мъже няма. В онзи свят няма нито мъже, нито жени, там има благородни човеци, там има само души. Ще кажете: Ами какъв ще бъде тогава животът? Казва Писанието: „Око не е видяло, и ухо не е чуло това, което Бог е приготвил за онези, които Го любят“.
към втори вариант >>
Той може да мине през този мост колкото пъти иска, но ти си слон, за тебе не е позволено да минаваш през този слаб мост.
(втори вариант)
И дотогава, докато ние разсъждаваме от самосебе си, дотогава, докато търсим своята слава в света, ще имаме такава култура, като сегашната: навсякъде между хората ще има съмнения. Прави са те, но казвам: Невъзможните неща за слона са възможни неща за мишките и за птиците. Един слаб мост, през който не е възможно да мине слон, понеже ще се строши, по този мост могат да минат хиляди мишки. Някой казва: Еди-кой си прави това, и аз мога да го направя. Не, той е мишка, за него не е забранено да минава по този мост.
Той може да мине през този мост колкото пъти иска, но ти си слон, за тебе не е позволено да минаваш през този слаб мост.
Тъй щото ние, съвременните хора, се различаваме един от друг. Всеки човек има известен кръг на своята деятелност; за всеки човек има известни ограничения, които природата е наложила; всеки човек, от свое гледище, трябва да размисли, как да употреби разумно живота си. Всеки трябва да се определи, своята слава ли търси, или славата на Оногози, който го е проводил.
към втори вариант >>
Ами мъже?
(втори вариант)
Чудни са хората, когато изнасят своите криви образи. Човек, който иска да се домогне до тази велика Истина, трябва да знае, какво нещо е животът; трябва да знае, какви трябва да бъдат отношенията му към Бога, и към хората; той не трябва да бъде нито мъж, нито жена. Той трябва да съедини тези два принципа в едно тяло, да няма никакви съблазни. Ще кажете: Ами в онзи свят няма ли жени? – Няма.
Ами мъже?
– И мъже няма. В онзи свят няма нито мъже, нито жени, там има благородни човеци, там има само души. Ще кажете: Ами какъв ще бъде тогава животът? Казва Писанието: „Око не е видяло, и ухо не е чуло това, което Бог е приготвил за онези, които Го любят“. Кое ухо, и кое око?
към втори вариант >>
Тъй щото ние, съвременните хора, се различаваме един от друг.
(втори вариант)
Прави са те, но казвам: Невъзможните неща за слона са възможни неща за мишките и за птиците. Един слаб мост, през който не е възможно да мине слон, понеже ще се строши, по този мост могат да минат хиляди мишки. Някой казва: Еди-кой си прави това, и аз мога да го направя. Не, той е мишка, за него не е забранено да минава по този мост. Той може да мине през този мост колкото пъти иска, но ти си слон, за тебе не е позволено да минаваш през този слаб мост.
Тъй щото ние, съвременните хора, се различаваме един от друг.
Всеки човек има известен кръг на своята деятелност; за всеки човек има известни ограничения, които природата е наложила; всеки човек, от свое гледище, трябва да размисли, как да употреби разумно живота си. Всеки трябва да се определи, своята слава ли търси, или славата на Оногози, който го е проводил.
към втори вариант >>
– И мъже няма.
(втори вариант)
Човек, който иска да се домогне до тази велика Истина, трябва да знае, какво нещо е животът; трябва да знае, какви трябва да бъдат отношенията му към Бога, и към хората; той не трябва да бъде нито мъж, нито жена. Той трябва да съедини тези два принципа в едно тяло, да няма никакви съблазни. Ще кажете: Ами в онзи свят няма ли жени? – Няма. Ами мъже?
– И мъже няма.
В онзи свят няма нито мъже, нито жени, там има благородни човеци, там има само души. Ще кажете: Ами какъв ще бъде тогава животът? Казва Писанието: „Око не е видяло, и ухо не е чуло това, което Бог е приготвил за онези, които Го любят“. Кое ухо, и кое око? – Очите и ушите на глупавите никога не са видели и чули това, което Господ е приготвил за тях.
към втори вариант >>
Всеки човек има известен кръг на своята деятелност; за всеки човек има известни ограничения, които природата е наложила; всеки човек, от свое гледище, трябва да размисли, как да употреби разумно живота си.
(втори вариант)
Един слаб мост, през който не е възможно да мине слон, понеже ще се строши, по този мост могат да минат хиляди мишки. Някой казва: Еди-кой си прави това, и аз мога да го направя. Не, той е мишка, за него не е забранено да минава по този мост. Той може да мине през този мост колкото пъти иска, но ти си слон, за тебе не е позволено да минаваш през този слаб мост. Тъй щото ние, съвременните хора, се различаваме един от друг.
Всеки човек има известен кръг на своята деятелност; за всеки човек има известни ограничения, които природата е наложила; всеки човек, от свое гледище, трябва да размисли, как да употреби разумно живота си.
Всеки трябва да се определи, своята слава ли търси, или славата на Оногози, който го е проводил.
към втори вариант >>
В онзи свят няма нито мъже, нито жени, там има благородни човеци, там има само души.
(втори вариант)
Той трябва да съедини тези два принципа в едно тяло, да няма никакви съблазни. Ще кажете: Ами в онзи свят няма ли жени? – Няма. Ами мъже? – И мъже няма.
В онзи свят няма нито мъже, нито жени, там има благородни човеци, там има само души.
Ще кажете: Ами какъв ще бъде тогава животът? Казва Писанието: „Око не е видяло, и ухо не е чуло това, което Бог е приготвил за онези, които Го любят“. Кое ухо, и кое око? – Очите и ушите на глупавите никога не са видели и чули това, което Господ е приготвил за тях. Но очите и ушите на разумните ще видят и чуят това, което е приготвено за великите души.
към втори вариант >>
Всеки трябва да се определи, своята слава ли търси, или славата на Оногози, който го е проводил.
(втори вариант)
Някой казва: Еди-кой си прави това, и аз мога да го направя. Не, той е мишка, за него не е забранено да минава по този мост. Той може да мине през този мост колкото пъти иска, но ти си слон, за тебе не е позволено да минаваш през този слаб мост. Тъй щото ние, съвременните хора, се различаваме един от друг. Всеки човек има известен кръг на своята деятелност; за всеки човек има известни ограничения, които природата е наложила; всеки човек, от свое гледище, трябва да размисли, как да употреби разумно живота си.
Всеки трябва да се определи, своята слава ли търси, или славата на Оногози, който го е проводил.
към втори вариант >>
Ще кажете: Ами какъв ще бъде тогава животът?
(втори вариант)
Ще кажете: Ами в онзи свят няма ли жени? – Няма. Ами мъже? – И мъже няма. В онзи свят няма нито мъже, нито жени, там има благородни човеци, там има само души.
Ще кажете: Ами какъв ще бъде тогава животът?
Казва Писанието: „Око не е видяло, и ухо не е чуло това, което Бог е приготвил за онези, които Го любят“. Кое ухо, и кое око? – Очите и ушите на глупавите никога не са видели и чули това, което Господ е приготвил за тях. Но очите и ушите на разумните ще видят и чуят това, което е приготвено за великите души. Следователно, ние се намираме пред великата Истина на живота, и трябва да я търсим.
към втори вариант >>
Сега, ако ви зададат въпроса, откъде сте дошли?
(втори вариант)
Сега, ако ви зададат въпроса, откъде сте дошли?
– Ще кажете: Не знаем, навярно от живота. Някои питат: Къде е животът? – Общият живот прониква цялата природа, той е едно велико течение, скрито вътре в природата, но истинският живот е достъпен само за високо културните, за високо разумните същества. Някои питат: Ами какво нещо е смъртта? Аз мога да ви обясня смъртта, умирането, само чрез закона на аналогията, т.е.
към втори вариант >>
Казва Писанието: „Око не е видяло, и ухо не е чуло това, което Бог е приготвил за онези, които Го любят“.
(втори вариант)
– Няма. Ами мъже? – И мъже няма. В онзи свят няма нито мъже, нито жени, там има благородни човеци, там има само души. Ще кажете: Ами какъв ще бъде тогава животът?
Казва Писанието: „Око не е видяло, и ухо не е чуло това, което Бог е приготвил за онези, които Го любят“.
Кое ухо, и кое око? – Очите и ушите на глупавите никога не са видели и чули това, което Господ е приготвил за тях. Но очите и ушите на разумните ще видят и чуят това, което е приготвено за великите души. Следователно, ние се намираме пред великата Истина на живота, и трябва да я търсим. Няма по-велико, по-мощно нещо в света от това, човек да намери Истината, да търси славата Божия!
към втори вариант >>
– Ще кажете: Не знаем, навярно от живота.
(втори вариант)
Сега, ако ви зададат въпроса, откъде сте дошли?
– Ще кажете: Не знаем, навярно от живота.
Някои питат: Къде е животът? – Общият живот прониква цялата природа, той е едно велико течение, скрито вътре в природата, но истинският живот е достъпен само за високо културните, за високо разумните същества. Някои питат: Ами какво нещо е смъртта? Аз мога да ви обясня смъртта, умирането, само чрез закона на аналогията, т.е. чрез закона на сравнението.
към втори вариант >>
Кое ухо, и кое око?
(втори вариант)
Ами мъже? – И мъже няма. В онзи свят няма нито мъже, нито жени, там има благородни човеци, там има само души. Ще кажете: Ами какъв ще бъде тогава животът? Казва Писанието: „Око не е видяло, и ухо не е чуло това, което Бог е приготвил за онези, които Го любят“.
Кое ухо, и кое око?
– Очите и ушите на глупавите никога не са видели и чули това, което Господ е приготвил за тях. Но очите и ушите на разумните ще видят и чуят това, което е приготвено за великите души. Следователно, ние се намираме пред великата Истина на живота, и трябва да я търсим. Няма по-велико, по-мощно нещо в света от това, човек да намери Истината, да търси славата Божия! След като човек намери тази слава, всички неща в живота му ще се наредят по един хармоничен начин.
към втори вариант >>
Някои питат: Къде е животът?
(втори вариант)
Сега, ако ви зададат въпроса, откъде сте дошли? – Ще кажете: Не знаем, навярно от живота.
Някои питат: Къде е животът?
– Общият живот прониква цялата природа, той е едно велико течение, скрито вътре в природата, но истинският живот е достъпен само за високо културните, за високо разумните същества. Някои питат: Ами какво нещо е смъртта? Аз мога да ви обясня смъртта, умирането, само чрез закона на аналогията, т.е. чрез закона на сравнението. Когато една рекичка трябва да мине през пустинята, където топлината е силна, тази малка река не може да достигне до своето предназначение, защото част от водата ѝ се изпарява, а част от водата ѝ се просмуква от почвата.
към втори вариант >>
– Очите и ушите на глупавите никога не са видели и чули това, което Господ е приготвил за тях.
(втори вариант)
– И мъже няма. В онзи свят няма нито мъже, нито жени, там има благородни човеци, там има само души. Ще кажете: Ами какъв ще бъде тогава животът? Казва Писанието: „Око не е видяло, и ухо не е чуло това, което Бог е приготвил за онези, които Го любят“. Кое ухо, и кое око?
– Очите и ушите на глупавите никога не са видели и чули това, което Господ е приготвил за тях.
Но очите и ушите на разумните ще видят и чуят това, което е приготвено за великите души. Следователно, ние се намираме пред великата Истина на живота, и трябва да я търсим. Няма по-велико, по-мощно нещо в света от това, човек да намери Истината, да търси славата Божия! След като човек намери тази слава, всички неща в живота му ще се наредят по един хармоничен начин. Само така човек ще разбере Истината и ще се освободи веднъж завинаги от робството, в което се намира.
към втори вариант >>
– Общият живот прониква цялата природа, той е едно велико течение, скрито вътре в природата, но истинският живот е достъпен само за високо културните, за високо разумните същества.
(втори вариант)
Сега, ако ви зададат въпроса, откъде сте дошли? – Ще кажете: Не знаем, навярно от живота. Някои питат: Къде е животът?
– Общият живот прониква цялата природа, той е едно велико течение, скрито вътре в природата, но истинският живот е достъпен само за високо културните, за високо разумните същества.
Някои питат: Ами какво нещо е смъртта? Аз мога да ви обясня смъртта, умирането, само чрез закона на аналогията, т.е. чрез закона на сравнението. Когато една рекичка трябва да мине през пустинята, където топлината е силна, тази малка река не може да достигне до своето предназначение, защото част от водата ѝ се изпарява, а част от водата ѝ се просмуква от почвата. Следователно, много хора, на които животът протича, т.е.
към втори вариант >>
Но очите и ушите на разумните ще видят и чуят това, което е приготвено за великите души.
(втори вариант)
В онзи свят няма нито мъже, нито жени, там има благородни човеци, там има само души. Ще кажете: Ами какъв ще бъде тогава животът? Казва Писанието: „Око не е видяло, и ухо не е чуло това, което Бог е приготвил за онези, които Го любят“. Кое ухо, и кое око? – Очите и ушите на глупавите никога не са видели и чули това, което Господ е приготвил за тях.
Но очите и ушите на разумните ще видят и чуят това, което е приготвено за великите души.
Следователно, ние се намираме пред великата Истина на живота, и трябва да я търсим. Няма по-велико, по-мощно нещо в света от това, човек да намери Истината, да търси славата Божия! След като човек намери тази слава, всички неща в живота му ще се наредят по един хармоничен начин. Само така човек ще разбере Истината и ще се освободи веднъж завинаги от робството, в което се намира. И тогава той ще освободи не само себе си, но ще бъде в сила да освобождава и другите хора.
към втори вариант >>
Някои питат: Ами какво нещо е смъртта?
(втори вариант)
Сега, ако ви зададат въпроса, откъде сте дошли? – Ще кажете: Не знаем, навярно от живота. Някои питат: Къде е животът? – Общият живот прониква цялата природа, той е едно велико течение, скрито вътре в природата, но истинският живот е достъпен само за високо културните, за високо разумните същества.
Някои питат: Ами какво нещо е смъртта?
Аз мога да ви обясня смъртта, умирането, само чрез закона на аналогията, т.е. чрез закона на сравнението. Когато една рекичка трябва да мине през пустинята, където топлината е силна, тази малка река не може да достигне до своето предназначение, защото част от водата ѝ се изпарява, а част от водата ѝ се просмуква от почвата. Следователно, много хора, на които животът протича, т.е. не може да достигне до великия живот, до великото море, умират; а онези, великите хора, на които животът има изобилно притоци, пристигат.
към втори вариант >>
Следователно, ние се намираме пред великата Истина на живота, и трябва да я търсим.
(втори вариант)
Ще кажете: Ами какъв ще бъде тогава животът? Казва Писанието: „Око не е видяло, и ухо не е чуло това, което Бог е приготвил за онези, които Го любят“. Кое ухо, и кое око? – Очите и ушите на глупавите никога не са видели и чули това, което Господ е приготвил за тях. Но очите и ушите на разумните ще видят и чуят това, което е приготвено за великите души.
Следователно, ние се намираме пред великата Истина на живота, и трябва да я търсим.
Няма по-велико, по-мощно нещо в света от това, човек да намери Истината, да търси славата Божия! След като човек намери тази слава, всички неща в живота му ще се наредят по един хармоничен начин. Само така човек ще разбере Истината и ще се освободи веднъж завинаги от робството, в което се намира. И тогава той ще освободи не само себе си, но ще бъде в сила да освобождава и другите хора. Туй, което днес считаме за сила, това не е сила.
към втори вариант >>
Аз мога да ви обясня смъртта, умирането, само чрез закона на аналогията, т.е.
(втори вариант)
Сега, ако ви зададат въпроса, откъде сте дошли? – Ще кажете: Не знаем, навярно от живота. Някои питат: Къде е животът? – Общият живот прониква цялата природа, той е едно велико течение, скрито вътре в природата, но истинският живот е достъпен само за високо културните, за високо разумните същества. Някои питат: Ами какво нещо е смъртта?
Аз мога да ви обясня смъртта, умирането, само чрез закона на аналогията, т.е.
чрез закона на сравнението. Когато една рекичка трябва да мине през пустинята, където топлината е силна, тази малка река не може да достигне до своето предназначение, защото част от водата ѝ се изпарява, а част от водата ѝ се просмуква от почвата. Следователно, много хора, на които животът протича, т.е. не може да достигне до великия живот, до великото море, умират; а онези, великите хора, на които животът има изобилно притоци, пристигат. И всеки човек, който иска да се повдигне, трябва да изучи този велик закон в себе си, да знае: познава ли Оногози, който го е пратил на земята.
към втори вариант >>
Няма по-велико, по-мощно нещо в света от това, човек да намери Истината, да търси славата Божия!
(втори вариант)
Казва Писанието: „Око не е видяло, и ухо не е чуло това, което Бог е приготвил за онези, които Го любят“. Кое ухо, и кое око? – Очите и ушите на глупавите никога не са видели и чули това, което Господ е приготвил за тях. Но очите и ушите на разумните ще видят и чуят това, което е приготвено за великите души. Следователно, ние се намираме пред великата Истина на живота, и трябва да я търсим.
Няма по-велико, по-мощно нещо в света от това, човек да намери Истината, да търси славата Божия!
След като човек намери тази слава, всички неща в живота му ще се наредят по един хармоничен начин. Само така човек ще разбере Истината и ще се освободи веднъж завинаги от робството, в което се намира. И тогава той ще освободи не само себе си, но ще бъде в сила да освобождава и другите хора. Туй, което днес считаме за сила, това не е сила. Всеки се намира под едно вътрешно, морално робство.
към втори вариант >>
чрез закона на сравнението.
(втори вариант)
– Ще кажете: Не знаем, навярно от живота. Някои питат: Къде е животът? – Общият живот прониква цялата природа, той е едно велико течение, скрито вътре в природата, но истинският живот е достъпен само за високо културните, за високо разумните същества. Някои питат: Ами какво нещо е смъртта? Аз мога да ви обясня смъртта, умирането, само чрез закона на аналогията, т.е.
чрез закона на сравнението.
Когато една рекичка трябва да мине през пустинята, където топлината е силна, тази малка река не може да достигне до своето предназначение, защото част от водата ѝ се изпарява, а част от водата ѝ се просмуква от почвата. Следователно, много хора, на които животът протича, т.е. не може да достигне до великия живот, до великото море, умират; а онези, великите хора, на които животът има изобилно притоци, пристигат. И всеки човек, който иска да се повдигне, трябва да изучи този велик закон в себе си, да знае: познава ли Оногози, който го е пратил на земята. Някой от вас ще каже: Трябва да има някой, който да ни научи.
към втори вариант >>
След като човек намери тази слава, всички неща в живота му ще се наредят по един хармоничен начин.
(втори вариант)
Кое ухо, и кое око? – Очите и ушите на глупавите никога не са видели и чули това, което Господ е приготвил за тях. Но очите и ушите на разумните ще видят и чуят това, което е приготвено за великите души. Следователно, ние се намираме пред великата Истина на живота, и трябва да я търсим. Няма по-велико, по-мощно нещо в света от това, човек да намери Истината, да търси славата Божия!
След като човек намери тази слава, всички неща в живота му ще се наредят по един хармоничен начин.
Само така човек ще разбере Истината и ще се освободи веднъж завинаги от робството, в което се намира. И тогава той ще освободи не само себе си, но ще бъде в сила да освобождава и другите хора. Туй, което днес считаме за сила, това не е сила. Всеки се намира под едно вътрешно, морално робство. Всеки се страхува.
към втори вариант >>
Когато една рекичка трябва да мине през пустинята, където топлината е силна, тази малка река не може да достигне до своето предназначение, защото част от водата ѝ се изпарява, а част от водата ѝ се просмуква от почвата.
(втори вариант)
Някои питат: Къде е животът? – Общият живот прониква цялата природа, той е едно велико течение, скрито вътре в природата, но истинският живот е достъпен само за високо културните, за високо разумните същества. Някои питат: Ами какво нещо е смъртта? Аз мога да ви обясня смъртта, умирането, само чрез закона на аналогията, т.е. чрез закона на сравнението.
Когато една рекичка трябва да мине през пустинята, където топлината е силна, тази малка река не може да достигне до своето предназначение, защото част от водата ѝ се изпарява, а част от водата ѝ се просмуква от почвата.
Следователно, много хора, на които животът протича, т.е. не може да достигне до великия живот, до великото море, умират; а онези, великите хора, на които животът има изобилно притоци, пристигат. И всеки човек, който иска да се повдигне, трябва да изучи този велик закон в себе си, да знае: познава ли Оногози, който го е пратил на земята. Някой от вас ще каже: Трябва да има някой, който да ни научи. Всички ви учат, че преди 2000 години е дошъл Христос, но я запитайте този, който учи за Бога, дали има едно положително верую?
към втори вариант >>
Само така човек ще разбере Истината и ще се освободи веднъж завинаги от робството, в което се намира.
(втори вариант)
– Очите и ушите на глупавите никога не са видели и чули това, което Господ е приготвил за тях. Но очите и ушите на разумните ще видят и чуят това, което е приготвено за великите души. Следователно, ние се намираме пред великата Истина на живота, и трябва да я търсим. Няма по-велико, по-мощно нещо в света от това, човек да намери Истината, да търси славата Божия! След като човек намери тази слава, всички неща в живота му ще се наредят по един хармоничен начин.
Само така човек ще разбере Истината и ще се освободи веднъж завинаги от робството, в което се намира.
И тогава той ще освободи не само себе си, но ще бъде в сила да освобождава и другите хора. Туй, което днес считаме за сила, това не е сила. Всеки се намира под едно вътрешно, морално робство. Всеки се страхува. От какво?
към втори вариант >>
Следователно, много хора, на които животът протича, т.е.
(втори вариант)
– Общият живот прониква цялата природа, той е едно велико течение, скрито вътре в природата, но истинският живот е достъпен само за високо културните, за високо разумните същества. Някои питат: Ами какво нещо е смъртта? Аз мога да ви обясня смъртта, умирането, само чрез закона на аналогията, т.е. чрез закона на сравнението. Когато една рекичка трябва да мине през пустинята, където топлината е силна, тази малка река не може да достигне до своето предназначение, защото част от водата ѝ се изпарява, а част от водата ѝ се просмуква от почвата.
Следователно, много хора, на които животът протича, т.е.
не може да достигне до великия живот, до великото море, умират; а онези, великите хора, на които животът има изобилно притоци, пристигат. И всеки човек, който иска да се повдигне, трябва да изучи този велик закон в себе си, да знае: познава ли Оногози, който го е пратил на земята. Някой от вас ще каже: Трябва да има някой, който да ни научи. Всички ви учат, че преди 2000 години е дошъл Христос, но я запитайте този, който учи за Бога, дали има едно положително верую? – Не, той няма едно положително верую.
към втори вариант >>
И тогава той ще освободи не само себе си, но ще бъде в сила да освобождава и другите хора.
(втори вариант)
Но очите и ушите на разумните ще видят и чуят това, което е приготвено за великите души. Следователно, ние се намираме пред великата Истина на живота, и трябва да я търсим. Няма по-велико, по-мощно нещо в света от това, човек да намери Истината, да търси славата Божия! След като човек намери тази слава, всички неща в живота му ще се наредят по един хармоничен начин. Само така човек ще разбере Истината и ще се освободи веднъж завинаги от робството, в което се намира.
И тогава той ще освободи не само себе си, но ще бъде в сила да освобождава и другите хора.
Туй, което днес считаме за сила, това не е сила. Всеки се намира под едно вътрешно, морално робство. Всеки се страхува. От какво? – Че ще умре, а при това пак умира.
към втори вариант >>
не може да достигне до великия живот, до великото море, умират; а онези, великите хора, на които животът има изобилно притоци, пристигат.
(втори вариант)
Някои питат: Ами какво нещо е смъртта? Аз мога да ви обясня смъртта, умирането, само чрез закона на аналогията, т.е. чрез закона на сравнението. Когато една рекичка трябва да мине през пустинята, където топлината е силна, тази малка река не може да достигне до своето предназначение, защото част от водата ѝ се изпарява, а част от водата ѝ се просмуква от почвата. Следователно, много хора, на които животът протича, т.е.
не може да достигне до великия живот, до великото море, умират; а онези, великите хора, на които животът има изобилно притоци, пристигат.
И всеки човек, който иска да се повдигне, трябва да изучи този велик закон в себе си, да знае: познава ли Оногози, който го е пратил на земята. Някой от вас ще каже: Трябва да има някой, който да ни научи. Всички ви учат, че преди 2000 години е дошъл Христос, но я запитайте този, който учи за Бога, дали има едно положително верую? – Не, той няма едно положително верую. Я запитайте този, който има една положителна връзка с Бога дали може да ви каже нещо за тази реалност, дали може да ви докаже, че действително е свързан с Бога?
към втори вариант >>
Туй, което днес считаме за сила, това не е сила.
(втори вариант)
Следователно, ние се намираме пред великата Истина на живота, и трябва да я търсим. Няма по-велико, по-мощно нещо в света от това, човек да намери Истината, да търси славата Божия! След като човек намери тази слава, всички неща в живота му ще се наредят по един хармоничен начин. Само така човек ще разбере Истината и ще се освободи веднъж завинаги от робството, в което се намира. И тогава той ще освободи не само себе си, но ще бъде в сила да освобождава и другите хора.
Туй, което днес считаме за сила, това не е сила.
Всеки се намира под едно вътрешно, морално робство. Всеки се страхува. От какво? – Че ще умре, а при това пак умира. Всеки се страхува, че ще осиромашее, а при това, в края на краищата, всички осиромашаваме.
към втори вариант >>
И всеки човек, който иска да се повдигне, трябва да изучи този велик закон в себе си, да знае: познава ли Оногози, който го е пратил на земята.
(втори вариант)
Аз мога да ви обясня смъртта, умирането, само чрез закона на аналогията, т.е. чрез закона на сравнението. Когато една рекичка трябва да мине през пустинята, където топлината е силна, тази малка река не може да достигне до своето предназначение, защото част от водата ѝ се изпарява, а част от водата ѝ се просмуква от почвата. Следователно, много хора, на които животът протича, т.е. не може да достигне до великия живот, до великото море, умират; а онези, великите хора, на които животът има изобилно притоци, пристигат.
И всеки човек, който иска да се повдигне, трябва да изучи този велик закон в себе си, да знае: познава ли Оногози, който го е пратил на земята.
Някой от вас ще каже: Трябва да има някой, който да ни научи. Всички ви учат, че преди 2000 години е дошъл Христос, но я запитайте този, който учи за Бога, дали има едно положително верую? – Не, той няма едно положително верую. Я запитайте този, който има една положителна връзка с Бога дали може да ви каже нещо за тази реалност, дали може да ви докаже, че действително е свързан с Бога? Има мнозина вярващи, които имат тази опитност; има други, които са на път да я добият, но тази опитност се добива чрез големи жертви.
към втори вариант >>
Всеки се намира под едно вътрешно, морално робство.
(втори вариант)
Няма по-велико, по-мощно нещо в света от това, човек да намери Истината, да търси славата Божия! След като човек намери тази слава, всички неща в живота му ще се наредят по един хармоничен начин. Само така човек ще разбере Истината и ще се освободи веднъж завинаги от робството, в което се намира. И тогава той ще освободи не само себе си, но ще бъде в сила да освобождава и другите хора. Туй, което днес считаме за сила, това не е сила.
Всеки се намира под едно вътрешно, морално робство.
Всеки се страхува. От какво? – Че ще умре, а при това пак умира. Всеки се страхува, че ще осиромашее, а при това, в края на краищата, всички осиромашаваме. И при това, знаете ли как?
към втори вариант >>
Някой от вас ще каже: Трябва да има някой, който да ни научи.
(втори вариант)
чрез закона на сравнението. Когато една рекичка трябва да мине през пустинята, където топлината е силна, тази малка река не може да достигне до своето предназначение, защото част от водата ѝ се изпарява, а част от водата ѝ се просмуква от почвата. Следователно, много хора, на които животът протича, т.е. не може да достигне до великия живот, до великото море, умират; а онези, великите хора, на които животът има изобилно притоци, пристигат. И всеки човек, който иска да се повдигне, трябва да изучи този велик закон в себе си, да знае: познава ли Оногози, който го е пратил на земята.
Някой от вас ще каже: Трябва да има някой, който да ни научи.
Всички ви учат, че преди 2000 години е дошъл Христос, но я запитайте този, който учи за Бога, дали има едно положително верую? – Не, той няма едно положително верую. Я запитайте този, който има една положителна връзка с Бога дали може да ви каже нещо за тази реалност, дали може да ви докаже, че действително е свързан с Бога? Има мнозина вярващи, които имат тази опитност; има други, които са на път да я добият, но тази опитност се добива чрез големи жертви. Ние, при сегашното си състояние, не можем да добием тази истина.
към втори вариант >>
Всеки се страхува.
(втори вариант)
След като човек намери тази слава, всички неща в живота му ще се наредят по един хармоничен начин. Само така човек ще разбере Истината и ще се освободи веднъж завинаги от робството, в което се намира. И тогава той ще освободи не само себе си, но ще бъде в сила да освобождава и другите хора. Туй, което днес считаме за сила, това не е сила. Всеки се намира под едно вътрешно, морално робство.
Всеки се страхува.
От какво? – Че ще умре, а при това пак умира. Всеки се страхува, че ще осиромашее, а при това, в края на краищата, всички осиромашаваме. И при това, знаете ли как? Често, у българите има един обичай, като им говориш, цъкат.
към втори вариант >>
Всички ви учат, че преди 2000 години е дошъл Христос, но я запитайте този, който учи за Бога, дали има едно положително верую?
(втори вариант)
Когато една рекичка трябва да мине през пустинята, където топлината е силна, тази малка река не може да достигне до своето предназначение, защото част от водата ѝ се изпарява, а част от водата ѝ се просмуква от почвата. Следователно, много хора, на които животът протича, т.е. не може да достигне до великия живот, до великото море, умират; а онези, великите хора, на които животът има изобилно притоци, пристигат. И всеки човек, който иска да се повдигне, трябва да изучи този велик закон в себе си, да знае: познава ли Оногози, който го е пратил на земята. Някой от вас ще каже: Трябва да има някой, който да ни научи.
Всички ви учат, че преди 2000 години е дошъл Христос, но я запитайте този, който учи за Бога, дали има едно положително верую?
– Не, той няма едно положително верую. Я запитайте този, който има една положителна връзка с Бога дали може да ви каже нещо за тази реалност, дали може да ви докаже, че действително е свързан с Бога? Има мнозина вярващи, които имат тази опитност; има други, които са на път да я добият, но тази опитност се добива чрез големи жертви. Ние, при сегашното си състояние, не можем да добием тази истина. Тъй както сме сега в живота, ние мислим, че за да се домогнем до тази велика Истина, трябва да се лишим, да се откажем от благата на живота.
към втори вариант >>
От какво?
(втори вариант)
Само така човек ще разбере Истината и ще се освободи веднъж завинаги от робството, в което се намира. И тогава той ще освободи не само себе си, но ще бъде в сила да освобождава и другите хора. Туй, което днес считаме за сила, това не е сила. Всеки се намира под едно вътрешно, морално робство. Всеки се страхува.
От какво?
– Че ще умре, а при това пак умира. Всеки се страхува, че ще осиромашее, а при това, в края на краищата, всички осиромашаваме. И при това, знаете ли как? Често, у българите има един обичай, като им говориш, цъкат. Аз харесвам това цъкане.
към втори вариант >>
– Не, той няма едно положително верую.
(втори вариант)
Следователно, много хора, на които животът протича, т.е. не може да достигне до великия живот, до великото море, умират; а онези, великите хора, на които животът има изобилно притоци, пристигат. И всеки човек, който иска да се повдигне, трябва да изучи този велик закон в себе си, да знае: познава ли Оногози, който го е пратил на земята. Някой от вас ще каже: Трябва да има някой, който да ни научи. Всички ви учат, че преди 2000 години е дошъл Христос, но я запитайте този, който учи за Бога, дали има едно положително верую?
– Не, той няма едно положително верую.
Я запитайте този, който има една положителна връзка с Бога дали може да ви каже нещо за тази реалност, дали може да ви докаже, че действително е свързан с Бога? Има мнозина вярващи, които имат тази опитност; има други, които са на път да я добият, но тази опитност се добива чрез големи жертви. Ние, при сегашното си състояние, не можем да добием тази истина. Тъй както сме сега в живота, ние мислим, че за да се домогнем до тази велика Истина, трябва да се лишим, да се откажем от благата на живота. Това не е вярно.
към втори вариант >>
– Че ще умре, а при това пак умира.
(втори вариант)
И тогава той ще освободи не само себе си, но ще бъде в сила да освобождава и другите хора. Туй, което днес считаме за сила, това не е сила. Всеки се намира под едно вътрешно, морално робство. Всеки се страхува. От какво?
– Че ще умре, а при това пак умира.
Всеки се страхува, че ще осиромашее, а при това, в края на краищата, всички осиромашаваме. И при това, знаете ли как? Често, у българите има един обичай, като им говориш, цъкат. Аз харесвам това цъкане. Какво означава то?
към втори вариант >>
Я запитайте този, който има една положителна връзка с Бога дали може да ви каже нещо за тази реалност, дали може да ви докаже, че действително е свързан с Бога?
(втори вариант)
не може да достигне до великия живот, до великото море, умират; а онези, великите хора, на които животът има изобилно притоци, пристигат. И всеки човек, който иска да се повдигне, трябва да изучи този велик закон в себе си, да знае: познава ли Оногози, който го е пратил на земята. Някой от вас ще каже: Трябва да има някой, който да ни научи. Всички ви учат, че преди 2000 години е дошъл Христос, но я запитайте този, който учи за Бога, дали има едно положително верую? – Не, той няма едно положително верую.
Я запитайте този, който има една положителна връзка с Бога дали може да ви каже нещо за тази реалност, дали може да ви докаже, че действително е свързан с Бога?
Има мнозина вярващи, които имат тази опитност; има други, които са на път да я добият, но тази опитност се добива чрез големи жертви. Ние, при сегашното си състояние, не можем да добием тази истина. Тъй както сме сега в живота, ние мислим, че за да се домогнем до тази велика Истина, трябва да се лишим, да се откажем от благата на живота. Това не е вярно. Ако се домогнем до тази велика Истина, животът ни ще се осмисли, защото ще придобием и Любовта, а Любовта е, която осмисля нещата.
към втори вариант >>
Всеки се страхува, че ще осиромашее, а при това, в края на краищата, всички осиромашаваме.
(втори вариант)
Туй, което днес считаме за сила, това не е сила. Всеки се намира под едно вътрешно, морално робство. Всеки се страхува. От какво? – Че ще умре, а при това пак умира.
Всеки се страхува, че ще осиромашее, а при това, в края на краищата, всички осиромашаваме.
И при това, знаете ли как? Често, у българите има един обичай, като им говориш, цъкат. Аз харесвам това цъкане. Какво означава то? – Учудване.
към втори вариант >>
Има мнозина вярващи, които имат тази опитност; има други, които са на път да я добият, но тази опитност се добива чрез големи жертви.
(втори вариант)
И всеки човек, който иска да се повдигне, трябва да изучи този велик закон в себе си, да знае: познава ли Оногози, който го е пратил на земята. Някой от вас ще каже: Трябва да има някой, който да ни научи. Всички ви учат, че преди 2000 години е дошъл Христос, но я запитайте този, който учи за Бога, дали има едно положително верую? – Не, той няма едно положително верую. Я запитайте този, който има една положителна връзка с Бога дали може да ви каже нещо за тази реалност, дали може да ви докаже, че действително е свързан с Бога?
Има мнозина вярващи, които имат тази опитност; има други, които са на път да я добият, но тази опитност се добива чрез големи жертви.
Ние, при сегашното си състояние, не можем да добием тази истина. Тъй както сме сега в живота, ние мислим, че за да се домогнем до тази велика Истина, трябва да се лишим, да се откажем от благата на живота. Това не е вярно. Ако се домогнем до тази велика Истина, животът ни ще се осмисли, защото ще придобием и Любовта, а Любовта е, която осмисля нещата. Забележете, има един велик закон в Любовта: онзи, който ви обича и когото вие обичате, ще се радва на малките неща, който му давате.
към втори вариант >>
И при това, знаете ли как?
(втори вариант)
Всеки се намира под едно вътрешно, морално робство. Всеки се страхува. От какво? – Че ще умре, а при това пак умира. Всеки се страхува, че ще осиромашее, а при това, в края на краищата, всички осиромашаваме.
И при това, знаете ли как?
Често, у българите има един обичай, като им говориш, цъкат. Аз харесвам това цъкане. Какво означава то? – Учудване. Бре, чудна работа!
към втори вариант >>
Ние, при сегашното си състояние, не можем да добием тази истина.
(втори вариант)
Някой от вас ще каже: Трябва да има някой, който да ни научи. Всички ви учат, че преди 2000 години е дошъл Христос, но я запитайте този, който учи за Бога, дали има едно положително верую? – Не, той няма едно положително верую. Я запитайте този, който има една положителна връзка с Бога дали може да ви каже нещо за тази реалност, дали може да ви докаже, че действително е свързан с Бога? Има мнозина вярващи, които имат тази опитност; има други, които са на път да я добият, но тази опитност се добива чрез големи жертви.
Ние, при сегашното си състояние, не можем да добием тази истина.
Тъй както сме сега в живота, ние мислим, че за да се домогнем до тази велика Истина, трябва да се лишим, да се откажем от благата на живота. Това не е вярно. Ако се домогнем до тази велика Истина, животът ни ще се осмисли, защото ще придобием и Любовта, а Любовта е, която осмисля нещата. Забележете, има един велик закон в Любовта: онзи, който ви обича и когото вие обичате, ще се радва на малките неща, който му давате. Онзи, който те обича, може да ти даде една малка семка, и ти ще се радваш на тази семка, защото от нея ще излезе нещо велико.
към втори вариант >>
Често, у българите има един обичай, като им говориш, цъкат.
(втори вариант)
Всеки се страхува. От какво? – Че ще умре, а при това пак умира. Всеки се страхува, че ще осиромашее, а при това, в края на краищата, всички осиромашаваме. И при това, знаете ли как?
Често, у българите има един обичай, като им говориш, цъкат.
Аз харесвам това цъкане. Какво означава то? – Учудване. Бре, чудна работа!
към втори вариант >>
Тъй както сме сега в живота, ние мислим, че за да се домогнем до тази велика Истина, трябва да се лишим, да се откажем от благата на живота.
