НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
331
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
331
:
1000
резултата в
3
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Що е единица. Числа и действия
,
МОК
, София, 14.12.1924г.,
Да кажем, че противоречието е една река.
(втори вариант)
Ще ви дам едно тълкуване. Казвате: „От мен човек няма да стане.“ При каквито физически противоречия и да се намерите, вие все така мислите. Буквата Н е закон на противоречие. Какво означават думите „от тебе човек не може да стане“? Това показва, че някое Разумно същество ти казва: „Докато не преодолееш мъчнотиите в живота си, ти не можеш да сполучиш.“ Противоречията – това са мъчнотии в живота, които, като ги минеш, ще успееш.
Да кажем, че противоречието е една река.
Как ще я преминеш? – Докато не туриш един мост, не можеш да я преминеш. Не че въобще е невъзможно да я преминеш, но в условията, при които сега се намираш, е невъзможно. Трябва да знаете обаче, че у вас има възможност да преодолеете всички мъчнотии. Значи ще мислите за тях.
към втори вариант >>
Как ще я преминеш?
(втори вариант)
Казвате: „От мен човек няма да стане.“ При каквито физически противоречия и да се намерите, вие все така мислите. Буквата Н е закон на противоречие. Какво означават думите „от тебе човек не може да стане“? Това показва, че някое Разумно същество ти казва: „Докато не преодолееш мъчнотиите в живота си, ти не можеш да сполучиш.“ Противоречията – това са мъчнотии в живота, които, като ги минеш, ще успееш. Да кажем, че противоречието е една река.
Как ще я преминеш?
– Докато не туриш един мост, не можеш да я преминеш. Не че въобще е невъзможно да я преминеш, но в условията, при които сега се намираш, е невъзможно. Трябва да знаете обаче, че у вас има възможност да преодолеете всички мъчнотии. Значи ще мислите за тях. Думите „от теб няма да стане човек“ не означават техния абсолютен смисъл, но подразбират, че трябва да преодолеете известни слабости, известни мъчнотии в себе си.
към втори вариант >>
– Докато не туриш един мост, не можеш да я преминеш.
(втори вариант)
Буквата Н е закон на противоречие. Какво означават думите „от тебе човек не може да стане“? Това показва, че някое Разумно същество ти казва: „Докато не преодолееш мъчнотиите в живота си, ти не можеш да сполучиш.“ Противоречията – това са мъчнотии в живота, които, като ги минеш, ще успееш. Да кажем, че противоречието е една река. Как ще я преминеш?
– Докато не туриш един мост, не можеш да я преминеш.
Не че въобще е невъзможно да я преминеш, но в условията, при които сега се намираш, е невъзможно. Трябва да знаете обаче, че у вас има възможност да преодолеете всички мъчнотии. Значи ще мислите за тях. Думите „от теб няма да стане човек“ не означават техния абсолютен смисъл, но подразбират, че трябва да преодолеете известни слабости, известни мъчнотии в себе си. И затуй отричането на една Истина всякога показва потвърждаване на тази велика Истина, която е заложена в душата ви.
към втори вариант >>
Не че въобще е невъзможно да я преминеш, но в условията, при които сега се намираш, е невъзможно.
(втори вариант)
Какво означават думите „от тебе човек не може да стане“? Това показва, че някое Разумно същество ти казва: „Докато не преодолееш мъчнотиите в живота си, ти не можеш да сполучиш.“ Противоречията – това са мъчнотии в живота, които, като ги минеш, ще успееш. Да кажем, че противоречието е една река. Как ще я преминеш? – Докато не туриш един мост, не можеш да я преминеш.
Не че въобще е невъзможно да я преминеш, но в условията, при които сега се намираш, е невъзможно.
Трябва да знаете обаче, че у вас има възможност да преодолеете всички мъчнотии. Значи ще мислите за тях. Думите „от теб няма да стане човек“ не означават техния абсолютен смисъл, но подразбират, че трябва да преодолеете известни слабости, известни мъчнотии в себе си. И затуй отричането на една Истина всякога показва потвърждаване на тази велика Истина, която е заложена в душата ви. Вие схващате буквално думите, че от вас няма да стане човек.
към втори вариант >>
Трябва да знаете обаче, че у вас има възможност да преодолеете всички мъчнотии.
(втори вариант)
Това показва, че някое Разумно същество ти казва: „Докато не преодолееш мъчнотиите в живота си, ти не можеш да сполучиш.“ Противоречията – това са мъчнотии в живота, които, като ги минеш, ще успееш. Да кажем, че противоречието е една река. Как ще я преминеш? – Докато не туриш един мост, не можеш да я преминеш. Не че въобще е невъзможно да я преминеш, но в условията, при които сега се намираш, е невъзможно.
Трябва да знаете обаче, че у вас има възможност да преодолеете всички мъчнотии.
Значи ще мислите за тях. Думите „от теб няма да стане човек“ не означават техния абсолютен смисъл, но подразбират, че трябва да преодолеете известни слабости, известни мъчнотии в себе си. И затуй отричането на една Истина всякога показва потвърждаване на тази велика Истина, която е заложена в душата ви. Вие схващате буквално думите, че от вас няма да стане човек.
към втори вариант >>
Значи ще мислите за тях.
(втори вариант)
Да кажем, че противоречието е една река. Как ще я преминеш? – Докато не туриш един мост, не можеш да я преминеш. Не че въобще е невъзможно да я преминеш, но в условията, при които сега се намираш, е невъзможно. Трябва да знаете обаче, че у вас има възможност да преодолеете всички мъчнотии.
Значи ще мислите за тях.
Думите „от теб няма да стане човек“ не означават техния абсолютен смисъл, но подразбират, че трябва да преодолеете известни слабости, известни мъчнотии в себе си. И затуй отричането на една Истина всякога показва потвърждаване на тази велика Истина, която е заложена в душата ви. Вие схващате буквално думите, че от вас няма да стане човек.
към втори вариант >>
Думите „от теб няма да стане човек“ не означават техния абсолютен смисъл, но подразбират, че трябва да преодолеете известни слабости, известни мъчнотии в себе си.
(втори вариант)
Как ще я преминеш? – Докато не туриш един мост, не можеш да я преминеш. Не че въобще е невъзможно да я преминеш, но в условията, при които сега се намираш, е невъзможно. Трябва да знаете обаче, че у вас има възможност да преодолеете всички мъчнотии. Значи ще мислите за тях.
Думите „от теб няма да стане човек“ не означават техния абсолютен смисъл, но подразбират, че трябва да преодолеете известни слабости, известни мъчнотии в себе си.
И затуй отричането на една Истина всякога показва потвърждаване на тази велика Истина, която е заложена в душата ви. Вие схващате буквално думите, че от вас няма да стане човек.
към втори вариант >>
И затуй отричането на една Истина всякога показва потвърждаване на тази велика Истина, която е заложена в душата ви.
(втори вариант)
– Докато не туриш един мост, не можеш да я преминеш. Не че въобще е невъзможно да я преминеш, но в условията, при които сега се намираш, е невъзможно. Трябва да знаете обаче, че у вас има възможност да преодолеете всички мъчнотии. Значи ще мислите за тях. Думите „от теб няма да стане човек“ не означават техния абсолютен смисъл, но подразбират, че трябва да преодолеете известни слабости, известни мъчнотии в себе си.
И затуй отричането на една Истина всякога показва потвърждаване на тази велика Истина, която е заложена в душата ви.
Вие схващате буквално думите, че от вас няма да стане човек.
към втори вариант >>
Вие схващате буквално думите, че от вас няма да стане човек.
(втори вариант)
Не че въобще е невъзможно да я преминеш, но в условията, при които сега се намираш, е невъзможно. Трябва да знаете обаче, че у вас има възможност да преодолеете всички мъчнотии. Значи ще мислите за тях. Думите „от теб няма да стане човек“ не означават техния абсолютен смисъл, но подразбират, че трябва да преодолеете известни слабости, известни мъчнотии в себе си. И затуй отричането на една Истина всякога показва потвърждаване на тази велика Истина, която е заложена в душата ви.
Вие схващате буквално думите, че от вас няма да стане човек.
към втори вариант >>
Ще ви разправя един случай от живота на учениците.
(втори вариант)
Ще ви разправя един случай от живота на учениците.
Учителят казва на един от най-мързеливите си ученици: „Слушай, ти си една гарга, от тебе човек няма да стане. Излез от училището и не си губи времето! “ Ученикът се замисля. В него се събужда една активна мисъл и казва: „Как, аз да съм гарга! Не, ще докажа на учителя си, че не съм гарга!
към втори вариант >>
Учителят казва на един от най-мързеливите си ученици: „Слушай, ти си една гарга, от тебе човек няма да стане.
(втори вариант)
Ще ви разправя един случай от живота на учениците.
Учителят казва на един от най-мързеливите си ученици: „Слушай, ти си една гарга, от тебе човек няма да стане.
Излез от училището и не си губи времето! “ Ученикът се замисля. В него се събужда една активна мисъл и казва: „Как, аз да съм гарга! Не, ще докажа на учителя си, че не съм гарга! “ И той се стяга, казва на учителя си: „Ще ми дадете една година срок, през което време ще ви докажа, че аз не съм гарга.
към втори вариант >>
Излез от училището и не си губи времето!
(втори вариант)
Ще ви разправя един случай от живота на учениците. Учителят казва на един от най-мързеливите си ученици: „Слушай, ти си една гарга, от тебе човек няма да стане.
Излез от училището и не си губи времето!
“ Ученикът се замисля. В него се събужда една активна мисъл и казва: „Как, аз да съм гарга! Не, ще докажа на учителя си, че не съм гарга! “ И той се стяга, казва на учителя си: „Ще ми дадете една година срок, през което време ще ви докажа, че аз не съм гарга. Досега бях гарга, но отсега нататък няма да бъда гарга.“ И наистина той става един от отличните ученици.
към втори вариант >>
“ Ученикът се замисля.
(втори вариант)
Ще ви разправя един случай от живота на учениците. Учителят казва на един от най-мързеливите си ученици: „Слушай, ти си една гарга, от тебе човек няма да стане. Излез от училището и не си губи времето!
“ Ученикът се замисля.
В него се събужда една активна мисъл и казва: „Как, аз да съм гарга! Не, ще докажа на учителя си, че не съм гарга! “ И той се стяга, казва на учителя си: „Ще ми дадете една година срок, през което време ще ви докажа, че аз не съм гарга. Досега бях гарга, но отсега нататък няма да бъда гарга.“ И наистина той става един от отличните ученици. Думите на учителя създадоха в ученика един голям стимул.
към втори вариант >>
Ще ви задам следните два въпроса: коя е първата дума, с която се пробужда човешкият ум, и коя е първата дума, с която се пробужда човешкото сърце?
(втори вариант)
Ще ви задам следните два въпроса: коя е първата дума, с която се пробужда човешкият ум, и коя е първата дума, с която се пробужда човешкото сърце?
Върху тези въпроси само ще мислите, без да пишете нищо.
към втори вариант >>
В него се събужда една активна мисъл и казва: „Как, аз да съм гарга!
(втори вариант)
Ще ви разправя един случай от живота на учениците. Учителят казва на един от най-мързеливите си ученици: „Слушай, ти си една гарга, от тебе човек няма да стане. Излез от училището и не си губи времето! “ Ученикът се замисля.
В него се събужда една активна мисъл и казва: „Как, аз да съм гарга!
Не, ще докажа на учителя си, че не съм гарга! “ И той се стяга, казва на учителя си: „Ще ми дадете една година срок, през което време ще ви докажа, че аз не съм гарга. Досега бях гарга, но отсега нататък няма да бъда гарга.“ И наистина той става един от отличните ученици. Думите на учителя създадоха в ученика един голям стимул. Как ще обясните това?
към втори вариант >>
Върху тези въпроси само ще мислите, без да пишете нищо.
(втори вариант)
Ще ви задам следните два въпроса: коя е първата дума, с която се пробужда човешкият ум, и коя е първата дума, с която се пробужда човешкото сърце?
Върху тези въпроси само ще мислите, без да пишете нищо.
към втори вариант >>
Не, ще докажа на учителя си, че не съм гарга!
(втори вариант)
Ще ви разправя един случай от живота на учениците. Учителят казва на един от най-мързеливите си ученици: „Слушай, ти си една гарга, от тебе човек няма да стане. Излез от училището и не си губи времето! “ Ученикът се замисля. В него се събужда една активна мисъл и казва: „Как, аз да съм гарга!
Не, ще докажа на учителя си, че не съм гарга!
“ И той се стяга, казва на учителя си: „Ще ми дадете една година срок, през което време ще ви докажа, че аз не съм гарга. Досега бях гарга, но отсега нататък няма да бъда гарга.“ И наистина той става един от отличните ученици. Думите на учителя създадоха в ученика един голям стимул. Как ще обясните това? – Събуждане става у него.
към втори вариант >>
Какво подразбирате под думата отстъпи?
(втори вариант)
Какво подразбирате под думата отстъпи?
Може да отстъпиш мястото, което държиш; може да отстъпиш в някое свое предприятие; може да отстъпиш от някоя своя мисъл и т.н. Допуснете, че вие искате да преминете една река. Ако тя е слаботечаща и водата и е едва до колене, вие ще можете да я прегазите лесно, но дойдете ли до една дълбока, бързотечаща река без мост, какво ще правите тогава? – Ще се спрете и ще отстъпите. Речете ли да прегазите тази река, ще се удавите.
към втори вариант >>
“ И той се стяга, казва на учителя си: „Ще ми дадете една година срок, през което време ще ви докажа, че аз не съм гарга.
(втори вариант)
Учителят казва на един от най-мързеливите си ученици: „Слушай, ти си една гарга, от тебе човек няма да стане. Излез от училището и не си губи времето! “ Ученикът се замисля. В него се събужда една активна мисъл и казва: „Как, аз да съм гарга! Не, ще докажа на учителя си, че не съм гарга!
“ И той се стяга, казва на учителя си: „Ще ми дадете една година срок, през което време ще ви докажа, че аз не съм гарга.
Досега бях гарга, но отсега нататък няма да бъда гарга.“ И наистина той става един от отличните ученици. Думите на учителя създадоха в ученика един голям стимул. Как ще обясните това? – Събуждане става у него. Той е разсъждавал правилно.
към втори вариант >>
Може да отстъпиш мястото, което държиш; може да отстъпиш в някое свое предприятие; може да отстъпиш от някоя своя мисъл и т.н.
(втори вариант)
Какво подразбирате под думата отстъпи?
Може да отстъпиш мястото, което държиш; може да отстъпиш в някое свое предприятие; може да отстъпиш от някоя своя мисъл и т.н.
Допуснете, че вие искате да преминете една река. Ако тя е слаботечаща и водата и е едва до колене, вие ще можете да я прегазите лесно, но дойдете ли до една дълбока, бързотечаща река без мост, какво ще правите тогава? – Ще се спрете и ще отстъпите. Речете ли да прегазите тази река, ще се удавите. Ако човек отстъпи в известно направление по един начин, трябва ли да отстъпва във всички начини?
към втори вариант >>
Досега бях гарга, но отсега нататък няма да бъда гарга.“ И наистина той става един от отличните ученици.
(втори вариант)
Излез от училището и не си губи времето! “ Ученикът се замисля. В него се събужда една активна мисъл и казва: „Как, аз да съм гарга! Не, ще докажа на учителя си, че не съм гарга! “ И той се стяга, казва на учителя си: „Ще ми дадете една година срок, през което време ще ви докажа, че аз не съм гарга.
Досега бях гарга, но отсега нататък няма да бъда гарга.“ И наистина той става един от отличните ученици.
Думите на учителя създадоха в ученика един голям стимул. Как ще обясните това? – Събуждане става у него. Той е разсъждавал правилно. Учителят му казва: „Ако вървиш по този начин, както досега, от тебе нищо няма да излезе!
към втори вариант >>
Допуснете, че вие искате да преминете една река.
(втори вариант)
Какво подразбирате под думата отстъпи? Може да отстъпиш мястото, което държиш; може да отстъпиш в някое свое предприятие; може да отстъпиш от някоя своя мисъл и т.н.
Допуснете, че вие искате да преминете една река.
Ако тя е слаботечаща и водата и е едва до колене, вие ще можете да я прегазите лесно, но дойдете ли до една дълбока, бързотечаща река без мост, какво ще правите тогава? – Ще се спрете и ще отстъпите. Речете ли да прегазите тази река, ще се удавите. Ако човек отстъпи в известно направление по един начин, трябва ли да отстъпва във всички начини? – Не.
към втори вариант >>
Думите на учителя създадоха в ученика един голям стимул.
(втори вариант)
“ Ученикът се замисля. В него се събужда една активна мисъл и казва: „Как, аз да съм гарга! Не, ще докажа на учителя си, че не съм гарга! “ И той се стяга, казва на учителя си: „Ще ми дадете една година срок, през което време ще ви докажа, че аз не съм гарга. Досега бях гарга, но отсега нататък няма да бъда гарга.“ И наистина той става един от отличните ученици.
Думите на учителя създадоха в ученика един голям стимул.
Как ще обясните това? – Събуждане става у него. Той е разсъждавал правилно. Учителят му казва: „Ако вървиш по този начин, както досега, от тебе нищо няма да излезе! “ Това не значи, че ученикът е гарга или е неспособен, но той има да превъзмогне някои пречки в себе си, и ако не може да употреби за тази цел благата, които Бог е вложил в него, той ще остане една гарга, т.е.
към втори вариант >>
Ако тя е слаботечаща и водата и е едва до колене, вие ще можете да я прегазите лесно, но дойдете ли до една дълбока, бързотечаща река без мост, какво ще правите тогава?
(втори вариант)
Какво подразбирате под думата отстъпи? Може да отстъпиш мястото, което държиш; може да отстъпиш в някое свое предприятие; може да отстъпиш от някоя своя мисъл и т.н. Допуснете, че вие искате да преминете една река.
Ако тя е слаботечаща и водата и е едва до колене, вие ще можете да я прегазите лесно, но дойдете ли до една дълбока, бързотечаща река без мост, какво ще правите тогава?
– Ще се спрете и ще отстъпите. Речете ли да прегазите тази река, ще се удавите. Ако човек отстъпи в известно направление по един начин, трябва ли да отстъпва във всички начини? – Не. Значи ще отстъпиш само в единия начин, но ще употребиш друг начин, друг метод за преминаване на реката.
към втори вариант >>
Как ще обясните това?
(втори вариант)
В него се събужда една активна мисъл и казва: „Как, аз да съм гарга! Не, ще докажа на учителя си, че не съм гарга! “ И той се стяга, казва на учителя си: „Ще ми дадете една година срок, през което време ще ви докажа, че аз не съм гарга. Досега бях гарга, но отсега нататък няма да бъда гарга.“ И наистина той става един от отличните ученици. Думите на учителя създадоха в ученика един голям стимул.
Как ще обясните това?
– Събуждане става у него. Той е разсъждавал правилно. Учителят му казва: „Ако вървиш по този начин, както досега, от тебе нищо няма да излезе! “ Това не значи, че ученикът е гарга или е неспособен, но той има да превъзмогне някои пречки в себе си, и ако не може да употреби за тази цел благата, които Бог е вложил в него, той ще остане една гарга, т.е. деятелността му ще остане слаба.
към втори вариант >>
– Ще се спрете и ще отстъпите.
(втори вариант)
Какво подразбирате под думата отстъпи? Може да отстъпиш мястото, което държиш; може да отстъпиш в някое свое предприятие; може да отстъпиш от някоя своя мисъл и т.н. Допуснете, че вие искате да преминете една река. Ако тя е слаботечаща и водата и е едва до колене, вие ще можете да я прегазите лесно, но дойдете ли до една дълбока, бързотечаща река без мост, какво ще правите тогава?
– Ще се спрете и ще отстъпите.
Речете ли да прегазите тази река, ще се удавите. Ако човек отстъпи в известно направление по един начин, трябва ли да отстъпва във всички начини? – Не. Значи ще отстъпиш само в единия начин, но ще употребиш друг начин, друг метод за преминаване на реката. Кой е вторият метод, чрез който може да се премине реката?
към втори вариант >>
– Събуждане става у него.
(втори вариант)
Не, ще докажа на учителя си, че не съм гарга! “ И той се стяга, казва на учителя си: „Ще ми дадете една година срок, през което време ще ви докажа, че аз не съм гарга. Досега бях гарга, но отсега нататък няма да бъда гарга.“ И наистина той става един от отличните ученици. Думите на учителя създадоха в ученика един голям стимул. Как ще обясните това?
– Събуждане става у него.
Той е разсъждавал правилно. Учителят му казва: „Ако вървиш по този начин, както досега, от тебе нищо няма да излезе! “ Това не значи, че ученикът е гарга или е неспособен, но той има да превъзмогне някои пречки в себе си, и ако не може да употреби за тази цел благата, които Бог е вложил в него, той ще остане една гарга, т.е. деятелността му ще остане слаба. Този ученик разбрал учителя си правилно и обърнал посоката на своя път.
към втори вариант >>
Речете ли да прегазите тази река, ще се удавите.
(втори вариант)
Какво подразбирате под думата отстъпи? Може да отстъпиш мястото, което държиш; може да отстъпиш в някое свое предприятие; може да отстъпиш от някоя своя мисъл и т.н. Допуснете, че вие искате да преминете една река. Ако тя е слаботечаща и водата и е едва до колене, вие ще можете да я прегазите лесно, но дойдете ли до една дълбока, бързотечаща река без мост, какво ще правите тогава? – Ще се спрете и ще отстъпите.
Речете ли да прегазите тази река, ще се удавите.
Ако човек отстъпи в известно направление по един начин, трябва ли да отстъпва във всички начини? – Не. Значи ще отстъпиш само в единия начин, но ще употребиш друг начин, друг метод за преминаване на реката. Кой е вторият метод, чрез който може да се премине реката?
към втори вариант >>
Той е разсъждавал правилно.
(втори вариант)
“ И той се стяга, казва на учителя си: „Ще ми дадете една година срок, през което време ще ви докажа, че аз не съм гарга. Досега бях гарга, но отсега нататък няма да бъда гарга.“ И наистина той става един от отличните ученици. Думите на учителя създадоха в ученика един голям стимул. Как ще обясните това? – Събуждане става у него.
Той е разсъждавал правилно.
Учителят му казва: „Ако вървиш по този начин, както досега, от тебе нищо няма да излезе! “ Това не значи, че ученикът е гарга или е неспособен, но той има да превъзмогне някои пречки в себе си, и ако не може да употреби за тази цел благата, които Бог е вложил в него, той ще остане една гарга, т.е. деятелността му ще остане слаба. Този ученик разбрал учителя си правилно и обърнал посоката на своя път. Тия думи на учителя се явяват като динамическа сила за ученика и той изменя своя живот.
към втори вариант >>
Ако човек отстъпи в известно направление по един начин, трябва ли да отстъпва във всички начини?
(втори вариант)
Може да отстъпиш мястото, което държиш; може да отстъпиш в някое свое предприятие; може да отстъпиш от някоя своя мисъл и т.н. Допуснете, че вие искате да преминете една река. Ако тя е слаботечаща и водата и е едва до колене, вие ще можете да я прегазите лесно, но дойдете ли до една дълбока, бързотечаща река без мост, какво ще правите тогава? – Ще се спрете и ще отстъпите. Речете ли да прегазите тази река, ще се удавите.
Ако човек отстъпи в известно направление по един начин, трябва ли да отстъпва във всички начини?
– Не. Значи ще отстъпиш само в единия начин, но ще употребиш друг начин, друг метод за преминаване на реката. Кой е вторият метод, чрез който може да се премине реката?
към втори вариант >>
Учителят му казва: „Ако вървиш по този начин, както досега, от тебе нищо няма да излезе!
(втори вариант)
Досега бях гарга, но отсега нататък няма да бъда гарга.“ И наистина той става един от отличните ученици. Думите на учителя създадоха в ученика един голям стимул. Как ще обясните това? – Събуждане става у него. Той е разсъждавал правилно.
Учителят му казва: „Ако вървиш по този начин, както досега, от тебе нищо няма да излезе!
“ Това не значи, че ученикът е гарга или е неспособен, но той има да превъзмогне някои пречки в себе си, и ако не може да употреби за тази цел благата, които Бог е вложил в него, той ще остане една гарга, т.е. деятелността му ще остане слаба. Този ученик разбрал учителя си правилно и обърнал посоката на своя път. Тия думи на учителя се явяват като динамическа сила за ученика и той изменя своя живот. Много пъти някое противоречие в живота ви може да произведе една динамическа сила, която е в състояние да ви повдигне.
към втори вариант >>
– Не.
(втори вариант)
Допуснете, че вие искате да преминете една река. Ако тя е слаботечаща и водата и е едва до колене, вие ще можете да я прегазите лесно, но дойдете ли до една дълбока, бързотечаща река без мост, какво ще правите тогава? – Ще се спрете и ще отстъпите. Речете ли да прегазите тази река, ще се удавите. Ако човек отстъпи в известно направление по един начин, трябва ли да отстъпва във всички начини?
– Не.
Значи ще отстъпиш само в единия начин, но ще употребиш друг начин, друг метод за преминаване на реката. Кой е вторият метод, чрез който може да се премине реката?
към втори вариант >>
“ Това не значи, че ученикът е гарга или е неспособен, но той има да превъзмогне някои пречки в себе си, и ако не може да употреби за тази цел благата, които Бог е вложил в него, той ще остане една гарга, т.е.
(втори вариант)
Думите на учителя създадоха в ученика един голям стимул. Как ще обясните това? – Събуждане става у него. Той е разсъждавал правилно. Учителят му казва: „Ако вървиш по този начин, както досега, от тебе нищо няма да излезе!
“ Това не значи, че ученикът е гарга или е неспособен, но той има да превъзмогне някои пречки в себе си, и ако не може да употреби за тази цел благата, които Бог е вложил в него, той ще остане една гарга, т.е.
деятелността му ще остане слаба. Този ученик разбрал учителя си правилно и обърнал посоката на своя път. Тия думи на учителя се явяват като динамическа сила за ученика и той изменя своя живот. Много пъти някое противоречие в живота ви може да произведе една динамическа сила, която е в състояние да ви повдигне. Този ученик казва: „Не, аз ще докажа противното.“ И в скоро време го доказва.
към втори вариант >>
Значи ще отстъпиш само в единия начин, но ще употребиш друг начин, друг метод за преминаване на реката.
(втори вариант)
Ако тя е слаботечаща и водата и е едва до колене, вие ще можете да я прегазите лесно, но дойдете ли до една дълбока, бързотечаща река без мост, какво ще правите тогава? – Ще се спрете и ще отстъпите. Речете ли да прегазите тази река, ще се удавите. Ако човек отстъпи в известно направление по един начин, трябва ли да отстъпва във всички начини? – Не.
Значи ще отстъпиш само в единия начин, но ще употребиш друг начин, друг метод за преминаване на реката.
Кой е вторият метод, чрез който може да се премине реката?
към втори вариант >>
деятелността му ще остане слаба.
(втори вариант)
Как ще обясните това? – Събуждане става у него. Той е разсъждавал правилно. Учителят му казва: „Ако вървиш по този начин, както досега, от тебе нищо няма да излезе! “ Това не значи, че ученикът е гарга или е неспособен, но той има да превъзмогне някои пречки в себе си, и ако не може да употреби за тази цел благата, които Бог е вложил в него, той ще остане една гарга, т.е.
деятелността му ще остане слаба.
Този ученик разбрал учителя си правилно и обърнал посоката на своя път. Тия думи на учителя се явяват като динамическа сила за ученика и той изменя своя живот. Много пъти някое противоречие в живота ви може да произведе една динамическа сила, която е в състояние да ви повдигне. Този ученик казва: „Не, аз ще докажа противното.“ И в скоро време го доказва. Тия думи са киселини, които действат в живота.
към втори вариант >>
Кой е вторият метод, чрез който може да се премине реката?
(втори вариант)
– Ще се спрете и ще отстъпите. Речете ли да прегазите тази река, ще се удавите. Ако човек отстъпи в известно направление по един начин, трябва ли да отстъпва във всички начини? – Не. Значи ще отстъпиш само в единия начин, но ще употребиш друг начин, друг метод за преминаване на реката.
Кой е вторият метод, чрез който може да се премине реката?
към втори вариант >>
Този ученик разбрал учителя си правилно и обърнал посоката на своя път.
(втори вариант)
– Събуждане става у него. Той е разсъждавал правилно. Учителят му казва: „Ако вървиш по този начин, както досега, от тебе нищо няма да излезе! “ Това не значи, че ученикът е гарга или е неспособен, но той има да превъзмогне някои пречки в себе си, и ако не може да употреби за тази цел благата, които Бог е вложил в него, той ще остане една гарга, т.е. деятелността му ще остане слаба.
Този ученик разбрал учителя си правилно и обърнал посоката на своя път.
Тия думи на учителя се явяват като динамическа сила за ученика и той изменя своя живот. Много пъти някое противоречие в живота ви може да произведе една динамическа сила, която е в състояние да ви повдигне. Този ученик казва: „Не, аз ще докажа противното.“ И в скоро време го доказва. Тия думи са киселини, които действат в живота. Тъй че, когато дойдат известни противоречия в живота ви, трябва да знаете, че те са една сила за вас: те събуждат скритите сили, които са заложени в човешката душа.
към втори вариант >>
Отговор: Чрез плуване.
(втори вариант)
Отговор: Чрез плуване.
към втори вариант >>
Тия думи на учителя се явяват като динамическа сила за ученика и той изменя своя живот.
(втори вариант)
Той е разсъждавал правилно. Учителят му казва: „Ако вървиш по този начин, както досега, от тебе нищо няма да излезе! “ Това не значи, че ученикът е гарга или е неспособен, но той има да превъзмогне някои пречки в себе си, и ако не може да употреби за тази цел благата, които Бог е вложил в него, той ще остане една гарга, т.е. деятелността му ще остане слаба. Този ученик разбрал учителя си правилно и обърнал посоката на своя път.
Тия думи на учителя се явяват като динамическа сила за ученика и той изменя своя живот.
Много пъти някое противоречие в живота ви може да произведе една динамическа сила, която е в състояние да ви повдигне. Този ученик казва: „Не, аз ще докажа противното.“ И в скоро време го доказва. Тия думи са киселини, които действат в живота. Тъй че, когато дойдат известни противоречия в живота ви, трябва да знаете, че те са една сила за вас: те събуждат скритите сили, които са заложени в човешката душа. И вие ще проверите, че туй е вярно.
към втори вариант >>
Да, но не знаете да плувате.
(втори вариант)
Да, но не знаете да плувате.
Кой е тогава третият начин?
към втори вариант >>
Много пъти някое противоречие в живота ви може да произведе една динамическа сила, която е в състояние да ви повдигне.
(втори вариант)
Учителят му казва: „Ако вървиш по този начин, както досега, от тебе нищо няма да излезе! “ Това не значи, че ученикът е гарга или е неспособен, но той има да превъзмогне някои пречки в себе си, и ако не може да употреби за тази цел благата, които Бог е вложил в него, той ще остане една гарга, т.е. деятелността му ще остане слаба. Този ученик разбрал учителя си правилно и обърнал посоката на своя път. Тия думи на учителя се явяват като динамическа сила за ученика и той изменя своя живот.
Много пъти някое противоречие в живота ви може да произведе една динамическа сила, която е в състояние да ви повдигне.
Този ученик казва: „Не, аз ще докажа противното.“ И в скоро време го доказва. Тия думи са киселини, които действат в живота. Тъй че, когато дойдат известни противоречия в живота ви, трябва да знаете, че те са една сила за вас: те събуждат скритите сили, които са заложени в човешката душа. И вие ще проверите, че туй е вярно. Аз ви говоря верни неща за един закон, който за мен е верен сто и един процента.
към втори вариант >>
Кой е тогава третият начин?
(втори вариант)
Да, но не знаете да плувате.
Кой е тогава третият начин?
към втори вариант >>
Този ученик казва: „Не, аз ще докажа противното.“ И в скоро време го доказва.
(втори вариант)
“ Това не значи, че ученикът е гарга или е неспособен, но той има да превъзмогне някои пречки в себе си, и ако не може да употреби за тази цел благата, които Бог е вложил в него, той ще остане една гарга, т.е. деятелността му ще остане слаба. Този ученик разбрал учителя си правилно и обърнал посоката на своя път. Тия думи на учителя се явяват като динамическа сила за ученика и той изменя своя живот. Много пъти някое противоречие в живота ви може да произведе една динамическа сила, която е в състояние да ви повдигне.
Този ученик казва: „Не, аз ще докажа противното.“ И в скоро време го доказва.
Тия думи са киселини, които действат в живота. Тъй че, когато дойдат известни противоречия в живота ви, трябва да знаете, че те са една сила за вас: те събуждат скритите сили, които са заложени в човешката душа. И вие ще проверите, че туй е вярно. Аз ви говоря верни неща за един закон, който за мен е верен сто и един процента. Не казвам, че този закон е верен за мен сто процента, но даже сто и един процента.
към втори вариант >>
Отговор: Мост ще направим.
(втори вариант)
Отговор: Мост ще направим.
към втори вариант >>
Тия думи са киселини, които действат в живота.
(втори вариант)
деятелността му ще остане слаба. Този ученик разбрал учителя си правилно и обърнал посоката на своя път. Тия думи на учителя се явяват като динамическа сила за ученика и той изменя своя живот. Много пъти някое противоречие в живота ви може да произведе една динамическа сила, която е в състояние да ви повдигне. Този ученик казва: „Не, аз ще докажа противното.“ И в скоро време го доказва.
Тия думи са киселини, които действат в живота.
Тъй че, когато дойдат известни противоречия в живота ви, трябва да знаете, че те са една сила за вас: те събуждат скритите сили, които са заложени в човешката душа. И вие ще проверите, че туй е вярно. Аз ви говоря верни неща за един закон, който за мен е верен сто и един процента. Не казвам, че този закон е верен за мен сто процента, но даже сто и един процента. Това може да го опитате и вие сами.
към втори вариант >>
Да, тази река може да се премине през мост, с лодка и т.н.
(втори вариант)
Да, тази река може да се премине през мост, с лодка и т.н.
Знаете ли защо ви задавам този въпрос? Какво отношение има преминаването на реката към вашия живот? Все трябва да има някаква връзка между едното и другото. Значи ако не можеш да постигнеш известна своя благородна мисъл по един начин, ще употребиш втори, трети, четвърти, пети, докато намериш онзи метод, който е най-подходящ за тебе. Ако не можеш да прегазиш реката, ще я преплуваш; ако не можеш да плуваш, ще вземеш лодка; ако не можеш да си намериш лодка, ще потърсиш друго някое средство, но все ще минеш реката!
към втори вариант >>
Тъй че, когато дойдат известни противоречия в живота ви, трябва да знаете, че те са една сила за вас: те събуждат скритите сили, които са заложени в човешката душа.
(втори вариант)
Този ученик разбрал учителя си правилно и обърнал посоката на своя път. Тия думи на учителя се явяват като динамическа сила за ученика и той изменя своя живот. Много пъти някое противоречие в живота ви може да произведе една динамическа сила, която е в състояние да ви повдигне. Този ученик казва: „Не, аз ще докажа противното.“ И в скоро време го доказва. Тия думи са киселини, които действат в живота.
Тъй че, когато дойдат известни противоречия в живота ви, трябва да знаете, че те са една сила за вас: те събуждат скритите сили, които са заложени в човешката душа.
И вие ще проверите, че туй е вярно. Аз ви говоря верни неща за един закон, който за мен е верен сто и един процента. Не казвам, че този закон е верен за мен сто процента, но даже сто и един процента. Това може да го опитате и вие сами.
към втори вариант >>
Знаете ли защо ви задавам този въпрос?
(втори вариант)
Да, тази река може да се премине през мост, с лодка и т.н.
Знаете ли защо ви задавам този въпрос?
Какво отношение има преминаването на реката към вашия живот? Все трябва да има някаква връзка между едното и другото. Значи ако не можеш да постигнеш известна своя благородна мисъл по един начин, ще употребиш втори, трети, четвърти, пети, докато намериш онзи метод, който е най-подходящ за тебе. Ако не можеш да прегазиш реката, ще я преплуваш; ако не можеш да плуваш, ще вземеш лодка; ако не можеш да си намериш лодка, ще потърсиш друго някое средство, но все ще минеш реката! Може да я преминеш с балон или с аероплан, но все ще я минеш.
към втори вариант >>
И вие ще проверите, че туй е вярно.
(втори вариант)
Тия думи на учителя се явяват като динамическа сила за ученика и той изменя своя живот. Много пъти някое противоречие в живота ви може да произведе една динамическа сила, която е в състояние да ви повдигне. Този ученик казва: „Не, аз ще докажа противното.“ И в скоро време го доказва. Тия думи са киселини, които действат в живота. Тъй че, когато дойдат известни противоречия в живота ви, трябва да знаете, че те са една сила за вас: те събуждат скритите сили, които са заложени в човешката душа.
И вие ще проверите, че туй е вярно.
Аз ви говоря верни неща за един закон, който за мен е верен сто и един процента. Не казвам, че този закон е верен за мен сто процента, но даже сто и един процента. Това може да го опитате и вие сами.
към втори вариант >>
Какво отношение има преминаването на реката към вашия живот?
(втори вариант)
Да, тази река може да се премине през мост, с лодка и т.н. Знаете ли защо ви задавам този въпрос?
Какво отношение има преминаването на реката към вашия живот?
Все трябва да има някаква връзка между едното и другото. Значи ако не можеш да постигнеш известна своя благородна мисъл по един начин, ще употребиш втори, трети, четвърти, пети, докато намериш онзи метод, който е най-подходящ за тебе. Ако не можеш да прегазиш реката, ще я преплуваш; ако не можеш да плуваш, ще вземеш лодка; ако не можеш да си намериш лодка, ще потърсиш друго някое средство, но все ще минеш реката! Може да я преминеш с балон или с аероплан, но все ще я минеш. Ако пък можеш да си направиш мост, още по-добре.
към втори вариант >>
Аз ви говоря верни неща за един закон, който за мен е верен сто и един процента.
(втори вариант)
Много пъти някое противоречие в живота ви може да произведе една динамическа сила, която е в състояние да ви повдигне. Този ученик казва: „Не, аз ще докажа противното.“ И в скоро време го доказва. Тия думи са киселини, които действат в живота. Тъй че, когато дойдат известни противоречия в живота ви, трябва да знаете, че те са една сила за вас: те събуждат скритите сили, които са заложени в човешката душа. И вие ще проверите, че туй е вярно.
Аз ви говоря верни неща за един закон, който за мен е верен сто и един процента.
Не казвам, че този закон е верен за мен сто процента, но даже сто и един процента. Това може да го опитате и вие сами.
към втори вариант >>
Все трябва да има някаква връзка между едното и другото.
(втори вариант)
Да, тази река може да се премине през мост, с лодка и т.н. Знаете ли защо ви задавам този въпрос? Какво отношение има преминаването на реката към вашия живот?
Все трябва да има някаква връзка между едното и другото.
Значи ако не можеш да постигнеш известна своя благородна мисъл по един начин, ще употребиш втори, трети, четвърти, пети, докато намериш онзи метод, който е най-подходящ за тебе. Ако не можеш да прегазиш реката, ще я преплуваш; ако не можеш да плуваш, ще вземеш лодка; ако не можеш да си намериш лодка, ще потърсиш друго някое средство, но все ще минеш реката! Може да я преминеш с балон или с аероплан, но все ще я минеш. Ако пък можеш да си направиш мост, още по-добре.
към втори вариант >>
Не казвам, че този закон е верен за мен сто процента, но даже сто и един процента.
(втори вариант)
Този ученик казва: „Не, аз ще докажа противното.“ И в скоро време го доказва. Тия думи са киселини, които действат в живота. Тъй че, когато дойдат известни противоречия в живота ви, трябва да знаете, че те са една сила за вас: те събуждат скритите сили, които са заложени в човешката душа. И вие ще проверите, че туй е вярно. Аз ви говоря верни неща за един закон, който за мен е верен сто и един процента.
Не казвам, че този закон е верен за мен сто процента, но даже сто и един процента.
Това може да го опитате и вие сами.
към втори вариант >>
Значи ако не можеш да постигнеш известна своя благородна мисъл по един начин, ще употребиш втори, трети, четвърти, пети, докато намериш онзи метод, който е най-подходящ за тебе.
(втори вариант)
Да, тази река може да се премине през мост, с лодка и т.н. Знаете ли защо ви задавам този въпрос? Какво отношение има преминаването на реката към вашия живот? Все трябва да има някаква връзка между едното и другото.
Значи ако не можеш да постигнеш известна своя благородна мисъл по един начин, ще употребиш втори, трети, четвърти, пети, докато намериш онзи метод, който е най-подходящ за тебе.
Ако не можеш да прегазиш реката, ще я преплуваш; ако не можеш да плуваш, ще вземеш лодка; ако не можеш да си намериш лодка, ще потърсиш друго някое средство, но все ще минеш реката! Може да я преминеш с балон или с аероплан, но все ще я минеш. Ако пък можеш да си направиш мост, още по-добре.
към втори вариант >>
Това може да го опитате и вие сами.
(втори вариант)
Тия думи са киселини, които действат в живота. Тъй че, когато дойдат известни противоречия в живота ви, трябва да знаете, че те са една сила за вас: те събуждат скритите сили, които са заложени в човешката душа. И вие ще проверите, че туй е вярно. Аз ви говоря верни неща за един закон, който за мен е верен сто и един процента. Не казвам, че този закон е верен за мен сто процента, но даже сто и един процента.
Това може да го опитате и вие сами.
към втори вариант >>
Ако не можеш да прегазиш реката, ще я преплуваш; ако не можеш да плуваш, ще вземеш лодка; ако не можеш да си намериш лодка, ще потърсиш друго някое средство, но все ще минеш реката!
(втори вариант)
Да, тази река може да се премине през мост, с лодка и т.н. Знаете ли защо ви задавам този въпрос? Какво отношение има преминаването на реката към вашия живот? Все трябва да има някаква връзка между едното и другото. Значи ако не можеш да постигнеш известна своя благородна мисъл по един начин, ще употребиш втори, трети, четвърти, пети, докато намериш онзи метод, който е най-подходящ за тебе.
Ако не можеш да прегазиш реката, ще я преплуваш; ако не можеш да плуваш, ще вземеш лодка; ако не можеш да си намериш лодка, ще потърсиш друго някое средство, но все ще минеш реката!
Може да я преминеш с балон или с аероплан, но все ще я минеш. Ако пък можеш да си направиш мост, още по-добре.
към втори вариант >>
Може да я преминеш с балон или с аероплан, но все ще я минеш.
(втори вариант)
Знаете ли защо ви задавам този въпрос? Какво отношение има преминаването на реката към вашия живот? Все трябва да има някаква връзка между едното и другото. Значи ако не можеш да постигнеш известна своя благородна мисъл по един начин, ще употребиш втори, трети, четвърти, пети, докато намериш онзи метод, който е най-подходящ за тебе. Ако не можеш да прегазиш реката, ще я преплуваш; ако не можеш да плуваш, ще вземеш лодка; ако не можеш да си намериш лодка, ще потърсиш друго някое средство, но все ще минеш реката!
Може да я преминеш с балон или с аероплан, но все ще я минеш.
Ако пък можеш да си направиш мост, още по-добре.
към втори вариант >>
Ако пък можеш да си направиш мост, още по-добре.
(втори вариант)
Какво отношение има преминаването на реката към вашия живот? Все трябва да има някаква връзка между едното и другото. Значи ако не можеш да постигнеш известна своя благородна мисъл по един начин, ще употребиш втори, трети, четвърти, пети, докато намериш онзи метод, който е най-подходящ за тебе. Ако не можеш да прегазиш реката, ще я преплуваш; ако не можеш да плуваш, ще вземеш лодка; ако не можеш да си намериш лодка, ще потърсиш друго някое средство, но все ще минеш реката! Може да я преминеш с балон или с аероплан, но все ще я минеш.
Ако пък можеш да си направиш мост, още по-добре.
към втори вариант >>
Този въпрос има приложение в психическия свят.
(втори вариант)
Този въпрос има приложение в психическия свят.
Често съвременните хора губят, хабят своята енергия в празни усилия да постигнат някоя своя цел, но избраните от тях методи не съответстват на целта. Те не са избрали сгодно време, нито подходящи методи, чрез които да си въздействат.
към втори вариант >>
Често съвременните хора губят, хабят своята енергия в празни усилия да постигнат някоя своя цел, но избраните от тях методи не съответстват на целта.
(втори вариант)
Този въпрос има приложение в психическия свят.
Често съвременните хора губят, хабят своята енергия в празни усилия да постигнат някоя своя цел, но избраните от тях методи не съответстват на целта.
Те не са избрали сгодно време, нито подходящи методи, чрез които да си въздействат.
към втори вариант >>
Те не са избрали сгодно време, нито подходящи методи, чрез които да си въздействат.
(втори вариант)
Този въпрос има приложение в психическия свят. Често съвременните хора губят, хабят своята енергия в празни усилия да постигнат някоя своя цел, но избраните от тях методи не съответстват на целта.
Те не са избрали сгодно време, нито подходящи методи, чрез които да си въздействат.
към втори вариант >>
Друг въпрос: какво трябва да бъде състоянието ви, за да постигнете една своя възвишена цел?
(втори вариант)
Друг въпрос: какво трябва да бъде състоянието ви, за да постигнете една своя възвишена цел?
към втори вариант >>
Отговор: Да имаме чистота.
(втори вариант)
Отговор: Да имаме чистота.
към втори вариант >>
Друго?
(втори вариант)
Друго?
към втори вариант >>
Отговор: Да бъдем готови да плуваме, да хвърчим и т.н.
(втори вариант)
Отговор: Да бъдем готови да плуваме, да хвърчим и т.н.
към втори вариант >>
И туй е добре.
(втори вариант)
И туй е добре.
Трети въпрос: кога трябва да се оглеждате – когато морето е развълнувано, или когато е тихо?
към втори вариант >>
Трети въпрос: кога трябва да се оглеждате – когато морето е развълнувано, или когато е тихо?
(втори вариант)
И туй е добре.
Трети въпрос: кога трябва да се оглеждате – когато морето е развълнувано, или когато е тихо?
към втори вариант >>
Отговор: Когато е тихо.
(втори вариант)
Отговор: Когато е тихо.
към втори вариант >>
Следователно, когато искате да се оглеждате, трябва ли да имате силна воля?
(втори вариант)
Следователно, когато искате да се оглеждате, трябва ли да имате силна воля?
към втори вариант >>
Отговор: Да.
(втори вариант)
Отговор: Да.
към втори вариант >>
Значи за да се оглеждате, морето трябва да бъде тихо.
(втори вариант)
Значи за да се оглеждате, морето трябва да бъде тихо.
Това са ред въпроси, които ние още не свързваме, но само изнасяме за размишление. Когато се оглеждате, изисква ли се някакво усилие? Ако искаш да се оглеждаш, морето не трябва да е само тихо, но и прозрачно. Същото нещо е и с човека. Когато той иска да разбира, какво трябва да бъде неговото състояние?
към втори вариант >>
Това са ред въпроси, които ние още не свързваме, но само изнасяме за размишление.
(втори вариант)
Значи за да се оглеждате, морето трябва да бъде тихо.
Това са ред въпроси, които ние още не свързваме, но само изнасяме за размишление.
Когато се оглеждате, изисква ли се някакво усилие? Ако искаш да се оглеждаш, морето не трябва да е само тихо, но и прозрачно. Същото нещо е и с човека. Когато той иска да разбира, какво трябва да бъде неговото състояние? – Сърцето му непременно трябва да бъде тихо, а не развълнувано.
към втори вариант >>
Когато се оглеждате, изисква ли се някакво усилие?
(втори вариант)
Значи за да се оглеждате, морето трябва да бъде тихо. Това са ред въпроси, които ние още не свързваме, но само изнасяме за размишление.
Когато се оглеждате, изисква ли се някакво усилие?
Ако искаш да се оглеждаш, морето не трябва да е само тихо, но и прозрачно. Същото нещо е и с човека. Когато той иска да разбира, какво трябва да бъде неговото състояние? – Сърцето му непременно трябва да бъде тихо, а не развълнувано. Развълнуваното сърце препятства на човешкия Дух да види своя образ.
към втори вариант >>
Ако искаш да се оглеждаш, морето не трябва да е само тихо, но и прозрачно.
(втори вариант)
Значи за да се оглеждате, морето трябва да бъде тихо. Това са ред въпроси, които ние още не свързваме, но само изнасяме за размишление. Когато се оглеждате, изисква ли се някакво усилие?
Ако искаш да се оглеждаш, морето не трябва да е само тихо, но и прозрачно.
Същото нещо е и с човека. Когато той иска да разбира, какво трябва да бъде неговото състояние? – Сърцето му непременно трябва да бъде тихо, а не развълнувано. Развълнуваното сърце препятства на човешкия Дух да види своя образ. Щом ние не можем да се оглеждаме, ние губим посоката на своето движение.
към втори вариант >>
Същото нещо е и с човека.
(втори вариант)
Значи за да се оглеждате, морето трябва да бъде тихо. Това са ред въпроси, които ние още не свързваме, но само изнасяме за размишление. Когато се оглеждате, изисква ли се някакво усилие? Ако искаш да се оглеждаш, морето не трябва да е само тихо, но и прозрачно.
Същото нещо е и с човека.
Когато той иска да разбира, какво трябва да бъде неговото състояние? – Сърцето му непременно трябва да бъде тихо, а не развълнувано. Развълнуваното сърце препятства на човешкия Дух да види своя образ. Щом ние не можем да се оглеждаме, ние губим посоката на своето движение. Когато човек се оглежда, аз не разбирам само външния му образ, но и вътрешния, разумния образ.
към втори вариант >>
Когато той иска да разбира, какво трябва да бъде неговото състояние?
(втори вариант)
Значи за да се оглеждате, морето трябва да бъде тихо. Това са ред въпроси, които ние още не свързваме, но само изнасяме за размишление. Когато се оглеждате, изисква ли се някакво усилие? Ако искаш да се оглеждаш, морето не трябва да е само тихо, но и прозрачно. Същото нещо е и с човека.
Когато той иска да разбира, какво трябва да бъде неговото състояние?
– Сърцето му непременно трябва да бъде тихо, а не развълнувано. Развълнуваното сърце препятства на човешкия Дух да види своя образ. Щом ние не можем да се оглеждаме, ние губим посоката на своето движение. Когато човек се оглежда, аз не разбирам само външния му образ, но и вътрешния, разумния образ.
към втори вариант >>
– Сърцето му непременно трябва да бъде тихо, а не развълнувано.
(втори вариант)
Това са ред въпроси, които ние още не свързваме, но само изнасяме за размишление. Когато се оглеждате, изисква ли се някакво усилие? Ако искаш да се оглеждаш, морето не трябва да е само тихо, но и прозрачно. Същото нещо е и с човека. Когато той иска да разбира, какво трябва да бъде неговото състояние?
– Сърцето му непременно трябва да бъде тихо, а не развълнувано.
Развълнуваното сърце препятства на човешкия Дух да види своя образ. Щом ние не можем да се оглеждаме, ние губим посоката на своето движение. Когато човек се оглежда, аз не разбирам само външния му образ, но и вътрешния, разумния образ.
към втори вариант >>
Развълнуваното сърце препятства на човешкия Дух да види своя образ.
(втори вариант)
Когато се оглеждате, изисква ли се някакво усилие? Ако искаш да се оглеждаш, морето не трябва да е само тихо, но и прозрачно. Същото нещо е и с човека. Когато той иска да разбира, какво трябва да бъде неговото състояние? – Сърцето му непременно трябва да бъде тихо, а не развълнувано.
Развълнуваното сърце препятства на човешкия Дух да види своя образ.
Щом ние не можем да се оглеждаме, ние губим посоката на своето движение. Когато човек се оглежда, аз не разбирам само външния му образ, но и вътрешния, разумния образ.
към втори вариант >>
Щом ние не можем да се оглеждаме, ние губим посоката на своето движение.
(втори вариант)
Ако искаш да се оглеждаш, морето не трябва да е само тихо, но и прозрачно. Същото нещо е и с човека. Когато той иска да разбира, какво трябва да бъде неговото състояние? – Сърцето му непременно трябва да бъде тихо, а не развълнувано. Развълнуваното сърце препятства на човешкия Дух да види своя образ.
Щом ние не можем да се оглеждаме, ние губим посоката на своето движение.
Когато човек се оглежда, аз не разбирам само външния му образ, но и вътрешния, разумния образ.
към втори вариант >>
Когато човек се оглежда, аз не разбирам само външния му образ, но и вътрешния, разумния образ.
(втори вариант)
Същото нещо е и с човека. Когато той иска да разбира, какво трябва да бъде неговото състояние? – Сърцето му непременно трябва да бъде тихо, а не развълнувано. Развълнуваното сърце препятства на човешкия Дух да види своя образ. Щом ние не можем да се оглеждаме, ние губим посоката на своето движение.
Когато човек се оглежда, аз не разбирам само външния му образ, но и вътрешния, разумния образ.
към втори вариант >>
Сега ще се спрем малко върху числата.
(втори вариант)
Сега ще се спрем малко върху числата.
Вземете числата 1, 2, 3 и 4. Като съберем тия числа, ще получим числото 10. Съгласно Питагоровата теория за числата, числата 1, 2, 3 и 4 са най-важните числа, а числото 10 е свещено число. Какво показва това число? – То показва, че всички точки, които образуват даден кръг, са дошли в съприкосновение с външния свят.
към втори вариант >>
Вземете числата 1, 2, 3 и 4.
(втори вариант)
Сега ще се спрем малко върху числата.
Вземете числата 1, 2, 3 и 4.
Като съберем тия числа, ще получим числото 10. Съгласно Питагоровата теория за числата, числата 1, 2, 3 и 4 са най-важните числа, а числото 10 е свещено число. Какво показва това число? – То показва, че всички точки, които образуват даден кръг, са дошли в съприкосновение с външния свят. Кръгът пък показва, че всяка точка от него също тъй е дошла в съприкосновение с външния свят.
към втори вариант >>
Като съберем тия числа, ще получим числото 10.
(втори вариант)
Сега ще се спрем малко върху числата. Вземете числата 1, 2, 3 и 4.
Като съберем тия числа, ще получим числото 10.
Съгласно Питагоровата теория за числата, числата 1, 2, 3 и 4 са най-важните числа, а числото 10 е свещено число. Какво показва това число? – То показва, че всички точки, които образуват даден кръг, са дошли в съприкосновение с външния свят. Кръгът пък показва, че всяка точка от него също тъй е дошла в съприкосновение с външния свят. Числото 4 показва едно пълно завъртване на Живота.
към втори вариант >>
Съгласно Питагоровата теория за числата, числата 1, 2, 3 и 4 са най-важните числа, а числото 10 е свещено число.
(втори вариант)
Сега ще се спрем малко върху числата. Вземете числата 1, 2, 3 и 4. Като съберем тия числа, ще получим числото 10.
Съгласно Питагоровата теория за числата, числата 1, 2, 3 и 4 са най-важните числа, а числото 10 е свещено число.
Какво показва това число? – То показва, че всички точки, които образуват даден кръг, са дошли в съприкосновение с външния свят. Кръгът пък показва, че всяка точка от него също тъй е дошла в съприкосновение с външния свят. Числото 4 показва едно пълно завъртване на Живота. В числото 1 има деление (:1); в 2 – умножение (х2); в 3 – изваждане (–3), а в 4 – събиране (+4).
към втори вариант >>
Какво показва това число?
(втори вариант)
Сега ще се спрем малко върху числата. Вземете числата 1, 2, 3 и 4. Като съберем тия числа, ще получим числото 10. Съгласно Питагоровата теория за числата, числата 1, 2, 3 и 4 са най-важните числа, а числото 10 е свещено число.
Какво показва това число?
– То показва, че всички точки, които образуват даден кръг, са дошли в съприкосновение с външния свят. Кръгът пък показва, че всяка точка от него също тъй е дошла в съприкосновение с външния свят. Числото 4 показва едно пълно завъртване на Живота. В числото 1 има деление (:1); в 2 – умножение (х2); в 3 – изваждане (–3), а в 4 – събиране (+4). Тия числа представляват закони в живота.
към втори вариант >>
– То показва, че всички точки, които образуват даден кръг, са дошли в съприкосновение с външния свят.
(втори вариант)
Сега ще се спрем малко върху числата. Вземете числата 1, 2, 3 и 4. Като съберем тия числа, ще получим числото 10. Съгласно Питагоровата теория за числата, числата 1, 2, 3 и 4 са най-важните числа, а числото 10 е свещено число. Какво показва това число?
– То показва, че всички точки, които образуват даден кръг, са дошли в съприкосновение с външния свят.
Кръгът пък показва, че всяка точка от него също тъй е дошла в съприкосновение с външния свят. Числото 4 показва едно пълно завъртване на Живота. В числото 1 има деление (:1); в 2 – умножение (х2); в 3 – изваждане (–3), а в 4 – събиране (+4). Тия числа представляват закони в живота. Ако искате да делите, т.е.
към втори вариант >>
Кръгът пък показва, че всяка точка от него също тъй е дошла в съприкосновение с външния свят.
(втори вариант)
Вземете числата 1, 2, 3 и 4. Като съберем тия числа, ще получим числото 10. Съгласно Питагоровата теория за числата, числата 1, 2, 3 и 4 са най-важните числа, а числото 10 е свещено число. Какво показва това число? – То показва, че всички точки, които образуват даден кръг, са дошли в съприкосновение с външния свят.
Кръгът пък показва, че всяка точка от него също тъй е дошла в съприкосновение с външния свят.
Числото 4 показва едно пълно завъртване на Живота. В числото 1 има деление (:1); в 2 – умножение (х2); в 3 – изваждане (–3), а в 4 – събиране (+4). Тия числа представляват закони в живота. Ако искате да делите, т.е. да разрешите един въпрос в живота чрез деление, вие ще употребите единицата; ако искате да умножавате, ще работите със закона на двойката; ако искате да изваждате, ще употребите третия закон, закона на тройката, или ще работите с числото 3; и най-после, когато искате да събирате, ще употребите закона на числото 4.
към втори вариант >>
Числото 4 показва едно пълно завъртване на Живота.
(втори вариант)
Като съберем тия числа, ще получим числото 10. Съгласно Питагоровата теория за числата, числата 1, 2, 3 и 4 са най-важните числа, а числото 10 е свещено число. Какво показва това число? – То показва, че всички точки, които образуват даден кръг, са дошли в съприкосновение с външния свят. Кръгът пък показва, че всяка точка от него също тъй е дошла в съприкосновение с външния свят.
Числото 4 показва едно пълно завъртване на Живота.
В числото 1 има деление (:1); в 2 – умножение (х2); в 3 – изваждане (–3), а в 4 – събиране (+4). Тия числа представляват закони в живота. Ако искате да делите, т.е. да разрешите един въпрос в живота чрез деление, вие ще употребите единицата; ако искате да умножавате, ще работите със закона на двойката; ако искате да изваждате, ще употребите третия закон, закона на тройката, или ще работите с числото 3; и най-после, когато искате да събирате, ще употребите закона на числото 4. Като разделяте човека, де ще поставите единицата?
към втори вариант >>
В числото 1 има деление (:1); в 2 – умножение (х2); в 3 – изваждане (–3), а в 4 – събиране (+4).
(втори вариант)
Съгласно Питагоровата теория за числата, числата 1, 2, 3 и 4 са най-важните числа, а числото 10 е свещено число. Какво показва това число? – То показва, че всички точки, които образуват даден кръг, са дошли в съприкосновение с външния свят. Кръгът пък показва, че всяка точка от него също тъй е дошла в съприкосновение с външния свят. Числото 4 показва едно пълно завъртване на Живота.
В числото 1 има деление (:1); в 2 – умножение (х2); в 3 – изваждане (–3), а в 4 – събиране (+4).
Тия числа представляват закони в живота. Ако искате да делите, т.е. да разрешите един въпрос в живота чрез деление, вие ще употребите единицата; ако искате да умножавате, ще работите със закона на двойката; ако искате да изваждате, ще употребите третия закон, закона на тройката, или ще работите с числото 3; и най-после, когато искате да събирате, ще употребите закона на числото 4. Като разделяте човека, де ще поставите единицата? – Единицата ще поставите в ума на човека – там е истинското деление, чрез което ще можете да разрешавате мъчните въпроси.
към втори вариант >>
Тия числа представляват закони в живота.
(втори вариант)
Какво показва това число? – То показва, че всички точки, които образуват даден кръг, са дошли в съприкосновение с външния свят. Кръгът пък показва, че всяка точка от него също тъй е дошла в съприкосновение с външния свят. Числото 4 показва едно пълно завъртване на Живота. В числото 1 има деление (:1); в 2 – умножение (х2); в 3 – изваждане (–3), а в 4 – събиране (+4).
Тия числа представляват закони в живота.
Ако искате да делите, т.е. да разрешите един въпрос в живота чрез деление, вие ще употребите единицата; ако искате да умножавате, ще работите със закона на двойката; ако искате да изваждате, ще употребите третия закон, закона на тройката, или ще работите с числото 3; и най-после, когато искате да събирате, ще употребите закона на числото 4. Като разделяте човека, де ще поставите единицата? – Единицата ще поставите в ума на човека – там е истинското деление, чрез което ще можете да разрешавате мъчните въпроси. Вие не можете да умножавате единицата, нито да я изваждате, нито да я събирате.
към втори вариант >>
Ако искате да делите, т.е.
(втори вариант)
– То показва, че всички точки, които образуват даден кръг, са дошли в съприкосновение с външния свят. Кръгът пък показва, че всяка точка от него също тъй е дошла в съприкосновение с външния свят. Числото 4 показва едно пълно завъртване на Живота. В числото 1 има деление (:1); в 2 – умножение (х2); в 3 – изваждане (–3), а в 4 – събиране (+4). Тия числа представляват закони в живота.
Ако искате да делите, т.е.
да разрешите един въпрос в живота чрез деление, вие ще употребите единицата; ако искате да умножавате, ще работите със закона на двойката; ако искате да изваждате, ще употребите третия закон, закона на тройката, или ще работите с числото 3; и най-после, когато искате да събирате, ще употребите закона на числото 4. Като разделяте човека, де ще поставите единицата? – Единицата ще поставите в ума на човека – там е истинското деление, чрез което ще можете да разрешавате мъчните въпроси. Вие не можете да умножавате единицата, нито да я изваждате, нито да я събирате. Тя не е производителна, но като се раздели сама на себе си, става производителна.
към втори вариант >>
да разрешите един въпрос в живота чрез деление, вие ще употребите единицата; ако искате да умножавате, ще работите със закона на двойката; ако искате да изваждате, ще употребите третия закон, закона на тройката, или ще работите с числото 3; и най-после, когато искате да събирате, ще употребите закона на числото 4.
(втори вариант)
Кръгът пък показва, че всяка точка от него също тъй е дошла в съприкосновение с външния свят. Числото 4 показва едно пълно завъртване на Живота. В числото 1 има деление (:1); в 2 – умножение (х2); в 3 – изваждане (–3), а в 4 – събиране (+4). Тия числа представляват закони в живота. Ако искате да делите, т.е.
да разрешите един въпрос в живота чрез деление, вие ще употребите единицата; ако искате да умножавате, ще работите със закона на двойката; ако искате да изваждате, ще употребите третия закон, закона на тройката, или ще работите с числото 3; и най-после, когато искате да събирате, ще употребите закона на числото 4.
Като разделяте човека, де ще поставите единицата? – Единицата ще поставите в ума на човека – там е истинското деление, чрез което ще можете да разрешавате мъчните въпроси. Вие не можете да умножавате единицата, нито да я изваждате, нито да я събирате. Тя не е производителна, но като се раздели сама на себе си, става производителна. Човек първоначално е бил единица.
към втори вариант >>
Като разделяте човека, де ще поставите единицата?
(втори вариант)
Числото 4 показва едно пълно завъртване на Живота. В числото 1 има деление (:1); в 2 – умножение (х2); в 3 – изваждане (–3), а в 4 – събиране (+4). Тия числа представляват закони в живота. Ако искате да делите, т.е. да разрешите един въпрос в живота чрез деление, вие ще употребите единицата; ако искате да умножавате, ще работите със закона на двойката; ако искате да изваждате, ще употребите третия закон, закона на тройката, или ще работите с числото 3; и най-после, когато искате да събирате, ще употребите закона на числото 4.
Като разделяте човека, де ще поставите единицата?
– Единицата ще поставите в ума на човека – там е истинското деление, чрез което ще можете да разрешавате мъчните въпроси. Вие не можете да умножавате единицата, нито да я изваждате, нито да я събирате. Тя не е производителна, но като се раздели сама на себе си, става производителна. Човек първоначално е бил единица. Това е основният закон.
към втори вариант >>
– Единицата ще поставите в ума на човека – там е истинското деление, чрез което ще можете да разрешавате мъчните въпроси.
(втори вариант)
В числото 1 има деление (:1); в 2 – умножение (х2); в 3 – изваждане (–3), а в 4 – събиране (+4). Тия числа представляват закони в живота. Ако искате да делите, т.е. да разрешите един въпрос в живота чрез деление, вие ще употребите единицата; ако искате да умножавате, ще работите със закона на двойката; ако искате да изваждате, ще употребите третия закон, закона на тройката, или ще работите с числото 3; и най-после, когато искате да събирате, ще употребите закона на числото 4. Като разделяте човека, де ще поставите единицата?
– Единицата ще поставите в ума на човека – там е истинското деление, чрез което ще можете да разрешавате мъчните въпроси.
Вие не можете да умножавате единицата, нито да я изваждате, нито да я събирате. Тя не е производителна, но като се раздели сама на себе си, става производителна. Човек първоначално е бил единица. Това е основният закон. Първоначалният, космическият човек, който се наричал Адам Кадмон, преди грехопадението е бил единица, която впоследствие се е разделила и от това деление са се образували умът и сърцето в човека.
към втори вариант >>
Вие не можете да умножавате единицата, нито да я изваждате, нито да я събирате.
(втори вариант)
Тия числа представляват закони в живота. Ако искате да делите, т.е. да разрешите един въпрос в живота чрез деление, вие ще употребите единицата; ако искате да умножавате, ще работите със закона на двойката; ако искате да изваждате, ще употребите третия закон, закона на тройката, или ще работите с числото 3; и най-после, когато искате да събирате, ще употребите закона на числото 4. Като разделяте човека, де ще поставите единицата? – Единицата ще поставите в ума на човека – там е истинското деление, чрез което ще можете да разрешавате мъчните въпроси.
Вие не можете да умножавате единицата, нито да я изваждате, нито да я събирате.
Тя не е производителна, но като се раздели сама на себе си, става производителна. Човек първоначално е бил единица. Това е основният закон. Първоначалният, космическият човек, който се наричал Адам Кадмон, преди грехопадението е бил единица, която впоследствие се е разделила и от това деление са се образували умът и сърцето в човека. Така е произлязло и числото 2.
към втори вариант >>
Тя не е производителна, но като се раздели сама на себе си, става производителна.
(втори вариант)
Ако искате да делите, т.е. да разрешите един въпрос в живота чрез деление, вие ще употребите единицата; ако искате да умножавате, ще работите със закона на двойката; ако искате да изваждате, ще употребите третия закон, закона на тройката, или ще работите с числото 3; и най-после, когато искате да събирате, ще употребите закона на числото 4. Като разделяте човека, де ще поставите единицата? – Единицата ще поставите в ума на човека – там е истинското деление, чрез което ще можете да разрешавате мъчните въпроси. Вие не можете да умножавате единицата, нито да я изваждате, нито да я събирате.
Тя не е производителна, но като се раздели сама на себе си, става производителна.
Човек първоначално е бил единица. Това е основният закон. Първоначалният, космическият човек, който се наричал Адам Кадмон, преди грехопадението е бил единица, която впоследствие се е разделила и от това деление са се образували умът и сърцето в човека. Така е произлязло и числото 2. С туй диференциране започва слизането на Духа.
към втори вариант >>
Човек първоначално е бил единица.
(втори вариант)
да разрешите един въпрос в живота чрез деление, вие ще употребите единицата; ако искате да умножавате, ще работите със закона на двойката; ако искате да изваждате, ще употребите третия закон, закона на тройката, или ще работите с числото 3; и най-после, когато искате да събирате, ще употребите закона на числото 4. Като разделяте човека, де ще поставите единицата? – Единицата ще поставите в ума на човека – там е истинското деление, чрез което ще можете да разрешавате мъчните въпроси. Вие не можете да умножавате единицата, нито да я изваждате, нито да я събирате. Тя не е производителна, но като се раздели сама на себе си, става производителна.
Човек първоначално е бил единица.
Това е основният закон. Първоначалният, космическият човек, който се наричал Адам Кадмон, преди грехопадението е бил единица, която впоследствие се е разделила и от това деление са се образували умът и сърцето в човека. Така е произлязло и числото 2. С туй диференциране започва слизането на Духа. Следователно слизането на Духа подразбира отдалечаване от Бога.
към втори вариант >>
Това е основният закон.
(втори вариант)
Като разделяте човека, де ще поставите единицата? – Единицата ще поставите в ума на човека – там е истинското деление, чрез което ще можете да разрешавате мъчните въпроси. Вие не можете да умножавате единицата, нито да я изваждате, нито да я събирате. Тя не е производителна, но като се раздели сама на себе си, става производителна. Човек първоначално е бил единица.
Това е основният закон.
Първоначалният, космическият човек, който се наричал Адам Кадмон, преди грехопадението е бил единица, която впоследствие се е разделила и от това деление са се образували умът и сърцето в човека. Така е произлязло и числото 2. С туй диференциране започва слизането на Духа. Следователно слизането на Духа подразбира отдалечаване от Бога. Първобитният човек доброволно е трябвало да слезе, за да научи един основен закон, който дотогава не е знаел.
към втори вариант >>
Първоначалният, космическият човек, който се наричал Адам Кадмон, преди грехопадението е бил единица, която впоследствие се е разделила и от това деление са се образували умът и сърцето в човека.
(втори вариант)
– Единицата ще поставите в ума на човека – там е истинското деление, чрез което ще можете да разрешавате мъчните въпроси. Вие не можете да умножавате единицата, нито да я изваждате, нито да я събирате. Тя не е производителна, но като се раздели сама на себе си, става производителна. Човек първоначално е бил единица. Това е основният закон.
Първоначалният, космическият човек, който се наричал Адам Кадмон, преди грехопадението е бил единица, която впоследствие се е разделила и от това деление са се образували умът и сърцето в човека.
Така е произлязло и числото 2. С туй диференциране започва слизането на Духа. Следователно слизането на Духа подразбира отдалечаване от Бога. Първобитният човек доброволно е трябвало да слезе, за да научи един основен закон, който дотогава не е знаел. Значи от четирите закона той трябва да научи, че човек трябва да се разделя, да се умножава, да се изважда и да се събира, докато най-после се върне при Бога.
към втори вариант >>
Така е произлязло и числото 2.
(втори вариант)
Вие не можете да умножавате единицата, нито да я изваждате, нито да я събирате. Тя не е производителна, но като се раздели сама на себе си, става производителна. Човек първоначално е бил единица. Това е основният закон. Първоначалният, космическият човек, който се наричал Адам Кадмон, преди грехопадението е бил единица, която впоследствие се е разделила и от това деление са се образували умът и сърцето в човека.
Така е произлязло и числото 2.
С туй диференциране започва слизането на Духа. Следователно слизането на Духа подразбира отдалечаване от Бога. Първобитният човек доброволно е трябвало да слезе, за да научи един основен закон, който дотогава не е знаел. Значи от четирите закона той трябва да научи, че човек трябва да се разделя, да се умножава, да се изважда и да се събира, докато най-после се върне при Бога. По този начин човек ще направи един цял кръг.
към втори вариант >>
С туй диференциране започва слизането на Духа.
(втори вариант)
Тя не е производителна, но като се раздели сама на себе си, става производителна. Човек първоначално е бил единица. Това е основният закон. Първоначалният, космическият човек, който се наричал Адам Кадмон, преди грехопадението е бил единица, която впоследствие се е разделила и от това деление са се образували умът и сърцето в човека. Така е произлязло и числото 2.
С туй диференциране започва слизането на Духа.
Следователно слизането на Духа подразбира отдалечаване от Бога. Първобитният човек доброволно е трябвало да слезе, за да научи един основен закон, който дотогава не е знаел. Значи от четирите закона той трябва да научи, че човек трябва да се разделя, да се умножава, да се изважда и да се събира, докато най-после се върне при Бога. По този начин човек ще направи един цял кръг. Това е еволюция.
към втори вариант >>
Следователно слизането на Духа подразбира отдалечаване от Бога.
(втори вариант)
Човек първоначално е бил единица. Това е основният закон. Първоначалният, космическият човек, който се наричал Адам Кадмон, преди грехопадението е бил единица, която впоследствие се е разделила и от това деление са се образували умът и сърцето в човека. Така е произлязло и числото 2. С туй диференциране започва слизането на Духа.
Следователно слизането на Духа подразбира отдалечаване от Бога.
Първобитният човек доброволно е трябвало да слезе, за да научи един основен закон, който дотогава не е знаел. Значи от четирите закона той трябва да научи, че човек трябва да се разделя, да се умножава, да се изважда и да се събира, докато най-после се върне при Бога. По този начин човек ще направи един цял кръг. Това е еволюция.
към втори вариант >>
Първобитният човек доброволно е трябвало да слезе, за да научи един основен закон, който дотогава не е знаел.
(втори вариант)
Това е основният закон. Първоначалният, космическият човек, който се наричал Адам Кадмон, преди грехопадението е бил единица, която впоследствие се е разделила и от това деление са се образували умът и сърцето в човека. Така е произлязло и числото 2. С туй диференциране започва слизането на Духа. Следователно слизането на Духа подразбира отдалечаване от Бога.
Първобитният човек доброволно е трябвало да слезе, за да научи един основен закон, който дотогава не е знаел.
Значи от четирите закона той трябва да научи, че човек трябва да се разделя, да се умножава, да се изважда и да се събира, докато най-после се върне при Бога. По този начин човек ще направи един цял кръг. Това е еволюция.
към втори вариант >>
Значи от четирите закона той трябва да научи, че човек трябва да се разделя, да се умножава, да се изважда и да се събира, докато най-после се върне при Бога.
(втори вариант)
Първоначалният, космическият човек, който се наричал Адам Кадмон, преди грехопадението е бил единица, която впоследствие се е разделила и от това деление са се образували умът и сърцето в човека. Така е произлязло и числото 2. С туй диференциране започва слизането на Духа. Следователно слизането на Духа подразбира отдалечаване от Бога. Първобитният човек доброволно е трябвало да слезе, за да научи един основен закон, който дотогава не е знаел.
Значи от четирите закона той трябва да научи, че човек трябва да се разделя, да се умножава, да се изважда и да се събира, докато най-после се върне при Бога.
По този начин човек ще направи един цял кръг. Това е еволюция.
към втори вариант >>
По този начин човек ще направи един цял кръг.
(втори вариант)
Така е произлязло и числото 2. С туй диференциране започва слизането на Духа. Следователно слизането на Духа подразбира отдалечаване от Бога. Първобитният човек доброволно е трябвало да слезе, за да научи един основен закон, който дотогава не е знаел. Значи от четирите закона той трябва да научи, че човек трябва да се разделя, да се умножава, да се изважда и да се събира, докато най-после се върне при Бога.
По този начин човек ще направи един цял кръг.
Това е еволюция.
към втори вариант >>
Това е еволюция.
(втори вариант)
С туй диференциране започва слизането на Духа. Следователно слизането на Духа подразбира отдалечаване от Бога. Първобитният човек доброволно е трябвало да слезе, за да научи един основен закон, който дотогава не е знаел. Значи от четирите закона той трябва да научи, че човек трябва да се разделя, да се умножава, да се изважда и да се събира, докато най-после се върне при Бога. По този начин човек ще направи един цял кръг.
Това е еволюция.
към втори вариант >>
Първите два процеса – деление и умножение, са процеси на слизане, а другите два процеса – изваждане и събиране, са процеси на възлизане.
(втори вариант)
Първите два процеса – деление и умножение, са процеси на слизане, а другите два процеса – изваждане и събиране, са процеси на възлизане.
Делението е процес на смаляване, а умножението показва, че даден човек, след като се е смалявал, след като се е раздробявал, неговите частици най-после са се умножили. Умножението всякога подразбира предварителен процес на раздробяване. Да се умножиш, значи да се раздробиш – нищо повече. Вие мислите, че човек, който се умножава, се увеличава. Не, той не се увеличава, но се раздробява.
към втори вариант >>
Делението е процес на смаляване, а умножението показва, че даден човек, след като се е смалявал, след като се е раздробявал, неговите частици най-после са се умножили.
(втори вариант)
Първите два процеса – деление и умножение, са процеси на слизане, а другите два процеса – изваждане и събиране, са процеси на възлизане.
Делението е процес на смаляване, а умножението показва, че даден човек, след като се е смалявал, след като се е раздробявал, неговите частици най-после са се умножили.
Умножението всякога подразбира предварителен процес на раздробяване. Да се умножиш, значи да се раздробиш – нищо повече. Вие мислите, че човек, който се умножава, се увеличава. Не, той не се увеличава, но се раздробява. Тогава според тази философия, как мислите вие, Бог, като създал човека, по-голям ли е станал, или по-малък?
към втори вариант >>
Умножението всякога подразбира предварителен процес на раздробяване.
(втори вариант)
Първите два процеса – деление и умножение, са процеси на слизане, а другите два процеса – изваждане и събиране, са процеси на възлизане. Делението е процес на смаляване, а умножението показва, че даден човек, след като се е смалявал, след като се е раздробявал, неговите частици най-после са се умножили.
Умножението всякога подразбира предварителен процес на раздробяване.
Да се умножиш, значи да се раздробиш – нищо повече. Вие мислите, че човек, който се умножава, се увеличава. Не, той не се увеличава, но се раздробява. Тогава според тази философия, как мислите вие, Бог, като създал човека, по-голям ли е станал, или по-малък? Това е един вътрешен процес.
към втори вариант >>
Да се умножиш, значи да се раздробиш – нищо повече.
(втори вариант)
Първите два процеса – деление и умножение, са процеси на слизане, а другите два процеса – изваждане и събиране, са процеси на възлизане. Делението е процес на смаляване, а умножението показва, че даден човек, след като се е смалявал, след като се е раздробявал, неговите частици най-после са се умножили. Умножението всякога подразбира предварителен процес на раздробяване.
Да се умножиш, значи да се раздробиш – нищо повече.
Вие мислите, че човек, който се умножава, се увеличава. Не, той не се увеличава, но се раздробява. Тогава според тази философия, как мислите вие, Бог, като създал човека, по-голям ли е станал, или по-малък? Това е един вътрешен процес. Някой мисли, че има много идеи.
към втори вариант >>
Вие мислите, че човек, който се умножава, се увеличава.
(втори вариант)
Първите два процеса – деление и умножение, са процеси на слизане, а другите два процеса – изваждане и събиране, са процеси на възлизане. Делението е процес на смаляване, а умножението показва, че даден човек, след като се е смалявал, след като се е раздробявал, неговите частици най-после са се умножили. Умножението всякога подразбира предварителен процес на раздробяване. Да се умножиш, значи да се раздробиш – нищо повече.
Вие мислите, че човек, който се умножава, се увеличава.
Не, той не се увеличава, но се раздробява. Тогава според тази философия, как мислите вие, Бог, като създал човека, по-голям ли е станал, или по-малък? Това е един вътрешен процес. Някой мисли, че има много идеи. Не, вашата основна идея се е раздробила, затова изглежда, че идеите ви са много.
към втори вариант >>
Не, той не се увеличава, но се раздробява.
(втори вариант)
Първите два процеса – деление и умножение, са процеси на слизане, а другите два процеса – изваждане и събиране, са процеси на възлизане. Делението е процес на смаляване, а умножението показва, че даден човек, след като се е смалявал, след като се е раздробявал, неговите частици най-после са се умножили. Умножението всякога подразбира предварителен процес на раздробяване. Да се умножиш, значи да се раздробиш – нищо повече. Вие мислите, че човек, който се умножава, се увеличава.
Не, той не се увеличава, но се раздробява.
Тогава според тази философия, как мислите вие, Бог, като създал човека, по-голям ли е станал, или по-малък? Това е един вътрешен процес. Някой мисли, че има много идеи. Не, вашата основна идея се е раздробила, затова изглежда, че идеите ви са много. Във всеки човек има само една основна идея – нищо повече.
към втори вариант >>
Тогава според тази философия, как мислите вие, Бог, като създал човека, по-голям ли е станал, или по-малък?
(втори вариант)
Делението е процес на смаляване, а умножението показва, че даден човек, след като се е смалявал, след като се е раздробявал, неговите частици най-после са се умножили. Умножението всякога подразбира предварителен процес на раздробяване. Да се умножиш, значи да се раздробиш – нищо повече. Вие мислите, че човек, който се умножава, се увеличава. Не, той не се увеличава, но се раздробява.
Тогава според тази философия, как мислите вие, Бог, като създал човека, по-голям ли е станал, или по-малък?
Това е един вътрешен процес. Някой мисли, че има много идеи. Не, вашата основна идея се е раздробила, затова изглежда, че идеите ви са много. Във всеки човек има само една основна идея – нищо повече. В даден случай във всеки човек преобладава само една основна идея.
към втори вариант >>
Това е един вътрешен процес.
(втори вариант)
Умножението всякога подразбира предварителен процес на раздробяване. Да се умножиш, значи да се раздробиш – нищо повече. Вие мислите, че човек, който се умножава, се увеличава. Не, той не се увеличава, но се раздробява. Тогава според тази философия, как мислите вие, Бог, като създал човека, по-голям ли е станал, или по-малък?
Това е един вътрешен процес.
Някой мисли, че има много идеи. Не, вашата основна идея се е раздробила, затова изглежда, че идеите ви са много. Във всеки човек има само една основна идея – нищо повече. В даден случай във всеки човек преобладава само една основна идея. Например в даден случай вие сте гладен – единственото нещо, което занимава ума ви, това е мисълта да се нахраните; когато сте болен, единствената мисъл, която занимава ума ви, е да бъдете здрав; когато следвате в някое училище, главната мисъл е да завършите, и т.н.
към втори вариант >>
Някой мисли, че има много идеи.
(втори вариант)
Да се умножиш, значи да се раздробиш – нищо повече. Вие мислите, че човек, който се умножава, се увеличава. Не, той не се увеличава, но се раздробява. Тогава според тази философия, как мислите вие, Бог, като създал човека, по-голям ли е станал, или по-малък? Това е един вътрешен процес.
Някой мисли, че има много идеи.
Не, вашата основна идея се е раздробила, затова изглежда, че идеите ви са много. Във всеки човек има само една основна идея – нищо повече. В даден случай във всеки човек преобладава само една основна идея. Например в даден случай вие сте гладен – единственото нещо, което занимава ума ви, това е мисълта да се нахраните; когато сте болен, единствената мисъл, която занимава ума ви, е да бъдете здрав; когато следвате в някое училище, главната мисъл е да завършите, и т.н. Само една основна идея има в ума ви, а останалите идеи са извън времето и пространството.
към втори вариант >>
Не, вашата основна идея се е раздробила, затова изглежда, че идеите ви са много.
(втори вариант)
Вие мислите, че човек, който се умножава, се увеличава. Не, той не се увеличава, но се раздробява. Тогава според тази философия, как мислите вие, Бог, като създал човека, по-голям ли е станал, или по-малък? Това е един вътрешен процес. Някой мисли, че има много идеи.
Не, вашата основна идея се е раздробила, затова изглежда, че идеите ви са много.
Във всеки човек има само една основна идея – нищо повече. В даден случай във всеки човек преобладава само една основна идея. Например в даден случай вие сте гладен – единственото нещо, което занимава ума ви, това е мисълта да се нахраните; когато сте болен, единствената мисъл, която занимава ума ви, е да бъдете здрав; когато следвате в някое училище, главната мисъл е да завършите, и т.н. Само една основна идея има в ума ви, а останалите идеи са извън времето и пространството.
към втори вариант >>
Във всеки човек има само една основна идея – нищо повече.
(втори вариант)
Не, той не се увеличава, но се раздробява. Тогава според тази философия, как мислите вие, Бог, като създал човека, по-голям ли е станал, или по-малък? Това е един вътрешен процес. Някой мисли, че има много идеи. Не, вашата основна идея се е раздробила, затова изглежда, че идеите ви са много.
Във всеки човек има само една основна идея – нищо повече.
В даден случай във всеки човек преобладава само една основна идея. Например в даден случай вие сте гладен – единственото нещо, което занимава ума ви, това е мисълта да се нахраните; когато сте болен, единствената мисъл, която занимава ума ви, е да бъдете здрав; когато следвате в някое училище, главната мисъл е да завършите, и т.н. Само една основна идея има в ума ви, а останалите идеи са извън времето и пространството.
към втори вариант >>
В даден случай във всеки човек преобладава само една основна идея.
(втори вариант)
Тогава според тази философия, как мислите вие, Бог, като създал човека, по-голям ли е станал, или по-малък? Това е един вътрешен процес. Някой мисли, че има много идеи. Не, вашата основна идея се е раздробила, затова изглежда, че идеите ви са много. Във всеки човек има само една основна идея – нищо повече.
В даден случай във всеки човек преобладава само една основна идея.
Например в даден случай вие сте гладен – единственото нещо, което занимава ума ви, това е мисълта да се нахраните; когато сте болен, единствената мисъл, която занимава ума ви, е да бъдете здрав; когато следвате в някое училище, главната мисъл е да завършите, и т.н. Само една основна идея има в ума ви, а останалите идеи са извън времето и пространството.
към втори вариант >>
Например в даден случай вие сте гладен – единственото нещо, което занимава ума ви, това е мисълта да се нахраните; когато сте болен, единствената мисъл, която занимава ума ви, е да бъдете здрав; когато следвате в някое училище, главната мисъл е да завършите, и т.н.
(втори вариант)
Това е един вътрешен процес. Някой мисли, че има много идеи. Не, вашата основна идея се е раздробила, затова изглежда, че идеите ви са много. Във всеки човек има само една основна идея – нищо повече. В даден случай във всеки човек преобладава само една основна идея.
Например в даден случай вие сте гладен – единственото нещо, което занимава ума ви, това е мисълта да се нахраните; когато сте болен, единствената мисъл, която занимава ума ви, е да бъдете здрав; когато следвате в някое училище, главната мисъл е да завършите, и т.н.
Само една основна идея има в ума ви, а останалите идеи са извън времето и пространството.
към втори вариант >>
Само една основна идея има в ума ви, а останалите идеи са извън времето и пространството.
(втори вариант)
Някой мисли, че има много идеи. Не, вашата основна идея се е раздробила, затова изглежда, че идеите ви са много. Във всеки човек има само една основна идея – нищо повече. В даден случай във всеки човек преобладава само една основна идея. Например в даден случай вие сте гладен – единственото нещо, което занимава ума ви, това е мисълта да се нахраните; когато сте болен, единствената мисъл, която занимава ума ви, е да бъдете здрав; когато следвате в някое училище, главната мисъл е да завършите, и т.н.
Само една основна идея има в ума ви, а останалите идеи са извън времето и пространството.
към втори вариант >>
Някой път ви се струва, че вие мислите за много работи, но това са само части на едно цяло, части на една обща идея.
(втори вариант)
Някой път ви се струва, че вие мислите за много работи, но това са само части на едно цяло, части на една обща идея.
Вие искате да бъдете здрав, да имате служба, но всички тия неща вкупом съставляват едно цяло, една обща идея. Каква е общата идея? – Общата идея в дадения случай е, че вие искате да бъдете щастливи – нищо повече. Ще кажете: „Ама аз мисля за благото на човечеството.“ – Това са само думи, само тъй се говори, но в даден случай всеки подразбира своето щастие. Когато някой се моли на Бога, и той има своето щастие предвид.
към втори вариант >>
Вие искате да бъдете здрав, да имате служба, но всички тия неща вкупом съставляват едно цяло, една обща идея.
(втори вариант)
Някой път ви се струва, че вие мислите за много работи, но това са само части на едно цяло, части на една обща идея.
Вие искате да бъдете здрав, да имате служба, но всички тия неща вкупом съставляват едно цяло, една обща идея.
Каква е общата идея? – Общата идея в дадения случай е, че вие искате да бъдете щастливи – нищо повече. Ще кажете: „Ама аз мисля за благото на човечеството.“ – Това са само думи, само тъй се говори, но в даден случай всеки подразбира своето щастие. Когато някой се моли на Бога, и той има своето щастие предвид. Каквото и да прави човек, мисълта за щастието е основната мисъл, от която той не може да се освободи.
към втори вариант >>
Каква е общата идея?
(втори вариант)
Някой път ви се струва, че вие мислите за много работи, но това са само части на едно цяло, части на една обща идея. Вие искате да бъдете здрав, да имате служба, но всички тия неща вкупом съставляват едно цяло, една обща идея.
Каква е общата идея?
– Общата идея в дадения случай е, че вие искате да бъдете щастливи – нищо повече. Ще кажете: „Ама аз мисля за благото на човечеството.“ – Това са само думи, само тъй се говори, но в даден случай всеки подразбира своето щастие. Когато някой се моли на Бога, и той има своето щастие предвид. Каквото и да прави човек, мисълта за щастието е основната мисъл, от която той не може да се освободи. И когато някой даже се самопожертва, пак мисли за своето щастие.
към втори вариант >>
– Общата идея в дадения случай е, че вие искате да бъдете щастливи – нищо повече.
(втори вариант)
Някой път ви се струва, че вие мислите за много работи, но това са само части на едно цяло, части на една обща идея. Вие искате да бъдете здрав, да имате служба, но всички тия неща вкупом съставляват едно цяло, една обща идея. Каква е общата идея?
– Общата идея в дадения случай е, че вие искате да бъдете щастливи – нищо повече.
Ще кажете: „Ама аз мисля за благото на човечеството.“ – Това са само думи, само тъй се говори, но в даден случай всеки подразбира своето щастие. Когато някой се моли на Бога, и той има своето щастие предвид. Каквото и да прави човек, мисълта за щастието е основната мисъл, от която той не може да се освободи. И когато някой даже се самопожертва, пак мисли за своето щастие. Щом човек забрави себе си, тогава въпросът с него е свършен.
към втори вариант >>
Ще кажете: „Ама аз мисля за благото на човечеството.“ – Това са само думи, само тъй се говори, но в даден случай всеки подразбира своето щастие.
(втори вариант)
Някой път ви се струва, че вие мислите за много работи, но това са само части на едно цяло, части на една обща идея. Вие искате да бъдете здрав, да имате служба, но всички тия неща вкупом съставляват едно цяло, една обща идея. Каква е общата идея? – Общата идея в дадения случай е, че вие искате да бъдете щастливи – нищо повече.
Ще кажете: „Ама аз мисля за благото на човечеството.“ – Това са само думи, само тъй се говори, но в даден случай всеки подразбира своето щастие.
Когато някой се моли на Бога, и той има своето щастие предвид. Каквото и да прави човек, мисълта за щастието е основната мисъл, от която той не може да се освободи. И когато някой даже се самопожертва, пак мисли за своето щастие. Щом човек забрави себе си, тогава въпросът с него е свършен. Какво подразбирам под това?
към втори вариант >>
Когато някой се моли на Бога, и той има своето щастие предвид.
(втори вариант)
Някой път ви се струва, че вие мислите за много работи, но това са само части на едно цяло, части на една обща идея. Вие искате да бъдете здрав, да имате служба, но всички тия неща вкупом съставляват едно цяло, една обща идея. Каква е общата идея? – Общата идея в дадения случай е, че вие искате да бъдете щастливи – нищо повече. Ще кажете: „Ама аз мисля за благото на човечеството.“ – Това са само думи, само тъй се говори, но в даден случай всеки подразбира своето щастие.
Когато някой се моли на Бога, и той има своето щастие предвид.
Каквото и да прави човек, мисълта за щастието е основната мисъл, от която той не може да се освободи. И когато някой даже се самопожертва, пак мисли за своето щастие. Щом човек забрави себе си, тогава въпросът с него е свършен. Какво подразбирам под това? – Ще ви обясня.
към втори вариант >>
Каквото и да прави човек, мисълта за щастието е основната мисъл, от която той не може да се освободи.
