НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
553
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
553
:
1000
резултата в
4
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Накъде
,
ООК
, София, 31.10.1928г.,
Днес всички хора говорят за хигиена, за запазване на здравето, но малко правят в това отношение.
Днес всички хора говорят за хигиена, за запазване на здравето, но малко правят в това отношение.
Когато е неразположен, човек трябва да прави ред упражнения, да се разположи, да придобие добро състояние. В такива случаи той трябва да издърпва пръстите си. Ще държите ръцете си свободно и с дясната ръка ще дърпате пръстите на лявата. После, с лявата ръка ще дърпате пръстите на дясната. Като направите това упражнение 2–3 пъти, ще почувствате известно облекчение.
към беседата >>
Когато е неразположен, човек трябва да прави ред упражнения, да се разположи, да придобие добро състояние.
Днес всички хора говорят за хигиена, за запазване на здравето, но малко правят в това отношение.
Когато е неразположен, човек трябва да прави ред упражнения, да се разположи, да придобие добро състояние.
В такива случаи той трябва да издърпва пръстите си. Ще държите ръцете си свободно и с дясната ръка ще дърпате пръстите на лявата. После, с лявата ръка ще дърпате пръстите на дясната. Като направите това упражнение 2–3 пъти, ще почувствате известно облекчение. Изтегляйте не само пръстите, но всички стави по тялото си, да става прииждане на кръв.
към беседата >>
В такива случаи той трябва да издърпва пръстите си.
Днес всички хора говорят за хигиена, за запазване на здравето, но малко правят в това отношение. Когато е неразположен, човек трябва да прави ред упражнения, да се разположи, да придобие добро състояние.
В такива случаи той трябва да издърпва пръстите си.
Ще държите ръцете си свободно и с дясната ръка ще дърпате пръстите на лявата. После, с лявата ръка ще дърпате пръстите на дясната. Като направите това упражнение 2–3 пъти, ще почувствате известно облекчение. Изтегляйте не само пръстите, но всички стави по тялото си, да става прииждане на кръв. По този начин могат да се лекуват всички болести.
към беседата >>
Ще държите ръцете си свободно и с дясната ръка ще дърпате пръстите на лявата.
Днес всички хора говорят за хигиена, за запазване на здравето, но малко правят в това отношение. Когато е неразположен, човек трябва да прави ред упражнения, да се разположи, да придобие добро състояние. В такива случаи той трябва да издърпва пръстите си.
Ще държите ръцете си свободно и с дясната ръка ще дърпате пръстите на лявата.
После, с лявата ръка ще дърпате пръстите на дясната. Като направите това упражнение 2–3 пъти, ще почувствате известно облекчение. Изтегляйте не само пръстите, но всички стави по тялото си, да става прииждане на кръв. По този начин могат да се лекуват всички болести. – „Нямаме време за тия упражнения.“ – Чудни са хората, когато нямат време за малки работи.
към беседата >>
После, с лявата ръка ще дърпате пръстите на дясната.
Днес всички хора говорят за хигиена, за запазване на здравето, но малко правят в това отношение. Когато е неразположен, човек трябва да прави ред упражнения, да се разположи, да придобие добро състояние. В такива случаи той трябва да издърпва пръстите си. Ще държите ръцете си свободно и с дясната ръка ще дърпате пръстите на лявата.
После, с лявата ръка ще дърпате пръстите на дясната.
Като направите това упражнение 2–3 пъти, ще почувствате известно облекчение. Изтегляйте не само пръстите, но всички стави по тялото си, да става прииждане на кръв. По този начин могат да се лекуват всички болести. – „Нямаме време за тия упражнения.“ – Чудни са хората, когато нямат време за малки работи. Ако природата ги сложи на легло и ги застави по цели месеци да служат на известна болест, тогава ще намерят време.
към беседата >>
Като направите това упражнение 2–3 пъти, ще почувствате известно облекчение.
Днес всички хора говорят за хигиена, за запазване на здравето, но малко правят в това отношение. Когато е неразположен, човек трябва да прави ред упражнения, да се разположи, да придобие добро състояние. В такива случаи той трябва да издърпва пръстите си. Ще държите ръцете си свободно и с дясната ръка ще дърпате пръстите на лявата. После, с лявата ръка ще дърпате пръстите на дясната.
Като направите това упражнение 2–3 пъти, ще почувствате известно облекчение.
Изтегляйте не само пръстите, но всички стави по тялото си, да става прииждане на кръв. По този начин могат да се лекуват всички болести. – „Нямаме време за тия упражнения.“ – Чудни са хората, когато нямат време за малки работи. Ако природата ги сложи на легло и ги застави по цели месеци да служат на известна болест, тогава ще намерят време. А така, доброволно да употребяват всеки ден по 10–15 минути за упражнения и размишления, нямат време.
към беседата >>
Изтегляйте не само пръстите, но всички стави по тялото си, да става прииждане на кръв.
Когато е неразположен, човек трябва да прави ред упражнения, да се разположи, да придобие добро състояние. В такива случаи той трябва да издърпва пръстите си. Ще държите ръцете си свободно и с дясната ръка ще дърпате пръстите на лявата. После, с лявата ръка ще дърпате пръстите на дясната. Като направите това упражнение 2–3 пъти, ще почувствате известно облекчение.
Изтегляйте не само пръстите, но всички стави по тялото си, да става прииждане на кръв.
По този начин могат да се лекуват всички болести. – „Нямаме време за тия упражнения.“ – Чудни са хората, когато нямат време за малки работи. Ако природата ги сложи на легло и ги застави по цели месеци да служат на известна болест, тогава ще намерят време. А така, доброволно да употребяват всеки ден по 10–15 минути за упражнения и размишления, нямат време. Всяка сутрин, като ставате от сън, употребявайте по 5–10–15 минути за размишление върху някакъв философски или религиозен въпрос.
към беседата >>
По този начин могат да се лекуват всички болести.
В такива случаи той трябва да издърпва пръстите си. Ще държите ръцете си свободно и с дясната ръка ще дърпате пръстите на лявата. После, с лявата ръка ще дърпате пръстите на дясната. Като направите това упражнение 2–3 пъти, ще почувствате известно облекчение. Изтегляйте не само пръстите, но всички стави по тялото си, да става прииждане на кръв.
По този начин могат да се лекуват всички болести.
– „Нямаме време за тия упражнения.“ – Чудни са хората, когато нямат време за малки работи. Ако природата ги сложи на легло и ги застави по цели месеци да служат на известна болест, тогава ще намерят време. А така, доброволно да употребяват всеки ден по 10–15 минути за упражнения и размишления, нямат време. Всяка сутрин, като ставате от сън, употребявайте по 5–10–15 минути за размишление върху някакъв философски или религиозен въпрос. Каквото неразположение и да имате, ще го смените в добро.
към беседата >>
– „Нямаме време за тия упражнения.“ – Чудни са хората, когато нямат време за малки работи.
Ще държите ръцете си свободно и с дясната ръка ще дърпате пръстите на лявата. После, с лявата ръка ще дърпате пръстите на дясната. Като направите това упражнение 2–3 пъти, ще почувствате известно облекчение. Изтегляйте не само пръстите, но всички стави по тялото си, да става прииждане на кръв. По този начин могат да се лекуват всички болести.
– „Нямаме време за тия упражнения.“ – Чудни са хората, когато нямат време за малки работи.
Ако природата ги сложи на легло и ги застави по цели месеци да служат на известна болест, тогава ще намерят време. А така, доброволно да употребяват всеки ден по 10–15 минути за упражнения и размишления, нямат време. Всяка сутрин, като ставате от сън, употребявайте по 5–10–15 минути за размишление върху някакъв философски или религиозен въпрос. Каквото неразположение и да имате, ще го смените в добро. Като размишлявате, изправете главата си нагоре, вложете в сърцето си мир и спокойствие, благодарете на Бога за всичко, което ви е дадено, и вие незабелязано ще придобиете абсолютна свобода на душата си.
към беседата >>
Ако природата ги сложи на легло и ги застави по цели месеци да служат на известна болест, тогава ще намерят време.
После, с лявата ръка ще дърпате пръстите на дясната. Като направите това упражнение 2–3 пъти, ще почувствате известно облекчение. Изтегляйте не само пръстите, но всички стави по тялото си, да става прииждане на кръв. По този начин могат да се лекуват всички болести. – „Нямаме време за тия упражнения.“ – Чудни са хората, когато нямат време за малки работи.
Ако природата ги сложи на легло и ги застави по цели месеци да служат на известна болест, тогава ще намерят време.
А така, доброволно да употребяват всеки ден по 10–15 минути за упражнения и размишления, нямат време. Всяка сутрин, като ставате от сън, употребявайте по 5–10–15 минути за размишление върху някакъв философски или религиозен въпрос. Каквото неразположение и да имате, ще го смените в добро. Като размишлявате, изправете главата си нагоре, вложете в сърцето си мир и спокойствие, благодарете на Бога за всичко, което ви е дадено, и вие незабелязано ще придобиете абсолютна свобода на душата си.