(втори вариант)
Всички ви учат, че преди 2000 години е дошъл Христос, но я запитайте този, който учи за Бога, дали има едно положително верую? – Не, той няма едно положително верую. Я запитайте този, който има една положителна връзка с Бога дали може да ви каже нещо за тази реалност, дали може да ви докаже, че действително е свързан с Бога? Има мнозина вярващи, които имат тази опитност; има други, които са на път да я добият, но тази опитност се добива чрез големи жертви. Ние, при сегашното си състояние, не можем да добием тази истина.
Тъй както сме сега в живота, ние мислим, че за да се домогнем до тази велика Истина, трябва да се лишим, да се откажем от благата на живота.
Това не е вярно. Ако се домогнем до тази велика Истина, животът ни ще се осмисли, защото ще придобием и Любовта, а Любовта е, която осмисля нещата. Забележете, има един велик закон в Любовта: онзи, който ви обича и когото вие обичате, ще се радва на малките неща, който му давате. Онзи, който те обича, може да ти даде една малка семка, и ти ще се радваш на тази семка, защото от нея ще излезе нещо велико. Само Любовта може от малките неща да прави велики работи.
към втори вариант >>
Аз харесвам това цъкане.
(втори вариант)
От какво? – Че ще умре, а при това пак умира. Всеки се страхува, че ще осиромашее, а при това, в края на краищата, всички осиромашаваме. И при това, знаете ли как? Често, у българите има един обичай, като им говориш, цъкат.
Аз харесвам това цъкане.
Какво означава то? – Учудване. Бре, чудна работа!
към втори вариант >>
Това не е вярно.
(втори вариант)
– Не, той няма едно положително верую. Я запитайте този, който има една положителна връзка с Бога дали може да ви каже нещо за тази реалност, дали може да ви докаже, че действително е свързан с Бога? Има мнозина вярващи, които имат тази опитност; има други, които са на път да я добият, но тази опитност се добива чрез големи жертви. Ние, при сегашното си състояние, не можем да добием тази истина. Тъй както сме сега в живота, ние мислим, че за да се домогнем до тази велика Истина, трябва да се лишим, да се откажем от благата на живота.
Това не е вярно.
Ако се домогнем до тази велика Истина, животът ни ще се осмисли, защото ще придобием и Любовта, а Любовта е, която осмисля нещата. Забележете, има един велик закон в Любовта: онзи, който ви обича и когото вие обичате, ще се радва на малките неща, който му давате. Онзи, който те обича, може да ти даде една малка семка, и ти ще се радваш на тази семка, защото от нея ще излезе нещо велико. Само Любовта може от малките неща да прави велики работи. Като посадиш тази семка, след година от нея ще излезе цяло дърво.
към втори вариант >>
Какво означава то?
(втори вариант)
– Че ще умре, а при това пак умира. Всеки се страхува, че ще осиромашее, а при това, в края на краищата, всички осиромашаваме. И при това, знаете ли как? Често, у българите има един обичай, като им говориш, цъкат. Аз харесвам това цъкане.
Какво означава то?
– Учудване. Бре, чудна работа!
към втори вариант >>
Ако се домогнем до тази велика Истина, животът ни ще се осмисли, защото ще придобием и Любовта, а Любовта е, която осмисля нещата.
(втори вариант)
Я запитайте този, който има една положителна връзка с Бога дали може да ви каже нещо за тази реалност, дали може да ви докаже, че действително е свързан с Бога? Има мнозина вярващи, които имат тази опитност; има други, които са на път да я добият, но тази опитност се добива чрез големи жертви. Ние, при сегашното си състояние, не можем да добием тази истина. Тъй както сме сега в живота, ние мислим, че за да се домогнем до тази велика Истина, трябва да се лишим, да се откажем от благата на живота. Това не е вярно.
Ако се домогнем до тази велика Истина, животът ни ще се осмисли, защото ще придобием и Любовта, а Любовта е, която осмисля нещата.
Забележете, има един велик закон в Любовта: онзи, който ви обича и когото вие обичате, ще се радва на малките неща, който му давате. Онзи, който те обича, може да ти даде една малка семка, и ти ще се радваш на тази семка, защото от нея ще излезе нещо велико. Само Любовта може от малките неща да прави велики работи. Като посадиш тази семка, след година от нея ще излезе цяло дърво. Великите неща вън от Любовта постоянно се смаляват, разрушават и в края на краищата, нищо не остава от тях.
към втори вариант >>
– Учудване.
(втори вариант)
Всеки се страхува, че ще осиромашее, а при това, в края на краищата, всички осиромашаваме. И при това, знаете ли как? Често, у българите има един обичай, като им говориш, цъкат. Аз харесвам това цъкане. Какво означава то?
– Учудване.
Бре, чудна работа!
към втори вариант >>
Забележете, има един велик закон в Любовта: онзи, който ви обича и когото вие обичате, ще се радва на малките неща, който му давате.
(втори вариант)
Има мнозина вярващи, които имат тази опитност; има други, които са на път да я добият, но тази опитност се добива чрез големи жертви. Ние, при сегашното си състояние, не можем да добием тази истина. Тъй както сме сега в живота, ние мислим, че за да се домогнем до тази велика Истина, трябва да се лишим, да се откажем от благата на живота. Това не е вярно. Ако се домогнем до тази велика Истина, животът ни ще се осмисли, защото ще придобием и Любовта, а Любовта е, която осмисля нещата.
Забележете, има един велик закон в Любовта: онзи, който ви обича и когото вие обичате, ще се радва на малките неща, който му давате.
Онзи, който те обича, може да ти даде една малка семка, и ти ще се радваш на тази семка, защото от нея ще излезе нещо велико. Само Любовта може от малките неща да прави велики работи. Като посадиш тази семка, след година от нея ще излезе цяло дърво. Великите неща вън от Любовта постоянно се смаляват, разрушават и в края на краищата, нищо не остава от тях. Когато нямаме Любовта в себе си, за нас великите неща постоянно се смаляват, а когато имаме Любовта, от този малък живот се образуват великите, Божествените работи, и тогава идват великите блага, великата хармония в живота.
към втори вариант >>
Бре, чудна работа!
(втори вариант)
И при това, знаете ли как? Често, у българите има един обичай, като им говориш, цъкат. Аз харесвам това цъкане. Какво означава то? – Учудване.
Бре, чудна работа!
към втори вариант >>
Онзи, който те обича, може да ти даде една малка семка, и ти ще се радваш на тази семка, защото от нея ще излезе нещо велико.
(втори вариант)
Ние, при сегашното си състояние, не можем да добием тази истина. Тъй както сме сега в живота, ние мислим, че за да се домогнем до тази велика Истина, трябва да се лишим, да се откажем от благата на живота. Това не е вярно. Ако се домогнем до тази велика Истина, животът ни ще се осмисли, защото ще придобием и Любовта, а Любовта е, която осмисля нещата. Забележете, има един велик закон в Любовта: онзи, който ви обича и когото вие обичате, ще се радва на малките неща, който му давате.
Онзи, който те обича, може да ти даде една малка семка, и ти ще се радваш на тази семка, защото от нея ще излезе нещо велико.
Само Любовта може от малките неща да прави велики работи. Като посадиш тази семка, след година от нея ще излезе цяло дърво. Великите неща вън от Любовта постоянно се смаляват, разрушават и в края на краищата, нищо не остава от тях. Когато нямаме Любовта в себе си, за нас великите неща постоянно се смаляват, а когато имаме Любовта, от този малък живот се образуват великите, Божествените работи, и тогава идват великите блага, великата хармония в живота. Всичко това трябва да се опита.
към втори вариант >>
Та, казвам: Време е вече да отворим душите си, за да намерим туй което търсим: свобода, щастие, сила, любов, мъдрост, знание и ред други добродетели.
(втори вариант)
Та, казвам: Време е вече да отворим душите си, за да намерим туй което търсим: свобода, щастие, сила, любов, мъдрост, знание и ред други добродетели.
Тогава ще ни се отвори тази велика завеса, да видим Славата Божия. Псалмопевецът казва: „Предпочел бих да прекарам един ден в Божиите дворове, отколкото хиляди години в шатъра на нечестието.“ Онзи, който търси своята слава, ще бъде роб на условията, а онзи, който търси Божията слава, ще бъде свободен.
към втори вариант >>
Само Любовта може от малките неща да прави велики работи.
(втори вариант)
Тъй както сме сега в живота, ние мислим, че за да се домогнем до тази велика Истина, трябва да се лишим, да се откажем от благата на живота. Това не е вярно. Ако се домогнем до тази велика Истина, животът ни ще се осмисли, защото ще придобием и Любовта, а Любовта е, която осмисля нещата. Забележете, има един велик закон в Любовта: онзи, който ви обича и когото вие обичате, ще се радва на малките неща, който му давате. Онзи, който те обича, може да ти даде една малка семка, и ти ще се радваш на тази семка, защото от нея ще излезе нещо велико.
Само Любовта може от малките неща да прави велики работи.
Като посадиш тази семка, след година от нея ще излезе цяло дърво. Великите неща вън от Любовта постоянно се смаляват, разрушават и в края на краищата, нищо не остава от тях. Когато нямаме Любовта в себе си, за нас великите неща постоянно се смаляват, а когато имаме Любовта, от този малък живот се образуват великите, Божествените работи, и тогава идват великите блага, великата хармония в живота. Всичко това трябва да се опита.
към втори вариант >>
Тогава ще ни се отвори тази велика завеса, да видим Славата Божия.
(втори вариант)
Та, казвам: Време е вече да отворим душите си, за да намерим туй което търсим: свобода, щастие, сила, любов, мъдрост, знание и ред други добродетели.
Тогава ще ни се отвори тази велика завеса, да видим Славата Божия.
Псалмопевецът казва: „Предпочел бих да прекарам един ден в Божиите дворове, отколкото хиляди години в шатъра на нечестието.“ Онзи, който търси своята слава, ще бъде роб на условията, а онзи, който търси Божията слава, ще бъде свободен.
към втори вариант >>
Като посадиш тази семка, след година от нея ще излезе цяло дърво.
(втори вариант)
Това не е вярно. Ако се домогнем до тази велика Истина, животът ни ще се осмисли, защото ще придобием и Любовта, а Любовта е, която осмисля нещата. Забележете, има един велик закон в Любовта: онзи, който ви обича и когото вие обичате, ще се радва на малките неща, който му давате. Онзи, който те обича, може да ти даде една малка семка, и ти ще се радваш на тази семка, защото от нея ще излезе нещо велико. Само Любовта може от малките неща да прави велики работи.
Като посадиш тази семка, след година от нея ще излезе цяло дърво.
Великите неща вън от Любовта постоянно се смаляват, разрушават и в края на краищата, нищо не остава от тях. Когато нямаме Любовта в себе си, за нас великите неща постоянно се смаляват, а когато имаме Любовта, от този малък живот се образуват великите, Божествените работи, и тогава идват великите блага, великата хармония в живота. Всичко това трябва да се опита.
към втори вариант >>
Псалмопевецът казва: „Предпочел бих да прекарам един ден в Божиите дворове, отколкото хиляди години в шатъра на нечестието.“ Онзи, който търси своята слава, ще бъде роб на условията, а онзи, който търси Божията слава, ще бъде свободен.
(втори вариант)
Та, казвам: Време е вече да отворим душите си, за да намерим туй което търсим: свобода, щастие, сила, любов, мъдрост, знание и ред други добродетели. Тогава ще ни се отвори тази велика завеса, да видим Славата Божия.
Псалмопевецът казва: „Предпочел бих да прекарам един ден в Божиите дворове, отколкото хиляди години в шатъра на нечестието.“ Онзи, който търси своята слава, ще бъде роб на условията, а онзи, който търси Божията слава, ще бъде свободен.
към втори вариант >>
Великите неща вън от Любовта постоянно се смаляват, разрушават и в края на краищата, нищо не остава от тях.
(втори вариант)
Ако се домогнем до тази велика Истина, животът ни ще се осмисли, защото ще придобием и Любовта, а Любовта е, която осмисля нещата. Забележете, има един велик закон в Любовта: онзи, който ви обича и когото вие обичате, ще се радва на малките неща, който му давате. Онзи, който те обича, може да ти даде една малка семка, и ти ще се радваш на тази семка, защото от нея ще излезе нещо велико. Само Любовта може от малките неща да прави велики работи. Като посадиш тази семка, след година от нея ще излезе цяло дърво.
Великите неща вън от Любовта постоянно се смаляват, разрушават и в края на краищата, нищо не остава от тях.
Когато нямаме Любовта в себе си, за нас великите неща постоянно се смаляват, а когато имаме Любовта, от този малък живот се образуват великите, Божествените работи, и тогава идват великите блага, великата хармония в живота. Всичко това трябва да се опита.
към втори вариант >>
Сега, всеки един от вас, нека се запита дълбоко в себе си: своята слава ли търси, или славата Божия; от себе си ли говори, или от Божие име?
(втори вариант)
Сега, всеки един от вас, нека се запита дълбоко в себе си: своята слава ли търси, или славата Божия; от себе си ли говори, или от Божие име?
Някои казват: Мен ми говорят духовете. Не, не трябва духовете да ви говорят. Аз зная един само, който може да ни говори за света, а не мнозина. Когато ви говори един човек, той всъщност не е единица. Той е съставен от милиони, милиарди клетки, които взимат участие в говоренето.
към втори вариант >>
Когато нямаме Любовта в себе си, за нас великите неща постоянно се смаляват, а когато имаме Любовта, от този малък живот се образуват великите, Божествените работи, и тогава идват великите блага, великата хармония в живота.
(втори вариант)
Забележете, има един велик закон в Любовта: онзи, който ви обича и когото вие обичате, ще се радва на малките неща, който му давате. Онзи, който те обича, може да ти даде една малка семка, и ти ще се радваш на тази семка, защото от нея ще излезе нещо велико. Само Любовта може от малките неща да прави велики работи. Като посадиш тази семка, след година от нея ще излезе цяло дърво. Великите неща вън от Любовта постоянно се смаляват, разрушават и в края на краищата, нищо не остава от тях.
Когато нямаме Любовта в себе си, за нас великите неща постоянно се смаляват, а когато имаме Любовта, от този малък живот се образуват великите, Божествените работи, и тогава идват великите блага, великата хармония в живота.
Всичко това трябва да се опита.
към втори вариант >>
Някои казват: Мен ми говорят духовете.
(втори вариант)
Сега, всеки един от вас, нека се запита дълбоко в себе си: своята слава ли търси, или славата Божия; от себе си ли говори, или от Божие име?
Някои казват: Мен ми говорят духовете.
Не, не трябва духовете да ви говорят. Аз зная един само, който може да ни говори за света, а не мнозина. Когато ви говори един човек, той всъщност не е единица. Той е съставен от милиони, милиарди клетки, които взимат участие в говоренето. Когато той говори, всички тези милиарди клетки съсредоточават своята деятелност да изкажат разумното Слово, да изкажат великата Истина на това същество, което говори.
към втори вариант >>
Всичко това трябва да се опита.
(втори вариант)
Онзи, който те обича, може да ти даде една малка семка, и ти ще се радваш на тази семка, защото от нея ще излезе нещо велико. Само Любовта може от малките неща да прави велики работи. Като посадиш тази семка, след година от нея ще излезе цяло дърво. Великите неща вън от Любовта постоянно се смаляват, разрушават и в края на краищата, нищо не остава от тях. Когато нямаме Любовта в себе си, за нас великите неща постоянно се смаляват, а когато имаме Любовта, от този малък живот се образуват великите, Божествените работи, и тогава идват великите блага, великата хармония в живота.
Всичко това трябва да се опита.
към втори вариант >>
Не, не трябва духовете да ви говорят.
(втори вариант)
Сега, всеки един от вас, нека се запита дълбоко в себе си: своята слава ли търси, или славата Божия; от себе си ли говори, или от Божие име? Някои казват: Мен ми говорят духовете.
Не, не трябва духовете да ви говорят.
Аз зная един само, който може да ни говори за света, а не мнозина. Когато ви говори един човек, той всъщност не е единица. Той е съставен от милиони, милиарди клетки, които взимат участие в говоренето. Когато той говори, всички тези милиарди клетки съсредоточават своята деятелност да изкажат разумното Слово, да изкажат великата Истина на това същество, което говори. И мозъчните клетки също съсредоточават своята деятелност да изкажат Истината на онзи, когото обичат, и който иска да я чуе.
към втори вариант >>
Миналата седмица ви говорих, че мнозина, искат да говорят за Истината, като за нещо външно, обективно.
(втори вариант)
Миналата седмица ви говорих, че мнозина, искат да говорят за Истината, като за нещо външно, обективно.
Истината обективно не може да се проучва. И Любовта обективно не може да се проучва. И Мъдростта обективно не може да се проучва. Туй, което ти можеш да обхванеш не е Истина, то е само един факт. Истината е извън нашия ум.
към втори вариант >>
Аз зная един само, който може да ни говори за света, а не мнозина.
(втори вариант)
Сега, всеки един от вас, нека се запита дълбоко в себе си: своята слава ли търси, или славата Божия; от себе си ли говори, или от Божие име? Някои казват: Мен ми говорят духовете. Не, не трябва духовете да ви говорят.
Аз зная един само, който може да ни говори за света, а не мнозина.
Когато ви говори един човек, той всъщност не е единица. Той е съставен от милиони, милиарди клетки, които взимат участие в говоренето. Когато той говори, всички тези милиарди клетки съсредоточават своята деятелност да изкажат разумното Слово, да изкажат великата Истина на това същество, което говори. И мозъчните клетки също съсредоточават своята деятелност да изкажат Истината на онзи, когото обичат, и който иска да я чуе. Когато Бог иска да каже своята Истина, всички разумни същества се съединяват като тези клетки, и изказват на човека туй, от което се нуждае.
към втори вариант >>
2.
Правилно пение
,
ООК
, София, 28.1.1925г.,
“ Не се минава и един ден, Господ изпраща една буря на тази сестра или на този брат.
Аз се чудя някой път на съвременните ученици и ученички, които, като дойдат в училището, започват да четат морал на другите. Казват им: „Не знаеш ли, че трябва да се живее за Господа, че трябва да Го обичаме?
“ Не се минава и един ден, Господ изпраща една буря на тази сестра или на този брат.
Каква буря например? – Отиде тази сестра на гости при своя другарка художничка и тя вземе четката и започва да маже върху платното на своята другарка. Намаже я хубаво, т.е оцапа я, тя излиза оцапана оттам и казва: „Представете си, знаете ли как ме нацапа моята другарка? “ – Представям си, та що от това? Нали обичаш Бога, претърпи заради Него!
към беседата >>
Каква буря например?
Аз се чудя някой път на съвременните ученици и ученички, които, като дойдат в училището, започват да четат морал на другите. Казват им: „Не знаеш ли, че трябва да се живее за Господа, че трябва да Го обичаме? “ Не се минава и един ден, Господ изпраща една буря на тази сестра или на този брат.
Каква буря например?
– Отиде тази сестра на гости при своя другарка художничка и тя вземе четката и започва да маже върху платното на своята другарка. Намаже я хубаво, т.е оцапа я, тя излиза оцапана оттам и казва: „Представете си, знаете ли как ме нацапа моята другарка? “ – Представям си, та що от това? Нали обичаш Бога, претърпи заради Него! „Та ме цапа, та ми говори.“ Не виждам никакво оцапване.
към беседата >>
– Отиде тази сестра на гости при своя другарка художничка и тя вземе четката и започва да маже върху платното на своята другарка.
Аз се чудя някой път на съвременните ученици и ученички, които, като дойдат в училището, започват да четат морал на другите. Казват им: „Не знаеш ли, че трябва да се живее за Господа, че трябва да Го обичаме? “ Не се минава и един ден, Господ изпраща една буря на тази сестра или на този брат. Каква буря например?
– Отиде тази сестра на гости при своя другарка художничка и тя вземе четката и започва да маже върху платното на своята другарка.
Намаже я хубаво, т.е оцапа я, тя излиза оцапана оттам и казва: „Представете си, знаете ли как ме нацапа моята другарка? “ – Представям си, та що от това? Нали обичаш Бога, претърпи заради Него! „Та ме цапа, та ми говори.“ Не виждам никакво оцапване. То е вятър: фуу – минал, заминал – едно духало.
към беседата >>
Намаже я хубаво, т.е оцапа я, тя излиза оцапана оттам и казва: „Представете си, знаете ли как ме нацапа моята другарка?
Аз се чудя някой път на съвременните ученици и ученички, които, като дойдат в училището, започват да четат морал на другите. Казват им: „Не знаеш ли, че трябва да се живее за Господа, че трябва да Го обичаме? “ Не се минава и един ден, Господ изпраща една буря на тази сестра или на този брат. Каква буря например? – Отиде тази сестра на гости при своя другарка художничка и тя вземе четката и започва да маже върху платното на своята другарка.
Намаже я хубаво, т.е оцапа я, тя излиза оцапана оттам и казва: „Представете си, знаете ли как ме нацапа моята другарка?
“ – Представям си, та що от това? Нали обичаш Бога, претърпи заради Него! „Та ме цапа, та ми говори.“ Не виждам никакво оцапване. То е вятър: фуу – минал, заминал – едно духало. Нищо положително няма в това цапане.
към беседата >>
“ – Представям си, та що от това?
Казват им: „Не знаеш ли, че трябва да се живее за Господа, че трябва да Го обичаме? “ Не се минава и един ден, Господ изпраща една буря на тази сестра или на този брат. Каква буря например? – Отиде тази сестра на гости при своя другарка художничка и тя вземе четката и започва да маже върху платното на своята другарка. Намаже я хубаво, т.е оцапа я, тя излиза оцапана оттам и казва: „Представете си, знаете ли как ме нацапа моята другарка?
“ – Представям си, та що от това?
Нали обичаш Бога, претърпи заради Него! „Та ме цапа, та ми говори.“ Не виждам никакво оцапване. То е вятър: фуу – минал, заминал – едно духало. Нищо положително няма в това цапане. То са идеи във вас.
към беседата >>
Нали обичаш Бога, претърпи заради Него!
“ Не се минава и един ден, Господ изпраща една буря на тази сестра или на този брат. Каква буря например? – Отиде тази сестра на гости при своя другарка художничка и тя вземе четката и започва да маже върху платното на своята другарка. Намаже я хубаво, т.е оцапа я, тя излиза оцапана оттам и казва: „Представете си, знаете ли как ме нацапа моята другарка? “ – Представям си, та що от това?
Нали обичаш Бога, претърпи заради Него!
„Та ме цапа, та ми говори.“ Не виждам никакво оцапване. То е вятър: фуу – минал, заминал – едно духало. Нищо положително няма в това цапане. То са идеи във вас. В този случай какво трябва да кажеш на тази сестра?
към беседата >>
„Та ме цапа, та ми говори.“ Не виждам никакво оцапване.
Каква буря например? – Отиде тази сестра на гости при своя другарка художничка и тя вземе четката и започва да маже върху платното на своята другарка. Намаже я хубаво, т.е оцапа я, тя излиза оцапана оттам и казва: „Представете си, знаете ли как ме нацапа моята другарка? “ – Представям си, та що от това? Нали обичаш Бога, претърпи заради Него!
„Та ме цапа, та ми говори.“ Не виждам никакво оцапване.
То е вятър: фуу – минал, заминал – едно духало. Нищо положително няма в това цапане. То са идеи във вас. В този случай какво трябва да кажеш на тази сестра? Ще ѝ кажеш: „Духай, сестро, духай, нека се клати животът в мен, та кръвообращението да става правилно.
към беседата >>
То е вятър: фуу – минал, заминал – едно духало.
– Отиде тази сестра на гости при своя другарка художничка и тя вземе четката и започва да маже върху платното на своята другарка. Намаже я хубаво, т.е оцапа я, тя излиза оцапана оттам и казва: „Представете си, знаете ли как ме нацапа моята другарка? “ – Представям си, та що от това? Нали обичаш Бога, претърпи заради Него! „Та ме цапа, та ми говори.“ Не виждам никакво оцапване.
То е вятър: фуу – минал, заминал – едно духало.
Нищо положително няма в това цапане. То са идеи във вас. В този случай какво трябва да кажеш на тази сестра? Ще ѝ кажеш: „Духай, сестро, духай, нека се клати животът в мен, та кръвообращението да става правилно. Господ те е пратил навреме.“ Като излезеш оттам, поблагодари ѝ в себе си.
към беседата >>
Нищо положително няма в това цапане.
Намаже я хубаво, т.е оцапа я, тя излиза оцапана оттам и казва: „Представете си, знаете ли как ме нацапа моята другарка? “ – Представям си, та що от това? Нали обичаш Бога, претърпи заради Него! „Та ме цапа, та ми говори.“ Не виждам никакво оцапване. То е вятър: фуу – минал, заминал – едно духало.
Нищо положително няма в това цапане.
То са идеи във вас. В този случай какво трябва да кажеш на тази сестра? Ще ѝ кажеш: „Духай, сестро, духай, нека се клати животът в мен, та кръвообращението да става правилно. Господ те е пратил навреме.“ Като излезеш оттам, поблагодари ѝ в себе си.
към беседата >>
То са идеи във вас.
“ – Представям си, та що от това? Нали обичаш Бога, претърпи заради Него! „Та ме цапа, та ми говори.“ Не виждам никакво оцапване. То е вятър: фуу – минал, заминал – едно духало. Нищо положително няма в това цапане.
То са идеи във вас.
В този случай какво трябва да кажеш на тази сестра? Ще ѝ кажеш: „Духай, сестро, духай, нека се клати животът в мен, та кръвообращението да става правилно. Господ те е пратил навреме.“ Като излезеш оттам, поблагодари ѝ в себе си.
към беседата >>
В този случай какво трябва да кажеш на тази сестра?
Нали обичаш Бога, претърпи заради Него! „Та ме цапа, та ми говори.“ Не виждам никакво оцапване. То е вятър: фуу – минал, заминал – едно духало. Нищо положително няма в това цапане. То са идеи във вас.
В този случай какво трябва да кажеш на тази сестра?
Ще ѝ кажеш: „Духай, сестро, духай, нека се клати животът в мен, та кръвообращението да става правилно. Господ те е пратил навреме.“ Като излезеш оттам, поблагодари ѝ в себе си.
към беседата >>
Ще ѝ кажеш: „Духай, сестро, духай, нека се клати животът в мен, та кръвообращението да става правилно.
„Та ме цапа, та ми говори.“ Не виждам никакво оцапване. То е вятър: фуу – минал, заминал – едно духало. Нищо положително няма в това цапане. То са идеи във вас. В този случай какво трябва да кажеш на тази сестра?
Ще ѝ кажеш: „Духай, сестро, духай, нека се клати животът в мен, та кръвообращението да става правилно.
Господ те е пратил навреме.“ Като излезеш оттам, поблагодари ѝ в себе си.
към беседата >>
Господ те е пратил навреме.“ Като излезеш оттам, поблагодари ѝ в себе си.
То е вятър: фуу – минал, заминал – едно духало. Нищо положително няма в това цапане. То са идеи във вас. В този случай какво трябва да кажеш на тази сестра? Ще ѝ кажеш: „Духай, сестро, духай, нека се клати животът в мен, та кръвообращението да става правилно.
Господ те е пратил навреме.“ Като излезеш оттам, поблагодари ѝ в себе си.
към беседата >>
Някой паднал духом, казва: „Аз съм изоставен от Господа.
Някой паднал духом, казва: „Аз съм изоставен от Господа.
Той ме е забравил.“ – Не, това са детински работи. Вие може да мислите така, туй е хубаво. Аз не искам вие да станете възрастни преждевременно. Докато сте деца, по-добре е с тия спънки, които сега имате, отколкото да остареете преждевременно и да нямате никакви спорове и караници помежду си. Тези бури са необходими за вашето растене.
към беседата >>
Той ме е забравил.“ – Не, това са детински работи.
Някой паднал духом, казва: „Аз съм изоставен от Господа.
Той ме е забравил.“ – Не, това са детински работи.
Вие може да мислите така, туй е хубаво. Аз не искам вие да станете възрастни преждевременно. Докато сте деца, по-добре е с тия спънки, които сега имате, отколкото да остареете преждевременно и да нямате никакви спорове и караници помежду си. Тези бури са необходими за вашето растене. Защото само между умрелите хора няма караници.
към беседата >>
Вие може да мислите така, туй е хубаво.
Някой паднал духом, казва: „Аз съм изоставен от Господа. Той ме е забравил.“ – Не, това са детински работи.
Вие може да мислите така, туй е хубаво.
Аз не искам вие да станете възрастни преждевременно. Докато сте деца, по-добре е с тия спънки, които сега имате, отколкото да остареете преждевременно и да нямате никакви спорове и караници помежду си. Тези бури са необходими за вашето растене. Защото само между умрелите хора няма караници. Между живите хора и караници, и ританици има, но и живот има.
към беседата >>
Аз не искам вие да станете възрастни преждевременно.
Някой паднал духом, казва: „Аз съм изоставен от Господа. Той ме е забравил.“ – Не, това са детински работи. Вие може да мислите така, туй е хубаво.
Аз не искам вие да станете възрастни преждевременно.
Докато сте деца, по-добре е с тия спънки, които сега имате, отколкото да остареете преждевременно и да нямате никакви спорове и караници помежду си. Тези бури са необходими за вашето растене. Защото само между умрелите хора няма караници. Между живите хора и караници, и ританици има, но и живот има. Всичките умрели хора са все изправни хора: кой как погледне на тях, светии ги намира.
към беседата >>
Докато сте деца, по-добре е с тия спънки, които сега имате, отколкото да остареете преждевременно и да нямате никакви спорове и караници помежду си.
Някой паднал духом, казва: „Аз съм изоставен от Господа. Той ме е забравил.“ – Не, това са детински работи. Вие може да мислите така, туй е хубаво. Аз не искам вие да станете възрастни преждевременно.
Докато сте деца, по-добре е с тия спънки, които сега имате, отколкото да остареете преждевременно и да нямате никакви спорове и караници помежду си.
Тези бури са необходими за вашето растене. Защото само между умрелите хора няма караници. Между живите хора и караници, и ританици има, но и живот има. Всичките умрели хора са все изправни хора: кой как погледне на тях, светии ги намира. В гробищата всеки мълчи, но и живот няма.
към беседата >>
Тези бури са необходими за вашето растене.
Някой паднал духом, казва: „Аз съм изоставен от Господа. Той ме е забравил.“ – Не, това са детински работи. Вие може да мислите така, туй е хубаво. Аз не искам вие да станете възрастни преждевременно. Докато сте деца, по-добре е с тия спънки, които сега имате, отколкото да остареете преждевременно и да нямате никакви спорове и караници помежду си.
Тези бури са необходими за вашето растене.
Защото само между умрелите хора няма караници. Между живите хора и караници, и ританици има, но и живот има. Всичките умрели хора са все изправни хора: кой как погледне на тях, светии ги намира. В гробищата всеки мълчи, но и живот няма. Питам: защо ни е такъв живот?
към беседата >>
Защото само между умрелите хора няма караници.
Той ме е забравил.“ – Не, това са детински работи. Вие може да мислите така, туй е хубаво. Аз не искам вие да станете възрастни преждевременно. Докато сте деца, по-добре е с тия спънки, които сега имате, отколкото да остареете преждевременно и да нямате никакви спорове и караници помежду си. Тези бури са необходими за вашето растене.
Защото само между умрелите хора няма караници.
Между живите хора и караници, и ританици има, но и живот има. Всичките умрели хора са все изправни хора: кой как погледне на тях, светии ги намира. В гробищата всеки мълчи, но и живот няма. Питам: защо ни е такъв живот? Туй аз не го наричам благочестие.
към беседата >>
Между живите хора и караници, и ританици има, но и живот има.
Вие може да мислите така, туй е хубаво. Аз не искам вие да станете възрастни преждевременно. Докато сте деца, по-добре е с тия спънки, които сега имате, отколкото да остареете преждевременно и да нямате никакви спорове и караници помежду си. Тези бури са необходими за вашето растене. Защото само между умрелите хора няма караници.
Между живите хора и караници, и ританици има, но и живот има.
Всичките умрели хора са все изправни хора: кой как погледне на тях, светии ги намира. В гробищата всеки мълчи, но и живот няма. Питам: защо ни е такъв живот? Туй аз не го наричам благочестие. Според мене друго нещо трябва да се крие в човешката душа.
към беседата >>
Всичките умрели хора са все изправни хора: кой как погледне на тях, светии ги намира.
Аз не искам вие да станете възрастни преждевременно. Докато сте деца, по-добре е с тия спънки, които сега имате, отколкото да остареете преждевременно и да нямате никакви спорове и караници помежду си. Тези бури са необходими за вашето растене. Защото само между умрелите хора няма караници. Между живите хора и караници, и ританици има, но и живот има.
Всичките умрели хора са все изправни хора: кой как погледне на тях, светии ги намира.
В гробищата всеки мълчи, но и живот няма. Питам: защо ни е такъв живот? Туй аз не го наричам благочестие. Според мене друго нещо трябва да се крие в човешката душа.
към беседата >>
В гробищата всеки мълчи, но и живот няма.
Докато сте деца, по-добре е с тия спънки, които сега имате, отколкото да остареете преждевременно и да нямате никакви спорове и караници помежду си. Тези бури са необходими за вашето растене. Защото само между умрелите хора няма караници. Между живите хора и караници, и ританици има, но и живот има. Всичките умрели хора са все изправни хора: кой как погледне на тях, светии ги намира.
В гробищата всеки мълчи, но и живот няма.
Питам: защо ни е такъв живот? Туй аз не го наричам благочестие. Според мене друго нещо трябва да се крие в човешката душа.
към беседата >>
Питам: защо ни е такъв живот?
Тези бури са необходими за вашето растене. Защото само между умрелите хора няма караници. Между живите хора и караници, и ританици има, но и живот има. Всичките умрели хора са все изправни хора: кой как погледне на тях, светии ги намира. В гробищата всеки мълчи, но и живот няма.
Питам: защо ни е такъв живот?
Туй аз не го наричам благочестие. Според мене друго нещо трябва да се крие в човешката душа.
към беседата >>
Туй аз не го наричам благочестие.
Защото само между умрелите хора няма караници. Между живите хора и караници, и ританици има, но и живот има. Всичките умрели хора са все изправни хора: кой как погледне на тях, светии ги намира. В гробищата всеки мълчи, но и живот няма. Питам: защо ни е такъв живот?
Туй аз не го наричам благочестие.
Според мене друго нещо трябва да се крие в човешката душа.
към беседата >>
Според мене друго нещо трябва да се крие в човешката душа.
Между живите хора и караници, и ританици има, но и живот има. Всичките умрели хора са все изправни хора: кой как погледне на тях, светии ги намира. В гробищата всеки мълчи, но и живот няма. Питам: защо ни е такъв живот? Туй аз не го наричам благочестие.
Според мене друго нещо трябва да се крие в човешката душа.
към беседата >>
Аз искам всички вие да бъдете доблестни в себе си.
Аз искам всички вие да бъдете доблестни в себе си.
Ти ще мислиш добре, ще чувстваш добре и ще действаш добре. „Ама не мога.“ – Не, можеш. Ще мислиш, че можеш, и само така ще постъпваш. Само тогава ще можете и да пеете. Някой път не си разположен, боли те гърло, кажеш си: „Аз не съм певец.“ – Хубаво, можеш да станеш певец.
към беседата >>
Ти ще мислиш добре, ще чувстваш добре и ще действаш добре.
Аз искам всички вие да бъдете доблестни в себе си.
Ти ще мислиш добре, ще чувстваш добре и ще действаш добре.
„Ама не мога.“ – Не, можеш. Ще мислиш, че можеш, и само така ще постъпваш. Само тогава ще можете и да пеете. Някой път не си разположен, боли те гърло, кажеш си: „Аз не съм певец.“ – Хубаво, можеш да станеш певец. Казваш: „Аз не мога да свиря.“ – Ще се учиш да свириш.
към беседата >>
„Ама не мога.“ – Не, можеш.
Аз искам всички вие да бъдете доблестни в себе си. Ти ще мислиш добре, ще чувстваш добре и ще действаш добре.
„Ама не мога.“ – Не, можеш.
Ще мислиш, че можеш, и само така ще постъпваш. Само тогава ще можете и да пеете. Някой път не си разположен, боли те гърло, кажеш си: „Аз не съм певец.“ – Хубаво, можеш да станеш певец. Казваш: „Аз не мога да свиря.“ – Ще се учиш да свириш. – „Аз не мога да пиша.“ – Ще се учиш да пишеш.
към беседата >>
Ще мислиш, че можеш, и само така ще постъпваш.
Аз искам всички вие да бъдете доблестни в себе си. Ти ще мислиш добре, ще чувстваш добре и ще действаш добре. „Ама не мога.“ – Не, можеш.
Ще мислиш, че можеш, и само така ще постъпваш.
Само тогава ще можете и да пеете. Някой път не си разположен, боли те гърло, кажеш си: „Аз не съм певец.“ – Хубаво, можеш да станеш певец. Казваш: „Аз не мога да свиря.“ – Ще се учиш да свириш. – „Аз не мога да пиша.“ – Ще се учиш да пишеш. – „Ама не мога да чета.“ – Ще се учиш да четеш.
към беседата >>
Само тогава ще можете и да пеете.
Аз искам всички вие да бъдете доблестни в себе си. Ти ще мислиш добре, ще чувстваш добре и ще действаш добре. „Ама не мога.“ – Не, можеш. Ще мислиш, че можеш, и само така ще постъпваш.
Само тогава ще можете и да пеете.
Някой път не си разположен, боли те гърло, кажеш си: „Аз не съм певец.“ – Хубаво, можеш да станеш певец. Казваш: „Аз не мога да свиря.“ – Ще се учиш да свириш. – „Аз не мога да пиша.“ – Ще се учиш да пишеш. – „Ама не мога да чета.“ – Ще се учиш да четеш. – „Не мога да ходя.“ – Ще се учиш да ходиш.
към беседата >>
Някой път не си разположен, боли те гърло, кажеш си: „Аз не съм певец.“ – Хубаво, можеш да станеш певец.
Аз искам всички вие да бъдете доблестни в себе си. Ти ще мислиш добре, ще чувстваш добре и ще действаш добре. „Ама не мога.“ – Не, можеш. Ще мислиш, че можеш, и само така ще постъпваш. Само тогава ще можете и да пеете.
Някой път не си разположен, боли те гърло, кажеш си: „Аз не съм певец.“ – Хубаво, можеш да станеш певец.