(втори вариант)
Вие искате да бъдете здрав, да имате служба, но всички тия неща вкупом съставляват едно цяло, една обща идея. Каква е общата идея? – Общата идея в дадения случай е, че вие искате да бъдете щастливи – нищо повече. Ще кажете: „Ама аз мисля за благото на човечеството.“ – Това са само думи, само тъй се говори, но в даден случай всеки подразбира своето щастие. Когато някой се моли на Бога, и той има своето щастие предвид.
Каквото и да прави човек, мисълта за щастието е основната мисъл, от която той не може да се освободи.
И когато някой даже се самопожертва, пак мисли за своето щастие. Щом човек забрави себе си, тогава въпросът с него е свършен. Какво подразбирам под това? – Ще ви обясня. Да забрави човек себе си, значи да се върне от своя крив път – нищо повече!
към втори вариант >>
И когато някой даже се самопожертва, пак мисли за своето щастие.
(втори вариант)
Каква е общата идея? – Общата идея в дадения случай е, че вие искате да бъдете щастливи – нищо повече. Ще кажете: „Ама аз мисля за благото на човечеството.“ – Това са само думи, само тъй се говори, но в даден случай всеки подразбира своето щастие. Когато някой се моли на Бога, и той има своето щастие предвид. Каквото и да прави човек, мисълта за щастието е основната мисъл, от която той не може да се освободи.
И когато някой даже се самопожертва, пак мисли за своето щастие.
Щом човек забрави себе си, тогава въпросът с него е свършен. Какво подразбирам под това? – Ще ви обясня. Да забрави човек себе си, значи да се върне от своя крив път – нищо повече! Туй значи да забравиш себе си.
към втори вариант >>
Щом човек забрави себе си, тогава въпросът с него е свършен.
(втори вариант)
– Общата идея в дадения случай е, че вие искате да бъдете щастливи – нищо повече. Ще кажете: „Ама аз мисля за благото на човечеството.“ – Това са само думи, само тъй се говори, но в даден случай всеки подразбира своето щастие. Когато някой се моли на Бога, и той има своето щастие предвид. Каквото и да прави човек, мисълта за щастието е основната мисъл, от която той не може да се освободи. И когато някой даже се самопожертва, пак мисли за своето щастие.
Щом човек забрави себе си, тогава въпросът с него е свършен.
Какво подразбирам под това? – Ще ви обясня. Да забрави човек себе си, значи да се върне от своя крив път – нищо повече! Туй значи да забравиш себе си. Онзи, който не разбира окултния език, не знае какво значи да забрави себе си.
към втори вариант >>
Какво подразбирам под това?
(втори вариант)
Ще кажете: „Ама аз мисля за благото на човечеството.“ – Това са само думи, само тъй се говори, но в даден случай всеки подразбира своето щастие. Когато някой се моли на Бога, и той има своето щастие предвид. Каквото и да прави човек, мисълта за щастието е основната мисъл, от която той не може да се освободи. И когато някой даже се самопожертва, пак мисли за своето щастие. Щом човек забрави себе си, тогава въпросът с него е свършен.
Какво подразбирам под това?
– Ще ви обясня. Да забрави човек себе си, значи да се върне от своя крив път – нищо повече! Туй значи да забравиш себе си. Онзи, който не разбира окултния език, не знае какво значи да забрави себе си.
към втори вариант >>
– Ще ви обясня.
(втори вариант)
Когато някой се моли на Бога, и той има своето щастие предвид. Каквото и да прави човек, мисълта за щастието е основната мисъл, от която той не може да се освободи. И когато някой даже се самопожертва, пак мисли за своето щастие. Щом човек забрави себе си, тогава въпросът с него е свършен. Какво подразбирам под това?
– Ще ви обясня.
Да забрави човек себе си, значи да се върне от своя крив път – нищо повече! Туй значи да забравиш себе си. Онзи, който не разбира окултния език, не знае какво значи да забрави себе си.
към втори вариант >>
Да забрави човек себе си, значи да се върне от своя крив път – нищо повече!
(втори вариант)
Каквото и да прави човек, мисълта за щастието е основната мисъл, от която той не може да се освободи. И когато някой даже се самопожертва, пак мисли за своето щастие. Щом човек забрави себе си, тогава въпросът с него е свършен. Какво подразбирам под това? – Ще ви обясня.
Да забрави човек себе си, значи да се върне от своя крив път – нищо повече!
Туй значи да забравиш себе си. Онзи, който не разбира окултния език, не знае какво значи да забрави себе си.
към втори вариант >>
Туй значи да забравиш себе си.
(втори вариант)
И когато някой даже се самопожертва, пак мисли за своето щастие. Щом човек забрави себе си, тогава въпросът с него е свършен. Какво подразбирам под това? – Ще ви обясня. Да забрави човек себе си, значи да се върне от своя крив път – нищо повече!
Туй значи да забравиш себе си.
Онзи, който не разбира окултния език, не знае какво значи да забрави себе си.
към втори вариант >>
Онзи, който не разбира окултния език, не знае какво значи да забрави себе си.
(втори вариант)
Щом човек забрави себе си, тогава въпросът с него е свършен. Какво подразбирам под това? – Ще ви обясня. Да забрави човек себе си, значи да се върне от своя крив път – нищо повече! Туй значи да забравиш себе си.
Онзи, който не разбира окултния език, не знае какво значи да забрави себе си.
към втори вариант >>
В този чертеж имате едно постоянно отклонение на линиите.
(втори вариант)
В този чертеж имате едно постоянно отклонение на линиите.
Наляво линията АД се отклонява в линията ДО, а надясно ВС се отклонява в линията РС. Тези линии показват ума и сърцето, които постоянно се отклоняват от първата посока на своето движение. Следователно така се ражда у човека едно раздвояване в съзнанието – по такъв начин се явяват две мерки за нещата. Питам ви: как ще приведете нещата към закона на единицата? Ще дойдете до първото положение и ще кажете: „Аз съм единица, която нито се умножава, нито се изважда, нито се събира.“ Единицата се подчинява само на един процес – на делението.
към втори вариант >>
Наляво линията АД се отклонява в линията ДО, а надясно ВС се отклонява в линията РС.
(втори вариант)
В този чертеж имате едно постоянно отклонение на линиите.
Наляво линията АД се отклонява в линията ДО, а надясно ВС се отклонява в линията РС.
Тези линии показват ума и сърцето, които постоянно се отклоняват от първата посока на своето движение. Следователно така се ражда у човека едно раздвояване в съзнанието – по такъв начин се явяват две мерки за нещата. Питам ви: как ще приведете нещата към закона на единицата? Ще дойдете до първото положение и ще кажете: „Аз съм единица, която нито се умножава, нито се изважда, нито се събира.“ Единицата се подчинява само на един процес – на делението. После ще дойдете до второто положение и ще кажете: „Аз съм двойка, която се дели и умножава.“ Двойката има свойството да се дели и умножава.
към втори вариант >>
Тези линии показват ума и сърцето, които постоянно се отклоняват от първата посока на своето движение.
(втори вариант)
В този чертеж имате едно постоянно отклонение на линиите. Наляво линията АД се отклонява в линията ДО, а надясно ВС се отклонява в линията РС.
Тези линии показват ума и сърцето, които постоянно се отклоняват от първата посока на своето движение.
Следователно така се ражда у човека едно раздвояване в съзнанието – по такъв начин се явяват две мерки за нещата. Питам ви: как ще приведете нещата към закона на единицата? Ще дойдете до първото положение и ще кажете: „Аз съм единица, която нито се умножава, нито се изважда, нито се събира.“ Единицата се подчинява само на един процес – на делението. После ще дойдете до второто положение и ще кажете: „Аз съм двойка, която се дели и умножава.“ Двойката има свойството да се дели и умножава. След това ще кажете: „Аз съм тройка, която се дели, умножава и изважда.“ И най-после ще кажете: „Аз съм и четворка, която се дели, умножава, изважда и събира.“ Следователно с четворката ще разрешите общия въпрос.
към втори вариант >>
Следователно така се ражда у човека едно раздвояване в съзнанието – по такъв начин се явяват две мерки за нещата.
(втори вариант)
В този чертеж имате едно постоянно отклонение на линиите. Наляво линията АД се отклонява в линията ДО, а надясно ВС се отклонява в линията РС. Тези линии показват ума и сърцето, които постоянно се отклоняват от първата посока на своето движение.
Следователно така се ражда у човека едно раздвояване в съзнанието – по такъв начин се явяват две мерки за нещата.
Питам ви: как ще приведете нещата към закона на единицата? Ще дойдете до първото положение и ще кажете: „Аз съм единица, която нито се умножава, нито се изважда, нито се събира.“ Единицата се подчинява само на един процес – на делението. После ще дойдете до второто положение и ще кажете: „Аз съм двойка, която се дели и умножава.“ Двойката има свойството да се дели и умножава. След това ще кажете: „Аз съм тройка, която се дели, умножава и изважда.“ И най-после ще кажете: „Аз съм и четворка, която се дели, умножава, изважда и събира.“ Следователно с четворката ще разрешите общия въпрос. То значи, че ти си на дъното на физическия свят.
към втори вариант >>
Питам ви: как ще приведете нещата към закона на единицата?
(втори вариант)
В този чертеж имате едно постоянно отклонение на линиите. Наляво линията АД се отклонява в линията ДО, а надясно ВС се отклонява в линията РС. Тези линии показват ума и сърцето, които постоянно се отклоняват от първата посока на своето движение. Следователно така се ражда у човека едно раздвояване в съзнанието – по такъв начин се явяват две мерки за нещата.
Питам ви: как ще приведете нещата към закона на единицата?
Ще дойдете до първото положение и ще кажете: „Аз съм единица, която нито се умножава, нито се изважда, нито се събира.“ Единицата се подчинява само на един процес – на делението. После ще дойдете до второто положение и ще кажете: „Аз съм двойка, която се дели и умножава.“ Двойката има свойството да се дели и умножава. След това ще кажете: „Аз съм тройка, която се дели, умножава и изважда.“ И най-после ще кажете: „Аз съм и четворка, която се дели, умножава, изважда и събира.“ Следователно с четворката ще разрешите общия въпрос. То значи, че ти си на дъното на физическия свят. Най-мъчните въпроси се разрешават с числото четири.
към втори вариант >>
Ще дойдете до първото положение и ще кажете: „Аз съм единица, която нито се умножава, нито се изважда, нито се събира.“ Единицата се подчинява само на един процес – на делението.
(втори вариант)
В този чертеж имате едно постоянно отклонение на линиите. Наляво линията АД се отклонява в линията ДО, а надясно ВС се отклонява в линията РС. Тези линии показват ума и сърцето, които постоянно се отклоняват от първата посока на своето движение. Следователно така се ражда у човека едно раздвояване в съзнанието – по такъв начин се явяват две мерки за нещата. Питам ви: как ще приведете нещата към закона на единицата?
Ще дойдете до първото положение и ще кажете: „Аз съм единица, която нито се умножава, нито се изважда, нито се събира.“ Единицата се подчинява само на един процес – на делението.
После ще дойдете до второто положение и ще кажете: „Аз съм двойка, която се дели и умножава.“ Двойката има свойството да се дели и умножава. След това ще кажете: „Аз съм тройка, която се дели, умножава и изважда.“ И най-после ще кажете: „Аз съм и четворка, която се дели, умножава, изважда и събира.“ Следователно с четворката ще разрешите общия въпрос. То значи, че ти си на дъното на физическия свят. Най-мъчните въпроси се разрешават с числото четири. Небесните, идейните работи пък се разрешават с единицата.
към втори вариант >>
После ще дойдете до второто положение и ще кажете: „Аз съм двойка, която се дели и умножава.“ Двойката има свойството да се дели и умножава.
(втори вариант)
Наляво линията АД се отклонява в линията ДО, а надясно ВС се отклонява в линията РС. Тези линии показват ума и сърцето, които постоянно се отклоняват от първата посока на своето движение. Следователно така се ражда у човека едно раздвояване в съзнанието – по такъв начин се явяват две мерки за нещата. Питам ви: как ще приведете нещата към закона на единицата? Ще дойдете до първото положение и ще кажете: „Аз съм единица, която нито се умножава, нито се изважда, нито се събира.“ Единицата се подчинява само на един процес – на делението.
После ще дойдете до второто положение и ще кажете: „Аз съм двойка, която се дели и умножава.“ Двойката има свойството да се дели и умножава.
След това ще кажете: „Аз съм тройка, която се дели, умножава и изважда.“ И най-после ще кажете: „Аз съм и четворка, която се дели, умножава, изважда и събира.“ Следователно с четворката ще разрешите общия въпрос. То значи, че ти си на дъното на физическия свят. Най-мъчните въпроси се разрешават с числото четири. Небесните, идейните работи пък се разрешават с единицата. И като дойдете до единицата, трябва да разсъждавате идейно.
към втори вариант >>
След това ще кажете: „Аз съм тройка, която се дели, умножава и изважда.“ И най-после ще кажете: „Аз съм и четворка, която се дели, умножава, изважда и събира.“ Следователно с четворката ще разрешите общия въпрос.
(втори вариант)
Тези линии показват ума и сърцето, които постоянно се отклоняват от първата посока на своето движение. Следователно така се ражда у човека едно раздвояване в съзнанието – по такъв начин се явяват две мерки за нещата. Питам ви: как ще приведете нещата към закона на единицата? Ще дойдете до първото положение и ще кажете: „Аз съм единица, която нито се умножава, нито се изважда, нито се събира.“ Единицата се подчинява само на един процес – на делението. После ще дойдете до второто положение и ще кажете: „Аз съм двойка, която се дели и умножава.“ Двойката има свойството да се дели и умножава.
След това ще кажете: „Аз съм тройка, която се дели, умножава и изважда.“ И най-после ще кажете: „Аз съм и четворка, която се дели, умножава, изважда и събира.“ Следователно с четворката ще разрешите общия въпрос.
То значи, че ти си на дъното на физическия свят. Най-мъчните въпроси се разрешават с числото четири. Небесните, идейните работи пък се разрешават с единицата. И като дойдете до единицата, трябва да разсъждавате идейно. Затуй под понятието единица ще турим в ума си Бога.
към втори вариант >>
То значи, че ти си на дъното на физическия свят.
(втори вариант)
Следователно така се ражда у човека едно раздвояване в съзнанието – по такъв начин се явяват две мерки за нещата. Питам ви: как ще приведете нещата към закона на единицата? Ще дойдете до първото положение и ще кажете: „Аз съм единица, която нито се умножава, нито се изважда, нито се събира.“ Единицата се подчинява само на един процес – на делението. После ще дойдете до второто положение и ще кажете: „Аз съм двойка, която се дели и умножава.“ Двойката има свойството да се дели и умножава. След това ще кажете: „Аз съм тройка, която се дели, умножава и изважда.“ И най-после ще кажете: „Аз съм и четворка, която се дели, умножава, изважда и събира.“ Следователно с четворката ще разрешите общия въпрос.
То значи, че ти си на дъното на физическия свят.
Най-мъчните въпроси се разрешават с числото четири. Небесните, идейните работи пък се разрешават с единицата. И като дойдете до единицата, трябва да разсъждавате идейно. Затуй под понятието единица ще турим в ума си Бога. Бог е единицата в нас.
към втори вариант >>
Най-мъчните въпроси се разрешават с числото четири.
(втори вариант)
Питам ви: как ще приведете нещата към закона на единицата? Ще дойдете до първото положение и ще кажете: „Аз съм единица, която нито се умножава, нито се изважда, нито се събира.“ Единицата се подчинява само на един процес – на делението. После ще дойдете до второто положение и ще кажете: „Аз съм двойка, която се дели и умножава.“ Двойката има свойството да се дели и умножава. След това ще кажете: „Аз съм тройка, която се дели, умножава и изважда.“ И най-после ще кажете: „Аз съм и четворка, която се дели, умножава, изважда и събира.“ Следователно с четворката ще разрешите общия въпрос. То значи, че ти си на дъното на физическия свят.
Най-мъчните въпроси се разрешават с числото четири.
Небесните, идейните работи пък се разрешават с единицата. И като дойдете до единицата, трябва да разсъждавате идейно. Затуй под понятието единица ще турим в ума си Бога. Бог е единицата в нас. Той е първоначалният извор, от който ние пием.
към втори вариант >>
Небесните, идейните работи пък се разрешават с единицата.
(втори вариант)
Ще дойдете до първото положение и ще кажете: „Аз съм единица, която нито се умножава, нито се изважда, нито се събира.“ Единицата се подчинява само на един процес – на делението. После ще дойдете до второто положение и ще кажете: „Аз съм двойка, която се дели и умножава.“ Двойката има свойството да се дели и умножава. След това ще кажете: „Аз съм тройка, която се дели, умножава и изважда.“ И най-после ще кажете: „Аз съм и четворка, която се дели, умножава, изважда и събира.“ Следователно с четворката ще разрешите общия въпрос. То значи, че ти си на дъното на физическия свят. Най-мъчните въпроси се разрешават с числото четири.
Небесните, идейните работи пък се разрешават с единицата.
И като дойдете до единицата, трябва да разсъждавате идейно. Затуй под понятието единица ще турим в ума си Бога. Бог е единицата в нас. Той е първоначалният извор, от който ние пием. Двойката представлява Божия Дух, Който умножава нещата.
към втори вариант >>
И като дойдете до единицата, трябва да разсъждавате идейно.
(втори вариант)
После ще дойдете до второто положение и ще кажете: „Аз съм двойка, която се дели и умножава.“ Двойката има свойството да се дели и умножава. След това ще кажете: „Аз съм тройка, която се дели, умножава и изважда.“ И най-после ще кажете: „Аз съм и четворка, която се дели, умножава, изважда и събира.“ Следователно с четворката ще разрешите общия въпрос. То значи, че ти си на дъното на физическия свят. Най-мъчните въпроси се разрешават с числото четири. Небесните, идейните работи пък се разрешават с единицата.
И като дойдете до единицата, трябва да разсъждавате идейно.
Затуй под понятието единица ще турим в ума си Бога. Бог е единицата в нас. Той е първоначалният извор, от който ние пием. Двойката представлява Божия Дух, Който умножава нещата. Тройката е Неговото разумно Слово, което изважда човека от погрешките му.
към втори вариант >>
Затуй под понятието единица ще турим в ума си Бога.
(втори вариант)
След това ще кажете: „Аз съм тройка, която се дели, умножава и изважда.“ И най-после ще кажете: „Аз съм и четворка, която се дели, умножава, изважда и събира.“ Следователно с четворката ще разрешите общия въпрос. То значи, че ти си на дъното на физическия свят. Най-мъчните въпроси се разрешават с числото четири. Небесните, идейните работи пък се разрешават с единицата. И като дойдете до единицата, трябва да разсъждавате идейно.
Затуй под понятието единица ще турим в ума си Бога.
Бог е единицата в нас. Той е първоначалният извор, от който ние пием. Двойката представлява Божия Дух, Който умножава нещата. Тройката е Неговото разумно Слово, което изважда човека от погрешките му. Четворката представлява материалният свят, в който човек събира опитности.
към втори вариант >>
Бог е единицата в нас.
(втори вариант)
То значи, че ти си на дъното на физическия свят. Най-мъчните въпроси се разрешават с числото четири. Небесните, идейните работи пък се разрешават с единицата. И като дойдете до единицата, трябва да разсъждавате идейно. Затуй под понятието единица ще турим в ума си Бога.
Бог е единицата в нас.
Той е първоначалният извор, от който ние пием. Двойката представлява Божия Дух, Който умножава нещата. Тройката е Неговото разумно Слово, което изважда човека от погрешките му. Четворката представлява материалният свят, в който човек събира опитности. Следователно материалният свят е подложен на всички процеси, на които са подложени и единицата, и двойката, и тройката – те всички влияят на четворката.
към втори вариант >>
Той е първоначалният извор, от който ние пием.
(втори вариант)
Най-мъчните въпроси се разрешават с числото четири. Небесните, идейните работи пък се разрешават с единицата. И като дойдете до единицата, трябва да разсъждавате идейно. Затуй под понятието единица ще турим в ума си Бога. Бог е единицата в нас.
Той е първоначалният извор, от който ние пием.
Двойката представлява Божия Дух, Който умножава нещата. Тройката е Неговото разумно Слово, което изважда човека от погрешките му. Четворката представлява материалният свят, в който човек събира опитности. Следователно материалният свят е подложен на всички процеси, на които са подложени и единицата, и двойката, и тройката – те всички влияят на четворката.
към втори вариант >>
Двойката представлява Божия Дух, Който умножава нещата.
(втори вариант)
Небесните, идейните работи пък се разрешават с единицата. И като дойдете до единицата, трябва да разсъждавате идейно. Затуй под понятието единица ще турим в ума си Бога. Бог е единицата в нас. Той е първоначалният извор, от който ние пием.
Двойката представлява Божия Дух, Който умножава нещата.
Тройката е Неговото разумно Слово, което изважда човека от погрешките му. Четворката представлява материалният свят, в който човек събира опитности. Следователно материалният свят е подложен на всички процеси, на които са подложени и единицата, и двойката, и тройката – те всички влияят на четворката.
към втори вариант >>
Тройката е Неговото разумно Слово, което изважда човека от погрешките му.
(втори вариант)
И като дойдете до единицата, трябва да разсъждавате идейно. Затуй под понятието единица ще турим в ума си Бога. Бог е единицата в нас. Той е първоначалният извор, от който ние пием. Двойката представлява Божия Дух, Който умножава нещата.
Тройката е Неговото разумно Слово, което изважда човека от погрешките му.
Четворката представлява материалният свят, в който човек събира опитности. Следователно материалният свят е подложен на всички процеси, на които са подложени и единицата, и двойката, и тройката – те всички влияят на четворката.
към втори вариант >>
Четворката представлява материалният свят, в който човек събира опитности.
(втори вариант)
Затуй под понятието единица ще турим в ума си Бога. Бог е единицата в нас. Той е първоначалният извор, от който ние пием. Двойката представлява Божия Дух, Който умножава нещата. Тройката е Неговото разумно Слово, което изважда човека от погрешките му.
Четворката представлява материалният свят, в който човек събира опитности.
Следователно материалният свят е подложен на всички процеси, на които са подложени и единицата, и двойката, и тройката – те всички влияят на четворката.
към втори вариант >>
Следователно материалният свят е подложен на всички процеси, на които са подложени и единицата, и двойката, и тройката – те всички влияят на четворката.
(втори вариант)
Бог е единицата в нас. Той е първоначалният извор, от който ние пием. Двойката представлява Божия Дух, Който умножава нещата. Тройката е Неговото разумно Слово, което изважда човека от погрешките му. Четворката представлява материалният свят, в който човек събира опитности.
Следователно материалният свят е подложен на всички процеси, на които са подложени и единицата, и двойката, и тройката – те всички влияят на четворката.
към втори вариант >>
И тъй, какво разбрахте сега?
(втори вариант)
И тъй, какво разбрахте сега?
Коя е основната мисъл от всичко, казано досега? Георги Радев, какво си разбрал?
към втори вариант >>
Коя е основната мисъл от всичко, казано досега?
(втори вариант)
И тъй, какво разбрахте сега?
Коя е основната мисъл от всичко, казано досега?
Георги Радев, какво си разбрал?
към втори вариант >>
Георги Радев, какво си разбрал?
(втори вариант)
И тъй, какво разбрахте сега? Коя е основната мисъл от всичко, казано досега?
Георги Радев, какво си разбрал?
към втори вариант >>
Отговор: Че единицата не може нито да се умножава, нито да се изважда, нито да се събира, а само се дели.
(втори вариант)
Отговор: Че единицата не може нито да се умножава, нито да се изважда, нито да се събира, а само се дели.
към втори вариант >>
При това в процеса на това деление тя се смалява, раздробява се.
(втори вариант)
При това в процеса на това деление тя се смалява, раздробява се.
Двойката може да се умножава. Може да се направи следното сравнение: струната е една и ако тя се раздели на две и се дръпне, трептенията и ще се умножат два пъти, затова двойката представлява умножение. Тогава на какво ще уподобите тройката?
към втори вариант >>
Двойката може да се умножава.
(втори вариант)
При това в процеса на това деление тя се смалява, раздробява се.
Двойката може да се умножава.
Може да се направи следното сравнение: струната е една и ако тя се раздели на две и се дръпне, трептенията и ще се умножат два пъти, затова двойката представлява умножение. Тогава на какво ще уподобите тройката?
към втори вариант >>
Може да се направи следното сравнение: струната е една и ако тя се раздели на две и се дръпне, трептенията и ще се умножат два пъти, затова двойката представлява умножение.
(втори вариант)
При това в процеса на това деление тя се смалява, раздробява се. Двойката може да се умножава.
Може да се направи следното сравнение: струната е една и ако тя се раздели на две и се дръпне, трептенията и ще се умножат два пъти, затова двойката представлява умножение.
Тогава на какво ще уподобите тройката?
към втори вариант >>
Тогава на какво ще уподобите тройката?
(втори вариант)
При това в процеса на това деление тя се смалява, раздробява се. Двойката може да се умножава. Може да се направи следното сравнение: струната е една и ако тя се раздели на две и се дръпне, трептенията и ще се умножат два пъти, затова двойката представлява умножение.
Тогава на какво ще уподобите тройката?
към втори вариант >>
Отговор: На самия тон, който се изважда от трептенията.
(втори вариант)
Отговор: На самия тон, който се изважда от трептенията.
към втори вариант >>
Единицата може да се уподоби на Духа, двойката – на душата, тройката – на ума, а четворката, която събира всичко в себе си – на сърцето.
(втори вариант)
Единицата може да се уподоби на Духа, двойката – на душата, тройката – на ума, а четворката, която събира всичко в себе си – на сърцето.
Сега вие можете да направите проверка в себе си със законите на тия числа. Вие можете да премахнете известни мъчнотии в себе си чрез закона на делението; други мъчнотии можете да премахнете чрез закона на умножението; трети мъчнотии – чрез закона на изваждането, и четвърти – чрез закона на събирането. Това са четирите закона, чрез които може да правите опити, за да премахнете известни ваши мъчнотии. И обратното е вярно: вие може да усилите известни ваши добродетели чрез закона на делението; други добродетели може да развиете в себе си чрез закона на умножението; трети – чрез закона на изваждането, и четвърти – чрез закона на събирането. Също така вие може да усилите и способностите си пак с тия методи.
към втори вариант >>
Сега вие можете да направите проверка в себе си със законите на тия числа.
(втори вариант)
Единицата може да се уподоби на Духа, двойката – на душата, тройката – на ума, а четворката, която събира всичко в себе си – на сърцето.
Сега вие можете да направите проверка в себе си със законите на тия числа.
Вие можете да премахнете известни мъчнотии в себе си чрез закона на делението; други мъчнотии можете да премахнете чрез закона на умножението; трети мъчнотии – чрез закона на изваждането, и четвърти – чрез закона на събирането. Това са четирите закона, чрез които може да правите опити, за да премахнете известни ваши мъчнотии. И обратното е вярно: вие може да усилите известни ваши добродетели чрез закона на делението; други добродетели може да развиете в себе си чрез закона на умножението; трети – чрез закона на изваждането, и четвърти – чрез закона на събирането. Също така вие може да усилите и способностите си пак с тия методи. Например вие може да усилите вашата памет или със закона на делението, или със закона на умножението.
към втори вариант >>
Вие можете да премахнете известни мъчнотии в себе си чрез закона на делението; други мъчнотии можете да премахнете чрез закона на умножението; трети мъчнотии – чрез закона на изваждането, и четвърти – чрез закона на събирането.
(втори вариант)
Единицата може да се уподоби на Духа, двойката – на душата, тройката – на ума, а четворката, която събира всичко в себе си – на сърцето. Сега вие можете да направите проверка в себе си със законите на тия числа.
Вие можете да премахнете известни мъчнотии в себе си чрез закона на делението; други мъчнотии можете да премахнете чрез закона на умножението; трети мъчнотии – чрез закона на изваждането, и четвърти – чрез закона на събирането.
Това са четирите закона, чрез които може да правите опити, за да премахнете известни ваши мъчнотии. И обратното е вярно: вие може да усилите известни ваши добродетели чрез закона на делението; други добродетели може да развиете в себе си чрез закона на умножението; трети – чрез закона на изваждането, и четвърти – чрез закона на събирането. Също така вие може да усилите и способностите си пак с тия методи. Например вие може да усилите вашата памет или със закона на делението, или със закона на умножението. Едновременно вие може да употребите и четирите метода, но това представлява вече един сложен процес.
към втори вариант >>
Това са четирите закона, чрез които може да правите опити, за да премахнете известни ваши мъчнотии.
(втори вариант)
Единицата може да се уподоби на Духа, двойката – на душата, тройката – на ума, а четворката, която събира всичко в себе си – на сърцето. Сега вие можете да направите проверка в себе си със законите на тия числа. Вие можете да премахнете известни мъчнотии в себе си чрез закона на делението; други мъчнотии можете да премахнете чрез закона на умножението; трети мъчнотии – чрез закона на изваждането, и четвърти – чрез закона на събирането.
Това са четирите закона, чрез които може да правите опити, за да премахнете известни ваши мъчнотии.
И обратното е вярно: вие може да усилите известни ваши добродетели чрез закона на делението; други добродетели може да развиете в себе си чрез закона на умножението; трети – чрез закона на изваждането, и четвърти – чрез закона на събирането. Също така вие може да усилите и способностите си пак с тия методи. Например вие може да усилите вашата памет или със закона на делението, или със закона на умножението. Едновременно вие може да употребите и четирите метода, но това представлява вече един сложен процес.
към втори вариант >>
И обратното е вярно: вие може да усилите известни ваши добродетели чрез закона на делението; други добродетели може да развиете в себе си чрез закона на умножението; трети – чрез закона на изваждането, и четвърти – чрез закона на събирането.
(втори вариант)
Единицата може да се уподоби на Духа, двойката – на душата, тройката – на ума, а четворката, която събира всичко в себе си – на сърцето. Сега вие можете да направите проверка в себе си със законите на тия числа. Вие можете да премахнете известни мъчнотии в себе си чрез закона на делението; други мъчнотии можете да премахнете чрез закона на умножението; трети мъчнотии – чрез закона на изваждането, и четвърти – чрез закона на събирането. Това са четирите закона, чрез които може да правите опити, за да премахнете известни ваши мъчнотии.
И обратното е вярно: вие може да усилите известни ваши добродетели чрез закона на делението; други добродетели може да развиете в себе си чрез закона на умножението; трети – чрез закона на изваждането, и четвърти – чрез закона на събирането.
Също така вие може да усилите и способностите си пак с тия методи. Например вие може да усилите вашата памет или със закона на делението, или със закона на умножението. Едновременно вие може да употребите и четирите метода, но това представлява вече един сложен процес.
към втори вариант >>
Също така вие може да усилите и способностите си пак с тия методи.
(втори вариант)
Единицата може да се уподоби на Духа, двойката – на душата, тройката – на ума, а четворката, която събира всичко в себе си – на сърцето. Сега вие можете да направите проверка в себе си със законите на тия числа. Вие можете да премахнете известни мъчнотии в себе си чрез закона на делението; други мъчнотии можете да премахнете чрез закона на умножението; трети мъчнотии – чрез закона на изваждането, и четвърти – чрез закона на събирането. Това са четирите закона, чрез които може да правите опити, за да премахнете известни ваши мъчнотии. И обратното е вярно: вие може да усилите известни ваши добродетели чрез закона на делението; други добродетели може да развиете в себе си чрез закона на умножението; трети – чрез закона на изваждането, и четвърти – чрез закона на събирането.
Също така вие може да усилите и способностите си пак с тия методи.
Например вие може да усилите вашата памет или със закона на делението, или със закона на умножението. Едновременно вие може да употребите и четирите метода, но това представлява вече един сложен процес.
към втори вариант >>
Например вие може да усилите вашата памет или със закона на делението, или със закона на умножението.
(втори вариант)
Сега вие можете да направите проверка в себе си със законите на тия числа. Вие можете да премахнете известни мъчнотии в себе си чрез закона на делението; други мъчнотии можете да премахнете чрез закона на умножението; трети мъчнотии – чрез закона на изваждането, и четвърти – чрез закона на събирането. Това са четирите закона, чрез които може да правите опити, за да премахнете известни ваши мъчнотии. И обратното е вярно: вие може да усилите известни ваши добродетели чрез закона на делението; други добродетели може да развиете в себе си чрез закона на умножението; трети – чрез закона на изваждането, и четвърти – чрез закона на събирането. Също така вие може да усилите и способностите си пак с тия методи.
Например вие може да усилите вашата памет или със закона на делението, или със закона на умножението.
Едновременно вие може да употребите и четирите метода, но това представлява вече един сложен процес.
към втори вариант >>
Едновременно вие може да употребите и четирите метода, но това представлява вече един сложен процес.
(втори вариант)
Вие можете да премахнете известни мъчнотии в себе си чрез закона на делението; други мъчнотии можете да премахнете чрез закона на умножението; трети мъчнотии – чрез закона на изваждането, и четвърти – чрез закона на събирането. Това са четирите закона, чрез които може да правите опити, за да премахнете известни ваши мъчнотии. И обратното е вярно: вие може да усилите известни ваши добродетели чрез закона на делението; други добродетели може да развиете в себе си чрез закона на умножението; трети – чрез закона на изваждането, и четвърти – чрез закона на събирането. Също така вие може да усилите и способностите си пак с тия методи. Например вие може да усилите вашата памет или със закона на делението, или със закона на умножението.
Едновременно вие може да употребите и четирите метода, но това представлява вече един сложен процес.
към втори вариант >>
На първо място ще знаете, че законите имат сила само когато се направи един малък опит с тях, а тъй, както са дадени сега, това са само възможности.
(втори вариант)
На първо място ще знаете, че законите имат сила само когато се направи един малък опит с тях, а тъй, както са дадени сега, това са само възможности.
Може да е така, може и да не е така. Това са само вероятности. Опитайте се да видите можете ли да премахнете чрез деление първата мъчнотия, която срещнете. Ако не успеете, турете умножението, изваждането, събирането. Това са все методи: да правите опити, да знаете коя мъчнотия с кой процес ще се надделее.
към втори вариант >>
Може да е така, може и да не е така.
(втори вариант)
На първо място ще знаете, че законите имат сила само когато се направи един малък опит с тях, а тъй, както са дадени сега, това са само възможности.
Може да е така, може и да не е така.
Това са само вероятности. Опитайте се да видите можете ли да премахнете чрез деление първата мъчнотия, която срещнете. Ако не успеете, турете умножението, изваждането, събирането. Това са все методи: да правите опити, да знаете коя мъчнотия с кой процес ще се надделее. Вие ще считате тия числа за живи сили, с тях ще работите.
към втори вариант >>
Това са само вероятности.
(втори вариант)
На първо място ще знаете, че законите имат сила само когато се направи един малък опит с тях, а тъй, както са дадени сега, това са само възможности. Може да е така, може и да не е така.
Това са само вероятности.
Опитайте се да видите можете ли да премахнете чрез деление първата мъчнотия, която срещнете. Ако не успеете, турете умножението, изваждането, събирането. Това са все методи: да правите опити, да знаете коя мъчнотия с кой процес ще се надделее. Вие ще считате тия числа за живи сили, с тях ще работите. Не считайте единицата за мъртва сила – тя е жива сила в Природата.
към втори вариант >>
Опитайте се да видите можете ли да премахнете чрез деление първата мъчнотия, която срещнете.
(втори вариант)
На първо място ще знаете, че законите имат сила само когато се направи един малък опит с тях, а тъй, както са дадени сега, това са само възможности. Може да е така, може и да не е така. Това са само вероятности.
Опитайте се да видите можете ли да премахнете чрез деление първата мъчнотия, която срещнете.
Ако не успеете, турете умножението, изваждането, събирането. Това са все методи: да правите опити, да знаете коя мъчнотия с кой процес ще се надделее. Вие ще считате тия числа за живи сили, с тях ще работите. Не считайте единицата за мъртва сила – тя е жива сила в Природата. Значи единицата сама себе си дели – тя е мярка за себе си.
към втори вариант >>
Ако не успеете, турете умножението, изваждането, събирането.
(втори вариант)
На първо място ще знаете, че законите имат сила само когато се направи един малък опит с тях, а тъй, както са дадени сега, това са само възможности. Може да е така, може и да не е така. Това са само вероятности. Опитайте се да видите можете ли да премахнете чрез деление първата мъчнотия, която срещнете.
Ако не успеете, турете умножението, изваждането, събирането.
Това са все методи: да правите опити, да знаете коя мъчнотия с кой процес ще се надделее. Вие ще считате тия числа за живи сили, с тях ще работите. Не считайте единицата за мъртва сила – тя е жива сила в Природата. Значи единицата сама себе си дели – тя е мярка за себе си. Тази мисъл за вас е още твърда, та се разтопява мъчно.
към втори вариант >>
Това са все методи: да правите опити, да знаете коя мъчнотия с кой процес ще се надделее.
(втори вариант)
На първо място ще знаете, че законите имат сила само когато се направи един малък опит с тях, а тъй, както са дадени сега, това са само възможности. Може да е така, може и да не е така. Това са само вероятности. Опитайте се да видите можете ли да премахнете чрез деление първата мъчнотия, която срещнете. Ако не успеете, турете умножението, изваждането, събирането.
Това са все методи: да правите опити, да знаете коя мъчнотия с кой процес ще се надделее.
Вие ще считате тия числа за живи сили, с тях ще работите. Не считайте единицата за мъртва сила – тя е жива сила в Природата. Значи единицата сама себе си дели – тя е мярка за себе си. Тази мисъл за вас е още твърда, та се разтопява мъчно. Наистина тя е една от най-сладките мисли, но слюнка ви трябва и водица ви трябва.
към втори вариант >>
Вие ще считате тия числа за живи сили, с тях ще работите.
(втори вариант)
Може да е така, може и да не е така. Това са само вероятности. Опитайте се да видите можете ли да премахнете чрез деление първата мъчнотия, която срещнете. Ако не успеете, турете умножението, изваждането, събирането. Това са все методи: да правите опити, да знаете коя мъчнотия с кой процес ще се надделее.
Вие ще считате тия числа за живи сили, с тях ще работите.
Не считайте единицата за мъртва сила – тя е жива сила в Природата. Значи единицата сама себе си дели – тя е мярка за себе си. Тази мисъл за вас е още твърда, та се разтопява мъчно. Наистина тя е една от най-сладките мисли, но слюнка ви трябва и водица ви трябва. За да се разтворят всички сладки неща, жидкост се изисква – само така ще усетите техния вкус.
към втори вариант >>
Не считайте единицата за мъртва сила – тя е жива сила в Природата.
(втори вариант)
Това са само вероятности. Опитайте се да видите можете ли да премахнете чрез деление първата мъчнотия, която срещнете. Ако не успеете, турете умножението, изваждането, събирането. Това са все методи: да правите опити, да знаете коя мъчнотия с кой процес ще се надделее. Вие ще считате тия числа за живи сили, с тях ще работите.
Не считайте единицата за мъртва сила – тя е жива сила в Природата.
Значи единицата сама себе си дели – тя е мярка за себе си. Тази мисъл за вас е още твърда, та се разтопява мъчно. Наистина тя е една от най-сладките мисли, но слюнка ви трябва и водица ви трябва. За да се разтворят всички сладки неща, жидкост се изисква – само така ще усетите техния вкус. И затова за всеки даден случай се изисква съответен живот.
към втори вариант >>
Значи единицата сама себе си дели – тя е мярка за себе си.
(втори вариант)
Опитайте се да видите можете ли да премахнете чрез деление първата мъчнотия, която срещнете. Ако не успеете, турете умножението, изваждането, събирането. Това са все методи: да правите опити, да знаете коя мъчнотия с кой процес ще се надделее. Вие ще считате тия числа за живи сили, с тях ще работите. Не считайте единицата за мъртва сила – тя е жива сила в Природата.
Значи единицата сама себе си дели – тя е мярка за себе си.
Тази мисъл за вас е още твърда, та се разтопява мъчно. Наистина тя е една от най-сладките мисли, но слюнка ви трябва и водица ви трябва. За да се разтворят всички сладки неща, жидкост се изисква – само така ще усетите техния вкус. И затова за всеки даден случай се изисква съответен живот. Умът трябва да е готов да възприеме и асимилира тази възвишена мисъл.
към втори вариант >>
Тази мисъл за вас е още твърда, та се разтопява мъчно.
(втори вариант)
Ако не успеете, турете умножението, изваждането, събирането. Това са все методи: да правите опити, да знаете коя мъчнотия с кой процес ще се надделее. Вие ще считате тия числа за живи сили, с тях ще работите. Не считайте единицата за мъртва сила – тя е жива сила в Природата. Значи единицата сама себе си дели – тя е мярка за себе си.
Тази мисъл за вас е още твърда, та се разтопява мъчно.
Наистина тя е една от най-сладките мисли, но слюнка ви трябва и водица ви трябва. За да се разтворят всички сладки неща, жидкост се изисква – само така ще усетите техния вкус. И затова за всеки даден случай се изисква съответен живот. Умът трябва да е готов да възприеме и асимилира тази възвишена мисъл. За да схванете приложението на тия четири закона, изисква се съзнание.
към втори вариант >>
Наистина тя е една от най-сладките мисли, но слюнка ви трябва и водица ви трябва.
(втори вариант)
Това са все методи: да правите опити, да знаете коя мъчнотия с кой процес ще се надделее. Вие ще считате тия числа за живи сили, с тях ще работите. Не считайте единицата за мъртва сила – тя е жива сила в Природата. Значи единицата сама себе си дели – тя е мярка за себе си. Тази мисъл за вас е още твърда, та се разтопява мъчно.
Наистина тя е една от най-сладките мисли, но слюнка ви трябва и водица ви трябва.
За да се разтворят всички сладки неща, жидкост се изисква – само така ще усетите техния вкус. И затова за всеки даден случай се изисква съответен живот. Умът трябва да е готов да възприеме и асимилира тази възвишена мисъл. За да схванете приложението на тия четири закона, изисква се съзнание. За един обикновен човек, за едно обикновено съзнание тия закони са неприложими.
към втори вариант >>
За да се разтворят всички сладки неща, жидкост се изисква – само така ще усетите техния вкус.
(втори вариант)
Вие ще считате тия числа за живи сили, с тях ще работите. Не считайте единицата за мъртва сила – тя е жива сила в Природата. Значи единицата сама себе си дели – тя е мярка за себе си. Тази мисъл за вас е още твърда, та се разтопява мъчно. Наистина тя е една от най-сладките мисли, но слюнка ви трябва и водица ви трябва.
За да се разтворят всички сладки неща, жидкост се изисква – само така ще усетите техния вкус.
И затова за всеки даден случай се изисква съответен живот. Умът трябва да е готов да възприеме и асимилира тази възвишена мисъл. За да схванете приложението на тия четири закона, изисква се съзнание. За един обикновен човек, за едно обикновено съзнание тия закони са неприложими.
към втори вариант >>
И затова за всеки даден случай се изисква съответен живот.
(втори вариант)
Не считайте единицата за мъртва сила – тя е жива сила в Природата. Значи единицата сама себе си дели – тя е мярка за себе си. Тази мисъл за вас е още твърда, та се разтопява мъчно. Наистина тя е една от най-сладките мисли, но слюнка ви трябва и водица ви трябва. За да се разтворят всички сладки неща, жидкост се изисква – само така ще усетите техния вкус.
И затова за всеки даден случай се изисква съответен живот.
Умът трябва да е готов да възприеме и асимилира тази възвишена мисъл. За да схванете приложението на тия четири закона, изисква се съзнание. За един обикновен човек, за едно обикновено съзнание тия закони са неприложими.
към втори вариант >>
Умът трябва да е готов да възприеме и асимилира тази възвишена мисъл.
(втори вариант)
Значи единицата сама себе си дели – тя е мярка за себе си. Тази мисъл за вас е още твърда, та се разтопява мъчно. Наистина тя е една от най-сладките мисли, но слюнка ви трябва и водица ви трябва. За да се разтворят всички сладки неща, жидкост се изисква – само така ще усетите техния вкус. И затова за всеки даден случай се изисква съответен живот.
Умът трябва да е готов да възприеме и асимилира тази възвишена мисъл.
За да схванете приложението на тия четири закона, изисква се съзнание. За един обикновен човек, за едно обикновено съзнание тия закони са неприложими.
към втори вариант >>
За да схванете приложението на тия четири закона, изисква се съзнание.
(втори вариант)
Тази мисъл за вас е още твърда, та се разтопява мъчно. Наистина тя е една от най-сладките мисли, но слюнка ви трябва и водица ви трябва. За да се разтворят всички сладки неща, жидкост се изисква – само така ще усетите техния вкус. И затова за всеки даден случай се изисква съответен живот. Умът трябва да е готов да възприеме и асимилира тази възвишена мисъл.
За да схванете приложението на тия четири закона, изисква се съзнание.
За един обикновен човек, за едно обикновено съзнание тия закони са неприложими.
към втори вариант >>
За един обикновен човек, за едно обикновено съзнание тия закони са неприложими.
(втори вариант)
Наистина тя е една от най-сладките мисли, но слюнка ви трябва и водица ви трябва. За да се разтворят всички сладки неща, жидкост се изисква – само така ще усетите техния вкус. И затова за всеки даден случай се изисква съответен живот. Умът трябва да е готов да възприеме и асимилира тази възвишена мисъл. За да схванете приложението на тия четири закона, изисква се съзнание.
За един обикновен човек, за едно обикновено съзнание тия закони са неприложими.
към втори вариант >>
Какво е значението на квадрата в окултен смисъл?
(втори вариант)
Какво е значението на квадрата в окултен смисъл?
към втори вариант >>
Отговор: Той показва противоречие.
(втори вариант)
Отговор: Той показва противоречие.
към втори вариант >>
Аз говоря за ония квадрати, които са поставени на лицето на човека.
(втори вариант)
Аз говоря за ония квадрати, които са поставени на лицето на човека.
Такива квадрати има и на ръцете. Ако ги наблюдавате дълго време, ще видите, че тия квадрати се движат, променят мястото си. Това показва, че в целия човек става едно вътрешно движение. От това движение се видоизменят и всички останали форми. Например в ранната детска възраст веждите имат особена форма.
към втори вариант >>
Такива квадрати има и на ръцете.
(втори вариант)
Аз говоря за ония квадрати, които са поставени на лицето на човека.
Такива квадрати има и на ръцете.
Ако ги наблюдавате дълго време, ще видите, че тия квадрати се движат, променят мястото си. Това показва, че в целия човек става едно вътрешно движение. От това движение се видоизменят и всички останали форми. Например в ранната детска възраст веждите имат особена форма. Когато човек почне да остарява, веждите се видоизменят.
към втори вариант >>
Ако ги наблюдавате дълго време, ще видите, че тия квадрати се движат, променят мястото си.
(втори вариант)
Аз говоря за ония квадрати, които са поставени на лицето на човека. Такива квадрати има и на ръцете.
Ако ги наблюдавате дълго време, ще видите, че тия квадрати се движат, променят мястото си.
Това показва, че в целия човек става едно вътрешно движение. От това движение се видоизменят и всички останали форми. Например в ранната детска възраст веждите имат особена форма. Когато човек почне да остарява, веждите се видоизменят. У човека всичко се изменя по причина, че неговите мисли, неговите чувства, неговите силови линии, неговата деятелност изобщо, не са тъй хармонични, че да могат да запазят онази правилност, която Природата изисква.
към втори вариант >>
Това показва, че в целия човек става едно вътрешно движение.
(втори вариант)
Аз говоря за ония квадрати, които са поставени на лицето на човека. Такива квадрати има и на ръцете. Ако ги наблюдавате дълго време, ще видите, че тия квадрати се движат, променят мястото си.
Това показва, че в целия човек става едно вътрешно движение.
От това движение се видоизменят и всички останали форми. Например в ранната детска възраст веждите имат особена форма. Когато човек почне да остарява, веждите се видоизменят. У човека всичко се изменя по причина, че неговите мисли, неговите чувства, неговите силови линии, неговата деятелност изобщо, не са тъй хармонични, че да могат да запазят онази правилност, която Природата изисква. Вследствие на това тези квадрати се изменят така, че понякога образуват дисхармонични геометрически форми.
към втори вариант >>
От това движение се видоизменят и всички останали форми.
(втори вариант)
Аз говоря за ония квадрати, които са поставени на лицето на човека. Такива квадрати има и на ръцете. Ако ги наблюдавате дълго време, ще видите, че тия квадрати се движат, променят мястото си. Това показва, че в целия човек става едно вътрешно движение.
От това движение се видоизменят и всички останали форми.
Например в ранната детска възраст веждите имат особена форма. Когато човек почне да остарява, веждите се видоизменят. У човека всичко се изменя по причина, че неговите мисли, неговите чувства, неговите силови линии, неговата деятелност изобщо, не са тъй хармонични, че да могат да запазят онази правилност, която Природата изисква. Вследствие на това тези квадрати се изменят така, че понякога образуват дисхармонични геометрически форми.
към втори вариант >>
Например в ранната детска възраст веждите имат особена форма.
(втори вариант)
Аз говоря за ония квадрати, които са поставени на лицето на човека. Такива квадрати има и на ръцете. Ако ги наблюдавате дълго време, ще видите, че тия квадрати се движат, променят мястото си. Това показва, че в целия човек става едно вътрешно движение. От това движение се видоизменят и всички останали форми.
Например в ранната детска възраст веждите имат особена форма.
Когато човек почне да остарява, веждите се видоизменят. У човека всичко се изменя по причина, че неговите мисли, неговите чувства, неговите силови линии, неговата деятелност изобщо, не са тъй хармонични, че да могат да запазят онази правилност, която Природата изисква. Вследствие на това тези квадрати се изменят така, че понякога образуват дисхармонични геометрически форми.
към втори вариант >>
Когато човек почне да остарява, веждите се видоизменят.
(втори вариант)
Такива квадрати има и на ръцете. Ако ги наблюдавате дълго време, ще видите, че тия квадрати се движат, променят мястото си. Това показва, че в целия човек става едно вътрешно движение. От това движение се видоизменят и всички останали форми. Например в ранната детска възраст веждите имат особена форма.
Когато човек почне да остарява, веждите се видоизменят.
У човека всичко се изменя по причина, че неговите мисли, неговите чувства, неговите силови линии, неговата деятелност изобщо, не са тъй хармонични, че да могат да запазят онази правилност, която Природата изисква. Вследствие на това тези квадрати се изменят така, че понякога образуват дисхармонични геометрически форми.
към втори вариант >>
У човека всичко се изменя по причина, че неговите мисли, неговите чувства, неговите силови линии, неговата деятелност изобщо, не са тъй хармонични, че да могат да запазят онази правилност, която Природата изисква.
(втори вариант)
Ако ги наблюдавате дълго време, ще видите, че тия квадрати се движат, променят мястото си. Това показва, че в целия човек става едно вътрешно движение. От това движение се видоизменят и всички останали форми. Например в ранната детска възраст веждите имат особена форма. Когато човек почне да остарява, веждите се видоизменят.
У човека всичко се изменя по причина, че неговите мисли, неговите чувства, неговите силови линии, неговата деятелност изобщо, не са тъй хармонични, че да могат да запазят онази правилност, която Природата изисква.
Вследствие на това тези квадрати се изменят така, че понякога образуват дисхармонични геометрически форми.
към втори вариант >>
Вследствие на това тези квадрати се изменят така, че понякога образуват дисхармонични геометрически форми.
(втори вариант)
Това показва, че в целия човек става едно вътрешно движение. От това движение се видоизменят и всички останали форми. Например в ранната детска възраст веждите имат особена форма. Когато човек почне да остарява, веждите се видоизменят. У човека всичко се изменя по причина, че неговите мисли, неговите чувства, неговите силови линии, неговата деятелност изобщо, не са тъй хармонични, че да могат да запазят онази правилност, която Природата изисква.
Вследствие на това тези квадрати се изменят така, че понякога образуват дисхармонични геометрически форми.
към втори вариант >>
Какво е движението на носа у човека?
(втори вариант)
Какво е движението на носа у човека?
към втори вариант >>
Отговор: Надолу.
(втори вариант)
Отговор: Надолу.
към втори вариант >>
Най-първо носът върви право перпендикулярно надолу.
(втори вариант)
Най-първо носът върви право перпендикулярно надолу.
Той има една определена плоскост на движение в умственото поле, обаче слиза само донякъде. Може ли да слезе по-долу от устата?
към втори вариант >>
Той има една определена плоскост на движение в умственото поле, обаче слиза само донякъде.
(втори вариант)
Най-първо носът върви право перпендикулярно надолу.
Той има една определена плоскост на движение в умственото поле, обаче слиза само донякъде.
Може ли да слезе по-долу от устата?
към втори вариант >>
Може ли да слезе по-долу от устата?
(втори вариант)
Най-първо носът върви право перпендикулярно надолу. Той има една определена плоскост на движение в умственото поле, обаче слиза само донякъде.
Може ли да слезе по-долу от устата?
към втори вариант >>
Отговор: Не може.
(втори вариант)
Отговор: Не може.
към втори вариант >>
Когато носът се продължава, мислите ли, че лицето остава в същото положение?
(втори вариант)
Когато носът се продължава, мислите ли, че лицето остава в същото положение?
– И цялото лице претърпява едно изменение. Ние можем да отбележим с колко се увеличава дължината на носа, каква е широчината му, и най-после можем да проверим дали носът се развива правилно, или малко се закривява. Същото е и с челото. Някой път известна част от челото се вдлъбва. Разбира се, тия вътрешни видоизменения не са само физиологически.
към втори вариант >>
– И цялото лице претърпява едно изменение.
(втори вариант)
Когато носът се продължава, мислите ли, че лицето остава в същото положение?
– И цялото лице претърпява едно изменение.
Ние можем да отбележим с колко се увеличава дължината на носа, каква е широчината му, и най-после можем да проверим дали носът се развива правилно, или малко се закривява. Същото е и с челото. Някой път известна част от челото се вдлъбва. Разбира се, тия вътрешни видоизменения не са само физиологически. Това е резултат на ред разумни сили, които работят в човека – те са линии на четвъртото измерение.
към втори вариант >>
Ние можем да отбележим с колко се увеличава дължината на носа, каква е широчината му, и най-после можем да проверим дали носът се развива правилно, или малко се закривява.
(втори вариант)
Когато носът се продължава, мислите ли, че лицето остава в същото положение? – И цялото лице претърпява едно изменение.
Ние можем да отбележим с колко се увеличава дължината на носа, каква е широчината му, и най-после можем да проверим дали носът се развива правилно, или малко се закривява.
Същото е и с челото. Някой път известна част от челото се вдлъбва. Разбира се, тия вътрешни видоизменения не са само физиологически. Това е резултат на ред разумни сили, които работят в човека – те са линии на четвъртото измерение. Малките кубчета, малките квадрати, от които човек е образуван, постоянно се видоизменят и те ни определят какво е състоянието на човека.
към втори вариант >>
Същото е и с челото.
(втори вариант)
Когато носът се продължава, мислите ли, че лицето остава в същото положение? – И цялото лице претърпява едно изменение. Ние можем да отбележим с колко се увеличава дължината на носа, каква е широчината му, и най-после можем да проверим дали носът се развива правилно, или малко се закривява.
Същото е и с челото.
Някой път известна част от челото се вдлъбва. Разбира се, тия вътрешни видоизменения не са само физиологически. Това е резултат на ред разумни сили, които работят в човека – те са линии на четвъртото измерение. Малките кубчета, малките квадрати, от които човек е образуван, постоянно се видоизменят и те ни определят какво е състоянието на човека. Можем да считаме, че човек е направен само от кубове: в центъра им има един централен куб, а около него са наредени всички останали кубове, които се намират в постоянно движение.
към втори вариант >>
Някой път известна част от челото се вдлъбва.
(втори вариант)
Когато носът се продължава, мислите ли, че лицето остава в същото положение? – И цялото лице претърпява едно изменение. Ние можем да отбележим с колко се увеличава дължината на носа, каква е широчината му, и най-после можем да проверим дали носът се развива правилно, или малко се закривява. Същото е и с челото.
Някой път известна част от челото се вдлъбва.
Разбира се, тия вътрешни видоизменения не са само физиологически. Това е резултат на ред разумни сили, които работят в човека – те са линии на четвъртото измерение. Малките кубчета, малките квадрати, от които човек е образуван, постоянно се видоизменят и те ни определят какво е състоянието на човека. Можем да считаме, че човек е направен само от кубове: в центъра им има един централен куб, а около него са наредени всички останали кубове, които се намират в постоянно движение. Тия кубове се местят по известни закони.
към втори вариант >>
Разбира се, тия вътрешни видоизменения не са само физиологически.
(втори вариант)
Когато носът се продължава, мислите ли, че лицето остава в същото положение? – И цялото лице претърпява едно изменение. Ние можем да отбележим с колко се увеличава дължината на носа, каква е широчината му, и най-после можем да проверим дали носът се развива правилно, или малко се закривява. Същото е и с челото. Някой път известна част от челото се вдлъбва.
Разбира се, тия вътрешни видоизменения не са само физиологически.
Това е резултат на ред разумни сили, които работят в човека – те са линии на четвъртото измерение. Малките кубчета, малките квадрати, от които човек е образуван, постоянно се видоизменят и те ни определят какво е състоянието на човека. Можем да считаме, че човек е направен само от кубове: в центъра им има един централен куб, а около него са наредени всички останали кубове, които се намират в постоянно движение. Тия кубове се местят по известни закони. Щом се измени централният куб, може да се изчисли математически какво положение ще заемат и другите кубове.
към втори вариант >>
Това е резултат на ред разумни сили, които работят в човека – те са линии на четвъртото измерение.
(втори вариант)
– И цялото лице претърпява едно изменение. Ние можем да отбележим с колко се увеличава дължината на носа, каква е широчината му, и най-после можем да проверим дали носът се развива правилно, или малко се закривява. Същото е и с челото. Някой път известна част от челото се вдлъбва. Разбира се, тия вътрешни видоизменения не са само физиологически.
Това е резултат на ред разумни сили, които работят в човека – те са линии на четвъртото измерение.
Малките кубчета, малките квадрати, от които човек е образуван, постоянно се видоизменят и те ни определят какво е състоянието на човека. Можем да считаме, че човек е направен само от кубове: в центъра им има един централен куб, а около него са наредени всички останали кубове, които се намират в постоянно движение. Тия кубове се местят по известни закони. Щом се измени централният куб, може да се изчисли математически какво положение ще заемат и другите кубове. На това движение може да се уподоби и движението на идеите в човека.
към втори вариант >>
Малките кубчета, малките квадрати, от които човек е образуван, постоянно се видоизменят и те ни определят какво е състоянието на човека.
(втори вариант)
Ние можем да отбележим с колко се увеличава дължината на носа, каква е широчината му, и най-после можем да проверим дали носът се развива правилно, или малко се закривява. Същото е и с челото. Някой път известна част от челото се вдлъбва. Разбира се, тия вътрешни видоизменения не са само физиологически. Това е резултат на ред разумни сили, които работят в човека – те са линии на четвъртото измерение.
Малките кубчета, малките квадрати, от които човек е образуван, постоянно се видоизменят и те ни определят какво е състоянието на човека.
Можем да считаме, че човек е направен само от кубове: в центъра им има един централен куб, а около него са наредени всички останали кубове, които се намират в постоянно движение. Тия кубове се местят по известни закони. Щом се измени централният куб, може да се изчисли математически какво положение ще заемат и другите кубове. На това движение може да се уподоби и движението на идеите в човека. Човек има една обща идея и всички други идеи се нареждат около нея.
към втори вариант >>
Можем да считаме, че човек е направен само от кубове: в центъра им има един централен куб, а около него са наредени всички останали кубове, които се намират в постоянно движение.
(втори вариант)
Същото е и с челото. Някой път известна част от челото се вдлъбва. Разбира се, тия вътрешни видоизменения не са само физиологически. Това е резултат на ред разумни сили, които работят в човека – те са линии на четвъртото измерение. Малките кубчета, малките квадрати, от които човек е образуван, постоянно се видоизменят и те ни определят какво е състоянието на човека.
Можем да считаме, че човек е направен само от кубове: в центъра им има един централен куб, а около него са наредени всички останали кубове, които се намират в постоянно движение.
Тия кубове се местят по известни закони. Щом се измени централният куб, може да се изчисли математически какво положение ще заемат и другите кубове. На това движение може да се уподоби и движението на идеите в човека. Човек има една обща идея и всички други идеи се нареждат около нея. Щом човек се изменя отвътре, непременно ще се измени и отвън.
към втори вариант >>
Тия кубове се местят по известни закони.
(втори вариант)
Някой път известна част от челото се вдлъбва. Разбира се, тия вътрешни видоизменения не са само физиологически. Това е резултат на ред разумни сили, които работят в човека – те са линии на четвъртото измерение. Малките кубчета, малките квадрати, от които човек е образуван, постоянно се видоизменят и те ни определят какво е състоянието на човека. Можем да считаме, че човек е направен само от кубове: в центъра им има един централен куб, а около него са наредени всички останали кубове, които се намират в постоянно движение.
Тия кубове се местят по известни закони.
Щом се измени централният куб, може да се изчисли математически какво положение ще заемат и другите кубове. На това движение може да се уподоби и движението на идеите в човека. Човек има една обща идея и всички други идеи се нареждат около нея. Щом човек се изменя отвътре, непременно ще се измени и отвън. Човек не може да изневери на себе си по никой начин; ако изневери на себе си, той ще се самоунищожи.
към втори вариант >>
Щом се измени централният куб, може да се изчисли математически какво положение ще заемат и другите кубове.
(втори вариант)
Разбира се, тия вътрешни видоизменения не са само физиологически. Това е резултат на ред разумни сили, които работят в човека – те са линии на четвъртото измерение. Малките кубчета, малките квадрати, от които човек е образуван, постоянно се видоизменят и те ни определят какво е състоянието на човека. Можем да считаме, че човек е направен само от кубове: в центъра им има един централен куб, а около него са наредени всички останали кубове, които се намират в постоянно движение. Тия кубове се местят по известни закони.
Щом се измени централният куб, може да се изчисли математически какво положение ще заемат и другите кубове.
На това движение може да се уподоби и движението на идеите в човека. Човек има една обща идея и всички други идеи се нареждат около нея. Щом човек се изменя отвътре, непременно ще се измени и отвън. Човек не може да изневери на себе си по никой начин; ако изневери на себе си, той ще се самоунищожи. В дадения случай, когато човек направи една погрешка, неговото съзнание е над тази погрешка.
към втори вариант >>
На това движение може да се уподоби и движението на идеите в човека.
(втори вариант)
Това е резултат на ред разумни сили, които работят в човека – те са линии на четвъртото измерение. Малките кубчета, малките квадрати, от които човек е образуван, постоянно се видоизменят и те ни определят какво е състоянието на човека. Можем да считаме, че човек е направен само от кубове: в центъра им има един централен куб, а около него са наредени всички останали кубове, които се намират в постоянно движение. Тия кубове се местят по известни закони. Щом се измени централният куб, може да се изчисли математически какво положение ще заемат и другите кубове.
На това движение може да се уподоби и движението на идеите в човека.
Човек има една обща идея и всички други идеи се нареждат около нея. Щом човек се изменя отвътре, непременно ще се измени и отвън. Човек не може да изневери на себе си по никой начин; ако изневери на себе си, той ще се самоунищожи. В дадения случай, когато човек направи една погрешка, неговото съзнание е над тази погрешка. Няма човек в света, който да не съзнава своята погрешка.
към втори вариант >>
Човек има една обща идея и всички други идеи се нареждат около нея.
(втори вариант)
Малките кубчета, малките квадрати, от които човек е образуван, постоянно се видоизменят и те ни определят какво е състоянието на човека. Можем да считаме, че човек е направен само от кубове: в центъра им има един централен куб, а около него са наредени всички останали кубове, които се намират в постоянно движение. Тия кубове се местят по известни закони. Щом се измени централният куб, може да се изчисли математически какво положение ще заемат и другите кубове. На това движение може да се уподоби и движението на идеите в човека.
Човек има една обща идея и всички други идеи се нареждат около нея.
Щом човек се изменя отвътре, непременно ще се измени и отвън. Човек не може да изневери на себе си по никой начин; ако изневери на себе си, той ще се самоунищожи. В дадения случай, когато човек направи една погрешка, неговото съзнание е над тази погрешка. Няма човек в света, който да не съзнава своята погрешка. Неговото съзнание е винаги будно.
към втори вариант >>
Щом човек се изменя отвътре, непременно ще се измени и отвън.
(втори вариант)
Можем да считаме, че човек е направен само от кубове: в центъра им има един централен куб, а около него са наредени всички останали кубове, които се намират в постоянно движение. Тия кубове се местят по известни закони. Щом се измени централният куб, може да се изчисли математически какво положение ще заемат и другите кубове. На това движение може да се уподоби и движението на идеите в човека. Човек има една обща идея и всички други идеи се нареждат около нея.
Щом човек се изменя отвътре, непременно ще се измени и отвън.
Човек не може да изневери на себе си по никой начин; ако изневери на себе си, той ще се самоунищожи. В дадения случай, когато човек направи една погрешка, неговото съзнание е над тази погрешка. Няма човек в света, който да не съзнава своята погрешка. Неговото съзнание е винаги будно. Той знае, че е направил погрешка; може да не знае всичката си погрешка, но поне отчасти той знае, че е направил някаква погрешка.
към втори вариант >>
Човек не може да изневери на себе си по никой начин; ако изневери на себе си, той ще се самоунищожи.
(втори вариант)
Тия кубове се местят по известни закони. Щом се измени централният куб, може да се изчисли математически какво положение ще заемат и другите кубове. На това движение може да се уподоби и движението на идеите в човека. Човек има една обща идея и всички други идеи се нареждат около нея. Щом човек се изменя отвътре, непременно ще се измени и отвън.
Човек не може да изневери на себе си по никой начин; ако изневери на себе си, той ще се самоунищожи.
В дадения случай, когато човек направи една погрешка, неговото съзнание е над тази погрешка. Няма човек в света, който да не съзнава своята погрешка. Неговото съзнание е винаги будно. Той знае, че е направил погрешка; може да не знае всичката си погрешка, но поне отчасти той знае, че е направил някаква погрешка.
към втори вариант >>
В дадения случай, когато човек направи една погрешка, неговото съзнание е над тази погрешка.
(втори вариант)
Щом се измени централният куб, може да се изчисли математически какво положение ще заемат и другите кубове. На това движение може да се уподоби и движението на идеите в човека. Човек има една обща идея и всички други идеи се нареждат около нея. Щом човек се изменя отвътре, непременно ще се измени и отвън. Човек не може да изневери на себе си по никой начин; ако изневери на себе си, той ще се самоунищожи.
В дадения случай, когато човек направи една погрешка, неговото съзнание е над тази погрешка.
Няма човек в света, който да не съзнава своята погрешка. Неговото съзнание е винаги будно. Той знае, че е направил погрешка; може да не знае всичката си погрешка, но поне отчасти той знае, че е направил някаква погрешка.
към втори вариант >>
Няма човек в света, който да не съзнава своята погрешка.
(втори вариант)
На това движение може да се уподоби и движението на идеите в човека. Човек има една обща идея и всички други идеи се нареждат около нея. Щом човек се изменя отвътре, непременно ще се измени и отвън. Човек не може да изневери на себе си по никой начин; ако изневери на себе си, той ще се самоунищожи. В дадения случай, когато човек направи една погрешка, неговото съзнание е над тази погрешка.
Няма човек в света, който да не съзнава своята погрешка.
Неговото съзнание е винаги будно. Той знае, че е направил погрешка; може да не знае всичката си погрешка, но поне отчасти той знае, че е направил някаква погрешка.
към втори вариант >>
Неговото съзнание е винаги будно.
(втори вариант)
Човек има една обща идея и всички други идеи се нареждат около нея. Щом човек се изменя отвътре, непременно ще се измени и отвън. Човек не може да изневери на себе си по никой начин; ако изневери на себе си, той ще се самоунищожи. В дадения случай, когато човек направи една погрешка, неговото съзнание е над тази погрешка. Няма човек в света, който да не съзнава своята погрешка.
Неговото съзнание е винаги будно.
Той знае, че е направил погрешка; може да не знае всичката си погрешка, но поне отчасти той знае, че е направил някаква погрешка.
към втори вариант >>
Той знае, че е направил погрешка; може да не знае всичката си погрешка, но поне отчасти той знае, че е направил някаква погрешка.
(втори вариант)
Щом човек се изменя отвътре, непременно ще се измени и отвън. Човек не може да изневери на себе си по никой начин; ако изневери на себе си, той ще се самоунищожи. В дадения случай, когато човек направи една погрешка, неговото съзнание е над тази погрешка. Няма човек в света, който да не съзнава своята погрешка. Неговото съзнание е винаги будно.
Той знае, че е направил погрешка; може да не знае всичката си погрешка, но поне отчасти той знае, че е направил някаква погрешка.
към втори вариант >>
Тъй щото основната идея у човека никога не може да се изгуби.
(втори вариант)
Тъй щото основната идея у човека никога не може да се изгуби.
Ако тя се изгуби, ако човек изневери на себе си, той свършва със своя живот и се обезличава. Такова изчезване можем само да допуснем, обаче никой човек не може и не иска да изчезне. Това са само метафизически допускания. Изучавайте психологията на хората. Някой казва: „Аз искам да умра и никой да не знае за това.“ При това заръчва да му направят голям паметник.
към втори вариант >>
Ако тя се изгуби, ако човек изневери на себе си, той свършва със своя живот и се обезличава.
(втори вариант)
Тъй щото основната идея у човека никога не може да се изгуби.
Ако тя се изгуби, ако човек изневери на себе си, той свършва със своя живот и се обезличава.
Такова изчезване можем само да допуснем, обаче никой човек не може и не иска да изчезне. Това са само метафизически допускания. Изучавайте психологията на хората. Някой казва: „Аз искам да умра и никой да не знае за това.“ При това заръчва да му направят голям паметник. Значи той има известна идея в себе си, иска да напишат името му, поне то да остане след него.
към втори вариант >>
Такова изчезване можем само да допуснем, обаче никой човек не може и не иска да изчезне.
(втори вариант)
Тъй щото основната идея у човека никога не може да се изгуби. Ако тя се изгуби, ако човек изневери на себе си, той свършва със своя живот и се обезличава.
Такова изчезване можем само да допуснем, обаче никой човек не може и не иска да изчезне.
Това са само метафизически допускания. Изучавайте психологията на хората. Някой казва: „Аз искам да умра и никой да не знае за това.“ При това заръчва да му направят голям паметник. Значи той има известна идея в себе си, иска да напишат името му, поне то да остане след него. Друг умира някъде, но написва причините за своята смърт.
към втори вариант >>
Това са само метафизически допускания.
(втори вариант)
Тъй щото основната идея у човека никога не може да се изгуби. Ако тя се изгуби, ако човек изневери на себе си, той свършва със своя живот и се обезличава. Такова изчезване можем само да допуснем, обаче никой човек не може и не иска да изчезне.
Това са само метафизически допускания.
Изучавайте психологията на хората. Някой казва: „Аз искам да умра и никой да не знае за това.“ При това заръчва да му направят голям паметник. Значи той има известна идея в себе си, иска да напишат името му, поне то да остане след него. Друг умира някъде, но написва причините за своята смърт. Защо оставя това писмо?
към втори вариант >>
Изучавайте психологията на хората.
(втори вариант)
Тъй щото основната идея у човека никога не може да се изгуби. Ако тя се изгуби, ако човек изневери на себе си, той свършва със своя живот и се обезличава. Такова изчезване можем само да допуснем, обаче никой човек не може и не иска да изчезне. Това са само метафизически допускания.
Изучавайте психологията на хората.
Някой казва: „Аз искам да умра и никой да не знае за това.“ При това заръчва да му направят голям паметник. Значи той има известна идея в себе си, иска да напишат името му, поне то да остане след него. Друг умира някъде, но написва причините за своята смърт. Защо оставя това писмо? Значи у всеки човек, каквото и да направи, има една скрита мисъл: да остави нещо от себе си.
към втори вариант >>
Някой казва: „Аз искам да умра и никой да не знае за това.“ При това заръчва да му направят голям паметник.
(втори вариант)
Тъй щото основната идея у човека никога не може да се изгуби. Ако тя се изгуби, ако човек изневери на себе си, той свършва със своя живот и се обезличава. Такова изчезване можем само да допуснем, обаче никой човек не може и не иска да изчезне. Това са само метафизически допускания. Изучавайте психологията на хората.
Някой казва: „Аз искам да умра и никой да не знае за това.“ При това заръчва да му направят голям паметник.
Значи той има известна идея в себе си, иска да напишат името му, поне то да остане след него. Друг умира някъде, но написва причините за своята смърт. Защо оставя това писмо? Значи у всеки човек, каквото и да направи, има една скрита мисъл: да остави нещо от себе си. Някой казва: „Дотегна ми животът, искам да умра, без да ме знае някой.“ – Не си правете илюзии: вие не можете да изчезнете безследно.
към втори вариант >>
Значи той има известна идея в себе си, иска да напишат името му, поне то да остане след него.
(втори вариант)
Ако тя се изгуби, ако човек изневери на себе си, той свършва със своя живот и се обезличава. Такова изчезване можем само да допуснем, обаче никой човек не може и не иска да изчезне. Това са само метафизически допускания. Изучавайте психологията на хората. Някой казва: „Аз искам да умра и никой да не знае за това.“ При това заръчва да му направят голям паметник.
Значи той има известна идея в себе си, иска да напишат името му, поне то да остане след него.
Друг умира някъде, но написва причините за своята смърт. Защо оставя това писмо? Значи у всеки човек, каквото и да направи, има една скрита мисъл: да остави нещо от себе си. Някой казва: „Дотегна ми животът, искам да умра, без да ме знае някой.“ – Не си правете илюзии: вие не можете да изчезнете безследно. За такива случаи турците казват: „Това е празна дума, бошлаф.“ Какво означава това, че някой човек не иска да живее?
към втори вариант >>
Друг умира някъде, но написва причините за своята смърт.
(втори вариант)
Такова изчезване можем само да допуснем, обаче никой човек не може и не иска да изчезне. Това са само метафизически допускания. Изучавайте психологията на хората. Някой казва: „Аз искам да умра и никой да не знае за това.“ При това заръчва да му направят голям паметник. Значи той има известна идея в себе си, иска да напишат името му, поне то да остане след него.
Друг умира някъде, но написва причините за своята смърт.
Защо оставя това писмо? Значи у всеки човек, каквото и да направи, има една скрита мисъл: да остави нещо от себе си. Някой казва: „Дотегна ми животът, искам да умра, без да ме знае някой.“ – Не си правете илюзии: вие не можете да изчезнете безследно. За такива случаи турците казват: „Това е празна дума, бошлаф.“ Какво означава това, че някой човек не иска да живее? – Това значи, че този човек иска да се освободи от ония мъчнотии, които са непоносими за неговия живот.
към втори вариант >>
Защо оставя това писмо?
(втори вариант)
Това са само метафизически допускания. Изучавайте психологията на хората. Някой казва: „Аз искам да умра и никой да не знае за това.“ При това заръчва да му направят голям паметник. Значи той има известна идея в себе си, иска да напишат името му, поне то да остане след него. Друг умира някъде, но написва причините за своята смърт.
Защо оставя това писмо?
Значи у всеки човек, каквото и да направи, има една скрита мисъл: да остави нещо от себе си. Някой казва: „Дотегна ми животът, искам да умра, без да ме знае някой.“ – Не си правете илюзии: вие не можете да изчезнете безследно. За такива случаи турците казват: „Това е празна дума, бошлаф.“ Какво означава това, че някой човек не иска да живее? – Това значи, че този човек иска да се освободи от ония мъчнотии, които са непоносими за неговия живот. Всеки иска да умре, за да не го познават неговите кредитори.
към втори вариант >>
Значи у всеки човек, каквото и да направи, има една скрита мисъл: да остави нещо от себе си.
(втори вариант)
Изучавайте психологията на хората. Някой казва: „Аз искам да умра и никой да не знае за това.“ При това заръчва да му направят голям паметник. Значи той има известна идея в себе си, иска да напишат името му, поне то да остане след него. Друг умира някъде, но написва причините за своята смърт. Защо оставя това писмо?
Значи у всеки човек, каквото и да направи, има една скрита мисъл: да остави нещо от себе си.
Някой казва: „Дотегна ми животът, искам да умра, без да ме знае някой.“ – Не си правете илюзии: вие не можете да изчезнете безследно. За такива случаи турците казват: „Това е празна дума, бошлаф.“ Какво означава това, че някой човек не иска да живее? – Това значи, че този човек иска да се освободи от ония мъчнотии, които са непоносими за неговия живот. Всеки иска да умре, за да не го познават неговите кредитори.
към втори вариант >>
Някой казва: „Дотегна ми животът, искам да умра, без да ме знае някой.“ – Не си правете илюзии: вие не можете да изчезнете безследно.
(втори вариант)
Някой казва: „Аз искам да умра и никой да не знае за това.“ При това заръчва да му направят голям паметник. Значи той има известна идея в себе си, иска да напишат името му, поне то да остане след него. Друг умира някъде, но написва причините за своята смърт. Защо оставя това писмо? Значи у всеки човек, каквото и да направи, има една скрита мисъл: да остави нещо от себе си.
Някой казва: „Дотегна ми животът, искам да умра, без да ме знае някой.“ – Не си правете илюзии: вие не можете да изчезнете безследно.
За такива случаи турците казват: „Това е празна дума, бошлаф.“ Какво означава това, че някой човек не иска да живее? – Това значи, че този човек иска да се освободи от ония мъчнотии, които са непоносими за неговия живот. Всеки иска да умре, за да не го познават неговите кредитори.
към втори вариант >>
За такива случаи турците казват: „Това е празна дума, бошлаф.“ Какво означава това, че някой човек не иска да живее?
(втори вариант)
Значи той има известна идея в себе си, иска да напишат името му, поне то да остане след него. Друг умира някъде, но написва причините за своята смърт. Защо оставя това писмо? Значи у всеки човек, каквото и да направи, има една скрита мисъл: да остави нещо от себе си. Някой казва: „Дотегна ми животът, искам да умра, без да ме знае някой.“ – Не си правете илюзии: вие не можете да изчезнете безследно.
За такива случаи турците казват: „Това е празна дума, бошлаф.“ Какво означава това, че някой човек не иска да живее?
– Това значи, че този човек иска да се освободи от ония мъчнотии, които са непоносими за неговия живот. Всеки иска да умре, за да не го познават неговите кредитори.
към втори вариант >>
– Това значи, че този човек иска да се освободи от ония мъчнотии, които са непоносими за неговия живот.
(втори вариант)
Друг умира някъде, но написва причините за своята смърт. Защо оставя това писмо? Значи у всеки човек, каквото и да направи, има една скрита мисъл: да остави нещо от себе си. Някой казва: „Дотегна ми животът, искам да умра, без да ме знае някой.“ – Не си правете илюзии: вие не можете да изчезнете безследно. За такива случаи турците казват: „Това е празна дума, бошлаф.“ Какво означава това, че някой човек не иска да живее?
– Това значи, че този човек иска да се освободи от ония мъчнотии, които са непоносими за неговия живот.
Всеки иска да умре, за да не го познават неговите кредитори.
към втори вариант >>
Всеки иска да умре, за да не го познават неговите кредитори.
(втори вариант)
Защо оставя това писмо? Значи у всеки човек, каквото и да направи, има една скрита мисъл: да остави нещо от себе си. Някой казва: „Дотегна ми животът, искам да умра, без да ме знае някой.“ – Не си правете илюзии: вие не можете да изчезнете безследно. За такива случаи турците казват: „Това е празна дума, бошлаф.“ Какво означава това, че някой човек не иска да живее? – Това значи, че този човек иска да се освободи от ония мъчнотии, които са непоносими за неговия живот.
Всеки иска да умре, за да не го познават неговите кредитори.
към втори вариант >>
Някой път човек иска да надхитри съдбата си.
(втори вариант)
Някой път човек иска да надхитри съдбата си.
Значи, когато някой човек иска да умре, това подразбира, че той иска да се скрие от кармическия закон. Ти си живял с някоя душа, задлъжнял си по отношение на нея и след като минат хиляда години, две хиляди години, мислиш, че тя е забравила този дълг. Не, тази душа не престава да те преследва. Случва се, че ти си долу – тя горе, после тя слезе – ти се качваш, но тя постоянно те търси, не те забравя. Някой път може да имаш не само една душа кредитор, но много кредитори могат да те преследват.
към втори вариант >>
Значи, когато някой човек иска да умре, това подразбира, че той иска да се скрие от кармическия закон.
(втори вариант)
Някой път човек иска да надхитри съдбата си.
Значи, когато някой човек иска да умре, това подразбира, че той иска да се скрие от кармическия закон.
Ти си живял с някоя душа, задлъжнял си по отношение на нея и след като минат хиляда години, две хиляди години, мислиш, че тя е забравила този дълг. Не, тази душа не престава да те преследва. Случва се, че ти си долу – тя горе, после тя слезе – ти се качваш, но тя постоянно те търси, не те забравя. Някой път може да имаш не само една душа кредитор, но много кредитори могат да те преследват. Те се научават отгоре, че ти си в България например, и слизат, носят своите полици и ти причиняват най-големите нещастия.
към втори вариант >>
Ти си живял с някоя душа, задлъжнял си по отношение на нея и след като минат хиляда години, две хиляди години, мислиш, че тя е забравила този дълг.
(втори вариант)
Някой път човек иска да надхитри съдбата си. Значи, когато някой човек иска да умре, това подразбира, че той иска да се скрие от кармическия закон.
Ти си живял с някоя душа, задлъжнял си по отношение на нея и след като минат хиляда години, две хиляди години, мислиш, че тя е забравила този дълг.
Не, тази душа не престава да те преследва. Случва се, че ти си долу – тя горе, после тя слезе – ти се качваш, но тя постоянно те търси, не те забравя. Някой път може да имаш не само една душа кредитор, но много кредитори могат да те преследват. Те се научават отгоре, че ти си в България например, и слизат, носят своите полици и ти причиняват най-големите нещастия. Ти не можеш да се избавиш от тях и казваш: „Да умра по-добре, че да се скрия някъде.“ Но и като умреш, те пак ще тръгнат по петите ти.
към втори вариант >>
Не, тази душа не престава да те преследва.
(втори вариант)
Някой път човек иска да надхитри съдбата си. Значи, когато някой човек иска да умре, това подразбира, че той иска да се скрие от кармическия закон. Ти си живял с някоя душа, задлъжнял си по отношение на нея и след като минат хиляда години, две хиляди години, мислиш, че тя е забравила този дълг.
Не, тази душа не престава да те преследва.
Случва се, че ти си долу – тя горе, после тя слезе – ти се качваш, но тя постоянно те търси, не те забравя. Някой път може да имаш не само една душа кредитор, но много кредитори могат да те преследват. Те се научават отгоре, че ти си в България например, и слизат, носят своите полици и ти причиняват най-големите нещастия. Ти не можеш да се избавиш от тях и казваш: „Да умра по-добре, че да се скрия някъде.“ Но и като умреш, те пак ще тръгнат по петите ти. Единственото спасение е да се изплатиш по правилния начин.
към втори вариант >>
Случва се, че ти си долу – тя горе, после тя слезе – ти се качваш, но тя постоянно те търси, не те забравя.
(втори вариант)
Някой път човек иска да надхитри съдбата си. Значи, когато някой човек иска да умре, това подразбира, че той иска да се скрие от кармическия закон. Ти си живял с някоя душа, задлъжнял си по отношение на нея и след като минат хиляда години, две хиляди години, мислиш, че тя е забравила този дълг. Не, тази душа не престава да те преследва.
Случва се, че ти си долу – тя горе, после тя слезе – ти се качваш, но тя постоянно те търси, не те забравя.
Някой път може да имаш не само една душа кредитор, но много кредитори могат да те преследват. Те се научават отгоре, че ти си в България например, и слизат, носят своите полици и ти причиняват най-големите нещастия. Ти не можеш да се избавиш от тях и казваш: „Да умра по-добре, че да се скрия някъде.“ Но и като умреш, те пак ще тръгнат по петите ти. Единственото спасение е да се изплатиш по правилния начин. Туй подразбира Божествената Правда, която ние трябва да вложим в нашия живот – да започнем да живеем правилно.
към втори вариант >>
Някой път може да имаш не само една душа кредитор, но много кредитори могат да те преследват.
(втори вариант)
Някой път човек иска да надхитри съдбата си. Значи, когато някой човек иска да умре, това подразбира, че той иска да се скрие от кармическия закон. Ти си живял с някоя душа, задлъжнял си по отношение на нея и след като минат хиляда години, две хиляди години, мислиш, че тя е забравила този дълг. Не, тази душа не престава да те преследва. Случва се, че ти си долу – тя горе, после тя слезе – ти се качваш, но тя постоянно те търси, не те забравя.
Някой път може да имаш не само една душа кредитор, но много кредитори могат да те преследват.
Те се научават отгоре, че ти си в България например, и слизат, носят своите полици и ти причиняват най-големите нещастия. Ти не можеш да се избавиш от тях и казваш: „Да умра по-добре, че да се скрия някъде.“ Но и като умреш, те пак ще тръгнат по петите ти. Единственото спасение е да се изплатиш по правилния начин. Туй подразбира Божествената Правда, която ние трябва да вложим в нашия живот – да започнем да живеем правилно. Да не мислите, че може да минете лесно, без да си платите дълговете.
към втори вариант >>
Те се научават отгоре, че ти си в България например, и слизат, носят своите полици и ти причиняват най-големите нещастия.
(втори вариант)
Значи, когато някой човек иска да умре, това подразбира, че той иска да се скрие от кармическия закон. Ти си живял с някоя душа, задлъжнял си по отношение на нея и след като минат хиляда години, две хиляди години, мислиш, че тя е забравила този дълг. Не, тази душа не престава да те преследва. Случва се, че ти си долу – тя горе, после тя слезе – ти се качваш, но тя постоянно те търси, не те забравя. Някой път може да имаш не само една душа кредитор, но много кредитори могат да те преследват.
Те се научават отгоре, че ти си в България например, и слизат, носят своите полици и ти причиняват най-големите нещастия.
Ти не можеш да се избавиш от тях и казваш: „Да умра по-добре, че да се скрия някъде.“ Но и като умреш, те пак ще тръгнат по петите ти. Единственото спасение е да се изплатиш по правилния начин. Туй подразбира Божествената Правда, която ние трябва да вложим в нашия живот – да започнем да живеем правилно. Да не мислите, че може да минете лесно, без да си платите дълговете. Не, Природата е поставила за всички такива сита, които не ще можете да избегнете – те все ще ви хванат някъде.
към втори вариант >>
Ти не можеш да се избавиш от тях и казваш: „Да умра по-добре, че да се скрия някъде.“ Но и като умреш, те пак ще тръгнат по петите ти.
(втори вариант)
Ти си живял с някоя душа, задлъжнял си по отношение на нея и след като минат хиляда години, две хиляди години, мислиш, че тя е забравила този дълг. Не, тази душа не престава да те преследва. Случва се, че ти си долу – тя горе, после тя слезе – ти се качваш, но тя постоянно те търси, не те забравя. Някой път може да имаш не само една душа кредитор, но много кредитори могат да те преследват. Те се научават отгоре, че ти си в България например, и слизат, носят своите полици и ти причиняват най-големите нещастия.
Ти не можеш да се избавиш от тях и казваш: „Да умра по-добре, че да се скрия някъде.“ Но и като умреш, те пак ще тръгнат по петите ти.
Единственото спасение е да се изплатиш по правилния начин. Туй подразбира Божествената Правда, която ние трябва да вложим в нашия живот – да започнем да живеем правилно. Да не мислите, че може да минете лесно, без да си платите дълговете. Не, Природата е поставила за всички такива сита, които не ще можете да избегнете – те все ще ви хванат някъде. Кармическият закон ще ви хване и ще ви застави да си платите.
към втори вариант >>
Единственото спасение е да се изплатиш по правилния начин.
(втори вариант)
Не, тази душа не престава да те преследва. Случва се, че ти си долу – тя горе, после тя слезе – ти се качваш, но тя постоянно те търси, не те забравя. Някой път може да имаш не само една душа кредитор, но много кредитори могат да те преследват. Те се научават отгоре, че ти си в България например, и слизат, носят своите полици и ти причиняват най-големите нещастия. Ти не можеш да се избавиш от тях и казваш: „Да умра по-добре, че да се скрия някъде.“ Но и като умреш, те пак ще тръгнат по петите ти.
Единственото спасение е да се изплатиш по правилния начин.
Туй подразбира Божествената Правда, която ние трябва да вложим в нашия живот – да започнем да живеем правилно. Да не мислите, че може да минете лесно, без да си платите дълговете. Не, Природата е поставила за всички такива сита, които не ще можете да избегнете – те все ще ви хванат някъде. Кармическият закон ще ви хване и ще ви застави да си платите. Чрез него работят Разумни същества, които ще ви спрат в пътя и ще ви научат, че като сте яли и пили, трябва да платите.
към втори вариант >>
Туй подразбира Божествената Правда, която ние трябва да вложим в нашия живот – да започнем да живеем правилно.
(втори вариант)
Случва се, че ти си долу – тя горе, после тя слезе – ти се качваш, но тя постоянно те търси, не те забравя. Някой път може да имаш не само една душа кредитор, но много кредитори могат да те преследват. Те се научават отгоре, че ти си в България например, и слизат, носят своите полици и ти причиняват най-големите нещастия. Ти не можеш да се избавиш от тях и казваш: „Да умра по-добре, че да се скрия някъде.“ Но и като умреш, те пак ще тръгнат по петите ти. Единственото спасение е да се изплатиш по правилния начин.
Туй подразбира Божествената Правда, която ние трябва да вложим в нашия живот – да започнем да живеем правилно.
Да не мислите, че може да минете лесно, без да си платите дълговете. Не, Природата е поставила за всички такива сита, които не ще можете да избегнете – те все ще ви хванат някъде. Кармическият закон ще ви хване и ще ви застави да си платите. Чрез него работят Разумни същества, които ще ви спрат в пътя и ще ви научат, че като сте яли и пили, трябва да платите. Вие трябва да съзнаете в себе си, че не може да бъдете по-умни от тях.
към втори вариант >>
Да не мислите, че може да минете лесно, без да си платите дълговете.
(втори вариант)
Някой път може да имаш не само една душа кредитор, но много кредитори могат да те преследват. Те се научават отгоре, че ти си в България например, и слизат, носят своите полици и ти причиняват най-големите нещастия. Ти не можеш да се избавиш от тях и казваш: „Да умра по-добре, че да се скрия някъде.“ Но и като умреш, те пак ще тръгнат по петите ти. Единственото спасение е да се изплатиш по правилния начин. Туй подразбира Божествената Правда, която ние трябва да вложим в нашия живот – да започнем да живеем правилно.
Да не мислите, че може да минете лесно, без да си платите дълговете.
Не, Природата е поставила за всички такива сита, които не ще можете да избегнете – те все ще ви хванат някъде. Кармическият закон ще ви хване и ще ви застави да си платите. Чрез него работят Разумни същества, които ще ви спрат в пътя и ще ви научат, че като сте яли и пили, трябва да платите. Вие трябва да съзнаете в себе си, че не може да бъдете по-умни от тях. Съзнаете ли това, вие ще завършите своята еволюция тъй, както Бог е наредил в света.
към втори вариант >>
Не, Природата е поставила за всички такива сита, които не ще можете да избегнете – те все ще ви хванат някъде.
(втори вариант)
Те се научават отгоре, че ти си в България например, и слизат, носят своите полици и ти причиняват най-големите нещастия. Ти не можеш да се избавиш от тях и казваш: „Да умра по-добре, че да се скрия някъде.“ Но и като умреш, те пак ще тръгнат по петите ти. Единственото спасение е да се изплатиш по правилния начин. Туй подразбира Божествената Правда, която ние трябва да вложим в нашия живот – да започнем да живеем правилно. Да не мислите, че може да минете лесно, без да си платите дълговете.
Не, Природата е поставила за всички такива сита, които не ще можете да избегнете – те все ще ви хванат някъде.
