НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
169
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
169
:
1000
резултата в
4
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Окултна хигиена / Природна хигиена
,
ООК
, София, 8.6.1922г.,
Ще кажа, опѫнете вие сега концитѣ, пъкъ азъ ще направя вѫжето.
(втори вариант)
Имамъ долбокъ кладенецъ, Пѫтувамъ изъ пустинята, да изясня отношенията, които сѫществуватъ. Тѣ сѫ реални отношения на земята. Пѫтувамъ изъ пустинята, намирамъ дълбокия кладенецъ. Азъ имамъ знания какъ да направя вѫжето, но нѣмамъ конецъ. Вие, ученици носите конецъ, но не знаете какъ да направите вѫжето. Добрѣ.
Ще кажа, опѫнете вие сега концитѣ, пъкъ азъ ще направя вѫжето.
Вѫжето е ваше, а направата е моя. Ще туримъ, ще извадимъ вода, ще пиемъ всички. Вие ще си вземете вѫжето, а азъ ще си мисля, че аз го направихъ. Вървимъ, пакъ другъ кладенецъ това сѫ допирни точки между ученицитѣ и Учителя. Сега туй е само до мене, отношенията до мене.
към втори вариант >>
Има задачи, които сѫ на дневенъ редъ.
(втори вариант)
Тази комисия ще прѣгледа работитѣ безпристрастно. Какво ще намѣри? По човѣшки сега говоря. Азъ не казвамъ, че ще намѣри много хубави работи, нито пъкъ много лоши работи – но ще намѣри и задачи занемарени нѣкѫдѣ. Тия задачи, които имате, отлагане не търпѫтъ и трѣбва да ги рѣшите.
Има задачи, които сѫ на дневенъ редъ.
Отношенията ви къмъ Бога сѫ на дневенъ редъ. Обичате ли го? Този Богъ на когото вие служите, този ваш Христосъ, за когото ви говоря, служите ли му? Имате ли любовьта му? Готови ли сте да пожертвувате живота си заради Него?
към втори вариант >>
Вѫжето е ваше, а направата е моя.
(втори вариант)
Тѣ сѫ реални отношения на земята. Пѫтувамъ изъ пустинята, намирамъ дълбокия кладенецъ. Азъ имамъ знания какъ да направя вѫжето, но нѣмамъ конецъ. Вие, ученици носите конецъ, но не знаете какъ да направите вѫжето. Добрѣ. Ще кажа, опѫнете вие сега концитѣ, пъкъ азъ ще направя вѫжето.
Вѫжето е ваше, а направата е моя.
Ще туримъ, ще извадимъ вода, ще пиемъ всички. Вие ще си вземете вѫжето, а азъ ще си мисля, че аз го направихъ. Вървимъ, пакъ другъ кладенецъ това сѫ допирни точки между ученицитѣ и Учителя. Сега туй е само до мене, отношенията до мене. Туй е отношението до Христа.
към втори вариант >>
Отношенията ви къмъ Бога сѫ на дневенъ редъ.
(втори вариант)
Какво ще намѣри? По човѣшки сега говоря. Азъ не казвамъ, че ще намѣри много хубави работи, нито пъкъ много лоши работи – но ще намѣри и задачи занемарени нѣкѫдѣ. Тия задачи, които имате, отлагане не търпѫтъ и трѣбва да ги рѣшите. Има задачи, които сѫ на дневенъ редъ.
Отношенията ви къмъ Бога сѫ на дневенъ редъ.
Обичате ли го? Този Богъ на когото вие служите, този ваш Христосъ, за когото ви говоря, служите ли му? Имате ли любовьта му? Готови ли сте да пожертвувате живота си заради Него? Този Господь, на когото вие служите, обичате ли Го?
към втори вариант >>
Ще туримъ, ще извадимъ вода, ще пиемъ всички.
(втори вариант)
Пѫтувамъ изъ пустинята, намирамъ дълбокия кладенецъ. Азъ имамъ знания какъ да направя вѫжето, но нѣмамъ конецъ. Вие, ученици носите конецъ, но не знаете какъ да направите вѫжето. Добрѣ. Ще кажа, опѫнете вие сега концитѣ, пъкъ азъ ще направя вѫжето. Вѫжето е ваше, а направата е моя.
Ще туримъ, ще извадимъ вода, ще пиемъ всички.
Вие ще си вземете вѫжето, а азъ ще си мисля, че аз го направихъ. Вървимъ, пакъ другъ кладенецъ това сѫ допирни точки между ученицитѣ и Учителя. Сега туй е само до мене, отношенията до мене. Туй е отношението до Христа. Той имаше ученици, които тури да свършатъ работа, която той не можеше да направи.
към втори вариант >>
Обичате ли го?
(втори вариант)
По човѣшки сега говоря. Азъ не казвамъ, че ще намѣри много хубави работи, нито пъкъ много лоши работи – но ще намѣри и задачи занемарени нѣкѫдѣ. Тия задачи, които имате, отлагане не търпѫтъ и трѣбва да ги рѣшите. Има задачи, които сѫ на дневенъ редъ. Отношенията ви къмъ Бога сѫ на дневенъ редъ.
Обичате ли го?
Този Богъ на когото вие служите, този ваш Христосъ, за когото ви говоря, служите ли му? Имате ли любовьта му? Готови ли сте да пожертвувате живота си заради Него? Този Господь, на когото вие служите, обичате ли Го? И послѣ, всѣки единъ отъ васъ съ своитѣ мисли, съ своитѣ желания, съ своите действия подпомага ли другитѣ?
към втори вариант >>
Вие ще си вземете вѫжето, а азъ ще си мисля, че аз го направихъ.
(втори вариант)
Азъ имамъ знания какъ да направя вѫжето, но нѣмамъ конецъ. Вие, ученици носите конецъ, но не знаете какъ да направите вѫжето. Добрѣ. Ще кажа, опѫнете вие сега концитѣ, пъкъ азъ ще направя вѫжето. Вѫжето е ваше, а направата е моя. Ще туримъ, ще извадимъ вода, ще пиемъ всички.
Вие ще си вземете вѫжето, а азъ ще си мисля, че аз го направихъ.
Вървимъ, пакъ другъ кладенецъ това сѫ допирни точки между ученицитѣ и Учителя. Сега туй е само до мене, отношенията до мене. Туй е отношението до Христа. Той имаше ученици, които тури да свършатъ работа, която той не можеше да направи. Христосъ сега не може да слѣзе, той ще прати нѣкои отъ своитѣ ученици въ туй село, даже Христосъ и въ София нѣма да дойде да проповѣдва, даже и въ Лондонъ нѣма да проповѣдва.
към втори вариант >>
Този Богъ на когото вие служите, този ваш Христосъ, за когото ви говоря, служите ли му?
(втори вариант)
Азъ не казвамъ, че ще намѣри много хубави работи, нито пъкъ много лоши работи – но ще намѣри и задачи занемарени нѣкѫдѣ. Тия задачи, които имате, отлагане не търпѫтъ и трѣбва да ги рѣшите. Има задачи, които сѫ на дневенъ редъ. Отношенията ви къмъ Бога сѫ на дневенъ редъ. Обичате ли го?
Този Богъ на когото вие служите, този ваш Христосъ, за когото ви говоря, служите ли му?
Имате ли любовьта му? Готови ли сте да пожертвувате живота си заради Него? Този Господь, на когото вие служите, обичате ли Го? И послѣ, всѣки единъ отъ васъ съ своитѣ мисли, съ своитѣ желания, съ своите действия подпомага ли другитѣ? Азъ ви прѣдубѣждавамъ: мнозина отъ васъ действуватъ разрушително, но ви казвамъ, ще ме срещнете на пѫтя си и ще ви наложим наказание.
към втори вариант >>
Вървимъ, пакъ другъ кладенецъ това сѫ допирни точки между ученицитѣ и Учителя.
(втори вариант)
Вие, ученици носите конецъ, но не знаете какъ да направите вѫжето. Добрѣ. Ще кажа, опѫнете вие сега концитѣ, пъкъ азъ ще направя вѫжето. Вѫжето е ваше, а направата е моя. Ще туримъ, ще извадимъ вода, ще пиемъ всички. Вие ще си вземете вѫжето, а азъ ще си мисля, че аз го направихъ.
Вървимъ, пакъ другъ кладенецъ това сѫ допирни точки между ученицитѣ и Учителя.
Сега туй е само до мене, отношенията до мене. Туй е отношението до Христа. Той имаше ученици, които тури да свършатъ работа, която той не можеше да направи. Христосъ сега не може да слѣзе, той ще прати нѣкои отъ своитѣ ученици въ туй село, даже Христосъ и въ София нѣма да дойде да проповѣдва, даже и въ Лондонъ нѣма да проповѣдва. За да проповѣдва Христосъ трѣбва да има души избрани, подигнати така високо, такова съзнание, такава хармония, че като слѣзе да бѫдатъ подготвени, че думитѣ, които каже, да ги възприематъ и да влѣзе свѣтлина.
към втори вариант >>
Имате ли любовьта му?
(втори вариант)
Тия задачи, които имате, отлагане не търпѫтъ и трѣбва да ги рѣшите. Има задачи, които сѫ на дневенъ редъ. Отношенията ви къмъ Бога сѫ на дневенъ редъ. Обичате ли го? Този Богъ на когото вие служите, този ваш Христосъ, за когото ви говоря, служите ли му?
Имате ли любовьта му?
Готови ли сте да пожертвувате живота си заради Него? Този Господь, на когото вие служите, обичате ли Го? И послѣ, всѣки единъ отъ васъ съ своитѣ мисли, съ своитѣ желания, съ своите действия подпомага ли другитѣ? Азъ ви прѣдубѣждавамъ: мнозина отъ васъ действуватъ разрушително, но ви казвамъ, ще ме срещнете на пѫтя си и ще ви наложим наказание. Тукъ, въ школата, има едни, които искатъ да разрушаватъ – ще си счупите главата!
към втори вариант >>
Сега туй е само до мене, отношенията до мене.
(втори вариант)
Ще кажа, опѫнете вие сега концитѣ, пъкъ азъ ще направя вѫжето. Вѫжето е ваше, а направата е моя. Ще туримъ, ще извадимъ вода, ще пиемъ всички. Вие ще си вземете вѫжето, а азъ ще си мисля, че аз го направихъ. Вървимъ, пакъ другъ кладенецъ това сѫ допирни точки между ученицитѣ и Учителя.
Сега туй е само до мене, отношенията до мене.
Туй е отношението до Христа. Той имаше ученици, които тури да свършатъ работа, която той не можеше да направи. Христосъ сега не може да слѣзе, той ще прати нѣкои отъ своитѣ ученици въ туй село, даже Христосъ и въ София нѣма да дойде да проповѣдва, даже и въ Лондонъ нѣма да проповѣдва. За да проповѣдва Христосъ трѣбва да има души избрани, подигнати така високо, такова съзнание, такава хармония, че като слѣзе да бѫдатъ подготвени, че думитѣ, които каже, да ги възприематъ и да влѣзе свѣтлина. И всички трѣбва да го познаятъ.
към втори вариант >>
Готови ли сте да пожертвувате живота си заради Него?
(втори вариант)
Има задачи, които сѫ на дневенъ редъ. Отношенията ви къмъ Бога сѫ на дневенъ редъ. Обичате ли го? Този Богъ на когото вие служите, този ваш Христосъ, за когото ви говоря, служите ли му? Имате ли любовьта му?
Готови ли сте да пожертвувате живота си заради Него?
Този Господь, на когото вие служите, обичате ли Го? И послѣ, всѣки единъ отъ васъ съ своитѣ мисли, съ своитѣ желания, съ своите действия подпомага ли другитѣ? Азъ ви прѣдубѣждавамъ: мнозина отъ васъ действуватъ разрушително, но ви казвамъ, ще ме срещнете на пѫтя си и ще ви наложим наказание. Тукъ, въ школата, има едни, които искатъ да разрушаватъ – ще си счупите главата! „Туй дали е Божествено?
към втори вариант >>
Туй е отношението до Христа.
(втори вариант)
Вѫжето е ваше, а направата е моя. Ще туримъ, ще извадимъ вода, ще пиемъ всички. Вие ще си вземете вѫжето, а азъ ще си мисля, че аз го направихъ. Вървимъ, пакъ другъ кладенецъ това сѫ допирни точки между ученицитѣ и Учителя. Сега туй е само до мене, отношенията до мене.
Туй е отношението до Христа.
Той имаше ученици, които тури да свършатъ работа, която той не можеше да направи. Христосъ сега не може да слѣзе, той ще прати нѣкои отъ своитѣ ученици въ туй село, даже Христосъ и въ София нѣма да дойде да проповѣдва, даже и въ Лондонъ нѣма да проповѣдва. За да проповѣдва Христосъ трѣбва да има души избрани, подигнати така високо, такова съзнание, такава хармония, че като слѣзе да бѫдатъ подготвени, че думитѣ, които каже, да ги възприематъ и да влѣзе свѣтлина. И всички трѣбва да го познаятъ. Остане ли да аргументира, че той е отъ Бога и да цѣри болни, то е единъ дълъгъ процесъ, километрически процесъ.
към втори вариант >>
Този Господь, на когото вие служите, обичате ли Го?
(втори вариант)
Отношенията ви къмъ Бога сѫ на дневенъ редъ. Обичате ли го? Този Богъ на когото вие служите, този ваш Христосъ, за когото ви говоря, служите ли му? Имате ли любовьта му? Готови ли сте да пожертвувате живота си заради Него?
Този Господь, на когото вие служите, обичате ли Го?
И послѣ, всѣки единъ отъ васъ съ своитѣ мисли, съ своитѣ желания, съ своите действия подпомага ли другитѣ? Азъ ви прѣдубѣждавамъ: мнозина отъ васъ действуватъ разрушително, но ви казвамъ, ще ме срещнете на пѫтя си и ще ви наложим наказание. Тукъ, въ школата, има едни, които искатъ да разрушаватъ – ще си счупите главата! „Туй дали е Божествено? “ Разбирате ли, туй дѣло е на вашия Господь, разбирате ли го вие?
към втори вариант >>
Той имаше ученици, които тури да свършатъ работа, която той не можеше да направи.
(втори вариант)
Ще туримъ, ще извадимъ вода, ще пиемъ всички. Вие ще си вземете вѫжето, а азъ ще си мисля, че аз го направихъ. Вървимъ, пакъ другъ кладенецъ това сѫ допирни точки между ученицитѣ и Учителя. Сега туй е само до мене, отношенията до мене. Туй е отношението до Христа.
Той имаше ученици, които тури да свършатъ работа, която той не можеше да направи.
Христосъ сега не може да слѣзе, той ще прати нѣкои отъ своитѣ ученици въ туй село, даже Христосъ и въ София нѣма да дойде да проповѣдва, даже и въ Лондонъ нѣма да проповѣдва. За да проповѣдва Христосъ трѣбва да има души избрани, подигнати така високо, такова съзнание, такава хармония, че като слѣзе да бѫдатъ подготвени, че думитѣ, които каже, да ги възприематъ и да влѣзе свѣтлина. И всички трѣбва да го познаятъ. Остане ли да аргументира, че той е отъ Бога и да цѣри болни, то е единъ дълъгъ процесъ, километрически процесъ. А Христосъ нѣма да се занимава съ такива километрически работи, Христосъ сега е свободенъ.
към втори вариант >>
И послѣ, всѣки единъ отъ васъ съ своитѣ мисли, съ своитѣ желания, съ своите действия подпомага ли другитѣ?
(втори вариант)
Обичате ли го? Този Богъ на когото вие служите, този ваш Христосъ, за когото ви говоря, служите ли му? Имате ли любовьта му? Готови ли сте да пожертвувате живота си заради Него? Този Господь, на когото вие служите, обичате ли Го?
И послѣ, всѣки единъ отъ васъ съ своитѣ мисли, съ своитѣ желания, съ своите действия подпомага ли другитѣ?
Азъ ви прѣдубѣждавамъ: мнозина отъ васъ действуватъ разрушително, но ви казвамъ, ще ме срещнете на пѫтя си и ще ви наложим наказание. Тукъ, въ школата, има едни, които искатъ да разрушаватъ – ще си счупите главата! „Туй дали е Божествено? “ Разбирате ли, туй дѣло е на вашия Господь, разбирате ли го вие? На онзи, който ви е пратил на земята.
към втори вариант >>
Христосъ сега не може да слѣзе, той ще прати нѣкои отъ своитѣ ученици въ туй село, даже Христосъ и въ София нѣма да дойде да проповѣдва, даже и въ Лондонъ нѣма да проповѣдва.
(втори вариант)
Вие ще си вземете вѫжето, а азъ ще си мисля, че аз го направихъ. Вървимъ, пакъ другъ кладенецъ това сѫ допирни точки между ученицитѣ и Учителя. Сега туй е само до мене, отношенията до мене. Туй е отношението до Христа. Той имаше ученици, които тури да свършатъ работа, която той не можеше да направи.
Христосъ сега не може да слѣзе, той ще прати нѣкои отъ своитѣ ученици въ туй село, даже Христосъ и въ София нѣма да дойде да проповѣдва, даже и въ Лондонъ нѣма да проповѣдва.
За да проповѣдва Христосъ трѣбва да има души избрани, подигнати така високо, такова съзнание, такава хармония, че като слѣзе да бѫдатъ подготвени, че думитѣ, които каже, да ги възприематъ и да влѣзе свѣтлина. И всички трѣбва да го познаятъ. Остане ли да аргументира, че той е отъ Бога и да цѣри болни, то е единъ дълъгъ процесъ, километрически процесъ. А Христосъ нѣма да се занимава съ такива километрически работи, Христосъ сега е свободенъ. Та сега трѣбва да създадете въ себе си условия за Христа, да работи въ васъ.
към втори вариант >>
Азъ ви прѣдубѣждавамъ: мнозина отъ васъ действуватъ разрушително, но ви казвамъ, ще ме срещнете на пѫтя си и ще ви наложим наказание.
(втори вариант)
Този Богъ на когото вие служите, този ваш Христосъ, за когото ви говоря, служите ли му? Имате ли любовьта му? Готови ли сте да пожертвувате живота си заради Него? Този Господь, на когото вие служите, обичате ли Го? И послѣ, всѣки единъ отъ васъ съ своитѣ мисли, съ своитѣ желания, съ своите действия подпомага ли другитѣ?
Азъ ви прѣдубѣждавамъ: мнозина отъ васъ действуватъ разрушително, но ви казвамъ, ще ме срещнете на пѫтя си и ще ви наложим наказание.
Тукъ, въ школата, има едни, които искатъ да разрушаватъ – ще си счупите главата! „Туй дали е Божествено? “ Разбирате ли, туй дѣло е на вашия Господь, разбирате ли го вие? На онзи, който ви е пратил на земята. Досега ние търпѣхме, търпѣхме, търпѣхме, вие се така разгащихте, че като ме погледне нѣкой, казва: „Ха, учительтъ знае много“.
към втори вариант >>
За да проповѣдва Христосъ трѣбва да има души избрани, подигнати така високо, такова съзнание, такава хармония, че като слѣзе да бѫдатъ подготвени, че думитѣ, които каже, да ги възприематъ и да влѣзе свѣтлина.
(втори вариант)
Вървимъ, пакъ другъ кладенецъ това сѫ допирни точки между ученицитѣ и Учителя. Сега туй е само до мене, отношенията до мене. Туй е отношението до Христа. Той имаше ученици, които тури да свършатъ работа, която той не можеше да направи. Христосъ сега не може да слѣзе, той ще прати нѣкои отъ своитѣ ученици въ туй село, даже Христосъ и въ София нѣма да дойде да проповѣдва, даже и въ Лондонъ нѣма да проповѣдва.
За да проповѣдва Христосъ трѣбва да има души избрани, подигнати така високо, такова съзнание, такава хармония, че като слѣзе да бѫдатъ подготвени, че думитѣ, които каже, да ги възприематъ и да влѣзе свѣтлина.
И всички трѣбва да го познаятъ. Остане ли да аргументира, че той е отъ Бога и да цѣри болни, то е единъ дълъгъ процесъ, километрически процесъ. А Христосъ нѣма да се занимава съ такива километрически работи, Христосъ сега е свободенъ. Та сега трѣбва да създадете въ себе си условия за Христа, да работи въ васъ. Ще кажете вие: „Не го ли познаваме?
към втори вариант >>
Тукъ, въ школата, има едни, които искатъ да разрушаватъ – ще си счупите главата!
(втори вариант)
Имате ли любовьта му? Готови ли сте да пожертвувате живота си заради Него? Този Господь, на когото вие служите, обичате ли Го? И послѣ, всѣки единъ отъ васъ съ своитѣ мисли, съ своитѣ желания, съ своите действия подпомага ли другитѣ? Азъ ви прѣдубѣждавамъ: мнозина отъ васъ действуватъ разрушително, но ви казвамъ, ще ме срещнете на пѫтя си и ще ви наложим наказание.
Тукъ, въ школата, има едни, които искатъ да разрушаватъ – ще си счупите главата!
„Туй дали е Божествено? “ Разбирате ли, туй дѣло е на вашия Господь, разбирате ли го вие? На онзи, който ви е пратил на земята. Досега ние търпѣхме, търпѣхме, търпѣхме, вие се така разгащихте, че като ме погледне нѣкой, казва: „Ха, учительтъ знае много“. Но вашето дѣло не е дѣло на ученичество!
към втори вариант >>
И всички трѣбва да го познаятъ.
(втори вариант)
Сега туй е само до мене, отношенията до мене. Туй е отношението до Христа. Той имаше ученици, които тури да свършатъ работа, която той не можеше да направи. Христосъ сега не може да слѣзе, той ще прати нѣкои отъ своитѣ ученици въ туй село, даже Христосъ и въ София нѣма да дойде да проповѣдва, даже и въ Лондонъ нѣма да проповѣдва. За да проповѣдва Христосъ трѣбва да има души избрани, подигнати така високо, такова съзнание, такава хармония, че като слѣзе да бѫдатъ подготвени, че думитѣ, които каже, да ги възприематъ и да влѣзе свѣтлина.
И всички трѣбва да го познаятъ.
Остане ли да аргументира, че той е отъ Бога и да цѣри болни, то е единъ дълъгъ процесъ, километрически процесъ. А Христосъ нѣма да се занимава съ такива километрически работи, Христосъ сега е свободенъ. Та сега трѣбва да създадете въ себе си условия за Христа, да работи въ васъ. Ще кажете вие: „Не го ли познаваме? “ Азъ не отричамъ че го познавате, но създайте заради него по-добри условия. Какъ?
към втори вариант >>
„Туй дали е Божествено?
(втори вариант)
Готови ли сте да пожертвувате живота си заради Него? Този Господь, на когото вие служите, обичате ли Го? И послѣ, всѣки единъ отъ васъ съ своитѣ мисли, съ своитѣ желания, съ своите действия подпомага ли другитѣ? Азъ ви прѣдубѣждавамъ: мнозина отъ васъ действуватъ разрушително, но ви казвамъ, ще ме срещнете на пѫтя си и ще ви наложим наказание. Тукъ, въ школата, има едни, които искатъ да разрушаватъ – ще си счупите главата!
„Туй дали е Божествено?
“ Разбирате ли, туй дѣло е на вашия Господь, разбирате ли го вие? На онзи, който ви е пратил на земята. Досега ние търпѣхме, търпѣхме, търпѣхме, вие се така разгащихте, че като ме погледне нѣкой, казва: „Ха, учительтъ знае много“. Но вашето дѣло не е дѣло на ученичество! Ще се върнете всички къмъ онова положение на смирение, онова, което Богъ изисква, ще ви тури на моето тѣсто на смирение.
към втори вариант >>
Остане ли да аргументира, че той е отъ Бога и да цѣри болни, то е единъ дълъгъ процесъ, километрически процесъ.
(втори вариант)
Туй е отношението до Христа. Той имаше ученици, които тури да свършатъ работа, която той не можеше да направи. Христосъ сега не може да слѣзе, той ще прати нѣкои отъ своитѣ ученици въ туй село, даже Христосъ и въ София нѣма да дойде да проповѣдва, даже и въ Лондонъ нѣма да проповѣдва. За да проповѣдва Христосъ трѣбва да има души избрани, подигнати така високо, такова съзнание, такава хармония, че като слѣзе да бѫдатъ подготвени, че думитѣ, които каже, да ги възприематъ и да влѣзе свѣтлина. И всички трѣбва да го познаятъ.
Остане ли да аргументира, че той е отъ Бога и да цѣри болни, то е единъ дълъгъ процесъ, километрически процесъ.
А Христосъ нѣма да се занимава съ такива километрически работи, Христосъ сега е свободенъ. Та сега трѣбва да създадете въ себе си условия за Христа, да работи въ васъ. Ще кажете вие: „Не го ли познаваме? “ Азъ не отричамъ че го познавате, но създайте заради него по-добри условия. Какъ? Имате градина, обичате вашия приятель, той има градина, посадете я – то е Любовь.
към втори вариант >>
“ Разбирате ли, туй дѣло е на вашия Господь, разбирате ли го вие?
(втори вариант)
Този Господь, на когото вие служите, обичате ли Го? И послѣ, всѣки единъ отъ васъ съ своитѣ мисли, съ своитѣ желания, съ своите действия подпомага ли другитѣ? Азъ ви прѣдубѣждавамъ: мнозина отъ васъ действуватъ разрушително, но ви казвамъ, ще ме срещнете на пѫтя си и ще ви наложим наказание. Тукъ, въ школата, има едни, които искатъ да разрушаватъ – ще си счупите главата! „Туй дали е Божествено?
“ Разбирате ли, туй дѣло е на вашия Господь, разбирате ли го вие?
На онзи, който ви е пратил на земята. Досега ние търпѣхме, търпѣхме, търпѣхме, вие се така разгащихте, че като ме погледне нѣкой, казва: „Ха, учительтъ знае много“. Но вашето дѣло не е дѣло на ученичество! Ще се върнете всички къмъ онова положение на смирение, онова, което Богъ изисква, ще ви тури на моето тѣсто на смирение. Вие още не сте смиренн като мене, не сте.
към втори вариант >>
А Христосъ нѣма да се занимава съ такива километрически работи, Христосъ сега е свободенъ.
(втори вариант)
Той имаше ученици, които тури да свършатъ работа, която той не можеше да направи. Христосъ сега не може да слѣзе, той ще прати нѣкои отъ своитѣ ученици въ туй село, даже Христосъ и въ София нѣма да дойде да проповѣдва, даже и въ Лондонъ нѣма да проповѣдва. За да проповѣдва Христосъ трѣбва да има души избрани, подигнати така високо, такова съзнание, такава хармония, че като слѣзе да бѫдатъ подготвени, че думитѣ, които каже, да ги възприематъ и да влѣзе свѣтлина. И всички трѣбва да го познаятъ. Остане ли да аргументира, че той е отъ Бога и да цѣри болни, то е единъ дълъгъ процесъ, километрически процесъ.
А Христосъ нѣма да се занимава съ такива километрически работи, Христосъ сега е свободенъ.
Та сега трѣбва да създадете въ себе си условия за Христа, да работи въ васъ. Ще кажете вие: „Не го ли познаваме? “ Азъ не отричамъ че го познавате, но създайте заради него по-добри условия. Какъ? Имате градина, обичате вашия приятель, той има градина, посадете я – то е Любовь. Всѣка година садете, докато посадите цѣлата му градина.
към втори вариант >>
На онзи, който ви е пратил на земята.
(втори вариант)
И послѣ, всѣки единъ отъ васъ съ своитѣ мисли, съ своитѣ желания, съ своите действия подпомага ли другитѣ? Азъ ви прѣдубѣждавамъ: мнозина отъ васъ действуватъ разрушително, но ви казвамъ, ще ме срещнете на пѫтя си и ще ви наложим наказание. Тукъ, въ школата, има едни, които искатъ да разрушаватъ – ще си счупите главата! „Туй дали е Божествено? “ Разбирате ли, туй дѣло е на вашия Господь, разбирате ли го вие?
На онзи, който ви е пратил на земята.
Досега ние търпѣхме, търпѣхме, търпѣхме, вие се така разгащихте, че като ме погледне нѣкой, казва: „Ха, учительтъ знае много“. Но вашето дѣло не е дѣло на ученичество! Ще се върнете всички къмъ онова положение на смирение, онова, което Богъ изисква, ще ви тури на моето тѣсто на смирение. Вие още не сте смиренн като мене, не сте. Ще мине нѣкой: „А, учительтъ и той е простъ като насъ“.
към втори вариант >>
Та сега трѣбва да създадете въ себе си условия за Христа, да работи въ васъ.
(втори вариант)
Христосъ сега не може да слѣзе, той ще прати нѣкои отъ своитѣ ученици въ туй село, даже Христосъ и въ София нѣма да дойде да проповѣдва, даже и въ Лондонъ нѣма да проповѣдва. За да проповѣдва Христосъ трѣбва да има души избрани, подигнати така високо, такова съзнание, такава хармония, че като слѣзе да бѫдатъ подготвени, че думитѣ, които каже, да ги възприематъ и да влѣзе свѣтлина. И всички трѣбва да го познаятъ. Остане ли да аргументира, че той е отъ Бога и да цѣри болни, то е единъ дълъгъ процесъ, километрически процесъ. А Христосъ нѣма да се занимава съ такива километрически работи, Христосъ сега е свободенъ.
Та сега трѣбва да създадете въ себе си условия за Христа, да работи въ васъ.
Ще кажете вие: „Не го ли познаваме? “ Азъ не отричамъ че го познавате, но създайте заради него по-добри условия. Какъ? Имате градина, обичате вашия приятель, той има градина, посадете я – то е Любовь. Всѣка година садете, докато посадите цѣлата му градина. И тази Христова градина ние трѣбва да посадимъ отъ единия край до другия.
към втори вариант >>
Досега ние търпѣхме, търпѣхме, търпѣхме, вие се така разгащихте, че като ме погледне нѣкой, казва: „Ха, учительтъ знае много“.
(втори вариант)
Азъ ви прѣдубѣждавамъ: мнозина отъ васъ действуватъ разрушително, но ви казвамъ, ще ме срещнете на пѫтя си и ще ви наложим наказание. Тукъ, въ школата, има едни, които искатъ да разрушаватъ – ще си счупите главата! „Туй дали е Божествено? “ Разбирате ли, туй дѣло е на вашия Господь, разбирате ли го вие? На онзи, който ви е пратил на земята.
Досега ние търпѣхме, търпѣхме, търпѣхме, вие се така разгащихте, че като ме погледне нѣкой, казва: „Ха, учительтъ знае много“.
Но вашето дѣло не е дѣло на ученичество! Ще се върнете всички къмъ онова положение на смирение, онова, което Богъ изисква, ще ви тури на моето тѣсто на смирение. Вие още не сте смиренн като мене, не сте. Ще мине нѣкой: „А, учительтъ и той е простъ като насъ“. – Като васъ!
към втори вариант >>
Ще кажете вие: „Не го ли познаваме?
(втори вариант)
За да проповѣдва Христосъ трѣбва да има души избрани, подигнати така високо, такова съзнание, такава хармония, че като слѣзе да бѫдатъ подготвени, че думитѣ, които каже, да ги възприематъ и да влѣзе свѣтлина. И всички трѣбва да го познаятъ. Остане ли да аргументира, че той е отъ Бога и да цѣри болни, то е единъ дълъгъ процесъ, километрически процесъ. А Христосъ нѣма да се занимава съ такива километрически работи, Христосъ сега е свободенъ. Та сега трѣбва да създадете въ себе си условия за Христа, да работи въ васъ.
Ще кажете вие: „Не го ли познаваме?
“ Азъ не отричамъ че го познавате, но създайте заради него по-добри условия. Какъ? Имате градина, обичате вашия приятель, той има градина, посадете я – то е Любовь. Всѣка година садете, докато посадите цѣлата му градина. И тази Христова градина ние трѣбва да посадимъ отъ единия край до другия. Сега имайте вѣра въ себе си, единъ въ другъ, не само въ себе си, но единъ другиму си вѣрвайте.
към втори вариант >>
Но вашето дѣло не е дѣло на ученичество!
(втори вариант)
Тукъ, въ школата, има едни, които искатъ да разрушаватъ – ще си счупите главата! „Туй дали е Божествено? “ Разбирате ли, туй дѣло е на вашия Господь, разбирате ли го вие? На онзи, който ви е пратил на земята. Досега ние търпѣхме, търпѣхме, търпѣхме, вие се така разгащихте, че като ме погледне нѣкой, казва: „Ха, учительтъ знае много“.
Но вашето дѣло не е дѣло на ученичество!
Ще се върнете всички къмъ онова положение на смирение, онова, което Богъ изисква, ще ви тури на моето тѣсто на смирение. Вие още не сте смиренн като мене, не сте. Ще мине нѣкой: „А, учительтъ и той е простъ като насъ“. – Като васъ! Далечъ не, въ моето съзнание други нѣща има, които вие даже не подозирате.
към втори вариант >>
“ Азъ не отричамъ че го познавате, но създайте заради него по-добри условия. Какъ?
(втори вариант)
И всички трѣбва да го познаятъ. Остане ли да аргументира, че той е отъ Бога и да цѣри болни, то е единъ дълъгъ процесъ, километрически процесъ. А Христосъ нѣма да се занимава съ такива километрически работи, Христосъ сега е свободенъ. Та сега трѣбва да създадете въ себе си условия за Христа, да работи въ васъ. Ще кажете вие: „Не го ли познаваме?
“ Азъ не отричамъ че го познавате, но създайте заради него по-добри условия. Какъ?
Имате градина, обичате вашия приятель, той има градина, посадете я – то е Любовь. Всѣка година садете, докато посадите цѣлата му градина. И тази Христова градина ние трѣбва да посадимъ отъ единия край до другия. Сега имайте вѣра въ себе си, единъ въ другъ, не само въ себе си, но единъ другиму си вѣрвайте. Най-голѣмитѣ спънки, които азъ срѣщамъ въ васъ, то е въздѣйствие на безвѣрието, безвѣрие, безвѣрие!
към втори вариант >>
Ще се върнете всички къмъ онова положение на смирение, онова, което Богъ изисква, ще ви тури на моето тѣсто на смирение.
(втори вариант)
„Туй дали е Божествено? “ Разбирате ли, туй дѣло е на вашия Господь, разбирате ли го вие? На онзи, който ви е пратил на земята. Досега ние търпѣхме, търпѣхме, търпѣхме, вие се така разгащихте, че като ме погледне нѣкой, казва: „Ха, учительтъ знае много“. Но вашето дѣло не е дѣло на ученичество!
Ще се върнете всички къмъ онова положение на смирение, онова, което Богъ изисква, ще ви тури на моето тѣсто на смирение.
Вие още не сте смиренн като мене, не сте. Ще мине нѣкой: „А, учительтъ и той е простъ като насъ“. – Като васъ! Далечъ не, въ моето съзнание други нѣща има, които вие даже не подозирате. Вие не подозирате какво е скрито въ моето съзнание.
към втори вариант >>
Имате градина, обичате вашия приятель, той има градина, посадете я – то е Любовь.
(втори вариант)
Остане ли да аргументира, че той е отъ Бога и да цѣри болни, то е единъ дълъгъ процесъ, километрически процесъ. А Христосъ нѣма да се занимава съ такива километрически работи, Христосъ сега е свободенъ. Та сега трѣбва да създадете въ себе си условия за Христа, да работи въ васъ. Ще кажете вие: „Не го ли познаваме? “ Азъ не отричамъ че го познавате, но създайте заради него по-добри условия. Какъ?
Имате градина, обичате вашия приятель, той има градина, посадете я – то е Любовь.
Всѣка година садете, докато посадите цѣлата му градина. И тази Христова градина ние трѣбва да посадимъ отъ единия край до другия. Сега имайте вѣра въ себе си, единъ въ другъ, не само въ себе си, но единъ другиму си вѣрвайте. Най-голѣмитѣ спънки, които азъ срѣщамъ въ васъ, то е въздѣйствие на безвѣрието, безвѣрие, безвѣрие! Сега туй не че го сѫздавате вие, туй безвѣрие се налага отъ вѫншния свѣтъ, вие го възприемате, и понеже сте по-чувствителни души, вие притегляте отрицателните страни на свѣта.
към втори вариант >>
Вие още не сте смиренн като мене, не сте.
(втори вариант)
“ Разбирате ли, туй дѣло е на вашия Господь, разбирате ли го вие? На онзи, който ви е пратил на земята. Досега ние търпѣхме, търпѣхме, търпѣхме, вие се така разгащихте, че като ме погледне нѣкой, казва: „Ха, учительтъ знае много“. Но вашето дѣло не е дѣло на ученичество! Ще се върнете всички къмъ онова положение на смирение, онова, което Богъ изисква, ще ви тури на моето тѣсто на смирение.
Вие още не сте смиренн като мене, не сте.
Ще мине нѣкой: „А, учительтъ и той е простъ като насъ“. – Като васъ! Далечъ не, въ моето съзнание други нѣща има, които вие даже не подозирате. Вие не подозирате какво е скрито въ моето съзнание. Обикновенъ съмъ, нося такива дрехи като васъ, ямъ и спа като васъ, но ако това подразбира живота?
към втори вариант >>
Всѣка година садете, докато посадите цѣлата му градина.
(втори вариант)
А Христосъ нѣма да се занимава съ такива километрически работи, Христосъ сега е свободенъ. Та сега трѣбва да създадете въ себе си условия за Христа, да работи въ васъ. Ще кажете вие: „Не го ли познаваме? “ Азъ не отричамъ че го познавате, но създайте заради него по-добри условия. Какъ? Имате градина, обичате вашия приятель, той има градина, посадете я – то е Любовь.
Всѣка година садете, докато посадите цѣлата му градина.
И тази Христова градина ние трѣбва да посадимъ отъ единия край до другия. Сега имайте вѣра въ себе си, единъ въ другъ, не само въ себе си, но единъ другиму си вѣрвайте. Най-голѣмитѣ спънки, които азъ срѣщамъ въ васъ, то е въздѣйствие на безвѣрието, безвѣрие, безвѣрие! Сега туй не че го сѫздавате вие, туй безвѣрие се налага отъ вѫншния свѣтъ, вие го възприемате, и понеже сте по-чувствителни души, вие притегляте отрицателните страни на свѣта. Вие сте въ състояние да ги приемате.
към втори вариант >>
Ще мине нѣкой: „А, учительтъ и той е простъ като насъ“.
(втори вариант)
На онзи, който ви е пратил на земята. Досега ние търпѣхме, търпѣхме, търпѣхме, вие се така разгащихте, че като ме погледне нѣкой, казва: „Ха, учительтъ знае много“. Но вашето дѣло не е дѣло на ученичество! Ще се върнете всички къмъ онова положение на смирение, онова, което Богъ изисква, ще ви тури на моето тѣсто на смирение. Вие още не сте смиренн като мене, не сте.
Ще мине нѣкой: „А, учительтъ и той е простъ като насъ“.
– Като васъ! Далечъ не, въ моето съзнание други нѣща има, които вие даже не подозирате. Вие не подозирате какво е скрито въ моето съзнание. Обикновенъ съмъ, нося такива дрехи като васъ, ямъ и спа като васъ, но ако това подразбира живота? Не е тамъ животътъ.
към втори вариант >>
И тази Христова градина ние трѣбва да посадимъ отъ единия край до другия.
(втори вариант)
Та сега трѣбва да създадете въ себе си условия за Христа, да работи въ васъ. Ще кажете вие: „Не го ли познаваме? “ Азъ не отричамъ че го познавате, но създайте заради него по-добри условия. Какъ? Имате градина, обичате вашия приятель, той има градина, посадете я – то е Любовь. Всѣка година садете, докато посадите цѣлата му градина.
И тази Христова градина ние трѣбва да посадимъ отъ единия край до другия.
Сега имайте вѣра въ себе си, единъ въ другъ, не само въ себе си, но единъ другиму си вѣрвайте. Най-голѣмитѣ спънки, които азъ срѣщамъ въ васъ, то е въздѣйствие на безвѣрието, безвѣрие, безвѣрие! Сега туй не че го сѫздавате вие, туй безвѣрие се налага отъ вѫншния свѣтъ, вие го възприемате, и понеже сте по-чувствителни души, вие притегляте отрицателните страни на свѣта. Вие сте въ състояние да ги приемате. И то е опасно.
към втори вариант >>
– Като васъ!
(втори вариант)
Досега ние търпѣхме, търпѣхме, търпѣхме, вие се така разгащихте, че като ме погледне нѣкой, казва: „Ха, учительтъ знае много“. Но вашето дѣло не е дѣло на ученичество! Ще се върнете всички къмъ онова положение на смирение, онова, което Богъ изисква, ще ви тури на моето тѣсто на смирение. Вие още не сте смиренн като мене, не сте. Ще мине нѣкой: „А, учительтъ и той е простъ като насъ“.
– Като васъ!
Далечъ не, въ моето съзнание други нѣща има, които вие даже не подозирате. Вие не подозирате какво е скрито въ моето съзнание. Обикновенъ съмъ, нося такива дрехи като васъ, ямъ и спа като васъ, но ако това подразбира живота? Не е тамъ животътъ. Вие не подозирате какво съмъ азъ.
към втори вариант >>
Сега имайте вѣра въ себе си, единъ въ другъ, не само въ себе си, но единъ другиму си вѣрвайте.
(втори вариант)
Ще кажете вие: „Не го ли познаваме? “ Азъ не отричамъ че го познавате, но създайте заради него по-добри условия. Какъ? Имате градина, обичате вашия приятель, той има градина, посадете я – то е Любовь. Всѣка година садете, докато посадите цѣлата му градина. И тази Христова градина ние трѣбва да посадимъ отъ единия край до другия.
Сега имайте вѣра въ себе си, единъ въ другъ, не само въ себе си, но единъ другиму си вѣрвайте.
Най-голѣмитѣ спънки, които азъ срѣщамъ въ васъ, то е въздѣйствие на безвѣрието, безвѣрие, безвѣрие! Сега туй не че го сѫздавате вие, туй безвѣрие се налага отъ вѫншния свѣтъ, вие го възприемате, и понеже сте по-чувствителни души, вие притегляте отрицателните страни на свѣта. Вие сте въ състояние да ги приемате. И то е опасно. Единъ окултенъ ученикъ, който е чувствителенъ, той е като единъ сюнгеръ, и ако не знае законитѣ, той може да смучи отвънъ.
към втори вариант >>
Далечъ не, въ моето съзнание други нѣща има, които вие даже не подозирате.
(втори вариант)
Но вашето дѣло не е дѣло на ученичество! Ще се върнете всички къмъ онова положение на смирение, онова, което Богъ изисква, ще ви тури на моето тѣсто на смирение. Вие още не сте смиренн като мене, не сте. Ще мине нѣкой: „А, учительтъ и той е простъ като насъ“. – Като васъ!
Далечъ не, въ моето съзнание други нѣща има, които вие даже не подозирате.
Вие не подозирате какво е скрито въ моето съзнание. Обикновенъ съмъ, нося такива дрехи като васъ, ямъ и спа като васъ, но ако това подразбира живота? Не е тамъ животътъ. Вие не подозирате какво съмъ азъ. Моятъ конь е като вашиятъ, но когато слѣза отъ коня си, между васъ и менъ има грамадна разлика.
към втори вариант >>
Най-голѣмитѣ спънки, които азъ срѣщамъ въ васъ, то е въздѣйствие на безвѣрието, безвѣрие, безвѣрие!
(втори вариант)
“ Азъ не отричамъ че го познавате, но създайте заради него по-добри условия. Какъ? Имате градина, обичате вашия приятель, той има градина, посадете я – то е Любовь. Всѣка година садете, докато посадите цѣлата му градина. И тази Христова градина ние трѣбва да посадимъ отъ единия край до другия. Сега имайте вѣра въ себе си, единъ въ другъ, не само въ себе си, но единъ другиму си вѣрвайте.
Най-голѣмитѣ спънки, които азъ срѣщамъ въ васъ, то е въздѣйствие на безвѣрието, безвѣрие, безвѣрие!
Сега туй не че го сѫздавате вие, туй безвѣрие се налага отъ вѫншния свѣтъ, вие го възприемате, и понеже сте по-чувствителни души, вие притегляте отрицателните страни на свѣта. Вие сте въ състояние да ги приемате. И то е опасно. Единъ окултенъ ученикъ, който е чувствителенъ, той е като единъ сюнгеръ, и ако не знае законитѣ, той може да смучи отвънъ. За туй той трѣбва да бѫде положителенъ въ Любовьта, за да може отъ нея да привлича добритѣ качества, а злото да изхвѫрля на страна.
към втори вариант >>
Вие не подозирате какво е скрито въ моето съзнание.
(втори вариант)
Ще се върнете всички къмъ онова положение на смирение, онова, което Богъ изисква, ще ви тури на моето тѣсто на смирение. Вие още не сте смиренн като мене, не сте. Ще мине нѣкой: „А, учительтъ и той е простъ като насъ“. – Като васъ! Далечъ не, въ моето съзнание други нѣща има, които вие даже не подозирате.
Вие не подозирате какво е скрито въ моето съзнание.
Обикновенъ съмъ, нося такива дрехи като васъ, ямъ и спа като васъ, но ако това подразбира живота? Не е тамъ животътъ. Вие не подозирате какво съмъ азъ. Моятъ конь е като вашиятъ, но когато слѣза отъ коня си, между васъ и менъ има грамадна разлика. И азъ мога да се направя невидимъ, за хиляди години да ме търсите по небето и да не ме познаете.
към втори вариант >>
Сега туй не че го сѫздавате вие, туй безвѣрие се налага отъ вѫншния свѣтъ, вие го възприемате, и понеже сте по-чувствителни души, вие притегляте отрицателните страни на свѣта.
(втори вариант)
Имате градина, обичате вашия приятель, той има градина, посадете я – то е Любовь. Всѣка година садете, докато посадите цѣлата му градина. И тази Христова градина ние трѣбва да посадимъ отъ единия край до другия. Сега имайте вѣра въ себе си, единъ въ другъ, не само въ себе си, но единъ другиму си вѣрвайте. Най-голѣмитѣ спънки, които азъ срѣщамъ въ васъ, то е въздѣйствие на безвѣрието, безвѣрие, безвѣрие!
Сега туй не че го сѫздавате вие, туй безвѣрие се налага отъ вѫншния свѣтъ, вие го възприемате, и понеже сте по-чувствителни души, вие притегляте отрицателните страни на свѣта.
Вие сте въ състояние да ги приемате. И то е опасно. Единъ окултенъ ученикъ, който е чувствителенъ, той е като единъ сюнгеръ, и ако не знае законитѣ, той може да смучи отвънъ. За туй той трѣбва да бѫде положителенъ въ Любовьта, за да може отъ нея да привлича добритѣ качества, а злото да изхвѫрля на страна. Това е наука.
към втори вариант >>
Обикновенъ съмъ, нося такива дрехи като васъ, ямъ и спа като васъ, но ако това подразбира живота?
(втори вариант)
Вие още не сте смиренн като мене, не сте. Ще мине нѣкой: „А, учительтъ и той е простъ като насъ“. – Като васъ! Далечъ не, въ моето съзнание други нѣща има, които вие даже не подозирате. Вие не подозирате какво е скрито въ моето съзнание.
Обикновенъ съмъ, нося такива дрехи като васъ, ямъ и спа като васъ, но ако това подразбира живота?
Не е тамъ животътъ. Вие не подозирате какво съмъ азъ. Моятъ конь е като вашиятъ, но когато слѣза отъ коня си, между васъ и менъ има грамадна разлика. И азъ мога да се направя невидимъ, за хиляди години да ме търсите по небето и да не ме познаете. Какъ ще познаете нѣкого?
към втори вариант >>
Вие сте въ състояние да ги приемате.
(втори вариант)
Всѣка година садете, докато посадите цѣлата му градина. И тази Христова градина ние трѣбва да посадимъ отъ единия край до другия. Сега имайте вѣра въ себе си, единъ въ другъ, не само въ себе си, но единъ другиму си вѣрвайте. Най-голѣмитѣ спънки, които азъ срѣщамъ въ васъ, то е въздѣйствие на безвѣрието, безвѣрие, безвѣрие! Сега туй не че го сѫздавате вие, туй безвѣрие се налага отъ вѫншния свѣтъ, вие го възприемате, и понеже сте по-чувствителни души, вие притегляте отрицателните страни на свѣта.
Вие сте въ състояние да ги приемате.
И то е опасно. Единъ окултенъ ученикъ, който е чувствителенъ, той е като единъ сюнгеръ, и ако не знае законитѣ, той може да смучи отвънъ. За туй той трѣбва да бѫде положителенъ въ Любовьта, за да може отъ нея да привлича добритѣ качества, а злото да изхвѫрля на страна. Това е наука. А сега, за примѣръ, слѣдвашъ школата, единъ ученикъ тукъ, отъ школата, говори съ другъ: „Е може да се иде на едно кабаре“, казва го на една госпожица, „нали сме окултни ученици, отъ тамъ можемъ да извлечемъ поука“.
към втори вариант >>
Не е тамъ животътъ.
(втори вариант)
Ще мине нѣкой: „А, учительтъ и той е простъ като насъ“. – Като васъ! Далечъ не, въ моето съзнание други нѣща има, които вие даже не подозирате. Вие не подозирате какво е скрито въ моето съзнание. Обикновенъ съмъ, нося такива дрехи като васъ, ямъ и спа като васъ, но ако това подразбира живота?
Не е тамъ животътъ.
Вие не подозирате какво съмъ азъ. Моятъ конь е като вашиятъ, но когато слѣза отъ коня си, между васъ и менъ има грамадна разлика. И азъ мога да се направя невидимъ, за хиляди години да ме търсите по небето и да не ме познаете. Какъ ще познаете нѣкого? Може да познавате нѣкого само чрѣзъ закона на Любовьта.
към втори вариант >>
И то е опасно.
(втори вариант)
И тази Христова градина ние трѣбва да посадимъ отъ единия край до другия. Сега имайте вѣра въ себе си, единъ въ другъ, не само въ себе си, но единъ другиму си вѣрвайте. Най-голѣмитѣ спънки, които азъ срѣщамъ въ васъ, то е въздѣйствие на безвѣрието, безвѣрие, безвѣрие! Сега туй не че го сѫздавате вие, туй безвѣрие се налага отъ вѫншния свѣтъ, вие го възприемате, и понеже сте по-чувствителни души, вие притегляте отрицателните страни на свѣта. Вие сте въ състояние да ги приемате.
И то е опасно.
Единъ окултенъ ученикъ, който е чувствителенъ, той е като единъ сюнгеръ, и ако не знае законитѣ, той може да смучи отвънъ. За туй той трѣбва да бѫде положителенъ въ Любовьта, за да може отъ нея да привлича добритѣ качества, а злото да изхвѫрля на страна. Това е наука. А сега, за примѣръ, слѣдвашъ школата, единъ ученикъ тукъ, отъ школата, говори съ другъ: „Е може да се иде на едно кабаре“, казва го на една госпожица, „нали сме окултни ученици, отъ тамъ можемъ да извлечемъ поука“. Е, хубаво, но ако идатъ в кабарето, че въ тази мома влѣзатъ тия образи, тия кѫлчания, които ставатъ въ нея, тия образи може постепенно да завладѣятъ ума ѝ.
към втори вариант >>
Вие не подозирате какво съмъ азъ.
(втори вариант)
– Като васъ! Далечъ не, въ моето съзнание други нѣща има, които вие даже не подозирате. Вие не подозирате какво е скрито въ моето съзнание. Обикновенъ съмъ, нося такива дрехи като васъ, ямъ и спа като васъ, но ако това подразбира живота? Не е тамъ животътъ.
Вие не подозирате какво съмъ азъ.
Моятъ конь е като вашиятъ, но когато слѣза отъ коня си, между васъ и менъ има грамадна разлика. И азъ мога да се направя невидимъ, за хиляди години да ме търсите по небето и да не ме познаете. Какъ ще познаете нѣкого? Може да познавате нѣкого само чрѣзъ закона на Любовьта. Имате ли Любовь, ще ме познаете, нѣмате ли Любовь, може да прѣтърсите цѣлия космосъ, този човѣкъ ще бѫде неизвѣстенъ за васъ.
към втори вариант >>
Единъ окултенъ ученикъ, който е чувствителенъ, той е като единъ сюнгеръ, и ако не знае законитѣ, той може да смучи отвънъ.
(втори вариант)
Сега имайте вѣра въ себе си, единъ въ другъ, не само въ себе си, но единъ другиму си вѣрвайте. Най-голѣмитѣ спънки, които азъ срѣщамъ въ васъ, то е въздѣйствие на безвѣрието, безвѣрие, безвѣрие! Сега туй не че го сѫздавате вие, туй безвѣрие се налага отъ вѫншния свѣтъ, вие го възприемате, и понеже сте по-чувствителни души, вие притегляте отрицателните страни на свѣта. Вие сте въ състояние да ги приемате. И то е опасно.
Единъ окултенъ ученикъ, който е чувствителенъ, той е като единъ сюнгеръ, и ако не знае законитѣ, той може да смучи отвънъ.
За туй той трѣбва да бѫде положителенъ въ Любовьта, за да може отъ нея да привлича добритѣ качества, а злото да изхвѫрля на страна. Това е наука. А сега, за примѣръ, слѣдвашъ школата, единъ ученикъ тукъ, отъ школата, говори съ другъ: „Е може да се иде на едно кабаре“, казва го на една госпожица, „нали сме окултни ученици, отъ тамъ можемъ да извлечемъ поука“. Е, хубаво, но ако идатъ в кабарето, че въ тази мома влѣзатъ тия образи, тия кѫлчания, които ставатъ въ нея, тия образи може постепенно да завладѣятъ ума ѝ. Питамъ тогава: кѫдѣ ще иде окултизмътъ?
към втори вариант >>
Моятъ конь е като вашиятъ, но когато слѣза отъ коня си, между васъ и менъ има грамадна разлика.
(втори вариант)
Далечъ не, въ моето съзнание други нѣща има, които вие даже не подозирате. Вие не подозирате какво е скрито въ моето съзнание. Обикновенъ съмъ, нося такива дрехи като васъ, ямъ и спа като васъ, но ако това подразбира живота? Не е тамъ животътъ. Вие не подозирате какво съмъ азъ.
Моятъ конь е като вашиятъ, но когато слѣза отъ коня си, между васъ и менъ има грамадна разлика.
И азъ мога да се направя невидимъ, за хиляди години да ме търсите по небето и да не ме познаете. Какъ ще познаете нѣкого? Може да познавате нѣкого само чрѣзъ закона на Любовьта. Имате ли Любовь, ще ме познаете, нѣмате ли Любовь, може да прѣтърсите цѣлия космосъ, този човѣкъ ще бѫде неизвѣстенъ за васъ. И всинца вие ще се познавате само чрѣзъ закона на Любовьта.
към втори вариант >>
За туй той трѣбва да бѫде положителенъ въ Любовьта, за да може отъ нея да привлича добритѣ качества, а злото да изхвѫрля на страна.
(втори вариант)
Най-голѣмитѣ спънки, които азъ срѣщамъ въ васъ, то е въздѣйствие на безвѣрието, безвѣрие, безвѣрие! Сега туй не че го сѫздавате вие, туй безвѣрие се налага отъ вѫншния свѣтъ, вие го възприемате, и понеже сте по-чувствителни души, вие притегляте отрицателните страни на свѣта. Вие сте въ състояние да ги приемате. И то е опасно. Единъ окултенъ ученикъ, който е чувствителенъ, той е като единъ сюнгеръ, и ако не знае законитѣ, той може да смучи отвънъ.
За туй той трѣбва да бѫде положителенъ въ Любовьта, за да може отъ нея да привлича добритѣ качества, а злото да изхвѫрля на страна.
Това е наука. А сега, за примѣръ, слѣдвашъ школата, единъ ученикъ тукъ, отъ школата, говори съ другъ: „Е може да се иде на едно кабаре“, казва го на една госпожица, „нали сме окултни ученици, отъ тамъ можемъ да извлечемъ поука“. Е, хубаво, но ако идатъ в кабарето, че въ тази мома влѣзатъ тия образи, тия кѫлчания, които ставатъ въ нея, тия образи може постепенно да завладѣятъ ума ѝ. Питамъ тогава: кѫдѣ ще иде окултизмътъ? Ако прѣзъ цѣлия день, два, три все ти минаватъ тия образи, питамъ: каква полза ще придобиешъ.
към втори вариант >>
И азъ мога да се направя невидимъ, за хиляди години да ме търсите по небето и да не ме познаете.
(втори вариант)
Вие не подозирате какво е скрито въ моето съзнание. Обикновенъ съмъ, нося такива дрехи като васъ, ямъ и спа като васъ, но ако това подразбира живота? Не е тамъ животътъ. Вие не подозирате какво съмъ азъ. Моятъ конь е като вашиятъ, но когато слѣза отъ коня си, между васъ и менъ има грамадна разлика.
И азъ мога да се направя невидимъ, за хиляди години да ме търсите по небето и да не ме познаете.
Какъ ще познаете нѣкого? Може да познавате нѣкого само чрѣзъ закона на Любовьта. Имате ли Любовь, ще ме познаете, нѣмате ли Любовь, може да прѣтърсите цѣлия космосъ, този човѣкъ ще бѫде неизвѣстенъ за васъ. И всинца вие ще се познавате само чрѣзъ закона на Любовьта. Ако туй се отнася до менъ, колко повече до васъ.
към втори вариант >>
Това е наука.
(втори вариант)
Сега туй не че го сѫздавате вие, туй безвѣрие се налага отъ вѫншния свѣтъ, вие го възприемате, и понеже сте по-чувствителни души, вие притегляте отрицателните страни на свѣта. Вие сте въ състояние да ги приемате. И то е опасно. Единъ окултенъ ученикъ, който е чувствителенъ, той е като единъ сюнгеръ, и ако не знае законитѣ, той може да смучи отвънъ. За туй той трѣбва да бѫде положителенъ въ Любовьта, за да може отъ нея да привлича добритѣ качества, а злото да изхвѫрля на страна.
Това е наука.
А сега, за примѣръ, слѣдвашъ школата, единъ ученикъ тукъ, отъ школата, говори съ другъ: „Е може да се иде на едно кабаре“, казва го на една госпожица, „нали сме окултни ученици, отъ тамъ можемъ да извлечемъ поука“. Е, хубаво, но ако идатъ в кабарето, че въ тази мома влѣзатъ тия образи, тия кѫлчания, които ставатъ въ нея, тия образи може постепенно да завладѣятъ ума ѝ. Питамъ тогава: кѫдѣ ще иде окултизмътъ? Ако прѣзъ цѣлия день, два, три все ти минаватъ тия образи, питамъ: каква полза ще придобиешъ. Не ви трѣбватъ кабарета!
към втори вариант >>
Какъ ще познаете нѣкого?
(втори вариант)
Обикновенъ съмъ, нося такива дрехи като васъ, ямъ и спа като васъ, но ако това подразбира живота? Не е тамъ животътъ. Вие не подозирате какво съмъ азъ. Моятъ конь е като вашиятъ, но когато слѣза отъ коня си, между васъ и менъ има грамадна разлика. И азъ мога да се направя невидимъ, за хиляди години да ме търсите по небето и да не ме познаете.
Какъ ще познаете нѣкого?
Може да познавате нѣкого само чрѣзъ закона на Любовьта. Имате ли Любовь, ще ме познаете, нѣмате ли Любовь, може да прѣтърсите цѣлия космосъ, този човѣкъ ще бѫде неизвѣстенъ за васъ. И всинца вие ще се познавате само чрѣзъ закона на Любовьта. Ако туй се отнася до менъ, колко повече до васъ. И азъ съжалявамъ, че ученицитѣ въ България по окултизма сѫ много педанти, нѣматъ почитание и уважение помежду си.
към втори вариант >>
А сега, за примѣръ, слѣдвашъ школата, единъ ученикъ тукъ, отъ школата, говори съ другъ: „Е може да се иде на едно кабаре“, казва го на една госпожица, „нали сме окултни ученици, отъ тамъ можемъ да извлечемъ поука“.
(втори вариант)
Вие сте въ състояние да ги приемате. И то е опасно. Единъ окултенъ ученикъ, който е чувствителенъ, той е като единъ сюнгеръ, и ако не знае законитѣ, той може да смучи отвънъ. За туй той трѣбва да бѫде положителенъ въ Любовьта, за да може отъ нея да привлича добритѣ качества, а злото да изхвѫрля на страна. Това е наука.
А сега, за примѣръ, слѣдвашъ школата, единъ ученикъ тукъ, отъ школата, говори съ другъ: „Е може да се иде на едно кабаре“, казва го на една госпожица, „нали сме окултни ученици, отъ тамъ можемъ да извлечемъ поука“.
Е, хубаво, но ако идатъ в кабарето, че въ тази мома влѣзатъ тия образи, тия кѫлчания, които ставатъ въ нея, тия образи може постепенно да завладѣятъ ума ѝ. Питамъ тогава: кѫдѣ ще иде окултизмътъ? Ако прѣзъ цѣлия день, два, три все ти минаватъ тия образи, питамъ: каква полза ще придобиешъ. Не ви трѣбватъ кабарета! Кабаре?
към втори вариант >>
Може да познавате нѣкого само чрѣзъ закона на Любовьта.
(втори вариант)
Не е тамъ животътъ. Вие не подозирате какво съмъ азъ. Моятъ конь е като вашиятъ, но когато слѣза отъ коня си, между васъ и менъ има грамадна разлика. И азъ мога да се направя невидимъ, за хиляди години да ме търсите по небето и да не ме познаете. Какъ ще познаете нѣкого?
Може да познавате нѣкого само чрѣзъ закона на Любовьта.
Имате ли Любовь, ще ме познаете, нѣмате ли Любовь, може да прѣтърсите цѣлия космосъ, този човѣкъ ще бѫде неизвѣстенъ за васъ. И всинца вие ще се познавате само чрѣзъ закона на Любовьта. Ако туй се отнася до менъ, колко повече до васъ. И азъ съжалявамъ, че ученицитѣ въ България по окултизма сѫ много педанти, нѣматъ почитание и уважение помежду си. Иматъ любовь само като се намѣратъ.
към втори вариант >>
Е, хубаво, но ако идатъ в кабарето, че въ тази мома влѣзатъ тия образи, тия кѫлчания, които ставатъ въ нея, тия образи може постепенно да завладѣятъ ума ѝ.
(втори вариант)
И то е опасно. Единъ окултенъ ученикъ, който е чувствителенъ, той е като единъ сюнгеръ, и ако не знае законитѣ, той може да смучи отвънъ. За туй той трѣбва да бѫде положителенъ въ Любовьта, за да може отъ нея да привлича добритѣ качества, а злото да изхвѫрля на страна. Това е наука. А сега, за примѣръ, слѣдвашъ школата, единъ ученикъ тукъ, отъ школата, говори съ другъ: „Е може да се иде на едно кабаре“, казва го на една госпожица, „нали сме окултни ученици, отъ тамъ можемъ да извлечемъ поука“.
Е, хубаво, но ако идатъ в кабарето, че въ тази мома влѣзатъ тия образи, тия кѫлчания, които ставатъ въ нея, тия образи може постепенно да завладѣятъ ума ѝ.
Питамъ тогава: кѫдѣ ще иде окултизмътъ? Ако прѣзъ цѣлия день, два, три все ти минаватъ тия образи, питамъ: каква полза ще придобиешъ. Не ви трѣбватъ кабарета! Кабаре? – тамъ на Витоша!
към втори вариант >>
Имате ли Любовь, ще ме познаете, нѣмате ли Любовь, може да прѣтърсите цѣлия космосъ, този човѣкъ ще бѫде неизвѣстенъ за васъ.
(втори вариант)
Вие не подозирате какво съмъ азъ. Моятъ конь е като вашиятъ, но когато слѣза отъ коня си, между васъ и менъ има грамадна разлика. И азъ мога да се направя невидимъ, за хиляди години да ме търсите по небето и да не ме познаете. Какъ ще познаете нѣкого? Може да познавате нѣкого само чрѣзъ закона на Любовьта.
Имате ли Любовь, ще ме познаете, нѣмате ли Любовь, може да прѣтърсите цѣлия космосъ, този човѣкъ ще бѫде неизвѣстенъ за васъ.
И всинца вие ще се познавате само чрѣзъ закона на Любовьта. Ако туй се отнася до менъ, колко повече до васъ. И азъ съжалявамъ, че ученицитѣ въ България по окултизма сѫ много педанти, нѣматъ почитание и уважение помежду си. Иматъ любовь само като се намѣратъ. И вършите такива безобразия, каквито даже ученицитѣ отъ свѣта не вършатъ.
към втори вариант >>
Питамъ тогава: кѫдѣ ще иде окултизмътъ?
(втори вариант)
Единъ окултенъ ученикъ, който е чувствителенъ, той е като единъ сюнгеръ, и ако не знае законитѣ, той може да смучи отвънъ. За туй той трѣбва да бѫде положителенъ въ Любовьта, за да може отъ нея да привлича добритѣ качества, а злото да изхвѫрля на страна. Това е наука. А сега, за примѣръ, слѣдвашъ школата, единъ ученикъ тукъ, отъ школата, говори съ другъ: „Е може да се иде на едно кабаре“, казва го на една госпожица, „нали сме окултни ученици, отъ тамъ можемъ да извлечемъ поука“. Е, хубаво, но ако идатъ в кабарето, че въ тази мома влѣзатъ тия образи, тия кѫлчания, които ставатъ въ нея, тия образи може постепенно да завладѣятъ ума ѝ.
Питамъ тогава: кѫдѣ ще иде окултизмътъ?
Ако прѣзъ цѣлия день, два, три все ти минаватъ тия образи, питамъ: каква полза ще придобиешъ. Не ви трѣбватъ кабарета! Кабаре? – тамъ на Витоша! Кабаре, какъ се казва онзи курорть – Чамъ Курия.
към втори вариант >>
И всинца вие ще се познавате само чрѣзъ закона на Любовьта.
(втори вариант)
Моятъ конь е като вашиятъ, но когато слѣза отъ коня си, между васъ и менъ има грамадна разлика. И азъ мога да се направя невидимъ, за хиляди години да ме търсите по небето и да не ме познаете. Какъ ще познаете нѣкого? Може да познавате нѣкого само чрѣзъ закона на Любовьта. Имате ли Любовь, ще ме познаете, нѣмате ли Любовь, може да прѣтърсите цѣлия космосъ, този човѣкъ ще бѫде неизвѣстенъ за васъ.
И всинца вие ще се познавате само чрѣзъ закона на Любовьта.
Ако туй се отнася до менъ, колко повече до васъ. И азъ съжалявамъ, че ученицитѣ въ България по окултизма сѫ много педанти, нѣматъ почитание и уважение помежду си. Иматъ любовь само като се намѣратъ. И вършите такива безобразия, каквито даже ученицитѣ отъ свѣта не вършатъ. Онѣзи иматъ смѣлостьта да ги вършатъ доблестно, направо, а ученицитѣ на окултизма ги вършатъ скрито.
към втори вариант >>
Ако прѣзъ цѣлия день, два, три все ти минаватъ тия образи, питамъ: каква полза ще придобиешъ.
(втори вариант)
За туй той трѣбва да бѫде положителенъ въ Любовьта, за да може отъ нея да привлича добритѣ качества, а злото да изхвѫрля на страна. Това е наука. А сега, за примѣръ, слѣдвашъ школата, единъ ученикъ тукъ, отъ школата, говори съ другъ: „Е може да се иде на едно кабаре“, казва го на една госпожица, „нали сме окултни ученици, отъ тамъ можемъ да извлечемъ поука“. Е, хубаво, но ако идатъ в кабарето, че въ тази мома влѣзатъ тия образи, тия кѫлчания, които ставатъ въ нея, тия образи може постепенно да завладѣятъ ума ѝ. Питамъ тогава: кѫдѣ ще иде окултизмътъ?
Ако прѣзъ цѣлия день, два, три все ти минаватъ тия образи, питамъ: каква полза ще придобиешъ.
Не ви трѣбватъ кабарета! Кабаре? – тамъ на Витоша! Кабаре, какъ се казва онзи курорть – Чамъ Курия. Който иска кабаре, нека иде въ нѣкоя болница, въ нѣкоя църква, нѣкой храмъ.
към втори вариант >>
Ако туй се отнася до менъ, колко повече до васъ.
(втори вариант)
И азъ мога да се направя невидимъ, за хиляди години да ме търсите по небето и да не ме познаете. Какъ ще познаете нѣкого? Може да познавате нѣкого само чрѣзъ закона на Любовьта. Имате ли Любовь, ще ме познаете, нѣмате ли Любовь, може да прѣтърсите цѣлия космосъ, този човѣкъ ще бѫде неизвѣстенъ за васъ. И всинца вие ще се познавате само чрѣзъ закона на Любовьта.
Ако туй се отнася до менъ, колко повече до васъ.
И азъ съжалявамъ, че ученицитѣ въ България по окултизма сѫ много педанти, нѣматъ почитание и уважение помежду си. Иматъ любовь само като се намѣратъ. И вършите такива безобразия, каквито даже ученицитѣ отъ свѣта не вършатъ. Онѣзи иматъ смѣлостьта да ги вършатъ доблестно, направо, а ученицитѣ на окултизма ги вършатъ скрито. И не ме слушате, но вие се намирате прѣдъ зоркото око на Бога, който не изпуща нищо прѣдъ видъ.
към втори вариант >>
Не ви трѣбватъ кабарета!
(втори вариант)
Това е наука. А сега, за примѣръ, слѣдвашъ школата, единъ ученикъ тукъ, отъ школата, говори съ другъ: „Е може да се иде на едно кабаре“, казва го на една госпожица, „нали сме окултни ученици, отъ тамъ можемъ да извлечемъ поука“. Е, хубаво, но ако идатъ в кабарето, че въ тази мома влѣзатъ тия образи, тия кѫлчания, които ставатъ въ нея, тия образи може постепенно да завладѣятъ ума ѝ. Питамъ тогава: кѫдѣ ще иде окултизмътъ? Ако прѣзъ цѣлия день, два, три все ти минаватъ тия образи, питамъ: каква полза ще придобиешъ.
Не ви трѣбватъ кабарета!
Кабаре? – тамъ на Витоша! Кабаре, какъ се казва онзи курорть – Чамъ Курия. Който иска кабаре, нека иде въ нѣкоя болница, въ нѣкоя църква, нѣкой храмъ. Но кабарета, дѣто има турски кючеци, жени съ дайрета… Кабаре, то е само за великитѣ духове, които могатъ да издържатъ, но слабитѣ не ги завождайте.
към втори вариант >>
И азъ съжалявамъ, че ученицитѣ въ България по окултизма сѫ много педанти, нѣматъ почитание и уважение помежду си.
(втори вариант)
Какъ ще познаете нѣкого? Може да познавате нѣкого само чрѣзъ закона на Любовьта. Имате ли Любовь, ще ме познаете, нѣмате ли Любовь, може да прѣтърсите цѣлия космосъ, този човѣкъ ще бѫде неизвѣстенъ за васъ. И всинца вие ще се познавате само чрѣзъ закона на Любовьта. Ако туй се отнася до менъ, колко повече до васъ.
И азъ съжалявамъ, че ученицитѣ въ България по окултизма сѫ много педанти, нѣматъ почитание и уважение помежду си.
Иматъ любовь само като се намѣратъ. И вършите такива безобразия, каквито даже ученицитѣ отъ свѣта не вършатъ. Онѣзи иматъ смѣлостьта да ги вършатъ доблестно, направо, а ученицитѣ на окултизма ги вършатъ скрито. И не ме слушате, но вие се намирате прѣдъ зоркото око на Бога, който не изпуща нищо прѣдъ видъ. Ще кажете: „Тази вечерь пакь ли ще на калайдисватъ“.
към втори вариант >>
Кабаре?
(втори вариант)
А сега, за примѣръ, слѣдвашъ школата, единъ ученикъ тукъ, отъ школата, говори съ другъ: „Е може да се иде на едно кабаре“, казва го на една госпожица, „нали сме окултни ученици, отъ тамъ можемъ да извлечемъ поука“. Е, хубаво, но ако идатъ в кабарето, че въ тази мома влѣзатъ тия образи, тия кѫлчания, които ставатъ въ нея, тия образи може постепенно да завладѣятъ ума ѝ. Питамъ тогава: кѫдѣ ще иде окултизмътъ? Ако прѣзъ цѣлия день, два, три все ти минаватъ тия образи, питамъ: каква полза ще придобиешъ. Не ви трѣбватъ кабарета!
Кабаре?
– тамъ на Витоша! Кабаре, какъ се казва онзи курорть – Чамъ Курия. Който иска кабаре, нека иде въ нѣкоя болница, въ нѣкоя църква, нѣкой храмъ. Но кабарета, дѣто има турски кючеци, жени съ дайрета… Кабаре, то е само за великитѣ духове, които могатъ да издържатъ, но слабитѣ не ги завождайте. Пазете нѣкого, на единъ човѣкъ силно впечатлителенъ може по нѣкой пѫть по малко да му въздѣйствувате.
към втори вариант >>
Иматъ любовь само като се намѣратъ.
(втори вариант)
Може да познавате нѣкого само чрѣзъ закона на Любовьта. Имате ли Любовь, ще ме познаете, нѣмате ли Любовь, може да прѣтърсите цѣлия космосъ, този човѣкъ ще бѫде неизвѣстенъ за васъ. И всинца вие ще се познавате само чрѣзъ закона на Любовьта. Ако туй се отнася до менъ, колко повече до васъ. И азъ съжалявамъ, че ученицитѣ въ България по окултизма сѫ много педанти, нѣматъ почитание и уважение помежду си.
Иматъ любовь само като се намѣратъ.
И вършите такива безобразия, каквито даже ученицитѣ отъ свѣта не вършатъ. Онѣзи иматъ смѣлостьта да ги вършатъ доблестно, направо, а ученицитѣ на окултизма ги вършатъ скрито. И не ме слушате, но вие се намирате прѣдъ зоркото око на Бога, който не изпуща нищо прѣдъ видъ. Ще кажете: „Тази вечерь пакь ли ще на калайдисватъ“. Никакво калайдисване, но ви казвамъ една велика истина, отъ която вие сте се отстранили и мислите, че сте въ правия пѫть.
към втори вариант >>
– тамъ на Витоша!
(втори вариант)
Е, хубаво, но ако идатъ в кабарето, че въ тази мома влѣзатъ тия образи, тия кѫлчания, които ставатъ въ нея, тия образи може постепенно да завладѣятъ ума ѝ. Питамъ тогава: кѫдѣ ще иде окултизмътъ? Ако прѣзъ цѣлия день, два, три все ти минаватъ тия образи, питамъ: каква полза ще придобиешъ. Не ви трѣбватъ кабарета! Кабаре?
– тамъ на Витоша!
Кабаре, какъ се казва онзи курорть – Чамъ Курия. Който иска кабаре, нека иде въ нѣкоя болница, въ нѣкоя църква, нѣкой храмъ. Но кабарета, дѣто има турски кючеци, жени съ дайрета… Кабаре, то е само за великитѣ духове, които могатъ да издържатъ, но слабитѣ не ги завождайте. Пазете нѣкого, на единъ човѣкъ силно впечатлителенъ може по нѣкой пѫть по малко да му въздѣйствувате. Сега, насъ ни привеждатъ и други доказателства, че нѣкой пѫть нѣкой пияница може да бѫде много по-добъръ християнинъ, отколкото единъ праведенъ.
към втори вариант >>
И вършите такива безобразия, каквито даже ученицитѣ отъ свѣта не вършатъ.
(втори вариант)
Имате ли Любовь, ще ме познаете, нѣмате ли Любовь, може да прѣтърсите цѣлия космосъ, този човѣкъ ще бѫде неизвѣстенъ за васъ. И всинца вие ще се познавате само чрѣзъ закона на Любовьта. Ако туй се отнася до менъ, колко повече до васъ. И азъ съжалявамъ, че ученицитѣ въ България по окултизма сѫ много педанти, нѣматъ почитание и уважение помежду си. Иматъ любовь само като се намѣратъ.
И вършите такива безобразия, каквито даже ученицитѣ отъ свѣта не вършатъ.
Онѣзи иматъ смѣлостьта да ги вършатъ доблестно, направо, а ученицитѣ на окултизма ги вършатъ скрито. И не ме слушате, но вие се намирате прѣдъ зоркото око на Бога, който не изпуща нищо прѣдъ видъ. Ще кажете: „Тази вечерь пакь ли ще на калайдисватъ“. Никакво калайдисване, но ви казвамъ една велика истина, отъ която вие сте се отстранили и мислите, че сте въ правия пѫть. Азъ за примѣръ, като говоря на нѣкого, зная слуша ли ме или не.
към втори вариант >>
Кабаре, какъ се казва онзи курорть – Чамъ Курия.
(втори вариант)
Питамъ тогава: кѫдѣ ще иде окултизмътъ? Ако прѣзъ цѣлия день, два, три все ти минаватъ тия образи, питамъ: каква полза ще придобиешъ. Не ви трѣбватъ кабарета! Кабаре? – тамъ на Витоша!
Кабаре, какъ се казва онзи курорть – Чамъ Курия.
Който иска кабаре, нека иде въ нѣкоя болница, въ нѣкоя църква, нѣкой храмъ. Но кабарета, дѣто има турски кючеци, жени съ дайрета… Кабаре, то е само за великитѣ духове, които могатъ да издържатъ, но слабитѣ не ги завождайте. Пазете нѣкого, на единъ човѣкъ силно впечатлителенъ може по нѣкой пѫть по малко да му въздѣйствувате. Сега, насъ ни привеждатъ и други доказателства, че нѣкой пѫть нѣкой пияница може да бѫде много по-добъръ християнинъ, отколкото единъ праведенъ. Ако единъ пияница може да стане по-праведенъ отъ правовѣрния, за това се иска воля.
към втори вариант >>
Онѣзи иматъ смѣлостьта да ги вършатъ доблестно, направо, а ученицитѣ на окултизма ги вършатъ скрито.
(втори вариант)
И всинца вие ще се познавате само чрѣзъ закона на Любовьта. Ако туй се отнася до менъ, колко повече до васъ. И азъ съжалявамъ, че ученицитѣ въ България по окултизма сѫ много педанти, нѣматъ почитание и уважение помежду си. Иматъ любовь само като се намѣратъ. И вършите такива безобразия, каквито даже ученицитѣ отъ свѣта не вършатъ.
Онѣзи иматъ смѣлостьта да ги вършатъ доблестно, направо, а ученицитѣ на окултизма ги вършатъ скрито.
И не ме слушате, но вие се намирате прѣдъ зоркото око на Бога, който не изпуща нищо прѣдъ видъ. Ще кажете: „Тази вечерь пакь ли ще на калайдисватъ“. Никакво калайдисване, но ви казвамъ една велика истина, отъ която вие сте се отстранили и мислите, че сте въ правия пѫть. Азъ за примѣръ, като говоря на нѣкого, зная слуша ли ме или не. Азъ имамъ едно правило и никога не ме лъже туй правило.
към втори вариант >>
Който иска кабаре, нека иде въ нѣкоя болница, въ нѣкоя църква, нѣкой храмъ.
(втори вариант)
Ако прѣзъ цѣлия день, два, три все ти минаватъ тия образи, питамъ: каква полза ще придобиешъ. Не ви трѣбватъ кабарета! Кабаре? – тамъ на Витоша! Кабаре, какъ се казва онзи курорть – Чамъ Курия.
Който иска кабаре, нека иде въ нѣкоя болница, въ нѣкоя църква, нѣкой храмъ.
Но кабарета, дѣто има турски кючеци, жени съ дайрета… Кабаре, то е само за великитѣ духове, които могатъ да издържатъ, но слабитѣ не ги завождайте. Пазете нѣкого, на единъ човѣкъ силно впечатлителенъ може по нѣкой пѫть по малко да му въздѣйствувате. Сега, насъ ни привеждатъ и други доказателства, че нѣкой пѫть нѣкой пияница може да бѫде много по-добъръ християнинъ, отколкото единъ праведенъ. Ако единъ пияница може да стане по-праведенъ отъ правовѣрния, за това се иска воля. Въ този човѣкъ има характеръ, той може да се бори съ характеръ, и той е по-силенъ отъ единъ праведенъ, който нѣма тази опитность.
към втори вариант >>
И не ме слушате, но вие се намирате прѣдъ зоркото око на Бога, който не изпуща нищо прѣдъ видъ.
(втори вариант)
Ако туй се отнася до менъ, колко повече до васъ. И азъ съжалявамъ, че ученицитѣ въ България по окултизма сѫ много педанти, нѣматъ почитание и уважение помежду си. Иматъ любовь само като се намѣратъ. И вършите такива безобразия, каквито даже ученицитѣ отъ свѣта не вършатъ. Онѣзи иматъ смѣлостьта да ги вършатъ доблестно, направо, а ученицитѣ на окултизма ги вършатъ скрито.
И не ме слушате, но вие се намирате прѣдъ зоркото око на Бога, който не изпуща нищо прѣдъ видъ.
Ще кажете: „Тази вечерь пакь ли ще на калайдисватъ“. Никакво калайдисване, но ви казвамъ една велика истина, отъ която вие сте се отстранили и мислите, че сте въ правия пѫть. Азъ за примѣръ, като говоря на нѣкого, зная слуша ли ме или не. Азъ имамъ едно правило и никога не ме лъже туй правило. И Богъ си има едно правило, като ни говори знае, слушаме ли го или не.
към втори вариант >>
Но кабарета, дѣто има турски кючеци, жени съ дайрета… Кабаре, то е само за великитѣ духове, които могатъ да издържатъ, но слабитѣ не ги завождайте.
(втори вариант)
Не ви трѣбватъ кабарета! Кабаре? – тамъ на Витоша! Кабаре, какъ се казва онзи курорть – Чамъ Курия. Който иска кабаре, нека иде въ нѣкоя болница, въ нѣкоя църква, нѣкой храмъ.
Но кабарета, дѣто има турски кючеци, жени съ дайрета… Кабаре, то е само за великитѣ духове, които могатъ да издържатъ, но слабитѣ не ги завождайте.
Пазете нѣкого, на единъ човѣкъ силно впечатлителенъ може по нѣкой пѫть по малко да му въздѣйствувате. Сега, насъ ни привеждатъ и други доказателства, че нѣкой пѫть нѣкой пияница може да бѫде много по-добъръ християнинъ, отколкото единъ праведенъ. Ако единъ пияница може да стане по-праведенъ отъ правовѣрния, за това се иска воля. Въ този човѣкъ има характеръ, той може да се бори съ характеръ, и той е по-силенъ отъ единъ праведенъ, който нѣма тази опитность. Той утрѣ като види че пиятъ, като нѣма тази опитность, ще каже, може и по другъ начинъ да разрѣша въпроса.
към втори вариант >>
Ще кажете: „Тази вечерь пакь ли ще на калайдисватъ“.
(втори вариант)
И азъ съжалявамъ, че ученицитѣ въ България по окултизма сѫ много педанти, нѣматъ почитание и уважение помежду си. Иматъ любовь само като се намѣратъ. И вършите такива безобразия, каквито даже ученицитѣ отъ свѣта не вършатъ. Онѣзи иматъ смѣлостьта да ги вършатъ доблестно, направо, а ученицитѣ на окултизма ги вършатъ скрито. И не ме слушате, но вие се намирате прѣдъ зоркото око на Бога, който не изпуща нищо прѣдъ видъ.
Ще кажете: „Тази вечерь пакь ли ще на калайдисватъ“.
Никакво калайдисване, но ви казвамъ една велика истина, отъ която вие сте се отстранили и мислите, че сте въ правия пѫть. Азъ за примѣръ, като говоря на нѣкого, зная слуша ли ме или не. Азъ имамъ едно правило и никога не ме лъже туй правило. И Богъ си има едно правило, като ни говори знае, слушаме ли го или не. Сега въпросътъ е до тази велика вѫтрѣшна истина.
към втори вариант >>
Пазете нѣкого, на единъ човѣкъ силно впечатлителенъ може по нѣкой пѫть по малко да му въздѣйствувате.
(втори вариант)
Кабаре? – тамъ на Витоша! Кабаре, какъ се казва онзи курорть – Чамъ Курия. Който иска кабаре, нека иде въ нѣкоя болница, въ нѣкоя църква, нѣкой храмъ. Но кабарета, дѣто има турски кючеци, жени съ дайрета… Кабаре, то е само за великитѣ духове, които могатъ да издържатъ, но слабитѣ не ги завождайте.
Пазете нѣкого, на единъ човѣкъ силно впечатлителенъ може по нѣкой пѫть по малко да му въздѣйствувате.
Сега, насъ ни привеждатъ и други доказателства, че нѣкой пѫть нѣкой пияница може да бѫде много по-добъръ християнинъ, отколкото единъ праведенъ. Ако единъ пияница може да стане по-праведенъ отъ правовѣрния, за това се иска воля. Въ този човѣкъ има характеръ, той може да се бори съ характеръ, и той е по-силенъ отъ единъ праведенъ, който нѣма тази опитность. Той утрѣ като види че пиятъ, като нѣма тази опитность, ще каже, може и по другъ начинъ да разрѣша въпроса. А онзи пияницата, ще каже, азъ опитахъ, побѣдихъ този порокъ че този ли?
към втори вариант >>
Никакво калайдисване, но ви казвамъ една велика истина, отъ която вие сте се отстранили и мислите, че сте въ правия пѫть.
(втори вариант)
Иматъ любовь само като се намѣратъ. И вършите такива безобразия, каквито даже ученицитѣ отъ свѣта не вършатъ. Онѣзи иматъ смѣлостьта да ги вършатъ доблестно, направо, а ученицитѣ на окултизма ги вършатъ скрито. И не ме слушате, но вие се намирате прѣдъ зоркото око на Бога, който не изпуща нищо прѣдъ видъ. Ще кажете: „Тази вечерь пакь ли ще на калайдисватъ“.
Никакво калайдисване, но ви казвамъ една велика истина, отъ която вие сте се отстранили и мислите, че сте въ правия пѫть.
Азъ за примѣръ, като говоря на нѣкого, зная слуша ли ме или не. Азъ имамъ едно правило и никога не ме лъже туй правило. И Богъ си има едно правило, като ни говори знае, слушаме ли го или не. Сега въпросътъ е до тази велика вѫтрѣшна истина. Тази подготовка на душата имате ли я – азъ не прѣпорѫчвамъ самоосѫждането, но онази пълна готовность да възприемете божествената истина, да се справимъ съ божественитѣ мисли?
към втори вариант >>
Сега, насъ ни привеждатъ и други доказателства, че нѣкой пѫть нѣкой пияница може да бѫде много по-добъръ християнинъ, отколкото единъ праведенъ.
(втори вариант)
– тамъ на Витоша! Кабаре, какъ се казва онзи курорть – Чамъ Курия. Който иска кабаре, нека иде въ нѣкоя болница, въ нѣкоя църква, нѣкой храмъ. Но кабарета, дѣто има турски кючеци, жени съ дайрета… Кабаре, то е само за великитѣ духове, които могатъ да издържатъ, но слабитѣ не ги завождайте. Пазете нѣкого, на единъ човѣкъ силно впечатлителенъ може по нѣкой пѫть по малко да му въздѣйствувате.
Сега, насъ ни привеждатъ и други доказателства, че нѣкой пѫть нѣкой пияница може да бѫде много по-добъръ християнинъ, отколкото единъ праведенъ.
Ако единъ пияница може да стане по-праведенъ отъ правовѣрния, за това се иска воля. Въ този човѣкъ има характеръ, той може да се бори съ характеръ, и той е по-силенъ отъ единъ праведенъ, който нѣма тази опитность. Той утрѣ като види че пиятъ, като нѣма тази опитность, ще каже, може и по другъ начинъ да разрѣша въпроса. А онзи пияницата, ще каже, азъ опитахъ, побѣдихъ този порокъ че този ли? И другъ мога да побѣдя.
към втори вариант >>
Азъ за примѣръ, като говоря на нѣкого, зная слуша ли ме или не.
(втори вариант)
И вършите такива безобразия, каквито даже ученицитѣ отъ свѣта не вършатъ. Онѣзи иматъ смѣлостьта да ги вършатъ доблестно, направо, а ученицитѣ на окултизма ги вършатъ скрито. И не ме слушате, но вие се намирате прѣдъ зоркото око на Бога, който не изпуща нищо прѣдъ видъ. Ще кажете: „Тази вечерь пакь ли ще на калайдисватъ“. Никакво калайдисване, но ви казвамъ една велика истина, отъ която вие сте се отстранили и мислите, че сте въ правия пѫть.
Азъ за примѣръ, като говоря на нѣкого, зная слуша ли ме или не.
Азъ имамъ едно правило и никога не ме лъже туй правило. И Богъ си има едно правило, като ни говори знае, слушаме ли го или не. Сега въпросътъ е до тази велика вѫтрѣшна истина. Тази подготовка на душата имате ли я – азъ не прѣпорѫчвамъ самоосѫждането, но онази пълна готовность да възприемете божествената истина, да се справимъ съ божественитѣ мисли? Първо, и вашиятъ умъ, този умъ трѣбва да заздравѣе, да може всички мисли, положителни и отрицателни, да се справи съ тѣхъ.
към втори вариант >>
Ако единъ пияница може да стане по-праведенъ отъ правовѣрния, за това се иска воля.
(втори вариант)
Кабаре, какъ се казва онзи курорть – Чамъ Курия. Който иска кабаре, нека иде въ нѣкоя болница, въ нѣкоя църква, нѣкой храмъ. Но кабарета, дѣто има турски кючеци, жени съ дайрета… Кабаре, то е само за великитѣ духове, които могатъ да издържатъ, но слабитѣ не ги завождайте. Пазете нѣкого, на единъ човѣкъ силно впечатлителенъ може по нѣкой пѫть по малко да му въздѣйствувате. Сега, насъ ни привеждатъ и други доказателства, че нѣкой пѫть нѣкой пияница може да бѫде много по-добъръ християнинъ, отколкото единъ праведенъ.
Ако единъ пияница може да стане по-праведенъ отъ правовѣрния, за това се иска воля.
Въ този човѣкъ има характеръ, той може да се бори съ характеръ, и той е по-силенъ отъ единъ праведенъ, който нѣма тази опитность. Той утрѣ като види че пиятъ, като нѣма тази опитность, ще каже, може и по другъ начинъ да разрѣша въпроса. А онзи пияницата, ще каже, азъ опитахъ, побѣдихъ този порокъ че този ли? И другъ мога да побѣдя. На младитѣ кабарета не прѣпорѫчвамъ, много театри не имъ прѣпорѫчвамъ, защото въ умоветѣ ви ще влѣзатъ изопачени, невѣрни нѣща.
към втори вариант >>
Азъ имамъ едно правило и никога не ме лъже туй правило.
(втори вариант)
Онѣзи иматъ смѣлостьта да ги вършатъ доблестно, направо, а ученицитѣ на окултизма ги вършатъ скрито. И не ме слушате, но вие се намирате прѣдъ зоркото око на Бога, който не изпуща нищо прѣдъ видъ. Ще кажете: „Тази вечерь пакь ли ще на калайдисватъ“. Никакво калайдисване, но ви казвамъ една велика истина, отъ която вие сте се отстранили и мислите, че сте въ правия пѫть. Азъ за примѣръ, като говоря на нѣкого, зная слуша ли ме или не.
Азъ имамъ едно правило и никога не ме лъже туй правило.
И Богъ си има едно правило, като ни говори знае, слушаме ли го или не. Сега въпросътъ е до тази велика вѫтрѣшна истина. Тази подготовка на душата имате ли я – азъ не прѣпорѫчвамъ самоосѫждането, но онази пълна готовность да възприемете божествената истина, да се справимъ съ божественитѣ мисли? Първо, и вашиятъ умъ, този умъ трѣбва да заздравѣе, да може всички мисли, положителни и отрицателни, да се справи съ тѣхъ. Много пѫти вашиятъ умъ не е въ състояние да се справи съ нѣкои мисли, и, слѣдователно, може да боледувате.
към втори вариант >>
Въ този човѣкъ има характеръ, той може да се бори съ характеръ, и той е по-силенъ отъ единъ праведенъ, който нѣма тази опитность.
(втори вариант)
Който иска кабаре, нека иде въ нѣкоя болница, въ нѣкоя църква, нѣкой храмъ. Но кабарета, дѣто има турски кючеци, жени съ дайрета… Кабаре, то е само за великитѣ духове, които могатъ да издържатъ, но слабитѣ не ги завождайте. Пазете нѣкого, на единъ човѣкъ силно впечатлителенъ може по нѣкой пѫть по малко да му въздѣйствувате. Сега, насъ ни привеждатъ и други доказателства, че нѣкой пѫть нѣкой пияница може да бѫде много по-добъръ християнинъ, отколкото единъ праведенъ. Ако единъ пияница може да стане по-праведенъ отъ правовѣрния, за това се иска воля.
Въ този човѣкъ има характеръ, той може да се бори съ характеръ, и той е по-силенъ отъ единъ праведенъ, който нѣма тази опитность.
Той утрѣ като види че пиятъ, като нѣма тази опитность, ще каже, може и по другъ начинъ да разрѣша въпроса. А онзи пияницата, ще каже, азъ опитахъ, побѣдихъ този порокъ че този ли? И другъ мога да побѣдя. На младитѣ кабарета не прѣпорѫчвамъ, много театри не имъ прѣпорѫчвамъ, защото въ умоветѣ ви ще влѣзатъ изопачени, невѣрни нѣща. Ама ако азъ сложа на критика всички тия драми и трагедии психологически, колко отъ тѣхъ ще излѣзатъ вѣрни?
към втори вариант >>
И Богъ си има едно правило, като ни говори знае, слушаме ли го или не.
(втори вариант)
И не ме слушате, но вие се намирате прѣдъ зоркото око на Бога, който не изпуща нищо прѣдъ видъ. Ще кажете: „Тази вечерь пакь ли ще на калайдисватъ“. Никакво калайдисване, но ви казвамъ една велика истина, отъ която вие сте се отстранили и мислите, че сте въ правия пѫть. Азъ за примѣръ, като говоря на нѣкого, зная слуша ли ме или не. Азъ имамъ едно правило и никога не ме лъже туй правило.
И Богъ си има едно правило, като ни говори знае, слушаме ли го или не.
Сега въпросътъ е до тази велика вѫтрѣшна истина. Тази подготовка на душата имате ли я – азъ не прѣпорѫчвамъ самоосѫждането, но онази пълна готовность да възприемете божествената истина, да се справимъ съ божественитѣ мисли? Първо, и вашиятъ умъ, този умъ трѣбва да заздравѣе, да може всички мисли, положителни и отрицателни, да се справи съ тѣхъ. Много пѫти вашиятъ умъ не е въ състояние да се справи съ нѣкои мисли, и, слѣдователно, може да боледувате. Колко младежи има, които боледуват, слѣдъ като прочетатъ нѣкоя отрицателна книга, тя внася една промѣна въ умоветѣ и съ мѣсеци, даже нѣкои съ години боледуватъ, докато се върнатъ въ своето първоначално положение.
към втори вариант >>
Той утрѣ като види че пиятъ, като нѣма тази опитность, ще каже, може и по другъ начинъ да разрѣша въпроса.
(втори вариант)
Но кабарета, дѣто има турски кючеци, жени съ дайрета… Кабаре, то е само за великитѣ духове, които могатъ да издържатъ, но слабитѣ не ги завождайте. Пазете нѣкого, на единъ човѣкъ силно впечатлителенъ може по нѣкой пѫть по малко да му въздѣйствувате. Сега, насъ ни привеждатъ и други доказателства, че нѣкой пѫть нѣкой пияница може да бѫде много по-добъръ християнинъ, отколкото единъ праведенъ. Ако единъ пияница може да стане по-праведенъ отъ правовѣрния, за това се иска воля. Въ този човѣкъ има характеръ, той може да се бори съ характеръ, и той е по-силенъ отъ единъ праведенъ, който нѣма тази опитность.
Той утрѣ като види че пиятъ, като нѣма тази опитность, ще каже, може и по другъ начинъ да разрѣша въпроса.
А онзи пияницата, ще каже, азъ опитахъ, побѣдихъ този порокъ че този ли? И другъ мога да побѣдя. На младитѣ кабарета не прѣпорѫчвамъ, много театри не имъ прѣпорѫчвамъ, защото въ умоветѣ ви ще влѣзатъ изопачени, невѣрни нѣща. Ама ако азъ сложа на критика всички тия драми и трагедии психологически, колко отъ тѣхъ ще излѣзатъ вѣрни? Вѣрни ли сѫ?
към втори вариант >>
Сега въпросътъ е до тази велика вѫтрѣшна истина.
(втори вариант)
Ще кажете: „Тази вечерь пакь ли ще на калайдисватъ“. Никакво калайдисване, но ви казвамъ една велика истина, отъ която вие сте се отстранили и мислите, че сте въ правия пѫть. Азъ за примѣръ, като говоря на нѣкого, зная слуша ли ме или не. Азъ имамъ едно правило и никога не ме лъже туй правило. И Богъ си има едно правило, като ни говори знае, слушаме ли го или не.
Сега въпросътъ е до тази велика вѫтрѣшна истина.
Тази подготовка на душата имате ли я – азъ не прѣпорѫчвамъ самоосѫждането, но онази пълна готовность да възприемете божествената истина, да се справимъ съ божественитѣ мисли? Първо, и вашиятъ умъ, този умъ трѣбва да заздравѣе, да може всички мисли, положителни и отрицателни, да се справи съ тѣхъ. Много пѫти вашиятъ умъ не е въ състояние да се справи съ нѣкои мисли, и, слѣдователно, може да боледувате. Колко младежи има, които боледуват, слѣдъ като прочетатъ нѣкоя отрицателна книга, тя внася една промѣна въ умоветѣ и съ мѣсеци, даже нѣкои съ години боледуватъ, докато се върнатъ въ своето първоначално положение. Първото нѣщо, гледайте да имате тази хармония съ самия себе си, да сте доволни отъ поведението си, от вашето собствено поведение.
към втори вариант >>
А онзи пияницата, ще каже, азъ опитахъ, побѣдихъ този порокъ че този ли?
(втори вариант)
Пазете нѣкого, на единъ човѣкъ силно впечатлителенъ може по нѣкой пѫть по малко да му въздѣйствувате. Сега, насъ ни привеждатъ и други доказателства, че нѣкой пѫть нѣкой пияница може да бѫде много по-добъръ християнинъ, отколкото единъ праведенъ. Ако единъ пияница може да стане по-праведенъ отъ правовѣрния, за това се иска воля. Въ този човѣкъ има характеръ, той може да се бори съ характеръ, и той е по-силенъ отъ единъ праведенъ, който нѣма тази опитность. Той утрѣ като види че пиятъ, като нѣма тази опитность, ще каже, може и по другъ начинъ да разрѣша въпроса.
А онзи пияницата, ще каже, азъ опитахъ, побѣдихъ този порокъ че този ли?
И другъ мога да побѣдя. На младитѣ кабарета не прѣпорѫчвамъ, много театри не имъ прѣпорѫчвамъ, защото въ умоветѣ ви ще влѣзатъ изопачени, невѣрни нѣща. Ама ако азъ сложа на критика всички тия драми и трагедии психологически, колко отъ тѣхъ ще излѣзатъ вѣрни? Вѣрни ли сѫ? – Не сѫ вѣрни.
към втори вариант >>
Тази подготовка на душата имате ли я – азъ не прѣпорѫчвамъ самоосѫждането, но онази пълна готовность да възприемете божествената истина, да се справимъ съ божественитѣ мисли?
(втори вариант)
Никакво калайдисване, но ви казвамъ една велика истина, отъ която вие сте се отстранили и мислите, че сте въ правия пѫть. Азъ за примѣръ, като говоря на нѣкого, зная слуша ли ме или не. Азъ имамъ едно правило и никога не ме лъже туй правило. И Богъ си има едно правило, като ни говори знае, слушаме ли го или не. Сега въпросътъ е до тази велика вѫтрѣшна истина.
Тази подготовка на душата имате ли я – азъ не прѣпорѫчвамъ самоосѫждането, но онази пълна готовность да възприемете божествената истина, да се справимъ съ божественитѣ мисли?
Първо, и вашиятъ умъ, този умъ трѣбва да заздравѣе, да може всички мисли, положителни и отрицателни, да се справи съ тѣхъ. Много пѫти вашиятъ умъ не е въ състояние да се справи съ нѣкои мисли, и, слѣдователно, може да боледувате. Колко младежи има, които боледуват, слѣдъ като прочетатъ нѣкоя отрицателна книга, тя внася една промѣна въ умоветѣ и съ мѣсеци, даже нѣкои съ години боледуватъ, докато се върнатъ въ своето първоначално положение. Първото нѣщо, гледайте да имате тази хармония съ самия себе си, да сте доволни отъ поведението си, от вашето собствено поведение. Азъ давамъ нѣкоя задача, нѣкои сѫ ги приложили а послѣ казватъ: то може тия задачи и по този начинъ и по другъ начинъ, и вървятъ по пѫтя, но задачите не сѫ изпълнени.
към втори вариант >>
И другъ мога да побѣдя.
(втори вариант)
Сега, насъ ни привеждатъ и други доказателства, че нѣкой пѫть нѣкой пияница може да бѫде много по-добъръ християнинъ, отколкото единъ праведенъ. Ако единъ пияница може да стане по-праведенъ отъ правовѣрния, за това се иска воля. Въ този човѣкъ има характеръ, той може да се бори съ характеръ, и той е по-силенъ отъ единъ праведенъ, който нѣма тази опитность. Той утрѣ като види че пиятъ, като нѣма тази опитность, ще каже, може и по другъ начинъ да разрѣша въпроса. А онзи пияницата, ще каже, азъ опитахъ, побѣдихъ този порокъ че този ли?
И другъ мога да побѣдя.
На младитѣ кабарета не прѣпорѫчвамъ, много театри не имъ прѣпорѫчвамъ, защото въ умоветѣ ви ще влѣзатъ изопачени, невѣрни нѣща. Ама ако азъ сложа на критика всички тия драми и трагедии психологически, колко отъ тѣхъ ще излѣзатъ вѣрни? Вѣрни ли сѫ? – Не сѫ вѣрни. – Има нѣща, които сѫ вѣрни, но ако азъ ги подложа на своята критика, ще излѣзе, че не сѫ вѣрни!
към втори вариант >>
Първо, и вашиятъ умъ, този умъ трѣбва да заздравѣе, да може всички мисли, положителни и отрицателни, да се справи съ тѣхъ.
(втори вариант)
Азъ за примѣръ, като говоря на нѣкого, зная слуша ли ме или не. Азъ имамъ едно правило и никога не ме лъже туй правило. И Богъ си има едно правило, като ни говори знае, слушаме ли го или не. Сега въпросътъ е до тази велика вѫтрѣшна истина. Тази подготовка на душата имате ли я – азъ не прѣпорѫчвамъ самоосѫждането, но онази пълна готовность да възприемете божествената истина, да се справимъ съ божественитѣ мисли?
Първо, и вашиятъ умъ, този умъ трѣбва да заздравѣе, да може всички мисли, положителни и отрицателни, да се справи съ тѣхъ.
Много пѫти вашиятъ умъ не е въ състояние да се справи съ нѣкои мисли, и, слѣдователно, може да боледувате. Колко младежи има, които боледуват, слѣдъ като прочетатъ нѣкоя отрицателна книга, тя внася една промѣна въ умоветѣ и съ мѣсеци, даже нѣкои съ години боледуватъ, докато се върнатъ въ своето първоначално положение. Първото нѣщо, гледайте да имате тази хармония съ самия себе си, да сте доволни отъ поведението си, от вашето собствено поведение. Азъ давамъ нѣкоя задача, нѣкои сѫ ги приложили а послѣ казватъ: то може тия задачи и по този начинъ и по другъ начинъ, и вървятъ по пѫтя, но задачите не сѫ изпълнени. Когато се зададе една божествена задача, тя трѣбва да се рѣши напълно въ всичката ѝ пълнота.
към втори вариант >>
На младитѣ кабарета не прѣпорѫчвамъ, много театри не имъ прѣпорѫчвамъ, защото въ умоветѣ ви ще влѣзатъ изопачени, невѣрни нѣща.
(втори вариант)
Ако единъ пияница може да стане по-праведенъ отъ правовѣрния, за това се иска воля. Въ този човѣкъ има характеръ, той може да се бори съ характеръ, и той е по-силенъ отъ единъ праведенъ, който нѣма тази опитность. Той утрѣ като види че пиятъ, като нѣма тази опитность, ще каже, може и по другъ начинъ да разрѣша въпроса. А онзи пияницата, ще каже, азъ опитахъ, побѣдихъ този порокъ че този ли? И другъ мога да побѣдя.
На младитѣ кабарета не прѣпорѫчвамъ, много театри не имъ прѣпорѫчвамъ, защото въ умоветѣ ви ще влѣзатъ изопачени, невѣрни нѣща.
Ама ако азъ сложа на критика всички тия драми и трагедии психологически, колко отъ тѣхъ ще излѣзатъ вѣрни? Вѣрни ли сѫ? – Не сѫ вѣрни. – Има нѣща, които сѫ вѣрни, но ако азъ ги подложа на своята критика, ще излѣзе, че не сѫ вѣрни! За примѣръ, вземете драмата „Дантонъ“, ще кажете: вѣрно ли е това?
към втори вариант >>
Много пѫти вашиятъ умъ не е въ състояние да се справи съ нѣкои мисли, и, слѣдователно, може да боледувате.
(втори вариант)
Азъ имамъ едно правило и никога не ме лъже туй правило. И Богъ си има едно правило, като ни говори знае, слушаме ли го или не. Сега въпросътъ е до тази велика вѫтрѣшна истина. Тази подготовка на душата имате ли я – азъ не прѣпорѫчвамъ самоосѫждането, но онази пълна готовность да възприемете божествената истина, да се справимъ съ божественитѣ мисли? Първо, и вашиятъ умъ, този умъ трѣбва да заздравѣе, да може всички мисли, положителни и отрицателни, да се справи съ тѣхъ.
Много пѫти вашиятъ умъ не е въ състояние да се справи съ нѣкои мисли, и, слѣдователно, може да боледувате.
Колко младежи има, които боледуват, слѣдъ като прочетатъ нѣкоя отрицателна книга, тя внася една промѣна въ умоветѣ и съ мѣсеци, даже нѣкои съ години боледуватъ, докато се върнатъ въ своето първоначално положение. Първото нѣщо, гледайте да имате тази хармония съ самия себе си, да сте доволни отъ поведението си, от вашето собствено поведение. Азъ давамъ нѣкоя задача, нѣкои сѫ ги приложили а послѣ казватъ: то може тия задачи и по този начинъ и по другъ начинъ, и вървятъ по пѫтя, но задачите не сѫ изпълнени. Когато се зададе една божествена задача, тя трѣбва да се рѣши напълно въ всичката ѝ пълнота. Ще кажишъ: „Азъ тази задача не мога да я рѣша“, но като я почнешъ веднажъ, ти трѣбва да я рѣшишъ.
към втори вариант >>
Ама ако азъ сложа на критика всички тия драми и трагедии психологически, колко отъ тѣхъ ще излѣзатъ вѣрни?
(втори вариант)
Въ този човѣкъ има характеръ, той може да се бори съ характеръ, и той е по-силенъ отъ единъ праведенъ, който нѣма тази опитность. Той утрѣ като види че пиятъ, като нѣма тази опитность, ще каже, може и по другъ начинъ да разрѣша въпроса. А онзи пияницата, ще каже, азъ опитахъ, побѣдихъ този порокъ че този ли? И другъ мога да побѣдя. На младитѣ кабарета не прѣпорѫчвамъ, много театри не имъ прѣпорѫчвамъ, защото въ умоветѣ ви ще влѣзатъ изопачени, невѣрни нѣща.
Ама ако азъ сложа на критика всички тия драми и трагедии психологически, колко отъ тѣхъ ще излѣзатъ вѣрни?
Вѣрни ли сѫ? – Не сѫ вѣрни. – Има нѣща, които сѫ вѣрни, но ако азъ ги подложа на своята критика, ще излѣзе, че не сѫ вѣрни! За примѣръ, вземете драмата „Дантонъ“, ще кажете: вѣрно ли е това? Този авторъ е сѫбралъ тия факти, тѫй ги е сближилъ, че импулсиратъ, но ако тия факти се пуснатъ въ врѣмето, нѣма да има ефектъ.
към втори вариант >>
Колко младежи има, които боледуват, слѣдъ като прочетатъ нѣкоя отрицателна книга, тя внася една промѣна въ умоветѣ и съ мѣсеци, даже нѣкои съ години боледуватъ, докато се върнатъ въ своето първоначално положение.
(втори вариант)
И Богъ си има едно правило, като ни говори знае, слушаме ли го или не. Сега въпросътъ е до тази велика вѫтрѣшна истина. Тази подготовка на душата имате ли я – азъ не прѣпорѫчвамъ самоосѫждането, но онази пълна готовность да възприемете божествената истина, да се справимъ съ божественитѣ мисли? Първо, и вашиятъ умъ, този умъ трѣбва да заздравѣе, да може всички мисли, положителни и отрицателни, да се справи съ тѣхъ. Много пѫти вашиятъ умъ не е въ състояние да се справи съ нѣкои мисли, и, слѣдователно, може да боледувате.
Колко младежи има, които боледуват, слѣдъ като прочетатъ нѣкоя отрицателна книга, тя внася една промѣна въ умоветѣ и съ мѣсеци, даже нѣкои съ години боледуватъ, докато се върнатъ въ своето първоначално положение.
Първото нѣщо, гледайте да имате тази хармония съ самия себе си, да сте доволни отъ поведението си, от вашето собствено поведение. Азъ давамъ нѣкоя задача, нѣкои сѫ ги приложили а послѣ казватъ: то може тия задачи и по този начинъ и по другъ начинъ, и вървятъ по пѫтя, но задачите не сѫ изпълнени. Когато се зададе една божествена задача, тя трѣбва да се рѣши напълно въ всичката ѝ пълнота. Ще кажишъ: „Азъ тази задача не мога да я рѣша“, но като я почнешъ веднажъ, ти трѣбва да я рѣшишъ. Казвате: „Ще я отложимъ за другъ пѫть“, Ти като не може да я рѣшишъ, не съблазнявай другите.
към втори вариант >>
Вѣрни ли сѫ?
(втори вариант)
Той утрѣ като види че пиятъ, като нѣма тази опитность, ще каже, може и по другъ начинъ да разрѣша въпроса. А онзи пияницата, ще каже, азъ опитахъ, побѣдихъ този порокъ че този ли? И другъ мога да побѣдя. На младитѣ кабарета не прѣпорѫчвамъ, много театри не имъ прѣпорѫчвамъ, защото въ умоветѣ ви ще влѣзатъ изопачени, невѣрни нѣща. Ама ако азъ сложа на критика всички тия драми и трагедии психологически, колко отъ тѣхъ ще излѣзатъ вѣрни?
Вѣрни ли сѫ?
– Не сѫ вѣрни. – Има нѣща, които сѫ вѣрни, но ако азъ ги подложа на своята критика, ще излѣзе, че не сѫ вѣрни! За примѣръ, вземете драмата „Дантонъ“, ще кажете: вѣрно ли е това? Този авторъ е сѫбралъ тия факти, тѫй ги е сближилъ, че импулсиратъ, но ако тия факти се пуснатъ въ врѣмето, нѣма да има ефектъ. При тѣзи драми хората много пѫти плачатъ, а вънка има хиляди драми, хора бѣдни минаватъ, заминаватъ, никой не плаче.
към втори вариант >>
Първото нѣщо, гледайте да имате тази хармония съ самия себе си, да сте доволни отъ поведението си, от вашето собствено поведение.
(втори вариант)
Сега въпросътъ е до тази велика вѫтрѣшна истина. Тази подготовка на душата имате ли я – азъ не прѣпорѫчвамъ самоосѫждането, но онази пълна готовность да възприемете божествената истина, да се справимъ съ божественитѣ мисли? Първо, и вашиятъ умъ, този умъ трѣбва да заздравѣе, да може всички мисли, положителни и отрицателни, да се справи съ тѣхъ. Много пѫти вашиятъ умъ не е въ състояние да се справи съ нѣкои мисли, и, слѣдователно, може да боледувате. Колко младежи има, които боледуват, слѣдъ като прочетатъ нѣкоя отрицателна книга, тя внася една промѣна въ умоветѣ и съ мѣсеци, даже нѣкои съ години боледуватъ, докато се върнатъ въ своето първоначално положение.
Първото нѣщо, гледайте да имате тази хармония съ самия себе си, да сте доволни отъ поведението си, от вашето собствено поведение.
Азъ давамъ нѣкоя задача, нѣкои сѫ ги приложили а послѣ казватъ: то може тия задачи и по този начинъ и по другъ начинъ, и вървятъ по пѫтя, но задачите не сѫ изпълнени. Когато се зададе една божествена задача, тя трѣбва да се рѣши напълно въ всичката ѝ пълнота. Ще кажишъ: „Азъ тази задача не мога да я рѣша“, но като я почнешъ веднажъ, ти трѣбва да я рѣшишъ. Казвате: „Ще я отложимъ за другъ пѫть“, Ти като не може да я рѣшишъ, не съблазнявай другите. Ти не можешъ да постишъ не казвай: „И безъ постъ може“.
към втори вариант >>
– Не сѫ вѣрни.
(втори вариант)
А онзи пияницата, ще каже, азъ опитахъ, побѣдихъ този порокъ че този ли? И другъ мога да побѣдя. На младитѣ кабарета не прѣпорѫчвамъ, много театри не имъ прѣпорѫчвамъ, защото въ умоветѣ ви ще влѣзатъ изопачени, невѣрни нѣща. Ама ако азъ сложа на критика всички тия драми и трагедии психологически, колко отъ тѣхъ ще излѣзатъ вѣрни? Вѣрни ли сѫ?
– Не сѫ вѣрни.
– Има нѣща, които сѫ вѣрни, но ако азъ ги подложа на своята критика, ще излѣзе, че не сѫ вѣрни! За примѣръ, вземете драмата „Дантонъ“, ще кажете: вѣрно ли е това? Този авторъ е сѫбралъ тия факти, тѫй ги е сближилъ, че импулсиратъ, но ако тия факти се пуснатъ въ врѣмето, нѣма да има ефектъ. При тѣзи драми хората много пѫти плачатъ, а вънка има хиляди драми, хора бѣдни минаватъ, заминаватъ, никой не плаче. Питамъ: защо вѫтрѣ въ театра плачатъ, а отвънъ никой не плаче?
към втори вариант >>
Азъ давамъ нѣкоя задача, нѣкои сѫ ги приложили а послѣ казватъ: то може тия задачи и по този начинъ и по другъ начинъ, и вървятъ по пѫтя, но задачите не сѫ изпълнени.
(втори вариант)
Тази подготовка на душата имате ли я – азъ не прѣпорѫчвамъ самоосѫждането, но онази пълна готовность да възприемете божествената истина, да се справимъ съ божественитѣ мисли? Първо, и вашиятъ умъ, този умъ трѣбва да заздравѣе, да може всички мисли, положителни и отрицателни, да се справи съ тѣхъ. Много пѫти вашиятъ умъ не е въ състояние да се справи съ нѣкои мисли, и, слѣдователно, може да боледувате. Колко младежи има, които боледуват, слѣдъ като прочетатъ нѣкоя отрицателна книга, тя внася една промѣна въ умоветѣ и съ мѣсеци, даже нѣкои съ години боледуватъ, докато се върнатъ въ своето първоначално положение. Първото нѣщо, гледайте да имате тази хармония съ самия себе си, да сте доволни отъ поведението си, от вашето собствено поведение.
Азъ давамъ нѣкоя задача, нѣкои сѫ ги приложили а послѣ казватъ: то може тия задачи и по този начинъ и по другъ начинъ, и вървятъ по пѫтя, но задачите не сѫ изпълнени.
Когато се зададе една божествена задача, тя трѣбва да се рѣши напълно въ всичката ѝ пълнота. Ще кажишъ: „Азъ тази задача не мога да я рѣша“, но като я почнешъ веднажъ, ти трѣбва да я рѣшишъ. Казвате: „Ще я отложимъ за другъ пѫть“, Ти като не може да я рѣшишъ, не съблазнявай другите. Ти не можешъ да постишъ не казвай: „И безъ постъ може“. Туй, което не си опиталъ, не го налагай на другитѣ.
към втори вариант >>
– Има нѣща, които сѫ вѣрни, но ако азъ ги подложа на своята критика, ще излѣзе, че не сѫ вѣрни!
(втори вариант)
И другъ мога да побѣдя. На младитѣ кабарета не прѣпорѫчвамъ, много театри не имъ прѣпорѫчвамъ, защото въ умоветѣ ви ще влѣзатъ изопачени, невѣрни нѣща. Ама ако азъ сложа на критика всички тия драми и трагедии психологически, колко отъ тѣхъ ще излѣзатъ вѣрни? Вѣрни ли сѫ? – Не сѫ вѣрни.
– Има нѣща, които сѫ вѣрни, но ако азъ ги подложа на своята критика, ще излѣзе, че не сѫ вѣрни!
За примѣръ, вземете драмата „Дантонъ“, ще кажете: вѣрно ли е това? Този авторъ е сѫбралъ тия факти, тѫй ги е сближилъ, че импулсиратъ, но ако тия факти се пуснатъ въ врѣмето, нѣма да има ефектъ. При тѣзи драми хората много пѫти плачатъ, а вънка има хиляди драми, хора бѣдни минаватъ, заминаватъ, никой не плаче. Питамъ: защо вѫтрѣ въ театра плачатъ, а отвънъ никой не плаче? Защото актйоритѣ сѫ майстори да прѣдставятъ една лѫжа, въ дѣйствителность то не е, че драмата е така, ама отъ актйоритѣ зависи, тѣ разплакватъ.
към втори вариант >>
Когато се зададе една божествена задача, тя трѣбва да се рѣши напълно въ всичката ѝ пълнота.
(втори вариант)
Първо, и вашиятъ умъ, този умъ трѣбва да заздравѣе, да може всички мисли, положителни и отрицателни, да се справи съ тѣхъ. Много пѫти вашиятъ умъ не е въ състояние да се справи съ нѣкои мисли, и, слѣдователно, може да боледувате. Колко младежи има, които боледуват, слѣдъ като прочетатъ нѣкоя отрицателна книга, тя внася една промѣна въ умоветѣ и съ мѣсеци, даже нѣкои съ години боледуватъ, докато се върнатъ въ своето първоначално положение. Първото нѣщо, гледайте да имате тази хармония съ самия себе си, да сте доволни отъ поведението си, от вашето собствено поведение. Азъ давамъ нѣкоя задача, нѣкои сѫ ги приложили а послѣ казватъ: то може тия задачи и по този начинъ и по другъ начинъ, и вървятъ по пѫтя, но задачите не сѫ изпълнени.
Когато се зададе една божествена задача, тя трѣбва да се рѣши напълно въ всичката ѝ пълнота.
Ще кажишъ: „Азъ тази задача не мога да я рѣша“, но като я почнешъ веднажъ, ти трѣбва да я рѣшишъ. Казвате: „Ще я отложимъ за другъ пѫть“, Ти като не може да я рѣшишъ, не съблазнявай другите. Ти не можешъ да постишъ не казвай: „И безъ постъ може“. Туй, което не си опиталъ, не го налагай на другитѣ.
към втори вариант >>
За примѣръ, вземете драмата „Дантонъ“, ще кажете: вѣрно ли е това?
(втори вариант)
На младитѣ кабарета не прѣпорѫчвамъ, много театри не имъ прѣпорѫчвамъ, защото въ умоветѣ ви ще влѣзатъ изопачени, невѣрни нѣща. Ама ако азъ сложа на критика всички тия драми и трагедии психологически, колко отъ тѣхъ ще излѣзатъ вѣрни? Вѣрни ли сѫ? – Не сѫ вѣрни. – Има нѣща, които сѫ вѣрни, но ако азъ ги подложа на своята критика, ще излѣзе, че не сѫ вѣрни!
За примѣръ, вземете драмата „Дантонъ“, ще кажете: вѣрно ли е това?
Този авторъ е сѫбралъ тия факти, тѫй ги е сближилъ, че импулсиратъ, но ако тия факти се пуснатъ въ врѣмето, нѣма да има ефектъ. При тѣзи драми хората много пѫти плачатъ, а вънка има хиляди драми, хора бѣдни минаватъ, заминаватъ, никой не плаче. Питамъ: защо вѫтрѣ въ театра плачатъ, а отвънъ никой не плаче? Защото актйоритѣ сѫ майстори да прѣдставятъ една лѫжа, въ дѣйствителность то не е, че драмата е така, ама отъ актйоритѣ зависи, тѣ разплакватъ. И слѣдователно, отъ окултно гледище, всѣка една драма да бѫде вѣрна, пакъ трѣбва да имаме драма, но тя трѣбва да бѫде направена по особенъ начинъ и да има извѣстна цѣль психическа и да произведе извѣстенъ ефектъ.
към втори вариант >>
Ще кажишъ: „Азъ тази задача не мога да я рѣша“, но като я почнешъ веднажъ, ти трѣбва да я рѣшишъ.
(втори вариант)
Много пѫти вашиятъ умъ не е въ състояние да се справи съ нѣкои мисли, и, слѣдователно, може да боледувате. Колко младежи има, които боледуват, слѣдъ като прочетатъ нѣкоя отрицателна книга, тя внася една промѣна въ умоветѣ и съ мѣсеци, даже нѣкои съ години боледуватъ, докато се върнатъ въ своето първоначално положение. Първото нѣщо, гледайте да имате тази хармония съ самия себе си, да сте доволни отъ поведението си, от вашето собствено поведение. Азъ давамъ нѣкоя задача, нѣкои сѫ ги приложили а послѣ казватъ: то може тия задачи и по този начинъ и по другъ начинъ, и вървятъ по пѫтя, но задачите не сѫ изпълнени. Когато се зададе една божествена задача, тя трѣбва да се рѣши напълно въ всичката ѝ пълнота.
Ще кажишъ: „Азъ тази задача не мога да я рѣша“, но като я почнешъ веднажъ, ти трѣбва да я рѣшишъ.
Казвате: „Ще я отложимъ за другъ пѫть“, Ти като не може да я рѣшишъ, не съблазнявай другите. Ти не можешъ да постишъ не казвай: „И безъ постъ може“. Туй, което не си опиталъ, не го налагай на другитѣ.
към втори вариант >>
Този авторъ е сѫбралъ тия факти, тѫй ги е сближилъ, че импулсиратъ, но ако тия факти се пуснатъ въ врѣмето, нѣма да има ефектъ.
(втори вариант)
Ама ако азъ сложа на критика всички тия драми и трагедии психологически, колко отъ тѣхъ ще излѣзатъ вѣрни? Вѣрни ли сѫ? – Не сѫ вѣрни. – Има нѣща, които сѫ вѣрни, но ако азъ ги подложа на своята критика, ще излѣзе, че не сѫ вѣрни! За примѣръ, вземете драмата „Дантонъ“, ще кажете: вѣрно ли е това?
Този авторъ е сѫбралъ тия факти, тѫй ги е сближилъ, че импулсиратъ, но ако тия факти се пуснатъ въ врѣмето, нѣма да има ефектъ.
При тѣзи драми хората много пѫти плачатъ, а вънка има хиляди драми, хора бѣдни минаватъ, заминаватъ, никой не плаче. Питамъ: защо вѫтрѣ въ театра плачатъ, а отвънъ никой не плаче? Защото актйоритѣ сѫ майстори да прѣдставятъ една лѫжа, въ дѣйствителность то не е, че драмата е така, ама отъ актйоритѣ зависи, тѣ разплакватъ. И слѣдователно, отъ окултно гледище, всѣка една драма да бѫде вѣрна, пакъ трѣбва да имаме драма, но тя трѣбва да бѫде направена по особенъ начинъ и да има извѣстна цѣль психическа и да произведе извѣстенъ ефектъ. И тия автори, и тѣ се домогнали до нѣщо, не че нѣматъ извѣстенъ стремежъ.
към втори вариант >>
Казвате: „Ще я отложимъ за другъ пѫть“, Ти като не може да я рѣшишъ, не съблазнявай другите.
(втори вариант)
Колко младежи има, които боледуват, слѣдъ като прочетатъ нѣкоя отрицателна книга, тя внася една промѣна въ умоветѣ и съ мѣсеци, даже нѣкои съ години боледуватъ, докато се върнатъ въ своето първоначално положение. Първото нѣщо, гледайте да имате тази хармония съ самия себе си, да сте доволни отъ поведението си, от вашето собствено поведение. Азъ давамъ нѣкоя задача, нѣкои сѫ ги приложили а послѣ казватъ: то може тия задачи и по този начинъ и по другъ начинъ, и вървятъ по пѫтя, но задачите не сѫ изпълнени. Когато се зададе една божествена задача, тя трѣбва да се рѣши напълно въ всичката ѝ пълнота. Ще кажишъ: „Азъ тази задача не мога да я рѣша“, но като я почнешъ веднажъ, ти трѣбва да я рѣшишъ.
Казвате: „Ще я отложимъ за другъ пѫть“, Ти като не може да я рѣшишъ, не съблазнявай другите.
Ти не можешъ да постишъ не казвай: „И безъ постъ може“. Туй, което не си опиталъ, не го налагай на другитѣ.
към втори вариант >>
При тѣзи драми хората много пѫти плачатъ, а вънка има хиляди драми, хора бѣдни минаватъ, заминаватъ, никой не плаче.
(втори вариант)
Вѣрни ли сѫ? – Не сѫ вѣрни. – Има нѣща, които сѫ вѣрни, но ако азъ ги подложа на своята критика, ще излѣзе, че не сѫ вѣрни! За примѣръ, вземете драмата „Дантонъ“, ще кажете: вѣрно ли е това? Този авторъ е сѫбралъ тия факти, тѫй ги е сближилъ, че импулсиратъ, но ако тия факти се пуснатъ въ врѣмето, нѣма да има ефектъ.
При тѣзи драми хората много пѫти плачатъ, а вънка има хиляди драми, хора бѣдни минаватъ, заминаватъ, никой не плаче.
Питамъ: защо вѫтрѣ въ театра плачатъ, а отвънъ никой не плаче? Защото актйоритѣ сѫ майстори да прѣдставятъ една лѫжа, въ дѣйствителность то не е, че драмата е така, ама отъ актйоритѣ зависи, тѣ разплакватъ. И слѣдователно, отъ окултно гледище, всѣка една драма да бѫде вѣрна, пакъ трѣбва да имаме драма, но тя трѣбва да бѫде направена по особенъ начинъ и да има извѣстна цѣль психическа и да произведе извѣстенъ ефектъ. И тия автори, и тѣ се домогнали до нѣщо, не че нѣматъ извѣстенъ стремежъ. Но съврѣменнитѣ романи и драми не сѫ направени по тия окултни правила.
към втори вариант >>
Ти не можешъ да постишъ не казвай: „И безъ постъ може“.
(втори вариант)
Първото нѣщо, гледайте да имате тази хармония съ самия себе си, да сте доволни отъ поведението си, от вашето собствено поведение. Азъ давамъ нѣкоя задача, нѣкои сѫ ги приложили а послѣ казватъ: то може тия задачи и по този начинъ и по другъ начинъ, и вървятъ по пѫтя, но задачите не сѫ изпълнени. Когато се зададе една божествена задача, тя трѣбва да се рѣши напълно въ всичката ѝ пълнота. Ще кажишъ: „Азъ тази задача не мога да я рѣша“, но като я почнешъ веднажъ, ти трѣбва да я рѣшишъ. Казвате: „Ще я отложимъ за другъ пѫть“, Ти като не може да я рѣшишъ, не съблазнявай другите.
Ти не можешъ да постишъ не казвай: „И безъ постъ може“.
Туй, което не си опиталъ, не го налагай на другитѣ.
към втори вариант >>
Питамъ: защо вѫтрѣ въ театра плачатъ, а отвънъ никой не плаче?
(втори вариант)
– Не сѫ вѣрни. – Има нѣща, които сѫ вѣрни, но ако азъ ги подложа на своята критика, ще излѣзе, че не сѫ вѣрни! За примѣръ, вземете драмата „Дантонъ“, ще кажете: вѣрно ли е това? Този авторъ е сѫбралъ тия факти, тѫй ги е сближилъ, че импулсиратъ, но ако тия факти се пуснатъ въ врѣмето, нѣма да има ефектъ. При тѣзи драми хората много пѫти плачатъ, а вънка има хиляди драми, хора бѣдни минаватъ, заминаватъ, никой не плаче.
Питамъ: защо вѫтрѣ въ театра плачатъ, а отвънъ никой не плаче?
Защото актйоритѣ сѫ майстори да прѣдставятъ една лѫжа, въ дѣйствителность то не е, че драмата е така, ама отъ актйоритѣ зависи, тѣ разплакватъ. И слѣдователно, отъ окултно гледище, всѣка една драма да бѫде вѣрна, пакъ трѣбва да имаме драма, но тя трѣбва да бѫде направена по особенъ начинъ и да има извѣстна цѣль психическа и да произведе извѣстенъ ефектъ. И тия автори, и тѣ се домогнали до нѣщо, не че нѣматъ извѣстенъ стремежъ. Но съврѣменнитѣ романи и драми не сѫ направени по тия окултни правила. И когато идете да слушате тия забавления, трѣбва да имате едно окултно разположение на ума си, да знаете кое да възприемете и кое да отхвърлите, и даже мене като слушате, да знаете кое да приемете и кое да отхвѫрлите.
към втори вариант >>
Туй, което не си опиталъ, не го налагай на другитѣ.
(втори вариант)
Азъ давамъ нѣкоя задача, нѣкои сѫ ги приложили а послѣ казватъ: то може тия задачи и по този начинъ и по другъ начинъ, и вървятъ по пѫтя, но задачите не сѫ изпълнени. Когато се зададе една божествена задача, тя трѣбва да се рѣши напълно въ всичката ѝ пълнота. Ще кажишъ: „Азъ тази задача не мога да я рѣша“, но като я почнешъ веднажъ, ти трѣбва да я рѣшишъ. Казвате: „Ще я отложимъ за другъ пѫть“, Ти като не може да я рѣшишъ, не съблазнявай другите. Ти не можешъ да постишъ не казвай: „И безъ постъ може“.
Туй, което не си опиталъ, не го налагай на другитѣ.
към втори вариант >>
Защото актйоритѣ сѫ майстори да прѣдставятъ една лѫжа, въ дѣйствителность то не е, че драмата е така, ама отъ актйоритѣ зависи, тѣ разплакватъ.
(втори вариант)
– Има нѣща, които сѫ вѣрни, но ако азъ ги подложа на своята критика, ще излѣзе, че не сѫ вѣрни! За примѣръ, вземете драмата „Дантонъ“, ще кажете: вѣрно ли е това? Този авторъ е сѫбралъ тия факти, тѫй ги е сближилъ, че импулсиратъ, но ако тия факти се пуснатъ въ врѣмето, нѣма да има ефектъ. При тѣзи драми хората много пѫти плачатъ, а вънка има хиляди драми, хора бѣдни минаватъ, заминаватъ, никой не плаче. Питамъ: защо вѫтрѣ въ театра плачатъ, а отвънъ никой не плаче?
Защото актйоритѣ сѫ майстори да прѣдставятъ една лѫжа, въ дѣйствителность то не е, че драмата е така, ама отъ актйоритѣ зависи, тѣ разплакватъ.
И слѣдователно, отъ окултно гледище, всѣка една драма да бѫде вѣрна, пакъ трѣбва да имаме драма, но тя трѣбва да бѫде направена по особенъ начинъ и да има извѣстна цѣль психическа и да произведе извѣстенъ ефектъ. И тия автори, и тѣ се домогнали до нѣщо, не че нѣматъ извѣстенъ стремежъ. Но съврѣменнитѣ романи и драми не сѫ направени по тия окултни правила. И когато идете да слушате тия забавления, трѣбва да имате едно окултно разположение на ума си, да знаете кое да възприемете и кое да отхвърлите, и даже мене като слушате, да знаете кое да приемете и кое да отхвѫрлите. А некой пѫть вие се спирате единъ часъ за дребнавитѣ факти.
към втори вариант >>
Сега, азъ не искамъ тия бѣлѣжки, които правя, да останатъ единъ „гласъ вопиющъ въ пустинята“ Но искамъ тѣ да произведатъ единъ резултатъ, за да ви подготвятъ да свършите вашата работа, за която сте дошли.
(втори вариант)
Сега, азъ не искамъ тия бѣлѣжки, които правя, да останатъ единъ „гласъ вопиющъ въ пустинята“ Но искамъ тѣ да произведатъ единъ резултатъ, за да ви подготвятъ да свършите вашата работа, за която сте дошли.
Въ края на вѣка сте дошли, вие все таки имате една мисия, важна мисия, която трѣбва да свършите. Питамъ сега: вие знаете ли положително каква е вашата мисия? Трѣбва да я знаете. Колкото и да е малка тя, ученикътъ трѣбва да знае за какво е дошелъ, макаръ и не въ всичкитѣ подробности, поне основнитѣ черти на своята задача. В работата той трѣбва да има прѣдъ ума си задачата.
към втори вариант >>
И слѣдователно, отъ окултно гледище, всѣка една драма да бѫде вѣрна, пакъ трѣбва да имаме драма, но тя трѣбва да бѫде направена по особенъ начинъ и да има извѣстна цѣль психическа и да произведе извѣстенъ ефектъ.