към беседата >>
А така, доброволно да употребяват всеки ден по 10–15 минути за упражнения и размишления, нямат време.
Като направите това упражнение 2–3 пъти, ще почувствате известно облекчение. Изтегляйте не само пръстите, но всички стави по тялото си, да става прииждане на кръв. По този начин могат да се лекуват всички болести. – „Нямаме време за тия упражнения.“ – Чудни са хората, когато нямат време за малки работи. Ако природата ги сложи на легло и ги застави по цели месеци да служат на известна болест, тогава ще намерят време.
А така, доброволно да употребяват всеки ден по 10–15 минути за упражнения и размишления, нямат време.
Всяка сутрин, като ставате от сън, употребявайте по 5–10–15 минути за размишление върху някакъв философски или религиозен въпрос. Каквото неразположение и да имате, ще го смените в добро. Като размишлявате, изправете главата си нагоре, вложете в сърцето си мир и спокойствие, благодарете на Бога за всичко, което ви е дадено, и вие незабелязано ще придобиете абсолютна свобода на душата си.
към беседата >>
Всяка сутрин, като ставате от сън, употребявайте по 5–10–15 минути за размишление върху някакъв философски или религиозен въпрос.
Изтегляйте не само пръстите, но всички стави по тялото си, да става прииждане на кръв. По този начин могат да се лекуват всички болести. – „Нямаме време за тия упражнения.“ – Чудни са хората, когато нямат време за малки работи. Ако природата ги сложи на легло и ги застави по цели месеци да служат на известна болест, тогава ще намерят време. А така, доброволно да употребяват всеки ден по 10–15 минути за упражнения и размишления, нямат време.
Всяка сутрин, като ставате от сън, употребявайте по 5–10–15 минути за размишление върху някакъв философски или религиозен въпрос.
Каквото неразположение и да имате, ще го смените в добро. Като размишлявате, изправете главата си нагоре, вложете в сърцето си мир и спокойствие, благодарете на Бога за всичко, което ви е дадено, и вие незабелязано ще придобиете абсолютна свобода на душата си.
към беседата >>
Когато някоя канара се търкаля по известен наклон, прави ли избор откъде да мине?
Когато някоя канара се търкаля по известен наклон, прави ли избор откъде да мине?
Канарата не прави накакъв избор в своя път. Ако някой човек се изпречи срещу канарата, може ли да спре движението ѝ, или да я отбие на една или на друга страна? – Не може. Канарата върви по своя път, без да се интересува кой е застанал на пътя ѝ. Някои вярващи мислят, че като се помолят на Бога, земята даже ще спре движението си заради тях.
към беседата >>
Каквото неразположение и да имате, ще го смените в добро.
По този начин могат да се лекуват всички болести. – „Нямаме време за тия упражнения.“ – Чудни са хората, когато нямат време за малки работи. Ако природата ги сложи на легло и ги застави по цели месеци да служат на известна болест, тогава ще намерят време. А така, доброволно да употребяват всеки ден по 10–15 минути за упражнения и размишления, нямат време. Всяка сутрин, като ставате от сън, употребявайте по 5–10–15 минути за размишление върху някакъв философски или религиозен въпрос.
Каквото неразположение и да имате, ще го смените в добро.
Като размишлявате, изправете главата си нагоре, вложете в сърцето си мир и спокойствие, благодарете на Бога за всичко, което ви е дадено, и вие незабелязано ще придобиете абсолютна свобода на душата си.
към беседата >>
Канарата не прави накакъв избор в своя път.
Когато някоя канара се търкаля по известен наклон, прави ли избор откъде да мине?
Канарата не прави накакъв избор в своя път.
Ако някой човек се изпречи срещу канарата, може ли да спре движението ѝ, или да я отбие на една или на друга страна? – Не може. Канарата върви по своя път, без да се интересува кой е застанал на пътя ѝ. Някои вярващи мислят, че като се помолят на Бога, земята даже ще спре движението си заради тях. Те се лъжат.
към беседата >>
Като размишлявате, изправете главата си нагоре, вложете в сърцето си мир и спокойствие, благодарете на Бога за всичко, което ви е дадено, и вие незабелязано ще придобиете абсолютна свобода на душата си.
– „Нямаме време за тия упражнения.“ – Чудни са хората, когато нямат време за малки работи. Ако природата ги сложи на легло и ги застави по цели месеци да служат на известна болест, тогава ще намерят време. А така, доброволно да употребяват всеки ден по 10–15 минути за упражнения и размишления, нямат време. Всяка сутрин, като ставате от сън, употребявайте по 5–10–15 минути за размишление върху някакъв философски или религиозен въпрос. Каквото неразположение и да имате, ще го смените в добро.
Като размишлявате, изправете главата си нагоре, вложете в сърцето си мир и спокойствие, благодарете на Бога за всичко, което ви е дадено, и вие незабелязано ще придобиете абсолютна свобода на душата си.
към беседата >>
Ако някой човек се изпречи срещу канарата, може ли да спре движението ѝ, или да я отбие на една или на друга страна?
Когато някоя канара се търкаля по известен наклон, прави ли избор откъде да мине? Канарата не прави накакъв избор в своя път.
Ако някой човек се изпречи срещу канарата, може ли да спре движението ѝ, или да я отбие на една или на друга страна?
– Не може. Канарата върви по своя път, без да се интересува кой е застанал на пътя ѝ. Някои вярващи мислят, че като се помолят на Бога, земята даже ще спре движението си заради тях. Те се лъжат. Те си дават голяма тежест, като мислят, че земята може да спре движението си заради тях.
към беседата >>
Сега, като ученици, вие трябва да отделяте всеки ден поне по половин час за размишление и молитва.
Сега, като ученици, вие трябва да отделяте всеки ден поне по половин час за размишление и молитва.
Ще кажете, че нямате време за това. Един от видните американски проповедници, Муди, всеки ден се е молил по 2 часа. Силата на неговата реч и проповед се дължи, именно, на молитвата и размишлението, които той правил всеки ден. Ще кажете, че трябва да учите различни науки, за което ви е нужно време. – По-велика наука от науката на живота, т.е.
към беседата >>
– Не може.
Когато някоя канара се търкаля по известен наклон, прави ли избор откъде да мине? Канарата не прави накакъв избор в своя път. Ако някой човек се изпречи срещу канарата, може ли да спре движението ѝ, или да я отбие на една или на друга страна?
– Не може.
Канарата върви по своя път, без да се интересува кой е застанал на пътя ѝ. Някои вярващи мислят, че като се помолят на Бога, земята даже ще спре движението си заради тях. Те се лъжат. Те си дават голяма тежест, като мислят, че земята може да спре движението си заради тях. Това е невъзможно.
към беседата >>
Ще кажете, че нямате време за това.
Сега, като ученици, вие трябва да отделяте всеки ден поне по половин час за размишление и молитва.
Ще кажете, че нямате време за това.
Един от видните американски проповедници, Муди, всеки ден се е молил по 2 часа. Силата на неговата реч и проповед се дължи, именно, на молитвата и размишлението, които той правил всеки ден. Ще кажете, че трябва да учите различни науки, за което ви е нужно време. – По-велика наука от науката на живота, т.е. от Божествената наука, не съществува.
към беседата >>
Канарата върви по своя път, без да се интересува кой е застанал на пътя ѝ.
Когато някоя канара се търкаля по известен наклон, прави ли избор откъде да мине? Канарата не прави накакъв избор в своя път. Ако някой човек се изпречи срещу канарата, може ли да спре движението ѝ, или да я отбие на една или на друга страна? – Не може.
Канарата върви по своя път, без да се интересува кой е застанал на пътя ѝ.
Някои вярващи мислят, че като се помолят на Бога, земята даже ще спре движението си заради тях. Те се лъжат. Те си дават голяма тежест, като мислят, че земята може да спре движението си заради тях. Това е невъзможно. Направете опит и ще видите, че не можете да поместите земята на един милиметър от нейния път.
към беседата >>
Един от видните американски проповедници, Муди, всеки ден се е молил по 2 часа.
Сега, като ученици, вие трябва да отделяте всеки ден поне по половин час за размишление и молитва. Ще кажете, че нямате време за това.
Един от видните американски проповедници, Муди, всеки ден се е молил по 2 часа.
Силата на неговата реч и проповед се дължи, именно, на молитвата и размишлението, които той правил всеки ден. Ще кажете, че трябва да учите различни науки, за което ви е нужно време. – По-велика наука от науката на живота, т.е. от Божествената наука, не съществува. Тази наука развива човешкото естество изцяло, когато всички останали науки развиват някои специални центрове.
към беседата >>
Някои вярващи мислят, че като се помолят на Бога, земята даже ще спре движението си заради тях.