Кармическият закон ще ви хване и ще ви застави да си платите. Чрез него работят Разумни същества, които ще ви спрат в пътя и ще ви научат, че като сте яли и пили, трябва да платите. Вие трябва да съзнаете в себе си, че не може да бъдете по-умни от тях. Съзнаете ли това, вие ще завършите своята еволюция тъй, както Бог е наредил в света. Всички вие трябва да схващате живота по този начин.
към втори вариант >>
Кармическият закон ще ви хване и ще ви застави да си платите.
(втори вариант)
Ти не можеш да се избавиш от тях и казваш: „Да умра по-добре, че да се скрия някъде.“ Но и като умреш, те пак ще тръгнат по петите ти. Единственото спасение е да се изплатиш по правилния начин. Туй подразбира Божествената Правда, която ние трябва да вложим в нашия живот – да започнем да живеем правилно. Да не мислите, че може да минете лесно, без да си платите дълговете. Не, Природата е поставила за всички такива сита, които не ще можете да избегнете – те все ще ви хванат някъде.
Кармическият закон ще ви хване и ще ви застави да си платите.
Чрез него работят Разумни същества, които ще ви спрат в пътя и ще ви научат, че като сте яли и пили, трябва да платите. Вие трябва да съзнаете в себе си, че не може да бъдете по-умни от тях. Съзнаете ли това, вие ще завършите своята еволюция тъй, както Бог е наредил в света. Всички вие трябва да схващате живота по този начин.
към втори вариант >>
Чрез него работят Разумни същества, които ще ви спрат в пътя и ще ви научат, че като сте яли и пили, трябва да платите.
(втори вариант)
Единственото спасение е да се изплатиш по правилния начин. Туй подразбира Божествената Правда, която ние трябва да вложим в нашия живот – да започнем да живеем правилно. Да не мислите, че може да минете лесно, без да си платите дълговете. Не, Природата е поставила за всички такива сита, които не ще можете да избегнете – те все ще ви хванат някъде. Кармическият закон ще ви хване и ще ви застави да си платите.
Чрез него работят Разумни същества, които ще ви спрат в пътя и ще ви научат, че като сте яли и пили, трябва да платите.
Вие трябва да съзнаете в себе си, че не може да бъдете по-умни от тях. Съзнаете ли това, вие ще завършите своята еволюция тъй, както Бог е наредил в света. Всички вие трябва да схващате живота по този начин.
към втори вариант >>
Вие трябва да съзнаете в себе си, че не може да бъдете по-умни от тях.
(втори вариант)
Туй подразбира Божествената Правда, която ние трябва да вложим в нашия живот – да започнем да живеем правилно. Да не мислите, че може да минете лесно, без да си платите дълговете. Не, Природата е поставила за всички такива сита, които не ще можете да избегнете – те все ще ви хванат някъде. Кармическият закон ще ви хване и ще ви застави да си платите. Чрез него работят Разумни същества, които ще ви спрат в пътя и ще ви научат, че като сте яли и пили, трябва да платите.
Вие трябва да съзнаете в себе си, че не може да бъдете по-умни от тях.
Съзнаете ли това, вие ще завършите своята еволюция тъй, както Бог е наредил в света. Всички вие трябва да схващате живота по този начин.
към втори вариант >>
Съзнаете ли това, вие ще завършите своята еволюция тъй, както Бог е наредил в света.
(втори вариант)
Да не мислите, че може да минете лесно, без да си платите дълговете. Не, Природата е поставила за всички такива сита, които не ще можете да избегнете – те все ще ви хванат някъде. Кармическият закон ще ви хване и ще ви застави да си платите. Чрез него работят Разумни същества, които ще ви спрат в пътя и ще ви научат, че като сте яли и пили, трябва да платите. Вие трябва да съзнаете в себе си, че не може да бъдете по-умни от тях.
Съзнаете ли това, вие ще завършите своята еволюция тъй, както Бог е наредил в света.
Всички вие трябва да схващате живота по този начин.
към втори вариант >>
Всички вие трябва да схващате живота по този начин.
(втори вариант)
Не, Природата е поставила за всички такива сита, които не ще можете да избегнете – те все ще ви хванат някъде. Кармическият закон ще ви хване и ще ви застави да си платите. Чрез него работят Разумни същества, които ще ви спрат в пътя и ще ви научат, че като сте яли и пили, трябва да платите. Вие трябва да съзнаете в себе си, че не може да бъдете по-умни от тях. Съзнаете ли това, вие ще завършите своята еволюция тъй, както Бог е наредил в света.
Всички вие трябва да схващате живота по този начин.
към втори вариант >>
Когато ви нападнат меланхолични мисли и не искате да живеете, от това аз подразбирам, че не искате да плащате дълговете си.
(втори вариант)
Когато ви нападнат меланхолични мисли и не искате да живеете, от това аз подразбирам, че не искате да плащате дълговете си.
Живее ви се, но дългове имате. Аз засягам тия въпроси заедно с науката, понеже науката може да ви бъде полезна само при един разумен живот. Искам да вложа у всинца ви мисълта да знаете, че не може да живеете, какъвто живот искате. От всички ви искам да водите един съзнателен живот, да имате по възможност най-високия идеал. Дали ще го постигнете, или не, то е друг въпрос – това да не ви смущава.
към втори вариант >>
Живее ви се, но дългове имате.
(втори вариант)
Когато ви нападнат меланхолични мисли и не искате да живеете, от това аз подразбирам, че не искате да плащате дълговете си.
Живее ви се, но дългове имате.
Аз засягам тия въпроси заедно с науката, понеже науката може да ви бъде полезна само при един разумен живот. Искам да вложа у всинца ви мисълта да знаете, че не може да живеете, какъвто живот искате. От всички ви искам да водите един съзнателен живот, да имате по възможност най-високия идеал. Дали ще го постигнете, или не, то е друг въпрос – това да не ви смущава. Всеки един от вас трябва да има най-възвишения идеал – в това седи вашето достойнство.
към втори вариант >>
Аз засягам тия въпроси заедно с науката, понеже науката може да ви бъде полезна само при един разумен живот.
(втори вариант)
Когато ви нападнат меланхолични мисли и не искате да живеете, от това аз подразбирам, че не искате да плащате дълговете си. Живее ви се, но дългове имате.
Аз засягам тия въпроси заедно с науката, понеже науката може да ви бъде полезна само при един разумен живот.
Искам да вложа у всинца ви мисълта да знаете, че не може да живеете, какъвто живот искате. От всички ви искам да водите един съзнателен живот, да имате по възможност най-високия идеал. Дали ще го постигнете, или не, то е друг въпрос – това да не ви смущава. Всеки един от вас трябва да има най-възвишения идеал – в това седи вашето достойнство. И няма съмнение, че животът ви тогава ще има друг израз.
към втори вариант >>
Искам да вложа у всинца ви мисълта да знаете, че не може да живеете, какъвто живот искате.
(втори вариант)
Когато ви нападнат меланхолични мисли и не искате да живеете, от това аз подразбирам, че не искате да плащате дълговете си. Живее ви се, но дългове имате. Аз засягам тия въпроси заедно с науката, понеже науката може да ви бъде полезна само при един разумен живот.
Искам да вложа у всинца ви мисълта да знаете, че не може да живеете, какъвто живот искате.
От всички ви искам да водите един съзнателен живот, да имате по възможност най-високия идеал. Дали ще го постигнете, или не, то е друг въпрос – това да не ви смущава. Всеки един от вас трябва да има най-възвишения идеал – в това седи вашето достойнство. И няма съмнение, че животът ви тогава ще има друг израз. И в такъв случай, ако някой път дойдат смущения в самите вас, тия неща лесно ще се уредят.
към втори вариант >>
От всички ви искам да водите един съзнателен живот, да имате по възможност най-високия идеал.
(втори вариант)
Когато ви нападнат меланхолични мисли и не искате да живеете, от това аз подразбирам, че не искате да плащате дълговете си. Живее ви се, но дългове имате. Аз засягам тия въпроси заедно с науката, понеже науката може да ви бъде полезна само при един разумен живот. Искам да вложа у всинца ви мисълта да знаете, че не може да живеете, какъвто живот искате.
От всички ви искам да водите един съзнателен живот, да имате по възможност най-високия идеал.
Дали ще го постигнете, или не, то е друг въпрос – това да не ви смущава. Всеки един от вас трябва да има най-възвишения идеал – в това седи вашето достойнство. И няма съмнение, че животът ви тогава ще има друг израз. И в такъв случай, ако някой път дойдат смущения в самите вас, тия неща лесно ще се уредят.
към втори вариант >>
Дали ще го постигнете, или не, то е друг въпрос – това да не ви смущава.
(втори вариант)
Когато ви нападнат меланхолични мисли и не искате да живеете, от това аз подразбирам, че не искате да плащате дълговете си. Живее ви се, но дългове имате. Аз засягам тия въпроси заедно с науката, понеже науката може да ви бъде полезна само при един разумен живот. Искам да вложа у всинца ви мисълта да знаете, че не може да живеете, какъвто живот искате. От всички ви искам да водите един съзнателен живот, да имате по възможност най-високия идеал.
Дали ще го постигнете, или не, то е друг въпрос – това да не ви смущава.
Всеки един от вас трябва да има най-възвишения идеал – в това седи вашето достойнство. И няма съмнение, че животът ви тогава ще има друг израз. И в такъв случай, ако някой път дойдат смущения в самите вас, тия неща лесно ще се уредят.
към втори вариант >>
Всеки един от вас трябва да има най-възвишения идеал – в това седи вашето достойнство.
(втори вариант)
Живее ви се, но дългове имате. Аз засягам тия въпроси заедно с науката, понеже науката може да ви бъде полезна само при един разумен живот. Искам да вложа у всинца ви мисълта да знаете, че не може да живеете, какъвто живот искате. От всички ви искам да водите един съзнателен живот, да имате по възможност най-високия идеал. Дали ще го постигнете, или не, то е друг въпрос – това да не ви смущава.
Всеки един от вас трябва да има най-възвишения идеал – в това седи вашето достойнство.
И няма съмнение, че животът ви тогава ще има друг израз. И в такъв случай, ако някой път дойдат смущения в самите вас, тия неща лесно ще се уредят.
към втори вариант >>
И няма съмнение, че животът ви тогава ще има друг израз.
(втори вариант)
Аз засягам тия въпроси заедно с науката, понеже науката може да ви бъде полезна само при един разумен живот. Искам да вложа у всинца ви мисълта да знаете, че не може да живеете, какъвто живот искате. От всички ви искам да водите един съзнателен живот, да имате по възможност най-високия идеал. Дали ще го постигнете, или не, то е друг въпрос – това да не ви смущава. Всеки един от вас трябва да има най-възвишения идеал – в това седи вашето достойнство.
И няма съмнение, че животът ви тогава ще има друг израз.
И в такъв случай, ако някой път дойдат смущения в самите вас, тия неща лесно ще се уредят.
към втори вариант >>
И в такъв случай, ако някой път дойдат смущения в самите вас, тия неща лесно ще се уредят.
(втори вариант)
Искам да вложа у всинца ви мисълта да знаете, че не може да живеете, какъвто живот искате. От всички ви искам да водите един съзнателен живот, да имате по възможност най-високия идеал. Дали ще го постигнете, или не, то е друг въпрос – това да не ви смущава. Всеки един от вас трябва да има най-възвишения идеал – в това седи вашето достойнство. И няма съмнение, че животът ви тогава ще има друг израз.
И в такъв случай, ако някой път дойдат смущения в самите вас, тия неща лесно ще се уредят.
към втори вариант >>
Сега вие, като млади, нали някой път имате смущения?
(втори вариант)
Сега вие, като млади, нали някой път имате смущения?
Какво нещо са смущенията? Някой казва: „Аз се смущавам.“ За да се смущавате, все трябва да има някой да ви е смутил: човек не може сам себе си да смущава. Щом някой друг го е смутил, той трябва да провери доколко тия сили, които го смущават, са верни. Да допуснем, че у вас дойде мисълта, че от вас няма да стане човек, и вие се смущавате. Казвате: „От мен човек няма да стане.“ Тази мисъл се загнездва у вас и вие напускате училището.
към втори вариант >>
2.
Хармонична деятелност
,
ООК
, София, 17.12.1924г.,
“ – „Ще мога, как не!
Един гимназист от Варна отишъл през едно лято да прекара ваканцията в някое от близките варненски села. Влязъл да живее в къщата на един от тамошните селяни. Един ден селянинът го запитва: „Ти като си учен, ще можеш ли да ме острижеш?
“ – „Ще мога, как не!
“ Обаче този ученик никога не бил стригал. Той взел ножиците и вместо да остриже косата на селянина, просто я накълцал, направил я само на стъпала. Запитват го другарите му: „Кой ти накълца така косата? “ – „Е, онзи, седмокласникът, ученикът от гимназията.“ Има хора в света, които по същия начин накълцват мислите на другите. Трябва да знаем обаче, че от нашите криви понятия Божите пътища няма да се изменят.
към беседата >>
За всеки случай, когато пътувате, по вятър или без вятър, трябват ви две гребла.
Ако той ти каже, че можеш и с едно гребло, че може да ти покаже един по-лесен метод, като издигнеш нагоре в лодката си една върлина, обтегнеш на нея платното, ти не оставяй лопатите си. Дръж се за тях! Да, може и без лопати да отидеш на другия бряг, но когато има вятър. Ами когато няма вятър? Има гемиджии, които с такива платна пътуват по три-четири дена по морето, докато с лопати щяха да стигнат на същото място по-скоро.
За всеки случай, когато пътувате, по вятър или без вятър, трябват ви две гребла.
Разумният човек е параход, който съдържа в себе си динамическа сила, която може да използва разумно на всяко време и място. Такъв параход всякога върви. Той не чака вятър. Дали ще духа вятър, или не, за него е безразлично. Умният човек няма да търси платно, което да обтяга на кораба си.
към беседата >>
“ Обаче този ученик никога не бил стригал.
Един гимназист от Варна отишъл през едно лято да прекара ваканцията в някое от близките варненски села. Влязъл да живее в къщата на един от тамошните селяни. Един ден селянинът го запитва: „Ти като си учен, ще можеш ли да ме острижеш? “ – „Ще мога, как не!
“ Обаче този ученик никога не бил стригал.
Той взел ножиците и вместо да остриже косата на селянина, просто я накълцал, направил я само на стъпала. Запитват го другарите му: „Кой ти накълца така косата? “ – „Е, онзи, седмокласникът, ученикът от гимназията.“ Има хора в света, които по същия начин накълцват мислите на другите. Трябва да знаем обаче, че от нашите криви понятия Божите пътища няма да се изменят.
към беседата >>
Разумният човек е параход, който съдържа в себе си динамическа сила, която може да използва разумно на всяко време и място.
Дръж се за тях! Да, може и без лопати да отидеш на другия бряг, но когато има вятър. Ами когато няма вятър? Има гемиджии, които с такива платна пътуват по три-четири дена по морето, докато с лопати щяха да стигнат на същото място по-скоро. За всеки случай, когато пътувате, по вятър или без вятър, трябват ви две гребла.
Разумният човек е параход, който съдържа в себе си динамическа сила, която може да използва разумно на всяко време и място.
Такъв параход всякога върви. Той не чака вятър. Дали ще духа вятър, или не, за него е безразлично. Умният човек няма да търси платно, което да обтяга на кораба си. Той ще употреби лопатите!
към беседата >>
Той взел ножиците и вместо да остриже косата на селянина, просто я накълцал, направил я само на стъпала.
Един гимназист от Варна отишъл през едно лято да прекара ваканцията в някое от близките варненски села. Влязъл да живее в къщата на един от тамошните селяни. Един ден селянинът го запитва: „Ти като си учен, ще можеш ли да ме острижеш? “ – „Ще мога, как не! “ Обаче този ученик никога не бил стригал.
Той взел ножиците и вместо да остриже косата на селянина, просто я накълцал, направил я само на стъпала.
Запитват го другарите му: „Кой ти накълца така косата? “ – „Е, онзи, седмокласникът, ученикът от гимназията.“ Има хора в света, които по същия начин накълцват мислите на другите. Трябва да знаем обаче, че от нашите криви понятия Божите пътища няма да се изменят.
към беседата >>
Такъв параход всякога върви.
Да, може и без лопати да отидеш на другия бряг, но когато има вятър. Ами когато няма вятър? Има гемиджии, които с такива платна пътуват по три-четири дена по морето, докато с лопати щяха да стигнат на същото място по-скоро. За всеки случай, когато пътувате, по вятър или без вятър, трябват ви две гребла. Разумният човек е параход, който съдържа в себе си динамическа сила, която може да използва разумно на всяко време и място.
Такъв параход всякога върви.
Той не чака вятър. Дали ще духа вятър, или не, за него е безразлично. Умният човек няма да търси платно, което да обтяга на кораба си. Той ще употреби лопатите! Лопатите работят много хубаво.
към беседата >>
Запитват го другарите му: „Кой ти накълца така косата?
Влязъл да живее в къщата на един от тамошните селяни. Един ден селянинът го запитва: „Ти като си учен, ще можеш ли да ме острижеш? “ – „Ще мога, как не! “ Обаче този ученик никога не бил стригал. Той взел ножиците и вместо да остриже косата на селянина, просто я накълцал, направил я само на стъпала.
Запитват го другарите му: „Кой ти накълца така косата?
“ – „Е, онзи, седмокласникът, ученикът от гимназията.“ Има хора в света, които по същия начин накълцват мислите на другите. Трябва да знаем обаче, че от нашите криви понятия Божите пътища няма да се изменят.
към беседата >>
Той не чака вятър.
Ами когато няма вятър? Има гемиджии, които с такива платна пътуват по три-четири дена по морето, докато с лопати щяха да стигнат на същото място по-скоро. За всеки случай, когато пътувате, по вятър или без вятър, трябват ви две гребла. Разумният човек е параход, който съдържа в себе си динамическа сила, която може да използва разумно на всяко време и място. Такъв параход всякога върви.
Той не чака вятър.
Дали ще духа вятър, или не, за него е безразлично. Умният човек няма да търси платно, което да обтяга на кораба си. Той ще употреби лопатите! Лопатите работят много хубаво. Затуй вие дръжте лопатите.
към беседата >>
“ – „Е, онзи, седмокласникът, ученикът от гимназията.“ Има хора в света, които по същия начин накълцват мислите на другите.
Един ден селянинът го запитва: „Ти като си учен, ще можеш ли да ме острижеш? “ – „Ще мога, как не! “ Обаче този ученик никога не бил стригал. Той взел ножиците и вместо да остриже косата на селянина, просто я накълцал, направил я само на стъпала. Запитват го другарите му: „Кой ти накълца така косата?
“ – „Е, онзи, седмокласникът, ученикът от гимназията.“ Има хора в света, които по същия начин накълцват мислите на другите.
Трябва да знаем обаче, че от нашите криви понятия Божите пътища няма да се изменят.
към беседата >>
Дали ще духа вятър, или не, за него е безразлично.
Има гемиджии, които с такива платна пътуват по три-четири дена по морето, докато с лопати щяха да стигнат на същото място по-скоро. За всеки случай, когато пътувате, по вятър или без вятър, трябват ви две гребла. Разумният човек е параход, който съдържа в себе си динамическа сила, която може да използва разумно на всяко време и място. Такъв параход всякога върви. Той не чака вятър.
Дали ще духа вятър, или не, за него е безразлично.
Умният човек няма да търси платно, което да обтяга на кораба си. Той ще употреби лопатите! Лопатите работят много хубаво. Затуй вие дръжте лопатите. Снемете вашите платна!
към беседата >>
Трябва да знаем обаче, че от нашите криви понятия Божите пътища няма да се изменят.
“ – „Ще мога, как не! “ Обаче този ученик никога не бил стригал. Той взел ножиците и вместо да остриже косата на селянина, просто я накълцал, направил я само на стъпала. Запитват го другарите му: „Кой ти накълца така косата? “ – „Е, онзи, седмокласникът, ученикът от гимназията.“ Има хора в света, които по същия начин накълцват мислите на другите.
Трябва да знаем обаче, че от нашите криви понятия Божите пътища няма да се изменят.
към беседата >>
Умният човек няма да търси платно, което да обтяга на кораба си.
За всеки случай, когато пътувате, по вятър или без вятър, трябват ви две гребла. Разумният човек е параход, който съдържа в себе си динамическа сила, която може да използва разумно на всяко време и място. Такъв параход всякога върви. Той не чака вятър. Дали ще духа вятър, или не, за него е безразлично.
Умният човек няма да търси платно, което да обтяга на кораба си.
Той ще употреби лопатите! Лопатите работят много хубаво. Затуй вие дръжте лопатите. Снемете вашите платна! По някой път може да имате и по една върлина, за всеки случай, но знайте, че на онези, които работят с платна, лодката лесно се обръща във водата.
към беседата >>
Ще ви прочета няколко стиха от Посланието на ап.
Ще ви прочета няколко стиха от Посланието на ап.
Павел към ефесяните, четвърта глава. То се отнася до светиите в Ефес и до верните в Христа Иисуса. Често вие мислите, че светиите седят много високо, но ето какво пише апостол Павел:
към беседата >>
Той ще употреби лопатите!
Разумният човек е параход, който съдържа в себе си динамическа сила, която може да използва разумно на всяко време и място. Такъв параход всякога върви. Той не чака вятър. Дали ще духа вятър, или не, за него е безразлично. Умният човек няма да търси платно, което да обтяга на кораба си.
Той ще употреби лопатите!
Лопатите работят много хубаво. Затуй вие дръжте лопатите. Снемете вашите платна! По някой път може да имате и по една върлина, за всеки случай, но знайте, че на онези, които работят с платна, лодката лесно се обръща във водата.
към беседата >>
Павел към ефесяните, четвърта глава.
Ще ви прочета няколко стиха от Посланието на ап.
Павел към ефесяните, четвърта глава.
То се отнася до светиите в Ефес и до верните в Христа Иисуса. Често вие мислите, че светиите седят много високо, но ето какво пише апостол Павел:
към беседата >>
Лопатите работят много хубаво.
Такъв параход всякога върви. Той не чака вятър. Дали ще духа вятър, или не, за него е безразлично. Умният човек няма да търси платно, което да обтяга на кораба си. Той ще употреби лопатите!
Лопатите работят много хубаво.
Затуй вие дръжте лопатите. Снемете вашите платна! По някой път може да имате и по една върлина, за всеки случай, но знайте, че на онези, които работят с платна, лодката лесно се обръща във водата.
към беседата >>
То се отнася до светиите в Ефес и до верните в Христа Иисуса.
Ще ви прочета няколко стиха от Посланието на ап. Павел към ефесяните, четвърта глава.
То се отнася до светиите в Ефес и до верните в Христа Иисуса.
Често вие мислите, че светиите седят много високо, но ето какво пише апостол Павел:
към беседата >>
Затуй вие дръжте лопатите.
Той не чака вятър. Дали ще духа вятър, или не, за него е безразлично. Умният човек няма да търси платно, което да обтяга на кораба си. Той ще употреби лопатите! Лопатите работят много хубаво.
Затуй вие дръжте лопатите.
Снемете вашите платна! По някой път може да имате и по една върлина, за всеки случай, но знайте, че на онези, които работят с платна, лодката лесно се обръща във водата.
към беседата >>
Често вие мислите, че светиите седят много високо, но ето какво пише апостол Павел:
Ще ви прочета няколко стиха от Посланието на ап. Павел към ефесяните, четвърта глава. То се отнася до светиите в Ефес и до верните в Христа Иисуса.
Често вие мислите, че светиите седят много високо, но ето какво пише апостол Павел:
към беседата >>
Снемете вашите платна!
Дали ще духа вятър, или не, за него е безразлично. Умният човек няма да търси платно, което да обтяга на кораба си. Той ще употреби лопатите! Лопатите работят много хубаво. Затуй вие дръжте лопатите.
Снемете вашите платна!
По някой път може да имате и по една върлина, за всеки случай, но знайте, че на онези, които работят с платна, лодката лесно се обръща във водата.
към беседата >>
И тъй, аз, узник в Господа, моля ви да ходите достойно на званието, в което бидохте призвани
И тъй, аз, узник в Господа, моля ви да ходите достойно на званието, в което бидохте призвани
към беседата >>
По някой път може да имате и по една върлина, за всеки случай, но знайте, че на онези, които работят с платна, лодката лесно се обръща във водата.
Умният човек няма да търси платно, което да обтяга на кораба си. Той ще употреби лопатите! Лопатите работят много хубаво. Затуй вие дръжте лопатите. Снемете вашите платна!
По някой път може да имате и по една върлина, за всеки случай, но знайте, че на онези, които работят с платна, лодката лесно се обръща във водата.
към беседата >>
с всяко смиреномъдрие и кротост; с дълготърпение да си претърпявате един друг, с любов,
с всяко смиреномъдрие и кротост; с дълготърпение да си претърпявате един друг, с любов,
към беседата >>
Сега какво разбрахте от тази лекция?
Сега какво разбрахте от тази лекция?
Аз няма да ви кажа като на някой си, който питал някого: „Какво разбра от еди-какво си? “ – „Нищо не разбрах.“ Той му отговорил: „Че ти ли ще разбереш нещо? “ Има наистина неща неразбрани, но вие дръжте основните неща, основните принципи! Пък що се отнася до методите, до приложението, всеки от вас постепенно ще ги изработи в живота си.
към беседата >>
като се стараете да увардите единството на Духа в свръзката на мира:
като се стараете да увардите единството на Духа в свръзката на мира:
към беседата >>
Аз няма да ви кажа като на някой си, който питал някого: „Какво разбра от еди-какво си?
Сега какво разбрахте от тази лекция?
Аз няма да ви кажа като на някой си, който питал някого: „Какво разбра от еди-какво си?
“ – „Нищо не разбрах.“ Той му отговорил: „Че ти ли ще разбереш нещо? “ Има наистина неща неразбрани, но вие дръжте основните неща, основните принципи! Пък що се отнася до методите, до приложението, всеки от вас постепенно ще ги изработи в живота си.
към беседата >>
едно тяло и един Дух, както се и призвахте с една надежда на званието ваше:
едно тяло и един Дух, както се и призвахте с една надежда на званието ваше:
към беседата >>
“ – „Нищо не разбрах.“ Той му отговорил: „Че ти ли ще разбереш нещо?
Сега какво разбрахте от тази лекция? Аз няма да ви кажа като на някой си, който питал някого: „Какво разбра от еди-какво си?
“ – „Нищо не разбрах.“ Той му отговорил: „Че ти ли ще разбереш нещо?
“ Има наистина неща неразбрани, но вие дръжте основните неща, основните принципи! Пък що се отнася до методите, до приложението, всеки от вас постепенно ще ги изработи в живота си.
към беседата >>
един Господ, една вяра, едно кръщение, един Бог и Отец на всите, Който е над всички, чрез всички и във всички нас.
един Господ, една вяра, едно кръщение, един Бог и Отец на всите, Който е над всички, чрез всички и във всички нас.
към беседата >>
“ Има наистина неща неразбрани, но вие дръжте основните неща, основните принципи!
Сега какво разбрахте от тази лекция? Аз няма да ви кажа като на някой си, който питал някого: „Какво разбра от еди-какво си? “ – „Нищо не разбрах.“ Той му отговорил: „Че ти ли ще разбереш нещо?
“ Има наистина неща неразбрани, но вие дръжте основните неща, основните принципи!
Пък що се отнася до методите, до приложението, всеки от вас постепенно ще ги изработи в живота си.
към беседата >>
А всекиму от нас се даде благодат по мярката на Христовото дарование.
А всекиму от нас се даде благодат по мярката на Христовото дарование.
към беседата >>
Пък що се отнася до методите, до приложението, всеки от вас постепенно ще ги изработи в живота си.
Сега какво разбрахте от тази лекция? Аз няма да ви кажа като на някой си, който питал някого: „Какво разбра от еди-какво си? “ – „Нищо не разбрах.“ Той му отговорил: „Че ти ли ще разбереш нещо? “ Има наистина неща неразбрани, но вие дръжте основните неща, основните принципи!
Пък що се отнася до методите, до приложението, всеки от вас постепенно ще ги изработи в живота си.
към беседата >>
Затова казва: „Като възлезе нависоко, плени плен и даде давания на човеците.“
Затова казва: „Като възлезе нависоко, плени плен и даде давания на човеците.“
към беседата >>
Изпейте Кажи ми ти Истината и упражнението Вечер, сутрин.
Изпейте Кажи ми ти Истината и упражнението Вечер, сутрин.
към беседата >>
А това „възлезе“, що е друго, освен че е и слязъл по-напред в най-долните страни на земята?
А това „възлезе“, що е друго, освен че е и слязъл по-напред в най-долните страни на земята?
към беседата >>
Вие трябва да се упражнявате в пеенето.
Вие трябва да се упражнявате в пеенето.
Пейте за себе си! Вие се упражнявайте да пеете за себе си, да си давате мислено концерти. Пеенето има сила да разрушава леда, омразата, изобщо всички отрицателни мисли. Пеенето неутрализира тия отрицателни мисли, разсипва ги. Когато искате да премахнете тъгите и скърбите в себе си, пейте.
към беседата >>
Този, Който е слязъл, Той е и Който възлезе по-горе от всичките небеса да изпълни всичко.
Този, Който е слязъл, Той е и Който възлезе по-горе от всичките небеса да изпълни всичко.
(от 1-ви до 10-и стих)
към беседата >>
Пейте за себе си!
Вие трябва да се упражнявате в пеенето.
Пейте за себе си!
Вие се упражнявайте да пеете за себе си, да си давате мислено концерти. Пеенето има сила да разрушава леда, омразата, изобщо всички отрицателни мисли. Пеенето неутрализира тия отрицателни мисли, разсипва ги. Когато искате да премахнете тъгите и скърбите в себе си, пейте. Това е един метод.
към беседата >>
(от 1-ви до 10-и стих)
Този, Който е слязъл, Той е и Който възлезе по-горе от всичките небеса да изпълни всичко.
(от 1-ви до 10-и стих)
към беседата >>
Вие се упражнявайте да пеете за себе си, да си давате мислено концерти.
Вие трябва да се упражнявате в пеенето. Пейте за себе си!
Вие се упражнявайте да пеете за себе си, да си давате мислено концерти.
Пеенето има сила да разрушава леда, омразата, изобщо всички отрицателни мисли. Пеенето неутрализира тия отрицателни мисли, разсипва ги. Когато искате да премахнете тъгите и скърбите в себе си, пейте. Това е един метод. Защото често човек се заобикаля от такива мисли, които могат да го смажат.
към беседата >>
Разбира се, Той изпълни не материални неща, а неща небесни, а то е вътрешният живот.
Разбира се, Той изпълни не материални неща, а неща небесни, а то е вътрешният живот.
към беседата >>
Пеенето има сила да разрушава леда, омразата, изобщо всички отрицателни мисли.
Вие трябва да се упражнявате в пеенето. Пейте за себе си! Вие се упражнявайте да пеете за себе си, да си давате мислено концерти.
Пеенето има сила да разрушава леда, омразата, изобщо всички отрицателни мисли.
Пеенето неутрализира тия отрицателни мисли, разсипва ги. Когато искате да премахнете тъгите и скърбите в себе си, пейте. Това е един метод. Защото често човек се заобикаля от такива мисли, които могат да го смажат. Ако не гласно, то поне мислено в душата си човек трябва да пее.
към беседата >>
И Той даде едни да са апостоли, други пророци, други пък благовестители, а други пастири и учители, за усъвършенстването на светиите в делото на служенето, в назиданието на тялото Христово. (ст.
И Той даде едни да са апостоли, други пророци, други пък благовестители, а други пастири и учители, за усъвършенстването на светиите в делото на служенето, в назиданието на тялото Христово. (ст.
11-и, 12-и)
към беседата >>
Пеенето неутрализира тия отрицателни мисли, разсипва ги.
Вие трябва да се упражнявате в пеенето. Пейте за себе си! Вие се упражнявайте да пеете за себе си, да си давате мислено концерти. Пеенето има сила да разрушава леда, омразата, изобщо всички отрицателни мисли.
Пеенето неутрализира тия отрицателни мисли, разсипва ги.
Когато искате да премахнете тъгите и скърбите в себе си, пейте. Това е един метод. Защото често човек се заобикаля от такива мисли, които могат да го смажат. Ако не гласно, то поне мислено в душата си човек трябва да пее. „Пейте и възпейте Господа!
към беседата >>
11-и, 12-и)
И Той даде едни да са апостоли, други пророци, други пък благовестители, а други пастири и учители, за усъвършенстването на светиите в делото на служенето, в назиданието на тялото Христово. (ст.
11-и, 12-и)
към беседата >>
Когато искате да премахнете тъгите и скърбите в себе си, пейте.
Вие трябва да се упражнявате в пеенето. Пейте за себе си! Вие се упражнявайте да пеете за себе си, да си давате мислено концерти. Пеенето има сила да разрушава леда, омразата, изобщо всички отрицателни мисли. Пеенето неутрализира тия отрицателни мисли, разсипва ги.
Когато искате да премахнете тъгите и скърбите в себе си, пейте.
Това е един метод. Защото често човек се заобикаля от такива мисли, които могат да го смажат. Ако не гласно, то поне мислено в душата си човек трябва да пее. „Пейте и възпейте Господа! “, казва псалмопевецът.
към беседата >>
Значи светиите трябва да се усъвършенстват.
Значи светиите трябва да се усъвършенстват.
Той дал едни да са апостоли. Какво подразбира апостол Павел под думата апостол? – Апостоли са били всички ония, които са имали прямо съобщение с Христа. Апостолите са имали видимо съприкосновение с Христа на Земята, а пророците са имали духовно съприкосновение. Те виждат по духовен начин, духовно се съобщават с невидимия свят.
към беседата >>
Това е един метод.
Пейте за себе си! Вие се упражнявайте да пеете за себе си, да си давате мислено концерти. Пеенето има сила да разрушава леда, омразата, изобщо всички отрицателни мисли. Пеенето неутрализира тия отрицателни мисли, разсипва ги. Когато искате да премахнете тъгите и скърбите в себе си, пейте.
Това е един метод.
Защото често човек се заобикаля от такива мисли, които могат да го смажат. Ако не гласно, то поне мислено в душата си човек трябва да пее. „Пейте и възпейте Господа! “, казва псалмопевецът.
към беседата >>
Той дал едни да са апостоли.
Значи светиите трябва да се усъвършенстват.
Той дал едни да са апостоли.
Какво подразбира апостол Павел под думата апостол? – Апостоли са били всички ония, които са имали прямо съобщение с Христа. Апостолите са имали видимо съприкосновение с Христа на Земята, а пророците са имали духовно съприкосновение. Те виждат по духовен начин, духовно се съобщават с невидимия свят. „Други са благовестители.“ Благовестител е този, който има откровения от Духа и действа по духовен начин.
към беседата >>
Защото често човек се заобикаля от такива мисли, които могат да го смажат.
Вие се упражнявайте да пеете за себе си, да си давате мислено концерти. Пеенето има сила да разрушава леда, омразата, изобщо всички отрицателни мисли. Пеенето неутрализира тия отрицателни мисли, разсипва ги. Когато искате да премахнете тъгите и скърбите в себе си, пейте. Това е един метод.
Защото често човек се заобикаля от такива мисли, които могат да го смажат.
Ако не гласно, то поне мислено в душата си човек трябва да пее. „Пейте и възпейте Господа! “, казва псалмопевецът.
към беседата >>
Какво подразбира апостол Павел под думата апостол?
Значи светиите трябва да се усъвършенстват. Той дал едни да са апостоли.
Какво подразбира апостол Павел под думата апостол?
– Апостоли са били всички ония, които са имали прямо съобщение с Христа. Апостолите са имали видимо съприкосновение с Христа на Земята, а пророците са имали духовно съприкосновение. Те виждат по духовен начин, духовно се съобщават с невидимия свят. „Други са благовестители.“ Благовестител е този, който има откровения от Духа и действа по духовен начин. „Други пастири...“ – Те ходят, наставляват.
към беседата >>
Ако не гласно, то поне мислено в душата си човек трябва да пее.
Пеенето има сила да разрушава леда, омразата, изобщо всички отрицателни мисли. Пеенето неутрализира тия отрицателни мисли, разсипва ги. Когато искате да премахнете тъгите и скърбите в себе си, пейте. Това е един метод. Защото често човек се заобикаля от такива мисли, които могат да го смажат.
Ако не гласно, то поне мислено в душата си човек трябва да пее.
„Пейте и възпейте Господа! “, казва псалмопевецът.
към беседата >>
– Апостоли са били всички ония, които са имали прямо съобщение с Христа.
Значи светиите трябва да се усъвършенстват. Той дал едни да са апостоли. Какво подразбира апостол Павел под думата апостол?
– Апостоли са били всички ония, които са имали прямо съобщение с Христа.
Апостолите са имали видимо съприкосновение с Христа на Земята, а пророците са имали духовно съприкосновение. Те виждат по духовен начин, духовно се съобщават с невидимия свят. „Други са благовестители.“ Благовестител е този, който има откровения от Духа и действа по духовен начин. „Други пастири...“ – Те ходят, наставляват. Нали знаете каква е целта на пастиря, който гледа стадото?
към беседата >>
„Пейте и възпейте Господа!
Пеенето неутрализира тия отрицателни мисли, разсипва ги. Когато искате да премахнете тъгите и скърбите в себе си, пейте. Това е един метод. Защото често човек се заобикаля от такива мисли, които могат да го смажат. Ако не гласно, то поне мислено в душата си човек трябва да пее.
„Пейте и възпейте Господа!
“, казва псалмопевецът.
към беседата >>
Апостолите са имали видимо съприкосновение с Христа на Земята, а пророците са имали духовно съприкосновение.
Значи светиите трябва да се усъвършенстват. Той дал едни да са апостоли. Какво подразбира апостол Павел под думата апостол? – Апостоли са били всички ония, които са имали прямо съобщение с Христа.
Апостолите са имали видимо съприкосновение с Христа на Земята, а пророците са имали духовно съприкосновение.
Те виждат по духовен начин, духовно се съобщават с невидимия свят. „Други са благовестители.“ Благовестител е този, който има откровения от Духа и действа по духовен начин. „Други пастири...“ – Те ходят, наставляват. Нали знаете каква е целта на пастиря, който гледа стадото? „И Учители за усъвършенстване на светиите.“ Значи светиите, като са дошли на Земята, трябва да се учат.
към беседата >>
“, казва псалмопевецът.
Когато искате да премахнете тъгите и скърбите в себе си, пейте. Това е един метод. Защото често човек се заобикаля от такива мисли, които могат да го смажат. Ако не гласно, то поне мислено в душата си човек трябва да пее. „Пейте и възпейте Господа!
“, казва псалмопевецът.
към беседата >>
Те виждат по духовен начин, духовно се съобщават с невидимия свят.
Значи светиите трябва да се усъвършенстват. Той дал едни да са апостоли. Какво подразбира апостол Павел под думата апостол? – Апостоли са били всички ония, които са имали прямо съобщение с Христа. Апостолите са имали видимо съприкосновение с Христа на Земята, а пророците са имали духовно съприкосновение.
Те виждат по духовен начин, духовно се съобщават с невидимия свят.
„Други са благовестители.“ Благовестител е този, който има откровения от Духа и действа по духовен начин. „Други пастири...“ – Те ходят, наставляват. Нали знаете каква е целта на пастиря, който гледа стадото? „И Учители за усъвършенстване на светиите.“ Значи светиите, като са дошли на Земята, трябва да се учат. Сега мнозина мислят, че светията знае всичко.
към беседата >>
Изпейте В началото бе Словото и упражнението Вдъхновение.
Изпейте В началото бе Словото и упражнението Вдъхновение.
към беседата >>
„Други са благовестители.“ Благовестител е този, който има откровения от Духа и действа по духовен начин.
Той дал едни да са апостоли. Какво подразбира апостол Павел под думата апостол? – Апостоли са били всички ония, които са имали прямо съобщение с Христа. Апостолите са имали видимо съприкосновение с Христа на Земята, а пророците са имали духовно съприкосновение. Те виждат по духовен начин, духовно се съобщават с невидимия свят.
„Други са благовестители.“ Благовестител е този, който има откровения от Духа и действа по духовен начин.
„Други пастири...“ – Те ходят, наставляват. Нали знаете каква е целта на пастиря, който гледа стадото? „И Учители за усъвършенстване на светиите.“ Значи светиите, като са дошли на Земята, трябва да се учат. Сега мнозина мислят, че светията знае всичко. Не е така.
към беседата >>
„Други пастири...“ – Те ходят, наставляват.
Какво подразбира апостол Павел под думата апостол? – Апостоли са били всички ония, които са имали прямо съобщение с Христа. Апостолите са имали видимо съприкосновение с Христа на Земята, а пророците са имали духовно съприкосновение. Те виждат по духовен начин, духовно се съобщават с невидимия свят. „Други са благовестители.“ Благовестител е този, който има откровения от Духа и действа по духовен начин.
„Други пастири...“ – Те ходят, наставляват.
Нали знаете каква е целта на пастиря, който гледа стадото? „И Учители за усъвършенстване на светиите.“ Значи светиите, като са дошли на Земята, трябва да се учат. Сега мнозина мислят, че светията знае всичко. Не е така. Има светии, които знаят много малко.
към беседата >>
Нали знаете каква е целта на пастиря, който гледа стадото?
– Апостоли са били всички ония, които са имали прямо съобщение с Христа. Апостолите са имали видимо съприкосновение с Христа на Земята, а пророците са имали духовно съприкосновение. Те виждат по духовен начин, духовно се съобщават с невидимия свят. „Други са благовестители.“ Благовестител е този, който има откровения от Духа и действа по духовен начин. „Други пастири...“ – Те ходят, наставляват.
Нали знаете каква е целта на пастиря, който гледа стадото?
„И Учители за усъвършенстване на светиите.“ Значи светиите, като са дошли на Земята, трябва да се учат. Сега мнозина мислят, че светията знае всичко. Не е така. Има светии, които знаят много малко. Те са свети хора, но се нуждаят от познание.
към беседата >>
„И Учители за усъвършенстване на светиите.“ Значи светиите, като са дошли на Земята, трябва да се учат.
Апостолите са имали видимо съприкосновение с Христа на Земята, а пророците са имали духовно съприкосновение. Те виждат по духовен начин, духовно се съобщават с невидимия свят. „Други са благовестители.“ Благовестител е този, който има откровения от Духа и действа по духовен начин. „Други пастири...“ – Те ходят, наставляват. Нали знаете каква е целта на пастиря, който гледа стадото?
„И Учители за усъвършенстване на светиите.“ Значи светиите, като са дошли на Земята, трябва да се учат.
Сега мнозина мислят, че светията знае всичко. Не е така. Има светии, които знаят много малко. Те са свети хора, но се нуждаят от познание.
към беседата >>
Сега мнозина мислят, че светията знае всичко.
Те виждат по духовен начин, духовно се съобщават с невидимия свят. „Други са благовестители.“ Благовестител е този, който има откровения от Духа и действа по духовен начин. „Други пастири...“ – Те ходят, наставляват. Нали знаете каква е целта на пастиря, който гледа стадото? „И Учители за усъвършенстване на светиите.“ Значи светиите, като са дошли на Земята, трябва да се учат.
Сега мнозина мислят, че светията знае всичко.
Не е така. Има светии, които знаят много малко. Те са свети хора, но се нуждаят от познание.
към беседата >>
Не е така.
„Други са благовестители.“ Благовестител е този, който има откровения от Духа и действа по духовен начин. „Други пастири...“ – Те ходят, наставляват. Нали знаете каква е целта на пастиря, който гледа стадото? „И Учители за усъвършенстване на светиите.“ Значи светиите, като са дошли на Земята, трябва да се учат. Сега мнозина мислят, че светията знае всичко.
Не е така.
Има светии, които знаят много малко. Те са свети хора, но се нуждаят от познание.
към беседата >>
Има светии, които знаят много малко.
„Други пастири...“ – Те ходят, наставляват. Нали знаете каква е целта на пастиря, който гледа стадото? „И Учители за усъвършенстване на светиите.“ Значи светиите, като са дошли на Земята, трябва да се учат. Сега мнозина мислят, че светията знае всичко. Не е така.
Има светии, които знаят много малко.
Те са свети хора, но се нуждаят от познание.
към беседата >>
Те са свети хора, но се нуждаят от познание.
Нали знаете каква е целта на пастиря, който гледа стадото? „И Учители за усъвършенстване на светиите.“ Значи светиите, като са дошли на Земята, трябва да се учат. Сега мнозина мислят, че светията знае всичко. Не е така. Има светии, които знаят много малко.
Те са свети хора, но се нуждаят от познание.
към беседата >>
Съвременният християнски свят страда от едно голямо заблуждение: те мислят, че като се обърнат към Бога, като им се простят греховете, не им трябва нищо друго.
Съвременният християнски свят страда от едно голямо заблуждение: те мислят, че като се обърнат към Бога, като им се простят греховете, не им трябва нищо друго.
Не е така. Във времето на апостол Павел имало същият спор. Не, всички хора трябва да се усъвършенстват, защото не е само пробуждането на Божественото съзнание, което човек трябва да постигне. Процесът, който твори, който построява, постоянно трябва да се увеличава. Творческият дух у човека трябва непрекъснато да се проявява.
към беседата >>
Не е така.
Съвременният християнски свят страда от едно голямо заблуждение: те мислят, че като се обърнат към Бога, като им се простят греховете, не им трябва нищо друго.
Не е така.
Във времето на апостол Павел имало същият спор. Не, всички хора трябва да се усъвършенстват, защото не е само пробуждането на Божественото съзнание, което човек трябва да постигне. Процесът, който твори, който построява, постоянно трябва да се увеличава. Творческият дух у човека трябва непрекъснато да се проявява. Този дух е същевременно и духът на Природата.
към беседата >>
Във времето на апостол Павел имало същият спор.
Съвременният християнски свят страда от едно голямо заблуждение: те мислят, че като се обърнат към Бога, като им се простят греховете, не им трябва нищо друго. Не е така.
Във времето на апостол Павел имало същият спор.
Не, всички хора трябва да се усъвършенстват, защото не е само пробуждането на Божественото съзнание, което човек трябва да постигне. Процесът, който твори, който построява, постоянно трябва да се увеличава. Творческият дух у човека трябва непрекъснато да се проявява. Този дух е същевременно и духът на Природата. И в такъв случай разликата между едно човешко проявление и едно природно е тази, че при първия процес нещата постоянно се смаляват и изгарят, а при втория – нещата постоянно се увеличават и разширяват.
към беседата >>
Не, всички хора трябва да се усъвършенстват, защото не е само пробуждането на Божественото съзнание, което човек трябва да постигне.
Съвременният християнски свят страда от едно голямо заблуждение: те мислят, че като се обърнат към Бога, като им се простят греховете, не им трябва нищо друго. Не е така. Във времето на апостол Павел имало същият спор.
Не, всички хора трябва да се усъвършенстват, защото не е само пробуждането на Божественото съзнание, което човек трябва да постигне.
Процесът, който твори, който построява, постоянно трябва да се увеличава. Творческият дух у човека трябва непрекъснато да се проявява. Този дух е същевременно и духът на Природата. И в такъв случай разликата между едно човешко проявление и едно природно е тази, че при първия процес нещата постоянно се смаляват и изгарят, а при втория – нещата постоянно се увеличават и разширяват. В Божественото значи всякога има увеличение и разширение.
към беседата >>
Процесът, който твори, който построява, постоянно трябва да се увеличава.
Съвременният християнски свят страда от едно голямо заблуждение: те мислят, че като се обърнат към Бога, като им се простят греховете, не им трябва нищо друго. Не е така. Във времето на апостол Павел имало същият спор. Не, всички хора трябва да се усъвършенстват, защото не е само пробуждането на Божественото съзнание, което човек трябва да постигне.
Процесът, който твори, който построява, постоянно трябва да се увеличава.
Творческият дух у човека трябва непрекъснато да се проявява. Този дух е същевременно и духът на Природата. И в такъв случай разликата между едно човешко проявление и едно природно е тази, че при първия процес нещата постоянно се смаляват и изгарят, а при втория – нещата постоянно се увеличават и разширяват. В Божественото значи всякога има увеличение и разширение. Там, дето няма увеличение, там, дето няма разширение, този процес не е Божествен.
към беседата >>
Творческият дух у човека трябва непрекъснато да се проявява.
Съвременният християнски свят страда от едно голямо заблуждение: те мислят, че като се обърнат към Бога, като им се простят греховете, не им трябва нищо друго. Не е така. Във времето на апостол Павел имало същият спор. Не, всички хора трябва да се усъвършенстват, защото не е само пробуждането на Божественото съзнание, което човек трябва да постигне. Процесът, който твори, който построява, постоянно трябва да се увеличава.
Творческият дух у човека трябва непрекъснато да се проявява.
Този дух е същевременно и духът на Природата. И в такъв случай разликата между едно човешко проявление и едно природно е тази, че при първия процес нещата постоянно се смаляват и изгарят, а при втория – нещата постоянно се увеличават и разширяват. В Божественото значи всякога има увеличение и разширение. Там, дето няма увеличение, там, дето няма разширение, този процес не е Божествен.
към беседата >>
Този дух е същевременно и духът на Природата.
Не е така. Във времето на апостол Павел имало същият спор. Не, всички хора трябва да се усъвършенстват, защото не е само пробуждането на Божественото съзнание, което човек трябва да постигне. Процесът, който твори, който построява, постоянно трябва да се увеличава. Творческият дух у човека трябва непрекъснато да се проявява.
Този дух е същевременно и духът на Природата.
И в такъв случай разликата между едно човешко проявление и едно природно е тази, че при първия процес нещата постоянно се смаляват и изгарят, а при втория – нещата постоянно се увеличават и разширяват. В Божественото значи всякога има увеличение и разширение. Там, дето няма увеличение, там, дето няма разширение, този процес не е Божествен.
към беседата >>
И в такъв случай разликата между едно човешко проявление и едно природно е тази, че при първия процес нещата постоянно се смаляват и изгарят, а при втория – нещата постоянно се увеличават и разширяват.
Във времето на апостол Павел имало същият спор. Не, всички хора трябва да се усъвършенстват, защото не е само пробуждането на Божественото съзнание, което човек трябва да постигне. Процесът, който твори, който построява, постоянно трябва да се увеличава. Творческият дух у човека трябва непрекъснато да се проявява. Този дух е същевременно и духът на Природата.
И в такъв случай разликата между едно човешко проявление и едно природно е тази, че при първия процес нещата постоянно се смаляват и изгарят, а при втория – нещата постоянно се увеличават и разширяват.
В Божественото значи всякога има увеличение и разширение. Там, дето няма увеличение, там, дето няма разширение, този процес не е Божествен.
към беседата >>
В Божественото значи всякога има увеличение и разширение.
Не, всички хора трябва да се усъвършенстват, защото не е само пробуждането на Божественото съзнание, което човек трябва да постигне. Процесът, който твори, който построява, постоянно трябва да се увеличава. Творческият дух у човека трябва непрекъснато да се проявява. Този дух е същевременно и духът на Природата. И в такъв случай разликата между едно човешко проявление и едно природно е тази, че при първия процес нещата постоянно се смаляват и изгарят, а при втория – нещата постоянно се увеличават и разширяват.
В Божественото значи всякога има увеличение и разширение.
Там, дето няма увеличение, там, дето няма разширение, този процес не е Божествен.
към беседата >>
Там, дето няма увеличение, там, дето няма разширение, този процес не е Божествен.
Процесът, който твори, който построява, постоянно трябва да се увеличава. Творческият дух у човека трябва непрекъснато да се проявява. Този дух е същевременно и духът на Природата. И в такъв случай разликата между едно човешко проявление и едно природно е тази, че при първия процес нещата постоянно се смаляват и изгарят, а при втория – нещата постоянно се увеличават и разширяват. В Божественото значи всякога има увеличение и разширение.
Там, дето няма увеличение, там, дето няма разширение, този процес не е Божествен.
към беседата >>
Всички трябва да си съставите за себе си, за своето поведение, едно правилно понятие, защото от това ще зависи вашият вътрешен растеж.
Всички трябва да си съставите за себе си, за своето поведение, едно правилно понятие, защото от това ще зависи вашият вътрешен растеж.
И дотолкоз вие ще успеете, доколкото разбирате и прилагате Божественото Слово. Първото нещо, с което човек трябва да започне – това е Словото. Второто нещо – това е Истината. Третото нещо – това е Божественият Дух. Онзи, който не може да разбира Словото, не може да разбира и Истината, а който не може да разбира Истината, не може да разбира и Духа.
към беседата >>
И дотолкоз вие ще успеете, доколкото разбирате и прилагате Божественото Слово.
Всички трябва да си съставите за себе си, за своето поведение, едно правилно понятие, защото от това ще зависи вашият вътрешен растеж.
И дотолкоз вие ще успеете, доколкото разбирате и прилагате Божественото Слово.
Първото нещо, с което човек трябва да започне – това е Словото. Второто нещо – това е Истината. Третото нещо – това е Божественият Дух. Онзи, който не може да разбира Словото, не може да разбира и Истината, а който не може да разбира Истината, не може да разбира и Духа. Защото Духът слиза в Истината, Истината слиза в Словото, а Словото засега е главата.
към беседата >>
Първото нещо, с което човек трябва да започне – това е Словото.
Всички трябва да си съставите за себе си, за своето поведение, едно правилно понятие, защото от това ще зависи вашият вътрешен растеж. И дотолкоз вие ще успеете, доколкото разбирате и прилагате Божественото Слово.
Първото нещо, с което човек трябва да започне – това е Словото.
Второто нещо – това е Истината. Третото нещо – това е Божественият Дух. Онзи, който не може да разбира Словото, не може да разбира и Истината, а който не може да разбира Истината, не може да разбира и Духа. Защото Духът слиза в Истината, Истината слиза в Словото, а Словото засега е главата. Апостол Павел казва на едно място в Писанието, че главата на Църквата е Христос.
към беседата >>
Второто нещо – това е Истината.
Всички трябва да си съставите за себе си, за своето поведение, едно правилно понятие, защото от това ще зависи вашият вътрешен растеж. И дотолкоз вие ще успеете, доколкото разбирате и прилагате Божественото Слово. Първото нещо, с което човек трябва да започне – това е Словото.
Второто нещо – това е Истината.
Третото нещо – това е Божественият Дух. Онзи, който не може да разбира Словото, не може да разбира и Истината, а който не може да разбира Истината, не може да разбира и Духа. Защото Духът слиза в Истината, Истината слиза в Словото, а Словото засега е главата. Апостол Павел казва на едно място в Писанието, че главата на Църквата е Христос. Всъщност Христос е Словото, а глава на Христа е Бог.
към беседата >>
Третото нещо – това е Божественият Дух.
Всички трябва да си съставите за себе си, за своето поведение, едно правилно понятие, защото от това ще зависи вашият вътрешен растеж. И дотолкоз вие ще успеете, доколкото разбирате и прилагате Божественото Слово. Първото нещо, с което човек трябва да започне – това е Словото. Второто нещо – това е Истината.
Третото нещо – това е Божественият Дух.
Онзи, който не може да разбира Словото, не може да разбира и Истината, а който не може да разбира Истината, не може да разбира и Духа. Защото Духът слиза в Истината, Истината слиза в Словото, а Словото засега е главата. Апостол Павел казва на едно място в Писанието, че главата на Църквата е Христос. Всъщност Христос е Словото, а глава на Христа е Бог. На много места в Писанието думата Господ е заменена с думата Бог.
към беседата >>
Онзи, който не може да разбира Словото, не може да разбира и Истината, а който не може да разбира Истината, не може да разбира и Духа.
Всички трябва да си съставите за себе си, за своето поведение, едно правилно понятие, защото от това ще зависи вашият вътрешен растеж. И дотолкоз вие ще успеете, доколкото разбирате и прилагате Божественото Слово. Първото нещо, с което човек трябва да започне – това е Словото. Второто нещо – това е Истината. Третото нещо – това е Божественият Дух.
Онзи, който не може да разбира Словото, не може да разбира и Истината, а който не може да разбира Истината, не може да разбира и Духа.
Защото Духът слиза в Истината, Истината слиза в Словото, а Словото засега е главата. Апостол Павел казва на едно място в Писанието, че главата на Църквата е Христос. Всъщност Христос е Словото, а глава на Христа е Бог. На много места в Писанието думата Господ е заменена с думата Бог. В тази книга на евреите само на четири места е употребена думата Бог, а в българския превод думата Господ е заместена с думата Бог.
към беседата >>
Защото Духът слиза в Истината, Истината слиза в Словото, а Словото засега е главата.
И дотолкоз вие ще успеете, доколкото разбирате и прилагате Божественото Слово. Първото нещо, с което човек трябва да започне – това е Словото. Второто нещо – това е Истината. Третото нещо – това е Божественият Дух. Онзи, който не може да разбира Словото, не може да разбира и Истината, а който не може да разбира Истината, не може да разбира и Духа.
Защото Духът слиза в Истината, Истината слиза в Словото, а Словото засега е главата.
Апостол Павел казва на едно място в Писанието, че главата на Църквата е Христос. Всъщност Христос е Словото, а глава на Христа е Бог. На много места в Писанието думата Господ е заменена с думата Бог. В тази книга на евреите само на четири места е употребена думата Бог, а в българския превод думата Господ е заместена с думата Бог. На друго място апостол Павел казва: „Съблечете се от вехтия човек и облечете се в новия!
към беседата >>
Апостол Павел казва на едно място в Писанието, че главата на Църквата е Христос.
Първото нещо, с което човек трябва да започне – това е Словото. Второто нещо – това е Истината. Третото нещо – това е Божественият Дух. Онзи, който не може да разбира Словото, не може да разбира и Истината, а който не може да разбира Истината, не може да разбира и Духа. Защото Духът слиза в Истината, Истината слиза в Словото, а Словото засега е главата.
Апостол Павел казва на едно място в Писанието, че главата на Църквата е Христос.
Всъщност Христос е Словото, а глава на Христа е Бог. На много места в Писанието думата Господ е заменена с думата Бог. В тази книга на евреите само на четири места е употребена думата Бог, а в българския превод думата Господ е заместена с думата Бог. На друго място апостол Павел казва: „Съблечете се от вехтия човек и облечете се в новия! “ Това е една фигура на речта.
към беседата >>
Всъщност Христос е Словото, а глава на Христа е Бог.
Второто нещо – това е Истината. Третото нещо – това е Божественият Дух. Онзи, който не може да разбира Словото, не може да разбира и Истината, а който не може да разбира Истината, не може да разбира и Духа. Защото Духът слиза в Истината, Истината слиза в Словото, а Словото засега е главата. Апостол Павел казва на едно място в Писанието, че главата на Църквата е Христос.
Всъщност Христос е Словото, а глава на Христа е Бог.
На много места в Писанието думата Господ е заменена с думата Бог. В тази книга на евреите само на четири места е употребена думата Бог, а в българския превод думата Господ е заместена с думата Бог. На друго място апостол Павел казва: „Съблечете се от вехтия човек и облечете се в новия! “ Това е една фигура на речта. Как може човек да се съблече от вехтия човек и как да се облече в новия?
към беседата >>
На много места в Писанието думата Господ е заменена с думата Бог.
Третото нещо – това е Божественият Дух. Онзи, който не може да разбира Словото, не може да разбира и Истината, а който не може да разбира Истината, не може да разбира и Духа. Защото Духът слиза в Истината, Истината слиза в Словото, а Словото засега е главата. Апостол Павел казва на едно място в Писанието, че главата на Църквата е Христос. Всъщност Христос е Словото, а глава на Христа е Бог.
На много места в Писанието думата Господ е заменена с думата Бог.
В тази книга на евреите само на четири места е употребена думата Бог, а в българския превод думата Господ е заместена с думата Бог. На друго място апостол Павел казва: „Съблечете се от вехтия човек и облечете се в новия! “ Това е една фигура на речта. Как може човек да се съблече от вехтия човек и как да се облече в новия? Ако тия думи не се отнасят до мисълта на човека, как ще се разберат?
към беседата >>
В тази книга на евреите само на четири места е употребена думата Бог, а в българския превод думата Господ е заместена с думата Бог.
Онзи, който не може да разбира Словото, не може да разбира и Истината, а който не може да разбира Истината, не може да разбира и Духа. Защото Духът слиза в Истината, Истината слиза в Словото, а Словото засега е главата. Апостол Павел казва на едно място в Писанието, че главата на Църквата е Христос. Всъщност Христос е Словото, а глава на Христа е Бог. На много места в Писанието думата Господ е заменена с думата Бог.
В тази книга на евреите само на четири места е употребена думата Бог, а в българския превод думата Господ е заместена с думата Бог.
На друго място апостол Павел казва: „Съблечете се от вехтия човек и облечете се в новия! “ Това е една фигура на речта. Как може човек да се съблече от вехтия човек и как да се облече в новия? Ако тия думи не се отнасят до мисълта на човека, как ще се разберат? Значи човек трябва да изостави всички стари, вехти мисли, и да се облече с нови, с Божествените мисли, които идат само от Бога.
към беседата >>
На друго място апостол Павел казва: „Съблечете се от вехтия човек и облечете се в новия!
Защото Духът слиза в Истината, Истината слиза в Словото, а Словото засега е главата. Апостол Павел казва на едно място в Писанието, че главата на Църквата е Христос. Всъщност Христос е Словото, а глава на Христа е Бог. На много места в Писанието думата Господ е заменена с думата Бог. В тази книга на евреите само на четири места е употребена думата Бог, а в българския превод думата Господ е заместена с думата Бог.
На друго място апостол Павел казва: „Съблечете се от вехтия човек и облечете се в новия!
“ Това е една фигура на речта. Как може човек да се съблече от вехтия човек и как да се облече в новия? Ако тия думи не се отнасят до мисълта на човека, как ще се разберат? Значи човек трябва да изостави всички стари, вехти мисли, и да се облече с нови, с Божествените мисли, които идат само от Бога. Мисълта на човека е единственото нещо, което го определя какъв е.
към беседата >>
“ Това е една фигура на речта.
Апостол Павел казва на едно място в Писанието, че главата на Църквата е Христос. Всъщност Христос е Словото, а глава на Христа е Бог. На много места в Писанието думата Господ е заменена с думата Бог. В тази книга на евреите само на четири места е употребена думата Бог, а в българския превод думата Господ е заместена с думата Бог. На друго място апостол Павел казва: „Съблечете се от вехтия човек и облечете се в новия!
“ Това е една фигура на речта.
Как може човек да се съблече от вехтия човек и как да се облече в новия? Ако тия думи не се отнасят до мисълта на човека, как ще се разберат? Значи човек трябва да изостави всички стари, вехти мисли, и да се облече с нови, с Божествените мисли, които идат само от Бога. Мисълта на човека е единственото нещо, което го определя какъв е.
към беседата >>
Как може човек да се съблече от вехтия човек и как да се облече в новия?
Всъщност Христос е Словото, а глава на Христа е Бог. На много места в Писанието думата Господ е заменена с думата Бог. В тази книга на евреите само на четири места е употребена думата Бог, а в българския превод думата Господ е заместена с думата Бог. На друго място апостол Павел казва: „Съблечете се от вехтия човек и облечете се в новия! “ Това е една фигура на речта.
Как може човек да се съблече от вехтия човек и как да се облече в новия?
Ако тия думи не се отнасят до мисълта на човека, как ще се разберат? Значи човек трябва да изостави всички стари, вехти мисли, и да се облече с нови, с Божествените мисли, които идат само от Бога. Мисълта на човека е единственото нещо, което го определя какъв е.
към беседата >>
Ако тия думи не се отнасят до мисълта на човека, как ще се разберат?
На много места в Писанието думата Господ е заменена с думата Бог. В тази книга на евреите само на четири места е употребена думата Бог, а в българския превод думата Господ е заместена с думата Бог. На друго място апостол Павел казва: „Съблечете се от вехтия човек и облечете се в новия! “ Това е една фигура на речта. Как може човек да се съблече от вехтия човек и как да се облече в новия?
Ако тия думи не се отнасят до мисълта на човека, как ще се разберат?
Значи човек трябва да изостави всички стари, вехти мисли, и да се облече с нови, с Божествените мисли, които идат само от Бога. Мисълта на човека е единственото нещо, което го определя какъв е.
към беседата >>
Значи човек трябва да изостави всички стари, вехти мисли, и да се облече с нови, с Божествените мисли, които идат само от Бога.
В тази книга на евреите само на четири места е употребена думата Бог, а в българския превод думата Господ е заместена с думата Бог. На друго място апостол Павел казва: „Съблечете се от вехтия човек и облечете се в новия! “ Това е една фигура на речта. Как може човек да се съблече от вехтия човек и как да се облече в новия? Ако тия думи не се отнасят до мисълта на човека, как ще се разберат?
Значи човек трябва да изостави всички стари, вехти мисли, и да се облече с нови, с Божествените мисли, които идат само от Бога.
Мисълта на човека е единственото нещо, което го определя какъв е.
към беседата >>
Мисълта на човека е единственото нещо, което го определя какъв е.
На друго място апостол Павел казва: „Съблечете се от вехтия човек и облечете се в новия! “ Това е една фигура на речта. Как може човек да се съблече от вехтия човек и как да се облече в новия? Ако тия думи не се отнасят до мисълта на човека, как ще се разберат? Значи човек трябва да изостави всички стари, вехти мисли, и да се облече с нови, с Божествените мисли, които идат само от Бога.
Мисълта на човека е единственото нещо, което го определя какъв е.
към беседата >>
Сега ще дойда до главната, основната идея, върху която щях да ви говоря.
Сега ще дойда до главната, основната идея, върху която щях да ви говоря.
Нека излезе някой от вас да нарисува на дъската една лодка с две лопати! Какво може да се говори за тази лодка? Може ли да предвидите какво ще излезе от лодката, какво ще се говори за нея? Ние ще си послужим с тази лодка, за да изясним един закон. Представете си, че в тази лодка се намират двама души, мъж и жена, които искат да се разходят с нея по море.
към беседата >>
Нека излезе някой от вас да нарисува на дъската една лодка с две лопати!
Сега ще дойда до главната, основната идея, върху която щях да ви говоря.
Нека излезе някой от вас да нарисува на дъската една лодка с две лопати!
Какво може да се говори за тази лодка? Може ли да предвидите какво ще излезе от лодката, какво ще се говори за нея? Ние ще си послужим с тази лодка, за да изясним един закон. Представете си, че в тази лодка се намират двама души, мъж и жена, които искат да се разходят с нея по море. Седят те един до друг, мъжът хванал едната лопата, жената хванала другата, разхождат се по морето.
към беседата >>
Какво може да се говори за тази лодка?
Сега ще дойда до главната, основната идея, върху която щях да ви говоря. Нека излезе някой от вас да нарисува на дъската една лодка с две лопати!
Какво може да се говори за тази лодка?
Може ли да предвидите какво ще излезе от лодката, какво ще се говори за нея? Ние ще си послужим с тази лодка, за да изясним един закон. Представете си, че в тази лодка се намират двама души, мъж и жена, които искат да се разходят с нея по море. Седят те един до друг, мъжът хванал едната лопата, жената хванала другата, разхождат се по морето. По едно време, като се разговарят, мъжът казва на жената: „Аз и без тебе мога.“ – „Хубаво, като можеш, толкова по-добре.“ Вдига тя лопатата си, престава да гребе.
към беседата >>
Може ли да предвидите какво ще излезе от лодката, какво ще се говори за нея?
Сега ще дойда до главната, основната идея, върху която щях да ви говоря. Нека излезе някой от вас да нарисува на дъската една лодка с две лопати! Какво може да се говори за тази лодка?
Може ли да предвидите какво ще излезе от лодката, какво ще се говори за нея?
Ние ще си послужим с тази лодка, за да изясним един закон. Представете си, че в тази лодка се намират двама души, мъж и жена, които искат да се разходят с нея по море. Седят те един до друг, мъжът хванал едната лопата, жената хванала другата, разхождат се по морето. По едно време, като се разговарят, мъжът казва на жената: „Аз и без тебе мога.“ – „Хубаво, като можеш, толкова по-добре.“ Вдига тя лопатата си, престава да гребе. Мъжът гребе сам, но какво става с лодката?
към беседата >>
Ние ще си послужим с тази лодка, за да изясним един закон.
Сега ще дойда до главната, основната идея, върху която щях да ви говоря. Нека излезе някой от вас да нарисува на дъската една лодка с две лопати! Какво може да се говори за тази лодка? Може ли да предвидите какво ще излезе от лодката, какво ще се говори за нея?
Ние ще си послужим с тази лодка, за да изясним един закон.
Представете си, че в тази лодка се намират двама души, мъж и жена, които искат да се разходят с нея по море. Седят те един до друг, мъжът хванал едната лопата, жената хванала другата, разхождат се по морето. По едно време, като се разговарят, мъжът казва на жената: „Аз и без тебе мога.“ – „Хубаво, като можеш, толкова по-добре.“ Вдига тя лопатата си, престава да гребе. Мъжът гребе сам, но какво става с лодката? – Започва да се върти от дясно на ляво, не върви напред. Защо?
към беседата >>
Представете си, че в тази лодка се намират двама души, мъж и жена, които искат да се разходят с нея по море.
Сега ще дойда до главната, основната идея, върху която щях да ви говоря. Нека излезе някой от вас да нарисува на дъската една лодка с две лопати! Какво може да се говори за тази лодка? Може ли да предвидите какво ще излезе от лодката, какво ще се говори за нея? Ние ще си послужим с тази лодка, за да изясним един закон.
Представете си, че в тази лодка се намират двама души, мъж и жена, които искат да се разходят с нея по море.
Седят те един до друг, мъжът хванал едната лопата, жената хванала другата, разхождат се по морето. По едно време, като се разговарят, мъжът казва на жената: „Аз и без тебе мога.“ – „Хубаво, като можеш, толкова по-добре.“ Вдига тя лопатата си, престава да гребе. Мъжът гребе сам, но какво става с лодката? – Започва да се върти от дясно на ляво, не върви напред. Защо? Това показва, че мъжът без жената не може.
към беседата >>
Седят те един до друг, мъжът хванал едната лопата, жената хванала другата, разхождат се по морето.
Нека излезе някой от вас да нарисува на дъската една лодка с две лопати! Какво може да се говори за тази лодка? Може ли да предвидите какво ще излезе от лодката, какво ще се говори за нея? Ние ще си послужим с тази лодка, за да изясним един закон. Представете си, че в тази лодка се намират двама души, мъж и жена, които искат да се разходят с нея по море.
Седят те един до друг, мъжът хванал едната лопата, жената хванала другата, разхождат се по морето.
По едно време, като се разговарят, мъжът казва на жената: „Аз и без тебе мога.“ – „Хубаво, като можеш, толкова по-добре.“ Вдига тя лопатата си, престава да гребе. Мъжът гребе сам, но какво става с лодката? – Започва да се върти от дясно на ляво, не върви напред. Защо? Това показва, че мъжът без жената не може. После пък жената казва: „И аз мога без тебе.“ Мъжът сега вдигне лопатата, не гребе.
към беседата >>
По едно време, като се разговарят, мъжът казва на жената: „Аз и без тебе мога.“ – „Хубаво, като можеш, толкова по-добре.“ Вдига тя лопатата си, престава да гребе.
Какво може да се говори за тази лодка? Може ли да предвидите какво ще излезе от лодката, какво ще се говори за нея? Ние ще си послужим с тази лодка, за да изясним един закон. Представете си, че в тази лодка се намират двама души, мъж и жена, които искат да се разходят с нея по море. Седят те един до друг, мъжът хванал едната лопата, жената хванала другата, разхождат се по морето.
По едно време, като се разговарят, мъжът казва на жената: „Аз и без тебе мога.“ – „Хубаво, като можеш, толкова по-добре.“ Вдига тя лопатата си, престава да гребе.
Мъжът гребе сам, но какво става с лодката? – Започва да се върти от дясно на ляво, не върви напред. Защо? Това показва, че мъжът без жената не може. После пък жената казва: „И аз мога без тебе.“ Мъжът сега вдигне лопатата, не гребе. Какво става?
към беседата >>
Мъжът гребе сам, но какво става с лодката?
Може ли да предвидите какво ще излезе от лодката, какво ще се говори за нея? Ние ще си послужим с тази лодка, за да изясним един закон. Представете си, че в тази лодка се намират двама души, мъж и жена, които искат да се разходят с нея по море. Седят те един до друг, мъжът хванал едната лопата, жената хванала другата, разхождат се по морето. По едно време, като се разговарят, мъжът казва на жената: „Аз и без тебе мога.“ – „Хубаво, като можеш, толкова по-добре.“ Вдига тя лопатата си, престава да гребе.
Мъжът гребе сам, но какво става с лодката?
– Започва да се върти от дясно на ляво, не върви напред. Защо? Това показва, че мъжът без жената не може. После пък жената казва: „И аз мога без тебе.“ Мъжът сега вдигне лопатата, не гребе. Какво става? – Лодката се върти от ляво на дясно, не върви напред.
към беседата >>
– Започва да се върти от дясно на ляво, не върви напред. Защо?
Ние ще си послужим с тази лодка, за да изясним един закон. Представете си, че в тази лодка се намират двама души, мъж и жена, които искат да се разходят с нея по море. Седят те един до друг, мъжът хванал едната лопата, жената хванала другата, разхождат се по морето. По едно време, като се разговарят, мъжът казва на жената: „Аз и без тебе мога.“ – „Хубаво, като можеш, толкова по-добре.“ Вдига тя лопатата си, престава да гребе. Мъжът гребе сам, но какво става с лодката?
– Започва да се върти от дясно на ляво, не върви напред. Защо?
Това показва, че мъжът без жената не може. После пък жената казва: „И аз мога без тебе.“ Мъжът сега вдигне лопатата, не гребе. Какво става? – Лодката се върти от ляво на дясно, не върви напред. Значи и жената, като работи сама, лодката се върти; и мъжът, като работи сам, лодката се върти – никакъв прогрес няма.
към беседата >>
Това показва, че мъжът без жената не може.
Представете си, че в тази лодка се намират двама души, мъж и жена, които искат да се разходят с нея по море. Седят те един до друг, мъжът хванал едната лопата, жената хванала другата, разхождат се по морето. По едно време, като се разговарят, мъжът казва на жената: „Аз и без тебе мога.“ – „Хубаво, като можеш, толкова по-добре.“ Вдига тя лопатата си, престава да гребе. Мъжът гребе сам, но какво става с лодката? – Започва да се върти от дясно на ляво, не върви напред. Защо?
Това показва, че мъжът без жената не може.
После пък жената казва: „И аз мога без тебе.“ Мъжът сега вдигне лопатата, не гребе. Какво става? – Лодката се върти от ляво на дясно, не върви напред. Значи и жената, като работи сама, лодката се върти; и мъжът, като работи сам, лодката се върти – никакъв прогрес няма. Но ако тия двама души се впрегнат заедно да карат лодката, да гребат едновременно, тогава движението е правилно и целта се постига.
към беседата >>
После пък жената казва: „И аз мога без тебе.“ Мъжът сега вдигне лопатата, не гребе.
Седят те един до друг, мъжът хванал едната лопата, жената хванала другата, разхождат се по морето. По едно време, като се разговарят, мъжът казва на жената: „Аз и без тебе мога.“ – „Хубаво, като можеш, толкова по-добре.“ Вдига тя лопатата си, престава да гребе. Мъжът гребе сам, но какво става с лодката? – Започва да се върти от дясно на ляво, не върви напред. Защо? Това показва, че мъжът без жената не може.
После пък жената казва: „И аз мога без тебе.“ Мъжът сега вдигне лопатата, не гребе.
Какво става? – Лодката се върти от ляво на дясно, не върви напред. Значи и жената, като работи сама, лодката се върти; и мъжът, като работи сам, лодката се върти – никакъв прогрес няма. Но ако тия двама души се впрегнат заедно да карат лодката, да гребат едновременно, тогава движението е правилно и целта се постига. Сега изводът от тази лодка е следният: някои хора дават преимущество на ума, като пренебрегват сърцето, а други – обратно, но умен трябва да бъде човек.
към беседата >>
Какво става?
По едно време, като се разговарят, мъжът казва на жената: „Аз и без тебе мога.“ – „Хубаво, като можеш, толкова по-добре.“ Вдига тя лопатата си, престава да гребе. Мъжът гребе сам, но какво става с лодката? – Започва да се върти от дясно на ляво, не върви напред. Защо? Това показва, че мъжът без жената не може. После пък жената казва: „И аз мога без тебе.“ Мъжът сега вдигне лопатата, не гребе.
Какво става?
– Лодката се върти от ляво на дясно, не върви напред. Значи и жената, като работи сама, лодката се върти; и мъжът, като работи сам, лодката се върти – никакъв прогрес няма. Но ако тия двама души се впрегнат заедно да карат лодката, да гребат едновременно, тогава движението е правилно и целта се постига. Сега изводът от тази лодка е следният: някои хора дават преимущество на ума, като пренебрегват сърцето, а други – обратно, но умен трябва да бъде човек. За движението на тази лодка има нужда от две лопати.
към беседата >>
– Лодката се върти от ляво на дясно, не върви напред.
Мъжът гребе сам, но какво става с лодката? – Започва да се върти от дясно на ляво, не върви напред. Защо? Това показва, че мъжът без жената не може. После пък жената казва: „И аз мога без тебе.“ Мъжът сега вдигне лопатата, не гребе. Какво става?
– Лодката се върти от ляво на дясно, не върви напред.
Значи и жената, като работи сама, лодката се върти; и мъжът, като работи сам, лодката се върти – никакъв прогрес няма. Но ако тия двама души се впрегнат заедно да карат лодката, да гребат едновременно, тогава движението е правилно и целта се постига. Сега изводът от тази лодка е следният: някои хора дават преимущество на ума, като пренебрегват сърцето, а други – обратно, но умен трябва да бъде човек. За движението на тази лодка има нужда от две лопати. Ако я оставим само с една лопата, човек ще се върти във водата като гъска, т.е.
към беседата >>
Значи и жената, като работи сама, лодката се върти; и мъжът, като работи сам, лодката се върти – никакъв прогрес няма.
– Започва да се върти от дясно на ляво, не върви напред. Защо? Това показва, че мъжът без жената не може. После пък жената казва: „И аз мога без тебе.“ Мъжът сега вдигне лопатата, не гребе. Какво става? – Лодката се върти от ляво на дясно, не върви напред.
Значи и жената, като работи сама, лодката се върти; и мъжът, като работи сам, лодката се върти – никакъв прогрес няма.
Но ако тия двама души се впрегнат заедно да карат лодката, да гребат едновременно, тогава движението е правилно и целта се постига. Сега изводът от тази лодка е следният: някои хора дават преимущество на ума, като пренебрегват сърцето, а други – обратно, но умен трябва да бъде човек. За движението на тази лодка има нужда от две лопати. Ако я оставим само с една лопата, човек ще се върти във водата като гъска, т.е. този, много умният човек, ще се върти около себе си.
към беседата >>
Но ако тия двама души се впрегнат заедно да карат лодката, да гребат едновременно, тогава движението е правилно и целта се постига.
Това показва, че мъжът без жената не може. После пък жената казва: „И аз мога без тебе.“ Мъжът сега вдигне лопатата, не гребе. Какво става? – Лодката се върти от ляво на дясно, не върви напред. Значи и жената, като работи сама, лодката се върти; и мъжът, като работи сам, лодката се върти – никакъв прогрес няма.
Но ако тия двама души се впрегнат заедно да карат лодката, да гребат едновременно, тогава движението е правилно и целта се постига.
Сега изводът от тази лодка е следният: някои хора дават преимущество на ума, като пренебрегват сърцето, а други – обратно, но умен трябва да бъде човек. За движението на тази лодка има нужда от две лопати. Ако я оставим само с една лопата, човек ще се върти във водата като гъска, т.е. този, много умният човек, ще се върти около себе си. И онзи, който се хвали със сърцето си и казва, че има много любов, а пренебрегва ума, и той се върти на другата страна във водата, без да върви напред.
към беседата >>
Сега изводът от тази лодка е следният: някои хора дават преимущество на ума, като пренебрегват сърцето, а други – обратно, но умен трябва да бъде човек.
После пък жената казва: „И аз мога без тебе.“ Мъжът сега вдигне лопатата, не гребе. Какво става? – Лодката се върти от ляво на дясно, не върви напред. Значи и жената, като работи сама, лодката се върти; и мъжът, като работи сам, лодката се върти – никакъв прогрес няма. Но ако тия двама души се впрегнат заедно да карат лодката, да гребат едновременно, тогава движението е правилно и целта се постига.
Сега изводът от тази лодка е следният: някои хора дават преимущество на ума, като пренебрегват сърцето, а други – обратно, но умен трябва да бъде човек.
За движението на тази лодка има нужда от две лопати. Ако я оставим само с една лопата, човек ще се върти във водата като гъска, т.е. този, много умният човек, ще се върти около себе си. И онзи, който се хвали със сърцето си и казва, че има много любов, а пренебрегва ума, и той се върти на другата страна във водата, без да върви напред. Нито онзи, който работи само с ума си, нито онзи, който работи само със сърцето си, постигат нещо.
към беседата >>
За движението на тази лодка има нужда от две лопати.
Какво става? – Лодката се върти от ляво на дясно, не върви напред. Значи и жената, като работи сама, лодката се върти; и мъжът, като работи сам, лодката се върти – никакъв прогрес няма. Но ако тия двама души се впрегнат заедно да карат лодката, да гребат едновременно, тогава движението е правилно и целта се постига. Сега изводът от тази лодка е следният: някои хора дават преимущество на ума, като пренебрегват сърцето, а други – обратно, но умен трябва да бъде човек.
За движението на тази лодка има нужда от две лопати.
Ако я оставим само с една лопата, човек ще се върти във водата като гъска, т.е. този, много умният човек, ще се върти около себе си. И онзи, който се хвали със сърцето си и казва, че има много любов, а пренебрегва ума, и той се върти на другата страна във водата, без да върви напред. Нито онзи, който работи само с ума си, нито онзи, който работи само със сърцето си, постигат нещо. Те образуват само едно кръгообразно движение около себе си, създават си едно хаотическо състояние.
към беседата >>
Ако я оставим само с една лопата, човек ще се върти във водата като гъска, т.е.
– Лодката се върти от ляво на дясно, не върви напред. Значи и жената, като работи сама, лодката се върти; и мъжът, като работи сам, лодката се върти – никакъв прогрес няма. Но ако тия двама души се впрегнат заедно да карат лодката, да гребат едновременно, тогава движението е правилно и целта се постига. Сега изводът от тази лодка е следният: някои хора дават преимущество на ума, като пренебрегват сърцето, а други – обратно, но умен трябва да бъде човек. За движението на тази лодка има нужда от две лопати.
Ако я оставим само с една лопата, човек ще се върти във водата като гъска, т.е.
този, много умният човек, ще се върти около себе си. И онзи, който се хвали със сърцето си и казва, че има много любов, а пренебрегва ума, и той се върти на другата страна във водата, без да върви напред. Нито онзи, който работи само с ума си, нито онзи, който работи само със сърцето си, постигат нещо. Те образуват само едно кръгообразно движение около себе си, създават си едно хаотическо състояние.
към беседата >>
този, много умният човек, ще се върти около себе си.
Значи и жената, като работи сама, лодката се върти; и мъжът, като работи сам, лодката се върти – никакъв прогрес няма. Но ако тия двама души се впрегнат заедно да карат лодката, да гребат едновременно, тогава движението е правилно и целта се постига. Сега изводът от тази лодка е следният: някои хора дават преимущество на ума, като пренебрегват сърцето, а други – обратно, но умен трябва да бъде човек. За движението на тази лодка има нужда от две лопати. Ако я оставим само с една лопата, човек ще се върти във водата като гъска, т.е.
този, много умният човек, ще се върти около себе си.
И онзи, който се хвали със сърцето си и казва, че има много любов, а пренебрегва ума, и той се върти на другата страна във водата, без да върви напред. Нито онзи, който работи само с ума си, нито онзи, който работи само със сърцето си, постигат нещо. Те образуват само едно кръгообразно движение около себе си, създават си едно хаотическо състояние.
към беседата >>
И онзи, който се хвали със сърцето си и казва, че има много любов, а пренебрегва ума, и той се върти на другата страна във водата, без да върви напред.
Но ако тия двама души се впрегнат заедно да карат лодката, да гребат едновременно, тогава движението е правилно и целта се постига. Сега изводът от тази лодка е следният: някои хора дават преимущество на ума, като пренебрегват сърцето, а други – обратно, но умен трябва да бъде човек. За движението на тази лодка има нужда от две лопати. Ако я оставим само с една лопата, човек ще се върти във водата като гъска, т.е. този, много умният човек, ще се върти около себе си.
И онзи, който се хвали със сърцето си и казва, че има много любов, а пренебрегва ума, и той се върти на другата страна във водата, без да върви напред.
Нито онзи, който работи само с ума си, нито онзи, който работи само със сърцето си, постигат нещо. Те образуват само едно кръгообразно движение около себе си, създават си едно хаотическо състояние.
към беседата >>
Нито онзи, който работи само с ума си, нито онзи, който работи само със сърцето си, постигат нещо.
Сега изводът от тази лодка е следният: някои хора дават преимущество на ума, като пренебрегват сърцето, а други – обратно, но умен трябва да бъде човек. За движението на тази лодка има нужда от две лопати. Ако я оставим само с една лопата, човек ще се върти във водата като гъска, т.е. този, много умният човек, ще се върти около себе си. И онзи, който се хвали със сърцето си и казва, че има много любов, а пренебрегва ума, и той се върти на другата страна във водата, без да върви напред.
Нито онзи, който работи само с ума си, нито онзи, който работи само със сърцето си, постигат нещо.
Те образуват само едно кръгообразно движение около себе си, създават си едно хаотическо състояние.
към беседата >>
Те образуват само едно кръгообразно движение около себе си, създават си едно хаотическо състояние.
За движението на тази лодка има нужда от две лопати. Ако я оставим само с една лопата, човек ще се върти във водата като гъска, т.е. този, много умният човек, ще се върти около себе си. И онзи, който се хвали със сърцето си и казва, че има много любов, а пренебрегва ума, и той се върти на другата страна във водата, без да върви напред. Нито онзи, който работи само с ума си, нито онзи, който работи само със сърцето си, постигат нещо.
Те образуват само едно кръгообразно движение около себе си, създават си едно хаотическо състояние.
към беседата >>
Следователно, за да се даде едно правилно направление и да се осмисли животът на човека, непременно умът и сърцето трябва едновременно да хванат тия лопати.
Следователно, за да се даде едно правилно направление и да се осмисли животът на човека, непременно умът и сърцето трябва едновременно да хванат тия лопати.
Тогава ще имаме вече праволинейно движение, в което може да се постигне целта. И тъй, вие ще поставите на място вашия ум и вашето сърце. В този свят ще работите и с ума си, и със сърцето си, ако искате да се движите по права линия, да стигнете Бога. Работите ли само с ума си, вие до Бога не може да стигнете; работите ли само със сърцето си, вие пак до Бога не може да стигнете. Защото сърцето трябва да бъде пълно с мислите на ума и умът трябва да бъде пълен с желанията на сърцето.
към беседата >>
Тогава ще имаме вече праволинейно движение, в което може да се постигне целта.
Следователно, за да се даде едно правилно направление и да се осмисли животът на човека, непременно умът и сърцето трябва едновременно да хванат тия лопати.
Тогава ще имаме вече праволинейно движение, в което може да се постигне целта.
И тъй, вие ще поставите на място вашия ум и вашето сърце. В този свят ще работите и с ума си, и със сърцето си, ако искате да се движите по права линия, да стигнете Бога. Работите ли само с ума си, вие до Бога не може да стигнете; работите ли само със сърцето си, вие пак до Бога не може да стигнете. Защото сърцето трябва да бъде пълно с мислите на ума и умът трябва да бъде пълен с желанията на сърцето. Ние говорим за „сърце и ум“ не в този смисъл, както ги разбират днес.
към беседата >>
И тъй, вие ще поставите на място вашия ум и вашето сърце.
Следователно, за да се даде едно правилно направление и да се осмисли животът на човека, непременно умът и сърцето трябва едновременно да хванат тия лопати. Тогава ще имаме вече праволинейно движение, в което може да се постигне целта.
И тъй, вие ще поставите на място вашия ум и вашето сърце.
В този свят ще работите и с ума си, и със сърцето си, ако искате да се движите по права линия, да стигнете Бога. Работите ли само с ума си, вие до Бога не може да стигнете; работите ли само със сърцето си, вие пак до Бога не може да стигнете. Защото сърцето трябва да бъде пълно с мислите на ума и умът трябва да бъде пълен с желанията на сърцето. Ние говорим за „сърце и ум“ не в този смисъл, както ги разбират днес. Под „сърце и ум“ разбирам тия два принципа, които Бог е поставил като разумни сили в нас.
към беседата >>
В този свят ще работите и с ума си, и със сърцето си, ако искате да се движите по права линия, да стигнете Бога.
Следователно, за да се даде едно правилно направление и да се осмисли животът на човека, непременно умът и сърцето трябва едновременно да хванат тия лопати. Тогава ще имаме вече праволинейно движение, в което може да се постигне целта. И тъй, вие ще поставите на място вашия ум и вашето сърце.
В този свят ще работите и с ума си, и със сърцето си, ако искате да се движите по права линия, да стигнете Бога.
Работите ли само с ума си, вие до Бога не може да стигнете; работите ли само със сърцето си, вие пак до Бога не може да стигнете. Защото сърцето трябва да бъде пълно с мислите на ума и умът трябва да бъде пълен с желанията на сърцето. Ние говорим за „сърце и ум“ не в този смисъл, както ги разбират днес. Под „сърце и ум“ разбирам тия два принципа, които Бог е поставил като разумни сили в нас. Човешкият дух и човешката душа трябва едновременно да се слушат и да си помагат.
към беседата >>
Работите ли само с ума си, вие до Бога не може да стигнете; работите ли само със сърцето си, вие пак до Бога не може да стигнете.
Следователно, за да се даде едно правилно направление и да се осмисли животът на човека, непременно умът и сърцето трябва едновременно да хванат тия лопати. Тогава ще имаме вече праволинейно движение, в което може да се постигне целта. И тъй, вие ще поставите на място вашия ум и вашето сърце. В този свят ще работите и с ума си, и със сърцето си, ако искате да се движите по права линия, да стигнете Бога.
Работите ли само с ума си, вие до Бога не може да стигнете; работите ли само със сърцето си, вие пак до Бога не може да стигнете.
Защото сърцето трябва да бъде пълно с мислите на ума и умът трябва да бъде пълен с желанията на сърцето. Ние говорим за „сърце и ум“ не в този смисъл, както ги разбират днес. Под „сърце и ум“ разбирам тия два принципа, които Бог е поставил като разумни сили в нас. Човешкият дух и човешката душа трябва едновременно да се слушат и да си помагат. Затова ние казваме: човек не трябва да се раздвоява.
към беседата >>
Защото сърцето трябва да бъде пълно с мислите на ума и умът трябва да бъде пълен с желанията на сърцето.
Следователно, за да се даде едно правилно направление и да се осмисли животът на човека, непременно умът и сърцето трябва едновременно да хванат тия лопати. Тогава ще имаме вече праволинейно движение, в което може да се постигне целта. И тъй, вие ще поставите на място вашия ум и вашето сърце. В този свят ще работите и с ума си, и със сърцето си, ако искате да се движите по права линия, да стигнете Бога. Работите ли само с ума си, вие до Бога не може да стигнете; работите ли само със сърцето си, вие пак до Бога не може да стигнете.
Защото сърцето трябва да бъде пълно с мислите на ума и умът трябва да бъде пълен с желанията на сърцето.
Ние говорим за „сърце и ум“ не в този смисъл, както ги разбират днес. Под „сърце и ум“ разбирам тия два принципа, които Бог е поставил като разумни сили в нас. Човешкият дух и човешката душа трябва едновременно да се слушат и да си помагат. Затова ние казваме: човек не трябва да се раздвоява. Раздвояването е пропукване на съзнанието и тогава или умът, или сърцето спира своята деятелност.
към беседата >>
Ние говорим за „сърце и ум“ не в този смисъл, както ги разбират днес.
Тогава ще имаме вече праволинейно движение, в което може да се постигне целта. И тъй, вие ще поставите на място вашия ум и вашето сърце. В този свят ще работите и с ума си, и със сърцето си, ако искате да се движите по права линия, да стигнете Бога. Работите ли само с ума си, вие до Бога не може да стигнете; работите ли само със сърцето си, вие пак до Бога не може да стигнете. Защото сърцето трябва да бъде пълно с мислите на ума и умът трябва да бъде пълен с желанията на сърцето.
