НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
609
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
609
:
1000
резултата в
3
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Стотникът
,
НБ
, София, 8.9.1929г.,
Такова нещо представя Бог.
Оттук можем да извадим следното заключение: Красивото, великото в света седи в това, което не се вижда и не може да се определи. Ако стоите пред море или пред океан и не виждате бреговете му, трябва ли да считате, че те не съществуват, или че не са реални? Вие изпитвате особени чувства пред величието на океана и казвате, че той представя особен свят. Такова нещо представя невидимият свят, който се открива на хората отчасти само, според степента на тяхното развитие. Който малко е проникнал в този свят, той не може да не изпитва благоговение пред неговото величие и необятност.
Такова нещо представя Бог.
Човек не може да Го види, не може да Го обхване, но може да влезе в съприкосновение с Него. И това, което възприеме от Него, представя реалност, към която той се стреми. Много пътища има, чрез които човек може да се домогне до тази реалност. По който от тия пътища да тръгне, човек все ще научи нещо. Страданията, които съвременните хора преживяват, не са нищо друго, освен методи на разумната природа, чрез които иска да застави хората да вървят в пътя, който води към реалността.
към беседата >>
За да се убеди човек във възкресението, трябва да се пишат цели трактати.
Днес всички хора разискват върху въпроса, наистина ли Христос е възкръснал.
За да се убеди човек във възкресението, трябва да се пишат цели трактати.
Преди да се докаже възкресението, трябва да се запитате, възможно ли е човек да умре? Първо трябва да се докаже, дали наистина човек умира, а после – дали човек може да възкръсне. Според мене невъзможно е човек да умре. Щом не признавам смъртта, като естествено последствие иде възкресението. Ще кажете, че човек умира, защото сърцето му престава да работи.
към беседата >>
Човек не може да Го види, не може да Го обхване, но може да влезе в съприкосновение с Него.
Ако стоите пред море или пред океан и не виждате бреговете му, трябва ли да считате, че те не съществуват, или че не са реални? Вие изпитвате особени чувства пред величието на океана и казвате, че той представя особен свят. Такова нещо представя невидимият свят, който се открива на хората отчасти само, според степента на тяхното развитие. Който малко е проникнал в този свят, той не може да не изпитва благоговение пред неговото величие и необятност. Такова нещо представя Бог.
Човек не може да Го види, не може да Го обхване, но може да влезе в съприкосновение с Него.
И това, което възприеме от Него, представя реалност, към която той се стреми. Много пътища има, чрез които човек може да се домогне до тази реалност. По който от тия пътища да тръгне, човек все ще научи нещо. Страданията, които съвременните хора преживяват, не са нищо друго, освен методи на разумната природа, чрез които иска да застави хората да вървят в пътя, който води към реалността. Чрез страданията разумната природа иска да научи хората на нейния език.
към беседата >>
Преди да се докаже възкресението, трябва да се запитате, възможно ли е човек да умре?
Днес всички хора разискват върху въпроса, наистина ли Христос е възкръснал. За да се убеди човек във възкресението, трябва да се пишат цели трактати.
Преди да се докаже възкресението, трябва да се запитате, възможно ли е човек да умре?
Първо трябва да се докаже, дали наистина човек умира, а после – дали човек може да възкръсне. Според мене невъзможно е човек да умре. Щом не признавам смъртта, като естествено последствие иде възкресението. Ще кажете, че човек умира, защото сърцето му престава да работи. – Ами преди да се роди човек, сърцето му пак не е работило.
към беседата >>
И това, което възприеме от Него, представя реалност, към която той се стреми.
Вие изпитвате особени чувства пред величието на океана и казвате, че той представя особен свят. Такова нещо представя невидимият свят, който се открива на хората отчасти само, според степента на тяхното развитие. Който малко е проникнал в този свят, той не може да не изпитва благоговение пред неговото величие и необятност. Такова нещо представя Бог. Човек не може да Го види, не може да Го обхване, но може да влезе в съприкосновение с Него.
И това, което възприеме от Него, представя реалност, към която той се стреми.
Много пътища има, чрез които човек може да се домогне до тази реалност. По който от тия пътища да тръгне, човек все ще научи нещо. Страданията, които съвременните хора преживяват, не са нищо друго, освен методи на разумната природа, чрез които иска да застави хората да вървят в пътя, който води към реалността. Чрез страданията разумната природа иска да научи хората на нейния език. Те се блъскат в света, падат, стават, а не се обръщат към природата, лесно да научат нейния език.
към беседата >>
Първо трябва да се докаже, дали наистина човек умира, а после – дали човек може да възкръсне.
Днес всички хора разискват върху въпроса, наистина ли Христос е възкръснал. За да се убеди човек във възкресението, трябва да се пишат цели трактати. Преди да се докаже възкресението, трябва да се запитате, възможно ли е човек да умре?
Първо трябва да се докаже, дали наистина човек умира, а после – дали човек може да възкръсне.
Според мене невъзможно е човек да умре. Щом не признавам смъртта, като естествено последствие иде възкресението. Ще кажете, че човек умира, защото сърцето му престава да работи. – Ами преди да се роди човек, сърцето му пак не е работило. Това не значи, че той е бил мъртъв.
към беседата >>
Много пътища има, чрез които човек може да се домогне до тази реалност.
Такова нещо представя невидимият свят, който се открива на хората отчасти само, според степента на тяхното развитие. Който малко е проникнал в този свят, той не може да не изпитва благоговение пред неговото величие и необятност. Такова нещо представя Бог. Човек не може да Го види, не може да Го обхване, но може да влезе в съприкосновение с Него. И това, което възприеме от Него, представя реалност, към която той се стреми.
Много пътища има, чрез които човек може да се домогне до тази реалност.
По който от тия пътища да тръгне, човек все ще научи нещо. Страданията, които съвременните хора преживяват, не са нищо друго, освен методи на разумната природа, чрез които иска да застави хората да вървят в пътя, който води към реалността. Чрез страданията разумната природа иска да научи хората на нейния език. Те се блъскат в света, падат, стават, а не се обръщат към природата, лесно да научат нейния език. Езикът на природата е Божествен език.
към беседата >>
Според мене невъзможно е човек да умре.
Днес всички хора разискват върху въпроса, наистина ли Христос е възкръснал. За да се убеди човек във възкресението, трябва да се пишат цели трактати. Преди да се докаже възкресението, трябва да се запитате, възможно ли е човек да умре? Първо трябва да се докаже, дали наистина човек умира, а после – дали човек може да възкръсне.
Според мене невъзможно е човек да умре.
Щом не признавам смъртта, като естествено последствие иде възкресението. Ще кажете, че човек умира, защото сърцето му престава да работи. – Ами преди да се роди човек, сърцето му пак не е работило. Това не значи, че той е бил мъртъв. Ако беше мъртъв, той нямаше да се роди.
към беседата >>
По който от тия пътища да тръгне, човек все ще научи нещо.
Който малко е проникнал в този свят, той не може да не изпитва благоговение пред неговото величие и необятност. Такова нещо представя Бог. Човек не може да Го види, не може да Го обхване, но може да влезе в съприкосновение с Него. И това, което възприеме от Него, представя реалност, към която той се стреми. Много пътища има, чрез които човек може да се домогне до тази реалност.
По който от тия пътища да тръгне, човек все ще научи нещо.
Страданията, които съвременните хора преживяват, не са нищо друго, освен методи на разумната природа, чрез които иска да застави хората да вървят в пътя, който води към реалността. Чрез страданията разумната природа иска да научи хората на нейния език. Те се блъскат в света, падат, стават, а не се обръщат към природата, лесно да научат нейния език. Езикът на природата е Божествен език.
към беседата >>
Щом не признавам смъртта, като естествено последствие иде възкресението.
Днес всички хора разискват върху въпроса, наистина ли Христос е възкръснал. За да се убеди човек във възкресението, трябва да се пишат цели трактати. Преди да се докаже възкресението, трябва да се запитате, възможно ли е човек да умре? Първо трябва да се докаже, дали наистина човек умира, а после – дали човек може да възкръсне. Според мене невъзможно е човек да умре.
Щом не признавам смъртта, като естествено последствие иде възкресението.
Ще кажете, че човек умира, защото сърцето му престава да работи. – Ами преди да се роди човек, сърцето му пак не е работило. Това не значи, че той е бил мъртъв. Ако беше мъртъв, той нямаше да се роди. Хората са съгласни по-скоро да приемат негативните, отрицателните величини в живота, отколкото положителните.
към беседата >>
Страданията, които съвременните хора преживяват, не са нищо друго, освен методи на разумната природа, чрез които иска да застави хората да вървят в пътя, който води към реалността.
Такова нещо представя Бог. Човек не може да Го види, не може да Го обхване, но може да влезе в съприкосновение с Него. И това, което възприеме от Него, представя реалност, към която той се стреми. Много пътища има, чрез които човек може да се домогне до тази реалност. По който от тия пътища да тръгне, човек все ще научи нещо.
Страданията, които съвременните хора преживяват, не са нищо друго, освен методи на разумната природа, чрез които иска да застави хората да вървят в пътя, който води към реалността.
Чрез страданията разумната природа иска да научи хората на нейния език. Те се блъскат в света, падат, стават, а не се обръщат към природата, лесно да научат нейния език. Езикът на природата е Божествен език.
към беседата >>
Ще кажете, че човек умира, защото сърцето му престава да работи.
За да се убеди човек във възкресението, трябва да се пишат цели трактати. Преди да се докаже възкресението, трябва да се запитате, възможно ли е човек да умре? Първо трябва да се докаже, дали наистина човек умира, а после – дали човек може да възкръсне. Според мене невъзможно е човек да умре. Щом не признавам смъртта, като естествено последствие иде възкресението.
Ще кажете, че човек умира, защото сърцето му престава да работи.
– Ами преди да се роди човек, сърцето му пак не е работило. Това не значи, че той е бил мъртъв. Ако беше мъртъв, той нямаше да се роди. Хората са съгласни по-скоро да приемат негативните, отрицателните величини в живота, отколкото положителните. Те по-скоро приемат твърдението, че човек умира, отколкото това, че човек може да възкръсне.
към беседата >>
Чрез страданията разумната природа иска да научи хората на нейния език.
Човек не може да Го види, не може да Го обхване, но може да влезе в съприкосновение с Него. И това, което възприеме от Него, представя реалност, към която той се стреми. Много пътища има, чрез които човек може да се домогне до тази реалност. По който от тия пътища да тръгне, човек все ще научи нещо. Страданията, които съвременните хора преживяват, не са нищо друго, освен методи на разумната природа, чрез които иска да застави хората да вървят в пътя, който води към реалността.
Чрез страданията разумната природа иска да научи хората на нейния език.
Те се блъскат в света, падат, стават, а не се обръщат към природата, лесно да научат нейния език. Езикът на природата е Божествен език.
към беседата >>
– Ами преди да се роди човек, сърцето му пак не е работило.
Преди да се докаже възкресението, трябва да се запитате, възможно ли е човек да умре? Първо трябва да се докаже, дали наистина човек умира, а после – дали човек може да възкръсне. Според мене невъзможно е човек да умре. Щом не признавам смъртта, като естествено последствие иде възкресението. Ще кажете, че човек умира, защото сърцето му престава да работи.
– Ами преди да се роди човек, сърцето му пак не е работило.
Това не значи, че той е бил мъртъв. Ако беше мъртъв, той нямаше да се роди. Хората са съгласни по-скоро да приемат негативните, отрицателните величини в живота, отколкото положителните. Те по-скоро приемат твърдението, че човек умира, отколкото това, че човек може да възкръсне. Първото твърдение приемат като аксиома, а второто отричат.
към беседата >>
Те се блъскат в света, падат, стават, а не се обръщат към природата, лесно да научат нейния език.
И това, което възприеме от Него, представя реалност, към която той се стреми. Много пътища има, чрез които човек може да се домогне до тази реалност. По който от тия пътища да тръгне, човек все ще научи нещо. Страданията, които съвременните хора преживяват, не са нищо друго, освен методи на разумната природа, чрез които иска да застави хората да вървят в пътя, който води към реалността. Чрез страданията разумната природа иска да научи хората на нейния език.
Те се блъскат в света, падат, стават, а не се обръщат към природата, лесно да научат нейния език.
Езикът на природата е Божествен език.
към беседата >>
Това не значи, че той е бил мъртъв.
Първо трябва да се докаже, дали наистина човек умира, а после – дали човек може да възкръсне. Според мене невъзможно е човек да умре. Щом не признавам смъртта, като естествено последствие иде възкресението. Ще кажете, че човек умира, защото сърцето му престава да работи. – Ами преди да се роди човек, сърцето му пак не е работило.
Това не значи, че той е бил мъртъв.
Ако беше мъртъв, той нямаше да се роди. Хората са съгласни по-скоро да приемат негативните, отрицателните величини в живота, отколкото положителните. Те по-скоро приемат твърдението, че човек умира, отколкото това, че човек може да възкръсне. Първото твърдение приемат като аксиома, а второто отричат. Те казват: Ще се мре – нищо повече.
към беседата >>
Езикът на природата е Божествен език.
Много пътища има, чрез които човек може да се домогне до тази реалност. По който от тия пътища да тръгне, човек все ще научи нещо. Страданията, които съвременните хора преживяват, не са нищо друго, освен методи на разумната природа, чрез които иска да застави хората да вървят в пътя, който води към реалността. Чрез страданията разумната природа иска да научи хората на нейния език. Те се блъскат в света, падат, стават, а не се обръщат към природата, лесно да научат нейния език.
Езикът на природата е Божествен език.
към беседата >>
Ако беше мъртъв, той нямаше да се роди.
Според мене невъзможно е човек да умре. Щом не признавам смъртта, като естествено последствие иде възкресението. Ще кажете, че човек умира, защото сърцето му престава да работи. – Ами преди да се роди човек, сърцето му пак не е работило. Това не значи, че той е бил мъртъв.
Ако беше мъртъв, той нямаше да се роди.
Хората са съгласни по-скоро да приемат негативните, отрицателните величини в живота, отколкото положителните. Те по-скоро приемат твърдението, че човек умира, отколкото това, че човек може да възкръсне. Първото твърдение приемат като аксиома, а второто отричат. Те казват: Ще се мре – нищо повече. В това отношение те мязат на затворника, който казва: Няма какво да се прави, ще се лежи в затвор.
към беседата >>
Съвременните хора изучават Божествения език, без да съзнават това.
Съвременните хора изучават Божествения език, без да съзнават това.
Всяко страдание представя една от буквите на Великата, Божествена азбука. Тъкмо научи човек една буква и след няколко деня я забравя. Днес умре някой ваш ближен – вие научите една буква. Утре се роди някое дете – научите втора буква. Спечелите нещо – научите трета буква, Изгубите нещо – научите четвърта буква.
към беседата >>
Хората са съгласни по-скоро да приемат негативните, отрицателните величини в живота, отколкото положителните.
Щом не признавам смъртта, като естествено последствие иде възкресението. Ще кажете, че човек умира, защото сърцето му престава да работи. – Ами преди да се роди човек, сърцето му пак не е работило. Това не значи, че той е бил мъртъв. Ако беше мъртъв, той нямаше да се роди.
Хората са съгласни по-скоро да приемат негативните, отрицателните величини в живота, отколкото положителните.
Те по-скоро приемат твърдението, че човек умира, отколкото това, че човек може да възкръсне. Първото твърдение приемат като аксиома, а второто отричат. Те казват: Ще се мре – нищо повече. В това отношение те мязат на затворника, който казва: Няма какво да се прави, ще се лежи в затвор. И мързеливият ученик, който е повтарял няколко класа, казва: Няма какво да се прави, ще ме изключат от гимназията.
към беседата >>
Всяко страдание представя една от буквите на Великата, Божествена азбука.
Съвременните хора изучават Божествения език, без да съзнават това.
Всяко страдание представя една от буквите на Великата, Божествена азбука.
Тъкмо научи човек една буква и след няколко деня я забравя. Днес умре някой ваш ближен – вие научите една буква. Утре се роди някое дете – научите втора буква. Спечелите нещо – научите трета буква, Изгубите нещо – научите четвърта буква. Ден след ден учите букви, едни забравяте, други остават в паметта ви за вечни времена.
към беседата >>
Те по-скоро приемат твърдението, че човек умира, отколкото това, че човек може да възкръсне.
Ще кажете, че човек умира, защото сърцето му престава да работи. – Ами преди да се роди човек, сърцето му пак не е работило. Това не значи, че той е бил мъртъв. Ако беше мъртъв, той нямаше да се роди. Хората са съгласни по-скоро да приемат негативните, отрицателните величини в живота, отколкото положителните.
Те по-скоро приемат твърдението, че човек умира, отколкото това, че човек може да възкръсне.
Първото твърдение приемат като аксиома, а второто отричат. Те казват: Ще се мре – нищо повече. В това отношение те мязат на затворника, който казва: Няма какво да се прави, ще се лежи в затвор. И мързеливият ученик, който е повтарял няколко класа, казва: Няма какво да се прави, ще ме изключат от гимназията. Тъй щото, когато някой казва, че ще се мре, това значи, че той се признава за неспособен ученик, когото изключват от училище.
към беседата >>
Тъкмо научи човек една буква и след няколко деня я забравя.
Съвременните хора изучават Божествения език, без да съзнават това. Всяко страдание представя една от буквите на Великата, Божествена азбука.
Тъкмо научи човек една буква и след няколко деня я забравя.
Днес умре някой ваш ближен – вие научите една буква. Утре се роди някое дете – научите втора буква. Спечелите нещо – научите трета буква, Изгубите нещо – научите четвърта буква. Ден след ден учите букви, едни забравяте, други остават в паметта ви за вечни времена. Много са буквите на Божествената азбука!
към беседата >>
Първото твърдение приемат като аксиома, а второто отричат.
– Ами преди да се роди човек, сърцето му пак не е работило. Това не значи, че той е бил мъртъв. Ако беше мъртъв, той нямаше да се роди. Хората са съгласни по-скоро да приемат негативните, отрицателните величини в живота, отколкото положителните. Те по-скоро приемат твърдението, че човек умира, отколкото това, че човек може да възкръсне.
Първото твърдение приемат като аксиома, а второто отричат.
Те казват: Ще се мре – нищо повече. В това отношение те мязат на затворника, който казва: Няма какво да се прави, ще се лежи в затвор. И мързеливият ученик, който е повтарял няколко класа, казва: Няма какво да се прави, ще ме изключат от гимназията. Тъй щото, когато някой казва, че ще се мре, това значи, че той се признава за неспособен ученик, когото изключват от училище. Смъртта не е нищо друго, освен изключване от училището.
към беседата >>
Днес умре някой ваш ближен – вие научите една буква.
Съвременните хора изучават Божествения език, без да съзнават това. Всяко страдание представя една от буквите на Великата, Божествена азбука. Тъкмо научи човек една буква и след няколко деня я забравя.
Днес умре някой ваш ближен – вие научите една буква.
Утре се роди някое дете – научите втора буква. Спечелите нещо – научите трета буква, Изгубите нещо – научите четвърта буква. Ден след ден учите букви, едни забравяте, други остават в паметта ви за вечни времена. Много са буквите на Божествената азбука! Те са повече от 35 милиона.
към беседата >>
Те казват: Ще се мре – нищо повече.
Това не значи, че той е бил мъртъв. Ако беше мъртъв, той нямаше да се роди. Хората са съгласни по-скоро да приемат негативните, отрицателните величини в живота, отколкото положителните. Те по-скоро приемат твърдението, че човек умира, отколкото това, че човек може да възкръсне. Първото твърдение приемат като аксиома, а второто отричат.
Те казват: Ще се мре – нищо повече.
В това отношение те мязат на затворника, който казва: Няма какво да се прави, ще се лежи в затвор. И мързеливият ученик, който е повтарял няколко класа, казва: Няма какво да се прави, ще ме изключат от гимназията. Тъй щото, когато някой казва, че ще се мре, това значи, че той се признава за неспособен ученик, когото изключват от училище. Смъртта не е нищо друго, освен изключване от училището. Вие знаете, че само неспособният ученик изключват от училище, а способният ученик минава от клас в клас, от едно училище в друго, докато се усъвършенствува.
към беседата >>
Утре се роди някое дете – научите втора буква.
Съвременните хора изучават Божествения език, без да съзнават това. Всяко страдание представя една от буквите на Великата, Божествена азбука. Тъкмо научи човек една буква и след няколко деня я забравя. Днес умре някой ваш ближен – вие научите една буква.
Утре се роди някое дете – научите втора буква.
Спечелите нещо – научите трета буква, Изгубите нещо – научите четвърта буква. Ден след ден учите букви, едни забравяте, други остават в паметта ви за вечни времена. Много са буквите на Божествената азбука! Те са повече от 35 милиона. Представете си, какъв ще бъде речникът на Божествения език, който има 35 милиона букви!
към беседата >>
В това отношение те мязат на затворника, който казва: Няма какво да се прави, ще се лежи в затвор.
Ако беше мъртъв, той нямаше да се роди. Хората са съгласни по-скоро да приемат негативните, отрицателните величини в живота, отколкото положителните. Те по-скоро приемат твърдението, че човек умира, отколкото това, че човек може да възкръсне. Първото твърдение приемат като аксиома, а второто отричат. Те казват: Ще се мре – нищо повече.
В това отношение те мязат на затворника, който казва: Няма какво да се прави, ще се лежи в затвор.
И мързеливият ученик, който е повтарял няколко класа, казва: Няма какво да се прави, ще ме изключат от гимназията. Тъй щото, когато някой казва, че ще се мре, това значи, че той се признава за неспособен ученик, когото изключват от училище. Смъртта не е нищо друго, освен изключване от училището. Вие знаете, че само неспособният ученик изключват от училище, а способният ученик минава от клас в клас, от едно училище в друго, докато се усъвършенствува. В народното събрание има квестори, които изпъждат навън всеки, който говори повече, отколкото трябва.
към беседата >>
Писателят, щом си чукне една-две чашки, веднага взема перото и започва, тряс-тряс: „Заплакала е гората, гората и планината", „Ходила е Мара".
(втори вариант)
Това, което спасява човека в дадения случай, то произтича от съвсем друг източник. Чуковете не спасяват хората. Нека спре въздухът, нека спре светлината, нека спре хлябът и тогава ще видим какво представляват вашите идеи. Вашите идеи представляват нещо подобно на винцето, което съвременните хора употребяват. Щом пийнеш малко от това винце, и вашите идеи идват.
Писателят, щом си чукне една-две чашки, веднага взема перото и започва, тряс-тряс: „Заплакала е гората, гората и планината", „Ходила е Мара".
Ако има някоя Мара между вас, да не се покачвате. Мара е еврейско име, което значи „горчив". Българите казват „Мара", то е „Мара". Това, което българите наричат „Мара", то зацапва човека. Докато започнеш да пишеш за Мара, ти си се оцапал.
към втори вариант >>
Та казвам: при сегашното възпитание трябва една нова философия - да съединим духовния живот с физическия.
(втори вариант)
Та казвам: при сегашното възпитание трябва една нова философия - да съединим духовния живот с физическия.
Ние трябва да знаем, че физическият живот е израз на Божественото в света, а духовният живот е среда, в която Божественият живот действа, за да се прояви и реализира. Само чрез духовния живот човек добива своето съзнание. От чисто физическия живот само нищо не може да се добие. Ако физическият живот остане сам, без духовния, човек ще се напълно огруби. Възвишеното, чистото, красивото у нас - това е духовното.
към втори вариант >>
Ако има някоя Мара между вас, да не се покачвате.
(втори вариант)
Чуковете не спасяват хората. Нека спре въздухът, нека спре светлината, нека спре хлябът и тогава ще видим какво представляват вашите идеи. Вашите идеи представляват нещо подобно на винцето, което съвременните хора употребяват. Щом пийнеш малко от това винце, и вашите идеи идват. Писателят, щом си чукне една-две чашки, веднага взема перото и започва, тряс-тряс: „Заплакала е гората, гората и планината", „Ходила е Мара".
Ако има някоя Мара между вас, да не се покачвате.
Мара е еврейско име, което значи „горчив". Българите казват „Мара", то е „Мара". Това, което българите наричат „Мара", то зацапва човека. Докато започнеш да пишеш за Мара, ти си се оцапал.
към втори вариант >>
Ние трябва да знаем, че физическият живот е израз на Божественото в света, а духовният живот е среда, в която Божественият живот действа, за да се прояви и реализира.
(втори вариант)
Та казвам: при сегашното възпитание трябва една нова философия - да съединим духовния живот с физическия.
Ние трябва да знаем, че физическият живот е израз на Божественото в света, а духовният живот е среда, в която Божественият живот действа, за да се прояви и реализира.
Само чрез духовния живот човек добива своето съзнание. От чисто физическия живот само нищо не може да се добие. Ако физическият живот остане сам, без духовния, човек ще се напълно огруби. Възвишеното, чистото, красивото у нас - това е духовното. То е истинският човек.
към втори вариант >>
Мара е еврейско име, което значи „горчив".
(втори вариант)
Нека спре въздухът, нека спре светлината, нека спре хлябът и тогава ще видим какво представляват вашите идеи. Вашите идеи представляват нещо подобно на винцето, което съвременните хора употребяват. Щом пийнеш малко от това винце, и вашите идеи идват. Писателят, щом си чукне една-две чашки, веднага взема перото и започва, тряс-тряс: „Заплакала е гората, гората и планината", „Ходила е Мара". Ако има някоя Мара между вас, да не се покачвате.
Мара е еврейско име, което значи „горчив".
Българите казват „Мара", то е „Мара". Това, което българите наричат „Мара", то зацапва човека. Докато започнеш да пишеш за Мара, ти си се оцапал.
към втори вариант >>
Само чрез духовния живот човек добива своето съзнание.
(втори вариант)
Та казвам: при сегашното възпитание трябва една нова философия - да съединим духовния живот с физическия. Ние трябва да знаем, че физическият живот е израз на Божественото в света, а духовният живот е среда, в която Божественият живот действа, за да се прояви и реализира.
Само чрез духовния живот човек добива своето съзнание.
От чисто физическия живот само нищо не може да се добие. Ако физическият живот остане сам, без духовния, човек ще се напълно огруби. Възвишеното, чистото, красивото у нас - това е духовното. То е истинският човек. А това животинското, грубото - то е физическото у човека.
към втори вариант >>
Българите казват „Мара", то е „Мара".
(втори вариант)
Вашите идеи представляват нещо подобно на винцето, което съвременните хора употребяват. Щом пийнеш малко от това винце, и вашите идеи идват. Писателят, щом си чукне една-две чашки, веднага взема перото и започва, тряс-тряс: „Заплакала е гората, гората и планината", „Ходила е Мара". Ако има някоя Мара между вас, да не се покачвате. Мара е еврейско име, което значи „горчив".
Българите казват „Мара", то е „Мара".
Това, което българите наричат „Мара", то зацапва човека. Докато започнеш да пишеш за Мара, ти си се оцапал.
към втори вариант >>
От чисто физическия живот само нищо не може да се добие.
(втори вариант)
Та казвам: при сегашното възпитание трябва една нова философия - да съединим духовния живот с физическия. Ние трябва да знаем, че физическият живот е израз на Божественото в света, а духовният живот е среда, в която Божественият живот действа, за да се прояви и реализира. Само чрез духовния живот човек добива своето съзнание.
От чисто физическия живот само нищо не може да се добие.
Ако физическият живот остане сам, без духовния, човек ще се напълно огруби. Възвишеното, чистото, красивото у нас - това е духовното. То е истинският човек. А това животинското, грубото - то е физическото у човека. Той трябва да се пази от животинското.
към втори вариант >>
Това, което българите наричат „Мара", то зацапва човека.
(втори вариант)
Щом пийнеш малко от това винце, и вашите идеи идват. Писателят, щом си чукне една-две чашки, веднага взема перото и започва, тряс-тряс: „Заплакала е гората, гората и планината", „Ходила е Мара". Ако има някоя Мара между вас, да не се покачвате. Мара е еврейско име, което значи „горчив". Българите казват „Мара", то е „Мара".
Това, което българите наричат „Мара", то зацапва човека.
Докато започнеш да пишеш за Мара, ти си се оцапал.
към втори вариант >>
Ако физическият живот остане сам, без духовния, човек ще се напълно огруби.
(втори вариант)
Та казвам: при сегашното възпитание трябва една нова философия - да съединим духовния живот с физическия. Ние трябва да знаем, че физическият живот е израз на Божественото в света, а духовният живот е среда, в която Божественият живот действа, за да се прояви и реализира. Само чрез духовния живот човек добива своето съзнание. От чисто физическия живот само нищо не може да се добие.
Ако физическият живот остане сам, без духовния, човек ще се напълно огруби.
Възвишеното, чистото, красивото у нас - това е духовното. То е истинският човек. А това животинското, грубото - то е физическото у човека. Той трябва да се пази от животинското. Тогава човек става груб, мускулите се втвърдяват и той съвсем изгубва своята пластичност и подвижност.
към втори вариант >>
Докато започнеш да пишеш за Мара, ти си се оцапал.
(втори вариант)
Писателят, щом си чукне една-две чашки, веднага взема перото и започва, тряс-тряс: „Заплакала е гората, гората и планината", „Ходила е Мара". Ако има някоя Мара между вас, да не се покачвате. Мара е еврейско име, което значи „горчив". Българите казват „Мара", то е „Мара". Това, което българите наричат „Мара", то зацапва човека.
Докато започнеш да пишеш за Мара, ти си се оцапал.
към втори вариант >>
Възвишеното, чистото, красивото у нас - това е духовното.
(втори вариант)
Та казвам: при сегашното възпитание трябва една нова философия - да съединим духовния живот с физическия. Ние трябва да знаем, че физическият живот е израз на Божественото в света, а духовният живот е среда, в която Божественият живот действа, за да се прояви и реализира. Само чрез духовния живот човек добива своето съзнание. От чисто физическия живот само нищо не може да се добие. Ако физическият живот остане сам, без духовния, човек ще се напълно огруби.
Възвишеното, чистото, красивото у нас - това е духовното.
То е истинският човек. А това животинското, грубото - то е физическото у човека. Той трябва да се пази от животинското. Тогава човек става груб, мускулите се втвърдяват и той съвсем изгубва своята пластичност и подвижност. Оглупее ли човек, и нервната му система се втвърдява, мускулите - също, и той изгубва красивото в себе си.
към втори вариант >>
И в истинската философия на живота хората искат ца разгадаят какво нещо е злото.
(втори вариант)
И в истинската философия на живота хората искат ца разгадаят какво нещо е злото.
Не разгадавайте какво нещо е злото, понеже ще се оцапате. В окултната наука всички онези, които се опитвали да разгадаят какво нещо е злото, всички са се оцапали - нито един от тях не е останал със свестен ум, всички са станали хилави. Някои философи, като разискват върху злото, започват да разправят, че някакъв си Луцифер е дошъл от пространството. Това са детински забави, това е философски жаргон, това не е никаква философия, това не е никаква истина. Изворът на злото се крие в самия човек - нищо повече.
към втори вариант >>
То е истинският човек.
(втори вариант)
Ние трябва да знаем, че физическият живот е израз на Божественото в света, а духовният живот е среда, в която Божественият живот действа, за да се прояви и реализира. Само чрез духовния живот човек добива своето съзнание. От чисто физическия живот само нищо не може да се добие. Ако физическият живот остане сам, без духовния, човек ще се напълно огруби. Възвишеното, чистото, красивото у нас - това е духовното.
То е истинският човек.
А това животинското, грубото - то е физическото у човека. Той трябва да се пази от животинското. Тогава човек става груб, мускулите се втвърдяват и той съвсем изгубва своята пластичност и подвижност. Оглупее ли човек, и нервната му система се втвърдява, мускулите - също, и той изгубва красивото в себе си. Единственото нещо, което най-характерно отличава човека от животното е, че в животните има смърт, а в човека има безсмъртие.
към втори вариант >>
Не разгадавайте какво нещо е злото, понеже ще се оцапате.
(втори вариант)
И в истинската философия на живота хората искат ца разгадаят какво нещо е злото.
Не разгадавайте какво нещо е злото, понеже ще се оцапате.
В окултната наука всички онези, които се опитвали да разгадаят какво нещо е злото, всички са се оцапали - нито един от тях не е останал със свестен ум, всички са станали хилави. Някои философи, като разискват върху злото, започват да разправят, че някакъв си Луцифер е дошъл от пространството. Това са детински забави, това е философски жаргон, това не е никаква философия, това не е никаква истина. Изворът на злото се крие в самия човек - нищо повече. То е една вътрешна възможност.
към втори вариант >>
А това животинското, грубото - то е физическото у човека.
(втори вариант)
Само чрез духовния живот човек добива своето съзнание. От чисто физическия живот само нищо не може да се добие. Ако физическият живот остане сам, без духовния, човек ще се напълно огруби. Възвишеното, чистото, красивото у нас - това е духовното. То е истинският човек.
А това животинското, грубото - то е физическото у човека.
Той трябва да се пази от животинското. Тогава човек става груб, мускулите се втвърдяват и той съвсем изгубва своята пластичност и подвижност. Оглупее ли човек, и нервната му система се втвърдява, мускулите - също, и той изгубва красивото в себе си. Единственото нещо, което най-характерно отличава човека от животното е, че в животните има смърт, а в човека има безсмъртие. Сега човек си създава едно ново тяло, един нов тип.
към втори вариант >>
В окултната наука всички онези, които се опитвали да разгадаят какво нещо е злото, всички са се оцапали - нито един от тях не е останал със свестен ум, всички са станали хилави.
(втори вариант)
И в истинската философия на живота хората искат ца разгадаят какво нещо е злото. Не разгадавайте какво нещо е злото, понеже ще се оцапате.
В окултната наука всички онези, които се опитвали да разгадаят какво нещо е злото, всички са се оцапали - нито един от тях не е останал със свестен ум, всички са станали хилави.
Някои философи, като разискват върху злото, започват да разправят, че някакъв си Луцифер е дошъл от пространството. Това са детински забави, това е философски жаргон, това не е никаква философия, това не е никаква истина. Изворът на злото се крие в самия човек - нищо повече. То е една вътрешна възможност. Следователно една красива мома може да стане повод един момък да извърши едно престъпление.
към втори вариант >>
Той трябва да се пази от животинското.
(втори вариант)
От чисто физическия живот само нищо не може да се добие. Ако физическият живот остане сам, без духовния, човек ще се напълно огруби. Възвишеното, чистото, красивото у нас - това е духовното. То е истинският човек. А това животинското, грубото - то е физическото у човека.
Той трябва да се пази от животинското.
Тогава човек става груб, мускулите се втвърдяват и той съвсем изгубва своята пластичност и подвижност. Оглупее ли човек, и нервната му система се втвърдява, мускулите - също, и той изгубва красивото в себе си. Единственото нещо, което най-характерно отличава човека от животното е, че в животните има смърт, а в човека има безсмъртие. Сега човек си създава едно ново тяло, един нов тип. Този нов тип се отличава с известни светлини, с известни ъгли.
към втори вариант >>
Някои философи, като разискват върху злото, започват да разправят, че някакъв си Луцифер е дошъл от пространството.
(втори вариант)
И в истинската философия на живота хората искат ца разгадаят какво нещо е злото. Не разгадавайте какво нещо е злото, понеже ще се оцапате. В окултната наука всички онези, които се опитвали да разгадаят какво нещо е злото, всички са се оцапали - нито един от тях не е останал със свестен ум, всички са станали хилави.
Някои философи, като разискват върху злото, започват да разправят, че някакъв си Луцифер е дошъл от пространството.
Това са детински забави, това е философски жаргон, това не е никаква философия, това не е никаква истина. Изворът на злото се крие в самия човек - нищо повече. То е една вътрешна възможност. Следователно една красива мома може да стане повод един момък да извърши едно престъпление. Питам: злото у момата ли е?
към втори вариант >>
Тогава човек става груб, мускулите се втвърдяват и той съвсем изгубва своята пластичност и подвижност.
(втори вариант)
Ако физическият живот остане сам, без духовния, човек ще се напълно огруби. Възвишеното, чистото, красивото у нас - това е духовното. То е истинският човек. А това животинското, грубото - то е физическото у човека. Той трябва да се пази от животинското.
Тогава човек става груб, мускулите се втвърдяват и той съвсем изгубва своята пластичност и подвижност.
Оглупее ли човек, и нервната му система се втвърдява, мускулите - също, и той изгубва красивото в себе си. Единственото нещо, което най-характерно отличава човека от животното е, че в животните има смърт, а в човека има безсмъртие. Сега човек си създава едно ново тяло, един нов тип. Този нов тип се отличава с известни светлини, с известни ъгли. Ние, като видим един човек, можем да определим точно неговата диагноза и да се произнесем с положителност дали той скоро ще умре, или не.
към втори вариант >>
Това са детински забави, това е философски жаргон, това не е никаква философия, това не е никаква истина.
(втори вариант)
И в истинската философия на живота хората искат ца разгадаят какво нещо е злото. Не разгадавайте какво нещо е злото, понеже ще се оцапате. В окултната наука всички онези, които се опитвали да разгадаят какво нещо е злото, всички са се оцапали - нито един от тях не е останал със свестен ум, всички са станали хилави. Някои философи, като разискват върху злото, започват да разправят, че някакъв си Луцифер е дошъл от пространството.
Това са детински забави, това е философски жаргон, това не е никаква философия, това не е никаква истина.
Изворът на злото се крие в самия човек - нищо повече. То е една вътрешна възможност. Следователно една красива мома може да стане повод един момък да извърши едно престъпление. Питам: злото у момата ли е? Ти като срещнеш един ангел, той с нищо не те изкушава, но като срещнеш една красива мома - умът ти започва да работи, в него е влязла вече една лоша мисъл.
към втори вариант >>
Оглупее ли човек, и нервната му система се втвърдява, мускулите - също, и той изгубва красивото в себе си.
(втори вариант)
Възвишеното, чистото, красивото у нас - това е духовното. То е истинският човек. А това животинското, грубото - то е физическото у човека. Той трябва да се пази от животинското. Тогава човек става груб, мускулите се втвърдяват и той съвсем изгубва своята пластичност и подвижност.
Оглупее ли човек, и нервната му система се втвърдява, мускулите - също, и той изгубва красивото в себе си.
Единственото нещо, което най-характерно отличава човека от животното е, че в животните има смърт, а в човека има безсмъртие. Сега човек си създава едно ново тяло, един нов тип. Този нов тип се отличава с известни светлини, с известни ъгли. Ние, като видим един човек, можем да определим точно неговата диагноза и да се произнесем с положителност дали той скоро ще умре, или не. Смъртта е описана на лицето на човека, който скоро ще умре.
към втори вариант >>
Изворът на злото се крие в самия човек - нищо повече.
(втори вариант)
И в истинската философия на живота хората искат ца разгадаят какво нещо е злото. Не разгадавайте какво нещо е злото, понеже ще се оцапате. В окултната наука всички онези, които се опитвали да разгадаят какво нещо е злото, всички са се оцапали - нито един от тях не е останал със свестен ум, всички са станали хилави. Някои философи, като разискват върху злото, започват да разправят, че някакъв си Луцифер е дошъл от пространството. Това са детински забави, това е философски жаргон, това не е никаква философия, това не е никаква истина.
Изворът на злото се крие в самия човек - нищо повече.
То е една вътрешна възможност. Следователно една красива мома може да стане повод един момък да извърши едно престъпление. Питам: злото у момата ли е? Ти като срещнеш един ангел, той с нищо не те изкушава, но като срещнеш една красива мома - умът ти започва да работи, в него е влязла вече една лоша мисъл. Значи тази красива мома вложи в тебе лошата мисъл. Защо?
към втори вариант >>
Единственото нещо, което най-характерно отличава човека от животното е, че в животните има смърт, а в човека има безсмъртие.
(втори вариант)
То е истинският човек. А това животинското, грубото - то е физическото у човека. Той трябва да се пази от животинското. Тогава човек става груб, мускулите се втвърдяват и той съвсем изгубва своята пластичност и подвижност. Оглупее ли човек, и нервната му система се втвърдява, мускулите - също, и той изгубва красивото в себе си.
Единственото нещо, което най-характерно отличава човека от животното е, че в животните има смърт, а в човека има безсмъртие.
Сега човек си създава едно ново тяло, един нов тип. Този нов тип се отличава с известни светлини, с известни ъгли. Ние, като видим един човек, можем да определим точно неговата диагноза и да се произнесем с положителност дали той скоро ще умре, или не. Смъртта е описана на лицето на човека, който скоро ще умре. Още като го погледна, аз ще зная дали той ще умре, или ще живее повече, и то - колко години: дали четирийсет-петдесет, или по-малко.
към втори вариант >>
То е една вътрешна възможност.
(втори вариант)
Не разгадавайте какво нещо е злото, понеже ще се оцапате. В окултната наука всички онези, които се опитвали да разгадаят какво нещо е злото, всички са се оцапали - нито един от тях не е останал със свестен ум, всички са станали хилави. Някои философи, като разискват върху злото, започват да разправят, че някакъв си Луцифер е дошъл от пространството. Това са детински забави, това е философски жаргон, това не е никаква философия, това не е никаква истина. Изворът на злото се крие в самия човек - нищо повече.
То е една вътрешна възможност.
Следователно една красива мома може да стане повод един момък да извърши едно престъпление. Питам: злото у момата ли е? Ти като срещнеш един ангел, той с нищо не те изкушава, но като срещнеш една красива мома - умът ти започва да работи, в него е влязла вече една лоша мисъл. Значи тази красива мома вложи в тебе лошата мисъл. Защо? Защото тя вложи в тебе едно нечисто, неестествено желание и искаш да я прегърнеш, да я стиснеш, да я целунеш.
към втори вариант >>
Сега човек си създава едно ново тяло, един нов тип.
(втори вариант)
А това животинското, грубото - то е физическото у човека. Той трябва да се пази от животинското. Тогава човек става груб, мускулите се втвърдяват и той съвсем изгубва своята пластичност и подвижност. Оглупее ли човек, и нервната му система се втвърдява, мускулите - също, и той изгубва красивото в себе си. Единственото нещо, което най-характерно отличава човека от животното е, че в животните има смърт, а в човека има безсмъртие.
Сега човек си създава едно ново тяло, един нов тип.
Този нов тип се отличава с известни светлини, с известни ъгли. Ние, като видим един човек, можем да определим точно неговата диагноза и да се произнесем с положителност дали той скоро ще умре, или не. Смъртта е описана на лицето на човека, който скоро ще умре. Още като го погледна, аз ще зная дали той ще умре, или ще живее повече, и то - колко години: дали четирийсет-петдесет, или по-малко. Някой казва: „Кажи ми какво ми е определено." Аз зная какво му е определено, но този човек ще умре от страх, ако му се каже всичко, каквото го чака, а аз не искам хората да умират от страх.
към втори вариант >>
Следователно една красива мома може да стане повод един момък да извърши едно престъпление.
(втори вариант)
В окултната наука всички онези, които се опитвали да разгадаят какво нещо е злото, всички са се оцапали - нито един от тях не е останал със свестен ум, всички са станали хилави. Някои философи, като разискват върху злото, започват да разправят, че някакъв си Луцифер е дошъл от пространството. Това са детински забави, това е философски жаргон, това не е никаква философия, това не е никаква истина. Изворът на злото се крие в самия човек - нищо повече. То е една вътрешна възможност.
Следователно една красива мома може да стане повод един момък да извърши едно престъпление.
Питам: злото у момата ли е? Ти като срещнеш един ангел, той с нищо не те изкушава, но като срещнеш една красива мома - умът ти започва да работи, в него е влязла вече една лоша мисъл. Значи тази красива мома вложи в тебе лошата мисъл. Защо? Защото тя вложи в тебе едно нечисто, неестествено желание и искаш да я прегърнеш, да я стиснеш, да я целунеш. Казвам: отде и как се роди в тебе това неестествено желание?
към втори вариант >>
Този нов тип се отличава с известни светлини, с известни ъгли.
(втори вариант)
Той трябва да се пази от животинското. Тогава човек става груб, мускулите се втвърдяват и той съвсем изгубва своята пластичност и подвижност. Оглупее ли човек, и нервната му система се втвърдява, мускулите - също, и той изгубва красивото в себе си. Единственото нещо, което най-характерно отличава човека от животното е, че в животните има смърт, а в човека има безсмъртие. Сега човек си създава едно ново тяло, един нов тип.
Този нов тип се отличава с известни светлини, с известни ъгли.
Ние, като видим един човек, можем да определим точно неговата диагноза и да се произнесем с положителност дали той скоро ще умре, или не. Смъртта е описана на лицето на човека, който скоро ще умре. Още като го погледна, аз ще зная дали той ще умре, или ще живее повече, и то - колко години: дали четирийсет-петдесет, или по-малко. Някой казва: „Кажи ми какво ми е определено." Аз зная какво му е определено, но този човек ще умре от страх, ако му се каже всичко, каквото го чака, а аз не искам хората да умират от страх.
към втори вариант >>
Питам: злото у момата ли е?
(втори вариант)
Някои философи, като разискват върху злото, започват да разправят, че някакъв си Луцифер е дошъл от пространството. Това са детински забави, това е философски жаргон, това не е никаква философия, това не е никаква истина. Изворът на злото се крие в самия човек - нищо повече. То е една вътрешна възможност. Следователно една красива мома може да стане повод един момък да извърши едно престъпление.
Питам: злото у момата ли е?
Ти като срещнеш един ангел, той с нищо не те изкушава, но като срещнеш една красива мома - умът ти започва да работи, в него е влязла вече една лоша мисъл. Значи тази красива мома вложи в тебе лошата мисъл. Защо? Защото тя вложи в тебе едно нечисто, неестествено желание и искаш да я прегърнеш, да я стиснеш, да я целунеш. Казвам: отде и как се роди в тебе това неестествено желание? Това е един жаргон.
към втори вариант >>
Ние, като видим един човек, можем да определим точно неговата диагноза и да се произнесем с положителност дали той скоро ще умре, или не.
(втори вариант)
Тогава човек става груб, мускулите се втвърдяват и той съвсем изгубва своята пластичност и подвижност. Оглупее ли човек, и нервната му система се втвърдява, мускулите - също, и той изгубва красивото в себе си. Единственото нещо, което най-характерно отличава човека от животното е, че в животните има смърт, а в човека има безсмъртие. Сега човек си създава едно ново тяло, един нов тип. Този нов тип се отличава с известни светлини, с известни ъгли.
Ние, като видим един човек, можем да определим точно неговата диагноза и да се произнесем с положителност дали той скоро ще умре, или не.
Смъртта е описана на лицето на човека, който скоро ще умре. Още като го погледна, аз ще зная дали той ще умре, или ще живее повече, и то - колко години: дали четирийсет-петдесет, или по-малко. Някой казва: „Кажи ми какво ми е определено." Аз зная какво му е определено, но този човек ще умре от страх, ако му се каже всичко, каквото го чака, а аз не искам хората да умират от страх.
към втори вариант >>
Ти като срещнеш един ангел, той с нищо не те изкушава, но като срещнеш една красива мома - умът ти започва да работи, в него е влязла вече една лоша мисъл.
(втори вариант)
Това са детински забави, това е философски жаргон, това не е никаква философия, това не е никаква истина. Изворът на злото се крие в самия човек - нищо повече. То е една вътрешна възможност. Следователно една красива мома може да стане повод един момък да извърши едно престъпление. Питам: злото у момата ли е?
Ти като срещнеш един ангел, той с нищо не те изкушава, но като срещнеш една красива мома - умът ти започва да работи, в него е влязла вече една лоша мисъл.
Значи тази красива мома вложи в тебе лошата мисъл. Защо? Защото тя вложи в тебе едно нечисто, неестествено желание и искаш да я прегърнеш, да я стиснеш, да я целунеш. Казвам: отде и как се роди в тебе това неестествено желание? Това е един жаргон. Казвате: „То е естествено нещо." Как мислите, глупава ли е тази красива мома?
към втори вариант >>
Смъртта е описана на лицето на човека, който скоро ще умре.
(втори вариант)
Оглупее ли човек, и нервната му система се втвърдява, мускулите - също, и той изгубва красивото в себе си. Единственото нещо, което най-характерно отличава човека от животното е, че в животните има смърт, а в човека има безсмъртие. Сега човек си създава едно ново тяло, един нов тип. Този нов тип се отличава с известни светлини, с известни ъгли. Ние, като видим един човек, можем да определим точно неговата диагноза и да се произнесем с положителност дали той скоро ще умре, или не.
Смъртта е описана на лицето на човека, който скоро ще умре.
Още като го погледна, аз ще зная дали той ще умре, или ще живее повече, и то - колко години: дали четирийсет-петдесет, или по-малко. Някой казва: „Кажи ми какво ми е определено." Аз зная какво му е определено, но този човек ще умре от страх, ако му се каже всичко, каквото го чака, а аз не искам хората да умират от страх.
към втори вариант >>
Значи тази красива мома вложи в тебе лошата мисъл. Защо?
(втори вариант)
Изворът на злото се крие в самия човек - нищо повече. То е една вътрешна възможност. Следователно една красива мома може да стане повод един момък да извърши едно престъпление. Питам: злото у момата ли е? Ти като срещнеш един ангел, той с нищо не те изкушава, но като срещнеш една красива мома - умът ти започва да работи, в него е влязла вече една лоша мисъл.
Значи тази красива мома вложи в тебе лошата мисъл. Защо?
Защото тя вложи в тебе едно нечисто, неестествено желание и искаш да я прегърнеш, да я стиснеш, да я целунеш. Казвам: отде и как се роди в тебе това неестествено желание? Това е един жаргон. Казвате: „То е естествено нещо." Как мислите, глупава ли е тази красива мома? Не, тя като тебе още сто души такива е продала.
към втори вариант >>
Още като го погледна, аз ще зная дали той ще умре, или ще живее повече, и то - колко години: дали четирийсет-петдесет, или по-малко.
(втори вариант)
Единственото нещо, което най-характерно отличава човека от животното е, че в животните има смърт, а в човека има безсмъртие. Сега човек си създава едно ново тяло, един нов тип. Този нов тип се отличава с известни светлини, с известни ъгли. Ние, като видим един човек, можем да определим точно неговата диагноза и да се произнесем с положителност дали той скоро ще умре, или не. Смъртта е описана на лицето на човека, който скоро ще умре.
Още като го погледна, аз ще зная дали той ще умре, или ще живее повече, и то - колко години: дали четирийсет-петдесет, или по-малко.
Някой казва: „Кажи ми какво ми е определено." Аз зная какво му е определено, но този човек ще умре от страх, ако му се каже всичко, каквото го чака, а аз не искам хората да умират от страх.
към втори вариант >>
Защото тя вложи в тебе едно нечисто, неестествено желание и искаш да я прегърнеш, да я стиснеш, да я целунеш.
(втори вариант)
То е една вътрешна възможност. Следователно една красива мома може да стане повод един момък да извърши едно престъпление. Питам: злото у момата ли е? Ти като срещнеш един ангел, той с нищо не те изкушава, но като срещнеш една красива мома - умът ти започва да работи, в него е влязла вече една лоша мисъл. Значи тази красива мома вложи в тебе лошата мисъл. Защо?
Защото тя вложи в тебе едно нечисто, неестествено желание и искаш да я прегърнеш, да я стиснеш, да я целунеш.
Казвам: отде и как се роди в тебе това неестествено желание? Това е един жаргон. Казвате: „То е естествено нещо." Как мислите, глупава ли е тази красива мома? Не, тя като тебе още сто души такива е продала. Знаете ли на какво мяза тази красива мома?
към втори вариант >>
Някой казва: „Кажи ми какво ми е определено." Аз зная какво му е определено, но този човек ще умре от страх, ако му се каже всичко, каквото го чака, а аз не искам хората да умират от страх.
(втори вариант)
Сега човек си създава едно ново тяло, един нов тип. Този нов тип се отличава с известни светлини, с известни ъгли. Ние, като видим един човек, можем да определим точно неговата диагноза и да се произнесем с положителност дали той скоро ще умре, или не. Смъртта е описана на лицето на човека, който скоро ще умре. Още като го погледна, аз ще зная дали той ще умре, или ще живее повече, и то - колко години: дали четирийсет-петдесет, или по-малко.
Някой казва: „Кажи ми какво ми е определено." Аз зная какво му е определено, но този човек ще умре от страх, ако му се каже всичко, каквото го чака, а аз не искам хората да умират от страх.
към втори вариант >>
Казвам: отде и как се роди в тебе това неестествено желание?
(втори вариант)
Следователно една красива мома може да стане повод един момък да извърши едно престъпление. Питам: злото у момата ли е? Ти като срещнеш един ангел, той с нищо не те изкушава, но като срещнеш една красива мома - умът ти започва да работи, в него е влязла вече една лоша мисъл. Значи тази красива мома вложи в тебе лошата мисъл. Защо? Защото тя вложи в тебе едно нечисто, неестествено желание и искаш да я прегърнеш, да я стиснеш, да я целунеш.
Казвам: отде и как се роди в тебе това неестествено желание?
Това е един жаргон. Казвате: „То е естествено нещо." Как мислите, глупава ли е тази красива мома? Не, тя като тебе още сто души такива е продала. Знаете ли на какво мяза тази красива мома? Един гръцки поп купил една хубава нива и си казал: „Да знаеш, че тебе поп те влада." Тя му отговорила: „Колко като тебе такива одрах." Значи тази красива мома колко красиви момци е отбила от пътя им заради нейната красота.
към втори вариант >>
Отивала един ден чумата в Багдад.
(втори вариант)
Отивала един ден чумата в Багдад.
Среща я един човек и я пита: „Де отиваш? " „Отивам в Багдад." „Колко души ще вземеш? " „Хиляда." На връщане същият този човек пак я среща: „Колко души взе? " „Деветнайсет хиляди." „Ами нали каза, че ще вземеш само хиляда? " „Да, аз взех само хиляда, а останалите осемнайсет хиляди умряха от страх." Да, от страх умират хората.
към втори вариант >>
Това е един жаргон.
(втори вариант)
Питам: злото у момата ли е? Ти като срещнеш един ангел, той с нищо не те изкушава, но като срещнеш една красива мома - умът ти започва да работи, в него е влязла вече една лоша мисъл. Значи тази красива мома вложи в тебе лошата мисъл. Защо? Защото тя вложи в тебе едно нечисто, неестествено желание и искаш да я прегърнеш, да я стиснеш, да я целунеш. Казвам: отде и как се роди в тебе това неестествено желание?
Това е един жаргон.
Казвате: „То е естествено нещо." Как мислите, глупава ли е тази красива мома? Не, тя като тебе още сто души такива е продала. Знаете ли на какво мяза тази красива мома? Един гръцки поп купил една хубава нива и си казал: „Да знаеш, че тебе поп те влада." Тя му отговорила: „Колко като тебе такива одрах." Значи тази красива мома колко красиви момци е отбила от пътя им заради нейната красота. Красотата не е нещо физическо.
към втори вариант >>
Среща я един човек и я пита: „Де отиваш?
(втори вариант)
Отивала един ден чумата в Багдад.
Среща я един човек и я пита: „Де отиваш?
" „Отивам в Багдад." „Колко души ще вземеш? " „Хиляда." На връщане същият този човек пак я среща: „Колко души взе? " „Деветнайсет хиляди." „Ами нали каза, че ще вземеш само хиляда? " „Да, аз взех само хиляда, а останалите осемнайсет хиляди умряха от страх." Да, от страх умират хората. Никой не казва, че ще се живее, но все казват, че ще се мре, че ще отидат в Орландовци, че еди-колко си попа щели да ги ореват, че на кое място щели да ги погребат, в черната земя щели да лежат и т.н.
към втори вариант >>
Казвате: „То е естествено нещо." Как мислите, глупава ли е тази красива мома?
(втори вариант)
Ти като срещнеш един ангел, той с нищо не те изкушава, но като срещнеш една красива мома - умът ти започва да работи, в него е влязла вече една лоша мисъл. Значи тази красива мома вложи в тебе лошата мисъл. Защо? Защото тя вложи в тебе едно нечисто, неестествено желание и искаш да я прегърнеш, да я стиснеш, да я целунеш. Казвам: отде и как се роди в тебе това неестествено желание? Това е един жаргон.
Казвате: „То е естествено нещо." Как мислите, глупава ли е тази красива мома?
Не, тя като тебе още сто души такива е продала. Знаете ли на какво мяза тази красива мома? Един гръцки поп купил една хубава нива и си казал: „Да знаеш, че тебе поп те влада." Тя му отговорила: „Колко като тебе такива одрах." Значи тази красива мома колко красиви момци е отбила от пътя им заради нейната красота. Красотата не е нещо физическо. То е израз на една идея, която не може да се осъществи.
към втори вариант >>
" „Отивам в Багдад." „Колко души ще вземеш?
(втори вариант)
Отивала един ден чумата в Багдад. Среща я един човек и я пита: „Де отиваш?
" „Отивам в Багдад." „Колко души ще вземеш?
" „Хиляда." На връщане същият този човек пак я среща: „Колко души взе? " „Деветнайсет хиляди." „Ами нали каза, че ще вземеш само хиляда? " „Да, аз взех само хиляда, а останалите осемнайсет хиляди умряха от страх." Да, от страх умират хората. Никой не казва, че ще се живее, но все казват, че ще се мре, че ще отидат в Орландовци, че еди-колко си попа щели да ги ореват, че на кое място щели да ги погребат, в черната земя щели да лежат и т.н. И такива работи все говорят.
към втори вариант >>
В обикновения живот нещата стават по обикновеному, в простия - по простому, а в необикновения - по необикновен начин.
(втори вариант)
В обикновения живот нещата стават по обикновеному, в простия - по простому, а в необикновения - по необикновен начин.
Простите хора си говорят по един начин, за обикновени работи; учените хора си говорят за други работи, а необикновените хора си говорят за съвсем други работи. Необикновените неща са красивите неща в света, които идват рядко, периодически. Необикновени неща са всички ония, които не са присъщи на физическия свят. Обикновените работи са присъщи на света, в който живеем, на физическия свят. Ежедневно ние трябва да ядем, ежедневно ние трябва да дишаме, ежедневно ние трябва да си говорим за обикновени работи.
към втори вариант >>
Не, тя като тебе още сто души такива е продала.
(втори вариант)
Значи тази красива мома вложи в тебе лошата мисъл. Защо? Защото тя вложи в тебе едно нечисто, неестествено желание и искаш да я прегърнеш, да я стиснеш, да я целунеш. Казвам: отде и как се роди в тебе това неестествено желание? Това е един жаргон. Казвате: „То е естествено нещо." Как мислите, глупава ли е тази красива мома?
Не, тя като тебе още сто души такива е продала.
Знаете ли на какво мяза тази красива мома? Един гръцки поп купил една хубава нива и си казал: „Да знаеш, че тебе поп те влада." Тя му отговорила: „Колко като тебе такива одрах." Значи тази красива мома колко красиви момци е отбила от пътя им заради нейната красота. Красотата не е нещо физическо. То е израз на една идея, която не може да се осъществи. Красотата е присъща на един далечен свят, но ние понякога имаме слабостта да мислим, че можем да завладаме красотата, да завладаме и този свят.
към втори вариант >>
" „Хиляда." На връщане същият този човек пак я среща: „Колко души взе?
(втори вариант)
Отивала един ден чумата в Багдад. Среща я един човек и я пита: „Де отиваш? " „Отивам в Багдад." „Колко души ще вземеш?
" „Хиляда." На връщане същият този човек пак я среща: „Колко души взе?
" „Деветнайсет хиляди." „Ами нали каза, че ще вземеш само хиляда? " „Да, аз взех само хиляда, а останалите осемнайсет хиляди умряха от страх." Да, от страх умират хората. Никой не казва, че ще се живее, но все казват, че ще се мре, че ще отидат в Орландовци, че еди-колко си попа щели да ги ореват, че на кое място щели да ги погребат, в черната земя щели да лежат и т.н. И такива работи все говорят. И това говорят все такива хора, които никога не се молят, не вярват в Бога, а говорят за смъртта.
към втори вариант >>
Простите хора си говорят по един начин, за обикновени работи; учените хора си говорят за други работи, а необикновените хора си говорят за съвсем други работи.
(втори вариант)
В обикновения живот нещата стават по обикновеному, в простия - по простому, а в необикновения - по необикновен начин.
Простите хора си говорят по един начин, за обикновени работи; учените хора си говорят за други работи, а необикновените хора си говорят за съвсем други работи.
Необикновените неща са красивите неща в света, които идват рядко, периодически. Необикновени неща са всички ония, които не са присъщи на физическия свят. Обикновените работи са присъщи на света, в който живеем, на физическия свят. Ежедневно ние трябва да ядем, ежедневно ние трябва да дишаме, ежедневно ние трябва да си говорим за обикновени работи. Обикновените работи са споровете между хората, недоразуменията за дребните неща, за конци, за игли, за съдрани обуща и дрехи, за сгради, за камъни, за дървета и т.н.
към втори вариант >>
Знаете ли на какво мяза тази красива мома?
(втори вариант)
Защото тя вложи в тебе едно нечисто, неестествено желание и искаш да я прегърнеш, да я стиснеш, да я целунеш. Казвам: отде и как се роди в тебе това неестествено желание? Това е един жаргон. Казвате: „То е естествено нещо." Как мислите, глупава ли е тази красива мома? Не, тя като тебе още сто души такива е продала.
Знаете ли на какво мяза тази красива мома?
Един гръцки поп купил една хубава нива и си казал: „Да знаеш, че тебе поп те влада." Тя му отговорила: „Колко като тебе такива одрах." Значи тази красива мома колко красиви момци е отбила от пътя им заради нейната красота. Красотата не е нещо физическо. То е израз на една идея, която не може да се осъществи. Красотата е присъща на един далечен свят, но ние понякога имаме слабостта да мислим, че можем да завладаме красотата, да завладаме и този свят.
към втори вариант >>
" „Деветнайсет хиляди." „Ами нали каза, че ще вземеш само хиляда?
(втори вариант)
Отивала един ден чумата в Багдад. Среща я един човек и я пита: „Де отиваш? " „Отивам в Багдад." „Колко души ще вземеш? " „Хиляда." На връщане същият този човек пак я среща: „Колко души взе?
" „Деветнайсет хиляди." „Ами нали каза, че ще вземеш само хиляда?
" „Да, аз взех само хиляда, а останалите осемнайсет хиляди умряха от страх." Да, от страх умират хората. Никой не казва, че ще се живее, но все казват, че ще се мре, че ще отидат в Орландовци, че еди-колко си попа щели да ги ореват, че на кое място щели да ги погребат, в черната земя щели да лежат и т.н. И такива работи все говорят. И това говорят все такива хора, които никога не се молят, не вярват в Бога, а говорят за смъртта.
към втори вариант >>
Необикновените неща са красивите неща в света, които идват рядко, периодически.
(втори вариант)
В обикновения живот нещата стават по обикновеному, в простия - по простому, а в необикновения - по необикновен начин. Простите хора си говорят по един начин, за обикновени работи; учените хора си говорят за други работи, а необикновените хора си говорят за съвсем други работи.
Необикновените неща са красивите неща в света, които идват рядко, периодически.
Необикновени неща са всички ония, които не са присъщи на физическия свят. Обикновените работи са присъщи на света, в който живеем, на физическия свят. Ежедневно ние трябва да ядем, ежедневно ние трябва да дишаме, ежедневно ние трябва да си говорим за обикновени работи. Обикновените работи са споровете между хората, недоразуменията за дребните неща, за конци, за игли, за съдрани обуща и дрехи, за сгради, за камъни, за дървета и т.н. Обикновените хора спорят за една къща - с години се съдят за нея; учените хора се съдят за някакво имане.
към втори вариант >>
Един гръцки поп купил една хубава нива и си казал: „Да знаеш, че тебе поп те влада." Тя му отговорила: „Колко като тебе такива одрах." Значи тази красива мома колко красиви момци е отбила от пътя им заради нейната красота.
(втори вариант)
Казвам: отде и как се роди в тебе това неестествено желание? Това е един жаргон. Казвате: „То е естествено нещо." Как мислите, глупава ли е тази красива мома? Не, тя като тебе още сто души такива е продала. Знаете ли на какво мяза тази красива мома?
Един гръцки поп купил една хубава нива и си казал: „Да знаеш, че тебе поп те влада." Тя му отговорила: „Колко като тебе такива одрах." Значи тази красива мома колко красиви момци е отбила от пътя им заради нейната красота.
Красотата не е нещо физическо. То е израз на една идея, която не може да се осъществи. Красотата е присъща на един далечен свят, но ние понякога имаме слабостта да мислим, че можем да завладаме красотата, да завладаме и този свят.
към втори вариант >>
" „Да, аз взех само хиляда, а останалите осемнайсет хиляди умряха от страх." Да, от страх умират хората.
(втори вариант)
Отивала един ден чумата в Багдад. Среща я един човек и я пита: „Де отиваш? " „Отивам в Багдад." „Колко души ще вземеш? " „Хиляда." На връщане същият този човек пак я среща: „Колко души взе? " „Деветнайсет хиляди." „Ами нали каза, че ще вземеш само хиляда?
" „Да, аз взех само хиляда, а останалите осемнайсет хиляди умряха от страх." Да, от страх умират хората.
Никой не казва, че ще се живее, но все казват, че ще се мре, че ще отидат в Орландовци, че еди-колко си попа щели да ги ореват, че на кое място щели да ги погребат, в черната земя щели да лежат и т.н. И такива работи все говорят. И това говорят все такива хора, които никога не се молят, не вярват в Бога, а говорят за смъртта.
към втори вариант >>
Необикновени неща са всички ония, които не са присъщи на физическия свят.
(втори вариант)
В обикновения живот нещата стават по обикновеному, в простия - по простому, а в необикновения - по необикновен начин. Простите хора си говорят по един начин, за обикновени работи; учените хора си говорят за други работи, а необикновените хора си говорят за съвсем други работи. Необикновените неща са красивите неща в света, които идват рядко, периодически.
Необикновени неща са всички ония, които не са присъщи на физическия свят.
Обикновените работи са присъщи на света, в който живеем, на физическия свят. Ежедневно ние трябва да ядем, ежедневно ние трябва да дишаме, ежедневно ние трябва да си говорим за обикновени работи. Обикновените работи са споровете между хората, недоразуменията за дребните неща, за конци, за игли, за съдрани обуща и дрехи, за сгради, за камъни, за дървета и т.н. Обикновените хора спорят за една къща - с години се съдят за нея; учените хора се съдят за някакво имане. В какво седи това имане?
към втори вариант >>
Красотата не е нещо физическо.
(втори вариант)
Това е един жаргон. Казвате: „То е естествено нещо." Как мислите, глупава ли е тази красива мома? Не, тя като тебе още сто души такива е продала. Знаете ли на какво мяза тази красива мома? Един гръцки поп купил една хубава нива и си казал: „Да знаеш, че тебе поп те влада." Тя му отговорила: „Колко като тебе такива одрах." Значи тази красива мома колко красиви момци е отбила от пътя им заради нейната красота.
Красотата не е нещо физическо.
То е израз на една идея, която не може да се осъществи. Красотата е присъща на един далечен свят, но ние понякога имаме слабостта да мислим, че можем да завладаме красотата, да завладаме и този свят.
към втори вариант >>
Никой не казва, че ще се живее, но все казват, че ще се мре, че ще отидат в Орландовци, че еди-колко си попа щели да ги ореват, че на кое място щели да ги погребат, в черната земя щели да лежат и т.н.
(втори вариант)
Среща я един човек и я пита: „Де отиваш? " „Отивам в Багдад." „Колко души ще вземеш? " „Хиляда." На връщане същият този човек пак я среща: „Колко души взе? " „Деветнайсет хиляди." „Ами нали каза, че ще вземеш само хиляда? " „Да, аз взех само хиляда, а останалите осемнайсет хиляди умряха от страх." Да, от страх умират хората.
Никой не казва, че ще се живее, но все казват, че ще се мре, че ще отидат в Орландовци, че еди-колко си попа щели да ги ореват, че на кое място щели да ги погребат, в черната земя щели да лежат и т.н.
И такива работи все говорят. И това говорят все такива хора, които никога не се молят, не вярват в Бога, а говорят за смъртта.
към втори вариант >>
Обикновените работи са присъщи на света, в който живеем, на физическия свят.
(втори вариант)
В обикновения живот нещата стават по обикновеному, в простия - по простому, а в необикновения - по необикновен начин. Простите хора си говорят по един начин, за обикновени работи; учените хора си говорят за други работи, а необикновените хора си говорят за съвсем други работи. Необикновените неща са красивите неща в света, които идват рядко, периодически. Необикновени неща са всички ония, които не са присъщи на физическия свят.
Обикновените работи са присъщи на света, в който живеем, на физическия свят.
Ежедневно ние трябва да ядем, ежедневно ние трябва да дишаме, ежедневно ние трябва да си говорим за обикновени работи. Обикновените работи са споровете между хората, недоразуменията за дребните неща, за конци, за игли, за съдрани обуща и дрехи, за сгради, за камъни, за дървета и т.н. Обикновените хора спорят за една къща - с години се съдят за нея; учените хора се съдят за някакво имане. В какво седи това имане? Бащата събрал телата на ред дървета, обрал канарите отгоре и си направил една къща и казва: „Това е моя собственост." С една дума, това са само крадци и разбойници, които взимат от природата всичко това, което не е позволено.
към втори вариант >>
То е израз на една идея, която не може да се осъществи.
(втори вариант)
Казвате: „То е естествено нещо." Как мислите, глупава ли е тази красива мома? Не, тя като тебе още сто души такива е продала. Знаете ли на какво мяза тази красива мома? Един гръцки поп купил една хубава нива и си казал: „Да знаеш, че тебе поп те влада." Тя му отговорила: „Колко като тебе такива одрах." Значи тази красива мома колко красиви момци е отбила от пътя им заради нейната красота. Красотата не е нещо физическо.
То е израз на една идея, която не може да се осъществи.
Красотата е присъща на един далечен свят, но ние понякога имаме слабостта да мислим, че можем да завладаме красотата, да завладаме и този свят.
към втори вариант >>
И такива работи все говорят.
(втори вариант)
" „Отивам в Багдад." „Колко души ще вземеш? " „Хиляда." На връщане същият този човек пак я среща: „Колко души взе? " „Деветнайсет хиляди." „Ами нали каза, че ще вземеш само хиляда? " „Да, аз взех само хиляда, а останалите осемнайсет хиляди умряха от страх." Да, от страх умират хората. Никой не казва, че ще се живее, но все казват, че ще се мре, че ще отидат в Орландовци, че еди-колко си попа щели да ги ореват, че на кое място щели да ги погребат, в черната земя щели да лежат и т.н.
И такива работи все говорят.
И това говорят все такива хора, които никога не се молят, не вярват в Бога, а говорят за смъртта.
към втори вариант >>
Ежедневно ние трябва да ядем, ежедневно ние трябва да дишаме, ежедневно ние трябва да си говорим за обикновени работи.
(втори вариант)
В обикновения живот нещата стават по обикновеному, в простия - по простому, а в необикновения - по необикновен начин. Простите хора си говорят по един начин, за обикновени работи; учените хора си говорят за други работи, а необикновените хора си говорят за съвсем други работи. Необикновените неща са красивите неща в света, които идват рядко, периодически. Необикновени неща са всички ония, които не са присъщи на физическия свят. Обикновените работи са присъщи на света, в който живеем, на физическия свят.
Ежедневно ние трябва да ядем, ежедневно ние трябва да дишаме, ежедневно ние трябва да си говорим за обикновени работи.
Обикновените работи са споровете между хората, недоразуменията за дребните неща, за конци, за игли, за съдрани обуща и дрехи, за сгради, за камъни, за дървета и т.н. Обикновените хора спорят за една къща - с години се съдят за нея; учените хора се съдят за някакво имане. В какво седи това имане? Бащата събрал телата на ред дървета, обрал канарите отгоре и си направил една къща и казва: „Това е моя собственост." С една дума, това са само крадци и разбойници, които взимат от природата всичко това, което не е позволено. И след това казва, че той имал право да отсече едно дърво, да отчупи камъни от канарите.
към втори вариант >>
Красотата е присъща на един далечен свят, но ние понякога имаме слабостта да мислим, че можем да завладаме красотата, да завладаме и този свят.
(втори вариант)
Не, тя като тебе още сто души такива е продала. Знаете ли на какво мяза тази красива мома? Един гръцки поп купил една хубава нива и си казал: „Да знаеш, че тебе поп те влада." Тя му отговорила: „Колко като тебе такива одрах." Значи тази красива мома колко красиви момци е отбила от пътя им заради нейната красота. Красотата не е нещо физическо. То е израз на една идея, която не може да се осъществи.
Красотата е присъща на един далечен свят, но ние понякога имаме слабостта да мислим, че можем да завладаме красотата, да завладаме и този свят.
към втори вариант >>
И това говорят все такива хора, които никога не се молят, не вярват в Бога, а говорят за смъртта.
(втори вариант)
" „Хиляда." На връщане същият този човек пак я среща: „Колко души взе? " „Деветнайсет хиляди." „Ами нали каза, че ще вземеш само хиляда? " „Да, аз взех само хиляда, а останалите осемнайсет хиляди умряха от страх." Да, от страх умират хората. Никой не казва, че ще се живее, но все казват, че ще се мре, че ще отидат в Орландовци, че еди-колко си попа щели да ги ореват, че на кое място щели да ги погребат, в черната земя щели да лежат и т.н. И такива работи все говорят.
И това говорят все такива хора, които никога не се молят, не вярват в Бога, а говорят за смъртта.
към втори вариант >>
Обикновените работи са споровете между хората, недоразуменията за дребните неща, за конци, за игли, за съдрани обуща и дрехи, за сгради, за камъни, за дървета и т.н.
(втори вариант)
Простите хора си говорят по един начин, за обикновени работи; учените хора си говорят за други работи, а необикновените хора си говорят за съвсем други работи. Необикновените неща са красивите неща в света, които идват рядко, периодически. Необикновени неща са всички ония, които не са присъщи на физическия свят. Обикновените работи са присъщи на света, в който живеем, на физическия свят. Ежедневно ние трябва да ядем, ежедневно ние трябва да дишаме, ежедневно ние трябва да си говорим за обикновени работи.
Обикновените работи са споровете между хората, недоразуменията за дребните неща, за конци, за игли, за съдрани обуща и дрехи, за сгради, за камъни, за дървета и т.н.
Обикновените хора спорят за една къща - с години се съдят за нея; учените хора се съдят за някакво имане. В какво седи това имане? Бащата събрал телата на ред дървета, обрал канарите отгоре и си направил една къща и казва: „Това е моя собственост." С една дума, това са само крадци и разбойници, които взимат от природата всичко това, което не е позволено. И след това казва, че той имал право да отсече едно дърво, да отчупи камъни от канарите. Ако това действително би било така, тогава в резултат на това би трябвало в природата да съществува известна хармония, но ние виждаме, че човекът, който е отсякъл едно дърво, не се минава много време - придойде една река и отсече един от неговите членове в рода.
към втори вариант >>
Някой казва: „Щастлив искам да бъда." Как?
(втори вариант)
Някой казва: „Щастлив искам да бъда." Как?
„Искам да забогатея." Ти като забогатееш, ще замязаш на едно натоварено животно. „Е, тогава да стана учен човек." Ти, като станеш учен човек, не само че няма да станеш щастлив, но ще изгубиш и това малкото, което имаш. „Да остарея тогава." Като остарееш, не само че няма да станеш умен, но ще станеш за смях на хората. И след това ще се утешаваме. Казвате: „Да отидем на онзи свят." Че ти ходил ли си на онзи свят?
към втори вариант >>
Разправяше ми един свещеник - един от най-добрите и чистосърдечни свещеници, които съм срещал; казваше ми: „Вече трийсет години как служа на Бога, но слаба ми е вярата - често си мисля какво ще се прави, след като умра." „Нали вярваш в Бога, нали вярваш в оня свят?
(втори вариант)
Разправяше ми един свещеник - един от най-добрите и чистосърдечни свещеници, които съм срещал; казваше ми: „Вече трийсет години как служа на Бога, но слаба ми е вярата - често си мисля какво ще се прави, след като умра." „Нали вярваш в Бога, нали вярваш в оня свят?
" „Така е, но докато отида на онзи свят, какво ще се прави в гроба? Дано не седя дълго време там." Казвам на новото поколение: на вас ви трябва нова наука, нова философия - каквато Христос донесе. И следователно при светлината, която има съвременната наука и при мисълта, която Христовото учение донесе, днес човек има по-големи възможности да живее, отколкото да умре. При сегашните условия човек има по-големи възможности да забогатяла, отколкото да осиромашава; при сегашните условия човек има по-големи възможности да бъде здрав, отколкото да бъде болен. А ние виждаме обратното - повече сиромашия, отколкото богатство.
към втори вариант >>
Обикновените хора спорят за една къща - с години се съдят за нея; учените хора се съдят за някакво имане.
(втори вариант)
Необикновените неща са красивите неща в света, които идват рядко, периодически. Необикновени неща са всички ония, които не са присъщи на физическия свят. Обикновените работи са присъщи на света, в който живеем, на физическия свят. Ежедневно ние трябва да ядем, ежедневно ние трябва да дишаме, ежедневно ние трябва да си говорим за обикновени работи. Обикновените работи са споровете между хората, недоразуменията за дребните неща, за конци, за игли, за съдрани обуща и дрехи, за сгради, за камъни, за дървета и т.н.
Обикновените хора спорят за една къща - с години се съдят за нея; учените хора се съдят за някакво имане.
В какво седи това имане? Бащата събрал телата на ред дървета, обрал канарите отгоре и си направил една къща и казва: „Това е моя собственост." С една дума, това са само крадци и разбойници, които взимат от природата всичко това, което не е позволено. И след това казва, че той имал право да отсече едно дърво, да отчупи камъни от канарите. Ако това действително би било така, тогава в резултат на това би трябвало в природата да съществува известна хармония, но ние виждаме, че човекът, който е отсякъл едно дърво, не се минава много време - придойде една река и отсече един от неговите членове в рода. Току-що отчупиш някои камъни от една канара - дойде нещо и от тебе отчупи.
към втори вариант >>
„Искам да забогатея." Ти като забогатееш, ще замязаш на едно натоварено животно.
(втори вариант)
Някой казва: „Щастлив искам да бъда." Как?
„Искам да забогатея." Ти като забогатееш, ще замязаш на едно натоварено животно.
„Е, тогава да стана учен човек." Ти, като станеш учен човек, не само че няма да станеш щастлив, но ще изгубиш и това малкото, което имаш. „Да остарея тогава." Като остарееш, не само че няма да станеш умен, но ще станеш за смях на хората. И след това ще се утешаваме. Казвате: „Да отидем на онзи свят." Че ти ходил ли си на онзи свят? „Ама пророците са говорили за него." Не, съзнанието на всеки човек трябва да бъде толкова будно - да знае той какво говори.
към втори вариант >>
" „Така е, но докато отида на онзи свят, какво ще се прави в гроба?
(втори вариант)
Разправяше ми един свещеник - един от най-добрите и чистосърдечни свещеници, които съм срещал; казваше ми: „Вече трийсет години как служа на Бога, но слаба ми е вярата - често си мисля какво ще се прави, след като умра." „Нали вярваш в Бога, нали вярваш в оня свят?
" „Така е, но докато отида на онзи свят, какво ще се прави в гроба?
Дано не седя дълго време там." Казвам на новото поколение: на вас ви трябва нова наука, нова философия - каквато Христос донесе. И следователно при светлината, която има съвременната наука и при мисълта, която Христовото учение донесе, днес човек има по-големи възможности да живее, отколкото да умре. При сегашните условия човек има по-големи възможности да забогатяла, отколкото да осиромашава; при сегашните условия човек има по-големи възможности да бъде здрав, отколкото да бъде болен. А ние виждаме обратното - повече сиромашия, отколкото богатство. При сегашните условия ние имаме по-голяма вероятност да имаме по-умни и по-учени хора, в смисъл, не да имат копирани, запомнени знания, но ца имат истински положителни знания.
към втори вариант >>
В какво седи това имане?
(втори вариант)
Необикновени неща са всички ония, които не са присъщи на физическия свят. Обикновените работи са присъщи на света, в който живеем, на физическия свят. Ежедневно ние трябва да ядем, ежедневно ние трябва да дишаме, ежедневно ние трябва да си говорим за обикновени работи. Обикновените работи са споровете между хората, недоразуменията за дребните неща, за конци, за игли, за съдрани обуща и дрехи, за сгради, за камъни, за дървета и т.н. Обикновените хора спорят за една къща - с години се съдят за нея; учените хора се съдят за някакво имане.
В какво седи това имане?
Бащата събрал телата на ред дървета, обрал канарите отгоре и си направил една къща и казва: „Това е моя собственост." С една дума, това са само крадци и разбойници, които взимат от природата всичко това, което не е позволено. И след това казва, че той имал право да отсече едно дърво, да отчупи камъни от канарите. Ако това действително би било така, тогава в резултат на това би трябвало в природата да съществува известна хармония, но ние виждаме, че човекът, който е отсякъл едно дърво, не се минава много време - придойде една река и отсече един от неговите членове в рода. Току-що отчупиш някои камъни от една канара - дойде нещо и от тебе отчупи. И тогава хората казват: „Това са обикновени, случайни, работи в живота." Те казват: „Човек трябва да се ражда, трябва да живее, трябва да се разболява и трябва да умира." Това е един цигански жаргон, който нищо не обяснява.
към втори вариант >>
„Е, тогава да стана учен човек." Ти, като станеш учен човек, не само че няма да станеш щастлив, но ще изгубиш и това малкото, което имаш.
(втори вариант)
Някой казва: „Щастлив искам да бъда." Как? „Искам да забогатея." Ти като забогатееш, ще замязаш на едно натоварено животно.
„Е, тогава да стана учен човек." Ти, като станеш учен човек, не само че няма да станеш щастлив, но ще изгубиш и това малкото, което имаш.
„Да остарея тогава." Като остарееш, не само че няма да станеш умен, но ще станеш за смях на хората. И след това ще се утешаваме. Казвате: „Да отидем на онзи свят." Че ти ходил ли си на онзи свят? „Ама пророците са говорили за него." Не, съзнанието на всеки човек трябва да бъде толкова будно - да знае той какво говори. Ти ходил ли си на онзи свят?
към втори вариант >>
Дано не седя дълго време там." Казвам на новото поколение: на вас ви трябва нова наука, нова философия - каквато Христос донесе.
(втори вариант)
Разправяше ми един свещеник - един от най-добрите и чистосърдечни свещеници, които съм срещал; казваше ми: „Вече трийсет години как служа на Бога, но слаба ми е вярата - често си мисля какво ще се прави, след като умра." „Нали вярваш в Бога, нали вярваш в оня свят? " „Така е, но докато отида на онзи свят, какво ще се прави в гроба?
Дано не седя дълго време там." Казвам на новото поколение: на вас ви трябва нова наука, нова философия - каквато Христос донесе.
И следователно при светлината, която има съвременната наука и при мисълта, която Христовото учение донесе, днес човек има по-големи възможности да живее, отколкото да умре. При сегашните условия човек има по-големи възможности да забогатяла, отколкото да осиромашава; при сегашните условия човек има по-големи възможности да бъде здрав, отколкото да бъде болен. А ние виждаме обратното - повече сиромашия, отколкото богатство. При сегашните условия ние имаме по-голяма вероятност да имаме по-умни и по-учени хора, в смисъл, не да имат копирани, запомнени знания, но ца имат истински положителни знания. В съвременната наука, ако дойде един такъв човек, той ще ни покаже де са връзките.
към втори вариант >>
Бащата събрал телата на ред дървета, обрал канарите отгоре и си направил една къща и казва: „Това е моя собственост." С една дума, това са само крадци и разбойници, които взимат от природата всичко това, което не е позволено.
(втори вариант)
Обикновените работи са присъщи на света, в който живеем, на физическия свят. Ежедневно ние трябва да ядем, ежедневно ние трябва да дишаме, ежедневно ние трябва да си говорим за обикновени работи. Обикновените работи са споровете между хората, недоразуменията за дребните неща, за конци, за игли, за съдрани обуща и дрехи, за сгради, за камъни, за дървета и т.н. Обикновените хора спорят за една къща - с години се съдят за нея; учените хора се съдят за някакво имане. В какво седи това имане?
Бащата събрал телата на ред дървета, обрал канарите отгоре и си направил една къща и казва: „Това е моя собственост." С една дума, това са само крадци и разбойници, които взимат от природата всичко това, което не е позволено.
И след това казва, че той имал право да отсече едно дърво, да отчупи камъни от канарите. Ако това действително би било така, тогава в резултат на това би трябвало в природата да съществува известна хармония, но ние виждаме, че човекът, който е отсякъл едно дърво, не се минава много време - придойде една река и отсече един от неговите членове в рода. Току-що отчупиш някои камъни от една канара - дойде нещо и от тебе отчупи. И тогава хората казват: „Това са обикновени, случайни, работи в живота." Те казват: „Човек трябва да се ражда, трябва да живее, трябва да се разболява и трябва да умира." Това е един цигански жаргон, който нищо не обяснява.
към втори вариант >>
„Да остарея тогава." Като остарееш, не само че няма да станеш умен, но ще станеш за смях на хората.
(втори вариант)
Някой казва: „Щастлив искам да бъда." Как? „Искам да забогатея." Ти като забогатееш, ще замязаш на едно натоварено животно. „Е, тогава да стана учен човек." Ти, като станеш учен човек, не само че няма да станеш щастлив, но ще изгубиш и това малкото, което имаш.
„Да остарея тогава." Като остарееш, не само че няма да станеш умен, но ще станеш за смях на хората.
И след това ще се утешаваме. Казвате: „Да отидем на онзи свят." Че ти ходил ли си на онзи свят? „Ама пророците са говорили за него." Не, съзнанието на всеки човек трябва да бъде толкова будно - да знае той какво говори. Ти ходил ли си на онзи свят? „Е, имах едно малко прозрение." Че кой като тебе не е видял парите отдалеч?
към втори вариант >>
И следователно при светлината, която има съвременната наука и при мисълта, която Христовото учение донесе, днес човек има по-големи възможности да живее, отколкото да умре.
(втори вариант)
Разправяше ми един свещеник - един от най-добрите и чистосърдечни свещеници, които съм срещал; казваше ми: „Вече трийсет години как служа на Бога, но слаба ми е вярата - често си мисля какво ще се прави, след като умра." „Нали вярваш в Бога, нали вярваш в оня свят? " „Така е, но докато отида на онзи свят, какво ще се прави в гроба? Дано не седя дълго време там." Казвам на новото поколение: на вас ви трябва нова наука, нова философия - каквато Христос донесе.
И следователно при светлината, която има съвременната наука и при мисълта, която Христовото учение донесе, днес човек има по-големи възможности да живее, отколкото да умре.
При сегашните условия човек има по-големи възможности да забогатяла, отколкото да осиромашава; при сегашните условия човек има по-големи възможности да бъде здрав, отколкото да бъде болен. А ние виждаме обратното - повече сиромашия, отколкото богатство. При сегашните условия ние имаме по-голяма вероятност да имаме по-умни и по-учени хора, в смисъл, не да имат копирани, запомнени знания, но ца имат истински положителни знания. В съвременната наука, ако дойде един такъв човек, той ще ни покаже де са връзките. В науката има известни места - като се достигне до известни числа, те разделят хората, като им създават ред недоразумения и страдания.
към втори вариант >>
И след това казва, че той имал право да отсече едно дърво, да отчупи камъни от канарите.
(втори вариант)
Ежедневно ние трябва да ядем, ежедневно ние трябва да дишаме, ежедневно ние трябва да си говорим за обикновени работи. Обикновените работи са споровете между хората, недоразуменията за дребните неща, за конци, за игли, за съдрани обуща и дрехи, за сгради, за камъни, за дървета и т.н. Обикновените хора спорят за една къща - с години се съдят за нея; учените хора се съдят за някакво имане. В какво седи това имане? Бащата събрал телата на ред дървета, обрал канарите отгоре и си направил една къща и казва: „Това е моя собственост." С една дума, това са само крадци и разбойници, които взимат от природата всичко това, което не е позволено.
И след това казва, че той имал право да отсече едно дърво, да отчупи камъни от канарите.
Ако това действително би било така, тогава в резултат на това би трябвало в природата да съществува известна хармония, но ние виждаме, че човекът, който е отсякъл едно дърво, не се минава много време - придойде една река и отсече един от неговите членове в рода. Току-що отчупиш някои камъни от една канара - дойде нещо и от тебе отчупи. И тогава хората казват: „Това са обикновени, случайни, работи в живота." Те казват: „Човек трябва да се ражда, трябва да живее, трябва да се разболява и трябва да умира." Това е един цигански жаргон, който нищо не обяснява.
към втори вариант >>
И след това ще се утешаваме.
(втори вариант)
Някой казва: „Щастлив искам да бъда." Как? „Искам да забогатея." Ти като забогатееш, ще замязаш на едно натоварено животно. „Е, тогава да стана учен човек." Ти, като станеш учен човек, не само че няма да станеш щастлив, но ще изгубиш и това малкото, което имаш. „Да остарея тогава." Като остарееш, не само че няма да станеш умен, но ще станеш за смях на хората.
И след това ще се утешаваме.
Казвате: „Да отидем на онзи свят." Че ти ходил ли си на онзи свят? „Ама пророците са говорили за него." Не, съзнанието на всеки човек трябва да бъде толкова будно - да знае той какво говори. Ти ходил ли си на онзи свят? „Е, имах едно малко прозрение." Че кой като тебе не е видял парите отдалеч? Да отидеш на онзи свят, значи да разполагаш със знания, да си разпитвал съществата от този свят как живеят, каква е разликата между нашите и техните реки, училища, църкви.
към втори вариант >>
При сегашните условия човек има по-големи възможности да забогатяла, отколкото да осиромашава; при сегашните условия човек има по-големи възможности да бъде здрав, отколкото да бъде болен.
(втори вариант)
Разправяше ми един свещеник - един от най-добрите и чистосърдечни свещеници, които съм срещал; казваше ми: „Вече трийсет години как служа на Бога, но слаба ми е вярата - често си мисля какво ще се прави, след като умра." „Нали вярваш в Бога, нали вярваш в оня свят? " „Така е, но докато отида на онзи свят, какво ще се прави в гроба? Дано не седя дълго време там." Казвам на новото поколение: на вас ви трябва нова наука, нова философия - каквато Христос донесе. И следователно при светлината, която има съвременната наука и при мисълта, която Христовото учение донесе, днес човек има по-големи възможности да живее, отколкото да умре.
При сегашните условия човек има по-големи възможности да забогатяла, отколкото да осиромашава; при сегашните условия човек има по-големи възможности да бъде здрав, отколкото да бъде болен.
А ние виждаме обратното - повече сиромашия, отколкото богатство. При сегашните условия ние имаме по-голяма вероятност да имаме по-умни и по-учени хора, в смисъл, не да имат копирани, запомнени знания, но ца имат истински положителни знания. В съвременната наука, ако дойде един такъв човек, той ще ни покаже де са връзките. В науката има известни места - като се достигне до известни числа, те разделят хората, като им създават ред недоразумения и страдания. Например има такива числа, до които като дойде човек, той изпада в особени смъртни състояния или състояния на нещастия.
към втори вариант >>
Ако това действително би било така, тогава в резултат на това би трябвало в природата да съществува известна хармония, но ние виждаме, че човекът, който е отсякъл едно дърво, не се минава много време - придойде една река и отсече един от неговите членове в рода.
(втори вариант)
Обикновените работи са споровете между хората, недоразуменията за дребните неща, за конци, за игли, за съдрани обуща и дрехи, за сгради, за камъни, за дървета и т.н. Обикновените хора спорят за една къща - с години се съдят за нея; учените хора се съдят за някакво имане. В какво седи това имане? Бащата събрал телата на ред дървета, обрал канарите отгоре и си направил една къща и казва: „Това е моя собственост." С една дума, това са само крадци и разбойници, които взимат от природата всичко това, което не е позволено. И след това казва, че той имал право да отсече едно дърво, да отчупи камъни от канарите.
Ако това действително би било така, тогава в резултат на това би трябвало в природата да съществува известна хармония, но ние виждаме, че човекът, който е отсякъл едно дърво, не се минава много време - придойде една река и отсече един от неговите членове в рода.
Току-що отчупиш някои камъни от една канара - дойде нещо и от тебе отчупи. И тогава хората казват: „Това са обикновени, случайни, работи в живота." Те казват: „Човек трябва да се ражда, трябва да живее, трябва да се разболява и трябва да умира." Това е един цигански жаргон, който нищо не обяснява.
към втори вариант >>
Казвате: „Да отидем на онзи свят." Че ти ходил ли си на онзи свят?
(втори вариант)
Някой казва: „Щастлив искам да бъда." Как? „Искам да забогатея." Ти като забогатееш, ще замязаш на едно натоварено животно. „Е, тогава да стана учен човек." Ти, като станеш учен човек, не само че няма да станеш щастлив, но ще изгубиш и това малкото, което имаш. „Да остарея тогава." Като остарееш, не само че няма да станеш умен, но ще станеш за смях на хората. И след това ще се утешаваме.
Казвате: „Да отидем на онзи свят." Че ти ходил ли си на онзи свят?
„Ама пророците са говорили за него." Не, съзнанието на всеки човек трябва да бъде толкова будно - да знае той какво говори. Ти ходил ли си на онзи свят? „Е, имах едно малко прозрение." Че кой като тебе не е видял парите отдалеч? Да отидеш на онзи свят, значи да разполагаш със знания, да си разпитвал съществата от този свят как живеят, каква е разликата между нашите и техните реки, училища, църкви. Ти трябва да си ги разпитал и да знаеш каква е тяхната държава, техните закони и т.н.
към втори вариант >>
А ние виждаме обратното - повече сиромашия, отколкото богатство.
(втори вариант)
Разправяше ми един свещеник - един от най-добрите и чистосърдечни свещеници, които съм срещал; казваше ми: „Вече трийсет години как служа на Бога, но слаба ми е вярата - често си мисля какво ще се прави, след като умра." „Нали вярваш в Бога, нали вярваш в оня свят? " „Така е, но докато отида на онзи свят, какво ще се прави в гроба? Дано не седя дълго време там." Казвам на новото поколение: на вас ви трябва нова наука, нова философия - каквато Христос донесе. И следователно при светлината, която има съвременната наука и при мисълта, която Христовото учение донесе, днес човек има по-големи възможности да живее, отколкото да умре. При сегашните условия човек има по-големи възможности да забогатяла, отколкото да осиромашава; при сегашните условия човек има по-големи възможности да бъде здрав, отколкото да бъде болен.
А ние виждаме обратното - повече сиромашия, отколкото богатство.
При сегашните условия ние имаме по-голяма вероятност да имаме по-умни и по-учени хора, в смисъл, не да имат копирани, запомнени знания, но ца имат истински положителни знания. В съвременната наука, ако дойде един такъв човек, той ще ни покаже де са връзките. В науката има известни места - като се достигне до известни числа, те разделят хората, като им създават ред недоразумения и страдания. Например има такива числа, до които като дойде човек, той изпада в особени смъртни състояния или състояния на нещастия. Ако вие само си играете с числата, те нищо няма да ви ползват, но ако цяла година вие пишете числата от едно до един милион, но съзнателно - вие ще имате добри резултати; те ще направят у вас един преврат.
към втори вариант >>
Току-що отчупиш някои камъни от една канара - дойде нещо и от тебе отчупи.
(втори вариант)
Обикновените хора спорят за една къща - с години се съдят за нея; учените хора се съдят за някакво имане. В какво седи това имане? Бащата събрал телата на ред дървета, обрал канарите отгоре и си направил една къща и казва: „Това е моя собственост." С една дума, това са само крадци и разбойници, които взимат от природата всичко това, което не е позволено. И след това казва, че той имал право да отсече едно дърво, да отчупи камъни от канарите. Ако това действително би било така, тогава в резултат на това би трябвало в природата да съществува известна хармония, но ние виждаме, че човекът, който е отсякъл едно дърво, не се минава много време - придойде една река и отсече един от неговите членове в рода.
Току-що отчупиш някои камъни от една канара - дойде нещо и от тебе отчупи.
И тогава хората казват: „Това са обикновени, случайни, работи в живота." Те казват: „Човек трябва да се ражда, трябва да живее, трябва да се разболява и трябва да умира." Това е един цигански жаргон, който нищо не обяснява.
към втори вариант >>
„Ама пророците са говорили за него." Не, съзнанието на всеки човек трябва да бъде толкова будно - да знае той какво говори.
(втори вариант)
„Искам да забогатея." Ти като забогатееш, ще замязаш на едно натоварено животно. „Е, тогава да стана учен човек." Ти, като станеш учен човек, не само че няма да станеш щастлив, но ще изгубиш и това малкото, което имаш. „Да остарея тогава." Като остарееш, не само че няма да станеш умен, но ще станеш за смях на хората. И след това ще се утешаваме. Казвате: „Да отидем на онзи свят." Че ти ходил ли си на онзи свят?
„Ама пророците са говорили за него." Не, съзнанието на всеки човек трябва да бъде толкова будно - да знае той какво говори.
Ти ходил ли си на онзи свят? „Е, имах едно малко прозрение." Че кой като тебе не е видял парите отдалеч? Да отидеш на онзи свят, значи да разполагаш със знания, да си разпитвал съществата от този свят как живеят, каква е разликата между нашите и техните реки, училища, църкви. Ти трябва да си ги разпитал и да знаеш каква е тяхната държава, техните закони и т.н. Ако е въпрос за онзи свят, той трябва да представлява нещо по-горно, по-идеално от нашия.
към втори вариант >>
При сегашните условия ние имаме по-голяма вероятност да имаме по-умни и по-учени хора, в смисъл, не да имат копирани, запомнени знания, но ца имат истински положителни знания.
(втори вариант)
" „Така е, но докато отида на онзи свят, какво ще се прави в гроба? Дано не седя дълго време там." Казвам на новото поколение: на вас ви трябва нова наука, нова философия - каквато Христос донесе. И следователно при светлината, която има съвременната наука и при мисълта, която Христовото учение донесе, днес човек има по-големи възможности да живее, отколкото да умре. При сегашните условия човек има по-големи възможности да забогатяла, отколкото да осиромашава; при сегашните условия човек има по-големи възможности да бъде здрав, отколкото да бъде болен. А ние виждаме обратното - повече сиромашия, отколкото богатство.
При сегашните условия ние имаме по-голяма вероятност да имаме по-умни и по-учени хора, в смисъл, не да имат копирани, запомнени знания, но ца имат истински положителни знания.
В съвременната наука, ако дойде един такъв човек, той ще ни покаже де са връзките. В науката има известни места - като се достигне до известни числа, те разделят хората, като им създават ред недоразумения и страдания. Например има такива числа, до които като дойде човек, той изпада в особени смъртни състояния или състояния на нещастия. Ако вие само си играете с числата, те нищо няма да ви ползват, но ако цяла година вие пишете числата от едно до един милион, но съзнателно - вие ще имате добри резултати; те ще направят у вас един преврат.
към втори вариант >>
И тогава хората казват: „Това са обикновени, случайни, работи в живота." Те казват: „Човек трябва да се ражда, трябва да живее, трябва да се разболява и трябва да умира." Това е един цигански жаргон, който нищо не обяснява.
(втори вариант)
В какво седи това имане? Бащата събрал телата на ред дървета, обрал канарите отгоре и си направил една къща и казва: „Това е моя собственост." С една дума, това са само крадци и разбойници, които взимат от природата всичко това, което не е позволено. И след това казва, че той имал право да отсече едно дърво, да отчупи камъни от канарите. Ако това действително би било така, тогава в резултат на това би трябвало в природата да съществува известна хармония, но ние виждаме, че човекът, който е отсякъл едно дърво, не се минава много време - придойде една река и отсече един от неговите членове в рода. Току-що отчупиш някои камъни от една канара - дойде нещо и от тебе отчупи.
И тогава хората казват: „Това са обикновени, случайни, работи в живота." Те казват: „Човек трябва да се ражда, трябва да живее, трябва да се разболява и трябва да умира." Това е един цигански жаргон, който нищо не обяснява.
към втори вариант >>
Ти ходил ли си на онзи свят?
(втори вариант)
„Е, тогава да стана учен човек." Ти, като станеш учен човек, не само че няма да станеш щастлив, но ще изгубиш и това малкото, което имаш. „Да остарея тогава." Като остарееш, не само че няма да станеш умен, но ще станеш за смях на хората. И след това ще се утешаваме. Казвате: „Да отидем на онзи свят." Че ти ходил ли си на онзи свят? „Ама пророците са говорили за него." Не, съзнанието на всеки човек трябва да бъде толкова будно - да знае той какво говори.
Ти ходил ли си на онзи свят?
„Е, имах едно малко прозрение." Че кой като тебе не е видял парите отдалеч? Да отидеш на онзи свят, значи да разполагаш със знания, да си разпитвал съществата от този свят как живеят, каква е разликата между нашите и техните реки, училища, църкви. Ти трябва да си ги разпитал и да знаеш каква е тяхната държава, техните закони и т.н. Ако е въпрос за онзи свят, той трябва да представлява нещо по-горно, по-идеално от нашия. Сега си го представляват като нещо въздухообразно горе във въздуха.