Когато някоя канара се търкаля по известен наклон, прави ли избор откъде да мине? Канарата не прави накакъв избор в своя път. Ако някой човек се изпречи срещу канарата, може ли да спре движението ѝ, или да я отбие на една или на друга страна? – Не може. Канарата върви по своя път, без да се интересува кой е застанал на пътя ѝ.
Някои вярващи мислят, че като се помолят на Бога, земята даже ще спре движението си заради тях.
Те се лъжат. Те си дават голяма тежест, като мислят, че земята може да спре движението си заради тях. Това е невъзможно. Направете опит и ще видите, че не можете да поместите земята на един милиметър от нейния път. Защо трябва да правите такива големи опити?
към беседата >>
Силата на неговата реч и проповед се дължи, именно, на молитвата и размишлението, които той правил всеки ден.
Сега, като ученици, вие трябва да отделяте всеки ден поне по половин час за размишление и молитва. Ще кажете, че нямате време за това. Един от видните американски проповедници, Муди, всеки ден се е молил по 2 часа.
Силата на неговата реч и проповед се дължи, именно, на молитвата и размишлението, които той правил всеки ден.
Ще кажете, че трябва да учите различни науки, за което ви е нужно време. – По-велика наука от науката на живота, т.е. от Божествената наука, не съществува. Тази наука развива човешкото естество изцяло, когато всички останали науки развиват някои специални центрове. И те са полезни, но като спомагателни средства към Божествената наука.
към беседата >>
Те се лъжат.
Канарата не прави накакъв избор в своя път. Ако някой човек се изпречи срещу канарата, може ли да спре движението ѝ, или да я отбие на една или на друга страна? – Не може. Канарата върви по своя път, без да се интересува кой е застанал на пътя ѝ. Някои вярващи мислят, че като се помолят на Бога, земята даже ще спре движението си заради тях.
Те се лъжат.
Те си дават голяма тежест, като мислят, че земята може да спре движението си заради тях. Това е невъзможно. Направете опит и ще видите, че не можете да поместите земята на един милиметър от нейния път. Защо трябва да правите такива големи опити? Като заболеете, направете опит, да видите доколко Бог слуша молитвите ви.
към беседата >>
Ще кажете, че трябва да учите различни науки, за което ви е нужно време.
Сега, като ученици, вие трябва да отделяте всеки ден поне по половин час за размишление и молитва. Ще кажете, че нямате време за това. Един от видните американски проповедници, Муди, всеки ден се е молил по 2 часа. Силата на неговата реч и проповед се дължи, именно, на молитвата и размишлението, които той правил всеки ден.
Ще кажете, че трябва да учите различни науки, за което ви е нужно време.
– По-велика наука от науката на живота, т.е. от Божествената наука, не съществува. Тази наука развива човешкото естество изцяло, когато всички останали науки развиват някои специални центрове. И те са полезни, но като спомагателни средства към Божествената наука. Който се занимава с тази наука, той се вглъбява в себе си, в нещата, и не обръща внимание на външния свят.
към беседата >>
Те си дават голяма тежест, като мислят, че земята може да спре движението си заради тях.
Ако някой човек се изпречи срещу канарата, може ли да спре движението ѝ, или да я отбие на една или на друга страна? – Не може. Канарата върви по своя път, без да се интересува кой е застанал на пътя ѝ. Някои вярващи мислят, че като се помолят на Бога, земята даже ще спре движението си заради тях. Те се лъжат.
Те си дават голяма тежест, като мислят, че земята може да спре движението си заради тях.
Това е невъзможно. Направете опит и ще видите, че не можете да поместите земята на един милиметър от нейния път. Защо трябва да правите такива големи опити? Като заболеете, направете опит, да видите доколко Бог слуша молитвите ви. Помолете се на Бога, да видите доколко молитвата ви е силна.
към беседата >>
– По-велика наука от науката на живота, т.е.
Сега, като ученици, вие трябва да отделяте всеки ден поне по половин час за размишление и молитва. Ще кажете, че нямате време за това. Един от видните американски проповедници, Муди, всеки ден се е молил по 2 часа. Силата на неговата реч и проповед се дължи, именно, на молитвата и размишлението, които той правил всеки ден. Ще кажете, че трябва да учите различни науки, за което ви е нужно време.
– По-велика наука от науката на живота, т.е.
от Божествената наука, не съществува. Тази наука развива човешкото естество изцяло, когато всички останали науки развиват някои специални центрове. И те са полезни, но като спомагателни средства към Божествената наука. Който се занимава с тази наука, той се вглъбява в себе си, в нещата, и не обръща внимание на външния свят. Всякаква критика е изключена за него.
към беседата >>
Това е невъзможно.
– Не може. Канарата върви по своя път, без да се интересува кой е застанал на пътя ѝ. Някои вярващи мислят, че като се помолят на Бога, земята даже ще спре движението си заради тях. Те се лъжат. Те си дават голяма тежест, като мислят, че земята може да спре движението си заради тях.
Това е невъзможно.
Направете опит и ще видите, че не можете да поместите земята на един милиметър от нейния път. Защо трябва да правите такива големи опити? Като заболеете, направете опит, да видите доколко Бог слуша молитвите ви. Помолете се на Бога, да видите доколко молитвата ви е силна. Силната молитва е в състояние да премахне всякакви болки на човека.
към беседата >>
от Божествената наука, не съществува.
Ще кажете, че нямате време за това. Един от видните американски проповедници, Муди, всеки ден се е молил по 2 часа. Силата на неговата реч и проповед се дължи, именно, на молитвата и размишлението, които той правил всеки ден. Ще кажете, че трябва да учите различни науки, за което ви е нужно време. – По-велика наука от науката на живота, т.е.
от Божествената наука, не съществува.
Тази наука развива човешкото естество изцяло, когато всички останали науки развиват някои специални центрове. И те са полезни, но като спомагателни средства към Божествената наука. Който се занимава с тази наука, той се вглъбява в себе си, в нещата, и не обръща внимание на външния свят. Всякаква критика е изключена за него. Той прилича на онзи човек, който бил осъден на смърт, но по царска милост и по царско решение той ще може да се освободи от смъртното наказание, ако се наеме цял ден да разнася пълно гърне с мляко на главата си, без да разлее капка от него.
към беседата >>
Направете опит и ще видите, че не можете да поместите земята на един милиметър от нейния път.
Канарата върви по своя път, без да се интересува кой е застанал на пътя ѝ. Някои вярващи мислят, че като се помолят на Бога, земята даже ще спре движението си заради тях. Те се лъжат. Те си дават голяма тежест, като мислят, че земята може да спре движението си заради тях. Това е невъзможно.
Направете опит и ще видите, че не можете да поместите земята на един милиметър от нейния път.
Защо трябва да правите такива големи опити? Като заболеете, направете опит, да видите доколко Бог слуша молитвите ви. Помолете се на Бога, да видите доколко молитвата ви е силна. Силната молитва е в състояние да премахне всякакви болки на човека. Да мисли човек, че може да спре движението на земята или изгряването на слънцето, това показва до каква степен той е горд и тщеславен.
към беседата >>
Тази наука развива човешкото естество изцяло, когато всички останали науки развиват някои специални центрове.
Един от видните американски проповедници, Муди, всеки ден се е молил по 2 часа. Силата на неговата реч и проповед се дължи, именно, на молитвата и размишлението, които той правил всеки ден. Ще кажете, че трябва да учите различни науки, за което ви е нужно време. – По-велика наука от науката на живота, т.е. от Божествената наука, не съществува.
Тази наука развива човешкото естество изцяло, когато всички останали науки развиват някои специални центрове.
И те са полезни, но като спомагателни средства към Божествената наука. Който се занимава с тази наука, той се вглъбява в себе си, в нещата, и не обръща внимание на външния свят. Всякаква критика е изключена за него. Той прилича на онзи човек, който бил осъден на смърт, но по царска милост и по царско решение той ще може да се освободи от смъртното наказание, ако се наеме цял ден да разнася пълно гърне с мляко на главата си, без да разлее капка от него. Знаете ли какво концентриране, какво вглъбяване в себе си се иска от човека, за да изпълни тази задача?
към беседата >>
Защо трябва да правите такива големи опити?
Някои вярващи мислят, че като се помолят на Бога, земята даже ще спре движението си заради тях. Те се лъжат. Те си дават голяма тежест, като мислят, че земята може да спре движението си заради тях. Това е невъзможно. Направете опит и ще видите, че не можете да поместите земята на един милиметър от нейния път.
Защо трябва да правите такива големи опити?
Като заболеете, направете опит, да видите доколко Бог слуша молитвите ви. Помолете се на Бога, да видите доколко молитвата ви е силна. Силната молитва е в състояние да премахне всякакви болки на човека. Да мисли човек, че може да спре движението на земята или изгряването на слънцето, това показва до каква степен той е горд и тщеславен. – Не, никой човек не е в състояние да измени законите, които Бог е поставил.
към беседата >>
И те са полезни, но като спомагателни средства към Божествената наука.