Ние говорим за „сърце и ум“ не в този смисъл, както ги разбират днес.
Под „сърце и ум“ разбирам тия два принципа, които Бог е поставил като разумни сили в нас. Човешкият дух и човешката душа трябва едновременно да се слушат и да си помагат. Затова ние казваме: човек не трябва да се раздвоява. Раздвояването е пропукване на съзнанието и тогава или умът, или сърцето спира своята деятелност. И тук именно е всичката съвременна опасност за човечеството.
към беседата >>
Под „сърце и ум“ разбирам тия два принципа, които Бог е поставил като разумни сили в нас.
И тъй, вие ще поставите на място вашия ум и вашето сърце. В този свят ще работите и с ума си, и със сърцето си, ако искате да се движите по права линия, да стигнете Бога. Работите ли само с ума си, вие до Бога не може да стигнете; работите ли само със сърцето си, вие пак до Бога не може да стигнете. Защото сърцето трябва да бъде пълно с мислите на ума и умът трябва да бъде пълен с желанията на сърцето. Ние говорим за „сърце и ум“ не в този смисъл, както ги разбират днес.
Под „сърце и ум“ разбирам тия два принципа, които Бог е поставил като разумни сили в нас.
Човешкият дух и човешката душа трябва едновременно да се слушат и да си помагат. Затова ние казваме: човек не трябва да се раздвоява. Раздвояването е пропукване на съзнанието и тогава или умът, или сърцето спира своята деятелност. И тук именно е всичката съвременна опасност за човечеството.
към беседата >>
Човешкият дух и човешката душа трябва едновременно да се слушат и да си помагат.
В този свят ще работите и с ума си, и със сърцето си, ако искате да се движите по права линия, да стигнете Бога. Работите ли само с ума си, вие до Бога не може да стигнете; работите ли само със сърцето си, вие пак до Бога не може да стигнете. Защото сърцето трябва да бъде пълно с мислите на ума и умът трябва да бъде пълен с желанията на сърцето. Ние говорим за „сърце и ум“ не в този смисъл, както ги разбират днес. Под „сърце и ум“ разбирам тия два принципа, които Бог е поставил като разумни сили в нас.
Човешкият дух и човешката душа трябва едновременно да се слушат и да си помагат.
Затова ние казваме: човек не трябва да се раздвоява. Раздвояването е пропукване на съзнанието и тогава или умът, или сърцето спира своята деятелност. И тук именно е всичката съвременна опасност за човечеството.
към беседата >>
Затова ние казваме: човек не трябва да се раздвоява.
Работите ли само с ума си, вие до Бога не може да стигнете; работите ли само със сърцето си, вие пак до Бога не може да стигнете. Защото сърцето трябва да бъде пълно с мислите на ума и умът трябва да бъде пълен с желанията на сърцето. Ние говорим за „сърце и ум“ не в този смисъл, както ги разбират днес. Под „сърце и ум“ разбирам тия два принципа, които Бог е поставил като разумни сили в нас. Човешкият дух и човешката душа трябва едновременно да се слушат и да си помагат.
Затова ние казваме: човек не трябва да се раздвоява.
Раздвояването е пропукване на съзнанието и тогава или умът, или сърцето спира своята деятелност. И тук именно е всичката съвременна опасност за човечеството.
към беседата >>
Раздвояването е пропукване на съзнанието и тогава или умът, или сърцето спира своята деятелност.
Защото сърцето трябва да бъде пълно с мислите на ума и умът трябва да бъде пълен с желанията на сърцето. Ние говорим за „сърце и ум“ не в този смисъл, както ги разбират днес. Под „сърце и ум“ разбирам тия два принципа, които Бог е поставил като разумни сили в нас. Човешкият дух и човешката душа трябва едновременно да се слушат и да си помагат. Затова ние казваме: човек не трябва да се раздвоява.
Раздвояването е пропукване на съзнанието и тогава или умът, или сърцето спира своята деятелност.
И тук именно е всичката съвременна опасност за човечеството.
към беседата >>
И тук именно е всичката съвременна опасност за човечеството.
Ние говорим за „сърце и ум“ не в този смисъл, както ги разбират днес. Под „сърце и ум“ разбирам тия два принципа, които Бог е поставил като разумни сили в нас. Човешкият дух и човешката душа трябва едновременно да се слушат и да си помагат. Затова ние казваме: човек не трябва да се раздвоява. Раздвояването е пропукване на съзнанието и тогава или умът, или сърцето спира своята деятелност.
И тук именно е всичката съвременна опасност за човечеството.
към беседата >>
Някой човек казва: „Счупено ми е сърцето, не искам да работя.
Някой човек казва: „Счупено ми е сърцето, не искам да работя.
Трябва да работя само с ума си, трябва само да мисля.“ Той мисли, мисли – не може да измисли нищо, все на едно място се върти, докато най-после реши да впрегне на работа и сърцето си. Сърцето, като работи, ще се излекува. Той си казва: „Само с мисъл тази работа не става, ами чакай да впрегна и сърцето на работа! “ Многото мисли изтощават човека. Друг някой, като чувства много, и той се върти само на една страна.
към беседата >>
Трябва да работя само с ума си, трябва само да мисля.“ Той мисли, мисли – не може да измисли нищо, все на едно място се върти, докато най-после реши да впрегне на работа и сърцето си.
Някой човек казва: „Счупено ми е сърцето, не искам да работя.
Трябва да работя само с ума си, трябва само да мисля.“ Той мисли, мисли – не може да измисли нищо, все на едно място се върти, докато най-после реши да впрегне на работа и сърцето си.
Сърцето, като работи, ще се излекува. Той си казва: „Само с мисъл тази работа не става, ами чакай да впрегна и сърцето на работа! “ Многото мисли изтощават човека. Друг някой, като чувства много, и той се върти само на една страна. Какво трябва да направи той?
към беседата >>
Сърцето, като работи, ще се излекува.
Някой човек казва: „Счупено ми е сърцето, не искам да работя. Трябва да работя само с ума си, трябва само да мисля.“ Той мисли, мисли – не може да измисли нищо, все на едно място се върти, докато най-после реши да впрегне на работа и сърцето си.
Сърцето, като работи, ще се излекува.
Той си казва: „Само с мисъл тази работа не става, ами чакай да впрегна и сърцето на работа! “ Многото мисли изтощават човека. Друг някой, като чувства много, и той се върти само на една страна. Какво трябва да направи той? – Ще впрегне ума си на работа.
към беседата >>
Той си казва: „Само с мисъл тази работа не става, ами чакай да впрегна и сърцето на работа!
Някой човек казва: „Счупено ми е сърцето, не искам да работя. Трябва да работя само с ума си, трябва само да мисля.“ Той мисли, мисли – не може да измисли нищо, все на едно място се върти, докато най-после реши да впрегне на работа и сърцето си. Сърцето, като работи, ще се излекува.
Той си казва: „Само с мисъл тази работа не става, ами чакай да впрегна и сърцето на работа!
“ Многото мисли изтощават човека. Друг някой, като чувства много, и той се върти само на една страна. Какво трябва да направи той? – Ще впрегне ума си на работа. Затуй ще впрегнете и ума си, и сърцето си правилно.
към беседата >>
“ Многото мисли изтощават човека.
Някой човек казва: „Счупено ми е сърцето, не искам да работя. Трябва да работя само с ума си, трябва само да мисля.“ Той мисли, мисли – не може да измисли нищо, все на едно място се върти, докато най-после реши да впрегне на работа и сърцето си. Сърцето, като работи, ще се излекува. Той си казва: „Само с мисъл тази работа не става, ами чакай да впрегна и сърцето на работа!
“ Многото мисли изтощават човека.
Друг някой, като чувства много, и той се върти само на една страна. Какво трябва да направи той? – Ще впрегне ума си на работа. Затуй ще впрегнете и ума си, и сърцето си правилно. Това е Божественият път.
към беседата >>
Друг някой, като чувства много, и той се върти само на една страна.
Някой човек казва: „Счупено ми е сърцето, не искам да работя. Трябва да работя само с ума си, трябва само да мисля.“ Той мисли, мисли – не може да измисли нищо, все на едно място се върти, докато най-после реши да впрегне на работа и сърцето си. Сърцето, като работи, ще се излекува. Той си казва: „Само с мисъл тази работа не става, ами чакай да впрегна и сърцето на работа! “ Многото мисли изтощават човека.
Друг някой, като чувства много, и той се върти само на една страна.
Какво трябва да направи той? – Ще впрегне ума си на работа. Затуй ще впрегнете и ума си, и сърцето си правилно. Това е Божественият път. И всеки от вас, който работи така, ще бъде успешен в Школата.
към беседата >>
Какво трябва да направи той?
Трябва да работя само с ума си, трябва само да мисля.“ Той мисли, мисли – не може да измисли нищо, все на едно място се върти, докато най-после реши да впрегне на работа и сърцето си. Сърцето, като работи, ще се излекува. Той си казва: „Само с мисъл тази работа не става, ами чакай да впрегна и сърцето на работа! “ Многото мисли изтощават човека. Друг някой, като чувства много, и той се върти само на една страна.
Какво трябва да направи той?
– Ще впрегне ума си на работа. Затуй ще впрегнете и ума си, и сърцето си правилно. Това е Божественият път. И всеки от вас, който работи така, ще бъде успешен в Школата. Един от великите закони на развитието е следният: Божественият Дух слиза да работи в нас само тогава, когато сърцето и умът работят правилно.
към беседата >>
– Ще впрегне ума си на работа.
Сърцето, като работи, ще се излекува. Той си казва: „Само с мисъл тази работа не става, ами чакай да впрегна и сърцето на работа! “ Многото мисли изтощават човека. Друг някой, като чувства много, и той се върти само на една страна. Какво трябва да направи той?
– Ще впрегне ума си на работа.
Затуй ще впрегнете и ума си, и сърцето си правилно. Това е Божественият път. И всеки от вас, който работи така, ще бъде успешен в Школата. Един от великите закони на развитието е следният: Божественият Дух слиза да работи в нас само тогава, когато сърцето и умът работят правилно. Щом единият принцип се откаже да работи, Духът не слиза.
към беседата >>
Затуй ще впрегнете и ума си, и сърцето си правилно.
Той си казва: „Само с мисъл тази работа не става, ами чакай да впрегна и сърцето на работа! “ Многото мисли изтощават човека. Друг някой, като чувства много, и той се върти само на една страна. Какво трябва да направи той? – Ще впрегне ума си на работа.
Затуй ще впрегнете и ума си, и сърцето си правилно.
Това е Божественият път. И всеки от вас, който работи така, ще бъде успешен в Школата. Един от великите закони на развитието е следният: Божественият Дух слиза да работи в нас само тогава, когато сърцето и умът работят правилно. Щом единият принцип се откаже да работи, Духът не слиза. Тогава ти само ще се въртиш на едно място.
към беседата >>
Това е Божественият път.
“ Многото мисли изтощават човека. Друг някой, като чувства много, и той се върти само на една страна. Какво трябва да направи той? – Ще впрегне ума си на работа. Затуй ще впрегнете и ума си, и сърцето си правилно.
Това е Божественият път.
И всеки от вас, който работи така, ще бъде успешен в Школата. Един от великите закони на развитието е следният: Божественият Дух слиза да работи в нас само тогава, когато сърцето и умът работят правилно. Щом единият принцип се откаже да работи, Духът не слиза. Тогава ти само ще се въртиш на едно място. Щом имаш някаква горчивина в сърцето си, пак си взел само едната лопата.
към беседата >>
И всеки от вас, който работи така, ще бъде успешен в Школата.
Друг някой, като чувства много, и той се върти само на една страна. Какво трябва да направи той? – Ще впрегне ума си на работа. Затуй ще впрегнете и ума си, и сърцето си правилно. Това е Божественият път.
И всеки от вас, който работи така, ще бъде успешен в Школата.
Един от великите закони на развитието е следният: Божественият Дух слиза да работи в нас само тогава, когато сърцето и умът работят правилно. Щом единият принцип се откаже да работи, Духът не слиза. Тогава ти само ще се въртиш на едно място. Щом имаш някаква горчивина в сърцето си, пак си взел само едната лопата. Туй трябва да знаете!
към беседата >>
Един от великите закони на развитието е следният: Божественият Дух слиза да работи в нас само тогава, когато сърцето и умът работят правилно.
Какво трябва да направи той? – Ще впрегне ума си на работа. Затуй ще впрегнете и ума си, и сърцето си правилно. Това е Божественият път. И всеки от вас, който работи така, ще бъде успешен в Школата.
Един от великите закони на развитието е следният: Божественият Дух слиза да работи в нас само тогава, когато сърцето и умът работят правилно.
Щом единият принцип се откаже да работи, Духът не слиза. Тогава ти само ще се въртиш на едно място. Щом имаш някаква горчивина в сърцето си, пак си взел само едната лопата. Туй трябва да знаете! Често някои ме питат защо не прогресират.
към беседата >>
Щом единият принцип се откаже да работи, Духът не слиза.
– Ще впрегне ума си на работа. Затуй ще впрегнете и ума си, и сърцето си правилно. Това е Божественият път. И всеки от вас, който работи така, ще бъде успешен в Школата. Един от великите закони на развитието е следният: Божественият Дух слиза да работи в нас само тогава, когато сърцето и умът работят правилно.
Щом единият принцип се откаже да работи, Духът не слиза.
Тогава ти само ще се въртиш на едно място. Щом имаш някаква горчивина в сърцето си, пак си взел само едната лопата. Туй трябва да знаете! Често някои ме питат защо не прогресират. Защото работите с една лопата.
към беседата >>
Тогава ти само ще се въртиш на едно място.
Затуй ще впрегнете и ума си, и сърцето си правилно. Това е Божественият път. И всеки от вас, който работи така, ще бъде успешен в Школата. Един от великите закони на развитието е следният: Божественият Дух слиза да работи в нас само тогава, когато сърцето и умът работят правилно. Щом единият принцип се откаже да работи, Духът не слиза.
Тогава ти само ще се въртиш на едно място.
Щом имаш някаква горчивина в сърцето си, пак си взел само едната лопата. Туй трябва да знаете! Често някои ме питат защо не прогресират. Защото работите с една лопата. Като работите с двете лопати, работата върви напред.
към беседата >>
Щом имаш някаква горчивина в сърцето си, пак си взел само едната лопата.
Това е Божественият път. И всеки от вас, който работи така, ще бъде успешен в Школата. Един от великите закони на развитието е следният: Божественият Дух слиза да работи в нас само тогава, когато сърцето и умът работят правилно. Щом единият принцип се откаже да работи, Духът не слиза. Тогава ти само ще се въртиш на едно място.
Щом имаш някаква горчивина в сърцето си, пак си взел само едната лопата.
Туй трябва да знаете! Често някои ме питат защо не прогресират. Защото работите с една лопата. Като работите с двете лопати, работата върви напред. Казвате: „Ама трудя се!
към беседата >>
Туй трябва да знаете!
И всеки от вас, който работи така, ще бъде успешен в Школата. Един от великите закони на развитието е следният: Божественият Дух слиза да работи в нас само тогава, когато сърцето и умът работят правилно. Щом единият принцип се откаже да работи, Духът не слиза. Тогава ти само ще се въртиш на едно място. Щом имаш някаква горчивина в сърцето си, пак си взел само едната лопата.
Туй трябва да знаете!
Често някои ме питат защо не прогресират. Защото работите с една лопата. Като работите с двете лопати, работата върви напред. Казвате: „Ама трудя се! “ Трудиш се, но само с една лопата.
към беседата >>
Често някои ме питат защо не прогресират.
Един от великите закони на развитието е следният: Божественият Дух слиза да работи в нас само тогава, когато сърцето и умът работят правилно. Щом единият принцип се откаже да работи, Духът не слиза. Тогава ти само ще се въртиш на едно място. Щом имаш някаква горчивина в сърцето си, пак си взел само едната лопата. Туй трябва да знаете!
Често някои ме питат защо не прогресират.
Защото работите с една лопата. Като работите с двете лопати, работата върви напред. Казвате: „Ама трудя се! “ Трудиш се, но само с една лопата. Две лопати трябват.
към беседата >>
Защото работите с една лопата.
Щом единият принцип се откаже да работи, Духът не слиза. Тогава ти само ще се въртиш на едно място. Щом имаш някаква горчивина в сърцето си, пак си взел само едната лопата. Туй трябва да знаете! Често някои ме питат защо не прогресират.
Защото работите с една лопата.
Като работите с двете лопати, работата върви напред. Казвате: „Ама трудя се! “ Трудиш се, но само с една лопата. Две лопати трябват. Никакво съмнение в ума, никаква горчивина в сърцето!
към беседата >>
Като работите с двете лопати, работата върви напред.
Тогава ти само ще се въртиш на едно място. Щом имаш някаква горчивина в сърцето си, пак си взел само едната лопата. Туй трябва да знаете! Често някои ме питат защо не прогресират. Защото работите с една лопата.
Като работите с двете лопати, работата върви напред.
Казвате: „Ама трудя се! “ Трудиш се, но само с една лопата. Две лопати трябват. Никакво съмнение в ума, никаква горчивина в сърцето! Няма какво да спорите кой има преимущество.
към беседата >>
Казвате: „Ама трудя се!
Щом имаш някаква горчивина в сърцето си, пак си взел само едната лопата. Туй трябва да знаете! Често някои ме питат защо не прогресират. Защото работите с една лопата. Като работите с двете лопати, работата върви напред.
Казвате: „Ама трудя се!
“ Трудиш се, но само с една лопата. Две лопати трябват. Никакво съмнение в ума, никаква горчивина в сърцето! Няма какво да спорите кой има преимущество. Някой казва: „Аз не съм ли умен човек?
към беседата >>
“ Трудиш се, но само с една лопата.
Туй трябва да знаете! Често някои ме питат защо не прогресират. Защото работите с една лопата. Като работите с двете лопати, работата върви напред. Казвате: „Ама трудя се!
“ Трудиш се, но само с една лопата.
Две лопати трябват. Никакво съмнение в ума, никаква горчивина в сърцето! Няма какво да спорите кой има преимущество. Някой казва: „Аз не съм ли умен човек? “ Друг казва: „Без сърце ли съм?
към беседата >>
Две лопати трябват.
Често някои ме питат защо не прогресират. Защото работите с една лопата. Като работите с двете лопати, работата върви напред. Казвате: „Ама трудя се! “ Трудиш се, но само с една лопата.
Две лопати трябват.
Никакво съмнение в ума, никаква горчивина в сърцето! Няма какво да спорите кой има преимущество. Някой казва: „Аз не съм ли умен човек? “ Друг казва: „Без сърце ли съм? “ Щом имаш отличен ум и отлично сърце, впрегни ума си, впрегни сърцето си – подкарай с тях своята лодка, че като стигнеш на брега, ще можеш да помагаш и на другите.
към беседата >>
Никакво съмнение в ума, никаква горчивина в сърцето!
Защото работите с една лопата. Като работите с двете лопати, работата върви напред. Казвате: „Ама трудя се! “ Трудиш се, но само с една лопата. Две лопати трябват.
Никакво съмнение в ума, никаква горчивина в сърцето!
Няма какво да спорите кой има преимущество. Някой казва: „Аз не съм ли умен човек? “ Друг казва: „Без сърце ли съм? “ Щом имаш отличен ум и отлично сърце, впрегни ума си, впрегни сърцето си – подкарай с тях своята лодка, че като стигнеш на брега, ще можеш да помагаш и на другите.
към беседата >>
Няма какво да спорите кой има преимущество.
Като работите с двете лопати, работата върви напред. Казвате: „Ама трудя се! “ Трудиш се, но само с една лопата. Две лопати трябват. Никакво съмнение в ума, никаква горчивина в сърцето!
Няма какво да спорите кой има преимущество.
Някой казва: „Аз не съм ли умен човек? “ Друг казва: „Без сърце ли съм? “ Щом имаш отличен ум и отлично сърце, впрегни ума си, впрегни сърцето си – подкарай с тях своята лодка, че като стигнеш на брега, ще можеш да помагаш и на другите.
към беседата >>
Някой казва: „Аз не съм ли умен човек?
Казвате: „Ама трудя се! “ Трудиш се, но само с една лопата. Две лопати трябват. Никакво съмнение в ума, никаква горчивина в сърцето! Няма какво да спорите кой има преимущество.
Някой казва: „Аз не съм ли умен човек?
“ Друг казва: „Без сърце ли съм? “ Щом имаш отличен ум и отлично сърце, впрегни ума си, впрегни сърцето си – подкарай с тях своята лодка, че като стигнеш на брега, ще можеш да помагаш и на другите.
към беседата >>
“ Друг казва: „Без сърце ли съм?
“ Трудиш се, но само с една лопата. Две лопати трябват. Никакво съмнение в ума, никаква горчивина в сърцето! Няма какво да спорите кой има преимущество. Някой казва: „Аз не съм ли умен човек?
“ Друг казва: „Без сърце ли съм?
“ Щом имаш отличен ум и отлично сърце, впрегни ума си, впрегни сърцето си – подкарай с тях своята лодка, че като стигнеш на брега, ще можеш да помагаш и на другите.
към беседата >>
“ Щом имаш отличен ум и отлично сърце, впрегни ума си, впрегни сърцето си – подкарай с тях своята лодка, че като стигнеш на брега, ще можеш да помагаш и на другите.
Две лопати трябват. Никакво съмнение в ума, никаква горчивина в сърцето! Няма какво да спорите кой има преимущество. Някой казва: „Аз не съм ли умен човек? “ Друг казва: „Без сърце ли съм?
“ Щом имаш отличен ум и отлично сърце, впрегни ума си, впрегни сърцето си – подкарай с тях своята лодка, че като стигнеш на брега, ще можеш да помагаш и на другите.
към беседата >>
При това, ако впрегнете така сърцето си и ума си, вие ще можете да разбирате тази свещена книга – Библията – по един нов начин.
При това, ако впрегнете така сърцето си и ума си, вие ще можете да разбирате тази свещена книга – Библията – по един нов начин.
Библията е много символистическа книга. Тя се тълкува по три начина: единият начин е материалистически, другият е духовен, а третият е Божествен. Тъй щото някой може да чете Библията по първия начин и ще каже, че тя е обикновена книга; някой може да я чете по втория начин и ще каже, че в нея има полезни работи; а трети може да я чете по третия начин и да се вдъхнови от тази книга. Следователно третият начин е най-полезен. При изучаването на свещените книги всички трябва да минете и през първия, и през втория, и през третия начин.
към беседата >>
Библията е много символистическа книга.
При това, ако впрегнете така сърцето си и ума си, вие ще можете да разбирате тази свещена книга – Библията – по един нов начин.
Библията е много символистическа книга.
Тя се тълкува по три начина: единият начин е материалистически, другият е духовен, а третият е Божествен. Тъй щото някой може да чете Библията по първия начин и ще каже, че тя е обикновена книга; някой може да я чете по втория начин и ще каже, че в нея има полезни работи; а трети може да я чете по третия начин и да се вдъхнови от тази книга. Следователно третият начин е най-полезен. При изучаването на свещените книги всички трябва да минете и през първия, и през втория, и през третия начин. Изучаването на тези книги е необходимо, понеже те съдържат в себе си опитностите на ония хора, които са минали преди нас и са завършили своето развитие.
към беседата >>
Тя се тълкува по три начина: единият начин е материалистически, другият е духовен, а третият е Божествен.
При това, ако впрегнете така сърцето си и ума си, вие ще можете да разбирате тази свещена книга – Библията – по един нов начин. Библията е много символистическа книга.
Тя се тълкува по три начина: единият начин е материалистически, другият е духовен, а третият е Божествен.
Тъй щото някой може да чете Библията по първия начин и ще каже, че тя е обикновена книга; някой може да я чете по втория начин и ще каже, че в нея има полезни работи; а трети може да я чете по третия начин и да се вдъхнови от тази книга. Следователно третият начин е най-полезен. При изучаването на свещените книги всички трябва да минете и през първия, и през втория, и през третия начин. Изучаването на тези книги е необходимо, понеже те съдържат в себе си опитностите на ония хора, които са минали преди нас и са завършили своето развитие. Те са работили и с ума, и със сърцето си.
към беседата >>
Тъй щото някой може да чете Библията по първия начин и ще каже, че тя е обикновена книга; някой може да я чете по втория начин и ще каже, че в нея има полезни работи; а трети може да я чете по третия начин и да се вдъхнови от тази книга.
При това, ако впрегнете така сърцето си и ума си, вие ще можете да разбирате тази свещена книга – Библията – по един нов начин. Библията е много символистическа книга. Тя се тълкува по три начина: единият начин е материалистически, другият е духовен, а третият е Божествен.
Тъй щото някой може да чете Библията по първия начин и ще каже, че тя е обикновена книга; някой може да я чете по втория начин и ще каже, че в нея има полезни работи; а трети може да я чете по третия начин и да се вдъхнови от тази книга.
Следователно третият начин е най-полезен. При изучаването на свещените книги всички трябва да минете и през първия, и през втория, и през третия начин. Изучаването на тези книги е необходимо, понеже те съдържат в себе си опитностите на ония хора, които са минали преди нас и са завършили своето развитие. Те са работили и с ума, и със сърцето си.
към беседата >>
Следователно третият начин е най-полезен.
При това, ако впрегнете така сърцето си и ума си, вие ще можете да разбирате тази свещена книга – Библията – по един нов начин. Библията е много символистическа книга. Тя се тълкува по три начина: единият начин е материалистически, другият е духовен, а третият е Божествен. Тъй щото някой може да чете Библията по първия начин и ще каже, че тя е обикновена книга; някой може да я чете по втория начин и ще каже, че в нея има полезни работи; а трети може да я чете по третия начин и да се вдъхнови от тази книга.
Следователно третият начин е най-полезен.
При изучаването на свещените книги всички трябва да минете и през първия, и през втория, и през третия начин. Изучаването на тези книги е необходимо, понеже те съдържат в себе си опитностите на ония хора, които са минали преди нас и са завършили своето развитие. Те са работили и с ума, и със сърцето си.
към беседата >>
При изучаването на свещените книги всички трябва да минете и през първия, и през втория, и през третия начин.
При това, ако впрегнете така сърцето си и ума си, вие ще можете да разбирате тази свещена книга – Библията – по един нов начин. Библията е много символистическа книга. Тя се тълкува по три начина: единият начин е материалистически, другият е духовен, а третият е Божествен. Тъй щото някой може да чете Библията по първия начин и ще каже, че тя е обикновена книга; някой може да я чете по втория начин и ще каже, че в нея има полезни работи; а трети може да я чете по третия начин и да се вдъхнови от тази книга. Следователно третият начин е най-полезен.
При изучаването на свещените книги всички трябва да минете и през първия, и през втория, и през третия начин.
Изучаването на тези книги е необходимо, понеже те съдържат в себе си опитностите на ония хора, които са минали преди нас и са завършили своето развитие. Те са работили и с ума, и със сърцето си.
към беседата >>
Изучаването на тези книги е необходимо, понеже те съдържат в себе си опитностите на ония хора, които са минали преди нас и са завършили своето развитие.
Библията е много символистическа книга. Тя се тълкува по три начина: единият начин е материалистически, другият е духовен, а третият е Божествен. Тъй щото някой може да чете Библията по първия начин и ще каже, че тя е обикновена книга; някой може да я чете по втория начин и ще каже, че в нея има полезни работи; а трети може да я чете по третия начин и да се вдъхнови от тази книга. Следователно третият начин е най-полезен. При изучаването на свещените книги всички трябва да минете и през първия, и през втория, и през третия начин.
Изучаването на тези книги е необходимо, понеже те съдържат в себе си опитностите на ония хора, които са минали преди нас и са завършили своето развитие.
Те са работили и с ума, и със сърцето си.
към беседата >>
Те са работили и с ума, и със сърцето си.
Тя се тълкува по три начина: единият начин е материалистически, другият е духовен, а третият е Божествен. Тъй щото някой може да чете Библията по първия начин и ще каже, че тя е обикновена книга; някой може да я чете по втория начин и ще каже, че в нея има полезни работи; а трети може да я чете по третия начин и да се вдъхнови от тази книга. Следователно третият начин е най-полезен. При изучаването на свещените книги всички трябва да минете и през първия, и през втория, и през третия начин. Изучаването на тези книги е необходимо, понеже те съдържат в себе си опитностите на ония хора, които са минали преди нас и са завършили своето развитие.
Те са работили и с ума, и със сърцето си.
към беседата >>
И тъй, ако някой път се спрете в пътя на живота си, трябва да знаете, че причината за това се намира или в ума ви, или в сърцето ви.
И тъй, ако някой път се спрете в пътя на живота си, трябва да знаете, че причината за това се намира или в ума ви, или в сърцето ви.
Затуй именно всеки ученик трябва да си служи и с двата принципа, а не кой каквото му каже, и той да се разколебава. Може да дойде някой човек отвън и да ви каже, че не сте на правия път. Вие трябва ли да му повярвате и да се разколебаете? Мнозина са идвали да ми казват, че аз не съм в правия път. Казвам: „Ти, който ми казваш това, ходил ли си на Небето?
към беседата >>
Затуй именно всеки ученик трябва да си служи и с двата принципа, а не кой каквото му каже, и той да се разколебава.
И тъй, ако някой път се спрете в пътя на живота си, трябва да знаете, че причината за това се намира или в ума ви, или в сърцето ви.
Затуй именно всеки ученик трябва да си служи и с двата принципа, а не кой каквото му каже, и той да се разколебава.
Може да дойде някой човек отвън и да ви каже, че не сте на правия път. Вие трябва ли да му повярвате и да се разколебаете? Мнозина са идвали да ми казват, че аз не съм в правия път. Казвам: „Ти, който ми казваш това, ходил ли си на Небето? “ – „Не съм.“ – „На тебе лично Бог говорил ли ти е?
към беседата >>
Може да дойде някой човек отвън и да ви каже, че не сте на правия път.
И тъй, ако някой път се спрете в пътя на живота си, трябва да знаете, че причината за това се намира или в ума ви, или в сърцето ви. Затуй именно всеки ученик трябва да си служи и с двата принципа, а не кой каквото му каже, и той да се разколебава.
Може да дойде някой човек отвън и да ви каже, че не сте на правия път.
Вие трябва ли да му повярвате и да се разколебаете? Мнозина са идвали да ми казват, че аз не съм в правия път. Казвам: „Ти, който ми казваш това, ходил ли си на Небето? “ – „Не съм.“ – „На тебе лично Бог говорил ли ти е? “ – „Не ми е говорил, но аз съм чел Библията.“ Ако е въпрос за четене, и аз съм я чел.
към беседата >>
Вие трябва ли да му повярвате и да се разколебаете?
И тъй, ако някой път се спрете в пътя на живота си, трябва да знаете, че причината за това се намира или в ума ви, или в сърцето ви. Затуй именно всеки ученик трябва да си служи и с двата принципа, а не кой каквото му каже, и той да се разколебава. Може да дойде някой човек отвън и да ви каже, че не сте на правия път.
Вие трябва ли да му повярвате и да се разколебаете?
Мнозина са идвали да ми казват, че аз не съм в правия път. Казвам: „Ти, който ми казваш това, ходил ли си на Небето? “ – „Не съм.“ – „На тебе лично Бог говорил ли ти е? “ – „Не ми е говорил, но аз съм чел Библията.“ Ако е въпрос за четене, и аз съм я чел. Такова четене е като четене на вестниците.
към беседата >>
Мнозина са идвали да ми казват, че аз не съм в правия път.
И тъй, ако някой път се спрете в пътя на живота си, трябва да знаете, че причината за това се намира или в ума ви, или в сърцето ви. Затуй именно всеки ученик трябва да си служи и с двата принципа, а не кой каквото му каже, и той да се разколебава. Може да дойде някой човек отвън и да ви каже, че не сте на правия път. Вие трябва ли да му повярвате и да се разколебаете?
Мнозина са идвали да ми казват, че аз не съм в правия път.
Казвам: „Ти, който ми казваш това, ходил ли си на Небето? “ – „Не съм.“ – „На тебе лично Бог говорил ли ти е? “ – „Не ми е говорил, но аз съм чел Библията.“ Ако е въпрос за четене, и аз съм я чел. Такова четене е като четене на вестниците. То е вестникарска работа.
към беседата >>
Казвам: „Ти, който ми казваш това, ходил ли си на Небето?
И тъй, ако някой път се спрете в пътя на живота си, трябва да знаете, че причината за това се намира или в ума ви, или в сърцето ви. Затуй именно всеки ученик трябва да си служи и с двата принципа, а не кой каквото му каже, и той да се разколебава. Може да дойде някой човек отвън и да ви каже, че не сте на правия път. Вие трябва ли да му повярвате и да се разколебаете? Мнозина са идвали да ми казват, че аз не съм в правия път.
Казвам: „Ти, който ми казваш това, ходил ли си на Небето?
“ – „Не съм.“ – „На тебе лично Бог говорил ли ти е? “ – „Не ми е говорил, но аз съм чел Библията.“ Ако е въпрос за четене, и аз съм я чел. Такова четене е като четене на вестниците. То е вестникарска работа. Ако искаш да ми разправяш ония новини, които се пишат по вестниците, това не е наука.
към беседата >>
“ – „Не съм.“ – „На тебе лично Бог говорил ли ти е?
Затуй именно всеки ученик трябва да си служи и с двата принципа, а не кой каквото му каже, и той да се разколебава. Може да дойде някой човек отвън и да ви каже, че не сте на правия път. Вие трябва ли да му повярвате и да се разколебаете? Мнозина са идвали да ми казват, че аз не съм в правия път. Казвам: „Ти, който ми казваш това, ходил ли си на Небето?
“ – „Не съм.“ – „На тебе лично Бог говорил ли ти е?
“ – „Не ми е говорил, но аз съм чел Библията.“ Ако е въпрос за четене, и аз съм я чел. Такова четене е като четене на вестниците. То е вестникарска работа. Ако искаш да ми разправяш ония новини, които се пишат по вестниците, това не е наука. Вземеш нещо оттук, нещо оттам, скърпиш го, но това не е наука, това е компилация.
към беседата >>
“ – „Не ми е говорил, но аз съм чел Библията.“ Ако е въпрос за четене, и аз съм я чел.
Може да дойде някой човек отвън и да ви каже, че не сте на правия път. Вие трябва ли да му повярвате и да се разколебаете? Мнозина са идвали да ми казват, че аз не съм в правия път. Казвам: „Ти, който ми казваш това, ходил ли си на Небето? “ – „Не съм.“ – „На тебе лично Бог говорил ли ти е?
“ – „Не ми е говорил, но аз съм чел Библията.“ Ако е въпрос за четене, и аз съм я чел.
Такова четене е като четене на вестниците. То е вестникарска работа. Ако искаш да ми разправяш ония новини, които се пишат по вестниците, това не е наука. Вземеш нещо оттук, нещо оттам, скърпиш го, но това не е наука, това е компилация. Всеки може да направи една компилация.
към беседата >>
Такова четене е като четене на вестниците.
Вие трябва ли да му повярвате и да се разколебаете? Мнозина са идвали да ми казват, че аз не съм в правия път. Казвам: „Ти, който ми казваш това, ходил ли си на Небето? “ – „Не съм.“ – „На тебе лично Бог говорил ли ти е? “ – „Не ми е говорил, но аз съм чел Библията.“ Ако е въпрос за четене, и аз съм я чел.
Такова четене е като четене на вестниците.
То е вестникарска работа. Ако искаш да ми разправяш ония новини, които се пишат по вестниците, това не е наука. Вземеш нещо оттук, нещо оттам, скърпиш го, но това не е наука, това е компилация. Всеки може да направи една компилация. Не, всички трябва да бъдете разумни. Защо?
към беседата >>
То е вестникарска работа.
Мнозина са идвали да ми казват, че аз не съм в правия път. Казвам: „Ти, който ми казваш това, ходил ли си на Небето? “ – „Не съм.“ – „На тебе лично Бог говорил ли ти е? “ – „Не ми е говорил, но аз съм чел Библията.“ Ако е въпрос за четене, и аз съм я чел. Такова четене е като четене на вестниците.
То е вестникарска работа.
Ако искаш да ми разправяш ония новини, които се пишат по вестниците, това не е наука. Вземеш нещо оттук, нещо оттам, скърпиш го, но това не е наука, това е компилация. Всеки може да направи една компилация. Не, всички трябва да бъдете разумни. Защо? Защото само разумните хора могат да служат на Бога.
към беседата >>
Ако искаш да ми разправяш ония новини, които се пишат по вестниците, това не е наука.
Казвам: „Ти, който ми казваш това, ходил ли си на Небето? “ – „Не съм.“ – „На тебе лично Бог говорил ли ти е? “ – „Не ми е говорил, но аз съм чел Библията.“ Ако е въпрос за четене, и аз съм я чел. Такова четене е като четене на вестниците. То е вестникарска работа.
Ако искаш да ми разправяш ония новини, които се пишат по вестниците, това не е наука.
Вземеш нещо оттук, нещо оттам, скърпиш го, но това не е наука, това е компилация. Всеки може да направи една компилация. Не, всички трябва да бъдете разумни. Защо? Защото само разумните хора могат да служат на Бога. Трябва да знаете, че за да служите на Бога, трябва да се подчинявате на един основен принцип.
към беседата >>
Вземеш нещо оттук, нещо оттам, скърпиш го, но това не е наука, това е компилация.
“ – „Не съм.“ – „На тебе лично Бог говорил ли ти е? “ – „Не ми е говорил, но аз съм чел Библията.“ Ако е въпрос за четене, и аз съм я чел. Такова четене е като четене на вестниците. То е вестникарска работа. Ако искаш да ми разправяш ония новини, които се пишат по вестниците, това не е наука.
Вземеш нещо оттук, нещо оттам, скърпиш го, но това не е наука, това е компилация.
Всеки може да направи една компилация. Не, всички трябва да бъдете разумни. Защо? Защото само разумните хора могат да служат на Бога. Трябва да знаете, че за да служите на Бога, трябва да се подчинявате на един основен принцип. Във всички школи по света, от каквото вярване и да са, има само един основен, Божествен принцип, който трябва да се спазва.
към беседата >>
Ще ви задам два въпроса, да видим как ще отговорите.
Ще ви задам два въпроса, да видим как ще отговорите.
Тия въпроси мога да ви приведа в алгебрическа форма, но това ще остане за по-после. Някой си е богат човек А., обича да си попийва, затова често отива при господин К., който е кръчмар, има хубаво винце. Всеки ден той изпива за сто лева винце. Друг някой си господин е много набожен човек. Той всеки ден отива в църква при свещеника Д.
към беседата >>
Всеки може да направи една компилация.
“ – „Не ми е говорил, но аз съм чел Библията.“ Ако е въпрос за четене, и аз съм я чел. Такова четене е като четене на вестниците. То е вестникарска работа. Ако искаш да ми разправяш ония новини, които се пишат по вестниците, това не е наука. Вземеш нещо оттук, нещо оттам, скърпиш го, но това не е наука, това е компилация.
Всеки може да направи една компилация.
Не, всички трябва да бъдете разумни. Защо? Защото само разумните хора могат да служат на Бога. Трябва да знаете, че за да служите на Бога, трябва да се подчинявате на един основен принцип. Във всички школи по света, от каквото вярване и да са, има само един основен, Божествен принцип, който трябва да се спазва. Този основен принцип включва три начина, т.е.
към беседата >>
Тия въпроси мога да ви приведа в алгебрическа форма, но това ще остане за по-после.
Ще ви задам два въпроса, да видим как ще отговорите.
Тия въпроси мога да ви приведа в алгебрическа форма, но това ще остане за по-после.
Някой си е богат човек А., обича да си попийва, затова често отива при господин К., който е кръчмар, има хубаво винце. Всеки ден той изпива за сто лева винце. Друг някой си господин е много набожен човек. Той всеки ден отива в църква при свещеника Д. и там похарчва по сто лева, купува свещи, това-онова.
към беседата >>
Не, всички трябва да бъдете разумни. Защо?
Такова четене е като четене на вестниците. То е вестникарска работа. Ако искаш да ми разправяш ония новини, които се пишат по вестниците, това не е наука. Вземеш нещо оттук, нещо оттам, скърпиш го, но това не е наука, това е компилация. Всеки може да направи една компилация.
Не, всички трябва да бъдете разумни. Защо?
Защото само разумните хора могат да служат на Бога. Трябва да знаете, че за да служите на Бога, трябва да се подчинявате на един основен принцип. Във всички школи по света, от каквото вярване и да са, има само един основен, Божествен принцип, който трябва да се спазва. Този основен принцип включва три начина, т.е. три вида служене на Бога.
към беседата >>
Някой си е богат човек А., обича да си попийва, затова често отива при господин К., който е кръчмар, има хубаво винце.
Ще ви задам два въпроса, да видим как ще отговорите. Тия въпроси мога да ви приведа в алгебрическа форма, но това ще остане за по-после.
Някой си е богат човек А., обича да си попийва, затова често отива при господин К., който е кръчмар, има хубаво винце.
Всеки ден той изпива за сто лева винце. Друг някой си господин е много набожен човек. Той всеки ден отива в църква при свещеника Д. и там похарчва по сто лева, купува свещи, това-онова. След 20 години и двамата осиромашават: единият изхарчва всичките си пари за пиене, а другият – за църквата.
към беседата >>
Защото само разумните хора могат да служат на Бога.
То е вестникарска работа. Ако искаш да ми разправяш ония новини, които се пишат по вестниците, това не е наука. Вземеш нещо оттук, нещо оттам, скърпиш го, но това не е наука, това е компилация. Всеки може да направи една компилация. Не, всички трябва да бъдете разумни. Защо?
Защото само разумните хора могат да служат на Бога.
Трябва да знаете, че за да служите на Бога, трябва да се подчинявате на един основен принцип. Във всички школи по света, от каквото вярване и да са, има само един основен, Божествен принцип, който трябва да се спазва. Този основен принцип включва три начина, т.е. три вида служене на Бога. Това е само по отношение на методите, а всъщност основният принцип е един.
към беседата >>
Всеки ден той изпива за сто лева винце.
Ще ви задам два въпроса, да видим как ще отговорите. Тия въпроси мога да ви приведа в алгебрическа форма, но това ще остане за по-после. Някой си е богат човек А., обича да си попийва, затова често отива при господин К., който е кръчмар, има хубаво винце.
Всеки ден той изпива за сто лева винце.
Друг някой си господин е много набожен човек. Той всеки ден отива в църква при свещеника Д. и там похарчва по сто лева, купува свещи, това-онова. След 20 години и двамата осиромашават: единият изхарчва всичките си пари за пиене, а другият – за църквата. Какво спечелиха и двамата?
към беседата >>
Трябва да знаете, че за да служите на Бога, трябва да се подчинявате на един основен принцип.
Ако искаш да ми разправяш ония новини, които се пишат по вестниците, това не е наука. Вземеш нещо оттук, нещо оттам, скърпиш го, но това не е наука, това е компилация. Всеки може да направи една компилация. Не, всички трябва да бъдете разумни. Защо? Защото само разумните хора могат да служат на Бога.
Трябва да знаете, че за да служите на Бога, трябва да се подчинявате на един основен принцип.
Във всички школи по света, от каквото вярване и да са, има само един основен, Божествен принцип, който трябва да се спазва. Този основен принцип включва три начина, т.е. три вида служене на Бога. Това е само по отношение на методите, а всъщност основният принцип е един. По какъвто път и да ходим, както и да вярваме, ние ще дойдем до този принцип.
към беседата >>
Друг някой си господин е много набожен човек.
Ще ви задам два въпроса, да видим как ще отговорите. Тия въпроси мога да ви приведа в алгебрическа форма, но това ще остане за по-после. Някой си е богат човек А., обича да си попийва, затова често отива при господин К., който е кръчмар, има хубаво винце. Всеки ден той изпива за сто лева винце.
Друг някой си господин е много набожен човек.
Той всеки ден отива в църква при свещеника Д. и там похарчва по сто лева, купува свещи, това-онова. След 20 години и двамата осиромашават: единият изхарчва всичките си пари за пиене, а другият – за църквата. Какво спечелиха и двамата? И двамата ходили и харчили.
към беседата >>
Във всички школи по света, от каквото вярване и да са, има само един основен, Божествен принцип, който трябва да се спазва.
Вземеш нещо оттук, нещо оттам, скърпиш го, но това не е наука, това е компилация. Всеки може да направи една компилация. Не, всички трябва да бъдете разумни. Защо? Защото само разумните хора могат да служат на Бога. Трябва да знаете, че за да служите на Бога, трябва да се подчинявате на един основен принцип.
Във всички школи по света, от каквото вярване и да са, има само един основен, Божествен принцип, който трябва да се спазва.
Този основен принцип включва три начина, т.е. три вида служене на Бога. Това е само по отношение на методите, а всъщност основният принцип е един. По какъвто път и да ходим, както и да вярваме, ние ще дойдем до този принцип. В края на краищата всички трябва да изпълним туй, което Бог е определил.
към беседата >>
Той всеки ден отива в църква при свещеника Д.
Ще ви задам два въпроса, да видим как ще отговорите. Тия въпроси мога да ви приведа в алгебрическа форма, но това ще остане за по-после. Някой си е богат човек А., обича да си попийва, затова често отива при господин К., който е кръчмар, има хубаво винце. Всеки ден той изпива за сто лева винце. Друг някой си господин е много набожен човек.
Той всеки ден отива в църква при свещеника Д.
и там похарчва по сто лева, купува свещи, това-онова. След 20 години и двамата осиромашават: единият изхарчва всичките си пари за пиене, а другият – за църквата. Какво спечелиха и двамата? И двамата ходили и харчили. И единият давал, и другият давал – единият на кръчмаря, другият – на църквата.
към беседата >>
Този основен принцип включва три начина, т.е.
Всеки може да направи една компилация. Не, всички трябва да бъдете разумни. Защо? Защото само разумните хора могат да служат на Бога. Трябва да знаете, че за да служите на Бога, трябва да се подчинявате на един основен принцип. Във всички школи по света, от каквото вярване и да са, има само един основен, Божествен принцип, който трябва да се спазва.
Този основен принцип включва три начина, т.е.
три вида служене на Бога. Това е само по отношение на методите, а всъщност основният принцип е един. По какъвто път и да ходим, както и да вярваме, ние ще дойдем до този принцип. В края на краищата всички трябва да изпълним туй, което Бог е определил. В това именно седи дълбоката наука.
към беседата >>
и там похарчва по сто лева, купува свещи, това-онова.
Тия въпроси мога да ви приведа в алгебрическа форма, но това ще остане за по-после. Някой си е богат човек А., обича да си попийва, затова често отива при господин К., който е кръчмар, има хубаво винце. Всеки ден той изпива за сто лева винце. Друг някой си господин е много набожен човек. Той всеки ден отива в църква при свещеника Д.
и там похарчва по сто лева, купува свещи, това-онова.
След 20 години и двамата осиромашават: единият изхарчва всичките си пари за пиене, а другият – за църквата. Какво спечелиха и двамата? И двамата ходили и харчили. И единият давал, и другият давал – единият на кръчмаря, другият – на църквата. По какво се отличават?
към беседата >>
три вида служене на Бога.
Не, всички трябва да бъдете разумни. Защо? Защото само разумните хора могат да служат на Бога. Трябва да знаете, че за да служите на Бога, трябва да се подчинявате на един основен принцип. Във всички школи по света, от каквото вярване и да са, има само един основен, Божествен принцип, който трябва да се спазва. Този основен принцип включва три начина, т.е.
три вида служене на Бога.
Това е само по отношение на методите, а всъщност основният принцип е един. По какъвто път и да ходим, както и да вярваме, ние ще дойдем до този принцип. В края на краищата всички трябва да изпълним туй, което Бог е определил. В това именно седи дълбоката наука.
към беседата >>
След 20 години и двамата осиромашават: единият изхарчва всичките си пари за пиене, а другият – за църквата.
Някой си е богат човек А., обича да си попийва, затова често отива при господин К., който е кръчмар, има хубаво винце. Всеки ден той изпива за сто лева винце. Друг някой си господин е много набожен човек. Той всеки ден отива в църква при свещеника Д. и там похарчва по сто лева, купува свещи, това-онова.
След 20 години и двамата осиромашават: единият изхарчва всичките си пари за пиене, а другият – за църквата.
Какво спечелиха и двамата? И двамата ходили и харчили. И единият давал, и другият давал – единият на кръчмаря, другият – на църквата. По какво се отличават? – По едно нещо, а именно: единият ще развали здравето си, а другият ще бъде здрав.
към беседата >>
Това е само по отношение на методите, а всъщност основният принцип е един.
Защото само разумните хора могат да служат на Бога. Трябва да знаете, че за да служите на Бога, трябва да се подчинявате на един основен принцип. Във всички школи по света, от каквото вярване и да са, има само един основен, Божествен принцип, който трябва да се спазва. Този основен принцип включва три начина, т.е. три вида служене на Бога.
Това е само по отношение на методите, а всъщност основният принцип е един.
По какъвто път и да ходим, както и да вярваме, ние ще дойдем до този принцип. В края на краищата всички трябва да изпълним туй, което Бог е определил. В това именно седи дълбоката наука.
към беседата >>
Какво спечелиха и двамата?
Всеки ден той изпива за сто лева винце. Друг някой си господин е много набожен човек. Той всеки ден отива в църква при свещеника Д. и там похарчва по сто лева, купува свещи, това-онова. След 20 години и двамата осиромашават: единият изхарчва всичките си пари за пиене, а другият – за църквата.
Какво спечелиха и двамата?
И двамата ходили и харчили. И единият давал, и другият давал – единият на кръчмаря, другият – на църквата. По какво се отличават? – По едно нещо, а именно: единият ще развали здравето си, а другият ще бъде здрав. Онзи, който е ходил в кръчмата, ще разсипе тялото си, а онзи, който е ходил в църква, ще има здраво тяло – нищо повече.
към беседата >>
По какъвто път и да ходим, както и да вярваме, ние ще дойдем до този принцип.
Трябва да знаете, че за да служите на Бога, трябва да се подчинявате на един основен принцип. Във всички школи по света, от каквото вярване и да са, има само един основен, Божествен принцип, който трябва да се спазва. Този основен принцип включва три начина, т.е. три вида служене на Бога. Това е само по отношение на методите, а всъщност основният принцип е един.
По какъвто път и да ходим, както и да вярваме, ние ще дойдем до този принцип.
В края на краищата всички трябва да изпълним туй, което Бог е определил. В това именно седи дълбоката наука.
към беседата >>
И двамата ходили и харчили.
Друг някой си господин е много набожен човек. Той всеки ден отива в църква при свещеника Д. и там похарчва по сто лева, купува свещи, това-онова. След 20 години и двамата осиромашават: единият изхарчва всичките си пари за пиене, а другият – за църквата. Какво спечелиха и двамата?
И двамата ходили и харчили.
И единият давал, и другият давал – единият на кръчмаря, другият – на църквата. По какво се отличават? – По едно нещо, а именно: единият ще развали здравето си, а другият ще бъде здрав. Онзи, който е ходил в кръчмата, ще разсипе тялото си, а онзи, който е ходил в църква, ще има здраво тяло – нищо повече.
към беседата >>
В края на краищата всички трябва да изпълним туй, което Бог е определил.
Във всички школи по света, от каквото вярване и да са, има само един основен, Божествен принцип, който трябва да се спазва. Този основен принцип включва три начина, т.е. три вида служене на Бога. Това е само по отношение на методите, а всъщност основният принцип е един. По какъвто път и да ходим, както и да вярваме, ние ще дойдем до този принцип.
В края на краищата всички трябва да изпълним туй, което Бог е определил.
В това именно седи дълбоката наука.
към беседата >>
И единият давал, и другият давал – единият на кръчмаря, другият – на църквата.
Той всеки ден отива в църква при свещеника Д. и там похарчва по сто лева, купува свещи, това-онова. След 20 години и двамата осиромашават: единият изхарчва всичките си пари за пиене, а другият – за църквата. Какво спечелиха и двамата? И двамата ходили и харчили.
И единият давал, и другият давал – единият на кръчмаря, другият – на църквата.
По какво се отличават? – По едно нещо, а именно: единият ще развали здравето си, а другият ще бъде здрав. Онзи, който е ходил в кръчмата, ще разсипе тялото си, а онзи, който е ходил в църква, ще има здраво тяло – нищо повече.
към беседата >>
В това именно седи дълбоката наука.
Този основен принцип включва три начина, т.е. три вида служене на Бога. Това е само по отношение на методите, а всъщност основният принцип е един. По какъвто път и да ходим, както и да вярваме, ние ще дойдем до този принцип. В края на краищата всички трябва да изпълним туй, което Бог е определил.
В това именно седи дълбоката наука.
към беседата >>
По какво се отличават?
и там похарчва по сто лева, купува свещи, това-онова. След 20 години и двамата осиромашават: единият изхарчва всичките си пари за пиене, а другият – за църквата. Какво спечелиха и двамата? И двамата ходили и харчили. И единият давал, и другият давал – единият на кръчмаря, другият – на църквата.
По какво се отличават?
– По едно нещо, а именно: единият ще развали здравето си, а другият ще бъде здрав. Онзи, който е ходил в кръчмата, ще разсипе тялото си, а онзи, който е ходил в църква, ще има здраво тяло – нищо повече.
към беседата >>
Като ви говоря за тази лодка, вие си казвате: „То е лесна работа!
Като ви говоря за тази лодка, вие си казвате: „То е лесна работа!
“ –Не, тази лодка трябва да я превърнете, да оживее във вас. Ами утре ще се намерите в бурното море, тогава? Няма да се минат и 5-6 дена, и ще ви турят в морето. Какво ще правите там с една лопата? – Лодката ще се върти.
към беседата >>
– По едно нещо, а именно: единият ще развали здравето си, а другият ще бъде здрав.
След 20 години и двамата осиромашават: единият изхарчва всичките си пари за пиене, а другият – за църквата. Какво спечелиха и двамата? И двамата ходили и харчили. И единият давал, и другият давал – единият на кръчмаря, другият – на църквата. По какво се отличават?
– По едно нещо, а именно: единият ще развали здравето си, а другият ще бъде здрав.
Онзи, който е ходил в кръчмата, ще разсипе тялото си, а онзи, който е ходил в църква, ще има здраво тяло – нищо повече.
към беседата >>
“ –Не, тази лодка трябва да я превърнете, да оживее във вас.
Като ви говоря за тази лодка, вие си казвате: „То е лесна работа!
“ –Не, тази лодка трябва да я превърнете, да оживее във вас.
Ами утре ще се намерите в бурното море, тогава? Няма да се минат и 5-6 дена, и ще ви турят в морето. Какво ще правите там с една лопата? – Лодката ще се върти. Вие ще си кажете: „Чакай, ще взема и двете лопати!
към беседата >>
Онзи, който е ходил в кръчмата, ще разсипе тялото си, а онзи, който е ходил в църква, ще има здраво тяло – нищо повече.
Какво спечелиха и двамата? И двамата ходили и харчили. И единият давал, и другият давал – единият на кръчмаря, другият – на църквата. По какво се отличават? – По едно нещо, а именно: единият ще развали здравето си, а другият ще бъде здрав.
Онзи, който е ходил в кръчмата, ще разсипе тялото си, а онзи, който е ходил в църква, ще има здраво тяло – нищо повече.
към беседата >>
Ами утре ще се намерите в бурното море, тогава?
Като ви говоря за тази лодка, вие си казвате: „То е лесна работа! “ –Не, тази лодка трябва да я превърнете, да оживее във вас.
Ами утре ще се намерите в бурното море, тогава?
Няма да се минат и 5-6 дена, и ще ви турят в морето. Какво ще правите там с една лопата? – Лодката ще се върти. Вие ще си кажете: „Чакай, ще взема и двете лопати! “ – Да, напред и нищо повече!
към беседата >>
Тогава питам: каква е придобивката на онези, които служат на Бога?
Тогава питам: каква е придобивката на онези, които служат на Бога?
– Ще имат здраве. Онези пък, които служат на дявола, ще изгубят здравето си. Как ще преведете тия величини в алгебрата. Сега някой ти казва, че нищо не струваш, т.е. че ти си нула.
към беседата >>
Няма да се минат и 5-6 дена, и ще ви турят в морето.
Като ви говоря за тази лодка, вие си казвате: „То е лесна работа! “ –Не, тази лодка трябва да я превърнете, да оживее във вас. Ами утре ще се намерите в бурното море, тогава?
Няма да се минат и 5-6 дена, и ще ви турят в морето.
Какво ще правите там с една лопата? – Лодката ще се върти. Вие ще си кажете: „Чакай, ще взема и двете лопати! “ – Да, напред и нищо повече! Щом някой от вас каже: „Чакай да видя само какво ще каже еди-кой си автор, и тогава да утвърдя вярата си.“ – Кажеш ли така, ти си човек с една лопата.
към беседата >>
– Ще имат здраве.
Тогава питам: каква е придобивката на онези, които служат на Бога?
– Ще имат здраве.
Онези пък, които служат на дявола, ще изгубят здравето си. Как ще преведете тия величини в алгебрата. Сега някой ти казва, че нищо не струваш, т.е. че ти си нула. Ами и нищото е пак нещо.
към беседата >>
Какво ще правите там с една лопата?
Като ви говоря за тази лодка, вие си казвате: „То е лесна работа! “ –Не, тази лодка трябва да я превърнете, да оживее във вас. Ами утре ще се намерите в бурното море, тогава? Няма да се минат и 5-6 дена, и ще ви турят в морето.
Какво ще правите там с една лопата?
– Лодката ще се върти. Вие ще си кажете: „Чакай, ще взема и двете лопати! “ – Да, напред и нищо повече! Щом някой от вас каже: „Чакай да видя само какво ще каже еди-кой си автор, и тогава да утвърдя вярата си.“ – Кажеш ли така, ти си човек с една лопата. Имаш ли подбуждение да направиш нещо добро, изпълни го!
към беседата >>
Онези пък, които служат на дявола, ще изгубят здравето си.
Тогава питам: каква е придобивката на онези, които служат на Бога? – Ще имат здраве.
Онези пък, които служат на дявола, ще изгубят здравето си.
Как ще преведете тия величини в алгебрата. Сега някой ти казва, че нищо не струваш, т.е. че ти си нула. Ами и нищото е пак нещо. Нищото е тъй голямо за себе си, както и другите числа.
към беседата >>
– Лодката ще се върти.
Като ви говоря за тази лодка, вие си казвате: „То е лесна работа! “ –Не, тази лодка трябва да я превърнете, да оживее във вас. Ами утре ще се намерите в бурното море, тогава? Няма да се минат и 5-6 дена, и ще ви турят в морето. Какво ще правите там с една лопата?
– Лодката ще се върти.
Вие ще си кажете: „Чакай, ще взема и двете лопати! “ – Да, напред и нищо повече! Щом някой от вас каже: „Чакай да видя само какво ще каже еди-кой си автор, и тогава да утвърдя вярата си.“ – Кажеш ли така, ти си човек с една лопата. Имаш ли подбуждение да направиш нещо добро, изпълни го! Искаш да приложиш Божията Любов, но казваш: „Чакай да видя какво е писал еди-кой си автор върху Божията Любов!
към беседата >>
Как ще преведете тия величини в алгебрата.
Тогава питам: каква е придобивката на онези, които служат на Бога? – Ще имат здраве. Онези пък, които служат на дявола, ще изгубят здравето си.
Как ще преведете тия величини в алгебрата.
Сега някой ти казва, че нищо не струваш, т.е. че ти си нула. Ами и нищото е пак нещо. Нищото е тъй голямо за себе си, както и другите числа. Казваш: „Нулата не струва нищо.“ Представете си, че имате 10 000 лева месечен приход, но харчите 5 000 лева месечно.
към беседата >>
Вие ще си кажете: „Чакай, ще взема и двете лопати!
“ –Не, тази лодка трябва да я превърнете, да оживее във вас. Ами утре ще се намерите в бурното море, тогава? Няма да се минат и 5-6 дена, и ще ви турят в морето. Какво ще правите там с една лопата? – Лодката ще се върти.
Вие ще си кажете: „Чакай, ще взема и двете лопати!
“ – Да, напред и нищо повече! Щом някой от вас каже: „Чакай да видя само какво ще каже еди-кой си автор, и тогава да утвърдя вярата си.“ – Кажеш ли така, ти си човек с една лопата. Имаш ли подбуждение да направиш нещо добро, изпълни го! Искаш да приложиш Божията Любов, но казваш: „Чакай да видя какво е писал еди-кой си автор върху Божията Любов! “ – Кажеш ли така, ти си вече човек с една лопата: сърцето ти седи на едно място, а умът ти отива да проверява нещата.
към беседата >>
Сега някой ти казва, че нищо не струваш, т.е.
Тогава питам: каква е придобивката на онези, които служат на Бога? – Ще имат здраве. Онези пък, които служат на дявола, ще изгубят здравето си. Как ще преведете тия величини в алгебрата.
Сега някой ти казва, че нищо не струваш, т.е.
че ти си нула. Ами и нищото е пак нещо. Нищото е тъй голямо за себе си, както и другите числа. Казваш: „Нулата не струва нищо.“ Представете си, че имате 10 000 лева месечен приход, но харчите 5 000 лева месечно. Колко ще ви останат?
към беседата >>
“ – Да, напред и нищо повече!
Ами утре ще се намерите в бурното море, тогава? Няма да се минат и 5-6 дена, и ще ви турят в морето. Какво ще правите там с една лопата? – Лодката ще се върти. Вие ще си кажете: „Чакай, ще взема и двете лопати!
“ – Да, напред и нищо повече!
Щом някой от вас каже: „Чакай да видя само какво ще каже еди-кой си автор, и тогава да утвърдя вярата си.“ – Кажеш ли така, ти си човек с една лопата. Имаш ли подбуждение да направиш нещо добро, изпълни го! Искаш да приложиш Божията Любов, но казваш: „Чакай да видя какво е писал еди-кой си автор върху Божията Любов! “ – Кажеш ли така, ти си вече човек с една лопата: сърцето ти седи на едно място, а умът ти отива да проверява нещата. Сърцето ти е на едно място, а умът – на друго.
към беседата >>
че ти си нула.
Тогава питам: каква е придобивката на онези, които служат на Бога? – Ще имат здраве. Онези пък, които служат на дявола, ще изгубят здравето си. Как ще преведете тия величини в алгебрата. Сега някой ти казва, че нищо не струваш, т.е.
че ти си нула.
Ами и нищото е пак нещо. Нищото е тъй голямо за себе си, както и другите числа. Казваш: „Нулата не струва нищо.“ Представете си, че имате 10 000 лева месечен приход, но харчите 5 000 лева месечно. Колко ще ви останат? – Ще ви останат 5 000 лева.
към беседата >>
Щом някой от вас каже: „Чакай да видя само какво ще каже еди-кой си автор, и тогава да утвърдя вярата си.“ – Кажеш ли така, ти си човек с една лопата.
Няма да се минат и 5-6 дена, и ще ви турят в морето. Какво ще правите там с една лопата? – Лодката ще се върти. Вие ще си кажете: „Чакай, ще взема и двете лопати! “ – Да, напред и нищо повече!
Щом някой от вас каже: „Чакай да видя само какво ще каже еди-кой си автор, и тогава да утвърдя вярата си.“ – Кажеш ли така, ти си човек с една лопата.
Имаш ли подбуждение да направиш нещо добро, изпълни го! Искаш да приложиш Божията Любов, но казваш: „Чакай да видя какво е писал еди-кой си автор върху Божията Любов! “ – Кажеш ли така, ти си вече човек с една лопата: сърцето ти седи на едно място, а умът ти отива да проверява нещата. Сърцето ти е на едно място, а умът – на друго. Въпросът е много прост.
към беседата >>
Ами и нищото е пак нещо.
– Ще имат здраве. Онези пък, които служат на дявола, ще изгубят здравето си. Как ще преведете тия величини в алгебрата. Сега някой ти казва, че нищо не струваш, т.е. че ти си нула.
Ами и нищото е пак нещо.
Нищото е тъй голямо за себе си, както и другите числа. Казваш: „Нулата не струва нищо.“ Представете си, че имате 10 000 лева месечен приход, но харчите 5 000 лева месечно. Колко ще ви останат? – Ще ви останат 5 000 лева. Ако имате 10 000 лева и харчите пак 10 000 лева, колко ще ви останат?
към беседата >>
Имаш ли подбуждение да направиш нещо добро, изпълни го!
Какво ще правите там с една лопата? – Лодката ще се върти. Вие ще си кажете: „Чакай, ще взема и двете лопати! “ – Да, напред и нищо повече! Щом някой от вас каже: „Чакай да видя само какво ще каже еди-кой си автор, и тогава да утвърдя вярата си.“ – Кажеш ли така, ти си човек с една лопата.
Имаш ли подбуждение да направиш нещо добро, изпълни го!
Искаш да приложиш Божията Любов, но казваш: „Чакай да видя какво е писал еди-кой си автор върху Божията Любов! “ – Кажеш ли така, ти си вече човек с една лопата: сърцето ти седи на едно място, а умът ти отива да проверява нещата. Сърцето ти е на едно място, а умът – на друго. Въпросът е много прост. Усъмниш ли се в нещо, вземи и двете лопати, тури ги във водата и греби напред!
към беседата >>
Нищото е тъй голямо за себе си, както и другите числа.
Онези пък, които служат на дявола, ще изгубят здравето си. Как ще преведете тия величини в алгебрата. Сега някой ти казва, че нищо не струваш, т.е. че ти си нула. Ами и нищото е пак нещо.
Нищото е тъй голямо за себе си, както и другите числа.
Казваш: „Нулата не струва нищо.“ Представете си, че имате 10 000 лева месечен приход, но харчите 5 000 лева месечно. Колко ще ви останат? – Ще ви останат 5 000 лева. Ако имате 10 000 лева и харчите пак 10 000 лева, колко ще ви останат? – Нищо.
към беседата >>
Искаш да приложиш Божията Любов, но казваш: „Чакай да видя какво е писал еди-кой си автор върху Божията Любов!
– Лодката ще се върти. Вие ще си кажете: „Чакай, ще взема и двете лопати! “ – Да, напред и нищо повече! Щом някой от вас каже: „Чакай да видя само какво ще каже еди-кой си автор, и тогава да утвърдя вярата си.“ – Кажеш ли така, ти си човек с една лопата. Имаш ли подбуждение да направиш нещо добро, изпълни го!
Искаш да приложиш Божията Любов, но казваш: „Чакай да видя какво е писал еди-кой си автор върху Божията Любов!
“ – Кажеш ли така, ти си вече човек с една лопата: сърцето ти седи на едно място, а умът ти отива да проверява нещата. Сърцето ти е на едно място, а умът – на друго. Въпросът е много прост. Усъмниш ли се в нещо, вземи и двете лопати, тури ги във водата и греби напред! Каква друга философия се изисква?
към беседата >>
Казваш: „Нулата не струва нищо.“ Представете си, че имате 10 000 лева месечен приход, но харчите 5 000 лева месечно.
Как ще преведете тия величини в алгебрата. Сега някой ти казва, че нищо не струваш, т.е. че ти си нула. Ами и нищото е пак нещо. Нищото е тъй голямо за себе си, както и другите числа.
Казваш: „Нулата не струва нищо.“ Представете си, че имате 10 000 лева месечен приход, но харчите 5 000 лева месечно.
Колко ще ви останат? – Ще ви останат 5 000 лева. Ако имате 10 000 лева и харчите пак 10 000 лева, колко ще ви останат? – Нищо. Ако обаче имате 10 000 лева приход, а харчите 20 000 лева, колко ще ви останат?
към беседата >>
“ – Кажеш ли така, ти си вече човек с една лопата: сърцето ти седи на едно място, а умът ти отива да проверява нещата.
Вие ще си кажете: „Чакай, ще взема и двете лопати! “ – Да, напред и нищо повече! Щом някой от вас каже: „Чакай да видя само какво ще каже еди-кой си автор, и тогава да утвърдя вярата си.“ – Кажеш ли така, ти си човек с една лопата. Имаш ли подбуждение да направиш нещо добро, изпълни го! Искаш да приложиш Божията Любов, но казваш: „Чакай да видя какво е писал еди-кой си автор върху Божията Любов!
“ – Кажеш ли така, ти си вече човек с една лопата: сърцето ти седи на едно място, а умът ти отива да проверява нещата.
Сърцето ти е на едно място, а умът – на друго. Въпросът е много прост. Усъмниш ли се в нещо, вземи и двете лопати, тури ги във водата и греби напред! Каква друга философия се изисква? Ако трябва да потегля лопатата надясно, трябва ли да питам някой виден философ как да направя това?
към беседата >>
Колко ще ви останат?
Сега някой ти казва, че нищо не струваш, т.е. че ти си нула. Ами и нищото е пак нещо. Нищото е тъй голямо за себе си, както и другите числа. Казваш: „Нулата не струва нищо.“ Представете си, че имате 10 000 лева месечен приход, но харчите 5 000 лева месечно.
Колко ще ви останат?
– Ще ви останат 5 000 лева. Ако имате 10 000 лева и харчите пак 10 000 лева, колко ще ви останат? – Нищо. Ако обаче имате 10 000 лева приход, а харчите 20 000 лева, колко ще ви останат? – Това вече е по-лошо от нула, от нищо, защото ще имате минус 10 000 лева, значи ще имате дълг.
към беседата >>
Сърцето ти е на едно място, а умът – на друго.
“ – Да, напред и нищо повече! Щом някой от вас каже: „Чакай да видя само какво ще каже еди-кой си автор, и тогава да утвърдя вярата си.“ – Кажеш ли така, ти си човек с една лопата. Имаш ли подбуждение да направиш нещо добро, изпълни го! Искаш да приложиш Божията Любов, но казваш: „Чакай да видя какво е писал еди-кой си автор върху Божията Любов! “ – Кажеш ли така, ти си вече човек с една лопата: сърцето ти седи на едно място, а умът ти отива да проверява нещата.
Сърцето ти е на едно място, а умът – на друго.
Въпросът е много прост. Усъмниш ли се в нещо, вземи и двете лопати, тури ги във водата и греби напред! Каква друга философия се изисква? Ако трябва да потегля лопатата надясно, трябва ли да питам някой виден философ как да направя това? Или ако трябва да греба с лопатата наляво, нужно ли е да питам някой виден моралист как да направя това, че да не ударя силно по водата, та да я накърня някак?
към беседата >>
– Ще ви останат 5 000 лева.
че ти си нула. Ами и нищото е пак нещо. Нищото е тъй голямо за себе си, както и другите числа. Казваш: „Нулата не струва нищо.“ Представете си, че имате 10 000 лева месечен приход, но харчите 5 000 лева месечно. Колко ще ви останат?
– Ще ви останат 5 000 лева.
Ако имате 10 000 лева и харчите пак 10 000 лева, колко ще ви останат? – Нищо. Ако обаче имате 10 000 лева приход, а харчите 20 000 лева, колко ще ви останат? – Това вече е по-лошо от нула, от нищо, защото ще имате минус 10 000 лева, значи ще имате дълг. И тъй, във висшата, в Божествената математика всички рационални числа, изобщо реалните числа, са излезли от въображаемите.
към беседата >>
Въпросът е много прост.
Щом някой от вас каже: „Чакай да видя само какво ще каже еди-кой си автор, и тогава да утвърдя вярата си.“ – Кажеш ли така, ти си човек с една лопата. Имаш ли подбуждение да направиш нещо добро, изпълни го! Искаш да приложиш Божията Любов, но казваш: „Чакай да видя какво е писал еди-кой си автор върху Божията Любов! “ – Кажеш ли така, ти си вече човек с една лопата: сърцето ти седи на едно място, а умът ти отива да проверява нещата. Сърцето ти е на едно място, а умът – на друго.
Въпросът е много прост.
Усъмниш ли се в нещо, вземи и двете лопати, тури ги във водата и греби напред! Каква друга философия се изисква? Ако трябва да потегля лопатата надясно, трябва ли да питам някой виден философ как да направя това? Или ако трябва да греба с лопатата наляво, нужно ли е да питам някой виден моралист как да направя това, че да не ударя силно по водата, та да я накърня някак? – Не, не се смущавай: ще пляскаш с лопатите по водата, както знаеш, докато се научиш.
към беседата >>
Ако имате 10 000 лева и харчите пак 10 000 лева, колко ще ви останат?
Ами и нищото е пак нещо. Нищото е тъй голямо за себе си, както и другите числа. Казваш: „Нулата не струва нищо.“ Представете си, че имате 10 000 лева месечен приход, но харчите 5 000 лева месечно. Колко ще ви останат? – Ще ви останат 5 000 лева.
Ако имате 10 000 лева и харчите пак 10 000 лева, колко ще ви останат?
– Нищо. Ако обаче имате 10 000 лева приход, а харчите 20 000 лева, колко ще ви останат? – Това вече е по-лошо от нула, от нищо, защото ще имате минус 10 000 лева, значи ще имате дълг. И тъй, във висшата, в Божествената математика всички рационални числа, изобщо реалните числа, са излезли от въображаемите. Наричат ги имагинерни числа.
към беседата >>
Усъмниш ли се в нещо, вземи и двете лопати, тури ги във водата и греби напред!
Имаш ли подбуждение да направиш нещо добро, изпълни го! Искаш да приложиш Божията Любов, но казваш: „Чакай да видя какво е писал еди-кой си автор върху Божията Любов! “ – Кажеш ли така, ти си вече човек с една лопата: сърцето ти седи на едно място, а умът ти отива да проверява нещата. Сърцето ти е на едно място, а умът – на друго. Въпросът е много прост.
Усъмниш ли се в нещо, вземи и двете лопати, тури ги във водата и греби напред!
Каква друга философия се изисква? Ако трябва да потегля лопатата надясно, трябва ли да питам някой виден философ как да направя това? Или ако трябва да греба с лопатата наляво, нужно ли е да питам някой виден моралист как да направя това, че да не ударя силно по водата, та да я накърня някак? – Не, не се смущавай: ще пляскаш с лопатите по водата, както знаеш, докато се научиш. Грехът не е в това, че пляскаш по водата, но грях е, ако бездействаш; грешка ще е, ако пуснеш една от лопатите.
към беседата >>
– Нищо.
Нищото е тъй голямо за себе си, както и другите числа. Казваш: „Нулата не струва нищо.“ Представете си, че имате 10 000 лева месечен приход, но харчите 5 000 лева месечно. Колко ще ви останат? – Ще ви останат 5 000 лева. Ако имате 10 000 лева и харчите пак 10 000 лева, колко ще ви останат?
– Нищо.
Ако обаче имате 10 000 лева приход, а харчите 20 000 лева, колко ще ви останат? – Това вече е по-лошо от нула, от нищо, защото ще имате минус 10 000 лева, значи ще имате дълг. И тъй, във висшата, в Божествената математика всички рационални числа, изобщо реалните числа, са излезли от въображаемите. Наричат ги имагинерни числа. Но едно реално число не може да произведе едно имагинерно число.
към беседата >>
Каква друга философия се изисква?
Искаш да приложиш Божията Любов, но казваш: „Чакай да видя какво е писал еди-кой си автор върху Божията Любов! “ – Кажеш ли така, ти си вече човек с една лопата: сърцето ти седи на едно място, а умът ти отива да проверява нещата. Сърцето ти е на едно място, а умът – на друго. Въпросът е много прост. Усъмниш ли се в нещо, вземи и двете лопати, тури ги във водата и греби напред!
Каква друга философия се изисква?
Ако трябва да потегля лопатата надясно, трябва ли да питам някой виден философ как да направя това? Или ако трябва да греба с лопатата наляво, нужно ли е да питам някой виден моралист как да направя това, че да не ударя силно по водата, та да я накърня някак? – Не, не се смущавай: ще пляскаш с лопатите по водата, както знаеш, докато се научиш. Грехът не е в това, че пляскаш по водата, но грях е, ако бездействаш; грешка ще е, ако пуснеш една от лопатите. Казва някой: „Ама да не се вдига много шум.“ Стига да върви лодката напред, та нека се вдига шум.
към беседата >>
Ако обаче имате 10 000 лева приход, а харчите 20 000 лева, колко ще ви останат?
Казваш: „Нулата не струва нищо.“ Представете си, че имате 10 000 лева месечен приход, но харчите 5 000 лева месечно. Колко ще ви останат? – Ще ви останат 5 000 лева. Ако имате 10 000 лева и харчите пак 10 000 лева, колко ще ви останат? – Нищо.
Ако обаче имате 10 000 лева приход, а харчите 20 000 лева, колко ще ви останат?
– Това вече е по-лошо от нула, от нищо, защото ще имате минус 10 000 лева, значи ще имате дълг. И тъй, във висшата, в Божествената математика всички рационални числа, изобщо реалните числа, са излезли от въображаемите. Наричат ги имагинерни числа. Но едно реално число не може да произведе едно имагинерно число.
към беседата >>
Ако трябва да потегля лопатата надясно, трябва ли да питам някой виден философ как да направя това?
“ – Кажеш ли така, ти си вече човек с една лопата: сърцето ти седи на едно място, а умът ти отива да проверява нещата. Сърцето ти е на едно място, а умът – на друго. Въпросът е много прост. Усъмниш ли се в нещо, вземи и двете лопати, тури ги във водата и греби напред! Каква друга философия се изисква?
Ако трябва да потегля лопатата надясно, трябва ли да питам някой виден философ как да направя това?
Или ако трябва да греба с лопатата наляво, нужно ли е да питам някой виден моралист как да направя това, че да не ударя силно по водата, та да я накърня някак? – Не, не се смущавай: ще пляскаш с лопатите по водата, както знаеш, докато се научиш. Грехът не е в това, че пляскаш по водата, но грях е, ако бездействаш; грешка ще е, ако пуснеш една от лопатите. Казва някой: „Ама да не се вдига много шум.“ Стига да върви лодката напред, та нека се вдига шум. Ние сега казваме: „Полекичка, тихо ще караш лодката!
към беседата >>
– Това вече е по-лошо от нула, от нищо, защото ще имате минус 10 000 лева, значи ще имате дълг.
Колко ще ви останат? – Ще ви останат 5 000 лева. Ако имате 10 000 лева и харчите пак 10 000 лева, колко ще ви останат? – Нищо. Ако обаче имате 10 000 лева приход, а харчите 20 000 лева, колко ще ви останат?
– Това вече е по-лошо от нула, от нищо, защото ще имате минус 10 000 лева, значи ще имате дълг.
И тъй, във висшата, в Божествената математика всички рационални числа, изобщо реалните числа, са излезли от въображаемите. Наричат ги имагинерни числа. Но едно реално число не може да произведе едно имагинерно число.
към беседата >>
Или ако трябва да греба с лопатата наляво, нужно ли е да питам някой виден моралист как да направя това, че да не ударя силно по водата, та да я накърня някак?
Сърцето ти е на едно място, а умът – на друго. Въпросът е много прост. Усъмниш ли се в нещо, вземи и двете лопати, тури ги във водата и греби напред! Каква друга философия се изисква? Ако трябва да потегля лопатата надясно, трябва ли да питам някой виден философ как да направя това?
Или ако трябва да греба с лопатата наляво, нужно ли е да питам някой виден моралист как да направя това, че да не ударя силно по водата, та да я накърня някак?
– Не, не се смущавай: ще пляскаш с лопатите по водата, както знаеш, докато се научиш. Грехът не е в това, че пляскаш по водата, но грях е, ако бездействаш; грешка ще е, ако пуснеш една от лопатите. Казва някой: „Ама да не се вдига много шум.“ Стига да върви лодката напред, та нека се вдига шум. Ние сега казваме: „Полекичка, тихо ще караш лодката! “ – Да, така е за онзи, който е майстор да пътува по море, но за онзи, който се учи, не е престъпление, че пляска с лопатите.
към беседата >>
И тъй, във висшата, в Божествената математика всички рационални числа, изобщо реалните числа, са излезли от въображаемите.
– Ще ви останат 5 000 лева. Ако имате 10 000 лева и харчите пак 10 000 лева, колко ще ви останат? – Нищо. Ако обаче имате 10 000 лева приход, а харчите 20 000 лева, колко ще ви останат? – Това вече е по-лошо от нула, от нищо, защото ще имате минус 10 000 лева, значи ще имате дълг.
И тъй, във висшата, в Божествената математика всички рационални числа, изобщо реалните числа, са излезли от въображаемите.
Наричат ги имагинерни числа. Но едно реално число не може да произведе едно имагинерно число.
към беседата >>
– Не, не се смущавай: ще пляскаш с лопатите по водата, както знаеш, докато се научиш.
Въпросът е много прост. Усъмниш ли се в нещо, вземи и двете лопати, тури ги във водата и греби напред! Каква друга философия се изисква? Ако трябва да потегля лопатата надясно, трябва ли да питам някой виден философ как да направя това? Или ако трябва да греба с лопатата наляво, нужно ли е да питам някой виден моралист как да направя това, че да не ударя силно по водата, та да я накърня някак?
– Не, не се смущавай: ще пляскаш с лопатите по водата, както знаеш, докато се научиш.
Грехът не е в това, че пляскаш по водата, но грях е, ако бездействаш; грешка ще е, ако пуснеш една от лопатите. Казва някой: „Ама да не се вдига много шум.“ Стига да върви лодката напред, та нека се вдига шум. Ние сега казваме: „Полекичка, тихо ще караш лодката! “ – Да, така е за онзи, който е майстор да пътува по море, но за онзи, който се учи, не е престъпление, че пляска с лопатите. Един ден и той ще се научи да ги слага майсторски и тогава лодката му ще върви напред.
към беседата >>
Наричат ги имагинерни числа.
Ако имате 10 000 лева и харчите пак 10 000 лева, колко ще ви останат? – Нищо. Ако обаче имате 10 000 лева приход, а харчите 20 000 лева, колко ще ви останат? – Това вече е по-лошо от нула, от нищо, защото ще имате минус 10 000 лева, значи ще имате дълг. И тъй, във висшата, в Божествената математика всички рационални числа, изобщо реалните числа, са излезли от въображаемите.
Наричат ги имагинерни числа.
Но едно реално число не може да произведе едно имагинерно число.
към беседата >>
Грехът не е в това, че пляскаш по водата, но грях е, ако бездействаш; грешка ще е, ако пуснеш една от лопатите.
Усъмниш ли се в нещо, вземи и двете лопати, тури ги във водата и греби напред! Каква друга философия се изисква? Ако трябва да потегля лопатата надясно, трябва ли да питам някой виден философ как да направя това? Или ако трябва да греба с лопатата наляво, нужно ли е да питам някой виден моралист как да направя това, че да не ударя силно по водата, та да я накърня някак? – Не, не се смущавай: ще пляскаш с лопатите по водата, както знаеш, докато се научиш.
Грехът не е в това, че пляскаш по водата, но грях е, ако бездействаш; грешка ще е, ако пуснеш една от лопатите.
Казва някой: „Ама да не се вдига много шум.“ Стига да върви лодката напред, та нека се вдига шум. Ние сега казваме: „Полекичка, тихо ще караш лодката! “ – Да, така е за онзи, който е майстор да пътува по море, но за онзи, който се учи, не е престъпление, че пляска с лопатите. Един ден и той ще се научи да ги слага майсторски и тогава лодката му ще върви напред.
към беседата >>
Но едно реално число не може да произведе едно имагинерно число.
– Нищо. Ако обаче имате 10 000 лева приход, а харчите 20 000 лева, колко ще ви останат? – Това вече е по-лошо от нула, от нищо, защото ще имате минус 10 000 лева, значи ще имате дълг. И тъй, във висшата, в Божествената математика всички рационални числа, изобщо реалните числа, са излезли от въображаемите. Наричат ги имагинерни числа.
Но едно реално число не може да произведе едно имагинерно число.
към беседата >>
Казва някой: „Ама да не се вдига много шум.“ Стига да върви лодката напред, та нека се вдига шум.
Каква друга философия се изисква? Ако трябва да потегля лопатата надясно, трябва ли да питам някой виден философ как да направя това? Или ако трябва да греба с лопатата наляво, нужно ли е да питам някой виден моралист как да направя това, че да не ударя силно по водата, та да я накърня някак? – Не, не се смущавай: ще пляскаш с лопатите по водата, както знаеш, докато се научиш. Грехът не е в това, че пляскаш по водата, но грях е, ако бездействаш; грешка ще е, ако пуснеш една от лопатите.
Казва някой: „Ама да не се вдига много шум.“ Стига да върви лодката напред, та нека се вдига шум.
Ние сега казваме: „Полекичка, тихо ще караш лодката! “ – Да, така е за онзи, който е майстор да пътува по море, но за онзи, който се учи, не е престъпление, че пляска с лопатите. Един ден и той ще се научи да ги слага майсторски и тогава лодката му ще върви напред.
към беседата >>
Сега да вземем друг фактор.
Сега да вземем друг фактор.
Да кажем, че имате един топломер или един барометър, който показва температура 10° над нулата. Тия 10° показват, че в атмосферата имаме 10 кубически метра влага. След време живакът в барометъра спада на 10° под нулата. Значи в атмосферата имаме 10 кубически метра безвлажие. Каква е разликата в единия и в другия случай?
към беседата >>
Ние сега казваме: „Полекичка, тихо ще караш лодката!
Ако трябва да потегля лопатата надясно, трябва ли да питам някой виден философ как да направя това? Или ако трябва да греба с лопатата наляво, нужно ли е да питам някой виден моралист как да направя това, че да не ударя силно по водата, та да я накърня някак? – Не, не се смущавай: ще пляскаш с лопатите по водата, както знаеш, докато се научиш. Грехът не е в това, че пляскаш по водата, но грях е, ако бездействаш; грешка ще е, ако пуснеш една от лопатите. Казва някой: „Ама да не се вдига много шум.“ Стига да върви лодката напред, та нека се вдига шум.
Ние сега казваме: „Полекичка, тихо ще караш лодката!
“ – Да, така е за онзи, който е майстор да пътува по море, но за онзи, който се учи, не е престъпление, че пляска с лопатите. Един ден и той ще се научи да ги слага майсторски и тогава лодката му ще върви напред.
към беседата >>
Да кажем, че имате един топломер или един барометър, който показва температура 10° над нулата.
Сега да вземем друг фактор.
Да кажем, че имате един топломер или един барометър, който показва температура 10° над нулата.
Тия 10° показват, че в атмосферата имаме 10 кубически метра влага. След време живакът в барометъра спада на 10° под нулата. Значи в атмосферата имаме 10 кубически метра безвлажие. Каква е разликата в единия и в другия случай? Едното число е отрицателно, а другото – положително.
към беседата >>
“ – Да, така е за онзи, който е майстор да пътува по море, но за онзи, който се учи, не е престъпление, че пляска с лопатите.
Или ако трябва да греба с лопатата наляво, нужно ли е да питам някой виден моралист как да направя това, че да не ударя силно по водата, та да я накърня някак? – Не, не се смущавай: ще пляскаш с лопатите по водата, както знаеш, докато се научиш. Грехът не е в това, че пляскаш по водата, но грях е, ако бездействаш; грешка ще е, ако пуснеш една от лопатите. Казва някой: „Ама да не се вдига много шум.“ Стига да върви лодката напред, та нека се вдига шум. Ние сега казваме: „Полекичка, тихо ще караш лодката!
“ – Да, така е за онзи, който е майстор да пътува по море, но за онзи, който се учи, не е престъпление, че пляска с лопатите.
Един ден и той ще се научи да ги слага майсторски и тогава лодката му ще върви напред.
към беседата >>
Тия 10° показват, че в атмосферата имаме 10 кубически метра влага.
Сега да вземем друг фактор. Да кажем, че имате един топломер или един барометър, който показва температура 10° над нулата.
Тия 10° показват, че в атмосферата имаме 10 кубически метра влага.
След време живакът в барометъра спада на 10° под нулата. Значи в атмосферата имаме 10 кубически метра безвлажие. Каква е разликата в единия и в другия случай? Едното число е отрицателно, а другото – положително. При първото число имаме 10° влага, а при второто липсват 10° влага.
към беседата >>
Един ден и той ще се научи да ги слага майсторски и тогава лодката му ще върви напред.
– Не, не се смущавай: ще пляскаш с лопатите по водата, както знаеш, докато се научиш. Грехът не е в това, че пляскаш по водата, но грях е, ако бездействаш; грешка ще е, ако пуснеш една от лопатите. Казва някой: „Ама да не се вдига много шум.“ Стига да върви лодката напред, та нека се вдига шум. Ние сега казваме: „Полекичка, тихо ще караш лодката! “ – Да, така е за онзи, който е майстор да пътува по море, но за онзи, който се учи, не е престъпление, че пляска с лопатите.
Един ден и той ще се научи да ги слага майсторски и тогава лодката му ще върви напред.
към беседата >>
След време живакът в барометъра спада на 10° под нулата.
Сега да вземем друг фактор. Да кажем, че имате един топломер или един барометър, който показва температура 10° над нулата. Тия 10° показват, че в атмосферата имаме 10 кубически метра влага.
След време живакът в барометъра спада на 10° под нулата.
Значи в атмосферата имаме 10 кубически метра безвлажие. Каква е разликата в единия и в другия случай? Едното число е отрицателно, а другото – положително. При първото число имаме 10° влага, а при второто липсват 10° влага. Обаче отношението между тия числа е едно и също – 10° нагоре, 10° надолу.
към беседата >>
Та казвам: всички вие трябва да имате широки разбирания за нещата, една твърда и непоколебима вяра в Бога, защото в Писанието се казва: „Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син в жертва, за да не погине всеки, който вярва в Него“ (Йоан 3:16).
Та казвам: всички вие трябва да имате широки разбирания за нещата, една твърда и непоколебима вяра в Бога, защото в Писанието се казва: „Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син в жертва, за да не погине всеки, който вярва в Него“ (Йоан 3:16).
И в замяна на тази Любов Бог не иска да Го възлюбите. Като изпраща Любовта на Земята, Бог не изисква от вас любов, а първото нещо, което иска от вас, е да се учите. Вярата е закон на учене. Ако вие не учите, ако вие не мислите, не можете и да служите на Бога. Само един учен човек, само един умен човек може да служи на Бога разумно.
към беседата >>
Значи в атмосферата имаме 10 кубически метра безвлажие.
Сега да вземем друг фактор. Да кажем, че имате един топломер или един барометър, който показва температура 10° над нулата. Тия 10° показват, че в атмосферата имаме 10 кубически метра влага. След време живакът в барометъра спада на 10° под нулата.
Значи в атмосферата имаме 10 кубически метра безвлажие.
Каква е разликата в единия и в другия случай? Едното число е отрицателно, а другото – положително. При първото число имаме 10° влага, а при второто липсват 10° влага. Обаче отношението между тия числа е едно и също – 10° нагоре, 10° надолу. Този закон, по който се определя атмосферното налягане, а оттам и промените във времето, има известно приложение и в науката.
към беседата >>
И в замяна на тази Любов Бог не иска да Го възлюбите.
Та казвам: всички вие трябва да имате широки разбирания за нещата, една твърда и непоколебима вяра в Бога, защото в Писанието се казва: „Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син в жертва, за да не погине всеки, който вярва в Него“ (Йоан 3:16).
И в замяна на тази Любов Бог не иска да Го възлюбите.
Като изпраща Любовта на Земята, Бог не изисква от вас любов, а първото нещо, което иска от вас, е да се учите. Вярата е закон на учене. Ако вие не учите, ако вие не мислите, не можете и да служите на Бога. Само един учен човек, само един умен човек може да служи на Бога разумно. Когато Божествената Любов започне да действа, да работи в сърцата ни, когато живата вяра в Бога събуди нашия ум, нашата душа и нашия дух, само тогава умът и сърцето ще могат равномерно да теглят тази лодка по вълните на морето и ние ще се движим напред.
към беседата >>
Каква е разликата в единия и в другия случай?
Сега да вземем друг фактор. Да кажем, че имате един топломер или един барометър, който показва температура 10° над нулата. Тия 10° показват, че в атмосферата имаме 10 кубически метра влага. След време живакът в барометъра спада на 10° под нулата. Значи в атмосферата имаме 10 кубически метра безвлажие.
Каква е разликата в единия и в другия случай?
Едното число е отрицателно, а другото – положително. При първото число имаме 10° влага, а при второто липсват 10° влага. Обаче отношението между тия числа е едно и също – 10° нагоре, 10° надолу. Този закон, по който се определя атмосферното налягане, а оттам и промените във времето, има известно приложение и в науката. Какво приложение обаче има той в живота?