към втори вариант >>
В съвременната наука, ако дойде един такъв човек, той ще ни покаже де са връзките.
(втори вариант)
Дано не седя дълго време там." Казвам на новото поколение: на вас ви трябва нова наука, нова философия - каквато Христос донесе. И следователно при светлината, която има съвременната наука и при мисълта, която Христовото учение донесе, днес човек има по-големи възможности да живее, отколкото да умре. При сегашните условия човек има по-големи възможности да забогатяла, отколкото да осиромашава; при сегашните условия човек има по-големи възможности да бъде здрав, отколкото да бъде болен. А ние виждаме обратното - повече сиромашия, отколкото богатство. При сегашните условия ние имаме по-голяма вероятност да имаме по-умни и по-учени хора, в смисъл, не да имат копирани, запомнени знания, но ца имат истински положителни знания.
В съвременната наука, ако дойде един такъв човек, той ще ни покаже де са връзките.
В науката има известни места - като се достигне до известни числа, те разделят хората, като им създават ред недоразумения и страдания. Например има такива числа, до които като дойде човек, той изпада в особени смъртни състояния или състояния на нещастия. Ако вие само си играете с числата, те нищо няма да ви ползват, но ако цяла година вие пишете числата от едно до един милион, но съзнателно - вие ще имате добри резултати; те ще направят у вас един преврат.
към втори вариант >>
Бог, Който е всемъдър в света, казва: „Трябва ли за глупави работи хората в света да умират?
(втори вариант)
Бог, Който е всемъдър в света, казва: „Трябва ли за глупави работи хората в света да умират?
" Той не се нуждае от един такъв жаргон. Той няма нужда от нашата сиромашия, от нашите страдания, от нашите болести и от нашите недоразумения. Защо трябва да допущаме подобни неща? Ако малкото момиченце се занимава със своите куклички и къщички, какви облаги има бащата от неговите куклички и къщички? Единствената облага седи в това, че детето само ще се занимава и няма да безпокои бащата, а ще го остави спокоен.
към втори вариант >>
„Е, имах едно малко прозрение." Че кой като тебе не е видял парите отдалеч?
(втори вариант)
„Да остарея тогава." Като остарееш, не само че няма да станеш умен, но ще станеш за смях на хората. И след това ще се утешаваме. Казвате: „Да отидем на онзи свят." Че ти ходил ли си на онзи свят? „Ама пророците са говорили за него." Не, съзнанието на всеки човек трябва да бъде толкова будно - да знае той какво говори. Ти ходил ли си на онзи свят?
„Е, имах едно малко прозрение." Че кой като тебе не е видял парите отдалеч?
Да отидеш на онзи свят, значи да разполагаш със знания, да си разпитвал съществата от този свят как живеят, каква е разликата между нашите и техните реки, училища, църкви. Ти трябва да си ги разпитал и да знаеш каква е тяхната държава, техните закони и т.н. Ако е въпрос за онзи свят, той трябва да представлява нещо по-горно, по-идеално от нашия. Сега си го представляват като нещо въздухообразно горе във въздуха. Не, във въздуха няма нищо.
към втори вариант >>
В науката има известни места - като се достигне до известни числа, те разделят хората, като им създават ред недоразумения и страдания.
(втори вариант)
И следователно при светлината, която има съвременната наука и при мисълта, която Христовото учение донесе, днес човек има по-големи възможности да живее, отколкото да умре. При сегашните условия човек има по-големи възможности да забогатяла, отколкото да осиромашава; при сегашните условия човек има по-големи възможности да бъде здрав, отколкото да бъде болен. А ние виждаме обратното - повече сиромашия, отколкото богатство. При сегашните условия ние имаме по-голяма вероятност да имаме по-умни и по-учени хора, в смисъл, не да имат копирани, запомнени знания, но ца имат истински положителни знания. В съвременната наука, ако дойде един такъв човек, той ще ни покаже де са връзките.
В науката има известни места - като се достигне до известни числа, те разделят хората, като им създават ред недоразумения и страдания.
Например има такива числа, до които като дойде човек, той изпада в особени смъртни състояния или състояния на нещастия. Ако вие само си играете с числата, те нищо няма да ви ползват, но ако цяла година вие пишете числата от едно до един милион, но съзнателно - вие ще имате добри резултати; те ще направят у вас един преврат.
към втори вариант >>
" Той не се нуждае от един такъв жаргон.
(втори вариант)
Бог, Който е всемъдър в света, казва: „Трябва ли за глупави работи хората в света да умират?
" Той не се нуждае от един такъв жаргон.
Той няма нужда от нашата сиромашия, от нашите страдания, от нашите болести и от нашите недоразумения. Защо трябва да допущаме подобни неща? Ако малкото момиченце се занимава със своите куклички и къщички, какви облаги има бащата от неговите куклички и къщички? Единствената облага седи в това, че детето само ще се занимава и няма да безпокои бащата, а ще го остави спокоен. Затова той допуща куклите.
към втори вариант >>
Да отидеш на онзи свят, значи да разполагаш със знания, да си разпитвал съществата от този свят как живеят, каква е разликата между нашите и техните реки, училища, църкви.
(втори вариант)
И след това ще се утешаваме. Казвате: „Да отидем на онзи свят." Че ти ходил ли си на онзи свят? „Ама пророците са говорили за него." Не, съзнанието на всеки човек трябва да бъде толкова будно - да знае той какво говори. Ти ходил ли си на онзи свят? „Е, имах едно малко прозрение." Че кой като тебе не е видял парите отдалеч?
Да отидеш на онзи свят, значи да разполагаш със знания, да си разпитвал съществата от този свят как живеят, каква е разликата между нашите и техните реки, училища, църкви.
Ти трябва да си ги разпитал и да знаеш каква е тяхната държава, техните закони и т.н. Ако е въпрос за онзи свят, той трябва да представлява нещо по-горно, по-идеално от нашия. Сега си го представляват като нещо въздухообразно горе във въздуха. Не, във въздуха няма нищо. Във въздуха се носят само облаците и малки прашинки от земята.
към втори вариант >>
Например има такива числа, до които като дойде човек, той изпада в особени смъртни състояния или състояния на нещастия.
(втори вариант)
При сегашните условия човек има по-големи възможности да забогатяла, отколкото да осиромашава; при сегашните условия човек има по-големи възможности да бъде здрав, отколкото да бъде болен. А ние виждаме обратното - повече сиромашия, отколкото богатство. При сегашните условия ние имаме по-голяма вероятност да имаме по-умни и по-учени хора, в смисъл, не да имат копирани, запомнени знания, но ца имат истински положителни знания. В съвременната наука, ако дойде един такъв човек, той ще ни покаже де са връзките. В науката има известни места - като се достигне до известни числа, те разделят хората, като им създават ред недоразумения и страдания.
Например има такива числа, до които като дойде човек, той изпада в особени смъртни състояния или състояния на нещастия.
Ако вие само си играете с числата, те нищо няма да ви ползват, но ако цяла година вие пишете числата от едно до един милион, но съзнателно - вие ще имате добри резултати; те ще направят у вас един преврат.
към втори вариант >>
Той няма нужда от нашата сиромашия, от нашите страдания, от нашите болести и от нашите недоразумения.
(втори вариант)
Бог, Който е всемъдър в света, казва: „Трябва ли за глупави работи хората в света да умират? " Той не се нуждае от един такъв жаргон.
Той няма нужда от нашата сиромашия, от нашите страдания, от нашите болести и от нашите недоразумения.
Защо трябва да допущаме подобни неща? Ако малкото момиченце се занимава със своите куклички и къщички, какви облаги има бащата от неговите куклички и къщички? Единствената облага седи в това, че детето само ще се занимава и няма да безпокои бащата, а ще го остави спокоен. Затова той допуща куклите. Иначе детето щеше цял ден да седи при него, да го пипа по косите, да му разправя хиляди глупости.
към втори вариант >>
Ти трябва да си ги разпитал и да знаеш каква е тяхната държава, техните закони и т.н.
(втори вариант)
Казвате: „Да отидем на онзи свят." Че ти ходил ли си на онзи свят? „Ама пророците са говорили за него." Не, съзнанието на всеки човек трябва да бъде толкова будно - да знае той какво говори. Ти ходил ли си на онзи свят? „Е, имах едно малко прозрение." Че кой като тебе не е видял парите отдалеч? Да отидеш на онзи свят, значи да разполагаш със знания, да си разпитвал съществата от този свят как живеят, каква е разликата между нашите и техните реки, училища, църкви.
Ти трябва да си ги разпитал и да знаеш каква е тяхната държава, техните закони и т.н.
Ако е въпрос за онзи свят, той трябва да представлява нещо по-горно, по-идеално от нашия. Сега си го представляват като нещо въздухообразно горе във въздуха. Не, във въздуха няма нищо. Във въздуха се носят само облаците и малки прашинки от земята. Казвам: вие трябва да намерите де седи реалността на живота.
към втори вариант >>
Ако вие само си играете с числата, те нищо няма да ви ползват, но ако цяла година вие пишете числата от едно до един милион, но съзнателно - вие ще имате добри резултати; те ще направят у вас един преврат.
(втори вариант)
А ние виждаме обратното - повече сиромашия, отколкото богатство. При сегашните условия ние имаме по-голяма вероятност да имаме по-умни и по-учени хора, в смисъл, не да имат копирани, запомнени знания, но ца имат истински положителни знания. В съвременната наука, ако дойде един такъв човек, той ще ни покаже де са връзките. В науката има известни места - като се достигне до известни числа, те разделят хората, като им създават ред недоразумения и страдания. Например има такива числа, до които като дойде човек, той изпада в особени смъртни състояния или състояния на нещастия.
Ако вие само си играете с числата, те нищо няма да ви ползват, но ако цяла година вие пишете числата от едно до един милион, но съзнателно - вие ще имате добри резултати; те ще направят у вас един преврат.
към втори вариант >>
Защо трябва да допущаме подобни неща?
(втори вариант)
Бог, Който е всемъдър в света, казва: „Трябва ли за глупави работи хората в света да умират? " Той не се нуждае от един такъв жаргон. Той няма нужда от нашата сиромашия, от нашите страдания, от нашите болести и от нашите недоразумения.
Защо трябва да допущаме подобни неща?
Ако малкото момиченце се занимава със своите куклички и къщички, какви облаги има бащата от неговите куклички и къщички? Единствената облага седи в това, че детето само ще се занимава и няма да безпокои бащата, а ще го остави спокоен. Затова той допуща куклите. Иначе детето щеше цял ден да седи при него, да го пипа по косите, да му разправя хиляди глупости. И сега вие седите като професори, минавате все за умни хора, но и целият свят са все такива умни като вас.
към втори вариант >>
Ако е въпрос за онзи свят, той трябва да представлява нещо по-горно, по-идеално от нашия.
(втори вариант)
„Ама пророците са говорили за него." Не, съзнанието на всеки човек трябва да бъде толкова будно - да знае той какво говори. Ти ходил ли си на онзи свят? „Е, имах едно малко прозрение." Че кой като тебе не е видял парите отдалеч? Да отидеш на онзи свят, значи да разполагаш със знания, да си разпитвал съществата от този свят как живеят, каква е разликата между нашите и техните реки, училища, църкви. Ти трябва да си ги разпитал и да знаеш каква е тяхната държава, техните закони и т.н.
Ако е въпрос за онзи свят, той трябва да представлява нещо по-горно, по-идеално от нашия.
Сега си го представляват като нещо въздухообразно горе във въздуха. Не, във въздуха няма нищо. Във въздуха се носят само облаците и малки прашинки от земята. Казвам: вие трябва да намерите де седи реалността на живота.
към втори вариант >>
Защо съвременните хора ги е страх от числото тринайсет?
(втори вариант)
Защо съвременните хора ги е страх от числото тринайсет?
Има нещо в числата. Никой европеец не туря на къщата си номер тринайсет. Природата не търпи никаква дисхармония. Ако ти напишеш „две по две е равно на четири" - какво означава числото четири? Два петела по два лева, правят четири лева.
към втори вариант >>
Ако малкото момиченце се занимава със своите куклички и къщички, какви облаги има бащата от неговите куклички и къщички?
(втори вариант)
Бог, Който е всемъдър в света, казва: „Трябва ли за глупави работи хората в света да умират? " Той не се нуждае от един такъв жаргон. Той няма нужда от нашата сиромашия, от нашите страдания, от нашите болести и от нашите недоразумения. Защо трябва да допущаме подобни неща?
Ако малкото момиченце се занимава със своите куклички и къщички, какви облаги има бащата от неговите куклички и къщички?
Единствената облага седи в това, че детето само ще се занимава и няма да безпокои бащата, а ще го остави спокоен. Затова той допуща куклите. Иначе детето щеше цял ден да седи при него, да го пипа по косите, да му разправя хиляди глупости. И сега вие седите като професори, минавате все за умни хора, но и целият свят са все такива умни като вас. Обаче и силният, и умният човек търсят, и те се намират в едно голямо противоречие.
към втори вариант >>
Сега си го представляват като нещо въздухообразно горе във въздуха.
(втори вариант)
Ти ходил ли си на онзи свят? „Е, имах едно малко прозрение." Че кой като тебе не е видял парите отдалеч? Да отидеш на онзи свят, значи да разполагаш със знания, да си разпитвал съществата от този свят как живеят, каква е разликата между нашите и техните реки, училища, църкви. Ти трябва да си ги разпитал и да знаеш каква е тяхната държава, техните закони и т.н. Ако е въпрос за онзи свят, той трябва да представлява нещо по-горно, по-идеално от нашия.
Сега си го представляват като нещо въздухообразно горе във въздуха.
Не, във въздуха няма нищо. Във въздуха се носят само облаците и малки прашинки от земята. Казвам: вие трябва да намерите де седи реалността на живота.
към втори вариант >>
Има нещо в числата.
(втори вариант)
Защо съвременните хора ги е страх от числото тринайсет?
Има нещо в числата.
Никой европеец не туря на къщата си номер тринайсет. Природата не търпи никаква дисхармония. Ако ти напишеш „две по две е равно на четири" - какво означава числото четири? Два петела по два лева, правят четири лева. Четирите лева показват колко струват двата петела, като се продадат.
към втори вариант >>
Единствената облага седи в това, че детето само ще се занимава и няма да безпокои бащата, а ще го остави спокоен.
(втори вариант)
Бог, Който е всемъдър в света, казва: „Трябва ли за глупави работи хората в света да умират? " Той не се нуждае от един такъв жаргон. Той няма нужда от нашата сиромашия, от нашите страдания, от нашите болести и от нашите недоразумения. Защо трябва да допущаме подобни неща? Ако малкото момиченце се занимава със своите куклички и къщички, какви облаги има бащата от неговите куклички и къщички?
Единствената облага седи в това, че детето само ще се занимава и няма да безпокои бащата, а ще го остави спокоен.
Затова той допуща куклите. Иначе детето щеше цял ден да седи при него, да го пипа по косите, да му разправя хиляди глупости. И сега вие седите като професори, минавате все за умни хора, но и целият свят са все такива умни като вас. Обаче и силният, и умният човек търсят, и те се намират в едно голямо противоречие. В какво седи силата на земята - в нея самата или в слънцето?
към втори вариант >>
Не, във въздуха няма нищо.
(втори вариант)
„Е, имах едно малко прозрение." Че кой като тебе не е видял парите отдалеч? Да отидеш на онзи свят, значи да разполагаш със знания, да си разпитвал съществата от този свят как живеят, каква е разликата между нашите и техните реки, училища, църкви. Ти трябва да си ги разпитал и да знаеш каква е тяхната държава, техните закони и т.н. Ако е въпрос за онзи свят, той трябва да представлява нещо по-горно, по-идеално от нашия. Сега си го представляват като нещо въздухообразно горе във въздуха.
Не, във въздуха няма нищо.
Във въздуха се носят само облаците и малки прашинки от земята. Казвам: вие трябва да намерите де седи реалността на живота.
към втори вариант >>
Никой европеец не туря на къщата си номер тринайсет.
(втори вариант)
Защо съвременните хора ги е страх от числото тринайсет? Има нещо в числата.
Никой европеец не туря на къщата си номер тринайсет.
Природата не търпи никаква дисхармония. Ако ти напишеш „две по две е равно на четири" - какво означава числото четири? Два петела по два лева, правят четири лева. Четирите лева показват колко струват двата петела, като се продадат. Казвате: „Четири по четири е шестнайсет." То е следствието, което ще излезе.
към втори вариант >>
Затова той допуща куклите.
(втори вариант)
" Той не се нуждае от един такъв жаргон. Той няма нужда от нашата сиромашия, от нашите страдания, от нашите болести и от нашите недоразумения. Защо трябва да допущаме подобни неща? Ако малкото момиченце се занимава със своите куклички и къщички, какви облаги има бащата от неговите куклички и къщички? Единствената облага седи в това, че детето само ще се занимава и няма да безпокои бащата, а ще го остави спокоен.
Затова той допуща куклите.
Иначе детето щеше цял ден да седи при него, да го пипа по косите, да му разправя хиляди глупости. И сега вие седите като професори, минавате все за умни хора, но и целият свят са все такива умни като вас. Обаче и силният, и умният човек търсят, и те се намират в едно голямо противоречие. В какво седи силата на земята - в нея самата или в слънцето? В слънцето са нейните сили.
към втори вариант >>
Във въздуха се носят само облаците и малки прашинки от земята.
(втори вариант)
Да отидеш на онзи свят, значи да разполагаш със знания, да си разпитвал съществата от този свят как живеят, каква е разликата между нашите и техните реки, училища, църкви. Ти трябва да си ги разпитал и да знаеш каква е тяхната държава, техните закони и т.н. Ако е въпрос за онзи свят, той трябва да представлява нещо по-горно, по-идеално от нашия. Сега си го представляват като нещо въздухообразно горе във въздуха. Не, във въздуха няма нищо.
Във въздуха се носят само облаците и малки прашинки от земята.
Казвам: вие трябва да намерите де седи реалността на живота.
към втори вариант >>
Природата не търпи никаква дисхармония.
(втори вариант)
Защо съвременните хора ги е страх от числото тринайсет? Има нещо в числата. Никой европеец не туря на къщата си номер тринайсет.
Природата не търпи никаква дисхармония.
Ако ти напишеш „две по две е равно на четири" - какво означава числото четири? Два петела по два лева, правят четири лева. Четирите лева показват колко струват двата петела, като се продадат. Казвате: „Четири по четири е шестнайсет." То е следствието, което ще излезе. Това е аксиома.
към втори вариант >>
Иначе детето щеше цял ден да седи при него, да го пипа по косите, да му разправя хиляди глупости.
(втори вариант)
Той няма нужда от нашата сиромашия, от нашите страдания, от нашите болести и от нашите недоразумения. Защо трябва да допущаме подобни неща? Ако малкото момиченце се занимава със своите куклички и къщички, какви облаги има бащата от неговите куклички и къщички? Единствената облага седи в това, че детето само ще се занимава и няма да безпокои бащата, а ще го остави спокоен. Затова той допуща куклите.
Иначе детето щеше цял ден да седи при него, да го пипа по косите, да му разправя хиляди глупости.
И сега вие седите като професори, минавате все за умни хора, но и целият свят са все такива умни като вас. Обаче и силният, и умният човек търсят, и те се намират в едно голямо противоречие. В какво седи силата на земята - в нея самата или в слънцето? В слънцето са нейните сили. В какво седи силата на човека - във въздуха, в храната или в светлината и топлината?
към втори вариант >>
Казвам: вие трябва да намерите де седи реалността на живота.
(втори вариант)
Ти трябва да си ги разпитал и да знаеш каква е тяхната държава, техните закони и т.н. Ако е въпрос за онзи свят, той трябва да представлява нещо по-горно, по-идеално от нашия. Сега си го представляват като нещо въздухообразно горе във въздуха. Не, във въздуха няма нищо. Във въздуха се носят само облаците и малки прашинки от земята.
Казвам: вие трябва да намерите де седи реалността на живота.
към втори вариант >>
Ако ти напишеш „две по две е равно на четири" - какво означава числото четири?
(втори вариант)
Защо съвременните хора ги е страх от числото тринайсет? Има нещо в числата. Никой европеец не туря на къщата си номер тринайсет. Природата не търпи никаква дисхармония.
Ако ти напишеш „две по две е равно на четири" - какво означава числото четири?
Два петела по два лева, правят четири лева. Четирите лева показват колко струват двата петела, като се продадат. Казвате: „Четири по четири е шестнайсет." То е следствието, което ще излезе. Това е аксиома. „Ама - казва той, - може да имам десет лева." Тогава две по две не е четири.
към втори вариант >>
И сега вие седите като професори, минавате все за умни хора, но и целият свят са все такива умни като вас.
(втори вариант)
Защо трябва да допущаме подобни неща? Ако малкото момиченце се занимава със своите куклички и къщички, какви облаги има бащата от неговите куклички и къщички? Единствената облага седи в това, че детето само ще се занимава и няма да безпокои бащата, а ще го остави спокоен. Затова той допуща куклите. Иначе детето щеше цял ден да седи при него, да го пипа по косите, да му разправя хиляди глупости.
И сега вие седите като професори, минавате все за умни хора, но и целият свят са все такива умни като вас.
Обаче и силният, и умният човек търсят, и те се намират в едно голямо противоречие. В какво седи силата на земята - в нея самата или в слънцето? В слънцето са нейните сили. В какво седи силата на човека - във въздуха, в храната или в светлината и топлината? Не зная какво ще бъде проявлението на човека извън храната, извън въздуха, извън светлината и топлината.
към втори вариант >>
Сега ще ви наведа една аналогия.
(втори вариант)
Сега ще ви наведа една аналогия.
Ако запитате една мравя нещо за човешкия живот, какво ще ви каже тя? Той е отвлечен живот за нея. Де живее човекът? Той живее с мравите заедно. И ако ме запитате де е онзи свят, ще ви кажа, че той е между вас.
към втори вариант >>
Два петела по два лева, правят четири лева.
(втори вариант)
Защо съвременните хора ги е страх от числото тринайсет? Има нещо в числата. Никой европеец не туря на къщата си номер тринайсет. Природата не търпи никаква дисхармония. Ако ти напишеш „две по две е равно на четири" - какво означава числото четири?
Два петела по два лева, правят четири лева.
Четирите лева показват колко струват двата петела, като се продадат. Казвате: „Четири по четири е шестнайсет." То е следствието, което ще излезе. Това е аксиома. „Ама - казва той, - може да имам десет лева." Тогава две по две не е четири. Ако искаш да вземеш шестнайсет лева за петлите, тогава две по осем е шестнайсет.
към втори вариант >>
Обаче и силният, и умният човек търсят, и те се намират в едно голямо противоречие.
(втори вариант)
Ако малкото момиченце се занимава със своите куклички и къщички, какви облаги има бащата от неговите куклички и къщички? Единствената облага седи в това, че детето само ще се занимава и няма да безпокои бащата, а ще го остави спокоен. Затова той допуща куклите. Иначе детето щеше цял ден да седи при него, да го пипа по косите, да му разправя хиляди глупости. И сега вие седите като професори, минавате все за умни хора, но и целият свят са все такива умни като вас.
Обаче и силният, и умният човек търсят, и те се намират в едно голямо противоречие.
В какво седи силата на земята - в нея самата или в слънцето? В слънцето са нейните сили. В какво седи силата на човека - във въздуха, в храната или в светлината и топлината? Не зная какво ще бъде проявлението на човека извън храната, извън въздуха, извън светлината и топлината. Трябва да има нещо, което да реагира.
към втори вариант >>
Ако запитате една мравя нещо за човешкия живот, какво ще ви каже тя?
(втори вариант)
Сега ще ви наведа една аналогия.
Ако запитате една мравя нещо за човешкия живот, какво ще ви каже тя?
Той е отвлечен живот за нея. Де живее човекът? Той живее с мравите заедно. И ако ме запитате де е онзи свят, ще ви кажа, че той е между вас. Вие постоянно живеете с ангелите.
към втори вариант >>
Четирите лева показват колко струват двата петела, като се продадат.
(втори вариант)
Има нещо в числата. Никой европеец не туря на къщата си номер тринайсет. Природата не търпи никаква дисхармония. Ако ти напишеш „две по две е равно на четири" - какво означава числото четири? Два петела по два лева, правят четири лева.
Четирите лева показват колко струват двата петела, като се продадат.
Казвате: „Четири по четири е шестнайсет." То е следствието, което ще излезе. Това е аксиома. „Ама - казва той, - може да имам десет лева." Тогава две по две не е четири. Ако искаш да вземеш шестнайсет лева за петлите, тогава две по осем е шестнайсет. Какво си разрешил тогава?
към втори вариант >>
В какво седи силата на земята - в нея самата или в слънцето?
(втори вариант)
Единствената облага седи в това, че детето само ще се занимава и няма да безпокои бащата, а ще го остави спокоен. Затова той допуща куклите. Иначе детето щеше цял ден да седи при него, да го пипа по косите, да му разправя хиляди глупости. И сега вие седите като професори, минавате все за умни хора, но и целият свят са все такива умни като вас. Обаче и силният, и умният човек търсят, и те се намират в едно голямо противоречие.
В какво седи силата на земята - в нея самата или в слънцето?
В слънцето са нейните сили. В какво седи силата на човека - във въздуха, в храната или в светлината и топлината? Не зная какво ще бъде проявлението на човека извън храната, извън въздуха, извън светлината и топлината. Трябва да има нещо, което да реагира. Той казва, че имал съзнание, имал сила, но все трябва да има нещо и отвън, което да реагира върху неговото съзнание.
към втори вариант >>
Той е отвлечен живот за нея.
(втори вариант)
Сега ще ви наведа една аналогия. Ако запитате една мравя нещо за човешкия живот, какво ще ви каже тя?
Той е отвлечен живот за нея.
Де живее човекът? Той живее с мравите заедно. И ако ме запитате де е онзи свят, ще ви кажа, че той е между вас. Вие постоянно живеете с ангелите. Някой път се качите на врата на някой ангел и той като духне - вие отскачате.
към втори вариант >>
Казвате: „Четири по четири е шестнайсет." То е следствието, което ще излезе.
(втори вариант)
Никой европеец не туря на къщата си номер тринайсет. Природата не търпи никаква дисхармония. Ако ти напишеш „две по две е равно на четири" - какво означава числото четири? Два петела по два лева, правят четири лева. Четирите лева показват колко струват двата петела, като се продадат.
Казвате: „Четири по четири е шестнайсет." То е следствието, което ще излезе.
Това е аксиома. „Ама - казва той, - може да имам десет лева." Тогава две по две не е четири. Ако искаш да вземеш шестнайсет лева за петлите, тогава две по осем е шестнайсет. Какво си разрешил тогава? Ти си разрешил само това, че ще можеш да вземеш шестнайсет лева, като продадеш петлите, но двата петела ще си заминат - ти ще останеш без тях.
към втори вариант >>
В слънцето са нейните сили.
(втори вариант)
Затова той допуща куклите. Иначе детето щеше цял ден да седи при него, да го пипа по косите, да му разправя хиляди глупости. И сега вие седите като професори, минавате все за умни хора, но и целият свят са все такива умни като вас. Обаче и силният, и умният човек търсят, и те се намират в едно голямо противоречие. В какво седи силата на земята - в нея самата или в слънцето?
В слънцето са нейните сили.
В какво седи силата на човека - във въздуха, в храната или в светлината и топлината? Не зная какво ще бъде проявлението на човека извън храната, извън въздуха, извън светлината и топлината. Трябва да има нещо, което да реагира. Той казва, че имал съзнание, имал сила, но все трябва да има нещо и отвън, което да реагира върху неговото съзнание. Вие никога не сте се спирали да си помислите как може да се реагира на мисълта.
към втори вариант >>
Де живее човекът?
(втори вариант)
Сега ще ви наведа една аналогия. Ако запитате една мравя нещо за човешкия живот, какво ще ви каже тя? Той е отвлечен живот за нея.
Де живее човекът?
Той живее с мравите заедно. И ако ме запитате де е онзи свят, ще ви кажа, че той е между вас. Вие постоянно живеете с ангелите. Някой път се качите на врата на някой ангел и той като духне - вие отскачате. Казвате: „Някаква случайност се случи." Та и вие се качвате, като мравята, на крилата на един ангел, който казва: „Не ти е тук мястото, не ти е тук работата." И вие сега ще ми разправяте какво нещо е небето.
към втори вариант >>
Това е аксиома.
(втори вариант)
Природата не търпи никаква дисхармония. Ако ти напишеш „две по две е равно на четири" - какво означава числото четири? Два петела по два лева, правят четири лева. Четирите лева показват колко струват двата петела, като се продадат. Казвате: „Четири по четири е шестнайсет." То е следствието, което ще излезе.
Това е аксиома.
„Ама - казва той, - може да имам десет лева." Тогава две по две не е четири. Ако искаш да вземеш шестнайсет лева за петлите, тогава две по осем е шестнайсет. Какво си разрешил тогава? Ти си разрешил само това, че ще можеш да вземеш шестнайсет лева, като продадеш петлите, но двата петела ще си заминат - ти ще останеш без тях. Или ако ги продадеш по два лева, у тебе ще останат четирите лева, а петлите няма да останат у тебе.
към втори вариант >>
В какво седи силата на човека - във въздуха, в храната или в светлината и топлината?
(втори вариант)
Иначе детето щеше цял ден да седи при него, да го пипа по косите, да му разправя хиляди глупости. И сега вие седите като професори, минавате все за умни хора, но и целият свят са все такива умни като вас. Обаче и силният, и умният човек търсят, и те се намират в едно голямо противоречие. В какво седи силата на земята - в нея самата или в слънцето? В слънцето са нейните сили.
В какво седи силата на човека - във въздуха, в храната или в светлината и топлината?
Не зная какво ще бъде проявлението на човека извън храната, извън въздуха, извън светлината и топлината. Трябва да има нещо, което да реагира. Той казва, че имал съзнание, имал сила, но все трябва да има нещо и отвън, което да реагира върху неговото съзнание. Вие никога не сте се спирали да си помислите как може да се реагира на мисълта. Вие не сте се спирали да мислите какво става вътре в човека.
към втори вариант >>
Той живее с мравите заедно.
(втори вариант)
Сега ще ви наведа една аналогия. Ако запитате една мравя нещо за човешкия живот, какво ще ви каже тя? Той е отвлечен живот за нея. Де живее човекът?
Той живее с мравите заедно.
И ако ме запитате де е онзи свят, ще ви кажа, че той е между вас. Вие постоянно живеете с ангелите. Някой път се качите на врата на някой ангел и той като духне - вие отскачате. Казвате: „Някаква случайност се случи." Та и вие се качвате, като мравята, на крилата на един ангел, който казва: „Не ти е тук мястото, не ти е тук работата." И вие сега ще ми разправяте какво нещо е небето. То е нещо особено, за което нито око е видяло, нито ухо е чуло.
към втори вариант >>
„Ама - казва той, - може да имам десет лева." Тогава две по две не е четири.
(втори вариант)
Ако ти напишеш „две по две е равно на четири" - какво означава числото четири? Два петела по два лева, правят четири лева. Четирите лева показват колко струват двата петела, като се продадат. Казвате: „Четири по четири е шестнайсет." То е следствието, което ще излезе. Това е аксиома.
„Ама - казва той, - може да имам десет лева." Тогава две по две не е четири.
Ако искаш да вземеш шестнайсет лева за петлите, тогава две по осем е шестнайсет. Какво си разрешил тогава? Ти си разрешил само това, че ще можеш да вземеш шестнайсет лева, като продадеш петлите, но двата петела ще си заминат - ти ще останеш без тях. Или ако ги продадеш по два лева, у тебе ще останат четирите лева, а петлите няма да останат у тебе. Докато не си ги продал, като станеш сутрин, петлите ще ти кукуригат, а след като ги продадеш, ще имаш сутринта четири лева в себе си, но петлите ги няма, няма и кукуригане.
към втори вариант >>
Не зная какво ще бъде проявлението на човека извън храната, извън въздуха, извън светлината и топлината.
(втори вариант)
И сега вие седите като професори, минавате все за умни хора, но и целият свят са все такива умни като вас. Обаче и силният, и умният човек търсят, и те се намират в едно голямо противоречие. В какво седи силата на земята - в нея самата или в слънцето? В слънцето са нейните сили. В какво седи силата на човека - във въздуха, в храната или в светлината и топлината?
Не зная какво ще бъде проявлението на човека извън храната, извън въздуха, извън светлината и топлината.
Трябва да има нещо, което да реагира. Той казва, че имал съзнание, имал сила, но все трябва да има нещо и отвън, което да реагира върху неговото съзнание. Вие никога не сте се спирали да си помислите как може да се реагира на мисълта. Вие не сте се спирали да мислите какво става вътре в човека.
към втори вариант >>
И ако ме запитате де е онзи свят, ще ви кажа, че той е между вас.
(втори вариант)
Сега ще ви наведа една аналогия. Ако запитате една мравя нещо за човешкия живот, какво ще ви каже тя? Той е отвлечен живот за нея. Де живее човекът? Той живее с мравите заедно.
И ако ме запитате де е онзи свят, ще ви кажа, че той е между вас.
Вие постоянно живеете с ангелите. Някой път се качите на врата на някой ангел и той като духне - вие отскачате. Казвате: „Някаква случайност се случи." Та и вие се качвате, като мравята, на крилата на един ангел, който казва: „Не ти е тук мястото, не ти е тук работата." И вие сега ще ми разправяте какво нещо е небето. То е нещо особено, за което нито око е видяло, нито ухо е чуло. Че тази мравя видяла ли е и чула ли е нещо за тези философски книги?
към втори вариант >>
Ако искаш да вземеш шестнайсет лева за петлите, тогава две по осем е шестнайсет.
(втори вариант)
Два петела по два лева, правят четири лева. Четирите лева показват колко струват двата петела, като се продадат. Казвате: „Четири по четири е шестнайсет." То е следствието, което ще излезе. Това е аксиома. „Ама - казва той, - може да имам десет лева." Тогава две по две не е четири.
Ако искаш да вземеш шестнайсет лева за петлите, тогава две по осем е шестнайсет.
Какво си разрешил тогава? Ти си разрешил само това, че ще можеш да вземеш шестнайсет лева, като продадеш петлите, но двата петела ще си заминат - ти ще останеш без тях. Или ако ги продадеш по два лева, у тебе ще останат четирите лева, а петлите няма да останат у тебе. Докато не си ги продал, като станеш сутрин, петлите ще ти кукуригат, а след като ги продадеш, ще имаш сутринта четири лева в себе си, но петлите ги няма, няма и кукуригане. Петелът - това е човешкият ум.
към втори вариант >>
Трябва да има нещо, което да реагира.
(втори вариант)
Обаче и силният, и умният човек търсят, и те се намират в едно голямо противоречие. В какво седи силата на земята - в нея самата или в слънцето? В слънцето са нейните сили. В какво седи силата на човека - във въздуха, в храната или в светлината и топлината? Не зная какво ще бъде проявлението на човека извън храната, извън въздуха, извън светлината и топлината.
Трябва да има нещо, което да реагира.
Той казва, че имал съзнание, имал сила, но все трябва да има нещо и отвън, което да реагира върху неговото съзнание. Вие никога не сте се спирали да си помислите как може да се реагира на мисълта. Вие не сте се спирали да мислите какво става вътре в човека.
към втори вариант >>
Вие постоянно живеете с ангелите.
(втори вариант)
Ако запитате една мравя нещо за човешкия живот, какво ще ви каже тя? Той е отвлечен живот за нея. Де живее човекът? Той живее с мравите заедно. И ако ме запитате де е онзи свят, ще ви кажа, че той е между вас.
Вие постоянно живеете с ангелите.
Някой път се качите на врата на някой ангел и той като духне - вие отскачате. Казвате: „Някаква случайност се случи." Та и вие се качвате, като мравята, на крилата на един ангел, който казва: „Не ти е тук мястото, не ти е тук работата." И вие сега ще ми разправяте какво нещо е небето. То е нещо особено, за което нито око е видяло, нито ухо е чуло. Че тази мравя видяла ли е и чула ли е нещо за тези философски книги? Тя - наум не й е идвало нищо нито за техните философски творения, нито за тяхната писменост.
към втори вариант >>
Какво си разрешил тогава?
(втори вариант)
Четирите лева показват колко струват двата петела, като се продадат. Казвате: „Четири по четири е шестнайсет." То е следствието, което ще излезе. Това е аксиома. „Ама - казва той, - може да имам десет лева." Тогава две по две не е четири. Ако искаш да вземеш шестнайсет лева за петлите, тогава две по осем е шестнайсет.
Какво си разрешил тогава?
Ти си разрешил само това, че ще можеш да вземеш шестнайсет лева, като продадеш петлите, но двата петела ще си заминат - ти ще останеш без тях. Или ако ги продадеш по два лева, у тебе ще останат четирите лева, а петлите няма да останат у тебе. Докато не си ги продал, като станеш сутрин, петлите ще ти кукуригат, а след като ги продадеш, ще имаш сутринта четири лева в себе си, но петлите ги няма, няма и кукуригане. Петелът - това е човешкият ум. Ако ти продадеш своя ум за четири лева, той ще ти кукурига ли тогава?
към втори вариант >>
Той казва, че имал съзнание, имал сила, но все трябва да има нещо и отвън, което да реагира върху неговото съзнание.
(втори вариант)
В какво седи силата на земята - в нея самата или в слънцето? В слънцето са нейните сили. В какво седи силата на човека - във въздуха, в храната или в светлината и топлината? Не зная какво ще бъде проявлението на човека извън храната, извън въздуха, извън светлината и топлината. Трябва да има нещо, което да реагира.
Той казва, че имал съзнание, имал сила, но все трябва да има нещо и отвън, което да реагира върху неговото съзнание.
Вие никога не сте се спирали да си помислите как може да се реагира на мисълта. Вие не сте се спирали да мислите какво става вътре в човека.
към втори вариант >>
Някой път се качите на врата на някой ангел и той като духне - вие отскачате.
(втори вариант)
Той е отвлечен живот за нея. Де живее човекът? Той живее с мравите заедно. И ако ме запитате де е онзи свят, ще ви кажа, че той е между вас. Вие постоянно живеете с ангелите.
Някой път се качите на врата на някой ангел и той като духне - вие отскачате.
Казвате: „Някаква случайност се случи." Та и вие се качвате, като мравята, на крилата на един ангел, който казва: „Не ти е тук мястото, не ти е тук работата." И вие сега ще ми разправяте какво нещо е небето. То е нещо особено, за което нито око е видяло, нито ухо е чуло. Че тази мравя видяла ли е и чула ли е нещо за тези философски книги? Тя - наум не й е идвало нищо нито за техните философски творения, нито за тяхната писменост. Знае ли тя нещо за техните инструменти?
към втори вариант >>
Ти си разрешил само това, че ще можеш да вземеш шестнайсет лева, като продадеш петлите, но двата петела ще си заминат - ти ще останеш без тях.
(втори вариант)
Казвате: „Четири по четири е шестнайсет." То е следствието, което ще излезе. Това е аксиома. „Ама - казва той, - може да имам десет лева." Тогава две по две не е четири. Ако искаш да вземеш шестнайсет лева за петлите, тогава две по осем е шестнайсет. Какво си разрешил тогава?
Ти си разрешил само това, че ще можеш да вземеш шестнайсет лева, като продадеш петлите, но двата петела ще си заминат - ти ще останеш без тях.
Или ако ги продадеш по два лева, у тебе ще останат четирите лева, а петлите няма да останат у тебе. Докато не си ги продал, като станеш сутрин, петлите ще ти кукуригат, а след като ги продадеш, ще имаш сутринта четири лева в себе си, но петлите ги няма, няма и кукуригане. Петелът - това е човешкият ум. Ако ти продадеш своя ум за четири лева, той ще ти кукурига ли тогава? Ако ти направиш едно престъпление, този петел ще кукурига ли?
към втори вариант >>
Вие никога не сте се спирали да си помислите как може да се реагира на мисълта.
(втори вариант)
В слънцето са нейните сили. В какво седи силата на човека - във въздуха, в храната или в светлината и топлината? Не зная какво ще бъде проявлението на човека извън храната, извън въздуха, извън светлината и топлината. Трябва да има нещо, което да реагира. Той казва, че имал съзнание, имал сила, но все трябва да има нещо и отвън, което да реагира върху неговото съзнание.
Вие никога не сте се спирали да си помислите как може да се реагира на мисълта.
Вие не сте се спирали да мислите какво става вътре в човека.
към втори вариант >>
Казвате: „Някаква случайност се случи." Та и вие се качвате, като мравята, на крилата на един ангел, който казва: „Не ти е тук мястото, не ти е тук работата." И вие сега ще ми разправяте какво нещо е небето.
(втори вариант)
Де живее човекът? Той живее с мравите заедно. И ако ме запитате де е онзи свят, ще ви кажа, че той е между вас. Вие постоянно живеете с ангелите. Някой път се качите на врата на някой ангел и той като духне - вие отскачате.
Казвате: „Някаква случайност се случи." Та и вие се качвате, като мравята, на крилата на един ангел, който казва: „Не ти е тук мястото, не ти е тук работата." И вие сега ще ми разправяте какво нещо е небето.
То е нещо особено, за което нито око е видяло, нито ухо е чуло. Че тази мравя видяла ли е и чула ли е нещо за тези философски книги? Тя - наум не й е идвало нищо нито за техните философски творения, нито за тяхната писменост. Знае ли тя нещо за техните инструменти? Това е отношение на нещата.
към втори вариант >>
Или ако ги продадеш по два лева, у тебе ще останат четирите лева, а петлите няма да останат у тебе.
(втори вариант)
Това е аксиома. „Ама - казва той, - може да имам десет лева." Тогава две по две не е четири. Ако искаш да вземеш шестнайсет лева за петлите, тогава две по осем е шестнайсет. Какво си разрешил тогава? Ти си разрешил само това, че ще можеш да вземеш шестнайсет лева, като продадеш петлите, но двата петела ще си заминат - ти ще останеш без тях.
Или ако ги продадеш по два лева, у тебе ще останат четирите лева, а петлите няма да останат у тебе.
Докато не си ги продал, като станеш сутрин, петлите ще ти кукуригат, а след като ги продадеш, ще имаш сутринта четири лева в себе си, но петлите ги няма, няма и кукуригане. Петелът - това е човешкият ум. Ако ти продадеш своя ум за четири лева, той ще ти кукурига ли тогава? Ако ти направиш едно престъпление, този петел ще кукурига ли? Не, няма да кукурига, той ще млъкне - отишъл е някъде.
към втори вариант >>
Вие не сте се спирали да мислите какво става вътре в човека.
(втори вариант)
В какво седи силата на човека - във въздуха, в храната или в светлината и топлината? Не зная какво ще бъде проявлението на човека извън храната, извън въздуха, извън светлината и топлината. Трябва да има нещо, което да реагира. Той казва, че имал съзнание, имал сила, но все трябва да има нещо и отвън, което да реагира върху неговото съзнание. Вие никога не сте се спирали да си помислите как може да се реагира на мисълта.
Вие не сте се спирали да мислите какво става вътре в човека.
към втори вариант >>
То е нещо особено, за което нито око е видяло, нито ухо е чуло.
(втори вариант)
Той живее с мравите заедно. И ако ме запитате де е онзи свят, ще ви кажа, че той е между вас. Вие постоянно живеете с ангелите. Някой път се качите на врата на някой ангел и той като духне - вие отскачате. Казвате: „Някаква случайност се случи." Та и вие се качвате, като мравята, на крилата на един ангел, който казва: „Не ти е тук мястото, не ти е тук работата." И вие сега ще ми разправяте какво нещо е небето.
То е нещо особено, за което нито око е видяло, нито ухо е чуло.
Че тази мравя видяла ли е и чула ли е нещо за тези философски книги? Тя - наум не й е идвало нищо нито за техните философски творения, нито за тяхната писменост. Знае ли тя нещо за техните инструменти? Това е отношение на нещата.
към втори вариант >>
Докато не си ги продал, като станеш сутрин, петлите ще ти кукуригат, а след като ги продадеш, ще имаш сутринта четири лева в себе си, но петлите ги няма, няма и кукуригане.
(втори вариант)
„Ама - казва той, - може да имам десет лева." Тогава две по две не е четири. Ако искаш да вземеш шестнайсет лева за петлите, тогава две по осем е шестнайсет. Какво си разрешил тогава? Ти си разрешил само това, че ще можеш да вземеш шестнайсет лева, като продадеш петлите, но двата петела ще си заминат - ти ще останеш без тях. Или ако ги продадеш по два лева, у тебе ще останат четирите лева, а петлите няма да останат у тебе.
Докато не си ги продал, като станеш сутрин, петлите ще ти кукуригат, а след като ги продадеш, ще имаш сутринта четири лева в себе си, но петлите ги няма, няма и кукуригане.
Петелът - това е човешкият ум. Ако ти продадеш своя ум за четири лева, той ще ти кукурига ли тогава? Ако ти направиш едно престъпление, този петел ще кукурига ли? Не, няма да кукурига, той ще млъкне - отишъл е някъде. Защото всяко престъпление означава изгубване на петела.
към втори вариант >>
Казвате: „Човек е мислещо същество." Какво значи да мисли човек?
(втори вариант)
Казвате: „Човек е мислещо същество." Какво значи да мисли човек?
Това значи да има последователно връзка между всички съзнания, да разбира той средата, в която живее, и да знае какво става с него, и този човек да е господар във всеки даден случай на своите състояния. Ако ти като седиш, гръмне някой пищов или някой топ [и трепнеш], това показва, че връзката между твоето съзнание не е толкова силна. Или ако при изгубването на хиляда лева ти трепнеш и се стреснеш така, както се стряскаш от гръмването с пищов или някой топ, и това показва, че връзката на съзнанието ти не е толкова силна. Докато ти при изгубването на хиляда лева трепваш и клюмваш с глава надолу, това показва, че съзнанието ти не е толкова будно. И ако след това чакаш да дойде някой да те утеши, ти не си на прав път.
към втори вариант >>
Че тази мравя видяла ли е и чула ли е нещо за тези философски книги?
(втори вариант)
И ако ме запитате де е онзи свят, ще ви кажа, че той е между вас. Вие постоянно живеете с ангелите. Някой път се качите на врата на някой ангел и той като духне - вие отскачате. Казвате: „Някаква случайност се случи." Та и вие се качвате, като мравята, на крилата на един ангел, който казва: „Не ти е тук мястото, не ти е тук работата." И вие сега ще ми разправяте какво нещо е небето. То е нещо особено, за което нито око е видяло, нито ухо е чуло.
Че тази мравя видяла ли е и чула ли е нещо за тези философски книги?
Тя - наум не й е идвало нищо нито за техните философски творения, нито за тяхната писменост. Знае ли тя нещо за техните инструменти? Това е отношение на нещата.
към втори вариант >>
Петелът - това е човешкият ум.
(втори вариант)
Ако искаш да вземеш шестнайсет лева за петлите, тогава две по осем е шестнайсет. Какво си разрешил тогава? Ти си разрешил само това, че ще можеш да вземеш шестнайсет лева, като продадеш петлите, но двата петела ще си заминат - ти ще останеш без тях. Или ако ги продадеш по два лева, у тебе ще останат четирите лева, а петлите няма да останат у тебе. Докато не си ги продал, като станеш сутрин, петлите ще ти кукуригат, а след като ги продадеш, ще имаш сутринта четири лева в себе си, но петлите ги няма, няма и кукуригане.
Петелът - това е човешкият ум.
Ако ти продадеш своя ум за четири лева, той ще ти кукурига ли тогава? Ако ти направиш едно престъпление, този петел ще кукурига ли? Не, няма да кукурига, той ще млъкне - отишъл е някъде. Защото всяко престъпление означава изгубване на петела. Щом петлите престанат да пеят, в живота на човека се случват най-големите нещастия.
към втори вариант >>
Това значи да има последователно връзка между всички съзнания, да разбира той средата, в която живее, и да знае какво става с него, и този човек да е господар във всеки даден случай на своите състояния.
(втори вариант)
Казвате: „Човек е мислещо същество." Какво значи да мисли човек?
Това значи да има последователно връзка между всички съзнания, да разбира той средата, в която живее, и да знае какво става с него, и този човек да е господар във всеки даден случай на своите състояния.
Ако ти като седиш, гръмне някой пищов или някой топ [и трепнеш], това показва, че връзката между твоето съзнание не е толкова силна. Или ако при изгубването на хиляда лева ти трепнеш и се стреснеш така, както се стряскаш от гръмването с пищов или някой топ, и това показва, че връзката на съзнанието ти не е толкова силна. Докато ти при изгубването на хиляда лева трепваш и клюмваш с глава надолу, това показва, че съзнанието ти не е толкова будно. И ако след това чакаш да дойде някой да те утеши, ти не си на прав път. Благодариш ли на Бога за това, че си изгубил тия хиляда лева, ти имаш будно съзнание за всичко, което става в света.
към втори вариант >>
Тя - наум не й е идвало нищо нито за техните философски творения, нито за тяхната писменост.
(втори вариант)
Вие постоянно живеете с ангелите. Някой път се качите на врата на някой ангел и той като духне - вие отскачате. Казвате: „Някаква случайност се случи." Та и вие се качвате, като мравята, на крилата на един ангел, който казва: „Не ти е тук мястото, не ти е тук работата." И вие сега ще ми разправяте какво нещо е небето. То е нещо особено, за което нито око е видяло, нито ухо е чуло. Че тази мравя видяла ли е и чула ли е нещо за тези философски книги?
Тя - наум не й е идвало нищо нито за техните философски творения, нито за тяхната писменост.
Знае ли тя нещо за техните инструменти? Това е отношение на нещата.
към втори вариант >>
Ако ти продадеш своя ум за четири лева, той ще ти кукурига ли тогава?
(втори вариант)
Какво си разрешил тогава? Ти си разрешил само това, че ще можеш да вземеш шестнайсет лева, като продадеш петлите, но двата петела ще си заминат - ти ще останеш без тях. Или ако ги продадеш по два лева, у тебе ще останат четирите лева, а петлите няма да останат у тебе. Докато не си ги продал, като станеш сутрин, петлите ще ти кукуригат, а след като ги продадеш, ще имаш сутринта четири лева в себе си, но петлите ги няма, няма и кукуригане. Петелът - това е човешкият ум.
Ако ти продадеш своя ум за четири лева, той ще ти кукурига ли тогава?
Ако ти направиш едно престъпление, този петел ще кукурига ли? Не, няма да кукурига, той ще млъкне - отишъл е някъде. Защото всяко престъпление означава изгубване на петела. Щом петлите престанат да пеят, в живота на човека се случват най-големите нещастия. Защо петлите кукуригат?
към втори вариант >>
Ако ти като седиш, гръмне някой пищов или някой топ [и трепнеш], това показва, че връзката между твоето съзнание не е толкова силна.
(втори вариант)
Казвате: „Човек е мислещо същество." Какво значи да мисли човек? Това значи да има последователно връзка между всички съзнания, да разбира той средата, в която живее, и да знае какво става с него, и този човек да е господар във всеки даден случай на своите състояния.
Ако ти като седиш, гръмне някой пищов или някой топ [и трепнеш], това показва, че връзката между твоето съзнание не е толкова силна.
Или ако при изгубването на хиляда лева ти трепнеш и се стреснеш така, както се стряскаш от гръмването с пищов или някой топ, и това показва, че връзката на съзнанието ти не е толкова силна. Докато ти при изгубването на хиляда лева трепваш и клюмваш с глава надолу, това показва, че съзнанието ти не е толкова будно. И ако след това чакаш да дойде някой да те утеши, ти не си на прав път. Благодариш ли на Бога за това, че си изгубил тия хиляда лева, ти имаш будно съзнание за всичко, което става в света. Що е утешението?
към втори вариант >>
Знае ли тя нещо за техните инструменти?
(втори вариант)
Някой път се качите на врата на някой ангел и той като духне - вие отскачате. Казвате: „Някаква случайност се случи." Та и вие се качвате, като мравята, на крилата на един ангел, който казва: „Не ти е тук мястото, не ти е тук работата." И вие сега ще ми разправяте какво нещо е небето. То е нещо особено, за което нито око е видяло, нито ухо е чуло. Че тази мравя видяла ли е и чула ли е нещо за тези философски книги? Тя - наум не й е идвало нищо нито за техните философски творения, нито за тяхната писменост.
Знае ли тя нещо за техните инструменти?
Това е отношение на нещата.
към втори вариант >>
Ако ти направиш едно престъпление, този петел ще кукурига ли?
(втори вариант)
Ти си разрешил само това, че ще можеш да вземеш шестнайсет лева, като продадеш петлите, но двата петела ще си заминат - ти ще останеш без тях. Или ако ги продадеш по два лева, у тебе ще останат четирите лева, а петлите няма да останат у тебе. Докато не си ги продал, като станеш сутрин, петлите ще ти кукуригат, а след като ги продадеш, ще имаш сутринта четири лева в себе си, но петлите ги няма, няма и кукуригане. Петелът - това е човешкият ум. Ако ти продадеш своя ум за четири лева, той ще ти кукурига ли тогава?
Ако ти направиш едно престъпление, този петел ще кукурига ли?
Не, няма да кукурига, той ще млъкне - отишъл е някъде. Защото всяко престъпление означава изгубване на петела. Щом петлите престанат да пеят, в живота на човека се случват най-големите нещастия. Защо петлите кукуригат? Че ние имаме най-хубавия, най-щастливия живот, докато те кукуригат.
към втори вариант >>
Или ако при изгубването на хиляда лева ти трепнеш и се стреснеш така, както се стряскаш от гръмването с пищов или някой топ, и това показва, че връзката на съзнанието ти не е толкова силна.
(втори вариант)
Казвате: „Човек е мислещо същество." Какво значи да мисли човек? Това значи да има последователно връзка между всички съзнания, да разбира той средата, в която живее, и да знае какво става с него, и този човек да е господар във всеки даден случай на своите състояния. Ако ти като седиш, гръмне някой пищов или някой топ [и трепнеш], това показва, че връзката между твоето съзнание не е толкова силна.
Или ако при изгубването на хиляда лева ти трепнеш и се стреснеш така, както се стряскаш от гръмването с пищов или някой топ, и това показва, че връзката на съзнанието ти не е толкова силна.
Докато ти при изгубването на хиляда лева трепваш и клюмваш с глава надолу, това показва, че съзнанието ти не е толкова будно. И ако след това чакаш да дойде някой да те утеши, ти не си на прав път. Благодариш ли на Бога за това, че си изгубил тия хиляда лева, ти имаш будно съзнание за всичко, което става в света. Що е утешението? Да дойде една милосърдна сестра да ти превързва раната или да дойде някой лекар и да констатира каква е раната ти - голяма или малка.
към втори вариант >>
Това е отношение на нещата.
(втори вариант)
Казвате: „Някаква случайност се случи." Та и вие се качвате, като мравята, на крилата на един ангел, който казва: „Не ти е тук мястото, не ти е тук работата." И вие сега ще ми разправяте какво нещо е небето. То е нещо особено, за което нито око е видяло, нито ухо е чуло. Че тази мравя видяла ли е и чула ли е нещо за тези философски книги? Тя - наум не й е идвало нищо нито за техните философски творения, нито за тяхната писменост. Знае ли тя нещо за техните инструменти?
Това е отношение на нещата.
към втори вариант >>
Не, няма да кукурига, той ще млъкне - отишъл е някъде.
(втори вариант)
Или ако ги продадеш по два лева, у тебе ще останат четирите лева, а петлите няма да останат у тебе. Докато не си ги продал, като станеш сутрин, петлите ще ти кукуригат, а след като ги продадеш, ще имаш сутринта четири лева в себе си, но петлите ги няма, няма и кукуригане. Петелът - това е човешкият ум. Ако ти продадеш своя ум за четири лева, той ще ти кукурига ли тогава? Ако ти направиш едно престъпление, този петел ще кукурига ли?
Не, няма да кукурига, той ще млъкне - отишъл е някъде.
Защото всяко престъпление означава изгубване на петела. Щом петлите престанат да пеят, в живота на човека се случват най-големите нещастия. Защо петлите кукуригат? Че ние имаме най-хубавия, най-щастливия живот, докато те кукуригат. Така е наредил Господ.
към втори вариант >>
Докато ти при изгубването на хиляда лева трепваш и клюмваш с глава надолу, това показва, че съзнанието ти не е толкова будно.
(втори вариант)
Казвате: „Човек е мислещо същество." Какво значи да мисли човек? Това значи да има последователно връзка между всички съзнания, да разбира той средата, в която живее, и да знае какво става с него, и този човек да е господар във всеки даден случай на своите състояния. Ако ти като седиш, гръмне някой пищов или някой топ [и трепнеш], това показва, че връзката между твоето съзнание не е толкова силна. Или ако при изгубването на хиляда лева ти трепнеш и се стреснеш така, както се стряскаш от гръмването с пищов или някой топ, и това показва, че връзката на съзнанието ти не е толкова силна.
Докато ти при изгубването на хиляда лева трепваш и клюмваш с глава надолу, това показва, че съзнанието ти не е толкова будно.
И ако след това чакаш да дойде някой да те утеши, ти не си на прав път. Благодариш ли на Бога за това, че си изгубил тия хиляда лева, ти имаш будно съзнание за всичко, което става в света. Що е утешението? Да дойде една милосърдна сестра да ти превързва раната или да дойде някой лекар и да констатира каква е раната ти - голяма или малка. И след като оздравееш, ще кажеш: „Голямо премеждие минах."
към втори вариант >>
И казва стотникът на Христа: „Кажи само реч и момчето ми ще бъде здраво." Че защо сега ще питаме Христа?
(втори вариант)
И казва стотникът на Христа: „Кажи само реч и момчето ми ще бъде здраво." Че защо сега ще питаме Христа?
Сега почти всички хора са болни. Все има някой, на когото момчето е болно. Дали има някой, на когото момчето да не е болно? Все ще има някой болен - или дъщерята, или момчето ще е болно. Вашето момче - това е вашият ум, вашата дъщеря - това е вашето сърце.
към втори вариант >>
Защото всяко престъпление означава изгубване на петела.
(втори вариант)
Докато не си ги продал, като станеш сутрин, петлите ще ти кукуригат, а след като ги продадеш, ще имаш сутринта четири лева в себе си, но петлите ги няма, няма и кукуригане. Петелът - това е човешкият ум. Ако ти продадеш своя ум за четири лева, той ще ти кукурига ли тогава? Ако ти направиш едно престъпление, този петел ще кукурига ли? Не, няма да кукурига, той ще млъкне - отишъл е някъде.
Защото всяко престъпление означава изгубване на петела.
Щом петлите престанат да пеят, в живота на човека се случват най-големите нещастия. Защо петлите кукуригат? Че ние имаме най-хубавия, най-щастливия живот, докато те кукуригат. Така е наредил Господ. И когато петлите кукуригат, аз казвам: ние имаме един хубав, щастлив живот.
към втори вариант >>
И ако след това чакаш да дойде някой да те утеши, ти не си на прав път.
(втори вариант)
Казвате: „Човек е мислещо същество." Какво значи да мисли човек? Това значи да има последователно връзка между всички съзнания, да разбира той средата, в която живее, и да знае какво става с него, и този човек да е господар във всеки даден случай на своите състояния. Ако ти като седиш, гръмне някой пищов или някой топ [и трепнеш], това показва, че връзката между твоето съзнание не е толкова силна. Или ако при изгубването на хиляда лева ти трепнеш и се стреснеш така, както се стряскаш от гръмването с пищов или някой топ, и това показва, че връзката на съзнанието ти не е толкова силна. Докато ти при изгубването на хиляда лева трепваш и клюмваш с глава надолу, това показва, че съзнанието ти не е толкова будно.
И ако след това чакаш да дойде някой да те утеши, ти не си на прав път.
Благодариш ли на Бога за това, че си изгубил тия хиляда лева, ти имаш будно съзнание за всичко, което става в света. Що е утешението? Да дойде една милосърдна сестра да ти превързва раната или да дойде някой лекар и да констатира каква е раната ти - голяма или малка. И след като оздравееш, ще кажеш: „Голямо премеждие минах."
към втори вариант >>
Сега почти всички хора са болни.
(втори вариант)
И казва стотникът на Христа: „Кажи само реч и момчето ми ще бъде здраво." Че защо сега ще питаме Христа?
Сега почти всички хора са болни.
Все има някой, на когото момчето е болно. Дали има някой, на когото момчето да не е болно? Все ще има някой болен - или дъщерята, или момчето ще е болно. Вашето момче - това е вашият ум, вашата дъщеря - това е вашето сърце. Все трябва да дойде Христос да каже реч и човек да започне да разбира - умът да оздравее.
към втори вариант >>
Щом петлите престанат да пеят, в живота на човека се случват най-големите нещастия.
(втори вариант)
Петелът - това е човешкият ум. Ако ти продадеш своя ум за четири лева, той ще ти кукурига ли тогава? Ако ти направиш едно престъпление, този петел ще кукурига ли? Не, няма да кукурига, той ще млъкне - отишъл е някъде. Защото всяко престъпление означава изгубване на петела.
Щом петлите престанат да пеят, в живота на човека се случват най-големите нещастия.
Защо петлите кукуригат? Че ние имаме най-хубавия, най-щастливия живот, докато те кукуригат. Така е наредил Господ. И когато петлите кукуригат, аз казвам: ние имаме един хубав, щастлив живот. Като попее един петел [...] - красиво е това нещо.
към втори вариант >>
Благодариш ли на Бога за това, че си изгубил тия хиляда лева, ти имаш будно съзнание за всичко, което става в света.
(втори вариант)
Това значи да има последователно връзка между всички съзнания, да разбира той средата, в която живее, и да знае какво става с него, и този човек да е господар във всеки даден случай на своите състояния. Ако ти като седиш, гръмне някой пищов или някой топ [и трепнеш], това показва, че връзката между твоето съзнание не е толкова силна. Или ако при изгубването на хиляда лева ти трепнеш и се стреснеш така, както се стряскаш от гръмването с пищов или някой топ, и това показва, че връзката на съзнанието ти не е толкова силна. Докато ти при изгубването на хиляда лева трепваш и клюмваш с глава надолу, това показва, че съзнанието ти не е толкова будно. И ако след това чакаш да дойде някой да те утеши, ти не си на прав път.
Благодариш ли на Бога за това, че си изгубил тия хиляда лева, ти имаш будно съзнание за всичко, което става в света.
Що е утешението? Да дойде една милосърдна сестра да ти превързва раната или да дойде някой лекар и да констатира каква е раната ти - голяма или малка. И след като оздравееш, ще кажеш: „Голямо премеждие минах."
към втори вариант >>
Все има някой, на когото момчето е болно.
(втори вариант)
И казва стотникът на Христа: „Кажи само реч и момчето ми ще бъде здраво." Че защо сега ще питаме Христа? Сега почти всички хора са болни.
Все има някой, на когото момчето е болно.
Дали има някой, на когото момчето да не е болно? Все ще има някой болен - или дъщерята, или момчето ще е болно. Вашето момче - това е вашият ум, вашата дъщеря - това е вашето сърце. Все трябва да дойде Христос да каже реч и човек да започне да разбира - умът да оздравее. Все трябва да дойде Христос да оздрави ума ви.
към втори вариант >>
Защо петлите кукуригат?
(втори вариант)
Ако ти продадеш своя ум за четири лева, той ще ти кукурига ли тогава? Ако ти направиш едно престъпление, този петел ще кукурига ли? Не, няма да кукурига, той ще млъкне - отишъл е някъде. Защото всяко престъпление означава изгубване на петела. Щом петлите престанат да пеят, в живота на човека се случват най-големите нещастия.
Защо петлите кукуригат?
Че ние имаме най-хубавия, най-щастливия живот, докато те кукуригат. Така е наредил Господ. И когато петлите кукуригат, аз казвам: ние имаме един хубав, щастлив живот. Като попее един петел [...] - красиво е това нещо. Но всички петли не пеят еднакво.
към втори вариант >>
Що е утешението?
(втори вариант)
Ако ти като седиш, гръмне някой пищов или някой топ [и трепнеш], това показва, че връзката между твоето съзнание не е толкова силна. Или ако при изгубването на хиляда лева ти трепнеш и се стреснеш така, както се стряскаш от гръмването с пищов или някой топ, и това показва, че връзката на съзнанието ти не е толкова силна. Докато ти при изгубването на хиляда лева трепваш и клюмваш с глава надолу, това показва, че съзнанието ти не е толкова будно. И ако след това чакаш да дойде някой да те утеши, ти не си на прав път. Благодариш ли на Бога за това, че си изгубил тия хиляда лева, ти имаш будно съзнание за всичко, което става в света.
Що е утешението?
Да дойде една милосърдна сестра да ти превързва раната или да дойде някой лекар и да констатира каква е раната ти - голяма или малка. И след като оздравееш, ще кажеш: „Голямо премеждие минах."
към втори вариант >>
Дали има някой, на когото момчето да не е болно?
(втори вариант)
И казва стотникът на Христа: „Кажи само реч и момчето ми ще бъде здраво." Че защо сега ще питаме Христа? Сега почти всички хора са болни. Все има някой, на когото момчето е болно.
Дали има някой, на когото момчето да не е болно?
Все ще има някой болен - или дъщерята, или момчето ще е болно. Вашето момче - това е вашият ум, вашата дъщеря - това е вашето сърце. Все трябва да дойде Христос да каже реч и човек да започне да разбира - умът да оздравее. Все трябва да дойде Христос да оздрави ума ви. Сега засега самата мисъл - синът трябва да вземе ралото, да рисува по земята, трябва да пише.
към втори вариант >>
Че ние имаме най-хубавия, най-щастливия живот, докато те кукуригат.
(втори вариант)
Ако ти направиш едно престъпление, този петел ще кукурига ли? Не, няма да кукурига, той ще млъкне - отишъл е някъде. Защото всяко престъпление означава изгубване на петела. Щом петлите престанат да пеят, в живота на човека се случват най-големите нещастия. Защо петлите кукуригат?
Че ние имаме най-хубавия, най-щастливия живот, докато те кукуригат.
Така е наредил Господ. И когато петлите кукуригат, аз казвам: ние имаме един хубав, щастлив живот. Като попее един петел [...] - красиво е това нещо. Но всички петли не пеят еднакво. Някои петли пеят много хубаво, цяла симфония е тяхното пение.
към втори вариант >>
Да дойде една милосърдна сестра да ти превързва раната или да дойде някой лекар и да констатира каква е раната ти - голяма или малка.
(втори вариант)
Или ако при изгубването на хиляда лева ти трепнеш и се стреснеш така, както се стряскаш от гръмването с пищов или някой топ, и това показва, че връзката на съзнанието ти не е толкова силна. Докато ти при изгубването на хиляда лева трепваш и клюмваш с глава надолу, това показва, че съзнанието ти не е толкова будно. И ако след това чакаш да дойде някой да те утеши, ти не си на прав път. Благодариш ли на Бога за това, че си изгубил тия хиляда лева, ти имаш будно съзнание за всичко, което става в света. Що е утешението?
Да дойде една милосърдна сестра да ти превързва раната или да дойде някой лекар и да констатира каква е раната ти - голяма или малка.
И след като оздравееш, ще кажеш: „Голямо премеждие минах."
към втори вариант >>
Все ще има някой болен - или дъщерята, или момчето ще е болно.
(втори вариант)
И казва стотникът на Христа: „Кажи само реч и момчето ми ще бъде здраво." Че защо сега ще питаме Христа? Сега почти всички хора са болни. Все има някой, на когото момчето е болно. Дали има някой, на когото момчето да не е болно?
Все ще има някой болен - или дъщерята, или момчето ще е болно.
Вашето момче - това е вашият ум, вашата дъщеря - това е вашето сърце. Все трябва да дойде Христос да каже реч и човек да започне да разбира - умът да оздравее. Все трябва да дойде Христос да оздрави ума ви. Сега засега самата мисъл - синът трябва да вземе ралото, да рисува по земята, трябва да пише. Това е здравият син.
към втори вариант >>
Така е наредил Господ.
(втори вариант)
Не, няма да кукурига, той ще млъкне - отишъл е някъде. Защото всяко престъпление означава изгубване на петела. Щом петлите престанат да пеят, в живота на човека се случват най-големите нещастия. Защо петлите кукуригат? Че ние имаме най-хубавия, най-щастливия живот, докато те кукуригат.
Така е наредил Господ.
И когато петлите кукуригат, аз казвам: ние имаме един хубав, щастлив живот. Като попее един петел [...] - красиво е това нещо. Но всички петли не пеят еднакво. Някои петли пеят много хубаво, цяла симфония е тяхното пение.
към втори вариант >>
И след като оздравееш, ще кажеш: „Голямо премеждие минах."
(втори вариант)
Докато ти при изгубването на хиляда лева трепваш и клюмваш с глава надолу, това показва, че съзнанието ти не е толкова будно. И ако след това чакаш да дойде някой да те утеши, ти не си на прав път. Благодариш ли на Бога за това, че си изгубил тия хиляда лева, ти имаш будно съзнание за всичко, което става в света. Що е утешението? Да дойде една милосърдна сестра да ти превързва раната или да дойде някой лекар и да констатира каква е раната ти - голяма или малка.
И след като оздравееш, ще кажеш: „Голямо премеждие минах."
към втори вариант >>
Вашето момче - това е вашият ум, вашата дъщеря - това е вашето сърце.
(втори вариант)
И казва стотникът на Христа: „Кажи само реч и момчето ми ще бъде здраво." Че защо сега ще питаме Христа? Сега почти всички хора са болни. Все има някой, на когото момчето е болно. Дали има някой, на когото момчето да не е болно? Все ще има някой болен - или дъщерята, или момчето ще е болно.
Вашето момче - това е вашият ум, вашата дъщеря - това е вашето сърце.
Все трябва да дойде Христос да каже реч и човек да започне да разбира - умът да оздравее. Все трябва да дойде Христос да оздрави ума ви. Сега засега самата мисъл - синът трябва да вземе ралото, да рисува по земята, трябва да пише. Това е здравият син. И ако ние с нашия ум не можем да решим задачите на този живот, в който сме се родили, защо ни е този ум?
към втори вариант >>
И когато петлите кукуригат, аз казвам: ние имаме един хубав, щастлив живот.
(втори вариант)
Защото всяко престъпление означава изгубване на петела. Щом петлите престанат да пеят, в живота на човека се случват най-големите нещастия. Защо петлите кукуригат? Че ние имаме най-хубавия, най-щастливия живот, докато те кукуригат. Така е наредил Господ.
И когато петлите кукуригат, аз казвам: ние имаме един хубав, щастлив живот.
Като попее един петел [...] - красиво е това нещо. Но всички петли не пеят еднакво. Някои петли пеят много хубаво, цяла симфония е тяхното пение.
към втори вариант >>
Паднала някъде някоя граната или някой се оженил за една хубава жена, или за царската дъщеря, и тя го напуснала.
(втори вариант)
Паднала някъде някоя граната или някой се оженил за една хубава жена, или за царската дъщеря, и тя го напуснала.
Какво означава всичко това? Граната е паднала отгоре му и той останал с разнебитено сърце. Ще се събере цял консулт за това - да разглеждат де го ударила граната, как го ударила и след това, като оздравее, ще му турят един кръст за храброст. Казват: „Такъв е животът, такива са жените и мъжете." Някоя жена напуснала мъжа си или някой мъж излъгал някоя жена и след това ще се прощават. И той прощава, и тя прощава, но все остава нещо неразбрано.
към втори вариант >>
Все трябва да дойде Христос да каже реч и човек да започне да разбира - умът да оздравее.
(втори вариант)
Сега почти всички хора са болни. Все има някой, на когото момчето е болно. Дали има някой, на когото момчето да не е болно? Все ще има някой болен - или дъщерята, или момчето ще е болно. Вашето момче - това е вашият ум, вашата дъщеря - това е вашето сърце.
Все трябва да дойде Христос да каже реч и човек да започне да разбира - умът да оздравее.
Все трябва да дойде Христос да оздрави ума ви. Сега засега самата мисъл - синът трябва да вземе ралото, да рисува по земята, трябва да пише. Това е здравият син. И ако ние с нашия ум не можем да решим задачите на този живот, в който сме се родили, защо ни е този ум? И ако ние с нашето сърце не можем да решим задачите на любовта - защо ни е това сърце?
към втори вариант >>
Като попее един петел [...] - красиво е това нещо.
(втори вариант)
Щом петлите престанат да пеят, в живота на човека се случват най-големите нещастия. Защо петлите кукуригат? Че ние имаме най-хубавия, най-щастливия живот, докато те кукуригат. Така е наредил Господ. И когато петлите кукуригат, аз казвам: ние имаме един хубав, щастлив живот.
Като попее един петел [...] - красиво е това нещо.
Но всички петли не пеят еднакво. Някои петли пеят много хубаво, цяла симфония е тяхното пение.
към втори вариант >>
Какво означава всичко това?
(втори вариант)
Паднала някъде някоя граната или някой се оженил за една хубава жена, или за царската дъщеря, и тя го напуснала.
Какво означава всичко това?
Граната е паднала отгоре му и той останал с разнебитено сърце. Ще се събере цял консулт за това - да разглеждат де го ударила граната, как го ударила и след това, като оздравее, ще му турят един кръст за храброст. Казват: „Такъв е животът, такива са жените и мъжете." Някоя жена напуснала мъжа си или някой мъж излъгал някоя жена и след това ще се прощават. И той прощава, и тя прощава, но все остава нещо неразбрано. И той не знае защо се разгневил и защо трябва да прощава.
към втори вариант >>
Все трябва да дойде Христос да оздрави ума ви.
(втори вариант)
Все има някой, на когото момчето е болно. Дали има някой, на когото момчето да не е болно? Все ще има някой болен - или дъщерята, или момчето ще е болно. Вашето момче - това е вашият ум, вашата дъщеря - това е вашето сърце. Все трябва да дойде Христос да каже реч и човек да започне да разбира - умът да оздравее.
Все трябва да дойде Христос да оздрави ума ви.
Сега засега самата мисъл - синът трябва да вземе ралото, да рисува по земята, трябва да пише. Това е здравият син. И ако ние с нашия ум не можем да решим задачите на този живот, в който сме се родили, защо ни е този ум? И ако ние с нашето сърце не можем да решим задачите на любовта - защо ни е това сърце? Ние виждаме как това сърце с помощта на милиони и милиарди клетки разпраща кръвта по цялото тяло да го храни.
към втори вариант >>
Но всички петли не пеят еднакво.
(втори вариант)
Защо петлите кукуригат? Че ние имаме най-хубавия, най-щастливия живот, докато те кукуригат. Така е наредил Господ. И когато петлите кукуригат, аз казвам: ние имаме един хубав, щастлив живот. Като попее един петел [...] - красиво е това нещо.
Но всички петли не пеят еднакво.
Някои петли пеят много хубаво, цяла симфония е тяхното пение.
към втори вариант >>
Граната е паднала отгоре му и той останал с разнебитено сърце.
(втори вариант)
Паднала някъде някоя граната или някой се оженил за една хубава жена, или за царската дъщеря, и тя го напуснала. Какво означава всичко това?
Граната е паднала отгоре му и той останал с разнебитено сърце.
Ще се събере цял консулт за това - да разглеждат де го ударила граната, как го ударила и след това, като оздравее, ще му турят един кръст за храброст. Казват: „Такъв е животът, такива са жените и мъжете." Някоя жена напуснала мъжа си или някой мъж излъгал някоя жена и след това ще се прощават. И той прощава, и тя прощава, но все остава нещо неразбрано. И той не знае защо се разгневил и защо трябва да прощава. Трябва да се прощава, но той не знае защо трябва да се прощава.
към втори вариант >>
Сега засега самата мисъл - синът трябва да вземе ралото, да рисува по земята, трябва да пише.
(втори вариант)
Дали има някой, на когото момчето да не е болно? Все ще има някой болен - или дъщерята, или момчето ще е болно. Вашето момче - това е вашият ум, вашата дъщеря - това е вашето сърце. Все трябва да дойде Христос да каже реч и човек да започне да разбира - умът да оздравее. Все трябва да дойде Христос да оздрави ума ви.
Сега засега самата мисъл - синът трябва да вземе ралото, да рисува по земята, трябва да пише.
Това е здравият син. И ако ние с нашия ум не можем да решим задачите на този живот, в който сме се родили, защо ни е този ум? И ако ние с нашето сърце не можем да решим задачите на любовта - защо ни е това сърце? Ние виждаме как това сърце с помощта на милиони и милиарди клетки разпраща кръвта по цялото тяло да го храни. Това сърце, за което ви говоря, трябва да се подхранва от велики чувства.
към втори вариант >>
Някои петли пеят много хубаво, цяла симфония е тяхното пение.
(втори вариант)
Че ние имаме най-хубавия, най-щастливия живот, докато те кукуригат. Така е наредил Господ. И когато петлите кукуригат, аз казвам: ние имаме един хубав, щастлив живот. Като попее един петел [...] - красиво е това нещо. Но всички петли не пеят еднакво.
Някои петли пеят много хубаво, цяла симфония е тяхното пение.
към втори вариант >>
Ще се събере цял консулт за това - да разглеждат де го ударила граната, как го ударила и след това, като оздравее, ще му турят един кръст за храброст.
(втори вариант)
Паднала някъде някоя граната или някой се оженил за една хубава жена, или за царската дъщеря, и тя го напуснала. Какво означава всичко това? Граната е паднала отгоре му и той останал с разнебитено сърце.
Ще се събере цял консулт за това - да разглеждат де го ударила граната, как го ударила и след това, като оздравее, ще му турят един кръст за храброст.
Казват: „Такъв е животът, такива са жените и мъжете." Някоя жена напуснала мъжа си или някой мъж излъгал някоя жена и след това ще се прощават. И той прощава, и тя прощава, но все остава нещо неразбрано. И той не знае защо се разгневил и защо трябва да прощава. Трябва да се прощава, но той не знае защо трябва да се прощава. Защо се е докачил, и той не знае; не знае причините на това докачение.
към втори вариант >>
Това е здравият син.
(втори вариант)
Все ще има някой болен - или дъщерята, или момчето ще е болно. Вашето момче - това е вашият ум, вашата дъщеря - това е вашето сърце. Все трябва да дойде Христос да каже реч и човек да започне да разбира - умът да оздравее. Все трябва да дойде Христос да оздрави ума ви. Сега засега самата мисъл - синът трябва да вземе ралото, да рисува по земята, трябва да пише.
Това е здравият син.
И ако ние с нашия ум не можем да решим задачите на този живот, в който сме се родили, защо ни е този ум? И ако ние с нашето сърце не можем да решим задачите на любовта - защо ни е това сърце? Ние виждаме как това сърце с помощта на милиони и милиарди клетки разпраща кръвта по цялото тяло да го храни. Това сърце, за което ви говоря, трябва да се подхранва от велики чувства.
към втори вариант >>
Някой студент отива в странство да се учи - петелът пропява, казва: „Кукуригу!
(втори вариант)
Някой студент отива в странство да се учи - петелът пропява, казва: „Кукуригу!
" Аз тълкувам неговото пение. Петелът иска да каже: „Ти отиваш в странство да учиш и ще свършиш добре учението си." Тогава ти се обръщаш към петела, който ти казва същевременно, че Господ е с тебе, и му казваш: „Като се върна, ще ти дам един голям банкет." Аз знам името на този философ - петел. Той ме срещне, усмихне се и ми казва: „Много ти благодаря. Хубаво, върви си по пътя. Бъди смел, умен, кукуригай като мене и не се бой." Сега вие ще ме питате, право ли е това?
към втори вариант >>
Казват: „Такъв е животът, такива са жените и мъжете." Някоя жена напуснала мъжа си или някой мъж излъгал някоя жена и след това ще се прощават.
(втори вариант)
Паднала някъде някоя граната или някой се оженил за една хубава жена, или за царската дъщеря, и тя го напуснала. Какво означава всичко това? Граната е паднала отгоре му и той останал с разнебитено сърце. Ще се събере цял консулт за това - да разглеждат де го ударила граната, как го ударила и след това, като оздравее, ще му турят един кръст за храброст.
Казват: „Такъв е животът, такива са жените и мъжете." Някоя жена напуснала мъжа си или някой мъж излъгал някоя жена и след това ще се прощават.
И той прощава, и тя прощава, но все остава нещо неразбрано. И той не знае защо се разгневил и защо трябва да прощава. Трябва да се прощава, но той не знае защо трябва да се прощава. Защо се е докачил, и той не знае; не знае причините на това докачение. Някоя жена напуснала мъжа си.
към втори вариант >>
И ако ние с нашия ум не можем да решим задачите на този живот, в който сме се родили, защо ни е този ум?
(втори вариант)
Вашето момче - това е вашият ум, вашата дъщеря - това е вашето сърце. Все трябва да дойде Христос да каже реч и човек да започне да разбира - умът да оздравее. Все трябва да дойде Христос да оздрави ума ви. Сега засега самата мисъл - синът трябва да вземе ралото, да рисува по земята, трябва да пише. Това е здравият син.
И ако ние с нашия ум не можем да решим задачите на този живот, в който сме се родили, защо ни е този ум?
И ако ние с нашето сърце не можем да решим задачите на любовта - защо ни е това сърце? Ние виждаме как това сърце с помощта на милиони и милиарди клетки разпраща кръвта по цялото тяло да го храни. Това сърце, за което ви говоря, трябва да се подхранва от велики чувства.
към втори вариант >>
" Аз тълкувам неговото пение.
(втори вариант)
Някой студент отива в странство да се учи - петелът пропява, казва: „Кукуригу!
" Аз тълкувам неговото пение.
Петелът иска да каже: „Ти отиваш в странство да учиш и ще свършиш добре учението си." Тогава ти се обръщаш към петела, който ти казва същевременно, че Господ е с тебе, и му казваш: „Като се върна, ще ти дам един голям банкет." Аз знам името на този философ - петел. Той ме срещне, усмихне се и ми казва: „Много ти благодаря. Хубаво, върви си по пътя. Бъди смел, умен, кукуригай като мене и не се бой." Сега вие ще ме питате, право ли е това? Че това е цялата истина.
към втори вариант >>
И той прощава, и тя прощава, но все остава нещо неразбрано.
(втори вариант)
Паднала някъде някоя граната или някой се оженил за една хубава жена, или за царската дъщеря, и тя го напуснала. Какво означава всичко това? Граната е паднала отгоре му и той останал с разнебитено сърце. Ще се събере цял консулт за това - да разглеждат де го ударила граната, как го ударила и след това, като оздравее, ще му турят един кръст за храброст. Казват: „Такъв е животът, такива са жените и мъжете." Някоя жена напуснала мъжа си или някой мъж излъгал някоя жена и след това ще се прощават.
И той прощава, и тя прощава, но все остава нещо неразбрано.
И той не знае защо се разгневил и защо трябва да прощава. Трябва да се прощава, но той не знае защо трябва да се прощава. Защо се е докачил, и той не знае; не знае причините на това докачение. Някоя жена напуснала мъжа си. Защо го е напуснала?
към втори вариант >>
И ако ние с нашето сърце не можем да решим задачите на любовта - защо ни е това сърце?
(втори вариант)
Все трябва да дойде Христос да каже реч и човек да започне да разбира - умът да оздравее. Все трябва да дойде Христос да оздрави ума ви. Сега засега самата мисъл - синът трябва да вземе ралото, да рисува по земята, трябва да пише. Това е здравият син. И ако ние с нашия ум не можем да решим задачите на този живот, в който сме се родили, защо ни е този ум?
И ако ние с нашето сърце не можем да решим задачите на любовта - защо ни е това сърце?
Ние виждаме как това сърце с помощта на милиони и милиарди клетки разпраща кръвта по цялото тяло да го храни. Това сърце, за което ви говоря, трябва да се подхранва от велики чувства.
към втори вариант >>
Петелът иска да каже: „Ти отиваш в странство да учиш и ще свършиш добре учението си." Тогава ти се обръщаш към петела, който ти казва същевременно, че Господ е с тебе, и му казваш: „Като се върна, ще ти дам един голям банкет." Аз знам името на този философ - петел.
(втори вариант)
Някой студент отива в странство да се учи - петелът пропява, казва: „Кукуригу! " Аз тълкувам неговото пение.
Петелът иска да каже: „Ти отиваш в странство да учиш и ще свършиш добре учението си." Тогава ти се обръщаш към петела, който ти казва същевременно, че Господ е с тебе, и му казваш: „Като се върна, ще ти дам един голям банкет." Аз знам името на този философ - петел.
Той ме срещне, усмихне се и ми казва: „Много ти благодаря. Хубаво, върви си по пътя. Бъди смел, умен, кукуригай като мене и не се бой." Сега вие ще ме питате, право ли е това? Че това е цялата истина. Не казвайте, че на някой петел му е скимнало да кукурига.
към втори вариант >>
И той не знае защо се разгневил и защо трябва да прощава.
(втори вариант)
Какво означава всичко това? Граната е паднала отгоре му и той останал с разнебитено сърце. Ще се събере цял консулт за това - да разглеждат де го ударила граната, как го ударила и след това, като оздравее, ще му турят един кръст за храброст. Казват: „Такъв е животът, такива са жените и мъжете." Някоя жена напуснала мъжа си или някой мъж излъгал някоя жена и след това ще се прощават. И той прощава, и тя прощава, но все остава нещо неразбрано.
И той не знае защо се разгневил и защо трябва да прощава.
Трябва да се прощава, но той не знае защо трябва да се прощава. Защо се е докачил, и той не знае; не знае причините на това докачение. Някоя жена напуснала мъжа си. Защо го е напуснала? Щом една жена е напуснала мъжа си, тя не е негова.
към втори вариант >>
Ние виждаме как това сърце с помощта на милиони и милиарди клетки разпраща кръвта по цялото тяло да го храни.
(втори вариант)
Все трябва да дойде Христос да оздрави ума ви. Сега засега самата мисъл - синът трябва да вземе ралото, да рисува по земята, трябва да пише. Това е здравият син. И ако ние с нашия ум не можем да решим задачите на този живот, в който сме се родили, защо ни е този ум? И ако ние с нашето сърце не можем да решим задачите на любовта - защо ни е това сърце?
Ние виждаме как това сърце с помощта на милиони и милиарди клетки разпраща кръвта по цялото тяло да го храни.
Това сърце, за което ви говоря, трябва да се подхранва от велики чувства.
към втори вариант >>
Той ме срещне, усмихне се и ми казва: „Много ти благодаря.
(втори вариант)
Някой студент отива в странство да се учи - петелът пропява, казва: „Кукуригу! " Аз тълкувам неговото пение. Петелът иска да каже: „Ти отиваш в странство да учиш и ще свършиш добре учението си." Тогава ти се обръщаш към петела, който ти казва същевременно, че Господ е с тебе, и му казваш: „Като се върна, ще ти дам един голям банкет." Аз знам името на този философ - петел.
Той ме срещне, усмихне се и ми казва: „Много ти благодаря.
Хубаво, върви си по пътя. Бъди смел, умен, кукуригай като мене и не се бой." Сега вие ще ме питате, право ли е това? Че това е цялата истина. Не казвайте, че на някой петел му е скимнало да кукурига. Не - определена мисъл има той в това кукуригане.
към втори вариант >>
Трябва да се прощава, но той не знае защо трябва да се прощава.
(втори вариант)
Граната е паднала отгоре му и той останал с разнебитено сърце. Ще се събере цял консулт за това - да разглеждат де го ударила граната, как го ударила и след това, като оздравее, ще му турят един кръст за храброст. Казват: „Такъв е животът, такива са жените и мъжете." Някоя жена напуснала мъжа си или някой мъж излъгал някоя жена и след това ще се прощават. И той прощава, и тя прощава, но все остава нещо неразбрано. И той не знае защо се разгневил и защо трябва да прощава.
Трябва да се прощава, но той не знае защо трябва да се прощава.
Защо се е докачил, и той не знае; не знае причините на това докачение. Някоя жена напуснала мъжа си. Защо го е напуснала? Щом една жена е напуснала мъжа си, тя не е негова. Тя принадлежи към друга някоя система.
към втори вариант >>
Това сърце, за което ви говоря, трябва да се подхранва от велики чувства.
(втори вариант)
Сега засега самата мисъл - синът трябва да вземе ралото, да рисува по земята, трябва да пише. Това е здравият син. И ако ние с нашия ум не можем да решим задачите на този живот, в който сме се родили, защо ни е този ум? И ако ние с нашето сърце не можем да решим задачите на любовта - защо ни е това сърце? Ние виждаме как това сърце с помощта на милиони и милиарди клетки разпраща кръвта по цялото тяло да го храни.
Това сърце, за което ви говоря, трябва да се подхранва от велики чувства.
към втори вариант >>
Хубаво, върви си по пътя.
(втори вариант)
Някой студент отива в странство да се учи - петелът пропява, казва: „Кукуригу! " Аз тълкувам неговото пение. Петелът иска да каже: „Ти отиваш в странство да учиш и ще свършиш добре учението си." Тогава ти се обръщаш към петела, който ти казва същевременно, че Господ е с тебе, и му казваш: „Като се върна, ще ти дам един голям банкет." Аз знам името на този философ - петел. Той ме срещне, усмихне се и ми казва: „Много ти благодаря.
Хубаво, върви си по пътя.
Бъди смел, умен, кукуригай като мене и не се бой." Сега вие ще ме питате, право ли е това? Че това е цялата истина. Не казвайте, че на някой петел му е скимнало да кукурига. Не - определена мисъл има той в това кукуригане.
към втори вариант >>
Защо се е докачил, и той не знае; не знае причините на това докачение.
(втори вариант)
Ще се събере цял консулт за това - да разглеждат де го ударила граната, как го ударила и след това, като оздравее, ще му турят един кръст за храброст. Казват: „Такъв е животът, такива са жените и мъжете." Някоя жена напуснала мъжа си или някой мъж излъгал някоя жена и след това ще се прощават. И той прощава, и тя прощава, но все остава нещо неразбрано. И той не знае защо се разгневил и защо трябва да прощава. Трябва да се прощава, но той не знае защо трябва да се прощава.
Защо се е докачил, и той не знае; не знае причините на това докачение.
Някоя жена напуснала мъжа си. Защо го е напуснала? Щом една жена е напуснала мъжа си, тя не е негова. Тя принадлежи към друга някоя система. Тя е била само временно гостенка при този мъж, седяла е при него един-два дни и после си е заминала.
към втори вариант >>
Вие казвате: „Човек, като дойде на този свят, той не трябва да чувства" - тогава и кръв не ви трябва.
(втори вариант)
Вие казвате: „Човек, като дойде на този свят, той не трябва да чувства" - тогава и кръв не ви трябва.
Мисълта е нервната система, която трябва да се поддържа от артериалната кръв. Ако артериалната система престане да функционира, ще престане и нервната система. Значи между кръвта на вашето сърце и между кръвта на вашата мисъл има тясна връзка. Ако осакатиш сърцето си, ще осакатиш и мозъка си. Следователно човек трябва да отхранва, да развива в себе си велики мисли.
към втори вариант >>
Бъди смел, умен, кукуригай като мене и не се бой." Сега вие ще ме питате, право ли е това?
(втори вариант)
Някой студент отива в странство да се учи - петелът пропява, казва: „Кукуригу! " Аз тълкувам неговото пение. Петелът иска да каже: „Ти отиваш в странство да учиш и ще свършиш добре учението си." Тогава ти се обръщаш към петела, който ти казва същевременно, че Господ е с тебе, и му казваш: „Като се върна, ще ти дам един голям банкет." Аз знам името на този философ - петел. Той ме срещне, усмихне се и ми казва: „Много ти благодаря. Хубаво, върви си по пътя.
Бъди смел, умен, кукуригай като мене и не се бой." Сега вие ще ме питате, право ли е това?
Че това е цялата истина. Не казвайте, че на някой петел му е скимнало да кукурига. Не - определена мисъл има той в това кукуригане.
към втори вариант >>
Някоя жена напуснала мъжа си.
(втори вариант)
Казват: „Такъв е животът, такива са жените и мъжете." Някоя жена напуснала мъжа си или някой мъж излъгал някоя жена и след това ще се прощават. И той прощава, и тя прощава, но все остава нещо неразбрано. И той не знае защо се разгневил и защо трябва да прощава. Трябва да се прощава, но той не знае защо трябва да се прощава. Защо се е докачил, и той не знае; не знае причините на това докачение.
Някоя жена напуснала мъжа си.
Защо го е напуснала? Щом една жена е напуснала мъжа си, тя не е негова. Тя принадлежи към друга някоя система. Тя е била само временно гостенка при този мъж, седяла е при него един-два дни и после си е заминала. Какво има да се сърди този мъж на жената?
към втори вариант >>
Мисълта е нервната система, която трябва да се поддържа от артериалната кръв.
(втори вариант)
Вие казвате: „Човек, като дойде на този свят, той не трябва да чувства" - тогава и кръв не ви трябва.
Мисълта е нервната система, която трябва да се поддържа от артериалната кръв.
Ако артериалната система престане да функционира, ще престане и нервната система. Значи между кръвта на вашето сърце и между кръвта на вашата мисъл има тясна връзка. Ако осакатиш сърцето си, ще осакатиш и мозъка си. Следователно човек трябва да отхранва, да развива в себе си велики мисли. Ако в твоя ум няма велики мисли и ако в твоето сърце няма велики желания, и ако в твоята воля няма велики действия, тогава какъв човек си ти?
към втори вариант >>
Че това е цялата истина.
(втори вариант)
" Аз тълкувам неговото пение. Петелът иска да каже: „Ти отиваш в странство да учиш и ще свършиш добре учението си." Тогава ти се обръщаш към петела, който ти казва същевременно, че Господ е с тебе, и му казваш: „Като се върна, ще ти дам един голям банкет." Аз знам името на този философ - петел. Той ме срещне, усмихне се и ми казва: „Много ти благодаря. Хубаво, върви си по пътя. Бъди смел, умен, кукуригай като мене и не се бой." Сега вие ще ме питате, право ли е това?
Че това е цялата истина.
Не казвайте, че на някой петел му е скимнало да кукурига. Не - определена мисъл има той в това кукуригане.
към втори вариант >>
Защо го е напуснала?
(втори вариант)
И той прощава, и тя прощава, но все остава нещо неразбрано. И той не знае защо се разгневил и защо трябва да прощава. Трябва да се прощава, но той не знае защо трябва да се прощава. Защо се е докачил, и той не знае; не знае причините на това докачение. Някоя жена напуснала мъжа си.
Защо го е напуснала?
Щом една жена е напуснала мъжа си, тя не е негова. Тя принадлежи към друга някоя система. Тя е била само временно гостенка при този мъж, седяла е при него един-два дни и после си е заминала. Какво има да се сърди този мъж на жената? Казват, че тази жена пристанала на някой мъж.
към втори вариант >>
Ако артериалната система престане да функционира, ще престане и нервната система.
(втори вариант)
Вие казвате: „Човек, като дойде на този свят, той не трябва да чувства" - тогава и кръв не ви трябва. Мисълта е нервната система, която трябва да се поддържа от артериалната кръв.
Ако артериалната система престане да функционира, ще престане и нервната система.
Значи между кръвта на вашето сърце и между кръвта на вашата мисъл има тясна връзка. Ако осакатиш сърцето си, ще осакатиш и мозъка си. Следователно човек трябва да отхранва, да развива в себе си велики мисли. Ако в твоя ум няма велики мисли и ако в твоето сърце няма велики желания, и ако в твоята воля няма велики действия, тогава какъв човек си ти? Мислите ли, че може да се нарече човек този банкер, който, след като е живял ред години, умре, остави след себе си сто хиляди лева завещание и се остави да го заровят?
към втори вариант >>
Не казвайте, че на някой петел му е скимнало да кукурига.
(втори вариант)
Петелът иска да каже: „Ти отиваш в странство да учиш и ще свършиш добре учението си." Тогава ти се обръщаш към петела, който ти казва същевременно, че Господ е с тебе, и му казваш: „Като се върна, ще ти дам един голям банкет." Аз знам името на този философ - петел. Той ме срещне, усмихне се и ми казва: „Много ти благодаря. Хубаво, върви си по пътя. Бъди смел, умен, кукуригай като мене и не се бой." Сега вие ще ме питате, право ли е това? Че това е цялата истина.
Не казвайте, че на някой петел му е скимнало да кукурига.
Не - определена мисъл има той в това кукуригане.
към втори вариант >>
Щом една жена е напуснала мъжа си, тя не е негова.
(втори вариант)
И той не знае защо се разгневил и защо трябва да прощава. Трябва да се прощава, но той не знае защо трябва да се прощава. Защо се е докачил, и той не знае; не знае причините на това докачение. Някоя жена напуснала мъжа си. Защо го е напуснала?
Щом една жена е напуснала мъжа си, тя не е негова.
Тя принадлежи към друга някоя система. Тя е била само временно гостенка при този мъж, седяла е при него един-два дни и после си е заминала. Какво има да се сърди този мъж на жената? Казват, че тази жена пристанала на някой мъж. Че тя и като умре, пак пристава.
към втори вариант >>
Значи между кръвта на вашето сърце и между кръвта на вашата мисъл има тясна връзка.
(втори вариант)
Вие казвате: „Човек, като дойде на този свят, той не трябва да чувства" - тогава и кръв не ви трябва. Мисълта е нервната система, която трябва да се поддържа от артериалната кръв. Ако артериалната система престане да функционира, ще престане и нервната система.
Значи между кръвта на вашето сърце и между кръвта на вашата мисъл има тясна връзка.
Ако осакатиш сърцето си, ще осакатиш и мозъка си. Следователно човек трябва да отхранва, да развива в себе си велики мисли. Ако в твоя ум няма велики мисли и ако в твоето сърце няма велики желания, и ако в твоята воля няма велики действия, тогава какъв човек си ти? Мислите ли, че може да се нарече човек този банкер, който, след като е живял ред години, умре, остави след себе си сто хиляди лева завещание и се остави да го заровят? Това е посмешище на света.
към втори вариант >>
Не - определена мисъл има той в това кукуригане.
(втори вариант)
Той ме срещне, усмихне се и ми казва: „Много ти благодаря. Хубаво, върви си по пътя. Бъди смел, умен, кукуригай като мене и не се бой." Сега вие ще ме питате, право ли е това? Че това е цялата истина. Не казвайте, че на някой петел му е скимнало да кукурига.
Не - определена мисъл има той в това кукуригане.
към втори вариант >>
Тя принадлежи към друга някоя система.
(втори вариант)
Трябва да се прощава, но той не знае защо трябва да се прощава. Защо се е докачил, и той не знае; не знае причините на това докачение. Някоя жена напуснала мъжа си. Защо го е напуснала? Щом една жена е напуснала мъжа си, тя не е негова.
Тя принадлежи към друга някоя система.
Тя е била само временно гостенка при този мъж, седяла е при него един-два дни и после си е заминала. Какво има да се сърди този мъж на жената? Казват, че тази жена пристанала на някой мъж. Че тя и като умре, пак пристава. Много жени, като умират, все пристават -преструват се на умрели, пристанали са на някой от другия свят.
към втори вариант >>
Ако осакатиш сърцето си, ще осакатиш и мозъка си.
(втори вариант)
Вие казвате: „Човек, като дойде на този свят, той не трябва да чувства" - тогава и кръв не ви трябва. Мисълта е нервната система, която трябва да се поддържа от артериалната кръв. Ако артериалната система престане да функционира, ще престане и нервната система. Значи между кръвта на вашето сърце и между кръвта на вашата мисъл има тясна връзка.
Ако осакатиш сърцето си, ще осакатиш и мозъка си.
Следователно човек трябва да отхранва, да развива в себе си велики мисли. Ако в твоя ум няма велики мисли и ако в твоето сърце няма велики желания, и ако в твоята воля няма велики действия, тогава какъв човек си ти? Мислите ли, че може да се нарече човек този банкер, който, след като е живял ред години, умре, остави след себе си сто хиляди лева завещание и се остави да го заровят? Това е посмешище на света. Ще остави голямо завещание и ще каже: „Искам да ме заровят на еди-кое си място, да ме опеят еди-колко си свещеника" и т.н.
към втори вариант >>
Ти когато говориш на твоето дете, има ли някаква мисъл в това?
(втори вариант)
Ти когато говориш на твоето дете, има ли някаква мисъл в това?
Има мисъл в твоето говорене, разбира се. Във всички неща в света, във всички Божии същества има една Божествена идея, която прониква в тях. Като четете Библията, там се казва, че Господ направил света. В това има една разумност. Както и да разглеждате живота, от едно или от друго становище, в него има една вътрешна разумност, която има прави отношения към нас.
към втори вариант >>
Тя е била само временно гостенка при този мъж, седяла е при него един-два дни и после си е заминала.
(втори вариант)
Защо се е докачил, и той не знае; не знае причините на това докачение. Някоя жена напуснала мъжа си. Защо го е напуснала? Щом една жена е напуснала мъжа си, тя не е негова. Тя принадлежи към друга някоя система.