Силата на неговата реч и проповед се дължи, именно, на молитвата и размишлението, които той правил всеки ден. Ще кажете, че трябва да учите различни науки, за което ви е нужно време. – По-велика наука от науката на живота, т.е. от Божествената наука, не съществува. Тази наука развива човешкото естество изцяло, когато всички останали науки развиват някои специални центрове.
И те са полезни, но като спомагателни средства към Божествената наука.
Който се занимава с тази наука, той се вглъбява в себе си, в нещата, и не обръща внимание на външния свят. Всякаква критика е изключена за него. Той прилича на онзи човек, който бил осъден на смърт, но по царска милост и по царско решение той ще може да се освободи от смъртното наказание, ако се наеме цял ден да разнася пълно гърне с мляко на главата си, без да разлее капка от него. Знаете ли какво концентриране, какво вглъбяване в себе си се иска от човека, за да изпълни тази задача? Правилното изпълнение на задачата ще определи, ще живее ли този човек, или ще умре.
към беседата >>
Като заболеете, направете опит, да видите доколко Бог слуша молитвите ви.
Те се лъжат. Те си дават голяма тежест, като мислят, че земята може да спре движението си заради тях. Това е невъзможно. Направете опит и ще видите, че не можете да поместите земята на един милиметър от нейния път. Защо трябва да правите такива големи опити?
Като заболеете, направете опит, да видите доколко Бог слуша молитвите ви.
Помолете се на Бога, да видите доколко молитвата ви е силна. Силната молитва е в състояние да премахне всякакви болки на човека. Да мисли човек, че може да спре движението на земята или изгряването на слънцето, това показва до каква степен той е горд и тщеславен. – Не, никой човек не е в състояние да измени законите, които Бог е поставил.
към беседата >>
Който се занимава с тази наука, той се вглъбява в себе си, в нещата, и не обръща внимание на външния свят.
Ще кажете, че трябва да учите различни науки, за което ви е нужно време. – По-велика наука от науката на живота, т.е. от Божествената наука, не съществува. Тази наука развива човешкото естество изцяло, когато всички останали науки развиват някои специални центрове. И те са полезни, но като спомагателни средства към Божествената наука.
Който се занимава с тази наука, той се вглъбява в себе си, в нещата, и не обръща внимание на външния свят.
Всякаква критика е изключена за него. Той прилича на онзи човек, който бил осъден на смърт, но по царска милост и по царско решение той ще може да се освободи от смъртното наказание, ако се наеме цял ден да разнася пълно гърне с мляко на главата си, без да разлее капка от него. Знаете ли какво концентриране, какво вглъбяване в себе си се иска от човека, за да изпълни тази задача? Правилното изпълнение на задачата ще определи, ще живее ли този човек, или ще умре.
към беседата >>
Помолете се на Бога, да видите доколко молитвата ви е силна.
Те си дават голяма тежест, като мислят, че земята може да спре движението си заради тях. Това е невъзможно. Направете опит и ще видите, че не можете да поместите земята на един милиметър от нейния път. Защо трябва да правите такива големи опити? Като заболеете, направете опит, да видите доколко Бог слуша молитвите ви.
Помолете се на Бога, да видите доколко молитвата ви е силна.
Силната молитва е в състояние да премахне всякакви болки на човека. Да мисли човек, че може да спре движението на земята или изгряването на слънцето, това показва до каква степен той е горд и тщеславен. – Не, никой човек не е в състояние да измени законите, които Бог е поставил.
към беседата >>
Всякаква критика е изключена за него.
– По-велика наука от науката на живота, т.е. от Божествената наука, не съществува. Тази наука развива човешкото естество изцяло, когато всички останали науки развиват някои специални центрове. И те са полезни, но като спомагателни средства към Божествената наука. Който се занимава с тази наука, той се вглъбява в себе си, в нещата, и не обръща внимание на външния свят.
Всякаква критика е изключена за него.
Той прилича на онзи човек, който бил осъден на смърт, но по царска милост и по царско решение той ще може да се освободи от смъртното наказание, ако се наеме цял ден да разнася пълно гърне с мляко на главата си, без да разлее капка от него. Знаете ли какво концентриране, какво вглъбяване в себе си се иска от човека, за да изпълни тази задача? Правилното изпълнение на задачата ще определи, ще живее ли този човек, или ще умре.
към беседата >>
Силната молитва е в състояние да премахне всякакви болки на човека.
Това е невъзможно. Направете опит и ще видите, че не можете да поместите земята на един милиметър от нейния път. Защо трябва да правите такива големи опити? Като заболеете, направете опит, да видите доколко Бог слуша молитвите ви. Помолете се на Бога, да видите доколко молитвата ви е силна.
Силната молитва е в състояние да премахне всякакви болки на човека.
Да мисли човек, че може да спре движението на земята или изгряването на слънцето, това показва до каква степен той е горд и тщеславен. – Не, никой човек не е в състояние да измени законите, които Бог е поставил.
към беседата >>
Той прилича на онзи човек, който бил осъден на смърт, но по царска милост и по царско решение той ще може да се освободи от смъртното наказание, ако се наеме цял ден да разнася пълно гърне с мляко на главата си, без да разлее капка от него.
от Божествената наука, не съществува. Тази наука развива човешкото естество изцяло, когато всички останали науки развиват някои специални центрове. И те са полезни, но като спомагателни средства към Божествената наука. Който се занимава с тази наука, той се вглъбява в себе си, в нещата, и не обръща внимание на външния свят. Всякаква критика е изключена за него.
Той прилича на онзи човек, който бил осъден на смърт, но по царска милост и по царско решение той ще може да се освободи от смъртното наказание, ако се наеме цял ден да разнася пълно гърне с мляко на главата си, без да разлее капка от него.
Знаете ли какво концентриране, какво вглъбяване в себе си се иска от човека, за да изпълни тази задача? Правилното изпълнение на задачата ще определи, ще живее ли този човек, или ще умре.
към беседата >>
Да мисли човек, че може да спре движението на земята или изгряването на слънцето, това показва до каква степен той е горд и тщеславен.
Направете опит и ще видите, че не можете да поместите земята на един милиметър от нейния път. Защо трябва да правите такива големи опити? Като заболеете, направете опит, да видите доколко Бог слуша молитвите ви. Помолете се на Бога, да видите доколко молитвата ви е силна. Силната молитва е в състояние да премахне всякакви болки на човека.
Да мисли човек, че може да спре движението на земята или изгряването на слънцето, това показва до каква степен той е горд и тщеславен.
– Не, никой човек не е в състояние да измени законите, които Бог е поставил.
към беседата >>
Знаете ли какво концентриране, какво вглъбяване в себе си се иска от човека, за да изпълни тази задача?
Тази наука развива човешкото естество изцяло, когато всички останали науки развиват някои специални центрове. И те са полезни, но като спомагателни средства към Божествената наука. Който се занимава с тази наука, той се вглъбява в себе си, в нещата, и не обръща внимание на външния свят. Всякаква критика е изключена за него. Той прилича на онзи човек, който бил осъден на смърт, но по царска милост и по царско решение той ще може да се освободи от смъртното наказание, ако се наеме цял ден да разнася пълно гърне с мляко на главата си, без да разлее капка от него.
Знаете ли какво концентриране, какво вглъбяване в себе си се иска от човека, за да изпълни тази задача?
Правилното изпълнение на задачата ще определи, ще живее ли този човек, или ще умре.
към беседата >>
– Не, никой човек не е в състояние да измени законите, които Бог е поставил.
Защо трябва да правите такива големи опити? Като заболеете, направете опит, да видите доколко Бог слуша молитвите ви. Помолете се на Бога, да видите доколко молитвата ви е силна. Силната молитва е в състояние да премахне всякакви болки на човека. Да мисли човек, че може да спре движението на земята или изгряването на слънцето, това показва до каква степен той е горд и тщеславен.
– Не, никой човек не е в състояние да измени законите, които Бог е поставил.
към беседата >>
Правилното изпълнение на задачата ще определи, ще живее ли този човек, или ще умре.
И те са полезни, но като спомагателни средства към Божествената наука. Който се занимава с тази наука, той се вглъбява в себе си, в нещата, и не обръща внимание на външния свят. Всякаква критика е изключена за него. Той прилича на онзи човек, който бил осъден на смърт, но по царска милост и по царско решение той ще може да се освободи от смъртното наказание, ако се наеме цял ден да разнася пълно гърне с мляко на главата си, без да разлее капка от него. Знаете ли какво концентриране, какво вглъбяване в себе си се иска от човека, за да изпълни тази задача?
Правилното изпълнение на задачата ще определи, ще живее ли този човек, или ще умре.
към беседата >>
Като е дошъл на земята, задачата на човека не се състои в това да изменя законите на Битието, но да се учи.
Като е дошъл на земята, задачата на човека не се състои в това да изменя законите на Битието, но да се учи.