(втори вариант)
За примѣръ, вземете драмата „Дантонъ“, ще кажете: вѣрно ли е това? Този авторъ е сѫбралъ тия факти, тѫй ги е сближилъ, че импулсиратъ, но ако тия факти се пуснатъ въ врѣмето, нѣма да има ефектъ. При тѣзи драми хората много пѫти плачатъ, а вънка има хиляди драми, хора бѣдни минаватъ, заминаватъ, никой не плаче. Питамъ: защо вѫтрѣ въ театра плачатъ, а отвънъ никой не плаче? Защото актйоритѣ сѫ майстори да прѣдставятъ една лѫжа, въ дѣйствителность то не е, че драмата е така, ама отъ актйоритѣ зависи, тѣ разплакватъ.
И слѣдователно, отъ окултно гледище, всѣка една драма да бѫде вѣрна, пакъ трѣбва да имаме драма, но тя трѣбва да бѫде направена по особенъ начинъ и да има извѣстна цѣль психическа и да произведе извѣстенъ ефектъ.
И тия автори, и тѣ се домогнали до нѣщо, не че нѣматъ извѣстенъ стремежъ. Но съврѣменнитѣ романи и драми не сѫ направени по тия окултни правила. И когато идете да слушате тия забавления, трѣбва да имате едно окултно разположение на ума си, да знаете кое да възприемете и кое да отхвърлите, и даже мене като слушате, да знаете кое да приемете и кое да отхвѫрлите. А некой пѫть вие се спирате единъ часъ за дребнавитѣ факти. Говоря ви за Любовьта, а вие казвате: „Ние знаемъ какво нѣщо е любовьта“.
към втори вариант >>
Въ края на вѣка сте дошли, вие все таки имате една мисия, важна мисия, която трѣбва да свършите.
(втори вариант)
Сега, азъ не искамъ тия бѣлѣжки, които правя, да останатъ единъ „гласъ вопиющъ въ пустинята“ Но искамъ тѣ да произведатъ единъ резултатъ, за да ви подготвятъ да свършите вашата работа, за която сте дошли.
Въ края на вѣка сте дошли, вие все таки имате една мисия, важна мисия, която трѣбва да свършите.
Питамъ сега: вие знаете ли положително каква е вашата мисия? Трѣбва да я знаете. Колкото и да е малка тя, ученикътъ трѣбва да знае за какво е дошелъ, макаръ и не въ всичкитѣ подробности, поне основнитѣ черти на своята задача. В работата той трѣбва да има прѣдъ ума си задачата. Като има тази задача въ ума си, той ще бѫде свързанъ съ небето.
към втори вариант >>
И тия автори, и тѣ се домогнали до нѣщо, не че нѣматъ извѣстенъ стремежъ.
(втори вариант)
Този авторъ е сѫбралъ тия факти, тѫй ги е сближилъ, че импулсиратъ, но ако тия факти се пуснатъ въ врѣмето, нѣма да има ефектъ. При тѣзи драми хората много пѫти плачатъ, а вънка има хиляди драми, хора бѣдни минаватъ, заминаватъ, никой не плаче. Питамъ: защо вѫтрѣ въ театра плачатъ, а отвънъ никой не плаче? Защото актйоритѣ сѫ майстори да прѣдставятъ една лѫжа, въ дѣйствителность то не е, че драмата е така, ама отъ актйоритѣ зависи, тѣ разплакватъ. И слѣдователно, отъ окултно гледище, всѣка една драма да бѫде вѣрна, пакъ трѣбва да имаме драма, но тя трѣбва да бѫде направена по особенъ начинъ и да има извѣстна цѣль психическа и да произведе извѣстенъ ефектъ.
И тия автори, и тѣ се домогнали до нѣщо, не че нѣматъ извѣстенъ стремежъ.
Но съврѣменнитѣ романи и драми не сѫ направени по тия окултни правила. И когато идете да слушате тия забавления, трѣбва да имате едно окултно разположение на ума си, да знаете кое да възприемете и кое да отхвърлите, и даже мене като слушате, да знаете кое да приемете и кое да отхвѫрлите. А некой пѫть вие се спирате единъ часъ за дребнавитѣ факти. Говоря ви за Любовьта, а вие казвате: „Ние знаемъ какво нѣщо е любовьта“.
към втори вариант >>
Питамъ сега: вие знаете ли положително каква е вашата мисия?
(втори вариант)
Сега, азъ не искамъ тия бѣлѣжки, които правя, да останатъ единъ „гласъ вопиющъ въ пустинята“ Но искамъ тѣ да произведатъ единъ резултатъ, за да ви подготвятъ да свършите вашата работа, за която сте дошли. Въ края на вѣка сте дошли, вие все таки имате една мисия, важна мисия, която трѣбва да свършите.
Питамъ сега: вие знаете ли положително каква е вашата мисия?
Трѣбва да я знаете. Колкото и да е малка тя, ученикътъ трѣбва да знае за какво е дошелъ, макаръ и не въ всичкитѣ подробности, поне основнитѣ черти на своята задача. В работата той трѣбва да има прѣдъ ума си задачата. Като има тази задача въ ума си, той ще бѫде свързанъ съ небето. И неговата воля, умъ, сърце ще може да се калят, и той ще бѫде свѫрзанъ съ Братството.
към втори вариант >>
Но съврѣменнитѣ романи и драми не сѫ направени по тия окултни правила.
(втори вариант)
При тѣзи драми хората много пѫти плачатъ, а вънка има хиляди драми, хора бѣдни минаватъ, заминаватъ, никой не плаче. Питамъ: защо вѫтрѣ въ театра плачатъ, а отвънъ никой не плаче? Защото актйоритѣ сѫ майстори да прѣдставятъ една лѫжа, въ дѣйствителность то не е, че драмата е така, ама отъ актйоритѣ зависи, тѣ разплакватъ. И слѣдователно, отъ окултно гледище, всѣка една драма да бѫде вѣрна, пакъ трѣбва да имаме драма, но тя трѣбва да бѫде направена по особенъ начинъ и да има извѣстна цѣль психическа и да произведе извѣстенъ ефектъ. И тия автори, и тѣ се домогнали до нѣщо, не че нѣматъ извѣстенъ стремежъ.
Но съврѣменнитѣ романи и драми не сѫ направени по тия окултни правила.
И когато идете да слушате тия забавления, трѣбва да имате едно окултно разположение на ума си, да знаете кое да възприемете и кое да отхвърлите, и даже мене като слушате, да знаете кое да приемете и кое да отхвѫрлите. А некой пѫть вие се спирате единъ часъ за дребнавитѣ факти. Говоря ви за Любовьта, а вие казвате: „Ние знаемъ какво нѣщо е любовьта“.
към втори вариант >>
Трѣбва да я знаете.
(втори вариант)
Сега, азъ не искамъ тия бѣлѣжки, които правя, да останатъ единъ „гласъ вопиющъ въ пустинята“ Но искамъ тѣ да произведатъ единъ резултатъ, за да ви подготвятъ да свършите вашата работа, за която сте дошли. Въ края на вѣка сте дошли, вие все таки имате една мисия, важна мисия, която трѣбва да свършите. Питамъ сега: вие знаете ли положително каква е вашата мисия?
Трѣбва да я знаете.
Колкото и да е малка тя, ученикътъ трѣбва да знае за какво е дошелъ, макаръ и не въ всичкитѣ подробности, поне основнитѣ черти на своята задача. В работата той трѣбва да има прѣдъ ума си задачата. Като има тази задача въ ума си, той ще бѫде свързанъ съ небето. И неговата воля, умъ, сърце ще може да се калят, и той ще бѫде свѫрзанъ съ Братството. Бѣлото братство ще ви даде упѫтване.
към втори вариант >>
И когато идете да слушате тия забавления, трѣбва да имате едно окултно разположение на ума си, да знаете кое да възприемете и кое да отхвърлите, и даже мене като слушате, да знаете кое да приемете и кое да отхвѫрлите.
(втори вариант)
Питамъ: защо вѫтрѣ въ театра плачатъ, а отвънъ никой не плаче? Защото актйоритѣ сѫ майстори да прѣдставятъ една лѫжа, въ дѣйствителность то не е, че драмата е така, ама отъ актйоритѣ зависи, тѣ разплакватъ. И слѣдователно, отъ окултно гледище, всѣка една драма да бѫде вѣрна, пакъ трѣбва да имаме драма, но тя трѣбва да бѫде направена по особенъ начинъ и да има извѣстна цѣль психическа и да произведе извѣстенъ ефектъ. И тия автори, и тѣ се домогнали до нѣщо, не че нѣматъ извѣстенъ стремежъ. Но съврѣменнитѣ романи и драми не сѫ направени по тия окултни правила.
И когато идете да слушате тия забавления, трѣбва да имате едно окултно разположение на ума си, да знаете кое да възприемете и кое да отхвърлите, и даже мене като слушате, да знаете кое да приемете и кое да отхвѫрлите.
А некой пѫть вие се спирате единъ часъ за дребнавитѣ факти. Говоря ви за Любовьта, а вие казвате: „Ние знаемъ какво нѣщо е любовьта“.
към втори вариант >>
Колкото и да е малка тя, ученикътъ трѣбва да знае за какво е дошелъ, макаръ и не въ всичкитѣ подробности, поне основнитѣ черти на своята задача.
(втори вариант)
Сега, азъ не искамъ тия бѣлѣжки, които правя, да останатъ единъ „гласъ вопиющъ въ пустинята“ Но искамъ тѣ да произведатъ единъ резултатъ, за да ви подготвятъ да свършите вашата работа, за която сте дошли. Въ края на вѣка сте дошли, вие все таки имате една мисия, важна мисия, която трѣбва да свършите. Питамъ сега: вие знаете ли положително каква е вашата мисия? Трѣбва да я знаете.
Колкото и да е малка тя, ученикътъ трѣбва да знае за какво е дошелъ, макаръ и не въ всичкитѣ подробности, поне основнитѣ черти на своята задача.
В работата той трѣбва да има прѣдъ ума си задачата. Като има тази задача въ ума си, той ще бѫде свързанъ съ небето. И неговата воля, умъ, сърце ще може да се калят, и той ще бѫде свѫрзанъ съ Братството. Бѣлото братство ще ви даде упѫтване. Ще може да ви даде вѫтрѣшно разположение.
към втори вариант >>
А некой пѫть вие се спирате единъ часъ за дребнавитѣ факти.
(втори вариант)
Защото актйоритѣ сѫ майстори да прѣдставятъ една лѫжа, въ дѣйствителность то не е, че драмата е така, ама отъ актйоритѣ зависи, тѣ разплакватъ. И слѣдователно, отъ окултно гледище, всѣка една драма да бѫде вѣрна, пакъ трѣбва да имаме драма, но тя трѣбва да бѫде направена по особенъ начинъ и да има извѣстна цѣль психическа и да произведе извѣстенъ ефектъ. И тия автори, и тѣ се домогнали до нѣщо, не че нѣматъ извѣстенъ стремежъ. Но съврѣменнитѣ романи и драми не сѫ направени по тия окултни правила. И когато идете да слушате тия забавления, трѣбва да имате едно окултно разположение на ума си, да знаете кое да възприемете и кое да отхвърлите, и даже мене като слушате, да знаете кое да приемете и кое да отхвѫрлите.
А некой пѫть вие се спирате единъ часъ за дребнавитѣ факти.
Говоря ви за Любовьта, а вие казвате: „Ние знаемъ какво нѣщо е любовьта“.
към втори вариант >>
В работата той трѣбва да има прѣдъ ума си задачата.
(втори вариант)
Сега, азъ не искамъ тия бѣлѣжки, които правя, да останатъ единъ „гласъ вопиющъ въ пустинята“ Но искамъ тѣ да произведатъ единъ резултатъ, за да ви подготвятъ да свършите вашата работа, за която сте дошли. Въ края на вѣка сте дошли, вие все таки имате една мисия, важна мисия, която трѣбва да свършите. Питамъ сега: вие знаете ли положително каква е вашата мисия? Трѣбва да я знаете. Колкото и да е малка тя, ученикътъ трѣбва да знае за какво е дошелъ, макаръ и не въ всичкитѣ подробности, поне основнитѣ черти на своята задача.
В работата той трѣбва да има прѣдъ ума си задачата.
Като има тази задача въ ума си, той ще бѫде свързанъ съ небето. И неговата воля, умъ, сърце ще може да се калят, и той ще бѫде свѫрзанъ съ Братството. Бѣлото братство ще ви даде упѫтване. Ще може да ви даде вѫтрѣшно разположение. Доброто вѫтрѣшно разположение вечерно врѣме ще ви го дадатъ, когато спите, въ сънно състояние може да ви го дадатъ.
към втори вариант >>
Говоря ви за Любовьта, а вие казвате: „Ние знаемъ какво нѣщо е любовьта“.
(втори вариант)
И слѣдователно, отъ окултно гледище, всѣка една драма да бѫде вѣрна, пакъ трѣбва да имаме драма, но тя трѣбва да бѫде направена по особенъ начинъ и да има извѣстна цѣль психическа и да произведе извѣстенъ ефектъ. И тия автори, и тѣ се домогнали до нѣщо, не че нѣматъ извѣстенъ стремежъ. Но съврѣменнитѣ романи и драми не сѫ направени по тия окултни правила. И когато идете да слушате тия забавления, трѣбва да имате едно окултно разположение на ума си, да знаете кое да възприемете и кое да отхвърлите, и даже мене като слушате, да знаете кое да приемете и кое да отхвѫрлите. А некой пѫть вие се спирате единъ часъ за дребнавитѣ факти.
Говоря ви за Любовьта, а вие казвате: „Ние знаемъ какво нѣщо е любовьта“.
към втори вариант >>
Като има тази задача въ ума си, той ще бѫде свързанъ съ небето.
(втори вариант)
Въ края на вѣка сте дошли, вие все таки имате една мисия, важна мисия, която трѣбва да свършите. Питамъ сега: вие знаете ли положително каква е вашата мисия? Трѣбва да я знаете. Колкото и да е малка тя, ученикътъ трѣбва да знае за какво е дошелъ, макаръ и не въ всичкитѣ подробности, поне основнитѣ черти на своята задача. В работата той трѣбва да има прѣдъ ума си задачата.
Като има тази задача въ ума си, той ще бѫде свързанъ съ небето.
И неговата воля, умъ, сърце ще може да се калят, и той ще бѫде свѫрзанъ съ Братството. Бѣлото братство ще ви даде упѫтване. Ще може да ви даде вѫтрѣшно разположение. Доброто вѫтрѣшно разположение вечерно врѣме ще ви го дадатъ, когато спите, въ сънно състояние може да ви го дадатъ. Може братството да ви даде тия задачи, чрѣзъ извѣстни мѫчнотии въ живота.
към втори вариант >>
Азъ толкова години сѫмъ изучавалъ Любовьта а едва съмъ въ въведението на Любовьта, за себе си казвамъ – азъ едва въведението съмъ набаралъ на тази Любовь.
(втори вариант)
Азъ толкова години сѫмъ изучавалъ Любовьта а едва съмъ въ въведението на Любовьта, за себе си казвамъ – азъ едва въведението съмъ набаралъ на тази Любовь.
А вий казвате че знаете тая Любовь. Е, тогава азъ бихъ желалъ да Ви слушамъ. Любовьта – това е единъ алхимически законъ. Когато вие обичате, ще знаете всичкитѣ елементи да прѣвръщате. И вие като прѣвърнете елементитѣ съ вашиятъ елексиръ, нѣма да има стѣна, която да не се разруши, врата, която да не се отвори.
към втори вариант >>
И неговата воля, умъ, сърце ще може да се калят, и той ще бѫде свѫрзанъ съ Братството.
(втори вариант)
Питамъ сега: вие знаете ли положително каква е вашата мисия? Трѣбва да я знаете. Колкото и да е малка тя, ученикътъ трѣбва да знае за какво е дошелъ, макаръ и не въ всичкитѣ подробности, поне основнитѣ черти на своята задача. В работата той трѣбва да има прѣдъ ума си задачата. Като има тази задача въ ума си, той ще бѫде свързанъ съ небето.
И неговата воля, умъ, сърце ще може да се калят, и той ще бѫде свѫрзанъ съ Братството.
Бѣлото братство ще ви даде упѫтване. Ще може да ви даде вѫтрѣшно разположение. Доброто вѫтрѣшно разположение вечерно врѣме ще ви го дадатъ, когато спите, въ сънно състояние може да ви го дадатъ. Може братството да ви даде тия задачи, чрѣзъ извѣстни мѫчнотии въ живота. Да кажемъ задали сѫ ви нѣкаква задача да рѣшите, вие сте се отклонили и сте се отправили да станете тѫрговецъ, и положението ви ще мяза на онзи американецъ, който почувствувалъ едно силно внушение да стане проповѣдникъ.
към втори вариант >>
А вий казвате че знаете тая Любовь.
(втори вариант)
Азъ толкова години сѫмъ изучавалъ Любовьта а едва съмъ въ въведението на Любовьта, за себе си казвамъ – азъ едва въведението съмъ набаралъ на тази Любовь.
А вий казвате че знаете тая Любовь.
Е, тогава азъ бихъ желалъ да Ви слушамъ. Любовьта – това е единъ алхимически законъ. Когато вие обичате, ще знаете всичкитѣ елементи да прѣвръщате. И вие като прѣвърнете елементитѣ съ вашиятъ елексиръ, нѣма да има стѣна, която да не се разруши, врата, която да не се отвори. Имате нѣкой приятель въ затвора, но тогава нѣма да има затворъ, който да не се отвори.
към втори вариант >>
Бѣлото братство ще ви даде упѫтване.
(втори вариант)
Трѣбва да я знаете. Колкото и да е малка тя, ученикътъ трѣбва да знае за какво е дошелъ, макаръ и не въ всичкитѣ подробности, поне основнитѣ черти на своята задача. В работата той трѣбва да има прѣдъ ума си задачата. Като има тази задача въ ума си, той ще бѫде свързанъ съ небето. И неговата воля, умъ, сърце ще може да се калят, и той ще бѫде свѫрзанъ съ Братството.
Бѣлото братство ще ви даде упѫтване.
Ще може да ви даде вѫтрѣшно разположение. Доброто вѫтрѣшно разположение вечерно врѣме ще ви го дадатъ, когато спите, въ сънно състояние може да ви го дадатъ. Може братството да ви даде тия задачи, чрѣзъ извѣстни мѫчнотии въ живота. Да кажемъ задали сѫ ви нѣкаква задача да рѣшите, вие сте се отклонили и сте се отправили да станете тѫрговецъ, и положението ви ще мяза на онзи американецъ, който почувствувалъ едно силно внушение да стане проповѣдникъ. Казва: „Азъ не съмъ роденъ да стана попъ“.
към втори вариант >>
Е, тогава азъ бихъ желалъ да Ви слушамъ.
(втори вариант)
Азъ толкова години сѫмъ изучавалъ Любовьта а едва съмъ въ въведението на Любовьта, за себе си казвамъ – азъ едва въведението съмъ набаралъ на тази Любовь. А вий казвате че знаете тая Любовь.
Е, тогава азъ бихъ желалъ да Ви слушамъ.
Любовьта – това е единъ алхимически законъ. Когато вие обичате, ще знаете всичкитѣ елементи да прѣвръщате. И вие като прѣвърнете елементитѣ съ вашиятъ елексиръ, нѣма да има стѣна, която да не се разруши, врата, която да не се отвори. Имате нѣкой приятель въ затвора, но тогава нѣма да има затворъ, който да не се отвори. Нѣма да има неправда, която да не се оправи.
към втори вариант >>
Ще може да ви даде вѫтрѣшно разположение.
(втори вариант)
Колкото и да е малка тя, ученикътъ трѣбва да знае за какво е дошелъ, макаръ и не въ всичкитѣ подробности, поне основнитѣ черти на своята задача. В работата той трѣбва да има прѣдъ ума си задачата. Като има тази задача въ ума си, той ще бѫде свързанъ съ небето. И неговата воля, умъ, сърце ще може да се калят, и той ще бѫде свѫрзанъ съ Братството. Бѣлото братство ще ви даде упѫтване.
Ще може да ви даде вѫтрѣшно разположение.
Доброто вѫтрѣшно разположение вечерно врѣме ще ви го дадатъ, когато спите, въ сънно състояние може да ви го дадатъ. Може братството да ви даде тия задачи, чрѣзъ извѣстни мѫчнотии въ живота. Да кажемъ задали сѫ ви нѣкаква задача да рѣшите, вие сте се отклонили и сте се отправили да станете тѫрговецъ, и положението ви ще мяза на онзи американецъ, който почувствувалъ едно силно внушение да стане проповѣдникъ. Казва: „Азъ не съмъ роденъ да стана попъ“. Но отива въ Австралия, става тѫрговецъ, забогатѣлъ, обаче слѣдъ 20 години дошла една криза и изчезва всичкото богатство, връща се да изпълни призванието си.
към втори вариант >>
Любовьта – това е единъ алхимически законъ.
(втори вариант)
Азъ толкова години сѫмъ изучавалъ Любовьта а едва съмъ въ въведението на Любовьта, за себе си казвамъ – азъ едва въведението съмъ набаралъ на тази Любовь. А вий казвате че знаете тая Любовь. Е, тогава азъ бихъ желалъ да Ви слушамъ.
Любовьта – това е единъ алхимически законъ.
Когато вие обичате, ще знаете всичкитѣ елементи да прѣвръщате. И вие като прѣвърнете елементитѣ съ вашиятъ елексиръ, нѣма да има стѣна, която да не се разруши, врата, която да не се отвори. Имате нѣкой приятель въ затвора, но тогава нѣма да има затворъ, който да не се отвори. Нѣма да има неправда, която да не се оправи. Нѣма да има смѫрть, която да не изчезне прѣдъ Любовьта.
към втори вариант >>
Доброто вѫтрѣшно разположение вечерно врѣме ще ви го дадатъ, когато спите, въ сънно състояние може да ви го дадатъ.
(втори вариант)
В работата той трѣбва да има прѣдъ ума си задачата. Като има тази задача въ ума си, той ще бѫде свързанъ съ небето. И неговата воля, умъ, сърце ще може да се калят, и той ще бѫде свѫрзанъ съ Братството. Бѣлото братство ще ви даде упѫтване. Ще може да ви даде вѫтрѣшно разположение.
Доброто вѫтрѣшно разположение вечерно врѣме ще ви го дадатъ, когато спите, въ сънно състояние може да ви го дадатъ.
Може братството да ви даде тия задачи, чрѣзъ извѣстни мѫчнотии въ живота. Да кажемъ задали сѫ ви нѣкаква задача да рѣшите, вие сте се отклонили и сте се отправили да станете тѫрговецъ, и положението ви ще мяза на онзи американецъ, който почувствувалъ едно силно внушение да стане проповѣдникъ. Казва: „Азъ не съмъ роденъ да стана попъ“. Но отива въ Австралия, става тѫрговецъ, забогатѣлъ, обаче слѣдъ 20 години дошла една криза и изчезва всичкото богатство, връща се да изпълни призванието си. Когато невидимия свѣтъ зададе една задача, вие можете да отклонавате за 10, 20, 30 год.
към втори вариант >>
Когато вие обичате, ще знаете всичкитѣ елементи да прѣвръщате.
(втори вариант)
Азъ толкова години сѫмъ изучавалъ Любовьта а едва съмъ въ въведението на Любовьта, за себе си казвамъ – азъ едва въведението съмъ набаралъ на тази Любовь. А вий казвате че знаете тая Любовь. Е, тогава азъ бихъ желалъ да Ви слушамъ. Любовьта – това е единъ алхимически законъ.
Когато вие обичате, ще знаете всичкитѣ елементи да прѣвръщате.
И вие като прѣвърнете елементитѣ съ вашиятъ елексиръ, нѣма да има стѣна, която да не се разруши, врата, която да не се отвори. Имате нѣкой приятель въ затвора, но тогава нѣма да има затворъ, който да не се отвори. Нѣма да има неправда, която да не се оправи. Нѣма да има смѫрть, която да не изчезне прѣдъ Любовьта. Като минете изъ пѫтя съ вашата магическа прѫчица чудеса ще правите.
към втори вариант >>
Може братството да ви даде тия задачи, чрѣзъ извѣстни мѫчнотии въ живота.
(втори вариант)
Като има тази задача въ ума си, той ще бѫде свързанъ съ небето. И неговата воля, умъ, сърце ще може да се калят, и той ще бѫде свѫрзанъ съ Братството. Бѣлото братство ще ви даде упѫтване. Ще може да ви даде вѫтрѣшно разположение. Доброто вѫтрѣшно разположение вечерно врѣме ще ви го дадатъ, когато спите, въ сънно състояние може да ви го дадатъ.
Може братството да ви даде тия задачи, чрѣзъ извѣстни мѫчнотии въ живота.
Да кажемъ задали сѫ ви нѣкаква задача да рѣшите, вие сте се отклонили и сте се отправили да станете тѫрговецъ, и положението ви ще мяза на онзи американецъ, който почувствувалъ едно силно внушение да стане проповѣдникъ. Казва: „Азъ не съмъ роденъ да стана попъ“. Но отива въ Австралия, става тѫрговецъ, забогатѣлъ, обаче слѣдъ 20 години дошла една криза и изчезва всичкото богатство, връща се да изпълни призванието си. Когато невидимия свѣтъ зададе една задача, вие можете да отклонавате за 10, 20, 30 год. но Братството все ще ви вѫрне да си свършите работата.
към втори вариант >>
И вие като прѣвърнете елементитѣ съ вашиятъ елексиръ, нѣма да има стѣна, която да не се разруши, врата, която да не се отвори.
(втори вариант)
Азъ толкова години сѫмъ изучавалъ Любовьта а едва съмъ въ въведението на Любовьта, за себе си казвамъ – азъ едва въведението съмъ набаралъ на тази Любовь. А вий казвате че знаете тая Любовь. Е, тогава азъ бихъ желалъ да Ви слушамъ. Любовьта – това е единъ алхимически законъ. Когато вие обичате, ще знаете всичкитѣ елементи да прѣвръщате.
И вие като прѣвърнете елементитѣ съ вашиятъ елексиръ, нѣма да има стѣна, която да не се разруши, врата, която да не се отвори.
Имате нѣкой приятель въ затвора, но тогава нѣма да има затворъ, който да не се отвори. Нѣма да има неправда, която да не се оправи. Нѣма да има смѫрть, която да не изчезне прѣдъ Любовьта. Като минете изъ пѫтя съ вашата магическа прѫчица чудеса ще правите. Това е Любовьта!
към втори вариант >>
Да кажемъ задали сѫ ви нѣкаква задача да рѣшите, вие сте се отклонили и сте се отправили да станете тѫрговецъ, и положението ви ще мяза на онзи американецъ, който почувствувалъ едно силно внушение да стане проповѣдникъ.
(втори вариант)
И неговата воля, умъ, сърце ще може да се калят, и той ще бѫде свѫрзанъ съ Братството. Бѣлото братство ще ви даде упѫтване. Ще може да ви даде вѫтрѣшно разположение. Доброто вѫтрѣшно разположение вечерно врѣме ще ви го дадатъ, когато спите, въ сънно състояние може да ви го дадатъ. Може братството да ви даде тия задачи, чрѣзъ извѣстни мѫчнотии въ живота.
Да кажемъ задали сѫ ви нѣкаква задача да рѣшите, вие сте се отклонили и сте се отправили да станете тѫрговецъ, и положението ви ще мяза на онзи американецъ, който почувствувалъ едно силно внушение да стане проповѣдникъ.
Казва: „Азъ не съмъ роденъ да стана попъ“. Но отива въ Австралия, става тѫрговецъ, забогатѣлъ, обаче слѣдъ 20 години дошла една криза и изчезва всичкото богатство, връща се да изпълни призванието си. Когато невидимия свѣтъ зададе една задача, вие можете да отклонавате за 10, 20, 30 год. но Братството все ще ви вѫрне да си свършите работата. Та, въ туй отношение, турнете задачата да свършите училището, и не отлагайте да учите, да свѫршите.
към втори вариант >>
Имате нѣкой приятель въ затвора, но тогава нѣма да има затворъ, който да не се отвори.
(втори вариант)
А вий казвате че знаете тая Любовь. Е, тогава азъ бихъ желалъ да Ви слушамъ. Любовьта – това е единъ алхимически законъ. Когато вие обичате, ще знаете всичкитѣ елементи да прѣвръщате. И вие като прѣвърнете елементитѣ съ вашиятъ елексиръ, нѣма да има стѣна, която да не се разруши, врата, която да не се отвори.
Имате нѣкой приятель въ затвора, но тогава нѣма да има затворъ, който да не се отвори.
Нѣма да има неправда, която да не се оправи. Нѣма да има смѫрть, която да не изчезне прѣдъ Любовьта. Като минете изъ пѫтя съ вашата магическа прѫчица чудеса ще правите. Това е Любовьта! И тази магическа тояжка я носи сега Христосъ.
към втори вариант >>
Казва: „Азъ не съмъ роденъ да стана попъ“.
(втори вариант)
Бѣлото братство ще ви даде упѫтване. Ще може да ви даде вѫтрѣшно разположение. Доброто вѫтрѣшно разположение вечерно врѣме ще ви го дадатъ, когато спите, въ сънно състояние може да ви го дадатъ. Може братството да ви даде тия задачи, чрѣзъ извѣстни мѫчнотии въ живота. Да кажемъ задали сѫ ви нѣкаква задача да рѣшите, вие сте се отклонили и сте се отправили да станете тѫрговецъ, и положението ви ще мяза на онзи американецъ, който почувствувалъ едно силно внушение да стане проповѣдникъ.
Казва: „Азъ не съмъ роденъ да стана попъ“.
Но отива въ Австралия, става тѫрговецъ, забогатѣлъ, обаче слѣдъ 20 години дошла една криза и изчезва всичкото богатство, връща се да изпълни призванието си. Когато невидимия свѣтъ зададе една задача, вие можете да отклонавате за 10, 20, 30 год. но Братството все ще ви вѫрне да си свършите работата. Та, въ туй отношение, турнете задачата да свършите училището, и не отлагайте да учите, да свѫршите. Сега започвате, както много пѫти сте започвали, започвали, но недовършвали.
към втори вариант >>
Нѣма да има неправда, която да не се оправи.
(втори вариант)
Е, тогава азъ бихъ желалъ да Ви слушамъ. Любовьта – това е единъ алхимически законъ. Когато вие обичате, ще знаете всичкитѣ елементи да прѣвръщате. И вие като прѣвърнете елементитѣ съ вашиятъ елексиръ, нѣма да има стѣна, която да не се разруши, врата, която да не се отвори. Имате нѣкой приятель въ затвора, но тогава нѣма да има затворъ, който да не се отвори.
Нѣма да има неправда, която да не се оправи.
Нѣма да има смѫрть, която да не изчезне прѣдъ Любовьта. Като минете изъ пѫтя съ вашата магическа прѫчица чудеса ще правите. Това е Любовьта! И тази магическа тояжка я носи сега Христосъ. Той казва: „Даде ми се всѣка власть на небето и на земята“.
към втори вариант >>
Но отива въ Австралия, става тѫрговецъ, забогатѣлъ, обаче слѣдъ 20 години дошла една криза и изчезва всичкото богатство, връща се да изпълни призванието си.
(втори вариант)
Ще може да ви даде вѫтрѣшно разположение. Доброто вѫтрѣшно разположение вечерно врѣме ще ви го дадатъ, когато спите, въ сънно състояние може да ви го дадатъ. Може братството да ви даде тия задачи, чрѣзъ извѣстни мѫчнотии въ живота. Да кажемъ задали сѫ ви нѣкаква задача да рѣшите, вие сте се отклонили и сте се отправили да станете тѫрговецъ, и положението ви ще мяза на онзи американецъ, който почувствувалъ едно силно внушение да стане проповѣдникъ. Казва: „Азъ не съмъ роденъ да стана попъ“.
Но отива въ Австралия, става тѫрговецъ, забогатѣлъ, обаче слѣдъ 20 години дошла една криза и изчезва всичкото богатство, връща се да изпълни призванието си.
Когато невидимия свѣтъ зададе една задача, вие можете да отклонавате за 10, 20, 30 год. но Братството все ще ви вѫрне да си свършите работата. Та, въ туй отношение, турнете задачата да свършите училището, и не отлагайте да учите, да свѫршите. Сега започвате, както много пѫти сте започвали, започвали, но недовършвали. За примѣр, ще дойдемъ въ окултната школа да проучаваме, отъ какво произтичатъ тия обществени недѫзи, причинитѣ имъ.
към втори вариант >>
Нѣма да има смѫрть, която да не изчезне прѣдъ Любовьта.
(втори вариант)
Любовьта – това е единъ алхимически законъ. Когато вие обичате, ще знаете всичкитѣ елементи да прѣвръщате. И вие като прѣвърнете елементитѣ съ вашиятъ елексиръ, нѣма да има стѣна, която да не се разруши, врата, която да не се отвори. Имате нѣкой приятель въ затвора, но тогава нѣма да има затворъ, който да не се отвори. Нѣма да има неправда, която да не се оправи.
Нѣма да има смѫрть, която да не изчезне прѣдъ Любовьта.
Като минете изъ пѫтя съ вашата магическа прѫчица чудеса ще правите. Това е Любовьта! И тази магическа тояжка я носи сега Христосъ. Той казва: „Даде ми се всѣка власть на небето и на земята“. А тази власть е тояжката.
към втори вариант >>
Когато невидимия свѣтъ зададе една задача, вие можете да отклонавате за 10, 20, 30 год.
(втори вариант)
Доброто вѫтрѣшно разположение вечерно врѣме ще ви го дадатъ, когато спите, въ сънно състояние може да ви го дадатъ. Може братството да ви даде тия задачи, чрѣзъ извѣстни мѫчнотии въ живота. Да кажемъ задали сѫ ви нѣкаква задача да рѣшите, вие сте се отклонили и сте се отправили да станете тѫрговецъ, и положението ви ще мяза на онзи американецъ, който почувствувалъ едно силно внушение да стане проповѣдникъ. Казва: „Азъ не съмъ роденъ да стана попъ“. Но отива въ Австралия, става тѫрговецъ, забогатѣлъ, обаче слѣдъ 20 години дошла една криза и изчезва всичкото богатство, връща се да изпълни призванието си.
Когато невидимия свѣтъ зададе една задача, вие можете да отклонавате за 10, 20, 30 год.
но Братството все ще ви вѫрне да си свършите работата. Та, въ туй отношение, турнете задачата да свършите училището, и не отлагайте да учите, да свѫршите. Сега започвате, както много пѫти сте започвали, започвали, но недовършвали. За примѣр, ще дойдемъ въ окултната школа да проучаваме, отъ какво произтичатъ тия обществени недѫзи, причинитѣ имъ. Ще кажете вие: „Карма“.
към втори вариант >>
Като минете изъ пѫтя съ вашата магическа прѫчица чудеса ще правите.
(втори вариант)
Когато вие обичате, ще знаете всичкитѣ елементи да прѣвръщате. И вие като прѣвърнете елементитѣ съ вашиятъ елексиръ, нѣма да има стѣна, която да не се разруши, врата, която да не се отвори. Имате нѣкой приятель въ затвора, но тогава нѣма да има затворъ, който да не се отвори. Нѣма да има неправда, която да не се оправи. Нѣма да има смѫрть, която да не изчезне прѣдъ Любовьта.
Като минете изъ пѫтя съ вашата магическа прѫчица чудеса ще правите.
Това е Любовьта! И тази магическа тояжка я носи сега Христосъ. Той казва: „Даде ми се всѣка власть на небето и на земята“. А тази власть е тояжката. И той като дойде, ще почне да маха.
към втори вариант >>
но Братството все ще ви вѫрне да си свършите работата.
(втори вариант)
Може братството да ви даде тия задачи, чрѣзъ извѣстни мѫчнотии въ живота. Да кажемъ задали сѫ ви нѣкаква задача да рѣшите, вие сте се отклонили и сте се отправили да станете тѫрговецъ, и положението ви ще мяза на онзи американецъ, който почувствувалъ едно силно внушение да стане проповѣдникъ. Казва: „Азъ не съмъ роденъ да стана попъ“. Но отива въ Австралия, става тѫрговецъ, забогатѣлъ, обаче слѣдъ 20 години дошла една криза и изчезва всичкото богатство, връща се да изпълни призванието си. Когато невидимия свѣтъ зададе една задача, вие можете да отклонавате за 10, 20, 30 год.
но Братството все ще ви вѫрне да си свършите работата.
Та, въ туй отношение, турнете задачата да свършите училището, и не отлагайте да учите, да свѫршите. Сега започвате, както много пѫти сте започвали, започвали, но недовършвали. За примѣр, ще дойдемъ въ окултната школа да проучаваме, отъ какво произтичатъ тия обществени недѫзи, причинитѣ имъ. Ще кажете вие: „Карма“. Хубаво, Карма, но то е много общо, а трѣбва да се знае дѣ е причината.
към втори вариант >>
Това е Любовьта!
(втори вариант)
И вие като прѣвърнете елементитѣ съ вашиятъ елексиръ, нѣма да има стѣна, която да не се разруши, врата, която да не се отвори. Имате нѣкой приятель въ затвора, но тогава нѣма да има затворъ, който да не се отвори. Нѣма да има неправда, която да не се оправи. Нѣма да има смѫрть, която да не изчезне прѣдъ Любовьта. Като минете изъ пѫтя съ вашата магическа прѫчица чудеса ще правите.
Това е Любовьта!
И тази магическа тояжка я носи сега Христосъ. Той казва: „Даде ми се всѣка власть на небето и на земята“. А тази власть е тояжката. И той като дойде, ще почне да маха. И знаете ли какво ще стане?
към втори вариант >>
Та, въ туй отношение, турнете задачата да свършите училището, и не отлагайте да учите, да свѫршите.
(втори вариант)
Да кажемъ задали сѫ ви нѣкаква задача да рѣшите, вие сте се отклонили и сте се отправили да станете тѫрговецъ, и положението ви ще мяза на онзи американецъ, който почувствувалъ едно силно внушение да стане проповѣдникъ. Казва: „Азъ не съмъ роденъ да стана попъ“. Но отива въ Австралия, става тѫрговецъ, забогатѣлъ, обаче слѣдъ 20 години дошла една криза и изчезва всичкото богатство, връща се да изпълни призванието си. Когато невидимия свѣтъ зададе една задача, вие можете да отклонавате за 10, 20, 30 год. но Братството все ще ви вѫрне да си свършите работата.
Та, въ туй отношение, турнете задачата да свършите училището, и не отлагайте да учите, да свѫршите.
Сега започвате, както много пѫти сте започвали, започвали, но недовършвали. За примѣр, ще дойдемъ въ окултната школа да проучаваме, отъ какво произтичатъ тия обществени недѫзи, причинитѣ имъ. Ще кажете вие: „Карма“. Хубаво, Карма, но то е много общо, а трѣбва да се знае дѣ е причината. Като знаешъ онзи основенъ недѫгъ, ще знаешъ какъ да го изправишъ, да можешъ да го изправишъ.
към втори вариант >>
И тази магическа тояжка я носи сега Христосъ.
(втори вариант)
Имате нѣкой приятель въ затвора, но тогава нѣма да има затворъ, който да не се отвори. Нѣма да има неправда, която да не се оправи. Нѣма да има смѫрть, която да не изчезне прѣдъ Любовьта. Като минете изъ пѫтя съ вашата магическа прѫчица чудеса ще правите. Това е Любовьта!
И тази магическа тояжка я носи сега Христосъ.
Той казва: „Даде ми се всѣка власть на небето и на земята“. А тази власть е тояжката. И той като дойде, ще почне да маха. И знаете ли какво ще стане? Която кѫща закачи, ще се оправи.
към втори вариант >>
Сега започвате, както много пѫти сте започвали, започвали, но недовършвали.
(втори вариант)
Казва: „Азъ не съмъ роденъ да стана попъ“. Но отива въ Австралия, става тѫрговецъ, забогатѣлъ, обаче слѣдъ 20 години дошла една криза и изчезва всичкото богатство, връща се да изпълни призванието си. Когато невидимия свѣтъ зададе една задача, вие можете да отклонавате за 10, 20, 30 год. но Братството все ще ви вѫрне да си свършите работата. Та, въ туй отношение, турнете задачата да свършите училището, и не отлагайте да учите, да свѫршите.
Сега започвате, както много пѫти сте започвали, започвали, но недовършвали.
За примѣр, ще дойдемъ въ окултната школа да проучаваме, отъ какво произтичатъ тия обществени недѫзи, причинитѣ имъ. Ще кажете вие: „Карма“. Хубаво, Карма, но то е много общо, а трѣбва да се знае дѣ е причината. Като знаешъ онзи основенъ недѫгъ, ще знаешъ какъ да го изправишъ, да можешъ да го изправишъ. Известни недѫзи трѣбва да се изправятъ.
към втори вариант >>
Той казва: „Даде ми се всѣка власть на небето и на земята“.
(втори вариант)
Нѣма да има неправда, която да не се оправи. Нѣма да има смѫрть, която да не изчезне прѣдъ Любовьта. Като минете изъ пѫтя съ вашата магическа прѫчица чудеса ще правите. Това е Любовьта! И тази магическа тояжка я носи сега Христосъ.
Той казва: „Даде ми се всѣка власть на небето и на земята“.
А тази власть е тояжката. И той като дойде, ще почне да маха. И знаете ли какво ще стане? Която кѫща закачи, ще се оправи. Който човѣкъ закачи, всичко туй хората ще почнатъ да възкръсватъ навсѣкѫдѣ.
към втори вариант >>
За примѣр, ще дойдемъ въ окултната школа да проучаваме, отъ какво произтичатъ тия обществени недѫзи, причинитѣ имъ.
(втори вариант)
Но отива въ Австралия, става тѫрговецъ, забогатѣлъ, обаче слѣдъ 20 години дошла една криза и изчезва всичкото богатство, връща се да изпълни призванието си. Когато невидимия свѣтъ зададе една задача, вие можете да отклонавате за 10, 20, 30 год. но Братството все ще ви вѫрне да си свършите работата. Та, въ туй отношение, турнете задачата да свършите училището, и не отлагайте да учите, да свѫршите. Сега започвате, както много пѫти сте започвали, започвали, но недовършвали.
За примѣр, ще дойдемъ въ окултната школа да проучаваме, отъ какво произтичатъ тия обществени недѫзи, причинитѣ имъ.
Ще кажете вие: „Карма“. Хубаво, Карма, но то е много общо, а трѣбва да се знае дѣ е причината. Като знаешъ онзи основенъ недѫгъ, ще знаешъ какъ да го изправишъ, да можешъ да го изправишъ. Известни недѫзи трѣбва да се изправятъ. За примѣръ, нѣкои иматъ по-свѣжи, по-бодри умове, на други умоветѣ не сѫ така бодри, защото сѫ ангажирани, тѣхните чувства сѫ ги ангажирали.
към втори вариант >>
А тази власть е тояжката.
(втори вариант)
Нѣма да има смѫрть, която да не изчезне прѣдъ Любовьта. Като минете изъ пѫтя съ вашата магическа прѫчица чудеса ще правите. Това е Любовьта! И тази магическа тояжка я носи сега Христосъ. Той казва: „Даде ми се всѣка власть на небето и на земята“.
А тази власть е тояжката.
И той като дойде, ще почне да маха. И знаете ли какво ще стане? Която кѫща закачи, ще се оправи. Който човѣкъ закачи, всичко туй хората ще почнатъ да възкръсватъ навсѣкѫдѣ.
към втори вариант >>
Ще кажете вие: „Карма“.
(втори вариант)
Когато невидимия свѣтъ зададе една задача, вие можете да отклонавате за 10, 20, 30 год. но Братството все ще ви вѫрне да си свършите работата. Та, въ туй отношение, турнете задачата да свършите училището, и не отлагайте да учите, да свѫршите. Сега започвате, както много пѫти сте започвали, започвали, но недовършвали. За примѣр, ще дойдемъ въ окултната школа да проучаваме, отъ какво произтичатъ тия обществени недѫзи, причинитѣ имъ.
Ще кажете вие: „Карма“.
Хубаво, Карма, но то е много общо, а трѣбва да се знае дѣ е причината. Като знаешъ онзи основенъ недѫгъ, ще знаешъ какъ да го изправишъ, да можешъ да го изправишъ. Известни недѫзи трѣбва да се изправятъ. За примѣръ, нѣкои иматъ по-свѣжи, по-бодри умове, на други умоветѣ не сѫ така бодри, защото сѫ ангажирани, тѣхните чувства сѫ ги ангажирали. Нѣкой дошелъ тукъ като окултенъ ученикъ, но утрѣ му потрѣбватъ 2-3 хиляди лева за хлѣбъ, за децата обуща, дрехи.
към втори вариант >>
И той като дойде, ще почне да маха.
(втори вариант)
Като минете изъ пѫтя съ вашата магическа прѫчица чудеса ще правите. Това е Любовьта! И тази магическа тояжка я носи сега Христосъ. Той казва: „Даде ми се всѣка власть на небето и на земята“. А тази власть е тояжката.
И той като дойде, ще почне да маха.
И знаете ли какво ще стане? Която кѫща закачи, ще се оправи. Който човѣкъ закачи, всичко туй хората ще почнатъ да възкръсватъ навсѣкѫдѣ.
към втори вариант >>
Хубаво, Карма, но то е много общо, а трѣбва да се знае дѣ е причината.
(втори вариант)
но Братството все ще ви вѫрне да си свършите работата. Та, въ туй отношение, турнете задачата да свършите училището, и не отлагайте да учите, да свѫршите. Сега започвате, както много пѫти сте започвали, започвали, но недовършвали. За примѣр, ще дойдемъ въ окултната школа да проучаваме, отъ какво произтичатъ тия обществени недѫзи, причинитѣ имъ. Ще кажете вие: „Карма“.
Хубаво, Карма, но то е много общо, а трѣбва да се знае дѣ е причината.
Като знаешъ онзи основенъ недѫгъ, ще знаешъ какъ да го изправишъ, да можешъ да го изправишъ. Известни недѫзи трѣбва да се изправятъ. За примѣръ, нѣкои иматъ по-свѣжи, по-бодри умове, на други умоветѣ не сѫ така бодри, защото сѫ ангажирани, тѣхните чувства сѫ ги ангажирали. Нѣкой дошелъ тукъ като окултенъ ученикъ, но утрѣ му потрѣбватъ 2-3 хиляди лева за хлѣбъ, за децата обуща, дрехи. Може азъ да му проповѣдвамъ, да му говоря прѣкрасни работи, обаче въ неговия умъ постоянно се въртятъ тия пари, на дѣцата му дрехи ще трѣбватъ, той не може да бѫде свободенъ.
към втори вариант >>
И знаете ли какво ще стане?
(втори вариант)
Това е Любовьта! И тази магическа тояжка я носи сега Христосъ. Той казва: „Даде ми се всѣка власть на небето и на земята“. А тази власть е тояжката. И той като дойде, ще почне да маха.
И знаете ли какво ще стане?
Която кѫща закачи, ще се оправи. Който човѣкъ закачи, всичко туй хората ще почнатъ да възкръсватъ навсѣкѫдѣ.
към втори вариант >>
Като знаешъ онзи основенъ недѫгъ, ще знаешъ какъ да го изправишъ, да можешъ да го изправишъ.
(втори вариант)
Та, въ туй отношение, турнете задачата да свършите училището, и не отлагайте да учите, да свѫршите. Сега започвате, както много пѫти сте започвали, започвали, но недовършвали. За примѣр, ще дойдемъ въ окултната школа да проучаваме, отъ какво произтичатъ тия обществени недѫзи, причинитѣ имъ. Ще кажете вие: „Карма“. Хубаво, Карма, но то е много общо, а трѣбва да се знае дѣ е причината.
Като знаешъ онзи основенъ недѫгъ, ще знаешъ какъ да го изправишъ, да можешъ да го изправишъ.
Известни недѫзи трѣбва да се изправятъ. За примѣръ, нѣкои иматъ по-свѣжи, по-бодри умове, на други умоветѣ не сѫ така бодри, защото сѫ ангажирани, тѣхните чувства сѫ ги ангажирали. Нѣкой дошелъ тукъ като окултенъ ученикъ, но утрѣ му потрѣбватъ 2-3 хиляди лева за хлѣбъ, за децата обуща, дрехи. Може азъ да му проповѣдвамъ, да му говоря прѣкрасни работи, обаче въ неговия умъ постоянно се въртятъ тия пари, на дѣцата му дрехи ще трѣбватъ, той не може да бѫде свободенъ. Сега, нашата задача не е, най-първо, да изключимъ, всичко туй да остане, но най-малкото врѣме, което имаме въ окултизма да послужи като едно срѣдство да подобримъ своето положение.
към втори вариант >>
Която кѫща закачи, ще се оправи.
(втори вариант)
И тази магическа тояжка я носи сега Христосъ. Той казва: „Даде ми се всѣка власть на небето и на земята“. А тази власть е тояжката. И той като дойде, ще почне да маха. И знаете ли какво ще стане?
Която кѫща закачи, ще се оправи.
Който човѣкъ закачи, всичко туй хората ще почнатъ да възкръсватъ навсѣкѫдѣ.
към втори вариант >>
Известни недѫзи трѣбва да се изправятъ.
(втори вариант)
Сега започвате, както много пѫти сте започвали, започвали, но недовършвали. За примѣр, ще дойдемъ въ окултната школа да проучаваме, отъ какво произтичатъ тия обществени недѫзи, причинитѣ имъ. Ще кажете вие: „Карма“. Хубаво, Карма, но то е много общо, а трѣбва да се знае дѣ е причината. Като знаешъ онзи основенъ недѫгъ, ще знаешъ какъ да го изправишъ, да можешъ да го изправишъ.
Известни недѫзи трѣбва да се изправятъ.
За примѣръ, нѣкои иматъ по-свѣжи, по-бодри умове, на други умоветѣ не сѫ така бодри, защото сѫ ангажирани, тѣхните чувства сѫ ги ангажирали. Нѣкой дошелъ тукъ като окултенъ ученикъ, но утрѣ му потрѣбватъ 2-3 хиляди лева за хлѣбъ, за децата обуща, дрехи. Може азъ да му проповѣдвамъ, да му говоря прѣкрасни работи, обаче въ неговия умъ постоянно се въртятъ тия пари, на дѣцата му дрехи ще трѣбватъ, той не може да бѫде свободенъ. Сега, нашата задача не е, най-първо, да изключимъ, всичко туй да остане, но най-малкото врѣме, което имаме въ окултизма да послужи като едно срѣдство да подобримъ своето положение. Азъ сега слѣда, правя единъ опитъ и забѣлѣзвамъ отъ извѣстно врѣме се заражда една атмосфера, вие всинца ставате повече положителни и вслѣдствие на това се заражда една борба на разединение.
към втори вариант >>
Който човѣкъ закачи, всичко туй хората ще почнатъ да възкръсватъ навсѣкѫдѣ.
(втори вариант)
Той казва: „Даде ми се всѣка власть на небето и на земята“. А тази власть е тояжката. И той като дойде, ще почне да маха. И знаете ли какво ще стане? Която кѫща закачи, ще се оправи.
Който човѣкъ закачи, всичко туй хората ще почнатъ да възкръсватъ навсѣкѫдѣ.
към втори вариант >>
За примѣръ, нѣкои иматъ по-свѣжи, по-бодри умове, на други умоветѣ не сѫ така бодри, защото сѫ ангажирани, тѣхните чувства сѫ ги ангажирали.
(втори вариант)
За примѣр, ще дойдемъ въ окултната школа да проучаваме, отъ какво произтичатъ тия обществени недѫзи, причинитѣ имъ. Ще кажете вие: „Карма“. Хубаво, Карма, но то е много общо, а трѣбва да се знае дѣ е причината. Като знаешъ онзи основенъ недѫгъ, ще знаешъ какъ да го изправишъ, да можешъ да го изправишъ. Известни недѫзи трѣбва да се изправятъ.
За примѣръ, нѣкои иматъ по-свѣжи, по-бодри умове, на други умоветѣ не сѫ така бодри, защото сѫ ангажирани, тѣхните чувства сѫ ги ангажирали.
Нѣкой дошелъ тукъ като окултенъ ученикъ, но утрѣ му потрѣбватъ 2-3 хиляди лева за хлѣбъ, за децата обуща, дрехи. Може азъ да му проповѣдвамъ, да му говоря прѣкрасни работи, обаче въ неговия умъ постоянно се въртятъ тия пари, на дѣцата му дрехи ще трѣбватъ, той не може да бѫде свободенъ. Сега, нашата задача не е, най-първо, да изключимъ, всичко туй да остане, но най-малкото врѣме, което имаме въ окултизма да послужи като едно срѣдство да подобримъ своето положение. Азъ сега слѣда, правя единъ опитъ и забѣлѣзвамъ отъ извѣстно врѣме се заражда една атмосфера, вие всинца ставате повече положителни и вслѣдствие на това се заражда една борба на разединение. Всички сте станали съ голѣмъ запасъ отъ електричество.
към втори вариант >>
Туй ще вземете въ внимание, но отъ думитѣ ми вие светии нѣма да станете.
(втори вариант)
Туй ще вземете въ внимание, но отъ думитѣ ми вие светии нѣма да станете.
Азъ не искамъ светии да станете и съвършени не искамъ да станете, но искам 75% отъ одумванието ви още тази вечерь да прѣстане, а само 25% да остане. 75% е излишно, абсолютно ще го заличите, а 25% да остане отъ одумването. 75% абсолютно ще заличите отъ вашето сѫзнание, само 25% да остане. Защото, ако не приложите тия двѣ правила, какъ ще успѣете? Тогава азъ имахъ прѣдъ видъ, да ви дамъ една задача, но не може да ви дамъ тази задача, щомъ имате тия недѫзи.
към втори вариант >>
Нѣкой дошелъ тукъ като окултенъ ученикъ, но утрѣ му потрѣбватъ 2-3 хиляди лева за хлѣбъ, за децата обуща, дрехи.
(втори вариант)
Ще кажете вие: „Карма“. Хубаво, Карма, но то е много общо, а трѣбва да се знае дѣ е причината. Като знаешъ онзи основенъ недѫгъ, ще знаешъ какъ да го изправишъ, да можешъ да го изправишъ. Известни недѫзи трѣбва да се изправятъ. За примѣръ, нѣкои иматъ по-свѣжи, по-бодри умове, на други умоветѣ не сѫ така бодри, защото сѫ ангажирани, тѣхните чувства сѫ ги ангажирали.
Нѣкой дошелъ тукъ като окултенъ ученикъ, но утрѣ му потрѣбватъ 2-3 хиляди лева за хлѣбъ, за децата обуща, дрехи.
Може азъ да му проповѣдвамъ, да му говоря прѣкрасни работи, обаче въ неговия умъ постоянно се въртятъ тия пари, на дѣцата му дрехи ще трѣбватъ, той не може да бѫде свободенъ. Сега, нашата задача не е, най-първо, да изключимъ, всичко туй да остане, но най-малкото врѣме, което имаме въ окултизма да послужи като едно срѣдство да подобримъ своето положение. Азъ сега слѣда, правя единъ опитъ и забѣлѣзвамъ отъ извѣстно врѣме се заражда една атмосфера, вие всинца ставате повече положителни и вслѣдствие на това се заражда една борба на разединение. Всички сте станали съ голѣмъ запасъ отъ електричество. Туй електричество ние искаме да го впрѣгнемъ за освѣтление.
към втори вариант >>
Азъ не искамъ светии да станете и съвършени не искамъ да станете, но искам 75% отъ одумванието ви още тази вечерь да прѣстане, а само 25% да остане.
(втори вариант)
Туй ще вземете въ внимание, но отъ думитѣ ми вие светии нѣма да станете.
Азъ не искамъ светии да станете и съвършени не искамъ да станете, но искам 75% отъ одумванието ви още тази вечерь да прѣстане, а само 25% да остане.
75% е излишно, абсолютно ще го заличите, а 25% да остане отъ одумването. 75% абсолютно ще заличите отъ вашето сѫзнание, само 25% да остане. Защото, ако не приложите тия двѣ правила, какъ ще успѣете? Тогава азъ имахъ прѣдъ видъ, да ви дамъ една задача, но не може да ви дамъ тази задача, щомъ имате тия недѫзи. Ще се опорочи задачата, то е една малка задача, до слѣдующия четвъртъкъ азъ ще направя изслѣдвание да видя 75-тѣ процента ще ги заличите ли, и ако намѣря, че сте ги заличили, ще ви дамъ задачата.
към втори вариант >>
Може азъ да му проповѣдвамъ, да му говоря прѣкрасни работи, обаче въ неговия умъ постоянно се въртятъ тия пари, на дѣцата му дрехи ще трѣбватъ, той не може да бѫде свободенъ.
(втори вариант)
Хубаво, Карма, но то е много общо, а трѣбва да се знае дѣ е причината. Като знаешъ онзи основенъ недѫгъ, ще знаешъ какъ да го изправишъ, да можешъ да го изправишъ. Известни недѫзи трѣбва да се изправятъ. За примѣръ, нѣкои иматъ по-свѣжи, по-бодри умове, на други умоветѣ не сѫ така бодри, защото сѫ ангажирани, тѣхните чувства сѫ ги ангажирали. Нѣкой дошелъ тукъ като окултенъ ученикъ, но утрѣ му потрѣбватъ 2-3 хиляди лева за хлѣбъ, за децата обуща, дрехи.
Може азъ да му проповѣдвамъ, да му говоря прѣкрасни работи, обаче въ неговия умъ постоянно се въртятъ тия пари, на дѣцата му дрехи ще трѣбватъ, той не може да бѫде свободенъ.
Сега, нашата задача не е, най-първо, да изключимъ, всичко туй да остане, но най-малкото врѣме, което имаме въ окултизма да послужи като едно срѣдство да подобримъ своето положение. Азъ сега слѣда, правя единъ опитъ и забѣлѣзвамъ отъ извѣстно врѣме се заражда една атмосфера, вие всинца ставате повече положителни и вслѣдствие на това се заражда една борба на разединение. Всички сте станали съ голѣмъ запасъ отъ електричество. Туй електричество ние искаме да го впрѣгнемъ за освѣтление. Умътъ ви е станал повече активенъ въ отрицателенъ смисъль.
към втори вариант >>
75% е излишно, абсолютно ще го заличите, а 25% да остане отъ одумването.
(втори вариант)
Туй ще вземете въ внимание, но отъ думитѣ ми вие светии нѣма да станете. Азъ не искамъ светии да станете и съвършени не искамъ да станете, но искам 75% отъ одумванието ви още тази вечерь да прѣстане, а само 25% да остане.
75% е излишно, абсолютно ще го заличите, а 25% да остане отъ одумването.
75% абсолютно ще заличите отъ вашето сѫзнание, само 25% да остане. Защото, ако не приложите тия двѣ правила, какъ ще успѣете? Тогава азъ имахъ прѣдъ видъ, да ви дамъ една задача, но не може да ви дамъ тази задача, щомъ имате тия недѫзи. Ще се опорочи задачата, то е една малка задача, до слѣдующия четвъртъкъ азъ ще направя изслѣдвание да видя 75-тѣ процента ще ги заличите ли, и ако намѣря, че сте ги заличили, ще ви дамъ задачата. Но ще внимавате: никаква критика въ школата не искам.
към втори вариант >>
Сега, нашата задача не е, най-първо, да изключимъ, всичко туй да остане, но най-малкото врѣме, което имаме въ окултизма да послужи като едно срѣдство да подобримъ своето положение.
(втори вариант)
Като знаешъ онзи основенъ недѫгъ, ще знаешъ какъ да го изправишъ, да можешъ да го изправишъ. Известни недѫзи трѣбва да се изправятъ. За примѣръ, нѣкои иматъ по-свѣжи, по-бодри умове, на други умоветѣ не сѫ така бодри, защото сѫ ангажирани, тѣхните чувства сѫ ги ангажирали. Нѣкой дошелъ тукъ като окултенъ ученикъ, но утрѣ му потрѣбватъ 2-3 хиляди лева за хлѣбъ, за децата обуща, дрехи. Може азъ да му проповѣдвамъ, да му говоря прѣкрасни работи, обаче въ неговия умъ постоянно се въртятъ тия пари, на дѣцата му дрехи ще трѣбватъ, той не може да бѫде свободенъ.
Сега, нашата задача не е, най-първо, да изключимъ, всичко туй да остане, но най-малкото врѣме, което имаме въ окултизма да послужи като едно срѣдство да подобримъ своето положение.
Азъ сега слѣда, правя единъ опитъ и забѣлѣзвамъ отъ извѣстно врѣме се заражда една атмосфера, вие всинца ставате повече положителни и вслѣдствие на това се заражда една борба на разединение. Всички сте станали съ голѣмъ запасъ отъ електричество. Туй електричество ние искаме да го впрѣгнемъ за освѣтление. Умътъ ви е станал повече активенъ въ отрицателенъ смисъль. Сега главното е, по какъвъ начинъ можемъ да изправимъ нашитѣ недѫзи.
към втори вариант >>
75% абсолютно ще заличите отъ вашето сѫзнание, само 25% да остане.
(втори вариант)
Туй ще вземете въ внимание, но отъ думитѣ ми вие светии нѣма да станете. Азъ не искамъ светии да станете и съвършени не искамъ да станете, но искам 75% отъ одумванието ви още тази вечерь да прѣстане, а само 25% да остане. 75% е излишно, абсолютно ще го заличите, а 25% да остане отъ одумването.
75% абсолютно ще заличите отъ вашето сѫзнание, само 25% да остане.
Защото, ако не приложите тия двѣ правила, какъ ще успѣете? Тогава азъ имахъ прѣдъ видъ, да ви дамъ една задача, но не може да ви дамъ тази задача, щомъ имате тия недѫзи. Ще се опорочи задачата, то е една малка задача, до слѣдующия четвъртъкъ азъ ще направя изслѣдвание да видя 75-тѣ процента ще ги заличите ли, и ако намѣря, че сте ги заличили, ще ви дамъ задачата. Но ще внимавате: никаква критика въ школата не искам. Който отъ васъ много знае, нека дойде, азъ ще го туря тукъ, на катедрата.
към втори вариант >>
Азъ сега слѣда, правя единъ опитъ и забѣлѣзвамъ отъ извѣстно врѣме се заражда една атмосфера, вие всинца ставате повече положителни и вслѣдствие на това се заражда една борба на разединение.
(втори вариант)
Известни недѫзи трѣбва да се изправятъ. За примѣръ, нѣкои иматъ по-свѣжи, по-бодри умове, на други умоветѣ не сѫ така бодри, защото сѫ ангажирани, тѣхните чувства сѫ ги ангажирали. Нѣкой дошелъ тукъ като окултенъ ученикъ, но утрѣ му потрѣбватъ 2-3 хиляди лева за хлѣбъ, за децата обуща, дрехи. Може азъ да му проповѣдвамъ, да му говоря прѣкрасни работи, обаче въ неговия умъ постоянно се въртятъ тия пари, на дѣцата му дрехи ще трѣбватъ, той не може да бѫде свободенъ. Сега, нашата задача не е, най-първо, да изключимъ, всичко туй да остане, но най-малкото врѣме, което имаме въ окултизма да послужи като едно срѣдство да подобримъ своето положение.
Азъ сега слѣда, правя единъ опитъ и забѣлѣзвамъ отъ извѣстно врѣме се заражда една атмосфера, вие всинца ставате повече положителни и вслѣдствие на това се заражда една борба на разединение.
Всички сте станали съ голѣмъ запасъ отъ електричество. Туй електричество ние искаме да го впрѣгнемъ за освѣтление. Умътъ ви е станал повече активенъ въ отрицателенъ смисъль. Сега главното е, по какъвъ начинъ можемъ да изправимъ нашитѣ недѫзи. За примѣръ, имате съмнѣние, въ васъ се заражда съмнѣние въ самия себе си.
към втори вариант >>
Защото, ако не приложите тия двѣ правила, какъ ще успѣете?
(втори вариант)
Туй ще вземете въ внимание, но отъ думитѣ ми вие светии нѣма да станете. Азъ не искамъ светии да станете и съвършени не искамъ да станете, но искам 75% отъ одумванието ви още тази вечерь да прѣстане, а само 25% да остане. 75% е излишно, абсолютно ще го заличите, а 25% да остане отъ одумването. 75% абсолютно ще заличите отъ вашето сѫзнание, само 25% да остане.
Защото, ако не приложите тия двѣ правила, какъ ще успѣете?
Тогава азъ имахъ прѣдъ видъ, да ви дамъ една задача, но не може да ви дамъ тази задача, щомъ имате тия недѫзи. Ще се опорочи задачата, то е една малка задача, до слѣдующия четвъртъкъ азъ ще направя изслѣдвание да видя 75-тѣ процента ще ги заличите ли, и ако намѣря, че сте ги заличили, ще ви дамъ задачата. Но ще внимавате: никаква критика въ школата не искам. Който отъ васъ много знае, нека дойде, азъ ще го туря тукъ, на катедрата. Който отъ васъ е много ученъ, много знае, нека дойде, азъ ще слѣза, ние сме готови, ще го туримъ на катедрата, нека дойде.
към втори вариант >>
Всички сте станали съ голѣмъ запасъ отъ електричество.
(втори вариант)
За примѣръ, нѣкои иматъ по-свѣжи, по-бодри умове, на други умоветѣ не сѫ така бодри, защото сѫ ангажирани, тѣхните чувства сѫ ги ангажирали. Нѣкой дошелъ тукъ като окултенъ ученикъ, но утрѣ му потрѣбватъ 2-3 хиляди лева за хлѣбъ, за децата обуща, дрехи. Може азъ да му проповѣдвамъ, да му говоря прѣкрасни работи, обаче въ неговия умъ постоянно се въртятъ тия пари, на дѣцата му дрехи ще трѣбватъ, той не може да бѫде свободенъ. Сега, нашата задача не е, най-първо, да изключимъ, всичко туй да остане, но най-малкото врѣме, което имаме въ окултизма да послужи като едно срѣдство да подобримъ своето положение. Азъ сега слѣда, правя единъ опитъ и забѣлѣзвамъ отъ извѣстно врѣме се заражда една атмосфера, вие всинца ставате повече положителни и вслѣдствие на това се заражда една борба на разединение.
Всички сте станали съ голѣмъ запасъ отъ електричество.
Туй електричество ние искаме да го впрѣгнемъ за освѣтление. Умътъ ви е станал повече активенъ въ отрицателенъ смисъль. Сега главното е, по какъвъ начинъ можемъ да изправимъ нашитѣ недѫзи. За примѣръ, имате съмнѣние, въ васъ се заражда съмнѣние въ самия себе си. Въ даденъ моментъ вие се съмнявате въ себе си.
към втори вариант >>
Тогава азъ имахъ прѣдъ видъ, да ви дамъ една задача, но не може да ви дамъ тази задача, щомъ имате тия недѫзи.
(втори вариант)
Туй ще вземете въ внимание, но отъ думитѣ ми вие светии нѣма да станете. Азъ не искамъ светии да станете и съвършени не искамъ да станете, но искам 75% отъ одумванието ви още тази вечерь да прѣстане, а само 25% да остане. 75% е излишно, абсолютно ще го заличите, а 25% да остане отъ одумването. 75% абсолютно ще заличите отъ вашето сѫзнание, само 25% да остане. Защото, ако не приложите тия двѣ правила, какъ ще успѣете?
Тогава азъ имахъ прѣдъ видъ, да ви дамъ една задача, но не може да ви дамъ тази задача, щомъ имате тия недѫзи.
Ще се опорочи задачата, то е една малка задача, до слѣдующия четвъртъкъ азъ ще направя изслѣдвание да видя 75-тѣ процента ще ги заличите ли, и ако намѣря, че сте ги заличили, ще ви дамъ задачата. Но ще внимавате: никаква критика въ школата не искам. Който отъ васъ много знае, нека дойде, азъ ще го туря тукъ, на катедрата. Който отъ васъ е много ученъ, много знае, нека дойде, азъ ще слѣза, ние сме готови, ще го туримъ на катедрата, нека дойде. Една задача, ще правимъ опитъ.
към втори вариант >>
Туй електричество ние искаме да го впрѣгнемъ за освѣтление.
(втори вариант)
Нѣкой дошелъ тукъ като окултенъ ученикъ, но утрѣ му потрѣбватъ 2-3 хиляди лева за хлѣбъ, за децата обуща, дрехи. Може азъ да му проповѣдвамъ, да му говоря прѣкрасни работи, обаче въ неговия умъ постоянно се въртятъ тия пари, на дѣцата му дрехи ще трѣбватъ, той не може да бѫде свободенъ. Сега, нашата задача не е, най-първо, да изключимъ, всичко туй да остане, но най-малкото врѣме, което имаме въ окултизма да послужи като едно срѣдство да подобримъ своето положение. Азъ сега слѣда, правя единъ опитъ и забѣлѣзвамъ отъ извѣстно врѣме се заражда една атмосфера, вие всинца ставате повече положителни и вслѣдствие на това се заражда една борба на разединение. Всички сте станали съ голѣмъ запасъ отъ електричество.
Туй електричество ние искаме да го впрѣгнемъ за освѣтление.
Умътъ ви е станал повече активенъ въ отрицателенъ смисъль. Сега главното е, по какъвъ начинъ можемъ да изправимъ нашитѣ недѫзи. За примѣръ, имате съмнѣние, въ васъ се заражда съмнѣние въ самия себе си. Въ даденъ моментъ вие се съмнявате въ себе си. Дава ви се задача и казвашъ: „Тази задача азъ не мога да рѣша“.
към втори вариант >>
Ще се опорочи задачата, то е една малка задача, до слѣдующия четвъртъкъ азъ ще направя изслѣдвание да видя 75-тѣ процента ще ги заличите ли, и ако намѣря, че сте ги заличили, ще ви дамъ задачата.
(втори вариант)
Азъ не искамъ светии да станете и съвършени не искамъ да станете, но искам 75% отъ одумванието ви още тази вечерь да прѣстане, а само 25% да остане. 75% е излишно, абсолютно ще го заличите, а 25% да остане отъ одумването. 75% абсолютно ще заличите отъ вашето сѫзнание, само 25% да остане. Защото, ако не приложите тия двѣ правила, какъ ще успѣете? Тогава азъ имахъ прѣдъ видъ, да ви дамъ една задача, но не може да ви дамъ тази задача, щомъ имате тия недѫзи.
Ще се опорочи задачата, то е една малка задача, до слѣдующия четвъртъкъ азъ ще направя изслѣдвание да видя 75-тѣ процента ще ги заличите ли, и ако намѣря, че сте ги заличили, ще ви дамъ задачата.
Но ще внимавате: никаква критика въ школата не искам. Който отъ васъ много знае, нека дойде, азъ ще го туря тукъ, на катедрата. Който отъ васъ е много ученъ, много знае, нека дойде, азъ ще слѣза, ние сме готови, ще го туримъ на катедрата, нека дойде. Една задача, ще правимъ опитъ. Ако нѣкой мисли, че знае нека си покаже знанията.
към втори вариант >>
Умътъ ви е станал повече активенъ въ отрицателенъ смисъль.
(втори вариант)
Може азъ да му проповѣдвамъ, да му говоря прѣкрасни работи, обаче въ неговия умъ постоянно се въртятъ тия пари, на дѣцата му дрехи ще трѣбватъ, той не може да бѫде свободенъ. Сега, нашата задача не е, най-първо, да изключимъ, всичко туй да остане, но най-малкото врѣме, което имаме въ окултизма да послужи като едно срѣдство да подобримъ своето положение. Азъ сега слѣда, правя единъ опитъ и забѣлѣзвамъ отъ извѣстно врѣме се заражда една атмосфера, вие всинца ставате повече положителни и вслѣдствие на това се заражда една борба на разединение. Всички сте станали съ голѣмъ запасъ отъ електричество. Туй електричество ние искаме да го впрѣгнемъ за освѣтление.
Умътъ ви е станал повече активенъ въ отрицателенъ смисъль.
Сега главното е, по какъвъ начинъ можемъ да изправимъ нашитѣ недѫзи. За примѣръ, имате съмнѣние, въ васъ се заражда съмнѣние въ самия себе си. Въ даденъ моментъ вие се съмнявате въ себе си. Дава ви се задача и казвашъ: „Тази задача азъ не мога да рѣша“. Допуснете ли вие сѫмнѣнието въ себе си, ще кажете: „Азъ въ себе си се съмнявамъ, но въ Бога не се съмнявамъ“.
към втори вариант >>
Но ще внимавате: никаква критика въ школата не искам.
(втори вариант)
75% е излишно, абсолютно ще го заличите, а 25% да остане отъ одумването. 75% абсолютно ще заличите отъ вашето сѫзнание, само 25% да остане. Защото, ако не приложите тия двѣ правила, какъ ще успѣете? Тогава азъ имахъ прѣдъ видъ, да ви дамъ една задача, но не може да ви дамъ тази задача, щомъ имате тия недѫзи. Ще се опорочи задачата, то е една малка задача, до слѣдующия четвъртъкъ азъ ще направя изслѣдвание да видя 75-тѣ процента ще ги заличите ли, и ако намѣря, че сте ги заличили, ще ви дамъ задачата.
Но ще внимавате: никаква критика въ школата не искам.
Който отъ васъ много знае, нека дойде, азъ ще го туря тукъ, на катедрата. Който отъ васъ е много ученъ, много знае, нека дойде, азъ ще слѣза, ние сме готови, ще го туримъ на катедрата, нека дойде. Една задача, ще правимъ опитъ. Ако нѣкой мисли, че знае нека си покаже знанията. Въ скришната стая да нѣма нищо.
към втори вариант >>
Сега главното е, по какъвъ начинъ можемъ да изправимъ нашитѣ недѫзи.
(втори вариант)
Сега, нашата задача не е, най-първо, да изключимъ, всичко туй да остане, но най-малкото врѣме, което имаме въ окултизма да послужи като едно срѣдство да подобримъ своето положение. Азъ сега слѣда, правя единъ опитъ и забѣлѣзвамъ отъ извѣстно врѣме се заражда една атмосфера, вие всинца ставате повече положителни и вслѣдствие на това се заражда една борба на разединение. Всички сте станали съ голѣмъ запасъ отъ електричество. Туй електричество ние искаме да го впрѣгнемъ за освѣтление. Умътъ ви е станал повече активенъ въ отрицателенъ смисъль.
Сега главното е, по какъвъ начинъ можемъ да изправимъ нашитѣ недѫзи.
За примѣръ, имате съмнѣние, въ васъ се заражда съмнѣние въ самия себе си. Въ даденъ моментъ вие се съмнявате въ себе си. Дава ви се задача и казвашъ: „Тази задача азъ не мога да рѣша“. Допуснете ли вие сѫмнѣнието въ себе си, ще кажете: „Азъ въ себе си се съмнявамъ, но въ Бога не се съмнявамъ“. Но и въ Бога се сѫмнявашъ.
към втори вариант >>
Който отъ васъ много знае, нека дойде, азъ ще го туря тукъ, на катедрата.
(втори вариант)
75% абсолютно ще заличите отъ вашето сѫзнание, само 25% да остане. Защото, ако не приложите тия двѣ правила, какъ ще успѣете? Тогава азъ имахъ прѣдъ видъ, да ви дамъ една задача, но не може да ви дамъ тази задача, щомъ имате тия недѫзи. Ще се опорочи задачата, то е една малка задача, до слѣдующия четвъртъкъ азъ ще направя изслѣдвание да видя 75-тѣ процента ще ги заличите ли, и ако намѣря, че сте ги заличили, ще ви дамъ задачата. Но ще внимавате: никаква критика въ школата не искам.
Който отъ васъ много знае, нека дойде, азъ ще го туря тукъ, на катедрата.
Който отъ васъ е много ученъ, много знае, нека дойде, азъ ще слѣза, ние сме готови, ще го туримъ на катедрата, нека дойде. Една задача, ще правимъ опитъ. Ако нѣкой мисли, че знае нека си покаже знанията. Въ скришната стая да нѣма нищо. Имате светлина, обърнете се къмъ невидимия свѣтъ и въпросътъ ще се разрѣши за васъ.
към втори вариант >>
За примѣръ, имате съмнѣние, въ васъ се заражда съмнѣние въ самия себе си.
(втори вариант)
Азъ сега слѣда, правя единъ опитъ и забѣлѣзвамъ отъ извѣстно врѣме се заражда една атмосфера, вие всинца ставате повече положителни и вслѣдствие на това се заражда една борба на разединение. Всички сте станали съ голѣмъ запасъ отъ електричество. Туй електричество ние искаме да го впрѣгнемъ за освѣтление. Умътъ ви е станал повече активенъ въ отрицателенъ смисъль. Сега главното е, по какъвъ начинъ можемъ да изправимъ нашитѣ недѫзи.
За примѣръ, имате съмнѣние, въ васъ се заражда съмнѣние въ самия себе си.
Въ даденъ моментъ вие се съмнявате въ себе си. Дава ви се задача и казвашъ: „Тази задача азъ не мога да рѣша“. Допуснете ли вие сѫмнѣнието въ себе си, ще кажете: „Азъ въ себе си се съмнявамъ, но въ Бога не се съмнявамъ“. Но и въ Бога се сѫмнявашъ. Азъ съмъ слушалъ единъ православенъ свещеникъ, той казваше: „Не сме само ние грѣшни, понѣкога и Господь грѣши, не само ние грѣшимъ и той грѣши“.
към втори вариант >>
Който отъ васъ е много ученъ, много знае, нека дойде, азъ ще слѣза, ние сме готови, ще го туримъ на катедрата, нека дойде.
(втори вариант)
Защото, ако не приложите тия двѣ правила, какъ ще успѣете? Тогава азъ имахъ прѣдъ видъ, да ви дамъ една задача, но не може да ви дамъ тази задача, щомъ имате тия недѫзи. Ще се опорочи задачата, то е една малка задача, до слѣдующия четвъртъкъ азъ ще направя изслѣдвание да видя 75-тѣ процента ще ги заличите ли, и ако намѣря, че сте ги заличили, ще ви дамъ задачата. Но ще внимавате: никаква критика въ школата не искам. Който отъ васъ много знае, нека дойде, азъ ще го туря тукъ, на катедрата.
Който отъ васъ е много ученъ, много знае, нека дойде, азъ ще слѣза, ние сме готови, ще го туримъ на катедрата, нека дойде.
Една задача, ще правимъ опитъ. Ако нѣкой мисли, че знае нека си покаже знанията. Въ скришната стая да нѣма нищо. Имате светлина, обърнете се къмъ невидимия свѣтъ и въпросътъ ще се разрѣши за васъ. И отношенията между менъ и васъ трѣбва да бѫдатъ правилни.
към втори вариант >>
Въ даденъ моментъ вие се съмнявате въ себе си.
(втори вариант)
Всички сте станали съ голѣмъ запасъ отъ електричество. Туй електричество ние искаме да го впрѣгнемъ за освѣтление. Умътъ ви е станал повече активенъ въ отрицателенъ смисъль. Сега главното е, по какъвъ начинъ можемъ да изправимъ нашитѣ недѫзи. За примѣръ, имате съмнѣние, въ васъ се заражда съмнѣние въ самия себе си.
Въ даденъ моментъ вие се съмнявате въ себе си.
Дава ви се задача и казвашъ: „Тази задача азъ не мога да рѣша“. Допуснете ли вие сѫмнѣнието въ себе си, ще кажете: „Азъ въ себе си се съмнявамъ, но въ Бога не се съмнявамъ“. Но и въ Бога се сѫмнявашъ. Азъ съмъ слушалъ единъ православенъ свещеникъ, той казваше: „Не сме само ние грѣшни, понѣкога и Господь грѣши, не само ние грѣшимъ и той грѣши“. Значи, отъ своитѣ погрѣшки той казва, щомъ азъ грѣша, то и Господь и той ще прави погрѣшки.
към втори вариант >>
Една задача, ще правимъ опитъ.
(втори вариант)
Тогава азъ имахъ прѣдъ видъ, да ви дамъ една задача, но не може да ви дамъ тази задача, щомъ имате тия недѫзи. Ще се опорочи задачата, то е една малка задача, до слѣдующия четвъртъкъ азъ ще направя изслѣдвание да видя 75-тѣ процента ще ги заличите ли, и ако намѣря, че сте ги заличили, ще ви дамъ задачата. Но ще внимавате: никаква критика въ школата не искам. Който отъ васъ много знае, нека дойде, азъ ще го туря тукъ, на катедрата. Който отъ васъ е много ученъ, много знае, нека дойде, азъ ще слѣза, ние сме готови, ще го туримъ на катедрата, нека дойде.
Една задача, ще правимъ опитъ.
Ако нѣкой мисли, че знае нека си покаже знанията. Въ скришната стая да нѣма нищо. Имате светлина, обърнете се къмъ невидимия свѣтъ и въпросътъ ще се разрѣши за васъ. И отношенията между менъ и васъ трѣбва да бѫдатъ правилни. А правилото е: азъ трѣбва да имамъ едно мнение.
към втори вариант >>
Дава ви се задача и казвашъ: „Тази задача азъ не мога да рѣша“.
(втори вариант)
Туй електричество ние искаме да го впрѣгнемъ за освѣтление. Умътъ ви е станал повече активенъ въ отрицателенъ смисъль. Сега главното е, по какъвъ начинъ можемъ да изправимъ нашитѣ недѫзи. За примѣръ, имате съмнѣние, въ васъ се заражда съмнѣние въ самия себе си. Въ даденъ моментъ вие се съмнявате въ себе си.
Дава ви се задача и казвашъ: „Тази задача азъ не мога да рѣша“.
Допуснете ли вие сѫмнѣнието въ себе си, ще кажете: „Азъ въ себе си се съмнявамъ, но въ Бога не се съмнявамъ“. Но и въ Бога се сѫмнявашъ. Азъ съмъ слушалъ единъ православенъ свещеникъ, той казваше: „Не сме само ние грѣшни, понѣкога и Господь грѣши, не само ние грѣшимъ и той грѣши“. Значи, отъ своитѣ погрѣшки той казва, щомъ азъ грѣша, то и Господь и той ще прави погрѣшки. Ние трѣбва да избѣгнемъ абсолютно погрѣшкитѣ, по възможность трѣбва да ги избѣгваме.
към втори вариант >>
Ако нѣкой мисли, че знае нека си покаже знанията.
(втори вариант)
Ще се опорочи задачата, то е една малка задача, до слѣдующия четвъртъкъ азъ ще направя изслѣдвание да видя 75-тѣ процента ще ги заличите ли, и ако намѣря, че сте ги заличили, ще ви дамъ задачата. Но ще внимавате: никаква критика въ школата не искам. Който отъ васъ много знае, нека дойде, азъ ще го туря тукъ, на катедрата. Който отъ васъ е много ученъ, много знае, нека дойде, азъ ще слѣза, ние сме готови, ще го туримъ на катедрата, нека дойде. Една задача, ще правимъ опитъ.
Ако нѣкой мисли, че знае нека си покаже знанията.
Въ скришната стая да нѣма нищо. Имате светлина, обърнете се къмъ невидимия свѣтъ и въпросътъ ще се разрѣши за васъ. И отношенията между менъ и васъ трѣбва да бѫдатъ правилни. А правилото е: азъ трѣбва да имамъ едно мнение. Ще кажа тъй: добъръ ученикъ е, но е немарливъ, не говори истината.
към втори вариант >>
Допуснете ли вие сѫмнѣнието въ себе си, ще кажете: „Азъ въ себе си се съмнявамъ, но въ Бога не се съмнявамъ“.
(втори вариант)
Умътъ ви е станал повече активенъ въ отрицателенъ смисъль. Сега главното е, по какъвъ начинъ можемъ да изправимъ нашитѣ недѫзи. За примѣръ, имате съмнѣние, въ васъ се заражда съмнѣние въ самия себе си. Въ даденъ моментъ вие се съмнявате въ себе си. Дава ви се задача и казвашъ: „Тази задача азъ не мога да рѣша“.
Допуснете ли вие сѫмнѣнието въ себе си, ще кажете: „Азъ въ себе си се съмнявамъ, но въ Бога не се съмнявамъ“.
Но и въ Бога се сѫмнявашъ. Азъ съмъ слушалъ единъ православенъ свещеникъ, той казваше: „Не сме само ние грѣшни, понѣкога и Господь грѣши, не само ние грѣшимъ и той грѣши“. Значи, отъ своитѣ погрѣшки той казва, щомъ азъ грѣша, то и Господь и той ще прави погрѣшки. Ние трѣбва да избѣгнемъ абсолютно погрѣшкитѣ, по възможность трѣбва да ги избѣгваме. Добрѣ тогава, какъ бихме се справили съ туй съмнѣние?
към втори вариант >>
Въ скришната стая да нѣма нищо.
(втори вариант)
Но ще внимавате: никаква критика въ школата не искам. Който отъ васъ много знае, нека дойде, азъ ще го туря тукъ, на катедрата. Който отъ васъ е много ученъ, много знае, нека дойде, азъ ще слѣза, ние сме готови, ще го туримъ на катедрата, нека дойде. Една задача, ще правимъ опитъ. Ако нѣкой мисли, че знае нека си покаже знанията.
Въ скришната стая да нѣма нищо.
Имате светлина, обърнете се къмъ невидимия свѣтъ и въпросътъ ще се разрѣши за васъ. И отношенията между менъ и васъ трѣбва да бѫдатъ правилни. А правилото е: азъ трѣбва да имамъ едно мнение. Ще кажа тъй: добъръ ученикъ е, но е немарливъ, не говори истината. Е защо е мързеливъ?
към втори вариант >>
Но и въ Бога се сѫмнявашъ.
(втори вариант)
Сега главното е, по какъвъ начинъ можемъ да изправимъ нашитѣ недѫзи. За примѣръ, имате съмнѣние, въ васъ се заражда съмнѣние въ самия себе си. Въ даденъ моментъ вие се съмнявате въ себе си. Дава ви се задача и казвашъ: „Тази задача азъ не мога да рѣша“. Допуснете ли вие сѫмнѣнието въ себе си, ще кажете: „Азъ въ себе си се съмнявамъ, но въ Бога не се съмнявамъ“.
Но и въ Бога се сѫмнявашъ.
Азъ съмъ слушалъ единъ православенъ свещеникъ, той казваше: „Не сме само ние грѣшни, понѣкога и Господь грѣши, не само ние грѣшимъ и той грѣши“. Значи, отъ своитѣ погрѣшки той казва, щомъ азъ грѣша, то и Господь и той ще прави погрѣшки. Ние трѣбва да избѣгнемъ абсолютно погрѣшкитѣ, по възможность трѣбва да ги избѣгваме. Добрѣ тогава, какъ бихме се справили съ туй съмнѣние? Да кажемъ много ученици се спиратъ върху слѣдующата задача: „Азъ ще свѫрша окултната наука, школата, но слѣдъ туй какво ще стане?
към втори вариант >>
Имате светлина, обърнете се къмъ невидимия свѣтъ и въпросътъ ще се разрѣши за васъ.
(втори вариант)
Който отъ васъ много знае, нека дойде, азъ ще го туря тукъ, на катедрата. Който отъ васъ е много ученъ, много знае, нека дойде, азъ ще слѣза, ние сме готови, ще го туримъ на катедрата, нека дойде. Една задача, ще правимъ опитъ. Ако нѣкой мисли, че знае нека си покаже знанията. Въ скришната стая да нѣма нищо.
Имате светлина, обърнете се къмъ невидимия свѣтъ и въпросътъ ще се разрѣши за васъ.
И отношенията между менъ и васъ трѣбва да бѫдатъ правилни. А правилото е: азъ трѣбва да имамъ едно мнение. Ще кажа тъй: добъръ ученикъ е, но е немарливъ, не говори истината. Е защо е мързеливъ? Каквато задача му дамъ, не я рѣшава.
към втори вариант >>
Азъ съмъ слушалъ единъ православенъ свещеникъ, той казваше: „Не сме само ние грѣшни, понѣкога и Господь грѣши, не само ние грѣшимъ и той грѣши“.
(втори вариант)
За примѣръ, имате съмнѣние, въ васъ се заражда съмнѣние въ самия себе си. Въ даденъ моментъ вие се съмнявате въ себе си. Дава ви се задача и казвашъ: „Тази задача азъ не мога да рѣша“. Допуснете ли вие сѫмнѣнието въ себе си, ще кажете: „Азъ въ себе си се съмнявамъ, но въ Бога не се съмнявамъ“. Но и въ Бога се сѫмнявашъ.
Азъ съмъ слушалъ единъ православенъ свещеникъ, той казваше: „Не сме само ние грѣшни, понѣкога и Господь грѣши, не само ние грѣшимъ и той грѣши“.
Значи, отъ своитѣ погрѣшки той казва, щомъ азъ грѣша, то и Господь и той ще прави погрѣшки. Ние трѣбва да избѣгнемъ абсолютно погрѣшкитѣ, по възможность трѣбва да ги избѣгваме. Добрѣ тогава, какъ бихме се справили съ туй съмнѣние? Да кажемъ много ученици се спиратъ върху слѣдующата задача: „Азъ ще свѫрша окултната наука, школата, но слѣдъ туй какво ще стане? Ще имамъ знание.
към втори вариант >>
И отношенията между менъ и васъ трѣбва да бѫдатъ правилни.
(втори вариант)
Който отъ васъ е много ученъ, много знае, нека дойде, азъ ще слѣза, ние сме готови, ще го туримъ на катедрата, нека дойде. Една задача, ще правимъ опитъ. Ако нѣкой мисли, че знае нека си покаже знанията. Въ скришната стая да нѣма нищо. Имате светлина, обърнете се къмъ невидимия свѣтъ и въпросътъ ще се разрѣши за васъ.
И отношенията между менъ и васъ трѣбва да бѫдатъ правилни.
А правилото е: азъ трѣбва да имамъ едно мнение. Ще кажа тъй: добъръ ученикъ е, но е немарливъ, не говори истината. Е защо е мързеливъ? Каквато задача му дамъ, не я рѣшава. Добъръ ученикъ, но не доволенъ е той, каквото и да му направя той е все недоволенъ.
към втори вариант >>
Значи, отъ своитѣ погрѣшки той казва, щомъ азъ грѣша, то и Господь и той ще прави погрѣшки.
(втори вариант)
Въ даденъ моментъ вие се съмнявате въ себе си. Дава ви се задача и казвашъ: „Тази задача азъ не мога да рѣша“. Допуснете ли вие сѫмнѣнието въ себе си, ще кажете: „Азъ въ себе си се съмнявамъ, но въ Бога не се съмнявамъ“. Но и въ Бога се сѫмнявашъ. Азъ съмъ слушалъ единъ православенъ свещеникъ, той казваше: „Не сме само ние грѣшни, понѣкога и Господь грѣши, не само ние грѣшимъ и той грѣши“.
Значи, отъ своитѣ погрѣшки той казва, щомъ азъ грѣша, то и Господь и той ще прави погрѣшки.
Ние трѣбва да избѣгнемъ абсолютно погрѣшкитѣ, по възможность трѣбва да ги избѣгваме. Добрѣ тогава, какъ бихме се справили съ туй съмнѣние? Да кажемъ много ученици се спиратъ върху слѣдующата задача: „Азъ ще свѫрша окултната наука, школата, но слѣдъ туй какво ще стане? Ще имамъ знание. Е какво слѣдъ туй?
към втори вариант >>
А правилото е: азъ трѣбва да имамъ едно мнение.
(втори вариант)
Една задача, ще правимъ опитъ. Ако нѣкой мисли, че знае нека си покаже знанията. Въ скришната стая да нѣма нищо. Имате светлина, обърнете се къмъ невидимия свѣтъ и въпросътъ ще се разрѣши за васъ. И отношенията между менъ и васъ трѣбва да бѫдатъ правилни.
А правилото е: азъ трѣбва да имамъ едно мнение.
Ще кажа тъй: добъръ ученикъ е, но е немарливъ, не говори истината. Е защо е мързеливъ? Каквато задача му дамъ, не я рѣшава. Добъръ ученикъ, но не доволенъ е той, каквото и да му направя той е все недоволенъ. Окрѫжающитѣ може да го заобиколятъ, да му правятъ всички услуги, той се усѣща незадоволенъ.
към втори вариант >>
Ние трѣбва да избѣгнемъ абсолютно погрѣшкитѣ, по възможность трѣбва да ги избѣгваме.
(втори вариант)
Дава ви се задача и казвашъ: „Тази задача азъ не мога да рѣша“. Допуснете ли вие сѫмнѣнието въ себе си, ще кажете: „Азъ въ себе си се съмнявамъ, но въ Бога не се съмнявамъ“. Но и въ Бога се сѫмнявашъ. Азъ съмъ слушалъ единъ православенъ свещеникъ, той казваше: „Не сме само ние грѣшни, понѣкога и Господь грѣши, не само ние грѣшимъ и той грѣши“. Значи, отъ своитѣ погрѣшки той казва, щомъ азъ грѣша, то и Господь и той ще прави погрѣшки.
Ние трѣбва да избѣгнемъ абсолютно погрѣшкитѣ, по възможность трѣбва да ги избѣгваме.
Добрѣ тогава, какъ бихме се справили съ туй съмнѣние? Да кажемъ много ученици се спиратъ върху слѣдующата задача: „Азъ ще свѫрша окултната наука, школата, но слѣдъ туй какво ще стане? Ще имамъ знание. Е какво слѣдъ туй? “ Почва да философствува „какво слѣдъ туй“, „какво слѣдъ туй“.
към втори вариант >>
Ще кажа тъй: добъръ ученикъ е, но е немарливъ, не говори истината.
(втори вариант)
Ако нѣкой мисли, че знае нека си покаже знанията. Въ скришната стая да нѣма нищо. Имате светлина, обърнете се къмъ невидимия свѣтъ и въпросътъ ще се разрѣши за васъ. И отношенията между менъ и васъ трѣбва да бѫдатъ правилни. А правилото е: азъ трѣбва да имамъ едно мнение.
Ще кажа тъй: добъръ ученикъ е, но е немарливъ, не говори истината.
Е защо е мързеливъ? Каквато задача му дамъ, не я рѣшава. Добъръ ученикъ, но не доволенъ е той, каквото и да му направя той е все недоволенъ. Окрѫжающитѣ може да го заобиколятъ, да му правятъ всички услуги, той се усѣща незадоволенъ. Тъй може да 6ѫде.
към втори вариант >>
Добрѣ тогава, какъ бихме се справили съ туй съмнѣние?
(втори вариант)
Допуснете ли вие сѫмнѣнието въ себе си, ще кажете: „Азъ въ себе си се съмнявамъ, но въ Бога не се съмнявамъ“. Но и въ Бога се сѫмнявашъ. Азъ съмъ слушалъ единъ православенъ свещеникъ, той казваше: „Не сме само ние грѣшни, понѣкога и Господь грѣши, не само ние грѣшимъ и той грѣши“. Значи, отъ своитѣ погрѣшки той казва, щомъ азъ грѣша, то и Господь и той ще прави погрѣшки. Ние трѣбва да избѣгнемъ абсолютно погрѣшкитѣ, по възможность трѣбва да ги избѣгваме.
Добрѣ тогава, какъ бихме се справили съ туй съмнѣние?
Да кажемъ много ученици се спиратъ върху слѣдующата задача: „Азъ ще свѫрша окултната наука, школата, но слѣдъ туй какво ще стане? Ще имамъ знание. Е какво слѣдъ туй? “ Почва да философствува „какво слѣдъ туй“, „какво слѣдъ туй“. И най-послѣ ще изкара, че нѣма нищо.
към втори вариант >>
Е защо е мързеливъ?
(втори вариант)
Въ скришната стая да нѣма нищо. Имате светлина, обърнете се къмъ невидимия свѣтъ и въпросътъ ще се разрѣши за васъ. И отношенията между менъ и васъ трѣбва да бѫдатъ правилни. А правилото е: азъ трѣбва да имамъ едно мнение. Ще кажа тъй: добъръ ученикъ е, но е немарливъ, не говори истината.
Е защо е мързеливъ?
Каквато задача му дамъ, не я рѣшава. Добъръ ученикъ, но не доволенъ е той, каквото и да му направя той е все недоволенъ. Окрѫжающитѣ може да го заобиколятъ, да му правятъ всички услуги, той се усѣща незадоволенъ. Тъй може да 6ѫде. Ученикъ съ Учителя еднакво сѫ изложени.
към втори вариант >>
Да кажемъ много ученици се спиратъ върху слѣдующата задача: „Азъ ще свѫрша окултната наука, школата, но слѣдъ туй какво ще стане?
(втори вариант)
Но и въ Бога се сѫмнявашъ. Азъ съмъ слушалъ единъ православенъ свещеникъ, той казваше: „Не сме само ние грѣшни, понѣкога и Господь грѣши, не само ние грѣшимъ и той грѣши“. Значи, отъ своитѣ погрѣшки той казва, щомъ азъ грѣша, то и Господь и той ще прави погрѣшки. Ние трѣбва да избѣгнемъ абсолютно погрѣшкитѣ, по възможность трѣбва да ги избѣгваме. Добрѣ тогава, какъ бихме се справили съ туй съмнѣние?
Да кажемъ много ученици се спиратъ върху слѣдующата задача: „Азъ ще свѫрша окултната наука, школата, но слѣдъ туй какво ще стане?
Ще имамъ знание. Е какво слѣдъ туй? “ Почва да философствува „какво слѣдъ туй“, „какво слѣдъ туй“. И най-послѣ ще изкара, че нѣма нищо. Но това не е философия на живота.
към втори вариант >>
Каквато задача му дамъ, не я рѣшава.
(втори вариант)
Имате светлина, обърнете се къмъ невидимия свѣтъ и въпросътъ ще се разрѣши за васъ. И отношенията между менъ и васъ трѣбва да бѫдатъ правилни. А правилото е: азъ трѣбва да имамъ едно мнение. Ще кажа тъй: добъръ ученикъ е, но е немарливъ, не говори истината. Е защо е мързеливъ?
Каквато задача му дамъ, не я рѣшава.
Добъръ ученикъ, но не доволенъ е той, каквото и да му направя той е все недоволенъ. Окрѫжающитѣ може да го заобиколятъ, да му правятъ всички услуги, той се усѣща незадоволенъ. Тъй може да 6ѫде. Ученикъ съ Учителя еднакво сѫ изложени.
към втори вариант >>
Ще имамъ знание.
(втори вариант)
Азъ съмъ слушалъ единъ православенъ свещеникъ, той казваше: „Не сме само ние грѣшни, понѣкога и Господь грѣши, не само ние грѣшимъ и той грѣши“. Значи, отъ своитѣ погрѣшки той казва, щомъ азъ грѣша, то и Господь и той ще прави погрѣшки. Ние трѣбва да избѣгнемъ абсолютно погрѣшкитѣ, по възможность трѣбва да ги избѣгваме. Добрѣ тогава, какъ бихме се справили съ туй съмнѣние? Да кажемъ много ученици се спиратъ върху слѣдующата задача: „Азъ ще свѫрша окултната наука, школата, но слѣдъ туй какво ще стане?
Ще имамъ знание.
Е какво слѣдъ туй? “ Почва да философствува „какво слѣдъ туй“, „какво слѣдъ туй“. И най-послѣ ще изкара, че нѣма нищо. Но това не е философия на живота. Ако онзи ученикъ, който разрѣшава една проста задача и казва: „Азъ като свѫрша тази задача, послѣ какво?
към втори вариант >>
Добъръ ученикъ, но не доволенъ е той, каквото и да му направя той е все недоволенъ.
(втори вариант)
И отношенията между менъ и васъ трѣбва да бѫдатъ правилни. А правилото е: азъ трѣбва да имамъ едно мнение. Ще кажа тъй: добъръ ученикъ е, но е немарливъ, не говори истината. Е защо е мързеливъ? Каквато задача му дамъ, не я рѣшава.
Добъръ ученикъ, но не доволенъ е той, каквото и да му направя той е все недоволенъ.
Окрѫжающитѣ може да го заобиколятъ, да му правятъ всички услуги, той се усѣща незадоволенъ. Тъй може да 6ѫде. Ученикъ съ Учителя еднакво сѫ изложени.
към втори вариант >>
Е какво слѣдъ туй?
(втори вариант)
Значи, отъ своитѣ погрѣшки той казва, щомъ азъ грѣша, то и Господь и той ще прави погрѣшки. Ние трѣбва да избѣгнемъ абсолютно погрѣшкитѣ, по възможность трѣбва да ги избѣгваме. Добрѣ тогава, какъ бихме се справили съ туй съмнѣние? Да кажемъ много ученици се спиратъ върху слѣдующата задача: „Азъ ще свѫрша окултната наука, школата, но слѣдъ туй какво ще стане? Ще имамъ знание.
Е какво слѣдъ туй?
“ Почва да философствува „какво слѣдъ туй“, „какво слѣдъ туй“. И най-послѣ ще изкара, че нѣма нищо. Но това не е философия на живота. Ако онзи ученикъ, който разрѣшава една проста задача и казва: „Азъ като свѫрша тази задача, послѣ какво? “ – Ти рѣши по-сложната задача и тогава питай „защо“.
към втори вариант >>
Окрѫжающитѣ може да го заобиколятъ, да му правятъ всички услуги, той се усѣща незадоволенъ.
(втори вариант)
А правилото е: азъ трѣбва да имамъ едно мнение. Ще кажа тъй: добъръ ученикъ е, но е немарливъ, не говори истината. Е защо е мързеливъ? Каквато задача му дамъ, не я рѣшава. Добъръ ученикъ, но не доволенъ е той, каквото и да му направя той е все недоволенъ.
Окрѫжающитѣ може да го заобиколятъ, да му правятъ всички услуги, той се усѣща незадоволенъ.
Тъй може да 6ѫде. Ученикъ съ Учителя еднакво сѫ изложени.
към втори вариант >>
“ Почва да философствува „какво слѣдъ туй“, „какво слѣдъ туй“.
(втори вариант)
Ние трѣбва да избѣгнемъ абсолютно погрѣшкитѣ, по възможность трѣбва да ги избѣгваме. Добрѣ тогава, какъ бихме се справили съ туй съмнѣние? Да кажемъ много ученици се спиратъ върху слѣдующата задача: „Азъ ще свѫрша окултната наука, школата, но слѣдъ туй какво ще стане? Ще имамъ знание. Е какво слѣдъ туй?
“ Почва да философствува „какво слѣдъ туй“, „какво слѣдъ туй“.
И най-послѣ ще изкара, че нѣма нищо. Но това не е философия на живота. Ако онзи ученикъ, който разрѣшава една проста задача и казва: „Азъ като свѫрша тази задача, послѣ какво? “ – Ти рѣши по-сложната задача и тогава питай „защо“. Ти не разсѫждавай, рѣши първата задача.
към втори вариант >>
Тъй може да 6ѫде.
(втори вариант)
Ще кажа тъй: добъръ ученикъ е, но е немарливъ, не говори истината. Е защо е мързеливъ? Каквато задача му дамъ, не я рѣшава. Добъръ ученикъ, но не доволенъ е той, каквото и да му направя той е все недоволенъ. Окрѫжающитѣ може да го заобиколятъ, да му правятъ всички услуги, той се усѣща незадоволенъ.
Тъй може да 6ѫде.
Ученикъ съ Учителя еднакво сѫ изложени.
към втори вариант >>
И най-послѣ ще изкара, че нѣма нищо.
(втори вариант)
Добрѣ тогава, какъ бихме се справили съ туй съмнѣние? Да кажемъ много ученици се спиратъ върху слѣдующата задача: „Азъ ще свѫрша окултната наука, школата, но слѣдъ туй какво ще стане? Ще имамъ знание. Е какво слѣдъ туй? “ Почва да философствува „какво слѣдъ туй“, „какво слѣдъ туй“.
И най-послѣ ще изкара, че нѣма нищо.
Но това не е философия на живота. Ако онзи ученикъ, който разрѣшава една проста задача и казва: „Азъ като свѫрша тази задача, послѣ какво? “ – Ти рѣши по-сложната задача и тогава питай „защо“. Ти не разсѫждавай, рѣши първата задача. Послѣ и втората, и питай „защо“.
към втори вариант >>
Ученикъ съ Учителя еднакво сѫ изложени.
(втори вариант)
Е защо е мързеливъ? Каквато задача му дамъ, не я рѣшава. Добъръ ученикъ, но не доволенъ е той, каквото и да му направя той е все недоволенъ. Окрѫжающитѣ може да го заобиколятъ, да му правятъ всички услуги, той се усѣща незадоволенъ. Тъй може да 6ѫде.
Ученикъ съ Учителя еднакво сѫ изложени.
към втори вариант >>
Но това не е философия на живота.
(втори вариант)
Да кажемъ много ученици се спиратъ върху слѣдующата задача: „Азъ ще свѫрша окултната наука, школата, но слѣдъ туй какво ще стане? Ще имамъ знание. Е какво слѣдъ туй? “ Почва да философствува „какво слѣдъ туй“, „какво слѣдъ туй“. И най-послѣ ще изкара, че нѣма нищо.
Но това не е философия на живота.
Ако онзи ученикъ, който разрѣшава една проста задача и казва: „Азъ като свѫрша тази задача, послѣ какво? “ – Ти рѣши по-сложната задача и тогава питай „защо“. Ти не разсѫждавай, рѣши първата задача. Послѣ и втората, и питай „защо“. И като рѣшавашъ тия задачи, ще намѣришъ отговора имъ.
към втори вариант >>
Та сега, общиятъ принципъ трѣбва да се приложи.
(втори вариант)
Та сега, общиятъ принципъ трѣбва да се приложи.
75% трѣбва да го заличите. Да видимъ сега, имате ли воля. Сега ще приложите, азъ споменахъ за кабарета, нѣкой ще каже: „азъ зная, казалъ е нѣкой“. Но азъ виждамъ, азъ ви виждамъ като ходите изъ кабаретата, нѣма защо да ми се казва, и виждамъ какво правите изъ кабаретата. И жени има и мѫже има, които ходятъ изъ кабаретата.
към втори вариант >>
Ако онзи ученикъ, който разрѣшава една проста задача и казва: „Азъ като свѫрша тази задача, послѣ какво?
(втори вариант)
Ще имамъ знание. Е какво слѣдъ туй? “ Почва да философствува „какво слѣдъ туй“, „какво слѣдъ туй“. И най-послѣ ще изкара, че нѣма нищо. Но това не е философия на живота.
Ако онзи ученикъ, който разрѣшава една проста задача и казва: „Азъ като свѫрша тази задача, послѣ какво?
“ – Ти рѣши по-сложната задача и тогава питай „защо“. Ти не разсѫждавай, рѣши първата задача. Послѣ и втората, и питай „защо“. И като рѣшавашъ тия задачи, ще намѣришъ отговора имъ. Тоя отговоръ е, че всичкитѣ наши постѫпки въ живота трѣбва да бѫдатъ съвършени.
към втори вариант >>
75% трѣбва да го заличите.
(втори вариант)
Та сега, общиятъ принципъ трѣбва да се приложи.
75% трѣбва да го заличите.
Да видимъ сега, имате ли воля. Сега ще приложите, азъ споменахъ за кабарета, нѣкой ще каже: „азъ зная, казалъ е нѣкой“. Но азъ виждамъ, азъ ви виждамъ като ходите изъ кабаретата, нѣма защо да ми се казва, и виждамъ какво правите изъ кабаретата. И жени има и мѫже има, които ходятъ изъ кабаретата. И послѣ казватъ: „Нашиятъ учитель всичко знае“, и пакъ питатъ: „Кой ти каза за кабаретата?
към втори вариант >>
“ – Ти рѣши по-сложната задача и тогава питай „защо“.
(втори вариант)
Е какво слѣдъ туй? “ Почва да философствува „какво слѣдъ туй“, „какво слѣдъ туй“. И най-послѣ ще изкара, че нѣма нищо. Но това не е философия на живота. Ако онзи ученикъ, който разрѣшава една проста задача и казва: „Азъ като свѫрша тази задача, послѣ какво?
“ – Ти рѣши по-сложната задача и тогава питай „защо“.
Ти не разсѫждавай, рѣши първата задача. Послѣ и втората, и питай „защо“. И като рѣшавашъ тия задачи, ще намѣришъ отговора имъ. Тоя отговоръ е, че всичкитѣ наши постѫпки въ живота трѣбва да бѫдатъ съвършени. Ако ме питатъ, защо трѣбва да говоримъ – ще говоримъ до тогава докато езика ни стане съвършенъ, докато тия думи произнасяме така както въ небето, дѣто като произнесатъ думата, тя е толкова приятна, че да бѫде красиво въ ухото на всѣки едного.
към втори вариант >>
Да видимъ сега, имате ли воля.
(втори вариант)
Та сега, общиятъ принципъ трѣбва да се приложи. 75% трѣбва да го заличите.
Да видимъ сега, имате ли воля.
Сега ще приложите, азъ споменахъ за кабарета, нѣкой ще каже: „азъ зная, казалъ е нѣкой“. Но азъ виждамъ, азъ ви виждамъ като ходите изъ кабаретата, нѣма защо да ми се казва, и виждамъ какво правите изъ кабаретата. И жени има и мѫже има, които ходятъ изъ кабаретата. И послѣ казватъ: „Нашиятъ учитель всичко знае“, и пакъ питатъ: „Кой ти каза за кабаретата? Хмъ, значи, ти не си ясновидецъ, ами ти казалъ нѣкой.“ Виждамъ ви азъ, виждамъ по особенъ начинъ, онзи, който е ходилъ въ кабарето, той има лицето на кабарето.
към втори вариант >>
Ти не разсѫждавай, рѣши първата задача.
(втори вариант)
“ Почва да философствува „какво слѣдъ туй“, „какво слѣдъ туй“. И най-послѣ ще изкара, че нѣма нищо. Но това не е философия на живота. Ако онзи ученикъ, който разрѣшава една проста задача и казва: „Азъ като свѫрша тази задача, послѣ какво? “ – Ти рѣши по-сложната задача и тогава питай „защо“.
Ти не разсѫждавай, рѣши първата задача.
Послѣ и втората, и питай „защо“. И като рѣшавашъ тия задачи, ще намѣришъ отговора имъ. Тоя отговоръ е, че всичкитѣ наши постѫпки въ живота трѣбва да бѫдатъ съвършени. Ако ме питатъ, защо трѣбва да говоримъ – ще говоримъ до тогава докато езика ни стане съвършенъ, докато тия думи произнасяме така както въ небето, дѣто като произнесатъ думата, тя е толкова приятна, че да бѫде красиво въ ухото на всѣки едного. Прѣдставете си, ако вие, ученицитѣ, всички, които ме слушате тази вечерь, имахте тия меки гласове, и рѣчьта ви бѣше тьй звучна, знаете ли каква атмосфера щѣше да има?
към втори вариант >>
Сега ще приложите, азъ споменахъ за кабарета, нѣкой ще каже: „азъ зная, казалъ е нѣкой“.
(втори вариант)
Та сега, общиятъ принципъ трѣбва да се приложи. 75% трѣбва да го заличите. Да видимъ сега, имате ли воля.
Сега ще приложите, азъ споменахъ за кабарета, нѣкой ще каже: „азъ зная, казалъ е нѣкой“.
Но азъ виждамъ, азъ ви виждамъ като ходите изъ кабаретата, нѣма защо да ми се казва, и виждамъ какво правите изъ кабаретата. И жени има и мѫже има, които ходятъ изъ кабаретата. И послѣ казватъ: „Нашиятъ учитель всичко знае“, и пакъ питатъ: „Кой ти каза за кабаретата? Хмъ, значи, ти не си ясновидецъ, ами ти казалъ нѣкой.“ Виждамъ ви азъ, виждамъ по особенъ начинъ, онзи, който е ходилъ въ кабарето, той има лицето на кабарето. Това е една истина.
към втори вариант >>
Послѣ и втората, и питай „защо“.
(втори вариант)
И най-послѣ ще изкара, че нѣма нищо. Но това не е философия на живота. Ако онзи ученикъ, който разрѣшава една проста задача и казва: „Азъ като свѫрша тази задача, послѣ какво? “ – Ти рѣши по-сложната задача и тогава питай „защо“. Ти не разсѫждавай, рѣши първата задача.
Послѣ и втората, и питай „защо“.
И като рѣшавашъ тия задачи, ще намѣришъ отговора имъ. Тоя отговоръ е, че всичкитѣ наши постѫпки въ живота трѣбва да бѫдатъ съвършени. Ако ме питатъ, защо трѣбва да говоримъ – ще говоримъ до тогава докато езика ни стане съвършенъ, докато тия думи произнасяме така както въ небето, дѣто като произнесатъ думата, тя е толкова приятна, че да бѫде красиво въ ухото на всѣки едного. Прѣдставете си, ако вие, ученицитѣ, всички, които ме слушате тази вечерь, имахте тия меки гласове, и рѣчьта ви бѣше тьй звучна, знаете ли каква атмосфера щѣше да има? Ако мислитѣ ви бѣха гладки, отривисти, добрѣ щѣше да бѫде.
към втори вариант >>
Но азъ виждамъ, азъ ви виждамъ като ходите изъ кабаретата, нѣма защо да ми се казва, и виждамъ какво правите изъ кабаретата.
(втори вариант)
Та сега, общиятъ принципъ трѣбва да се приложи. 75% трѣбва да го заличите. Да видимъ сега, имате ли воля. Сега ще приложите, азъ споменахъ за кабарета, нѣкой ще каже: „азъ зная, казалъ е нѣкой“.
Но азъ виждамъ, азъ ви виждамъ като ходите изъ кабаретата, нѣма защо да ми се казва, и виждамъ какво правите изъ кабаретата.
И жени има и мѫже има, които ходятъ изъ кабаретата. И послѣ казватъ: „Нашиятъ учитель всичко знае“, и пакъ питатъ: „Кой ти каза за кабаретата? Хмъ, значи, ти не си ясновидецъ, ами ти казалъ нѣкой.“ Виждамъ ви азъ, виждамъ по особенъ начинъ, онзи, който е ходилъ въ кабарето, той има лицето на кабарето. Това е една истина. Азъ въ астралния свѣтъ не влизамъ, но мога да му кажа, защо е ходилъ въ кабарето, и на неговото лице има отпечатъкъ.
към втори вариант >>
И като рѣшавашъ тия задачи, ще намѣришъ отговора имъ.
(втори вариант)
Но това не е философия на живота. Ако онзи ученикъ, който разрѣшава една проста задача и казва: „Азъ като свѫрша тази задача, послѣ какво? “ – Ти рѣши по-сложната задача и тогава питай „защо“. Ти не разсѫждавай, рѣши първата задача. Послѣ и втората, и питай „защо“.
И като рѣшавашъ тия задачи, ще намѣришъ отговора имъ.
Тоя отговоръ е, че всичкитѣ наши постѫпки въ живота трѣбва да бѫдатъ съвършени. Ако ме питатъ, защо трѣбва да говоримъ – ще говоримъ до тогава докато езика ни стане съвършенъ, докато тия думи произнасяме така както въ небето, дѣто като произнесатъ думата, тя е толкова приятна, че да бѫде красиво въ ухото на всѣки едного. Прѣдставете си, ако вие, ученицитѣ, всички, които ме слушате тази вечерь, имахте тия меки гласове, и рѣчьта ви бѣше тьй звучна, знаете ли каква атмосфера щѣше да има? Ако мислитѣ ви бѣха гладки, отривисти, добрѣ щѣше да бѫде. Нѣкой пѫть тѣ сѫ така остри, защото и мисъльта излита по нѣкога като нѣкоя бомба отъ езика.
към втори вариант >>
И жени има и мѫже има, които ходятъ изъ кабаретата.
(втори вариант)
Та сега, общиятъ принципъ трѣбва да се приложи. 75% трѣбва да го заличите. Да видимъ сега, имате ли воля. Сега ще приложите, азъ споменахъ за кабарета, нѣкой ще каже: „азъ зная, казалъ е нѣкой“. Но азъ виждамъ, азъ ви виждамъ като ходите изъ кабаретата, нѣма защо да ми се казва, и виждамъ какво правите изъ кабаретата.
И жени има и мѫже има, които ходятъ изъ кабаретата.
И послѣ казватъ: „Нашиятъ учитель всичко знае“, и пакъ питатъ: „Кой ти каза за кабаретата? Хмъ, значи, ти не си ясновидецъ, ами ти казалъ нѣкой.“ Виждамъ ви азъ, виждамъ по особенъ начинъ, онзи, който е ходилъ въ кабарето, той има лицето на кабарето. Това е една истина. Азъ въ астралния свѣтъ не влизамъ, но мога да му кажа, защо е ходилъ въ кабарето, и на неговото лице има отпечатъкъ. Цѣлото кабаре е отпечатано.
към втори вариант >>
Тоя отговоръ е, че всичкитѣ наши постѫпки въ живота трѣбва да бѫдатъ съвършени.
(втори вариант)
Ако онзи ученикъ, който разрѣшава една проста задача и казва: „Азъ като свѫрша тази задача, послѣ какво? “ – Ти рѣши по-сложната задача и тогава питай „защо“. Ти не разсѫждавай, рѣши първата задача. Послѣ и втората, и питай „защо“. И като рѣшавашъ тия задачи, ще намѣришъ отговора имъ.
Тоя отговоръ е, че всичкитѣ наши постѫпки въ живота трѣбва да бѫдатъ съвършени.
Ако ме питатъ, защо трѣбва да говоримъ – ще говоримъ до тогава докато езика ни стане съвършенъ, докато тия думи произнасяме така както въ небето, дѣто като произнесатъ думата, тя е толкова приятна, че да бѫде красиво въ ухото на всѣки едного. Прѣдставете си, ако вие, ученицитѣ, всички, които ме слушате тази вечерь, имахте тия меки гласове, и рѣчьта ви бѣше тьй звучна, знаете ли каква атмосфера щѣше да има? Ако мислитѣ ви бѣха гладки, отривисти, добрѣ щѣше да бѫде. Нѣкой пѫть тѣ сѫ така остри, защото и мисъльта излита по нѣкога като нѣкоя бомба отъ езика. И какъвто е ритмътъ на мисъльта, такъвъ е на езика, такъвъ е и на мускулитѣ.
към втори вариант >>
И послѣ казватъ: „Нашиятъ учитель всичко знае“, и пакъ питатъ: „Кой ти каза за кабаретата?
(втори вариант)
75% трѣбва да го заличите. Да видимъ сега, имате ли воля. Сега ще приложите, азъ споменахъ за кабарета, нѣкой ще каже: „азъ зная, казалъ е нѣкой“. Но азъ виждамъ, азъ ви виждамъ като ходите изъ кабаретата, нѣма защо да ми се казва, и виждамъ какво правите изъ кабаретата. И жени има и мѫже има, които ходятъ изъ кабаретата.
И послѣ казватъ: „Нашиятъ учитель всичко знае“, и пакъ питатъ: „Кой ти каза за кабаретата?
Хмъ, значи, ти не си ясновидецъ, ами ти казалъ нѣкой.“ Виждамъ ви азъ, виждамъ по особенъ начинъ, онзи, който е ходилъ въ кабарето, той има лицето на кабарето. Това е една истина. Азъ въ астралния свѣтъ не влизамъ, но мога да му кажа, защо е ходилъ въ кабарето, и на неговото лице има отпечатъкъ. Цѣлото кабаре е отпечатано. И мога да му кажа, въ кое кабаре е билъ и на коя маса е седѣлъ, и отъ каква чаша е пилъ, и на тая маса кой още е седелъ, всичко!
към втори вариант >>
Ако ме питатъ, защо трѣбва да говоримъ – ще говоримъ до тогава докато езика ни стане съвършенъ, докато тия думи произнасяме така както въ небето, дѣто като произнесатъ думата, тя е толкова приятна, че да бѫде красиво въ ухото на всѣки едного.
(втори вариант)
“ – Ти рѣши по-сложната задача и тогава питай „защо“. Ти не разсѫждавай, рѣши първата задача. Послѣ и втората, и питай „защо“. И като рѣшавашъ тия задачи, ще намѣришъ отговора имъ. Тоя отговоръ е, че всичкитѣ наши постѫпки въ живота трѣбва да бѫдатъ съвършени.
Ако ме питатъ, защо трѣбва да говоримъ – ще говоримъ до тогава докато езика ни стане съвършенъ, докато тия думи произнасяме така както въ небето, дѣто като произнесатъ думата, тя е толкова приятна, че да бѫде красиво въ ухото на всѣки едного.
Прѣдставете си, ако вие, ученицитѣ, всички, които ме слушате тази вечерь, имахте тия меки гласове, и рѣчьта ви бѣше тьй звучна, знаете ли каква атмосфера щѣше да има? Ако мислитѣ ви бѣха гладки, отривисти, добрѣ щѣше да бѫде. Нѣкой пѫть тѣ сѫ така остри, защото и мисъльта излита по нѣкога като нѣкоя бомба отъ езика. И какъвто е ритмътъ на мисъльта, такъвъ е на езика, такъвъ е и на мускулитѣ.
към втори вариант >>
Хмъ, значи, ти не си ясновидецъ, ами ти казалъ нѣкой.“ Виждамъ ви азъ, виждамъ по особенъ начинъ, онзи, който е ходилъ въ кабарето, той има лицето на кабарето.
(втори вариант)
Да видимъ сега, имате ли воля. Сега ще приложите, азъ споменахъ за кабарета, нѣкой ще каже: „азъ зная, казалъ е нѣкой“. Но азъ виждамъ, азъ ви виждамъ като ходите изъ кабаретата, нѣма защо да ми се казва, и виждамъ какво правите изъ кабаретата. И жени има и мѫже има, които ходятъ изъ кабаретата. И послѣ казватъ: „Нашиятъ учитель всичко знае“, и пакъ питатъ: „Кой ти каза за кабаретата?
Хмъ, значи, ти не си ясновидецъ, ами ти казалъ нѣкой.“ Виждамъ ви азъ, виждамъ по особенъ начинъ, онзи, който е ходилъ въ кабарето, той има лицето на кабарето.
Това е една истина. Азъ въ астралния свѣтъ не влизамъ, но мога да му кажа, защо е ходилъ въ кабарето, и на неговото лице има отпечатъкъ. Цѣлото кабаре е отпечатано. И мога да му кажа, въ кое кабаре е билъ и на коя маса е седѣлъ, и отъ каква чаша е пилъ, и на тая маса кой още е седелъ, всичко! Неговитѣ очи не сѫ меки, тѣ иматъ особенъ цвѣтъ, тия очи сѫ игриви: неговитѣ очи играятъ като на нѣкоя котка.
към втори вариант >>
Прѣдставете си, ако вие, ученицитѣ, всички, които ме слушате тази вечерь, имахте тия меки гласове, и рѣчьта ви бѣше тьй звучна, знаете ли каква атмосфера щѣше да има?
(втори вариант)
Ти не разсѫждавай, рѣши първата задача. Послѣ и втората, и питай „защо“. И като рѣшавашъ тия задачи, ще намѣришъ отговора имъ. Тоя отговоръ е, че всичкитѣ наши постѫпки въ живота трѣбва да бѫдатъ съвършени. Ако ме питатъ, защо трѣбва да говоримъ – ще говоримъ до тогава докато езика ни стане съвършенъ, докато тия думи произнасяме така както въ небето, дѣто като произнесатъ думата, тя е толкова приятна, че да бѫде красиво въ ухото на всѣки едного.
Прѣдставете си, ако вие, ученицитѣ, всички, които ме слушате тази вечерь, имахте тия меки гласове, и рѣчьта ви бѣше тьй звучна, знаете ли каква атмосфера щѣше да има?
Ако мислитѣ ви бѣха гладки, отривисти, добрѣ щѣше да бѫде. Нѣкой пѫть тѣ сѫ така остри, защото и мисъльта излита по нѣкога като нѣкоя бомба отъ езика. И какъвто е ритмътъ на мисъльта, такъвъ е на езика, такъвъ е и на мускулитѣ.
към втори вариант >>
Това е една истина.
(втори вариант)
Сега ще приложите, азъ споменахъ за кабарета, нѣкой ще каже: „азъ зная, казалъ е нѣкой“. Но азъ виждамъ, азъ ви виждамъ като ходите изъ кабаретата, нѣма защо да ми се казва, и виждамъ какво правите изъ кабаретата. И жени има и мѫже има, които ходятъ изъ кабаретата. И послѣ казватъ: „Нашиятъ учитель всичко знае“, и пакъ питатъ: „Кой ти каза за кабаретата? Хмъ, значи, ти не си ясновидецъ, ами ти казалъ нѣкой.“ Виждамъ ви азъ, виждамъ по особенъ начинъ, онзи, който е ходилъ въ кабарето, той има лицето на кабарето.
Това е една истина.
Азъ въ астралния свѣтъ не влизамъ, но мога да му кажа, защо е ходилъ въ кабарето, и на неговото лице има отпечатъкъ. Цѣлото кабаре е отпечатано. И мога да му кажа, въ кое кабаре е билъ и на коя маса е седѣлъ, и отъ каква чаша е пилъ, и на тая маса кой още е седелъ, всичко! Неговитѣ очи не сѫ меки, тѣ иматъ особенъ цвѣтъ, тия очи сѫ игриви: неговитѣ очи играятъ като на нѣкоя котка. И послѣ, лицето му придобива другъ цвѣтъ.
към втори вариант >>
Ако мислитѣ ви бѣха гладки, отривисти, добрѣ щѣше да бѫде.
(втори вариант)
Послѣ и втората, и питай „защо“. И като рѣшавашъ тия задачи, ще намѣришъ отговора имъ. Тоя отговоръ е, че всичкитѣ наши постѫпки въ живота трѣбва да бѫдатъ съвършени. Ако ме питатъ, защо трѣбва да говоримъ – ще говоримъ до тогава докато езика ни стане съвършенъ, докато тия думи произнасяме така както въ небето, дѣто като произнесатъ думата, тя е толкова приятна, че да бѫде красиво въ ухото на всѣки едного. Прѣдставете си, ако вие, ученицитѣ, всички, които ме слушате тази вечерь, имахте тия меки гласове, и рѣчьта ви бѣше тьй звучна, знаете ли каква атмосфера щѣше да има?
Ако мислитѣ ви бѣха гладки, отривисти, добрѣ щѣше да бѫде.
Нѣкой пѫть тѣ сѫ така остри, защото и мисъльта излита по нѣкога като нѣкоя бомба отъ езика. И какъвто е ритмътъ на мисъльта, такъвъ е на езика, такъвъ е и на мускулитѣ.
към втори вариант >>
Азъ въ астралния свѣтъ не влизамъ, но мога да му кажа, защо е ходилъ въ кабарето, и на неговото лице има отпечатъкъ.
(втори вариант)
Но азъ виждамъ, азъ ви виждамъ като ходите изъ кабаретата, нѣма защо да ми се казва, и виждамъ какво правите изъ кабаретата. И жени има и мѫже има, които ходятъ изъ кабаретата. И послѣ казватъ: „Нашиятъ учитель всичко знае“, и пакъ питатъ: „Кой ти каза за кабаретата? Хмъ, значи, ти не си ясновидецъ, ами ти казалъ нѣкой.“ Виждамъ ви азъ, виждамъ по особенъ начинъ, онзи, който е ходилъ въ кабарето, той има лицето на кабарето. Това е една истина.
Азъ въ астралния свѣтъ не влизамъ, но мога да му кажа, защо е ходилъ въ кабарето, и на неговото лице има отпечатъкъ.
Цѣлото кабаре е отпечатано. И мога да му кажа, въ кое кабаре е билъ и на коя маса е седѣлъ, и отъ каква чаша е пилъ, и на тая маса кой още е седелъ, всичко! Неговитѣ очи не сѫ меки, тѣ иматъ особенъ цвѣтъ, тия очи сѫ игриви: неговитѣ очи играятъ като на нѣкоя котка. И послѣ, лицето му придобива другъ цвѣтъ. Всѣко едно кабаре има другъ цвѣтъ.
към втори вариант >>
Нѣкой пѫть тѣ сѫ така остри, защото и мисъльта излита по нѣкога като нѣкоя бомба отъ езика.
(втори вариант)
И като рѣшавашъ тия задачи, ще намѣришъ отговора имъ. Тоя отговоръ е, че всичкитѣ наши постѫпки въ живота трѣбва да бѫдатъ съвършени. Ако ме питатъ, защо трѣбва да говоримъ – ще говоримъ до тогава докато езика ни стане съвършенъ, докато тия думи произнасяме така както въ небето, дѣто като произнесатъ думата, тя е толкова приятна, че да бѫде красиво въ ухото на всѣки едного. Прѣдставете си, ако вие, ученицитѣ, всички, които ме слушате тази вечерь, имахте тия меки гласове, и рѣчьта ви бѣше тьй звучна, знаете ли каква атмосфера щѣше да има? Ако мислитѣ ви бѣха гладки, отривисти, добрѣ щѣше да бѫде.
Нѣкой пѫть тѣ сѫ така остри, защото и мисъльта излита по нѣкога като нѣкоя бомба отъ езика.
И какъвто е ритмътъ на мисъльта, такъвъ е на езика, такъвъ е и на мускулитѣ.
към втори вариант >>
Цѣлото кабаре е отпечатано.
(втори вариант)
И жени има и мѫже има, които ходятъ изъ кабаретата. И послѣ казватъ: „Нашиятъ учитель всичко знае“, и пакъ питатъ: „Кой ти каза за кабаретата? Хмъ, значи, ти не си ясновидецъ, ами ти казалъ нѣкой.“ Виждамъ ви азъ, виждамъ по особенъ начинъ, онзи, който е ходилъ въ кабарето, той има лицето на кабарето. Това е една истина. Азъ въ астралния свѣтъ не влизамъ, но мога да му кажа, защо е ходилъ въ кабарето, и на неговото лице има отпечатъкъ.
Цѣлото кабаре е отпечатано.
И мога да му кажа, въ кое кабаре е билъ и на коя маса е седѣлъ, и отъ каква чаша е пилъ, и на тая маса кой още е седелъ, всичко! Неговитѣ очи не сѫ меки, тѣ иматъ особенъ цвѣтъ, тия очи сѫ игриви: неговитѣ очи играятъ като на нѣкоя котка. И послѣ, лицето му придобива другъ цвѣтъ. Всѣко едно кабаре има другъ цвѣтъ. Всѣко едно заведение има цвѣтъ.
към втори вариант >>
И какъвто е ритмътъ на мисъльта, такъвъ е на езика, такъвъ е и на мускулитѣ.
(втори вариант)
Тоя отговоръ е, че всичкитѣ наши постѫпки въ живота трѣбва да бѫдатъ съвършени. Ако ме питатъ, защо трѣбва да говоримъ – ще говоримъ до тогава докато езика ни стане съвършенъ, докато тия думи произнасяме така както въ небето, дѣто като произнесатъ думата, тя е толкова приятна, че да бѫде красиво въ ухото на всѣки едного. Прѣдставете си, ако вие, ученицитѣ, всички, които ме слушате тази вечерь, имахте тия меки гласове, и рѣчьта ви бѣше тьй звучна, знаете ли каква атмосфера щѣше да има? Ако мислитѣ ви бѣха гладки, отривисти, добрѣ щѣше да бѫде. Нѣкой пѫть тѣ сѫ така остри, защото и мисъльта излита по нѣкога като нѣкоя бомба отъ езика.
И какъвто е ритмътъ на мисъльта, такъвъ е на езика, такъвъ е и на мускулитѣ.
към втори вариант >>
И мога да му кажа, въ кое кабаре е билъ и на коя маса е седѣлъ, и отъ каква чаша е пилъ, и на тая маса кой още е седелъ, всичко!
(втори вариант)
И послѣ казватъ: „Нашиятъ учитель всичко знае“, и пакъ питатъ: „Кой ти каза за кабаретата? Хмъ, значи, ти не си ясновидецъ, ами ти казалъ нѣкой.“ Виждамъ ви азъ, виждамъ по особенъ начинъ, онзи, който е ходилъ въ кабарето, той има лицето на кабарето. Това е една истина. Азъ въ астралния свѣтъ не влизамъ, но мога да му кажа, защо е ходилъ въ кабарето, и на неговото лице има отпечатъкъ. Цѣлото кабаре е отпечатано.
И мога да му кажа, въ кое кабаре е билъ и на коя маса е седѣлъ, и отъ каква чаша е пилъ, и на тая маса кой още е седелъ, всичко!
Неговитѣ очи не сѫ меки, тѣ иматъ особенъ цвѣтъ, тия очи сѫ игриви: неговитѣ очи играятъ като на нѣкоя котка. И послѣ, лицето му придобива другъ цвѣтъ. Всѣко едно кабаре има другъ цвѣтъ. Всѣко едно заведение има цвѣтъ. Въ всѣко кабаре живѣятъ такива нечисти духове, които упражняватъ грамадно влияние на душитѣ ви.
към втори вариант >>
Сега волята си ще употрѣбимъ, имашъ голѣмо напрѣжение, разсърдилъ си се, обидилъ те е нѣкой.
(втори вариант)
Сега волята си ще употрѣбимъ, имашъ голѣмо напрѣжение, разсърдилъ си се, обидилъ те е нѣкой.
Казвашъ: „Азъ ще му дамъ да разбере! “ Не е ли по-добрѣ да му дадешъ, вмѣсто съ такъвъ ударъ, да се свести съ думи? За примѣръ искашъ да го накажешъ. По два начина може: да го ударишъ по главата, че да го смажешъ като змия, а може и да го хванешъ за единия кракъ, че да го подигнешъ нагорѣ и надолу съ главата, послѣ пакъ да го сложишъ и да му кажешъ: „Приятелю, ти съ менъ ще се закачашъ ли и ще критикувашъ ли Бога? Можехъ да ти смажа главата, но искамъ да ти кажа, ти да си не играешъ съ менъ, съ единъ ученикъ на окултизма“.