Тя е била само временно гостенка при този мъж, седяла е при него един-два дни и после си е заминала.
Какво има да се сърди този мъж на жената? Казват, че тази жена пристанала на някой мъж. Че тя и като умре, пак пристава. Много жени, като умират, все пристават -преструват се на умрели, пристанали са на някой от другия свят. Всички тия поверия, дето разправят, че имало змейове, на които приставали - те не са от този свят, те са от друг свят.
към втори вариант >>
Следователно човек трябва да отхранва, да развива в себе си велики мисли.
(втори вариант)
Вие казвате: „Човек, като дойде на този свят, той не трябва да чувства" - тогава и кръв не ви трябва. Мисълта е нервната система, която трябва да се поддържа от артериалната кръв. Ако артериалната система престане да функционира, ще престане и нервната система. Значи между кръвта на вашето сърце и между кръвта на вашата мисъл има тясна връзка. Ако осакатиш сърцето си, ще осакатиш и мозъка си.
Следователно човек трябва да отхранва, да развива в себе си велики мисли.
Ако в твоя ум няма велики мисли и ако в твоето сърце няма велики желания, и ако в твоята воля няма велики действия, тогава какъв човек си ти? Мислите ли, че може да се нарече човек този банкер, който, след като е живял ред години, умре, остави след себе си сто хиляди лева завещание и се остави да го заровят? Това е посмешище на света. Ще остави голямо завещание и ще каже: „Искам да ме заровят на еди-кое си място, да ме опеят еди-колко си свещеника" и т.н. Това не е никаква идея.
към втори вариант >>
Има мисъл в твоето говорене, разбира се.
(втори вариант)
Ти когато говориш на твоето дете, има ли някаква мисъл в това?
Има мисъл в твоето говорене, разбира се.
Във всички неща в света, във всички Божии същества има една Божествена идея, която прониква в тях. Като четете Библията, там се казва, че Господ направил света. В това има една разумност. Както и да разглеждате живота, от едно или от друго становище, в него има една вътрешна разумност, която има прави отношения към нас. Ако хората разбираха тази велика наука, те щяха да подобрят живота си.
към втори вариант >>
Какво има да се сърди този мъж на жената?
(втори вариант)
Някоя жена напуснала мъжа си. Защо го е напуснала? Щом една жена е напуснала мъжа си, тя не е негова. Тя принадлежи към друга някоя система. Тя е била само временно гостенка при този мъж, седяла е при него един-два дни и после си е заминала.
Какво има да се сърди този мъж на жената?
Казват, че тази жена пристанала на някой мъж. Че тя и като умре, пак пристава. Много жени, като умират, все пристават -преструват се на умрели, пристанали са на някой от другия свят. Всички тия поверия, дето разправят, че имало змейове, на които приставали - те не са от този свят, те са от друг свят. И след всичко това ще ни привеждат факта, ще ни доказват, че умрелите хора отивали при Бога.
към втори вариант >>
Ако в твоя ум няма велики мисли и ако в твоето сърце няма велики желания, и ако в твоята воля няма велики действия, тогава какъв човек си ти?
(втори вариант)
Мисълта е нервната система, която трябва да се поддържа от артериалната кръв. Ако артериалната система престане да функционира, ще престане и нервната система. Значи между кръвта на вашето сърце и между кръвта на вашата мисъл има тясна връзка. Ако осакатиш сърцето си, ще осакатиш и мозъка си. Следователно човек трябва да отхранва, да развива в себе си велики мисли.
Ако в твоя ум няма велики мисли и ако в твоето сърце няма велики желания, и ако в твоята воля няма велики действия, тогава какъв човек си ти?
Мислите ли, че може да се нарече човек този банкер, който, след като е живял ред години, умре, остави след себе си сто хиляди лева завещание и се остави да го заровят? Това е посмешище на света. Ще остави голямо завещание и ще каже: „Искам да ме заровят на еди-кое си място, да ме опеят еди-колко си свещеника" и т.н. Това не е никаква идея. Смешно е даже.
към втори вариант >>
Във всички неща в света, във всички Божии същества има една Божествена идея, която прониква в тях.
(втори вариант)
Ти когато говориш на твоето дете, има ли някаква мисъл в това? Има мисъл в твоето говорене, разбира се.
Във всички неща в света, във всички Божии същества има една Божествена идея, която прониква в тях.
Като четете Библията, там се казва, че Господ направил света. В това има една разумност. Както и да разглеждате живота, от едно или от друго становище, в него има една вътрешна разумност, която има прави отношения към нас. Ако хората разбираха тази велика наука, те щяха да подобрят живота си. Две по две колко е?
към втори вариант >>
Казват, че тази жена пристанала на някой мъж.
(втори вариант)
Защо го е напуснала? Щом една жена е напуснала мъжа си, тя не е негова. Тя принадлежи към друга някоя система. Тя е била само временно гостенка при този мъж, седяла е при него един-два дни и после си е заминала. Какво има да се сърди този мъж на жената?
Казват, че тази жена пристанала на някой мъж.
Че тя и като умре, пак пристава. Много жени, като умират, все пристават -преструват се на умрели, пристанали са на някой от другия свят. Всички тия поверия, дето разправят, че имало змейове, на които приставали - те не са от този свят, те са от друг свят. И след всичко това ще ни привеждат факта, ще ни доказват, че умрелите хора отивали при Бога. Каква нужда има Господ хората да умират и да отиват после при Него?
към втори вариант >>
Мислите ли, че може да се нарече човек този банкер, който, след като е живял ред години, умре, остави след себе си сто хиляди лева завещание и се остави да го заровят?
(втори вариант)
Ако артериалната система престане да функционира, ще престане и нервната система. Значи между кръвта на вашето сърце и между кръвта на вашата мисъл има тясна връзка. Ако осакатиш сърцето си, ще осакатиш и мозъка си. Следователно човек трябва да отхранва, да развива в себе си велики мисли. Ако в твоя ум няма велики мисли и ако в твоето сърце няма велики желания, и ако в твоята воля няма велики действия, тогава какъв човек си ти?
Мислите ли, че може да се нарече човек този банкер, който, след като е живял ред години, умре, остави след себе си сто хиляди лева завещание и се остави да го заровят?
Това е посмешище на света. Ще остави голямо завещание и ще каже: „Искам да ме заровят на еди-кое си място, да ме опеят еди-колко си свещеника" и т.н. Това не е никаква идея. Смешно е даже. Ако бих умрял, аз бих оставил следното завещание: никъде да не ме заравят и никак да не ме опяват.
към втори вариант >>
Като четете Библията, там се казва, че Господ направил света.
(втори вариант)
Ти когато говориш на твоето дете, има ли някаква мисъл в това? Има мисъл в твоето говорене, разбира се. Във всички неща в света, във всички Божии същества има една Божествена идея, която прониква в тях.
Като четете Библията, там се казва, че Господ направил света.
В това има една разумност. Както и да разглеждате живота, от едно или от друго становище, в него има една вътрешна разумност, която има прави отношения към нас. Ако хората разбираха тази велика наука, те щяха да подобрят живота си. Две по две колко е? Четири. Сега да ви спася положението.
към втори вариант >>
Че тя и като умре, пак пристава.
(втори вариант)
Щом една жена е напуснала мъжа си, тя не е негова. Тя принадлежи към друга някоя система. Тя е била само временно гостенка при този мъж, седяла е при него един-два дни и после си е заминала. Какво има да се сърди този мъж на жената? Казват, че тази жена пристанала на някой мъж.
Че тя и като умре, пак пристава.
Много жени, като умират, все пристават -преструват се на умрели, пристанали са на някой от другия свят. Всички тия поверия, дето разправят, че имало змейове, на които приставали - те не са от този свят, те са от друг свят. И след всичко това ще ни привеждат факта, ще ни доказват, че умрелите хора отивали при Бога. Каква нужда има Господ хората да умират и да отиват после при Него? Това показва, че ние имаме изопачени понятия за Бога.
към втори вариант >>
Това е посмешище на света.
(втори вариант)
Значи между кръвта на вашето сърце и между кръвта на вашата мисъл има тясна връзка. Ако осакатиш сърцето си, ще осакатиш и мозъка си. Следователно човек трябва да отхранва, да развива в себе си велики мисли. Ако в твоя ум няма велики мисли и ако в твоето сърце няма велики желания, и ако в твоята воля няма велики действия, тогава какъв човек си ти? Мислите ли, че може да се нарече човек този банкер, който, след като е живял ред години, умре, остави след себе си сто хиляди лева завещание и се остави да го заровят?
Това е посмешище на света.
Ще остави голямо завещание и ще каже: „Искам да ме заровят на еди-кое си място, да ме опеят еди-колко си свещеника" и т.н. Това не е никаква идея. Смешно е даже. Ако бих умрял, аз бих оставил следното завещание: никъде да не ме заравят и никак да не ме опяват. „Че как така?
към втори вариант >>
В това има една разумност.
(втори вариант)
Ти когато говориш на твоето дете, има ли някаква мисъл в това? Има мисъл в твоето говорене, разбира се. Във всички неща в света, във всички Божии същества има една Божествена идея, която прониква в тях. Като четете Библията, там се казва, че Господ направил света.
В това има една разумност.
Както и да разглеждате живота, от едно или от друго становище, в него има една вътрешна разумност, която има прави отношения към нас. Ако хората разбираха тази велика наука, те щяха да подобрят живота си. Две по две колко е? Четири. Сега да ви спася положението. Наместо да казвате: „Два петела по два лева правят четири лева", кажете: „Два петела, ако се хранят с жито, в продължение на една година те ще изядат четири килограма жито." Турям плюс.
към втори вариант >>
Много жени, като умират, все пристават -преструват се на умрели, пристанали са на някой от другия свят.
(втори вариант)
Тя принадлежи към друга някоя система. Тя е била само временно гостенка при този мъж, седяла е при него един-два дни и после си е заминала. Какво има да се сърди този мъж на жената? Казват, че тази жена пристанала на някой мъж. Че тя и като умре, пак пристава.
Много жени, като умират, все пристават -преструват се на умрели, пристанали са на някой от другия свят.
Всички тия поверия, дето разправят, че имало змейове, на които приставали - те не са от този свят, те са от друг свят. И след всичко това ще ни привеждат факта, ще ни доказват, че умрелите хора отивали при Бога. Каква нужда има Господ хората да умират и да отиват после при Него? Това показва, че ние имаме изопачени понятия за Бога. Такива понятия аз наричам просташки.
към втори вариант >>
Ще остави голямо завещание и ще каже: „Искам да ме заровят на еди-кое си място, да ме опеят еди-колко си свещеника" и т.н.
(втори вариант)
Ако осакатиш сърцето си, ще осакатиш и мозъка си. Следователно човек трябва да отхранва, да развива в себе си велики мисли. Ако в твоя ум няма велики мисли и ако в твоето сърце няма велики желания, и ако в твоята воля няма велики действия, тогава какъв човек си ти? Мислите ли, че може да се нарече човек този банкер, който, след като е живял ред години, умре, остави след себе си сто хиляди лева завещание и се остави да го заровят? Това е посмешище на света.
Ще остави голямо завещание и ще каже: „Искам да ме заровят на еди-кое си място, да ме опеят еди-колко си свещеника" и т.н.
Това не е никаква идея. Смешно е даже. Ако бих умрял, аз бих оставил следното завещание: никъде да не ме заравят и никак да не ме опяват. „Че как така? " Чудно нещо.
към втори вариант >>
Както и да разглеждате живота, от едно или от друго становище, в него има една вътрешна разумност, която има прави отношения към нас.
(втори вариант)
Ти когато говориш на твоето дете, има ли някаква мисъл в това? Има мисъл в твоето говорене, разбира се. Във всички неща в света, във всички Божии същества има една Божествена идея, която прониква в тях. Като четете Библията, там се казва, че Господ направил света. В това има една разумност.
Както и да разглеждате живота, от едно или от друго становище, в него има една вътрешна разумност, която има прави отношения към нас.
Ако хората разбираха тази велика наука, те щяха да подобрят живота си. Две по две колко е? Четири. Сега да ви спася положението. Наместо да казвате: „Два петела по два лева правят четири лева", кажете: „Два петела, ако се хранят с жито, в продължение на една година те ще изядат четири килограма жито." Турям плюс. Значи тези два петела, като се хранят с жито, аз взимам всяка сутрин, и като изкукуригат - хвърлям им по една малка част.
към втори вариант >>
Всички тия поверия, дето разправят, че имало змейове, на които приставали - те не са от този свят, те са от друг свят.
(втори вариант)
Тя е била само временно гостенка при този мъж, седяла е при него един-два дни и после си е заминала. Какво има да се сърди този мъж на жената? Казват, че тази жена пристанала на някой мъж. Че тя и като умре, пак пристава. Много жени, като умират, все пристават -преструват се на умрели, пристанали са на някой от другия свят.
Всички тия поверия, дето разправят, че имало змейове, на които приставали - те не са от този свят, те са от друг свят.
И след всичко това ще ни привеждат факта, ще ни доказват, че умрелите хора отивали при Бога. Каква нужда има Господ хората да умират и да отиват после при Него? Това показва, че ние имаме изопачени понятия за Бога. Такива понятия аз наричам просташки. Ние мислим за Бога като за човек, но това са наши забавления.
към втори вариант >>
Това не е никаква идея.
(втори вариант)
Следователно човек трябва да отхранва, да развива в себе си велики мисли. Ако в твоя ум няма велики мисли и ако в твоето сърце няма велики желания, и ако в твоята воля няма велики действия, тогава какъв човек си ти? Мислите ли, че може да се нарече човек този банкер, който, след като е живял ред години, умре, остави след себе си сто хиляди лева завещание и се остави да го заровят? Това е посмешище на света. Ще остави голямо завещание и ще каже: „Искам да ме заровят на еди-кое си място, да ме опеят еди-колко си свещеника" и т.н.
Това не е никаква идея.
Смешно е даже. Ако бих умрял, аз бих оставил следното завещание: никъде да не ме заравят и никак да не ме опяват. „Че как така? " Чудно нещо. Смешна работа.
към втори вариант >>
Ако хората разбираха тази велика наука, те щяха да подобрят живота си.
(втори вариант)
Има мисъл в твоето говорене, разбира се. Във всички неща в света, във всички Божии същества има една Божествена идея, която прониква в тях. Като четете Библията, там се казва, че Господ направил света. В това има една разумност. Както и да разглеждате живота, от едно или от друго становище, в него има една вътрешна разумност, която има прави отношения към нас.
Ако хората разбираха тази велика наука, те щяха да подобрят живота си.
Две по две колко е? Четири. Сега да ви спася положението. Наместо да казвате: „Два петела по два лева правят четири лева", кажете: „Два петела, ако се хранят с жито, в продължение на една година те ще изядат четири килограма жито." Турям плюс. Значи тези два петела, като се хранят с жито, аз взимам всяка сутрин, и като изкукуригат - хвърлям им по една малка част. Това е правилното разрешение на въпроса.
към втори вариант >>
И след всичко това ще ни привеждат факта, ще ни доказват, че умрелите хора отивали при Бога.
(втори вариант)
Какво има да се сърди този мъж на жената? Казват, че тази жена пристанала на някой мъж. Че тя и като умре, пак пристава. Много жени, като умират, все пристават -преструват се на умрели, пристанали са на някой от другия свят. Всички тия поверия, дето разправят, че имало змейове, на които приставали - те не са от този свят, те са от друг свят.
И след всичко това ще ни привеждат факта, ще ни доказват, че умрелите хора отивали при Бога.
Каква нужда има Господ хората да умират и да отиват после при Него? Това показва, че ние имаме изопачени понятия за Бога. Такива понятия аз наричам просташки. Ние мислим за Бога като за човек, но това са наши забавления. Ние трябва да се освободим от тях и да имаме една светла идея за Това разумно Същество, Което е създало света.
към втори вариант >>
Смешно е даже.
(втори вариант)
Ако в твоя ум няма велики мисли и ако в твоето сърце няма велики желания, и ако в твоята воля няма велики действия, тогава какъв човек си ти? Мислите ли, че може да се нарече човек този банкер, който, след като е живял ред години, умре, остави след себе си сто хиляди лева завещание и се остави да го заровят? Това е посмешище на света. Ще остави голямо завещание и ще каже: „Искам да ме заровят на еди-кое си място, да ме опеят еди-колко си свещеника" и т.н. Това не е никаква идея.
Смешно е даже.
Ако бих умрял, аз бих оставил следното завещание: никъде да не ме заравят и никак да не ме опяват. „Че как така? " Чудно нещо. Смешна работа. Като се роди едно дете, опявате ли го?
към втори вариант >>
Две по две колко е?
(втори вариант)
Във всички неща в света, във всички Божии същества има една Божествена идея, която прониква в тях. Като четете Библията, там се казва, че Господ направил света. В това има една разумност. Както и да разглеждате живота, от едно или от друго становище, в него има една вътрешна разумност, която има прави отношения към нас. Ако хората разбираха тази велика наука, те щяха да подобрят живота си.
Две по две колко е?
Четири. Сега да ви спася положението. Наместо да казвате: „Два петела по два лева правят четири лева", кажете: „Два петела, ако се хранят с жито, в продължение на една година те ще изядат четири килограма жито." Турям плюс. Значи тези два петела, като се хранят с жито, аз взимам всяка сутрин, и като изкукуригат - хвърлям им по една малка част. Това е правилното разрешение на въпроса. Разбирате ли сега?
към втори вариант >>
Каква нужда има Господ хората да умират и да отиват после при Него?
(втори вариант)
Казват, че тази жена пристанала на някой мъж. Че тя и като умре, пак пристава. Много жени, като умират, все пристават -преструват се на умрели, пристанали са на някой от другия свят. Всички тия поверия, дето разправят, че имало змейове, на които приставали - те не са от този свят, те са от друг свят. И след всичко това ще ни привеждат факта, ще ни доказват, че умрелите хора отивали при Бога.
Каква нужда има Господ хората да умират и да отиват после при Него?
Това показва, че ние имаме изопачени понятия за Бога. Такива понятия аз наричам просташки. Ние мислим за Бога като за човек, но това са наши забавления. Ние трябва да се освободим от тях и да имаме една светла идея за Това разумно Същество, Което е създало света. Само така ще разберем всички явления, които съществуват в света по съвършено особен начин.
към втори вариант >>
Ако бих умрял, аз бих оставил следното завещание: никъде да не ме заравят и никак да не ме опяват.
(втори вариант)
Мислите ли, че може да се нарече човек този банкер, който, след като е живял ред години, умре, остави след себе си сто хиляди лева завещание и се остави да го заровят? Това е посмешище на света. Ще остави голямо завещание и ще каже: „Искам да ме заровят на еди-кое си място, да ме опеят еди-колко си свещеника" и т.н. Това не е никаква идея. Смешно е даже.
Ако бих умрял, аз бих оставил следното завещание: никъде да не ме заравят и никак да не ме опяват.
„Че как така? " Чудно нещо. Смешна работа. Като се роди едно дете, опявате ли го? Тогава му се радвате.
към втори вариант >>
Четири. Сега да ви спася положението.
(втори вариант)
Като четете Библията, там се казва, че Господ направил света. В това има една разумност. Както и да разглеждате живота, от едно или от друго становище, в него има една вътрешна разумност, която има прави отношения към нас. Ако хората разбираха тази велика наука, те щяха да подобрят живота си. Две по две колко е?
Четири. Сега да ви спася положението.
Наместо да казвате: „Два петела по два лева правят четири лева", кажете: „Два петела, ако се хранят с жито, в продължение на една година те ще изядат четири килограма жито." Турям плюс. Значи тези два петела, като се хранят с жито, аз взимам всяка сутрин, и като изкукуригат - хвърлям им по една малка част. Това е правилното разрешение на въпроса. Разбирате ли сега? Това значи „две по две е четири" - да вземеш жито и да им хвърлиш.
към втори вариант >>
Това показва, че ние имаме изопачени понятия за Бога.
(втори вариант)
Че тя и като умре, пак пристава. Много жени, като умират, все пристават -преструват се на умрели, пристанали са на някой от другия свят. Всички тия поверия, дето разправят, че имало змейове, на които приставали - те не са от този свят, те са от друг свят. И след всичко това ще ни привеждат факта, ще ни доказват, че умрелите хора отивали при Бога. Каква нужда има Господ хората да умират и да отиват после при Него?
Това показва, че ние имаме изопачени понятия за Бога.
Такива понятия аз наричам просташки. Ние мислим за Бога като за човек, но това са наши забавления. Ние трябва да се освободим от тях и да имаме една светла идея за Това разумно Същество, Което е създало света. Само така ще разберем всички явления, които съществуват в света по съвършено особен начин. Затова има една вътрешна наука.
към втори вариант >>
„Че как така?
(втори вариант)
Това е посмешище на света. Ще остави голямо завещание и ще каже: „Искам да ме заровят на еди-кое си място, да ме опеят еди-колко си свещеника" и т.н. Това не е никаква идея. Смешно е даже. Ако бих умрял, аз бих оставил следното завещание: никъде да не ме заравят и никак да не ме опяват.
„Че как така?
" Чудно нещо. Смешна работа. Като се роди едно дете, опявате ли го? Тогава му се радвате. А като умре, изнасяте го като един парцал.
към втори вариант >>
Наместо да казвате: „Два петела по два лева правят четири лева", кажете: „Два петела, ако се хранят с жито, в продължение на една година те ще изядат четири килограма жито." Турям плюс.
(втори вариант)
В това има една разумност. Както и да разглеждате живота, от едно или от друго становище, в него има една вътрешна разумност, която има прави отношения към нас. Ако хората разбираха тази велика наука, те щяха да подобрят живота си. Две по две колко е? Четири. Сега да ви спася положението.
Наместо да казвате: „Два петела по два лева правят четири лева", кажете: „Два петела, ако се хранят с жито, в продължение на една година те ще изядат четири килограма жито." Турям плюс.
Значи тези два петела, като се хранят с жито, аз взимам всяка сутрин, и като изкукуригат - хвърлям им по една малка част. Това е правилното разрешение на въпроса. Разбирате ли сега? Това значи „две по две е четири" - да вземеш жито и да им хвърлиш. Трябва да създадеш мисъл на твоя ум.
към втори вариант >>
Такива понятия аз наричам просташки.
(втори вариант)
Много жени, като умират, все пристават -преструват се на умрели, пристанали са на някой от другия свят. Всички тия поверия, дето разправят, че имало змейове, на които приставали - те не са от този свят, те са от друг свят. И след всичко това ще ни привеждат факта, ще ни доказват, че умрелите хора отивали при Бога. Каква нужда има Господ хората да умират и да отиват после при Него? Това показва, че ние имаме изопачени понятия за Бога.
Такива понятия аз наричам просташки.
Ние мислим за Бога като за човек, но това са наши забавления. Ние трябва да се освободим от тях и да имаме една светла идея за Това разумно Същество, Което е създало света. Само така ще разберем всички явления, които съществуват в света по съвършено особен начин. Затова има една вътрешна наука.
към втори вариант >>
" Чудно нещо.
(втори вариант)
Ще остави голямо завещание и ще каже: „Искам да ме заровят на еди-кое си място, да ме опеят еди-колко си свещеника" и т.н. Това не е никаква идея. Смешно е даже. Ако бих умрял, аз бих оставил следното завещание: никъде да не ме заравят и никак да не ме опяват. „Че как така?
" Чудно нещо.
Смешна работа. Като се роди едно дете, опявате ли го? Тогава му се радвате. А като умре, изнасяте го като един парцал. Какъв смисъл има в раждането?
към втори вариант >>
Значи тези два петела, като се хранят с жито, аз взимам всяка сутрин, и като изкукуригат - хвърлям им по една малка част.
(втори вариант)
Както и да разглеждате живота, от едно или от друго становище, в него има една вътрешна разумност, която има прави отношения към нас. Ако хората разбираха тази велика наука, те щяха да подобрят живота си. Две по две колко е? Четири. Сега да ви спася положението. Наместо да казвате: „Два петела по два лева правят четири лева", кажете: „Два петела, ако се хранят с жито, в продължение на една година те ще изядат четири килограма жито." Турям плюс.
Значи тези два петела, като се хранят с жито, аз взимам всяка сутрин, и като изкукуригат - хвърлям им по една малка част.
Това е правилното разрешение на въпроса. Разбирате ли сега? Това значи „две по две е четири" - да вземеш жито и да им хвърлиш. Трябва да създадеш мисъл на твоя ум. Ще вземеш една хубава книга и ще размишляваш върху някой предмет - било за слънцето, за месечината, за звездите или за растенията, за живота - и по такъв начин ще храниш своя ум, своя петел.
към втори вариант >>
Ние мислим за Бога като за човек, но това са наши забавления.
(втори вариант)
Всички тия поверия, дето разправят, че имало змейове, на които приставали - те не са от този свят, те са от друг свят. И след всичко това ще ни привеждат факта, ще ни доказват, че умрелите хора отивали при Бога. Каква нужда има Господ хората да умират и да отиват после при Него? Това показва, че ние имаме изопачени понятия за Бога. Такива понятия аз наричам просташки.
Ние мислим за Бога като за човек, но това са наши забавления.
Ние трябва да се освободим от тях и да имаме една светла идея за Това разумно Същество, Което е създало света. Само така ще разберем всички явления, които съществуват в света по съвършено особен начин. Затова има една вътрешна наука.
към втори вариант >>
Смешна работа.
(втори вариант)
Това не е никаква идея. Смешно е даже. Ако бих умрял, аз бих оставил следното завещание: никъде да не ме заравят и никак да не ме опяват. „Че как така? " Чудно нещо.
Смешна работа.
Като се роди едно дете, опявате ли го? Тогава му се радвате. А като умре, изнасяте го като един парцал. Какъв смисъл има в раждането? Според вас между раждането и смъртта няма никаква връзка.
към втори вариант >>
Това е правилното разрешение на въпроса.
(втори вариант)
Ако хората разбираха тази велика наука, те щяха да подобрят живота си. Две по две колко е? Четири. Сега да ви спася положението. Наместо да казвате: „Два петела по два лева правят четири лева", кажете: „Два петела, ако се хранят с жито, в продължение на една година те ще изядат четири килограма жито." Турям плюс. Значи тези два петела, като се хранят с жито, аз взимам всяка сутрин, и като изкукуригат - хвърлям им по една малка част.
Това е правилното разрешение на въпроса.
Разбирате ли сега? Това значи „две по две е четири" - да вземеш жито и да им хвърлиш. Трябва да създадеш мисъл на твоя ум. Ще вземеш една хубава книга и ще размишляваш върху някой предмет - било за слънцето, за месечината, за звездите или за растенията, за живота - и по такъв начин ще храниш своя ум, своя петел. Тогава ще дойдат ангелите отгоре, ще те благословят и ще чуеш гласа им: „Иди си, момчето ти ще бъде здраво."
към втори вариант >>
Ние трябва да се освободим от тях и да имаме една светла идея за Това разумно Същество, Което е създало света.
(втори вариант)
И след всичко това ще ни привеждат факта, ще ни доказват, че умрелите хора отивали при Бога. Каква нужда има Господ хората да умират и да отиват после при Него? Това показва, че ние имаме изопачени понятия за Бога. Такива понятия аз наричам просташки. Ние мислим за Бога като за човек, но това са наши забавления.
Ние трябва да се освободим от тях и да имаме една светла идея за Това разумно Същество, Което е създало света.
Само така ще разберем всички явления, които съществуват в света по съвършено особен начин. Затова има една вътрешна наука.
към втори вариант >>
Като се роди едно дете, опявате ли го?
(втори вариант)
Смешно е даже. Ако бих умрял, аз бих оставил следното завещание: никъде да не ме заравят и никак да не ме опяват. „Че как така? " Чудно нещо. Смешна работа.
Като се роди едно дете, опявате ли го?
Тогава му се радвате. А като умре, изнасяте го като един парцал. Какъв смисъл има в раждането? Според вас между раждането и смъртта няма никаква връзка. Ако е така, тогава животът няма никакъв смисъл.
към втори вариант >>
Разбирате ли сега?
(втори вариант)
Две по две колко е? Четири. Сега да ви спася положението. Наместо да казвате: „Два петела по два лева правят четири лева", кажете: „Два петела, ако се хранят с жито, в продължение на една година те ще изядат четири килограма жито." Турям плюс. Значи тези два петела, като се хранят с жито, аз взимам всяка сутрин, и като изкукуригат - хвърлям им по една малка част. Това е правилното разрешение на въпроса.
Разбирате ли сега?
Това значи „две по две е четири" - да вземеш жито и да им хвърлиш. Трябва да създадеш мисъл на твоя ум. Ще вземеш една хубава книга и ще размишляваш върху някой предмет - било за слънцето, за месечината, за звездите или за растенията, за живота - и по такъв начин ще храниш своя ум, своя петел. Тогава ще дойдат ангелите отгоре, ще те благословят и ще чуеш гласа им: „Иди си, момчето ти ще бъде здраво."
към втори вариант >>
Само така ще разберем всички явления, които съществуват в света по съвършено особен начин.
(втори вариант)
Каква нужда има Господ хората да умират и да отиват после при Него? Това показва, че ние имаме изопачени понятия за Бога. Такива понятия аз наричам просташки. Ние мислим за Бога като за човек, но това са наши забавления. Ние трябва да се освободим от тях и да имаме една светла идея за Това разумно Същество, Което е създало света.
Само така ще разберем всички явления, които съществуват в света по съвършено особен начин.
Затова има една вътрешна наука.
към втори вариант >>
Тогава му се радвате.
(втори вариант)
Ако бих умрял, аз бих оставил следното завещание: никъде да не ме заравят и никак да не ме опяват. „Че как така? " Чудно нещо. Смешна работа. Като се роди едно дете, опявате ли го?
Тогава му се радвате.
А като умре, изнасяте го като един парцал. Какъв смисъл има в раждането? Според вас между раждането и смъртта няма никаква връзка. Ако е така, тогава животът няма никакъв смисъл. И като се родиш, ти казваш: „Какъв ще бъде животът, какъв ще бъде краят му?
към втори вариант >>
Това значи „две по две е четири" - да вземеш жито и да им хвърлиш.
(втори вариант)
Четири. Сега да ви спася положението. Наместо да казвате: „Два петела по два лева правят четири лева", кажете: „Два петела, ако се хранят с жито, в продължение на една година те ще изядат четири килограма жито." Турям плюс. Значи тези два петела, като се хранят с жито, аз взимам всяка сутрин, и като изкукуригат - хвърлям им по една малка част. Това е правилното разрешение на въпроса. Разбирате ли сега?
Това значи „две по две е четири" - да вземеш жито и да им хвърлиш.
Трябва да създадеш мисъл на твоя ум. Ще вземеш една хубава книга и ще размишляваш върху някой предмет - било за слънцето, за месечината, за звездите или за растенията, за живота - и по такъв начин ще храниш своя ум, своя петел. Тогава ще дойдат ангелите отгоре, ще те благословят и ще чуеш гласа им: „Иди си, момчето ти ще бъде здраво."
към втори вариант >>
Затова има една вътрешна наука.
(втори вариант)
Това показва, че ние имаме изопачени понятия за Бога. Такива понятия аз наричам просташки. Ние мислим за Бога като за човек, но това са наши забавления. Ние трябва да се освободим от тях и да имаме една светла идея за Това разумно Същество, Което е създало света. Само така ще разберем всички явления, които съществуват в света по съвършено особен начин.
Затова има една вътрешна наука.
към втори вариант >>
А като умре, изнасяте го като един парцал.
(втори вариант)
„Че как така? " Чудно нещо. Смешна работа. Като се роди едно дете, опявате ли го? Тогава му се радвате.
А като умре, изнасяте го като един парцал.
Какъв смисъл има в раждането? Според вас между раждането и смъртта няма никаква връзка. Ако е така, тогава животът няма никакъв смисъл. И като се родиш, ти казваш: „Какъв ще бъде животът, какъв ще бъде краят му? " Краят на живота не е смъртта и раждането не е началото на живота.
към втори вариант >>
Трябва да създадеш мисъл на твоя ум.
(втори вариант)
Наместо да казвате: „Два петела по два лева правят четири лева", кажете: „Два петела, ако се хранят с жито, в продължение на една година те ще изядат четири килограма жито." Турям плюс. Значи тези два петела, като се хранят с жито, аз взимам всяка сутрин, и като изкукуригат - хвърлям им по една малка част. Това е правилното разрешение на въпроса. Разбирате ли сега? Това значи „две по две е четири" - да вземеш жито и да им хвърлиш.
Трябва да създадеш мисъл на твоя ум.
Ще вземеш една хубава книга и ще размишляваш върху някой предмет - било за слънцето, за месечината, за звездите или за растенията, за живота - и по такъв начин ще храниш своя ум, своя петел. Тогава ще дойдат ангелите отгоре, ще те благословят и ще чуеш гласа им: „Иди си, момчето ти ще бъде здраво."
към втори вариант >>
Познаването на Бога е един кардинален въпрос.
(втори вариант)
Познаването на Бога е един кардинален въпрос.
Познаването на Бога не е такова, както съвременните хора днес Го познават. Това не е никакво познаване. Ти гледаш слънцето, но ученият човек трябва да ти доказва, че това слънце не е толкова малко, колкото го виждаш. Сега трябват ред доказателства, за да ти докажат една истина. Учените хора трябва с години, с векове да ни доказват, че слънчевите тела, че небесните тела не са тъй малки, блещукащи телца, както ние ги виждаме отдалеч, а са грамадни тела.
към втори вариант >>
Какъв смисъл има в раждането?
(втори вариант)
" Чудно нещо. Смешна работа. Като се роди едно дете, опявате ли го? Тогава му се радвате. А като умре, изнасяте го като един парцал.
Какъв смисъл има в раждането?
Според вас между раждането и смъртта няма никаква връзка. Ако е така, тогава животът няма никакъв смисъл. И като се родиш, ти казваш: „Какъв ще бъде животът, какъв ще бъде краят му? " Краят на живота не е смъртта и раждането не е началото на живота. В дадения случай раждането е само една възможност.
към втори вариант >>
Ще вземеш една хубава книга и ще размишляваш върху някой предмет - било за слънцето, за месечината, за звездите или за растенията, за живота - и по такъв начин ще храниш своя ум, своя петел.
(втори вариант)
Значи тези два петела, като се хранят с жито, аз взимам всяка сутрин, и като изкукуригат - хвърлям им по една малка част. Това е правилното разрешение на въпроса. Разбирате ли сега? Това значи „две по две е четири" - да вземеш жито и да им хвърлиш. Трябва да създадеш мисъл на твоя ум.
Ще вземеш една хубава книга и ще размишляваш върху някой предмет - било за слънцето, за месечината, за звездите или за растенията, за живота - и по такъв начин ще храниш своя ум, своя петел.
Тогава ще дойдат ангелите отгоре, ще те благословят и ще чуеш гласа им: „Иди си, момчето ти ще бъде здраво."
към втори вариант >>
Познаването на Бога не е такова, както съвременните хора днес Го познават.
(втори вариант)
Познаването на Бога е един кардинален въпрос.
Познаването на Бога не е такова, както съвременните хора днес Го познават.
Това не е никакво познаване. Ти гледаш слънцето, но ученият човек трябва да ти доказва, че това слънце не е толкова малко, колкото го виждаш. Сега трябват ред доказателства, за да ти докажат една истина. Учените хора трябва с години, с векове да ни доказват, че слънчевите тела, че небесните тела не са тъй малки, блещукащи телца, както ние ги виждаме отдалеч, а са грамадни тела. Значи, за да се знае самата истина, трябва ред умове да ни доказват, че реалността е по друг начин съпоставена.
към втори вариант >>
Според вас между раждането и смъртта няма никаква връзка.
(втори вариант)
Смешна работа. Като се роди едно дете, опявате ли го? Тогава му се радвате. А като умре, изнасяте го като един парцал. Какъв смисъл има в раждането?
Според вас между раждането и смъртта няма никаква връзка.
Ако е така, тогава животът няма никакъв смисъл. И като се родиш, ти казваш: „Какъв ще бъде животът, какъв ще бъде краят му? " Краят на живота не е смъртта и раждането не е началото на живота. В дадения случай раждането е само една възможност. Че ти си съществувал и преди раждането си.
към втори вариант >>
Тогава ще дойдат ангелите отгоре, ще те благословят и ще чуеш гласа им: „Иди си, момчето ти ще бъде здраво."
(втори вариант)
Това е правилното разрешение на въпроса. Разбирате ли сега? Това значи „две по две е четири" - да вземеш жито и да им хвърлиш. Трябва да създадеш мисъл на твоя ум. Ще вземеш една хубава книга и ще размишляваш върху някой предмет - било за слънцето, за месечината, за звездите или за растенията, за живота - и по такъв начин ще храниш своя ум, своя петел.
Тогава ще дойдат ангелите отгоре, ще те благословят и ще чуеш гласа им: „Иди си, момчето ти ще бъде здраво."
към втори вариант >>
Това не е никакво познаване.
(втори вариант)
Познаването на Бога е един кардинален въпрос. Познаването на Бога не е такова, както съвременните хора днес Го познават.
Това не е никакво познаване.
Ти гледаш слънцето, но ученият човек трябва да ти доказва, че това слънце не е толкова малко, колкото го виждаш. Сега трябват ред доказателства, за да ти докажат една истина. Учените хора трябва с години, с векове да ни доказват, че слънчевите тела, че небесните тела не са тъй малки, блещукащи телца, както ние ги виждаме отдалеч, а са грамадни тела. Значи, за да се знае самата истина, трябва ред умове да ни доказват, че реалността е по друг начин съпоставена. И след като разберем тази реалност, едва ли можем да си представим какво нещо е слънцето, какво нещо представляват звездите.
към втори вариант >>
Ако е така, тогава животът няма никакъв смисъл.
(втори вариант)
Като се роди едно дете, опявате ли го? Тогава му се радвате. А като умре, изнасяте го като един парцал. Какъв смисъл има в раждането? Според вас между раждането и смъртта няма никаква връзка.
Ако е така, тогава животът няма никакъв смисъл.
И като се родиш, ти казваш: „Какъв ще бъде животът, какъв ще бъде краят му? " Краят на живота не е смъртта и раждането не е началото на живота. В дадения случай раждането е само една възможност. Че ти си съществувал и преди раждането си. Една душа, преди да дойде на земята, тя е съществувала.
към втори вариант >>
Ти гледаш слънцето, но ученият човек трябва да ти доказва, че това слънце не е толкова малко, колкото го виждаш.
(втори вариант)
Познаването на Бога е един кардинален въпрос. Познаването на Бога не е такова, както съвременните хора днес Го познават. Това не е никакво познаване.
Ти гледаш слънцето, но ученият човек трябва да ти доказва, че това слънце не е толкова малко, колкото го виждаш.
Сега трябват ред доказателства, за да ти докажат една истина. Учените хора трябва с години, с векове да ни доказват, че слънчевите тела, че небесните тела не са тъй малки, блещукащи телца, както ние ги виждаме отдалеч, а са грамадни тела. Значи, за да се знае самата истина, трябва ред умове да ни доказват, че реалността е по друг начин съпоставена. И след като разберем тази реалност, едва ли можем да си представим какво нещо е слънцето, какво нещо представляват звездите. И след като ни представят и покажат, че Бог е всесилен, безконечен, вечен, това-онова - едва ли ще можем да си съставим една идея за Бога - какво Той представлява всъщност.
към втори вариант >>
И като се родиш, ти казваш: „Какъв ще бъде животът, какъв ще бъде краят му?
(втори вариант)
Тогава му се радвате. А като умре, изнасяте го като един парцал. Какъв смисъл има в раждането? Според вас между раждането и смъртта няма никаква връзка. Ако е така, тогава животът няма никакъв смисъл.
И като се родиш, ти казваш: „Какъв ще бъде животът, какъв ще бъде краят му?
" Краят на живота не е смъртта и раждането не е началото на живота. В дадения случай раждането е само една възможност. Че ти си съществувал и преди раждането си. Една душа, преди да дойде на земята, тя е съществувала.
към втори вариант >>
Сега трябват ред доказателства, за да ти докажат една истина.
(втори вариант)
Познаването на Бога е един кардинален въпрос. Познаването на Бога не е такова, както съвременните хора днес Го познават. Това не е никакво познаване. Ти гледаш слънцето, но ученият човек трябва да ти доказва, че това слънце не е толкова малко, колкото го виждаш.
Сега трябват ред доказателства, за да ти докажат една истина.
Учените хора трябва с години, с векове да ни доказват, че слънчевите тела, че небесните тела не са тъй малки, блещукащи телца, както ние ги виждаме отдалеч, а са грамадни тела. Значи, за да се знае самата истина, трябва ред умове да ни доказват, че реалността е по друг начин съпоставена. И след като разберем тази реалност, едва ли можем да си представим какво нещо е слънцето, какво нещо представляват звездите. И след като ни представят и покажат, че Бог е всесилен, безконечен, вечен, това-онова - едва ли ще можем да си съставим една идея за Бога - какво Той представлява всъщност.
към втори вариант >>
" Краят на живота не е смъртта и раждането не е началото на живота.
(втори вариант)
А като умре, изнасяте го като един парцал. Какъв смисъл има в раждането? Според вас между раждането и смъртта няма никаква връзка. Ако е така, тогава животът няма никакъв смисъл. И като се родиш, ти казваш: „Какъв ще бъде животът, какъв ще бъде краят му?
" Краят на живота не е смъртта и раждането не е началото на живота.
В дадения случай раждането е само една възможност. Че ти си съществувал и преди раждането си. Една душа, преди да дойде на земята, тя е съществувала.
към втори вариант >>
Учените хора трябва с години, с векове да ни доказват, че слънчевите тела, че небесните тела не са тъй малки, блещукащи телца, както ние ги виждаме отдалеч, а са грамадни тела.
(втори вариант)
Познаването на Бога е един кардинален въпрос. Познаването на Бога не е такова, както съвременните хора днес Го познават. Това не е никакво познаване. Ти гледаш слънцето, но ученият човек трябва да ти доказва, че това слънце не е толкова малко, колкото го виждаш. Сега трябват ред доказателства, за да ти докажат една истина.
Учените хора трябва с години, с векове да ни доказват, че слънчевите тела, че небесните тела не са тъй малки, блещукащи телца, както ние ги виждаме отдалеч, а са грамадни тела.
Значи, за да се знае самата истина, трябва ред умове да ни доказват, че реалността е по друг начин съпоставена. И след като разберем тази реалност, едва ли можем да си представим какво нещо е слънцето, какво нещо представляват звездите. И след като ни представят и покажат, че Бог е всесилен, безконечен, вечен, това-онова - едва ли ще можем да си съставим една идея за Бога - какво Той представлява всъщност.
към втори вариант >>
В дадения случай раждането е само една възможност.
(втори вариант)
Какъв смисъл има в раждането? Според вас между раждането и смъртта няма никаква връзка. Ако е така, тогава животът няма никакъв смисъл. И като се родиш, ти казваш: „Какъв ще бъде животът, какъв ще бъде краят му? " Краят на живота не е смъртта и раждането не е началото на живота.
В дадения случай раждането е само една възможност.
Че ти си съществувал и преди раждането си. Една душа, преди да дойде на земята, тя е съществувала.
към втори вариант >>
Значи, за да се знае самата истина, трябва ред умове да ни доказват, че реалността е по друг начин съпоставена.
(втори вариант)
Познаването на Бога не е такова, както съвременните хора днес Го познават. Това не е никакво познаване. Ти гледаш слънцето, но ученият човек трябва да ти доказва, че това слънце не е толкова малко, колкото го виждаш. Сега трябват ред доказателства, за да ти докажат една истина. Учените хора трябва с години, с векове да ни доказват, че слънчевите тела, че небесните тела не са тъй малки, блещукащи телца, както ние ги виждаме отдалеч, а са грамадни тела.
Значи, за да се знае самата истина, трябва ред умове да ни доказват, че реалността е по друг начин съпоставена.
И след като разберем тази реалност, едва ли можем да си представим какво нещо е слънцето, какво нещо представляват звездите. И след като ни представят и покажат, че Бог е всесилен, безконечен, вечен, това-онова - едва ли ще можем да си съставим една идея за Бога - какво Той представлява всъщност.
към втори вариант >>
Че ти си съществувал и преди раждането си.
(втори вариант)
Според вас между раждането и смъртта няма никаква връзка. Ако е така, тогава животът няма никакъв смисъл. И като се родиш, ти казваш: „Какъв ще бъде животът, какъв ще бъде краят му? " Краят на живота не е смъртта и раждането не е началото на живота. В дадения случай раждането е само една възможност.
Че ти си съществувал и преди раждането си.
Една душа, преди да дойде на земята, тя е съществувала.
към втори вариант >>
И след като разберем тази реалност, едва ли можем да си представим какво нещо е слънцето, какво нещо представляват звездите.
(втори вариант)
Това не е никакво познаване. Ти гледаш слънцето, но ученият човек трябва да ти доказва, че това слънце не е толкова малко, колкото го виждаш. Сега трябват ред доказателства, за да ти докажат една истина. Учените хора трябва с години, с векове да ни доказват, че слънчевите тела, че небесните тела не са тъй малки, блещукащи телца, както ние ги виждаме отдалеч, а са грамадни тела. Значи, за да се знае самата истина, трябва ред умове да ни доказват, че реалността е по друг начин съпоставена.
И след като разберем тази реалност, едва ли можем да си представим какво нещо е слънцето, какво нещо представляват звездите.
И след като ни представят и покажат, че Бог е всесилен, безконечен, вечен, това-онова - едва ли ще можем да си съставим една идея за Бога - какво Той представлява всъщност.
към втори вариант >>
Една душа, преди да дойде на земята, тя е съществувала.
(втори вариант)
Ако е така, тогава животът няма никакъв смисъл. И като се родиш, ти казваш: „Какъв ще бъде животът, какъв ще бъде краят му? " Краят на живота не е смъртта и раждането не е началото на живота. В дадения случай раждането е само една възможност. Че ти си съществувал и преди раждането си.
Една душа, преди да дойде на земята, тя е съществувала.
към втори вариант >>
И след като ни представят и покажат, че Бог е всесилен, безконечен, вечен, това-онова - едва ли ще можем да си съставим една идея за Бога - какво Той представлява всъщност.
(втори вариант)
Ти гледаш слънцето, но ученият човек трябва да ти доказва, че това слънце не е толкова малко, колкото го виждаш. Сега трябват ред доказателства, за да ти докажат една истина. Учените хора трябва с години, с векове да ни доказват, че слънчевите тела, че небесните тела не са тъй малки, блещукащи телца, както ние ги виждаме отдалеч, а са грамадни тела. Значи, за да се знае самата истина, трябва ред умове да ни доказват, че реалността е по друг начин съпоставена. И след като разберем тази реалност, едва ли можем да си представим какво нещо е слънцето, какво нещо представляват звездите.
И след като ни представят и покажат, че Бог е всесилен, безконечен, вечен, това-онова - едва ли ще можем да си съставим една идея за Бога - какво Той представлява всъщност.
към втори вариант >>
Някой ще каже: „Така ли?
(втори вариант)
Някой ще каже: „Така ли?
Докажи това." Аз няма какво да ви доказвам. Тия неща ние ги виждаме. Един човек преди да е дошъл на земята да се роди - аз съм разговарял с него. Христос още преди да се роди на земята, преди да се облече, Той се разговаряше с учениците Си. Той казваше: „Аз се родих временно на земята, Аз се облякох в рабски дрехи, за да мога да се явя между человеците." Христос беше много по-велик преди да дойде на земята, отколкото след като дойде.
към втори вариант >>
Щом умре дъщерята или синът на някого, той вече престава да мисли за Бога.
(втори вариант)
Щом умре дъщерята или синът на някого, той вече престава да мисли за Бога.
Аз разбирам истинската вяра в Бога в този смисъл, че ако ти вярваш, както трябва, в Бога - смърт не би съществувала, страдание не би имало и всички неща ще му бъдат ясни. Тогава той ще разбере, че този, който е умрял, не е умрял в действителност, но само се е променил. Сега запример учените хора правят такива опити. Реалността не седи в това, което ти виждаш, но в това, което ти не виждаш. Те например правят такива опити: изваждат двойника на някой човек, тоест неговото невидимо тяло, което живее във физическото вътре.
към втори вариант >>
Докажи това." Аз няма какво да ви доказвам.
(втори вариант)
Някой ще каже: „Така ли?
Докажи това." Аз няма какво да ви доказвам.
Тия неща ние ги виждаме. Един човек преди да е дошъл на земята да се роди - аз съм разговарял с него. Христос още преди да се роди на земята, преди да се облече, Той се разговаряше с учениците Си. Той казваше: „Аз се родих временно на земята, Аз се облякох в рабски дрехи, за да мога да се явя между человеците." Христос беше много по-велик преди да дойде на земята, отколкото след като дойде. Той като дойде на земята, прие рабски образ и се смири.
към втори вариант >>
Аз разбирам истинската вяра в Бога в този смисъл, че ако ти вярваш, както трябва, в Бога - смърт не би съществувала, страдание не би имало и всички неща ще му бъдат ясни.
(втори вариант)
Щом умре дъщерята или синът на някого, той вече престава да мисли за Бога.
Аз разбирам истинската вяра в Бога в този смисъл, че ако ти вярваш, както трябва, в Бога - смърт не би съществувала, страдание не би имало и всички неща ще му бъдат ясни.
Тогава той ще разбере, че този, който е умрял, не е умрял в действителност, но само се е променил. Сега запример учените хора правят такива опити. Реалността не седи в това, което ти виждаш, но в това, което ти не виждаш. Те например правят такива опити: изваждат двойника на някой човек, тоест неговото невидимо тяло, което живее във физическото вътре. Тези опити ги правят не набожните, нито ясновидците, но учените хора.
към втори вариант >>
Тия неща ние ги виждаме.
(втори вариант)
Някой ще каже: „Така ли? Докажи това." Аз няма какво да ви доказвам.
Тия неща ние ги виждаме.
Един човек преди да е дошъл на земята да се роди - аз съм разговарял с него. Христос още преди да се роди на земята, преди да се облече, Той се разговаряше с учениците Си. Той казваше: „Аз се родих временно на земята, Аз се облякох в рабски дрехи, за да мога да се явя между человеците." Христос беше много по-велик преди да дойде на земята, отколкото след като дойде. Той като дойде на земята, прие рабски образ и се смири. Та и вие, като се родите, казвате: „Ще открием Америка." Но като умрете, ще видите след себе си цяла редица ваши приятели, ще свири музика и на гроба ви ще държат надгробни речи - колко сте били добър, колко доблестно сте изпълнили отечествения си дълг и т.н.
към втори вариант >>
Тогава той ще разбере, че този, който е умрял, не е умрял в действителност, но само се е променил.
(втори вариант)
Щом умре дъщерята или синът на някого, той вече престава да мисли за Бога. Аз разбирам истинската вяра в Бога в този смисъл, че ако ти вярваш, както трябва, в Бога - смърт не би съществувала, страдание не би имало и всички неща ще му бъдат ясни.
Тогава той ще разбере, че този, който е умрял, не е умрял в действителност, но само се е променил.
Сега запример учените хора правят такива опити. Реалността не седи в това, което ти виждаш, но в това, което ти не виждаш. Те например правят такива опити: изваждат двойника на някой човек, тоест неговото невидимо тяло, което живее във физическото вътре. Тези опити ги правят не набожните, нито ясновидците, но учените хора. Защото учените хора, без да виждат, правят опитите.
към втори вариант >>
Един човек преди да е дошъл на земята да се роди - аз съм разговарял с него.
(втори вариант)
Някой ще каже: „Така ли? Докажи това." Аз няма какво да ви доказвам. Тия неща ние ги виждаме.
Един човек преди да е дошъл на земята да се роди - аз съм разговарял с него.
Христос още преди да се роди на земята, преди да се облече, Той се разговаряше с учениците Си. Той казваше: „Аз се родих временно на земята, Аз се облякох в рабски дрехи, за да мога да се явя между человеците." Христос беше много по-велик преди да дойде на земята, отколкото след като дойде. Той като дойде на земята, прие рабски образ и се смири. Та и вие, като се родите, казвате: „Ще открием Америка." Но като умрете, ще видите след себе си цяла редица ваши приятели, ще свири музика и на гроба ви ще държат надгробни речи - колко сте били добър, колко доблестно сте изпълнили отечествения си дълг и т.н. След всичко това ще [ви] турят в гроба, ще ви натиснат отгоре с пръст и ще кажат: „Бог да го прости." Че как може да го прости Господ, като го затиснат отгоре с пръст.
към втори вариант >>
Сега запример учените хора правят такива опити.
(втори вариант)
Щом умре дъщерята или синът на някого, той вече престава да мисли за Бога. Аз разбирам истинската вяра в Бога в този смисъл, че ако ти вярваш, както трябва, в Бога - смърт не би съществувала, страдание не би имало и всички неща ще му бъдат ясни. Тогава той ще разбере, че този, който е умрял, не е умрял в действителност, но само се е променил.
Сега запример учените хора правят такива опити.
Реалността не седи в това, което ти виждаш, но в това, което ти не виждаш. Те например правят такива опити: изваждат двойника на някой човек, тоест неговото невидимо тяло, което живее във физическото вътре. Тези опити ги правят не набожните, нито ясновидците, но учените хора. Защото учените хора, без да виждат, правят опитите. Как изваждат двойника, това няма да ви разправям.
към втори вариант >>
Христос още преди да се роди на земята, преди да се облече, Той се разговаряше с учениците Си.
(втори вариант)
Някой ще каже: „Така ли? Докажи това." Аз няма какво да ви доказвам. Тия неща ние ги виждаме. Един човек преди да е дошъл на земята да се роди - аз съм разговарял с него.
Христос още преди да се роди на земята, преди да се облече, Той се разговаряше с учениците Си.
Той казваше: „Аз се родих временно на земята, Аз се облякох в рабски дрехи, за да мога да се явя между человеците." Христос беше много по-велик преди да дойде на земята, отколкото след като дойде. Той като дойде на земята, прие рабски образ и се смири. Та и вие, като се родите, казвате: „Ще открием Америка." Но като умрете, ще видите след себе си цяла редица ваши приятели, ще свири музика и на гроба ви ще държат надгробни речи - колко сте били добър, колко доблестно сте изпълнили отечествения си дълг и т.н. След всичко това ще [ви] турят в гроба, ще ви натиснат отгоре с пръст и ще кажат: „Бог да го прости." Че как може да го прости Господ, като го затиснат отгоре с пръст. Самата мисъл е невярна мисъл, развалена мисъл, която развращава нашето съзнание.
към втори вариант >>
Реалността не седи в това, което ти виждаш, но в това, което ти не виждаш.
(втори вариант)
Щом умре дъщерята или синът на някого, той вече престава да мисли за Бога. Аз разбирам истинската вяра в Бога в този смисъл, че ако ти вярваш, както трябва, в Бога - смърт не би съществувала, страдание не би имало и всички неща ще му бъдат ясни. Тогава той ще разбере, че този, който е умрял, не е умрял в действителност, но само се е променил. Сега запример учените хора правят такива опити.
Реалността не седи в това, което ти виждаш, но в това, което ти не виждаш.
Те например правят такива опити: изваждат двойника на някой човек, тоест неговото невидимо тяло, което живее във физическото вътре. Тези опити ги правят не набожните, нито ясновидците, но учените хора. Защото учените хора, без да виждат, правят опитите. Как изваждат двойника, това няма да ви разправям. Ако ви интересува този въпрос, проучете го и ще го разберете.
към втори вариант >>
Той казваше: „Аз се родих временно на земята, Аз се облякох в рабски дрехи, за да мога да се явя между человеците." Христос беше много по-велик преди да дойде на земята, отколкото след като дойде.
(втори вариант)
Някой ще каже: „Така ли? Докажи това." Аз няма какво да ви доказвам. Тия неща ние ги виждаме. Един човек преди да е дошъл на земята да се роди - аз съм разговарял с него. Христос още преди да се роди на земята, преди да се облече, Той се разговаряше с учениците Си.
Той казваше: „Аз се родих временно на земята, Аз се облякох в рабски дрехи, за да мога да се явя между человеците." Христос беше много по-велик преди да дойде на земята, отколкото след като дойде.
Той като дойде на земята, прие рабски образ и се смири. Та и вие, като се родите, казвате: „Ще открием Америка." Но като умрете, ще видите след себе си цяла редица ваши приятели, ще свири музика и на гроба ви ще държат надгробни речи - колко сте били добър, колко доблестно сте изпълнили отечествения си дълг и т.н. След всичко това ще [ви] турят в гроба, ще ви натиснат отгоре с пръст и ще кажат: „Бог да го прости." Че как може да го прости Господ, като го затиснат отгоре с пръст. Самата мисъл е невярна мисъл, развалена мисъл, която развращава нашето съзнание.
към втори вариант >>
Те например правят такива опити: изваждат двойника на някой човек, тоест неговото невидимо тяло, което живее във физическото вътре.
(втори вариант)
Щом умре дъщерята или синът на някого, той вече престава да мисли за Бога. Аз разбирам истинската вяра в Бога в този смисъл, че ако ти вярваш, както трябва, в Бога - смърт не би съществувала, страдание не би имало и всички неща ще му бъдат ясни. Тогава той ще разбере, че този, който е умрял, не е умрял в действителност, но само се е променил. Сега запример учените хора правят такива опити. Реалността не седи в това, което ти виждаш, но в това, което ти не виждаш.
Те например правят такива опити: изваждат двойника на някой човек, тоест неговото невидимо тяло, което живее във физическото вътре.
Тези опити ги правят не набожните, нито ясновидците, но учените хора. Защото учените хора, без да виждат, правят опитите. Как изваждат двойника, това няма да ви разправям. Ако ви интересува този въпрос, проучете го и ще го разберете. Важното е, че те изваждат двойника на някой човек, турят го някъде до стената и там определят де се намират очите му, ушите му, устата му.
към втори вариант >>
Той като дойде на земята, прие рабски образ и се смири.
(втори вариант)
Докажи това." Аз няма какво да ви доказвам. Тия неща ние ги виждаме. Един човек преди да е дошъл на земята да се роди - аз съм разговарял с него. Христос още преди да се роди на земята, преди да се облече, Той се разговаряше с учениците Си. Той казваше: „Аз се родих временно на земята, Аз се облякох в рабски дрехи, за да мога да се явя между человеците." Христос беше много по-велик преди да дойде на земята, отколкото след като дойде.
Той като дойде на земята, прие рабски образ и се смири.
Та и вие, като се родите, казвате: „Ще открием Америка." Но като умрете, ще видите след себе си цяла редица ваши приятели, ще свири музика и на гроба ви ще държат надгробни речи - колко сте били добър, колко доблестно сте изпълнили отечествения си дълг и т.н. След всичко това ще [ви] турят в гроба, ще ви натиснат отгоре с пръст и ще кажат: „Бог да го прости." Че как може да го прости Господ, като го затиснат отгоре с пръст. Самата мисъл е невярна мисъл, развалена мисъл, която развращава нашето съзнание.
към втори вариант >>
Тези опити ги правят не набожните, нито ясновидците, но учените хора.
(втори вариант)
Аз разбирам истинската вяра в Бога в този смисъл, че ако ти вярваш, както трябва, в Бога - смърт не би съществувала, страдание не би имало и всички неща ще му бъдат ясни. Тогава той ще разбере, че този, който е умрял, не е умрял в действителност, но само се е променил. Сега запример учените хора правят такива опити. Реалността не седи в това, което ти виждаш, но в това, което ти не виждаш. Те например правят такива опити: изваждат двойника на някой човек, тоест неговото невидимо тяло, което живее във физическото вътре.
Тези опити ги правят не набожните, нито ясновидците, но учените хора.
Защото учените хора, без да виждат, правят опитите. Как изваждат двойника, това няма да ви разправям. Ако ви интересува този въпрос, проучете го и ще го разберете. Важното е, че те изваждат двойника на някой човек, турят го някъде до стената и там определят де се намират очите му, ушите му, устата му. Като извадят двойника на този човек, той заспива и започва да хърка.
към втори вариант >>
Та и вие, като се родите, казвате: „Ще открием Америка." Но като умрете, ще видите след себе си цяла редица ваши приятели, ще свири музика и на гроба ви ще държат надгробни речи - колко сте били добър, колко доблестно сте изпълнили отечествения си дълг и т.н.
(втори вариант)
Тия неща ние ги виждаме. Един човек преди да е дошъл на земята да се роди - аз съм разговарял с него. Христос още преди да се роди на земята, преди да се облече, Той се разговаряше с учениците Си. Той казваше: „Аз се родих временно на земята, Аз се облякох в рабски дрехи, за да мога да се явя между человеците." Христос беше много по-велик преди да дойде на земята, отколкото след като дойде. Той като дойде на земята, прие рабски образ и се смири.
Та и вие, като се родите, казвате: „Ще открием Америка." Но като умрете, ще видите след себе си цяла редица ваши приятели, ще свири музика и на гроба ви ще държат надгробни речи - колко сте били добър, колко доблестно сте изпълнили отечествения си дълг и т.н.
След всичко това ще [ви] турят в гроба, ще ви натиснат отгоре с пръст и ще кажат: „Бог да го прости." Че как може да го прости Господ, като го затиснат отгоре с пръст. Самата мисъл е невярна мисъл, развалена мисъл, която развращава нашето съзнание.
към втори вариант >>
Защото учените хора, без да виждат, правят опитите.
(втори вариант)
Тогава той ще разбере, че този, който е умрял, не е умрял в действителност, но само се е променил. Сега запример учените хора правят такива опити. Реалността не седи в това, което ти виждаш, но в това, което ти не виждаш. Те например правят такива опити: изваждат двойника на някой човек, тоест неговото невидимо тяло, което живее във физическото вътре. Тези опити ги правят не набожните, нито ясновидците, но учените хора.
Защото учените хора, без да виждат, правят опитите.
Как изваждат двойника, това няма да ви разправям. Ако ви интересува този въпрос, проучете го и ще го разберете. Важното е, че те изваждат двойника на някой човек, турят го някъде до стената и там определят де се намират очите му, ушите му, устата му. Като извадят двойника на този човек, той заспива и започва да хърка. След това правят следния опит: поставят пред устата на двойника една бучка захар.
към втори вариант >>
След всичко това ще [ви] турят в гроба, ще ви натиснат отгоре с пръст и ще кажат: „Бог да го прости." Че как може да го прости Господ, като го затиснат отгоре с пръст.
(втори вариант)
Един човек преди да е дошъл на земята да се роди - аз съм разговарял с него. Христос още преди да се роди на земята, преди да се облече, Той се разговаряше с учениците Си. Той казваше: „Аз се родих временно на земята, Аз се облякох в рабски дрехи, за да мога да се явя между человеците." Христос беше много по-велик преди да дойде на земята, отколкото след като дойде. Той като дойде на земята, прие рабски образ и се смири. Та и вие, като се родите, казвате: „Ще открием Америка." Но като умрете, ще видите след себе си цяла редица ваши приятели, ще свири музика и на гроба ви ще държат надгробни речи - колко сте били добър, колко доблестно сте изпълнили отечествения си дълг и т.н.
След всичко това ще [ви] турят в гроба, ще ви натиснат отгоре с пръст и ще кажат: „Бог да го прости." Че как може да го прости Господ, като го затиснат отгоре с пръст.
Самата мисъл е невярна мисъл, развалена мисъл, която развращава нашето съзнание.
към втори вариант >>
Как изваждат двойника, това няма да ви разправям.
(втори вариант)
Сега запример учените хора правят такива опити. Реалността не седи в това, което ти виждаш, но в това, което ти не виждаш. Те например правят такива опити: изваждат двойника на някой човек, тоест неговото невидимо тяло, което живее във физическото вътре. Тези опити ги правят не набожните, нито ясновидците, но учените хора. Защото учените хора, без да виждат, правят опитите.
Как изваждат двойника, това няма да ви разправям.
Ако ви интересува този въпрос, проучете го и ще го разберете. Важното е, че те изваждат двойника на някой човек, турят го някъде до стената и там определят де се намират очите му, ушите му, устата му. Като извадят двойника на този човек, той заспива и започва да хърка. След това правят следния опит: поставят пред устата на двойника една бучка захар. Той възприема това, което хората правят с него и предава действието на спящия човек.
към втори вариант >>
Самата мисъл е невярна мисъл, развалена мисъл, която развращава нашето съзнание.
(втори вариант)
Христос още преди да се роди на земята, преди да се облече, Той се разговаряше с учениците Си. Той казваше: „Аз се родих временно на земята, Аз се облякох в рабски дрехи, за да мога да се явя между человеците." Христос беше много по-велик преди да дойде на земята, отколкото след като дойде. Той като дойде на земята, прие рабски образ и се смири. Та и вие, като се родите, казвате: „Ще открием Америка." Но като умрете, ще видите след себе си цяла редица ваши приятели, ще свири музика и на гроба ви ще държат надгробни речи - колко сте били добър, колко доблестно сте изпълнили отечествения си дълг и т.н. След всичко това ще [ви] турят в гроба, ще ви натиснат отгоре с пръст и ще кажат: „Бог да го прости." Че как може да го прости Господ, като го затиснат отгоре с пръст.
Самата мисъл е невярна мисъл, развалена мисъл, която развращава нашето съзнание.
към втори вариант >>
Ако ви интересува този въпрос, проучете го и ще го разберете.
(втори вариант)
Реалността не седи в това, което ти виждаш, но в това, което ти не виждаш. Те например правят такива опити: изваждат двойника на някой човек, тоест неговото невидимо тяло, което живее във физическото вътре. Тези опити ги правят не набожните, нито ясновидците, но учените хора. Защото учените хора, без да виждат, правят опитите. Как изваждат двойника, това няма да ви разправям.
Ако ви интересува този въпрос, проучете го и ще го разберете.
Важното е, че те изваждат двойника на някой човек, турят го някъде до стената и там определят де се намират очите му, ушите му, устата му. Като извадят двойника на този човек, той заспива и започва да хърка. След това правят следния опит: поставят пред устата на двойника една бучка захар. Той възприема това, което хората правят с него и предава действието на спящия човек. Спящият човек започва да прави движения, като че яде бучката захар.
към втори вариант >>
Колко е опетнено съвременното християнство.
(втори вариант)
Колко е опетнено съвременното християнство.
Казват, че и Христос беше погребан. Колко време седя Христос в гроба? Всичко два и половина дни. Той не седя там да се вмирише, но веднага дойдоха ангели от невидимия свят, разхвърляха камъните от гроба и Той излезе навън. Сега въпросът е дали наистина Христос е възкръснал.
към втори вариант >>
Важното е, че те изваждат двойника на някой човек, турят го някъде до стената и там определят де се намират очите му, ушите му, устата му.
(втори вариант)
Те например правят такива опити: изваждат двойника на някой човек, тоест неговото невидимо тяло, което живее във физическото вътре. Тези опити ги правят не набожните, нито ясновидците, но учените хора. Защото учените хора, без да виждат, правят опитите. Как изваждат двойника, това няма да ви разправям. Ако ви интересува този въпрос, проучете го и ще го разберете.
Важното е, че те изваждат двойника на някой човек, турят го някъде до стената и там определят де се намират очите му, ушите му, устата му.
Като извадят двойника на този човек, той заспива и започва да хърка. След това правят следния опит: поставят пред устата на двойника една бучка захар. Той възприема това, което хората правят с него и предава действието на спящия човек. Спящият човек започва да прави движения, като че яде бучката захар. Както виждате, има връзка между двойника на човека и неговото физическо тяло.
към втори вариант >>
Казват, че и Христос беше погребан.
(втори вариант)
Колко е опетнено съвременното християнство.
Казват, че и Христос беше погребан.
Колко време седя Христос в гроба? Всичко два и половина дни. Той не седя там да се вмирише, но веднага дойдоха ангели от невидимия свят, разхвърляха камъните от гроба и Той излезе навън. Сега въпросът е дали наистина Христос е възкръснал. И сега трябва да седя да ви доказвам дали е възможно човек да възкръсне.
към втори вариант >>
Като извадят двойника на този човек, той заспива и започва да хърка.
(втори вариант)
Тези опити ги правят не набожните, нито ясновидците, но учените хора. Защото учените хора, без да виждат, правят опитите. Как изваждат двойника, това няма да ви разправям. Ако ви интересува този въпрос, проучете го и ще го разберете. Важното е, че те изваждат двойника на някой човек, турят го някъде до стената и там определят де се намират очите му, ушите му, устата му.
Като извадят двойника на този човек, той заспива и започва да хърка.
След това правят следния опит: поставят пред устата на двойника една бучка захар. Той възприема това, което хората правят с него и предава действието на спящия човек. Спящият човек започва да прави движения, като че яде бучката захар. Както виждате, има връзка между двойника на човека и неговото физическо тяло. След това турят пред очите на двойника една книга, но той не вижда по физически начин, обаче веднага възприема това, което е написано в книгата, предава го на мозъка на спящия човек и той, в това си сънно състояние, започва да чете и да говори.
към втори вариант >>
Колко време седя Христос в гроба?
(втори вариант)
Колко е опетнено съвременното християнство. Казват, че и Христос беше погребан.
Колко време седя Христос в гроба?
Всичко два и половина дни. Той не седя там да се вмирише, но веднага дойдоха ангели от невидимия свят, разхвърляха камъните от гроба и Той излезе навън. Сега въпросът е дали наистина Христос е възкръснал. И сега трябва да седя да ви доказвам дали е възможно човек да възкръсне. Цели трактати трябва да ви държа - да ви доказвам, че е възможно човек да възкръсне.
към втори вариант >>
След това правят следния опит: поставят пред устата на двойника една бучка захар.
(втори вариант)
Защото учените хора, без да виждат, правят опитите. Как изваждат двойника, това няма да ви разправям. Ако ви интересува този въпрос, проучете го и ще го разберете. Важното е, че те изваждат двойника на някой човек, турят го някъде до стената и там определят де се намират очите му, ушите му, устата му. Като извадят двойника на този човек, той заспива и започва да хърка.
След това правят следния опит: поставят пред устата на двойника една бучка захар.
Той възприема това, което хората правят с него и предава действието на спящия човек. Спящият човек започва да прави движения, като че яде бучката захар. Както виждате, има връзка между двойника на човека и неговото физическо тяло. След това турят пред очите на двойника една книга, но той не вижда по физически начин, обаче веднага възприема това, което е написано в книгата, предава го на мозъка на спящия човек и той, в това си сънно състояние, започва да чете и да говори. Как ще си обясните тази работа?
към втори вариант >>
Всичко два и половина дни.
(втори вариант)
Колко е опетнено съвременното християнство. Казват, че и Христос беше погребан. Колко време седя Христос в гроба?
Всичко два и половина дни.
Той не седя там да се вмирише, но веднага дойдоха ангели от невидимия свят, разхвърляха камъните от гроба и Той излезе навън. Сега въпросът е дали наистина Христос е възкръснал. И сега трябва да седя да ви доказвам дали е възможно човек да възкръсне. Цели трактати трябва да ви държа - да ви доказвам, че е възможно човек да възкръсне. Аз доказвам по обратния път: невъзможно е човек да умре.
към втори вариант >>
Той възприема това, което хората правят с него и предава действието на спящия човек.
(втори вариант)
Как изваждат двойника, това няма да ви разправям. Ако ви интересува този въпрос, проучете го и ще го разберете. Важното е, че те изваждат двойника на някой човек, турят го някъде до стената и там определят де се намират очите му, ушите му, устата му. Като извадят двойника на този човек, той заспива и започва да хърка. След това правят следния опит: поставят пред устата на двойника една бучка захар.
Той възприема това, което хората правят с него и предава действието на спящия човек.
Спящият човек започва да прави движения, като че яде бучката захар. Както виждате, има връзка между двойника на човека и неговото физическо тяло. След това турят пред очите на двойника една книга, но той не вижда по физически начин, обаче веднага възприема това, което е написано в книгата, предава го на мозъка на спящия човек и той, в това си сънно състояние, започва да чете и да говори. Как ще си обясните тази работа? Може да си я обясните, както искате, но важното е, че това е факт.
към втори вариант >>
Той не седя там да се вмирише, но веднага дойдоха ангели от невидимия свят, разхвърляха камъните от гроба и Той излезе навън.
(втори вариант)
Колко е опетнено съвременното християнство. Казват, че и Христос беше погребан. Колко време седя Христос в гроба? Всичко два и половина дни.
Той не седя там да се вмирише, но веднага дойдоха ангели от невидимия свят, разхвърляха камъните от гроба и Той излезе навън.
Сега въпросът е дали наистина Христос е възкръснал. И сега трябва да седя да ви доказвам дали е възможно човек да възкръсне. Цели трактати трябва да ви държа - да ви доказвам, че е възможно човек да възкръсне. Аз доказвам по обратния път: невъзможно е човек да умре. Сега вие ми докажете, възможно ли е човек да умре и тогава аз ще ви докажа обратното.
към втори вариант >>
Спящият човек започва да прави движения, като че яде бучката захар.
(втори вариант)
Ако ви интересува този въпрос, проучете го и ще го разберете. Важното е, че те изваждат двойника на някой човек, турят го някъде до стената и там определят де се намират очите му, ушите му, устата му. Като извадят двойника на този човек, той заспива и започва да хърка. След това правят следния опит: поставят пред устата на двойника една бучка захар. Той възприема това, което хората правят с него и предава действието на спящия човек.
Спящият човек започва да прави движения, като че яде бучката захар.
Както виждате, има връзка между двойника на човека и неговото физическо тяло. След това турят пред очите на двойника една книга, но той не вижда по физически начин, обаче веднага възприема това, което е написано в книгата, предава го на мозъка на спящия човек и той, в това си сънно състояние, започва да чете и да говори. Как ще си обясните тази работа? Може да си я обясните, както искате, но важното е, че това е факт. Реалността е извън тялото, а не в самото тяло вътре.
към втори вариант >>
Сега въпросът е дали наистина Христос е възкръснал.
(втори вариант)
Колко е опетнено съвременното християнство. Казват, че и Христос беше погребан. Колко време седя Христос в гроба? Всичко два и половина дни. Той не седя там да се вмирише, но веднага дойдоха ангели от невидимия свят, разхвърляха камъните от гроба и Той излезе навън.
Сега въпросът е дали наистина Христос е възкръснал.
И сега трябва да седя да ви доказвам дали е възможно човек да възкръсне. Цели трактати трябва да ви държа - да ви доказвам, че е възможно човек да възкръсне. Аз доказвам по обратния път: невъзможно е човек да умре. Сега вие ми докажете, възможно ли е човек да умре и тогава аз ще ви докажа обратното. Казвам: невъзможно е човек да умре.
към втори вариант >>
Както виждате, има връзка между двойника на човека и неговото физическо тяло.
(втори вариант)
Важното е, че те изваждат двойника на някой човек, турят го някъде до стената и там определят де се намират очите му, ушите му, устата му. Като извадят двойника на този човек, той заспива и започва да хърка. След това правят следния опит: поставят пред устата на двойника една бучка захар. Той възприема това, което хората правят с него и предава действието на спящия човек. Спящият човек започва да прави движения, като че яде бучката захар.
Както виждате, има връзка между двойника на човека и неговото физическо тяло.
След това турят пред очите на двойника една книга, но той не вижда по физически начин, обаче веднага възприема това, което е написано в книгата, предава го на мозъка на спящия човек и той, в това си сънно състояние, започва да чете и да говори. Как ще си обясните тази работа? Може да си я обясните, както искате, но важното е, че това е факт. Реалността е извън тялото, а не в самото тяло вътре. От този опит аз правя следния извод: хубавото, красивото в света е това, което не може да се определи.
към втори вариант >>
И сега трябва да седя да ви доказвам дали е възможно човек да възкръсне.
(втори вариант)
Казват, че и Христос беше погребан. Колко време седя Христос в гроба? Всичко два и половина дни. Той не седя там да се вмирише, но веднага дойдоха ангели от невидимия свят, разхвърляха камъните от гроба и Той излезе навън. Сега въпросът е дали наистина Христос е възкръснал.
И сега трябва да седя да ви доказвам дали е възможно човек да възкръсне.
Цели трактати трябва да ви държа - да ви доказвам, че е възможно човек да възкръсне. Аз доказвам по обратния път: невъзможно е човек да умре. Сега вие ми докажете, възможно ли е човек да умре и тогава аз ще ви докажа обратното. Казвам: невъзможно е човек да умре. Аз, като не признавам това, не мога да призная и обратното.
към втори вариант >>
След това турят пред очите на двойника една книга, но той не вижда по физически начин, обаче веднага възприема това, което е написано в книгата, предава го на мозъка на спящия човек и той, в това си сънно състояние, започва да чете и да говори.
(втори вариант)
Като извадят двойника на този човек, той заспива и започва да хърка. След това правят следния опит: поставят пред устата на двойника една бучка захар. Той възприема това, което хората правят с него и предава действието на спящия човек. Спящият човек започва да прави движения, като че яде бучката захар. Както виждате, има връзка между двойника на човека и неговото физическо тяло.
След това турят пред очите на двойника една книга, но той не вижда по физически начин, обаче веднага възприема това, което е написано в книгата, предава го на мозъка на спящия човек и той, в това си сънно състояние, започва да чете и да говори.
Как ще си обясните тази работа? Може да си я обясните, както искате, но важното е, че това е факт. Реалността е извън тялото, а не в самото тяло вътре. От този опит аз правя следния извод: хубавото, красивото в света е това, което не може да се определи.
към втори вариант >>
Цели трактати трябва да ви държа - да ви доказвам, че е възможно човек да възкръсне.
(втори вариант)
Колко време седя Христос в гроба? Всичко два и половина дни. Той не седя там да се вмирише, но веднага дойдоха ангели от невидимия свят, разхвърляха камъните от гроба и Той излезе навън. Сега въпросът е дали наистина Христос е възкръснал. И сега трябва да седя да ви доказвам дали е възможно човек да възкръсне.
Цели трактати трябва да ви държа - да ви доказвам, че е възможно човек да възкръсне.
Аз доказвам по обратния път: невъзможно е човек да умре. Сега вие ми докажете, възможно ли е човек да умре и тогава аз ще ви докажа обратното. Казвам: невъзможно е човек да умре. Аз, като не признавам това, не мога да призная и обратното. Ама те го приемат като аксиома.
към втори вариант >>
Как ще си обясните тази работа?
(втори вариант)
След това правят следния опит: поставят пред устата на двойника една бучка захар. Той възприема това, което хората правят с него и предава действието на спящия човек. Спящият човек започва да прави движения, като че яде бучката захар. Както виждате, има връзка между двойника на човека и неговото физическо тяло. След това турят пред очите на двойника една книга, но той не вижда по физически начин, обаче веднага възприема това, което е написано в книгата, предава го на мозъка на спящия човек и той, в това си сънно състояние, започва да чете и да говори.
Как ще си обясните тази работа?
Може да си я обясните, както искате, но важното е, че това е факт. Реалността е извън тялото, а не в самото тяло вътре. От този опит аз правя следния извод: хубавото, красивото в света е това, което не може да се определи.
към втори вариант >>
Аз доказвам по обратния път: невъзможно е човек да умре.
(втори вариант)
Всичко два и половина дни. Той не седя там да се вмирише, но веднага дойдоха ангели от невидимия свят, разхвърляха камъните от гроба и Той излезе навън. Сега въпросът е дали наистина Христос е възкръснал. И сега трябва да седя да ви доказвам дали е възможно човек да възкръсне. Цели трактати трябва да ви държа - да ви доказвам, че е възможно човек да възкръсне.
Аз доказвам по обратния път: невъзможно е човек да умре.
Сега вие ми докажете, възможно ли е човек да умре и тогава аз ще ви докажа обратното. Казвам: невъзможно е човек да умре. Аз, като не признавам това, не мога да призная и обратното. Ама те го приемат като аксиома. Те съдят по това, че сърцето преставало да тупти.
към втори вариант >>
Може да си я обясните, както искате, но важното е, че това е факт.
(втори вариант)
Той възприема това, което хората правят с него и предава действието на спящия човек. Спящият човек започва да прави движения, като че яде бучката захар. Както виждате, има връзка между двойника на човека и неговото физическо тяло. След това турят пред очите на двойника една книга, но той не вижда по физически начин, обаче веднага възприема това, което е написано в книгата, предава го на мозъка на спящия човек и той, в това си сънно състояние, започва да чете и да говори. Как ще си обясните тази работа?
Може да си я обясните, както искате, но важното е, че това е факт.
Реалността е извън тялото, а не в самото тяло вътре. От този опит аз правя следния извод: хубавото, красивото в света е това, което не може да се определи.
към втори вариант >>
Сега вие ми докажете, възможно ли е човек да умре и тогава аз ще ви докажа обратното.
(втори вариант)
Той не седя там да се вмирише, но веднага дойдоха ангели от невидимия свят, разхвърляха камъните от гроба и Той излезе навън. Сега въпросът е дали наистина Христос е възкръснал. И сега трябва да седя да ви доказвам дали е възможно човек да възкръсне. Цели трактати трябва да ви държа - да ви доказвам, че е възможно човек да възкръсне. Аз доказвам по обратния път: невъзможно е човек да умре.
Сега вие ми докажете, възможно ли е човек да умре и тогава аз ще ви докажа обратното.
Казвам: невъзможно е човек да умре. Аз, като не признавам това, не мога да призная и обратното. Ама те го приемат като аксиома. Те съдят по това, че сърцето преставало да тупти. Че сърцето на човека преди неговото раждане пак не е туптяло - без той да е бил мъртъв.
към втори вариант >>
Реалността е извън тялото, а не в самото тяло вътре.
(втори вариант)
Спящият човек започва да прави движения, като че яде бучката захар. Както виждате, има връзка между двойника на човека и неговото физическо тяло. След това турят пред очите на двойника една книга, но той не вижда по физически начин, обаче веднага възприема това, което е написано в книгата, предава го на мозъка на спящия човек и той, в това си сънно състояние, започва да чете и да говори. Как ще си обясните тази работа? Може да си я обясните, както искате, но важното е, че това е факт.
Реалността е извън тялото, а не в самото тяло вътре.
От този опит аз правя следния извод: хубавото, красивото в света е това, което не може да се определи.
към втори вариант >>
Казвам: невъзможно е човек да умре.
(втори вариант)
Сега въпросът е дали наистина Христос е възкръснал. И сега трябва да седя да ви доказвам дали е възможно човек да възкръсне. Цели трактати трябва да ви държа - да ви доказвам, че е възможно човек да възкръсне. Аз доказвам по обратния път: невъзможно е човек да умре. Сега вие ми докажете, възможно ли е човек да умре и тогава аз ще ви докажа обратното.
Казвам: невъзможно е човек да умре.
Аз, като не признавам това, не мога да призная и обратното. Ама те го приемат като аксиома. Те съдят по това, че сърцето преставало да тупти. Че сърцето на човека преди неговото раждане пак не е туптяло - без той да е бил мъртъв. И сега хората приемат негативното като аксиома и казват: „Ще се мре."
към втори вариант >>
От този опит аз правя следния извод: хубавото, красивото в света е това, което не може да се определи.
(втори вариант)
Както виждате, има връзка между двойника на човека и неговото физическо тяло. След това турят пред очите на двойника една книга, но той не вижда по физически начин, обаче веднага възприема това, което е написано в книгата, предава го на мозъка на спящия човек и той, в това си сънно състояние, започва да чете и да говори. Как ще си обясните тази работа? Може да си я обясните, както искате, но важното е, че това е факт. Реалността е извън тялото, а не в самото тяло вътре.
От този опит аз правя следния извод: хубавото, красивото в света е това, което не може да се определи.
към втори вариант >>
Аз, като не признавам това, не мога да призная и обратното.
(втори вариант)
И сега трябва да седя да ви доказвам дали е възможно човек да възкръсне. Цели трактати трябва да ви държа - да ви доказвам, че е възможно човек да възкръсне. Аз доказвам по обратния път: невъзможно е човек да умре. Сега вие ми докажете, възможно ли е човек да умре и тогава аз ще ви докажа обратното. Казвам: невъзможно е човек да умре.
Аз, като не признавам това, не мога да призная и обратното.
Ама те го приемат като аксиома. Те съдят по това, че сърцето преставало да тупти. Че сърцето на човека преди неговото раждане пак не е туптяло - без той да е бил мъртъв. И сега хората приемат негативното като аксиома и казват: „Ще се мре."
към втори вариант >>
Ако вие се намерите пред едно голямо море или пред един океан и не виждате брега му, вие ще кажете: „Това е един особен свят." При това положение този океан, който ви вдъхва такова голямо благоговение с неговото величие, няма да го разглеждате като нещо отделно, но ще го разгледате като един голям, обширен свят.
(втори вариант)
Ако вие се намерите пред едно голямо море или пред един океан и не виждате брега му, вие ще кажете: „Това е един особен свят." При това положение този океан, който ви вдъхва такова голямо благоговение с неговото величие, няма да го разглеждате като нещо отделно, но ще го разгледате като един голям, обширен свят.
И тогава някой казва: „Аз искам да зная какво нещо е Бог." Ти не можеш да Го видиш, но казвам: това, което не можеш да видиш, не можеш да възприемеш неговата безкрайност, но можеш да дойдеш в съприкосновение с него - това е реалността. Сега от този свят ще минем в друг. Тази реалност си има пътища, чрез които тя се обявява. Това невидимото има свой начин, свои пътища, своя реч, чрез която иска да ни научи. И всички страдания, които сега ние претърпяваме, не са нищо друго освен това, че едно учено същество или разумната жива природа иска да ни научи на нейния език.
към втори вариант >>
Ама те го приемат като аксиома.
(втори вариант)
Цели трактати трябва да ви държа - да ви доказвам, че е възможно човек да възкръсне. Аз доказвам по обратния път: невъзможно е човек да умре. Сега вие ми докажете, възможно ли е човек да умре и тогава аз ще ви докажа обратното. Казвам: невъзможно е човек да умре. Аз, като не признавам това, не мога да призная и обратното.
Ама те го приемат като аксиома.
Те съдят по това, че сърцето преставало да тупти. Че сърцето на човека преди неговото раждане пак не е туптяло - без той да е бил мъртъв. И сега хората приемат негативното като аксиома и казват: „Ще се мре."
към втори вариант >>
И тогава някой казва: „Аз искам да зная какво нещо е Бог." Ти не можеш да Го видиш, но казвам: това, което не можеш да видиш, не можеш да възприемеш неговата безкрайност, но можеш да дойдеш в съприкосновение с него - това е реалността.
(втори вариант)
Ако вие се намерите пред едно голямо море или пред един океан и не виждате брега му, вие ще кажете: „Това е един особен свят." При това положение този океан, който ви вдъхва такова голямо благоговение с неговото величие, няма да го разглеждате като нещо отделно, но ще го разгледате като един голям, обширен свят.
И тогава някой казва: „Аз искам да зная какво нещо е Бог." Ти не можеш да Го видиш, но казвам: това, което не можеш да видиш, не можеш да възприемеш неговата безкрайност, но можеш да дойдеш в съприкосновение с него - това е реалността.
Сега от този свят ще минем в друг. Тази реалност си има пътища, чрез които тя се обявява. Това невидимото има свой начин, свои пътища, своя реч, чрез която иска да ни научи. И всички страдания, които сега ние претърпяваме, не са нищо друго освен това, че едно учено същество или разумната жива природа иска да ни научи на нейния език. И всички тези страдания са все затова, че сме големи простаци, че не можем да научим още неговия език, нейната азбука.
към втори вариант >>
Те съдят по това, че сърцето преставало да тупти.
(втори вариант)
Аз доказвам по обратния път: невъзможно е човек да умре. Сега вие ми докажете, възможно ли е човек да умре и тогава аз ще ви докажа обратното. Казвам: невъзможно е човек да умре. Аз, като не признавам това, не мога да призная и обратното. Ама те го приемат като аксиома.
Те съдят по това, че сърцето преставало да тупти.
Че сърцето на човека преди неговото раждане пак не е туптяло - без той да е бил мъртъв. И сега хората приемат негативното като аксиома и казват: „Ще се мре."
към втори вариант >>
Сега от този свят ще минем в друг.
(втори вариант)
Ако вие се намерите пред едно голямо море или пред един океан и не виждате брега му, вие ще кажете: „Това е един особен свят." При това положение този океан, който ви вдъхва такова голямо благоговение с неговото величие, няма да го разглеждате като нещо отделно, но ще го разгледате като един голям, обширен свят. И тогава някой казва: „Аз искам да зная какво нещо е Бог." Ти не можеш да Го видиш, но казвам: това, което не можеш да видиш, не можеш да възприемеш неговата безкрайност, но можеш да дойдеш в съприкосновение с него - това е реалността.
Сега от този свят ще минем в друг.
Тази реалност си има пътища, чрез които тя се обявява. Това невидимото има свой начин, свои пътища, своя реч, чрез която иска да ни научи. И всички страдания, които сега ние претърпяваме, не са нищо друго освен това, че едно учено същество или разумната жива природа иска да ни научи на нейния език. И всички тези страдания са все затова, че сме големи простаци, че не можем да научим още неговия език, нейната азбука. Ние си блъскаме главата, а това учено същество иска по един лесен и правилен път да ни научи на нейната азбука.
към втори вариант >>
Че сърцето на човека преди неговото раждане пак не е туптяло - без той да е бил мъртъв.
(втори вариант)
Сега вие ми докажете, възможно ли е човек да умре и тогава аз ще ви докажа обратното. Казвам: невъзможно е човек да умре. Аз, като не признавам това, не мога да призная и обратното. Ама те го приемат като аксиома. Те съдят по това, че сърцето преставало да тупти.
Че сърцето на човека преди неговото раждане пак не е туптяло - без той да е бил мъртъв.
И сега хората приемат негативното като аксиома и казват: „Ще се мре."
към втори вариант >>
Тази реалност си има пътища, чрез които тя се обявява.
(втори вариант)
Ако вие се намерите пред едно голямо море или пред един океан и не виждате брега му, вие ще кажете: „Това е един особен свят." При това положение този океан, който ви вдъхва такова голямо благоговение с неговото величие, няма да го разглеждате като нещо отделно, но ще го разгледате като един голям, обширен свят. И тогава някой казва: „Аз искам да зная какво нещо е Бог." Ти не можеш да Го видиш, но казвам: това, което не можеш да видиш, не можеш да възприемеш неговата безкрайност, но можеш да дойдеш в съприкосновение с него - това е реалността. Сега от този свят ще минем в друг.
Тази реалност си има пътища, чрез които тя се обявява.
Това невидимото има свой начин, свои пътища, своя реч, чрез която иска да ни научи. И всички страдания, които сега ние претърпяваме, не са нищо друго освен това, че едно учено същество или разумната жива природа иска да ни научи на нейния език. И всички тези страдания са все затова, че сме големи простаци, че не можем да научим още неговия език, нейната азбука. Ние си блъскаме главата, а това учено същество иска по един лесен и правилен път да ни научи на нейната азбука. Сега ние изучаваме Божествената азбука, но едва научим една от нейните букви, и веднага я забравяме.
към втори вариант >>
И сега хората приемат негативното като аксиома и казват: „Ще се мре."
(втори вариант)
Казвам: невъзможно е човек да умре. Аз, като не признавам това, не мога да призная и обратното. Ама те го приемат като аксиома. Те съдят по това, че сърцето преставало да тупти. Че сърцето на човека преди неговото раждане пак не е туптяло - без той да е бил мъртъв.
И сега хората приемат негативното като аксиома и казват: „Ще се мре."
към втори вариант >>
Това невидимото има свой начин, свои пътища, своя реч, чрез която иска да ни научи.
(втори вариант)
Ако вие се намерите пред едно голямо море или пред един океан и не виждате брега му, вие ще кажете: „Това е един особен свят." При това положение този океан, който ви вдъхва такова голямо благоговение с неговото величие, няма да го разглеждате като нещо отделно, но ще го разгледате като един голям, обширен свят. И тогава някой казва: „Аз искам да зная какво нещо е Бог." Ти не можеш да Го видиш, но казвам: това, което не можеш да видиш, не можеш да възприемеш неговата безкрайност, но можеш да дойдеш в съприкосновение с него - това е реалността. Сега от този свят ще минем в друг. Тази реалност си има пътища, чрез които тя се обявява.
Това невидимото има свой начин, свои пътища, своя реч, чрез която иска да ни научи.
И всички страдания, които сега ние претърпяваме, не са нищо друго освен това, че едно учено същество или разумната жива природа иска да ни научи на нейния език. И всички тези страдания са все затова, че сме големи простаци, че не можем да научим още неговия език, нейната азбука. Ние си блъскаме главата, а това учено същество иска по един лесен и правилен път да ни научи на нейната азбука. Сега ние изучаваме Божествената азбука, но едва научим една от нейните букви, и веднага я забравяме. Днес умре баща ти - това изучаваш, роди се брат ти - това изучаваш, изгубиш или спечелиш нещо - това пак изучаваш.
към втори вариант >>
Какво означават думите на престъпника, който казва: „Ще се лежи в затвора"?
(втори вариант)
Какво означават думите на престъпника, който казва: „Ще се лежи в затвора"?
Или какво показват думите на онзи ученик, който е седял три години в един и същи клас, без да държи изпита си, и казва: „Ще ме изпъдят от училище"? Това показва една неспособност. Ако ти умираш, ти си един неспособник, когото ще изпъдят вън от училището. Каже ли някой, че ще се мре, това показва, че Господ казва да го изпъдят навън. И в Народното събрание има такива квестори.
към втори вариант >>
И всички страдания, които сега ние претърпяваме, не са нищо друго освен това, че едно учено същество или разумната жива природа иска да ни научи на нейния език.
(втори вариант)
Ако вие се намерите пред едно голямо море или пред един океан и не виждате брега му, вие ще кажете: „Това е един особен свят." При това положение този океан, който ви вдъхва такова голямо благоговение с неговото величие, няма да го разглеждате като нещо отделно, но ще го разгледате като един голям, обширен свят. И тогава някой казва: „Аз искам да зная какво нещо е Бог." Ти не можеш да Го видиш, но казвам: това, което не можеш да видиш, не можеш да възприемеш неговата безкрайност, но можеш да дойдеш в съприкосновение с него - това е реалността. Сега от този свят ще минем в друг. Тази реалност си има пътища, чрез които тя се обявява. Това невидимото има свой начин, свои пътища, своя реч, чрез която иска да ни научи.
И всички страдания, които сега ние претърпяваме, не са нищо друго освен това, че едно учено същество или разумната жива природа иска да ни научи на нейния език.
И всички тези страдания са все затова, че сме големи простаци, че не можем да научим още неговия език, нейната азбука. Ние си блъскаме главата, а това учено същество иска по един лесен и правилен път да ни научи на нейната азбука. Сега ние изучаваме Божествената азбука, но едва научим една от нейните букви, и веднага я забравяме. Днес умре баща ти - това изучаваш, роди се брат ти - това изучаваш, изгубиш или спечелиш нещо - това пак изучаваш. Всичко това е азбуката на този Божествен език.
към втори вариант >>
Или какво показват думите на онзи ученик, който е седял три години в един и същи клас, без да държи изпита си, и казва: „Ще ме изпъдят от училище"?
(втори вариант)
Какво означават думите на престъпника, който казва: „Ще се лежи в затвора"?
Или какво показват думите на онзи ученик, който е седял три години в един и същи клас, без да държи изпита си, и казва: „Ще ме изпъдят от училище"?
Това показва една неспособност. Ако ти умираш, ти си един неспособник, когото ще изпъдят вън от училището. Каже ли някой, че ще се мре, това показва, че Господ казва да го изпъдят навън. И в Народното събрание има такива квестори. Когато един човек говори повече, отколкото трябва, изпъждат го навън.
към втори вариант >>
И всички тези страдания са все затова, че сме големи простаци, че не можем да научим още неговия език, нейната азбука.
(втори вариант)
И тогава някой казва: „Аз искам да зная какво нещо е Бог." Ти не можеш да Го видиш, но казвам: това, което не можеш да видиш, не можеш да възприемеш неговата безкрайност, но можеш да дойдеш в съприкосновение с него - това е реалността. Сега от този свят ще минем в друг. Тази реалност си има пътища, чрез които тя се обявява. Това невидимото има свой начин, свои пътища, своя реч, чрез която иска да ни научи. И всички страдания, които сега ние претърпяваме, не са нищо друго освен това, че едно учено същество или разумната жива природа иска да ни научи на нейния език.
И всички тези страдания са все затова, че сме големи простаци, че не можем да научим още неговия език, нейната азбука.
Ние си блъскаме главата, а това учено същество иска по един лесен и правилен път да ни научи на нейната азбука. Сега ние изучаваме Божествената азбука, но едва научим една от нейните букви, и веднага я забравяме. Днес умре баща ти - това изучаваш, роди се брат ти - това изучаваш, изгубиш или спечелиш нещо - това пак изучаваш. Всичко това е азбуката на този Божествен език. Тази азбука не се състои от трийсет и две букви, както нашата, нито от двайсет и две, както еврейската, но се състои от един голям речник на думи и букви.
към втори вариант >>
Това показва една неспособност.
(втори вариант)
Какво означават думите на престъпника, който казва: „Ще се лежи в затвора"? Или какво показват думите на онзи ученик, който е седял три години в един и същи клас, без да държи изпита си, и казва: „Ще ме изпъдят от училище"?
Това показва една неспособност.
Ако ти умираш, ти си един неспособник, когото ще изпъдят вън от училището. Каже ли някой, че ще се мре, това показва, че Господ казва да го изпъдят навън. И в Народното събрание има такива квестори. Когато един човек говори повече, отколкото трябва, изпъждат го навън. И смъртта е един такъв квестор.
към втори вариант >>
Ние си блъскаме главата, а това учено същество иска по един лесен и правилен път да ни научи на нейната азбука.
(втори вариант)
Сега от този свят ще минем в друг. Тази реалност си има пътища, чрез които тя се обявява. Това невидимото има свой начин, свои пътища, своя реч, чрез която иска да ни научи. И всички страдания, които сега ние претърпяваме, не са нищо друго освен това, че едно учено същество или разумната жива природа иска да ни научи на нейния език. И всички тези страдания са все затова, че сме големи простаци, че не можем да научим още неговия език, нейната азбука.
Ние си блъскаме главата, а това учено същество иска по един лесен и правилен път да ни научи на нейната азбука.
Сега ние изучаваме Божествената азбука, но едва научим една от нейните букви, и веднага я забравяме. Днес умре баща ти - това изучаваш, роди се брат ти - това изучаваш, изгубиш или спечелиш нещо - това пак изучаваш. Всичко това е азбуката на този Божествен език. Тази азбука не се състои от трийсет и две букви, както нашата, нито от двайсет и две, както еврейската, но се състои от един голям речник на думи и букви. Буквите са около трийсет и пет милиона.
към втори вариант >>
Ако ти умираш, ти си един неспособник, когото ще изпъдят вън от училището.
(втори вариант)
Какво означават думите на престъпника, който казва: „Ще се лежи в затвора"? Или какво показват думите на онзи ученик, който е седял три години в един и същи клас, без да държи изпита си, и казва: „Ще ме изпъдят от училище"? Това показва една неспособност.
Ако ти умираш, ти си един неспособник, когото ще изпъдят вън от училището.
Каже ли някой, че ще се мре, това показва, че Господ казва да го изпъдят навън. И в Народното събрание има такива квестори. Когато един човек говори повече, отколкото трябва, изпъждат го навън. И смъртта е един такъв квестор.
към втори вариант >>
Сега ние изучаваме Божествената азбука, но едва научим една от нейните букви, и веднага я забравяме.
(втори вариант)
Тази реалност си има пътища, чрез които тя се обявява. Това невидимото има свой начин, свои пътища, своя реч, чрез която иска да ни научи. И всички страдания, които сега ние претърпяваме, не са нищо друго освен това, че едно учено същество или разумната жива природа иска да ни научи на нейния език. И всички тези страдания са все затова, че сме големи простаци, че не можем да научим още неговия език, нейната азбука. Ние си блъскаме главата, а това учено същество иска по един лесен и правилен път да ни научи на нейната азбука.
Сега ние изучаваме Божествената азбука, но едва научим една от нейните букви, и веднага я забравяме.
Днес умре баща ти - това изучаваш, роди се брат ти - това изучаваш, изгубиш или спечелиш нещо - това пак изучаваш. Всичко това е азбуката на този Божествен език. Тази азбука не се състои от трийсет и две букви, както нашата, нито от двайсет и две, както еврейската, но се състои от един голям речник на думи и букви. Буквите са около трийсет и пет милиона. Можете да си представите какво нещо ще е този речник от думи, в който има трийсет и пет милиона букви.
към втори вариант >>
Каже ли някой, че ще се мре, това показва, че Господ казва да го изпъдят навън.
(втори вариант)
Какво означават думите на престъпника, който казва: „Ще се лежи в затвора"? Или какво показват думите на онзи ученик, който е седял три години в един и същи клас, без да държи изпита си, и казва: „Ще ме изпъдят от училище"? Това показва една неспособност. Ако ти умираш, ти си един неспособник, когото ще изпъдят вън от училището.
Каже ли някой, че ще се мре, това показва, че Господ казва да го изпъдят навън.
И в Народното събрание има такива квестори. Когато един човек говори повече, отколкото трябва, изпъждат го навън. И смъртта е един такъв квестор.