Той има право да запитва защо слънцето изгрява и залязва, защо земята се движи около себе си и около слънцето, защо човек трябва да еволюира, да минава през хиляди форми и т.н. Като си задава тия въпроси, същевременно той наблюдава процесите в природата и ги изучава. Човек не трябва да бъде повърхностен. Той трябва да си дава отчет за всичко, което става около него. Щом си зададе някакъв въпрос, човек трябва да си отговори.
към беседата >>
Следователно, като е дошъл на земята, човек трябва да бъде съсредоточен, вглъбен в себе си.
Следователно, като е дошъл на земята, човек трябва да бъде съсредоточен, вглъбен в себе си.
Всеки момент могат да го извикат на ауденция в невидимия свят. Тази ауденция може да трае дълго или кратко време – това не е важно. Човек трябва да бъде готов за ауденция, а колко време ще трае тя, не зависи от него. – Какво нещо е Господ? – Като ви повикат при Него, ще Го видите.
към беседата >>
2.
Най-високото място / Най-високото място. Закон на икономията в природата
,
МОК
, София, 2.11.1928г.,
И лукът има своята цена.
– Разумно оценяване на радостите и скърбите, или на печалбите, и загубите. Трябва да се ценят и най-малките работи. Казват за някого, че е лукова глава. С това искат да кажат, че няма стойност. Това е криво разбиране.
И лукът има своята цена.
Изучавайте свойствата му, и той ще ви помогне. Може да лекувате с него. Ако някой се оплаква от болка в крака или в ръката, наложете болното място с печен лук и малко масло. Лукът смекчава болката и отнема температурата. Болният ще ви благодари и възнагради.
към беседата >>
Изучавайте свойствата му, и той ще ви помогне.
Трябва да се ценят и най-малките работи. Казват за някого, че е лукова глава. С това искат да кажат, че няма стойност. Това е криво разбиране. И лукът има своята цена.
Изучавайте свойствата му, и той ще ви помогне.
Може да лекувате с него. Ако някой се оплаква от болка в крака или в ръката, наложете болното място с печен лук и малко масло. Лукът смекчава болката и отнема температурата. Болният ще ви благодари и възнагради. Значи, простият лук ще ви помогне да спечелите един приятел, а също така ще ви улесни и материално.
към беседата >>
Може да лекувате с него.
Казват за някого, че е лукова глава. С това искат да кажат, че няма стойност. Това е криво разбиране. И лукът има своята цена. Изучавайте свойствата му, и той ще ви помогне.
Може да лекувате с него.
Ако някой се оплаква от болка в крака или в ръката, наложете болното място с печен лук и малко масло. Лукът смекчава болката и отнема температурата. Болният ще ви благодари и възнагради. Значи, простият лук ще ви помогне да спечелите един приятел, а също така ще ви улесни и материално. Не пренебрегвайте малките неща, за да се ползвате от благата, които крият в себе си.
към беседата >>
Ако някой се оплаква от болка в крака или в ръката, наложете болното място с печен лук и малко масло.
С това искат да кажат, че няма стойност. Това е криво разбиране. И лукът има своята цена. Изучавайте свойствата му, и той ще ви помогне. Може да лекувате с него.
Ако някой се оплаква от болка в крака или в ръката, наложете болното място с печен лук и малко масло.
Лукът смекчава болката и отнема температурата. Болният ще ви благодари и възнагради. Значи, простият лук ще ви помогне да спечелите един приятел, а също така ще ви улесни и материално. Не пренебрегвайте малките неща, за да се ползвате от благата, които крият в себе си.
към беседата >>
Лукът смекчава болката и отнема температурата.
Това е криво разбиране. И лукът има своята цена. Изучавайте свойствата му, и той ще ви помогне. Може да лекувате с него. Ако някой се оплаква от болка в крака или в ръката, наложете болното място с печен лук и малко масло.
Лукът смекчава болката и отнема температурата.
Болният ще ви благодари и възнагради. Значи, простият лук ще ви помогне да спечелите един приятел, а също така ще ви улесни и материално. Не пренебрегвайте малките неща, за да се ползвате от благата, които крият в себе си.
към беседата >>
Болният ще ви благодари и възнагради.
И лукът има своята цена. Изучавайте свойствата му, и той ще ви помогне. Може да лекувате с него. Ако някой се оплаква от болка в крака или в ръката, наложете болното място с печен лук и малко масло. Лукът смекчава болката и отнема температурата.
Болният ще ви благодари и възнагради.
Значи, простият лук ще ви помогне да спечелите един приятел, а също така ще ви улесни и материално. Не пренебрегвайте малките неща, за да се ползвате от благата, които крият в себе си.
към беседата >>
Значи, простият лук ще ви помогне да спечелите един приятел, а също така ще ви улесни и материално.
Изучавайте свойствата му, и той ще ви помогне. Може да лекувате с него. Ако някой се оплаква от болка в крака или в ръката, наложете болното място с печен лук и малко масло. Лукът смекчава болката и отнема температурата. Болният ще ви благодари и възнагради.
Значи, простият лук ще ви помогне да спечелите един приятел, а също така ще ви улесни и материално.
Не пренебрегвайте малките неща, за да се ползвате от благата, които крият в себе си.
към беседата >>
Не пренебрегвайте малките неща, за да се ползвате от благата, които крият в себе си.
Може да лекувате с него. Ако някой се оплаква от болка в крака или в ръката, наложете болното място с печен лук и малко масло. Лукът смекчава болката и отнема температурата. Болният ще ви благодари и възнагради. Значи, простият лук ще ви помогне да спечелите един приятел, а също така ще ви улесни и материално.
Не пренебрегвайте малките неща, за да се ползвате от благата, които крият в себе си.
към беседата >>
Като ученици, вие трябва да спазвате закона за икономията в природата.
Като ученици, вие трябва да спазвате закона за икономията в природата.
Каже ли ви тя, че това, което желаете, не е за вас, не настоявайте да го получите. В това отношение природата е строга. Тя не позволява на своите деца никакви излишни неща, никакви удоволствания. Тя дава на всекиго според дарбите и способностите му. Не се стремете към големи работи, за реализирането на които са нужни големи разходи.
към беседата >>
Каже ли ви тя, че това, което желаете, не е за вас, не настоявайте да го получите.
Като ученици, вие трябва да спазвате закона за икономията в природата.
Каже ли ви тя, че това, което желаете, не е за вас, не настоявайте да го получите.
В това отношение природата е строга. Тя не позволява на своите деца никакви излишни неща, никакви удоволствания. Тя дава на всекиго според дарбите и способностите му. Не се стремете към големи работи, за реализирането на които са нужни големи разходи. Те причиняват ненужни страдания.
към беседата >>
В това отношение природата е строга.
Като ученици, вие трябва да спазвате закона за икономията в природата. Каже ли ви тя, че това, което желаете, не е за вас, не настоявайте да го получите.
В това отношение природата е строга.
Тя не позволява на своите деца никакви излишни неща, никакви удоволствания. Тя дава на всекиго според дарбите и способностите му. Не се стремете към големи работи, за реализирането на които са нужни големи разходи. Те причиняват ненужни страдания. Дето има загуби, там има страдания; дето са печалбите, там са и радостите.
към беседата >>
Тя не позволява на своите деца никакви излишни неща, никакви удоволствания.
Като ученици, вие трябва да спазвате закона за икономията в природата. Каже ли ви тя, че това, което желаете, не е за вас, не настоявайте да го получите. В това отношение природата е строга.
Тя не позволява на своите деца никакви излишни неща, никакви удоволствания.
Тя дава на всекиго според дарбите и способностите му. Не се стремете към големи работи, за реализирането на които са нужни големи разходи. Те причиняват ненужни страдания. Дето има загуби, там има страдания; дето са печалбите, там са и радостите.
към беседата >>
Тя дава на всекиго според дарбите и способностите му.
Като ученици, вие трябва да спазвате закона за икономията в природата. Каже ли ви тя, че това, което желаете, не е за вас, не настоявайте да го получите. В това отношение природата е строга. Тя не позволява на своите деца никакви излишни неща, никакви удоволствания.
Тя дава на всекиго според дарбите и способностите му.
Не се стремете към големи работи, за реализирането на които са нужни големи разходи. Те причиняват ненужни страдания. Дето има загуби, там има страдания; дето са печалбите, там са и радостите.
към беседата >>
Не се стремете към големи работи, за реализирането на които са нужни големи разходи.
Като ученици, вие трябва да спазвате закона за икономията в природата. Каже ли ви тя, че това, което желаете, не е за вас, не настоявайте да го получите. В това отношение природата е строга. Тя не позволява на своите деца никакви излишни неща, никакви удоволствания. Тя дава на всекиго според дарбите и способностите му.
Не се стремете към големи работи, за реализирането на които са нужни големи разходи.
Те причиняват ненужни страдания. Дето има загуби, там има страдания; дето са печалбите, там са и радостите.
към беседата >>
Те причиняват ненужни страдания.