Казваш: „Аз не мога да свиря.“ – Ще се учиш да свириш. – „Аз не мога да пиша.“ – Ще се учиш да пишеш. – „Ама не мога да чета.“ – Ще се учиш да четеш. – „Не мога да ходя.“ – Ще се учиш да ходиш. „Туй не мога, онуй не мога.“ – Всичко, което не можеш, трябва да го научиш.
към беседата >>
Казваш: „Аз не мога да свиря.“ – Ще се учиш да свириш.
Ти ще мислиш добре, ще чувстваш добре и ще действаш добре. „Ама не мога.“ – Не, можеш. Ще мислиш, че можеш, и само така ще постъпваш. Само тогава ще можете и да пеете. Някой път не си разположен, боли те гърло, кажеш си: „Аз не съм певец.“ – Хубаво, можеш да станеш певец.
Казваш: „Аз не мога да свиря.“ – Ще се учиш да свириш.
– „Аз не мога да пиша.“ – Ще се учиш да пишеш. – „Ама не мога да чета.“ – Ще се учиш да четеш. – „Не мога да ходя.“ – Ще се учиш да ходиш. „Туй не мога, онуй не мога.“ – Всичко, което не можеш, трябва да го научиш. Това е смисълът на живота.
към беседата >>
– „Аз не мога да пиша.“ – Ще се учиш да пишеш.
„Ама не мога.“ – Не, можеш. Ще мислиш, че можеш, и само така ще постъпваш. Само тогава ще можете и да пеете. Някой път не си разположен, боли те гърло, кажеш си: „Аз не съм певец.“ – Хубаво, можеш да станеш певец. Казваш: „Аз не мога да свиря.“ – Ще се учиш да свириш.
– „Аз не мога да пиша.“ – Ще се учиш да пишеш.
– „Ама не мога да чета.“ – Ще се учиш да четеш. – „Не мога да ходя.“ – Ще се учиш да ходиш. „Туй не мога, онуй не мога.“ – Всичко, което не можеш, трябва да го научиш. Това е смисълът на живота. Всичко, което не можеш, показва възможностите, които се крият в тебе.
към беседата >>
– „Ама не мога да чета.“ – Ще се учиш да четеш.
Ще мислиш, че можеш, и само така ще постъпваш. Само тогава ще можете и да пеете. Някой път не си разположен, боли те гърло, кажеш си: „Аз не съм певец.“ – Хубаво, можеш да станеш певец. Казваш: „Аз не мога да свиря.“ – Ще се учиш да свириш. – „Аз не мога да пиша.“ – Ще се учиш да пишеш.
– „Ама не мога да чета.“ – Ще се учиш да четеш.
– „Не мога да ходя.“ – Ще се учиш да ходиш. „Туй не мога, онуй не мога.“ – Всичко, което не можеш, трябва да го научиш. Това е смисълът на живота. Всичко, което не можеш, показва възможностите, които се крият в тебе. Невъзможните неща показват възможностите, които могат да се проявят.
към беседата >>
– „Не мога да ходя.“ – Ще се учиш да ходиш.
Само тогава ще можете и да пеете. Някой път не си разположен, боли те гърло, кажеш си: „Аз не съм певец.“ – Хубаво, можеш да станеш певец. Казваш: „Аз не мога да свиря.“ – Ще се учиш да свириш. – „Аз не мога да пиша.“ – Ще се учиш да пишеш. – „Ама не мога да чета.“ – Ще се учиш да четеш.
– „Не мога да ходя.“ – Ще се учиш да ходиш.
„Туй не мога, онуй не мога.“ – Всичко, което не можеш, трябва да го научиш. Това е смисълът на живота. Всичко, което не можеш, показва възможностите, които се крият в тебе. Невъзможните неща показват възможностите, които могат да се проявят.
към беседата >>
„Туй не мога, онуй не мога.“ – Всичко, което не можеш, трябва да го научиш.
Някой път не си разположен, боли те гърло, кажеш си: „Аз не съм певец.“ – Хубаво, можеш да станеш певец. Казваш: „Аз не мога да свиря.“ – Ще се учиш да свириш. – „Аз не мога да пиша.“ – Ще се учиш да пишеш. – „Ама не мога да чета.“ – Ще се учиш да четеш. – „Не мога да ходя.“ – Ще се учиш да ходиш.
„Туй не мога, онуй не мога.“ – Всичко, което не можеш, трябва да го научиш.
Това е смисълът на живота. Всичко, което не можеш, показва възможностите, които се крият в тебе. Невъзможните неща показват възможностите, които могат да се проявят.
към беседата >>
Това е смисълът на живота.
Казваш: „Аз не мога да свиря.“ – Ще се учиш да свириш. – „Аз не мога да пиша.“ – Ще се учиш да пишеш. – „Ама не мога да чета.“ – Ще се учиш да четеш. – „Не мога да ходя.“ – Ще се учиш да ходиш. „Туй не мога, онуй не мога.“ – Всичко, което не можеш, трябва да го научиш.
Това е смисълът на живота.
Всичко, което не можеш, показва възможностите, които се крият в тебе. Невъзможните неща показват възможностите, които могат да се проявят.
към беседата >>
Всичко, което не можеш, показва възможностите, които се крият в тебе.
– „Аз не мога да пиша.“ – Ще се учиш да пишеш. – „Ама не мога да чета.“ – Ще се учиш да четеш. – „Не мога да ходя.“ – Ще се учиш да ходиш. „Туй не мога, онуй не мога.“ – Всичко, което не можеш, трябва да го научиш. Това е смисълът на живота.
Всичко, което не можеш, показва възможностите, които се крият в тебе.
Невъзможните неща показват възможностите, които могат да се проявят.
към беседата >>
Невъзможните неща показват възможностите, които могат да се проявят.
– „Ама не мога да чета.“ – Ще се учиш да четеш. – „Не мога да ходя.“ – Ще се учиш да ходиш. „Туй не мога, онуй не мога.“ – Всичко, което не можеш, трябва да го научиш. Това е смисълът на живота. Всичко, което не можеш, показва възможностите, които се крият в тебе.
Невъзможните неща показват възможностите, които могат да се проявят.
към беседата >>
Често вие сами трябва да се подлагате на изпитания, за да видите до каква степен на развитие сте стигнали.
Често вие сами трябва да се подлагате на изпитания, за да видите до каква степен на развитие сте стигнали.
Колкото характерът става по-благороден, по-изгладен, по-хубав, по-възвишен, толкоз и гласът и вибрациите му имат съответстващ израз. Ние не можем да скрием живота си. Нито Божественият живот, нито човешкият живот могат да се скрият. Например котката скрива ноктите си: много гладки крака има тя, дипломатка е, но опитай се само да я хванеш за опашката – и току изведнъж си показва скритите нокти. Тя казва: „Не ми бутай ноктите!
към беседата >>
Колкото характерът става по-благороден, по-изгладен, по-хубав, по-възвишен, толкоз и гласът и вибрациите му имат съответстващ израз.
Често вие сами трябва да се подлагате на изпитания, за да видите до каква степен на развитие сте стигнали.
Колкото характерът става по-благороден, по-изгладен, по-хубав, по-възвишен, толкоз и гласът и вибрациите му имат съответстващ израз.
Ние не можем да скрием живота си. Нито Божественият живот, нито човешкият живот могат да се скрият. Например котката скрива ноктите си: много гладки крака има тя, дипломатка е, но опитай се само да я хванеш за опашката – и току изведнъж си показва скритите нокти. Тя казва: „Не ми бутай ноктите! “ Та сега и ние сме достигнали дотам.
към беседата >>
Ние не можем да скрием живота си.
Често вие сами трябва да се подлагате на изпитания, за да видите до каква степен на развитие сте стигнали. Колкото характерът става по-благороден, по-изгладен, по-хубав, по-възвишен, толкоз и гласът и вибрациите му имат съответстващ израз.
Ние не можем да скрием живота си.
Нито Божественият живот, нито човешкият живот могат да се скрият. Например котката скрива ноктите си: много гладки крака има тя, дипломатка е, но опитай се само да я хванеш за опашката – и току изведнъж си показва скритите нокти. Тя казва: „Не ми бутай ноктите! “ Та сега и ние сме достигнали дотам. Аз не осъждам котката, че има нокти: те са ѝ потребни, тя трябва да си добие храна, но казвам: външно тя изглежда мека, обаче не може да скрие ноктите си.
към беседата >>
Нито Божественият живот, нито човешкият живот могат да се скрият.
Често вие сами трябва да се подлагате на изпитания, за да видите до каква степен на развитие сте стигнали. Колкото характерът става по-благороден, по-изгладен, по-хубав, по-възвишен, толкоз и гласът и вибрациите му имат съответстващ израз. Ние не можем да скрием живота си.
Нито Божественият живот, нито човешкият живот могат да се скрият.
Например котката скрива ноктите си: много гладки крака има тя, дипломатка е, но опитай се само да я хванеш за опашката – и току изведнъж си показва скритите нокти. Тя казва: „Не ми бутай ноктите! “ Та сега и ние сме достигнали дотам. Аз не осъждам котката, че има нокти: те са ѝ потребни, тя трябва да си добие храна, но казвам: външно тя изглежда мека, обаче не може да скрие ноктите си. Ноктите на котката са на място и крилата на птиците са на място – всичко в Природата е на своето място.
към беседата >>
Например котката скрива ноктите си: много гладки крака има тя, дипломатка е, но опитай се само да я хванеш за опашката – и току изведнъж си показва скритите нокти.
Често вие сами трябва да се подлагате на изпитания, за да видите до каква степен на развитие сте стигнали. Колкото характерът става по-благороден, по-изгладен, по-хубав, по-възвишен, толкоз и гласът и вибрациите му имат съответстващ израз. Ние не можем да скрием живота си. Нито Божественият живот, нито човешкият живот могат да се скрият.
Например котката скрива ноктите си: много гладки крака има тя, дипломатка е, но опитай се само да я хванеш за опашката – и току изведнъж си показва скритите нокти.
Тя казва: „Не ми бутай ноктите! “ Та сега и ние сме достигнали дотам. Аз не осъждам котката, че има нокти: те са ѝ потребни, тя трябва да си добие храна, но казвам: външно тя изглежда мека, обаче не може да скрие ноктите си. Ноктите на котката са на място и крилата на птиците са на място – всичко в Природата е на своето място. Аз, ако бих критикувал Природата, бих отговорил на някои въпроси по следния начин.
към беседата >>
Тя казва: „Не ми бутай ноктите!
Често вие сами трябва да се подлагате на изпитания, за да видите до каква степен на развитие сте стигнали. Колкото характерът става по-благороден, по-изгладен, по-хубав, по-възвишен, толкоз и гласът и вибрациите му имат съответстващ израз. Ние не можем да скрием живота си. Нито Божественият живот, нито човешкият живот могат да се скрият. Например котката скрива ноктите си: много гладки крака има тя, дипломатка е, но опитай се само да я хванеш за опашката – и току изведнъж си показва скритите нокти.
Тя казва: „Не ми бутай ноктите!
“ Та сега и ние сме достигнали дотам. Аз не осъждам котката, че има нокти: те са ѝ потребни, тя трябва да си добие храна, но казвам: външно тя изглежда мека, обаче не може да скрие ноктите си. Ноктите на котката са на място и крилата на птиците са на място – всичко в Природата е на своето място. Аз, ако бих критикувал Природата, бих отговорил на някои въпроси по следния начин. Ако се запитам защо птиците имат крила, ще си отговоря: понеже те са страхливи, Бог им даде крилца, за да бдят наоколо си и лесно да избягват от неприятеля си.
към беседата >>
“ Та сега и ние сме достигнали дотам.
Колкото характерът става по-благороден, по-изгладен, по-хубав, по-възвишен, толкоз и гласът и вибрациите му имат съответстващ израз. Ние не можем да скрием живота си. Нито Божественият живот, нито човешкият живот могат да се скрият. Например котката скрива ноктите си: много гладки крака има тя, дипломатка е, но опитай се само да я хванеш за опашката – и току изведнъж си показва скритите нокти. Тя казва: „Не ми бутай ноктите!
“ Та сега и ние сме достигнали дотам.
Аз не осъждам котката, че има нокти: те са ѝ потребни, тя трябва да си добие храна, но казвам: външно тя изглежда мека, обаче не може да скрие ноктите си. Ноктите на котката са на място и крилата на птиците са на място – всичко в Природата е на своето място. Аз, ако бих критикувал Природата, бих отговорил на някои въпроси по следния начин. Ако се запитам защо птиците имат крила, ще си отговоря: понеже те са страхливи, Бог им даде крилца, за да бдят наоколо си и лесно да избягват от неприятеля си. Те са изложени на големи опасности, което показва, че не са употребявали крилата си на място.
към беседата >>
Аз не осъждам котката, че има нокти: те са ѝ потребни, тя трябва да си добие храна, но казвам: външно тя изглежда мека, обаче не може да скрие ноктите си.
Ние не можем да скрием живота си. Нито Божественият живот, нито човешкият живот могат да се скрият. Например котката скрива ноктите си: много гладки крака има тя, дипломатка е, но опитай се само да я хванеш за опашката – и току изведнъж си показва скритите нокти. Тя казва: „Не ми бутай ноктите! “ Та сега и ние сме достигнали дотам.
Аз не осъждам котката, че има нокти: те са ѝ потребни, тя трябва да си добие храна, но казвам: външно тя изглежда мека, обаче не може да скрие ноктите си.
Ноктите на котката са на място и крилата на птиците са на място – всичко в Природата е на своето място. Аз, ако бих критикувал Природата, бих отговорил на някои въпроси по следния начин. Ако се запитам защо птиците имат крила, ще си отговоря: понеже те са страхливи, Бог им даде крилца, за да бдят наоколо си и лесно да избягват от неприятеля си. Те са изложени на големи опасности, което показва, че не са употребявали крилата си на място. Оттук аз извличам една поука: когато дойде злото, аз трябва да употребя крилата си, т.е.
към беседата >>
Ноктите на котката са на място и крилата на птиците са на място – всичко в Природата е на своето място.
Нито Божественият живот, нито човешкият живот могат да се скрият. Например котката скрива ноктите си: много гладки крака има тя, дипломатка е, но опитай се само да я хванеш за опашката – и току изведнъж си показва скритите нокти. Тя казва: „Не ми бутай ноктите! “ Та сега и ние сме достигнали дотам. Аз не осъждам котката, че има нокти: те са ѝ потребни, тя трябва да си добие храна, но казвам: външно тя изглежда мека, обаче не може да скрие ноктите си.
Ноктите на котката са на място и крилата на птиците са на място – всичко в Природата е на своето място.
Аз, ако бих критикувал Природата, бих отговорил на някои въпроси по следния начин. Ако се запитам защо птиците имат крила, ще си отговоря: понеже те са страхливи, Бог им даде крилца, за да бдят наоколо си и лесно да избягват от неприятеля си. Те са изложени на големи опасности, което показва, че не са употребявали крилата си на място. Оттук аз извличам една поука: когато дойде злото, аз трябва да употребя крилата си, т.е. ума си.
към беседата >>
Аз, ако бих критикувал Природата, бих отговорил на някои въпроси по следния начин.
Например котката скрива ноктите си: много гладки крака има тя, дипломатка е, но опитай се само да я хванеш за опашката – и току изведнъж си показва скритите нокти. Тя казва: „Не ми бутай ноктите! “ Та сега и ние сме достигнали дотам. Аз не осъждам котката, че има нокти: те са ѝ потребни, тя трябва да си добие храна, но казвам: външно тя изглежда мека, обаче не може да скрие ноктите си. Ноктите на котката са на място и крилата на птиците са на място – всичко в Природата е на своето място.
Аз, ако бих критикувал Природата, бих отговорил на някои въпроси по следния начин.
Ако се запитам защо птиците имат крила, ще си отговоря: понеже те са страхливи, Бог им даде крилца, за да бдят наоколо си и лесно да избягват от неприятеля си. Те са изложени на големи опасности, което показва, че не са употребявали крилата си на място. Оттук аз извличам една поука: когато дойде злото, аз трябва да употребя крилата си, т.е. ума си. Виждате, че някоя котка е хванала една мишка или една птичка – извадете поука от това, то е заради вас.
към беседата >>
Ако се запитам защо птиците имат крила, ще си отговоря: понеже те са страхливи, Бог им даде крилца, за да бдят наоколо си и лесно да избягват от неприятеля си.
Тя казва: „Не ми бутай ноктите! “ Та сега и ние сме достигнали дотам. Аз не осъждам котката, че има нокти: те са ѝ потребни, тя трябва да си добие храна, но казвам: външно тя изглежда мека, обаче не може да скрие ноктите си. Ноктите на котката са на място и крилата на птиците са на място – всичко в Природата е на своето място. Аз, ако бих критикувал Природата, бих отговорил на някои въпроси по следния начин.
Ако се запитам защо птиците имат крила, ще си отговоря: понеже те са страхливи, Бог им даде крилца, за да бдят наоколо си и лесно да избягват от неприятеля си.
Те са изложени на големи опасности, което показва, че не са употребявали крилата си на място. Оттук аз извличам една поука: когато дойде злото, аз трябва да употребя крилата си, т.е. ума си. Виждате, че някоя котка е хванала една мишка или една птичка – извадете поука от това, то е заради вас. Вие съжалявате птичката, но същевременно и вие имате един недъг, който може да се излекува чрез котката.
към беседата >>
Те са изложени на големи опасности, което показва, че не са употребявали крилата си на място.
“ Та сега и ние сме достигнали дотам. Аз не осъждам котката, че има нокти: те са ѝ потребни, тя трябва да си добие храна, но казвам: външно тя изглежда мека, обаче не може да скрие ноктите си. Ноктите на котката са на място и крилата на птиците са на място – всичко в Природата е на своето място. Аз, ако бих критикувал Природата, бих отговорил на някои въпроси по следния начин. Ако се запитам защо птиците имат крила, ще си отговоря: понеже те са страхливи, Бог им даде крилца, за да бдят наоколо си и лесно да избягват от неприятеля си.
Те са изложени на големи опасности, което показва, че не са употребявали крилата си на място.
Оттук аз извличам една поука: когато дойде злото, аз трябва да употребя крилата си, т.е. ума си. Виждате, че някоя котка е хванала една мишка или една птичка – извадете поука от това, то е заради вас. Вие съжалявате птичката, но същевременно и вие имате един недъг, който може да се излекува чрез котката. Заради този недъг можете да попаднете в ноктите на котката.
към беседата >>
Оттук аз извличам една поука: когато дойде злото, аз трябва да употребя крилата си, т.е.
Аз не осъждам котката, че има нокти: те са ѝ потребни, тя трябва да си добие храна, но казвам: външно тя изглежда мека, обаче не може да скрие ноктите си. Ноктите на котката са на място и крилата на птиците са на място – всичко в Природата е на своето място. Аз, ако бих критикувал Природата, бих отговорил на някои въпроси по следния начин. Ако се запитам защо птиците имат крила, ще си отговоря: понеже те са страхливи, Бог им даде крилца, за да бдят наоколо си и лесно да избягват от неприятеля си. Те са изложени на големи опасности, което показва, че не са употребявали крилата си на място.
Оттук аз извличам една поука: когато дойде злото, аз трябва да употребя крилата си, т.е.
ума си. Виждате, че някоя котка е хванала една мишка или една птичка – извадете поука от това, то е заради вас. Вие съжалявате птичката, но същевременно и вие имате един недъг, който може да се излекува чрез котката. Заради този недъг можете да попаднете в ноктите на котката. Казвате: „Горката птичка, горката мишка!
към беседата >>
ума си.
Ноктите на котката са на място и крилата на птиците са на място – всичко в Природата е на своето място. Аз, ако бих критикувал Природата, бих отговорил на някои въпроси по следния начин. Ако се запитам защо птиците имат крила, ще си отговоря: понеже те са страхливи, Бог им даде крилца, за да бдят наоколо си и лесно да избягват от неприятеля си. Те са изложени на големи опасности, което показва, че не са употребявали крилата си на място. Оттук аз извличам една поука: когато дойде злото, аз трябва да употребя крилата си, т.е.
ума си.
Виждате, че някоя котка е хванала една мишка или една птичка – извадете поука от това, то е заради вас. Вие съжалявате птичката, но същевременно и вие имате един недъг, който може да се излекува чрез котката. Заради този недъг можете да попаднете в ноктите на котката. Казвате: „Горката птичка, горката мишка! Колко жестоко постъпи котката с нея!
към беседата >>
Виждате, че някоя котка е хванала една мишка или една птичка – извадете поука от това, то е заради вас.
Аз, ако бих критикувал Природата, бих отговорил на някои въпроси по следния начин. Ако се запитам защо птиците имат крила, ще си отговоря: понеже те са страхливи, Бог им даде крилца, за да бдят наоколо си и лесно да избягват от неприятеля си. Те са изложени на големи опасности, което показва, че не са употребявали крилата си на място. Оттук аз извличам една поука: когато дойде злото, аз трябва да употребя крилата си, т.е. ума си.
Виждате, че някоя котка е хванала една мишка или една птичка – извадете поука от това, то е заради вас.
Вие съжалявате птичката, но същевременно и вие имате един недъг, който може да се излекува чрез котката. Заради този недъг можете да попаднете в ноктите на котката. Казвате: „Горката птичка, горката мишка! Колко жестоко постъпи котката с нея! “ Котката и птичката в дадения случай сте вие.
към беседата >>
Вие съжалявате птичката, но същевременно и вие имате един недъг, който може да се излекува чрез котката.
Ако се запитам защо птиците имат крила, ще си отговоря: понеже те са страхливи, Бог им даде крилца, за да бдят наоколо си и лесно да избягват от неприятеля си. Те са изложени на големи опасности, което показва, че не са употребявали крилата си на място. Оттук аз извличам една поука: когато дойде злото, аз трябва да употребя крилата си, т.е. ума си. Виждате, че някоя котка е хванала една мишка или една птичка – извадете поука от това, то е заради вас.
Вие съжалявате птичката, но същевременно и вие имате един недъг, който може да се излекува чрез котката.
Заради този недъг можете да попаднете в ноктите на котката. Казвате: „Горката птичка, горката мишка! Колко жестоко постъпи котката с нея! “ Котката и птичката в дадения случай сте вие. И котката, и мишката, и птичката са във вас и вие се измъчвате.
към беседата >>
Заради този недъг можете да попаднете в ноктите на котката.
Те са изложени на големи опасности, което показва, че не са употребявали крилата си на място. Оттук аз извличам една поука: когато дойде злото, аз трябва да употребя крилата си, т.е. ума си. Виждате, че някоя котка е хванала една мишка или една птичка – извадете поука от това, то е заради вас. Вие съжалявате птичката, но същевременно и вие имате един недъг, който може да се излекува чрез котката.
Заради този недъг можете да попаднете в ноктите на котката.
Казвате: „Горката птичка, горката мишка! Колко жестоко постъпи котката с нея! “ Котката и птичката в дадения случай сте вие. И котката, и мишката, и птичката са във вас и вие се измъчвате. Когато се разгневите, не сте ли една котка?
към беседата >>
Казвате: „Горката птичка, горката мишка!
Оттук аз извличам една поука: когато дойде злото, аз трябва да употребя крилата си, т.е. ума си. Виждате, че някоя котка е хванала една мишка или една птичка – извадете поука от това, то е заради вас. Вие съжалявате птичката, но същевременно и вие имате един недъг, който може да се излекува чрез котката. Заради този недъг можете да попаднете в ноктите на котката.
Казвате: „Горката птичка, горката мишка!
Колко жестоко постъпи котката с нея! “ Котката и птичката в дадения случай сте вие. И котката, и мишката, и птичката са във вас и вие се измъчвате. Когато се разгневите, не сте ли една котка? Когато станете смирени и сте готови да отстъпите, не сте ли онази птичка, която се жертва?
към беседата >>
Колко жестоко постъпи котката с нея!
ума си. Виждате, че някоя котка е хванала една мишка или една птичка – извадете поука от това, то е заради вас. Вие съжалявате птичката, но същевременно и вие имате един недъг, който може да се излекува чрез котката. Заради този недъг можете да попаднете в ноктите на котката. Казвате: „Горката птичка, горката мишка!
Колко жестоко постъпи котката с нея!
“ Котката и птичката в дадения случай сте вие. И котката, и мишката, и птичката са във вас и вие се измъчвате. Когато се разгневите, не сте ли една котка? Когато станете смирени и сте готови да отстъпите, не сте ли онази птичка, която се жертва? Ето едното ви естество, ето и другото ви естество!
към беседата >>
“ Котката и птичката в дадения случай сте вие.
Виждате, че някоя котка е хванала една мишка или една птичка – извадете поука от това, то е заради вас. Вие съжалявате птичката, но същевременно и вие имате един недъг, който може да се излекува чрез котката. Заради този недъг можете да попаднете в ноктите на котката. Казвате: „Горката птичка, горката мишка! Колко жестоко постъпи котката с нея!
“ Котката и птичката в дадения случай сте вие.
И котката, и мишката, и птичката са във вас и вие се измъчвате. Когато се разгневите, не сте ли една котка? Когато станете смирени и сте готови да отстъпите, не сте ли онази птичка, която се жертва? Ето едното ви естество, ето и другото ви естество! Естеството на човека при сегашното му развитие се проявява в тия две страни – положителна и отрицателна, но това още не е истинският човек, това не е проявата на неговата душа.
към беседата >>
И котката, и мишката, и птичката са във вас и вие се измъчвате.
Вие съжалявате птичката, но същевременно и вие имате един недъг, който може да се излекува чрез котката. Заради този недъг можете да попаднете в ноктите на котката. Казвате: „Горката птичка, горката мишка! Колко жестоко постъпи котката с нея! “ Котката и птичката в дадения случай сте вие.
И котката, и мишката, и птичката са във вас и вие се измъчвате.
Когато се разгневите, не сте ли една котка? Когато станете смирени и сте готови да отстъпите, не сте ли онази птичка, която се жертва? Ето едното ви естество, ето и другото ви естество! Естеството на човека при сегашното му развитие се проявява в тия две страни – положителна и отрицателна, но това още не е истинският човек, това не е проявата на неговата душа.
към беседата >>
Когато се разгневите, не сте ли една котка?
Заради този недъг можете да попаднете в ноктите на котката. Казвате: „Горката птичка, горката мишка! Колко жестоко постъпи котката с нея! “ Котката и птичката в дадения случай сте вие. И котката, и мишката, и птичката са във вас и вие се измъчвате.
Когато се разгневите, не сте ли една котка?
Когато станете смирени и сте готови да отстъпите, не сте ли онази птичка, която се жертва? Ето едното ви естество, ето и другото ви естество! Естеството на човека при сегашното му развитие се проявява в тия две страни – положителна и отрицателна, но това още не е истинският човек, това не е проявата на неговата душа.
към беседата >>
Когато станете смирени и сте готови да отстъпите, не сте ли онази птичка, която се жертва?
Казвате: „Горката птичка, горката мишка! Колко жестоко постъпи котката с нея! “ Котката и птичката в дадения случай сте вие. И котката, и мишката, и птичката са във вас и вие се измъчвате. Когато се разгневите, не сте ли една котка?
Когато станете смирени и сте готови да отстъпите, не сте ли онази птичка, която се жертва?
Ето едното ви естество, ето и другото ви естество! Естеството на човека при сегашното му развитие се проявява в тия две страни – положителна и отрицателна, но това още не е истинският човек, това не е проявата на неговата душа.
към беседата >>
Ето едното ви естество, ето и другото ви естество!
Колко жестоко постъпи котката с нея! “ Котката и птичката в дадения случай сте вие. И котката, и мишката, и птичката са във вас и вие се измъчвате. Когато се разгневите, не сте ли една котка? Когато станете смирени и сте готови да отстъпите, не сте ли онази птичка, която се жертва?
Ето едното ви естество, ето и другото ви естество!
Естеството на човека при сегашното му развитие се проявява в тия две страни – положителна и отрицателна, но това още не е истинският човек, това не е проявата на неговата душа.
към беседата >>
Естеството на човека при сегашното му развитие се проявява в тия две страни – положителна и отрицателна, но това още не е истинският човек, това не е проявата на неговата душа.
“ Котката и птичката в дадения случай сте вие. И котката, и мишката, и птичката са във вас и вие се измъчвате. Когато се разгневите, не сте ли една котка? Когато станете смирени и сте готови да отстъпите, не сте ли онази птичка, която се жертва? Ето едното ви естество, ето и другото ви естество!
Естеството на човека при сегашното му развитие се проявява в тия две страни – положителна и отрицателна, но това още не е истинският човек, това не е проявата на неговата душа.
към беседата >>
И тъй, ще пеете хубаво!
И тъй, ще пеете хубаво!
Много лесно е да се каже да пеете хубаво, но само онзи може да пее хубаво, който има вложена тази музикална основа в душата си. Щом обичаш нещо, ще можеш да пееш. Виж българина, като му дойде кумът на гости, как хубаво пеят и двамата! После, вижте как хубаво пеят момите и момците на хорото! Все трябва да има нещо, което да стимулира човека.
към беседата >>
Много лесно е да се каже да пеете хубаво, но само онзи може да пее хубаво, който има вложена тази музикална основа в душата си.
И тъй, ще пеете хубаво!
Много лесно е да се каже да пеете хубаво, но само онзи може да пее хубаво, който има вложена тази музикална основа в душата си.
Щом обичаш нещо, ще можеш да пееш. Виж българина, като му дойде кумът на гости, как хубаво пеят и двамата! После, вижте как хубаво пеят момите и момците на хорото! Все трябва да има нещо, което да стимулира човека. Пък вие тук както сте, нямате обект.
към беседата >>
Щом обичаш нещо, ще можеш да пееш.
И тъй, ще пеете хубаво! Много лесно е да се каже да пеете хубаво, но само онзи може да пее хубаво, който има вложена тази музикална основа в душата си.
Щом обичаш нещо, ще можеш да пееш.
Виж българина, като му дойде кумът на гости, как хубаво пеят и двамата! После, вижте как хубаво пеят момите и момците на хорото! Все трябва да има нещо, което да стимулира човека. Пък вие тук както сте, нямате обект. Казвате: „Защо ми трябва да пея, аз се готвя за Небето.“ Друг някой казва: „Аз трябва да пея, но на кого ще пея аз, съвършеният човек?
към беседата >>
Виж българина, като му дойде кумът на гости, как хубаво пеят и двамата!
И тъй, ще пеете хубаво! Много лесно е да се каже да пеете хубаво, но само онзи може да пее хубаво, който има вложена тази музикална основа в душата си. Щом обичаш нещо, ще можеш да пееш.
Виж българина, като му дойде кумът на гости, как хубаво пеят и двамата!
После, вижте как хубаво пеят момите и момците на хорото! Все трябва да има нещо, което да стимулира човека. Пък вие тук както сте, нямате обект. Казвате: „Защо ми трябва да пея, аз се готвя за Небето.“ Друг някой казва: „Аз трябва да пея, но на кого ще пея аз, съвършеният човек? Трябва ли да изляза на сцената да пея?
към беседата >>
После, вижте как хубаво пеят момите и момците на хорото!
И тъй, ще пеете хубаво! Много лесно е да се каже да пеете хубаво, но само онзи може да пее хубаво, който има вложена тази музикална основа в душата си. Щом обичаш нещо, ще можеш да пееш. Виж българина, като му дойде кумът на гости, как хубаво пеят и двамата!
После, вижте как хубаво пеят момите и момците на хорото!
Все трябва да има нещо, което да стимулира човека. Пък вие тук както сте, нямате обект. Казвате: „Защо ми трябва да пея, аз се готвя за Небето.“ Друг някой казва: „Аз трябва да пея, но на кого ще пея аз, съвършеният човек? Трябва ли да изляза на сцената да пея? Аз ще съзерцавам.“ Хубаво, много добре, но да допуснем, че всички ние започнем да съзерцаваме.
към беседата >>
Все трябва да има нещо, което да стимулира човека.
И тъй, ще пеете хубаво! Много лесно е да се каже да пеете хубаво, но само онзи може да пее хубаво, който има вложена тази музикална основа в душата си. Щом обичаш нещо, ще можеш да пееш. Виж българина, като му дойде кумът на гости, как хубаво пеят и двамата! После, вижте как хубаво пеят момите и момците на хорото!
Все трябва да има нещо, което да стимулира човека.
Пък вие тук както сте, нямате обект. Казвате: „Защо ми трябва да пея, аз се готвя за Небето.“ Друг някой казва: „Аз трябва да пея, но на кого ще пея аз, съвършеният човек? Трябва ли да изляза на сцената да пея? Аз ще съзерцавам.“ Хубаво, много добре, но да допуснем, че всички ние започнем да съзерцаваме. Какво ще излезе от това?
към беседата >>
Пък вие тук както сте, нямате обект.
Много лесно е да се каже да пеете хубаво, но само онзи може да пее хубаво, който има вложена тази музикална основа в душата си. Щом обичаш нещо, ще можеш да пееш. Виж българина, като му дойде кумът на гости, как хубаво пеят и двамата! После, вижте как хубаво пеят момите и момците на хорото! Все трябва да има нещо, което да стимулира човека.
Пък вие тук както сте, нямате обект.
Казвате: „Защо ми трябва да пея, аз се готвя за Небето.“ Друг някой казва: „Аз трябва да пея, но на кого ще пея аз, съвършеният човек? Трябва ли да изляза на сцената да пея? Аз ще съзерцавам.“ Хубаво, много добре, но да допуснем, че всички ние започнем да съзерцаваме. Какво ще излезе от това? Не, има време за всичко.
към беседата >>
Казвате: „Защо ми трябва да пея, аз се готвя за Небето.“ Друг някой казва: „Аз трябва да пея, но на кого ще пея аз, съвършеният човек?
Щом обичаш нещо, ще можеш да пееш. Виж българина, като му дойде кумът на гости, как хубаво пеят и двамата! После, вижте как хубаво пеят момите и момците на хорото! Все трябва да има нещо, което да стимулира човека. Пък вие тук както сте, нямате обект.
Казвате: „Защо ми трябва да пея, аз се готвя за Небето.“ Друг някой казва: „Аз трябва да пея, но на кого ще пея аз, съвършеният човек?
Трябва ли да изляза на сцената да пея? Аз ще съзерцавам.“ Хубаво, много добре, но да допуснем, че всички ние започнем да съзерцаваме. Какво ще излезе от това? Не, има време за всичко. За всяка деятелност в света има определено време.
към беседата >>
Трябва ли да изляза на сцената да пея?
Виж българина, като му дойде кумът на гости, как хубаво пеят и двамата! После, вижте как хубаво пеят момите и момците на хорото! Все трябва да има нещо, което да стимулира човека. Пък вие тук както сте, нямате обект. Казвате: „Защо ми трябва да пея, аз се готвя за Небето.“ Друг някой казва: „Аз трябва да пея, но на кого ще пея аз, съвършеният човек?
Трябва ли да изляза на сцената да пея?
Аз ще съзерцавам.“ Хубаво, много добре, но да допуснем, че всички ние започнем да съзерцаваме. Какво ще излезе от това? Не, има време за всичко. За всяка деятелност в света има определено време. Времето за музика трябва да го отделим за музика, то е определено време.
към беседата >>
Аз ще съзерцавам.“ Хубаво, много добре, но да допуснем, че всички ние започнем да съзерцаваме.
После, вижте как хубаво пеят момите и момците на хорото! Все трябва да има нещо, което да стимулира човека. Пък вие тук както сте, нямате обект. Казвате: „Защо ми трябва да пея, аз се готвя за Небето.“ Друг някой казва: „Аз трябва да пея, но на кого ще пея аз, съвършеният човек? Трябва ли да изляза на сцената да пея?
Аз ще съзерцавам.“ Хубаво, много добре, но да допуснем, че всички ние започнем да съзерцаваме.
Какво ще излезе от това? Не, има време за всичко. За всяка деятелност в света има определено време. Времето за музика трябва да го отделим за музика, то е определено време. Времето за мислене трябва да го отделим за мислене.
към беседата >>
Какво ще излезе от това?
Все трябва да има нещо, което да стимулира човека. Пък вие тук както сте, нямате обект. Казвате: „Защо ми трябва да пея, аз се готвя за Небето.“ Друг някой казва: „Аз трябва да пея, но на кого ще пея аз, съвършеният човек? Трябва ли да изляза на сцената да пея? Аз ще съзерцавам.“ Хубаво, много добре, но да допуснем, че всички ние започнем да съзерцаваме.
Какво ще излезе от това?
Не, има време за всичко. За всяка деятелност в света има определено време. Времето за музика трябва да го отделим за музика, то е определено време. Времето за мислене трябва да го отделим за мислене. Времето за работа трябва да го отделим за работа, и т.н.
към беседата >>
Не, има време за всичко.
Пък вие тук както сте, нямате обект. Казвате: „Защо ми трябва да пея, аз се готвя за Небето.“ Друг някой казва: „Аз трябва да пея, но на кого ще пея аз, съвършеният човек? Трябва ли да изляза на сцената да пея? Аз ще съзерцавам.“ Хубаво, много добре, но да допуснем, че всички ние започнем да съзерцаваме. Какво ще излезе от това?
Не, има време за всичко.
За всяка деятелност в света има определено време. Времето за музика трябва да го отделим за музика, то е определено време. Времето за мислене трябва да го отделим за мислене. Времето за работа трябва да го отделим за работа, и т.н. Има определено време и за пеене през деня, и за всичко останало.
към беседата >>
За всяка деятелност в света има определено време.
Казвате: „Защо ми трябва да пея, аз се готвя за Небето.“ Друг някой казва: „Аз трябва да пея, но на кого ще пея аз, съвършеният човек? Трябва ли да изляза на сцената да пея? Аз ще съзерцавам.“ Хубаво, много добре, но да допуснем, че всички ние започнем да съзерцаваме. Какво ще излезе от това? Не, има време за всичко.
За всяка деятелност в света има определено време.
Времето за музика трябва да го отделим за музика, то е определено време. Времето за мислене трябва да го отделим за мислене. Времето за работа трябва да го отделим за работа, и т.н. Има определено време и за пеене през деня, и за всичко останало. Ама баща ти умрял.
към беседата >>
Времето за музика трябва да го отделим за музика, то е определено време.
Трябва ли да изляза на сцената да пея? Аз ще съзерцавам.“ Хубаво, много добре, но да допуснем, че всички ние започнем да съзерцаваме. Какво ще излезе от това? Не, има време за всичко. За всяка деятелност в света има определено време.
Времето за музика трябва да го отделим за музика, то е определено време.