към втори вариант >>
Днес умре баща ти - това изучаваш, роди се брат ти - това изучаваш, изгубиш или спечелиш нещо - това пак изучаваш.
(втори вариант)
Това невидимото има свой начин, свои пътища, своя реч, чрез която иска да ни научи. И всички страдания, които сега ние претърпяваме, не са нищо друго освен това, че едно учено същество или разумната жива природа иска да ни научи на нейния език. И всички тези страдания са все затова, че сме големи простаци, че не можем да научим още неговия език, нейната азбука. Ние си блъскаме главата, а това учено същество иска по един лесен и правилен път да ни научи на нейната азбука. Сега ние изучаваме Божествената азбука, но едва научим една от нейните букви, и веднага я забравяме.
Днес умре баща ти - това изучаваш, роди се брат ти - това изучаваш, изгубиш или спечелиш нещо - това пак изучаваш.
Всичко това е азбуката на този Божествен език. Тази азбука не се състои от трийсет и две букви, както нашата, нито от двайсет и две, както еврейската, но се състои от един голям речник на думи и букви. Буквите са около трийсет и пет милиона. Можете да си представите какво нещо ще е този речник от думи, в който има трийсет и пет милиона букви. И сега, като теглите една линия между нашия съвременен език и Божествения, може да си представите какво ще е това същество, което разполага с трийсет и пет милиона букви.
към втори вариант >>
И в Народното събрание има такива квестори.
(втори вариант)
Какво означават думите на престъпника, който казва: „Ще се лежи в затвора"? Или какво показват думите на онзи ученик, който е седял три години в един и същи клас, без да държи изпита си, и казва: „Ще ме изпъдят от училище"? Това показва една неспособност. Ако ти умираш, ти си един неспособник, когото ще изпъдят вън от училището. Каже ли някой, че ще се мре, това показва, че Господ казва да го изпъдят навън.
И в Народното събрание има такива квестори.
Когато един човек говори повече, отколкото трябва, изпъждат го навън. И смъртта е един такъв квестор.
към втори вариант >>
Всичко това е азбуката на този Божествен език.
(втори вариант)
И всички страдания, които сега ние претърпяваме, не са нищо друго освен това, че едно учено същество или разумната жива природа иска да ни научи на нейния език. И всички тези страдания са все затова, че сме големи простаци, че не можем да научим още неговия език, нейната азбука. Ние си блъскаме главата, а това учено същество иска по един лесен и правилен път да ни научи на нейната азбука. Сега ние изучаваме Божествената азбука, но едва научим една от нейните букви, и веднага я забравяме. Днес умре баща ти - това изучаваш, роди се брат ти - това изучаваш, изгубиш или спечелиш нещо - това пак изучаваш.
Всичко това е азбуката на този Божествен език.
Тази азбука не се състои от трийсет и две букви, както нашата, нито от двайсет и две, както еврейската, но се състои от един голям речник на думи и букви. Буквите са около трийсет и пет милиона. Можете да си представите какво нещо ще е този речник от думи, в който има трийсет и пет милиона букви. И сега, като теглите една линия между нашия съвременен език и Божествения, може да си представите какво ще е това същество, което разполага с трийсет и пет милиона букви. От това ще видите къде седи нашето съзнание.
към втори вариант >>
Когато един човек говори повече, отколкото трябва, изпъждат го навън.
(втори вариант)
Или какво показват думите на онзи ученик, който е седял три години в един и същи клас, без да държи изпита си, и казва: „Ще ме изпъдят от училище"? Това показва една неспособност. Ако ти умираш, ти си един неспособник, когото ще изпъдят вън от училището. Каже ли някой, че ще се мре, това показва, че Господ казва да го изпъдят навън. И в Народното събрание има такива квестори.
Когато един човек говори повече, отколкото трябва, изпъждат го навън.
И смъртта е един такъв квестор.
към втори вариант >>
Тази азбука не се състои от трийсет и две букви, както нашата, нито от двайсет и две, както еврейската, но се състои от един голям речник на думи и букви.
(втори вариант)
И всички тези страдания са все затова, че сме големи простаци, че не можем да научим още неговия език, нейната азбука. Ние си блъскаме главата, а това учено същество иска по един лесен и правилен път да ни научи на нейната азбука. Сега ние изучаваме Божествената азбука, но едва научим една от нейните букви, и веднага я забравяме. Днес умре баща ти - това изучаваш, роди се брат ти - това изучаваш, изгубиш или спечелиш нещо - това пак изучаваш. Всичко това е азбуката на този Божествен език.
Тази азбука не се състои от трийсет и две букви, както нашата, нито от двайсет и две, както еврейската, но се състои от един голям речник на думи и букви.
Буквите са около трийсет и пет милиона. Можете да си представите какво нещо ще е този речник от думи, в който има трийсет и пет милиона букви. И сега, като теглите една линия между нашия съвременен език и Божествения, може да си представите какво ще е това същество, което разполага с трийсет и пет милиона букви. От това ще видите къде седи нашето съзнание. Каква тънкота на букви, какво разнообразие, какво богатство има в тази азбука.
към втори вариант >>
И смъртта е един такъв квестор.
(втори вариант)
Това показва една неспособност. Ако ти умираш, ти си един неспособник, когото ще изпъдят вън от училището. Каже ли някой, че ще се мре, това показва, че Господ казва да го изпъдят навън. И в Народното събрание има такива квестори. Когато един човек говори повече, отколкото трябва, изпъждат го навън.
И смъртта е един такъв квестор.
към втори вариант >>
Буквите са около трийсет и пет милиона.
(втори вариант)
Ние си блъскаме главата, а това учено същество иска по един лесен и правилен път да ни научи на нейната азбука. Сега ние изучаваме Божествената азбука, но едва научим една от нейните букви, и веднага я забравяме. Днес умре баща ти - това изучаваш, роди се брат ти - това изучаваш, изгубиш или спечелиш нещо - това пак изучаваш. Всичко това е азбуката на този Божествен език. Тази азбука не се състои от трийсет и две букви, както нашата, нито от двайсет и две, както еврейската, но се състои от един голям речник на думи и букви.
Буквите са около трийсет и пет милиона.
Можете да си представите какво нещо ще е този речник от думи, в който има трийсет и пет милиона букви. И сега, като теглите една линия между нашия съвременен език и Божествения, може да си представите какво ще е това същество, което разполага с трийсет и пет милиона букви. От това ще видите къде седи нашето съзнание. Каква тънкота на букви, какво разнообразие, какво богатство има в тази азбука. Оттук ще разберете и какво богатство на звукове съществува в живата природа.
към втори вариант >>
Та казвам: сега не трябва да мислите като обикновените хора, защото по този начин вие опетнявате Господа в себе си.
(втори вариант)
Та казвам: сега не трябва да мислите като обикновените хора, защото по този начин вие опетнявате Господа в себе си.
Мислете като разумните хора. Ако аз допущам, че Господ живее в мене, тогава не мога да допусна, че Той в мене ще умре; и ако аз допущам, че аз живея в Господа, пак не мога да допусна, че ще умра в Него вътре. Аз мога да допусна, че се огрешавам; мога да допусна ред противоречия по разни причини, но не мога да допусна, че мога да умра. Да допусна, че мога да умра - това е вече неразбиране на живота. Мога да допусна, че мога и да страдам - това е допустимо.
към втори вариант >>
Можете да си представите какво нещо ще е този речник от думи, в който има трийсет и пет милиона букви.
(втори вариант)
Сега ние изучаваме Божествената азбука, но едва научим една от нейните букви, и веднага я забравяме. Днес умре баща ти - това изучаваш, роди се брат ти - това изучаваш, изгубиш или спечелиш нещо - това пак изучаваш. Всичко това е азбуката на този Божествен език. Тази азбука не се състои от трийсет и две букви, както нашата, нито от двайсет и две, както еврейската, но се състои от един голям речник на думи и букви. Буквите са около трийсет и пет милиона.
Можете да си представите какво нещо ще е този речник от думи, в който има трийсет и пет милиона букви.
И сега, като теглите една линия между нашия съвременен език и Божествения, може да си представите какво ще е това същество, което разполага с трийсет и пет милиона букви. От това ще видите къде седи нашето съзнание. Каква тънкота на букви, какво разнообразие, какво богатство има в тази азбука. Оттук ще разберете и какво богатство на звукове съществува в живата природа. И сега вие от гледището на един език от двайсет и две букви или от един език от трийсет и две букви искате да сведете нещата към общ знаменател или пък от гледището на тази азбука искате да разрешите проблемите на трийсет и петте милиона букви.
към втори вариант >>
Мислете като разумните хора.
(втори вариант)
Та казвам: сега не трябва да мислите като обикновените хора, защото по този начин вие опетнявате Господа в себе си.
Мислете като разумните хора.
Ако аз допущам, че Господ живее в мене, тогава не мога да допусна, че Той в мене ще умре; и ако аз допущам, че аз живея в Господа, пак не мога да допусна, че ще умра в Него вътре. Аз мога да допусна, че се огрешавам; мога да допусна ред противоречия по разни причини, но не мога да допусна, че мога да умра. Да допусна, че мога да умра - това е вече неразбиране на живота. Мога да допусна, че мога и да страдам - това е допустимо. Ако смъртта разрешава въпросите, то е друго нещо - тогава можем да я приемем всички, но тя не разрешава въпросите.
към втори вариант >>
И сега, като теглите една линия между нашия съвременен език и Божествения, може да си представите какво ще е това същество, което разполага с трийсет и пет милиона букви.
(втори вариант)
Днес умре баща ти - това изучаваш, роди се брат ти - това изучаваш, изгубиш или спечелиш нещо - това пак изучаваш. Всичко това е азбуката на този Божествен език. Тази азбука не се състои от трийсет и две букви, както нашата, нито от двайсет и две, както еврейската, но се състои от един голям речник на думи и букви. Буквите са около трийсет и пет милиона. Можете да си представите какво нещо ще е този речник от думи, в който има трийсет и пет милиона букви.
И сега, като теглите една линия между нашия съвременен език и Божествения, може да си представите какво ще е това същество, което разполага с трийсет и пет милиона букви.
От това ще видите къде седи нашето съзнание. Каква тънкота на букви, какво разнообразие, какво богатство има в тази азбука. Оттук ще разберете и какво богатство на звукове съществува в живата природа. И сега вие от гледището на един език от двайсет и две букви или от един език от трийсет и две букви искате да сведете нещата към общ знаменател или пък от гледището на тази азбука искате да разрешите проблемите на трийсет и петте милиона букви.
към втори вариант >>
Ако аз допущам, че Господ живее в мене, тогава не мога да допусна, че Той в мене ще умре; и ако аз допущам, че аз живея в Господа, пак не мога да допусна, че ще умра в Него вътре.
(втори вариант)
Та казвам: сега не трябва да мислите като обикновените хора, защото по този начин вие опетнявате Господа в себе си. Мислете като разумните хора.
Ако аз допущам, че Господ живее в мене, тогава не мога да допусна, че Той в мене ще умре; и ако аз допущам, че аз живея в Господа, пак не мога да допусна, че ще умра в Него вътре.
Аз мога да допусна, че се огрешавам; мога да допусна ред противоречия по разни причини, но не мога да допусна, че мога да умра. Да допусна, че мога да умра - това е вече неразбиране на живота. Мога да допусна, че мога и да страдам - това е допустимо. Ако смъртта разрешава въпросите, то е друго нещо - тогава можем да я приемем всички, но тя не разрешава въпросите. Кой от вас е бил щастлив, когато е умрял баща му?
към втори вариант >>
От това ще видите къде седи нашето съзнание.
(втори вариант)
Всичко това е азбуката на този Божествен език. Тази азбука не се състои от трийсет и две букви, както нашата, нито от двайсет и две, както еврейската, но се състои от един голям речник на думи и букви. Буквите са около трийсет и пет милиона. Можете да си представите какво нещо ще е този речник от думи, в който има трийсет и пет милиона букви. И сега, като теглите една линия между нашия съвременен език и Божествения, може да си представите какво ще е това същество, което разполага с трийсет и пет милиона букви.
От това ще видите къде седи нашето съзнание.
Каква тънкота на букви, какво разнообразие, какво богатство има в тази азбука. Оттук ще разберете и какво богатство на звукове съществува в живата природа. И сега вие от гледището на един език от двайсет и две букви или от един език от трийсет и две букви искате да сведете нещата към общ знаменател или пък от гледището на тази азбука искате да разрешите проблемите на трийсет и петте милиона букви.
към втори вариант >>
Аз мога да допусна, че се огрешавам; мога да допусна ред противоречия по разни причини, но не мога да допусна, че мога да умра.
(втори вариант)
Та казвам: сега не трябва да мислите като обикновените хора, защото по този начин вие опетнявате Господа в себе си. Мислете като разумните хора. Ако аз допущам, че Господ живее в мене, тогава не мога да допусна, че Той в мене ще умре; и ако аз допущам, че аз живея в Господа, пак не мога да допусна, че ще умра в Него вътре.
Аз мога да допусна, че се огрешавам; мога да допусна ред противоречия по разни причини, но не мога да допусна, че мога да умра.
Да допусна, че мога да умра - това е вече неразбиране на живота. Мога да допусна, че мога и да страдам - това е допустимо. Ако смъртта разрешава въпросите, то е друго нещо - тогава можем да я приемем всички, но тя не разрешава въпросите. Кой от вас е бил щастлив, когато е умрял баща му? И мнозина тогава идват при мене и ме питат: „Има ли друг свят?
към втори вариант >>
Каква тънкота на букви, какво разнообразие, какво богатство има в тази азбука.
(втори вариант)
Тази азбука не се състои от трийсет и две букви, както нашата, нито от двайсет и две, както еврейската, но се състои от един голям речник на думи и букви. Буквите са около трийсет и пет милиона. Можете да си представите какво нещо ще е този речник от думи, в който има трийсет и пет милиона букви. И сега, като теглите една линия между нашия съвременен език и Божествения, може да си представите какво ще е това същество, което разполага с трийсет и пет милиона букви. От това ще видите къде седи нашето съзнание.
Каква тънкота на букви, какво разнообразие, какво богатство има в тази азбука.
Оттук ще разберете и какво богатство на звукове съществува в живата природа. И сега вие от гледището на един език от двайсет и две букви или от един език от трийсет и две букви искате да сведете нещата към общ знаменател или пък от гледището на тази азбука искате да разрешите проблемите на трийсет и петте милиона букви.
към втори вариант >>
Да допусна, че мога да умра - това е вече неразбиране на живота.
(втори вариант)
Та казвам: сега не трябва да мислите като обикновените хора, защото по този начин вие опетнявате Господа в себе си. Мислете като разумните хора. Ако аз допущам, че Господ живее в мене, тогава не мога да допусна, че Той в мене ще умре; и ако аз допущам, че аз живея в Господа, пак не мога да допусна, че ще умра в Него вътре. Аз мога да допусна, че се огрешавам; мога да допусна ред противоречия по разни причини, но не мога да допусна, че мога да умра.
Да допусна, че мога да умра - това е вече неразбиране на живота.
Мога да допусна, че мога и да страдам - това е допустимо. Ако смъртта разрешава въпросите, то е друго нещо - тогава можем да я приемем всички, но тя не разрешава въпросите. Кой от вас е бил щастлив, когато е умрял баща му? И мнозина тогава идват при мене и ме питат: „Има ли друг свят? " Има.
към втори вариант >>
Оттук ще разберете и какво богатство на звукове съществува в живата природа.
(втори вариант)
Буквите са около трийсет и пет милиона. Можете да си представите какво нещо ще е този речник от думи, в който има трийсет и пет милиона букви. И сега, като теглите една линия между нашия съвременен език и Божествения, може да си представите какво ще е това същество, което разполага с трийсет и пет милиона букви. От това ще видите къде седи нашето съзнание. Каква тънкота на букви, какво разнообразие, какво богатство има в тази азбука.
Оттук ще разберете и какво богатство на звукове съществува в живата природа.
И сега вие от гледището на един език от двайсет и две букви или от един език от трийсет и две букви искате да сведете нещата към общ знаменател или пък от гледището на тази азбука искате да разрешите проблемите на трийсет и петте милиона букви.
към втори вариант >>
Мога да допусна, че мога и да страдам - това е допустимо.
(втори вариант)
Та казвам: сега не трябва да мислите като обикновените хора, защото по този начин вие опетнявате Господа в себе си. Мислете като разумните хора. Ако аз допущам, че Господ живее в мене, тогава не мога да допусна, че Той в мене ще умре; и ако аз допущам, че аз живея в Господа, пак не мога да допусна, че ще умра в Него вътре. Аз мога да допусна, че се огрешавам; мога да допусна ред противоречия по разни причини, но не мога да допусна, че мога да умра. Да допусна, че мога да умра - това е вече неразбиране на живота.
Мога да допусна, че мога и да страдам - това е допустимо.
Ако смъртта разрешава въпросите, то е друго нещо - тогава можем да я приемем всички, но тя не разрешава въпросите. Кой от вас е бил щастлив, когато е умрял баща му? И мнозина тогава идват при мене и ме питат: „Има ли друг свят? " Има. „Мога ли да го видя?
към втори вариант >>
И сега вие от гледището на един език от двайсет и две букви или от един език от трийсет и две букви искате да сведете нещата към общ знаменател или пък от гледището на тази азбука искате да разрешите проблемите на трийсет и петте милиона букви.
(втори вариант)
Можете да си представите какво нещо ще е този речник от думи, в който има трийсет и пет милиона букви. И сега, като теглите една линия между нашия съвременен език и Божествения, може да си представите какво ще е това същество, което разполага с трийсет и пет милиона букви. От това ще видите къде седи нашето съзнание. Каква тънкота на букви, какво разнообразие, какво богатство има в тази азбука. Оттук ще разберете и какво богатство на звукове съществува в живата природа.
И сега вие от гледището на един език от двайсет и две букви или от един език от трийсет и две букви искате да сведете нещата към общ знаменател или пък от гледището на тази азбука искате да разрешите проблемите на трийсет и петте милиона букви.
към втори вариант >>
Ако смъртта разрешава въпросите, то е друго нещо - тогава можем да я приемем всички, но тя не разрешава въпросите.
(втори вариант)
Мислете като разумните хора. Ако аз допущам, че Господ живее в мене, тогава не мога да допусна, че Той в мене ще умре; и ако аз допущам, че аз живея в Господа, пак не мога да допусна, че ще умра в Него вътре. Аз мога да допусна, че се огрешавам; мога да допусна ред противоречия по разни причини, но не мога да допусна, че мога да умра. Да допусна, че мога да умра - това е вече неразбиране на живота. Мога да допусна, че мога и да страдам - това е допустимо.
Ако смъртта разрешава въпросите, то е друго нещо - тогава можем да я приемем всички, но тя не разрешава въпросите.
Кой от вас е бил щастлив, когато е умрял баща му? И мнозина тогава идват при мене и ме питат: „Има ли друг свят? " Има. „Мога ли да го видя? " Можеш, разбира се.
към втори вариант >>
Питам: малкото ли определя голямото, или децата [ли] учат философите?
(втори вариант)
Питам: малкото ли определя голямото, или децата [ли] учат философите?
Сегашните учени казват, че между две точки можем да теглим само една права линия. И в това отношение има ред определения. И прави са тия учени. Обаче новите разсъждения казват, че между две точки могат да се прекарат безброй линии. Защото една права не е нищо друго освен безброй точки, които се движат в една и съща посока, в едно и също поле.
към втори вариант >>
Кой от вас е бил щастлив, когато е умрял баща му?
(втори вариант)
Ако аз допущам, че Господ живее в мене, тогава не мога да допусна, че Той в мене ще умре; и ако аз допущам, че аз живея в Господа, пак не мога да допусна, че ще умра в Него вътре. Аз мога да допусна, че се огрешавам; мога да допусна ред противоречия по разни причини, но не мога да допусна, че мога да умра. Да допусна, че мога да умра - това е вече неразбиране на живота. Мога да допусна, че мога и да страдам - това е допустимо. Ако смъртта разрешава въпросите, то е друго нещо - тогава можем да я приемем всички, но тя не разрешава въпросите.
Кой от вас е бил щастлив, когато е умрял баща му?
И мнозина тогава идват при мене и ме питат: „Има ли друг свят? " Има. „Мога ли да го видя? " Можеш, разбира се. „Мога ли да отида там?
към втори вариант >>
Сегашните учени казват, че между две точки можем да теглим само една права линия.
(втори вариант)
Питам: малкото ли определя голямото, или децата [ли] учат философите?
Сегашните учени казват, че между две точки можем да теглим само една права линия.
И в това отношение има ред определения. И прави са тия учени. Обаче новите разсъждения казват, че между две точки могат да се прекарат безброй линии. Защото една права не е нищо друго освен безброй точки, които се движат в една и съща посока, в едно и също поле. Значи не само две точки едновременно могат да се движат в една права линия.
към втори вариант >>
И мнозина тогава идват при мене и ме питат: „Има ли друг свят?
(втори вариант)
Аз мога да допусна, че се огрешавам; мога да допусна ред противоречия по разни причини, но не мога да допусна, че мога да умра. Да допусна, че мога да умра - това е вече неразбиране на живота. Мога да допусна, че мога и да страдам - това е допустимо. Ако смъртта разрешава въпросите, то е друго нещо - тогава можем да я приемем всички, но тя не разрешава въпросите. Кой от вас е бил щастлив, когато е умрял баща му?
И мнозина тогава идват при мене и ме питат: „Има ли друг свят?
" Има. „Мога ли да го видя? " Можеш, разбира се. „Мога ли да отида там? " Не, с това тяло не можеш.
към втори вариант >>
И в това отношение има ред определения.
(втори вариант)
Питам: малкото ли определя голямото, или децата [ли] учат философите? Сегашните учени казват, че между две точки можем да теглим само една права линия.
И в това отношение има ред определения.
И прави са тия учени. Обаче новите разсъждения казват, че между две точки могат да се прекарат безброй линии. Защото една права не е нищо друго освен безброй точки, които се движат в една и съща посока, в едно и също поле. Значи не само две точки едновременно могат да се движат в една права линия. Следователно всички безброй точки образуват все правата линия.
към втори вариант >>
" Има.
(втори вариант)
Да допусна, че мога да умра - това е вече неразбиране на живота. Мога да допусна, че мога и да страдам - това е допустимо. Ако смъртта разрешава въпросите, то е друго нещо - тогава можем да я приемем всички, но тя не разрешава въпросите. Кой от вас е бил щастлив, когато е умрял баща му? И мнозина тогава идват при мене и ме питат: „Има ли друг свят?
" Има.
„Мога ли да го видя? " Можеш, разбира се. „Мога ли да отида там? " Не, с това тяло не можеш. Там е много тясно и трябва много да се притиснеш, за да влезеш през неговите врата.
към втори вариант >>
И прави са тия учени.
(втори вариант)
Питам: малкото ли определя голямото, или децата [ли] учат философите? Сегашните учени казват, че между две точки можем да теглим само една права линия. И в това отношение има ред определения.
И прави са тия учени.
Обаче новите разсъждения казват, че между две точки могат да се прекарат безброй линии. Защото една права не е нищо друго освен безброй точки, които се движат в една и съща посока, в едно и също поле. Значи не само две точки едновременно могат да се движат в една права линия. Следователно всички безброй точки образуват все правата линия. Понеже възможността за правата линия - това е широчината.
към втори вариант >>
„Мога ли да го видя?
(втори вариант)
Мога да допусна, че мога и да страдам - това е допустимо. Ако смъртта разрешава въпросите, то е друго нещо - тогава можем да я приемем всички, но тя не разрешава въпросите. Кой от вас е бил щастлив, когато е умрял баща му? И мнозина тогава идват при мене и ме питат: „Има ли друг свят? " Има.
„Мога ли да го видя?
" Можеш, разбира се. „Мога ли да отида там? " Не, с това тяло не можеш. Там е много тясно и трябва много да се притиснеш, за да влезеш през неговите врата. Ти трябва да се разтовариш като камилата и тогава да влезеш в онзи свят.
към втори вариант >>
Обаче новите разсъждения казват, че между две точки могат да се прекарат безброй линии.
(втори вариант)
Питам: малкото ли определя голямото, или децата [ли] учат философите? Сегашните учени казват, че между две точки можем да теглим само една права линия. И в това отношение има ред определения. И прави са тия учени.
Обаче новите разсъждения казват, че между две точки могат да се прекарат безброй линии.
Защото една права не е нищо друго освен безброй точки, които се движат в една и съща посока, в едно и също поле. Значи не само две точки едновременно могат да се движат в една права линия. Следователно всички безброй точки образуват все правата линия. Понеже възможността за правата линия - това е широчината. Значи правата линия започва да се разширява и образува плоскостта, но и плоскостта си има свои граници и възможности.
към втори вариант >>
" Можеш, разбира се.
(втори вариант)
Ако смъртта разрешава въпросите, то е друго нещо - тогава можем да я приемем всички, но тя не разрешава въпросите. Кой от вас е бил щастлив, когато е умрял баща му? И мнозина тогава идват при мене и ме питат: „Има ли друг свят? " Има. „Мога ли да го видя?
" Можеш, разбира се.
„Мога ли да отида там? " Не, с това тяло не можеш. Там е много тясно и трябва много да се притиснеш, за да влезеш през неговите врата. Ти трябва да се разтовариш като камилата и тогава да влезеш в онзи свят. „Ами как мога да се разговарям с умрелите?
към втори вариант >>
Защото една права не е нищо друго освен безброй точки, които се движат в една и съща посока, в едно и също поле.
(втори вариант)
Питам: малкото ли определя голямото, или децата [ли] учат философите? Сегашните учени казват, че между две точки можем да теглим само една права линия. И в това отношение има ред определения. И прави са тия учени. Обаче новите разсъждения казват, че между две точки могат да се прекарат безброй линии.
Защото една права не е нищо друго освен безброй точки, които се движат в една и съща посока, в едно и също поле.
Значи не само две точки едновременно могат да се движат в една права линия. Следователно всички безброй точки образуват все правата линия. Понеже възможността за правата линия - това е широчината. Значи правата линия започва да се разширява и образува плоскостта, но и плоскостта си има свои граници и възможности. Щом достигне своите крайни предели, престава вече и нейното развитие.
към втори вариант >>
„Мога ли да отида там?
(втори вариант)
Кой от вас е бил щастлив, когато е умрял баща му? И мнозина тогава идват при мене и ме питат: „Има ли друг свят? " Има. „Мога ли да го видя? " Можеш, разбира се.
„Мога ли да отида там?
" Не, с това тяло не можеш. Там е много тясно и трябва много да се притиснеш, за да влезеш през неговите врата. Ти трябва да се разтовариш като камилата и тогава да влезеш в онзи свят. „Ами как мога да се разговарям с умрелите? " Ти с тях не можеш да се разговаряш, но с живите - можеш, а те са живи.
към втори вариант >>
Значи не само две точки едновременно могат да се движат в една права линия.
(втори вариант)
Сегашните учени казват, че между две точки можем да теглим само една права линия. И в това отношение има ред определения. И прави са тия учени. Обаче новите разсъждения казват, че между две точки могат да се прекарат безброй линии. Защото една права не е нищо друго освен безброй точки, които се движат в една и съща посока, в едно и също поле.
Значи не само две точки едновременно могат да се движат в една права линия.
Следователно всички безброй точки образуват все правата линия. Понеже възможността за правата линия - това е широчината. Значи правата линия започва да се разширява и образува плоскостта, но и плоскостта си има свои граници и възможности. Щом достигне своите крайни предели, престава вече и нейното развитие. Следователно в плоскостта ние имаме безброй линии, които се движат в друга една посока, различна от тази на правата.
към втори вариант >>
" Не, с това тяло не можеш.
(втори вариант)
И мнозина тогава идват при мене и ме питат: „Има ли друг свят? " Има. „Мога ли да го видя? " Можеш, разбира се. „Мога ли да отида там?
" Не, с това тяло не можеш.
Там е много тясно и трябва много да се притиснеш, за да влезеш през неговите врата. Ти трябва да се разтовариш като камилата и тогава да влезеш в онзи свят. „Ами как мога да се разговарям с умрелите? " Ти с тях не можеш да се разговаряш, но с живите - можеш, а те са живи. „Как така?
към втори вариант >>
Следователно всички безброй точки образуват все правата линия.
(втори вариант)
И в това отношение има ред определения. И прави са тия учени. Обаче новите разсъждения казват, че между две точки могат да се прекарат безброй линии. Защото една права не е нищо друго освен безброй точки, които се движат в една и съща посока, в едно и също поле. Значи не само две точки едновременно могат да се движат в една права линия.
Следователно всички безброй точки образуват все правата линия.
Понеже възможността за правата линия - това е широчината. Значи правата линия започва да се разширява и образува плоскостта, но и плоскостта си има свои граници и възможности. Щом достигне своите крайни предели, престава вече и нейното развитие. Следователно в плоскостта ние имаме безброй линии, които се движат в друга една посока, различна от тази на правата. Тогава вече се образува тялото.
към втори вариант >>
Там е много тясно и трябва много да се притиснеш, за да влезеш през неговите врата.
(втори вариант)
" Има. „Мога ли да го видя? " Можеш, разбира се. „Мога ли да отида там? " Не, с това тяло не можеш.
Там е много тясно и трябва много да се притиснеш, за да влезеш през неговите врата.
Ти трябва да се разтовариш като камилата и тогава да влезеш в онзи свят. „Ами как мога да се разговарям с умрелите? " Ти с тях не можеш да се разговаряш, но с живите - можеш, а те са живи. „Как така? " Те са живи, баща ти е жив.
към втори вариант >>
Понеже възможността за правата линия - това е широчината.
(втори вариант)
И прави са тия учени. Обаче новите разсъждения казват, че между две точки могат да се прекарат безброй линии. Защото една права не е нищо друго освен безброй точки, които се движат в една и съща посока, в едно и също поле. Значи не само две точки едновременно могат да се движат в една права линия. Следователно всички безброй точки образуват все правата линия.
Понеже възможността за правата линия - това е широчината.
Значи правата линия започва да се разширява и образува плоскостта, но и плоскостта си има свои граници и възможности. Щом достигне своите крайни предели, престава вече и нейното развитие. Следователно в плоскостта ние имаме безброй линии, които се движат в друга една посока, различна от тази на правата. Тогава вече се образува тялото. Питам сега: при този ред на разсъждения какво ще разберете вие?
към втори вариант >>
Ти трябва да се разтовариш като камилата и тогава да влезеш в онзи свят.
(втори вариант)
„Мога ли да го видя? " Можеш, разбира се. „Мога ли да отида там? " Не, с това тяло не можеш. Там е много тясно и трябва много да се притиснеш, за да влезеш през неговите врата.
Ти трябва да се разтовариш като камилата и тогава да влезеш в онзи свят.
„Ами как мога да се разговарям с умрелите? " Ти с тях не можеш да се разговаряш, но с живите - можеш, а те са живи. „Как така? " Те са живи, баща ти е жив. „Мога ли да се разговарям с него?
към втори вариант >>
Значи правата линия започва да се разширява и образува плоскостта, но и плоскостта си има свои граници и възможности.
(втори вариант)
Обаче новите разсъждения казват, че между две точки могат да се прекарат безброй линии. Защото една права не е нищо друго освен безброй точки, които се движат в една и съща посока, в едно и също поле. Значи не само две точки едновременно могат да се движат в една права линия. Следователно всички безброй точки образуват все правата линия. Понеже възможността за правата линия - това е широчината.
Значи правата линия започва да се разширява и образува плоскостта, но и плоскостта си има свои граници и възможности.
Щом достигне своите крайни предели, престава вече и нейното развитие. Следователно в плоскостта ние имаме безброй линии, които се движат в друга една посока, различна от тази на правата. Тогава вече се образува тялото. Питам сега: при този ред на разсъждения какво ще разберете вие?
към втори вариант >>
„Ами как мога да се разговарям с умрелите?
(втори вариант)
" Можеш, разбира се. „Мога ли да отида там? " Не, с това тяло не можеш. Там е много тясно и трябва много да се притиснеш, за да влезеш през неговите врата. Ти трябва да се разтовариш като камилата и тогава да влезеш в онзи свят.
„Ами как мога да се разговарям с умрелите?
" Ти с тях не можеш да се разговаряш, но с живите - можеш, а те са живи. „Как така? " Те са живи, баща ти е жив. „Мога ли да се разговарям с него? Как така?
към втори вариант >>
Щом достигне своите крайни предели, престава вече и нейното развитие.
(втори вариант)
Защото една права не е нищо друго освен безброй точки, които се движат в една и съща посока, в едно и също поле. Значи не само две точки едновременно могат да се движат в една права линия. Следователно всички безброй точки образуват все правата линия. Понеже възможността за правата линия - това е широчината. Значи правата линия започва да се разширява и образува плоскостта, но и плоскостта си има свои граници и възможности.
Щом достигне своите крайни предели, престава вече и нейното развитие.
Следователно в плоскостта ние имаме безброй линии, които се движат в друга една посока, различна от тази на правата. Тогава вече се образува тялото. Питам сега: при този ред на разсъждения какво ще разберете вие?
към втори вариант >>
" Ти с тях не можеш да се разговаряш, но с живите - можеш, а те са живи.
(втори вариант)
„Мога ли да отида там? " Не, с това тяло не можеш. Там е много тясно и трябва много да се притиснеш, за да влезеш през неговите врата. Ти трябва да се разтовариш като камилата и тогава да влезеш в онзи свят. „Ами как мога да се разговарям с умрелите?
" Ти с тях не можеш да се разговаряш, но с живите - можеш, а те са живи.
„Как така? " Те са живи, баща ти е жив. „Мога ли да се разговарям с него? Как така? " Както ти можеш да живееш извън къщата си, така и баща ти може да живее извън тялото си.
към втори вариант >>
Следователно в плоскостта ние имаме безброй линии, които се движат в друга една посока, различна от тази на правата.
(втори вариант)
Значи не само две точки едновременно могат да се движат в една права линия. Следователно всички безброй точки образуват все правата линия. Понеже възможността за правата линия - това е широчината. Значи правата линия започва да се разширява и образува плоскостта, но и плоскостта си има свои граници и възможности. Щом достигне своите крайни предели, престава вече и нейното развитие.
Следователно в плоскостта ние имаме безброй линии, които се движат в друга една посока, различна от тази на правата.
Тогава вече се образува тялото. Питам сега: при този ред на разсъждения какво ще разберете вие?
към втори вариант >>
„Как така?
(втори вариант)
" Не, с това тяло не можеш. Там е много тясно и трябва много да се притиснеш, за да влезеш през неговите врата. Ти трябва да се разтовариш като камилата и тогава да влезеш в онзи свят. „Ами как мога да се разговарям с умрелите? " Ти с тях не можеш да се разговаряш, но с живите - можеш, а те са живи.
„Как така?
" Те са живи, баща ти е жив. „Мога ли да се разговарям с него? Как така? " Както ти можеш да живееш извън къщата си, така и баща ти може да живее извън тялото си. Такива са отношенията.
към втори вариант >>
Тогава вече се образува тялото.
(втори вариант)
Следователно всички безброй точки образуват все правата линия. Понеже възможността за правата линия - това е широчината. Значи правата линия започва да се разширява и образува плоскостта, но и плоскостта си има свои граници и възможности. Щом достигне своите крайни предели, престава вече и нейното развитие. Следователно в плоскостта ние имаме безброй линии, които се движат в друга една посока, различна от тази на правата.
Тогава вече се образува тялото.
Питам сега: при този ред на разсъждения какво ще разберете вие?
към втори вариант >>
" Те са живи, баща ти е жив.
(втори вариант)
Там е много тясно и трябва много да се притиснеш, за да влезеш през неговите врата. Ти трябва да се разтовариш като камилата и тогава да влезеш в онзи свят. „Ами как мога да се разговарям с умрелите? " Ти с тях не можеш да се разговаряш, но с живите - можеш, а те са живи. „Как така?
" Те са живи, баща ти е жив.
„Мога ли да се разговарям с него? Как така? " Както ти можеш да живееш извън къщата си, така и баща ти може да живее извън тялото си. Такива са отношенията.
към втори вариант >>
Питам сега: при този ред на разсъждения какво ще разберете вие?
(втори вариант)
Понеже възможността за правата линия - това е широчината. Значи правата линия започва да се разширява и образува плоскостта, но и плоскостта си има свои граници и възможности. Щом достигне своите крайни предели, престава вече и нейното развитие. Следователно в плоскостта ние имаме безброй линии, които се движат в друга една посока, различна от тази на правата. Тогава вече се образува тялото.
Питам сега: при този ред на разсъждения какво ще разберете вие?
към втори вариант >>
„Мога ли да се разговарям с него?
(втори вариант)
Ти трябва да се разтовариш като камилата и тогава да влезеш в онзи свят. „Ами как мога да се разговарям с умрелите? " Ти с тях не можеш да се разговаряш, но с живите - можеш, а те са живи. „Как така? " Те са живи, баща ти е жив.
„Мога ли да се разговарям с него?
Как така? " Както ти можеш да живееш извън къщата си, така и баща ти може да живее извън тялото си. Такива са отношенията.
към втори вариант >>
Да допуснем, че у някой от вас се яви желание да стане господар и пожелава в този случай да има слуги на разположение.
(втори вариант)
Да допуснем, че у някой от вас се яви желание да стане господар и пожелава в този случай да има слуги на разположение.
Тогава между господаря и слугите трябва да се образуват две точки. Същевременно слугата иска да стане богат, а господарят иска да му се свърши работата добре, защото плаща. Значи желанието и на господаря, и на слугата е едно и също. Господарят иска да стане богат по един начин, като използва труда на слугата си, а слугата иска да стане богат по друг начин. Допуснете сега, че и двамата - и господарят, и слугата, забогатеят.
към втори вариант >>
Как така?
(втори вариант)
„Ами как мога да се разговарям с умрелите? " Ти с тях не можеш да се разговаряш, но с живите - можеш, а те са живи. „Как така? " Те са живи, баща ти е жив. „Мога ли да се разговарям с него?
Как така?
" Както ти можеш да живееш извън къщата си, така и баща ти може да живее извън тялото си. Такива са отношенията.
към втори вариант >>
Тогава между господаря и слугите трябва да се образуват две точки.
(втори вариант)
Да допуснем, че у някой от вас се яви желание да стане господар и пожелава в този случай да има слуги на разположение.
Тогава между господаря и слугите трябва да се образуват две точки.
Същевременно слугата иска да стане богат, а господарят иска да му се свърши работата добре, защото плаща. Значи желанието и на господаря, и на слугата е едно и също. Господарят иска да стане богат по един начин, като използва труда на слугата си, а слугата иска да стане богат по друг начин. Допуснете сега, че и двамата - и господарят, и слугата, забогатеят. Какво ще придобият от това и двамата?
към втори вариант >>
" Както ти можеш да живееш извън къщата си, така и баща ти може да живее извън тялото си.
(втори вариант)
" Ти с тях не можеш да се разговаряш, но с живите - можеш, а те са живи. „Как така? " Те са живи, баща ти е жив. „Мога ли да се разговарям с него? Как така?
" Както ти можеш да живееш извън къщата си, така и баща ти може да живее извън тялото си.
Такива са отношенията.
към втори вариант >>
Същевременно слугата иска да стане богат, а господарят иска да му се свърши работата добре, защото плаща.
(втори вариант)
Да допуснем, че у някой от вас се яви желание да стане господар и пожелава в този случай да има слуги на разположение. Тогава между господаря и слугите трябва да се образуват две точки.
Същевременно слугата иска да стане богат, а господарят иска да му се свърши работата добре, защото плаща.
Значи желанието и на господаря, и на слугата е едно и също. Господарят иска да стане богат по един начин, като използва труда на слугата си, а слугата иска да стане богат по друг начин. Допуснете сега, че и двамата - и господарят, и слугата, забогатеят. Какво ще придобият от това и двамата? Слугата ще се превърне на господар и ще започне да иска да има слуги на разположение.
към втори вариант >>
Такива са отношенията.
(втори вариант)
„Как така? " Те са живи, баща ти е жив. „Мога ли да се разговарям с него? Как така? " Както ти можеш да живееш извън къщата си, така и баща ти може да живее извън тялото си.
Такива са отношенията.
към втори вариант >>
Значи желанието и на господаря, и на слугата е едно и също.
(втори вариант)
Да допуснем, че у някой от вас се яви желание да стане господар и пожелава в този случай да има слуги на разположение. Тогава между господаря и слугите трябва да се образуват две точки. Същевременно слугата иска да стане богат, а господарят иска да му се свърши работата добре, защото плаща.
Значи желанието и на господаря, и на слугата е едно и също.
Господарят иска да стане богат по един начин, като използва труда на слугата си, а слугата иска да стане богат по друг начин. Допуснете сега, че и двамата - и господарят, и слугата, забогатеят. Какво ще придобият от това и двамата? Слугата ще се превърне на господар и ще започне да иска да има слуги на разположение. Той ще иска тъй, както е работил, да се намери друг някой да работи сега за него.
към втори вариант >>
И сега някои хора са заинтересувани в света и затова казват, че някое учение е право, а някое е криво.
(втори вариант)
И сега някои хора са заинтересувани в света и затова казват, че някое учение е право, а някое е криво.
Ние определяме правото учение, правите идеи по следния начин: всяко учение, което подпомага човешкия ум да добие своята първа стойност - както е било първоначално; или всяко учение, което подпомага човешкото сърце да добие своята първоначална чистота, и всяко учение, което подпомага човешката воля да добие своята първоначална сила - то е Божествено учение. Всяко друго учение, което огрубява, което отъпява човешката мисъл и тя губи своята яснота - това е една забъркана каша, която няма нищо общо с Божествения свят. Ние трябва да отделим нашите мисли от Божествените. Божествените мисли носят живот в себе си, те не съдържат никаква смърт в себе си. Някои от нашите мисли носят живот, а някои носят смърт.
към втори вариант >>
Господарят иска да стане богат по един начин, като използва труда на слугата си, а слугата иска да стане богат по друг начин.
(втори вариант)
Да допуснем, че у някой от вас се яви желание да стане господар и пожелава в този случай да има слуги на разположение. Тогава между господаря и слугите трябва да се образуват две точки. Същевременно слугата иска да стане богат, а господарят иска да му се свърши работата добре, защото плаща. Значи желанието и на господаря, и на слугата е едно и също.
Господарят иска да стане богат по един начин, като използва труда на слугата си, а слугата иска да стане богат по друг начин.
Допуснете сега, че и двамата - и господарят, и слугата, забогатеят. Какво ще придобият от това и двамата? Слугата ще се превърне на господар и ще започне да иска да има слуги на разположение. Той ще иска тъй, както е работил, да се намери друг някой да работи сега за него. Добре, вие сега ще преведете този речник.
към втори вариант >>
Ние определяме правото учение, правите идеи по следния начин: всяко учение, което подпомага човешкия ум да добие своята първа стойност - както е било първоначално; или всяко учение, което подпомага човешкото сърце да добие своята първоначална чистота, и всяко учение, което подпомага човешката воля да добие своята първоначална сила - то е Божествено учение.
(втори вариант)
И сега някои хора са заинтересувани в света и затова казват, че някое учение е право, а някое е криво.
Ние определяме правото учение, правите идеи по следния начин: всяко учение, което подпомага човешкия ум да добие своята първа стойност - както е било първоначално; или всяко учение, което подпомага човешкото сърце да добие своята първоначална чистота, и всяко учение, което подпомага човешката воля да добие своята първоначална сила - то е Божествено учение.
Всяко друго учение, което огрубява, което отъпява човешката мисъл и тя губи своята яснота - това е една забъркана каша, която няма нищо общо с Божествения свят. Ние трябва да отделим нашите мисли от Божествените. Божествените мисли носят живот в себе си, те не съдържат никаква смърт в себе си. Някои от нашите мисли носят живот, а някои носят смърт. Следователно ние сами си създаваме, сами си носим смъртта.
към втори вариант >>
Допуснете сега, че и двамата - и господарят, и слугата, забогатеят.
(втори вариант)
Да допуснем, че у някой от вас се яви желание да стане господар и пожелава в този случай да има слуги на разположение. Тогава между господаря и слугите трябва да се образуват две точки. Същевременно слугата иска да стане богат, а господарят иска да му се свърши работата добре, защото плаща. Значи желанието и на господаря, и на слугата е едно и също. Господарят иска да стане богат по един начин, като използва труда на слугата си, а слугата иска да стане богат по друг начин.
Допуснете сега, че и двамата - и господарят, и слугата, забогатеят.
Какво ще придобият от това и двамата? Слугата ще се превърне на господар и ще започне да иска да има слуги на разположение. Той ще иска тъй, както е работил, да се намери друг някой да работи сега за него. Добре, вие сега ще преведете този речник. Този закон е вътре в психическия свят.
към втори вариант >>
Всяко друго учение, което огрубява, което отъпява човешката мисъл и тя губи своята яснота - това е една забъркана каша, която няма нищо общо с Божествения свят.
(втори вариант)
И сега някои хора са заинтересувани в света и затова казват, че някое учение е право, а някое е криво. Ние определяме правото учение, правите идеи по следния начин: всяко учение, което подпомага човешкия ум да добие своята първа стойност - както е било първоначално; или всяко учение, което подпомага човешкото сърце да добие своята първоначална чистота, и всяко учение, което подпомага човешката воля да добие своята първоначална сила - то е Божествено учение.
Всяко друго учение, което огрубява, което отъпява човешката мисъл и тя губи своята яснота - това е една забъркана каша, която няма нищо общо с Божествения свят.
Ние трябва да отделим нашите мисли от Божествените. Божествените мисли носят живот в себе си, те не съдържат никаква смърт в себе си. Някои от нашите мисли носят живот, а някои носят смърт. Следователно ние сами си създаваме, сами си носим смъртта.
към втори вариант >>
Какво ще придобият от това и двамата?
(втори вариант)
Тогава между господаря и слугите трябва да се образуват две точки. Същевременно слугата иска да стане богат, а господарят иска да му се свърши работата добре, защото плаща. Значи желанието и на господаря, и на слугата е едно и също. Господарят иска да стане богат по един начин, като използва труда на слугата си, а слугата иска да стане богат по друг начин. Допуснете сега, че и двамата - и господарят, и слугата, забогатеят.
Какво ще придобият от това и двамата?
Слугата ще се превърне на господар и ще започне да иска да има слуги на разположение. Той ще иска тъй, както е работил, да се намери друг някой да работи сега за него. Добре, вие сега ще преведете този речник. Този закон е вътре в психическия свят. Това, което става вън с хората, става и с вашите мисли, с вашите желания.
към втори вариант >>
Ние трябва да отделим нашите мисли от Божествените.
(втори вариант)
И сега някои хора са заинтересувани в света и затова казват, че някое учение е право, а някое е криво. Ние определяме правото учение, правите идеи по следния начин: всяко учение, което подпомага човешкия ум да добие своята първа стойност - както е било първоначално; или всяко учение, което подпомага човешкото сърце да добие своята първоначална чистота, и всяко учение, което подпомага човешката воля да добие своята първоначална сила - то е Божествено учение. Всяко друго учение, което огрубява, което отъпява човешката мисъл и тя губи своята яснота - това е една забъркана каша, която няма нищо общо с Божествения свят.
Ние трябва да отделим нашите мисли от Божествените.
Божествените мисли носят живот в себе си, те не съдържат никаква смърт в себе си. Някои от нашите мисли носят живот, а някои носят смърт. Следователно ние сами си създаваме, сами си носим смъртта.
към втори вариант >>
Слугата ще се превърне на господар и ще започне да иска да има слуги на разположение.
(втори вариант)
Същевременно слугата иска да стане богат, а господарят иска да му се свърши работата добре, защото плаща. Значи желанието и на господаря, и на слугата е едно и също. Господарят иска да стане богат по един начин, като използва труда на слугата си, а слугата иска да стане богат по друг начин. Допуснете сега, че и двамата - и господарят, и слугата, забогатеят. Какво ще придобият от това и двамата?
Слугата ще се превърне на господар и ще започне да иска да има слуги на разположение.
Той ще иска тъй, както е работил, да се намери друг някой да работи сега за него. Добре, вие сега ще преведете този речник. Този закон е вътре в психическия свят. Това, което става вън с хората, става и с вашите мисли, с вашите желания. Всичките ви желания не са на еднаква степен на развитие.
към втори вариант >>
Божествените мисли носят живот в себе си, те не съдържат никаква смърт в себе си.
(втори вариант)
И сега някои хора са заинтересувани в света и затова казват, че някое учение е право, а някое е криво. Ние определяме правото учение, правите идеи по следния начин: всяко учение, което подпомага човешкия ум да добие своята първа стойност - както е било първоначално; или всяко учение, което подпомага човешкото сърце да добие своята първоначална чистота, и всяко учение, което подпомага човешката воля да добие своята първоначална сила - то е Божествено учение. Всяко друго учение, което огрубява, което отъпява човешката мисъл и тя губи своята яснота - това е една забъркана каша, която няма нищо общо с Божествения свят. Ние трябва да отделим нашите мисли от Божествените.
Божествените мисли носят живот в себе си, те не съдържат никаква смърт в себе си.
Някои от нашите мисли носят живот, а някои носят смърт. Следователно ние сами си създаваме, сами си носим смъртта.
към втори вариант >>
Той ще иска тъй, както е работил, да се намери друг някой да работи сега за него.
(втори вариант)
Значи желанието и на господаря, и на слугата е едно и също. Господарят иска да стане богат по един начин, като използва труда на слугата си, а слугата иска да стане богат по друг начин. Допуснете сега, че и двамата - и господарят, и слугата, забогатеят. Какво ще придобият от това и двамата? Слугата ще се превърне на господар и ще започне да иска да има слуги на разположение.
Той ще иска тъй, както е работил, да се намери друг някой да работи сега за него.
Добре, вие сега ще преведете този речник. Този закон е вътре в психическия свят. Това, което става вън с хората, става и с вашите мисли, с вашите желания. Всичките ви желания не са на еднаква степен на развитие. Едни от вашите желания са господари, а другите са слуги.
към втори вариант >>
Някои от нашите мисли носят живот, а някои носят смърт.
(втори вариант)
И сега някои хора са заинтересувани в света и затова казват, че някое учение е право, а някое е криво. Ние определяме правото учение, правите идеи по следния начин: всяко учение, което подпомага човешкия ум да добие своята първа стойност - както е било първоначално; или всяко учение, което подпомага човешкото сърце да добие своята първоначална чистота, и всяко учение, което подпомага човешката воля да добие своята първоначална сила - то е Божествено учение. Всяко друго учение, което огрубява, което отъпява човешката мисъл и тя губи своята яснота - това е една забъркана каша, която няма нищо общо с Божествения свят. Ние трябва да отделим нашите мисли от Божествените. Божествените мисли носят живот в себе си, те не съдържат никаква смърт в себе си.
Някои от нашите мисли носят живот, а някои носят смърт.
Следователно ние сами си създаваме, сами си носим смъртта.
към втори вариант >>
Добре, вие сега ще преведете този речник.
(втори вариант)
Господарят иска да стане богат по един начин, като използва труда на слугата си, а слугата иска да стане богат по друг начин. Допуснете сега, че и двамата - и господарят, и слугата, забогатеят. Какво ще придобият от това и двамата? Слугата ще се превърне на господар и ще започне да иска да има слуги на разположение. Той ще иска тъй, както е работил, да се намери друг някой да работи сега за него.
Добре, вие сега ще преведете този речник.
Този закон е вътре в психическия свят. Това, което става вън с хората, става и с вашите мисли, с вашите желания. Всичките ви желания не са на еднаква степен на развитие. Едни от вашите желания са господари, а другите са слуги. Едни от вашите мисли са господари, а другите са слуги.
към втори вариант >>
Следователно ние сами си създаваме, сами си носим смъртта.
(втори вариант)
Ние определяме правото учение, правите идеи по следния начин: всяко учение, което подпомага човешкия ум да добие своята първа стойност - както е било първоначално; или всяко учение, което подпомага човешкото сърце да добие своята първоначална чистота, и всяко учение, което подпомага човешката воля да добие своята първоначална сила - то е Божествено учение. Всяко друго учение, което огрубява, което отъпява човешката мисъл и тя губи своята яснота - това е една забъркана каша, която няма нищо общо с Божествения свят. Ние трябва да отделим нашите мисли от Божествените. Божествените мисли носят живот в себе си, те не съдържат никаква смърт в себе си. Някои от нашите мисли носят живот, а някои носят смърт.
Следователно ние сами си създаваме, сами си носим смъртта.
към втори вариант >>
Този закон е вътре в психическия свят.
(втори вариант)
Допуснете сега, че и двамата - и господарят, и слугата, забогатеят. Какво ще придобият от това и двамата? Слугата ще се превърне на господар и ще започне да иска да има слуги на разположение. Той ще иска тъй, както е работил, да се намери друг някой да работи сега за него. Добре, вие сега ще преведете този речник.
Този закон е вътре в психическия свят.
Това, което става вън с хората, става и с вашите мисли, с вашите желания. Всичките ви желания не са на еднаква степен на развитие. Едни от вашите желания са господари, а другите са слуги. Едни от вашите мисли са господари, а другите са слуги. Някои от вашите мисли са князе, консули, контове, а други са слуги - има от разните съсловия, като започнете от най-малките и свършите до най-големите положения.
към втори вариант >>
Срещам някои, казват: „Твоята глава побеля." Че там е красивото - главата на човека да побелее.
(втори вариант)
Срещам някои, казват: „Твоята глава побеля." Че там е красивото - главата на човека да побелее.
Когато една жена пере платното, в какво седи неговата хубост? В черното или в бялото платно е хубостта? Слънцето изгрее, тя го залее с вода, остави го да се попече известно време и след като побелее окончателно, тя казва: „Сега това платно става за работа." Та и с човека е същото: когато главата му побелее, той става за работа. Сега хората мислят, че докато главите им са с черни коси, те стават за работа - тогава те могат да мислят добре. Не, не, когато главата на човека е с черни коси още, те лесно изветряват.
към втори вариант >>
Това, което става вън с хората, става и с вашите мисли, с вашите желания.
(втори вариант)
Какво ще придобият от това и двамата? Слугата ще се превърне на господар и ще започне да иска да има слуги на разположение. Той ще иска тъй, както е работил, да се намери друг някой да работи сега за него. Добре, вие сега ще преведете този речник. Този закон е вътре в психическия свят.
Това, което става вън с хората, става и с вашите мисли, с вашите желания.
Всичките ви желания не са на еднаква степен на развитие. Едни от вашите желания са господари, а другите са слуги. Едни от вашите мисли са господари, а другите са слуги. Някои от вашите мисли са князе, консули, контове, а други са слуги - има от разните съсловия, като започнете от най-малките и свършите до най-големите положения.
към втори вариант >>
Когато една жена пере платното, в какво седи неговата хубост?
(втори вариант)
Срещам някои, казват: „Твоята глава побеля." Че там е красивото - главата на човека да побелее.
Когато една жена пере платното, в какво седи неговата хубост?
В черното или в бялото платно е хубостта? Слънцето изгрее, тя го залее с вода, остави го да се попече известно време и след като побелее окончателно, тя казва: „Сега това платно става за работа." Та и с човека е същото: когато главата му побелее, той става за работа. Сега хората мислят, че докато главите им са с черни коси, те стават за работа - тогава те могат да мислят добре. Не, не, когато главата на човека е с черни коси още, те лесно изветряват. Не е въпросът в тази чернота, но когато се яви белота в космите, тогава човек може да мисли правилно.
към втори вариант >>
Всичките ви желания не са на еднаква степен на развитие.
(втори вариант)
Слугата ще се превърне на господар и ще започне да иска да има слуги на разположение. Той ще иска тъй, както е работил, да се намери друг някой да работи сега за него. Добре, вие сега ще преведете този речник. Този закон е вътре в психическия свят. Това, което става вън с хората, става и с вашите мисли, с вашите желания.
Всичките ви желания не са на еднаква степен на развитие.
Едни от вашите желания са господари, а другите са слуги. Едни от вашите мисли са господари, а другите са слуги. Някои от вашите мисли са князе, консули, контове, а други са слуги - има от разните съсловия, като започнете от най-малките и свършите до най-големите положения.
към втори вариант >>
В черното или в бялото платно е хубостта?
(втори вариант)
Срещам някои, казват: „Твоята глава побеля." Че там е красивото - главата на човека да побелее. Когато една жена пере платното, в какво седи неговата хубост?
В черното или в бялото платно е хубостта?
Слънцето изгрее, тя го залее с вода, остави го да се попече известно време и след като побелее окончателно, тя казва: „Сега това платно става за работа." Та и с човека е същото: когато главата му побелее, той става за работа. Сега хората мислят, че докато главите им са с черни коси, те стават за работа - тогава те могат да мислят добре. Не, не, когато главата на човека е с черни коси още, те лесно изветряват. Не е въпросът в тази чернота, но когато се яви белота в космите, тогава човек може да мисли правилно. Аз виждам сега някоя мома или някой момък, като види на косата си бели коси, въздъхне си издълбоко и казва: „Бели коси вече се явиха, остарях вече.
към втори вариант >>
Едни от вашите желания са господари, а другите са слуги.
(втори вариант)
Той ще иска тъй, както е работил, да се намери друг някой да работи сега за него. Добре, вие сега ще преведете този речник. Този закон е вътре в психическия свят. Това, което става вън с хората, става и с вашите мисли, с вашите желания. Всичките ви желания не са на еднаква степен на развитие.
Едни от вашите желания са господари, а другите са слуги.
Едни от вашите мисли са господари, а другите са слуги. Някои от вашите мисли са князе, консули, контове, а други са слуги - има от разните съсловия, като започнете от най-малките и свършите до най-големите положения.
към втори вариант >>
Слънцето изгрее, тя го залее с вода, остави го да се попече известно време и след като побелее окончателно, тя казва: „Сега това платно става за работа." Та и с човека е същото: когато главата му побелее, той става за работа.
(втори вариант)
Срещам някои, казват: „Твоята глава побеля." Че там е красивото - главата на човека да побелее. Когато една жена пере платното, в какво седи неговата хубост? В черното или в бялото платно е хубостта?
Слънцето изгрее, тя го залее с вода, остави го да се попече известно време и след като побелее окончателно, тя казва: „Сега това платно става за работа." Та и с човека е същото: когато главата му побелее, той става за работа.
Сега хората мислят, че докато главите им са с черни коси, те стават за работа - тогава те могат да мислят добре. Не, не, когато главата на човека е с черни коси още, те лесно изветряват. Не е въпросът в тази чернота, но когато се яви белота в космите, тогава човек може да мисли правилно. Аз виждам сега някоя мома или някой момък, като види на косата си бели коси, въздъхне си издълбоко и казва: „Бели коси вече се явиха, остарях вече. Изгубих силите си, изгубих красотата си." Като види втори бял косъм, казва: „Старея вече" - и пак си въздъхне.
към втори вариант >>
Едни от вашите мисли са господари, а другите са слуги.
(втори вариант)
Добре, вие сега ще преведете този речник. Този закон е вътре в психическия свят. Това, което става вън с хората, става и с вашите мисли, с вашите желания. Всичките ви желания не са на еднаква степен на развитие. Едни от вашите желания са господари, а другите са слуги.
Едни от вашите мисли са господари, а другите са слуги.
Някои от вашите мисли са князе, консули, контове, а други са слуги - има от разните съсловия, като започнете от най-малките и свършите до най-големите положения.
към втори вариант >>
Сега хората мислят, че докато главите им са с черни коси, те стават за работа - тогава те могат да мислят добре.
(втори вариант)
Срещам някои, казват: „Твоята глава побеля." Че там е красивото - главата на човека да побелее. Когато една жена пере платното, в какво седи неговата хубост? В черното или в бялото платно е хубостта? Слънцето изгрее, тя го залее с вода, остави го да се попече известно време и след като побелее окончателно, тя казва: „Сега това платно става за работа." Та и с човека е същото: когато главата му побелее, той става за работа.
Сега хората мислят, че докато главите им са с черни коси, те стават за работа - тогава те могат да мислят добре.
Не, не, когато главата на човека е с черни коси още, те лесно изветряват. Не е въпросът в тази чернота, но когато се яви белота в космите, тогава човек може да мисли правилно. Аз виждам сега някоя мома или някой момък, като види на косата си бели коси, въздъхне си издълбоко и казва: „Бели коси вече се явиха, остарях вече. Изгубих силите си, изгубих красотата си." Като види втори бял косъм, казва: „Старея вече" - и пак си въздъхне. Ден след ден излизат белите косми и той все повече отпада, и започва да се чувства по-стар.
към втори вариант >>
Някои от вашите мисли са князе, консули, контове, а други са слуги - има от разните съсловия, като започнете от най-малките и свършите до най-големите положения.
(втори вариант)
Този закон е вътре в психическия свят. Това, което става вън с хората, става и с вашите мисли, с вашите желания. Всичките ви желания не са на еднаква степен на развитие. Едни от вашите желания са господари, а другите са слуги. Едни от вашите мисли са господари, а другите са слуги.
Някои от вашите мисли са князе, консули, контове, а други са слуги - има от разните съсловия, като започнете от най-малките и свършите до най-големите положения.
към втори вариант >>
Не, не, когато главата на човека е с черни коси още, те лесно изветряват.
(втори вариант)
Срещам някои, казват: „Твоята глава побеля." Че там е красивото - главата на човека да побелее. Когато една жена пере платното, в какво седи неговата хубост? В черното или в бялото платно е хубостта? Слънцето изгрее, тя го залее с вода, остави го да се попече известно време и след като побелее окончателно, тя казва: „Сега това платно става за работа." Та и с човека е същото: когато главата му побелее, той става за работа. Сега хората мислят, че докато главите им са с черни коси, те стават за работа - тогава те могат да мислят добре.
Не, не, когато главата на човека е с черни коси още, те лесно изветряват.
Не е въпросът в тази чернота, но когато се яви белота в космите, тогава човек може да мисли правилно. Аз виждам сега някоя мома или някой момък, като види на косата си бели коси, въздъхне си издълбоко и казва: „Бели коси вече се явиха, остарях вече. Изгубих силите си, изгубих красотата си." Като види втори бял косъм, казва: „Старея вече" - и пак си въздъхне. Ден след ден излизат белите косми и той все повече отпада, и започва да се чувства по-стар. Не, благодарете на Бога.
към втори вариант >>
Казвам: вие се възмущавате от хората, но същевременно и те се възмущават от вас.
(втори вариант)
Казвам: вие се възмущавате от хората, но същевременно и те се възмущават от вас.
Питам: защо се възмущават хората? Господарят се възмущава от слугата, че не му свършил работата, както трябва; учителят се възмущава от ученика си, че не го слуша и не го разбира; свещеникът се възмущава от проповедниците или от своите пасоми, че не знаят как да правят кръста или че не знаят как да запалят свещта на светилника и т.н. Навсякъде в света съществува известно по-голямо или по-малко противоречие. Питам: ти като запалиш едва свещ на Господа, какво ще ти плати Той? Голямо изкуство е да знае човек как трябва да запали свещ.
към втори вариант >>
Не е въпросът в тази чернота, но когато се яви белота в космите, тогава човек може да мисли правилно.
(втори вариант)
Когато една жена пере платното, в какво седи неговата хубост? В черното или в бялото платно е хубостта? Слънцето изгрее, тя го залее с вода, остави го да се попече известно време и след като побелее окончателно, тя казва: „Сега това платно става за работа." Та и с човека е същото: когато главата му побелее, той става за работа. Сега хората мислят, че докато главите им са с черни коси, те стават за работа - тогава те могат да мислят добре. Не, не, когато главата на човека е с черни коси още, те лесно изветряват.
Не е въпросът в тази чернота, но когато се яви белота в космите, тогава човек може да мисли правилно.
Аз виждам сега някоя мома или някой момък, като види на косата си бели коси, въздъхне си издълбоко и казва: „Бели коси вече се явиха, остарях вече. Изгубих силите си, изгубих красотата си." Като види втори бял косъм, казва: „Старея вече" - и пак си въздъхне. Ден след ден излизат белите косми и той все повече отпада, и започва да се чувства по-стар. Не, благодарете на Бога. Белите косми са едно благословение за тебе.
към втори вариант >>
Питам: защо се възмущават хората?
(втори вариант)
Казвам: вие се възмущавате от хората, но същевременно и те се възмущават от вас.
Питам: защо се възмущават хората?
Господарят се възмущава от слугата, че не му свършил работата, както трябва; учителят се възмущава от ученика си, че не го слуша и не го разбира; свещеникът се възмущава от проповедниците или от своите пасоми, че не знаят как да правят кръста или че не знаят как да запалят свещта на светилника и т.н. Навсякъде в света съществува известно по-голямо или по-малко противоречие. Питам: ти като запалиш едва свещ на Господа, какво ще ти плати Той? Голямо изкуство е да знае човек как трябва да запали свещ. Вощените свещи всеки ги запалва, но и всеки може да ги изгасва.
към втори вариант >>
Аз виждам сега някоя мома или някой момък, като види на косата си бели коси, въздъхне си издълбоко и казва: „Бели коси вече се явиха, остарях вече.
(втори вариант)
В черното или в бялото платно е хубостта? Слънцето изгрее, тя го залее с вода, остави го да се попече известно време и след като побелее окончателно, тя казва: „Сега това платно става за работа." Та и с човека е същото: когато главата му побелее, той става за работа. Сега хората мислят, че докато главите им са с черни коси, те стават за работа - тогава те могат да мислят добре. Не, не, когато главата на човека е с черни коси още, те лесно изветряват. Не е въпросът в тази чернота, но когато се яви белота в космите, тогава човек може да мисли правилно.
Аз виждам сега някоя мома или някой момък, като види на косата си бели коси, въздъхне си издълбоко и казва: „Бели коси вече се явиха, остарях вече.
Изгубих силите си, изгубих красотата си." Като види втори бял косъм, казва: „Старея вече" - и пак си въздъхне. Ден след ден излизат белите косми и той все повече отпада, и започва да се чувства по-стар. Не, благодарете на Бога. Белите косми са едно благословение за тебе. И сега вие не трябва да чакате времето да получите бели косми, но още сега може да пристъпите към първия опит - да побелите космите си и да се подмладите.
към втори вариант >>
Господарят се възмущава от слугата, че не му свършил работата, както трябва; учителят се възмущава от ученика си, че не го слуша и не го разбира; свещеникът се възмущава от проповедниците или от своите пасоми, че не знаят как да правят кръста или че не знаят как да запалят свещта на светилника и т.н.
(втори вариант)
Казвам: вие се възмущавате от хората, но същевременно и те се възмущават от вас. Питам: защо се възмущават хората?
Господарят се възмущава от слугата, че не му свършил работата, както трябва; учителят се възмущава от ученика си, че не го слуша и не го разбира; свещеникът се възмущава от проповедниците или от своите пасоми, че не знаят как да правят кръста или че не знаят как да запалят свещта на светилника и т.н.
Навсякъде в света съществува известно по-голямо или по-малко противоречие. Питам: ти като запалиш едва свещ на Господа, какво ще ти плати Той? Голямо изкуство е да знае човек как трябва да запали свещ. Вощените свещи всеки ги запалва, но и всеки може да ги изгасва. Някой казва: „Запалих свещта." Казвам: изнесете вашата свещ на вятъра и вижте - ще изгасне или не.
към втори вариант >>
Изгубих силите си, изгубих красотата си." Като види втори бял косъм, казва: „Старея вече" - и пак си въздъхне.
(втори вариант)
Слънцето изгрее, тя го залее с вода, остави го да се попече известно време и след като побелее окончателно, тя казва: „Сега това платно става за работа." Та и с човека е същото: когато главата му побелее, той става за работа. Сега хората мислят, че докато главите им са с черни коси, те стават за работа - тогава те могат да мислят добре. Не, не, когато главата на човека е с черни коси още, те лесно изветряват. Не е въпросът в тази чернота, но когато се яви белота в космите, тогава човек може да мисли правилно. Аз виждам сега някоя мома или някой момък, като види на косата си бели коси, въздъхне си издълбоко и казва: „Бели коси вече се явиха, остарях вече.
Изгубих силите си, изгубих красотата си." Като види втори бял косъм, казва: „Старея вече" - и пак си въздъхне.
Ден след ден излизат белите косми и той все повече отпада, и започва да се чувства по-стар. Не, благодарете на Бога. Белите косми са едно благословение за тебе. И сега вие не трябва да чакате времето да получите бели косми, но още сега може да пристъпите към първия опит - да побелите космите си и да се подмладите. Всеки от вас може да се подмлади.
към втори вариант >>
Навсякъде в света съществува известно по-голямо или по-малко противоречие.
(втори вариант)
Казвам: вие се възмущавате от хората, но същевременно и те се възмущават от вас. Питам: защо се възмущават хората? Господарят се възмущава от слугата, че не му свършил работата, както трябва; учителят се възмущава от ученика си, че не го слуша и не го разбира; свещеникът се възмущава от проповедниците или от своите пасоми, че не знаят как да правят кръста или че не знаят как да запалят свещта на светилника и т.н.
Навсякъде в света съществува известно по-голямо или по-малко противоречие.
Питам: ти като запалиш едва свещ на Господа, какво ще ти плати Той? Голямо изкуство е да знае човек как трябва да запали свещ. Вощените свещи всеки ги запалва, но и всеки може да ги изгасва. Някой казва: „Запалих свещта." Казвам: изнесете вашата свещ на вятъра и вижте - ще изгасне или не. Ако изгасне, тя не е запалена свещ; ако не изгасне - тя е запалена, както трябва.
към втори вариант >>
Ден след ден излизат белите косми и той все повече отпада, и започва да се чувства по-стар.
(втори вариант)
Сега хората мислят, че докато главите им са с черни коси, те стават за работа - тогава те могат да мислят добре. Не, не, когато главата на човека е с черни коси още, те лесно изветряват. Не е въпросът в тази чернота, но когато се яви белота в космите, тогава човек може да мисли правилно. Аз виждам сега някоя мома или някой момък, като види на косата си бели коси, въздъхне си издълбоко и казва: „Бели коси вече се явиха, остарях вече. Изгубих силите си, изгубих красотата си." Като види втори бял косъм, казва: „Старея вече" - и пак си въздъхне.
Ден след ден излизат белите косми и той все повече отпада, и започва да се чувства по-стар.
Не, благодарете на Бога. Белите косми са едно благословение за тебе. И сега вие не трябва да чакате времето да получите бели косми, но още сега може да пристъпите към първия опит - да побелите космите си и да се подмладите. Всеки от вас може да се подмлади. Вие в продължение на пет години можете да се подмладите.
към втори вариант >>
Питам: ти като запалиш едва свещ на Господа, какво ще ти плати Той?
(втори вариант)
Казвам: вие се възмущавате от хората, но същевременно и те се възмущават от вас. Питам: защо се възмущават хората? Господарят се възмущава от слугата, че не му свършил работата, както трябва; учителят се възмущава от ученика си, че не го слуша и не го разбира; свещеникът се възмущава от проповедниците или от своите пасоми, че не знаят как да правят кръста или че не знаят как да запалят свещта на светилника и т.н. Навсякъде в света съществува известно по-голямо или по-малко противоречие.
Питам: ти като запалиш едва свещ на Господа, какво ще ти плати Той?
Голямо изкуство е да знае човек как трябва да запали свещ. Вощените свещи всеки ги запалва, но и всеки може да ги изгасва. Някой казва: „Запалих свещта." Казвам: изнесете вашата свещ на вятъра и вижте - ще изгасне или не. Ако изгасне, тя не е запалена свещ; ако не изгасне - тя е запалена, както трябва. Това, което изгасва, то е илюзия.
към втори вариант >>
Не, благодарете на Бога.
(втори вариант)
Не, не, когато главата на човека е с черни коси още, те лесно изветряват. Не е въпросът в тази чернота, но когато се яви белота в космите, тогава човек може да мисли правилно. Аз виждам сега някоя мома или някой момък, като види на косата си бели коси, въздъхне си издълбоко и казва: „Бели коси вече се явиха, остарях вече. Изгубих силите си, изгубих красотата си." Като види втори бял косъм, казва: „Старея вече" - и пак си въздъхне. Ден след ден излизат белите косми и той все повече отпада, и започва да се чувства по-стар.
Не, благодарете на Бога.
Белите косми са едно благословение за тебе. И сега вие не трябва да чакате времето да получите бели косми, но още сега може да пристъпите към първия опит - да побелите космите си и да се подмладите. Всеки от вас може да се подмлади. Вие в продължение на пет години можете да се подмладите. И всеки от вас нека направи този опит - да види дали тази теория е действително вярна.
към втори вариант >>
Голямо изкуство е да знае човек как трябва да запали свещ.
(втори вариант)
Казвам: вие се възмущавате от хората, но същевременно и те се възмущават от вас. Питам: защо се възмущават хората? Господарят се възмущава от слугата, че не му свършил работата, както трябва; учителят се възмущава от ученика си, че не го слуша и не го разбира; свещеникът се възмущава от проповедниците или от своите пасоми, че не знаят как да правят кръста или че не знаят как да запалят свещта на светилника и т.н. Навсякъде в света съществува известно по-голямо или по-малко противоречие. Питам: ти като запалиш едва свещ на Господа, какво ще ти плати Той?
Голямо изкуство е да знае човек как трябва да запали свещ.
Вощените свещи всеки ги запалва, но и всеки може да ги изгасва. Някой казва: „Запалих свещта." Казвам: изнесете вашата свещ на вятъра и вижте - ще изгасне или не. Ако изгасне, тя не е запалена свещ; ако не изгасне - тя е запалена, както трябва. Това, което изгасва, то е илюзия. Казват за някого: „Този човек много може да се моли на Господа." Добре, заведете този човек при един болен и го накарайте там да се помоли.
към втори вариант >>
Белите косми са едно благословение за тебе.
(втори вариант)
Не е въпросът в тази чернота, но когато се яви белота в космите, тогава човек може да мисли правилно. Аз виждам сега някоя мома или някой момък, като види на косата си бели коси, въздъхне си издълбоко и казва: „Бели коси вече се явиха, остарях вече. Изгубих силите си, изгубих красотата си." Като види втори бял косъм, казва: „Старея вече" - и пак си въздъхне. Ден след ден излизат белите косми и той все повече отпада, и започва да се чувства по-стар. Не, благодарете на Бога.
Белите косми са едно благословение за тебе.
И сега вие не трябва да чакате времето да получите бели косми, но още сега може да пристъпите към първия опит - да побелите космите си и да се подмладите. Всеки от вас може да се подмлади. Вие в продължение на пет години можете да се подмладите. И всеки от вас нека направи този опит - да види дали тази теория е действително вярна.
към втори вариант >>
Вощените свещи всеки ги запалва, но и всеки може да ги изгасва.
(втори вариант)
Питам: защо се възмущават хората? Господарят се възмущава от слугата, че не му свършил работата, както трябва; учителят се възмущава от ученика си, че не го слуша и не го разбира; свещеникът се възмущава от проповедниците или от своите пасоми, че не знаят как да правят кръста или че не знаят как да запалят свещта на светилника и т.н. Навсякъде в света съществува известно по-голямо или по-малко противоречие. Питам: ти като запалиш едва свещ на Господа, какво ще ти плати Той? Голямо изкуство е да знае човек как трябва да запали свещ.
Вощените свещи всеки ги запалва, но и всеки може да ги изгасва.
Някой казва: „Запалих свещта." Казвам: изнесете вашата свещ на вятъра и вижте - ще изгасне или не. Ако изгасне, тя не е запалена свещ; ако не изгасне - тя е запалена, както трябва. Това, което изгасва, то е илюзия. Казват за някого: „Този човек много може да се моли на Господа." Добре, заведете този човек при един болен и го накарайте там да се помоли. Ако той знае да се моли, болният ще оздравее; ако не знае да се моли, болният няма да оздравее и тогава молитвата на този човек не струва нито пет пари.
към втори вариант >>
И сега вие не трябва да чакате времето да получите бели косми, но още сега може да пристъпите към първия опит - да побелите космите си и да се подмладите.
(втори вариант)
Аз виждам сега някоя мома или някой момък, като види на косата си бели коси, въздъхне си издълбоко и казва: „Бели коси вече се явиха, остарях вече. Изгубих силите си, изгубих красотата си." Като види втори бял косъм, казва: „Старея вече" - и пак си въздъхне. Ден след ден излизат белите косми и той все повече отпада, и започва да се чувства по-стар. Не, благодарете на Бога. Белите косми са едно благословение за тебе.
И сега вие не трябва да чакате времето да получите бели косми, но още сега може да пристъпите към първия опит - да побелите космите си и да се подмладите.
Всеки от вас може да се подмлади. Вие в продължение на пет години можете да се подмладите. И всеки от вас нека направи този опит - да види дали тази теория е действително вярна.
към втори вариант >>
Някой казва: „Запалих свещта." Казвам: изнесете вашата свещ на вятъра и вижте - ще изгасне или не.
(втори вариант)
Господарят се възмущава от слугата, че не му свършил работата, както трябва; учителят се възмущава от ученика си, че не го слуша и не го разбира; свещеникът се възмущава от проповедниците или от своите пасоми, че не знаят как да правят кръста или че не знаят как да запалят свещта на светилника и т.н. Навсякъде в света съществува известно по-голямо или по-малко противоречие. Питам: ти като запалиш едва свещ на Господа, какво ще ти плати Той? Голямо изкуство е да знае човек как трябва да запали свещ. Вощените свещи всеки ги запалва, но и всеки може да ги изгасва.
Някой казва: „Запалих свещта." Казвам: изнесете вашата свещ на вятъра и вижте - ще изгасне или не.
Ако изгасне, тя не е запалена свещ; ако не изгасне - тя е запалена, както трябва. Това, което изгасва, то е илюзия. Казват за някого: „Този човек много може да се моли на Господа." Добре, заведете този човек при един болен и го накарайте там да се помоли. Ако той знае да се моли, болният ще оздравее; ако не знае да се моли, болният няма да оздравее и тогава молитвата на този човек не струва нито пет пари. Казвате: „Еди-кой си човек е богат." Казвам: заведете този богат човек при една тъжна, при една скръбна душа и ако неговото богатство може да утеши тази скръбна душа - да внесе в нея истинско спокойствие - този човек е наистина богат; ако богатството му не може да внесе никакво спокойствие в душата на скръбния човек, то богатството не струва нищо.
към втори вариант >>
Всеки от вас може да се подмлади.
(втори вариант)
Изгубих силите си, изгубих красотата си." Като види втори бял косъм, казва: „Старея вече" - и пак си въздъхне. Ден след ден излизат белите косми и той все повече отпада, и започва да се чувства по-стар. Не, благодарете на Бога. Белите косми са едно благословение за тебе. И сега вие не трябва да чакате времето да получите бели косми, но още сега може да пристъпите към първия опит - да побелите космите си и да се подмладите.
Всеки от вас може да се подмлади.
Вие в продължение на пет години можете да се подмладите. И всеки от вас нека направи този опит - да види дали тази теория е действително вярна.
към втори вариант >>
Ако изгасне, тя не е запалена свещ; ако не изгасне - тя е запалена, както трябва.
(втори вариант)
Навсякъде в света съществува известно по-голямо или по-малко противоречие. Питам: ти като запалиш едва свещ на Господа, какво ще ти плати Той? Голямо изкуство е да знае човек как трябва да запали свещ. Вощените свещи всеки ги запалва, но и всеки може да ги изгасва. Някой казва: „Запалих свещта." Казвам: изнесете вашата свещ на вятъра и вижте - ще изгасне или не.
Ако изгасне, тя не е запалена свещ; ако не изгасне - тя е запалена, както трябва.
Това, което изгасва, то е илюзия. Казват за някого: „Този човек много може да се моли на Господа." Добре, заведете този човек при един болен и го накарайте там да се помоли. Ако той знае да се моли, болният ще оздравее; ако не знае да се моли, болният няма да оздравее и тогава молитвата на този човек не струва нито пет пари. Казвате: „Еди-кой си човек е богат." Казвам: заведете този богат човек при една тъжна, при една скръбна душа и ако неговото богатство може да утеши тази скръбна душа - да внесе в нея истинско спокойствие - този човек е наистина богат; ако богатството му не може да внесе никакво спокойствие в душата на скръбния човек, то богатството не струва нищо. Същото се отнася и до учения човек.
към втори вариант >>
Вие в продължение на пет години можете да се подмладите.
(втори вариант)
Ден след ден излизат белите косми и той все повече отпада, и започва да се чувства по-стар. Не, благодарете на Бога. Белите косми са едно благословение за тебе. И сега вие не трябва да чакате времето да получите бели косми, но още сега може да пристъпите към първия опит - да побелите космите си и да се подмладите. Всеки от вас може да се подмлади.
Вие в продължение на пет години можете да се подмладите.
И всеки от вас нека направи този опит - да види дали тази теория е действително вярна.
към втори вариант >>
Това, което изгасва, то е илюзия.
(втори вариант)
Питам: ти като запалиш едва свещ на Господа, какво ще ти плати Той? Голямо изкуство е да знае човек как трябва да запали свещ. Вощените свещи всеки ги запалва, но и всеки може да ги изгасва. Някой казва: „Запалих свещта." Казвам: изнесете вашата свещ на вятъра и вижте - ще изгасне или не. Ако изгасне, тя не е запалена свещ; ако не изгасне - тя е запалена, както трябва.
Това, което изгасва, то е илюзия.
Казват за някого: „Този човек много може да се моли на Господа." Добре, заведете този човек при един болен и го накарайте там да се помоли. Ако той знае да се моли, болният ще оздравее; ако не знае да се моли, болният няма да оздравее и тогава молитвата на този човек не струва нито пет пари. Казвате: „Еди-кой си човек е богат." Казвам: заведете този богат човек при една тъжна, при една скръбна душа и ако неговото богатство може да утеши тази скръбна душа - да внесе в нея истинско спокойствие - този човек е наистина богат; ако богатството му не може да внесе никакво спокойствие в душата на скръбния човек, то богатството не струва нищо. Същото се отнася и до учения човек. Само по този начин ние проверяваме нещата.
към втори вариант >>
И всеки от вас нека направи този опит - да види дали тази теория е действително вярна.
(втори вариант)
Не, благодарете на Бога. Белите косми са едно благословение за тебе. И сега вие не трябва да чакате времето да получите бели косми, но още сега може да пристъпите към първия опит - да побелите космите си и да се подмладите. Всеки от вас може да се подмлади. Вие в продължение на пет години можете да се подмладите.
И всеки от вас нека направи този опит - да види дали тази теория е действително вярна.
към втори вариант >>
Казват за някого: „Този човек много може да се моли на Господа." Добре, заведете този човек при един болен и го накарайте там да се помоли.
(втори вариант)
Голямо изкуство е да знае човек как трябва да запали свещ. Вощените свещи всеки ги запалва, но и всеки може да ги изгасва. Някой казва: „Запалих свещта." Казвам: изнесете вашата свещ на вятъра и вижте - ще изгасне или не. Ако изгасне, тя не е запалена свещ; ако не изгасне - тя е запалена, както трябва. Това, което изгасва, то е илюзия.
Казват за някого: „Този човек много може да се моли на Господа." Добре, заведете този човек при един болен и го накарайте там да се помоли.
Ако той знае да се моли, болният ще оздравее; ако не знае да се моли, болният няма да оздравее и тогава молитвата на този човек не струва нито пет пари. Казвате: „Еди-кой си човек е богат." Казвам: заведете този богат човек при една тъжна, при една скръбна душа и ако неговото богатство може да утеши тази скръбна душа - да внесе в нея истинско спокойствие - този човек е наистина богат; ако богатството му не може да внесе никакво спокойствие в душата на скръбния човек, то богатството не струва нищо. Същото се отнася и до учения човек. Само по този начин ние проверяваме нещата. Това, което не може да принесе полза на душата ти, то не е реално.
към втори вариант >>
Следния опит ще правите: като си лягаш вечерно време, ще си кажеш: „Сега, като стана сутринта, един от космите ми ще [почернее]." И наистина, като станеш сутринта, ще намериш, че един от космите ти е [почернял].
(втори вариант)
Следния опит ще правите: като си лягаш вечерно време, ще си кажеш: „Сега, като стана сутринта, един от космите ми ще [почернее]." И наистина, като станеш сутринта, ще намериш, че един от космите ти е [почернял].
На другата вечер ще си кажеш пак същото нещо. И вторият косъм ще стане черен. Така ще продължаваш дълго време, докато космите ти един по един станат черни. В продължение на пет години космите ти ще почернеят. Така ще видиш как работи човешката мисъл.
към втори вариант >>
Ако той знае да се моли, болният ще оздравее; ако не знае да се моли, болният няма да оздравее и тогава молитвата на този човек не струва нито пет пари.
(втори вариант)
Вощените свещи всеки ги запалва, но и всеки може да ги изгасва. Някой казва: „Запалих свещта." Казвам: изнесете вашата свещ на вятъра и вижте - ще изгасне или не. Ако изгасне, тя не е запалена свещ; ако не изгасне - тя е запалена, както трябва. Това, което изгасва, то е илюзия. Казват за някого: „Този човек много може да се моли на Господа." Добре, заведете този човек при един болен и го накарайте там да се помоли.
Ако той знае да се моли, болният ще оздравее; ако не знае да се моли, болният няма да оздравее и тогава молитвата на този човек не струва нито пет пари.
Казвате: „Еди-кой си човек е богат." Казвам: заведете този богат човек при една тъжна, при една скръбна душа и ако неговото богатство може да утеши тази скръбна душа - да внесе в нея истинско спокойствие - този човек е наистина богат; ако богатството му не може да внесе никакво спокойствие в душата на скръбния човек, то богатството не струва нищо. Същото се отнася и до учения човек. Само по този начин ние проверяваме нещата. Това, което не може да принесе полза на душата ти, то не е реално. И от това гледище ние проверяваме какво нещо е духовният свят и какво е физическият свят.
към втори вариант >>
На другата вечер ще си кажеш пак същото нещо.
(втори вариант)
Следния опит ще правите: като си лягаш вечерно време, ще си кажеш: „Сега, като стана сутринта, един от космите ми ще [почернее]." И наистина, като станеш сутринта, ще намериш, че един от космите ти е [почернял].
На другата вечер ще си кажеш пак същото нещо.
И вторият косъм ще стане черен. Така ще продължаваш дълго време, докато космите ти един по един станат черни. В продължение на пет години космите ти ще почернеят. Така ще видиш как работи човешката мисъл. Работи човешката мисъл, но трябва да се тури в действие.
към втори вариант >>
Казвате: „Еди-кой си човек е богат." Казвам: заведете този богат човек при една тъжна, при една скръбна душа и ако неговото богатство може да утеши тази скръбна душа - да внесе в нея истинско спокойствие - този човек е наистина богат; ако богатството му не може да внесе никакво спокойствие в душата на скръбния човек, то богатството не струва нищо.
(втори вариант)
Някой казва: „Запалих свещта." Казвам: изнесете вашата свещ на вятъра и вижте - ще изгасне или не. Ако изгасне, тя не е запалена свещ; ако не изгасне - тя е запалена, както трябва. Това, което изгасва, то е илюзия. Казват за някого: „Този човек много може да се моли на Господа." Добре, заведете този човек при един болен и го накарайте там да се помоли. Ако той знае да се моли, болният ще оздравее; ако не знае да се моли, болният няма да оздравее и тогава молитвата на този човек не струва нито пет пари.
Казвате: „Еди-кой си човек е богат." Казвам: заведете този богат човек при една тъжна, при една скръбна душа и ако неговото богатство може да утеши тази скръбна душа - да внесе в нея истинско спокойствие - този човек е наистина богат; ако богатството му не може да внесе никакво спокойствие в душата на скръбния човек, то богатството не струва нищо.
Същото се отнася и до учения човек. Само по този начин ние проверяваме нещата. Това, което не може да принесе полза на душата ти, то не е реално. И от това гледище ние проверяваме какво нещо е духовният свят и какво е физическият свят. Вие трябва да имате ясна представа за тия неща.
към втори вариант >>
И вторият косъм ще стане черен.
(втори вариант)
Следния опит ще правите: като си лягаш вечерно време, ще си кажеш: „Сега, като стана сутринта, един от космите ми ще [почернее]." И наистина, като станеш сутринта, ще намериш, че един от космите ти е [почернял]. На другата вечер ще си кажеш пак същото нещо.
И вторият косъм ще стане черен.
Така ще продължаваш дълго време, докато космите ти един по един станат черни. В продължение на пет години космите ти ще почернеят. Така ще видиш как работи човешката мисъл. Работи човешката мисъл, но трябва да се тури в действие.
към втори вариант >>
Същото се отнася и до учения човек.
(втори вариант)
Ако изгасне, тя не е запалена свещ; ако не изгасне - тя е запалена, както трябва. Това, което изгасва, то е илюзия. Казват за някого: „Този човек много може да се моли на Господа." Добре, заведете този човек при един болен и го накарайте там да се помоли. Ако той знае да се моли, болният ще оздравее; ако не знае да се моли, болният няма да оздравее и тогава молитвата на този човек не струва нито пет пари. Казвате: „Еди-кой си човек е богат." Казвам: заведете този богат човек при една тъжна, при една скръбна душа и ако неговото богатство може да утеши тази скръбна душа - да внесе в нея истинско спокойствие - този човек е наистина богат; ако богатството му не може да внесе никакво спокойствие в душата на скръбния човек, то богатството не струва нищо.
Същото се отнася и до учения човек.
Само по този начин ние проверяваме нещата. Това, което не може да принесе полза на душата ти, то не е реално. И от това гледище ние проверяваме какво нещо е духовният свят и какво е физическият свят. Вие трябва да имате ясна представа за тия неща.
към втори вариант >>
Така ще продължаваш дълго време, докато космите ти един по един станат черни.
(втори вариант)
Следния опит ще правите: като си лягаш вечерно време, ще си кажеш: „Сега, като стана сутринта, един от космите ми ще [почернее]." И наистина, като станеш сутринта, ще намериш, че един от космите ти е [почернял]. На другата вечер ще си кажеш пак същото нещо. И вторият косъм ще стане черен.
Така ще продължаваш дълго време, докато космите ти един по един станат черни.
В продължение на пет години космите ти ще почернеят. Така ще видиш как работи човешката мисъл. Работи човешката мисъл, но трябва да се тури в действие.
към втори вариант >>
Само по този начин ние проверяваме нещата.
(втори вариант)
Това, което изгасва, то е илюзия. Казват за някого: „Този човек много може да се моли на Господа." Добре, заведете този човек при един болен и го накарайте там да се помоли. Ако той знае да се моли, болният ще оздравее; ако не знае да се моли, болният няма да оздравее и тогава молитвата на този човек не струва нито пет пари. Казвате: „Еди-кой си човек е богат." Казвам: заведете този богат човек при една тъжна, при една скръбна душа и ако неговото богатство може да утеши тази скръбна душа - да внесе в нея истинско спокойствие - този човек е наистина богат; ако богатството му не може да внесе никакво спокойствие в душата на скръбния човек, то богатството не струва нищо. Същото се отнася и до учения човек.
Само по този начин ние проверяваме нещата.
Това, което не може да принесе полза на душата ти, то не е реално. И от това гледище ние проверяваме какво нещо е духовният свят и какво е физическият свят. Вие трябва да имате ясна представа за тия неща.
към втори вариант >>
В продължение на пет години космите ти ще почернеят.
(втори вариант)
Следния опит ще правите: като си лягаш вечерно време, ще си кажеш: „Сега, като стана сутринта, един от космите ми ще [почернее]." И наистина, като станеш сутринта, ще намериш, че един от космите ти е [почернял]. На другата вечер ще си кажеш пак същото нещо. И вторият косъм ще стане черен. Така ще продължаваш дълго време, докато космите ти един по един станат черни.
В продължение на пет години космите ти ще почернеят.
Така ще видиш как работи човешката мисъл. Работи човешката мисъл, но трябва да се тури в действие.
към втори вариант >>
Това, което не може да принесе полза на душата ти, то не е реално.
(втори вариант)
Казват за някого: „Този човек много може да се моли на Господа." Добре, заведете този човек при един болен и го накарайте там да се помоли. Ако той знае да се моли, болният ще оздравее; ако не знае да се моли, болният няма да оздравее и тогава молитвата на този човек не струва нито пет пари. Казвате: „Еди-кой си човек е богат." Казвам: заведете този богат човек при една тъжна, при една скръбна душа и ако неговото богатство може да утеши тази скръбна душа - да внесе в нея истинско спокойствие - този човек е наистина богат; ако богатството му не може да внесе никакво спокойствие в душата на скръбния човек, то богатството не струва нищо. Същото се отнася и до учения човек. Само по този начин ние проверяваме нещата.
Това, което не може да принесе полза на душата ти, то не е реално.
И от това гледище ние проверяваме какво нещо е духовният свят и какво е физическият свят. Вие трябва да имате ясна представа за тия неща.
към втори вариант >>
Така ще видиш как работи човешката мисъл.
(втори вариант)
Следния опит ще правите: като си лягаш вечерно време, ще си кажеш: „Сега, като стана сутринта, един от космите ми ще [почернее]." И наистина, като станеш сутринта, ще намериш, че един от космите ти е [почернял]. На другата вечер ще си кажеш пак същото нещо. И вторият косъм ще стане черен. Така ще продължаваш дълго време, докато космите ти един по един станат черни. В продължение на пет години космите ти ще почернеят.
Така ще видиш как работи човешката мисъл.
Работи човешката мисъл, но трябва да се тури в действие.
към втори вариант >>
И от това гледище ние проверяваме какво нещо е духовният свят и какво е физическият свят.
(втори вариант)
Ако той знае да се моли, болният ще оздравее; ако не знае да се моли, болният няма да оздравее и тогава молитвата на този човек не струва нито пет пари. Казвате: „Еди-кой си човек е богат." Казвам: заведете този богат човек при една тъжна, при една скръбна душа и ако неговото богатство може да утеши тази скръбна душа - да внесе в нея истинско спокойствие - този човек е наистина богат; ако богатството му не може да внесе никакво спокойствие в душата на скръбния човек, то богатството не струва нищо. Същото се отнася и до учения човек. Само по този начин ние проверяваме нещата. Това, което не може да принесе полза на душата ти, то не е реално.
И от това гледище ние проверяваме какво нещо е духовният свят и какво е физическият свят.
Вие трябва да имате ясна представа за тия неща.
към втори вариант >>
Работи човешката мисъл, но трябва да се тури в действие.
(втори вариант)
На другата вечер ще си кажеш пак същото нещо. И вторият косъм ще стане черен. Така ще продължаваш дълго време, докато космите ти един по един станат черни. В продължение на пет години космите ти ще почернеят. Така ще видиш как работи човешката мисъл.
Работи човешката мисъл, но трябва да се тури в действие.
към втори вариант >>
Вие трябва да имате ясна представа за тия неща.
(втори вариант)
Казвате: „Еди-кой си човек е богат." Казвам: заведете този богат човек при една тъжна, при една скръбна душа и ако неговото богатство може да утеши тази скръбна душа - да внесе в нея истинско спокойствие - този човек е наистина богат; ако богатството му не може да внесе никакво спокойствие в душата на скръбния човек, то богатството не струва нищо. Същото се отнася и до учения човек. Само по този начин ние проверяваме нещата. Това, което не може да принесе полза на душата ти, то не е реално. И от това гледище ние проверяваме какво нещо е духовният свят и какво е физическият свят.
Вие трябва да имате ясна представа за тия неща.
към втори вариант >>
Значи на съвременния свят трябва нова философия, според която да измени своя начин на мислене.
(втори вариант)
Значи на съвременния свят трябва нова философия, според която да измени своя начин на мислене.
Само така ще се провери, че законът работи. Иначе никакви педагогически правила, никакво педагогическо приложение не е в състояние да измени човека. И с педагогия човек умира, и без нея умира. И с нея човек се развращава, и без нея се развращава. Казвате: „Да се възпитаваме." Има една положителна вътрешна наука, която трябва да се приложи на всеки едного вътрешно.
към втори вариант >>
Следователно физическият свят се отличава от духовния по това, че в духовния свят всички същества се стремят към един и същ център, но всяко същество образува за себе си един специфичен център.
(втори вариант)
Следователно физическият свят се отличава от духовния по това, че в духовния свят всички същества се стремят към един и същ център, но всяко същество образува за себе си един специфичен център.
Следователно този свят е свят на сгъстяване. Дето и да погледнат, всички същества са обърнати към него, когато едно същество от физическия свят - погледът му е обърнат само към себе си. Това същество не дава нито пет пари за другите хора, за техните страдания. И ако някое физическо същество би казало, че то мисли за другите, то се лъже - го мисли само за себе си. То мисли само по отражение.
към втори вариант >>
Само така ще се провери, че законът работи.
(втори вариант)
Значи на съвременния свят трябва нова философия, според която да измени своя начин на мислене.
Само така ще се провери, че законът работи.
Иначе никакви педагогически правила, никакво педагогическо приложение не е в състояние да измени човека. И с педагогия човек умира, и без нея умира. И с нея човек се развращава, и без нея се развращава. Казвате: „Да се възпитаваме." Има една положителна вътрешна наука, която трябва да се приложи на всеки едного вътрешно. Човек трябва да има толкова силна вяра, че като се намери в някакво изпитание, да каже: „Господи, аз вярвам в Тебе." Твоята вяра трябва да бъде толкова силна, че всеки да си каже: „Аз започвам със закона.
към втори вариант >>
Следователно този свят е свят на сгъстяване.
(втори вариант)
Следователно физическият свят се отличава от духовния по това, че в духовния свят всички същества се стремят към един и същ център, но всяко същество образува за себе си един специфичен център.
Следователно този свят е свят на сгъстяване.
Дето и да погледнат, всички същества са обърнати към него, когато едно същество от физическия свят - погледът му е обърнат само към себе си. Това същество не дава нито пет пари за другите хора, за техните страдания. И ако някое физическо същество би казало, че то мисли за другите, то се лъже - го мисли само за себе си. То мисли само по отражение. И затова ние виждаме, че на физическото поле не може да съществуват никакви отношения, никакви разбирателства между хората.
към втори вариант >>
Иначе никакви педагогически правила, никакво педагогическо приложение не е в състояние да измени човека.
(втори вариант)
Значи на съвременния свят трябва нова философия, според която да измени своя начин на мислене. Само така ще се провери, че законът работи.
Иначе никакви педагогически правила, никакво педагогическо приложение не е в състояние да измени човека.
И с педагогия човек умира, и без нея умира. И с нея човек се развращава, и без нея се развращава. Казвате: „Да се възпитаваме." Има една положителна вътрешна наука, която трябва да се приложи на всеки едного вътрешно. Човек трябва да има толкова силна вяра, че като се намери в някакво изпитание, да каже: „Господи, аз вярвам в Тебе." Твоята вяра трябва да бъде толкова силна, че всеки да си каже: „Аз започвам със закона. Според моята вяра, която е силна, един от космите ми тази вечер ще стане черен." И действително, сутринта като станеш - косъмът ти е станал черен като въглен.
към втори вариант >>
Дето и да погледнат, всички същества са обърнати към него, когато едно същество от физическия свят - погледът му е обърнат само към себе си.
(втори вариант)
Следователно физическият свят се отличава от духовния по това, че в духовния свят всички същества се стремят към един и същ център, но всяко същество образува за себе си един специфичен център. Следователно този свят е свят на сгъстяване.
Дето и да погледнат, всички същества са обърнати към него, когато едно същество от физическия свят - погледът му е обърнат само към себе си.
Това същество не дава нито пет пари за другите хора, за техните страдания. И ако някое физическо същество би казало, че то мисли за другите, то се лъже - го мисли само за себе си. То мисли само по отражение. И затова ние виждаме, че на физическото поле не може да съществуват никакви отношения, никакви разбирателства между хората. Какво отношение може да съществува между един лихвар или един банкер и един беден човек?
към втори вариант >>
И с педагогия човек умира, и без нея умира.
(втори вариант)
Значи на съвременния свят трябва нова философия, според която да измени своя начин на мислене. Само така ще се провери, че законът работи. Иначе никакви педагогически правила, никакво педагогическо приложение не е в състояние да измени човека.
И с педагогия човек умира, и без нея умира.
И с нея човек се развращава, и без нея се развращава. Казвате: „Да се възпитаваме." Има една положителна вътрешна наука, която трябва да се приложи на всеки едного вътрешно. Човек трябва да има толкова силна вяра, че като се намери в някакво изпитание, да каже: „Господи, аз вярвам в Тебе." Твоята вяра трябва да бъде толкова силна, че всеки да си каже: „Аз започвам със закона. Според моята вяра, която е силна, един от космите ми тази вечер ще стане черен." И действително, сутринта като станеш - косъмът ти е станал черен като въглен. Не само това, но даже аз зная кой косъм на кое място ще почернее.
към втори вариант >>
Това същество не дава нито пет пари за другите хора, за техните страдания.
(втори вариант)
Следователно физическият свят се отличава от духовния по това, че в духовния свят всички същества се стремят към един и същ център, но всяко същество образува за себе си един специфичен център. Следователно този свят е свят на сгъстяване. Дето и да погледнат, всички същества са обърнати към него, когато едно същество от физическия свят - погледът му е обърнат само към себе си.