към втори вариант >>
Неговитѣ очи не сѫ меки, тѣ иматъ особенъ цвѣтъ, тия очи сѫ игриви: неговитѣ очи играятъ като на нѣкоя котка.
(втори вариант)
Хмъ, значи, ти не си ясновидецъ, ами ти казалъ нѣкой.“ Виждамъ ви азъ, виждамъ по особенъ начинъ, онзи, който е ходилъ въ кабарето, той има лицето на кабарето. Това е една истина. Азъ въ астралния свѣтъ не влизамъ, но мога да му кажа, защо е ходилъ въ кабарето, и на неговото лице има отпечатъкъ. Цѣлото кабаре е отпечатано. И мога да му кажа, въ кое кабаре е билъ и на коя маса е седѣлъ, и отъ каква чаша е пилъ, и на тая маса кой още е седелъ, всичко!
Неговитѣ очи не сѫ меки, тѣ иматъ особенъ цвѣтъ, тия очи сѫ игриви: неговитѣ очи играятъ като на нѣкоя котка.
И послѣ, лицето му придобива другъ цвѣтъ. Всѣко едно кабаре има другъ цвѣтъ. Всѣко едно заведение има цвѣтъ. Въ всѣко кабаре живѣятъ такива нечисти духове, които упражняватъ грамадно влияние на душитѣ ви. Вашитѣ души и вашитѣ сърца, то не е играчка, то е психическа сила и може и васъ да увлѣче, колцина може да увлѣче.
към втори вариант >>
Казвашъ: „Азъ ще му дамъ да разбере!
(втори вариант)
Сега волята си ще употрѣбимъ, имашъ голѣмо напрѣжение, разсърдилъ си се, обидилъ те е нѣкой.
Казвашъ: „Азъ ще му дамъ да разбере!
“ Не е ли по-добрѣ да му дадешъ, вмѣсто съ такъвъ ударъ, да се свести съ думи? За примѣръ искашъ да го накажешъ. По два начина може: да го ударишъ по главата, че да го смажешъ като змия, а може и да го хванешъ за единия кракъ, че да го подигнешъ нагорѣ и надолу съ главата, послѣ пакъ да го сложишъ и да му кажешъ: „Приятелю, ти съ менъ ще се закачашъ ли и ще критикувашъ ли Бога? Можехъ да ти смажа главата, но искамъ да ти кажа, ти да си не играешъ съ менъ, съ единъ ученикъ на окултизма“. Сега вие, ученицитѣ, да знаете, че има и други ученици, които могатъ да ви хванатъ единъ день за крака, но нѣма да ви смажатъ, а ще ви подигнатъ нагорѣ и ще ви кажатъ: „Вие ще учите ли или ще си играете?
към втори вариант >>
И послѣ, лицето му придобива другъ цвѣтъ.
(втори вариант)
Това е една истина. Азъ въ астралния свѣтъ не влизамъ, но мога да му кажа, защо е ходилъ въ кабарето, и на неговото лице има отпечатъкъ. Цѣлото кабаре е отпечатано. И мога да му кажа, въ кое кабаре е билъ и на коя маса е седѣлъ, и отъ каква чаша е пилъ, и на тая маса кой още е седелъ, всичко! Неговитѣ очи не сѫ меки, тѣ иматъ особенъ цвѣтъ, тия очи сѫ игриви: неговитѣ очи играятъ като на нѣкоя котка.
И послѣ, лицето му придобива другъ цвѣтъ.
Всѣко едно кабаре има другъ цвѣтъ. Всѣко едно заведение има цвѣтъ. Въ всѣко кабаре живѣятъ такива нечисти духове, които упражняватъ грамадно влияние на душитѣ ви. Вашитѣ души и вашитѣ сърца, то не е играчка, то е психическа сила и може и васъ да увлѣче, колцина може да увлѣче. Сега нѣкои от васъ ще кажатъ: „кой ли е билъ този, който е билъ въ кабарето?
към втори вариант >>
“ Не е ли по-добрѣ да му дадешъ, вмѣсто съ такъвъ ударъ, да се свести съ думи?
(втори вариант)
Сега волята си ще употрѣбимъ, имашъ голѣмо напрѣжение, разсърдилъ си се, обидилъ те е нѣкой. Казвашъ: „Азъ ще му дамъ да разбере!
“ Не е ли по-добрѣ да му дадешъ, вмѣсто съ такъвъ ударъ, да се свести съ думи?
За примѣръ искашъ да го накажешъ. По два начина може: да го ударишъ по главата, че да го смажешъ като змия, а може и да го хванешъ за единия кракъ, че да го подигнешъ нагорѣ и надолу съ главата, послѣ пакъ да го сложишъ и да му кажешъ: „Приятелю, ти съ менъ ще се закачашъ ли и ще критикувашъ ли Бога? Можехъ да ти смажа главата, но искамъ да ти кажа, ти да си не играешъ съ менъ, съ единъ ученикъ на окултизма“. Сега вие, ученицитѣ, да знаете, че има и други ученици, които могатъ да ви хванатъ единъ день за крака, но нѣма да ви смажатъ, а ще ви подигнатъ нагорѣ и ще ви кажатъ: „Вие ще учите ли или ще си играете? “ Така бихъ постѫпилъ и азъ съ вась.
към втори вариант >>
Всѣко едно кабаре има другъ цвѣтъ.
(втори вариант)
Азъ въ астралния свѣтъ не влизамъ, но мога да му кажа, защо е ходилъ въ кабарето, и на неговото лице има отпечатъкъ. Цѣлото кабаре е отпечатано. И мога да му кажа, въ кое кабаре е билъ и на коя маса е седѣлъ, и отъ каква чаша е пилъ, и на тая маса кой още е седелъ, всичко! Неговитѣ очи не сѫ меки, тѣ иматъ особенъ цвѣтъ, тия очи сѫ игриви: неговитѣ очи играятъ като на нѣкоя котка. И послѣ, лицето му придобива другъ цвѣтъ.
Всѣко едно кабаре има другъ цвѣтъ.
Всѣко едно заведение има цвѣтъ. Въ всѣко кабаре живѣятъ такива нечисти духове, които упражняватъ грамадно влияние на душитѣ ви. Вашитѣ души и вашитѣ сърца, то не е играчка, то е психическа сила и може и васъ да увлѣче, колцина може да увлѣче. Сега нѣкои от васъ ще кажатъ: „кой ли е билъ този, който е билъ въ кабарето? “ Не ви трѣбва да знаете кой е той, защото единъ день и вие може да отидете.
към втори вариант >>
За примѣръ искашъ да го накажешъ.
(втори вариант)
Сега волята си ще употрѣбимъ, имашъ голѣмо напрѣжение, разсърдилъ си се, обидилъ те е нѣкой. Казвашъ: „Азъ ще му дамъ да разбере! “ Не е ли по-добрѣ да му дадешъ, вмѣсто съ такъвъ ударъ, да се свести съ думи?
За примѣръ искашъ да го накажешъ.
По два начина може: да го ударишъ по главата, че да го смажешъ като змия, а може и да го хванешъ за единия кракъ, че да го подигнешъ нагорѣ и надолу съ главата, послѣ пакъ да го сложишъ и да му кажешъ: „Приятелю, ти съ менъ ще се закачашъ ли и ще критикувашъ ли Бога? Можехъ да ти смажа главата, но искамъ да ти кажа, ти да си не играешъ съ менъ, съ единъ ученикъ на окултизма“. Сега вие, ученицитѣ, да знаете, че има и други ученици, които могатъ да ви хванатъ единъ день за крака, но нѣма да ви смажатъ, а ще ви подигнатъ нагорѣ и ще ви кажатъ: „Вие ще учите ли или ще си играете? “ Така бихъ постѫпилъ и азъ съ вась. Сега вие може да направите едно малко възражение: „Че какво съмъ длъженъ аз?
към втори вариант >>
Всѣко едно заведение има цвѣтъ.
(втори вариант)
Цѣлото кабаре е отпечатано. И мога да му кажа, въ кое кабаре е билъ и на коя маса е седѣлъ, и отъ каква чаша е пилъ, и на тая маса кой още е седелъ, всичко! Неговитѣ очи не сѫ меки, тѣ иматъ особенъ цвѣтъ, тия очи сѫ игриви: неговитѣ очи играятъ като на нѣкоя котка. И послѣ, лицето му придобива другъ цвѣтъ. Всѣко едно кабаре има другъ цвѣтъ.
Всѣко едно заведение има цвѣтъ.
Въ всѣко кабаре живѣятъ такива нечисти духове, които упражняватъ грамадно влияние на душитѣ ви. Вашитѣ души и вашитѣ сърца, то не е играчка, то е психическа сила и може и васъ да увлѣче, колцина може да увлѣче. Сега нѣкои от васъ ще кажатъ: „кой ли е билъ този, който е билъ въ кабарето? “ Не ви трѣбва да знаете кой е той, защото единъ день и вие може да отидете. Азъ мнозина съмъ слушалъ да казватъ: „Какво нѣщо е това кабаре, да идемь да видимъ какво има въ кабарето.“ Всѣки има желание да види какво има въ кабарето.
към втори вариант >>
По два начина може: да го ударишъ по главата, че да го смажешъ като змия, а може и да го хванешъ за единия кракъ, че да го подигнешъ нагорѣ и надолу съ главата, послѣ пакъ да го сложишъ и да му кажешъ: „Приятелю, ти съ менъ ще се закачашъ ли и ще критикувашъ ли Бога?
(втори вариант)
Сега волята си ще употрѣбимъ, имашъ голѣмо напрѣжение, разсърдилъ си се, обидилъ те е нѣкой. Казвашъ: „Азъ ще му дамъ да разбере! “ Не е ли по-добрѣ да му дадешъ, вмѣсто съ такъвъ ударъ, да се свести съ думи? За примѣръ искашъ да го накажешъ.
По два начина може: да го ударишъ по главата, че да го смажешъ като змия, а може и да го хванешъ за единия кракъ, че да го подигнешъ нагорѣ и надолу съ главата, послѣ пакъ да го сложишъ и да му кажешъ: „Приятелю, ти съ менъ ще се закачашъ ли и ще критикувашъ ли Бога?
Можехъ да ти смажа главата, но искамъ да ти кажа, ти да си не играешъ съ менъ, съ единъ ученикъ на окултизма“. Сега вие, ученицитѣ, да знаете, че има и други ученици, които могатъ да ви хванатъ единъ день за крака, но нѣма да ви смажатъ, а ще ви подигнатъ нагорѣ и ще ви кажатъ: „Вие ще учите ли или ще си играете? “ Така бихъ постѫпилъ и азъ съ вась. Сега вие може да направите едно малко възражение: „Че какво съмъ длъженъ аз? “ Длъженъ си.
към втори вариант >>
Въ всѣко кабаре живѣятъ такива нечисти духове, които упражняватъ грамадно влияние на душитѣ ви.
(втори вариант)
И мога да му кажа, въ кое кабаре е билъ и на коя маса е седѣлъ, и отъ каква чаша е пилъ, и на тая маса кой още е седелъ, всичко! Неговитѣ очи не сѫ меки, тѣ иматъ особенъ цвѣтъ, тия очи сѫ игриви: неговитѣ очи играятъ като на нѣкоя котка. И послѣ, лицето му придобива другъ цвѣтъ. Всѣко едно кабаре има другъ цвѣтъ. Всѣко едно заведение има цвѣтъ.
Въ всѣко кабаре живѣятъ такива нечисти духове, които упражняватъ грамадно влияние на душитѣ ви.
Вашитѣ души и вашитѣ сърца, то не е играчка, то е психическа сила и може и васъ да увлѣче, колцина може да увлѣче. Сега нѣкои от васъ ще кажатъ: „кой ли е билъ този, който е билъ въ кабарето? “ Не ви трѣбва да знаете кой е той, защото единъ день и вие може да отидете. Азъ мнозина съмъ слушалъ да казватъ: „Какво нѣщо е това кабаре, да идемь да видимъ какво има въ кабарето.“ Всѣки има желание да види какво има въ кабарето. Тогава е хубаво да пратимъ делегати, трима, четирима души, да идатъ и да видятъ, какво е кабаре, и да държатъ една бесѣда: „Какво е кабаре“, за да бѫде въпросътъ рѣшенъ.
към втори вариант >>
Можехъ да ти смажа главата, но искамъ да ти кажа, ти да си не играешъ съ менъ, съ единъ ученикъ на окултизма“.
(втори вариант)
Сега волята си ще употрѣбимъ, имашъ голѣмо напрѣжение, разсърдилъ си се, обидилъ те е нѣкой. Казвашъ: „Азъ ще му дамъ да разбере! “ Не е ли по-добрѣ да му дадешъ, вмѣсто съ такъвъ ударъ, да се свести съ думи? За примѣръ искашъ да го накажешъ. По два начина може: да го ударишъ по главата, че да го смажешъ като змия, а може и да го хванешъ за единия кракъ, че да го подигнешъ нагорѣ и надолу съ главата, послѣ пакъ да го сложишъ и да му кажешъ: „Приятелю, ти съ менъ ще се закачашъ ли и ще критикувашъ ли Бога?
Можехъ да ти смажа главата, но искамъ да ти кажа, ти да си не играешъ съ менъ, съ единъ ученикъ на окултизма“.
Сега вие, ученицитѣ, да знаете, че има и други ученици, които могатъ да ви хванатъ единъ день за крака, но нѣма да ви смажатъ, а ще ви подигнатъ нагорѣ и ще ви кажатъ: „Вие ще учите ли или ще си играете? “ Така бихъ постѫпилъ и азъ съ вась. Сега вие може да направите едно малко възражение: „Че какво съмъ длъженъ аз? “ Длъженъ си. Вие имате задѫлжения не отъ сега, а отъ далечното минало и сега трѣбва да ги изплатите.
към втори вариант >>
Вашитѣ души и вашитѣ сърца, то не е играчка, то е психическа сила и може и васъ да увлѣче, колцина може да увлѣче.
(втори вариант)
Неговитѣ очи не сѫ меки, тѣ иматъ особенъ цвѣтъ, тия очи сѫ игриви: неговитѣ очи играятъ като на нѣкоя котка. И послѣ, лицето му придобива другъ цвѣтъ. Всѣко едно кабаре има другъ цвѣтъ. Всѣко едно заведение има цвѣтъ. Въ всѣко кабаре живѣятъ такива нечисти духове, които упражняватъ грамадно влияние на душитѣ ви.
Вашитѣ души и вашитѣ сърца, то не е играчка, то е психическа сила и може и васъ да увлѣче, колцина може да увлѣче.
Сега нѣкои от васъ ще кажатъ: „кой ли е билъ този, който е билъ въ кабарето? “ Не ви трѣбва да знаете кой е той, защото единъ день и вие може да отидете. Азъ мнозина съмъ слушалъ да казватъ: „Какво нѣщо е това кабаре, да идемь да видимъ какво има въ кабарето.“ Всѣки има желание да види какво има въ кабарето. Тогава е хубаво да пратимъ делегати, трима, четирима души, да идатъ и да видятъ, какво е кабаре, и да държатъ една бесѣда: „Какво е кабаре“, за да бѫде въпросътъ рѣшенъ. Хубаво, прави сте, за краенъ случай за прѣдпочитане е да се прати една комисия отъ най-силнитѣ.
към втори вариант >>
Сега вие, ученицитѣ, да знаете, че има и други ученици, които могатъ да ви хванатъ единъ день за крака, но нѣма да ви смажатъ, а ще ви подигнатъ нагорѣ и ще ви кажатъ: „Вие ще учите ли или ще си играете?
(втори вариант)
Казвашъ: „Азъ ще му дамъ да разбере! “ Не е ли по-добрѣ да му дадешъ, вмѣсто съ такъвъ ударъ, да се свести съ думи? За примѣръ искашъ да го накажешъ. По два начина може: да го ударишъ по главата, че да го смажешъ като змия, а може и да го хванешъ за единия кракъ, че да го подигнешъ нагорѣ и надолу съ главата, послѣ пакъ да го сложишъ и да му кажешъ: „Приятелю, ти съ менъ ще се закачашъ ли и ще критикувашъ ли Бога? Можехъ да ти смажа главата, но искамъ да ти кажа, ти да си не играешъ съ менъ, съ единъ ученикъ на окултизма“.
Сега вие, ученицитѣ, да знаете, че има и други ученици, които могатъ да ви хванатъ единъ день за крака, но нѣма да ви смажатъ, а ще ви подигнатъ нагорѣ и ще ви кажатъ: „Вие ще учите ли или ще си играете?
“ Така бихъ постѫпилъ и азъ съ вась. Сега вие може да направите едно малко възражение: „Че какво съмъ длъженъ аз? “ Длъженъ си. Вие имате задѫлжения не отъ сега, а отъ далечното минало и сега трѣбва да ги изплатите. Задължения имате, задължения, които трѣбва да ги завѫршите.
към втори вариант >>
Сега нѣкои от васъ ще кажатъ: „кой ли е билъ този, който е билъ въ кабарето?
(втори вариант)
И послѣ, лицето му придобива другъ цвѣтъ. Всѣко едно кабаре има другъ цвѣтъ. Всѣко едно заведение има цвѣтъ. Въ всѣко кабаре живѣятъ такива нечисти духове, които упражняватъ грамадно влияние на душитѣ ви. Вашитѣ души и вашитѣ сърца, то не е играчка, то е психическа сила и може и васъ да увлѣче, колцина може да увлѣче.
Сега нѣкои от васъ ще кажатъ: „кой ли е билъ този, който е билъ въ кабарето?
“ Не ви трѣбва да знаете кой е той, защото единъ день и вие може да отидете. Азъ мнозина съмъ слушалъ да казватъ: „Какво нѣщо е това кабаре, да идемь да видимъ какво има въ кабарето.“ Всѣки има желание да види какво има въ кабарето. Тогава е хубаво да пратимъ делегати, трима, четирима души, да идатъ и да видятъ, какво е кабаре, и да държатъ една бесѣда: „Какво е кабаре“, за да бѫде въпросътъ рѣшенъ. Хубаво, прави сте, за краенъ случай за прѣдпочитане е да се прати една комисия отъ най-силнитѣ.
към втори вариант >>
“ Така бихъ постѫпилъ и азъ съ вась.
(втори вариант)
“ Не е ли по-добрѣ да му дадешъ, вмѣсто съ такъвъ ударъ, да се свести съ думи? За примѣръ искашъ да го накажешъ. По два начина може: да го ударишъ по главата, че да го смажешъ като змия, а може и да го хванешъ за единия кракъ, че да го подигнешъ нагорѣ и надолу съ главата, послѣ пакъ да го сложишъ и да му кажешъ: „Приятелю, ти съ менъ ще се закачашъ ли и ще критикувашъ ли Бога? Можехъ да ти смажа главата, но искамъ да ти кажа, ти да си не играешъ съ менъ, съ единъ ученикъ на окултизма“. Сега вие, ученицитѣ, да знаете, че има и други ученици, които могатъ да ви хванатъ единъ день за крака, но нѣма да ви смажатъ, а ще ви подигнатъ нагорѣ и ще ви кажатъ: „Вие ще учите ли или ще си играете?
“ Така бихъ постѫпилъ и азъ съ вась.
Сега вие може да направите едно малко възражение: „Че какво съмъ длъженъ аз? “ Длъженъ си. Вие имате задѫлжения не отъ сега, а отъ далечното минало и сега трѣбва да ги изплатите. Задължения имате, задължения, които трѣбва да ги завѫршите. Колко пѫти сте започвали задачата и сте я напускали.
към втори вариант >>
“ Не ви трѣбва да знаете кой е той, защото единъ день и вие може да отидете.
(втори вариант)
Всѣко едно кабаре има другъ цвѣтъ. Всѣко едно заведение има цвѣтъ. Въ всѣко кабаре живѣятъ такива нечисти духове, които упражняватъ грамадно влияние на душитѣ ви. Вашитѣ души и вашитѣ сърца, то не е играчка, то е психическа сила и може и васъ да увлѣче, колцина може да увлѣче. Сега нѣкои от васъ ще кажатъ: „кой ли е билъ този, който е билъ въ кабарето?
“ Не ви трѣбва да знаете кой е той, защото единъ день и вие може да отидете.
Азъ мнозина съмъ слушалъ да казватъ: „Какво нѣщо е това кабаре, да идемь да видимъ какво има въ кабарето.“ Всѣки има желание да види какво има въ кабарето. Тогава е хубаво да пратимъ делегати, трима, четирима души, да идатъ и да видятъ, какво е кабаре, и да държатъ една бесѣда: „Какво е кабаре“, за да бѫде въпросътъ рѣшенъ. Хубаво, прави сте, за краенъ случай за прѣдпочитане е да се прати една комисия отъ най-силнитѣ.
към втори вариант >>
Сега вие може да направите едно малко възражение: „Че какво съмъ длъженъ аз?
(втори вариант)
За примѣръ искашъ да го накажешъ. По два начина може: да го ударишъ по главата, че да го смажешъ като змия, а може и да го хванешъ за единия кракъ, че да го подигнешъ нагорѣ и надолу съ главата, послѣ пакъ да го сложишъ и да му кажешъ: „Приятелю, ти съ менъ ще се закачашъ ли и ще критикувашъ ли Бога? Можехъ да ти смажа главата, но искамъ да ти кажа, ти да си не играешъ съ менъ, съ единъ ученикъ на окултизма“. Сега вие, ученицитѣ, да знаете, че има и други ученици, които могатъ да ви хванатъ единъ день за крака, но нѣма да ви смажатъ, а ще ви подигнатъ нагорѣ и ще ви кажатъ: „Вие ще учите ли или ще си играете? “ Така бихъ постѫпилъ и азъ съ вась.
Сега вие може да направите едно малко възражение: „Че какво съмъ длъженъ аз?
“ Длъженъ си. Вие имате задѫлжения не отъ сега, а отъ далечното минало и сега трѣбва да ги изплатите. Задължения имате, задължения, които трѣбва да ги завѫршите. Колко пѫти сте започвали задачата и сте я напускали. И сега можете да напуснете задачата си.
към втори вариант >>
Азъ мнозина съмъ слушалъ да казватъ: „Какво нѣщо е това кабаре, да идемь да видимъ какво има въ кабарето.“ Всѣки има желание да види какво има въ кабарето.
(втори вариант)
Всѣко едно заведение има цвѣтъ. Въ всѣко кабаре живѣятъ такива нечисти духове, които упражняватъ грамадно влияние на душитѣ ви. Вашитѣ души и вашитѣ сърца, то не е играчка, то е психическа сила и може и васъ да увлѣче, колцина може да увлѣче. Сега нѣкои от васъ ще кажатъ: „кой ли е билъ този, който е билъ въ кабарето? “ Не ви трѣбва да знаете кой е той, защото единъ день и вие може да отидете.
Азъ мнозина съмъ слушалъ да казватъ: „Какво нѣщо е това кабаре, да идемь да видимъ какво има въ кабарето.“ Всѣки има желание да види какво има въ кабарето.
Тогава е хубаво да пратимъ делегати, трима, четирима души, да идатъ и да видятъ, какво е кабаре, и да държатъ една бесѣда: „Какво е кабаре“, за да бѫде въпросътъ рѣшенъ. Хубаво, прави сте, за краенъ случай за прѣдпочитане е да се прати една комисия отъ най-силнитѣ.
към втори вариант >>
“ Длъженъ си.
(втори вариант)
По два начина може: да го ударишъ по главата, че да го смажешъ като змия, а може и да го хванешъ за единия кракъ, че да го подигнешъ нагорѣ и надолу съ главата, послѣ пакъ да го сложишъ и да му кажешъ: „Приятелю, ти съ менъ ще се закачашъ ли и ще критикувашъ ли Бога? Можехъ да ти смажа главата, но искамъ да ти кажа, ти да си не играешъ съ менъ, съ единъ ученикъ на окултизма“. Сега вие, ученицитѣ, да знаете, че има и други ученици, които могатъ да ви хванатъ единъ день за крака, но нѣма да ви смажатъ, а ще ви подигнатъ нагорѣ и ще ви кажатъ: „Вие ще учите ли или ще си играете? “ Така бихъ постѫпилъ и азъ съ вась. Сега вие може да направите едно малко възражение: „Че какво съмъ длъженъ аз?
“ Длъженъ си.
Вие имате задѫлжения не отъ сега, а отъ далечното минало и сега трѣбва да ги изплатите. Задължения имате, задължения, които трѣбва да ги завѫршите. Колко пѫти сте започвали задачата и сте я напускали. И сега можете да напуснете задачата си. Сега тази, вашата задача, вие ще я решите лесно в самите вас.
към втори вариант >>
Тогава е хубаво да пратимъ делегати, трима, четирима души, да идатъ и да видятъ, какво е кабаре, и да държатъ една бесѣда: „Какво е кабаре“, за да бѫде въпросътъ рѣшенъ.
(втори вариант)
Въ всѣко кабаре живѣятъ такива нечисти духове, които упражняватъ грамадно влияние на душитѣ ви. Вашитѣ души и вашитѣ сърца, то не е играчка, то е психическа сила и може и васъ да увлѣче, колцина може да увлѣче. Сега нѣкои от васъ ще кажатъ: „кой ли е билъ този, който е билъ въ кабарето? “ Не ви трѣбва да знаете кой е той, защото единъ день и вие може да отидете. Азъ мнозина съмъ слушалъ да казватъ: „Какво нѣщо е това кабаре, да идемь да видимъ какво има въ кабарето.“ Всѣки има желание да види какво има въ кабарето.
Тогава е хубаво да пратимъ делегати, трима, четирима души, да идатъ и да видятъ, какво е кабаре, и да държатъ една бесѣда: „Какво е кабаре“, за да бѫде въпросътъ рѣшенъ.
Хубаво, прави сте, за краенъ случай за прѣдпочитане е да се прати една комисия отъ най-силнитѣ.
към втори вариант >>
Вие имате задѫлжения не отъ сега, а отъ далечното минало и сега трѣбва да ги изплатите.
(втори вариант)
Можехъ да ти смажа главата, но искамъ да ти кажа, ти да си не играешъ съ менъ, съ единъ ученикъ на окултизма“. Сега вие, ученицитѣ, да знаете, че има и други ученици, които могатъ да ви хванатъ единъ день за крака, но нѣма да ви смажатъ, а ще ви подигнатъ нагорѣ и ще ви кажатъ: „Вие ще учите ли или ще си играете? “ Така бихъ постѫпилъ и азъ съ вась. Сега вие може да направите едно малко възражение: „Че какво съмъ длъженъ аз? “ Длъженъ си.
Вие имате задѫлжения не отъ сега, а отъ далечното минало и сега трѣбва да ги изплатите.
Задължения имате, задължения, които трѣбва да ги завѫршите. Колко пѫти сте започвали задачата и сте я напускали. И сега можете да напуснете задачата си. Сега тази, вашата задача, вие ще я решите лесно в самите вас. Тя сама по себе си ще се реши вѫтрѣ, ако вие имате туй дълбоко желание.
към втори вариант >>
Хубаво, прави сте, за краенъ случай за прѣдпочитане е да се прати една комисия отъ най-силнитѣ.
(втори вариант)
Вашитѣ души и вашитѣ сърца, то не е играчка, то е психическа сила и може и васъ да увлѣче, колцина може да увлѣче. Сега нѣкои от васъ ще кажатъ: „кой ли е билъ този, който е билъ въ кабарето? “ Не ви трѣбва да знаете кой е той, защото единъ день и вие може да отидете. Азъ мнозина съмъ слушалъ да казватъ: „Какво нѣщо е това кабаре, да идемь да видимъ какво има въ кабарето.“ Всѣки има желание да види какво има въ кабарето. Тогава е хубаво да пратимъ делегати, трима, четирима души, да идатъ и да видятъ, какво е кабаре, и да държатъ една бесѣда: „Какво е кабаре“, за да бѫде въпросътъ рѣшенъ.
Хубаво, прави сте, за краенъ случай за прѣдпочитане е да се прати една комисия отъ най-силнитѣ.
към втори вариант >>
Задължения имате, задължения, които трѣбва да ги завѫршите.
(втори вариант)
Сега вие, ученицитѣ, да знаете, че има и други ученици, които могатъ да ви хванатъ единъ день за крака, но нѣма да ви смажатъ, а ще ви подигнатъ нагорѣ и ще ви кажатъ: „Вие ще учите ли или ще си играете? “ Така бихъ постѫпилъ и азъ съ вась. Сега вие може да направите едно малко възражение: „Че какво съмъ длъженъ аз? “ Длъженъ си. Вие имате задѫлжения не отъ сега, а отъ далечното минало и сега трѣбва да ги изплатите.
Задължения имате, задължения, които трѣбва да ги завѫршите.
Колко пѫти сте започвали задачата и сте я напускали. И сега можете да напуснете задачата си. Сега тази, вашата задача, вие ще я решите лесно в самите вас. Тя сама по себе си ще се реши вѫтрѣ, ако вие имате туй дълбоко желание. И въ Евангелието се казва: Богъ е, Който дава.
към втори вариант >>
И тъй, имаме една трудна задача да разрѣшаваме, не е лесно човѣкъ да се оправи съ себе си, съ своитѣ мисли, съ своитѣ чувства.
(втори вариант)
И тъй, имаме една трудна задача да разрѣшаваме, не е лесно човѣкъ да се оправи съ себе си, съ своитѣ мисли, съ своитѣ чувства.
Една трудна задача имаме по закона на наслѣдственостьта, по закона на прѣраждането на нашето странствуване въ свѣта. Трудна задача е но задача, която може да рѣшимъ. И азъ вѣрвамъ, че вие сте отъ тия благороднитѣ ученици, безпристрастни, съ умове жадни за знание, съ сърца благородни, съ благородни дѣла, съ желѣзна воля, готови за борба. И за туй, което ви казахъ още тази вечерь, ще извадите ножоветѣ и ще кажете: „тъй“, и ще се свърши работата, Нѣма да говорите много, че туй мислимъ, ама изведнажъ ще кажете: „Тъй“! Ама на чисто, съ всичкитѣ ученици и приятели искамъ.
към втори вариант >>
Колко пѫти сте започвали задачата и сте я напускали.
(втори вариант)
“ Така бихъ постѫпилъ и азъ съ вась. Сега вие може да направите едно малко възражение: „Че какво съмъ длъженъ аз? “ Длъженъ си. Вие имате задѫлжения не отъ сега, а отъ далечното минало и сега трѣбва да ги изплатите. Задължения имате, задължения, които трѣбва да ги завѫршите.
Колко пѫти сте започвали задачата и сте я напускали.
И сега можете да напуснете задачата си. Сега тази, вашата задача, вие ще я решите лесно в самите вас. Тя сама по себе си ще се реши вѫтрѣ, ако вие имате туй дълбоко желание. И въ Евангелието се казва: Богъ е, Който дава. Щомъ и въ васъ има стремежъ да вършите волята Божия, и въ Бога има желание да ви помогне.
към втори вариант >>
Една трудна задача имаме по закона на наслѣдственостьта, по закона на прѣраждането на нашето странствуване въ свѣта.
(втори вариант)
И тъй, имаме една трудна задача да разрѣшаваме, не е лесно човѣкъ да се оправи съ себе си, съ своитѣ мисли, съ своитѣ чувства.
Една трудна задача имаме по закона на наслѣдственостьта, по закона на прѣраждането на нашето странствуване въ свѣта.
Трудна задача е но задача, която може да рѣшимъ. И азъ вѣрвамъ, че вие сте отъ тия благороднитѣ ученици, безпристрастни, съ умове жадни за знание, съ сърца благородни, съ благородни дѣла, съ желѣзна воля, готови за борба. И за туй, което ви казахъ още тази вечерь, ще извадите ножоветѣ и ще кажете: „тъй“, и ще се свърши работата, Нѣма да говорите много, че туй мислимъ, ама изведнажъ ще кажете: „Тъй“! Ама на чисто, съ всичкитѣ ученици и приятели искамъ. Или ще ми бѫдете ученици и приятели въ отношенията си, или не можемъ да имаме правилни отношения.
към втори вариант >>
И сега можете да напуснете задачата си.
(втори вариант)
Сега вие може да направите едно малко възражение: „Че какво съмъ длъженъ аз? “ Длъженъ си. Вие имате задѫлжения не отъ сега, а отъ далечното минало и сега трѣбва да ги изплатите. Задължения имате, задължения, които трѣбва да ги завѫршите. Колко пѫти сте започвали задачата и сте я напускали.
И сега можете да напуснете задачата си.
Сега тази, вашата задача, вие ще я решите лесно в самите вас. Тя сама по себе си ще се реши вѫтрѣ, ако вие имате туй дълбоко желание. И въ Евангелието се казва: Богъ е, Който дава. Щомъ и въ васъ има стремежъ да вършите волята Божия, и въ Бога има желание да ви помогне.
към втори вариант >>
Трудна задача е но задача, която може да рѣшимъ.
(втори вариант)
И тъй, имаме една трудна задача да разрѣшаваме, не е лесно човѣкъ да се оправи съ себе си, съ своитѣ мисли, съ своитѣ чувства. Една трудна задача имаме по закона на наслѣдственостьта, по закона на прѣраждането на нашето странствуване въ свѣта.
Трудна задача е но задача, която може да рѣшимъ.
И азъ вѣрвамъ, че вие сте отъ тия благороднитѣ ученици, безпристрастни, съ умове жадни за знание, съ сърца благородни, съ благородни дѣла, съ желѣзна воля, готови за борба. И за туй, което ви казахъ още тази вечерь, ще извадите ножоветѣ и ще кажете: „тъй“, и ще се свърши работата, Нѣма да говорите много, че туй мислимъ, ама изведнажъ ще кажете: „Тъй“! Ама на чисто, съ всичкитѣ ученици и приятели искамъ. Или ще ми бѫдете ученици и приятели въ отношенията си, или не можемъ да имаме правилни отношения. Трѣбва да се познаваме, туй е, което Братството изисква!
към втори вариант >>
Сега тази, вашата задача, вие ще я решите лесно в самите вас.
(втори вариант)
“ Длъженъ си. Вие имате задѫлжения не отъ сега, а отъ далечното минало и сега трѣбва да ги изплатите. Задължения имате, задължения, които трѣбва да ги завѫршите. Колко пѫти сте започвали задачата и сте я напускали. И сега можете да напуснете задачата си.
Сега тази, вашата задача, вие ще я решите лесно в самите вас.
Тя сама по себе си ще се реши вѫтрѣ, ако вие имате туй дълбоко желание. И въ Евангелието се казва: Богъ е, Който дава. Щомъ и въ васъ има стремежъ да вършите волята Божия, и въ Бога има желание да ви помогне.
към втори вариант >>
И азъ вѣрвамъ, че вие сте отъ тия благороднитѣ ученици, безпристрастни, съ умове жадни за знание, съ сърца благородни, съ благородни дѣла, съ желѣзна воля, готови за борба.
(втори вариант)
И тъй, имаме една трудна задача да разрѣшаваме, не е лесно човѣкъ да се оправи съ себе си, съ своитѣ мисли, съ своитѣ чувства. Една трудна задача имаме по закона на наслѣдственостьта, по закона на прѣраждането на нашето странствуване въ свѣта. Трудна задача е но задача, която може да рѣшимъ.
И азъ вѣрвамъ, че вие сте отъ тия благороднитѣ ученици, безпристрастни, съ умове жадни за знание, съ сърца благородни, съ благородни дѣла, съ желѣзна воля, готови за борба.
И за туй, което ви казахъ още тази вечерь, ще извадите ножоветѣ и ще кажете: „тъй“, и ще се свърши работата, Нѣма да говорите много, че туй мислимъ, ама изведнажъ ще кажете: „Тъй“! Ама на чисто, съ всичкитѣ ученици и приятели искамъ. Или ще ми бѫдете ученици и приятели въ отношенията си, или не можемъ да имаме правилни отношения. Трѣбва да се познаваме, туй е, което Братството изисква!
към втори вариант >>
Тя сама по себе си ще се реши вѫтрѣ, ако вие имате туй дълбоко желание.
(втори вариант)
Вие имате задѫлжения не отъ сега, а отъ далечното минало и сега трѣбва да ги изплатите. Задължения имате, задължения, които трѣбва да ги завѫршите. Колко пѫти сте започвали задачата и сте я напускали. И сега можете да напуснете задачата си. Сега тази, вашата задача, вие ще я решите лесно в самите вас.
Тя сама по себе си ще се реши вѫтрѣ, ако вие имате туй дълбоко желание.
И въ Евангелието се казва: Богъ е, Който дава. Щомъ и въ васъ има стремежъ да вършите волята Божия, и въ Бога има желание да ви помогне.
към втори вариант >>
И за туй, което ви казахъ още тази вечерь, ще извадите ножоветѣ и ще кажете: „тъй“, и ще се свърши работата, Нѣма да говорите много, че туй мислимъ, ама изведнажъ ще кажете: „Тъй“!
(втори вариант)
И тъй, имаме една трудна задача да разрѣшаваме, не е лесно човѣкъ да се оправи съ себе си, съ своитѣ мисли, съ своитѣ чувства. Една трудна задача имаме по закона на наслѣдственостьта, по закона на прѣраждането на нашето странствуване въ свѣта. Трудна задача е но задача, която може да рѣшимъ. И азъ вѣрвамъ, че вие сте отъ тия благороднитѣ ученици, безпристрастни, съ умове жадни за знание, съ сърца благородни, съ благородни дѣла, съ желѣзна воля, готови за борба.
И за туй, което ви казахъ още тази вечерь, ще извадите ножоветѣ и ще кажете: „тъй“, и ще се свърши работата, Нѣма да говорите много, че туй мислимъ, ама изведнажъ ще кажете: „Тъй“!
Ама на чисто, съ всичкитѣ ученици и приятели искамъ. Или ще ми бѫдете ученици и приятели въ отношенията си, или не можемъ да имаме правилни отношения. Трѣбва да се познаваме, туй е, което Братството изисква!
към втори вариант >>
И въ Евангелието се казва: Богъ е, Който дава.
(втори вариант)
Задължения имате, задължения, които трѣбва да ги завѫршите. Колко пѫти сте започвали задачата и сте я напускали. И сега можете да напуснете задачата си. Сега тази, вашата задача, вие ще я решите лесно в самите вас. Тя сама по себе си ще се реши вѫтрѣ, ако вие имате туй дълбоко желание.
И въ Евангелието се казва: Богъ е, Който дава.
Щомъ и въ васъ има стремежъ да вършите волята Божия, и въ Бога има желание да ви помогне.
към втори вариант >>
Ама на чисто, съ всичкитѣ ученици и приятели искамъ.
(втори вариант)
И тъй, имаме една трудна задача да разрѣшаваме, не е лесно човѣкъ да се оправи съ себе си, съ своитѣ мисли, съ своитѣ чувства. Една трудна задача имаме по закона на наслѣдственостьта, по закона на прѣраждането на нашето странствуване въ свѣта. Трудна задача е но задача, която може да рѣшимъ. И азъ вѣрвамъ, че вие сте отъ тия благороднитѣ ученици, безпристрастни, съ умове жадни за знание, съ сърца благородни, съ благородни дѣла, съ желѣзна воля, готови за борба. И за туй, което ви казахъ още тази вечерь, ще извадите ножоветѣ и ще кажете: „тъй“, и ще се свърши работата, Нѣма да говорите много, че туй мислимъ, ама изведнажъ ще кажете: „Тъй“!
Ама на чисто, съ всичкитѣ ученици и приятели искамъ.
Или ще ми бѫдете ученици и приятели въ отношенията си, или не можемъ да имаме правилни отношения. Трѣбва да се познаваме, туй е, което Братството изисква!
към втори вариант >>
Щомъ и въ васъ има стремежъ да вършите волята Божия, и въ Бога има желание да ви помогне.
(втори вариант)
Колко пѫти сте започвали задачата и сте я напускали. И сега можете да напуснете задачата си. Сега тази, вашата задача, вие ще я решите лесно в самите вас. Тя сама по себе си ще се реши вѫтрѣ, ако вие имате туй дълбоко желание. И въ Евангелието се казва: Богъ е, Който дава.
Щомъ и въ васъ има стремежъ да вършите волята Божия, и въ Бога има желание да ви помогне.
към втори вариант >>
Или ще ми бѫдете ученици и приятели въ отношенията си, или не можемъ да имаме правилни отношения.
(втори вариант)
Една трудна задача имаме по закона на наслѣдственостьта, по закона на прѣраждането на нашето странствуване въ свѣта. Трудна задача е но задача, която може да рѣшимъ. И азъ вѣрвамъ, че вие сте отъ тия благороднитѣ ученици, безпристрастни, съ умове жадни за знание, съ сърца благородни, съ благородни дѣла, съ желѣзна воля, готови за борба. И за туй, което ви казахъ още тази вечерь, ще извадите ножоветѣ и ще кажете: „тъй“, и ще се свърши работата, Нѣма да говорите много, че туй мислимъ, ама изведнажъ ще кажете: „Тъй“! Ама на чисто, съ всичкитѣ ученици и приятели искамъ.
Или ще ми бѫдете ученици и приятели въ отношенията си, или не можемъ да имаме правилни отношения.
Трѣбва да се познаваме, туй е, което Братството изисква!
към втори вариант >>
Сега ето пороцитѣ: между васъ има завистъ, едно, което прѣпятствува.
(втори вариант)
Сега ето пороцитѣ: между васъ има завистъ, едно, което прѣпятствува.
2) Между васъ има бѣли лѫжи. 3) Между васъ има лѣность. 4) Послѣ, никога не гледате съ добро око на другитѣ: ако нѣкой се завземе да работи, вие се натрупвате да разваляте и казвате: „Безъ насъ не можешъ да работишъ“. Ами че хубаво, ако азъ влѣза въ гората и гледамъ малки птички, които си турятъ получки и азъ разваля една, втора, трета и кажа: „Е, какво ще правите, може ли да мѫтите? “ – „Не можемъ“.
към втори вариант >>
Трѣбва да се познаваме, туй е, което Братството изисква!
(втори вариант)
Трудна задача е но задача, която може да рѣшимъ. И азъ вѣрвамъ, че вие сте отъ тия благороднитѣ ученици, безпристрастни, съ умове жадни за знание, съ сърца благородни, съ благородни дѣла, съ желѣзна воля, готови за борба. И за туй, което ви казахъ още тази вечерь, ще извадите ножоветѣ и ще кажете: „тъй“, и ще се свърши работата, Нѣма да говорите много, че туй мислимъ, ама изведнажъ ще кажете: „Тъй“! Ама на чисто, съ всичкитѣ ученици и приятели искамъ. Или ще ми бѫдете ученици и приятели въ отношенията си, или не можемъ да имаме правилни отношения.
Трѣбва да се познаваме, туй е, което Братството изисква!
към втори вариант >>
2) Между васъ има бѣли лѫжи.
(втори вариант)
Сега ето пороцитѣ: между васъ има завистъ, едно, което прѣпятствува.
2) Между васъ има бѣли лѫжи.
3) Между васъ има лѣность. 4) Послѣ, никога не гледате съ добро око на другитѣ: ако нѣкой се завземе да работи, вие се натрупвате да разваляте и казвате: „Безъ насъ не можешъ да работишъ“. Ами че хубаво, ако азъ влѣза въ гората и гледамъ малки птички, които си турятъ получки и азъ разваля една, втора, трета и кажа: „Е, какво ще правите, може ли да мѫтите? “ – „Не можемъ“. Питамъ, какво печеля азъ, какво ще се ползувамъ, ако развалямъ на тия птиченца гнѣздата?
към втори вариант >>
Абсолютна чистота, абсолютна свѣтлина, абсолютна истина трѣбва да царува между насъ!
(втори вариант)
Абсолютна чистота, абсолютна свѣтлина, абсолютна истина трѣбва да царува между насъ!
към втори вариант >>
3) Между васъ има лѣность.
(втори вариант)
Сега ето пороцитѣ: между васъ има завистъ, едно, което прѣпятствува. 2) Между васъ има бѣли лѫжи.
3) Между васъ има лѣность.
4) Послѣ, никога не гледате съ добро око на другитѣ: ако нѣкой се завземе да работи, вие се натрупвате да разваляте и казвате: „Безъ насъ не можешъ да работишъ“. Ами че хубаво, ако азъ влѣза въ гората и гледамъ малки птички, които си турятъ получки и азъ разваля една, втора, трета и кажа: „Е, какво ще правите, може ли да мѫтите? “ – „Не можемъ“. Питамъ, какво печеля азъ, какво ще се ползувамъ, ако развалямъ на тия птиченца гнѣздата? Ще се увеличатъ гѫсеницитѣ и ще поврѣдатъ моята градина, тѣзи птиченца ще се прокудятъ и азъ самъ ще остана да се справямъ съ гѫсениците.
към втори вариант >>
Като казвамъ чистота, туй трѣбва да бѫде идеалътъ ни, като казвамъ свѣтлина, туй трѣбва да бѫде идеалътъ ни, като казвамъ истина, туй трѣбва да бѫде идеалътъ ни.
(втори вариант)
Като казвамъ чистота, туй трѣбва да бѫде идеалътъ ни, като казвамъ свѣтлина, туй трѣбва да бѫде идеалътъ ни, като казвамъ истина, туй трѣбва да бѫде идеалътъ ни.
– Идеалъ, къмъ който трѣбва да се стремимъ. Дали ще го постигнемъ, то е другъ въпросъ. Идеалъ за всинца ни еднакъвъ. Ние ще имаме тогава само едно мнѣние. И азъ и вие ще мислимъ върху този вѫпросъ.
към втори вариант >>
4) Послѣ, никога не гледате съ добро око на другитѣ: ако нѣкой се завземе да работи, вие се натрупвате да разваляте и казвате: „Безъ насъ не можешъ да работишъ“.
(втори вариант)
Сега ето пороцитѣ: между васъ има завистъ, едно, което прѣпятствува. 2) Между васъ има бѣли лѫжи. 3) Между васъ има лѣность.
4) Послѣ, никога не гледате съ добро око на другитѣ: ако нѣкой се завземе да работи, вие се натрупвате да разваляте и казвате: „Безъ насъ не можешъ да работишъ“.
Ами че хубаво, ако азъ влѣза въ гората и гледамъ малки птички, които си турятъ получки и азъ разваля една, втора, трета и кажа: „Е, какво ще правите, може ли да мѫтите? “ – „Не можемъ“. Питамъ, какво печеля азъ, какво ще се ползувамъ, ако развалямъ на тия птиченца гнѣздата? Ще се увеличатъ гѫсеницитѣ и ще поврѣдатъ моята градина, тѣзи птиченца ще се прокудятъ и азъ самъ ще остана да се справямъ съ гѫсениците. Не е позволено да се развалятъ гнѣздата на птичкитѣ.
към втори вариант >>
– Идеалъ, къмъ който трѣбва да се стремимъ.
(втори вариант)
Като казвамъ чистота, туй трѣбва да бѫде идеалътъ ни, като казвамъ свѣтлина, туй трѣбва да бѫде идеалътъ ни, като казвамъ истина, туй трѣбва да бѫде идеалътъ ни.
– Идеалъ, къмъ който трѣбва да се стремимъ.
Дали ще го постигнемъ, то е другъ въпросъ. Идеалъ за всинца ни еднакъвъ. Ние ще имаме тогава само едно мнѣние. И азъ и вие ще мислимъ върху този вѫпросъ. И вѣрвамъ, че задачата, която ще имаме, ще я разрѣшимъ.
към втори вариант >>
Ами че хубаво, ако азъ влѣза въ гората и гледамъ малки птички, които си турятъ получки и азъ разваля една, втора, трета и кажа: „Е, какво ще правите, може ли да мѫтите?
(втори вариант)
Сега ето пороцитѣ: между васъ има завистъ, едно, което прѣпятствува. 2) Между васъ има бѣли лѫжи. 3) Между васъ има лѣность. 4) Послѣ, никога не гледате съ добро око на другитѣ: ако нѣкой се завземе да работи, вие се натрупвате да разваляте и казвате: „Безъ насъ не можешъ да работишъ“.
Ами че хубаво, ако азъ влѣза въ гората и гледамъ малки птички, които си турятъ получки и азъ разваля една, втора, трета и кажа: „Е, какво ще правите, може ли да мѫтите?
“ – „Не можемъ“. Питамъ, какво печеля азъ, какво ще се ползувамъ, ако развалямъ на тия птиченца гнѣздата? Ще се увеличатъ гѫсеницитѣ и ще поврѣдатъ моята градина, тѣзи птиченца ще се прокудятъ и азъ самъ ще остана да се справямъ съ гѫсениците. Не е позволено да се развалятъ гнѣздата на птичкитѣ. Когато нѣкой отъ васъ се рѣши да работи, съдействувайте му всички морално.
към втори вариант >>
Дали ще го постигнемъ, то е другъ въпросъ.
(втори вариант)
Като казвамъ чистота, туй трѣбва да бѫде идеалътъ ни, като казвамъ свѣтлина, туй трѣбва да бѫде идеалътъ ни, като казвамъ истина, туй трѣбва да бѫде идеалътъ ни. – Идеалъ, къмъ който трѣбва да се стремимъ.
Дали ще го постигнемъ, то е другъ въпросъ.
Идеалъ за всинца ни еднакъвъ. Ние ще имаме тогава само едно мнѣние. И азъ и вие ще мислимъ върху този вѫпросъ. И вѣрвамъ, че задачата, която ще имаме, ще я разрѣшимъ.
към втори вариант >>
“ – „Не можемъ“.
(втори вариант)
Сега ето пороцитѣ: между васъ има завистъ, едно, което прѣпятствува. 2) Между васъ има бѣли лѫжи. 3) Между васъ има лѣность. 4) Послѣ, никога не гледате съ добро око на другитѣ: ако нѣкой се завземе да работи, вие се натрупвате да разваляте и казвате: „Безъ насъ не можешъ да работишъ“. Ами че хубаво, ако азъ влѣза въ гората и гледамъ малки птички, които си турятъ получки и азъ разваля една, втора, трета и кажа: „Е, какво ще правите, може ли да мѫтите?
“ – „Не можемъ“.
Питамъ, какво печеля азъ, какво ще се ползувамъ, ако развалямъ на тия птиченца гнѣздата? Ще се увеличатъ гѫсеницитѣ и ще поврѣдатъ моята градина, тѣзи птиченца ще се прокудятъ и азъ самъ ще остана да се справямъ съ гѫсениците. Не е позволено да се развалятъ гнѣздата на птичкитѣ. Когато нѣкой отъ васъ се рѣши да работи, съдействувайте му всички морално. Сѫдействувайте му, изпратете му по една добра мисъль.
към втори вариант >>
Идеалъ за всинца ни еднакъвъ.
(втори вариант)
Като казвамъ чистота, туй трѣбва да бѫде идеалътъ ни, като казвамъ свѣтлина, туй трѣбва да бѫде идеалътъ ни, като казвамъ истина, туй трѣбва да бѫде идеалътъ ни. – Идеалъ, къмъ който трѣбва да се стремимъ. Дали ще го постигнемъ, то е другъ въпросъ.
Идеалъ за всинца ни еднакъвъ.
Ние ще имаме тогава само едно мнѣние. И азъ и вие ще мислимъ върху този вѫпросъ. И вѣрвамъ, че задачата, която ще имаме, ще я разрѣшимъ.
към втори вариант >>
Питамъ, какво печеля азъ, какво ще се ползувамъ, ако развалямъ на тия птиченца гнѣздата?
(втори вариант)
2) Между васъ има бѣли лѫжи. 3) Между васъ има лѣность. 4) Послѣ, никога не гледате съ добро око на другитѣ: ако нѣкой се завземе да работи, вие се натрупвате да разваляте и казвате: „Безъ насъ не можешъ да работишъ“. Ами че хубаво, ако азъ влѣза въ гората и гледамъ малки птички, които си турятъ получки и азъ разваля една, втора, трета и кажа: „Е, какво ще правите, може ли да мѫтите? “ – „Не можемъ“.
Питамъ, какво печеля азъ, какво ще се ползувамъ, ако развалямъ на тия птиченца гнѣздата?
Ще се увеличатъ гѫсеницитѣ и ще поврѣдатъ моята градина, тѣзи птиченца ще се прокудятъ и азъ самъ ще остана да се справямъ съ гѫсениците. Не е позволено да се развалятъ гнѣздата на птичкитѣ. Когато нѣкой отъ васъ се рѣши да работи, съдействувайте му всички морално. Сѫдействувайте му, изпратете му по една добра мисъль. Отъ толкова години, и тукъ въ София, и въ провинцията е така.
към втори вариант >>
Ние ще имаме тогава само едно мнѣние.
(втори вариант)
Като казвамъ чистота, туй трѣбва да бѫде идеалътъ ни, като казвамъ свѣтлина, туй трѣбва да бѫде идеалътъ ни, като казвамъ истина, туй трѣбва да бѫде идеалътъ ни. – Идеалъ, къмъ който трѣбва да се стремимъ. Дали ще го постигнемъ, то е другъ въпросъ. Идеалъ за всинца ни еднакъвъ.
Ние ще имаме тогава само едно мнѣние.
И азъ и вие ще мислимъ върху този вѫпросъ. И вѣрвамъ, че задачата, която ще имаме, ще я разрѣшимъ.
към втори вариант >>
Ще се увеличатъ гѫсеницитѣ и ще поврѣдатъ моята градина, тѣзи птиченца ще се прокудятъ и азъ самъ ще остана да се справямъ съ гѫсениците.
(втори вариант)
3) Между васъ има лѣность. 4) Послѣ, никога не гледате съ добро око на другитѣ: ако нѣкой се завземе да работи, вие се натрупвате да разваляте и казвате: „Безъ насъ не можешъ да работишъ“. Ами че хубаво, ако азъ влѣза въ гората и гледамъ малки птички, които си турятъ получки и азъ разваля една, втора, трета и кажа: „Е, какво ще правите, може ли да мѫтите? “ – „Не можемъ“. Питамъ, какво печеля азъ, какво ще се ползувамъ, ако развалямъ на тия птиченца гнѣздата?
Ще се увеличатъ гѫсеницитѣ и ще поврѣдатъ моята градина, тѣзи птиченца ще се прокудятъ и азъ самъ ще остана да се справямъ съ гѫсениците.
Не е позволено да се развалятъ гнѣздата на птичкитѣ. Когато нѣкой отъ васъ се рѣши да работи, съдействувайте му всички морално. Сѫдействувайте му, изпратете му по една добра мисъль. Отъ толкова години, и тукъ въ София, и въ провинцията е така. Азъ мисля че това е отъ голѣма ревность.
към втори вариант >>
И азъ и вие ще мислимъ върху този вѫпросъ.
(втори вариант)
Като казвамъ чистота, туй трѣбва да бѫде идеалътъ ни, като казвамъ свѣтлина, туй трѣбва да бѫде идеалътъ ни, като казвамъ истина, туй трѣбва да бѫде идеалътъ ни. – Идеалъ, къмъ който трѣбва да се стремимъ. Дали ще го постигнемъ, то е другъ въпросъ. Идеалъ за всинца ни еднакъвъ. Ние ще имаме тогава само едно мнѣние.
И азъ и вие ще мислимъ върху този вѫпросъ.
И вѣрвамъ, че задачата, която ще имаме, ще я разрѣшимъ.
към втори вариант >>
Не е позволено да се развалятъ гнѣздата на птичкитѣ.
(втори вариант)
4) Послѣ, никога не гледате съ добро око на другитѣ: ако нѣкой се завземе да работи, вие се натрупвате да разваляте и казвате: „Безъ насъ не можешъ да работишъ“. Ами че хубаво, ако азъ влѣза въ гората и гледамъ малки птички, които си турятъ получки и азъ разваля една, втора, трета и кажа: „Е, какво ще правите, може ли да мѫтите? “ – „Не можемъ“. Питамъ, какво печеля азъ, какво ще се ползувамъ, ако развалямъ на тия птиченца гнѣздата? Ще се увеличатъ гѫсеницитѣ и ще поврѣдатъ моята градина, тѣзи птиченца ще се прокудятъ и азъ самъ ще остана да се справямъ съ гѫсениците.
Не е позволено да се развалятъ гнѣздата на птичкитѣ.
Когато нѣкой отъ васъ се рѣши да работи, съдействувайте му всички морално. Сѫдействувайте му, изпратете му по една добра мисъль. Отъ толкова години, и тукъ въ София, и въ провинцията е така. Азъ мисля че това е отъ голѣма ревность. Въ другитѣ цѫркви искатъ нѣкой да имъ говори, ще викатъ нѣкой проповѣдникъ, той ще говори, понеже му плащатъ съ пари, а у насъ никому нищо не плащатъ.
към втори вариант >>
И вѣрвамъ, че задачата, която ще имаме, ще я разрѣшимъ.
(втори вариант)
– Идеалъ, къмъ който трѣбва да се стремимъ. Дали ще го постигнемъ, то е другъ въпросъ. Идеалъ за всинца ни еднакъвъ. Ние ще имаме тогава само едно мнѣние. И азъ и вие ще мислимъ върху този вѫпросъ.
И вѣрвамъ, че задачата, която ще имаме, ще я разрѣшимъ.
към втори вариант >>
Когато нѣкой отъ васъ се рѣши да работи, съдействувайте му всички морално.
(втори вариант)
Ами че хубаво, ако азъ влѣза въ гората и гледамъ малки птички, които си турятъ получки и азъ разваля една, втора, трета и кажа: „Е, какво ще правите, може ли да мѫтите? “ – „Не можемъ“. Питамъ, какво печеля азъ, какво ще се ползувамъ, ако развалямъ на тия птиченца гнѣздата? Ще се увеличатъ гѫсеницитѣ и ще поврѣдатъ моята градина, тѣзи птиченца ще се прокудятъ и азъ самъ ще остана да се справямъ съ гѫсениците. Не е позволено да се развалятъ гнѣздата на птичкитѣ.
Когато нѣкой отъ васъ се рѣши да работи, съдействувайте му всички морално.
Сѫдействувайте му, изпратете му по една добра мисъль. Отъ толкова години, и тукъ въ София, и въ провинцията е така. Азъ мисля че това е отъ голѣма ревность. Въ другитѣ цѫркви искатъ нѣкой да имъ говори, ще викатъ нѣкой проповѣдникъ, той ще говори, понеже му плащатъ съ пари, а у насъ никому нищо не плащатъ. Питатъ ме, въ единъ градъ не сѫ доволни отъ рѫководителя, та искатъ отъ другъ градъ да имъ дойде нѣкой да ги рѫководи.
към втори вариант >>
Сѫдействувайте му, изпратете му по една добра мисъль.
(втори вариант)
“ – „Не можемъ“. Питамъ, какво печеля азъ, какво ще се ползувамъ, ако развалямъ на тия птиченца гнѣздата? Ще се увеличатъ гѫсеницитѣ и ще поврѣдатъ моята градина, тѣзи птиченца ще се прокудятъ и азъ самъ ще остана да се справямъ съ гѫсениците. Не е позволено да се развалятъ гнѣздата на птичкитѣ. Когато нѣкой отъ васъ се рѣши да работи, съдействувайте му всички морално.
Сѫдействувайте му, изпратете му по една добра мисъль.
Отъ толкова години, и тукъ въ София, и въ провинцията е така. Азъ мисля че това е отъ голѣма ревность. Въ другитѣ цѫркви искатъ нѣкой да имъ говори, ще викатъ нѣкой проповѣдникъ, той ще говори, понеже му плащатъ съ пари, а у насъ никому нищо не плащатъ. Питатъ ме, въ единъ градъ не сѫ доволни отъ рѫководителя, та искатъ отъ другъ градъ да имъ дойде нѣкой да ги рѫководи. Азъ не отговорихъ, а казвамъ: тази работа не е моя, вие ако сте толкова умни, че не знаете какъ да работите съ този рѫководителъ, съберете се 10 души и почнете да се редувате.
към втори вариант >>
Отъ толкова години, и тукъ въ София, и въ провинцията е така.
(втори вариант)
Питамъ, какво печеля азъ, какво ще се ползувамъ, ако развалямъ на тия птиченца гнѣздата? Ще се увеличатъ гѫсеницитѣ и ще поврѣдатъ моята градина, тѣзи птиченца ще се прокудятъ и азъ самъ ще остана да се справямъ съ гѫсениците. Не е позволено да се развалятъ гнѣздата на птичкитѣ. Когато нѣкой отъ васъ се рѣши да работи, съдействувайте му всички морално. Сѫдействувайте му, изпратете му по една добра мисъль.
Отъ толкова години, и тукъ въ София, и въ провинцията е така.
Азъ мисля че това е отъ голѣма ревность. Въ другитѣ цѫркви искатъ нѣкой да имъ говори, ще викатъ нѣкой проповѣдникъ, той ще говори, понеже му плащатъ съ пари, а у насъ никому нищо не плащатъ. Питатъ ме, въ единъ градъ не сѫ доволни отъ рѫководителя, та искатъ отъ другъ градъ да имъ дойде нѣкой да ги рѫководи. Азъ не отговорихъ, а казвамъ: тази работа не е моя, вие ако сте толкова умни, че не знаете какъ да работите съ този рѫководителъ, съберете се 10 души и почнете да се редувате.
към втори вариант >>
Азъ мисля че това е отъ голѣма ревность.
(втори вариант)
Ще се увеличатъ гѫсеницитѣ и ще поврѣдатъ моята градина, тѣзи птиченца ще се прокудятъ и азъ самъ ще остана да се справямъ съ гѫсениците. Не е позволено да се развалятъ гнѣздата на птичкитѣ. Когато нѣкой отъ васъ се рѣши да работи, съдействувайте му всички морално. Сѫдействувайте му, изпратете му по една добра мисъль. Отъ толкова години, и тукъ въ София, и въ провинцията е така.
Азъ мисля че това е отъ голѣма ревность.
Въ другитѣ цѫркви искатъ нѣкой да имъ говори, ще викатъ нѣкой проповѣдникъ, той ще говори, понеже му плащатъ съ пари, а у насъ никому нищо не плащатъ. Питатъ ме, въ единъ градъ не сѫ доволни отъ рѫководителя, та искатъ отъ другъ градъ да имъ дойде нѣкой да ги рѫководи. Азъ не отговорихъ, а казвамъ: тази работа не е моя, вие ако сте толкова умни, че не знаете какъ да работите съ този рѫководителъ, съберете се 10 души и почнете да се редувате.
към втори вариант >>
Въ другитѣ цѫркви искатъ нѣкой да имъ говори, ще викатъ нѣкой проповѣдникъ, той ще говори, понеже му плащатъ съ пари, а у насъ никому нищо не плащатъ.
(втори вариант)
Не е позволено да се развалятъ гнѣздата на птичкитѣ. Когато нѣкой отъ васъ се рѣши да работи, съдействувайте му всички морално. Сѫдействувайте му, изпратете му по една добра мисъль. Отъ толкова години, и тукъ въ София, и въ провинцията е така. Азъ мисля че това е отъ голѣма ревность.
Въ другитѣ цѫркви искатъ нѣкой да имъ говори, ще викатъ нѣкой проповѣдникъ, той ще говори, понеже му плащатъ съ пари, а у насъ никому нищо не плащатъ.
Питатъ ме, въ единъ градъ не сѫ доволни отъ рѫководителя, та искатъ отъ другъ градъ да имъ дойде нѣкой да ги рѫководи. Азъ не отговорихъ, а казвамъ: тази работа не е моя, вие ако сте толкова умни, че не знаете какъ да работите съ този рѫководителъ, съберете се 10 души и почнете да се редувате.
към втори вариант >>
Питатъ ме, въ единъ градъ не сѫ доволни отъ рѫководителя, та искатъ отъ другъ градъ да имъ дойде нѣкой да ги рѫководи.
(втори вариант)
Когато нѣкой отъ васъ се рѣши да работи, съдействувайте му всички морално. Сѫдействувайте му, изпратете му по една добра мисъль. Отъ толкова години, и тукъ въ София, и въ провинцията е така. Азъ мисля че това е отъ голѣма ревность. Въ другитѣ цѫркви искатъ нѣкой да имъ говори, ще викатъ нѣкой проповѣдникъ, той ще говори, понеже му плащатъ съ пари, а у насъ никому нищо не плащатъ.
Питатъ ме, въ единъ градъ не сѫ доволни отъ рѫководителя, та искатъ отъ другъ градъ да имъ дойде нѣкой да ги рѫководи.
Азъ не отговорихъ, а казвамъ: тази работа не е моя, вие ако сте толкова умни, че не знаете какъ да работите съ този рѫководителъ, съберете се 10 души и почнете да се редувате.
към втори вариант >>
Азъ не отговорихъ, а казвамъ: тази работа не е моя, вие ако сте толкова умни, че не знаете какъ да работите съ този рѫководителъ, съберете се 10 души и почнете да се редувате.
(втори вариант)
Сѫдействувайте му, изпратете му по една добра мисъль. Отъ толкова години, и тукъ въ София, и въ провинцията е така. Азъ мисля че това е отъ голѣма ревность. Въ другитѣ цѫркви искатъ нѣкой да имъ говори, ще викатъ нѣкой проповѣдникъ, той ще говори, понеже му плащатъ съ пари, а у насъ никому нищо не плащатъ. Питатъ ме, въ единъ градъ не сѫ доволни отъ рѫководителя, та искатъ отъ другъ градъ да имъ дойде нѣкой да ги рѫководи.
Азъ не отговорихъ, а казвамъ: тази работа не е моя, вие ако сте толкова умни, че не знаете какъ да работите съ този рѫководителъ, съберете се 10 души и почнете да се редувате.
към втори вариант >>
Днес единъ да говори, утрѣ другъ и така да се изредятъ 10 души, могатъ повече да говорятъ отъ този рѫководитель.
(втори вариант)
Днес единъ да говори, утрѣ другъ и така да се изредятъ 10 души, могатъ повече да говорятъ отъ този рѫководитель.
Ако тия 10 души не могатъ да го разбератъ, още 10 души. По-хубаво, между тия 20 души все ще се намѣрятъ нѣколко души да говорятъ. Ама искамъ онѣзи, които искатъ да говорятъ, трѣбва да иматъ извѣстна дълбоко прѣживѣна опитностъ, да иматъ наблюдения въ живота. И тази опитность да изведатъ така, а не да парадиратъ съ себе си. И Павелъ казва: „Мнозина проповѣдватъ не Христа, а себе си, че знаятъ.“ А че проповѣдваме Христа, подразбира, че проповѣдваме великия законъ на Любовьта, който ще тури редъ и порядъкъ въ свѣта.
към втори вариант >>
Ако тия 10 души не могатъ да го разбератъ, още 10 души.
(втори вариант)
Днес единъ да говори, утрѣ другъ и така да се изредятъ 10 души, могатъ повече да говорятъ отъ този рѫководитель.
Ако тия 10 души не могатъ да го разбератъ, още 10 души.
По-хубаво, между тия 20 души все ще се намѣрятъ нѣколко души да говорятъ. Ама искамъ онѣзи, които искатъ да говорятъ, трѣбва да иматъ извѣстна дълбоко прѣживѣна опитностъ, да иматъ наблюдения въ живота. И тази опитность да изведатъ така, а не да парадиратъ съ себе си. И Павелъ казва: „Мнозина проповѣдватъ не Христа, а себе си, че знаятъ.“ А че проповѣдваме Христа, подразбира, че проповѣдваме великия законъ на Любовьта, който ще тури редъ и порядъкъ въ свѣта. И този великиятъ законъ, трѣбва да смѣни всички закони вѫтрѣ въ насъ.
към втори вариант >>
По-хубаво, между тия 20 души все ще се намѣрятъ нѣколко души да говорятъ.
(втори вариант)
Днес единъ да говори, утрѣ другъ и така да се изредятъ 10 души, могатъ повече да говорятъ отъ този рѫководитель. Ако тия 10 души не могатъ да го разбератъ, още 10 души.
По-хубаво, между тия 20 души все ще се намѣрятъ нѣколко души да говорятъ.
Ама искамъ онѣзи, които искатъ да говорятъ, трѣбва да иматъ извѣстна дълбоко прѣживѣна опитностъ, да иматъ наблюдения въ живота. И тази опитность да изведатъ така, а не да парадиратъ съ себе си. И Павелъ казва: „Мнозина проповѣдватъ не Христа, а себе си, че знаятъ.“ А че проповѣдваме Христа, подразбира, че проповѣдваме великия законъ на Любовьта, който ще тури редъ и порядъкъ въ свѣта. И този великиятъ законъ, трѣбва да смѣни всички закони вѫтрѣ въ насъ. Прѣди нѣколко часа имахъ разговоръ съ единъ г-нъ, който казва: „Свѣтѫтъ съ Любовь не може да се оправи, камшикъ, камшикъ, само така ще се оправи света!
към втори вариант >>
Ама искамъ онѣзи, които искатъ да говорятъ, трѣбва да иматъ извѣстна дълбоко прѣживѣна опитностъ, да иматъ наблюдения въ живота.
(втори вариант)
Днес единъ да говори, утрѣ другъ и така да се изредятъ 10 души, могатъ повече да говорятъ отъ този рѫководитель. Ако тия 10 души не могатъ да го разбератъ, още 10 души. По-хубаво, между тия 20 души все ще се намѣрятъ нѣколко души да говорятъ.
Ама искамъ онѣзи, които искатъ да говорятъ, трѣбва да иматъ извѣстна дълбоко прѣживѣна опитностъ, да иматъ наблюдения въ живота.
И тази опитность да изведатъ така, а не да парадиратъ съ себе си. И Павелъ казва: „Мнозина проповѣдватъ не Христа, а себе си, че знаятъ.“ А че проповѣдваме Христа, подразбира, че проповѣдваме великия законъ на Любовьта, който ще тури редъ и порядъкъ въ свѣта. И този великиятъ законъ, трѣбва да смѣни всички закони вѫтрѣ въ насъ. Прѣди нѣколко часа имахъ разговоръ съ единъ г-нъ, който казва: „Свѣтѫтъ съ Любовь не може да се оправи, камшикъ, камшикъ, само така ще се оправи света! “ Двама братя бѣха, а братъ му седи и казва: „Ти говоришъ така както баща ми говорѣше едно врѣме, знаешъ ли колко ни налагаше съ тоягата, но тази тояга ни най-малко не ни оправи“.
към втори вариант >>
И тази опитность да изведатъ така, а не да парадиратъ съ себе си.
(втори вариант)
Днес единъ да говори, утрѣ другъ и така да се изредятъ 10 души, могатъ повече да говорятъ отъ този рѫководитель. Ако тия 10 души не могатъ да го разбератъ, още 10 души. По-хубаво, между тия 20 души все ще се намѣрятъ нѣколко души да говорятъ. Ама искамъ онѣзи, които искатъ да говорятъ, трѣбва да иматъ извѣстна дълбоко прѣживѣна опитностъ, да иматъ наблюдения въ живота.
И тази опитность да изведатъ така, а не да парадиратъ съ себе си.
И Павелъ казва: „Мнозина проповѣдватъ не Христа, а себе си, че знаятъ.“ А че проповѣдваме Христа, подразбира, че проповѣдваме великия законъ на Любовьта, който ще тури редъ и порядъкъ въ свѣта. И този великиятъ законъ, трѣбва да смѣни всички закони вѫтрѣ въ насъ. Прѣди нѣколко часа имахъ разговоръ съ единъ г-нъ, който казва: „Свѣтѫтъ съ Любовь не може да се оправи, камшикъ, камшикъ, само така ще се оправи света! “ Двама братя бѣха, а братъ му седи и казва: „Ти говоришъ така както баща ми говорѣше едно врѣме, знаешъ ли колко ни налагаше съ тоягата, но тази тояга ни най-малко не ни оправи“. – „Азъ вървя по новото учение“, но ако не вървишъ, ще се върнешъ при брата си.
към втори вариант >>
И Павелъ казва: „Мнозина проповѣдватъ не Христа, а себе си, че знаятъ.“ А че проповѣдваме Христа, подразбира, че проповѣдваме великия законъ на Любовьта, който ще тури редъ и порядъкъ въ свѣта.
(втори вариант)
Днес единъ да говори, утрѣ другъ и така да се изредятъ 10 души, могатъ повече да говорятъ отъ този рѫководитель. Ако тия 10 души не могатъ да го разбератъ, още 10 души. По-хубаво, между тия 20 души все ще се намѣрятъ нѣколко души да говорятъ. Ама искамъ онѣзи, които искатъ да говорятъ, трѣбва да иматъ извѣстна дълбоко прѣживѣна опитностъ, да иматъ наблюдения въ живота. И тази опитность да изведатъ така, а не да парадиратъ съ себе си.
И Павелъ казва: „Мнозина проповѣдватъ не Христа, а себе си, че знаятъ.“ А че проповѣдваме Христа, подразбира, че проповѣдваме великия законъ на Любовьта, който ще тури редъ и порядъкъ въ свѣта.
И този великиятъ законъ, трѣбва да смѣни всички закони вѫтрѣ въ насъ. Прѣди нѣколко часа имахъ разговоръ съ единъ г-нъ, който казва: „Свѣтѫтъ съ Любовь не може да се оправи, камшикъ, камшикъ, само така ще се оправи света! “ Двама братя бѣха, а братъ му седи и казва: „Ти говоришъ така както баща ми говорѣше едно врѣме, знаешъ ли колко ни налагаше съ тоягата, но тази тояга ни най-малко не ни оправи“. – „Азъ вървя по новото учение“, но ако не вървишъ, ще се върнешъ при брата си. То е Мойсеевия законъ.
към втори вариант >>
И този великиятъ законъ, трѣбва да смѣни всички закони вѫтрѣ въ насъ.
(втори вариант)
Ако тия 10 души не могатъ да го разбератъ, още 10 души. По-хубаво, между тия 20 души все ще се намѣрятъ нѣколко души да говорятъ. Ама искамъ онѣзи, които искатъ да говорятъ, трѣбва да иматъ извѣстна дълбоко прѣживѣна опитностъ, да иматъ наблюдения въ живота. И тази опитность да изведатъ така, а не да парадиратъ съ себе си. И Павелъ казва: „Мнозина проповѣдватъ не Христа, а себе си, че знаятъ.“ А че проповѣдваме Христа, подразбира, че проповѣдваме великия законъ на Любовьта, който ще тури редъ и порядъкъ въ свѣта.
И този великиятъ законъ, трѣбва да смѣни всички закони вѫтрѣ въ насъ.
Прѣди нѣколко часа имахъ разговоръ съ единъ г-нъ, който казва: „Свѣтѫтъ съ Любовь не може да се оправи, камшикъ, камшикъ, само така ще се оправи света! “ Двама братя бѣха, а братъ му седи и казва: „Ти говоришъ така както баща ми говорѣше едно врѣме, знаешъ ли колко ни налагаше съ тоягата, но тази тояга ни най-малко не ни оправи“. – „Азъ вървя по новото учение“, но ако не вървишъ, ще се върнешъ при брата си. То е Мойсеевия законъ. Та сега ние сме почнали добрѣ съ Христа, но се връщаме постоянно къмъ Мойсеевия законъ.
към втори вариант >>
Прѣди нѣколко часа имахъ разговоръ съ единъ г-нъ, който казва: „Свѣтѫтъ съ Любовь не може да се оправи, камшикъ, камшикъ, само така ще се оправи света!
(втори вариант)
По-хубаво, между тия 20 души все ще се намѣрятъ нѣколко души да говорятъ. Ама искамъ онѣзи, които искатъ да говорятъ, трѣбва да иматъ извѣстна дълбоко прѣживѣна опитностъ, да иматъ наблюдения въ живота. И тази опитность да изведатъ така, а не да парадиратъ съ себе си. И Павелъ казва: „Мнозина проповѣдватъ не Христа, а себе си, че знаятъ.“ А че проповѣдваме Христа, подразбира, че проповѣдваме великия законъ на Любовьта, който ще тури редъ и порядъкъ въ свѣта. И този великиятъ законъ, трѣбва да смѣни всички закони вѫтрѣ въ насъ.
Прѣди нѣколко часа имахъ разговоръ съ единъ г-нъ, който казва: „Свѣтѫтъ съ Любовь не може да се оправи, камшикъ, камшикъ, само така ще се оправи света!
“ Двама братя бѣха, а братъ му седи и казва: „Ти говоришъ така както баща ми говорѣше едно врѣме, знаешъ ли колко ни налагаше съ тоягата, но тази тояга ни най-малко не ни оправи“. – „Азъ вървя по новото учение“, но ако не вървишъ, ще се върнешъ при брата си. То е Мойсеевия законъ. Та сега ние сме почнали добрѣ съ Христа, но се връщаме постоянно къмъ Мойсеевия законъ. Тамъ е погрѣшката: или трѣбва да започнемъ съ Мойсея и да свѫршимъ съ Христа, или обратното: Ний започваме с Христа и свършваме съ Мойсея.
към втори вариант >>
“ Двама братя бѣха, а братъ му седи и казва: „Ти говоришъ така както баща ми говорѣше едно врѣме, знаешъ ли колко ни налагаше съ тоягата, но тази тояга ни най-малко не ни оправи“.
(втори вариант)
Ама искамъ онѣзи, които искатъ да говорятъ, трѣбва да иматъ извѣстна дълбоко прѣживѣна опитностъ, да иматъ наблюдения въ живота. И тази опитность да изведатъ така, а не да парадиратъ съ себе си. И Павелъ казва: „Мнозина проповѣдватъ не Христа, а себе си, че знаятъ.“ А че проповѣдваме Христа, подразбира, че проповѣдваме великия законъ на Любовьта, който ще тури редъ и порядъкъ въ свѣта. И този великиятъ законъ, трѣбва да смѣни всички закони вѫтрѣ въ насъ. Прѣди нѣколко часа имахъ разговоръ съ единъ г-нъ, който казва: „Свѣтѫтъ съ Любовь не може да се оправи, камшикъ, камшикъ, само така ще се оправи света!
“ Двама братя бѣха, а братъ му седи и казва: „Ти говоришъ така както баща ми говорѣше едно врѣме, знаешъ ли колко ни налагаше съ тоягата, но тази тояга ни най-малко не ни оправи“.
– „Азъ вървя по новото учение“, но ако не вървишъ, ще се върнешъ при брата си. То е Мойсеевия законъ. Та сега ние сме почнали добрѣ съ Христа, но се връщаме постоянно къмъ Мойсеевия законъ. Тамъ е погрѣшката: или трѣбва да започнемъ съ Мойсея и да свѫршимъ съ Христа, или обратното: Ний започваме с Христа и свършваме съ Мойсея. Ние вървимъ по обратенъ пѫть.
към втори вариант >>
– „Азъ вървя по новото учение“, но ако не вървишъ, ще се върнешъ при брата си.
(втори вариант)
И тази опитность да изведатъ така, а не да парадиратъ съ себе си. И Павелъ казва: „Мнозина проповѣдватъ не Христа, а себе си, че знаятъ.“ А че проповѣдваме Христа, подразбира, че проповѣдваме великия законъ на Любовьта, който ще тури редъ и порядъкъ въ свѣта. И този великиятъ законъ, трѣбва да смѣни всички закони вѫтрѣ въ насъ. Прѣди нѣколко часа имахъ разговоръ съ единъ г-нъ, който казва: „Свѣтѫтъ съ Любовь не може да се оправи, камшикъ, камшикъ, само така ще се оправи света! “ Двама братя бѣха, а братъ му седи и казва: „Ти говоришъ така както баща ми говорѣше едно врѣме, знаешъ ли колко ни налагаше съ тоягата, но тази тояга ни най-малко не ни оправи“.
– „Азъ вървя по новото учение“, но ако не вървишъ, ще се върнешъ при брата си.
То е Мойсеевия законъ. Та сега ние сме почнали добрѣ съ Христа, но се връщаме постоянно къмъ Мойсеевия законъ. Тамъ е погрѣшката: или трѣбва да започнемъ съ Мойсея и да свѫршимъ съ Христа, или обратното: Ний започваме с Христа и свършваме съ Мойсея. Ние вървимъ по обратенъ пѫть. И желая между всички ученици да се избератъ нѣколко души, да бѫдатъ примѣръ.
към втори вариант >>
То е Мойсеевия законъ.
(втори вариант)
И Павелъ казва: „Мнозина проповѣдватъ не Христа, а себе си, че знаятъ.“ А че проповѣдваме Христа, подразбира, че проповѣдваме великия законъ на Любовьта, който ще тури редъ и порядъкъ въ свѣта. И този великиятъ законъ, трѣбва да смѣни всички закони вѫтрѣ въ насъ. Прѣди нѣколко часа имахъ разговоръ съ единъ г-нъ, който казва: „Свѣтѫтъ съ Любовь не може да се оправи, камшикъ, камшикъ, само така ще се оправи света! “ Двама братя бѣха, а братъ му седи и казва: „Ти говоришъ така както баща ми говорѣше едно врѣме, знаешъ ли колко ни налагаше съ тоягата, но тази тояга ни най-малко не ни оправи“. – „Азъ вървя по новото учение“, но ако не вървишъ, ще се върнешъ при брата си.
То е Мойсеевия законъ.
Та сега ние сме почнали добрѣ съ Христа, но се връщаме постоянно къмъ Мойсеевия законъ. Тамъ е погрѣшката: или трѣбва да започнемъ съ Мойсея и да свѫршимъ съ Христа, или обратното: Ний започваме с Христа и свършваме съ Мойсея. Ние вървимъ по обратенъ пѫть. И желая между всички ученици да се избератъ нѣколко души, да бѫдатъ примѣръ. Нѣколко души, единъ, двама, трима до 10 души, ако има повече, да ги вземемъ за образецъ, да станатъ образецъ на цѣлия класъ, по начина на своята вѣжливость въ говорене, не само въ говорене, но и въ обхода, въ мисли, въ чувства; да се даде единъ новъ потикъ, потикъ трѣбва да се даде.
към втори вариант >>
Та сега ние сме почнали добрѣ съ Христа, но се връщаме постоянно къмъ Мойсеевия законъ.
(втори вариант)
И този великиятъ законъ, трѣбва да смѣни всички закони вѫтрѣ въ насъ. Прѣди нѣколко часа имахъ разговоръ съ единъ г-нъ, който казва: „Свѣтѫтъ съ Любовь не може да се оправи, камшикъ, камшикъ, само така ще се оправи света! “ Двама братя бѣха, а братъ му седи и казва: „Ти говоришъ така както баща ми говорѣше едно врѣме, знаешъ ли колко ни налагаше съ тоягата, но тази тояга ни най-малко не ни оправи“. – „Азъ вървя по новото учение“, но ако не вървишъ, ще се върнешъ при брата си. То е Мойсеевия законъ.
Та сега ние сме почнали добрѣ съ Христа, но се връщаме постоянно къмъ Мойсеевия законъ.
Тамъ е погрѣшката: или трѣбва да започнемъ съ Мойсея и да свѫршимъ съ Христа, или обратното: Ний започваме с Христа и свършваме съ Мойсея. Ние вървимъ по обратенъ пѫть. И желая между всички ученици да се избератъ нѣколко души, да бѫдатъ примѣръ. Нѣколко души, единъ, двама, трима до 10 души, ако има повече, да ги вземемъ за образецъ, да станатъ образецъ на цѣлия класъ, по начина на своята вѣжливость въ говорене, не само въ говорене, но и въ обхода, въ мисли, въ чувства; да се даде единъ новъ потикъ, потикъ трѣбва да се даде. Щото съ тази философия, тъй както азъ ви говоря, то е още въведение за ония опити, които има да правимъ.
към втори вариант >>
Тамъ е погрѣшката: или трѣбва да започнемъ съ Мойсея и да свѫршимъ съ Христа, или обратното: Ний започваме с Христа и свършваме съ Мойсея.
(втори вариант)
Прѣди нѣколко часа имахъ разговоръ съ единъ г-нъ, който казва: „Свѣтѫтъ съ Любовь не може да се оправи, камшикъ, камшикъ, само така ще се оправи света! “ Двама братя бѣха, а братъ му седи и казва: „Ти говоришъ така както баща ми говорѣше едно врѣме, знаешъ ли колко ни налагаше съ тоягата, но тази тояга ни най-малко не ни оправи“. – „Азъ вървя по новото учение“, но ако не вървишъ, ще се върнешъ при брата си. То е Мойсеевия законъ. Та сега ние сме почнали добрѣ съ Христа, но се връщаме постоянно къмъ Мойсеевия законъ.
Тамъ е погрѣшката: или трѣбва да започнемъ съ Мойсея и да свѫршимъ съ Христа, или обратното: Ний започваме с Христа и свършваме съ Мойсея.
Ние вървимъ по обратенъ пѫть. И желая между всички ученици да се избератъ нѣколко души, да бѫдатъ примѣръ. Нѣколко души, единъ, двама, трима до 10 души, ако има повече, да ги вземемъ за образецъ, да станатъ образецъ на цѣлия класъ, по начина на своята вѣжливость въ говорене, не само въ говорене, но и въ обхода, въ мисли, въ чувства; да се даде единъ новъ потикъ, потикъ трѣбва да се даде. Щото съ тази философия, тъй както азъ ви говоря, то е още въведение за ония опити, които има да правимъ. За примѣръ, азъ дадохъ такъвъ единъ опитъ на единъ класъ.
към втори вариант >>
Ние вървимъ по обратенъ пѫть.
(втори вариант)
“ Двама братя бѣха, а братъ му седи и казва: „Ти говоришъ така както баща ми говорѣше едно врѣме, знаешъ ли колко ни налагаше съ тоягата, но тази тояга ни най-малко не ни оправи“. – „Азъ вървя по новото учение“, но ако не вървишъ, ще се върнешъ при брата си. То е Мойсеевия законъ. Та сега ние сме почнали добрѣ съ Христа, но се връщаме постоянно къмъ Мойсеевия законъ. Тамъ е погрѣшката: или трѣбва да започнемъ съ Мойсея и да свѫршимъ съ Христа, или обратното: Ний започваме с Христа и свършваме съ Мойсея.
Ние вървимъ по обратенъ пѫть.
И желая между всички ученици да се избератъ нѣколко души, да бѫдатъ примѣръ. Нѣколко души, единъ, двама, трима до 10 души, ако има повече, да ги вземемъ за образецъ, да станатъ образецъ на цѣлия класъ, по начина на своята вѣжливость въ говорене, не само въ говорене, но и въ обхода, въ мисли, въ чувства; да се даде единъ новъ потикъ, потикъ трѣбва да се даде. Щото съ тази философия, тъй както азъ ви говоря, то е още въведение за ония опити, които има да правимъ. За примѣръ, азъ дадохъ такъвъ единъ опитъ на единъ класъ. Ако ви дамъ на васъ всинца ви слѣдующия опитъ – една седмица да прѣкарате безъ пари. Т.е.
към втори вариант >>
И желая между всички ученици да се избератъ нѣколко души, да бѫдатъ примѣръ.
(втори вариант)
– „Азъ вървя по новото учение“, но ако не вървишъ, ще се върнешъ при брата си. То е Мойсеевия законъ. Та сега ние сме почнали добрѣ съ Христа, но се връщаме постоянно къмъ Мойсеевия законъ. Тамъ е погрѣшката: или трѣбва да започнемъ съ Мойсея и да свѫршимъ съ Христа, или обратното: Ний започваме с Христа и свършваме съ Мойсея. Ние вървимъ по обратенъ пѫть.
И желая между всички ученици да се избератъ нѣколко души, да бѫдатъ примѣръ.
Нѣколко души, единъ, двама, трима до 10 души, ако има повече, да ги вземемъ за образецъ, да станатъ образецъ на цѣлия класъ, по начина на своята вѣжливость въ говорене, не само въ говорене, но и въ обхода, въ мисли, въ чувства; да се даде единъ новъ потикъ, потикъ трѣбва да се даде. Щото съ тази философия, тъй както азъ ви говоря, то е още въведение за ония опити, които има да правимъ. За примѣръ, азъ дадохъ такъвъ единъ опитъ на единъ класъ. Ако ви дамъ на васъ всинца ви слѣдующия опитъ – една седмица да прѣкарате безъ пари. Т.е. въ тази смисъль – да не уповавате на никакви пари.
към втори вариант >>
Нѣколко души, единъ, двама, трима до 10 души, ако има повече, да ги вземемъ за образецъ, да станатъ образецъ на цѣлия класъ, по начина на своята вѣжливость въ говорене, не само въ говорене, но и въ обхода, въ мисли, въ чувства; да се даде единъ новъ потикъ, потикъ трѣбва да се даде.
(втори вариант)
То е Мойсеевия законъ. Та сега ние сме почнали добрѣ съ Христа, но се връщаме постоянно къмъ Мойсеевия законъ. Тамъ е погрѣшката: или трѣбва да започнемъ съ Мойсея и да свѫршимъ съ Христа, или обратното: Ний започваме с Христа и свършваме съ Мойсея. Ние вървимъ по обратенъ пѫть. И желая между всички ученици да се избератъ нѣколко души, да бѫдатъ примѣръ.
Нѣколко души, единъ, двама, трима до 10 души, ако има повече, да ги вземемъ за образецъ, да станатъ образецъ на цѣлия класъ, по начина на своята вѣжливость въ говорене, не само въ говорене, но и въ обхода, въ мисли, въ чувства; да се даде единъ новъ потикъ, потикъ трѣбва да се даде.
Щото съ тази философия, тъй както азъ ви говоря, то е още въведение за ония опити, които има да правимъ. За примѣръ, азъ дадохъ такъвъ единъ опитъ на единъ класъ. Ако ви дамъ на васъ всинца ви слѣдующия опитъ – една седмица да прѣкарате безъ пари. Т.е. въ тази смисъль – да не уповавате на никакви пари. Ама че, като че на нищо нѣма на какво да уповавате, а само на себе си и на Бога, и на рѫцѣтѣ си, да уповавате, да свикнете, и мѫже и жени, които сѫ ученици, прѣзъ деня вие сами да изкарате прѣхраната си прѣзъ цѣлата седмица.
към втори вариант >>
Щото съ тази философия, тъй както азъ ви говоря, то е още въведение за ония опити, които има да правимъ.
(втори вариант)
Та сега ние сме почнали добрѣ съ Христа, но се връщаме постоянно къмъ Мойсеевия законъ. Тамъ е погрѣшката: или трѣбва да започнемъ съ Мойсея и да свѫршимъ съ Христа, или обратното: Ний започваме с Христа и свършваме съ Мойсея. Ние вървимъ по обратенъ пѫть. И желая между всички ученици да се избератъ нѣколко души, да бѫдатъ примѣръ. Нѣколко души, единъ, двама, трима до 10 души, ако има повече, да ги вземемъ за образецъ, да станатъ образецъ на цѣлия класъ, по начина на своята вѣжливость въ говорене, не само въ говорене, но и въ обхода, въ мисли, въ чувства; да се даде единъ новъ потикъ, потикъ трѣбва да се даде.
Щото съ тази философия, тъй както азъ ви говоря, то е още въведение за ония опити, които има да правимъ.
За примѣръ, азъ дадохъ такъвъ единъ опитъ на единъ класъ. Ако ви дамъ на васъ всинца ви слѣдующия опитъ – една седмица да прѣкарате безъ пари. Т.е. въ тази смисъль – да не уповавате на никакви пари. Ама че, като че на нищо нѣма на какво да уповавате, а само на себе си и на Бога, и на рѫцѣтѣ си, да уповавате, да свикнете, и мѫже и жени, които сѫ ученици, прѣзъ деня вие сами да изкарате прѣхраната си прѣзъ цѣлата седмица. Нѣма да постите, а непрѣмѣнно ще спечелишъ за единъ обѣдъ пари.
към втори вариант >>
За примѣръ, азъ дадохъ такъвъ единъ опитъ на единъ класъ.
(втори вариант)
Тамъ е погрѣшката: или трѣбва да започнемъ съ Мойсея и да свѫршимъ съ Христа, или обратното: Ний започваме с Христа и свършваме съ Мойсея. Ние вървимъ по обратенъ пѫть. И желая между всички ученици да се избератъ нѣколко души, да бѫдатъ примѣръ. Нѣколко души, единъ, двама, трима до 10 души, ако има повече, да ги вземемъ за образецъ, да станатъ образецъ на цѣлия класъ, по начина на своята вѣжливость въ говорене, не само въ говорене, но и въ обхода, въ мисли, въ чувства; да се даде единъ новъ потикъ, потикъ трѣбва да се даде. Щото съ тази философия, тъй както азъ ви говоря, то е още въведение за ония опити, които има да правимъ.
За примѣръ, азъ дадохъ такъвъ единъ опитъ на единъ класъ.
Ако ви дамъ на васъ всинца ви слѣдующия опитъ – една седмица да прѣкарате безъ пари. Т.е. въ тази смисъль – да не уповавате на никакви пари. Ама че, като че на нищо нѣма на какво да уповавате, а само на себе си и на Бога, и на рѫцѣтѣ си, да уповавате, да свикнете, и мѫже и жени, които сѫ ученици, прѣзъ деня вие сами да изкарате прѣхраната си прѣзъ цѣлата седмица. Нѣма да постите, а непрѣмѣнно ще спечелишъ за единъ обѣдъ пари. А пъкъ задачата е тѫй, ако си чиновникъ, да кажемъ, паритѣ, които ще имашъ за едната седмица, ще ги раздадешъ на бѣднитѣ, ще останешъ безъ пари, като бръкнешъ въ джоба, нѣма пари.
към втори вариант >>
Ако ви дамъ на васъ всинца ви слѣдующия опитъ – една седмица да прѣкарате безъ пари. Т.е.
(втори вариант)
Ние вървимъ по обратенъ пѫть. И желая между всички ученици да се избератъ нѣколко души, да бѫдатъ примѣръ. Нѣколко души, единъ, двама, трима до 10 души, ако има повече, да ги вземемъ за образецъ, да станатъ образецъ на цѣлия класъ, по начина на своята вѣжливость въ говорене, не само въ говорене, но и въ обхода, въ мисли, въ чувства; да се даде единъ новъ потикъ, потикъ трѣбва да се даде. Щото съ тази философия, тъй както азъ ви говоря, то е още въведение за ония опити, които има да правимъ. За примѣръ, азъ дадохъ такъвъ единъ опитъ на единъ класъ.
Ако ви дамъ на васъ всинца ви слѣдующия опитъ – една седмица да прѣкарате безъ пари. Т.е.
въ тази смисъль – да не уповавате на никакви пари. Ама че, като че на нищо нѣма на какво да уповавате, а само на себе си и на Бога, и на рѫцѣтѣ си, да уповавате, да свикнете, и мѫже и жени, които сѫ ученици, прѣзъ деня вие сами да изкарате прѣхраната си прѣзъ цѣлата седмица. Нѣма да постите, а непрѣмѣнно ще спечелишъ за единъ обѣдъ пари. А пъкъ задачата е тѫй, ако си чиновникъ, да кажемъ, паритѣ, които ще имашъ за едната седмица, ще ги раздадешъ на бѣднитѣ, ще останешъ безъ пари, като бръкнешъ въ джоба, нѣма пари. На приятели нѣма да уповавашъ, нѣма да кажешъ, ще взема пари на заемъ.
към втори вариант >>
въ тази смисъль – да не уповавате на никакви пари.
(втори вариант)
И желая между всички ученици да се избератъ нѣколко души, да бѫдатъ примѣръ. Нѣколко души, единъ, двама, трима до 10 души, ако има повече, да ги вземемъ за образецъ, да станатъ образецъ на цѣлия класъ, по начина на своята вѣжливость въ говорене, не само въ говорене, но и въ обхода, въ мисли, въ чувства; да се даде единъ новъ потикъ, потикъ трѣбва да се даде. Щото съ тази философия, тъй както азъ ви говоря, то е още въведение за ония опити, които има да правимъ. За примѣръ, азъ дадохъ такъвъ единъ опитъ на единъ класъ. Ако ви дамъ на васъ всинца ви слѣдующия опитъ – една седмица да прѣкарате безъ пари. Т.е.
въ тази смисъль – да не уповавате на никакви пари.
Ама че, като че на нищо нѣма на какво да уповавате, а само на себе си и на Бога, и на рѫцѣтѣ си, да уповавате, да свикнете, и мѫже и жени, които сѫ ученици, прѣзъ деня вие сами да изкарате прѣхраната си прѣзъ цѣлата седмица. Нѣма да постите, а непрѣмѣнно ще спечелишъ за единъ обѣдъ пари. А пъкъ задачата е тѫй, ако си чиновникъ, да кажемъ, паритѣ, които ще имашъ за едната седмица, ще ги раздадешъ на бѣднитѣ, ще останешъ безъ пари, като бръкнешъ въ джоба, нѣма пари. На приятели нѣма да уповавашъ, нѣма да кажешъ, ще взема пари на заемъ. Ще останешъ като че ли си самъ на свѣта.
към втори вариант >>
Ама че, като че на нищо нѣма на какво да уповавате, а само на себе си и на Бога, и на рѫцѣтѣ си, да уповавате, да свикнете, и мѫже и жени, които сѫ ученици, прѣзъ деня вие сами да изкарате прѣхраната си прѣзъ цѣлата седмица.
(втори вариант)
Нѣколко души, единъ, двама, трима до 10 души, ако има повече, да ги вземемъ за образецъ, да станатъ образецъ на цѣлия класъ, по начина на своята вѣжливость въ говорене, не само въ говорене, но и въ обхода, въ мисли, въ чувства; да се даде единъ новъ потикъ, потикъ трѣбва да се даде. Щото съ тази философия, тъй както азъ ви говоря, то е още въведение за ония опити, които има да правимъ. За примѣръ, азъ дадохъ такъвъ единъ опитъ на единъ класъ. Ако ви дамъ на васъ всинца ви слѣдующия опитъ – една седмица да прѣкарате безъ пари. Т.е. въ тази смисъль – да не уповавате на никакви пари.
Ама че, като че на нищо нѣма на какво да уповавате, а само на себе си и на Бога, и на рѫцѣтѣ си, да уповавате, да свикнете, и мѫже и жени, които сѫ ученици, прѣзъ деня вие сами да изкарате прѣхраната си прѣзъ цѣлата седмица.
Нѣма да постите, а непрѣмѣнно ще спечелишъ за единъ обѣдъ пари. А пъкъ задачата е тѫй, ако си чиновникъ, да кажемъ, паритѣ, които ще имашъ за едната седмица, ще ги раздадешъ на бѣднитѣ, ще останешъ безъ пари, като бръкнешъ въ джоба, нѣма пари. На приятели нѣма да уповавашъ, нѣма да кажешъ, ще взема пари на заемъ. Ще останешъ като че ли си самъ на свѣта. Прѣдставете си, че се намирате въ единъ многолюденъ градъ като Ню-Йоркъ или Лондонъ, излизате въ града, гладенъ сте, питамъ какъ ще рѣшите вашата задача?
към втори вариант >>
Нѣма да постите, а непрѣмѣнно ще спечелишъ за единъ обѣдъ пари.
(втори вариант)
Щото съ тази философия, тъй както азъ ви говоря, то е още въведение за ония опити, които има да правимъ. За примѣръ, азъ дадохъ такъвъ единъ опитъ на единъ класъ. Ако ви дамъ на васъ всинца ви слѣдующия опитъ – една седмица да прѣкарате безъ пари. Т.е. въ тази смисъль – да не уповавате на никакви пари. Ама че, като че на нищо нѣма на какво да уповавате, а само на себе си и на Бога, и на рѫцѣтѣ си, да уповавате, да свикнете, и мѫже и жени, които сѫ ученици, прѣзъ деня вие сами да изкарате прѣхраната си прѣзъ цѣлата седмица.
Нѣма да постите, а непрѣмѣнно ще спечелишъ за единъ обѣдъ пари.
А пъкъ задачата е тѫй, ако си чиновникъ, да кажемъ, паритѣ, които ще имашъ за едната седмица, ще ги раздадешъ на бѣднитѣ, ще останешъ безъ пари, като бръкнешъ въ джоба, нѣма пари. На приятели нѣма да уповавашъ, нѣма да кажешъ, ще взема пари на заемъ. Ще останешъ като че ли си самъ на свѣта. Прѣдставете си, че се намирате въ единъ многолюденъ градъ като Ню-Йоркъ или Лондонъ, излизате въ града, гладенъ сте, питамъ какъ ще рѣшите вашата задача? Все ще се яви една мисъль.
към втори вариант >>
А пъкъ задачата е тѫй, ако си чиновникъ, да кажемъ, паритѣ, които ще имашъ за едната седмица, ще ги раздадешъ на бѣднитѣ, ще останешъ безъ пари, като бръкнешъ въ джоба, нѣма пари.
(втори вариант)
За примѣръ, азъ дадохъ такъвъ единъ опитъ на единъ класъ. Ако ви дамъ на васъ всинца ви слѣдующия опитъ – една седмица да прѣкарате безъ пари. Т.е. въ тази смисъль – да не уповавате на никакви пари. Ама че, като че на нищо нѣма на какво да уповавате, а само на себе си и на Бога, и на рѫцѣтѣ си, да уповавате, да свикнете, и мѫже и жени, които сѫ ученици, прѣзъ деня вие сами да изкарате прѣхраната си прѣзъ цѣлата седмица. Нѣма да постите, а непрѣмѣнно ще спечелишъ за единъ обѣдъ пари.
А пъкъ задачата е тѫй, ако си чиновникъ, да кажемъ, паритѣ, които ще имашъ за едната седмица, ще ги раздадешъ на бѣднитѣ, ще останешъ безъ пари, като бръкнешъ въ джоба, нѣма пари.
На приятели нѣма да уповавашъ, нѣма да кажешъ, ще взема пари на заемъ. Ще останешъ като че ли си самъ на свѣта. Прѣдставете си, че се намирате въ единъ многолюденъ градъ като Ню-Йоркъ или Лондонъ, излизате въ града, гладенъ сте, питамъ какъ ще рѣшите вашата задача? Все ще се яви една мисъль. Ако е за единъ мѣсецъ, като приемешъ заплатата и я раздадешъ и кажешъ: сега съ трудъ ще изкарамъ прѣхраната си, съ собственитѣ си рѫцѣ.
към втори вариант >>
На приятели нѣма да уповавашъ, нѣма да кажешъ, ще взема пари на заемъ.
(втори вариант)
Ако ви дамъ на васъ всинца ви слѣдующия опитъ – една седмица да прѣкарате безъ пари. Т.е. въ тази смисъль – да не уповавате на никакви пари. Ама че, като че на нищо нѣма на какво да уповавате, а само на себе си и на Бога, и на рѫцѣтѣ си, да уповавате, да свикнете, и мѫже и жени, които сѫ ученици, прѣзъ деня вие сами да изкарате прѣхраната си прѣзъ цѣлата седмица. Нѣма да постите, а непрѣмѣнно ще спечелишъ за единъ обѣдъ пари. А пъкъ задачата е тѫй, ако си чиновникъ, да кажемъ, паритѣ, които ще имашъ за едната седмица, ще ги раздадешъ на бѣднитѣ, ще останешъ безъ пари, като бръкнешъ въ джоба, нѣма пари.
На приятели нѣма да уповавашъ, нѣма да кажешъ, ще взема пари на заемъ.
Ще останешъ като че ли си самъ на свѣта. Прѣдставете си, че се намирате въ единъ многолюденъ градъ като Ню-Йоркъ или Лондонъ, излизате въ града, гладенъ сте, питамъ какъ ще рѣшите вашата задача? Все ще се яви една мисъль. Ако е за единъ мѣсецъ, като приемешъ заплатата и я раздадешъ и кажешъ: сега съ трудъ ще изкарамъ прѣхраната си, съ собственитѣ си рѫцѣ. Тогава ще дойдатъ възражения, но да не изкушаваме Господа.
към втори вариант >>
Ще останешъ като че ли си самъ на свѣта.
(втори вариант)
въ тази смисъль – да не уповавате на никакви пари. Ама че, като че на нищо нѣма на какво да уповавате, а само на себе си и на Бога, и на рѫцѣтѣ си, да уповавате, да свикнете, и мѫже и жени, които сѫ ученици, прѣзъ деня вие сами да изкарате прѣхраната си прѣзъ цѣлата седмица. Нѣма да постите, а непрѣмѣнно ще спечелишъ за единъ обѣдъ пари. А пъкъ задачата е тѫй, ако си чиновникъ, да кажемъ, паритѣ, които ще имашъ за едната седмица, ще ги раздадешъ на бѣднитѣ, ще останешъ безъ пари, като бръкнешъ въ джоба, нѣма пари. На приятели нѣма да уповавашъ, нѣма да кажешъ, ще взема пари на заемъ.
Ще останешъ като че ли си самъ на свѣта.
Прѣдставете си, че се намирате въ единъ многолюденъ градъ като Ню-Йоркъ или Лондонъ, излизате въ града, гладенъ сте, питамъ какъ ще рѣшите вашата задача? Все ще се яви една мисъль. Ако е за единъ мѣсецъ, като приемешъ заплатата и я раздадешъ и кажешъ: сега съ трудъ ще изкарамъ прѣхраната си, съ собственитѣ си рѫцѣ. Тогава ще дойдатъ възражения, но да не изкушаваме Господа. Не, не, ние сега го изкушаваме като имаме паритѣ, ние на Бога не уповаваме.
към втори вариант >>
Прѣдставете си, че се намирате въ единъ многолюденъ градъ като Ню-Йоркъ или Лондонъ, излизате въ града, гладенъ сте, питамъ какъ ще рѣшите вашата задача?
(втори вариант)
Ама че, като че на нищо нѣма на какво да уповавате, а само на себе си и на Бога, и на рѫцѣтѣ си, да уповавате, да свикнете, и мѫже и жени, които сѫ ученици, прѣзъ деня вие сами да изкарате прѣхраната си прѣзъ цѣлата седмица. Нѣма да постите, а непрѣмѣнно ще спечелишъ за единъ обѣдъ пари. А пъкъ задачата е тѫй, ако си чиновникъ, да кажемъ, паритѣ, които ще имашъ за едната седмица, ще ги раздадешъ на бѣднитѣ, ще останешъ безъ пари, като бръкнешъ въ джоба, нѣма пари. На приятели нѣма да уповавашъ, нѣма да кажешъ, ще взема пари на заемъ. Ще останешъ като че ли си самъ на свѣта.
Прѣдставете си, че се намирате въ единъ многолюденъ градъ като Ню-Йоркъ или Лондонъ, излизате въ града, гладенъ сте, питамъ какъ ще рѣшите вашата задача?
Все ще се яви една мисъль. Ако е за единъ мѣсецъ, като приемешъ заплатата и я раздадешъ и кажешъ: сега съ трудъ ще изкарамъ прѣхраната си, съ собственитѣ си рѫцѣ. Тогава ще дойдатъ възражения, но да не изкушаваме Господа. Не, не, ние сега го изкушаваме като имаме паритѣ, ние на Бога не уповаваме. Сега и чиновникътъ уповава на своята заплата, жената – на своя мѫжъ, мѫжътъ на своята клиентела.
към втори вариант >>
Все ще се яви една мисъль.
(втори вариант)
Нѣма да постите, а непрѣмѣнно ще спечелишъ за единъ обѣдъ пари. А пъкъ задачата е тѫй, ако си чиновникъ, да кажемъ, паритѣ, които ще имашъ за едната седмица, ще ги раздадешъ на бѣднитѣ, ще останешъ безъ пари, като бръкнешъ въ джоба, нѣма пари. На приятели нѣма да уповавашъ, нѣма да кажешъ, ще взема пари на заемъ. Ще останешъ като че ли си самъ на свѣта. Прѣдставете си, че се намирате въ единъ многолюденъ градъ като Ню-Йоркъ или Лондонъ, излизате въ града, гладенъ сте, питамъ какъ ще рѣшите вашата задача?
Все ще се яви една мисъль.
Ако е за единъ мѣсецъ, като приемешъ заплатата и я раздадешъ и кажешъ: сега съ трудъ ще изкарамъ прѣхраната си, съ собственитѣ си рѫцѣ. Тогава ще дойдатъ възражения, но да не изкушаваме Господа. Не, не, ние сега го изкушаваме като имаме паритѣ, ние на Бога не уповаваме. Сега и чиновникътъ уповава на своята заплата, жената – на своя мѫжъ, мѫжътъ на своята клиентела. Но на Бога никой не уповава.
към втори вариант >>
Ако е за единъ мѣсецъ, като приемешъ заплатата и я раздадешъ и кажешъ: сега съ трудъ ще изкарамъ прѣхраната си, съ собственитѣ си рѫцѣ.
(втори вариант)
А пъкъ задачата е тѫй, ако си чиновникъ, да кажемъ, паритѣ, които ще имашъ за едната седмица, ще ги раздадешъ на бѣднитѣ, ще останешъ безъ пари, като бръкнешъ въ джоба, нѣма пари. На приятели нѣма да уповавашъ, нѣма да кажешъ, ще взема пари на заемъ. Ще останешъ като че ли си самъ на свѣта. Прѣдставете си, че се намирате въ единъ многолюденъ градъ като Ню-Йоркъ или Лондонъ, излизате въ града, гладенъ сте, питамъ какъ ще рѣшите вашата задача? Все ще се яви една мисъль.
Ако е за единъ мѣсецъ, като приемешъ заплатата и я раздадешъ и кажешъ: сега съ трудъ ще изкарамъ прѣхраната си, съ собственитѣ си рѫцѣ.
Тогава ще дойдатъ възражения, но да не изкушаваме Господа. Не, не, ние сега го изкушаваме като имаме паритѣ, ние на Бога не уповаваме. Сега и чиновникътъ уповава на своята заплата, жената – на своя мѫжъ, мѫжътъ на своята клиентела. Но на Бога никой не уповава. Ние говоримъ за вѣра, но туй не е още една жива опитность.
към втори вариант >>
Тогава ще дойдатъ възражения, но да не изкушаваме Господа.
(втори вариант)
На приятели нѣма да уповавашъ, нѣма да кажешъ, ще взема пари на заемъ. Ще останешъ като че ли си самъ на свѣта. Прѣдставете си, че се намирате въ единъ многолюденъ градъ като Ню-Йоркъ или Лондонъ, излизате въ града, гладенъ сте, питамъ какъ ще рѣшите вашата задача? Все ще се яви една мисъль. Ако е за единъ мѣсецъ, като приемешъ заплатата и я раздадешъ и кажешъ: сега съ трудъ ще изкарамъ прѣхраната си, съ собственитѣ си рѫцѣ.
Тогава ще дойдатъ възражения, но да не изкушаваме Господа.
Не, не, ние сега го изкушаваме като имаме паритѣ, ние на Бога не уповаваме. Сега и чиновникътъ уповава на своята заплата, жената – на своя мѫжъ, мѫжътъ на своята клиентела. Но на Бога никой не уповава. Ние говоримъ за вѣра, но туй не е още една жива опитность.
към втори вариант >>
Не, не, ние сега го изкушаваме като имаме паритѣ, ние на Бога не уповаваме.
(втори вариант)
Ще останешъ като че ли си самъ на свѣта. Прѣдставете си, че се намирате въ единъ многолюденъ градъ като Ню-Йоркъ или Лондонъ, излизате въ града, гладенъ сте, питамъ какъ ще рѣшите вашата задача? Все ще се яви една мисъль. Ако е за единъ мѣсецъ, като приемешъ заплатата и я раздадешъ и кажешъ: сега съ трудъ ще изкарамъ прѣхраната си, съ собственитѣ си рѫцѣ. Тогава ще дойдатъ възражения, но да не изкушаваме Господа.
Не, не, ние сега го изкушаваме като имаме паритѣ, ние на Бога не уповаваме.
Сега и чиновникътъ уповава на своята заплата, жената – на своя мѫжъ, мѫжътъ на своята клиентела. Но на Бога никой не уповава. Ние говоримъ за вѣра, но туй не е още една жива опитность.
към втори вариант >>
Сега и чиновникътъ уповава на своята заплата, жената – на своя мѫжъ, мѫжътъ на своята клиентела.
(втори вариант)
Прѣдставете си, че се намирате въ единъ многолюденъ градъ като Ню-Йоркъ или Лондонъ, излизате въ града, гладенъ сте, питамъ какъ ще рѣшите вашата задача? Все ще се яви една мисъль. Ако е за единъ мѣсецъ, като приемешъ заплатата и я раздадешъ и кажешъ: сега съ трудъ ще изкарамъ прѣхраната си, съ собственитѣ си рѫцѣ. Тогава ще дойдатъ възражения, но да не изкушаваме Господа. Не, не, ние сега го изкушаваме като имаме паритѣ, ние на Бога не уповаваме.
Сега и чиновникътъ уповава на своята заплата, жената – на своя мѫжъ, мѫжътъ на своята клиентела.
Но на Бога никой не уповава. Ние говоримъ за вѣра, но туй не е още една жива опитность.
към втори вариант >>
Но на Бога никой не уповава.
(втори вариант)
Все ще се яви една мисъль. Ако е за единъ мѣсецъ, като приемешъ заплатата и я раздадешъ и кажешъ: сега съ трудъ ще изкарамъ прѣхраната си, съ собственитѣ си рѫцѣ. Тогава ще дойдатъ възражения, но да не изкушаваме Господа. Не, не, ние сега го изкушаваме като имаме паритѣ, ние на Бога не уповаваме. Сега и чиновникътъ уповава на своята заплата, жената – на своя мѫжъ, мѫжътъ на своята клиентела.
Но на Бога никой не уповава.
Ние говоримъ за вѣра, но туй не е още една жива опитность.
към втори вариант >>
Ние говоримъ за вѣра, но туй не е още една жива опитность.
(втори вариант)
Ако е за единъ мѣсецъ, като приемешъ заплатата и я раздадешъ и кажешъ: сега съ трудъ ще изкарамъ прѣхраната си, съ собственитѣ си рѫцѣ. Тогава ще дойдатъ възражения, но да не изкушаваме Господа. Не, не, ние сега го изкушаваме като имаме паритѣ, ние на Бога не уповаваме. Сега и чиновникътъ уповава на своята заплата, жената – на своя мѫжъ, мѫжътъ на своята клиентела. Но на Бога никой не уповава.
Ние говоримъ за вѣра, но туй не е още една жива опитность.
към втори вариант >>
Сега за една седмица да прѣкарате безъ пари!
(втори вариант)
Сега за една седмица да прѣкарате безъ пари!
За примѣръ, трѣбватъ ти пари за ядене, ще идешъ при единъ свой приятель и ще кажешъ: „Има ли нѣщо да поработя? “ И като намѣришъ работа, да я свършишъ, и да знаешъ, че туй, което излѣзе отъ рѫцѣтѣ ти, отъ твоя трудъ е излѣзло. Сега вие ще ми направите възражение: „Азъ като пиша тамъ, не е ли трудъ? “ Не е трудъ, то е осигуряване, ти си се осигурилъ тамъ вече. Трудъ подразбирамъ азъ, да работишъ два часа на нѣкое здание, работѝ само два часа, послѣ вземашъ толкова колкото ти трѣбватъ за единъ обѣдъ, напущашъ тамъ работата, за вечерьта нищо не мислишъ.
към втори вариант >>
За примѣръ, трѣбватъ ти пари за ядене, ще идешъ при единъ свой приятель и ще кажешъ: „Има ли нѣщо да поработя?
(втори вариант)
Сега за една седмица да прѣкарате безъ пари!
За примѣръ, трѣбватъ ти пари за ядене, ще идешъ при единъ свой приятель и ще кажешъ: „Има ли нѣщо да поработя?
“ И като намѣришъ работа, да я свършишъ, и да знаешъ, че туй, което излѣзе отъ рѫцѣтѣ ти, отъ твоя трудъ е излѣзло. Сега вие ще ми направите възражение: „Азъ като пиша тамъ, не е ли трудъ? “ Не е трудъ, то е осигуряване, ти си се осигурилъ тамъ вече. Трудъ подразбирамъ азъ, да работишъ два часа на нѣкое здание, работѝ само два часа, послѣ вземашъ толкова колкото ти трѣбватъ за единъ обѣдъ, напущашъ тамъ работата, за вечерьта нищо не мислишъ. На другия день пакъ търсишъ работа.
към втори вариант >>
“ И като намѣришъ работа, да я свършишъ, и да знаешъ, че туй, което излѣзе отъ рѫцѣтѣ ти, отъ твоя трудъ е излѣзло.
(втори вариант)
Сега за една седмица да прѣкарате безъ пари! За примѣръ, трѣбватъ ти пари за ядене, ще идешъ при единъ свой приятель и ще кажешъ: „Има ли нѣщо да поработя?
“ И като намѣришъ работа, да я свършишъ, и да знаешъ, че туй, което излѣзе отъ рѫцѣтѣ ти, отъ твоя трудъ е излѣзло.
Сега вие ще ми направите възражение: „Азъ като пиша тамъ, не е ли трудъ? “ Не е трудъ, то е осигуряване, ти си се осигурилъ тамъ вече. Трудъ подразбирамъ азъ, да работишъ два часа на нѣкое здание, работѝ само два часа, послѣ вземашъ толкова колкото ти трѣбватъ за единъ обѣдъ, напущашъ тамъ работата, за вечерьта нищо не мислишъ. На другия день пакъ търсишъ работа. Работишъ три часа, напущашъ работата.
към втори вариант >>
Сега вие ще ми направите възражение: „Азъ като пиша тамъ, не е ли трудъ?
(втори вариант)
Сега за една седмица да прѣкарате безъ пари! За примѣръ, трѣбватъ ти пари за ядене, ще идешъ при единъ свой приятель и ще кажешъ: „Има ли нѣщо да поработя? “ И като намѣришъ работа, да я свършишъ, и да знаешъ, че туй, което излѣзе отъ рѫцѣтѣ ти, отъ твоя трудъ е излѣзло.
Сега вие ще ми направите възражение: „Азъ като пиша тамъ, не е ли трудъ?
“ Не е трудъ, то е осигуряване, ти си се осигурилъ тамъ вече. Трудъ подразбирамъ азъ, да работишъ два часа на нѣкое здание, работѝ само два часа, послѣ вземашъ толкова колкото ти трѣбватъ за единъ обѣдъ, напущашъ тамъ работата, за вечерьта нищо не мислишъ. На другия день пакъ търсишъ работа. Работишъ три часа, напущашъ работата. Ще кажете, този човѣкъ хваща, напуща работата.
към втори вариант >>
“ Не е трудъ, то е осигуряване, ти си се осигурилъ тамъ вече.
(втори вариант)
Сега за една седмица да прѣкарате безъ пари! За примѣръ, трѣбватъ ти пари за ядене, ще идешъ при единъ свой приятель и ще кажешъ: „Има ли нѣщо да поработя? “ И като намѣришъ работа, да я свършишъ, и да знаешъ, че туй, което излѣзе отъ рѫцѣтѣ ти, отъ твоя трудъ е излѣзло. Сега вие ще ми направите възражение: „Азъ като пиша тамъ, не е ли трудъ?
“ Не е трудъ, то е осигуряване, ти си се осигурилъ тамъ вече.
Трудъ подразбирамъ азъ, да работишъ два часа на нѣкое здание, работѝ само два часа, послѣ вземашъ толкова колкото ти трѣбватъ за единъ обѣдъ, напущашъ тамъ работата, за вечерьта нищо не мислишъ. На другия день пакъ търсишъ работа. Работишъ три часа, напущашъ работата. Ще кажете, този човѣкъ хваща, напуща работата. Но този човѣкъ кали волята си.
към втори вариант >>
Трудъ подразбирамъ азъ, да работишъ два часа на нѣкое здание, работѝ само два часа, послѣ вземашъ толкова колкото ти трѣбватъ за единъ обѣдъ, напущашъ тамъ работата, за вечерьта нищо не мислишъ.
(втори вариант)
Сега за една седмица да прѣкарате безъ пари! За примѣръ, трѣбватъ ти пари за ядене, ще идешъ при единъ свой приятель и ще кажешъ: „Има ли нѣщо да поработя? “ И като намѣришъ работа, да я свършишъ, и да знаешъ, че туй, което излѣзе отъ рѫцѣтѣ ти, отъ твоя трудъ е излѣзло. Сега вие ще ми направите възражение: „Азъ като пиша тамъ, не е ли трудъ? “ Не е трудъ, то е осигуряване, ти си се осигурилъ тамъ вече.
Трудъ подразбирамъ азъ, да работишъ два часа на нѣкое здание, работѝ само два часа, послѣ вземашъ толкова колкото ти трѣбватъ за единъ обѣдъ, напущашъ тамъ работата, за вечерьта нищо не мислишъ.
На другия день пакъ търсишъ работа. Работишъ три часа, напущашъ работата. Ще кажете, този човѣкъ хваща, напуща работата. Но този човѣкъ кали волята си. Той не е фаталистъ, той казва, туй, което ми трѣбваше азъ изкарахъ, ще видя за утрѣ, ще може ли пакъ да изкарамъ.
към втори вариант >>
На другия день пакъ търсишъ работа.
(втори вариант)
За примѣръ, трѣбватъ ти пари за ядене, ще идешъ при единъ свой приятель и ще кажешъ: „Има ли нѣщо да поработя? “ И като намѣришъ работа, да я свършишъ, и да знаешъ, че туй, което излѣзе отъ рѫцѣтѣ ти, отъ твоя трудъ е излѣзло. Сега вие ще ми направите възражение: „Азъ като пиша тамъ, не е ли трудъ? “ Не е трудъ, то е осигуряване, ти си се осигурилъ тамъ вече. Трудъ подразбирамъ азъ, да работишъ два часа на нѣкое здание, работѝ само два часа, послѣ вземашъ толкова колкото ти трѣбватъ за единъ обѣдъ, напущашъ тамъ работата, за вечерьта нищо не мислишъ.
На другия день пакъ търсишъ работа.
Работишъ три часа, напущашъ работата. Ще кажете, този човѣкъ хваща, напуща работата. Но този човѣкъ кали волята си. Той не е фаталистъ, той казва, туй, което ми трѣбваше азъ изкарахъ, ще видя за утрѣ, ще може ли пакъ да изкарамъ. Той допуска тази самоувереность.
към втори вариант >>
Работишъ три часа, напущашъ работата.
(втори вариант)
“ И като намѣришъ работа, да я свършишъ, и да знаешъ, че туй, което излѣзе отъ рѫцѣтѣ ти, отъ твоя трудъ е излѣзло. Сега вие ще ми направите възражение: „Азъ като пиша тамъ, не е ли трудъ? “ Не е трудъ, то е осигуряване, ти си се осигурилъ тамъ вече. Трудъ подразбирамъ азъ, да работишъ два часа на нѣкое здание, работѝ само два часа, послѣ вземашъ толкова колкото ти трѣбватъ за единъ обѣдъ, напущашъ тамъ работата, за вечерьта нищо не мислишъ. На другия день пакъ търсишъ работа.
Работишъ три часа, напущашъ работата.
Ще кажете, този човѣкъ хваща, напуща работата. Но този човѣкъ кали волята си. Той не е фаталистъ, той казва, туй, което ми трѣбваше азъ изкарахъ, ще видя за утрѣ, ще може ли пакъ да изкарамъ. Той допуска тази самоувереность. И послѣ ще почне да размишлява, какви сѫ вѫтрѣшнитѣ условия при които той се развива.
към втори вариант >>
Ще кажете, този човѣкъ хваща, напуща работата.
(втори вариант)
Сега вие ще ми направите възражение: „Азъ като пиша тамъ, не е ли трудъ? “ Не е трудъ, то е осигуряване, ти си се осигурилъ тамъ вече. Трудъ подразбирамъ азъ, да работишъ два часа на нѣкое здание, работѝ само два часа, послѣ вземашъ толкова колкото ти трѣбватъ за единъ обѣдъ, напущашъ тамъ работата, за вечерьта нищо не мислишъ. На другия день пакъ търсишъ работа. Работишъ три часа, напущашъ работата.
Ще кажете, този човѣкъ хваща, напуща работата.
Но този човѣкъ кали волята си. Той не е фаталистъ, той казва, туй, което ми трѣбваше азъ изкарахъ, ще видя за утрѣ, ще може ли пакъ да изкарамъ. Той допуска тази самоувереность. И послѣ ще почне да размишлява, какви сѫ вѫтрѣшнитѣ условия при които той се развива. И въ окултната наука има слѣдното: ако ти срѣщнешъ нѣкой човѣкъ и си гладенъ, ако кажешъ извѣстна дума и тя дойде до неговото ухо, и той ще каже: „Братко, може ли да дойдешъ при менъ на обѣдъ?
към втори вариант >>
Но този човѣкъ кали волята си.
(втори вариант)
“ Не е трудъ, то е осигуряване, ти си се осигурилъ тамъ вече. Трудъ подразбирамъ азъ, да работишъ два часа на нѣкое здание, работѝ само два часа, послѣ вземашъ толкова колкото ти трѣбватъ за единъ обѣдъ, напущашъ тамъ работата, за вечерьта нищо не мислишъ. На другия день пакъ търсишъ работа. Работишъ три часа, напущашъ работата. Ще кажете, този човѣкъ хваща, напуща работата.
Но този човѣкъ кали волята си.
Той не е фаталистъ, той казва, туй, което ми трѣбваше азъ изкарахъ, ще видя за утрѣ, ще може ли пакъ да изкарамъ. Той допуска тази самоувереность. И послѣ ще почне да размишлява, какви сѫ вѫтрѣшнитѣ условия при които той се развива. И въ окултната наука има слѣдното: ако ти срѣщнешъ нѣкой човѣкъ и си гладенъ, ако кажешъ извѣстна дума и тя дойде до неговото ухо, и той ще каже: „Братко, може ли да дойдешъ при менъ на обѣдъ? “ Ти ни най-малко нѣма да говоришъ за обѣдъ, само трѣбва да знаешъ какъ да изкажешъ тази дума.
към втори вариант >>
Той не е фаталистъ, той казва, туй, което ми трѣбваше азъ изкарахъ, ще видя за утрѣ, ще може ли пакъ да изкарамъ.
(втори вариант)
Трудъ подразбирамъ азъ, да работишъ два часа на нѣкое здание, работѝ само два часа, послѣ вземашъ толкова колкото ти трѣбватъ за единъ обѣдъ, напущашъ тамъ работата, за вечерьта нищо не мислишъ. На другия день пакъ търсишъ работа. Работишъ три часа, напущашъ работата. Ще кажете, този човѣкъ хваща, напуща работата. Но този човѣкъ кали волята си.
Той не е фаталистъ, той казва, туй, което ми трѣбваше азъ изкарахъ, ще видя за утрѣ, ще може ли пакъ да изкарамъ.
Той допуска тази самоувереность. И послѣ ще почне да размишлява, какви сѫ вѫтрѣшнитѣ условия при които той се развива. И въ окултната наука има слѣдното: ако ти срѣщнешъ нѣкой човѣкъ и си гладенъ, ако кажешъ извѣстна дума и тя дойде до неговото ухо, и той ще каже: „Братко, може ли да дойдешъ при менъ на обѣдъ? “ Ти ни най-малко нѣма да говоришъ за обѣдъ, само трѣбва да знаешъ какъ да изкажешъ тази дума. Вѣ едно село влиза една баба гладна.
към втори вариант >>
Той допуска тази самоувереность.
(втори вариант)
На другия день пакъ търсишъ работа. Работишъ три часа, напущашъ работата. Ще кажете, този човѣкъ хваща, напуща работата. Но този човѣкъ кали волята си. Той не е фаталистъ, той казва, туй, което ми трѣбваше азъ изкарахъ, ще видя за утрѣ, ще може ли пакъ да изкарамъ.
Той допуска тази самоувереность.
И послѣ ще почне да размишлява, какви сѫ вѫтрѣшнитѣ условия при които той се развива. И въ окултната наука има слѣдното: ако ти срѣщнешъ нѣкой човѣкъ и си гладенъ, ако кажешъ извѣстна дума и тя дойде до неговото ухо, и той ще каже: „Братко, може ли да дойдешъ при менъ на обѣдъ? “ Ти ни най-малко нѣма да говоришъ за обѣдъ, само трѣбва да знаешъ какъ да изкажешъ тази дума. Вѣ едно село влиза една баба гладна. Влиза въ домѫтъ на единъ чорбаджия, единъ отъ най-жестокитѣ хора, всѣкиго изпъждалъ.
към втори вариант >>
И послѣ ще почне да размишлява, какви сѫ вѫтрѣшнитѣ условия при които той се развива.
(втори вариант)
Работишъ три часа, напущашъ работата. Ще кажете, този човѣкъ хваща, напуща работата. Но този човѣкъ кали волята си. Той не е фаталистъ, той казва, туй, което ми трѣбваше азъ изкарахъ, ще видя за утрѣ, ще може ли пакъ да изкарамъ. Той допуска тази самоувереность.
И послѣ ще почне да размишлява, какви сѫ вѫтрѣшнитѣ условия при които той се развива.
И въ окултната наука има слѣдното: ако ти срѣщнешъ нѣкой човѣкъ и си гладенъ, ако кажешъ извѣстна дума и тя дойде до неговото ухо, и той ще каже: „Братко, може ли да дойдешъ при менъ на обѣдъ? “ Ти ни най-малко нѣма да говоришъ за обѣдъ, само трѣбва да знаешъ какъ да изкажешъ тази дума. Вѣ едно село влиза една баба гладна. Влиза въ домѫтъ на единъ чорбаджия, единъ отъ най-жестокитѣ хора, всѣкиго изпъждалъ. Бабата не казва че е гладна.
към втори вариант >>
И въ окултната наука има слѣдното: ако ти срѣщнешъ нѣкой човѣкъ и си гладенъ, ако кажешъ извѣстна дума и тя дойде до неговото ухо, и той ще каже: „Братко, може ли да дойдешъ при менъ на обѣдъ?
(втори вариант)
Ще кажете, този човѣкъ хваща, напуща работата. Но този човѣкъ кали волята си. Той не е фаталистъ, той казва, туй, което ми трѣбваше азъ изкарахъ, ще видя за утрѣ, ще може ли пакъ да изкарамъ. Той допуска тази самоувереность. И послѣ ще почне да размишлява, какви сѫ вѫтрѣшнитѣ условия при които той се развива.
И въ окултната наука има слѣдното: ако ти срѣщнешъ нѣкой човѣкъ и си гладенъ, ако кажешъ извѣстна дума и тя дойде до неговото ухо, и той ще каже: „Братко, може ли да дойдешъ при менъ на обѣдъ?
“ Ти ни най-малко нѣма да говоришъ за обѣдъ, само трѣбва да знаешъ какъ да изкажешъ тази дума. Вѣ едно село влиза една баба гладна. Влиза въ домѫтъ на единъ чорбаджия, единъ отъ най-жестокитѣ хора, всѣкиго изпъждалъ. Бабата не казва че е гладна. Дѫщеря му била болна.
към втори вариант >>
“ Ти ни най-малко нѣма да говоришъ за обѣдъ, само трѣбва да знаешъ какъ да изкажешъ тази дума.
(втори вариант)
Но този човѣкъ кали волята си. Той не е фаталистъ, той казва, туй, което ми трѣбваше азъ изкарахъ, ще видя за утрѣ, ще може ли пакъ да изкарамъ. Той допуска тази самоувереность. И послѣ ще почне да размишлява, какви сѫ вѫтрѣшнитѣ условия при които той се развива. И въ окултната наука има слѣдното: ако ти срѣщнешъ нѣкой човѣкъ и си гладенъ, ако кажешъ извѣстна дума и тя дойде до неговото ухо, и той ще каже: „Братко, може ли да дойдешъ при менъ на обѣдъ?
“ Ти ни най-малко нѣма да говоришъ за обѣдъ, само трѣбва да знаешъ какъ да изкажешъ тази дума.
Вѣ едно село влиза една баба гладна. Влиза въ домѫтъ на единъ чорбаджия, единъ отъ най-жестокитѣ хора, всѣкиго изпъждалъ. Бабата не казва че е гладна. Дѫщеря му била болна. Влиза бабата, прави разтривка на дъщеря му, това-онова, излиза, че бабата е лѣкарь.
към втори вариант >>
Вѣ едно село влиза една баба гладна.
(втори вариант)
Той не е фаталистъ, той казва, туй, което ми трѣбваше азъ изкарахъ, ще видя за утрѣ, ще може ли пакъ да изкарамъ. Той допуска тази самоувереность. И послѣ ще почне да размишлява, какви сѫ вѫтрѣшнитѣ условия при които той се развива. И въ окултната наука има слѣдното: ако ти срѣщнешъ нѣкой човѣкъ и си гладенъ, ако кажешъ извѣстна дума и тя дойде до неговото ухо, и той ще каже: „Братко, може ли да дойдешъ при менъ на обѣдъ? “ Ти ни най-малко нѣма да говоришъ за обѣдъ, само трѣбва да знаешъ какъ да изкажешъ тази дума.
Вѣ едно село влиза една баба гладна.
Влиза въ домѫтъ на единъ чорбаджия, единъ отъ най-жестокитѣ хора, всѣкиго изпъждалъ. Бабата не казва че е гладна. Дѫщеря му била болна. Влиза бабата, прави разтривка на дъщеря му, това-онова, излиза, че бабата е лѣкарь. Веднага този чорбаджи съзнава, че тя е лѣкарь, казва: „дайте ѝ да се нахрани“.
към втори вариант >>
Влиза въ домѫтъ на единъ чорбаджия, единъ отъ най-жестокитѣ хора, всѣкиго изпъждалъ.
(втори вариант)
Той допуска тази самоувереность. И послѣ ще почне да размишлява, какви сѫ вѫтрѣшнитѣ условия при които той се развива. И въ окултната наука има слѣдното: ако ти срѣщнешъ нѣкой човѣкъ и си гладенъ, ако кажешъ извѣстна дума и тя дойде до неговото ухо, и той ще каже: „Братко, може ли да дойдешъ при менъ на обѣдъ? “ Ти ни най-малко нѣма да говоришъ за обѣдъ, само трѣбва да знаешъ какъ да изкажешъ тази дума. Вѣ едно село влиза една баба гладна.