към беседата >>
Като изпраща Любовта на Земята, Бог не изисква от вас любов, а първото нещо, което иска от вас, е да се учите.
Та казвам: всички вие трябва да имате широки разбирания за нещата, една твърда и непоколебима вяра в Бога, защото в Писанието се казва: „Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син в жертва, за да не погине всеки, който вярва в Него“ (Йоан 3:16). И в замяна на тази Любов Бог не иска да Го възлюбите.
Като изпраща Любовта на Земята, Бог не изисква от вас любов, а първото нещо, което иска от вас, е да се учите.
Вярата е закон на учене. Ако вие не учите, ако вие не мислите, не можете и да служите на Бога. Само един учен човек, само един умен човек може да служи на Бога разумно. Когато Божествената Любов започне да действа, да работи в сърцата ни, когато живата вяра в Бога събуди нашия ум, нашата душа и нашия дух, само тогава умът и сърцето ще могат равномерно да теглят тази лодка по вълните на морето и ние ще се движим напред.
към беседата >>
Едното число е отрицателно, а другото – положително.
Да кажем, че имате един топломер или един барометър, който показва температура 10° над нулата. Тия 10° показват, че в атмосферата имаме 10 кубически метра влага. След време живакът в барометъра спада на 10° под нулата. Значи в атмосферата имаме 10 кубически метра безвлажие. Каква е разликата в единия и в другия случай?
Едното число е отрицателно, а другото – положително.
При първото число имаме 10° влага, а при второто липсват 10° влага. Обаче отношението между тия числа е едно и също – 10° нагоре, 10° надолу. Този закон, по който се определя атмосферното налягане, а оттам и промените във времето, има известно приложение и в науката. Какво приложение обаче има той в живота? Как го прилагате там?
към беседата >>
Вярата е закон на учене.
Та казвам: всички вие трябва да имате широки разбирания за нещата, една твърда и непоколебима вяра в Бога, защото в Писанието се казва: „Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син в жертва, за да не погине всеки, който вярва в Него“ (Йоан 3:16). И в замяна на тази Любов Бог не иска да Го възлюбите. Като изпраща Любовта на Земята, Бог не изисква от вас любов, а първото нещо, което иска от вас, е да се учите.
Вярата е закон на учене.
Ако вие не учите, ако вие не мислите, не можете и да служите на Бога. Само един учен човек, само един умен човек може да служи на Бога разумно. Когато Божествената Любов започне да действа, да работи в сърцата ни, когато живата вяра в Бога събуди нашия ум, нашата душа и нашия дух, само тогава умът и сърцето ще могат равномерно да теглят тази лодка по вълните на морето и ние ще се движим напред.
към беседата >>
При първото число имаме 10° влага, а при второто липсват 10° влага.
Тия 10° показват, че в атмосферата имаме 10 кубически метра влага. След време живакът в барометъра спада на 10° под нулата. Значи в атмосферата имаме 10 кубически метра безвлажие. Каква е разликата в единия и в другия случай? Едното число е отрицателно, а другото – положително.
При първото число имаме 10° влага, а при второто липсват 10° влага.
Обаче отношението между тия числа е едно и също – 10° нагоре, 10° надолу. Този закон, по който се определя атмосферното налягане, а оттам и промените във времето, има известно приложение и в науката. Какво приложение обаче има той в живота? Как го прилагате там? Може ли при спадане на вашия барометър да не се измени и вашето състояние?
към беседата >>
Ако вие не учите, ако вие не мислите, не можете и да служите на Бога.
Та казвам: всички вие трябва да имате широки разбирания за нещата, една твърда и непоколебима вяра в Бога, защото в Писанието се казва: „Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син в жертва, за да не погине всеки, който вярва в Него“ (Йоан 3:16). И в замяна на тази Любов Бог не иска да Го възлюбите. Като изпраща Любовта на Земята, Бог не изисква от вас любов, а първото нещо, което иска от вас, е да се учите. Вярата е закон на учене.
Ако вие не учите, ако вие не мислите, не можете и да служите на Бога.
Само един учен човек, само един умен човек може да служи на Бога разумно. Когато Божествената Любов започне да действа, да работи в сърцата ни, когато живата вяра в Бога събуди нашия ум, нашата душа и нашия дух, само тогава умът и сърцето ще могат равномерно да теглят тази лодка по вълните на морето и ние ще се движим напред.
към беседата >>
Обаче отношението между тия числа е едно и също – 10° нагоре, 10° надолу.
След време живакът в барометъра спада на 10° под нулата. Значи в атмосферата имаме 10 кубически метра безвлажие. Каква е разликата в единия и в другия случай? Едното число е отрицателно, а другото – положително. При първото число имаме 10° влага, а при второто липсват 10° влага.
Обаче отношението между тия числа е едно и също – 10° нагоре, 10° надолу.
Този закон, по който се определя атмосферното налягане, а оттам и промените във времето, има известно приложение и в науката. Какво приложение обаче има той в живота? Как го прилагате там? Може ли при спадане на вашия барометър да не се измени и вашето състояние? – Не може.
към беседата >>
Само един учен човек, само един умен човек може да служи на Бога разумно.
Та казвам: всички вие трябва да имате широки разбирания за нещата, една твърда и непоколебима вяра в Бога, защото в Писанието се казва: „Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син в жертва, за да не погине всеки, който вярва в Него“ (Йоан 3:16). И в замяна на тази Любов Бог не иска да Го възлюбите. Като изпраща Любовта на Земята, Бог не изисква от вас любов, а първото нещо, което иска от вас, е да се учите. Вярата е закон на учене. Ако вие не учите, ако вие не мислите, не можете и да служите на Бога.
Само един учен човек, само един умен човек може да служи на Бога разумно.
Когато Божествената Любов започне да действа, да работи в сърцата ни, когато живата вяра в Бога събуди нашия ум, нашата душа и нашия дух, само тогава умът и сърцето ще могат равномерно да теглят тази лодка по вълните на морето и ние ще се движим напред.
към беседата >>
Този закон, по който се определя атмосферното налягане, а оттам и промените във времето, има известно приложение и в науката.
Значи в атмосферата имаме 10 кубически метра безвлажие. Каква е разликата в единия и в другия случай? Едното число е отрицателно, а другото – положително. При първото число имаме 10° влага, а при второто липсват 10° влага. Обаче отношението между тия числа е едно и също – 10° нагоре, 10° надолу.
Този закон, по който се определя атмосферното налягане, а оттам и промените във времето, има известно приложение и в науката.
Какво приложение обаче има той в живота? Как го прилагате там? Може ли при спадане на вашия барометър да не се измени и вашето състояние? – Не може. Имайте предвид, че някой път присъствието на влагата във въздуха е по-полезно, отколкото отсъствието.
към беседата >>
Когато Божествената Любов започне да действа, да работи в сърцата ни, когато живата вяра в Бога събуди нашия ум, нашата душа и нашия дух, само тогава умът и сърцето ще могат равномерно да теглят тази лодка по вълните на морето и ние ще се движим напред.
И в замяна на тази Любов Бог не иска да Го възлюбите. Като изпраща Любовта на Земята, Бог не изисква от вас любов, а първото нещо, което иска от вас, е да се учите. Вярата е закон на учене. Ако вие не учите, ако вие не мислите, не можете и да служите на Бога. Само един учен човек, само един умен човек може да служи на Бога разумно.
Когато Божествената Любов започне да действа, да работи в сърцата ни, когато живата вяра в Бога събуди нашия ум, нашата душа и нашия дух, само тогава умът и сърцето ще могат равномерно да теглят тази лодка по вълните на морето и ние ще се движим напред.
към беседата >>
Какво приложение обаче има той в живота?
Каква е разликата в единия и в другия случай? Едното число е отрицателно, а другото – положително. При първото число имаме 10° влага, а при второто липсват 10° влага. Обаче отношението между тия числа е едно и също – 10° нагоре, 10° надолу. Този закон, по който се определя атмосферното налягане, а оттам и промените във времето, има известно приложение и в науката.
Какво приложение обаче има той в живота?
Как го прилагате там? Може ли при спадане на вашия барометър да не се измени и вашето състояние? – Не може. Имайте предвид, че някой път присъствието на влагата във въздуха е по-полезно, отколкото отсъствието. Друг път е обратно: присъствието на влагата във въздуха е вредно, а отсъствието е полезно.
към беседата >>
Тъй щото не се стремете най-първо да събудите в себе си Любовта.
Тъй щото не се стремете най-първо да събудите в себе си Любовта.
Вие имате Любовта, щом Бог ви е възлюбил. Противоположното на туй, че Бог ви обича, е вие пък да имате беззаветна вяра в Божията Любов. Ще имате вяра в Божията Любов, че тя ще ви изведе на добър път. Няма да се съмнявате в нищо! Туй подразбира законът на вярата: да се не съмняваш в тази велика Божия Любов, която ти е дала живот.
към беседата >>
Как го прилагате там?
Едното число е отрицателно, а другото – положително. При първото число имаме 10° влага, а при второто липсват 10° влага. Обаче отношението между тия числа е едно и също – 10° нагоре, 10° надолу. Този закон, по който се определя атмосферното налягане, а оттам и промените във времето, има известно приложение и в науката. Какво приложение обаче има той в живота?
Как го прилагате там?
Може ли при спадане на вашия барометър да не се измени и вашето състояние? – Не може. Имайте предвид, че някой път присъствието на влагата във въздуха е по-полезно, отколкото отсъствието. Друг път е обратно: присъствието на влагата във въздуха е вредно, а отсъствието е полезно.
към беседата >>
Вие имате Любовта, щом Бог ви е възлюбил.
Тъй щото не се стремете най-първо да събудите в себе си Любовта.
Вие имате Любовта, щом Бог ви е възлюбил.
Противоположното на туй, че Бог ви обича, е вие пък да имате беззаветна вяра в Божията Любов. Ще имате вяра в Божията Любов, че тя ще ви изведе на добър път. Няма да се съмнявате в нищо! Туй подразбира законът на вярата: да се не съмняваш в тази велика Божия Любов, която ти е дала живот. Тогава какво ти остава друго?
към беседата >>
Може ли при спадане на вашия барометър да не се измени и вашето състояние?
При първото число имаме 10° влага, а при второто липсват 10° влага. Обаче отношението между тия числа е едно и също – 10° нагоре, 10° надолу. Този закон, по който се определя атмосферното налягане, а оттам и промените във времето, има известно приложение и в науката. Какво приложение обаче има той в живота? Как го прилагате там?
Може ли при спадане на вашия барометър да не се измени и вашето състояние?
– Не може. Имайте предвид, че някой път присъствието на влагата във въздуха е по-полезно, отколкото отсъствието. Друг път е обратно: присъствието на влагата във въздуха е вредно, а отсъствието е полезно.
към беседата >>
Противоположното на туй, че Бог ви обича, е вие пък да имате беззаветна вяра в Божията Любов.
Тъй щото не се стремете най-първо да събудите в себе си Любовта. Вие имате Любовта, щом Бог ви е възлюбил.
Противоположното на туй, че Бог ви обича, е вие пък да имате беззаветна вяра в Божията Любов.
Ще имате вяра в Божията Любов, че тя ще ви изведе на добър път. Няма да се съмнявате в нищо! Туй подразбира законът на вярата: да се не съмняваш в тази велика Божия Любов, която ти е дала живот. Тогава какво ти остава друго? – Да влезеш в тази лодка, колкото малка и да е тя, и да се учиш.
към беседата >>
– Не може.
Обаче отношението между тия числа е едно и също – 10° нагоре, 10° надолу. Този закон, по който се определя атмосферното налягане, а оттам и промените във времето, има известно приложение и в науката. Какво приложение обаче има той в живота? Как го прилагате там? Може ли при спадане на вашия барометър да не се измени и вашето състояние?
– Не може.
Имайте предвид, че някой път присъствието на влагата във въздуха е по-полезно, отколкото отсъствието. Друг път е обратно: присъствието на влагата във въздуха е вредно, а отсъствието е полезно.
към беседата >>
Ще имате вяра в Божията Любов, че тя ще ви изведе на добър път.
Тъй щото не се стремете най-първо да събудите в себе си Любовта. Вие имате Любовта, щом Бог ви е възлюбил. Противоположното на туй, че Бог ви обича, е вие пък да имате беззаветна вяра в Божията Любов.
Ще имате вяра в Божията Любов, че тя ще ви изведе на добър път.
Няма да се съмнявате в нищо! Туй подразбира законът на вярата: да се не съмняваш в тази велика Божия Любов, която ти е дала живот. Тогава какво ти остава друго? – Да влезеш в тази лодка, колкото малка и да е тя, и да се учиш.
към беседата >>
Имайте предвид, че някой път присъствието на влагата във въздуха е по-полезно, отколкото отсъствието.
Този закон, по който се определя атмосферното налягане, а оттам и промените във времето, има известно приложение и в науката. Какво приложение обаче има той в живота? Как го прилагате там? Може ли при спадане на вашия барометър да не се измени и вашето състояние? – Не може.
Имайте предвид, че някой път присъствието на влагата във въздуха е по-полезно, отколкото отсъствието.
Друг път е обратно: присъствието на влагата във въздуха е вредно, а отсъствието е полезно.
към беседата >>
Няма да се съмнявате в нищо!
Тъй щото не се стремете най-първо да събудите в себе си Любовта. Вие имате Любовта, щом Бог ви е възлюбил. Противоположното на туй, че Бог ви обича, е вие пък да имате беззаветна вяра в Божията Любов. Ще имате вяра в Божията Любов, че тя ще ви изведе на добър път.
Няма да се съмнявате в нищо!
Туй подразбира законът на вярата: да се не съмняваш в тази велика Божия Любов, която ти е дала живот. Тогава какво ти остава друго? – Да влезеш в тази лодка, колкото малка и да е тя, и да се учиш.
към беседата >>
Друг път е обратно: присъствието на влагата във въздуха е вредно, а отсъствието е полезно.
Какво приложение обаче има той в живота? Как го прилагате там? Може ли при спадане на вашия барометър да не се измени и вашето състояние? – Не може. Имайте предвид, че някой път присъствието на влагата във въздуха е по-полезно, отколкото отсъствието.
Друг път е обратно: присъствието на влагата във въздуха е вредно, а отсъствието е полезно.
към беседата >>
Туй подразбира законът на вярата: да се не съмняваш в тази велика Божия Любов, която ти е дала живот.
Тъй щото не се стремете най-първо да събудите в себе си Любовта. Вие имате Любовта, щом Бог ви е възлюбил. Противоположното на туй, че Бог ви обича, е вие пък да имате беззаветна вяра в Божията Любов. Ще имате вяра в Божията Любов, че тя ще ви изведе на добър път. Няма да се съмнявате в нищо!
Туй подразбира законът на вярата: да се не съмняваш в тази велика Божия Любов, която ти е дала живот.
Тогава какво ти остава друго? – Да влезеш в тази лодка, колкото малка и да е тя, и да се учиш.
към беседата >>
Преди да ви обясня един въпрос, ще ви попитам следното.
Преди да ви обясня един въпрос, ще ви попитам следното.
Да кажем, че има 10 килограма лед. Водата вътре в леда ли е? – Не, ледът се състои от вода. Как? – Чрез сцепление частиците на водата замръзват в лед. Водата и без леда може да съществува, но ледът никога не може да съществува без вода.
към беседата >>
Тогава какво ти остава друго?
Вие имате Любовта, щом Бог ви е възлюбил. Противоположното на туй, че Бог ви обича, е вие пък да имате беззаветна вяра в Божията Любов. Ще имате вяра в Божията Любов, че тя ще ви изведе на добър път. Няма да се съмнявате в нищо! Туй подразбира законът на вярата: да се не съмняваш в тази велика Божия Любов, която ти е дала живот.
Тогава какво ти остава друго?
– Да влезеш в тази лодка, колкото малка и да е тя, и да се учиш.
към беседата >>
Да кажем, че има 10 килограма лед.
Преди да ви обясня един въпрос, ще ви попитам следното.
Да кажем, че има 10 килограма лед.
Водата вътре в леда ли е? – Не, ледът се състои от вода. Как? – Чрез сцепление частиците на водата замръзват в лед. Водата и без леда може да съществува, но ледът никога не може да съществува без вода. Ледът е едно случайно явление.
към беседата >>
– Да влезеш в тази лодка, колкото малка и да е тя, и да се учиш.
Противоположното на туй, че Бог ви обича, е вие пък да имате беззаветна вяра в Божията Любов. Ще имате вяра в Божията Любов, че тя ще ви изведе на добър път. Няма да се съмнявате в нищо! Туй подразбира законът на вярата: да се не съмняваш в тази велика Божия Любов, която ти е дала живот. Тогава какво ти остава друго?
– Да влезеш в тази лодка, колкото малка и да е тя, и да се учиш.
към беседата >>
Водата вътре в леда ли е?
Преди да ви обясня един въпрос, ще ви попитам следното. Да кажем, че има 10 килограма лед.
Водата вътре в леда ли е?
– Не, ледът се състои от вода. Как? – Чрез сцепление частиците на водата замръзват в лед. Водата и без леда може да съществува, но ледът никога не може да съществува без вода. Ледът е едно случайно явление. Водата в леда никога не се намалява.
към беседата >>
Вие трябва да учите, защото като отидете в някоя Школа на невидимия свят, там ще ви изпитват.
Вие трябва да учите, защото като отидете в някоя Школа на невидимия свят, там ще ви изпитват.
И там имат големи черни дъски – ще ви изкарат на дъската и ще ви накарат да смятате. Вие всички тук минавате за много учени, мислите, че знаете всичко, но ако излезе някой от вас на дъската да реши някоя задача, няма да може, а другите ще му се смеят. На какво е равно, според вас, а + ai? Първото а е реално число, а второто ai е едно имагинерно число. Знаете ли на какво прилича а?
към беседата >>
– Не, ледът се състои от вода. Как?
Преди да ви обясня един въпрос, ще ви попитам следното. Да кажем, че има 10 килограма лед. Водата вътре в леда ли е?
– Не, ледът се състои от вода. Как?
– Чрез сцепление частиците на водата замръзват в лед. Водата и без леда може да съществува, но ледът никога не може да съществува без вода. Ледът е едно случайно явление. Водата в леда никога не се намалява. Омразата е ледът в живота.
към беседата >>
И там имат големи черни дъски – ще ви изкарат на дъската и ще ви накарат да смятате.
Вие трябва да учите, защото като отидете в някоя Школа на невидимия свят, там ще ви изпитват.
И там имат големи черни дъски – ще ви изкарат на дъската и ще ви накарат да смятате.
Вие всички тук минавате за много учени, мислите, че знаете всичко, но ако излезе някой от вас на дъската да реши някоя задача, няма да може, а другите ще му се смеят. На какво е равно, според вас, а + ai? Първото а е реално число, а второто ai е едно имагинерно число. Знаете ли на какво прилича а? Ще ви дам по моему едно изяснение.
към беседата >>
– Чрез сцепление частиците на водата замръзват в лед.
Преди да ви обясня един въпрос, ще ви попитам следното. Да кажем, че има 10 килограма лед. Водата вътре в леда ли е? – Не, ледът се състои от вода. Как?
– Чрез сцепление частиците на водата замръзват в лед.
Водата и без леда може да съществува, но ледът никога не може да съществува без вода. Ледът е едно случайно явление. Водата в леда никога не се намалява. Омразата е ледът в живота. Тя е нещо случайно.
към беседата >>
Вие всички тук минавате за много учени, мислите, че знаете всичко, но ако излезе някой от вас на дъската да реши някоя задача, няма да може, а другите ще му се смеят.
Вие трябва да учите, защото като отидете в някоя Школа на невидимия свят, там ще ви изпитват. И там имат големи черни дъски – ще ви изкарат на дъската и ще ви накарат да смятате.
Вие всички тук минавате за много учени, мислите, че знаете всичко, но ако излезе някой от вас на дъската да реши някоя задача, няма да може, а другите ще му се смеят.
На какво е равно, според вас, а + ai? Първото а е реално число, а второто ai е едно имагинерно число. Знаете ли на какво прилича а? Ще ви дам по моему едно изяснение. Буквата a представлява един търговец, който седи у дома си и си казва: „Аз ще вложа в търговия един капитал от 500 000 лева и в скоро време ще спечеля от този капитал по 10%, значи ще имам печалба от 50 000 лв.“ – Това е ai.
към беседата >>
Водата и без леда може да съществува, но ледът никога не може да съществува без вода.
Преди да ви обясня един въпрос, ще ви попитам следното. Да кажем, че има 10 килограма лед. Водата вътре в леда ли е? – Не, ледът се състои от вода. Как? – Чрез сцепление частиците на водата замръзват в лед.
Водата и без леда може да съществува, но ледът никога не може да съществува без вода.
Ледът е едно случайно явление. Водата в леда никога не се намалява. Омразата е ледът в живота. Тя е нещо случайно. Животът не излиза от омразата.
към беседата >>
На какво е равно, според вас, а + ai?
Вие трябва да учите, защото като отидете в някоя Школа на невидимия свят, там ще ви изпитват. И там имат големи черни дъски – ще ви изкарат на дъската и ще ви накарат да смятате. Вие всички тук минавате за много учени, мислите, че знаете всичко, но ако излезе някой от вас на дъската да реши някоя задача, няма да може, а другите ще му се смеят.
На какво е равно, според вас, а + ai?
Първото а е реално число, а второто ai е едно имагинерно число. Знаете ли на какво прилича а? Ще ви дам по моему едно изяснение. Буквата a представлява един търговец, който седи у дома си и си казва: „Аз ще вложа в търговия един капитал от 500 000 лева и в скоро време ще спечеля от този капитал по 10%, значи ще имам печалба от 50 000 лв.“ – Това е ai. Той няма нито пет пари в джоба си, а работи с въображаеми, с имагинерни числа – 500 000 лева и 50 000 лева.
към беседата >>
Ледът е едно случайно явление.
Да кажем, че има 10 килограма лед. Водата вътре в леда ли е? – Не, ледът се състои от вода. Как? – Чрез сцепление частиците на водата замръзват в лед. Водата и без леда може да съществува, но ледът никога не може да съществува без вода.
Ледът е едно случайно явление.
Водата в леда никога не се намалява. Омразата е ледът в живота. Тя е нещо случайно. Животът не излиза от омразата. Тогава как е произлязъл този лед?
към беседата >>
Първото а е реално число, а второто ai е едно имагинерно число.
Вие трябва да учите, защото като отидете в някоя Школа на невидимия свят, там ще ви изпитват. И там имат големи черни дъски – ще ви изкарат на дъската и ще ви накарат да смятате. Вие всички тук минавате за много учени, мислите, че знаете всичко, но ако излезе някой от вас на дъската да реши някоя задача, няма да може, а другите ще му се смеят. На какво е равно, според вас, а + ai?
Първото а е реално число, а второто ai е едно имагинерно число.
Знаете ли на какво прилича а? Ще ви дам по моему едно изяснение. Буквата a представлява един търговец, който седи у дома си и си казва: „Аз ще вложа в търговия един капитал от 500 000 лева и в скоро време ще спечеля от този капитал по 10%, значи ще имам печалба от 50 000 лв.“ – Това е ai. Той няма нито пет пари в джоба си, а работи с въображаеми, с имагинерни числа – 500 000 лева и 50 000 лева. Така може да заприлича човек и на онзи циганин, който носел на главата си едно гърне с мляко и си мечтаел: „Ще продам това мляко и с парите от него ще си купя една кокошка.
към беседата >>
Водата в леда никога не се намалява.
Водата вътре в леда ли е? – Не, ледът се състои от вода. Как? – Чрез сцепление частиците на водата замръзват в лед. Водата и без леда може да съществува, но ледът никога не може да съществува без вода. Ледът е едно случайно явление.
Водата в леда никога не се намалява.
Омразата е ледът в живота. Тя е нещо случайно. Животът не излиза от омразата. Тогава как е произлязъл този лед?
към беседата >>
Знаете ли на какво прилича а?
Вие трябва да учите, защото като отидете в някоя Школа на невидимия свят, там ще ви изпитват. И там имат големи черни дъски – ще ви изкарат на дъската и ще ви накарат да смятате. Вие всички тук минавате за много учени, мислите, че знаете всичко, но ако излезе някой от вас на дъската да реши някоя задача, няма да може, а другите ще му се смеят. На какво е равно, според вас, а + ai? Първото а е реално число, а второто ai е едно имагинерно число.
Знаете ли на какво прилича а?
Ще ви дам по моему едно изяснение. Буквата a представлява един търговец, който седи у дома си и си казва: „Аз ще вложа в търговия един капитал от 500 000 лева и в скоро време ще спечеля от този капитал по 10%, значи ще имам печалба от 50 000 лв.“ – Това е ai. Той няма нито пет пари в джоба си, а работи с въображаеми, с имагинерни числа – 500 000 лева и 50 000 лева. Така може да заприлича човек и на онзи циганин, който носел на главата си едно гърне с мляко и си мечтаел: „Ще продам това мляко и с парите от него ще си купя една кокошка. Тя ще ми снася яйца, от които ще се излюпят малки пиленца.
към беседата >>
Омразата е ледът в живота.
– Не, ледът се състои от вода. Как? – Чрез сцепление частиците на водата замръзват в лед. Водата и без леда може да съществува, но ледът никога не може да съществува без вода. Ледът е едно случайно явление. Водата в леда никога не се намалява.
Омразата е ледът в живота.
Тя е нещо случайно. Животът не излиза от омразата. Тогава как е произлязъл този лед?
към беседата >>
Ще ви дам по моему едно изяснение.
И там имат големи черни дъски – ще ви изкарат на дъската и ще ви накарат да смятате. Вие всички тук минавате за много учени, мислите, че знаете всичко, но ако излезе някой от вас на дъската да реши някоя задача, няма да може, а другите ще му се смеят. На какво е равно, според вас, а + ai? Първото а е реално число, а второто ai е едно имагинерно число. Знаете ли на какво прилича а?
Ще ви дам по моему едно изяснение.
Буквата a представлява един търговец, който седи у дома си и си казва: „Аз ще вложа в търговия един капитал от 500 000 лева и в скоро време ще спечеля от този капитал по 10%, значи ще имам печалба от 50 000 лв.“ – Това е ai. Той няма нито пет пари в джоба си, а работи с въображаеми, с имагинерни числа – 500 000 лева и 50 000 лева. Така може да заприлича човек и на онзи циганин, който носел на главата си едно гърне с мляко и си мечтаел: „Ще продам това мляко и с парите от него ще си купя една кокошка. Тя ще ми снася яйца, от които ще се излюпят малки пиленца. Те ще ми израснат, ще ги продам и от парите им ще си купя едно агне.
към беседата >>
Тя е нещо случайно.
– Чрез сцепление частиците на водата замръзват в лед. Водата и без леда може да съществува, но ледът никога не може да съществува без вода. Ледът е едно случайно явление. Водата в леда никога не се намалява. Омразата е ледът в живота.
Тя е нещо случайно.
Животът не излиза от омразата. Тогава как е произлязъл този лед?
към беседата >>
Буквата a представлява един търговец, който седи у дома си и си казва: „Аз ще вложа в търговия един капитал от 500 000 лева и в скоро време ще спечеля от този капитал по 10%, значи ще имам печалба от 50 000 лв.“ – Това е ai.
Вие всички тук минавате за много учени, мислите, че знаете всичко, но ако излезе някой от вас на дъската да реши някоя задача, няма да може, а другите ще му се смеят. На какво е равно, според вас, а + ai? Първото а е реално число, а второто ai е едно имагинерно число. Знаете ли на какво прилича а? Ще ви дам по моему едно изяснение.
Буквата a представлява един търговец, който седи у дома си и си казва: „Аз ще вложа в търговия един капитал от 500 000 лева и в скоро време ще спечеля от този капитал по 10%, значи ще имам печалба от 50 000 лв.“ – Това е ai.
Той няма нито пет пари в джоба си, а работи с въображаеми, с имагинерни числа – 500 000 лева и 50 000 лева. Така може да заприлича човек и на онзи циганин, който носел на главата си едно гърне с мляко и си мечтаел: „Ще продам това мляко и с парите от него ще си купя една кокошка. Тя ще ми снася яйца, от които ще се излюпят малки пиленца. Те ще ми израснат, ще ги продам и от парите им ще си купя едно агне. То ще порасне, ще се размножи, ще имам цяло стадо овци.
към беседата >>
Животът не излиза от омразата.
Водата и без леда може да съществува, но ледът никога не може да съществува без вода. Ледът е едно случайно явление. Водата в леда никога не се намалява. Омразата е ледът в живота. Тя е нещо случайно.
Животът не излиза от омразата.
Тогава как е произлязъл този лед?
към беседата >>
Той няма нито пет пари в джоба си, а работи с въображаеми, с имагинерни числа – 500 000 лева и 50 000 лева.
На какво е равно, според вас, а + ai? Първото а е реално число, а второто ai е едно имагинерно число. Знаете ли на какво прилича а? Ще ви дам по моему едно изяснение. Буквата a представлява един търговец, който седи у дома си и си казва: „Аз ще вложа в търговия един капитал от 500 000 лева и в скоро време ще спечеля от този капитал по 10%, значи ще имам печалба от 50 000 лв.“ – Това е ai.
Той няма нито пет пари в джоба си, а работи с въображаеми, с имагинерни числа – 500 000 лева и 50 000 лева.
Така може да заприлича човек и на онзи циганин, който носел на главата си едно гърне с мляко и си мечтаел: „Ще продам това мляко и с парите от него ще си купя една кокошка. Тя ще ми снася яйца, от които ще се излюпят малки пиленца. Те ще ми израснат, ще ги продам и от парите им ще си купя едно агне. То ще порасне, ще се размножи, ще имам цяло стадо овци. Ще ги продам и ще си купя една крава, която ще има теленца.
към беседата >>
Тогава как е произлязъл този лед?
Ледът е едно случайно явление. Водата в леда никога не се намалява. Омразата е ледът в живота. Тя е нещо случайно. Животът не излиза от омразата.
Тогава как е произлязъл този лед?
към беседата >>
Така може да заприлича човек и на онзи циганин, който носел на главата си едно гърне с мляко и си мечтаел: „Ще продам това мляко и с парите от него ще си купя една кокошка.
Първото а е реално число, а второто ai е едно имагинерно число. Знаете ли на какво прилича а? Ще ви дам по моему едно изяснение. Буквата a представлява един търговец, който седи у дома си и си казва: „Аз ще вложа в търговия един капитал от 500 000 лева и в скоро време ще спечеля от този капитал по 10%, значи ще имам печалба от 50 000 лв.“ – Това е ai. Той няма нито пет пари в джоба си, а работи с въображаеми, с имагинерни числа – 500 000 лева и 50 000 лева.
Така може да заприлича човек и на онзи циганин, който носел на главата си едно гърне с мляко и си мечтаел: „Ще продам това мляко и с парите от него ще си купя една кокошка.
Тя ще ми снася яйца, от които ще се излюпят малки пиленца. Те ще ми израснат, ще ги продам и от парите им ще си купя едно агне. То ще порасне, ще се размножи, ще имам цяло стадо овци. Ще ги продам и ще си купя една крава, която ще има теленца. Тъй ще се размножат и те, че ще се разбогатея много.
към беседата >>
Допуснете сега, че от Слънцето падат лъчи на Земята.
Допуснете сега, че от Слънцето падат лъчи на Земята.
Ако всички части на Земята се огряват еднакво от Слънцето, как ще се образува ледът? Колкото едно тяло е по-далече от Слънцето, толкоз по-малко топлина ще има и толкоз по-лесно ще се измени неговото състояние. Кога телата замръзват? – Когато се отдалечат от Слънцето. Кога хората изгубват любовта си?
към беседата >>
Тя ще ми снася яйца, от които ще се излюпят малки пиленца.
Знаете ли на какво прилича а? Ще ви дам по моему едно изяснение. Буквата a представлява един търговец, който седи у дома си и си казва: „Аз ще вложа в търговия един капитал от 500 000 лева и в скоро време ще спечеля от този капитал по 10%, значи ще имам печалба от 50 000 лв.“ – Това е ai. Той няма нито пет пари в джоба си, а работи с въображаеми, с имагинерни числа – 500 000 лева и 50 000 лева. Така може да заприлича човек и на онзи циганин, който носел на главата си едно гърне с мляко и си мечтаел: „Ще продам това мляко и с парите от него ще си купя една кокошка.
Тя ще ми снася яйца, от които ще се излюпят малки пиленца.
Те ще ми израснат, ще ги продам и от парите им ще си купя едно агне. То ще порасне, ще се размножи, ще имам цяло стадо овци. Ще ги продам и ще си купя една крава, която ще има теленца. Тъй ще се размножат и те, че ще се разбогатея много. Като стана богат, виден човек, ще отида при царската дъщеря, тя ще се омъжи за мен, ще си имаме едно хубаво детенце и т.н.“ Зарадвал се, подскочил, но гърнето пада от главата му и се строшава, млякото се разлива, а с това и всичките мечти се разпръсват.
към беседата >>
Ако всички части на Земята се огряват еднакво от Слънцето, как ще се образува ледът?
Допуснете сега, че от Слънцето падат лъчи на Земята.
Ако всички части на Земята се огряват еднакво от Слънцето, как ще се образува ледът?
Колкото едно тяло е по-далече от Слънцето, толкоз по-малко топлина ще има и толкоз по-лесно ще се измени неговото състояние. Кога телата замръзват? – Когато се отдалечат от Слънцето. Кога хората изгубват любовта си? Когато изгубят парите си или когато изгубят живота си?
към беседата >>
Те ще ми израснат, ще ги продам и от парите им ще си купя едно агне.
Ще ви дам по моему едно изяснение. Буквата a представлява един търговец, който седи у дома си и си казва: „Аз ще вложа в търговия един капитал от 500 000 лева и в скоро време ще спечеля от този капитал по 10%, значи ще имам печалба от 50 000 лв.“ – Това е ai. Той няма нито пет пари в джоба си, а работи с въображаеми, с имагинерни числа – 500 000 лева и 50 000 лева. Така може да заприлича човек и на онзи циганин, който носел на главата си едно гърне с мляко и си мечтаел: „Ще продам това мляко и с парите от него ще си купя една кокошка. Тя ще ми снася яйца, от които ще се излюпят малки пиленца.
Те ще ми израснат, ще ги продам и от парите им ще си купя едно агне.
То ще порасне, ще се размножи, ще имам цяло стадо овци. Ще ги продам и ще си купя една крава, която ще има теленца. Тъй ще се размножат и те, че ще се разбогатея много. Като стана богат, виден човек, ще отида при царската дъщеря, тя ще се омъжи за мен, ще си имаме едно хубаво детенце и т.н.“ Зарадвал се, подскочил, но гърнето пада от главата му и се строшава, млякото се разлива, а с това и всичките мечти се разпръсват. Питам: това, в каквото е вярвал този циганин, реално ли е?
към беседата >>
Колкото едно тяло е по-далече от Слънцето, толкоз по-малко топлина ще има и толкоз по-лесно ще се измени неговото състояние.
Допуснете сега, че от Слънцето падат лъчи на Земята. Ако всички части на Земята се огряват еднакво от Слънцето, как ще се образува ледът?
Колкото едно тяло е по-далече от Слънцето, толкоз по-малко топлина ще има и толкоз по-лесно ще се измени неговото състояние.
Кога телата замръзват? – Когато се отдалечат от Слънцето. Кога хората изгубват любовта си? Когато изгубят парите си или когато изгубят живота си? – Когато се отдалечават от Бога.
към беседата >>
То ще порасне, ще се размножи, ще имам цяло стадо овци.
Буквата a представлява един търговец, който седи у дома си и си казва: „Аз ще вложа в търговия един капитал от 500 000 лева и в скоро време ще спечеля от този капитал по 10%, значи ще имам печалба от 50 000 лв.“ – Това е ai. Той няма нито пет пари в джоба си, а работи с въображаеми, с имагинерни числа – 500 000 лева и 50 000 лева. Така може да заприлича човек и на онзи циганин, който носел на главата си едно гърне с мляко и си мечтаел: „Ще продам това мляко и с парите от него ще си купя една кокошка. Тя ще ми снася яйца, от които ще се излюпят малки пиленца. Те ще ми израснат, ще ги продам и от парите им ще си купя едно агне.
То ще порасне, ще се размножи, ще имам цяло стадо овци.
Ще ги продам и ще си купя една крава, която ще има теленца. Тъй ще се размножат и те, че ще се разбогатея много. Като стана богат, виден човек, ще отида при царската дъщеря, тя ще се омъжи за мен, ще си имаме едно хубаво детенце и т.н.“ Зарадвал се, подскочил, но гърнето пада от главата му и се строшава, млякото се разлива, а с това и всичките мечти се разпръсват. Питам: това, в каквото е вярвал този циганин, реално ли е? – Не е реално.
към беседата >>
Кога телата замръзват?
Допуснете сега, че от Слънцето падат лъчи на Земята. Ако всички части на Земята се огряват еднакво от Слънцето, как ще се образува ледът? Колкото едно тяло е по-далече от Слънцето, толкоз по-малко топлина ще има и толкоз по-лесно ще се измени неговото състояние.
Кога телата замръзват?
– Когато се отдалечат от Слънцето. Кога хората изгубват любовта си? Когато изгубят парите си или когато изгубят живота си? – Когато се отдалечават от Бога. Това е най-вярната философия.
към беседата >>
Ще ги продам и ще си купя една крава, която ще има теленца.
Той няма нито пет пари в джоба си, а работи с въображаеми, с имагинерни числа – 500 000 лева и 50 000 лева. Така може да заприлича човек и на онзи циганин, който носел на главата си едно гърне с мляко и си мечтаел: „Ще продам това мляко и с парите от него ще си купя една кокошка. Тя ще ми снася яйца, от които ще се излюпят малки пиленца. Те ще ми израснат, ще ги продам и от парите им ще си купя едно агне. То ще порасне, ще се размножи, ще имам цяло стадо овци.
Ще ги продам и ще си купя една крава, която ще има теленца.
Тъй ще се размножат и те, че ще се разбогатея много. Като стана богат, виден човек, ще отида при царската дъщеря, тя ще се омъжи за мен, ще си имаме едно хубаво детенце и т.н.“ Зарадвал се, подскочил, но гърнето пада от главата му и се строшава, млякото се разлива, а с това и всичките мечти се разпръсват. Питам: това, в каквото е вярвал този циганин, реално ли е? – Не е реално. Така и вие често правите в ума си събирания, получавате големи печалби, по 50%, но в резултат няма никаква печалба.
към беседата >>
– Когато се отдалечат от Слънцето.
Допуснете сега, че от Слънцето падат лъчи на Земята. Ако всички части на Земята се огряват еднакво от Слънцето, как ще се образува ледът? Колкото едно тяло е по-далече от Слънцето, толкоз по-малко топлина ще има и толкоз по-лесно ще се измени неговото състояние. Кога телата замръзват?
– Когато се отдалечат от Слънцето.
Кога хората изгубват любовта си? Когато изгубят парите си или когато изгубят живота си? – Когато се отдалечават от Бога. Това е най-вярната философия. Господ не те е турил да живееш на Северния полюс – това е станало по твой каприз.
към беседата >>
Тъй ще се размножат и те, че ще се разбогатея много.
Така може да заприлича човек и на онзи циганин, който носел на главата си едно гърне с мляко и си мечтаел: „Ще продам това мляко и с парите от него ще си купя една кокошка. Тя ще ми снася яйца, от които ще се излюпят малки пиленца. Те ще ми израснат, ще ги продам и от парите им ще си купя едно агне. То ще порасне, ще се размножи, ще имам цяло стадо овци. Ще ги продам и ще си купя една крава, която ще има теленца.
Тъй ще се размножат и те, че ще се разбогатея много.
Като стана богат, виден човек, ще отида при царската дъщеря, тя ще се омъжи за мен, ще си имаме едно хубаво детенце и т.н.“ Зарадвал се, подскочил, но гърнето пада от главата му и се строшава, млякото се разлива, а с това и всичките мечти се разпръсват. Питам: това, в каквото е вярвал този циганин, реално ли е? – Не е реално. Така и вие често правите в ума си събирания, получавате големи печалби, по 50%, но в резултат няма никаква печалба. В този процес на мислене вие изхарчвате известна енергия, но какво придобивате?
към беседата >>
Кога хората изгубват любовта си?
Допуснете сега, че от Слънцето падат лъчи на Земята. Ако всички части на Земята се огряват еднакво от Слънцето, как ще се образува ледът? Колкото едно тяло е по-далече от Слънцето, толкоз по-малко топлина ще има и толкоз по-лесно ще се измени неговото състояние. Кога телата замръзват? – Когато се отдалечат от Слънцето.
Кога хората изгубват любовта си?
Когато изгубят парите си или когато изгубят живота си? – Когато се отдалечават от Бога. Това е най-вярната философия. Господ не те е турил да живееш на Северния полюс – това е станало по твой каприз. Ще се върнеш оттам и ще си избереш място, дето слънчевите лъчи могат да те топлят.
към беседата >>
Като стана богат, виден човек, ще отида при царската дъщеря, тя ще се омъжи за мен, ще си имаме едно хубаво детенце и т.н.“ Зарадвал се, подскочил, но гърнето пада от главата му и се строшава, млякото се разлива, а с това и всичките мечти се разпръсват.
Тя ще ми снася яйца, от които ще се излюпят малки пиленца. Те ще ми израснат, ще ги продам и от парите им ще си купя едно агне. То ще порасне, ще се размножи, ще имам цяло стадо овци. Ще ги продам и ще си купя една крава, която ще има теленца. Тъй ще се размножат и те, че ще се разбогатея много.
Като стана богат, виден човек, ще отида при царската дъщеря, тя ще се омъжи за мен, ще си имаме едно хубаво детенце и т.н.“ Зарадвал се, подскочил, но гърнето пада от главата му и се строшава, млякото се разлива, а с това и всичките мечти се разпръсват.
Питам: това, в каквото е вярвал този циганин, реално ли е? – Не е реално. Така и вие често правите в ума си събирания, получавате големи печалби, по 50%, но в резултат няма никаква печалба. В този процес на мислене вие изхарчвате известна енергия, но какво придобивате?
към беседата >>
Когато изгубят парите си или когато изгубят живота си?
Ако всички части на Земята се огряват еднакво от Слънцето, как ще се образува ледът? Колкото едно тяло е по-далече от Слънцето, толкоз по-малко топлина ще има и толкоз по-лесно ще се измени неговото състояние. Кога телата замръзват? – Когато се отдалечат от Слънцето. Кога хората изгубват любовта си?
Когато изгубят парите си или когато изгубят живота си?
– Когато се отдалечават от Бога. Това е най-вярната философия. Господ не те е турил да живееш на Северния полюс – това е станало по твой каприз. Ще се върнеш оттам и ще си избереш място, дето слънчевите лъчи могат да те топлят. Вие може да изпратите на Северния полюс всичката знаменита английска флота, но нищо няма да остане от нея – тъй може да замръзне тя.
към беседата >>
Питам: това, в каквото е вярвал този циганин, реално ли е?
Те ще ми израснат, ще ги продам и от парите им ще си купя едно агне. То ще порасне, ще се размножи, ще имам цяло стадо овци. Ще ги продам и ще си купя една крава, която ще има теленца. Тъй ще се размножат и те, че ще се разбогатея много. Като стана богат, виден човек, ще отида при царската дъщеря, тя ще се омъжи за мен, ще си имаме едно хубаво детенце и т.н.“ Зарадвал се, подскочил, но гърнето пада от главата му и се строшава, млякото се разлива, а с това и всичките мечти се разпръсват.
Питам: това, в каквото е вярвал този циганин, реално ли е?
– Не е реално. Така и вие често правите в ума си събирания, получавате големи печалби, по 50%, но в резултат няма никаква печалба. В този процес на мислене вие изхарчвате известна енергия, но какво придобивате?
към беседата >>
– Когато се отдалечават от Бога.
Колкото едно тяло е по-далече от Слънцето, толкоз по-малко топлина ще има и толкоз по-лесно ще се измени неговото състояние. Кога телата замръзват? – Когато се отдалечат от Слънцето. Кога хората изгубват любовта си? Когато изгубят парите си или когато изгубят живота си?
– Когато се отдалечават от Бога.
Това е най-вярната философия. Господ не те е турил да живееш на Северния полюс – това е станало по твой каприз. Ще се върнеш оттам и ще си избереш място, дето слънчевите лъчи могат да те топлят. Вие може да изпратите на Северния полюс всичката знаменита английска флота, но нищо няма да остане от нея – тъй може да замръзне тя. Всички кораби, всичко ще остане там.
към беседата >>
– Не е реално.
То ще порасне, ще се размножи, ще имам цяло стадо овци. Ще ги продам и ще си купя една крава, която ще има теленца. Тъй ще се размножат и те, че ще се разбогатея много. Като стана богат, виден човек, ще отида при царската дъщеря, тя ще се омъжи за мен, ще си имаме едно хубаво детенце и т.н.“ Зарадвал се, подскочил, но гърнето пада от главата му и се строшава, млякото се разлива, а с това и всичките мечти се разпръсват. Питам: това, в каквото е вярвал този циганин, реално ли е?
– Не е реално.
Така и вие често правите в ума си събирания, получавате големи печалби, по 50%, но в резултат няма никаква печалба. В този процес на мислене вие изхарчвате известна енергия, но какво придобивате?
към беседата >>
Това е най-вярната философия.
Кога телата замръзват? – Когато се отдалечат от Слънцето. Кога хората изгубват любовта си? Когато изгубят парите си или когато изгубят живота си? – Когато се отдалечават от Бога.
Това е най-вярната философия.
Господ не те е турил да живееш на Северния полюс – това е станало по твой каприз. Ще се върнеш оттам и ще си избереш място, дето слънчевите лъчи могат да те топлят. Вие може да изпратите на Северния полюс всичката знаменита английска флота, но нищо няма да остане от нея – тъй може да замръзне тя. Всички кораби, всичко ще остане там. Този лед е по-силен от англичаните, по-силен е и от германците.
към беседата >>
Така и вие често правите в ума си събирания, получавате големи печалби, по 50%, но в резултат няма никаква печалба.
Ще ги продам и ще си купя една крава, която ще има теленца. Тъй ще се размножат и те, че ще се разбогатея много. Като стана богат, виден човек, ще отида при царската дъщеря, тя ще се омъжи за мен, ще си имаме едно хубаво детенце и т.н.“ Зарадвал се, подскочил, но гърнето пада от главата му и се строшава, млякото се разлива, а с това и всичките мечти се разпръсват. Питам: това, в каквото е вярвал този циганин, реално ли е? – Не е реално.
Така и вие често правите в ума си събирания, получавате големи печалби, по 50%, но в резултат няма никаква печалба.
В този процес на мислене вие изхарчвате известна енергия, но какво придобивате?
към беседата >>
Господ не те е турил да живееш на Северния полюс – това е станало по твой каприз.
– Когато се отдалечат от Слънцето. Кога хората изгубват любовта си? Когато изгубят парите си или когато изгубят живота си? – Когато се отдалечават от Бога. Това е най-вярната философия.
Господ не те е турил да живееш на Северния полюс – това е станало по твой каприз.
Ще се върнеш оттам и ще си избереш място, дето слънчевите лъчи могат да те топлят. Вие може да изпратите на Северния полюс всичката знаменита английска флота, но нищо няма да остане от нея – тъй може да замръзне тя. Всички кораби, всичко ще остане там. Този лед е по-силен от англичаните, по-силен е и от германците. Ако пратите дори и флотата на целия свят да бомбардира този лед, той ще ги хване всички и ще ги задържи. Докога?
към беседата >>
В този процес на мислене вие изхарчвате известна енергия, но какво придобивате?
Тъй ще се размножат и те, че ще се разбогатея много. Като стана богат, виден човек, ще отида при царската дъщеря, тя ще се омъжи за мен, ще си имаме едно хубаво детенце и т.н.“ Зарадвал се, подскочил, но гърнето пада от главата му и се строшава, млякото се разлива, а с това и всичките мечти се разпръсват. Питам: това, в каквото е вярвал този циганин, реално ли е? – Не е реално. Така и вие често правите в ума си събирания, получавате големи печалби, по 50%, но в резултат няма никаква печалба.
В този процес на мислене вие изхарчвате известна енергия, но какво придобивате?
към беседата >>
Ще се върнеш оттам и ще си избереш място, дето слънчевите лъчи могат да те топлят.
Кога хората изгубват любовта си? Когато изгубят парите си или когато изгубят живота си? – Когато се отдалечават от Бога. Това е най-вярната философия. Господ не те е турил да живееш на Северния полюс – това е станало по твой каприз.
Ще се върнеш оттам и ще си избереш място, дето слънчевите лъчи могат да те топлят.
Вие може да изпратите на Северния полюс всичката знаменита английска флота, но нищо няма да остане от нея – тъй може да замръзне тя. Всички кораби, всичко ще остане там. Този лед е по-силен от англичаните, по-силен е и от германците. Ако пратите дори и флотата на целия свят да бомбардира този лед, той ще ги хване всички и ще ги задържи. Докога? – Докато дойде лятото.
към беседата >>
Буквата а означава енергията, която е излязла от ума ви.
Буквата а означава енергията, която е излязла от ума ви.
Вие сте си мислили за едно въображаемо число – 500 000 лева, което ви дава печалба 50 000 лева. Питам ви сега: това нещо може ли да се реализира в действителния живот? Човек, като си мисли само, че е праведен, може ли да стане праведен? – Не може. Човек и когато чувства, че е праведен, пак не може да стане праведен.
към беседата >>
Вие може да изпратите на Северния полюс всичката знаменита английска флота, но нищо няма да остане от нея – тъй може да замръзне тя.
Когато изгубят парите си или когато изгубят живота си? – Когато се отдалечават от Бога. Това е най-вярната философия. Господ не те е турил да живееш на Северния полюс – това е станало по твой каприз. Ще се върнеш оттам и ще си избереш място, дето слънчевите лъчи могат да те топлят.
Вие може да изпратите на Северния полюс всичката знаменита английска флота, но нищо няма да остане от нея – тъй може да замръзне тя.
Всички кораби, всичко ще остане там. Този лед е по-силен от англичаните, по-силен е и от германците. Ако пратите дори и флотата на целия свят да бомбардира този лед, той ще ги хване всички и ще ги задържи. Докога? – Докато дойде лятото. Тази флота не трябва да ходи на Северния полюс, защото ще си остане още на пътя.
към беседата >>
Вие сте си мислили за едно въображаемо число – 500 000 лева, което ви дава печалба 50 000 лева.
Буквата а означава енергията, която е излязла от ума ви.
Вие сте си мислили за едно въображаемо число – 500 000 лева, което ви дава печалба 50 000 лева.
Питам ви сега: това нещо може ли да се реализира в действителния живот? Човек, като си мисли само, че е праведен, може ли да стане праведен? – Не може. Човек и когато чувства, че е праведен, пак не може да стане праведен. Той трябва да живее праведен живот – нищо повече.
към беседата >>
Всички кораби, всичко ще остане там.
– Когато се отдалечават от Бога. Това е най-вярната философия. Господ не те е турил да живееш на Северния полюс – това е станало по твой каприз. Ще се върнеш оттам и ще си избереш място, дето слънчевите лъчи могат да те топлят. Вие може да изпратите на Северния полюс всичката знаменита английска флота, но нищо няма да остане от нея – тъй може да замръзне тя.
Всички кораби, всичко ще остане там.
Този лед е по-силен от англичаните, по-силен е и от германците. Ако пратите дори и флотата на целия свят да бомбардира този лед, той ще ги хване всички и ще ги задържи. Докога? – Докато дойде лятото. Тази флота не трябва да ходи на Северния полюс, защото ще си остане още на пътя.
към беседата >>
Питам ви сега: това нещо може ли да се реализира в действителния живот?
Буквата а означава енергията, която е излязла от ума ви. Вие сте си мислили за едно въображаемо число – 500 000 лева, което ви дава печалба 50 000 лева.
Питам ви сега: това нещо може ли да се реализира в действителния живот?
Човек, като си мисли само, че е праведен, може ли да стане праведен? – Не може. Човек и когато чувства, че е праведен, пак не може да стане праведен. Той трябва да живее праведен живот – нищо повече. Човек, който смята, че чрез чувстване може да стане праведен, той се занимава с въображаеми величини.
към беседата >>
Този лед е по-силен от англичаните, по-силен е и от германците.
Това е най-вярната философия. Господ не те е турил да живееш на Северния полюс – това е станало по твой каприз. Ще се върнеш оттам и ще си избереш място, дето слънчевите лъчи могат да те топлят. Вие може да изпратите на Северния полюс всичката знаменита английска флота, но нищо няма да остане от нея – тъй може да замръзне тя. Всички кораби, всичко ще остане там.
Този лед е по-силен от англичаните, по-силен е и от германците.
Ако пратите дори и флотата на целия свят да бомбардира този лед, той ще ги хване всички и ще ги задържи. Докога? – Докато дойде лятото. Тази флота не трябва да ходи на Северния полюс, защото ще си остане още на пътя.
към беседата >>
Човек, като си мисли само, че е праведен, може ли да стане праведен?
Буквата а означава енергията, която е излязла от ума ви. Вие сте си мислили за едно въображаемо число – 500 000 лева, което ви дава печалба 50 000 лева. Питам ви сега: това нещо може ли да се реализира в действителния живот?
Човек, като си мисли само, че е праведен, може ли да стане праведен?
– Не може. Човек и когато чувства, че е праведен, пак не може да стане праведен. Той трябва да живее праведен живот – нищо повече. Човек, който смята, че чрез чувстване може да стане праведен, той се занимава с въображаеми величини. Правдата у човека произтича от живота му.
към беседата >>
Ако пратите дори и флотата на целия свят да бомбардира този лед, той ще ги хване всички и ще ги задържи. Докога?
Господ не те е турил да живееш на Северния полюс – това е станало по твой каприз. Ще се върнеш оттам и ще си избереш място, дето слънчевите лъчи могат да те топлят. Вие може да изпратите на Северния полюс всичката знаменита английска флота, но нищо няма да остане от нея – тъй може да замръзне тя. Всички кораби, всичко ще остане там. Този лед е по-силен от англичаните, по-силен е и от германците.
Ако пратите дори и флотата на целия свят да бомбардира този лед, той ще ги хване всички и ще ги задържи. Докога?
– Докато дойде лятото. Тази флота не трябва да ходи на Северния полюс, защото ще си остане още на пътя.
към беседата >>
– Не може.
Буквата а означава енергията, която е излязла от ума ви. Вие сте си мислили за едно въображаемо число – 500 000 лева, което ви дава печалба 50 000 лева. Питам ви сега: това нещо може ли да се реализира в действителния живот? Човек, като си мисли само, че е праведен, може ли да стане праведен?
– Не може.
Човек и когато чувства, че е праведен, пак не може да стане праведен. Той трябва да живее праведен живот – нищо повече. Човек, който смята, че чрез чувстване може да стане праведен, той се занимава с въображаеми величини. Правдата у човека произтича от живота му. Казвате: „Да бъдем добри!
към беседата >>
– Докато дойде лятото.
Ще се върнеш оттам и ще си избереш място, дето слънчевите лъчи могат да те топлят. Вие може да изпратите на Северния полюс всичката знаменита английска флота, но нищо няма да остане от нея – тъй може да замръзне тя. Всички кораби, всичко ще остане там. Този лед е по-силен от англичаните, по-силен е и от германците. Ако пратите дори и флотата на целия свят да бомбардира този лед, той ще ги хване всички и ще ги задържи. Докога?
– Докато дойде лятото.
Тази флота не трябва да ходи на Северния полюс, защото ще си остане още на пътя.
към беседата >>
Човек и когато чувства, че е праведен, пак не може да стане праведен.
Буквата а означава енергията, която е излязла от ума ви. Вие сте си мислили за едно въображаемо число – 500 000 лева, което ви дава печалба 50 000 лева. Питам ви сега: това нещо може ли да се реализира в действителния живот? Човек, като си мисли само, че е праведен, може ли да стане праведен? – Не може.
Човек и когато чувства, че е праведен, пак не може да стане праведен.
Той трябва да живее праведен живот – нищо повече. Човек, който смята, че чрез чувстване може да стане праведен, той се занимава с въображаеми величини. Правдата у човека произтича от живота му. Казвате: „Да бъдем добри! “ Животът е, който ражда Доброто.
към беседата >>
Тази флота не трябва да ходи на Северния полюс, защото ще си остане още на пътя.
Вие може да изпратите на Северния полюс всичката знаменита английска флота, но нищо няма да остане от нея – тъй може да замръзне тя. Всички кораби, всичко ще остане там. Този лед е по-силен от англичаните, по-силен е и от германците. Ако пратите дори и флотата на целия свят да бомбардира този лед, той ще ги хване всички и ще ги задържи. Докога? – Докато дойде лятото.
Тази флота не трябва да ходи на Северния полюс, защото ще си остане още на пътя.
към беседата >>
Той трябва да живее праведен живот – нищо повече.
Вие сте си мислили за едно въображаемо число – 500 000 лева, което ви дава печалба 50 000 лева. Питам ви сега: това нещо може ли да се реализира в действителния живот? Човек, като си мисли само, че е праведен, може ли да стане праведен? – Не може. Човек и когато чувства, че е праведен, пак не може да стане праведен.
Той трябва да живее праведен живот – нищо повече.
Човек, който смята, че чрез чувстване може да стане праведен, той се занимава с въображаеми величини. Правдата у човека произтича от живота му. Казвате: „Да бъдем добри! “ Животът е, който ражда Доброто. Животът носи Доброто в себе си.
към беседата >>
Следователно ъгълът, който се образува от лъча на падането, определя степента на замръзването.
Следователно ъгълът, който се образува от лъча на падането, определя степента на замръзването.
В съвременната наука вие трябва да се стремите да превеждате нещата от видимия свят към появяването на вашия вътрешен живот. Вие седите сега и си казвате: „Господ не може ли да направи сам всичко това? “ – Господ всичко е направил, няма какво да прави. Той всичко направи толкоз хубаво, ние обаче не сме направили нищо. Бог е направил света толкова хубаво, че животът в него си върви като часовник, но понеже в нашия свят има нещо дисхармонично, та мислим, че и целият свят е тъй нехармонично устроен.
към беседата >>
Човек, който смята, че чрез чувстване може да стане праведен, той се занимава с въображаеми величини.
Питам ви сега: това нещо може ли да се реализира в действителния живот? Човек, като си мисли само, че е праведен, може ли да стане праведен? – Не може. Човек и когато чувства, че е праведен, пак не може да стане праведен. Той трябва да живее праведен живот – нищо повече.
Човек, който смята, че чрез чувстване може да стане праведен, той се занимава с въображаеми величини.
Правдата у човека произтича от живота му. Казвате: „Да бъдем добри! “ Животът е, който ражда Доброто. Животът носи Доброто в себе си. Ние казваме: всички трябва да придобием живота, за да бъдем добри.
към беседата >>
В съвременната наука вие трябва да се стремите да превеждате нещата от видимия свят към появяването на вашия вътрешен живот.
Следователно ъгълът, който се образува от лъча на падането, определя степента на замръзването.
В съвременната наука вие трябва да се стремите да превеждате нещата от видимия свят към появяването на вашия вътрешен живот.
Вие седите сега и си казвате: „Господ не може ли да направи сам всичко това? “ – Господ всичко е направил, няма какво да прави. Той всичко направи толкоз хубаво, ние обаче не сме направили нищо. Бог е направил света толкова хубаво, че животът в него си върви като часовник, но понеже в нашия свят има нещо дисхармонично, та мислим, че и целият свят е тъй нехармонично устроен. Вие казвате тогава: „Защо Господ е създал така света?
към беседата >>
Правдата у човека произтича от живота му.
Човек, като си мисли само, че е праведен, може ли да стане праведен? – Не може. Човек и когато чувства, че е праведен, пак не може да стане праведен. Той трябва да живее праведен живот – нищо повече. Човек, който смята, че чрез чувстване може да стане праведен, той се занимава с въображаеми величини.
Правдата у човека произтича от живота му.
Казвате: „Да бъдем добри! “ Животът е, който ражда Доброто. Животът носи Доброто в себе си. Ние казваме: всички трябва да придобием живота, за да бъдем добри. Всеки живот е велик, добър, защото излиза от Бога.
към беседата >>
Вие седите сега и си казвате: „Господ не може ли да направи сам всичко това?
Следователно ъгълът, който се образува от лъча на падането, определя степента на замръзването. В съвременната наука вие трябва да се стремите да превеждате нещата от видимия свят към появяването на вашия вътрешен живот.
Вие седите сега и си казвате: „Господ не може ли да направи сам всичко това?
“ – Господ всичко е направил, няма какво да прави. Той всичко направи толкоз хубаво, ние обаче не сме направили нищо. Бог е направил света толкова хубаво, че животът в него си върви като часовник, но понеже в нашия свят има нещо дисхармонично, та мислим, че и целият свят е тъй нехармонично устроен. Вие казвате тогава: „Защо Господ е създал така света? “ Това е илюзия в нашия ум.
към беседата >>
Казвате: „Да бъдем добри!
– Не може. Човек и когато чувства, че е праведен, пак не може да стане праведен. Той трябва да живее праведен живот – нищо повече. Човек, който смята, че чрез чувстване може да стане праведен, той се занимава с въображаеми величини. Правдата у човека произтича от живота му.
Казвате: „Да бъдем добри!
“ Животът е, който ражда Доброто. Животът носи Доброто в себе си. Ние казваме: всички трябва да придобием живота, за да бъдем добри. Всеки живот е велик, добър, защото излиза от Бога. Животът носи Доброто, защото излиза от Любовта.
към беседата >>
“ – Господ всичко е направил, няма какво да прави.
Следователно ъгълът, който се образува от лъча на падането, определя степента на замръзването. В съвременната наука вие трябва да се стремите да превеждате нещата от видимия свят към появяването на вашия вътрешен живот. Вие седите сега и си казвате: „Господ не може ли да направи сам всичко това?
“ – Господ всичко е направил, няма какво да прави.
Той всичко направи толкоз хубаво, ние обаче не сме направили нищо. Бог е направил света толкова хубаво, че животът в него си върви като часовник, но понеже в нашия свят има нещо дисхармонично, та мислим, че и целият свят е тъй нехармонично устроен. Вие казвате тогава: „Защо Господ е създал така света? “ Това е илюзия в нашия ум. Запитвате: „Защо хората се бият?
към беседата >>
“ Животът е, който ражда Доброто.
Човек и когато чувства, че е праведен, пак не може да стане праведен. Той трябва да живее праведен живот – нищо повече. Човек, който смята, че чрез чувстване може да стане праведен, той се занимава с въображаеми величини. Правдата у човека произтича от живота му. Казвате: „Да бъдем добри!
“ Животът е, който ражда Доброто.
Животът носи Доброто в себе си. Ние казваме: всички трябва да придобием живота, за да бъдем добри. Всеки живот е велик, добър, защото излиза от Бога. Животът носи Доброто, защото излиза от Любовта. Ако животът се яви, след като станем добри, ние ще приличаме на онзи, който мисли, че водата се образува от леда.
към беседата >>
Той всичко направи толкоз хубаво, ние обаче не сме направили нищо.
Следователно ъгълът, който се образува от лъча на падането, определя степента на замръзването. В съвременната наука вие трябва да се стремите да превеждате нещата от видимия свят към появяването на вашия вътрешен живот. Вие седите сега и си казвате: „Господ не може ли да направи сам всичко това? “ – Господ всичко е направил, няма какво да прави.
Той всичко направи толкоз хубаво, ние обаче не сме направили нищо.
Бог е направил света толкова хубаво, че животът в него си върви като часовник, но понеже в нашия свят има нещо дисхармонично, та мислим, че и целият свят е тъй нехармонично устроен. Вие казвате тогава: „Защо Господ е създал така света? “ Това е илюзия в нашия ум. Запитвате: „Защо хората се бият? “ Колко души се бият?
към беседата >>
Животът носи Доброто в себе си.
Той трябва да живее праведен живот – нищо повече. Човек, който смята, че чрез чувстване може да стане праведен, той се занимава с въображаеми величини. Правдата у човека произтича от живота му. Казвате: „Да бъдем добри! “ Животът е, който ражда Доброто.
Животът носи Доброто в себе си.
Ние казваме: всички трябва да придобием живота, за да бъдем добри. Всеки живот е велик, добър, защото излиза от Бога. Животът носи Доброто, защото излиза от Любовта. Ако животът се яви, след като станем добри, ние ще приличаме на онзи, който мисли, че водата се образува от леда. Колкото е възможно да направиш водата от леда, толкоз е възможно да направиш живота от доброто.
към беседата >>
Бог е направил света толкова хубаво, че животът в него си върви като часовник, но понеже в нашия свят има нещо дисхармонично, та мислим, че и целият свят е тъй нехармонично устроен.
Следователно ъгълът, който се образува от лъча на падането, определя степента на замръзването. В съвременната наука вие трябва да се стремите да превеждате нещата от видимия свят към появяването на вашия вътрешен живот. Вие седите сега и си казвате: „Господ не може ли да направи сам всичко това? “ – Господ всичко е направил, няма какво да прави. Той всичко направи толкоз хубаво, ние обаче не сме направили нищо.
Бог е направил света толкова хубаво, че животът в него си върви като часовник, но понеже в нашия свят има нещо дисхармонично, та мислим, че и целият свят е тъй нехармонично устроен.
Вие казвате тогава: „Защо Господ е създал така света? “ Това е илюзия в нашия ум. Запитвате: „Защо хората се бият? “ Колко души се бият? Това, че се бият няколко милиона хора на Земята, не е нищо.
към беседата >>
Ние казваме: всички трябва да придобием живота, за да бъдем добри.
Човек, който смята, че чрез чувстване може да стане праведен, той се занимава с въображаеми величини. Правдата у човека произтича от живота му. Казвате: „Да бъдем добри! “ Животът е, който ражда Доброто. Животът носи Доброто в себе си.
Ние казваме: всички трябва да придобием живота, за да бъдем добри.
Всеки живот е велик, добър, защото излиза от Бога. Животът носи Доброто, защото излиза от Любовта. Ако животът се яви, след като станем добри, ние ще приличаме на онзи, който мисли, че водата се образува от леда. Колкото е възможно да направиш водата от леда, толкоз е възможно да направиш живота от доброто. Затова апостол Павел казва, че не чрез доброто се спасява човек; философски той е прав.
към беседата >>
Вие казвате тогава: „Защо Господ е създал така света?
В съвременната наука вие трябва да се стремите да превеждате нещата от видимия свят към появяването на вашия вътрешен живот. Вие седите сега и си казвате: „Господ не може ли да направи сам всичко това? “ – Господ всичко е направил, няма какво да прави. Той всичко направи толкоз хубаво, ние обаче не сме направили нищо. Бог е направил света толкова хубаво, че животът в него си върви като часовник, но понеже в нашия свят има нещо дисхармонично, та мислим, че и целият свят е тъй нехармонично устроен.
Вие казвате тогава: „Защо Господ е създал така света?
“ Това е илюзия в нашия ум. Запитвате: „Защо хората се бият? “ Колко души се бият? Това, че се бият няколко милиона хора на Земята, не е нищо. Що са тия няколко милиона хора пред онова грамадно множество същества, които живеят на други слънца, на други планети, и прекарват един тих, мирен, в чисто братски отношения живот?
към беседата >>
Всеки живот е велик, добър, защото излиза от Бога.
Правдата у човека произтича от живота му. Казвате: „Да бъдем добри! “ Животът е, който ражда Доброто. Животът носи Доброто в себе си. Ние казваме: всички трябва да придобием живота, за да бъдем добри.
Всеки живот е велик, добър, защото излиза от Бога.
Животът носи Доброто, защото излиза от Любовта. Ако животът се яви, след като станем добри, ние ще приличаме на онзи, който мисли, че водата се образува от леда. Колкото е възможно да направиш водата от леда, толкоз е възможно да направиш живота от доброто. Затова апостол Павел казва, че не чрез доброто се спасява човек; философски той е прав. Не чрез добро се спасява човек, но чрез Божествения живот.
към беседата >>
“ Това е илюзия в нашия ум.
Вие седите сега и си казвате: „Господ не може ли да направи сам всичко това? “ – Господ всичко е направил, няма какво да прави. Той всичко направи толкоз хубаво, ние обаче не сме направили нищо. Бог е направил света толкова хубаво, че животът в него си върви като часовник, но понеже в нашия свят има нещо дисхармонично, та мислим, че и целият свят е тъй нехармонично устроен. Вие казвате тогава: „Защо Господ е създал така света?
“ Това е илюзия в нашия ум.
Запитвате: „Защо хората се бият? “ Колко души се бият? Това, че се бият няколко милиона хора на Земята, не е нищо. Що са тия няколко милиона хора пред онова грамадно множество същества, които живеят на други слънца, на други планети, и прекарват един тих, мирен, в чисто братски отношения живот? Следователно хората на Земята са малко анормални, живеят един анормален живот, за което си има причини: по-далече са те от Слънцето.
към беседата >>
Животът носи Доброто, защото излиза от Любовта.
Казвате: „Да бъдем добри! “ Животът е, който ражда Доброто. Животът носи Доброто в себе си. Ние казваме: всички трябва да придобием живота, за да бъдем добри. Всеки живот е велик, добър, защото излиза от Бога.
Животът носи Доброто, защото излиза от Любовта.
Ако животът се яви, след като станем добри, ние ще приличаме на онзи, който мисли, че водата се образува от леда. Колкото е възможно да направиш водата от леда, толкоз е възможно да направиш живота от доброто. Затова апостол Павел казва, че не чрез доброто се спасява човек; философски той е прав. Не чрез добро се спасява човек, но чрез Божествения живот. В дадения случай доброто ще бъде едно последствие от великия Божествен живот.
към беседата >>
Запитвате: „Защо хората се бият?
“ – Господ всичко е направил, няма какво да прави. Той всичко направи толкоз хубаво, ние обаче не сме направили нищо. Бог е направил света толкова хубаво, че животът в него си върви като часовник, но понеже в нашия свят има нещо дисхармонично, та мислим, че и целият свят е тъй нехармонично устроен. Вие казвате тогава: „Защо Господ е създал така света? “ Това е илюзия в нашия ум.
Запитвате: „Защо хората се бият?
“ Колко души се бият? Това, че се бият няколко милиона хора на Земята, не е нищо. Що са тия няколко милиона хора пред онова грамадно множество същества, които живеят на други слънца, на други планети, и прекарват един тих, мирен, в чисто братски отношения живот? Следователно хората на Земята са малко анормални, живеят един анормален живот, за което си има причини: по-далече са те от Слънцето. Хората са далече от Слънцето, затова се бият.
към беседата >>
Ако животът се яви, след като станем добри, ние ще приличаме на онзи, който мисли, че водата се образува от леда.
“ Животът е, който ражда Доброто. Животът носи Доброто в себе си. Ние казваме: всички трябва да придобием живота, за да бъдем добри. Всеки живот е велик, добър, защото излиза от Бога. Животът носи Доброто, защото излиза от Любовта.
Ако животът се яви, след като станем добри, ние ще приличаме на онзи, който мисли, че водата се образува от леда.
Колкото е възможно да направиш водата от леда, толкоз е възможно да направиш живота от доброто. Затова апостол Павел казва, че не чрез доброто се спасява човек; философски той е прав. Не чрез добро се спасява човек, но чрез Божествения живот. В дадения случай доброто ще бъде едно последствие от великия Божествен живот.
към беседата >>
“ Колко души се бият?
Той всичко направи толкоз хубаво, ние обаче не сме направили нищо. Бог е направил света толкова хубаво, че животът в него си върви като часовник, но понеже в нашия свят има нещо дисхармонично, та мислим, че и целият свят е тъй нехармонично устроен. Вие казвате тогава: „Защо Господ е създал така света? “ Това е илюзия в нашия ум. Запитвате: „Защо хората се бият?
“ Колко души се бият?
Това, че се бият няколко милиона хора на Земята, не е нищо. Що са тия няколко милиона хора пред онова грамадно множество същества, които живеят на други слънца, на други планети, и прекарват един тих, мирен, в чисто братски отношения живот? Следователно хората на Земята са малко анормални, живеят един анормален живот, за което си има причини: по-далече са те от Слънцето. Хората са далече от Слънцето, затова се бият. Кога се бият те?
към беседата >>
Колкото е възможно да направиш водата от леда, толкоз е възможно да направиш живота от доброто.
Животът носи Доброто в себе си. Ние казваме: всички трябва да придобием живота, за да бъдем добри. Всеки живот е велик, добър, защото излиза от Бога. Животът носи Доброто, защото излиза от Любовта. Ако животът се яви, след като станем добри, ние ще приличаме на онзи, който мисли, че водата се образува от леда.
Колкото е възможно да направиш водата от леда, толкоз е възможно да направиш живота от доброто.
Затова апостол Павел казва, че не чрез доброто се спасява човек; философски той е прав. Не чрез добро се спасява човек, но чрез Божествения живот. В дадения случай доброто ще бъде едно последствие от великия Божествен живот.
към беседата >>
Това, че се бият няколко милиона хора на Земята, не е нищо.
Бог е направил света толкова хубаво, че животът в него си върви като часовник, но понеже в нашия свят има нещо дисхармонично, та мислим, че и целият свят е тъй нехармонично устроен. Вие казвате тогава: „Защо Господ е създал така света? “ Това е илюзия в нашия ум. Запитвате: „Защо хората се бият? “ Колко души се бият?
Това, че се бият няколко милиона хора на Земята, не е нищо.
Що са тия няколко милиона хора пред онова грамадно множество същества, които живеят на други слънца, на други планети, и прекарват един тих, мирен, в чисто братски отношения живот? Следователно хората на Земята са малко анормални, живеят един анормален живот, за което си има причини: по-далече са те от Слънцето. Хората са далече от Слънцето, затова се бият. Кога се бият те? – Бият се хората само при известни условия.
към беседата >>
Затова апостол Павел казва, че не чрез доброто се спасява човек; философски той е прав.
Ние казваме: всички трябва да придобием живота, за да бъдем добри. Всеки живот е велик, добър, защото излиза от Бога. Животът носи Доброто, защото излиза от Любовта. Ако животът се яви, след като станем добри, ние ще приличаме на онзи, който мисли, че водата се образува от леда. Колкото е възможно да направиш водата от леда, толкоз е възможно да направиш живота от доброто.
Затова апостол Павел казва, че не чрез доброто се спасява човек; философски той е прав.
Не чрез добро се спасява човек, но чрез Божествения живот. В дадения случай доброто ще бъде едно последствие от великия Божествен живот.
към беседата >>
Що са тия няколко милиона хора пред онова грамадно множество същества, които живеят на други слънца, на други планети, и прекарват един тих, мирен, в чисто братски отношения живот?
Вие казвате тогава: „Защо Господ е създал така света? “ Това е илюзия в нашия ум. Запитвате: „Защо хората се бият? “ Колко души се бият? Това, че се бият няколко милиона хора на Земята, не е нищо.
Що са тия няколко милиона хора пред онова грамадно множество същества, които живеят на други слънца, на други планети, и прекарват един тих, мирен, в чисто братски отношения живот?
Следователно хората на Земята са малко анормални, живеят един анормален живот, за което си има причини: по-далече са те от Слънцето. Хората са далече от Слънцето, затова се бият. Кога се бият те? – Бият се хората само при известни условия.
към беседата >>
Не чрез добро се спасява човек, но чрез Божествения живот.
Всеки живот е велик, добър, защото излиза от Бога. Животът носи Доброто, защото излиза от Любовта. Ако животът се яви, след като станем добри, ние ще приличаме на онзи, който мисли, че водата се образува от леда. Колкото е възможно да направиш водата от леда, толкоз е възможно да направиш живота от доброто. Затова апостол Павел казва, че не чрез доброто се спасява човек; философски той е прав.
Не чрез добро се спасява човек, но чрез Божествения живот.
В дадения случай доброто ще бъде едно последствие от великия Божествен живот.
към беседата >>
Следователно хората на Земята са малко анормални, живеят един анормален живот, за което си има причини: по-далече са те от Слънцето.
“ Това е илюзия в нашия ум. Запитвате: „Защо хората се бият? “ Колко души се бият? Това, че се бият няколко милиона хора на Земята, не е нищо. Що са тия няколко милиона хора пред онова грамадно множество същества, които живеят на други слънца, на други планети, и прекарват един тих, мирен, в чисто братски отношения живот?
Следователно хората на Земята са малко анормални, живеят един анормален живот, за което си има причини: по-далече са те от Слънцето.
Хората са далече от Слънцето, затова се бият. Кога се бият те? – Бият се хората само при известни условия.
към беседата >>
В дадения случай доброто ще бъде едно последствие от великия Божествен живот.
Животът носи Доброто, защото излиза от Любовта. Ако животът се яви, след като станем добри, ние ще приличаме на онзи, който мисли, че водата се образува от леда. Колкото е възможно да направиш водата от леда, толкоз е възможно да направиш живота от доброто. Затова апостол Павел казва, че не чрез доброто се спасява човек; философски той е прав. Не чрез добро се спасява човек, но чрез Божествения живот.
В дадения случай доброто ще бъде едно последствие от великия Божествен живот.
към беседата >>
Хората са далече от Слънцето, затова се бият.
Запитвате: „Защо хората се бият? “ Колко души се бият? Това, че се бият няколко милиона хора на Земята, не е нищо. Що са тия няколко милиона хора пред онова грамадно множество същества, които живеят на други слънца, на други планети, и прекарват един тих, мирен, в чисто братски отношения живот? Следователно хората на Земята са малко анормални, живеят един анормален живот, за което си има причини: по-далече са те от Слънцето.
Хората са далече от Слънцето, затова се бият.
Кога се бият те? – Бият се хората само при известни условия.
към беседата >>
Аз ви казвам тия неща, понеже вие се намирате в света, дето ще срещнете много учители, та да ги разберете от кои са.
Аз ви казвам тия неща, понеже вие се намирате в света, дето ще срещнете много учители, та да ги разберете от кои са.
Ще гледате да не се оплитате. Казва се в Писанието: „Всичко изпитвайте и доброто дръжте! “ Аз бих казал тъй: „Всичко изпитвайте и Божествения живот възприемайте в себе си! “ Има нещо пропуснато в този стих. Тогава доброто само по себе си има смисъл.
към беседата >>
Кога се бият те?
“ Колко души се бият? Това, че се бият няколко милиона хора на Земята, не е нищо. Що са тия няколко милиона хора пред онова грамадно множество същества, които живеят на други слънца, на други планети, и прекарват един тих, мирен, в чисто братски отношения живот? Следователно хората на Земята са малко анормални, живеят един анормален живот, за което си има причини: по-далече са те от Слънцето. Хората са далече от Слънцето, затова се бият.
Кога се бият те?
– Бият се хората само при известни условия.
към беседата >>
Ще гледате да не се оплитате.
Аз ви казвам тия неща, понеже вие се намирате в света, дето ще срещнете много учители, та да ги разберете от кои са.
Ще гледате да не се оплитате.
Казва се в Писанието: „Всичко изпитвайте и доброто дръжте! “ Аз бих казал тъй: „Всичко изпитвайте и Божествения живот възприемайте в себе си! “ Има нещо пропуснато в този стих. Тогава доброто само по себе си има смисъл. Приемете ли Божествения живот, и доброто само по себе си ще дойде.
към беседата >>
– Бият се хората само при известни условия.
Това, че се бият няколко милиона хора на Земята, не е нищо. Що са тия няколко милиона хора пред онова грамадно множество същества, които живеят на други слънца, на други планети, и прекарват един тих, мирен, в чисто братски отношения живот? Следователно хората на Земята са малко анормални, живеят един анормален живот, за което си има причини: по-далече са те от Слънцето. Хората са далече от Слънцето, затова се бият. Кога се бият те?
– Бият се хората само при известни условия.
към беседата >>
Казва се в Писанието: „Всичко изпитвайте и доброто дръжте!
Аз ви казвам тия неща, понеже вие се намирате в света, дето ще срещнете много учители, та да ги разберете от кои са. Ще гледате да не се оплитате.
Казва се в Писанието: „Всичко изпитвайте и доброто дръжте!
“ Аз бих казал тъй: „Всичко изпитвайте и Божествения живот възприемайте в себе си! “ Има нещо пропуснато в този стих. Тогава доброто само по себе си има смисъл. Приемете ли Божествения живот, и доброто само по себе си ще дойде.
към беседата >>
Пролетно време, когато Слънцето започне да грее по-силно, ледовете захващат да се пропукват тук-там, раздробяват се на по-малки и на по-големи парчета, явява се стълкновение между тия парчета и се чува един вътрешен шум, един вътрешен пукот.
Пролетно време, когато Слънцето започне да грее по-силно, ледовете захващат да се пропукват тук-там, раздробяват се на по-малки и на по-големи парчета, явява се стълкновение между тия парчета и се чува един вътрешен шум, един вътрешен пукот.
След туй тия едри парчета се надробяват на по-дребни, които започват да се мушкат помежду си. Раздробяват се, мушкат се – докога? Докато се стопят. Щом се стопят, протичат обилно води – животът се явява. Питам: като се стопят всички парчета, какво ще изгуби светът?
към беседата >>
“ Аз бих казал тъй: „Всичко изпитвайте и Божествения живот възприемайте в себе си!
Аз ви казвам тия неща, понеже вие се намирате в света, дето ще срещнете много учители, та да ги разберете от кои са. Ще гледате да не се оплитате. Казва се в Писанието: „Всичко изпитвайте и доброто дръжте!
“ Аз бих казал тъй: „Всичко изпитвайте и Божествения живот възприемайте в себе си!
“ Има нещо пропуснато в този стих. Тогава доброто само по себе си има смисъл. Приемете ли Божествения живот, и доброто само по себе си ще дойде.
към беседата >>
След туй тия едри парчета се надробяват на по-дребни, които започват да се мушкат помежду си.
Пролетно време, когато Слънцето започне да грее по-силно, ледовете захващат да се пропукват тук-там, раздробяват се на по-малки и на по-големи парчета, явява се стълкновение между тия парчета и се чува един вътрешен шум, един вътрешен пукот.
След туй тия едри парчета се надробяват на по-дребни, които започват да се мушкат помежду си.
Раздробяват се, мушкат се – докога? Докато се стопят. Щом се стопят, протичат обилно води – животът се явява. Питам: като се стопят всички парчета, какво ще изгуби светът? Ще изгуби ли нещо?
към беседата >>
“ Има нещо пропуснато в този стих.
Аз ви казвам тия неща, понеже вие се намирате в света, дето ще срещнете много учители, та да ги разберете от кои са. Ще гледате да не се оплитате. Казва се в Писанието: „Всичко изпитвайте и доброто дръжте! “ Аз бих казал тъй: „Всичко изпитвайте и Божествения живот възприемайте в себе си!
“ Има нещо пропуснато в този стих.
Тогава доброто само по себе си има смисъл. Приемете ли Божествения живот, и доброто само по себе си ще дойде.
към беседата >>
Раздробяват се, мушкат се – докога?
Пролетно време, когато Слънцето започне да грее по-силно, ледовете захващат да се пропукват тук-там, раздробяват се на по-малки и на по-големи парчета, явява се стълкновение между тия парчета и се чува един вътрешен шум, един вътрешен пукот. След туй тия едри парчета се надробяват на по-дребни, които започват да се мушкат помежду си.
Раздробяват се, мушкат се – докога?
Докато се стопят. Щом се стопят, протичат обилно води – животът се явява. Питам: като се стопят всички парчета, какво ще изгуби светът? Ще изгуби ли нещо? – Нищо.
към беседата >>
Тогава доброто само по себе си има смисъл.
Аз ви казвам тия неща, понеже вие се намирате в света, дето ще срещнете много учители, та да ги разберете от кои са. Ще гледате да не се оплитате. Казва се в Писанието: „Всичко изпитвайте и доброто дръжте! “ Аз бих казал тъй: „Всичко изпитвайте и Божествения живот възприемайте в себе си! “ Има нещо пропуснато в този стих.
Тогава доброто само по себе си има смисъл.
Приемете ли Божествения живот, и доброто само по себе си ще дойде.
към беседата >>
Докато се стопят.
Пролетно време, когато Слънцето започне да грее по-силно, ледовете захващат да се пропукват тук-там, раздробяват се на по-малки и на по-големи парчета, явява се стълкновение между тия парчета и се чува един вътрешен шум, един вътрешен пукот. След туй тия едри парчета се надробяват на по-дребни, които започват да се мушкат помежду си. Раздробяват се, мушкат се – докога?
Докато се стопят.
Щом се стопят, протичат обилно води – животът се явява. Питам: като се стопят всички парчета, какво ще изгуби светът? Ще изгуби ли нещо? – Нищо. Я ми кажете, ако изгубим всички свои глупави идеи и теории за живота, какво губим всъщност?
към беседата >>
Приемете ли Божествения живот, и доброто само по себе си ще дойде.
Ще гледате да не се оплитате. Казва се в Писанието: „Всичко изпитвайте и доброто дръжте! “ Аз бих казал тъй: „Всичко изпитвайте и Божествения живот възприемайте в себе си! “ Има нещо пропуснато в този стих. Тогава доброто само по себе си има смисъл.
Приемете ли Божествения живот, и доброто само по себе си ще дойде.
към беседата >>
Щом се стопят, протичат обилно води – животът се явява.
Пролетно време, когато Слънцето започне да грее по-силно, ледовете захващат да се пропукват тук-там, раздробяват се на по-малки и на по-големи парчета, явява се стълкновение между тия парчета и се чува един вътрешен шум, един вътрешен пукот. След туй тия едри парчета се надробяват на по-дребни, които започват да се мушкат помежду си. Раздробяват се, мушкат се – докога? Докато се стопят.
Щом се стопят, протичат обилно води – животът се явява.
Питам: като се стопят всички парчета, какво ще изгуби светът? Ще изгуби ли нещо? – Нищо. Я ми кажете, ако изгубим всички свои глупави идеи и теории за живота, какво губим всъщност? – Това не е загуба – то ще бъде печалба.
към беседата >>
Тези правила ви давам, за да се пазите.
Тези правила ви давам, за да се пазите.
Всеки от вас има неприятели – видими и невидими. Ако бяхте учени хора и ако разбирахте астрология, щяхте да знаете в кой месец, в коя седмица, в кой ден и час тия духове ще ви нападнат – и ще можете да се пазите от тях; но понеже не знаете, пазете къщите си всякога! Казва Христос: „Ако стопанинът би знаел кога ще дойде крадецът, буден би стоял.“ Някой път заспите: дойде този, видимият крадец, и ви обере. Невидимите крадци са интелигентни. Някой път могат тъй майсторски да ви оплетат, да ви подкопаят къщата, да ви оберат и да си заминат, като ви оставят наново да събирате.
към беседата >>
Питам: като се стопят всички парчета, какво ще изгуби светът?
Пролетно време, когато Слънцето започне да грее по-силно, ледовете захващат да се пропукват тук-там, раздробяват се на по-малки и на по-големи парчета, явява се стълкновение между тия парчета и се чува един вътрешен шум, един вътрешен пукот. След туй тия едри парчета се надробяват на по-дребни, които започват да се мушкат помежду си. Раздробяват се, мушкат се – докога? Докато се стопят. Щом се стопят, протичат обилно води – животът се явява.
Питам: като се стопят всички парчета, какво ще изгуби светът?
Ще изгуби ли нещо? – Нищо. Я ми кажете, ако изгубим всички свои глупави идеи и теории за живота, какво губим всъщност? – Това не е загуба – то ще бъде печалба. Някои път загубата на някои неща е истинска печалба за живота.
към беседата >>
Всеки от вас има неприятели – видими и невидими.
Тези правила ви давам, за да се пазите.
Всеки от вас има неприятели – видими и невидими.
Ако бяхте учени хора и ако разбирахте астрология, щяхте да знаете в кой месец, в коя седмица, в кой ден и час тия духове ще ви нападнат – и ще можете да се пазите от тях; но понеже не знаете, пазете къщите си всякога! Казва Христос: „Ако стопанинът би знаел кога ще дойде крадецът, буден би стоял.“ Някой път заспите: дойде този, видимият крадец, и ви обере. Невидимите крадци са интелигентни. Някой път могат тъй майсторски да ви оплетат, да ви подкопаят къщата, да ви оберат и да си заминат, като ви оставят наново да събирате. Като дойде при вас някой дух, ще го запитате: „Когато си в някоя лодка сред морето, с двете гребла ли гребеш, или само с едното?
към беседата >>
Ще изгуби ли нещо?
След туй тия едри парчета се надробяват на по-дребни, които започват да се мушкат помежду си. Раздробяват се, мушкат се – докога? Докато се стопят. Щом се стопят, протичат обилно води – животът се явява. Питам: като се стопят всички парчета, какво ще изгуби светът?
Ще изгуби ли нещо?
– Нищо. Я ми кажете, ако изгубим всички свои глупави идеи и теории за живота, какво губим всъщност? – Това не е загуба – то ще бъде печалба. Някои път загубата на някои неща е истинска печалба за живота. Затуй ние казваме: духовните хора трябва да бъдат много умни.
към беседата >>
Ако бяхте учени хора и ако разбирахте астрология, щяхте да знаете в кой месец, в коя седмица, в кой ден и час тия духове ще ви нападнат – и ще можете да се пазите от тях; но понеже не знаете, пазете къщите си всякога!
Тези правила ви давам, за да се пазите. Всеки от вас има неприятели – видими и невидими.
Ако бяхте учени хора и ако разбирахте астрология, щяхте да знаете в кой месец, в коя седмица, в кой ден и час тия духове ще ви нападнат – и ще можете да се пазите от тях; но понеже не знаете, пазете къщите си всякога!
Казва Христос: „Ако стопанинът би знаел кога ще дойде крадецът, буден би стоял.“ Някой път заспите: дойде този, видимият крадец, и ви обере. Невидимите крадци са интелигентни. Някой път могат тъй майсторски да ви оплетат, да ви подкопаят къщата, да ви оберат и да си заминат, като ви оставят наново да събирате. Като дойде при вас някой дух, ще го запитате: „Когато си в някоя лодка сред морето, с двете гребла ли гребеш, или само с едното? “ Ще го запиташ това, но ще криеш мисълта си.
към беседата >>
– Нищо.
Раздробяват се, мушкат се – докога? Докато се стопят. Щом се стопят, протичат обилно води – животът се явява. Питам: като се стопят всички парчета, какво ще изгуби светът? Ще изгуби ли нещо?
– Нищо.
Я ми кажете, ако изгубим всички свои глупави идеи и теории за живота, какво губим всъщност? – Това не е загуба – то ще бъде печалба. Някои път загубата на някои неща е истинска печалба за живота. Затуй ние казваме: духовните хора трябва да бъдат много умни. А днес какво виждаме в света?
към беседата >>
Казва Христос: „Ако стопанинът би знаел кога ще дойде крадецът, буден би стоял.“ Някой път заспите: дойде този, видимият крадец, и ви обере.
Тези правила ви давам, за да се пазите. Всеки от вас има неприятели – видими и невидими. Ако бяхте учени хора и ако разбирахте астрология, щяхте да знаете в кой месец, в коя седмица, в кой ден и час тия духове ще ви нападнат – и ще можете да се пазите от тях; но понеже не знаете, пазете къщите си всякога!
Казва Христос: „Ако стопанинът би знаел кога ще дойде крадецът, буден би стоял.“ Някой път заспите: дойде този, видимият крадец, и ви обере.
Невидимите крадци са интелигентни. Някой път могат тъй майсторски да ви оплетат, да ви подкопаят къщата, да ви оберат и да си заминат, като ви оставят наново да събирате. Като дойде при вас някой дух, ще го запитате: „Когато си в някоя лодка сред морето, с двете гребла ли гребеш, или само с едното? “ Ще го запиташ това, но ще криеш мисълта си. Ако той ти каже, че можеш и с едно гребло, че може да ти покаже един по-лесен метод, като издигнеш нагоре в лодката си една върлина, обтегнеш на нея платното, ти не оставяй лопатите си.
към беседата >>
Я ми кажете, ако изгубим всички свои глупави идеи и теории за живота, какво губим всъщност?
Докато се стопят. Щом се стопят, протичат обилно води – животът се явява. Питам: като се стопят всички парчета, какво ще изгуби светът? Ще изгуби ли нещо? – Нищо.