Това същество не дава нито пет пари за другите хора, за техните страдания.
И ако някое физическо същество би казало, че то мисли за другите, то се лъже - го мисли само за себе си. То мисли само по отражение. И затова ние виждаме, че на физическото поле не може да съществуват никакви отношения, никакви разбирателства между хората. Какво отношение може да съществува между един лихвар или един банкер и един беден човек? Лихварят се радва на всичко това, което може да вземе от един беден човек, който се нуждае в даден случай от неговите пари.
към втори вариант >>
И с нея човек се развращава, и без нея се развращава.
(втори вариант)
Значи на съвременния свят трябва нова философия, според която да измени своя начин на мислене. Само така ще се провери, че законът работи. Иначе никакви педагогически правила, никакво педагогическо приложение не е в състояние да измени човека. И с педагогия човек умира, и без нея умира.
И с нея човек се развращава, и без нея се развращава.
Казвате: „Да се възпитаваме." Има една положителна вътрешна наука, която трябва да се приложи на всеки едного вътрешно. Човек трябва да има толкова силна вяра, че като се намери в някакво изпитание, да каже: „Господи, аз вярвам в Тебе." Твоята вяра трябва да бъде толкова силна, че всеки да си каже: „Аз започвам със закона. Според моята вяра, която е силна, един от космите ми тази вечер ще стане черен." И действително, сутринта като станеш - косъмът ти е станал черен като въглен. Не само това, но даже аз зная кой косъм на кое място ще почернее. На другата вечер ще стане и вторият косъм черен и т.н.
към втори вариант >>
И ако някое физическо същество би казало, че то мисли за другите, то се лъже - го мисли само за себе си.
(втори вариант)
Следователно физическият свят се отличава от духовния по това, че в духовния свят всички същества се стремят към един и същ център, но всяко същество образува за себе си един специфичен център. Следователно този свят е свят на сгъстяване. Дето и да погледнат, всички същества са обърнати към него, когато едно същество от физическия свят - погледът му е обърнат само към себе си. Това същество не дава нито пет пари за другите хора, за техните страдания.
И ако някое физическо същество би казало, че то мисли за другите, то се лъже - го мисли само за себе си.
То мисли само по отражение. И затова ние виждаме, че на физическото поле не може да съществуват никакви отношения, никакви разбирателства между хората. Какво отношение може да съществува между един лихвар или един банкер и един беден човек? Лихварят се радва на всичко това, което може да вземе от един беден човек, който се нуждае в даден случай от неговите пари. Каквото може да вземе той - радва се на богатството си.
към втори вариант >>
Казвате: „Да се възпитаваме." Има една положителна вътрешна наука, която трябва да се приложи на всеки едного вътрешно.
(втори вариант)
Значи на съвременния свят трябва нова философия, според която да измени своя начин на мислене. Само така ще се провери, че законът работи. Иначе никакви педагогически правила, никакво педагогическо приложение не е в състояние да измени човека. И с педагогия човек умира, и без нея умира. И с нея човек се развращава, и без нея се развращава.
Казвате: „Да се възпитаваме." Има една положителна вътрешна наука, която трябва да се приложи на всеки едного вътрешно.
Човек трябва да има толкова силна вяра, че като се намери в някакво изпитание, да каже: „Господи, аз вярвам в Тебе." Твоята вяра трябва да бъде толкова силна, че всеки да си каже: „Аз започвам със закона. Според моята вяра, която е силна, един от космите ми тази вечер ще стане черен." И действително, сутринта като станеш - косъмът ти е станал черен като въглен. Не само това, но даже аз зная кой косъм на кое място ще почернее. На другата вечер ще стане и вторият косъм черен и т.н. Казвам: като работите по този начин и успявате, вашата вяра постепенно ще се засилва.
към втори вариант >>
То мисли само по отражение.
(втори вариант)
Следователно физическият свят се отличава от духовния по това, че в духовния свят всички същества се стремят към един и същ център, но всяко същество образува за себе си един специфичен център. Следователно този свят е свят на сгъстяване. Дето и да погледнат, всички същества са обърнати към него, когато едно същество от физическия свят - погледът му е обърнат само към себе си. Това същество не дава нито пет пари за другите хора, за техните страдания. И ако някое физическо същество би казало, че то мисли за другите, то се лъже - го мисли само за себе си.
То мисли само по отражение.
И затова ние виждаме, че на физическото поле не може да съществуват никакви отношения, никакви разбирателства между хората. Какво отношение може да съществува между един лихвар или един банкер и един беден човек? Лихварят се радва на всичко това, което може да вземе от един беден човек, който се нуждае в даден случай от неговите пари. Каквото може да вземе той - радва се на богатството си.
към втори вариант >>
Човек трябва да има толкова силна вяра, че като се намери в някакво изпитание, да каже: „Господи, аз вярвам в Тебе." Твоята вяра трябва да бъде толкова силна, че всеки да си каже: „Аз започвам със закона.
(втори вариант)
Само така ще се провери, че законът работи. Иначе никакви педагогически правила, никакво педагогическо приложение не е в състояние да измени човека. И с педагогия човек умира, и без нея умира. И с нея човек се развращава, и без нея се развращава. Казвате: „Да се възпитаваме." Има една положителна вътрешна наука, която трябва да се приложи на всеки едного вътрешно.
Човек трябва да има толкова силна вяра, че като се намери в някакво изпитание, да каже: „Господи, аз вярвам в Тебе." Твоята вяра трябва да бъде толкова силна, че всеки да си каже: „Аз започвам със закона.
Според моята вяра, която е силна, един от космите ми тази вечер ще стане черен." И действително, сутринта като станеш - косъмът ти е станал черен като въглен. Не само това, но даже аз зная кой косъм на кое място ще почернее. На другата вечер ще стане и вторият косъм черен и т.н. Казвам: като работите по този начин и успявате, вашата вяра постепенно ще се засилва. Обаче засега нито един от вас не смее да направи този опит.
към втори вариант >>
И затова ние виждаме, че на физическото поле не може да съществуват никакви отношения, никакви разбирателства между хората.
(втори вариант)
Следователно този свят е свят на сгъстяване. Дето и да погледнат, всички същества са обърнати към него, когато едно същество от физическия свят - погледът му е обърнат само към себе си. Това същество не дава нито пет пари за другите хора, за техните страдания. И ако някое физическо същество би казало, че то мисли за другите, то се лъже - го мисли само за себе си. То мисли само по отражение.
И затова ние виждаме, че на физическото поле не може да съществуват никакви отношения, никакви разбирателства между хората.
Какво отношение може да съществува между един лихвар или един банкер и един беден човек? Лихварят се радва на всичко това, което може да вземе от един беден човек, който се нуждае в даден случай от неговите пари. Каквото може да вземе той - радва се на богатството си.
към втори вариант >>
Според моята вяра, която е силна, един от космите ми тази вечер ще стане черен." И действително, сутринта като станеш - косъмът ти е станал черен като въглен.
(втори вариант)
Иначе никакви педагогически правила, никакво педагогическо приложение не е в състояние да измени човека. И с педагогия човек умира, и без нея умира. И с нея човек се развращава, и без нея се развращава. Казвате: „Да се възпитаваме." Има една положителна вътрешна наука, която трябва да се приложи на всеки едного вътрешно. Човек трябва да има толкова силна вяра, че като се намери в някакво изпитание, да каже: „Господи, аз вярвам в Тебе." Твоята вяра трябва да бъде толкова силна, че всеки да си каже: „Аз започвам със закона.
Според моята вяра, която е силна, един от космите ми тази вечер ще стане черен." И действително, сутринта като станеш - косъмът ти е станал черен като въглен.
Не само това, но даже аз зная кой косъм на кое място ще почернее. На другата вечер ще стане и вторият косъм черен и т.н. Казвам: като работите по този начин и успявате, вашата вяра постепенно ще се засилва. Обаче засега нито един от вас не смее да направи този опит. Страх ви е и казвате: „Грехота е човек да почернява космите си." Че ако е грехота да ги почернява, грехота е и да ги побелява.
към втори вариант >>
Какво отношение може да съществува между един лихвар или един банкер и един беден човек?
(втори вариант)
Дето и да погледнат, всички същества са обърнати към него, когато едно същество от физическия свят - погледът му е обърнат само към себе си. Това същество не дава нито пет пари за другите хора, за техните страдания. И ако някое физическо същество би казало, че то мисли за другите, то се лъже - го мисли само за себе си. То мисли само по отражение. И затова ние виждаме, че на физическото поле не може да съществуват никакви отношения, никакви разбирателства между хората.
Какво отношение може да съществува между един лихвар или един банкер и един беден човек?
Лихварят се радва на всичко това, което може да вземе от един беден човек, който се нуждае в даден случай от неговите пари. Каквото може да вземе той - радва се на богатството си.
към втори вариант >>
Не само това, но даже аз зная кой косъм на кое място ще почернее.
(втори вариант)
И с педагогия човек умира, и без нея умира. И с нея човек се развращава, и без нея се развращава. Казвате: „Да се възпитаваме." Има една положителна вътрешна наука, която трябва да се приложи на всеки едного вътрешно. Човек трябва да има толкова силна вяра, че като се намери в някакво изпитание, да каже: „Господи, аз вярвам в Тебе." Твоята вяра трябва да бъде толкова силна, че всеки да си каже: „Аз започвам със закона. Според моята вяра, която е силна, един от космите ми тази вечер ще стане черен." И действително, сутринта като станеш - косъмът ти е станал черен като въглен.
Не само това, но даже аз зная кой косъм на кое място ще почернее.
На другата вечер ще стане и вторият косъм черен и т.н. Казвам: като работите по този начин и успявате, вашата вяра постепенно ще се засилва. Обаче засега нито един от вас не смее да направи този опит. Страх ви е и казвате: „Грехота е човек да почернява космите си." Че ако е грехота да ги почернява, грехота е и да ги побелява. Ако почерняването на един косъм ще бъде в състояние да подигне моето съзнание и да увеличи вярата ми в Бога, струва да се почерни и да се направи този опит.
към втори вариант >>
Лихварят се радва на всичко това, което може да вземе от един беден човек, който се нуждае в даден случай от неговите пари.
(втори вариант)
Това същество не дава нито пет пари за другите хора, за техните страдания. И ако някое физическо същество би казало, че то мисли за другите, то се лъже - го мисли само за себе си. То мисли само по отражение. И затова ние виждаме, че на физическото поле не може да съществуват никакви отношения, никакви разбирателства между хората. Какво отношение може да съществува между един лихвар или един банкер и един беден човек?
Лихварят се радва на всичко това, което може да вземе от един беден човек, който се нуждае в даден случай от неговите пари.
Каквото може да вземе той - радва се на богатството си.
към втори вариант >>
На другата вечер ще стане и вторият косъм черен и т.н.
(втори вариант)
И с нея човек се развращава, и без нея се развращава. Казвате: „Да се възпитаваме." Има една положителна вътрешна наука, която трябва да се приложи на всеки едного вътрешно. Човек трябва да има толкова силна вяра, че като се намери в някакво изпитание, да каже: „Господи, аз вярвам в Тебе." Твоята вяра трябва да бъде толкова силна, че всеки да си каже: „Аз започвам със закона. Според моята вяра, която е силна, един от космите ми тази вечер ще стане черен." И действително, сутринта като станеш - косъмът ти е станал черен като въглен. Не само това, но даже аз зная кой косъм на кое място ще почернее.
На другата вечер ще стане и вторият косъм черен и т.н.
Казвам: като работите по този начин и успявате, вашата вяра постепенно ще се засилва. Обаче засега нито един от вас не смее да направи този опит. Страх ви е и казвате: „Грехота е човек да почернява космите си." Че ако е грехота да ги почернява, грехота е и да ги побелява. Ако почерняването на един косъм ще бъде в състояние да подигне моето съзнание и да увеличи вярата ми в Бога, струва да се почерни и да се направи този опит. Това ще постигнете със силата на своята мисъл.
към втори вариант >>
Каквото може да вземе той - радва се на богатството си.
(втори вариант)
И ако някое физическо същество би казало, че то мисли за другите, то се лъже - го мисли само за себе си. То мисли само по отражение. И затова ние виждаме, че на физическото поле не може да съществуват никакви отношения, никакви разбирателства между хората. Какво отношение може да съществува между един лихвар или един банкер и един беден човек? Лихварят се радва на всичко това, което може да вземе от един беден човек, който се нуждае в даден случай от неговите пари.
Каквото може да вземе той - радва се на богатството си.
към втори вариант >>
Казвам: като работите по този начин и успявате, вашата вяра постепенно ще се засилва.
(втори вариант)
Казвате: „Да се възпитаваме." Има една положителна вътрешна наука, която трябва да се приложи на всеки едного вътрешно. Човек трябва да има толкова силна вяра, че като се намери в някакво изпитание, да каже: „Господи, аз вярвам в Тебе." Твоята вяра трябва да бъде толкова силна, че всеки да си каже: „Аз започвам със закона. Според моята вяра, която е силна, един от космите ми тази вечер ще стане черен." И действително, сутринта като станеш - косъмът ти е станал черен като въглен. Не само това, но даже аз зная кой косъм на кое място ще почернее. На другата вечер ще стане и вторият косъм черен и т.н.
Казвам: като работите по този начин и успявате, вашата вяра постепенно ще се засилва.
Обаче засега нито един от вас не смее да направи този опит. Страх ви е и казвате: „Грехота е човек да почернява космите си." Че ако е грехота да ги почернява, грехота е и да ги побелява. Ако почерняването на един косъм ще бъде в състояние да подигне моето съзнание и да увеличи вярата ми в Бога, струва да се почерни и да се направи този опит. Това ще постигнете със силата на своята мисъл. Че по-добре по този начин да постъпите, отколкото да прибягвате към известни търговски фирми, които с разни козметически средства почерняват космите и мустаците на хората, но те скоро започват да падат.
към втори вариант >>
В духовния свят има друг един процес - процес на разширение.
(втори вариант)
В духовния свят има друг един процес - процес на разширение.
Центърът се намира в сгъстяващата материя - не към която всички части се стремят. Във физическия свят има една точка, към която всички точки се стремят, вследствие на което има едно налягане. В духовния свят всички точки се стремят към периферията - там има един център. Следователно съществата, които стават духовни, трябва да обръщат погледа си отвътре навън. Аз уподобявам този процес на следното нещо: човек най-първо се стреми да трупа пари и като натрупа много пари, той започва да обръща погледа си навън.
към втори вариант >>
Обаче засега нито един от вас не смее да направи този опит.
(втори вариант)
Човек трябва да има толкова силна вяра, че като се намери в някакво изпитание, да каже: „Господи, аз вярвам в Тебе." Твоята вяра трябва да бъде толкова силна, че всеки да си каже: „Аз започвам със закона. Според моята вяра, която е силна, един от космите ми тази вечер ще стане черен." И действително, сутринта като станеш - косъмът ти е станал черен като въглен. Не само това, но даже аз зная кой косъм на кое място ще почернее. На другата вечер ще стане и вторият косъм черен и т.н. Казвам: като работите по този начин и успявате, вашата вяра постепенно ще се засилва.
Обаче засега нито един от вас не смее да направи този опит.
Страх ви е и казвате: „Грехота е човек да почернява космите си." Че ако е грехота да ги почернява, грехота е и да ги побелява. Ако почерняването на един косъм ще бъде в състояние да подигне моето съзнание и да увеличи вярата ми в Бога, струва да се почерни и да се направи този опит. Това ще постигнете със силата на своята мисъл. Че по-добре по този начин да постъпите, отколкото да прибягвате към известни търговски фирми, които с разни козметически средства почерняват космите и мустаците на хората, но те скоро започват да падат.
към втори вариант >>
Центърът се намира в сгъстяващата материя - не към която всички части се стремят.
(втори вариант)
В духовния свят има друг един процес - процес на разширение.
Центърът се намира в сгъстяващата материя - не към която всички части се стремят.
Във физическия свят има една точка, към която всички точки се стремят, вследствие на което има едно налягане. В духовния свят всички точки се стремят към периферията - там има един център. Следователно съществата, които стават духовни, трябва да обръщат погледа си отвътре навън. Аз уподобявам този процес на следното нещо: човек най-първо се стреми да трупа пари и като натрупа много пари, той започва да обръща погледа си навън. Той се замисля да купува ниви, да строи къщи и вниманието му е насочено към хората, които ще му работят.
към втори вариант >>
Страх ви е и казвате: „Грехота е човек да почернява космите си." Че ако е грехота да ги почернява, грехота е и да ги побелява.
(втори вариант)
Според моята вяра, която е силна, един от космите ми тази вечер ще стане черен." И действително, сутринта като станеш - косъмът ти е станал черен като въглен. Не само това, но даже аз зная кой косъм на кое място ще почернее. На другата вечер ще стане и вторият косъм черен и т.н. Казвам: като работите по този начин и успявате, вашата вяра постепенно ще се засилва. Обаче засега нито един от вас не смее да направи този опит.
Страх ви е и казвате: „Грехота е човек да почернява космите си." Че ако е грехота да ги почернява, грехота е и да ги побелява.
Ако почерняването на един косъм ще бъде в състояние да подигне моето съзнание и да увеличи вярата ми в Бога, струва да се почерни и да се направи този опит. Това ще постигнете със силата на своята мисъл. Че по-добре по този начин да постъпите, отколкото да прибягвате към известни търговски фирми, които с разни козметически средства почерняват космите и мустаците на хората, но те скоро започват да падат.
към втори вариант >>
Във физическия свят има една точка, към която всички точки се стремят, вследствие на което има едно налягане.
(втори вариант)
В духовния свят има друг един процес - процес на разширение. Центърът се намира в сгъстяващата материя - не към която всички части се стремят.
Във физическия свят има една точка, към която всички точки се стремят, вследствие на което има едно налягане.
В духовния свят всички точки се стремят към периферията - там има един център. Следователно съществата, които стават духовни, трябва да обръщат погледа си отвътре навън. Аз уподобявам този процес на следното нещо: човек най-първо се стреми да трупа пари и като натрупа много пари, той започва да обръща погледа си навън. Той се замисля да купува ниви, да строи къщи и вниманието му е насочено към хората, които ще му работят. Това се подразбира под думите, които често духовните хора употребяват: „Да се обърне това общество." Значи да се обърне това общество - да се насочи погледът му към периферията.
към втори вариант >>
Ако почерняването на един косъм ще бъде в състояние да подигне моето съзнание и да увеличи вярата ми в Бога, струва да се почерни и да се направи този опит.
(втори вариант)
Не само това, но даже аз зная кой косъм на кое място ще почернее. На другата вечер ще стане и вторият косъм черен и т.н. Казвам: като работите по този начин и успявате, вашата вяра постепенно ще се засилва. Обаче засега нито един от вас не смее да направи този опит. Страх ви е и казвате: „Грехота е човек да почернява космите си." Че ако е грехота да ги почернява, грехота е и да ги побелява.
Ако почерняването на един косъм ще бъде в състояние да подигне моето съзнание и да увеличи вярата ми в Бога, струва да се почерни и да се направи този опит.
Това ще постигнете със силата на своята мисъл. Че по-добре по този начин да постъпите, отколкото да прибягвате към известни търговски фирми, които с разни козметически средства почерняват космите и мустаците на хората, но те скоро започват да падат.
към втори вариант >>
В духовния свят всички точки се стремят към периферията - там има един център.
(втори вариант)
В духовния свят има друг един процес - процес на разширение. Центърът се намира в сгъстяващата материя - не към която всички части се стремят. Във физическия свят има една точка, към която всички точки се стремят, вследствие на което има едно налягане.
В духовния свят всички точки се стремят към периферията - там има един център.
Следователно съществата, които стават духовни, трябва да обръщат погледа си отвътре навън. Аз уподобявам този процес на следното нещо: човек най-първо се стреми да трупа пари и като натрупа много пари, той започва да обръща погледа си навън. Той се замисля да купува ниви, да строи къщи и вниманието му е насочено към хората, които ще му работят. Това се подразбира под думите, които често духовните хора употребяват: „Да се обърне това общество." Значи да се обърне това общество - да се насочи погледът му към периферията. С това става един процес.
към втори вариант >>
Това ще постигнете със силата на своята мисъл.
(втори вариант)
На другата вечер ще стане и вторият косъм черен и т.н. Казвам: като работите по този начин и успявате, вашата вяра постепенно ще се засилва. Обаче засега нито един от вас не смее да направи този опит. Страх ви е и казвате: „Грехота е човек да почернява космите си." Че ако е грехота да ги почернява, грехота е и да ги побелява. Ако почерняването на един косъм ще бъде в състояние да подигне моето съзнание и да увеличи вярата ми в Бога, струва да се почерни и да се направи този опит.
Това ще постигнете със силата на своята мисъл.
Че по-добре по този начин да постъпите, отколкото да прибягвате към известни търговски фирми, които с разни козметически средства почерняват космите и мустаците на хората, но те скоро започват да падат.
към втори вариант >>
Следователно съществата, които стават духовни, трябва да обръщат погледа си отвътре навън.
(втори вариант)
В духовния свят има друг един процес - процес на разширение. Центърът се намира в сгъстяващата материя - не към която всички части се стремят. Във физическия свят има една точка, към която всички точки се стремят, вследствие на което има едно налягане. В духовния свят всички точки се стремят към периферията - там има един център.
Следователно съществата, които стават духовни, трябва да обръщат погледа си отвътре навън.
Аз уподобявам този процес на следното нещо: човек най-първо се стреми да трупа пари и като натрупа много пари, той започва да обръща погледа си навън. Той се замисля да купува ниви, да строи къщи и вниманието му е насочено към хората, които ще му работят. Това се подразбира под думите, които често духовните хора употребяват: „Да се обърне това общество." Значи да се обърне това общество - да се насочи погледът му към периферията. С това става един процес. Но и тук още не е цялата реалност.
към втори вариант >>
Че по-добре по този начин да постъпите, отколкото да прибягвате към известни търговски фирми, които с разни козметически средства почерняват космите и мустаците на хората, но те скоро започват да падат.
(втори вариант)
Казвам: като работите по този начин и успявате, вашата вяра постепенно ще се засилва. Обаче засега нито един от вас не смее да направи този опит. Страх ви е и казвате: „Грехота е човек да почернява космите си." Че ако е грехота да ги почернява, грехота е и да ги побелява. Ако почерняването на един косъм ще бъде в състояние да подигне моето съзнание и да увеличи вярата ми в Бога, струва да се почерни и да се направи този опит. Това ще постигнете със силата на своята мисъл.
Че по-добре по този начин да постъпите, отколкото да прибягвате към известни търговски фирми, които с разни козметически средства почерняват космите и мустаците на хората, но те скоро започват да падат.
към втори вариант >>
Аз уподобявам този процес на следното нещо: човек най-първо се стреми да трупа пари и като натрупа много пари, той започва да обръща погледа си навън.
(втори вариант)
В духовния свят има друг един процес - процес на разширение. Центърът се намира в сгъстяващата материя - не към която всички части се стремят. Във физическия свят има една точка, към която всички точки се стремят, вследствие на което има едно налягане. В духовния свят всички точки се стремят към периферията - там има един център. Следователно съществата, които стават духовни, трябва да обръщат погледа си отвътре навън.
Аз уподобявам този процес на следното нещо: човек най-първо се стреми да трупа пари и като натрупа много пари, той започва да обръща погледа си навън.
Той се замисля да купува ниви, да строи къщи и вниманието му е насочено към хората, които ще му работят. Това се подразбира под думите, които често духовните хора употребяват: „Да се обърне това общество." Значи да се обърне това общество - да се насочи погледът му към периферията. С това става един процес. Но и тук още не е цялата реалност. Значи да обърнем този процес - да стане един процес на разширение, но и [това] още не е всичката реалност.
към втори вариант >>
Сега да се върнем към съществената мисъл.
(втори вариант)
Сега да се върнем към съществената мисъл.
Има привилегии, в които всички хора могат да участват. Вие сте взели един лотариен билет и седите, очаквате дано спечелите. Но ако вървите по този невежествен начин, това ще бъде само един случаен успех. В Англия има такива щастливи случаи на печалби, но тези хора, които си вземат лотарийни билети, правят следното: те отиват при един опитен астролог и му дават десет хиляди лева, за да направи своите изчисления и предварително да им каже кой номер от билетите печели. Тогава те отиват да си купят билета.
към втори вариант >>
Той се замисля да купува ниви, да строи къщи и вниманието му е насочено към хората, които ще му работят.
(втори вариант)
Центърът се намира в сгъстяващата материя - не към която всички части се стремят. Във физическия свят има една точка, към която всички точки се стремят, вследствие на което има едно налягане. В духовния свят всички точки се стремят към периферията - там има един център. Следователно съществата, които стават духовни, трябва да обръщат погледа си отвътре навън. Аз уподобявам този процес на следното нещо: човек най-първо се стреми да трупа пари и като натрупа много пари, той започва да обръща погледа си навън.
Той се замисля да купува ниви, да строи къщи и вниманието му е насочено към хората, които ще му работят.
Това се подразбира под думите, които често духовните хора употребяват: „Да се обърне това общество." Значи да се обърне това общество - да се насочи погледът му към периферията. С това става един процес. Но и тук още не е цялата реалност. Значи да обърнем този процес - да стане един процес на разширение, но и [това] още не е всичката реалност. Значи, докато те държат на ръце, тебе ти е добре.
към втори вариант >>
Има привилегии, в които всички хора могат да участват.
(втори вариант)
Сега да се върнем към съществената мисъл.
Има привилегии, в които всички хора могат да участват.
Вие сте взели един лотариен билет и седите, очаквате дано спечелите. Но ако вървите по този невежествен начин, това ще бъде само един случаен успех. В Англия има такива щастливи случаи на печалби, но тези хора, които си вземат лотарийни билети, правят следното: те отиват при един опитен астролог и му дават десет хиляди лева, за да направи своите изчисления и предварително да им каже кой номер от билетите печели. Тогава те отиват да си купят билета. Наистина, дали са десет хиляди лева, но затова печелят трийсет хиляди лева.
към втори вариант >>
Това се подразбира под думите, които често духовните хора употребяват: „Да се обърне това общество." Значи да се обърне това общество - да се насочи погледът му към периферията.
(втори вариант)
Във физическия свят има една точка, към която всички точки се стремят, вследствие на което има едно налягане. В духовния свят всички точки се стремят към периферията - там има един център. Следователно съществата, които стават духовни, трябва да обръщат погледа си отвътре навън. Аз уподобявам този процес на следното нещо: човек най-първо се стреми да трупа пари и като натрупа много пари, той започва да обръща погледа си навън. Той се замисля да купува ниви, да строи къщи и вниманието му е насочено към хората, които ще му работят.
Това се подразбира под думите, които често духовните хора употребяват: „Да се обърне това общество." Значи да се обърне това общество - да се насочи погледът му към периферията.
С това става един процес. Но и тук още не е цялата реалност. Значи да обърнем този процес - да стане един процес на разширение, но и [това] още не е всичката реалност. Значи, докато те държат на ръце, тебе ти е добре. Това е физическият свят.
към втори вариант >>
Вие сте взели един лотариен билет и седите, очаквате дано спечелите.
(втори вариант)
Сега да се върнем към съществената мисъл. Има привилегии, в които всички хора могат да участват.
Вие сте взели един лотариен билет и седите, очаквате дано спечелите.
Но ако вървите по този невежествен начин, това ще бъде само един случаен успех. В Англия има такива щастливи случаи на печалби, но тези хора, които си вземат лотарийни билети, правят следното: те отиват при един опитен астролог и му дават десет хиляди лева, за да направи своите изчисления и предварително да им каже кой номер от билетите печели. Тогава те отиват да си купят билета. Наистина, дали са десет хиляди лева, но затова печелят трийсет хиляди лева. Този астролог знае нещата, но за себе си не ги използва - той ги използва за другите хора.
към втори вариант >>
С това става един процес.
(втори вариант)
В духовния свят всички точки се стремят към периферията - там има един център. Следователно съществата, които стават духовни, трябва да обръщат погледа си отвътре навън. Аз уподобявам този процес на следното нещо: човек най-първо се стреми да трупа пари и като натрупа много пари, той започва да обръща погледа си навън. Той се замисля да купува ниви, да строи къщи и вниманието му е насочено към хората, които ще му работят. Това се подразбира под думите, които често духовните хора употребяват: „Да се обърне това общество." Значи да се обърне това общество - да се насочи погледът му към периферията.
С това става един процес.
Но и тук още не е цялата реалност. Значи да обърнем този процес - да стане един процес на разширение, но и [това] още не е всичката реалност. Значи, докато те държат на ръце, тебе ти е добре. Това е физическият свят. Но после онзи, който те е държал на ръце, те оставя на земята, престава вече да те държи и тебе ти става тъжно, скръбно.
към втори вариант >>
Но ако вървите по този невежествен начин, това ще бъде само един случаен успех.
(втори вариант)
Сега да се върнем към съществената мисъл. Има привилегии, в които всички хора могат да участват. Вие сте взели един лотариен билет и седите, очаквате дано спечелите.
Но ако вървите по този невежествен начин, това ще бъде само един случаен успех.
В Англия има такива щастливи случаи на печалби, но тези хора, които си вземат лотарийни билети, правят следното: те отиват при един опитен астролог и му дават десет хиляди лева, за да направи своите изчисления и предварително да им каже кой номер от билетите печели. Тогава те отиват да си купят билета. Наистина, дали са десет хиляди лева, но затова печелят трийсет хиляди лева. Този астролог знае нещата, но за себе си не ги използва - той ги използва за другите хора. Достатъчно му е на него да вземе от десет души по десет хиляди лева - с това той си изкарва около сто хиляди лева.
към втори вариант >>
Но и тук още не е цялата реалност.
(втори вариант)
Следователно съществата, които стават духовни, трябва да обръщат погледа си отвътре навън. Аз уподобявам този процес на следното нещо: човек най-първо се стреми да трупа пари и като натрупа много пари, той започва да обръща погледа си навън. Той се замисля да купува ниви, да строи къщи и вниманието му е насочено към хората, които ще му работят. Това се подразбира под думите, които често духовните хора употребяват: „Да се обърне това общество." Значи да се обърне това общество - да се насочи погледът му към периферията. С това става един процес.
Но и тук още не е цялата реалност.
Значи да обърнем този процес - да стане един процес на разширение, но и [това] още не е всичката реалност. Значи, докато те държат на ръце, тебе ти е добре. Това е физическият свят. Но после онзи, който те е държал на ръце, те оставя на земята, престава вече да те държи и тебе ти става тъжно, скръбно. Духовният свят е този, който ти виждаш пред себе си, но щом не го виждаш, ти започваш да скърбиш.
към втори вариант >>
В Англия има такива щастливи случаи на печалби, но тези хора, които си вземат лотарийни билети, правят следното: те отиват при един опитен астролог и му дават десет хиляди лева, за да направи своите изчисления и предварително да им каже кой номер от билетите печели.
(втори вариант)
Сега да се върнем към съществената мисъл. Има привилегии, в които всички хора могат да участват. Вие сте взели един лотариен билет и седите, очаквате дано спечелите. Но ако вървите по този невежествен начин, това ще бъде само един случаен успех.
В Англия има такива щастливи случаи на печалби, но тези хора, които си вземат лотарийни билети, правят следното: те отиват при един опитен астролог и му дават десет хиляди лева, за да направи своите изчисления и предварително да им каже кой номер от билетите печели.
Тогава те отиват да си купят билета. Наистина, дали са десет хиляди лева, но затова печелят трийсет хиляди лева. Този астролог знае нещата, но за себе си не ги използва - той ги използва за другите хора. Достатъчно му е на него да вземе от десет души по десет хиляди лева - с това той си изкарва около сто хиляди лева. Той взима лихвите на тези печалби.
към втори вариант >>
Значи да обърнем този процес - да стане един процес на разширение, но и [това] още не е всичката реалност.
(втори вариант)
Аз уподобявам този процес на следното нещо: човек най-първо се стреми да трупа пари и като натрупа много пари, той започва да обръща погледа си навън. Той се замисля да купува ниви, да строи къщи и вниманието му е насочено към хората, които ще му работят. Това се подразбира под думите, които често духовните хора употребяват: „Да се обърне това общество." Значи да се обърне това общество - да се насочи погледът му към периферията. С това става един процес. Но и тук още не е цялата реалност.
Значи да обърнем този процес - да стане един процес на разширение, но и [това] още не е всичката реалност.
Значи, докато те държат на ръце, тебе ти е добре. Това е физическият свят. Но после онзи, който те е държал на ръце, те оставя на земята, престава вече да те държи и тебе ти става тъжно, скръбно. Духовният свят е този, който ти виждаш пред себе си, но щом не го виждаш, ти започваш да скърбиш. И ти казваш: „Мене ми е тъжно." Аз зная защо ти е тъжно.
към втори вариант >>
Тогава те отиват да си купят билета.
(втори вариант)
Сега да се върнем към съществената мисъл. Има привилегии, в които всички хора могат да участват. Вие сте взели един лотариен билет и седите, очаквате дано спечелите. Но ако вървите по този невежествен начин, това ще бъде само един случаен успех. В Англия има такива щастливи случаи на печалби, но тези хора, които си вземат лотарийни билети, правят следното: те отиват при един опитен астролог и му дават десет хиляди лева, за да направи своите изчисления и предварително да им каже кой номер от билетите печели.
Тогава те отиват да си купят билета.
Наистина, дали са десет хиляди лева, но затова печелят трийсет хиляди лева. Този астролог знае нещата, но за себе си не ги използва - той ги използва за другите хора. Достатъчно му е на него да вземе от десет души по десет хиляди лева - с това той си изкарва около сто хиляди лева. Той взима лихвите на тези печалби. Ще кажете: „Простено ли е човек да плаща по десет хиляди лева, за да си купи един лотариен билет?
към втори вариант >>
Значи, докато те държат на ръце, тебе ти е добре.
(втори вариант)
Той се замисля да купува ниви, да строи къщи и вниманието му е насочено към хората, които ще му работят. Това се подразбира под думите, които често духовните хора употребяват: „Да се обърне това общество." Значи да се обърне това общество - да се насочи погледът му към периферията. С това става един процес. Но и тук още не е цялата реалност. Значи да обърнем този процес - да стане един процес на разширение, но и [това] още не е всичката реалност.
Значи, докато те държат на ръце, тебе ти е добре.
Това е физическият свят. Но после онзи, който те е държал на ръце, те оставя на земята, престава вече да те държи и тебе ти става тъжно, скръбно. Духовният свят е този, който ти виждаш пред себе си, но щом не го виждаш, ти започваш да скърбиш. И ти казваш: „Мене ми е тъжно." Аз зная защо ти е тъжно. Защото онзи, който те е държал на ръце, е престанал вече да те държи, няма го вече.
към втори вариант >>
Наистина, дали са десет хиляди лева, но затова печелят трийсет хиляди лева.
(втори вариант)
Има привилегии, в които всички хора могат да участват. Вие сте взели един лотариен билет и седите, очаквате дано спечелите. Но ако вървите по този невежествен начин, това ще бъде само един случаен успех. В Англия има такива щастливи случаи на печалби, но тези хора, които си вземат лотарийни билети, правят следното: те отиват при един опитен астролог и му дават десет хиляди лева, за да направи своите изчисления и предварително да им каже кой номер от билетите печели. Тогава те отиват да си купят билета.
Наистина, дали са десет хиляди лева, но затова печелят трийсет хиляди лева.
Този астролог знае нещата, но за себе си не ги използва - той ги използва за другите хора. Достатъчно му е на него да вземе от десет души по десет хиляди лева - с това той си изкарва около сто хиляди лева. Той взима лихвите на тези печалби. Ще кажете: „Простено ли е човек да плаща по десет хиляди лева, за да си купи един лотариен билет? Не е ли грешно да прави това нещо?
към втори вариант >>
Това е физическият свят.
(втори вариант)
Това се подразбира под думите, които често духовните хора употребяват: „Да се обърне това общество." Значи да се обърне това общество - да се насочи погледът му към периферията. С това става един процес. Но и тук още не е цялата реалност. Значи да обърнем този процес - да стане един процес на разширение, но и [това] още не е всичката реалност. Значи, докато те държат на ръце, тебе ти е добре.
Това е физическият свят.
Но после онзи, който те е държал на ръце, те оставя на земята, престава вече да те държи и тебе ти става тъжно, скръбно. Духовният свят е този, който ти виждаш пред себе си, но щом не го виждаш, ти започваш да скърбиш. И ти казваш: „Мене ми е тъжно." Аз зная защо ти е тъжно. Защото онзи, който те е държал на ръце, е престанал вече да те държи, няма го вече. И тогава онзи, когото ти виждаше, престана вече да го виждаш.
към втори вариант >>
Този астролог знае нещата, но за себе си не ги използва - той ги използва за другите хора.
(втори вариант)
Вие сте взели един лотариен билет и седите, очаквате дано спечелите. Но ако вървите по този невежествен начин, това ще бъде само един случаен успех. В Англия има такива щастливи случаи на печалби, но тези хора, които си вземат лотарийни билети, правят следното: те отиват при един опитен астролог и му дават десет хиляди лева, за да направи своите изчисления и предварително да им каже кой номер от билетите печели. Тогава те отиват да си купят билета. Наистина, дали са десет хиляди лева, но затова печелят трийсет хиляди лева.
Този астролог знае нещата, но за себе си не ги използва - той ги използва за другите хора.
Достатъчно му е на него да вземе от десет души по десет хиляди лева - с това той си изкарва около сто хиляди лева. Той взима лихвите на тези печалби. Ще кажете: „Простено ли е човек да плаща по десет хиляди лева, за да си купи един лотариен билет? Не е ли грешно да прави това нещо? " Казвам: много хубаво мислите, но не е ли грехота вие да безпокоите Господа с вашето недоволство?
към втори вариант >>
Но после онзи, който те е държал на ръце, те оставя на земята, престава вече да те държи и тебе ти става тъжно, скръбно.
(втори вариант)
С това става един процес. Но и тук още не е цялата реалност. Значи да обърнем този процес - да стане един процес на разширение, но и [това] още не е всичката реалност. Значи, докато те държат на ръце, тебе ти е добре. Това е физическият свят.
Но после онзи, който те е държал на ръце, те оставя на земята, престава вече да те държи и тебе ти става тъжно, скръбно.
Духовният свят е този, който ти виждаш пред себе си, но щом не го виждаш, ти започваш да скърбиш. И ти казваш: „Мене ми е тъжно." Аз зная защо ти е тъжно. Защото онзи, който те е държал на ръце, е престанал вече да те държи, няма го вече. И тогава онзи, когото ти виждаше, престана вече да го виждаш.
към втори вариант >>
Достатъчно му е на него да вземе от десет души по десет хиляди лева - с това той си изкарва около сто хиляди лева.
(втори вариант)
Но ако вървите по този невежествен начин, това ще бъде само един случаен успех. В Англия има такива щастливи случаи на печалби, но тези хора, които си вземат лотарийни билети, правят следното: те отиват при един опитен астролог и му дават десет хиляди лева, за да направи своите изчисления и предварително да им каже кой номер от билетите печели. Тогава те отиват да си купят билета. Наистина, дали са десет хиляди лева, но затова печелят трийсет хиляди лева. Този астролог знае нещата, но за себе си не ги използва - той ги използва за другите хора.
Достатъчно му е на него да вземе от десет души по десет хиляди лева - с това той си изкарва около сто хиляди лева.
Той взима лихвите на тези печалби. Ще кажете: „Простено ли е човек да плаща по десет хиляди лева, за да си купи един лотариен билет? Не е ли грешно да прави това нещо? " Казвам: много хубаво мислите, но не е ли грехота вие да безпокоите Господа с вашето недоволство? По-добре си вземи един билет, който печели, и с него си уреди работите, отколкото да безпокоиш Господа със своето недоволство.
към втори вариант >>
Духовният свят е този, който ти виждаш пред себе си, но щом не го виждаш, ти започваш да скърбиш.
(втори вариант)
Но и тук още не е цялата реалност. Значи да обърнем този процес - да стане един процес на разширение, но и [това] още не е всичката реалност. Значи, докато те държат на ръце, тебе ти е добре. Това е физическият свят. Но после онзи, който те е държал на ръце, те оставя на земята, престава вече да те държи и тебе ти става тъжно, скръбно.
Духовният свят е този, който ти виждаш пред себе си, но щом не го виждаш, ти започваш да скърбиш.
И ти казваш: „Мене ми е тъжно." Аз зная защо ти е тъжно. Защото онзи, който те е държал на ръце, е престанал вече да те държи, няма го вече. И тогава онзи, когото ти виждаше, престана вече да го виждаш.
към втори вариант >>
Той взима лихвите на тези печалби.
(втори вариант)
В Англия има такива щастливи случаи на печалби, но тези хора, които си вземат лотарийни билети, правят следното: те отиват при един опитен астролог и му дават десет хиляди лева, за да направи своите изчисления и предварително да им каже кой номер от билетите печели. Тогава те отиват да си купят билета. Наистина, дали са десет хиляди лева, но затова печелят трийсет хиляди лева. Този астролог знае нещата, но за себе си не ги използва - той ги използва за другите хора. Достатъчно му е на него да вземе от десет души по десет хиляди лева - с това той си изкарва около сто хиляди лева.
Той взима лихвите на тези печалби.
Ще кажете: „Простено ли е човек да плаща по десет хиляди лева, за да си купи един лотариен билет? Не е ли грешно да прави това нещо? " Казвам: много хубаво мислите, но не е ли грехота вие да безпокоите Господа с вашето недоволство? По-добре си вземи един билет, който печели, и с него си уреди работите, отколкото да безпокоиш Господа със своето недоволство. Ти благодари на Господа, че има един закон, в който има една такава последователност.
към втори вариант >>
И ти казваш: „Мене ми е тъжно." Аз зная защо ти е тъжно.
(втори вариант)
Значи да обърнем този процес - да стане един процес на разширение, но и [това] още не е всичката реалност. Значи, докато те държат на ръце, тебе ти е добре. Това е физическият свят. Но после онзи, който те е държал на ръце, те оставя на земята, престава вече да те държи и тебе ти става тъжно, скръбно. Духовният свят е този, който ти виждаш пред себе си, но щом не го виждаш, ти започваш да скърбиш.
И ти казваш: „Мене ми е тъжно." Аз зная защо ти е тъжно.
Защото онзи, който те е държал на ръце, е престанал вече да те държи, няма го вече. И тогава онзи, когото ти виждаше, престана вече да го виждаш.
към втори вариант >>
Ще кажете: „Простено ли е човек да плаща по десет хиляди лева, за да си купи един лотариен билет?
(втори вариант)
Тогава те отиват да си купят билета. Наистина, дали са десет хиляди лева, но затова печелят трийсет хиляди лева. Този астролог знае нещата, но за себе си не ги използва - той ги използва за другите хора. Достатъчно му е на него да вземе от десет души по десет хиляди лева - с това той си изкарва около сто хиляди лева. Той взима лихвите на тези печалби.
Ще кажете: „Простено ли е човек да плаща по десет хиляди лева, за да си купи един лотариен билет?
Не е ли грешно да прави това нещо? " Казвам: много хубаво мислите, но не е ли грехота вие да безпокоите Господа с вашето недоволство? По-добре си вземи един билет, който печели, и с него си уреди работите, отколкото да безпокоиш Господа със своето недоволство. Ти благодари на Господа, че има един закон, в който има една такава последователност.
към втори вариант >>
Защото онзи, който те е държал на ръце, е престанал вече да те държи, няма го вече.
(втори вариант)
Значи, докато те държат на ръце, тебе ти е добре. Това е физическият свят. Но после онзи, който те е държал на ръце, те оставя на земята, престава вече да те държи и тебе ти става тъжно, скръбно. Духовният свят е този, който ти виждаш пред себе си, но щом не го виждаш, ти започваш да скърбиш. И ти казваш: „Мене ми е тъжно." Аз зная защо ти е тъжно.
Защото онзи, който те е държал на ръце, е престанал вече да те държи, няма го вече.
И тогава онзи, когото ти виждаше, престана вече да го виждаш.
към втори вариант >>
Не е ли грешно да прави това нещо?
(втори вариант)
Наистина, дали са десет хиляди лева, но затова печелят трийсет хиляди лева. Този астролог знае нещата, но за себе си не ги използва - той ги използва за другите хора. Достатъчно му е на него да вземе от десет души по десет хиляди лева - с това той си изкарва около сто хиляди лева. Той взима лихвите на тези печалби. Ще кажете: „Простено ли е човек да плаща по десет хиляди лева, за да си купи един лотариен билет?
Не е ли грешно да прави това нещо?
" Казвам: много хубаво мислите, но не е ли грехота вие да безпокоите Господа с вашето недоволство? По-добре си вземи един билет, който печели, и с него си уреди работите, отколкото да безпокоиш Господа със своето недоволство. Ти благодари на Господа, че има един закон, в който има една такава последователност.
към втори вариант >>
И тогава онзи, когото ти виждаше, престана вече да го виждаш.
(втори вариант)
Това е физическият свят. Но после онзи, който те е държал на ръце, те оставя на земята, престава вече да те държи и тебе ти става тъжно, скръбно. Духовният свят е този, който ти виждаш пред себе си, но щом не го виждаш, ти започваш да скърбиш. И ти казваш: „Мене ми е тъжно." Аз зная защо ти е тъжно. Защото онзи, който те е държал на ръце, е престанал вече да те държи, няма го вече.
И тогава онзи, когото ти виждаше, престана вече да го виждаш.
към втори вариант >>
" Казвам: много хубаво мислите, но не е ли грехота вие да безпокоите Господа с вашето недоволство?
(втори вариант)
Този астролог знае нещата, но за себе си не ги използва - той ги използва за другите хора. Достатъчно му е на него да вземе от десет души по десет хиляди лева - с това той си изкарва около сто хиляди лева. Той взима лихвите на тези печалби. Ще кажете: „Простено ли е човек да плаща по десет хиляди лева, за да си купи един лотариен билет? Не е ли грешно да прави това нещо?
" Казвам: много хубаво мислите, но не е ли грехота вие да безпокоите Господа с вашето недоволство?
По-добре си вземи един билет, който печели, и с него си уреди работите, отколкото да безпокоиш Господа със своето недоволство. Ти благодари на Господа, че има един закон, в който има една такава последователност.
към втори вариант >>
След това иде Божественият свят, дето реалността следва навсякъде след човека.
(втори вариант)
След това иде Божественият свят, дето реалността следва навсякъде след човека.
В дадения случай, ако ти имаш един приятел - той постоянно върви с тебе. Ти може да не го виждаш, но неговото съзнание постоянно те обгражда, върви с тебе и ти си спокоен. И тогава хората казват: „Този човек има една идея със себе си." Ти имаш един ангел хранител, ти не се безпокоиш, спокоен си. Дали го виждаш, или не го виждаш - то е друг въпрос. Следователно ние едновременно живеем в тези три свята и трябва да ги съединим в съзнанието си.
към втори вариант >>
По-добре си вземи един билет, който печели, и с него си уреди работите, отколкото да безпокоиш Господа със своето недоволство.
(втори вариант)
Достатъчно му е на него да вземе от десет души по десет хиляди лева - с това той си изкарва около сто хиляди лева. Той взима лихвите на тези печалби. Ще кажете: „Простено ли е човек да плаща по десет хиляди лева, за да си купи един лотариен билет? Не е ли грешно да прави това нещо? " Казвам: много хубаво мислите, но не е ли грехота вие да безпокоите Господа с вашето недоволство?
По-добре си вземи един билет, който печели, и с него си уреди работите, отколкото да безпокоиш Господа със своето недоволство.
Ти благодари на Господа, че има един закон, в който има една такава последователност.
към втори вариант >>
В дадения случай, ако ти имаш един приятел - той постоянно върви с тебе.
(втори вариант)
След това иде Божественият свят, дето реалността следва навсякъде след човека.
В дадения случай, ако ти имаш един приятел - той постоянно върви с тебе.
Ти може да не го виждаш, но неговото съзнание постоянно те обгражда, върви с тебе и ти си спокоен. И тогава хората казват: „Този човек има една идея със себе си." Ти имаш един ангел хранител, ти не се безпокоиш, спокоен си. Дали го виждаш, или не го виждаш - то е друг въпрос. Следователно ние едновременно живеем в тези три свята и трябва да ги съединим в съзнанието си. Тези три свята съставляват един и същ свят, но ние сме ги разделили, физическият свят е пълно отражение на Божествения, а духовният е посредник.
към втори вариант >>
Ти благодари на Господа, че има един закон, в който има една такава последователност.
(втори вариант)
Той взима лихвите на тези печалби. Ще кажете: „Простено ли е човек да плаща по десет хиляди лева, за да си купи един лотариен билет? Не е ли грешно да прави това нещо? " Казвам: много хубаво мислите, но не е ли грехота вие да безпокоите Господа с вашето недоволство? По-добре си вземи един билет, който печели, и с него си уреди работите, отколкото да безпокоиш Господа със своето недоволство.
Ти благодари на Господа, че има един закон, в който има една такава последователност.
към втори вариант >>
Ти може да не го виждаш, но неговото съзнание постоянно те обгражда, върви с тебе и ти си спокоен.
(втори вариант)
След това иде Божественият свят, дето реалността следва навсякъде след човека. В дадения случай, ако ти имаш един приятел - той постоянно върви с тебе.
Ти може да не го виждаш, но неговото съзнание постоянно те обгражда, върви с тебе и ти си спокоен.
И тогава хората казват: „Този човек има една идея със себе си." Ти имаш един ангел хранител, ти не се безпокоиш, спокоен си. Дали го виждаш, или не го виждаш - то е друг въпрос. Следователно ние едновременно живеем в тези три свята и трябва да ги съединим в съзнанието си. Тези три свята съставляват един и същ свят, но ние сме ги разделили, физическият свят е пълно отражение на Божествения, а духовният е посредник. Всички същества, които седят в духовния свят, са служители - те работят между Божествения и човешкия свят.
към втори вариант >>
По този закон и всяка майка може да го прилага, когато едно дете се разболее.
(втори вариант)
По този закон и всяка майка може да го прилага, когато едно дете се разболее.
Тя може да направи своите изчисления съобразно съчетанията на планетите и да знае дали детето й ще оздравее, или не. Дете, което се разболява при изпразване на месечината, никога няма да умре. Дете, което се разболява при преминаване на слънцето от девети септември към южното полушарие, никога няма да умре. Но и при тия условия майката със своята отрицателна мисъл може да умори детето си. Тя ще започне да вика лекари, да внушава и на себе си, и на детето си някои лоши мисли - че ще стане някакво усложнение - докато си създаде някакъв бръмбар в главата.
към втори вариант >>
И тогава хората казват: „Този човек има една идея със себе си." Ти имаш един ангел хранител, ти не се безпокоиш, спокоен си.
(втори вариант)
След това иде Божественият свят, дето реалността следва навсякъде след човека. В дадения случай, ако ти имаш един приятел - той постоянно върви с тебе. Ти може да не го виждаш, но неговото съзнание постоянно те обгражда, върви с тебе и ти си спокоен.
И тогава хората казват: „Този човек има една идея със себе си." Ти имаш един ангел хранител, ти не се безпокоиш, спокоен си.
Дали го виждаш, или не го виждаш - то е друг въпрос. Следователно ние едновременно живеем в тези три свята и трябва да ги съединим в съзнанието си. Тези три свята съставляват един и същ свят, но ние сме ги разделили, физическият свят е пълно отражение на Божествения, а духовният е посредник. Всички същества, които седят в духовния свят, са служители - те работят между Божествения и човешкия свят. Те са съединени.
към втори вариант >>
Тя може да направи своите изчисления съобразно съчетанията на планетите и да знае дали детето й ще оздравее, или не.
(втори вариант)
По този закон и всяка майка може да го прилага, когато едно дете се разболее.
Тя може да направи своите изчисления съобразно съчетанията на планетите и да знае дали детето й ще оздравее, или не.
Дете, което се разболява при изпразване на месечината, никога няма да умре. Дете, което се разболява при преминаване на слънцето от девети септември към южното полушарие, никога няма да умре. Но и при тия условия майката със своята отрицателна мисъл може да умори детето си. Тя ще започне да вика лекари, да внушава и на себе си, и на детето си някои лоши мисли - че ще стане някакво усложнение - докато си създаде някакъв бръмбар в главата. Обаче има неща, които не са възможни.
към втори вариант >>
Дали го виждаш, или не го виждаш - то е друг въпрос.
(втори вариант)
След това иде Божественият свят, дето реалността следва навсякъде след човека. В дадения случай, ако ти имаш един приятел - той постоянно върви с тебе. Ти може да не го виждаш, но неговото съзнание постоянно те обгражда, върви с тебе и ти си спокоен. И тогава хората казват: „Този човек има една идея със себе си." Ти имаш един ангел хранител, ти не се безпокоиш, спокоен си.
Дали го виждаш, или не го виждаш - то е друг въпрос.
Следователно ние едновременно живеем в тези три свята и трябва да ги съединим в съзнанието си. Тези три свята съставляват един и същ свят, но ние сме ги разделили, физическият свят е пълно отражение на Божествения, а духовният е посредник. Всички същества, които седят в духовния свят, са служители - те работят между Божествения и човешкия свят. Те са съединени. Който разбира това нещо, той няма да казва: „Аз искам да бъда духовен." Не, у тебе духовното може да бъде, без да си духовен.
към втори вариант >>
Дете, което се разболява при изпразване на месечината, никога няма да умре.
(втори вариант)
По този закон и всяка майка може да го прилага, когато едно дете се разболее. Тя може да направи своите изчисления съобразно съчетанията на планетите и да знае дали детето й ще оздравее, или не.
Дете, което се разболява при изпразване на месечината, никога няма да умре.
Дете, което се разболява при преминаване на слънцето от девети септември към южното полушарие, никога няма да умре. Но и при тия условия майката със своята отрицателна мисъл може да умори детето си. Тя ще започне да вика лекари, да внушава и на себе си, и на детето си някои лоши мисли - че ще стане някакво усложнение - докато си създаде някакъв бръмбар в главата. Обаче има неща, които не са възможни. И когато става въпрос за умиране, има известна вероятност, кога човек може да умре.
към втори вариант >>
Следователно ние едновременно живеем в тези три свята и трябва да ги съединим в съзнанието си.
(втори вариант)
След това иде Божественият свят, дето реалността следва навсякъде след човека. В дадения случай, ако ти имаш един приятел - той постоянно върви с тебе. Ти може да не го виждаш, но неговото съзнание постоянно те обгражда, върви с тебе и ти си спокоен. И тогава хората казват: „Този човек има една идея със себе си." Ти имаш един ангел хранител, ти не се безпокоиш, спокоен си. Дали го виждаш, или не го виждаш - то е друг въпрос.
Следователно ние едновременно живеем в тези три свята и трябва да ги съединим в съзнанието си.
Тези три свята съставляват един и същ свят, но ние сме ги разделили, физическият свят е пълно отражение на Божествения, а духовният е посредник. Всички същества, които седят в духовния свят, са служители - те работят между Божествения и човешкия свят. Те са съединени. Който разбира това нещо, той няма да казва: „Аз искам да бъда духовен." Не, у тебе духовното може да бъде, без да си духовен. Духовното само по себе си е независимо.
към втори вариант >>
Дете, което се разболява при преминаване на слънцето от девети септември към южното полушарие, никога няма да умре.
(втори вариант)
По този закон и всяка майка може да го прилага, когато едно дете се разболее. Тя може да направи своите изчисления съобразно съчетанията на планетите и да знае дали детето й ще оздравее, или не. Дете, което се разболява при изпразване на месечината, никога няма да умре.
Дете, което се разболява при преминаване на слънцето от девети септември към южното полушарие, никога няма да умре.
Но и при тия условия майката със своята отрицателна мисъл може да умори детето си. Тя ще започне да вика лекари, да внушава и на себе си, и на детето си някои лоши мисли - че ще стане някакво усложнение - докато си създаде някакъв бръмбар в главата. Обаче има неща, които не са възможни. И когато става въпрос за умиране, има известна вероятност, кога човек може да умре. При сегашните условия има известни възможности и ние трябва да знаем тези възможности, когато ние идваме до такъв един възел, дето е смъртта.
към втори вариант >>
Тези три свята съставляват един и същ свят, но ние сме ги разделили, физическият свят е пълно отражение на Божествения, а духовният е посредник.
(втори вариант)
В дадения случай, ако ти имаш един приятел - той постоянно върви с тебе. Ти може да не го виждаш, но неговото съзнание постоянно те обгражда, върви с тебе и ти си спокоен. И тогава хората казват: „Този човек има една идея със себе си." Ти имаш един ангел хранител, ти не се безпокоиш, спокоен си. Дали го виждаш, или не го виждаш - то е друг въпрос. Следователно ние едновременно живеем в тези три свята и трябва да ги съединим в съзнанието си.
Тези три свята съставляват един и същ свят, но ние сме ги разделили, физическият свят е пълно отражение на Божествения, а духовният е посредник.
Всички същества, които седят в духовния свят, са служители - те работят между Божествения и човешкия свят. Те са съединени. Който разбира това нещо, той няма да казва: „Аз искам да бъда духовен." Не, у тебе духовното може да бъде, без да си духовен. Духовното само по себе си е независимо. Каква е разликата тогава?
към втори вариант >>
Но и при тия условия майката със своята отрицателна мисъл може да умори детето си.
(втори вариант)
По този закон и всяка майка може да го прилага, когато едно дете се разболее. Тя може да направи своите изчисления съобразно съчетанията на планетите и да знае дали детето й ще оздравее, или не. Дете, което се разболява при изпразване на месечината, никога няма да умре. Дете, което се разболява при преминаване на слънцето от девети септември към южното полушарие, никога няма да умре.
Но и при тия условия майката със своята отрицателна мисъл може да умори детето си.
Тя ще започне да вика лекари, да внушава и на себе си, и на детето си някои лоши мисли - че ще стане някакво усложнение - докато си създаде някакъв бръмбар в главата. Обаче има неща, които не са възможни. И когато става въпрос за умиране, има известна вероятност, кога човек може да умре. При сегашните условия има известни възможности и ние трябва да знаем тези възможности, когато ние идваме до такъв един възел, дето е смъртта. Всякога при опасни случаи има известни предупреждения, известни страдания и неволи, чрез които небето иска да ни запази от тези условия.
към втори вариант >>
Всички същества, които седят в духовния свят, са служители - те работят между Божествения и човешкия свят.
(втори вариант)
Ти може да не го виждаш, но неговото съзнание постоянно те обгражда, върви с тебе и ти си спокоен. И тогава хората казват: „Този човек има една идея със себе си." Ти имаш един ангел хранител, ти не се безпокоиш, спокоен си. Дали го виждаш, или не го виждаш - то е друг въпрос. Следователно ние едновременно живеем в тези три свята и трябва да ги съединим в съзнанието си. Тези три свята съставляват един и същ свят, но ние сме ги разделили, физическият свят е пълно отражение на Божествения, а духовният е посредник.
Всички същества, които седят в духовния свят, са служители - те работят между Божествения и човешкия свят.
Те са съединени. Който разбира това нещо, той няма да казва: „Аз искам да бъда духовен." Не, у тебе духовното може да бъде, без да си духовен. Духовното само по себе си е независимо. Каква е разликата тогава?
към втори вариант >>
Тя ще започне да вика лекари, да внушава и на себе си, и на детето си някои лоши мисли - че ще стане някакво усложнение - докато си създаде някакъв бръмбар в главата.
(втори вариант)
По този закон и всяка майка може да го прилага, когато едно дете се разболее. Тя може да направи своите изчисления съобразно съчетанията на планетите и да знае дали детето й ще оздравее, или не. Дете, което се разболява при изпразване на месечината, никога няма да умре. Дете, което се разболява при преминаване на слънцето от девети септември към южното полушарие, никога няма да умре. Но и при тия условия майката със своята отрицателна мисъл може да умори детето си.
Тя ще започне да вика лекари, да внушава и на себе си, и на детето си някои лоши мисли - че ще стане някакво усложнение - докато си създаде някакъв бръмбар в главата.
Обаче има неща, които не са възможни. И когато става въпрос за умиране, има известна вероятност, кога човек може да умре. При сегашните условия има известни възможности и ние трябва да знаем тези възможности, когато ние идваме до такъв един възел, дето е смъртта. Всякога при опасни случаи има известни предупреждения, известни страдания и неволи, чрез които небето иска да ни запази от тези условия. И всички страдания, които идват, са все с цел да ни избавят от висящата смърт над нас, защото ние като мухи отиваме към огъня.
към втори вариант >>
Те са съединени.
(втори вариант)
И тогава хората казват: „Този човек има една идея със себе си." Ти имаш един ангел хранител, ти не се безпокоиш, спокоен си. Дали го виждаш, или не го виждаш - то е друг въпрос. Следователно ние едновременно живеем в тези три свята и трябва да ги съединим в съзнанието си. Тези три свята съставляват един и същ свят, но ние сме ги разделили, физическият свят е пълно отражение на Божествения, а духовният е посредник. Всички същества, които седят в духовния свят, са служители - те работят между Божествения и човешкия свят.
Те са съединени.
Който разбира това нещо, той няма да казва: „Аз искам да бъда духовен." Не, у тебе духовното може да бъде, без да си духовен. Духовното само по себе си е независимо. Каква е разликата тогава?
към втори вариант >>
Обаче има неща, които не са възможни.
(втори вариант)
Тя може да направи своите изчисления съобразно съчетанията на планетите и да знае дали детето й ще оздравее, или не. Дете, което се разболява при изпразване на месечината, никога няма да умре. Дете, което се разболява при преминаване на слънцето от девети септември към южното полушарие, никога няма да умре. Но и при тия условия майката със своята отрицателна мисъл може да умори детето си. Тя ще започне да вика лекари, да внушава и на себе си, и на детето си някои лоши мисли - че ще стане някакво усложнение - докато си създаде някакъв бръмбар в главата.
Обаче има неща, които не са възможни.
И когато става въпрос за умиране, има известна вероятност, кога човек може да умре. При сегашните условия има известни възможности и ние трябва да знаем тези възможности, когато ние идваме до такъв един възел, дето е смъртта. Всякога при опасни случаи има известни предупреждения, известни страдания и неволи, чрез които небето иска да ни запази от тези условия. И всички страдания, които идват, са все с цел да ни избавят от висящата смърт над нас, защото ние като мухи отиваме към огъня.
към втори вариант >>
Който разбира това нещо, той няма да казва: „Аз искам да бъда духовен." Не, у тебе духовното може да бъде, без да си духовен.
(втори вариант)
Дали го виждаш, или не го виждаш - то е друг въпрос. Следователно ние едновременно живеем в тези три свята и трябва да ги съединим в съзнанието си. Тези три свята съставляват един и същ свят, но ние сме ги разделили, физическият свят е пълно отражение на Божествения, а духовният е посредник. Всички същества, които седят в духовния свят, са служители - те работят между Божествения и човешкия свят. Те са съединени.
Който разбира това нещо, той няма да казва: „Аз искам да бъда духовен." Не, у тебе духовното може да бъде, без да си духовен.
Духовното само по себе си е независимо. Каква е разликата тогава?
към втори вариант >>
И когато става въпрос за умиране, има известна вероятност, кога човек може да умре.
(втори вариант)
Дете, което се разболява при изпразване на месечината, никога няма да умре. Дете, което се разболява при преминаване на слънцето от девети септември към южното полушарие, никога няма да умре. Но и при тия условия майката със своята отрицателна мисъл може да умори детето си. Тя ще започне да вика лекари, да внушава и на себе си, и на детето си някои лоши мисли - че ще стане някакво усложнение - докато си създаде някакъв бръмбар в главата. Обаче има неща, които не са възможни.
И когато става въпрос за умиране, има известна вероятност, кога човек може да умре.
При сегашните условия има известни възможности и ние трябва да знаем тези възможности, когато ние идваме до такъв един възел, дето е смъртта. Всякога при опасни случаи има известни предупреждения, известни страдания и неволи, чрез които небето иска да ни запази от тези условия. И всички страдания, които идват, са все с цел да ни избавят от висящата смърт над нас, защото ние като мухи отиваме към огъня.
към втори вариант >>
Духовното само по себе си е независимо.
(втори вариант)
Следователно ние едновременно живеем в тези три свята и трябва да ги съединим в съзнанието си. Тези три свята съставляват един и същ свят, но ние сме ги разделили, физическият свят е пълно отражение на Божествения, а духовният е посредник. Всички същества, които седят в духовния свят, са служители - те работят между Божествения и човешкия свят. Те са съединени. Който разбира това нещо, той няма да казва: „Аз искам да бъда духовен." Не, у тебе духовното може да бъде, без да си духовен.
Духовното само по себе си е независимо.
Каква е разликата тогава?
към втори вариант >>
При сегашните условия има известни възможности и ние трябва да знаем тези възможности, когато ние идваме до такъв един възел, дето е смъртта.
(втори вариант)
Дете, което се разболява при преминаване на слънцето от девети септември към южното полушарие, никога няма да умре. Но и при тия условия майката със своята отрицателна мисъл може да умори детето си. Тя ще започне да вика лекари, да внушава и на себе си, и на детето си някои лоши мисли - че ще стане някакво усложнение - докато си създаде някакъв бръмбар в главата. Обаче има неща, които не са възможни. И когато става въпрос за умиране, има известна вероятност, кога човек може да умре.
При сегашните условия има известни възможности и ние трябва да знаем тези възможности, когато ние идваме до такъв един възел, дето е смъртта.
Всякога при опасни случаи има известни предупреждения, известни страдания и неволи, чрез които небето иска да ни запази от тези условия. И всички страдания, които идват, са все с цел да ни избавят от висящата смърт над нас, защото ние като мухи отиваме към огъня.
към втори вариант >>
Каква е разликата тогава?
(втори вариант)
Тези три свята съставляват един и същ свят, но ние сме ги разделили, физическият свят е пълно отражение на Божествения, а духовният е посредник. Всички същества, които седят в духовния свят, са служители - те работят между Божествения и човешкия свят. Те са съединени. Който разбира това нещо, той няма да казва: „Аз искам да бъда духовен." Не, у тебе духовното може да бъде, без да си духовен. Духовното само по себе си е независимо.
Каква е разликата тогава?
към втори вариант >>
Всякога при опасни случаи има известни предупреждения, известни страдания и неволи, чрез които небето иска да ни запази от тези условия.
(втори вариант)
Но и при тия условия майката със своята отрицателна мисъл може да умори детето си. Тя ще започне да вика лекари, да внушава и на себе си, и на детето си някои лоши мисли - че ще стане някакво усложнение - докато си създаде някакъв бръмбар в главата. Обаче има неща, които не са възможни. И когато става въпрос за умиране, има известна вероятност, кога човек може да умре. При сегашните условия има известни възможности и ние трябва да знаем тези възможности, когато ние идваме до такъв един възел, дето е смъртта.
Всякога при опасни случаи има известни предупреждения, известни страдания и неволи, чрез които небето иска да ни запази от тези условия.
И всички страдания, които идват, са все с цел да ни избавят от висящата смърт над нас, защото ние като мухи отиваме към огъня.
към втори вариант >>
Един човек ангел може ли да стане?
(втори вариант)
Един човек ангел може ли да стане?
По служене, по работа може да стане ангел, но по същество той като човек ангел не може да стане, понеже същината и еволюцията, по която върви ангелът, не е като тази на човека. Защо? Понеже ангелът не знае какво нещо е грях, а човекът знае. В съзнанието на ангела съществува абсолютна чистота - той грях не знае и не може да си го представи. Как си представлява ангелът света? Човек си представлява света от две страни, от две лица.
към втори вариант >>
И всички страдания, които идват, са все с цел да ни избавят от висящата смърт над нас, защото ние като мухи отиваме към огъня.
(втори вариант)
Тя ще започне да вика лекари, да внушава и на себе си, и на детето си някои лоши мисли - че ще стане някакво усложнение - докато си създаде някакъв бръмбар в главата. Обаче има неща, които не са възможни. И когато става въпрос за умиране, има известна вероятност, кога човек може да умре. При сегашните условия има известни възможности и ние трябва да знаем тези възможности, когато ние идваме до такъв един възел, дето е смъртта. Всякога при опасни случаи има известни предупреждения, известни страдания и неволи, чрез които небето иска да ни запази от тези условия.
И всички страдания, които идват, са все с цел да ни избавят от висящата смърт над нас, защото ние като мухи отиваме към огъня.
към втори вариант >>
По служене, по работа може да стане ангел, но по същество той като човек ангел не може да стане, понеже същината и еволюцията, по която върви ангелът, не е като тази на човека. Защо?
(втори вариант)
Един човек ангел може ли да стане?
По служене, по работа може да стане ангел, но по същество той като човек ангел не може да стане, понеже същината и еволюцията, по която върви ангелът, не е като тази на човека. Защо?
Понеже ангелът не знае какво нещо е грях, а човекът знае. В съзнанието на ангела съществува абсолютна чистота - той грях не знае и не може да си го представи. Как си представлява ангелът света? Човек си представлява света от две страни, от две лица. И тогава можем да кажем, че светът на ангелите се осветлява отвсякъде, а светът на хората се осветлява от една страна.
към втори вариант >>
Че колко хора убиват животните.
(втори вариант)
Че колко хора убиват животните.
Някой казва: „Аз искам да бъда щастлив." Освен че няма да бъдеш щастлив, но ще бъдеш нещастен. Вероятността за щастието е строго определена. Всеки може да ти каже кога можеш да бъдеш щастлив - това не е голяма философия. Някой казва: „Еди-коя си гадачка може да ми каже това." Отвикнете от тези гадачки. Много религиозни хора вярват в Бога, а отиват при разни гадачки да им гадаят.
към втори вариант >>
Понеже ангелът не знае какво нещо е грях, а човекът знае.
(втори вариант)
Един човек ангел може ли да стане? По служене, по работа може да стане ангел, но по същество той като човек ангел не може да стане, понеже същината и еволюцията, по която върви ангелът, не е като тази на човека. Защо?
Понеже ангелът не знае какво нещо е грях, а човекът знае.
В съзнанието на ангела съществува абсолютна чистота - той грях не знае и не може да си го представи. Как си представлява ангелът света? Човек си представлява света от две страни, от две лица. И тогава можем да кажем, че светът на ангелите се осветлява отвсякъде, а светът на хората се осветлява от една страна. Но и в света на ангелите има нещо, което не е осветлено.
към втори вариант >>
Някой казва: „Аз искам да бъда щастлив." Освен че няма да бъдеш щастлив, но ще бъдеш нещастен.
(втори вариант)
Че колко хора убиват животните.
Някой казва: „Аз искам да бъда щастлив." Освен че няма да бъдеш щастлив, но ще бъдеш нещастен.
Вероятността за щастието е строго определена. Всеки може да ти каже кога можеш да бъдеш щастлив - това не е голяма философия. Някой казва: „Еди-коя си гадачка може да ми каже това." Отвикнете от тези гадачки. Много религиозни хора вярват в Бога, а отиват при разни гадачки да им гадаят. Ученият човек, като погледне в своя микроскоп, вижда неща, които ти не виждаш.
към втори вариант >>
В съзнанието на ангела съществува абсолютна чистота - той грях не знае и не може да си го представи.
(втори вариант)
Един човек ангел може ли да стане? По служене, по работа може да стане ангел, но по същество той като човек ангел не може да стане, понеже същината и еволюцията, по която върви ангелът, не е като тази на човека. Защо? Понеже ангелът не знае какво нещо е грях, а човекът знае.
В съзнанието на ангела съществува абсолютна чистота - той грях не знае и не може да си го представи.
Как си представлява ангелът света? Човек си представлява света от две страни, от две лица. И тогава можем да кажем, че светът на ангелите се осветлява отвсякъде, а светът на хората се осветлява от една страна. Но и в света на ангелите има нещо, което не е осветлено. И те се стремят към нещо - има нещо, което ги тласка и те се стремят към усъвършенстване.
към втори вариант >>
Вероятността за щастието е строго определена.
(втори вариант)
Че колко хора убиват животните. Някой казва: „Аз искам да бъда щастлив." Освен че няма да бъдеш щастлив, но ще бъдеш нещастен.
Вероятността за щастието е строго определена.
Всеки може да ти каже кога можеш да бъдеш щастлив - това не е голяма философия. Някой казва: „Еди-коя си гадачка може да ми каже това." Отвикнете от тези гадачки. Много религиозни хора вярват в Бога, а отиват при разни гадачки да им гадаят. Ученият човек, като погледне в своя микроскоп, вижда неща, които ти не виждаш. Ученият химик, като изследва кръвта ти, вижда колко е нечиста твоята пот и ти казва: „Изчисти потта си, защото имаш много отровни вещества в нея." Той ще ти препоръча храна, каквато трябва да ядеш, и ще ти каже," че трябва да измениш начина на живеенето си.
към втори вариант >>
Как си представлява ангелът света?
(втори вариант)
Един човек ангел може ли да стане? По служене, по работа може да стане ангел, но по същество той като човек ангел не може да стане, понеже същината и еволюцията, по която върви ангелът, не е като тази на човека. Защо? Понеже ангелът не знае какво нещо е грях, а човекът знае. В съзнанието на ангела съществува абсолютна чистота - той грях не знае и не може да си го представи.
Как си представлява ангелът света?
Човек си представлява света от две страни, от две лица. И тогава можем да кажем, че светът на ангелите се осветлява отвсякъде, а светът на хората се осветлява от една страна. Но и в света на ангелите има нещо, което не е осветлено. И те се стремят към нещо - има нещо, което ги тласка и те се стремят към усъвършенстване. Значи и у тях има един стремеж, нещо ги тласка, само че този стремеж у тях е към хармония.
към втори вариант >>
Всеки може да ти каже кога можеш да бъдеш щастлив - това не е голяма философия.
(втори вариант)
Че колко хора убиват животните. Някой казва: „Аз искам да бъда щастлив." Освен че няма да бъдеш щастлив, но ще бъдеш нещастен. Вероятността за щастието е строго определена.
Всеки може да ти каже кога можеш да бъдеш щастлив - това не е голяма философия.
Някой казва: „Еди-коя си гадачка може да ми каже това." Отвикнете от тези гадачки. Много религиозни хора вярват в Бога, а отиват при разни гадачки да им гадаят. Ученият човек, като погледне в своя микроскоп, вижда неща, които ти не виждаш. Ученият химик, като изследва кръвта ти, вижда колко е нечиста твоята пот и ти казва: „Изчисти потта си, защото имаш много отровни вещества в нея." Той ще ти препоръча храна, каквато трябва да ядеш, и ще ти каже," че трябва да измениш начина на живеенето си. При големите заблуждения, които сега съществуват, майките изменят своя начин, както и начина, по който живеят техните деца, и ги изморяват.
към втори вариант >>
Човек си представлява света от две страни, от две лица.
(втори вариант)
Един човек ангел може ли да стане? По служене, по работа може да стане ангел, но по същество той като човек ангел не може да стане, понеже същината и еволюцията, по която върви ангелът, не е като тази на човека. Защо? Понеже ангелът не знае какво нещо е грях, а човекът знае. В съзнанието на ангела съществува абсолютна чистота - той грях не знае и не може да си го представи. Как си представлява ангелът света?
Човек си представлява света от две страни, от две лица.
И тогава можем да кажем, че светът на ангелите се осветлява отвсякъде, а светът на хората се осветлява от една страна. Но и в света на ангелите има нещо, което не е осветлено. И те се стремят към нещо - има нещо, което ги тласка и те се стремят към усъвършенстване. Значи и у тях има един стремеж, нещо ги тласка, само че този стремеж у тях е към хармония. Този стремеж е като на някой виден музикант, който създава хармонията и се радва на това разширение.
към втори вариант >>
Някой казва: „Еди-коя си гадачка може да ми каже това." Отвикнете от тези гадачки.
(втори вариант)
Че колко хора убиват животните. Някой казва: „Аз искам да бъда щастлив." Освен че няма да бъдеш щастлив, но ще бъдеш нещастен. Вероятността за щастието е строго определена. Всеки може да ти каже кога можеш да бъдеш щастлив - това не е голяма философия.
Някой казва: „Еди-коя си гадачка може да ми каже това." Отвикнете от тези гадачки.
Много религиозни хора вярват в Бога, а отиват при разни гадачки да им гадаят. Ученият човек, като погледне в своя микроскоп, вижда неща, които ти не виждаш. Ученият химик, като изследва кръвта ти, вижда колко е нечиста твоята пот и ти казва: „Изчисти потта си, защото имаш много отровни вещества в нея." Той ще ти препоръча храна, каквато трябва да ядеш, и ще ти каже," че трябва да измениш начина на живеенето си. При големите заблуждения, които сега съществуват, майките изменят своя начин, както и начина, по който живеят техните деца, и ги изморяват.
към втори вариант >>
И тогава можем да кажем, че светът на ангелите се осветлява отвсякъде, а светът на хората се осветлява от една страна.
(втори вариант)
По служене, по работа може да стане ангел, но по същество той като човек ангел не може да стане, понеже същината и еволюцията, по която върви ангелът, не е като тази на човека. Защо? Понеже ангелът не знае какво нещо е грях, а човекът знае. В съзнанието на ангела съществува абсолютна чистота - той грях не знае и не може да си го представи. Как си представлява ангелът света? Човек си представлява света от две страни, от две лица.
И тогава можем да кажем, че светът на ангелите се осветлява отвсякъде, а светът на хората се осветлява от една страна.
Но и в света на ангелите има нещо, което не е осветлено. И те се стремят към нещо - има нещо, което ги тласка и те се стремят към усъвършенстване. Значи и у тях има един стремеж, нещо ги тласка, само че този стремеж у тях е към хармония. Този стремеж е като на някой виден музикант, който създава хармонията и се радва на това разширение. У човека има това, че той иска да се освободи от дисхармонията.
към втори вариант >>
Много религиозни хора вярват в Бога, а отиват при разни гадачки да им гадаят.
(втори вариант)
Че колко хора убиват животните. Някой казва: „Аз искам да бъда щастлив." Освен че няма да бъдеш щастлив, но ще бъдеш нещастен. Вероятността за щастието е строго определена. Всеки може да ти каже кога можеш да бъдеш щастлив - това не е голяма философия. Някой казва: „Еди-коя си гадачка може да ми каже това." Отвикнете от тези гадачки.
Много религиозни хора вярват в Бога, а отиват при разни гадачки да им гадаят.
Ученият човек, като погледне в своя микроскоп, вижда неща, които ти не виждаш. Ученият химик, като изследва кръвта ти, вижда колко е нечиста твоята пот и ти казва: „Изчисти потта си, защото имаш много отровни вещества в нея." Той ще ти препоръча храна, каквато трябва да ядеш, и ще ти каже," че трябва да измениш начина на живеенето си. При големите заблуждения, които сега съществуват, майките изменят своя начин, както и начина, по който живеят техните деца, и ги изморяват.
към втори вариант >>
Но и в света на ангелите има нещо, което не е осветлено.
(втори вариант)
Понеже ангелът не знае какво нещо е грях, а човекът знае. В съзнанието на ангела съществува абсолютна чистота - той грях не знае и не може да си го представи. Как си представлява ангелът света? Човек си представлява света от две страни, от две лица. И тогава можем да кажем, че светът на ангелите се осветлява отвсякъде, а светът на хората се осветлява от една страна.
Но и в света на ангелите има нещо, което не е осветлено.
И те се стремят към нещо - има нещо, което ги тласка и те се стремят към усъвършенстване. Значи и у тях има един стремеж, нещо ги тласка, само че този стремеж у тях е към хармония. Този стремеж е като на някой виден музикант, който създава хармонията и се радва на това разширение. У човека има това, че той иска да се освободи от дисхармонията. Значи той работи в две посоки.
към втори вариант >>
Ученият човек, като погледне в своя микроскоп, вижда неща, които ти не виждаш.
(втори вариант)
Някой казва: „Аз искам да бъда щастлив." Освен че няма да бъдеш щастлив, но ще бъдеш нещастен. Вероятността за щастието е строго определена. Всеки може да ти каже кога можеш да бъдеш щастлив - това не е голяма философия. Някой казва: „Еди-коя си гадачка може да ми каже това." Отвикнете от тези гадачки. Много религиозни хора вярват в Бога, а отиват при разни гадачки да им гадаят.
Ученият човек, като погледне в своя микроскоп, вижда неща, които ти не виждаш.
Ученият химик, като изследва кръвта ти, вижда колко е нечиста твоята пот и ти казва: „Изчисти потта си, защото имаш много отровни вещества в нея." Той ще ти препоръча храна, каквато трябва да ядеш, и ще ти каже," че трябва да измениш начина на живеенето си. При големите заблуждения, които сега съществуват, майките изменят своя начин, както и начина, по който живеят техните деца, и ги изморяват.
към втори вариант >>
И те се стремят към нещо - има нещо, което ги тласка и те се стремят към усъвършенстване.
(втори вариант)
В съзнанието на ангела съществува абсолютна чистота - той грях не знае и не може да си го представи. Как си представлява ангелът света? Човек си представлява света от две страни, от две лица. И тогава можем да кажем, че светът на ангелите се осветлява отвсякъде, а светът на хората се осветлява от една страна. Но и в света на ангелите има нещо, което не е осветлено.
И те се стремят към нещо - има нещо, което ги тласка и те се стремят към усъвършенстване.
Значи и у тях има един стремеж, нещо ги тласка, само че този стремеж у тях е към хармония. Този стремеж е като на някой виден музикант, който създава хармонията и се радва на това разширение. У човека има това, че той иска да се освободи от дисхармонията. Значи той работи в две посоки. Следователно той иска да работи за хармонията, но същевременно иска да се освободи и от дисхармонията.
към втори вариант >>
Ученият химик, като изследва кръвта ти, вижда колко е нечиста твоята пот и ти казва: „Изчисти потта си, защото имаш много отровни вещества в нея." Той ще ти препоръча храна, каквато трябва да ядеш, и ще ти каже," че трябва да измениш начина на живеенето си.
(втори вариант)
Вероятността за щастието е строго определена. Всеки може да ти каже кога можеш да бъдеш щастлив - това не е голяма философия. Някой казва: „Еди-коя си гадачка може да ми каже това." Отвикнете от тези гадачки. Много религиозни хора вярват в Бога, а отиват при разни гадачки да им гадаят. Ученият човек, като погледне в своя микроскоп, вижда неща, които ти не виждаш.
Ученият химик, като изследва кръвта ти, вижда колко е нечиста твоята пот и ти казва: „Изчисти потта си, защото имаш много отровни вещества в нея." Той ще ти препоръча храна, каквато трябва да ядеш, и ще ти каже," че трябва да измениш начина на живеенето си.
При големите заблуждения, които сега съществуват, майките изменят своя начин, както и начина, по който живеят техните деца, и ги изморяват.
към втори вариант >>
Значи и у тях има един стремеж, нещо ги тласка, само че този стремеж у тях е към хармония.
(втори вариант)
Как си представлява ангелът света? Човек си представлява света от две страни, от две лица. И тогава можем да кажем, че светът на ангелите се осветлява отвсякъде, а светът на хората се осветлява от една страна. Но и в света на ангелите има нещо, което не е осветлено. И те се стремят към нещо - има нещо, което ги тласка и те се стремят към усъвършенстване.
Значи и у тях има един стремеж, нещо ги тласка, само че този стремеж у тях е към хармония.
Този стремеж е като на някой виден музикант, който създава хармонията и се радва на това разширение. У човека има това, че той иска да се освободи от дисхармонията. Значи той работи в две посоки. Следователно той иска да работи за хармонията, но същевременно иска да се освободи и от дисхармонията. Едновременно той работи в две посоки.
към втори вариант >>
При големите заблуждения, които сега съществуват, майките изменят своя начин, както и начина, по който живеят техните деца, и ги изморяват.
(втори вариант)
Всеки може да ти каже кога можеш да бъдеш щастлив - това не е голяма философия. Някой казва: „Еди-коя си гадачка може да ми каже това." Отвикнете от тези гадачки. Много религиозни хора вярват в Бога, а отиват при разни гадачки да им гадаят. Ученият човек, като погледне в своя микроскоп, вижда неща, които ти не виждаш. Ученият химик, като изследва кръвта ти, вижда колко е нечиста твоята пот и ти казва: „Изчисти потта си, защото имаш много отровни вещества в нея." Той ще ти препоръча храна, каквато трябва да ядеш, и ще ти каже," че трябва да измениш начина на живеенето си.
При големите заблуждения, които сега съществуват, майките изменят своя начин, както и начина, по който живеят техните деца, и ги изморяват.
към втори вариант >>
Този стремеж е като на някой виден музикант, който създава хармонията и се радва на това разширение.
(втори вариант)
Човек си представлява света от две страни, от две лица. И тогава можем да кажем, че светът на ангелите се осветлява отвсякъде, а светът на хората се осветлява от една страна. Но и в света на ангелите има нещо, което не е осветлено. И те се стремят към нещо - има нещо, което ги тласка и те се стремят към усъвършенстване. Значи и у тях има един стремеж, нещо ги тласка, само че този стремеж у тях е към хармония.
Този стремеж е като на някой виден музикант, който създава хармонията и се радва на това разширение.
У човека има това, че той иска да се освободи от дисхармонията. Значи той работи в две посоки. Следователно той иска да работи за хармонията, но същевременно иска да се освободи и от дисхармонията. Едновременно той работи в две посоки.
към втори вариант >>
Един млад българин, който живял шест години във Франция, се завръща при майка си, която започнала да му готви разни яденета, които той не могъл да приема, и ме молеше: „Кажете на майка ми да не прави така, защото ще ме разболее, ще ме умори по този начин.
(втори вариант)
Един млад българин, който живял шест години във Франция, се завръща при майка си, която започнала да му готви разни яденета, които той не могъл да приема, и ме молеше: „Кажете на майка ми да не прави така, защото ще ме разболее, ще ме умори по този начин.
Във Франция малко ядох, но сладко ядох." „Ама ще отслабне" - казва майката. По-нататък няма да разправям нищо, но казвам: малко ще ядеш, но спокойно ще ядеш и няма да мислиш, че си ял малко. Англичаните например ядат по три пъти на ден, но лордовете и тия от високо произхождение ядат по четири пъти на ден. И после ще ми разправят за културата на англичаните. По-нехигиеничен живот от техния надали ще има някъде.
към втори вариант >>
У човека има това, че той иска да се освободи от дисхармонията.
(втори вариант)
И тогава можем да кажем, че светът на ангелите се осветлява отвсякъде, а светът на хората се осветлява от една страна. Но и в света на ангелите има нещо, което не е осветлено. И те се стремят към нещо - има нещо, което ги тласка и те се стремят към усъвършенстване. Значи и у тях има един стремеж, нещо ги тласка, само че този стремеж у тях е към хармония. Този стремеж е като на някой виден музикант, който създава хармонията и се радва на това разширение.
У човека има това, че той иска да се освободи от дисхармонията.
Значи той работи в две посоки. Следователно той иска да работи за хармонията, но същевременно иска да се освободи и от дисхармонията. Едновременно той работи в две посоки.
към втори вариант >>
Във Франция малко ядох, но сладко ядох." „Ама ще отслабне" - казва майката.
(втори вариант)
Един млад българин, който живял шест години във Франция, се завръща при майка си, която започнала да му готви разни яденета, които той не могъл да приема, и ме молеше: „Кажете на майка ми да не прави така, защото ще ме разболее, ще ме умори по този начин.
Във Франция малко ядох, но сладко ядох." „Ама ще отслабне" - казва майката.
По-нататък няма да разправям нищо, но казвам: малко ще ядеш, но спокойно ще ядеш и няма да мислиш, че си ял малко. Англичаните например ядат по три пъти на ден, но лордовете и тия от високо произхождение ядат по четири пъти на ден. И после ще ми разправят за културата на англичаните. По-нехигиеничен живот от техния надали ще има някъде. Те ще изпият едно кафе и след това веднага ще изядат двеста и петдесет грама ледено.
към втори вариант >>
Значи той работи в две посоки.
(втори вариант)
Но и в света на ангелите има нещо, което не е осветлено. И те се стремят към нещо - има нещо, което ги тласка и те се стремят към усъвършенстване. Значи и у тях има един стремеж, нещо ги тласка, само че този стремеж у тях е към хармония. Този стремеж е като на някой виден музикант, който създава хармонията и се радва на това разширение. У човека има това, че той иска да се освободи от дисхармонията.
Значи той работи в две посоки.
Следователно той иска да работи за хармонията, но същевременно иска да се освободи и от дисхармонията. Едновременно той работи в две посоки.
към втори вариант >>
По-нататък няма да разправям нищо, но казвам: малко ще ядеш, но спокойно ще ядеш и няма да мислиш, че си ял малко.
(втори вариант)
Един млад българин, който живял шест години във Франция, се завръща при майка си, която започнала да му готви разни яденета, които той не могъл да приема, и ме молеше: „Кажете на майка ми да не прави така, защото ще ме разболее, ще ме умори по този начин. Във Франция малко ядох, но сладко ядох." „Ама ще отслабне" - казва майката.
По-нататък няма да разправям нищо, но казвам: малко ще ядеш, но спокойно ще ядеш и няма да мислиш, че си ял малко.
Англичаните например ядат по три пъти на ден, но лордовете и тия от високо произхождение ядат по четири пъти на ден. И после ще ми разправят за културата на англичаните. По-нехигиеничен живот от техния надали ще има някъде. Те ще изпият едно кафе и след това веднага ще изядат двеста и петдесет грама ледено. Вследствие на това всичките им зъби са изпаднали и са заместени със златни, Освен това и стомахът им е развален, страдат от констипация.
към втори вариант >>
Следователно той иска да работи за хармонията, но същевременно иска да се освободи и от дисхармонията.
(втори вариант)
И те се стремят към нещо - има нещо, което ги тласка и те се стремят към усъвършенстване. Значи и у тях има един стремеж, нещо ги тласка, само че този стремеж у тях е към хармония. Този стремеж е като на някой виден музикант, който създава хармонията и се радва на това разширение. У човека има това, че той иска да се освободи от дисхармонията. Значи той работи в две посоки.
Следователно той иска да работи за хармонията, но същевременно иска да се освободи и от дисхармонията.
Едновременно той работи в две посоки.
към втори вариант >>
Англичаните например ядат по три пъти на ден, но лордовете и тия от високо произхождение ядат по четири пъти на ден.
(втори вариант)
Един млад българин, който живял шест години във Франция, се завръща при майка си, която започнала да му готви разни яденета, които той не могъл да приема, и ме молеше: „Кажете на майка ми да не прави така, защото ще ме разболее, ще ме умори по този начин. Във Франция малко ядох, но сладко ядох." „Ама ще отслабне" - казва майката. По-нататък няма да разправям нищо, но казвам: малко ще ядеш, но спокойно ще ядеш и няма да мислиш, че си ял малко.
Англичаните например ядат по три пъти на ден, но лордовете и тия от високо произхождение ядат по четири пъти на ден.
И после ще ми разправят за културата на англичаните. По-нехигиеничен живот от техния надали ще има някъде. Те ще изпият едно кафе и след това веднага ще изядат двеста и петдесет грама ледено. Вследствие на това всичките им зъби са изпаднали и са заместени със златни, Освен това и стомахът им е развален, страдат от констипация. Тези резки промени в температурата на храната не могат да не им се отразят.
към втори вариант >>
Едновременно той работи в две посоки.
(втори вариант)
Значи и у тях има един стремеж, нещо ги тласка, само че този стремеж у тях е към хармония. Този стремеж е като на някой виден музикант, който създава хармонията и се радва на това разширение. У човека има това, че той иска да се освободи от дисхармонията. Значи той работи в две посоки. Следователно той иска да работи за хармонията, но същевременно иска да се освободи и от дисхармонията.
Едновременно той работи в две посоки.
към втори вариант >>
И после ще ми разправят за културата на англичаните.
(втори вариант)
Един млад българин, който живял шест години във Франция, се завръща при майка си, която започнала да му готви разни яденета, които той не могъл да приема, и ме молеше: „Кажете на майка ми да не прави така, защото ще ме разболее, ще ме умори по този начин. Във Франция малко ядох, но сладко ядох." „Ама ще отслабне" - казва майката. По-нататък няма да разправям нищо, но казвам: малко ще ядеш, но спокойно ще ядеш и няма да мислиш, че си ял малко. Англичаните например ядат по три пъти на ден, но лордовете и тия от високо произхождение ядат по четири пъти на ден.
И после ще ми разправят за културата на англичаните.
По-нехигиеничен живот от техния надали ще има някъде. Те ще изпият едно кафе и след това веднага ще изядат двеста и петдесет грама ледено. Вследствие на това всичките им зъби са изпаднали и са заместени със златни, Освен това и стомахът им е развален, страдат от констипация. Тези резки промени в температурата на храната не могат да не им се отразят. Но умните от тях започват по обратен път.
към втори вариант >>
Аз ви навеждам на тези мисли от две съображения.
(втори вариант)
Аз ви навеждам на тези мисли от две съображения.
Вие седите и искате да бъдете щастливи на земята. Казвате: „Човек трябва да бъде щастлив, той трябва да има вяра, да бъде съгласен с хората и да живее между тях." Но за да живееш между хората, трябва да ги разбираш; за да имаш една вяра или една религия, трябва да я разбираш. Вярата, религията не седи в нещо външно. Ние сме като идолопоклонците: създадем си една идея и падаме пред нея, кланяме й се и казваме: „Тази идея ще ни спаси." Не, идеята не може да ви спаси. Колкото идолите спасиха хората, толкова и вашата идея ще ви спаси днес.
към втори вариант >>
По-нехигиеничен живот от техния надали ще има някъде.
(втори вариант)
Един млад българин, който живял шест години във Франция, се завръща при майка си, която започнала да му готви разни яденета, които той не могъл да приема, и ме молеше: „Кажете на майка ми да не прави така, защото ще ме разболее, ще ме умори по този начин. Във Франция малко ядох, но сладко ядох." „Ама ще отслабне" - казва майката. По-нататък няма да разправям нищо, но казвам: малко ще ядеш, но спокойно ще ядеш и няма да мислиш, че си ял малко. Англичаните например ядат по три пъти на ден, но лордовете и тия от високо произхождение ядат по четири пъти на ден. И после ще ми разправят за културата на англичаните.
По-нехигиеничен живот от техния надали ще има някъде.
Те ще изпият едно кафе и след това веднага ще изядат двеста и петдесет грама ледено. Вследствие на това всичките им зъби са изпаднали и са заместени със златни, Освен това и стомахът им е развален, страдат от констипация. Тези резки промени в температурата на храната не могат да не им се отразят. Но умните от тях започват по обратен път.
към втори вариант >>
Вие седите и искате да бъдете щастливи на земята.
(втори вариант)
Аз ви навеждам на тези мисли от две съображения.
Вие седите и искате да бъдете щастливи на земята.
Казвате: „Човек трябва да бъде щастлив, той трябва да има вяра, да бъде съгласен с хората и да живее между тях." Но за да живееш между хората, трябва да ги разбираш; за да имаш една вяра или една религия, трябва да я разбираш. Вярата, религията не седи в нещо външно. Ние сме като идолопоклонците: създадем си една идея и падаме пред нея, кланяме й се и казваме: „Тази идея ще ни спаси." Не, идеята не може да ви спаси. Колкото идолите спасиха хората, толкова и вашата идея ще ви спаси днес. Идолите не могат да спасяват хората.
към втори вариант >>
Те ще изпият едно кафе и след това веднага ще изядат двеста и петдесет грама ледено.
(втори вариант)
Във Франция малко ядох, но сладко ядох." „Ама ще отслабне" - казва майката. По-нататък няма да разправям нищо, но казвам: малко ще ядеш, но спокойно ще ядеш и няма да мислиш, че си ял малко. Англичаните например ядат по три пъти на ден, но лордовете и тия от високо произхождение ядат по четири пъти на ден. И после ще ми разправят за културата на англичаните. По-нехигиеничен живот от техния надали ще има някъде.
Те ще изпият едно кафе и след това веднага ще изядат двеста и петдесет грама ледено.
Вследствие на това всичките им зъби са изпаднали и са заместени със златни, Освен това и стомахът им е развален, страдат от констипация. Тези резки промени в температурата на храната не могат да не им се отразят. Но умните от тях започват по обратен път.
към втори вариант >>
Казвате: „Човек трябва да бъде щастлив, той трябва да има вяра, да бъде съгласен с хората и да живее между тях." Но за да живееш между хората, трябва да ги разбираш; за да имаш една вяра или една религия, трябва да я разбираш.
(втори вариант)
Аз ви навеждам на тези мисли от две съображения. Вие седите и искате да бъдете щастливи на земята.
Казвате: „Човек трябва да бъде щастлив, той трябва да има вяра, да бъде съгласен с хората и да живее между тях." Но за да живееш между хората, трябва да ги разбираш; за да имаш една вяра или една религия, трябва да я разбираш.
Вярата, религията не седи в нещо външно. Ние сме като идолопоклонците: създадем си една идея и падаме пред нея, кланяме й се и казваме: „Тази идея ще ни спаси." Не, идеята не може да ви спаси. Колкото идолите спасиха хората, толкова и вашата идея ще ви спаси днес. Идолите не могат да спасяват хората. Че ако ти направиш един чук, той може ли да те спаси?
към втори вариант >>
Вследствие на това всичките им зъби са изпаднали и са заместени със златни, Освен това и стомахът им е развален, страдат от констипация.
(втори вариант)
По-нататък няма да разправям нищо, но казвам: малко ще ядеш, но спокойно ще ядеш и няма да мислиш, че си ял малко. Англичаните например ядат по три пъти на ден, но лордовете и тия от високо произхождение ядат по четири пъти на ден. И после ще ми разправят за културата на англичаните. По-нехигиеничен живот от техния надали ще има някъде. Те ще изпият едно кафе и след това веднага ще изядат двеста и петдесет грама ледено.
Вследствие на това всичките им зъби са изпаднали и са заместени със златни, Освен това и стомахът им е развален, страдат от констипация.
Тези резки промени в температурата на храната не могат да не им се отразят. Но умните от тях започват по обратен път.
към втори вариант >>
Вярата, религията не седи в нещо външно.
(втори вариант)
Аз ви навеждам на тези мисли от две съображения. Вие седите и искате да бъдете щастливи на земята. Казвате: „Човек трябва да бъде щастлив, той трябва да има вяра, да бъде съгласен с хората и да живее между тях." Но за да живееш между хората, трябва да ги разбираш; за да имаш една вяра или една религия, трябва да я разбираш.
Вярата, религията не седи в нещо външно.
Ние сме като идолопоклонците: създадем си една идея и падаме пред нея, кланяме й се и казваме: „Тази идея ще ни спаси." Не, идеята не може да ви спаси. Колкото идолите спасиха хората, толкова и вашата идея ще ви спаси днес. Идолите не могат да спасяват хората. Че ако ти направиш един чук, той може ли да те спаси? Не, чуковете са само за занимание.
към втори вариант >>
Тези резки промени в температурата на храната не могат да не им се отразят.
(втори вариант)
Англичаните например ядат по три пъти на ден, но лордовете и тия от високо произхождение ядат по четири пъти на ден. И после ще ми разправят за културата на англичаните. По-нехигиеничен живот от техния надали ще има някъде. Те ще изпият едно кафе и след това веднага ще изядат двеста и петдесет грама ледено. Вследствие на това всичките им зъби са изпаднали и са заместени със златни, Освен това и стомахът им е развален, страдат от констипация.
Тези резки промени в температурата на храната не могат да не им се отразят.
Но умните от тях започват по обратен път.
към втори вариант >>
Ние сме като идолопоклонците: създадем си една идея и падаме пред нея, кланяме й се и казваме: „Тази идея ще ни спаси." Не, идеята не може да ви спаси.
(втори вариант)
Аз ви навеждам на тези мисли от две съображения. Вие седите и искате да бъдете щастливи на земята. Казвате: „Човек трябва да бъде щастлив, той трябва да има вяра, да бъде съгласен с хората и да живее между тях." Но за да живееш между хората, трябва да ги разбираш; за да имаш една вяра или една религия, трябва да я разбираш. Вярата, религията не седи в нещо външно.
Ние сме като идолопоклонците: създадем си една идея и падаме пред нея, кланяме й се и казваме: „Тази идея ще ни спаси." Не, идеята не може да ви спаси.
Колкото идолите спасиха хората, толкова и вашата идея ще ви спаси днес. Идолите не могат да спасяват хората. Че ако ти направиш един чук, той може ли да те спаси? Не, чуковете са само за занимание. Това, което спасява човека в дадения случай, то произтича от съвсем друг източник.
към втори вариант >>
Но умните от тях започват по обратен път.
(втори вариант)
И после ще ми разправят за културата на англичаните. По-нехигиеничен живот от техния надали ще има някъде. Те ще изпият едно кафе и след това веднага ще изядат двеста и петдесет грама ледено. Вследствие на това всичките им зъби са изпаднали и са заместени със златни, Освен това и стомахът им е развален, страдат от констипация. Тези резки промени в температурата на храната не могат да не им се отразят.
Но умните от тях започват по обратен път.