Влиза въ домѫтъ на единъ чорбаджия, единъ отъ най-жестокитѣ хора, всѣкиго изпъждалъ.
Бабата не казва че е гладна. Дѫщеря му била болна. Влиза бабата, прави разтривка на дъщеря му, това-онова, излиза, че бабата е лѣкарь. Веднага този чорбаджи съзнава, че тя е лѣкарь, казва: „дайте ѝ да се нахрани“. Ако тя искаше най-първо да яде, той щѣше да я изпѫди, но тя най-първо взема да работи, съ рѫцѣтѣ си да изкара яденето.
към втори вариант >>
Бабата не казва че е гладна.
(втори вариант)
И послѣ ще почне да размишлява, какви сѫ вѫтрѣшнитѣ условия при които той се развива. И въ окултната наука има слѣдното: ако ти срѣщнешъ нѣкой човѣкъ и си гладенъ, ако кажешъ извѣстна дума и тя дойде до неговото ухо, и той ще каже: „Братко, може ли да дойдешъ при менъ на обѣдъ? “ Ти ни най-малко нѣма да говоришъ за обѣдъ, само трѣбва да знаешъ какъ да изкажешъ тази дума. Вѣ едно село влиза една баба гладна. Влиза въ домѫтъ на единъ чорбаджия, единъ отъ най-жестокитѣ хора, всѣкиго изпъждалъ.
Бабата не казва че е гладна.
Дѫщеря му била болна. Влиза бабата, прави разтривка на дъщеря му, това-онова, излиза, че бабата е лѣкарь. Веднага този чорбаджи съзнава, че тя е лѣкарь, казва: „дайте ѝ да се нахрани“. Ако тя искаше най-първо да яде, той щѣше да я изпѫди, но тя най-първо взема да работи, съ рѫцѣтѣ си да изкара яденето.
към втори вариант >>
Дѫщеря му била болна.
(втори вариант)
И въ окултната наука има слѣдното: ако ти срѣщнешъ нѣкой човѣкъ и си гладенъ, ако кажешъ извѣстна дума и тя дойде до неговото ухо, и той ще каже: „Братко, може ли да дойдешъ при менъ на обѣдъ? “ Ти ни най-малко нѣма да говоришъ за обѣдъ, само трѣбва да знаешъ какъ да изкажешъ тази дума. Вѣ едно село влиза една баба гладна. Влиза въ домѫтъ на единъ чорбаджия, единъ отъ най-жестокитѣ хора, всѣкиго изпъждалъ. Бабата не казва че е гладна.
Дѫщеря му била болна.
Влиза бабата, прави разтривка на дъщеря му, това-онова, излиза, че бабата е лѣкарь. Веднага този чорбаджи съзнава, че тя е лѣкарь, казва: „дайте ѝ да се нахрани“. Ако тя искаше най-първо да яде, той щѣше да я изпѫди, но тя най-първо взема да работи, съ рѫцѣтѣ си да изкара яденето.
към втори вариант >>
Влиза бабата, прави разтривка на дъщеря му, това-онова, излиза, че бабата е лѣкарь.
(втори вариант)
“ Ти ни най-малко нѣма да говоришъ за обѣдъ, само трѣбва да знаешъ какъ да изкажешъ тази дума. Вѣ едно село влиза една баба гладна. Влиза въ домѫтъ на единъ чорбаджия, единъ отъ най-жестокитѣ хора, всѣкиго изпъждалъ. Бабата не казва че е гладна. Дѫщеря му била болна.
Влиза бабата, прави разтривка на дъщеря му, това-онова, излиза, че бабата е лѣкарь.
Веднага този чорбаджи съзнава, че тя е лѣкарь, казва: „дайте ѝ да се нахрани“. Ако тя искаше най-първо да яде, той щѣше да я изпѫди, но тя най-първо взема да работи, съ рѫцѣтѣ си да изкара яденето.
към втори вариант >>
Веднага този чорбаджи съзнава, че тя е лѣкарь, казва: „дайте ѝ да се нахрани“.
(втори вариант)
Вѣ едно село влиза една баба гладна. Влиза въ домѫтъ на единъ чорбаджия, единъ отъ най-жестокитѣ хора, всѣкиго изпъждалъ. Бабата не казва че е гладна. Дѫщеря му била болна. Влиза бабата, прави разтривка на дъщеря му, това-онова, излиза, че бабата е лѣкарь.
Веднага този чорбаджи съзнава, че тя е лѣкарь, казва: „дайте ѝ да се нахрани“.
Ако тя искаше най-първо да яде, той щѣше да я изпѫди, но тя най-първо взема да работи, съ рѫцѣтѣ си да изкара яденето.
към втори вариант >>
Ако тя искаше най-първо да яде, той щѣше да я изпѫди, но тя най-първо взема да работи, съ рѫцѣтѣ си да изкара яденето.
(втори вариант)
Влиза въ домѫтъ на единъ чорбаджия, единъ отъ най-жестокитѣ хора, всѣкиго изпъждалъ. Бабата не казва че е гладна. Дѫщеря му била болна. Влиза бабата, прави разтривка на дъщеря му, това-онова, излиза, че бабата е лѣкарь. Веднага този чорбаджи съзнава, че тя е лѣкарь, казва: „дайте ѝ да се нахрани“.
Ако тя искаше най-първо да яде, той щѣше да я изпѫди, но тя най-първо взема да работи, съ рѫцѣтѣ си да изкара яденето.
към втори вариант >>
Сега всички вие, ученици, сте длъжни да имате увѣреность, на окултния ученикъ е необходима вѫтрѣшната самоувереность, т.е.
(втори вариант)
Сега всички вие, ученици, сте длъжни да имате увѣреность, на окултния ученикъ е необходима вѫтрѣшната самоувереность, т.е.
че можемъ да побѣдимъ всичкитѣ мѫчнотии, които сѫществуватъ въ нашия животъ. Нали имаме ние това мото: „Нѣма Любовь като Божията Любовь“, и азъ слушамъ туй поздравление вече е станало почти безсмислено, когато се произнася бърже: „Нѣма Любовь като Божията Любовь, Само Божията Любовь е Любовь“, ами че то е излѣзло вече извънка рамкитѣ на окултната наука. Ти ще се спрѣшъ въ себе си и ще кажешъ тъй: „Понеже нѣма друга Любовь, като Божията Любовь, азъ за тази Любовь всичко мога ли да направя? И ще го направя! “ И като кажешъ: „Само Божията Любовь е Любовь“, – послѣ: „всичко мога да направя и ще го направя“.
към втори вариант >>
че можемъ да побѣдимъ всичкитѣ мѫчнотии, които сѫществуватъ въ нашия животъ.
(втори вариант)
Сега всички вие, ученици, сте длъжни да имате увѣреность, на окултния ученикъ е необходима вѫтрѣшната самоувереность, т.е.
че можемъ да побѣдимъ всичкитѣ мѫчнотии, които сѫществуватъ въ нашия животъ.
Нали имаме ние това мото: „Нѣма Любовь като Божията Любовь“, и азъ слушамъ туй поздравление вече е станало почти безсмислено, когато се произнася бърже: „Нѣма Любовь като Божията Любовь, Само Божията Любовь е Любовь“, ами че то е излѣзло вече извънка рамкитѣ на окултната наука. Ти ще се спрѣшъ въ себе си и ще кажешъ тъй: „Понеже нѣма друга Любовь, като Божията Любовь, азъ за тази Любовь всичко мога ли да направя? И ще го направя! “ И като кажешъ: „Само Божията Любовь е Любовь“, – послѣ: „всичко мога да направя и ще го направя“.
към втори вариант >>
Нали имаме ние това мото: „Нѣма Любовь като Божията Любовь“, и азъ слушамъ туй поздравление вече е станало почти безсмислено, когато се произнася бърже: „Нѣма Любовь като Божията Любовь, Само Божията Любовь е Любовь“, ами че то е излѣзло вече извънка рамкитѣ на окултната наука.
(втори вариант)
Сега всички вие, ученици, сте длъжни да имате увѣреность, на окултния ученикъ е необходима вѫтрѣшната самоувереность, т.е. че можемъ да побѣдимъ всичкитѣ мѫчнотии, които сѫществуватъ въ нашия животъ.
Нали имаме ние това мото: „Нѣма Любовь като Божията Любовь“, и азъ слушамъ туй поздравление вече е станало почти безсмислено, когато се произнася бърже: „Нѣма Любовь като Божията Любовь, Само Божията Любовь е Любовь“, ами че то е излѣзло вече извънка рамкитѣ на окултната наука.
Ти ще се спрѣшъ въ себе си и ще кажешъ тъй: „Понеже нѣма друга Любовь, като Божията Любовь, азъ за тази Любовь всичко мога ли да направя? И ще го направя! “ И като кажешъ: „Само Божията Любовь е Любовь“, – послѣ: „всичко мога да направя и ще го направя“.
към втори вариант >>
Ти ще се спрѣшъ въ себе си и ще кажешъ тъй: „Понеже нѣма друга Любовь, като Божията Любовь, азъ за тази Любовь всичко мога ли да направя?
(втори вариант)
Сега всички вие, ученици, сте длъжни да имате увѣреность, на окултния ученикъ е необходима вѫтрѣшната самоувереность, т.е. че можемъ да побѣдимъ всичкитѣ мѫчнотии, които сѫществуватъ въ нашия животъ. Нали имаме ние това мото: „Нѣма Любовь като Божията Любовь“, и азъ слушамъ туй поздравление вече е станало почти безсмислено, когато се произнася бърже: „Нѣма Любовь като Божията Любовь, Само Божията Любовь е Любовь“, ами че то е излѣзло вече извънка рамкитѣ на окултната наука.
Ти ще се спрѣшъ въ себе си и ще кажешъ тъй: „Понеже нѣма друга Любовь, като Божията Любовь, азъ за тази Любовь всичко мога ли да направя?
И ще го направя! “ И като кажешъ: „Само Божията Любовь е Любовь“, – послѣ: „всичко мога да направя и ще го направя“.
към втори вариант >>
И ще го направя!
(втори вариант)
Сега всички вие, ученици, сте длъжни да имате увѣреность, на окултния ученикъ е необходима вѫтрѣшната самоувереность, т.е. че можемъ да побѣдимъ всичкитѣ мѫчнотии, които сѫществуватъ въ нашия животъ. Нали имаме ние това мото: „Нѣма Любовь като Божията Любовь“, и азъ слушамъ туй поздравление вече е станало почти безсмислено, когато се произнася бърже: „Нѣма Любовь като Божията Любовь, Само Божията Любовь е Любовь“, ами че то е излѣзло вече извънка рамкитѣ на окултната наука. Ти ще се спрѣшъ въ себе си и ще кажешъ тъй: „Понеже нѣма друга Любовь, като Божията Любовь, азъ за тази Любовь всичко мога ли да направя?
И ще го направя!
“ И като кажешъ: „Само Божията Любовь е Любовь“, – послѣ: „всичко мога да направя и ще го направя“.
към втори вариант >>
“ И като кажешъ: „Само Божията Любовь е Любовь“, – послѣ: „всичко мога да направя и ще го направя“.
(втори вариант)
Сега всички вие, ученици, сте длъжни да имате увѣреность, на окултния ученикъ е необходима вѫтрѣшната самоувереность, т.е. че можемъ да побѣдимъ всичкитѣ мѫчнотии, които сѫществуватъ въ нашия животъ. Нали имаме ние това мото: „Нѣма Любовь като Божията Любовь“, и азъ слушамъ туй поздравление вече е станало почти безсмислено, когато се произнася бърже: „Нѣма Любовь като Божията Любовь, Само Божията Любовь е Любовь“, ами че то е излѣзло вече извънка рамкитѣ на окултната наука. Ти ще се спрѣшъ въ себе си и ще кажешъ тъй: „Понеже нѣма друга Любовь, като Божията Любовь, азъ за тази Любовь всичко мога ли да направя? И ще го направя!
“ И като кажешъ: „Само Божията Любовь е Любовь“, – послѣ: „всичко мога да направя и ще го направя“.
към втори вариант >>
Изобщо всички сте запознати съ думата хигиена.
(втори вариант)
Изобщо всички сте запознати съ думата хигиена.
Тя е наука, която учи за здравословното състояние на организма.
към втори вариант >>
Ей тамъ има единъ бѣденъ братъ, аз ще го посѣтя, за него всичко ще направя.
(втори вариант)
Ей тамъ има единъ бѣденъ братъ, аз ще го посѣтя, за него всичко ще направя.
Ама да призовем Господа, ние го призоваваме. Азъ седа на по нѣкой пѫть и казвамъ тъй на себе си: направихъ една голѣма грѣшка, че повѣрихъ на тия хора едно свещено правило, което опорочиха, опорочиха и името на Бога, и съ това азъ си навлѣкохъ една голѣма карма. И отъ този опитъ, който направихъ, казахъ си, че ако имахъ тази опитность, никога не бихъ ви далъ туй правило. Искрено ви казвамъ: никога не бихъ ви го повѣрилъ. Казватъ си: „Нѣма Любовь като Божията Любовь“ и погледнешъ ги двамата, че се хванали за гушата.
към втори вариант >>
Тя е наука, която учи за здравословното състояние на организма.
(втори вариант)
Изобщо всички сте запознати съ думата хигиена.
Тя е наука, която учи за здравословното състояние на организма.
към втори вариант >>
Ама да призовем Господа, ние го призоваваме.
(втори вариант)
Ей тамъ има единъ бѣденъ братъ, аз ще го посѣтя, за него всичко ще направя.
Ама да призовем Господа, ние го призоваваме.
Азъ седа на по нѣкой пѫть и казвамъ тъй на себе си: направихъ една голѣма грѣшка, че повѣрихъ на тия хора едно свещено правило, което опорочиха, опорочиха и името на Бога, и съ това азъ си навлѣкохъ една голѣма карма. И отъ този опитъ, който направихъ, казахъ си, че ако имахъ тази опитность, никога не бихъ ви далъ туй правило. Искрено ви казвамъ: никога не бихъ ви го повѣрилъ. Казватъ си: „Нѣма Любовь като Божията Любовь“ и погледнешъ ги двамата, че се хванали за гушата. „Само Божията Любовь е Любовь“, но двамата не могатъ да се примирятъ.
към втори вариант >>
Сега, съ думата „окултна хигиена“ ние разширяваме думата хигиена, тя става по-обширна, отколкото се взима въ обикновена смисъль.
(втори вариант)
Сега, съ думата „окултна хигиена“ ние разширяваме думата хигиена, тя става по-обширна, отколкото се взима въ обикновена смисъль.
Когато говоримъ за единъ обикновенъ ученикъ и единъ окултен, разликата между тѣхъ се опрѣдѣля по степеньта на тѣхното съзнание. За примѣръ, вие можете да изучавате обикновената хигиена – за здравословното състояние на тѣлото, обаче ще достигнете 120 г. и най-послѣ ще изгубите нишката на своето тѣло и ще трѣбва да се опростите съ него. Значи, тази хигиена, обикновената хигиена може да продължи живота ви до 120 год., а окултната хигиена може да продължи живота и до по-дълъгъ периодъ. Не само това: окултната хигиена дава и правила за онова здраво състояние на човѣшкия умъ и на човѣшкитѣ чувства.
към втори вариант >>
Азъ седа на по нѣкой пѫть и казвамъ тъй на себе си: направихъ една голѣма грѣшка, че повѣрихъ на тия хора едно свещено правило, което опорочиха, опорочиха и името на Бога, и съ това азъ си навлѣкохъ една голѣма карма.
(втори вариант)
Ей тамъ има единъ бѣденъ братъ, аз ще го посѣтя, за него всичко ще направя. Ама да призовем Господа, ние го призоваваме.
Азъ седа на по нѣкой пѫть и казвамъ тъй на себе си: направихъ една голѣма грѣшка, че повѣрихъ на тия хора едно свещено правило, което опорочиха, опорочиха и името на Бога, и съ това азъ си навлѣкохъ една голѣма карма.
И отъ този опитъ, който направихъ, казахъ си, че ако имахъ тази опитность, никога не бихъ ви далъ туй правило. Искрено ви казвамъ: никога не бихъ ви го повѣрилъ. Казватъ си: „Нѣма Любовь като Божията Любовь“ и погледнешъ ги двамата, че се хванали за гушата. „Само Божията Любовь е Любовь“, но двамата не могатъ да се примирятъ. „Само Божията Любовь е Любовь“, ама никой не отстѫпва отъ своето, всѣки държи своето.
към втори вариант >>
Когато говоримъ за единъ обикновенъ ученикъ и единъ окултен, разликата между тѣхъ се опрѣдѣля по степеньта на тѣхното съзнание.
(втори вариант)
Сега, съ думата „окултна хигиена“ ние разширяваме думата хигиена, тя става по-обширна, отколкото се взима въ обикновена смисъль.
Когато говоримъ за единъ обикновенъ ученикъ и единъ окултен, разликата между тѣхъ се опрѣдѣля по степеньта на тѣхното съзнание.
За примѣръ, вие можете да изучавате обикновената хигиена – за здравословното състояние на тѣлото, обаче ще достигнете 120 г. и най-послѣ ще изгубите нишката на своето тѣло и ще трѣбва да се опростите съ него. Значи, тази хигиена, обикновената хигиена може да продължи живота ви до 120 год., а окултната хигиена може да продължи живота и до по-дълъгъ периодъ. Не само това: окултната хигиена дава и правила за онова здраво състояние на човѣшкия умъ и на човѣшкитѣ чувства. Умѫтъ може да заболѣе тъй, както заболѣва тялото.
към втори вариант >>
И отъ този опитъ, който направихъ, казахъ си, че ако имахъ тази опитность, никога не бихъ ви далъ туй правило.
(втори вариант)
Ей тамъ има единъ бѣденъ братъ, аз ще го посѣтя, за него всичко ще направя. Ама да призовем Господа, ние го призоваваме. Азъ седа на по нѣкой пѫть и казвамъ тъй на себе си: направихъ една голѣма грѣшка, че повѣрихъ на тия хора едно свещено правило, което опорочиха, опорочиха и името на Бога, и съ това азъ си навлѣкохъ една голѣма карма.
И отъ този опитъ, който направихъ, казахъ си, че ако имахъ тази опитность, никога не бихъ ви далъ туй правило.
Искрено ви казвамъ: никога не бихъ ви го повѣрилъ. Казватъ си: „Нѣма Любовь като Божията Любовь“ и погледнешъ ги двамата, че се хванали за гушата. „Само Божията Любовь е Любовь“, но двамата не могатъ да се примирятъ. „Само Божията Любовь е Любовь“, ама никой не отстѫпва отъ своето, всѣки държи своето. Е, каква Любовь е тази?
към втори вариант >>
За примѣръ, вие можете да изучавате обикновената хигиена – за здравословното състояние на тѣлото, обаче ще достигнете 120 г.
(втори вариант)
Сега, съ думата „окултна хигиена“ ние разширяваме думата хигиена, тя става по-обширна, отколкото се взима въ обикновена смисъль. Когато говоримъ за единъ обикновенъ ученикъ и единъ окултен, разликата между тѣхъ се опрѣдѣля по степеньта на тѣхното съзнание.
За примѣръ, вие можете да изучавате обикновената хигиена – за здравословното състояние на тѣлото, обаче ще достигнете 120 г.
и най-послѣ ще изгубите нишката на своето тѣло и ще трѣбва да се опростите съ него. Значи, тази хигиена, обикновената хигиена може да продължи живота ви до 120 год., а окултната хигиена може да продължи живота и до по-дълъгъ периодъ. Не само това: окултната хигиена дава и правила за онова здраво състояние на човѣшкия умъ и на човѣшкитѣ чувства. Умѫтъ може да заболѣе тъй, както заболѣва тялото. Умътъ може да заболѣе, сърцето може да заболѣе, и човешката воля, и тя може да заболѣе.
към втори вариант >>
Искрено ви казвамъ: никога не бихъ ви го повѣрилъ.
(втори вариант)
Ей тамъ има единъ бѣденъ братъ, аз ще го посѣтя, за него всичко ще направя. Ама да призовем Господа, ние го призоваваме. Азъ седа на по нѣкой пѫть и казвамъ тъй на себе си: направихъ една голѣма грѣшка, че повѣрихъ на тия хора едно свещено правило, което опорочиха, опорочиха и името на Бога, и съ това азъ си навлѣкохъ една голѣма карма. И отъ този опитъ, който направихъ, казахъ си, че ако имахъ тази опитность, никога не бихъ ви далъ туй правило.
Искрено ви казвамъ: никога не бихъ ви го повѣрилъ.
Казватъ си: „Нѣма Любовь като Божията Любовь“ и погледнешъ ги двамата, че се хванали за гушата. „Само Божията Любовь е Любовь“, но двамата не могатъ да се примирятъ. „Само Божията Любовь е Любовь“, ама никой не отстѫпва отъ своето, всѣки държи своето. Е, каква Любовь е тази? Я ми кажете вие?
към втори вариант >>
и най-послѣ ще изгубите нишката на своето тѣло и ще трѣбва да се опростите съ него.
(втори вариант)
Сега, съ думата „окултна хигиена“ ние разширяваме думата хигиена, тя става по-обширна, отколкото се взима въ обикновена смисъль. Когато говоримъ за единъ обикновенъ ученикъ и единъ окултен, разликата между тѣхъ се опрѣдѣля по степеньта на тѣхното съзнание. За примѣръ, вие можете да изучавате обикновената хигиена – за здравословното състояние на тѣлото, обаче ще достигнете 120 г.
и най-послѣ ще изгубите нишката на своето тѣло и ще трѣбва да се опростите съ него.
Значи, тази хигиена, обикновената хигиена може да продължи живота ви до 120 год., а окултната хигиена може да продължи живота и до по-дълъгъ периодъ. Не само това: окултната хигиена дава и правила за онова здраво състояние на човѣшкия умъ и на човѣшкитѣ чувства. Умѫтъ може да заболѣе тъй, както заболѣва тялото. Умътъ може да заболѣе, сърцето може да заболѣе, и човешката воля, и тя може да заболѣе. Единственото нѣщо у човѣка, което не заболѣва, то е само неговия Духъ.
към втори вариант >>
Казватъ си: „Нѣма Любовь като Божията Любовь“ и погледнешъ ги двамата, че се хванали за гушата.
(втори вариант)
Ей тамъ има единъ бѣденъ братъ, аз ще го посѣтя, за него всичко ще направя. Ама да призовем Господа, ние го призоваваме. Азъ седа на по нѣкой пѫть и казвамъ тъй на себе си: направихъ една голѣма грѣшка, че повѣрихъ на тия хора едно свещено правило, което опорочиха, опорочиха и името на Бога, и съ това азъ си навлѣкохъ една голѣма карма. И отъ този опитъ, който направихъ, казахъ си, че ако имахъ тази опитность, никога не бихъ ви далъ туй правило. Искрено ви казвамъ: никога не бихъ ви го повѣрилъ.
Казватъ си: „Нѣма Любовь като Божията Любовь“ и погледнешъ ги двамата, че се хванали за гушата.
„Само Божията Любовь е Любовь“, но двамата не могатъ да се примирятъ. „Само Божията Любовь е Любовь“, ама никой не отстѫпва отъ своето, всѣки държи своето. Е, каква Любовь е тази? Я ми кажете вие? И ще ми кажете: „Азъ сѫмъ човѣкъ, имамъ достойнство, имамъ лични чувства“.
към втори вариант >>
Значи, тази хигиена, обикновената хигиена може да продължи живота ви до 120 год., а окултната хигиена може да продължи живота и до по-дълъгъ периодъ.
(втори вариант)
Сега, съ думата „окултна хигиена“ ние разширяваме думата хигиена, тя става по-обширна, отколкото се взима въ обикновена смисъль. Когато говоримъ за единъ обикновенъ ученикъ и единъ окултен, разликата между тѣхъ се опрѣдѣля по степеньта на тѣхното съзнание. За примѣръ, вие можете да изучавате обикновената хигиена – за здравословното състояние на тѣлото, обаче ще достигнете 120 г. и най-послѣ ще изгубите нишката на своето тѣло и ще трѣбва да се опростите съ него.
Значи, тази хигиена, обикновената хигиена може да продължи живота ви до 120 год., а окултната хигиена може да продължи живота и до по-дълъгъ периодъ.
Не само това: окултната хигиена дава и правила за онова здраво състояние на човѣшкия умъ и на човѣшкитѣ чувства. Умѫтъ може да заболѣе тъй, както заболѣва тялото. Умътъ може да заболѣе, сърцето може да заболѣе, и човешката воля, и тя може да заболѣе. Единственото нѣщо у човѣка, което не заболѣва, то е само неговия Духъ. Духътъ въ туй отношение, когато дойдатъ болести, въ него се явяватъ енергии да изправи поврѣдитѣ.
към втори вариант >>
„Само Божията Любовь е Любовь“, но двамата не могатъ да се примирятъ.
(втори вариант)
Ама да призовем Господа, ние го призоваваме. Азъ седа на по нѣкой пѫть и казвамъ тъй на себе си: направихъ една голѣма грѣшка, че повѣрихъ на тия хора едно свещено правило, което опорочиха, опорочиха и името на Бога, и съ това азъ си навлѣкохъ една голѣма карма. И отъ този опитъ, който направихъ, казахъ си, че ако имахъ тази опитность, никога не бихъ ви далъ туй правило. Искрено ви казвамъ: никога не бихъ ви го повѣрилъ. Казватъ си: „Нѣма Любовь като Божията Любовь“ и погледнешъ ги двамата, че се хванали за гушата.
„Само Божията Любовь е Любовь“, но двамата не могатъ да се примирятъ.
„Само Божията Любовь е Любовь“, ама никой не отстѫпва отъ своето, всѣки държи своето. Е, каква Любовь е тази? Я ми кажете вие? И ще ми кажете: „Азъ сѫмъ човѣкъ, имамъ достойнство, имамъ лични чувства“. Ама по-голѣмо достойнство отъ Любовьта има ли?
към втори вариант >>
Не само това: окултната хигиена дава и правила за онова здраво състояние на човѣшкия умъ и на човѣшкитѣ чувства.
(втори вариант)
Сега, съ думата „окултна хигиена“ ние разширяваме думата хигиена, тя става по-обширна, отколкото се взима въ обикновена смисъль. Когато говоримъ за единъ обикновенъ ученикъ и единъ окултен, разликата между тѣхъ се опрѣдѣля по степеньта на тѣхното съзнание. За примѣръ, вие можете да изучавате обикновената хигиена – за здравословното състояние на тѣлото, обаче ще достигнете 120 г. и най-послѣ ще изгубите нишката на своето тѣло и ще трѣбва да се опростите съ него. Значи, тази хигиена, обикновената хигиена може да продължи живота ви до 120 год., а окултната хигиена може да продължи живота и до по-дълъгъ периодъ.
Не само това: окултната хигиена дава и правила за онова здраво състояние на човѣшкия умъ и на човѣшкитѣ чувства.
Умѫтъ може да заболѣе тъй, както заболѣва тялото. Умътъ може да заболѣе, сърцето може да заболѣе, и човешката воля, и тя може да заболѣе. Единственото нѣщо у човѣка, което не заболѣва, то е само неговия Духъ. Духътъ въ туй отношение, когато дойдатъ болести, въ него се явяватъ енергии да изправи поврѣдитѣ. Душата страда, умътъ се побърква, чувствата излизатъ изъ релсите навънъ, волята се парализира и човѣкъ на земята става инвалидъ.
към втори вариант >>
„Само Божията Любовь е Любовь“, ама никой не отстѫпва отъ своето, всѣки държи своето.
(втори вариант)
Азъ седа на по нѣкой пѫть и казвамъ тъй на себе си: направихъ една голѣма грѣшка, че повѣрихъ на тия хора едно свещено правило, което опорочиха, опорочиха и името на Бога, и съ това азъ си навлѣкохъ една голѣма карма. И отъ този опитъ, който направихъ, казахъ си, че ако имахъ тази опитность, никога не бихъ ви далъ туй правило. Искрено ви казвамъ: никога не бихъ ви го повѣрилъ. Казватъ си: „Нѣма Любовь като Божията Любовь“ и погледнешъ ги двамата, че се хванали за гушата. „Само Божията Любовь е Любовь“, но двамата не могатъ да се примирятъ.
„Само Божията Любовь е Любовь“, ама никой не отстѫпва отъ своето, всѣки държи своето.
Е, каква Любовь е тази? Я ми кажете вие? И ще ми кажете: „Азъ сѫмъ човѣкъ, имамъ достойнство, имамъ лични чувства“. Ама по-голѣмо достойнство отъ Любовьта има ли? Да изпълнимъ волята Божия!
към втори вариант >>
Умѫтъ може да заболѣе тъй, както заболѣва тялото.
(втори вариант)
Когато говоримъ за единъ обикновенъ ученикъ и единъ окултен, разликата между тѣхъ се опрѣдѣля по степеньта на тѣхното съзнание. За примѣръ, вие можете да изучавате обикновената хигиена – за здравословното състояние на тѣлото, обаче ще достигнете 120 г. и най-послѣ ще изгубите нишката на своето тѣло и ще трѣбва да се опростите съ него. Значи, тази хигиена, обикновената хигиена може да продължи живота ви до 120 год., а окултната хигиена може да продължи живота и до по-дълъгъ периодъ. Не само това: окултната хигиена дава и правила за онова здраво състояние на човѣшкия умъ и на човѣшкитѣ чувства.
Умѫтъ може да заболѣе тъй, както заболѣва тялото.
Умътъ може да заболѣе, сърцето може да заболѣе, и човешката воля, и тя може да заболѣе. Единственото нѣщо у човѣка, което не заболѣва, то е само неговия Духъ. Духътъ въ туй отношение, когато дойдатъ болести, въ него се явяватъ енергии да изправи поврѣдитѣ. Душата страда, умътъ се побърква, чувствата излизатъ изъ релсите навънъ, волята се парализира и човѣкъ на земята става инвалидъ.
към втори вариант >>
Е, каква Любовь е тази?
(втори вариант)
И отъ този опитъ, който направихъ, казахъ си, че ако имахъ тази опитность, никога не бихъ ви далъ туй правило. Искрено ви казвамъ: никога не бихъ ви го повѣрилъ. Казватъ си: „Нѣма Любовь като Божията Любовь“ и погледнешъ ги двамата, че се хванали за гушата. „Само Божията Любовь е Любовь“, но двамата не могатъ да се примирятъ. „Само Божията Любовь е Любовь“, ама никой не отстѫпва отъ своето, всѣки държи своето.
Е, каква Любовь е тази?
Я ми кажете вие? И ще ми кажете: „Азъ сѫмъ човѣкъ, имамъ достойнство, имамъ лични чувства“. Ама по-голѣмо достойнство отъ Любовьта има ли? Да изпълнимъ волята Божия! И нѣма по-голѣмо достойнство да служимъ на Бога по Любовь.
към втори вариант >>
Умътъ може да заболѣе, сърцето може да заболѣе, и човешката воля, и тя може да заболѣе.
(втори вариант)
За примѣръ, вие можете да изучавате обикновената хигиена – за здравословното състояние на тѣлото, обаче ще достигнете 120 г. и най-послѣ ще изгубите нишката на своето тѣло и ще трѣбва да се опростите съ него. Значи, тази хигиена, обикновената хигиена може да продължи живота ви до 120 год., а окултната хигиена може да продължи живота и до по-дълъгъ периодъ. Не само това: окултната хигиена дава и правила за онова здраво състояние на човѣшкия умъ и на човѣшкитѣ чувства. Умѫтъ може да заболѣе тъй, както заболѣва тялото.
Умътъ може да заболѣе, сърцето може да заболѣе, и човешката воля, и тя може да заболѣе.
Единственото нѣщо у човѣка, което не заболѣва, то е само неговия Духъ. Духътъ въ туй отношение, когато дойдатъ болести, въ него се явяватъ енергии да изправи поврѣдитѣ. Душата страда, умътъ се побърква, чувствата излизатъ изъ релсите навънъ, волята се парализира и човѣкъ на земята става инвалидъ.
към втори вариант >>
Я ми кажете вие?
(втори вариант)
Искрено ви казвамъ: никога не бихъ ви го повѣрилъ. Казватъ си: „Нѣма Любовь като Божията Любовь“ и погледнешъ ги двамата, че се хванали за гушата. „Само Божията Любовь е Любовь“, но двамата не могатъ да се примирятъ. „Само Божията Любовь е Любовь“, ама никой не отстѫпва отъ своето, всѣки държи своето. Е, каква Любовь е тази?
Я ми кажете вие?
И ще ми кажете: „Азъ сѫмъ човѣкъ, имамъ достойнство, имамъ лични чувства“. Ама по-голѣмо достойнство отъ Любовьта има ли? Да изпълнимъ волята Божия! И нѣма по-голѣмо достойнство да служимъ на Бога по Любовь. То е най-великото достойнство на човѣка – да служи на Любовьта и на мѫдростьта!
към втори вариант >>
Единственото нѣщо у човѣка, което не заболѣва, то е само неговия Духъ.
(втори вариант)
и най-послѣ ще изгубите нишката на своето тѣло и ще трѣбва да се опростите съ него. Значи, тази хигиена, обикновената хигиена може да продължи живота ви до 120 год., а окултната хигиена може да продължи живота и до по-дълъгъ периодъ. Не само това: окултната хигиена дава и правила за онова здраво състояние на човѣшкия умъ и на човѣшкитѣ чувства. Умѫтъ може да заболѣе тъй, както заболѣва тялото. Умътъ може да заболѣе, сърцето може да заболѣе, и човешката воля, и тя може да заболѣе.
Единственото нѣщо у човѣка, което не заболѣва, то е само неговия Духъ.
Духътъ въ туй отношение, когато дойдатъ болести, въ него се явяватъ енергии да изправи поврѣдитѣ. Душата страда, умътъ се побърква, чувствата излизатъ изъ релсите навънъ, волята се парализира и човѣкъ на земята става инвалидъ.
към втори вариант >>
И ще ми кажете: „Азъ сѫмъ човѣкъ, имамъ достойнство, имамъ лични чувства“.
(втори вариант)
Казватъ си: „Нѣма Любовь като Божията Любовь“ и погледнешъ ги двамата, че се хванали за гушата. „Само Божията Любовь е Любовь“, но двамата не могатъ да се примирятъ. „Само Божията Любовь е Любовь“, ама никой не отстѫпва отъ своето, всѣки държи своето. Е, каква Любовь е тази? Я ми кажете вие?
И ще ми кажете: „Азъ сѫмъ човѣкъ, имамъ достойнство, имамъ лични чувства“.
Ама по-голѣмо достойнство отъ Любовьта има ли? Да изпълнимъ волята Божия! И нѣма по-голѣмо достойнство да служимъ на Бога по Любовь. То е най-великото достойнство на човѣка – да служи на Любовьта и на мѫдростьта! Сега азъ отправямъ това не къмъ вѫншнитѣ, азъ отправямъ този упрѣкъ кѫмъ себе си, че съмъ ви повѣрилъ едно свещено правило.
към втори вариант >>
Духътъ въ туй отношение, когато дойдатъ болести, въ него се явяватъ енергии да изправи поврѣдитѣ.
(втори вариант)
Значи, тази хигиена, обикновената хигиена може да продължи живота ви до 120 год., а окултната хигиена може да продължи живота и до по-дълъгъ периодъ. Не само това: окултната хигиена дава и правила за онова здраво състояние на човѣшкия умъ и на човѣшкитѣ чувства. Умѫтъ може да заболѣе тъй, както заболѣва тялото. Умътъ може да заболѣе, сърцето може да заболѣе, и човешката воля, и тя може да заболѣе. Единственото нѣщо у човѣка, което не заболѣва, то е само неговия Духъ.
Духътъ въ туй отношение, когато дойдатъ болести, въ него се явяватъ енергии да изправи поврѣдитѣ.
Душата страда, умътъ се побърква, чувствата излизатъ изъ релсите навънъ, волята се парализира и човѣкъ на земята става инвалидъ.
към втори вариант >>
Ама по-голѣмо достойнство отъ Любовьта има ли?
(втори вариант)
„Само Божията Любовь е Любовь“, но двамата не могатъ да се примирятъ. „Само Божията Любовь е Любовь“, ама никой не отстѫпва отъ своето, всѣки държи своето. Е, каква Любовь е тази? Я ми кажете вие? И ще ми кажете: „Азъ сѫмъ човѣкъ, имамъ достойнство, имамъ лични чувства“.
Ама по-голѣмо достойнство отъ Любовьта има ли?
Да изпълнимъ волята Божия! И нѣма по-голѣмо достойнство да служимъ на Бога по Любовь. То е най-великото достойнство на човѣка – да служи на Любовьта и на мѫдростьта! Сега азъ отправямъ това не къмъ вѫншнитѣ, азъ отправямъ този упрѣкъ кѫмъ себе си, че съмъ ви повѣрилъ едно свещено правило. И послѣ го отправямъ къмъ васъ, че вие не сте го използували, а не защо сте го използвали.
към втори вариант >>
Душата страда, умътъ се побърква, чувствата излизатъ изъ релсите навънъ, волята се парализира и човѣкъ на земята става инвалидъ.
(втори вариант)
Не само това: окултната хигиена дава и правила за онова здраво състояние на човѣшкия умъ и на човѣшкитѣ чувства. Умѫтъ може да заболѣе тъй, както заболѣва тялото. Умътъ може да заболѣе, сърцето може да заболѣе, и човешката воля, и тя може да заболѣе. Единственото нѣщо у човѣка, което не заболѣва, то е само неговия Духъ. Духътъ въ туй отношение, когато дойдатъ болести, въ него се явяватъ енергии да изправи поврѣдитѣ.
Душата страда, умътъ се побърква, чувствата излизатъ изъ релсите навънъ, волята се парализира и човѣкъ на земята става инвалидъ.
към втори вариант >>
Да изпълнимъ волята Божия!
(втори вариант)
„Само Божията Любовь е Любовь“, ама никой не отстѫпва отъ своето, всѣки държи своето. Е, каква Любовь е тази? Я ми кажете вие? И ще ми кажете: „Азъ сѫмъ човѣкъ, имамъ достойнство, имамъ лични чувства“. Ама по-голѣмо достойнство отъ Любовьта има ли?
Да изпълнимъ волята Божия!
И нѣма по-голѣмо достойнство да служимъ на Бога по Любовь. То е най-великото достойнство на човѣка – да служи на Любовьта и на мѫдростьта! Сега азъ отправямъ това не къмъ вѫншнитѣ, азъ отправямъ този упрѣкъ кѫмъ себе си, че съмъ ви повѣрилъ едно свещено правило. И послѣ го отправямъ къмъ васъ, че вие не сте го използували, а не защо сте го използвали. И втори пѫть азъ ще бѫда много внимателенъ за правилата.
към втори вариант >>
Сега, азъ забѣлѣзвамъ въ класа, че вие не вървите по единъ правиленъ пѫть на разбирание.
(втори вариант)
Сега, азъ забѣлѣзвамъ въ класа, че вие не вървите по единъ правиленъ пѫть на разбирание.
Сега, да допуснемъ, че вие сте единъ авиаторъ, хвръкнете в пространството, трѣбва да държите кормилото и зависи от вашето равновѣсие, какъ ще дирижирате този апаратъ, какъ ще свѫршите вашата задача. Прѣдставете си, че вие почнете да обръщате внимание къмъ земята, насамъ-нататъкъ, да се отклонявате от главната задача. Когато умътъ не е на мѣсто, какъ мислите, че ще рѣшите задачата? Сега, вие сте влѣзли да изучавате окултизма, а при това се занимавате съ нѣща посторонни, съ величини, които ни въ клинъ, ни въ рѫкавъ не влизатъ. Нѣкой пѫть азъ ви посочвамъ идеи и принципи, а вие се спирате да питате, защо съмъ казалъ тъй, а не друго-яче, говорите за дребни работи.
към втори вариант >>
И нѣма по-голѣмо достойнство да служимъ на Бога по Любовь.
(втори вариант)
Е, каква Любовь е тази? Я ми кажете вие? И ще ми кажете: „Азъ сѫмъ човѣкъ, имамъ достойнство, имамъ лични чувства“. Ама по-голѣмо достойнство отъ Любовьта има ли? Да изпълнимъ волята Божия!
И нѣма по-голѣмо достойнство да служимъ на Бога по Любовь.
То е най-великото достойнство на човѣка – да служи на Любовьта и на мѫдростьта! Сега азъ отправямъ това не къмъ вѫншнитѣ, азъ отправямъ този упрѣкъ кѫмъ себе си, че съмъ ви повѣрилъ едно свещено правило. И послѣ го отправямъ къмъ васъ, че вие не сте го използували, а не защо сте го използвали. И втори пѫть азъ ще бѫда много внимателенъ за правилата. И нѣкой пѫть като произнесете думата „Любовь“, въ менъ като че нѣкой тегли ножъ отгорѣ ми.
към втори вариант >>
Сега, да допуснемъ, че вие сте единъ авиаторъ, хвръкнете в пространството, трѣбва да държите кормилото и зависи от вашето равновѣсие, какъ ще дирижирате този апаратъ, какъ ще свѫршите вашата задача.
(втори вариант)
Сега, азъ забѣлѣзвамъ въ класа, че вие не вървите по единъ правиленъ пѫть на разбирание.
Сега, да допуснемъ, че вие сте единъ авиаторъ, хвръкнете в пространството, трѣбва да държите кормилото и зависи от вашето равновѣсие, какъ ще дирижирате този апаратъ, какъ ще свѫршите вашата задача.
Прѣдставете си, че вие почнете да обръщате внимание къмъ земята, насамъ-нататъкъ, да се отклонявате от главната задача. Когато умътъ не е на мѣсто, какъ мислите, че ще рѣшите задачата? Сега, вие сте влѣзли да изучавате окултизма, а при това се занимавате съ нѣща посторонни, съ величини, които ни въ клинъ, ни въ рѫкавъ не влизатъ. Нѣкой пѫть азъ ви посочвамъ идеи и принципи, а вие се спирате да питате, защо съмъ казалъ тъй, а не друго-яче, говорите за дребни работи. Вие сте горѣ въ въздуха, не е врѣме да разисквате, защо съмъ казалъ тъй.
към втори вариант >>
То е най-великото достойнство на човѣка – да служи на Любовьта и на мѫдростьта!
(втори вариант)
Я ми кажете вие? И ще ми кажете: „Азъ сѫмъ човѣкъ, имамъ достойнство, имамъ лични чувства“. Ама по-голѣмо достойнство отъ Любовьта има ли? Да изпълнимъ волята Божия! И нѣма по-голѣмо достойнство да служимъ на Бога по Любовь.
То е най-великото достойнство на човѣка – да служи на Любовьта и на мѫдростьта!
Сега азъ отправямъ това не къмъ вѫншнитѣ, азъ отправямъ този упрѣкъ кѫмъ себе си, че съмъ ви повѣрилъ едно свещено правило. И послѣ го отправямъ къмъ васъ, че вие не сте го използували, а не защо сте го използвали. И втори пѫть азъ ще бѫда много внимателенъ за правилата. И нѣкой пѫть като произнесете думата „Любовь“, въ менъ като че нѣкой тегли ножъ отгорѣ ми. Карате се, казвамъ: нѣма Любовь като тази Любовь, която цапа, дращи, рѣжи.
към втори вариант >>
Прѣдставете си, че вие почнете да обръщате внимание къмъ земята, насамъ-нататъкъ, да се отклонявате от главната задача.
(втори вариант)
Сега, азъ забѣлѣзвамъ въ класа, че вие не вървите по единъ правиленъ пѫть на разбирание. Сега, да допуснемъ, че вие сте единъ авиаторъ, хвръкнете в пространството, трѣбва да държите кормилото и зависи от вашето равновѣсие, какъ ще дирижирате този апаратъ, какъ ще свѫршите вашата задача.
Прѣдставете си, че вие почнете да обръщате внимание къмъ земята, насамъ-нататъкъ, да се отклонявате от главната задача.
Когато умътъ не е на мѣсто, какъ мислите, че ще рѣшите задачата? Сега, вие сте влѣзли да изучавате окултизма, а при това се занимавате съ нѣща посторонни, съ величини, които ни въ клинъ, ни въ рѫкавъ не влизатъ. Нѣкой пѫть азъ ви посочвамъ идеи и принципи, а вие се спирате да питате, защо съмъ казалъ тъй, а не друго-яче, говорите за дребни работи. Вие сте горѣ въ въздуха, не е врѣме да разисквате, защо съмъ казалъ тъй. Главното нѣщо е, че вие сте въ въздуха и вашиятъ апарат трѣбва да работи.
към втори вариант >>
Сега азъ отправямъ това не къмъ вѫншнитѣ, азъ отправямъ този упрѣкъ кѫмъ себе си, че съмъ ви повѣрилъ едно свещено правило.
(втори вариант)
И ще ми кажете: „Азъ сѫмъ човѣкъ, имамъ достойнство, имамъ лични чувства“. Ама по-голѣмо достойнство отъ Любовьта има ли? Да изпълнимъ волята Божия! И нѣма по-голѣмо достойнство да служимъ на Бога по Любовь. То е най-великото достойнство на човѣка – да служи на Любовьта и на мѫдростьта!
Сега азъ отправямъ това не къмъ вѫншнитѣ, азъ отправямъ този упрѣкъ кѫмъ себе си, че съмъ ви повѣрилъ едно свещено правило.
И послѣ го отправямъ къмъ васъ, че вие не сте го използували, а не защо сте го използвали. И втори пѫть азъ ще бѫда много внимателенъ за правилата. И нѣкой пѫть като произнесете думата „Любовь“, въ менъ като че нѣкой тегли ножъ отгорѣ ми. Карате се, казвамъ: нѣма Любовь като тази Любовь, която цапа, дращи, рѣжи. Но азъ спечелих; научихъ, че нѣма Любовь като Божията Любовь и че само Божията любовь е Любовь.
към втори вариант >>
Когато умътъ не е на мѣсто, какъ мислите, че ще рѣшите задачата?
(втори вариант)
Сега, азъ забѣлѣзвамъ въ класа, че вие не вървите по единъ правиленъ пѫть на разбирание. Сега, да допуснемъ, че вие сте единъ авиаторъ, хвръкнете в пространството, трѣбва да държите кормилото и зависи от вашето равновѣсие, какъ ще дирижирате този апаратъ, какъ ще свѫршите вашата задача. Прѣдставете си, че вие почнете да обръщате внимание къмъ земята, насамъ-нататъкъ, да се отклонявате от главната задача.
Когато умътъ не е на мѣсто, какъ мислите, че ще рѣшите задачата?
Сега, вие сте влѣзли да изучавате окултизма, а при това се занимавате съ нѣща посторонни, съ величини, които ни въ клинъ, ни въ рѫкавъ не влизатъ. Нѣкой пѫть азъ ви посочвамъ идеи и принципи, а вие се спирате да питате, защо съмъ казалъ тъй, а не друго-яче, говорите за дребни работи. Вие сте горѣ въ въздуха, не е врѣме да разисквате, защо съмъ казалъ тъй. Главното нѣщо е, че вие сте въ въздуха и вашиятъ апарат трѣбва да работи. Слѣзете ли на земята, спрѣ ли вашиятъ апаратъ, можете да философствувате колкото искате.
към втори вариант >>
И послѣ го отправямъ къмъ васъ, че вие не сте го използували, а не защо сте го използвали.
(втори вариант)
Ама по-голѣмо достойнство отъ Любовьта има ли? Да изпълнимъ волята Божия! И нѣма по-голѣмо достойнство да служимъ на Бога по Любовь. То е най-великото достойнство на човѣка – да служи на Любовьта и на мѫдростьта! Сега азъ отправямъ това не къмъ вѫншнитѣ, азъ отправямъ този упрѣкъ кѫмъ себе си, че съмъ ви повѣрилъ едно свещено правило.
И послѣ го отправямъ къмъ васъ, че вие не сте го използували, а не защо сте го използвали.
И втори пѫть азъ ще бѫда много внимателенъ за правилата. И нѣкой пѫть като произнесете думата „Любовь“, въ менъ като че нѣкой тегли ножъ отгорѣ ми. Карате се, казвамъ: нѣма Любовь като тази Любовь, която цапа, дращи, рѣжи. Но азъ спечелих; научихъ, че нѣма Любовь като Божията Любовь и че само Божията любовь е Любовь. Опитахъ туй.
към втори вариант >>
Сега, вие сте влѣзли да изучавате окултизма, а при това се занимавате съ нѣща посторонни, съ величини, които ни въ клинъ, ни въ рѫкавъ не влизатъ.
(втори вариант)
Сега, азъ забѣлѣзвамъ въ класа, че вие не вървите по единъ правиленъ пѫть на разбирание. Сега, да допуснемъ, че вие сте единъ авиаторъ, хвръкнете в пространството, трѣбва да държите кормилото и зависи от вашето равновѣсие, какъ ще дирижирате този апаратъ, какъ ще свѫршите вашата задача. Прѣдставете си, че вие почнете да обръщате внимание къмъ земята, насамъ-нататъкъ, да се отклонявате от главната задача. Когато умътъ не е на мѣсто, какъ мислите, че ще рѣшите задачата?
Сега, вие сте влѣзли да изучавате окултизма, а при това се занимавате съ нѣща посторонни, съ величини, които ни въ клинъ, ни въ рѫкавъ не влизатъ.
Нѣкой пѫть азъ ви посочвамъ идеи и принципи, а вие се спирате да питате, защо съмъ казалъ тъй, а не друго-яче, говорите за дребни работи. Вие сте горѣ въ въздуха, не е врѣме да разисквате, защо съмъ казалъ тъй. Главното нѣщо е, че вие сте въ въздуха и вашиятъ апарат трѣбва да работи. Слѣзете ли на земята, спрѣ ли вашиятъ апаратъ, можете да философствувате колкото искате. И като казвамъ, безъ философия, подразбирам, цѣльта, която имате, да свършите училището и послѣ, като слѣзете на земята, нѣмате друга работа, философствувайте колкото искате.
към втори вариант >>
И втори пѫть азъ ще бѫда много внимателенъ за правилата.
(втори вариант)
Да изпълнимъ волята Божия! И нѣма по-голѣмо достойнство да служимъ на Бога по Любовь. То е най-великото достойнство на човѣка – да служи на Любовьта и на мѫдростьта! Сега азъ отправямъ това не къмъ вѫншнитѣ, азъ отправямъ този упрѣкъ кѫмъ себе си, че съмъ ви повѣрилъ едно свещено правило. И послѣ го отправямъ къмъ васъ, че вие не сте го използували, а не защо сте го използвали.
И втори пѫть азъ ще бѫда много внимателенъ за правилата.
И нѣкой пѫть като произнесете думата „Любовь“, въ менъ като че нѣкой тегли ножъ отгорѣ ми. Карате се, казвамъ: нѣма Любовь като тази Любовь, която цапа, дращи, рѣжи. Но азъ спечелих; научихъ, че нѣма Любовь като Божията Любовь и че само Божията любовь е Любовь. Опитахъ туй. Поне азъ научихъ правилото, ако вие не сте го научили.
към втори вариант >>
Нѣкой пѫть азъ ви посочвамъ идеи и принципи, а вие се спирате да питате, защо съмъ казалъ тъй, а не друго-яче, говорите за дребни работи.
(втори вариант)
Сега, азъ забѣлѣзвамъ въ класа, че вие не вървите по единъ правиленъ пѫть на разбирание. Сега, да допуснемъ, че вие сте единъ авиаторъ, хвръкнете в пространството, трѣбва да държите кормилото и зависи от вашето равновѣсие, какъ ще дирижирате този апаратъ, какъ ще свѫршите вашата задача. Прѣдставете си, че вие почнете да обръщате внимание къмъ земята, насамъ-нататъкъ, да се отклонявате от главната задача. Когато умътъ не е на мѣсто, какъ мислите, че ще рѣшите задачата? Сега, вие сте влѣзли да изучавате окултизма, а при това се занимавате съ нѣща посторонни, съ величини, които ни въ клинъ, ни въ рѫкавъ не влизатъ.
Нѣкой пѫть азъ ви посочвамъ идеи и принципи, а вие се спирате да питате, защо съмъ казалъ тъй, а не друго-яче, говорите за дребни работи.
Вие сте горѣ въ въздуха, не е врѣме да разисквате, защо съмъ казалъ тъй. Главното нѣщо е, че вие сте въ въздуха и вашиятъ апарат трѣбва да работи. Слѣзете ли на земята, спрѣ ли вашиятъ апаратъ, можете да философствувате колкото искате. И като казвамъ, безъ философия, подразбирам, цѣльта, която имате, да свършите училището и послѣ, като слѣзете на земята, нѣмате друга работа, философствувайте колкото искате. Защо и за какво, окултизмътъ никога не отговаря.
към втори вариант >>
И нѣкой пѫть като произнесете думата „Любовь“, въ менъ като че нѣкой тегли ножъ отгорѣ ми.
(втори вариант)
И нѣма по-голѣмо достойнство да служимъ на Бога по Любовь. То е най-великото достойнство на човѣка – да служи на Любовьта и на мѫдростьта! Сега азъ отправямъ това не къмъ вѫншнитѣ, азъ отправямъ този упрѣкъ кѫмъ себе си, че съмъ ви повѣрилъ едно свещено правило. И послѣ го отправямъ къмъ васъ, че вие не сте го използували, а не защо сте го използвали. И втори пѫть азъ ще бѫда много внимателенъ за правилата.
И нѣкой пѫть като произнесете думата „Любовь“, въ менъ като че нѣкой тегли ножъ отгорѣ ми.
Карате се, казвамъ: нѣма Любовь като тази Любовь, която цапа, дращи, рѣжи. Но азъ спечелих; научихъ, че нѣма Любовь като Божията Любовь и че само Божията любовь е Любовь. Опитахъ туй. Поне азъ научихъ правилото, ако вие не сте го научили. Азъ го научихъ и нѣма да го забравя втори пѫть нито на земята, нито на небето!
към втори вариант >>
Вие сте горѣ въ въздуха, не е врѣме да разисквате, защо съмъ казалъ тъй.
(втори вариант)
Сега, да допуснемъ, че вие сте единъ авиаторъ, хвръкнете в пространството, трѣбва да държите кормилото и зависи от вашето равновѣсие, какъ ще дирижирате този апаратъ, какъ ще свѫршите вашата задача. Прѣдставете си, че вие почнете да обръщате внимание къмъ земята, насамъ-нататъкъ, да се отклонявате от главната задача. Когато умътъ не е на мѣсто, какъ мислите, че ще рѣшите задачата? Сега, вие сте влѣзли да изучавате окултизма, а при това се занимавате съ нѣща посторонни, съ величини, които ни въ клинъ, ни въ рѫкавъ не влизатъ. Нѣкой пѫть азъ ви посочвамъ идеи и принципи, а вие се спирате да питате, защо съмъ казалъ тъй, а не друго-яче, говорите за дребни работи.
Вие сте горѣ въ въздуха, не е врѣме да разисквате, защо съмъ казалъ тъй.
Главното нѣщо е, че вие сте въ въздуха и вашиятъ апарат трѣбва да работи. Слѣзете ли на земята, спрѣ ли вашиятъ апаратъ, можете да философствувате колкото искате. И като казвамъ, безъ философия, подразбирам, цѣльта, която имате, да свършите училището и послѣ, като слѣзете на земята, нѣмате друга работа, философствувайте колкото искате. Защо и за какво, окултизмътъ никога не отговаря. Най-великитѣ учители, като идете при тѣхъ, не отговарятъ.
към втори вариант >>
Карате се, казвамъ: нѣма Любовь като тази Любовь, която цапа, дращи, рѣжи.
(втори вариант)
То е най-великото достойнство на човѣка – да служи на Любовьта и на мѫдростьта! Сега азъ отправямъ това не къмъ вѫншнитѣ, азъ отправямъ този упрѣкъ кѫмъ себе си, че съмъ ви повѣрилъ едно свещено правило. И послѣ го отправямъ къмъ васъ, че вие не сте го използували, а не защо сте го използвали. И втори пѫть азъ ще бѫда много внимателенъ за правилата. И нѣкой пѫть като произнесете думата „Любовь“, въ менъ като че нѣкой тегли ножъ отгорѣ ми.
Карате се, казвамъ: нѣма Любовь като тази Любовь, която цапа, дращи, рѣжи.
Но азъ спечелих; научихъ, че нѣма Любовь като Божията Любовь и че само Божията любовь е Любовь. Опитахъ туй. Поне азъ научихъ правилото, ако вие не сте го научили. Азъ го научихъ и нѣма да го забравя втори пѫть нито на земята, нито на небето! И всѣки, който опорочи Божията Любовь, непрѣменно ще приеме своята заплата.
към втори вариант >>
Главното нѣщо е, че вие сте въ въздуха и вашиятъ апарат трѣбва да работи.
(втори вариант)
Прѣдставете си, че вие почнете да обръщате внимание къмъ земята, насамъ-нататъкъ, да се отклонявате от главната задача. Когато умътъ не е на мѣсто, какъ мислите, че ще рѣшите задачата? Сега, вие сте влѣзли да изучавате окултизма, а при това се занимавате съ нѣща посторонни, съ величини, които ни въ клинъ, ни въ рѫкавъ не влизатъ. Нѣкой пѫть азъ ви посочвамъ идеи и принципи, а вие се спирате да питате, защо съмъ казалъ тъй, а не друго-яче, говорите за дребни работи. Вие сте горѣ въ въздуха, не е врѣме да разисквате, защо съмъ казалъ тъй.
Главното нѣщо е, че вие сте въ въздуха и вашиятъ апарат трѣбва да работи.
Слѣзете ли на земята, спрѣ ли вашиятъ апаратъ, можете да философствувате колкото искате. И като казвамъ, безъ философия, подразбирам, цѣльта, която имате, да свършите училището и послѣ, като слѣзете на земята, нѣмате друга работа, философствувайте колкото искате. Защо и за какво, окултизмътъ никога не отговаря. Най-великитѣ учители, като идете при тѣхъ, не отговарятъ. Вие, като идвате при мене, ми говорите като галени дѣца.
към втори вариант >>
Но азъ спечелих; научихъ, че нѣма Любовь като Божията Любовь и че само Божията любовь е Любовь.
(втори вариант)
Сега азъ отправямъ това не къмъ вѫншнитѣ, азъ отправямъ този упрѣкъ кѫмъ себе си, че съмъ ви повѣрилъ едно свещено правило. И послѣ го отправямъ къмъ васъ, че вие не сте го използували, а не защо сте го използвали. И втори пѫть азъ ще бѫда много внимателенъ за правилата. И нѣкой пѫть като произнесете думата „Любовь“, въ менъ като че нѣкой тегли ножъ отгорѣ ми. Карате се, казвамъ: нѣма Любовь като тази Любовь, която цапа, дращи, рѣжи.
Но азъ спечелих; научихъ, че нѣма Любовь като Божията Любовь и че само Божията любовь е Любовь.
Опитахъ туй. Поне азъ научихъ правилото, ако вие не сте го научили. Азъ го научихъ и нѣма да го забравя втори пѫть нито на земята, нито на небето! И всѣки, който опорочи Божията Любовь, непрѣменно ще приеме своята заплата. И ако той не разбере тази Любовь, всичко въ живота е свършено.
към втори вариант >>
Слѣзете ли на земята, спрѣ ли вашиятъ апаратъ, можете да философствувате колкото искате.
(втори вариант)
Когато умътъ не е на мѣсто, какъ мислите, че ще рѣшите задачата? Сега, вие сте влѣзли да изучавате окултизма, а при това се занимавате съ нѣща посторонни, съ величини, които ни въ клинъ, ни въ рѫкавъ не влизатъ. Нѣкой пѫть азъ ви посочвамъ идеи и принципи, а вие се спирате да питате, защо съмъ казалъ тъй, а не друго-яче, говорите за дребни работи. Вие сте горѣ въ въздуха, не е врѣме да разисквате, защо съмъ казалъ тъй. Главното нѣщо е, че вие сте въ въздуха и вашиятъ апарат трѣбва да работи.
Слѣзете ли на земята, спрѣ ли вашиятъ апаратъ, можете да философствувате колкото искате.
И като казвамъ, безъ философия, подразбирам, цѣльта, която имате, да свършите училището и послѣ, като слѣзете на земята, нѣмате друга работа, философствувайте колкото искате. Защо и за какво, окултизмътъ никога не отговаря. Най-великитѣ учители, като идете при тѣхъ, не отговарятъ. Вие, като идвате при мене, ми говорите като галени дѣца. Не е казано учительтъ да ви отговаря на всичко, ни най-малко.
към втори вариант >>
Опитахъ туй.
(втори вариант)
И послѣ го отправямъ къмъ васъ, че вие не сте го използували, а не защо сте го използвали. И втори пѫть азъ ще бѫда много внимателенъ за правилата. И нѣкой пѫть като произнесете думата „Любовь“, въ менъ като че нѣкой тегли ножъ отгорѣ ми. Карате се, казвамъ: нѣма Любовь като тази Любовь, която цапа, дращи, рѣжи. Но азъ спечелих; научихъ, че нѣма Любовь като Божията Любовь и че само Божията любовь е Любовь.
Опитахъ туй.
Поне азъ научихъ правилото, ако вие не сте го научили. Азъ го научихъ и нѣма да го забравя втори пѫть нито на земята, нито на небето! И всѣки, който опорочи Божията Любовь, непрѣменно ще приеме своята заплата. И ако той не разбере тази Любовь, всичко въ живота е свършено. И нѣкой отъ васъ азъ ще повикамъ, за да поговоримъ лично съ васъ, приятелски по Любовьта, ще ви повикамъ да се поразговоримъ по Любовьта.
към втори вариант >>
И като казвамъ, безъ философия, подразбирам, цѣльта, която имате, да свършите училището и послѣ, като слѣзете на земята, нѣмате друга работа, философствувайте колкото искате.
(втори вариант)
Сега, вие сте влѣзли да изучавате окултизма, а при това се занимавате съ нѣща посторонни, съ величини, които ни въ клинъ, ни въ рѫкавъ не влизатъ. Нѣкой пѫть азъ ви посочвамъ идеи и принципи, а вие се спирате да питате, защо съмъ казалъ тъй, а не друго-яче, говорите за дребни работи. Вие сте горѣ въ въздуха, не е врѣме да разисквате, защо съмъ казалъ тъй. Главното нѣщо е, че вие сте въ въздуха и вашиятъ апарат трѣбва да работи. Слѣзете ли на земята, спрѣ ли вашиятъ апаратъ, можете да философствувате колкото искате.
И като казвамъ, безъ философия, подразбирам, цѣльта, която имате, да свършите училището и послѣ, като слѣзете на земята, нѣмате друга работа, философствувайте колкото искате.
Защо и за какво, окултизмътъ никога не отговаря. Най-великитѣ учители, като идете при тѣхъ, не отговарятъ. Вие, като идвате при мене, ми говорите като галени дѣца. Не е казано учительтъ да ви отговаря на всичко, ни най-малко. На учителя като идешъ, ще му кажешъ нѣщо, а той само ще те погледне един пѫть и нищо нѣма да ти каже.
към втори вариант >>
Поне азъ научихъ правилото, ако вие не сте го научили.
(втори вариант)
И втори пѫть азъ ще бѫда много внимателенъ за правилата. И нѣкой пѫть като произнесете думата „Любовь“, въ менъ като че нѣкой тегли ножъ отгорѣ ми. Карате се, казвамъ: нѣма Любовь като тази Любовь, която цапа, дращи, рѣжи. Но азъ спечелих; научихъ, че нѣма Любовь като Божията Любовь и че само Божията любовь е Любовь. Опитахъ туй.
Поне азъ научихъ правилото, ако вие не сте го научили.
Азъ го научихъ и нѣма да го забравя втори пѫть нито на земята, нито на небето! И всѣки, който опорочи Божията Любовь, непрѣменно ще приеме своята заплата. И ако той не разбере тази Любовь, всичко въ живота е свършено. И нѣкой отъ васъ азъ ще повикамъ, за да поговоримъ лично съ васъ, приятелски по Любовьта, ще ви повикамъ да се поразговоримъ по Любовьта. Ще говоримъ сега.
към втори вариант >>
Защо и за какво, окултизмътъ никога не отговаря.
(втори вариант)
Нѣкой пѫть азъ ви посочвамъ идеи и принципи, а вие се спирате да питате, защо съмъ казалъ тъй, а не друго-яче, говорите за дребни работи. Вие сте горѣ въ въздуха, не е врѣме да разисквате, защо съмъ казалъ тъй. Главното нѣщо е, че вие сте въ въздуха и вашиятъ апарат трѣбва да работи. Слѣзете ли на земята, спрѣ ли вашиятъ апаратъ, можете да философствувате колкото искате. И като казвамъ, безъ философия, подразбирам, цѣльта, която имате, да свършите училището и послѣ, като слѣзете на земята, нѣмате друга работа, философствувайте колкото искате.
Защо и за какво, окултизмътъ никога не отговаря.
Най-великитѣ учители, като идете при тѣхъ, не отговарятъ. Вие, като идвате при мене, ми говорите като галени дѣца. Не е казано учительтъ да ви отговаря на всичко, ни най-малко. На учителя като идешъ, ще му кажешъ нѣщо, а той само ще те погледне един пѫть и нищо нѣма да ти каже. Че ти може да се разсърдиш, той не иска да знае.
към втори вариант >>
Азъ го научихъ и нѣма да го забравя втори пѫть нито на земята, нито на небето!
(втори вариант)
И нѣкой пѫть като произнесете думата „Любовь“, въ менъ като че нѣкой тегли ножъ отгорѣ ми. Карате се, казвамъ: нѣма Любовь като тази Любовь, която цапа, дращи, рѣжи. Но азъ спечелих; научихъ, че нѣма Любовь като Божията Любовь и че само Божията любовь е Любовь. Опитахъ туй. Поне азъ научихъ правилото, ако вие не сте го научили.
Азъ го научихъ и нѣма да го забравя втори пѫть нито на земята, нито на небето!
И всѣки, който опорочи Божията Любовь, непрѣменно ще приеме своята заплата. И ако той не разбере тази Любовь, всичко въ живота е свършено. И нѣкой отъ васъ азъ ще повикамъ, за да поговоримъ лично съ васъ, приятелски по Любовьта, ще ви повикамъ да се поразговоримъ по Любовьта. Ще говоримъ сега. Тъй, не мислете, че не мога да говоря.
към втори вариант >>
Най-великитѣ учители, като идете при тѣхъ, не отговарятъ.
(втори вариант)
Вие сте горѣ въ въздуха, не е врѣме да разисквате, защо съмъ казалъ тъй. Главното нѣщо е, че вие сте въ въздуха и вашиятъ апарат трѣбва да работи. Слѣзете ли на земята, спрѣ ли вашиятъ апаратъ, можете да философствувате колкото искате. И като казвамъ, безъ философия, подразбирам, цѣльта, която имате, да свършите училището и послѣ, като слѣзете на земята, нѣмате друга работа, философствувайте колкото искате. Защо и за какво, окултизмътъ никога не отговаря.
Най-великитѣ учители, като идете при тѣхъ, не отговарятъ.
Вие, като идвате при мене, ми говорите като галени дѣца. Не е казано учительтъ да ви отговаря на всичко, ни най-малко. На учителя като идешъ, ще му кажешъ нѣщо, а той само ще те погледне един пѫть и нищо нѣма да ти каже. Че ти може да се разсърдиш, той не иска да знае. Ама ще излѣзешъ отъ училището и не си щѣлъ да вѣрвашъ въ Бога – ако искашъ, вѣрвай въ Бога, ако искашъ, недѣй вѣрва, все едно.
към втори вариант >>
И всѣки, който опорочи Божията Любовь, непрѣменно ще приеме своята заплата.
(втори вариант)
Карате се, казвамъ: нѣма Любовь като тази Любовь, която цапа, дращи, рѣжи. Но азъ спечелих; научихъ, че нѣма Любовь като Божията Любовь и че само Божията любовь е Любовь. Опитахъ туй. Поне азъ научихъ правилото, ако вие не сте го научили. Азъ го научихъ и нѣма да го забравя втори пѫть нито на земята, нито на небето!
И всѣки, който опорочи Божията Любовь, непрѣменно ще приеме своята заплата.
И ако той не разбере тази Любовь, всичко въ живота е свършено. И нѣкой отъ васъ азъ ще повикамъ, за да поговоримъ лично съ васъ, приятелски по Любовьта, ще ви повикамъ да се поразговоримъ по Любовьта. Ще говоримъ сега. Тъй, не мислете, че не мога да говоря. Вие още не сте ме виждали какъ мога да говоря.
към втори вариант >>
Вие, като идвате при мене, ми говорите като галени дѣца.
(втори вариант)
Главното нѣщо е, че вие сте въ въздуха и вашиятъ апарат трѣбва да работи. Слѣзете ли на земята, спрѣ ли вашиятъ апаратъ, можете да философствувате колкото искате. И като казвамъ, безъ философия, подразбирам, цѣльта, която имате, да свършите училището и послѣ, като слѣзете на земята, нѣмате друга работа, философствувайте колкото искате. Защо и за какво, окултизмътъ никога не отговаря. Най-великитѣ учители, като идете при тѣхъ, не отговарятъ.
Вие, като идвате при мене, ми говорите като галени дѣца.
Не е казано учительтъ да ви отговаря на всичко, ни най-малко. На учителя като идешъ, ще му кажешъ нѣщо, а той само ще те погледне един пѫть и нищо нѣма да ти каже. Че ти може да се разсърдиш, той не иска да знае. Ама ще излѣзешъ отъ училището и не си щѣлъ да вѣрвашъ въ Бога – ако искашъ, вѣрвай въ Бога, ако искашъ, недѣй вѣрва, все едно. „Ама азъ нѣма да вървя в този пѫть“.
към втори вариант >>
И ако той не разбере тази Любовь, всичко въ живота е свършено.
(втори вариант)
Но азъ спечелих; научихъ, че нѣма Любовь като Божията Любовь и че само Божията любовь е Любовь. Опитахъ туй. Поне азъ научихъ правилото, ако вие не сте го научили. Азъ го научихъ и нѣма да го забравя втори пѫть нито на земята, нито на небето! И всѣки, който опорочи Божията Любовь, непрѣменно ще приеме своята заплата.
И ако той не разбере тази Любовь, всичко въ живота е свършено.
И нѣкой отъ васъ азъ ще повикамъ, за да поговоримъ лично съ васъ, приятелски по Любовьта, ще ви повикамъ да се поразговоримъ по Любовьта. Ще говоримъ сега. Тъй, не мислете, че не мога да говоря. Вие още не сте ме виждали какъ мога да говоря. Мога да говоря много по-добрѣ.
към втори вариант >>
Не е казано учительтъ да ви отговаря на всичко, ни най-малко.
(втори вариант)
Слѣзете ли на земята, спрѣ ли вашиятъ апаратъ, можете да философствувате колкото искате. И като казвамъ, безъ философия, подразбирам, цѣльта, която имате, да свършите училището и послѣ, като слѣзете на земята, нѣмате друга работа, философствувайте колкото искате. Защо и за какво, окултизмътъ никога не отговаря. Най-великитѣ учители, като идете при тѣхъ, не отговарятъ. Вие, като идвате при мене, ми говорите като галени дѣца.
Не е казано учительтъ да ви отговаря на всичко, ни най-малко.
На учителя като идешъ, ще му кажешъ нѣщо, а той само ще те погледне един пѫть и нищо нѣма да ти каже. Че ти може да се разсърдиш, той не иска да знае. Ама ще излѣзешъ отъ училището и не си щѣлъ да вѣрвашъ въ Бога – ако искашъ, вѣрвай въ Бога, ако искашъ, недѣй вѣрва, все едно. „Ама азъ нѣма да вървя в този пѫть“. Ако искашъ върви.
към втори вариант >>
И нѣкой отъ васъ азъ ще повикамъ, за да поговоримъ лично съ васъ, приятелски по Любовьта, ще ви повикамъ да се поразговоримъ по Любовьта.
(втори вариант)
Опитахъ туй. Поне азъ научихъ правилото, ако вие не сте го научили. Азъ го научихъ и нѣма да го забравя втори пѫть нито на земята, нито на небето! И всѣки, който опорочи Божията Любовь, непрѣменно ще приеме своята заплата. И ако той не разбере тази Любовь, всичко въ живота е свършено.
И нѣкой отъ васъ азъ ще повикамъ, за да поговоримъ лично съ васъ, приятелски по Любовьта, ще ви повикамъ да се поразговоримъ по Любовьта.
Ще говоримъ сега. Тъй, не мислете, че не мога да говоря. Вие още не сте ме виждали какъ мога да говоря. Мога да говоря много по-добрѣ. Сега като казахъ, че по Любовь ще ви говоря, на особенъ езикъ ще ви говори.
към втори вариант >>
На учителя като идешъ, ще му кажешъ нѣщо, а той само ще те погледне един пѫть и нищо нѣма да ти каже.
(втори вариант)
И като казвамъ, безъ философия, подразбирам, цѣльта, която имате, да свършите училището и послѣ, като слѣзете на земята, нѣмате друга работа, философствувайте колкото искате. Защо и за какво, окултизмътъ никога не отговаря. Най-великитѣ учители, като идете при тѣхъ, не отговарятъ. Вие, като идвате при мене, ми говорите като галени дѣца. Не е казано учительтъ да ви отговаря на всичко, ни най-малко.
На учителя като идешъ, ще му кажешъ нѣщо, а той само ще те погледне един пѫть и нищо нѣма да ти каже.
Че ти може да се разсърдиш, той не иска да знае. Ама ще излѣзешъ отъ училището и не си щѣлъ да вѣрвашъ въ Бога – ако искашъ, вѣрвай въ Бога, ако искашъ, недѣй вѣрва, все едно. „Ама азъ нѣма да вървя в този пѫть“. Ако искашъ върви. Учительтъ казва: азъ минахъ по този пѫть, училъ съмъ законите, и ти ще ги учиш: тия закони не може да се изменятъ заради васъ.
към втори вариант >>
Ще говоримъ сега.
(втори вариант)
Поне азъ научихъ правилото, ако вие не сте го научили. Азъ го научихъ и нѣма да го забравя втори пѫть нито на земята, нито на небето! И всѣки, който опорочи Божията Любовь, непрѣменно ще приеме своята заплата. И ако той не разбере тази Любовь, всичко въ живота е свършено. И нѣкой отъ васъ азъ ще повикамъ, за да поговоримъ лично съ васъ, приятелски по Любовьта, ще ви повикамъ да се поразговоримъ по Любовьта.
Ще говоримъ сега.
Тъй, не мислете, че не мога да говоря. Вие още не сте ме виждали какъ мога да говоря. Мога да говоря много по-добрѣ. Сега като казахъ, че по Любовь ще ви говоря, на особенъ езикъ ще ви говори. Азъ ще говоря тъй, а вие ще кажете: „Азъ какво мислѣхъ, пъкъ то какво било“.
към втори вариант >>
Че ти може да се разсърдиш, той не иска да знае.
(втори вариант)
Защо и за какво, окултизмътъ никога не отговаря. Най-великитѣ учители, като идете при тѣхъ, не отговарятъ. Вие, като идвате при мене, ми говорите като галени дѣца. Не е казано учительтъ да ви отговаря на всичко, ни най-малко. На учителя като идешъ, ще му кажешъ нѣщо, а той само ще те погледне един пѫть и нищо нѣма да ти каже.
Че ти може да се разсърдиш, той не иска да знае.
Ама ще излѣзешъ отъ училището и не си щѣлъ да вѣрвашъ въ Бога – ако искашъ, вѣрвай въ Бога, ако искашъ, недѣй вѣрва, все едно. „Ама азъ нѣма да вървя в този пѫть“. Ако искашъ върви. Учительтъ казва: азъ минахъ по този пѫть, училъ съмъ законите, и ти ще ги учиш: тия закони не може да се изменятъ заради васъ. Слѣдователно, обръщамъ вниманието ви.
към втори вариант >>
Тъй, не мислете, че не мога да говоря.
(втори вариант)
Азъ го научихъ и нѣма да го забравя втори пѫть нито на земята, нито на небето! И всѣки, който опорочи Божията Любовь, непрѣменно ще приеме своята заплата. И ако той не разбере тази Любовь, всичко въ живота е свършено. И нѣкой отъ васъ азъ ще повикамъ, за да поговоримъ лично съ васъ, приятелски по Любовьта, ще ви повикамъ да се поразговоримъ по Любовьта. Ще говоримъ сега.
Тъй, не мислете, че не мога да говоря.
Вие още не сте ме виждали какъ мога да говоря. Мога да говоря много по-добрѣ. Сега като казахъ, че по Любовь ще ви говоря, на особенъ езикъ ще ви говори. Азъ ще говоря тъй, а вие ще кажете: „Азъ какво мислѣхъ, пъкъ то какво било“. Моето желание е, съзнанието на всѣкиго отъ васъ да се разшири, съ дребнавости въ живота да се не занимавате.
към втори вариант >>
Ама ще излѣзешъ отъ училището и не си щѣлъ да вѣрвашъ въ Бога – ако искашъ, вѣрвай въ Бога, ако искашъ, недѣй вѣрва, все едно.
(втори вариант)
Най-великитѣ учители, като идете при тѣхъ, не отговарятъ. Вие, като идвате при мене, ми говорите като галени дѣца. Не е казано учительтъ да ви отговаря на всичко, ни най-малко. На учителя като идешъ, ще му кажешъ нѣщо, а той само ще те погледне един пѫть и нищо нѣма да ти каже. Че ти може да се разсърдиш, той не иска да знае.
Ама ще излѣзешъ отъ училището и не си щѣлъ да вѣрвашъ въ Бога – ако искашъ, вѣрвай въ Бога, ако искашъ, недѣй вѣрва, все едно.
„Ама азъ нѣма да вървя в този пѫть“. Ако искашъ върви. Учительтъ казва: азъ минахъ по този пѫть, училъ съмъ законите, и ти ще ги учиш: тия закони не може да се изменятъ заради васъ. Слѣдователно, обръщамъ вниманието ви. Азъ виждамъ, че умоветѣ на мнозина сѫ изкривени, сѫрцата ви тъй сѫщо сѫ изкривени, много сѫ изкривени.
към втори вариант >>
Вие още не сте ме виждали какъ мога да говоря.
(втори вариант)
И всѣки, който опорочи Божията Любовь, непрѣменно ще приеме своята заплата. И ако той не разбере тази Любовь, всичко въ живота е свършено. И нѣкой отъ васъ азъ ще повикамъ, за да поговоримъ лично съ васъ, приятелски по Любовьта, ще ви повикамъ да се поразговоримъ по Любовьта. Ще говоримъ сега. Тъй, не мислете, че не мога да говоря.
Вие още не сте ме виждали какъ мога да говоря.
Мога да говоря много по-добрѣ. Сега като казахъ, че по Любовь ще ви говоря, на особенъ езикъ ще ви говори. Азъ ще говоря тъй, а вие ще кажете: „Азъ какво мислѣхъ, пъкъ то какво било“. Моето желание е, съзнанието на всѣкиго отъ васъ да се разшири, съ дребнавости въ живота да се не занимавате. Тази Любовь да цари и да сѫбуди ума ви, да даде потикъ на сѫрцето ви, да изцѣри всичкитѣ ваши недѫзи.
към втори вариант >>
„Ама азъ нѣма да вървя в този пѫть“.
(втори вариант)
Вие, като идвате при мене, ми говорите като галени дѣца. Не е казано учительтъ да ви отговаря на всичко, ни най-малко. На учителя като идешъ, ще му кажешъ нѣщо, а той само ще те погледне един пѫть и нищо нѣма да ти каже. Че ти може да се разсърдиш, той не иска да знае. Ама ще излѣзешъ отъ училището и не си щѣлъ да вѣрвашъ въ Бога – ако искашъ, вѣрвай въ Бога, ако искашъ, недѣй вѣрва, все едно.
„Ама азъ нѣма да вървя в този пѫть“.
Ако искашъ върви. Учительтъ казва: азъ минахъ по този пѫть, училъ съмъ законите, и ти ще ги учиш: тия закони не може да се изменятъ заради васъ. Слѣдователно, обръщамъ вниманието ви. Азъ виждамъ, че умоветѣ на мнозина сѫ изкривени, сѫрцата ви тъй сѫщо сѫ изкривени, много сѫ изкривени. Съ това нѣма да ме уплашите.
към втори вариант >>
Мога да говоря много по-добрѣ.
(втори вариант)
И ако той не разбере тази Любовь, всичко въ живота е свършено. И нѣкой отъ васъ азъ ще повикамъ, за да поговоримъ лично съ васъ, приятелски по Любовьта, ще ви повикамъ да се поразговоримъ по Любовьта. Ще говоримъ сега. Тъй, не мислете, че не мога да говоря. Вие още не сте ме виждали какъ мога да говоря.
Мога да говоря много по-добрѣ.
Сега като казахъ, че по Любовь ще ви говоря, на особенъ езикъ ще ви говори. Азъ ще говоря тъй, а вие ще кажете: „Азъ какво мислѣхъ, пъкъ то какво било“. Моето желание е, съзнанието на всѣкиго отъ васъ да се разшири, съ дребнавости въ живота да се не занимавате. Тази Любовь да цари и да сѫбуди ума ви, да даде потикъ на сѫрцето ви, да изцѣри всичкитѣ ваши недѫзи. Да се почувствувате здрави, бодри, свѣжи, да можете да възприемете Любовьта и да я приложите въ живота, понеже се намирате въ условия много трудни за сега.
към втори вариант >>
Ако искашъ върви.
(втори вариант)
Не е казано учительтъ да ви отговаря на всичко, ни най-малко. На учителя като идешъ, ще му кажешъ нѣщо, а той само ще те погледне един пѫть и нищо нѣма да ти каже. Че ти може да се разсърдиш, той не иска да знае. Ама ще излѣзешъ отъ училището и не си щѣлъ да вѣрвашъ въ Бога – ако искашъ, вѣрвай въ Бога, ако искашъ, недѣй вѣрва, все едно. „Ама азъ нѣма да вървя в този пѫть“.
Ако искашъ върви.
Учительтъ казва: азъ минахъ по този пѫть, училъ съмъ законите, и ти ще ги учиш: тия закони не може да се изменятъ заради васъ. Слѣдователно, обръщамъ вниманието ви. Азъ виждамъ, че умоветѣ на мнозина сѫ изкривени, сѫрцата ви тъй сѫщо сѫ изкривени, много сѫ изкривени. Съ това нѣма да ме уплашите. Не заради мене, заради вас.
към втори вариант >>
Сега като казахъ, че по Любовь ще ви говоря, на особенъ езикъ ще ви говори.
(втори вариант)
И нѣкой отъ васъ азъ ще повикамъ, за да поговоримъ лично съ васъ, приятелски по Любовьта, ще ви повикамъ да се поразговоримъ по Любовьта. Ще говоримъ сега. Тъй, не мислете, че не мога да говоря. Вие още не сте ме виждали какъ мога да говоря. Мога да говоря много по-добрѣ.
Сега като казахъ, че по Любовь ще ви говоря, на особенъ езикъ ще ви говори.
Азъ ще говоря тъй, а вие ще кажете: „Азъ какво мислѣхъ, пъкъ то какво било“. Моето желание е, съзнанието на всѣкиго отъ васъ да се разшири, съ дребнавости въ живота да се не занимавате. Тази Любовь да цари и да сѫбуди ума ви, да даде потикъ на сѫрцето ви, да изцѣри всичкитѣ ваши недѫзи. Да се почувствувате здрави, бодри, свѣжи, да можете да възприемете Любовьта и да я приложите въ живота, понеже се намирате въ условия много трудни за сега. И въ цѣла Европа се предвижда, че ученицитѣ на окултизма ще минатъ прѣзъ много труденъ изпитъ.
към втори вариант >>
Учительтъ казва: азъ минахъ по този пѫть, училъ съмъ законите, и ти ще ги учиш: тия закони не може да се изменятъ заради васъ.
(втори вариант)
На учителя като идешъ, ще му кажешъ нѣщо, а той само ще те погледне един пѫть и нищо нѣма да ти каже. Че ти може да се разсърдиш, той не иска да знае. Ама ще излѣзешъ отъ училището и не си щѣлъ да вѣрвашъ въ Бога – ако искашъ, вѣрвай въ Бога, ако искашъ, недѣй вѣрва, все едно. „Ама азъ нѣма да вървя в този пѫть“. Ако искашъ върви.
Учительтъ казва: азъ минахъ по този пѫть, училъ съмъ законите, и ти ще ги учиш: тия закони не може да се изменятъ заради васъ.
Слѣдователно, обръщамъ вниманието ви. Азъ виждамъ, че умоветѣ на мнозина сѫ изкривени, сѫрцата ви тъй сѫщо сѫ изкривени, много сѫ изкривени. Съ това нѣма да ме уплашите. Не заради мене, заради вас. Ни най-малко вие с изопачения вашъ умъ нито съ 1/100 милионна часть нѣма да отклоните моя умъ.
към втори вариант >>
Азъ ще говоря тъй, а вие ще кажете: „Азъ какво мислѣхъ, пъкъ то какво било“.
(втори вариант)
Ще говоримъ сега. Тъй, не мислете, че не мога да говоря. Вие още не сте ме виждали какъ мога да говоря. Мога да говоря много по-добрѣ. Сега като казахъ, че по Любовь ще ви говоря, на особенъ езикъ ще ви говори.
Азъ ще говоря тъй, а вие ще кажете: „Азъ какво мислѣхъ, пъкъ то какво било“.
Моето желание е, съзнанието на всѣкиго отъ васъ да се разшири, съ дребнавости въ живота да се не занимавате. Тази Любовь да цари и да сѫбуди ума ви, да даде потикъ на сѫрцето ви, да изцѣри всичкитѣ ваши недѫзи. Да се почувствувате здрави, бодри, свѣжи, да можете да възприемете Любовьта и да я приложите въ живота, понеже се намирате въ условия много трудни за сега. И въ цѣла Европа се предвижда, че ученицитѣ на окултизма ще минатъ прѣзъ много труденъ изпитъ. Тия обществени борби трѣбва да се поправятъ съ сила.
към втори вариант >>
Слѣдователно, обръщамъ вниманието ви.
(втори вариант)
Че ти може да се разсърдиш, той не иска да знае. Ама ще излѣзешъ отъ училището и не си щѣлъ да вѣрвашъ въ Бога – ако искашъ, вѣрвай въ Бога, ако искашъ, недѣй вѣрва, все едно. „Ама азъ нѣма да вървя в този пѫть“. Ако искашъ върви. Учительтъ казва: азъ минахъ по този пѫть, училъ съмъ законите, и ти ще ги учиш: тия закони не може да се изменятъ заради васъ.
Слѣдователно, обръщамъ вниманието ви.
Азъ виждамъ, че умоветѣ на мнозина сѫ изкривени, сѫрцата ви тъй сѫщо сѫ изкривени, много сѫ изкривени. Съ това нѣма да ме уплашите. Не заради мене, заради вас. Ни най-малко вие с изопачения вашъ умъ нито съ 1/100 милионна часть нѣма да отклоните моя умъ. Азъ ще вѫрвя по пѫтя, ще бѫда такъвъ, защото такава е волята Божия.
към втори вариант >>
Моето желание е, съзнанието на всѣкиго отъ васъ да се разшири, съ дребнавости въ живота да се не занимавате.
(втори вариант)
Тъй, не мислете, че не мога да говоря. Вие още не сте ме виждали какъ мога да говоря. Мога да говоря много по-добрѣ. Сега като казахъ, че по Любовь ще ви говоря, на особенъ езикъ ще ви говори. Азъ ще говоря тъй, а вие ще кажете: „Азъ какво мислѣхъ, пъкъ то какво било“.
Моето желание е, съзнанието на всѣкиго отъ васъ да се разшири, съ дребнавости въ живота да се не занимавате.
Тази Любовь да цари и да сѫбуди ума ви, да даде потикъ на сѫрцето ви, да изцѣри всичкитѣ ваши недѫзи. Да се почувствувате здрави, бодри, свѣжи, да можете да възприемете Любовьта и да я приложите въ живота, понеже се намирате въ условия много трудни за сега. И въ цѣла Европа се предвижда, че ученицитѣ на окултизма ще минатъ прѣзъ много труденъ изпитъ. Тия обществени борби трѣбва да се поправятъ съ сила. Сила трѣбва да има!
към втори вариант >>
Азъ виждамъ, че умоветѣ на мнозина сѫ изкривени, сѫрцата ви тъй сѫщо сѫ изкривени, много сѫ изкривени.
(втори вариант)
Ама ще излѣзешъ отъ училището и не си щѣлъ да вѣрвашъ въ Бога – ако искашъ, вѣрвай въ Бога, ако искашъ, недѣй вѣрва, все едно. „Ама азъ нѣма да вървя в този пѫть“. Ако искашъ върви. Учительтъ казва: азъ минахъ по този пѫть, училъ съмъ законите, и ти ще ги учиш: тия закони не може да се изменятъ заради васъ. Слѣдователно, обръщамъ вниманието ви.
Азъ виждамъ, че умоветѣ на мнозина сѫ изкривени, сѫрцата ви тъй сѫщо сѫ изкривени, много сѫ изкривени.
Съ това нѣма да ме уплашите. Не заради мене, заради вас. Ни най-малко вие с изопачения вашъ умъ нито съ 1/100 милионна часть нѣма да отклоните моя умъ. Азъ ще вѫрвя по пѫтя, ще бѫда такъвъ, защото такава е волята Божия. Сега вие ще ми кажете: какво сме направили?
към втори вариант >>
Тази Любовь да цари и да сѫбуди ума ви, да даде потикъ на сѫрцето ви, да изцѣри всичкитѣ ваши недѫзи.
(втори вариант)
Вие още не сте ме виждали какъ мога да говоря. Мога да говоря много по-добрѣ. Сега като казахъ, че по Любовь ще ви говоря, на особенъ езикъ ще ви говори. Азъ ще говоря тъй, а вие ще кажете: „Азъ какво мислѣхъ, пъкъ то какво било“. Моето желание е, съзнанието на всѣкиго отъ васъ да се разшири, съ дребнавости въ живота да се не занимавате.
Тази Любовь да цари и да сѫбуди ума ви, да даде потикъ на сѫрцето ви, да изцѣри всичкитѣ ваши недѫзи.
Да се почувствувате здрави, бодри, свѣжи, да можете да възприемете Любовьта и да я приложите въ живота, понеже се намирате въ условия много трудни за сега. И въ цѣла Европа се предвижда, че ученицитѣ на окултизма ще минатъ прѣзъ много труденъ изпитъ. Тия обществени борби трѣбва да се поправятъ съ сила. Сила трѣбва да има! Ще кажете вие: „Господъ всичко ще нареди.“ Богъ въ насъ трѣбва да бѫде волева сила.
към втори вариант >>
Съ това нѣма да ме уплашите.
(втори вариант)
„Ама азъ нѣма да вървя в този пѫть“. Ако искашъ върви. Учительтъ казва: азъ минахъ по този пѫть, училъ съмъ законите, и ти ще ги учиш: тия закони не може да се изменятъ заради васъ. Слѣдователно, обръщамъ вниманието ви. Азъ виждамъ, че умоветѣ на мнозина сѫ изкривени, сѫрцата ви тъй сѫщо сѫ изкривени, много сѫ изкривени.
Съ това нѣма да ме уплашите.
Не заради мене, заради вас. Ни най-малко вие с изопачения вашъ умъ нито съ 1/100 милионна часть нѣма да отклоните моя умъ. Азъ ще вѫрвя по пѫтя, ще бѫда такъвъ, защото такава е волята Божия. Сега вие ще ми кажете: какво сме направили? Ама какво сте направили?
към втори вариант >>
Да се почувствувате здрави, бодри, свѣжи, да можете да възприемете Любовьта и да я приложите въ живота, понеже се намирате въ условия много трудни за сега.
(втори вариант)
Мога да говоря много по-добрѣ. Сега като казахъ, че по Любовь ще ви говоря, на особенъ езикъ ще ви говори. Азъ ще говоря тъй, а вие ще кажете: „Азъ какво мислѣхъ, пъкъ то какво било“. Моето желание е, съзнанието на всѣкиго отъ васъ да се разшири, съ дребнавости въ живота да се не занимавате. Тази Любовь да цари и да сѫбуди ума ви, да даде потикъ на сѫрцето ви, да изцѣри всичкитѣ ваши недѫзи.
Да се почувствувате здрави, бодри, свѣжи, да можете да възприемете Любовьта и да я приложите въ живота, понеже се намирате въ условия много трудни за сега.
И въ цѣла Европа се предвижда, че ученицитѣ на окултизма ще минатъ прѣзъ много труденъ изпитъ. Тия обществени борби трѣбва да се поправятъ съ сила. Сила трѣбва да има! Ще кажете вие: „Господъ всичко ще нареди.“ Богъ въ насъ трѣбва да бѫде волева сила. Той трѣбва да бѫде Любовь, мѫдрость, истина, правда, не само Той, но това трѣбва да бѫдатъ велики потенциални психически сили, въ насъ, които трѣбва да ни събудятъ, за да работимъ.
към втори вариант >>
Не заради мене, заради вас.
(втори вариант)
Ако искашъ върви. Учительтъ казва: азъ минахъ по този пѫть, училъ съмъ законите, и ти ще ги учиш: тия закони не може да се изменятъ заради васъ. Слѣдователно, обръщамъ вниманието ви. Азъ виждамъ, че умоветѣ на мнозина сѫ изкривени, сѫрцата ви тъй сѫщо сѫ изкривени, много сѫ изкривени. Съ това нѣма да ме уплашите.
Не заради мене, заради вас.
Ни най-малко вие с изопачения вашъ умъ нито съ 1/100 милионна часть нѣма да отклоните моя умъ. Азъ ще вѫрвя по пѫтя, ще бѫда такъвъ, защото такава е волята Божия. Сега вие ще ми кажете: какво сме направили? Ама какво сте направили? Допуснете сега, че слиза една комисия отъ невидимия свѣтъ, слѣдъ 2,000 год., сега, да прѣгледа работата на всинца ви.
към втори вариант >>
И въ цѣла Европа се предвижда, че ученицитѣ на окултизма ще минатъ прѣзъ много труденъ изпитъ.
(втори вариант)
Сега като казахъ, че по Любовь ще ви говоря, на особенъ езикъ ще ви говори. Азъ ще говоря тъй, а вие ще кажете: „Азъ какво мислѣхъ, пъкъ то какво било“. Моето желание е, съзнанието на всѣкиго отъ васъ да се разшири, съ дребнавости въ живота да се не занимавате. Тази Любовь да цари и да сѫбуди ума ви, да даде потикъ на сѫрцето ви, да изцѣри всичкитѣ ваши недѫзи. Да се почувствувате здрави, бодри, свѣжи, да можете да възприемете Любовьта и да я приложите въ живота, понеже се намирате въ условия много трудни за сега.
И въ цѣла Европа се предвижда, че ученицитѣ на окултизма ще минатъ прѣзъ много труденъ изпитъ.
Тия обществени борби трѣбва да се поправятъ съ сила. Сила трѣбва да има! Ще кажете вие: „Господъ всичко ще нареди.“ Богъ въ насъ трѣбва да бѫде волева сила. Той трѣбва да бѫде Любовь, мѫдрость, истина, правда, не само Той, но това трѣбва да бѫдатъ велики потенциални психически сили, въ насъ, които трѣбва да ни събудятъ, за да работимъ.
към втори вариант >>
Ни най-малко вие с изопачения вашъ умъ нито съ 1/100 милионна часть нѣма да отклоните моя умъ.
(втори вариант)
Учительтъ казва: азъ минахъ по този пѫть, училъ съмъ законите, и ти ще ги учиш: тия закони не може да се изменятъ заради васъ. Слѣдователно, обръщамъ вниманието ви. Азъ виждамъ, че умоветѣ на мнозина сѫ изкривени, сѫрцата ви тъй сѫщо сѫ изкривени, много сѫ изкривени. Съ това нѣма да ме уплашите. Не заради мене, заради вас.
Ни най-малко вие с изопачения вашъ умъ нито съ 1/100 милионна часть нѣма да отклоните моя умъ.
Азъ ще вѫрвя по пѫтя, ще бѫда такъвъ, защото такава е волята Божия. Сега вие ще ми кажете: какво сме направили? Ама какво сте направили? Допуснете сега, че слиза една комисия отъ невидимия свѣтъ, слѣдъ 2,000 год., сега, да прѣгледа работата на всинца ви. Какво ще намѣри, я ми кажете?
към втори вариант >>
Тия обществени борби трѣбва да се поправятъ съ сила.
(втори вариант)
Азъ ще говоря тъй, а вие ще кажете: „Азъ какво мислѣхъ, пъкъ то какво било“. Моето желание е, съзнанието на всѣкиго отъ васъ да се разшири, съ дребнавости въ живота да се не занимавате. Тази Любовь да цари и да сѫбуди ума ви, да даде потикъ на сѫрцето ви, да изцѣри всичкитѣ ваши недѫзи. Да се почувствувате здрави, бодри, свѣжи, да можете да възприемете Любовьта и да я приложите въ живота, понеже се намирате въ условия много трудни за сега. И въ цѣла Европа се предвижда, че ученицитѣ на окултизма ще минатъ прѣзъ много труденъ изпитъ.
Тия обществени борби трѣбва да се поправятъ съ сила.
Сила трѣбва да има! Ще кажете вие: „Господъ всичко ще нареди.“ Богъ въ насъ трѣбва да бѫде волева сила. Той трѣбва да бѫде Любовь, мѫдрость, истина, правда, не само Той, но това трѣбва да бѫдатъ велики потенциални психически сили, въ насъ, които трѣбва да ни събудятъ, за да работимъ.
към втори вариант >>
Азъ ще вѫрвя по пѫтя, ще бѫда такъвъ, защото такава е волята Божия.
(втори вариант)
Слѣдователно, обръщамъ вниманието ви. Азъ виждамъ, че умоветѣ на мнозина сѫ изкривени, сѫрцата ви тъй сѫщо сѫ изкривени, много сѫ изкривени. Съ това нѣма да ме уплашите. Не заради мене, заради вас. Ни най-малко вие с изопачения вашъ умъ нито съ 1/100 милионна часть нѣма да отклоните моя умъ.
Азъ ще вѫрвя по пѫтя, ще бѫда такъвъ, защото такава е волята Божия.
Сега вие ще ми кажете: какво сме направили? Ама какво сте направили? Допуснете сега, че слиза една комисия отъ невидимия свѣтъ, слѣдъ 2,000 год., сега, да прѣгледа работата на всинца ви. Какво ще намѣри, я ми кажете? Сега въ този моментъ да влѣзе въ вратата, какво ще намѣри въ вашите умове и сѫрца?
към втори вариант >>
Сила трѣбва да има!
(втори вариант)
Моето желание е, съзнанието на всѣкиго отъ васъ да се разшири, съ дребнавости въ живота да се не занимавате. Тази Любовь да цари и да сѫбуди ума ви, да даде потикъ на сѫрцето ви, да изцѣри всичкитѣ ваши недѫзи. Да се почувствувате здрави, бодри, свѣжи, да можете да възприемете Любовьта и да я приложите въ живота, понеже се намирате въ условия много трудни за сега. И въ цѣла Европа се предвижда, че ученицитѣ на окултизма ще минатъ прѣзъ много труденъ изпитъ. Тия обществени борби трѣбва да се поправятъ съ сила.
Сила трѣбва да има!
Ще кажете вие: „Господъ всичко ще нареди.“ Богъ въ насъ трѣбва да бѫде волева сила. Той трѣбва да бѫде Любовь, мѫдрость, истина, правда, не само Той, но това трѣбва да бѫдатъ велики потенциални психически сили, въ насъ, които трѣбва да ни събудятъ, за да работимъ.
към втори вариант >>
Сега вие ще ми кажете: какво сме направили?
(втори вариант)
Азъ виждамъ, че умоветѣ на мнозина сѫ изкривени, сѫрцата ви тъй сѫщо сѫ изкривени, много сѫ изкривени. Съ това нѣма да ме уплашите. Не заради мене, заради вас. Ни най-малко вие с изопачения вашъ умъ нито съ 1/100 милионна часть нѣма да отклоните моя умъ. Азъ ще вѫрвя по пѫтя, ще бѫда такъвъ, защото такава е волята Божия.
Сега вие ще ми кажете: какво сме направили?
Ама какво сте направили? Допуснете сега, че слиза една комисия отъ невидимия свѣтъ, слѣдъ 2,000 год., сега, да прѣгледа работата на всинца ви. Какво ще намѣри, я ми кажете? Сега въ този моментъ да влѣзе въ вратата, какво ще намѣри въ вашите умове и сѫрца? Тази комисия ще прѣгледа работитѣ безпристрастно.
към втори вариант >>
Ще кажете вие: „Господъ всичко ще нареди.“ Богъ въ насъ трѣбва да бѫде волева сила.
(втори вариант)
Тази Любовь да цари и да сѫбуди ума ви, да даде потикъ на сѫрцето ви, да изцѣри всичкитѣ ваши недѫзи. Да се почувствувате здрави, бодри, свѣжи, да можете да възприемете Любовьта и да я приложите въ живота, понеже се намирате въ условия много трудни за сега. И въ цѣла Европа се предвижда, че ученицитѣ на окултизма ще минатъ прѣзъ много труденъ изпитъ. Тия обществени борби трѣбва да се поправятъ съ сила. Сила трѣбва да има!
Ще кажете вие: „Господъ всичко ще нареди.“ Богъ въ насъ трѣбва да бѫде волева сила.
Той трѣбва да бѫде Любовь, мѫдрость, истина, правда, не само Той, но това трѣбва да бѫдатъ велики потенциални психически сили, въ насъ, които трѣбва да ни събудятъ, за да работимъ.
към втори вариант >>
Ама какво сте направили?
(втори вариант)
Съ това нѣма да ме уплашите. Не заради мене, заради вас. Ни най-малко вие с изопачения вашъ умъ нито съ 1/100 милионна часть нѣма да отклоните моя умъ. Азъ ще вѫрвя по пѫтя, ще бѫда такъвъ, защото такава е волята Божия. Сега вие ще ми кажете: какво сме направили?
Ама какво сте направили?
Допуснете сега, че слиза една комисия отъ невидимия свѣтъ, слѣдъ 2,000 год., сега, да прѣгледа работата на всинца ви. Какво ще намѣри, я ми кажете? Сега въ този моментъ да влѣзе въ вратата, какво ще намѣри въ вашите умове и сѫрца? Тази комисия ще прѣгледа работитѣ безпристрастно. Какво ще намѣри?
към втори вариант >>
Той трѣбва да бѫде Любовь, мѫдрость, истина, правда, не само Той, но това трѣбва да бѫдатъ велики потенциални психически сили, въ насъ, които трѣбва да ни събудятъ, за да работимъ.
(втори вариант)
Да се почувствувате здрави, бодри, свѣжи, да можете да възприемете Любовьта и да я приложите въ живота, понеже се намирате въ условия много трудни за сега. И въ цѣла Европа се предвижда, че ученицитѣ на окултизма ще минатъ прѣзъ много труденъ изпитъ. Тия обществени борби трѣбва да се поправятъ съ сила. Сила трѣбва да има! Ще кажете вие: „Господъ всичко ще нареди.“ Богъ въ насъ трѣбва да бѫде волева сила.
Той трѣбва да бѫде Любовь, мѫдрость, истина, правда, не само Той, но това трѣбва да бѫдатъ велики потенциални психически сили, въ насъ, които трѣбва да ни събудятъ, за да работимъ.
към втори вариант >>
Допуснете сега, че слиза една комисия отъ невидимия свѣтъ, слѣдъ 2,000 год., сега, да прѣгледа работата на всинца ви.
(втори вариант)
Не заради мене, заради вас. Ни най-малко вие с изопачения вашъ умъ нито съ 1/100 милионна часть нѣма да отклоните моя умъ. Азъ ще вѫрвя по пѫтя, ще бѫда такъвъ, защото такава е волята Божия. Сега вие ще ми кажете: какво сме направили? Ама какво сте направили?
Допуснете сега, че слиза една комисия отъ невидимия свѣтъ, слѣдъ 2,000 год., сега, да прѣгледа работата на всинца ви.
Какво ще намѣри, я ми кажете? Сега въ този моментъ да влѣзе въ вратата, какво ще намѣри въ вашите умове и сѫрца? Тази комисия ще прѣгледа работитѣ безпристрастно. Какво ще намѣри? По човѣшки сега говоря.
към втори вариант >>
Сега, между васъ и менъ има допирни точки.
(втори вариант)
Сега, между васъ и менъ има допирни точки.
Тѣ сѫ слѣдующитѣ. Имамъ долбокъ кладенецъ, Пѫтувамъ изъ пустинята, да изясня отношенията, които сѫществуватъ. Тѣ сѫ реални отношения на земята. Пѫтувамъ изъ пустинята, намирамъ дълбокия кладенецъ. Азъ имамъ знания какъ да направя вѫжето, но нѣмамъ конецъ.
към втори вариант >>
Какво ще намѣри, я ми кажете?
(втори вариант)
Ни най-малко вие с изопачения вашъ умъ нито съ 1/100 милионна часть нѣма да отклоните моя умъ. Азъ ще вѫрвя по пѫтя, ще бѫда такъвъ, защото такава е волята Божия. Сега вие ще ми кажете: какво сме направили? Ама какво сте направили? Допуснете сега, че слиза една комисия отъ невидимия свѣтъ, слѣдъ 2,000 год., сега, да прѣгледа работата на всинца ви.
Какво ще намѣри, я ми кажете?
Сега въ този моментъ да влѣзе въ вратата, какво ще намѣри въ вашите умове и сѫрца? Тази комисия ще прѣгледа работитѣ безпристрастно. Какво ще намѣри? По човѣшки сега говоря. Азъ не казвамъ, че ще намѣри много хубави работи, нито пъкъ много лоши работи – но ще намѣри и задачи занемарени нѣкѫдѣ.
към втори вариант >>
Тѣ сѫ слѣдующитѣ.
(втори вариант)
Сега, между васъ и менъ има допирни точки.
Тѣ сѫ слѣдующитѣ.
Имамъ долбокъ кладенецъ, Пѫтувамъ изъ пустинята, да изясня отношенията, които сѫществуватъ. Тѣ сѫ реални отношения на земята. Пѫтувамъ изъ пустинята, намирамъ дълбокия кладенецъ. Азъ имамъ знания какъ да направя вѫжето, но нѣмамъ конецъ. Вие, ученици носите конецъ, но не знаете какъ да направите вѫжето. Добрѣ.
към втори вариант >>
Сега въ този моментъ да влѣзе въ вратата, какво ще намѣри въ вашите умове и сѫрца?
(втори вариант)
Азъ ще вѫрвя по пѫтя, ще бѫда такъвъ, защото такава е волята Божия. Сега вие ще ми кажете: какво сме направили? Ама какво сте направили? Допуснете сега, че слиза една комисия отъ невидимия свѣтъ, слѣдъ 2,000 год., сега, да прѣгледа работата на всинца ви. Какво ще намѣри, я ми кажете?
Сега въ този моментъ да влѣзе въ вратата, какво ще намѣри въ вашите умове и сѫрца?
Тази комисия ще прѣгледа работитѣ безпристрастно. Какво ще намѣри? По човѣшки сега говоря. Азъ не казвамъ, че ще намѣри много хубави работи, нито пъкъ много лоши работи – но ще намѣри и задачи занемарени нѣкѫдѣ. Тия задачи, които имате, отлагане не търпѫтъ и трѣбва да ги рѣшите.
към втори вариант >>
Имамъ долбокъ кладенецъ, Пѫтувамъ изъ пустинята, да изясня отношенията, които сѫществуватъ.
(втори вариант)
Сега, между васъ и менъ има допирни точки. Тѣ сѫ слѣдующитѣ.
Имамъ долбокъ кладенецъ, Пѫтувамъ изъ пустинята, да изясня отношенията, които сѫществуватъ.
Тѣ сѫ реални отношения на земята. Пѫтувамъ изъ пустинята, намирамъ дълбокия кладенецъ. Азъ имамъ знания какъ да направя вѫжето, но нѣмамъ конецъ. Вие, ученици носите конецъ, но не знаете какъ да направите вѫжето. Добрѣ. Ще кажа, опѫнете вие сега концитѣ, пъкъ азъ ще направя вѫжето.
към втори вариант >>
Тази комисия ще прѣгледа работитѣ безпристрастно.
(втори вариант)
Сега вие ще ми кажете: какво сме направили? Ама какво сте направили? Допуснете сега, че слиза една комисия отъ невидимия свѣтъ, слѣдъ 2,000 год., сега, да прѣгледа работата на всинца ви. Какво ще намѣри, я ми кажете? Сега въ този моментъ да влѣзе въ вратата, какво ще намѣри въ вашите умове и сѫрца?
Тази комисия ще прѣгледа работитѣ безпристрастно.
Какво ще намѣри? По човѣшки сега говоря. Азъ не казвамъ, че ще намѣри много хубави работи, нито пъкъ много лоши работи – но ще намѣри и задачи занемарени нѣкѫдѣ. Тия задачи, които имате, отлагане не търпѫтъ и трѣбва да ги рѣшите. Има задачи, които сѫ на дневенъ редъ.
към втори вариант >>
Тѣ сѫ реални отношения на земята.
(втори вариант)
Сега, между васъ и менъ има допирни точки. Тѣ сѫ слѣдующитѣ. Имамъ долбокъ кладенецъ, Пѫтувамъ изъ пустинята, да изясня отношенията, които сѫществуватъ.
Тѣ сѫ реални отношения на земята.
Пѫтувамъ изъ пустинята, намирамъ дълбокия кладенецъ. Азъ имамъ знания какъ да направя вѫжето, но нѣмамъ конецъ. Вие, ученици носите конецъ, но не знаете какъ да направите вѫжето. Добрѣ. Ще кажа, опѫнете вие сега концитѣ, пъкъ азъ ще направя вѫжето. Вѫжето е ваше, а направата е моя.
към втори вариант >>
2.
Както е Он чист
,
НБ
, Витоша, 11.6.1922г.,
Защото каква полза, ако вземете едно платно и само го свивате и развивате?
Когато вие искате да изкажете вашите чувства на някой ваш приятел, и ако той е сляп, как ще му изкажете чувствата си? За да ги изразите, ще го стиснете с ръцете си и колкото повече го стискате, толкова повече ще ви разбере. Може ръцете ви да са топлички или студени, тогава онзи, когото стискате, ще получи две идеи: ако ръцете ви са топли, ще си състави една идея, а ако ръцете ви са студени, друга. Сега нещата не само трябва да се създадат, но и да се поддържат. Животът трябва да се развива.
Защото каква полза, ако вземете едно платно и само го свивате и развивате?
В туй развитие има друг, по-дълбок смисъл. В какво трябва да се развива и очисти човек? Вземете в практическия живот: да кажем, че вие сте много интелигентен човек, но нямате самообладание. И влезе един малък трън в крака ви – ако вие ходите бос, – дето стъпите, не можете да гледате природата: щом стъпите с крака, този трън се налага и върху ума, и върху сърцето, и всичкото ви внимание е насочено в този трън. Някой ще каже: „Ще мине“.
към беседата >>
„Изял ми ястието.“ – „Няма нищо, ти щеше да преядеш.“ Той вижда само добрата страна, обаче ние на земята другояче мислим, заинтересовани сме и, вследствие на това, криво тълкуваме и критикуваме.
То е едно качество на тази Любов. Вашата любов не прави ли тези две изключения, тя не е още Любов, тя не е на Отца, защото Отец не съди никого, в никого не вижда погрешки, Той като погледне всички същества, все добро вижда в тях. Ние виждаме зло, но Той не вижда зло. Някой ти взел пари. Той ще каже: „Брат ти много добре направи, твоят товар бил голям, тежък, улеснил товара ти“.
„Изял ми ястието.“ – „Няма нищо, ти щеше да преядеш.“ Той вижда само добрата страна, обаче ние на земята другояче мислим, заинтересовани сме и, вследствие на това, криво тълкуваме и критикуваме.
Сега като говоря така, аз влизам във вашето положение, не мислете, че аз не правя изключение. Ако накарам някого да мине през някоя нива, насадена само с цигански тръни, може да има най-хубавото разположение на духа, но след като премине с боси крака, няма да остане нищо от разположението му, лицето му ще бъде вкиснато вече. Сега, вечерта, дошъл мъжът, преминал през ниви с цигански тръни и казва на жена си: „Я премини през тия цигански тръни“. Жената, като премине през тия цигански тръни, казва на мъжа си: „Виж ми краката“. Сега всяка жена, щом дойде, показва краката си, убодени от тръни.
към беседата >>
В туй развитие има друг, по-дълбок смисъл.
За да ги изразите, ще го стиснете с ръцете си и колкото повече го стискате, толкова повече ще ви разбере. Може ръцете ви да са топлички или студени, тогава онзи, когото стискате, ще получи две идеи: ако ръцете ви са топли, ще си състави една идея, а ако ръцете ви са студени, друга. Сега нещата не само трябва да се създадат, но и да се поддържат. Животът трябва да се развива. Защото каква полза, ако вземете едно платно и само го свивате и развивате?
В туй развитие има друг, по-дълбок смисъл.
В какво трябва да се развива и очисти човек? Вземете в практическия живот: да кажем, че вие сте много интелигентен човек, но нямате самообладание. И влезе един малък трън в крака ви – ако вие ходите бос, – дето стъпите, не можете да гледате природата: щом стъпите с крака, този трън се налага и върху ума, и върху сърцето, и всичкото ви внимание е насочено в този трън. Някой ще каже: „Ще мине“. Ще минат ден, два, три или десет, и природата ще го изхвърли по един начин, но ще страдате.
към беседата >>
Сега като говоря така, аз влизам във вашето положение, не мислете, че аз не правя изключение.
Вашата любов не прави ли тези две изключения, тя не е още Любов, тя не е на Отца, защото Отец не съди никого, в никого не вижда погрешки, Той като погледне всички същества, все добро вижда в тях. Ние виждаме зло, но Той не вижда зло. Някой ти взел пари. Той ще каже: „Брат ти много добре направи, твоят товар бил голям, тежък, улеснил товара ти“. „Изял ми ястието.“ – „Няма нищо, ти щеше да преядеш.“ Той вижда само добрата страна, обаче ние на земята другояче мислим, заинтересовани сме и, вследствие на това, криво тълкуваме и критикуваме.
Сега като говоря така, аз влизам във вашето положение, не мислете, че аз не правя изключение.
Ако накарам някого да мине през някоя нива, насадена само с цигански тръни, може да има най-хубавото разположение на духа, но след като премине с боси крака, няма да остане нищо от разположението му, лицето му ще бъде вкиснато вече. Сега, вечерта, дошъл мъжът, преминал през ниви с цигански тръни и казва на жена си: „Я премини през тия цигански тръни“. Жената, като премине през тия цигански тръни, казва на мъжа си: „Виж ми краката“. Сега всяка жена, щом дойде, показва краката си, убодени от тръни. И тъй, ние постоянно газим тръни.
към беседата >>
В какво трябва да се развива и очисти човек?
Може ръцете ви да са топлички или студени, тогава онзи, когото стискате, ще получи две идеи: ако ръцете ви са топли, ще си състави една идея, а ако ръцете ви са студени, друга. Сега нещата не само трябва да се създадат, но и да се поддържат. Животът трябва да се развива. Защото каква полза, ако вземете едно платно и само го свивате и развивате? В туй развитие има друг, по-дълбок смисъл.
В какво трябва да се развива и очисти човек?
Вземете в практическия живот: да кажем, че вие сте много интелигентен човек, но нямате самообладание. И влезе един малък трън в крака ви – ако вие ходите бос, – дето стъпите, не можете да гледате природата: щом стъпите с крака, този трън се налага и върху ума, и върху сърцето, и всичкото ви внимание е насочено в този трън. Някой ще каже: „Ще мине“. Ще минат ден, два, три или десет, и природата ще го изхвърли по един начин, но ще страдате. Другият начин е: сами да извадите тръна и да освободите крака си.
към беседата >>
Ако накарам някого да мине през някоя нива, насадена само с цигански тръни, може да има най-хубавото разположение на духа, но след като премине с боси крака, няма да остане нищо от разположението му, лицето му ще бъде вкиснато вече.
Ние виждаме зло, но Той не вижда зло. Някой ти взел пари. Той ще каже: „Брат ти много добре направи, твоят товар бил голям, тежък, улеснил товара ти“. „Изял ми ястието.“ – „Няма нищо, ти щеше да преядеш.“ Той вижда само добрата страна, обаче ние на земята другояче мислим, заинтересовани сме и, вследствие на това, криво тълкуваме и критикуваме. Сега като говоря така, аз влизам във вашето положение, не мислете, че аз не правя изключение.
Ако накарам някого да мине през някоя нива, насадена само с цигански тръни, може да има най-хубавото разположение на духа, но след като премине с боси крака, няма да остане нищо от разположението му, лицето му ще бъде вкиснато вече.
Сега, вечерта, дошъл мъжът, преминал през ниви с цигански тръни и казва на жена си: „Я премини през тия цигански тръни“. Жената, като премине през тия цигански тръни, казва на мъжа си: „Виж ми краката“. Сега всяка жена, щом дойде, показва краката си, убодени от тръни. И тъй, ние постоянно газим тръни. Няма какво да опитваме нашата любов с цигански тръни.
към беседата >>
Вземете в практическия живот: да кажем, че вие сте много интелигентен човек, но нямате самообладание.
Сега нещата не само трябва да се създадат, но и да се поддържат. Животът трябва да се развива. Защото каква полза, ако вземете едно платно и само го свивате и развивате? В туй развитие има друг, по-дълбок смисъл. В какво трябва да се развива и очисти човек?
Вземете в практическия живот: да кажем, че вие сте много интелигентен човек, но нямате самообладание.
И влезе един малък трън в крака ви – ако вие ходите бос, – дето стъпите, не можете да гледате природата: щом стъпите с крака, този трън се налага и върху ума, и върху сърцето, и всичкото ви внимание е насочено в този трън. Някой ще каже: „Ще мине“. Ще минат ден, два, три или десет, и природата ще го изхвърли по един начин, но ще страдате. Другият начин е: сами да извадите тръна и да освободите крака си.
към беседата >>
Сега, вечерта, дошъл мъжът, преминал през ниви с цигански тръни и казва на жена си: „Я премини през тия цигански тръни“.
Някой ти взел пари. Той ще каже: „Брат ти много добре направи, твоят товар бил голям, тежък, улеснил товара ти“. „Изял ми ястието.“ – „Няма нищо, ти щеше да преядеш.“ Той вижда само добрата страна, обаче ние на земята другояче мислим, заинтересовани сме и, вследствие на това, криво тълкуваме и критикуваме. Сега като говоря така, аз влизам във вашето положение, не мислете, че аз не правя изключение. Ако накарам някого да мине през някоя нива, насадена само с цигански тръни, може да има най-хубавото разположение на духа, но след като премине с боси крака, няма да остане нищо от разположението му, лицето му ще бъде вкиснато вече.
Сега, вечерта, дошъл мъжът, преминал през ниви с цигански тръни и казва на жена си: „Я премини през тия цигански тръни“.
Жената, като премине през тия цигански тръни, казва на мъжа си: „Виж ми краката“. Сега всяка жена, щом дойде, показва краката си, убодени от тръни. И тъй, ние постоянно газим тръни. Няма какво да опитваме нашата любов с цигански тръни. То не е философия на живота.
към беседата >>
И влезе един малък трън в крака ви – ако вие ходите бос, – дето стъпите, не можете да гледате природата: щом стъпите с крака, този трън се налага и върху ума, и върху сърцето, и всичкото ви внимание е насочено в този трън.
Животът трябва да се развива. Защото каква полза, ако вземете едно платно и само го свивате и развивате? В туй развитие има друг, по-дълбок смисъл. В какво трябва да се развива и очисти човек? Вземете в практическия живот: да кажем, че вие сте много интелигентен човек, но нямате самообладание.
И влезе един малък трън в крака ви – ако вие ходите бос, – дето стъпите, не можете да гледате природата: щом стъпите с крака, този трън се налага и върху ума, и върху сърцето, и всичкото ви внимание е насочено в този трън.
Някой ще каже: „Ще мине“. Ще минат ден, два, три или десет, и природата ще го изхвърли по един начин, но ще страдате. Другият начин е: сами да извадите тръна и да освободите крака си.
към беседата >>
Жената, като премине през тия цигански тръни, казва на мъжа си: „Виж ми краката“.
Той ще каже: „Брат ти много добре направи, твоят товар бил голям, тежък, улеснил товара ти“. „Изял ми ястието.“ – „Няма нищо, ти щеше да преядеш.“ Той вижда само добрата страна, обаче ние на земята другояче мислим, заинтересовани сме и, вследствие на това, криво тълкуваме и критикуваме. Сега като говоря така, аз влизам във вашето положение, не мислете, че аз не правя изключение. Ако накарам някого да мине през някоя нива, насадена само с цигански тръни, може да има най-хубавото разположение на духа, но след като премине с боси крака, няма да остане нищо от разположението му, лицето му ще бъде вкиснато вече. Сега, вечерта, дошъл мъжът, преминал през ниви с цигански тръни и казва на жена си: „Я премини през тия цигански тръни“.
Жената, като премине през тия цигански тръни, казва на мъжа си: „Виж ми краката“.
Сега всяка жена, щом дойде, показва краката си, убодени от тръни. И тъй, ние постоянно газим тръни. Няма какво да опитваме нашата любов с цигански тръни. То не е философия на живота. Сега в една школа вие, учениците, които сте толкова близо, правите същата погрешка.
към беседата >>
Някой ще каже: „Ще мине“.
Защото каква полза, ако вземете едно платно и само го свивате и развивате? В туй развитие има друг, по-дълбок смисъл. В какво трябва да се развива и очисти човек? Вземете в практическия живот: да кажем, че вие сте много интелигентен човек, но нямате самообладание. И влезе един малък трън в крака ви – ако вие ходите бос, – дето стъпите, не можете да гледате природата: щом стъпите с крака, този трън се налага и върху ума, и върху сърцето, и всичкото ви внимание е насочено в този трън.
Някой ще каже: „Ще мине“.
Ще минат ден, два, три или десет, и природата ще го изхвърли по един начин, но ще страдате. Другият начин е: сами да извадите тръна и да освободите крака си.
към беседата >>
Сега всяка жена, щом дойде, показва краката си, убодени от тръни.
„Изял ми ястието.“ – „Няма нищо, ти щеше да преядеш.“ Той вижда само добрата страна, обаче ние на земята другояче мислим, заинтересовани сме и, вследствие на това, криво тълкуваме и критикуваме. Сега като говоря така, аз влизам във вашето положение, не мислете, че аз не правя изключение. Ако накарам някого да мине през някоя нива, насадена само с цигански тръни, може да има най-хубавото разположение на духа, но след като премине с боси крака, няма да остане нищо от разположението му, лицето му ще бъде вкиснато вече. Сега, вечерта, дошъл мъжът, преминал през ниви с цигански тръни и казва на жена си: „Я премини през тия цигански тръни“. Жената, като премине през тия цигански тръни, казва на мъжа си: „Виж ми краката“.
Сега всяка жена, щом дойде, показва краката си, убодени от тръни.
И тъй, ние постоянно газим тръни. Няма какво да опитваме нашата любов с цигански тръни. То не е философия на живота. Сега в една школа вие, учениците, които сте толкова близо, правите същата погрешка. Вие, когато и да е, все ще научите това нещо и без да ви го казвам аз.
към беседата >>
Ще минат ден, два, три или десет, и природата ще го изхвърли по един начин, но ще страдате.
В туй развитие има друг, по-дълбок смисъл. В какво трябва да се развива и очисти човек? Вземете в практическия живот: да кажем, че вие сте много интелигентен човек, но нямате самообладание. И влезе един малък трън в крака ви – ако вие ходите бос, – дето стъпите, не можете да гледате природата: щом стъпите с крака, този трън се налага и върху ума, и върху сърцето, и всичкото ви внимание е насочено в този трън. Някой ще каже: „Ще мине“.
Ще минат ден, два, три или десет, и природата ще го изхвърли по един начин, но ще страдате.
Другият начин е: сами да извадите тръна и да освободите крака си.
към беседата >>
И тъй, ние постоянно газим тръни.
Сега като говоря така, аз влизам във вашето положение, не мислете, че аз не правя изключение. Ако накарам някого да мине през някоя нива, насадена само с цигански тръни, може да има най-хубавото разположение на духа, но след като премине с боси крака, няма да остане нищо от разположението му, лицето му ще бъде вкиснато вече. Сега, вечерта, дошъл мъжът, преминал през ниви с цигански тръни и казва на жена си: „Я премини през тия цигански тръни“. Жената, като премине през тия цигански тръни, казва на мъжа си: „Виж ми краката“. Сега всяка жена, щом дойде, показва краката си, убодени от тръни.
И тъй, ние постоянно газим тръни.
Няма какво да опитваме нашата любов с цигански тръни. То не е философия на живота. Сега в една школа вие, учениците, които сте толкова близо, правите същата погрешка. Вие, когато и да е, все ще научите това нещо и без да ви го казвам аз. Защото ако ви прекарат 10 пъти през цигански тръни, единадесетият път ще кажете: „Аз не минавам вече с боси крака“.
към беседата >>
Другият начин е: сами да извадите тръна и да освободите крака си.
В какво трябва да се развива и очисти човек? Вземете в практическия живот: да кажем, че вие сте много интелигентен човек, но нямате самообладание. И влезе един малък трън в крака ви – ако вие ходите бос, – дето стъпите, не можете да гледате природата: щом стъпите с крака, този трън се налага и върху ума, и върху сърцето, и всичкото ви внимание е насочено в този трън. Някой ще каже: „Ще мине“. Ще минат ден, два, три или десет, и природата ще го изхвърли по един начин, но ще страдате.
Другият начин е: сами да извадите тръна и да освободите крака си.
към беседата >>
Няма какво да опитваме нашата любов с цигански тръни.
Ако накарам някого да мине през някоя нива, насадена само с цигански тръни, може да има най-хубавото разположение на духа, но след като премине с боси крака, няма да остане нищо от разположението му, лицето му ще бъде вкиснато вече. Сега, вечерта, дошъл мъжът, преминал през ниви с цигански тръни и казва на жена си: „Я премини през тия цигански тръни“. Жената, като премине през тия цигански тръни, казва на мъжа си: „Виж ми краката“. Сега всяка жена, щом дойде, показва краката си, убодени от тръни. И тъй, ние постоянно газим тръни.
Няма какво да опитваме нашата любов с цигански тръни.
То не е философия на живота. Сега в една школа вие, учениците, които сте толкова близо, правите същата погрешка. Вие, когато и да е, все ще научите това нещо и без да ви го казвам аз. Защото ако ви прекарат 10 пъти през цигански тръни, единадесетият път ще кажете: „Аз не минавам вече с боси крака“. Ще намерите чехли за краката си.
към беседата >>
Ако вие се движите в умствения свят, и там има трънища, някоя мисъл ще се забие като трън и около тази мисъл почват да се групират всички други мисли.
Ако вие се движите в умствения свят, и там има трънища, някоя мисъл ще се забие като трън и около тази мисъл почват да се групират всички други мисли.
Ние казваме: „Времето цери“. Да, но и ние можем да се церим, ще извадим тази мисъл. Като влезем в астралния свят, и там има трънища: някое желание може, като един трън, да влезе вътре в сърцето. Като слезем на физическото поле, и там има трънища. В какво седят тия тръни?
към беседата >>
То не е философия на живота.
Сега, вечерта, дошъл мъжът, преминал през ниви с цигански тръни и казва на жена си: „Я премини през тия цигански тръни“. Жената, като премине през тия цигански тръни, казва на мъжа си: „Виж ми краката“. Сега всяка жена, щом дойде, показва краката си, убодени от тръни. И тъй, ние постоянно газим тръни. Няма какво да опитваме нашата любов с цигански тръни.
То не е философия на живота.
Сега в една школа вие, учениците, които сте толкова близо, правите същата погрешка. Вие, когато и да е, все ще научите това нещо и без да ви го казвам аз. Защото ако ви прекарат 10 пъти през цигански тръни, единадесетият път ще кажете: „Аз не минавам вече с боси крака“. Ще намерите чехли за краката си. Сега, щом се свържем с Христа, Който е на земята – Христос е на земята!
към беседата >>
Ние казваме: „Времето цери“.
Ако вие се движите в умствения свят, и там има трънища, някоя мисъл ще се забие като трън и около тази мисъл почват да се групират всички други мисли.
Ние казваме: „Времето цери“.
Да, но и ние можем да се церим, ще извадим тази мисъл. Като влезем в астралния свят, и там има трънища: някое желание може, като един трън, да влезе вътре в сърцето. Като слезем на физическото поле, и там има трънища. В какво седят тия тръни? Вие сте търговец, изгубите, например, 100,000 лева и все за тая загуба мислите.
към беседата >>
Сега в една школа вие, учениците, които сте толкова близо, правите същата погрешка.
Жената, като премине през тия цигански тръни, казва на мъжа си: „Виж ми краката“. Сега всяка жена, щом дойде, показва краката си, убодени от тръни. И тъй, ние постоянно газим тръни. Няма какво да опитваме нашата любов с цигански тръни. То не е философия на живота.
Сега в една школа вие, учениците, които сте толкова близо, правите същата погрешка.
Вие, когато и да е, все ще научите това нещо и без да ви го казвам аз. Защото ако ви прекарат 10 пъти през цигански тръни, единадесетият път ще кажете: „Аз не минавам вече с боси крака“. Ще намерите чехли за краката си. Сега, щом се свържем с Христа, Който е на земята – Христос е на земята! – по един особен начин Той прониква всички същества, живее в техните умове, в техните сърца, и можем да кажем, че ако всичките хора, всички ние имаме тази дълбока вяра в Него, Той е готов да ни помогне.
към беседата >>
Да, но и ние можем да се церим, ще извадим тази мисъл.
Ако вие се движите в умствения свят, и там има трънища, някоя мисъл ще се забие като трън и около тази мисъл почват да се групират всички други мисли. Ние казваме: „Времето цери“.
Да, но и ние можем да се церим, ще извадим тази мисъл.
Като влезем в астралния свят, и там има трънища: някое желание може, като един трън, да влезе вътре в сърцето. Като слезем на физическото поле, и там има трънища. В какво седят тия тръни? Вие сте търговец, изгубите, например, 100,000 лева и все за тая загуба мислите. Имате къща, изгори къщата ви, имате жена, умре, и като умре, все за нея мислите, от ума ви не излиза, където ходите, все за нея приказвате, и спъва се вашето развитие.
към беседата >>
Вие, когато и да е, все ще научите това нещо и без да ви го казвам аз.
Сега всяка жена, щом дойде, показва краката си, убодени от тръни. И тъй, ние постоянно газим тръни. Няма какво да опитваме нашата любов с цигански тръни. То не е философия на живота. Сега в една школа вие, учениците, които сте толкова близо, правите същата погрешка.
Вие, когато и да е, все ще научите това нещо и без да ви го казвам аз.
Защото ако ви прекарат 10 пъти през цигански тръни, единадесетият път ще кажете: „Аз не минавам вече с боси крака“. Ще намерите чехли за краката си. Сега, щом се свържем с Христа, Който е на земята – Христос е на земята! – по един особен начин Той прониква всички същества, живее в техните умове, в техните сърца, и можем да кажем, че ако всичките хора, всички ние имаме тази дълбока вяра в Него, Той е готов да ни помогне. Той е толкова внимателен!
към беседата >>
Като влезем в астралния свят, и там има трънища: някое желание може, като един трън, да влезе вътре в сърцето.
Ако вие се движите в умствения свят, и там има трънища, някоя мисъл ще се забие като трън и около тази мисъл почват да се групират всички други мисли. Ние казваме: „Времето цери“. Да, но и ние можем да се церим, ще извадим тази мисъл.
Като влезем в астралния свят, и там има трънища: някое желание може, като един трън, да влезе вътре в сърцето.
Като слезем на физическото поле, и там има трънища. В какво седят тия тръни? Вие сте търговец, изгубите, например, 100,000 лева и все за тая загуба мислите. Имате къща, изгори къщата ви, имате жена, умре, и като умре, все за нея мислите, от ума ви не излиза, където ходите, все за нея приказвате, и спъва се вашето развитие. Формата и жена ви – това са две неща различни, самите пари и онова, което те вършат, са две различни неща.
към беседата >>
Защото ако ви прекарат 10 пъти през цигански тръни, единадесетият път ще кажете: „Аз не минавам вече с боси крака“.
И тъй, ние постоянно газим тръни. Няма какво да опитваме нашата любов с цигански тръни. То не е философия на живота. Сега в една школа вие, учениците, които сте толкова близо, правите същата погрешка. Вие, когато и да е, все ще научите това нещо и без да ви го казвам аз.
Защото ако ви прекарат 10 пъти през цигански тръни, единадесетият път ще кажете: „Аз не минавам вече с боси крака“.
Ще намерите чехли за краката си. Сега, щом се свържем с Христа, Който е на земята – Христос е на земята! – по един особен начин Той прониква всички същества, живее в техните умове, в техните сърца, и можем да кажем, че ако всичките хора, всички ние имаме тази дълбока вяра в Него, Той е готов да ни помогне. Той е толкова внимателен! Но когато види, че ние сме упорити, Той мълчи.
към беседата >>
Като слезем на физическото поле, и там има трънища.