Времето за мислене трябва да го отделим за мислене. Времето за работа трябва да го отделим за работа, и т.н. Има определено време и за пеене през деня, и за всичко останало. Ама баща ти умрял. – Пей на умрелия си баща!
към беседата >>
Времето за мислене трябва да го отделим за мислене.
Аз ще съзерцавам.“ Хубаво, много добре, но да допуснем, че всички ние започнем да съзерцаваме. Какво ще излезе от това? Не, има време за всичко. За всяка деятелност в света има определено време. Времето за музика трябва да го отделим за музика, то е определено време.
Времето за мислене трябва да го отделим за мислене.
Времето за работа трябва да го отделим за работа, и т.н. Има определено време и за пеене през деня, и за всичко останало. Ама баща ти умрял. – Пей на умрелия си баща! Ама майка ти умряла.
към беседата >>
Времето за работа трябва да го отделим за работа, и т.н.
Какво ще излезе от това? Не, има време за всичко. За всяка деятелност в света има определено време. Времето за музика трябва да го отделим за музика, то е определено време. Времето за мислене трябва да го отделим за мислене.
Времето за работа трябва да го отделим за работа, и т.н.
Има определено време и за пеене през деня, и за всичко останало. Ама баща ти умрял. – Пей на умрелия си баща! Ама майка ти умряла. – Пей на умрялата си майка!
към беседата >>
Има определено време и за пеене през деня, и за всичко останало.
Не, има време за всичко. За всяка деятелност в света има определено време. Времето за музика трябва да го отделим за музика, то е определено време. Времето за мислене трябва да го отделим за мислене. Времето за работа трябва да го отделим за работа, и т.н.
Има определено време и за пеене през деня, и за всичко останало.
Ама баща ти умрял. – Пей на умрелия си баща! Ама майка ти умряла. – Пей на умрялата си майка! Ако им пееш, по-добре ще им бъде в онзи свят.
към беседата >>
Ама баща ти умрял.
За всяка деятелност в света има определено време. Времето за музика трябва да го отделим за музика, то е определено време. Времето за мислене трябва да го отделим за мислене. Времето за работа трябва да го отделим за работа, и т.н. Има определено време и за пеене през деня, и за всичко останало.
Ама баща ти умрял.
– Пей на умрелия си баща! Ама майка ти умряла. – Пей на умрялата си майка! Ако им пееш, по-добре ще им бъде в онзи свят. Ама детето ти заплакало.
към беседата >>
– Пей на умрелия си баща!
Времето за музика трябва да го отделим за музика, то е определено време. Времето за мислене трябва да го отделим за мислене. Времето за работа трябва да го отделим за работа, и т.н. Има определено време и за пеене през деня, и за всичко останало. Ама баща ти умрял.
– Пей на умрелия си баща!
Ама майка ти умряла. – Пей на умрялата си майка! Ако им пееш, по-добре ще им бъде в онзи свят. Ама детето ти заплакало. – Пей му!
към беседата >>
Ама майка ти умряла.
Времето за мислене трябва да го отделим за мислене. Времето за работа трябва да го отделим за работа, и т.н. Има определено време и за пеене през деня, и за всичко останало. Ама баща ти умрял. – Пей на умрелия си баща!
Ама майка ти умряла.
– Пей на умрялата си майка! Ако им пееш, по-добре ще им бъде в онзи свят. Ама детето ти заплакало. – Пей му! Ако му пееш, по-скоро ще го утешиш.
към беседата >>
– Пей на умрялата си майка!
Времето за работа трябва да го отделим за работа, и т.н. Има определено време и за пеене през деня, и за всичко останало. Ама баща ти умрял. – Пей на умрелия си баща! Ама майка ти умряла.
– Пей на умрялата си майка!
Ако им пееш, по-добре ще им бъде в онзи свят. Ама детето ти заплакало. – Пей му! Ако му пееш, по-скоро ще го утешиш. Ако е време за мислене – мислú, не размесвай нещата!
към беседата >>
Ако им пееш, по-добре ще им бъде в онзи свят.
Има определено време и за пеене през деня, и за всичко останало. Ама баща ти умрял. – Пей на умрелия си баща! Ама майка ти умряла. – Пей на умрялата си майка!
Ако им пееш, по-добре ще им бъде в онзи свят.
Ама детето ти заплакало. – Пей му! Ако му пееш, по-скоро ще го утешиш. Ако е време за мислене – мислú, не размесвай нещата!
към беседата >>
Ама детето ти заплакало.
Ама баща ти умрял. – Пей на умрелия си баща! Ама майка ти умряла. – Пей на умрялата си майка! Ако им пееш, по-добре ще им бъде в онзи свят.
Ама детето ти заплакало.
– Пей му! Ако му пееш, по-скоро ще го утешиш. Ако е време за мислене – мислú, не размесвай нещата!
към беседата >>
– Пей му!
– Пей на умрелия си баща! Ама майка ти умряла. – Пей на умрялата си майка! Ако им пееш, по-добре ще им бъде в онзи свят. Ама детето ти заплакало.
– Пей му!
Ако му пееш, по-скоро ще го утешиш. Ако е време за мислене – мислú, не размесвай нещата!
към беседата >>
Ако му пееш, по-скоро ще го утешиш.
Ама майка ти умряла. – Пей на умрялата си майка! Ако им пееш, по-добре ще им бъде в онзи свят. Ама детето ти заплакало. – Пей му!
Ако му пееш, по-скоро ще го утешиш.
Ако е време за мислене – мислú, не размесвай нещата!
към беседата >>
Ако е време за мислене – мислú, не размесвай нещата!
– Пей на умрялата си майка! Ако им пееш, по-добре ще им бъде в онзи свят. Ама детето ти заплакало. – Пей му! Ако му пееш, по-скоро ще го утешиш.
Ако е време за мислене – мислú, не размесвай нещата!
към беседата >>
Всеки от вас трябва да разработва по един метод за възпитанието си.
Всеки от вас трябва да разработва по един метод за възпитанието си.
Има методи, общи за всинца ви, но има и специални методи за всеки едного. Ученикът трябва да разработва специален метод за самовъзпитанието си. Докато вие не можете да работите със специален метод за вашето възпитание, вие не можете да бъдете възпитани. С общия метод ние искаме да ви помогнем да дойдете до специалния метод, да възпитате вашия ум, вашето сърце и вашата воля. Щом научите този специален метод, ще можете да възпитате себе си.
към беседата >>
Има методи, общи за всинца ви, но има и специални методи за всеки едного.
Всеки от вас трябва да разработва по един метод за възпитанието си.
Има методи, общи за всинца ви, но има и специални методи за всеки едного.
Ученикът трябва да разработва специален метод за самовъзпитанието си. Докато вие не можете да работите със специален метод за вашето възпитание, вие не можете да бъдете възпитани. С общия метод ние искаме да ви помогнем да дойдете до специалния метод, да възпитате вашия ум, вашето сърце и вашата воля. Щом научите този специален метод, ще можете да възпитате себе си. Тогава ще можете да предадете знанието, което имате, и на други.
към беседата >>
Ученикът трябва да разработва специален метод за самовъзпитанието си.
Всеки от вас трябва да разработва по един метод за възпитанието си. Има методи, общи за всинца ви, но има и специални методи за всеки едного.
Ученикът трябва да разработва специален метод за самовъзпитанието си.
Докато вие не можете да работите със специален метод за вашето възпитание, вие не можете да бъдете възпитани. С общия метод ние искаме да ви помогнем да дойдете до специалния метод, да възпитате вашия ум, вашето сърце и вашата воля. Щом научите този специален метод, ще можете да възпитате себе си. Тогава ще можете да предадете знанието, което имате, и на други. На първо място, всеки от вас трябва да има ясна представа за себе си.
към беседата >>
Докато вие не можете да работите със специален метод за вашето възпитание, вие не можете да бъдете възпитани.
Всеки от вас трябва да разработва по един метод за възпитанието си. Има методи, общи за всинца ви, но има и специални методи за всеки едного. Ученикът трябва да разработва специален метод за самовъзпитанието си.
Докато вие не можете да работите със специален метод за вашето възпитание, вие не можете да бъдете възпитани.
С общия метод ние искаме да ви помогнем да дойдете до специалния метод, да възпитате вашия ум, вашето сърце и вашата воля. Щом научите този специален метод, ще можете да възпитате себе си. Тогава ще можете да предадете знанието, което имате, и на други. На първо място, всеки от вас трябва да има ясна представа за себе си. Представете си, че аз напълня един джобур от 10 000 килограма вместимост с вода.
към беседата >>
С общия метод ние искаме да ви помогнем да дойдете до специалния метод, да възпитате вашия ум, вашето сърце и вашата воля.
Всеки от вас трябва да разработва по един метод за възпитанието си. Има методи, общи за всинца ви, но има и специални методи за всеки едного. Ученикът трябва да разработва специален метод за самовъзпитанието си. Докато вие не можете да работите със специален метод за вашето възпитание, вие не можете да бъдете възпитани.
С общия метод ние искаме да ви помогнем да дойдете до специалния метод, да възпитате вашия ум, вашето сърце и вашата воля.
Щом научите този специален метод, ще можете да възпитате себе си. Тогава ще можете да предадете знанието, което имате, и на други. На първо място, всеки от вас трябва да има ясна представа за себе си. Представете си, че аз напълня един джобур от 10 000 килограма вместимост с вода. Този джобур има грездей, отдето изтича водата.
към беседата >>
Щом научите този специален метод, ще можете да възпитате себе си.
Всеки от вас трябва да разработва по един метод за възпитанието си. Има методи, общи за всинца ви, но има и специални методи за всеки едного. Ученикът трябва да разработва специален метод за самовъзпитанието си. Докато вие не можете да работите със специален метод за вашето възпитание, вие не можете да бъдете възпитани. С общия метод ние искаме да ви помогнем да дойдете до специалния метод, да възпитате вашия ум, вашето сърце и вашата воля.
Щом научите този специален метод, ще можете да възпитате себе си.
Тогава ще можете да предадете знанието, което имате, и на други. На първо място, всеки от вас трябва да има ясна представа за себе си. Представете си, че аз напълня един джобур от 10 000 килограма вместимост с вода. Този джобур има грездей, отдето изтича водата. Аз сравнявам джобура с един човек.
към беседата >>
Тогава ще можете да предадете знанието, което имате, и на други.
Има методи, общи за всинца ви, но има и специални методи за всеки едного. Ученикът трябва да разработва специален метод за самовъзпитанието си. Докато вие не можете да работите със специален метод за вашето възпитание, вие не можете да бъдете възпитани. С общия метод ние искаме да ви помогнем да дойдете до специалния метод, да възпитате вашия ум, вашето сърце и вашата воля. Щом научите този специален метод, ще можете да възпитате себе си.
Тогава ще можете да предадете знанието, което имате, и на други.
На първо място, всеки от вас трябва да има ясна представа за себе си. Представете си, че аз напълня един джобур от 10 000 килограма вместимост с вода. Този джобур има грездей, отдето изтича водата. Аз сравнявам джобура с един човек. Ако сега извадя грездея, какво ще стане?
към беседата >>
На първо място, всеки от вас трябва да има ясна представа за себе си.
Ученикът трябва да разработва специален метод за самовъзпитанието си. Докато вие не можете да работите със специален метод за вашето възпитание, вие не можете да бъдете възпитани. С общия метод ние искаме да ви помогнем да дойдете до специалния метод, да възпитате вашия ум, вашето сърце и вашата воля. Щом научите този специален метод, ще можете да възпитате себе си. Тогава ще можете да предадете знанието, което имате, и на други.
На първо място, всеки от вас трябва да има ясна представа за себе си.
Представете си, че аз напълня един джобур от 10 000 килограма вместимост с вода. Този джобур има грездей, отдето изтича водата. Аз сравнявам джобура с един човек. Ако сега извадя грездея, какво ще стане? – Водата ще започне да шурти.
към беседата >>
Представете си, че аз напълня един джобур от 10 000 килограма вместимост с вода.
Докато вие не можете да работите със специален метод за вашето възпитание, вие не можете да бъдете възпитани. С общия метод ние искаме да ви помогнем да дойдете до специалния метод, да възпитате вашия ум, вашето сърце и вашата воля. Щом научите този специален метод, ще можете да възпитате себе си. Тогава ще можете да предадете знанието, което имате, и на други. На първо място, всеки от вас трябва да има ясна представа за себе си.
Представете си, че аз напълня един джобур от 10 000 килограма вместимост с вода.
Този джобур има грездей, отдето изтича водата. Аз сравнявам джобура с един човек. Ако сега извадя грездея, какво ще стане? – Водата ще започне да шурти. Вие казвате: „Силен е този човек.“ В какво седи силата му?
към беседата >>
Този джобур има грездей, отдето изтича водата.
С общия метод ние искаме да ви помогнем да дойдете до специалния метод, да възпитате вашия ум, вашето сърце и вашата воля. Щом научите този специален метод, ще можете да възпитате себе си. Тогава ще можете да предадете знанието, което имате, и на други. На първо място, всеки от вас трябва да има ясна представа за себе си. Представете си, че аз напълня един джобур от 10 000 килограма вместимост с вода.
Този джобур има грездей, отдето изтича водата.
Аз сравнявам джобура с един човек. Ако сега извадя грездея, какво ще стане? – Водата ще започне да шурти. Вие казвате: „Силен е този човек.“ В какво седи силата му? Казвате: „Много тече.“ – Да, той тече, докато има вода в него.
към беседата >>
Аз сравнявам джобура с един човек.
Щом научите този специален метод, ще можете да възпитате себе си. Тогава ще можете да предадете знанието, което имате, и на други. На първо място, всеки от вас трябва да има ясна представа за себе си. Представете си, че аз напълня един джобур от 10 000 килограма вместимост с вода. Този джобур има грездей, отдето изтича водата.
Аз сравнявам джобура с един човек.
Ако сега извадя грездея, какво ще стане? – Водата ще започне да шурти. Вие казвате: „Силен е този човек.“ В какво седи силата му? Казвате: „Много тече.“ – Да, той тече, докато има вода в него. По едно време водата започва да намалява и едва капе вече.
към беседата >>
Ако сега извадя грездея, какво ще стане?
Тогава ще можете да предадете знанието, което имате, и на други. На първо място, всеки от вас трябва да има ясна представа за себе си. Представете си, че аз напълня един джобур от 10 000 килограма вместимост с вода. Този джобур има грездей, отдето изтича водата. Аз сравнявам джобура с един човек.
Ако сега извадя грездея, какво ще стане?
– Водата ще започне да шурти. Вие казвате: „Силен е този човек.“ В какво седи силата му? Казвате: „Много тече.“ – Да, той тече, докато има вода в него. По едно време водата започва да намалява и едва капе вече. Какво става с този човек?
към беседата >>
– Водата ще започне да шурти.
На първо място, всеки от вас трябва да има ясна представа за себе си. Представете си, че аз напълня един джобур от 10 000 килограма вместимост с вода. Този джобур има грездей, отдето изтича водата. Аз сравнявам джобура с един човек. Ако сега извадя грездея, какво ще стане?
– Водата ще започне да шурти.
Вие казвате: „Силен е този човек.“ В какво седи силата му? Казвате: „Много тече.“ – Да, той тече, докато има вода в него. По едно време водата започва да намалява и едва капе вече. Какво става с този човек? – Свършва се силата му.
към беседата >>
Вие казвате: „Силен е този човек.“ В какво седи силата му?
Представете си, че аз напълня един джобур от 10 000 килограма вместимост с вода. Този джобур има грездей, отдето изтича водата. Аз сравнявам джобура с един човек. Ако сега извадя грездея, какво ще стане? – Водата ще започне да шурти.
Вие казвате: „Силен е този човек.“ В какво седи силата му?
Казвате: „Много тече.“ – Да, той тече, докато има вода в него. По едно време водата започва да намалява и едва капе вече. Какво става с този човек? – Свършва се силата му. Значи силата на този човек е във водата на джобура.
към беседата >>
Казвате: „Много тече.“ – Да, той тече, докато има вода в него.
Този джобур има грездей, отдето изтича водата. Аз сравнявам джобура с един човек. Ако сега извадя грездея, какво ще стане? – Водата ще започне да шурти. Вие казвате: „Силен е този човек.“ В какво седи силата му?
Казвате: „Много тече.“ – Да, той тече, докато има вода в него.
По едно време водата започва да намалява и едва капе вече. Какво става с този човек? – Свършва се силата му. Значи силата на този човек е във водата на джобура. Но ако зад този джобур седи цяло море, тогава имате един пълен извор.
към беседата >>
Често запитвате: „Не може ли без противоречия в живота?
Често запитвате: „Не може ли без противоречия в живота?
“ – Вие не можете да се избавите от противоречията в живота. Те са закон в Природата. Туй трябва да го знаете! Противоречия съществуват навсякъде.
към беседата >>
По едно време водата започва да намалява и едва капе вече.
Аз сравнявам джобура с един човек. Ако сега извадя грездея, какво ще стане? – Водата ще започне да шурти. Вие казвате: „Силен е този човек.“ В какво седи силата му? Казвате: „Много тече.“ – Да, той тече, докато има вода в него.
По едно време водата започва да намалява и едва капе вече.
Какво става с този човек? – Свършва се силата му. Значи силата на този човек е във водата на джобура. Но ако зад този джобур седи цяло море, тогава имате един пълен извор. Вие трябва да знаете джобур ли сте, или извор.
към беседата >>
“ – Вие не можете да се избавите от противоречията в живота.
Често запитвате: „Не може ли без противоречия в живота?
“ – Вие не можете да се избавите от противоречията в живота.
Те са закон в Природата. Туй трябва да го знаете! Противоречия съществуват навсякъде.
към беседата >>
Какво става с този човек?
Ако сега извадя грездея, какво ще стане? – Водата ще започне да шурти. Вие казвате: „Силен е този човек.“ В какво седи силата му? Казвате: „Много тече.“ – Да, той тече, докато има вода в него. По едно време водата започва да намалява и едва капе вече.
Какво става с този човек?
– Свършва се силата му. Значи силата на този човек е във водата на джобура. Но ако зад този джобур седи цяло море, тогава имате един пълен извор. Вие трябва да знаете джобур ли сте, или извор. Някой казва: „Аз зная много неща.“ – Разбира се, че знаеш, аз виждам колко знаеш.
към беседата >>
Те са закон в Природата.
Често запитвате: „Не може ли без противоречия в живота? “ – Вие не можете да се избавите от противоречията в живота.
Те са закон в Природата.
Туй трябва да го знаете! Противоречия съществуват навсякъде.
към беседата >>
– Свършва се силата му.
– Водата ще започне да шурти. Вие казвате: „Силен е този човек.“ В какво седи силата му? Казвате: „Много тече.“ – Да, той тече, докато има вода в него. По едно време водата започва да намалява и едва капе вече. Какво става с този човек?
– Свършва се силата му.
Значи силата на този човек е във водата на джобура. Но ако зад този джобур седи цяло море, тогава имате един пълен извор. Вие трябва да знаете джобур ли сте, или извор. Някой казва: „Аз зная много неща.“ – Разбира се, че знаеш, аз виждам колко знаеш. И аз колко зная, пак виждам.
към беседата >>
Туй трябва да го знаете!
Често запитвате: „Не може ли без противоречия в живота? “ – Вие не можете да се избавите от противоречията в живота. Те са закон в Природата.
Туй трябва да го знаете!
Противоречия съществуват навсякъде.
към беседата >>
Значи силата на този човек е във водата на джобура.
Вие казвате: „Силен е този човек.“ В какво седи силата му? Казвате: „Много тече.“ – Да, той тече, докато има вода в него. По едно време водата започва да намалява и едва капе вече. Какво става с този човек? – Свършва се силата му.
Значи силата на този човек е във водата на джобура.
Но ако зад този джобур седи цяло море, тогава имате един пълен извор. Вие трябва да знаете джобур ли сте, или извор. Някой казва: „Аз зная много неща.“ – Разбира се, че знаеш, аз виждам колко знаеш. И аз колко зная, пак виждам.
към беседата >>
Противоречия съществуват навсякъде.
Често запитвате: „Не може ли без противоречия в живота? “ – Вие не можете да се избавите от противоречията в живота. Те са закон в Природата. Туй трябва да го знаете!
Противоречия съществуват навсякъде.
към беседата >>
Но ако зад този джобур седи цяло море, тогава имате един пълен извор.
Казвате: „Много тече.“ – Да, той тече, докато има вода в него. По едно време водата започва да намалява и едва капе вече. Какво става с този човек? – Свършва се силата му. Значи силата на този човек е във водата на джобура.
Но ако зад този джобур седи цяло море, тогава имате един пълен извор.
Вие трябва да знаете джобур ли сте, или извор. Някой казва: „Аз зная много неща.“ – Разбира се, че знаеш, аз виждам колко знаеш. И аз колко зная, пак виждам.
към беседата >>
На съвременния език липсва много нещо.
На съвременния език липсва много нещо.
Този език, на който днес говорим, един ден даже и децата няма да го говорят. Днес той е хубав, красив за нас, но един ден, когато съзнанието на хората се пробуди, в него ще се образуват нови форми. Сега ще говорим тъй, както езикът изисква. Ако кажем, че сегашният език не е хубав, хората ще се докачат. При сегашните условия на живота този език е най-хубав, защото съответства на нашия орган; засега друг език не можем да говорим.
към беседата >>
Вие трябва да знаете джобур ли сте, или извор.
По едно време водата започва да намалява и едва капе вече. Какво става с този човек? – Свършва се силата му. Значи силата на този човек е във водата на джобура. Но ако зад този джобур седи цяло море, тогава имате един пълен извор.
Вие трябва да знаете джобур ли сте, или извор.
Някой казва: „Аз зная много неща.“ – Разбира се, че знаеш, аз виждам колко знаеш. И аз колко зная, пак виждам.
към беседата >>
Този език, на който днес говорим, един ден даже и децата няма да го говорят.
На съвременния език липсва много нещо.
Този език, на който днес говорим, един ден даже и децата няма да го говорят.
Днес той е хубав, красив за нас, но един ден, когато съзнанието на хората се пробуди, в него ще се образуват нови форми. Сега ще говорим тъй, както езикът изисква. Ако кажем, че сегашният език не е хубав, хората ще се докачат. При сегашните условия на живота този език е най-хубав, защото съответства на нашия орган; засега друг език не можем да говорим. Например защо в английския, в гръцкия и в славянските езици членът се поставя пред думата, а в българския език членът се поставя на края на думите?
към беседата >>
Някой казва: „Аз зная много неща.“ – Разбира се, че знаеш, аз виждам колко знаеш.
Какво става с този човек? – Свършва се силата му. Значи силата на този човек е във водата на джобура. Но ако зад този джобур седи цяло море, тогава имате един пълен извор. Вие трябва да знаете джобур ли сте, или извор.
Някой казва: „Аз зная много неща.“ – Разбира се, че знаеш, аз виждам колко знаеш.
И аз колко зная, пак виждам.
към беседата >>
Днес той е хубав, красив за нас, но един ден, когато съзнанието на хората се пробуди, в него ще се образуват нови форми.
На съвременния език липсва много нещо. Този език, на който днес говорим, един ден даже и децата няма да го говорят.
Днес той е хубав, красив за нас, но един ден, когато съзнанието на хората се пробуди, в него ще се образуват нови форми.
Сега ще говорим тъй, както езикът изисква. Ако кажем, че сегашният език не е хубав, хората ще се докачат. При сегашните условия на живота този език е най-хубав, защото съответства на нашия орган; засега друг език не можем да говорим. Например защо в английския, в гръцкия и в славянските езици членът се поставя пред думата, а в българския език членът се поставя на края на думите? Причините за това могат да се обяснят филологически.
към беседата >>
И аз колко зная, пак виждам.
– Свършва се силата му. Значи силата на този човек е във водата на джобура. Но ако зад този джобур седи цяло море, тогава имате един пълен извор. Вие трябва да знаете джобур ли сте, или извор. Някой казва: „Аз зная много неща.“ – Разбира се, че знаеш, аз виждам колко знаеш.
И аз колко зная, пак виждам.
към беседата >>
Сега ще говорим тъй, както езикът изисква.
На съвременния език липсва много нещо. Този език, на който днес говорим, един ден даже и децата няма да го говорят. Днес той е хубав, красив за нас, но един ден, когато съзнанието на хората се пробуди, в него ще се образуват нови форми.
Сега ще говорим тъй, както езикът изисква.
Ако кажем, че сегашният език не е хубав, хората ще се докачат. При сегашните условия на живота този език е най-хубав, защото съответства на нашия орган; засега друг език не можем да говорим. Например защо в английския, в гръцкия и в славянските езици членът се поставя пред думата, а в българския език членът се поставя на края на думите? Причините за това могат да се обяснят филологически. Някои ще кажат, че това е свойство на езика.
към беседата >>
Ние трябва да имаме ясна представа за нещата и да знаем, че силата на човека е в Божественото, в него е притокът.
Ние трябва да имаме ясна представа за нещата и да знаем, че силата на човека е в Божественото, в него е притокът.
Скъсате ли връзката с Божественото, у вас ще се явят всички слабости: няма да можете да мислите, ще падате духом, животът ви ще се обезсмисли, вдъхновението ви ще се изгуби и ще кажете: „Видяло се е вече, нашето се свърши! “ Аз пък обичам живот, който има само едно начало, а всяко начало подразбира един край. Всеки край пък подразбира едно ново начало. Животът е само начало. В туй седи неговият смисъл.
към беседата >>
Ако кажем, че сегашният език не е хубав, хората ще се докачат.
На съвременния език липсва много нещо. Този език, на който днес говорим, един ден даже и децата няма да го говорят. Днес той е хубав, красив за нас, но един ден, когато съзнанието на хората се пробуди, в него ще се образуват нови форми. Сега ще говорим тъй, както езикът изисква.
Ако кажем, че сегашният език не е хубав, хората ще се докачат.
При сегашните условия на живота този език е най-хубав, защото съответства на нашия орган; засега друг език не можем да говорим. Например защо в английския, в гръцкия и в славянските езици членът се поставя пред думата, а в българския език членът се поставя на края на думите? Причините за това могат да се обяснят филологически. Някои ще кажат, че това е свойство на езика. Върху туй имат думата всичките филолози, езиковеди.
към беседата >>
Скъсате ли връзката с Божественото, у вас ще се явят всички слабости: няма да можете да мислите, ще падате духом, животът ви ще се обезсмисли, вдъхновението ви ще се изгуби и ще кажете: „Видяло се е вече, нашето се свърши!
Ние трябва да имаме ясна представа за нещата и да знаем, че силата на човека е в Божественото, в него е притокът.
Скъсате ли връзката с Божественото, у вас ще се явят всички слабости: няма да можете да мислите, ще падате духом, животът ви ще се обезсмисли, вдъхновението ви ще се изгуби и ще кажете: „Видяло се е вече, нашето се свърши!
“ Аз пък обичам живот, който има само едно начало, а всяко начало подразбира един край. Всеки край пък подразбира едно ново начало. Животът е само начало. В туй седи неговият смисъл. Но всяко начало подразбира и един край.
към беседата >>
При сегашните условия на живота този език е най-хубав, защото съответства на нашия орган; засега друг език не можем да говорим.
На съвременния език липсва много нещо. Този език, на който днес говорим, един ден даже и децата няма да го говорят. Днес той е хубав, красив за нас, но един ден, когато съзнанието на хората се пробуди, в него ще се образуват нови форми. Сега ще говорим тъй, както езикът изисква. Ако кажем, че сегашният език не е хубав, хората ще се докачат.
При сегашните условия на живота този език е най-хубав, защото съответства на нашия орган; засега друг език не можем да говорим.
Например защо в английския, в гръцкия и в славянските езици членът се поставя пред думата, а в българския език членът се поставя на края на думите? Причините за това могат да се обяснят филологически. Някои ще кажат, че това е свойство на езика. Върху туй имат думата всичките филолози, езиковеди. Има закони, които регулират езиците.
към беседата >>
“ Аз пък обичам живот, който има само едно начало, а всяко начало подразбира един край.
Ние трябва да имаме ясна представа за нещата и да знаем, че силата на човека е в Божественото, в него е притокът. Скъсате ли връзката с Божественото, у вас ще се явят всички слабости: няма да можете да мислите, ще падате духом, животът ви ще се обезсмисли, вдъхновението ви ще се изгуби и ще кажете: „Видяло се е вече, нашето се свърши!
“ Аз пък обичам живот, който има само едно начало, а всяко начало подразбира един край.
Всеки край пък подразбира едно ново начало. Животът е само начало. В туй седи неговият смисъл. Но всяко начало подразбира и един край.
към беседата >>
Например защо в английския, в гръцкия и в славянските езици членът се поставя пред думата, а в българския език членът се поставя на края на думите?
Този език, на който днес говорим, един ден даже и децата няма да го говорят. Днес той е хубав, красив за нас, но един ден, когато съзнанието на хората се пробуди, в него ще се образуват нови форми. Сега ще говорим тъй, както езикът изисква. Ако кажем, че сегашният език не е хубав, хората ще се докачат. При сегашните условия на живота този език е най-хубав, защото съответства на нашия орган; засега друг език не можем да говорим.
Например защо в английския, в гръцкия и в славянските езици членът се поставя пред думата, а в българския език членът се поставя на края на думите?
Причините за това могат да се обяснят филологически. Някои ще кажат, че това е свойство на езика. Върху туй имат думата всичките филолози, езиковеди. Има закони, които регулират езиците. Онези от вас, които са езиковеди, имат способността да разбират законите, по които се развиват езиците.
към беседата >>
Всеки край пък подразбира едно ново начало.
Ние трябва да имаме ясна представа за нещата и да знаем, че силата на човека е в Божественото, в него е притокът. Скъсате ли връзката с Божественото, у вас ще се явят всички слабости: няма да можете да мислите, ще падате духом, животът ви ще се обезсмисли, вдъхновението ви ще се изгуби и ще кажете: „Видяло се е вече, нашето се свърши! “ Аз пък обичам живот, който има само едно начало, а всяко начало подразбира един край.
Всеки край пък подразбира едно ново начало.
Животът е само начало. В туй седи неговият смисъл. Но всяко начало подразбира и един край.
към беседата >>
Причините за това могат да се обяснят филологически.
Днес той е хубав, красив за нас, но един ден, когато съзнанието на хората се пробуди, в него ще се образуват нови форми. Сега ще говорим тъй, както езикът изисква. Ако кажем, че сегашният език не е хубав, хората ще се докачат. При сегашните условия на живота този език е най-хубав, защото съответства на нашия орган; засега друг език не можем да говорим. Например защо в английския, в гръцкия и в славянските езици членът се поставя пред думата, а в българския език членът се поставя на края на думите?
Причините за това могат да се обяснят филологически.
Някои ще кажат, че това е свойство на езика. Върху туй имат думата всичките филолози, езиковеди. Има закони, които регулират езиците. Онези от вас, които са езиковеди, имат способността да разбират законите, по които се развиват езиците. Кабалистите са най-добрите езиковеди.
към беседата >>
Животът е само начало.
Ние трябва да имаме ясна представа за нещата и да знаем, че силата на човека е в Божественото, в него е притокът. Скъсате ли връзката с Божественото, у вас ще се явят всички слабости: няма да можете да мислите, ще падате духом, животът ви ще се обезсмисли, вдъхновението ви ще се изгуби и ще кажете: „Видяло се е вече, нашето се свърши! “ Аз пък обичам живот, който има само едно начало, а всяко начало подразбира един край. Всеки край пък подразбира едно ново начало.
Животът е само начало.
В туй седи неговият смисъл. Но всяко начало подразбира и един край.
към беседата >>
Някои ще кажат, че това е свойство на езика.
Сега ще говорим тъй, както езикът изисква. Ако кажем, че сегашният език не е хубав, хората ще се докачат. При сегашните условия на живота този език е най-хубав, защото съответства на нашия орган; засега друг език не можем да говорим. Например защо в английския, в гръцкия и в славянските езици членът се поставя пред думата, а в българския език членът се поставя на края на думите? Причините за това могат да се обяснят филологически.
Някои ще кажат, че това е свойство на езика.
Върху туй имат думата всичките филолози, езиковеди. Има закони, които регулират езиците. Онези от вас, които са езиковеди, имат способността да разбират законите, по които се развиват езиците. Кабалистите са най-добрите езиковеди. Те делят и запетаята.
към беседата >>
В туй седи неговият смисъл.
Ние трябва да имаме ясна представа за нещата и да знаем, че силата на човека е в Божественото, в него е притокът. Скъсате ли връзката с Божественото, у вас ще се явят всички слабости: няма да можете да мислите, ще падате духом, животът ви ще се обезсмисли, вдъхновението ви ще се изгуби и ще кажете: „Видяло се е вече, нашето се свърши! “ Аз пък обичам живот, който има само едно начало, а всяко начало подразбира един край. Всеки край пък подразбира едно ново начало. Животът е само начало.
В туй седи неговият смисъл.
Но всяко начало подразбира и един край.
към беседата >>
Върху туй имат думата всичките филолози, езиковеди.
Ако кажем, че сегашният език не е хубав, хората ще се докачат. При сегашните условия на живота този език е най-хубав, защото съответства на нашия орган; засега друг език не можем да говорим. Например защо в английския, в гръцкия и в славянските езици членът се поставя пред думата, а в българския език членът се поставя на края на думите? Причините за това могат да се обяснят филологически. Някои ще кажат, че това е свойство на езика.
Върху туй имат думата всичките филолози, езиковеди.
Има закони, които регулират езиците. Онези от вас, които са езиковеди, имат способността да разбират законите, по които се развиват езиците. Кабалистите са най-добрите езиковеди. Те делят и запетаята. Мъчно е да се създаде един картинен език.
към беседата >>
Но всяко начало подразбира и един край.
Скъсате ли връзката с Божественото, у вас ще се явят всички слабости: няма да можете да мислите, ще падате духом, животът ви ще се обезсмисли, вдъхновението ви ще се изгуби и ще кажете: „Видяло се е вече, нашето се свърши! “ Аз пък обичам живот, който има само едно начало, а всяко начало подразбира един край. Всеки край пък подразбира едно ново начало. Животът е само начало. В туй седи неговият смисъл.
Но всяко начало подразбира и един край.
към беседата >>
Има закони, които регулират езиците.
При сегашните условия на живота този език е най-хубав, защото съответства на нашия орган; засега друг език не можем да говорим. Например защо в английския, в гръцкия и в славянските езици членът се поставя пред думата, а в българския език членът се поставя на края на думите? Причините за това могат да се обяснят филологически. Някои ще кажат, че това е свойство на езика. Върху туй имат думата всичките филолози, езиковеди.
Има закони, които регулират езиците.
Онези от вас, които са езиковеди, имат способността да разбират законите, по които се развиват езиците. Кабалистите са най-добрите езиковеди. Те делят и запетаята. Мъчно е да се създаде един картинен език.
към беседата >>
Вие ще кажете: „Много пъти сме чели тия размишления.“ Добре, тогава бих ви запитал да ми кажете вашия проект – как би могъл да се оправи светът според вас.
Вие ще кажете: „Много пъти сме чели тия размишления.“ Добре, тогава бих ви запитал да ми кажете вашия проект – как би могъл да се оправи светът според вас.
Аз се радвам, че имам ученици, които знаят всичко, но питам тия ученици какъв е техният проект за оправяне на света. Ще кажете: „Господ ще оправи света.“ – Не, мисълта ви не е права. Господ няма какво да оправя света. Нам предстои да оправим своя свят. Господ е свършил работата Си.
към беседата >>
Онези от вас, които са езиковеди, имат способността да разбират законите, по които се развиват езиците.
Например защо в английския, в гръцкия и в славянските езици членът се поставя пред думата, а в българския език членът се поставя на края на думите? Причините за това могат да се обяснят филологически. Някои ще кажат, че това е свойство на езика. Върху туй имат думата всичките филолози, езиковеди. Има закони, които регулират езиците.
Онези от вас, които са езиковеди, имат способността да разбират законите, по които се развиват езиците.
Кабалистите са най-добрите езиковеди. Те делят и запетаята. Мъчно е да се създаде един картинен език.
към беседата >>
Аз се радвам, че имам ученици, които знаят всичко, но питам тия ученици какъв е техният проект за оправяне на света.
Вие ще кажете: „Много пъти сме чели тия размишления.“ Добре, тогава бих ви запитал да ми кажете вашия проект – как би могъл да се оправи светът според вас.
Аз се радвам, че имам ученици, които знаят всичко, но питам тия ученици какъв е техният проект за оправяне на света.
Ще кажете: „Господ ще оправи света.“ – Не, мисълта ви не е права. Господ няма какво да оправя света. Нам предстои да оправим своя свят. Господ е свършил работата Си. Ако ти, като си дошъл на Земята, не искаш да се оправиш, твоите братя и сестри, майка ти и баща ти горе в Небето затварят кредита ти.
към беседата >>
Кабалистите са най-добрите езиковеди.
Причините за това могат да се обяснят филологически. Някои ще кажат, че това е свойство на езика. Върху туй имат думата всичките филолози, езиковеди. Има закони, които регулират езиците. Онези от вас, които са езиковеди, имат способността да разбират законите, по които се развиват езиците.
Кабалистите са най-добрите езиковеди.
Те делят и запетаята. Мъчно е да се създаде един картинен език.
към беседата >>
Ще кажете: „Господ ще оправи света.“ – Не, мисълта ви не е права.
Вие ще кажете: „Много пъти сме чели тия размишления.“ Добре, тогава бих ви запитал да ми кажете вашия проект – как би могъл да се оправи светът според вас. Аз се радвам, че имам ученици, които знаят всичко, но питам тия ученици какъв е техният проект за оправяне на света.
Ще кажете: „Господ ще оправи света.“ – Не, мисълта ви не е права.
Господ няма какво да оправя света. Нам предстои да оправим своя свят. Господ е свършил работата Си. Ако ти, като си дошъл на Земята, не искаш да се оправиш, твоите братя и сестри, майка ти и баща ти горе в Небето затварят кредита ти. Докато те ти отпущат кредит, какви ли не проекти имате.
към беседата >>
Те делят и запетаята.
Някои ще кажат, че това е свойство на езика. Върху туй имат думата всичките филолози, езиковеди. Има закони, които регулират езиците. Онези от вас, които са езиковеди, имат способността да разбират законите, по които се развиват езиците. Кабалистите са най-добрите езиковеди.
Те делят и запетаята.
Мъчно е да се създаде един картинен език.
към беседата >>
Господ няма какво да оправя света.