към втори вариант >>
Колкото идолите спасиха хората, толкова и вашата идея ще ви спаси днес.
(втори вариант)
Аз ви навеждам на тези мисли от две съображения. Вие седите и искате да бъдете щастливи на земята. Казвате: „Човек трябва да бъде щастлив, той трябва да има вяра, да бъде съгласен с хората и да живее между тях." Но за да живееш между хората, трябва да ги разбираш; за да имаш една вяра или една религия, трябва да я разбираш. Вярата, религията не седи в нещо външно. Ние сме като идолопоклонците: създадем си една идея и падаме пред нея, кланяме й се и казваме: „Тази идея ще ни спаси." Не, идеята не може да ви спаси.
Колкото идолите спасиха хората, толкова и вашата идея ще ви спаси днес.
Идолите не могат да спасяват хората. Че ако ти направиш един чук, той може ли да те спаси? Не, чуковете са само за занимание. Това, което спасява човека в дадения случай, то произтича от съвсем друг източник. Чуковете не спасяват хората.
към втори вариант >>
А сега българите искат да подражават на западната култура.
(втори вариант)
А сега българите искат да подражават на западната култура.
Казват: „Тъй ще се живее." Казвам: вземете от Запада само онова, което е хубаво, красиво. И сега казвате: „Защо трябва да се правят всяка сутрин упражнения, защо трябва да се излиза рано на изгрев слънце? " Но сега у германците вече е култ излизането рано сутрин на разходка, преди изгряване на слънцето - да се правят гимнастически упражнения и да се пие топла вода. Българите пък казват, че не трябвало да се пие топла вода, не трябвало да се излиза сутрин рано - то било идолопоклонство. Човек, като физическо същество, трябва да прави упражнения - нищо повече.
към втори вариант >>
Идолите не могат да спасяват хората.
(втори вариант)
Вие седите и искате да бъдете щастливи на земята. Казвате: „Човек трябва да бъде щастлив, той трябва да има вяра, да бъде съгласен с хората и да живее между тях." Но за да живееш между хората, трябва да ги разбираш; за да имаш една вяра или една религия, трябва да я разбираш. Вярата, религията не седи в нещо външно. Ние сме като идолопоклонците: създадем си една идея и падаме пред нея, кланяме й се и казваме: „Тази идея ще ни спаси." Не, идеята не може да ви спаси. Колкото идолите спасиха хората, толкова и вашата идея ще ви спаси днес.
Идолите не могат да спасяват хората.
Че ако ти направиш един чук, той може ли да те спаси? Не, чуковете са само за занимание. Това, което спасява човека в дадения случай, то произтича от съвсем друг източник. Чуковете не спасяват хората. Нека спре въздухът, нека спре светлината, нека спре хлябът и тогава ще видим какво представляват вашите идеи.
към втори вариант >>
Казват: „Тъй ще се живее." Казвам: вземете от Запада само онова, което е хубаво, красиво.
(втори вариант)
А сега българите искат да подражават на западната култура.
Казват: „Тъй ще се живее." Казвам: вземете от Запада само онова, което е хубаво, красиво.
И сега казвате: „Защо трябва да се правят всяка сутрин упражнения, защо трябва да се излиза рано на изгрев слънце? " Но сега у германците вече е култ излизането рано сутрин на разходка, преди изгряване на слънцето - да се правят гимнастически упражнения и да се пие топла вода. Българите пък казват, че не трябвало да се пие топла вода, не трябвало да се излиза сутрин рано - то било идолопоклонство. Човек, като физическо същество, трябва да прави упражнения - нищо повече. Ти не трябва да бъдеш мързелив и всяка сутрин трябва да ставаш преди изгряването на слънцето, да го посрещаш, защото в неговите лъчи има специфични - с особена енергия и с особен ъгъл на пречупването.
към втори вариант >>
Че ако ти направиш един чук, той може ли да те спаси?
(втори вариант)
Казвате: „Човек трябва да бъде щастлив, той трябва да има вяра, да бъде съгласен с хората и да живее между тях." Но за да живееш между хората, трябва да ги разбираш; за да имаш една вяра или една религия, трябва да я разбираш. Вярата, религията не седи в нещо външно. Ние сме като идолопоклонците: създадем си една идея и падаме пред нея, кланяме й се и казваме: „Тази идея ще ни спаси." Не, идеята не може да ви спаси. Колкото идолите спасиха хората, толкова и вашата идея ще ви спаси днес. Идолите не могат да спасяват хората.
Че ако ти направиш един чук, той може ли да те спаси?
Не, чуковете са само за занимание. Това, което спасява човека в дадения случай, то произтича от съвсем друг източник. Чуковете не спасяват хората. Нека спре въздухът, нека спре светлината, нека спре хлябът и тогава ще видим какво представляват вашите идеи. Вашите идеи представляват нещо подобно на винцето, което съвременните хора употребяват.
към втори вариант >>
И сега казвате: „Защо трябва да се правят всяка сутрин упражнения, защо трябва да се излиза рано на изгрев слънце?
(втори вариант)
А сега българите искат да подражават на западната култура. Казват: „Тъй ще се живее." Казвам: вземете от Запада само онова, което е хубаво, красиво.
И сега казвате: „Защо трябва да се правят всяка сутрин упражнения, защо трябва да се излиза рано на изгрев слънце?
" Но сега у германците вече е култ излизането рано сутрин на разходка, преди изгряване на слънцето - да се правят гимнастически упражнения и да се пие топла вода. Българите пък казват, че не трябвало да се пие топла вода, не трябвало да се излиза сутрин рано - то било идолопоклонство. Човек, като физическо същество, трябва да прави упражнения - нищо повече. Ти не трябва да бъдеш мързелив и всяка сутрин трябва да ставаш преди изгряването на слънцето, да го посрещаш, защото в неговите лъчи има специфични - с особена енергия и с особен ъгъл на пречупването. Това трябва всеки човек да използва.
към втори вариант >>
Не, чуковете са само за занимание.
(втори вариант)
Вярата, религията не седи в нещо външно. Ние сме като идолопоклонците: създадем си една идея и падаме пред нея, кланяме й се и казваме: „Тази идея ще ни спаси." Не, идеята не може да ви спаси. Колкото идолите спасиха хората, толкова и вашата идея ще ви спаси днес. Идолите не могат да спасяват хората. Че ако ти направиш един чук, той може ли да те спаси?
Не, чуковете са само за занимание.
Това, което спасява човека в дадения случай, то произтича от съвсем друг източник. Чуковете не спасяват хората. Нека спре въздухът, нека спре светлината, нека спре хлябът и тогава ще видим какво представляват вашите идеи. Вашите идеи представляват нещо подобно на винцето, което съвременните хора употребяват. Щом пийнеш малко от това винце, и вашите идеи идват.
към втори вариант >>
" Но сега у германците вече е култ излизането рано сутрин на разходка, преди изгряване на слънцето - да се правят гимнастически упражнения и да се пие топла вода.
(втори вариант)
А сега българите искат да подражават на западната култура. Казват: „Тъй ще се живее." Казвам: вземете от Запада само онова, което е хубаво, красиво. И сега казвате: „Защо трябва да се правят всяка сутрин упражнения, защо трябва да се излиза рано на изгрев слънце?
" Но сега у германците вече е култ излизането рано сутрин на разходка, преди изгряване на слънцето - да се правят гимнастически упражнения и да се пие топла вода.
Българите пък казват, че не трябвало да се пие топла вода, не трябвало да се излиза сутрин рано - то било идолопоклонство. Човек, като физическо същество, трябва да прави упражнения - нищо повече. Ти не трябва да бъдеш мързелив и всяка сутрин трябва да ставаш преди изгряването на слънцето, да го посрещаш, защото в неговите лъчи има специфични - с особена енергия и с особен ъгъл на пречупването. Това трябва всеки човек да използва. Не ставате ли сутрин да посрещате слънцето, а чакате да възприемете обедните лъчи, това слънце нищо няма да ви ползва.
към втори вариант >>
Това, което спасява човека в дадения случай, то произтича от съвсем друг източник.
(втори вариант)
Ние сме като идолопоклонците: създадем си една идея и падаме пред нея, кланяме й се и казваме: „Тази идея ще ни спаси." Не, идеята не може да ви спаси. Колкото идолите спасиха хората, толкова и вашата идея ще ви спаси днес. Идолите не могат да спасяват хората. Че ако ти направиш един чук, той може ли да те спаси? Не, чуковете са само за занимание.
Това, което спасява човека в дадения случай, то произтича от съвсем друг източник.
Чуковете не спасяват хората. Нека спре въздухът, нека спре светлината, нека спре хлябът и тогава ще видим какво представляват вашите идеи. Вашите идеи представляват нещо подобно на винцето, което съвременните хора употребяват. Щом пийнеш малко от това винце, и вашите идеи идват. Писателят, щом си чукне една-две чашки, веднага взема перото и започва, тряс-тряс: „Заплакала е гората, гората и планината", „Ходила е Мара".
към втори вариант >>
Българите пък казват, че не трябвало да се пие топла вода, не трябвало да се излиза сутрин рано - то било идолопоклонство.
(втори вариант)
А сега българите искат да подражават на западната култура. Казват: „Тъй ще се живее." Казвам: вземете от Запада само онова, което е хубаво, красиво. И сега казвате: „Защо трябва да се правят всяка сутрин упражнения, защо трябва да се излиза рано на изгрев слънце? " Но сега у германците вече е култ излизането рано сутрин на разходка, преди изгряване на слънцето - да се правят гимнастически упражнения и да се пие топла вода.
Българите пък казват, че не трябвало да се пие топла вода, не трябвало да се излиза сутрин рано - то било идолопоклонство.
Човек, като физическо същество, трябва да прави упражнения - нищо повече. Ти не трябва да бъдеш мързелив и всяка сутрин трябва да ставаш преди изгряването на слънцето, да го посрещаш, защото в неговите лъчи има специфични - с особена енергия и с особен ъгъл на пречупването. Това трябва всеки човек да използва. Не ставате ли сутрин да посрещате слънцето, а чакате да възприемете обедните лъчи, това слънце нищо няма да ви ползва.
към втори вариант >>
Чуковете не спасяват хората.
(втори вариант)
Колкото идолите спасиха хората, толкова и вашата идея ще ви спаси днес. Идолите не могат да спасяват хората. Че ако ти направиш един чук, той може ли да те спаси? Не, чуковете са само за занимание. Това, което спасява човека в дадения случай, то произтича от съвсем друг източник.
Чуковете не спасяват хората.
Нека спре въздухът, нека спре светлината, нека спре хлябът и тогава ще видим какво представляват вашите идеи. Вашите идеи представляват нещо подобно на винцето, което съвременните хора употребяват. Щом пийнеш малко от това винце, и вашите идеи идват. Писателят, щом си чукне една-две чашки, веднага взема перото и започва, тряс-тряс: „Заплакала е гората, гората и планината", „Ходила е Мара". Ако има някоя Мара между вас, да не се покачвате.
към втори вариант >>
Човек, като физическо същество, трябва да прави упражнения - нищо повече.
(втори вариант)
А сега българите искат да подражават на западната култура. Казват: „Тъй ще се живее." Казвам: вземете от Запада само онова, което е хубаво, красиво. И сега казвате: „Защо трябва да се правят всяка сутрин упражнения, защо трябва да се излиза рано на изгрев слънце? " Но сега у германците вече е култ излизането рано сутрин на разходка, преди изгряване на слънцето - да се правят гимнастически упражнения и да се пие топла вода. Българите пък казват, че не трябвало да се пие топла вода, не трябвало да се излиза сутрин рано - то било идолопоклонство.
Човек, като физическо същество, трябва да прави упражнения - нищо повече.
Ти не трябва да бъдеш мързелив и всяка сутрин трябва да ставаш преди изгряването на слънцето, да го посрещаш, защото в неговите лъчи има специфични - с особена енергия и с особен ъгъл на пречупването. Това трябва всеки човек да използва. Не ставате ли сутрин да посрещате слънцето, а чакате да възприемете обедните лъчи, това слънце нищо няма да ви ползва.
към втори вариант >>
Нека спре въздухът, нека спре светлината, нека спре хлябът и тогава ще видим какво представляват вашите идеи.
(втори вариант)
Идолите не могат да спасяват хората. Че ако ти направиш един чук, той може ли да те спаси? Не, чуковете са само за занимание. Това, което спасява човека в дадения случай, то произтича от съвсем друг източник. Чуковете не спасяват хората.
Нека спре въздухът, нека спре светлината, нека спре хлябът и тогава ще видим какво представляват вашите идеи.
Вашите идеи представляват нещо подобно на винцето, което съвременните хора употребяват. Щом пийнеш малко от това винце, и вашите идеи идват. Писателят, щом си чукне една-две чашки, веднага взема перото и започва, тряс-тряс: „Заплакала е гората, гората и планината", „Ходила е Мара". Ако има някоя Мара между вас, да не се покачвате. Мара е еврейско име, което значи „горчив".
към втори вариант >>
Ти не трябва да бъдеш мързелив и всяка сутрин трябва да ставаш преди изгряването на слънцето, да го посрещаш, защото в неговите лъчи има специфични - с особена енергия и с особен ъгъл на пречупването.
(втори вариант)
Казват: „Тъй ще се живее." Казвам: вземете от Запада само онова, което е хубаво, красиво. И сега казвате: „Защо трябва да се правят всяка сутрин упражнения, защо трябва да се излиза рано на изгрев слънце? " Но сега у германците вече е култ излизането рано сутрин на разходка, преди изгряване на слънцето - да се правят гимнастически упражнения и да се пие топла вода. Българите пък казват, че не трябвало да се пие топла вода, не трябвало да се излиза сутрин рано - то било идолопоклонство. Човек, като физическо същество, трябва да прави упражнения - нищо повече.
Ти не трябва да бъдеш мързелив и всяка сутрин трябва да ставаш преди изгряването на слънцето, да го посрещаш, защото в неговите лъчи има специфични - с особена енергия и с особен ъгъл на пречупването.
Това трябва всеки човек да използва. Не ставате ли сутрин да посрещате слънцето, а чакате да възприемете обедните лъчи, това слънце нищо няма да ви ползва.
към втори вариант >>
Вашите идеи представляват нещо подобно на винцето, което съвременните хора употребяват.
(втори вариант)
Че ако ти направиш един чук, той може ли да те спаси? Не, чуковете са само за занимание. Това, което спасява човека в дадения случай, то произтича от съвсем друг източник. Чуковете не спасяват хората. Нека спре въздухът, нека спре светлината, нека спре хлябът и тогава ще видим какво представляват вашите идеи.
Вашите идеи представляват нещо подобно на винцето, което съвременните хора употребяват.
Щом пийнеш малко от това винце, и вашите идеи идват. Писателят, щом си чукне една-две чашки, веднага взема перото и започва, тряс-тряс: „Заплакала е гората, гората и планината", „Ходила е Мара". Ако има някоя Мара между вас, да не се покачвате. Мара е еврейско име, което значи „горчив". Българите казват „Мара", то е „Мара".
към втори вариант >>
Това трябва всеки човек да използва.
(втори вариант)
И сега казвате: „Защо трябва да се правят всяка сутрин упражнения, защо трябва да се излиза рано на изгрев слънце? " Но сега у германците вече е култ излизането рано сутрин на разходка, преди изгряване на слънцето - да се правят гимнастически упражнения и да се пие топла вода. Българите пък казват, че не трябвало да се пие топла вода, не трябвало да се излиза сутрин рано - то било идолопоклонство. Човек, като физическо същество, трябва да прави упражнения - нищо повече. Ти не трябва да бъдеш мързелив и всяка сутрин трябва да ставаш преди изгряването на слънцето, да го посрещаш, защото в неговите лъчи има специфични - с особена енергия и с особен ъгъл на пречупването.
Това трябва всеки човек да използва.
Не ставате ли сутрин да посрещате слънцето, а чакате да възприемете обедните лъчи, това слънце нищо няма да ви ползва.
към втори вариант >>
Щом пийнеш малко от това винце, и вашите идеи идват.
(втори вариант)
Не, чуковете са само за занимание. Това, което спасява човека в дадения случай, то произтича от съвсем друг източник. Чуковете не спасяват хората. Нека спре въздухът, нека спре светлината, нека спре хлябът и тогава ще видим какво представляват вашите идеи. Вашите идеи представляват нещо подобно на винцето, което съвременните хора употребяват.
Щом пийнеш малко от това винце, и вашите идеи идват.
Писателят, щом си чукне една-две чашки, веднага взема перото и започва, тряс-тряс: „Заплакала е гората, гората и планината", „Ходила е Мара". Ако има някоя Мара между вас, да не се покачвате. Мара е еврейско име, което значи „горчив". Българите казват „Мара", то е „Мара". Това, което българите наричат „Мара", то зацапва човека.
към втори вариант >>
Не ставате ли сутрин да посрещате слънцето, а чакате да възприемете обедните лъчи, това слънце нищо няма да ви ползва.
(втори вариант)
" Но сега у германците вече е култ излизането рано сутрин на разходка, преди изгряване на слънцето - да се правят гимнастически упражнения и да се пие топла вода. Българите пък казват, че не трябвало да се пие топла вода, не трябвало да се излиза сутрин рано - то било идолопоклонство. Човек, като физическо същество, трябва да прави упражнения - нищо повече. Ти не трябва да бъдеш мързелив и всяка сутрин трябва да ставаш преди изгряването на слънцето, да го посрещаш, защото в неговите лъчи има специфични - с особена енергия и с особен ъгъл на пречупването. Това трябва всеки човек да използва.
Не ставате ли сутрин да посрещате слънцето, а чакате да възприемете обедните лъчи, това слънце нищо няма да ви ползва.
към втори вариант >>
2.
Вън и вътре в тялото
,
ООК
, София, 11.9.1929г.,
Той не трябва да се бори с лошите желания, но да ги остави сами да отпаднат или да се трансформират.
Като ученик, дошъл на земята да се учи, човек трябва да познава желанията си и съзнателно или несъзнателно да ги подхранва според тяхното значение в живота му. Той трябва да подхранва добрите желания, а лошите, временните, трябва да остави сами на себе си.
Той не трябва да се бори с лошите желания, но да ги остави сами да отпаднат или да се трансформират.
Но ако не успее изведнъж да реализира добрите си желания, това не значи, че трябва да се обезсърдчи. Като не могат да постигнат своите идеали, мнозина се отчайват и решават да се самоубият. Това решение не е на място. Когато се намери пред някаква мъчнотия, естествено е за човека да се обезсърдчи, но това не значи, че трябва да се самоубива. Как ще се самоубие?
към беседата >>
С други думи казано: ако някой е недоволен от вас, извадете една сума от джоба си и му я дайте.
Да си помагате взаимно, да обменяте благата си, това е задача на новото учение. Това учение води хората към нов живот, към условията на духовния, на четири- или петизмерния свят. Влезете ли в този свят, всички противоречия изчезват. Намисли ли някой да ви дразни, дайте му една-две ябълки.
С други думи казано: ако някой е недоволен от вас, извадете една сума от джоба си и му я дайте.
Той е работил цял ден, но вие не сте му платили достатъчно. Дайте му още 30 лева, да го задоволите. Ако пак не е доволен, дайте му още 30 лева. Влизайте в положението на ближния си и правете нещо за него, да го задоволите. Хората се страхуват да дават, да не се опропастят.
към беседата >>
Но ако не успее изведнъж да реализира добрите си желания, това не значи, че трябва да се обезсърдчи.
Като ученик, дошъл на земята да се учи, човек трябва да познава желанията си и съзнателно или несъзнателно да ги подхранва според тяхното значение в живота му. Той трябва да подхранва добрите желания, а лошите, временните, трябва да остави сами на себе си. Той не трябва да се бори с лошите желания, но да ги остави сами да отпаднат или да се трансформират.
Но ако не успее изведнъж да реализира добрите си желания, това не значи, че трябва да се обезсърдчи.
Като не могат да постигнат своите идеали, мнозина се отчайват и решават да се самоубият. Това решение не е на място. Когато се намери пред някаква мъчнотия, естествено е за човека да се обезсърдчи, но това не значи, че трябва да се самоубива. Как ще се самоубие? Или във водата ще се хвърли, или от някоя канара ще скочи.
към беседата >>
Той е работил цял ден, но вие не сте му платили достатъчно.
Да си помагате взаимно, да обменяте благата си, това е задача на новото учение. Това учение води хората към нов живот, към условията на духовния, на четири- или петизмерния свят. Влезете ли в този свят, всички противоречия изчезват. Намисли ли някой да ви дразни, дайте му една-две ябълки. С други думи казано: ако някой е недоволен от вас, извадете една сума от джоба си и му я дайте.
Той е работил цял ден, но вие не сте му платили достатъчно.
Дайте му още 30 лева, да го задоволите. Ако пак не е доволен, дайте му още 30 лева. Влизайте в положението на ближния си и правете нещо за него, да го задоволите. Хората се страхуват да дават, да не се опропастят. Не, разумното даване не опропастява човека.
към беседата >>
Като не могат да постигнат своите идеали, мнозина се отчайват и решават да се самоубият.
Като ученик, дошъл на земята да се учи, човек трябва да познава желанията си и съзнателно или несъзнателно да ги подхранва според тяхното значение в живота му. Той трябва да подхранва добрите желания, а лошите, временните, трябва да остави сами на себе си. Той не трябва да се бори с лошите желания, но да ги остави сами да отпаднат или да се трансформират. Но ако не успее изведнъж да реализира добрите си желания, това не значи, че трябва да се обезсърдчи.
Като не могат да постигнат своите идеали, мнозина се отчайват и решават да се самоубият.
Това решение не е на място. Когато се намери пред някаква мъчнотия, естествено е за човека да се обезсърдчи, но това не значи, че трябва да се самоубива. Как ще се самоубие? Или във водата ще се хвърли, или от някоя канара ще скочи. И едното, и другото положение не са естествени.
към беседата >>
Дайте му още 30 лева, да го задоволите.
Това учение води хората към нов живот, към условията на духовния, на четири- или петизмерния свят. Влезете ли в този свят, всички противоречия изчезват. Намисли ли някой да ви дразни, дайте му една-две ябълки. С други думи казано: ако някой е недоволен от вас, извадете една сума от джоба си и му я дайте. Той е работил цял ден, но вие не сте му платили достатъчно.
Дайте му още 30 лева, да го задоволите.
Ако пак не е доволен, дайте му още 30 лева. Влизайте в положението на ближния си и правете нещо за него, да го задоволите. Хората се страхуват да дават, да не се опропастят. Не, разумното даване не опропастява човека. Давайте, за да ви дават.
към беседата >>
Това решение не е на място.
Като ученик, дошъл на земята да се учи, човек трябва да познава желанията си и съзнателно или несъзнателно да ги подхранва според тяхното значение в живота му. Той трябва да подхранва добрите желания, а лошите, временните, трябва да остави сами на себе си. Той не трябва да се бори с лошите желания, но да ги остави сами да отпаднат или да се трансформират. Но ако не успее изведнъж да реализира добрите си желания, това не значи, че трябва да се обезсърдчи. Като не могат да постигнат своите идеали, мнозина се отчайват и решават да се самоубият.
Това решение не е на място.
Когато се намери пред някаква мъчнотия, естествено е за човека да се обезсърдчи, но това не значи, че трябва да се самоубива. Как ще се самоубие? Или във водата ще се хвърли, или от някоя канара ще скочи. И едното, и другото положение не са естествени. Някога, в далечното минало, е било естествено за човека да плува като риба във водата, но хвърли ли се днес във водата, той повече не може да излезе; някога, в далечното минало, е било естествено за човека да хвърчи като орел, да се спуска от канарите, но хвърли ли се днес от някоя канара, той ще се убие.
към беседата >>
Ако пак не е доволен, дайте му още 30 лева.
Влезете ли в този свят, всички противоречия изчезват. Намисли ли някой да ви дразни, дайте му една-две ябълки. С други думи казано: ако някой е недоволен от вас, извадете една сума от джоба си и му я дайте. Той е работил цял ден, но вие не сте му платили достатъчно. Дайте му още 30 лева, да го задоволите.
Ако пак не е доволен, дайте му още 30 лева.
Влизайте в положението на ближния си и правете нещо за него, да го задоволите. Хората се страхуват да дават, да не се опропастят. Не, разумното даване не опропастява човека. Давайте, за да ви дават. Като дава с любов, и като взима с любов, човек расте и правилно се развива.
към беседата >>
Когато се намери пред някаква мъчнотия, естествено е за човека да се обезсърдчи, но това не значи, че трябва да се самоубива.
Той трябва да подхранва добрите желания, а лошите, временните, трябва да остави сами на себе си. Той не трябва да се бори с лошите желания, но да ги остави сами да отпаднат или да се трансформират. Но ако не успее изведнъж да реализира добрите си желания, това не значи, че трябва да се обезсърдчи. Като не могат да постигнат своите идеали, мнозина се отчайват и решават да се самоубият. Това решение не е на място.
Когато се намери пред някаква мъчнотия, естествено е за човека да се обезсърдчи, но това не значи, че трябва да се самоубива.
Как ще се самоубие? Или във водата ще се хвърли, или от някоя канара ще скочи. И едното, и другото положение не са естествени. Някога, в далечното минало, е било естествено за човека да плува като риба във водата, но хвърли ли се днес във водата, той повече не може да излезе; някога, в далечното минало, е било естествено за човека да хвърчи като орел, да се спуска от канарите, но хвърли ли се днес от някоя канара, той ще се убие.
към беседата >>
Влизайте в положението на ближния си и правете нещо за него, да го задоволите.
Намисли ли някой да ви дразни, дайте му една-две ябълки. С други думи казано: ако някой е недоволен от вас, извадете една сума от джоба си и му я дайте. Той е работил цял ден, но вие не сте му платили достатъчно. Дайте му още 30 лева, да го задоволите. Ако пак не е доволен, дайте му още 30 лева.
Влизайте в положението на ближния си и правете нещо за него, да го задоволите.
Хората се страхуват да дават, да не се опропастят. Не, разумното даване не опропастява човека. Давайте, за да ви дават. Като дава с любов, и като взима с любов, човек расте и правилно се развива. Даването не се отнася само до материалните, но и до сърдечните отношения на хората.
към беседата >>
Как ще се самоубие?
Той не трябва да се бори с лошите желания, но да ги остави сами да отпаднат или да се трансформират. Но ако не успее изведнъж да реализира добрите си желания, това не значи, че трябва да се обезсърдчи. Като не могат да постигнат своите идеали, мнозина се отчайват и решават да се самоубият. Това решение не е на място. Когато се намери пред някаква мъчнотия, естествено е за човека да се обезсърдчи, но това не значи, че трябва да се самоубива.
Как ще се самоубие?
Или във водата ще се хвърли, или от някоя канара ще скочи. И едното, и другото положение не са естествени. Някога, в далечното минало, е било естествено за човека да плува като риба във водата, но хвърли ли се днес във водата, той повече не може да излезе; някога, в далечното минало, е било естествено за човека да хвърчи като орел, да се спуска от канарите, но хвърли ли се днес от някоя канара, той ще се убие.
към беседата >>
Хората се страхуват да дават, да не се опропастят.
С други думи казано: ако някой е недоволен от вас, извадете една сума от джоба си и му я дайте. Той е работил цял ден, но вие не сте му платили достатъчно. Дайте му още 30 лева, да го задоволите. Ако пак не е доволен, дайте му още 30 лева. Влизайте в положението на ближния си и правете нещо за него, да го задоволите.
Хората се страхуват да дават, да не се опропастят.
Не, разумното даване не опропастява човека. Давайте, за да ви дават. Като дава с любов, и като взима с любов, човек расте и правилно се развива. Даването не се отнася само до материалните, но и до сърдечните отношения на хората. Ако някой ви обиди, не очаквайте само на него, той да дойде и да ви иска извинение.
към беседата >>
Или във водата ще се хвърли, или от някоя канара ще скочи.
Но ако не успее изведнъж да реализира добрите си желания, това не значи, че трябва да се обезсърдчи. Като не могат да постигнат своите идеали, мнозина се отчайват и решават да се самоубият. Това решение не е на място. Когато се намери пред някаква мъчнотия, естествено е за човека да се обезсърдчи, но това не значи, че трябва да се самоубива. Как ще се самоубие?
Или във водата ще се хвърли, или от някоя канара ще скочи.
И едното, и другото положение не са естествени. Някога, в далечното минало, е било естествено за човека да плува като риба във водата, но хвърли ли се днес във водата, той повече не може да излезе; някога, в далечното минало, е било естествено за човека да хвърчи като орел, да се спуска от канарите, но хвърли ли се днес от някоя канара, той ще се убие.
към беседата >>
Не, разумното даване не опропастява човека.
Той е работил цял ден, но вие не сте му платили достатъчно. Дайте му още 30 лева, да го задоволите. Ако пак не е доволен, дайте му още 30 лева. Влизайте в положението на ближния си и правете нещо за него, да го задоволите. Хората се страхуват да дават, да не се опропастят.
Не, разумното даване не опропастява човека.
Давайте, за да ви дават. Като дава с любов, и като взима с любов, човек расте и правилно се развива. Даването не се отнася само до материалните, но и до сърдечните отношения на хората. Ако някой ви обиди, не очаквайте само на него, той да дойде и да ви иска извинение. И от ваша страна се иска благородство и инициатива; да не тълкувате криво нещата и да бъдете готов пръв да пристъпите към него.
към беседата >>
И едното, и другото положение не са естествени.
Като не могат да постигнат своите идеали, мнозина се отчайват и решават да се самоубият. Това решение не е на място. Когато се намери пред някаква мъчнотия, естествено е за човека да се обезсърдчи, но това не значи, че трябва да се самоубива. Как ще се самоубие? Или във водата ще се хвърли, или от някоя канара ще скочи.
И едното, и другото положение не са естествени.
Някога, в далечното минало, е било естествено за човека да плува като риба във водата, но хвърли ли се днес във водата, той повече не може да излезе; някога, в далечното минало, е било естествено за човека да хвърчи като орел, да се спуска от канарите, но хвърли ли се днес от някоя канара, той ще се убие.
към беседата >>
Давайте, за да ви дават.
Дайте му още 30 лева, да го задоволите. Ако пак не е доволен, дайте му още 30 лева. Влизайте в положението на ближния си и правете нещо за него, да го задоволите. Хората се страхуват да дават, да не се опропастят. Не, разумното даване не опропастява човека.
Давайте, за да ви дават.
Като дава с любов, и като взима с любов, човек расте и правилно се развива. Даването не се отнася само до материалните, но и до сърдечните отношения на хората. Ако някой ви обиди, не очаквайте само на него, той да дойде и да ви иска извинение. И от ваша страна се иска благородство и инициатива; да не тълкувате криво нещата и да бъдете готов пръв да пристъпите към него. Ще ви каже някой, че нищо не струвате.
към беседата >>
Някога, в далечното минало, е било естествено за човека да плува като риба във водата, но хвърли ли се днес във водата, той повече не може да излезе; някога, в далечното минало, е било естествено за човека да хвърчи като орел, да се спуска от канарите, но хвърли ли се днес от някоя канара, той ще се убие.
Това решение не е на място. Когато се намери пред някаква мъчнотия, естествено е за човека да се обезсърдчи, но това не значи, че трябва да се самоубива. Как ще се самоубие? Или във водата ще се хвърли, или от някоя канара ще скочи. И едното, и другото положение не са естествени.
Някога, в далечното минало, е било естествено за човека да плува като риба във водата, но хвърли ли се днес във водата, той повече не може да излезе; някога, в далечното минало, е било естествено за човека да хвърчи като орел, да се спуска от канарите, но хвърли ли се днес от някоя канара, той ще се убие.
към беседата >>
Като дава с любов, и като взима с любов, човек расте и правилно се развива.
Ако пак не е доволен, дайте му още 30 лева. Влизайте в положението на ближния си и правете нещо за него, да го задоволите. Хората се страхуват да дават, да не се опропастят. Не, разумното даване не опропастява човека. Давайте, за да ви дават.
Като дава с любов, и като взима с любов, човек расте и правилно се развива.
Даването не се отнася само до материалните, но и до сърдечните отношения на хората. Ако някой ви обиди, не очаквайте само на него, той да дойде и да ви иска извинение. И от ваша страна се иска благородство и инициатива; да не тълкувате криво нещата и да бъдете готов пръв да пристъпите към него. Ще ви каже някой, че нищо не струвате. Трябва ли да се обиждате от това?
към беседата >>
Като ученици, вие трябва да си давате отчет за всека идея, която се явява в ума ви, да знаете, откъде иде и защо иде.
Като ученици, вие трябва да си давате отчет за всека идея, която се явява в ума ви, да знаете, откъде иде и защо иде.
Много от идеите на човека имат отрицателен характер, вследствие на което той не трябва да ги допуска в ума си, а още повече да ги реализира. Запример, дойде ли в ума на човека идеята да се самоубие, той трябва да се запита защо иска да се самоубива. — Не ми се живее. Какво друго ще правиш, като не ти се живее? Като иска да се самоубие, човек мисли, че ще тури край на живота си и никой няма да го безпокои.
към беседата >>
Даването не се отнася само до материалните, но и до сърдечните отношения на хората.
Влизайте в положението на ближния си и правете нещо за него, да го задоволите. Хората се страхуват да дават, да не се опропастят. Не, разумното даване не опропастява човека. Давайте, за да ви дават. Като дава с любов, и като взима с любов, човек расте и правилно се развива.
Даването не се отнася само до материалните, но и до сърдечните отношения на хората.
Ако някой ви обиди, не очаквайте само на него, той да дойде и да ви иска извинение. И от ваша страна се иска благородство и инициатива; да не тълкувате криво нещата и да бъдете готов пръв да пристъпите към него. Ще ви каже някой, че нищо не струвате. Трябва ли да се обиждате от това? Кажете му: прав си, вчера нищо не струвах, защото бях празно шише.
към беседата >>
Много от идеите на човека имат отрицателен характер, вследствие на което той не трябва да ги допуска в ума си, а още повече да ги реализира.
Като ученици, вие трябва да си давате отчет за всека идея, която се явява в ума ви, да знаете, откъде иде и защо иде.
Много от идеите на човека имат отрицателен характер, вследствие на което той не трябва да ги допуска в ума си, а още повече да ги реализира.
Запример, дойде ли в ума на човека идеята да се самоубие, той трябва да се запита защо иска да се самоубива. — Не ми се живее. Какво друго ще правиш, като не ти се живее? Като иска да се самоубие, човек мисли, че ще тури край на живота си и никой няма да го безпокои. Той се лъже.
към беседата >>
Ако някой ви обиди, не очаквайте само на него, той да дойде и да ви иска извинение.
Хората се страхуват да дават, да не се опропастят. Не, разумното даване не опропастява човека. Давайте, за да ви дават. Като дава с любов, и като взима с любов, човек расте и правилно се развива. Даването не се отнася само до материалните, но и до сърдечните отношения на хората.
Ако някой ви обиди, не очаквайте само на него, той да дойде и да ви иска извинение.
И от ваша страна се иска благородство и инициатива; да не тълкувате криво нещата и да бъдете готов пръв да пристъпите към него. Ще ви каже някой, че нищо не струвате. Трябва ли да се обиждате от това? Кажете му: прав си, вчера нищо не струвах, защото бях празно шише. Днес, обаче, се напълних с ценно съдържание.
към беседата >>
Запример, дойде ли в ума на човека идеята да се самоубие, той трябва да се запита защо иска да се самоубива.
Като ученици, вие трябва да си давате отчет за всека идея, която се явява в ума ви, да знаете, откъде иде и защо иде. Много от идеите на човека имат отрицателен характер, вследствие на което той не трябва да ги допуска в ума си, а още повече да ги реализира.
Запример, дойде ли в ума на човека идеята да се самоубие, той трябва да се запита защо иска да се самоубива.
— Не ми се живее. Какво друго ще правиш, като не ти се живее? Като иска да се самоубие, човек мисли, че ще тури край на живота си и никой няма да го безпокои. Той се лъже. Животът продължава и след смъртта.
към беседата >>
И от ваша страна се иска благородство и инициатива; да не тълкувате криво нещата и да бъдете готов пръв да пристъпите към него.
Не, разумното даване не опропастява човека. Давайте, за да ви дават. Като дава с любов, и като взима с любов, човек расте и правилно се развива. Даването не се отнася само до материалните, но и до сърдечните отношения на хората. Ако някой ви обиди, не очаквайте само на него, той да дойде и да ви иска извинение.
И от ваша страна се иска благородство и инициатива; да не тълкувате криво нещата и да бъдете готов пръв да пристъпите към него.
Ще ви каже някой, че нищо не струвате. Трябва ли да се обиждате от това? Кажете му: прав си, вчера нищо не струвах, защото бях празно шише. Днес, обаче, се напълних с ценно съдържание. Претегли ме и ще видиш, че днес тежа повече от вчера.
към беседата >>
— Не ми се живее.
Като ученици, вие трябва да си давате отчет за всека идея, която се явява в ума ви, да знаете, откъде иде и защо иде. Много от идеите на човека имат отрицателен характер, вследствие на което той не трябва да ги допуска в ума си, а още повече да ги реализира. Запример, дойде ли в ума на човека идеята да се самоубие, той трябва да се запита защо иска да се самоубива.
— Не ми се живее.
Какво друго ще правиш, като не ти се живее? Като иска да се самоубие, човек мисли, че ще тури край на живота си и никой няма да го безпокои. Той се лъже. Животът продължава и след смъртта. — Ще заспя поне, ще си почина малко.
към беседата >>
Ще ви каже някой, че нищо не струвате.
Давайте, за да ви дават. Като дава с любов, и като взима с любов, човек расте и правилно се развива. Даването не се отнася само до материалните, но и до сърдечните отношения на хората. Ако някой ви обиди, не очаквайте само на него, той да дойде и да ви иска извинение. И от ваша страна се иска благородство и инициатива; да не тълкувате криво нещата и да бъдете готов пръв да пристъпите към него.
Ще ви каже някой, че нищо не струвате.
Трябва ли да се обиждате от това? Кажете му: прав си, вчера нищо не струвах, защото бях празно шише. Днес, обаче, се напълних с ценно съдържание. Претегли ме и ще видиш, че днес тежа повече от вчера. Това се случва с всички хора: днес са празни шишета, нямат никаква цена, но утре, като се напълнят с масло или с друго нещо, цената им се увеличава.
към беседата >>
Какво друго ще правиш, като не ти се живее?
Като ученици, вие трябва да си давате отчет за всека идея, която се явява в ума ви, да знаете, откъде иде и защо иде. Много от идеите на човека имат отрицателен характер, вследствие на което той не трябва да ги допуска в ума си, а още повече да ги реализира. Запример, дойде ли в ума на човека идеята да се самоубие, той трябва да се запита защо иска да се самоубива. — Не ми се живее.
Какво друго ще правиш, като не ти се живее?
Като иска да се самоубие, човек мисли, че ще тури край на живота си и никой няма да го безпокои. Той се лъже. Животът продължава и след смъртта. — Ще заспя поне, ще си почина малко. И тук се лъже.
към беседата >>
Трябва ли да се обиждате от това?
Като дава с любов, и като взима с любов, човек расте и правилно се развива. Даването не се отнася само до материалните, но и до сърдечните отношения на хората. Ако някой ви обиди, не очаквайте само на него, той да дойде и да ви иска извинение. И от ваша страна се иска благородство и инициатива; да не тълкувате криво нещата и да бъдете готов пръв да пристъпите към него. Ще ви каже някой, че нищо не струвате.
Трябва ли да се обиждате от това?
Кажете му: прав си, вчера нищо не струвах, защото бях празно шише. Днес, обаче, се напълних с ценно съдържание. Претегли ме и ще видиш, че днес тежа повече от вчера. Това се случва с всички хора: днес са празни шишета, нямат никаква цена, но утре, като се напълнят с масло или с друго нещо, цената им се увеличава.
към беседата >>
Като иска да се самоубие, човек мисли, че ще тури край на живота си и никой няма да го безпокои.
Като ученици, вие трябва да си давате отчет за всека идея, която се явява в ума ви, да знаете, откъде иде и защо иде. Много от идеите на човека имат отрицателен характер, вследствие на което той не трябва да ги допуска в ума си, а още повече да ги реализира. Запример, дойде ли в ума на човека идеята да се самоубие, той трябва да се запита защо иска да се самоубива. — Не ми се живее. Какво друго ще правиш, като не ти се живее?
Като иска да се самоубие, човек мисли, че ще тури край на живота си и никой няма да го безпокои.
Той се лъже. Животът продължава и след смъртта. — Ще заспя поне, ще си почина малко. И тук се лъже. Даже минералът, който е в постоянен сън, пак е обезпокояван, ту растението забива корените си в него, ту човешкият чук го удря, откъртва цели парчета от него.
към беседата >>
Кажете му: прав си, вчера нищо не струвах, защото бях празно шише.
Даването не се отнася само до материалните, но и до сърдечните отношения на хората. Ако някой ви обиди, не очаквайте само на него, той да дойде и да ви иска извинение. И от ваша страна се иска благородство и инициатива; да не тълкувате криво нещата и да бъдете готов пръв да пристъпите към него. Ще ви каже някой, че нищо не струвате. Трябва ли да се обиждате от това?
Кажете му: прав си, вчера нищо не струвах, защото бях празно шише.
Днес, обаче, се напълних с ценно съдържание. Претегли ме и ще видиш, че днес тежа повече от вчера. Това се случва с всички хора: днес са празни шишета, нямат никаква цена, но утре, като се напълнят с масло или с друго нещо, цената им се увеличава.
към беседата >>
Той се лъже.
Много от идеите на човека имат отрицателен характер, вследствие на което той не трябва да ги допуска в ума си, а още повече да ги реализира. Запример, дойде ли в ума на човека идеята да се самоубие, той трябва да се запита защо иска да се самоубива. — Не ми се живее. Какво друго ще правиш, като не ти се живее? Като иска да се самоубие, човек мисли, че ще тури край на живота си и никой няма да го безпокои.
Той се лъже.
Животът продължава и след смъртта. — Ще заспя поне, ще си почина малко. И тук се лъже. Даже минералът, който е в постоянен сън, пак е обезпокояван, ту растението забива корените си в него, ту човешкият чук го удря, откъртва цели парчета от него. На същото основание, докато е на земята, човек постоянно ще бъде смущаван от неговите кредитори.
към беседата >>
Днес, обаче, се напълних с ценно съдържание.
Ако някой ви обиди, не очаквайте само на него, той да дойде и да ви иска извинение. И от ваша страна се иска благородство и инициатива; да не тълкувате криво нещата и да бъдете готов пръв да пристъпите към него. Ще ви каже някой, че нищо не струвате. Трябва ли да се обиждате от това? Кажете му: прав си, вчера нищо не струвах, защото бях празно шише.
Днес, обаче, се напълних с ценно съдържание.
Претегли ме и ще видиш, че днес тежа повече от вчера. Това се случва с всички хора: днес са празни шишета, нямат никаква цена, но утре, като се напълнят с масло или с друго нещо, цената им се увеличава.
към беседата >>
Животът продължава и след смъртта.
Запример, дойде ли в ума на човека идеята да се самоубие, той трябва да се запита защо иска да се самоубива. — Не ми се живее. Какво друго ще правиш, като не ти се живее? Като иска да се самоубие, човек мисли, че ще тури край на живота си и никой няма да го безпокои. Той се лъже.
Животът продължава и след смъртта.
— Ще заспя поне, ще си почина малко. И тук се лъже. Даже минералът, който е в постоянен сън, пак е обезпокояван, ту растението забива корените си в него, ту човешкият чук го удря, откъртва цели парчета от него. На същото основание, докато е на земята, човек постоянно ще бъде смущаван от неговите кредитори. Всеки иска да му се плати.
към беседата >>
Претегли ме и ще видиш, че днес тежа повече от вчера.
И от ваша страна се иска благородство и инициатива; да не тълкувате криво нещата и да бъдете готов пръв да пристъпите към него. Ще ви каже някой, че нищо не струвате. Трябва ли да се обиждате от това? Кажете му: прав си, вчера нищо не струвах, защото бях празно шише. Днес, обаче, се напълних с ценно съдържание.
Претегли ме и ще видиш, че днес тежа повече от вчера.
Това се случва с всички хора: днес са празни шишета, нямат никаква цена, но утре, като се напълнят с масло или с друго нещо, цената им се увеличава.
към беседата >>
— Ще заспя поне, ще си почина малко.
— Не ми се живее. Какво друго ще правиш, като не ти се живее? Като иска да се самоубие, човек мисли, че ще тури край на живота си и никой няма да го безпокои. Той се лъже. Животът продължава и след смъртта.
— Ще заспя поне, ще си почина малко.
И тук се лъже. Даже минералът, който е в постоянен сън, пак е обезпокояван, ту растението забива корените си в него, ту човешкият чук го удря, откъртва цели парчета от него. На същото основание, докато е на земята, човек постоянно ще бъде смущаван от неговите кредитори. Всеки иска да му се плати. Дали може да плати на всички кредитори, това не е важно.
към беседата >>
Това се случва с всички хора: днес са празни шишета, нямат никаква цена, но утре, като се напълнят с масло или с друго нещо, цената им се увеличава.
Ще ви каже някой, че нищо не струвате. Трябва ли да се обиждате от това? Кажете му: прав си, вчера нищо не струвах, защото бях празно шише. Днес, обаче, се напълних с ценно съдържание. Претегли ме и ще видиш, че днес тежа повече от вчера.
Това се случва с всички хора: днес са празни шишета, нямат никаква цена, но утре, като се напълнят с масло или с друго нещо, цената им се увеличава.
към беседата >>
И тук се лъже.
Какво друго ще правиш, като не ти се живее? Като иска да се самоубие, човек мисли, че ще тури край на живота си и никой няма да го безпокои. Той се лъже. Животът продължава и след смъртта. — Ще заспя поне, ще си почина малко.
И тук се лъже.
Даже минералът, който е в постоянен сън, пак е обезпокояван, ту растението забива корените си в него, ту човешкият чук го удря, откъртва цели парчета от него. На същото основание, докато е на земята, човек постоянно ще бъде смущаван от неговите кредитори. Всеки иска да му се плати. Дали може да плати на всички кредитори, това не е важно. Обаче, човек трябва да стане смел и решителен, да се разговаря с тях.
към беседата >>
Съвременните хора се намират пред ред задачи, останали още от далечното минало, които трябва да се разрешат.
Съвременните хора се намират пред ред задачи, останали още от далечното минало, които трябва да се разрешат.
Ако вие доброволно не ги разрешите, ще дойдат големите ви братя и насила ще ви заставят да ги решите. Какво прави големият брат с малкото братче? Ако малкото братче не слуша и не иска да да го следва, големият брат го хваща за ръка, дръпне му ухото два-три пъти и го заставя да върви. Така постъпват с всеки човек, който не иска да работи, сам да реши задачата си. Човек трябва да бъде разумен, да е готов да решава задачите си, да плаща дълговете си.
към беседата >>
Даже минералът, който е в постоянен сън, пак е обезпокояван, ту растението забива корените си в него, ту човешкият чук го удря, откъртва цели парчета от него.
Като иска да се самоубие, човек мисли, че ще тури край на живота си и никой няма да го безпокои. Той се лъже. Животът продължава и след смъртта. — Ще заспя поне, ще си почина малко. И тук се лъже.
Даже минералът, който е в постоянен сън, пак е обезпокояван, ту растението забива корените си в него, ту човешкият чук го удря, откъртва цели парчета от него.
На същото основание, докато е на земята, човек постоянно ще бъде смущаван от неговите кредитори. Всеки иска да му се плати. Дали може да плати на всички кредитори, това не е важно. Обаче, човек трябва да стане смел и решителен, да се разговаря с тях. Някога той все ще изплати дълговете си, но изведнъж не може.
към беседата >>
Ако вие доброволно не ги разрешите, ще дойдат големите ви братя и насила ще ви заставят да ги решите.
Съвременните хора се намират пред ред задачи, останали още от далечното минало, които трябва да се разрешат.
Ако вие доброволно не ги разрешите, ще дойдат големите ви братя и насила ще ви заставят да ги решите.
Какво прави големият брат с малкото братче? Ако малкото братче не слуша и не иска да да го следва, големият брат го хваща за ръка, дръпне му ухото два-три пъти и го заставя да върви. Така постъпват с всеки човек, който не иска да работи, сам да реши задачата си. Човек трябва да бъде разумен, да е готов да решава задачите си, да плаща дълговете си. И който има да взима, и който има да дава, трябва да бъдат будни.
към беседата >>
На същото основание, докато е на земята, човек постоянно ще бъде смущаван от неговите кредитори.
Той се лъже. Животът продължава и след смъртта. — Ще заспя поне, ще си почина малко. И тук се лъже. Даже минералът, който е в постоянен сън, пак е обезпокояван, ту растението забива корените си в него, ту човешкият чук го удря, откъртва цели парчета от него.
На същото основание, докато е на земята, човек постоянно ще бъде смущаван от неговите кредитори.
Всеки иска да му се плати. Дали може да плати на всички кредитори, това не е важно. Обаче, човек трябва да стане смел и решителен, да се разговаря с тях. Някога той все ще изплати дълговете си, но изведнъж не може. Човек трябва да е готов да плаща дълговете си, а кога ще ги изплати, това е въпрос на време.
към беседата >>
Какво прави големият брат с малкото братче?
Съвременните хора се намират пред ред задачи, останали още от далечното минало, които трябва да се разрешат. Ако вие доброволно не ги разрешите, ще дойдат големите ви братя и насила ще ви заставят да ги решите.
Какво прави големият брат с малкото братче?
Ако малкото братче не слуша и не иска да да го следва, големият брат го хваща за ръка, дръпне му ухото два-три пъти и го заставя да върви. Така постъпват с всеки човек, който не иска да работи, сам да реши задачата си. Човек трябва да бъде разумен, да е готов да решава задачите си, да плаща дълговете си. И който има да взима, и който има да дава, трябва да бъдат будни. Като работят и изплащат дълговете си, те могат да грешат, но това нищо не значи.
към беседата >>
Всеки иска да му се плати.
Животът продължава и след смъртта. — Ще заспя поне, ще си почина малко. И тук се лъже. Даже минералът, който е в постоянен сън, пак е обезпокояван, ту растението забива корените си в него, ту човешкият чук го удря, откъртва цели парчета от него. На същото основание, докато е на земята, човек постоянно ще бъде смущаван от неговите кредитори.
Всеки иска да му се плати.
Дали може да плати на всички кредитори, това не е важно. Обаче, човек трябва да стане смел и решителен, да се разговаря с тях. Някога той все ще изплати дълговете си, но изведнъж не може. Човек трябва да е готов да плаща дълговете си, а кога ще ги изплати, това е въпрос на време. Опасно е, като ги отлага, да не иска вече да плаща.
към беседата >>
Ако малкото братче не слуша и не иска да да го следва, големият брат го хваща за ръка, дръпне му ухото два-три пъти и го заставя да върви.
Съвременните хора се намират пред ред задачи, останали още от далечното минало, които трябва да се разрешат. Ако вие доброволно не ги разрешите, ще дойдат големите ви братя и насила ще ви заставят да ги решите. Какво прави големият брат с малкото братче?
Ако малкото братче не слуша и не иска да да го следва, големият брат го хваща за ръка, дръпне му ухото два-три пъти и го заставя да върви.
Така постъпват с всеки човек, който не иска да работи, сам да реши задачата си. Човек трябва да бъде разумен, да е готов да решава задачите си, да плаща дълговете си. И който има да взима, и който има да дава, трябва да бъдат будни. Като работят и изплащат дълговете си, те могат да грешат, но това нищо не значи. За предпочитане е човек понякога да греши, да се гневи, отколкото да умре и да се освободи от всякакви задължения.
към беседата >>
Дали може да плати на всички кредитори, това не е важно.
— Ще заспя поне, ще си почина малко. И тук се лъже. Даже минералът, който е в постоянен сън, пак е обезпокояван, ту растението забива корените си в него, ту човешкият чук го удря, откъртва цели парчета от него. На същото основание, докато е на земята, човек постоянно ще бъде смущаван от неговите кредитори. Всеки иска да му се плати.
Дали може да плати на всички кредитори, това не е важно.
Обаче, човек трябва да стане смел и решителен, да се разговаря с тях. Някога той все ще изплати дълговете си, но изведнъж не може. Човек трябва да е готов да плаща дълговете си, а кога ще ги изплати, това е въпрос на време. Опасно е, като ги отлага, да не иска вече да плаща. Каквото и да прави, той няма да се освободи от задълженията и дълговете си, те ще го следват и на онзи свят.
към беседата >>
Така постъпват с всеки човек, който не иска да работи, сам да реши задачата си.
Съвременните хора се намират пред ред задачи, останали още от далечното минало, които трябва да се разрешат. Ако вие доброволно не ги разрешите, ще дойдат големите ви братя и насила ще ви заставят да ги решите. Какво прави големият брат с малкото братче? Ако малкото братче не слуша и не иска да да го следва, големият брат го хваща за ръка, дръпне му ухото два-три пъти и го заставя да върви.
Така постъпват с всеки човек, който не иска да работи, сам да реши задачата си.
Човек трябва да бъде разумен, да е готов да решава задачите си, да плаща дълговете си. И който има да взима, и който има да дава, трябва да бъдат будни. Като работят и изплащат дълговете си, те могат да грешат, но това нищо не значи. За предпочитане е човек понякога да греши, да се гневи, отколкото да умре и да се освободи от всякакви задължения. Умрелият се освобождава временно поне от задължения, но окръжаващите, близките му плащат за него.
към беседата >>
Обаче, човек трябва да стане смел и решителен, да се разговаря с тях.
И тук се лъже. Даже минералът, който е в постоянен сън, пак е обезпокояван, ту растението забива корените си в него, ту човешкият чук го удря, откъртва цели парчета от него. На същото основание, докато е на земята, човек постоянно ще бъде смущаван от неговите кредитори. Всеки иска да му се плати. Дали може да плати на всички кредитори, това не е важно.
Обаче, човек трябва да стане смел и решителен, да се разговаря с тях.
Някога той все ще изплати дълговете си, но изведнъж не може. Човек трябва да е готов да плаща дълговете си, а кога ще ги изплати, това е въпрос на време. Опасно е, като ги отлага, да не иска вече да плаща. Каквото и да прави, той няма да се освободи от задълженията и дълговете си, те ще го следват и на онзи свят.
към беседата >>
Човек трябва да бъде разумен, да е готов да решава задачите си, да плаща дълговете си.
Съвременните хора се намират пред ред задачи, останали още от далечното минало, които трябва да се разрешат. Ако вие доброволно не ги разрешите, ще дойдат големите ви братя и насила ще ви заставят да ги решите. Какво прави големият брат с малкото братче? Ако малкото братче не слуша и не иска да да го следва, големият брат го хваща за ръка, дръпне му ухото два-три пъти и го заставя да върви. Така постъпват с всеки човек, който не иска да работи, сам да реши задачата си.
Човек трябва да бъде разумен, да е готов да решава задачите си, да плаща дълговете си.
И който има да взима, и който има да дава, трябва да бъдат будни. Като работят и изплащат дълговете си, те могат да грешат, но това нищо не значи. За предпочитане е човек понякога да греши, да се гневи, отколкото да умре и да се освободи от всякакви задължения. Умрелият се освобождава временно поне от задължения, но окръжаващите, близките му плащат за него. Ето защо, за предпочитане е човек да плаща дълговете си, да решава задачите си, но жив да бъде, отколкото да се освободи от всички задължения и да умре.
към беседата >>
Някога той все ще изплати дълговете си, но изведнъж не може.
Даже минералът, който е в постоянен сън, пак е обезпокояван, ту растението забива корените си в него, ту човешкият чук го удря, откъртва цели парчета от него. На същото основание, докато е на земята, човек постоянно ще бъде смущаван от неговите кредитори. Всеки иска да му се плати. Дали може да плати на всички кредитори, това не е важно. Обаче, човек трябва да стане смел и решителен, да се разговаря с тях.
Някога той все ще изплати дълговете си, но изведнъж не може.
Човек трябва да е готов да плаща дълговете си, а кога ще ги изплати, това е въпрос на време. Опасно е, като ги отлага, да не иска вече да плаща. Каквото и да прави, той няма да се освободи от задълженията и дълговете си, те ще го следват и на онзи свят.
към беседата >>
И който има да взима, и който има да дава, трябва да бъдат будни.
Ако вие доброволно не ги разрешите, ще дойдат големите ви братя и насила ще ви заставят да ги решите. Какво прави големият брат с малкото братче? Ако малкото братче не слуша и не иска да да го следва, големият брат го хваща за ръка, дръпне му ухото два-три пъти и го заставя да върви. Така постъпват с всеки човек, който не иска да работи, сам да реши задачата си. Човек трябва да бъде разумен, да е готов да решава задачите си, да плаща дълговете си.
И който има да взима, и който има да дава, трябва да бъдат будни.
Като работят и изплащат дълговете си, те могат да грешат, но това нищо не значи. За предпочитане е човек понякога да греши, да се гневи, отколкото да умре и да се освободи от всякакви задължения. Умрелият се освобождава временно поне от задължения, но окръжаващите, близките му плащат за него. Ето защо, за предпочитане е човек да плаща дълговете си, да решава задачите си, но жив да бъде, отколкото да се освободи от всички задължения и да умре.
към беседата >>
Човек трябва да е готов да плаща дълговете си, а кога ще ги изплати, това е въпрос на време.
На същото основание, докато е на земята, човек постоянно ще бъде смущаван от неговите кредитори. Всеки иска да му се плати. Дали може да плати на всички кредитори, това не е важно. Обаче, човек трябва да стане смел и решителен, да се разговаря с тях. Някога той все ще изплати дълговете си, но изведнъж не може.
Човек трябва да е готов да плаща дълговете си, а кога ще ги изплати, това е въпрос на време.
Опасно е, като ги отлага, да не иска вече да плаща. Каквото и да прави, той няма да се освободи от задълженията и дълговете си, те ще го следват и на онзи свят.
към беседата >>
Като работят и изплащат дълговете си, те могат да грешат, но това нищо не значи.
Какво прави големият брат с малкото братче? Ако малкото братче не слуша и не иска да да го следва, големият брат го хваща за ръка, дръпне му ухото два-три пъти и го заставя да върви. Така постъпват с всеки човек, който не иска да работи, сам да реши задачата си. Човек трябва да бъде разумен, да е готов да решава задачите си, да плаща дълговете си. И който има да взима, и който има да дава, трябва да бъдат будни.
Като работят и изплащат дълговете си, те могат да грешат, но това нищо не значи.
За предпочитане е човек понякога да греши, да се гневи, отколкото да умре и да се освободи от всякакви задължения. Умрелият се освобождава временно поне от задължения, но окръжаващите, близките му плащат за него. Ето защо, за предпочитане е човек да плаща дълговете си, да решава задачите си, но жив да бъде, отколкото да се освободи от всички задължения и да умре.
към беседата >>
Опасно е, като ги отлага, да не иска вече да плаща.
Всеки иска да му се плати. Дали може да плати на всички кредитори, това не е важно. Обаче, човек трябва да стане смел и решителен, да се разговаря с тях. Някога той все ще изплати дълговете си, но изведнъж не може. Човек трябва да е готов да плаща дълговете си, а кога ще ги изплати, това е въпрос на време.
Опасно е, като ги отлага, да не иска вече да плаща.
Каквото и да прави, той няма да се освободи от задълженията и дълговете си, те ще го следват и на онзи свят.
към беседата >>
За предпочитане е човек понякога да греши, да се гневи, отколкото да умре и да се освободи от всякакви задължения.
Ако малкото братче не слуша и не иска да да го следва, големият брат го хваща за ръка, дръпне му ухото два-три пъти и го заставя да върви. Така постъпват с всеки човек, който не иска да работи, сам да реши задачата си. Човек трябва да бъде разумен, да е готов да решава задачите си, да плаща дълговете си. И който има да взима, и който има да дава, трябва да бъдат будни. Като работят и изплащат дълговете си, те могат да грешат, но това нищо не значи.
За предпочитане е човек понякога да греши, да се гневи, отколкото да умре и да се освободи от всякакви задължения.
Умрелият се освобождава временно поне от задължения, но окръжаващите, близките му плащат за него. Ето защо, за предпочитане е човек да плаща дълговете си, да решава задачите си, но жив да бъде, отколкото да се освободи от всички задължения и да умре.
към беседата >>
Каквото и да прави, той няма да се освободи от задълженията и дълговете си, те ще го следват и на онзи свят.
Дали може да плати на всички кредитори, това не е важно. Обаче, човек трябва да стане смел и решителен, да се разговаря с тях. Някога той все ще изплати дълговете си, но изведнъж не може. Човек трябва да е готов да плаща дълговете си, а кога ще ги изплати, това е въпрос на време. Опасно е, като ги отлага, да не иска вече да плаща.
Каквото и да прави, той няма да се освободи от задълженията и дълговете си, те ще го следват и на онзи свят.
към беседата >>
Умрелият се освобождава временно поне от задължения, но окръжаващите, близките му плащат за него.
Така постъпват с всеки човек, който не иска да работи, сам да реши задачата си. Човек трябва да бъде разумен, да е готов да решава задачите си, да плаща дълговете си. И който има да взима, и който има да дава, трябва да бъдат будни. Като работят и изплащат дълговете си, те могат да грешат, но това нищо не значи. За предпочитане е човек понякога да греши, да се гневи, отколкото да умре и да се освободи от всякакви задължения.
Умрелият се освобождава временно поне от задължения, но окръжаващите, близките му плащат за него.
Ето защо, за предпочитане е човек да плаща дълговете си, да решава задачите си, но жив да бъде, отколкото да се освободи от всички задължения и да умре.
към беседата >>
В процеса на изплащане на дълговете си човек се учи да говори и да изпълнява.
В процеса на изплащане на дълговете си човек се учи да говори и да изпълнява.
Колкото повече се увеличава способността на човека да говори, толкова повече трябва да се увеличава готовността му да изпълнява. Тъй щото, когато паметта на човека отслабва, трябва да знаете, че желанията му се увеличават. За да не отслабне паметта на човека, с увеличаване на желанията едновременно трябва да се усилва мисълта му. Иначе в него ще се яви недоимък: чувствата се усилват за сметка на мисълта. Наистина, когато чувствата вземат надмощие над мисълта, човек става разсеян и паметта му отслабва.
към беседата >>
Ето защо, за предпочитане е човек да плаща дълговете си, да решава задачите си, но жив да бъде, отколкото да се освободи от всички задължения и да умре.
Човек трябва да бъде разумен, да е готов да решава задачите си, да плаща дълговете си. И който има да взима, и който има да дава, трябва да бъдат будни. Като работят и изплащат дълговете си, те могат да грешат, но това нищо не значи. За предпочитане е човек понякога да греши, да се гневи, отколкото да умре и да се освободи от всякакви задължения. Умрелият се освобождава временно поне от задължения, но окръжаващите, близките му плащат за него.
Ето защо, за предпочитане е човек да плаща дълговете си, да решава задачите си, но жив да бъде, отколкото да се освободи от всички задължения и да умре.
към беседата >>
Колкото повече се увеличава способността на човека да говори, толкова повече трябва да се увеличава готовността му да изпълнява.
В процеса на изплащане на дълговете си човек се учи да говори и да изпълнява.
Колкото повече се увеличава способността на човека да говори, толкова повече трябва да се увеличава готовността му да изпълнява.
Тъй щото, когато паметта на човека отслабва, трябва да знаете, че желанията му се увеличават. За да не отслабне паметта на човека, с увеличаване на желанията едновременно трябва да се усилва мисълта му. Иначе в него ще се яви недоимък: чувствата се усилват за сметка на мисълта. Наистина, когато чувствата вземат надмощие над мисълта, човек става разсеян и паметта му отслабва. Той започва да мечтае за грандиозни работи, да фантазира.
към беседата >>
Щом сте дошли на земята, вие трябва да учите, да се познаете.
Щом сте дошли на земята, вие трябва да учите, да се познаете.
Човешкото естество се отличава с две черти: мекота и твърдост. При едни условия човек е мек, а при други — твърд. Съзнателно човек не трябва да прави опити, да превръща мекотата си в твърдост. Опита ли се да направи това, той се излага на опасност. Искате ли да имате отношения с човека, дръжте се за неговата мекота.
към беседата >>
Тъй щото, когато паметта на човека отслабва, трябва да знаете, че желанията му се увеличават.
В процеса на изплащане на дълговете си човек се учи да говори и да изпълнява. Колкото повече се увеличава способността на човека да говори, толкова повече трябва да се увеличава готовността му да изпълнява.
Тъй щото, когато паметта на човека отслабва, трябва да знаете, че желанията му се увеличават.
За да не отслабне паметта на човека, с увеличаване на желанията едновременно трябва да се усилва мисълта му. Иначе в него ще се яви недоимък: чувствата се усилват за сметка на мисълта. Наистина, когато чувствата вземат надмощие над мисълта, човек става разсеян и паметта му отслабва. Той започва да мечтае за грандиозни работи, да фантазира. Казват, че младите моми и момци обичали да фантазират.
към беседата >>
Човешкото естество се отличава с две черти: мекота и твърдост.
Щом сте дошли на земята, вие трябва да учите, да се познаете.
Човешкото естество се отличава с две черти: мекота и твърдост.
При едни условия човек е мек, а при други — твърд. Съзнателно човек не трябва да прави опити, да превръща мекотата си в твърдост. Опита ли се да направи това, той се излага на опасност. Искате ли да имате отношения с човека, дръжте се за неговата мекота. Не се стремете да опитвате твърдостта му.
към беседата >>
За да не отслабне паметта на човека, с увеличаване на желанията едновременно трябва да се усилва мисълта му.
В процеса на изплащане на дълговете си човек се учи да говори и да изпълнява. Колкото повече се увеличава способността на човека да говори, толкова повече трябва да се увеличава готовността му да изпълнява. Тъй щото, когато паметта на човека отслабва, трябва да знаете, че желанията му се увеличават.
За да не отслабне паметта на човека, с увеличаване на желанията едновременно трябва да се усилва мисълта му.
Иначе в него ще се яви недоимък: чувствата се усилват за сметка на мисълта. Наистина, когато чувствата вземат надмощие над мисълта, човек става разсеян и паметта му отслабва. Той започва да мечтае за грандиозни работи, да фантазира. Казват, че младите моми и момци обичали да фантазират. В това отношение те приличат на циганина, който носел гърне с мляко на главата си и мечтал за много неща.
към беседата >>
При едни условия човек е мек, а при други — твърд.
Щом сте дошли на земята, вие трябва да учите, да се познаете. Човешкото естество се отличава с две черти: мекота и твърдост.
При едни условия човек е мек, а при други — твърд.
Съзнателно човек не трябва да прави опити, да превръща мекотата си в твърдост. Опита ли се да направи това, той се излага на опасност. Искате ли да имате отношения с човека, дръжте се за неговата мекота. Не се стремете да опитвате твърдостта му. Това е Божия работа.
към беседата >>
Иначе в него ще се яви недоимък: чувствата се усилват за сметка на мисълта.
В процеса на изплащане на дълговете си човек се учи да говори и да изпълнява. Колкото повече се увеличава способността на човека да говори, толкова повече трябва да се увеличава готовността му да изпълнява. Тъй щото, когато паметта на човека отслабва, трябва да знаете, че желанията му се увеличават. За да не отслабне паметта на човека, с увеличаване на желанията едновременно трябва да се усилва мисълта му.
Иначе в него ще се яви недоимък: чувствата се усилват за сметка на мисълта.
Наистина, когато чувствата вземат надмощие над мисълта, човек става разсеян и паметта му отслабва. Той започва да мечтае за грандиозни работи, да фантазира. Казват, че младите моми и момци обичали да фантазират. В това отношение те приличат на циганина, който носел гърне с мляко на главата си и мечтал за много неща. Той мечтаел как ще продаде млякото и ще си купи кокошки.
към беседата >>
Съзнателно човек не трябва да прави опити, да превръща мекотата си в твърдост.
Щом сте дошли на земята, вие трябва да учите, да се познаете. Човешкото естество се отличава с две черти: мекота и твърдост. При едни условия човек е мек, а при други — твърд.
Съзнателно човек не трябва да прави опити, да превръща мекотата си в твърдост.
Опита ли се да направи това, той се излага на опасност. Искате ли да имате отношения с човека, дръжте се за неговата мекота. Не се стремете да опитвате твърдостта му. Това е Божия работа. Само Бог може да опитва твърдостта на човека, защото знае как да го пипне.
към беседата >>
Наистина, когато чувствата вземат надмощие над мисълта, човек става разсеян и паметта му отслабва.
В процеса на изплащане на дълговете си човек се учи да говори и да изпълнява. Колкото повече се увеличава способността на човека да говори, толкова повече трябва да се увеличава готовността му да изпълнява. Тъй щото, когато паметта на човека отслабва, трябва да знаете, че желанията му се увеличават. За да не отслабне паметта на човека, с увеличаване на желанията едновременно трябва да се усилва мисълта му. Иначе в него ще се яви недоимък: чувствата се усилват за сметка на мисълта.
Наистина, когато чувствата вземат надмощие над мисълта, човек става разсеян и паметта му отслабва.
Той започва да мечтае за грандиозни работи, да фантазира. Казват, че младите моми и момци обичали да фантазират. В това отношение те приличат на циганина, който носел гърне с мляко на главата си и мечтал за много неща. Той мечтаел как ще продаде млякото и ще си купи кокошки. После ще продаде кокошките и ще си купи овца.
към беседата >>
Опита ли се да направи това, той се излага на опасност.
Щом сте дошли на земята, вие трябва да учите, да се познаете. Човешкото естество се отличава с две черти: мекота и твърдост. При едни условия човек е мек, а при други — твърд. Съзнателно човек не трябва да прави опити, да превръща мекотата си в твърдост.
Опита ли се да направи това, той се излага на опасност.
Искате ли да имате отношения с човека, дръжте се за неговата мекота. Не се стремете да опитвате твърдостта му. Това е Божия работа. Само Бог може да опитва твърдостта на човека, защото знае как да го пипне. Разумен, учен трябва да бъде човек, ако иска да изпитва твърдостта на хората.
към беседата >>
Той започва да мечтае за грандиозни работи, да фантазира.
Колкото повече се увеличава способността на човека да говори, толкова повече трябва да се увеличава готовността му да изпълнява. Тъй щото, когато паметта на човека отслабва, трябва да знаете, че желанията му се увеличават. За да не отслабне паметта на човека, с увеличаване на желанията едновременно трябва да се усилва мисълта му. Иначе в него ще се яви недоимък: чувствата се усилват за сметка на мисълта. Наистина, когато чувствата вземат надмощие над мисълта, човек става разсеян и паметта му отслабва.
Той започва да мечтае за грандиозни работи, да фантазира.
Казват, че младите моми и момци обичали да фантазират. В това отношение те приличат на циганина, който носел гърне с мляко на главата си и мечтал за много неща. Той мечтаел как ще продаде млякото и ще си купи кокошки. После ще продаде кокошките и ще си купи овца. Като я използва, ще я продаде, за да си купи крава.
към беседата >>
Искате ли да имате отношения с човека, дръжте се за неговата мекота.
Щом сте дошли на земята, вие трябва да учите, да се познаете. Човешкото естество се отличава с две черти: мекота и твърдост. При едни условия човек е мек, а при други — твърд. Съзнателно човек не трябва да прави опити, да превръща мекотата си в твърдост. Опита ли се да направи това, той се излага на опасност.
Искате ли да имате отношения с човека, дръжте се за неговата мекота.
Не се стремете да опитвате твърдостта му. Това е Божия работа. Само Бог може да опитва твърдостта на човека, защото знае как да го пипне. Разумен, учен трябва да бъде човек, ако иска да изпитва твърдостта на хората. Докосне ли се до твърдостта им, преди да е развил своята сила, той ще се удари в нея, ще се контузи и ще отскочи настрана.
към беседата >>
Казват, че младите моми и момци обичали да фантазират.
Тъй щото, когато паметта на човека отслабва, трябва да знаете, че желанията му се увеличават. За да не отслабне паметта на човека, с увеличаване на желанията едновременно трябва да се усилва мисълта му. Иначе в него ще се яви недоимък: чувствата се усилват за сметка на мисълта. Наистина, когато чувствата вземат надмощие над мисълта, човек става разсеян и паметта му отслабва. Той започва да мечтае за грандиозни работи, да фантазира.
Казват, че младите моми и момци обичали да фантазират.
В това отношение те приличат на циганина, който носел гърне с мляко на главата си и мечтал за много неща. Той мечтаел как ще продаде млякото и ще си купи кокошки. После ще продаде кокошките и ще си купи овца. Като я използва, ще я продаде, за да си купи крава. Като продаде кравата, ще си купи кон и т.н.
към беседата >>
Не се стремете да опитвате твърдостта му.
Човешкото естество се отличава с две черти: мекота и твърдост. При едни условия човек е мек, а при други — твърд. Съзнателно човек не трябва да прави опити, да превръща мекотата си в твърдост. Опита ли се да направи това, той се излага на опасност. Искате ли да имате отношения с човека, дръжте се за неговата мекота.
Не се стремете да опитвате твърдостта му.
Това е Божия работа. Само Бог може да опитва твърдостта на човека, защото знае как да го пипне. Разумен, учен трябва да бъде човек, ако иска да изпитва твърдостта на хората. Докосне ли се до твърдостта им, преди да е развил своята сила, той ще се удари в нея, ще се контузи и ще отскочи настрана. Ще кажете, че вие искате да отидете при философи и учени, да ви обяснят какво представя Бог.
към беседата >>
В това отношение те приличат на циганина, който носел гърне с мляко на главата си и мечтал за много неща.
За да не отслабне паметта на човека, с увеличаване на желанията едновременно трябва да се усилва мисълта му. Иначе в него ще се яви недоимък: чувствата се усилват за сметка на мисълта. Наистина, когато чувствата вземат надмощие над мисълта, човек става разсеян и паметта му отслабва. Той започва да мечтае за грандиозни работи, да фантазира. Казват, че младите моми и момци обичали да фантазират.
В това отношение те приличат на циганина, който носел гърне с мляко на главата си и мечтал за много неща.
Той мечтаел как ще продаде млякото и ще си купи кокошки. После ще продаде кокошките и ще си купи овца. Като я използва, ще я продаде, за да си купи крава. Като продаде кравата, ще си купи кон и т.н. Така той хвърчал в мечтите си и си въобразил, че ще се ожени за княжеска дъщеря, от която ще му се родят две красиви деца, момче и момиче.
към беседата >>
Това е Божия работа.
При едни условия човек е мек, а при други — твърд. Съзнателно човек не трябва да прави опити, да превръща мекотата си в твърдост. Опита ли се да направи това, той се излага на опасност. Искате ли да имате отношения с човека, дръжте се за неговата мекота. Не се стремете да опитвате твърдостта му.
Това е Божия работа.
Само Бог може да опитва твърдостта на човека, защото знае как да го пипне. Разумен, учен трябва да бъде човек, ако иска да изпитва твърдостта на хората. Докосне ли се до твърдостта им, преди да е развил своята сила, той ще се удари в нея, ще се контузи и ще отскочи настрана. Ще кажете, че вие искате да отидете при философи и учени, да ви обяснят какво представя Бог. Вие не сте готови още за среща с велики учени и философи.
към беседата >>
Той мечтаел как ще продаде млякото и ще си купи кокошки.
Иначе в него ще се яви недоимък: чувствата се усилват за сметка на мисълта. Наистина, когато чувствата вземат надмощие над мисълта, човек става разсеян и паметта му отслабва. Той започва да мечтае за грандиозни работи, да фантазира. Казват, че младите моми и момци обичали да фантазират. В това отношение те приличат на циганина, който носел гърне с мляко на главата си и мечтал за много неща.
Той мечтаел как ще продаде млякото и ще си купи кокошки.
После ще продаде кокошките и ще си купи овца. Като я използва, ще я продаде, за да си купи крава. Като продаде кравата, ще си купи кон и т.н. Така той хвърчал в мечтите си и си въобразил, че ще се ожени за княжеска дъщеря, от която ще му се родят две красиви деца, момче и момиче. От радост той подскочил и гърнето с млякото паднало от главата му и се счупило.
към беседата >>
Само Бог може да опитва твърдостта на човека, защото знае как да го пипне.
Съзнателно човек не трябва да прави опити, да превръща мекотата си в твърдост. Опита ли се да направи това, той се излага на опасност. Искате ли да имате отношения с човека, дръжте се за неговата мекота. Не се стремете да опитвате твърдостта му. Това е Божия работа.
Само Бог може да опитва твърдостта на човека, защото знае как да го пипне.
Разумен, учен трябва да бъде човек, ако иска да изпитва твърдостта на хората. Докосне ли се до твърдостта им, преди да е развил своята сила, той ще се удари в нея, ще се контузи и ще отскочи настрана. Ще кажете, че вие искате да отидете при философи и учени, да ви обяснят какво представя Бог. Вие не сте готови още за среща с велики учени и философи. Едно трябва да знаете: докато имате противоречия в живота си, вие не сте готови още да разглеждате велики въпроси.
към беседата >>
После ще продаде кокошките и ще си купи овца.
Наистина, когато чувствата вземат надмощие над мисълта, човек става разсеян и паметта му отслабва. Той започва да мечтае за грандиозни работи, да фантазира. Казват, че младите моми и момци обичали да фантазират. В това отношение те приличат на циганина, който носел гърне с мляко на главата си и мечтал за много неща. Той мечтаел как ще продаде млякото и ще си купи кокошки.
После ще продаде кокошките и ще си купи овца.
Като я използва, ще я продаде, за да си купи крава. Като продаде кравата, ще си купи кон и т.н. Така той хвърчал в мечтите си и си въобразил, че ще се ожени за княжеска дъщеря, от която ще му се родят две красиви деца, момче и момиче. От радост той подскочил и гърнето с млякото паднало от главата му и се счупило. Къде отидоха мечтите му?
към беседата >>
Разумен, учен трябва да бъде човек, ако иска да изпитва твърдостта на хората.
Опита ли се да направи това, той се излага на опасност. Искате ли да имате отношения с човека, дръжте се за неговата мекота. Не се стремете да опитвате твърдостта му. Това е Божия работа. Само Бог може да опитва твърдостта на човека, защото знае как да го пипне.
Разумен, учен трябва да бъде човек, ако иска да изпитва твърдостта на хората.
Докосне ли се до твърдостта им, преди да е развил своята сила, той ще се удари в нея, ще се контузи и ще отскочи настрана. Ще кажете, че вие искате да отидете при философи и учени, да ви обяснят какво представя Бог. Вие не сте готови още за среща с велики учени и философи. Едно трябва да знаете: докато имате противоречия в живота си, вие не сте готови още да разглеждате велики въпроси. Опитате ли да ги разрешите, вие ще отскочите далече от тия учени.
към беседата >>
Като я използва, ще я продаде, за да си купи крава.
Той започва да мечтае за грандиозни работи, да фантазира. Казват, че младите моми и момци обичали да фантазират. В това отношение те приличат на циганина, който носел гърне с мляко на главата си и мечтал за много неща. Той мечтаел как ще продаде млякото и ще си купи кокошки. После ще продаде кокошките и ще си купи овца.
Като я използва, ще я продаде, за да си купи крава.
Като продаде кравата, ще си купи кон и т.н. Така той хвърчал в мечтите си и си въобразил, че ще се ожени за княжеска дъщеря, от която ще му се родят две красиви деца, момче и момиче. От радост той подскочил и гърнето с млякото паднало от главата му и се счупило. Къде отидоха мечтите му? Изгубиха се заедно с млякото.
към беседата >>
Докосне ли се до твърдостта им, преди да е развил своята сила, той ще се удари в нея, ще се контузи и ще отскочи настрана.
Искате ли да имате отношения с човека, дръжте се за неговата мекота. Не се стремете да опитвате твърдостта му. Това е Божия работа. Само Бог може да опитва твърдостта на човека, защото знае как да го пипне. Разумен, учен трябва да бъде човек, ако иска да изпитва твърдостта на хората.
Докосне ли се до твърдостта им, преди да е развил своята сила, той ще се удари в нея, ще се контузи и ще отскочи настрана.
Ще кажете, че вие искате да отидете при философи и учени, да ви обяснят какво представя Бог. Вие не сте готови още за среща с велики учени и философи. Едно трябва да знаете: докато имате противоречия в живота си, вие не сте готови още да разглеждате велики въпроси. Опитате ли да ги разрешите, вие ще отскочите далече от тия учени. Те ще ви отблъснат от себе си, ще ви покажат с какви въпроси трябва да се занимавате.
към беседата >>
Като продаде кравата, ще си купи кон и т.н.
Казват, че младите моми и момци обичали да фантазират. В това отношение те приличат на циганина, който носел гърне с мляко на главата си и мечтал за много неща. Той мечтаел как ще продаде млякото и ще си купи кокошки. После ще продаде кокошките и ще си купи овца. Като я използва, ще я продаде, за да си купи крава.
Като продаде кравата, ще си купи кон и т.н.
Така той хвърчал в мечтите си и си въобразил, че ще се ожени за княжеска дъщеря, от която ще му се родят две красиви деца, момче и момиче. От радост той подскочил и гърнето с млякото паднало от главата му и се счупило. Къде отидоха мечтите му? Изгубиха се заедно с млякото.
към беседата >>
Ще кажете, че вие искате да отидете при философи и учени, да ви обяснят какво представя Бог.
Не се стремете да опитвате твърдостта му. Това е Божия работа. Само Бог може да опитва твърдостта на човека, защото знае как да го пипне. Разумен, учен трябва да бъде човек, ако иска да изпитва твърдостта на хората. Докосне ли се до твърдостта им, преди да е развил своята сила, той ще се удари в нея, ще се контузи и ще отскочи настрана.
Ще кажете, че вие искате да отидете при философи и учени, да ви обяснят какво представя Бог.
Вие не сте готови още за среща с велики учени и философи. Едно трябва да знаете: докато имате противоречия в живота си, вие не сте готови още да разглеждате велики въпроси. Опитате ли да ги разрешите, вие ще отскочите далече от тия учени. Те ще ви отблъснат от себе си, ще ви покажат с какви въпроси трябва да се занимавате. Това не значи, че нямате никакво понятие за Бога.
към беседата >>
Така той хвърчал в мечтите си и си въобразил, че ще се ожени за княжеска дъщеря, от която ще му се родят две красиви деца, момче и момиче.
В това отношение те приличат на циганина, който носел гърне с мляко на главата си и мечтал за много неща. Той мечтаел как ще продаде млякото и ще си купи кокошки. После ще продаде кокошките и ще си купи овца. Като я използва, ще я продаде, за да си купи крава. Като продаде кравата, ще си купи кон и т.н.
Така той хвърчал в мечтите си и си въобразил, че ще се ожени за княжеска дъщеря, от която ще му се родят две красиви деца, момче и момиче.
От радост той подскочил и гърнето с млякото паднало от главата му и се счупило. Къде отидоха мечтите му? Изгубиха се заедно с млякото.
към беседата >>
Вие не сте готови още за среща с велики учени и философи.
Това е Божия работа. Само Бог може да опитва твърдостта на човека, защото знае как да го пипне. Разумен, учен трябва да бъде човек, ако иска да изпитва твърдостта на хората. Докосне ли се до твърдостта им, преди да е развил своята сила, той ще се удари в нея, ще се контузи и ще отскочи настрана. Ще кажете, че вие искате да отидете при философи и учени, да ви обяснят какво представя Бог.
Вие не сте готови още за среща с велики учени и философи.
Едно трябва да знаете: докато имате противоречия в живота си, вие не сте готови още да разглеждате велики въпроси. Опитате ли да ги разрешите, вие ще отскочите далече от тия учени. Те ще ви отблъснат от себе си, ще ви покажат с какви въпроси трябва да се занимавате. Това не значи, че нямате никакво понятие за Бога. Все имате някаква представа за Бога, но микроскопическа.
към беседата >>
От радост той подскочил и гърнето с млякото паднало от главата му и се счупило.
Той мечтаел как ще продаде млякото и ще си купи кокошки. После ще продаде кокошките и ще си купи овца. Като я използва, ще я продаде, за да си купи крава. Като продаде кравата, ще си купи кон и т.н. Така той хвърчал в мечтите си и си въобразил, че ще се ожени за княжеска дъщеря, от която ще му се родят две красиви деца, момче и момиче.
От радост той подскочил и гърнето с млякото паднало от главата му и се счупило.
Къде отидоха мечтите му? Изгубиха се заедно с млякото.
към беседата >>
Едно трябва да знаете: докато имате противоречия в живота си, вие не сте готови още да разглеждате велики въпроси.
Само Бог може да опитва твърдостта на човека, защото знае как да го пипне. Разумен, учен трябва да бъде човек, ако иска да изпитва твърдостта на хората. Докосне ли се до твърдостта им, преди да е развил своята сила, той ще се удари в нея, ще се контузи и ще отскочи настрана. Ще кажете, че вие искате да отидете при философи и учени, да ви обяснят какво представя Бог. Вие не сте готови още за среща с велики учени и философи.
Едно трябва да знаете: докато имате противоречия в живота си, вие не сте готови още да разглеждате велики въпроси.
Опитате ли да ги разрешите, вие ще отскочите далече от тия учени. Те ще ви отблъснат от себе си, ще ви покажат с какви въпроси трябва да се занимавате. Това не значи, че нямате никакво понятие за Бога. Все имате някаква представа за Бога, но микроскопическа. — Защо?
към беседата >>
Къде отидоха мечтите му?
После ще продаде кокошките и ще си купи овца. Като я използва, ще я продаде, за да си купи крава. Като продаде кравата, ще си купи кон и т.н. Така той хвърчал в мечтите си и си въобразил, че ще се ожени за княжеска дъщеря, от която ще му се родят две красиви деца, момче и момиче. От радост той подскочил и гърнето с млякото паднало от главата му и се счупило.
Къде отидоха мечтите му?
Изгубиха се заедно с млякото.
към беседата >>
Опитате ли да ги разрешите, вие ще отскочите далече от тия учени.
Разумен, учен трябва да бъде човек, ако иска да изпитва твърдостта на хората. Докосне ли се до твърдостта им, преди да е развил своята сила, той ще се удари в нея, ще се контузи и ще отскочи настрана. Ще кажете, че вие искате да отидете при философи и учени, да ви обяснят какво представя Бог. Вие не сте готови още за среща с велики учени и философи. Едно трябва да знаете: докато имате противоречия в живота си, вие не сте готови още да разглеждате велики въпроси.
Опитате ли да ги разрешите, вие ще отскочите далече от тия учени.
Те ще ви отблъснат от себе си, ще ви покажат с какви въпроси трябва да се занимавате. Това не значи, че нямате никакво понятие за Бога. Все имате някаква представа за Бога, но микроскопическа. — Защо? — Кепенците на вашите прозорци са още затворени, вследствие на което вие седите вътре, а светлината е отвън.
към беседата >>
Изгубиха се заедно с млякото.
Като я използва, ще я продаде, за да си купи крава. Като продаде кравата, ще си купи кон и т.н. Така той хвърчал в мечтите си и си въобразил, че ще се ожени за княжеска дъщеря, от която ще му се родят две красиви деца, момче и момиче. От радост той подскочил и гърнето с млякото паднало от главата му и се счупило. Къде отидоха мечтите му?
Изгубиха се заедно с млякото.
към беседата >>
Те ще ви отблъснат от себе си, ще ви покажат с какви въпроси трябва да се занимавате.
Докосне ли се до твърдостта им, преди да е развил своята сила, той ще се удари в нея, ще се контузи и ще отскочи настрана. Ще кажете, че вие искате да отидете при философи и учени, да ви обяснят какво представя Бог. Вие не сте готови още за среща с велики учени и философи. Едно трябва да знаете: докато имате противоречия в живота си, вие не сте готови още да разглеждате велики въпроси. Опитате ли да ги разрешите, вие ще отскочите далече от тия учени.
Те ще ви отблъснат от себе си, ще ви покажат с какви въпроси трябва да се занимавате.
Това не значи, че нямате никакво понятие за Бога. Все имате някаква представа за Бога, но микроскопическа. — Защо? — Кепенците на вашите прозорци са още затворени, вследствие на което вие седите вътре, а светлината е отвън. Отворете прозорците си и излезте вън.
към беседата >>
Това става не само с младите, но и с религиозните, с учените, с философите.
Това става не само с младите, но и с религиозните, с учените, с философите.
Религиозният, като повярва в Бога, израстват му криле и той си фантазира вече как хората ще започнат да го следват. Като започне да фантазира, той подскача на улицата и гърнето пада на земята. Като разсипе млякото, той вижда, че е обикновен човек, че нищо не може да направи. И философът фантазира, мисли, че като напише едно съчинение, ще оправи света. От радост той подскача, но гърнето с млякото пада на земята и се счупва.
към беседата >>
Това не значи, че нямате никакво понятие за Бога.
Ще кажете, че вие искате да отидете при философи и учени, да ви обяснят какво представя Бог. Вие не сте готови още за среща с велики учени и философи. Едно трябва да знаете: докато имате противоречия в живота си, вие не сте готови още да разглеждате велики въпроси. Опитате ли да ги разрешите, вие ще отскочите далече от тия учени. Те ще ви отблъснат от себе си, ще ви покажат с какви въпроси трябва да се занимавате.
Това не значи, че нямате никакво понятие за Бога.
Все имате някаква представа за Бога, но микроскопическа. — Защо? — Кепенците на вашите прозорци са още затворени, вследствие на което вие седите вътре, а светлината е отвън. Отворете прозорците си и излезте вън. Тъй щото, нека светлината влезе вътре, а вие останете вън.
към беседата >>
Религиозният, като повярва в Бога, израстват му криле и той си фантазира вече как хората ще започнат да го следват.
Това става не само с младите, но и с религиозните, с учените, с философите.
Религиозният, като повярва в Бога, израстват му криле и той си фантазира вече как хората ще започнат да го следват.
Като започне да фантазира, той подскача на улицата и гърнето пада на земята. Като разсипе млякото, той вижда, че е обикновен човек, че нищо не може да направи. И философът фантазира, мисли, че като напише едно съчинение, ще оправи света. От радост той подскача, но гърнето с млякото пада на земята и се счупва. Тогава той казва: Защо ми трябва тази философия?
към беседата >>
Все имате някаква представа за Бога, но микроскопическа.
Вие не сте готови още за среща с велики учени и философи. Едно трябва да знаете: докато имате противоречия в живота си, вие не сте готови още да разглеждате велики въпроси. Опитате ли да ги разрешите, вие ще отскочите далече от тия учени. Те ще ви отблъснат от себе си, ще ви покажат с какви въпроси трябва да се занимавате. Това не значи, че нямате никакво понятие за Бога.
Все имате някаква представа за Бога, но микроскопическа.
— Защо? — Кепенците на вашите прозорци са още затворени, вследствие на което вие седите вътре, а светлината е отвън. Отворете прозорците си и излезте вън. Тъй щото, нека светлината влезе вътре, а вие останете вън. Истинското положение в живота изисква Бог да бъде в човека, а човек — навън.
към беседата >>
Като започне да фантазира, той подскача на улицата и гърнето пада на земята.
Това става не само с младите, но и с религиозните, с учените, с философите. Религиозният, като повярва в Бога, израстват му криле и той си фантазира вече как хората ще започнат да го следват.
Като започне да фантазира, той подскача на улицата и гърнето пада на земята.
Като разсипе млякото, той вижда, че е обикновен човек, че нищо не може да направи. И философът фантазира, мисли, че като напише едно съчинение, ще оправи света. От радост той подскача, но гърнето с млякото пада на земята и се счупва. Тогава той казва: Защо ми трябва тази философия? Моята глава не може да роди нещо особено.
към беседата >>
— Защо?
Едно трябва да знаете: докато имате противоречия в живота си, вие не сте готови още да разглеждате велики въпроси. Опитате ли да ги разрешите, вие ще отскочите далече от тия учени. Те ще ви отблъснат от себе си, ще ви покажат с какви въпроси трябва да се занимавате. Това не значи, че нямате никакво понятие за Бога. Все имате някаква представа за Бога, но микроскопическа.
— Защо?
— Кепенците на вашите прозорци са още затворени, вследствие на което вие седите вътре, а светлината е отвън. Отворете прозорците си и излезте вън. Тъй щото, нека светлината влезе вътре, а вие останете вън. Истинското положение в живота изисква Бог да бъде в човека, а човек — навън. Стане ли обратното, Бог да излезе вън, а човек да остане вътре, работата е объркана.
към беседата >>
Като разсипе млякото, той вижда, че е обикновен човек, че нищо не може да направи.
Това става не само с младите, но и с религиозните, с учените, с философите. Религиозният, като повярва в Бога, израстват му криле и той си фантазира вече как хората ще започнат да го следват. Като започне да фантазира, той подскача на улицата и гърнето пада на земята.
Като разсипе млякото, той вижда, че е обикновен човек, че нищо не може да направи.
И философът фантазира, мисли, че като напише едно съчинение, ще оправи света. От радост той подскача, но гърнето с млякото пада на земята и се счупва. Тогава той казва: Защо ми трябва тази философия? Моята глава не може да роди нещо особено. Като вървите по улиците, навсякъде ще видите паднали фантазьори: тук един религиозен, там един философ, на трето място един учен.
към беседата >>
— Кепенците на вашите прозорци са още затворени, вследствие на което вие седите вътре, а светлината е отвън.
Опитате ли да ги разрешите, вие ще отскочите далече от тия учени. Те ще ви отблъснат от себе си, ще ви покажат с какви въпроси трябва да се занимавате. Това не значи, че нямате никакво понятие за Бога. Все имате някаква представа за Бога, но микроскопическа. — Защо?
— Кепенците на вашите прозорци са още затворени, вследствие на което вие седите вътре, а светлината е отвън.
Отворете прозорците си и излезте вън. Тъй щото, нека светлината влезе вътре, а вие останете вън. Истинското положение в живота изисква Бог да бъде в човека, а човек — навън. Стане ли обратното, Бог да излезе вън, а човек да остане вътре, работата е объркана. Слушате някой да казва: Влез в себе си!
към беседата >>
И философът фантазира, мисли, че като напише едно съчинение, ще оправи света.
Това става не само с младите, но и с религиозните, с учените, с философите. Религиозният, като повярва в Бога, израстват му криле и той си фантазира вече как хората ще започнат да го следват. Като започне да фантазира, той подскача на улицата и гърнето пада на земята. Като разсипе млякото, той вижда, че е обикновен човек, че нищо не може да направи.
И философът фантазира, мисли, че като напише едно съчинение, ще оправи света.
От радост той подскача, но гърнето с млякото пада на земята и се счупва. Тогава той казва: Защо ми трябва тази философия? Моята глава не може да роди нещо особено. Като вървите по улиците, навсякъде ще видите паднали фантазьори: тук един религиозен, там един философ, на трето място един учен. Това са все хора работници, в които желанията вземат надмощие.
към беседата >>
Отворете прозорците си и излезте вън.
Те ще ви отблъснат от себе си, ще ви покажат с какви въпроси трябва да се занимавате. Това не значи, че нямате никакво понятие за Бога. Все имате някаква представа за Бога, но микроскопическа. — Защо? — Кепенците на вашите прозорци са още затворени, вследствие на което вие седите вътре, а светлината е отвън.
Отворете прозорците си и излезте вън.
Тъй щото, нека светлината влезе вътре, а вие останете вън. Истинското положение в живота изисква Бог да бъде в човека, а човек — навън. Стане ли обратното, Бог да излезе вън, а човек да остане вътре, работата е объркана. Слушате някой да казва: Влез в себе си! Не, това не е право отношение.
към беседата >>
От радост той подскача, но гърнето с млякото пада на земята и се счупва.
Това става не само с младите, но и с религиозните, с учените, с философите. Религиозният, като повярва в Бога, израстват му криле и той си фантазира вече как хората ще започнат да го следват. Като започне да фантазира, той подскача на улицата и гърнето пада на земята. Като разсипе млякото, той вижда, че е обикновен човек, че нищо не може да направи. И философът фантазира, мисли, че като напише едно съчинение, ще оправи света.
От радост той подскача, но гърнето с млякото пада на земята и се счупва.
Тогава той казва: Защо ми трябва тази философия? Моята глава не може да роди нещо особено. Като вървите по улиците, навсякъде ще видите паднали фантазьори: тук един религиозен, там един философ, на трето място един учен. Това са все хора работници, в които желанията вземат надмощие. Където желанията и чувствата вземат надмощие, там мисълта е слаба.
към беседата >>
Тъй щото, нека светлината влезе вътре, а вие останете вън.
Това не значи, че нямате никакво понятие за Бога. Все имате някаква представа за Бога, но микроскопическа. — Защо? — Кепенците на вашите прозорци са още затворени, вследствие на което вие седите вътре, а светлината е отвън. Отворете прозорците си и излезте вън.
Тъй щото, нека светлината влезе вътре, а вие останете вън.
Истинското положение в живота изисква Бог да бъде в човека, а човек — навън. Стане ли обратното, Бог да излезе вън, а човек да остане вътре, работата е объркана. Слушате някой да казва: Влез в себе си! Не, това не е право отношение. Който е влязъл в себе си, той нищо не е постигнал.
към беседата >>
Тогава той казва: Защо ми трябва тази философия?
Религиозният, като повярва в Бога, израстват му криле и той си фантазира вече как хората ще започнат да го следват. Като започне да фантазира, той подскача на улицата и гърнето пада на земята. Като разсипе млякото, той вижда, че е обикновен човек, че нищо не може да направи. И философът фантазира, мисли, че като напише едно съчинение, ще оправи света. От радост той подскача, но гърнето с млякото пада на земята и се счупва.
Тогава той казва: Защо ми трябва тази философия?
Моята глава не може да роди нещо особено. Като вървите по улиците, навсякъде ще видите паднали фантазьори: тук един религиозен, там един философ, на трето място един учен. Това са все хора работници, в които желанията вземат надмощие. Където желанията и чувствата вземат надмощие, там мисълта е слаба. Когато чувствата на човека вземат надмощие, почвата на неговото сърдце е много мочурлива.
към беседата >>
Истинското положение в живота изисква Бог да бъде в човека, а човек — навън.
Все имате някаква представа за Бога, но микроскопическа. — Защо? — Кепенците на вашите прозорци са още затворени, вследствие на което вие седите вътре, а светлината е отвън. Отворете прозорците си и излезте вън. Тъй щото, нека светлината влезе вътре, а вие останете вън.
Истинското положение в живота изисква Бог да бъде в човека, а човек — навън.
Стане ли обратното, Бог да излезе вън, а човек да остане вътре, работата е объркана. Слушате някой да казва: Влез в себе си! Не, това не е право отношение. Който е влязъл в себе си, той нищо не е постигнал. Това е девизът на старото учение.
към беседата >>
Моята глава не може да роди нещо особено.
Като започне да фантазира, той подскача на улицата и гърнето пада на земята. Като разсипе млякото, той вижда, че е обикновен човек, че нищо не може да направи. И философът фантазира, мисли, че като напише едно съчинение, ще оправи света. От радост той подскача, но гърнето с млякото пада на земята и се счупва. Тогава той казва: Защо ми трябва тази философия?
Моята глава не може да роди нещо особено.
Като вървите по улиците, навсякъде ще видите паднали фантазьори: тук един религиозен, там един философ, на трето място един учен. Това са все хора работници, в които желанията вземат надмощие. Където желанията и чувствата вземат надмощие, там мисълта е слаба. Когато чувствата на човека вземат надмощие, почвата на неговото сърдце е много мочурлива. Където стъпите, краката ви потъват.
към беседата >>
Стане ли обратното, Бог да излезе вън, а човек да остане вътре, работата е объркана.
— Защо? — Кепенците на вашите прозорци са още затворени, вследствие на което вие седите вътре, а светлината е отвън. Отворете прозорците си и излезте вън. Тъй щото, нека светлината влезе вътре, а вие останете вън. Истинското положение в живота изисква Бог да бъде в човека, а човек — навън.
Стане ли обратното, Бог да излезе вън, а човек да остане вътре, работата е объркана.
Слушате някой да казва: Влез в себе си! Не, това не е право отношение. Който е влязъл в себе си, той нищо не е постигнал. Това е девизът на старото учение.
към беседата >>
Като вървите по улиците, навсякъде ще видите паднали фантазьори: тук един религиозен, там един философ, на трето място един учен.
Като разсипе млякото, той вижда, че е обикновен човек, че нищо не може да направи. И философът фантазира, мисли, че като напише едно съчинение, ще оправи света. От радост той подскача, но гърнето с млякото пада на земята и се счупва. Тогава той казва: Защо ми трябва тази философия? Моята глава не може да роди нещо особено.
Като вървите по улиците, навсякъде ще видите паднали фантазьори: тук един религиозен, там един философ, на трето място един учен.
Това са все хора работници, в които желанията вземат надмощие. Където желанията и чувствата вземат надмощие, там мисълта е слаба. Когато чувствата на човека вземат надмощие, почвата на неговото сърдце е много мочурлива. Където стъпите, краката ви потъват. Каквото посеете на тази почва, нищо не никне.
към беседата >>
Слушате някой да казва: Влез в себе си!