Ако вие се движите в умствения свят, и там има трънища, някоя мисъл ще се забие като трън и около тази мисъл почват да се групират всички други мисли. Ние казваме: „Времето цери“. Да, но и ние можем да се церим, ще извадим тази мисъл. Като влезем в астралния свят, и там има трънища: някое желание може, като един трън, да влезе вътре в сърцето.
Като слезем на физическото поле, и там има трънища.
В какво седят тия тръни? Вие сте търговец, изгубите, например, 100,000 лева и все за тая загуба мислите. Имате къща, изгори къщата ви, имате жена, умре, и като умре, все за нея мислите, от ума ви не излиза, където ходите, все за нея приказвате, и спъва се вашето развитие. Формата и жена ви – това са две неща различни, самите пари и онова, което те вършат, са две различни неща. Сега казва: „Който има тази надежда на Него“, с това се подразбира, че той вътрешно, органически е свързан с Бога.
към беседата >>
Ще намерите чехли за краката си.
Няма какво да опитваме нашата любов с цигански тръни. То не е философия на живота. Сега в една школа вие, учениците, които сте толкова близо, правите същата погрешка. Вие, когато и да е, все ще научите това нещо и без да ви го казвам аз. Защото ако ви прекарат 10 пъти през цигански тръни, единадесетият път ще кажете: „Аз не минавам вече с боси крака“.
Ще намерите чехли за краката си.
Сега, щом се свържем с Христа, Който е на земята – Христос е на земята! – по един особен начин Той прониква всички същества, живее в техните умове, в техните сърца, и можем да кажем, че ако всичките хора, всички ние имаме тази дълбока вяра в Него, Той е готов да ни помогне. Той е толкова внимателен! Но когато види, че ние сме упорити, Той мълчи. Ти можеш 10 пъти да Го питаш за нещо, Великият Учител на мълчанието вижда всичко, но мълчи.
към беседата >>
В какво седят тия тръни?
Ако вие се движите в умствения свят, и там има трънища, някоя мисъл ще се забие като трън и около тази мисъл почват да се групират всички други мисли. Ние казваме: „Времето цери“. Да, но и ние можем да се церим, ще извадим тази мисъл. Като влезем в астралния свят, и там има трънища: някое желание може, като един трън, да влезе вътре в сърцето. Като слезем на физическото поле, и там има трънища.
В какво седят тия тръни?
Вие сте търговец, изгубите, например, 100,000 лева и все за тая загуба мислите. Имате къща, изгори къщата ви, имате жена, умре, и като умре, все за нея мислите, от ума ви не излиза, където ходите, все за нея приказвате, и спъва се вашето развитие. Формата и жена ви – това са две неща различни, самите пари и онова, което те вършат, са две различни неща. Сега казва: „Който има тази надежда на Него“, с това се подразбира, че той вътрешно, органически е свързан с Бога. В живата природа има неща, които са изхвърлени от Божествения организъм, а има клетки, които са вътре в Божествения организъм.
към беседата >>
Сега, щом се свържем с Христа, Който е на земята – Христос е на земята!
То не е философия на живота. Сега в една школа вие, учениците, които сте толкова близо, правите същата погрешка. Вие, когато и да е, все ще научите това нещо и без да ви го казвам аз. Защото ако ви прекарат 10 пъти през цигански тръни, единадесетият път ще кажете: „Аз не минавам вече с боси крака“. Ще намерите чехли за краката си.
Сега, щом се свържем с Христа, Който е на земята – Христос е на земята!
– по един особен начин Той прониква всички същества, живее в техните умове, в техните сърца, и можем да кажем, че ако всичките хора, всички ние имаме тази дълбока вяра в Него, Той е готов да ни помогне. Той е толкова внимателен! Но когато види, че ние сме упорити, Той мълчи. Ти можеш 10 пъти да Го питаш за нещо, Великият Учител на мълчанието вижда всичко, но мълчи. Тъй казва окултната наука на познанието: Великият Учител мълчи.
към беседата >>
Вие сте търговец, изгубите, например, 100,000 лева и все за тая загуба мислите.
Ние казваме: „Времето цери“. Да, но и ние можем да се церим, ще извадим тази мисъл. Като влезем в астралния свят, и там има трънища: някое желание може, като един трън, да влезе вътре в сърцето. Като слезем на физическото поле, и там има трънища. В какво седят тия тръни?
Вие сте търговец, изгубите, например, 100,000 лева и все за тая загуба мислите.
Имате къща, изгори къщата ви, имате жена, умре, и като умре, все за нея мислите, от ума ви не излиза, където ходите, все за нея приказвате, и спъва се вашето развитие. Формата и жена ви – това са две неща различни, самите пари и онова, което те вършат, са две различни неща. Сега казва: „Който има тази надежда на Него“, с това се подразбира, че той вътрешно, органически е свързан с Бога. В живата природа има неща, които са изхвърлени от Божествения организъм, а има клетки, които са вътре в Божествения организъм. Той съзнава, че е вътре в Бога, ние съзнаваме, че живеем в Бога, туй се отнася не за другите, но за нас, които съзнаваме, че живеем в Бога.
към беседата >>
– по един особен начин Той прониква всички същества, живее в техните умове, в техните сърца, и можем да кажем, че ако всичките хора, всички ние имаме тази дълбока вяра в Него, Той е готов да ни помогне.
Сега в една школа вие, учениците, които сте толкова близо, правите същата погрешка. Вие, когато и да е, все ще научите това нещо и без да ви го казвам аз. Защото ако ви прекарат 10 пъти през цигански тръни, единадесетият път ще кажете: „Аз не минавам вече с боси крака“. Ще намерите чехли за краката си. Сега, щом се свържем с Христа, Който е на земята – Христос е на земята!
– по един особен начин Той прониква всички същества, живее в техните умове, в техните сърца, и можем да кажем, че ако всичките хора, всички ние имаме тази дълбока вяра в Него, Той е готов да ни помогне.
Той е толкова внимателен! Но когато види, че ние сме упорити, Той мълчи. Ти можеш 10 пъти да Го питаш за нещо, Великият Учител на мълчанието вижда всичко, но мълчи. Тъй казва окултната наука на познанието: Великият Учител мълчи. Ако Той намери, че ти трябва да минеш през тази опитност, ще те остави да минеш, погрешка ли ще направиш, ще паднеш ли, Той ще предпочете ти да паднеш, отколкото да те лиши от тази опитност.
към беседата >>
Имате къща, изгори къщата ви, имате жена, умре, и като умре, все за нея мислите, от ума ви не излиза, където ходите, все за нея приказвате, и спъва се вашето развитие.
Да, но и ние можем да се церим, ще извадим тази мисъл. Като влезем в астралния свят, и там има трънища: някое желание може, като един трън, да влезе вътре в сърцето. Като слезем на физическото поле, и там има трънища. В какво седят тия тръни? Вие сте търговец, изгубите, например, 100,000 лева и все за тая загуба мислите.
Имате къща, изгори къщата ви, имате жена, умре, и като умре, все за нея мислите, от ума ви не излиза, където ходите, все за нея приказвате, и спъва се вашето развитие.
Формата и жена ви – това са две неща различни, самите пари и онова, което те вършат, са две различни неща. Сега казва: „Който има тази надежда на Него“, с това се подразбира, че той вътрешно, органически е свързан с Бога. В живата природа има неща, които са изхвърлени от Божествения организъм, а има клетки, които са вътре в Божествения организъм. Той съзнава, че е вътре в Бога, ние съзнаваме, че живеем в Бога, туй се отнася не за другите, но за нас, които съзнаваме, че живеем в Бога. Тогава Йоан, който има тази дълбока опитност, казва: „Който има тази надежда, очиства себе си, както е Он чист“.
към беседата >>
Той е толкова внимателен!
Вие, когато и да е, все ще научите това нещо и без да ви го казвам аз. Защото ако ви прекарат 10 пъти през цигански тръни, единадесетият път ще кажете: „Аз не минавам вече с боси крака“. Ще намерите чехли за краката си. Сега, щом се свържем с Христа, Който е на земята – Христос е на земята! – по един особен начин Той прониква всички същества, живее в техните умове, в техните сърца, и можем да кажем, че ако всичките хора, всички ние имаме тази дълбока вяра в Него, Той е готов да ни помогне.
Той е толкова внимателен!
Но когато види, че ние сме упорити, Той мълчи. Ти можеш 10 пъти да Го питаш за нещо, Великият Учител на мълчанието вижда всичко, но мълчи. Тъй казва окултната наука на познанието: Великият Учител мълчи. Ако Той намери, че ти трябва да минеш през тази опитност, ще те остави да минеш, погрешка ли ще направиш, ще паднеш ли, Той ще предпочете ти да паднеш, отколкото да те лиши от тази опитност. Ще опиташ това малко падение.
към беседата >>
Формата и жена ви – това са две неща различни, самите пари и онова, което те вършат, са две различни неща.
Като влезем в астралния свят, и там има трънища: някое желание може, като един трън, да влезе вътре в сърцето. Като слезем на физическото поле, и там има трънища. В какво седят тия тръни? Вие сте търговец, изгубите, например, 100,000 лева и все за тая загуба мислите. Имате къща, изгори къщата ви, имате жена, умре, и като умре, все за нея мислите, от ума ви не излиза, където ходите, все за нея приказвате, и спъва се вашето развитие.
Формата и жена ви – това са две неща различни, самите пари и онова, което те вършат, са две различни неща.
Сега казва: „Който има тази надежда на Него“, с това се подразбира, че той вътрешно, органически е свързан с Бога. В живата природа има неща, които са изхвърлени от Божествения организъм, а има клетки, които са вътре в Божествения организъм. Той съзнава, че е вътре в Бога, ние съзнаваме, че живеем в Бога, туй се отнася не за другите, но за нас, които съзнаваме, че живеем в Бога. Тогава Йоан, който има тази дълбока опитност, казва: „Който има тази надежда, очиства себе си, както е Он чист“. Сега в опитността на всинца ви има две схващания: едни мислят, че Бог всичко може да направи, следователно Той всичко трябва да направи заради нас, а другото схващане е, че ние можем да направим всичко.
към беседата >>
Но когато види, че ние сме упорити, Той мълчи.
Защото ако ви прекарат 10 пъти през цигански тръни, единадесетият път ще кажете: „Аз не минавам вече с боси крака“. Ще намерите чехли за краката си. Сега, щом се свържем с Христа, Който е на земята – Христос е на земята! – по един особен начин Той прониква всички същества, живее в техните умове, в техните сърца, и можем да кажем, че ако всичките хора, всички ние имаме тази дълбока вяра в Него, Той е готов да ни помогне. Той е толкова внимателен!
Но когато види, че ние сме упорити, Той мълчи.
Ти можеш 10 пъти да Го питаш за нещо, Великият Учител на мълчанието вижда всичко, но мълчи. Тъй казва окултната наука на познанието: Великият Учител мълчи. Ако Той намери, че ти трябва да минеш през тази опитност, ще те остави да минеш, погрешка ли ще направиш, ще паднеш ли, Той ще предпочете ти да паднеш, отколкото да те лиши от тази опитност. Ще опиташ това малко падение. Един ден, ако ти се повдигнеш без тази опитност, ще се яви много по-голямо падение от сегашното.
към беседата >>
Сега казва: „Който има тази надежда на Него“, с това се подразбира, че той вътрешно, органически е свързан с Бога.
Като слезем на физическото поле, и там има трънища. В какво седят тия тръни? Вие сте търговец, изгубите, например, 100,000 лева и все за тая загуба мислите. Имате къща, изгори къщата ви, имате жена, умре, и като умре, все за нея мислите, от ума ви не излиза, където ходите, все за нея приказвате, и спъва се вашето развитие. Формата и жена ви – това са две неща различни, самите пари и онова, което те вършат, са две различни неща.
Сега казва: „Който има тази надежда на Него“, с това се подразбира, че той вътрешно, органически е свързан с Бога.
В живата природа има неща, които са изхвърлени от Божествения организъм, а има клетки, които са вътре в Божествения организъм. Той съзнава, че е вътре в Бога, ние съзнаваме, че живеем в Бога, туй се отнася не за другите, но за нас, които съзнаваме, че живеем в Бога. Тогава Йоан, който има тази дълбока опитност, казва: „Който има тази надежда, очиства себе си, както е Он чист“. Сега в опитността на всинца ви има две схващания: едни мислят, че Бог всичко може да направи, следователно Той всичко трябва да направи заради нас, а другото схващане е, че ние можем да направим всичко. В туй отношение Бог не прави всичко заради нас, защото ако го прави, прави го заради себе си и тогава няма нужда да съществуваме, нашето съществуване е излишно.
към беседата >>
Ти можеш 10 пъти да Го питаш за нещо, Великият Учител на мълчанието вижда всичко, но мълчи.
Ще намерите чехли за краката си. Сега, щом се свържем с Христа, Който е на земята – Христос е на земята! – по един особен начин Той прониква всички същества, живее в техните умове, в техните сърца, и можем да кажем, че ако всичките хора, всички ние имаме тази дълбока вяра в Него, Той е готов да ни помогне. Той е толкова внимателен! Но когато види, че ние сме упорити, Той мълчи.
Ти можеш 10 пъти да Го питаш за нещо, Великият Учител на мълчанието вижда всичко, но мълчи.
Тъй казва окултната наука на познанието: Великият Учител мълчи. Ако Той намери, че ти трябва да минеш през тази опитност, ще те остави да минеш, погрешка ли ще направиш, ще паднеш ли, Той ще предпочете ти да паднеш, отколкото да те лиши от тази опитност. Ще опиташ това малко падение. Един ден, ако ти се повдигнеш без тази опитност, ще се яви много по-голямо падение от сегашното. За предпочитане е, следователно, малкото падение пред голямото.
към беседата >>
В живата природа има неща, които са изхвърлени от Божествения организъм, а има клетки, които са вътре в Божествения организъм.
В какво седят тия тръни? Вие сте търговец, изгубите, например, 100,000 лева и все за тая загуба мислите. Имате къща, изгори къщата ви, имате жена, умре, и като умре, все за нея мислите, от ума ви не излиза, където ходите, все за нея приказвате, и спъва се вашето развитие. Формата и жена ви – това са две неща различни, самите пари и онова, което те вършат, са две различни неща. Сега казва: „Който има тази надежда на Него“, с това се подразбира, че той вътрешно, органически е свързан с Бога.
В живата природа има неща, които са изхвърлени от Божествения организъм, а има клетки, които са вътре в Божествения организъм.
Той съзнава, че е вътре в Бога, ние съзнаваме, че живеем в Бога, туй се отнася не за другите, но за нас, които съзнаваме, че живеем в Бога. Тогава Йоан, който има тази дълбока опитност, казва: „Който има тази надежда, очиства себе си, както е Он чист“. Сега в опитността на всинца ви има две схващания: едни мислят, че Бог всичко може да направи, следователно Той всичко трябва да направи заради нас, а другото схващане е, че ние можем да направим всичко. В туй отношение Бог не прави всичко заради нас, защото ако го прави, прави го заради себе си и тогава няма нужда да съществуваме, нашето съществуване е излишно. Ние едновременно съзнаваме, че Бог работи в нас и че ние работим заедно с него.
към беседата >>
Тъй казва окултната наука на познанието: Великият Учител мълчи.
Сега, щом се свържем с Христа, Който е на земята – Христос е на земята! – по един особен начин Той прониква всички същества, живее в техните умове, в техните сърца, и можем да кажем, че ако всичките хора, всички ние имаме тази дълбока вяра в Него, Той е готов да ни помогне. Той е толкова внимателен! Но когато види, че ние сме упорити, Той мълчи. Ти можеш 10 пъти да Го питаш за нещо, Великият Учител на мълчанието вижда всичко, но мълчи.
Тъй казва окултната наука на познанието: Великият Учител мълчи.
Ако Той намери, че ти трябва да минеш през тази опитност, ще те остави да минеш, погрешка ли ще направиш, ще паднеш ли, Той ще предпочете ти да паднеш, отколкото да те лиши от тази опитност. Ще опиташ това малко падение. Един ден, ако ти се повдигнеш без тази опитност, ще се яви много по-голямо падение от сегашното. За предпочитане е, следователно, малкото падение пред голямото. Ако Той по някой път те оставя, има си дълбоки причини вътре в самото битие, в естеството на самите неща, отдето иде падението.
към беседата >>
Той съзнава, че е вътре в Бога, ние съзнаваме, че живеем в Бога, туй се отнася не за другите, но за нас, които съзнаваме, че живеем в Бога.
Вие сте търговец, изгубите, например, 100,000 лева и все за тая загуба мислите. Имате къща, изгори къщата ви, имате жена, умре, и като умре, все за нея мислите, от ума ви не излиза, където ходите, все за нея приказвате, и спъва се вашето развитие. Формата и жена ви – това са две неща различни, самите пари и онова, което те вършат, са две различни неща. Сега казва: „Който има тази надежда на Него“, с това се подразбира, че той вътрешно, органически е свързан с Бога. В живата природа има неща, които са изхвърлени от Божествения организъм, а има клетки, които са вътре в Божествения организъм.
Той съзнава, че е вътре в Бога, ние съзнаваме, че живеем в Бога, туй се отнася не за другите, но за нас, които съзнаваме, че живеем в Бога.
Тогава Йоан, който има тази дълбока опитност, казва: „Който има тази надежда, очиства себе си, както е Он чист“. Сега в опитността на всинца ви има две схващания: едни мислят, че Бог всичко може да направи, следователно Той всичко трябва да направи заради нас, а другото схващане е, че ние можем да направим всичко. В туй отношение Бог не прави всичко заради нас, защото ако го прави, прави го заради себе си и тогава няма нужда да съществуваме, нашето съществуване е излишно. Ние едновременно съзнаваме, че Бог работи в нас и че ние работим заедно с него. Иначе има раздвояване в нашето съзнание.
към беседата >>
Ако Той намери, че ти трябва да минеш през тази опитност, ще те остави да минеш, погрешка ли ще направиш, ще паднеш ли, Той ще предпочете ти да паднеш, отколкото да те лиши от тази опитност.
– по един особен начин Той прониква всички същества, живее в техните умове, в техните сърца, и можем да кажем, че ако всичките хора, всички ние имаме тази дълбока вяра в Него, Той е готов да ни помогне. Той е толкова внимателен! Но когато види, че ние сме упорити, Той мълчи. Ти можеш 10 пъти да Го питаш за нещо, Великият Учител на мълчанието вижда всичко, но мълчи. Тъй казва окултната наука на познанието: Великият Учител мълчи.
Ако Той намери, че ти трябва да минеш през тази опитност, ще те остави да минеш, погрешка ли ще направиш, ще паднеш ли, Той ще предпочете ти да паднеш, отколкото да те лиши от тази опитност.
Ще опиташ това малко падение. Един ден, ако ти се повдигнеш без тази опитност, ще се яви много по-голямо падение от сегашното. За предпочитане е, следователно, малкото падение пред голямото. Ако Той по някой път те оставя, има си дълбоки причини вътре в самото битие, в естеството на самите неща, отдето иде падението. Та ако някои неща се случват, вие ще кажете: „Това са кармически причини, за тях няма да се спирам“.
към беседата >>
Тогава Йоан, който има тази дълбока опитност, казва: „Който има тази надежда, очиства себе си, както е Он чист“.
Имате къща, изгори къщата ви, имате жена, умре, и като умре, все за нея мислите, от ума ви не излиза, където ходите, все за нея приказвате, и спъва се вашето развитие. Формата и жена ви – това са две неща различни, самите пари и онова, което те вършат, са две различни неща. Сега казва: „Който има тази надежда на Него“, с това се подразбира, че той вътрешно, органически е свързан с Бога. В живата природа има неща, които са изхвърлени от Божествения организъм, а има клетки, които са вътре в Божествения организъм. Той съзнава, че е вътре в Бога, ние съзнаваме, че живеем в Бога, туй се отнася не за другите, но за нас, които съзнаваме, че живеем в Бога.
Тогава Йоан, който има тази дълбока опитност, казва: „Който има тази надежда, очиства себе си, както е Он чист“.
Сега в опитността на всинца ви има две схващания: едни мислят, че Бог всичко може да направи, следователно Той всичко трябва да направи заради нас, а другото схващане е, че ние можем да направим всичко. В туй отношение Бог не прави всичко заради нас, защото ако го прави, прави го заради себе си и тогава няма нужда да съществуваме, нашето съществуване е излишно. Ние едновременно съзнаваме, че Бог работи в нас и че ние работим заедно с него. Иначе има раздвояване в нашето съзнание. За пример: направиш известна погрешка, разкайваш се, но има нещо, което те утешава.
към беседата >>
Ще опиташ това малко падение.
Той е толкова внимателен! Но когато види, че ние сме упорити, Той мълчи. Ти можеш 10 пъти да Го питаш за нещо, Великият Учител на мълчанието вижда всичко, но мълчи. Тъй казва окултната наука на познанието: Великият Учител мълчи. Ако Той намери, че ти трябва да минеш през тази опитност, ще те остави да минеш, погрешка ли ще направиш, ще паднеш ли, Той ще предпочете ти да паднеш, отколкото да те лиши от тази опитност.
Ще опиташ това малко падение.
Един ден, ако ти се повдигнеш без тази опитност, ще се яви много по-голямо падение от сегашното. За предпочитане е, следователно, малкото падение пред голямото. Ако Той по някой път те оставя, има си дълбоки причини вътре в самото битие, в естеството на самите неща, отдето иде падението. Та ако някои неща се случват, вие ще кажете: „Това са кармически причини, за тях няма да се спирам“. Най-първо, въпросът ще разрешите така: „Има важни причини за това, което ни се случва.
към беседата >>
Сега в опитността на всинца ви има две схващания: едни мислят, че Бог всичко може да направи, следователно Той всичко трябва да направи заради нас, а другото схващане е, че ние можем да направим всичко.
Формата и жена ви – това са две неща различни, самите пари и онова, което те вършат, са две различни неща. Сега казва: „Който има тази надежда на Него“, с това се подразбира, че той вътрешно, органически е свързан с Бога. В живата природа има неща, които са изхвърлени от Божествения организъм, а има клетки, които са вътре в Божествения организъм. Той съзнава, че е вътре в Бога, ние съзнаваме, че живеем в Бога, туй се отнася не за другите, но за нас, които съзнаваме, че живеем в Бога. Тогава Йоан, който има тази дълбока опитност, казва: „Който има тази надежда, очиства себе си, както е Он чист“.
Сега в опитността на всинца ви има две схващания: едни мислят, че Бог всичко може да направи, следователно Той всичко трябва да направи заради нас, а другото схващане е, че ние можем да направим всичко.
В туй отношение Бог не прави всичко заради нас, защото ако го прави, прави го заради себе си и тогава няма нужда да съществуваме, нашето съществуване е излишно. Ние едновременно съзнаваме, че Бог работи в нас и че ние работим заедно с него. Иначе има раздвояване в нашето съзнание. За пример: направиш известна погрешка, разкайваш се, но има нещо, което те утешава. Питам: Човек сам себе си може ли да утешава?
към беседата >>
Един ден, ако ти се повдигнеш без тази опитност, ще се яви много по-голямо падение от сегашното.
Но когато види, че ние сме упорити, Той мълчи. Ти можеш 10 пъти да Го питаш за нещо, Великият Учител на мълчанието вижда всичко, но мълчи. Тъй казва окултната наука на познанието: Великият Учител мълчи. Ако Той намери, че ти трябва да минеш през тази опитност, ще те остави да минеш, погрешка ли ще направиш, ще паднеш ли, Той ще предпочете ти да паднеш, отколкото да те лиши от тази опитност. Ще опиташ това малко падение.
Един ден, ако ти се повдигнеш без тази опитност, ще се яви много по-голямо падение от сегашното.
За предпочитане е, следователно, малкото падение пред голямото. Ако Той по някой път те оставя, има си дълбоки причини вътре в самото битие, в естеството на самите неща, отдето иде падението. Та ако някои неща се случват, вие ще кажете: „Това са кармически причини, за тях няма да се спирам“. Най-първо, въпросът ще разрешите така: „Има важни причини за това, което ни се случва. Господ ме обича“.
към беседата >>
В туй отношение Бог не прави всичко заради нас, защото ако го прави, прави го заради себе си и тогава няма нужда да съществуваме, нашето съществуване е излишно.
Сега казва: „Който има тази надежда на Него“, с това се подразбира, че той вътрешно, органически е свързан с Бога. В живата природа има неща, които са изхвърлени от Божествения организъм, а има клетки, които са вътре в Божествения организъм. Той съзнава, че е вътре в Бога, ние съзнаваме, че живеем в Бога, туй се отнася не за другите, но за нас, които съзнаваме, че живеем в Бога. Тогава Йоан, който има тази дълбока опитност, казва: „Който има тази надежда, очиства себе си, както е Он чист“. Сега в опитността на всинца ви има две схващания: едни мислят, че Бог всичко може да направи, следователно Той всичко трябва да направи заради нас, а другото схващане е, че ние можем да направим всичко.
В туй отношение Бог не прави всичко заради нас, защото ако го прави, прави го заради себе си и тогава няма нужда да съществуваме, нашето съществуване е излишно.
Ние едновременно съзнаваме, че Бог работи в нас и че ние работим заедно с него. Иначе има раздвояване в нашето съзнание. За пример: направиш известна погрешка, разкайваш се, но има нещо, което те утешава. Питам: Човек сам себе си може ли да утешава? – Не може.
към беседата >>
За предпочитане е, следователно, малкото падение пред голямото.
Ти можеш 10 пъти да Го питаш за нещо, Великият Учител на мълчанието вижда всичко, но мълчи. Тъй казва окултната наука на познанието: Великият Учител мълчи. Ако Той намери, че ти трябва да минеш през тази опитност, ще те остави да минеш, погрешка ли ще направиш, ще паднеш ли, Той ще предпочете ти да паднеш, отколкото да те лиши от тази опитност. Ще опиташ това малко падение. Един ден, ако ти се повдигнеш без тази опитност, ще се яви много по-голямо падение от сегашното.
За предпочитане е, следователно, малкото падение пред голямото.
Ако Той по някой път те оставя, има си дълбоки причини вътре в самото битие, в естеството на самите неща, отдето иде падението. Та ако някои неща се случват, вие ще кажете: „Това са кармически причини, за тях няма да се спирам“. Най-първо, въпросът ще разрешите така: „Има важни причини за това, което ни се случва. Господ ме обича“. А ако речем: „Защо Господ така постъпва спрямо мен“, и да мислим, че той несправедливо постъпва, ние изменяваме реда на нещата, в нас се е загнездил онзи дух на падението – лукавият.
към беседата >>
Ние едновременно съзнаваме, че Бог работи в нас и че ние работим заедно с него.
В живата природа има неща, които са изхвърлени от Божествения организъм, а има клетки, които са вътре в Божествения организъм. Той съзнава, че е вътре в Бога, ние съзнаваме, че живеем в Бога, туй се отнася не за другите, но за нас, които съзнаваме, че живеем в Бога. Тогава Йоан, който има тази дълбока опитност, казва: „Който има тази надежда, очиства себе си, както е Он чист“. Сега в опитността на всинца ви има две схващания: едни мислят, че Бог всичко може да направи, следователно Той всичко трябва да направи заради нас, а другото схващане е, че ние можем да направим всичко. В туй отношение Бог не прави всичко заради нас, защото ако го прави, прави го заради себе си и тогава няма нужда да съществуваме, нашето съществуване е излишно.
Ние едновременно съзнаваме, че Бог работи в нас и че ние работим заедно с него.
Иначе има раздвояване в нашето съзнание. За пример: направиш известна погрешка, разкайваш се, но има нещо, което те утешава. Питам: Човек сам себе си може ли да утешава? – Не може. Не може две болни ръце да се лекуват една друга, защо?
към беседата >>
Ако Той по някой път те оставя, има си дълбоки причини вътре в самото битие, в естеството на самите неща, отдето иде падението.
Тъй казва окултната наука на познанието: Великият Учител мълчи. Ако Той намери, че ти трябва да минеш през тази опитност, ще те остави да минеш, погрешка ли ще направиш, ще паднеш ли, Той ще предпочете ти да паднеш, отколкото да те лиши от тази опитност. Ще опиташ това малко падение. Един ден, ако ти се повдигнеш без тази опитност, ще се яви много по-голямо падение от сегашното. За предпочитане е, следователно, малкото падение пред голямото.
Ако Той по някой път те оставя, има си дълбоки причини вътре в самото битие, в естеството на самите неща, отдето иде падението.
Та ако някои неща се случват, вие ще кажете: „Това са кармически причини, за тях няма да се спирам“. Най-първо, въпросът ще разрешите така: „Има важни причини за това, което ни се случва. Господ ме обича“. А ако речем: „Защо Господ така постъпва спрямо мен“, и да мислим, че той несправедливо постъпва, ние изменяваме реда на нещата, в нас се е загнездил онзи дух на падението – лукавият. „Аз ли съм най-грешният човек, на мен ли тези страдания, аз не съм си отдъхнал.“ Всякога ние можем да си отдъхваме, всеки един от вас може да си отдъхне, всякога, когато вие се очистите окултно.
към беседата >>
Иначе има раздвояване в нашето съзнание.
Той съзнава, че е вътре в Бога, ние съзнаваме, че живеем в Бога, туй се отнася не за другите, но за нас, които съзнаваме, че живеем в Бога. Тогава Йоан, който има тази дълбока опитност, казва: „Който има тази надежда, очиства себе си, както е Он чист“. Сега в опитността на всинца ви има две схващания: едни мислят, че Бог всичко може да направи, следователно Той всичко трябва да направи заради нас, а другото схващане е, че ние можем да направим всичко. В туй отношение Бог не прави всичко заради нас, защото ако го прави, прави го заради себе си и тогава няма нужда да съществуваме, нашето съществуване е излишно. Ние едновременно съзнаваме, че Бог работи в нас и че ние работим заедно с него.
Иначе има раздвояване в нашето съзнание.
За пример: направиш известна погрешка, разкайваш се, но има нещо, което те утешава. Питам: Човек сам себе си може ли да утешава? – Не може. Не може две болни ръце да се лекуват една друга, защо? – Защото едната ако бутне другата, и двете ще страдат.
към беседата >>
Та ако някои неща се случват, вие ще кажете: „Това са кармически причини, за тях няма да се спирам“.
Ако Той намери, че ти трябва да минеш през тази опитност, ще те остави да минеш, погрешка ли ще направиш, ще паднеш ли, Той ще предпочете ти да паднеш, отколкото да те лиши от тази опитност. Ще опиташ това малко падение. Един ден, ако ти се повдигнеш без тази опитност, ще се яви много по-голямо падение от сегашното. За предпочитане е, следователно, малкото падение пред голямото. Ако Той по някой път те оставя, има си дълбоки причини вътре в самото битие, в естеството на самите неща, отдето иде падението.
Та ако някои неща се случват, вие ще кажете: „Това са кармически причини, за тях няма да се спирам“.
Най-първо, въпросът ще разрешите така: „Има важни причини за това, което ни се случва. Господ ме обича“. А ако речем: „Защо Господ така постъпва спрямо мен“, и да мислим, че той несправедливо постъпва, ние изменяваме реда на нещата, в нас се е загнездил онзи дух на падението – лукавият. „Аз ли съм най-грешният човек, на мен ли тези страдания, аз не съм си отдъхнал.“ Всякога ние можем да си отдъхваме, всеки един от вас може да си отдъхне, всякога, когато вие се очистите окултно. Сега туй очистване е потребно за вашия физически живот, за домовете ви.
към беседата >>
За пример: направиш известна погрешка, разкайваш се, но има нещо, което те утешава.
Тогава Йоан, който има тази дълбока опитност, казва: „Който има тази надежда, очиства себе си, както е Он чист“. Сега в опитността на всинца ви има две схващания: едни мислят, че Бог всичко може да направи, следователно Той всичко трябва да направи заради нас, а другото схващане е, че ние можем да направим всичко. В туй отношение Бог не прави всичко заради нас, защото ако го прави, прави го заради себе си и тогава няма нужда да съществуваме, нашето съществуване е излишно. Ние едновременно съзнаваме, че Бог работи в нас и че ние работим заедно с него. Иначе има раздвояване в нашето съзнание.
За пример: направиш известна погрешка, разкайваш се, но има нещо, което те утешава.
Питам: Човек сам себе си може ли да утешава? – Не може. Не може две болни ръце да се лекуват една друга, защо? – Защото едната ако бутне другата, и двете ще страдат. В нашето съзнание има и друго, Божествено съзнание, и като направим погрешка, Божественото съзнание казва: „Не бойте се, аз ще изгладя работата, вървете по пътищата ми“.
към беседата >>
Най-първо, въпросът ще разрешите така: „Има важни причини за това, което ни се случва.
Ще опиташ това малко падение. Един ден, ако ти се повдигнеш без тази опитност, ще се яви много по-голямо падение от сегашното. За предпочитане е, следователно, малкото падение пред голямото. Ако Той по някой път те оставя, има си дълбоки причини вътре в самото битие, в естеството на самите неща, отдето иде падението. Та ако някои неща се случват, вие ще кажете: „Това са кармически причини, за тях няма да се спирам“.
Най-първо, въпросът ще разрешите така: „Има важни причини за това, което ни се случва.
Господ ме обича“. А ако речем: „Защо Господ така постъпва спрямо мен“, и да мислим, че той несправедливо постъпва, ние изменяваме реда на нещата, в нас се е загнездил онзи дух на падението – лукавият. „Аз ли съм най-грешният човек, на мен ли тези страдания, аз не съм си отдъхнал.“ Всякога ние можем да си отдъхваме, всеки един от вас може да си отдъхне, всякога, когато вие се очистите окултно. Сега туй очистване е потребно за вашия физически живот, за домовете ви. Най-първо, окултният ученик има предвид да съгради дома си, семейството си по един нов начин, да създаде нови отношения между мъжа и жената, между братята и сестрите.
към беседата >>
Питам: Човек сам себе си може ли да утешава?
Сега в опитността на всинца ви има две схващания: едни мислят, че Бог всичко може да направи, следователно Той всичко трябва да направи заради нас, а другото схващане е, че ние можем да направим всичко. В туй отношение Бог не прави всичко заради нас, защото ако го прави, прави го заради себе си и тогава няма нужда да съществуваме, нашето съществуване е излишно. Ние едновременно съзнаваме, че Бог работи в нас и че ние работим заедно с него. Иначе има раздвояване в нашето съзнание. За пример: направиш известна погрешка, разкайваш се, но има нещо, което те утешава.
Питам: Човек сам себе си може ли да утешава?
– Не може. Не може две болни ръце да се лекуват една друга, защо? – Защото едната ако бутне другата, и двете ще страдат. В нашето съзнание има и друго, Божествено съзнание, и като направим погрешка, Божественото съзнание казва: „Не бойте се, аз ще изгладя работата, вървете по пътищата ми“. Духът говори вътре в нас.
към беседата >>
Господ ме обича“.
Един ден, ако ти се повдигнеш без тази опитност, ще се яви много по-голямо падение от сегашното. За предпочитане е, следователно, малкото падение пред голямото. Ако Той по някой път те оставя, има си дълбоки причини вътре в самото битие, в естеството на самите неща, отдето иде падението. Та ако някои неща се случват, вие ще кажете: „Това са кармически причини, за тях няма да се спирам“. Най-първо, въпросът ще разрешите така: „Има важни причини за това, което ни се случва.
Господ ме обича“.
А ако речем: „Защо Господ така постъпва спрямо мен“, и да мислим, че той несправедливо постъпва, ние изменяваме реда на нещата, в нас се е загнездил онзи дух на падението – лукавият. „Аз ли съм най-грешният човек, на мен ли тези страдания, аз не съм си отдъхнал.“ Всякога ние можем да си отдъхваме, всеки един от вас може да си отдъхне, всякога, когато вие се очистите окултно. Сега туй очистване е потребно за вашия физически живот, за домовете ви. Най-първо, окултният ученик има предвид да съгради дома си, семейството си по един нов начин, да създаде нови отношения между мъжа и жената, между братята и сестрите. Старото ние не го отхвърляме.
към беседата >>
– Не може.
В туй отношение Бог не прави всичко заради нас, защото ако го прави, прави го заради себе си и тогава няма нужда да съществуваме, нашето съществуване е излишно. Ние едновременно съзнаваме, че Бог работи в нас и че ние работим заедно с него. Иначе има раздвояване в нашето съзнание. За пример: направиш известна погрешка, разкайваш се, но има нещо, което те утешава. Питам: Човек сам себе си може ли да утешава?
– Не може.
Не може две болни ръце да се лекуват една друга, защо? – Защото едната ако бутне другата, и двете ще страдат. В нашето съзнание има и друго, Божествено съзнание, и като направим погрешка, Божественото съзнание казва: „Не бойте се, аз ще изгладя работата, вървете по пътищата ми“. Духът говори вътре в нас. Сега върху туй говорене мнозина попадат в заблуждение, т.е.
към беседата >>
А ако речем: „Защо Господ така постъпва спрямо мен“, и да мислим, че той несправедливо постъпва, ние изменяваме реда на нещата, в нас се е загнездил онзи дух на падението – лукавият.
За предпочитане е, следователно, малкото падение пред голямото. Ако Той по някой път те оставя, има си дълбоки причини вътре в самото битие, в естеството на самите неща, отдето иде падението. Та ако някои неща се случват, вие ще кажете: „Това са кармически причини, за тях няма да се спирам“. Най-първо, въпросът ще разрешите така: „Има важни причини за това, което ни се случва. Господ ме обича“.
А ако речем: „Защо Господ така постъпва спрямо мен“, и да мислим, че той несправедливо постъпва, ние изменяваме реда на нещата, в нас се е загнездил онзи дух на падението – лукавият.
„Аз ли съм най-грешният човек, на мен ли тези страдания, аз не съм си отдъхнал.“ Всякога ние можем да си отдъхваме, всеки един от вас може да си отдъхне, всякога, когато вие се очистите окултно. Сега туй очистване е потребно за вашия физически живот, за домовете ви. Най-първо, окултният ученик има предвид да съгради дома си, семейството си по един нов начин, да създаде нови отношения между мъжа и жената, между братята и сестрите. Старото ние не го отхвърляме. Старото е старо, но новото се съгражда в света, него ние трябва да възприемем и приложим, а туй ново докато го приложим, ще станат доста погрешки.
към беседата >>
Не може две болни ръце да се лекуват една друга, защо?
Ние едновременно съзнаваме, че Бог работи в нас и че ние работим заедно с него. Иначе има раздвояване в нашето съзнание. За пример: направиш известна погрешка, разкайваш се, но има нещо, което те утешава. Питам: Човек сам себе си може ли да утешава? – Не може.
Не може две болни ръце да се лекуват една друга, защо?
– Защото едната ако бутне другата, и двете ще страдат. В нашето съзнание има и друго, Божествено съзнание, и като направим погрешка, Божественото съзнание казва: „Не бойте се, аз ще изгладя работата, вървете по пътищата ми“. Духът говори вътре в нас. Сега върху туй говорене мнозина попадат в заблуждение, т.е. те дават по някой път на туй говорене на Духа изключително преимущество, като тяхно качество, и следователно само на тях е говорил Духът по особен начин.
към беседата >>
„Аз ли съм най-грешният човек, на мен ли тези страдания, аз не съм си отдъхнал.“ Всякога ние можем да си отдъхваме, всеки един от вас може да си отдъхне, всякога, когато вие се очистите окултно.
Ако Той по някой път те оставя, има си дълбоки причини вътре в самото битие, в естеството на самите неща, отдето иде падението. Та ако някои неща се случват, вие ще кажете: „Това са кармически причини, за тях няма да се спирам“. Най-първо, въпросът ще разрешите така: „Има важни причини за това, което ни се случва. Господ ме обича“. А ако речем: „Защо Господ така постъпва спрямо мен“, и да мислим, че той несправедливо постъпва, ние изменяваме реда на нещата, в нас се е загнездил онзи дух на падението – лукавият.
„Аз ли съм най-грешният човек, на мен ли тези страдания, аз не съм си отдъхнал.“ Всякога ние можем да си отдъхваме, всеки един от вас може да си отдъхне, всякога, когато вие се очистите окултно.
Сега туй очистване е потребно за вашия физически живот, за домовете ви. Най-първо, окултният ученик има предвид да съгради дома си, семейството си по един нов начин, да създаде нови отношения между мъжа и жената, между братята и сестрите. Старото ние не го отхвърляме. Старото е старо, но новото се съгражда в света, него ние трябва да възприемем и приложим, а туй ново докато го приложим, ще станат доста погрешки. Сега в туй отношение жените може да направят много за мъжете.
към беседата >>
– Защото едната ако бутне другата, и двете ще страдат.
Иначе има раздвояване в нашето съзнание. За пример: направиш известна погрешка, разкайваш се, но има нещо, което те утешава. Питам: Човек сам себе си може ли да утешава? – Не може. Не може две болни ръце да се лекуват една друга, защо?
– Защото едната ако бутне другата, и двете ще страдат.
В нашето съзнание има и друго, Божествено съзнание, и като направим погрешка, Божественото съзнание казва: „Не бойте се, аз ще изгладя работата, вървете по пътищата ми“. Духът говори вътре в нас. Сега върху туй говорене мнозина попадат в заблуждение, т.е. те дават по някой път на туй говорене на Духа изключително преимущество, като тяхно качество, и следователно само на тях е говорил Духът по особен начин. Не, аз ще ви докажа практически.
към беседата >>
Сега туй очистване е потребно за вашия физически живот, за домовете ви.
Та ако някои неща се случват, вие ще кажете: „Това са кармически причини, за тях няма да се спирам“. Най-първо, въпросът ще разрешите така: „Има важни причини за това, което ни се случва. Господ ме обича“. А ако речем: „Защо Господ така постъпва спрямо мен“, и да мислим, че той несправедливо постъпва, ние изменяваме реда на нещата, в нас се е загнездил онзи дух на падението – лукавият. „Аз ли съм най-грешният човек, на мен ли тези страдания, аз не съм си отдъхнал.“ Всякога ние можем да си отдъхваме, всеки един от вас може да си отдъхне, всякога, когато вие се очистите окултно.
Сега туй очистване е потребно за вашия физически живот, за домовете ви.
Най-първо, окултният ученик има предвид да съгради дома си, семейството си по един нов начин, да създаде нови отношения между мъжа и жената, между братята и сестрите. Старото ние не го отхвърляме. Старото е старо, но новото се съгражда в света, него ние трябва да възприемем и приложим, а туй ново докато го приложим, ще станат доста погрешки. Сега в туй отношение жените може да направят много за мъжете. Само жените са в състояние да изправят мъжете.
към беседата >>
В нашето съзнание има и друго, Божествено съзнание, и като направим погрешка, Божественото съзнание казва: „Не бойте се, аз ще изгладя работата, вървете по пътищата ми“.
За пример: направиш известна погрешка, разкайваш се, но има нещо, което те утешава. Питам: Човек сам себе си може ли да утешава? – Не може. Не може две болни ръце да се лекуват една друга, защо? – Защото едната ако бутне другата, и двете ще страдат.
В нашето съзнание има и друго, Божествено съзнание, и като направим погрешка, Божественото съзнание казва: „Не бойте се, аз ще изгладя работата, вървете по пътищата ми“.
Духът говори вътре в нас. Сега върху туй говорене мнозина попадат в заблуждение, т.е. те дават по някой път на туй говорене на Духа изключително преимущество, като тяхно качество, и следователно само на тях е говорил Духът по особен начин. Не, аз ще ви докажа практически. Вземете момата, на която момъкът е проговорил първата любовна дума – тя понеже не е чувала такава дума, казва: „Като тази дума няма“.
към беседата >>
Най-първо, окултният ученик има предвид да съгради дома си, семейството си по един нов начин, да създаде нови отношения между мъжа и жената, между братята и сестрите.
Най-първо, въпросът ще разрешите така: „Има важни причини за това, което ни се случва. Господ ме обича“. А ако речем: „Защо Господ така постъпва спрямо мен“, и да мислим, че той несправедливо постъпва, ние изменяваме реда на нещата, в нас се е загнездил онзи дух на падението – лукавият. „Аз ли съм най-грешният човек, на мен ли тези страдания, аз не съм си отдъхнал.“ Всякога ние можем да си отдъхваме, всеки един от вас може да си отдъхне, всякога, когато вие се очистите окултно. Сега туй очистване е потребно за вашия физически живот, за домовете ви.
Най-първо, окултният ученик има предвид да съгради дома си, семейството си по един нов начин, да създаде нови отношения между мъжа и жената, между братята и сестрите.
Старото ние не го отхвърляме. Старото е старо, но новото се съгражда в света, него ние трябва да възприемем и приложим, а туй ново докато го приложим, ще станат доста погрешки. Сега в туй отношение жените може да направят много за мъжете. Само жените са в състояние да изправят мъжете. Аз съм казал и друг път, казал съм това: мъж мъжа не може да изправи, жена не може да изправи жена.
към беседата >>
Духът говори вътре в нас.
Питам: Човек сам себе си може ли да утешава? – Не може. Не може две болни ръце да се лекуват една друга, защо? – Защото едната ако бутне другата, и двете ще страдат. В нашето съзнание има и друго, Божествено съзнание, и като направим погрешка, Божественото съзнание казва: „Не бойте се, аз ще изгладя работата, вървете по пътищата ми“.
Духът говори вътре в нас.
Сега върху туй говорене мнозина попадат в заблуждение, т.е. те дават по някой път на туй говорене на Духа изключително преимущество, като тяхно качество, и следователно само на тях е говорил Духът по особен начин. Не, аз ще ви докажа практически. Вземете момата, на която момъкът е проговорил първата любовна дума – тя понеже не е чувала такава дума, казва: „Като тази дума няма“. Но попитайте кой и да е момък, и той ще каже същото, попитайте коя и да е мома, и тя е чула все същата дума: и момата е казала същата дума, и момъкът е казал същата дума, обаче те не са разбрали тия думи.
към беседата >>
Старото ние не го отхвърляме.
Господ ме обича“. А ако речем: „Защо Господ така постъпва спрямо мен“, и да мислим, че той несправедливо постъпва, ние изменяваме реда на нещата, в нас се е загнездил онзи дух на падението – лукавият. „Аз ли съм най-грешният човек, на мен ли тези страдания, аз не съм си отдъхнал.“ Всякога ние можем да си отдъхваме, всеки един от вас може да си отдъхне, всякога, когато вие се очистите окултно. Сега туй очистване е потребно за вашия физически живот, за домовете ви. Най-първо, окултният ученик има предвид да съгради дома си, семейството си по един нов начин, да създаде нови отношения между мъжа и жената, между братята и сестрите.
Старото ние не го отхвърляме.
Старото е старо, но новото се съгражда в света, него ние трябва да възприемем и приложим, а туй ново докато го приложим, ще станат доста погрешки. Сега в туй отношение жените може да направят много за мъжете. Само жените са в състояние да изправят мъжете. Аз съм казал и друг път, казал съм това: мъж мъжа не може да изправи, жена не може да изправи жена. Мъжът може да изправи жената – но не с тояга – и жената може да изправи мъжа, но не с думи.
към беседата >>
Сега върху туй говорене мнозина попадат в заблуждение, т.е.
– Не може. Не може две болни ръце да се лекуват една друга, защо? – Защото едната ако бутне другата, и двете ще страдат. В нашето съзнание има и друго, Божествено съзнание, и като направим погрешка, Божественото съзнание казва: „Не бойте се, аз ще изгладя работата, вървете по пътищата ми“. Духът говори вътре в нас.
Сега върху туй говорене мнозина попадат в заблуждение, т.е.
те дават по някой път на туй говорене на Духа изключително преимущество, като тяхно качество, и следователно само на тях е говорил Духът по особен начин. Не, аз ще ви докажа практически. Вземете момата, на която момъкът е проговорил първата любовна дума – тя понеже не е чувала такава дума, казва: „Като тази дума няма“. Но попитайте кой и да е момък, и той ще каже същото, попитайте коя и да е мома, и тя е чула все същата дума: и момата е казала същата дума, и момъкът е казал същата дума, обаче те не са разбрали тия думи. Ние, съвременните хора, разбираме, когато някой каже: „Обичаш ли ме?
към беседата >>
Старото е старо, но новото се съгражда в света, него ние трябва да възприемем и приложим, а туй ново докато го приложим, ще станат доста погрешки.
А ако речем: „Защо Господ така постъпва спрямо мен“, и да мислим, че той несправедливо постъпва, ние изменяваме реда на нещата, в нас се е загнездил онзи дух на падението – лукавият. „Аз ли съм най-грешният човек, на мен ли тези страдания, аз не съм си отдъхнал.“ Всякога ние можем да си отдъхваме, всеки един от вас може да си отдъхне, всякога, когато вие се очистите окултно. Сега туй очистване е потребно за вашия физически живот, за домовете ви. Най-първо, окултният ученик има предвид да съгради дома си, семейството си по един нов начин, да създаде нови отношения между мъжа и жената, между братята и сестрите. Старото ние не го отхвърляме.
Старото е старо, но новото се съгражда в света, него ние трябва да възприемем и приложим, а туй ново докато го приложим, ще станат доста погрешки.
Сега в туй отношение жените може да направят много за мъжете. Само жените са в състояние да изправят мъжете. Аз съм казал и друг път, казал съм това: мъж мъжа не може да изправи, жена не може да изправи жена. Мъжът може да изправи жената – но не с тояга – и жената може да изправи мъжа, но не с думи. Жената може да изправи мъжа с Любов, а мъжът може да изправи жената с Мъдрост, жената с Любов, мъжът с Мъдрост.
към беседата >>
те дават по някой път на туй говорене на Духа изключително преимущество, като тяхно качество, и следователно само на тях е говорил Духът по особен начин.
Не може две болни ръце да се лекуват една друга, защо? – Защото едната ако бутне другата, и двете ще страдат. В нашето съзнание има и друго, Божествено съзнание, и като направим погрешка, Божественото съзнание казва: „Не бойте се, аз ще изгладя работата, вървете по пътищата ми“. Духът говори вътре в нас. Сега върху туй говорене мнозина попадат в заблуждение, т.е.
те дават по някой път на туй говорене на Духа изключително преимущество, като тяхно качество, и следователно само на тях е говорил Духът по особен начин.
Не, аз ще ви докажа практически. Вземете момата, на която момъкът е проговорил първата любовна дума – тя понеже не е чувала такава дума, казва: „Като тази дума няма“. Но попитайте кой и да е момък, и той ще каже същото, попитайте коя и да е мома, и тя е чула все същата дума: и момата е казала същата дума, и момъкът е казал същата дума, обаче те не са разбрали тия думи. Ние, съвременните хора, разбираме, когато някой каже: „Обичаш ли ме? “ – „Хубаво, обичам те.“ – „Аз имам нужда, дай ми 3,000 лева в заем.“ „Обичаш ли ме?
към беседата >>
Сега в туй отношение жените може да направят много за мъжете.
„Аз ли съм най-грешният човек, на мен ли тези страдания, аз не съм си отдъхнал.“ Всякога ние можем да си отдъхваме, всеки един от вас може да си отдъхне, всякога, когато вие се очистите окултно. Сега туй очистване е потребно за вашия физически живот, за домовете ви. Най-първо, окултният ученик има предвид да съгради дома си, семейството си по един нов начин, да създаде нови отношения между мъжа и жената, между братята и сестрите. Старото ние не го отхвърляме. Старото е старо, но новото се съгражда в света, него ние трябва да възприемем и приложим, а туй ново докато го приложим, ще станат доста погрешки.
Сега в туй отношение жените може да направят много за мъжете.
Само жените са в състояние да изправят мъжете. Аз съм казал и друг път, казал съм това: мъж мъжа не може да изправи, жена не може да изправи жена. Мъжът може да изправи жената – но не с тояга – и жената може да изправи мъжа, но не с думи. Жената може да изправи мъжа с Любов, а мъжът може да изправи жената с Мъдрост, жената с Любов, мъжът с Мъдрост. Турете тия методи, и ако вие, мъжете, не можете да изправите жените, казвам: Вие не употребявате Мъдростта, а ако вие, жените, не можете да изправите мъжете, казвам: Не употребявате Любовта.
към беседата >>
Не, аз ще ви докажа практически.
– Защото едната ако бутне другата, и двете ще страдат. В нашето съзнание има и друго, Божествено съзнание, и като направим погрешка, Божественото съзнание казва: „Не бойте се, аз ще изгладя работата, вървете по пътищата ми“. Духът говори вътре в нас. Сега върху туй говорене мнозина попадат в заблуждение, т.е. те дават по някой път на туй говорене на Духа изключително преимущество, като тяхно качество, и следователно само на тях е говорил Духът по особен начин.
Не, аз ще ви докажа практически.
Вземете момата, на която момъкът е проговорил първата любовна дума – тя понеже не е чувала такава дума, казва: „Като тази дума няма“. Но попитайте кой и да е момък, и той ще каже същото, попитайте коя и да е мома, и тя е чула все същата дума: и момата е казала същата дума, и момъкът е казал същата дума, обаче те не са разбрали тия думи. Ние, съвременните хора, разбираме, когато някой каже: „Обичаш ли ме? “ – „Хубаво, обичам те.“ – „Аз имам нужда, дай ми 3,000 лева в заем.“ „Обичаш ли ме? “ – „Обичам те.“ – „Деца имам, искат да следват, не може ли да ми дадеш в заем?
към беседата >>
Само жените са в състояние да изправят мъжете.
Сега туй очистване е потребно за вашия физически живот, за домовете ви. Най-първо, окултният ученик има предвид да съгради дома си, семейството си по един нов начин, да създаде нови отношения между мъжа и жената, между братята и сестрите. Старото ние не го отхвърляме. Старото е старо, но новото се съгражда в света, него ние трябва да възприемем и приложим, а туй ново докато го приложим, ще станат доста погрешки. Сега в туй отношение жените може да направят много за мъжете.
Само жените са в състояние да изправят мъжете.
Аз съм казал и друг път, казал съм това: мъж мъжа не може да изправи, жена не може да изправи жена. Мъжът може да изправи жената – но не с тояга – и жената може да изправи мъжа, но не с думи. Жената може да изправи мъжа с Любов, а мъжът може да изправи жената с Мъдрост, жената с Любов, мъжът с Мъдрост. Турете тия методи, и ако вие, мъжете, не можете да изправите жените, казвам: Вие не употребявате Мъдростта, а ако вие, жените, не можете да изправите мъжете, казвам: Не употребявате Любовта. Един трябва да започне изправлението, двамата не могат да го почнат.
към беседата >>
Вземете момата, на която момъкът е проговорил първата любовна дума – тя понеже не е чувала такава дума, казва: „Като тази дума няма“.
В нашето съзнание има и друго, Божествено съзнание, и като направим погрешка, Божественото съзнание казва: „Не бойте се, аз ще изгладя работата, вървете по пътищата ми“. Духът говори вътре в нас. Сега върху туй говорене мнозина попадат в заблуждение, т.е. те дават по някой път на туй говорене на Духа изключително преимущество, като тяхно качество, и следователно само на тях е говорил Духът по особен начин. Не, аз ще ви докажа практически.
Вземете момата, на която момъкът е проговорил първата любовна дума – тя понеже не е чувала такава дума, казва: „Като тази дума няма“.
Но попитайте кой и да е момък, и той ще каже същото, попитайте коя и да е мома, и тя е чула все същата дума: и момата е казала същата дума, и момъкът е казал същата дума, обаче те не са разбрали тия думи. Ние, съвременните хора, разбираме, когато някой каже: „Обичаш ли ме? “ – „Хубаво, обичам те.“ – „Аз имам нужда, дай ми 3,000 лева в заем.“ „Обичаш ли ме? “ – „Обичам те.“ – „Деца имам, искат да следват, не може ли да ми дадеш в заем? “ Брат ако си или сестра, щом изповядаш, че имаш любов, казвам: Покажи любовта си.
към беседата >>
Аз съм казал и друг път, казал съм това: мъж мъжа не може да изправи, жена не може да изправи жена.
Най-първо, окултният ученик има предвид да съгради дома си, семейството си по един нов начин, да създаде нови отношения между мъжа и жената, между братята и сестрите. Старото ние не го отхвърляме. Старото е старо, но новото се съгражда в света, него ние трябва да възприемем и приложим, а туй ново докато го приложим, ще станат доста погрешки. Сега в туй отношение жените може да направят много за мъжете. Само жените са в състояние да изправят мъжете.
Аз съм казал и друг път, казал съм това: мъж мъжа не може да изправи, жена не може да изправи жена.
Мъжът може да изправи жената – но не с тояга – и жената може да изправи мъжа, но не с думи. Жената може да изправи мъжа с Любов, а мъжът може да изправи жената с Мъдрост, жената с Любов, мъжът с Мъдрост. Турете тия методи, и ако вие, мъжете, не можете да изправите жените, казвам: Вие не употребявате Мъдростта, а ако вие, жените, не можете да изправите мъжете, казвам: Не употребявате Любовта. Един трябва да започне изправлението, двамата не могат да го почнат. И тогава, ако този метод е несполучлив, ще кажа, че не сте приложили Божествената Любов тъй, както законите на съзнателния живот изискват.
към беседата >>
Но попитайте кой и да е момък, и той ще каже същото, попитайте коя и да е мома, и тя е чула все същата дума: и момата е казала същата дума, и момъкът е казал същата дума, обаче те не са разбрали тия думи.
Духът говори вътре в нас. Сега върху туй говорене мнозина попадат в заблуждение, т.е. те дават по някой път на туй говорене на Духа изключително преимущество, като тяхно качество, и следователно само на тях е говорил Духът по особен начин. Не, аз ще ви докажа практически. Вземете момата, на която момъкът е проговорил първата любовна дума – тя понеже не е чувала такава дума, казва: „Като тази дума няма“.
Но попитайте кой и да е момък, и той ще каже същото, попитайте коя и да е мома, и тя е чула все същата дума: и момата е казала същата дума, и момъкът е казал същата дума, обаче те не са разбрали тия думи.
Ние, съвременните хора, разбираме, когато някой каже: „Обичаш ли ме? “ – „Хубаво, обичам те.“ – „Аз имам нужда, дай ми 3,000 лева в заем.“ „Обичаш ли ме? “ – „Обичам те.“ – „Деца имам, искат да следват, не може ли да ми дадеш в заем? “ Брат ако си или сестра, щом изповядаш, че имаш любов, казвам: Покажи любовта си. Да допуснем, че аз покажа любовта си, раздам всичките си пари и тия деца свършат учението си, дойдат в България и станат първи министри.
към беседата >>
Мъжът може да изправи жената – но не с тояга – и жената може да изправи мъжа, но не с думи.
Старото ние не го отхвърляме. Старото е старо, но новото се съгражда в света, него ние трябва да възприемем и приложим, а туй ново докато го приложим, ще станат доста погрешки. Сега в туй отношение жените може да направят много за мъжете. Само жените са в състояние да изправят мъжете. Аз съм казал и друг път, казал съм това: мъж мъжа не може да изправи, жена не може да изправи жена.
Мъжът може да изправи жената – но не с тояга – и жената може да изправи мъжа, но не с думи.
Жената може да изправи мъжа с Любов, а мъжът може да изправи жената с Мъдрост, жената с Любов, мъжът с Мъдрост. Турете тия методи, и ако вие, мъжете, не можете да изправите жените, казвам: Вие не употребявате Мъдростта, а ако вие, жените, не можете да изправите мъжете, казвам: Не употребявате Любовта. Един трябва да започне изправлението, двамата не могат да го почнат. И тогава, ако този метод е несполучлив, ще кажа, че не сте приложили Божествената Любов тъй, както законите на съзнателния живот изискват. Сега вие имате такива горещи желания, вие сте пълни с пара и ви уподобявам на един младеж в Търново, който каквато работа вземе, бърза, прокопава известно място за един–два часа, а след два часа ще се умори и целият ден ще почива.
към беседата >>
Ние, съвременните хора, разбираме, когато някой каже: „Обичаш ли ме?
Сега върху туй говорене мнозина попадат в заблуждение, т.е. те дават по някой път на туй говорене на Духа изключително преимущество, като тяхно качество, и следователно само на тях е говорил Духът по особен начин. Не, аз ще ви докажа практически. Вземете момата, на която момъкът е проговорил първата любовна дума – тя понеже не е чувала такава дума, казва: „Като тази дума няма“. Но попитайте кой и да е момък, и той ще каже същото, попитайте коя и да е мома, и тя е чула все същата дума: и момата е казала същата дума, и момъкът е казал същата дума, обаче те не са разбрали тия думи.
Ние, съвременните хора, разбираме, когато някой каже: „Обичаш ли ме?
“ – „Хубаво, обичам те.“ – „Аз имам нужда, дай ми 3,000 лева в заем.“ „Обичаш ли ме? “ – „Обичам те.“ – „Деца имам, искат да следват, не може ли да ми дадеш в заем? “ Брат ако си или сестра, щом изповядаш, че имаш любов, казвам: Покажи любовта си. Да допуснем, че аз покажа любовта си, раздам всичките си пари и тия деца свършат учението си, дойдат в България и станат първи министри. Какво ще направят?
към беседата >>
Жената може да изправи мъжа с Любов, а мъжът може да изправи жената с Мъдрост, жената с Любов, мъжът с Мъдрост.
Старото е старо, но новото се съгражда в света, него ние трябва да възприемем и приложим, а туй ново докато го приложим, ще станат доста погрешки. Сега в туй отношение жените може да направят много за мъжете. Само жените са в състояние да изправят мъжете. Аз съм казал и друг път, казал съм това: мъж мъжа не може да изправи, жена не може да изправи жена. Мъжът може да изправи жената – но не с тояга – и жената може да изправи мъжа, но не с думи.
Жената може да изправи мъжа с Любов, а мъжът може да изправи жената с Мъдрост, жената с Любов, мъжът с Мъдрост.
Турете тия методи, и ако вие, мъжете, не можете да изправите жените, казвам: Вие не употребявате Мъдростта, а ако вие, жените, не можете да изправите мъжете, казвам: Не употребявате Любовта. Един трябва да започне изправлението, двамата не могат да го почнат. И тогава, ако този метод е несполучлив, ще кажа, че не сте приложили Божествената Любов тъй, както законите на съзнателния живот изискват. Сега вие имате такива горещи желания, вие сте пълни с пара и ви уподобявам на един младеж в Търново, който каквато работа вземе, бърза, прокопава известно място за един–два часа, а след два часа ще се умори и целият ден ще почива. Друг един приятел, той ще вземе да изкопае същото място в един ден, но след туй няколко седмици трябвало да боледува.
към беседата >>
“ – „Хубаво, обичам те.“ – „Аз имам нужда, дай ми 3,000 лева в заем.“ „Обичаш ли ме?
те дават по някой път на туй говорене на Духа изключително преимущество, като тяхно качество, и следователно само на тях е говорил Духът по особен начин. Не, аз ще ви докажа практически. Вземете момата, на която момъкът е проговорил първата любовна дума – тя понеже не е чувала такава дума, казва: „Като тази дума няма“. Но попитайте кой и да е момък, и той ще каже същото, попитайте коя и да е мома, и тя е чула все същата дума: и момата е казала същата дума, и момъкът е казал същата дума, обаче те не са разбрали тия думи. Ние, съвременните хора, разбираме, когато някой каже: „Обичаш ли ме?
“ – „Хубаво, обичам те.“ – „Аз имам нужда, дай ми 3,000 лева в заем.“ „Обичаш ли ме?
“ – „Обичам те.“ – „Деца имам, искат да следват, не може ли да ми дадеш в заем? “ Брат ако си или сестра, щом изповядаш, че имаш любов, казвам: Покажи любовта си. Да допуснем, че аз покажа любовта си, раздам всичките си пари и тия деца свършат учението си, дойдат в България и станат първи министри. Какво ще направят? – Ще направят туй, което всички министри досега са направили, следователно целта не са постигнали.
към беседата >>
Турете тия методи, и ако вие, мъжете, не можете да изправите жените, казвам: Вие не употребявате Мъдростта, а ако вие, жените, не можете да изправите мъжете, казвам: Не употребявате Любовта.
Сега в туй отношение жените може да направят много за мъжете. Само жените са в състояние да изправят мъжете. Аз съм казал и друг път, казал съм това: мъж мъжа не може да изправи, жена не може да изправи жена. Мъжът може да изправи жената – но не с тояга – и жената може да изправи мъжа, но не с думи. Жената може да изправи мъжа с Любов, а мъжът може да изправи жената с Мъдрост, жената с Любов, мъжът с Мъдрост.
Турете тия методи, и ако вие, мъжете, не можете да изправите жените, казвам: Вие не употребявате Мъдростта, а ако вие, жените, не можете да изправите мъжете, казвам: Не употребявате Любовта.
Един трябва да започне изправлението, двамата не могат да го почнат. И тогава, ако този метод е несполучлив, ще кажа, че не сте приложили Божествената Любов тъй, както законите на съзнателния живот изискват. Сега вие имате такива горещи желания, вие сте пълни с пара и ви уподобявам на един младеж в Търново, който каквато работа вземе, бърза, прокопава известно място за един–два часа, а след два часа ще се умори и целият ден ще почива. Друг един приятел, той ще вземе да изкопае същото място в един ден, но след туй няколко седмици трябвало да боледува. Вие сте от тия българи, които седите, седите и казвате: „Като започна тая работа, отгоре за един месец ще я свърша“.
към беседата >>
“ – „Обичам те.“ – „Деца имам, искат да следват, не може ли да ми дадеш в заем?
Не, аз ще ви докажа практически. Вземете момата, на която момъкът е проговорил първата любовна дума – тя понеже не е чувала такава дума, казва: „Като тази дума няма“. Но попитайте кой и да е момък, и той ще каже същото, попитайте коя и да е мома, и тя е чула все същата дума: и момата е казала същата дума, и момъкът е казал същата дума, обаче те не са разбрали тия думи. Ние, съвременните хора, разбираме, когато някой каже: „Обичаш ли ме? “ – „Хубаво, обичам те.“ – „Аз имам нужда, дай ми 3,000 лева в заем.“ „Обичаш ли ме?
“ – „Обичам те.“ – „Деца имам, искат да следват, не може ли да ми дадеш в заем?
“ Брат ако си или сестра, щом изповядаш, че имаш любов, казвам: Покажи любовта си. Да допуснем, че аз покажа любовта си, раздам всичките си пари и тия деца свършат учението си, дойдат в България и станат първи министри. Какво ще направят? – Ще направят туй, което всички министри досега са направили, следователно целта не са постигнали. Сега, за да можем да разберем този велик Божествен закон, най-първото нещо е, че ние трябва да бъдем чисти, „както е Той чист“, т.е.
към беседата >>
Един трябва да започне изправлението, двамата не могат да го почнат.
Само жените са в състояние да изправят мъжете. Аз съм казал и друг път, казал съм това: мъж мъжа не може да изправи, жена не може да изправи жена. Мъжът може да изправи жената – но не с тояга – и жената може да изправи мъжа, но не с думи. Жената може да изправи мъжа с Любов, а мъжът може да изправи жената с Мъдрост, жената с Любов, мъжът с Мъдрост. Турете тия методи, и ако вие, мъжете, не можете да изправите жените, казвам: Вие не употребявате Мъдростта, а ако вие, жените, не можете да изправите мъжете, казвам: Не употребявате Любовта.
Един трябва да започне изправлението, двамата не могат да го почнат.
И тогава, ако този метод е несполучлив, ще кажа, че не сте приложили Божествената Любов тъй, както законите на съзнателния живот изискват. Сега вие имате такива горещи желания, вие сте пълни с пара и ви уподобявам на един младеж в Търново, който каквато работа вземе, бърза, прокопава известно място за един–два часа, а след два часа ще се умори и целият ден ще почива. Друг един приятел, той ще вземе да изкопае същото място в един ден, но след туй няколко седмици трябвало да боледува. Вие сте от тия българи, които седите, седите и казвате: „Като започна тая работа, отгоре за един месец ще я свърша“. Но животът, който сега сте започнали, не мислете да го свършите за 5–10 години, изисква се цялото ваше съществуване, докрай, за да създадете нещо.
към беседата >>
“ Брат ако си или сестра, щом изповядаш, че имаш любов, казвам: Покажи любовта си.
Вземете момата, на която момъкът е проговорил първата любовна дума – тя понеже не е чувала такава дума, казва: „Като тази дума няма“. Но попитайте кой и да е момък, и той ще каже същото, попитайте коя и да е мома, и тя е чула все същата дума: и момата е казала същата дума, и момъкът е казал същата дума, обаче те не са разбрали тия думи. Ние, съвременните хора, разбираме, когато някой каже: „Обичаш ли ме? “ – „Хубаво, обичам те.“ – „Аз имам нужда, дай ми 3,000 лева в заем.“ „Обичаш ли ме? “ – „Обичам те.“ – „Деца имам, искат да следват, не може ли да ми дадеш в заем?
“ Брат ако си или сестра, щом изповядаш, че имаш любов, казвам: Покажи любовта си.
Да допуснем, че аз покажа любовта си, раздам всичките си пари и тия деца свършат учението си, дойдат в България и станат първи министри. Какво ще направят? – Ще направят туй, което всички министри досега са направили, следователно целта не са постигнали. Сега, за да можем да разберем този велик Божествен закон, най-първото нещо е, че ние трябва да бъдем чисти, „както е Той чист“, т.е. организмът ни да бъде тъй създаден, тялото ни, мозъкът ни така организирани и филтрирани, сърцето ни и всичките други органи също, че мислите, чувствата, желанията и действията ни да могат правилно да се изразяват.
към беседата >>
И тогава, ако този метод е несполучлив, ще кажа, че не сте приложили Божествената Любов тъй, както законите на съзнателния живот изискват.
Аз съм казал и друг път, казал съм това: мъж мъжа не може да изправи, жена не може да изправи жена. Мъжът може да изправи жената – но не с тояга – и жената може да изправи мъжа, но не с думи. Жената може да изправи мъжа с Любов, а мъжът може да изправи жената с Мъдрост, жената с Любов, мъжът с Мъдрост. Турете тия методи, и ако вие, мъжете, не можете да изправите жените, казвам: Вие не употребявате Мъдростта, а ако вие, жените, не можете да изправите мъжете, казвам: Не употребявате Любовта. Един трябва да започне изправлението, двамата не могат да го почнат.
И тогава, ако този метод е несполучлив, ще кажа, че не сте приложили Божествената Любов тъй, както законите на съзнателния живот изискват.
Сега вие имате такива горещи желания, вие сте пълни с пара и ви уподобявам на един младеж в Търново, който каквато работа вземе, бърза, прокопава известно място за един–два часа, а след два часа ще се умори и целият ден ще почива. Друг един приятел, той ще вземе да изкопае същото място в един ден, но след туй няколко седмици трябвало да боледува. Вие сте от тия българи, които седите, седите и казвате: „Като започна тая работа, отгоре за един месец ще я свърша“. Но животът, който сега сте започнали, не мислете да го свършите за 5–10 години, изисква се цялото ваше съществуване, докрай, за да създадете нещо. И то всеки ден като работите по малко, не по много, целият си живот трябва да посветите в разумна работа.
към беседата >>
Да допуснем, че аз покажа любовта си, раздам всичките си пари и тия деца свършат учението си, дойдат в България и станат първи министри.
Но попитайте кой и да е момък, и той ще каже същото, попитайте коя и да е мома, и тя е чула все същата дума: и момата е казала същата дума, и момъкът е казал същата дума, обаче те не са разбрали тия думи. Ние, съвременните хора, разбираме, когато някой каже: „Обичаш ли ме? “ – „Хубаво, обичам те.“ – „Аз имам нужда, дай ми 3,000 лева в заем.“ „Обичаш ли ме? “ – „Обичам те.“ – „Деца имам, искат да следват, не може ли да ми дадеш в заем? “ Брат ако си или сестра, щом изповядаш, че имаш любов, казвам: Покажи любовта си.
Да допуснем, че аз покажа любовта си, раздам всичките си пари и тия деца свършат учението си, дойдат в България и станат първи министри.
Какво ще направят? – Ще направят туй, което всички министри досега са направили, следователно целта не са постигнали. Сега, за да можем да разберем този велик Божествен закон, най-първото нещо е, че ние трябва да бъдем чисти, „както е Той чист“, т.е. организмът ни да бъде тъй създаден, тялото ни, мозъкът ни така организирани и филтрирани, сърцето ни и всичките други органи също, че мислите, чувствата, желанията и действията ни да могат правилно да се изразяват. Сега в нашия организъм има дисхармония: някой път искаме да проявим воля, но не можем да я проявим.
към беседата >>
Сега вие имате такива горещи желания, вие сте пълни с пара и ви уподобявам на един младеж в Търново, който каквато работа вземе, бърза, прокопава известно място за един–два часа, а след два часа ще се умори и целият ден ще почива.
Мъжът може да изправи жената – но не с тояга – и жената може да изправи мъжа, но не с думи. Жената може да изправи мъжа с Любов, а мъжът може да изправи жената с Мъдрост, жената с Любов, мъжът с Мъдрост. Турете тия методи, и ако вие, мъжете, не можете да изправите жените, казвам: Вие не употребявате Мъдростта, а ако вие, жените, не можете да изправите мъжете, казвам: Не употребявате Любовта. Един трябва да започне изправлението, двамата не могат да го почнат. И тогава, ако този метод е несполучлив, ще кажа, че не сте приложили Божествената Любов тъй, както законите на съзнателния живот изискват.
Сега вие имате такива горещи желания, вие сте пълни с пара и ви уподобявам на един младеж в Търново, който каквато работа вземе, бърза, прокопава известно място за един–два часа, а след два часа ще се умори и целият ден ще почива.
Друг един приятел, той ще вземе да изкопае същото място в един ден, но след туй няколко седмици трябвало да боледува. Вие сте от тия българи, които седите, седите и казвате: „Като започна тая работа, отгоре за един месец ще я свърша“. Но животът, който сега сте започнали, не мислете да го свършите за 5–10 години, изисква се цялото ваше съществуване, докрай, за да създадете нещо. И то всеки ден като работите по малко, не по много, целият си живот трябва да посветите в разумна работа. Пък ако свършите по-рано, това ще бъде печалбата.
към беседата >>
Какво ще направят?
Ние, съвременните хора, разбираме, когато някой каже: „Обичаш ли ме? “ – „Хубаво, обичам те.“ – „Аз имам нужда, дай ми 3,000 лева в заем.“ „Обичаш ли ме? “ – „Обичам те.“ – „Деца имам, искат да следват, не може ли да ми дадеш в заем? “ Брат ако си или сестра, щом изповядаш, че имаш любов, казвам: Покажи любовта си. Да допуснем, че аз покажа любовта си, раздам всичките си пари и тия деца свършат учението си, дойдат в България и станат първи министри.
Какво ще направят?
– Ще направят туй, което всички министри досега са направили, следователно целта не са постигнали. Сега, за да можем да разберем този велик Божествен закон, най-първото нещо е, че ние трябва да бъдем чисти, „както е Той чист“, т.е. организмът ни да бъде тъй създаден, тялото ни, мозъкът ни така организирани и филтрирани, сърцето ни и всичките други органи също, че мислите, чувствата, желанията и действията ни да могат правилно да се изразяват. Сега в нашия организъм има дисхармония: някой път искаме да проявим воля, но не можем да я проявим. Някой човек се разгневи, удря ти два юмрука и казва: „Аз ще проявя волята си“.
към беседата >>
Друг един приятел, той ще вземе да изкопае същото място в един ден, но след туй няколко седмици трябвало да боледува.
Жената може да изправи мъжа с Любов, а мъжът може да изправи жената с Мъдрост, жената с Любов, мъжът с Мъдрост. Турете тия методи, и ако вие, мъжете, не можете да изправите жените, казвам: Вие не употребявате Мъдростта, а ако вие, жените, не можете да изправите мъжете, казвам: Не употребявате Любовта. Един трябва да започне изправлението, двамата не могат да го почнат. И тогава, ако този метод е несполучлив, ще кажа, че не сте приложили Божествената Любов тъй, както законите на съзнателния живот изискват. Сега вие имате такива горещи желания, вие сте пълни с пара и ви уподобявам на един младеж в Търново, който каквато работа вземе, бърза, прокопава известно място за един–два часа, а след два часа ще се умори и целият ден ще почива.
Друг един приятел, той ще вземе да изкопае същото място в един ден, но след туй няколко седмици трябвало да боледува.
Вие сте от тия българи, които седите, седите и казвате: „Като започна тая работа, отгоре за един месец ще я свърша“. Но животът, който сега сте започнали, не мислете да го свършите за 5–10 години, изисква се цялото ваше съществуване, докрай, за да създадете нещо. И то всеки ден като работите по малко, не по много, целият си живот трябва да посветите в разумна работа. Пък ако свършите по-рано, това ще бъде печалбата. Сега някой път виждам, че моите беседи са символични, искам да ви обясня, но някои неща не смея да обясня, защото ще влезете в по-дълбока вода.
към беседата >>
– Ще направят туй, което всички министри досега са направили, следователно целта не са постигнали.
“ – „Хубаво, обичам те.“ – „Аз имам нужда, дай ми 3,000 лева в заем.“ „Обичаш ли ме? “ – „Обичам те.“ – „Деца имам, искат да следват, не може ли да ми дадеш в заем? “ Брат ако си или сестра, щом изповядаш, че имаш любов, казвам: Покажи любовта си. Да допуснем, че аз покажа любовта си, раздам всичките си пари и тия деца свършат учението си, дойдат в България и станат първи министри. Какво ще направят?
– Ще направят туй, което всички министри досега са направили, следователно целта не са постигнали.
Сега, за да можем да разберем този велик Божествен закон, най-първото нещо е, че ние трябва да бъдем чисти, „както е Той чист“, т.е. организмът ни да бъде тъй създаден, тялото ни, мозъкът ни така организирани и филтрирани, сърцето ни и всичките други органи също, че мислите, чувствата, желанията и действията ни да могат правилно да се изразяват. Сега в нашия организъм има дисхармония: някой път искаме да проявим воля, но не можем да я проявим. Някой човек се разгневи, удря ти два юмрука и казва: „Аз ще проявя волята си“. Дойде по-силен удар, два юмрука, онзи казва: „Ще простиш, ще извиниш“, и свършва с неговата воля.
към беседата >>
Вие сте от тия българи, които седите, седите и казвате: „Като започна тая работа, отгоре за един месец ще я свърша“.
Турете тия методи, и ако вие, мъжете, не можете да изправите жените, казвам: Вие не употребявате Мъдростта, а ако вие, жените, не можете да изправите мъжете, казвам: Не употребявате Любовта. Един трябва да започне изправлението, двамата не могат да го почнат. И тогава, ако този метод е несполучлив, ще кажа, че не сте приложили Божествената Любов тъй, както законите на съзнателния живот изискват. Сега вие имате такива горещи желания, вие сте пълни с пара и ви уподобявам на един младеж в Търново, който каквато работа вземе, бърза, прокопава известно място за един–два часа, а след два часа ще се умори и целият ден ще почива. Друг един приятел, той ще вземе да изкопае същото място в един ден, но след туй няколко седмици трябвало да боледува.
Вие сте от тия българи, които седите, седите и казвате: „Като започна тая работа, отгоре за един месец ще я свърша“.
Но животът, който сега сте започнали, не мислете да го свършите за 5–10 години, изисква се цялото ваше съществуване, докрай, за да създадете нещо. И то всеки ден като работите по малко, не по много, целият си живот трябва да посветите в разумна работа. Пък ако свършите по-рано, това ще бъде печалбата. Сега някой път виждам, че моите беседи са символични, искам да ви обясня, но някои неща не смея да обясня, защото ще влезете в по-дълбока вода. Аз държа правилото: някой е заболял, има да дава 100,000 лева, иска от мен 10,000 лева, но те ще паднат в дъното на неговите борчове, по-добре нека фалира той, а моите пари да седят, не да идат в ръцете на другиго: няма да му помогнат.
към беседата >>
Сега, за да можем да разберем този велик Божествен закон, най-първото нещо е, че ние трябва да бъдем чисти, „както е Той чист“, т.е.
“ – „Обичам те.“ – „Деца имам, искат да следват, не може ли да ми дадеш в заем? “ Брат ако си или сестра, щом изповядаш, че имаш любов, казвам: Покажи любовта си. Да допуснем, че аз покажа любовта си, раздам всичките си пари и тия деца свършат учението си, дойдат в България и станат първи министри. Какво ще направят? – Ще направят туй, което всички министри досега са направили, следователно целта не са постигнали.
Сега, за да можем да разберем този велик Божествен закон, най-първото нещо е, че ние трябва да бъдем чисти, „както е Той чист“, т.е.
организмът ни да бъде тъй създаден, тялото ни, мозъкът ни така организирани и филтрирани, сърцето ни и всичките други органи също, че мислите, чувствата, желанията и действията ни да могат правилно да се изразяват. Сега в нашия организъм има дисхармония: някой път искаме да проявим воля, но не можем да я проявим. Някой човек се разгневи, удря ти два юмрука и казва: „Аз ще проявя волята си“. Дойде по-силен удар, два юмрука, онзи казва: „Ще простиш, ще извиниш“, и свършва с неговата воля. Следователно волята не се показва чрез юмручното право, силата значи не е там.
към беседата >>
Но животът, който сега сте започнали, не мислете да го свършите за 5–10 години, изисква се цялото ваше съществуване, докрай, за да създадете нещо.
Един трябва да започне изправлението, двамата не могат да го почнат. И тогава, ако този метод е несполучлив, ще кажа, че не сте приложили Божествената Любов тъй, както законите на съзнателния живот изискват. Сега вие имате такива горещи желания, вие сте пълни с пара и ви уподобявам на един младеж в Търново, който каквато работа вземе, бърза, прокопава известно място за един–два часа, а след два часа ще се умори и целият ден ще почива. Друг един приятел, той ще вземе да изкопае същото място в един ден, но след туй няколко седмици трябвало да боледува. Вие сте от тия българи, които седите, седите и казвате: „Като започна тая работа, отгоре за един месец ще я свърша“.
Но животът, който сега сте започнали, не мислете да го свършите за 5–10 години, изисква се цялото ваше съществуване, докрай, за да създадете нещо.
И то всеки ден като работите по малко, не по много, целият си живот трябва да посветите в разумна работа. Пък ако свършите по-рано, това ще бъде печалбата. Сега някой път виждам, че моите беседи са символични, искам да ви обясня, но някои неща не смея да обясня, защото ще влезете в по-дълбока вода. Аз държа правилото: някой е заболял, има да дава 100,000 лева, иска от мен 10,000 лева, но те ще паднат в дъното на неговите борчове, по-добре нека фалира той, а моите пари да седят, не да идат в ръцете на другиго: няма да му помогнат. Ако можеш да платиш целия дълг, плати го, но 10,000, то е без полза.
към беседата >>
организмът ни да бъде тъй създаден, тялото ни, мозъкът ни така организирани и филтрирани, сърцето ни и всичките други органи също, че мислите, чувствата, желанията и действията ни да могат правилно да се изразяват.
“ Брат ако си или сестра, щом изповядаш, че имаш любов, казвам: Покажи любовта си. Да допуснем, че аз покажа любовта си, раздам всичките си пари и тия деца свършат учението си, дойдат в България и станат първи министри. Какво ще направят? – Ще направят туй, което всички министри досега са направили, следователно целта не са постигнали. Сега, за да можем да разберем този велик Божествен закон, най-първото нещо е, че ние трябва да бъдем чисти, „както е Той чист“, т.е.
организмът ни да бъде тъй създаден, тялото ни, мозъкът ни така организирани и филтрирани, сърцето ни и всичките други органи също, че мислите, чувствата, желанията и действията ни да могат правилно да се изразяват.
Сега в нашия организъм има дисхармония: някой път искаме да проявим воля, но не можем да я проявим. Някой човек се разгневи, удря ти два юмрука и казва: „Аз ще проявя волята си“. Дойде по-силен удар, два юмрука, онзи казва: „Ще простиш, ще извиниш“, и свършва с неговата воля. Следователно волята не се показва чрез юмручното право, силата значи не е там. Тогава в какво седи силата на вашия живот?
към беседата >>
И то всеки ден като работите по малко, не по много, целият си живот трябва да посветите в разумна работа.
И тогава, ако този метод е несполучлив, ще кажа, че не сте приложили Божествената Любов тъй, както законите на съзнателния живот изискват. Сега вие имате такива горещи желания, вие сте пълни с пара и ви уподобявам на един младеж в Търново, който каквато работа вземе, бърза, прокопава известно място за един–два часа, а след два часа ще се умори и целият ден ще почива. Друг един приятел, той ще вземе да изкопае същото място в един ден, но след туй няколко седмици трябвало да боледува. Вие сте от тия българи, които седите, седите и казвате: „Като започна тая работа, отгоре за един месец ще я свърша“. Но животът, който сега сте започнали, не мислете да го свършите за 5–10 години, изисква се цялото ваше съществуване, докрай, за да създадете нещо.
И то всеки ден като работите по малко, не по много, целият си живот трябва да посветите в разумна работа.
Пък ако свършите по-рано, това ще бъде печалбата. Сега някой път виждам, че моите беседи са символични, искам да ви обясня, но някои неща не смея да обясня, защото ще влезете в по-дълбока вода. Аз държа правилото: някой е заболял, има да дава 100,000 лева, иска от мен 10,000 лева, но те ще паднат в дъното на неговите борчове, по-добре нека фалира той, а моите пари да седят, не да идат в ръцете на другиго: няма да му помогнат. Ако можеш да платиш целия дълг, плати го, но 10,000, то е без полза. Когато ще правиш добро, направи го както никой не го е правил.
към беседата >>
Сега в нашия организъм има дисхармония: някой път искаме да проявим воля, но не можем да я проявим.
Да допуснем, че аз покажа любовта си, раздам всичките си пари и тия деца свършат учението си, дойдат в България и станат първи министри. Какво ще направят? – Ще направят туй, което всички министри досега са направили, следователно целта не са постигнали. Сега, за да можем да разберем този велик Божествен закон, най-първото нещо е, че ние трябва да бъдем чисти, „както е Той чист“, т.е. организмът ни да бъде тъй създаден, тялото ни, мозъкът ни така организирани и филтрирани, сърцето ни и всичките други органи също, че мислите, чувствата, желанията и действията ни да могат правилно да се изразяват.
Сега в нашия организъм има дисхармония: някой път искаме да проявим воля, но не можем да я проявим.
Някой човек се разгневи, удря ти два юмрука и казва: „Аз ще проявя волята си“. Дойде по-силен удар, два юмрука, онзи казва: „Ще простиш, ще извиниш“, и свършва с неговата воля. Следователно волята не се показва чрез юмручното право, силата значи не е там. Тогава в какво седи силата на вашия живот? Всички вие, моите приятели тук, казвате, че познавате Христа, нали?
към беседата >>
Пък ако свършите по-рано, това ще бъде печалбата.
Сега вие имате такива горещи желания, вие сте пълни с пара и ви уподобявам на един младеж в Търново, който каквато работа вземе, бърза, прокопава известно място за един–два часа, а след два часа ще се умори и целият ден ще почива. Друг един приятел, той ще вземе да изкопае същото място в един ден, но след туй няколко седмици трябвало да боледува. Вие сте от тия българи, които седите, седите и казвате: „Като започна тая работа, отгоре за един месец ще я свърша“. Но животът, който сега сте започнали, не мислете да го свършите за 5–10 години, изисква се цялото ваше съществуване, докрай, за да създадете нещо. И то всеки ден като работите по малко, не по много, целият си живот трябва да посветите в разумна работа.
Пък ако свършите по-рано, това ще бъде печалбата.
Сега някой път виждам, че моите беседи са символични, искам да ви обясня, но някои неща не смея да обясня, защото ще влезете в по-дълбока вода. Аз държа правилото: някой е заболял, има да дава 100,000 лева, иска от мен 10,000 лева, но те ще паднат в дъното на неговите борчове, по-добре нека фалира той, а моите пари да седят, не да идат в ръцете на другиго: няма да му помогнат. Ако можеш да платиш целия дълг, плати го, но 10,000, то е без полза. Когато ще правиш добро, направи го както никой не го е правил. Да хвърлиш едно камъче в една дълбока яма, туй ни най-малко не значи, че цялата яма може да се затрупа.
към беседата >>
Някой човек се разгневи, удря ти два юмрука и казва: „Аз ще проявя волята си“.
Какво ще направят? – Ще направят туй, което всички министри досега са направили, следователно целта не са постигнали. Сега, за да можем да разберем този велик Божествен закон, най-първото нещо е, че ние трябва да бъдем чисти, „както е Той чист“, т.е. организмът ни да бъде тъй създаден, тялото ни, мозъкът ни така организирани и филтрирани, сърцето ни и всичките други органи също, че мислите, чувствата, желанията и действията ни да могат правилно да се изразяват. Сега в нашия организъм има дисхармония: някой път искаме да проявим воля, но не можем да я проявим.
Някой човек се разгневи, удря ти два юмрука и казва: „Аз ще проявя волята си“.
Дойде по-силен удар, два юмрука, онзи казва: „Ще простиш, ще извиниш“, и свършва с неговата воля. Следователно волята не се показва чрез юмручното право, силата значи не е там. Тогава в какво седи силата на вашия живот? Всички вие, моите приятели тук, казвате, че познавате Христа, нали? Право е, познавате Го, туй не го отричам, че Го познавате; но познаване от познаване има разлика.
към беседата >>
Сега някой път виждам, че моите беседи са символични, искам да ви обясня, но някои неща не смея да обясня, защото ще влезете в по-дълбока вода.
Друг един приятел, той ще вземе да изкопае същото място в един ден, но след туй няколко седмици трябвало да боледува. Вие сте от тия българи, които седите, седите и казвате: „Като започна тая работа, отгоре за един месец ще я свърша“. Но животът, който сега сте започнали, не мислете да го свършите за 5–10 години, изисква се цялото ваше съществуване, докрай, за да създадете нещо. И то всеки ден като работите по малко, не по много, целият си живот трябва да посветите в разумна работа. Пък ако свършите по-рано, това ще бъде печалбата.
Сега някой път виждам, че моите беседи са символични, искам да ви обясня, но някои неща не смея да обясня, защото ще влезете в по-дълбока вода.
Аз държа правилото: някой е заболял, има да дава 100,000 лева, иска от мен 10,000 лева, но те ще паднат в дъното на неговите борчове, по-добре нека фалира той, а моите пари да седят, не да идат в ръцете на другиго: няма да му помогнат. Ако можеш да платиш целия дълг, плати го, но 10,000, то е без полза. Когато ще правиш добро, направи го както никой не го е правил. Да хвърлиш едно камъче в една дълбока яма, туй ни най-малко не значи, че цялата яма може да се затрупа. Та сега, като ученици на окултизма, вие трябва да разглеждате природата.
към беседата >>
Дойде по-силен удар, два юмрука, онзи казва: „Ще простиш, ще извиниш“, и свършва с неговата воля.
– Ще направят туй, което всички министри досега са направили, следователно целта не са постигнали. Сега, за да можем да разберем този велик Божествен закон, най-първото нещо е, че ние трябва да бъдем чисти, „както е Той чист“, т.е. организмът ни да бъде тъй създаден, тялото ни, мозъкът ни така организирани и филтрирани, сърцето ни и всичките други органи също, че мислите, чувствата, желанията и действията ни да могат правилно да се изразяват. Сега в нашия организъм има дисхармония: някой път искаме да проявим воля, но не можем да я проявим. Някой човек се разгневи, удря ти два юмрука и казва: „Аз ще проявя волята си“.
Дойде по-силен удар, два юмрука, онзи казва: „Ще простиш, ще извиниш“, и свършва с неговата воля.
Следователно волята не се показва чрез юмручното право, силата значи не е там. Тогава в какво седи силата на вашия живот? Всички вие, моите приятели тук, казвате, че познавате Христа, нали? Право е, познавате Го, туй не го отричам, че Го познавате; но познаване от познаване има разлика. Вие можете да познавате Христа тъй, както цветята, или както слънцето, вие можете да познавате Христа тъй, както кристалът познава слънцето, вие можете да познавате Христа тъй, както една жаба познава слънцето, както някоя птица, някое млекопитаещо, някой обикновен човек и най-после, някой светия – те са все различни познавания на Христа.
към беседата >>
Аз държа правилото: някой е заболял, има да дава 100,000 лева, иска от мен 10,000 лева, но те ще паднат в дъното на неговите борчове, по-добре нека фалира той, а моите пари да седят, не да идат в ръцете на другиго: няма да му помогнат.
Вие сте от тия българи, които седите, седите и казвате: „Като започна тая работа, отгоре за един месец ще я свърша“. Но животът, който сега сте започнали, не мислете да го свършите за 5–10 години, изисква се цялото ваше съществуване, докрай, за да създадете нещо. И то всеки ден като работите по малко, не по много, целият си живот трябва да посветите в разумна работа. Пък ако свършите по-рано, това ще бъде печалбата. Сега някой път виждам, че моите беседи са символични, искам да ви обясня, но някои неща не смея да обясня, защото ще влезете в по-дълбока вода.
Аз държа правилото: някой е заболял, има да дава 100,000 лева, иска от мен 10,000 лева, но те ще паднат в дъното на неговите борчове, по-добре нека фалира той, а моите пари да седят, не да идат в ръцете на другиго: няма да му помогнат.
Ако можеш да платиш целия дълг, плати го, но 10,000, то е без полза. Когато ще правиш добро, направи го както никой не го е правил. Да хвърлиш едно камъче в една дълбока яма, туй ни най-малко не значи, че цялата яма може да се затрупа. Та сега, като ученици на окултизма, вие трябва да разглеждате природата. Този закон е верен в следното: когато обикнем някого, ние сме в сила да направим всичко заради него.
към беседата >>
Следователно волята не се показва чрез юмручното право, силата значи не е там.
Сега, за да можем да разберем този велик Божествен закон, най-първото нещо е, че ние трябва да бъдем чисти, „както е Той чист“, т.е. организмът ни да бъде тъй създаден, тялото ни, мозъкът ни така организирани и филтрирани, сърцето ни и всичките други органи също, че мислите, чувствата, желанията и действията ни да могат правилно да се изразяват. Сега в нашия организъм има дисхармония: някой път искаме да проявим воля, но не можем да я проявим. Някой човек се разгневи, удря ти два юмрука и казва: „Аз ще проявя волята си“. Дойде по-силен удар, два юмрука, онзи казва: „Ще простиш, ще извиниш“, и свършва с неговата воля.
Следователно волята не се показва чрез юмручното право, силата значи не е там.
Тогава в какво седи силата на вашия живот? Всички вие, моите приятели тук, казвате, че познавате Христа, нали? Право е, познавате Го, туй не го отричам, че Го познавате; но познаване от познаване има разлика. Вие можете да познавате Христа тъй, както цветята, или както слънцето, вие можете да познавате Христа тъй, както кристалът познава слънцето, вие можете да познавате Христа тъй, както една жаба познава слънцето, както някоя птица, някое млекопитаещо, някой обикновен човек и най-после, някой светия – те са все различни познавания на Христа. Като кажем: „Познавам Христа“, трябва да знаем как да го познаваме.
към беседата >>
Ако можеш да платиш целия дълг, плати го, но 10,000, то е без полза.
Но животът, който сега сте започнали, не мислете да го свършите за 5–10 години, изисква се цялото ваше съществуване, докрай, за да създадете нещо. И то всеки ден като работите по малко, не по много, целият си живот трябва да посветите в разумна работа. Пък ако свършите по-рано, това ще бъде печалбата. Сега някой път виждам, че моите беседи са символични, искам да ви обясня, но някои неща не смея да обясня, защото ще влезете в по-дълбока вода. Аз държа правилото: някой е заболял, има да дава 100,000 лева, иска от мен 10,000 лева, но те ще паднат в дъното на неговите борчове, по-добре нека фалира той, а моите пари да седят, не да идат в ръцете на другиго: няма да му помогнат.
Ако можеш да платиш целия дълг, плати го, но 10,000, то е без полза.
Когато ще правиш добро, направи го както никой не го е правил. Да хвърлиш едно камъче в една дълбока яма, туй ни най-малко не значи, че цялата яма може да се затрупа. Та сега, като ученици на окултизма, вие трябва да разглеждате природата. Този закон е верен в следното: когато обикнем някого, ние сме в сила да направим всичко заради него. Когато обикнем Христа така благородно, ние сме в състояние всичко да направим, а когато не можем да направим нещо, туй показва, че не сме Го обикнали, т.е.
към беседата >>
Тогава в какво седи силата на вашия живот?
организмът ни да бъде тъй създаден, тялото ни, мозъкът ни така организирани и филтрирани, сърцето ни и всичките други органи също, че мислите, чувствата, желанията и действията ни да могат правилно да се изразяват. Сега в нашия организъм има дисхармония: някой път искаме да проявим воля, но не можем да я проявим. Някой човек се разгневи, удря ти два юмрука и казва: „Аз ще проявя волята си“. Дойде по-силен удар, два юмрука, онзи казва: „Ще простиш, ще извиниш“, и свършва с неговата воля. Следователно волята не се показва чрез юмручното право, силата значи не е там.
Тогава в какво седи силата на вашия живот?
Всички вие, моите приятели тук, казвате, че познавате Христа, нали? Право е, познавате Го, туй не го отричам, че Го познавате; но познаване от познаване има разлика. Вие можете да познавате Христа тъй, както цветята, или както слънцето, вие можете да познавате Христа тъй, както кристалът познава слънцето, вие можете да познавате Христа тъй, както една жаба познава слънцето, както някоя птица, някое млекопитаещо, някой обикновен човек и най-после, някой светия – те са все различни познавания на Христа. Като кажем: „Познавам Христа“, трябва да знаем как да го познаваме. Аз познавам Христа, обичам го, заради него проповядвам, но животът ми не е изправен, в живота ми има много дефекти, някой път не мога да обуздавам езика си.
към беседата >>
Когато ще правиш добро, направи го както никой не го е правил.
И то всеки ден като работите по малко, не по много, целият си живот трябва да посветите в разумна работа. Пък ако свършите по-рано, това ще бъде печалбата. Сега някой път виждам, че моите беседи са символични, искам да ви обясня, но някои неща не смея да обясня, защото ще влезете в по-дълбока вода. Аз държа правилото: някой е заболял, има да дава 100,000 лева, иска от мен 10,000 лева, но те ще паднат в дъното на неговите борчове, по-добре нека фалира той, а моите пари да седят, не да идат в ръцете на другиго: няма да му помогнат. Ако можеш да платиш целия дълг, плати го, но 10,000, то е без полза.
Когато ще правиш добро, направи го както никой не го е правил.
Да хвърлиш едно камъче в една дълбока яма, туй ни най-малко не значи, че цялата яма може да се затрупа. Та сега, като ученици на окултизма, вие трябва да разглеждате природата. Този закон е верен в следното: когато обикнем някого, ние сме в сила да направим всичко заради него. Когато обикнем Христа така благородно, ние сме в състояние всичко да направим, а когато не можем да направим нещо, туй показва, че не сме Го обикнали, т.е. не че не Го обичаме, но че тази любов е слаба, не може да даде импулс, подтик.
към беседата >>
Всички вие, моите приятели тук, казвате, че познавате Христа, нали?
Сега в нашия организъм има дисхармония: някой път искаме да проявим воля, но не можем да я проявим. Някой човек се разгневи, удря ти два юмрука и казва: „Аз ще проявя волята си“. Дойде по-силен удар, два юмрука, онзи казва: „Ще простиш, ще извиниш“, и свършва с неговата воля. Следователно волята не се показва чрез юмручното право, силата значи не е там. Тогава в какво седи силата на вашия живот?
Всички вие, моите приятели тук, казвате, че познавате Христа, нали?
Право е, познавате Го, туй не го отричам, че Го познавате; но познаване от познаване има разлика. Вие можете да познавате Христа тъй, както цветята, или както слънцето, вие можете да познавате Христа тъй, както кристалът познава слънцето, вие можете да познавате Христа тъй, както една жаба познава слънцето, както някоя птица, някое млекопитаещо, някой обикновен човек и най-после, някой светия – те са все различни познавания на Христа. Като кажем: „Познавам Христа“, трябва да знаем как да го познаваме. Аз познавам Христа, обичам го, заради него проповядвам, но животът ми не е изправен, в живота ми има много дефекти, някой път не мога да обуздавам езика си. Някои, като не могат да обуздаят езика си, отиват до там и казват, че и Христос не можел да обуздае езика си, като са нетърпеливи казват: „И Той беше нетърпелив или се гневил: с камшик изгонил търговците от храма“.
към беседата >>
Да хвърлиш едно камъче в една дълбока яма, туй ни най-малко не значи, че цялата яма може да се затрупа.
Пък ако свършите по-рано, това ще бъде печалбата. Сега някой път виждам, че моите беседи са символични, искам да ви обясня, но някои неща не смея да обясня, защото ще влезете в по-дълбока вода. Аз държа правилото: някой е заболял, има да дава 100,000 лева, иска от мен 10,000 лева, но те ще паднат в дъното на неговите борчове, по-добре нека фалира той, а моите пари да седят, не да идат в ръцете на другиго: няма да му помогнат. Ако можеш да платиш целия дълг, плати го, но 10,000, то е без полза. Когато ще правиш добро, направи го както никой не го е правил.
Да хвърлиш едно камъче в една дълбока яма, туй ни най-малко не значи, че цялата яма може да се затрупа.
Та сега, като ученици на окултизма, вие трябва да разглеждате природата. Този закон е верен в следното: когато обикнем някого, ние сме в сила да направим всичко заради него. Когато обикнем Христа така благородно, ние сме в състояние всичко да направим, а когато не можем да направим нещо, туй показва, че не сме Го обикнали, т.е. не че не Го обичаме, но че тази любов е слаба, не може да даде импулс, подтик. Когато обичаш някого, хич не мислиш, готов си на всички жертви, а когато малко го обичаш, философстваш.
към беседата >>
Право е, познавате Го, туй не го отричам, че Го познавате; но познаване от познаване има разлика.
Някой човек се разгневи, удря ти два юмрука и казва: „Аз ще проявя волята си“. Дойде по-силен удар, два юмрука, онзи казва: „Ще простиш, ще извиниш“, и свършва с неговата воля. Следователно волята не се показва чрез юмручното право, силата значи не е там. Тогава в какво седи силата на вашия живот? Всички вие, моите приятели тук, казвате, че познавате Христа, нали?
Право е, познавате Го, туй не го отричам, че Го познавате; но познаване от познаване има разлика.
Вие можете да познавате Христа тъй, както цветята, или както слънцето, вие можете да познавате Христа тъй, както кристалът познава слънцето, вие можете да познавате Христа тъй, както една жаба познава слънцето, както някоя птица, някое млекопитаещо, някой обикновен човек и най-после, някой светия – те са все различни познавания на Христа. Като кажем: „Познавам Христа“, трябва да знаем как да го познаваме. Аз познавам Христа, обичам го, заради него проповядвам, но животът ми не е изправен, в живота ми има много дефекти, някой път не мога да обуздавам езика си. Някои, като не могат да обуздаят езика си, отиват до там и казват, че и Христос не можел да обуздае езика си, като са нетърпеливи казват: „И Той беше нетърпелив или се гневил: с камшик изгонил търговците от храма“. Защо бедят?
към беседата >>
Та сега, като ученици на окултизма, вие трябва да разглеждате природата.
Сега някой път виждам, че моите беседи са символични, искам да ви обясня, но някои неща не смея да обясня, защото ще влезете в по-дълбока вода. Аз държа правилото: някой е заболял, има да дава 100,000 лева, иска от мен 10,000 лева, но те ще паднат в дъното на неговите борчове, по-добре нека фалира той, а моите пари да седят, не да идат в ръцете на другиго: няма да му помогнат. Ако можеш да платиш целия дълг, плати го, но 10,000, то е без полза. Когато ще правиш добро, направи го както никой не го е правил. Да хвърлиш едно камъче в една дълбока яма, туй ни най-малко не значи, че цялата яма може да се затрупа.
Та сега, като ученици на окултизма, вие трябва да разглеждате природата.
Този закон е верен в следното: когато обикнем някого, ние сме в сила да направим всичко заради него. Когато обикнем Христа така благородно, ние сме в състояние всичко да направим, а когато не можем да направим нещо, туй показва, че не сме Го обикнали, т.е. не че не Го обичаме, но че тази любов е слаба, не може да даде импулс, подтик. Когато обичаш някого, хич не мислиш, готов си на всички жертви, а когато малко го обичаш, философстваш. Когато обикнеш, казваш: „Всичко ще направя“.
към беседата >>
Вие можете да познавате Христа тъй, както цветята, или както слънцето, вие можете да познавате Христа тъй, както кристалът познава слънцето, вие можете да познавате Христа тъй, както една жаба познава слънцето, както някоя птица, някое млекопитаещо, някой обикновен човек и най-после, някой светия – те са все различни познавания на Христа.
Дойде по-силен удар, два юмрука, онзи казва: „Ще простиш, ще извиниш“, и свършва с неговата воля. Следователно волята не се показва чрез юмручното право, силата значи не е там. Тогава в какво седи силата на вашия живот? Всички вие, моите приятели тук, казвате, че познавате Христа, нали? Право е, познавате Го, туй не го отричам, че Го познавате; но познаване от познаване има разлика.
Вие можете да познавате Христа тъй, както цветята, или както слънцето, вие можете да познавате Христа тъй, както кристалът познава слънцето, вие можете да познавате Христа тъй, както една жаба познава слънцето, както някоя птица, някое млекопитаещо, някой обикновен човек и най-после, някой светия – те са все различни познавания на Христа.
Като кажем: „Познавам Христа“, трябва да знаем как да го познаваме. Аз познавам Христа, обичам го, заради него проповядвам, но животът ми не е изправен, в живота ми има много дефекти, някой път не мога да обуздавам езика си. Някои, като не могат да обуздаят езика си, отиват до там и казват, че и Христос не можел да обуздае езика си, като са нетърпеливи казват: „И Той беше нетърпелив или се гневил: с камшик изгонил търговците от храма“. Защо бедят? – За да се оправдаят, налагат и на Христа.
към беседата >>
Този закон е верен в следното: когато обикнем някого, ние сме в сила да направим всичко заради него.
Аз държа правилото: някой е заболял, има да дава 100,000 лева, иска от мен 10,000 лева, но те ще паднат в дъното на неговите борчове, по-добре нека фалира той, а моите пари да седят, не да идат в ръцете на другиго: няма да му помогнат. Ако можеш да платиш целия дълг, плати го, но 10,000, то е без полза. Когато ще правиш добро, направи го както никой не го е правил. Да хвърлиш едно камъче в една дълбока яма, туй ни най-малко не значи, че цялата яма може да се затрупа. Та сега, като ученици на окултизма, вие трябва да разглеждате природата.
Този закон е верен в следното: когато обикнем някого, ние сме в сила да направим всичко заради него.
Когато обикнем Христа така благородно, ние сме в състояние всичко да направим, а когато не можем да направим нещо, туй показва, че не сме Го обикнали, т.е. не че не Го обичаме, но че тази любов е слаба, не може да даде импулс, подтик. Когато обичаш някого, хич не мислиш, готов си на всички жертви, а когато малко го обичаш, философстваш. Когато обикнеш, казваш: „Всичко ще направя“. Когато не го обичаш, казваш: „Закон има, това-онова“, а когато го обикнеш, казваш: „Готов съм всичко да жертвам, всичко давам“.
към беседата >>
Като кажем: „Познавам Христа“, трябва да знаем как да го познаваме.
Следователно волята не се показва чрез юмручното право, силата значи не е там. Тогава в какво седи силата на вашия живот? Всички вие, моите приятели тук, казвате, че познавате Христа, нали? Право е, познавате Го, туй не го отричам, че Го познавате; но познаване от познаване има разлика. Вие можете да познавате Христа тъй, както цветята, или както слънцето, вие можете да познавате Христа тъй, както кристалът познава слънцето, вие можете да познавате Христа тъй, както една жаба познава слънцето, както някоя птица, някое млекопитаещо, някой обикновен човек и най-после, някой светия – те са все различни познавания на Христа.
Като кажем: „Познавам Христа“, трябва да знаем как да го познаваме.
Аз познавам Христа, обичам го, заради него проповядвам, но животът ми не е изправен, в живота ми има много дефекти, някой път не мога да обуздавам езика си. Някои, като не могат да обуздаят езика си, отиват до там и казват, че и Христос не можел да обуздае езика си, като са нетърпеливи казват: „И Той беше нетърпелив или се гневил: с камшик изгонил търговците от храма“. Защо бедят? – За да се оправдаят, налагат и на Христа. Но това не е философия.
към беседата >>
Когато обикнем Христа така благородно, ние сме в състояние всичко да направим, а когато не можем да направим нещо, туй показва, че не сме Го обикнали, т.е.
Ако можеш да платиш целия дълг, плати го, но 10,000, то е без полза. Когато ще правиш добро, направи го както никой не го е правил. Да хвърлиш едно камъче в една дълбока яма, туй ни най-малко не значи, че цялата яма може да се затрупа. Та сега, като ученици на окултизма, вие трябва да разглеждате природата. Този закон е верен в следното: когато обикнем някого, ние сме в сила да направим всичко заради него.
Когато обикнем Христа така благородно, ние сме в състояние всичко да направим, а когато не можем да направим нещо, туй показва, че не сме Го обикнали, т.е.
не че не Го обичаме, но че тази любов е слаба, не може да даде импулс, подтик. Когато обичаш някого, хич не мислиш, готов си на всички жертви, а когато малко го обичаш, философстваш. Когато обикнеш, казваш: „Всичко ще направя“. Когато не го обичаш, казваш: „Закон има, това-онова“, а когато го обикнеш, казваш: „Готов съм всичко да жертвам, всичко давам“. Тъй седи правилото.
към беседата >>
Аз познавам Христа, обичам го, заради него проповядвам, но животът ми не е изправен, в живота ми има много дефекти, някой път не мога да обуздавам езика си.
Тогава в какво седи силата на вашия живот? Всички вие, моите приятели тук, казвате, че познавате Христа, нали? Право е, познавате Го, туй не го отричам, че Го познавате; но познаване от познаване има разлика. Вие можете да познавате Христа тъй, както цветята, или както слънцето, вие можете да познавате Христа тъй, както кристалът познава слънцето, вие можете да познавате Христа тъй, както една жаба познава слънцето, както някоя птица, някое млекопитаещо, някой обикновен човек и най-после, някой светия – те са все различни познавания на Христа. Като кажем: „Познавам Христа“, трябва да знаем как да го познаваме.
Аз познавам Христа, обичам го, заради него проповядвам, но животът ми не е изправен, в живота ми има много дефекти, някой път не мога да обуздавам езика си.
Някои, като не могат да обуздаят езика си, отиват до там и казват, че и Христос не можел да обуздае езика си, като са нетърпеливи казват: „И Той беше нетърпелив или се гневил: с камшик изгонил търговците от храма“. Защо бедят? – За да се оправдаят, налагат и на Христа. Но това не е философия. Дали е така или не, няма какво да аргументираме, те са други доказателства.
към беседата >>
не че не Го обичаме, но че тази любов е слаба, не може да даде импулс, подтик.
Когато ще правиш добро, направи го както никой не го е правил. Да хвърлиш едно камъче в една дълбока яма, туй ни най-малко не значи, че цялата яма може да се затрупа. Та сега, като ученици на окултизма, вие трябва да разглеждате природата. Този закон е верен в следното: когато обикнем някого, ние сме в сила да направим всичко заради него. Когато обикнем Христа така благородно, ние сме в състояние всичко да направим, а когато не можем да направим нещо, туй показва, че не сме Го обикнали, т.е.
не че не Го обичаме, но че тази любов е слаба, не може да даде импулс, подтик.
Когато обичаш някого, хич не мислиш, готов си на всички жертви, а когато малко го обичаш, философстваш. Когато обикнеш, казваш: „Всичко ще направя“. Когато не го обичаш, казваш: „Закон има, това-онова“, а когато го обикнеш, казваш: „Готов съм всичко да жертвам, всичко давам“. Тъй седи правилото. Само ако го обичате, тогава го правете.
към беседата >>
Някои, като не могат да обуздаят езика си, отиват до там и казват, че и Христос не можел да обуздае езика си, като са нетърпеливи казват: „И Той беше нетърпелив или се гневил: с камшик изгонил търговците от храма“.
Всички вие, моите приятели тук, казвате, че познавате Христа, нали? Право е, познавате Го, туй не го отричам, че Го познавате; но познаване от познаване има разлика. Вие можете да познавате Христа тъй, както цветята, или както слънцето, вие можете да познавате Христа тъй, както кристалът познава слънцето, вие можете да познавате Христа тъй, както една жаба познава слънцето, както някоя птица, някое млекопитаещо, някой обикновен човек и най-после, някой светия – те са все различни познавания на Христа. Като кажем: „Познавам Христа“, трябва да знаем как да го познаваме. Аз познавам Христа, обичам го, заради него проповядвам, но животът ми не е изправен, в живота ми има много дефекти, някой път не мога да обуздавам езика си.
Някои, като не могат да обуздаят езика си, отиват до там и казват, че и Христос не можел да обуздае езика си, като са нетърпеливи казват: „И Той беше нетърпелив или се гневил: с камшик изгонил търговците от храма“.
Защо бедят? – За да се оправдаят, налагат и на Христа. Но това не е философия. Дали е така или не, няма какво да аргументираме, те са други доказателства. Но щом се каже „чистота“, тя подразбира, че никакъв дефект в живота не трябва да съществува.
към беседата >>
Когато обичаш някого, хич не мислиш, готов си на всички жертви, а когато малко го обичаш, философстваш.
Да хвърлиш едно камъче в една дълбока яма, туй ни най-малко не значи, че цялата яма може да се затрупа. Та сега, като ученици на окултизма, вие трябва да разглеждате природата. Този закон е верен в следното: когато обикнем някого, ние сме в сила да направим всичко заради него. Когато обикнем Христа така благородно, ние сме в състояние всичко да направим, а когато не можем да направим нещо, туй показва, че не сме Го обикнали, т.е. не че не Го обичаме, но че тази любов е слаба, не може да даде импулс, подтик.
Когато обичаш някого, хич не мислиш, готов си на всички жертви, а когато малко го обичаш, философстваш.
Когато обикнеш, казваш: „Всичко ще направя“. Когато не го обичаш, казваш: „Закон има, това-онова“, а когато го обикнеш, казваш: „Готов съм всичко да жертвам, всичко давам“. Тъй седи правилото. Само ако го обичате, тогава го правете. Ако идете да правите нещо без Любов, работите ви ще се забъркат още повече, а ако идете с Любов, успешно ще бъде всичко.
към беседата >>
Защо бедят?
Право е, познавате Го, туй не го отричам, че Го познавате; но познаване от познаване има разлика. Вие можете да познавате Христа тъй, както цветята, или както слънцето, вие можете да познавате Христа тъй, както кристалът познава слънцето, вие можете да познавате Христа тъй, както една жаба познава слънцето, както някоя птица, някое млекопитаещо, някой обикновен човек и най-после, някой светия – те са все различни познавания на Христа. Като кажем: „Познавам Христа“, трябва да знаем как да го познаваме. Аз познавам Христа, обичам го, заради него проповядвам, но животът ми не е изправен, в живота ми има много дефекти, някой път не мога да обуздавам езика си. Някои, като не могат да обуздаят езика си, отиват до там и казват, че и Христос не можел да обуздае езика си, като са нетърпеливи казват: „И Той беше нетърпелив или се гневил: с камшик изгонил търговците от храма“.
Защо бедят?
– За да се оправдаят, налагат и на Христа. Но това не е философия. Дали е така или не, няма какво да аргументираме, те са други доказателства. Но щом се каже „чистота“, тя подразбира, че никакъв дефект в живота не трябва да съществува. Когато една мисъл е напълно чиста, тя е силна.
към беседата >>
Когато обикнеш, казваш: „Всичко ще направя“.
Та сега, като ученици на окултизма, вие трябва да разглеждате природата. Този закон е верен в следното: когато обикнем някого, ние сме в сила да направим всичко заради него. Когато обикнем Христа така благородно, ние сме в състояние всичко да направим, а когато не можем да направим нещо, туй показва, че не сме Го обикнали, т.е. не че не Го обичаме, но че тази любов е слаба, не може да даде импулс, подтик. Когато обичаш някого, хич не мислиш, готов си на всички жертви, а когато малко го обичаш, философстваш.
Когато обикнеш, казваш: „Всичко ще направя“.
Когато не го обичаш, казваш: „Закон има, това-онова“, а когато го обикнеш, казваш: „Готов съм всичко да жертвам, всичко давам“. Тъй седи правилото. Само ако го обичате, тогава го правете. Ако идете да правите нещо без Любов, работите ви ще се забъркат още повече, а ако идете с Любов, успешно ще бъде всичко. И за туй старите жени казват на някоя млада мома: „Ти не обичаш момъка, но ожени се, любовта после ще дойде, ще го обикнеш“.
към беседата >>
– За да се оправдаят, налагат и на Христа.
Вие можете да познавате Христа тъй, както цветята, или както слънцето, вие можете да познавате Христа тъй, както кристалът познава слънцето, вие можете да познавате Христа тъй, както една жаба познава слънцето, както някоя птица, някое млекопитаещо, някой обикновен човек и най-после, някой светия – те са все различни познавания на Христа. Като кажем: „Познавам Христа“, трябва да знаем как да го познаваме. Аз познавам Христа, обичам го, заради него проповядвам, но животът ми не е изправен, в живота ми има много дефекти, някой път не мога да обуздавам езика си. Някои, като не могат да обуздаят езика си, отиват до там и казват, че и Христос не можел да обуздае езика си, като са нетърпеливи казват: „И Той беше нетърпелив или се гневил: с камшик изгонил търговците от храма“. Защо бедят?
– За да се оправдаят, налагат и на Христа.
Но това не е философия. Дали е така или не, няма какво да аргументираме, те са други доказателства. Но щом се каже „чистота“, тя подразбира, че никакъв дефект в живота не трябва да съществува. Когато една мисъл е напълно чиста, тя е силна. Всякога чистата мисъл дава сила; всякога чистото желание дава сила.
към беседата >>
Когато не го обичаш, казваш: „Закон има, това-онова“, а когато го обикнеш, казваш: „Готов съм всичко да жертвам, всичко давам“.
Този закон е верен в следното: когато обикнем някого, ние сме в сила да направим всичко заради него. Когато обикнем Христа така благородно, ние сме в състояние всичко да направим, а когато не можем да направим нещо, туй показва, че не сме Го обикнали, т.е. не че не Го обичаме, но че тази любов е слаба, не може да даде импулс, подтик. Когато обичаш някого, хич не мислиш, готов си на всички жертви, а когато малко го обичаш, философстваш. Когато обикнеш, казваш: „Всичко ще направя“.
Когато не го обичаш, казваш: „Закон има, това-онова“, а когато го обикнеш, казваш: „Готов съм всичко да жертвам, всичко давам“.
Тъй седи правилото. Само ако го обичате, тогава го правете. Ако идете да правите нещо без Любов, работите ви ще се забъркат още повече, а ако идете с Любов, успешно ще бъде всичко. И за туй старите жени казват на някоя млада мома: „Ти не обичаш момъка, но ожени се, любовта после ще дойде, ще го обикнеш“. Ако Любовта дойде, влез с нея, не дойде ли, не влизай никъде, не давай задължения.
към беседата >>
Но това не е философия.
Като кажем: „Познавам Христа“, трябва да знаем как да го познаваме. Аз познавам Христа, обичам го, заради него проповядвам, но животът ми не е изправен, в живота ми има много дефекти, някой път не мога да обуздавам езика си. Някои, като не могат да обуздаят езика си, отиват до там и казват, че и Христос не можел да обуздае езика си, като са нетърпеливи казват: „И Той беше нетърпелив или се гневил: с камшик изгонил търговците от храма“. Защо бедят? – За да се оправдаят, налагат и на Христа.
Но това не е философия.
Дали е така или не, няма какво да аргументираме, те са други доказателства. Но щом се каже „чистота“, тя подразбира, че никакъв дефект в живота не трябва да съществува. Когато една мисъл е напълно чиста, тя е силна. Всякога чистата мисъл дава сила; всякога чистото желание дава сила. Чистата мисъл и чистото желание, двете заедно, усилват волята.
към беседата >>
Тъй седи правилото.
Когато обикнем Христа така благородно, ние сме в състояние всичко да направим, а когато не можем да направим нещо, туй показва, че не сме Го обикнали, т.е. не че не Го обичаме, но че тази любов е слаба, не може да даде импулс, подтик. Когато обичаш някого, хич не мислиш, готов си на всички жертви, а когато малко го обичаш, философстваш. Когато обикнеш, казваш: „Всичко ще направя“. Когато не го обичаш, казваш: „Закон има, това-онова“, а когато го обикнеш, казваш: „Готов съм всичко да жертвам, всичко давам“.
Тъй седи правилото.
Само ако го обичате, тогава го правете. Ако идете да правите нещо без Любов, работите ви ще се забъркат още повече, а ако идете с Любов, успешно ще бъде всичко. И за туй старите жени казват на някоя млада мома: „Ти не обичаш момъка, но ожени се, любовта после ще дойде, ще го обикнеш“. Ако Любовта дойде, влез с нея, не дойде ли, не влизай никъде, не давай задължения. С куче в чувал не влизай.
към беседата >>
Дали е така или не, няма какво да аргументираме, те са други доказателства.
Аз познавам Христа, обичам го, заради него проповядвам, но животът ми не е изправен, в живота ми има много дефекти, някой път не мога да обуздавам езика си. Някои, като не могат да обуздаят езика си, отиват до там и казват, че и Христос не можел да обуздае езика си, като са нетърпеливи казват: „И Той беше нетърпелив или се гневил: с камшик изгонил търговците от храма“. Защо бедят? – За да се оправдаят, налагат и на Христа. Но това не е философия.
Дали е така или не, няма какво да аргументираме, те са други доказателства.
Но щом се каже „чистота“, тя подразбира, че никакъв дефект в живота не трябва да съществува. Когато една мисъл е напълно чиста, тя е силна. Всякога чистата мисъл дава сила; всякога чистото желание дава сила. Чистата мисъл и чистото желание, двете заедно, усилват волята. Когато дойдем до светлината на ума, тя ни показва пътя, през който трябва да минем; светлината показва най-късия път, през който трябва да минем.
към беседата >>
Само ако го обичате, тогава го правете.
не че не Го обичаме, но че тази любов е слаба, не може да даде импулс, подтик. Когато обичаш някого, хич не мислиш, готов си на всички жертви, а когато малко го обичаш, философстваш. Когато обикнеш, казваш: „Всичко ще направя“. Когато не го обичаш, казваш: „Закон има, това-онова“, а когато го обикнеш, казваш: „Готов съм всичко да жертвам, всичко давам“. Тъй седи правилото.
Само ако го обичате, тогава го правете.
Ако идете да правите нещо без Любов, работите ви ще се забъркат още повече, а ако идете с Любов, успешно ще бъде всичко. И за туй старите жени казват на някоя млада мома: „Ти не обичаш момъка, но ожени се, любовта после ще дойде, ще го обикнеш“. Ако Любовта дойде, влез с нея, не дойде ли, не влизай никъде, не давай задължения. С куче в чувал не влизай. Влезте с Любовта, ако искате всичко в живота ви да върви добре.
към беседата >>
Но щом се каже „чистота“, тя подразбира, че никакъв дефект в живота не трябва да съществува.
Някои, като не могат да обуздаят езика си, отиват до там и казват, че и Христос не можел да обуздае езика си, като са нетърпеливи казват: „И Той беше нетърпелив или се гневил: с камшик изгонил търговците от храма“. Защо бедят? – За да се оправдаят, налагат и на Христа. Но това не е философия. Дали е така или не, няма какво да аргументираме, те са други доказателства.
Но щом се каже „чистота“, тя подразбира, че никакъв дефект в живота не трябва да съществува.
Когато една мисъл е напълно чиста, тя е силна. Всякога чистата мисъл дава сила; всякога чистото желание дава сила. Чистата мисъл и чистото желание, двете заедно, усилват волята. Когато дойдем до светлината на ума, тя ни показва пътя, през който трябва да минем; светлината показва най-късия път, през който трябва да минем. А когато говорим за Истината, тя ни показва начина, по който ние можем да използваме силата, която Бог е вложил в нас.
към беседата >>
Ако идете да правите нещо без Любов, работите ви ще се забъркат още повече, а ако идете с Любов, успешно ще бъде всичко.
Когато обичаш някого, хич не мислиш, готов си на всички жертви, а когато малко го обичаш, философстваш. Когато обикнеш, казваш: „Всичко ще направя“. Когато не го обичаш, казваш: „Закон има, това-онова“, а когато го обикнеш, казваш: „Готов съм всичко да жертвам, всичко давам“. Тъй седи правилото. Само ако го обичате, тогава го правете.
Ако идете да правите нещо без Любов, работите ви ще се забъркат още повече, а ако идете с Любов, успешно ще бъде всичко.
И за туй старите жени казват на някоя млада мома: „Ти не обичаш момъка, но ожени се, любовта после ще дойде, ще го обикнеш“. Ако Любовта дойде, влез с нея, не дойде ли, не влизай никъде, не давай задължения. С куче в чувал не влизай. Влезте с Любовта, ако искате всичко в живота ви да върви добре. Сега ние говорим за тази велика, обширна Любов, която засяга всинца ни.
към беседата >>
Когато една мисъл е напълно чиста, тя е силна.
Защо бедят? – За да се оправдаят, налагат и на Христа. Но това не е философия. Дали е така или не, няма какво да аргументираме, те са други доказателства. Но щом се каже „чистота“, тя подразбира, че никакъв дефект в живота не трябва да съществува.
Когато една мисъл е напълно чиста, тя е силна.
Всякога чистата мисъл дава сила; всякога чистото желание дава сила. Чистата мисъл и чистото желание, двете заедно, усилват волята. Когато дойдем до светлината на ума, тя ни показва пътя, през който трябва да минем; светлината показва най-късия път, през който трябва да минем. А когато говорим за Истината, тя ни показва начина, по който ние можем да използваме силата, която Бог е вложил в нас. Истината е онази есенция, чрез която човешкият дух може да използва силата, която Бог е вложил в света.
към беседата >>
И за туй старите жени казват на някоя млада мома: „Ти не обичаш момъка, но ожени се, любовта после ще дойде, ще го обикнеш“.
Когато обикнеш, казваш: „Всичко ще направя“. Когато не го обичаш, казваш: „Закон има, това-онова“, а когато го обикнеш, казваш: „Готов съм всичко да жертвам, всичко давам“. Тъй седи правилото. Само ако го обичате, тогава го правете. Ако идете да правите нещо без Любов, работите ви ще се забъркат още повече, а ако идете с Любов, успешно ще бъде всичко.
И за туй старите жени казват на някоя млада мома: „Ти не обичаш момъка, но ожени се, любовта после ще дойде, ще го обикнеш“.
Ако Любовта дойде, влез с нея, не дойде ли, не влизай никъде, не давай задължения. С куче в чувал не влизай. Влезте с Любовта, ако искате всичко в живота ви да върви добре. Сега ние говорим за тази велика, обширна Любов, която засяга всинца ни. Тя е именно, която ще преустрои домовете.
към беседата >>
Всякога чистата мисъл дава сила; всякога чистото желание дава сила.
– За да се оправдаят, налагат и на Христа. Но това не е философия. Дали е така или не, няма какво да аргументираме, те са други доказателства. Но щом се каже „чистота“, тя подразбира, че никакъв дефект в живота не трябва да съществува. Когато една мисъл е напълно чиста, тя е силна.
Всякога чистата мисъл дава сила; всякога чистото желание дава сила.
Чистата мисъл и чистото желание, двете заедно, усилват волята. Когато дойдем до светлината на ума, тя ни показва пътя, през който трябва да минем; светлината показва най-късия път, през който трябва да минем. А когато говорим за Истината, тя ни показва начина, по който ние можем да използваме силата, която Бог е вложил в нас. Истината е онази есенция, чрез която човешкият дух може да използва силата, която Бог е вложил в света. Истината е, която ще покаже мелодиите, тя ще ни освободи, Истината ще покаже по кой начин да се освободиш и да се примириш с хората.
към беседата >>
Ако Любовта дойде, влез с нея, не дойде ли, не влизай никъде, не давай задължения.
Когато не го обичаш, казваш: „Закон има, това-онова“, а когато го обикнеш, казваш: „Готов съм всичко да жертвам, всичко давам“. Тъй седи правилото. Само ако го обичате, тогава го правете. Ако идете да правите нещо без Любов, работите ви ще се забъркат още повече, а ако идете с Любов, успешно ще бъде всичко. И за туй старите жени казват на някоя млада мома: „Ти не обичаш момъка, но ожени се, любовта после ще дойде, ще го обикнеш“.
Ако Любовта дойде, влез с нея, не дойде ли, не влизай никъде, не давай задължения.
С куче в чувал не влизай. Влезте с Любовта, ако искате всичко в живота ви да върви добре. Сега ние говорим за тази велика, обширна Любов, която засяга всинца ни. Тя е именно, която ще преустрои домовете. Тя ще смекчи нашите чувства, тя ще внесе нови мисли и ще ни покаже как да постъпваме, тя ще ни даде работа и всички ще работят за нас.
към беседата >>
Чистата мисъл и чистото желание, двете заедно, усилват волята.
Но това не е философия. Дали е така или не, няма какво да аргументираме, те са други доказателства. Но щом се каже „чистота“, тя подразбира, че никакъв дефект в живота не трябва да съществува. Когато една мисъл е напълно чиста, тя е силна. Всякога чистата мисъл дава сила; всякога чистото желание дава сила.
Чистата мисъл и чистото желание, двете заедно, усилват волята.
Когато дойдем до светлината на ума, тя ни показва пътя, през който трябва да минем; светлината показва най-късия път, през който трябва да минем. А когато говорим за Истината, тя ни показва начина, по който ние можем да използваме силата, която Бог е вложил в нас. Истината е онази есенция, чрез която човешкият дух може да използва силата, която Бог е вложил в света. Истината е, която ще покаже мелодиите, тя ще ни освободи, Истината ще покаже по кой начин да се освободиш и да се примириш с хората. Е, как?
към беседата >>
С куче в чувал не влизай.
Тъй седи правилото. Само ако го обичате, тогава го правете. Ако идете да правите нещо без Любов, работите ви ще се забъркат още повече, а ако идете с Любов, успешно ще бъде всичко. И за туй старите жени казват на някоя млада мома: „Ти не обичаш момъка, но ожени се, любовта после ще дойде, ще го обикнеш“. Ако Любовта дойде, влез с нея, не дойде ли, не влизай никъде, не давай задължения.
С куче в чувал не влизай.
Влезте с Любовта, ако искате всичко в живота ви да върви добре. Сега ние говорим за тази велика, обширна Любов, която засяга всинца ни. Тя е именно, която ще преустрои домовете. Тя ще смекчи нашите чувства, тя ще внесе нови мисли и ще ни покаже как да постъпваме, тя ще ни даде работа и всички ще работят за нас. Когато имаме Любов, целият свят работи заради нас, а когато нямаме, ние сами работим, и затова работите ни не вървят.
към беседата >>
Когато дойдем до светлината на ума, тя ни показва пътя, през който трябва да минем; светлината показва най-късия път, през който трябва да минем.
Дали е така или не, няма какво да аргументираме, те са други доказателства. Но щом се каже „чистота“, тя подразбира, че никакъв дефект в живота не трябва да съществува. Когато една мисъл е напълно чиста, тя е силна. Всякога чистата мисъл дава сила; всякога чистото желание дава сила. Чистата мисъл и чистото желание, двете заедно, усилват волята.
Когато дойдем до светлината на ума, тя ни показва пътя, през който трябва да минем; светлината показва най-късия път, през който трябва да минем.
А когато говорим за Истината, тя ни показва начина, по който ние можем да използваме силата, която Бог е вложил в нас. Истината е онази есенция, чрез която човешкият дух може да използва силата, която Бог е вложил в света. Истината е, която ще покаже мелодиите, тя ще ни освободи, Истината ще покаже по кой начин да се освободиш и да се примириш с хората. Е, как? Ти си обрал някого, мъчиш се, той те подозира, не ти говори нищо.
към беседата >>
Влезте с Любовта, ако искате всичко в живота ви да върви добре.
Само ако го обичате, тогава го правете. Ако идете да правите нещо без Любов, работите ви ще се забъркат още повече, а ако идете с Любов, успешно ще бъде всичко. И за туй старите жени казват на някоя млада мома: „Ти не обичаш момъка, но ожени се, любовта после ще дойде, ще го обикнеш“. Ако Любовта дойде, влез с нея, не дойде ли, не влизай никъде, не давай задължения. С куче в чувал не влизай.
Влезте с Любовта, ако искате всичко в живота ви да върви добре.
Сега ние говорим за тази велика, обширна Любов, която засяга всинца ни. Тя е именно, която ще преустрои домовете. Тя ще смекчи нашите чувства, тя ще внесе нови мисли и ще ни покаже как да постъпваме, тя ще ни даде работа и всички ще работят за нас. Когато имаме Любов, целият свят работи заради нас, а когато нямаме, ние сами работим, и затова работите ни не вървят. Та, първото нещо, ще се запитате: обикнали ли сте Христа?
към беседата >>
А когато говорим за Истината, тя ни показва начина, по който ние можем да използваме силата, която Бог е вложил в нас.
Но щом се каже „чистота“, тя подразбира, че никакъв дефект в живота не трябва да съществува. Когато една мисъл е напълно чиста, тя е силна. Всякога чистата мисъл дава сила; всякога чистото желание дава сила. Чистата мисъл и чистото желание, двете заедно, усилват волята. Когато дойдем до светлината на ума, тя ни показва пътя, през който трябва да минем; светлината показва най-късия път, през който трябва да минем.