Вие ще кажете: „Много пъти сме чели тия размишления.“ Добре, тогава бих ви запитал да ми кажете вашия проект – как би могъл да се оправи светът според вас. Аз се радвам, че имам ученици, които знаят всичко, но питам тия ученици какъв е техният проект за оправяне на света. Ще кажете: „Господ ще оправи света.“ – Не, мисълта ви не е права.
Господ няма какво да оправя света.
Нам предстои да оправим своя свят. Господ е свършил работата Си. Ако ти, като си дошъл на Земята, не искаш да се оправиш, твоите братя и сестри, майка ти и баща ти горе в Небето затварят кредита ти. Докато те ти отпущат кредит, какви ли не проекти имате. Казвате: „Аз ще живея, както разбирам.“ Щом затворят крана, всички проекти се прекратяват.
към беседата >>
Мъчно е да се създаде един картинен език.
Върху туй имат думата всичките филолози, езиковеди. Има закони, които регулират езиците. Онези от вас, които са езиковеди, имат способността да разбират законите, по които се развиват езиците. Кабалистите са най-добрите езиковеди. Те делят и запетаята.
Мъчно е да се създаде един картинен език.
към беседата >>
Нам предстои да оправим своя свят.
Вие ще кажете: „Много пъти сме чели тия размишления.“ Добре, тогава бих ви запитал да ми кажете вашия проект – как би могъл да се оправи светът според вас. Аз се радвам, че имам ученици, които знаят всичко, но питам тия ученици какъв е техният проект за оправяне на света. Ще кажете: „Господ ще оправи света.“ – Не, мисълта ви не е права. Господ няма какво да оправя света.
Нам предстои да оправим своя свят.
Господ е свършил работата Си. Ако ти, като си дошъл на Земята, не искаш да се оправиш, твоите братя и сестри, майка ти и баща ти горе в Небето затварят кредита ти. Докато те ти отпущат кредит, какви ли не проекти имате. Казвате: „Аз ще живея, както разбирам.“ Щом затворят крана, всички проекти се прекратяват.
към беседата >>
Песента Малкият извор е детинско упражнение.
Песента Малкият извор е детинско упражнение.
Христос казва: „Ако не станете като малките деца, няма да влезете в Царството Божие.“ Щом сте деца, ще пеете детински песни. Коя песен е по-хубава: Малкият извор или Бой, бой искаме ний, да прогоним врага злий? Идеята във втората песен е за света. Някои от вас, които знаят песента Малкият извор, нека я изпеят!
към беседата >>
Господ е свършил работата Си.
Вие ще кажете: „Много пъти сме чели тия размишления.“ Добре, тогава бих ви запитал да ми кажете вашия проект – как би могъл да се оправи светът според вас. Аз се радвам, че имам ученици, които знаят всичко, но питам тия ученици какъв е техният проект за оправяне на света. Ще кажете: „Господ ще оправи света.“ – Не, мисълта ви не е права. Господ няма какво да оправя света. Нам предстои да оправим своя свят.
Господ е свършил работата Си.
Ако ти, като си дошъл на Земята, не искаш да се оправиш, твоите братя и сестри, майка ти и баща ти горе в Небето затварят кредита ти. Докато те ти отпущат кредит, какви ли не проекти имате. Казвате: „Аз ще живея, както разбирам.“ Щом затворят крана, всички проекти се прекратяват.
към беседата >>
Христос казва: „Ако не станете като малките деца, няма да влезете в Царството Божие.“ Щом сте деца, ще пеете детински песни.
Песента Малкият извор е детинско упражнение.
Христос казва: „Ако не станете като малките деца, няма да влезете в Царството Божие.“ Щом сте деца, ще пеете детински песни.
Коя песен е по-хубава: Малкият извор или Бой, бой искаме ний, да прогоним врага злий? Идеята във втората песен е за света. Някои от вас, които знаят песента Малкият извор, нека я изпеят!
към беседата >>
Ако ти, като си дошъл на Земята, не искаш да се оправиш, твоите братя и сестри, майка ти и баща ти горе в Небето затварят кредита ти.
Аз се радвам, че имам ученици, които знаят всичко, но питам тия ученици какъв е техният проект за оправяне на света. Ще кажете: „Господ ще оправи света.“ – Не, мисълта ви не е права. Господ няма какво да оправя света. Нам предстои да оправим своя свят. Господ е свършил работата Си.
Ако ти, като си дошъл на Земята, не искаш да се оправиш, твоите братя и сестри, майка ти и баща ти горе в Небето затварят кредита ти.
Докато те ти отпущат кредит, какви ли не проекти имате. Казвате: „Аз ще живея, както разбирам.“ Щом затворят крана, всички проекти се прекратяват.
към беседата >>
Коя песен е по-хубава: Малкият извор или Бой, бой искаме ний, да прогоним врага злий?
Песента Малкият извор е детинско упражнение. Христос казва: „Ако не станете като малките деца, няма да влезете в Царството Божие.“ Щом сте деца, ще пеете детински песни.
Коя песен е по-хубава: Малкият извор или Бой, бой искаме ний, да прогоним врага злий?
Идеята във втората песен е за света. Някои от вас, които знаят песента Малкият извор, нека я изпеят!
към беседата >>
Докато те ти отпущат кредит, какви ли не проекти имате.
Ще кажете: „Господ ще оправи света.“ – Не, мисълта ви не е права. Господ няма какво да оправя света. Нам предстои да оправим своя свят. Господ е свършил работата Си. Ако ти, като си дошъл на Земята, не искаш да се оправиш, твоите братя и сестри, майка ти и баща ти горе в Небето затварят кредита ти.
Докато те ти отпущат кредит, какви ли не проекти имате.
Казвате: „Аз ще живея, както разбирам.“ Щом затворят крана, всички проекти се прекратяват.
към беседата >>
Идеята във втората песен е за света.
Песента Малкият извор е детинско упражнение. Христос казва: „Ако не станете като малките деца, няма да влезете в Царството Божие.“ Щом сте деца, ще пеете детински песни. Коя песен е по-хубава: Малкият извор или Бой, бой искаме ний, да прогоним врага злий?
Идеята във втората песен е за света.
Някои от вас, които знаят песента Малкият извор, нека я изпеят!
към беседата >>
Казвате: „Аз ще живея, както разбирам.“ Щом затворят крана, всички проекти се прекратяват.
Господ няма какво да оправя света. Нам предстои да оправим своя свят. Господ е свършил работата Си. Ако ти, като си дошъл на Земята, не искаш да се оправиш, твоите братя и сестри, майка ти и баща ти горе в Небето затварят кредита ти. Докато те ти отпущат кредит, какви ли не проекти имате.
Казвате: „Аз ще живея, както разбирам.“ Щом затворят крана, всички проекти се прекратяват.
към беседата >>
Някои от вас, които знаят песента Малкият извор, нека я изпеят!
Песента Малкият извор е детинско упражнение. Христос казва: „Ако не станете като малките деца, няма да влезете в Царството Божие.“ Щом сте деца, ще пеете детински песни. Коя песен е по-хубава: Малкият извор или Бой, бой искаме ний, да прогоним врага злий? Идеята във втората песен е за света.
Някои от вас, които знаят песента Малкият извор, нека я изпеят!
към беседата >>
Казвам сега: всички вие знаете да ядете точени баници, нали?
Казвам сега: всички вие знаете да ядете точени баници, нали?
Някои казват: „Ние престанахме да ядем точени баници.“ – Не, не сте престанали. Други казват: „Ние ядем само баници със сирене.“ Баница става със зеле и с орехи, и с бадеми, и с много други неща. Аз вземам думата баница в широк смисъл. Опитвали ли сте се вие сами да си направите баница? Не е достатъчно само да ядете наготово.
към беседата >>
Вашето пеене е обикновено.
Вашето пеене е обикновено.
Като пеете, идеята трябва да изпъкне. Има известни състояния, които правят хората официални помежду си. Например някой човек говори приятелски, но щом се качи на амвона, той става официален. Не, говорú си тъй, както говориш на себе си! Щом накараш някого да говори пред много хора, той вече се променя.
към беседата >>
Някои казват: „Ние престанахме да ядем точени баници.“ – Не, не сте престанали.
Казвам сега: всички вие знаете да ядете точени баници, нали?
Някои казват: „Ние престанахме да ядем точени баници.“ – Не, не сте престанали.
Други казват: „Ние ядем само баници със сирене.“ Баница става със зеле и с орехи, и с бадеми, и с много други неща. Аз вземам думата баница в широк смисъл. Опитвали ли сте се вие сами да си направите баница? Не е достатъчно само да ядете наготово. Казвате: „Жената нека я направи.“ Ами ти не си ли жена?
към беседата >>
Като пеете, идеята трябва да изпъкне.
Вашето пеене е обикновено.
Като пеете, идеята трябва да изпъкне.
Има известни състояния, които правят хората официални помежду си. Например някой човек говори приятелски, но щом се качи на амвона, той става официален. Не, говорú си тъй, както говориш на себе си! Щом накараш някого да говори пред много хора, той вече се променя. Хубавото пеене е да пееш и на другите тъй, както пееш и на себе си.
към беседата >>
Други казват: „Ние ядем само баници със сирене.“ Баница става със зеле и с орехи, и с бадеми, и с много други неща.
Казвам сега: всички вие знаете да ядете точени баници, нали? Някои казват: „Ние престанахме да ядем точени баници.“ – Не, не сте престанали.
Други казват: „Ние ядем само баници със сирене.“ Баница става със зеле и с орехи, и с бадеми, и с много други неща.
Аз вземам думата баница в широк смисъл. Опитвали ли сте се вие сами да си направите баница? Не е достатъчно само да ядете наготово. Казвате: „Жената нека я направи.“ Ами ти не си ли жена? Я се опретни ти да наточиш една баница!
към беседата >>
Има известни състояния, които правят хората официални помежду си.
Вашето пеене е обикновено. Като пеете, идеята трябва да изпъкне.
Има известни състояния, които правят хората официални помежду си.
Например някой човек говори приятелски, но щом се качи на амвона, той става официален. Не, говорú си тъй, както говориш на себе си! Щом накараш някого да говори пред много хора, той вече се променя. Хубавото пеене е да пееш и на другите тъй, както пееш и на себе си. Защо ще пееш на себе си по един начин, а на другите – по друг начин?
към беседата >>
Аз вземам думата баница в широк смисъл.
Казвам сега: всички вие знаете да ядете точени баници, нали? Някои казват: „Ние престанахме да ядем точени баници.“ – Не, не сте престанали. Други казват: „Ние ядем само баници със сирене.“ Баница става със зеле и с орехи, и с бадеми, и с много други неща.
Аз вземам думата баница в широк смисъл.
Опитвали ли сте се вие сами да си направите баница? Не е достатъчно само да ядете наготово. Казвате: „Жената нека я направи.“ Ами ти не си ли жена? Я се опретни ти да наточиш една баница! Хората мислят, че само жената може да готви.
към беседата >>
Например някой човек говори приятелски, но щом се качи на амвона, той става официален.
Вашето пеене е обикновено. Като пеете, идеята трябва да изпъкне. Има известни състояния, които правят хората официални помежду си.
Например някой човек говори приятелски, но щом се качи на амвона, той става официален.
Не, говорú си тъй, както говориш на себе си! Щом накараш някого да говори пред много хора, той вече се променя. Хубавото пеене е да пееш и на другите тъй, както пееш и на себе си. Защо ще пееш на себе си по един начин, а на другите – по друг начин? Пееш ли на другите, както и на себе си, тонът не се губи.
към беседата >>
Опитвали ли сте се вие сами да си направите баница?
Казвам сега: всички вие знаете да ядете точени баници, нали? Някои казват: „Ние престанахме да ядем точени баници.“ – Не, не сте престанали. Други казват: „Ние ядем само баници със сирене.“ Баница става със зеле и с орехи, и с бадеми, и с много други неща. Аз вземам думата баница в широк смисъл.
Опитвали ли сте се вие сами да си направите баница?
Не е достатъчно само да ядете наготово. Казвате: „Жената нека я направи.“ Ами ти не си ли жена? Я се опретни ти да наточиш една баница! Хората мислят, че само жената може да готви. Не е така.
към беседата >>
Не, говорú си тъй, както говориш на себе си!
Вашето пеене е обикновено. Като пеете, идеята трябва да изпъкне. Има известни състояния, които правят хората официални помежду си. Например някой човек говори приятелски, но щом се качи на амвона, той става официален.
Не, говорú си тъй, както говориш на себе си!
Щом накараш някого да говори пред много хора, той вече се променя. Хубавото пеене е да пееш и на другите тъй, както пееш и на себе си. Защо ще пееш на себе си по един начин, а на другите – по друг начин? Пееш ли на другите, както и на себе си, тонът не се губи. Това е естествено пеене.
към беседата >>
Не е достатъчно само да ядете наготово.
Казвам сега: всички вие знаете да ядете точени баници, нали? Някои казват: „Ние престанахме да ядем точени баници.“ – Не, не сте престанали. Други казват: „Ние ядем само баници със сирене.“ Баница става със зеле и с орехи, и с бадеми, и с много други неща. Аз вземам думата баница в широк смисъл. Опитвали ли сте се вие сами да си направите баница?
Не е достатъчно само да ядете наготово.
Казвате: „Жената нека я направи.“ Ами ти не си ли жена? Я се опретни ти да наточиш една баница! Хората мислят, че само жената може да готви. Не е така. Ами вие как ще готвите вашите мисли?
към беседата >>
Щом накараш някого да говори пред много хора, той вече се променя.
Вашето пеене е обикновено. Като пеете, идеята трябва да изпъкне. Има известни състояния, които правят хората официални помежду си. Например някой човек говори приятелски, но щом се качи на амвона, той става официален. Не, говорú си тъй, както говориш на себе си!
Щом накараш някого да говори пред много хора, той вече се променя.
Хубавото пеене е да пееш и на другите тъй, както пееш и на себе си. Защо ще пееш на себе си по един начин, а на другите – по друг начин? Пееш ли на другите, както и на себе си, тонът не се губи. Това е естествено пеене. Първата спънка за вас е там, дето не сте естествени.
към беседата >>
Казвате: „Жената нека я направи.“ Ами ти не си ли жена?
Някои казват: „Ние престанахме да ядем точени баници.“ – Не, не сте престанали. Други казват: „Ние ядем само баници със сирене.“ Баница става със зеле и с орехи, и с бадеми, и с много други неща. Аз вземам думата баница в широк смисъл. Опитвали ли сте се вие сами да си направите баница? Не е достатъчно само да ядете наготово.
Казвате: „Жената нека я направи.“ Ами ти не си ли жена?
Я се опретни ти да наточиш една баница! Хората мислят, че само жената може да готви. Не е така. Ами вие как ще готвите вашите мисли? Не, ще се занимавате с всичко.
към беседата >>
Хубавото пеене е да пееш и на другите тъй, както пееш и на себе си.
Като пеете, идеята трябва да изпъкне. Има известни състояния, които правят хората официални помежду си. Например някой човек говори приятелски, но щом се качи на амвона, той става официален. Не, говорú си тъй, както говориш на себе си! Щом накараш някого да говори пред много хора, той вече се променя.
Хубавото пеене е да пееш и на другите тъй, както пееш и на себе си.
Защо ще пееш на себе си по един начин, а на другите – по друг начин? Пееш ли на другите, както и на себе си, тонът не се губи. Това е естествено пеене. Първата спънка за вас е там, дето не сте естествени.
към беседата >>
Я се опретни ти да наточиш една баница!
Други казват: „Ние ядем само баници със сирене.“ Баница става със зеле и с орехи, и с бадеми, и с много други неща. Аз вземам думата баница в широк смисъл. Опитвали ли сте се вие сами да си направите баница? Не е достатъчно само да ядете наготово. Казвате: „Жената нека я направи.“ Ами ти не си ли жена?
Я се опретни ти да наточиш една баница!
Хората мислят, че само жената може да готви. Не е така. Ами вие как ще готвите вашите мисли? Не, ще се занимавате с всичко. Жената пък казва: „Аз не се занимавам с външни работи.“ – Не, и с външни работи ще се занимаваш.
към беседата >>
Защо ще пееш на себе си по един начин, а на другите – по друг начин?
Има известни състояния, които правят хората официални помежду си. Например някой човек говори приятелски, но щом се качи на амвона, той става официален. Не, говорú си тъй, както говориш на себе си! Щом накараш някого да говори пред много хора, той вече се променя. Хубавото пеене е да пееш и на другите тъй, както пееш и на себе си.
Защо ще пееш на себе си по един начин, а на другите – по друг начин?
Пееш ли на другите, както и на себе си, тонът не се губи. Това е естествено пеене. Първата спънка за вас е там, дето не сте естествени.
към беседата >>
Хората мислят, че само жената може да готви.
Аз вземам думата баница в широк смисъл. Опитвали ли сте се вие сами да си направите баница? Не е достатъчно само да ядете наготово. Казвате: „Жената нека я направи.“ Ами ти не си ли жена? Я се опретни ти да наточиш една баница!
Хората мислят, че само жената може да готви.
Не е така. Ами вие как ще готвите вашите мисли? Не, ще се занимавате с всичко. Жената пък казва: „Аз не се занимавам с външни работи.“ – Не, и с външни работи ще се занимаваш. Ще има промяна в работата ти.
към беседата >>
Пееш ли на другите, както и на себе си, тонът не се губи.
Например някой човек говори приятелски, но щом се качи на амвона, той става официален. Не, говорú си тъй, както говориш на себе си! Щом накараш някого да говори пред много хора, той вече се променя. Хубавото пеене е да пееш и на другите тъй, както пееш и на себе си. Защо ще пееш на себе си по един начин, а на другите – по друг начин?
Пееш ли на другите, както и на себе си, тонът не се губи.
Това е естествено пеене. Първата спънка за вас е там, дето не сте естествени.
към беседата >>
Не е така.
Опитвали ли сте се вие сами да си направите баница? Не е достатъчно само да ядете наготово. Казвате: „Жената нека я направи.“ Ами ти не си ли жена? Я се опретни ти да наточиш една баница! Хората мислят, че само жената може да готви.
Не е така.
Ами вие как ще готвите вашите мисли? Не, ще се занимавате с всичко. Жената пък казва: „Аз не се занимавам с външни работи.“ – Не, и с външни работи ще се занимаваш. Ще има промяна в работата ти. Казвате: „Ще има разпределение на труда.“ Сега питам жените: ако не искат да вършат външните работи, т.е.
към беседата >>
Това е естествено пеене.
Не, говорú си тъй, както говориш на себе си! Щом накараш някого да говори пред много хора, той вече се променя. Хубавото пеене е да пееш и на другите тъй, както пееш и на себе си. Защо ще пееш на себе си по един начин, а на другите – по друг начин? Пееш ли на другите, както и на себе си, тонът не се губи.
Това е естествено пеене.
Първата спънка за вас е там, дето не сте естествени.
към беседата >>
Ами вие как ще готвите вашите мисли?
Не е достатъчно само да ядете наготово. Казвате: „Жената нека я направи.“ Ами ти не си ли жена? Я се опретни ти да наточиш една баница! Хората мислят, че само жената може да готви. Не е така.
Ами вие как ще готвите вашите мисли?
Не, ще се занимавате с всичко. Жената пък казва: „Аз не се занимавам с външни работи.“ – Не, и с външни работи ще се занимаваш. Ще има промяна в работата ти. Казвате: „Ще има разпределение на труда.“ Сега питам жените: ако не искат да вършат външните работи, т.е. работите на мъжа, защо са излезли вън от него?
към беседата >>
Първата спънка за вас е там, дето не сте естествени.
Щом накараш някого да говори пред много хора, той вече се променя. Хубавото пеене е да пееш и на другите тъй, както пееш и на себе си. Защо ще пееш на себе си по един начин, а на другите – по друг начин? Пееш ли на другите, както и на себе си, тонът не се губи. Това е естествено пеене.
Първата спънка за вас е там, дето не сте естествени.
към беседата >>
Не, ще се занимавате с всичко.
Казвате: „Жената нека я направи.“ Ами ти не си ли жена? Я се опретни ти да наточиш една баница! Хората мислят, че само жената може да готви. Не е така. Ами вие как ще готвите вашите мисли?
Не, ще се занимавате с всичко.
Жената пък казва: „Аз не се занимавам с външни работи.“ – Не, и с външни работи ще се занимаваш. Ще има промяна в работата ти. Казвате: „Ще има разпределение на труда.“ Сега питам жените: ако не искат да вършат външните работи, т.е. работите на мъжа, защо са излезли вън от него? Тогава влезте в неговото тяло!
към беседата >>
Тази песен, Малкият извор, не е идейна.
Тази песен, Малкият извор, не е идейна.
Идейни песни на Земята няма. Идейните песни са при ангелите. Макар и да не са идейни песните, те служат поне за вашето повдигане. Сега не е достатъчно само да се произнесете, че една или друга песен не е хубава, но този от вас, който има поетически дарби, нека напише по-хубава. Който напише най-хубава песен, ще я вземем за упражнение.
към беседата >>
Жената пък казва: „Аз не се занимавам с външни работи.“ – Не, и с външни работи ще се занимаваш.
Я се опретни ти да наточиш една баница! Хората мислят, че само жената може да готви. Не е така. Ами вие как ще готвите вашите мисли? Не, ще се занимавате с всичко.
Жената пък казва: „Аз не се занимавам с външни работи.“ – Не, и с външни работи ще се занимаваш.
Ще има промяна в работата ти. Казвате: „Ще има разпределение на труда.“ Сега питам жените: ако не искат да вършат външните работи, т.е. работите на мъжа, защо са излезли вън от него? Тогава влезте в неговото тяло! Значи жените искат права, а не искат да работят като мъжете.
към беседата >>
Идейни песни на Земята няма.
Тази песен, Малкият извор, не е идейна.
Идейни песни на Земята няма.
Идейните песни са при ангелите. Макар и да не са идейни песните, те служат поне за вашето повдигане. Сега не е достатъчно само да се произнесете, че една или друга песен не е хубава, но този от вас, който има поетически дарби, нека напише по-хубава. Който напише най-хубава песен, ще я вземем за упражнение. Ако някой напише една песен, но тя не се одобри, нека не се докачва.
към беседата >>
Ще има промяна в работата ти.
Хората мислят, че само жената може да готви. Не е така. Ами вие как ще готвите вашите мисли? Не, ще се занимавате с всичко. Жената пък казва: „Аз не се занимавам с външни работи.“ – Не, и с външни работи ще се занимаваш.
Ще има промяна в работата ти.
Казвате: „Ще има разпределение на труда.“ Сега питам жените: ако не искат да вършат външните работи, т.е. работите на мъжа, защо са излезли вън от него? Тогава влезте в неговото тяло! Значи жените искат права, а не искат да работят като мъжете. Каква е тази философия?
към беседата >>
Идейните песни са при ангелите.
Тази песен, Малкият извор, не е идейна. Идейни песни на Земята няма.
Идейните песни са при ангелите.
Макар и да не са идейни песните, те служат поне за вашето повдигане. Сега не е достатъчно само да се произнесете, че една или друга песен не е хубава, но този от вас, който има поетически дарби, нека напише по-хубава. Който напише най-хубава песен, ще я вземем за упражнение. Ако някой напише една песен, но тя не се одобри, нека не се докачва. Ако аз напиша една песен, ще я пея за себе си.
към беседата >>
Казвате: „Ще има разпределение на труда.“ Сега питам жените: ако не искат да вършат външните работи, т.е.
Не е така. Ами вие как ще готвите вашите мисли? Не, ще се занимавате с всичко. Жената пък казва: „Аз не се занимавам с външни работи.“ – Не, и с външни работи ще се занимаваш. Ще има промяна в работата ти.
Казвате: „Ще има разпределение на труда.“ Сега питам жените: ако не искат да вършат външните работи, т.е.
работите на мъжа, защо са излезли вън от него? Тогава влезте в неговото тяло! Значи жените искат права, а не искат да работят като мъжете. Каква е тази философия? Мъжът казва: „Аз не искам да работя като жената.“ Като не искаш да работиш като жената, защо си излязъл вън от нея?
към беседата >>
Макар и да не са идейни песните, те служат поне за вашето повдигане.
Тази песен, Малкият извор, не е идейна. Идейни песни на Земята няма. Идейните песни са при ангелите.
Макар и да не са идейни песните, те служат поне за вашето повдигане.
Сега не е достатъчно само да се произнесете, че една или друга песен не е хубава, но този от вас, който има поетически дарби, нека напише по-хубава. Който напише най-хубава песен, ще я вземем за упражнение. Ако някой напише една песен, но тя не се одобри, нека не се докачва. Ако аз напиша една песен, ще я пея за себе си. Дали другите ще я пеят – това ще бъде за мене безразлично.
към беседата >>
работите на мъжа, защо са излезли вън от него?
Ами вие как ще готвите вашите мисли? Не, ще се занимавате с всичко. Жената пък казва: „Аз не се занимавам с външни работи.“ – Не, и с външни работи ще се занимаваш. Ще има промяна в работата ти. Казвате: „Ще има разпределение на труда.“ Сега питам жените: ако не искат да вършат външните работи, т.е.
работите на мъжа, защо са излезли вън от него?
Тогава влезте в неговото тяло! Значи жените искат права, а не искат да работят като мъжете. Каква е тази философия? Мъжът казва: „Аз не искам да работя като жената.“ Като не искаш да работиш като жената, защо си излязъл вън от нея? Щом не искаш да работиш, влез в жена си!
към беседата >>
Сега не е достатъчно само да се произнесете, че една или друга песен не е хубава, но този от вас, който има поетически дарби, нека напише по-хубава.
Тази песен, Малкият извор, не е идейна. Идейни песни на Земята няма. Идейните песни са при ангелите. Макар и да не са идейни песните, те служат поне за вашето повдигане.
Сега не е достатъчно само да се произнесете, че една или друга песен не е хубава, но този от вас, който има поетически дарби, нека напише по-хубава.
Който напише най-хубава песен, ще я вземем за упражнение. Ако някой напише една песен, но тя не се одобри, нека не се докачва. Ако аз напиша една песен, ще я пея за себе си. Дали другите ще я пеят – това ще бъде за мене безразлично. Ако другите подемат песента, добре; ако не я подемат, тя си остава само за мене.
към беседата >>
Тогава влезте в неговото тяло!
Не, ще се занимавате с всичко. Жената пък казва: „Аз не се занимавам с външни работи.“ – Не, и с външни работи ще се занимаваш. Ще има промяна в работата ти. Казвате: „Ще има разпределение на труда.“ Сега питам жените: ако не искат да вършат външните работи, т.е. работите на мъжа, защо са излезли вън от него?
Тогава влезте в неговото тяло!
Значи жените искат права, а не искат да работят като мъжете. Каква е тази философия? Мъжът казва: „Аз не искам да работя като жената.“ Като не искаш да работиш като жената, защо си излязъл вън от нея? Щом не искаш да работиш, влез в жена си! Тя ще работи, пък ти ще ѝ даваш съвети.
към беседата >>
Който напише най-хубава песен, ще я вземем за упражнение.
Тази песен, Малкият извор, не е идейна. Идейни песни на Земята няма. Идейните песни са при ангелите. Макар и да не са идейни песните, те служат поне за вашето повдигане. Сега не е достатъчно само да се произнесете, че една или друга песен не е хубава, но този от вас, който има поетически дарби, нека напише по-хубава.
Който напише най-хубава песен, ще я вземем за упражнение.
Ако някой напише една песен, но тя не се одобри, нека не се докачва. Ако аз напиша една песен, ще я пея за себе си. Дали другите ще я пеят – това ще бъде за мене безразлично. Ако другите подемат песента, добре; ако не я подемат, тя си остава само за мене. Някой път може да научите децата на една малка песен, която да действа върху тях възпитателно.
към беседата >>
Значи жените искат права, а не искат да работят като мъжете.
Жената пък казва: „Аз не се занимавам с външни работи.“ – Не, и с външни работи ще се занимаваш. Ще има промяна в работата ти. Казвате: „Ще има разпределение на труда.“ Сега питам жените: ако не искат да вършат външните работи, т.е. работите на мъжа, защо са излезли вън от него? Тогава влезте в неговото тяло!
Значи жените искат права, а не искат да работят като мъжете.
Каква е тази философия? Мъжът казва: „Аз не искам да работя като жената.“ Като не искаш да работиш като жената, защо си излязъл вън от нея? Щом не искаш да работиш, влез в жена си! Тя ще работи, пък ти ще ѝ даваш съвети. Като си излязъл вън от нея, вече имате взаимни отношения.
към беседата >>
Ако някой напише една песен, но тя не се одобри, нека не се докачва.
Идейни песни на Земята няма. Идейните песни са при ангелите. Макар и да не са идейни песните, те служат поне за вашето повдигане. Сега не е достатъчно само да се произнесете, че една или друга песен не е хубава, но този от вас, който има поетически дарби, нека напише по-хубава. Който напише най-хубава песен, ще я вземем за упражнение.
Ако някой напише една песен, но тя не се одобри, нека не се докачва.
Ако аз напиша една песен, ще я пея за себе си. Дали другите ще я пеят – това ще бъде за мене безразлично. Ако другите подемат песента, добре; ако не я подемат, тя си остава само за мене. Някой път може да научите децата на една малка песен, която да действа върху тях възпитателно. Изпейте Махар Бену Аба!
към беседата >>
Каква е тази философия?
Ще има промяна в работата ти. Казвате: „Ще има разпределение на труда.“ Сега питам жените: ако не искат да вършат външните работи, т.е. работите на мъжа, защо са излезли вън от него? Тогава влезте в неговото тяло! Значи жените искат права, а не искат да работят като мъжете.
Каква е тази философия?
Мъжът казва: „Аз не искам да работя като жената.“ Като не искаш да работиш като жената, защо си излязъл вън от нея? Щом не искаш да работиш, влез в жена си! Тя ще работи, пък ти ще ѝ даваш съвети. Като си излязъл вън от нея, вече имате взаимни отношения. Тази е идеята.
към беседата >>
Ако аз напиша една песен, ще я пея за себе си.
Идейните песни са при ангелите. Макар и да не са идейни песните, те служат поне за вашето повдигане. Сега не е достатъчно само да се произнесете, че една или друга песен не е хубава, но този от вас, който има поетически дарби, нека напише по-хубава. Който напише най-хубава песен, ще я вземем за упражнение. Ако някой напише една песен, но тя не се одобри, нека не се докачва.
Ако аз напиша една песен, ще я пея за себе си.
Дали другите ще я пеят – това ще бъде за мене безразлично. Ако другите подемат песента, добре; ако не я подемат, тя си остава само за мене. Някой път може да научите децата на една малка песен, която да действа върху тях възпитателно. Изпейте Махар Бену Аба!
към беседата >>
Мъжът казва: „Аз не искам да работя като жената.“ Като не искаш да работиш като жената, защо си излязъл вън от нея?
Казвате: „Ще има разпределение на труда.“ Сега питам жените: ако не искат да вършат външните работи, т.е. работите на мъжа, защо са излезли вън от него? Тогава влезте в неговото тяло! Значи жените искат права, а не искат да работят като мъжете. Каква е тази философия?
Мъжът казва: „Аз не искам да работя като жената.“ Като не искаш да работиш като жената, защо си излязъл вън от нея?
Щом не искаш да работиш, влез в жена си! Тя ще работи, пък ти ще ѝ даваш съвети. Като си излязъл вън от нея, вече имате взаимни отношения. Тази е идеята. Жената, като влезе в мъжа, той ще се грижи за нея.
към беседата >>
Дали другите ще я пеят – това ще бъде за мене безразлично.
Макар и да не са идейни песните, те служат поне за вашето повдигане. Сега не е достатъчно само да се произнесете, че една или друга песен не е хубава, но този от вас, който има поетически дарби, нека напише по-хубава. Който напише най-хубава песен, ще я вземем за упражнение. Ако някой напише една песен, но тя не се одобри, нека не се докачва. Ако аз напиша една песен, ще я пея за себе си.
Дали другите ще я пеят – това ще бъде за мене безразлично.
Ако другите подемат песента, добре; ако не я подемат, тя си остава само за мене. Някой път може да научите децата на една малка песен, която да действа върху тях възпитателно. Изпейте Махар Бену Аба!
към беседата >>
Щом не искаш да работиш, влез в жена си!
работите на мъжа, защо са излезли вън от него? Тогава влезте в неговото тяло! Значи жените искат права, а не искат да работят като мъжете. Каква е тази философия? Мъжът казва: „Аз не искам да работя като жената.“ Като не искаш да работиш като жената, защо си излязъл вън от нея?
Щом не искаш да работиш, влез в жена си!
Тя ще работи, пък ти ще ѝ даваш съвети. Като си излязъл вън от нея, вече имате взаимни отношения. Тази е идеята. Жената, като влезе в мъжа, той ще се грижи за нея. Той ще принася, той ще готви, за нищо няма да я закача.
към беседата >>
Ако другите подемат песента, добре; ако не я подемат, тя си остава само за мене.
Сега не е достатъчно само да се произнесете, че една или друга песен не е хубава, но този от вас, който има поетически дарби, нека напише по-хубава. Който напише най-хубава песен, ще я вземем за упражнение. Ако някой напише една песен, но тя не се одобри, нека не се докачва. Ако аз напиша една песен, ще я пея за себе си. Дали другите ще я пеят – това ще бъде за мене безразлично.
Ако другите подемат песента, добре; ако не я подемат, тя си остава само за мене.
Някой път може да научите децата на една малка песен, която да действа върху тях възпитателно. Изпейте Махар Бену Аба!
към беседата >>
Тя ще работи, пък ти ще ѝ даваш съвети.
Тогава влезте в неговото тяло! Значи жените искат права, а не искат да работят като мъжете. Каква е тази философия? Мъжът казва: „Аз не искам да работя като жената.“ Като не искаш да работиш като жената, защо си излязъл вън от нея? Щом не искаш да работиш, влез в жена си!
Тя ще работи, пък ти ще ѝ даваш съвети.
Като си излязъл вън от нея, вече имате взаимни отношения. Тази е идеята. Жената, като влезе в мъжа, той ще се грижи за нея. Той ще принася, той ще готви, за нищо няма да я закача. Ако тя има страдания, мъжът да му мисли.
към беседата >>
Някой път може да научите децата на една малка песен, която да действа върху тях възпитателно.
Който напише най-хубава песен, ще я вземем за упражнение. Ако някой напише една песен, но тя не се одобри, нека не се докачва. Ако аз напиша една песен, ще я пея за себе си. Дали другите ще я пеят – това ще бъде за мене безразлично. Ако другите подемат песента, добре; ако не я подемат, тя си остава само за мене.
Някой път може да научите децата на една малка песен, която да действа върху тях възпитателно.
Изпейте Махар Бену Аба!
към беседата >>
Като си излязъл вън от нея, вече имате взаимни отношения.
Значи жените искат права, а не искат да работят като мъжете. Каква е тази философия? Мъжът казва: „Аз не искам да работя като жената.“ Като не искаш да работиш като жената, защо си излязъл вън от нея? Щом не искаш да работиш, влез в жена си! Тя ще работи, пък ти ще ѝ даваш съвети.
Като си излязъл вън от нея, вече имате взаимни отношения.
Тази е идеята. Жената, като влезе в мъжа, той ще се грижи за нея. Той ще принася, той ще готви, за нищо няма да я закача. Ако тя има страдания, мъжът да му мисли. Когато пък мъжът се скрие, жената да му мисли!
към беседата >>
Изпейте Махар Бену Аба!
Ако някой напише една песен, но тя не се одобри, нека не се докачва. Ако аз напиша една песен, ще я пея за себе си. Дали другите ще я пеят – това ще бъде за мене безразлично. Ако другите подемат песента, добре; ако не я подемат, тя си остава само за мене. Някой път може да научите децата на една малка песен, която да действа върху тях възпитателно.
Изпейте Махар Бену Аба!
към беседата >>
Тази е идеята.
Каква е тази философия? Мъжът казва: „Аз не искам да работя като жената.“ Като не искаш да работиш като жената, защо си излязъл вън от нея? Щом не искаш да работиш, влез в жена си! Тя ще работи, пък ти ще ѝ даваш съвети. Като си излязъл вън от нея, вече имате взаимни отношения.
Тази е идеята.
Жената, като влезе в мъжа, той ще се грижи за нея. Той ще принася, той ще готви, за нищо няма да я закача. Ако тя има страдания, мъжът да му мисли. Когато пък мъжът се скрие, жената да му мисли!
към беседата >>
Има един прост основен закон в музиката, който всички трябва да знаете.
Има един прост основен закон в музиката, който всички трябва да знаете.
Този закон е следният: в музиката се образува един кръг, едно музикално течение, което никога не трябва да се пресича. Ето защо, когато пееш, вниманието ти никога не трябва да се отвлича от никакъв предмет. Този закон е същият и при молитвата. Всички велики неща се дават по този закон. Да се молиш добре, значи да не допущаш нищо външно в кръга на молитвата.
към беседата >>
Жената, като влезе в мъжа, той ще се грижи за нея.
Мъжът казва: „Аз не искам да работя като жената.“ Като не искаш да работиш като жената, защо си излязъл вън от нея? Щом не искаш да работиш, влез в жена си! Тя ще работи, пък ти ще ѝ даваш съвети. Като си излязъл вън от нея, вече имате взаимни отношения. Тази е идеята.
Жената, като влезе в мъжа, той ще се грижи за нея.
Той ще принася, той ще готви, за нищо няма да я закача. Ако тя има страдания, мъжът да му мисли. Когато пък мъжът се скрие, жената да му мисли!
към беседата >>
Този закон е следният: в музиката се образува един кръг, едно музикално течение, което никога не трябва да се пресича.
Има един прост основен закон в музиката, който всички трябва да знаете.
Този закон е следният: в музиката се образува един кръг, едно музикално течение, което никога не трябва да се пресича.
Ето защо, когато пееш, вниманието ти никога не трябва да се отвлича от никакъв предмет. Този закон е същият и при молитвата. Всички велики неща се дават по този закон. Да се молиш добре, значи да не допущаш нищо външно в кръга на молитвата. Това е добрата, музикалната молитва.
към беседата >>
Той ще принася, той ще готви, за нищо няма да я закача.
Щом не искаш да работиш, влез в жена си! Тя ще работи, пък ти ще ѝ даваш съвети. Като си излязъл вън от нея, вече имате взаимни отношения. Тази е идеята. Жената, като влезе в мъжа, той ще се грижи за нея.
Той ще принася, той ще готви, за нищо няма да я закача.
Ако тя има страдания, мъжът да му мисли. Когато пък мъжът се скрие, жената да му мисли!