— Кепенците на вашите прозорци са още затворени, вследствие на което вие седите вътре, а светлината е отвън. Отворете прозорците си и излезте вън. Тъй щото, нека светлината влезе вътре, а вие останете вън. Истинското положение в живота изисква Бог да бъде в човека, а човек — навън. Стане ли обратното, Бог да излезе вън, а човек да остане вътре, работата е объркана.
Слушате някой да казва: Влез в себе си!
Не, това не е право отношение. Който е влязъл в себе си, той нищо не е постигнал. Това е девизът на старото учение.
към беседата >>
Това са все хора работници, в които желанията вземат надмощие.
И философът фантазира, мисли, че като напише едно съчинение, ще оправи света. От радост той подскача, но гърнето с млякото пада на земята и се счупва. Тогава той казва: Защо ми трябва тази философия? Моята глава не може да роди нещо особено. Като вървите по улиците, навсякъде ще видите паднали фантазьори: тук един религиозен, там един философ, на трето място един учен.
Това са все хора работници, в които желанията вземат надмощие.
Където желанията и чувствата вземат надмощие, там мисълта е слаба. Когато чувствата на човека вземат надмощие, почвата на неговото сърдце е много мочурлива. Където стъпите, краката ви потъват. Каквото посеете на тази почва, нищо не никне. За да я подобрите, трябва да направите дренаж, да отведете излишната вода.
към беседата >>
Не, това не е право отношение.
Отворете прозорците си и излезте вън. Тъй щото, нека светлината влезе вътре, а вие останете вън. Истинското положение в живота изисква Бог да бъде в човека, а човек — навън. Стане ли обратното, Бог да излезе вън, а човек да остане вътре, работата е объркана. Слушате някой да казва: Влез в себе си!
Не, това не е право отношение.
Който е влязъл в себе си, той нищо не е постигнал. Това е девизът на старото учение.
към беседата >>
Където желанията и чувствата вземат надмощие, там мисълта е слаба.
От радост той подскача, но гърнето с млякото пада на земята и се счупва. Тогава той казва: Защо ми трябва тази философия? Моята глава не може да роди нещо особено. Като вървите по улиците, навсякъде ще видите паднали фантазьори: тук един религиозен, там един философ, на трето място един учен. Това са все хора работници, в които желанията вземат надмощие.
Където желанията и чувствата вземат надмощие, там мисълта е слаба.
Когато чувствата на човека вземат надмощие, почвата на неговото сърдце е много мочурлива. Където стъпите, краката ви потъват. Каквото посеете на тази почва, нищо не никне. За да я подобрите, трябва да направите дренаж, да отведете излишната вода.
към беседата >>
Който е влязъл в себе си, той нищо не е постигнал.
Тъй щото, нека светлината влезе вътре, а вие останете вън. Истинското положение в живота изисква Бог да бъде в човека, а човек — навън. Стане ли обратното, Бог да излезе вън, а човек да остане вътре, работата е объркана. Слушате някой да казва: Влез в себе си! Не, това не е право отношение.
Който е влязъл в себе си, той нищо не е постигнал.
Това е девизът на старото учение.
към беседата >>
Когато чувствата на човека вземат надмощие, почвата на неговото сърдце е много мочурлива.
Тогава той казва: Защо ми трябва тази философия? Моята глава не може да роди нещо особено. Като вървите по улиците, навсякъде ще видите паднали фантазьори: тук един религиозен, там един философ, на трето място един учен. Това са все хора работници, в които желанията вземат надмощие. Където желанията и чувствата вземат надмощие, там мисълта е слаба.
Когато чувствата на човека вземат надмощие, почвата на неговото сърдце е много мочурлива.
Където стъпите, краката ви потъват. Каквото посеете на тази почва, нищо не никне. За да я подобрите, трябва да направите дренаж, да отведете излишната вода.
към беседата >>
Това е девизът на старото учение.
Истинското положение в живота изисква Бог да бъде в човека, а човек — навън. Стане ли обратното, Бог да излезе вън, а човек да остане вътре, работата е объркана. Слушате някой да казва: Влез в себе си! Не, това не е право отношение. Който е влязъл в себе си, той нищо не е постигнал.
Това е девизът на старото учение.
към беседата >>
Където стъпите, краката ви потъват.
Моята глава не може да роди нещо особено. Като вървите по улиците, навсякъде ще видите паднали фантазьори: тук един религиозен, там един философ, на трето място един учен. Това са все хора работници, в които желанията вземат надмощие. Където желанията и чувствата вземат надмощие, там мисълта е слаба. Когато чувствата на човека вземат надмощие, почвата на неговото сърдце е много мочурлива.
Където стъпите, краката ви потъват.
Каквото посеете на тази почва, нищо не никне. За да я подобрите, трябва да направите дренаж, да отведете излишната вода.
към беседата >>
Какво препоръчва новото учение на човека?
Какво препоръчва новото учение на човека?
Новото учение подържа следното : Бог да бъде отвътре, а човек — отвън. Някой казва, че бил вън от себе си. Този човек не знае какво значи да излезе вън от себе си. Апостол Павел казва, че не помни дали е бил в тялото си или вън от тялото си, но е видял и чул такива неща, които с думи не може да изкаже. Щом Апостол Павел е видял и чул необикновени неща, той непременно е бил вън от тялото си, а Бог е бил вътре.
към беседата >>
Каквото посеете на тази почва, нищо не никне.
Като вървите по улиците, навсякъде ще видите паднали фантазьори: тук един религиозен, там един философ, на трето място един учен. Това са все хора работници, в които желанията вземат надмощие. Където желанията и чувствата вземат надмощие, там мисълта е слаба. Когато чувствата на човека вземат надмощие, почвата на неговото сърдце е много мочурлива. Където стъпите, краката ви потъват.
Каквото посеете на тази почва, нищо не никне.
За да я подобрите, трябва да направите дренаж, да отведете излишната вода.
към беседата >>
Новото учение подържа следното : Бог да бъде отвътре, а човек — отвън.
Какво препоръчва новото учение на човека?
Новото учение подържа следното : Бог да бъде отвътре, а човек — отвън.
Някой казва, че бил вън от себе си. Този човек не знае какво значи да излезе вън от себе си. Апостол Павел казва, че не помни дали е бил в тялото си или вън от тялото си, но е видял и чул такива неща, които с думи не може да изкаже. Щом Апостол Павел е видял и чул необикновени неща, той непременно е бил вън от тялото си, а Бог е бил вътре. Когато някой приятел ви посети, вие излизате вън да го посрещнете.
към беседата >>
За да я подобрите, трябва да направите дренаж, да отведете излишната вода.
Това са все хора работници, в които желанията вземат надмощие. Където желанията и чувствата вземат надмощие, там мисълта е слаба. Когато чувствата на човека вземат надмощие, почвата на неговото сърдце е много мочурлива. Където стъпите, краката ви потъват. Каквото посеете на тази почва, нищо не никне.
За да я подобрите, трябва да направите дренаж, да отведете излишната вода.
към беседата >>
Някой казва, че бил вън от себе си.
Какво препоръчва новото учение на човека? Новото учение подържа следното : Бог да бъде отвътре, а човек — отвън.
Някой казва, че бил вън от себе си.
Този човек не знае какво значи да излезе вън от себе си. Апостол Павел казва, че не помни дали е бил в тялото си или вън от тялото си, но е видял и чул такива неща, които с думи не може да изкаже. Щом Апостол Павел е видял и чул необикновени неща, той непременно е бил вън от тялото си, а Бог е бил вътре. Когато някой приятел ви посети, вие излизате вън да го посрещнете. Когато приятелят ви си отива, вие го изпращате и след това влизате в дома си.
към беседата >>
Като ученици, вие трябва да познавате отрицателните си черти и да се предпазвате от тях.
Като ученици, вие трябва да познавате отрицателните си черти и да се предпазвате от тях.
Същевременно вие трябва да знаете произхода им. За да намерите произхода им, мислете често върху тях, съпоставяйте нещата, докато в ума ви дойде светлина, която ще ви помогне да намерите корена на вашите отрицателни черти. Като намерите корена на отрицателните си черти, силата ви ще се увеличи и вие лесно ще се справяте с тях. Ако човек не мисли, природата нищо не може да му даде. Тя дава само на онзи, който работи.
към беседата >>
Този човек не знае какво значи да излезе вън от себе си.
Какво препоръчва новото учение на човека? Новото учение подържа следното : Бог да бъде отвътре, а човек — отвън. Някой казва, че бил вън от себе си.
Този човек не знае какво значи да излезе вън от себе си.
Апостол Павел казва, че не помни дали е бил в тялото си или вън от тялото си, но е видял и чул такива неща, които с думи не може да изкаже. Щом Апостол Павел е видял и чул необикновени неща, той непременно е бил вън от тялото си, а Бог е бил вътре. Когато някой приятел ви посети, вие излизате вън да го посрещнете. Когато приятелят ви си отива, вие го изпращате и след това влизате в дома си. Да излезе човек вън от тялото си, това значи, съзнанието му да излезе вън от него, да се занимава с отвлечени, философски въпроси, а Божественото да остане вътре.
към беседата >>
Същевременно вие трябва да знаете произхода им.
Като ученици, вие трябва да познавате отрицателните си черти и да се предпазвате от тях.
Същевременно вие трябва да знаете произхода им.
За да намерите произхода им, мислете често върху тях, съпоставяйте нещата, докато в ума ви дойде светлина, която ще ви помогне да намерите корена на вашите отрицателни черти. Като намерите корена на отрицателните си черти, силата ви ще се увеличи и вие лесно ще се справяте с тях. Ако човек не мисли, природата нищо не може да му даде. Тя дава само на онзи, който работи. На работния и на прилежния природата е готова да отпуска кредит да реализира желанията си.
към беседата >>
Апостол Павел казва, че не помни дали е бил в тялото си или вън от тялото си, но е видял и чул такива неща, които с думи не може да изкаже.
Какво препоръчва новото учение на човека? Новото учение подържа следното : Бог да бъде отвътре, а човек — отвън. Някой казва, че бил вън от себе си. Този човек не знае какво значи да излезе вън от себе си.
Апостол Павел казва, че не помни дали е бил в тялото си или вън от тялото си, но е видял и чул такива неща, които с думи не може да изкаже.
Щом Апостол Павел е видял и чул необикновени неща, той непременно е бил вън от тялото си, а Бог е бил вътре. Когато някой приятел ви посети, вие излизате вън да го посрещнете. Когато приятелят ви си отива, вие го изпращате и след това влизате в дома си. Да излезе човек вън от тялото си, това значи, съзнанието му да излезе вън от него, да се занимава с отвлечени, философски въпроси, а Божественото да остане вътре. Само по този начин може да стане правилна обмяна между човешкото и Божественото.
към беседата >>
За да намерите произхода им, мислете често върху тях, съпоставяйте нещата, докато в ума ви дойде светлина, която ще ви помогне да намерите корена на вашите отрицателни черти.
Като ученици, вие трябва да познавате отрицателните си черти и да се предпазвате от тях. Същевременно вие трябва да знаете произхода им.
За да намерите произхода им, мислете често върху тях, съпоставяйте нещата, докато в ума ви дойде светлина, която ще ви помогне да намерите корена на вашите отрицателни черти.
Като намерите корена на отрицателните си черти, силата ви ще се увеличи и вие лесно ще се справяте с тях. Ако човек не мисли, природата нищо не може да му даде. Тя дава само на онзи, който работи. На работния и на прилежния природата е готова да отпуска кредит да реализира желанията си. На мързеливия тя не отпуска никакъв кредит.
към беседата >>
Щом Апостол Павел е видял и чул необикновени неща, той непременно е бил вън от тялото си, а Бог е бил вътре.
Какво препоръчва новото учение на човека? Новото учение подържа следното : Бог да бъде отвътре, а човек — отвън. Някой казва, че бил вън от себе си. Този човек не знае какво значи да излезе вън от себе си. Апостол Павел казва, че не помни дали е бил в тялото си или вън от тялото си, но е видял и чул такива неща, които с думи не може да изкаже.
Щом Апостол Павел е видял и чул необикновени неща, той непременно е бил вън от тялото си, а Бог е бил вътре.
Когато някой приятел ви посети, вие излизате вън да го посрещнете. Когато приятелят ви си отива, вие го изпращате и след това влизате в дома си. Да излезе човек вън от тялото си, това значи, съзнанието му да излезе вън от него, да се занимава с отвлечени, философски въпроси, а Божественото да остане вътре. Само по този начин може да стане правилна обмяна между човешкото и Божественото. Само така човек ще дойде до правилно разбиране на живота.
към беседата >>
Като намерите корена на отрицателните си черти, силата ви ще се увеличи и вие лесно ще се справяте с тях.
Като ученици, вие трябва да познавате отрицателните си черти и да се предпазвате от тях. Същевременно вие трябва да знаете произхода им. За да намерите произхода им, мислете често върху тях, съпоставяйте нещата, докато в ума ви дойде светлина, която ще ви помогне да намерите корена на вашите отрицателни черти.
Като намерите корена на отрицателните си черти, силата ви ще се увеличи и вие лесно ще се справяте с тях.
Ако човек не мисли, природата нищо не може да му даде. Тя дава само на онзи, който работи. На работния и на прилежния природата е готова да отпуска кредит да реализира желанията си. На мързеливия тя не отпуска никакъв кредит.
към беседата >>
Когато някой приятел ви посети, вие излизате вън да го посрещнете.
Новото учение подържа следното : Бог да бъде отвътре, а човек — отвън. Някой казва, че бил вън от себе си. Този човек не знае какво значи да излезе вън от себе си. Апостол Павел казва, че не помни дали е бил в тялото си или вън от тялото си, но е видял и чул такива неща, които с думи не може да изкаже. Щом Апостол Павел е видял и чул необикновени неща, той непременно е бил вън от тялото си, а Бог е бил вътре.
Когато някой приятел ви посети, вие излизате вън да го посрещнете.
Когато приятелят ви си отива, вие го изпращате и след това влизате в дома си. Да излезе човек вън от тялото си, това значи, съзнанието му да излезе вън от него, да се занимава с отвлечени, философски въпроси, а Божественото да остане вътре. Само по този начин може да стане правилна обмяна между човешкото и Божественото. Само така човек ще дойде до правилно разбиране на живота.
към беседата >>
Ако човек не мисли, природата нищо не може да му даде.
Като ученици, вие трябва да познавате отрицателните си черти и да се предпазвате от тях. Същевременно вие трябва да знаете произхода им. За да намерите произхода им, мислете често върху тях, съпоставяйте нещата, докато в ума ви дойде светлина, която ще ви помогне да намерите корена на вашите отрицателни черти. Като намерите корена на отрицателните си черти, силата ви ще се увеличи и вие лесно ще се справяте с тях.
Ако човек не мисли, природата нищо не може да му даде.
Тя дава само на онзи, който работи. На работния и на прилежния природата е готова да отпуска кредит да реализира желанията си. На мързеливия тя не отпуска никакъв кредит.
към беседата >>
Когато приятелят ви си отива, вие го изпращате и след това влизате в дома си.
Някой казва, че бил вън от себе си. Този човек не знае какво значи да излезе вън от себе си. Апостол Павел казва, че не помни дали е бил в тялото си или вън от тялото си, но е видял и чул такива неща, които с думи не може да изкаже. Щом Апостол Павел е видял и чул необикновени неща, той непременно е бил вън от тялото си, а Бог е бил вътре. Когато някой приятел ви посети, вие излизате вън да го посрещнете.
Когато приятелят ви си отива, вие го изпращате и след това влизате в дома си.
Да излезе човек вън от тялото си, това значи, съзнанието му да излезе вън от него, да се занимава с отвлечени, философски въпроси, а Божественото да остане вътре. Само по този начин може да стане правилна обмяна между човешкото и Божественото. Само така човек ще дойде до правилно разбиране на живота.
към беседата >>
Тя дава само на онзи, който работи.
Като ученици, вие трябва да познавате отрицателните си черти и да се предпазвате от тях. Същевременно вие трябва да знаете произхода им. За да намерите произхода им, мислете често върху тях, съпоставяйте нещата, докато в ума ви дойде светлина, която ще ви помогне да намерите корена на вашите отрицателни черти. Като намерите корена на отрицателните си черти, силата ви ще се увеличи и вие лесно ще се справяте с тях. Ако човек не мисли, природата нищо не може да му даде.
Тя дава само на онзи, който работи.
На работния и на прилежния природата е готова да отпуска кредит да реализира желанията си. На мързеливия тя не отпуска никакъв кредит.
към беседата >>
Да излезе човек вън от тялото си, това значи, съзнанието му да излезе вън от него, да се занимава с отвлечени, философски въпроси, а Божественото да остане вътре.
Този човек не знае какво значи да излезе вън от себе си. Апостол Павел казва, че не помни дали е бил в тялото си или вън от тялото си, но е видял и чул такива неща, които с думи не може да изкаже. Щом Апостол Павел е видял и чул необикновени неща, той непременно е бил вън от тялото си, а Бог е бил вътре. Когато някой приятел ви посети, вие излизате вън да го посрещнете. Когато приятелят ви си отива, вие го изпращате и след това влизате в дома си.
Да излезе човек вън от тялото си, това значи, съзнанието му да излезе вън от него, да се занимава с отвлечени, философски въпроси, а Божественото да остане вътре.
Само по този начин може да стане правилна обмяна между човешкото и Божественото. Само така човек ще дойде до правилно разбиране на живота.
към беседата >>
На работния и на прилежния природата е готова да отпуска кредит да реализира желанията си.
Същевременно вие трябва да знаете произхода им. За да намерите произхода им, мислете често върху тях, съпоставяйте нещата, докато в ума ви дойде светлина, която ще ви помогне да намерите корена на вашите отрицателни черти. Като намерите корена на отрицателните си черти, силата ви ще се увеличи и вие лесно ще се справяте с тях. Ако човек не мисли, природата нищо не може да му даде. Тя дава само на онзи, който работи.
На работния и на прилежния природата е готова да отпуска кредит да реализира желанията си.
На мързеливия тя не отпуска никакъв кредит.
към беседата >>
Само по този начин може да стане правилна обмяна между човешкото и Божественото.
Апостол Павел казва, че не помни дали е бил в тялото си или вън от тялото си, но е видял и чул такива неща, които с думи не може да изкаже. Щом Апостол Павел е видял и чул необикновени неща, той непременно е бил вън от тялото си, а Бог е бил вътре. Когато някой приятел ви посети, вие излизате вън да го посрещнете. Когато приятелят ви си отива, вие го изпращате и след това влизате в дома си. Да излезе човек вън от тялото си, това значи, съзнанието му да излезе вън от него, да се занимава с отвлечени, философски въпроси, а Божественото да остане вътре.
Само по този начин може да стане правилна обмяна между човешкото и Божественото.
Само така човек ще дойде до правилно разбиране на живота.
към беседата >>
На мързеливия тя не отпуска никакъв кредит.
За да намерите произхода им, мислете често върху тях, съпоставяйте нещата, докато в ума ви дойде светлина, която ще ви помогне да намерите корена на вашите отрицателни черти. Като намерите корена на отрицателните си черти, силата ви ще се увеличи и вие лесно ще се справяте с тях. Ако човек не мисли, природата нищо не може да му даде. Тя дава само на онзи, който работи. На работния и на прилежния природата е готова да отпуска кредит да реализира желанията си.
На мързеливия тя не отпуска никакъв кредит.
към беседата >>
Само така човек ще дойде до правилно разбиране на живота.
Щом Апостол Павел е видял и чул необикновени неща, той непременно е бил вън от тялото си, а Бог е бил вътре. Когато някой приятел ви посети, вие излизате вън да го посрещнете. Когато приятелят ви си отива, вие го изпращате и след това влизате в дома си. Да излезе човек вън от тялото си, това значи, съзнанието му да излезе вън от него, да се занимава с отвлечени, философски въпроси, а Божественото да остане вътре. Само по този начин може да стане правилна обмяна между човешкото и Божественото.
Само така човек ще дойде до правилно разбиране на живота.
към беседата >>
И тъй, знайте, че природата е крайно взискателна към ония, които само фантазират, без да прилагат.
И тъй, знайте, че природата е крайно взискателна към ония, които само фантазират, без да прилагат.
На такива тя не отпуска никакъв кредит, вследствие на което те трупат големи задължения и дългове. — Как може да се освободи човек от дълговете си? — Като прилага. Човек трябва да се откаже от мечтите и фантазиите на младите моми и момци, на религиозните, на учените, на философите, на поетите и да започне да работи съзнателно. Добре е човек да живее с мечти, да си въобразява, че е виден учен, музикант или художник, но за това се искат знания.
към беседата >>
На такива тя не отпуска никакъв кредит, вследствие на което те трупат големи задължения и дългове.
И тъй, знайте, че природата е крайно взискателна към ония, които само фантазират, без да прилагат.
На такива тя не отпуска никакъв кредит, вследствие на което те трупат големи задължения и дългове.
— Как може да се освободи човек от дълговете си? — Като прилага. Човек трябва да се откаже от мечтите и фантазиите на младите моми и момци, на религиозните, на учените, на философите, на поетите и да започне да работи съзнателно. Добре е човек да живее с мечти, да си въобразява, че е виден учен, музикант или художник, но за това се искат знания. Колкото по-високо стои човек, толкова по-големи задължения има.
към беседата >>
— Как може да се освободи човек от дълговете си?
И тъй, знайте, че природата е крайно взискателна към ония, които само фантазират, без да прилагат. На такива тя не отпуска никакъв кредит, вследствие на което те трупат големи задължения и дългове.
— Как може да се освободи човек от дълговете си?
— Като прилага. Човек трябва да се откаже от мечтите и фантазиите на младите моми и момци, на религиозните, на учените, на философите, на поетите и да започне да работи съзнателно. Добре е човек да живее с мечти, да си въобразява, че е виден учен, музикант или художник, но за това се искат знания. Колкото по-високо стои човек, толкова по-големи задължения има. От него се изисква много.
към беседата >>
— Като прилага.
И тъй, знайте, че природата е крайно взискателна към ония, които само фантазират, без да прилагат. На такива тя не отпуска никакъв кредит, вследствие на което те трупат големи задължения и дългове. — Как може да се освободи човек от дълговете си?
— Като прилага.
Човек трябва да се откаже от мечтите и фантазиите на младите моми и момци, на религиозните, на учените, на философите, на поетите и да започне да работи съзнателно. Добре е човек да живее с мечти, да си въобразява, че е виден учен, музикант или художник, но за това се искат знания. Колкото по-високо стои човек, толкова по-големи задължения има. От него се изисква много. Какво ще прави той, ако няма знания, съответни на положението си?
към беседата >>
Човек трябва да се откаже от мечтите и фантазиите на младите моми и момци, на религиозните, на учените, на философите, на поетите и да започне да работи съзнателно.
И тъй, знайте, че природата е крайно взискателна към ония, които само фантазират, без да прилагат. На такива тя не отпуска никакъв кредит, вследствие на което те трупат големи задължения и дългове. — Как може да се освободи човек от дълговете си? — Като прилага.
Човек трябва да се откаже от мечтите и фантазиите на младите моми и момци, на религиозните, на учените, на философите, на поетите и да започне да работи съзнателно.
Добре е човек да живее с мечти, да си въобразява, че е виден учен, музикант или художник, но за това се искат знания. Колкото по-високо стои човек, толкова по-големи задължения има. От него се изисква много. Какво ще прави той, ако няма знания, съответни на положението си? Той ще се обезсърдчи и отчае.
към беседата >>
Добре е човек да живее с мечти, да си въобразява, че е виден учен, музикант или художник, но за това се искат знания.
И тъй, знайте, че природата е крайно взискателна към ония, които само фантазират, без да прилагат. На такива тя не отпуска никакъв кредит, вследствие на което те трупат големи задължения и дългове. — Как може да се освободи човек от дълговете си? — Като прилага. Човек трябва да се откаже от мечтите и фантазиите на младите моми и момци, на религиозните, на учените, на философите, на поетите и да започне да работи съзнателно.
Добре е човек да живее с мечти, да си въобразява, че е виден учен, музикант или художник, но за това се искат знания.
Колкото по-високо стои човек, толкова по-големи задължения има. От него се изисква много. Какво ще прави той, ако няма знания, съответни на положението си? Той ще се обезсърдчи и отчае. — Защо?
към беседата >>
Колкото по-високо стои човек, толкова по-големи задължения има.
На такива тя не отпуска никакъв кредит, вследствие на което те трупат големи задължения и дългове. — Как може да се освободи човек от дълговете си? — Като прилага. Човек трябва да се откаже от мечтите и фантазиите на младите моми и момци, на религиозните, на учените, на философите, на поетите и да започне да работи съзнателно. Добре е човек да живее с мечти, да си въобразява, че е виден учен, музикант или художник, но за това се искат знания.
Колкото по-високо стои човек, толкова по-големи задължения има.
От него се изисква много. Какво ще прави той, ако няма знания, съответни на положението си? Той ще се обезсърдчи и отчае. — Защо? — Защото е търсил лесния път.
към беседата >>
От него се изисква много.
— Как може да се освободи човек от дълговете си? — Като прилага. Човек трябва да се откаже от мечтите и фантазиите на младите моми и момци, на религиозните, на учените, на философите, на поетите и да започне да работи съзнателно. Добре е човек да живее с мечти, да си въобразява, че е виден учен, музикант или художник, но за това се искат знания. Колкото по-високо стои човек, толкова по-големи задължения има.
От него се изисква много.
Какво ще прави той, ако няма знания, съответни на положението си? Той ще се обезсърдчи и отчае. — Защо? — Защото е търсил лесния път. Има лесен път в живота.
към беседата >>
Какво ще прави той, ако няма знания, съответни на положението си?
— Като прилага. Човек трябва да се откаже от мечтите и фантазиите на младите моми и момци, на религиозните, на учените, на философите, на поетите и да започне да работи съзнателно. Добре е човек да живее с мечти, да си въобразява, че е виден учен, музикант или художник, но за това се искат знания. Колкото по-високо стои човек, толкова по-големи задължения има. От него се изисква много.
Какво ще прави той, ако няма знания, съответни на положението си?
Той ще се обезсърдчи и отчае. — Защо? — Защото е търсил лесния път. Има лесен път в живота. Той е пътят на малките, микроскопически величини.
към беседата >>
Той ще се обезсърдчи и отчае.
Човек трябва да се откаже от мечтите и фантазиите на младите моми и момци, на религиозните, на учените, на философите, на поетите и да започне да работи съзнателно. Добре е човек да живее с мечти, да си въобразява, че е виден учен, музикант или художник, но за това се искат знания. Колкото по-високо стои човек, толкова по-големи задължения има. От него се изисква много. Какво ще прави той, ако няма знания, съответни на положението си?
Той ще се обезсърдчи и отчае.
— Защо? — Защото е търсил лесния път. Има лесен път в живота. Той е пътят на малките, микроскопически величини. Започнете да работите с микроскопическите величини.
към беседата >>
— Защо?
Добре е човек да живее с мечти, да си въобразява, че е виден учен, музикант или художник, но за това се искат знания. Колкото по-високо стои човек, толкова по-големи задължения има. От него се изисква много. Какво ще прави той, ако няма знания, съответни на положението си? Той ще се обезсърдчи и отчае.
— Защо?
— Защото е търсил лесния път. Има лесен път в живота. Той е пътят на малките, микроскопически величини. Започнете да работите с микроскопическите величини. Запример, вървиш по пътя, но тук-там срещаш малки, остри камъчета, които причиняват болка на краката.
към беседата >>
— Защото е търсил лесния път.
Колкото по-високо стои човек, толкова по-големи задължения има. От него се изисква много. Какво ще прави той, ако няма знания, съответни на положението си? Той ще се обезсърдчи и отчае. — Защо?
— Защото е търсил лесния път.
Има лесен път в живота. Той е пътят на малките, микроскопически величини. Започнете да работите с микроскопическите величини. Запример, вървиш по пътя, но тук-там срещаш малки, остри камъчета, които причиняват болка на краката. Наведи се спокойно, вдигни камъчетата, тури ги настрана и продължи пътя си.
към беседата >>
Има лесен път в живота.
От него се изисква много. Какво ще прави той, ако няма знания, съответни на положението си? Той ще се обезсърдчи и отчае. — Защо? — Защото е търсил лесния път.
Има лесен път в живота.
Той е пътят на малките, микроскопически величини. Започнете да работите с микроскопическите величини. Запример, вървиш по пътя, но тук-там срещаш малки, остри камъчета, които причиняват болка на краката. Наведи се спокойно, вдигни камъчетата, тури ги настрана и продължи пътя си. Ритнеш ли ги с крак и тебе ще ритнат.
към беседата >>
Той е пътят на малките, микроскопически величини.
Какво ще прави той, ако няма знания, съответни на положението си? Той ще се обезсърдчи и отчае. — Защо? — Защото е търсил лесния път. Има лесен път в живота.
Той е пътят на малките, микроскопически величини.
Започнете да работите с микроскопическите величини. Запример, вървиш по пътя, но тук-там срещаш малки, остри камъчета, които причиняват болка на краката. Наведи се спокойно, вдигни камъчетата, тури ги настрана и продължи пътя си. Ритнеш ли ги с крак и тебе ще ритнат. С ритане въпросите не се разрешават.
към беседата >>
Започнете да работите с микроскопическите величини.
Той ще се обезсърдчи и отчае. — Защо? — Защото е търсил лесния път. Има лесен път в живота. Той е пътят на малките, микроскопически величини.
Започнете да работите с микроскопическите величини.
Запример, вървиш по пътя, но тук-там срещаш малки, остри камъчета, които причиняват болка на краката. Наведи се спокойно, вдигни камъчетата, тури ги настрана и продължи пътя си. Ритнеш ли ги с крак и тебе ще ритнат. С ритане въпросите не се разрешават.
към беседата >>
Запример, вървиш по пътя, но тук-там срещаш малки, остри камъчета, които причиняват болка на краката.
— Защо? — Защото е търсил лесния път. Има лесен път в живота. Той е пътят на малките, микроскопически величини. Започнете да работите с микроскопическите величини.
Запример, вървиш по пътя, но тук-там срещаш малки, остри камъчета, които причиняват болка на краката.
Наведи се спокойно, вдигни камъчетата, тури ги настрана и продължи пътя си. Ритнеш ли ги с крак и тебе ще ритнат. С ритане въпросите не се разрешават.
към беседата >>
Наведи се спокойно, вдигни камъчетата, тури ги настрана и продължи пътя си.
— Защото е търсил лесния път. Има лесен път в живота. Той е пътят на малките, микроскопически величини. Започнете да работите с микроскопическите величини. Запример, вървиш по пътя, но тук-там срещаш малки, остри камъчета, които причиняват болка на краката.
Наведи се спокойно, вдигни камъчетата, тури ги настрана и продължи пътя си.
Ритнеш ли ги с крак и тебе ще ритнат. С ритане въпросите не се разрешават.
към беседата >>
Ритнеш ли ги с крак и тебе ще ритнат.
Има лесен път в живота. Той е пътят на малките, микроскопически величини. Започнете да работите с микроскопическите величини. Запример, вървиш по пътя, но тук-там срещаш малки, остри камъчета, които причиняват болка на краката. Наведи се спокойно, вдигни камъчетата, тури ги настрана и продължи пътя си.
Ритнеш ли ги с крак и тебе ще ритнат.
С ритане въпросите не се разрешават.
към беседата >>
С ритане въпросите не се разрешават.
Той е пътят на малките, микроскопически величини. Започнете да работите с микроскопическите величини. Запример, вървиш по пътя, но тук-там срещаш малки, остри камъчета, които причиняват болка на краката. Наведи се спокойно, вдигни камъчетата, тури ги настрана и продължи пътя си. Ритнеш ли ги с крак и тебе ще ритнат.
С ритане въпросите не се разрешават.
към беседата >>
Мнозина искат с малко труд да постигнат големи резултати.
Мнозина искат с малко труд да постигнат големи резултати.
Слушате някой да казва, че иска да стане ангел. И това е възможно, но за да се подигне до тази степен, ангелът е минал през големи изпитания. Често от небето пращат някой ангел да повдигне един от най-големите грешници. Ако мисли, че с един замах може да го изправи, ангелът е пропаднал на изпита си. С десетки и стотици години този ангел ще бъде свързан с грешника, докато го повдигне.
към беседата >>
Слушате някой да казва, че иска да стане ангел.
Мнозина искат с малко труд да постигнат големи резултати.
Слушате някой да казва, че иска да стане ангел.
И това е възможно, но за да се подигне до тази степен, ангелът е минал през големи изпитания. Често от небето пращат някой ангел да повдигне един от най-големите грешници. Ако мисли, че с един замах може да го изправи, ангелът е пропаднал на изпита си. С десетки и стотици години този ангел ще бъде свързан с грешника, докато го повдигне. Не го ли повдигне, той не е разрешил задачата си.
към беседата >>
И това е възможно, но за да се подигне до тази степен, ангелът е минал през големи изпитания.
Мнозина искат с малко труд да постигнат големи резултати. Слушате някой да казва, че иска да стане ангел.
И това е възможно, но за да се подигне до тази степен, ангелът е минал през големи изпитания.
Често от небето пращат някой ангел да повдигне един от най-големите грешници. Ако мисли, че с един замах може да го изправи, ангелът е пропаднал на изпита си. С десетки и стотици години този ангел ще бъде свързан с грешника, докато го повдигне. Не го ли повдигне, той не е разрешил задачата си. Той ще върви след грешника, ще слиза и ще се качва с него, докато го постави на прав път.
към беседата >>
Често от небето пращат някой ангел да повдигне един от най-големите грешници.
Мнозина искат с малко труд да постигнат големи резултати. Слушате някой да казва, че иска да стане ангел. И това е възможно, но за да се подигне до тази степен, ангелът е минал през големи изпитания.
Често от небето пращат някой ангел да повдигне един от най-големите грешници.
Ако мисли, че с един замах може да го изправи, ангелът е пропаднал на изпита си. С десетки и стотици години този ангел ще бъде свързан с грешника, докато го повдигне. Не го ли повдигне, той не е разрешил задачата си. Той ще върви след грешника, ще слиза и ще се качва с него, докато го постави на прав път. След това може да се върне на небето, където го възнаграждават за успешно завършена работа.
към беседата >>
Ако мисли, че с един замах може да го изправи, ангелът е пропаднал на изпита си.
Мнозина искат с малко труд да постигнат големи резултати. Слушате някой да казва, че иска да стане ангел. И това е възможно, но за да се подигне до тази степен, ангелът е минал през големи изпитания. Често от небето пращат някой ангел да повдигне един от най-големите грешници.
Ако мисли, че с един замах може да го изправи, ангелът е пропаднал на изпита си.
С десетки и стотици години този ангел ще бъде свързан с грешника, докато го повдигне. Не го ли повдигне, той не е разрешил задачата си. Той ще върви след грешника, ще слиза и ще се качва с него, докато го постави на прав път. След това може да се върне на небето, където го възнаграждават за успешно завършена работа. Ако е бил еднокрил, млад чин, ще му поставят два чифта криле и го произвеждат в чин слуга, т. е.
към беседата >>
С десетки и стотици години този ангел ще бъде свързан с грешника, докато го повдигне.
Мнозина искат с малко труд да постигнат големи резултати. Слушате някой да казва, че иска да стане ангел. И това е възможно, но за да се подигне до тази степен, ангелът е минал през големи изпитания. Често от небето пращат някой ангел да повдигне един от най-големите грешници. Ако мисли, че с един замах може да го изправи, ангелът е пропаднал на изпита си.
С десетки и стотици години този ангел ще бъде свързан с грешника, докато го повдигне.
Не го ли повдигне, той не е разрешил задачата си. Той ще върви след грешника, ще слиза и ще се качва с него, докато го постави на прав път. След това може да се върне на небето, където го възнаграждават за успешно завършена работа. Ако е бил еднокрил, млад чин, ще му поставят два чифта криле и го произвеждат в чин слуга, т. е. служител на Бога, минал през големи изпитания.
към беседата >>
Не го ли повдигне, той не е разрешил задачата си.
Слушате някой да казва, че иска да стане ангел. И това е възможно, но за да се подигне до тази степен, ангелът е минал през големи изпитания. Често от небето пращат някой ангел да повдигне един от най-големите грешници. Ако мисли, че с един замах може да го изправи, ангелът е пропаднал на изпита си. С десетки и стотици години този ангел ще бъде свързан с грешника, докато го повдигне.
Не го ли повдигне, той не е разрешил задачата си.
Той ще върви след грешника, ще слиза и ще се качва с него, докато го постави на прав път. След това може да се върне на небето, където го възнаграждават за успешно завършена работа. Ако е бил еднокрил, млад чин, ще му поставят два чифта криле и го произвеждат в чин слуга, т. е. служител на Бога, минал през големи изпитания.
към беседата >>
Той ще върви след грешника, ще слиза и ще се качва с него, докато го постави на прав път.
И това е възможно, но за да се подигне до тази степен, ангелът е минал през големи изпитания. Често от небето пращат някой ангел да повдигне един от най-големите грешници. Ако мисли, че с един замах може да го изправи, ангелът е пропаднал на изпита си. С десетки и стотици години този ангел ще бъде свързан с грешника, докато го повдигне. Не го ли повдигне, той не е разрешил задачата си.
Той ще върви след грешника, ще слиза и ще се качва с него, докато го постави на прав път.
След това може да се върне на небето, където го възнаграждават за успешно завършена работа. Ако е бил еднокрил, млад чин, ще му поставят два чифта криле и го произвеждат в чин слуга, т. е. служител на Бога, минал през големи изпитания.
към беседата >>
След това може да се върне на небето, където го възнаграждават за успешно завършена работа.
Често от небето пращат някой ангел да повдигне един от най-големите грешници. Ако мисли, че с един замах може да го изправи, ангелът е пропаднал на изпита си. С десетки и стотици години този ангел ще бъде свързан с грешника, докато го повдигне. Не го ли повдигне, той не е разрешил задачата си. Той ще върви след грешника, ще слиза и ще се качва с него, докато го постави на прав път.
След това може да се върне на небето, където го възнаграждават за успешно завършена работа.
Ако е бил еднокрил, млад чин, ще му поставят два чифта криле и го произвеждат в чин слуга, т. е. служител на Бога, минал през големи изпитания.
към беседата >>
Ако е бил еднокрил, млад чин, ще му поставят два чифта криле и го произвеждат в чин слуга, т. е.
Ако мисли, че с един замах може да го изправи, ангелът е пропаднал на изпита си. С десетки и стотици години този ангел ще бъде свързан с грешника, докато го повдигне. Не го ли повдигне, той не е разрешил задачата си. Той ще върви след грешника, ще слиза и ще се качва с него, докато го постави на прав път. След това може да се върне на небето, където го възнаграждават за успешно завършена работа.
Ако е бил еднокрил, млад чин, ще му поставят два чифта криле и го произвеждат в чин слуга, т. е.
служител на Бога, минал през големи изпитания.
към беседата >>
служител на Бога, минал през големи изпитания.
С десетки и стотици години този ангел ще бъде свързан с грешника, докато го повдигне. Не го ли повдигне, той не е разрешил задачата си. Той ще върви след грешника, ще слиза и ще се качва с него, докато го постави на прав път. След това може да се върне на небето, където го възнаграждават за успешно завършена работа. Ако е бил еднокрил, млад чин, ще му поставят два чифта криле и го произвеждат в чин слуга, т. е.
служител на Бога, минал през големи изпитания.
към беседата >>
Сега мнозина от вас седят и фантазират как ще проповядват и учат хората, те си представят, че целият свят се стреми към новото и за тях се отваря работа.
Сега мнозина от вас седят и фантазират как ще проповядват и учат хората, те си представят, че целият свят се стреми към новото и за тях се отваря работа.
Ами ако никой не се интересува? Не чакайте да дойде този ден и тогава да работите, но започнете работата си още сега. Божественото само си пробива път, и то незабелязано. То се движи като подпочвена вода, и каквото срещне, разтваря, чисти, проправя своя път. За новото в света работят хиляди съзнания, които обгръщат в себе си всичко.
към беседата >>
Ами ако никой не се интересува?
Сега мнозина от вас седят и фантазират как ще проповядват и учат хората, те си представят, че целият свят се стреми към новото и за тях се отваря работа.
Ами ако никой не се интересува?
Не чакайте да дойде този ден и тогава да работите, но започнете работата си още сега. Божественото само си пробива път, и то незабелязано. То се движи като подпочвена вода, и каквото срещне, разтваря, чисти, проправя своя път. За новото в света работят хиляди съзнания, които обгръщат в себе си всичко. Кой отвори пътя на Христа?
към беседата >>
Не чакайте да дойде този ден и тогава да работите, но започнете работата си още сега.
Сега мнозина от вас седят и фантазират как ще проповядват и учат хората, те си представят, че целият свят се стреми към новото и за тях се отваря работа. Ами ако никой не се интересува?
Не чакайте да дойде този ден и тогава да работите, но започнете работата си още сега.
Божественото само си пробива път, и то незабелязано. То се движи като подпочвена вода, и каквото срещне, разтваря, чисти, проправя своя път. За новото в света работят хиляди съзнания, които обгръщат в себе си всичко. Кой отвори пътя на Христа? Кой застави хиляди хора да тръгнат подир Него, готови да се жертват за Неговото учение?
към беседата >>
Божественото само си пробива път, и то незабелязано.
Сега мнозина от вас седят и фантазират как ще проповядват и учат хората, те си представят, че целият свят се стреми към новото и за тях се отваря работа. Ами ако никой не се интересува? Не чакайте да дойде този ден и тогава да работите, но започнете работата си още сега.
Божественото само си пробива път, и то незабелязано.
То се движи като подпочвена вода, и каквото срещне, разтваря, чисти, проправя своя път. За новото в света работят хиляди съзнания, които обгръщат в себе си всичко. Кой отвори пътя на Христа? Кой застави хиляди хора да тръгнат подир Него, готови да се жертват за Неговото учение? Божественото съзнание работеше и работи по хиляди начини: чрез добрите хора, чрез еднокрили, двукрили и многокрили ангели, въплътени в човешки форми.
към беседата >>
То се движи като подпочвена вода, и каквото срещне, разтваря, чисти, проправя своя път.
Сега мнозина от вас седят и фантазират как ще проповядват и учат хората, те си представят, че целият свят се стреми към новото и за тях се отваря работа. Ами ако никой не се интересува? Не чакайте да дойде този ден и тогава да работите, но започнете работата си още сега. Божественото само си пробива път, и то незабелязано.
То се движи като подпочвена вода, и каквото срещне, разтваря, чисти, проправя своя път.
За новото в света работят хиляди съзнания, които обгръщат в себе си всичко. Кой отвори пътя на Христа? Кой застави хиляди хора да тръгнат подир Него, готови да се жертват за Неговото учение? Божественото съзнание работеше и работи по хиляди начини: чрез добрите хора, чрез еднокрили, двукрили и многокрили ангели, въплътени в човешки форми. Напредналите души и досега още работят да поставят Христовото учение на истинското му положение.
към беседата >>
За новото в света работят хиляди съзнания, които обгръщат в себе си всичко.
Сега мнозина от вас седят и фантазират как ще проповядват и учат хората, те си представят, че целият свят се стреми към новото и за тях се отваря работа. Ами ако никой не се интересува? Не чакайте да дойде този ден и тогава да работите, но започнете работата си още сега. Божественото само си пробива път, и то незабелязано. То се движи като подпочвена вода, и каквото срещне, разтваря, чисти, проправя своя път.
За новото в света работят хиляди съзнания, които обгръщат в себе си всичко.
Кой отвори пътя на Христа? Кой застави хиляди хора да тръгнат подир Него, готови да се жертват за Неговото учение? Божественото съзнание работеше и работи по хиляди начини: чрез добрите хора, чрез еднокрили, двукрили и многокрили ангели, въплътени в човешки форми. Напредналите души и досега още работят да поставят Христовото учение на истинското му положение. Много нови идеи има днес в света.
към беседата >>
Кой отвори пътя на Христа?
Ами ако никой не се интересува? Не чакайте да дойде този ден и тогава да работите, но започнете работата си още сега. Божественото само си пробива път, и то незабелязано. То се движи като подпочвена вода, и каквото срещне, разтваря, чисти, проправя своя път. За новото в света работят хиляди съзнания, които обгръщат в себе си всичко.
Кой отвори пътя на Христа?
Кой застави хиляди хора да тръгнат подир Него, готови да се жертват за Неговото учение? Божественото съзнание работеше и работи по хиляди начини: чрез добрите хора, чрез еднокрили, двукрили и многокрили ангели, въплътени в човешки форми. Напредналите души и досега още работят да поставят Христовото учение на истинското му положение. Много нови идеи има днес в света. Ако имат за цел да реформират света, те ще успеят.
към беседата >>
Кой застави хиляди хора да тръгнат подир Него, готови да се жертват за Неговото учение?
Не чакайте да дойде този ден и тогава да работите, но започнете работата си още сега. Божественото само си пробива път, и то незабелязано. То се движи като подпочвена вода, и каквото срещне, разтваря, чисти, проправя своя път. За новото в света работят хиляди съзнания, които обгръщат в себе си всичко. Кой отвори пътя на Христа?
Кой застави хиляди хора да тръгнат подир Него, готови да се жертват за Неговото учение?
Божественото съзнание работеше и работи по хиляди начини: чрез добрите хора, чрез еднокрили, двукрили и многокрили ангели, въплътени в човешки форми. Напредналите души и досега още работят да поставят Христовото учение на истинското му положение. Много нови идеи има днес в света. Ако имат за цел да реформират света, те ще успеят. Дали са Божествени тези идеи, ще познаете по методите, с които си служат и по резултатите, които имат.
към беседата >>
Божественото съзнание работеше и работи по хиляди начини: чрез добрите хора, чрез еднокрили, двукрили и многокрили ангели, въплътени в човешки форми.
Божественото само си пробива път, и то незабелязано. То се движи като подпочвена вода, и каквото срещне, разтваря, чисти, проправя своя път. За новото в света работят хиляди съзнания, които обгръщат в себе си всичко. Кой отвори пътя на Христа? Кой застави хиляди хора да тръгнат подир Него, готови да се жертват за Неговото учение?
Божественото съзнание работеше и работи по хиляди начини: чрез добрите хора, чрез еднокрили, двукрили и многокрили ангели, въплътени в човешки форми.
Напредналите души и досега още работят да поставят Христовото учение на истинското му положение. Много нови идеи има днес в света. Ако имат за цел да реформират света, те ще успеят. Дали са Божествени тези идеи, ще познаете по методите, с които си служат и по резултатите, които имат. Щом методите са Божествени, ще дойдат работници и от небето, и от земята.
към беседата >>
Напредналите души и досега още работят да поставят Христовото учение на истинското му положение.
То се движи като подпочвена вода, и каквото срещне, разтваря, чисти, проправя своя път. За новото в света работят хиляди съзнания, които обгръщат в себе си всичко. Кой отвори пътя на Христа? Кой застави хиляди хора да тръгнат подир Него, готови да се жертват за Неговото учение? Божественото съзнание работеше и работи по хиляди начини: чрез добрите хора, чрез еднокрили, двукрили и многокрили ангели, въплътени в човешки форми.
Напредналите души и досега още работят да поставят Христовото учение на истинското му положение.
Много нови идеи има днес в света. Ако имат за цел да реформират света, те ще успеят. Дали са Божествени тези идеи, ще познаете по методите, с които си служат и по резултатите, които имат. Щом методите са Божествени, ще дойдат работници и от небето, и от земята.
към беседата >>
Много нови идеи има днес в света.
За новото в света работят хиляди съзнания, които обгръщат в себе си всичко. Кой отвори пътя на Христа? Кой застави хиляди хора да тръгнат подир Него, готови да се жертват за Неговото учение? Божественото съзнание работеше и работи по хиляди начини: чрез добрите хора, чрез еднокрили, двукрили и многокрили ангели, въплътени в човешки форми. Напредналите души и досега още работят да поставят Христовото учение на истинското му положение.
Много нови идеи има днес в света.
Ако имат за цел да реформират света, те ще успеят. Дали са Божествени тези идеи, ще познаете по методите, с които си служат и по резултатите, които имат. Щом методите са Божествени, ще дойдат работници и от небето, и от земята.
към беседата >>
Ако имат за цел да реформират света, те ще успеят.
Кой отвори пътя на Христа? Кой застави хиляди хора да тръгнат подир Него, готови да се жертват за Неговото учение? Божественото съзнание работеше и работи по хиляди начини: чрез добрите хора, чрез еднокрили, двукрили и многокрили ангели, въплътени в човешки форми. Напредналите души и досега още работят да поставят Христовото учение на истинското му положение. Много нови идеи има днес в света.
Ако имат за цел да реформират света, те ще успеят.
Дали са Божествени тези идеи, ще познаете по методите, с които си служат и по резултатите, които имат. Щом методите са Божествени, ще дойдат работници и от небето, и от земята.
към беседата >>
Дали са Божествени тези идеи, ще познаете по методите, с които си служат и по резултатите, които имат.
Кой застави хиляди хора да тръгнат подир Него, готови да се жертват за Неговото учение? Божественото съзнание работеше и работи по хиляди начини: чрез добрите хора, чрез еднокрили, двукрили и многокрили ангели, въплътени в човешки форми. Напредналите души и досега още работят да поставят Христовото учение на истинското му положение. Много нови идеи има днес в света. Ако имат за цел да реформират света, те ще успеят.
Дали са Божествени тези идеи, ще познаете по методите, с които си служат и по резултатите, които имат.
Щом методите са Божествени, ще дойдат работници и от небето, и от земята.
към беседата >>
Щом методите са Божествени, ще дойдат работници и от небето, и от земята.
Божественото съзнание работеше и работи по хиляди начини: чрез добрите хора, чрез еднокрили, двукрили и многокрили ангели, въплътени в човешки форми. Напредналите души и досега още работят да поставят Христовото учение на истинското му положение. Много нови идеи има днес в света. Ако имат за цел да реформират света, те ще успеят. Дали са Божествени тези идеи, ще познаете по методите, с които си служат и по резултатите, които имат.
Щом методите са Божествени, ще дойдат работници и от небето, и от земята.
към беседата >>
Съвременните хора се нуждаят от положителни мисли.
Съвременните хора се нуждаят от положителни мисли.
Положителна мисъл е тази, в която няма фантазии, но има приложение. Тя се нуждае от въображение като импулс за творчество, а творчеството подразбира приложение. Да твори човек, това не значи да се заеме с грандиозни работи. Той трябва да започне от най-малкото. Достатъчно е да се вгледа в себе си, да види колко работа му предстои.
към беседата >>
Положителна мисъл е тази, в която няма фантазии, но има приложение.
Съвременните хора се нуждаят от положителни мисли.
Положителна мисъл е тази, в която няма фантазии, но има приложение.
Тя се нуждае от въображение като импулс за творчество, а творчеството подразбира приложение. Да твори човек, това не значи да се заеме с грандиозни работи. Той трябва да започне от най-малкото. Достатъчно е да се вгледа в себе си, да види колко работа му предстои. Запример, да се самовъзпита човек, това е една от великите задачи на неговия живот.
към беседата >>
Тя се нуждае от въображение като импулс за творчество, а творчеството подразбира приложение.
Съвременните хора се нуждаят от положителни мисли. Положителна мисъл е тази, в която няма фантазии, но има приложение.
Тя се нуждае от въображение като импулс за творчество, а творчеството подразбира приложение.
Да твори човек, това не значи да се заеме с грандиозни работи. Той трябва да започне от най-малкото. Достатъчно е да се вгледа в себе си, да види колко работа му предстои. Запример, да се самовъзпита човек, това е една от великите задачи на неговия живот. Как ще твори отвън, ако той не е търпелив?
към беседата >>
Да твори човек, това не значи да се заеме с грандиозни работи.
Съвременните хора се нуждаят от положителни мисли. Положителна мисъл е тази, в която няма фантазии, но има приложение. Тя се нуждае от въображение като импулс за творчество, а творчеството подразбира приложение.
Да твори човек, това не значи да се заеме с грандиозни работи.
Той трябва да започне от най-малкото. Достатъчно е да се вгледа в себе си, да види колко работа му предстои. Запример, да се самовъзпита човек, това е една от великите задачи на неговия живот. Как ще твори отвън, ако той не е търпелив? Малко хора ще срещнете днес търпеливи.
към беседата >>
Той трябва да започне от най-малкото.
Съвременните хора се нуждаят от положителни мисли. Положителна мисъл е тази, в която няма фантазии, но има приложение. Тя се нуждае от въображение като импулс за творчество, а творчеството подразбира приложение. Да твори човек, това не значи да се заеме с грандиозни работи.
Той трябва да започне от най-малкото.
Достатъчно е да се вгледа в себе си, да види колко работа му предстои. Запример, да се самовъзпита човек, това е една от великите задачи на неговия живот. Как ще твори отвън, ако той не е търпелив? Малко хора ще срещнете днес търпеливи. Външно те се въздържат, но вътре става голямо брожение, всеки момент са готови да избухнат.
към беседата >>
Достатъчно е да се вгледа в себе си, да види колко работа му предстои.
Съвременните хора се нуждаят от положителни мисли. Положителна мисъл е тази, в която няма фантазии, но има приложение. Тя се нуждае от въображение като импулс за творчество, а творчеството подразбира приложение. Да твори човек, това не значи да се заеме с грандиозни работи. Той трябва да започне от най-малкото.
Достатъчно е да се вгледа в себе си, да види колко работа му предстои.
Запример, да се самовъзпита човек, това е една от великите задачи на неговия живот. Как ще твори отвън, ако той не е търпелив? Малко хора ще срещнете днес търпеливи. Външно те се въздържат, но вътре става голямо брожение, всеки момент са готови да избухнат. Достатъчно е да им се каже една обидна дума, за да избухнат моментално.
към беседата >>
Запример, да се самовъзпита човек, това е една от великите задачи на неговия живот.
Положителна мисъл е тази, в която няма фантазии, но има приложение. Тя се нуждае от въображение като импулс за творчество, а творчеството подразбира приложение. Да твори човек, това не значи да се заеме с грандиозни работи. Той трябва да започне от най-малкото. Достатъчно е да се вгледа в себе си, да види колко работа му предстои.
Запример, да се самовъзпита човек, това е една от великите задачи на неговия живот.
Как ще твори отвън, ако той не е търпелив? Малко хора ще срещнете днес търпеливи. Външно те се въздържат, но вътре става голямо брожение, всеки момент са готови да избухнат. Достатъчно е да им се каже една обидна дума, за да избухнат моментално. Нетърпеливият човек е подобен на експлозив.
към беседата >>
Как ще твори отвън, ако той не е търпелив?
Тя се нуждае от въображение като импулс за творчество, а творчеството подразбира приложение. Да твори човек, това не значи да се заеме с грандиозни работи. Той трябва да започне от най-малкото. Достатъчно е да се вгледа в себе си, да види колко работа му предстои. Запример, да се самовъзпита човек, това е една от великите задачи на неговия живот.
Как ще твори отвън, ако той не е търпелив?
Малко хора ще срещнете днес търпеливи. Външно те се въздържат, но вътре става голямо брожение, всеки момент са готови да избухнат. Достатъчно е да им се каже една обидна дума, за да избухнат моментално. Нетърпеливият човек е подобен на експлозив. Ако приближите към него една запалена клечка кибрит, той веднага ще експлодира.
към беседата >>
Малко хора ще срещнете днес търпеливи.
Да твори човек, това не значи да се заеме с грандиозни работи. Той трябва да започне от най-малкото. Достатъчно е да се вгледа в себе си, да види колко работа му предстои. Запример, да се самовъзпита човек, това е една от великите задачи на неговия живот. Как ще твори отвън, ако той не е търпелив?
Малко хора ще срещнете днес търпеливи.
Външно те се въздържат, но вътре става голямо брожение, всеки момент са готови да избухнат. Достатъчно е да им се каже една обидна дума, за да избухнат моментално. Нетърпеливият човек е подобен на експлозив. Ако приближите към него една запалена клечка кибрит, той веднага ще експлодира. За да не експлодира, човек трябва да развива самообладание.
към беседата >>
Външно те се въздържат, но вътре става голямо брожение, всеки момент са готови да избухнат.
Той трябва да започне от най-малкото. Достатъчно е да се вгледа в себе си, да види колко работа му предстои. Запример, да се самовъзпита човек, това е една от великите задачи на неговия живот. Как ще твори отвън, ако той не е търпелив? Малко хора ще срещнете днес търпеливи.
Външно те се въздържат, но вътре става голямо брожение, всеки момент са готови да избухнат.
Достатъчно е да им се каже една обидна дума, за да избухнат моментално. Нетърпеливият човек е подобен на експлозив. Ако приближите към него една запалена клечка кибрит, той веднага ще експлодира. За да не експлодира, човек трябва да развива самообладание. Представете си, че вие сте нетърпелив, но умен човек, предвиждате откъде може да дойде кибритената клечка и да ви запали.
към беседата >>
Достатъчно е да им се каже една обидна дума, за да избухнат моментално.
Достатъчно е да се вгледа в себе си, да види колко работа му предстои. Запример, да се самовъзпита човек, това е една от великите задачи на неговия живот. Как ще твори отвън, ако той не е търпелив? Малко хора ще срещнете днес търпеливи. Външно те се въздържат, но вътре става голямо брожение, всеки момент са готови да избухнат.
Достатъчно е да им се каже една обидна дума, за да избухнат моментално.
Нетърпеливият човек е подобен на експлозив. Ако приближите към него една запалена клечка кибрит, той веднага ще експлодира. За да не експлодира, човек трябва да развива самообладание. Представете си, че вие сте нетърпелив, но умен човек, предвиждате откъде може да дойде кибритената клечка и да ви запали. За тази цел всякога носете в джоба си по няколко ябълки и като дойде онзи, който има намерение да ви предизвика, дайте му една ябълка.
към беседата >>
Нетърпеливият човек е подобен на експлозив.
Запример, да се самовъзпита човек, това е една от великите задачи на неговия живот. Как ще твори отвън, ако той не е търпелив? Малко хора ще срещнете днес търпеливи. Външно те се въздържат, но вътре става голямо брожение, всеки момент са готови да избухнат. Достатъчно е да им се каже една обидна дума, за да избухнат моментално.
Нетърпеливият човек е подобен на експлозив.
Ако приближите към него една запалена клечка кибрит, той веднага ще експлодира. За да не експлодира, човек трябва да развива самообладание. Представете си, че вие сте нетърпелив, но умен човек, предвиждате откъде може да дойде кибритената клечка и да ви запали. За тази цел всякога носете в джоба си по няколко ябълки и като дойде онзи, който има намерение да ви предизвика, дайте му една ябълка. Той ще вземе ябълката и ще започне да дъвче.
към беседата >>
Ако приближите към него една запалена клечка кибрит, той веднага ще експлодира.
Как ще твори отвън, ако той не е търпелив? Малко хора ще срещнете днес търпеливи. Външно те се въздържат, но вътре става голямо брожение, всеки момент са готови да избухнат. Достатъчно е да им се каже една обидна дума, за да избухнат моментално. Нетърпеливият човек е подобен на експлозив.
Ако приближите към него една запалена клечка кибрит, той веднага ще експлодира.
За да не експлодира, човек трябва да развива самообладание. Представете си, че вие сте нетърпелив, но умен човек, предвиждате откъде може да дойде кибритената клечка и да ви запали. За тази цел всякога носете в джоба си по няколко ябълки и като дойде онзи, който има намерение да ви предизвика, дайте му една ябълка. Той ще вземе ябълката и ще започне да дъвче. По този начин вие ще отклоните вниманието му от желанието да ви дразни.
към беседата >>
За да не експлодира, човек трябва да развива самообладание.
Малко хора ще срещнете днес търпеливи. Външно те се въздържат, но вътре става голямо брожение, всеки момент са готови да избухнат. Достатъчно е да им се каже една обидна дума, за да избухнат моментално. Нетърпеливият човек е подобен на експлозив. Ако приближите към него една запалена клечка кибрит, той веднага ще експлодира.
За да не експлодира, човек трябва да развива самообладание.
Представете си, че вие сте нетърпелив, но умен човек, предвиждате откъде може да дойде кибритената клечка и да ви запали. За тази цел всякога носете в джоба си по няколко ябълки и като дойде онзи, който има намерение да ви предизвика, дайте му една ябълка. Той ще вземе ябълката и ще започне да дъвче. По този начин вие ще отклоните вниманието му от желанието да ви дразни. В това време вие ще работите върху нетърпението си, мислено ще си въздействате.
към беседата >>
Представете си, че вие сте нетърпелив, но умен човек, предвиждате откъде може да дойде кибритената клечка и да ви запали.
Външно те се въздържат, но вътре става голямо брожение, всеки момент са готови да избухнат. Достатъчно е да им се каже една обидна дума, за да избухнат моментално. Нетърпеливият човек е подобен на експлозив. Ако приближите към него една запалена клечка кибрит, той веднага ще експлодира. За да не експлодира, човек трябва да развива самообладание.
Представете си, че вие сте нетърпелив, но умен човек, предвиждате откъде може да дойде кибритената клечка и да ви запали.
За тази цел всякога носете в джоба си по няколко ябълки и като дойде онзи, който има намерение да ви предизвика, дайте му една ябълка. Той ще вземе ябълката и ще започне да дъвче. По този начин вие ще отклоните вниманието му от желанието да ви дразни. В това време вие ще работите върху нетърпението си, мислено ще си въздействате. Като давате често ябълки, вие ще упражнявате щедростта си.
към беседата >>
За тази цел всякога носете в джоба си по няколко ябълки и като дойде онзи, който има намерение да ви предизвика, дайте му една ябълка.
Достатъчно е да им се каже една обидна дума, за да избухнат моментално. Нетърпеливият човек е подобен на експлозив. Ако приближите към него една запалена клечка кибрит, той веднага ще експлодира. За да не експлодира, човек трябва да развива самообладание. Представете си, че вие сте нетърпелив, но умен човек, предвиждате откъде може да дойде кибритената клечка и да ви запали.
За тази цел всякога носете в джоба си по няколко ябълки и като дойде онзи, който има намерение да ви предизвика, дайте му една ябълка.
Той ще вземе ябълката и ще започне да дъвче. По този начин вие ще отклоните вниманието му от желанието да ви дразни. В това време вие ще работите върху нетърпението си, мислено ще си въздействате. Като давате често ябълки, вие ще упражнявате щедростта си. Пък и онези, които получават ябълки, ще имат добро мнение за вас.
към беседата >>
Той ще вземе ябълката и ще започне да дъвче.
Нетърпеливият човек е подобен на експлозив. Ако приближите към него една запалена клечка кибрит, той веднага ще експлодира. За да не експлодира, човек трябва да развива самообладание. Представете си, че вие сте нетърпелив, но умен човек, предвиждате откъде може да дойде кибритената клечка и да ви запали. За тази цел всякога носете в джоба си по няколко ябълки и като дойде онзи, който има намерение да ви предизвика, дайте му една ябълка.
Той ще вземе ябълката и ще започне да дъвче.
По този начин вие ще отклоните вниманието му от желанието да ви дразни. В това време вие ще работите върху нетърпението си, мислено ще си въздействате. Като давате често ябълки, вие ще упражнявате щедростта си. Пък и онези, които получават ябълки, ще имат добро мнение за вас. Докато не турите ябълки в джоба си, вие никога няма да се освободите от известен недъг.
към беседата >>
По този начин вие ще отклоните вниманието му от желанието да ви дразни.
Ако приближите към него една запалена клечка кибрит, той веднага ще експлодира. За да не експлодира, човек трябва да развива самообладание. Представете си, че вие сте нетърпелив, но умен човек, предвиждате откъде може да дойде кибритената клечка и да ви запали. За тази цел всякога носете в джоба си по няколко ябълки и като дойде онзи, който има намерение да ви предизвика, дайте му една ябълка. Той ще вземе ябълката и ще започне да дъвче.
По този начин вие ще отклоните вниманието му от желанието да ви дразни.
В това време вие ще работите върху нетърпението си, мислено ще си въздействате. Като давате често ябълки, вие ще упражнявате щедростта си. Пък и онези, които получават ябълки, ще имат добро мнение за вас. Докато не турите ябълки в джоба си, вие никога няма да се освободите от известен недъг. Ябълките са символ, който трябва да преведете.
към беседата >>
В това време вие ще работите върху нетърпението си, мислено ще си въздействате.
За да не експлодира, човек трябва да развива самообладание. Представете си, че вие сте нетърпелив, но умен човек, предвиждате откъде може да дойде кибритената клечка и да ви запали. За тази цел всякога носете в джоба си по няколко ябълки и като дойде онзи, който има намерение да ви предизвика, дайте му една ябълка. Той ще вземе ябълката и ще започне да дъвче. По този начин вие ще отклоните вниманието му от желанието да ви дразни.
В това време вие ще работите върху нетърпението си, мислено ще си въздействате.
Като давате често ябълки, вие ще упражнявате щедростта си. Пък и онези, които получават ябълки, ще имат добро мнение за вас. Докато не турите ябълки в джоба си, вие никога няма да се освободите от известен недъг. Ябълките са символ, който трябва да преведете. Може да го приложите буквално, а можете и преносно.
към беседата >>
Като давате често ябълки, вие ще упражнявате щедростта си.
Представете си, че вие сте нетърпелив, но умен човек, предвиждате откъде може да дойде кибритената клечка и да ви запали. За тази цел всякога носете в джоба си по няколко ябълки и като дойде онзи, който има намерение да ви предизвика, дайте му една ябълка. Той ще вземе ябълката и ще започне да дъвче. По този начин вие ще отклоните вниманието му от желанието да ви дразни. В това време вие ще работите върху нетърпението си, мислено ще си въздействате.
Като давате често ябълки, вие ще упражнявате щедростта си.
Пък и онези, които получават ябълки, ще имат добро мнение за вас. Докато не турите ябълки в джоба си, вие никога няма да се освободите от известен недъг. Ябълките са символ, който трябва да преведете. Може да го приложите буквално, а можете и преносно. Закон е: за да изместите един газ с известна гъстота от съд, обърнат с устата надолу, непременно трябва да вкарате в същия съд друг газ, с по-малка гъстота от първия.
към беседата >>
Пък и онези, които получават ябълки, ще имат добро мнение за вас.
За тази цел всякога носете в джоба си по няколко ябълки и като дойде онзи, който има намерение да ви предизвика, дайте му една ябълка. Той ще вземе ябълката и ще започне да дъвче. По този начин вие ще отклоните вниманието му от желанието да ви дразни. В това време вие ще работите върху нетърпението си, мислено ще си въздействате. Като давате често ябълки, вие ще упражнявате щедростта си.
Пък и онези, които получават ябълки, ще имат добро мнение за вас.
Докато не турите ябълки в джоба си, вие никога няма да се освободите от известен недъг. Ябълките са символ, който трябва да преведете. Може да го приложите буквално, а можете и преносно. Закон е: за да изместите един газ с известна гъстота от съд, обърнат с устата надолу, непременно трябва да вкарате в същия съд друг газ, с по-малка гъстота от първия. Ако пък в чаша, пълна с вода, искате да поставите друго тяло, последното трябва да бъде по-тежко от водата.
към беседата >>
Докато не турите ябълки в джоба си, вие никога няма да се освободите от известен недъг.
Той ще вземе ябълката и ще започне да дъвче. По този начин вие ще отклоните вниманието му от желанието да ви дразни. В това време вие ще работите върху нетърпението си, мислено ще си въздействате. Като давате често ябълки, вие ще упражнявате щедростта си. Пък и онези, които получават ябълки, ще имат добро мнение за вас.
Докато не турите ябълки в джоба си, вие никога няма да се освободите от известен недъг.
Ябълките са символ, който трябва да преведете. Може да го приложите буквално, а можете и преносно. Закон е: за да изместите един газ с известна гъстота от съд, обърнат с устата надолу, непременно трябва да вкарате в същия съд друг газ, с по-малка гъстота от първия. Ако пък в чаша, пълна с вода, искате да поставите друго тяло, последното трябва да бъде по-тежко от водата. Ще вземете пясък и ще слагате в чашата, докато всичката вода се излее навън.
към беседата >>
Ябълките са символ, който трябва да преведете.
По този начин вие ще отклоните вниманието му от желанието да ви дразни. В това време вие ще работите върху нетърпението си, мислено ще си въздействате. Като давате често ябълки, вие ще упражнявате щедростта си. Пък и онези, които получават ябълки, ще имат добро мнение за вас. Докато не турите ябълки в джоба си, вие никога няма да се освободите от известен недъг.
Ябълките са символ, който трябва да преведете.
Може да го приложите буквално, а можете и преносно. Закон е: за да изместите един газ с известна гъстота от съд, обърнат с устата надолу, непременно трябва да вкарате в същия съд друг газ, с по-малка гъстота от първия. Ако пък в чаша, пълна с вода, искате да поставите друго тяло, последното трябва да бъде по-тежко от водата. Ще вземете пясък и ще слагате в чашата, докато всичката вода се излее навън. Значи, всяко разумно усилие, което човек прави, има добри резултати.
към беседата >>
Може да го приложите буквално, а можете и преносно.
В това време вие ще работите върху нетърпението си, мислено ще си въздействате. Като давате често ябълки, вие ще упражнявате щедростта си. Пък и онези, които получават ябълки, ще имат добро мнение за вас. Докато не турите ябълки в джоба си, вие никога няма да се освободите от известен недъг. Ябълките са символ, който трябва да преведете.
Може да го приложите буквално, а можете и преносно.
Закон е: за да изместите един газ с известна гъстота от съд, обърнат с устата надолу, непременно трябва да вкарате в същия съд друг газ, с по-малка гъстота от първия. Ако пък в чаша, пълна с вода, искате да поставите друго тяло, последното трябва да бъде по-тежко от водата. Ще вземете пясък и ще слагате в чашата, докато всичката вода се излее навън. Значи, всяко разумно усилие, което човек прави, има добри резултати.
към беседата >>
Закон е: за да изместите един газ с известна гъстота от съд, обърнат с устата надолу, непременно трябва да вкарате в същия съд друг газ, с по-малка гъстота от първия.
Като давате често ябълки, вие ще упражнявате щедростта си. Пък и онези, които получават ябълки, ще имат добро мнение за вас. Докато не турите ябълки в джоба си, вие никога няма да се освободите от известен недъг. Ябълките са символ, който трябва да преведете. Може да го приложите буквално, а можете и преносно.
Закон е: за да изместите един газ с известна гъстота от съд, обърнат с устата надолу, непременно трябва да вкарате в същия съд друг газ, с по-малка гъстота от първия.
Ако пък в чаша, пълна с вода, искате да поставите друго тяло, последното трябва да бъде по-тежко от водата. Ще вземете пясък и ще слагате в чашата, докато всичката вода се излее навън. Значи, всяко разумно усилие, което човек прави, има добри резултати.
към беседата >>
Ако пък в чаша, пълна с вода, искате да поставите друго тяло, последното трябва да бъде по-тежко от водата.
Пък и онези, които получават ябълки, ще имат добро мнение за вас. Докато не турите ябълки в джоба си, вие никога няма да се освободите от известен недъг. Ябълките са символ, който трябва да преведете. Може да го приложите буквално, а можете и преносно. Закон е: за да изместите един газ с известна гъстота от съд, обърнат с устата надолу, непременно трябва да вкарате в същия съд друг газ, с по-малка гъстота от първия.
Ако пък в чаша, пълна с вода, искате да поставите друго тяло, последното трябва да бъде по-тежко от водата.
Ще вземете пясък и ще слагате в чашата, докато всичката вода се излее навън. Значи, всяко разумно усилие, което човек прави, има добри резултати.
към беседата >>
Ще вземете пясък и ще слагате в чашата, докато всичката вода се излее навън.
Докато не турите ябълки в джоба си, вие никога няма да се освободите от известен недъг. Ябълките са символ, който трябва да преведете. Може да го приложите буквално, а можете и преносно. Закон е: за да изместите един газ с известна гъстота от съд, обърнат с устата надолу, непременно трябва да вкарате в същия съд друг газ, с по-малка гъстота от първия. Ако пък в чаша, пълна с вода, искате да поставите друго тяло, последното трябва да бъде по-тежко от водата.
Ще вземете пясък и ще слагате в чашата, докато всичката вода се излее навън.
Значи, всяко разумно усилие, което човек прави, има добри резултати.
към беседата >>
Значи, всяко разумно усилие, което човек прави, има добри резултати.
Ябълките са символ, който трябва да преведете. Може да го приложите буквално, а можете и преносно. Закон е: за да изместите един газ с известна гъстота от съд, обърнат с устата надолу, непременно трябва да вкарате в същия съд друг газ, с по-малка гъстота от първия. Ако пък в чаша, пълна с вода, искате да поставите друго тяло, последното трябва да бъде по-тежко от водата. Ще вземете пясък и ще слагате в чашата, докато всичката вода се излее навън.
Значи, всяко разумно усилие, което човек прави, има добри резултати.
към беседата >>
В пътя на възпитанието и самовъзпитанието си, съвременните хора са дошли до една област, която се нуждае от нови методи.
В пътя на възпитанието и самовъзпитанието си, съвременните хора са дошли до една област, която се нуждае от нови методи.
Като се блъска тук-там, най-после човек идва до убеждението, че трябва да бъде праволинеен. Да бъдеш праволинеен, това значи да се движиш в едно измерение, като правата линия. И това е добро, но човек се нуждае от опорна точка в живота си. Да се движи по права линия, това значи, да се върне там, откъдето някога е започнал. Обаче, каква ще бъде неговата опорна точка?
към беседата >>
Като се блъска тук-там, най-после човек идва до убеждението, че трябва да бъде праволинеен.
В пътя на възпитанието и самовъзпитанието си, съвременните хора са дошли до една област, която се нуждае от нови методи.
Като се блъска тук-там, най-после човек идва до убеждението, че трябва да бъде праволинеен.
Да бъдеш праволинеен, това значи да се движиш в едно измерение, като правата линия. И това е добро, но човек се нуждае от опорна точка в живота си. Да се движи по права линия, това значи, да се върне там, откъдето някога е започнал. Обаче, каква ще бъде неговата опорна точка? — Да имам поне една основна идея.
към беседата >>
Да бъдеш праволинеен, това значи да се движиш в едно измерение, като правата линия.
В пътя на възпитанието и самовъзпитанието си, съвременните хора са дошли до една област, която се нуждае от нови методи. Като се блъска тук-там, най-после човек идва до убеждението, че трябва да бъде праволинеен.
Да бъдеш праволинеен, това значи да се движиш в едно измерение, като правата линия.
И това е добро, но човек се нуждае от опорна точка в живота си. Да се движи по права линия, това значи, да се върне там, откъдето някога е започнал. Обаче, каква ще бъде неговата опорна точка? — Да имам поне една основна идея. — Добре е това, но каква ще бъде тази основна идея?
към беседата >>
И това е добро, но човек се нуждае от опорна точка в живота си.
В пътя на възпитанието и самовъзпитанието си, съвременните хора са дошли до една област, която се нуждае от нови методи. Като се блъска тук-там, най-после човек идва до убеждението, че трябва да бъде праволинеен. Да бъдеш праволинеен, това значи да се движиш в едно измерение, като правата линия.
И това е добро, но човек се нуждае от опорна точка в живота си.
Да се движи по права линия, това значи, да се върне там, откъдето някога е започнал. Обаче, каква ще бъде неговата опорна точка? — Да имам поне една основна идея. — Добре е това, но каква ще бъде тази основна идея? Не, докато се движи само по права линия, човек не може да има големи постижения.
към беседата >>
Да се движи по права линия, това значи, да се върне там, откъдето някога е започнал.
В пътя на възпитанието и самовъзпитанието си, съвременните хора са дошли до една област, която се нуждае от нови методи. Като се блъска тук-там, най-после човек идва до убеждението, че трябва да бъде праволинеен. Да бъдеш праволинеен, това значи да се движиш в едно измерение, като правата линия. И това е добро, но човек се нуждае от опорна точка в живота си.
Да се движи по права линия, това значи, да се върне там, откъдето някога е започнал.
Обаче, каква ще бъде неговата опорна точка? — Да имам поне една основна идея. — Добре е това, но каква ще бъде тази основна идея? Не, докато се движи само по права линия, човек не може да има големи постижения. В движението си по права линия човек вижда само две точки — началната и крайната.
към беседата >>
Обаче, каква ще бъде неговата опорна точка?
В пътя на възпитанието и самовъзпитанието си, съвременните хора са дошли до една област, която се нуждае от нови методи. Като се блъска тук-там, най-после човек идва до убеждението, че трябва да бъде праволинеен. Да бъдеш праволинеен, това значи да се движиш в едно измерение, като правата линия. И това е добро, но човек се нуждае от опорна точка в живота си. Да се движи по права линия, това значи, да се върне там, откъдето някога е започнал.
Обаче, каква ще бъде неговата опорна точка?
— Да имам поне една основна идея. — Добре е това, но каква ще бъде тази основна идея? Не, докато се движи само по права линия, човек не може да има големи постижения. В движението си по права линия човек вижда само две точки — началната и крайната. Като се движи по права линия, човек вижда, че и този път не го задоволява.
към беседата >>
— Да имам поне една основна идея.
Като се блъска тук-там, най-после човек идва до убеждението, че трябва да бъде праволинеен. Да бъдеш праволинеен, това значи да се движиш в едно измерение, като правата линия. И това е добро, но човек се нуждае от опорна точка в живота си. Да се движи по права линия, това значи, да се върне там, откъдето някога е започнал. Обаче, каква ще бъде неговата опорна точка?
— Да имам поне една основна идея.
— Добре е това, но каква ще бъде тази основна идея? Не, докато се движи само по права линия, човек не може да има големи постижения. В движението си по права линия човек вижда само две точки — началната и крайната. Като се движи по права линия, човек вижда, че и този път не го задоволява. Той казва: Все трябва малко да се огъна, да разширя съзнанието си.
към беседата >>
— Добре е това, но каква ще бъде тази основна идея?
Да бъдеш праволинеен, това значи да се движиш в едно измерение, като правата линия. И това е добро, но човек се нуждае от опорна точка в живота си. Да се движи по права линия, това значи, да се върне там, откъдето някога е започнал. Обаче, каква ще бъде неговата опорна точка? — Да имам поне една основна идея.
— Добре е това, но каква ще бъде тази основна идея?
Не, докато се движи само по права линия, човек не може да има големи постижения. В движението си по права линия човек вижда само две точки — началната и крайната. Като се движи по права линия, човек вижда, че и този път не го задоволява. Той казва: Все трябва малко да се огъна, да разширя съзнанието си. Огъне ли се, той образува плоскост и започва да се движи в две направления — по дължина и широчина.
към беседата >>
Не, докато се движи само по права линия, човек не може да има големи постижения.
И това е добро, но човек се нуждае от опорна точка в живота си. Да се движи по права линия, това значи, да се върне там, откъдето някога е започнал. Обаче, каква ще бъде неговата опорна точка? — Да имам поне една основна идея. — Добре е това, но каква ще бъде тази основна идея?
Не, докато се движи само по права линия, човек не може да има големи постижения.
В движението си по права линия човек вижда само две точки — началната и крайната. Като се движи по права линия, човек вижда, че и този път не го задоволява. Той казва: Все трябва малко да се огъна, да разширя съзнанието си. Огъне ли се, той образува плоскост и започва да се движи в две направления — по дължина и широчина. Щом се движи по плоскост, той има най-малко три граници — три страни.
към беседата >>
В движението си по права линия човек вижда само две точки — началната и крайната.
Да се движи по права линия, това значи, да се върне там, откъдето някога е започнал. Обаче, каква ще бъде неговата опорна точка? — Да имам поне една основна идея. — Добре е това, но каква ще бъде тази основна идея? Не, докато се движи само по права линия, човек не може да има големи постижения.
В движението си по права линия човек вижда само две точки — началната и крайната.
Като се движи по права линия, човек вижда, че и този път не го задоволява. Той казва: Все трябва малко да се огъна, да разширя съзнанието си. Огъне ли се, той образува плоскост и започва да се движи в две направления — по дължина и широчина. Щом се движи по плоскост, той има най-малко три граници — три страни. Триъгълникът определя най-малките възмоности на движение в плоскостта.
към беседата >>
Като се движи по права линия, човек вижда, че и този път не го задоволява.
Обаче, каква ще бъде неговата опорна точка? — Да имам поне една основна идея. — Добре е това, но каква ще бъде тази основна идея? Не, докато се движи само по права линия, човек не може да има големи постижения. В движението си по права линия човек вижда само две точки — началната и крайната.
Като се движи по права линия, човек вижда, че и този път не го задоволява.
Той казва: Все трябва малко да се огъна, да разширя съзнанието си. Огъне ли се, той образува плоскост и започва да се движи в две направления — по дължина и широчина. Щом се движи по плоскост, той има най-малко три граници — три страни. Триъгълникът определя най-малките възмоности на движение в плоскостта. Този човек се е огънал вече, излязъл е от живота на правата линия.
към беседата >>
Той казва: Все трябва малко да се огъна, да разширя съзнанието си.
— Да имам поне една основна идея. — Добре е това, но каква ще бъде тази основна идея? Не, докато се движи само по права линия, човек не може да има големи постижения. В движението си по права линия човек вижда само две точки — началната и крайната. Като се движи по права линия, човек вижда, че и този път не го задоволява.
Той казва: Все трябва малко да се огъна, да разширя съзнанието си.
Огъне ли се, той образува плоскост и започва да се движи в две направления — по дължина и широчина. Щом се движи по плоскост, той има най-малко три граници — три страни. Триъгълникът определя най-малките възмоности на движение в плоскостта. Този човек се е огънал вече, излязъл е от живота на правата линия. За такъв човек казват, че е криволинеен, т. е.
към беседата >>
Огъне ли се, той образува плоскост и започва да се движи в две направления — по дължина и широчина.
— Добре е това, но каква ще бъде тази основна идея? Не, докато се движи само по права линия, човек не може да има големи постижения. В движението си по права линия човек вижда само две точки — началната и крайната. Като се движи по права линия, човек вижда, че и този път не го задоволява. Той казва: Все трябва малко да се огъна, да разширя съзнанието си.
Огъне ли се, той образува плоскост и започва да се движи в две направления — по дължина и широчина.
Щом се движи по плоскост, той има най-малко три граници — три страни. Триъгълникът определя най-малките възмоности на движение в плоскостта. Този човек се е огънал вече, излязъл е от живота на правата линия. За такъв човек казват, че е криволинеен, т. е. не се движи само по права линия и го наричат еретик, отстъпник.
към беседата >>
Щом се движи по плоскост, той има най-малко три граници — три страни.
Не, докато се движи само по права линия, човек не може да има големи постижения. В движението си по права линия човек вижда само две точки — началната и крайната. Като се движи по права линия, човек вижда, че и този път не го задоволява. Той казва: Все трябва малко да се огъна, да разширя съзнанието си. Огъне ли се, той образува плоскост и започва да се движи в две направления — по дължина и широчина.
Щом се движи по плоскост, той има най-малко три граници — три страни.
Триъгълникът определя най-малките възмоности на движение в плоскостта. Този човек се е огънал вече, излязъл е от живота на правата линия. За такъв човек казват, че е криволинеен, т. е. не се движи само по права линия и го наричат еретик, отстъпник. Но човек и тук не спира.
към беседата >>
Триъгълникът определя най-малките възмоности на движение в плоскостта.
В движението си по права линия човек вижда само две точки — началната и крайната. Като се движи по права линия, човек вижда, че и този път не го задоволява. Той казва: Все трябва малко да се огъна, да разширя съзнанието си. Огъне ли се, той образува плоскост и започва да се движи в две направления — по дължина и широчина. Щом се движи по плоскост, той има най-малко три граници — три страни.
Триъгълникът определя най-малките възмоности на движение в плоскостта.
Този човек се е огънал вече, излязъл е от живота на правата линия. За такъв човек казват, че е криволинеен, т. е. не се движи само по права линия и го наричат еретик, отстъпник. Но човек и тук не спира. Като се разшири, той започва да се вдълбочава, влиза в пътя на трите измерения — на куба.
към беседата >>
Този човек се е огънал вече, излязъл е от живота на правата линия.
Като се движи по права линия, човек вижда, че и този път не го задоволява. Той казва: Все трябва малко да се огъна, да разширя съзнанието си. Огъне ли се, той образува плоскост и започва да се движи в две направления — по дължина и широчина. Щом се движи по плоскост, той има най-малко три граници — три страни. Триъгълникът определя най-малките възмоности на движение в плоскостта.
Този човек се е огънал вече, излязъл е от живота на правата линия.
За такъв човек казват, че е криволинеен, т. е. не се движи само по права линия и го наричат еретик, отстъпник. Но човек и тук не спира. Като се разшири, той започва да се вдълбочава, влиза в пътя на трите измерения — на куба. Докато живее на земята, в материалния свят, човек има възможност да се движи най-много в три измерения.
към беседата >>
За такъв човек казват, че е криволинеен, т. е.
Той казва: Все трябва малко да се огъна, да разширя съзнанието си. Огъне ли се, той образува плоскост и започва да се движи в две направления — по дължина и широчина. Щом се движи по плоскост, той има най-малко три граници — три страни. Триъгълникът определя най-малките възмоности на движение в плоскостта. Този човек се е огънал вече, излязъл е от живота на правата линия.
За такъв човек казват, че е криволинеен, т. е.
не се движи само по права линия и го наричат еретик, отстъпник. Но човек и тук не спира. Като се разшири, той започва да се вдълбочава, влиза в пътя на трите измерения — на куба. Докато живее на земята, в материалния свят, човек има възможност да се движи най-много в три измерения. Влезе ли в духовния свят, той се движи в четири, в пет и повече измерения.
към беседата >>
не се движи само по права линия и го наричат еретик, отстъпник.
Огъне ли се, той образува плоскост и започва да се движи в две направления — по дължина и широчина. Щом се движи по плоскост, той има най-малко три граници — три страни. Триъгълникът определя най-малките възмоности на движение в плоскостта. Този човек се е огънал вече, излязъл е от живота на правата линия. За такъв човек казват, че е криволинеен, т. е.
не се движи само по права линия и го наричат еретик, отстъпник.
Но човек и тук не спира. Като се разшири, той започва да се вдълбочава, влиза в пътя на трите измерения — на куба. Докато живее на земята, в материалния свят, човек има възможност да се движи най-много в три измерения. Влезе ли в духовния свят, той се движи в четири, в пет и повече измерения. Затова, именно, духовният живот мъчно се подава на описание.
към беседата >>
Но човек и тук не спира.
Щом се движи по плоскост, той има най-малко три граници — три страни. Триъгълникът определя най-малките възмоности на движение в плоскостта. Този човек се е огънал вече, излязъл е от живота на правата линия. За такъв човек казват, че е криволинеен, т. е. не се движи само по права линия и го наричат еретик, отстъпник.
Но човек и тук не спира.
Като се разшири, той започва да се вдълбочава, влиза в пътя на трите измерения — на куба. Докато живее на земята, в материалния свят, човек има възможност да се движи най-много в три измерения. Влезе ли в духовния свят, той се движи в четири, в пет и повече измерения. Затова, именно, духовният живот мъчно се подава на описание. Човешкият език не е в състояние да предаде това, което духовният човек преживява.
към беседата >>
Като се разшири, той започва да се вдълбочава, влиза в пътя на трите измерения — на куба.
Триъгълникът определя най-малките възмоности на движение в плоскостта. Този човек се е огънал вече, излязъл е от живота на правата линия. За такъв човек казват, че е криволинеен, т. е. не се движи само по права линия и го наричат еретик, отстъпник. Но човек и тук не спира.
Като се разшири, той започва да се вдълбочава, влиза в пътя на трите измерения — на куба.
Докато живее на земята, в материалния свят, човек има възможност да се движи най-много в три измерения. Влезе ли в духовния свят, той се движи в четири, в пет и повече измерения. Затова, именно, духовният живот мъчно се подава на описание. Човешкият език не е в състояние да предаде това, което духовният човек преживява.
към беседата >>
Докато живее на земята, в материалния свят, човек има възможност да се движи най-много в три измерения.
Този човек се е огънал вече, излязъл е от живота на правата линия. За такъв човек казват, че е криволинеен, т. е. не се движи само по права линия и го наричат еретик, отстъпник. Но човек и тук не спира. Като се разшири, той започва да се вдълбочава, влиза в пътя на трите измерения — на куба.
Докато живее на земята, в материалния свят, човек има възможност да се движи най-много в три измерения.
Влезе ли в духовния свят, той се движи в четири, в пет и повече измерения. Затова, именно, духовният живот мъчно се подава на описание. Човешкият език не е в състояние да предаде това, което духовният човек преживява.
към беседата >>
Влезе ли в духовния свят, той се движи в четири, в пет и повече измерения.
За такъв човек казват, че е криволинеен, т. е. не се движи само по права линия и го наричат еретик, отстъпник. Но човек и тук не спира. Като се разшири, той започва да се вдълбочава, влиза в пътя на трите измерения — на куба. Докато живее на земята, в материалния свят, човек има възможност да се движи най-много в три измерения.
Влезе ли в духовния свят, той се движи в четири, в пет и повече измерения.
Затова, именно, духовният живот мъчно се подава на описание. Човешкият език не е в състояние да предаде това, което духовният човек преживява.
към беседата >>
Затова, именно, духовният живот мъчно се подава на описание.
не се движи само по права линия и го наричат еретик, отстъпник. Но човек и тук не спира. Като се разшири, той започва да се вдълбочава, влиза в пътя на трите измерения — на куба. Докато живее на земята, в материалния свят, човек има възможност да се движи най-много в три измерения. Влезе ли в духовния свят, той се движи в четири, в пет и повече измерения.
Затова, именно, духовният живот мъчно се подава на описание.
Човешкият език не е в състояние да предаде това, което духовният човек преживява.
към беседата >>
Човешкият език не е в състояние да предаде това, което духовният човек преживява.
Но човек и тук не спира. Като се разшири, той започва да се вдълбочава, влиза в пътя на трите измерения — на куба. Докато живее на земята, в материалния свят, човек има възможност да се движи най-много в три измерения. Влезе ли в духовния свят, той се движи в четири, в пет и повече измерения. Затова, именно, духовният живот мъчно се подава на описание.
Човешкият език не е в състояние да предаде това, което духовният човек преживява.
към беседата >>
Какво представя духовният свят не може да се каже.
Какво представя духовният свят не може да се каже.
Съзнателно или не, човек живее в духовния свят без да го вижда. Той вижда само границите на четириизмерния свят. Като влезе в петизмерния свят, тогава вижда и разбира четириизмерния. Като влезе в този свят, тогава ще го разбере и ще знае какво става с умрелите. Сегашните хора не живеят още съзнателен духовен живот, но въпреки това третират въпроса за Бога.
към беседата >>
Съзнателно или не, човек живее в духовния свят без да го вижда.
Какво представя духовният свят не може да се каже.
Съзнателно или не, човек живее в духовния свят без да го вижда.
Той вижда само границите на четириизмерния свят. Като влезе в петизмерния свят, тогава вижда и разбира четириизмерния. Като влезе в този свят, тогава ще го разбере и ще знае какво става с умрелите. Сегашните хора не живеят още съзнателен духовен живот, но въпреки това третират въпроса за Бога. Невъзможно е ръката да има мнение за човека.
към беседата >>
Той вижда само границите на четириизмерния свят.
Какво представя духовният свят не може да се каже. Съзнателно или не, човек живее в духовния свят без да го вижда.
Той вижда само границите на четириизмерния свят.
Като влезе в петизмерния свят, тогава вижда и разбира четириизмерния. Като влезе в този свят, тогава ще го разбере и ще знае какво става с умрелите. Сегашните хора не живеят още съзнателен духовен живот, но въпреки това третират въпроса за Бога. Невъзможно е ръката да има мнение за човека. Невъзможно е пръстите на ръката да знаят какво представя цялата ръка.
към беседата >>
Като влезе в петизмерния свят, тогава вижда и разбира четириизмерния.
Какво представя духовният свят не може да се каже. Съзнателно или не, човек живее в духовния свят без да го вижда. Той вижда само границите на четириизмерния свят.
Като влезе в петизмерния свят, тогава вижда и разбира четириизмерния.
Като влезе в този свят, тогава ще го разбере и ще знае какво става с умрелите. Сегашните хора не живеят още съзнателен духовен живот, но въпреки това третират въпроса за Бога. Невъзможно е ръката да има мнение за човека. Невъзможно е пръстите на ръката да знаят какво представя цялата ръка. Следователно, каквото е отношението на пръстите към ръката, на ръката към цялото тяло, такова е отношението на човека към Бога.
към беседата >>
Като влезе в този свят, тогава ще го разбере и ще знае какво става с умрелите.
Какво представя духовният свят не може да се каже. Съзнателно или не, човек живее в духовния свят без да го вижда. Той вижда само границите на четириизмерния свят. Като влезе в петизмерния свят, тогава вижда и разбира четириизмерния.
Като влезе в този свят, тогава ще го разбере и ще знае какво става с умрелите.
Сегашните хора не живеят още съзнателен духовен живот, но въпреки това третират въпроса за Бога. Невъзможно е ръката да има мнение за човека. Невъзможно е пръстите на ръката да знаят какво представя цялата ръка. Следователно, каквото е отношението на пръстите към ръката, на ръката към цялото тяло, такова е отношението на човека към Бога. Докато не влезе в него, човек не може да Го разбере.
към беседата >>
Сегашните хора не живеят още съзнателен духовен живот, но въпреки това третират въпроса за Бога.
Какво представя духовният свят не може да се каже. Съзнателно или не, човек живее в духовния свят без да го вижда. Той вижда само границите на четириизмерния свят. Като влезе в петизмерния свят, тогава вижда и разбира четириизмерния. Като влезе в този свят, тогава ще го разбере и ще знае какво става с умрелите.
Сегашните хора не живеят още съзнателен духовен живот, но въпреки това третират въпроса за Бога.
Невъзможно е ръката да има мнение за човека. Невъзможно е пръстите на ръката да знаят какво представя цялата ръка. Следователно, каквото е отношението на пръстите към ръката, на ръката към цялото тяло, такова е отношението на човека към Бога. Докато не влезе в него, човек не може да Го разбере. Да пита човек какво нещо е Бог, то е все едно да пита какво представя светлината.
към беседата >>
Невъзможно е ръката да има мнение за човека.
Съзнателно или не, човек живее в духовния свят без да го вижда. Той вижда само границите на четириизмерния свят. Като влезе в петизмерния свят, тогава вижда и разбира четириизмерния. Като влезе в този свят, тогава ще го разбере и ще знае какво става с умрелите. Сегашните хора не живеят още съзнателен духовен живот, но въпреки това третират въпроса за Бога.
Невъзможно е ръката да има мнение за човека.
Невъзможно е пръстите на ръката да знаят какво представя цялата ръка. Следователно, каквото е отношението на пръстите към ръката, на ръката към цялото тяло, такова е отношението на човека към Бога. Докато не влезе в него, човек не може да Го разбере. Да пита човек какво нещо е Бог, то е все едно да пита какво представя светлината.
към беседата >>
Невъзможно е пръстите на ръката да знаят какво представя цялата ръка.
Той вижда само границите на четириизмерния свят. Като влезе в петизмерния свят, тогава вижда и разбира четириизмерния. Като влезе в този свят, тогава ще го разбере и ще знае какво става с умрелите. Сегашните хора не живеят още съзнателен духовен живот, но въпреки това третират въпроса за Бога. Невъзможно е ръката да има мнение за човека.
Невъзможно е пръстите на ръката да знаят какво представя цялата ръка.
Следователно, каквото е отношението на пръстите към ръката, на ръката към цялото тяло, такова е отношението на човека към Бога. Докато не влезе в него, човек не може да Го разбере. Да пита човек какво нещо е Бог, то е все едно да пита какво представя светлината.
към беседата >>
Следователно, каквото е отношението на пръстите към ръката, на ръката към цялото тяло, такова е отношението на човека към Бога.
Като влезе в петизмерния свят, тогава вижда и разбира четириизмерния. Като влезе в този свят, тогава ще го разбере и ще знае какво става с умрелите. Сегашните хора не живеят още съзнателен духовен живот, но въпреки това третират въпроса за Бога. Невъзможно е ръката да има мнение за човека. Невъзможно е пръстите на ръката да знаят какво представя цялата ръка.
Следователно, каквото е отношението на пръстите към ръката, на ръката към цялото тяло, такова е отношението на човека към Бога.
Докато не влезе в него, човек не може да Го разбере. Да пита човек какво нещо е Бог, то е все едно да пита какво представя светлината.
към беседата >>
Докато не влезе в него, човек не може да Го разбере.
Като влезе в този свят, тогава ще го разбере и ще знае какво става с умрелите. Сегашните хора не живеят още съзнателен духовен живот, но въпреки това третират въпроса за Бога. Невъзможно е ръката да има мнение за човека. Невъзможно е пръстите на ръката да знаят какво представя цялата ръка. Следователно, каквото е отношението на пръстите към ръката, на ръката към цялото тяло, такова е отношението на човека към Бога.
Докато не влезе в него, човек не може да Го разбере.
Да пита човек какво нещо е Бог, то е все едно да пита какво представя светлината.
към беседата >>
Да пита човек какво нещо е Бог, то е все едно да пита какво представя светлината.
Сегашните хора не живеят още съзнателен духовен живот, но въпреки това третират въпроса за Бога. Невъзможно е ръката да има мнение за човека. Невъзможно е пръстите на ръката да знаят какво представя цялата ръка. Следователно, каквото е отношението на пръстите към ръката, на ръката към цялото тяло, такова е отношението на човека към Бога. Докато не влезе в него, човек не може да Го разбере.
Да пита човек какво нещо е Бог, то е все едно да пита какво представя светлината.
към беседата >>
Ще приведа един пример за обяснение на понятието светлина.
Ще приведа един пример за обяснение на понятието светлина.
Влизате в една тъмна стая със спуснати кепенци на прозорците, за да се срещнете с човек, който от рождение живее при тази обстановка и не знае какво нещо е светлина. Вие му давате научни обяснения за светлината, но той нищо не разбира. Тогава вие вземате един свредел и правите една малка дупка на кепенците. Вие запитвате затворения човек: Какво виждаш? — Една тясна, дълга, светла ивица.
към беседата >>
Влизате в една тъмна стая със спуснати кепенци на прозорците, за да се срещнете с човек, който от рождение живее при тази обстановка и не знае какво нещо е светлина.
Ще приведа един пример за обяснение на понятието светлина.
Влизате в една тъмна стая със спуснати кепенци на прозорците, за да се срещнете с човек, който от рождение живее при тази обстановка и не знае какво нещо е светлина.
Вие му давате научни обяснения за светлината, но той нищо не разбира. Тогава вие вземате един свредел и правите една малка дупка на кепенците. Вие запитвате затворения човек: Какво виждаш? — Една тясна, дълга, светла ивица. Направите още една дупка.
към беседата >>
Вие му давате научни обяснения за светлината, но той нищо не разбира.
Ще приведа един пример за обяснение на понятието светлина. Влизате в една тъмна стая със спуснати кепенци на прозорците, за да се срещнете с човек, който от рождение живее при тази обстановка и не знае какво нещо е светлина.
Вие му давате научни обяснения за светлината, но той нищо не разбира.
Тогава вие вземате един свредел и правите една малка дупка на кепенците. Вие запитвате затворения човек: Какво виждаш? — Една тясна, дълга, светла ивица. Направите още една дупка. — Сега какво виждаш?
към беседата >>
Тогава вие вземате един свредел и правите една малка дупка на кепенците.
Ще приведа един пример за обяснение на понятието светлина. Влизате в една тъмна стая със спуснати кепенци на прозорците, за да се срещнете с човек, който от рождение живее при тази обстановка и не знае какво нещо е светлина. Вие му давате научни обяснения за светлината, но той нищо не разбира.
Тогава вие вземате един свредел и правите една малка дупка на кепенците.
Вие запитвате затворения човек: Какво виждаш? — Една тясна, дълга, светла ивица. Направите още една дупка. — Сега какво виждаш? — Още една светла ивица.
към беседата >>
Вие запитвате затворения човек: Какво виждаш?
Ще приведа един пример за обяснение на понятието светлина. Влизате в една тъмна стая със спуснати кепенци на прозорците, за да се срещнете с човек, който от рождение живее при тази обстановка и не знае какво нещо е светлина. Вие му давате научни обяснения за светлината, но той нищо не разбира. Тогава вие вземате един свредел и правите една малка дупка на кепенците.
Вие запитвате затворения човек: Какво виждаш?
— Една тясна, дълга, светла ивица. Направите още една дупка. — Сега какво виждаш? — Още една светла ивица. Направяте десет, сто такива дупки.
към беседата >>
— Една тясна, дълга, светла ивица.
Ще приведа един пример за обяснение на понятието светлина. Влизате в една тъмна стая със спуснати кепенци на прозорците, за да се срещнете с човек, който от рождение живее при тази обстановка и не знае какво нещо е светлина. Вие му давате научни обяснения за светлината, но той нищо не разбира. Тогава вие вземате един свредел и правите една малка дупка на кепенците. Вие запитвате затворения човек: Какво виждаш?