А когато говорим за Истината, тя ни показва начина, по който ние можем да използваме силата, която Бог е вложил в нас.
Истината е онази есенция, чрез която човешкият дух може да използва силата, която Бог е вложил в света. Истината е, която ще покаже мелодиите, тя ще ни освободи, Истината ще покаже по кой начин да се освободиш и да се примириш с хората. Е, как? Ти си обрал някого, мъчиш се, той те подозира, не ти говори нищо. Дойде Истината и ти се изповядаш: „Братко, аз ти откраднах парите“.
към беседата >>
Сега ние говорим за тази велика, обширна Любов, която засяга всинца ни.
Ако идете да правите нещо без Любов, работите ви ще се забъркат още повече, а ако идете с Любов, успешно ще бъде всичко. И за туй старите жени казват на някоя млада мома: „Ти не обичаш момъка, но ожени се, любовта после ще дойде, ще го обикнеш“. Ако Любовта дойде, влез с нея, не дойде ли, не влизай никъде, не давай задължения. С куче в чувал не влизай. Влезте с Любовта, ако искате всичко в живота ви да върви добре.
Сега ние говорим за тази велика, обширна Любов, която засяга всинца ни.
Тя е именно, която ще преустрои домовете. Тя ще смекчи нашите чувства, тя ще внесе нови мисли и ще ни покаже как да постъпваме, тя ще ни даде работа и всички ще работят за нас. Когато имаме Любов, целият свят работи заради нас, а когато нямаме, ние сами работим, и затова работите ни не вървят. Та, първото нещо, ще се запитате: обикнали ли сте Христа? Някой ще каже: „Как?
към беседата >>
Истината е онази есенция, чрез която човешкият дух може да използва силата, която Бог е вложил в света.
Когато една мисъл е напълно чиста, тя е силна. Всякога чистата мисъл дава сила; всякога чистото желание дава сила. Чистата мисъл и чистото желание, двете заедно, усилват волята. Когато дойдем до светлината на ума, тя ни показва пътя, през който трябва да минем; светлината показва най-късия път, през който трябва да минем. А когато говорим за Истината, тя ни показва начина, по който ние можем да използваме силата, която Бог е вложил в нас.
Истината е онази есенция, чрез която човешкият дух може да използва силата, която Бог е вложил в света.
Истината е, която ще покаже мелодиите, тя ще ни освободи, Истината ще покаже по кой начин да се освободиш и да се примириш с хората. Е, как? Ти си обрал някого, мъчиш се, той те подозира, не ти говори нищо. Дойде Истината и ти се изповядаш: „Братко, аз ти откраднах парите“. Тогава трябва да постъпите като онзи благочестив американец, който откраднал.
към беседата >>
Тя е именно, която ще преустрои домовете.
И за туй старите жени казват на някоя млада мома: „Ти не обичаш момъка, но ожени се, любовта после ще дойде, ще го обикнеш“. Ако Любовта дойде, влез с нея, не дойде ли, не влизай никъде, не давай задължения. С куче в чувал не влизай. Влезте с Любовта, ако искате всичко в живота ви да върви добре. Сега ние говорим за тази велика, обширна Любов, която засяга всинца ни.
Тя е именно, която ще преустрои домовете.
Тя ще смекчи нашите чувства, тя ще внесе нови мисли и ще ни покаже как да постъпваме, тя ще ни даде работа и всички ще работят за нас. Когато имаме Любов, целият свят работи заради нас, а когато нямаме, ние сами работим, и затова работите ни не вървят. Та, първото нещо, ще се запитате: обикнали ли сте Христа? Някой ще каже: „Как? “ Не е обикнала Христа онази жена, която не се свърта вкъщи, това не е доказателство, че тя люби Христа, ни най-малко.
към беседата >>
Истината е, която ще покаже мелодиите, тя ще ни освободи, Истината ще покаже по кой начин да се освободиш и да се примириш с хората.
Всякога чистата мисъл дава сила; всякога чистото желание дава сила. Чистата мисъл и чистото желание, двете заедно, усилват волята. Когато дойдем до светлината на ума, тя ни показва пътя, през който трябва да минем; светлината показва най-късия път, през който трябва да минем. А когато говорим за Истината, тя ни показва начина, по който ние можем да използваме силата, която Бог е вложил в нас. Истината е онази есенция, чрез която човешкият дух може да използва силата, която Бог е вложил в света.
Истината е, която ще покаже мелодиите, тя ще ни освободи, Истината ще покаже по кой начин да се освободиш и да се примириш с хората.
Е, как? Ти си обрал някого, мъчиш се, той те подозира, не ти говори нищо. Дойде Истината и ти се изповядаш: „Братко, аз ти откраднах парите“. Тогава трябва да постъпите като онзи благочестив американец, който откраднал. Човек може да бъде религиозен, и пак да открадне.
към беседата >>
Тя ще смекчи нашите чувства, тя ще внесе нови мисли и ще ни покаже как да постъпваме, тя ще ни даде работа и всички ще работят за нас.
Ако Любовта дойде, влез с нея, не дойде ли, не влизай никъде, не давай задължения. С куче в чувал не влизай. Влезте с Любовта, ако искате всичко в живота ви да върви добре. Сега ние говорим за тази велика, обширна Любов, която засяга всинца ни. Тя е именно, която ще преустрои домовете.
Тя ще смекчи нашите чувства, тя ще внесе нови мисли и ще ни покаже как да постъпваме, тя ще ни даде работа и всички ще работят за нас.
Когато имаме Любов, целият свят работи заради нас, а когато нямаме, ние сами работим, и затова работите ни не вървят. Та, първото нещо, ще се запитате: обикнали ли сте Христа? Някой ще каже: „Как? “ Не е обикнала Христа онази жена, която не се свърта вкъщи, това не е доказателство, че тя люби Христа, ни най-малко. Тя казва: „Моят мъж е такъв-онакъв, аз ще го напусна“.
към беседата >>
Е, как?
Чистата мисъл и чистото желание, двете заедно, усилват волята. Когато дойдем до светлината на ума, тя ни показва пътя, през който трябва да минем; светлината показва най-късия път, през който трябва да минем. А когато говорим за Истината, тя ни показва начина, по който ние можем да използваме силата, която Бог е вложил в нас. Истината е онази есенция, чрез която човешкият дух може да използва силата, която Бог е вложил в света. Истината е, която ще покаже мелодиите, тя ще ни освободи, Истината ще покаже по кой начин да се освободиш и да се примириш с хората.
Е, как?
Ти си обрал някого, мъчиш се, той те подозира, не ти говори нищо. Дойде Истината и ти се изповядаш: „Братко, аз ти откраднах парите“. Тогава трябва да постъпите като онзи благочестив американец, който откраднал. Човек може да бъде религиозен, и пак да открадне. От теологическо гледище, туй е вярно, няма да го доказвам.
към беседата >>
Когато имаме Любов, целият свят работи заради нас, а когато нямаме, ние сами работим, и затова работите ни не вървят.
С куче в чувал не влизай. Влезте с Любовта, ако искате всичко в живота ви да върви добре. Сега ние говорим за тази велика, обширна Любов, която засяга всинца ни. Тя е именно, която ще преустрои домовете. Тя ще смекчи нашите чувства, тя ще внесе нови мисли и ще ни покаже как да постъпваме, тя ще ни даде работа и всички ще работят за нас.
Когато имаме Любов, целият свят работи заради нас, а когато нямаме, ние сами работим, и затова работите ни не вървят.
Та, първото нещо, ще се запитате: обикнали ли сте Христа? Някой ще каже: „Как? “ Не е обикнала Христа онази жена, която не се свърта вкъщи, това не е доказателство, че тя люби Христа, ни най-малко. Тя казва: „Моят мъж е такъв-онакъв, аз ще го напусна“. Тя не е обикнала Христа.
към беседата >>
Ти си обрал някого, мъчиш се, той те подозира, не ти говори нищо.
Когато дойдем до светлината на ума, тя ни показва пътя, през който трябва да минем; светлината показва най-късия път, през който трябва да минем. А когато говорим за Истината, тя ни показва начина, по който ние можем да използваме силата, която Бог е вложил в нас. Истината е онази есенция, чрез която човешкият дух може да използва силата, която Бог е вложил в света. Истината е, която ще покаже мелодиите, тя ще ни освободи, Истината ще покаже по кой начин да се освободиш и да се примириш с хората. Е, как?
Ти си обрал някого, мъчиш се, той те подозира, не ти говори нищо.
Дойде Истината и ти се изповядаш: „Братко, аз ти откраднах парите“. Тогава трябва да постъпите като онзи благочестив американец, който откраднал. Човек може да бъде религиозен, и пак да открадне. От теологическо гледище, туй е вярно, няма да го доказвам. Тоя американец ходил по два пъти през седмицата на събрание и дълго време се е молил, обаче една вечер, като минавал, гледа един богат човек, който оставил торба с пари на прозореца, задига парите, туря торбата на масата и отива пак да се моли.
към беседата >>
Та, първото нещо, ще се запитате: обикнали ли сте Христа?
Влезте с Любовта, ако искате всичко в живота ви да върви добре. Сега ние говорим за тази велика, обширна Любов, която засяга всинца ни. Тя е именно, която ще преустрои домовете. Тя ще смекчи нашите чувства, тя ще внесе нови мисли и ще ни покаже как да постъпваме, тя ще ни даде работа и всички ще работят за нас. Когато имаме Любов, целият свят работи заради нас, а когато нямаме, ние сами работим, и затова работите ни не вървят.
Та, първото нещо, ще се запитате: обикнали ли сте Христа?
Някой ще каже: „Как? “ Не е обикнала Христа онази жена, която не се свърта вкъщи, това не е доказателство, че тя люби Христа, ни най-малко. Тя казва: „Моят мъж е такъв-онакъв, аз ще го напусна“. Тя не е обикнала Христа. Христос казва на жената: „Ти, жена, заради мен ще обикнеш мъжа си, понеже аз го обичам“.
към беседата >>
Дойде Истината и ти се изповядаш: „Братко, аз ти откраднах парите“.
А когато говорим за Истината, тя ни показва начина, по който ние можем да използваме силата, която Бог е вложил в нас. Истината е онази есенция, чрез която човешкият дух може да използва силата, която Бог е вложил в света. Истината е, която ще покаже мелодиите, тя ще ни освободи, Истината ще покаже по кой начин да се освободиш и да се примириш с хората. Е, как? Ти си обрал някого, мъчиш се, той те подозира, не ти говори нищо.
Дойде Истината и ти се изповядаш: „Братко, аз ти откраднах парите“.
Тогава трябва да постъпите като онзи благочестив американец, който откраднал. Човек може да бъде религиозен, и пак да открадне. От теологическо гледище, туй е вярно, няма да го доказвам. Тоя американец ходил по два пъти през седмицата на събрание и дълго време се е молил, обаче една вечер, като минавал, гледа един богат човек, който оставил торба с пари на прозореца, задига парите, туря торбата на масата и отива пак да се моли. Като рече да се моли, и торбата се изпречи пред него: молитвата му отива до торбата и се връща.
към беседата >>
Някой ще каже: „Как?
Сега ние говорим за тази велика, обширна Любов, която засяга всинца ни. Тя е именно, която ще преустрои домовете. Тя ще смекчи нашите чувства, тя ще внесе нови мисли и ще ни покаже как да постъпваме, тя ще ни даде работа и всички ще работят за нас. Когато имаме Любов, целият свят работи заради нас, а когато нямаме, ние сами работим, и затова работите ни не вървят. Та, първото нещо, ще се запитате: обикнали ли сте Христа?
Някой ще каже: „Как?
“ Не е обикнала Христа онази жена, която не се свърта вкъщи, това не е доказателство, че тя люби Христа, ни най-малко. Тя казва: „Моят мъж е такъв-онакъв, аз ще го напусна“. Тя не е обикнала Христа. Христос казва на жената: „Ти, жена, заради мен ще обикнеш мъжа си, понеже аз го обичам“. – „Ама той е лош.“ И мъжът казва: „Ще напусна жена си“.
към беседата >>
Тогава трябва да постъпите като онзи благочестив американец, който откраднал.
Истината е онази есенция, чрез която човешкият дух може да използва силата, която Бог е вложил в света. Истината е, която ще покаже мелодиите, тя ще ни освободи, Истината ще покаже по кой начин да се освободиш и да се примириш с хората. Е, как? Ти си обрал някого, мъчиш се, той те подозира, не ти говори нищо. Дойде Истината и ти се изповядаш: „Братко, аз ти откраднах парите“.
Тогава трябва да постъпите като онзи благочестив американец, който откраднал.
Човек може да бъде религиозен, и пак да открадне. От теологическо гледище, туй е вярно, няма да го доказвам. Тоя американец ходил по два пъти през седмицата на събрание и дълго време се е молил, обаче една вечер, като минавал, гледа един богат човек, който оставил торба с пари на прозореца, задига парите, туря торбата на масата и отива пак да се моли. Като рече да се моли, и торбата се изпречи пред него: молитвата му отива до торбата и се връща. Ден, два, три, четири, молитвата не отива по-далече.
към беседата >>
“ Не е обикнала Христа онази жена, която не се свърта вкъщи, това не е доказателство, че тя люби Христа, ни най-малко.
Тя е именно, която ще преустрои домовете. Тя ще смекчи нашите чувства, тя ще внесе нови мисли и ще ни покаже как да постъпваме, тя ще ни даде работа и всички ще работят за нас. Когато имаме Любов, целият свят работи заради нас, а когато нямаме, ние сами работим, и затова работите ни не вървят. Та, първото нещо, ще се запитате: обикнали ли сте Христа? Някой ще каже: „Как?
“ Не е обикнала Христа онази жена, която не се свърта вкъщи, това не е доказателство, че тя люби Христа, ни най-малко.
Тя казва: „Моят мъж е такъв-онакъв, аз ще го напусна“. Тя не е обикнала Христа. Христос казва на жената: „Ти, жена, заради мен ще обикнеш мъжа си, понеже аз го обичам“. – „Ама той е лош.“ И мъжът казва: „Ще напусна жена си“. Христос казва: „Аз обичам твоята жена, ще я обикнеш и ти заради мен“.
към беседата >>
Човек може да бъде религиозен, и пак да открадне.
Истината е, която ще покаже мелодиите, тя ще ни освободи, Истината ще покаже по кой начин да се освободиш и да се примириш с хората. Е, как? Ти си обрал някого, мъчиш се, той те подозира, не ти говори нищо. Дойде Истината и ти се изповядаш: „Братко, аз ти откраднах парите“. Тогава трябва да постъпите като онзи благочестив американец, който откраднал.
Човек може да бъде религиозен, и пак да открадне.
От теологическо гледище, туй е вярно, няма да го доказвам. Тоя американец ходил по два пъти през седмицата на събрание и дълго време се е молил, обаче една вечер, като минавал, гледа един богат човек, който оставил торба с пари на прозореца, задига парите, туря торбата на масата и отива пак да се моли. Като рече да се моли, и торбата се изпречи пред него: молитвата му отива до торбата и се връща. Ден, два, три, четири, молитвата не отива по-далече. И тогава казва: „Този дявол пречи на молитвата ми“ и – връща торбата с парите.
към беседата >>
Тя казва: „Моят мъж е такъв-онакъв, аз ще го напусна“.
Тя ще смекчи нашите чувства, тя ще внесе нови мисли и ще ни покаже как да постъпваме, тя ще ни даде работа и всички ще работят за нас. Когато имаме Любов, целият свят работи заради нас, а когато нямаме, ние сами работим, и затова работите ни не вървят. Та, първото нещо, ще се запитате: обикнали ли сте Христа? Някой ще каже: „Как? “ Не е обикнала Христа онази жена, която не се свърта вкъщи, това не е доказателство, че тя люби Христа, ни най-малко.
Тя казва: „Моят мъж е такъв-онакъв, аз ще го напусна“.
Тя не е обикнала Христа. Христос казва на жената: „Ти, жена, заради мен ще обикнеш мъжа си, понеже аз го обичам“. – „Ама той е лош.“ И мъжът казва: „Ще напусна жена си“. Христос казва: „Аз обичам твоята жена, ще я обикнеш и ти заради мен“. – „Но не мога да я нося…“ Тъй седи въпросът.
към беседата >>
От теологическо гледище, туй е вярно, няма да го доказвам.
Е, как? Ти си обрал някого, мъчиш се, той те подозира, не ти говори нищо. Дойде Истината и ти се изповядаш: „Братко, аз ти откраднах парите“. Тогава трябва да постъпите като онзи благочестив американец, който откраднал. Човек може да бъде религиозен, и пак да открадне.
От теологическо гледище, туй е вярно, няма да го доказвам.
Тоя американец ходил по два пъти през седмицата на събрание и дълго време се е молил, обаче една вечер, като минавал, гледа един богат човек, който оставил торба с пари на прозореца, задига парите, туря торбата на масата и отива пак да се моли. Като рече да се моли, и торбата се изпречи пред него: молитвата му отива до торбата и се връща. Ден, два, три, четири, молитвата не отива по-далече. И тогава казва: „Този дявол пречи на молитвата ми“ и – връща торбата с парите. И ти вземеш някоя дяволска торба отнякъде и тогава общението между Бога и душата ти се прекратява.
към беседата >>
Тя не е обикнала Христа.
Когато имаме Любов, целият свят работи заради нас, а когато нямаме, ние сами работим, и затова работите ни не вървят. Та, първото нещо, ще се запитате: обикнали ли сте Христа? Някой ще каже: „Как? “ Не е обикнала Христа онази жена, която не се свърта вкъщи, това не е доказателство, че тя люби Христа, ни най-малко. Тя казва: „Моят мъж е такъв-онакъв, аз ще го напусна“.
Тя не е обикнала Христа.
Христос казва на жената: „Ти, жена, заради мен ще обикнеш мъжа си, понеже аз го обичам“. – „Ама той е лош.“ И мъжът казва: „Ще напусна жена си“. Христос казва: „Аз обичам твоята жена, ще я обикнеш и ти заради мен“. – „Но не мога да я нося…“ Тъй седи въпросът. Ако твоят мъж те изпъди, ти си свободна, но ако не те пъди и Бог не съизволява, нищо не може да ви развърже от ония връзки, които Бог е поставил.
към беседата >>
Тоя американец ходил по два пъти през седмицата на събрание и дълго време се е молил, обаче една вечер, като минавал, гледа един богат човек, който оставил торба с пари на прозореца, задига парите, туря торбата на масата и отива пак да се моли.
Ти си обрал някого, мъчиш се, той те подозира, не ти говори нищо. Дойде Истината и ти се изповядаш: „Братко, аз ти откраднах парите“. Тогава трябва да постъпите като онзи благочестив американец, който откраднал. Човек може да бъде религиозен, и пак да открадне. От теологическо гледище, туй е вярно, няма да го доказвам.
Тоя американец ходил по два пъти през седмицата на събрание и дълго време се е молил, обаче една вечер, като минавал, гледа един богат човек, който оставил торба с пари на прозореца, задига парите, туря торбата на масата и отива пак да се моли.
Като рече да се моли, и торбата се изпречи пред него: молитвата му отива до торбата и се връща. Ден, два, три, четири, молитвата не отива по-далече. И тогава казва: „Този дявол пречи на молитвата ми“ и – връща торбата с парите. И ти вземеш някоя дяволска торба отнякъде и тогава общението между Бога и душата ти се прекратява. Следователно Истината ще ни покаже начина, по който ще се освободим от всички такива торби или дефекти, които ни спъват, да имаме правилно отношение към Бога.
към беседата >>
Христос казва на жената: „Ти, жена, заради мен ще обикнеш мъжа си, понеже аз го обичам“.
Та, първото нещо, ще се запитате: обикнали ли сте Христа? Някой ще каже: „Как? “ Не е обикнала Христа онази жена, която не се свърта вкъщи, това не е доказателство, че тя люби Христа, ни най-малко. Тя казва: „Моят мъж е такъв-онакъв, аз ще го напусна“. Тя не е обикнала Христа.
Христос казва на жената: „Ти, жена, заради мен ще обикнеш мъжа си, понеже аз го обичам“.
– „Ама той е лош.“ И мъжът казва: „Ще напусна жена си“. Христос казва: „Аз обичам твоята жена, ще я обикнеш и ти заради мен“. – „Но не мога да я нося…“ Тъй седи въпросът. Ако твоят мъж те изпъди, ти си свободна, но ако не те пъди и Бог не съизволява, нищо не може да ви развърже от ония връзки, които Бог е поставил. Сега вие казвате: „Много са връзките“.
към беседата >>
Като рече да се моли, и торбата се изпречи пред него: молитвата му отива до торбата и се връща.
Дойде Истината и ти се изповядаш: „Братко, аз ти откраднах парите“. Тогава трябва да постъпите като онзи благочестив американец, който откраднал. Човек може да бъде религиозен, и пак да открадне. От теологическо гледище, туй е вярно, няма да го доказвам. Тоя американец ходил по два пъти през седмицата на събрание и дълго време се е молил, обаче една вечер, като минавал, гледа един богат човек, който оставил торба с пари на прозореца, задига парите, туря торбата на масата и отива пак да се моли.
Като рече да се моли, и торбата се изпречи пред него: молитвата му отива до торбата и се връща.
Ден, два, три, четири, молитвата не отива по-далече. И тогава казва: „Този дявол пречи на молитвата ми“ и – връща торбата с парите. И ти вземеш някоя дяволска торба отнякъде и тогава общението между Бога и душата ти се прекратява. Следователно Истината ще ни покаже начина, по който ще се освободим от всички такива торби или дефекти, които ни спъват, да имаме правилно отношение към Бога. Може да са много малки, но и най-малката погрешка спрямо Бога ни спъва от пътя ни към него.
към беседата >>
– „Ама той е лош.“ И мъжът казва: „Ще напусна жена си“.
Някой ще каже: „Как? “ Не е обикнала Христа онази жена, която не се свърта вкъщи, това не е доказателство, че тя люби Христа, ни най-малко. Тя казва: „Моят мъж е такъв-онакъв, аз ще го напусна“. Тя не е обикнала Христа. Христос казва на жената: „Ти, жена, заради мен ще обикнеш мъжа си, понеже аз го обичам“.
– „Ама той е лош.“ И мъжът казва: „Ще напусна жена си“.
Христос казва: „Аз обичам твоята жена, ще я обикнеш и ти заради мен“. – „Но не мога да я нося…“ Тъй седи въпросът. Ако твоят мъж те изпъди, ти си свободна, но ако не те пъди и Бог не съизволява, нищо не може да ви развърже от ония връзки, които Бог е поставил. Сега вие казвате: „Много са връзките“. Не искам да ви връзвам, а ви обяснявам връзките, които съществуват.
към беседата >>
Ден, два, три, четири, молитвата не отива по-далече.
Тогава трябва да постъпите като онзи благочестив американец, който откраднал. Човек може да бъде религиозен, и пак да открадне. От теологическо гледище, туй е вярно, няма да го доказвам. Тоя американец ходил по два пъти през седмицата на събрание и дълго време се е молил, обаче една вечер, като минавал, гледа един богат човек, който оставил торба с пари на прозореца, задига парите, туря торбата на масата и отива пак да се моли. Като рече да се моли, и торбата се изпречи пред него: молитвата му отива до торбата и се връща.
Ден, два, три, четири, молитвата не отива по-далече.
И тогава казва: „Този дявол пречи на молитвата ми“ и – връща торбата с парите. И ти вземеш някоя дяволска торба отнякъде и тогава общението между Бога и душата ти се прекратява. Следователно Истината ще ни покаже начина, по който ще се освободим от всички такива торби или дефекти, които ни спъват, да имаме правилно отношение към Бога. Може да са много малки, но и най-малката погрешка спрямо Бога ни спъва от пътя ни към него. Малките грехове, малките неща ни спъват в пътя на живота.
към беседата >>
Христос казва: „Аз обичам твоята жена, ще я обикнеш и ти заради мен“.
“ Не е обикнала Христа онази жена, която не се свърта вкъщи, това не е доказателство, че тя люби Христа, ни най-малко. Тя казва: „Моят мъж е такъв-онакъв, аз ще го напусна“. Тя не е обикнала Христа. Христос казва на жената: „Ти, жена, заради мен ще обикнеш мъжа си, понеже аз го обичам“. – „Ама той е лош.“ И мъжът казва: „Ще напусна жена си“.
Христос казва: „Аз обичам твоята жена, ще я обикнеш и ти заради мен“.
– „Но не мога да я нося…“ Тъй седи въпросът. Ако твоят мъж те изпъди, ти си свободна, но ако не те пъди и Бог не съизволява, нищо не може да ви развърже от ония връзки, които Бог е поставил. Сега вие казвате: „Много са връзките“. Не искам да ви връзвам, а ви обяснявам връзките, които съществуват. Тия връзки не можем да ги изменим, туй, което Бог гради в нас, не може да се съсипе.
към беседата >>
И тогава казва: „Този дявол пречи на молитвата ми“ и – връща торбата с парите.
Човек може да бъде религиозен, и пак да открадне. От теологическо гледище, туй е вярно, няма да го доказвам. Тоя американец ходил по два пъти през седмицата на събрание и дълго време се е молил, обаче една вечер, като минавал, гледа един богат човек, който оставил торба с пари на прозореца, задига парите, туря торбата на масата и отива пак да се моли. Като рече да се моли, и торбата се изпречи пред него: молитвата му отива до торбата и се връща. Ден, два, три, четири, молитвата не отива по-далече.
И тогава казва: „Този дявол пречи на молитвата ми“ и – връща торбата с парите.
И ти вземеш някоя дяволска торба отнякъде и тогава общението между Бога и душата ти се прекратява. Следователно Истината ще ни покаже начина, по който ще се освободим от всички такива торби или дефекти, които ни спъват, да имаме правилно отношение към Бога. Може да са много малки, но и най-малката погрешка спрямо Бога ни спъва от пътя ни към него. Малките грехове, малките неща ни спъват в пътя на живота. За големите грехове Господ не обръща внимание, а за малките.
към беседата >>
– „Но не мога да я нося…“ Тъй седи въпросът.
Тя казва: „Моят мъж е такъв-онакъв, аз ще го напусна“. Тя не е обикнала Христа. Христос казва на жената: „Ти, жена, заради мен ще обикнеш мъжа си, понеже аз го обичам“. – „Ама той е лош.“ И мъжът казва: „Ще напусна жена си“. Христос казва: „Аз обичам твоята жена, ще я обикнеш и ти заради мен“.
– „Но не мога да я нося…“ Тъй седи въпросът.
Ако твоят мъж те изпъди, ти си свободна, но ако не те пъди и Бог не съизволява, нищо не може да ви развърже от ония връзки, които Бог е поставил. Сега вие казвате: „Много са връзките“. Не искам да ви връзвам, а ви обяснявам връзките, които съществуват. Тия връзки не можем да ги изменим, туй, което Бог гради в нас, не може да се съсипе. От вас искат това: пазете се да съсипвате онова, което Бог гради във вас.
към беседата >>
И ти вземеш някоя дяволска торба отнякъде и тогава общението между Бога и душата ти се прекратява.
От теологическо гледище, туй е вярно, няма да го доказвам. Тоя американец ходил по два пъти през седмицата на събрание и дълго време се е молил, обаче една вечер, като минавал, гледа един богат човек, който оставил торба с пари на прозореца, задига парите, туря торбата на масата и отива пак да се моли. Като рече да се моли, и торбата се изпречи пред него: молитвата му отива до торбата и се връща. Ден, два, три, четири, молитвата не отива по-далече. И тогава казва: „Този дявол пречи на молитвата ми“ и – връща торбата с парите.
И ти вземеш някоя дяволска торба отнякъде и тогава общението между Бога и душата ти се прекратява.
Следователно Истината ще ни покаже начина, по който ще се освободим от всички такива торби или дефекти, които ни спъват, да имаме правилно отношение към Бога. Може да са много малки, но и най-малката погрешка спрямо Бога ни спъва от пътя ни към него. Малките грехове, малките неща ни спъват в пътя на живота. За големите грехове Господ не обръща внимание, а за малките. Сега тия недостатъци седят в нашето съзнание като известна добродетел, много наши грехове седят като добродетели.
към беседата >>
Ако твоят мъж те изпъди, ти си свободна, но ако не те пъди и Бог не съизволява, нищо не може да ви развърже от ония връзки, които Бог е поставил.
Тя не е обикнала Христа. Христос казва на жената: „Ти, жена, заради мен ще обикнеш мъжа си, понеже аз го обичам“. – „Ама той е лош.“ И мъжът казва: „Ще напусна жена си“. Христос казва: „Аз обичам твоята жена, ще я обикнеш и ти заради мен“. – „Но не мога да я нося…“ Тъй седи въпросът.
Ако твоят мъж те изпъди, ти си свободна, но ако не те пъди и Бог не съизволява, нищо не може да ви развърже от ония връзки, които Бог е поставил.
Сега вие казвате: „Много са връзките“. Не искам да ви връзвам, а ви обяснявам връзките, които съществуват. Тия връзки не можем да ги изменим, туй, което Бог гради в нас, не може да се съсипе. От вас искат това: пазете се да съсипвате онова, което Бог гради във вас. Ако Бог е събудил едно Божествено чувство, туй чувство пазете го като едно цветенце, не го съсипвайте, а щом го съсипете, ще съсипете най-благородното нещо в душата си.
към беседата >>
Следователно Истината ще ни покаже начина, по който ще се освободим от всички такива торби или дефекти, които ни спъват, да имаме правилно отношение към Бога.
Тоя американец ходил по два пъти през седмицата на събрание и дълго време се е молил, обаче една вечер, като минавал, гледа един богат човек, който оставил торба с пари на прозореца, задига парите, туря торбата на масата и отива пак да се моли. Като рече да се моли, и торбата се изпречи пред него: молитвата му отива до торбата и се връща. Ден, два, три, четири, молитвата не отива по-далече. И тогава казва: „Този дявол пречи на молитвата ми“ и – връща торбата с парите. И ти вземеш някоя дяволска торба отнякъде и тогава общението между Бога и душата ти се прекратява.
Следователно Истината ще ни покаже начина, по който ще се освободим от всички такива торби или дефекти, които ни спъват, да имаме правилно отношение към Бога.
Може да са много малки, но и най-малката погрешка спрямо Бога ни спъва от пътя ни към него. Малките грехове, малките неща ни спъват в пътя на живота. За големите грехове Господ не обръща внимание, а за малките. Сега тия недостатъци седят в нашето съзнание като известна добродетел, много наши грехове седят като добродетели. Някой мисли, че е честен човек, че е почтен, но баща му е оставил едно наследство, спечелено все с кражби, и той казва: „Аз не съм го крал, аз съм честен и почтен човек“, но той е наследник на едно незаконно спечелено богатство.
към беседата >>
Сега вие казвате: „Много са връзките“.
Христос казва на жената: „Ти, жена, заради мен ще обикнеш мъжа си, понеже аз го обичам“. – „Ама той е лош.“ И мъжът казва: „Ще напусна жена си“. Христос казва: „Аз обичам твоята жена, ще я обикнеш и ти заради мен“. – „Но не мога да я нося…“ Тъй седи въпросът. Ако твоят мъж те изпъди, ти си свободна, но ако не те пъди и Бог не съизволява, нищо не може да ви развърже от ония връзки, които Бог е поставил.
Сега вие казвате: „Много са връзките“.
Не искам да ви връзвам, а ви обяснявам връзките, които съществуват. Тия връзки не можем да ги изменим, туй, което Бог гради в нас, не може да се съсипе. От вас искат това: пазете се да съсипвате онова, което Бог гради във вас. Ако Бог е събудил едно Божествено чувство, туй чувство пазете го като едно цветенце, не го съсипвайте, а щом го съсипете, ще съсипете най-благородното нещо в душата си. Не само на вас, но един на друг не трябва да съсипвате, а като ученици отвън, трябва постоянно да работите: и отвънка можем да създадем тази хармония.
към беседата >>
Може да са много малки, но и най-малката погрешка спрямо Бога ни спъва от пътя ни към него.
Като рече да се моли, и торбата се изпречи пред него: молитвата му отива до торбата и се връща. Ден, два, три, четири, молитвата не отива по-далече. И тогава казва: „Този дявол пречи на молитвата ми“ и – връща торбата с парите. И ти вземеш някоя дяволска торба отнякъде и тогава общението между Бога и душата ти се прекратява. Следователно Истината ще ни покаже начина, по който ще се освободим от всички такива торби или дефекти, които ни спъват, да имаме правилно отношение към Бога.
Може да са много малки, но и най-малката погрешка спрямо Бога ни спъва от пътя ни към него.
Малките грехове, малките неща ни спъват в пътя на живота. За големите грехове Господ не обръща внимание, а за малките. Сега тия недостатъци седят в нашето съзнание като известна добродетел, много наши грехове седят като добродетели. Някой мисли, че е честен човек, че е почтен, но баща му е оставил едно наследство, спечелено все с кражби, и той казва: „Аз не съм го крал, аз съм честен и почтен човек“, но той е наследник на едно незаконно спечелено богатство. Баща ти и майка ти са оставили такава мисъл, едно нечестно богатство в ума ти, туй богатство трябва да го изхвърлиш навън.
към беседата >>
Не искам да ви връзвам, а ви обяснявам връзките, които съществуват.
– „Ама той е лош.“ И мъжът казва: „Ще напусна жена си“. Христос казва: „Аз обичам твоята жена, ще я обикнеш и ти заради мен“. – „Но не мога да я нося…“ Тъй седи въпросът. Ако твоят мъж те изпъди, ти си свободна, но ако не те пъди и Бог не съизволява, нищо не може да ви развърже от ония връзки, които Бог е поставил. Сега вие казвате: „Много са връзките“.
Не искам да ви връзвам, а ви обяснявам връзките, които съществуват.
Тия връзки не можем да ги изменим, туй, което Бог гради в нас, не може да се съсипе. От вас искат това: пазете се да съсипвате онова, което Бог гради във вас. Ако Бог е събудил едно Божествено чувство, туй чувство пазете го като едно цветенце, не го съсипвайте, а щом го съсипете, ще съсипете най-благородното нещо в душата си. Не само на вас, но един на друг не трябва да съсипвате, а като ученици отвън, трябва постоянно да работите: и отвънка можем да създадем тази хармония. У всинца ви има стремеж, вие сте герои, юнаци сте, и мисля, че на вас ви трябва нива и орало, лозе и мотика ви трябва.
към беседата >>
Малките грехове, малките неща ни спъват в пътя на живота.
Ден, два, три, четири, молитвата не отива по-далече. И тогава казва: „Този дявол пречи на молитвата ми“ и – връща торбата с парите. И ти вземеш някоя дяволска торба отнякъде и тогава общението между Бога и душата ти се прекратява. Следователно Истината ще ни покаже начина, по който ще се освободим от всички такива торби или дефекти, които ни спъват, да имаме правилно отношение към Бога. Може да са много малки, но и най-малката погрешка спрямо Бога ни спъва от пътя ни към него.
Малките грехове, малките неща ни спъват в пътя на живота.
За големите грехове Господ не обръща внимание, а за малките. Сега тия недостатъци седят в нашето съзнание като известна добродетел, много наши грехове седят като добродетели. Някой мисли, че е честен човек, че е почтен, но баща му е оставил едно наследство, спечелено все с кражби, и той казва: „Аз не съм го крал, аз съм честен и почтен човек“, но той е наследник на едно незаконно спечелено богатство. Баща ти и майка ти са оставили такава мисъл, едно нечестно богатство в ума ти, туй богатство трябва да го изхвърлиш навън. Всички непотребни мисли изхвърли навънка, да останат само два милиона, сиреч само две мисли, на които ти можеш да разчиташ.
към беседата >>
Тия връзки не можем да ги изменим, туй, което Бог гради в нас, не може да се съсипе.
Христос казва: „Аз обичам твоята жена, ще я обикнеш и ти заради мен“. – „Но не мога да я нося…“ Тъй седи въпросът. Ако твоят мъж те изпъди, ти си свободна, но ако не те пъди и Бог не съизволява, нищо не може да ви развърже от ония връзки, които Бог е поставил. Сега вие казвате: „Много са връзките“. Не искам да ви връзвам, а ви обяснявам връзките, които съществуват.
Тия връзки не можем да ги изменим, туй, което Бог гради в нас, не може да се съсипе.
От вас искат това: пазете се да съсипвате онова, което Бог гради във вас. Ако Бог е събудил едно Божествено чувство, туй чувство пазете го като едно цветенце, не го съсипвайте, а щом го съсипете, ще съсипете най-благородното нещо в душата си. Не само на вас, но един на друг не трябва да съсипвате, а като ученици отвън, трябва постоянно да работите: и отвънка можем да създадем тази хармония. У всинца ви има стремеж, вие сте герои, юнаци сте, и мисля, че на вас ви трябва нива и орало, лозе и мотика ви трябва. Доколкото аз съм разбрал, вие страдате от безработица, но сте готови за работа.
към беседата >>
За големите грехове Господ не обръща внимание, а за малките.
И тогава казва: „Този дявол пречи на молитвата ми“ и – връща торбата с парите. И ти вземеш някоя дяволска торба отнякъде и тогава общението между Бога и душата ти се прекратява. Следователно Истината ще ни покаже начина, по който ще се освободим от всички такива торби или дефекти, които ни спъват, да имаме правилно отношение към Бога. Може да са много малки, но и най-малката погрешка спрямо Бога ни спъва от пътя ни към него. Малките грехове, малките неща ни спъват в пътя на живота.
За големите грехове Господ не обръща внимание, а за малките.
Сега тия недостатъци седят в нашето съзнание като известна добродетел, много наши грехове седят като добродетели. Някой мисли, че е честен човек, че е почтен, но баща му е оставил едно наследство, спечелено все с кражби, и той казва: „Аз не съм го крал, аз съм честен и почтен човек“, но той е наследник на едно незаконно спечелено богатство. Баща ти и майка ти са оставили такава мисъл, едно нечестно богатство в ума ти, туй богатство трябва да го изхвърлиш навън. Всички непотребни мисли изхвърли навънка, да останат само два милиона, сиреч само две мисли, на които ти можеш да разчиташ. Сега, когато говоря по този начин, не разбирам, че трябва да се оставите от света.
към беседата >>
От вас искат това: пазете се да съсипвате онова, което Бог гради във вас.
– „Но не мога да я нося…“ Тъй седи въпросът. Ако твоят мъж те изпъди, ти си свободна, но ако не те пъди и Бог не съизволява, нищо не може да ви развърже от ония връзки, които Бог е поставил. Сега вие казвате: „Много са връзките“. Не искам да ви връзвам, а ви обяснявам връзките, които съществуват. Тия връзки не можем да ги изменим, туй, което Бог гради в нас, не може да се съсипе.
От вас искат това: пазете се да съсипвате онова, което Бог гради във вас.
Ако Бог е събудил едно Божествено чувство, туй чувство пазете го като едно цветенце, не го съсипвайте, а щом го съсипете, ще съсипете най-благородното нещо в душата си. Не само на вас, но един на друг не трябва да съсипвате, а като ученици отвън, трябва постоянно да работите: и отвънка можем да създадем тази хармония. У всинца ви има стремеж, вие сте герои, юнаци сте, и мисля, че на вас ви трябва нива и орало, лозе и мотика ви трябва. Доколкото аз съм разбрал, вие страдате от безработица, но сте готови за работа. За пример: всеки иска да говори, но казва: „Учителят да отстъпи“.
към беседата >>
Сега тия недостатъци седят в нашето съзнание като известна добродетел, много наши грехове седят като добродетели.
И ти вземеш някоя дяволска торба отнякъде и тогава общението между Бога и душата ти се прекратява. Следователно Истината ще ни покаже начина, по който ще се освободим от всички такива торби или дефекти, които ни спъват, да имаме правилно отношение към Бога. Може да са много малки, но и най-малката погрешка спрямо Бога ни спъва от пътя ни към него. Малките грехове, малките неща ни спъват в пътя на живота. За големите грехове Господ не обръща внимание, а за малките.
Сега тия недостатъци седят в нашето съзнание като известна добродетел, много наши грехове седят като добродетели.
Някой мисли, че е честен човек, че е почтен, но баща му е оставил едно наследство, спечелено все с кражби, и той казва: „Аз не съм го крал, аз съм честен и почтен човек“, но той е наследник на едно незаконно спечелено богатство. Баща ти и майка ти са оставили такава мисъл, едно нечестно богатство в ума ти, туй богатство трябва да го изхвърлиш навън. Всички непотребни мисли изхвърли навънка, да останат само два милиона, сиреч само две мисли, на които ти можеш да разчиташ. Сега, когато говоря по този начин, не разбирам, че трябва да се оставите от света. Сега някои братя и сестри изпадат в две крайности: ако някой рече да дойде при мене да ми говори, другите казват: „Защо трябва да занимава и да безпокои учителя“.
към беседата >>
Ако Бог е събудил едно Божествено чувство, туй чувство пазете го като едно цветенце, не го съсипвайте, а щом го съсипете, ще съсипете най-благородното нещо в душата си.
Ако твоят мъж те изпъди, ти си свободна, но ако не те пъди и Бог не съизволява, нищо не може да ви развърже от ония връзки, които Бог е поставил. Сега вие казвате: „Много са връзките“. Не искам да ви връзвам, а ви обяснявам връзките, които съществуват. Тия връзки не можем да ги изменим, туй, което Бог гради в нас, не може да се съсипе. От вас искат това: пазете се да съсипвате онова, което Бог гради във вас.
Ако Бог е събудил едно Божествено чувство, туй чувство пазете го като едно цветенце, не го съсипвайте, а щом го съсипете, ще съсипете най-благородното нещо в душата си.
Не само на вас, но един на друг не трябва да съсипвате, а като ученици отвън, трябва постоянно да работите: и отвънка можем да създадем тази хармония. У всинца ви има стремеж, вие сте герои, юнаци сте, и мисля, че на вас ви трябва нива и орало, лозе и мотика ви трябва. Доколкото аз съм разбрал, вие страдате от безработица, но сте готови за работа. За пример: всеки иска да говори, но казва: „Учителят да отстъпи“. София е толкоз голяма, двама, трима души идете, образувайте кръжоци, почнете да говорите.
към беседата >>
Някой мисли, че е честен човек, че е почтен, но баща му е оставил едно наследство, спечелено все с кражби, и той казва: „Аз не съм го крал, аз съм честен и почтен човек“, но той е наследник на едно незаконно спечелено богатство.
Следователно Истината ще ни покаже начина, по който ще се освободим от всички такива торби или дефекти, които ни спъват, да имаме правилно отношение към Бога. Може да са много малки, но и най-малката погрешка спрямо Бога ни спъва от пътя ни към него. Малките грехове, малките неща ни спъват в пътя на живота. За големите грехове Господ не обръща внимание, а за малките. Сега тия недостатъци седят в нашето съзнание като известна добродетел, много наши грехове седят като добродетели.
Някой мисли, че е честен човек, че е почтен, но баща му е оставил едно наследство, спечелено все с кражби, и той казва: „Аз не съм го крал, аз съм честен и почтен човек“, но той е наследник на едно незаконно спечелено богатство.
Баща ти и майка ти са оставили такава мисъл, едно нечестно богатство в ума ти, туй богатство трябва да го изхвърлиш навън. Всички непотребни мисли изхвърли навънка, да останат само два милиона, сиреч само две мисли, на които ти можеш да разчиташ. Сега, когато говоря по този начин, не разбирам, че трябва да се оставите от света. Сега някои братя и сестри изпадат в две крайности: ако някой рече да дойде при мене да ми говори, другите казват: „Защо трябва да занимава и да безпокои учителя“. Аз пък питам: Защо пък да не ме занимава?
към беседата >>
Не само на вас, но един на друг не трябва да съсипвате, а като ученици отвън, трябва постоянно да работите: и отвънка можем да създадем тази хармония.
Сега вие казвате: „Много са връзките“. Не искам да ви връзвам, а ви обяснявам връзките, които съществуват. Тия връзки не можем да ги изменим, туй, което Бог гради в нас, не може да се съсипе. От вас искат това: пазете се да съсипвате онова, което Бог гради във вас. Ако Бог е събудил едно Божествено чувство, туй чувство пазете го като едно цветенце, не го съсипвайте, а щом го съсипете, ще съсипете най-благородното нещо в душата си.
Не само на вас, но един на друг не трябва да съсипвате, а като ученици отвън, трябва постоянно да работите: и отвънка можем да създадем тази хармония.
У всинца ви има стремеж, вие сте герои, юнаци сте, и мисля, че на вас ви трябва нива и орало, лозе и мотика ви трябва. Доколкото аз съм разбрал, вие страдате от безработица, но сте готови за работа. За пример: всеки иска да говори, но казва: „Учителят да отстъпи“. София е толкоз голяма, двама, трима души идете, образувайте кръжоци, почнете да говорите. „Ама да бъде на мястото на Учителя, с хора да почне.“ Ами че вашият Учител, когато започна, с хора ли започна?
към беседата >>
Баща ти и майка ти са оставили такава мисъл, едно нечестно богатство в ума ти, туй богатство трябва да го изхвърлиш навън.
Може да са много малки, но и най-малката погрешка спрямо Бога ни спъва от пътя ни към него. Малките грехове, малките неща ни спъват в пътя на живота. За големите грехове Господ не обръща внимание, а за малките. Сега тия недостатъци седят в нашето съзнание като известна добродетел, много наши грехове седят като добродетели. Някой мисли, че е честен човек, че е почтен, но баща му е оставил едно наследство, спечелено все с кражби, и той казва: „Аз не съм го крал, аз съм честен и почтен човек“, но той е наследник на едно незаконно спечелено богатство.
Баща ти и майка ти са оставили такава мисъл, едно нечестно богатство в ума ти, туй богатство трябва да го изхвърлиш навън.
Всички непотребни мисли изхвърли навънка, да останат само два милиона, сиреч само две мисли, на които ти можеш да разчиташ. Сега, когато говоря по този начин, не разбирам, че трябва да се оставите от света. Сега някои братя и сестри изпадат в две крайности: ако някой рече да дойде при мене да ми говори, другите казват: „Защо трябва да занимава и да безпокои учителя“. Аз пък питам: Защо пък да не ме занимава? Той е свободен да дойде при мене, аз му давам пълно право, но и аз съм абсолютно свободен, да му говоря или не.
към беседата >>
У всинца ви има стремеж, вие сте герои, юнаци сте, и мисля, че на вас ви трябва нива и орало, лозе и мотика ви трябва.
Не искам да ви връзвам, а ви обяснявам връзките, които съществуват. Тия връзки не можем да ги изменим, туй, което Бог гради в нас, не може да се съсипе. От вас искат това: пазете се да съсипвате онова, което Бог гради във вас. Ако Бог е събудил едно Божествено чувство, туй чувство пазете го като едно цветенце, не го съсипвайте, а щом го съсипете, ще съсипете най-благородното нещо в душата си. Не само на вас, но един на друг не трябва да съсипвате, а като ученици отвън, трябва постоянно да работите: и отвънка можем да създадем тази хармония.
У всинца ви има стремеж, вие сте герои, юнаци сте, и мисля, че на вас ви трябва нива и орало, лозе и мотика ви трябва.
Доколкото аз съм разбрал, вие страдате от безработица, но сте готови за работа. За пример: всеки иска да говори, но казва: „Учителят да отстъпи“. София е толкоз голяма, двама, трима души идете, образувайте кръжоци, почнете да говорите. „Ама да бъде на мястото на Учителя, с хора да почне.“ Ами че вашият Учител, когато започна, с хора ли започна? Знаете ли как започнах аз моята работа?
към беседата >>
Всички непотребни мисли изхвърли навънка, да останат само два милиона, сиреч само две мисли, на които ти можеш да разчиташ.
Малките грехове, малките неща ни спъват в пътя на живота. За големите грехове Господ не обръща внимание, а за малките. Сега тия недостатъци седят в нашето съзнание като известна добродетел, много наши грехове седят като добродетели. Някой мисли, че е честен човек, че е почтен, но баща му е оставил едно наследство, спечелено все с кражби, и той казва: „Аз не съм го крал, аз съм честен и почтен човек“, но той е наследник на едно незаконно спечелено богатство. Баща ти и майка ти са оставили такава мисъл, едно нечестно богатство в ума ти, туй богатство трябва да го изхвърлиш навън.
Всички непотребни мисли изхвърли навънка, да останат само два милиона, сиреч само две мисли, на които ти можеш да разчиташ.
Сега, когато говоря по този начин, не разбирам, че трябва да се оставите от света. Сега някои братя и сестри изпадат в две крайности: ако някой рече да дойде при мене да ми говори, другите казват: „Защо трябва да занимава и да безпокои учителя“. Аз пък питам: Защо пък да не ме занимава? Той е свободен да дойде при мене, аз му давам пълно право, но и аз съм абсолютно свободен, да му говоря или не. Той като се обърне, казват: „Хайде, той отива при учителя, какво ще го безпокои“.
към беседата >>
Доколкото аз съм разбрал, вие страдате от безработица, но сте готови за работа.
Тия връзки не можем да ги изменим, туй, което Бог гради в нас, не може да се съсипе. От вас искат това: пазете се да съсипвате онова, което Бог гради във вас. Ако Бог е събудил едно Божествено чувство, туй чувство пазете го като едно цветенце, не го съсипвайте, а щом го съсипете, ще съсипете най-благородното нещо в душата си. Не само на вас, но един на друг не трябва да съсипвате, а като ученици отвън, трябва постоянно да работите: и отвънка можем да създадем тази хармония. У всинца ви има стремеж, вие сте герои, юнаци сте, и мисля, че на вас ви трябва нива и орало, лозе и мотика ви трябва.
Доколкото аз съм разбрал, вие страдате от безработица, но сте готови за работа.
За пример: всеки иска да говори, но казва: „Учителят да отстъпи“. София е толкоз голяма, двама, трима души идете, образувайте кръжоци, почнете да говорите. „Ама да бъде на мястото на Учителя, с хора да почне.“ Ами че вашият Учител, когато започна, с хора ли започна? Знаете ли как започнах аз моята работа? Аз говорех на един, на двама десетина години, а вие искате изведнъж.
към беседата >>
Сега, когато говоря по този начин, не разбирам, че трябва да се оставите от света.
За големите грехове Господ не обръща внимание, а за малките. Сега тия недостатъци седят в нашето съзнание като известна добродетел, много наши грехове седят като добродетели. Някой мисли, че е честен човек, че е почтен, но баща му е оставил едно наследство, спечелено все с кражби, и той казва: „Аз не съм го крал, аз съм честен и почтен човек“, но той е наследник на едно незаконно спечелено богатство. Баща ти и майка ти са оставили такава мисъл, едно нечестно богатство в ума ти, туй богатство трябва да го изхвърлиш навън. Всички непотребни мисли изхвърли навънка, да останат само два милиона, сиреч само две мисли, на които ти можеш да разчиташ.
Сега, когато говоря по този начин, не разбирам, че трябва да се оставите от света.
Сега някои братя и сестри изпадат в две крайности: ако някой рече да дойде при мене да ми говори, другите казват: „Защо трябва да занимава и да безпокои учителя“. Аз пък питам: Защо пък да не ме занимава? Той е свободен да дойде при мене, аз му давам пълно право, но и аз съм абсолютно свободен, да му говоря или не. Той като се обърне, казват: „Хайде, той отива при учителя, какво ще го безпокои“. Не се спъвайте един друг.
към беседата >>
За пример: всеки иска да говори, но казва: „Учителят да отстъпи“.
От вас искат това: пазете се да съсипвате онова, което Бог гради във вас. Ако Бог е събудил едно Божествено чувство, туй чувство пазете го като едно цветенце, не го съсипвайте, а щом го съсипете, ще съсипете най-благородното нещо в душата си. Не само на вас, но един на друг не трябва да съсипвате, а като ученици отвън, трябва постоянно да работите: и отвънка можем да създадем тази хармония. У всинца ви има стремеж, вие сте герои, юнаци сте, и мисля, че на вас ви трябва нива и орало, лозе и мотика ви трябва. Доколкото аз съм разбрал, вие страдате от безработица, но сте готови за работа.
За пример: всеки иска да говори, но казва: „Учителят да отстъпи“.
София е толкоз голяма, двама, трима души идете, образувайте кръжоци, почнете да говорите. „Ама да бъде на мястото на Учителя, с хора да почне.“ Ами че вашият Учител, когато започна, с хора ли започна? Знаете ли как започнах аз моята работа? Аз говорех на един, на двама десетина години, а вие искате изведнъж. Българите казват: „Забий пръчка и пий винце“.
към беседата >>
Сега някои братя и сестри изпадат в две крайности: ако някой рече да дойде при мене да ми говори, другите казват: „Защо трябва да занимава и да безпокои учителя“.
Сега тия недостатъци седят в нашето съзнание като известна добродетел, много наши грехове седят като добродетели. Някой мисли, че е честен човек, че е почтен, но баща му е оставил едно наследство, спечелено все с кражби, и той казва: „Аз не съм го крал, аз съм честен и почтен човек“, но той е наследник на едно незаконно спечелено богатство. Баща ти и майка ти са оставили такава мисъл, едно нечестно богатство в ума ти, туй богатство трябва да го изхвърлиш навън. Всички непотребни мисли изхвърли навънка, да останат само два милиона, сиреч само две мисли, на които ти можеш да разчиташ. Сега, когато говоря по този начин, не разбирам, че трябва да се оставите от света.
Сега някои братя и сестри изпадат в две крайности: ако някой рече да дойде при мене да ми говори, другите казват: „Защо трябва да занимава и да безпокои учителя“.
Аз пък питам: Защо пък да не ме занимава? Той е свободен да дойде при мене, аз му давам пълно право, но и аз съм абсолютно свободен, да му говоря или не. Той като се обърне, казват: „Хайде, той отива при учителя, какво ще го безпокои“. Не се спъвайте един друг. При това, когато вие идвате, не очаквайте от мене всякога да ви кажа нещо, но вие можете да дойдете при мене с вашето желание и да ви се отговори на мисълта и желанието мислено.
към беседата >>
София е толкоз голяма, двама, трима души идете, образувайте кръжоци, почнете да говорите.
Ако Бог е събудил едно Божествено чувство, туй чувство пазете го като едно цветенце, не го съсипвайте, а щом го съсипете, ще съсипете най-благородното нещо в душата си. Не само на вас, но един на друг не трябва да съсипвате, а като ученици отвън, трябва постоянно да работите: и отвънка можем да създадем тази хармония. У всинца ви има стремеж, вие сте герои, юнаци сте, и мисля, че на вас ви трябва нива и орало, лозе и мотика ви трябва. Доколкото аз съм разбрал, вие страдате от безработица, но сте готови за работа. За пример: всеки иска да говори, но казва: „Учителят да отстъпи“.
София е толкоз голяма, двама, трима души идете, образувайте кръжоци, почнете да говорите.
„Ама да бъде на мястото на Учителя, с хора да почне.“ Ами че вашият Учител, когато започна, с хора ли започна? Знаете ли как започнах аз моята работа? Аз говорех на един, на двама десетина години, а вие искате изведнъж. Българите казват: „Забий пръчка и пий винце“. Та сега за вас има отлична работа.
към беседата >>
Аз пък питам: Защо пък да не ме занимава?
Някой мисли, че е честен човек, че е почтен, но баща му е оставил едно наследство, спечелено все с кражби, и той казва: „Аз не съм го крал, аз съм честен и почтен човек“, но той е наследник на едно незаконно спечелено богатство. Баща ти и майка ти са оставили такава мисъл, едно нечестно богатство в ума ти, туй богатство трябва да го изхвърлиш навън. Всички непотребни мисли изхвърли навънка, да останат само два милиона, сиреч само две мисли, на които ти можеш да разчиташ. Сега, когато говоря по този начин, не разбирам, че трябва да се оставите от света. Сега някои братя и сестри изпадат в две крайности: ако някой рече да дойде при мене да ми говори, другите казват: „Защо трябва да занимава и да безпокои учителя“.
Аз пък питам: Защо пък да не ме занимава?
Той е свободен да дойде при мене, аз му давам пълно право, но и аз съм абсолютно свободен, да му говоря или не. Той като се обърне, казват: „Хайде, той отива при учителя, какво ще го безпокои“. Не се спъвайте един друг. При това, когато вие идвате, не очаквайте от мене всякога да ви кажа нещо, но вие можете да дойдете при мене с вашето желание и да ви се отговори на мисълта и желанието мислено. Когато ти пожелаеш някъде да отидеш, ти си отишъл вътрешно, отишъл си мислено, след туй с чувствата, после с волята.
към беседата >>
„Ама да бъде на мястото на Учителя, с хора да почне.“ Ами че вашият Учител, когато започна, с хора ли започна?
Не само на вас, но един на друг не трябва да съсипвате, а като ученици отвън, трябва постоянно да работите: и отвънка можем да създадем тази хармония. У всинца ви има стремеж, вие сте герои, юнаци сте, и мисля, че на вас ви трябва нива и орало, лозе и мотика ви трябва. Доколкото аз съм разбрал, вие страдате от безработица, но сте готови за работа. За пример: всеки иска да говори, но казва: „Учителят да отстъпи“. София е толкоз голяма, двама, трима души идете, образувайте кръжоци, почнете да говорите.
„Ама да бъде на мястото на Учителя, с хора да почне.“ Ами че вашият Учител, когато започна, с хора ли започна?
Знаете ли как започнах аз моята работа? Аз говорех на един, на двама десетина години, а вие искате изведнъж. Българите казват: „Забий пръчка и пий винце“. Та сега за вас има отлична работа. Разпределете се да говорите на други места в София, на един, двама, трима говорете, не бойте се.
към беседата >>
Той е свободен да дойде при мене, аз му давам пълно право, но и аз съм абсолютно свободен, да му говоря или не.
Баща ти и майка ти са оставили такава мисъл, едно нечестно богатство в ума ти, туй богатство трябва да го изхвърлиш навън. Всички непотребни мисли изхвърли навънка, да останат само два милиона, сиреч само две мисли, на които ти можеш да разчиташ. Сега, когато говоря по този начин, не разбирам, че трябва да се оставите от света. Сега някои братя и сестри изпадат в две крайности: ако някой рече да дойде при мене да ми говори, другите казват: „Защо трябва да занимава и да безпокои учителя“. Аз пък питам: Защо пък да не ме занимава?
Той е свободен да дойде при мене, аз му давам пълно право, но и аз съм абсолютно свободен, да му говоря или не.
Той като се обърне, казват: „Хайде, той отива при учителя, какво ще го безпокои“. Не се спъвайте един друг. При това, когато вие идвате, не очаквайте от мене всякога да ви кажа нещо, но вие можете да дойдете при мене с вашето желание и да ви се отговори на мисълта и желанието мислено. Когато ти пожелаеш някъде да отидеш, ти си отишъл вътрешно, отишъл си мислено, след туй с чувствата, после с волята. Най-първо, трябва да отидеш в умствения свят, после трябва да отидеш в астралния свят и най-после да отидеш във физическия свят – в трите свята.
към беседата >>
Знаете ли как започнах аз моята работа?
У всинца ви има стремеж, вие сте герои, юнаци сте, и мисля, че на вас ви трябва нива и орало, лозе и мотика ви трябва. Доколкото аз съм разбрал, вие страдате от безработица, но сте готови за работа. За пример: всеки иска да говори, но казва: „Учителят да отстъпи“. София е толкоз голяма, двама, трима души идете, образувайте кръжоци, почнете да говорите. „Ама да бъде на мястото на Учителя, с хора да почне.“ Ами че вашият Учител, когато започна, с хора ли започна?
Знаете ли как започнах аз моята работа?
Аз говорех на един, на двама десетина години, а вие искате изведнъж. Българите казват: „Забий пръчка и пий винце“. Та сега за вас има отлична работа. Разпределете се да говорите на други места в София, на един, двама, трима говорете, не бойте се. Не мислете, че вашата дума казана, ще пропадне, защото онова, което вие ще сторите за онзи жив Христос, Който пребъдва на земята – аз говоря в широк смисъл, – Христос, Който пребъдва по форма, съдържание и смисъл в цялото човечество, в умовете, сърцата, душите им, за този Христос ние ще работим.
към беседата >>
Той като се обърне, казват: „Хайде, той отива при учителя, какво ще го безпокои“.
Всички непотребни мисли изхвърли навънка, да останат само два милиона, сиреч само две мисли, на които ти можеш да разчиташ. Сега, когато говоря по този начин, не разбирам, че трябва да се оставите от света. Сега някои братя и сестри изпадат в две крайности: ако някой рече да дойде при мене да ми говори, другите казват: „Защо трябва да занимава и да безпокои учителя“. Аз пък питам: Защо пък да не ме занимава? Той е свободен да дойде при мене, аз му давам пълно право, но и аз съм абсолютно свободен, да му говоря или не.
Той като се обърне, казват: „Хайде, той отива при учителя, какво ще го безпокои“.
Не се спъвайте един друг. При това, когато вие идвате, не очаквайте от мене всякога да ви кажа нещо, но вие можете да дойдете при мене с вашето желание и да ви се отговори на мисълта и желанието мислено. Когато ти пожелаеш някъде да отидеш, ти си отишъл вътрешно, отишъл си мислено, след туй с чувствата, после с волята. Най-първо, трябва да отидеш в умствения свят, после трябва да отидеш в астралния свят и най-после да отидеш във физическия свят – в трите свята. Някой казва: „Отишъл при учителя“, но как е отишъл, горе отиде ли?
към беседата >>
Аз говорех на един, на двама десетина години, а вие искате изведнъж.
Доколкото аз съм разбрал, вие страдате от безработица, но сте готови за работа. За пример: всеки иска да говори, но казва: „Учителят да отстъпи“. София е толкоз голяма, двама, трима души идете, образувайте кръжоци, почнете да говорите. „Ама да бъде на мястото на Учителя, с хора да почне.“ Ами че вашият Учител, когато започна, с хора ли започна? Знаете ли как започнах аз моята работа?
Аз говорех на един, на двама десетина години, а вие искате изведнъж.
Българите казват: „Забий пръчка и пий винце“. Та сега за вас има отлична работа. Разпределете се да говорите на други места в София, на един, двама, трима говорете, не бойте се. Не мислете, че вашата дума казана, ще пропадне, защото онова, което вие ще сторите за онзи жив Христос, Който пребъдва на земята – аз говоря в широк смисъл, – Христос, Който пребъдва по форма, съдържание и смисъл в цялото човечество, в умовете, сърцата, душите им, за този Христос ние ще работим. И сме турили толкоз широки рамки, такъв мащаб, никакви ограничения не сме турили.
към беседата >>
Не се спъвайте един друг.
Сега, когато говоря по този начин, не разбирам, че трябва да се оставите от света. Сега някои братя и сестри изпадат в две крайности: ако някой рече да дойде при мене да ми говори, другите казват: „Защо трябва да занимава и да безпокои учителя“. Аз пък питам: Защо пък да не ме занимава? Той е свободен да дойде при мене, аз му давам пълно право, но и аз съм абсолютно свободен, да му говоря или не. Той като се обърне, казват: „Хайде, той отива при учителя, какво ще го безпокои“.
Не се спъвайте един друг.
При това, когато вие идвате, не очаквайте от мене всякога да ви кажа нещо, но вие можете да дойдете при мене с вашето желание и да ви се отговори на мисълта и желанието мислено. Когато ти пожелаеш някъде да отидеш, ти си отишъл вътрешно, отишъл си мислено, след туй с чувствата, после с волята. Най-първо, трябва да отидеш в умствения свят, после трябва да отидеш в астралния свят и най-после да отидеш във физическия свят – в трите свята. Някой казва: „Отишъл при учителя“, но как е отишъл, горе отиде ли? Аз тук го виждам.
към беседата >>
Българите казват: „Забий пръчка и пий винце“.
За пример: всеки иска да говори, но казва: „Учителят да отстъпи“. София е толкоз голяма, двама, трима души идете, образувайте кръжоци, почнете да говорите. „Ама да бъде на мястото на Учителя, с хора да почне.“ Ами че вашият Учител, когато започна, с хора ли започна? Знаете ли как започнах аз моята работа? Аз говорех на един, на двама десетина години, а вие искате изведнъж.
Българите казват: „Забий пръчка и пий винце“.
Та сега за вас има отлична работа. Разпределете се да говорите на други места в София, на един, двама, трима говорете, не бойте се. Не мислете, че вашата дума казана, ще пропадне, защото онова, което вие ще сторите за онзи жив Христос, Който пребъдва на земята – аз говоря в широк смисъл, – Христос, Който пребъдва по форма, съдържание и смисъл в цялото човечество, в умовете, сърцата, душите им, за този Христос ние ще работим. И сме турили толкоз широки рамки, такъв мащаб, никакви ограничения не сме турили. Има три закона, на които ние по някой път се подчиняваме.
към беседата >>
При това, когато вие идвате, не очаквайте от мене всякога да ви кажа нещо, но вие можете да дойдете при мене с вашето желание и да ви се отговори на мисълта и желанието мислено.
Сега някои братя и сестри изпадат в две крайности: ако някой рече да дойде при мене да ми говори, другите казват: „Защо трябва да занимава и да безпокои учителя“. Аз пък питам: Защо пък да не ме занимава? Той е свободен да дойде при мене, аз му давам пълно право, но и аз съм абсолютно свободен, да му говоря или не. Той като се обърне, казват: „Хайде, той отива при учителя, какво ще го безпокои“. Не се спъвайте един друг.
При това, когато вие идвате, не очаквайте от мене всякога да ви кажа нещо, но вие можете да дойдете при мене с вашето желание и да ви се отговори на мисълта и желанието мислено.
Когато ти пожелаеш някъде да отидеш, ти си отишъл вътрешно, отишъл си мислено, след туй с чувствата, после с волята. Най-първо, трябва да отидеш в умствения свят, после трябва да отидеш в астралния свят и най-после да отидеш във физическия свят – в трите свята. Някой казва: „Отишъл при учителя“, но как е отишъл, горе отиде ли? Аз тук го виждам. Най-първо, горе ще идем, в духовното поле, а после на физическия свят.
към беседата >>
Та сега за вас има отлична работа.
София е толкоз голяма, двама, трима души идете, образувайте кръжоци, почнете да говорите. „Ама да бъде на мястото на Учителя, с хора да почне.“ Ами че вашият Учител, когато започна, с хора ли започна? Знаете ли как започнах аз моята работа? Аз говорех на един, на двама десетина години, а вие искате изведнъж. Българите казват: „Забий пръчка и пий винце“.
Та сега за вас има отлична работа.
Разпределете се да говорите на други места в София, на един, двама, трима говорете, не бойте се. Не мислете, че вашата дума казана, ще пропадне, защото онова, което вие ще сторите за онзи жив Христос, Който пребъдва на земята – аз говоря в широк смисъл, – Христос, Който пребъдва по форма, съдържание и смисъл в цялото човечество, в умовете, сърцата, душите им, за този Христос ние ще работим. И сме турили толкоз широки рамки, такъв мащаб, никакви ограничения не сме турили. Има три закона, на които ние по някой път се подчиняваме. Първият е: Любов към Бога – в тоя закон изключение у нас няма: Бог ще обичаш със сърцето си, с ума си, с душата си, със силата си. Как?
към беседата >>
Когато ти пожелаеш някъде да отидеш, ти си отишъл вътрешно, отишъл си мислено, след туй с чувствата, после с волята.
Аз пък питам: Защо пък да не ме занимава? Той е свободен да дойде при мене, аз му давам пълно право, но и аз съм абсолютно свободен, да му говоря или не. Той като се обърне, казват: „Хайде, той отива при учителя, какво ще го безпокои“. Не се спъвайте един друг. При това, когато вие идвате, не очаквайте от мене всякога да ви кажа нещо, но вие можете да дойдете при мене с вашето желание и да ви се отговори на мисълта и желанието мислено.
Когато ти пожелаеш някъде да отидеш, ти си отишъл вътрешно, отишъл си мислено, след туй с чувствата, после с волята.
Най-първо, трябва да отидеш в умствения свят, после трябва да отидеш в астралния свят и най-после да отидеш във физическия свят – в трите свята. Някой казва: „Отишъл при учителя“, но как е отишъл, горе отиде ли? Аз тук го виждам. Най-първо, горе ще идем, в духовното поле, а после на физическия свят. Трима души са учителите, и тримата са един.
към беседата >>
Разпределете се да говорите на други места в София, на един, двама, трима говорете, не бойте се.
„Ама да бъде на мястото на Учителя, с хора да почне.“ Ами че вашият Учител, когато започна, с хора ли започна? Знаете ли как започнах аз моята работа? Аз говорех на един, на двама десетина години, а вие искате изведнъж. Българите казват: „Забий пръчка и пий винце“. Та сега за вас има отлична работа.
Разпределете се да говорите на други места в София, на един, двама, трима говорете, не бойте се.
Не мислете, че вашата дума казана, ще пропадне, защото онова, което вие ще сторите за онзи жив Христос, Който пребъдва на земята – аз говоря в широк смисъл, – Христос, Който пребъдва по форма, съдържание и смисъл в цялото човечество, в умовете, сърцата, душите им, за този Христос ние ще работим. И сме турили толкоз широки рамки, такъв мащаб, никакви ограничения не сме турили. Има три закона, на които ние по някой път се подчиняваме. Първият е: Любов към Бога – в тоя закон изключение у нас няма: Бог ще обичаш със сърцето си, с ума си, с душата си, със силата си. Как? – Ти ще се научиш.
към беседата >>
Най-първо, трябва да отидеш в умствения свят, после трябва да отидеш в астралния свят и най-после да отидеш във физическия свят – в трите свята.
Той е свободен да дойде при мене, аз му давам пълно право, но и аз съм абсолютно свободен, да му говоря или не. Той като се обърне, казват: „Хайде, той отива при учителя, какво ще го безпокои“. Не се спъвайте един друг. При това, когато вие идвате, не очаквайте от мене всякога да ви кажа нещо, но вие можете да дойдете при мене с вашето желание и да ви се отговори на мисълта и желанието мислено. Когато ти пожелаеш някъде да отидеш, ти си отишъл вътрешно, отишъл си мислено, след туй с чувствата, после с волята.
Най-първо, трябва да отидеш в умствения свят, после трябва да отидеш в астралния свят и най-после да отидеш във физическия свят – в трите свята.
Някой казва: „Отишъл при учителя“, но как е отишъл, горе отиде ли? Аз тук го виждам. Най-първо, горе ще идем, в духовното поле, а после на физическия свят. Трима души са учителите, и тримата са един. Нали казва там, че са трима?
към беседата >>
Не мислете, че вашата дума казана, ще пропадне, защото онова, което вие ще сторите за онзи жив Христос, Който пребъдва на земята – аз говоря в широк смисъл, – Христос, Който пребъдва по форма, съдържание и смисъл в цялото човечество, в умовете, сърцата, душите им, за този Христос ние ще работим.
Знаете ли как започнах аз моята работа? Аз говорех на един, на двама десетина години, а вие искате изведнъж. Българите казват: „Забий пръчка и пий винце“. Та сега за вас има отлична работа. Разпределете се да говорите на други места в София, на един, двама, трима говорете, не бойте се.
Не мислете, че вашата дума казана, ще пропадне, защото онова, което вие ще сторите за онзи жив Христос, Който пребъдва на земята – аз говоря в широк смисъл, – Христос, Който пребъдва по форма, съдържание и смисъл в цялото човечество, в умовете, сърцата, душите им, за този Христос ние ще работим.
И сме турили толкоз широки рамки, такъв мащаб, никакви ограничения не сме турили. Има три закона, на които ние по някой път се подчиняваме. Първият е: Любов към Бога – в тоя закон изключение у нас няма: Бог ще обичаш със сърцето си, с ума си, с душата си, със силата си. Как? – Ти ще се научиш. Вторият закон е: Всички трябва да бъдете съвършени.
към беседата >>
Някой казва: „Отишъл при учителя“, но как е отишъл, горе отиде ли?
Той като се обърне, казват: „Хайде, той отива при учителя, какво ще го безпокои“. Не се спъвайте един друг. При това, когато вие идвате, не очаквайте от мене всякога да ви кажа нещо, но вие можете да дойдете при мене с вашето желание и да ви се отговори на мисълта и желанието мислено. Когато ти пожелаеш някъде да отидеш, ти си отишъл вътрешно, отишъл си мислено, след туй с чувствата, после с волята. Най-първо, трябва да отидеш в умствения свят, после трябва да отидеш в астралния свят и най-после да отидеш във физическия свят – в трите свята.
Някой казва: „Отишъл при учителя“, но как е отишъл, горе отиде ли?
Аз тук го виждам. Най-първо, горе ще идем, в духовното поле, а после на физическия свят. Трима души са учителите, и тримата са един. Нали казва там, че са трима? Отец – аз сега развивам принципиално думата „учител“, – Отец, Който е горе, Духът, Който е в духовния свят, и Синът, Който е въплътен във физическия свят, тримата те са едно.
към беседата >>
И сме турили толкоз широки рамки, такъв мащаб, никакви ограничения не сме турили.
Аз говорех на един, на двама десетина години, а вие искате изведнъж. Българите казват: „Забий пръчка и пий винце“. Та сега за вас има отлична работа. Разпределете се да говорите на други места в София, на един, двама, трима говорете, не бойте се. Не мислете, че вашата дума казана, ще пропадне, защото онова, което вие ще сторите за онзи жив Христос, Който пребъдва на земята – аз говоря в широк смисъл, – Христос, Който пребъдва по форма, съдържание и смисъл в цялото човечество, в умовете, сърцата, душите им, за този Христос ние ще работим.
И сме турили толкоз широки рамки, такъв мащаб, никакви ограничения не сме турили.
Има три закона, на които ние по някой път се подчиняваме. Първият е: Любов към Бога – в тоя закон изключение у нас няма: Бог ще обичаш със сърцето си, с ума си, с душата си, със силата си. Как? – Ти ще се научиш. Вторият закон е: Всички трябва да бъдете съвършени. Нищо повече.
към беседата >>
Аз тук го виждам.
Не се спъвайте един друг. При това, когато вие идвате, не очаквайте от мене всякога да ви кажа нещо, но вие можете да дойдете при мене с вашето желание и да ви се отговори на мисълта и желанието мислено. Когато ти пожелаеш някъде да отидеш, ти си отишъл вътрешно, отишъл си мислено, след туй с чувствата, после с волята. Най-първо, трябва да отидеш в умствения свят, после трябва да отидеш в астралния свят и най-после да отидеш във физическия свят – в трите свята. Някой казва: „Отишъл при учителя“, но как е отишъл, горе отиде ли?
Аз тук го виждам.
Най-първо, горе ще идем, в духовното поле, а после на физическия свят. Трима души са учителите, и тримата са един. Нали казва там, че са трима? Отец – аз сега развивам принципиално думата „учител“, – Отец, Който е горе, Духът, Който е в духовния свят, и Синът, Който е въплътен във физическия свят, тримата те са едно. Единият обединява формата, другият обединява съдържанието, а третият – Отец ми, от Който произтича целият живот.
към беседата >>
Има три закона, на които ние по някой път се подчиняваме.
Българите казват: „Забий пръчка и пий винце“. Та сега за вас има отлична работа. Разпределете се да говорите на други места в София, на един, двама, трима говорете, не бойте се. Не мислете, че вашата дума казана, ще пропадне, защото онова, което вие ще сторите за онзи жив Христос, Който пребъдва на земята – аз говоря в широк смисъл, – Христос, Който пребъдва по форма, съдържание и смисъл в цялото човечество, в умовете, сърцата, душите им, за този Христос ние ще работим. И сме турили толкоз широки рамки, такъв мащаб, никакви ограничения не сме турили.
Има три закона, на които ние по някой път се подчиняваме.
Първият е: Любов към Бога – в тоя закон изключение у нас няма: Бог ще обичаш със сърцето си, с ума си, с душата си, със силата си. Как? – Ти ще се научиш. Вторият закон е: Всички трябва да бъдете съвършени. Нищо повече. Може ли или не?
към беседата >>
Най-първо, горе ще идем, в духовното поле, а после на физическия свят.
При това, когато вие идвате, не очаквайте от мене всякога да ви кажа нещо, но вие можете да дойдете при мене с вашето желание и да ви се отговори на мисълта и желанието мислено. Когато ти пожелаеш някъде да отидеш, ти си отишъл вътрешно, отишъл си мислено, след туй с чувствата, после с волята. Най-първо, трябва да отидеш в умствения свят, после трябва да отидеш в астралния свят и най-после да отидеш във физическия свят – в трите свята. Някой казва: „Отишъл при учителя“, но как е отишъл, горе отиде ли? Аз тук го виждам.
Най-първо, горе ще идем, в духовното поле, а после на физическия свят.
Трима души са учителите, и тримата са един. Нали казва там, че са трима? Отец – аз сега развивам принципиално думата „учител“, – Отец, Който е горе, Духът, Който е в духовния свят, и Синът, Който е въплътен във физическия свят, тримата те са едно. Единият обединява формата, другият обединява съдържанието, а третият – Отец ми, от Който произтича целият живот. Сега, най-първо, вие трябва да имате общение, с кого?
към беседата >>
Първият е: Любов към Бога – в тоя закон изключение у нас няма: Бог ще обичаш със сърцето си, с ума си, с душата си, със силата си. Как?
Та сега за вас има отлична работа. Разпределете се да говорите на други места в София, на един, двама, трима говорете, не бойте се. Не мислете, че вашата дума казана, ще пропадне, защото онова, което вие ще сторите за онзи жив Христос, Който пребъдва на земята – аз говоря в широк смисъл, – Христос, Който пребъдва по форма, съдържание и смисъл в цялото човечество, в умовете, сърцата, душите им, за този Христос ние ще работим. И сме турили толкоз широки рамки, такъв мащаб, никакви ограничения не сме турили. Има три закона, на които ние по някой път се подчиняваме.
Първият е: Любов към Бога – в тоя закон изключение у нас няма: Бог ще обичаш със сърцето си, с ума си, с душата си, със силата си. Как?
– Ти ще се научиш. Вторият закон е: Всички трябва да бъдете съвършени. Нищо повече. Може ли или не? Туй са закони: Любов към Бога, Любов към ближния и съвършенство, нищо повече.
към беседата >>
Трима души са учителите, и тримата са един.
Когато ти пожелаеш някъде да отидеш, ти си отишъл вътрешно, отишъл си мислено, след туй с чувствата, после с волята. Най-първо, трябва да отидеш в умствения свят, после трябва да отидеш в астралния свят и най-после да отидеш във физическия свят – в трите свята. Някой казва: „Отишъл при учителя“, но как е отишъл, горе отиде ли? Аз тук го виждам. Най-първо, горе ще идем, в духовното поле, а после на физическия свят.
Трима души са учителите, и тримата са един.
Нали казва там, че са трима? Отец – аз сега развивам принципиално думата „учител“, – Отец, Който е горе, Духът, Който е в духовния свят, и Синът, Който е въплътен във физическия свят, тримата те са едно. Единият обединява формата, другият обединява съдържанието, а третият – Отец ми, от Който произтича целият живот. Сега, най-първо, вие трябва да имате общение, с кого? С Отца на светлината, от Когото произтича животът, и Него трябва да познавате.
към беседата >>
– Ти ще се научиш.
Разпределете се да говорите на други места в София, на един, двама, трима говорете, не бойте се. Не мислете, че вашата дума казана, ще пропадне, защото онова, което вие ще сторите за онзи жив Христос, Който пребъдва на земята – аз говоря в широк смисъл, – Христос, Който пребъдва по форма, съдържание и смисъл в цялото човечество, в умовете, сърцата, душите им, за този Христос ние ще работим. И сме турили толкоз широки рамки, такъв мащаб, никакви ограничения не сме турили. Има три закона, на които ние по някой път се подчиняваме. Първият е: Любов към Бога – в тоя закон изключение у нас няма: Бог ще обичаш със сърцето си, с ума си, с душата си, със силата си. Как?
– Ти ще се научиш.
Вторият закон е: Всички трябва да бъдете съвършени. Нищо повече. Може ли или не? Туй са закони: Любов към Бога, Любов към ближния и съвършенство, нищо повече. Можем ли, не можем ли – това са условия, върху това ние не говорим.
към беседата >>
Нали казва там, че са трима?
Най-първо, трябва да отидеш в умствения свят, после трябва да отидеш в астралния свят и най-после да отидеш във физическия свят – в трите свята. Някой казва: „Отишъл при учителя“, но как е отишъл, горе отиде ли? Аз тук го виждам. Най-първо, горе ще идем, в духовното поле, а после на физическия свят. Трима души са учителите, и тримата са един.
Нали казва там, че са трима?
Отец – аз сега развивам принципиално думата „учител“, – Отец, Който е горе, Духът, Който е в духовния свят, и Синът, Който е въплътен във физическия свят, тримата те са едно. Единият обединява формата, другият обединява съдържанието, а третият – Отец ми, от Който произтича целият живот. Сега, най-първо, вие трябва да имате общение, с кого? С Отца на светлината, от Когото произтича животът, и Него трябва да познавате. Най-първо трябва да познавате живота, и щом имате живот, ще имате движение – движението е Духът.
към беседата >>
Вторият закон е: Всички трябва да бъдете съвършени.
Не мислете, че вашата дума казана, ще пропадне, защото онова, което вие ще сторите за онзи жив Христос, Който пребъдва на земята – аз говоря в широк смисъл, – Христос, Който пребъдва по форма, съдържание и смисъл в цялото човечество, в умовете, сърцата, душите им, за този Христос ние ще работим. И сме турили толкоз широки рамки, такъв мащаб, никакви ограничения не сме турили. Има три закона, на които ние по някой път се подчиняваме. Първият е: Любов към Бога – в тоя закон изключение у нас няма: Бог ще обичаш със сърцето си, с ума си, с душата си, със силата си. Как? – Ти ще се научиш.
Вторият закон е: Всички трябва да бъдете съвършени.
Нищо повече. Може ли или не? Туй са закони: Любов към Бога, Любов към ближния и съвършенство, нищо повече. Можем ли, не можем ли – това са условия, върху това ние не говорим. Това са три закона неизменни.
към беседата >>
Отец – аз сега развивам принципиално думата „учител“, – Отец, Който е горе, Духът, Който е в духовния свят, и Синът, Който е въплътен във физическия свят, тримата те са едно.
Някой казва: „Отишъл при учителя“, но как е отишъл, горе отиде ли? Аз тук го виждам. Най-първо, горе ще идем, в духовното поле, а после на физическия свят. Трима души са учителите, и тримата са един. Нали казва там, че са трима?
Отец – аз сега развивам принципиално думата „учител“, – Отец, Който е горе, Духът, Който е в духовния свят, и Синът, Който е въплътен във физическия свят, тримата те са едно.
Единият обединява формата, другият обединява съдържанието, а третият – Отец ми, от Който произтича целият живот. Сега, най-първо, вие трябва да имате общение, с кого? С Отца на светлината, от Когото произтича животът, и Него трябва да познавате. Най-първо трябва да познавате живота, и щом имате живот, ще имате движение – движението е Духът. Щом имате движение, ще образувате форма.
към беседата >>
Нищо повече.
И сме турили толкоз широки рамки, такъв мащаб, никакви ограничения не сме турили. Има три закона, на които ние по някой път се подчиняваме. Първият е: Любов към Бога – в тоя закон изключение у нас няма: Бог ще обичаш със сърцето си, с ума си, с душата си, със силата си. Как? – Ти ще се научиш. Вторият закон е: Всички трябва да бъдете съвършени.
Нищо повече.
Може ли или не? Туй са закони: Любов към Бога, Любов към ближния и съвършенство, нищо повече. Можем ли, не можем ли – това са условия, върху това ние не говорим. Това са три закона неизменни. Съвършенство трябва на всинца ви.
към беседата >>
Единият обединява формата, другият обединява съдържанието, а третият – Отец ми, от Който произтича целият живот.
Аз тук го виждам. Най-първо, горе ще идем, в духовното поле, а после на физическия свят. Трима души са учителите, и тримата са един. Нали казва там, че са трима? Отец – аз сега развивам принципиално думата „учител“, – Отец, Който е горе, Духът, Който е в духовния свят, и Синът, Който е въплътен във физическия свят, тримата те са едно.
Единият обединява формата, другият обединява съдържанието, а третият – Отец ми, от Който произтича целият живот.
Сега, най-първо, вие трябва да имате общение, с кого? С Отца на светлината, от Когото произтича животът, и Него трябва да познавате. Най-първо трябва да познавате живота, и щом имате живот, ще имате движение – движението е Духът. Щом имате движение, ще образувате форма. И тъй, психологически, ето къде се ражда опасността: да кажем, някой мъж или жена – сега разкривам какво казват мъжете, – някои от мъжете почват да се безпокоят за жените си и жените за мъжете си, казват: „Увлякла се или увлякъл се подир учителя“.
към беседата >>
Може ли или не?
Има три закона, на които ние по някой път се подчиняваме. Първият е: Любов към Бога – в тоя закон изключение у нас няма: Бог ще обичаш със сърцето си, с ума си, с душата си, със силата си. Как? – Ти ще се научиш. Вторият закон е: Всички трябва да бъдете съвършени. Нищо повече.
Може ли или не?
Туй са закони: Любов към Бога, Любов към ближния и съвършенство, нищо повече. Можем ли, не можем ли – това са условия, върху това ние не говорим. Това са три закона неизменни. Съвършенство трябва на всинца ви. Кога ще бъде, сега или след хиляда години, то е друг въпрос.
към беседата >>
Сега, най-първо, вие трябва да имате общение, с кого?
Най-първо, горе ще идем, в духовното поле, а после на физическия свят. Трима души са учителите, и тримата са един. Нали казва там, че са трима? Отец – аз сега развивам принципиално думата „учител“, – Отец, Който е горе, Духът, Който е в духовния свят, и Синът, Който е въплътен във физическия свят, тримата те са едно. Единият обединява формата, другият обединява съдържанието, а третият – Отец ми, от Който произтича целият живот.
Сега, най-първо, вие трябва да имате общение, с кого?
С Отца на светлината, от Когото произтича животът, и Него трябва да познавате. Най-първо трябва да познавате живота, и щом имате живот, ще имате движение – движението е Духът. Щом имате движение, ще образувате форма. И тъй, психологически, ето къде се ражда опасността: да кажем, някой мъж или жена – сега разкривам какво казват мъжете, – някои от мъжете почват да се безпокоят за жените си и жените за мъжете си, казват: „Увлякла се или увлякъл се подир учителя“. В какво седи туй „увличане“?
към беседата >>
Туй са закони: Любов към Бога, Любов към ближния и съвършенство, нищо повече.
Първият е: Любов към Бога – в тоя закон изключение у нас няма: Бог ще обичаш със сърцето си, с ума си, с душата си, със силата си. Как? – Ти ще се научиш. Вторият закон е: Всички трябва да бъдете съвършени. Нищо повече. Може ли или не?
Туй са закони: Любов към Бога, Любов към ближния и съвършенство, нищо повече.
Можем ли, не можем ли – това са условия, върху това ние не говорим. Това са три закона неизменни. Съвършенство трябва на всинца ви. Кога ще бъде, сега или след хиляда години, то е друг въпрос. Можем да бъдем съвършени и сега.
към беседата >>
С Отца на светлината, от Когото произтича животът, и Него трябва да познавате.
Трима души са учителите, и тримата са един. Нали казва там, че са трима? Отец – аз сега развивам принципиално думата „учител“, – Отец, Който е горе, Духът, Който е в духовния свят, и Синът, Който е въплътен във физическия свят, тримата те са едно. Единият обединява формата, другият обединява съдържанието, а третият – Отец ми, от Който произтича целият живот. Сега, най-първо, вие трябва да имате общение, с кого?
С Отца на светлината, от Когото произтича животът, и Него трябва да познавате.
Най-първо трябва да познавате живота, и щом имате живот, ще имате движение – движението е Духът. Щом имате движение, ще образувате форма. И тъй, психологически, ето къде се ражда опасността: да кажем, някой мъж или жена – сега разкривам какво казват мъжете, – някои от мъжете почват да се безпокоят за жените си и жените за мъжете си, казват: „Увлякла се или увлякъл се подир учителя“. В какво седи туй „увличане“? – Увличането може да бъде съзнателно или несъзнателно.
към беседата >>
Можем ли, не можем ли – това са условия, върху това ние не говорим.
– Ти ще се научиш. Вторият закон е: Всички трябва да бъдете съвършени. Нищо повече. Може ли или не? Туй са закони: Любов към Бога, Любов към ближния и съвършенство, нищо повече.
Можем ли, не можем ли – това са условия, върху това ние не говорим.
Това са три закона неизменни. Съвършенство трябва на всинца ви. Кога ще бъде, сега или след хиляда години, то е друг въпрос. Можем да бъдем съвършени и сега. Съвършенството пък е нещо не абсолютно, то е нещо относително.
към беседата >>
Най-първо трябва да познавате живота, и щом имате живот, ще имате движение – движението е Духът.
Нали казва там, че са трима? Отец – аз сега развивам принципиално думата „учител“, – Отец, Който е горе, Духът, Който е в духовния свят, и Синът, Който е въплътен във физическия свят, тримата те са едно. Единият обединява формата, другият обединява съдържанието, а третият – Отец ми, от Който произтича целият живот. Сега, най-първо, вие трябва да имате общение, с кого? С Отца на светлината, от Когото произтича животът, и Него трябва да познавате.
Най-първо трябва да познавате живота, и щом имате живот, ще имате движение – движението е Духът.
Щом имате движение, ще образувате форма. И тъй, психологически, ето къде се ражда опасността: да кажем, някой мъж или жена – сега разкривам какво казват мъжете, – някои от мъжете почват да се безпокоят за жените си и жените за мъжете си, казват: „Увлякла се или увлякъл се подир учителя“. В какво седи туй „увличане“? – Увличането може да бъде съзнателно или несъзнателно. Вземете един пияница, увлякъл се в кръчмата, стои един, два, три, четири, пет часа, увлякъл се, по цели дни.
към беседата >>
Това са три закона неизменни.
Вторият закон е: Всички трябва да бъдете съвършени. Нищо повече. Може ли или не? Туй са закони: Любов към Бога, Любов към ближния и съвършенство, нищо повече. Можем ли, не можем ли – това са условия, върху това ние не говорим.
Това са три закона неизменни.
Съвършенство трябва на всинца ви. Кога ще бъде, сега или след хиляда години, то е друг въпрос. Можем да бъдем съвършени и сега. Съвършенството пък е нещо не абсолютно, то е нещо относително. Аз съм говорил, че ние можем да бъдем съвършени в дребните постъпки.
към беседата >>
Щом имате движение, ще образувате форма.
Отец – аз сега развивам принципиално думата „учител“, – Отец, Който е горе, Духът, Който е в духовния свят, и Синът, Който е въплътен във физическия свят, тримата те са едно. Единият обединява формата, другият обединява съдържанието, а третият – Отец ми, от Който произтича целият живот. Сега, най-първо, вие трябва да имате общение, с кого? С Отца на светлината, от Когото произтича животът, и Него трябва да познавате. Най-първо трябва да познавате живота, и щом имате живот, ще имате движение – движението е Духът.
Щом имате движение, ще образувате форма.
И тъй, психологически, ето къде се ражда опасността: да кажем, някой мъж или жена – сега разкривам какво казват мъжете, – някои от мъжете почват да се безпокоят за жените си и жените за мъжете си, казват: „Увлякла се или увлякъл се подир учителя“. В какво седи туй „увличане“? – Увличането може да бъде съзнателно или несъзнателно. Вземете един пияница, увлякъл се в кръчмата, стои един, два, три, четири, пет часа, увлякъл се, по цели дни. Питам, разсъждавам сега, от чисто практическо гледище: Туй увличане принася ли известен практически резултат?
към беседата >>
Съвършенство трябва на всинца ви.
Нищо повече. Може ли или не? Туй са закони: Любов към Бога, Любов към ближния и съвършенство, нищо повече. Можем ли, не можем ли – това са условия, върху това ние не говорим. Това са три закона неизменни.
Съвършенство трябва на всинца ви.
Кога ще бъде, сега или след хиляда години, то е друг въпрос. Можем да бъдем съвършени и сега. Съвършенството пък е нещо не абсолютно, то е нещо относително. Аз съм говорил, че ние можем да бъдем съвършени в дребните постъпки. Срещна ви, обидили сте ме, намислил съм да ви ухапя и аз да ви огорча.
към беседата >>
И тъй, психологически, ето къде се ражда опасността: да кажем, някой мъж или жена – сега разкривам какво казват мъжете, – някои от мъжете почват да се безпокоят за жените си и жените за мъжете си, казват: „Увлякла се или увлякъл се подир учителя“.
Единият обединява формата, другият обединява съдържанието, а третият – Отец ми, от Който произтича целият живот. Сега, най-първо, вие трябва да имате общение, с кого? С Отца на светлината, от Когото произтича животът, и Него трябва да познавате. Най-първо трябва да познавате живота, и щом имате живот, ще имате движение – движението е Духът. Щом имате движение, ще образувате форма.
И тъй, психологически, ето къде се ражда опасността: да кажем, някой мъж или жена – сега разкривам какво казват мъжете, – някои от мъжете почват да се безпокоят за жените си и жените за мъжете си, казват: „Увлякла се или увлякъл се подир учителя“.
В какво седи туй „увличане“? – Увличането може да бъде съзнателно или несъзнателно. Вземете един пияница, увлякъл се в кръчмата, стои един, два, три, четири, пет часа, увлякъл се, по цели дни. Питам, разсъждавам сега, от чисто практическо гледище: Туй увличане принася ли известен практически резултат? Най-първо, изпразва се кесията на онзи, който се е увлякъл; второ, излага се неговото семейство, руши се неговото здраве, следователно туй увличане не е на място.
към беседата >>
Кога ще бъде, сега или след хиляда години, то е друг въпрос.
Може ли или не? Туй са закони: Любов към Бога, Любов към ближния и съвършенство, нищо повече. Можем ли, не можем ли – това са условия, върху това ние не говорим. Това са три закона неизменни. Съвършенство трябва на всинца ви.
Кога ще бъде, сега или след хиляда години, то е друг въпрос.
Можем да бъдем съвършени и сега. Съвършенството пък е нещо не абсолютно, то е нещо относително. Аз съм говорил, че ние можем да бъдем съвършени в дребните постъпки. Срещна ви, обидили сте ме, намислил съм да ви ухапя и аз да ви огорча. Духът казва: „Внимавай, не го прави“.
към беседата >>
В какво седи туй „увличане“?
Сега, най-първо, вие трябва да имате общение, с кого? С Отца на светлината, от Когото произтича животът, и Него трябва да познавате. Най-първо трябва да познавате живота, и щом имате живот, ще имате движение – движението е Духът. Щом имате движение, ще образувате форма. И тъй, психологически, ето къде се ражда опасността: да кажем, някой мъж или жена – сега разкривам какво казват мъжете, – някои от мъжете почват да се безпокоят за жените си и жените за мъжете си, казват: „Увлякла се или увлякъл се подир учителя“.
В какво седи туй „увличане“?
– Увличането може да бъде съзнателно или несъзнателно. Вземете един пияница, увлякъл се в кръчмата, стои един, два, три, четири, пет часа, увлякъл се, по цели дни. Питам, разсъждавам сега, от чисто практическо гледище: Туй увличане принася ли известен практически резултат? Най-първо, изпразва се кесията на онзи, който се е увлякъл; второ, излага се неговото семейство, руши се неговото здраве, следователно туй увличане не е на място. Но „увлякъл се“: този човек е прост, няма занаят, минава един ден, гледа дърводелница, отива да се учи и направя нещо.
към беседата >>
Можем да бъдем съвършени и сега.
Туй са закони: Любов към Бога, Любов към ближния и съвършенство, нищо повече. Можем ли, не можем ли – това са условия, върху това ние не говорим. Това са три закона неизменни. Съвършенство трябва на всинца ви. Кога ще бъде, сега или след хиляда години, то е друг въпрос.
Можем да бъдем съвършени и сега.
Съвършенството пък е нещо не абсолютно, то е нещо относително. Аз съм говорил, че ние можем да бъдем съвършени в дребните постъпки. Срещна ви, обидили сте ме, намислил съм да ви ухапя и аз да ви огорча. Духът казва: „Внимавай, не го прави“. Срещна ви, и като помисля, казвам: Аз ще постъпя тъй, както Господ казва.
към беседата >>
– Увличането може да бъде съзнателно или несъзнателно.
С Отца на светлината, от Когото произтича животът, и Него трябва да познавате. Най-първо трябва да познавате живота, и щом имате живот, ще имате движение – движението е Духът. Щом имате движение, ще образувате форма. И тъй, психологически, ето къде се ражда опасността: да кажем, някой мъж или жена – сега разкривам какво казват мъжете, – някои от мъжете почват да се безпокоят за жените си и жените за мъжете си, казват: „Увлякла се или увлякъл се подир учителя“. В какво седи туй „увличане“?
– Увличането може да бъде съзнателно или несъзнателно.
Вземете един пияница, увлякъл се в кръчмата, стои един, два, три, четири, пет часа, увлякъл се, по цели дни. Питам, разсъждавам сега, от чисто практическо гледище: Туй увличане принася ли известен практически резултат? Най-първо, изпразва се кесията на онзи, който се е увлякъл; второ, излага се неговото семейство, руши се неговото здраве, следователно туй увличане не е на място. Но „увлякъл се“: този човек е прост, няма занаят, минава един ден, гледа дърводелница, отива да се учи и направя нещо. Питам: Туй увличане уместно ли е?
към беседата >>
Съвършенството пък е нещо не абсолютно, то е нещо относително.
Можем ли, не можем ли – това са условия, върху това ние не говорим. Това са три закона неизменни. Съвършенство трябва на всинца ви. Кога ще бъде, сега или след хиляда години, то е друг въпрос. Можем да бъдем съвършени и сега.
Съвършенството пък е нещо не абсолютно, то е нещо относително.
Аз съм говорил, че ние можем да бъдем съвършени в дребните постъпки. Срещна ви, обидили сте ме, намислил съм да ви ухапя и аз да ви огорча. Духът казва: „Внимавай, не го прави“. Срещна ви, и като помисля, казвам: Аз ще постъпя тъй, както Господ казва. Една сладка дума кажа ли тъй, както Господ би я казал – в този момент аз съм съвършен.
към беседата >>
Вземете един пияница, увлякъл се в кръчмата, стои един, два, три, четири, пет часа, увлякъл се, по цели дни.
Най-първо трябва да познавате живота, и щом имате живот, ще имате движение – движението е Духът. Щом имате движение, ще образувате форма. И тъй, психологически, ето къде се ражда опасността: да кажем, някой мъж или жена – сега разкривам какво казват мъжете, – някои от мъжете почват да се безпокоят за жените си и жените за мъжете си, казват: „Увлякла се или увлякъл се подир учителя“. В какво седи туй „увличане“? – Увличането може да бъде съзнателно или несъзнателно.
Вземете един пияница, увлякъл се в кръчмата, стои един, два, три, четири, пет часа, увлякъл се, по цели дни.
Питам, разсъждавам сега, от чисто практическо гледище: Туй увличане принася ли известен практически резултат? Най-първо, изпразва се кесията на онзи, който се е увлякъл; второ, излага се неговото семейство, руши се неговото здраве, следователно туй увличане не е на място. Но „увлякъл се“: този човек е прост, няма занаят, минава един ден, гледа дърводелница, отива да се учи и направя нещо. Питам: Туй увличане уместно ли е? – Разбира се.
към беседата >>
Аз съм говорил, че ние можем да бъдем съвършени в дребните постъпки.
Това са три закона неизменни. Съвършенство трябва на всинца ви. Кога ще бъде, сега или след хиляда години, то е друг въпрос. Можем да бъдем съвършени и сега. Съвършенството пък е нещо не абсолютно, то е нещо относително.
Аз съм говорил, че ние можем да бъдем съвършени в дребните постъпки.
Срещна ви, обидили сте ме, намислил съм да ви ухапя и аз да ви огорча. Духът казва: „Внимавай, не го прави“. Срещна ви, и като помисля, казвам: Аз ще постъпя тъй, както Господ казва. Една сладка дума кажа ли тъй, както Господ би я казал – в този момент аз съм съвършен. Дойдете при мене, вие сте ме обидили, аз ви направя една услуга без никаква користна цел, услуга, тъй както Бог изисква – моята постъпка е съвършена.
към беседата >>
Питам, разсъждавам сега, от чисто практическо гледище: Туй увличане принася ли известен практически резултат?
Щом имате движение, ще образувате форма. И тъй, психологически, ето къде се ражда опасността: да кажем, някой мъж или жена – сега разкривам какво казват мъжете, – някои от мъжете почват да се безпокоят за жените си и жените за мъжете си, казват: „Увлякла се или увлякъл се подир учителя“. В какво седи туй „увличане“? – Увличането може да бъде съзнателно или несъзнателно. Вземете един пияница, увлякъл се в кръчмата, стои един, два, три, четири, пет часа, увлякъл се, по цели дни.
Питам, разсъждавам сега, от чисто практическо гледище: Туй увличане принася ли известен практически резултат?
Най-първо, изпразва се кесията на онзи, който се е увлякъл; второ, излага се неговото семейство, руши се неговото здраве, следователно туй увличане не е на място. Но „увлякъл се“: този човек е прост, няма занаят, минава един ден, гледа дърводелница, отива да се учи и направя нещо. Питам: Туй увличане уместно ли е? – Разбира се. Един ден той се повдига, почва да работи, подобрява своето положение и онова на семейството си, и живее разумно.
към беседата >>
Срещна ви, обидили сте ме, намислил съм да ви ухапя и аз да ви огорча.
Съвършенство трябва на всинца ви. Кога ще бъде, сега или след хиляда години, то е друг въпрос. Можем да бъдем съвършени и сега. Съвършенството пък е нещо не абсолютно, то е нещо относително. Аз съм говорил, че ние можем да бъдем съвършени в дребните постъпки.
Срещна ви, обидили сте ме, намислил съм да ви ухапя и аз да ви огорча.
Духът казва: „Внимавай, не го прави“. Срещна ви, и като помисля, казвам: Аз ще постъпя тъй, както Господ казва. Една сладка дума кажа ли тъй, както Господ би я казал – в този момент аз съм съвършен. Дойдете при мене, вие сте ме обидили, аз ви направя една услуга без никаква користна цел, услуга, тъй както Бог изисква – моята постъпка е съвършена. В малките си постъпки ние можем да бъдем съвършени.
към беседата >>
Най-първо, изпразва се кесията на онзи, който се е увлякъл; второ, излага се неговото семейство, руши се неговото здраве, следователно туй увличане не е на място.
И тъй, психологически, ето къде се ражда опасността: да кажем, някой мъж или жена – сега разкривам какво казват мъжете, – някои от мъжете почват да се безпокоят за жените си и жените за мъжете си, казват: „Увлякла се или увлякъл се подир учителя“. В какво седи туй „увличане“? – Увличането може да бъде съзнателно или несъзнателно. Вземете един пияница, увлякъл се в кръчмата, стои един, два, три, четири, пет часа, увлякъл се, по цели дни. Питам, разсъждавам сега, от чисто практическо гледище: Туй увличане принася ли известен практически резултат?
Най-първо, изпразва се кесията на онзи, който се е увлякъл; второ, излага се неговото семейство, руши се неговото здраве, следователно туй увличане не е на място.
Но „увлякъл се“: този човек е прост, няма занаят, минава един ден, гледа дърводелница, отива да се учи и направя нещо. Питам: Туй увличане уместно ли е? – Разбира се. Един ден той се повдига, почва да работи, подобрява своето положение и онова на семейството си, и живее разумно. Следователно, ако вашето увличане ви разваля като този пияница, аз ви казвам: В кръчмата не стъпвайте.
към беседата >>
Духът казва: „Внимавай, не го прави“.
Кога ще бъде, сега или след хиляда години, то е друг въпрос. Можем да бъдем съвършени и сега. Съвършенството пък е нещо не абсолютно, то е нещо относително. Аз съм говорил, че ние можем да бъдем съвършени в дребните постъпки. Срещна ви, обидили сте ме, намислил съм да ви ухапя и аз да ви огорча.
Духът казва: „Внимавай, не го прави“.
Срещна ви, и като помисля, казвам: Аз ще постъпя тъй, както Господ казва. Една сладка дума кажа ли тъй, както Господ би я казал – в този момент аз съм съвършен. Дойдете при мене, вие сте ме обидили, аз ви направя една услуга без никаква користна цел, услуга, тъй както Бог изисква – моята постъпка е съвършена. В малките си постъпки ние можем да бъдем съвършени. От вас искам съвършенство в малките думи, в малките дела, в малките действия, навсякъде в дреболиите, в това трябва да бъде всеки един съвършен, тогава ще дойде другото съвършенство.
към беседата >>
Но „увлякъл се“: този човек е прост, няма занаят, минава един ден, гледа дърводелница, отива да се учи и направя нещо.
В какво седи туй „увличане“? – Увличането може да бъде съзнателно или несъзнателно. Вземете един пияница, увлякъл се в кръчмата, стои един, два, три, четири, пет часа, увлякъл се, по цели дни. Питам, разсъждавам сега, от чисто практическо гледище: Туй увличане принася ли известен практически резултат? Най-първо, изпразва се кесията на онзи, който се е увлякъл; второ, излага се неговото семейство, руши се неговото здраве, следователно туй увличане не е на място.
Но „увлякъл се“: този човек е прост, няма занаят, минава един ден, гледа дърводелница, отива да се учи и направя нещо.
Питам: Туй увличане уместно ли е? – Разбира се. Един ден той се повдига, почва да работи, подобрява своето положение и онова на семейството си, и живее разумно. Следователно, ако вашето увличане ви разваля като този пияница, аз ви казвам: В кръчмата не стъпвайте. Но ако увличането ви дава занаят, с който вие подобрявате живота си, като дърводелеца, стойте в дърводелницата ми, свършете занаята си.
към беседата >>
Срещна ви, и като помисля, казвам: Аз ще постъпя тъй, както Господ казва.
Можем да бъдем съвършени и сега. Съвършенството пък е нещо не абсолютно, то е нещо относително. Аз съм говорил, че ние можем да бъдем съвършени в дребните постъпки. Срещна ви, обидили сте ме, намислил съм да ви ухапя и аз да ви огорча. Духът казва: „Внимавай, не го прави“.
Срещна ви, и като помисля, казвам: Аз ще постъпя тъй, както Господ казва.
Една сладка дума кажа ли тъй, както Господ би я казал – в този момент аз съм съвършен. Дойдете при мене, вие сте ме обидили, аз ви направя една услуга без никаква користна цел, услуга, тъй както Бог изисква – моята постъпка е съвършена. В малките си постъпки ние можем да бъдем съвършени. От вас искам съвършенство в малките думи, в малките дела, в малките действия, навсякъде в дреболиите, в това трябва да бъде всеки един съвършен, тогава ще дойде другото съвършенство. По този начин ние ще можем да освободим себе си от ония дебри на миналото, там има остатъци, остатъци!
към беседата >>
Питам: Туй увличане уместно ли е?
– Увличането може да бъде съзнателно или несъзнателно. Вземете един пияница, увлякъл се в кръчмата, стои един, два, три, четири, пет часа, увлякъл се, по цели дни. Питам, разсъждавам сега, от чисто практическо гледище: Туй увличане принася ли известен практически резултат? Най-първо, изпразва се кесията на онзи, който се е увлякъл; второ, излага се неговото семейство, руши се неговото здраве, следователно туй увличане не е на място. Но „увлякъл се“: този човек е прост, няма занаят, минава един ден, гледа дърводелница, отива да се учи и направя нещо.
Питам: Туй увличане уместно ли е?
– Разбира се. Един ден той се повдига, почва да работи, подобрява своето положение и онова на семейството си, и живее разумно. Следователно, ако вашето увличане ви разваля като този пияница, аз ви казвам: В кръчмата не стъпвайте. Но ако увличането ви дава занаят, с който вие подобрявате живота си, като дърводелеца, стойте в дърводелницата ми, свършете занаята си. Не мислете, че ако мъжът ви или жена ви се увлече подир учителя, то вашият дом ще се развали, не.
към беседата >>
Една сладка дума кажа ли тъй, както Господ би я казал – в този момент аз съм съвършен.
Съвършенството пък е нещо не абсолютно, то е нещо относително. Аз съм говорил, че ние можем да бъдем съвършени в дребните постъпки. Срещна ви, обидили сте ме, намислил съм да ви ухапя и аз да ви огорча. Духът казва: „Внимавай, не го прави“. Срещна ви, и като помисля, казвам: Аз ще постъпя тъй, както Господ казва.
Една сладка дума кажа ли тъй, както Господ би я казал – в този момент аз съм съвършен.
Дойдете при мене, вие сте ме обидили, аз ви направя една услуга без никаква користна цел, услуга, тъй както Бог изисква – моята постъпка е съвършена. В малките си постъпки ние можем да бъдем съвършени. От вас искам съвършенство в малките думи, в малките дела, в малките действия, навсякъде в дреболиите, в това трябва да бъде всеки един съвършен, тогава ще дойде другото съвършенство. По този начин ние ще можем да освободим себе си от ония дебри на миналото, там има остатъци, остатъци! Само времето може да ни покаже какво ни не достига.
към беседата >>
– Разбира се.
Вземете един пияница, увлякъл се в кръчмата, стои един, два, три, четири, пет часа, увлякъл се, по цели дни. Питам, разсъждавам сега, от чисто практическо гледище: Туй увличане принася ли известен практически резултат? Най-първо, изпразва се кесията на онзи, който се е увлякъл; второ, излага се неговото семейство, руши се неговото здраве, следователно туй увличане не е на място. Но „увлякъл се“: този човек е прост, няма занаят, минава един ден, гледа дърводелница, отива да се учи и направя нещо. Питам: Туй увличане уместно ли е?
– Разбира се.
Един ден той се повдига, почва да работи, подобрява своето положение и онова на семейството си, и живее разумно. Следователно, ако вашето увличане ви разваля като този пияница, аз ви казвам: В кръчмата не стъпвайте. Но ако увличането ви дава занаят, с който вие подобрявате живота си, като дърводелеца, стойте в дърводелницата ми, свършете занаята си. Не мислете, че ако мъжът ви или жена ви се увлече подир учителя, то вашият дом ще се развали, не. Ако той е един истински учител, той ще внесе в душата на мъжа ви повече любов, повече разумност, повече воля, той ще се отнася по-добре с жена си, а ако ти си жена, ще внесе в душата ти повече любов, повече разумност и ще се отнасят по-добре с мъжа си.
към беседата >>
Дойдете при мене, вие сте ме обидили, аз ви направя една услуга без никаква користна цел, услуга, тъй както Бог изисква – моята постъпка е съвършена.
Аз съм говорил, че ние можем да бъдем съвършени в дребните постъпки. Срещна ви, обидили сте ме, намислил съм да ви ухапя и аз да ви огорча. Духът казва: „Внимавай, не го прави“. Срещна ви, и като помисля, казвам: Аз ще постъпя тъй, както Господ казва. Една сладка дума кажа ли тъй, както Господ би я казал – в този момент аз съм съвършен.
Дойдете при мене, вие сте ме обидили, аз ви направя една услуга без никаква користна цел, услуга, тъй както Бог изисква – моята постъпка е съвършена.
В малките си постъпки ние можем да бъдем съвършени. От вас искам съвършенство в малките думи, в малките дела, в малките действия, навсякъде в дреболиите, в това трябва да бъде всеки един съвършен, тогава ще дойде другото съвършенство. По този начин ние ще можем да освободим себе си от ония дебри на миналото, там има остатъци, остатъци! Само времето може да ни покаже какво ни не достига. За пример, аз често забелязвам хората, следя някой младеж, духовен е, ако ти кажеш някоя дума непредпазливо, току изведнъж се появява един цвят, цял един преврат става в него.
към беседата >>
Един ден той се повдига, почва да работи, подобрява своето положение и онова на семейството си, и живее разумно.
Питам, разсъждавам сега, от чисто практическо гледище: Туй увличане принася ли известен практически резултат? Най-първо, изпразва се кесията на онзи, който се е увлякъл; второ, излага се неговото семейство, руши се неговото здраве, следователно туй увличане не е на място. Но „увлякъл се“: този човек е прост, няма занаят, минава един ден, гледа дърводелница, отива да се учи и направя нещо. Питам: Туй увличане уместно ли е? – Разбира се.
Един ден той се повдига, почва да работи, подобрява своето положение и онова на семейството си, и живее разумно.
Следователно, ако вашето увличане ви разваля като този пияница, аз ви казвам: В кръчмата не стъпвайте. Но ако увличането ви дава занаят, с който вие подобрявате живота си, като дърводелеца, стойте в дърводелницата ми, свършете занаята си. Не мислете, че ако мъжът ви или жена ви се увлече подир учителя, то вашият дом ще се развали, не. Ако той е един истински учител, той ще внесе в душата на мъжа ви повече любов, повече разумност, повече воля, той ще се отнася по-добре с жена си, а ако ти си жена, ще внесе в душата ти повече любов, повече разумност и ще се отнасят по-добре с мъжа си. Туй е закон.
към беседата >>
В малките си постъпки ние можем да бъдем съвършени.
Срещна ви, обидили сте ме, намислил съм да ви ухапя и аз да ви огорча. Духът казва: „Внимавай, не го прави“. Срещна ви, и като помисля, казвам: Аз ще постъпя тъй, както Господ казва. Една сладка дума кажа ли тъй, както Господ би я казал – в този момент аз съм съвършен. Дойдете при мене, вие сте ме обидили, аз ви направя една услуга без никаква користна цел, услуга, тъй както Бог изисква – моята постъпка е съвършена.
В малките си постъпки ние можем да бъдем съвършени.
От вас искам съвършенство в малките думи, в малките дела, в малките действия, навсякъде в дреболиите, в това трябва да бъде всеки един съвършен, тогава ще дойде другото съвършенство. По този начин ние ще можем да освободим себе си от ония дебри на миналото, там има остатъци, остатъци! Само времето може да ни покаже какво ни не достига. За пример, аз често забелязвам хората, следя някой младеж, духовен е, ако ти кажеш някоя дума непредпазливо, току изведнъж се появява един цвят, цял един преврат става в него. Та ние трябва да бъдем внимателни, аз виждам лошите последствия от лошите думи.
към беседата >>
Следователно, ако вашето увличане ви разваля като този пияница, аз ви казвам: В кръчмата не стъпвайте.
Най-първо, изпразва се кесията на онзи, който се е увлякъл; второ, излага се неговото семейство, руши се неговото здраве, следователно туй увличане не е на място. Но „увлякъл се“: този човек е прост, няма занаят, минава един ден, гледа дърводелница, отива да се учи и направя нещо. Питам: Туй увличане уместно ли е? – Разбира се. Един ден той се повдига, почва да работи, подобрява своето положение и онова на семейството си, и живее разумно.
Следователно, ако вашето увличане ви разваля като този пияница, аз ви казвам: В кръчмата не стъпвайте.
Но ако увличането ви дава занаят, с който вие подобрявате живота си, като дърводелеца, стойте в дърводелницата ми, свършете занаята си. Не мислете, че ако мъжът ви или жена ви се увлече подир учителя, то вашият дом ще се развали, не. Ако той е един истински учител, той ще внесе в душата на мъжа ви повече любов, повече разумност, повече воля, той ще се отнася по-добре с жена си, а ако ти си жена, ще внесе в душата ти повече любов, повече разумност и ще се отнасят по-добре с мъжа си. Туй е закон. Ще правите разлика, къде е увличането: в работилницата или в кръчмата.
към беседата >>
От вас искам съвършенство в малките думи, в малките дела, в малките действия, навсякъде в дреболиите, в това трябва да бъде всеки един съвършен, тогава ще дойде другото съвършенство.
Духът казва: „Внимавай, не го прави“. Срещна ви, и като помисля, казвам: Аз ще постъпя тъй, както Господ казва. Една сладка дума кажа ли тъй, както Господ би я казал – в този момент аз съм съвършен. Дойдете при мене, вие сте ме обидили, аз ви направя една услуга без никаква користна цел, услуга, тъй както Бог изисква – моята постъпка е съвършена. В малките си постъпки ние можем да бъдем съвършени.
От вас искам съвършенство в малките думи, в малките дела, в малките действия, навсякъде в дреболиите, в това трябва да бъде всеки един съвършен, тогава ще дойде другото съвършенство.
По този начин ние ще можем да освободим себе си от ония дебри на миналото, там има остатъци, остатъци! Само времето може да ни покаже какво ни не достига. За пример, аз често забелязвам хората, следя някой младеж, духовен е, ако ти кажеш някоя дума непредпазливо, току изведнъж се появява един цвят, цял един преврат става в него. Та ние трябва да бъдем внимателни, аз виждам лошите последствия от лошите думи. Някой път трябва да работиш много време върху една лоша дума, докато поправиш нейните лоши последствия.
към беседата >>
Но ако увличането ви дава занаят, с който вие подобрявате живота си, като дърводелеца, стойте в дърводелницата ми, свършете занаята си.
Но „увлякъл се“: този човек е прост, няма занаят, минава един ден, гледа дърводелница, отива да се учи и направя нещо. Питам: Туй увличане уместно ли е? – Разбира се. Един ден той се повдига, почва да работи, подобрява своето положение и онова на семейството си, и живее разумно. Следователно, ако вашето увличане ви разваля като този пияница, аз ви казвам: В кръчмата не стъпвайте.
Но ако увличането ви дава занаят, с който вие подобрявате живота си, като дърводелеца, стойте в дърводелницата ми, свършете занаята си.
Не мислете, че ако мъжът ви или жена ви се увлече подир учителя, то вашият дом ще се развали, не. Ако той е един истински учител, той ще внесе в душата на мъжа ви повече любов, повече разумност, повече воля, той ще се отнася по-добре с жена си, а ако ти си жена, ще внесе в душата ти повече любов, повече разумност и ще се отнасят по-добре с мъжа си. Туй е закон. Ще правите разлика, къде е увличането: в работилницата или в кръчмата. Ако е в кръчма, казвам: Излез вън, а ако е работилница – Стойте и свършете занаята.
към беседата >>
По този начин ние ще можем да освободим себе си от ония дебри на миналото, там има остатъци, остатъци!
Срещна ви, и като помисля, казвам: Аз ще постъпя тъй, както Господ казва. Една сладка дума кажа ли тъй, както Господ би я казал – в този момент аз съм съвършен. Дойдете при мене, вие сте ме обидили, аз ви направя една услуга без никаква користна цел, услуга, тъй както Бог изисква – моята постъпка е съвършена. В малките си постъпки ние можем да бъдем съвършени. От вас искам съвършенство в малките думи, в малките дела, в малките действия, навсякъде в дреболиите, в това трябва да бъде всеки един съвършен, тогава ще дойде другото съвършенство.
По този начин ние ще можем да освободим себе си от ония дебри на миналото, там има остатъци, остатъци!
Само времето може да ни покаже какво ни не достига. За пример, аз често забелязвам хората, следя някой младеж, духовен е, ако ти кажеш някоя дума непредпазливо, току изведнъж се появява един цвят, цял един преврат става в него. Та ние трябва да бъдем внимателни, аз виждам лошите последствия от лошите думи. Някой път трябва да работиш много време върху една лоша дума, докато поправиш нейните лоши последствия.
към беседата >>
Не мислете, че ако мъжът ви или жена ви се увлече подир учителя, то вашият дом ще се развали, не.
Питам: Туй увличане уместно ли е? – Разбира се. Един ден той се повдига, почва да работи, подобрява своето положение и онова на семейството си, и живее разумно. Следователно, ако вашето увличане ви разваля като този пияница, аз ви казвам: В кръчмата не стъпвайте. Но ако увличането ви дава занаят, с който вие подобрявате живота си, като дърводелеца, стойте в дърводелницата ми, свършете занаята си.
Не мислете, че ако мъжът ви или жена ви се увлече подир учителя, то вашият дом ще се развали, не.
Ако той е един истински учител, той ще внесе в душата на мъжа ви повече любов, повече разумност, повече воля, той ще се отнася по-добре с жена си, а ако ти си жена, ще внесе в душата ти повече любов, повече разумност и ще се отнасят по-добре с мъжа си. Туй е закон. Ще правите разлика, къде е увличането: в работилницата или в кръчмата. Ако е в кръчма, казвам: Излез вън, а ако е работилница – Стойте и свършете занаята. Тези, които са се увлекли, не бързайте да ги критикувате: Духът, Божественият Дух ще ги събуди.
към беседата >>
Само времето може да ни покаже какво ни не достига.
Една сладка дума кажа ли тъй, както Господ би я казал – в този момент аз съм съвършен. Дойдете при мене, вие сте ме обидили, аз ви направя една услуга без никаква користна цел, услуга, тъй както Бог изисква – моята постъпка е съвършена. В малките си постъпки ние можем да бъдем съвършени. От вас искам съвършенство в малките думи, в малките дела, в малките действия, навсякъде в дреболиите, в това трябва да бъде всеки един съвършен, тогава ще дойде другото съвършенство. По този начин ние ще можем да освободим себе си от ония дебри на миналото, там има остатъци, остатъци!
Само времето може да ни покаже какво ни не достига.
За пример, аз често забелязвам хората, следя някой младеж, духовен е, ако ти кажеш някоя дума непредпазливо, току изведнъж се появява един цвят, цял един преврат става в него. Та ние трябва да бъдем внимателни, аз виждам лошите последствия от лошите думи. Някой път трябва да работиш много време върху една лоша дума, докато поправиш нейните лоши последствия.
към беседата >>
Ако той е един истински учител, той ще внесе в душата на мъжа ви повече любов, повече разумност, повече воля, той ще се отнася по-добре с жена си, а ако ти си жена, ще внесе в душата ти повече любов, повече разумност и ще се отнасят по-добре с мъжа си.
– Разбира се. Един ден той се повдига, почва да работи, подобрява своето положение и онова на семейството си, и живее разумно. Следователно, ако вашето увличане ви разваля като този пияница, аз ви казвам: В кръчмата не стъпвайте. Но ако увличането ви дава занаят, с който вие подобрявате живота си, като дърводелеца, стойте в дърводелницата ми, свършете занаята си. Не мислете, че ако мъжът ви или жена ви се увлече подир учителя, то вашият дом ще се развали, не.
Ако той е един истински учител, той ще внесе в душата на мъжа ви повече любов, повече разумност, повече воля, той ще се отнася по-добре с жена си, а ако ти си жена, ще внесе в душата ти повече любов, повече разумност и ще се отнасят по-добре с мъжа си.
Туй е закон. Ще правите разлика, къде е увличането: в работилницата или в кръчмата. Ако е в кръчма, казвам: Излез вън, а ако е работилница – Стойте и свършете занаята. Тези, които са се увлекли, не бързайте да ги критикувате: Духът, Божественият Дух ще ги събуди. Има души, които са се събудили.
към беседата >>
За пример, аз често забелязвам хората, следя някой младеж, духовен е, ако ти кажеш някоя дума непредпазливо, току изведнъж се появява един цвят, цял един преврат става в него.
Дойдете при мене, вие сте ме обидили, аз ви направя една услуга без никаква користна цел, услуга, тъй както Бог изисква – моята постъпка е съвършена. В малките си постъпки ние можем да бъдем съвършени. От вас искам съвършенство в малките думи, в малките дела, в малките действия, навсякъде в дреболиите, в това трябва да бъде всеки един съвършен, тогава ще дойде другото съвършенство. По този начин ние ще можем да освободим себе си от ония дебри на миналото, там има остатъци, остатъци! Само времето може да ни покаже какво ни не достига.
За пример, аз често забелязвам хората, следя някой младеж, духовен е, ако ти кажеш някоя дума непредпазливо, току изведнъж се появява един цвят, цял един преврат става в него.
Та ние трябва да бъдем внимателни, аз виждам лошите последствия от лошите думи. Някой път трябва да работиш много време върху една лоша дума, докато поправиш нейните лоши последствия.
към беседата >>
Туй е закон.
Един ден той се повдига, почва да работи, подобрява своето положение и онова на семейството си, и живее разумно. Следователно, ако вашето увличане ви разваля като този пияница, аз ви казвам: В кръчмата не стъпвайте. Но ако увличането ви дава занаят, с който вие подобрявате живота си, като дърводелеца, стойте в дърводелницата ми, свършете занаята си. Не мислете, че ако мъжът ви или жена ви се увлече подир учителя, то вашият дом ще се развали, не. Ако той е един истински учител, той ще внесе в душата на мъжа ви повече любов, повече разумност, повече воля, той ще се отнася по-добре с жена си, а ако ти си жена, ще внесе в душата ти повече любов, повече разумност и ще се отнасят по-добре с мъжа си.
Туй е закон.
Ще правите разлика, къде е увличането: в работилницата или в кръчмата. Ако е в кръчма, казвам: Излез вън, а ако е работилница – Стойте и свършете занаята. Тези, които са се увлекли, не бързайте да ги критикувате: Духът, Божественият Дух ще ги събуди. Има души, които са се събудили. Мъжът иска да спре жена си.
към беседата >>
Та ние трябва да бъдем внимателни, аз виждам лошите последствия от лошите думи.
В малките си постъпки ние можем да бъдем съвършени. От вас искам съвършенство в малките думи, в малките дела, в малките действия, навсякъде в дреболиите, в това трябва да бъде всеки един съвършен, тогава ще дойде другото съвършенство. По този начин ние ще можем да освободим себе си от ония дебри на миналото, там има остатъци, остатъци! Само времето може да ни покаже какво ни не достига. За пример, аз често забелязвам хората, следя някой младеж, духовен е, ако ти кажеш някоя дума непредпазливо, току изведнъж се появява един цвят, цял един преврат става в него.
Та ние трябва да бъдем внимателни, аз виждам лошите последствия от лошите думи.
Някой път трябва да работиш много време върху една лоша дума, докато поправиш нейните лоши последствия.
към беседата >>
Ще правите разлика, къде е увличането: в работилницата или в кръчмата.
Следователно, ако вашето увличане ви разваля като този пияница, аз ви казвам: В кръчмата не стъпвайте. Но ако увличането ви дава занаят, с който вие подобрявате живота си, като дърводелеца, стойте в дърводелницата ми, свършете занаята си. Не мислете, че ако мъжът ви или жена ви се увлече подир учителя, то вашият дом ще се развали, не. Ако той е един истински учител, той ще внесе в душата на мъжа ви повече любов, повече разумност, повече воля, той ще се отнася по-добре с жена си, а ако ти си жена, ще внесе в душата ти повече любов, повече разумност и ще се отнасят по-добре с мъжа си. Туй е закон.
Ще правите разлика, къде е увличането: в работилницата или в кръчмата.
Ако е в кръчма, казвам: Излез вън, а ако е работилница – Стойте и свършете занаята. Тези, които са се увлекли, не бързайте да ги критикувате: Духът, Божественият Дух ще ги събуди. Има души, които са се събудили. Мъжът иска да спре жена си. Не спирай жена си!
към беседата >>
Някой път трябва да работиш много време върху една лоша дума, докато поправиш нейните лоши последствия.
От вас искам съвършенство в малките думи, в малките дела, в малките действия, навсякъде в дреболиите, в това трябва да бъде всеки един съвършен, тогава ще дойде другото съвършенство. По този начин ние ще можем да освободим себе си от ония дебри на миналото, там има остатъци, остатъци! Само времето може да ни покаже какво ни не достига. За пример, аз често забелязвам хората, следя някой младеж, духовен е, ако ти кажеш някоя дума непредпазливо, току изведнъж се появява един цвят, цял един преврат става в него. Та ние трябва да бъдем внимателни, аз виждам лошите последствия от лошите думи.
Някой път трябва да работиш много време върху една лоша дума, докато поправиш нейните лоши последствия.
към беседата >>
Ако е в кръчма, казвам: Излез вън, а ако е работилница – Стойте и свършете занаята.
Но ако увличането ви дава занаят, с който вие подобрявате живота си, като дърводелеца, стойте в дърводелницата ми, свършете занаята си. Не мислете, че ако мъжът ви или жена ви се увлече подир учителя, то вашият дом ще се развали, не. Ако той е един истински учител, той ще внесе в душата на мъжа ви повече любов, повече разумност, повече воля, той ще се отнася по-добре с жена си, а ако ти си жена, ще внесе в душата ти повече любов, повече разумност и ще се отнасят по-добре с мъжа си. Туй е закон. Ще правите разлика, къде е увличането: в работилницата или в кръчмата.
Ако е в кръчма, казвам: Излез вън, а ако е работилница – Стойте и свършете занаята.
Тези, които са се увлекли, не бързайте да ги критикувате: Духът, Божественият Дух ще ги събуди. Има души, които са се събудили. Мъжът иска да спре жена си. Не спирай жена си! Ако Бог е събудил едно сърце, една душа, ти спри се и повярвай, след туй ще имаш отлична жена.
към беседата >>
Та сега заради този жив Христос, ние ще приложим тия три велики закона: Любов към Бога, Любов към ближния и закона на съвършенството – за да бъдем чисти.
Та сега заради този жив Христос, ние ще приложим тия три велики закона: Любов към Бога, Любов към ближния и закона на съвършенството – за да бъдем чисти.
А другите неща, бъдете уверени, всички други неща може да се разрешат, има правила, но когато ние приложим в живота си първия, втория и третия закон. Казвам: Така ще живеем, всичко друго ще тръгне в своя нормален път. Аз вярвам във вас, и някои ваши недъзи отдавам на следното: някой човек му се изкълчи кракът, дойде друг, намести го криво и той, като рече да ходи, завърта се кракът, но дойде друг, намести го право, и върви право. Мнозина от вас са ония, на които изкривили крака и наново трябва да се намести. Не че нямате добро желание, имате, но мнозина изповядват и казват: „Искам да бъда кротък“.
към беседата >>
Тези, които са се увлекли, не бързайте да ги критикувате: Духът, Божественият Дух ще ги събуди.
Не мислете, че ако мъжът ви или жена ви се увлече подир учителя, то вашият дом ще се развали, не. Ако той е един истински учител, той ще внесе в душата на мъжа ви повече любов, повече разумност, повече воля, той ще се отнася по-добре с жена си, а ако ти си жена, ще внесе в душата ти повече любов, повече разумност и ще се отнасят по-добре с мъжа си. Туй е закон. Ще правите разлика, къде е увличането: в работилницата или в кръчмата. Ако е в кръчма, казвам: Излез вън, а ако е работилница – Стойте и свършете занаята.
Тези, които са се увлекли, не бързайте да ги критикувате: Духът, Божественият Дух ще ги събуди.
Има души, които са се събудили. Мъжът иска да спре жена си. Не спирай жена си! Ако Бог е събудил едно сърце, една душа, ти спри се и повярвай, след туй ще имаш отлична жена. Спреш ли я, ще спреш и нейното развитие, и своето.
към беседата >>
А другите неща, бъдете уверени, всички други неща може да се разрешат, има правила, но когато ние приложим в живота си първия, втория и третия закон.
Та сега заради този жив Христос, ние ще приложим тия три велики закона: Любов към Бога, Любов към ближния и закона на съвършенството – за да бъдем чисти.
А другите неща, бъдете уверени, всички други неща може да се разрешат, има правила, но когато ние приложим в живота си първия, втория и третия закон.
Казвам: Така ще живеем, всичко друго ще тръгне в своя нормален път. Аз вярвам във вас, и някои ваши недъзи отдавам на следното: някой човек му се изкълчи кракът, дойде друг, намести го криво и той, като рече да ходи, завърта се кракът, но дойде друг, намести го право, и върви право. Мнозина от вас са ония, на които изкривили крака и наново трябва да се намести. Не че нямате добро желание, имате, но мнозина изповядват и казват: „Искам да бъда кротък“. Една сестра постоянно се оплаква, че не е кротка, не е смирена, иска да бъде, всичкото желание има, изкаже се, но обиди някого и после плаче, моли се, Господ да ѝ прости погрешката, обещава да бъде по-добра.
към беседата >>
Има души, които са се събудили.
Ако той е един истински учител, той ще внесе в душата на мъжа ви повече любов, повече разумност, повече воля, той ще се отнася по-добре с жена си, а ако ти си жена, ще внесе в душата ти повече любов, повече разумност и ще се отнасят по-добре с мъжа си. Туй е закон. Ще правите разлика, къде е увличането: в работилницата или в кръчмата. Ако е в кръчма, казвам: Излез вън, а ако е работилница – Стойте и свършете занаята. Тези, които са се увлекли, не бързайте да ги критикувате: Духът, Божественият Дух ще ги събуди.
Има души, които са се събудили.
Мъжът иска да спре жена си. Не спирай жена си! Ако Бог е събудил едно сърце, една душа, ти спри се и повярвай, след туй ще имаш отлична жена. Спреш ли я, ще спреш и нейното развитие, и своето. Спреш ли развитието на жена си, и целият дом се разваля.
към беседата >>
Казвам: Така ще живеем, всичко друго ще тръгне в своя нормален път.
Та сега заради този жив Христос, ние ще приложим тия три велики закона: Любов към Бога, Любов към ближния и закона на съвършенството – за да бъдем чисти. А другите неща, бъдете уверени, всички други неща може да се разрешат, има правила, но когато ние приложим в живота си първия, втория и третия закон.
Казвам: Така ще живеем, всичко друго ще тръгне в своя нормален път.
Аз вярвам във вас, и някои ваши недъзи отдавам на следното: някой човек му се изкълчи кракът, дойде друг, намести го криво и той, като рече да ходи, завърта се кракът, но дойде друг, намести го право, и върви право. Мнозина от вас са ония, на които изкривили крака и наново трябва да се намести. Не че нямате добро желание, имате, но мнозина изповядват и казват: „Искам да бъда кротък“. Една сестра постоянно се оплаква, че не е кротка, не е смирена, иска да бъде, всичкото желание има, изкаже се, но обиди някого и после плаче, моли се, Господ да ѝ прости погрешката, обещава да бъде по-добра. Но на другия ден пак ще извърши същото.