към беседата >>
Ето защо, когато пееш, вниманието ти никога не трябва да се отвлича от никакъв предмет.
Има един прост основен закон в музиката, който всички трябва да знаете. Този закон е следният: в музиката се образува един кръг, едно музикално течение, което никога не трябва да се пресича.
Ето защо, когато пееш, вниманието ти никога не трябва да се отвлича от никакъв предмет.
Този закон е същият и при молитвата. Всички велики неща се дават по този закон. Да се молиш добре, значи да не допущаш нищо външно в кръга на молитвата. Това е добрата, музикалната молитва. Това е молитвата, приета от Бога.
към беседата >>
Ако тя има страдания, мъжът да му мисли.
Тя ще работи, пък ти ще ѝ даваш съвети. Като си излязъл вън от нея, вече имате взаимни отношения. Тази е идеята. Жената, като влезе в мъжа, той ще се грижи за нея. Той ще принася, той ще готви, за нищо няма да я закача.
Ако тя има страдания, мъжът да му мисли.
Когато пък мъжът се скрие, жената да му мисли!
към беседата >>
Този закон е същият и при молитвата.
Има един прост основен закон в музиката, който всички трябва да знаете. Този закон е следният: в музиката се образува един кръг, едно музикално течение, което никога не трябва да се пресича. Ето защо, когато пееш, вниманието ти никога не трябва да се отвлича от никакъв предмет.
Този закон е същият и при молитвата.
Всички велики неща се дават по този закон. Да се молиш добре, значи да не допущаш нищо външно в кръга на молитвата. Това е добрата, музикалната молитва. Това е молитвата, приета от Бога. Когато се молиш, за нищо друго не трябва да мислиш.
към беседата >>
Когато пък мъжът се скрие, жената да му мисли!
Като си излязъл вън от нея, вече имате взаимни отношения. Тази е идеята. Жената, като влезе в мъжа, той ще се грижи за нея. Той ще принася, той ще готви, за нищо няма да я закача. Ако тя има страдания, мъжът да му мисли.
Когато пък мъжът се скрие, жената да му мисли!
към беседата >>
Всички велики неща се дават по този закон.
Има един прост основен закон в музиката, който всички трябва да знаете. Този закон е следният: в музиката се образува един кръг, едно музикално течение, което никога не трябва да се пресича. Ето защо, когато пееш, вниманието ти никога не трябва да се отвлича от никакъв предмет. Този закон е същият и при молитвата.
Всички велики неща се дават по този закон.
Да се молиш добре, значи да не допущаш нищо външно в кръга на молитвата. Това е добрата, музикалната молитва. Това е молитвата, приета от Бога. Когато се молиш, за нищо друго не трябва да мислиш. И в музиката е така.
към беседата >>
Сега, както сте излезли навън, всеки има специално тяло, а претендира за женски или за мъжки права.
Сега, както сте излезли навън, всеки има специално тяло, а претендира за женски или за мъжки права.
Не, законите за тия неща са други.
към беседата >>
Да се молиш добре, значи да не допущаш нищо външно в кръга на молитвата.
Има един прост основен закон в музиката, който всички трябва да знаете. Този закон е следният: в музиката се образува един кръг, едно музикално течение, което никога не трябва да се пресича. Ето защо, когато пееш, вниманието ти никога не трябва да се отвлича от никакъв предмет. Този закон е същият и при молитвата. Всички велики неща се дават по този закон.
Да се молиш добре, значи да не допущаш нищо външно в кръга на молитвата.
Това е добрата, музикалната молитва. Това е молитвата, приета от Бога. Когато се молиш, за нищо друго не трябва да мислиш. И в музиката е така. Някой, като пее, обръща се на разни страни.
към беседата >>
Не, законите за тия неща са други.
Сега, както сте излезли навън, всеки има специално тяло, а претендира за женски или за мъжки права.
Не, законите за тия неща са други.
към беседата >>
Това е добрата, музикалната молитва.
Този закон е следният: в музиката се образува един кръг, едно музикално течение, което никога не трябва да се пресича. Ето защо, когато пееш, вниманието ти никога не трябва да се отвлича от никакъв предмет. Този закон е същият и при молитвата. Всички велики неща се дават по този закон. Да се молиш добре, значи да не допущаш нищо външно в кръга на молитвата.
Това е добрата, музикалната молитва.
Това е молитвата, приета от Бога. Когато се молиш, за нищо друго не трябва да мислиш. И в музиката е така. Някой, като пее, обръща се на разни страни. Не, това не е пеене.
към беседата >>
И тъй, който не иска да си плати дълговете, трябва да умре.
И тъй, който не иска да си плати дълговете, трябва да умре.
Ако искаш да живееш, ще плащаш дълговете си. Онези, които имат да вземат, казват за онези, които им дължат: „Господ да ги поживи! “ Щом искаш твоите длъжници да ти се изплатят, ще те сполети някое зло. Какви ли клетви няма да ти пращат! Някои хора ги постигат тия клетви.
към беседата >>
Това е молитвата, приета от Бога.
Ето защо, когато пееш, вниманието ти никога не трябва да се отвлича от никакъв предмет. Този закон е същият и при молитвата. Всички велики неща се дават по този закон. Да се молиш добре, значи да не допущаш нищо външно в кръга на молитвата. Това е добрата, музикалната молитва.
Това е молитвата, приета от Бога.
Когато се молиш, за нищо друго не трябва да мислиш. И в музиката е така. Някой, като пее, обръща се на разни страни. Не, това не е пеене. Ако пееш, за себе си ще пееш.
към беседата >>
Ако искаш да живееш, ще плащаш дълговете си.
И тъй, който не иска да си плати дълговете, трябва да умре.
Ако искаш да живееш, ще плащаш дълговете си.
Онези, които имат да вземат, казват за онези, които им дължат: „Господ да ги поживи! “ Щом искаш твоите длъжници да ти се изплатят, ще те сполети някое зло. Какви ли клетви няма да ти пращат! Някои хора ги постигат тия клетви. Вие ще бъдете последователни: когато дължите някому, ще си изплатите дълговете, а когато на вас дължат, ще забравите, че ви дължат.
към беседата >>
Когато се молиш, за нищо друго не трябва да мислиш.
Този закон е същият и при молитвата. Всички велики неща се дават по този закон. Да се молиш добре, значи да не допущаш нищо външно в кръга на молитвата. Това е добрата, музикалната молитва. Това е молитвата, приета от Бога.
Когато се молиш, за нищо друго не трябва да мислиш.
И в музиката е така. Някой, като пее, обръща се на разни страни. Не, това не е пеене. Ако пееш, за себе си ще пееш. Като изпееш за себе си някоя песен, ще почувстваш едно разположение на духа.
към беседата >>
Онези, които имат да вземат, казват за онези, които им дължат: „Господ да ги поживи!
И тъй, който не иска да си плати дълговете, трябва да умре. Ако искаш да живееш, ще плащаш дълговете си.
Онези, които имат да вземат, казват за онези, които им дължат: „Господ да ги поживи!
“ Щом искаш твоите длъжници да ти се изплатят, ще те сполети някое зло. Какви ли клетви няма да ти пращат! Някои хора ги постигат тия клетви. Вие ще бъдете последователни: когато дължите някому, ще си изплатите дълговете, а когато на вас дължат, ще забравите, че ви дължат.
към беседата >>
И в музиката е така.
Всички велики неща се дават по този закон. Да се молиш добре, значи да не допущаш нищо външно в кръга на молитвата. Това е добрата, музикалната молитва. Това е молитвата, приета от Бога. Когато се молиш, за нищо друго не трябва да мислиш.
И в музиката е така.
Някой, като пее, обръща се на разни страни. Не, това не е пеене. Ако пееш, за себе си ще пееш. Като изпееш за себе си някоя песен, ще почувстваш едно разположение на духа. Всички вие можете да пеете много хубаво, но се влияете от много неща.
към беседата >>
“ Щом искаш твоите длъжници да ти се изплатят, ще те сполети някое зло.
И тъй, който не иска да си плати дълговете, трябва да умре. Ако искаш да живееш, ще плащаш дълговете си. Онези, които имат да вземат, казват за онези, които им дължат: „Господ да ги поживи!
“ Щом искаш твоите длъжници да ти се изплатят, ще те сполети някое зло.
Какви ли клетви няма да ти пращат! Някои хора ги постигат тия клетви. Вие ще бъдете последователни: когато дължите някому, ще си изплатите дълговете, а когато на вас дължат, ще забравите, че ви дължат.
към беседата >>
Някой, като пее, обръща се на разни страни.
Да се молиш добре, значи да не допущаш нищо външно в кръга на молитвата. Това е добрата, музикалната молитва. Това е молитвата, приета от Бога. Когато се молиш, за нищо друго не трябва да мислиш. И в музиката е така.
Някой, като пее, обръща се на разни страни.
Не, това не е пеене. Ако пееш, за себе си ще пееш. Като изпееш за себе си някоя песен, ще почувстваш едно разположение на духа. Всички вие можете да пеете много хубаво, но се влияете от много неща. Някои говорят за светската музика.
към беседата >>
Какви ли клетви няма да ти пращат!
И тъй, който не иска да си плати дълговете, трябва да умре. Ако искаш да живееш, ще плащаш дълговете си. Онези, които имат да вземат, казват за онези, които им дължат: „Господ да ги поживи! “ Щом искаш твоите длъжници да ти се изплатят, ще те сполети някое зло.
Какви ли клетви няма да ти пращат!
Някои хора ги постигат тия клетви. Вие ще бъдете последователни: когато дължите някому, ще си изплатите дълговете, а когато на вас дължат, ще забравите, че ви дължат.
към беседата >>
Не, това не е пеене.
Това е добрата, музикалната молитва. Това е молитвата, приета от Бога. Когато се молиш, за нищо друго не трябва да мислиш. И в музиката е така. Някой, като пее, обръща се на разни страни.
Не, това не е пеене.
Ако пееш, за себе си ще пееш. Като изпееш за себе си някоя песен, ще почувстваш едно разположение на духа. Всички вие можете да пеете много хубаво, но се влияете от много неща. Някои говорят за светската музика. Ако е за музика, аз разбирам от нея много добре, повече и от музикантите.
към беседата >>
Някои хора ги постигат тия клетви.
И тъй, който не иска да си плати дълговете, трябва да умре. Ако искаш да живееш, ще плащаш дълговете си. Онези, които имат да вземат, казват за онези, които им дължат: „Господ да ги поживи! “ Щом искаш твоите длъжници да ти се изплатят, ще те сполети някое зло. Какви ли клетви няма да ти пращат!
Някои хора ги постигат тия клетви.
Вие ще бъдете последователни: когато дължите някому, ще си изплатите дълговете, а когато на вас дължат, ще забравите, че ви дължат.
към беседата >>
Ако пееш, за себе си ще пееш.
Това е молитвата, приета от Бога. Когато се молиш, за нищо друго не трябва да мислиш. И в музиката е така. Някой, като пее, обръща се на разни страни. Не, това не е пеене.
Ако пееш, за себе си ще пееш.
Като изпееш за себе си някоя песен, ще почувстваш едно разположение на духа. Всички вие можете да пеете много хубаво, но се влияете от много неща. Някои говорят за светската музика. Ако е за музика, аз разбирам от нея много добре, повече и от музикантите. Съвременните хора нека се занимават с тази музика!
към беседата >>
Вие ще бъдете последователни: когато дължите някому, ще си изплатите дълговете, а когато на вас дължат, ще забравите, че ви дължат.
Ако искаш да живееш, ще плащаш дълговете си. Онези, които имат да вземат, казват за онези, които им дължат: „Господ да ги поживи! “ Щом искаш твоите длъжници да ти се изплатят, ще те сполети някое зло. Какви ли клетви няма да ти пращат! Някои хора ги постигат тия клетви.
Вие ще бъдете последователни: когато дължите някому, ще си изплатите дълговете, а когато на вас дължат, ще забравите, че ви дължат.
към беседата >>
Като изпееш за себе си някоя песен, ще почувстваш едно разположение на духа.
Когато се молиш, за нищо друго не трябва да мислиш. И в музиката е така. Някой, като пее, обръща се на разни страни. Не, това не е пеене. Ако пееш, за себе си ще пееш.
Като изпееш за себе си някоя песен, ще почувстваш едно разположение на духа.
Всички вие можете да пеете много хубаво, но се влияете от много неща. Някои говорят за светската музика. Ако е за музика, аз разбирам от нея много добре, повече и от музикантите. Съвременните хора нека се занимават с тази музика! Хубаво е това, но има нещо, за което те не са готови още.
към беседата >>
Аз съм ви говорил и друг път, че в света трябва да се образува една силна вълна.
Аз съм ви говорил и друг път, че в света трябва да се образува една силна вълна.
Ще кажете: „Какво зависи от мене? Какво мога аз да направя? “ Една ваша мисъл може да направи много нещо. Ако вие имате една светла идея, една светла мисъл или едно предложение и проектирате тази ваша мисъл в пространството, например някъде в Япония, Китай, Америка или в България, може би най-малко 10-15 души ще схванат тази мисъл, ще я подемат и ще я разпространят, ще напишат нещо. Ще кажете: „Защо да не мога аз да напиша нещо, а трябва други да пишат?
към беседата >>
Всички вие можете да пеете много хубаво, но се влияете от много неща.
И в музиката е така. Някой, като пее, обръща се на разни страни. Не, това не е пеене. Ако пееш, за себе си ще пееш. Като изпееш за себе си някоя песен, ще почувстваш едно разположение на духа.
Всички вие можете да пеете много хубаво, но се влияете от много неща.
Някои говорят за светската музика. Ако е за музика, аз разбирам от нея много добре, повече и от музикантите. Съвременните хора нека се занимават с тази музика! Хубаво е това, но има нещо, за което те не са готови още. Изисква се гърло, изисква се душа, изисква се сърце за тази музика.
към беседата >>
Ще кажете: „Какво зависи от мене?
Аз съм ви говорил и друг път, че в света трябва да се образува една силна вълна.
Ще кажете: „Какво зависи от мене?
Какво мога аз да направя? “ Една ваша мисъл може да направи много нещо. Ако вие имате една светла идея, една светла мисъл или едно предложение и проектирате тази ваша мисъл в пространството, например някъде в Япония, Китай, Америка или в България, може би най-малко 10-15 души ще схванат тази мисъл, ще я подемат и ще я разпространят, ще напишат нещо. Ще кажете: „Защо да не мога аз да напиша нещо, а трябва други да пишат? “ Това не е важно.
към беседата >>
Някои говорят за светската музика.
Някой, като пее, обръща се на разни страни. Не, това не е пеене. Ако пееш, за себе си ще пееш. Като изпееш за себе си някоя песен, ще почувстваш едно разположение на духа. Всички вие можете да пеете много хубаво, но се влияете от много неща.
Някои говорят за светската музика.
Ако е за музика, аз разбирам от нея много добре, повече и от музикантите. Съвременните хора нека се занимават с тази музика! Хубаво е това, но има нещо, за което те не са готови още. Изисква се гърло, изисква се душа, изисква се сърце за тази музика. Ти можеш да направиш пеенето професия, а живота – музика.
към беседата >>
Какво мога аз да направя?
Аз съм ви говорил и друг път, че в света трябва да се образува една силна вълна. Ще кажете: „Какво зависи от мене?
Какво мога аз да направя?
“ Една ваша мисъл може да направи много нещо. Ако вие имате една светла идея, една светла мисъл или едно предложение и проектирате тази ваша мисъл в пространството, например някъде в Япония, Китай, Америка или в България, може би най-малко 10-15 души ще схванат тази мисъл, ще я подемат и ще я разпространят, ще напишат нещо. Ще кажете: „Защо да не мога аз да напиша нещо, а трябва други да пишат? “ Това не е важно. Нека други напишат нещо – може би в това време имат повече сили.
към беседата >>
Ако е за музика, аз разбирам от нея много добре, повече и от музикантите.
Не, това не е пеене. Ако пееш, за себе си ще пееш. Като изпееш за себе си някоя песен, ще почувстваш едно разположение на духа. Всички вие можете да пеете много хубаво, но се влияете от много неща. Някои говорят за светската музика.
Ако е за музика, аз разбирам от нея много добре, повече и от музикантите.
Съвременните хора нека се занимават с тази музика! Хубаво е това, но има нещо, за което те не са готови още. Изисква се гърло, изисква се душа, изисква се сърце за тази музика. Ти можеш да направиш пеенето професия, а живота – музика.
към беседата >>
“ Една ваша мисъл може да направи много нещо.
Аз съм ви говорил и друг път, че в света трябва да се образува една силна вълна. Ще кажете: „Какво зависи от мене? Какво мога аз да направя?
“ Една ваша мисъл може да направи много нещо.
Ако вие имате една светла идея, една светла мисъл или едно предложение и проектирате тази ваша мисъл в пространството, например някъде в Япония, Китай, Америка или в България, може би най-малко 10-15 души ще схванат тази мисъл, ще я подемат и ще я разпространят, ще напишат нещо. Ще кажете: „Защо да не мога аз да напиша нещо, а трябва други да пишат? “ Това не е важно. Нека други напишат нещо – може би в това време имат повече сили. Радвайте се, че други са приели вашата мисъл.
към беседата >>
Съвременните хора нека се занимават с тази музика!
Ако пееш, за себе си ще пееш. Като изпееш за себе си някоя песен, ще почувстваш едно разположение на духа. Всички вие можете да пеете много хубаво, но се влияете от много неща. Някои говорят за светската музика. Ако е за музика, аз разбирам от нея много добре, повече и от музикантите.
Съвременните хора нека се занимават с тази музика!
Хубаво е това, но има нещо, за което те не са готови още. Изисква се гърло, изисква се душа, изисква се сърце за тази музика. Ти можеш да направиш пеенето професия, а живота – музика.
към беседата >>
Ако вие имате една светла идея, една светла мисъл или едно предложение и проектирате тази ваша мисъл в пространството, например някъде в Япония, Китай, Америка или в България, може би най-малко 10-15 души ще схванат тази мисъл, ще я подемат и ще я разпространят, ще напишат нещо.
Аз съм ви говорил и друг път, че в света трябва да се образува една силна вълна. Ще кажете: „Какво зависи от мене? Какво мога аз да направя? “ Една ваша мисъл може да направи много нещо.
Ако вие имате една светла идея, една светла мисъл или едно предложение и проектирате тази ваша мисъл в пространството, например някъде в Япония, Китай, Америка или в България, може би най-малко 10-15 души ще схванат тази мисъл, ще я подемат и ще я разпространят, ще напишат нещо.
Ще кажете: „Защо да не мога аз да напиша нещо, а трябва други да пишат? “ Това не е важно. Нека други напишат нещо – може би в това време имат повече сили. Радвайте се, че други са приели вашата мисъл. Сега ние трябва да проектираме нашата мисъл, да ѝ дадем един силен тласък, че да разтърси този свят.
към беседата >>
Хубаво е това, но има нещо, за което те не са готови още.
Като изпееш за себе си някоя песен, ще почувстваш едно разположение на духа. Всички вие можете да пеете много хубаво, но се влияете от много неща. Някои говорят за светската музика. Ако е за музика, аз разбирам от нея много добре, повече и от музикантите. Съвременните хора нека се занимават с тази музика!
Хубаво е това, но има нещо, за което те не са готови още.
Изисква се гърло, изисква се душа, изисква се сърце за тази музика. Ти можеш да направиш пеенето професия, а живота – музика.
към беседата >>
Ще кажете: „Защо да не мога аз да напиша нещо, а трябва други да пишат?
Аз съм ви говорил и друг път, че в света трябва да се образува една силна вълна. Ще кажете: „Какво зависи от мене? Какво мога аз да направя? “ Една ваша мисъл може да направи много нещо. Ако вие имате една светла идея, една светла мисъл или едно предложение и проектирате тази ваша мисъл в пространството, например някъде в Япония, Китай, Америка или в България, може би най-малко 10-15 души ще схванат тази мисъл, ще я подемат и ще я разпространят, ще напишат нещо.
Ще кажете: „Защо да не мога аз да напиша нещо, а трябва други да пишат?
“ Това не е важно. Нека други напишат нещо – може би в това време имат повече сили. Радвайте се, че други са приели вашата мисъл. Сега ние трябва да проектираме нашата мисъл, да ѝ дадем един силен тласък, че да разтърси този свят. Тя може да го разтърси.
към беседата >>
Изисква се гърло, изисква се душа, изисква се сърце за тази музика.
Всички вие можете да пеете много хубаво, но се влияете от много неща. Някои говорят за светската музика. Ако е за музика, аз разбирам от нея много добре, повече и от музикантите. Съвременните хора нека се занимават с тази музика! Хубаво е това, но има нещо, за което те не са готови още.
Изисква се гърло, изисква се душа, изисква се сърце за тази музика.
Ти можеш да направиш пеенето професия, а живота – музика.
към беседата >>
“ Това не е важно.
Ще кажете: „Какво зависи от мене? Какво мога аз да направя? “ Една ваша мисъл може да направи много нещо. Ако вие имате една светла идея, една светла мисъл или едно предложение и проектирате тази ваша мисъл в пространството, например някъде в Япония, Китай, Америка или в България, може би най-малко 10-15 души ще схванат тази мисъл, ще я подемат и ще я разпространят, ще напишат нещо. Ще кажете: „Защо да не мога аз да напиша нещо, а трябва други да пишат?
“ Това не е важно.
Нека други напишат нещо – може би в това време имат повече сили. Радвайте се, че други са приели вашата мисъл. Сега ние трябва да проектираме нашата мисъл, да ѝ дадем един силен тласък, че да разтърси този свят. Тя може да го разтърси. Ние ще чакаме това време.
към беседата >>
Ти можеш да направиш пеенето професия, а живота – музика.
Някои говорят за светската музика. Ако е за музика, аз разбирам от нея много добре, повече и от музикантите. Съвременните хора нека се занимават с тази музика! Хубаво е това, но има нещо, за което те не са готови още. Изисква се гърло, изисква се душа, изисква се сърце за тази музика.
Ти можеш да направиш пеенето професия, а живота – музика.
към беседата >>
Нека други напишат нещо – може би в това време имат повече сили.
Какво мога аз да направя? “ Една ваша мисъл може да направи много нещо. Ако вие имате една светла идея, една светла мисъл или едно предложение и проектирате тази ваша мисъл в пространството, например някъде в Япония, Китай, Америка или в България, може би най-малко 10-15 души ще схванат тази мисъл, ще я подемат и ще я разпространят, ще напишат нещо. Ще кажете: „Защо да не мога аз да напиша нещо, а трябва други да пишат? “ Това не е важно.
Нека други напишат нещо – може би в това време имат повече сили.
Радвайте се, че други са приели вашата мисъл. Сега ние трябва да проектираме нашата мисъл, да ѝ дадем един силен тласък, че да разтърси този свят. Тя може да го разтърси. Ние ще чакаме това време. Светът ще се оправи.
към беседата >>
Животът сам по себе си е музика.
Животът сам по себе си е музика.
Подразбирам добрия живот. Докато човек не пее, той не може да живее добре. Ако някой мисли, че може да живее добре без пеене, той се лъже. Всички хора, които не са музикални, са лоши хора. Най-жестоки са хората, които не са музикални.
към беседата >>
Радвайте се, че други са приели вашата мисъл.
“ Една ваша мисъл може да направи много нещо. Ако вие имате една светла идея, една светла мисъл или едно предложение и проектирате тази ваша мисъл в пространството, например някъде в Япония, Китай, Америка или в България, може би най-малко 10-15 души ще схванат тази мисъл, ще я подемат и ще я разпространят, ще напишат нещо. Ще кажете: „Защо да не мога аз да напиша нещо, а трябва други да пишат? “ Това не е важно. Нека други напишат нещо – може би в това време имат повече сили.
Радвайте се, че други са приели вашата мисъл.
Сега ние трябва да проектираме нашата мисъл, да ѝ дадем един силен тласък, че да разтърси този свят. Тя може да го разтърси. Ние ще чакаме това време. Светът ще се оправи. Мисълта ни трябва да раздруса целия въздух.
към беседата >>
Подразбирам добрия живот.
Животът сам по себе си е музика.
Подразбирам добрия живот.
Докато човек не пее, той не може да живее добре. Ако някой мисли, че може да живее добре без пеене, той се лъже. Всички хора, които не са музикални, са лоши хора. Най-жестоки са хората, които не са музикални. Статистиката показва, че между музикантите няма престъпници, няма убийци.
към беседата >>
Сега ние трябва да проектираме нашата мисъл, да ѝ дадем един силен тласък, че да разтърси този свят.
Ако вие имате една светла идея, една светла мисъл или едно предложение и проектирате тази ваша мисъл в пространството, например някъде в Япония, Китай, Америка или в България, може би най-малко 10-15 души ще схванат тази мисъл, ще я подемат и ще я разпространят, ще напишат нещо. Ще кажете: „Защо да не мога аз да напиша нещо, а трябва други да пишат? “ Това не е важно. Нека други напишат нещо – може би в това време имат повече сили. Радвайте се, че други са приели вашата мисъл.
Сега ние трябва да проектираме нашата мисъл, да ѝ дадем един силен тласък, че да разтърси този свят.
Тя може да го разтърси. Ние ще чакаме това време. Светът ще се оправи. Мисълта ни трябва да раздруса целия въздух.
към беседата >>
Докато човек не пее, той не може да живее добре.
Животът сам по себе си е музика. Подразбирам добрия живот.
Докато човек не пее, той не може да живее добре.
Ако някой мисли, че може да живее добре без пеене, той се лъже. Всички хора, които не са музикални, са лоши хора. Най-жестоки са хората, които не са музикални. Статистиката показва, че между музикантите няма престъпници, няма убийци. Всички убийци нямат музика.
към беседата >>
Тя може да го разтърси.
Ще кажете: „Защо да не мога аз да напиша нещо, а трябва други да пишат? “ Това не е важно. Нека други напишат нещо – може би в това време имат повече сили. Радвайте се, че други са приели вашата мисъл. Сега ние трябва да проектираме нашата мисъл, да ѝ дадем един силен тласък, че да разтърси този свят.
Тя може да го разтърси.
Ние ще чакаме това време. Светът ще се оправи. Мисълта ни трябва да раздруса целия въздух.
към беседата >>
Ако някой мисли, че може да живее добре без пеене, той се лъже.
Животът сам по себе си е музика. Подразбирам добрия живот. Докато човек не пее, той не може да живее добре.
Ако някой мисли, че може да живее добре без пеене, той се лъже.
Всички хора, които не са музикални, са лоши хора. Най-жестоки са хората, които не са музикални. Статистиката показва, че между музикантите няма престъпници, няма убийци. Всички убийци нямат музика. Те не само че нямат духовна музика, но нямат и обикновена музика.
към беседата >>
Ние ще чакаме това време.
“ Това не е важно. Нека други напишат нещо – може би в това време имат повече сили. Радвайте се, че други са приели вашата мисъл. Сега ние трябва да проектираме нашата мисъл, да ѝ дадем един силен тласък, че да разтърси този свят. Тя може да го разтърси.
Ние ще чакаме това време.
Светът ще се оправи. Мисълта ни трябва да раздруса целия въздух.
към беседата >>
Всички хора, които не са музикални, са лоши хора.
Животът сам по себе си е музика. Подразбирам добрия живот. Докато човек не пее, той не може да живее добре. Ако някой мисли, че може да живее добре без пеене, той се лъже.
Всички хора, които не са музикални, са лоши хора.
Най-жестоки са хората, които не са музикални. Статистиката показва, че между музикантите няма престъпници, няма убийци. Всички убийци нямат музика. Те не само че нямат духовна музика, но нямат и обикновена музика. В музиката има три степени на проявление: проявление във физическия свят, в духовния свят и в Божествения свят.
към беседата >>
Светът ще се оправи.
Нека други напишат нещо – може би в това време имат повече сили. Радвайте се, че други са приели вашата мисъл. Сега ние трябва да проектираме нашата мисъл, да ѝ дадем един силен тласък, че да разтърси този свят. Тя може да го разтърси. Ние ще чакаме това време.
Светът ще се оправи.
Мисълта ни трябва да раздруса целия въздух.
към беседата >>
Най-жестоки са хората, които не са музикални.
Животът сам по себе си е музика. Подразбирам добрия живот. Докато човек не пее, той не може да живее добре. Ако някой мисли, че може да живее добре без пеене, той се лъже. Всички хора, които не са музикални, са лоши хора.
Най-жестоки са хората, които не са музикални.
Статистиката показва, че между музикантите няма престъпници, няма убийци. Всички убийци нямат музика. Те не само че нямат духовна музика, но нямат и обикновена музика. В музиката има три степени на проявление: проявление във физическия свят, в духовния свят и в Божествения свят. Ако някой пее от душа, вие ще го слушате с удоволствие.
към беседата >>
Мисълта ни трябва да раздруса целия въздух.
Радвайте се, че други са приели вашата мисъл. Сега ние трябва да проектираме нашата мисъл, да ѝ дадем един силен тласък, че да разтърси този свят. Тя може да го разтърси. Ние ще чакаме това време. Светът ще се оправи.
Мисълта ни трябва да раздруса целия въздух.
към беседата >>
Статистиката показва, че между музикантите няма престъпници, няма убийци.
Подразбирам добрия живот. Докато човек не пее, той не може да живее добре. Ако някой мисли, че може да живее добре без пеене, той се лъже. Всички хора, които не са музикални, са лоши хора. Най-жестоки са хората, които не са музикални.
Статистиката показва, че между музикантите няма престъпници, няма убийци.
Всички убийци нямат музика. Те не само че нямат духовна музика, но нямат и обикновена музика. В музиката има три степени на проявление: проявление във физическия свят, в духовния свят и в Божествения свят. Ако някой пее от душа, вие ще го слушате с удоволствие. Ако изкараме някого да пее, не ще може да пее добре, защото ще си каже: „Какво ли ще каже тази публика за мене?
към беседата >>
Та като спят хората, трябва да възприемат всичките наши мисли.
Та като спят хората, трябва да възприемат всичките наши мисли.
Аз вложа в ума си една светла мисъл, а някой богат човек я възприеме и казва: „Дойде ми една светла мисъл, светва ми нещо: аз отсега нататък искам да работя за бедните хора, искам да работя за Бога.“ Казват: „Този човек е полудял! “ – Не е полудял, но този човек е схванал една чужда мисъл. Такъв пример имаме в Америка с Карнеги8, който раздаде богатството си. Тази идея не излезе от него, но от един беден човек в света, когото никой не знае. Карнеги само възприе и реализира неговата мисъл.
към беседата >>
Всички убийци нямат музика.
Докато човек не пее, той не може да живее добре. Ако някой мисли, че може да живее добре без пеене, той се лъже. Всички хора, които не са музикални, са лоши хора. Най-жестоки са хората, които не са музикални. Статистиката показва, че между музикантите няма престъпници, няма убийци.
Всички убийци нямат музика.
Те не само че нямат духовна музика, но нямат и обикновена музика. В музиката има три степени на проявление: проявление във физическия свят, в духовния свят и в Божествения свят. Ако някой пее от душа, вие ще го слушате с удоволствие. Ако изкараме някого да пее, не ще може да пее добре, защото ще си каже: „Какво ли ще каже тази публика за мене? “ Какво ще каже?
към беседата >>
Аз вложа в ума си една светла мисъл, а някой богат човек я възприеме и казва: „Дойде ми една светла мисъл, светва ми нещо: аз отсега нататък искам да работя за бедните хора, искам да работя за Бога.“ Казват: „Този човек е полудял!
Та като спят хората, трябва да възприемат всичките наши мисли.
Аз вложа в ума си една светла мисъл, а някой богат човек я възприеме и казва: „Дойде ми една светла мисъл, светва ми нещо: аз отсега нататък искам да работя за бедните хора, искам да работя за Бога.“ Казват: „Този човек е полудял!
“ – Не е полудял, но този човек е схванал една чужда мисъл. Такъв пример имаме в Америка с Карнеги8, който раздаде богатството си. Тази идея не излезе от него, но от един беден човек в света, когото никой не знае. Карнеги само възприе и реализира неговата мисъл. Името на бедния никой не знае и той се радва, че Божествената идея, с която живееше, е реализирана.
към беседата >>
Те не само че нямат духовна музика, но нямат и обикновена музика.
Ако някой мисли, че може да живее добре без пеене, той се лъже. Всички хора, които не са музикални, са лоши хора. Най-жестоки са хората, които не са музикални. Статистиката показва, че между музикантите няма престъпници, няма убийци. Всички убийци нямат музика.
Те не само че нямат духовна музика, но нямат и обикновена музика.
В музиката има три степени на проявление: проявление във физическия свят, в духовния свят и в Божествения свят. Ако някой пее от душа, вие ще го слушате с удоволствие. Ако изкараме някого да пее, не ще може да пее добре, защото ще си каже: „Какво ли ще каже тази публика за мене? “ Какво ще каже? – Най-първо ще ви разкритикуват дали имате, или нямате изпълнение.
към беседата >>
“ – Не е полудял, но този човек е схванал една чужда мисъл.
Та като спят хората, трябва да възприемат всичките наши мисли. Аз вложа в ума си една светла мисъл, а някой богат човек я възприеме и казва: „Дойде ми една светла мисъл, светва ми нещо: аз отсега нататък искам да работя за бедните хора, искам да работя за Бога.“ Казват: „Този човек е полудял!
“ – Не е полудял, но този човек е схванал една чужда мисъл.
Такъв пример имаме в Америка с Карнеги8, който раздаде богатството си. Тази идея не излезе от него, но от един беден човек в света, когото никой не знае. Карнеги само възприе и реализира неговата мисъл. Името на бедния никой не знае и той се радва, че Божествената идея, с която живееше, е реализирана. Тъй щото не казвай: „Аз съм прост, аз нищо не зная.“ Проектирай една светла идея в света и я остави!
към беседата >>
В музиката има три степени на проявление: проявление във физическия свят, в духовния свят и в Божествения свят.
Всички хора, които не са музикални, са лоши хора. Най-жестоки са хората, които не са музикални. Статистиката показва, че между музикантите няма престъпници, няма убийци. Всички убийци нямат музика. Те не само че нямат духовна музика, но нямат и обикновена музика.
В музиката има три степени на проявление: проявление във физическия свят, в духовния свят и в Божествения свят.
Ако някой пее от душа, вие ще го слушате с удоволствие. Ако изкараме някого да пее, не ще може да пее добре, защото ще си каже: „Какво ли ще каже тази публика за мене? “ Какво ще каже? – Най-първо ще ви разкритикуват дали имате, или нямате изпълнение. Запее ли някой човек, трябва да пее за себе си.
към беседата >>
Такъв пример имаме в Америка с Карнеги8, който раздаде богатството си.
Та като спят хората, трябва да възприемат всичките наши мисли. Аз вложа в ума си една светла мисъл, а някой богат човек я възприеме и казва: „Дойде ми една светла мисъл, светва ми нещо: аз отсега нататък искам да работя за бедните хора, искам да работя за Бога.“ Казват: „Този човек е полудял! “ – Не е полудял, но този човек е схванал една чужда мисъл.
Такъв пример имаме в Америка с Карнеги8, който раздаде богатството си.
Тази идея не излезе от него, но от един беден човек в света, когото никой не знае. Карнеги само възприе и реализира неговата мисъл. Името на бедния никой не знае и той се радва, че Божествената идея, с която живееше, е реализирана. Тъй щото не казвай: „Аз съм прост, аз нищо не зная.“ Проектирай една светла идея в света и я остави! Нека горе знаят, че е твоя, а тук долу, на Земята, няма нужда да знаят чия е тази идея.
към беседата >>
Ако някой пее от душа, вие ще го слушате с удоволствие.
Най-жестоки са хората, които не са музикални. Статистиката показва, че между музикантите няма престъпници, няма убийци. Всички убийци нямат музика. Те не само че нямат духовна музика, но нямат и обикновена музика. В музиката има три степени на проявление: проявление във физическия свят, в духовния свят и в Божествения свят.
Ако някой пее от душа, вие ще го слушате с удоволствие.
Ако изкараме някого да пее, не ще може да пее добре, защото ще си каже: „Какво ли ще каже тази публика за мене? “ Какво ще каже? – Най-първо ще ви разкритикуват дали имате, или нямате изпълнение. Запее ли някой човек, трябва да пее за себе си. Я нека някой от вас да има глас като на Аделина Пати7, да вземе като нея три тона по-високо от цигулката, освен това да взема чисти правилни тонове, да видим дали няма да го слушат.
към беседата >>
Тази идея не излезе от него, но от един беден човек в света, когото никой не знае.
Та като спят хората, трябва да възприемат всичките наши мисли. Аз вложа в ума си една светла мисъл, а някой богат човек я възприеме и казва: „Дойде ми една светла мисъл, светва ми нещо: аз отсега нататък искам да работя за бедните хора, искам да работя за Бога.“ Казват: „Този човек е полудял! “ – Не е полудял, но този човек е схванал една чужда мисъл. Такъв пример имаме в Америка с Карнеги8, който раздаде богатството си.
Тази идея не излезе от него, но от един беден човек в света, когото никой не знае.
Карнеги само възприе и реализира неговата мисъл. Името на бедния никой не знае и той се радва, че Божествената идея, с която живееше, е реализирана. Тъй щото не казвай: „Аз съм прост, аз нищо не зная.“ Проектирай една светла идея в света и я остави! Нека горе знаят, че е твоя, а тук долу, на Земята, няма нужда да знаят чия е тази идея.
към беседата >>
Ако изкараме някого да пее, не ще може да пее добре, защото ще си каже: „Какво ли ще каже тази публика за мене?
Статистиката показва, че между музикантите няма престъпници, няма убийци. Всички убийци нямат музика. Те не само че нямат духовна музика, но нямат и обикновена музика. В музиката има три степени на проявление: проявление във физическия свят, в духовния свят и в Божествения свят. Ако някой пее от душа, вие ще го слушате с удоволствие.
Ако изкараме някого да пее, не ще може да пее добре, защото ще си каже: „Какво ли ще каже тази публика за мене?
“ Какво ще каже? – Най-първо ще ви разкритикуват дали имате, или нямате изпълнение. Запее ли някой човек, трябва да пее за себе си. Я нека някой от вас да има глас като на Аделина Пати7, да вземе като нея три тона по-високо от цигулката, освен това да взема чисти правилни тонове, да видим дали няма да го слушат. Ще го слушат, разбира се.
към беседата >>
Карнеги само възприе и реализира неговата мисъл.