Каже ли ви тя, че това, което желаете, не е за вас, не настоявайте да го получите. В това отношение природата е строга. Тя не позволява на своите деца никакви излишни неща, никакви удоволствания. Тя дава на всекиго според дарбите и способностите му. Не се стремете към големи работи, за реализирането на които са нужни големи разходи.
Те причиняват ненужни страдания.
Дето има загуби, там има страдания; дето са печалбите, там са и радостите.
към беседата >>
Дето има загуби, там има страдания; дето са печалбите, там са и радостите.
В това отношение природата е строга. Тя не позволява на своите деца никакви излишни неща, никакви удоволствания. Тя дава на всекиго според дарбите и способностите му. Не се стремете към големи работи, за реализирането на които са нужни големи разходи. Те причиняват ненужни страдания.
Дето има загуби, там има страдания; дето са печалбите, там са и радостите.
към беседата >>
Какво е нужно на човека при сегашните условия?
Какво е нужно на човека при сегашните условия?
– Здраво тяло, добро сърце и светъл ум, който слугува на сърцето. Умът подтиква, подкрепва и забавлява сърцето. Както майката се справя със своенравното си дете чрез играчки, забави и сладки работи, така умът се справя със своенравното сърце. Той поддържа огъня на сърцето.
към беседата >>
– Здраво тяло, добро сърце и светъл ум, който слугува на сърцето.
Какво е нужно на човека при сегашните условия?
– Здраво тяло, добро сърце и светъл ум, който слугува на сърцето.
Умът подтиква, подкрепва и забавлява сърцето. Както майката се справя със своенравното си дете чрез играчки, забави и сладки работи, така умът се справя със своенравното сърце. Той поддържа огъня на сърцето.
към беседата >>
Умът подтиква, подкрепва и забавлява сърцето.
Какво е нужно на човека при сегашните условия? – Здраво тяло, добро сърце и светъл ум, който слугува на сърцето.
Умът подтиква, подкрепва и забавлява сърцето.
Както майката се справя със своенравното си дете чрез играчки, забави и сладки работи, така умът се справя със своенравното сърце. Той поддържа огъня на сърцето.
към беседата >>
Както майката се справя със своенравното си дете чрез играчки, забави и сладки работи, така умът се справя със своенравното сърце.
Какво е нужно на човека при сегашните условия? – Здраво тяло, добро сърце и светъл ум, който слугува на сърцето. Умът подтиква, подкрепва и забавлява сърцето.
Както майката се справя със своенравното си дете чрез играчки, забави и сладки работи, така умът се справя със своенравното сърце.
Той поддържа огъня на сърцето.
към беседата >>
Той поддържа огъня на сърцето.
Какво е нужно на човека при сегашните условия? – Здраво тяло, добро сърце и светъл ум, който слугува на сърцето. Умът подтиква, подкрепва и забавлява сърцето. Както майката се справя със своенравното си дете чрез играчки, забави и сладки работи, така умът се справя със своенравното сърце.
Той поддържа огъня на сърцето.
към беседата >>
Защо е нужно човек да изучава закона на икономията?
Защо е нужно човек да изучава закона на икономията?
– За да не страда. Природата не обича разточителността. Самовъзпитанието има за цел да научи човека, кои от желанията си да реализира и как да ги реализира. Ако е богат, той може да реализира желания, подобни на тези, които слонът има; ако е беден, нека реализира само желания, подобни на желанията на гълъба. Благодари на гълъбчето, ако може да ти донася радостни вести.
към беседата >>
– За да не страда.
Защо е нужно човек да изучава закона на икономията?
– За да не страда.
Природата не обича разточителността. Самовъзпитанието има за цел да научи човека, кои от желанията си да реализира и как да ги реализира. Ако е богат, той може да реализира желания, подобни на тези, които слонът има; ако е беден, нека реализира само желания, подобни на желанията на гълъба. Благодари на гълъбчето, ако може да ти донася радостни вести. Гълъбът донесе на Ноя маслиново клонче, с което му съобщи радостната вест, че на земята има вече условия за живот.
към беседата >>
Природата не обича разточителността.
Защо е нужно човек да изучава закона на икономията? – За да не страда.
Природата не обича разточителността.
Самовъзпитанието има за цел да научи човека, кои от желанията си да реализира и как да ги реализира. Ако е богат, той може да реализира желания, подобни на тези, които слонът има; ако е беден, нека реализира само желания, подобни на желанията на гълъба. Благодари на гълъбчето, ако може да ти донася радостни вести. Гълъбът донесе на Ноя маслиново клонче, с което му съобщи радостната вест, че на земята има вече условия за живот.
към беседата >>
Самовъзпитанието има за цел да научи човека, кои от желанията си да реализира и как да ги реализира.
Защо е нужно човек да изучава закона на икономията? – За да не страда. Природата не обича разточителността.
Самовъзпитанието има за цел да научи човека, кои от желанията си да реализира и как да ги реализира.
Ако е богат, той може да реализира желания, подобни на тези, които слонът има; ако е беден, нека реализира само желания, подобни на желанията на гълъба. Благодари на гълъбчето, ако може да ти донася радостни вести. Гълъбът донесе на Ноя маслиново клонче, с което му съобщи радостната вест, че на земята има вече условия за живот.
към беседата >>
Ако е богат, той може да реализира желания, подобни на тези, които слонът има; ако е беден, нека реализира само желания, подобни на желанията на гълъба.
Защо е нужно човек да изучава закона на икономията? – За да не страда. Природата не обича разточителността. Самовъзпитанието има за цел да научи човека, кои от желанията си да реализира и как да ги реализира.
Ако е богат, той може да реализира желания, подобни на тези, които слонът има; ако е беден, нека реализира само желания, подобни на желанията на гълъба.
Благодари на гълъбчето, ако може да ти донася радостни вести. Гълъбът донесе на Ноя маслиново клонче, с което му съобщи радостната вест, че на земята има вече условия за живот.
към беседата >>
Благодари на гълъбчето, ако може да ти донася радостни вести.
Защо е нужно човек да изучава закона на икономията? – За да не страда. Природата не обича разточителността. Самовъзпитанието има за цел да научи човека, кои от желанията си да реализира и как да ги реализира. Ако е богат, той може да реализира желания, подобни на тези, които слонът има; ако е беден, нека реализира само желания, подобни на желанията на гълъба.
Благодари на гълъбчето, ако може да ти донася радостни вести.
Гълъбът донесе на Ноя маслиново клонче, с което му съобщи радостната вест, че на земята има вече условия за живот.
към беседата >>
Гълъбът донесе на Ноя маслиново клонче, с което му съобщи радостната вест, че на земята има вече условия за живот.
– За да не страда. Природата не обича разточителността. Самовъзпитанието има за цел да научи човека, кои от желанията си да реализира и как да ги реализира. Ако е богат, той може да реализира желания, подобни на тези, които слонът има; ако е беден, нека реализира само желания, подобни на желанията на гълъба. Благодари на гълъбчето, ако може да ти донася радостни вести.
Гълъбът донесе на Ноя маслиново клонче, с което му съобщи радостната вест, че на земята има вече условия за живот.
към беседата >>
Запитали едно дете: – Защо Господ направил птиците с два крака?
Запитали едно дете: – Защо Господ направил птиците с два крака?
– За да ходят бързо. – Защо направил човека с две ръце? – За да работи. – Защо кучето има уста? – За да лае.
към беседата >>
– За да ходят бързо.
Запитали едно дете: – Защо Господ направил птиците с два крака?
– За да ходят бързо.
– Защо направил човека с две ръце? – За да работи. – Защо кучето има уста? – За да лае. Какво ще каже детето за човешката уста?
към беседата >>
– Защо направил човека с две ръце?
Запитали едно дете: – Защо Господ направил птиците с два крака? – За да ходят бързо.
– Защо направил човека с две ръце?
– За да работи. – Защо кучето има уста? – За да лае. Какво ще каже детето за човешката уста? Защо е устата на човека: да се храни с нея, или да говори?
към беседата >>
– За да работи.
Запитали едно дете: – Защо Господ направил птиците с два крака? – За да ходят бързо. – Защо направил човека с две ръце?
– За да работи.
– Защо кучето има уста? – За да лае. Какво ще каже детето за човешката уста? Защо е устата на човека: да се храни с нея, или да говори?
към беседата >>
– Защо кучето има уста?
Запитали едно дете: – Защо Господ направил птиците с два крака? – За да ходят бързо. – Защо направил човека с две ръце? – За да работи.
– Защо кучето има уста?
– За да лае. Какво ще каже детето за човешката уста? Защо е устата на човека: да се храни с нея, или да говори?
към беседата >>
– За да лае.
Запитали едно дете: – Защо Господ направил птиците с два крака? – За да ходят бързо. – Защо направил човека с две ръце? – За да работи. – Защо кучето има уста?
– За да лае.
Какво ще каже детето за човешката уста? Защо е устата на човека: да се храни с нея, или да говори?
към беседата >>
Какво ще каже детето за човешката уста?
– За да ходят бързо. – Защо направил човека с две ръце? – За да работи. – Защо кучето има уста? – За да лае.