Я ми кажете, ако изгубим всички свои глупави идеи и теории за живота, какво губим всъщност?
– Това не е загуба – то ще бъде печалба. Някои път загубата на някои неща е истинска печалба за живота. Затуй ние казваме: духовните хора трябва да бъдат много умни. А днес какво виждаме в света? – Съвременният свят страда от учители, които не са приготвени да учат.
към беседата >>
Невидимите крадци са интелигентни.
Тези правила ви давам, за да се пазите. Всеки от вас има неприятели – видими и невидими. Ако бяхте учени хора и ако разбирахте астрология, щяхте да знаете в кой месец, в коя седмица, в кой ден и час тия духове ще ви нападнат – и ще можете да се пазите от тях; но понеже не знаете, пазете къщите си всякога! Казва Христос: „Ако стопанинът би знаел кога ще дойде крадецът, буден би стоял.“ Някой път заспите: дойде този, видимият крадец, и ви обере.
Невидимите крадци са интелигентни.
Някой път могат тъй майсторски да ви оплетат, да ви подкопаят къщата, да ви оберат и да си заминат, като ви оставят наново да събирате. Като дойде при вас някой дух, ще го запитате: „Когато си в някоя лодка сред морето, с двете гребла ли гребеш, или само с едното? “ Ще го запиташ това, но ще криеш мисълта си. Ако той ти каже, че можеш и с едно гребло, че може да ти покаже един по-лесен метод, като издигнеш нагоре в лодката си една върлина, обтегнеш на нея платното, ти не оставяй лопатите си. Дръж се за тях!
към беседата >>
– Това не е загуба – то ще бъде печалба.
Щом се стопят, протичат обилно води – животът се явява. Питам: като се стопят всички парчета, какво ще изгуби светът? Ще изгуби ли нещо? – Нищо. Я ми кажете, ако изгубим всички свои глупави идеи и теории за живота, какво губим всъщност?
– Това не е загуба – то ще бъде печалба.
Някои път загубата на някои неща е истинска печалба за живота. Затуй ние казваме: духовните хора трябва да бъдат много умни. А днес какво виждаме в света? – Съвременният свят страда от учители, които не са приготвени да учат.
към беседата >>
Някой път могат тъй майсторски да ви оплетат, да ви подкопаят къщата, да ви оберат и да си заминат, като ви оставят наново да събирате.
Тези правила ви давам, за да се пазите. Всеки от вас има неприятели – видими и невидими. Ако бяхте учени хора и ако разбирахте астрология, щяхте да знаете в кой месец, в коя седмица, в кой ден и час тия духове ще ви нападнат – и ще можете да се пазите от тях; но понеже не знаете, пазете къщите си всякога! Казва Христос: „Ако стопанинът би знаел кога ще дойде крадецът, буден би стоял.“ Някой път заспите: дойде този, видимият крадец, и ви обере. Невидимите крадци са интелигентни.
Някой път могат тъй майсторски да ви оплетат, да ви подкопаят къщата, да ви оберат и да си заминат, като ви оставят наново да събирате.
Като дойде при вас някой дух, ще го запитате: „Когато си в някоя лодка сред морето, с двете гребла ли гребеш, или само с едното? “ Ще го запиташ това, но ще криеш мисълта си. Ако той ти каже, че можеш и с едно гребло, че може да ти покаже един по-лесен метод, като издигнеш нагоре в лодката си една върлина, обтегнеш на нея платното, ти не оставяй лопатите си. Дръж се за тях! Да, може и без лопати да отидеш на другия бряг, но когато има вятър.
към беседата >>
Някои път загубата на някои неща е истинска печалба за живота.
Питам: като се стопят всички парчета, какво ще изгуби светът? Ще изгуби ли нещо? – Нищо. Я ми кажете, ако изгубим всички свои глупави идеи и теории за живота, какво губим всъщност? – Това не е загуба – то ще бъде печалба.
Някои път загубата на някои неща е истинска печалба за живота.
Затуй ние казваме: духовните хора трябва да бъдат много умни. А днес какво виждаме в света? – Съвременният свят страда от учители, които не са приготвени да учат.
към беседата >>
Като дойде при вас някой дух, ще го запитате: „Когато си в някоя лодка сред морето, с двете гребла ли гребеш, или само с едното?
Всеки от вас има неприятели – видими и невидими. Ако бяхте учени хора и ако разбирахте астрология, щяхте да знаете в кой месец, в коя седмица, в кой ден и час тия духове ще ви нападнат – и ще можете да се пазите от тях; но понеже не знаете, пазете къщите си всякога! Казва Христос: „Ако стопанинът би знаел кога ще дойде крадецът, буден би стоял.“ Някой път заспите: дойде този, видимият крадец, и ви обере. Невидимите крадци са интелигентни. Някой път могат тъй майсторски да ви оплетат, да ви подкопаят къщата, да ви оберат и да си заминат, като ви оставят наново да събирате.
Като дойде при вас някой дух, ще го запитате: „Когато си в някоя лодка сред морето, с двете гребла ли гребеш, или само с едното?
“ Ще го запиташ това, но ще криеш мисълта си. Ако той ти каже, че можеш и с едно гребло, че може да ти покаже един по-лесен метод, като издигнеш нагоре в лодката си една върлина, обтегнеш на нея платното, ти не оставяй лопатите си. Дръж се за тях! Да, може и без лопати да отидеш на другия бряг, но когато има вятър. Ами когато няма вятър?
към беседата >>
Затуй ние казваме: духовните хора трябва да бъдат много умни.
Ще изгуби ли нещо? – Нищо. Я ми кажете, ако изгубим всички свои глупави идеи и теории за живота, какво губим всъщност? – Това не е загуба – то ще бъде печалба. Някои път загубата на някои неща е истинска печалба за живота.
Затуй ние казваме: духовните хора трябва да бъдат много умни.
А днес какво виждаме в света? – Съвременният свят страда от учители, които не са приготвени да учат.
към беседата >>
“ Ще го запиташ това, но ще криеш мисълта си.
Ако бяхте учени хора и ако разбирахте астрология, щяхте да знаете в кой месец, в коя седмица, в кой ден и час тия духове ще ви нападнат – и ще можете да се пазите от тях; но понеже не знаете, пазете къщите си всякога! Казва Христос: „Ако стопанинът би знаел кога ще дойде крадецът, буден би стоял.“ Някой път заспите: дойде този, видимият крадец, и ви обере. Невидимите крадци са интелигентни. Някой път могат тъй майсторски да ви оплетат, да ви подкопаят къщата, да ви оберат и да си заминат, като ви оставят наново да събирате. Като дойде при вас някой дух, ще го запитате: „Когато си в някоя лодка сред морето, с двете гребла ли гребеш, или само с едното?
“ Ще го запиташ това, но ще криеш мисълта си.
Ако той ти каже, че можеш и с едно гребло, че може да ти покаже един по-лесен метод, като издигнеш нагоре в лодката си една върлина, обтегнеш на нея платното, ти не оставяй лопатите си. Дръж се за тях! Да, може и без лопати да отидеш на другия бряг, но когато има вятър. Ами когато няма вятър? Има гемиджии, които с такива платна пътуват по три-четири дена по морето, докато с лопати щяха да стигнат на същото място по-скоро.
към беседата >>
А днес какво виждаме в света?
– Нищо. Я ми кажете, ако изгубим всички свои глупави идеи и теории за живота, какво губим всъщност? – Това не е загуба – то ще бъде печалба. Някои път загубата на някои неща е истинска печалба за живота. Затуй ние казваме: духовните хора трябва да бъдат много умни.
А днес какво виждаме в света?
– Съвременният свят страда от учители, които не са приготвени да учат.
към беседата >>
Ако той ти каже, че можеш и с едно гребло, че може да ти покаже един по-лесен метод, като издигнеш нагоре в лодката си една върлина, обтегнеш на нея платното, ти не оставяй лопатите си.
Казва Христос: „Ако стопанинът би знаел кога ще дойде крадецът, буден би стоял.“ Някой път заспите: дойде този, видимият крадец, и ви обере. Невидимите крадци са интелигентни. Някой път могат тъй майсторски да ви оплетат, да ви подкопаят къщата, да ви оберат и да си заминат, като ви оставят наново да събирате. Като дойде при вас някой дух, ще го запитате: „Когато си в някоя лодка сред морето, с двете гребла ли гребеш, или само с едното? “ Ще го запиташ това, но ще криеш мисълта си.
Ако той ти каже, че можеш и с едно гребло, че може да ти покаже един по-лесен метод, като издигнеш нагоре в лодката си една върлина, обтегнеш на нея платното, ти не оставяй лопатите си.
Дръж се за тях! Да, може и без лопати да отидеш на другия бряг, но когато има вятър. Ами когато няма вятър? Има гемиджии, които с такива платна пътуват по три-четири дена по морето, докато с лопати щяха да стигнат на същото място по-скоро. За всеки случай, когато пътувате, по вятър или без вятър, трябват ви две гребла.
към беседата >>
– Съвременният свят страда от учители, които не са приготвени да учат.
Я ми кажете, ако изгубим всички свои глупави идеи и теории за живота, какво губим всъщност? – Това не е загуба – то ще бъде печалба. Някои път загубата на някои неща е истинска печалба за живота. Затуй ние казваме: духовните хора трябва да бъдат много умни. А днес какво виждаме в света?
– Съвременният свят страда от учители, които не са приготвени да учат.
към беседата >>
Дръж се за тях!
Невидимите крадци са интелигентни. Някой път могат тъй майсторски да ви оплетат, да ви подкопаят къщата, да ви оберат и да си заминат, като ви оставят наново да събирате. Като дойде при вас някой дух, ще го запитате: „Когато си в някоя лодка сред морето, с двете гребла ли гребеш, или само с едното? “ Ще го запиташ това, но ще криеш мисълта си. Ако той ти каже, че можеш и с едно гребло, че може да ти покаже един по-лесен метод, като издигнеш нагоре в лодката си една върлина, обтегнеш на нея платното, ти не оставяй лопатите си.
Дръж се за тях!
Да, може и без лопати да отидеш на другия бряг, но когато има вятър. Ами когато няма вятър? Има гемиджии, които с такива платна пътуват по три-четири дена по морето, докато с лопати щяха да стигнат на същото място по-скоро. За всеки случай, когато пътувате, по вятър или без вятър, трябват ви две гребла. Разумният човек е параход, който съдържа в себе си динамическа сила, която може да използва разумно на всяко време и място.
към беседата >>
Един гимназист от Варна отишъл през едно лято да прекара ваканцията в някое от близките варненски села.
Един гимназист от Варна отишъл през едно лято да прекара ваканцията в някое от близките варненски села.
Влязъл да живее в къщата на един от тамошните селяни. Един ден селянинът го запитва: „Ти като си учен, ще можеш ли да ме острижеш? “ – „Ще мога, как не! “ Обаче този ученик никога не бил стригал. Той взел ножиците и вместо да остриже косата на селянина, просто я накълцал, направил я само на стъпала.
към беседата >>
Да, може и без лопати да отидеш на другия бряг, но когато има вятър.
Някой път могат тъй майсторски да ви оплетат, да ви подкопаят къщата, да ви оберат и да си заминат, като ви оставят наново да събирате. Като дойде при вас някой дух, ще го запитате: „Когато си в някоя лодка сред морето, с двете гребла ли гребеш, или само с едното? “ Ще го запиташ това, но ще криеш мисълта си. Ако той ти каже, че можеш и с едно гребло, че може да ти покаже един по-лесен метод, като издигнеш нагоре в лодката си една върлина, обтегнеш на нея платното, ти не оставяй лопатите си. Дръж се за тях!
Да, може и без лопати да отидеш на другия бряг, но когато има вятър.
Ами когато няма вятър? Има гемиджии, които с такива платна пътуват по три-четири дена по морето, докато с лопати щяха да стигнат на същото място по-скоро. За всеки случай, когато пътувате, по вятър или без вятър, трябват ви две гребла. Разумният човек е параход, който съдържа в себе си динамическа сила, която може да използва разумно на всяко време и място. Такъв параход всякога върви.
към беседата >>
Влязъл да живее в къщата на един от тамошните селяни.
Един гимназист от Варна отишъл през едно лято да прекара ваканцията в някое от близките варненски села.
Влязъл да живее в къщата на един от тамошните селяни.
Един ден селянинът го запитва: „Ти като си учен, ще можеш ли да ме острижеш? “ – „Ще мога, как не! “ Обаче този ученик никога не бил стригал. Той взел ножиците и вместо да остриже косата на селянина, просто я накълцал, направил я само на стъпала. Запитват го другарите му: „Кой ти накълца така косата?
към беседата >>
Ами когато няма вятър?
Като дойде при вас някой дух, ще го запитате: „Когато си в някоя лодка сред морето, с двете гребла ли гребеш, или само с едното? “ Ще го запиташ това, но ще криеш мисълта си. Ако той ти каже, че можеш и с едно гребло, че може да ти покаже един по-лесен метод, като издигнеш нагоре в лодката си една върлина, обтегнеш на нея платното, ти не оставяй лопатите си. Дръж се за тях! Да, може и без лопати да отидеш на другия бряг, но когато има вятър.
Ами когато няма вятър?
Има гемиджии, които с такива платна пътуват по три-четири дена по морето, докато с лопати щяха да стигнат на същото място по-скоро. За всеки случай, когато пътувате, по вятър или без вятър, трябват ви две гребла. Разумният човек е параход, който съдържа в себе си динамическа сила, която може да използва разумно на всяко време и място. Такъв параход всякога върви. Той не чака вятър.
към беседата >>
Един ден селянинът го запитва: „Ти като си учен, ще можеш ли да ме острижеш?
Един гимназист от Варна отишъл през едно лято да прекара ваканцията в някое от близките варненски села. Влязъл да живее в къщата на един от тамошните селяни.
Един ден селянинът го запитва: „Ти като си учен, ще можеш ли да ме острижеш?
“ – „Ще мога, как не! “ Обаче този ученик никога не бил стригал. Той взел ножиците и вместо да остриже косата на селянина, просто я накълцал, направил я само на стъпала. Запитват го другарите му: „Кой ти накълца така косата? “ – „Е, онзи, седмокласникът, ученикът от гимназията.“ Има хора в света, които по същия начин накълцват мислите на другите.
към беседата >>
Има гемиджии, които с такива платна пътуват по три-четири дена по морето, докато с лопати щяха да стигнат на същото място по-скоро.
“ Ще го запиташ това, но ще криеш мисълта си. Ако той ти каже, че можеш и с едно гребло, че може да ти покаже един по-лесен метод, като издигнеш нагоре в лодката си една върлина, обтегнеш на нея платното, ти не оставяй лопатите си. Дръж се за тях! Да, може и без лопати да отидеш на другия бряг, но когато има вятър. Ами когато няма вятър?
Има гемиджии, които с такива платна пътуват по три-четири дена по морето, докато с лопати щяха да стигнат на същото място по-скоро.
За всеки случай, когато пътувате, по вятър или без вятър, трябват ви две гребла. Разумният човек е параход, който съдържа в себе си динамическа сила, която може да използва разумно на всяко време и място. Такъв параход всякога върви. Той не чака вятър. Дали ще духа вятър, или не, за него е безразлично.
към беседата >>
3.
Божественото буталце
,
МОК
, София, 21.12.1924г.,
Представете си, че тази вечер един благодетел ви завещае 10 милиона лева злато, в какво бихте ги употребили?
Представете си, че тази вечер един благодетел ви завещае 10 милиона лева злато, в какво бихте ги употребили?
(- Бих си платила дълговете, а останалите бих раздала на други, които имат дългове.) Всички съгласни ли сте? (- Аз бих се отказал.) И това не е лошо. Има неща, от които ние можем да се откажем, но има неща, от които не се отказваме. Например от подаряването на един добър живот, кой от вас би се отказал? Ако бащата и майката ти дадат един отличен живот, то е един капитал.
към беседата >>
(- Бих си платила дълговете, а останалите бих раздала на други, които имат дългове.) Всички съгласни ли сте?
Представете си, че тази вечер един благодетел ви завещае 10 милиона лева злато, в какво бихте ги употребили?
(- Бих си платила дълговете, а останалите бих раздала на други, които имат дългове.) Всички съгласни ли сте?
(- Аз бих се отказал.) И това не е лошо. Има неща, от които ние можем да се откажем, но има неща, от които не се отказваме. Например от подаряването на един добър живот, кой от вас би се отказал? Ако бащата и майката ти дадат един отличен живот, то е един капитал.
към беседата >>
(- Аз бих се отказал.) И това не е лошо.
Представете си, че тази вечер един благодетел ви завещае 10 милиона лева злато, в какво бихте ги употребили? (- Бих си платила дълговете, а останалите бих раздала на други, които имат дългове.) Всички съгласни ли сте?
(- Аз бих се отказал.) И това не е лошо.
Има неща, от които ние можем да се откажем, но има неща, от които не се отказваме. Например от подаряването на един добър живот, кой от вас би се отказал? Ако бащата и майката ти дадат един отличен живот, то е един капитал.
към беседата >>
Има неща, от които ние можем да се откажем, но има неща, от които не се отказваме.
Представете си, че тази вечер един благодетел ви завещае 10 милиона лева злато, в какво бихте ги употребили? (- Бих си платила дълговете, а останалите бих раздала на други, които имат дългове.) Всички съгласни ли сте? (- Аз бих се отказал.) И това не е лошо.
Има неща, от които ние можем да се откажем, но има неща, от които не се отказваме.
Например от подаряването на един добър живот, кой от вас би се отказал? Ако бащата и майката ти дадат един отличен живот, то е един капитал.
към беседата >>
Например от подаряването на един добър живот, кой от вас би се отказал?
Представете си, че тази вечер един благодетел ви завещае 10 милиона лева злато, в какво бихте ги употребили? (- Бих си платила дълговете, а останалите бих раздала на други, които имат дългове.) Всички съгласни ли сте? (- Аз бих се отказал.) И това не е лошо. Има неща, от които ние можем да се откажем, но има неща, от които не се отказваме.
Например от подаряването на един добър живот, кой от вас би се отказал?
Ако бащата и майката ти дадат един отличен живот, то е един капитал.
към беседата >>
Ако бащата и майката ти дадат един отличен живот, то е един капитал.
Представете си, че тази вечер един благодетел ви завещае 10 милиона лева злато, в какво бихте ги употребили? (- Бих си платила дълговете, а останалите бих раздала на други, които имат дългове.) Всички съгласни ли сте? (- Аз бих се отказал.) И това не е лошо. Има неща, от които ние можем да се откажем, но има неща, от които не се отказваме. Например от подаряването на един добър живот, кой от вас би се отказал?
Ако бащата и майката ти дадат един отличен живот, то е един капитал.
към беседата >>
Сега, каква е вашата представа за живота?
Сега, каква е вашата представа за живота?
Според вашето просто схващане какво нещо е животът, не философската страна на живота, но какво мислите, че е животът сам по себе си, както вие схващате от ваше гледище? Всякога трябва да си съставяте една картина.
към беседата >>
Според вашето просто схващане какво нещо е животът, не философската страна на живота, но какво мислите, че е животът сам по себе си, както вие схващате от ваше гледище?
Сега, каква е вашата представа за живота?
Според вашето просто схващане какво нещо е животът, не философската страна на живота, но какво мислите, че е животът сам по себе си, както вие схващате от ваше гледище?
Всякога трябва да си съставяте една картина.
към беседата >>
Всякога трябва да си съставяте една картина.
Сега, каква е вашата представа за живота? Според вашето просто схващане какво нещо е животът, не философската страна на живота, но какво мислите, че е животът сам по себе си, както вие схващате от ваше гледище?
Всякога трябва да си съставяте една картина.
към беседата >>
Представете си, че това е един затвор, херметически затворен (С), в който вие сте затворен още от детинство.
Представете си, че това е един затвор, херметически затворен (С), в който вие сте затворен още от детинство.
Нямате съобщение с никого, т.е. у вас е само голото съзнание, нямате ни чувстване, ни вкус, ни мирис, ни слух, ни зрение. Но съзнавате само едно: че сте затворени. Представете си, че във вас има един копнеж да излезете от този затвор, накъде - не знаете, но имате този вътрешен копнеж. Как ще разрешите задачата?
към беседата >>
Нямате съобщение с никого, т.е.
Представете си, че това е един затвор, херметически затворен (С), в който вие сте затворен още от детинство.
Нямате съобщение с никого, т.е.
у вас е само голото съзнание, нямате ни чувстване, ни вкус, ни мирис, ни слух, ни зрение. Но съзнавате само едно: че сте затворени. Представете си, че във вас има един копнеж да излезете от този затвор, накъде - не знаете, но имате този вътрешен копнеж. Как ще разрешите задачата? Представете си, че вие сте затворени и без да знаете едно същество, извън този затвор, чрез едно малко буталце (М) ви побутне само и вие почувствате за първи път, че някой ви бута.
към беседата >>
у вас е само голото съзнание, нямате ни чувстване, ни вкус, ни мирис, ни слух, ни зрение.
Представете си, че това е един затвор, херметически затворен (С), в който вие сте затворен още от детинство. Нямате съобщение с никого, т.е.
у вас е само голото съзнание, нямате ни чувстване, ни вкус, ни мирис, ни слух, ни зрение.
Но съзнавате само едно: че сте затворени. Представете си, че във вас има един копнеж да излезете от този затвор, накъде - не знаете, но имате този вътрешен копнеж. Как ще разрешите задачата? Представете си, че вие сте затворени и без да знаете едно същество, извън този затвор, чрез едно малко буталце (М) ви побутне само и вие почувствате за първи път, че някой ви бута. Какво впечатление ще произведе първото побутване?
към беседата >>
Но съзнавате само едно: че сте затворени.
Представете си, че това е един затвор, херметически затворен (С), в който вие сте затворен още от детинство. Нямате съобщение с никого, т.е. у вас е само голото съзнание, нямате ни чувстване, ни вкус, ни мирис, ни слух, ни зрение.
Но съзнавате само едно: че сте затворени.
Представете си, че във вас има един копнеж да излезете от този затвор, накъде - не знаете, но имате този вътрешен копнеж. Как ще разрешите задачата? Представете си, че вие сте затворени и без да знаете едно същество, извън този затвор, чрез едно малко буталце (М) ви побутне само и вие почувствате за първи път, че някой ви бута. Какво впечатление ще произведе първото побутване? Изненада ли, какво ще бъде?
към беседата >>
Представете си, че във вас има един копнеж да излезете от този затвор, накъде - не знаете, но имате този вътрешен копнеж.
Представете си, че това е един затвор, херметически затворен (С), в който вие сте затворен още от детинство. Нямате съобщение с никого, т.е. у вас е само голото съзнание, нямате ни чувстване, ни вкус, ни мирис, ни слух, ни зрение. Но съзнавате само едно: че сте затворени.
Представете си, че във вас има един копнеж да излезете от този затвор, накъде - не знаете, но имате този вътрешен копнеж.
Как ще разрешите задачата? Представете си, че вие сте затворени и без да знаете едно същество, извън този затвор, чрез едно малко буталце (М) ви побутне само и вие почувствате за първи път, че някой ви бута. Какво впечатление ще произведе първото побутване? Изненада ли, какво ще бъде? Англичаните казват: "Юбилеен ден ще бъде то." Най-голямата радост, която вие може да почувствате в тази черупка, такава радост, такова скачане, каквото не може да си представи човек.
към беседата >>
Как ще разрешите задачата?
Представете си, че това е един затвор, херметически затворен (С), в който вие сте затворен още от детинство. Нямате съобщение с никого, т.е. у вас е само голото съзнание, нямате ни чувстване, ни вкус, ни мирис, ни слух, ни зрение. Но съзнавате само едно: че сте затворени. Представете си, че във вас има един копнеж да излезете от този затвор, накъде - не знаете, но имате този вътрешен копнеж.
Как ще разрешите задачата?
Представете си, че вие сте затворени и без да знаете едно същество, извън този затвор, чрез едно малко буталце (М) ви побутне само и вие почувствате за първи път, че някой ви бута. Какво впечатление ще произведе първото побутване? Изненада ли, какво ще бъде? Англичаните казват: "Юбилеен ден ще бъде то." Най-голямата радост, която вие може да почувствате в тази черупка, такава радост, такова скачане, каквото не може да си представи човек. Сега ние говорим за пробуждане на съзнанието - когато човек очаква нещо.
към беседата >>
Представете си, че вие сте затворени и без да знаете едно същество, извън този затвор, чрез едно малко буталце (М) ви побутне само и вие почувствате за първи път, че някой ви бута.
Нямате съобщение с никого, т.е. у вас е само голото съзнание, нямате ни чувстване, ни вкус, ни мирис, ни слух, ни зрение. Но съзнавате само едно: че сте затворени. Представете си, че във вас има един копнеж да излезете от този затвор, накъде - не знаете, но имате този вътрешен копнеж. Как ще разрешите задачата?
Представете си, че вие сте затворени и без да знаете едно същество, извън този затвор, чрез едно малко буталце (М) ви побутне само и вие почувствате за първи път, че някой ви бута.
Какво впечатление ще произведе първото побутване? Изненада ли, какво ще бъде? Англичаните казват: "Юбилеен ден ще бъде то." Най-голямата радост, която вие може да почувствате в тази черупка, такава радост, такова скачане, каквото не може да си представи човек. Сега ние говорим за пробуждане на съзнанието - когато човек очаква нещо. Тия неща вие постоянно ги изпитвате.
към беседата >>
Какво впечатление ще произведе първото побутване?
у вас е само голото съзнание, нямате ни чувстване, ни вкус, ни мирис, ни слух, ни зрение. Но съзнавате само едно: че сте затворени. Представете си, че във вас има един копнеж да излезете от този затвор, накъде - не знаете, но имате този вътрешен копнеж. Как ще разрешите задачата? Представете си, че вие сте затворени и без да знаете едно същество, извън този затвор, чрез едно малко буталце (М) ви побутне само и вие почувствате за първи път, че някой ви бута.
Какво впечатление ще произведе първото побутване?
Изненада ли, какво ще бъде? Англичаните казват: "Юбилеен ден ще бъде то." Най-голямата радост, която вие може да почувствате в тази черупка, такава радост, такова скачане, каквото не може да си представи човек. Сега ние говорим за пробуждане на съзнанието - когато човек очаква нещо. Тия неща вие постоянно ги изпитвате. Някой път вие се намирате на [в] такава една черупка, херметически затворена, че чувствате отчаяние, от целия свят сте изолирани.
към беседата >>
Изненада ли, какво ще бъде?
Но съзнавате само едно: че сте затворени. Представете си, че във вас има един копнеж да излезете от този затвор, накъде - не знаете, но имате този вътрешен копнеж. Как ще разрешите задачата? Представете си, че вие сте затворени и без да знаете едно същество, извън този затвор, чрез едно малко буталце (М) ви побутне само и вие почувствате за първи път, че някой ви бута. Какво впечатление ще произведе първото побутване?
Изненада ли, какво ще бъде?
Англичаните казват: "Юбилеен ден ще бъде то." Най-голямата радост, която вие може да почувствате в тази черупка, такава радост, такова скачане, каквото не може да си представи човек. Сега ние говорим за пробуждане на съзнанието - когато човек очаква нещо. Тия неща вие постоянно ги изпитвате. Някой път вие се намирате на [в] такава една черупка, херметически затворена, че чувствате отчаяние, от целия свят сте изолирани. И след това почувствате, като че някой с пръст ви побутне само, тогава влиза известна светлина и вие се ободрите.
към беседата >>
Англичаните казват: "Юбилеен ден ще бъде то." Най-голямата радост, която вие може да почувствате в тази черупка, такава радост, такова скачане, каквото не може да си представи човек.
Представете си, че във вас има един копнеж да излезете от този затвор, накъде - не знаете, но имате този вътрешен копнеж. Как ще разрешите задачата? Представете си, че вие сте затворени и без да знаете едно същество, извън този затвор, чрез едно малко буталце (М) ви побутне само и вие почувствате за първи път, че някой ви бута. Какво впечатление ще произведе първото побутване? Изненада ли, какво ще бъде?
Англичаните казват: "Юбилеен ден ще бъде то." Най-голямата радост, която вие може да почувствате в тази черупка, такава радост, такова скачане, каквото не може да си представи човек.
Сега ние говорим за пробуждане на съзнанието - когато човек очаква нещо. Тия неща вие постоянно ги изпитвате. Някой път вие се намирате на [в] такава една черупка, херметически затворена, че чувствате отчаяние, от целия свят сте изолирани. И след това почувствате, като че някой с пръст ви побутне само, тогава влиза известна светлина и вие се ободрите. Чрез 5-те чувства човек е свързан с 5 различни свята.
към беседата >>
Сега ние говорим за пробуждане на съзнанието - когато човек очаква нещо.
Как ще разрешите задачата? Представете си, че вие сте затворени и без да знаете едно същество, извън този затвор, чрез едно малко буталце (М) ви побутне само и вие почувствате за първи път, че някой ви бута. Какво впечатление ще произведе първото побутване? Изненада ли, какво ще бъде? Англичаните казват: "Юбилеен ден ще бъде то." Най-голямата радост, която вие може да почувствате в тази черупка, такава радост, такова скачане, каквото не може да си представи човек.
Сега ние говорим за пробуждане на съзнанието - когато човек очаква нещо.
Тия неща вие постоянно ги изпитвате. Някой път вие се намирате на [в] такава една черупка, херметически затворена, че чувствате отчаяние, от целия свят сте изолирани. И след това почувствате, като че някой с пръст ви побутне само, тогава влиза известна светлина и вие се ободрите. Чрез 5-те чувства човек е свързан с 5 различни свята. През тия 5 чувства интелигентни същества побутват човека и когато го побутнат, той се радва и се весели.
към беседата >>
Тия неща вие постоянно ги изпитвате.
Представете си, че вие сте затворени и без да знаете едно същество, извън този затвор, чрез едно малко буталце (М) ви побутне само и вие почувствате за първи път, че някой ви бута. Какво впечатление ще произведе първото побутване? Изненада ли, какво ще бъде? Англичаните казват: "Юбилеен ден ще бъде то." Най-голямата радост, която вие може да почувствате в тази черупка, такава радост, такова скачане, каквото не може да си представи човек. Сега ние говорим за пробуждане на съзнанието - когато човек очаква нещо.
Тия неща вие постоянно ги изпитвате.
Някой път вие се намирате на [в] такава една черупка, херметически затворена, че чувствате отчаяние, от целия свят сте изолирани. И след това почувствате, като че някой с пръст ви побутне само, тогава влиза известна светлина и вие се ободрите. Чрез 5-те чувства човек е свързан с 5 различни свята. През тия 5 чувства интелигентни същества побутват човека и когато го побутнат, той се радва и се весели. Щом не го побутнат, той се чувства изолиран, скръбен, нещастен.
към беседата >>
Някой път вие се намирате на [в] такава една черупка, херметически затворена, че чувствате отчаяние, от целия свят сте изолирани.
Какво впечатление ще произведе първото побутване? Изненада ли, какво ще бъде? Англичаните казват: "Юбилеен ден ще бъде то." Най-голямата радост, която вие може да почувствате в тази черупка, такава радост, такова скачане, каквото не може да си представи човек. Сега ние говорим за пробуждане на съзнанието - когато човек очаква нещо. Тия неща вие постоянно ги изпитвате.
Някой път вие се намирате на [в] такава една черупка, херметически затворена, че чувствате отчаяние, от целия свят сте изолирани.
И след това почувствате, като че някой с пръст ви побутне само, тогава влиза известна светлина и вие се ободрите. Чрез 5-те чувства човек е свързан с 5 различни свята. През тия 5 чувства интелигентни същества побутват човека и когато го побутнат, той се радва и се весели. Щом не го побутнат, той се чувства изолиран, скръбен, нещастен. Чувствата са нещо, чрез което Божественият живот, Божествената светлина постоянно тече в човешката душа. Добре.
към беседата >>
И след това почувствате, като че някой с пръст ви побутне само, тогава влиза известна светлина и вие се ободрите.
Изненада ли, какво ще бъде? Англичаните казват: "Юбилеен ден ще бъде то." Най-голямата радост, която вие може да почувствате в тази черупка, такава радост, такова скачане, каквото не може да си представи човек. Сега ние говорим за пробуждане на съзнанието - когато човек очаква нещо. Тия неща вие постоянно ги изпитвате. Някой път вие се намирате на [в] такава една черупка, херметически затворена, че чувствате отчаяние, от целия свят сте изолирани.
И след това почувствате, като че някой с пръст ви побутне само, тогава влиза известна светлина и вие се ободрите.
Чрез 5-те чувства човек е свързан с 5 различни свята. През тия 5 чувства интелигентни същества побутват човека и когато го побутнат, той се радва и се весели. Щом не го побутнат, той се чувства изолиран, скръбен, нещастен. Чувствата са нещо, чрез което Божественият живот, Божествената светлина постоянно тече в човешката душа. Добре.
към беседата >>
Чрез 5-те чувства човек е свързан с 5 различни свята.
Англичаните казват: "Юбилеен ден ще бъде то." Най-голямата радост, която вие може да почувствате в тази черупка, такава радост, такова скачане, каквото не може да си представи човек. Сега ние говорим за пробуждане на съзнанието - когато човек очаква нещо. Тия неща вие постоянно ги изпитвате. Някой път вие се намирате на [в] такава една черупка, херметически затворена, че чувствате отчаяние, от целия свят сте изолирани. И след това почувствате, като че някой с пръст ви побутне само, тогава влиза известна светлина и вие се ободрите.
Чрез 5-те чувства човек е свързан с 5 различни свята.
През тия 5 чувства интелигентни същества побутват човека и когато го побутнат, той се радва и се весели. Щом не го побутнат, той се чувства изолиран, скръбен, нещастен. Чувствата са нещо, чрез което Божественият живот, Божествената светлина постоянно тече в човешката душа. Добре.
към беседата >>
През тия 5 чувства интелигентни същества побутват човека и когато го побутнат, той се радва и се весели.
Сега ние говорим за пробуждане на съзнанието - когато човек очаква нещо. Тия неща вие постоянно ги изпитвате. Някой път вие се намирате на [в] такава една черупка, херметически затворена, че чувствате отчаяние, от целия свят сте изолирани. И след това почувствате, като че някой с пръст ви побутне само, тогава влиза известна светлина и вие се ободрите. Чрез 5-те чувства човек е свързан с 5 различни свята.
През тия 5 чувства интелигентни същества побутват човека и когато го побутнат, той се радва и се весели.
Щом не го побутнат, той се чувства изолиран, скръбен, нещастен. Чувствата са нещо, чрез което Божественият живот, Божествената светлина постоянно тече в човешката душа. Добре.
към беседата >>
Щом не го побутнат, той се чувства изолиран, скръбен, нещастен.
Тия неща вие постоянно ги изпитвате. Някой път вие се намирате на [в] такава една черупка, херметически затворена, че чувствате отчаяние, от целия свят сте изолирани. И след това почувствате, като че някой с пръст ви побутне само, тогава влиза известна светлина и вие се ободрите. Чрез 5-те чувства човек е свързан с 5 различни свята. През тия 5 чувства интелигентни същества побутват човека и когато го побутнат, той се радва и се весели.
Щом не го побутнат, той се чувства изолиран, скръбен, нещастен.
Чувствата са нещо, чрез което Божественият живот, Божествената светлина постоянно тече в човешката душа. Добре.
към беседата >>
Чувствата са нещо, чрез което Божественият живот, Божествената светлина постоянно тече в човешката душа. Добре.
Някой път вие се намирате на [в] такава една черупка, херметически затворена, че чувствате отчаяние, от целия свят сте изолирани. И след това почувствате, като че някой с пръст ви побутне само, тогава влиза известна светлина и вие се ободрите. Чрез 5-те чувства човек е свързан с 5 различни свята. През тия 5 чувства интелигентни същества побутват човека и когато го побутнат, той се радва и се весели. Щом не го побутнат, той се чувства изолиран, скръбен, нещастен.
Чувствата са нещо, чрез което Божественият живот, Божествената светлина постоянно тече в човешката душа. Добре.
към беседата >>
Представете си, че вие излизате навън от този затвор.
Представете си, че вие излизате навън от този затвор.
След като излезете от затвора първото ви действие какво ще бъде? Едно американско магаре, като прекарало 10 години в рудницата, че го изкарали навън, и то като почнало да се търкаля, да реве, то чувствало, че в света на светлината е по-хубаво и то оценява това. Вие ще кажете: "Това магаре реве и се търкаля, какво оценява? " А магарето казва: "Десет години ужасен затвор беше това долу в земята! " Е, какво е свобода?
към беседата >>
След като излезете от затвора първото ви действие какво ще бъде?
Представете си, че вие излизате навън от този затвор.
След като излезете от затвора първото ви действие какво ще бъде?
Едно американско магаре, като прекарало 10 години в рудницата, че го изкарали навън, и то като почнало да се търкаля, да реве, то чувствало, че в света на светлината е по-хубаво и то оценява това. Вие ще кажете: "Това магаре реве и се търкаля, какво оценява? " А магарето казва: "Десет години ужасен затвор беше това долу в земята! " Е, какво е свобода? Сега вие по някой път се смеете на магарето, но често и вие влизате в такива дълбоки рудници, че по 20 години прекарвате в рудокопачество.
към беседата >>
Едно американско магаре, като прекарало 10 години в рудницата, че го изкарали навън, и то като почнало да се търкаля, да реве, то чувствало, че в света на светлината е по-хубаво и то оценява това.
Представете си, че вие излизате навън от този затвор. След като излезете от затвора първото ви действие какво ще бъде?
Едно американско магаре, като прекарало 10 години в рудницата, че го изкарали навън, и то като почнало да се търкаля, да реве, то чувствало, че в света на светлината е по-хубаво и то оценява това.
Вие ще кажете: "Това магаре реве и се търкаля, какво оценява? " А магарето казва: "Десет години ужасен затвор беше това долу в земята! " Е, какво е свобода? Сега вие по някой път се смеете на магарето, но често и вие влизате в такива дълбоки рудници, че по 20 години прекарвате в рудокопачество. Един живот - човек-машина, отдалечил се от Божествената светлина.
към беседата >>
Вие ще кажете: "Това магаре реве и се търкаля, какво оценява?
Представете си, че вие излизате навън от този затвор. След като излезете от затвора първото ви действие какво ще бъде? Едно американско магаре, като прекарало 10 години в рудницата, че го изкарали навън, и то като почнало да се търкаля, да реве, то чувствало, че в света на светлината е по-хубаво и то оценява това.
Вие ще кажете: "Това магаре реве и се търкаля, какво оценява?
" А магарето казва: "Десет години ужасен затвор беше това долу в земята! " Е, какво е свобода? Сега вие по някой път се смеете на магарето, но често и вие влизате в такива дълбоки рудници, че по 20 години прекарвате в рудокопачество. Един живот - човек-машина, отдалечил се от Божествената светлина. Аз разбирам Божественото, туй което осмисля живота, а без него човек идва до отчаяние.
към беседата >>
" А магарето казва: "Десет години ужасен затвор беше това долу в земята!
Представете си, че вие излизате навън от този затвор. След като излезете от затвора първото ви действие какво ще бъде? Едно американско магаре, като прекарало 10 години в рудницата, че го изкарали навън, и то като почнало да се търкаля, да реве, то чувствало, че в света на светлината е по-хубаво и то оценява това. Вие ще кажете: "Това магаре реве и се търкаля, какво оценява?
" А магарето казва: "Десет години ужасен затвор беше това долу в земята!
" Е, какво е свобода? Сега вие по някой път се смеете на магарето, но често и вие влизате в такива дълбоки рудници, че по 20 години прекарвате в рудокопачество. Един живот - човек-машина, отдалечил се от Божествената светлина. Аз разбирам Божественото, туй което осмисля живота, а без него човек идва до отчаяние.
към беседата >>
" Е, какво е свобода?
Представете си, че вие излизате навън от този затвор. След като излезете от затвора първото ви действие какво ще бъде? Едно американско магаре, като прекарало 10 години в рудницата, че го изкарали навън, и то като почнало да се търкаля, да реве, то чувствало, че в света на светлината е по-хубаво и то оценява това. Вие ще кажете: "Това магаре реве и се търкаля, какво оценява? " А магарето казва: "Десет години ужасен затвор беше това долу в земята!
" Е, какво е свобода?
Сега вие по някой път се смеете на магарето, но често и вие влизате в такива дълбоки рудници, че по 20 години прекарвате в рудокопачество. Един живот - човек-машина, отдалечил се от Божествената светлина. Аз разбирам Божественото, туй което осмисля живота, а без него човек идва до отчаяние.
към беседата >>
Сега вие по някой път се смеете на магарето, но често и вие влизате в такива дълбоки рудници, че по 20 години прекарвате в рудокопачество.
След като излезете от затвора първото ви действие какво ще бъде? Едно американско магаре, като прекарало 10 години в рудницата, че го изкарали навън, и то като почнало да се търкаля, да реве, то чувствало, че в света на светлината е по-хубаво и то оценява това. Вие ще кажете: "Това магаре реве и се търкаля, какво оценява? " А магарето казва: "Десет години ужасен затвор беше това долу в земята! " Е, какво е свобода?
Сега вие по някой път се смеете на магарето, но често и вие влизате в такива дълбоки рудници, че по 20 години прекарвате в рудокопачество.
Един живот - човек-машина, отдалечил се от Божествената светлина. Аз разбирам Божественото, туй което осмисля живота, а без него човек идва до отчаяние.
към беседата >>
Един живот - човек-машина, отдалечил се от Божествената светлина.
Едно американско магаре, като прекарало 10 години в рудницата, че го изкарали навън, и то като почнало да се търкаля, да реве, то чувствало, че в света на светлината е по-хубаво и то оценява това. Вие ще кажете: "Това магаре реве и се търкаля, какво оценява? " А магарето казва: "Десет години ужасен затвор беше това долу в земята! " Е, какво е свобода? Сега вие по някой път се смеете на магарето, но често и вие влизате в такива дълбоки рудници, че по 20 години прекарвате в рудокопачество.
Един живот - човек-машина, отдалечил се от Божествената светлина.
Аз разбирам Божественото, туй което осмисля живота, а без него човек идва до отчаяние.
към беседата >>
Аз разбирам Божественото, туй което осмисля живота, а без него човек идва до отчаяние.
Вие ще кажете: "Това магаре реве и се търкаля, какво оценява? " А магарето казва: "Десет години ужасен затвор беше това долу в земята! " Е, какво е свобода? Сега вие по някой път се смеете на магарето, но често и вие влизате в такива дълбоки рудници, че по 20 години прекарвате в рудокопачество. Един живот - човек-машина, отдалечил се от Божествената светлина.
Аз разбирам Божественото, туй което осмисля живота, а без него човек идва до отчаяние.
към беседата >>
Рекох, в сегашното си положение вие всички трябва да се стремите да имате един вътрешен опит.
Рекох, в сегашното си положение вие всички трябва да се стремите да имате един вътрешен опит.
Всеки един от вас, от младите, трябва да имате един опит. Самият живот без опит не върви в права посока. Най-малко един опит, два, три трябва да имате, които трябва да бъдат ръководяща звезда, да имате нещо, на което да разчитате. А такъв опит всеки един от вас може да има. Например колцина от вас имат опитността да знаете, че имате някой приятел извън Земята, един ръководител, ангел-хранител го наричат, един добър приятел, а някои го наричат "Аз".
към беседата >>
Всеки един от вас, от младите, трябва да имате един опит.
Рекох, в сегашното си положение вие всички трябва да се стремите да имате един вътрешен опит.
Всеки един от вас, от младите, трябва да имате един опит.
Самият живот без опит не върви в права посока. Най-малко един опит, два, три трябва да имате, които трябва да бъдат ръководяща звезда, да имате нещо, на което да разчитате. А такъв опит всеки един от вас може да има. Например колцина от вас имат опитността да знаете, че имате някой приятел извън Земята, един ръководител, ангел-хранител го наричат, един добър приятел, а някои го наричат "Аз". Едно същество, което взима много дълбоко участие във вашия земен живот.
към беседата >>
Самият живот без опит не върви в права посока.
Рекох, в сегашното си положение вие всички трябва да се стремите да имате един вътрешен опит. Всеки един от вас, от младите, трябва да имате един опит.
Самият живот без опит не върви в права посока.
Най-малко един опит, два, три трябва да имате, които трябва да бъдат ръководяща звезда, да имате нещо, на което да разчитате. А такъв опит всеки един от вас може да има. Например колцина от вас имат опитността да знаете, че имате някой приятел извън Земята, един ръководител, ангел-хранител го наричат, един добър приятел, а някои го наричат "Аз". Едно същество, което взима много дълбоко участие във вашия земен живот. Интересува се от всичко и всякога, в най-големите мъчнотии, туй същество иде да ви помогне.
към беседата >>
Най-малко един опит, два, три трябва да имате, които трябва да бъдат ръководяща звезда, да имате нещо, на което да разчитате.
Рекох, в сегашното си положение вие всички трябва да се стремите да имате един вътрешен опит. Всеки един от вас, от младите, трябва да имате един опит. Самият живот без опит не върви в права посока.
Най-малко един опит, два, три трябва да имате, които трябва да бъдат ръководяща звезда, да имате нещо, на което да разчитате.
А такъв опит всеки един от вас може да има. Например колцина от вас имат опитността да знаете, че имате някой приятел извън Земята, един ръководител, ангел-хранител го наричат, един добър приятел, а някои го наричат "Аз". Едно същество, което взима много дълбоко участие във вашия земен живот. Интересува се от всичко и всякога, в най-големите мъчнотии, туй същество иде да ви помогне. То е пръв и последен във вашия живот.
към беседата >>
А такъв опит всеки един от вас може да има.
Рекох, в сегашното си положение вие всички трябва да се стремите да имате един вътрешен опит. Всеки един от вас, от младите, трябва да имате един опит. Самият живот без опит не върви в права посока. Най-малко един опит, два, три трябва да имате, които трябва да бъдат ръководяща звезда, да имате нещо, на което да разчитате.
А такъв опит всеки един от вас може да има.
Например колцина от вас имат опитността да знаете, че имате някой приятел извън Земята, един ръководител, ангел-хранител го наричат, един добър приятел, а някои го наричат "Аз". Едно същество, което взима много дълбоко участие във вашия земен живот. Интересува се от всичко и всякога, в най-големите мъчнотии, туй същество иде да ви помогне. То е пръв и последен във вашия живот. Сега, туй, като едно философско твърдение, мнозина от вас го приемат, възможно е да е тъй, като една вероятност, но като абсолютна истина не знаете дали е тъй.
към беседата >>
Например колцина от вас имат опитността да знаете, че имате някой приятел извън Земята, един ръководител, ангел-хранител го наричат, един добър приятел, а някои го наричат "Аз".
Рекох, в сегашното си положение вие всички трябва да се стремите да имате един вътрешен опит. Всеки един от вас, от младите, трябва да имате един опит. Самият живот без опит не върви в права посока. Най-малко един опит, два, три трябва да имате, които трябва да бъдат ръководяща звезда, да имате нещо, на което да разчитате. А такъв опит всеки един от вас може да има.
Например колцина от вас имат опитността да знаете, че имате някой приятел извън Земята, един ръководител, ангел-хранител го наричат, един добър приятел, а някои го наричат "Аз".
Едно същество, което взима много дълбоко участие във вашия земен живот. Интересува се от всичко и всякога, в най-големите мъчнотии, туй същество иде да ви помогне. То е пръв и последен във вашия живот. Сега, туй, като едно философско твърдение, мнозина от вас го приемат, възможно е да е тъй, като една вероятност, но като абсолютна истина не знаете дали е тъй.
към беседата >>
Едно същество, което взима много дълбоко участие във вашия земен живот.
Всеки един от вас, от младите, трябва да имате един опит. Самият живот без опит не върви в права посока. Най-малко един опит, два, три трябва да имате, които трябва да бъдат ръководяща звезда, да имате нещо, на което да разчитате. А такъв опит всеки един от вас може да има. Например колцина от вас имат опитността да знаете, че имате някой приятел извън Земята, един ръководител, ангел-хранител го наричат, един добър приятел, а някои го наричат "Аз".
Едно същество, което взима много дълбоко участие във вашия земен живот.
Интересува се от всичко и всякога, в най-големите мъчнотии, туй същество иде да ви помогне. То е пръв и последен във вашия живот. Сега, туй, като едно философско твърдение, мнозина от вас го приемат, възможно е да е тъй, като една вероятност, но като абсолютна истина не знаете дали е тъй.
към беседата >>
Интересува се от всичко и всякога, в най-големите мъчнотии, туй същество иде да ви помогне.
Самият живот без опит не върви в права посока. Най-малко един опит, два, три трябва да имате, които трябва да бъдат ръководяща звезда, да имате нещо, на което да разчитате. А такъв опит всеки един от вас може да има. Например колцина от вас имат опитността да знаете, че имате някой приятел извън Земята, един ръководител, ангел-хранител го наричат, един добър приятел, а някои го наричат "Аз". Едно същество, което взима много дълбоко участие във вашия земен живот.
Интересува се от всичко и всякога, в най-големите мъчнотии, туй същество иде да ви помогне.
То е пръв и последен във вашия живот. Сега, туй, като едно философско твърдение, мнозина от вас го приемат, възможно е да е тъй, като една вероятност, но като абсолютна истина не знаете дали е тъй.
към беседата >>
То е пръв и последен във вашия живот.
Най-малко един опит, два, три трябва да имате, които трябва да бъдат ръководяща звезда, да имате нещо, на което да разчитате. А такъв опит всеки един от вас може да има. Например колцина от вас имат опитността да знаете, че имате някой приятел извън Земята, един ръководител, ангел-хранител го наричат, един добър приятел, а някои го наричат "Аз". Едно същество, което взима много дълбоко участие във вашия земен живот. Интересува се от всичко и всякога, в най-големите мъчнотии, туй същество иде да ви помогне.
То е пръв и последен във вашия живот.
Сега, туй, като едно философско твърдение, мнозина от вас го приемат, възможно е да е тъй, като една вероятност, но като абсолютна истина не знаете дали е тъй.
към беседата >>
Сега, туй, като едно философско твърдение, мнозина от вас го приемат, възможно е да е тъй, като една вероятност, но като абсолютна истина не знаете дали е тъй.
А такъв опит всеки един от вас може да има. Например колцина от вас имат опитността да знаете, че имате някой приятел извън Земята, един ръководител, ангел-хранител го наричат, един добър приятел, а някои го наричат "Аз". Едно същество, което взима много дълбоко участие във вашия земен живот. Интересува се от всичко и всякога, в най-големите мъчнотии, туй същество иде да ви помогне. То е пръв и последен във вашия живот.
Сега, туй, като едно философско твърдение, мнозина от вас го приемат, възможно е да е тъй, като една вероятност, но като абсолютна истина не знаете дали е тъй.
към беседата >>
Сега вие ще кажете: "Ние сме млади още, не сме остарели." Но младите виждат повече отколкото старите.
Сега вие ще кажете: "Ние сме млади още, не сме остарели." Но младите виждат повече отколкото старите.
Според моите разсъждения очите на младите виждат по-надалеч, отколкото на старите хора, нали е така? Стар човек, в окултен смисъл, е проявеният човек. Когато иска някой да стане по-възрастен на години, че да е по-умен, това е криво разсъждение. Да не мислите, че преминаването на години ще ви донесе знание. То е изгубено време.
към беседата >>
Според моите разсъждения очите на младите виждат по-надалеч, отколкото на старите хора, нали е така?
Сега вие ще кажете: "Ние сме млади още, не сме остарели." Но младите виждат повече отколкото старите.
Според моите разсъждения очите на младите виждат по-надалеч, отколкото на старите хора, нали е така?
Стар човек, в окултен смисъл, е проявеният човек. Когато иска някой да стане по-възрастен на години, че да е по-умен, това е криво разсъждение. Да не мислите, че преминаването на години ще ви донесе знание. То е изгубено време. Който чака да стане на 33 години, че да поумнее, то е изгубено време - "изгубена Станка".
към беседата >>
Стар човек, в окултен смисъл, е проявеният човек.
Сега вие ще кажете: "Ние сме млади още, не сме остарели." Но младите виждат повече отколкото старите. Според моите разсъждения очите на младите виждат по-надалеч, отколкото на старите хора, нали е така?
Стар човек, в окултен смисъл, е проявеният човек.
Когато иска някой да стане по-възрастен на години, че да е по-умен, това е криво разсъждение. Да не мислите, че преминаването на години ще ви донесе знание. То е изгубено време. Който чака да стане на 33 години, че да поумнее, то е изгубено време - "изгубена Станка". Не трябва да мислите, че след като остареете ще станете по-умни. Не.
към беседата >>
Когато иска някой да стане по-възрастен на години, че да е по-умен, това е криво разсъждение.
Сега вие ще кажете: "Ние сме млади още, не сме остарели." Но младите виждат повече отколкото старите. Според моите разсъждения очите на младите виждат по-надалеч, отколкото на старите хора, нали е така? Стар човек, в окултен смисъл, е проявеният човек.
Когато иска някой да стане по-възрастен на години, че да е по-умен, това е криво разсъждение.
Да не мислите, че преминаването на години ще ви донесе знание. То е изгубено време. Който чака да стане на 33 години, че да поумнее, то е изгубено време - "изгубена Станка". Не трябва да мислите, че след като остареете ще станете по-умни. Не. Аз искам в ума ви да се утвърди тази положителна философия.
към беседата >>
Да не мислите, че преминаването на години ще ви донесе знание.
Сега вие ще кажете: "Ние сме млади още, не сме остарели." Но младите виждат повече отколкото старите. Според моите разсъждения очите на младите виждат по-надалеч, отколкото на старите хора, нали е така? Стар човек, в окултен смисъл, е проявеният човек. Когато иска някой да стане по-възрастен на години, че да е по-умен, това е криво разсъждение.
Да не мислите, че преминаването на години ще ви донесе знание.
То е изгубено време. Който чака да стане на 33 години, че да поумнее, то е изгубено време - "изгубена Станка". Не трябва да мислите, че след като остареете ще станете по-умни. Не. Аз искам в ума ви да се утвърди тази положителна философия. Положително ще разсъждавате.
към беседата >>
То е изгубено време.
Сега вие ще кажете: "Ние сме млади още, не сме остарели." Но младите виждат повече отколкото старите. Според моите разсъждения очите на младите виждат по-надалеч, отколкото на старите хора, нали е така? Стар човек, в окултен смисъл, е проявеният човек. Когато иска някой да стане по-възрастен на години, че да е по-умен, това е криво разсъждение. Да не мислите, че преминаването на години ще ви донесе знание.
То е изгубено време.
Който чака да стане на 33 години, че да поумнее, то е изгубено време - "изгубена Станка". Не трябва да мислите, че след като остареете ще станете по-умни. Не. Аз искам в ума ви да се утвърди тази положителна философия. Положително ще разсъждавате. Ще бъдете умни сега.
към беседата >>
Който чака да стане на 33 години, че да поумнее, то е изгубено време - "изгубена Станка".
Според моите разсъждения очите на младите виждат по-надалеч, отколкото на старите хора, нали е така? Стар човек, в окултен смисъл, е проявеният човек. Когато иска някой да стане по-възрастен на години, че да е по-умен, това е криво разсъждение. Да не мислите, че преминаването на години ще ви донесе знание. То е изгубено време.
Който чака да стане на 33 години, че да поумнее, то е изгубено време - "изгубена Станка".
Не трябва да мислите, че след като остареете ще станете по-умни. Не. Аз искам в ума ви да се утвърди тази положителна философия. Положително ще разсъждавате. Ще бъдете умни сега. Сега ако не -никога!
към беседата >>
Не трябва да мислите, че след като остареете ще станете по-умни. Не.
Стар човек, в окултен смисъл, е проявеният човек. Когато иска някой да стане по-възрастен на години, че да е по-умен, това е криво разсъждение. Да не мислите, че преминаването на години ще ви донесе знание. То е изгубено време. Който чака да стане на 33 години, че да поумнее, то е изгубено време - "изгубена Станка".
Не трябва да мислите, че след като остареете ще станете по-умни. Не.
Аз искам в ума ви да се утвърди тази положителна философия. Положително ще разсъждавате. Ще бъдете умни сега. Сега ако не -никога! Туй, което аз зная: Сега или никога.
към беседата >>
Аз искам в ума ви да се утвърди тази положителна философия.
Когато иска някой да стане по-възрастен на години, че да е по-умен, това е криво разсъждение. Да не мислите, че преминаването на години ще ви донесе знание. То е изгубено време. Който чака да стане на 33 години, че да поумнее, то е изгубено време - "изгубена Станка". Не трябва да мислите, че след като остареете ще станете по-умни. Не.
Аз искам в ума ви да се утвърди тази положителна философия.
Положително ще разсъждавате. Ще бъдете умни сега. Сега ако не -никога! Туй, което аз зная: Сега или никога. Защото, ако аз се силя да докажа, че някой неща за в бъдеще ще станат, те са станали вече.
към беседата >>
Положително ще разсъждавате.
Да не мислите, че преминаването на години ще ви донесе знание. То е изгубено време. Който чака да стане на 33 години, че да поумнее, то е изгубено време - "изгубена Станка". Не трябва да мислите, че след като остареете ще станете по-умни. Не. Аз искам в ума ви да се утвърди тази положителна философия.
Положително ще разсъждавате.
Ще бъдете умни сега. Сега ако не -никога! Туй, което аз зная: Сега или никога. Защото, ако аз се силя да докажа, че някой неща за в бъдеще ще станат, те са станали вече. Ако аз не посея семето днес, как ще дочакам то утре да изникне.
към беседата >>
Ще бъдете умни сега.
То е изгубено време. Който чака да стане на 33 години, че да поумнее, то е изгубено време - "изгубена Станка". Не трябва да мислите, че след като остареете ще станете по-умни. Не. Аз искам в ума ви да се утвърди тази положителна философия. Положително ще разсъждавате.
Ще бъдете умни сега.
Сега ако не -никога! Туй, което аз зная: Сега или никога. Защото, ако аз се силя да докажа, че някой неща за в бъдеще ще станат, те са станали вече. Ако аз не посея семето днес, как ще дочакам то утре да изникне. Значи туй, което е станало днес и утре ще стане, това е непреривност на нещата.
към беседата >>
Сега ако не -никога!
Който чака да стане на 33 години, че да поумнее, то е изгубено време - "изгубена Станка". Не трябва да мислите, че след като остареете ще станете по-умни. Не. Аз искам в ума ви да се утвърди тази положителна философия. Положително ще разсъждавате. Ще бъдете умни сега.
Сега ако не -никога!
Туй, което аз зная: Сега или никога. Защото, ако аз се силя да докажа, че някой неща за в бъдеще ще станат, те са станали вече. Ако аз не посея семето днес, как ще дочакам то утре да изникне. Значи туй, което е станало днес и утре ще стане, това е непреривност на нещата.
към беседата >>
Туй, което аз зная: Сега или никога.
Не трябва да мислите, че след като остареете ще станете по-умни. Не. Аз искам в ума ви да се утвърди тази положителна философия. Положително ще разсъждавате. Ще бъдете умни сега. Сега ако не -никога!
Туй, което аз зная: Сега или никога.
Защото, ако аз се силя да докажа, че някой неща за в бъдеще ще станат, те са станали вече. Ако аз не посея семето днес, как ще дочакам то утре да изникне. Значи туй, което е станало днес и утре ще стане, това е непреривност на нещата.
към беседата >>
Защото, ако аз се силя да докажа, че някой неща за в бъдеще ще станат, те са станали вече.
Аз искам в ума ви да се утвърди тази положителна философия. Положително ще разсъждавате. Ще бъдете умни сега. Сега ако не -никога! Туй, което аз зная: Сега или никога.
Защото, ако аз се силя да докажа, че някой неща за в бъдеще ще станат, те са станали вече.
Ако аз не посея семето днес, как ще дочакам то утре да изникне. Значи туй, което е станало днес и утре ще стане, това е непреривност на нещата.
към беседата >>
Ако аз не посея семето днес, как ще дочакам то утре да изникне.
Положително ще разсъждавате. Ще бъдете умни сега. Сега ако не -никога! Туй, което аз зная: Сега или никога. Защото, ако аз се силя да докажа, че някой неща за в бъдеще ще станат, те са станали вече.
Ако аз не посея семето днес, как ще дочакам то утре да изникне.
Значи туй, което е станало днес и утре ще стане, това е непреривност на нещата.
към беседата >>
Значи туй, което е станало днес и утре ще стане, това е непреривност на нещата.
Ще бъдете умни сега. Сега ако не -никога! Туй, което аз зная: Сега или никога. Защото, ако аз се силя да докажа, че някой неща за в бъдеще ще станат, те са станали вече. Ако аз не посея семето днес, как ще дочакам то утре да изникне.
Значи туй, което е станало днес и утре ще стане, това е непреривност на нещата.
към беседата >>
Та във вашия ум всякога идеите трябва да бъдат положителни.
Та във вашия ум всякога идеите трябва да бъдат положителни.
Когато действат окултните сили, те действат сега, веднага, днес. Отложите ли за утре, работата е свършена - т.е. никога няма да я направиш. И този факт може да го проверите. Някой път сънувате много хубав сън, събуждате се след това, искате да го запишете, но отлагате за утре.
към беседата >>
Когато действат окултните сили, те действат сега, веднага, днес.
Та във вашия ум всякога идеите трябва да бъдат положителни.
Когато действат окултните сили, те действат сега, веднага, днес.
Отложите ли за утре, работата е свършена - т.е. никога няма да я направиш. И този факт може да го проверите. Някой път сънувате много хубав сън, събуждате се след това, искате да го запишете, но отлагате за утре. Като станете, всичко е забравено вече.
към беседата >>
Отложите ли за утре, работата е свършена - т.е.
Та във вашия ум всякога идеите трябва да бъдат положителни. Когато действат окултните сили, те действат сега, веднага, днес.
Отложите ли за утре, работата е свършена - т.е.
никога няма да я направиш. И този факт може да го проверите. Някой път сънувате много хубав сън, събуждате се след това, искате да го запишете, но отлагате за утре. Като станете, всичко е забравено вече. Втори път то няма да се яви вече.
към беседата >>
никога няма да я направиш.
Та във вашия ум всякога идеите трябва да бъдат положителни. Когато действат окултните сили, те действат сега, веднага, днес. Отложите ли за утре, работата е свършена - т.е.
никога няма да я направиш.
И този факт може да го проверите. Някой път сънувате много хубав сън, събуждате се след това, искате да го запишете, но отлагате за утре. Като станете, всичко е забравено вече. Втори път то няма да се яви вече. Ти веднага ще станеш и ще запишеш съня, ако трябва.
към беседата >>
И този факт може да го проверите.
Та във вашия ум всякога идеите трябва да бъдат положителни. Когато действат окултните сили, те действат сега, веднага, днес. Отложите ли за утре, работата е свършена - т.е. никога няма да я направиш.
И този факт може да го проверите.
Някой път сънувате много хубав сън, събуждате се след това, искате да го запишете, но отлагате за утре. Като станете, всичко е забравено вече. Втори път то няма да се яви вече. Ти веднага ще станеш и ще запишеш съня, ако трябва. Този закон действа и в живота.
към беседата >>
Някой път сънувате много хубав сън, събуждате се след това, искате да го запишете, но отлагате за утре.
Та във вашия ум всякога идеите трябва да бъдат положителни. Когато действат окултните сили, те действат сега, веднага, днес. Отложите ли за утре, работата е свършена - т.е. никога няма да я направиш. И този факт може да го проверите.
Някой път сънувате много хубав сън, събуждате се след това, искате да го запишете, но отлагате за утре.
Като станете, всичко е забравено вече. Втори път то няма да се яви вече. Ти веднага ще станеш и ще запишеш съня, ако трябва. Този закон действа и в живота. Една добра мисъл като дойде, приеми я, не казвай: "Като имам повече време." Не, не, ако сега не я запишеш, ти няма да я запишеш никога.
към беседата >>
Като станете, всичко е забравено вече.
Когато действат окултните сили, те действат сега, веднага, днес. Отложите ли за утре, работата е свършена - т.е. никога няма да я направиш. И този факт може да го проверите. Някой път сънувате много хубав сън, събуждате се след това, искате да го запишете, но отлагате за утре.
Като станете, всичко е забравено вече.
Втори път то няма да се яви вече. Ти веднага ще станеш и ще запишеш съня, ако трябва. Този закон действа и в живота. Една добра мисъл като дойде, приеми я, не казвай: "Като имам повече време." Не, не, ако сега не я запишеш, ти няма да я запишеш никога. Напиши две думи само, но напиши нещо.
към беседата >>
Втори път то няма да се яви вече.
Отложите ли за утре, работата е свършена - т.е. никога няма да я направиш. И този факт може да го проверите. Някой път сънувате много хубав сън, събуждате се след това, искате да го запишете, но отлагате за утре. Като станете, всичко е забравено вече.
Втори път то няма да се яви вече.
Ти веднага ще станеш и ще запишеш съня, ако трябва. Този закон действа и в живота. Една добра мисъл като дойде, приеми я, не казвай: "Като имам повече време." Не, не, ако сега не я запишеш, ти няма да я запишеш никога. Напиши две думи само, но напиши нещо. Защото нещата трябва да се заверяват едновременно и в трите свята.
към беседата >>
Ти веднага ще станеш и ще запишеш съня, ако трябва.
никога няма да я направиш. И този факт може да го проверите. Някой път сънувате много хубав сън, събуждате се след това, искате да го запишете, но отлагате за утре. Като станете, всичко е забравено вече. Втори път то няма да се яви вече.
Ти веднага ще станеш и ще запишеш съня, ако трябва.
Този закон действа и в живота. Една добра мисъл като дойде, приеми я, не казвай: "Като имам повече време." Не, не, ако сега не я запишеш, ти няма да я запишеш никога. Напиши две думи само, но напиши нещо. Защото нещата трябва да се заверяват едновременно и в трите свята. Тази свещена мисъл се е проявила в света на мисълта.
към беседата >>
Този закон действа и в живота.
И този факт може да го проверите. Някой път сънувате много хубав сън, събуждате се след това, искате да го запишете, но отлагате за утре. Като станете, всичко е забравено вече. Втори път то няма да се яви вече. Ти веднага ще станеш и ще запишеш съня, ако трябва.
Този закон действа и в живота.
Една добра мисъл като дойде, приеми я, не казвай: "Като имам повече време." Не, не, ако сега не я запишеш, ти няма да я запишеш никога. Напиши две думи само, но напиши нещо. Защото нещата трябва да се заверяват едновременно и в трите свята. Тази свещена мисъл се е проявила в света на мисълта. Тя се е проявила и на физическия свят и след като й дадеш форма, тя ще придобие съществувание.
към беседата >>
Една добра мисъл като дойде, приеми я, не казвай: "Като имам повече време." Не, не, ако сега не я запишеш, ти няма да я запишеш никога.
Някой път сънувате много хубав сън, събуждате се след това, искате да го запишете, но отлагате за утре. Като станете, всичко е забравено вече. Втори път то няма да се яви вече. Ти веднага ще станеш и ще запишеш съня, ако трябва. Този закон действа и в живота.
Една добра мисъл като дойде, приеми я, не казвай: "Като имам повече време." Не, не, ако сега не я запишеш, ти няма да я запишеш никога.
Напиши две думи само, но напиши нещо. Защото нещата трябва да се заверяват едновременно и в трите свята. Тази свещена мисъл се е проявила в света на мисълта. Тя се е проявила и на физическия свят и след като й дадеш форма, тя ще придобие съществувание. Тя е дошла днес, ти кажеш: "Днес не съм разположен - утре." Но утре тя намира друго място, втори път не се връща при тебе.
към беседата >>
Напиши две думи само, но напиши нещо.
Като станете, всичко е забравено вече. Втори път то няма да се яви вече. Ти веднага ще станеш и ще запишеш съня, ако трябва. Този закон действа и в живота. Една добра мисъл като дойде, приеми я, не казвай: "Като имам повече време." Не, не, ако сега не я запишеш, ти няма да я запишеш никога.
Напиши две думи само, но напиши нещо.
Защото нещата трябва да се заверяват едновременно и в трите свята. Тази свещена мисъл се е проявила в света на мисълта. Тя се е проявила и на физическия свят и след като й дадеш форма, тя ще придобие съществувание. Тя е дошла днес, ти кажеш: "Днес не съм разположен - утре." Но утре тя намира друго място, втори път не се връща при тебе.
към беседата >>
Защото нещата трябва да се заверяват едновременно и в трите свята.
Втори път то няма да се яви вече. Ти веднага ще станеш и ще запишеш съня, ако трябва. Този закон действа и в живота. Една добра мисъл като дойде, приеми я, не казвай: "Като имам повече време." Не, не, ако сега не я запишеш, ти няма да я запишеш никога. Напиши две думи само, но напиши нещо.
Защото нещата трябва да се заверяват едновременно и в трите свята.
Тази свещена мисъл се е проявила в света на мисълта. Тя се е проявила и на физическия свят и след като й дадеш форма, тя ще придобие съществувание. Тя е дошла днес, ти кажеш: "Днес не съм разположен - утре." Но утре тя намира друго място, втори път не се връща при тебе.
към беседата >>
Тази свещена мисъл се е проявила в света на мисълта.
Ти веднага ще станеш и ще запишеш съня, ако трябва. Този закон действа и в живота. Една добра мисъл като дойде, приеми я, не казвай: "Като имам повече време." Не, не, ако сега не я запишеш, ти няма да я запишеш никога. Напиши две думи само, но напиши нещо. Защото нещата трябва да се заверяват едновременно и в трите свята.
Тази свещена мисъл се е проявила в света на мисълта.
Тя се е проявила и на физическия свят и след като й дадеш форма, тя ще придобие съществувание. Тя е дошла днес, ти кажеш: "Днес не съм разположен - утре." Но утре тя намира друго място, втори път не се връща при тебе.
към беседата >>
Тя се е проявила и на физическия свят и след като й дадеш форма, тя ще придобие съществувание.
Този закон действа и в живота. Една добра мисъл като дойде, приеми я, не казвай: "Като имам повече време." Не, не, ако сега не я запишеш, ти няма да я запишеш никога. Напиши две думи само, но напиши нещо. Защото нещата трябва да се заверяват едновременно и в трите свята. Тази свещена мисъл се е проявила в света на мисълта.
Тя се е проявила и на физическия свят и след като й дадеш форма, тя ще придобие съществувание.
Тя е дошла днес, ти кажеш: "Днес не съм разположен - утре." Но утре тя намира друго място, втори път не се връща при тебе.
към беседата >>
Тя е дошла днес, ти кажеш: "Днес не съм разположен - утре." Но утре тя намира друго място, втори път не се връща при тебе.
Една добра мисъл като дойде, приеми я, не казвай: "Като имам повече време." Не, не, ако сега не я запишеш, ти няма да я запишеш никога. Напиши две думи само, но напиши нещо. Защото нещата трябва да се заверяват едновременно и в трите свята. Тази свещена мисъл се е проявила в света на мисълта. Тя се е проявила и на физическия свят и след като й дадеш форма, тя ще придобие съществувание.
Тя е дошла днес, ти кажеш: "Днес не съм разположен - утре." Но утре тя намира друго място, втори път не се връща при тебе.
към беседата >>
Затуй трябва да бъдете внимателни, законът действа много рязко.
Затуй трябва да бъдете внимателни, законът действа много рязко.
Сега, настоящето, то е Божествено. Значи в настоящето действат божествените идеи. В настоящето Бог ни говори. А бог не повтаря. Той говори веднъж на ума и говори ли втори път - на сърцето и трети път - на волята.
към беседата >>
Сега, настоящето, то е Божествено.
Затуй трябва да бъдете внимателни, законът действа много рязко.
Сега, настоящето, то е Божествено.
Значи в настоящето действат божествените идеи. В настоящето Бог ни говори. А бог не повтаря. Той говори веднъж на ума и говори ли втори път - на сърцето и трети път - на волята. А ти, като не си слушал, не си възприел и въпросът е свършен.
към беседата >>
Значи в настоящето действат божествените идеи.
Затуй трябва да бъдете внимателни, законът действа много рязко. Сега, настоящето, то е Божествено.
Значи в настоящето действат божествените идеи.
В настоящето Бог ни говори. А бог не повтаря. Той говори веднъж на ума и говори ли втори път - на сърцето и трети път - на волята. А ти, като не си слушал, не си възприел и въпросът е свършен. Тази идея ти не можеш да възприемеш друг ден.
към беседата >>
В настоящето Бог ни говори.
Затуй трябва да бъдете внимателни, законът действа много рязко. Сега, настоящето, то е Божествено. Значи в настоящето действат божествените идеи.
В настоящето Бог ни говори.
А бог не повтаря. Той говори веднъж на ума и говори ли втори път - на сърцето и трети път - на волята. А ти, като не си слушал, не си възприел и въпросът е свършен. Тази идея ти не можеш да възприемеш друг ден. Тя е само за днес.
към беседата >>
А бог не повтаря.
Затуй трябва да бъдете внимателни, законът действа много рязко. Сега, настоящето, то е Божествено. Значи в настоящето действат божествените идеи. В настоящето Бог ни говори.
А бог не повтаря.
Той говори веднъж на ума и говори ли втори път - на сърцето и трети път - на волята. А ти, като не си слушал, не си възприел и въпросът е свършен. Тази идея ти не можеш да възприемеш друг ден. Тя е само за днес. За друг ден - друга идея; трети ден - трета идея, четвърта, пета, шеста.
към беседата >>
Той говори веднъж на ума и говори ли втори път - на сърцето и трети път - на волята.
Затуй трябва да бъдете внимателни, законът действа много рязко. Сега, настоящето, то е Божествено. Значи в настоящето действат божествените идеи. В настоящето Бог ни говори. А бог не повтаря.
Той говори веднъж на ума и говори ли втори път - на сърцето и трети път - на волята.
А ти, като не си слушал, не си възприел и въпросът е свършен. Тази идея ти не можеш да възприемеш друг ден. Тя е само за днес. За друг ден - друга идея; трети ден - трета идея, четвърта, пета, шеста. В края на краищата в цял един цикъл на живота си от 50-60 години като събереш всичките божествени идеи, които си възприел, от тях може да се оцени какъв е бил твоя характер на земята.
към беседата >>
А ти, като не си слушал, не си възприел и въпросът е свършен.
Сега, настоящето, то е Божествено. Значи в настоящето действат божествените идеи. В настоящето Бог ни говори. А бог не повтаря. Той говори веднъж на ума и говори ли втори път - на сърцето и трети път - на волята.
А ти, като не си слушал, не си възприел и въпросът е свършен.
Тази идея ти не можеш да възприемеш друг ден. Тя е само за днес. За друг ден - друга идея; трети ден - трета идея, четвърта, пета, шеста. В края на краищата в цял един цикъл на живота си от 50-60 години като събереш всичките божествени идеи, които си възприел, от тях може да се оцени какъв е бил твоя характер на земята.
към беседата >>
Тази идея ти не можеш да възприемеш друг ден.
Значи в настоящето действат божествените идеи. В настоящето Бог ни говори. А бог не повтаря. Той говори веднъж на ума и говори ли втори път - на сърцето и трети път - на волята. А ти, като не си слушал, не си възприел и въпросът е свършен.
Тази идея ти не можеш да възприемеш друг ден.
Тя е само за днес. За друг ден - друга идея; трети ден - трета идея, четвърта, пета, шеста. В края на краищата в цял един цикъл на живота си от 50-60 години като събереш всичките божествени идеи, които си възприел, от тях може да се оцени какъв е бил твоя характер на земята.
към беседата >>
Тя е само за днес.
В настоящето Бог ни говори. А бог не повтаря. Той говори веднъж на ума и говори ли втори път - на сърцето и трети път - на волята. А ти, като не си слушал, не си възприел и въпросът е свършен. Тази идея ти не можеш да възприемеш друг ден.
Тя е само за днес.
За друг ден - друга идея; трети ден - трета идея, четвърта, пета, шеста. В края на краищата в цял един цикъл на живота си от 50-60 години като събереш всичките божествени идеи, които си възприел, от тях може да се оцени какъв е бил твоя характер на земята.
към беседата >>
За друг ден - друга идея; трети ден - трета идея, четвърта, пета, шеста.
А бог не повтаря. Той говори веднъж на ума и говори ли втори път - на сърцето и трети път - на волята. А ти, като не си слушал, не си възприел и въпросът е свършен. Тази идея ти не можеш да възприемеш друг ден. Тя е само за днес.
За друг ден - друга идея; трети ден - трета идея, четвърта, пета, шеста.
В края на краищата в цял един цикъл на живота си от 50-60 години като събереш всичките божествени идеи, които си възприел, от тях може да се оцени какъв е бил твоя характер на земята.
към беседата >>
В края на краищата в цял един цикъл на живота си от 50-60 години като събереш всичките божествени идеи, които си възприел, от тях може да се оцени какъв е бил твоя характер на земята.
Той говори веднъж на ума и говори ли втори път - на сърцето и трети път - на волята. А ти, като не си слушал, не си възприел и въпросът е свършен. Тази идея ти не можеш да възприемеш друг ден. Тя е само за днес. За друг ден - друга идея; трети ден - трета идея, четвърта, пета, шеста.
В края на краищата в цял един цикъл на живота си от 50-60 години като събереш всичките божествени идеи, които си възприел, от тях може да се оцени какъв е бил твоя характер на земята.
към беседата >>
Пита някой: "Как да прогресирам?
Пита някой: "Как да прогресирам?
" Рекох, колко божествени идеи си възприел от бога? В това седи ценността на твоя характер. Идеите по число и качество - те определят характера ти. Ще дойде една божествена идея, това е един знаменит ден, то е един велик ден. Щом възприемеш една божествена мисъл, няма нищо по-велико от това.
към беседата >>
" Рекох, колко божествени идеи си възприел от бога?
Пита някой: "Как да прогресирам?
" Рекох, колко божествени идеи си възприел от бога?
В това седи ценността на твоя характер. Идеите по число и качество - те определят характера ти. Ще дойде една божествена идея, това е един знаменит ден, то е един велик ден. Щом възприемеш една божествена мисъл, няма нищо по-велико от това. Тази идея може да се разрасте дотолкова, че да направи от тебе една велика душа.
към беседата >>
В това седи ценността на твоя характер.
Пита някой: "Как да прогресирам? " Рекох, колко божествени идеи си възприел от бога?
В това седи ценността на твоя характер.
Идеите по число и качество - те определят характера ти. Ще дойде една божествена идея, това е един знаменит ден, то е един велик ден. Щом възприемеш една божествена мисъл, няма нищо по-велико от това. Тази идея може да се разрасте дотолкова, че да направи от тебе една велика душа.
към беседата >>
Идеите по число и качество - те определят характера ти.
Пита някой: "Как да прогресирам? " Рекох, колко божествени идеи си възприел от бога? В това седи ценността на твоя характер.
Идеите по число и качество - те определят характера ти.
Ще дойде една божествена идея, това е един знаменит ден, то е един велик ден. Щом възприемеш една божествена мисъл, няма нищо по-велико от това. Тази идея може да се разрасте дотолкова, че да направи от тебе една велика душа.
към беседата >>
Ще дойде една божествена идея, това е един знаменит ден, то е един велик ден.
Пита някой: "Как да прогресирам? " Рекох, колко божествени идеи си възприел от бога? В това седи ценността на твоя характер. Идеите по число и качество - те определят характера ти.
Ще дойде една божествена идея, това е един знаменит ден, то е един велик ден.
Щом възприемеш една божествена мисъл, няма нищо по-велико от това. Тази идея може да се разрасте дотолкова, че да направи от тебе една велика душа.
към беседата >>
Щом възприемеш една божествена мисъл, няма нищо по-велико от това.
Пита някой: "Как да прогресирам? " Рекох, колко божествени идеи си възприел от бога? В това седи ценността на твоя характер. Идеите по число и качество - те определят характера ти. Ще дойде една божествена идея, това е един знаменит ден, то е един велик ден.
Щом възприемеш една божествена мисъл, няма нищо по-велико от това.
Тази идея може да се разрасте дотолкова, че да направи от тебе една велика душа.
към беседата >>
Тази идея може да се разрасте дотолкова, че да направи от тебе една велика душа.
" Рекох, колко божествени идеи си възприел от бога? В това седи ценността на твоя характер. Идеите по число и качество - те определят характера ти. Ще дойде една божествена идея, това е един знаменит ден, то е един велик ден. Щом възприемеш една божествена мисъл, няма нищо по-велико от това.
Тази идея може да се разрасте дотолкова, че да направи от тебе една велика душа.
към беседата >>
Сега, всинца страдате от немарливост - едно; от отлагане - две.
Сега, всинца страдате от немарливост - едно; от отлагане - две.
Каква е разликата между немарливост и отлагане? Немарливият казва: "И без това може." А който отлага, казва: "Сега съм зает, че като свърша работата си, тогава ще го направя." Не, не. Божествените идеи, които проникват в нашата душа, на тях трябва да отдадем всичките си идеи, докато ги реализираме. А сега, такава една идея като проникне във вашия ум, вие я напишете и кажете: "Аз написах тази и тази идея." Вие не признавате, че тази идея е дошла от някъде, не признавате авторитета й, а мислите, че от вашия ум е излязла и тръгнете да се хвалите с нея, но няма да се минат една-две седмици и ще ви покажат, че тази идея не е израснала от вашия ум. Значи, божествените неща всякога трябва да ги отбелязваме в себе си и да признаем, че те са от бога, че тогава те ще бъдат божествени.
към беседата >>
Каква е разликата между немарливост и отлагане?
Сега, всинца страдате от немарливост - едно; от отлагане - две.
Каква е разликата между немарливост и отлагане?
Немарливият казва: "И без това може." А който отлага, казва: "Сега съм зает, че като свърша работата си, тогава ще го направя." Не, не. Божествените идеи, които проникват в нашата душа, на тях трябва да отдадем всичките си идеи, докато ги реализираме. А сега, такава една идея като проникне във вашия ум, вие я напишете и кажете: "Аз написах тази и тази идея." Вие не признавате, че тази идея е дошла от някъде, не признавате авторитета й, а мислите, че от вашия ум е излязла и тръгнете да се хвалите с нея, но няма да се минат една-две седмици и ще ви покажат, че тази идея не е израснала от вашия ум. Значи, божествените неща всякога трябва да ги отбелязваме в себе си и да признаем, че те са от бога, че тогава те ще бъдат божествени. И за тях трябва да имаме в душата си особено място.
към беседата >>
Немарливият казва: "И без това може." А който отлага, казва: "Сега съм зает, че като свърша работата си, тогава ще го направя." Не, не.
Сега, всинца страдате от немарливост - едно; от отлагане - две. Каква е разликата между немарливост и отлагане?
Немарливият казва: "И без това може." А който отлага, казва: "Сега съм зает, че като свърша работата си, тогава ще го направя." Не, не.
Божествените идеи, които проникват в нашата душа, на тях трябва да отдадем всичките си идеи, докато ги реализираме. А сега, такава една идея като проникне във вашия ум, вие я напишете и кажете: "Аз написах тази и тази идея." Вие не признавате, че тази идея е дошла от някъде, не признавате авторитета й, а мислите, че от вашия ум е излязла и тръгнете да се хвалите с нея, но няма да се минат една-две седмици и ще ви покажат, че тази идея не е израснала от вашия ум. Значи, божествените неща всякога трябва да ги отбелязваме в себе си и да признаем, че те са от бога, че тогава те ще бъдат божествени. И за тях трябва да имаме в душата си особено място. Дойде ли тази идея, да бъдем готови да жертваме всичко.
към беседата >>
Божествените идеи, които проникват в нашата душа, на тях трябва да отдадем всичките си идеи, докато ги реализираме.
Сега, всинца страдате от немарливост - едно; от отлагане - две. Каква е разликата между немарливост и отлагане? Немарливият казва: "И без това може." А който отлага, казва: "Сега съм зает, че като свърша работата си, тогава ще го направя." Не, не.
Божествените идеи, които проникват в нашата душа, на тях трябва да отдадем всичките си идеи, докато ги реализираме.
А сега, такава една идея като проникне във вашия ум, вие я напишете и кажете: "Аз написах тази и тази идея." Вие не признавате, че тази идея е дошла от някъде, не признавате авторитета й, а мислите, че от вашия ум е излязла и тръгнете да се хвалите с нея, но няма да се минат една-две седмици и ще ви покажат, че тази идея не е израснала от вашия ум. Значи, божествените неща всякога трябва да ги отбелязваме в себе си и да признаем, че те са от бога, че тогава те ще бъдат божествени. И за тях трябва да имаме в душата си особено място. Дойде ли тази идея, да бъдем готови да жертваме всичко. Дойде ли до божественото, за нас няма въпрос: да или не, въпросът е свършен, въпросът е решен вече!
към беседата >>
А сега, такава една идея като проникне във вашия ум, вие я напишете и кажете: "Аз написах тази и тази идея." Вие не признавате, че тази идея е дошла от някъде, не признавате авторитета й, а мислите, че от вашия ум е излязла и тръгнете да се хвалите с нея, но няма да се минат една-две седмици и ще ви покажат, че тази идея не е израснала от вашия ум.
Сега, всинца страдате от немарливост - едно; от отлагане - две. Каква е разликата между немарливост и отлагане? Немарливият казва: "И без това може." А който отлага, казва: "Сега съм зает, че като свърша работата си, тогава ще го направя." Не, не. Божествените идеи, които проникват в нашата душа, на тях трябва да отдадем всичките си идеи, докато ги реализираме.
А сега, такава една идея като проникне във вашия ум, вие я напишете и кажете: "Аз написах тази и тази идея." Вие не признавате, че тази идея е дошла от някъде, не признавате авторитета й, а мислите, че от вашия ум е излязла и тръгнете да се хвалите с нея, но няма да се минат една-две седмици и ще ви покажат, че тази идея не е израснала от вашия ум.
Значи, божествените неща всякога трябва да ги отбелязваме в себе си и да признаем, че те са от бога, че тогава те ще бъдат божествени. И за тях трябва да имаме в душата си особено място. Дойде ли тази идея, да бъдем готови да жертваме всичко. Дойде ли до божественото, за нас няма въпрос: да или не, въпросът е свършен, въпросът е решен вече! Значи за божественото човек трябва всякога да е готов да жертва живота си.
към беседата >>
Значи, божествените неща всякога трябва да ги отбелязваме в себе си и да признаем, че те са от бога, че тогава те ще бъдат божествени.
Сега, всинца страдате от немарливост - едно; от отлагане - две. Каква е разликата между немарливост и отлагане? Немарливият казва: "И без това може." А който отлага, казва: "Сега съм зает, че като свърша работата си, тогава ще го направя." Не, не. Божествените идеи, които проникват в нашата душа, на тях трябва да отдадем всичките си идеи, докато ги реализираме. А сега, такава една идея като проникне във вашия ум, вие я напишете и кажете: "Аз написах тази и тази идея." Вие не признавате, че тази идея е дошла от някъде, не признавате авторитета й, а мислите, че от вашия ум е излязла и тръгнете да се хвалите с нея, но няма да се минат една-две седмици и ще ви покажат, че тази идея не е израснала от вашия ум.
Значи, божествените неща всякога трябва да ги отбелязваме в себе си и да признаем, че те са от бога, че тогава те ще бъдат божествени.
И за тях трябва да имаме в душата си особено място. Дойде ли тази идея, да бъдем готови да жертваме всичко. Дойде ли до божественото, за нас няма въпрос: да или не, въпросът е свършен, въпросът е решен вече! Значи за божественото човек трябва всякога да е готов да жертва живота си. Не да го изгуби, да го пожертва.
към беседата >>
И за тях трябва да имаме в душата си особено място.
Каква е разликата между немарливост и отлагане? Немарливият казва: "И без това може." А който отлага, казва: "Сега съм зает, че като свърша работата си, тогава ще го направя." Не, не. Божествените идеи, които проникват в нашата душа, на тях трябва да отдадем всичките си идеи, докато ги реализираме. А сега, такава една идея като проникне във вашия ум, вие я напишете и кажете: "Аз написах тази и тази идея." Вие не признавате, че тази идея е дошла от някъде, не признавате авторитета й, а мислите, че от вашия ум е излязла и тръгнете да се хвалите с нея, но няма да се минат една-две седмици и ще ви покажат, че тази идея не е израснала от вашия ум. Значи, божествените неща всякога трябва да ги отбелязваме в себе си и да признаем, че те са от бога, че тогава те ще бъдат божествени.
И за тях трябва да имаме в душата си особено място.
Дойде ли тази идея, да бъдем готови да жертваме всичко. Дойде ли до божественото, за нас няма въпрос: да или не, въпросът е свършен, въпросът е решен вече! Значи за божественото човек трябва всякога да е готов да жертва живота си. Не да го изгуби, да го пожертва. Защото всякога, пожертван живота за една божествена идея, този живот се усилва, става по-интензивен.
към беседата >>
Дойде ли тази идея, да бъдем готови да жертваме всичко.
Немарливият казва: "И без това може." А който отлага, казва: "Сега съм зает, че като свърша работата си, тогава ще го направя." Не, не. Божествените идеи, които проникват в нашата душа, на тях трябва да отдадем всичките си идеи, докато ги реализираме. А сега, такава една идея като проникне във вашия ум, вие я напишете и кажете: "Аз написах тази и тази идея." Вие не признавате, че тази идея е дошла от някъде, не признавате авторитета й, а мислите, че от вашия ум е излязла и тръгнете да се хвалите с нея, но няма да се минат една-две седмици и ще ви покажат, че тази идея не е израснала от вашия ум. Значи, божествените неща всякога трябва да ги отбелязваме в себе си и да признаем, че те са от бога, че тогава те ще бъдат божествени. И за тях трябва да имаме в душата си особено място.
Дойде ли тази идея, да бъдем готови да жертваме всичко.
Дойде ли до божественото, за нас няма въпрос: да или не, въпросът е свършен, въпросът е решен вече! Значи за божественото човек трябва всякога да е готов да жертва живота си. Не да го изгуби, да го пожертва. Защото всякога, пожертван живота за една божествена идея, този живот се усилва, става по-интензивен. И всичките велики хора и герои дължат своето геройство на този принцип.
към беседата >>
Дойде ли до божественото, за нас няма въпрос: да или не, въпросът е свършен, въпросът е решен вече!
Божествените идеи, които проникват в нашата душа, на тях трябва да отдадем всичките си идеи, докато ги реализираме. А сега, такава една идея като проникне във вашия ум, вие я напишете и кажете: "Аз написах тази и тази идея." Вие не признавате, че тази идея е дошла от някъде, не признавате авторитета й, а мислите, че от вашия ум е излязла и тръгнете да се хвалите с нея, но няма да се минат една-две седмици и ще ви покажат, че тази идея не е израснала от вашия ум. Значи, божествените неща всякога трябва да ги отбелязваме в себе си и да признаем, че те са от бога, че тогава те ще бъдат божествени. И за тях трябва да имаме в душата си особено място. Дойде ли тази идея, да бъдем готови да жертваме всичко.
Дойде ли до божественото, за нас няма въпрос: да или не, въпросът е свършен, въпросът е решен вече!
Значи за божественото човек трябва всякога да е готов да жертва живота си. Не да го изгуби, да го пожертва. Защото всякога, пожертван живота за една божествена идея, този живот се усилва, става по-интензивен. И всичките велики хора и герои дължат своето геройство на този принцип. И те са били затваряни тъй херметически.
към беседата >>
Значи за божественото човек трябва всякога да е готов да жертва живота си.
А сега, такава една идея като проникне във вашия ум, вие я напишете и кажете: "Аз написах тази и тази идея." Вие не признавате, че тази идея е дошла от някъде, не признавате авторитета й, а мислите, че от вашия ум е излязла и тръгнете да се хвалите с нея, но няма да се минат една-две седмици и ще ви покажат, че тази идея не е израснала от вашия ум. Значи, божествените неща всякога трябва да ги отбелязваме в себе си и да признаем, че те са от бога, че тогава те ще бъдат божествени. И за тях трябва да имаме в душата си особено място. Дойде ли тази идея, да бъдем готови да жертваме всичко. Дойде ли до божественото, за нас няма въпрос: да или не, въпросът е свършен, въпросът е решен вече!
Значи за божественото човек трябва всякога да е готов да жертва живота си.
Не да го изгуби, да го пожертва. Защото всякога, пожертван живота за една божествена идея, този живот се усилва, става по-интензивен. И всичките велики хора и герои дължат своето геройство на този принцип. И те са били затваряни тъй херметически.