Та като спят хората, трябва да възприемат всичките наши мисли. Аз вложа в ума си една светла мисъл, а някой богат човек я възприеме и казва: „Дойде ми една светла мисъл, светва ми нещо: аз отсега нататък искам да работя за бедните хора, искам да работя за Бога.“ Казват: „Този човек е полудял! “ – Не е полудял, но този човек е схванал една чужда мисъл. Такъв пример имаме в Америка с Карнеги8, който раздаде богатството си. Тази идея не излезе от него, но от един беден човек в света, когото никой не знае.
Карнеги само възприе и реализира неговата мисъл.
Името на бедния никой не знае и той се радва, че Божествената идея, с която живееше, е реализирана. Тъй щото не казвай: „Аз съм прост, аз нищо не зная.“ Проектирай една светла идея в света и я остави! Нека горе знаят, че е твоя, а тук долу, на Земята, няма нужда да знаят чия е тази идея.
към беседата >>
“ Какво ще каже?
Всички убийци нямат музика. Те не само че нямат духовна музика, но нямат и обикновена музика. В музиката има три степени на проявление: проявление във физическия свят, в духовния свят и в Божествения свят. Ако някой пее от душа, вие ще го слушате с удоволствие. Ако изкараме някого да пее, не ще може да пее добре, защото ще си каже: „Какво ли ще каже тази публика за мене?
“ Какво ще каже?
– Най-първо ще ви разкритикуват дали имате, или нямате изпълнение. Запее ли някой човек, трябва да пее за себе си. Я нека някой от вас да има глас като на Аделина Пати7, да вземе като нея три тона по-високо от цигулката, освен това да взема чисти правилни тонове, да видим дали няма да го слушат. Ще го слушат, разбира се. Някои от вас имат доста хубави гласове.
към беседата >>
Името на бедния никой не знае и той се радва, че Божествената идея, с която живееше, е реализирана.
Аз вложа в ума си една светла мисъл, а някой богат човек я възприеме и казва: „Дойде ми една светла мисъл, светва ми нещо: аз отсега нататък искам да работя за бедните хора, искам да работя за Бога.“ Казват: „Този човек е полудял! “ – Не е полудял, но този човек е схванал една чужда мисъл. Такъв пример имаме в Америка с Карнеги8, който раздаде богатството си. Тази идея не излезе от него, но от един беден човек в света, когото никой не знае. Карнеги само възприе и реализира неговата мисъл.
Името на бедния никой не знае и той се радва, че Божествената идея, с която живееше, е реализирана.
Тъй щото не казвай: „Аз съм прост, аз нищо не зная.“ Проектирай една светла идея в света и я остави! Нека горе знаят, че е твоя, а тук долу, на Земята, няма нужда да знаят чия е тази идея.
към беседата >>
– Най-първо ще ви разкритикуват дали имате, или нямате изпълнение.
Те не само че нямат духовна музика, но нямат и обикновена музика. В музиката има три степени на проявление: проявление във физическия свят, в духовния свят и в Божествения свят. Ако някой пее от душа, вие ще го слушате с удоволствие. Ако изкараме някого да пее, не ще може да пее добре, защото ще си каже: „Какво ли ще каже тази публика за мене? “ Какво ще каже?
– Най-първо ще ви разкритикуват дали имате, или нямате изпълнение.
Запее ли някой човек, трябва да пее за себе си. Я нека някой от вас да има глас като на Аделина Пати7, да вземе като нея три тона по-високо от цигулката, освен това да взема чисти правилни тонове, да видим дали няма да го слушат. Ще го слушат, разбира се. Някои от вас имат доста хубави гласове.
към беседата >>
Тъй щото не казвай: „Аз съм прост, аз нищо не зная.“ Проектирай една светла идея в света и я остави!
“ – Не е полудял, но този човек е схванал една чужда мисъл. Такъв пример имаме в Америка с Карнеги8, който раздаде богатството си. Тази идея не излезе от него, но от един беден човек в света, когото никой не знае. Карнеги само възприе и реализира неговата мисъл. Името на бедния никой не знае и той се радва, че Божествената идея, с която живееше, е реализирана.
Тъй щото не казвай: „Аз съм прост, аз нищо не зная.“ Проектирай една светла идея в света и я остави!
Нека горе знаят, че е твоя, а тук долу, на Земята, няма нужда да знаят чия е тази идея.
към беседата >>
Запее ли някой човек, трябва да пее за себе си.
В музиката има три степени на проявление: проявление във физическия свят, в духовния свят и в Божествения свят. Ако някой пее от душа, вие ще го слушате с удоволствие. Ако изкараме някого да пее, не ще може да пее добре, защото ще си каже: „Какво ли ще каже тази публика за мене? “ Какво ще каже? – Най-първо ще ви разкритикуват дали имате, или нямате изпълнение.
Запее ли някой човек, трябва да пее за себе си.
Я нека някой от вас да има глас като на Аделина Пати7, да вземе като нея три тона по-високо от цигулката, освен това да взема чисти правилни тонове, да видим дали няма да го слушат. Ще го слушат, разбира се. Някои от вас имат доста хубави гласове.
към беседата >>
Нека горе знаят, че е твоя, а тук долу, на Земята, няма нужда да знаят чия е тази идея.
Такъв пример имаме в Америка с Карнеги8, който раздаде богатството си. Тази идея не излезе от него, но от един беден човек в света, когото никой не знае. Карнеги само възприе и реализира неговата мисъл. Името на бедния никой не знае и той се радва, че Божествената идея, с която живееше, е реализирана. Тъй щото не казвай: „Аз съм прост, аз нищо не зная.“ Проектирай една светла идея в света и я остави!
Нека горе знаят, че е твоя, а тук долу, на Земята, няма нужда да знаят чия е тази идея.
към беседата >>
Я нека някой от вас да има глас като на Аделина Пати7, да вземе като нея три тона по-високо от цигулката, освен това да взема чисти правилни тонове, да видим дали няма да го слушат.
Ако някой пее от душа, вие ще го слушате с удоволствие. Ако изкараме някого да пее, не ще може да пее добре, защото ще си каже: „Какво ли ще каже тази публика за мене? “ Какво ще каже? – Най-първо ще ви разкритикуват дали имате, или нямате изпълнение. Запее ли някой човек, трябва да пее за себе си.
Я нека някой от вас да има глас като на Аделина Пати7, да вземе като нея три тона по-високо от цигулката, освен това да взема чисти правилни тонове, да видим дали няма да го слушат.
Ще го слушат, разбира се. Някои от вас имат доста хубави гласове.
към беседата >>
Аз желая вие да бъдете знатни горе, на Небето, а не тука, на Земята.
Аз желая вие да бъдете знатни горе, на Небето, а не тука, на Земята.
Тази култура, която имате сега, ще си замине. Еди-кой си е написал името си със златни букви на някоя книга, но всички тия паметници ще изчезнат. Друго поколение ще дойде – то няма да знае за това. Питам ви: когато изчезнат всички хора от лицето на Земята, кой ще знае за твоята знатност? Но ако твоята философия е написана в невидимия свят, тя никога няма да изчезне.
към беседата >>
Ще го слушат, разбира се.
Ако изкараме някого да пее, не ще може да пее добре, защото ще си каже: „Какво ли ще каже тази публика за мене? “ Какво ще каже? – Най-първо ще ви разкритикуват дали имате, или нямате изпълнение. Запее ли някой човек, трябва да пее за себе си. Я нека някой от вас да има глас като на Аделина Пати7, да вземе като нея три тона по-високо от цигулката, освен това да взема чисти правилни тонове, да видим дали няма да го слушат.
Ще го слушат, разбира се.
Някои от вас имат доста хубави гласове.
към беседата >>
Тази култура, която имате сега, ще си замине.
Аз желая вие да бъдете знатни горе, на Небето, а не тука, на Земята.
Тази култура, която имате сега, ще си замине.
Еди-кой си е написал името си със златни букви на някоя книга, но всички тия паметници ще изчезнат. Друго поколение ще дойде – то няма да знае за това. Питам ви: когато изчезнат всички хора от лицето на Земята, кой ще знае за твоята знатност? Но ако твоята философия е написана в невидимия свят, тя никога няма да изчезне. Следователно новата философия ще бъде обоснована на ония велики мисли, които никога не се губят.
към беседата >>
Някои от вас имат доста хубави гласове.
“ Какво ще каже? – Най-първо ще ви разкритикуват дали имате, или нямате изпълнение. Запее ли някой човек, трябва да пее за себе си. Я нека някой от вас да има глас като на Аделина Пати7, да вземе като нея три тона по-високо от цигулката, освен това да взема чисти правилни тонове, да видим дали няма да го слушат. Ще го слушат, разбира се.
Някои от вас имат доста хубави гласове.
към беседата >>
Еди-кой си е написал името си със златни букви на някоя книга, но всички тия паметници ще изчезнат.
Аз желая вие да бъдете знатни горе, на Небето, а не тука, на Земята. Тази култура, която имате сега, ще си замине.
Еди-кой си е написал името си със златни букви на някоя книга, но всички тия паметници ще изчезнат.
Друго поколение ще дойде – то няма да знае за това. Питам ви: когато изчезнат всички хора от лицето на Земята, кой ще знае за твоята знатност? Но ако твоята философия е написана в невидимия свят, тя никога няма да изчезне. Следователно новата философия ще бъде обоснована на ония велики мисли, които никога не се губят. Тия хора, които са забравили Божествените идеи, като се върнат на Земята, пак ще започнат по нов път да ги възприемат.
към беседата >>
Ние започнахме лекциите си с музика, но гледам, всички окултни упражнения постепенно се изглаждат, докато дойдат до обикновени упражнения, със съвсем друг характер от този на окултните.
Ние започнахме лекциите си с музика, но гледам, всички окултни упражнения постепенно се изглаждат, докато дойдат до обикновени упражнения, със съвсем друг характер от този на окултните.
Някой път не ви се пее, но трябва да се заставите да пеете. Ще си кажете: „Ще пея! “ Чудни сте вие, защо трябва да си въздействате да не пеете? Най-първо, тази мисъл не е ваша. Всяка негативна мисъл не е свойствена на човешкия дух, тя е чужда мисъл.
към беседата >>
Друго поколение ще дойде – то няма да знае за това.
Аз желая вие да бъдете знатни горе, на Небето, а не тука, на Земята. Тази култура, която имате сега, ще си замине. Еди-кой си е написал името си със златни букви на някоя книга, но всички тия паметници ще изчезнат.
Друго поколение ще дойде – то няма да знае за това.
Питам ви: когато изчезнат всички хора от лицето на Земята, кой ще знае за твоята знатност? Но ако твоята философия е написана в невидимия свят, тя никога няма да изчезне. Следователно новата философия ще бъде обоснована на ония велики мисли, които никога не се губят. Тия хора, които са забравили Божествените идеи, като се върнат на Земята, пак ще започнат по нов път да ги възприемат. Божественото никога не се губи.
към беседата >>
Някой път не ви се пее, но трябва да се заставите да пеете.
Ние започнахме лекциите си с музика, но гледам, всички окултни упражнения постепенно се изглаждат, докато дойдат до обикновени упражнения, със съвсем друг характер от този на окултните.
Някой път не ви се пее, но трябва да се заставите да пеете.
Ще си кажете: „Ще пея! “ Чудни сте вие, защо трябва да си въздействате да не пеете? Най-първо, тази мисъл не е ваша. Всяка негативна мисъл не е свойствена на човешкия дух, тя е чужда мисъл. Само положителните мисли са Божествени.
към беседата >>
Питам ви: когато изчезнат всички хора от лицето на Земята, кой ще знае за твоята знатност?
Аз желая вие да бъдете знатни горе, на Небето, а не тука, на Земята. Тази култура, която имате сега, ще си замине. Еди-кой си е написал името си със златни букви на някоя книга, но всички тия паметници ще изчезнат. Друго поколение ще дойде – то няма да знае за това.
Питам ви: когато изчезнат всички хора от лицето на Земята, кой ще знае за твоята знатност?
Но ако твоята философия е написана в невидимия свят, тя никога няма да изчезне. Следователно новата философия ще бъде обоснована на ония велики мисли, които никога не се губят. Тия хора, които са забравили Божествените идеи, като се върнат на Земята, пак ще започнат по нов път да ги възприемат. Божественото никога не се губи. В това седи великото.
към беседата >>
Ще си кажете: „Ще пея!
Ние започнахме лекциите си с музика, но гледам, всички окултни упражнения постепенно се изглаждат, докато дойдат до обикновени упражнения, със съвсем друг характер от този на окултните. Някой път не ви се пее, но трябва да се заставите да пеете.
Ще си кажете: „Ще пея!
“ Чудни сте вие, защо трябва да си въздействате да не пеете? Най-първо, тази мисъл не е ваша. Всяка негативна мисъл не е свойствена на човешкия дух, тя е чужда мисъл. Само положителните мисли са Божествени. Следователно само Божествените мисли са мисли и на вашия дух.
към беседата >>
Но ако твоята философия е написана в невидимия свят, тя никога няма да изчезне.
Аз желая вие да бъдете знатни горе, на Небето, а не тука, на Земята. Тази култура, която имате сега, ще си замине. Еди-кой си е написал името си със златни букви на някоя книга, но всички тия паметници ще изчезнат. Друго поколение ще дойде – то няма да знае за това. Питам ви: когато изчезнат всички хора от лицето на Земята, кой ще знае за твоята знатност?
Но ако твоята философия е написана в невидимия свят, тя никога няма да изчезне.
Следователно новата философия ще бъде обоснована на ония велики мисли, които никога не се губят. Тия хора, които са забравили Божествените идеи, като се върнат на Земята, пак ще започнат по нов път да ги възприемат. Божественото никога не се губи. В това седи великото. Тъй трябва и вие да мислите.
към беседата >>
“ Чудни сте вие, защо трябва да си въздействате да не пеете?
Ние започнахме лекциите си с музика, но гледам, всички окултни упражнения постепенно се изглаждат, докато дойдат до обикновени упражнения, със съвсем друг характер от този на окултните. Някой път не ви се пее, но трябва да се заставите да пеете. Ще си кажете: „Ще пея!
“ Чудни сте вие, защо трябва да си въздействате да не пеете?
Най-първо, тази мисъл не е ваша. Всяка негативна мисъл не е свойствена на човешкия дух, тя е чужда мисъл. Само положителните мисли са Божествени. Следователно само Божествените мисли са мисли и на вашия дух. Често вие казвате: „Аз няма да направя това, аз няма да ида при еди-кого си.“ – Не, ще кажеш: „Аз ще направя това, ще ида при еди-кого си“, и т.н.
към беседата >>
Следователно новата философия ще бъде обоснована на ония велики мисли, които никога не се губят.
Тази култура, която имате сега, ще си замине. Еди-кой си е написал името си със златни букви на някоя книга, но всички тия паметници ще изчезнат. Друго поколение ще дойде – то няма да знае за това. Питам ви: когато изчезнат всички хора от лицето на Земята, кой ще знае за твоята знатност? Но ако твоята философия е написана в невидимия свят, тя никога няма да изчезне.
Следователно новата философия ще бъде обоснована на ония велики мисли, които никога не се губят.
Тия хора, които са забравили Божествените идеи, като се върнат на Земята, пак ще започнат по нов път да ги възприемат. Божественото никога не се губи. В това седи великото. Тъй трябва и вие да мислите. Това е същественото в живота ви.
към беседата >>
Най-първо, тази мисъл не е ваша.
Ние започнахме лекциите си с музика, но гледам, всички окултни упражнения постепенно се изглаждат, докато дойдат до обикновени упражнения, със съвсем друг характер от този на окултните. Някой път не ви се пее, но трябва да се заставите да пеете. Ще си кажете: „Ще пея! “ Чудни сте вие, защо трябва да си въздействате да не пеете?
Най-първо, тази мисъл не е ваша.
Всяка негативна мисъл не е свойствена на човешкия дух, тя е чужда мисъл. Само положителните мисли са Божествени. Следователно само Божествените мисли са мисли и на вашия дух. Често вие казвате: „Аз няма да направя това, аз няма да ида при еди-кого си.“ – Не, ще кажеш: „Аз ще направя това, ще ида при еди-кого си“, и т.н. Ще обръщате всички отрицателни мисли в положителни.
към беседата >>
Тия хора, които са забравили Божествените идеи, като се върнат на Земята, пак ще започнат по нов път да ги възприемат.
Еди-кой си е написал името си със златни букви на някоя книга, но всички тия паметници ще изчезнат. Друго поколение ще дойде – то няма да знае за това. Питам ви: когато изчезнат всички хора от лицето на Земята, кой ще знае за твоята знатност? Но ако твоята философия е написана в невидимия свят, тя никога няма да изчезне. Следователно новата философия ще бъде обоснована на ония велики мисли, които никога не се губят.
Тия хора, които са забравили Божествените идеи, като се върнат на Земята, пак ще започнат по нов път да ги възприемат.
Божественото никога не се губи. В това седи великото. Тъй трябва и вие да мислите. Това е същественото в живота ви. Вие трябва да излезете извън вашата индивидуалност, трябва да я разширите.
към беседата >>
Всяка негативна мисъл не е свойствена на човешкия дух, тя е чужда мисъл.
Ние започнахме лекциите си с музика, но гледам, всички окултни упражнения постепенно се изглаждат, докато дойдат до обикновени упражнения, със съвсем друг характер от този на окултните. Някой път не ви се пее, но трябва да се заставите да пеете. Ще си кажете: „Ще пея! “ Чудни сте вие, защо трябва да си въздействате да не пеете? Най-първо, тази мисъл не е ваша.
Всяка негативна мисъл не е свойствена на човешкия дух, тя е чужда мисъл.
Само положителните мисли са Божествени. Следователно само Божествените мисли са мисли и на вашия дух. Често вие казвате: „Аз няма да направя това, аз няма да ида при еди-кого си.“ – Не, ще кажеш: „Аз ще направя това, ще ида при еди-кого си“, и т.н. Ще обръщате всички отрицателни мисли в положителни. Например в някой вестник пише, че къщата на Стойчо Драганов изгоряла.
към беседата >>
Божественото никога не се губи.
Друго поколение ще дойде – то няма да знае за това. Питам ви: когато изчезнат всички хора от лицето на Земята, кой ще знае за твоята знатност? Но ако твоята философия е написана в невидимия свят, тя никога няма да изчезне. Следователно новата философия ще бъде обоснована на ония велики мисли, които никога не се губят. Тия хора, които са забравили Божествените идеи, като се върнат на Земята, пак ще започнат по нов път да ги възприемат.
Божественото никога не се губи.
В това седи великото. Тъй трябва и вие да мислите. Това е същественото в живота ви. Вие трябва да излезете извън вашата индивидуалност, трябва да я разширите. Това се нарича работа за Бога.
към беседата >>
Само положителните мисли са Божествени.
Някой път не ви се пее, но трябва да се заставите да пеете. Ще си кажете: „Ще пея! “ Чудни сте вие, защо трябва да си въздействате да не пеете? Най-първо, тази мисъл не е ваша. Всяка негативна мисъл не е свойствена на човешкия дух, тя е чужда мисъл.
Само положителните мисли са Божествени.
Следователно само Божествените мисли са мисли и на вашия дух. Често вие казвате: „Аз няма да направя това, аз няма да ида при еди-кого си.“ – Не, ще кажеш: „Аз ще направя това, ще ида при еди-кого си“, и т.н. Ще обръщате всички отрицателни мисли в положителни. Например в някой вестник пише, че къщата на Стойчо Драганов изгоряла. Ти ще преведеш: „Стойчо Драганов е съборил старата си къща и си е направил много хубава къща.“ Ето една преведена мисъл.
към беседата >>
В това седи великото.
Питам ви: когато изчезнат всички хора от лицето на Земята, кой ще знае за твоята знатност? Но ако твоята философия е написана в невидимия свят, тя никога няма да изчезне. Следователно новата философия ще бъде обоснована на ония велики мисли, които никога не се губят. Тия хора, които са забравили Божествените идеи, като се върнат на Земята, пак ще започнат по нов път да ги възприемат. Божественото никога не се губи.
В това седи великото.
Тъй трябва и вие да мислите. Това е същественото в живота ви. Вие трябва да излезете извън вашата индивидуалност, трябва да я разширите. Това се нарича работа за Бога. Няма да мислите за себе си, за вашите дребни желания, за вашите несгоди.
към беседата >>
Следователно само Божествените мисли са мисли и на вашия дух.
Ще си кажете: „Ще пея! “ Чудни сте вие, защо трябва да си въздействате да не пеете? Най-първо, тази мисъл не е ваша. Всяка негативна мисъл не е свойствена на човешкия дух, тя е чужда мисъл. Само положителните мисли са Божествени.
Следователно само Божествените мисли са мисли и на вашия дух.
Често вие казвате: „Аз няма да направя това, аз няма да ида при еди-кого си.“ – Не, ще кажеш: „Аз ще направя това, ще ида при еди-кого си“, и т.н. Ще обръщате всички отрицателни мисли в положителни. Например в някой вестник пише, че къщата на Стойчо Драганов изгоряла. Ти ще преведеш: „Стойчо Драганов е съборил старата си къща и си е направил много хубава къща.“ Ето една преведена мисъл. После съобщават, че някой си Славчев изгубил десет хиляди лева.
към беседата >>
Тъй трябва и вие да мислите.
Но ако твоята философия е написана в невидимия свят, тя никога няма да изчезне. Следователно новата философия ще бъде обоснована на ония велики мисли, които никога не се губят. Тия хора, които са забравили Божествените идеи, като се върнат на Земята, пак ще започнат по нов път да ги възприемат. Божественото никога не се губи. В това седи великото.
Тъй трябва и вие да мислите.
Това е същественото в живота ви. Вие трябва да излезете извън вашата индивидуалност, трябва да я разширите. Това се нарича работа за Бога. Няма да мислите за себе си, за вашите дребни желания, за вашите несгоди. Всички тия неща нека идват, но вие трябва да насочите мислите си към великото, към възвишеното в света.
към беседата >>
Често вие казвате: „Аз няма да направя това, аз няма да ида при еди-кого си.“ – Не, ще кажеш: „Аз ще направя това, ще ида при еди-кого си“, и т.н.
“ Чудни сте вие, защо трябва да си въздействате да не пеете? Най-първо, тази мисъл не е ваша. Всяка негативна мисъл не е свойствена на човешкия дух, тя е чужда мисъл. Само положителните мисли са Божествени. Следователно само Божествените мисли са мисли и на вашия дух.
Често вие казвате: „Аз няма да направя това, аз няма да ида при еди-кого си.“ – Не, ще кажеш: „Аз ще направя това, ще ида при еди-кого си“, и т.н.
Ще обръщате всички отрицателни мисли в положителни. Например в някой вестник пише, че къщата на Стойчо Драганов изгоряла. Ти ще преведеш: „Стойчо Драганов е съборил старата си къща и си е направил много хубава къща.“ Ето една преведена мисъл. После съобщават, че някой си Славчев изгубил десет хиляди лева. Ще преведеш: „Славчев е подарил 10 000 лева в полза на бедните.
към беседата >>
Това е същественото в живота ви.
Следователно новата философия ще бъде обоснована на ония велики мисли, които никога не се губят. Тия хора, които са забравили Божествените идеи, като се върнат на Земята, пак ще започнат по нов път да ги възприемат. Божественото никога не се губи. В това седи великото. Тъй трябва и вие да мислите.
Това е същественото в живота ви.
Вие трябва да излезете извън вашата индивидуалност, трябва да я разширите. Това се нарича работа за Бога. Няма да мислите за себе си, за вашите дребни желания, за вашите несгоди. Всички тия неща нека идват, но вие трябва да насочите мислите си към великото, към възвишеното в света.
към беседата >>
Ще обръщате всички отрицателни мисли в положителни.
Най-първо, тази мисъл не е ваша. Всяка негативна мисъл не е свойствена на човешкия дух, тя е чужда мисъл. Само положителните мисли са Божествени. Следователно само Божествените мисли са мисли и на вашия дух. Често вие казвате: „Аз няма да направя това, аз няма да ида при еди-кого си.“ – Не, ще кажеш: „Аз ще направя това, ще ида при еди-кого си“, и т.н.
Ще обръщате всички отрицателни мисли в положителни.
Например в някой вестник пише, че къщата на Стойчо Драганов изгоряла. Ти ще преведеш: „Стойчо Драганов е съборил старата си къща и си е направил много хубава къща.“ Ето една преведена мисъл. После съобщават, че някой си Славчев изгубил десет хиляди лева. Ще преведеш: „Славчев е подарил 10 000 лева в полза на бедните. Те не са изгубени пари.“ Ами този, който ги е намерил, какво прави?
към беседата >>
Вие трябва да излезете извън вашата индивидуалност, трябва да я разширите.
Тия хора, които са забравили Божествените идеи, като се върнат на Земята, пак ще започнат по нов път да ги възприемат. Божественото никога не се губи. В това седи великото. Тъй трябва и вие да мислите. Това е същественото в живота ви.
Вие трябва да излезете извън вашата индивидуалност, трябва да я разширите.
Това се нарича работа за Бога. Няма да мислите за себе си, за вашите дребни желания, за вашите несгоди. Всички тия неща нека идват, но вие трябва да насочите мислите си към великото, към възвишеното в света.
към беседата >>
Например в някой вестник пише, че къщата на Стойчо Драганов изгоряла.
Всяка негативна мисъл не е свойствена на човешкия дух, тя е чужда мисъл. Само положителните мисли са Божествени. Следователно само Божествените мисли са мисли и на вашия дух. Често вие казвате: „Аз няма да направя това, аз няма да ида при еди-кого си.“ – Не, ще кажеш: „Аз ще направя това, ще ида при еди-кого си“, и т.н. Ще обръщате всички отрицателни мисли в положителни.
Например в някой вестник пише, че къщата на Стойчо Драганов изгоряла.
Ти ще преведеш: „Стойчо Драганов е съборил старата си къща и си е направил много хубава къща.“ Ето една преведена мисъл. После съобщават, че някой си Славчев изгубил десет хиляди лева. Ще преведеш: „Славчев е подарил 10 000 лева в полза на бедните. Те не са изгубени пари.“ Ами този, който ги е намерил, какво прави? – Хвали Господа.
към беседата >>
Това се нарича работа за Бога.
Божественото никога не се губи. В това седи великото. Тъй трябва и вие да мислите. Това е същественото в живота ви. Вие трябва да излезете извън вашата индивидуалност, трябва да я разширите.
Това се нарича работа за Бога.
Няма да мислите за себе си, за вашите дребни желания, за вашите несгоди. Всички тия неща нека идват, но вие трябва да насочите мислите си към великото, към възвишеното в света.
към беседата >>
Ти ще преведеш: „Стойчо Драганов е съборил старата си къща и си е направил много хубава къща.“ Ето една преведена мисъл.
Само положителните мисли са Божествени. Следователно само Божествените мисли са мисли и на вашия дух. Често вие казвате: „Аз няма да направя това, аз няма да ида при еди-кого си.“ – Не, ще кажеш: „Аз ще направя това, ще ида при еди-кого си“, и т.н. Ще обръщате всички отрицателни мисли в положителни. Например в някой вестник пише, че къщата на Стойчо Драганов изгоряла.
Ти ще преведеш: „Стойчо Драганов е съборил старата си къща и си е направил много хубава къща.“ Ето една преведена мисъл.
После съобщават, че някой си Славчев изгубил десет хиляди лева. Ще преведеш: „Славчев е подарил 10 000 лева в полза на бедните. Те не са изгубени пари.“ Ами този, който ги е намерил, какво прави? – Хвали Господа. Може би ги е намерил някой беден човек.
към беседата >>
Няма да мислите за себе си, за вашите дребни желания, за вашите несгоди.
В това седи великото. Тъй трябва и вие да мислите. Това е същественото в живота ви. Вие трябва да излезете извън вашата индивидуалност, трябва да я разширите. Това се нарича работа за Бога.
Няма да мислите за себе си, за вашите дребни желания, за вашите несгоди.
Всички тия неща нека идват, но вие трябва да насочите мислите си към великото, към възвишеното в света.
към беседата >>
После съобщават, че някой си Славчев изгубил десет хиляди лева.
Следователно само Божествените мисли са мисли и на вашия дух. Често вие казвате: „Аз няма да направя това, аз няма да ида при еди-кого си.“ – Не, ще кажеш: „Аз ще направя това, ще ида при еди-кого си“, и т.н. Ще обръщате всички отрицателни мисли в положителни. Например в някой вестник пише, че къщата на Стойчо Драганов изгоряла. Ти ще преведеш: „Стойчо Драганов е съборил старата си къща и си е направил много хубава къща.“ Ето една преведена мисъл.
После съобщават, че някой си Славчев изгубил десет хиляди лева.
Ще преведеш: „Славчев е подарил 10 000 лева в полза на бедните. Те не са изгубени пари.“ Ами този, който ги е намерил, какво прави? – Хвали Господа. Може би ги е намерил някой беден човек. Вие ще кажете в себе си: „Откраднали са парите на този човек!
към беседата >>
Всички тия неща нека идват, но вие трябва да насочите мислите си към великото, към възвишеното в света.
Тъй трябва и вие да мислите. Това е същественото в живота ви. Вие трябва да излезете извън вашата индивидуалност, трябва да я разширите. Това се нарича работа за Бога. Няма да мислите за себе си, за вашите дребни желания, за вашите несгоди.
Всички тия неща нека идват, но вие трябва да насочите мислите си към великото, към възвишеното в света.
към беседата >>
Ще преведеш: „Славчев е подарил 10 000 лева в полза на бедните.
Често вие казвате: „Аз няма да направя това, аз няма да ида при еди-кого си.“ – Не, ще кажеш: „Аз ще направя това, ще ида при еди-кого си“, и т.н. Ще обръщате всички отрицателни мисли в положителни. Например в някой вестник пише, че къщата на Стойчо Драганов изгоряла. Ти ще преведеш: „Стойчо Драганов е съборил старата си къща и си е направил много хубава къща.“ Ето една преведена мисъл. После съобщават, че някой си Славчев изгубил десет хиляди лева.
Ще преведеш: „Славчев е подарил 10 000 лева в полза на бедните.
Те не са изгубени пари.“ Ами този, който ги е намерил, какво прави? – Хвали Господа. Може би ги е намерил някой беден човек. Вие ще кажете в себе си: „Откраднали са парите на този човек! “ И след всичко това уж по Бога ходите.
към беседата >>
Изпейте упражненията Малкият извор и Вечер, сутрин.
Изпейте упражненията Малкият извор и Вечер, сутрин.
към беседата >>
Те не са изгубени пари.“ Ами този, който ги е намерил, какво прави?
Ще обръщате всички отрицателни мисли в положителни. Например в някой вестник пише, че къщата на Стойчо Драганов изгоряла. Ти ще преведеш: „Стойчо Драганов е съборил старата си къща и си е направил много хубава къща.“ Ето една преведена мисъл. После съобщават, че някой си Славчев изгубил десет хиляди лева. Ще преведеш: „Славчев е подарил 10 000 лева в полза на бедните.
Те не са изгубени пари.“ Ами този, който ги е намерил, какво прави?
– Хвали Господа. Може би ги е намерил някой беден човек. Вие ще кажете в себе си: „Откраднали са парите на този човек! “ И след всичко това уж по Бога ходите. В нас обиране няма, никой не може да ни обере.
към беседата >>
В българския език липсват някои слогове.
В българския език липсват някои слогове.
Следователно музиката не може да се изрази в нейната пълнота. Вземете за пример думата Хаушбънн – зут. Това показва начало и край на нещата. Но то не е алфа и омега. Самите слогове показват работа, която е започната добре и добре може да се свърши.
към беседата >>
– Хвали Господа.
Например в някой вестник пише, че къщата на Стойчо Драганов изгоряла. Ти ще преведеш: „Стойчо Драганов е съборил старата си къща и си е направил много хубава къща.“ Ето една преведена мисъл. После съобщават, че някой си Славчев изгубил десет хиляди лева. Ще преведеш: „Славчев е подарил 10 000 лева в полза на бедните. Те не са изгубени пари.“ Ами този, който ги е намерил, какво прави?
– Хвали Господа.
Може би ги е намерил някой беден човек. Вие ще кажете в себе си: „Откраднали са парите на този човек! “ И след всичко това уж по Бога ходите. В нас обиране няма, никой не може да ни обере. Изгубиш ли пари, ще си кажеш: „За Господа дадох тия пари.“ Страдате ли, ще знаете, че това е пречистване в къщата ви, един отличен ремонт, по всички правила.
към беседата >>
Следователно музиката не може да се изрази в нейната пълнота.
В българския език липсват някои слогове.
Следователно музиката не може да се изрази в нейната пълнота.
Вземете за пример думата Хаушбънн – зут. Това показва начало и край на нещата. Но то не е алфа и омега. Самите слогове показват работа, която е започната добре и добре може да се свърши. В българския език няма такава мощна дума, за да се възпроизведе този окултен тон.
към беседата >>
Може би ги е намерил някой беден човек.
Ти ще преведеш: „Стойчо Драганов е съборил старата си къща и си е направил много хубава къща.“ Ето една преведена мисъл. После съобщават, че някой си Славчев изгубил десет хиляди лева. Ще преведеш: „Славчев е подарил 10 000 лева в полза на бедните. Те не са изгубени пари.“ Ами този, който ги е намерил, какво прави? – Хвали Господа.
Може би ги е намерил някой беден човек.
Вие ще кажете в себе си: „Откраднали са парите на този човек! “ И след всичко това уж по Бога ходите. В нас обиране няма, никой не може да ни обере. Изгубиш ли пари, ще си кажеш: „За Господа дадох тия пари.“ Страдате ли, ще знаете, че това е пречистване в къщата ви, един отличен ремонт, по всички правила. Положителни мисли ви трябват!
към беседата >>
Вземете за пример думата Хаушбънн – зут.
В българския език липсват някои слогове. Следователно музиката не може да се изрази в нейната пълнота.
Вземете за пример думата Хаушбънн – зут.
Това показва начало и край на нещата. Но то не е алфа и омега. Самите слогове показват работа, която е започната добре и добре може да се свърши. В българския език няма такава мощна дума, за да се възпроизведе този окултен тон.
към беседата >>
Вие ще кажете в себе си: „Откраднали са парите на този човек!
После съобщават, че някой си Славчев изгубил десет хиляди лева. Ще преведеш: „Славчев е подарил 10 000 лева в полза на бедните. Те не са изгубени пари.“ Ами този, който ги е намерил, какво прави? – Хвали Господа. Може би ги е намерил някой беден човек.
Вие ще кажете в себе си: „Откраднали са парите на този човек!
“ И след всичко това уж по Бога ходите. В нас обиране няма, никой не може да ни обере. Изгубиш ли пари, ще си кажеш: „За Господа дадох тия пари.“ Страдате ли, ще знаете, че това е пречистване в къщата ви, един отличен ремонт, по всички правила. Положителни мисли ви трябват! Някой казва: „Охтика ме хвана, надали ще мога да живея.“ Надали ще живееш!?
към беседата >>
Това показва начало и край на нещата.
В българския език липсват някои слогове. Следователно музиката не може да се изрази в нейната пълнота. Вземете за пример думата Хаушбънн – зут.
Това показва начало и край на нещата.
Но то не е алфа и омега. Самите слогове показват работа, която е започната добре и добре може да се свърши. В българския език няма такава мощна дума, за да се възпроизведе този окултен тон.
към беседата >>
“ И след всичко това уж по Бога ходите.
Ще преведеш: „Славчев е подарил 10 000 лева в полза на бедните. Те не са изгубени пари.“ Ами този, който ги е намерил, какво прави? – Хвали Господа. Може би ги е намерил някой беден човек. Вие ще кажете в себе си: „Откраднали са парите на този човек!
“ И след всичко това уж по Бога ходите.
В нас обиране няма, никой не може да ни обере. Изгубиш ли пари, ще си кажеш: „За Господа дадох тия пари.“ Страдате ли, ще знаете, че това е пречистване в къщата ви, един отличен ремонт, по всички правила. Положителни мисли ви трябват! Някой казва: „Охтика ме хвана, надали ще мога да живея.“ Надали ще живееш!? Ти още не си започнал да живееш – какво говориш за живота си?
към беседата >>
Но то не е алфа и омега.
В българския език липсват някои слогове. Следователно музиката не може да се изрази в нейната пълнота. Вземете за пример думата Хаушбънн – зут. Това показва начало и край на нещата.
Но то не е алфа и омега.
Самите слогове показват работа, която е започната добре и добре може да се свърши. В българския език няма такава мощна дума, за да се възпроизведе този окултен тон.
към беседата >>
В нас обиране няма, никой не може да ни обере.
Те не са изгубени пари.“ Ами този, който ги е намерил, какво прави? – Хвали Господа. Може би ги е намерил някой беден човек. Вие ще кажете в себе си: „Откраднали са парите на този човек! “ И след всичко това уж по Бога ходите.
В нас обиране няма, никой не може да ни обере.
Изгубиш ли пари, ще си кажеш: „За Господа дадох тия пари.“ Страдате ли, ще знаете, че това е пречистване в къщата ви, един отличен ремонт, по всички правила. Положителни мисли ви трябват! Някой казва: „Охтика ме хвана, надали ще мога да живея.“ Надали ще живееш!? Ти още не си започнал да живееш – какво говориш за живота си? Ти ще живееш, щом спазваш Божиите закони.
към беседата >>
Самите слогове показват работа, която е започната добре и добре може да се свърши.
В българския език липсват някои слогове. Следователно музиката не може да се изрази в нейната пълнота. Вземете за пример думата Хаушбънн – зут. Това показва начало и край на нещата. Но то не е алфа и омега.
Самите слогове показват работа, която е започната добре и добре може да се свърши.
В българския език няма такава мощна дума, за да се възпроизведе този окултен тон.
към беседата >>
Изгубиш ли пари, ще си кажеш: „За Господа дадох тия пари.“ Страдате ли, ще знаете, че това е пречистване в къщата ви, един отличен ремонт, по всички правила.
– Хвали Господа. Може би ги е намерил някой беден човек. Вие ще кажете в себе си: „Откраднали са парите на този човек! “ И след всичко това уж по Бога ходите. В нас обиране няма, никой не може да ни обере.
Изгубиш ли пари, ще си кажеш: „За Господа дадох тия пари.“ Страдате ли, ще знаете, че това е пречистване в къщата ви, един отличен ремонт, по всички правила.
Положителни мисли ви трябват! Някой казва: „Охтика ме хвана, надали ще мога да живея.“ Надали ще живееш!? Ти още не си започнал да живееш – какво говориш за живота си? Ти ще живееш, щом спазваш Божиите закони. Ще развивате тия мисли, за да се ползвате от тях.