Какво ще каже детето за човешката уста?
Защо е устата на човека: да се храни с нея, или да говори?
към беседата >>
Защо е устата на човека: да се храни с нея, или да говори?
– Защо направил човека с две ръце? – За да работи. – Защо кучето има уста? – За да лае. Какво ще каже детето за човешката уста?
Защо е устата на човека: да се храни с нея, или да говори?
към беседата >>
Представете си, че сте написали числата от 1-9 в естествения им ред.
Представете си, че сте написали числата от 1-9 в естествения им ред.
Кое е най-голямо от тези числа? – Деветорката. – Защо? – Защото има девет единици. Обаче, ако напишем числата от 1-9 така, че да представят едно число, тогава единицата ще бъде най-голяма: 123,456,789.
към беседата >>
Кое е най-голямо от тези числа?
Представете си, че сте написали числата от 1-9 в естествения им ред.
Кое е най-голямо от тези числа?
– Деветорката. – Защо? – Защото има девет единици. Обаче, ако напишем числата от 1-9 така, че да представят едно число, тогава единицата ще бъде най-голяма: 123,456,789. Ако имате една кошница пълна с ябълки, единицата ще бъде най-голяма.
към беседата >>
– Деветорката.
Представете си, че сте написали числата от 1-9 в естествения им ред. Кое е най-голямо от тези числа?
– Деветорката.
– Защо? – Защото има девет единици. Обаче, ако напишем числата от 1-9 така, че да представят едно число, тогава единицата ще бъде най-голяма: 123,456,789. Ако имате една кошница пълна с ябълки, единицата ще бъде най-голяма. – Защо?
към беседата >>
– Защо?
Представете си, че сте написали числата от 1-9 в естествения им ред. Кое е най-голямо от тези числа? – Деветорката.
– Защо?
– Защото има девет единици. Обаче, ако напишем числата от 1-9 така, че да представят едно число, тогава единицата ще бъде най-голяма: 123,456,789. Ако имате една кошница пълна с ябълки, единицата ще бъде най-голяма. – Защо? – Защото, колкото ябълки да извадите от кошницата, те ще съставят част от цялото.
към беседата >>
– Защото има девет единици.
Представете си, че сте написали числата от 1-9 в естествения им ред. Кое е най-голямо от тези числа? – Деветорката. – Защо?
– Защото има девет единици.
Обаче, ако напишем числата от 1-9 така, че да представят едно число, тогава единицата ще бъде най-голяма: 123,456,789. Ако имате една кошница пълна с ябълки, единицата ще бъде най-голяма. – Защо? – Защото, колкото ябълки да извадите от кошницата, те ще съставят част от цялото. Десет ябълки представят само част от всичките ябълки в кошницата като единица.
към беседата >>
Обаче, ако напишем числата от 1-9 така, че да представят едно число, тогава единицата ще бъде най-голяма: 123,456,789.
Представете си, че сте написали числата от 1-9 в естествения им ред. Кое е най-голямо от тези числа? – Деветорката. – Защо? – Защото има девет единици.
Обаче, ако напишем числата от 1-9 така, че да представят едно число, тогава единицата ще бъде най-голяма: 123,456,789.
Ако имате една кошница пълна с ябълки, единицата ще бъде най-голяма. – Защо? – Защото, колкото ябълки да извадите от кошницата, те ще съставят част от цялото. Десет ябълки представят само част от всичките ябълки в кошницата като единица. Или, ако разделим една ябълка на десет равни части, всяка част е по-малка от цялата ябълка.
към беседата >>
Ако имате една кошница пълна с ябълки, единицата ще бъде най-голяма.
Кое е най-голямо от тези числа? – Деветорката. – Защо? – Защото има девет единици. Обаче, ако напишем числата от 1-9 така, че да представят едно число, тогава единицата ще бъде най-голяма: 123,456,789.
Ако имате една кошница пълна с ябълки, единицата ще бъде най-голяма.
– Защо? – Защото, колкото ябълки да извадите от кошницата, те ще съставят част от цялото. Десет ябълки представят само част от всичките ябълки в кошницата като единица. Или, ако разделим една ябълка на десет равни части, всяка част е по-малка от цялата ябълка. Кое деление предпочитате: първото или второто?
към беседата >>
– Защо?
– Деветорката. – Защо? – Защото има девет единици. Обаче, ако напишем числата от 1-9 така, че да представят едно число, тогава единицата ще бъде най-голяма: 123,456,789. Ако имате една кошница пълна с ябълки, единицата ще бъде най-голяма.
– Защо?
– Защото, колкото ябълки да извадите от кошницата, те ще съставят част от цялото. Десет ябълки представят само част от всичките ябълки в кошницата като единица. Или, ако разделим една ябълка на десет равни части, всяка част е по-малка от цялата ябълка. Кое деление предпочитате: първото или второто? Ако сте десет души, при първото деление всеки ще получи по една ябълка, а при второто – по една десета част от ябълката.
към беседата >>
– Защото, колкото ябълки да извадите от кошницата, те ще съставят част от цялото.
– Защо? – Защото има девет единици. Обаче, ако напишем числата от 1-9 така, че да представят едно число, тогава единицата ще бъде най-голяма: 123,456,789. Ако имате една кошница пълна с ябълки, единицата ще бъде най-голяма. – Защо?
– Защото, колкото ябълки да извадите от кошницата, те ще съставят част от цялото.
Десет ябълки представят само част от всичките ябълки в кошницата като единица. Или, ако разделим една ябълка на десет равни части, всяка част е по-малка от цялата ябълка. Кое деление предпочитате: първото или второто? Ако сте десет души, при първото деление всеки ще получи по една ябълка, а при второто – по една десета част от ябълката. Какво ще направите със семките на ябълката, като я изядете?
към беседата >>
Десет ябълки представят само част от всичките ябълки в кошницата като единица.
– Защото има девет единици. Обаче, ако напишем числата от 1-9 така, че да представят едно число, тогава единицата ще бъде най-голяма: 123,456,789. Ако имате една кошница пълна с ябълки, единицата ще бъде най-голяма. – Защо? – Защото, колкото ябълки да извадите от кошницата, те ще съставят част от цялото.
Десет ябълки представят само част от всичките ябълки в кошницата като единица.
Или, ако разделим една ябълка на десет равни части, всяка част е по-малка от цялата ябълка. Кое деление предпочитате: първото или второто? Ако сте десет души, при първото деление всеки ще получи по една ябълка, а при второто – по една десета част от ябълката. Какво ще направите със семките на ябълката, като я изядете? Ако сте разумен, ще ги посадите.
към беседата >>
Или, ако разделим една ябълка на десет равни части, всяка част е по-малка от цялата ябълка.
Обаче, ако напишем числата от 1-9 така, че да представят едно число, тогава единицата ще бъде най-голяма: 123,456,789. Ако имате една кошница пълна с ябълки, единицата ще бъде най-голяма. – Защо? – Защото, колкото ябълки да извадите от кошницата, те ще съставят част от цялото. Десет ябълки представят само част от всичките ябълки в кошницата като единица.
Или, ако разделим една ябълка на десет равни части, всяка част е по-малка от цялата ябълка.
Кое деление предпочитате: първото или второто? Ако сте десет души, при първото деление всеки ще получи по една ябълка, а при второто – по една десета част от ябълката. Какво ще направите със семките на ябълката, като я изядете? Ако сте разумен, ще ги посадите. Добре е, като ядете плодове, сладки и кисели, да броите по колко семки има във всеки плод, а след това да ги посадите, да видите, какви дървета ще израснат.
към беседата >>
Кое деление предпочитате: първото или второто?
Ако имате една кошница пълна с ябълки, единицата ще бъде най-голяма. – Защо? – Защото, колкото ябълки да извадите от кошницата, те ще съставят част от цялото. Десет ябълки представят само част от всичките ябълки в кошницата като единица. Или, ако разделим една ябълка на десет равни части, всяка част е по-малка от цялата ябълка.
Кое деление предпочитате: първото или второто?
Ако сте десет души, при първото деление всеки ще получи по една ябълка, а при второто – по една десета част от ябълката. Какво ще направите със семките на ябълката, като я изядете? Ако сте разумен, ще ги посадите. Добре е, като ядете плодове, сладки и кисели, да броите по колко семки има във всеки плод, а след това да ги посадите, да видите, какви дървета ще израснат. Забелязано е, че сладките и вкусни плодове, например, дините, съдържат по-малко семки от безвкусните.
към беседата >>
Ако сте десет души, при първото деление всеки ще получи по една ябълка, а при второто – по една десета част от ябълката.
– Защо? – Защото, колкото ябълки да извадите от кошницата, те ще съставят част от цялото. Десет ябълки представят само част от всичките ябълки в кошницата като единица. Или, ако разделим една ябълка на десет равни части, всяка част е по-малка от цялата ябълка. Кое деление предпочитате: първото или второто?