— Една тясна, дълга, светла ивица.
Направите още една дупка. — Сега какво виждаш? — Още една светла ивица. Направяте десет, сто такива дупки. След това отваряте целия прозорец.
към беседата >>
Направите още една дупка.
Влизате в една тъмна стая със спуснати кепенци на прозорците, за да се срещнете с човек, който от рождение живее при тази обстановка и не знае какво нещо е светлина. Вие му давате научни обяснения за светлината, но той нищо не разбира. Тогава вие вземате един свредел и правите една малка дупка на кепенците. Вие запитвате затворения човек: Какво виждаш? — Една тясна, дълга, светла ивица.
Направите още една дупка.
— Сега какво виждаш? — Още една светла ивица. Направяте десет, сто такива дупки. След това отваряте целия прозорец. — Какво виждаш?
към беседата >>
— Сега какво виждаш?
Вие му давате научни обяснения за светлината, но той нищо не разбира. Тогава вие вземате един свредел и правите една малка дупка на кепенците. Вие запитвате затворения човек: Какво виждаш? — Една тясна, дълга, светла ивица. Направите още една дупка.
— Сега какво виждаш?
— Още една светла ивица. Направяте десет, сто такива дупки. След това отваряте целия прозорец. — Какво виждаш? — Светлина.
към беседата >>
— Още една светла ивица.
Тогава вие вземате един свредел и правите една малка дупка на кепенците. Вие запитвате затворения човек: Какво виждаш? — Една тясна, дълга, светла ивица. Направите още една дупка. — Сега какво виждаш?
— Още една светла ивица.
Направяте десет, сто такива дупки. След това отваряте целия прозорец. — Какво виждаш? — Светлина. Всички предмети около мене стават видими, ясни, разбрани.
към беседата >>
Направяте десет, сто такива дупки.
Вие запитвате затворения човек: Какво виждаш? — Една тясна, дълга, светла ивица. Направите още една дупка. — Сега какво виждаш? — Още една светла ивица.
Направяте десет, сто такива дупки.
След това отваряте целия прозорец. — Какво виждаш? — Светлина. Всички предмети около мене стават видими, ясни, разбрани. Следователно, това, което прави предметите, както и цялата обстановка около нас видима, ясна, разбрана, наричаме светлина.
към беседата >>
След това отваряте целия прозорец.
— Една тясна, дълга, светла ивица. Направите още една дупка. — Сега какво виждаш? — Още една светла ивица. Направяте десет, сто такива дупки.
След това отваряте целия прозорец.
— Какво виждаш? — Светлина. Всички предмети около мене стават видими, ясни, разбрани. Следователно, това, което прави предметите, както и цялата обстановка около нас видима, ясна, разбрана, наричаме светлина. На същото основание ние казваме: Онова същество, което във всички случаи на живота осмисля и осветява нещата, наричаме Бог.
към беседата >>
— Какво виждаш?
Направите още една дупка. — Сега какво виждаш? — Още една светла ивица. Направяте десет, сто такива дупки. След това отваряте целия прозорец.
— Какво виждаш?
— Светлина. Всички предмети около мене стават видими, ясни, разбрани. Следователно, това, което прави предметите, както и цялата обстановка около нас видима, ясна, разбрана, наричаме светлина. На същото основание ние казваме: Онова същество, което във всички случаи на живота осмисля и осветява нещата, наричаме Бог. Докато човек седи в прашна и тъмна стая, животът му няма смисъл.
към беседата >>
— Светлина.
— Сега какво виждаш? — Още една светла ивица. Направяте десет, сто такива дупки. След това отваряте целия прозорец. — Какво виждаш?
— Светлина.
Всички предмети около мене стават видими, ясни, разбрани. Следователно, това, което прави предметите, както и цялата обстановка около нас видима, ясна, разбрана, наричаме светлина. На същото основание ние казваме: Онова същество, което във всички случаи на живота осмисля и осветява нещата, наричаме Бог. Докато човек седи в прашна и тъмна стая, животът му няма смисъл. Изчисти ли стаята си, отвори ли прозорците си, светлината влиза вътре и осмисля неговия живот.
към беседата >>
Всички предмети около мене стават видими, ясни, разбрани.
— Още една светла ивица. Направяте десет, сто такива дупки. След това отваряте целия прозорец. — Какво виждаш? — Светлина.
Всички предмети около мене стават видими, ясни, разбрани.
Следователно, това, което прави предметите, както и цялата обстановка около нас видима, ясна, разбрана, наричаме светлина. На същото основание ние казваме: Онова същество, което във всички случаи на живота осмисля и осветява нещата, наричаме Бог. Докато човек седи в прашна и тъмна стая, животът му няма смисъл. Изчисти ли стаята си, отвори ли прозорците си, светлината влиза вътре и осмисля неговия живот. Светлината е проява на онова разумно начало в живота, което осмисля нещата.
към беседата >>
Следователно, това, което прави предметите, както и цялата обстановка около нас видима, ясна, разбрана, наричаме светлина.
Направяте десет, сто такива дупки. След това отваряте целия прозорец. — Какво виждаш? — Светлина. Всички предмети около мене стават видими, ясни, разбрани.
Следователно, това, което прави предметите, както и цялата обстановка около нас видима, ясна, разбрана, наричаме светлина.
На същото основание ние казваме: Онова същество, което във всички случаи на живота осмисля и осветява нещата, наричаме Бог. Докато човек седи в прашна и тъмна стая, животът му няма смисъл. Изчисти ли стаята си, отвори ли прозорците си, светлината влиза вътре и осмисля неговия живот. Светлината е проява на онова разумно начало в живота, което осмисля нещата. Кое е това начало, не е важно.
към беседата >>
На същото основание ние казваме: Онова същество, което във всички случаи на живота осмисля и осветява нещата, наричаме Бог.
След това отваряте целия прозорец. — Какво виждаш? — Светлина. Всички предмети около мене стават видими, ясни, разбрани. Следователно, това, което прави предметите, както и цялата обстановка около нас видима, ясна, разбрана, наричаме светлина.
На същото основание ние казваме: Онова същество, което във всички случаи на живота осмисля и осветява нещата, наричаме Бог.
Докато човек седи в прашна и тъмна стая, животът му няма смисъл. Изчисти ли стаята си, отвори ли прозорците си, светлината влиза вътре и осмисля неговия живот. Светлината е проява на онова разумно начало в живота, което осмисля нещата. Кое е това начало, не е важно. Как ще го наречете, също не е важно.
към беседата >>
Докато човек седи в прашна и тъмна стая, животът му няма смисъл.
— Какво виждаш? — Светлина. Всички предмети около мене стават видими, ясни, разбрани. Следователно, това, което прави предметите, както и цялата обстановка около нас видима, ясна, разбрана, наричаме светлина. На същото основание ние казваме: Онова същество, което във всички случаи на живота осмисля и осветява нещата, наричаме Бог.
Докато човек седи в прашна и тъмна стая, животът му няма смисъл.
Изчисти ли стаята си, отвори ли прозорците си, светлината влиза вътре и осмисля неговия живот. Светлината е проява на онова разумно начало в живота, което осмисля нещата. Кое е това начало, не е важно. Как ще го наречете, също не е важно. За човека е важно да знае, че има едно Велико начало в света, което регулира живота, което осмисля и осветява всички неща.
към беседата >>
Изчисти ли стаята си, отвори ли прозорците си, светлината влиза вътре и осмисля неговия живот.
— Светлина. Всички предмети около мене стават видими, ясни, разбрани. Следователно, това, което прави предметите, както и цялата обстановка около нас видима, ясна, разбрана, наричаме светлина. На същото основание ние казваме: Онова същество, което във всички случаи на живота осмисля и осветява нещата, наричаме Бог. Докато човек седи в прашна и тъмна стая, животът му няма смисъл.
Изчисти ли стаята си, отвори ли прозорците си, светлината влиза вътре и осмисля неговия живот.
Светлината е проява на онова разумно начало в живота, което осмисля нещата. Кое е това начало, не е важно. Как ще го наречете, също не е важно. За човека е важно да знае, че има едно Велико начало в света, което регулира живота, което осмисля и осветява всички неща.
към беседата >>
Светлината е проява на онова разумно начало в живота, което осмисля нещата.
Всички предмети около мене стават видими, ясни, разбрани. Следователно, това, което прави предметите, както и цялата обстановка около нас видима, ясна, разбрана, наричаме светлина. На същото основание ние казваме: Онова същество, което във всички случаи на живота осмисля и осветява нещата, наричаме Бог. Докато човек седи в прашна и тъмна стая, животът му няма смисъл. Изчисти ли стаята си, отвори ли прозорците си, светлината влиза вътре и осмисля неговия живот.
Светлината е проява на онова разумно начало в живота, което осмисля нещата.
Кое е това начало, не е важно. Как ще го наречете, също не е важно. За човека е важно да знае, че има едно Велико начало в света, което регулира живота, което осмисля и осветява всички неща.
към беседата >>
Кое е това начало, не е важно.
Следователно, това, което прави предметите, както и цялата обстановка около нас видима, ясна, разбрана, наричаме светлина. На същото основание ние казваме: Онова същество, което във всички случаи на живота осмисля и осветява нещата, наричаме Бог. Докато човек седи в прашна и тъмна стая, животът му няма смисъл. Изчисти ли стаята си, отвори ли прозорците си, светлината влиза вътре и осмисля неговия живот. Светлината е проява на онова разумно начало в живота, което осмисля нещата.
Кое е това начало, не е важно.
Как ще го наречете, също не е важно. За човека е важно да знае, че има едно Велико начало в света, което регулира живота, което осмисля и осветява всички неща.
към беседата >>
Как ще го наречете, също не е важно.
На същото основание ние казваме: Онова същество, което във всички случаи на живота осмисля и осветява нещата, наричаме Бог. Докато човек седи в прашна и тъмна стая, животът му няма смисъл. Изчисти ли стаята си, отвори ли прозорците си, светлината влиза вътре и осмисля неговия живот. Светлината е проява на онова разумно начало в живота, което осмисля нещата. Кое е това начало, не е важно.
Как ще го наречете, също не е важно.
За човека е важно да знае, че има едно Велико начало в света, което регулира живота, което осмисля и осветява всички неща.
към беседата >>
За човека е важно да знае, че има едно Велико начало в света, което регулира живота, което осмисля и осветява всички неща.
Докато човек седи в прашна и тъмна стая, животът му няма смисъл. Изчисти ли стаята си, отвори ли прозорците си, светлината влиза вътре и осмисля неговия живот. Светлината е проява на онова разумно начало в живота, което осмисля нещата. Кое е това начало, не е важно. Как ще го наречете, също не е важно.
За човека е важно да знае, че има едно Велико начало в света, което регулира живота, което осмисля и осветява всички неща.
към беседата >>
Съвременните хора обичат да философстват върху въпроси, които нямат никакво разрешение.
Съвременните хора обичат да философстват върху въпроси, които нямат никакво разрешение.
След всичките философии те заминават за другия свят с неразрешени въпроси. Там се виждат обезплътени, само със съзнанието, че съществуват, но къде са, какво ги чака, нищо не знаят. Те се намират в положението на точка, без никакво измерение. Започнат ли съзнателно да се движат, те минават в живота на правата линия и придобиват едно измерение. Оттам те навлизат в плоскостта, в областта на двете измерения.
към беседата >>
След всичките философии те заминават за другия свят с неразрешени въпроси.
Съвременните хора обичат да философстват върху въпроси, които нямат никакво разрешение.
След всичките философии те заминават за другия свят с неразрешени въпроси.
Там се виждат обезплътени, само със съзнанието, че съществуват, но къде са, какво ги чака, нищо не знаят. Те се намират в положението на точка, без никакво измерение. Започнат ли съзнателно да се движат, те минават в живота на правата линия и придобиват едно измерение. Оттам те навлизат в плоскостта, в областта на двете измерения. От плоскостта отиват в триизмерния свят — в живота на телата.
към беседата >>
Там се виждат обезплътени, само със съзнанието, че съществуват, но къде са, какво ги чака, нищо не знаят.
Съвременните хора обичат да философстват върху въпроси, които нямат никакво разрешение. След всичките философии те заминават за другия свят с неразрешени въпроси.
Там се виждат обезплътени, само със съзнанието, че съществуват, но къде са, какво ги чака, нищо не знаят.
Те се намират в положението на точка, без никакво измерение. Започнат ли съзнателно да се движат, те минават в живота на правата линия и придобиват едно измерение. Оттам те навлизат в плоскостта, в областта на двете измерения. От плоскостта отиват в триизмерния свят — в живота на телата. После минават в четириизмерния, в петизмерния свят, докато отново слязат на земята и започнат да се учат.
към беседата >>
Те се намират в положението на точка, без никакво измерение.
Съвременните хора обичат да философстват върху въпроси, които нямат никакво разрешение. След всичките философии те заминават за другия свят с неразрешени въпроси. Там се виждат обезплътени, само със съзнанието, че съществуват, но къде са, какво ги чака, нищо не знаят.
Те се намират в положението на точка, без никакво измерение.
Започнат ли съзнателно да се движат, те минават в живота на правата линия и придобиват едно измерение. Оттам те навлизат в плоскостта, в областта на двете измерения. От плоскостта отиват в триизмерния свят — в живота на телата. После минават в четириизмерния, в петизмерния свят, докато отново слязат на земята и започнат да се учат. Като се убедят, че не са могли да разрешат отвлечените въпроси, те казват: „Дълбока философия е това.” Наистина, всички неразрешени въпроси, всички дълбоки мисли са подобни на кладенец без дъно.
към беседата >>
Започнат ли съзнателно да се движат, те минават в живота на правата линия и придобиват едно измерение.
Съвременните хора обичат да философстват върху въпроси, които нямат никакво разрешение. След всичките философии те заминават за другия свят с неразрешени въпроси. Там се виждат обезплътени, само със съзнанието, че съществуват, но къде са, какво ги чака, нищо не знаят. Те се намират в положението на точка, без никакво измерение.
Започнат ли съзнателно да се движат, те минават в живота на правата линия и придобиват едно измерение.
Оттам те навлизат в плоскостта, в областта на двете измерения. От плоскостта отиват в триизмерния свят — в живота на телата. После минават в четириизмерния, в петизмерния свят, докато отново слязат на земята и започнат да се учат. Като се убедят, че не са могли да разрешат отвлечените въпроси, те казват: „Дълбока философия е това.” Наистина, всички неразрешени въпроси, всички дълбоки мисли са подобни на кладенец без дъно. Колко е дълбок един въпрос, това зависи от разбирането на човека.
към беседата >>
Оттам те навлизат в плоскостта, в областта на двете измерения.
Съвременните хора обичат да философстват върху въпроси, които нямат никакво разрешение. След всичките философии те заминават за другия свят с неразрешени въпроси. Там се виждат обезплътени, само със съзнанието, че съществуват, но къде са, какво ги чака, нищо не знаят. Те се намират в положението на точка, без никакво измерение. Започнат ли съзнателно да се движат, те минават в живота на правата линия и придобиват едно измерение.
Оттам те навлизат в плоскостта, в областта на двете измерения.
От плоскостта отиват в триизмерния свят — в живота на телата. После минават в четириизмерния, в петизмерния свят, докато отново слязат на земята и започнат да се учат. Като се убедят, че не са могли да разрешат отвлечените въпроси, те казват: „Дълбока философия е това.” Наистина, всички неразрешени въпроси, всички дълбоки мисли са подобни на кладенец без дъно. Колко е дълбок един въпрос, това зависи от разбирането на човека. Дълбочината на нещата е относителна.
към беседата >>
От плоскостта отиват в триизмерния свят — в живота на телата.
След всичките философии те заминават за другия свят с неразрешени въпроси. Там се виждат обезплътени, само със съзнанието, че съществуват, но къде са, какво ги чака, нищо не знаят. Те се намират в положението на точка, без никакво измерение. Започнат ли съзнателно да се движат, те минават в живота на правата линия и придобиват едно измерение. Оттам те навлизат в плоскостта, в областта на двете измерения.
От плоскостта отиват в триизмерния свят — в живота на телата.
После минават в четириизмерния, в петизмерния свят, докато отново слязат на земята и започнат да се учат. Като се убедят, че не са могли да разрешат отвлечените въпроси, те казват: „Дълбока философия е това.” Наистина, всички неразрешени въпроси, всички дълбоки мисли са подобни на кладенец без дъно. Колко е дълбок един въпрос, това зависи от разбирането на човека. Дълбочината на нещата е относителна.
към беседата >>
После минават в четириизмерния, в петизмерния свят, докато отново слязат на земята и започнат да се учат.
Там се виждат обезплътени, само със съзнанието, че съществуват, но къде са, какво ги чака, нищо не знаят. Те се намират в положението на точка, без никакво измерение. Започнат ли съзнателно да се движат, те минават в живота на правата линия и придобиват едно измерение. Оттам те навлизат в плоскостта, в областта на двете измерения. От плоскостта отиват в триизмерния свят — в живота на телата.
После минават в четириизмерния, в петизмерния свят, докато отново слязат на земята и започнат да се учат.
Като се убедят, че не са могли да разрешат отвлечените въпроси, те казват: „Дълбока философия е това.” Наистина, всички неразрешени въпроси, всички дълбоки мисли са подобни на кладенец без дъно. Колко е дълбок един въпрос, това зависи от разбирането на човека. Дълбочината на нещата е относителна.
към беседата >>
Като се убедят, че не са могли да разрешат отвлечените въпроси, те казват: „Дълбока философия е това.” Наистина, всички неразрешени въпроси, всички дълбоки мисли са подобни на кладенец без дъно.
Те се намират в положението на точка, без никакво измерение. Започнат ли съзнателно да се движат, те минават в живота на правата линия и придобиват едно измерение. Оттам те навлизат в плоскостта, в областта на двете измерения. От плоскостта отиват в триизмерния свят — в живота на телата. После минават в четириизмерния, в петизмерния свят, докато отново слязат на земята и започнат да се учат.
Като се убедят, че не са могли да разрешат отвлечените въпроси, те казват: „Дълбока философия е това.” Наистина, всички неразрешени въпроси, всички дълбоки мисли са подобни на кладенец без дъно.
Колко е дълбок един въпрос, това зависи от разбирането на човека. Дълбочината на нещата е относителна.
към беседата >>
Колко е дълбок един въпрос, това зависи от разбирането на човека.
Започнат ли съзнателно да се движат, те минават в живота на правата линия и придобиват едно измерение. Оттам те навлизат в плоскостта, в областта на двете измерения. От плоскостта отиват в триизмерния свят — в живота на телата. После минават в четириизмерния, в петизмерния свят, докато отново слязат на земята и започнат да се учат. Като се убедят, че не са могли да разрешат отвлечените въпроси, те казват: „Дълбока философия е това.” Наистина, всички неразрешени въпроси, всички дълбоки мисли са подобни на кладенец без дъно.
Колко е дълбок един въпрос, това зависи от разбирането на човека.
Дълбочината на нещата е относителна.
към беседата >>
Дълбочината на нещата е относителна.
Оттам те навлизат в плоскостта, в областта на двете измерения. От плоскостта отиват в триизмерния свят — в живота на телата. После минават в четириизмерния, в петизмерния свят, докато отново слязат на земята и започнат да се учат. Като се убедят, че не са могли да разрешат отвлечените въпроси, те казват: „Дълбока философия е това.” Наистина, всички неразрешени въпроси, всички дълбоки мисли са подобни на кладенец без дъно. Колко е дълбок един въпрос, това зависи от разбирането на човека.
Дълбочината на нещата е относителна.
към беседата >>
Един пътник минавал през една гора в тъмна, бурна нощ.
Един пътник минавал през една гора в тъмна, бурна нощ.
По едно време той се подхлъзнал и полетял към една пропаст. За щастие, той успял да се хване за клона на едно дърво и увиснал над пропастта. В това положение той си мислел: Какво ли ще стане с мене, ако се отпусна и падна в пропастта? Като се държал известно време за клона, ръцете му толкова отмалели, че не могъл повече да разчита на тях. Да става, каквото е определено!
към беседата >>
По едно време той се подхлъзнал и полетял към една пропаст.
Един пътник минавал през една гора в тъмна, бурна нощ.
По едно време той се подхлъзнал и полетял към една пропаст.
За щастие, той успял да се хване за клона на едно дърво и увиснал над пропастта. В това положение той си мислел: Какво ли ще стане с мене, ако се отпусна и падна в пропастта? Като се държал известно време за клона, ръцете му толкова отмалели, че не могъл повече да разчита на тях. Да става, каквото е определено! — казал той и пуснал клона, за който се държал.
към беседата >>
За щастие, той успял да се хване за клона на едно дърво и увиснал над пропастта.
Един пътник минавал през една гора в тъмна, бурна нощ. По едно време той се подхлъзнал и полетял към една пропаст.
За щастие, той успял да се хване за клона на едно дърво и увиснал над пропастта.
В това положение той си мислел: Какво ли ще стане с мене, ако се отпусна и падна в пропастта? Като се държал известно време за клона, ръцете му толкова отмалели, че не могъл повече да разчита на тях. Да става, каквото е определено! — казал той и пуснал клона, за който се държал. Каква била изненадата му, когато видял, че разстоянието от краката му до пропастта било само 15 см.
към беседата >>
В това положение той си мислел: Какво ли ще стане с мене, ако се отпусна и падна в пропастта?
Един пътник минавал през една гора в тъмна, бурна нощ. По едно време той се подхлъзнал и полетял към една пропаст. За щастие, той успял да се хване за клона на едно дърво и увиснал над пропастта.
В това положение той си мислел: Какво ли ще стане с мене, ако се отпусна и падна в пропастта?
Като се държал известно време за клона, ръцете му толкова отмалели, че не могъл повече да разчита на тях. Да става, каквото е определено! — казал той и пуснал клона, за който се държал. Каква била изненадата му, когато видял, че разстоянието от краката му до пропастта било само 15 см.
към беседата >>
Като се държал известно време за клона, ръцете му толкова отмалели, че не могъл повече да разчита на тях.
Един пътник минавал през една гора в тъмна, бурна нощ. По едно време той се подхлъзнал и полетял към една пропаст. За щастие, той успял да се хване за клона на едно дърво и увиснал над пропастта. В това положение той си мислел: Какво ли ще стане с мене, ако се отпусна и падна в пропастта?
Като се държал известно време за клона, ръцете му толкова отмалели, че не могъл повече да разчита на тях.
Да става, каквото е определено! — казал той и пуснал клона, за който се държал. Каква била изненадата му, когато видял, че разстоянието от краката му до пропастта било само 15 см.
към беседата >>
Да става, каквото е определено!
Един пътник минавал през една гора в тъмна, бурна нощ. По едно време той се подхлъзнал и полетял към една пропаст. За щастие, той успял да се хване за клона на едно дърво и увиснал над пропастта. В това положение той си мислел: Какво ли ще стане с мене, ако се отпусна и падна в пропастта? Като се държал известно време за клона, ръцете му толкова отмалели, че не могъл повече да разчита на тях.
Да става, каквото е определено!
— казал той и пуснал клона, за който се държал. Каква била изненадата му, когато видял, че разстоянието от краката му до пропастта било само 15 см.
към беседата >>
— казал той и пуснал клона, за който се държал.
По едно време той се подхлъзнал и полетял към една пропаст. За щастие, той успял да се хване за клона на едно дърво и увиснал над пропастта. В това положение той си мислел: Какво ли ще стане с мене, ако се отпусна и падна в пропастта? Като се държал известно време за клона, ръцете му толкова отмалели, че не могъл повече да разчита на тях. Да става, каквото е определено!
— казал той и пуснал клона, за който се държал.
Каква била изненадата му, когато видял, че разстоянието от краката му до пропастта било само 15 см.
към беседата >>
Каква била изненадата му, когато видял, че разстоянието от краката му до пропастта било само 15 см.
За щастие, той успял да се хване за клона на едно дърво и увиснал над пропастта. В това положение той си мислел: Какво ли ще стане с мене, ако се отпусна и падна в пропастта? Като се държал известно време за клона, ръцете му толкова отмалели, че не могъл повече да разчита на тях. Да става, каквото е определено! — казал той и пуснал клона, за който се държал.
Каква била изненадата му, когато видял, че разстоянието от краката му до пропастта било само 15 см.
към беседата >>
Разбиранията на някои съвременни хора са толкова дълбоки, колкото пропастта под нозете на пътника.
Разбиранията на някои съвременни хора са толкова дълбоки, колкото пропастта под нозете на пътника.
Човек се безпокои за нищо и никакво. Той мисли къде ще отиде след смъртта си. След смъртта си човек отива там, откъдето е дошъл. — Дали ще стана богат? — Ти и сега не си сиромах.
към беседата >>
Човек се безпокои за нищо и никакво.
Разбиранията на някои съвременни хора са толкова дълбоки, колкото пропастта под нозете на пътника.
Човек се безпокои за нищо и никакво.
Той мисли къде ще отиде след смъртта си. След смъртта си човек отива там, откъдето е дошъл. — Дали ще стана богат? — Ти и сега не си сиромах. Ти разполагаш с голям капитал, но не си го пуснал в обръщение.
към беседата >>
Той мисли къде ще отиде след смъртта си.
Разбиранията на някои съвременни хора са толкова дълбоки, колкото пропастта под нозете на пътника. Човек се безпокои за нищо и никакво.
Той мисли къде ще отиде след смъртта си.
След смъртта си човек отива там, откъдето е дошъл. — Дали ще стана богат? — Ти и сега не си сиромах. Ти разполагаш с голям капитал, но не си го пуснал в обръщение. Човек е богат, здрав, силен, учен — от него зависи да разработи това, което му е дадено.
към беседата >>
След смъртта си човек отива там, откъдето е дошъл.
Разбиранията на някои съвременни хора са толкова дълбоки, колкото пропастта под нозете на пътника. Човек се безпокои за нищо и никакво. Той мисли къде ще отиде след смъртта си.
След смъртта си човек отива там, откъдето е дошъл.
— Дали ще стана богат? — Ти и сега не си сиромах. Ти разполагаш с голям капитал, но не си го пуснал в обръщение. Човек е богат, здрав, силен, учен — от него зависи да разработи това, което му е дадено. Ако мисли, че е сиромах, невежа, слаб, такъв ще стане.
към беседата >>
— Дали ще стана богат?
Разбиранията на някои съвременни хора са толкова дълбоки, колкото пропастта под нозете на пътника. Човек се безпокои за нищо и никакво. Той мисли къде ще отиде след смъртта си. След смъртта си човек отива там, откъдето е дошъл.
— Дали ще стана богат?
— Ти и сега не си сиромах. Ти разполагаш с голям капитал, но не си го пуснал в обръщение. Човек е богат, здрав, силен, учен — от него зависи да разработи това, което му е дадено. Ако мисли, че е сиромах, невежа, слаб, такъв ще стане. Каквото човек мисли, това ще изработи от себе си.
към беседата >>
— Ти и сега не си сиромах.
Разбиранията на някои съвременни хора са толкова дълбоки, колкото пропастта под нозете на пътника. Човек се безпокои за нищо и никакво. Той мисли къде ще отиде след смъртта си. След смъртта си човек отива там, откъдето е дошъл. — Дали ще стана богат?
— Ти и сега не си сиромах.
Ти разполагаш с голям капитал, но не си го пуснал в обръщение. Човек е богат, здрав, силен, учен — от него зависи да разработи това, което му е дадено. Ако мисли, че е сиромах, невежа, слаб, такъв ще стане. Каквото човек мисли, това ще изработи от себе си. Знанието, добродетелите не се придобиват изведнъж, те не текат като река, но се събират капка по капка.
към беседата >>
Ти разполагаш с голям капитал, но не си го пуснал в обръщение.
Човек се безпокои за нищо и никакво. Той мисли къде ще отиде след смъртта си. След смъртта си човек отива там, откъдето е дошъл. — Дали ще стана богат? — Ти и сега не си сиромах.
Ти разполагаш с голям капитал, но не си го пуснал в обръщение.
Човек е богат, здрав, силен, учен — от него зависи да разработи това, което му е дадено. Ако мисли, че е сиромах, невежа, слаб, такъв ще стане. Каквото човек мисли, това ще изработи от себе си. Знанието, добродетелите не се придобиват изведнъж, те не текат като река, но се събират капка по капка. Когато постъпи в първо отделение, ученикът започва от буквата „а“, от елементарните неща.
към беседата >>
Човек е богат, здрав, силен, учен — от него зависи да разработи това, което му е дадено.
Той мисли къде ще отиде след смъртта си. След смъртта си човек отива там, откъдето е дошъл. — Дали ще стана богат? — Ти и сега не си сиромах. Ти разполагаш с голям капитал, но не си го пуснал в обръщение.
Човек е богат, здрав, силен, учен — от него зависи да разработи това, което му е дадено.
Ако мисли, че е сиромах, невежа, слаб, такъв ще стане. Каквото човек мисли, това ще изработи от себе си. Знанието, добродетелите не се придобиват изведнъж, те не текат като река, но се събират капка по капка. Когато постъпи в първо отделение, ученикът започва от буквата „а“, от елементарните неща. Като работи съзнателно и с любов, ученикът минава от клас в клас, свършва едно училище и влиза в друго.
към беседата >>
Ако мисли, че е сиромах, невежа, слаб, такъв ще стане.
След смъртта си човек отива там, откъдето е дошъл. — Дали ще стана богат? — Ти и сега не си сиромах. Ти разполагаш с голям капитал, но не си го пуснал в обръщение. Човек е богат, здрав, силен, учен — от него зависи да разработи това, което му е дадено.
Ако мисли, че е сиромах, невежа, слаб, такъв ще стане.
Каквото човек мисли, това ще изработи от себе си. Знанието, добродетелите не се придобиват изведнъж, те не текат като река, но се събират капка по капка. Когато постъпи в първо отделение, ученикът започва от буквата „а“, от елементарните неща. Като работи съзнателно и с любов, ученикът минава от клас в клас, свършва едно училище и влиза в друго. Докато е на земята, ученикът трябва да свърши земното училище и да мине в по-горно, да дойде до положението на светия.
към беседата >>
Каквото човек мисли, това ще изработи от себе си.
— Дали ще стана богат? — Ти и сега не си сиромах. Ти разполагаш с голям капитал, но не си го пуснал в обръщение. Човек е богат, здрав, силен, учен — от него зависи да разработи това, което му е дадено. Ако мисли, че е сиромах, невежа, слаб, такъв ще стане.
Каквото човек мисли, това ще изработи от себе си.
Знанието, добродетелите не се придобиват изведнъж, те не текат като река, но се събират капка по капка. Когато постъпи в първо отделение, ученикът започва от буквата „а“, от елементарните неща. Като работи съзнателно и с любов, ученикът минава от клас в клас, свършва едно училище и влиза в друго. Докато е на земята, ученикът трябва да свърши земното училище и да мине в по-горно, да дойде до положението на светия.
към беседата >>
Знанието, добродетелите не се придобиват изведнъж, те не текат като река, но се събират капка по капка.
— Ти и сега не си сиромах. Ти разполагаш с голям капитал, но не си го пуснал в обръщение. Човек е богат, здрав, силен, учен — от него зависи да разработи това, което му е дадено. Ако мисли, че е сиромах, невежа, слаб, такъв ще стане. Каквото човек мисли, това ще изработи от себе си.
Знанието, добродетелите не се придобиват изведнъж, те не текат като река, но се събират капка по капка.
Когато постъпи в първо отделение, ученикът започва от буквата „а“, от елементарните неща. Като работи съзнателно и с любов, ученикът минава от клас в клас, свършва едно училище и влиза в друго. Докато е на земята, ученикът трябва да свърши земното училище и да мине в по-горно, да дойде до положението на светия.
към беседата >>
Когато постъпи в първо отделение, ученикът започва от буквата „а“, от елементарните неща.
Ти разполагаш с голям капитал, но не си го пуснал в обръщение. Човек е богат, здрав, силен, учен — от него зависи да разработи това, което му е дадено. Ако мисли, че е сиромах, невежа, слаб, такъв ще стане. Каквото човек мисли, това ще изработи от себе си. Знанието, добродетелите не се придобиват изведнъж, те не текат като река, но се събират капка по капка.
Когато постъпи в първо отделение, ученикът започва от буквата „а“, от елементарните неща.
Като работи съзнателно и с любов, ученикът минава от клас в клас, свършва едно училище и влиза в друго. Докато е на земята, ученикът трябва да свърши земното училище и да мине в по-горно, да дойде до положението на светия.
към беседата >>
Като работи съзнателно и с любов, ученикът минава от клас в клас, свършва едно училище и влиза в друго.
Човек е богат, здрав, силен, учен — от него зависи да разработи това, което му е дадено. Ако мисли, че е сиромах, невежа, слаб, такъв ще стане. Каквото човек мисли, това ще изработи от себе си. Знанието, добродетелите не се придобиват изведнъж, те не текат като река, но се събират капка по капка. Когато постъпи в първо отделение, ученикът започва от буквата „а“, от елементарните неща.
Като работи съзнателно и с любов, ученикът минава от клас в клас, свършва едно училище и влиза в друго.
Докато е на земята, ученикът трябва да свърши земното училище и да мине в по-горно, да дойде до положението на светия.
към беседата >>
Всеки народ има поне по една отличителна черта, силно развита, по която се характеризира.
Всеки народ има поне по една отличителна черта, силно развита, по която се характеризира.
Тази отличителна черта може да бъде добра или лоша. И българинът има такава черта, по която се отличава от другите народности. Той е твърд. Реши ли да направи нещо, мъчно може да се разубеди. Що се отнася до постоянството, тази черта е слабо развита в българина.
към беседата >>
Докато е на земята, ученикът трябва да свърши земното училище и да мине в по-горно, да дойде до положението на светия.
Ако мисли, че е сиромах, невежа, слаб, такъв ще стане. Каквото човек мисли, това ще изработи от себе си. Знанието, добродетелите не се придобиват изведнъж, те не текат като река, но се събират капка по капка. Когато постъпи в първо отделение, ученикът започва от буквата „а“, от елементарните неща. Като работи съзнателно и с любов, ученикът минава от клас в клас, свършва едно училище и влиза в друго.
Докато е на земята, ученикът трябва да свърши земното училище и да мине в по-горно, да дойде до положението на светия.
към беседата >>
Тази отличителна черта може да бъде добра или лоша.
Всеки народ има поне по една отличителна черта, силно развита, по която се характеризира.
Тази отличителна черта може да бъде добра или лоша.
И българинът има такава черта, по която се отличава от другите народности. Той е твърд. Реши ли да направи нещо, мъчно може да се разубеди. Що се отнася до постоянството, тази черта е слабо развита в българина. Като пишете темата си, помислете и върху произхода на непостоянството в българина.
към беседата >>
Кой човек наричаме светия?
Кой човек наричаме светия?
Светия е онзи, който свети на забъркалите пътя си и ги учи да живеят правилно. Той не се е родил светия. Дълго време се е учил той, докато стане светия. Като всички ученици, и той е започнал от буквата „а“, но е учил с любов. Той казва на хората: Който иска да придобие търпение, той трябва да дава ябълки на всички, които имат намерение да го предизвикват.
към беседата >>
И българинът има такава черта, по която се отличава от другите народности.
Всеки народ има поне по една отличителна черта, силно развита, по която се характеризира. Тази отличителна черта може да бъде добра или лоша.
И българинът има такава черта, по която се отличава от другите народности.
Той е твърд. Реши ли да направи нещо, мъчно може да се разубеди. Що се отнася до постоянството, тази черта е слабо развита в българина. Като пишете темата си, помислете и върху произхода на непостоянството в българина. Изобщо, на човек, в когото постоянството е слабо развито, не може много да се разчита.
към беседата >>
Светия е онзи, който свети на забъркалите пътя си и ги учи да живеят правилно.
Кой човек наричаме светия?
Светия е онзи, който свети на забъркалите пътя си и ги учи да живеят правилно.
Той не се е родил светия. Дълго време се е учил той, докато стане светия. Като всички ученици, и той е започнал от буквата „а“, но е учил с любов. Той казва на хората: Който иска да придобие търпение, той трябва да дава ябълки на всички, които имат намерение да го предизвикват. Който иска да се справи със страха си, той трябва да се моли да поставят на пътя му тъкмо това, от което се страхува.
към беседата >>
Той е твърд.
Всеки народ има поне по една отличителна черта, силно развита, по която се характеризира. Тази отличителна черта може да бъде добра или лоша. И българинът има такава черта, по която се отличава от другите народности.
Той е твърд.
Реши ли да направи нещо, мъчно може да се разубеди. Що се отнася до постоянството, тази черта е слабо развита в българина. Като пишете темата си, помислете и върху произхода на непостоянството в българина. Изобщо, на човек, в когото постоянството е слабо развито, не може много да се разчита. Той не може да издържа на убежденията си, както и на обещанията си.
към беседата >>
Той не се е родил светия.
Кой човек наричаме светия? Светия е онзи, който свети на забъркалите пътя си и ги учи да живеят правилно.
Той не се е родил светия.
Дълго време се е учил той, докато стане светия. Като всички ученици, и той е започнал от буквата „а“, но е учил с любов. Той казва на хората: Който иска да придобие търпение, той трябва да дава ябълки на всички, които имат намерение да го предизвикват. Който иска да се справи със страха си, той трябва да се моли да поставят на пътя му тъкмо това, от което се страхува. Ако се бои от мечка, той трябва няколко пъти да среща мечка, за да привикне на нея, да види, че не е толкова страшна, както си я представя.
към беседата >>
Реши ли да направи нещо, мъчно може да се разубеди.
Всеки народ има поне по една отличителна черта, силно развита, по която се характеризира. Тази отличителна черта може да бъде добра или лоша. И българинът има такава черта, по която се отличава от другите народности. Той е твърд.
Реши ли да направи нещо, мъчно може да се разубеди.
Що се отнася до постоянството, тази черта е слабо развита в българина. Като пишете темата си, помислете и върху произхода на непостоянството в българина. Изобщо, на човек, в когото постоянството е слабо развито, не може много да се разчита. Той не може да издържа на убежденията си, както и на обещанията си. Той обещава много, а малко изпълнява.
към беседата >>
Дълго време се е учил той, докато стане светия.
Кой човек наричаме светия? Светия е онзи, който свети на забъркалите пътя си и ги учи да живеят правилно. Той не се е родил светия.
Дълго време се е учил той, докато стане светия.
Като всички ученици, и той е започнал от буквата „а“, но е учил с любов. Той казва на хората: Който иска да придобие търпение, той трябва да дава ябълки на всички, които имат намерение да го предизвикват. Който иска да се справи със страха си, той трябва да се моли да поставят на пътя му тъкмо това, от което се страхува. Ако се бои от мечка, той трябва няколко пъти да среща мечка, за да привикне на нея, да види, че не е толкова страшна, както си я представя. Човек става смел, когато се убеди, че това, от което се страхува, не е толкова страшно.
към беседата >>
Що се отнася до постоянството, тази черта е слабо развита в българина.
Всеки народ има поне по една отличителна черта, силно развита, по която се характеризира. Тази отличителна черта може да бъде добра или лоша. И българинът има такава черта, по която се отличава от другите народности. Той е твърд. Реши ли да направи нещо, мъчно може да се разубеди.
Що се отнася до постоянството, тази черта е слабо развита в българина.
Като пишете темата си, помислете и върху произхода на непостоянството в българина. Изобщо, на човек, в когото постоянството е слабо развито, не може много да се разчита. Той не може да издържа на убежденията си, както и на обещанията си. Той обещава много, а малко изпълнява. Който има убеждения, той е човек със строго определена цел.
към беседата >>
Като всички ученици, и той е започнал от буквата „а“, но е учил с любов.
Кой човек наричаме светия? Светия е онзи, който свети на забъркалите пътя си и ги учи да живеят правилно. Той не се е родил светия. Дълго време се е учил той, докато стане светия.
Като всички ученици, и той е започнал от буквата „а“, но е учил с любов.
Той казва на хората: Който иска да придобие търпение, той трябва да дава ябълки на всички, които имат намерение да го предизвикват. Който иска да се справи със страха си, той трябва да се моли да поставят на пътя му тъкмо това, от което се страхува. Ако се бои от мечка, той трябва няколко пъти да среща мечка, за да привикне на нея, да види, че не е толкова страшна, както си я представя. Човек става смел, когато се убеди, че това, от което се страхува, не е толкова страшно. Предметът, който ви плаши, може да е недействителен и може да мине и замине покрай вас, без да ви причини някаква опасност.
към беседата >>
Като пишете темата си, помислете и върху произхода на непостоянството в българина.
Тази отличителна черта може да бъде добра или лоша. И българинът има такава черта, по която се отличава от другите народности. Той е твърд. Реши ли да направи нещо, мъчно може да се разубеди. Що се отнася до постоянството, тази черта е слабо развита в българина.
Като пишете темата си, помислете и върху произхода на непостоянството в българина.
Изобщо, на човек, в когото постоянството е слабо развито, не може много да се разчита. Той не може да издържа на убежденията си, както и на обещанията си. Той обещава много, а малко изпълнява. Който има убеждения, той е човек със строго определена цел. Неговото съзнание е всякога будно, защото има пред вид постигането на своята цел.
към беседата >>
Той казва на хората: Който иска да придобие търпение, той трябва да дава ябълки на всички, които имат намерение да го предизвикват.
Кой човек наричаме светия? Светия е онзи, който свети на забъркалите пътя си и ги учи да живеят правилно. Той не се е родил светия. Дълго време се е учил той, докато стане светия. Като всички ученици, и той е започнал от буквата „а“, но е учил с любов.
Той казва на хората: Който иска да придобие търпение, той трябва да дава ябълки на всички, които имат намерение да го предизвикват.
Който иска да се справи със страха си, той трябва да се моли да поставят на пътя му тъкмо това, от което се страхува. Ако се бои от мечка, той трябва няколко пъти да среща мечка, за да привикне на нея, да види, че не е толкова страшна, както си я представя. Човек става смел, когато се убеди, че това, от което се страхува, не е толкова страшно. Предметът, който ви плаши, може да е недействителен и може да мине и замине покрай вас, без да ви причини някаква опасност.
към беседата >>
Изобщо, на човек, в когото постоянството е слабо развито, не може много да се разчита.
И българинът има такава черта, по която се отличава от другите народности. Той е твърд. Реши ли да направи нещо, мъчно може да се разубеди. Що се отнася до постоянството, тази черта е слабо развита в българина. Като пишете темата си, помислете и върху произхода на непостоянството в българина.
Изобщо, на човек, в когото постоянството е слабо развито, не може много да се разчита.
Той не може да издържа на убежденията си, както и на обещанията си. Той обещава много, а малко изпълнява. Който има убеждения, той е човек със строго определена цел. Неговото съзнание е всякога будно, защото има пред вид постигането на своята цел. За непостоянния никаква цел не съществува.
към беседата >>
Който иска да се справи със страха си, той трябва да се моли да поставят на пътя му тъкмо това, от което се страхува.
Светия е онзи, който свети на забъркалите пътя си и ги учи да живеят правилно. Той не се е родил светия. Дълго време се е учил той, докато стане светия. Като всички ученици, и той е започнал от буквата „а“, но е учил с любов. Той казва на хората: Който иска да придобие търпение, той трябва да дава ябълки на всички, които имат намерение да го предизвикват.
Който иска да се справи със страха си, той трябва да се моли да поставят на пътя му тъкмо това, от което се страхува.
Ако се бои от мечка, той трябва няколко пъти да среща мечка, за да привикне на нея, да види, че не е толкова страшна, както си я представя. Човек става смел, когато се убеди, че това, от което се страхува, не е толкова страшно. Предметът, който ви плаши, може да е недействителен и може да мине и замине покрай вас, без да ви причини някаква опасност.
към беседата >>
Той не може да издържа на убежденията си, както и на обещанията си.
Той е твърд. Реши ли да направи нещо, мъчно може да се разубеди. Що се отнася до постоянството, тази черта е слабо развита в българина. Като пишете темата си, помислете и върху произхода на непостоянството в българина. Изобщо, на човек, в когото постоянството е слабо развито, не може много да се разчита.
Той не може да издържа на убежденията си, както и на обещанията си.
Той обещава много, а малко изпълнява. Който има убеждения, той е човек със строго определена цел. Неговото съзнание е всякога будно, защото има пред вид постигането на своята цел. За непостоянния никаква цел не съществува. Постави ли си някаква цел, той всеки ден отлага реализирането и.
към беседата >>
Ако се бои от мечка, той трябва няколко пъти да среща мечка, за да привикне на нея, да види, че не е толкова страшна, както си я представя.
Той не се е родил светия. Дълго време се е учил той, докато стане светия. Като всички ученици, и той е започнал от буквата „а“, но е учил с любов. Той казва на хората: Който иска да придобие търпение, той трябва да дава ябълки на всички, които имат намерение да го предизвикват. Който иска да се справи със страха си, той трябва да се моли да поставят на пътя му тъкмо това, от което се страхува.
Ако се бои от мечка, той трябва няколко пъти да среща мечка, за да привикне на нея, да види, че не е толкова страшна, както си я представя.
Човек става смел, когато се убеди, че това, от което се страхува, не е толкова страшно. Предметът, който ви плаши, може да е недействителен и може да мине и замине покрай вас, без да ви причини някаква опасност.
към беседата >>
Той обещава много, а малко изпълнява.
Реши ли да направи нещо, мъчно може да се разубеди. Що се отнася до постоянството, тази черта е слабо развита в българина. Като пишете темата си, помислете и върху произхода на непостоянството в българина. Изобщо, на човек, в когото постоянството е слабо развито, не може много да се разчита. Той не може да издържа на убежденията си, както и на обещанията си.
Той обещава много, а малко изпълнява.
Който има убеждения, той е човек със строго определена цел. Неговото съзнание е всякога будно, защото има пред вид постигането на своята цел. За непостоянния никаква цел не съществува. Постави ли си някаква цел, той всеки ден отлага реализирането и.
към беседата >>
Човек става смел, когато се убеди, че това, от което се страхува, не е толкова страшно.
Дълго време се е учил той, докато стане светия. Като всички ученици, и той е започнал от буквата „а“, но е учил с любов. Той казва на хората: Който иска да придобие търпение, той трябва да дава ябълки на всички, които имат намерение да го предизвикват. Който иска да се справи със страха си, той трябва да се моли да поставят на пътя му тъкмо това, от което се страхува. Ако се бои от мечка, той трябва няколко пъти да среща мечка, за да привикне на нея, да види, че не е толкова страшна, както си я представя.
Човек става смел, когато се убеди, че това, от което се страхува, не е толкова страшно.
Предметът, който ви плаши, може да е недействителен и може да мине и замине покрай вас, без да ви причини някаква опасност.
към беседата >>
Който има убеждения, той е човек със строго определена цел.
Що се отнася до постоянството, тази черта е слабо развита в българина. Като пишете темата си, помислете и върху произхода на непостоянството в българина. Изобщо, на човек, в когото постоянството е слабо развито, не може много да се разчита. Той не може да издържа на убежденията си, както и на обещанията си. Той обещава много, а малко изпълнява.
Който има убеждения, той е човек със строго определена цел.
Неговото съзнание е всякога будно, защото има пред вид постигането на своята цел. За непостоянния никаква цел не съществува. Постави ли си някаква цел, той всеки ден отлага реализирането и.
към беседата >>
Предметът, който ви плаши, може да е недействителен и може да мине и замине покрай вас, без да ви причини някаква опасност.
Като всички ученици, и той е започнал от буквата „а“, но е учил с любов. Той казва на хората: Който иска да придобие търпение, той трябва да дава ябълки на всички, които имат намерение да го предизвикват. Който иска да се справи със страха си, той трябва да се моли да поставят на пътя му тъкмо това, от което се страхува. Ако се бои от мечка, той трябва няколко пъти да среща мечка, за да привикне на нея, да види, че не е толкова страшна, както си я представя. Човек става смел, когато се убеди, че това, от което се страхува, не е толкова страшно.
Предметът, който ви плаши, може да е недействителен и може да мине и замине покрай вас, без да ви причини някаква опасност.
към беседата >>
Неговото съзнание е всякога будно, защото има пред вид постигането на своята цел.
Като пишете темата си, помислете и върху произхода на непостоянството в българина. Изобщо, на човек, в когото постоянството е слабо развито, не може много да се разчита. Той не може да издържа на убежденията си, както и на обещанията си. Той обещава много, а малко изпълнява. Който има убеждения, той е човек със строго определена цел.
Неговото съзнание е всякога будно, защото има пред вид постигането на своята цел.
За непостоянния никаква цел не съществува. Постави ли си някаква цел, той всеки ден отлага реализирането и.
към беседата >>
Искате ли да вървите в естествения път, вие трябва да изучавате нещата основателно, да придобиете дълбоко разбиране.
Искате ли да вървите в естествения път, вие трябва да изучавате нещата основателно, да придобиете дълбоко разбиране.
Не изучава ли нещата както трябва, човек дохожда до криви разбирания и казва: Каква полза от това, че водя чист живот? Никой не цени това, което правя. Да води човек чист и свят живот, това значи да е спечелил нещо. Щом е така, ясно е защо хората се интересуват от неговите печалби. Те могат да се интересуват от печалбите на човека дотолкова, доколкото неговите печалби са и техни печалби.
към беседата >>
За непостоянния никаква цел не съществува.
Изобщо, на човек, в когото постоянството е слабо развито, не може много да се разчита. Той не може да издържа на убежденията си, както и на обещанията си. Той обещава много, а малко изпълнява. Който има убеждения, той е човек със строго определена цел. Неговото съзнание е всякога будно, защото има пред вид постигането на своята цел.
За непостоянния никаква цел не съществува.
Постави ли си някаква цел, той всеки ден отлага реализирането и.
към беседата >>
Не изучава ли нещата както трябва, човек дохожда до криви разбирания и казва: Каква полза от това, че водя чист живот?
Искате ли да вървите в естествения път, вие трябва да изучавате нещата основателно, да придобиете дълбоко разбиране.
Не изучава ли нещата както трябва, човек дохожда до криви разбирания и казва: Каква полза от това, че водя чист живот?
Никой не цени това, което правя. Да води човек чист и свят живот, това значи да е спечелил нещо. Щом е така, ясно е защо хората се интересуват от неговите печалби. Те могат да се интересуват от печалбите на човека дотолкова, доколкото неговите печалби са и техни печалби. Хората се интересуват едни от други дотолкова, доколкото благото на едного е и тяхно благо.
към беседата >>
Постави ли си някаква цел, той всеки ден отлага реализирането и.
Той не може да издържа на убежденията си, както и на обещанията си. Той обещава много, а малко изпълнява. Който има убеждения, той е човек със строго определена цел. Неговото съзнание е всякога будно, защото има пред вид постигането на своята цел. За непостоянния никаква цел не съществува.
Постави ли си някаква цел, той всеки ден отлага реализирането и.
към беседата >>
Никой не цени това, което правя.
Искате ли да вървите в естествения път, вие трябва да изучавате нещата основателно, да придобиете дълбоко разбиране. Не изучава ли нещата както трябва, човек дохожда до криви разбирания и казва: Каква полза от това, че водя чист живот?
Никой не цени това, което правя.
Да води човек чист и свят живот, това значи да е спечелил нещо. Щом е така, ясно е защо хората се интересуват от неговите печалби. Те могат да се интересуват от печалбите на човека дотолкова, доколкото неговите печалби са и техни печалби. Хората се интересуват едни от други дотолкова, доколкото благото на едного е и тяхно благо. Не е въпрос човек да се раздаде така, че от него нищо да не остане, но той трябва разумно да се жертва.
към беседата >>
Природата е взискателна и строга.
Природата е взискателна и строга.
Има ли човек някаква цел в живота си, обещае ли, че ще я следва, природата го държи отговорен. Тя търси причината за отлагане на нещата в самия човек и го заставя да махне препятствието от пътя си и да върви напред. За да дойде на земята, всеки човек е обещал, че ще учи. Ако не изпълни обещанието си, природата насила го заставя да учи. За да не учи, причината може да бъде външна — физическа, или вътрешна — умствена.
към беседата >>
Да води човек чист и свят живот, това значи да е спечелил нещо.
Искате ли да вървите в естествения път, вие трябва да изучавате нещата основателно, да придобиете дълбоко разбиране. Не изучава ли нещата както трябва, човек дохожда до криви разбирания и казва: Каква полза от това, че водя чист живот? Никой не цени това, което правя.
Да води човек чист и свят живот, това значи да е спечелил нещо.
Щом е така, ясно е защо хората се интересуват от неговите печалби. Те могат да се интересуват от печалбите на човека дотолкова, доколкото неговите печалби са и техни печалби. Хората се интересуват едни от други дотолкова, доколкото благото на едного е и тяхно благо. Не е въпрос човек да се раздаде така, че от него нищо да не остане, но той трябва разумно да се жертва. Да се жертва човек за другите, това значи, ако е извор, да съдейства на другите и те да станат извори, всички заедно да се влеят в общия океан на живота.
към беседата >>
Има ли човек някаква цел в живота си, обещае ли, че ще я следва, природата го държи отговорен.
Природата е взискателна и строга.
Има ли човек някаква цел в живота си, обещае ли, че ще я следва, природата го държи отговорен.
Тя търси причината за отлагане на нещата в самия човек и го заставя да махне препятствието от пътя си и да върви напред. За да дойде на земята, всеки човек е обещал, че ще учи. Ако не изпълни обещанието си, природата насила го заставя да учи. За да не учи, причината може да бъде външна — физическа, или вътрешна — умствена. Каквато и да е причината, с по-големи или с по-малки усилия, човек трябва да учи.
към беседата >>
Щом е така, ясно е защо хората се интересуват от неговите печалби.
Искате ли да вървите в естествения път, вие трябва да изучавате нещата основателно, да придобиете дълбоко разбиране. Не изучава ли нещата както трябва, човек дохожда до криви разбирания и казва: Каква полза от това, че водя чист живот? Никой не цени това, което правя. Да води човек чист и свят живот, това значи да е спечелил нещо.
Щом е така, ясно е защо хората се интересуват от неговите печалби.
Те могат да се интересуват от печалбите на човека дотолкова, доколкото неговите печалби са и техни печалби. Хората се интересуват едни от други дотолкова, доколкото благото на едного е и тяхно благо. Не е въпрос човек да се раздаде така, че от него нищо да не остане, но той трябва разумно да се жертва. Да се жертва човек за другите, това значи, ако е извор, да съдейства на другите и те да станат извори, всички заедно да се влеят в общия океан на живота. Жертва, при която изворът става чешма, а чешмата — извор, не е разумна.
към беседата >>
Тя търси причината за отлагане на нещата в самия човек и го заставя да махне препятствието от пътя си и да върви напред.
Природата е взискателна и строга. Има ли човек някаква цел в живота си, обещае ли, че ще я следва, природата го държи отговорен.
Тя търси причината за отлагане на нещата в самия човек и го заставя да махне препятствието от пътя си и да върви напред.
За да дойде на земята, всеки човек е обещал, че ще учи. Ако не изпълни обещанието си, природата насила го заставя да учи. За да не учи, причината може да бъде външна — физическа, или вътрешна — умствена. Каквато и да е причината, с по-големи или с по-малки усилия, човек трябва да учи. Ще каже някой, че има силно желание да учи, но средства няма.
към беседата >>
Те могат да се интересуват от печалбите на човека дотолкова, доколкото неговите печалби са и техни печалби.
Искате ли да вървите в естествения път, вие трябва да изучавате нещата основателно, да придобиете дълбоко разбиране. Не изучава ли нещата както трябва, човек дохожда до криви разбирания и казва: Каква полза от това, че водя чист живот? Никой не цени това, което правя. Да води човек чист и свят живот, това значи да е спечелил нещо. Щом е така, ясно е защо хората се интересуват от неговите печалби.
Те могат да се интересуват от печалбите на човека дотолкова, доколкото неговите печалби са и техни печалби.
Хората се интересуват едни от други дотолкова, доколкото благото на едного е и тяхно благо. Не е въпрос човек да се раздаде така, че от него нищо да не остане, но той трябва разумно да се жертва. Да се жертва човек за другите, това значи, ако е извор, да съдейства на другите и те да станат извори, всички заедно да се влеят в общия океан на живота. Жертва, при която изворът става чешма, а чешмата — извор, не е разумна. Има смисъл човек да се жертва, но само тогава, когато е извор, голяма река, море или океан, че и той сам да се ползва от благата си, и ближните му да се ползват от него.
към беседата >>
За да дойде на земята, всеки човек е обещал, че ще учи.
Природата е взискателна и строга. Има ли човек някаква цел в живота си, обещае ли, че ще я следва, природата го държи отговорен. Тя търси причината за отлагане на нещата в самия човек и го заставя да махне препятствието от пътя си и да върви напред.
За да дойде на земята, всеки човек е обещал, че ще учи.
Ако не изпълни обещанието си, природата насила го заставя да учи. За да не учи, причината може да бъде външна — физическа, или вътрешна — умствена. Каквато и да е причината, с по-големи или с по-малки усилия, човек трябва да учи. Ще каже някой, че има силно желание да учи, но средства няма. Обаче, като му се дадат средства, той скоро се насища: учи година-две и прекъсва учението си.
към беседата >>
Хората се интересуват едни от други дотолкова, доколкото благото на едного е и тяхно благо.
Не изучава ли нещата както трябва, човек дохожда до криви разбирания и казва: Каква полза от това, че водя чист живот? Никой не цени това, което правя. Да води човек чист и свят живот, това значи да е спечелил нещо. Щом е така, ясно е защо хората се интересуват от неговите печалби. Те могат да се интересуват от печалбите на човека дотолкова, доколкото неговите печалби са и техни печалби.
Хората се интересуват едни от други дотолкова, доколкото благото на едного е и тяхно благо.
Не е въпрос човек да се раздаде така, че от него нищо да не остане, но той трябва разумно да се жертва. Да се жертва човек за другите, това значи, ако е извор, да съдейства на другите и те да станат извори, всички заедно да се влеят в общия океан на живота. Жертва, при която изворът става чешма, а чешмата — извор, не е разумна. Има смисъл човек да се жертва, но само тогава, когато е извор, голяма река, море или океан, че и той сам да се ползва от благата си, и ближните му да се ползват от него. Нека всички хора използват водите му за пиене, за поливане на лозя и градини, за плаване с кораби по тях и т. н.
към беседата >>
Ако не изпълни обещанието си, природата насила го заставя да учи.
Природата е взискателна и строга. Има ли човек някаква цел в живота си, обещае ли, че ще я следва, природата го държи отговорен. Тя търси причината за отлагане на нещата в самия човек и го заставя да махне препятствието от пътя си и да върви напред. За да дойде на земята, всеки човек е обещал, че ще учи.
Ако не изпълни обещанието си, природата насила го заставя да учи.
За да не учи, причината може да бъде външна — физическа, или вътрешна — умствена. Каквато и да е причината, с по-големи или с по-малки усилия, човек трябва да учи. Ще каже някой, че има силно желание да учи, но средства няма. Обаче, като му се дадат средства, той скоро се насища: учи година-две и прекъсва учението си. Наистина, има желания, които се явяват периодически, но желанието за учене не трябва да бъде от тях.
към беседата >>
Не е въпрос човек да се раздаде така, че от него нищо да не остане, но той трябва разумно да се жертва.
Никой не цени това, което правя. Да води човек чист и свят живот, това значи да е спечелил нещо. Щом е така, ясно е защо хората се интересуват от неговите печалби. Те могат да се интересуват от печалбите на човека дотолкова, доколкото неговите печалби са и техни печалби. Хората се интересуват едни от други дотолкова, доколкото благото на едного е и тяхно благо.
Не е въпрос човек да се раздаде така, че от него нищо да не остане, но той трябва разумно да се жертва.
Да се жертва човек за другите, това значи, ако е извор, да съдейства на другите и те да станат извори, всички заедно да се влеят в общия океан на живота. Жертва, при която изворът става чешма, а чешмата — извор, не е разумна. Има смисъл човек да се жертва, но само тогава, когато е извор, голяма река, море или океан, че и той сам да се ползва от благата си, и ближните му да се ползват от него. Нека всички хора използват водите му за пиене, за поливане на лозя и градини, за плаване с кораби по тях и т. н.
към беседата >>
За да не учи, причината може да бъде външна — физическа, или вътрешна — умствена.
Природата е взискателна и строга. Има ли човек някаква цел в живота си, обещае ли, че ще я следва, природата го държи отговорен. Тя търси причината за отлагане на нещата в самия човек и го заставя да махне препятствието от пътя си и да върви напред. За да дойде на земята, всеки човек е обещал, че ще учи. Ако не изпълни обещанието си, природата насила го заставя да учи.
За да не учи, причината може да бъде външна — физическа, или вътрешна — умствена.
Каквато и да е причината, с по-големи или с по-малки усилия, човек трябва да учи. Ще каже някой, че има силно желание да учи, но средства няма. Обаче, като му се дадат средства, той скоро се насища: учи година-две и прекъсва учението си. Наистина, има желания, които се явяват периодически, но желанието за учене не трябва да бъде от тях. Желанието на човека да си хапне баница или друго нещо може да бъде периодическо, но желанието му да учи трябва да бъде постоянно.
към беседата >>
Да се жертва човек за другите, това значи, ако е извор, да съдейства на другите и те да станат извори, всички заедно да се влеят в общия океан на живота.
Да води човек чист и свят живот, това значи да е спечелил нещо. Щом е така, ясно е защо хората се интересуват от неговите печалби. Те могат да се интересуват от печалбите на човека дотолкова, доколкото неговите печалби са и техни печалби. Хората се интересуват едни от други дотолкова, доколкото благото на едного е и тяхно благо. Не е въпрос човек да се раздаде така, че от него нищо да не остане, но той трябва разумно да се жертва.
Да се жертва човек за другите, това значи, ако е извор, да съдейства на другите и те да станат извори, всички заедно да се влеят в общия океан на живота.
Жертва, при която изворът става чешма, а чешмата — извор, не е разумна. Има смисъл човек да се жертва, но само тогава, когато е извор, голяма река, море или океан, че и той сам да се ползва от благата си, и ближните му да се ползват от него. Нека всички хора използват водите му за пиене, за поливане на лозя и градини, за плаване с кораби по тях и т. н.
към беседата >>
Каквато и да е причината, с по-големи или с по-малки усилия, човек трябва да учи.
Има ли човек някаква цел в живота си, обещае ли, че ще я следва, природата го държи отговорен. Тя търси причината за отлагане на нещата в самия човек и го заставя да махне препятствието от пътя си и да върви напред. За да дойде на земята, всеки човек е обещал, че ще учи. Ако не изпълни обещанието си, природата насила го заставя да учи. За да не учи, причината може да бъде външна — физическа, или вътрешна — умствена.
Каквато и да е причината, с по-големи или с по-малки усилия, човек трябва да учи.
Ще каже някой, че има силно желание да учи, но средства няма. Обаче, като му се дадат средства, той скоро се насища: учи година-две и прекъсва учението си. Наистина, има желания, които се явяват периодически, но желанието за учене не трябва да бъде от тях. Желанието на човека да си хапне баница или друго нещо може да бъде периодическо, но желанието му да учи трябва да бъде постоянно.
към беседата >>
Жертва, при която изворът става чешма, а чешмата — извор, не е разумна.
Щом е така, ясно е защо хората се интересуват от неговите печалби. Те могат да се интересуват от печалбите на човека дотолкова, доколкото неговите печалби са и техни печалби. Хората се интересуват едни от други дотолкова, доколкото благото на едного е и тяхно благо. Не е въпрос човек да се раздаде така, че от него нищо да не остане, но той трябва разумно да се жертва. Да се жертва човек за другите, това значи, ако е извор, да съдейства на другите и те да станат извори, всички заедно да се влеят в общия океан на живота.
Жертва, при която изворът става чешма, а чешмата — извор, не е разумна.
Има смисъл човек да се жертва, но само тогава, когато е извор, голяма река, море или океан, че и той сам да се ползва от благата си, и ближните му да се ползват от него. Нека всички хора използват водите му за пиене, за поливане на лозя и градини, за плаване с кораби по тях и т. н.
към беседата >>
Ще каже някой, че има силно желание да учи, но средства няма.
Тя търси причината за отлагане на нещата в самия човек и го заставя да махне препятствието от пътя си и да върви напред. За да дойде на земята, всеки човек е обещал, че ще учи. Ако не изпълни обещанието си, природата насила го заставя да учи. За да не учи, причината може да бъде външна — физическа, или вътрешна — умствена. Каквато и да е причината, с по-големи или с по-малки усилия, човек трябва да учи.
Ще каже някой, че има силно желание да учи, но средства няма.
Обаче, като му се дадат средства, той скоро се насища: учи година-две и прекъсва учението си. Наистина, има желания, които се явяват периодически, но желанието за учене не трябва да бъде от тях. Желанието на човека да си хапне баница или друго нещо може да бъде периодическо, но желанието му да учи трябва да бъде постоянно.
към беседата >>
Има смисъл човек да се жертва, но само тогава, когато е извор, голяма река, море или океан, че и той сам да се ползва от благата си, и ближните му да се ползват от него.
Те могат да се интересуват от печалбите на човека дотолкова, доколкото неговите печалби са и техни печалби. Хората се интересуват едни от други дотолкова, доколкото благото на едного е и тяхно благо. Не е въпрос човек да се раздаде така, че от него нищо да не остане, но той трябва разумно да се жертва. Да се жертва човек за другите, това значи, ако е извор, да съдейства на другите и те да станат извори, всички заедно да се влеят в общия океан на живота. Жертва, при която изворът става чешма, а чешмата — извор, не е разумна.
Има смисъл човек да се жертва, но само тогава, когато е извор, голяма река, море или океан, че и той сам да се ползва от благата си, и ближните му да се ползват от него.
Нека всички хора използват водите му за пиене, за поливане на лозя и градини, за плаване с кораби по тях и т. н.
към беседата >>
Обаче, като му се дадат средства, той скоро се насища: учи година-две и прекъсва учението си.
За да дойде на земята, всеки човек е обещал, че ще учи. Ако не изпълни обещанието си, природата насила го заставя да учи. За да не учи, причината може да бъде външна — физическа, или вътрешна — умствена. Каквато и да е причината, с по-големи или с по-малки усилия, човек трябва да учи. Ще каже някой, че има силно желание да учи, но средства няма.
Обаче, като му се дадат средства, той скоро се насища: учи година-две и прекъсва учението си.
Наистина, има желания, които се явяват периодически, но желанието за учене не трябва да бъде от тях. Желанието на човека да си хапне баница или друго нещо може да бъде периодическо, но желанието му да учи трябва да бъде постоянно.
към беседата >>
Нека всички хора използват водите му за пиене, за поливане на лозя и градини, за плаване с кораби по тях и т. н.
Хората се интересуват едни от други дотолкова, доколкото благото на едного е и тяхно благо. Не е въпрос човек да се раздаде така, че от него нищо да не остане, но той трябва разумно да се жертва. Да се жертва човек за другите, това значи, ако е извор, да съдейства на другите и те да станат извори, всички заедно да се влеят в общия океан на живота. Жертва, при която изворът става чешма, а чешмата — извор, не е разумна. Има смисъл човек да се жертва, но само тогава, когато е извор, голяма река, море или океан, че и той сам да се ползва от благата си, и ближните му да се ползват от него.
Нека всички хора използват водите му за пиене, за поливане на лозя и градини, за плаване с кораби по тях и т. н.
към беседата >>
Наистина, има желания, които се явяват периодически, но желанието за учене не трябва да бъде от тях.
Ако не изпълни обещанието си, природата насила го заставя да учи. За да не учи, причината може да бъде външна — физическа, или вътрешна — умствена. Каквато и да е причината, с по-големи или с по-малки усилия, човек трябва да учи. Ще каже някой, че има силно желание да учи, но средства няма. Обаче, като му се дадат средства, той скоро се насища: учи година-две и прекъсва учението си.
Наистина, има желания, които се явяват периодически, но желанието за учене не трябва да бъде от тях.
Желанието на човека да си хапне баница или друго нещо може да бъде периодическо, но желанието му да учи трябва да бъде постоянно.
към беседата >>
Да си помагате взаимно, да обменяте благата си, това е задача на новото учение.
Да си помагате взаимно, да обменяте благата си, това е задача на новото учение.
Това учение води хората към нов живот, към условията на духовния, на четири- или петизмерния свят. Влезете ли в този свят, всички противоречия изчезват. Намисли ли някой да ви дразни, дайте му една-две ябълки. С други думи казано: ако някой е недоволен от вас, извадете една сума от джоба си и му я дайте. Той е работил цял ден, но вие не сте му платили достатъчно.
към беседата >>
Желанието на човека да си хапне баница или друго нещо може да бъде периодическо, но желанието му да учи трябва да бъде постоянно.
За да не учи, причината може да бъде външна — физическа, или вътрешна — умствена. Каквато и да е причината, с по-големи или с по-малки усилия, човек трябва да учи. Ще каже някой, че има силно желание да учи, но средства няма. Обаче, като му се дадат средства, той скоро се насища: учи година-две и прекъсва учението си. Наистина, има желания, които се явяват периодически, но желанието за учене не трябва да бъде от тях.
Желанието на човека да си хапне баница или друго нещо може да бъде периодическо, но желанието му да учи трябва да бъде постоянно.
към беседата >>
Това учение води хората към нов живот, към условията на духовния, на четири- или петизмерния свят.
Да си помагате взаимно, да обменяте благата си, това е задача на новото учение.
Това учение води хората към нов живот, към условията на духовния, на четири- или петизмерния свят.
Влезете ли в този свят, всички противоречия изчезват. Намисли ли някой да ви дразни, дайте му една-две ябълки. С други думи казано: ако някой е недоволен от вас, извадете една сума от джоба си и му я дайте. Той е работил цял ден, но вие не сте му платили достатъчно. Дайте му още 30 лева, да го задоволите.
към беседата >>
Като ученик, дошъл на земята да се учи, човек трябва да познава желанията си и съзнателно или несъзнателно да ги подхранва според тяхното значение в живота му.
Като ученик, дошъл на земята да се учи, човек трябва да познава желанията си и съзнателно или несъзнателно да ги подхранва според тяхното значение в живота му.
Той трябва да подхранва добрите желания, а лошите, временните, трябва да остави сами на себе си. Той не трябва да се бори с лошите желания, но да ги остави сами да отпаднат или да се трансформират. Но ако не успее изведнъж да реализира добрите си желания, това не значи, че трябва да се обезсърдчи. Като не могат да постигнат своите идеали, мнозина се отчайват и решават да се самоубият. Това решение не е на място.
към беседата >>
Влезете ли в този свят, всички противоречия изчезват.
Да си помагате взаимно, да обменяте благата си, това е задача на новото учение. Това учение води хората към нов живот, към условията на духовния, на четири- или петизмерния свят.
Влезете ли в този свят, всички противоречия изчезват.
Намисли ли някой да ви дразни, дайте му една-две ябълки. С други думи казано: ако някой е недоволен от вас, извадете една сума от джоба си и му я дайте. Той е работил цял ден, но вие не сте му платили достатъчно. Дайте му още 30 лева, да го задоволите. Ако пак не е доволен, дайте му още 30 лева.
към беседата >>
Той трябва да подхранва добрите желания, а лошите, временните, трябва да остави сами на себе си.
Като ученик, дошъл на земята да се учи, човек трябва да познава желанията си и съзнателно или несъзнателно да ги подхранва според тяхното значение в живота му.
Той трябва да подхранва добрите желания, а лошите, временните, трябва да остави сами на себе си.
Той не трябва да се бори с лошите желания, но да ги остави сами да отпаднат или да се трансформират. Но ако не успее изведнъж да реализира добрите си желания, това не значи, че трябва да се обезсърдчи. Като не могат да постигнат своите идеали, мнозина се отчайват и решават да се самоубият. Това решение не е на място. Когато се намери пред някаква мъчнотия, естествено е за човека да се обезсърдчи, но това не значи, че трябва да се самоубива.
към беседата >>
Намисли ли някой да ви дразни, дайте му една-две ябълки.
Да си помагате взаимно, да обменяте благата си, това е задача на новото учение. Това учение води хората към нов живот, към условията на духовния, на четири- или петизмерния свят. Влезете ли в този свят, всички противоречия изчезват.
Намисли ли някой да ви дразни, дайте му една-две ябълки.
С други думи казано: ако някой е недоволен от вас, извадете една сума от джоба си и му я дайте. Той е работил цял ден, но вие не сте му платили достатъчно. Дайте му още 30 лева, да го задоволите. Ако пак не е доволен, дайте му още 30 лева. Влизайте в положението на ближния си и правете нещо за него, да го задоволите.
към беседата >>
3.
Отношения към природата / Правилни физически отношения с природата
,
МОК
, София, 13.9.1929г.,
Мравките са символ на алчност, и на краен материализъм.
Представете си, че в двора ви има един мравуняк. Вие поглеждате към него и се готвите да го унищожите. Дойде ли тази мисъл в ума ви, спрете се за момент и помислете, защо са дошли мравките в двора ви. Ще кажете, че те са дошли случайно. Няма случайности в природата.
Мравките са символ на алчност, и на краен материализъм.
Следователно, явяването на мравките в двора ви има за цел да обърне вниманието ви върху алчността на човека. Ако у вас се яви желание да станете богат, учен, силен човек, това показва, че сте дали път на алчността в себе си. Вие проявявате смелостта на мравките да придобиете големи богатства и знания, с които да осигурите живота си. Ако пък в двора ви влязат пчели, ще знаете, че и те ви говорят нещо. Пчелата е символ на чистота, на ред и порядък.
към беседата >>
Следователно, явяването на мравките в двора ви има за цел да обърне вниманието ви върху алчността на човека.
Вие поглеждате към него и се готвите да го унищожите. Дойде ли тази мисъл в ума ви, спрете се за момент и помислете, защо са дошли мравките в двора ви. Ще кажете, че те са дошли случайно. Няма случайности в природата. Мравките са символ на алчност, и на краен материализъм.
Следователно, явяването на мравките в двора ви има за цел да обърне вниманието ви върху алчността на човека.
Ако у вас се яви желание да станете богат, учен, силен човек, това показва, че сте дали път на алчността в себе си. Вие проявявате смелостта на мравките да придобиете големи богатства и знания, с които да осигурите живота си. Ако пък в двора ви влязат пчели, ще знаете, че и те ви говорят нещо. Пчелата е символ на чистота, на ред и порядък. Когато се обезсърчиш, вземи урок от пчелата, която ти казва: Събирай мед от всяко цвете.
към беседата >>
Ако у вас се яви желание да станете богат, учен, силен човек, това показва, че сте дали път на алчността в себе си.
Дойде ли тази мисъл в ума ви, спрете се за момент и помислете, защо са дошли мравките в двора ви. Ще кажете, че те са дошли случайно. Няма случайности в природата. Мравките са символ на алчност, и на краен материализъм. Следователно, явяването на мравките в двора ви има за цел да обърне вниманието ви върху алчността на човека.
Ако у вас се яви желание да станете богат, учен, силен човек, това показва, че сте дали път на алчността в себе си.
Вие проявявате смелостта на мравките да придобиете големи богатства и знания, с които да осигурите живота си. Ако пък в двора ви влязат пчели, ще знаете, че и те ви говорят нещо. Пчелата е символ на чистота, на ред и порядък. Когато се обезсърчиш, вземи урок от пчелата, която ти казва: Събирай мед от всяко цвете. Някой се оплаква, че краката му са слаби, не може да се движи.
към беседата >>
Вие проявявате смелостта на мравките да придобиете големи богатства и знания, с които да осигурите живота си.
Ще кажете, че те са дошли случайно. Няма случайности в природата. Мравките са символ на алчност, и на краен материализъм. Следователно, явяването на мравките в двора ви има за цел да обърне вниманието ви върху алчността на човека. Ако у вас се яви желание да станете богат, учен, силен човек, това показва, че сте дали път на алчността в себе си.
Вие проявявате смелостта на мравките да придобиете големи богатства и знания, с които да осигурите живота си.
Ако пък в двора ви влязат пчели, ще знаете, че и те ви говорят нещо. Пчелата е символ на чистота, на ред и порядък. Когато се обезсърчиш, вземи урок от пчелата, която ти казва: Събирай мед от всяко цвете. Някой се оплаква, че краката му са слаби, не може да се движи. Ако в това време в двора му влезе змия, тя иска да му даде урок, да следва нейния път и да не се обезсърчава.
към беседата >>
Ако пък в двора ви влязат пчели, ще знаете, че и те ви говорят нещо.
Няма случайности в природата. Мравките са символ на алчност, и на краен материализъм. Следователно, явяването на мравките в двора ви има за цел да обърне вниманието ви върху алчността на човека. Ако у вас се яви желание да станете богат, учен, силен човек, това показва, че сте дали път на алчността в себе си. Вие проявявате смелостта на мравките да придобиете големи богатства и знания, с които да осигурите живота си.
Ако пък в двора ви влязат пчели, ще знаете, че и те ви говорят нещо.
Пчелата е символ на чистота, на ред и порядък. Когато се обезсърчиш, вземи урок от пчелата, която ти казва: Събирай мед от всяко цвете. Някой се оплаква, че краката му са слаби, не може да се движи. Ако в това време в двора му влезе змия, тя иска да му даде урок, да следва нейния път и да не се обезсърчава. Наистина, ако змията се движи без крака, колко повече човек, който има крака, може да преодолее всички спънки и мъчнотии в живота си.
към беседата >>
Пчелата е символ на чистота, на ред и порядък.
Мравките са символ на алчност, и на краен материализъм. Следователно, явяването на мравките в двора ви има за цел да обърне вниманието ви върху алчността на човека. Ако у вас се яви желание да станете богат, учен, силен човек, това показва, че сте дали път на алчността в себе си. Вие проявявате смелостта на мравките да придобиете големи богатства и знания, с които да осигурите живота си. Ако пък в двора ви влязат пчели, ще знаете, че и те ви говорят нещо.
Пчелата е символ на чистота, на ред и порядък.
Когато се обезсърчиш, вземи урок от пчелата, която ти казва: Събирай мед от всяко цвете. Някой се оплаква, че краката му са слаби, не може да се движи. Ако в това време в двора му влезе змия, тя иска да му даде урок, да следва нейния път и да не се обезсърчава. Наистина, ако змията се движи без крака, колко повече човек, който има крака, може да преодолее всички спънки и мъчнотии в живота си. Ще кажете, че краката на този човек са болни.
към беседата >>
Когато се обезсърчиш, вземи урок от пчелата, която ти казва: Събирай мед от всяко цвете.
Следователно, явяването на мравките в двора ви има за цел да обърне вниманието ви върху алчността на човека. Ако у вас се яви желание да станете богат, учен, силен човек, това показва, че сте дали път на алчността в себе си. Вие проявявате смелостта на мравките да придобиете големи богатства и знания, с които да осигурите живота си. Ако пък в двора ви влязат пчели, ще знаете, че и те ви говорят нещо. Пчелата е символ на чистота, на ред и порядък.
Когато се обезсърчиш, вземи урок от пчелата, която ти казва: Събирай мед от всяко цвете.
Някой се оплаква, че краката му са слаби, не може да се движи. Ако в това време в двора му влезе змия, тя иска да му даде урок, да следва нейния път и да не се обезсърчава. Наистина, ако змията се движи без крака, колко повече човек, който има крака, може да преодолее всички спънки и мъчнотии в живота си. Ще кажете, че краката на този човек са болни. Той може да се движи и с болни крака.
към беседата >>
Някой се оплаква, че краката му са слаби, не може да се движи.
Ако у вас се яви желание да станете богат, учен, силен човек, това показва, че сте дали път на алчността в себе си. Вие проявявате смелостта на мравките да придобиете големи богатства и знания, с които да осигурите живота си. Ако пък в двора ви влязат пчели, ще знаете, че и те ви говорят нещо. Пчелата е символ на чистота, на ред и порядък. Когато се обезсърчиш, вземи урок от пчелата, която ти казва: Събирай мед от всяко цвете.
Някой се оплаква, че краката му са слаби, не може да се движи.
Ако в това време в двора му влезе змия, тя иска да му даде урок, да следва нейния път и да не се обезсърчава. Наистина, ако змията се движи без крака, колко повече човек, който има крака, може да преодолее всички спънки и мъчнотии в живота си. Ще кажете, че краката на този човек са болни. Той може да се движи и с болни крака. Достатъчно е да употреби воля, всеки ден да се упражнява, да ходи по малко.
към беседата >>
Ако в това време в двора му влезе змия, тя иска да му даде урок, да следва нейния път и да не се обезсърчава.
Вие проявявате смелостта на мравките да придобиете големи богатства и знания, с които да осигурите живота си. Ако пък в двора ви влязат пчели, ще знаете, че и те ви говорят нещо. Пчелата е символ на чистота, на ред и порядък. Когато се обезсърчиш, вземи урок от пчелата, която ти казва: Събирай мед от всяко цвете. Някой се оплаква, че краката му са слаби, не може да се движи.
Ако в това време в двора му влезе змия, тя иска да му даде урок, да следва нейния път и да не се обезсърчава.
Наистина, ако змията се движи без крака, колко повече човек, който има крака, може да преодолее всички спънки и мъчнотии в живота си. Ще кажете, че краката на този човек са болни. Той може да се движи и с болни крака. Достатъчно е да употреби воля, всеки ден да се упражнява, да ходи по малко. Няма да мине много време, краката му ще се усилят, и той ще започне свободно да се движи.
към беседата >>
Наистина, ако змията се движи без крака, колко повече човек, който има крака, може да преодолее всички спънки и мъчнотии в живота си.
Ако пък в двора ви влязат пчели, ще знаете, че и те ви говорят нещо. Пчелата е символ на чистота, на ред и порядък. Когато се обезсърчиш, вземи урок от пчелата, която ти казва: Събирай мед от всяко цвете. Някой се оплаква, че краката му са слаби, не може да се движи. Ако в това време в двора му влезе змия, тя иска да му даде урок, да следва нейния път и да не се обезсърчава.
Наистина, ако змията се движи без крака, колко повече човек, който има крака, може да преодолее всички спънки и мъчнотии в живота си.
Ще кажете, че краката на този човек са болни. Той може да се движи и с болни крака. Достатъчно е да употреби воля, всеки ден да се упражнява, да ходи по малко. Няма да мине много време, краката му ще се усилят, и той ще започне свободно да се движи.
към беседата >>
Ще кажете, че краката на този човек са болни.
Пчелата е символ на чистота, на ред и порядък. Когато се обезсърчиш, вземи урок от пчелата, която ти казва: Събирай мед от всяко цвете. Някой се оплаква, че краката му са слаби, не може да се движи. Ако в това време в двора му влезе змия, тя иска да му даде урок, да следва нейния път и да не се обезсърчава. Наистина, ако змията се движи без крака, колко повече човек, който има крака, може да преодолее всички спънки и мъчнотии в живота си.
Ще кажете, че краката на този човек са болни.
Той може да се движи и с болни крака. Достатъчно е да употреби воля, всеки ден да се упражнява, да ходи по малко. Няма да мине много време, краката му ще се усилят, и той ще започне свободно да се движи.
към беседата >>
Той може да се движи и с болни крака.
Когато се обезсърчиш, вземи урок от пчелата, която ти казва: Събирай мед от всяко цвете. Някой се оплаква, че краката му са слаби, не може да се движи. Ако в това време в двора му влезе змия, тя иска да му даде урок, да следва нейния път и да не се обезсърчава. Наистина, ако змията се движи без крака, колко повече човек, който има крака, може да преодолее всички спънки и мъчнотии в живота си. Ще кажете, че краката на този човек са болни.
Той може да се движи и с болни крака.
Достатъчно е да употреби воля, всеки ден да се упражнява, да ходи по малко. Няма да мине много време, краката му ще се усилят, и той ще започне свободно да се движи.
към беседата >>
Достатъчно е да употреби воля, всеки ден да се упражнява, да ходи по малко.
Някой се оплаква, че краката му са слаби, не може да се движи. Ако в това време в двора му влезе змия, тя иска да му даде урок, да следва нейния път и да не се обезсърчава. Наистина, ако змията се движи без крака, колко повече човек, който има крака, може да преодолее всички спънки и мъчнотии в живота си. Ще кажете, че краката на този човек са болни. Той може да се движи и с болни крака.
Достатъчно е да употреби воля, всеки ден да се упражнява, да ходи по малко.
Няма да мине много време, краката му ще се усилят, и той ще започне свободно да се движи.
към беседата >>
Няма да мине много време, краката му ще се усилят, и той ще започне свободно да се движи.
Ако в това време в двора му влезе змия, тя иска да му даде урок, да следва нейния път и да не се обезсърчава. Наистина, ако змията се движи без крака, колко повече човек, който има крака, може да преодолее всички спънки и мъчнотии в живота си. Ще кажете, че краката на този човек са болни. Той може да се движи и с болни крака. Достатъчно е да употреби воля, всеки ден да се упражнява, да ходи по малко.
Няма да мине много време, краката му ще се усилят, и той ще започне свободно да се движи.
към беседата >>
Като ученици, вие трябва да спрете вниманието си и върху най-малките цветя и животни, защото те представят език на природата.
Като ученици, вие трябва да спрете вниманието си и върху най-малките цветя и животни, защото те представят език на природата.
В това отношение поетът е буден. Той се вглежда в най-малките цветенца и ги тълкува. В тях той вижда идеята, която природата е вложила. Поетът се отличава със способността да тълкува символите, с които природата си служи. В този смисъл, истински поет е онзи, който тълкува правилно образите в природата, които представят нейния език.
към беседата >>
В това отношение поетът е буден.
Като ученици, вие трябва да спрете вниманието си и върху най-малките цветя и животни, защото те представят език на природата.
В това отношение поетът е буден.
Той се вглежда в най-малките цветенца и ги тълкува. В тях той вижда идеята, която природата е вложила. Поетът се отличава със способността да тълкува символите, с които природата си служи. В този смисъл, истински поет е онзи, който тълкува правилно образите в природата, които представят нейния език. Колкото по-близо е до истината в тия тълкувания, толкова по-добър поет е той.
към беседата >>
Той се вглежда в най-малките цветенца и ги тълкува.
Като ученици, вие трябва да спрете вниманието си и върху най-малките цветя и животни, защото те представят език на природата. В това отношение поетът е буден.
Той се вглежда в най-малките цветенца и ги тълкува.
В тях той вижда идеята, която природата е вложила. Поетът се отличава със способността да тълкува символите, с които природата си служи. В този смисъл, истински поет е онзи, който тълкува правилно образите в природата, които представят нейния език. Колкото по-близо е до истината в тия тълкувания, толкова по-добър поет е той. Във всеки цвят той вижда по едно ценно качество.
към беседата >>
В тях той вижда идеята, която природата е вложила.
Като ученици, вие трябва да спрете вниманието си и върху най-малките цветя и животни, защото те представят език на природата. В това отношение поетът е буден. Той се вглежда в най-малките цветенца и ги тълкува.
В тях той вижда идеята, която природата е вложила.
Поетът се отличава със способността да тълкува символите, с които природата си служи. В този смисъл, истински поет е онзи, който тълкува правилно образите в природата, които представят нейния език. Колкото по-близо е до истината в тия тълкувания, толкова по-добър поет е той. Във всеки цвят той вижда по едно ценно качество. Виждането се дължи на неговата интуиция.
към беседата >>
Поетът се отличава със способността да тълкува символите, с които природата си служи.
Като ученици, вие трябва да спрете вниманието си и върху най-малките цветя и животни, защото те представят език на природата. В това отношение поетът е буден. Той се вглежда в най-малките цветенца и ги тълкува. В тях той вижда идеята, която природата е вложила.
Поетът се отличава със способността да тълкува символите, с които природата си служи.
В този смисъл, истински поет е онзи, който тълкува правилно образите в природата, които представят нейния език. Колкото по-близо е до истината в тия тълкувания, толкова по-добър поет е той. Във всеки цвят той вижда по едно ценно качество. Виждането се дължи на неговата интуиция. Значи, истинският поет тълкува символите на природата по вътрешен път.
към беседата >>
В този смисъл, истински поет е онзи, който тълкува правилно образите в природата, които представят нейния език.
Като ученици, вие трябва да спрете вниманието си и върху най-малките цветя и животни, защото те представят език на природата. В това отношение поетът е буден. Той се вглежда в най-малките цветенца и ги тълкува. В тях той вижда идеята, която природата е вложила. Поетът се отличава със способността да тълкува символите, с които природата си служи.
В този смисъл, истински поет е онзи, който тълкува правилно образите в природата, които представят нейния език.
Колкото по-близо е до истината в тия тълкувания, толкова по-добър поет е той. Във всеки цвят той вижда по едно ценно качество. Виждането се дължи на неговата интуиция. Значи, истинският поет тълкува символите на природата по вътрешен път. За това казват, че поетът е израз на човешката душа.
към беседата >>
Колкото по-близо е до истината в тия тълкувания, толкова по-добър поет е той.
В това отношение поетът е буден. Той се вглежда в най-малките цветенца и ги тълкува. В тях той вижда идеята, която природата е вложила. Поетът се отличава със способността да тълкува символите, с които природата си служи. В този смисъл, истински поет е онзи, който тълкува правилно образите в природата, които представят нейния език.
Колкото по-близо е до истината в тия тълкувания, толкова по-добър поет е той.
Във всеки цвят той вижда по едно ценно качество. Виждането се дължи на неговата интуиция. Значи, истинският поет тълкува символите на природата по вътрешен път. За това казват, че поетът е израз на човешката душа. Философът, музикантът също трябва да бъдат изразители на човешката душа.
към беседата >>
Във всеки цвят той вижда по едно ценно качество.
Той се вглежда в най-малките цветенца и ги тълкува. В тях той вижда идеята, която природата е вложила. Поетът се отличава със способността да тълкува символите, с които природата си служи. В този смисъл, истински поет е онзи, който тълкува правилно образите в природата, които представят нейния език. Колкото по-близо е до истината в тия тълкувания, толкова по-добър поет е той.
Във всеки цвят той вижда по едно ценно качество.
Виждането се дължи на неговата интуиция. Значи, истинският поет тълкува символите на природата по вътрешен път. За това казват, че поетът е израз на човешката душа. Философът, музикантът също трябва да бъдат изразители на човешката душа.
към беседата >>
Виждането се дължи на неговата интуиция.
В тях той вижда идеята, която природата е вложила. Поетът се отличава със способността да тълкува символите, с които природата си служи. В този смисъл, истински поет е онзи, който тълкува правилно образите в природата, които представят нейния език. Колкото по-близо е до истината в тия тълкувания, толкова по-добър поет е той. Във всеки цвят той вижда по едно ценно качество.
Виждането се дължи на неговата интуиция.
Значи, истинският поет тълкува символите на природата по вътрешен път. За това казват, че поетът е израз на човешката душа. Философът, музикантът също трябва да бъдат изразители на човешката душа.
към беседата >>
Значи, истинският поет тълкува символите на природата по вътрешен път.
Поетът се отличава със способността да тълкува символите, с които природата си служи. В този смисъл, истински поет е онзи, който тълкува правилно образите в природата, които представят нейния език. Колкото по-близо е до истината в тия тълкувания, толкова по-добър поет е той. Във всеки цвят той вижда по едно ценно качество. Виждането се дължи на неговата интуиция.
Значи, истинският поет тълкува символите на природата по вътрешен път.
За това казват, че поетът е израз на човешката душа. Философът, музикантът също трябва да бъдат изразители на човешката душа.
към беседата >>
За това казват, че поетът е израз на човешката душа.
В този смисъл, истински поет е онзи, който тълкува правилно образите в природата, които представят нейния език. Колкото по-близо е до истината в тия тълкувания, толкова по-добър поет е той. Във всеки цвят той вижда по едно ценно качество. Виждането се дължи на неговата интуиция. Значи, истинският поет тълкува символите на природата по вътрешен път.
За това казват, че поетът е израз на човешката душа.
Философът, музикантът също трябва да бъдат изразители на човешката душа.
към беседата >>
Философът, музикантът също трябва да бъдат изразители на човешката душа.
Колкото по-близо е до истината в тия тълкувания, толкова по-добър поет е той. Във всеки цвят той вижда по едно ценно качество. Виждането се дължи на неговата интуиция. Значи, истинският поет тълкува символите на природата по вътрешен път. За това казват, че поетът е израз на човешката душа.
Философът, музикантът също трябва да бъдат изразители на човешката душа.
към беседата >>
Пишете върху темата: „Най-добрият български поет“.
Пишете върху темата: „Най-добрият български поет“.
към беседата >>
И тъй, искате ли да се развивате правилно, влезте във връзка с природата.
И тъй, искате ли да се развивате правилно, влезте във връзка с природата.
Тя е крайно взискателна, но справедлива. Тя помага на всеки, който съгласува своите действия с нейните. Не може ли човек да влезе в съгласие с действията на природата, тя отказва да му помага. Човек остава сам, безпомощен и обезсърчен, както освирканият актьор на сцената. В широката и необятна сцена на природата човек е актьор, който, колкото и да знае ролята си, все пак се нуждае от помощта на суфльора.
към беседата >>
Тя е крайно взискателна, но справедлива.
И тъй, искате ли да се развивате правилно, влезте във връзка с природата.
Тя е крайно взискателна, но справедлива.
Тя помага на всеки, който съгласува своите действия с нейните. Не може ли човек да влезе в съгласие с действията на природата, тя отказва да му помага. Човек остава сам, безпомощен и обезсърчен, както освирканият актьор на сцената. В широката и необятна сцена на природата човек е актьор, който, колкото и да знае ролята си, все пак се нуждае от помощта на суфльора. Ако суфльорът не му подсказва, какво да говори, той съвсем ще пропадне.
към беседата >>
Тя помага на всеки, който съгласува своите действия с нейните.
И тъй, искате ли да се развивате правилно, влезте във връзка с природата. Тя е крайно взискателна, но справедлива.
Тя помага на всеки, който съгласува своите действия с нейните.
Не може ли човек да влезе в съгласие с действията на природата, тя отказва да му помага. Човек остава сам, безпомощен и обезсърчен, както освирканият актьор на сцената. В широката и необятна сцена на природата човек е актьор, който, колкото и да знае ролята си, все пак се нуждае от помощта на суфльора. Ако суфльорът не му подсказва, какво да говори, той съвсем ще пропадне. Слушайте внимателно, какво ви нашепва природата, и всякога изпълнявайте нейните съвети.
към беседата >>
Не може ли човек да влезе в съгласие с действията на природата, тя отказва да му помага.
И тъй, искате ли да се развивате правилно, влезте във връзка с природата. Тя е крайно взискателна, но справедлива. Тя помага на всеки, който съгласува своите действия с нейните.
Не може ли човек да влезе в съгласие с действията на природата, тя отказва да му помага.
Човек остава сам, безпомощен и обезсърчен, както освирканият актьор на сцената. В широката и необятна сцена на природата човек е актьор, който, колкото и да знае ролята си, все пак се нуждае от помощта на суфльора. Ако суфльорът не му подсказва, какво да говори, той съвсем ще пропадне. Слушайте внимателно, какво ви нашепва природата, и всякога изпълнявайте нейните съвети. Природата започва от малките работи.
към беседата >>
Човек остава сам, безпомощен и обезсърчен, както освирканият актьор на сцената.
И тъй, искате ли да се развивате правилно, влезте във връзка с природата. Тя е крайно взискателна, но справедлива. Тя помага на всеки, който съгласува своите действия с нейните. Не може ли човек да влезе в съгласие с действията на природата, тя отказва да му помага.
Човек остава сам, безпомощен и обезсърчен, както освирканият актьор на сцената.
В широката и необятна сцена на природата човек е актьор, който, колкото и да знае ролята си, все пак се нуждае от помощта на суфльора. Ако суфльорът не му подсказва, какво да говори, той съвсем ще пропадне. Слушайте внимателно, какво ви нашепва природата, и всякога изпълнявайте нейните съвети. Природата започва от малките работи. Като знаете това, и вие не трябва да пренебрегвате малките работи.
към беседата >>
В широката и необятна сцена на природата човек е актьор, който, колкото и да знае ролята си, все пак се нуждае от помощта на суфльора.
И тъй, искате ли да се развивате правилно, влезте във връзка с природата. Тя е крайно взискателна, но справедлива. Тя помага на всеки, който съгласува своите действия с нейните. Не може ли човек да влезе в съгласие с действията на природата, тя отказва да му помага. Човек остава сам, безпомощен и обезсърчен, както освирканият актьор на сцената.
В широката и необятна сцена на природата човек е актьор, който, колкото и да знае ролята си, все пак се нуждае от помощта на суфльора.
Ако суфльорът не му подсказва, какво да говори, той съвсем ще пропадне. Слушайте внимателно, какво ви нашепва природата, и всякога изпълнявайте нейните съвети. Природата започва от малките работи. Като знаете това, и вие не трябва да пренебрегвате малките работи. Стане ли въпрос за упражнения, не ги пренебрегвайте.
към беседата >>
Ако суфльорът не му подсказва, какво да говори, той съвсем ще пропадне.
Тя е крайно взискателна, но справедлива. Тя помага на всеки, който съгласува своите действия с нейните. Не може ли човек да влезе в съгласие с действията на природата, тя отказва да му помага. Човек остава сам, безпомощен и обезсърчен, както освирканият актьор на сцената. В широката и необятна сцена на природата човек е актьор, който, колкото и да знае ролята си, все пак се нуждае от помощта на суфльора.
Ако суфльорът не му подсказва, какво да говори, той съвсем ще пропадне.
Слушайте внимателно, какво ви нашепва природата, и всякога изпълнявайте нейните съвети. Природата започва от малките работи. Като знаете това, и вие не трябва да пренебрегвате малките работи. Стане ли въпрос за упражнения, не ги пренебрегвайте. В тях се крие нещо мощно.
към беседата >>
Слушайте внимателно, какво ви нашепва природата, и всякога изпълнявайте нейните съвети.
Тя помага на всеки, който съгласува своите действия с нейните. Не може ли човек да влезе в съгласие с действията на природата, тя отказва да му помага. Човек остава сам, безпомощен и обезсърчен, както освирканият актьор на сцената. В широката и необятна сцена на природата човек е актьор, който, колкото и да знае ролята си, все пак се нуждае от помощта на суфльора. Ако суфльорът не му подсказва, какво да говори, той съвсем ще пропадне.
Слушайте внимателно, какво ви нашепва природата, и всякога изпълнявайте нейните съвети.
Природата започва от малките работи. Като знаете това, и вие не трябва да пренебрегвате малките работи. Стане ли въпрос за упражнения, не ги пренебрегвайте. В тях се крие нещо мощно. Те каляват волята на човека.
към беседата >>
Природата започва от малките работи.
Не може ли човек да влезе в съгласие с действията на природата, тя отказва да му помага. Човек остава сам, безпомощен и обезсърчен, както освирканият актьор на сцената. В широката и необятна сцена на природата човек е актьор, който, колкото и да знае ролята си, все пак се нуждае от помощта на суфльора. Ако суфльорът не му подсказва, какво да говори, той съвсем ще пропадне. Слушайте внимателно, какво ви нашепва природата, и всякога изпълнявайте нейните съвети.
Природата започва от малките работи.
Като знаете това, и вие не трябва да пренебрегвате малките работи. Стане ли въпрос за упражнения, не ги пренебрегвайте. В тях се крие нещо мощно. Те каляват волята на човека. Наистина, не е лесно човек да постоянства в правене на малки, привидно безполезни упражнения.
към беседата >>
Като знаете това, и вие не трябва да пренебрегвате малките работи.
Човек остава сам, безпомощен и обезсърчен, както освирканият актьор на сцената. В широката и необятна сцена на природата човек е актьор, който, колкото и да знае ролята си, все пак се нуждае от помощта на суфльора. Ако суфльорът не му подсказва, какво да говори, той съвсем ще пропадне. Слушайте внимателно, какво ви нашепва природата, и всякога изпълнявайте нейните съвети. Природата започва от малките работи.
Като знаете това, и вие не трябва да пренебрегвате малките работи.
Стане ли въпрос за упражнения, не ги пренебрегвайте. В тях се крие нещо мощно. Те каляват волята на човека. Наистина, не е лесно човек да постоянства в правене на малки, привидно безполезни упражнения. Човек може да се освободи от упражненията толкова, колкото поетът и писателят от буквите.
към беседата >>
Стане ли въпрос за упражнения, не ги пренебрегвайте.
В широката и необятна сцена на природата човек е актьор, който, колкото и да знае ролята си, все пак се нуждае от помощта на суфльора. Ако суфльорът не му подсказва, какво да говори, той съвсем ще пропадне. Слушайте внимателно, какво ви нашепва природата, и всякога изпълнявайте нейните съвети. Природата започва от малките работи. Като знаете това, и вие не трябва да пренебрегвате малките работи.
Стане ли въпрос за упражнения, не ги пренебрегвайте.
В тях се крие нещо мощно. Те каляват волята на човека. Наистина, не е лесно човек да постоянства в правене на малки, привидно безполезни упражнения. Човек може да се освободи от упражненията толкова, колкото поетът и писателят от буквите. Те си служат с тях постоянно, заради което трябва да пишат ясно, отчетливо и красиво, да не бързат.
към беседата >>
НАГОРЕ