към беседата >>
Не да го изгуби, да го пожертва.
Значи, божествените неща всякога трябва да ги отбелязваме в себе си и да признаем, че те са от бога, че тогава те ще бъдат божествени. И за тях трябва да имаме в душата си особено място. Дойде ли тази идея, да бъдем готови да жертваме всичко. Дойде ли до божественото, за нас няма въпрос: да или не, въпросът е свършен, въпросът е решен вече! Значи за божественото човек трябва всякога да е готов да жертва живота си.
Не да го изгуби, да го пожертва.
Защото всякога, пожертван живота за една божествена идея, този живот се усилва, става по-интензивен. И всичките велики хора и герои дължат своето геройство на този принцип. И те са били затваряни тъй херметически.
към беседата >>
Защото всякога, пожертван живота за една божествена идея, този живот се усилва, става по-интензивен.
И за тях трябва да имаме в душата си особено място. Дойде ли тази идея, да бъдем готови да жертваме всичко. Дойде ли до божественото, за нас няма въпрос: да или не, въпросът е свършен, въпросът е решен вече! Значи за божественото човек трябва всякога да е готов да жертва живота си. Не да го изгуби, да го пожертва.
Защото всякога, пожертван живота за една божествена идея, този живот се усилва, става по-интензивен.
И всичките велики хора и герои дължат своето геройство на този принцип. И те са били затваряни тъй херметически.
към беседата >>
И всичките велики хора и герои дължат своето геройство на този принцип.
Дойде ли тази идея, да бъдем готови да жертваме всичко. Дойде ли до божественото, за нас няма въпрос: да или не, въпросът е свършен, въпросът е решен вече! Значи за божественото човек трябва всякога да е готов да жертва живота си. Не да го изгуби, да го пожертва. Защото всякога, пожертван живота за една божествена идея, този живот се усилва, става по-интензивен.
И всичките велики хора и герои дължат своето геройство на този принцип.
И те са били затваряни тъй херметически.
към беседата >>
И те са били затваряни тъй херметически.
Дойде ли до божественото, за нас няма въпрос: да или не, въпросът е свършен, въпросът е решен вече! Значи за божественото човек трябва всякога да е готов да жертва живота си. Не да го изгуби, да го пожертва. Защото всякога, пожертван живота за една божествена идея, този живот се усилва, става по-интензивен. И всичките велики хора и герои дължат своето геройство на този принцип.
И те са били затваряни тъй херметически.
към беседата >>
Сега вие сте в такава гъста материя, страдате всички, нали?
Сега вие сте в такава гъста материя, страдате всички, нали?
Кой от вас не страда? Някой не е разположен духом. Защо не е разположен? Ако аз взема едни клещи, че да ви стисна ръката, ще бъдете ли разположен? Ако взема една игла, че ви бодна, ще бъдете ли разположени?
към беседата >>
Кой от вас не страда?
Сега вие сте в такава гъста материя, страдате всички, нали?
Кой от вас не страда?
Някой не е разположен духом. Защо не е разположен? Ако аз взема едни клещи, че да ви стисна ръката, ще бъдете ли разположен? Ако взема една игла, че ви бодна, ще бъдете ли разположени? Ако взема една хубава книга, която вие обичате, че я изгоря?
към беседата >>
Някой не е разположен духом.
Сега вие сте в такава гъста материя, страдате всички, нали? Кой от вас не страда?
Някой не е разположен духом.
Защо не е разположен? Ако аз взема едни клещи, че да ви стисна ръката, ще бъдете ли разположен? Ако взема една игла, че ви бодна, ще бъдете ли разположени? Ако взема една хубава книга, която вие обичате, че я изгоря? Въобще, отнема нещо, което вие обичате и с което вие сте свързани, веднага ще изменя вашето настроение и прави сте.
към беседата >>
Защо не е разположен?
Сега вие сте в такава гъста материя, страдате всички, нали? Кой от вас не страда? Някой не е разположен духом.
Защо не е разположен?
Ако аз взема едни клещи, че да ви стисна ръката, ще бъдете ли разположен? Ако взема една игла, че ви бодна, ще бъдете ли разположени? Ако взема една хубава книга, която вие обичате, че я изгоря? Въобще, отнема нещо, което вие обичате и с което вие сте свързани, веднага ще изменя вашето настроение и прави сте. Човек трябва да бъде свободен.
към беседата >>
Ако аз взема едни клещи, че да ви стисна ръката, ще бъдете ли разположен?
Сега вие сте в такава гъста материя, страдате всички, нали? Кой от вас не страда? Някой не е разположен духом. Защо не е разположен?
Ако аз взема едни клещи, че да ви стисна ръката, ще бъдете ли разположен?
Ако взема една игла, че ви бодна, ще бъдете ли разположени? Ако взема една хубава книга, която вие обичате, че я изгоря? Въобще, отнема нещо, което вие обичате и с което вие сте свързани, веднага ще изменя вашето настроение и прави сте. Човек трябва да бъде свободен. Всеки обича свободата, но и всеки трябва да пази свободата си.
към беседата >>
Ако взема една игла, че ви бодна, ще бъдете ли разположени?
Сега вие сте в такава гъста материя, страдате всички, нали? Кой от вас не страда? Някой не е разположен духом. Защо не е разположен? Ако аз взема едни клещи, че да ви стисна ръката, ще бъдете ли разположен?
Ако взема една игла, че ви бодна, ще бъдете ли разположени?
Ако взема една хубава книга, която вие обичате, че я изгоря? Въобще, отнема нещо, което вие обичате и с което вие сте свързани, веднага ще изменя вашето настроение и прави сте. Човек трябва да бъде свободен. Всеки обича свободата, но и всеки трябва да пази свободата си.
към беседата >>
Ако взема една хубава книга, която вие обичате, че я изгоря?
Кой от вас не страда? Някой не е разположен духом. Защо не е разположен? Ако аз взема едни клещи, че да ви стисна ръката, ще бъдете ли разположен? Ако взема една игла, че ви бодна, ще бъдете ли разположени?
Ако взема една хубава книга, която вие обичате, че я изгоря?
Въобще, отнема нещо, което вие обичате и с което вие сте свързани, веднага ще изменя вашето настроение и прави сте. Човек трябва да бъде свободен. Всеки обича свободата, но и всеки трябва да пази свободата си.
към беседата >>
Въобще, отнема нещо, което вие обичате и с което вие сте свързани, веднага ще изменя вашето настроение и прави сте.
Някой не е разположен духом. Защо не е разположен? Ако аз взема едни клещи, че да ви стисна ръката, ще бъдете ли разположен? Ако взема една игла, че ви бодна, ще бъдете ли разположени? Ако взема една хубава книга, която вие обичате, че я изгоря?
Въобще, отнема нещо, което вие обичате и с което вие сте свързани, веднага ще изменя вашето настроение и прави сте.
Човек трябва да бъде свободен. Всеки обича свободата, но и всеки трябва да пази свободата си.
към беседата >>
Човек трябва да бъде свободен.
Защо не е разположен? Ако аз взема едни клещи, че да ви стисна ръката, ще бъдете ли разположен? Ако взема една игла, че ви бодна, ще бъдете ли разположени? Ако взема една хубава книга, която вие обичате, че я изгоря? Въобще, отнема нещо, което вие обичате и с което вие сте свързани, веднага ще изменя вашето настроение и прави сте.
Човек трябва да бъде свободен.
Всеки обича свободата, но и всеки трябва да пази свободата си.
към беседата >>
Всеки обича свободата, но и всеки трябва да пази свободата си.
Ако аз взема едни клещи, че да ви стисна ръката, ще бъдете ли разположен? Ако взема една игла, че ви бодна, ще бъдете ли разположени? Ако взема една хубава книга, която вие обичате, че я изгоря? Въобще, отнема нещо, което вие обичате и с което вие сте свързани, веднага ще изменя вашето настроение и прави сте. Човек трябва да бъде свободен.
Всеки обича свободата, но и всеки трябва да пази свободата си.
към беседата >>
Сега, отговорете ми, защо ви навеждам към тия мисли, вие сте сега в Египет, при Йосиф.
Сега, отговорете ми, защо ви навеждам към тия мисли, вие сте сега в Египет, при Йосиф.
Казвам ви: Ще има 7 плодородни години, сейте и прибирайте жито, пълнете вашите житници, понеже ще дойдат 7 гладни години, та сега, когато имате благоприятно време, събирайте Божественото богатство. Утре, когато дойдат годините на страданието и изпитания, защото те ще дойдат, та да имате един голям запас, да можете да издържате този глад. Изпитанията ще дойдат и трябва да можете да издържате. Сега, на вас като ви говоря за изпитания, някои казват: "Тия са неприятни неща, човек да бъде изпитан." Не, не, даже човек сам себе си трябва да изпитва. Ами че ако аз себе си не изпитвам и кажа например тъй: "Аз мога да плавам, но само разсъждавам, че мога да плавам." Но, ако някой каже: "Да направим опит", аз мога да се удавя в реката.
към беседата >>
Казвам ви: Ще има 7 плодородни години, сейте и прибирайте жито, пълнете вашите житници, понеже ще дойдат 7 гладни години, та сега, когато имате благоприятно време, събирайте Божественото богатство.
Сега, отговорете ми, защо ви навеждам към тия мисли, вие сте сега в Египет, при Йосиф.
Казвам ви: Ще има 7 плодородни години, сейте и прибирайте жито, пълнете вашите житници, понеже ще дойдат 7 гладни години, та сега, когато имате благоприятно време, събирайте Божественото богатство.
Утре, когато дойдат годините на страданието и изпитания, защото те ще дойдат, та да имате един голям запас, да можете да издържате този глад. Изпитанията ще дойдат и трябва да можете да издържате. Сега, на вас като ви говоря за изпитания, някои казват: "Тия са неприятни неща, човек да бъде изпитан." Не, не, даже човек сам себе си трябва да изпитва. Ами че ако аз себе си не изпитвам и кажа например тъй: "Аз мога да плавам, но само разсъждавам, че мога да плавам." Но, ако някой каже: "Да направим опит", аз мога да се удавя в реката. Значи, в мен има едно съмнение, една неувереност, трябва да направя един малък опит, да вляза в реката един път, два, три, четири, пет, шест, докато най-после се хвърля във водата и преплувам реката.
към беседата >>
Утре, когато дойдат годините на страданието и изпитания, защото те ще дойдат, та да имате един голям запас, да можете да издържате този глад.
Сега, отговорете ми, защо ви навеждам към тия мисли, вие сте сега в Египет, при Йосиф. Казвам ви: Ще има 7 плодородни години, сейте и прибирайте жито, пълнете вашите житници, понеже ще дойдат 7 гладни години, та сега, когато имате благоприятно време, събирайте Божественото богатство.
Утре, когато дойдат годините на страданието и изпитания, защото те ще дойдат, та да имате един голям запас, да можете да издържате този глад.
Изпитанията ще дойдат и трябва да можете да издържате. Сега, на вас като ви говоря за изпитания, някои казват: "Тия са неприятни неща, човек да бъде изпитан." Не, не, даже човек сам себе си трябва да изпитва. Ами че ако аз себе си не изпитвам и кажа например тъй: "Аз мога да плавам, но само разсъждавам, че мога да плавам." Но, ако някой каже: "Да направим опит", аз мога да се удавя в реката. Значи, в мен има едно съмнение, една неувереност, трябва да направя един малък опит, да вляза в реката един път, два, три, четири, пет, шест, докато най-после се хвърля във водата и преплувам реката. Така ще добия вече вяра в себе си.
към беседата >>
Изпитанията ще дойдат и трябва да можете да издържате.
Сега, отговорете ми, защо ви навеждам към тия мисли, вие сте сега в Египет, при Йосиф. Казвам ви: Ще има 7 плодородни години, сейте и прибирайте жито, пълнете вашите житници, понеже ще дойдат 7 гладни години, та сега, когато имате благоприятно време, събирайте Божественото богатство. Утре, когато дойдат годините на страданието и изпитания, защото те ще дойдат, та да имате един голям запас, да можете да издържате този глад.
Изпитанията ще дойдат и трябва да можете да издържате.
Сега, на вас като ви говоря за изпитания, някои казват: "Тия са неприятни неща, човек да бъде изпитан." Не, не, даже човек сам себе си трябва да изпитва. Ами че ако аз себе си не изпитвам и кажа например тъй: "Аз мога да плавам, но само разсъждавам, че мога да плавам." Но, ако някой каже: "Да направим опит", аз мога да се удавя в реката. Значи, в мен има едно съмнение, една неувереност, трябва да направя един малък опит, да вляза в реката един път, два, три, четири, пет, шест, докато най-после се хвърля във водата и преплувам реката. Така ще добия вече вяра в себе си. Когато преплавам водата веднъж, два, три пъти, добия силна вяра, тогава мога да кажа: "Тази река аз мога да я преплавам." Но, ако аз тъй седя до реката и казвам: "аз мога да преплавам реката", без да съм правил опит и се върна вкъщи, към кои числа спада това?
към беседата >>
Сега, на вас като ви говоря за изпитания, някои казват: "Тия са неприятни неща, човек да бъде изпитан." Не, не, даже човек сам себе си трябва да изпитва.
Сега, отговорете ми, защо ви навеждам към тия мисли, вие сте сега в Египет, при Йосиф. Казвам ви: Ще има 7 плодородни години, сейте и прибирайте жито, пълнете вашите житници, понеже ще дойдат 7 гладни години, та сега, когато имате благоприятно време, събирайте Божественото богатство. Утре, когато дойдат годините на страданието и изпитания, защото те ще дойдат, та да имате един голям запас, да можете да издържате този глад. Изпитанията ще дойдат и трябва да можете да издържате.
Сега, на вас като ви говоря за изпитания, някои казват: "Тия са неприятни неща, човек да бъде изпитан." Не, не, даже човек сам себе си трябва да изпитва.
Ами че ако аз себе си не изпитвам и кажа например тъй: "Аз мога да плавам, но само разсъждавам, че мога да плавам." Но, ако някой каже: "Да направим опит", аз мога да се удавя в реката. Значи, в мен има едно съмнение, една неувереност, трябва да направя един малък опит, да вляза в реката един път, два, три, четири, пет, шест, докато най-после се хвърля във водата и преплувам реката. Така ще добия вече вяра в себе си. Когато преплавам водата веднъж, два, три пъти, добия силна вяра, тогава мога да кажа: "Тази река аз мога да я преплавам." Но, ако аз тъй седя до реката и казвам: "аз мога да преплавам реката", без да съм правил опит и се върна вкъщи, към кои числа спада това? (- Към въображаемите числа.) Някои казват: "Наистина, аз мога да преплавам реката", но как - само мислено.
към беседата >>
Ами че ако аз себе си не изпитвам и кажа например тъй: "Аз мога да плавам, но само разсъждавам, че мога да плавам." Но, ако някой каже: "Да направим опит", аз мога да се удавя в реката.
Сега, отговорете ми, защо ви навеждам към тия мисли, вие сте сега в Египет, при Йосиф. Казвам ви: Ще има 7 плодородни години, сейте и прибирайте жито, пълнете вашите житници, понеже ще дойдат 7 гладни години, та сега, когато имате благоприятно време, събирайте Божественото богатство. Утре, когато дойдат годините на страданието и изпитания, защото те ще дойдат, та да имате един голям запас, да можете да издържате този глад. Изпитанията ще дойдат и трябва да можете да издържате. Сега, на вас като ви говоря за изпитания, някои казват: "Тия са неприятни неща, човек да бъде изпитан." Не, не, даже човек сам себе си трябва да изпитва.
Ами че ако аз себе си не изпитвам и кажа например тъй: "Аз мога да плавам, но само разсъждавам, че мога да плавам." Но, ако някой каже: "Да направим опит", аз мога да се удавя в реката.
Значи, в мен има едно съмнение, една неувереност, трябва да направя един малък опит, да вляза в реката един път, два, три, четири, пет, шест, докато най-после се хвърля във водата и преплувам реката. Така ще добия вече вяра в себе си. Когато преплавам водата веднъж, два, три пъти, добия силна вяра, тогава мога да кажа: "Тази река аз мога да я преплавам." Но, ако аз тъй седя до реката и казвам: "аз мога да преплавам реката", без да съм правил опит и се върна вкъщи, към кои числа спада това? (- Към въображаемите числа.) Някои казват: "Наистина, аз мога да преплавам реката", но как - само мислено. Като дойдем до опита, те казват: "Аз потънах във водата." Е, как тъй?
към беседата >>
Значи, в мен има едно съмнение, една неувереност, трябва да направя един малък опит, да вляза в реката един път, два, три, четири, пет, шест, докато най-после се хвърля във водата и преплувам реката.
Казвам ви: Ще има 7 плодородни години, сейте и прибирайте жито, пълнете вашите житници, понеже ще дойдат 7 гладни години, та сега, когато имате благоприятно време, събирайте Божественото богатство. Утре, когато дойдат годините на страданието и изпитания, защото те ще дойдат, та да имате един голям запас, да можете да издържате този глад. Изпитанията ще дойдат и трябва да можете да издържате. Сега, на вас като ви говоря за изпитания, някои казват: "Тия са неприятни неща, човек да бъде изпитан." Не, не, даже човек сам себе си трябва да изпитва. Ами че ако аз себе си не изпитвам и кажа например тъй: "Аз мога да плавам, но само разсъждавам, че мога да плавам." Но, ако някой каже: "Да направим опит", аз мога да се удавя в реката.
Значи, в мен има едно съмнение, една неувереност, трябва да направя един малък опит, да вляза в реката един път, два, три, четири, пет, шест, докато най-после се хвърля във водата и преплувам реката.
Така ще добия вече вяра в себе си. Когато преплавам водата веднъж, два, три пъти, добия силна вяра, тогава мога да кажа: "Тази река аз мога да я преплавам." Но, ако аз тъй седя до реката и казвам: "аз мога да преплавам реката", без да съм правил опит и се върна вкъщи, към кои числа спада това? (- Към въображаемите числа.) Някои казват: "Наистина, аз мога да преплавам реката", но как - само мислено. Като дойдем до опита, те казват: "Аз потънах във водата." Е, как тъй? - Схванаха ми се краката.
към беседата >>
Така ще добия вече вяра в себе си.
Утре, когато дойдат годините на страданието и изпитания, защото те ще дойдат, та да имате един голям запас, да можете да издържате този глад. Изпитанията ще дойдат и трябва да можете да издържате. Сега, на вас като ви говоря за изпитания, някои казват: "Тия са неприятни неща, човек да бъде изпитан." Не, не, даже човек сам себе си трябва да изпитва. Ами че ако аз себе си не изпитвам и кажа например тъй: "Аз мога да плавам, но само разсъждавам, че мога да плавам." Но, ако някой каже: "Да направим опит", аз мога да се удавя в реката. Значи, в мен има едно съмнение, една неувереност, трябва да направя един малък опит, да вляза в реката един път, два, три, четири, пет, шест, докато най-после се хвърля във водата и преплувам реката.
Така ще добия вече вяра в себе си.
Когато преплавам водата веднъж, два, три пъти, добия силна вяра, тогава мога да кажа: "Тази река аз мога да я преплавам." Но, ако аз тъй седя до реката и казвам: "аз мога да преплавам реката", без да съм правил опит и се върна вкъщи, към кои числа спада това? (- Към въображаемите числа.) Някои казват: "Наистина, аз мога да преплавам реката", но как - само мислено. Като дойдем до опита, те казват: "Аз потънах във водата." Е, как тъй? - Схванаха ми се краката. Не, да си говорим истината, той да каже тъй: "Аз само мислено преплавам тази река."
към беседата >>
Когато преплавам водата веднъж, два, три пъти, добия силна вяра, тогава мога да кажа: "Тази река аз мога да я преплавам." Но, ако аз тъй седя до реката и казвам: "аз мога да преплавам реката", без да съм правил опит и се върна вкъщи, към кои числа спада това?
Изпитанията ще дойдат и трябва да можете да издържате. Сега, на вас като ви говоря за изпитания, някои казват: "Тия са неприятни неща, човек да бъде изпитан." Не, не, даже човек сам себе си трябва да изпитва. Ами че ако аз себе си не изпитвам и кажа например тъй: "Аз мога да плавам, но само разсъждавам, че мога да плавам." Но, ако някой каже: "Да направим опит", аз мога да се удавя в реката. Значи, в мен има едно съмнение, една неувереност, трябва да направя един малък опит, да вляза в реката един път, два, три, четири, пет, шест, докато най-после се хвърля във водата и преплувам реката. Така ще добия вече вяра в себе си.
Когато преплавам водата веднъж, два, три пъти, добия силна вяра, тогава мога да кажа: "Тази река аз мога да я преплавам." Но, ако аз тъй седя до реката и казвам: "аз мога да преплавам реката", без да съм правил опит и се върна вкъщи, към кои числа спада това?
(- Към въображаемите числа.) Някои казват: "Наистина, аз мога да преплавам реката", но как - само мислено. Като дойдем до опита, те казват: "Аз потънах във водата." Е, как тъй? - Схванаха ми се краката. Не, да си говорим истината, той да каже тъй: "Аз само мислено преплавам тази река."
към беседата >>
(- Към въображаемите числа.) Някои казват: "Наистина, аз мога да преплавам реката", но как - само мислено.
Сега, на вас като ви говоря за изпитания, някои казват: "Тия са неприятни неща, човек да бъде изпитан." Не, не, даже човек сам себе си трябва да изпитва. Ами че ако аз себе си не изпитвам и кажа например тъй: "Аз мога да плавам, но само разсъждавам, че мога да плавам." Но, ако някой каже: "Да направим опит", аз мога да се удавя в реката. Значи, в мен има едно съмнение, една неувереност, трябва да направя един малък опит, да вляза в реката един път, два, три, четири, пет, шест, докато най-после се хвърля във водата и преплувам реката. Така ще добия вече вяра в себе си. Когато преплавам водата веднъж, два, три пъти, добия силна вяра, тогава мога да кажа: "Тази река аз мога да я преплавам." Но, ако аз тъй седя до реката и казвам: "аз мога да преплавам реката", без да съм правил опит и се върна вкъщи, към кои числа спада това?
(- Към въображаемите числа.) Някои казват: "Наистина, аз мога да преплавам реката", но как - само мислено.
Като дойдем до опита, те казват: "Аз потънах във водата." Е, как тъй? - Схванаха ми се краката. Не, да си говорим истината, той да каже тъй: "Аз само мислено преплавам тази река."
към беседата >>
Като дойдем до опита, те казват: "Аз потънах във водата." Е, как тъй?
Ами че ако аз себе си не изпитвам и кажа например тъй: "Аз мога да плавам, но само разсъждавам, че мога да плавам." Но, ако някой каже: "Да направим опит", аз мога да се удавя в реката. Значи, в мен има едно съмнение, една неувереност, трябва да направя един малък опит, да вляза в реката един път, два, три, четири, пет, шест, докато най-после се хвърля във водата и преплувам реката. Така ще добия вече вяра в себе си. Когато преплавам водата веднъж, два, три пъти, добия силна вяра, тогава мога да кажа: "Тази река аз мога да я преплавам." Но, ако аз тъй седя до реката и казвам: "аз мога да преплавам реката", без да съм правил опит и се върна вкъщи, към кои числа спада това? (- Към въображаемите числа.) Някои казват: "Наистина, аз мога да преплавам реката", но как - само мислено.
Като дойдем до опита, те казват: "Аз потънах във водата." Е, как тъй?
- Схванаха ми се краката. Не, да си говорим истината, той да каже тъй: "Аз само мислено преплавам тази река."
към беседата >>
- Схванаха ми се краката.
Значи, в мен има едно съмнение, една неувереност, трябва да направя един малък опит, да вляза в реката един път, два, три, четири, пет, шест, докато най-после се хвърля във водата и преплувам реката. Така ще добия вече вяра в себе си. Когато преплавам водата веднъж, два, три пъти, добия силна вяра, тогава мога да кажа: "Тази река аз мога да я преплавам." Но, ако аз тъй седя до реката и казвам: "аз мога да преплавам реката", без да съм правил опит и се върна вкъщи, към кои числа спада това? (- Към въображаемите числа.) Някои казват: "Наистина, аз мога да преплавам реката", но как - само мислено. Като дойдем до опита, те казват: "Аз потънах във водата." Е, как тъй?
- Схванаха ми се краката.
Не, да си говорим истината, той да каже тъй: "Аз само мислено преплавам тази река."
към беседата >>
Не, да си говорим истината, той да каже тъй: "Аз само мислено преплавам тази река."
Така ще добия вече вяра в себе си. Когато преплавам водата веднъж, два, три пъти, добия силна вяра, тогава мога да кажа: "Тази река аз мога да я преплавам." Но, ако аз тъй седя до реката и казвам: "аз мога да преплавам реката", без да съм правил опит и се върна вкъщи, към кои числа спада това? (- Към въображаемите числа.) Някои казват: "Наистина, аз мога да преплавам реката", но как - само мислено. Като дойдем до опита, те казват: "Аз потънах във водата." Е, как тъй? - Схванаха ми се краката.
Не, да си говорим истината, той да каже тъй: "Аз само мислено преплавам тази река."
към беседата >>
Сега, в живота всинца имате този опит!
Сега, в живота всинца имате този опит!
На мнозина се схващат ръцете и после трябва да им помагаме. Нали сте били ученици в училището? Някой учи до трети клас, остане и казва: "И без знание мога, и без учение мога." Че можеш без учение, можеш, разбира се. Тогава друг човек казва: "Господ ми направи две очи, защо ми са две и с едно мога." - Извади едното. "И две уши имам", вземе и пробие едното си ухо.
към беседата >>
На мнозина се схващат ръцете и после трябва да им помагаме.
Сега, в живота всинца имате този опит!
На мнозина се схващат ръцете и после трябва да им помагаме.
Нали сте били ученици в училището? Някой учи до трети клас, остане и казва: "И без знание мога, и без учение мога." Че можеш без учение, можеш, разбира се. Тогава друг човек казва: "Господ ми направи две очи, защо ми са две и с едно мога." - Извади едното. "И две уши имам", вземе и пробие едното си ухо. После казва: "Два крака, защо ми са, с един крак мога." Питам: на каква карикатура ще замяза човек с такива разсъждения?
към беседата >>
Нали сте били ученици в училището?
Сега, в живота всинца имате този опит! На мнозина се схващат ръцете и после трябва да им помагаме.
Нали сте били ученици в училището?
Някой учи до трети клас, остане и казва: "И без знание мога, и без учение мога." Че можеш без учение, можеш, разбира се. Тогава друг човек казва: "Господ ми направи две очи, защо ми са две и с едно мога." - Извади едното. "И две уши имам", вземе и пробие едното си ухо. После казва: "Два крака, защо ми са, с един крак мога." Питам: на каква карикатура ще замяза човек с такива разсъждения? Някой казва: "Човек не трябва да бъде набожен." Смешни сте, набожността, това е едно качество на човека, едно благородно чувство е то.
към беседата >>
Някой учи до трети клас, остане и казва: "И без знание мога, и без учение мога." Че можеш без учение, можеш, разбира се.
Сега, в живота всинца имате този опит! На мнозина се схващат ръцете и после трябва да им помагаме. Нали сте били ученици в училището?
Някой учи до трети клас, остане и казва: "И без знание мога, и без учение мога." Че можеш без учение, можеш, разбира се.
Тогава друг човек казва: "Господ ми направи две очи, защо ми са две и с едно мога." - Извади едното. "И две уши имам", вземе и пробие едното си ухо. После казва: "Два крака, защо ми са, с един крак мога." Питам: на каква карикатура ще замяза човек с такива разсъждения? Някой казва: "Човек не трябва да бъде набожен." Смешни сте, набожността, това е едно качество на човека, едно благородно чувство е то. Казва: "И умен не трябва да бъде човек." Е хайде, и умен не трябва да бъде човек, на какво ще се обърнете тогава?
към беседата >>
Тогава друг човек казва: "Господ ми направи две очи, защо ми са две и с едно мога." - Извади едното.
Сега, в живота всинца имате този опит! На мнозина се схващат ръцете и после трябва да им помагаме. Нали сте били ученици в училището? Някой учи до трети клас, остане и казва: "И без знание мога, и без учение мога." Че можеш без учение, можеш, разбира се.
Тогава друг човек казва: "Господ ми направи две очи, защо ми са две и с едно мога." - Извади едното.
"И две уши имам", вземе и пробие едното си ухо. После казва: "Два крака, защо ми са, с един крак мога." Питам: на каква карикатура ще замяза човек с такива разсъждения? Някой казва: "Човек не трябва да бъде набожен." Смешни сте, набожността, това е едно качество на човека, едно благородно чувство е то. Казва: "И умен не трябва да бъде човек." Е хайде, и умен не трябва да бъде човек, на какво ще се обърнете тогава? Това не е начин на разсъждение.
към беседата >>
"И две уши имам", вземе и пробие едното си ухо.
Сега, в живота всинца имате този опит! На мнозина се схващат ръцете и после трябва да им помагаме. Нали сте били ученици в училището? Някой учи до трети клас, остане и казва: "И без знание мога, и без учение мога." Че можеш без учение, можеш, разбира се. Тогава друг човек казва: "Господ ми направи две очи, защо ми са две и с едно мога." - Извади едното.
"И две уши имам", вземе и пробие едното си ухо.
После казва: "Два крака, защо ми са, с един крак мога." Питам: на каква карикатура ще замяза човек с такива разсъждения? Някой казва: "Човек не трябва да бъде набожен." Смешни сте, набожността, това е едно качество на човека, едно благородно чувство е то. Казва: "И умен не трябва да бъде човек." Е хайде, и умен не трябва да бъде човек, на какво ще се обърнете тогава? Това не е начин на разсъждение.
към беседата >>
После казва: "Два крака, защо ми са, с един крак мога." Питам: на каква карикатура ще замяза човек с такива разсъждения?
На мнозина се схващат ръцете и после трябва да им помагаме. Нали сте били ученици в училището? Някой учи до трети клас, остане и казва: "И без знание мога, и без учение мога." Че можеш без учение, можеш, разбира се. Тогава друг човек казва: "Господ ми направи две очи, защо ми са две и с едно мога." - Извади едното. "И две уши имам", вземе и пробие едното си ухо.
После казва: "Два крака, защо ми са, с един крак мога." Питам: на каква карикатура ще замяза човек с такива разсъждения?
Някой казва: "Човек не трябва да бъде набожен." Смешни сте, набожността, това е едно качество на човека, едно благородно чувство е то. Казва: "И умен не трябва да бъде човек." Е хайде, и умен не трябва да бъде човек, на какво ще се обърнете тогава? Това не е начин на разсъждение.
към беседата >>
Някой казва: "Човек не трябва да бъде набожен." Смешни сте, набожността, това е едно качество на човека, едно благородно чувство е то.
Нали сте били ученици в училището? Някой учи до трети клас, остане и казва: "И без знание мога, и без учение мога." Че можеш без учение, можеш, разбира се. Тогава друг човек казва: "Господ ми направи две очи, защо ми са две и с едно мога." - Извади едното. "И две уши имам", вземе и пробие едното си ухо. После казва: "Два крака, защо ми са, с един крак мога." Питам: на каква карикатура ще замяза човек с такива разсъждения?
Някой казва: "Човек не трябва да бъде набожен." Смешни сте, набожността, това е едно качество на човека, едно благородно чувство е то.
Казва: "И умен не трябва да бъде човек." Е хайде, и умен не трябва да бъде човек, на какво ще се обърнете тогава? Това не е начин на разсъждение.
към беседата >>
Казва: "И умен не трябва да бъде човек." Е хайде, и умен не трябва да бъде човек, на какво ще се обърнете тогава?
Някой учи до трети клас, остане и казва: "И без знание мога, и без учение мога." Че можеш без учение, можеш, разбира се. Тогава друг човек казва: "Господ ми направи две очи, защо ми са две и с едно мога." - Извади едното. "И две уши имам", вземе и пробие едното си ухо. После казва: "Два крака, защо ми са, с един крак мога." Питам: на каква карикатура ще замяза човек с такива разсъждения? Някой казва: "Човек не трябва да бъде набожен." Смешни сте, набожността, това е едно качество на човека, едно благородно чувство е то.
Казва: "И умен не трябва да бъде човек." Е хайде, и умен не трябва да бъде човек, на какво ще се обърнете тогава?
Това не е начин на разсъждение.
към беседата >>
Това не е начин на разсъждение.
Тогава друг човек казва: "Господ ми направи две очи, защо ми са две и с едно мога." - Извади едното. "И две уши имам", вземе и пробие едното си ухо. После казва: "Два крака, защо ми са, с един крак мога." Питам: на каква карикатура ще замяза човек с такива разсъждения? Някой казва: "Човек не трябва да бъде набожен." Смешни сте, набожността, това е едно качество на човека, едно благородно чувство е то. Казва: "И умен не трябва да бъде човек." Е хайде, и умен не трябва да бъде човек, на какво ще се обърнете тогава?
Това не е начин на разсъждение.
към беседата >>
Сега, какви изводи може да си направите от това?
Сега, какви изводи може да си направите от това?
Това не са лични забележки; това са принципални неща, начини за разсъждение. Значи вашите приятели от невидимия свят изискват от вас вие да се учите; вашите приятели от невидимия свят, които са ви пратили тук, искат вие да бъдете духовни и религиозни; вашите приятели от невидимия свят искат вие да бъдете умни, да бъдете силни, да притежавате всички добри качества, да издържате добре изпитите си, да бъдете носители на Божествените идеи, да пръскате светлина, да утешавате страждающи, бедни, немощни, да си състрадавате един на друг, и още хиляди неща, хиляди други работи изискват от вас. И когато вие се съгласите, когато почнете да изпълнявате техните изисквания, вие ще почувствате една вътрешна радост, душата ви ще се разшири, умът ви също, като че нещо тайнствено става у вас, като някоя птичка, която се вдига на крилата си, значи, имате тяхното благоволение. И те ви казват: "Вървете напред и ние ще ви помагаме." Пък щом не изпълните техните изисквания, вие се разклатите и най-после станете [...]. Някой седи и казва: "Какво да правя сега, не зная какво да правя."
към беседата >>
Това не са лични забележки; това са принципални неща, начини за разсъждение.
Сега, какви изводи може да си направите от това?
Това не са лични забележки; това са принципални неща, начини за разсъждение.
Значи вашите приятели от невидимия свят изискват от вас вие да се учите; вашите приятели от невидимия свят, които са ви пратили тук, искат вие да бъдете духовни и религиозни; вашите приятели от невидимия свят искат вие да бъдете умни, да бъдете силни, да притежавате всички добри качества, да издържате добре изпитите си, да бъдете носители на Божествените идеи, да пръскате светлина, да утешавате страждающи, бедни, немощни, да си състрадавате един на друг, и още хиляди неща, хиляди други работи изискват от вас. И когато вие се съгласите, когато почнете да изпълнявате техните изисквания, вие ще почувствате една вътрешна радост, душата ви ще се разшири, умът ви също, като че нещо тайнствено става у вас, като някоя птичка, която се вдига на крилата си, значи, имате тяхното благоволение. И те ви казват: "Вървете напред и ние ще ви помагаме." Пък щом не изпълните техните изисквания, вие се разклатите и най-после станете [...]. Някой седи и казва: "Какво да правя сега, не зная какво да правя."
към беседата >>
Значи вашите приятели от невидимия свят изискват от вас вие да се учите; вашите приятели от невидимия свят, които са ви пратили тук, искат вие да бъдете духовни и религиозни; вашите приятели от невидимия свят искат вие да бъдете умни, да бъдете силни, да притежавате всички добри качества, да издържате добре изпитите си, да бъдете носители на Божествените идеи, да пръскате светлина, да утешавате страждающи, бедни, немощни, да си състрадавате един на друг, и още хиляди неща, хиляди други работи изискват от вас.
Сега, какви изводи може да си направите от това? Това не са лични забележки; това са принципални неща, начини за разсъждение.
Значи вашите приятели от невидимия свят изискват от вас вие да се учите; вашите приятели от невидимия свят, които са ви пратили тук, искат вие да бъдете духовни и религиозни; вашите приятели от невидимия свят искат вие да бъдете умни, да бъдете силни, да притежавате всички добри качества, да издържате добре изпитите си, да бъдете носители на Божествените идеи, да пръскате светлина, да утешавате страждающи, бедни, немощни, да си състрадавате един на друг, и още хиляди неща, хиляди други работи изискват от вас.
И когато вие се съгласите, когато почнете да изпълнявате техните изисквания, вие ще почувствате една вътрешна радост, душата ви ще се разшири, умът ви също, като че нещо тайнствено става у вас, като някоя птичка, която се вдига на крилата си, значи, имате тяхното благоволение. И те ви казват: "Вървете напред и ние ще ви помагаме." Пък щом не изпълните техните изисквания, вие се разклатите и най-после станете [...]. Някой седи и казва: "Какво да правя сега, не зная какво да правя."
към беседата >>
И когато вие се съгласите, когато почнете да изпълнявате техните изисквания, вие ще почувствате една вътрешна радост, душата ви ще се разшири, умът ви също, като че нещо тайнствено става у вас, като някоя птичка, която се вдига на крилата си, значи, имате тяхното благоволение.
Сега, какви изводи може да си направите от това? Това не са лични забележки; това са принципални неща, начини за разсъждение. Значи вашите приятели от невидимия свят изискват от вас вие да се учите; вашите приятели от невидимия свят, които са ви пратили тук, искат вие да бъдете духовни и религиозни; вашите приятели от невидимия свят искат вие да бъдете умни, да бъдете силни, да притежавате всички добри качества, да издържате добре изпитите си, да бъдете носители на Божествените идеи, да пръскате светлина, да утешавате страждающи, бедни, немощни, да си състрадавате един на друг, и още хиляди неща, хиляди други работи изискват от вас.
И когато вие се съгласите, когато почнете да изпълнявате техните изисквания, вие ще почувствате една вътрешна радост, душата ви ще се разшири, умът ви също, като че нещо тайнствено става у вас, като някоя птичка, която се вдига на крилата си, значи, имате тяхното благоволение.
И те ви казват: "Вървете напред и ние ще ви помагаме." Пък щом не изпълните техните изисквания, вие се разклатите и най-после станете [...]. Някой седи и казва: "Какво да правя сега, не зная какво да правя."
към беседата >>
И те ви казват: "Вървете напред и ние ще ви помагаме." Пък щом не изпълните техните изисквания, вие се разклатите и най-после станете [...].
Сега, какви изводи може да си направите от това? Това не са лични забележки; това са принципални неща, начини за разсъждение. Значи вашите приятели от невидимия свят изискват от вас вие да се учите; вашите приятели от невидимия свят, които са ви пратили тук, искат вие да бъдете духовни и религиозни; вашите приятели от невидимия свят искат вие да бъдете умни, да бъдете силни, да притежавате всички добри качества, да издържате добре изпитите си, да бъдете носители на Божествените идеи, да пръскате светлина, да утешавате страждающи, бедни, немощни, да си състрадавате един на друг, и още хиляди неща, хиляди други работи изискват от вас. И когато вие се съгласите, когато почнете да изпълнявате техните изисквания, вие ще почувствате една вътрешна радост, душата ви ще се разшири, умът ви също, като че нещо тайнствено става у вас, като някоя птичка, която се вдига на крилата си, значи, имате тяхното благоволение.
И те ви казват: "Вървете напред и ние ще ви помагаме." Пък щом не изпълните техните изисквания, вие се разклатите и най-после станете [...].
Някой седи и казва: "Какво да правя сега, не зная какво да правя."
към беседата >>
Някой седи и казва: "Какво да правя сега, не зная какво да правя."
Сега, какви изводи може да си направите от това? Това не са лични забележки; това са принципални неща, начини за разсъждение. Значи вашите приятели от невидимия свят изискват от вас вие да се учите; вашите приятели от невидимия свят, които са ви пратили тук, искат вие да бъдете духовни и религиозни; вашите приятели от невидимия свят искат вие да бъдете умни, да бъдете силни, да притежавате всички добри качества, да издържате добре изпитите си, да бъдете носители на Божествените идеи, да пръскате светлина, да утешавате страждающи, бедни, немощни, да си състрадавате един на друг, и още хиляди неща, хиляди други работи изискват от вас. И когато вие се съгласите, когато почнете да изпълнявате техните изисквания, вие ще почувствате една вътрешна радост, душата ви ще се разшири, умът ви също, като че нещо тайнствено става у вас, като някоя птичка, която се вдига на крилата си, значи, имате тяхното благоволение. И те ви казват: "Вървете напред и ние ще ви помагаме." Пък щом не изпълните техните изисквания, вие се разклатите и най-после станете [...].
Някой седи и казва: "Какво да правя сега, не зная какво да правя."
към беседата >>
Сега, младите какво трябва да правят?
Сега, младите какво трябва да правят?
Наблюдавайте ако идете в село, ще видите младите моми и момци играят на хорото. Те играят, а един кавалджия или гайдарджия на средата, свири им; опити правят те, търсят се един друг. Обаче, след като се ожени някой, не ходи вече да тропа на хорото. Защо преди е ходил, а сега не ходи, а казва: "Това са глупави работи." Значи ти си поумнял, ама от глупавото умно може ли да се роди? При хорото, кое взима най-голямо участие?
към беседата >>
Наблюдавайте ако идете в село, ще видите младите моми и момци играят на хорото.
Сега, младите какво трябва да правят?
Наблюдавайте ако идете в село, ще видите младите моми и момци играят на хорото.
Те играят, а един кавалджия или гайдарджия на средата, свири им; опити правят те, търсят се един друг. Обаче, след като се ожени някой, не ходи вече да тропа на хорото. Защо преди е ходил, а сега не ходи, а казва: "Това са глупави работи." Значи ти си поумнял, ама от глупавото умно може ли да се роди? При хорото, кое взима най-голямо участие? (- Краката) Какво означават в този случай краката?
към беседата >>
Те играят, а един кавалджия или гайдарджия на средата, свири им; опити правят те, търсят се един друг.
Сега, младите какво трябва да правят? Наблюдавайте ако идете в село, ще видите младите моми и момци играят на хорото.
Те играят, а един кавалджия или гайдарджия на средата, свири им; опити правят те, търсят се един друг.
Обаче, след като се ожени някой, не ходи вече да тропа на хорото. Защо преди е ходил, а сега не ходи, а казва: "Това са глупави работи." Значи ти си поумнял, ама от глупавото умно може ли да се роди? При хорото, кое взима най-голямо участие? (- Краката) Какво означават в този случай краката? Младият казва: "С краката си аз мога всичко да направя." А след като се ожени, казва: "Аз криво съм разсъждавал." Не само с краката трябва да се тропа, но и с главата трябва да се мисли. Т.е.
към беседата >>
Обаче, след като се ожени някой, не ходи вече да тропа на хорото.
Сега, младите какво трябва да правят? Наблюдавайте ако идете в село, ще видите младите моми и момци играят на хорото. Те играят, а един кавалджия или гайдарджия на средата, свири им; опити правят те, търсят се един друг.
Обаче, след като се ожени някой, не ходи вече да тропа на хорото.
Защо преди е ходил, а сега не ходи, а казва: "Това са глупави работи." Значи ти си поумнял, ама от глупавото умно може ли да се роди? При хорото, кое взима най-голямо участие? (- Краката) Какво означават в този случай краката? Младият казва: "С краката си аз мога всичко да направя." А след като се ожени, казва: "Аз криво съм разсъждавал." Не само с краката трябва да се тропа, но и с главата трябва да се мисли. Т.е. всяка една постъпка на човек трябва да бъде разумна.
към беседата >>
Защо преди е ходил, а сега не ходи, а казва: "Това са глупави работи." Значи ти си поумнял, ама от глупавото умно може ли да се роди?
Сега, младите какво трябва да правят? Наблюдавайте ако идете в село, ще видите младите моми и момци играят на хорото. Те играят, а един кавалджия или гайдарджия на средата, свири им; опити правят те, търсят се един друг. Обаче, след като се ожени някой, не ходи вече да тропа на хорото.
Защо преди е ходил, а сега не ходи, а казва: "Това са глупави работи." Значи ти си поумнял, ама от глупавото умно може ли да се роди?
При хорото, кое взима най-голямо участие? (- Краката) Какво означават в този случай краката? Младият казва: "С краката си аз мога всичко да направя." А след като се ожени, казва: "Аз криво съм разсъждавал." Не само с краката трябва да се тропа, но и с главата трябва да се мисли. Т.е. всяка една постъпка на човек трябва да бъде разумна. Всяко едно упражнение, всяко едно движение, каквото и да вършите, все трябва да е умно, да е обосновано на някакъв закон.
към беседата >>
При хорото, кое взима най-голямо участие?
Сега, младите какво трябва да правят? Наблюдавайте ако идете в село, ще видите младите моми и момци играят на хорото. Те играят, а един кавалджия или гайдарджия на средата, свири им; опити правят те, търсят се един друг. Обаче, след като се ожени някой, не ходи вече да тропа на хорото. Защо преди е ходил, а сега не ходи, а казва: "Това са глупави работи." Значи ти си поумнял, ама от глупавото умно може ли да се роди?
При хорото, кое взима най-голямо участие?
(- Краката) Какво означават в този случай краката? Младият казва: "С краката си аз мога всичко да направя." А след като се ожени, казва: "Аз криво съм разсъждавал." Не само с краката трябва да се тропа, но и с главата трябва да се мисли. Т.е. всяка една постъпка на човек трябва да бъде разумна. Всяко едно упражнение, всяко едно движение, каквото и да вършите, все трябва да е умно, да е обосновано на някакъв закон.
към беседата >>
(- Краката) Какво означават в този случай краката?
Наблюдавайте ако идете в село, ще видите младите моми и момци играят на хорото. Те играят, а един кавалджия или гайдарджия на средата, свири им; опити правят те, търсят се един друг. Обаче, след като се ожени някой, не ходи вече да тропа на хорото. Защо преди е ходил, а сега не ходи, а казва: "Това са глупави работи." Значи ти си поумнял, ама от глупавото умно може ли да се роди? При хорото, кое взима най-голямо участие?
(- Краката) Какво означават в този случай краката?
Младият казва: "С краката си аз мога всичко да направя." А след като се ожени, казва: "Аз криво съм разсъждавал." Не само с краката трябва да се тропа, но и с главата трябва да се мисли. Т.е. всяка една постъпка на човек трябва да бъде разумна. Всяко едно упражнение, всяко едно движение, каквото и да вършите, все трябва да е умно, да е обосновано на някакъв закон.
към беседата >>
Младият казва: "С краката си аз мога всичко да направя." А след като се ожени, казва: "Аз криво съм разсъждавал." Не само с краката трябва да се тропа, но и с главата трябва да се мисли. Т.е.
Те играят, а един кавалджия или гайдарджия на средата, свири им; опити правят те, търсят се един друг. Обаче, след като се ожени някой, не ходи вече да тропа на хорото. Защо преди е ходил, а сега не ходи, а казва: "Това са глупави работи." Значи ти си поумнял, ама от глупавото умно може ли да се роди? При хорото, кое взима най-голямо участие? (- Краката) Какво означават в този случай краката?
Младият казва: "С краката си аз мога всичко да направя." А след като се ожени, казва: "Аз криво съм разсъждавал." Не само с краката трябва да се тропа, но и с главата трябва да се мисли. Т.е.
всяка една постъпка на човек трябва да бъде разумна. Всяко едно упражнение, всяко едно движение, каквото и да вършите, все трябва да е умно, да е обосновано на някакъв закон.
към беседата >>
всяка една постъпка на човек трябва да бъде разумна.
Обаче, след като се ожени някой, не ходи вече да тропа на хорото. Защо преди е ходил, а сега не ходи, а казва: "Това са глупави работи." Значи ти си поумнял, ама от глупавото умно може ли да се роди? При хорото, кое взима най-голямо участие? (- Краката) Какво означават в този случай краката? Младият казва: "С краката си аз мога всичко да направя." А след като се ожени, казва: "Аз криво съм разсъждавал." Не само с краката трябва да се тропа, но и с главата трябва да се мисли. Т.е.
всяка една постъпка на човек трябва да бъде разумна.
Всяко едно упражнение, всяко едно движение, каквото и да вършите, все трябва да е умно, да е обосновано на някакъв закон.
към беседата >>
Всяко едно упражнение, всяко едно движение, каквото и да вършите, все трябва да е умно, да е обосновано на някакъв закон.
Защо преди е ходил, а сега не ходи, а казва: "Това са глупави работи." Значи ти си поумнял, ама от глупавото умно може ли да се роди? При хорото, кое взима най-голямо участие? (- Краката) Какво означават в този случай краката? Младият казва: "С краката си аз мога всичко да направя." А след като се ожени, казва: "Аз криво съм разсъждавал." Не само с краката трябва да се тропа, но и с главата трябва да се мисли. Т.е. всяка една постъпка на човек трябва да бъде разумна.
Всяко едно упражнение, всяко едно движение, каквото и да вършите, все трябва да е умно, да е обосновано на някакъв закон.
към беседата >>
И тъй, в Божествения свят вие ще се стремите към следния закон: всичко онова, което ви е определено от Бога, вие трябва да го реализирате!
И тъй, в Божествения свят вие ще се стремите към следния закон: всичко онова, което ви е определено от Бога, вие трябва да го реализирате!
Всичко на вас е определено. всеки трябва да разбира защо е дошъл. Програмата за вас, която е във вселената, изпълнете я и не бойте се. Сами не си правете никаква програма. Изпълнете вашата програма от природата и животът ви ще тече като масло.
към беседата >>
Всичко на вас е определено.
И тъй, в Божествения свят вие ще се стремите към следния закон: всичко онова, което ви е определено от Бога, вие трябва да го реализирате!
Всичко на вас е определено.
всеки трябва да разбира защо е дошъл. Програмата за вас, която е във вселената, изпълнете я и не бойте се. Сами не си правете никаква програма. Изпълнете вашата програма от природата и животът ви ще тече като масло. Сега мнозина се спират на идеята, казват: "Защо съм се родил аз на земята?
към беседата >>
всеки трябва да разбира защо е дошъл.
И тъй, в Божествения свят вие ще се стремите към следния закон: всичко онова, което ви е определено от Бога, вие трябва да го реализирате! Всичко на вас е определено.
всеки трябва да разбира защо е дошъл.
Програмата за вас, която е във вселената, изпълнете я и не бойте се. Сами не си правете никаква програма. Изпълнете вашата програма от природата и животът ви ще тече като масло. Сега мнозина се спират на идеята, казват: "Защо съм се родил аз на земята? " Според мен, това е един смешен въпрос.
към беседата >>
Програмата за вас, която е във вселената, изпълнете я и не бойте се.
И тъй, в Божествения свят вие ще се стремите към следния закон: всичко онова, което ви е определено от Бога, вие трябва да го реализирате! Всичко на вас е определено. всеки трябва да разбира защо е дошъл.
Програмата за вас, която е във вселената, изпълнете я и не бойте се.
Сами не си правете никаква програма. Изпълнете вашата програма от природата и животът ви ще тече като масло. Сега мнозина се спират на идеята, казват: "Защо съм се родил аз на земята? " Според мен, това е един смешен въпрос. Отивам в училището да се уча и питам защо съм дошъл.
към беседата >>
Сами не си правете никаква програма.
И тъй, в Божествения свят вие ще се стремите към следния закон: всичко онова, което ви е определено от Бога, вие трябва да го реализирате! Всичко на вас е определено. всеки трябва да разбира защо е дошъл. Програмата за вас, която е във вселената, изпълнете я и не бойте се.
Сами не си правете никаква програма.
Изпълнете вашата програма от природата и животът ви ще тече като масло. Сега мнозина се спират на идеята, казват: "Защо съм се родил аз на земята? " Според мен, това е един смешен въпрос. Отивам в училището да се уча и питам защо съм дошъл. - Да уча.
към беседата >>
Изпълнете вашата програма от природата и животът ви ще тече като масло.
И тъй, в Божествения свят вие ще се стремите към следния закон: всичко онова, което ви е определено от Бога, вие трябва да го реализирате! Всичко на вас е определено. всеки трябва да разбира защо е дошъл. Програмата за вас, която е във вселената, изпълнете я и не бойте се. Сами не си правете никаква програма.
Изпълнете вашата програма от природата и животът ви ще тече като масло.
Сега мнозина се спират на идеята, казват: "Защо съм се родил аз на земята? " Според мен, това е един смешен въпрос. Отивам в училището да се уча и питам защо съм дошъл. - Да уча. Имам геометрия, първия път не разбирам нищо, но постепенно ще науча геометрията.
към беседата >>
Сега мнозина се спират на идеята, казват: "Защо съм се родил аз на земята?
Всичко на вас е определено. всеки трябва да разбира защо е дошъл. Програмата за вас, която е във вселената, изпълнете я и не бойте се. Сами не си правете никаква програма. Изпълнете вашата програма от природата и животът ви ще тече като масло.
Сега мнозина се спират на идеята, казват: "Защо съм се родил аз на земята?
" Според мен, това е един смешен въпрос. Отивам в училището да се уча и питам защо съм дошъл. - Да уча. Имам геометрия, първия път не разбирам нищо, но постепенно ще науча геометрията. С какво започва учителят геометрията?
към беседата >>
" Според мен, това е един смешен въпрос.
всеки трябва да разбира защо е дошъл. Програмата за вас, която е във вселената, изпълнете я и не бойте се. Сами не си правете никаква програма. Изпълнете вашата програма от природата и животът ви ще тече като масло. Сега мнозина се спират на идеята, казват: "Защо съм се родил аз на земята?
" Според мен, това е един смешен въпрос.
Отивам в училището да се уча и питам защо съм дошъл. - Да уча. Имам геометрия, първия път не разбирам нищо, но постепенно ще науча геометрията. С какво започва учителят геометрията? (- С точката.) Хубаво, аз нищо не зная, това не е срамота.
към беседата >>
Отивам в училището да се уча и питам защо съм дошъл.
Програмата за вас, която е във вселената, изпълнете я и не бойте се. Сами не си правете никаква програма. Изпълнете вашата програма от природата и животът ви ще тече като масло. Сега мнозина се спират на идеята, казват: "Защо съм се родил аз на земята? " Според мен, това е един смешен въпрос.
Отивам в училището да се уча и питам защо съм дошъл.
- Да уча. Имам геометрия, първия път не разбирам нищо, но постепенно ще науча геометрията. С какво започва учителят геометрията? (- С точката.) Хубаво, аз нищо не зная, това не е срамота. Второто нещо, учителят каже: "Точката образува правата линия.
към беседата >>
- Да уча.
Сами не си правете никаква програма. Изпълнете вашата програма от природата и животът ви ще тече като масло. Сега мнозина се спират на идеята, казват: "Защо съм се родил аз на земята? " Според мен, това е един смешен въпрос. Отивам в училището да се уча и питам защо съм дошъл.
- Да уча.
Имам геометрия, първия път не разбирам нищо, но постепенно ще науча геометрията. С какво започва учителят геометрията? (- С точката.) Хубаво, аз нищо не зная, това не е срамота. Второто нещо, учителят каже: "Точката образува правата линия. Сетне, правата линия образува плоскостта, кубът и т.н." Този учител е белалия, не се спира само с точката, линията, куба, ами туря и букви: а, б, с, турга и знаци: плюс, минус, дели и умножава, турга скоби, но всичко това е само за развиване на ума.
към беседата >>
Имам геометрия, първия път не разбирам нищо, но постепенно ще науча геометрията.
Изпълнете вашата програма от природата и животът ви ще тече като масло. Сега мнозина се спират на идеята, казват: "Защо съм се родил аз на земята? " Според мен, това е един смешен въпрос. Отивам в училището да се уча и питам защо съм дошъл. - Да уча.
Имам геометрия, първия път не разбирам нищо, но постепенно ще науча геометрията.
С какво започва учителят геометрията? (- С точката.) Хубаво, аз нищо не зная, това не е срамота. Второто нещо, учителят каже: "Точката образува правата линия. Сетне, правата линия образува плоскостта, кубът и т.н." Този учител е белалия, не се спира само с точката, линията, куба, ами туря и букви: а, б, с, турга и знаци: плюс, минус, дели и умножава, турга скоби, но всичко това е само за развиване на ума. Тъй щото целият живот се състои все от задачи, от математически закони.
към беседата >>
С какво започва учителят геометрията?
Сега мнозина се спират на идеята, казват: "Защо съм се родил аз на земята? " Според мен, това е един смешен въпрос. Отивам в училището да се уча и питам защо съм дошъл. - Да уча. Имам геометрия, първия път не разбирам нищо, но постепенно ще науча геометрията.
С какво започва учителят геометрията?
(- С точката.) Хубаво, аз нищо не зная, това не е срамота. Второто нещо, учителят каже: "Точката образува правата линия. Сетне, правата линия образува плоскостта, кубът и т.н." Този учител е белалия, не се спира само с точката, линията, куба, ами туря и букви: а, б, с, турга и знаци: плюс, минус, дели и умножава, турга скоби, но всичко това е само за развиване на ума. Тъй щото целият живот се състои все от задачи, от математически закони. Даже, ако всеки ден се съсредоточавате, вие ще намерите една по-велика задача в живота, тъй че и геометрия, и математика са приложени напълно в нашия организъм.
към беседата >>
(- С точката.) Хубаво, аз нищо не зная, това не е срамота.
" Според мен, това е един смешен въпрос. Отивам в училището да се уча и питам защо съм дошъл. - Да уча. Имам геометрия, първия път не разбирам нищо, но постепенно ще науча геометрията. С какво започва учителят геометрията?
(- С точката.) Хубаво, аз нищо не зная, това не е срамота.
Второто нещо, учителят каже: "Точката образува правата линия. Сетне, правата линия образува плоскостта, кубът и т.н." Този учител е белалия, не се спира само с точката, линията, куба, ами туря и букви: а, б, с, турга и знаци: плюс, минус, дели и умножава, турга скоби, но всичко това е само за развиване на ума. Тъй щото целият живот се състои все от задачи, от математически закони. Даже, ако всеки ден се съсредоточавате, вие ще намерите една по-велика задача в живота, тъй че и геометрия, и математика са приложени напълно в нашия организъм.
към беседата >>
Второто нещо, учителят каже: "Точката образува правата линия.
Отивам в училището да се уча и питам защо съм дошъл. - Да уча. Имам геометрия, първия път не разбирам нищо, но постепенно ще науча геометрията. С какво започва учителят геометрията? (- С точката.) Хубаво, аз нищо не зная, това не е срамота.
Второто нещо, учителят каже: "Точката образува правата линия.
Сетне, правата линия образува плоскостта, кубът и т.н." Този учител е белалия, не се спира само с точката, линията, куба, ами туря и букви: а, б, с, турга и знаци: плюс, минус, дели и умножава, турга скоби, но всичко това е само за развиване на ума. Тъй щото целият живот се състои все от задачи, от математически закони. Даже, ако всеки ден се съсредоточавате, вие ще намерите една по-велика задача в живота, тъй че и геометрия, и математика са приложени напълно в нашия организъм.
към беседата >>
Сетне, правата линия образува плоскостта, кубът и т.н." Този учител е белалия, не се спира само с точката, линията, куба, ами туря и букви: а, б, с, турга и знаци: плюс, минус, дели и умножава, турга скоби, но всичко това е само за развиване на ума.
- Да уча. Имам геометрия, първия път не разбирам нищо, но постепенно ще науча геометрията. С какво започва учителят геометрията? (- С точката.) Хубаво, аз нищо не зная, това не е срамота. Второто нещо, учителят каже: "Точката образува правата линия.
Сетне, правата линия образува плоскостта, кубът и т.н." Този учител е белалия, не се спира само с точката, линията, куба, ами туря и букви: а, б, с, турга и знаци: плюс, минус, дели и умножава, турга скоби, но всичко това е само за развиване на ума.
Тъй щото целият живот се състои все от задачи, от математически закони. Даже, ако всеки ден се съсредоточавате, вие ще намерите една по-велика задача в живота, тъй че и геометрия, и математика са приложени напълно в нашия организъм.
към беседата >>
Тъй щото целият живот се състои все от задачи, от математически закони.
Имам геометрия, първия път не разбирам нищо, но постепенно ще науча геометрията. С какво започва учителят геометрията? (- С точката.) Хубаво, аз нищо не зная, това не е срамота. Второто нещо, учителят каже: "Точката образува правата линия. Сетне, правата линия образува плоскостта, кубът и т.н." Този учител е белалия, не се спира само с точката, линията, куба, ами туря и букви: а, б, с, турга и знаци: плюс, минус, дели и умножава, турга скоби, но всичко това е само за развиване на ума.
Тъй щото целият живот се състои все от задачи, от математически закони.
Даже, ако всеки ден се съсредоточавате, вие ще намерите една по-велика задача в живота, тъй че и геометрия, и математика са приложени напълно в нашия организъм.
към беседата >>
Даже, ако всеки ден се съсредоточавате, вие ще намерите една по-велика задача в живота, тъй че и геометрия, и математика са приложени напълно в нашия организъм.
С какво започва учителят геометрията? (- С точката.) Хубаво, аз нищо не зная, това не е срамота. Второто нещо, учителят каже: "Точката образува правата линия. Сетне, правата линия образува плоскостта, кубът и т.н." Този учител е белалия, не се спира само с точката, линията, куба, ами туря и букви: а, б, с, турга и знаци: плюс, минус, дели и умножава, турга скоби, но всичко това е само за развиване на ума. Тъй щото целият живот се състои все от задачи, от математически закони.
Даже, ако всеки ден се съсредоточавате, вие ще намерите една по-велика задача в живота, тъй че и геометрия, и математика са приложени напълно в нашия организъм.
към беседата >>
Химията е приложена също в живота на човека.
Химията е приложена също в живота на човека.
Не само химически процеси стават там, но и лаборатория има, чудна лаборатория е човешкият мозък, такава, каквато в света няма. И всичките химикали, шишенца, с всичките елементи са там. Пък и всичките инструменти са толкова деликатни, за всичко ги бива. Тук на Земята да съставят такава една лаборатория, трябва да похарчат няколко милиарда. Тъй щото, в тази лаборатория трябва да влизате по-често.
към беседата >>
Не само химически процеси стават там, но и лаборатория има, чудна лаборатория е човешкият мозък, такава, каквато в света няма.
Химията е приложена също в живота на човека.
Не само химически процеси стават там, но и лаборатория има, чудна лаборатория е човешкият мозък, такава, каквато в света няма.
И всичките химикали, шишенца, с всичките елементи са там. Пък и всичките инструменти са толкова деликатни, за всичко ги бива. Тук на Земята да съставят такава една лаборатория, трябва да похарчат няколко милиарда. Тъй щото, в тази лаборатория трябва да влизате по-често. Да кажем, имате една мисъл, искате да я изпъдите.
към беседата >>
И всичките химикали, шишенца, с всичките елементи са там.
Химията е приложена също в живота на човека. Не само химически процеси стават там, но и лаборатория има, чудна лаборатория е човешкият мозък, такава, каквато в света няма.
И всичките химикали, шишенца, с всичките елементи са там.
Пък и всичките инструменти са толкова деликатни, за всичко ги бива. Тук на Земята да съставят такава една лаборатория, трябва да похарчат няколко милиарда. Тъй щото, в тази лаборатория трябва да влизате по-често. Да кажем, имате една мисъл, искате да я изпъдите. Вие сте смешни.
към беседата >>
Пък и всичките инструменти са толкова деликатни, за всичко ги бива.
Химията е приложена също в живота на човека. Не само химически процеси стават там, но и лаборатория има, чудна лаборатория е човешкият мозък, такава, каквато в света няма. И всичките химикали, шишенца, с всичките елементи са там.
Пък и всичките инструменти са толкова деликатни, за всичко ги бива.
Тук на Земята да съставят такава една лаборатория, трябва да похарчат няколко милиарда. Тъй щото, в тази лаборатория трябва да влизате по-често. Да кажем, имате една мисъл, искате да я изпъдите. Вие сте смешни. Махате с ръка и мислите, че може да я изпъдите, казвате: "Излез де!
към беседата >>
Тук на Земята да съставят такава една лаборатория, трябва да похарчат няколко милиарда.
Химията е приложена също в живота на човека. Не само химически процеси стават там, но и лаборатория има, чудна лаборатория е човешкият мозък, такава, каквато в света няма. И всичките химикали, шишенца, с всичките елементи са там. Пък и всичките инструменти са толкова деликатни, за всичко ги бива.
Тук на Земята да съставят такава една лаборатория, трябва да похарчат няколко милиарда.
Тъй щото, в тази лаборатория трябва да влизате по-често. Да кажем, имате една мисъл, искате да я изпъдите. Вие сте смешни. Махате с ръка и мислите, че може да я изпъдите, казвате: "Излез де! " Не излиза.
към беседата >>
Тъй щото, в тази лаборатория трябва да влизате по-често.
Химията е приложена също в живота на човека. Не само химически процеси стават там, но и лаборатория има, чудна лаборатория е човешкият мозък, такава, каквато в света няма. И всичките химикали, шишенца, с всичките елементи са там. Пък и всичките инструменти са толкова деликатни, за всичко ги бива. Тук на Земята да съставят такава една лаборатория, трябва да похарчат няколко милиарда.
Тъй щото, в тази лаборатория трябва да влизате по-често.
Да кажем, имате една мисъл, искате да я изпъдите. Вие сте смешни. Махате с ръка и мислите, че може да я изпъдите, казвате: "Излез де! " Не излиза. Ти ще влезеш в лабораторията, ще разгледаш от каква категория е тази мисъл, ще я хванеш с щипците си, тя ще се подчини и ще я извадиш.
към беседата >>
Да кажем, имате една мисъл, искате да я изпъдите.
Не само химически процеси стават там, но и лаборатория има, чудна лаборатория е човешкият мозък, такава, каквато в света няма. И всичките химикали, шишенца, с всичките елементи са там. Пък и всичките инструменти са толкова деликатни, за всичко ги бива. Тук на Земята да съставят такава една лаборатория, трябва да похарчат няколко милиарда. Тъй щото, в тази лаборатория трябва да влизате по-често.
Да кажем, имате една мисъл, искате да я изпъдите.
Вие сте смешни. Махате с ръка и мислите, че може да я изпъдите, казвате: "Излез де! " Не излиза. Ти ще влезеш в лабораторията, ще разгледаш от каква категория е тази мисъл, ще я хванеш с щипците си, тя ще се подчини и ще я извадиш. Или има известни киселини, ще вземеш, само ще я побутнеш, ще излезе и оттатък ще мине.
към беседата >>
Вие сте смешни.
И всичките химикали, шишенца, с всичките елементи са там. Пък и всичките инструменти са толкова деликатни, за всичко ги бива. Тук на Земята да съставят такава една лаборатория, трябва да похарчат няколко милиарда. Тъй щото, в тази лаборатория трябва да влизате по-често. Да кажем, имате една мисъл, искате да я изпъдите.
Вие сте смешни.
Махате с ръка и мислите, че може да я изпъдите, казвате: "Излез де! " Не излиза. Ти ще влезеш в лабораторията, ще разгледаш от каква категория е тази мисъл, ще я хванеш с щипците си, тя ще се подчини и ще я извадиш. Или има известни киселини, ще вземеш, само ще я побутнеш, ще излезе и оттатък ще мине. Наука трябва тук.
към беседата >>
Махате с ръка и мислите, че може да я изпъдите, казвате: "Излез де!
Пък и всичките инструменти са толкова деликатни, за всичко ги бива. Тук на Земята да съставят такава една лаборатория, трябва да похарчат няколко милиарда. Тъй щото, в тази лаборатория трябва да влизате по-често. Да кажем, имате една мисъл, искате да я изпъдите. Вие сте смешни.
Махате с ръка и мислите, че може да я изпъдите, казвате: "Излез де!
" Не излиза. Ти ще влезеш в лабораторията, ще разгледаш от каква категория е тази мисъл, ще я хванеш с щипците си, тя ще се подчини и ще я извадиш. Или има известни киселини, ще вземеш, само ще я побутнеш, ще излезе и оттатък ще мине. Наука трябва тук. А ти махаш с ръка, казваш: "Не искам да мисля за нея." Въпросът не е там, да не мислиш, ще мислиш, но положително ще мислиш.
към беседата >>
" Не излиза.
Тук на Земята да съставят такава една лаборатория, трябва да похарчат няколко милиарда. Тъй щото, в тази лаборатория трябва да влизате по-често. Да кажем, имате една мисъл, искате да я изпъдите. Вие сте смешни. Махате с ръка и мислите, че може да я изпъдите, казвате: "Излез де!
" Не излиза.
Ти ще влезеш в лабораторията, ще разгледаш от каква категория е тази мисъл, ще я хванеш с щипците си, тя ще се подчини и ще я извадиш. Или има известни киселини, ще вземеш, само ще я побутнеш, ще излезе и оттатък ще мине. Наука трябва тук. А ти махаш с ръка, казваш: "Не искам да мисля за нея." Въпросът не е там, да не мислиш, ще мислиш, но положително ще мислиш. Правилно ще мислиш.
към беседата >>
Ти ще влезеш в лабораторията, ще разгледаш от каква категория е тази мисъл, ще я хванеш с щипците си, тя ще се подчини и ще я извадиш.
Тъй щото, в тази лаборатория трябва да влизате по-често. Да кажем, имате една мисъл, искате да я изпъдите. Вие сте смешни. Махате с ръка и мислите, че може да я изпъдите, казвате: "Излез де! " Не излиза.
Ти ще влезеш в лабораторията, ще разгледаш от каква категория е тази мисъл, ще я хванеш с щипците си, тя ще се подчини и ще я извадиш.
Или има известни киселини, ще вземеш, само ще я побутнеш, ще излезе и оттатък ще мине. Наука трябва тук. А ти махаш с ръка, казваш: "Не искам да мисля за нея." Въпросът не е там, да не мислиш, ще мислиш, но положително ще мислиш. Правилно ще мислиш. Ще кажеш тъй: "Дойде ми на ум една мисъл, но аз ще вляза в своята лаборатория, еди на кое си шкафче имам една киселина", ще отвориш вратата и ще й кажеш: "Излез навън!
към беседата >>
Или има известни киселини, ще вземеш, само ще я побутнеш, ще излезе и оттатък ще мине.
Да кажем, имате една мисъл, искате да я изпъдите. Вие сте смешни. Махате с ръка и мислите, че може да я изпъдите, казвате: "Излез де! " Не излиза. Ти ще влезеш в лабораторията, ще разгледаш от каква категория е тази мисъл, ще я хванеш с щипците си, тя ще се подчини и ще я извадиш.
Или има известни киселини, ще вземеш, само ще я побутнеш, ще излезе и оттатък ще мине.
Наука трябва тук. А ти махаш с ръка, казваш: "Не искам да мисля за нея." Въпросът не е там, да не мислиш, ще мислиш, но положително ще мислиш. Правилно ще мислиш. Ще кажеш тъй: "Дойде ми на ум една мисъл, но аз ще вляза в своята лаборатория, еди на кое си шкафче имам една киселина", ще отвориш вратата и ще й кажеш: "Излез навън! " Тогава запиши денят и часът точно кога тя е излязла.
към беседата >>
Наука трябва тук.
Вие сте смешни. Махате с ръка и мислите, че може да я изпъдите, казвате: "Излез де! " Не излиза. Ти ще влезеш в лабораторията, ще разгледаш от каква категория е тази мисъл, ще я хванеш с щипците си, тя ще се подчини и ще я извадиш. Или има известни киселини, ще вземеш, само ще я побутнеш, ще излезе и оттатък ще мине.
Наука трябва тук.
А ти махаш с ръка, казваш: "Не искам да мисля за нея." Въпросът не е там, да не мислиш, ще мислиш, но положително ще мислиш. Правилно ще мислиш. Ще кажеш тъй: "Дойде ми на ум една мисъл, но аз ще вляза в своята лаборатория, еди на кое си шкафче имам една киселина", ще отвориш вратата и ще й кажеш: "Излез навън! " Тогава запиши денят и часът точно кога тя е излязла.
към беседата >>
А ти махаш с ръка, казваш: "Не искам да мисля за нея." Въпросът не е там, да не мислиш, ще мислиш, но положително ще мислиш.
Махате с ръка и мислите, че може да я изпъдите, казвате: "Излез де! " Не излиза. Ти ще влезеш в лабораторията, ще разгледаш от каква категория е тази мисъл, ще я хванеш с щипците си, тя ще се подчини и ще я извадиш. Или има известни киселини, ще вземеш, само ще я побутнеш, ще излезе и оттатък ще мине. Наука трябва тук.
А ти махаш с ръка, казваш: "Не искам да мисля за нея." Въпросът не е там, да не мислиш, ще мислиш, но положително ще мислиш.
Правилно ще мислиш. Ще кажеш тъй: "Дойде ми на ум една мисъл, но аз ще вляза в своята лаборатория, еди на кое си шкафче имам една киселина", ще отвориш вратата и ще й кажеш: "Излез навън! " Тогава запиши денят и часът точно кога тя е излязла.
към беседата >>
Правилно ще мислиш.
" Не излиза. Ти ще влезеш в лабораторията, ще разгледаш от каква категория е тази мисъл, ще я хванеш с щипците си, тя ще се подчини и ще я извадиш. Или има известни киселини, ще вземеш, само ще я побутнеш, ще излезе и оттатък ще мине. Наука трябва тук. А ти махаш с ръка, казваш: "Не искам да мисля за нея." Въпросът не е там, да не мислиш, ще мислиш, но положително ще мислиш.
Правилно ще мислиш.
Ще кажеш тъй: "Дойде ми на ум една мисъл, но аз ще вляза в своята лаборатория, еди на кое си шкафче имам една киселина", ще отвориш вратата и ще й кажеш: "Излез навън! " Тогава запиши денят и часът точно кога тя е излязла.
към беседата >>
Ще кажеш тъй: "Дойде ми на ум една мисъл, но аз ще вляза в своята лаборатория, еди на кое си шкафче имам една киселина", ще отвориш вратата и ще й кажеш: "Излез навън!
Ти ще влезеш в лабораторията, ще разгледаш от каква категория е тази мисъл, ще я хванеш с щипците си, тя ще се подчини и ще я извадиш. Или има известни киселини, ще вземеш, само ще я побутнеш, ще излезе и оттатък ще мине. Наука трябва тук. А ти махаш с ръка, казваш: "Не искам да мисля за нея." Въпросът не е там, да не мислиш, ще мислиш, но положително ще мислиш. Правилно ще мислиш.
Ще кажеш тъй: "Дойде ми на ум една мисъл, но аз ще вляза в своята лаборатория, еди на кое си шкафче имам една киселина", ще отвориш вратата и ще й кажеш: "Излез навън!
" Тогава запиши денят и часът точно кога тя е излязла.
към беседата >>
" Тогава запиши денят и часът точно кога тя е излязла.
Или има известни киселини, ще вземеш, само ще я побутнеш, ще излезе и оттатък ще мине. Наука трябва тук. А ти махаш с ръка, казваш: "Не искам да мисля за нея." Въпросът не е там, да не мислиш, ще мислиш, но положително ще мислиш. Правилно ще мислиш. Ще кажеш тъй: "Дойде ми на ум една мисъл, но аз ще вляза в своята лаборатория, еди на кое си шкафче имам една киселина", ще отвориш вратата и ще й кажеш: "Излез навън!
" Тогава запиши денят и часът точно кога тя е излязла.
към беседата >>
Ще учите, ще мислите, вие не сте започнали още да мислите, че вие от немислене дойдохте до този хал.
Ще учите, ще мислите, вие не сте започнали още да мислите, че вие от немислене дойдохте до този хал.
Някои казват: "От много мислене, че полудял." Не, хората полудяват от малко мислене. От много мислене човек никога не полудява и от много учене човек никога не се съсипва. Няма пример в историята такъв. Но от малко учене, от невежество, много хора са полудявали. Онзи, който е учен, той знае закона, не го е страх, той има условия по всеки начин да избягва мъчнотиите.
към беседата >>
Някои казват: "От много мислене, че полудял." Не, хората полудяват от малко мислене.
Ще учите, ще мислите, вие не сте започнали още да мислите, че вие от немислене дойдохте до този хал.
Някои казват: "От много мислене, че полудял." Не, хората полудяват от малко мислене.
От много мислене човек никога не полудява и от много учене човек никога не се съсипва. Няма пример в историята такъв. Но от малко учене, от невежество, много хора са полудявали. Онзи, който е учен, той знае закона, не го е страх, той има условия по всеки начин да избягва мъчнотиите. А невежият човек, като не знае по кой път да мине, той се уплаши и умът му изтръпне.
към беседата >>
От много мислене човек никога не полудява и от много учене човек никога не се съсипва.
Ще учите, ще мислите, вие не сте започнали още да мислите, че вие от немислене дойдохте до този хал. Някои казват: "От много мислене, че полудял." Не, хората полудяват от малко мислене.
От много мислене човек никога не полудява и от много учене човек никога не се съсипва.
Няма пример в историята такъв. Но от малко учене, от невежество, много хора са полудявали. Онзи, който е учен, той знае закона, не го е страх, той има условия по всеки начин да избягва мъчнотиите. А невежият човек, като не знае по кой път да мине, той се уплаши и умът му изтръпне.
към беседата >>
Няма пример в историята такъв.
Ще учите, ще мислите, вие не сте започнали още да мислите, че вие от немислене дойдохте до този хал. Някои казват: "От много мислене, че полудял." Не, хората полудяват от малко мислене. От много мислене човек никога не полудява и от много учене човек никога не се съсипва.
Няма пример в историята такъв.
Но от малко учене, от невежество, много хора са полудявали. Онзи, който е учен, той знае закона, не го е страх, той има условия по всеки начин да избягва мъчнотиите. А невежият човек, като не знае по кой път да мине, той се уплаши и умът му изтръпне.
към беседата >>
Но от малко учене, от невежество, много хора са полудявали.
Ще учите, ще мислите, вие не сте започнали още да мислите, че вие от немислене дойдохте до този хал. Някои казват: "От много мислене, че полудял." Не, хората полудяват от малко мислене. От много мислене човек никога не полудява и от много учене човек никога не се съсипва. Няма пример в историята такъв.
Но от малко учене, от невежество, много хора са полудявали.
Онзи, който е учен, той знае закона, не го е страх, той има условия по всеки начин да избягва мъчнотиите. А невежият човек, като не знае по кой път да мине, той се уплаши и умът му изтръпне.
към беседата >>
Онзи, който е учен, той знае закона, не го е страх, той има условия по всеки начин да избягва мъчнотиите.
Ще учите, ще мислите, вие не сте започнали още да мислите, че вие от немислене дойдохте до този хал. Някои казват: "От много мислене, че полудял." Не, хората полудяват от малко мислене. От много мислене човек никога не полудява и от много учене човек никога не се съсипва. Няма пример в историята такъв. Но от малко учене, от невежество, много хора са полудявали.
Онзи, който е учен, той знае закона, не го е страх, той има условия по всеки начин да избягва мъчнотиите.
А невежият човек, като не знае по кой път да мине, той се уплаши и умът му изтръпне.
към беседата >>
А невежият човек, като не знае по кой път да мине, той се уплаши и умът му изтръпне.
Някои казват: "От много мислене, че полудял." Не, хората полудяват от малко мислене. От много мислене човек никога не полудява и от много учене човек никога не се съсипва. Няма пример в историята такъв. Но от малко учене, от невежество, много хора са полудявали. Онзи, който е учен, той знае закона, не го е страх, той има условия по всеки начин да избягва мъчнотиите.
А невежият човек, като не знае по кой път да мине, той се уплаши и умът му изтръпне.
към беседата >>
Та сега, на всинца ви трябва силен и крепък дух, че като влезе тази светла, Божествена идея, която се отправя към вас, както буталцето (М), да я приемете, не отлагайте, приемете я.
Та сега, на всинца ви трябва силен и крепък дух, че като влезе тази светла, Божествена идея, която се отправя към вас, както буталцето (М), да я приемете, не отлагайте, приемете я.
Всички свещени идеи, които проникнат във вас, приемете ги. Бъдете всякога трезви, да ги използвате. Тогава учението, което сега придобивате, ще може да го реализирате. И материалното учение ви е потребно.
към беседата >>
Всички свещени идеи, които проникнат във вас, приемете ги.
Та сега, на всинца ви трябва силен и крепък дух, че като влезе тази светла, Божествена идея, която се отправя към вас, както буталцето (М), да я приемете, не отлагайте, приемете я.
Всички свещени идеи, които проникнат във вас, приемете ги.
Бъдете всякога трезви, да ги използвате. Тогава учението, което сега придобивате, ще може да го реализирате. И материалното учение ви е потребно.
към беседата >>
Бъдете всякога трезви, да ги използвате.
Та сега, на всинца ви трябва силен и крепък дух, че като влезе тази светла, Божествена идея, която се отправя към вас, както буталцето (М), да я приемете, не отлагайте, приемете я. Всички свещени идеи, които проникнат във вас, приемете ги.
Бъдете всякога трезви, да ги използвате.
Тогава учението, което сега придобивате, ще може да го реализирате. И материалното учение ви е потребно.
към беседата >>
Тогава учението, което сега придобивате, ще може да го реализирате.
Та сега, на всинца ви трябва силен и крепък дух, че като влезе тази светла, Божествена идея, която се отправя към вас, както буталцето (М), да я приемете, не отлагайте, приемете я. Всички свещени идеи, които проникнат във вас, приемете ги. Бъдете всякога трезви, да ги използвате.
Тогава учението, което сега придобивате, ще може да го реализирате.
И материалното учение ви е потребно.
към беседата >>
И материалното учение ви е потребно.
Та сега, на всинца ви трябва силен и крепък дух, че като влезе тази светла, Божествена идея, която се отправя към вас, както буталцето (М), да я приемете, не отлагайте, приемете я. Всички свещени идеи, които проникнат във вас, приемете ги. Бъдете всякога трезви, да ги използвате. Тогава учението, което сега придобивате, ще може да го реализирате.
И материалното учение ви е потребно.
към беседата >>
Станете да направим едно упражнение.
Станете да направим едно упражнение.
към беседата >>
И тъй, всички ще се стремите да развивате един дух на будност.
И тъй, всички ще се стремите да развивате един дух на будност.
Бодър и весел дух, вътрешно всички трябва да бъдете бодри и весели, да побеждавате мъчнотиите, които ви посрещат. Корабът, който върви в океана, той не трябва да се плаши от вълните, които идат отляво и отдясно, той гледа само своята посока и върви напред. И човек трябва да прилича на един хубав кораб, който да отива по пътя на своето предназначение, без да обръща внимание на вълните, от какъв са характер.
към беседата >>
Бодър и весел дух, вътрешно всички трябва да бъдете бодри и весели, да побеждавате мъчнотиите, които ви посрещат.
И тъй, всички ще се стремите да развивате един дух на будност.
Бодър и весел дух, вътрешно всички трябва да бъдете бодри и весели, да побеждавате мъчнотиите, които ви посрещат.
Корабът, който върви в океана, той не трябва да се плаши от вълните, които идат отляво и отдясно, той гледа само своята посока и върви напред. И човек трябва да прилича на един хубав кораб, който да отива по пътя на своето предназначение, без да обръща внимание на вълните, от какъв са характер.
към беседата >>
Корабът, който върви в океана, той не трябва да се плаши от вълните, които идат отляво и отдясно, той гледа само своята посока и върви напред.
И тъй, всички ще се стремите да развивате един дух на будност. Бодър и весел дух, вътрешно всички трябва да бъдете бодри и весели, да побеждавате мъчнотиите, които ви посрещат.
Корабът, който върви в океана, той не трябва да се плаши от вълните, които идат отляво и отдясно, той гледа само своята посока и върви напред.
И човек трябва да прилича на един хубав кораб, който да отива по пътя на своето предназначение, без да обръща внимание на вълните, от какъв са характер.
към беседата >>
И човек трябва да прилича на един хубав кораб, който да отива по пътя на своето предназначение, без да обръща внимание на вълните, от какъв са характер.
И тъй, всички ще се стремите да развивате един дух на будност. Бодър и весел дух, вътрешно всички трябва да бъдете бодри и весели, да побеждавате мъчнотиите, които ви посрещат. Корабът, който върви в океана, той не трябва да се плаши от вълните, които идат отляво и отдясно, той гледа само своята посока и върви напред.
И човек трябва да прилича на един хубав кораб, който да отива по пътя на своето предназначение, без да обръща внимание на вълните, от какъв са характер.
към беседата >>
Значи и геометрията, и математиката са напълно приложени в нашия организъм.
(втори вариант)
Правата линия пък образува плоскостта; плоскостта образува куба и т.н. Този учител е белялия, не се спира само на точката, линията и куба, ами туря и букви: а, в, с, туря и знаци плюс и минус. Той дели, умножава, туря скоби, но всичко е само за развиване на ума. Тъй щото целият живот се състои все от математически закони и задачи. Ако вие всеки ден се съсредоточавате, ще намерите една по-велика задача в живота си.
Значи и геометрията, и математиката са напълно приложени в нашия организъм.
Химията е също тъй приложена в живота на човека. В човешкия организъм стават не само химически процеси, но там има и чудна лаборатория! Човешкият мозък е такава лаборатория, каквато никъде в света няма. И всичките химикали, всичките елементи са там. Пък и всички инструменти там са толкова деликатни, за всичко ги бива.
към втори вариант >>
И тъй, всички ще се стремите да развивате единъ духъ на будность.
(втори вариант)
И тъй, всички ще се стремите да развивате единъ духъ на будность.
Бодъръ и веселъ духъ, вѫтрѣшно всички трѣбва да бѫдете бодри и весели, да побѣждавате мѫчнотиитѣ, които ви посрѣщатъ. Корабътъ, който върви въ океана, той не трѣбва да се плаши отъ вълнитѣ, които идатъ отъ лѣво и отъ дѣсно, той гледа само своята посока и върви напрѣдъ. И човѣкъ трѣбва да прилича на единъ хубавъ корабъ, който да отива по пѫтя на своето прѣдназначение, безъ да обръща внимание на вълнитѣ, отъ какъвъ сѫ характеръ.
към втори вариант >>
Химията е също тъй приложена в живота на човека.
(втори вариант)
Този учител е белялия, не се спира само на точката, линията и куба, ами туря и букви: а, в, с, туря и знаци плюс и минус. Той дели, умножава, туря скоби, но всичко е само за развиване на ума. Тъй щото целият живот се състои все от математически закони и задачи. Ако вие всеки ден се съсредоточавате, ще намерите една по-велика задача в живота си. Значи и геометрията, и математиката са напълно приложени в нашия организъм.
Химията е също тъй приложена в живота на човека.
В човешкия организъм стават не само химически процеси, но там има и чудна лаборатория! Човешкият мозък е такава лаборатория, каквато никъде в света няма. И всичките химикали, всичките елементи са там. Пък и всички инструменти там са толкова деликатни, за всичко ги бива. За да създадат такава лаборатория тук, на Земята, трябва да похарчат няколко милиарда лева.
към втори вариант >>
Бодъръ и веселъ духъ, вѫтрѣшно всички трѣбва да бѫдете бодри и весели, да побѣждавате мѫчнотиитѣ, които ви посрѣщатъ.
(втори вариант)
И тъй, всички ще се стремите да развивате единъ духъ на будность.
Бодъръ и веселъ духъ, вѫтрѣшно всички трѣбва да бѫдете бодри и весели, да побѣждавате мѫчнотиитѣ, които ви посрѣщатъ.
Корабътъ, който върви въ океана, той не трѣбва да се плаши отъ вълнитѣ, които идатъ отъ лѣво и отъ дѣсно, той гледа само своята посока и върви напрѣдъ. И човѣкъ трѣбва да прилича на единъ хубавъ корабъ, който да отива по пѫтя на своето прѣдназначение, безъ да обръща внимание на вълнитѣ, отъ какъвъ сѫ характеръ.
към втори вариант >>
В човешкия организъм стават не само химически процеси, но там има и чудна лаборатория!
(втори вариант)
Той дели, умножава, туря скоби, но всичко е само за развиване на ума. Тъй щото целият живот се състои все от математически закони и задачи. Ако вие всеки ден се съсредоточавате, ще намерите една по-велика задача в живота си. Значи и геометрията, и математиката са напълно приложени в нашия организъм. Химията е също тъй приложена в живота на човека.
В човешкия организъм стават не само химически процеси, но там има и чудна лаборатория!
Човешкият мозък е такава лаборатория, каквато никъде в света няма. И всичките химикали, всичките елементи са там. Пък и всички инструменти там са толкова деликатни, за всичко ги бива. За да създадат такава лаборатория тук, на Земята, трябва да похарчат няколко милиарда лева.
към втори вариант >>
Корабътъ, който върви въ океана, той не трѣбва да се плаши отъ вълнитѣ, които идатъ отъ лѣво и отъ дѣсно, той гледа само своята посока и върви напрѣдъ.
(втори вариант)
И тъй, всички ще се стремите да развивате единъ духъ на будность. Бодъръ и веселъ духъ, вѫтрѣшно всички трѣбва да бѫдете бодри и весели, да побѣждавате мѫчнотиитѣ, които ви посрѣщатъ.
Корабътъ, който върви въ океана, той не трѣбва да се плаши отъ вълнитѣ, които идатъ отъ лѣво и отъ дѣсно, той гледа само своята посока и върви напрѣдъ.
И човѣкъ трѣбва да прилича на единъ хубавъ корабъ, който да отива по пѫтя на своето прѣдназначение, безъ да обръща внимание на вълнитѣ, отъ какъвъ сѫ характеръ.
към втори вариант >>
Човешкият мозък е такава лаборатория, каквато никъде в света няма.
(втори вариант)
Тъй щото целият живот се състои все от математически закони и задачи. Ако вие всеки ден се съсредоточавате, ще намерите една по-велика задача в живота си. Значи и геометрията, и математиката са напълно приложени в нашия организъм. Химията е също тъй приложена в живота на човека. В човешкия организъм стават не само химически процеси, но там има и чудна лаборатория!
Човешкият мозък е такава лаборатория, каквато никъде в света няма.
И всичките химикали, всичките елементи са там. Пък и всички инструменти там са толкова деликатни, за всичко ги бива. За да създадат такава лаборатория тук, на Земята, трябва да похарчат няколко милиарда лева.
към втори вариант >>
И човѣкъ трѣбва да прилича на единъ хубавъ корабъ, който да отива по пѫтя на своето прѣдназначение, безъ да обръща внимание на вълнитѣ, отъ какъвъ сѫ характеръ.
(втори вариант)
И тъй, всички ще се стремите да развивате единъ духъ на будность. Бодъръ и веселъ духъ, вѫтрѣшно всички трѣбва да бѫдете бодри и весели, да побѣждавате мѫчнотиитѣ, които ви посрѣщатъ. Корабътъ, който върви въ океана, той не трѣбва да се плаши отъ вълнитѣ, които идатъ отъ лѣво и отъ дѣсно, той гледа само своята посока и върви напрѣдъ.
И човѣкъ трѣбва да прилича на единъ хубавъ корабъ, който да отива по пѫтя на своето прѣдназначение, безъ да обръща внимание на вълнитѣ, отъ какъвъ сѫ характеръ.
към втори вариант >>
И всичките химикали, всичките елементи са там.
(втори вариант)
Ако вие всеки ден се съсредоточавате, ще намерите една по-велика задача в живота си. Значи и геометрията, и математиката са напълно приложени в нашия организъм. Химията е също тъй приложена в живота на човека. В човешкия организъм стават не само химически процеси, но там има и чудна лаборатория! Човешкият мозък е такава лаборатория, каквато никъде в света няма.
И всичките химикали, всичките елементи са там.
Пък и всички инструменти там са толкова деликатни, за всичко ги бива. За да създадат такава лаборатория тук, на Земята, трябва да похарчат няколко милиарда лева.
към втори вариант >>
Пък и всички инструменти там са толкова деликатни, за всичко ги бива.
(втори вариант)
Значи и геометрията, и математиката са напълно приложени в нашия организъм. Химията е също тъй приложена в живота на човека. В човешкия организъм стават не само химически процеси, но там има и чудна лаборатория! Човешкият мозък е такава лаборатория, каквато никъде в света няма. И всичките химикали, всичките елементи са там.
Пък и всички инструменти там са толкова деликатни, за всичко ги бива.
За да създадат такава лаборатория тук, на Земята, трябва да похарчат няколко милиарда лева.
към втори вариант >>
За да създадат такава лаборатория тук, на Земята, трябва да похарчат няколко милиарда лева.