към беседата >>
Мъжът иска да спре жена си.
Туй е закон. Ще правите разлика, къде е увличането: в работилницата или в кръчмата. Ако е в кръчма, казвам: Излез вън, а ако е работилница – Стойте и свършете занаята. Тези, които са се увлекли, не бързайте да ги критикувате: Духът, Божественият Дух ще ги събуди. Има души, които са се събудили.
Мъжът иска да спре жена си.
Не спирай жена си! Ако Бог е събудил едно сърце, една душа, ти спри се и повярвай, след туй ще имаш отлична жена. Спреш ли я, ще спреш и нейното развитие, и своето. Спреш ли развитието на жена си, и целият дом се разваля. Няма в окултната история един пример, ако жената е спряла мъжа си, и целият дом да не бъде съсипан, или мъжът да е спрял жената, и целият дом да не бъде съсипан.
към беседата >>
Аз вярвам във вас, и някои ваши недъзи отдавам на следното: някой човек му се изкълчи кракът, дойде друг, намести го криво и той, като рече да ходи, завърта се кракът, но дойде друг, намести го право, и върви право.
Та сега заради този жив Христос, ние ще приложим тия три велики закона: Любов към Бога, Любов към ближния и закона на съвършенството – за да бъдем чисти. А другите неща, бъдете уверени, всички други неща може да се разрешат, има правила, но когато ние приложим в живота си първия, втория и третия закон. Казвам: Така ще живеем, всичко друго ще тръгне в своя нормален път.
Аз вярвам във вас, и някои ваши недъзи отдавам на следното: някой човек му се изкълчи кракът, дойде друг, намести го криво и той, като рече да ходи, завърта се кракът, но дойде друг, намести го право, и върви право.
Мнозина от вас са ония, на които изкривили крака и наново трябва да се намести. Не че нямате добро желание, имате, но мнозина изповядват и казват: „Искам да бъда кротък“. Една сестра постоянно се оплаква, че не е кротка, не е смирена, иска да бъде, всичкото желание има, изкаже се, но обиди някого и после плаче, моли се, Господ да ѝ прости погрешката, обещава да бъде по-добра. Но на другия ден пак ще извърши същото. Всеки ден същото.
към беседата >>
Не спирай жена си!
Ще правите разлика, къде е увличането: в работилницата или в кръчмата. Ако е в кръчма, казвам: Излез вън, а ако е работилница – Стойте и свършете занаята. Тези, които са се увлекли, не бързайте да ги критикувате: Духът, Божественият Дух ще ги събуди. Има души, които са се събудили. Мъжът иска да спре жена си.
Не спирай жена си!
Ако Бог е събудил едно сърце, една душа, ти спри се и повярвай, след туй ще имаш отлична жена. Спреш ли я, ще спреш и нейното развитие, и своето. Спреш ли развитието на жена си, и целият дом се разваля. Няма в окултната история един пример, ако жената е спряла мъжа си, и целият дом да не бъде съсипан, или мъжът да е спрял жената, и целият дом да не бъде съсипан. Това значи казаното в Писанието: „Който съсипе Божия храм“.
към беседата >>
Мнозина от вас са ония, на които изкривили крака и наново трябва да се намести.
Та сега заради този жив Христос, ние ще приложим тия три велики закона: Любов към Бога, Любов към ближния и закона на съвършенството – за да бъдем чисти. А другите неща, бъдете уверени, всички други неща може да се разрешат, има правила, но когато ние приложим в живота си първия, втория и третия закон. Казвам: Така ще живеем, всичко друго ще тръгне в своя нормален път. Аз вярвам във вас, и някои ваши недъзи отдавам на следното: някой човек му се изкълчи кракът, дойде друг, намести го криво и той, като рече да ходи, завърта се кракът, но дойде друг, намести го право, и върви право.
Мнозина от вас са ония, на които изкривили крака и наново трябва да се намести.
Не че нямате добро желание, имате, но мнозина изповядват и казват: „Искам да бъда кротък“. Една сестра постоянно се оплаква, че не е кротка, не е смирена, иска да бъде, всичкото желание има, изкаже се, но обиди някого и после плаче, моли се, Господ да ѝ прости погрешката, обещава да бъде по-добра. Но на другия ден пак ще извърши същото. Всеки ден същото. Казвам: Кракът ѝ трябва да се намести.
към беседата >>
Ако Бог е събудил едно сърце, една душа, ти спри се и повярвай, след туй ще имаш отлична жена.
Ако е в кръчма, казвам: Излез вън, а ако е работилница – Стойте и свършете занаята. Тези, които са се увлекли, не бързайте да ги критикувате: Духът, Божественият Дух ще ги събуди. Има души, които са се събудили. Мъжът иска да спре жена си. Не спирай жена си!
Ако Бог е събудил едно сърце, една душа, ти спри се и повярвай, след туй ще имаш отлична жена.
Спреш ли я, ще спреш и нейното развитие, и своето. Спреш ли развитието на жена си, и целият дом се разваля. Няма в окултната история един пример, ако жената е спряла мъжа си, и целият дом да не бъде съсипан, или мъжът да е спрял жената, и целият дом да не бъде съсипан. Това значи казаното в Писанието: „Който съсипе Божия храм“. – Ако Бог е дошъл да съгради нещо в жена ти, или в децата ти, в дъщерята ти, не спъвайте никого.
към беседата >>
Не че нямате добро желание, имате, но мнозина изповядват и казват: „Искам да бъда кротък“.
Та сега заради този жив Христос, ние ще приложим тия три велики закона: Любов към Бога, Любов към ближния и закона на съвършенството – за да бъдем чисти. А другите неща, бъдете уверени, всички други неща може да се разрешат, има правила, но когато ние приложим в живота си първия, втория и третия закон. Казвам: Така ще живеем, всичко друго ще тръгне в своя нормален път. Аз вярвам във вас, и някои ваши недъзи отдавам на следното: някой човек му се изкълчи кракът, дойде друг, намести го криво и той, като рече да ходи, завърта се кракът, но дойде друг, намести го право, и върви право. Мнозина от вас са ония, на които изкривили крака и наново трябва да се намести.
Не че нямате добро желание, имате, но мнозина изповядват и казват: „Искам да бъда кротък“.
Една сестра постоянно се оплаква, че не е кротка, не е смирена, иска да бъде, всичкото желание има, изкаже се, но обиди някого и после плаче, моли се, Господ да ѝ прости погрешката, обещава да бъде по-добра. Но на другия ден пак ще извърши същото. Всеки ден същото. Казвам: Кракът ѝ трябва да се намести. Всеки ден обижда, плаче, бори се, има желание.
към беседата >>
Спреш ли я, ще спреш и нейното развитие, и своето.
Тези, които са се увлекли, не бързайте да ги критикувате: Духът, Божественият Дух ще ги събуди. Има души, които са се събудили. Мъжът иска да спре жена си. Не спирай жена си! Ако Бог е събудил едно сърце, една душа, ти спри се и повярвай, след туй ще имаш отлична жена.
Спреш ли я, ще спреш и нейното развитие, и своето.
Спреш ли развитието на жена си, и целият дом се разваля. Няма в окултната история един пример, ако жената е спряла мъжа си, и целият дом да не бъде съсипан, или мъжът да е спрял жената, и целият дом да не бъде съсипан. Това значи казаното в Писанието: „Който съсипе Божия храм“. – Ако Бог е дошъл да съгради нещо в жена ти, или в децата ти, в дъщерята ти, не спъвайте никого. Спънеш ли го, по същия закон ще дойде съсипването.
към беседата >>
Една сестра постоянно се оплаква, че не е кротка, не е смирена, иска да бъде, всичкото желание има, изкаже се, но обиди някого и после плаче, моли се, Господ да ѝ прости погрешката, обещава да бъде по-добра.
А другите неща, бъдете уверени, всички други неща може да се разрешат, има правила, но когато ние приложим в живота си първия, втория и третия закон. Казвам: Така ще живеем, всичко друго ще тръгне в своя нормален път. Аз вярвам във вас, и някои ваши недъзи отдавам на следното: някой човек му се изкълчи кракът, дойде друг, намести го криво и той, като рече да ходи, завърта се кракът, но дойде друг, намести го право, и върви право. Мнозина от вас са ония, на които изкривили крака и наново трябва да се намести. Не че нямате добро желание, имате, но мнозина изповядват и казват: „Искам да бъда кротък“.
Една сестра постоянно се оплаква, че не е кротка, не е смирена, иска да бъде, всичкото желание има, изкаже се, но обиди някого и после плаче, моли се, Господ да ѝ прости погрешката, обещава да бъде по-добра.
Но на другия ден пак ще извърши същото. Всеки ден същото. Казвам: Кракът ѝ трябва да се намести. Всеки ден обижда, плаче, бори се, има желание. Някой ще каже: „Тя може туй да иска“.
към беседата >>
Спреш ли развитието на жена си, и целият дом се разваля.
Има души, които са се събудили. Мъжът иска да спре жена си. Не спирай жена си! Ако Бог е събудил едно сърце, една душа, ти спри се и повярвай, след туй ще имаш отлична жена. Спреш ли я, ще спреш и нейното развитие, и своето.
Спреш ли развитието на жена си, и целият дом се разваля.
Няма в окултната история един пример, ако жената е спряла мъжа си, и целият дом да не бъде съсипан, или мъжът да е спрял жената, и целият дом да не бъде съсипан. Това значи казаното в Писанието: „Който съсипе Божия храм“. – Ако Бог е дошъл да съгради нещо в жена ти, или в децата ти, в дъщерята ти, не спъвайте никого. Спънеш ли го, по същия закон ще дойде съсипването. Искам от всинца ви да разсъждавате.
към беседата >>
Но на другия ден пак ще извърши същото.
Казвам: Така ще живеем, всичко друго ще тръгне в своя нормален път. Аз вярвам във вас, и някои ваши недъзи отдавам на следното: някой човек му се изкълчи кракът, дойде друг, намести го криво и той, като рече да ходи, завърта се кракът, но дойде друг, намести го право, и върви право. Мнозина от вас са ония, на които изкривили крака и наново трябва да се намести. Не че нямате добро желание, имате, но мнозина изповядват и казват: „Искам да бъда кротък“. Една сестра постоянно се оплаква, че не е кротка, не е смирена, иска да бъде, всичкото желание има, изкаже се, но обиди някого и после плаче, моли се, Господ да ѝ прости погрешката, обещава да бъде по-добра.
Но на другия ден пак ще извърши същото.
Всеки ден същото. Казвам: Кракът ѝ трябва да се намести. Всеки ден обижда, плаче, бори се, има желание. Някой ще каже: „Тя може туй да иска“. Казвам: Имате желание, но има неща в нас, които ни куцат, известни дефекти, недостатъци, които трябва да се изправят.
към беседата >>
Няма в окултната история един пример, ако жената е спряла мъжа си, и целият дом да не бъде съсипан, или мъжът да е спрял жената, и целият дом да не бъде съсипан.
Мъжът иска да спре жена си. Не спирай жена си! Ако Бог е събудил едно сърце, една душа, ти спри се и повярвай, след туй ще имаш отлична жена. Спреш ли я, ще спреш и нейното развитие, и своето. Спреш ли развитието на жена си, и целият дом се разваля.
Няма в окултната история един пример, ако жената е спряла мъжа си, и целият дом да не бъде съсипан, или мъжът да е спрял жената, и целият дом да не бъде съсипан.
Това значи казаното в Писанието: „Който съсипе Божия храм“. – Ако Бог е дошъл да съгради нещо в жена ти, или в децата ти, в дъщерята ти, не спъвайте никого. Спънеш ли го, по същия закон ще дойде съсипването. Искам от всинца ви да разсъждавате. Вие имате много добри желания, аз виждам добрата страна, вършите всичко от любов, и аз се радвам на тази любов.
към беседата >>
Всеки ден същото.
Аз вярвам във вас, и някои ваши недъзи отдавам на следното: някой човек му се изкълчи кракът, дойде друг, намести го криво и той, като рече да ходи, завърта се кракът, но дойде друг, намести го право, и върви право. Мнозина от вас са ония, на които изкривили крака и наново трябва да се намести. Не че нямате добро желание, имате, но мнозина изповядват и казват: „Искам да бъда кротък“. Една сестра постоянно се оплаква, че не е кротка, не е смирена, иска да бъде, всичкото желание има, изкаже се, но обиди някого и после плаче, моли се, Господ да ѝ прости погрешката, обещава да бъде по-добра. Но на другия ден пак ще извърши същото.
Всеки ден същото.
Казвам: Кракът ѝ трябва да се намести. Всеки ден обижда, плаче, бори се, има желание. Някой ще каже: „Тя може туй да иска“. Казвам: Имате желание, но има неща в нас, които ни куцат, известни дефекти, недостатъци, които трябва да се изправят. Та е потребно от всички ни колективно действие, да помогнем да се оправят краката на място: по някой път колективната добродетел трябва да дойде, за да помогне.
към беседата >>
Това значи казаното в Писанието: „Който съсипе Божия храм“.
Не спирай жена си! Ако Бог е събудил едно сърце, една душа, ти спри се и повярвай, след туй ще имаш отлична жена. Спреш ли я, ще спреш и нейното развитие, и своето. Спреш ли развитието на жена си, и целият дом се разваля. Няма в окултната история един пример, ако жената е спряла мъжа си, и целият дом да не бъде съсипан, или мъжът да е спрял жената, и целият дом да не бъде съсипан.
Това значи казаното в Писанието: „Който съсипе Божия храм“.
– Ако Бог е дошъл да съгради нещо в жена ти, или в децата ти, в дъщерята ти, не спъвайте никого. Спънеш ли го, по същия закон ще дойде съсипването. Искам от всинца ви да разсъждавате. Вие имате много добри желания, аз виждам добрата страна, вършите всичко от любов, и аз се радвам на тази любов. Но някой път, някой силен човек, като вземе в ръцете си някой слаб човек, стисне толкова силно своя приятел, че му счупи двете ребра от любов.
към беседата >>
Казвам: Кракът ѝ трябва да се намести.
Мнозина от вас са ония, на които изкривили крака и наново трябва да се намести. Не че нямате добро желание, имате, но мнозина изповядват и казват: „Искам да бъда кротък“. Една сестра постоянно се оплаква, че не е кротка, не е смирена, иска да бъде, всичкото желание има, изкаже се, но обиди някого и после плаче, моли се, Господ да ѝ прости погрешката, обещава да бъде по-добра. Но на другия ден пак ще извърши същото. Всеки ден същото.
Казвам: Кракът ѝ трябва да се намести.
Всеки ден обижда, плаче, бори се, има желание. Някой ще каже: „Тя може туй да иска“. Казвам: Имате желание, но има неща в нас, които ни куцат, известни дефекти, недостатъци, които трябва да се изправят. Та е потребно от всички ни колективно действие, да помогнем да се оправят краката на място: по някой път колективната добродетел трябва да дойде, за да помогне.
към беседата >>
– Ако Бог е дошъл да съгради нещо в жена ти, или в децата ти, в дъщерята ти, не спъвайте никого.
Ако Бог е събудил едно сърце, една душа, ти спри се и повярвай, след туй ще имаш отлична жена. Спреш ли я, ще спреш и нейното развитие, и своето. Спреш ли развитието на жена си, и целият дом се разваля. Няма в окултната история един пример, ако жената е спряла мъжа си, и целият дом да не бъде съсипан, или мъжът да е спрял жената, и целият дом да не бъде съсипан. Това значи казаното в Писанието: „Който съсипе Божия храм“.
– Ако Бог е дошъл да съгради нещо в жена ти, или в децата ти, в дъщерята ти, не спъвайте никого.
Спънеш ли го, по същия закон ще дойде съсипването. Искам от всинца ви да разсъждавате. Вие имате много добри желания, аз виждам добрата страна, вършите всичко от любов, и аз се радвам на тази любов. Но някой път, някой силен човек, като вземе в ръцете си някой слаб човек, стисне толкова силно своя приятел, че му счупи двете ребра от любов. Не искал човекът, от любов, но бил толкова силен, че като стиснал приятеля си, припръщели ребрата му.
към беседата >>
Всеки ден обижда, плаче, бори се, има желание.
Не че нямате добро желание, имате, но мнозина изповядват и казват: „Искам да бъда кротък“. Една сестра постоянно се оплаква, че не е кротка, не е смирена, иска да бъде, всичкото желание има, изкаже се, но обиди някого и после плаче, моли се, Господ да ѝ прости погрешката, обещава да бъде по-добра. Но на другия ден пак ще извърши същото. Всеки ден същото. Казвам: Кракът ѝ трябва да се намести.
Всеки ден обижда, плаче, бори се, има желание.
Някой ще каже: „Тя може туй да иска“. Казвам: Имате желание, но има неща в нас, които ни куцат, известни дефекти, недостатъци, които трябва да се изправят. Та е потребно от всички ни колективно действие, да помогнем да се оправят краката на място: по някой път колективната добродетел трябва да дойде, за да помогне.
към беседата >>
Спънеш ли го, по същия закон ще дойде съсипването.
Спреш ли я, ще спреш и нейното развитие, и своето. Спреш ли развитието на жена си, и целият дом се разваля. Няма в окултната история един пример, ако жената е спряла мъжа си, и целият дом да не бъде съсипан, или мъжът да е спрял жената, и целият дом да не бъде съсипан. Това значи казаното в Писанието: „Който съсипе Божия храм“. – Ако Бог е дошъл да съгради нещо в жена ти, или в децата ти, в дъщерята ти, не спъвайте никого.
Спънеш ли го, по същия закон ще дойде съсипването.
Искам от всинца ви да разсъждавате. Вие имате много добри желания, аз виждам добрата страна, вършите всичко от любов, и аз се радвам на тази любов. Но някой път, някой силен човек, като вземе в ръцете си някой слаб човек, стисне толкова силно своя приятел, че му счупи двете ребра от любов. Не искал човекът, от любов, но бил толкова силен, че като стиснал приятеля си, припръщели ребрата му. Ще се пазим, да не стискаме много.
към беседата >>
Някой ще каже: „Тя може туй да иска“.
Една сестра постоянно се оплаква, че не е кротка, не е смирена, иска да бъде, всичкото желание има, изкаже се, но обиди някого и после плаче, моли се, Господ да ѝ прости погрешката, обещава да бъде по-добра. Но на другия ден пак ще извърши същото. Всеки ден същото. Казвам: Кракът ѝ трябва да се намести. Всеки ден обижда, плаче, бори се, има желание.
Някой ще каже: „Тя може туй да иска“.
Казвам: Имате желание, но има неща в нас, които ни куцат, известни дефекти, недостатъци, които трябва да се изправят. Та е потребно от всички ни колективно действие, да помогнем да се оправят краката на място: по някой път колективната добродетел трябва да дойде, за да помогне.
към беседата >>
Искам от всинца ви да разсъждавате.
Спреш ли развитието на жена си, и целият дом се разваля. Няма в окултната история един пример, ако жената е спряла мъжа си, и целият дом да не бъде съсипан, или мъжът да е спрял жената, и целият дом да не бъде съсипан. Това значи казаното в Писанието: „Който съсипе Божия храм“. – Ако Бог е дошъл да съгради нещо в жена ти, или в децата ти, в дъщерята ти, не спъвайте никого. Спънеш ли го, по същия закон ще дойде съсипването.
Искам от всинца ви да разсъждавате.
Вие имате много добри желания, аз виждам добрата страна, вършите всичко от любов, и аз се радвам на тази любов. Но някой път, някой силен човек, като вземе в ръцете си някой слаб човек, стисне толкова силно своя приятел, че му счупи двете ребра от любов. Не искал човекът, от любов, но бил толкова силен, че като стиснал приятеля си, припръщели ребрата му. Ще се пазим, да не стискаме много. Любовта трябва да действа много меко, много меко.
към беседата >>
Казвам: Имате желание, но има неща в нас, които ни куцат, известни дефекти, недостатъци, които трябва да се изправят.
Но на другия ден пак ще извърши същото. Всеки ден същото. Казвам: Кракът ѝ трябва да се намести. Всеки ден обижда, плаче, бори се, има желание. Някой ще каже: „Тя може туй да иска“.
Казвам: Имате желание, но има неща в нас, които ни куцат, известни дефекти, недостатъци, които трябва да се изправят.
Та е потребно от всички ни колективно действие, да помогнем да се оправят краката на място: по някой път колективната добродетел трябва да дойде, за да помогне.
към беседата >>
Вие имате много добри желания, аз виждам добрата страна, вършите всичко от любов, и аз се радвам на тази любов.
Няма в окултната история един пример, ако жената е спряла мъжа си, и целият дом да не бъде съсипан, или мъжът да е спрял жената, и целият дом да не бъде съсипан. Това значи казаното в Писанието: „Който съсипе Божия храм“. – Ако Бог е дошъл да съгради нещо в жена ти, или в децата ти, в дъщерята ти, не спъвайте никого. Спънеш ли го, по същия закон ще дойде съсипването. Искам от всинца ви да разсъждавате.
Вие имате много добри желания, аз виждам добрата страна, вършите всичко от любов, и аз се радвам на тази любов.
Но някой път, някой силен човек, като вземе в ръцете си някой слаб човек, стисне толкова силно своя приятел, че му счупи двете ребра от любов. Не искал човекът, от любов, но бил толкова силен, че като стиснал приятеля си, припръщели ребрата му. Ще се пазим, да не стискаме много. Любовта трябва да действа много меко, много меко. Сега има опасност във всички окултни общества, тъй както сме събрани, като една фамилия, има опасност да си причиним много голямо добро, но и много голямо зло – и едното, и другото.
към беседата >>
Та е потребно от всички ни колективно действие, да помогнем да се оправят краката на място: по някой път колективната добродетел трябва да дойде, за да помогне.
Всеки ден същото. Казвам: Кракът ѝ трябва да се намести. Всеки ден обижда, плаче, бори се, има желание. Някой ще каже: „Тя може туй да иска“. Казвам: Имате желание, но има неща в нас, които ни куцат, известни дефекти, недостатъци, които трябва да се изправят.
Та е потребно от всички ни колективно действие, да помогнем да се оправят краката на място: по някой път колективната добродетел трябва да дойде, за да помогне.
към беседата >>
Но някой път, някой силен човек, като вземе в ръцете си някой слаб човек, стисне толкова силно своя приятел, че му счупи двете ребра от любов.
Това значи казаното в Писанието: „Който съсипе Божия храм“. – Ако Бог е дошъл да съгради нещо в жена ти, или в децата ти, в дъщерята ти, не спъвайте никого. Спънеш ли го, по същия закон ще дойде съсипването. Искам от всинца ви да разсъждавате. Вие имате много добри желания, аз виждам добрата страна, вършите всичко от любов, и аз се радвам на тази любов.
Но някой път, някой силен човек, като вземе в ръцете си някой слаб човек, стисне толкова силно своя приятел, че му счупи двете ребра от любов.
Не искал човекът, от любов, но бил толкова силен, че като стиснал приятеля си, припръщели ребрата му. Ще се пазим, да не стискаме много. Любовта трябва да действа много меко, много меко. Сега има опасност във всички окултни общества, тъй както сме събрани, като една фамилия, има опасност да си причиним много голямо добро, но и много голямо зло – и едното, и другото. Ако един човек ходи из гората и си върти ножа далеч от теб, малко ти струва, нека си маха ножа, но ако влезе в къщи, дето хората са влезли, и почне да върти ножа, какво мислите, на мястото ли е този нож?
към беседата >>
И тъй, чистота ни е потребна, да бъдем чисти, както Христос е чист.
И тъй, чистота ни е потребна, да бъдем чисти, както Христос е чист.
Тогава ще разберем добрата воля на нашия небесен Баща, Който ни е събрал днес на това хубаво място, да се радваме на Неговата хубава градина, на птичките, при хубавата водица, на хляба, който имаме, на обяда. И сега Господ отгоре ни е теглил отгоре един покрив, една завеса, вижте колко е внимателен, казва: „Няма да те разберат при това мое слънце“. Но туй вършат нашите приятели, съзнават, че другояче щяхте да слънчасате. Понеже аз говоря такава важна беседа, казват: „Теглете тази завеса малко, да не слънчасат“. Иначе нямаше да ме разберете.
към беседата >>
Не искал човекът, от любов, но бил толкова силен, че като стиснал приятеля си, припръщели ребрата му.
– Ако Бог е дошъл да съгради нещо в жена ти, или в децата ти, в дъщерята ти, не спъвайте никого. Спънеш ли го, по същия закон ще дойде съсипването. Искам от всинца ви да разсъждавате. Вие имате много добри желания, аз виждам добрата страна, вършите всичко от любов, и аз се радвам на тази любов. Но някой път, някой силен човек, като вземе в ръцете си някой слаб човек, стисне толкова силно своя приятел, че му счупи двете ребра от любов.
Не искал човекът, от любов, но бил толкова силен, че като стиснал приятеля си, припръщели ребрата му.
Ще се пазим, да не стискаме много. Любовта трябва да действа много меко, много меко. Сега има опасност във всички окултни общества, тъй както сме събрани, като една фамилия, има опасност да си причиним много голямо добро, но и много голямо зло – и едното, и другото. Ако един човек ходи из гората и си върти ножа далеч от теб, малко ти струва, нека си маха ножа, но ако влезе в къщи, дето хората са влезли, и почне да върти ножа, какво мислите, на мястото ли е този нож? Някой казва: „Аз съм свободен да мисля, каквото искам“.
към беседата >>
Тогава ще разберем добрата воля на нашия небесен Баща, Който ни е събрал днес на това хубаво място, да се радваме на Неговата хубава градина, на птичките, при хубавата водица, на хляба, който имаме, на обяда.
И тъй, чистота ни е потребна, да бъдем чисти, както Христос е чист.
Тогава ще разберем добрата воля на нашия небесен Баща, Който ни е събрал днес на това хубаво място, да се радваме на Неговата хубава градина, на птичките, при хубавата водица, на хляба, който имаме, на обяда.
И сега Господ отгоре ни е теглил отгоре един покрив, една завеса, вижте колко е внимателен, казва: „Няма да те разберат при това мое слънце“. Но туй вършат нашите приятели, съзнават, че другояче щяхте да слънчасате. Понеже аз говоря такава важна беседа, казват: „Теглете тази завеса малко, да не слънчасат“. Иначе нямаше да ме разберете. Те имат доброто желание да разберете Словото и да го приложите.
към беседата >>
Ще се пазим, да не стискаме много.
Спънеш ли го, по същия закон ще дойде съсипването. Искам от всинца ви да разсъждавате. Вие имате много добри желания, аз виждам добрата страна, вършите всичко от любов, и аз се радвам на тази любов. Но някой път, някой силен човек, като вземе в ръцете си някой слаб човек, стисне толкова силно своя приятел, че му счупи двете ребра от любов. Не искал човекът, от любов, но бил толкова силен, че като стиснал приятеля си, припръщели ребрата му.
Ще се пазим, да не стискаме много.
Любовта трябва да действа много меко, много меко. Сега има опасност във всички окултни общества, тъй както сме събрани, като една фамилия, има опасност да си причиним много голямо добро, но и много голямо зло – и едното, и другото. Ако един човек ходи из гората и си върти ножа далеч от теб, малко ти струва, нека си маха ножа, но ако влезе в къщи, дето хората са влезли, и почне да върти ножа, какво мислите, на мястото ли е този нож? Някой казва: „Аз съм свободен да мисля, каквото искам“. Не си свободен, вашият нож ще седи вътре в ножницата, а когато излезете из гората, можете да го въртите колкото искате – вкъщи, между вашите приятели, ножът ще бъде в ножницата, няма да има никакъв нож, ако искате да бъдете чисти.
към беседата >>
И сега Господ отгоре ни е теглил отгоре един покрив, една завеса, вижте колко е внимателен, казва: „Няма да те разберат при това мое слънце“.
И тъй, чистота ни е потребна, да бъдем чисти, както Христос е чист. Тогава ще разберем добрата воля на нашия небесен Баща, Който ни е събрал днес на това хубаво място, да се радваме на Неговата хубава градина, на птичките, при хубавата водица, на хляба, който имаме, на обяда.
И сега Господ отгоре ни е теглил отгоре един покрив, една завеса, вижте колко е внимателен, казва: „Няма да те разберат при това мое слънце“.
Но туй вършат нашите приятели, съзнават, че другояче щяхте да слънчасате. Понеже аз говоря такава важна беседа, казват: „Теглете тази завеса малко, да не слънчасат“. Иначе нямаше да ме разберете. Те имат доброто желание да разберете Словото и да го приложите. И тъй, какво ми казват те?
към беседата >>
Любовта трябва да действа много меко, много меко.
Искам от всинца ви да разсъждавате. Вие имате много добри желания, аз виждам добрата страна, вършите всичко от любов, и аз се радвам на тази любов. Но някой път, някой силен човек, като вземе в ръцете си някой слаб човек, стисне толкова силно своя приятел, че му счупи двете ребра от любов. Не искал човекът, от любов, но бил толкова силен, че като стиснал приятеля си, припръщели ребрата му. Ще се пазим, да не стискаме много.
Любовта трябва да действа много меко, много меко.
Сега има опасност във всички окултни общества, тъй както сме събрани, като една фамилия, има опасност да си причиним много голямо добро, но и много голямо зло – и едното, и другото. Ако един човек ходи из гората и си върти ножа далеч от теб, малко ти струва, нека си маха ножа, но ако влезе в къщи, дето хората са влезли, и почне да върти ножа, какво мислите, на мястото ли е този нож? Някой казва: „Аз съм свободен да мисля, каквото искам“. Не си свободен, вашият нож ще седи вътре в ножницата, а когато излезете из гората, можете да го въртите колкото искате – вкъщи, между вашите приятели, ножът ще бъде в ножницата, няма да има никакъв нож, ако искате да бъдете чисти. Извадите ли го, вие показвате вашето изкуство; работата зле ще свърши.
към беседата >>
Но туй вършат нашите приятели, съзнават, че другояче щяхте да слънчасате.
И тъй, чистота ни е потребна, да бъдем чисти, както Христос е чист. Тогава ще разберем добрата воля на нашия небесен Баща, Който ни е събрал днес на това хубаво място, да се радваме на Неговата хубава градина, на птичките, при хубавата водица, на хляба, който имаме, на обяда. И сега Господ отгоре ни е теглил отгоре един покрив, една завеса, вижте колко е внимателен, казва: „Няма да те разберат при това мое слънце“.
Но туй вършат нашите приятели, съзнават, че другояче щяхте да слънчасате.
Понеже аз говоря такава важна беседа, казват: „Теглете тази завеса малко, да не слънчасат“. Иначе нямаше да ме разберете. Те имат доброто желание да разберете Словото и да го приложите. И тъй, какво ми казват те? Ето какво ми казват (ще кажете вие, духовете говорят на нашия учител!), ето какво говорят небесните жители, онези, които искат да ви направят добро: „Кажи им, че ние ще им окажем всичкото си съдействие, нека започнат работа, стига да приложат трите закона, и домовете им ще изправим, няма да остане нещо, което да не изправим, всичко ще оправим, но да приложат законите: Любов към Бога, Любов към ближния и съвършенство“.
към беседата >>
Сега има опасност във всички окултни общества, тъй както сме събрани, като една фамилия, има опасност да си причиним много голямо добро, но и много голямо зло – и едното, и другото.
Вие имате много добри желания, аз виждам добрата страна, вършите всичко от любов, и аз се радвам на тази любов. Но някой път, някой силен човек, като вземе в ръцете си някой слаб човек, стисне толкова силно своя приятел, че му счупи двете ребра от любов. Не искал човекът, от любов, но бил толкова силен, че като стиснал приятеля си, припръщели ребрата му. Ще се пазим, да не стискаме много. Любовта трябва да действа много меко, много меко.
Сега има опасност във всички окултни общества, тъй както сме събрани, като една фамилия, има опасност да си причиним много голямо добро, но и много голямо зло – и едното, и другото.
Ако един човек ходи из гората и си върти ножа далеч от теб, малко ти струва, нека си маха ножа, но ако влезе в къщи, дето хората са влезли, и почне да върти ножа, какво мислите, на мястото ли е този нож? Някой казва: „Аз съм свободен да мисля, каквото искам“. Не си свободен, вашият нож ще седи вътре в ножницата, а когато излезете из гората, можете да го въртите колкото искате – вкъщи, между вашите приятели, ножът ще бъде в ножницата, няма да има никакъв нож, ако искате да бъдете чисти. Извадите ли го, вие показвате вашето изкуство; работата зле ще свърши. Сега тия неща вие ги съзнавате, знаете, имате всички желание, но ако вие любите Христа, трябва ли, като влезете в неговата градина, да си опитвате ножа наляво и надясно – по цветята му и на неговите дръвчета?
към беседата >>
Понеже аз говоря такава важна беседа, казват: „Теглете тази завеса малко, да не слънчасат“.
И тъй, чистота ни е потребна, да бъдем чисти, както Христос е чист. Тогава ще разберем добрата воля на нашия небесен Баща, Който ни е събрал днес на това хубаво място, да се радваме на Неговата хубава градина, на птичките, при хубавата водица, на хляба, който имаме, на обяда. И сега Господ отгоре ни е теглил отгоре един покрив, една завеса, вижте колко е внимателен, казва: „Няма да те разберат при това мое слънце“. Но туй вършат нашите приятели, съзнават, че другояче щяхте да слънчасате.
Понеже аз говоря такава важна беседа, казват: „Теглете тази завеса малко, да не слънчасат“.
Иначе нямаше да ме разберете. Те имат доброто желание да разберете Словото и да го приложите. И тъй, какво ми казват те? Ето какво ми казват (ще кажете вие, духовете говорят на нашия учител!), ето какво говорят небесните жители, онези, които искат да ви направят добро: „Кажи им, че ние ще им окажем всичкото си съдействие, нека започнат работа, стига да приложат трите закона, и домовете им ще изправим, няма да остане нещо, което да не изправим, всичко ще оправим, но да приложат законите: Любов към Бога, Любов към ближния и съвършенство“.
към беседата >>
Ако един човек ходи из гората и си върти ножа далеч от теб, малко ти струва, нека си маха ножа, но ако влезе в къщи, дето хората са влезли, и почне да върти ножа, какво мислите, на мястото ли е този нож?
Но някой път, някой силен човек, като вземе в ръцете си някой слаб човек, стисне толкова силно своя приятел, че му счупи двете ребра от любов. Не искал човекът, от любов, но бил толкова силен, че като стиснал приятеля си, припръщели ребрата му. Ще се пазим, да не стискаме много. Любовта трябва да действа много меко, много меко. Сега има опасност във всички окултни общества, тъй както сме събрани, като една фамилия, има опасност да си причиним много голямо добро, но и много голямо зло – и едното, и другото.
Ако един човек ходи из гората и си върти ножа далеч от теб, малко ти струва, нека си маха ножа, но ако влезе в къщи, дето хората са влезли, и почне да върти ножа, какво мислите, на мястото ли е този нож?
Някой казва: „Аз съм свободен да мисля, каквото искам“. Не си свободен, вашият нож ще седи вътре в ножницата, а когато излезете из гората, можете да го въртите колкото искате – вкъщи, между вашите приятели, ножът ще бъде в ножницата, няма да има никакъв нож, ако искате да бъдете чисти. Извадите ли го, вие показвате вашето изкуство; работата зле ще свърши. Сега тия неща вие ги съзнавате, знаете, имате всички желание, но ако вие любите Христа, трябва ли, като влезете в неговата градина, да си опитвате ножа наляво и надясно – по цветята му и на неговите дръвчета? И като влезе Христос да види дръвчетата посечени, какво ще каже за вас?
към беседата >>
Иначе нямаше да ме разберете.
И тъй, чистота ни е потребна, да бъдем чисти, както Христос е чист. Тогава ще разберем добрата воля на нашия небесен Баща, Който ни е събрал днес на това хубаво място, да се радваме на Неговата хубава градина, на птичките, при хубавата водица, на хляба, който имаме, на обяда. И сега Господ отгоре ни е теглил отгоре един покрив, една завеса, вижте колко е внимателен, казва: „Няма да те разберат при това мое слънце“. Но туй вършат нашите приятели, съзнават, че другояче щяхте да слънчасате. Понеже аз говоря такава важна беседа, казват: „Теглете тази завеса малко, да не слънчасат“.
Иначе нямаше да ме разберете.
Те имат доброто желание да разберете Словото и да го приложите. И тъй, какво ми казват те? Ето какво ми казват (ще кажете вие, духовете говорят на нашия учител!), ето какво говорят небесните жители, онези, които искат да ви направят добро: „Кажи им, че ние ще им окажем всичкото си съдействие, нека започнат работа, стига да приложат трите закона, и домовете им ще изправим, няма да остане нещо, което да не изправим, всичко ще оправим, но да приложат законите: Любов към Бога, Любов към ближния и съвършенство“.
към беседата >>
Някой казва: „Аз съм свободен да мисля, каквото искам“.
Не искал човекът, от любов, но бил толкова силен, че като стиснал приятеля си, припръщели ребрата му. Ще се пазим, да не стискаме много. Любовта трябва да действа много меко, много меко. Сега има опасност във всички окултни общества, тъй както сме събрани, като една фамилия, има опасност да си причиним много голямо добро, но и много голямо зло – и едното, и другото. Ако един човек ходи из гората и си върти ножа далеч от теб, малко ти струва, нека си маха ножа, но ако влезе в къщи, дето хората са влезли, и почне да върти ножа, какво мислите, на мястото ли е този нож?
Някой казва: „Аз съм свободен да мисля, каквото искам“.
Не си свободен, вашият нож ще седи вътре в ножницата, а когато излезете из гората, можете да го въртите колкото искате – вкъщи, между вашите приятели, ножът ще бъде в ножницата, няма да има никакъв нож, ако искате да бъдете чисти. Извадите ли го, вие показвате вашето изкуство; работата зле ще свърши. Сега тия неща вие ги съзнавате, знаете, имате всички желание, но ако вие любите Христа, трябва ли, като влезете в неговата градина, да си опитвате ножа наляво и надясно – по цветята му и на неговите дръвчета? И като влезе Христос да види дръвчетата посечени, какво ще каже за вас? Ако една крехка душа, младо момиче, току-що тръгнало и вие му кажете: „Що си тръгнала по тия глупости, ти си още млада, чакай да си поживееш“.
към беседата >>
Те имат доброто желание да разберете Словото и да го приложите.
Тогава ще разберем добрата воля на нашия небесен Баща, Който ни е събрал днес на това хубаво място, да се радваме на Неговата хубава градина, на птичките, при хубавата водица, на хляба, който имаме, на обяда. И сега Господ отгоре ни е теглил отгоре един покрив, една завеса, вижте колко е внимателен, казва: „Няма да те разберат при това мое слънце“. Но туй вършат нашите приятели, съзнават, че другояче щяхте да слънчасате. Понеже аз говоря такава важна беседа, казват: „Теглете тази завеса малко, да не слънчасат“. Иначе нямаше да ме разберете.
Те имат доброто желание да разберете Словото и да го приложите.
И тъй, какво ми казват те? Ето какво ми казват (ще кажете вие, духовете говорят на нашия учител!), ето какво говорят небесните жители, онези, които искат да ви направят добро: „Кажи им, че ние ще им окажем всичкото си съдействие, нека започнат работа, стига да приложат трите закона, и домовете им ще изправим, няма да остане нещо, което да не изправим, всичко ще оправим, но да приложат законите: Любов към Бога, Любов към ближния и съвършенство“.
към беседата >>
Не си свободен, вашият нож ще седи вътре в ножницата, а когато излезете из гората, можете да го въртите колкото искате – вкъщи, между вашите приятели, ножът ще бъде в ножницата, няма да има никакъв нож, ако искате да бъдете чисти.
Ще се пазим, да не стискаме много. Любовта трябва да действа много меко, много меко. Сега има опасност във всички окултни общества, тъй както сме събрани, като една фамилия, има опасност да си причиним много голямо добро, но и много голямо зло – и едното, и другото. Ако един човек ходи из гората и си върти ножа далеч от теб, малко ти струва, нека си маха ножа, но ако влезе в къщи, дето хората са влезли, и почне да върти ножа, какво мислите, на мястото ли е този нож? Някой казва: „Аз съм свободен да мисля, каквото искам“.
Не си свободен, вашият нож ще седи вътре в ножницата, а когато излезете из гората, можете да го въртите колкото искате – вкъщи, между вашите приятели, ножът ще бъде в ножницата, няма да има никакъв нож, ако искате да бъдете чисти.
Извадите ли го, вие показвате вашето изкуство; работата зле ще свърши. Сега тия неща вие ги съзнавате, знаете, имате всички желание, но ако вие любите Христа, трябва ли, като влезете в неговата градина, да си опитвате ножа наляво и надясно – по цветята му и на неговите дръвчета? И като влезе Христос да види дръвчетата посечени, какво ще каже за вас? Ако една крехка душа, младо момиче, току-що тръгнало и вие му кажете: „Що си тръгнала по тия глупости, ти си още млада, чакай да си поживееш“. Веднага спирате духа.
към беседата >>
И тъй, какво ми казват те?
И сега Господ отгоре ни е теглил отгоре един покрив, една завеса, вижте колко е внимателен, казва: „Няма да те разберат при това мое слънце“. Но туй вършат нашите приятели, съзнават, че другояче щяхте да слънчасате. Понеже аз говоря такава важна беседа, казват: „Теглете тази завеса малко, да не слънчасат“. Иначе нямаше да ме разберете. Те имат доброто желание да разберете Словото и да го приложите.
И тъй, какво ми казват те?
Ето какво ми казват (ще кажете вие, духовете говорят на нашия учител!), ето какво говорят небесните жители, онези, които искат да ви направят добро: „Кажи им, че ние ще им окажем всичкото си съдействие, нека започнат работа, стига да приложат трите закона, и домовете им ще изправим, няма да остане нещо, което да не изправим, всичко ще оправим, но да приложат законите: Любов към Бога, Любов към ближния и съвършенство“.
към беседата >>
Извадите ли го, вие показвате вашето изкуство; работата зле ще свърши.
Любовта трябва да действа много меко, много меко. Сега има опасност във всички окултни общества, тъй както сме събрани, като една фамилия, има опасност да си причиним много голямо добро, но и много голямо зло – и едното, и другото. Ако един човек ходи из гората и си върти ножа далеч от теб, малко ти струва, нека си маха ножа, но ако влезе в къщи, дето хората са влезли, и почне да върти ножа, какво мислите, на мястото ли е този нож? Някой казва: „Аз съм свободен да мисля, каквото искам“. Не си свободен, вашият нож ще седи вътре в ножницата, а когато излезете из гората, можете да го въртите колкото искате – вкъщи, между вашите приятели, ножът ще бъде в ножницата, няма да има никакъв нож, ако искате да бъдете чисти.
Извадите ли го, вие показвате вашето изкуство; работата зле ще свърши.
Сега тия неща вие ги съзнавате, знаете, имате всички желание, но ако вие любите Христа, трябва ли, като влезете в неговата градина, да си опитвате ножа наляво и надясно – по цветята му и на неговите дръвчета? И като влезе Христос да види дръвчетата посечени, какво ще каже за вас? Ако една крехка душа, младо момиче, току-що тръгнало и вие му кажете: „Що си тръгнала по тия глупости, ти си още млада, чакай да си поживееш“. Веднага спирате духа. Какво ще каже Христос, като види това?
към беседата >>
Ето какво ми казват (ще кажете вие, духовете говорят на нашия учител!), ето какво говорят небесните жители, онези, които искат да ви направят добро: „Кажи им, че ние ще им окажем всичкото си съдействие, нека започнат работа, стига да приложат трите закона, и домовете им ще изправим, няма да остане нещо, което да не изправим, всичко ще оправим, но да приложат законите: Любов към Бога, Любов към ближния и съвършенство“.
Но туй вършат нашите приятели, съзнават, че другояче щяхте да слънчасате. Понеже аз говоря такава важна беседа, казват: „Теглете тази завеса малко, да не слънчасат“. Иначе нямаше да ме разберете. Те имат доброто желание да разберете Словото и да го приложите. И тъй, какво ми казват те?
Ето какво ми казват (ще кажете вие, духовете говорят на нашия учител!), ето какво говорят небесните жители, онези, които искат да ви направят добро: „Кажи им, че ние ще им окажем всичкото си съдействие, нека започнат работа, стига да приложат трите закона, и домовете им ще изправим, няма да остане нещо, което да не изправим, всичко ще оправим, но да приложат законите: Любов към Бога, Любов към ближния и съвършенство“.
към беседата >>
Сега тия неща вие ги съзнавате, знаете, имате всички желание, но ако вие любите Христа, трябва ли, като влезете в неговата градина, да си опитвате ножа наляво и надясно – по цветята му и на неговите дръвчета?
Сега има опасност във всички окултни общества, тъй както сме събрани, като една фамилия, има опасност да си причиним много голямо добро, но и много голямо зло – и едното, и другото. Ако един човек ходи из гората и си върти ножа далеч от теб, малко ти струва, нека си маха ножа, но ако влезе в къщи, дето хората са влезли, и почне да върти ножа, какво мислите, на мястото ли е този нож? Някой казва: „Аз съм свободен да мисля, каквото искам“. Не си свободен, вашият нож ще седи вътре в ножницата, а когато излезете из гората, можете да го въртите колкото искате – вкъщи, между вашите приятели, ножът ще бъде в ножницата, няма да има никакъв нож, ако искате да бъдете чисти. Извадите ли го, вие показвате вашето изкуство; работата зле ще свърши.
Сега тия неща вие ги съзнавате, знаете, имате всички желание, но ако вие любите Христа, трябва ли, като влезете в неговата градина, да си опитвате ножа наляво и надясно – по цветята му и на неговите дръвчета?
И като влезе Христос да види дръвчетата посечени, какво ще каже за вас? Ако една крехка душа, младо момиче, току-що тръгнало и вие му кажете: „Що си тръгнала по тия глупости, ти си още млада, чакай да си поживееш“. Веднага спирате духа. Какво ще каже Христос, като види това? Ще ви похвали ли?
към беседата >>
Ще се учите, те ще ви учат.
Ще се учите, те ще ви учат.
После казват: „Този Дух, когато дойде, ще ви научи, дълго време ще ви учи и ще се научите“. Тъй казват отгоре, ще имате всичкото им съдействие. А нашият Баща? – Ето какво ми казва Той: „Когато те извършат всичко, аз ще ги благословя“. – „Те ще извършат, вие ще възприемете, а Аз ще ги благословя.“ И всичко ще тръгне.
към беседата >>
И като влезе Христос да види дръвчетата посечени, какво ще каже за вас?
Ако един човек ходи из гората и си върти ножа далеч от теб, малко ти струва, нека си маха ножа, но ако влезе в къщи, дето хората са влезли, и почне да върти ножа, какво мислите, на мястото ли е този нож? Някой казва: „Аз съм свободен да мисля, каквото искам“. Не си свободен, вашият нож ще седи вътре в ножницата, а когато излезете из гората, можете да го въртите колкото искате – вкъщи, между вашите приятели, ножът ще бъде в ножницата, няма да има никакъв нож, ако искате да бъдете чисти. Извадите ли го, вие показвате вашето изкуство; работата зле ще свърши. Сега тия неща вие ги съзнавате, знаете, имате всички желание, но ако вие любите Христа, трябва ли, като влезете в неговата градина, да си опитвате ножа наляво и надясно – по цветята му и на неговите дръвчета?
И като влезе Христос да види дръвчетата посечени, какво ще каже за вас?
Ако една крехка душа, младо момиче, току-що тръгнало и вие му кажете: „Що си тръгнала по тия глупости, ти си още млада, чакай да си поживееш“. Веднага спирате духа. Какво ще каже Христос, като види това? Ще ви похвали ли? – Няма да ви похвали.
към беседата >>
После казват: „Този Дух, когато дойде, ще ви научи, дълго време ще ви учи и ще се научите“.
Ще се учите, те ще ви учат.
После казват: „Този Дух, когато дойде, ще ви научи, дълго време ще ви учи и ще се научите“.
Тъй казват отгоре, ще имате всичкото им съдействие. А нашият Баща? – Ето какво ми казва Той: „Когато те извършат всичко, аз ще ги благословя“. – „Те ще извършат, вие ще възприемете, а Аз ще ги благословя.“ И всичко ще тръгне. Това е Словото.
към беседата >>
Ако една крехка душа, младо момиче, току-що тръгнало и вие му кажете: „Що си тръгнала по тия глупости, ти си още млада, чакай да си поживееш“.
Някой казва: „Аз съм свободен да мисля, каквото искам“. Не си свободен, вашият нож ще седи вътре в ножницата, а когато излезете из гората, можете да го въртите колкото искате – вкъщи, между вашите приятели, ножът ще бъде в ножницата, няма да има никакъв нож, ако искате да бъдете чисти. Извадите ли го, вие показвате вашето изкуство; работата зле ще свърши. Сега тия неща вие ги съзнавате, знаете, имате всички желание, но ако вие любите Христа, трябва ли, като влезете в неговата градина, да си опитвате ножа наляво и надясно – по цветята му и на неговите дръвчета? И като влезе Христос да види дръвчетата посечени, какво ще каже за вас?
Ако една крехка душа, младо момиче, току-що тръгнало и вие му кажете: „Що си тръгнала по тия глупости, ти си още млада, чакай да си поживееш“.
Веднага спирате духа. Какво ще каже Христос, като види това? Ще ви похвали ли? – Няма да ви похвали. Вие на това дете ще кажете: „Върви напред, много добре си започнала“.
към беседата >>
Тъй казват отгоре, ще имате всичкото им съдействие.
Ще се учите, те ще ви учат. После казват: „Този Дух, когато дойде, ще ви научи, дълго време ще ви учи и ще се научите“.
Тъй казват отгоре, ще имате всичкото им съдействие.
А нашият Баща? – Ето какво ми казва Той: „Когато те извършат всичко, аз ще ги благословя“. – „Те ще извършат, вие ще възприемете, а Аз ще ги благословя.“ И всичко ще тръгне. Това е Словото.
към беседата >>
Веднага спирате духа.
Не си свободен, вашият нож ще седи вътре в ножницата, а когато излезете из гората, можете да го въртите колкото искате – вкъщи, между вашите приятели, ножът ще бъде в ножницата, няма да има никакъв нож, ако искате да бъдете чисти. Извадите ли го, вие показвате вашето изкуство; работата зле ще свърши. Сега тия неща вие ги съзнавате, знаете, имате всички желание, но ако вие любите Христа, трябва ли, като влезете в неговата градина, да си опитвате ножа наляво и надясно – по цветята му и на неговите дръвчета? И като влезе Христос да види дръвчетата посечени, какво ще каже за вас? Ако една крехка душа, младо момиче, току-що тръгнало и вие му кажете: „Що си тръгнала по тия глупости, ти си още млада, чакай да си поживееш“.
Веднага спирате духа.
Какво ще каже Христос, като види това? Ще ви похвали ли? – Няма да ви похвали. Вие на това дете ще кажете: „Върви напред, много добре си започнала“. Дойде ли туй пробуждане, никого не спирай.
към беседата >>
А нашият Баща?
Ще се учите, те ще ви учат. После казват: „Този Дух, когато дойде, ще ви научи, дълго време ще ви учи и ще се научите“. Тъй казват отгоре, ще имате всичкото им съдействие.
А нашият Баща?
– Ето какво ми казва Той: „Когато те извършат всичко, аз ще ги благословя“. – „Те ще извършат, вие ще възприемете, а Аз ще ги благословя.“ И всичко ще тръгне. Това е Словото.
към беседата >>
Какво ще каже Христос, като види това?
Извадите ли го, вие показвате вашето изкуство; работата зле ще свърши. Сега тия неща вие ги съзнавате, знаете, имате всички желание, но ако вие любите Христа, трябва ли, като влезете в неговата градина, да си опитвате ножа наляво и надясно – по цветята му и на неговите дръвчета? И като влезе Христос да види дръвчетата посечени, какво ще каже за вас? Ако една крехка душа, младо момиче, току-що тръгнало и вие му кажете: „Що си тръгнала по тия глупости, ти си още млада, чакай да си поживееш“. Веднага спирате духа.
Какво ще каже Христос, като види това?
Ще ви похвали ли? – Няма да ви похвали. Вие на това дете ще кажете: „Върви напред, много добре си започнала“. Дойде ли туй пробуждане, никого не спирай. И после: там, дето духът работи, не се намесвайте в работите на Божия Дух.
към беседата >>
– Ето какво ми казва Той: „Когато те извършат всичко, аз ще ги благословя“.
Ще се учите, те ще ви учат. После казват: „Този Дух, когато дойде, ще ви научи, дълго време ще ви учи и ще се научите“. Тъй казват отгоре, ще имате всичкото им съдействие. А нашият Баща?
– Ето какво ми казва Той: „Когато те извършат всичко, аз ще ги благословя“.
– „Те ще извършат, вие ще възприемете, а Аз ще ги благословя.“ И всичко ще тръгне. Това е Словото.
към беседата >>
Ще ви похвали ли?
Сега тия неща вие ги съзнавате, знаете, имате всички желание, но ако вие любите Христа, трябва ли, като влезете в неговата градина, да си опитвате ножа наляво и надясно – по цветята му и на неговите дръвчета? И като влезе Христос да види дръвчетата посечени, какво ще каже за вас? Ако една крехка душа, младо момиче, току-що тръгнало и вие му кажете: „Що си тръгнала по тия глупости, ти си още млада, чакай да си поживееш“. Веднага спирате духа. Какво ще каже Христос, като види това?
Ще ви похвали ли?
– Няма да ви похвали. Вие на това дете ще кажете: „Върви напред, много добре си започнала“. Дойде ли туй пробуждане, никого не спирай. И после: там, дето духът работи, не се намесвайте в работите на Божия Дух. Преди повече от 15 години бях в Новопазарско, там имаше един евангелист грък, цял ден чете Евангелието и го тълкува, а е кръчмар в селото и продава ракия, но е толкова съвестен, че като дойде някой, казва му: „Слушай, аз не искам да се напиваш, трябва малко да пиеш“.
към беседата >>
– „Те ще извършат, вие ще възприемете, а Аз ще ги благословя.“ И всичко ще тръгне.
Ще се учите, те ще ви учат. После казват: „Този Дух, когато дойде, ще ви научи, дълго време ще ви учи и ще се научите“. Тъй казват отгоре, ще имате всичкото им съдействие. А нашият Баща? – Ето какво ми казва Той: „Когато те извършат всичко, аз ще ги благословя“.
– „Те ще извършат, вие ще възприемете, а Аз ще ги благословя.“ И всичко ще тръгне.
Това е Словото.
към беседата >>
– Няма да ви похвали.
И като влезе Христос да види дръвчетата посечени, какво ще каже за вас? Ако една крехка душа, младо момиче, току-що тръгнало и вие му кажете: „Що си тръгнала по тия глупости, ти си още млада, чакай да си поживееш“. Веднага спирате духа. Какво ще каже Христос, като види това? Ще ви похвали ли?
– Няма да ви похвали.
Вие на това дете ще кажете: „Върви напред, много добре си започнала“. Дойде ли туй пробуждане, никого не спирай. И после: там, дето духът работи, не се намесвайте в работите на Божия Дух. Преди повече от 15 години бях в Новопазарско, там имаше един евангелист грък, цял ден чете Евангелието и го тълкува, а е кръчмар в селото и продава ракия, но е толкова съвестен, че като дойде някой, казва му: „Слушай, аз не искам да се напиваш, трябва малко да пиеш“. Питат го: „Защо тогава продаваш ракия?
към беседата >>
Това е Словото.
После казват: „Този Дух, когато дойде, ще ви научи, дълго време ще ви учи и ще се научите“. Тъй казват отгоре, ще имате всичкото им съдействие. А нашият Баща? – Ето какво ми казва Той: „Когато те извършат всичко, аз ще ги благословя“. – „Те ще извършат, вие ще възприемете, а Аз ще ги благословя.“ И всичко ще тръгне.
Това е Словото.
към беседата >>
Вие на това дете ще кажете: „Върви напред, много добре си започнала“.
Ако една крехка душа, младо момиче, току-що тръгнало и вие му кажете: „Що си тръгнала по тия глупости, ти си още млада, чакай да си поживееш“. Веднага спирате духа. Какво ще каже Христос, като види това? Ще ви похвали ли? – Няма да ви похвали.
Вие на това дете ще кажете: „Върви напред, много добре си започнала“.
Дойде ли туй пробуждане, никого не спирай. И после: там, дето духът работи, не се намесвайте в работите на Божия Дух. Преди повече от 15 години бях в Новопазарско, там имаше един евангелист грък, цял ден чете Евангелието и го тълкува, а е кръчмар в селото и продава ракия, но е толкова съвестен, че като дойде някой, казва му: „Слушай, аз не искам да се напиваш, трябва малко да пиеш“. Питат го: „Защо тогава продаваш ракия? “ – „Само така може да ви намеря“, отговаря им.
към беседата >>
Дойде ли туй пробуждане, никого не спирай.
Веднага спирате духа. Какво ще каже Христос, като види това? Ще ви похвали ли? – Няма да ви похвали. Вие на това дете ще кажете: „Върви напред, много добре си започнала“.
Дойде ли туй пробуждане, никого не спирай.
И после: там, дето духът работи, не се намесвайте в работите на Божия Дух. Преди повече от 15 години бях в Новопазарско, там имаше един евангелист грък, цял ден чете Евангелието и го тълкува, а е кръчмар в селото и продава ракия, но е толкова съвестен, че като дойде някой, казва му: „Слушай, аз не искам да се напиваш, трябва малко да пиеш“. Питат го: „Защо тогава продаваш ракия? “ – „Само така може да ви намеря“, отговаря им. Песимистите казват: „Няма хора, как ще се обърне светът“.
към беседата >>
И после: там, дето духът работи, не се намесвайте в работите на Божия Дух.
Какво ще каже Христос, като види това? Ще ви похвали ли? – Няма да ви похвали. Вие на това дете ще кажете: „Върви напред, много добре си започнала“. Дойде ли туй пробуждане, никого не спирай.
И после: там, дето духът работи, не се намесвайте в работите на Божия Дух.
Преди повече от 15 години бях в Новопазарско, там имаше един евангелист грък, цял ден чете Евангелието и го тълкува, а е кръчмар в селото и продава ракия, но е толкова съвестен, че като дойде някой, казва му: „Слушай, аз не искам да се напиваш, трябва малко да пиеш“. Питат го: „Защо тогава продаваш ракия? “ – „Само така може да ви намеря“, отговаря им. Песимистите казват: „Няма хора, как ще се обърне светът“. Казвам: Човек може да се обърне към Бога и без да му проповядва някой.
към беседата >>
Преди повече от 15 години бях в Новопазарско, там имаше един евангелист грък, цял ден чете Евангелието и го тълкува, а е кръчмар в селото и продава ракия, но е толкова съвестен, че като дойде някой, казва му: „Слушай, аз не искам да се напиваш, трябва малко да пиеш“.
Ще ви похвали ли? – Няма да ви похвали. Вие на това дете ще кажете: „Върви напред, много добре си започнала“. Дойде ли туй пробуждане, никого не спирай. И после: там, дето духът работи, не се намесвайте в работите на Божия Дух.
Преди повече от 15 години бях в Новопазарско, там имаше един евангелист грък, цял ден чете Евангелието и го тълкува, а е кръчмар в селото и продава ракия, но е толкова съвестен, че като дойде някой, казва му: „Слушай, аз не искам да се напиваш, трябва малко да пиеш“.
Питат го: „Защо тогава продаваш ракия? “ – „Само така може да ви намеря“, отговаря им. Песимистите казват: „Няма хора, как ще се обърне светът“. Казвам: Човек може да се обърне към Бога и без да му проповядва някой. Но онзи евангелист проповядва със следния пример: една селянка се обърнала, без да ѝ проповядва някой.
към беседата >>
Питат го: „Защо тогава продаваш ракия?
– Няма да ви похвали. Вие на това дете ще кажете: „Върви напред, много добре си започнала“. Дойде ли туй пробуждане, никого не спирай. И после: там, дето духът работи, не се намесвайте в работите на Божия Дух. Преди повече от 15 години бях в Новопазарско, там имаше един евангелист грък, цял ден чете Евангелието и го тълкува, а е кръчмар в селото и продава ракия, но е толкова съвестен, че като дойде някой, казва му: „Слушай, аз не искам да се напиваш, трябва малко да пиеш“.
Питат го: „Защо тогава продаваш ракия?
“ – „Само така може да ви намеря“, отговаря им. Песимистите казват: „Няма хора, как ще се обърне светът“. Казвам: Човек може да се обърне към Бога и без да му проповядва някой. Но онзи евангелист проповядва със следния пример: една селянка се обърнала, без да ѝ проповядва някой. – Когато била момиче на 16 години, дядо ѝ ѝ дал едно Евангелие.
към беседата >>
“ – „Само така може да ви намеря“, отговаря им.
Вие на това дете ще кажете: „Върви напред, много добре си започнала“. Дойде ли туй пробуждане, никого не спирай. И после: там, дето духът работи, не се намесвайте в работите на Божия Дух. Преди повече от 15 години бях в Новопазарско, там имаше един евангелист грък, цял ден чете Евангелието и го тълкува, а е кръчмар в селото и продава ракия, но е толкова съвестен, че като дойде някой, казва му: „Слушай, аз не искам да се напиваш, трябва малко да пиеш“. Питат го: „Защо тогава продаваш ракия?
“ – „Само така може да ви намеря“, отговаря им.
Песимистите казват: „Няма хора, как ще се обърне светът“. Казвам: Човек може да се обърне към Бога и без да му проповядва някой. Но онзи евангелист проповядва със следния пример: една селянка се обърнала, без да ѝ проповядва някой. – Когато била момиче на 16 години, дядо ѝ ѝ дал едно Евангелие. Тази мома турила Евангелието на дъното на съндъка, турила си там и дрехи – чеиз за женитба.
към беседата >>
Песимистите казват: „Няма хора, как ще се обърне светът“.
Дойде ли туй пробуждане, никого не спирай. И после: там, дето духът работи, не се намесвайте в работите на Божия Дух. Преди повече от 15 години бях в Новопазарско, там имаше един евангелист грък, цял ден чете Евангелието и го тълкува, а е кръчмар в селото и продава ракия, но е толкова съвестен, че като дойде някой, казва му: „Слушай, аз не искам да се напиваш, трябва малко да пиеш“. Питат го: „Защо тогава продаваш ракия? “ – „Само така може да ви намеря“, отговаря им.
Песимистите казват: „Няма хора, как ще се обърне светът“.
Казвам: Човек може да се обърне към Бога и без да му проповядва някой. Но онзи евангелист проповядва със следния пример: една селянка се обърнала, без да ѝ проповядва някой. – Когато била момиче на 16 години, дядо ѝ ѝ дал едно Евангелие. Тази мома турила Евангелието на дъното на съндъка, турила си там и дрехи – чеиз за женитба. Оженва се, ражда дете, но като станало на 16 години, умряло.
към беседата >>
Казвам: Човек може да се обърне към Бога и без да му проповядва някой.
И после: там, дето духът работи, не се намесвайте в работите на Божия Дух. Преди повече от 15 години бях в Новопазарско, там имаше един евангелист грък, цял ден чете Евангелието и го тълкува, а е кръчмар в селото и продава ракия, но е толкова съвестен, че като дойде някой, казва му: „Слушай, аз не искам да се напиваш, трябва малко да пиеш“. Питат го: „Защо тогава продаваш ракия? “ – „Само така може да ви намеря“, отговаря им. Песимистите казват: „Няма хора, как ще се обърне светът“.
Казвам: Човек може да се обърне към Бога и без да му проповядва някой.
Но онзи евангелист проповядва със следния пример: една селянка се обърнала, без да ѝ проповядва някой. – Когато била момиче на 16 години, дядо ѝ ѝ дал едно Евангелие. Тази мома турила Евангелието на дъното на съндъка, турила си там и дрехи – чеиз за женитба. Оженва се, ражда дете, но като станало на 16 години, умряло. Тя пада в голяма скръб за него, почва да разтърсва съндъка и намира Евангелието, почнала да чете и така да говори, че почнали да се събират всички жени.
към беседата >>
Но онзи евангелист проповядва със следния пример: една селянка се обърнала, без да ѝ проповядва някой.
Преди повече от 15 години бях в Новопазарско, там имаше един евангелист грък, цял ден чете Евангелието и го тълкува, а е кръчмар в селото и продава ракия, но е толкова съвестен, че като дойде някой, казва му: „Слушай, аз не искам да се напиваш, трябва малко да пиеш“. Питат го: „Защо тогава продаваш ракия? “ – „Само така може да ви намеря“, отговаря им. Песимистите казват: „Няма хора, как ще се обърне светът“. Казвам: Човек може да се обърне към Бога и без да му проповядва някой.
Но онзи евангелист проповядва със следния пример: една селянка се обърнала, без да ѝ проповядва някой.
– Когато била момиче на 16 години, дядо ѝ ѝ дал едно Евангелие. Тази мома турила Евангелието на дъното на съндъка, турила си там и дрехи – чеиз за женитба. Оженва се, ражда дете, но като станало на 16 години, умряло. Тя пада в голяма скръб за него, почва да разтърсва съндъка и намира Евангелието, почнала да чете и така да говори, че почнали да се събират всички жени. Дядо ѝ отива да провери и казва: „Тя 10 пъти по-добре от мен знае Евангелието и по-хубаво го тълкува“.
към беседата >>
– Когато била момиче на 16 години, дядо ѝ ѝ дал едно Евангелие.
Питат го: „Защо тогава продаваш ракия? “ – „Само така може да ви намеря“, отговаря им. Песимистите казват: „Няма хора, как ще се обърне светът“. Казвам: Човек може да се обърне към Бога и без да му проповядва някой. Но онзи евангелист проповядва със следния пример: една селянка се обърнала, без да ѝ проповядва някой.
– Когато била момиче на 16 години, дядо ѝ ѝ дал едно Евангелие.
Тази мома турила Евангелието на дъното на съндъка, турила си там и дрехи – чеиз за женитба. Оженва се, ражда дете, но като станало на 16 години, умряло. Тя пада в голяма скръб за него, почва да разтърсва съндъка и намира Евангелието, почнала да чете и така да говори, че почнали да се събират всички жени. Дядо ѝ отива да провери и казва: „Тя 10 пъти по-добре от мен знае Евангелието и по-хубаво го тълкува“. Казал ѝ тогава да се премести в някоя църква.
към беседата >>
Тази мома турила Евангелието на дъното на съндъка, турила си там и дрехи – чеиз за женитба.
“ – „Само така може да ви намеря“, отговаря им. Песимистите казват: „Няма хора, как ще се обърне светът“. Казвам: Човек може да се обърне към Бога и без да му проповядва някой. Но онзи евангелист проповядва със следния пример: една селянка се обърнала, без да ѝ проповядва някой. – Когато била момиче на 16 години, дядо ѝ ѝ дал едно Евангелие.
Тази мома турила Евангелието на дъното на съндъка, турила си там и дрехи – чеиз за женитба.
Оженва се, ражда дете, но като станало на 16 години, умряло. Тя пада в голяма скръб за него, почва да разтърсва съндъка и намира Евангелието, почнала да чете и така да говори, че почнали да се събират всички жени. Дядо ѝ отива да провери и казва: „Тя 10 пъти по-добре от мен знае Евангелието и по-хубаво го тълкува“. Казал ѝ тогава да се премести в някоя църква. Не е твоя работа, недей я туря в никоя църква, остави я да работи тъй, както е разбрала Истината.
към беседата >>
Оженва се, ражда дете, но като станало на 16 години, умряло.
Песимистите казват: „Няма хора, как ще се обърне светът“. Казвам: Човек може да се обърне към Бога и без да му проповядва някой. Но онзи евангелист проповядва със следния пример: една селянка се обърнала, без да ѝ проповядва някой. – Когато била момиче на 16 години, дядо ѝ ѝ дал едно Евангелие. Тази мома турила Евангелието на дъното на съндъка, турила си там и дрехи – чеиз за женитба.
Оженва се, ражда дете, но като станало на 16 години, умряло.
Тя пада в голяма скръб за него, почва да разтърсва съндъка и намира Евангелието, почнала да чете и така да говори, че почнали да се събират всички жени. Дядо ѝ отива да провери и казва: „Тя 10 пъти по-добре от мен знае Евангелието и по-хубаво го тълкува“. Казал ѝ тогава да се премести в някоя църква. Не е твоя работа, недей я туря в никоя църква, остави я да работи тъй, както е разбрала Истината. Нея Господ я обърнал.
към беседата >>
Тя пада в голяма скръб за него, почва да разтърсва съндъка и намира Евангелието, почнала да чете и така да говори, че почнали да се събират всички жени.
Казвам: Човек може да се обърне към Бога и без да му проповядва някой. Но онзи евангелист проповядва със следния пример: една селянка се обърнала, без да ѝ проповядва някой. – Когато била момиче на 16 години, дядо ѝ ѝ дал едно Евангелие. Тази мома турила Евангелието на дъното на съндъка, турила си там и дрехи – чеиз за женитба. Оженва се, ражда дете, но като станало на 16 години, умряло.
Тя пада в голяма скръб за него, почва да разтърсва съндъка и намира Евангелието, почнала да чете и така да говори, че почнали да се събират всички жени.
Дядо ѝ отива да провери и казва: „Тя 10 пъти по-добре от мен знае Евангелието и по-хубаво го тълкува“. Казал ѝ тогава да се премести в някоя църква. Не е твоя работа, недей я туря в никоя църква, остави я да работи тъй, както е разбрала Истината. Нея Господ я обърнал. Та, първото нещо, от всинца ви се изисква като ученици: не се спъвайте.
към беседата >>
Дядо ѝ отива да провери и казва: „Тя 10 пъти по-добре от мен знае Евангелието и по-хубаво го тълкува“.
Но онзи евангелист проповядва със следния пример: една селянка се обърнала, без да ѝ проповядва някой. – Когато била момиче на 16 години, дядо ѝ ѝ дал едно Евангелие. Тази мома турила Евангелието на дъното на съндъка, турила си там и дрехи – чеиз за женитба. Оженва се, ражда дете, но като станало на 16 години, умряло. Тя пада в голяма скръб за него, почва да разтърсва съндъка и намира Евангелието, почнала да чете и така да говори, че почнали да се събират всички жени.
Дядо ѝ отива да провери и казва: „Тя 10 пъти по-добре от мен знае Евангелието и по-хубаво го тълкува“.
Казал ѝ тогава да се премести в някоя църква. Не е твоя работа, недей я туря в никоя църква, остави я да работи тъй, както е разбрала Истината. Нея Господ я обърнал. Та, първото нещо, от всинца ви се изисква като ученици: не се спъвайте. Ако някой има познания, радвайте се, изслушвайте го, когато говори, пък и онези, които говорят, трябва да бъдат благоразумни, да не вземат всичкото време, да не говорят много.
към беседата >>
Казал ѝ тогава да се премести в някоя църква.
– Когато била момиче на 16 години, дядо ѝ ѝ дал едно Евангелие. Тази мома турила Евангелието на дъното на съндъка, турила си там и дрехи – чеиз за женитба. Оженва се, ражда дете, но като станало на 16 години, умряло. Тя пада в голяма скръб за него, почва да разтърсва съндъка и намира Евангелието, почнала да чете и така да говори, че почнали да се събират всички жени. Дядо ѝ отива да провери и казва: „Тя 10 пъти по-добре от мен знае Евангелието и по-хубаво го тълкува“.
Казал ѝ тогава да се премести в някоя църква.
Не е твоя работа, недей я туря в никоя църква, остави я да работи тъй, както е разбрала Истината. Нея Господ я обърнал. Та, първото нещо, от всинца ви се изисква като ученици: не се спъвайте. Ако някой има познания, радвайте се, изслушвайте го, когато говори, пък и онези, които говорят, трябва да бъдат благоразумни, да не вземат всичкото време, да не говорят много. Всички трябва да бъдете досетливи, много досетливи.
към беседата >>
Не е твоя работа, недей я туря в никоя църква, остави я да работи тъй, както е разбрала Истината.
Тази мома турила Евангелието на дъното на съндъка, турила си там и дрехи – чеиз за женитба. Оженва се, ражда дете, но като станало на 16 години, умряло. Тя пада в голяма скръб за него, почва да разтърсва съндъка и намира Евангелието, почнала да чете и така да говори, че почнали да се събират всички жени. Дядо ѝ отива да провери и казва: „Тя 10 пъти по-добре от мен знае Евангелието и по-хубаво го тълкува“. Казал ѝ тогава да се премести в някоя църква.
Не е твоя работа, недей я туря в никоя църква, остави я да работи тъй, както е разбрала Истината.
Нея Господ я обърнал. Та, първото нещо, от всинца ви се изисква като ученици: не се спъвайте. Ако някой има познания, радвайте се, изслушвайте го, когато говори, пък и онези, които говорят, трябва да бъдат благоразумни, да не вземат всичкото време, да не говорят много. Всички трябва да бъдете досетливи, много досетливи. И тъй, трябва да разбираме човешката душа, като говорим, да знаем.
към беседата >>
Нея Господ я обърнал.
Оженва се, ражда дете, но като станало на 16 години, умряло. Тя пада в голяма скръб за него, почва да разтърсва съндъка и намира Евангелието, почнала да чете и така да говори, че почнали да се събират всички жени. Дядо ѝ отива да провери и казва: „Тя 10 пъти по-добре от мен знае Евангелието и по-хубаво го тълкува“. Казал ѝ тогава да се премести в някоя църква. Не е твоя работа, недей я туря в никоя църква, остави я да работи тъй, както е разбрала Истината.
Нея Господ я обърнал.
Та, първото нещо, от всинца ви се изисква като ученици: не се спъвайте. Ако някой има познания, радвайте се, изслушвайте го, когато говори, пък и онези, които говорят, трябва да бъдат благоразумни, да не вземат всичкото време, да не говорят много. Всички трябва да бъдете досетливи, много досетливи. И тъй, трябва да разбираме човешката душа, като говорим, да знаем. Понякога аз забелязвам, някой човек казва: „Говори ми малко“.
към беседата >>
Та, първото нещо, от всинца ви се изисква като ученици: не се спъвайте.
Тя пада в голяма скръб за него, почва да разтърсва съндъка и намира Евангелието, почнала да чете и така да говори, че почнали да се събират всички жени. Дядо ѝ отива да провери и казва: „Тя 10 пъти по-добре от мен знае Евангелието и по-хубаво го тълкува“. Казал ѝ тогава да се премести в някоя църква. Не е твоя работа, недей я туря в никоя църква, остави я да работи тъй, както е разбрала Истината. Нея Господ я обърнал.
Та, първото нещо, от всинца ви се изисква като ученици: не се спъвайте.
Ако някой има познания, радвайте се, изслушвайте го, когато говори, пък и онези, които говорят, трябва да бъдат благоразумни, да не вземат всичкото време, да не говорят много. Всички трябва да бъдете досетливи, много досетливи. И тъй, трябва да разбираме човешката душа, като говорим, да знаем. Понякога аз забелязвам, някой човек казва: „Говори ми малко“. Ама аз го виждам, че той е гладен, не е ял.
към беседата >>
Ако някой има познания, радвайте се, изслушвайте го, когато говори, пък и онези, които говорят, трябва да бъдат благоразумни, да не вземат всичкото време, да не говорят много.
Дядо ѝ отива да провери и казва: „Тя 10 пъти по-добре от мен знае Евангелието и по-хубаво го тълкува“. Казал ѝ тогава да се премести в някоя църква. Не е твоя работа, недей я туря в никоя църква, остави я да работи тъй, както е разбрала Истината. Нея Господ я обърнал. Та, първото нещо, от всинца ви се изисква като ученици: не се спъвайте.
Ако някой има познания, радвайте се, изслушвайте го, когато говори, пък и онези, които говорят, трябва да бъдат благоразумни, да не вземат всичкото време, да не говорят много.
Всички трябва да бъдете досетливи, много досетливи. И тъй, трябва да разбираме човешката душа, като говорим, да знаем. Понякога аз забелязвам, някой човек казва: „Говори ми малко“. Ама аз го виждам, че той е гладен, не е ял. Докато дойде време за обяд, почваш да му разправяш, но той усеща глад и казва: „Няма ли да свърши?
към беседата >>
Всички трябва да бъдете досетливи, много досетливи.
Казал ѝ тогава да се премести в някоя църква. Не е твоя работа, недей я туря в никоя църква, остави я да работи тъй, както е разбрала Истината. Нея Господ я обърнал. Та, първото нещо, от всинца ви се изисква като ученици: не се спъвайте. Ако някой има познания, радвайте се, изслушвайте го, когато говори, пък и онези, които говорят, трябва да бъдат благоразумни, да не вземат всичкото време, да не говорят много.
Всички трябва да бъдете досетливи, много досетливи.
И тъй, трябва да разбираме човешката душа, като говорим, да знаем. Понякога аз забелязвам, някой човек казва: „Говори ми малко“. Ама аз го виждам, че той е гладен, не е ял. Докато дойде време за обяд, почваш да му разправяш, но той усеща глад и казва: „Няма ли да свърши? “ Кажи му само един стих.
към беседата >>
И тъй, трябва да разбираме човешката душа, като говорим, да знаем.
Не е твоя работа, недей я туря в никоя църква, остави я да работи тъй, както е разбрала Истината. Нея Господ я обърнал. Та, първото нещо, от всинца ви се изисква като ученици: не се спъвайте. Ако някой има познания, радвайте се, изслушвайте го, когато говори, пък и онези, които говорят, трябва да бъдат благоразумни, да не вземат всичкото време, да не говорят много. Всички трябва да бъдете досетливи, много досетливи.
И тъй, трябва да разбираме човешката душа, като говорим, да знаем.
Понякога аз забелязвам, някой човек казва: „Говори ми малко“. Ама аз го виждам, че той е гладен, не е ял. Докато дойде време за обяд, почваш да му разправяш, но той усеща глад и казва: „Няма ли да свърши? “ Кажи му само един стих. След това остави човека да поработи: едното семе паднало на добра почва, принася плод колкото хиляда, паднали на безплодна почва.
към беседата >>
Понякога аз забелязвам, някой човек казва: „Говори ми малко“.
Нея Господ я обърнал. Та, първото нещо, от всинца ви се изисква като ученици: не се спъвайте. Ако някой има познания, радвайте се, изслушвайте го, когато говори, пък и онези, които говорят, трябва да бъдат благоразумни, да не вземат всичкото време, да не говорят много. Всички трябва да бъдете досетливи, много досетливи. И тъй, трябва да разбираме човешката душа, като говорим, да знаем.
Понякога аз забелязвам, някой човек казва: „Говори ми малко“.
Ама аз го виждам, че той е гладен, не е ял. Докато дойде време за обяд, почваш да му разправяш, но той усеща глад и казва: „Няма ли да свърши? “ Кажи му само един стих. След това остави човека да поработи: едното семе паднало на добра почва, принася плод колкото хиляда, паднали на безплодна почва. Повтарям, от всинца ви се изисква да се изслушвате.
към беседата >>
Ама аз го виждам, че той е гладен, не е ял.
Та, първото нещо, от всинца ви се изисква като ученици: не се спъвайте. Ако някой има познания, радвайте се, изслушвайте го, когато говори, пък и онези, които говорят, трябва да бъдат благоразумни, да не вземат всичкото време, да не говорят много. Всички трябва да бъдете досетливи, много досетливи. И тъй, трябва да разбираме човешката душа, като говорим, да знаем. Понякога аз забелязвам, някой човек казва: „Говори ми малко“.
Ама аз го виждам, че той е гладен, не е ял.
Докато дойде време за обяд, почваш да му разправяш, но той усеща глад и казва: „Няма ли да свърши? “ Кажи му само един стих. След това остави човека да поработи: едното семе паднало на добра почва, принася плод колкото хиляда, паднали на безплодна почва. Повтарям, от всинца ви се изисква да се изслушвате. Учете се да се търпите, аз с години съм дал пример за това, но вие не сте имали моята опитност.
към беседата >>
Докато дойде време за обяд, почваш да му разправяш, но той усеща глад и казва: „Няма ли да свърши?
Ако някой има познания, радвайте се, изслушвайте го, когато говори, пък и онези, които говорят, трябва да бъдат благоразумни, да не вземат всичкото време, да не говорят много. Всички трябва да бъдете досетливи, много досетливи. И тъй, трябва да разбираме човешката душа, като говорим, да знаем. Понякога аз забелязвам, някой човек казва: „Говори ми малко“. Ама аз го виждам, че той е гладен, не е ял.
Докато дойде време за обяд, почваш да му разправяш, но той усеща глад и казва: „Няма ли да свърши?
“ Кажи му само един стих. След това остави човека да поработи: едното семе паднало на добра почва, принася плод колкото хиляда, паднали на безплодна почва. Повтарям, от всинца ви се изисква да се изслушвате. Учете се да се търпите, аз с години съм дал пример за това, но вие не сте имали моята опитност. Дойде някой и той почне да ми разправя историята на болестта си дълго, ще минат 10, 15 минути, един час, все за болестта си разправя.
към беседата >>
“ Кажи му само един стих.
Всички трябва да бъдете досетливи, много досетливи. И тъй, трябва да разбираме човешката душа, като говорим, да знаем. Понякога аз забелязвам, някой човек казва: „Говори ми малко“. Ама аз го виждам, че той е гладен, не е ял. Докато дойде време за обяд, почваш да му разправяш, но той усеща глад и казва: „Няма ли да свърши?
“ Кажи му само един стих.
След това остави човека да поработи: едното семе паднало на добра почва, принася плод колкото хиляда, паднали на безплодна почва. Повтарям, от всинца ви се изисква да се изслушвате. Учете се да се търпите, аз с години съм дал пример за това, но вие не сте имали моята опитност. Дойде някой и той почне да ми разправя историята на болестта си дълго, ще минат 10, 15 минути, един час, все за болестта си разправя. Излезе си, дам му наставления.
към беседата >>
След това остави човека да поработи: едното семе паднало на добра почва, принася плод колкото хиляда, паднали на безплодна почва.
И тъй, трябва да разбираме човешката душа, като говорим, да знаем. Понякога аз забелязвам, някой човек казва: „Говори ми малко“. Ама аз го виждам, че той е гладен, не е ял. Докато дойде време за обяд, почваш да му разправяш, но той усеща глад и казва: „Няма ли да свърши? “ Кажи му само един стих.
След това остави човека да поработи: едното семе паднало на добра почва, принася плод колкото хиляда, паднали на безплодна почва.
Повтарям, от всинца ви се изисква да се изслушвате. Учете се да се търпите, аз с години съм дал пример за това, но вие не сте имали моята опитност. Дойде някой и той почне да ми разправя историята на болестта си дълго, ще минат 10, 15 минути, един час, все за болестта си разправя. Излезе си, дам му наставления. Дойде друг, и той вземе да разправя.
към беседата >>
Повтарям, от всинца ви се изисква да се изслушвате.
Понякога аз забелязвам, някой човек казва: „Говори ми малко“. Ама аз го виждам, че той е гладен, не е ял. Докато дойде време за обяд, почваш да му разправяш, но той усеща глад и казва: „Няма ли да свърши? “ Кажи му само един стих. След това остави човека да поработи: едното семе паднало на добра почва, принася плод колкото хиляда, паднали на безплодна почва.
Повтарям, от всинца ви се изисква да се изслушвате.
Учете се да се търпите, аз с години съм дал пример за това, но вие не сте имали моята опитност. Дойде някой и той почне да ми разправя историята на болестта си дълго, ще минат 10, 15 минути, един час, все за болестта си разправя. Излезе си, дам му наставления. Дойде друг, и той вземе да разправя. Трябва и него да слушам един час.
към беседата >>
Учете се да се търпите, аз с години съм дал пример за това, но вие не сте имали моята опитност.
Ама аз го виждам, че той е гладен, не е ял. Докато дойде време за обяд, почваш да му разправяш, но той усеща глад и казва: „Няма ли да свърши? “ Кажи му само един стих. След това остави човека да поработи: едното семе паднало на добра почва, принася плод колкото хиляда, паднали на безплодна почва. Повтарям, от всинца ви се изисква да се изслушвате.
Учете се да се търпите, аз с години съм дал пример за това, но вие не сте имали моята опитност.
Дойде някой и той почне да ми разправя историята на болестта си дълго, ще минат 10, 15 минути, един час, все за болестта си разправя. Излезе си, дам му наставления. Дойде друг, и той вземе да разправя. Трябва и него да слушам един час. Излезе той – трети, четвърти.
към беседата >>
Дойде някой и той почне да ми разправя историята на болестта си дълго, ще минат 10, 15 минути, един час, все за болестта си разправя.
Докато дойде време за обяд, почваш да му разправяш, но той усеща глад и казва: „Няма ли да свърши? “ Кажи му само един стих. След това остави човека да поработи: едното семе паднало на добра почва, принася плод колкото хиляда, паднали на безплодна почва. Повтарям, от всинца ви се изисква да се изслушвате. Учете се да се търпите, аз с години съм дал пример за това, но вие не сте имали моята опитност.
Дойде някой и той почне да ми разправя историята на болестта си дълго, ще минат 10, 15 минути, един час, все за болестта си разправя.
Излезе си, дам му наставления. Дойде друг, и той вземе да разправя. Трябва и него да слушам един час. Излезе той – трети, четвърти. Нима трябва да им кажа: „Не говори сега“?
към беседата >>
Излезе си, дам му наставления.
“ Кажи му само един стих. След това остави човека да поработи: едното семе паднало на добра почва, принася плод колкото хиляда, паднали на безплодна почва. Повтарям, от всинца ви се изисква да се изслушвате. Учете се да се търпите, аз с години съм дал пример за това, но вие не сте имали моята опитност. Дойде някой и той почне да ми разправя историята на болестта си дълго, ще минат 10, 15 минути, един час, все за болестта си разправя.
Излезе си, дам му наставления.
Дойде друг, и той вземе да разправя. Трябва и него да слушам един час. Излезе той – трети, четвърти. Нима трябва да им кажа: „Не говори сега“? Не, ще се научиш да търпиш хората, да се изкаже човекът.
към беседата >>
Дойде друг, и той вземе да разправя.
След това остави човека да поработи: едното семе паднало на добра почва, принася плод колкото хиляда, паднали на безплодна почва. Повтарям, от всинца ви се изисква да се изслушвате. Учете се да се търпите, аз с години съм дал пример за това, но вие не сте имали моята опитност. Дойде някой и той почне да ми разправя историята на болестта си дълго, ще минат 10, 15 минути, един час, все за болестта си разправя. Излезе си, дам му наставления.
Дойде друг, и той вземе да разправя.
Трябва и него да слушам един час. Излезе той – трети, четвърти. Нима трябва да им кажа: „Не говори сега“? Не, ще се научиш да търпиш хората, да се изкаже човекът. Така ще се учиш на търпение.
към беседата >>
Трябва и него да слушам един час.
Повтарям, от всинца ви се изисква да се изслушвате. Учете се да се търпите, аз с години съм дал пример за това, но вие не сте имали моята опитност. Дойде някой и той почне да ми разправя историята на болестта си дълго, ще минат 10, 15 минути, един час, все за болестта си разправя. Излезе си, дам му наставления. Дойде друг, и той вземе да разправя.
Трябва и него да слушам един час.
Излезе той – трети, четвърти. Нима трябва да им кажа: „Не говори сега“? Не, ще се научиш да търпиш хората, да се изкаже човекът. Така ще се учиш на търпение. По този начин съм опитал колко мога да търпя.
към беседата >>
Излезе той – трети, четвърти.
Учете се да се търпите, аз с години съм дал пример за това, но вие не сте имали моята опитност. Дойде някой и той почне да ми разправя историята на болестта си дълго, ще минат 10, 15 минути, един час, все за болестта си разправя. Излезе си, дам му наставления. Дойде друг, и той вземе да разправя. Трябва и него да слушам един час.
Излезе той – трети, четвърти.
Нима трябва да им кажа: „Не говори сега“? Не, ще се научиш да търпиш хората, да се изкаже човекът. Така ще се учиш на търпение. По този начин съм опитал колко мога да търпя. Ще дойде някой, изслушай го.
към беседата >>
Нима трябва да им кажа: „Не говори сега“?
Дойде някой и той почне да ми разправя историята на болестта си дълго, ще минат 10, 15 минути, един час, все за болестта си разправя. Излезе си, дам му наставления. Дойде друг, и той вземе да разправя. Трябва и него да слушам един час. Излезе той – трети, четвърти.
Нима трябва да им кажа: „Не говори сега“?
Не, ще се научиш да търпиш хората, да се изкаже човекът. Така ще се учиш на търпение. По този начин съм опитал колко мога да търпя. Ще дойде някой, изслушай го. Всякога съм забелязъл, че там, дето прибързват, все грешат, лично аз съм забелязвал, правил съм опити.
към беседата >>
Не, ще се научиш да търпиш хората, да се изкаже човекът.
Излезе си, дам му наставления. Дойде друг, и той вземе да разправя. Трябва и него да слушам един час. Излезе той – трети, четвърти. Нима трябва да им кажа: „Не говори сега“?
Не, ще се научиш да търпиш хората, да се изкаже човекът.
Така ще се учиш на търпение. По този начин съм опитал колко мога да търпя. Ще дойде някой, изслушай го. Всякога съм забелязъл, че там, дето прибързват, все грешат, лично аз съм забелязвал, правил съм опити. Някой път аз като разговарям с Духа, казва ми: „Не прави бележка на учениците ми, тяхната погрешка ще се изправи сама по себе си“.
към беседата >>
Така ще се учиш на търпение.
Дойде друг, и той вземе да разправя. Трябва и него да слушам един час. Излезе той – трети, четвърти. Нима трябва да им кажа: „Не говори сега“? Не, ще се научиш да търпиш хората, да се изкаже човекът.
Така ще се учиш на търпение.
По този начин съм опитал колко мога да търпя. Ще дойде някой, изслушай го. Всякога съм забелязъл, че там, дето прибързват, все грешат, лично аз съм забелязвал, правил съм опити. Някой път аз като разговарям с Духа, казва ми: „Не прави бележка на учениците ми, тяхната погрешка ще се изправи сама по себе си“. Аз казвам: Да, ще се изправи сама по себе си, но дълго време ще мине.
към беседата >>
По този начин съм опитал колко мога да търпя.
Трябва и него да слушам един час. Излезе той – трети, четвърти. Нима трябва да им кажа: „Не говори сега“? Не, ще се научиш да търпиш хората, да се изкаже човекът. Така ще се учиш на търпение.
По този начин съм опитал колко мога да търпя.
Ще дойде някой, изслушай го. Всякога съм забелязъл, че там, дето прибързват, все грешат, лично аз съм забелязвал, правил съм опити. Някой път аз като разговарям с Духа, казва ми: „Не прави бележка на учениците ми, тяхната погрешка ще се изправи сама по себе си“. Аз казвам: Да, ще се изправи сама по себе си, но дълго време ще мине. И аз разсъждавам като вас.
към беседата >>
Ще дойде някой, изслушай го.
Излезе той – трети, четвърти. Нима трябва да им кажа: „Не говори сега“? Не, ще се научиш да търпиш хората, да се изкаже човекът. Така ще се учиш на търпение. По този начин съм опитал колко мога да търпя.
Ще дойде някой, изслушай го.
Всякога съм забелязъл, че там, дето прибързват, все грешат, лично аз съм забелязвал, правил съм опити. Някой път аз като разговарям с Духа, казва ми: „Не прави бележка на учениците ми, тяхната погрешка ще се изправи сама по себе си“. Аз казвам: Да, ще се изправи сама по себе си, но дълго време ще мине. И аз разсъждавам като вас. Следователно аз ще им кажа по един деликатен начин, да си изправят погрешката.
към беседата >>
Всякога съм забелязъл, че там, дето прибързват, все грешат, лично аз съм забелязвал, правил съм опити.
Нима трябва да им кажа: „Не говори сега“? Не, ще се научиш да търпиш хората, да се изкаже човекът. Така ще се учиш на търпение. По този начин съм опитал колко мога да търпя. Ще дойде някой, изслушай го.
Всякога съм забелязъл, че там, дето прибързват, все грешат, лично аз съм забелязвал, правил съм опити.
Някой път аз като разговарям с Духа, казва ми: „Не прави бележка на учениците ми, тяхната погрешка ще се изправи сама по себе си“. Аз казвам: Да, ще се изправи сама по себе си, но дълго време ще мине. И аз разсъждавам като вас. Следователно аз ще им кажа по един деликатен начин, да си изправят погрешката. Но освен че не се изправя тя, а и работата се обърква съвсем.
към беседата >>
Някой път аз като разговарям с Духа, казва ми: „Не прави бележка на учениците ми, тяхната погрешка ще се изправи сама по себе си“.
Не, ще се научиш да търпиш хората, да се изкаже човекът. Така ще се учиш на търпение. По този начин съм опитал колко мога да търпя. Ще дойде някой, изслушай го. Всякога съм забелязъл, че там, дето прибързват, все грешат, лично аз съм забелязвал, правил съм опити.
Някой път аз като разговарям с Духа, казва ми: „Не прави бележка на учениците ми, тяхната погрешка ще се изправи сама по себе си“.
Аз казвам: Да, ще се изправи сама по себе си, но дълго време ще мине. И аз разсъждавам като вас. Следователно аз ще им кажа по един деликатен начин, да си изправят погрешката. Но освен че не се изправя тя, а и работата се обърква съвсем. Не че всякога трябва да мълчим, но има време, когато Господ казва: „Не говори сега, мълчи“.
към беседата >>
Аз казвам: Да, ще се изправи сама по себе си, но дълго време ще мине.
Така ще се учиш на търпение. По този начин съм опитал колко мога да търпя. Ще дойде някой, изслушай го. Всякога съм забелязъл, че там, дето прибързват, все грешат, лично аз съм забелязвал, правил съм опити. Някой път аз като разговарям с Духа, казва ми: „Не прави бележка на учениците ми, тяхната погрешка ще се изправи сама по себе си“.
Аз казвам: Да, ще се изправи сама по себе си, но дълго време ще мине.
И аз разсъждавам като вас. Следователно аз ще им кажа по един деликатен начин, да си изправят погрешката. Но освен че не се изправя тя, а и работата се обърква съвсем. Не че всякога трябва да мълчим, но има време, когато Господ казва: „Не говори сега, мълчи“. Ама аз искам да му кажа, защото ние сме съдружници, той харчи повече пари, ще изяде и моите пари.
към беседата >>
И аз разсъждавам като вас.
По този начин съм опитал колко мога да търпя. Ще дойде някой, изслушай го. Всякога съм забелязъл, че там, дето прибързват, все грешат, лично аз съм забелязвал, правил съм опити. Някой път аз като разговарям с Духа, казва ми: „Не прави бележка на учениците ми, тяхната погрешка ще се изправи сама по себе си“. Аз казвам: Да, ще се изправи сама по себе си, но дълго време ще мине.
И аз разсъждавам като вас.
Следователно аз ще им кажа по един деликатен начин, да си изправят погрешката. Но освен че не се изправя тя, а и работата се обърква съвсем. Не че всякога трябва да мълчим, но има време, когато Господ казва: „Не говори сега, мълчи“. Ама аз искам да му кажа, защото ние сме съдружници, той харчи повече пари, ще изяде и моите пари. Тогава ще му четат морал: „Ти не правиш добре“.
към беседата >>
Следователно аз ще им кажа по един деликатен начин, да си изправят погрешката.
Ще дойде някой, изслушай го. Всякога съм забелязъл, че там, дето прибързват, все грешат, лично аз съм забелязвал, правил съм опити. Някой път аз като разговарям с Духа, казва ми: „Не прави бележка на учениците ми, тяхната погрешка ще се изправи сама по себе си“. Аз казвам: Да, ще се изправи сама по себе си, но дълго време ще мине. И аз разсъждавам като вас.
Следователно аз ще им кажа по един деликатен начин, да си изправят погрешката.
Но освен че не се изправя тя, а и работата се обърква съвсем. Не че всякога трябва да мълчим, но има време, когато Господ казва: „Не говори сега, мълчи“. Ама аз искам да му кажа, защото ние сме съдружници, той харчи повече пари, ще изяде и моите пари. Тогава ще му четат морал: „Ти не правиш добре“. Не, казвам аз, по-добре да ми изяде парите, отколкото да си наруша мира, за предпочитане е, защото изгубиш ли си мира, парите са отишли вече.
към беседата >>
Но освен че не се изправя тя, а и работата се обърква съвсем.
Всякога съм забелязъл, че там, дето прибързват, все грешат, лично аз съм забелязвал, правил съм опити. Някой път аз като разговарям с Духа, казва ми: „Не прави бележка на учениците ми, тяхната погрешка ще се изправи сама по себе си“. Аз казвам: Да, ще се изправи сама по себе си, но дълго време ще мине. И аз разсъждавам като вас. Следователно аз ще им кажа по един деликатен начин, да си изправят погрешката.
Но освен че не се изправя тя, а и работата се обърква съвсем.
Не че всякога трябва да мълчим, но има време, когато Господ казва: „Не говори сега, мълчи“. Ама аз искам да му кажа, защото ние сме съдружници, той харчи повече пари, ще изяде и моите пари. Тогава ще му четат морал: „Ти не правиш добре“. Не, казвам аз, по-добре да ми изяде парите, отколкото да си наруша мира, за предпочитане е, защото изгубиш ли си мира, парите са отишли вече. Та в известни случаи ние трябва да търпим.
към беседата >>
Не че всякога трябва да мълчим, но има време, когато Господ казва: „Не говори сега, мълчи“.
Някой път аз като разговарям с Духа, казва ми: „Не прави бележка на учениците ми, тяхната погрешка ще се изправи сама по себе си“. Аз казвам: Да, ще се изправи сама по себе си, но дълго време ще мине. И аз разсъждавам като вас. Следователно аз ще им кажа по един деликатен начин, да си изправят погрешката. Но освен че не се изправя тя, а и работата се обърква съвсем.
Не че всякога трябва да мълчим, но има време, когато Господ казва: „Не говори сега, мълчи“.
Ама аз искам да му кажа, защото ние сме съдружници, той харчи повече пари, ще изяде и моите пари. Тогава ще му четат морал: „Ти не правиш добре“. Не, казвам аз, по-добре да ми изяде парите, отколкото да си наруша мира, за предпочитане е, защото изгубиш ли си мира, парите са отишли вече. Та в известни случаи ние трябва да търпим. Трябва да бъдем умни.
към беседата >>
Ама аз искам да му кажа, защото ние сме съдружници, той харчи повече пари, ще изяде и моите пари.
Аз казвам: Да, ще се изправи сама по себе си, но дълго време ще мине. И аз разсъждавам като вас. Следователно аз ще им кажа по един деликатен начин, да си изправят погрешката. Но освен че не се изправя тя, а и работата се обърква съвсем. Не че всякога трябва да мълчим, но има време, когато Господ казва: „Не говори сега, мълчи“.
Ама аз искам да му кажа, защото ние сме съдружници, той харчи повече пари, ще изяде и моите пари.
Тогава ще му четат морал: „Ти не правиш добре“. Не, казвам аз, по-добре да ми изяде парите, отколкото да си наруша мира, за предпочитане е, защото изгубиш ли си мира, парите са отишли вече. Та в известни случаи ние трябва да търпим. Трябва да бъдем умни. Когато правим условие, трябва да познаваме онзи човек, с когото се сдружаваме.
към беседата >>
Тогава ще му четат морал: „Ти не правиш добре“.
И аз разсъждавам като вас. Следователно аз ще им кажа по един деликатен начин, да си изправят погрешката. Но освен че не се изправя тя, а и работата се обърква съвсем. Не че всякога трябва да мълчим, но има време, когато Господ казва: „Не говори сега, мълчи“. Ама аз искам да му кажа, защото ние сме съдружници, той харчи повече пари, ще изяде и моите пари.
Тогава ще му четат морал: „Ти не правиш добре“.
Не, казвам аз, по-добре да ми изяде парите, отколкото да си наруша мира, за предпочитане е, защото изгубиш ли си мира, парите са отишли вече. Та в известни случаи ние трябва да търпим. Трябва да бъдем умни. Когато правим условие, трябва да познаваме онзи човек, с когото се сдружаваме. Мнозина измежду вас виждат някой човек и казват: „Да го привлечем, той е високо образован“.
към беседата >>
Не, казвам аз, по-добре да ми изяде парите, отколкото да си наруша мира, за предпочитане е, защото изгубиш ли си мира, парите са отишли вече.
Следователно аз ще им кажа по един деликатен начин, да си изправят погрешката. Но освен че не се изправя тя, а и работата се обърква съвсем. Не че всякога трябва да мълчим, но има време, когато Господ казва: „Не говори сега, мълчи“. Ама аз искам да му кажа, защото ние сме съдружници, той харчи повече пари, ще изяде и моите пари. Тогава ще му четат морал: „Ти не правиш добре“.
Не, казвам аз, по-добре да ми изяде парите, отколкото да си наруша мира, за предпочитане е, защото изгубиш ли си мира, парите са отишли вече.
Та в известни случаи ние трябва да търпим. Трябва да бъдем умни. Когато правим условие, трябва да познаваме онзи човек, с когото се сдружаваме. Мнозина измежду вас виждат някой човек и казват: „Да го привлечем, той е високо образован“. Той е един голям сом, щом го турите в своята малка мрежа, ще я съдере и малките риби ще излязат.
към беседата >>
Та в известни случаи ние трябва да търпим.
Но освен че не се изправя тя, а и работата се обърква съвсем. Не че всякога трябва да мълчим, но има време, когато Господ казва: „Не говори сега, мълчи“. Ама аз искам да му кажа, защото ние сме съдружници, той харчи повече пари, ще изяде и моите пари. Тогава ще му четат морал: „Ти не правиш добре“. Не, казвам аз, по-добре да ми изяде парите, отколкото да си наруша мира, за предпочитане е, защото изгубиш ли си мира, парите са отишли вече.
Та в известни случаи ние трябва да търпим.
Трябва да бъдем умни. Когато правим условие, трябва да познаваме онзи човек, с когото се сдружаваме. Мнозина измежду вас виждат някой човек и казват: „Да го привлечем, той е високо образован“. Той е един голям сом, щом го турите в своята малка мрежа, ще я съдере и малките риби ще излязат. Питам: Защо ви е този сом?
към беседата >>
Трябва да бъдем умни.
Не че всякога трябва да мълчим, но има време, когато Господ казва: „Не говори сега, мълчи“. Ама аз искам да му кажа, защото ние сме съдружници, той харчи повече пари, ще изяде и моите пари. Тогава ще му четат морал: „Ти не правиш добре“. Не, казвам аз, по-добре да ми изяде парите, отколкото да си наруша мира, за предпочитане е, защото изгубиш ли си мира, парите са отишли вече. Та в известни случаи ние трябва да търпим.
Трябва да бъдем умни.
Когато правим условие, трябва да познаваме онзи човек, с когото се сдружаваме. Мнозина измежду вас виждат някой човек и казват: „Да го привлечем, той е високо образован“. Той е един голям сом, щом го турите в своята малка мрежа, ще я съдере и малките риби ще излязат. Питам: Защо ви е този сом? На вас не ви трябват такива големи сомове.
към беседата >>
Когато правим условие, трябва да познаваме онзи човек, с когото се сдружаваме.
Ама аз искам да му кажа, защото ние сме съдружници, той харчи повече пари, ще изяде и моите пари. Тогава ще му четат морал: „Ти не правиш добре“. Не, казвам аз, по-добре да ми изяде парите, отколкото да си наруша мира, за предпочитане е, защото изгубиш ли си мира, парите са отишли вече. Та в известни случаи ние трябва да търпим. Трябва да бъдем умни.
Когато правим условие, трябва да познаваме онзи човек, с когото се сдружаваме.
Мнозина измежду вас виждат някой човек и казват: „Да го привлечем, той е високо образован“. Той е един голям сом, щом го турите в своята малка мрежа, ще я съдере и малките риби ще излязат. Питам: Защо ви е този сом? На вас не ви трябват такива големи сомове. Я ми кажете един голям сом, който да е свършил нещо, той иска свобода, а малките риби са за предпочитане, в туй отношение, практически са за предпочитане.
към беседата >>
Мнозина измежду вас виждат някой човек и казват: „Да го привлечем, той е високо образован“.
Тогава ще му четат морал: „Ти не правиш добре“. Не, казвам аз, по-добре да ми изяде парите, отколкото да си наруша мира, за предпочитане е, защото изгубиш ли си мира, парите са отишли вече. Та в известни случаи ние трябва да търпим. Трябва да бъдем умни. Когато правим условие, трябва да познаваме онзи човек, с когото се сдружаваме.
Мнозина измежду вас виждат някой човек и казват: „Да го привлечем, той е високо образован“.
Той е един голям сом, щом го турите в своята малка мрежа, ще я съдере и малките риби ще излязат. Питам: Защо ви е този сом? На вас не ви трябват такива големи сомове. Я ми кажете един голям сом, който да е свършил нещо, той иска свобода, а малките риби са за предпочитане, в туй отношение, практически са за предпочитане. Да обясня мисълта си.
към беседата >>
Той е един голям сом, щом го турите в своята малка мрежа, ще я съдере и малките риби ще излязат.
Не, казвам аз, по-добре да ми изяде парите, отколкото да си наруша мира, за предпочитане е, защото изгубиш ли си мира, парите са отишли вече. Та в известни случаи ние трябва да търпим. Трябва да бъдем умни. Когато правим условие, трябва да познаваме онзи човек, с когото се сдружаваме. Мнозина измежду вас виждат някой човек и казват: „Да го привлечем, той е високо образован“.
Той е един голям сом, щом го турите в своята малка мрежа, ще я съдере и малките риби ще излязат.
Питам: Защо ви е този сом? На вас не ви трябват такива големи сомове. Я ми кажете един голям сом, който да е свършил нещо, той иска свобода, а малките риби са за предпочитане, в туй отношение, практически са за предпочитане. Да обясня мисълта си. Два малки вола са за предпочитане, отколкото два слона.
към беседата >>
Питам: Защо ви е този сом?
Та в известни случаи ние трябва да търпим. Трябва да бъдем умни. Когато правим условие, трябва да познаваме онзи човек, с когото се сдружаваме. Мнозина измежду вас виждат някой човек и казват: „Да го привлечем, той е високо образован“. Той е един голям сом, щом го турите в своята малка мрежа, ще я съдере и малките риби ще излязат.
Питам: Защо ви е този сом?
На вас не ви трябват такива големи сомове. Я ми кажете един голям сом, който да е свършил нещо, той иска свобода, а малките риби са за предпочитане, в туй отношение, практически са за предпочитане. Да обясня мисълта си. Два малки вола са за предпочитане, отколкото два слона. В България какво ще правиш с тях?
към беседата >>
На вас не ви трябват такива големи сомове.
Трябва да бъдем умни. Когато правим условие, трябва да познаваме онзи човек, с когото се сдружаваме. Мнозина измежду вас виждат някой човек и казват: „Да го привлечем, той е високо образован“. Той е един голям сом, щом го турите в своята малка мрежа, ще я съдере и малките риби ще излязат. Питам: Защо ви е този сом?
На вас не ви трябват такива големи сомове.
Я ми кажете един голям сом, който да е свършил нещо, той иска свобода, а малките риби са за предпочитане, в туй отношение, практически са за предпочитане. Да обясня мисълта си. Два малки вола са за предпочитане, отколкото два слона. В България какво ще правиш с тях? Всеки слон ще изяде по 5 крини ориз на ден, 10 крини ориз на ден, е, какво ще правиш тогава, както е скъп оризът сега?
към беседата >>
Я ми кажете един голям сом, който да е свършил нещо, той иска свобода, а малките риби са за предпочитане, в туй отношение, практически са за предпочитане.
Когато правим условие, трябва да познаваме онзи човек, с когото се сдружаваме. Мнозина измежду вас виждат някой човек и казват: „Да го привлечем, той е високо образован“. Той е един голям сом, щом го турите в своята малка мрежа, ще я съдере и малките риби ще излязат. Питам: Защо ви е този сом? На вас не ви трябват такива големи сомове.
Я ми кажете един голям сом, който да е свършил нещо, той иска свобода, а малките риби са за предпочитане, в туй отношение, практически са за предпочитане.
Да обясня мисълта си. Два малки вола са за предпочитане, отколкото два слона. В България какво ще правиш с тях? Всеки слон ще изяде по 5 крини ориз на ден, 10 крини ориз на ден, е, какво ще правиш тогава, както е скъп оризът сега? За предпочитане са две малки волчета, отколкото два слона, за предпочитане са две малки идеи, които ще свършат голяма работа в ума, отколкото две големи идеи, като слоновете, само да ядат ориз.
към беседата >>
Да обясня мисълта си.
Мнозина измежду вас виждат някой човек и казват: „Да го привлечем, той е високо образован“. Той е един голям сом, щом го турите в своята малка мрежа, ще я съдере и малките риби ще излязат. Питам: Защо ви е този сом? На вас не ви трябват такива големи сомове. Я ми кажете един голям сом, който да е свършил нещо, той иска свобода, а малките риби са за предпочитане, в туй отношение, практически са за предпочитане.
Да обясня мисълта си.
Два малки вола са за предпочитане, отколкото два слона. В България какво ще правиш с тях? Всеки слон ще изяде по 5 крини ориз на ден, 10 крини ориз на ден, е, какво ще правиш тогава, както е скъп оризът сега? За предпочитане са две малки волчета, отколкото два слона, за предпочитане са две малки идеи, които ще свършат голяма работа в ума, отколкото две големи идеи, като слоновете, само да ядат ориз. После ще задлъжнеете.
към беседата >>
Два малки вола са за предпочитане, отколкото два слона.
Той е един голям сом, щом го турите в своята малка мрежа, ще я съдере и малките риби ще излязат. Питам: Защо ви е този сом? На вас не ви трябват такива големи сомове. Я ми кажете един голям сом, който да е свършил нещо, той иска свобода, а малките риби са за предпочитане, в туй отношение, практически са за предпочитане. Да обясня мисълта си.
Два малки вола са за предпочитане, отколкото два слона.
В България какво ще правиш с тях? Всеки слон ще изяде по 5 крини ориз на ден, 10 крини ориз на ден, е, какво ще правиш тогава, както е скъп оризът сега? За предпочитане са две малки волчета, отколкото два слона, за предпочитане са две малки идеи, които ще свършат голяма работа в ума, отколкото две големи идеи, като слоновете, само да ядат ориз. После ще задлъжнеете. В някои хора има големи идеи.
към беседата >>
В България какво ще правиш с тях?
Питам: Защо ви е този сом? На вас не ви трябват такива големи сомове. Я ми кажете един голям сом, който да е свършил нещо, той иска свобода, а малките риби са за предпочитане, в туй отношение, практически са за предпочитане. Да обясня мисълта си. Два малки вола са за предпочитане, отколкото два слона.
В България какво ще правиш с тях?
Всеки слон ще изяде по 5 крини ориз на ден, 10 крини ориз на ден, е, какво ще правиш тогава, както е скъп оризът сега? За предпочитане са две малки волчета, отколкото два слона, за предпочитане са две малки идеи, които ще свършат голяма работа в ума, отколкото две големи идеи, като слоновете, само да ядат ориз. После ще задлъжнеете. В някои хора има големи идеи. Има един приятел, който 30 години бе като перпетум мобиле, и той дошъл да разреши, да направи ли един заем, за да му помогне и да повдигне едного, или не.
към беседата >>
Всеки слон ще изяде по 5 крини ориз на ден, 10 крини ориз на ден, е, какво ще правиш тогава, както е скъп оризът сега?
На вас не ви трябват такива големи сомове. Я ми кажете един голям сом, който да е свършил нещо, той иска свобода, а малките риби са за предпочитане, в туй отношение, практически са за предпочитане. Да обясня мисълта си. Два малки вола са за предпочитане, отколкото два слона. В България какво ще правиш с тях?
Всеки слон ще изяде по 5 крини ориз на ден, 10 крини ориз на ден, е, какво ще правиш тогава, както е скъп оризът сега?
За предпочитане са две малки волчета, отколкото два слона, за предпочитане са две малки идеи, които ще свършат голяма работа в ума, отколкото две големи идеи, като слоновете, само да ядат ориз. После ще задлъжнеете. В някои хора има големи идеи. Има един приятел, който 30 години бе като перпетум мобиле, и той дошъл да разреши, да направи ли един заем, за да му помогне и да повдигне едного, или не. Обаче усъмнил се, повикал някои приятели и един почнал да го подпитва.
към беседата >>
За предпочитане са две малки волчета, отколкото два слона, за предпочитане са две малки идеи, които ще свършат голяма работа в ума, отколкото две големи идеи, като слоновете, само да ядат ориз.
Я ми кажете един голям сом, който да е свършил нещо, той иска свобода, а малките риби са за предпочитане, в туй отношение, практически са за предпочитане. Да обясня мисълта си. Два малки вола са за предпочитане, отколкото два слона. В България какво ще правиш с тях? Всеки слон ще изяде по 5 крини ориз на ден, 10 крини ориз на ден, е, какво ще правиш тогава, както е скъп оризът сега?
За предпочитане са две малки волчета, отколкото два слона, за предпочитане са две малки идеи, които ще свършат голяма работа в ума, отколкото две големи идеи, като слоновете, само да ядат ориз.
После ще задлъжнеете. В някои хора има големи идеи. Има един приятел, който 30 години бе като перпетум мобиле, и той дошъл да разреши, да направи ли един заем, за да му помогне и да повдигне едного, или не. Обаче усъмнил се, повикал някои приятели и един почнал да го подпитва. „Виждаш ли ги, искат да ме подпитват, да вземат моето изкуство, да подкрепя тяхната работа, но този въпрос надали ще се разреши.“ Защо?
към беседата >>
После ще задлъжнеете.
Да обясня мисълта си. Два малки вола са за предпочитане, отколкото два слона. В България какво ще правиш с тях? Всеки слон ще изяде по 5 крини ориз на ден, 10 крини ориз на ден, е, какво ще правиш тогава, както е скъп оризът сега? За предпочитане са две малки волчета, отколкото два слона, за предпочитане са две малки идеи, които ще свършат голяма работа в ума, отколкото две големи идеи, като слоновете, само да ядат ориз.
После ще задлъжнеете.
В някои хора има големи идеи. Има един приятел, който 30 години бе като перпетум мобиле, и той дошъл да разреши, да направи ли един заем, за да му помогне и да повдигне едного, или не. Обаче усъмнил се, повикал някои приятели и един почнал да го подпитва. „Виждаш ли ги, искат да ме подпитват, да вземат моето изкуство, да подкрепя тяхната работа, но този въпрос надали ще се разреши.“ Защо? – Защото той се усъмнил, че някои от приятелите му искат да отнемат изкуството му, да му вземат парите, за да повдигнат работата си.
към беседата >>
В някои хора има големи идеи.
Два малки вола са за предпочитане, отколкото два слона. В България какво ще правиш с тях? Всеки слон ще изяде по 5 крини ориз на ден, 10 крини ориз на ден, е, какво ще правиш тогава, както е скъп оризът сега? За предпочитане са две малки волчета, отколкото два слона, за предпочитане са две малки идеи, които ще свършат голяма работа в ума, отколкото две големи идеи, като слоновете, само да ядат ориз. После ще задлъжнеете.
В някои хора има големи идеи.
Има един приятел, който 30 години бе като перпетум мобиле, и той дошъл да разреши, да направи ли един заем, за да му помогне и да повдигне едного, или не. Обаче усъмнил се, повикал някои приятели и един почнал да го подпитва. „Виждаш ли ги, искат да ме подпитват, да вземат моето изкуство, да подкрепя тяхната работа, но този въпрос надали ще се разреши.“ Защо? – Защото той се усъмнил, че някои от приятелите му искат да отнемат изкуството му, да му вземат парите, за да повдигнат работата си.
към беседата >>
Има един приятел, който 30 години бе като перпетум мобиле, и той дошъл да разреши, да направи ли един заем, за да му помогне и да повдигне едного, или не.
В България какво ще правиш с тях? Всеки слон ще изяде по 5 крини ориз на ден, 10 крини ориз на ден, е, какво ще правиш тогава, както е скъп оризът сега? За предпочитане са две малки волчета, отколкото два слона, за предпочитане са две малки идеи, които ще свършат голяма работа в ума, отколкото две големи идеи, като слоновете, само да ядат ориз. После ще задлъжнеете. В някои хора има големи идеи.
Има един приятел, който 30 години бе като перпетум мобиле, и той дошъл да разреши, да направи ли един заем, за да му помогне и да повдигне едного, или не.
Обаче усъмнил се, повикал някои приятели и един почнал да го подпитва. „Виждаш ли ги, искат да ме подпитват, да вземат моето изкуство, да подкрепя тяхната работа, но този въпрос надали ще се разреши.“ Защо? – Защото той се усъмнил, че някои от приятелите му искат да отнемат изкуството му, да му вземат парите, за да повдигнат работата си.
към беседата >>
Обаче усъмнил се, повикал някои приятели и един почнал да го подпитва.
Всеки слон ще изяде по 5 крини ориз на ден, 10 крини ориз на ден, е, какво ще правиш тогава, както е скъп оризът сега? За предпочитане са две малки волчета, отколкото два слона, за предпочитане са две малки идеи, които ще свършат голяма работа в ума, отколкото две големи идеи, като слоновете, само да ядат ориз. После ще задлъжнеете. В някои хора има големи идеи. Има един приятел, който 30 години бе като перпетум мобиле, и той дошъл да разреши, да направи ли един заем, за да му помогне и да повдигне едного, или не.
Обаче усъмнил се, повикал някои приятели и един почнал да го подпитва.
„Виждаш ли ги, искат да ме подпитват, да вземат моето изкуство, да подкрепя тяхната работа, но този въпрос надали ще се разреши.“ Защо? – Защото той се усъмнил, че някои от приятелите му искат да отнемат изкуството му, да му вземат парите, за да повдигнат работата си.
към беседата >>
„Виждаш ли ги, искат да ме подпитват, да вземат моето изкуство, да подкрепя тяхната работа, но този въпрос надали ще се разреши.“ Защо?
За предпочитане са две малки волчета, отколкото два слона, за предпочитане са две малки идеи, които ще свършат голяма работа в ума, отколкото две големи идеи, като слоновете, само да ядат ориз. После ще задлъжнеете. В някои хора има големи идеи. Има един приятел, който 30 години бе като перпетум мобиле, и той дошъл да разреши, да направи ли един заем, за да му помогне и да повдигне едного, или не. Обаче усъмнил се, повикал някои приятели и един почнал да го подпитва.
„Виждаш ли ги, искат да ме подпитват, да вземат моето изкуство, да подкрепя тяхната работа, но този въпрос надали ще се разреши.“ Защо?
– Защото той се усъмнил, че някои от приятелите му искат да отнемат изкуството му, да му вземат парите, за да повдигнат работата си.
към беседата >>
– Защото той се усъмнил, че някои от приятелите му искат да отнемат изкуството му, да му вземат парите, за да повдигнат работата си.
После ще задлъжнеете. В някои хора има големи идеи. Има един приятел, който 30 години бе като перпетум мобиле, и той дошъл да разреши, да направи ли един заем, за да му помогне и да повдигне едного, или не. Обаче усъмнил се, повикал някои приятели и един почнал да го подпитва. „Виждаш ли ги, искат да ме подпитват, да вземат моето изкуство, да подкрепя тяхната работа, но този въпрос надали ще се разреши.“ Защо?
– Защото той се усъмнил, че някои от приятелите му искат да отнемат изкуството му, да му вземат парите, за да повдигнат работата си.
към беседата >>
„И всеки, който има тази надежда на Него, очиства себе си, както е Он чист.“ Първото нещо – трябва да започнете с чистотата.
„И всеки, който има тази надежда на Него, очиства себе си, както е Он чист.“ Първото нещо – трябва да започнете с чистотата.
Както Христос е чист, така и ние можем да бъдем чисти. Чистота – това е един постоянен процес, това е една необходимост в живота ни. Тя не може да се даде изведнъж. Всеки ден ще се чистите, всяка вечер, всеки час, всякога, когато ви дойде на ум, не се спирайте, никога не се отчайвайте от някоя мисъл, желание или постъпки. Направили сте една погрешка, оцапаното оцапано, погрешките трябва да се поправят, всичко туй трябва да се очисти.
към беседата >>
Както Христос е чист, така и ние можем да бъдем чисти.
„И всеки, който има тази надежда на Него, очиства себе си, както е Он чист.“ Първото нещо – трябва да започнете с чистотата.
Както Христос е чист, така и ние можем да бъдем чисти.
Чистота – това е един постоянен процес, това е една необходимост в живота ни. Тя не може да се даде изведнъж. Всеки ден ще се чистите, всяка вечер, всеки час, всякога, когато ви дойде на ум, не се спирайте, никога не се отчайвайте от някоя мисъл, желание или постъпки. Направили сте една погрешка, оцапаното оцапано, погрешките трябва да се поправят, всичко туй трябва да се очисти. Сега тази чистота има връзка с Христа и само тя може да даде почва, за да дойде Христос да работи във вас.
към беседата >>
Чистота – това е един постоянен процес, това е една необходимост в живота ни.
„И всеки, който има тази надежда на Него, очиства себе си, както е Он чист.“ Първото нещо – трябва да започнете с чистотата. Както Христос е чист, така и ние можем да бъдем чисти.
Чистота – това е един постоянен процес, това е една необходимост в живота ни.
Тя не може да се даде изведнъж. Всеки ден ще се чистите, всяка вечер, всеки час, всякога, когато ви дойде на ум, не се спирайте, никога не се отчайвайте от някоя мисъл, желание или постъпки. Направили сте една погрешка, оцапаното оцапано, погрешките трябва да се поправят, всичко туй трябва да се очисти. Сега тази чистота има връзка с Христа и само тя може да даде почва, за да дойде Христос да работи във вас. Някои се сърдят, че не посещавам дома им.
към беседата >>
Тя не може да се даде изведнъж.
„И всеки, който има тази надежда на Него, очиства себе си, както е Он чист.“ Първото нещо – трябва да започнете с чистотата. Както Христос е чист, така и ние можем да бъдем чисти. Чистота – това е един постоянен процес, това е една необходимост в живота ни.
Тя не може да се даде изведнъж.
Всеки ден ще се чистите, всяка вечер, всеки час, всякога, когато ви дойде на ум, не се спирайте, никога не се отчайвайте от някоя мисъл, желание или постъпки. Направили сте една погрешка, оцапаното оцапано, погрешките трябва да се поправят, всичко туй трябва да се очисти. Сега тази чистота има връзка с Христа и само тя може да даде почва, за да дойде Христос да работи във вас. Някои се сърдят, че не посещавам дома им. Ами че слушайте: аз като дойда в дома ви, ще ви попитам: вие повикали ли сте Главния Учител в дома си?
към беседата >>
Всеки ден ще се чистите, всяка вечер, всеки час, всякога, когато ви дойде на ум, не се спирайте, никога не се отчайвайте от някоя мисъл, желание или постъпки.
„И всеки, който има тази надежда на Него, очиства себе си, както е Он чист.“ Първото нещо – трябва да започнете с чистотата. Както Христос е чист, така и ние можем да бъдем чисти. Чистота – това е един постоянен процес, това е една необходимост в живота ни. Тя не може да се даде изведнъж.
Всеки ден ще се чистите, всяка вечер, всеки час, всякога, когато ви дойде на ум, не се спирайте, никога не се отчайвайте от някоя мисъл, желание или постъпки.
Направили сте една погрешка, оцапаното оцапано, погрешките трябва да се поправят, всичко туй трябва да се очисти. Сега тази чистота има връзка с Христа и само тя може да даде почва, за да дойде Христос да работи във вас. Някои се сърдят, че не посещавам дома им. Ами че слушайте: аз като дойда в дома ви, ще ви попитам: вие повикали ли сте Главния Учител в дома си? Повикахте ли Отца?
към беседата >>
Направили сте една погрешка, оцапаното оцапано, погрешките трябва да се поправят, всичко туй трябва да се очисти.
„И всеки, който има тази надежда на Него, очиства себе си, както е Он чист.“ Първото нещо – трябва да започнете с чистотата. Както Христос е чист, така и ние можем да бъдем чисти. Чистота – това е един постоянен процес, това е една необходимост в живота ни. Тя не може да се даде изведнъж. Всеки ден ще се чистите, всяка вечер, всеки час, всякога, когато ви дойде на ум, не се спирайте, никога не се отчайвайте от някоя мисъл, желание или постъпки.
Направили сте една погрешка, оцапаното оцапано, погрешките трябва да се поправят, всичко туй трябва да се очисти.
Сега тази чистота има връзка с Христа и само тя може да даде почва, за да дойде Христос да работи във вас. Някои се сърдят, че не посещавам дома им. Ами че слушайте: аз като дойда в дома ви, ще ви попитам: вие повикали ли сте Главния Учител в дома си? Повикахте ли Отца? – „Не.“ – Повикахте ли Сина?
към беседата >>
Сега тази чистота има връзка с Христа и само тя може да даде почва, за да дойде Христос да работи във вас.
Както Христос е чист, така и ние можем да бъдем чисти. Чистота – това е един постоянен процес, това е една необходимост в живота ни. Тя не може да се даде изведнъж. Всеки ден ще се чистите, всяка вечер, всеки час, всякога, когато ви дойде на ум, не се спирайте, никога не се отчайвайте от някоя мисъл, желание или постъпки. Направили сте една погрешка, оцапаното оцапано, погрешките трябва да се поправят, всичко туй трябва да се очисти.
Сега тази чистота има връзка с Христа и само тя може да даде почва, за да дойде Христос да работи във вас.
Някои се сърдят, че не посещавам дома им. Ами че слушайте: аз като дойда в дома ви, ще ви попитам: вие повикали ли сте Главния Учител в дома си? Повикахте ли Отца? – „Не.“ – Повикахте ли Сина? – „Не.“ – Ами мене защо ме викате, аз съм третото колело.
към беседата >>
Някои се сърдят, че не посещавам дома им.
Чистота – това е един постоянен процес, това е една необходимост в живота ни. Тя не може да се даде изведнъж. Всеки ден ще се чистите, всяка вечер, всеки час, всякога, когато ви дойде на ум, не се спирайте, никога не се отчайвайте от някоя мисъл, желание или постъпки. Направили сте една погрешка, оцапаното оцапано, погрешките трябва да се поправят, всичко туй трябва да се очисти. Сега тази чистота има връзка с Христа и само тя може да даде почва, за да дойде Христос да работи във вас.
Някои се сърдят, че не посещавам дома им.
Ами че слушайте: аз като дойда в дома ви, ще ви попитам: вие повикали ли сте Главния Учител в дома си? Повикахте ли Отца? – „Не.“ – Повикахте ли Сина? – „Не.“ – Ами мене защо ме викате, аз съм третото колело. Ако сте повикали първите двама, да.
към беседата >>
Ами че слушайте: аз като дойда в дома ви, ще ви попитам: вие повикали ли сте Главния Учител в дома си?
Тя не може да се даде изведнъж. Всеки ден ще се чистите, всяка вечер, всеки час, всякога, когато ви дойде на ум, не се спирайте, никога не се отчайвайте от някоя мисъл, желание или постъпки. Направили сте една погрешка, оцапаното оцапано, погрешките трябва да се поправят, всичко туй трябва да се очисти. Сега тази чистота има връзка с Христа и само тя може да даде почва, за да дойде Христос да работи във вас. Някои се сърдят, че не посещавам дома им.
Ами че слушайте: аз като дойда в дома ви, ще ви попитам: вие повикали ли сте Главния Учител в дома си?
Повикахте ли Отца? – „Не.“ – Повикахте ли Сина? – „Не.“ – Ами мене защо ме викате, аз съм третото колело. Ако сте повикали първите двама, да. Аз ще ви кажа: Повикайте тях, когато те дойдат, аз ще дойда, да им прислужвам.
към беседата >>
Повикахте ли Отца?
Всеки ден ще се чистите, всяка вечер, всеки час, всякога, когато ви дойде на ум, не се спирайте, никога не се отчайвайте от някоя мисъл, желание или постъпки. Направили сте една погрешка, оцапаното оцапано, погрешките трябва да се поправят, всичко туй трябва да се очисти. Сега тази чистота има връзка с Христа и само тя може да даде почва, за да дойде Христос да работи във вас. Някои се сърдят, че не посещавам дома им. Ами че слушайте: аз като дойда в дома ви, ще ви попитам: вие повикали ли сте Главния Учител в дома си?
Повикахте ли Отца?
– „Не.“ – Повикахте ли Сина? – „Не.“ – Ами мене защо ме викате, аз съм третото колело. Ако сте повикали първите двама, да. Аз ще ви кажа: Повикайте тях, когато те дойдат, аз ще дойда, да им прислужвам. Та у всинца ви трябва да легне тази мисъл, както аз я вземам: Любовта турям за синоним на Отца, Любовта така да проникне във вас.
към беседата >>
– „Не.“ – Повикахте ли Сина?
Направили сте една погрешка, оцапаното оцапано, погрешките трябва да се поправят, всичко туй трябва да се очисти. Сега тази чистота има връзка с Христа и само тя може да даде почва, за да дойде Христос да работи във вас. Някои се сърдят, че не посещавам дома им. Ами че слушайте: аз като дойда в дома ви, ще ви попитам: вие повикали ли сте Главния Учител в дома си? Повикахте ли Отца?
– „Не.“ – Повикахте ли Сина?
– „Не.“ – Ами мене защо ме викате, аз съм третото колело. Ако сте повикали първите двама, да. Аз ще ви кажа: Повикайте тях, когато те дойдат, аз ще дойда, да им прислужвам. Та у всинца ви трябва да легне тази мисъл, както аз я вземам: Любовта турям за синоним на Отца, Любовта така да проникне във вас. Сега аз правя опит, колко е мъчно ние, съвременните културни хора, да приложим Любовта!
към беседата >>
– „Не.“ – Ами мене защо ме викате, аз съм третото колело.
Сега тази чистота има връзка с Христа и само тя може да даде почва, за да дойде Христос да работи във вас. Някои се сърдят, че не посещавам дома им. Ами че слушайте: аз като дойда в дома ви, ще ви попитам: вие повикали ли сте Главния Учител в дома си? Повикахте ли Отца? – „Не.“ – Повикахте ли Сина?
– „Не.“ – Ами мене защо ме викате, аз съм третото колело.
Ако сте повикали първите двама, да. Аз ще ви кажа: Повикайте тях, когато те дойдат, аз ще дойда, да им прислужвам. Та у всинца ви трябва да легне тази мисъл, както аз я вземам: Любовта турям за синоним на Отца, Любовта така да проникне във вас. Сега аз правя опит, колко е мъчно ние, съвременните културни хора, да приложим Любовта! Много мъчно е.
към беседата >>
Ако сте повикали първите двама, да.
Някои се сърдят, че не посещавам дома им. Ами че слушайте: аз като дойда в дома ви, ще ви попитам: вие повикали ли сте Главния Учител в дома си? Повикахте ли Отца? – „Не.“ – Повикахте ли Сина? – „Не.“ – Ами мене защо ме викате, аз съм третото колело.
Ако сте повикали първите двама, да.
Аз ще ви кажа: Повикайте тях, когато те дойдат, аз ще дойда, да им прислужвам. Та у всинца ви трябва да легне тази мисъл, както аз я вземам: Любовта турям за синоним на Отца, Любовта така да проникне във вас. Сега аз правя опит, колко е мъчно ние, съвременните културни хора, да приложим Любовта! Много мъчно е. И когато обикнеш някого, онзи, когото обикнеш, става крайно претенциозен.
към беседата >>
Аз ще ви кажа: Повикайте тях, когато те дойдат, аз ще дойда, да им прислужвам.
Ами че слушайте: аз като дойда в дома ви, ще ви попитам: вие повикали ли сте Главния Учител в дома си? Повикахте ли Отца? – „Не.“ – Повикахте ли Сина? – „Не.“ – Ами мене защо ме викате, аз съм третото колело. Ако сте повикали първите двама, да.
Аз ще ви кажа: Повикайте тях, когато те дойдат, аз ще дойда, да им прислужвам.
Та у всинца ви трябва да легне тази мисъл, както аз я вземам: Любовта турям за синоним на Отца, Любовта така да проникне във вас. Сега аз правя опит, колко е мъчно ние, съвременните културни хора, да приложим Любовта! Много мъчно е. И когато обикнеш някого, онзи, когото обикнеш, става крайно претенциозен. Докато не го обичаш, той на всичко е съгласен, но обикнеш ли го, отведнъж става крайно взискателен.
към беседата >>
Та у всинца ви трябва да легне тази мисъл, както аз я вземам: Любовта турям за синоним на Отца, Любовта така да проникне във вас.
Повикахте ли Отца? – „Не.“ – Повикахте ли Сина? – „Не.“ – Ами мене защо ме викате, аз съм третото колело. Ако сте повикали първите двама, да. Аз ще ви кажа: Повикайте тях, когато те дойдат, аз ще дойда, да им прислужвам.
Та у всинца ви трябва да легне тази мисъл, както аз я вземам: Любовта турям за синоним на Отца, Любовта така да проникне във вас.
Сега аз правя опит, колко е мъчно ние, съвременните културни хора, да приложим Любовта! Много мъчно е. И когато обикнеш някого, онзи, когото обикнеш, става крайно претенциозен. Докато не го обичаш, той на всичко е съгласен, но обикнеш ли го, отведнъж става крайно взискателен. И знаете ли защо?