към беседата >>
В българския език няма такава мощна дума, за да се възпроизведе този окултен тон.
Следователно музиката не може да се изрази в нейната пълнота. Вземете за пример думата Хаушбънн – зут. Това показва начало и край на нещата. Но то не е алфа и омега. Самите слогове показват работа, която е започната добре и добре може да се свърши.
В българския език няма такава мощна дума, за да се възпроизведе този окултен тон.
към беседата >>
Положителни мисли ви трябват!
Може би ги е намерил някой беден човек. Вие ще кажете в себе си: „Откраднали са парите на този човек! “ И след всичко това уж по Бога ходите. В нас обиране няма, никой не може да ни обере. Изгубиш ли пари, ще си кажеш: „За Господа дадох тия пари.“ Страдате ли, ще знаете, че това е пречистване в къщата ви, един отличен ремонт, по всички правила.
Положителни мисли ви трябват!
Някой казва: „Охтика ме хвана, надали ще мога да живея.“ Надали ще живееш!? Ти още не си започнал да живееш – какво говориш за живота си? Ти ще живееш, щом спазваш Божиите закони. Ще развивате тия мисли, за да се ползвате от тях. Слаби или силни, те ще ви уякчат.
към беседата >>
Някой казва: „Охтика ме хвана, надали ще мога да живея.“ Надали ще живееш!?
Вие ще кажете в себе си: „Откраднали са парите на този човек! “ И след всичко това уж по Бога ходите. В нас обиране няма, никой не може да ни обере. Изгубиш ли пари, ще си кажеш: „За Господа дадох тия пари.“ Страдате ли, ще знаете, че това е пречистване в къщата ви, един отличен ремонт, по всички правила. Положителни мисли ви трябват!
Някой казва: „Охтика ме хвана, надали ще мога да живея.“ Надали ще живееш!?
Ти още не си започнал да живееш – какво говориш за живота си? Ти ще живееш, щом спазваш Божиите закони. Ще развивате тия мисли, за да се ползвате от тях. Слаби или силни, те ще ви уякчат.
към беседата >>
Ти още не си започнал да живееш – какво говориш за живота си?
“ И след всичко това уж по Бога ходите. В нас обиране няма, никой не може да ни обере. Изгубиш ли пари, ще си кажеш: „За Господа дадох тия пари.“ Страдате ли, ще знаете, че това е пречистване в къщата ви, един отличен ремонт, по всички правила. Положителни мисли ви трябват! Някой казва: „Охтика ме хвана, надали ще мога да живея.“ Надали ще живееш!?
Ти още не си започнал да живееш – какво говориш за живота си?
Ти ще живееш, щом спазваш Божиите закони. Ще развивате тия мисли, за да се ползвате от тях. Слаби или силни, те ще ви уякчат.
към беседата >>
Ти ще живееш, щом спазваш Божиите закони.
В нас обиране няма, никой не може да ни обере. Изгубиш ли пари, ще си кажеш: „За Господа дадох тия пари.“ Страдате ли, ще знаете, че това е пречистване в къщата ви, един отличен ремонт, по всички правила. Положителни мисли ви трябват! Някой казва: „Охтика ме хвана, надали ще мога да живея.“ Надали ще живееш!? Ти още не си започнал да живееш – какво говориш за живота си?
Ти ще живееш, щом спазваш Божиите закони.
Ще развивате тия мисли, за да се ползвате от тях. Слаби или силни, те ще ви уякчат.
към беседата >>
Ще развивате тия мисли, за да се ползвате от тях.
Изгубиш ли пари, ще си кажеш: „За Господа дадох тия пари.“ Страдате ли, ще знаете, че това е пречистване в къщата ви, един отличен ремонт, по всички правила. Положителни мисли ви трябват! Някой казва: „Охтика ме хвана, надали ще мога да живея.“ Надали ще живееш!? Ти още не си започнал да живееш – какво говориш за живота си? Ти ще живееш, щом спазваш Божиите закони.
Ще развивате тия мисли, за да се ползвате от тях.
Слаби или силни, те ще ви уякчат.
към беседата >>
Слаби или силни, те ще ви уякчат.
Положителни мисли ви трябват! Някой казва: „Охтика ме хвана, надали ще мога да живея.“ Надали ще живееш!? Ти още не си започнал да живееш – какво говориш за живота си? Ти ще живееш, щом спазваш Божиите закони. Ще развивате тия мисли, за да се ползвате от тях.
Слаби или силни, те ще ви уякчат.
към беседата >>
В живота си вие имате да се борите с разни недъзи.
В живота си вие имате да се борите с разни недъзи.
Това не е лесна работа. Кажеш ли си, че си изгубил 10 000 лева, ще знаеш, че такава е била Волята Божия. Ти си казваш: „Можеше да не бъде тъй.“ – Не, туй е Волята Божия – нищо повече. Господ дал, Господ взел. Ако Земята е моя, кой може да ме обере?
към беседата >>
Това не е лесна работа.
В живота си вие имате да се борите с разни недъзи.
Това не е лесна работа.
Кажеш ли си, че си изгубил 10 000 лева, ще знаеш, че такава е била Волята Божия. Ти си казваш: „Можеше да не бъде тъй.“ – Не, туй е Волята Божия – нищо повече. Господ дал, Господ взел. Ако Земята е моя, кой може да ме обере? Ако всичкото богатство, което е в земята, е мое, кой може да го вземе?
към беседата >>
Кажеш ли си, че си изгубил 10 000 лева, ще знаеш, че такава е била Волята Божия.
В живота си вие имате да се борите с разни недъзи. Това не е лесна работа.
Кажеш ли си, че си изгубил 10 000 лева, ще знаеш, че такава е била Волята Божия.
Ти си казваш: „Можеше да не бъде тъй.“ – Не, туй е Волята Божия – нищо повече. Господ дал, Господ взел. Ако Земята е моя, кой може да ме обере? Ако всичкото богатство, което е в земята, е мое, кой може да го вземе? Онзи, който вземе моите пари, де ще ги тури?
към беседата >>
Ти си казваш: „Можеше да не бъде тъй.“ – Не, туй е Волята Божия – нищо повече.
В живота си вие имате да се борите с разни недъзи. Това не е лесна работа. Кажеш ли си, че си изгубил 10 000 лева, ще знаеш, че такава е била Волята Божия.
Ти си казваш: „Можеше да не бъде тъй.“ – Не, туй е Волята Божия – нищо повече.
Господ дал, Господ взел. Ако Земята е моя, кой може да ме обере? Ако всичкото богатство, което е в земята, е мое, кой може да го вземе? Онзи, който вземе моите пари, де ще ги тури? – Пак в моята каса.
към беседата >>
Господ дал, Господ взел.
В живота си вие имате да се борите с разни недъзи. Това не е лесна работа. Кажеш ли си, че си изгубил 10 000 лева, ще знаеш, че такава е била Волята Божия. Ти си казваш: „Можеше да не бъде тъй.“ – Не, туй е Волята Божия – нищо повече.
Господ дал, Господ взел.
Ако Земята е моя, кой може да ме обере? Ако всичкото богатство, което е в земята, е мое, кой може да го вземе? Онзи, който вземе моите пари, де ще ги тури? – Пак в моята каса. В духовния свят обиране не може да има.
към беседата >>
Ако Земята е моя, кой може да ме обере?
В живота си вие имате да се борите с разни недъзи. Това не е лесна работа. Кажеш ли си, че си изгубил 10 000 лева, ще знаеш, че такава е била Волята Божия. Ти си казваш: „Можеше да не бъде тъй.“ – Не, туй е Волята Божия – нищо повече. Господ дал, Господ взел.
Ако Земята е моя, кой може да ме обере?
Ако всичкото богатство, което е в земята, е мое, кой може да го вземе? Онзи, който вземе моите пари, де ще ги тури? – Пак в моята каса. В духовния свят обиране не може да има. Ако живея в едно малко кътче на Земята или в някоя колибка, всеки може да ме обере, но когато цялата Земя е моя, тогава ще бъда сигурен, че всичко е наредено от Бога.
към беседата >>
Ако всичкото богатство, което е в земята, е мое, кой може да го вземе?
Това не е лесна работа. Кажеш ли си, че си изгубил 10 000 лева, ще знаеш, че такава е била Волята Божия. Ти си казваш: „Можеше да не бъде тъй.“ – Не, туй е Волята Божия – нищо повече. Господ дал, Господ взел. Ако Земята е моя, кой може да ме обере?
Ако всичкото богатство, което е в земята, е мое, кой може да го вземе?
Онзи, който вземе моите пари, де ще ги тури? – Пак в моята каса. В духовния свят обиране не може да има. Ако живея в едно малко кътче на Земята или в някоя колибка, всеки може да ме обере, но когато цялата Земя е моя, тогава ще бъда сигурен, че всичко е наредено от Бога. Ще ми каже някой: „Еди-кой си дошъл и те обрал.“ – Не, аз зная, че той е мой почтен слуга: той премества нещата от едно място на друго, не ме обира.
към беседата >>
Онзи, който вземе моите пари, де ще ги тури?
Кажеш ли си, че си изгубил 10 000 лева, ще знаеш, че такава е била Волята Божия. Ти си казваш: „Можеше да не бъде тъй.“ – Не, туй е Волята Божия – нищо повече. Господ дал, Господ взел. Ако Земята е моя, кой може да ме обере? Ако всичкото богатство, което е в земята, е мое, кой може да го вземе?
Онзи, който вземе моите пари, де ще ги тури?
– Пак в моята каса. В духовния свят обиране не може да има. Ако живея в едно малко кътче на Земята или в някоя колибка, всеки може да ме обере, но когато цялата Земя е моя, тогава ще бъда сигурен, че всичко е наредено от Бога. Ще ми каже някой: „Еди-кой си дошъл и те обрал.“ – Не, аз зная, че той е мой почтен слуга: той премества нещата от едно място на друго, не ме обира. Тъй трябва да мислите.
към беседата >>
– Пак в моята каса.
Ти си казваш: „Можеше да не бъде тъй.“ – Не, туй е Волята Божия – нищо повече. Господ дал, Господ взел. Ако Земята е моя, кой може да ме обере? Ако всичкото богатство, което е в земята, е мое, кой може да го вземе? Онзи, който вземе моите пари, де ще ги тури?
– Пак в моята каса.
В духовния свят обиране не може да има. Ако живея в едно малко кътче на Земята или в някоя колибка, всеки може да ме обере, но когато цялата Земя е моя, тогава ще бъда сигурен, че всичко е наредено от Бога. Ще ми каже някой: „Еди-кой си дошъл и те обрал.“ – Не, аз зная, че той е мой почтен слуга: той премества нещата от едно място на друго, не ме обира. Тъй трябва да мислите. Туй е правилното мислене.
към беседата >>
В духовния свят обиране не може да има.
Господ дал, Господ взел. Ако Земята е моя, кой може да ме обере? Ако всичкото богатство, което е в земята, е мое, кой може да го вземе? Онзи, който вземе моите пари, де ще ги тури? – Пак в моята каса.
В духовния свят обиране не може да има.
Ако живея в едно малко кътче на Земята или в някоя колибка, всеки може да ме обере, но когато цялата Земя е моя, тогава ще бъда сигурен, че всичко е наредено от Бога. Ще ми каже някой: „Еди-кой си дошъл и те обрал.“ – Не, аз зная, че той е мой почтен слуга: той премества нещата от едно място на друго, не ме обира. Тъй трябва да мислите. Туй е правилното мислене. Светът отвън нека мисли отрицателно, но ние ще мислим по Божествено и така ще се уякчим.
към беседата >>
Ако живея в едно малко кътче на Земята или в някоя колибка, всеки може да ме обере, но когато цялата Земя е моя, тогава ще бъда сигурен, че всичко е наредено от Бога.
Ако Земята е моя, кой може да ме обере? Ако всичкото богатство, което е в земята, е мое, кой може да го вземе? Онзи, който вземе моите пари, де ще ги тури? – Пак в моята каса. В духовния свят обиране не може да има.
Ако живея в едно малко кътче на Земята или в някоя колибка, всеки може да ме обере, но когато цялата Земя е моя, тогава ще бъда сигурен, че всичко е наредено от Бога.
Ще ми каже някой: „Еди-кой си дошъл и те обрал.“ – Не, аз зная, че той е мой почтен слуга: той премества нещата от едно място на друго, не ме обира. Тъй трябва да мислите. Туй е правилното мислене. Светът отвън нека мисли отрицателно, но ние ще мислим по Божествено и така ще се уякчим.
към беседата >>
Ще ми каже някой: „Еди-кой си дошъл и те обрал.“ – Не, аз зная, че той е мой почтен слуга: той премества нещата от едно място на друго, не ме обира.
Ако всичкото богатство, което е в земята, е мое, кой може да го вземе? Онзи, който вземе моите пари, де ще ги тури? – Пак в моята каса. В духовния свят обиране не може да има. Ако живея в едно малко кътче на Земята или в някоя колибка, всеки може да ме обере, но когато цялата Земя е моя, тогава ще бъда сигурен, че всичко е наредено от Бога.
Ще ми каже някой: „Еди-кой си дошъл и те обрал.“ – Не, аз зная, че той е мой почтен слуга: той премества нещата от едно място на друго, не ме обира.
Тъй трябва да мислите. Туй е правилното мислене. Светът отвън нека мисли отрицателно, но ние ще мислим по Божествено и така ще се уякчим.
към беседата >>
Тъй трябва да мислите.
Онзи, който вземе моите пари, де ще ги тури? – Пак в моята каса. В духовния свят обиране не може да има. Ако живея в едно малко кътче на Земята или в някоя колибка, всеки може да ме обере, но когато цялата Земя е моя, тогава ще бъда сигурен, че всичко е наредено от Бога. Ще ми каже някой: „Еди-кой си дошъл и те обрал.“ – Не, аз зная, че той е мой почтен слуга: той премества нещата от едно място на друго, не ме обира.
Тъй трябва да мислите.
Туй е правилното мислене. Светът отвън нека мисли отрицателно, но ние ще мислим по Божествено и така ще се уякчим.
към беседата >>
Туй е правилното мислене.
– Пак в моята каса. В духовния свят обиране не може да има. Ако живея в едно малко кътче на Земята или в някоя колибка, всеки може да ме обере, но когато цялата Земя е моя, тогава ще бъда сигурен, че всичко е наредено от Бога. Ще ми каже някой: „Еди-кой си дошъл и те обрал.“ – Не, аз зная, че той е мой почтен слуга: той премества нещата от едно място на друго, не ме обира. Тъй трябва да мислите.
Туй е правилното мислене.
Светът отвън нека мисли отрицателно, но ние ще мислим по Божествено и така ще се уякчим.
към беседата >>
Светът отвън нека мисли отрицателно, но ние ще мислим по Божествено и така ще се уякчим.
В духовния свят обиране не може да има. Ако живея в едно малко кътче на Земята или в някоя колибка, всеки може да ме обере, но когато цялата Земя е моя, тогава ще бъда сигурен, че всичко е наредено от Бога. Ще ми каже някой: „Еди-кой си дошъл и те обрал.“ – Не, аз зная, че той е мой почтен слуга: той премества нещата от едно място на друго, не ме обира. Тъй трябва да мислите. Туй е правилното мислене.
Светът отвън нека мисли отрицателно, но ние ще мислим по Божествено и така ще се уякчим.
към беседата >>
Често, като се молиш, казваш: „Обраха ме!
Често, като се молиш, казваш: „Обраха ме!
“ Господ казва: „Не са те обрали, никакво обиране няма.“ После някой казва: „Обидиха ме.“ В света има обида, но в Божествения свят, в който ние живеем, не може да има обида.
към беседата >>
“ Господ казва: „Не са те обрали, никакво обиране няма.“ После някой казва: „Обидиха ме.“ В света има обида, но в Божествения свят, в който ние живеем, не може да има обида.
Често, като се молиш, казваш: „Обраха ме!
“ Господ казва: „Не са те обрали, никакво обиране няма.“ После някой казва: „Обидиха ме.“ В света има обида, но в Божествения свят, в който ние живеем, не може да има обида.
към беседата >>
Тъй щото тия две състояния – състоянието на тялото и състоянието на душата – трябва да ги отличавате, да не се смесват.
Тъй щото тия две състояния – състоянието на тялото и състоянието на душата – трябва да ги отличавате, да не се смесват.
Когато страдаме отвън, да знаем, че това са преходни състояния. Ще ви наведа един факт от самата Природа. Когато дойде някоя голяма буря, тя разклаща, разтърсва растенията, които растат спокойно. Растенията изобщо са много мързеливи. Те не обичат да се движат.
към беседата >>
Когато страдаме отвън, да знаем, че това са преходни състояния.
Тъй щото тия две състояния – състоянието на тялото и състоянието на душата – трябва да ги отличавате, да не се смесват.
Когато страдаме отвън, да знаем, че това са преходни състояния.
Ще ви наведа един факт от самата Природа. Когато дойде някоя голяма буря, тя разклаща, разтърсва растенията, които растат спокойно. Растенията изобщо са много мързеливи. Те не обичат да се движат. Като забият веднъж главата си долу в земята, растат само нагоре.
към беседата >>
Ще ви наведа един факт от самата Природа.
Тъй щото тия две състояния – състоянието на тялото и състоянието на душата – трябва да ги отличавате, да не се смесват. Когато страдаме отвън, да знаем, че това са преходни състояния.
Ще ви наведа един факт от самата Природа.
Когато дойде някоя голяма буря, тя разклаща, разтърсва растенията, които растат спокойно. Растенията изобщо са много мързеливи. Те не обичат да се движат. Като забият веднъж главата си долу в земята, растат само нагоре. От този им мързел в тях става подпушване и ако нямаше тия разклащания, дърветата биха изсъхнали.
към беседата >>
Когато дойде някоя голяма буря, тя разклаща, разтърсва растенията, които растат спокойно.
Тъй щото тия две състояния – състоянието на тялото и състоянието на душата – трябва да ги отличавате, да не се смесват. Когато страдаме отвън, да знаем, че това са преходни състояния. Ще ви наведа един факт от самата Природа.
Когато дойде някоя голяма буря, тя разклаща, разтърсва растенията, които растат спокойно.
Растенията изобщо са много мързеливи. Те не обичат да се движат. Като забият веднъж главата си долу в земята, растат само нагоре. От този им мързел в тях става подпушване и ако нямаше тия разклащания, дърветата биха изсъхнали. Невидимият свят обаче като разклаща по този начин растенията, магнетическите токове потичат и в тях става обновление.
към беседата >>
Растенията изобщо са много мързеливи.
Тъй щото тия две състояния – състоянието на тялото и състоянието на душата – трябва да ги отличавате, да не се смесват. Когато страдаме отвън, да знаем, че това са преходни състояния. Ще ви наведа един факт от самата Природа. Когато дойде някоя голяма буря, тя разклаща, разтърсва растенията, които растат спокойно.
Растенията изобщо са много мързеливи.
Те не обичат да се движат. Като забият веднъж главата си долу в земята, растат само нагоре. От този им мързел в тях става подпушване и ако нямаше тия разклащания, дърветата биха изсъхнали. Невидимият свят обаче като разклаща по този начин растенията, магнетическите токове потичат и в тях става обновление. Че тази буря счупила едно малко клонче, нищо от това.
към беседата >>
Те не обичат да се движат.
Тъй щото тия две състояния – състоянието на тялото и състоянието на душата – трябва да ги отличавате, да не се смесват. Когато страдаме отвън, да знаем, че това са преходни състояния. Ще ви наведа един факт от самата Природа. Когато дойде някоя голяма буря, тя разклаща, разтърсва растенията, които растат спокойно. Растенията изобщо са много мързеливи.
Те не обичат да се движат.
Като забият веднъж главата си долу в земята, растат само нагоре. От този им мързел в тях става подпушване и ако нямаше тия разклащания, дърветата биха изсъхнали. Невидимият свят обаче като разклаща по този начин растенията, магнетическите токове потичат и в тях става обновление. Че тази буря счупила едно малко клонче, нищо от това. Но дървото пише във вестниците: „Представете си каква голяма пакост ми направи тази буря!
към беседата >>
Като забият веднъж главата си долу в земята, растат само нагоре.
Когато страдаме отвън, да знаем, че това са преходни състояния. Ще ви наведа един факт от самата Природа. Когато дойде някоя голяма буря, тя разклаща, разтърсва растенията, които растат спокойно. Растенията изобщо са много мързеливи. Те не обичат да се движат.
Като забият веднъж главата си долу в земята, растат само нагоре.
От този им мързел в тях става подпушване и ако нямаше тия разклащания, дърветата биха изсъхнали. Невидимият свят обаче като разклаща по този начин растенията, магнетическите токове потичат и в тях става обновление. Че тази буря счупила едно малко клонче, нищо от това. Но дървото пише във вестниците: „Представете си каква голяма пакост ми направи тази буря! Счупи ми едно клонче.“ Ами защо не пишеш какво благословение ти донесе?
към беседата >>
От този им мързел в тях става подпушване и ако нямаше тия разклащания, дърветата биха изсъхнали.
Ще ви наведа един факт от самата Природа. Когато дойде някоя голяма буря, тя разклаща, разтърсва растенията, които растат спокойно. Растенията изобщо са много мързеливи. Те не обичат да се движат. Като забият веднъж главата си долу в земята, растат само нагоре.
От този им мързел в тях става подпушване и ако нямаше тия разклащания, дърветата биха изсъхнали.
Невидимият свят обаче като разклаща по този начин растенията, магнетическите токове потичат и в тях става обновление. Че тази буря счупила едно малко клонче, нищо от това. Но дървото пише във вестниците: „Представете си каква голяма пакост ми направи тази буря! Счупи ми едно клонче.“ Ами защо не пишеш какво благословение ти донесе?
към беседата >>
Невидимият свят обаче като разклаща по този начин растенията, магнетическите токове потичат и в тях става обновление.
Когато дойде някоя голяма буря, тя разклаща, разтърсва растенията, които растат спокойно. Растенията изобщо са много мързеливи. Те не обичат да се движат. Като забият веднъж главата си долу в земята, растат само нагоре. От този им мързел в тях става подпушване и ако нямаше тия разклащания, дърветата биха изсъхнали.
Невидимият свят обаче като разклаща по този начин растенията, магнетическите токове потичат и в тях става обновление.
Че тази буря счупила едно малко клонче, нищо от това. Но дървото пише във вестниците: „Представете си каква голяма пакост ми направи тази буря! Счупи ми едно клонче.“ Ами защо не пишеш какво благословение ти донесе?
към беседата >>
Че тази буря счупила едно малко клонче, нищо от това.
Растенията изобщо са много мързеливи. Те не обичат да се движат. Като забият веднъж главата си долу в земята, растат само нагоре. От този им мързел в тях става подпушване и ако нямаше тия разклащания, дърветата биха изсъхнали. Невидимият свят обаче като разклаща по този начин растенията, магнетическите токове потичат и в тях става обновление.
Че тази буря счупила едно малко клонче, нищо от това.
Но дървото пише във вестниците: „Представете си каква голяма пакост ми направи тази буря! Счупи ми едно клонче.“ Ами защо не пишеш какво благословение ти донесе?
към беседата >>
Но дървото пише във вестниците: „Представете си каква голяма пакост ми направи тази буря!
Те не обичат да се движат. Като забият веднъж главата си долу в земята, растат само нагоре. От този им мързел в тях става подпушване и ако нямаше тия разклащания, дърветата биха изсъхнали. Невидимият свят обаче като разклаща по този начин растенията, магнетическите токове потичат и в тях става обновление. Че тази буря счупила едно малко клонче, нищо от това.
Но дървото пише във вестниците: „Представете си каква голяма пакост ми направи тази буря!
Счупи ми едно клонче.“ Ами защо не пишеш какво благословение ти донесе?
към беседата >>
Счупи ми едно клонче.“ Ами защо не пишеш какво благословение ти донесе?
Като забият веднъж главата си долу в земята, растат само нагоре. От този им мързел в тях става подпушване и ако нямаше тия разклащания, дърветата биха изсъхнали. Невидимият свят обаче като разклаща по този начин растенията, магнетическите токове потичат и в тях става обновление. Че тази буря счупила едно малко клонче, нищо от това. Но дървото пише във вестниците: „Представете си каква голяма пакост ми направи тази буря!
Счупи ми едно клонче.“ Ами защо не пишеш какво благословение ти донесе?
към беседата >>
ледователно пакостта, която ти е причинена, в сравнение с ползата е микроскопическа.
ледователно пакостта, която ти е причинена, в сравнение с ползата е микроскопическа.
Благото е съществено. И ап. Павел казва, че сегашните страдания не могат да се сравнят с бъдещата слава. Един ден страданията ни ще бъдат такива малки, каквито са клончетата, откъснати от дърветата, и всички ние ще кажем: „Много хубаво стана, че дойдоха тия бури, та ни разклатиха, за да познаем Божиите пътища.“
към беседата >>
Благото е съществено.
ледователно пакостта, която ти е причинена, в сравнение с ползата е микроскопическа.
Благото е съществено.
И ап. Павел казва, че сегашните страдания не могат да се сравнят с бъдещата слава. Един ден страданията ни ще бъдат такива малки, каквито са клончетата, откъснати от дърветата, и всички ние ще кажем: „Много хубаво стана, че дойдоха тия бури, та ни разклатиха, за да познаем Божиите пътища.“
към беседата >>
И ап.
ледователно пакостта, която ти е причинена, в сравнение с ползата е микроскопическа. Благото е съществено.
И ап.
Павел казва, че сегашните страдания не могат да се сравнят с бъдещата слава. Един ден страданията ни ще бъдат такива малки, каквито са клончетата, откъснати от дърветата, и всички ние ще кажем: „Много хубаво стана, че дойдоха тия бури, та ни разклатиха, за да познаем Божиите пътища.“
към беседата >>
Павел казва, че сегашните страдания не могат да се сравнят с бъдещата слава.
ледователно пакостта, която ти е причинена, в сравнение с ползата е микроскопическа. Благото е съществено. И ап.
Павел казва, че сегашните страдания не могат да се сравнят с бъдещата слава.
Един ден страданията ни ще бъдат такива малки, каквито са клончетата, откъснати от дърветата, и всички ние ще кажем: „Много хубаво стана, че дойдоха тия бури, та ни разклатиха, за да познаем Божиите пътища.“
към беседата >>
Един ден страданията ни ще бъдат такива малки, каквито са клончетата, откъснати от дърветата, и всички ние ще кажем: „Много хубаво стана, че дойдоха тия бури, та ни разклатиха, за да познаем Божиите пътища.“
ледователно пакостта, която ти е причинена, в сравнение с ползата е микроскопическа. Благото е съществено. И ап. Павел казва, че сегашните страдания не могат да се сравнят с бъдещата слава.
Един ден страданията ни ще бъдат такива малки, каквито са клончетата, откъснати от дърветата, и всички ние ще кажем: „Много хубаво стана, че дойдоха тия бури, та ни разклатиха, за да познаем Божиите пътища.“
към беседата >>
Аз се чудя някой път на съвременните ученици и ученички, които, като дойдат в училището, започват да четат морал на другите.
Аз се чудя някой път на съвременните ученици и ученички, които, като дойдат в училището, започват да четат морал на другите.
Казват им: „Не знаеш ли, че трябва да се живее за Господа, че трябва да Го обичаме? “ Не се минава и един ден, Господ изпраща една буря на тази сестра или на този брат. Каква буря например? – Отиде тази сестра на гости при своя другарка художничка и тя вземе четката и започва да маже върху платното на своята другарка. Намаже я хубаво, т.е оцапа я, тя излиза оцапана оттам и казва: „Представете си, знаете ли как ме нацапа моята другарка?
към беседата >>
Казват им: „Не знаеш ли, че трябва да се живее за Господа, че трябва да Го обичаме?
Аз се чудя някой път на съвременните ученици и ученички, които, като дойдат в училището, започват да четат морал на другите.
Казват им: „Не знаеш ли, че трябва да се живее за Господа, че трябва да Го обичаме?
“ Не се минава и един ден, Господ изпраща една буря на тази сестра или на този брат. Каква буря например? – Отиде тази сестра на гости при своя другарка художничка и тя вземе четката и започва да маже върху платното на своята другарка. Намаже я хубаво, т.е оцапа я, тя излиза оцапана оттам и казва: „Представете си, знаете ли как ме нацапа моята другарка? “ – Представям си, та що от това?
към беседата >>
3.
Азъ Те познахъ / Аз Те познах
,
НБ
, София, 1.2.1925г.,
Като се каже „азъ, ти, той“, какво се разбира?
Нѣкои се спиратъ върху думитѣ „мое и твое“. Питамъ: кой създаде мѣстоименията азъ, ти и той? Човѣшкиятъ духъ ги създаде.
Като се каже „азъ, ти, той“, какво се разбира?
– Единъ човѣкъ създаденъ въ три лица, т.е. по три начина. „Азъ“ – човѣкътъ, който мисли; „ти“ – човѣкътъ, който чувствува; „той“ – човѣкътъ, който работи. Слѣдователно, тритѣ лица сѫ съединени въ едно. „Азъ“ – главата; „ти“ – гърдитѣ; „той“ – краката.
към беседата >>
Онѣзи, които управляватъ земята, не позволяватъ повече.
Такъвъ е законътъ, азъ зная това. И вие единъ день ще се върнете тамъ, отъ дѣто сте дошли. Земята е едно царство. И на човѣка, при сегашнитѣ условия, не му се позволява да прѣкара въ това царство повече отъ 120 години. Крайниятъ прѣдѣлъ за живѣене на земята е 120 години.
Онѣзи, които управляватъ земята, не позволяватъ повече.
Като дойде този прѣдѣлъ, ще те изхвърлятъ вънъ и ще ти кажатъ: хайде, сега ще си вървишъ, повече не можешъ да живѣешъ въ тази държава. Въ Англия, запримѣръ, дойде нѣкой странникъ, постои нѣколко мѣсеца и му казватъ: хайде сега ще си вървишъ! Има изключителни случаи, дѣто нѣкой може да живѣе и повече, но той, въ замѣна на това, дава нѣщо за тази държава. Въ това отношение, хората сѫ много голѣми майстори. Нѣкой пѫть дойдатъ отъ небето, хванатъ нѣкого, искатъ да го задигнатъ, да го взематъ отъ земята.
към беседата >>
Хората казватъ, че се измѫчватъ, за да придобиятъ прѣхраната си.
Казватъ: значи ти си единъ отъ готованцитѣ! Че кой отъ васъ не е готованецъ? Всички сме готованци, всички живѣемъ даромъ въ свѣта. Туй е Истината! Всички ние живѣемъ даромъ, отъ Божието благословение.
Хората казватъ, че се измѫчватъ, за да придобиятъ прѣхраната си.
Не, даромъ живѣемъ всички по благодать. Казватъ за нѣкого, че билъ богатъ. По-богатъ човѣкъ тукъ въ България отъ мене нѣма. Казватъ българитѣ: тъй ли, тогава дай да си платимъ дълговетѣ си! Не, не давамъ.
към беседата >>
– Единъ човѣкъ създаденъ въ три лица, т.е.
Нѣкои се спиратъ върху думитѣ „мое и твое“. Питамъ: кой създаде мѣстоименията азъ, ти и той? Човѣшкиятъ духъ ги създаде. Като се каже „азъ, ти, той“, какво се разбира?
– Единъ човѣкъ създаденъ въ три лица, т.е.
по три начина. „Азъ“ – човѣкътъ, който мисли; „ти“ – човѣкътъ, който чувствува; „той“ – човѣкътъ, който работи. Слѣдователно, тритѣ лица сѫ съединени въ едно. „Азъ“ – главата; „ти“ – гърдитѣ; „той“ – краката. Кой си ти?
към беседата >>
Като дойде този прѣдѣлъ, ще те изхвърлятъ вънъ и ще ти кажатъ: хайде, сега ще си вървишъ, повече не можешъ да живѣешъ въ тази държава.
И вие единъ день ще се върнете тамъ, отъ дѣто сте дошли. Земята е едно царство. И на човѣка, при сегашнитѣ условия, не му се позволява да прѣкара въ това царство повече отъ 120 години. Крайниятъ прѣдѣлъ за живѣене на земята е 120 години. Онѣзи, които управляватъ земята, не позволяватъ повече.
Като дойде този прѣдѣлъ, ще те изхвърлятъ вънъ и ще ти кажатъ: хайде, сега ще си вървишъ, повече не можешъ да живѣешъ въ тази държава.
Въ Англия, запримѣръ, дойде нѣкой странникъ, постои нѣколко мѣсеца и му казватъ: хайде сега ще си вървишъ! Има изключителни случаи, дѣто нѣкой може да живѣе и повече, но той, въ замѣна на това, дава нѣщо за тази държава. Въ това отношение, хората сѫ много голѣми майстори. Нѣкой пѫть дойдатъ отъ небето, хванатъ нѣкого, искатъ да го задигнатъ, да го взематъ отъ земята. Той започва да се моли: оставете ме, искамъ да работя за Бога.
към беседата >>
Не, даромъ живѣемъ всички по благодать.
Че кой отъ васъ не е готованецъ? Всички сме готованци, всички живѣемъ даромъ въ свѣта. Туй е Истината! Всички ние живѣемъ даромъ, отъ Божието благословение. Хората казватъ, че се измѫчватъ, за да придобиятъ прѣхраната си.
Не, даромъ живѣемъ всички по благодать.
Казватъ за нѣкого, че билъ богатъ. По-богатъ човѣкъ тукъ въ България отъ мене нѣма. Казватъ българитѣ: тъй ли, тогава дай да си платимъ дълговетѣ си! Не, не давамъ. Още два пѫти да ме карате въ обществената безопасность – не, нѣмамъ намѣрение.
към беседата >>
по три начина.
Нѣкои се спиратъ върху думитѣ „мое и твое“. Питамъ: кой създаде мѣстоименията азъ, ти и той? Човѣшкиятъ духъ ги създаде. Като се каже „азъ, ти, той“, какво се разбира? – Единъ човѣкъ създаденъ въ три лица, т.е.
по три начина.
„Азъ“ – човѣкътъ, който мисли; „ти“ – човѣкътъ, който чувствува; „той“ – човѣкътъ, който работи. Слѣдователно, тритѣ лица сѫ съединени въ едно. „Азъ“ – главата; „ти“ – гърдитѣ; „той“ – краката. Кой си ти? – Азъ, който мисля; ти, който чувствувашъ; той, който диша.
към беседата >>
Въ Англия, запримѣръ, дойде нѣкой странникъ, постои нѣколко мѣсеца и му казватъ: хайде сега ще си вървишъ!
Земята е едно царство. И на човѣка, при сегашнитѣ условия, не му се позволява да прѣкара въ това царство повече отъ 120 години. Крайниятъ прѣдѣлъ за живѣене на земята е 120 години. Онѣзи, които управляватъ земята, не позволяватъ повече. Като дойде този прѣдѣлъ, ще те изхвърлятъ вънъ и ще ти кажатъ: хайде, сега ще си вървишъ, повече не можешъ да живѣешъ въ тази държава.
Въ Англия, запримѣръ, дойде нѣкой странникъ, постои нѣколко мѣсеца и му казватъ: хайде сега ще си вървишъ!
Има изключителни случаи, дѣто нѣкой може да живѣе и повече, но той, въ замѣна на това, дава нѣщо за тази държава. Въ това отношение, хората сѫ много голѣми майстори. Нѣкой пѫть дойдатъ отъ небето, хванатъ нѣкого, искатъ да го задигнатъ, да го взематъ отъ земята. Той започва да се моли: оставете ме, искамъ да работя за Бога. Ако остана, ще работя само за Бога, ще направя туй-онуй.
към беседата >>
Казватъ за нѣкого, че билъ богатъ.
Всички сме готованци, всички живѣемъ даромъ въ свѣта. Туй е Истината! Всички ние живѣемъ даромъ, отъ Божието благословение. Хората казватъ, че се измѫчватъ, за да придобиятъ прѣхраната си. Не, даромъ живѣемъ всички по благодать.
Казватъ за нѣкого, че билъ богатъ.
По-богатъ човѣкъ тукъ въ България отъ мене нѣма. Казватъ българитѣ: тъй ли, тогава дай да си платимъ дълговетѣ си! Не, не давамъ. Още два пѫти да ме карате въ обществената безопасность – не, нѣмамъ намѣрение. Нека си седятъ паритѣ заровени.
към беседата >>
„Азъ“ – човѣкътъ, който мисли; „ти“ – човѣкътъ, който чувствува; „той“ – човѣкътъ, който работи.
Питамъ: кой създаде мѣстоименията азъ, ти и той? Човѣшкиятъ духъ ги създаде. Като се каже „азъ, ти, той“, какво се разбира? – Единъ човѣкъ създаденъ въ три лица, т.е. по три начина.
„Азъ“ – човѣкътъ, който мисли; „ти“ – човѣкътъ, който чувствува; „той“ – човѣкътъ, който работи.
Слѣдователно, тритѣ лица сѫ съединени въ едно. „Азъ“ – главата; „ти“ – гърдитѣ; „той“ – краката. Кой си ти? – Азъ, който мисля; ти, който чувствувашъ; той, който диша. Той, третиятъ е, който отива на нивата да работи, който свършва работата.
към беседата >>
Има изключителни случаи, дѣто нѣкой може да живѣе и повече, но той, въ замѣна на това, дава нѣщо за тази държава.
И на човѣка, при сегашнитѣ условия, не му се позволява да прѣкара въ това царство повече отъ 120 години. Крайниятъ прѣдѣлъ за живѣене на земята е 120 години. Онѣзи, които управляватъ земята, не позволяватъ повече. Като дойде този прѣдѣлъ, ще те изхвърлятъ вънъ и ще ти кажатъ: хайде, сега ще си вървишъ, повече не можешъ да живѣешъ въ тази държава. Въ Англия, запримѣръ, дойде нѣкой странникъ, постои нѣколко мѣсеца и му казватъ: хайде сега ще си вървишъ!
Има изключителни случаи, дѣто нѣкой може да живѣе и повече, но той, въ замѣна на това, дава нѣщо за тази държава.
Въ това отношение, хората сѫ много голѣми майстори. Нѣкой пѫть дойдатъ отъ небето, хванатъ нѣкого, искатъ да го задигнатъ, да го взематъ отъ земята. Той започва да се моли: оставете ме, искамъ да работя за Бога. Ако остана, ще работя само за Бога, ще направя туй-онуй. Щомъ е за името Божие, оставятъ го.
към беседата >>
НАГОРЕ