(втори вариант)
Химията е също тъй приложена в живота на човека. В човешкия организъм стават не само химически процеси, но там има и чудна лаборатория! Човешкият мозък е такава лаборатория, каквато никъде в света няма. И всичките химикали, всичките елементи са там. Пък и всички инструменти там са толкова деликатни, за всичко ги бива.
За да създадат такава лаборатория тук, на Земята, трябва да похарчат няколко милиарда лева.
към втори вариант >>
Тъй щото вие трябва да влизате по-често в тази лаборатория.
(втори вариант)
Тъй щото вие трябва да влизате по-често в тази лаборатория.
Да кажем, че имате една неприятна мисъл, която искате да изпъдите. Какво правите тогава? Вие махате с ръка, мислите, че може да я изпъдите. Казвате: „Излез де! “ Тя не излиза.
към втори вариант >>
Да кажем, че имате една неприятна мисъл, която искате да изпъдите.
(втори вариант)
Тъй щото вие трябва да влизате по-често в тази лаборатория.
Да кажем, че имате една неприятна мисъл, която искате да изпъдите.
Какво правите тогава? Вие махате с ръка, мислите, че може да я изпъдите. Казвате: „Излез де! “ Тя не излиза. Не, ти ще влезеш в лабораторията, ще разгледаш от каква категория е тази мисъл и след това ще я хванеш с щипците си – само така тя ще се подчини и ще излезе навън.
към втори вариант >>
Какво правите тогава?
(втори вариант)
Тъй щото вие трябва да влизате по-често в тази лаборатория. Да кажем, че имате една неприятна мисъл, която искате да изпъдите.
Какво правите тогава?
Вие махате с ръка, мислите, че може да я изпъдите. Казвате: „Излез де! “ Тя не излиза. Не, ти ще влезеш в лабораторията, ще разгледаш от каква категория е тази мисъл и след това ще я хванеш с щипците си – само така тя ще се подчини и ще излезе навън. Има известни киселини, от които като капнеш върху тази мисъл, ще я изпъдиш навън.
към втори вариант >>
Вие махате с ръка, мислите, че може да я изпъдите.
(втори вариант)
Тъй щото вие трябва да влизате по-често в тази лаборатория. Да кажем, че имате една неприятна мисъл, която искате да изпъдите. Какво правите тогава?
Вие махате с ръка, мислите, че може да я изпъдите.
Казвате: „Излез де! “ Тя не излиза. Не, ти ще влезеш в лабораторията, ще разгледаш от каква категория е тази мисъл и след това ще я хванеш с щипците си – само така тя ще се подчини и ще излезе навън. Има известни киселини, от които като капнеш върху тази мисъл, ще я изпъдиш навън. Наука трябва тук!
към втори вариант >>
Казвате: „Излез де!
(втори вариант)
Тъй щото вие трябва да влизате по-често в тази лаборатория. Да кажем, че имате една неприятна мисъл, която искате да изпъдите. Какво правите тогава? Вие махате с ръка, мислите, че може да я изпъдите.
Казвате: „Излез де!
“ Тя не излиза. Не, ти ще влезеш в лабораторията, ще разгледаш от каква категория е тази мисъл и след това ще я хванеш с щипците си – само така тя ще се подчини и ще излезе навън. Има известни киселини, от които като капнеш върху тази мисъл, ще я изпъдиш навън. Наука трябва тук! А ти махаш с ръка, казваш: „Не искам да мисля за теб.“ Въпросът не е там – дали ще мислиш, или не.
към втори вариант >>
“ Тя не излиза.
(втори вариант)
Тъй щото вие трябва да влизате по-често в тази лаборатория. Да кажем, че имате една неприятна мисъл, която искате да изпъдите. Какво правите тогава? Вие махате с ръка, мислите, че може да я изпъдите. Казвате: „Излез де!
“ Тя не излиза.
Не, ти ще влезеш в лабораторията, ще разгледаш от каква категория е тази мисъл и след това ще я хванеш с щипците си – само така тя ще се подчини и ще излезе навън. Има известни киселини, от които като капнеш върху тази мисъл, ще я изпъдиш навън. Наука трябва тук! А ти махаш с ръка, казваш: „Не искам да мисля за теб.“ Въпросът не е там – дали ще мислиш, или не. Ще мислиш, но положително, правилно ще мислиш.
към втори вариант >>
Не, ти ще влезеш в лабораторията, ще разгледаш от каква категория е тази мисъл и след това ще я хванеш с щипците си – само така тя ще се подчини и ще излезе навън.
(втори вариант)
Да кажем, че имате една неприятна мисъл, която искате да изпъдите. Какво правите тогава? Вие махате с ръка, мислите, че може да я изпъдите. Казвате: „Излез де! “ Тя не излиза.
Не, ти ще влезеш в лабораторията, ще разгледаш от каква категория е тази мисъл и след това ще я хванеш с щипците си – само така тя ще се подчини и ще излезе навън.
Има известни киселини, от които като капнеш върху тази мисъл, ще я изпъдиш навън. Наука трябва тук! А ти махаш с ръка, казваш: „Не искам да мисля за теб.“ Въпросът не е там – дали ще мислиш, или не. Ще мислиш, но положително, правилно ще мислиш. Ще кажеш: „Дойде ми наум една неприятна мисъл, но лесно ще се справя с нея.“– Как?
към втори вариант >>
Има известни киселини, от които като капнеш върху тази мисъл, ще я изпъдиш навън.
(втори вариант)
Какво правите тогава? Вие махате с ръка, мислите, че може да я изпъдите. Казвате: „Излез де! “ Тя не излиза. Не, ти ще влезеш в лабораторията, ще разгледаш от каква категория е тази мисъл и след това ще я хванеш с щипците си – само така тя ще се подчини и ще излезе навън.
Има известни киселини, от които като капнеш върху тази мисъл, ще я изпъдиш навън.
Наука трябва тук! А ти махаш с ръка, казваш: „Не искам да мисля за теб.“ Въпросът не е там – дали ще мислиш, или не. Ще мислиш, но положително, правилно ще мислиш. Ще кажеш: „Дойде ми наум една неприятна мисъл, но лесно ще се справя с нея.“– Как? – „Ще вляза в своята лаборатория, в еди-кое си шкафче имам една киселина, ще взема от нея, ще капна върху мисълта, ще отворя вратата и ще Ă кажа: излизай навън!
към втори вариант >>
Наука трябва тук!
(втори вариант)
Вие махате с ръка, мислите, че може да я изпъдите. Казвате: „Излез де! “ Тя не излиза. Не, ти ще влезеш в лабораторията, ще разгледаш от каква категория е тази мисъл и след това ще я хванеш с щипците си – само така тя ще се подчини и ще излезе навън. Има известни киселини, от които като капнеш върху тази мисъл, ще я изпъдиш навън.
Наука трябва тук!
А ти махаш с ръка, казваш: „Не искам да мисля за теб.“ Въпросът не е там – дали ще мислиш, или не. Ще мислиш, но положително, правилно ще мислиш. Ще кажеш: „Дойде ми наум една неприятна мисъл, но лесно ще се справя с нея.“– Как? – „Ще вляза в своята лаборатория, в еди-кое си шкафче имам една киселина, ще взема от нея, ще капна върху мисълта, ще отворя вратата и ще Ă кажа: излизай навън! След това ще запиша точно деня и часа, когато тази мисъл е излязла.“ Та ще учите, ще мислите.
към втори вариант >>
А ти махаш с ръка, казваш: „Не искам да мисля за теб.“ Въпросът не е там – дали ще мислиш, или не.
(втори вариант)
Казвате: „Излез де! “ Тя не излиза. Не, ти ще влезеш в лабораторията, ще разгледаш от каква категория е тази мисъл и след това ще я хванеш с щипците си – само така тя ще се подчини и ще излезе навън. Има известни киселини, от които като капнеш върху тази мисъл, ще я изпъдиш навън. Наука трябва тук!
А ти махаш с ръка, казваш: „Не искам да мисля за теб.“ Въпросът не е там – дали ще мислиш, или не.
Ще мислиш, но положително, правилно ще мислиш. Ще кажеш: „Дойде ми наум една неприятна мисъл, но лесно ще се справя с нея.“– Как? – „Ще вляза в своята лаборатория, в еди-кое си шкафче имам една киселина, ще взема от нея, ще капна върху мисълта, ще отворя вратата и ще Ă кажа: излизай навън! След това ще запиша точно деня и часа, когато тази мисъл е излязла.“ Та ще учите, ще мислите. Вие още не сте започнали да мислите.
към втори вариант >>
Ще мислиш, но положително, правилно ще мислиш.
(втори вариант)
“ Тя не излиза. Не, ти ще влезеш в лабораторията, ще разгледаш от каква категория е тази мисъл и след това ще я хванеш с щипците си – само така тя ще се подчини и ще излезе навън. Има известни киселини, от които като капнеш върху тази мисъл, ще я изпъдиш навън. Наука трябва тук! А ти махаш с ръка, казваш: „Не искам да мисля за теб.“ Въпросът не е там – дали ще мислиш, или не.
Ще мислиш, но положително, правилно ще мислиш.
Ще кажеш: „Дойде ми наум една неприятна мисъл, но лесно ще се справя с нея.“– Как? – „Ще вляза в своята лаборатория, в еди-кое си шкафче имам една киселина, ще взема от нея, ще капна върху мисълта, ще отворя вратата и ще Ă кажа: излизай навън! След това ще запиша точно деня и часа, когато тази мисъл е излязла.“ Та ще учите, ще мислите. Вие още не сте започнали да мислите. Вие от немислене дойдохте до това положение.
към втори вариант >>
Ще кажеш: „Дойде ми наум една неприятна мисъл, но лесно ще се справя с нея.“– Как?
(втори вариант)
Не, ти ще влезеш в лабораторията, ще разгледаш от каква категория е тази мисъл и след това ще я хванеш с щипците си – само така тя ще се подчини и ще излезе навън. Има известни киселини, от които като капнеш върху тази мисъл, ще я изпъдиш навън. Наука трябва тук! А ти махаш с ръка, казваш: „Не искам да мисля за теб.“ Въпросът не е там – дали ще мислиш, или не. Ще мислиш, но положително, правилно ще мислиш.
Ще кажеш: „Дойде ми наум една неприятна мисъл, но лесно ще се справя с нея.“– Как?
– „Ще вляза в своята лаборатория, в еди-кое си шкафче имам една киселина, ще взема от нея, ще капна върху мисълта, ще отворя вратата и ще Ă кажа: излизай навън! След това ще запиша точно деня и часа, когато тази мисъл е излязла.“ Та ще учите, ще мислите. Вие още не сте започнали да мислите. Вие от немислене дойдохте до това положение. Казват за някого, че полудял от много мислене.
към втори вариант >>
– „Ще вляза в своята лаборатория, в еди-кое си шкафче имам една киселина, ще взема от нея, ще капна върху мисълта, ще отворя вратата и ще Ă кажа: излизай навън!
(втори вариант)
Има известни киселини, от които като капнеш върху тази мисъл, ще я изпъдиш навън. Наука трябва тук! А ти махаш с ръка, казваш: „Не искам да мисля за теб.“ Въпросът не е там – дали ще мислиш, или не. Ще мислиш, но положително, правилно ще мислиш. Ще кажеш: „Дойде ми наум една неприятна мисъл, но лесно ще се справя с нея.“– Как?
– „Ще вляза в своята лаборатория, в еди-кое си шкафче имам една киселина, ще взема от нея, ще капна върху мисълта, ще отворя вратата и ще Ă кажа: излизай навън!
След това ще запиша точно деня и часа, когато тази мисъл е излязла.“ Та ще учите, ще мислите. Вие още не сте започнали да мислите. Вие от немислене дойдохте до това положение. Казват за някого, че полудял от много мислене. Не, хората полудяват от малко мислене: от много мислене човек никога не полудява.
към втори вариант >>
След това ще запиша точно деня и часа, когато тази мисъл е излязла.“ Та ще учите, ще мислите.
(втори вариант)
Наука трябва тук! А ти махаш с ръка, казваш: „Не искам да мисля за теб.“ Въпросът не е там – дали ще мислиш, или не. Ще мислиш, но положително, правилно ще мислиш. Ще кажеш: „Дойде ми наум една неприятна мисъл, но лесно ще се справя с нея.“– Как? – „Ще вляза в своята лаборатория, в еди-кое си шкафче имам една киселина, ще взема от нея, ще капна върху мисълта, ще отворя вратата и ще Ă кажа: излизай навън!
След това ще запиша точно деня и часа, когато тази мисъл е излязла.“ Та ще учите, ще мислите.
Вие още не сте започнали да мислите. Вие от немислене дойдохте до това положение. Казват за някого, че полудял от много мислене. Не, хората полудяват от малко мислене: от много мислене човек никога не полудява. И от много учене човек никога не се съсипва.
към втори вариант >>
Вие още не сте започнали да мислите.
(втори вариант)
А ти махаш с ръка, казваш: „Не искам да мисля за теб.“ Въпросът не е там – дали ще мислиш, или не. Ще мислиш, но положително, правилно ще мислиш. Ще кажеш: „Дойде ми наум една неприятна мисъл, но лесно ще се справя с нея.“– Как? – „Ще вляза в своята лаборатория, в еди-кое си шкафче имам една киселина, ще взема от нея, ще капна върху мисълта, ще отворя вратата и ще Ă кажа: излизай навън! След това ще запиша точно деня и часа, когато тази мисъл е излязла.“ Та ще учите, ще мислите.
Вие още не сте започнали да мислите.
Вие от немислене дойдохте до това положение. Казват за някого, че полудял от много мислене. Не, хората полудяват от малко мислене: от много мислене човек никога не полудява. И от много учене човек никога не се съсипва. Няма такъв пример в историята.
към втори вариант >>
Вие от немислене дойдохте до това положение.
(втори вариант)
Ще мислиш, но положително, правилно ще мислиш. Ще кажеш: „Дойде ми наум една неприятна мисъл, но лесно ще се справя с нея.“– Как? – „Ще вляза в своята лаборатория, в еди-кое си шкафче имам една киселина, ще взема от нея, ще капна върху мисълта, ще отворя вратата и ще Ă кажа: излизай навън! След това ще запиша точно деня и часа, когато тази мисъл е излязла.“ Та ще учите, ще мислите. Вие още не сте започнали да мислите.
Вие от немислене дойдохте до това положение.
Казват за някого, че полудял от много мислене. Не, хората полудяват от малко мислене: от много мислене човек никога не полудява. И от много учене човек никога не се съсипва. Няма такъв пример в историята. От малко учене обаче, от невежество много хора са полудявали.
към втори вариант >>
Казват за някого, че полудял от много мислене.
(втори вариант)
Ще кажеш: „Дойде ми наум една неприятна мисъл, но лесно ще се справя с нея.“– Как? – „Ще вляза в своята лаборатория, в еди-кое си шкафче имам една киселина, ще взема от нея, ще капна върху мисълта, ще отворя вратата и ще Ă кажа: излизай навън! След това ще запиша точно деня и часа, когато тази мисъл е излязла.“ Та ще учите, ще мислите. Вие още не сте започнали да мислите. Вие от немислене дойдохте до това положение.
Казват за някого, че полудял от много мислене.
Не, хората полудяват от малко мислене: от много мислене човек никога не полудява. И от много учене човек никога не се съсипва. Няма такъв пример в историята. От малко учене обаче, от невежество много хора са полудявали. Онзи, който е учен, той знае закона, не го е страх: той има условия по всякакъв начин да избегне мъчнотиите.
към втори вариант >>
Не, хората полудяват от малко мислене: от много мислене човек никога не полудява.
(втори вариант)
– „Ще вляза в своята лаборатория, в еди-кое си шкафче имам една киселина, ще взема от нея, ще капна върху мисълта, ще отворя вратата и ще Ă кажа: излизай навън! След това ще запиша точно деня и часа, когато тази мисъл е излязла.“ Та ще учите, ще мислите. Вие още не сте започнали да мислите. Вие от немислене дойдохте до това положение. Казват за някого, че полудял от много мислене.
Не, хората полудяват от малко мислене: от много мислене човек никога не полудява.
И от много учене човек никога не се съсипва. Няма такъв пример в историята. От малко учене обаче, от невежество много хора са полудявали. Онзи, който е учен, той знае закона, не го е страх: той има условия по всякакъв начин да избегне мъчнотиите. Невежият човек, като не знае по кой път да мине, уплашва се и умът му се взема.
към втори вариант >>
И от много учене човек никога не се съсипва.
(втори вариант)
След това ще запиша точно деня и часа, когато тази мисъл е излязла.“ Та ще учите, ще мислите. Вие още не сте започнали да мислите. Вие от немислене дойдохте до това положение. Казват за някого, че полудял от много мислене. Не, хората полудяват от малко мислене: от много мислене човек никога не полудява.
И от много учене човек никога не се съсипва.
Няма такъв пример в историята. От малко учене обаче, от невежество много хора са полудявали. Онзи, който е учен, той знае закона, не го е страх: той има условия по всякакъв начин да избегне мъчнотиите. Невежият човек, като не знае по кой път да мине, уплашва се и умът му се взема.
към втори вариант >>
Няма такъв пример в историята.
(втори вариант)
Вие още не сте започнали да мислите. Вие от немислене дойдохте до това положение. Казват за някого, че полудял от много мислене. Не, хората полудяват от малко мислене: от много мислене човек никога не полудява. И от много учене човек никога не се съсипва.
Няма такъв пример в историята.
От малко учене обаче, от невежество много хора са полудявали. Онзи, който е учен, той знае закона, не го е страх: той има условия по всякакъв начин да избегне мъчнотиите. Невежият човек, като не знае по кой път да мине, уплашва се и умът му се взема.
към втори вариант >>
От малко учене обаче, от невежество много хора са полудявали.
(втори вариант)
Вие от немислене дойдохте до това положение. Казват за някого, че полудял от много мислене. Не, хората полудяват от малко мислене: от много мислене човек никога не полудява. И от много учене човек никога не се съсипва. Няма такъв пример в историята.
От малко учене обаче, от невежество много хора са полудявали.
Онзи, който е учен, той знае закона, не го е страх: той има условия по всякакъв начин да избегне мъчнотиите. Невежият човек, като не знае по кой път да мине, уплашва се и умът му се взема.
към втори вариант >>
Онзи, който е учен, той знае закона, не го е страх: той има условия по всякакъв начин да избегне мъчнотиите.
(втори вариант)
Казват за някого, че полудял от много мислене. Не, хората полудяват от малко мислене: от много мислене човек никога не полудява. И от много учене човек никога не се съсипва. Няма такъв пример в историята. От малко учене обаче, от невежество много хора са полудявали.
Онзи, който е учен, той знае закона, не го е страх: той има условия по всякакъв начин да избегне мъчнотиите.
Невежият човек, като не знае по кой път да мине, уплашва се и умът му се взема.
към втори вариант >>
Невежият човек, като не знае по кой път да мине, уплашва се и умът му се взема.
(втори вариант)
Не, хората полудяват от малко мислене: от много мислене човек никога не полудява. И от много учене човек никога не се съсипва. Няма такъв пример в историята. От малко учене обаче, от невежество много хора са полудявали. Онзи, който е учен, той знае закона, не го е страх: той има условия по всякакъв начин да избегне мъчнотиите.
Невежият човек, като не знае по кой път да мине, уплашва се и умът му се взема.
към втори вариант >>
Та сега на всинца ви трябва силен и крепък дух, че като влезе една светла Божествена идея в ума ви и се отправи към вас, както буталцето (М)да я приемете.
(втори вариант)
Та сега на всинца ви трябва силен и крепък дух, че като влезе една светла Божествена идея в ума ви и се отправи към вас, както буталцето (М)да я приемете.
Не отлагайте, приемете я веднага! Приемете всички свещени идеи, които проникват във вас. Бъдете всякога трезви – да ги използвате. И тогава учението, което сега придобивате, ще можете да го реализирате. За всинца ви е потребно и материалното учение.
към втори вариант >>
Не отлагайте, приемете я веднага!
(втори вариант)
Та сега на всинца ви трябва силен и крепък дух, че като влезе една светла Божествена идея в ума ви и се отправи към вас, както буталцето (М)да я приемете.
Не отлагайте, приемете я веднага!
Приемете всички свещени идеи, които проникват във вас. Бъдете всякога трезви – да ги използвате. И тогава учението, което сега придобивате, ще можете да го реализирате. За всинца ви е потребно и материалното учение.
към втори вариант >>
Приемете всички свещени идеи, които проникват във вас.
(втори вариант)
Та сега на всинца ви трябва силен и крепък дух, че като влезе една светла Божествена идея в ума ви и се отправи към вас, както буталцето (М)да я приемете. Не отлагайте, приемете я веднага!
Приемете всички свещени идеи, които проникват във вас.
Бъдете всякога трезви – да ги използвате. И тогава учението, което сега придобивате, ще можете да го реализирате. За всинца ви е потребно и материалното учение.
към втори вариант >>
Бъдете всякога трезви – да ги използвате.
(втори вариант)
Та сега на всинца ви трябва силен и крепък дух, че като влезе една светла Божествена идея в ума ви и се отправи към вас, както буталцето (М)да я приемете. Не отлагайте, приемете я веднага! Приемете всички свещени идеи, които проникват във вас.
Бъдете всякога трезви – да ги използвате.
И тогава учението, което сега придобивате, ще можете да го реализирате. За всинца ви е потребно и материалното учение.
към втори вариант >>
И тогава учението, което сега придобивате, ще можете да го реализирате.
(втори вариант)
Та сега на всинца ви трябва силен и крепък дух, че като влезе една светла Божествена идея в ума ви и се отправи към вас, както буталцето (М)да я приемете. Не отлагайте, приемете я веднага! Приемете всички свещени идеи, които проникват във вас. Бъдете всякога трезви – да ги използвате.
И тогава учението, което сега придобивате, ще можете да го реализирате.
За всинца ви е потребно и материалното учение.
към втори вариант >>
За всинца ви е потребно и материалното учение.
(втори вариант)
Та сега на всинца ви трябва силен и крепък дух, че като влезе една светла Божествена идея в ума ви и се отправи към вас, както буталцето (М)да я приемете. Не отлагайте, приемете я веднага! Приемете всички свещени идеи, които проникват във вас. Бъдете всякога трезви – да ги използвате. И тогава учението, което сега придобивате, ще можете да го реализирате.
За всинца ви е потребно и материалното учение.
към втори вариант >>
Сега всички ще се стремите да развиете дух на будност – да имате бодър и весел дух.
(втори вариант)
Сега всички ще се стремите да развиете дух на будност – да имате бодър и весел дух.
Всички трябва да бъдете вътрешно бодри и весели, да побеждавате мъчнотиите, които ви дохождат. Корабът, който върви в океана, не трябва да се плаши от вълните, които идат отляво и отдясно. Той трябва само да гледа към своята посока и да върви напред. Всеки човек трябва да прилича на един хубав кораб, който отива по пътя на своето предназначение, без да обръща внимание на вълните – от какъв характер са те.
към втори вариант >>
Всички трябва да бъдете вътрешно бодри и весели, да побеждавате мъчнотиите, които ви дохождат.
(втори вариант)
Сега всички ще се стремите да развиете дух на будност – да имате бодър и весел дух.
Всички трябва да бъдете вътрешно бодри и весели, да побеждавате мъчнотиите, които ви дохождат.
Корабът, който върви в океана, не трябва да се плаши от вълните, които идат отляво и отдясно. Той трябва само да гледа към своята посока и да върви напред. Всеки човек трябва да прилича на един хубав кораб, който отива по пътя на своето предназначение, без да обръща внимание на вълните – от какъв характер са те.
към втори вариант >>
Корабът, който върви в океана, не трябва да се плаши от вълните, които идат отляво и отдясно.
(втори вариант)
Сега всички ще се стремите да развиете дух на будност – да имате бодър и весел дух. Всички трябва да бъдете вътрешно бодри и весели, да побеждавате мъчнотиите, които ви дохождат.
Корабът, който върви в океана, не трябва да се плаши от вълните, които идат отляво и отдясно.
Той трябва само да гледа към своята посока и да върви напред. Всеки човек трябва да прилича на един хубав кораб, който отива по пътя на своето предназначение, без да обръща внимание на вълните – от какъв характер са те.
към втори вариант >>
Той трябва само да гледа към своята посока и да върви напред.
(втори вариант)
Сега всички ще се стремите да развиете дух на будност – да имате бодър и весел дух. Всички трябва да бъдете вътрешно бодри и весели, да побеждавате мъчнотиите, които ви дохождат. Корабът, който върви в океана, не трябва да се плаши от вълните, които идат отляво и отдясно.
Той трябва само да гледа към своята посока и да върви напред.
Всеки човек трябва да прилича на един хубав кораб, който отива по пътя на своето предназначение, без да обръща внимание на вълните – от какъв характер са те.
към втори вариант >>
Всеки човек трябва да прилича на един хубав кораб, който отива по пътя на своето предназначение, без да обръща внимание на вълните – от какъв характер са те.
(втори вариант)
Сега всички ще се стремите да развиете дух на будност – да имате бодър и весел дух. Всички трябва да бъдете вътрешно бодри и весели, да побеждавате мъчнотиите, които ви дохождат. Корабът, който върви в океана, не трябва да се плаши от вълните, които идат отляво и отдясно. Той трябва само да гледа към своята посока и да върви напред.
Всеки човек трябва да прилича на един хубав кораб, който отива по пътя на своето предназначение, без да обръща внимание на вълните – от какъв характер са те.
към втори вариант >>
– Любовта ражда Доброто.
(втори вариант)
– Любовта ражда Доброто.
към втори вариант >>
– Доброто носи за нас Живот, Светлина и Свобода.
(втори вариант)
– Доброто носи за нас Живот, Светлина и Свобода.
към втори вариант >>
Божественото буталце
(втори вариант)
Божественото буталце
към втори вариант >>
Любовьта ражда доброто!
(втори вариант)
Любовьта ражда доброто!
към втори вариант >>
Доброто внася въ насъ Животъ, Свѣтлина и Свобода!
(втори вариант)
Доброто внася въ насъ Животъ, Свѣтлина и Свобода!
към втори вариант >>
Шесть души прочетоха темитѣ: “Ролята на съзнанието”.
(втори вариант)
Шесть души прочетоха темитѣ: “Ролята на съзнанието”.
към втори вариант >>
Прочете се резюме отъ темата: “Защо благоухаятъ цвѣтята?
(втори вариант)
Прочете се резюме отъ темата: “Защо благоухаятъ цвѣтята?
”
към втори вариант >>
Представете си, че тази вечер един благодетел ви завещае една сума от десет милиона лева злато.
(втори вариант)
Представете си, че тази вечер един благодетел ви завещае една сума от десет милиона лева злато.
За какво бихте ги употребили?
към втори вариант >>
”
(втори вариант)
Прочете се резюме отъ темата: “Защо благоухаятъ цвѣтята?
”
към втори вариант >>
За какво бихте ги употребили?
(втори вариант)
Представете си, че тази вечер един благодетел ви завещае една сума от десет милиона лева злато.
За какво бихте ги употребили?
към втори вариант >>
Тема 9: “Защо се ражда и умира човѣкъ?
(втори вариант)
Тема 9: “Защо се ражда и умира човѣкъ?
”
към втори вариант >>
Отговор: Аз бих си платил дълговете, а останалите бих раздал на други, които имат дългове.
(втори вариант)
Отговор: Аз бих си платил дълговете, а останалите бих раздал на други, които имат дългове.
към втори вариант >>
”
(втори вариант)
Тема 9: “Защо се ражда и умира човѣкъ?
”
към втори вариант >>
Всички съгласни ли сте с това?
(втори вариант)
Всички съгласни ли сте с това?
към втори вариант >>
Прѣдставете си, че тази вечерь единь благодѣтель ви завѣщае 10 милиона лева злато, въ какво бихте ги употрѣбили?
(втори вариант)
Прѣдставете си, че тази вечерь единь благодѣтель ви завѣщае 10 милиона лева злато, въ какво бихте ги употрѣбили?
(-Бихъ си платила дълговете, а останалитѣ бихъ раздала на други, които иматъ дългове.) Всички съгласни ли сте? (-Азъ бихъ се отказалъ.) И това не е лошо. Има нѣща, отъ които ние можемъ да се откажемъ, но има нѣща, отъ които не се отказваме. Запримѣръ отъ подаряването на единъ добъръ животъ, кой отъ васъ би се отказалъ? Ако бащата и майката ти дадатъ единъ отличенъ животъ, то е единъ капиталъ.
към втори вариант >>
Отговор: Аз бих се отказал от тия пари.
(втори вариант)
Отговор: Аз бих се отказал от тия пари.
към втори вариант >>
(-Бихъ си платила дълговете, а останалитѣ бихъ раздала на други, които иматъ дългове.) Всички съгласни ли сте?
(втори вариант)
Прѣдставете си, че тази вечерь единь благодѣтель ви завѣщае 10 милиона лева злато, въ какво бихте ги употрѣбили?
(-Бихъ си платила дълговете, а останалитѣ бихъ раздала на други, които иматъ дългове.) Всички съгласни ли сте?
(-Азъ бихъ се отказалъ.) И това не е лошо. Има нѣща, отъ които ние можемъ да се откажемъ, но има нѣща, отъ които не се отказваме. Запримѣръ отъ подаряването на единъ добъръ животъ, кой отъ васъ би се отказалъ? Ако бащата и майката ти дадатъ единъ отличенъ животъ, то е единъ капиталъ.
към втори вариант >>
И това не е лошо.
(втори вариант)
И това не е лошо.
Има неща, от които ние можем да се отказваме, но има неща, от които не можем да се отказваме. Например кой от вас би се отказал от това да му подарят един добър живот? Ако бащата и майката ви дадат един отличен живот, това вече е голям капитал. Сега каква е вашата представа за живота? Аз не ви питам какво е философското схващане за живота, но ви питам: какво вие мислите за живота, какво представлява той от ваше гледище?
към втори вариант >>
(-Азъ бихъ се отказалъ.) И това не е лошо.
(втори вариант)
Прѣдставете си, че тази вечерь единь благодѣтель ви завѣщае 10 милиона лева злато, въ какво бихте ги употрѣбили? (-Бихъ си платила дълговете, а останалитѣ бихъ раздала на други, които иматъ дългове.) Всички съгласни ли сте?
(-Азъ бихъ се отказалъ.) И това не е лошо.
Има нѣща, отъ които ние можемъ да се откажемъ, но има нѣща, отъ които не се отказваме. Запримѣръ отъ подаряването на единъ добъръ животъ, кой отъ васъ би се отказалъ? Ако бащата и майката ти дадатъ единъ отличенъ животъ, то е единъ капиталъ.
към втори вариант >>
Има неща, от които ние можем да се отказваме, но има неща, от които не можем да се отказваме.
(втори вариант)
И това не е лошо.
Има неща, от които ние можем да се отказваме, но има неща, от които не можем да се отказваме.
Например кой от вас би се отказал от това да му подарят един добър живот? Ако бащата и майката ви дадат един отличен живот, това вече е голям капитал. Сега каква е вашата представа за живота? Аз не ви питам какво е философското схващане за живота, но ви питам: какво вие мислите за живота, какво представлява той от ваше гледище? Вие трябва да си съставите една ясна представа за живота.
към втори вариант >>
Има нѣща, отъ които ние можемъ да се откажемъ, но има нѣща, отъ които не се отказваме.
(втори вариант)
Прѣдставете си, че тази вечерь единь благодѣтель ви завѣщае 10 милиона лева злато, въ какво бихте ги употрѣбили? (-Бихъ си платила дълговете, а останалитѣ бихъ раздала на други, които иматъ дългове.) Всички съгласни ли сте? (-Азъ бихъ се отказалъ.) И това не е лошо.
Има нѣща, отъ които ние можемъ да се откажемъ, но има нѣща, отъ които не се отказваме.
Запримѣръ отъ подаряването на единъ добъръ животъ, кой отъ васъ би се отказалъ? Ако бащата и майката ти дадатъ единъ отличенъ животъ, то е единъ капиталъ.
към втори вариант >>
Например кой от вас би се отказал от това да му подарят един добър живот?
(втори вариант)
И това не е лошо. Има неща, от които ние можем да се отказваме, но има неща, от които не можем да се отказваме.
Например кой от вас би се отказал от това да му подарят един добър живот?
Ако бащата и майката ви дадат един отличен живот, това вече е голям капитал. Сега каква е вашата представа за живота? Аз не ви питам какво е философското схващане за живота, но ви питам: какво вие мислите за живота, какво представлява той от ваше гледище? Вие трябва да си съставите една ясна представа за живота.
към втори вариант >>
Запримѣръ отъ подаряването на единъ добъръ животъ, кой отъ васъ би се отказалъ?
(втори вариант)
Прѣдставете си, че тази вечерь единь благодѣтель ви завѣщае 10 милиона лева злато, въ какво бихте ги употрѣбили? (-Бихъ си платила дълговете, а останалитѣ бихъ раздала на други, които иматъ дългове.) Всички съгласни ли сте? (-Азъ бихъ се отказалъ.) И това не е лошо. Има нѣща, отъ които ние можемъ да се откажемъ, но има нѣща, отъ които не се отказваме.
Запримѣръ отъ подаряването на единъ добъръ животъ, кой отъ васъ би се отказалъ?
Ако бащата и майката ти дадатъ единъ отличенъ животъ, то е единъ капиталъ.
към втори вариант >>
Ако бащата и майката ви дадат един отличен живот, това вече е голям капитал.
(втори вариант)
И това не е лошо. Има неща, от които ние можем да се отказваме, но има неща, от които не можем да се отказваме. Например кой от вас би се отказал от това да му подарят един добър живот?
Ако бащата и майката ви дадат един отличен живот, това вече е голям капитал.
Сега каква е вашата представа за живота? Аз не ви питам какво е философското схващане за живота, но ви питам: какво вие мислите за живота, какво представлява той от ваше гледище? Вие трябва да си съставите една ясна представа за живота.
към втори вариант >>
Ако бащата и майката ти дадатъ единъ отличенъ животъ, то е единъ капиталъ.
(втори вариант)
Прѣдставете си, че тази вечерь единь благодѣтель ви завѣщае 10 милиона лева злато, въ какво бихте ги употрѣбили? (-Бихъ си платила дълговете, а останалитѣ бихъ раздала на други, които иматъ дългове.) Всички съгласни ли сте? (-Азъ бихъ се отказалъ.) И това не е лошо. Има нѣща, отъ които ние можемъ да се откажемъ, но има нѣща, отъ които не се отказваме. Запримѣръ отъ подаряването на единъ добъръ животъ, кой отъ васъ би се отказалъ?
Ако бащата и майката ти дадатъ единъ отличенъ животъ, то е единъ капиталъ.
към втори вариант >>
Сега каква е вашата представа за живота?
(втори вариант)
И това не е лошо. Има неща, от които ние можем да се отказваме, но има неща, от които не можем да се отказваме. Например кой от вас би се отказал от това да му подарят един добър живот? Ако бащата и майката ви дадат един отличен живот, това вече е голям капитал.
Сега каква е вашата представа за живота?
Аз не ви питам какво е философското схващане за живота, но ви питам: какво вие мислите за живота, какво представлява той от ваше гледище? Вие трябва да си съставите една ясна представа за живота.
към втори вариант >>
Сега, каква е вашата прѣдстава за животъ?
(втори вариант)
Сега, каква е вашата прѣдстава за животъ?
Споредъ вашето просто схващане какво нѣщо е животътъ, не философската страна на живота, но какво мислите, че е животътъ самъ по себе, както вие схващате отъ ваше гледище? Всѣкога трѣбва да си съставяте една картина.
към втори вариант >>
Аз не ви питам какво е философското схващане за живота, но ви питам: какво вие мислите за живота, какво представлява той от ваше гледище?
(втори вариант)
И това не е лошо. Има неща, от които ние можем да се отказваме, но има неща, от които не можем да се отказваме. Например кой от вас би се отказал от това да му подарят един добър живот? Ако бащата и майката ви дадат един отличен живот, това вече е голям капитал. Сега каква е вашата представа за живота?
Аз не ви питам какво е философското схващане за живота, но ви питам: какво вие мислите за живота, какво представлява той от ваше гледище?
Вие трябва да си съставите една ясна представа за живота.
към втори вариант >>
Споредъ вашето просто схващане какво нѣщо е животътъ, не философската страна на живота, но какво мислите, че е животътъ самъ по себе, както вие схващате отъ ваше гледище?
(втори вариант)
Сега, каква е вашата прѣдстава за животъ?
Споредъ вашето просто схващане какво нѣщо е животътъ, не философската страна на живота, но какво мислите, че е животътъ самъ по себе, както вие схващате отъ ваше гледище?
Всѣкога трѣбва да си съставяте една картина.
към втори вариант >>
Вие трябва да си съставите една ясна представа за живота.
(втори вариант)
Има неща, от които ние можем да се отказваме, но има неща, от които не можем да се отказваме. Например кой от вас би се отказал от това да му подарят един добър живот? Ако бащата и майката ви дадат един отличен живот, това вече е голям капитал. Сега каква е вашата представа за живота? Аз не ви питам какво е философското схващане за живота, но ви питам: какво вие мислите за живота, какво представлява той от ваше гледище?
Вие трябва да си съставите една ясна представа за живота.
към втори вариант >>
Всѣкога трѣбва да си съставяте една картина.
(втори вариант)
Сега, каква е вашата прѣдстава за животъ? Споредъ вашето просто схващане какво нѣщо е животътъ, не философската страна на живота, но какво мислите, че е животътъ самъ по себе, както вие схващате отъ ваше гледище?
Всѣкога трѣбва да си съставяте една картина.
към втори вариант >>
Допуснете, че кръгът С на чертежа представлява един затвор, в който вие сте херметически затворен още от детинство, без каквото и да е съобщение с хората.
(втори вариант)
Допуснете, че кръгът С на чертежа представлява един затвор, в който вие сте херметически затворен още от детинство, без каквото и да е съобщение с хората.
В това положение вие нито виждате, нито чувате, нито помирисвате, нито чувствате, а само съзнавате, че сте затворени. Представете си, че у вас има един вътрешен копнеж да излезете вън от този затвор, но накъде – не знаете. Как ще разрешите задачата? Допуснете след това, че извън този затвор едно малко същество ви побутва чрез едно малко буталце М и вие чувствате за пръв път това бутане. Какво впечатление ще ви произведе първото побутване?
към втори вариант >>
Прѣдставете си, че това е единъ затворъ, херметически затворенъ - (С), въ който вие сте затворенъ още отъ дѣтинство.
(втори вариант)
Прѣдставете си, че това е единъ затворъ, херметически затворенъ - (С), въ който вие сте затворенъ още отъ дѣтинство.
Нѣмате съобщение съ никого, т.е. у васъ е само голото съзнание, нѣмате ни чувствувание, ни вкусъ, ни мирисъ, ни слушане, ни зрѣние. Но съзнавате само едно: че сте затворени. Представете си, че въ васъ има единъ копнежъ да излѣзете отъ този затворъ, накѫдѣ - не знаете, но имате този вѫтрѣшенъ копнежъ. Какъ ще разрѣшите задачата?
към втори вариант >>
В това положение вие нито виждате, нито чувате, нито помирисвате, нито чувствате, а само съзнавате, че сте затворени.
(втори вариант)
Допуснете, че кръгът С на чертежа представлява един затвор, в който вие сте херметически затворен още от детинство, без каквото и да е съобщение с хората.
В това положение вие нито виждате, нито чувате, нито помирисвате, нито чувствате, а само съзнавате, че сте затворени.
Представете си, че у вас има един вътрешен копнеж да излезете вън от този затвор, но накъде – не знаете. Как ще разрешите задачата? Допуснете след това, че извън този затвор едно малко същество ви побутва чрез едно малко буталце М и вие чувствате за пръв път това бутане. Какво впечатление ще ви произведе първото побутване? Англичаните казват в такива случаи: „Това ще бъде юбилеен ден за мене.“ Това е най-голямата радост, която вие можете да почувствате в тази черупка.
към втори вариант >>
Нѣмате съобщение съ никого, т.е.
(втори вариант)
Прѣдставете си, че това е единъ затворъ, херметически затворенъ - (С), въ който вие сте затворенъ още отъ дѣтинство.
Нѣмате съобщение съ никого, т.е.
у васъ е само голото съзнание, нѣмате ни чувствувание, ни вкусъ, ни мирисъ, ни слушане, ни зрѣние. Но съзнавате само едно: че сте затворени. Представете си, че въ васъ има единъ копнежъ да излѣзете отъ този затворъ, накѫдѣ - не знаете, но имате този вѫтрѣшенъ копнежъ. Какъ ще разрѣшите задачата? Прѣдставете си, че вие сте затворени и безъ да знаете едно сѫщество, извънъ този затворъ, чрѣзъ едно малко буталце (М) ви побутне само и вие почувствувате за първи пѫть, че нѣкой ви бута.
към втори вариант >>
Представете си, че у вас има един вътрешен копнеж да излезете вън от този затвор, но накъде – не знаете.
(втори вариант)
Допуснете, че кръгът С на чертежа представлява един затвор, в който вие сте херметически затворен още от детинство, без каквото и да е съобщение с хората. В това положение вие нито виждате, нито чувате, нито помирисвате, нито чувствате, а само съзнавате, че сте затворени.
Представете си, че у вас има един вътрешен копнеж да излезете вън от този затвор, но накъде – не знаете.
Как ще разрешите задачата? Допуснете след това, че извън този затвор едно малко същество ви побутва чрез едно малко буталце М и вие чувствате за пръв път това бутане. Какво впечатление ще ви произведе първото побутване? Англичаните казват в такива случаи: „Това ще бъде юбилеен ден за мене.“ Това е най-голямата радост, която вие можете да почувствате в тази черупка. То ще бъде такава радост, такова скачане, каквото човек не може да си представи.
към втори вариант >>
у васъ е само голото съзнание, нѣмате ни чувствувание, ни вкусъ, ни мирисъ, ни слушане, ни зрѣние.
(втори вариант)
Прѣдставете си, че това е единъ затворъ, херметически затворенъ - (С), въ който вие сте затворенъ още отъ дѣтинство. Нѣмате съобщение съ никого, т.е.
у васъ е само голото съзнание, нѣмате ни чувствувание, ни вкусъ, ни мирисъ, ни слушане, ни зрѣние.
Но съзнавате само едно: че сте затворени. Представете си, че въ васъ има единъ копнежъ да излѣзете отъ този затворъ, накѫдѣ - не знаете, но имате този вѫтрѣшенъ копнежъ. Какъ ще разрѣшите задачата? Прѣдставете си, че вие сте затворени и безъ да знаете едно сѫщество, извънъ този затворъ, чрѣзъ едно малко буталце (М) ви побутне само и вие почувствувате за първи пѫть, че нѣкой ви бута. Какво впечатление ще произведе първото побутване?
към втори вариант >>
Как ще разрешите задачата?
(втори вариант)
Допуснете, че кръгът С на чертежа представлява един затвор, в който вие сте херметически затворен още от детинство, без каквото и да е съобщение с хората. В това положение вие нито виждате, нито чувате, нито помирисвате, нито чувствате, а само съзнавате, че сте затворени. Представете си, че у вас има един вътрешен копнеж да излезете вън от този затвор, но накъде – не знаете.
Как ще разрешите задачата?
Допуснете след това, че извън този затвор едно малко същество ви побутва чрез едно малко буталце М и вие чувствате за пръв път това бутане. Какво впечатление ще ви произведе първото побутване? Англичаните казват в такива случаи: „Това ще бъде юбилеен ден за мене.“ Това е най-голямата радост, която вие можете да почувствате в тази черупка. То ще бъде такава радост, такова скачане, каквото човек не може да си представи. Когато човек очаква нещо и го получи, това състояние ние уподобяваме на пробуждане на съзнанието.
към втори вариант >>
Но съзнавате само едно: че сте затворени.
(втори вариант)
Прѣдставете си, че това е единъ затворъ, херметически затворенъ - (С), въ който вие сте затворенъ още отъ дѣтинство. Нѣмате съобщение съ никого, т.е. у васъ е само голото съзнание, нѣмате ни чувствувание, ни вкусъ, ни мирисъ, ни слушане, ни зрѣние.
Но съзнавате само едно: че сте затворени.
Представете си, че въ васъ има единъ копнежъ да излѣзете отъ този затворъ, накѫдѣ - не знаете, но имате този вѫтрѣшенъ копнежъ. Какъ ще разрѣшите задачата? Прѣдставете си, че вие сте затворени и безъ да знаете едно сѫщество, извънъ този затворъ, чрѣзъ едно малко буталце (М) ви побутне само и вие почувствувате за първи пѫть, че нѣкой ви бута. Какво впечатление ще произведе първото побутване? Изненада ли, какво ще бѫде?
към втори вариант >>
Допуснете след това, че извън този затвор едно малко същество ви побутва чрез едно малко буталце М и вие чувствате за пръв път това бутане.
(втори вариант)
Допуснете, че кръгът С на чертежа представлява един затвор, в който вие сте херметически затворен още от детинство, без каквото и да е съобщение с хората. В това положение вие нито виждате, нито чувате, нито помирисвате, нито чувствате, а само съзнавате, че сте затворени. Представете си, че у вас има един вътрешен копнеж да излезете вън от този затвор, но накъде – не знаете. Как ще разрешите задачата?
Допуснете след това, че извън този затвор едно малко същество ви побутва чрез едно малко буталце М и вие чувствате за пръв път това бутане.
Какво впечатление ще ви произведе първото побутване? Англичаните казват в такива случаи: „Това ще бъде юбилеен ден за мене.“ Това е най-голямата радост, която вие можете да почувствате в тази черупка. То ще бъде такава радост, такова скачане, каквото човек не може да си представи. Когато човек очаква нещо и го получи, това състояние ние уподобяваме на пробуждане на съзнанието. Тия неща вие постоянно ги изпитвате.
към втори вариант >>
Представете си, че въ васъ има единъ копнежъ да излѣзете отъ този затворъ, накѫдѣ - не знаете, но имате този вѫтрѣшенъ копнежъ.
(втори вариант)
Прѣдставете си, че това е единъ затворъ, херметически затворенъ - (С), въ който вие сте затворенъ още отъ дѣтинство. Нѣмате съобщение съ никого, т.е. у васъ е само голото съзнание, нѣмате ни чувствувание, ни вкусъ, ни мирисъ, ни слушане, ни зрѣние. Но съзнавате само едно: че сте затворени.
Представете си, че въ васъ има единъ копнежъ да излѣзете отъ този затворъ, накѫдѣ - не знаете, но имате този вѫтрѣшенъ копнежъ.
Какъ ще разрѣшите задачата? Прѣдставете си, че вие сте затворени и безъ да знаете едно сѫщество, извънъ този затворъ, чрѣзъ едно малко буталце (М) ви побутне само и вие почувствувате за първи пѫть, че нѣкой ви бута. Какво впечатление ще произведе първото побутване? Изненада ли, какво ще бѫде? Англичанитѣ казватъ: “Юбилеенъ день ще бѫде то.” Най-голѣмата радость, която вие може да почувствувате въ тази черупка, такава радость, такова скачане, каквото не може да си прѣстави човѣкъ.
към втори вариант >>
Какво впечатление ще ви произведе първото побутване?
(втори вариант)
Допуснете, че кръгът С на чертежа представлява един затвор, в който вие сте херметически затворен още от детинство, без каквото и да е съобщение с хората. В това положение вие нито виждате, нито чувате, нито помирисвате, нито чувствате, а само съзнавате, че сте затворени. Представете си, че у вас има един вътрешен копнеж да излезете вън от този затвор, но накъде – не знаете. Как ще разрешите задачата? Допуснете след това, че извън този затвор едно малко същество ви побутва чрез едно малко буталце М и вие чувствате за пръв път това бутане.
Какво впечатление ще ви произведе първото побутване?
Англичаните казват в такива случаи: „Това ще бъде юбилеен ден за мене.“ Това е най-голямата радост, която вие можете да почувствате в тази черупка. То ще бъде такава радост, такова скачане, каквото човек не може да си представи. Когато човек очаква нещо и го получи, това състояние ние уподобяваме на пробуждане на съзнанието. Тия неща вие постоянно ги изпитвате. Някой път се намирате в такава херметически затворена черупка, чувствате отчаяние, изолирани сте от целия свят.
към втори вариант >>
Какъ ще разрѣшите задачата?
(втори вариант)
Прѣдставете си, че това е единъ затворъ, херметически затворенъ - (С), въ който вие сте затворенъ още отъ дѣтинство. Нѣмате съобщение съ никого, т.е. у васъ е само голото съзнание, нѣмате ни чувствувание, ни вкусъ, ни мирисъ, ни слушане, ни зрѣние. Но съзнавате само едно: че сте затворени. Представете си, че въ васъ има единъ копнежъ да излѣзете отъ този затворъ, накѫдѣ - не знаете, но имате този вѫтрѣшенъ копнежъ.
Какъ ще разрѣшите задачата?
Прѣдставете си, че вие сте затворени и безъ да знаете едно сѫщество, извънъ този затворъ, чрѣзъ едно малко буталце (М) ви побутне само и вие почувствувате за първи пѫть, че нѣкой ви бута. Какво впечатление ще произведе първото побутване? Изненада ли, какво ще бѫде? Англичанитѣ казватъ: “Юбилеенъ день ще бѫде то.” Най-голѣмата радость, която вие може да почувствувате въ тази черупка, такава радость, такова скачане, каквото не може да си прѣстави човѣкъ. Сега ние говоримъ за пробуждане на съзнанието - когато човѣкъ очаква нѣщо.
към втори вариант >>
Англичаните казват в такива случаи: „Това ще бъде юбилеен ден за мене.“ Това е най-голямата радост, която вие можете да почувствате в тази черупка.
(втори вариант)
В това положение вие нито виждате, нито чувате, нито помирисвате, нито чувствате, а само съзнавате, че сте затворени. Представете си, че у вас има един вътрешен копнеж да излезете вън от този затвор, но накъде – не знаете. Как ще разрешите задачата? Допуснете след това, че извън този затвор едно малко същество ви побутва чрез едно малко буталце М и вие чувствате за пръв път това бутане. Какво впечатление ще ви произведе първото побутване?
Англичаните казват в такива случаи: „Това ще бъде юбилеен ден за мене.“ Това е най-голямата радост, която вие можете да почувствате в тази черупка.
То ще бъде такава радост, такова скачане, каквото човек не може да си представи. Когато човек очаква нещо и го получи, това състояние ние уподобяваме на пробуждане на съзнанието. Тия неща вие постоянно ги изпитвате. Някой път се намирате в такава херметически затворена черупка, чувствате отчаяние, изолирани сте от целия свят. И след това чувствате, като че някой ви побутва с пръста си само.
към втори вариант >>
Прѣдставете си, че вие сте затворени и безъ да знаете едно сѫщество, извънъ този затворъ, чрѣзъ едно малко буталце (М) ви побутне само и вие почувствувате за първи пѫть, че нѣкой ви бута.
(втори вариант)
Нѣмате съобщение съ никого, т.е. у васъ е само голото съзнание, нѣмате ни чувствувание, ни вкусъ, ни мирисъ, ни слушане, ни зрѣние. Но съзнавате само едно: че сте затворени. Представете си, че въ васъ има единъ копнежъ да излѣзете отъ този затворъ, накѫдѣ - не знаете, но имате този вѫтрѣшенъ копнежъ. Какъ ще разрѣшите задачата?
Прѣдставете си, че вие сте затворени и безъ да знаете едно сѫщество, извънъ този затворъ, чрѣзъ едно малко буталце (М) ви побутне само и вие почувствувате за първи пѫть, че нѣкой ви бута.
Какво впечатление ще произведе първото побутване? Изненада ли, какво ще бѫде? Англичанитѣ казватъ: “Юбилеенъ день ще бѫде то.” Най-голѣмата радость, която вие може да почувствувате въ тази черупка, такава радость, такова скачане, каквото не може да си прѣстави човѣкъ. Сега ние говоримъ за пробуждане на съзнанието - когато човѣкъ очаква нѣщо. Тия нѣща вие постоянно ги изпитвате.
към втори вариант >>
То ще бъде такава радост, такова скачане, каквото човек не може да си представи.
(втори вариант)
Представете си, че у вас има един вътрешен копнеж да излезете вън от този затвор, но накъде – не знаете. Как ще разрешите задачата? Допуснете след това, че извън този затвор едно малко същество ви побутва чрез едно малко буталце М и вие чувствате за пръв път това бутане. Какво впечатление ще ви произведе първото побутване? Англичаните казват в такива случаи: „Това ще бъде юбилеен ден за мене.“ Това е най-голямата радост, която вие можете да почувствате в тази черупка.
То ще бъде такава радост, такова скачане, каквото човек не може да си представи.
Когато човек очаква нещо и го получи, това състояние ние уподобяваме на пробуждане на съзнанието. Тия неща вие постоянно ги изпитвате. Някой път се намирате в такава херметически затворена черупка, чувствате отчаяние, изолирани сте от целия свят. И след това чувствате, като че някой ви побутва с пръста си само. Тогава в съзнанието ви влиза известна Светлина и вие се ободрявате.
към втори вариант >>
Какво впечатление ще произведе първото побутване?
(втори вариант)
у васъ е само голото съзнание, нѣмате ни чувствувание, ни вкусъ, ни мирисъ, ни слушане, ни зрѣние. Но съзнавате само едно: че сте затворени. Представете си, че въ васъ има единъ копнежъ да излѣзете отъ този затворъ, накѫдѣ - не знаете, но имате този вѫтрѣшенъ копнежъ. Какъ ще разрѣшите задачата? Прѣдставете си, че вие сте затворени и безъ да знаете едно сѫщество, извънъ този затворъ, чрѣзъ едно малко буталце (М) ви побутне само и вие почувствувате за първи пѫть, че нѣкой ви бута.
Какво впечатление ще произведе първото побутване?
Изненада ли, какво ще бѫде? Англичанитѣ казватъ: “Юбилеенъ день ще бѫде то.” Най-голѣмата радость, която вие може да почувствувате въ тази черупка, такава радость, такова скачане, каквото не може да си прѣстави човѣкъ. Сега ние говоримъ за пробуждане на съзнанието - когато човѣкъ очаква нѣщо. Тия нѣща вие постоянно ги изпитвате. Нѣкой пѫть вие се намирате на такава една черупка, херметически затворена, че чувствувате отчаяние, отъ цѣлия свѣтъ сте изолирани.
към втори вариант >>
Когато човек очаква нещо и го получи, това състояние ние уподобяваме на пробуждане на съзнанието.
(втори вариант)
Как ще разрешите задачата? Допуснете след това, че извън този затвор едно малко същество ви побутва чрез едно малко буталце М и вие чувствате за пръв път това бутане. Какво впечатление ще ви произведе първото побутване? Англичаните казват в такива случаи: „Това ще бъде юбилеен ден за мене.“ Това е най-голямата радост, която вие можете да почувствате в тази черупка. То ще бъде такава радост, такова скачане, каквото човек не може да си представи.
Когато човек очаква нещо и го получи, това състояние ние уподобяваме на пробуждане на съзнанието.
Тия неща вие постоянно ги изпитвате. Някой път се намирате в такава херметически затворена черупка, чувствате отчаяние, изолирани сте от целия свят. И след това чувствате, като че някой ви побутва с пръста си само. Тогава в съзнанието ви влиза известна Светлина и вие се ободрявате. Чрез петте си чувства човек е свързан с петте различни свята.
към втори вариант >>
Изненада ли, какво ще бѫде?
(втори вариант)
Но съзнавате само едно: че сте затворени. Представете си, че въ васъ има единъ копнежъ да излѣзете отъ този затворъ, накѫдѣ - не знаете, но имате този вѫтрѣшенъ копнежъ. Какъ ще разрѣшите задачата? Прѣдставете си, че вие сте затворени и безъ да знаете едно сѫщество, извънъ този затворъ, чрѣзъ едно малко буталце (М) ви побутне само и вие почувствувате за първи пѫть, че нѣкой ви бута. Какво впечатление ще произведе първото побутване?
Изненада ли, какво ще бѫде?
Англичанитѣ казватъ: “Юбилеенъ день ще бѫде то.” Най-голѣмата радость, която вие може да почувствувате въ тази черупка, такава радость, такова скачане, каквото не може да си прѣстави човѣкъ. Сега ние говоримъ за пробуждане на съзнанието - когато човѣкъ очаква нѣщо. Тия нѣща вие постоянно ги изпитвате. Нѣкой пѫть вие се намирате на такава една черупка, херметически затворена, че чувствувате отчаяние, отъ цѣлия свѣтъ сте изолирани. И слѣдъ това почувствувате, като че нѣкой съ пръстъ ви побутне само, тогава влиза извѣстна свѣтлина и вие се ободрите.
към втори вариант >>
Тия неща вие постоянно ги изпитвате.
(втори вариант)
Допуснете след това, че извън този затвор едно малко същество ви побутва чрез едно малко буталце М и вие чувствате за пръв път това бутане. Какво впечатление ще ви произведе първото побутване? Англичаните казват в такива случаи: „Това ще бъде юбилеен ден за мене.“ Това е най-голямата радост, която вие можете да почувствате в тази черупка. То ще бъде такава радост, такова скачане, каквото човек не може да си представи. Когато човек очаква нещо и го получи, това състояние ние уподобяваме на пробуждане на съзнанието.
Тия неща вие постоянно ги изпитвате.
Някой път се намирате в такава херметически затворена черупка, чувствате отчаяние, изолирани сте от целия свят. И след това чувствате, като че някой ви побутва с пръста си само. Тогава в съзнанието ви влиза известна Светлина и вие се ободрявате. Чрез петте си чувства човек е свързан с петте различни свята. През тия чувства, т.е.
към втори вариант >>
Англичанитѣ казватъ: “Юбилеенъ день ще бѫде то.” Най-голѣмата радость, която вие може да почувствувате въ тази черупка, такава радость, такова скачане, каквото не може да си прѣстави човѣкъ.
(втори вариант)
Представете си, че въ васъ има единъ копнежъ да излѣзете отъ този затворъ, накѫдѣ - не знаете, но имате този вѫтрѣшенъ копнежъ. Какъ ще разрѣшите задачата? Прѣдставете си, че вие сте затворени и безъ да знаете едно сѫщество, извънъ този затворъ, чрѣзъ едно малко буталце (М) ви побутне само и вие почувствувате за първи пѫть, че нѣкой ви бута. Какво впечатление ще произведе първото побутване? Изненада ли, какво ще бѫде?
Англичанитѣ казватъ: “Юбилеенъ день ще бѫде то.” Най-голѣмата радость, която вие може да почувствувате въ тази черупка, такава радость, такова скачане, каквото не може да си прѣстави човѣкъ.
Сега ние говоримъ за пробуждане на съзнанието - когато човѣкъ очаква нѣщо. Тия нѣща вие постоянно ги изпитвате. Нѣкой пѫть вие се намирате на такава една черупка, херметически затворена, че чувствувате отчаяние, отъ цѣлия свѣтъ сте изолирани. И слѣдъ това почувствувате, като че нѣкой съ пръстъ ви побутне само, тогава влиза извѣстна свѣтлина и вие се ободрите. Чрѣзъ 5-тѣ чувства човѣкъ е свързанъ съ 5-тѣ различни свѣта.
към втори вариант >>
Някой път се намирате в такава херметически затворена черупка, чувствате отчаяние, изолирани сте от целия свят.
(втори вариант)
Какво впечатление ще ви произведе първото побутване? Англичаните казват в такива случаи: „Това ще бъде юбилеен ден за мене.“ Това е най-голямата радост, която вие можете да почувствате в тази черупка. То ще бъде такава радост, такова скачане, каквото човек не може да си представи. Когато човек очаква нещо и го получи, това състояние ние уподобяваме на пробуждане на съзнанието. Тия неща вие постоянно ги изпитвате.
Някой път се намирате в такава херметически затворена черупка, чувствате отчаяние, изолирани сте от целия свят.
И след това чувствате, като че някой ви побутва с пръста си само. Тогава в съзнанието ви влиза известна Светлина и вие се ободрявате. Чрез петте си чувства човек е свързан с петте различни свята. През тия чувства, т.е. сетива, интелигентни Същества ни побутват.
към втори вариант >>
Сега ние говоримъ за пробуждане на съзнанието - когато човѣкъ очаква нѣщо.
(втори вариант)
Какъ ще разрѣшите задачата? Прѣдставете си, че вие сте затворени и безъ да знаете едно сѫщество, извънъ този затворъ, чрѣзъ едно малко буталце (М) ви побутне само и вие почувствувате за първи пѫть, че нѣкой ви бута. Какво впечатление ще произведе първото побутване? Изненада ли, какво ще бѫде? Англичанитѣ казватъ: “Юбилеенъ день ще бѫде то.” Най-голѣмата радость, която вие може да почувствувате въ тази черупка, такава радость, такова скачане, каквото не може да си прѣстави човѣкъ.
Сега ние говоримъ за пробуждане на съзнанието - когато човѣкъ очаква нѣщо.
Тия нѣща вие постоянно ги изпитвате. Нѣкой пѫть вие се намирате на такава една черупка, херметически затворена, че чувствувате отчаяние, отъ цѣлия свѣтъ сте изолирани. И слѣдъ това почувствувате, като че нѣкой съ пръстъ ви побутне само, тогава влиза извѣстна свѣтлина и вие се ободрите. Чрѣзъ 5-тѣ чувства човѣкъ е свързанъ съ 5-тѣ различни свѣта. Прѣзъ тия 5-тѣ чувства интелигентни сѫщества побутватъ човѣка и когато го побутнатъ, той се радва и се весели.
към втори вариант >>
И след това чувствате, като че някой ви побутва с пръста си само.
(втори вариант)
Англичаните казват в такива случаи: „Това ще бъде юбилеен ден за мене.“ Това е най-голямата радост, която вие можете да почувствате в тази черупка. То ще бъде такава радост, такова скачане, каквото човек не може да си представи. Когато човек очаква нещо и го получи, това състояние ние уподобяваме на пробуждане на съзнанието. Тия неща вие постоянно ги изпитвате. Някой път се намирате в такава херметически затворена черупка, чувствате отчаяние, изолирани сте от целия свят.
И след това чувствате, като че някой ви побутва с пръста си само.
Тогава в съзнанието ви влиза известна Светлина и вие се ободрявате. Чрез петте си чувства човек е свързан с петте различни свята. През тия чувства, т.е. сетива, интелигентни Същества ни побутват. Бутнат ли ни те, ние се радваме и веселим.
към втори вариант >>
Тия нѣща вие постоянно ги изпитвате.
(втори вариант)
Прѣдставете си, че вие сте затворени и безъ да знаете едно сѫщество, извънъ този затворъ, чрѣзъ едно малко буталце (М) ви побутне само и вие почувствувате за първи пѫть, че нѣкой ви бута. Какво впечатление ще произведе първото побутване? Изненада ли, какво ще бѫде? Англичанитѣ казватъ: “Юбилеенъ день ще бѫде то.” Най-голѣмата радость, която вие може да почувствувате въ тази черупка, такава радость, такова скачане, каквото не може да си прѣстави човѣкъ. Сега ние говоримъ за пробуждане на съзнанието - когато човѣкъ очаква нѣщо.
Тия нѣща вие постоянно ги изпитвате.
Нѣкой пѫть вие се намирате на такава една черупка, херметически затворена, че чувствувате отчаяние, отъ цѣлия свѣтъ сте изолирани. И слѣдъ това почувствувате, като че нѣкой съ пръстъ ви побутне само, тогава влиза извѣстна свѣтлина и вие се ободрите. Чрѣзъ 5-тѣ чувства човѣкъ е свързанъ съ 5-тѣ различни свѣта. Прѣзъ тия 5-тѣ чувства интелигентни сѫщества побутватъ човѣка и когато го побутнатъ, той се радва и се весели. Щомъ не го побутнатъ, той се чувствува изолиранъ, скърбенъ, нещастенъ.
към втори вариант >>
Тогава в съзнанието ви влиза известна Светлина и вие се ободрявате.
(втори вариант)
То ще бъде такава радост, такова скачане, каквото човек не може да си представи. Когато човек очаква нещо и го получи, това състояние ние уподобяваме на пробуждане на съзнанието. Тия неща вие постоянно ги изпитвате. Някой път се намирате в такава херметически затворена черупка, чувствате отчаяние, изолирани сте от целия свят. И след това чувствате, като че някой ви побутва с пръста си само.
Тогава в съзнанието ви влиза известна Светлина и вие се ободрявате.
Чрез петте си чувства човек е свързан с петте различни свята. През тия чувства, т.е. сетива, интелигентни Същества ни побутват. Бутнат ли ни те, ние се радваме и веселим. Щом не ни побутнат, ние се чувстваме изолирани, скръбни, нещастни.
към втори вариант >>
Нѣкой пѫть вие се намирате на такава една черупка, херметически затворена, че чувствувате отчаяние, отъ цѣлия свѣтъ сте изолирани.
(втори вариант)
Какво впечатление ще произведе първото побутване? Изненада ли, какво ще бѫде? Англичанитѣ казватъ: “Юбилеенъ день ще бѫде то.” Най-голѣмата радость, която вие може да почувствувате въ тази черупка, такава радость, такова скачане, каквото не може да си прѣстави човѣкъ. Сега ние говоримъ за пробуждане на съзнанието - когато човѣкъ очаква нѣщо. Тия нѣща вие постоянно ги изпитвате.
Нѣкой пѫть вие се намирате на такава една черупка, херметически затворена, че чувствувате отчаяние, отъ цѣлия свѣтъ сте изолирани.
И слѣдъ това почувствувате, като че нѣкой съ пръстъ ви побутне само, тогава влиза извѣстна свѣтлина и вие се ободрите. Чрѣзъ 5-тѣ чувства човѣкъ е свързанъ съ 5-тѣ различни свѣта. Прѣзъ тия 5-тѣ чувства интелигентни сѫщества побутватъ човѣка и когато го побутнатъ, той се радва и се весели. Щомъ не го побутнатъ, той се чувствува изолиранъ, скърбенъ, нещастенъ. Чувствата сѫ нѣщо, чрѣзъ което Божествениятъ животъ, Божествената свѣтлина постоянно тече въ човѣшката душа. Добрѣ.
към втори вариант >>
Чрез петте си чувства човек е свързан с петте различни свята.
(втори вариант)
Когато човек очаква нещо и го получи, това състояние ние уподобяваме на пробуждане на съзнанието. Тия неща вие постоянно ги изпитвате. Някой път се намирате в такава херметически затворена черупка, чувствате отчаяние, изолирани сте от целия свят. И след това чувствате, като че някой ви побутва с пръста си само. Тогава в съзнанието ви влиза известна Светлина и вие се ободрявате.
Чрез петте си чувства човек е свързан с петте различни свята.
През тия чувства, т.е. сетива, интелигентни Същества ни побутват. Бутнат ли ни те, ние се радваме и веселим. Щом не ни побутнат, ние се чувстваме изолирани, скръбни, нещастни. Чувствата в човека са това нещо, чрез което Божественият живот, Божествената светлина постоянно тече.
към втори вариант >>
И слѣдъ това почувствувате, като че нѣкой съ пръстъ ви побутне само, тогава влиза извѣстна свѣтлина и вие се ободрите.
(втори вариант)
Изненада ли, какво ще бѫде? Англичанитѣ казватъ: “Юбилеенъ день ще бѫде то.” Най-голѣмата радость, която вие може да почувствувате въ тази черупка, такава радость, такова скачане, каквото не може да си прѣстави човѣкъ. Сега ние говоримъ за пробуждане на съзнанието - когато човѣкъ очаква нѣщо. Тия нѣща вие постоянно ги изпитвате. Нѣкой пѫть вие се намирате на такава една черупка, херметически затворена, че чувствувате отчаяние, отъ цѣлия свѣтъ сте изолирани.
И слѣдъ това почувствувате, като че нѣкой съ пръстъ ви побутне само, тогава влиза извѣстна свѣтлина и вие се ободрите.
Чрѣзъ 5-тѣ чувства човѣкъ е свързанъ съ 5-тѣ различни свѣта. Прѣзъ тия 5-тѣ чувства интелигентни сѫщества побутватъ човѣка и когато го побутнатъ, той се радва и се весели. Щомъ не го побутнатъ, той се чувствува изолиранъ, скърбенъ, нещастенъ. Чувствата сѫ нѣщо, чрѣзъ което Божествениятъ животъ, Божествената свѣтлина постоянно тече въ човѣшката душа. Добрѣ.
към втори вариант >>
През тия чувства, т.е.
(втори вариант)
Тия неща вие постоянно ги изпитвате. Някой път се намирате в такава херметически затворена черупка, чувствате отчаяние, изолирани сте от целия свят. И след това чувствате, като че някой ви побутва с пръста си само. Тогава в съзнанието ви влиза известна Светлина и вие се ободрявате. Чрез петте си чувства човек е свързан с петте различни свята.
През тия чувства, т.е.
сетива, интелигентни Същества ни побутват. Бутнат ли ни те, ние се радваме и веселим. Щом не ни побутнат, ние се чувстваме изолирани, скръбни, нещастни. Чувствата в човека са това нещо, чрез което Божественият живот, Божествената светлина постоянно тече.
към втори вариант >>
Чрѣзъ 5-тѣ чувства човѣкъ е свързанъ съ 5-тѣ различни свѣта.
(втори вариант)
Англичанитѣ казватъ: “Юбилеенъ день ще бѫде то.” Най-голѣмата радость, която вие може да почувствувате въ тази черупка, такава радость, такова скачане, каквото не може да си прѣстави човѣкъ. Сега ние говоримъ за пробуждане на съзнанието - когато човѣкъ очаква нѣщо. Тия нѣща вие постоянно ги изпитвате. Нѣкой пѫть вие се намирате на такава една черупка, херметически затворена, че чувствувате отчаяние, отъ цѣлия свѣтъ сте изолирани. И слѣдъ това почувствувате, като че нѣкой съ пръстъ ви побутне само, тогава влиза извѣстна свѣтлина и вие се ободрите.
Чрѣзъ 5-тѣ чувства човѣкъ е свързанъ съ 5-тѣ различни свѣта.
Прѣзъ тия 5-тѣ чувства интелигентни сѫщества побутватъ човѣка и когато го побутнатъ, той се радва и се весели. Щомъ не го побутнатъ, той се чувствува изолиранъ, скърбенъ, нещастенъ. Чувствата сѫ нѣщо, чрѣзъ което Божествениятъ животъ, Божествената свѣтлина постоянно тече въ човѣшката душа. Добрѣ.
към втори вариант >>
сетива, интелигентни Същества ни побутват.
(втори вариант)
Някой път се намирате в такава херметически затворена черупка, чувствате отчаяние, изолирани сте от целия свят. И след това чувствате, като че някой ви побутва с пръста си само. Тогава в съзнанието ви влиза известна Светлина и вие се ободрявате. Чрез петте си чувства човек е свързан с петте различни свята. През тия чувства, т.е.
сетива, интелигентни Същества ни побутват.
Бутнат ли ни те, ние се радваме и веселим. Щом не ни побутнат, ние се чувстваме изолирани, скръбни, нещастни. Чувствата в човека са това нещо, чрез което Божественият живот, Божествената светлина постоянно тече.
към втори вариант >>
Прѣзъ тия 5-тѣ чувства интелигентни сѫщества побутватъ човѣка и когато го побутнатъ, той се радва и се весели.
(втори вариант)
Сега ние говоримъ за пробуждане на съзнанието - когато човѣкъ очаква нѣщо. Тия нѣща вие постоянно ги изпитвате. Нѣкой пѫть вие се намирате на такава една черупка, херметически затворена, че чувствувате отчаяние, отъ цѣлия свѣтъ сте изолирани. И слѣдъ това почувствувате, като че нѣкой съ пръстъ ви побутне само, тогава влиза извѣстна свѣтлина и вие се ободрите. Чрѣзъ 5-тѣ чувства човѣкъ е свързанъ съ 5-тѣ различни свѣта.
Прѣзъ тия 5-тѣ чувства интелигентни сѫщества побутватъ човѣка и когато го побутнатъ, той се радва и се весели.
Щомъ не го побутнатъ, той се чувствува изолиранъ, скърбенъ, нещастенъ. Чувствата сѫ нѣщо, чрѣзъ което Божествениятъ животъ, Божествената свѣтлина постоянно тече въ човѣшката душа. Добрѣ.
към втори вариант >>
Бутнат ли ни те, ние се радваме и веселим.
(втори вариант)
И след това чувствате, като че някой ви побутва с пръста си само. Тогава в съзнанието ви влиза известна Светлина и вие се ободрявате. Чрез петте си чувства човек е свързан с петте различни свята. През тия чувства, т.е. сетива, интелигентни Същества ни побутват.
Бутнат ли ни те, ние се радваме и веселим.
Щом не ни побутнат, ние се чувстваме изолирани, скръбни, нещастни. Чувствата в човека са това нещо, чрез което Божественият живот, Божествената светлина постоянно тече.
към втори вариант >>
Щомъ не го побутнатъ, той се чувствува изолиранъ, скърбенъ, нещастенъ.
(втори вариант)
Тия нѣща вие постоянно ги изпитвате. Нѣкой пѫть вие се намирате на такава една черупка, херметически затворена, че чувствувате отчаяние, отъ цѣлия свѣтъ сте изолирани. И слѣдъ това почувствувате, като че нѣкой съ пръстъ ви побутне само, тогава влиза извѣстна свѣтлина и вие се ободрите. Чрѣзъ 5-тѣ чувства човѣкъ е свързанъ съ 5-тѣ различни свѣта. Прѣзъ тия 5-тѣ чувства интелигентни сѫщества побутватъ човѣка и когато го побутнатъ, той се радва и се весели.
Щомъ не го побутнатъ, той се чувствува изолиранъ, скърбенъ, нещастенъ.
Чувствата сѫ нѣщо, чрѣзъ което Божествениятъ животъ, Божествената свѣтлина постоянно тече въ човѣшката душа. Добрѣ.
към втори вариант >>
Щом не ни побутнат, ние се чувстваме изолирани, скръбни, нещастни.
(втори вариант)
Тогава в съзнанието ви влиза известна Светлина и вие се ободрявате. Чрез петте си чувства човек е свързан с петте различни свята. През тия чувства, т.е. сетива, интелигентни Същества ни побутват. Бутнат ли ни те, ние се радваме и веселим.
Щом не ни побутнат, ние се чувстваме изолирани, скръбни, нещастни.
Чувствата в човека са това нещо, чрез което Божественият живот, Божествената светлина постоянно тече.
към втори вариант >>
Чувствата сѫ нѣщо, чрѣзъ което Божествениятъ животъ, Божествената свѣтлина постоянно тече въ човѣшката душа. Добрѣ.
(втори вариант)
Нѣкой пѫть вие се намирате на такава една черупка, херметически затворена, че чувствувате отчаяние, отъ цѣлия свѣтъ сте изолирани. И слѣдъ това почувствувате, като че нѣкой съ пръстъ ви побутне само, тогава влиза извѣстна свѣтлина и вие се ободрите. Чрѣзъ 5-тѣ чувства човѣкъ е свързанъ съ 5-тѣ различни свѣта. Прѣзъ тия 5-тѣ чувства интелигентни сѫщества побутватъ човѣка и когато го побутнатъ, той се радва и се весели. Щомъ не го побутнатъ, той се чувствува изолиранъ, скърбенъ, нещастенъ.
Чувствата сѫ нѣщо, чрѣзъ което Божествениятъ животъ, Божествената свѣтлина постоянно тече въ човѣшката душа. Добрѣ.
към втори вариант >>
Чувствата в човека са това нещо, чрез което Божественият живот, Божествената светлина постоянно тече.
(втори вариант)
Чрез петте си чувства човек е свързан с петте различни свята. През тия чувства, т.е. сетива, интелигентни Същества ни побутват. Бутнат ли ни те, ние се радваме и веселим. Щом не ни побутнат, ние се чувстваме изолирани, скръбни, нещастни.
Чувствата в човека са това нещо, чрез което Божественият живот, Божествената светлина постоянно тече.
към втори вариант >>
Прѣдставете си, че вие излизате навънъ отъ този затворъ.
(втори вариант)
Прѣдставете си, че вие излизате навънъ отъ този затворъ.
Слѣдъ като излѣзнете отъ затвора първото ви дѣйствие какво ще бѫде? Едно американско магаре, като прѣкарало 10 години въ рудницата, че го изкарали навънъ, и то като почнало да се търкаля, да реве, то чувствувало, че въ свѣта на свѣтлината е по-хубаво и то оцѣнява това. Вие ще кажете: “Това магаре реве и се търкаля, какво оцѣнява? ” А магарето казва: “Десеть години ужасенъ затворъ бѣше това долу въ земята! ” Е, какво е свобода?
към втори вариант >>
Представете си, че вие излизате навън от този затвор.
(втори вариант)
Представете си, че вие излизате навън от този затвор.
Като излезете от него, какво ще бъде първото ви действие? Едно американско магаре, след като прекарало десет години в рудницата, изкарали го навън. То излязло на бял свят, започнало да се търкаля, да реве. Защо? – Почувствало, че на светлината е по-хубаво: то оценило това. Вие ще кажете: „Какво може да оцени това магаре, като знае само да реве и да се търкаля?
към втори вариант >>
Слѣдъ като излѣзнете отъ затвора първото ви дѣйствие какво ще бѫде?
(втори вариант)
Прѣдставете си, че вие излизате навънъ отъ този затворъ.
Слѣдъ като излѣзнете отъ затвора първото ви дѣйствие какво ще бѫде?
Едно американско магаре, като прѣкарало 10 години въ рудницата, че го изкарали навънъ, и то като почнало да се търкаля, да реве, то чувствувало, че въ свѣта на свѣтлината е по-хубаво и то оцѣнява това. Вие ще кажете: “Това магаре реве и се търкаля, какво оцѣнява? ” А магарето казва: “Десеть години ужасенъ затворъ бѣше това долу въ земята! ” Е, какво е свобода? Сега вие понѣкой пѫть се смѣете на магарето, но често и вие влизате въ такива дълбоки рудници, че по 20 години прѣкарвате въ рудокопачество.
към втори вариант >>
Като излезете от него, какво ще бъде първото ви действие?
(втори вариант)
Представете си, че вие излизате навън от този затвор.
Като излезете от него, какво ще бъде първото ви действие?
Едно американско магаре, след като прекарало десет години в рудницата, изкарали го навън. То излязло на бял свят, започнало да се търкаля, да реве. Защо? – Почувствало, че на светлината е по-хубаво: то оценило това. Вие ще кажете: „Какво може да оцени това магаре, като знае само да реве и да се търкаля? “ Магарето казва: „Ужасен затвор беше моят живот долу в Земята!
към втори вариант >>
Едно американско магаре, като прѣкарало 10 години въ рудницата, че го изкарали навънъ, и то като почнало да се търкаля, да реве, то чувствувало, че въ свѣта на свѣтлината е по-хубаво и то оцѣнява това.
(втори вариант)
Прѣдставете си, че вие излизате навънъ отъ този затворъ. Слѣдъ като излѣзнете отъ затвора първото ви дѣйствие какво ще бѫде?
Едно американско магаре, като прѣкарало 10 години въ рудницата, че го изкарали навънъ, и то като почнало да се търкаля, да реве, то чувствувало, че въ свѣта на свѣтлината е по-хубаво и то оцѣнява това.
Вие ще кажете: “Това магаре реве и се търкаля, какво оцѣнява? ” А магарето казва: “Десеть години ужасенъ затворъ бѣше това долу въ земята! ” Е, какво е свобода? Сега вие понѣкой пѫть се смѣете на магарето, но често и вие влизате въ такива дълбоки рудници, че по 20 години прѣкарвате въ рудокопачество. Единъ животъ - човѣкъмашина, отдалечилъ се отъ Божествената свѣтлина.
към втори вариант >>
Едно американско магаре, след като прекарало десет години в рудницата, изкарали го навън.
(втори вариант)
Представете си, че вие излизате навън от този затвор. Като излезете от него, какво ще бъде първото ви действие?
Едно американско магаре, след като прекарало десет години в рудницата, изкарали го навън.
То излязло на бял свят, започнало да се търкаля, да реве. Защо? – Почувствало, че на светлината е по-хубаво: то оценило това. Вие ще кажете: „Какво може да оцени това магаре, като знае само да реве и да се търкаля? “ Магарето казва: „Ужасен затвор беше моят живот долу в Земята! “ Питам: какво нещо е Свободата?
към втори вариант >>
Вие ще кажете: “Това магаре реве и се търкаля, какво оцѣнява?
(втори вариант)
Прѣдставете си, че вие излизате навънъ отъ този затворъ. Слѣдъ като излѣзнете отъ затвора първото ви дѣйствие какво ще бѫде? Едно американско магаре, като прѣкарало 10 години въ рудницата, че го изкарали навънъ, и то като почнало да се търкаля, да реве, то чувствувало, че въ свѣта на свѣтлината е по-хубаво и то оцѣнява това.
Вие ще кажете: “Това магаре реве и се търкаля, какво оцѣнява?
” А магарето казва: “Десеть години ужасенъ затворъ бѣше това долу въ земята! ” Е, какво е свобода? Сега вие понѣкой пѫть се смѣете на магарето, но често и вие влизате въ такива дълбоки рудници, че по 20 години прѣкарвате въ рудокопачество. Единъ животъ - човѣкъмашина, отдалечилъ се отъ Божествената свѣтлина. Азъ разбирамъ Божественото, туй което осмисля живота, а безъ него човѣкъ идва до отчаяние.
към втори вариант >>
То излязло на бял свят, започнало да се търкаля, да реве. Защо?
(втори вариант)
Представете си, че вие излизате навън от този затвор. Като излезете от него, какво ще бъде първото ви действие? Едно американско магаре, след като прекарало десет години в рудницата, изкарали го навън.
То излязло на бял свят, започнало да се търкаля, да реве. Защо?
– Почувствало, че на светлината е по-хубаво: то оценило това. Вие ще кажете: „Какво може да оцени това магаре, като знае само да реве и да се търкаля? “ Магарето казва: „Ужасен затвор беше моят живот долу в Земята! “ Питам: какво нещо е Свободата? По някой път и вие се смеете на магарето, но често влизате в такива дълбоки рудници като него и прекарвате по цели двадесет години в рудокопачество.
към втори вариант >>
” А магарето казва: “Десеть години ужасенъ затворъ бѣше това долу въ земята!
(втори вариант)
Прѣдставете си, че вие излизате навънъ отъ този затворъ. Слѣдъ като излѣзнете отъ затвора първото ви дѣйствие какво ще бѫде? Едно американско магаре, като прѣкарало 10 години въ рудницата, че го изкарали навънъ, и то като почнало да се търкаля, да реве, то чувствувало, че въ свѣта на свѣтлината е по-хубаво и то оцѣнява това. Вие ще кажете: “Това магаре реве и се търкаля, какво оцѣнява?
” А магарето казва: “Десеть години ужасенъ затворъ бѣше това долу въ земята!
” Е, какво е свобода? Сега вие понѣкой пѫть се смѣете на магарето, но често и вие влизате въ такива дълбоки рудници, че по 20 години прѣкарвате въ рудокопачество. Единъ животъ - човѣкъмашина, отдалечилъ се отъ Божествената свѣтлина. Азъ разбирамъ Божественото, туй което осмисля живота, а безъ него човѣкъ идва до отчаяние.
към втори вариант >>
– Почувствало, че на светлината е по-хубаво: то оценило това.
(втори вариант)
Представете си, че вие излизате навън от този затвор. Като излезете от него, какво ще бъде първото ви действие? Едно американско магаре, след като прекарало десет години в рудницата, изкарали го навън. То излязло на бял свят, започнало да се търкаля, да реве. Защо?
– Почувствало, че на светлината е по-хубаво: то оценило това.
Вие ще кажете: „Какво може да оцени това магаре, като знае само да реве и да се търкаля? “ Магарето казва: „Ужасен затвор беше моят живот долу в Земята! “ Питам: какво нещо е Свободата? По някой път и вие се смеете на магарето, но често влизате в такива дълбоки рудници като него и прекарвате по цели двадесет години в рудокопачество. Това е животът на човека машина, който се е отдалечил от Божествената светлина.
към втори вариант >>
” Е, какво е свобода?
(втори вариант)
Прѣдставете си, че вие излизате навънъ отъ този затворъ. Слѣдъ като излѣзнете отъ затвора първото ви дѣйствие какво ще бѫде? Едно американско магаре, като прѣкарало 10 години въ рудницата, че го изкарали навънъ, и то като почнало да се търкаля, да реве, то чувствувало, че въ свѣта на свѣтлината е по-хубаво и то оцѣнява това. Вие ще кажете: “Това магаре реве и се търкаля, какво оцѣнява? ” А магарето казва: “Десеть години ужасенъ затворъ бѣше това долу въ земята!
” Е, какво е свобода?
Сега вие понѣкой пѫть се смѣете на магарето, но често и вие влизате въ такива дълбоки рудници, че по 20 години прѣкарвате въ рудокопачество. Единъ животъ - човѣкъмашина, отдалечилъ се отъ Божествената свѣтлина. Азъ разбирамъ Божественото, туй което осмисля живота, а безъ него човѣкъ идва до отчаяние.
към втори вариант >>
Вие ще кажете: „Какво може да оцени това магаре, като знае само да реве и да се търкаля?
(втори вариант)
Представете си, че вие излизате навън от този затвор. Като излезете от него, какво ще бъде първото ви действие? Едно американско магаре, след като прекарало десет години в рудницата, изкарали го навън. То излязло на бял свят, започнало да се търкаля, да реве. Защо? – Почувствало, че на светлината е по-хубаво: то оценило това.
Вие ще кажете: „Какво може да оцени това магаре, като знае само да реве и да се търкаля?
“ Магарето казва: „Ужасен затвор беше моят живот долу в Земята! “ Питам: какво нещо е Свободата? По някой път и вие се смеете на магарето, но често влизате в такива дълбоки рудници като него и прекарвате по цели двадесет години в рудокопачество. Това е животът на човека машина, който се е отдалечил от Божествената светлина. Под Божественото аз разбирам туй, що осмисля Живота.
към втори вариант >>
Сега вие понѣкой пѫть се смѣете на магарето, но често и вие влизате въ такива дълбоки рудници, че по 20 години прѣкарвате въ рудокопачество.
(втори вариант)
Слѣдъ като излѣзнете отъ затвора първото ви дѣйствие какво ще бѫде? Едно американско магаре, като прѣкарало 10 години въ рудницата, че го изкарали навънъ, и то като почнало да се търкаля, да реве, то чувствувало, че въ свѣта на свѣтлината е по-хубаво и то оцѣнява това. Вие ще кажете: “Това магаре реве и се търкаля, какво оцѣнява? ” А магарето казва: “Десеть години ужасенъ затворъ бѣше това долу въ земята! ” Е, какво е свобода?
Сега вие понѣкой пѫть се смѣете на магарето, но често и вие влизате въ такива дълбоки рудници, че по 20 години прѣкарвате въ рудокопачество.
Единъ животъ - човѣкъмашина, отдалечилъ се отъ Божествената свѣтлина. Азъ разбирамъ Божественото, туй което осмисля живота, а безъ него човѣкъ идва до отчаяние.
към втори вариант >>
“ Магарето казва: „Ужасен затвор беше моят живот долу в Земята!
(втори вариант)
Като излезете от него, какво ще бъде първото ви действие? Едно американско магаре, след като прекарало десет години в рудницата, изкарали го навън. То излязло на бял свят, започнало да се търкаля, да реве. Защо? – Почувствало, че на светлината е по-хубаво: то оценило това. Вие ще кажете: „Какво може да оцени това магаре, като знае само да реве и да се търкаля?
“ Магарето казва: „Ужасен затвор беше моят живот долу в Земята!
“ Питам: какво нещо е Свободата? По някой път и вие се смеете на магарето, но често влизате в такива дълбоки рудници като него и прекарвате по цели двадесет години в рудокопачество. Това е животът на човека машина, който се е отдалечил от Божествената светлина. Под Божественото аз разбирам туй, що осмисля Живота. Без Божественото обаче човек идва до пълно отчаяние.
към втори вариант >>
Единъ животъ - човѣкъмашина, отдалечилъ се отъ Божествената свѣтлина.
(втори вариант)
Едно американско магаре, като прѣкарало 10 години въ рудницата, че го изкарали навънъ, и то като почнало да се търкаля, да реве, то чувствувало, че въ свѣта на свѣтлината е по-хубаво и то оцѣнява това. Вие ще кажете: “Това магаре реве и се търкаля, какво оцѣнява? ” А магарето казва: “Десеть години ужасенъ затворъ бѣше това долу въ земята! ” Е, какво е свобода? Сега вие понѣкой пѫть се смѣете на магарето, но често и вие влизате въ такива дълбоки рудници, че по 20 години прѣкарвате въ рудокопачество.
Единъ животъ - човѣкъмашина, отдалечилъ се отъ Божествената свѣтлина.
Азъ разбирамъ Божественото, туй което осмисля живота, а безъ него човѣкъ идва до отчаяние.
към втори вариант >>
“ Питам: какво нещо е Свободата?
(втори вариант)
Едно американско магаре, след като прекарало десет години в рудницата, изкарали го навън. То излязло на бял свят, започнало да се търкаля, да реве. Защо? – Почувствало, че на светлината е по-хубаво: то оценило това. Вие ще кажете: „Какво може да оцени това магаре, като знае само да реве и да се търкаля? “ Магарето казва: „Ужасен затвор беше моят живот долу в Земята!
“ Питам: какво нещо е Свободата?
По някой път и вие се смеете на магарето, но често влизате в такива дълбоки рудници като него и прекарвате по цели двадесет години в рудокопачество. Това е животът на човека машина, който се е отдалечил от Божествената светлина. Под Божественото аз разбирам туй, що осмисля Живота. Без Божественото обаче човек идва до пълно отчаяние.
към втори вариант >>
Азъ разбирамъ Божественото, туй което осмисля живота, а безъ него човѣкъ идва до отчаяние.
(втори вариант)
Вие ще кажете: “Това магаре реве и се търкаля, какво оцѣнява? ” А магарето казва: “Десеть години ужасенъ затворъ бѣше това долу въ земята! ” Е, какво е свобода? Сега вие понѣкой пѫть се смѣете на магарето, но често и вие влизате въ такива дълбоки рудници, че по 20 години прѣкарвате въ рудокопачество. Единъ животъ - човѣкъмашина, отдалечилъ се отъ Божествената свѣтлина.
Азъ разбирамъ Божественото, туй което осмисля живота, а безъ него човѣкъ идва до отчаяние.
към втори вариант >>
По някой път и вие се смеете на магарето, но често влизате в такива дълбоки рудници като него и прекарвате по цели двадесет години в рудокопачество.
(втори вариант)
То излязло на бял свят, започнало да се търкаля, да реве. Защо? – Почувствало, че на светлината е по-хубаво: то оценило това. Вие ще кажете: „Какво може да оцени това магаре, като знае само да реве и да се търкаля? “ Магарето казва: „Ужасен затвор беше моят живот долу в Земята! “ Питам: какво нещо е Свободата?
По някой път и вие се смеете на магарето, но често влизате в такива дълбоки рудници като него и прекарвате по цели двадесет години в рудокопачество.
Това е животът на човека машина, който се е отдалечил от Божествената светлина. Под Божественото аз разбирам туй, що осмисля Живота. Без Божественото обаче човек идва до пълно отчаяние.
към втори вариант >>
Рекохъ, въ сегашното си положение вие всички трѣбва да се стремите да имате единъ вѫтрѣшенъ опитъ.
(втори вариант)
Рекохъ, въ сегашното си положение вие всички трѣбва да се стремите да имате единъ вѫтрѣшенъ опитъ.
Всѣки единъ отъ васъ, отъ младитѣ, трѣбва да имате единъ опитъ. Самиятъ животъ безъ опитъ не върви въ права посока. Най-малко единъ опитъ, два три трѣбва да имате, които трѣбва да бѫдатъ рѫководяща звѣзда, да имате нѣщо, на което да разчитате. А такъвъ опитъ всѣки единъ отъ васъ може да има. Запримѣръ колцина отъ васъ иматъ опитностьта да знаете, че имате нѣкой приятель извънъ земята, единъ рѫководитель, ангелъ-хранитель го наричатъ, единъ добъръ приятель, а нѣкои го наричатъ “Азъ”.
към втори вариант >>
НАГОРЕ