към беседата >>
Сега аз правя опит, колко е мъчно ние, съвременните културни хора, да приложим Любовта!
– „Не.“ – Повикахте ли Сина? – „Не.“ – Ами мене защо ме викате, аз съм третото колело. Ако сте повикали първите двама, да. Аз ще ви кажа: Повикайте тях, когато те дойдат, аз ще дойда, да им прислужвам. Та у всинца ви трябва да легне тази мисъл, както аз я вземам: Любовта турям за синоним на Отца, Любовта така да проникне във вас.
Сега аз правя опит, колко е мъчно ние, съвременните културни хора, да приложим Любовта!
Много мъчно е. И когато обикнеш някого, онзи, когото обикнеш, става крайно претенциозен. Докато не го обичаш, той на всичко е съгласен, но обикнеш ли го, отведнъж става крайно взискателен. И знаете ли защо? Понеже Любовта вече развива аурата, развива чувствителността, човек става горд.
към беседата >>
Много мъчно е.
– „Не.“ – Ами мене защо ме викате, аз съм третото колело. Ако сте повикали първите двама, да. Аз ще ви кажа: Повикайте тях, когато те дойдат, аз ще дойда, да им прислужвам. Та у всинца ви трябва да легне тази мисъл, както аз я вземам: Любовта турям за синоним на Отца, Любовта така да проникне във вас. Сега аз правя опит, колко е мъчно ние, съвременните културни хора, да приложим Любовта!
Много мъчно е.
И когато обикнеш някого, онзи, когото обикнеш, става крайно претенциозен. Докато не го обичаш, той на всичко е съгласен, но обикнеш ли го, отведнъж става крайно взискателен. И знаете ли защо? Понеже Любовта вече развива аурата, развива чувствителността, човек става горд. Възлюбиш ли го, става тъй чувствителен, всичко оживява в него, даже и най-малката обида.
към беседата >>
И когато обикнеш някого, онзи, когото обикнеш, става крайно претенциозен.
Ако сте повикали първите двама, да. Аз ще ви кажа: Повикайте тях, когато те дойдат, аз ще дойда, да им прислужвам. Та у всинца ви трябва да легне тази мисъл, както аз я вземам: Любовта турям за синоним на Отца, Любовта така да проникне във вас. Сега аз правя опит, колко е мъчно ние, съвременните културни хора, да приложим Любовта! Много мъчно е.
И когато обикнеш някого, онзи, когото обикнеш, става крайно претенциозен.
Докато не го обичаш, той на всичко е съгласен, но обикнеш ли го, отведнъж става крайно взискателен. И знаете ли защо? Понеже Любовта вече развива аурата, развива чувствителността, човек става горд. Възлюбиш ли го, става тъй чувствителен, всичко оживява в него, даже и най-малката обида. По-рано той не е обръщал внимание как си го поглеждал или че не си го поздравил, но обикнеш ли го, той е вече взискателен, ти трябва да го погледнеш, да му се усмихнеш, да му направиш услуга, а не си ли внимателен, ще изложиш любовта си на критика.
към беседата >>
Докато не го обичаш, той на всичко е съгласен, но обикнеш ли го, отведнъж става крайно взискателен.
Аз ще ви кажа: Повикайте тях, когато те дойдат, аз ще дойда, да им прислужвам. Та у всинца ви трябва да легне тази мисъл, както аз я вземам: Любовта турям за синоним на Отца, Любовта така да проникне във вас. Сега аз правя опит, колко е мъчно ние, съвременните културни хора, да приложим Любовта! Много мъчно е. И когато обикнеш някого, онзи, когото обикнеш, става крайно претенциозен.
Докато не го обичаш, той на всичко е съгласен, но обикнеш ли го, отведнъж става крайно взискателен.
И знаете ли защо? Понеже Любовта вече развива аурата, развива чувствителността, човек става горд. Възлюбиш ли го, става тъй чувствителен, всичко оживява в него, даже и най-малката обида. По-рано той не е обръщал внимание как си го поглеждал или че не си го поздравил, но обикнеш ли го, той е вече взискателен, ти трябва да го погледнеш, да му се усмихнеш, да му направиш услуга, а не си ли внимателен, ще изложиш любовта си на критика. Не само той може да критикува, и други може да критикуват твоята любов.
към беседата >>
И знаете ли защо?
Та у всинца ви трябва да легне тази мисъл, както аз я вземам: Любовта турям за синоним на Отца, Любовта така да проникне във вас. Сега аз правя опит, колко е мъчно ние, съвременните културни хора, да приложим Любовта! Много мъчно е. И когато обикнеш някого, онзи, когото обикнеш, става крайно претенциозен. Докато не го обичаш, той на всичко е съгласен, но обикнеш ли го, отведнъж става крайно взискателен.
И знаете ли защо?
Понеже Любовта вече развива аурата, развива чувствителността, човек става горд. Възлюбиш ли го, става тъй чувствителен, всичко оживява в него, даже и най-малката обида. По-рано той не е обръщал внимание как си го поглеждал или че не си го поздравил, но обикнеш ли го, той е вече взискателен, ти трябва да го погледнеш, да му се усмихнеш, да му направиш услуга, а не си ли внимателен, ще изложиш любовта си на критика. Не само той може да критикува, и други може да критикуват твоята любов. И тогава, ако се критикуваме, на кого трябва да турим 6 по Любовта?
към беседата >>
Понеже Любовта вече развива аурата, развива чувствителността, човек става горд.
Сега аз правя опит, колко е мъчно ние, съвременните културни хора, да приложим Любовта! Много мъчно е. И когато обикнеш някого, онзи, когото обикнеш, става крайно претенциозен. Докато не го обичаш, той на всичко е съгласен, но обикнеш ли го, отведнъж става крайно взискателен. И знаете ли защо?
Понеже Любовта вече развива аурата, развива чувствителността, човек става горд.
Възлюбиш ли го, става тъй чувствителен, всичко оживява в него, даже и най-малката обида. По-рано той не е обръщал внимание как си го поглеждал или че не си го поздравил, но обикнеш ли го, той е вече взискателен, ти трябва да го погледнеш, да му се усмихнеш, да му направиш услуга, а не си ли внимателен, ще изложиш любовта си на критика. Не само той може да критикува, и други може да критикуват твоята любов. И тогава, ако се критикуваме, на кого трябва да турим 6 по Любовта?
към беседата >>
Възлюбиш ли го, става тъй чувствителен, всичко оживява в него, даже и най-малката обида.
Много мъчно е. И когато обикнеш някого, онзи, когото обикнеш, става крайно претенциозен. Докато не го обичаш, той на всичко е съгласен, но обикнеш ли го, отведнъж става крайно взискателен. И знаете ли защо? Понеже Любовта вече развива аурата, развива чувствителността, човек става горд.
Възлюбиш ли го, става тъй чувствителен, всичко оживява в него, даже и най-малката обида.
По-рано той не е обръщал внимание как си го поглеждал или че не си го поздравил, но обикнеш ли го, той е вече взискателен, ти трябва да го погледнеш, да му се усмихнеш, да му направиш услуга, а не си ли внимателен, ще изложиш любовта си на критика. Не само той може да критикува, и други може да критикуват твоята любов. И тогава, ако се критикуваме, на кого трябва да турим 6 по Любовта?
към беседата >>
По-рано той не е обръщал внимание как си го поглеждал или че не си го поздравил, но обикнеш ли го, той е вече взискателен, ти трябва да го погледнеш, да му се усмихнеш, да му направиш услуга, а не си ли внимателен, ще изложиш любовта си на критика.
И когато обикнеш някого, онзи, когото обикнеш, става крайно претенциозен. Докато не го обичаш, той на всичко е съгласен, но обикнеш ли го, отведнъж става крайно взискателен. И знаете ли защо? Понеже Любовта вече развива аурата, развива чувствителността, човек става горд. Възлюбиш ли го, става тъй чувствителен, всичко оживява в него, даже и най-малката обида.
По-рано той не е обръщал внимание как си го поглеждал или че не си го поздравил, но обикнеш ли го, той е вече взискателен, ти трябва да го погледнеш, да му се усмихнеш, да му направиш услуга, а не си ли внимателен, ще изложиш любовта си на критика.
Не само той може да критикува, и други може да критикуват твоята любов. И тогава, ако се критикуваме, на кого трябва да турим 6 по Любовта?
към беседата >>
Не само той може да критикува, и други може да критикуват твоята любов.
Докато не го обичаш, той на всичко е съгласен, но обикнеш ли го, отведнъж става крайно взискателен. И знаете ли защо? Понеже Любовта вече развива аурата, развива чувствителността, човек става горд. Възлюбиш ли го, става тъй чувствителен, всичко оживява в него, даже и най-малката обида. По-рано той не е обръщал внимание как си го поглеждал или че не си го поздравил, но обикнеш ли го, той е вече взискателен, ти трябва да го погледнеш, да му се усмихнеш, да му направиш услуга, а не си ли внимателен, ще изложиш любовта си на критика.
Не само той може да критикува, и други може да критикуват твоята любов.
И тогава, ако се критикуваме, на кого трябва да турим 6 по Любовта?
към беседата >>
Сега аз ще говоря върху положителната страна на живота.
Сега аз ще говоря върху положителната страна на живота.
Ще вляза малко по-обективно, без много философия, т.е. няма да говоря много отвлечено, но близко до самите факти.
към беседата >>
И тогава, ако се критикуваме, на кого трябва да турим 6 по Любовта?
И знаете ли защо? Понеже Любовта вече развива аурата, развива чувствителността, човек става горд. Възлюбиш ли го, става тъй чувствителен, всичко оживява в него, даже и най-малката обида. По-рано той не е обръщал внимание как си го поглеждал или че не си го поздравил, но обикнеш ли го, той е вече взискателен, ти трябва да го погледнеш, да му се усмихнеш, да му направиш услуга, а не си ли внимателен, ще изложиш любовта си на критика. Не само той може да критикува, и други може да критикуват твоята любов.
И тогава, ако се критикуваме, на кого трябва да турим 6 по Любовта?
към беседата >>
Ще вляза малко по-обективно, без много философия, т.е.
Сега аз ще говоря върху положителната страна на живота.
Ще вляза малко по-обективно, без много философия, т.е.
няма да говоря много отвлечено, но близко до самите факти.
към беседата >>
Някой ще каже: „Моето сърце гори“.
Някой ще каже: „Моето сърце гори“.
Но в Любовта има друго едно чувство: когато обикнеш някого, ти го съжаляваш и към него се отнасяш тъй, както към себе си, имаш известно съжаление, да му не направиш някоя пакост. Туй чувство трябва да се проявява, не се ли проявява, то Любовта още не се е проявила в своето практическо приложение. После, в Любовта има друго чувство: да извинявате. Ти ще извиняваш, каквато погрешка и да се направи. То е едно качество на тази Любов.
към беседата >>
няма да говоря много отвлечено, но близко до самите факти.
Сега аз ще говоря върху положителната страна на живота. Ще вляза малко по-обективно, без много философия, т.е.
няма да говоря много отвлечено, но близко до самите факти.
към беседата >>
Но в Любовта има друго едно чувство: когато обикнеш някого, ти го съжаляваш и към него се отнасяш тъй, както към себе си, имаш известно съжаление, да му не направиш някоя пакост.
Някой ще каже: „Моето сърце гори“.
Но в Любовта има друго едно чувство: когато обикнеш някого, ти го съжаляваш и към него се отнасяш тъй, както към себе си, имаш известно съжаление, да му не направиш някоя пакост.
Туй чувство трябва да се проявява, не се ли проявява, то Любовта още не се е проявила в своето практическо приложение. После, в Любовта има друго чувство: да извинявате. Ти ще извиняваш, каквато погрешка и да се направи. То е едно качество на тази Любов. Вашата любов не прави ли тези две изключения, тя не е още Любов, тя не е на Отца, защото Отец не съди никого, в никого не вижда погрешки, Той като погледне всички същества, все добро вижда в тях.
към беседата >>
„И всеки, който има тази надежда на Него, очиства себе си, както е Он чист.“ Всеки, който има надежда, на кого?
„И всеки, който има тази надежда на Него, очиства себе си, както е Он чист.“ Всеки, който има надежда, на кого?
– На Христа. Надеждата, казвам, подразбира физическия свят, Божественото, ограничено, проявено тъй, както ние го разбираме. Когато вие искате да изкажете вашите чувства на някой ваш приятел, и ако той е сляп, как ще му изкажете чувствата си? За да ги изразите, ще го стиснете с ръцете си и колкото повече го стискате, толкова повече ще ви разбере. Може ръцете ви да са топлички или студени, тогава онзи, когото стискате, ще получи две идеи: ако ръцете ви са топли, ще си състави една идея, а ако ръцете ви са студени, друга.
към беседата >>
Туй чувство трябва да се проявява, не се ли проявява, то Любовта още не се е проявила в своето практическо приложение.
Някой ще каже: „Моето сърце гори“. Но в Любовта има друго едно чувство: когато обикнеш някого, ти го съжаляваш и към него се отнасяш тъй, както към себе си, имаш известно съжаление, да му не направиш някоя пакост.
Туй чувство трябва да се проявява, не се ли проявява, то Любовта още не се е проявила в своето практическо приложение.
После, в Любовта има друго чувство: да извинявате. Ти ще извиняваш, каквато погрешка и да се направи. То е едно качество на тази Любов. Вашата любов не прави ли тези две изключения, тя не е още Любов, тя не е на Отца, защото Отец не съди никого, в никого не вижда погрешки, Той като погледне всички същества, все добро вижда в тях. Ние виждаме зло, но Той не вижда зло.
към беседата >>
– На Христа.
„И всеки, който има тази надежда на Него, очиства себе си, както е Он чист.“ Всеки, който има надежда, на кого?
– На Христа.
Надеждата, казвам, подразбира физическия свят, Божественото, ограничено, проявено тъй, както ние го разбираме. Когато вие искате да изкажете вашите чувства на някой ваш приятел, и ако той е сляп, как ще му изкажете чувствата си? За да ги изразите, ще го стиснете с ръцете си и колкото повече го стискате, толкова повече ще ви разбере. Може ръцете ви да са топлички или студени, тогава онзи, когото стискате, ще получи две идеи: ако ръцете ви са топли, ще си състави една идея, а ако ръцете ви са студени, друга. Сега нещата не само трябва да се създадат, но и да се поддържат.
към беседата >>
После, в Любовта има друго чувство: да извинявате.
Някой ще каже: „Моето сърце гори“. Но в Любовта има друго едно чувство: когато обикнеш някого, ти го съжаляваш и към него се отнасяш тъй, както към себе си, имаш известно съжаление, да му не направиш някоя пакост. Туй чувство трябва да се проявява, не се ли проявява, то Любовта още не се е проявила в своето практическо приложение.
После, в Любовта има друго чувство: да извинявате.
Ти ще извиняваш, каквато погрешка и да се направи. То е едно качество на тази Любов. Вашата любов не прави ли тези две изключения, тя не е още Любов, тя не е на Отца, защото Отец не съди никого, в никого не вижда погрешки, Той като погледне всички същества, все добро вижда в тях. Ние виждаме зло, но Той не вижда зло. Някой ти взел пари.
към беседата >>
Надеждата, казвам, подразбира физическия свят, Божественото, ограничено, проявено тъй, както ние го разбираме.
„И всеки, който има тази надежда на Него, очиства себе си, както е Он чист.“ Всеки, който има надежда, на кого? – На Христа.
Надеждата, казвам, подразбира физическия свят, Божественото, ограничено, проявено тъй, както ние го разбираме.
Когато вие искате да изкажете вашите чувства на някой ваш приятел, и ако той е сляп, как ще му изкажете чувствата си? За да ги изразите, ще го стиснете с ръцете си и колкото повече го стискате, толкова повече ще ви разбере. Може ръцете ви да са топлички или студени, тогава онзи, когото стискате, ще получи две идеи: ако ръцете ви са топли, ще си състави една идея, а ако ръцете ви са студени, друга. Сега нещата не само трябва да се създадат, но и да се поддържат. Животът трябва да се развива.
към беседата >>
Ти ще извиняваш, каквато погрешка и да се направи.
Някой ще каже: „Моето сърце гори“. Но в Любовта има друго едно чувство: когато обикнеш някого, ти го съжаляваш и към него се отнасяш тъй, както към себе си, имаш известно съжаление, да му не направиш някоя пакост. Туй чувство трябва да се проявява, не се ли проявява, то Любовта още не се е проявила в своето практическо приложение. После, в Любовта има друго чувство: да извинявате.
Ти ще извиняваш, каквато погрешка и да се направи.
То е едно качество на тази Любов. Вашата любов не прави ли тези две изключения, тя не е още Любов, тя не е на Отца, защото Отец не съди никого, в никого не вижда погрешки, Той като погледне всички същества, все добро вижда в тях. Ние виждаме зло, но Той не вижда зло. Някой ти взел пари. Той ще каже: „Брат ти много добре направи, твоят товар бил голям, тежък, улеснил товара ти“.
към беседата >>
Когато вие искате да изкажете вашите чувства на някой ваш приятел, и ако той е сляп, как ще му изкажете чувствата си?
„И всеки, който има тази надежда на Него, очиства себе си, както е Он чист.“ Всеки, който има надежда, на кого? – На Христа. Надеждата, казвам, подразбира физическия свят, Божественото, ограничено, проявено тъй, както ние го разбираме.
Когато вие искате да изкажете вашите чувства на някой ваш приятел, и ако той е сляп, как ще му изкажете чувствата си?
За да ги изразите, ще го стиснете с ръцете си и колкото повече го стискате, толкова повече ще ви разбере. Може ръцете ви да са топлички или студени, тогава онзи, когото стискате, ще получи две идеи: ако ръцете ви са топли, ще си състави една идея, а ако ръцете ви са студени, друга. Сега нещата не само трябва да се създадат, но и да се поддържат. Животът трябва да се развива. Защото каква полза, ако вземете едно платно и само го свивате и развивате?
към беседата >>
То е едно качество на тази Любов.
Някой ще каже: „Моето сърце гори“. Но в Любовта има друго едно чувство: когато обикнеш някого, ти го съжаляваш и към него се отнасяш тъй, както към себе си, имаш известно съжаление, да му не направиш някоя пакост. Туй чувство трябва да се проявява, не се ли проявява, то Любовта още не се е проявила в своето практическо приложение. После, в Любовта има друго чувство: да извинявате. Ти ще извиняваш, каквато погрешка и да се направи.
То е едно качество на тази Любов.
Вашата любов не прави ли тези две изключения, тя не е още Любов, тя не е на Отца, защото Отец не съди никого, в никого не вижда погрешки, Той като погледне всички същества, все добро вижда в тях. Ние виждаме зло, но Той не вижда зло. Някой ти взел пари. Той ще каже: „Брат ти много добре направи, твоят товар бил голям, тежък, улеснил товара ти“. „Изял ми ястието.“ – „Няма нищо, ти щеше да преядеш.“ Той вижда само добрата страна, обаче ние на земята другояче мислим, заинтересовани сме и, вследствие на това, криво тълкуваме и критикуваме.
към беседата >>
За да ги изразите, ще го стиснете с ръцете си и колкото повече го стискате, толкова повече ще ви разбере.
„И всеки, който има тази надежда на Него, очиства себе си, както е Он чист.“ Всеки, който има надежда, на кого? – На Христа. Надеждата, казвам, подразбира физическия свят, Божественото, ограничено, проявено тъй, както ние го разбираме. Когато вие искате да изкажете вашите чувства на някой ваш приятел, и ако той е сляп, как ще му изкажете чувствата си?
За да ги изразите, ще го стиснете с ръцете си и колкото повече го стискате, толкова повече ще ви разбере.
Може ръцете ви да са топлички или студени, тогава онзи, когото стискате, ще получи две идеи: ако ръцете ви са топли, ще си състави една идея, а ако ръцете ви са студени, друга. Сега нещата не само трябва да се създадат, но и да се поддържат. Животът трябва да се развива. Защото каква полза, ако вземете едно платно и само го свивате и развивате? В туй развитие има друг, по-дълбок смисъл.
към беседата >>
Вашата любов не прави ли тези две изключения, тя не е още Любов, тя не е на Отца, защото Отец не съди никого, в никого не вижда погрешки, Той като погледне всички същества, все добро вижда в тях.
Но в Любовта има друго едно чувство: когато обикнеш някого, ти го съжаляваш и към него се отнасяш тъй, както към себе си, имаш известно съжаление, да му не направиш някоя пакост. Туй чувство трябва да се проявява, не се ли проявява, то Любовта още не се е проявила в своето практическо приложение. После, в Любовта има друго чувство: да извинявате. Ти ще извиняваш, каквато погрешка и да се направи. То е едно качество на тази Любов.
Вашата любов не прави ли тези две изключения, тя не е още Любов, тя не е на Отца, защото Отец не съди никого, в никого не вижда погрешки, Той като погледне всички същества, все добро вижда в тях.
Ние виждаме зло, но Той не вижда зло. Някой ти взел пари. Той ще каже: „Брат ти много добре направи, твоят товар бил голям, тежък, улеснил товара ти“. „Изял ми ястието.“ – „Няма нищо, ти щеше да преядеш.“ Той вижда само добрата страна, обаче ние на земята другояче мислим, заинтересовани сме и, вследствие на това, криво тълкуваме и критикуваме. Сега като говоря така, аз влизам във вашето положение, не мислете, че аз не правя изключение.
към беседата >>
Може ръцете ви да са топлички или студени, тогава онзи, когото стискате, ще получи две идеи: ако ръцете ви са топли, ще си състави една идея, а ако ръцете ви са студени, друга.
„И всеки, който има тази надежда на Него, очиства себе си, както е Он чист.“ Всеки, който има надежда, на кого? – На Христа. Надеждата, казвам, подразбира физическия свят, Божественото, ограничено, проявено тъй, както ние го разбираме. Когато вие искате да изкажете вашите чувства на някой ваш приятел, и ако той е сляп, как ще му изкажете чувствата си? За да ги изразите, ще го стиснете с ръцете си и колкото повече го стискате, толкова повече ще ви разбере.
Може ръцете ви да са топлички или студени, тогава онзи, когото стискате, ще получи две идеи: ако ръцете ви са топли, ще си състави една идея, а ако ръцете ви са студени, друга.
Сега нещата не само трябва да се създадат, но и да се поддържат. Животът трябва да се развива. Защото каква полза, ако вземете едно платно и само го свивате и развивате? В туй развитие има друг, по-дълбок смисъл. В какво трябва да се развива и очисти човек?
към беседата >>
Ние виждаме зло, но Той не вижда зло.
Туй чувство трябва да се проявява, не се ли проявява, то Любовта още не се е проявила в своето практическо приложение. После, в Любовта има друго чувство: да извинявате. Ти ще извиняваш, каквато погрешка и да се направи. То е едно качество на тази Любов. Вашата любов не прави ли тези две изключения, тя не е още Любов, тя не е на Отца, защото Отец не съди никого, в никого не вижда погрешки, Той като погледне всички същества, все добро вижда в тях.
Ние виждаме зло, но Той не вижда зло.
Някой ти взел пари. Той ще каже: „Брат ти много добре направи, твоят товар бил голям, тежък, улеснил товара ти“. „Изял ми ястието.“ – „Няма нищо, ти щеше да преядеш.“ Той вижда само добрата страна, обаче ние на земята другояче мислим, заинтересовани сме и, вследствие на това, криво тълкуваме и критикуваме. Сега като говоря така, аз влизам във вашето положение, не мислете, че аз не правя изключение. Ако накарам някого да мине през някоя нива, насадена само с цигански тръни, може да има най-хубавото разположение на духа, но след като премине с боси крака, няма да остане нищо от разположението му, лицето му ще бъде вкиснато вече.
към беседата >>
Сега нещата не само трябва да се създадат, но и да се поддържат.
– На Христа. Надеждата, казвам, подразбира физическия свят, Божественото, ограничено, проявено тъй, както ние го разбираме. Когато вие искате да изкажете вашите чувства на някой ваш приятел, и ако той е сляп, как ще му изкажете чувствата си? За да ги изразите, ще го стиснете с ръцете си и колкото повече го стискате, толкова повече ще ви разбере. Може ръцете ви да са топлички или студени, тогава онзи, когото стискате, ще получи две идеи: ако ръцете ви са топли, ще си състави една идея, а ако ръцете ви са студени, друга.
Сега нещата не само трябва да се създадат, но и да се поддържат.
Животът трябва да се развива. Защото каква полза, ако вземете едно платно и само го свивате и развивате? В туй развитие има друг, по-дълбок смисъл. В какво трябва да се развива и очисти човек? Вземете в практическия живот: да кажем, че вие сте много интелигентен човек, но нямате самообладание.
към беседата >>
Някой ти взел пари.
После, в Любовта има друго чувство: да извинявате. Ти ще извиняваш, каквато погрешка и да се направи. То е едно качество на тази Любов. Вашата любов не прави ли тези две изключения, тя не е още Любов, тя не е на Отца, защото Отец не съди никого, в никого не вижда погрешки, Той като погледне всички същества, все добро вижда в тях. Ние виждаме зло, но Той не вижда зло.
Някой ти взел пари.
Той ще каже: „Брат ти много добре направи, твоят товар бил голям, тежък, улеснил товара ти“. „Изял ми ястието.“ – „Няма нищо, ти щеше да преядеш.“ Той вижда само добрата страна, обаче ние на земята другояче мислим, заинтересовани сме и, вследствие на това, криво тълкуваме и критикуваме. Сега като говоря така, аз влизам във вашето положение, не мислете, че аз не правя изключение. Ако накарам някого да мине през някоя нива, насадена само с цигански тръни, може да има най-хубавото разположение на духа, но след като премине с боси крака, няма да остане нищо от разположението му, лицето му ще бъде вкиснато вече. Сега, вечерта, дошъл мъжът, преминал през ниви с цигански тръни и казва на жена си: „Я премини през тия цигански тръни“.
към беседата >>
Животът трябва да се развива.
Надеждата, казвам, подразбира физическия свят, Божественото, ограничено, проявено тъй, както ние го разбираме. Когато вие искате да изкажете вашите чувства на някой ваш приятел, и ако той е сляп, как ще му изкажете чувствата си? За да ги изразите, ще го стиснете с ръцете си и колкото повече го стискате, толкова повече ще ви разбере. Може ръцете ви да са топлички или студени, тогава онзи, когото стискате, ще получи две идеи: ако ръцете ви са топли, ще си състави една идея, а ако ръцете ви са студени, друга. Сега нещата не само трябва да се създадат, но и да се поддържат.
Животът трябва да се развива.
Защото каква полза, ако вземете едно платно и само го свивате и развивате? В туй развитие има друг, по-дълбок смисъл. В какво трябва да се развива и очисти човек? Вземете в практическия живот: да кажем, че вие сте много интелигентен човек, но нямате самообладание. И влезе един малък трън в крака ви – ако вие ходите бос, – дето стъпите, не можете да гледате природата: щом стъпите с крака, този трън се налага и върху ума, и върху сърцето, и всичкото ви внимание е насочено в този трън.
към беседата >>
Той ще каже: „Брат ти много добре направи, твоят товар бил голям, тежък, улеснил товара ти“.
Ти ще извиняваш, каквато погрешка и да се направи. То е едно качество на тази Любов. Вашата любов не прави ли тези две изключения, тя не е още Любов, тя не е на Отца, защото Отец не съди никого, в никого не вижда погрешки, Той като погледне всички същества, все добро вижда в тях. Ние виждаме зло, но Той не вижда зло. Някой ти взел пари.
Той ще каже: „Брат ти много добре направи, твоят товар бил голям, тежък, улеснил товара ти“.
„Изял ми ястието.“ – „Няма нищо, ти щеше да преядеш.“ Той вижда само добрата страна, обаче ние на земята другояче мислим, заинтересовани сме и, вследствие на това, криво тълкуваме и критикуваме. Сега като говоря така, аз влизам във вашето положение, не мислете, че аз не правя изключение. Ако накарам някого да мине през някоя нива, насадена само с цигански тръни, може да има най-хубавото разположение на духа, но след като премине с боси крака, няма да остане нищо от разположението му, лицето му ще бъде вкиснато вече. Сега, вечерта, дошъл мъжът, преминал през ниви с цигански тръни и казва на жена си: „Я премини през тия цигански тръни“. Жената, като премине през тия цигански тръни, казва на мъжа си: „Виж ми краката“.
към беседата >>
3.
Характерни черти
,
ИБ
, София, 13.6.1922г.,
Когато ви се задава някоя тема, ще изтъкнете нейните черти, които изпъкват - очебиещите черти.
Когато ви се задава някоя тема, ще изтъкнете нейните черти, които изпъкват - очебиещите черти.
към беседата >>
Сега, кои са характерните черти на вятъра?
Сега, кои са характерните черти на вятъра?
Най-важните черти? -Движенив. Второ, какво той извършва, туй, което всички забелязват? -Прохлада. Трето? - Разнася семената, улеснява дишането на растенията. После вятърът улеснява пречистването на атмосферата, образува дъждовете, пренася влагата, след това руши скалите, почвата.
към беседата >>
Най-важните черти?
Сега, кои са характерните черти на вятъра?
Най-важните черти?
-Движенив. Второ, какво той извършва, туй, което всички забелязват? -Прохлада. Трето? - Разнася семената, улеснява дишането на растенията. После вятърът улеснява пречистването на атмосферата, образува дъждовете, пренася влагата, след това руши скалите, почвата. (Обаждат се от много страни: Изменя лицето на земята.) Това не е съществено, това изисква дълъг период от време, за да се докаже.
към беседата >>
-Движенив. Второ, какво той извършва, туй, което всички забелязват?
Сега, кои са характерните черти на вятъра? Най-важните черти?
-Движенив. Второ, какво той извършва, туй, което всички забелязват?
-Прохлада. Трето? - Разнася семената, улеснява дишането на растенията. После вятърът улеснява пречистването на атмосферата, образува дъждовете, пренася влагата, след това руши скалите, почвата. (Обаждат се от много страни: Изменя лицето на земята.) Това не е съществено, това изисква дълъг период от време, за да се докаже.
към беседата >>
-Прохлада. Трето?
Сега, кои са характерните черти на вятъра? Най-важните черти? -Движенив. Второ, какво той извършва, туй, което всички забелязват?
-Прохлада. Трето?
- Разнася семената, улеснява дишането на растенията. После вятърът улеснява пречистването на атмосферата, образува дъждовете, пренася влагата, след това руши скалите, почвата. (Обаждат се от много страни: Изменя лицето на земята.) Това не е съществено, това изисква дълъг период от време, за да се докаже.
към беседата >>
- Разнася семената, улеснява дишането на растенията.
Сега, кои са характерните черти на вятъра? Най-важните черти? -Движенив. Второ, какво той извършва, туй, което всички забелязват? -Прохлада. Трето?
- Разнася семената, улеснява дишането на растенията.
После вятърът улеснява пречистването на атмосферата, образува дъждовете, пренася влагата, след това руши скалите, почвата. (Обаждат се от много страни: Изменя лицето на земята.) Това не е съществено, това изисква дълъг период от време, за да се докаже.
към беседата >>
После вятърът улеснява пречистването на атмосферата, образува дъждовете, пренася влагата, след това руши скалите, почвата.
Сега, кои са характерните черти на вятъра? Най-важните черти? -Движенив. Второ, какво той извършва, туй, което всички забелязват? -Прохлада. Трето? - Разнася семената, улеснява дишането на растенията.
После вятърът улеснява пречистването на атмосферата, образува дъждовете, пренася влагата, след това руши скалите, почвата.
(Обаждат се от много страни: Изменя лицето на земята.) Това не е съществено, това изисква дълъг период от време, за да се докаже.
към беседата >>
(Обаждат се от много страни: Изменя лицето на земята.) Това не е съществено, това изисква дълъг период от време, за да се докаже.
Най-важните черти? -Движенив. Второ, какво той извършва, туй, което всички забелязват? -Прохлада. Трето? - Разнася семената, улеснява дишането на растенията. После вятърът улеснява пречистването на атмосферата, образува дъждовете, пренася влагата, след това руши скалите, почвата.
(Обаждат се от много страни: Изменя лицето на земята.) Това не е съществено, това изисква дълъг период от време, за да се докаже.
към беседата >>
Сега ще ви дам една тема за характерните черти и разлика между добрия и лошия човек - "Разлика между характерните черти на добрия и лошия човек." Ще опишете най-характерните черти, които изпъкват.
Сега ще ви дам една тема за характерните черти и разлика между добрия и лошия човек - "Разлика между характерните черти на добрия и лошия човек." Ще опишете най-характерните черти, които изпъкват.
За пример, по какво се отличава един добър човек? Първото качество е, че добрият човек ще те нахрани, като отидеш в дома му, а лошият ще те набие, той ще ти покаже веднага пътя. (Обаждат се: Отличителната черта на добрия човек е, че той е филантроп.) - Това са отвлечени качества. Добротата е сила, тя се проявява в разни качества. Така ще се научите да мислите правилно.
към беседата >>
За пример, по какво се отличава един добър човек?
Сега ще ви дам една тема за характерните черти и разлика между добрия и лошия човек - "Разлика между характерните черти на добрия и лошия човек." Ще опишете най-характерните черти, които изпъкват.
За пример, по какво се отличава един добър човек?
Първото качество е, че добрият човек ще те нахрани, като отидеш в дома му, а лошият ще те набие, той ще ти покаже веднага пътя. (Обаждат се: Отличителната черта на добрия човек е, че той е филантроп.) - Това са отвлечени качества. Добротата е сила, тя се проявява в разни качества. Така ще се научите да мислите правилно. По този начин вие ще въздействате на вашия ум.
към беседата >>
Първото качество е, че добрият човек ще те нахрани, като отидеш в дома му, а лошият ще те набие, той ще ти покаже веднага пътя.
Сега ще ви дам една тема за характерните черти и разлика между добрия и лошия човек - "Разлика между характерните черти на добрия и лошия човек." Ще опишете най-характерните черти, които изпъкват. За пример, по какво се отличава един добър човек?
Първото качество е, че добрият човек ще те нахрани, като отидеш в дома му, а лошият ще те набие, той ще ти покаже веднага пътя.
(Обаждат се: Отличителната черта на добрия човек е, че той е филантроп.) - Това са отвлечени качества. Добротата е сила, тя се проявява в разни качества. Така ще се научите да мислите правилно. По този начин вие ще въздействате на вашия ум. Можеш ли да опишеш един вълк, че той е благороден?
към беседата >>
(Обаждат се: Отличителната черта на добрия човек е, че той е филантроп.) - Това са отвлечени качества.
Сега ще ви дам една тема за характерните черти и разлика между добрия и лошия човек - "Разлика между характерните черти на добрия и лошия човек." Ще опишете най-характерните черти, които изпъкват. За пример, по какво се отличава един добър човек? Първото качество е, че добрият човек ще те нахрани, като отидеш в дома му, а лошият ще те набие, той ще ти покаже веднага пътя.
(Обаждат се: Отличителната черта на добрия човек е, че той е филантроп.) - Това са отвлечени качества.
Добротата е сила, тя се проявява в разни качества. Така ще се научите да мислите правилно. По този начин вие ще въздействате на вашия ум. Можеш ли да опишеш един вълк, че той е благороден? Можеш ли да опишеш една овца, че тя е свирепа?
към беседата >>
Добротата е сила, тя се проявява в разни качества.
Сега ще ви дам една тема за характерните черти и разлика между добрия и лошия човек - "Разлика между характерните черти на добрия и лошия човек." Ще опишете най-характерните черти, които изпъкват. За пример, по какво се отличава един добър човек? Първото качество е, че добрият човек ще те нахрани, като отидеш в дома му, а лошият ще те набие, той ще ти покаже веднага пътя. (Обаждат се: Отличителната черта на добрия човек е, че той е филантроп.) - Това са отвлечени качества.
Добротата е сила, тя се проявява в разни качества.
Така ще се научите да мислите правилно. По този начин вие ще въздействате на вашия ум. Можеш ли да опишеш един вълк, че той е благороден? Можеш ли да опишеш една овца, че тя е свирепа?
към беседата >>
Така ще се научите да мислите правилно.
Сега ще ви дам една тема за характерните черти и разлика между добрия и лошия човек - "Разлика между характерните черти на добрия и лошия човек." Ще опишете най-характерните черти, които изпъкват. За пример, по какво се отличава един добър човек? Първото качество е, че добрият човек ще те нахрани, като отидеш в дома му, а лошият ще те набие, той ще ти покаже веднага пътя. (Обаждат се: Отличителната черта на добрия човек е, че той е филантроп.) - Това са отвлечени качества. Добротата е сила, тя се проявява в разни качества.
Така ще се научите да мислите правилно.
По този начин вие ще въздействате на вашия ум. Можеш ли да опишеш един вълк, че той е благороден? Можеш ли да опишеш една овца, че тя е свирепа?
към беседата >>
По този начин вие ще въздействате на вашия ум.
За пример, по какво се отличава един добър човек? Първото качество е, че добрият човек ще те нахрани, като отидеш в дома му, а лошият ще те набие, той ще ти покаже веднага пътя. (Обаждат се: Отличителната черта на добрия човек е, че той е филантроп.) - Това са отвлечени качества. Добротата е сила, тя се проявява в разни качества. Така ще се научите да мислите правилно.
По този начин вие ще въздействате на вашия ум.
Можеш ли да опишеш един вълк, че той е благороден? Можеш ли да опишеш една овца, че тя е свирепа?
към беседата >>
Можеш ли да опишеш един вълк, че той е благороден?
Първото качество е, че добрият човек ще те нахрани, като отидеш в дома му, а лошият ще те набие, той ще ти покаже веднага пътя. (Обаждат се: Отличителната черта на добрия човек е, че той е филантроп.) - Това са отвлечени качества. Добротата е сила, тя се проявява в разни качества. Така ще се научите да мислите правилно. По този начин вие ще въздействате на вашия ум.
Можеш ли да опишеш един вълк, че той е благороден?
Можеш ли да опишеш една овца, че тя е свирепа?
към беседата >>
Можеш ли да опишеш една овца, че тя е свирепа?
(Обаждат се: Отличителната черта на добрия човек е, че той е филантроп.) - Това са отвлечени качества. Добротата е сила, тя се проявява в разни качества. Така ще се научите да мислите правилно. По този начин вие ще въздействате на вашия ум. Можеш ли да опишеш един вълк, че той е благороден?
Можеш ли да опишеш една овца, че тя е свирепа?
към беседата >>
Сега, темите последователно ще ви се задават.
Сега, темите последователно ще ви се задават.
Ако аз не присъствам, през цялото лято ще имате по една малка тема. Не пишете много. Много не пишете, но го задръжте за себе си. Хамбарът ви трябва да бъде пълен, трябва да бъдете предвидливи, който дойде, не трябва да му давате всичкото жито, а по една крина. Представете си, че вие сте един сказчик, у вас ще има желание, каквото знаете, да го кажете на един път.
към беседата >>
Ако аз не присъствам, през цялото лято ще имате по една малка тема.
Сега, темите последователно ще ви се задават.
Ако аз не присъствам, през цялото лято ще имате по една малка тема.
Не пишете много. Много не пишете, но го задръжте за себе си. Хамбарът ви трябва да бъде пълен, трябва да бъдете предвидливи, който дойде, не трябва да му давате всичкото жито, а по една крина. Представете си, че вие сте един сказчик, у вас ще има желание, каквото знаете, да го кажете на един път. Ако държите втора беседа, какво ще кажете, ами на третата, четвъртата, петата какво ще кажете?
към беседата >>
Не пишете много.
Сега, темите последователно ще ви се задават. Ако аз не присъствам, през цялото лято ще имате по една малка тема.
Не пишете много.
Много не пишете, но го задръжте за себе си. Хамбарът ви трябва да бъде пълен, трябва да бъдете предвидливи, който дойде, не трябва да му давате всичкото жито, а по една крина. Представете си, че вие сте един сказчик, у вас ще има желание, каквото знаете, да го кажете на един път. Ако държите втора беседа, какво ще кажете, ами на третата, четвъртата, петата какво ще кажете? Затуй ще разпределите материята си хубаво.
към беседата >>
Много не пишете, но го задръжте за себе си.
Сега, темите последователно ще ви се задават. Ако аз не присъствам, през цялото лято ще имате по една малка тема. Не пишете много.
Много не пишете, но го задръжте за себе си.
Хамбарът ви трябва да бъде пълен, трябва да бъдете предвидливи, който дойде, не трябва да му давате всичкото жито, а по една крина. Представете си, че вие сте един сказчик, у вас ще има желание, каквото знаете, да го кажете на един път. Ако държите втора беседа, какво ще кажете, ами на третата, четвъртата, петата какво ще кажете? Затуй ще разпределите материята си хубаво. Хубаво е да се спирате, но важното е да спестявате времето в много отношения.
към беседата >>
Хамбарът ви трябва да бъде пълен, трябва да бъдете предвидливи, който дойде, не трябва да му давате всичкото жито, а по една крина.
Сега, темите последователно ще ви се задават. Ако аз не присъствам, през цялото лято ще имате по една малка тема. Не пишете много. Много не пишете, но го задръжте за себе си.
Хамбарът ви трябва да бъде пълен, трябва да бъдете предвидливи, който дойде, не трябва да му давате всичкото жито, а по една крина.
Представете си, че вие сте един сказчик, у вас ще има желание, каквото знаете, да го кажете на един път. Ако държите втора беседа, какво ще кажете, ами на третата, четвъртата, петата какво ще кажете? Затуй ще разпределите материята си хубаво. Хубаво е да се спирате, но важното е да спестявате времето в много отношения. После, да се направи една тема за една седмица, то е доста трудна работа.
към беседата >>
Представете си, че вие сте един сказчик, у вас ще има желание, каквото знаете, да го кажете на един път.
Сега, темите последователно ще ви се задават. Ако аз не присъствам, през цялото лято ще имате по една малка тема. Не пишете много. Много не пишете, но го задръжте за себе си. Хамбарът ви трябва да бъде пълен, трябва да бъдете предвидливи, който дойде, не трябва да му давате всичкото жито, а по една крина.
Представете си, че вие сте един сказчик, у вас ще има желание, каквото знаете, да го кажете на един път.
Ако държите втора беседа, какво ще кажете, ами на третата, четвъртата, петата какво ще кажете? Затуй ще разпределите материята си хубаво. Хубаво е да се спирате, но важното е да спестявате времето в много отношения. После, да се направи една тема за една седмица, то е доста трудна работа. За вятъра ви трябва най-малко един месец, да направите една добра тема.
към беседата >>
Ако държите втора беседа, какво ще кажете, ами на третата, четвъртата, петата какво ще кажете?
Ако аз не присъствам, през цялото лято ще имате по една малка тема. Не пишете много. Много не пишете, но го задръжте за себе си. Хамбарът ви трябва да бъде пълен, трябва да бъдете предвидливи, който дойде, не трябва да му давате всичкото жито, а по една крина. Представете си, че вие сте един сказчик, у вас ще има желание, каквото знаете, да го кажете на един път.
Ако държите втора беседа, какво ще кажете, ами на третата, четвъртата, петата какво ще кажете?
Затуй ще разпределите материята си хубаво. Хубаво е да се спирате, но важното е да спестявате времето в много отношения. После, да се направи една тема за една седмица, то е доста трудна работа. За вятъра ви трябва най-малко един месец, да направите една добра тема. Добрият проповедник прави една проповед за една седмица, а лошият всеки ден ги прави.
към беседата >>
Затуй ще разпределите материята си хубаво.
Не пишете много. Много не пишете, но го задръжте за себе си. Хамбарът ви трябва да бъде пълен, трябва да бъдете предвидливи, който дойде, не трябва да му давате всичкото жито, а по една крина. Представете си, че вие сте един сказчик, у вас ще има желание, каквото знаете, да го кажете на един път. Ако държите втора беседа, какво ще кажете, ами на третата, четвъртата, петата какво ще кажете?
Затуй ще разпределите материята си хубаво.
Хубаво е да се спирате, но важното е да спестявате времето в много отношения. После, да се направи една тема за една седмица, то е доста трудна работа. За вятъра ви трябва най-малко един месец, да направите една добра тема. Добрият проповедник прави една проповед за една седмица, а лошият всеки ден ги прави. Трябва да знаете, че една хубава мисъл, която сега ви изпъква, не се явява от един път и затуй на вас ви трябва дълго време да мислите, че да почнат тези мисли да прииждат.
към беседата >>
Хубаво е да се спирате, но важното е да спестявате времето в много отношения.
Много не пишете, но го задръжте за себе си. Хамбарът ви трябва да бъде пълен, трябва да бъдете предвидливи, който дойде, не трябва да му давате всичкото жито, а по една крина. Представете си, че вие сте един сказчик, у вас ще има желание, каквото знаете, да го кажете на един път. Ако държите втора беседа, какво ще кажете, ами на третата, четвъртата, петата какво ще кажете? Затуй ще разпределите материята си хубаво.
Хубаво е да се спирате, но важното е да спестявате времето в много отношения.
После, да се направи една тема за една седмица, то е доста трудна работа. За вятъра ви трябва най-малко един месец, да направите една добра тема. Добрият проповедник прави една проповед за една седмица, а лошият всеки ден ги прави. Трябва да знаете, че една хубава мисъл, която сега ви изпъква, не се явява от един път и затуй на вас ви трябва дълго време да мислите, че да почнат тези мисли да прииждат. А щом почнат да прииждат, тогава ще ви наведа на следващата мисъл - от всяка тема да изваждате поука за вас си.
към беседата >>
После, да се направи една тема за една седмица, то е доста трудна работа.
Хамбарът ви трябва да бъде пълен, трябва да бъдете предвидливи, който дойде, не трябва да му давате всичкото жито, а по една крина. Представете си, че вие сте един сказчик, у вас ще има желание, каквото знаете, да го кажете на един път. Ако държите втора беседа, какво ще кажете, ами на третата, четвъртата, петата какво ще кажете? Затуй ще разпределите материята си хубаво. Хубаво е да се спирате, но важното е да спестявате времето в много отношения.
После, да се направи една тема за една седмица, то е доста трудна работа.
За вятъра ви трябва най-малко един месец, да направите една добра тема. Добрият проповедник прави една проповед за една седмица, а лошият всеки ден ги прави. Трябва да знаете, че една хубава мисъл, която сега ви изпъква, не се явява от един път и затуй на вас ви трябва дълго време да мислите, че да почнат тези мисли да прииждат. А щом почнат да прииждат, тогава ще ви наведа на следващата мисъл - от всяка тема да изваждате поука за вас си. Вятърът за какво служи?
към беседата >>
За вятъра ви трябва най-малко един месец, да направите една добра тема.
Представете си, че вие сте един сказчик, у вас ще има желание, каквото знаете, да го кажете на един път. Ако държите втора беседа, какво ще кажете, ами на третата, четвъртата, петата какво ще кажете? Затуй ще разпределите материята си хубаво. Хубаво е да се спирате, но важното е да спестявате времето в много отношения. После, да се направи една тема за една седмица, то е доста трудна работа.
За вятъра ви трябва най-малко един месец, да направите една добра тема.
Добрият проповедник прави една проповед за една седмица, а лошият всеки ден ги прави. Трябва да знаете, че една хубава мисъл, която сега ви изпъква, не се явява от един път и затуй на вас ви трябва дълго време да мислите, че да почнат тези мисли да прииждат. А щом почнат да прииждат, тогава ще ви наведа на следващата мисъл - от всяка тема да изваждате поука за вас си. Вятърът за какво служи? След като направите темата, искам всеки от вас да вземе обезателно едно тефтерче.
към беседата >>
Добрият проповедник прави една проповед за една седмица, а лошият всеки ден ги прави.
Ако държите втора беседа, какво ще кажете, ами на третата, четвъртата, петата какво ще кажете? Затуй ще разпределите материята си хубаво. Хубаво е да се спирате, но важното е да спестявате времето в много отношения. После, да се направи една тема за една седмица, то е доста трудна работа. За вятъра ви трябва най-малко един месец, да направите една добра тема.
Добрият проповедник прави една проповед за една седмица, а лошият всеки ден ги прави.
Трябва да знаете, че една хубава мисъл, която сега ви изпъква, не се явява от един път и затуй на вас ви трябва дълго време да мислите, че да почнат тези мисли да прииждат. А щом почнат да прииждат, тогава ще ви наведа на следващата мисъл - от всяка тема да изваждате поука за вас си. Вятърът за какво служи? След като направите темата, искам всеки от вас да вземе обезателно едно тефтерче. Ще отбелязвате в туй тефтерче какво прави вятърът, какви добродетели има.
към беседата >>
Трябва да знаете, че една хубава мисъл, която сега ви изпъква, не се явява от един път и затуй на вас ви трябва дълго време да мислите, че да почнат тези мисли да прииждат.
Затуй ще разпределите материята си хубаво. Хубаво е да се спирате, но важното е да спестявате времето в много отношения. После, да се направи една тема за една седмица, то е доста трудна работа. За вятъра ви трябва най-малко един месец, да направите една добра тема. Добрият проповедник прави една проповед за една седмица, а лошият всеки ден ги прави.
Трябва да знаете, че една хубава мисъл, която сега ви изпъква, не се явява от един път и затуй на вас ви трябва дълго време да мислите, че да почнат тези мисли да прииждат.
А щом почнат да прииждат, тогава ще ви наведа на следващата мисъл - от всяка тема да изваждате поука за вас си. Вятърът за какво служи? След като направите темата, искам всеки от вас да вземе обезателно едно тефтерче. Ще отбелязвате в туй тефтерче какво прави вятърът, какви добродетели има. Неговите добродетели вие имате ли ги?
към беседата >>
А щом почнат да прииждат, тогава ще ви наведа на следващата мисъл - от всяка тема да изваждате поука за вас си.
Хубаво е да се спирате, но важното е да спестявате времето в много отношения. После, да се направи една тема за една седмица, то е доста трудна работа. За вятъра ви трябва най-малко един месец, да направите една добра тема. Добрият проповедник прави една проповед за една седмица, а лошият всеки ден ги прави. Трябва да знаете, че една хубава мисъл, която сега ви изпъква, не се явява от един път и затуй на вас ви трябва дълго време да мислите, че да почнат тези мисли да прииждат.
А щом почнат да прииждат, тогава ще ви наведа на следващата мисъл - от всяка тема да изваждате поука за вас си.
Вятърът за какво служи? След като направите темата, искам всеки от вас да вземе обезателно едно тефтерче. Ще отбелязвате в туй тефтерче какво прави вятърът, какви добродетели има. Неговите добродетели вие имате ли ги? После - какво прави изворът, съответно на него правите ли вие тези добри работи?
към беседата >>
Вятърът за какво служи?
После, да се направи една тема за една седмица, то е доста трудна работа. За вятъра ви трябва най-малко един месец, да направите една добра тема. Добрият проповедник прави една проповед за една седмица, а лошият всеки ден ги прави. Трябва да знаете, че една хубава мисъл, която сега ви изпъква, не се явява от един път и затуй на вас ви трябва дълго време да мислите, че да почнат тези мисли да прииждат. А щом почнат да прииждат, тогава ще ви наведа на следващата мисъл - от всяка тема да изваждате поука за вас си.
Вятърът за какво служи?
След като направите темата, искам всеки от вас да вземе обезателно едно тефтерче. Ще отбелязвате в туй тефтерче какво прави вятърът, какви добродетели има. Неговите добродетели вие имате ли ги? После - какво прави изворът, съответно на него правите ли вие тези добри работи? А като почнете тъй да мислите и да си задавате тези въпроси, ще се възпитавате.
към беседата >>
След като направите темата, искам всеки от вас да вземе обезателно едно тефтерче.
За вятъра ви трябва най-малко един месец, да направите една добра тема. Добрият проповедник прави една проповед за една седмица, а лошият всеки ден ги прави. Трябва да знаете, че една хубава мисъл, която сега ви изпъква, не се явява от един път и затуй на вас ви трябва дълго време да мислите, че да почнат тези мисли да прииждат. А щом почнат да прииждат, тогава ще ви наведа на следващата мисъл - от всяка тема да изваждате поука за вас си. Вятърът за какво служи?
След като направите темата, искам всеки от вас да вземе обезателно едно тефтерче.
Ще отбелязвате в туй тефтерче какво прави вятърът, какви добродетели има. Неговите добродетели вие имате ли ги? После - какво прави изворът, съответно на него правите ли вие тези добри работи? А като почнете тъй да мислите и да си задавате тези въпроси, ще се възпитавате. Ще се попитате: "Разхладявам ли аз като извора цветята, духам ли аз като вятъра, нося ли дъжд за растенията, подобрявам ли кръвообращението?
към беседата >>
Ще отбелязвате в туй тефтерче какво прави вятърът, какви добродетели има.
Добрият проповедник прави една проповед за една седмица, а лошият всеки ден ги прави. Трябва да знаете, че една хубава мисъл, която сега ви изпъква, не се явява от един път и затуй на вас ви трябва дълго време да мислите, че да почнат тези мисли да прииждат. А щом почнат да прииждат, тогава ще ви наведа на следващата мисъл - от всяка тема да изваждате поука за вас си. Вятърът за какво служи? След като направите темата, искам всеки от вас да вземе обезателно едно тефтерче.
Ще отбелязвате в туй тефтерче какво прави вятърът, какви добродетели има.
Неговите добродетели вие имате ли ги? После - какво прави изворът, съответно на него правите ли вие тези добри работи? А като почнете тъй да мислите и да си задавате тези въпроси, ще се възпитавате. Ще се попитате: "Разхладявам ли аз като извора цветята, духам ли аз като вятъра, нося ли дъжд за растенията, подобрявам ли кръвообращението? " Така ще извадите по 3-4 поуки от всяка тема за себе си - вие какво трябва да направите.
към беседата >>
Неговите добродетели вие имате ли ги?
Трябва да знаете, че една хубава мисъл, която сега ви изпъква, не се явява от един път и затуй на вас ви трябва дълго време да мислите, че да почнат тези мисли да прииждат. А щом почнат да прииждат, тогава ще ви наведа на следващата мисъл - от всяка тема да изваждате поука за вас си. Вятърът за какво служи? След като направите темата, искам всеки от вас да вземе обезателно едно тефтерче. Ще отбелязвате в туй тефтерче какво прави вятърът, какви добродетели има.
Неговите добродетели вие имате ли ги?
После - какво прави изворът, съответно на него правите ли вие тези добри работи? А като почнете тъй да мислите и да си задавате тези въпроси, ще се възпитавате. Ще се попитате: "Разхладявам ли аз като извора цветята, духам ли аз като вятъра, нося ли дъжд за растенията, подобрявам ли кръвообращението? " Така ще извадите по 3-4 поуки от всяка тема за себе си - вие какво трябва да направите. За да стане извор, трябва вода.
към беседата >>
После - какво прави изворът, съответно на него правите ли вие тези добри работи?
А щом почнат да прииждат, тогава ще ви наведа на следващата мисъл - от всяка тема да изваждате поука за вас си. Вятърът за какво служи? След като направите темата, искам всеки от вас да вземе обезателно едно тефтерче. Ще отбелязвате в туй тефтерче какво прави вятърът, какви добродетели има. Неговите добродетели вие имате ли ги?
После - какво прави изворът, съответно на него правите ли вие тези добри работи?
А като почнете тъй да мислите и да си задавате тези въпроси, ще се възпитавате. Ще се попитате: "Разхладявам ли аз като извора цветята, духам ли аз като вятъра, нося ли дъжд за растенията, подобрявам ли кръвообращението? " Така ще извадите по 3-4 поуки от всяка тема за себе си - вие какво трябва да направите. За да стане извор, трябва вода. Изваждайте за себе си поука от темите... Вие продължавате ли с вашите упражнения?
към беседата >>
А като почнете тъй да мислите и да си задавате тези въпроси, ще се възпитавате.
Вятърът за какво служи? След като направите темата, искам всеки от вас да вземе обезателно едно тефтерче. Ще отбелязвате в туй тефтерче какво прави вятърът, какви добродетели има. Неговите добродетели вие имате ли ги? После - какво прави изворът, съответно на него правите ли вие тези добри работи?
А като почнете тъй да мислите и да си задавате тези въпроси, ще се възпитавате.
Ще се попитате: "Разхладявам ли аз като извора цветята, духам ли аз като вятъра, нося ли дъжд за растенията, подобрявам ли кръвообращението? " Така ще извадите по 3-4 поуки от всяка тема за себе си - вие какво трябва да направите. За да стане извор, трябва вода. Изваждайте за себе си поука от темите... Вие продължавате ли с вашите упражнения? (Остава още една седмица.)
към беседата >>
Ще се попитате: "Разхладявам ли аз като извора цветята, духам ли аз като вятъра, нося ли дъжд за растенията, подобрявам ли кръвообращението?
След като направите темата, искам всеки от вас да вземе обезателно едно тефтерче. Ще отбелязвате в туй тефтерче какво прави вятърът, какви добродетели има. Неговите добродетели вие имате ли ги? После - какво прави изворът, съответно на него правите ли вие тези добри работи? А като почнете тъй да мислите и да си задавате тези въпроси, ще се възпитавате.
Ще се попитате: "Разхладявам ли аз като извора цветята, духам ли аз като вятъра, нося ли дъжд за растенията, подобрявам ли кръвообращението?
" Така ще извадите по 3-4 поуки от всяка тема за себе си - вие какво трябва да направите. За да стане извор, трябва вода. Изваждайте за себе си поука от темите... Вие продължавате ли с вашите упражнения? (Остава още една седмица.)
към беседата >>
" Така ще извадите по 3-4 поуки от всяка тема за себе си - вие какво трябва да направите.
Ще отбелязвате в туй тефтерче какво прави вятърът, какви добродетели има. Неговите добродетели вие имате ли ги? После - какво прави изворът, съответно на него правите ли вие тези добри работи? А като почнете тъй да мислите и да си задавате тези въпроси, ще се възпитавате. Ще се попитате: "Разхладявам ли аз като извора цветята, духам ли аз като вятъра, нося ли дъжд за растенията, подобрявам ли кръвообращението?
" Така ще извадите по 3-4 поуки от всяка тема за себе си - вие какво трябва да направите.
За да стане извор, трябва вода. Изваждайте за себе си поука от темите... Вие продължавате ли с вашите упражнения? (Остава още една седмица.)
към беседата >>
За да стане извор, трябва вода.
Неговите добродетели вие имате ли ги? После - какво прави изворът, съответно на него правите ли вие тези добри работи? А като почнете тъй да мислите и да си задавате тези въпроси, ще се възпитавате. Ще се попитате: "Разхладявам ли аз като извора цветята, духам ли аз като вятъра, нося ли дъжд за растенията, подобрявам ли кръвообращението? " Така ще извадите по 3-4 поуки от всяка тема за себе си - вие какво трябва да направите.
За да стане извор, трябва вода.
Изваждайте за себе си поука от темите... Вие продължавате ли с вашите упражнения? (Остава още една седмица.)
към беседата >>
Изваждайте за себе си поука от темите... Вие продължавате ли с вашите упражнения?
После - какво прави изворът, съответно на него правите ли вие тези добри работи? А като почнете тъй да мислите и да си задавате тези въпроси, ще се възпитавате. Ще се попитате: "Разхладявам ли аз като извора цветята, духам ли аз като вятъра, нося ли дъжд за растенията, подобрявам ли кръвообращението? " Така ще извадите по 3-4 поуки от всяка тема за себе си - вие какво трябва да направите. За да стане извор, трябва вода.
Изваждайте за себе си поука от темите... Вие продължавате ли с вашите упражнения?
(Остава още една седмица.)
към беседата >>
(Остава още една седмица.)
А като почнете тъй да мислите и да си задавате тези въпроси, ще се възпитавате. Ще се попитате: "Разхладявам ли аз като извора цветята, духам ли аз като вятъра, нося ли дъжд за растенията, подобрявам ли кръвообращението? " Така ще извадите по 3-4 поуки от всяка тема за себе си - вие какво трябва да направите. За да стане извор, трябва вода. Изваждайте за себе си поука от темите... Вие продължавате ли с вашите упражнения?
(Остава още една седмица.)
към беседата >>
Втората тема "Ползата от цветята".
Втората тема "Ползата от цветята".
към беседата >>
Сега ще правите едно упражнение, малко упражнение ще ви дам, ще го правите по две седмици, за четири седмици.
Сега ще правите едно упражнение, малко упражнение ще ви дам, ще го правите по две седмици, за четири седмици.
Ще го правите сутрин и вечер. Ще затворите дясната ноздра и през лявата ще вдишвате, като броите ритмически до четири. След туй ще спрете, ще затворите лявата си ноздра и ще броите до осем, като издишвате. По шест пъти ще го правите. Едно вдишване и едно издишване за един път ще го смятате.
към беседата >>
Ще го правите сутрин и вечер.
Сега ще правите едно упражнение, малко упражнение ще ви дам, ще го правите по две седмици, за четири седмици.
Ще го правите сутрин и вечер.
Ще затворите дясната ноздра и през лявата ще вдишвате, като броите ритмически до четири. След туй ще спрете, ще затворите лявата си ноздра и ще броите до осем, като издишвате. По шест пъти ще го правите. Едно вдишване и едно издишване за един път ще го смятате. През втората седмица ще бъде по седем вместо четири.
към беседата >>
Ще затворите дясната ноздра и през лявата ще вдишвате, като броите ритмически до четири.
Сега ще правите едно упражнение, малко упражнение ще ви дам, ще го правите по две седмици, за четири седмици. Ще го правите сутрин и вечер.
Ще затворите дясната ноздра и през лявата ще вдишвате, като броите ритмически до четири.
След туй ще спрете, ще затворите лявата си ноздра и ще броите до осем, като издишвате. По шест пъти ще го правите. Едно вдишване и едно издишване за един път ще го смятате. През втората седмица ще бъде по седем вместо четири. Вечерно време ще започнете през дясната ноздра.
към беседата >>
След туй ще спрете, ще затворите лявата си ноздра и ще броите до осем, като издишвате.
Сега ще правите едно упражнение, малко упражнение ще ви дам, ще го правите по две седмици, за четири седмици. Ще го правите сутрин и вечер. Ще затворите дясната ноздра и през лявата ще вдишвате, като броите ритмически до четири.
След туй ще спрете, ще затворите лявата си ноздра и ще броите до осем, като издишвате.
По шест пъти ще го правите. Едно вдишване и едно издишване за един път ще го смятате. През втората седмица ще бъде по седем вместо четири. Вечерно време ще започнете през дясната ноздра.
към беседата >>
По шест пъти ще го правите.
Сега ще правите едно упражнение, малко упражнение ще ви дам, ще го правите по две седмици, за четири седмици. Ще го правите сутрин и вечер. Ще затворите дясната ноздра и през лявата ще вдишвате, като броите ритмически до четири. След туй ще спрете, ще затворите лявата си ноздра и ще броите до осем, като издишвате.
По шест пъти ще го правите.
Едно вдишване и едно издишване за един път ще го смятате. През втората седмица ще бъде по седем вместо четири. Вечерно време ще започнете през дясната ноздра.
към беседата >>
Едно вдишване и едно издишване за един път ще го смятате.
Сега ще правите едно упражнение, малко упражнение ще ви дам, ще го правите по две седмици, за четири седмици. Ще го правите сутрин и вечер. Ще затворите дясната ноздра и през лявата ще вдишвате, като броите ритмически до четири. След туй ще спрете, ще затворите лявата си ноздра и ще броите до осем, като издишвате. По шест пъти ще го правите.
Едно вдишване и едно издишване за един път ще го смятате.
През втората седмица ще бъде по седем вместо четири. Вечерно време ще започнете през дясната ноздра.
към беседата >>
През втората седмица ще бъде по седем вместо четири.
Ще го правите сутрин и вечер. Ще затворите дясната ноздра и през лявата ще вдишвате, като броите ритмически до четири. След туй ще спрете, ще затворите лявата си ноздра и ще броите до осем, като издишвате. По шест пъти ще го правите. Едно вдишване и едно издишване за един път ще го смятате.
През втората седмица ще бъде по седем вместо четири.
Вечерно време ще започнете през дясната ноздра.
към беседата >>
Вечерно време ще започнете през дясната ноздра.
Ще затворите дясната ноздра и през лявата ще вдишвате, като броите ритмически до четири. След туй ще спрете, ще затворите лявата си ноздра и ще броите до осем, като издишвате. По шест пъти ще го правите. Едно вдишване и едно издишване за един път ще го смятате. През втората седмица ще бъде по седем вместо четири.
Вечерно време ще започнете през дясната ноздра.
към беседата >>
Сега за събирането, може да се събирате и тук.
Сега за събирането, може да се събирате и тук.
После ще ви дам да прочетете в клас "Камо грядеши" за през цялото лято. Всеки от вас ще си отбележи най-важните мисли, най-съществените мисли от романа.
към беседата >>
После ще ви дам да прочетете в клас "Камо грядеши" за през цялото лято.
Сега за събирането, може да се събирате и тук.
После ще ви дам да прочетете в клас "Камо грядеши" за през цялото лято.
Всеки от вас ще си отбележи най-важните мисли, най-съществените мисли от романа.
към беседата >>
Всеки от вас ще си отбележи най-важните мисли, най-съществените мисли от романа.
Сега за събирането, може да се събирате и тук. После ще ви дам да прочетете в клас "Камо грядеши" за през цялото лято.
Всеки от вас ще си отбележи най-важните мисли, най-съществените мисли от романа.
към беседата >>
Следващия вторник, ако съм тук, пак може да ви държа беседа, ако не - вие ще се съберете, ще четете описанието и разликата между характерните черти на добрия и лошия човек, ще си направите извадки.
Следващия вторник, ако съм тук, пак може да ви държа беседа, ако не - вие ще се съберете, ще четете описанието и разликата между характерните черти на добрия и лошия човек, ще си направите извадки.
Може да четете лекциите. Всички ще си вземете тетрадки, ще ги препишете, защото туй, което мине през ръката ви, то ще ви ползва. Туй, което е печатано, то не е полезно. Ученик, който иска да се учи, той трябва да ги препише и да ги има като свещени, а обикновените работи могат да се печатат. Ще пишете в тетрадките чисто, защото трябва да се стремите да развивате всички добри качества в себе си.
към беседата >>
Може да четете лекциите.
Следващия вторник, ако съм тук, пак може да ви държа беседа, ако не - вие ще се съберете, ще четете описанието и разликата между характерните черти на добрия и лошия човек, ще си направите извадки.
Може да четете лекциите.
Всички ще си вземете тетрадки, ще ги препишете, защото туй, което мине през ръката ви, то ще ви ползва. Туй, което е печатано, то не е полезно. Ученик, който иска да се учи, той трябва да ги препише и да ги има като свещени, а обикновените работи могат да се печатат. Ще пишете в тетрадките чисто, защото трябва да се стремите да развивате всички добри качества в себе си. Сега, от беседите ако искате да четете, може да прочетете следващите: "Житното зърно", "Талантите", "Мир вам!
към беседата >>
Всички ще си вземете тетрадки, ще ги препишете, защото туй, което мине през ръката ви, то ще ви ползва.
Следващия вторник, ако съм тук, пак може да ви държа беседа, ако не - вие ще се съберете, ще четете описанието и разликата между характерните черти на добрия и лошия човек, ще си направите извадки. Може да четете лекциите.
Всички ще си вземете тетрадки, ще ги препишете, защото туй, което мине през ръката ви, то ще ви ползва.
Туй, което е печатано, то не е полезно. Ученик, който иска да се учи, той трябва да ги препише и да ги има като свещени, а обикновените работи могат да се печатат. Ще пишете в тетрадките чисто, защото трябва да се стремите да развивате всички добри качества в себе си. Сега, от беседите ако искате да четете, може да прочетете следващите: "Житното зърно", "Талантите", "Мир вам! ", "Необходимостта да познаваме Бог", "Страхът", "Колко по-горе стои човек от овца!
към беседата >>
Туй, което е печатано, то не е полезно.
Следващия вторник, ако съм тук, пак може да ви държа беседа, ако не - вие ще се съберете, ще четете описанието и разликата между характерните черти на добрия и лошия човек, ще си направите извадки. Може да четете лекциите. Всички ще си вземете тетрадки, ще ги препишете, защото туй, което мине през ръката ви, то ще ви ползва.
Туй, което е печатано, то не е полезно.
Ученик, който иска да се учи, той трябва да ги препише и да ги има като свещени, а обикновените работи могат да се печатат. Ще пишете в тетрадките чисто, защото трябва да се стремите да развивате всички добри качества в себе си. Сега, от беседите ако искате да четете, може да прочетете следващите: "Житното зърно", "Талантите", "Мир вам! ", "Необходимостта да познаваме Бог", "Страхът", "Колко по-горе стои човек от овца! " Колко станаха?
към беседата >>
Ученик, който иска да се учи, той трябва да ги препише и да ги има като свещени, а обикновените работи могат да се печатат.
Следващия вторник, ако съм тук, пак може да ви държа беседа, ако не - вие ще се съберете, ще четете описанието и разликата между характерните черти на добрия и лошия човек, ще си направите извадки. Може да четете лекциите. Всички ще си вземете тетрадки, ще ги препишете, защото туй, което мине през ръката ви, то ще ви ползва. Туй, което е печатано, то не е полезно.
Ученик, който иска да се учи, той трябва да ги препише и да ги има като свещени, а обикновените работи могат да се печатат.
Ще пишете в тетрадките чисто, защото трябва да се стремите да развивате всички добри качества в себе си. Сега, от беседите ако искате да четете, може да прочетете следващите: "Житното зърно", "Талантите", "Мир вам! ", "Необходимостта да познаваме Бог", "Страхът", "Колко по-горе стои човек от овца! " Колко станаха? -6. Според времето, ако имате време, може да прочетете повече.
към беседата >>
Ще пишете в тетрадките чисто, защото трябва да се стремите да развивате всички добри качества в себе си.
Следващия вторник, ако съм тук, пак може да ви държа беседа, ако не - вие ще се съберете, ще четете описанието и разликата между характерните черти на добрия и лошия човек, ще си направите извадки. Може да четете лекциите. Всички ще си вземете тетрадки, ще ги препишете, защото туй, което мине през ръката ви, то ще ви ползва. Туй, което е печатано, то не е полезно. Ученик, който иска да се учи, той трябва да ги препише и да ги има като свещени, а обикновените работи могат да се печатат.
Ще пишете в тетрадките чисто, защото трябва да се стремите да развивате всички добри качества в себе си.
Сега, от беседите ако искате да четете, може да прочетете следващите: "Житното зърно", "Талантите", "Мир вам! ", "Необходимостта да познаваме Бог", "Страхът", "Колко по-горе стои човек от овца! " Колко станаха? -6. Според времето, ако имате време, може да прочетете повече.
към беседата >>
Сега, от беседите ако искате да четете, може да прочетете следващите: "Житното зърно", "Талантите", "Мир вам!
Може да четете лекциите. Всички ще си вземете тетрадки, ще ги препишете, защото туй, което мине през ръката ви, то ще ви ползва. Туй, което е печатано, то не е полезно. Ученик, който иска да се учи, той трябва да ги препише и да ги има като свещени, а обикновените работи могат да се печатат. Ще пишете в тетрадките чисто, защото трябва да се стремите да развивате всички добри качества в себе си.
Сега, от беседите ако искате да четете, може да прочетете следващите: "Житното зърно", "Талантите", "Мир вам!
", "Необходимостта да познаваме Бог", "Страхът", "Колко по-горе стои човек от овца! " Колко станаха? -6. Според времето, ако имате време, може да прочетете повече.
към беседата >>
", "Необходимостта да познаваме Бог", "Страхът", "Колко по-горе стои човек от овца!
Всички ще си вземете тетрадки, ще ги препишете, защото туй, което мине през ръката ви, то ще ви ползва. Туй, което е печатано, то не е полезно. Ученик, който иска да се учи, той трябва да ги препише и да ги има като свещени, а обикновените работи могат да се печатат. Ще пишете в тетрадките чисто, защото трябва да се стремите да развивате всички добри качества в себе си. Сега, от беседите ако искате да четете, може да прочетете следващите: "Житното зърно", "Талантите", "Мир вам!
", "Необходимостта да познаваме Бог", "Страхът", "Колко по-горе стои човек от овца!
" Колко станаха? -6. Според времето, ако имате време, може да прочетете повече.
към беседата >>
" Колко станаха?
Туй, което е печатано, то не е полезно. Ученик, който иска да се учи, той трябва да ги препише и да ги има като свещени, а обикновените работи могат да се печатат. Ще пишете в тетрадките чисто, защото трябва да се стремите да развивате всички добри качества в себе си. Сега, от беседите ако искате да четете, може да прочетете следващите: "Житното зърно", "Талантите", "Мир вам! ", "Необходимостта да познаваме Бог", "Страхът", "Колко по-горе стои човек от овца!
" Колко станаха?
-6. Според времето, ако имате време, може да прочетете повече.
към беседата >>
-6. Според времето, ако имате време, може да прочетете повече.
Ученик, който иска да се учи, той трябва да ги препише и да ги има като свещени, а обикновените работи могат да се печатат. Ще пишете в тетрадките чисто, защото трябва да се стремите да развивате всички добри качества в себе си. Сега, от беседите ако искате да четете, може да прочетете следващите: "Житното зърно", "Талантите", "Мир вам! ", "Необходимостта да познаваме Бог", "Страхът", "Колко по-горе стои човек от овца! " Колко станаха?
-6. Според времето, ако имате време, може да прочетете повече.
към беседата >>
Тайна молитва
Тайна молитва
към беседата >>
На вас ще ви дам една малка задача за една седмица.
На вас ще ви дам една малка задача за една седмица.
Сутрин ще станете и ще изчистите обущата на всички. Колкото обуща има, ще ги почиствате през цялата седмица. Ако на обущата не трябва да има кал, колко повече на сърцето! Забележете си хубаво, ще произнасяте: "Тъй както аз почиствам тези обуща, така живата, Божествената Истина да очисти моето сърце."
към беседата >>
Сутрин ще станете и ще изчистите обущата на всички.
На вас ще ви дам една малка задача за една седмица.
Сутрин ще станете и ще изчистите обущата на всички.
Колкото обуща има, ще ги почиствате през цялата седмица. Ако на обущата не трябва да има кал, колко повече на сърцето! Забележете си хубаво, ще произнасяте: "Тъй както аз почиствам тези обуща, така живата, Божествената Истина да очисти моето сърце."
към беседата >>
Колкото обуща има, ще ги почиствате през цялата седмица.
На вас ще ви дам една малка задача за една седмица. Сутрин ще станете и ще изчистите обущата на всички.
Колкото обуща има, ще ги почиствате през цялата седмица.
Ако на обущата не трябва да има кал, колко повече на сърцето! Забележете си хубаво, ще произнасяте: "Тъй както аз почиствам тези обуща, така живата, Божествената Истина да очисти моето сърце."
към беседата >>
Ако на обущата не трябва да има кал, колко повече на сърцето!
На вас ще ви дам една малка задача за една седмица. Сутрин ще станете и ще изчистите обущата на всички. Колкото обуща има, ще ги почиствате през цялата седмица.
Ако на обущата не трябва да има кал, колко повече на сърцето!
Забележете си хубаво, ще произнасяте: "Тъй както аз почиствам тези обуща, така живата, Божествената Истина да очисти моето сърце."
към беседата >>
Забележете си хубаво, ще произнасяте: "Тъй както аз почиствам тези обуща, така живата, Божествената Истина да очисти моето сърце."
На вас ще ви дам една малка задача за една седмица. Сутрин ще станете и ще изчистите обущата на всички. Колкото обуща има, ще ги почиствате през цялата седмица. Ако на обущата не трябва да има кал, колко повече на сърцето!
Забележете си хубаво, ще произнасяте: "Тъй както аз почиствам тези обуща, така живата, Божествената Истина да очисти моето сърце."
към беседата >>
4.
Какво се изисква от ученика / Изисквания от ученика
,
МОК
, София, 14.6.1922г.,
Тялото възприема и магнетизма, който произлиза от тъмнината.
Сега трябва да знаете, че тия тела, които вие имате, може да станат проводник или на електричество, или на магнетизъм. Тогава аз определям: Може да бъдете проводници на тъй нареченото – аз ще употребя думата – черно електричество, електричество, което произтича от тъмнината.
Тялото възприема и магнетизма, който произлиза от тъмнината.
То възприема и електричеството, което произтича от бялата светлина и магнетизма, който произтича от бялата светлина. Сега разсъждавайте: Имате магнит, при този магнит имате игла и той я притегля. Самото желязо ли привлича иглата? – Не, то е токът, който тече. Токът е вътре.
към беседата >>
В дадения случай всички добродетели са еднакво силни, т. е.
Дали вие ще напишете нещо или не, то е друг въпрос, но като насочите ума си, ще ви повлияят. Всяка една тема в окултната наука принася полза; щом мислиш за някой предмет, ти се ползваш и получаваш туй, което е необходимо за твоето развитие. А то е важно за вас туй, което ще придобиете. Запример, като търсите най-силната добродетел на ученика, тъй като мислите върху нея, някои може да кажат: Любов, вяра, надежда, милосърдие, много работи може да минат, много мисли, а там е ползата. Вие може изведнъж да се не домогнете.
В дадения случай всички добродетели са еднакво силни, т. е.
при различни условия разни добродетели играят роль. Ако си на бойното поле, главна добродетел коя ще бъде? – Смелостта. Ако си в някоя болница? – Милосърдието.
към беседата >>
То възприема и електричеството, което произтича от бялата светлина и магнетизма, който произтича от бялата светлина.
Сега трябва да знаете, че тия тела, които вие имате, може да станат проводник или на електричество, или на магнетизъм. Тогава аз определям: Може да бъдете проводници на тъй нареченото – аз ще употребя думата – черно електричество, електричество, което произтича от тъмнината. Тялото възприема и магнетизма, който произлиза от тъмнината.
То възприема и електричеството, което произтича от бялата светлина и магнетизма, който произтича от бялата светлина.
Сега разсъждавайте: Имате магнит, при този магнит имате игла и той я притегля. Самото желязо ли привлича иглата? – Не, то е токът, който тече. Токът е вътре. Когато този ток се изгуби, желязото нищо не струва само по себе си.
към беседата >>
при различни условия разни добродетели играят роль.
Всяка една тема в окултната наука принася полза; щом мислиш за някой предмет, ти се ползваш и получаваш туй, което е необходимо за твоето развитие. А то е важно за вас туй, което ще придобиете. Запример, като търсите най-силната добродетел на ученика, тъй като мислите върху нея, някои може да кажат: Любов, вяра, надежда, милосърдие, много работи може да минат, много мисли, а там е ползата. Вие може изведнъж да се не домогнете. В дадения случай всички добродетели са еднакво силни, т. е.
при различни условия разни добродетели играят роль.
Ако си на бойното поле, главна добродетел коя ще бъде? – Смелостта. Ако си в някоя болница? – Милосърдието. Ако си в училище?
към беседата >>
Сега разсъждавайте: Имате магнит, при този магнит имате игла и той я притегля.
Сега трябва да знаете, че тия тела, които вие имате, може да станат проводник или на електричество, или на магнетизъм. Тогава аз определям: Може да бъдете проводници на тъй нареченото – аз ще употребя думата – черно електричество, електричество, което произтича от тъмнината. Тялото възприема и магнетизма, който произлиза от тъмнината. То възприема и електричеството, което произтича от бялата светлина и магнетизма, който произтича от бялата светлина.
Сега разсъждавайте: Имате магнит, при този магнит имате игла и той я притегля.
Самото желязо ли привлича иглата? – Не, то е токът, който тече. Токът е вътре. Когато този ток се изгуби, желязото нищо не струва само по себе си. Следователно, същевременно вие трябва да наблюдавате и себе си, какви токове текат вътре във вашата душа.
към беседата >>
Ако си на бойното поле, главна добродетел коя ще бъде?
А то е важно за вас туй, което ще придобиете. Запример, като търсите най-силната добродетел на ученика, тъй като мислите върху нея, някои може да кажат: Любов, вяра, надежда, милосърдие, много работи може да минат, много мисли, а там е ползата. Вие може изведнъж да се не домогнете. В дадения случай всички добродетели са еднакво силни, т. е. при различни условия разни добродетели играят роль.
Ако си на бойното поле, главна добродетел коя ще бъде?
– Смелостта. Ако си в някоя болница? – Милосърдието. Ако си в училище? – Послушание.
към беседата >>
Самото желязо ли привлича иглата?
Сега трябва да знаете, че тия тела, които вие имате, може да станат проводник или на електричество, или на магнетизъм. Тогава аз определям: Може да бъдете проводници на тъй нареченото – аз ще употребя думата – черно електричество, електричество, което произтича от тъмнината. Тялото възприема и магнетизма, който произлиза от тъмнината. То възприема и електричеството, което произтича от бялата светлина и магнетизма, който произтича от бялата светлина. Сега разсъждавайте: Имате магнит, при този магнит имате игла и той я притегля.
Самото желязо ли привлича иглата?
– Не, то е токът, който тече. Токът е вътре. Когато този ток се изгуби, желязото нищо не струва само по себе си. Следователно, същевременно вие трябва да наблюдавате и себе си, какви токове текат вътре във вашата душа. Ако се намерите в стая, свирите на някое пияно, някои от клавишите не издават правилни тонове, какво ще кажете?
към беседата >>
– Смелостта.
Запример, като търсите най-силната добродетел на ученика, тъй като мислите върху нея, някои може да кажат: Любов, вяра, надежда, милосърдие, много работи може да минат, много мисли, а там е ползата. Вие може изведнъж да се не домогнете. В дадения случай всички добродетели са еднакво силни, т. е. при различни условия разни добродетели играят роль. Ако си на бойното поле, главна добродетел коя ще бъде?
– Смелостта.
Ако си в някоя болница? – Милосърдието. Ако си в училище? – Послушание. Ако си някой работник?
към беседата >>
– Не, то е токът, който тече.
Тогава аз определям: Може да бъдете проводници на тъй нареченото – аз ще употребя думата – черно електричество, електричество, което произтича от тъмнината. Тялото възприема и магнетизма, който произлиза от тъмнината. То възприема и електричеството, което произтича от бялата светлина и магнетизма, който произтича от бялата светлина. Сега разсъждавайте: Имате магнит, при този магнит имате игла и той я притегля. Самото желязо ли привлича иглата?
– Не, то е токът, който тече.
Токът е вътре. Когато този ток се изгуби, желязото нищо не струва само по себе си. Следователно, същевременно вие трябва да наблюдавате и себе си, какви токове текат вътре във вашата душа. Ако се намерите в стая, свирите на някое пияно, някои от клавишите не издават правилни тонове, какво ще кажете? – Има дисхармония, трябва да се поправят, трябва да се нагласят.
към беседата >>
Ако си в някоя болница?
Вие може изведнъж да се не домогнете. В дадения случай всички добродетели са еднакво силни, т. е. при различни условия разни добродетели играят роль. Ако си на бойното поле, главна добродетел коя ще бъде? – Смелостта.
Ако си в някоя болница?
– Милосърдието. Ако си в училище? – Послушание. Ако си някой работник? – Трудолюбие.
към беседата >>
Токът е вътре.
Тялото възприема и магнетизма, който произлиза от тъмнината. То възприема и електричеството, което произтича от бялата светлина и магнетизма, който произтича от бялата светлина. Сега разсъждавайте: Имате магнит, при този магнит имате игла и той я притегля. Самото желязо ли привлича иглата? – Не, то е токът, който тече.
Токът е вътре.
Когато този ток се изгуби, желязото нищо не струва само по себе си. Следователно, същевременно вие трябва да наблюдавате и себе си, какви токове текат вътре във вашата душа. Ако се намерите в стая, свирите на някое пияно, някои от клавишите не издават правилни тонове, какво ще кажете? – Има дисхармония, трябва да се поправят, трябва да се нагласят. Щом във вашата душа се яви известна малка дисхармония, непременно трябва да нагласите вашите жици, да видите къде се е разгласило.
към беседата >>
– Милосърдието.
В дадения случай всички добродетели са еднакво силни, т. е. при различни условия разни добродетели играят роль. Ако си на бойното поле, главна добродетел коя ще бъде? – Смелостта. Ако си в някоя болница?
– Милосърдието.
Ако си в училище? – Послушание. Ако си някой работник? – Трудолюбие. Ако си слуга при някой лош господар?
към беседата >>
Когато този ток се изгуби, желязото нищо не струва само по себе си.
То възприема и електричеството, което произтича от бялата светлина и магнетизма, който произтича от бялата светлина. Сега разсъждавайте: Имате магнит, при този магнит имате игла и той я притегля. Самото желязо ли привлича иглата? – Не, то е токът, който тече. Токът е вътре.
Когато този ток се изгуби, желязото нищо не струва само по себе си.
Следователно, същевременно вие трябва да наблюдавате и себе си, какви токове текат вътре във вашата душа. Ако се намерите в стая, свирите на някое пияно, някои от клавишите не издават правилни тонове, какво ще кажете? – Има дисхармония, трябва да се поправят, трябва да се нагласят. Щом във вашата душа се яви известна малка дисхармония, непременно трябва да нагласите вашите жици, да видите къде се е разгласило. Най-първо ще намерите дали е във вашия ум.
към беседата >>
Ако си в училище?
при различни условия разни добродетели играят роль. Ако си на бойното поле, главна добродетел коя ще бъде? – Смелостта. Ако си в някоя болница? – Милосърдието.
Ако си в училище?
– Послушание. Ако си някой работник? – Трудолюбие. Ако си слуга при някой лош господар? – Съобразителност, да знаеш всичките черти на господаря си, та като влизаш, да знаеш как да постъпваш.
към беседата >>
Следователно, същевременно вие трябва да наблюдавате и себе си, какви токове текат вътре във вашата душа.
Сега разсъждавайте: Имате магнит, при този магнит имате игла и той я притегля. Самото желязо ли привлича иглата? – Не, то е токът, който тече. Токът е вътре. Когато този ток се изгуби, желязото нищо не струва само по себе си.
Следователно, същевременно вие трябва да наблюдавате и себе си, какви токове текат вътре във вашата душа.
Ако се намерите в стая, свирите на някое пияно, някои от клавишите не издават правилни тонове, какво ще кажете? – Има дисхармония, трябва да се поправят, трябва да се нагласят. Щом във вашата душа се яви известна малка дисхармония, непременно трябва да нагласите вашите жици, да видите къде се е разгласило. Най-първо ще намерите дали е във вашия ум. Вие имате три октави; ще видите дали е в първата октава на ума, дали е във втората октава или в октавата на физическото поле.
към беседата >>
– Послушание.
Ако си на бойното поле, главна добродетел коя ще бъде? – Смелостта. Ако си в някоя болница? – Милосърдието. Ако си в училище?
– Послушание.
Ако си някой работник? – Трудолюбие. Ако си слуга при някой лош господар? – Съобразителност, да знаеш всичките черти на господаря си, та като влизаш, да знаеш как да постъпваш. Аз веднъж гледах едно малко кученце, много интелигентно.
към беседата >>
Ако се намерите в стая, свирите на някое пияно, някои от клавишите не издават правилни тонове, какво ще кажете?
Самото желязо ли привлича иглата? – Не, то е токът, който тече. Токът е вътре. Когато този ток се изгуби, желязото нищо не струва само по себе си. Следователно, същевременно вие трябва да наблюдавате и себе си, какви токове текат вътре във вашата душа.
Ако се намерите в стая, свирите на някое пияно, някои от клавишите не издават правилни тонове, какво ще кажете?
– Има дисхармония, трябва да се поправят, трябва да се нагласят. Щом във вашата душа се яви известна малка дисхармония, непременно трябва да нагласите вашите жици, да видите къде се е разгласило. Най-първо ще намерите дали е във вашия ум. Вие имате три октави; ще видите дали е в първата октава на ума, дали е във втората октава или в октавата на физическото поле. Всяка една октава е разделена пак на три октави.
към беседата >>
Ако си някой работник?
– Смелостта. Ако си в някоя болница? – Милосърдието. Ако си в училище? – Послушание.
Ако си някой работник?
– Трудолюбие. Ако си слуга при някой лош господар? – Съобразителност, да знаеш всичките черти на господаря си, та като влизаш, да знаеш как да постъпваш. Аз веднъж гледах едно малко кученце, много интелигентно. Хвърлиха му един кокал и то се спусна и взема кокала, но дойде едно голямо куче и почна да го гледа, и онова го гледа и отстъпи, взе голямото куче костта, а то почна да обикаля около него, като че нему е много приятно, че то взе тази кост.
към беседата >>
– Има дисхармония, трябва да се поправят, трябва да се нагласят.
– Не, то е токът, който тече. Токът е вътре. Когато този ток се изгуби, желязото нищо не струва само по себе си. Следователно, същевременно вие трябва да наблюдавате и себе си, какви токове текат вътре във вашата душа. Ако се намерите в стая, свирите на някое пияно, някои от клавишите не издават правилни тонове, какво ще кажете?
– Има дисхармония, трябва да се поправят, трябва да се нагласят.
Щом във вашата душа се яви известна малка дисхармония, непременно трябва да нагласите вашите жици, да видите къде се е разгласило. Най-първо ще намерите дали е във вашия ум. Вие имате три октави; ще видите дали е в първата октава на ума, дали е във втората октава или в октавата на физическото поле. Всяка една октава е разделена пак на три октави. Запример, ако направите един опит: да кажем имате разположение някой път да контролирате волята си; вземете една игла и на някое място боднете, забодете два или три милиметра на някое дебело място в тялото и се постарайте да не се измени вашето състояние, т. е.
към беседата >>
– Трудолюбие.
Ако си в някоя болница? – Милосърдието. Ако си в училище? – Послушание. Ако си някой работник?
– Трудолюбие.
Ако си слуга при някой лош господар? – Съобразителност, да знаеш всичките черти на господаря си, та като влизаш, да знаеш как да постъпваш. Аз веднъж гледах едно малко кученце, много интелигентно. Хвърлиха му един кокал и то се спусна и взема кокала, но дойде едно голямо куче и почна да го гледа, и онова го гледа и отстъпи, взе голямото куче костта, а то почна да обикаля около него, като че нему е много приятно, че то взе тази кост. Ето едно куче, което има такт и съобразителност.
към беседата >>
Щом във вашата душа се яви известна малка дисхармония, непременно трябва да нагласите вашите жици, да видите къде се е разгласило.
Токът е вътре. Когато този ток се изгуби, желязото нищо не струва само по себе си. Следователно, същевременно вие трябва да наблюдавате и себе си, какви токове текат вътре във вашата душа. Ако се намерите в стая, свирите на някое пияно, някои от клавишите не издават правилни тонове, какво ще кажете? – Има дисхармония, трябва да се поправят, трябва да се нагласят.
Щом във вашата душа се яви известна малка дисхармония, непременно трябва да нагласите вашите жици, да видите къде се е разгласило.
Най-първо ще намерите дали е във вашия ум. Вие имате три октави; ще видите дали е в първата октава на ума, дали е във втората октава или в октавата на физическото поле. Всяка една октава е разделена пак на три октави. Запример, ако направите един опит: да кажем имате разположение някой път да контролирате волята си; вземете една игла и на някое място боднете, забодете два или три милиметра на някое дебело място в тялото и се постарайте да не се измени вашето състояние, т. е. след като я забодете, да си запазите равновесието.
към беседата >>
Ако си слуга при някой лош господар?
– Милосърдието. Ако си в училище? – Послушание. Ако си някой работник? – Трудолюбие.
Ако си слуга при някой лош господар?
– Съобразителност, да знаеш всичките черти на господаря си, та като влизаш, да знаеш как да постъпваш. Аз веднъж гледах едно малко кученце, много интелигентно. Хвърлиха му един кокал и то се спусна и взема кокала, но дойде едно голямо куче и почна да го гледа, и онова го гледа и отстъпи, взе голямото куче костта, а то почна да обикаля около него, като че нему е много приятно, че то взе тази кост. Ето едно куче, което има такт и съобразителност. И твоят господар е като голямото куче, дай му костта да я изяде.
към беседата >>
Най-първо ще намерите дали е във вашия ум.
Когато този ток се изгуби, желязото нищо не струва само по себе си. Следователно, същевременно вие трябва да наблюдавате и себе си, какви токове текат вътре във вашата душа. Ако се намерите в стая, свирите на някое пияно, някои от клавишите не издават правилни тонове, какво ще кажете? – Има дисхармония, трябва да се поправят, трябва да се нагласят. Щом във вашата душа се яви известна малка дисхармония, непременно трябва да нагласите вашите жици, да видите къде се е разгласило.
Най-първо ще намерите дали е във вашия ум.
Вие имате три октави; ще видите дали е в първата октава на ума, дали е във втората октава или в октавата на физическото поле. Всяка една октава е разделена пак на три октави. Запример, ако направите един опит: да кажем имате разположение някой път да контролирате волята си; вземете една игла и на някое място боднете, забодете два или три милиметра на някое дебело място в тялото и се постарайте да не се измени вашето състояние, т. е. след като я забодете, да си запазите равновесието. Когато правите опита и турите иглата, ще забележите, че ще се яви едно колебание.
към беседата >>
– Съобразителност, да знаеш всичките черти на господаря си, та като влизаш, да знаеш как да постъпваш.
Ако си в училище? – Послушание. Ако си някой работник? – Трудолюбие. Ако си слуга при някой лош господар?
– Съобразителност, да знаеш всичките черти на господаря си, та като влизаш, да знаеш как да постъпваш.
Аз веднъж гледах едно малко кученце, много интелигентно. Хвърлиха му един кокал и то се спусна и взема кокала, но дойде едно голямо куче и почна да го гледа, и онова го гледа и отстъпи, взе голямото куче костта, а то почна да обикаля около него, като че нему е много приятно, че то взе тази кост. Ето едно куче, което има такт и съобразителност. И твоят господар е като голямото куче, дай му костта да я изяде. Ами че така е.
към беседата >>
Вие имате три октави; ще видите дали е в първата октава на ума, дали е във втората октава или в октавата на физическото поле.
Следователно, същевременно вие трябва да наблюдавате и себе си, какви токове текат вътре във вашата душа. Ако се намерите в стая, свирите на някое пияно, някои от клавишите не издават правилни тонове, какво ще кажете? – Има дисхармония, трябва да се поправят, трябва да се нагласят. Щом във вашата душа се яви известна малка дисхармония, непременно трябва да нагласите вашите жици, да видите къде се е разгласило. Най-първо ще намерите дали е във вашия ум.
Вие имате три октави; ще видите дали е в първата октава на ума, дали е във втората октава или в октавата на физическото поле.
Всяка една октава е разделена пак на три октави. Запример, ако направите един опит: да кажем имате разположение някой път да контролирате волята си; вземете една игла и на някое място боднете, забодете два или три милиметра на някое дебело място в тялото и се постарайте да не се измени вашето състояние, т. е. след като я забодете, да си запазите равновесието. Когато правите опита и турите иглата, ще забележите, че ще се яви едно колебание. Боднеш, махнеш, боднеш, махнеш... ще се поколебаете веднъж, дваж.
към беседата >>
Аз веднъж гледах едно малко кученце, много интелигентно.
– Послушание. Ако си някой работник? – Трудолюбие. Ако си слуга при някой лош господар? – Съобразителност, да знаеш всичките черти на господаря си, та като влизаш, да знаеш как да постъпваш.
Аз веднъж гледах едно малко кученце, много интелигентно.
Хвърлиха му един кокал и то се спусна и взема кокала, но дойде едно голямо куче и почна да го гледа, и онова го гледа и отстъпи, взе голямото куче костта, а то почна да обикаля около него, като че нему е много приятно, че то взе тази кост. Ето едно куче, което има такт и съобразителност. И твоят господар е като голямото куче, дай му костта да я изяде. Ами че така е. Сега костта може да е служба.
към беседата >>
Всяка една октава е разделена пак на три октави.
Ако се намерите в стая, свирите на някое пияно, някои от клавишите не издават правилни тонове, какво ще кажете? – Има дисхармония, трябва да се поправят, трябва да се нагласят. Щом във вашата душа се яви известна малка дисхармония, непременно трябва да нагласите вашите жици, да видите къде се е разгласило. Най-първо ще намерите дали е във вашия ум. Вие имате три октави; ще видите дали е в първата октава на ума, дали е във втората октава или в октавата на физическото поле.
Всяка една октава е разделена пак на три октави.
Запример, ако направите един опит: да кажем имате разположение някой път да контролирате волята си; вземете една игла и на някое място боднете, забодете два или три милиметра на някое дебело място в тялото и се постарайте да не се измени вашето състояние, т. е. след като я забодете, да си запазите равновесието. Когато правите опита и турите иглата, ще забележите, че ще се яви едно колебание. Боднеш, махнеш, боднеш, махнеш... ще се поколебаете веднъж, дваж. Четете колко пъти.
към беседата >>
Хвърлиха му един кокал и то се спусна и взема кокала, но дойде едно голямо куче и почна да го гледа, и онова го гледа и отстъпи, взе голямото куче костта, а то почна да обикаля около него, като че нему е много приятно, че то взе тази кост.
Ако си някой работник? – Трудолюбие. Ако си слуга при някой лош господар? – Съобразителност, да знаеш всичките черти на господаря си, та като влизаш, да знаеш как да постъпваш. Аз веднъж гледах едно малко кученце, много интелигентно.
Хвърлиха му един кокал и то се спусна и взема кокала, но дойде едно голямо куче и почна да го гледа, и онова го гледа и отстъпи, взе голямото куче костта, а то почна да обикаля около него, като че нему е много приятно, че то взе тази кост.
Ето едно куче, което има такт и съобразителност. И твоят господар е като голямото куче, дай му костта да я изяде. Ами че така е. Сега костта може да е служба. Искаш някоя служба, отстъпи я, няма защо да се бориш.
към беседата >>
Запример, ако направите един опит: да кажем имате разположение някой път да контролирате волята си; вземете една игла и на някое място боднете, забодете два или три милиметра на някое дебело място в тялото и се постарайте да не се измени вашето състояние, т. е.
– Има дисхармония, трябва да се поправят, трябва да се нагласят. Щом във вашата душа се яви известна малка дисхармония, непременно трябва да нагласите вашите жици, да видите къде се е разгласило. Най-първо ще намерите дали е във вашия ум. Вие имате три октави; ще видите дали е в първата октава на ума, дали е във втората октава или в октавата на физическото поле. Всяка една октава е разделена пак на три октави.
Запример, ако направите един опит: да кажем имате разположение някой път да контролирате волята си; вземете една игла и на някое място боднете, забодете два или три милиметра на някое дебело място в тялото и се постарайте да не се измени вашето състояние, т. е.
след като я забодете, да си запазите равновесието. Когато правите опита и турите иглата, ще забележите, че ще се яви едно колебание. Боднеш, махнеш, боднеш, махнеш... ще се поколебаете веднъж, дваж. Четете колко пъти. После дали изведнъж ще вземете един милиметър, два милиметра.
към беседата >>
Ето едно куче, което има такт и съобразителност.
– Трудолюбие. Ако си слуга при някой лош господар? – Съобразителност, да знаеш всичките черти на господаря си, та като влизаш, да знаеш как да постъпваш. Аз веднъж гледах едно малко кученце, много интелигентно. Хвърлиха му един кокал и то се спусна и взема кокала, но дойде едно голямо куче и почна да го гледа, и онова го гледа и отстъпи, взе голямото куче костта, а то почна да обикаля около него, като че нему е много приятно, че то взе тази кост.
Ето едно куче, което има такт и съобразителност.
И твоят господар е като голямото куче, дай му костта да я изяде. Ами че така е. Сега костта може да е служба. Искаш някоя служба, отстъпи я, няма защо да се бориш. Той има физически сили, всичко ще направи.
към беседата >>
след като я забодете, да си запазите равновесието.
Щом във вашата душа се яви известна малка дисхармония, непременно трябва да нагласите вашите жици, да видите къде се е разгласило. Най-първо ще намерите дали е във вашия ум. Вие имате три октави; ще видите дали е в първата октава на ума, дали е във втората октава или в октавата на физическото поле. Всяка една октава е разделена пак на три октави. Запример, ако направите един опит: да кажем имате разположение някой път да контролирате волята си; вземете една игла и на някое място боднете, забодете два или три милиметра на някое дебело място в тялото и се постарайте да не се измени вашето състояние, т. е.
след като я забодете, да си запазите равновесието.
Когато правите опита и турите иглата, ще забележите, че ще се яви едно колебание. Боднеш, махнеш, боднеш, махнеш... ще се поколебаете веднъж, дваж. Четете колко пъти. После дали изведнъж ще вземете един милиметър, два милиметра. Няма да му мислите много, а ще правите опита.
към беседата >>
И твоят господар е като голямото куче, дай му костта да я изяде.
Ако си слуга при някой лош господар? – Съобразителност, да знаеш всичките черти на господаря си, та като влизаш, да знаеш как да постъпваш. Аз веднъж гледах едно малко кученце, много интелигентно. Хвърлиха му един кокал и то се спусна и взема кокала, но дойде едно голямо куче и почна да го гледа, и онова го гледа и отстъпи, взе голямото куче костта, а то почна да обикаля около него, като че нему е много приятно, че то взе тази кост. Ето едно куче, което има такт и съобразителност.
И твоят господар е като голямото куче, дай му костта да я изяде.
Ами че така е. Сега костта може да е служба. Искаш някоя служба, отстъпи я, няма защо да се бориш. Той има физически сили, всичко ще направи. Благоразумно е да отстъпиш, то не е страх.
към беседата >>
Когато правите опита и турите иглата, ще забележите, че ще се яви едно колебание.
Най-първо ще намерите дали е във вашия ум. Вие имате три октави; ще видите дали е в първата октава на ума, дали е във втората октава или в октавата на физическото поле. Всяка една октава е разделена пак на три октави. Запример, ако направите един опит: да кажем имате разположение някой път да контролирате волята си; вземете една игла и на някое място боднете, забодете два или три милиметра на някое дебело място в тялото и се постарайте да не се измени вашето състояние, т. е. след като я забодете, да си запазите равновесието.
Когато правите опита и турите иглата, ще забележите, че ще се яви едно колебание.
Боднеш, махнеш, боднеш, махнеш... ще се поколебаете веднъж, дваж. Четете колко пъти. После дали изведнъж ще вземете един милиметър, два милиметра. Няма да му мислите много, а ще правите опита. Ако после се яви малко страх, опитайте един, два, три, четири, пет пъти, докато се решите да боднете.
към беседата >>
Ами че така е.
– Съобразителност, да знаеш всичките черти на господаря си, та като влизаш, да знаеш как да постъпваш. Аз веднъж гледах едно малко кученце, много интелигентно. Хвърлиха му един кокал и то се спусна и взема кокала, но дойде едно голямо куче и почна да го гледа, и онова го гледа и отстъпи, взе голямото куче костта, а то почна да обикаля около него, като че нему е много приятно, че то взе тази кост. Ето едно куче, което има такт и съобразителност. И твоят господар е като голямото куче, дай му костта да я изяде.
Ами че така е.
Сега костта може да е служба. Искаш някоя служба, отстъпи я, няма защо да се бориш. Той има физически сили, всичко ще направи. Благоразумно е да отстъпиш, то не е страх. Благоразумието е спестяване на време и енергия.
към беседата >>
Боднеш, махнеш, боднеш, махнеш... ще се поколебаете веднъж, дваж.
Вие имате три октави; ще видите дали е в първата октава на ума, дали е във втората октава или в октавата на физическото поле. Всяка една октава е разделена пак на три октави. Запример, ако направите един опит: да кажем имате разположение някой път да контролирате волята си; вземете една игла и на някое място боднете, забодете два или три милиметра на някое дебело място в тялото и се постарайте да не се измени вашето състояние, т. е. след като я забодете, да си запазите равновесието. Когато правите опита и турите иглата, ще забележите, че ще се яви едно колебание.
Боднеш, махнеш, боднеш, махнеш... ще се поколебаете веднъж, дваж.
Четете колко пъти. После дали изведнъж ще вземете един милиметър, два милиметра. Няма да му мислите много, а ще правите опита. Ако после се яви малко страх, опитайте един, два, три, четири, пет пъти, докато се решите да боднете. Туй съотношение е математическо число, което показва в какво състояние се намира твоят организъм, колко време се изисква, за да се тонира.
към беседата >>
Сега костта може да е служба.
Аз веднъж гледах едно малко кученце, много интелигентно. Хвърлиха му един кокал и то се спусна и взема кокала, но дойде едно голямо куче и почна да го гледа, и онова го гледа и отстъпи, взе голямото куче костта, а то почна да обикаля около него, като че нему е много приятно, че то взе тази кост. Ето едно куче, което има такт и съобразителност. И твоят господар е като голямото куче, дай му костта да я изяде. Ами че така е.
Сега костта може да е служба.
Искаш някоя служба, отстъпи я, няма защо да се бориш. Той има физически сили, всичко ще направи. Благоразумно е да отстъпиш, то не е страх. Благоразумието е спестяване на време и енергия.
към беседата >>
Четете колко пъти.
Всяка една октава е разделена пак на три октави. Запример, ако направите един опит: да кажем имате разположение някой път да контролирате волята си; вземете една игла и на някое място боднете, забодете два или три милиметра на някое дебело място в тялото и се постарайте да не се измени вашето състояние, т. е. след като я забодете, да си запазите равновесието. Когато правите опита и турите иглата, ще забележите, че ще се яви едно колебание. Боднеш, махнеш, боднеш, махнеш... ще се поколебаете веднъж, дваж.
Четете колко пъти.
После дали изведнъж ще вземете един милиметър, два милиметра. Няма да му мислите много, а ще правите опита. Ако после се яви малко страх, опитайте един, два, три, четири, пет пъти, докато се решите да боднете. Туй съотношение е математическо число, което показва в какво състояние се намира твоят организъм, колко време се изисква, за да се тонира. Забележете някои деца искат да прескачат някоя река, засилят се, дойдат до реката, спрат, върнат се назад пак, пак дойдат, пак спрат.
към беседата >>
Искаш някоя служба, отстъпи я, няма защо да се бориш.
Хвърлиха му един кокал и то се спусна и взема кокала, но дойде едно голямо куче и почна да го гледа, и онова го гледа и отстъпи, взе голямото куче костта, а то почна да обикаля около него, като че нему е много приятно, че то взе тази кост. Ето едно куче, което има такт и съобразителност. И твоят господар е като голямото куче, дай му костта да я изяде. Ами че така е. Сега костта може да е служба.
Искаш някоя служба, отстъпи я, няма защо да се бориш.
Той има физически сили, всичко ще направи. Благоразумно е да отстъпиш, то не е страх. Благоразумието е спестяване на време и енергия.
към беседата >>
После дали изведнъж ще вземете един милиметър, два милиметра.
Запример, ако направите един опит: да кажем имате разположение някой път да контролирате волята си; вземете една игла и на някое място боднете, забодете два или три милиметра на някое дебело място в тялото и се постарайте да не се измени вашето състояние, т. е. след като я забодете, да си запазите равновесието. Когато правите опита и турите иглата, ще забележите, че ще се яви едно колебание. Боднеш, махнеш, боднеш, махнеш... ще се поколебаете веднъж, дваж. Четете колко пъти.
После дали изведнъж ще вземете един милиметър, два милиметра.
Няма да му мислите много, а ще правите опита. Ако после се яви малко страх, опитайте един, два, три, четири, пет пъти, докато се решите да боднете. Туй съотношение е математическо число, което показва в какво състояние се намира твоят организъм, колко време се изисква, за да се тонира. Забележете някои деца искат да прескачат някоя река, засилят се, дойдат до реката, спрат, върнат се назад пак, пак дойдат, пак спрат. Така веднъж, два, три пъти, най-после придобият кураж, един стремеж и казват: Или в реката, или ще прескочим, и минат съпротивлението.
към беседата >>
Той има физически сили, всичко ще направи.
Ето едно куче, което има такт и съобразителност. И твоят господар е като голямото куче, дай му костта да я изяде. Ами че така е. Сега костта може да е служба. Искаш някоя служба, отстъпи я, няма защо да се бориш.
Той има физически сили, всичко ще направи.
Благоразумно е да отстъпиш, то не е страх. Благоразумието е спестяване на време и енергия.
към беседата >>
Няма да му мислите много, а ще правите опита.
след като я забодете, да си запазите равновесието. Когато правите опита и турите иглата, ще забележите, че ще се яви едно колебание. Боднеш, махнеш, боднеш, махнеш... ще се поколебаете веднъж, дваж. Четете колко пъти. После дали изведнъж ще вземете един милиметър, два милиметра.
Няма да му мислите много, а ще правите опита.
Ако после се яви малко страх, опитайте един, два, три, четири, пет пъти, докато се решите да боднете. Туй съотношение е математическо число, което показва в какво състояние се намира твоят организъм, колко време се изисква, за да се тонира. Забележете някои деца искат да прескачат някоя река, засилят се, дойдат до реката, спрат, върнат се назад пак, пак дойдат, пак спрат. Така веднъж, два, три пъти, най-после придобият кураж, един стремеж и казват: Или в реката, или ще прескочим, и минат съпротивлението. Сега вие за да се тонирате, има ред препятствия във вашите умове и сърца, които трябва да се премахнат.
към беседата >>
Благоразумно е да отстъпиш, то не е страх.
И твоят господар е като голямото куче, дай му костта да я изяде. Ами че така е. Сега костта може да е служба. Искаш някоя служба, отстъпи я, няма защо да се бориш. Той има физически сили, всичко ще направи.
Благоразумно е да отстъпиш, то не е страх.
Благоразумието е спестяване на време и енергия.
към беседата >>
Ако после се яви малко страх, опитайте един, два, три, четири, пет пъти, докато се решите да боднете.
Когато правите опита и турите иглата, ще забележите, че ще се яви едно колебание. Боднеш, махнеш, боднеш, махнеш... ще се поколебаете веднъж, дваж. Четете колко пъти. После дали изведнъж ще вземете един милиметър, два милиметра. Няма да му мислите много, а ще правите опита.
Ако после се яви малко страх, опитайте един, два, три, четири, пет пъти, докато се решите да боднете.
Туй съотношение е математическо число, което показва в какво състояние се намира твоят организъм, колко време се изисква, за да се тонира. Забележете някои деца искат да прескачат някоя река, засилят се, дойдат до реката, спрат, върнат се назад пак, пак дойдат, пак спрат. Така веднъж, два, три пъти, най-после придобият кураж, един стремеж и казват: Или в реката, или ще прескочим, и минат съпротивлението. Сега вие за да се тонирате, има ред препятствия във вашите умове и сърца, които трябва да се премахнат. Много от знанията, които днес имате, променят характера ви в една посока и ако дойдат големи изпитания, всичко туй от вас...
към беседата >>
Благоразумието е спестяване на време и енергия.
Ами че така е. Сега костта може да е служба. Искаш някоя служба, отстъпи я, няма защо да се бориш. Той има физически сили, всичко ще направи. Благоразумно е да отстъпиш, то не е страх.
Благоразумието е спестяване на време и енергия.
към беседата >>
Туй съотношение е математическо число, което показва в какво състояние се намира твоят организъм, колко време се изисква, за да се тонира.
Боднеш, махнеш, боднеш, махнеш... ще се поколебаете веднъж, дваж. Четете колко пъти. После дали изведнъж ще вземете един милиметър, два милиметра. Няма да му мислите много, а ще правите опита. Ако после се яви малко страх, опитайте един, два, три, четири, пет пъти, докато се решите да боднете.
Туй съотношение е математическо число, което показва в какво състояние се намира твоят организъм, колко време се изисква, за да се тонира.
Забележете някои деца искат да прескачат някоя река, засилят се, дойдат до реката, спрат, върнат се назад пак, пак дойдат, пак спрат. Така веднъж, два, три пъти, най-после придобият кураж, един стремеж и казват: Или в реката, или ще прескочим, и минат съпротивлението. Сега вие за да се тонирате, има ред препятствия във вашите умове и сърца, които трябва да се премахнат. Много от знанията, които днес имате, променят характера ви в една посока и ако дойдат големи изпитания, всичко туй от вас...
към беседата >>
Сега вие ще си продължавате да се събирате.
Сега вие ще си продължавате да се събирате.
Ще гледате да имате хармония, да спазвате хармония между себе си. Имайте пред вид, че всеки, който прави пакост на другите, прави и на себе си. Тъй щото в какъвто и да е смисъл, комуто и да я правим, в нашето съзнание веднага ще има отглас, и значи за себе си я правим. Защото тези наши лоши постъпки са дисхармонични образи, некрасиви, които ние сме нарисували. А доброто, това са красиви форми и образи.
към беседата >>
Забележете някои деца искат да прескачат някоя река, засилят се, дойдат до реката, спрат, върнат се назад пак, пак дойдат, пак спрат.
Четете колко пъти. После дали изведнъж ще вземете един милиметър, два милиметра. Няма да му мислите много, а ще правите опита. Ако после се яви малко страх, опитайте един, два, три, четири, пет пъти, докато се решите да боднете. Туй съотношение е математическо число, което показва в какво състояние се намира твоят организъм, колко време се изисква, за да се тонира.
Забележете някои деца искат да прескачат някоя река, засилят се, дойдат до реката, спрат, върнат се назад пак, пак дойдат, пак спрат.
Така веднъж, два, три пъти, най-после придобият кураж, един стремеж и казват: Или в реката, или ще прескочим, и минат съпротивлението. Сега вие за да се тонирате, има ред препятствия във вашите умове и сърца, които трябва да се премахнат. Много от знанията, които днес имате, променят характера ви в една посока и ако дойдат големи изпитания, всичко туй от вас...
към беседата >>
Ще гледате да имате хармония, да спазвате хармония между себе си.
Сега вие ще си продължавате да се събирате.
Ще гледате да имате хармония, да спазвате хармония между себе си.
Имайте пред вид, че всеки, който прави пакост на другите, прави и на себе си. Тъй щото в какъвто и да е смисъл, комуто и да я правим, в нашето съзнание веднага ще има отглас, и значи за себе си я правим. Защото тези наши лоши постъпки са дисхармонични образи, некрасиви, които ние сме нарисували. А доброто, това са красиви форми и образи. Запример една круша, която е сладка, а друга горчи.
към беседата >>
Така веднъж, два, три пъти, най-после придобият кураж, един стремеж и казват: Или в реката, или ще прескочим, и минат съпротивлението.
После дали изведнъж ще вземете един милиметър, два милиметра. Няма да му мислите много, а ще правите опита. Ако после се яви малко страх, опитайте един, два, три, четири, пет пъти, докато се решите да боднете. Туй съотношение е математическо число, което показва в какво състояние се намира твоят организъм, колко време се изисква, за да се тонира. Забележете някои деца искат да прескачат някоя река, засилят се, дойдат до реката, спрат, върнат се назад пак, пак дойдат, пак спрат.
Така веднъж, два, три пъти, най-после придобият кураж, един стремеж и казват: Или в реката, или ще прескочим, и минат съпротивлението.
Сега вие за да се тонирате, има ред препятствия във вашите умове и сърца, които трябва да се премахнат. Много от знанията, които днес имате, променят характера ви в една посока и ако дойдат големи изпитания, всичко туй от вас...
към беседата >>
Имайте пред вид, че всеки, който прави пакост на другите, прави и на себе си.
Сега вие ще си продължавате да се събирате. Ще гледате да имате хармония, да спазвате хармония между себе си.
Имайте пред вид, че всеки, който прави пакост на другите, прави и на себе си.
Тъй щото в какъвто и да е смисъл, комуто и да я правим, в нашето съзнание веднага ще има отглас, и значи за себе си я правим. Защото тези наши лоши постъпки са дисхармонични образи, некрасиви, които ние сме нарисували. А доброто, това са красиви форми и образи. Запример една круша, която е сладка, а друга горчи. Защо горчи?
към беседата >>
Сега вие за да се тонирате, има ред препятствия във вашите умове и сърца, които трябва да се премахнат.
Няма да му мислите много, а ще правите опита. Ако после се яви малко страх, опитайте един, два, три, четири, пет пъти, докато се решите да боднете. Туй съотношение е математическо число, което показва в какво състояние се намира твоят организъм, колко време се изисква, за да се тонира. Забележете някои деца искат да прескачат някоя река, засилят се, дойдат до реката, спрат, върнат се назад пак, пак дойдат, пак спрат. Така веднъж, два, три пъти, най-после придобият кураж, един стремеж и казват: Или в реката, или ще прескочим, и минат съпротивлението.
Сега вие за да се тонирате, има ред препятствия във вашите умове и сърца, които трябва да се премахнат.
Много от знанията, които днес имате, променят характера ви в една посока и ако дойдат големи изпитания, всичко туй от вас...
към беседата >>
Тъй щото в какъвто и да е смисъл, комуто и да я правим, в нашето съзнание веднага ще има отглас, и значи за себе си я правим.
Сега вие ще си продължавате да се събирате. Ще гледате да имате хармония, да спазвате хармония между себе си. Имайте пред вид, че всеки, който прави пакост на другите, прави и на себе си.
Тъй щото в какъвто и да е смисъл, комуто и да я правим, в нашето съзнание веднага ще има отглас, и значи за себе си я правим.
Защото тези наши лоши постъпки са дисхармонични образи, некрасиви, които ние сме нарисували. А доброто, това са красиви форми и образи. Запример една круша, която е сладка, а друга горчи. Защо горчи? Тези горчиви плодове показват, че за бъдеще ще бъдат егоисти.
към беседата >>
Много от знанията, които днес имате, променят характера ви в една посока и ако дойдат големи изпитания, всичко туй от вас...
Ако после се яви малко страх, опитайте един, два, три, четири, пет пъти, докато се решите да боднете. Туй съотношение е математическо число, което показва в какво състояние се намира твоят организъм, колко време се изисква, за да се тонира. Забележете някои деца искат да прескачат някоя река, засилят се, дойдат до реката, спрат, върнат се назад пак, пак дойдат, пак спрат. Така веднъж, два, три пъти, най-после придобият кураж, един стремеж и казват: Или в реката, или ще прескочим, и минат съпротивлението. Сега вие за да се тонирате, има ред препятствия във вашите умове и сърца, които трябва да се премахнат.
Много от знанията, които днес имате, променят характера ви в една посока и ако дойдат големи изпитания, всичко туй от вас...
към беседата >>
Защото тези наши лоши постъпки са дисхармонични образи, некрасиви, които ние сме нарисували.
Сега вие ще си продължавате да се събирате. Ще гледате да имате хармония, да спазвате хармония между себе си. Имайте пред вид, че всеки, който прави пакост на другите, прави и на себе си. Тъй щото в какъвто и да е смисъл, комуто и да я правим, в нашето съзнание веднага ще има отглас, и значи за себе си я правим.
Защото тези наши лоши постъпки са дисхармонични образи, некрасиви, които ние сме нарисували.
А доброто, това са красиви форми и образи. Запример една круша, която е сладка, а друга горчи. Защо горчи? Тези горчиви плодове показват, че за бъдеще ще бъдат егоисти. Тя казва: Аз не си давам плода.
към беседата >>
И после ще кажете: Едно време аз бях по-благороден.
И после ще кажете: Едно време аз бях по-благороден.
Но благородното всякога е благородно, диамантът е всякога диамант, златото е всякога злато. Защото онзи, който е имал сила да превърне един нисш елемент във висш, той като знае законите в света, няма сила, която може да видоизмени резултатите на неговите действия, няма сила, която може да превърне златото в по-нисш елемент, освен той самия. Следователно, ще гледате да турите най-благородния запас от енергии в тялото си, в мозъка си, в сърцето си, които природата употребява за човешкото развитие. Тия центрове ще гледате да ги тонирате и вашия слънчев възел, областта над стомаха. Симпатичната нервна система гледайте и тя да е добре тонирана.
към беседата >>
А доброто, това са красиви форми и образи.
Сега вие ще си продължавате да се събирате. Ще гледате да имате хармония, да спазвате хармония между себе си. Имайте пред вид, че всеки, който прави пакост на другите, прави и на себе си. Тъй щото в какъвто и да е смисъл, комуто и да я правим, в нашето съзнание веднага ще има отглас, и значи за себе си я правим. Защото тези наши лоши постъпки са дисхармонични образи, некрасиви, които ние сме нарисували.
А доброто, това са красиви форми и образи.
Запример една круша, която е сладка, а друга горчи. Защо горчи? Тези горчиви плодове показват, че за бъдеще ще бъдат егоисти. Тя казва: Аз не си давам плода. Горчив го е направила, за да не ѝ бутат плода.
към беседата >>
Но благородното всякога е благородно, диамантът е всякога диамант, златото е всякога злато.
И после ще кажете: Едно време аз бях по-благороден.
Но благородното всякога е благородно, диамантът е всякога диамант, златото е всякога злато.
Защото онзи, който е имал сила да превърне един нисш елемент във висш, той като знае законите в света, няма сила, която може да видоизмени резултатите на неговите действия, няма сила, която може да превърне златото в по-нисш елемент, освен той самия. Следователно, ще гледате да турите най-благородния запас от енергии в тялото си, в мозъка си, в сърцето си, които природата употребява за човешкото развитие. Тия центрове ще гледате да ги тонирате и вашия слънчев възел, областта над стомаха. Симпатичната нервна система гледайте и тя да е добре тонирана. При туй имате някой път някое неприятно чувство, не можете да се освободите от него.
към беседата >>
Запример една круша, която е сладка, а друга горчи.
Ще гледате да имате хармония, да спазвате хармония между себе си. Имайте пред вид, че всеки, който прави пакост на другите, прави и на себе си. Тъй щото в какъвто и да е смисъл, комуто и да я правим, в нашето съзнание веднага ще има отглас, и значи за себе си я правим. Защото тези наши лоши постъпки са дисхармонични образи, некрасиви, които ние сме нарисували. А доброто, това са красиви форми и образи.
Запример една круша, която е сладка, а друга горчи.
Защо горчи? Тези горчиви плодове показват, че за бъдеще ще бъдат егоисти. Тя казва: Аз не си давам плода. Горчив го е направила, за да не ѝ бутат плода. Смешно е, обаче умният човек може този горчив плод да го употреби.
към беседата >>
Защото онзи, който е имал сила да превърне един нисш елемент във висш, той като знае законите в света, няма сила, която може да видоизмени резултатите на неговите действия, няма сила, която може да превърне златото в по-нисш елемент, освен той самия.
И после ще кажете: Едно време аз бях по-благороден. Но благородното всякога е благородно, диамантът е всякога диамант, златото е всякога злато.
Защото онзи, който е имал сила да превърне един нисш елемент във висш, той като знае законите в света, няма сила, която може да видоизмени резултатите на неговите действия, няма сила, която може да превърне златото в по-нисш елемент, освен той самия.
Следователно, ще гледате да турите най-благородния запас от енергии в тялото си, в мозъка си, в сърцето си, които природата употребява за човешкото развитие. Тия центрове ще гледате да ги тонирате и вашия слънчев възел, областта над стомаха. Симпатичната нервна система гледайте и тя да е добре тонирана. При туй имате някой път някое неприятно чувство, не можете да се освободите от него. Туй неприязнено чувство има отношение към черния дроб.
към беседата >>
Защо горчи?
Имайте пред вид, че всеки, който прави пакост на другите, прави и на себе си. Тъй щото в какъвто и да е смисъл, комуто и да я правим, в нашето съзнание веднага ще има отглас, и значи за себе си я правим. Защото тези наши лоши постъпки са дисхармонични образи, некрасиви, които ние сме нарисували. А доброто, това са красиви форми и образи. Запример една круша, която е сладка, а друга горчи.
Защо горчи?
Тези горчиви плодове показват, че за бъдеще ще бъдат егоисти. Тя казва: Аз не си давам плода. Горчив го е направила, за да не ѝ бутат плода. Смешно е, обаче умният човек може този горчив плод да го употреби. Някой път краставицата горчи, казва: Не искам да ме ядат.
към беседата >>
Следователно, ще гледате да турите най-благородния запас от енергии в тялото си, в мозъка си, в сърцето си, които природата употребява за човешкото развитие.
И после ще кажете: Едно време аз бях по-благороден. Но благородното всякога е благородно, диамантът е всякога диамант, златото е всякога злато. Защото онзи, който е имал сила да превърне един нисш елемент във висш, той като знае законите в света, няма сила, която може да видоизмени резултатите на неговите действия, няма сила, която може да превърне златото в по-нисш елемент, освен той самия.
Следователно, ще гледате да турите най-благородния запас от енергии в тялото си, в мозъка си, в сърцето си, които природата употребява за човешкото развитие.
Тия центрове ще гледате да ги тонирате и вашия слънчев възел, областта над стомаха. Симпатичната нервна система гледайте и тя да е добре тонирана. При туй имате някой път някое неприятно чувство, не можете да се освободите от него. Туй неприязнено чувство има отношение към черния дроб. Ще тонирате вашия черен дроб, ще поговорите малко мислено на тия клетки.
към беседата >>
Тези горчиви плодове показват, че за бъдеще ще бъдат егоисти.
Тъй щото в какъвто и да е смисъл, комуто и да я правим, в нашето съзнание веднага ще има отглас, и значи за себе си я правим. Защото тези наши лоши постъпки са дисхармонични образи, некрасиви, които ние сме нарисували. А доброто, това са красиви форми и образи. Запример една круша, която е сладка, а друга горчи. Защо горчи?
Тези горчиви плодове показват, че за бъдеще ще бъдат егоисти.
Тя казва: Аз не си давам плода. Горчив го е направила, за да не ѝ бутат плода. Смешно е, обаче умният човек може този горчив плод да го употреби. Някой път краставицата горчи, казва: Не искам да ме ядат. И не ги ядат; все търсят сладки краставици.
към беседата >>
Тия центрове ще гледате да ги тонирате и вашия слънчев възел, областта над стомаха.
И после ще кажете: Едно време аз бях по-благороден. Но благородното всякога е благородно, диамантът е всякога диамант, златото е всякога злато. Защото онзи, който е имал сила да превърне един нисш елемент във висш, той като знае законите в света, няма сила, която може да видоизмени резултатите на неговите действия, няма сила, която може да превърне златото в по-нисш елемент, освен той самия. Следователно, ще гледате да турите най-благородния запас от енергии в тялото си, в мозъка си, в сърцето си, които природата употребява за човешкото развитие.
Тия центрове ще гледате да ги тонирате и вашия слънчев възел, областта над стомаха.
Симпатичната нервна система гледайте и тя да е добре тонирана. При туй имате някой път някое неприятно чувство, не можете да се освободите от него. Туй неприязнено чувство има отношение към черния дроб. Ще тонирате вашия черен дроб, ще поговорите малко мислено на тия клетки.
към беседата >>
Тя казва: Аз не си давам плода.
Защото тези наши лоши постъпки са дисхармонични образи, некрасиви, които ние сме нарисували. А доброто, това са красиви форми и образи. Запример една круша, която е сладка, а друга горчи. Защо горчи? Тези горчиви плодове показват, че за бъдеще ще бъдат егоисти.
Тя казва: Аз не си давам плода.
Горчив го е направила, за да не ѝ бутат плода. Смешно е, обаче умният човек може този горчив плод да го употреби. Някой път краставицата горчи, казва: Не искам да ме ядат. И не ги ядат; все търсят сладки краставици. Искам да бъдете умни и прилежни ученици и да знаете, че вас ви следят, всяка ваша постъпка се хроникира.
към беседата >>
Симпатичната нервна система гледайте и тя да е добре тонирана.
И после ще кажете: Едно време аз бях по-благороден. Но благородното всякога е благородно, диамантът е всякога диамант, златото е всякога злато. Защото онзи, който е имал сила да превърне един нисш елемент във висш, той като знае законите в света, няма сила, която може да видоизмени резултатите на неговите действия, няма сила, която може да превърне златото в по-нисш елемент, освен той самия. Следователно, ще гледате да турите най-благородния запас от енергии в тялото си, в мозъка си, в сърцето си, които природата употребява за човешкото развитие. Тия центрове ще гледате да ги тонирате и вашия слънчев възел, областта над стомаха.
Симпатичната нервна система гледайте и тя да е добре тонирана.
При туй имате някой път някое неприятно чувство, не можете да се освободите от него. Туй неприязнено чувство има отношение към черния дроб. Ще тонирате вашия черен дроб, ще поговорите малко мислено на тия клетки.
към беседата >>
Горчив го е направила, за да не ѝ бутат плода.
А доброто, това са красиви форми и образи. Запример една круша, която е сладка, а друга горчи. Защо горчи? Тези горчиви плодове показват, че за бъдеще ще бъдат егоисти. Тя казва: Аз не си давам плода.
Горчив го е направила, за да не ѝ бутат плода.
Смешно е, обаче умният човек може този горчив плод да го употреби. Някой път краставицата горчи, казва: Не искам да ме ядат. И не ги ядат; все търсят сладки краставици. Искам да бъдете умни и прилежни ученици и да знаете, че вас ви следят, всяка ваша постъпка се хроникира. Има детективи, пуснати подир вас от двете страни: от Бялата ложа и от черната ложа.
към беседата >>
При туй имате някой път някое неприятно чувство, не можете да се освободите от него.
Но благородното всякога е благородно, диамантът е всякога диамант, златото е всякога злато. Защото онзи, който е имал сила да превърне един нисш елемент във висш, той като знае законите в света, няма сила, която може да видоизмени резултатите на неговите действия, няма сила, която може да превърне златото в по-нисш елемент, освен той самия. Следователно, ще гледате да турите най-благородния запас от енергии в тялото си, в мозъка си, в сърцето си, които природата употребява за човешкото развитие. Тия центрове ще гледате да ги тонирате и вашия слънчев възел, областта над стомаха. Симпатичната нервна система гледайте и тя да е добре тонирана.
При туй имате някой път някое неприятно чувство, не можете да се освободите от него.
Туй неприязнено чувство има отношение към черния дроб. Ще тонирате вашия черен дроб, ще поговорите малко мислено на тия клетки.
към беседата >>
Смешно е, обаче умният човек може този горчив плод да го употреби.
Запример една круша, която е сладка, а друга горчи. Защо горчи? Тези горчиви плодове показват, че за бъдеще ще бъдат егоисти. Тя казва: Аз не си давам плода. Горчив го е направила, за да не ѝ бутат плода.
Смешно е, обаче умният човек може този горчив плод да го употреби.
Някой път краставицата горчи, казва: Не искам да ме ядат. И не ги ядат; все търсят сладки краставици. Искам да бъдете умни и прилежни ученици и да знаете, че вас ви следят, всяка ваша постъпка се хроникира. Има детективи, пуснати подир вас от двете страни: от Бялата ложа и от черната ложа. Едните хроникират вашите добри постъпки, другите хроникират вашите лоши постъпки.
към беседата >>
Туй неприязнено чувство има отношение към черния дроб.
Защото онзи, който е имал сила да превърне един нисш елемент във висш, той като знае законите в света, няма сила, която може да видоизмени резултатите на неговите действия, няма сила, която може да превърне златото в по-нисш елемент, освен той самия. Следователно, ще гледате да турите най-благородния запас от енергии в тялото си, в мозъка си, в сърцето си, които природата употребява за човешкото развитие. Тия центрове ще гледате да ги тонирате и вашия слънчев възел, областта над стомаха. Симпатичната нервна система гледайте и тя да е добре тонирана. При туй имате някой път някое неприятно чувство, не можете да се освободите от него.
Туй неприязнено чувство има отношение към черния дроб.
Ще тонирате вашия черен дроб, ще поговорите малко мислено на тия клетки.
към беседата >>
Някой път краставицата горчи, казва: Не искам да ме ядат.
Защо горчи? Тези горчиви плодове показват, че за бъдеще ще бъдат егоисти. Тя казва: Аз не си давам плода. Горчив го е направила, за да не ѝ бутат плода. Смешно е, обаче умният човек може този горчив плод да го употреби.
Някой път краставицата горчи, казва: Не искам да ме ядат.
И не ги ядат; все търсят сладки краставици. Искам да бъдете умни и прилежни ученици и да знаете, че вас ви следят, всяка ваша постъпка се хроникира. Има детективи, пуснати подир вас от двете страни: от Бялата ложа и от черната ложа. Едните хроникират вашите добри постъпки, другите хроникират вашите лоши постъпки. И едните, и другите за бъдеще ще използват тези постъпки.
към беседата >>
Ще тонирате вашия черен дроб, ще поговорите малко мислено на тия клетки.
Следователно, ще гледате да турите най-благородния запас от енергии в тялото си, в мозъка си, в сърцето си, които природата употребява за човешкото развитие. Тия центрове ще гледате да ги тонирате и вашия слънчев възел, областта над стомаха. Симпатичната нервна система гледайте и тя да е добре тонирана. При туй имате някой път някое неприятно чувство, не можете да се освободите от него. Туй неприязнено чувство има отношение към черния дроб.
Ще тонирате вашия черен дроб, ще поговорите малко мислено на тия клетки.
към беседата >>
И не ги ядат; все търсят сладки краставици.
Тези горчиви плодове показват, че за бъдеще ще бъдат егоисти. Тя казва: Аз не си давам плода. Горчив го е направила, за да не ѝ бутат плода. Смешно е, обаче умният човек може този горчив плод да го употреби. Някой път краставицата горчи, казва: Не искам да ме ядат.
И не ги ядат; все търсят сладки краставици.
Искам да бъдете умни и прилежни ученици и да знаете, че вас ви следят, всяка ваша постъпка се хроникира. Има детективи, пуснати подир вас от двете страни: от Бялата ложа и от черната ложа. Едните хроникират вашите добри постъпки, другите хроникират вашите лоши постъпки. И едните, и другите за бъдеще ще използват тези постъпки. Онези, които хроникират вашите лоши постъпки, чрез това психологически ще изучават вашата душа, за да може да ви привлекат на своя страна.
към беседата >>
НАГОРЕ