Ако сте десет души, при първото деление всеки ще получи по една ябълка, а при второто – по една десета част от ябълката.
Какво ще направите със семките на ябълката, като я изядете? Ако сте разумен, ще ги посадите. Добре е, като ядете плодове, сладки и кисели, да броите по колко семки има във всеки плод, а след това да ги посадите, да видите, какви дървета ще израснат. Забелязано е, че сладките и вкусни плодове, например, дините, съдържат по-малко семки от безвкусните. Значи, сладостта на динята е отишла в семките.
към беседата >>
Какво ще направите със семките на ябълката, като я изядете?
– Защото, колкото ябълки да извадите от кошницата, те ще съставят част от цялото. Десет ябълки представят само част от всичките ябълки в кошницата като единица. Или, ако разделим една ябълка на десет равни части, всяка част е по-малка от цялата ябълка. Кое деление предпочитате: първото или второто? Ако сте десет души, при първото деление всеки ще получи по една ябълка, а при второто – по една десета част от ябълката.
Какво ще направите със семките на ябълката, като я изядете?
Ако сте разумен, ще ги посадите. Добре е, като ядете плодове, сладки и кисели, да броите по колко семки има във всеки плод, а след това да ги посадите, да видите, какви дървета ще израснат. Забелязано е, че сладките и вкусни плодове, например, дините, съдържат по-малко семки от безвкусните. Значи, сладостта на динята е отишла в семките. Колкото по-малко семки има една диня, толкова е по-сладка, защото сладостта остава в тъканта й.
към беседата >>
Ако сте разумен, ще ги посадите.
Десет ябълки представят само част от всичките ябълки в кошницата като единица. Или, ако разделим една ябълка на десет равни части, всяка част е по-малка от цялата ябълка. Кое деление предпочитате: първото или второто? Ако сте десет души, при първото деление всеки ще получи по една ябълка, а при второто – по една десета част от ябълката. Какво ще направите със семките на ябълката, като я изядете?
Ако сте разумен, ще ги посадите.
Добре е, като ядете плодове, сладки и кисели, да броите по колко семки има във всеки плод, а след това да ги посадите, да видите, какви дървета ще израснат. Забелязано е, че сладките и вкусни плодове, например, дините, съдържат по-малко семки от безвкусните. Значи, сладостта на динята е отишла в семките. Колкото по-малко семки има една диня, толкова е по-сладка, защото сладостта остава в тъканта й. Този закон действа и в човешкия живот.
към беседата >>
Добре е, като ядете плодове, сладки и кисели, да броите по колко семки има във всеки плод, а след това да ги посадите, да видите, какви дървета ще израснат.
Или, ако разделим една ябълка на десет равни части, всяка част е по-малка от цялата ябълка. Кое деление предпочитате: първото или второто? Ако сте десет души, при първото деление всеки ще получи по една ябълка, а при второто – по една десета част от ябълката. Какво ще направите със семките на ябълката, като я изядете? Ако сте разумен, ще ги посадите.
Добре е, като ядете плодове, сладки и кисели, да броите по колко семки има във всеки плод, а след това да ги посадите, да видите, какви дървета ще израснат.
Забелязано е, че сладките и вкусни плодове, например, дините, съдържат по-малко семки от безвкусните. Значи, сладостта на динята е отишла в семките. Колкото по-малко семки има една диня, толкова е по-сладка, защото сладостта остава в тъканта й. Този закон действа и в човешкия живот. Семейства, в които има много деца, са по-бедни от тези, които имат малко деца.
към беседата >>
Забелязано е, че сладките и вкусни плодове, например, дините, съдържат по-малко семки от безвкусните.
Кое деление предпочитате: първото или второто? Ако сте десет души, при първото деление всеки ще получи по една ябълка, а при второто – по една десета част от ябълката. Какво ще направите със семките на ябълката, като я изядете? Ако сте разумен, ще ги посадите. Добре е, като ядете плодове, сладки и кисели, да броите по колко семки има във всеки плод, а след това да ги посадите, да видите, какви дървета ще израснат.
Забелязано е, че сладките и вкусни плодове, например, дините, съдържат по-малко семки от безвкусните.
Значи, сладостта на динята е отишла в семките. Колкото по-малко семки има една диня, толкова е по-сладка, защото сладостта остава в тъканта й. Този закон действа и в човешкия живот. Семейства, в които има много деца, са по-бедни от тези, които имат малко деца. При това, родители, които имат повече деца, са по-слаби от тези, които имат едно-две деца.
към беседата >>
Значи, сладостта на динята е отишла в семките.
Ако сте десет души, при първото деление всеки ще получи по една ябълка, а при второто – по една десета част от ябълката. Какво ще направите със семките на ябълката, като я изядете? Ако сте разумен, ще ги посадите. Добре е, като ядете плодове, сладки и кисели, да броите по колко семки има във всеки плод, а след това да ги посадите, да видите, какви дървета ще израснат. Забелязано е, че сладките и вкусни плодове, например, дините, съдържат по-малко семки от безвкусните.
Значи, сладостта на динята е отишла в семките.
Колкото по-малко семки има една диня, толкова е по-сладка, защото сладостта остава в тъканта й. Този закон действа и в човешкия живот. Семейства, в които има много деца, са по-бедни от тези, които имат малко деца. При това, родители, които имат повече деца, са по-слаби от тези, които имат едно-две деца. Друг е въпросът, ако децата, които се раждат в едно семейство, са от висока култура.
към беседата >>
Колкото по-малко семки има една диня, толкова е по-сладка, защото сладостта остава в тъканта й.
Какво ще направите със семките на ябълката, като я изядете? Ако сте разумен, ще ги посадите. Добре е, като ядете плодове, сладки и кисели, да броите по колко семки има във всеки плод, а след това да ги посадите, да видите, какви дървета ще израснат. Забелязано е, че сладките и вкусни плодове, например, дините, съдържат по-малко семки от безвкусните. Значи, сладостта на динята е отишла в семките.
Колкото по-малко семки има една диня, толкова е по-сладка, защото сладостта остава в тъканта й.
Този закон действа и в човешкия живот. Семейства, в които има много деца, са по-бедни от тези, които имат малко деца. При това, родители, които имат повече деца, са по-слаби от тези, които имат едно-две деца. Друг е въпросът, ако децата, които се раждат в едно семейство, са от висока култура. При това положение, макар, че са повече деца в семейството, те предават голяма енергия на родителите си.
към беседата >>
Този закон действа и в човешкия живот.
Ако сте разумен, ще ги посадите. Добре е, като ядете плодове, сладки и кисели, да броите по колко семки има във всеки плод, а след това да ги посадите, да видите, какви дървета ще израснат. Забелязано е, че сладките и вкусни плодове, например, дините, съдържат по-малко семки от безвкусните. Значи, сладостта на динята е отишла в семките. Колкото по-малко семки има една диня, толкова е по-сладка, защото сладостта остава в тъканта й.
Този закон действа и в човешкия живот.
Семейства, в които има много деца, са по-бедни от тези, които имат малко деца. При това, родители, които имат повече деца, са по-слаби от тези, които имат едно-две деца. Друг е въпросът, ако децата, които се раждат в едно семейство, са от висока култура. При това положение, макар, че са повече деца в семейството, те предават голяма енергия на родителите си. Когато децата са от низка култура, майките осиромашават и отслабват; когато децата са от висока култура, майките разбогатяват и се засилват.
към беседата >>
Семейства, в които има много деца, са по-бедни от тези, които имат малко деца.
Добре е, като ядете плодове, сладки и кисели, да броите по колко семки има във всеки плод, а след това да ги посадите, да видите, какви дървета ще израснат. Забелязано е, че сладките и вкусни плодове, например, дините, съдържат по-малко семки от безвкусните. Значи, сладостта на динята е отишла в семките. Колкото по-малко семки има една диня, толкова е по-сладка, защото сладостта остава в тъканта й. Този закон действа и в човешкия живот.
Семейства, в които има много деца, са по-бедни от тези, които имат малко деца.
При това, родители, които имат повече деца, са по-слаби от тези, които имат едно-две деца. Друг е въпросът, ако децата, които се раждат в едно семейство, са от висока култура. При това положение, макар, че са повече деца в семейството, те предават голяма енергия на родителите си. Когато децата са от низка култура, майките осиромашават и отслабват; когато децата са от висока култура, майките разбогатяват и се засилват. Същият закон има отношение и към човешките мисли и чувства.
към беседата >>
При това, родители, които имат повече деца, са по-слаби от тези, които имат едно-две деца.
Забелязано е, че сладките и вкусни плодове, например, дините, съдържат по-малко семки от безвкусните. Значи, сладостта на динята е отишла в семките. Колкото по-малко семки има една диня, толкова е по-сладка, защото сладостта остава в тъканта й. Този закон действа и в човешкия живот. Семейства, в които има много деца, са по-бедни от тези, които имат малко деца.
При това, родители, които имат повече деца, са по-слаби от тези, които имат едно-две деца.
Друг е въпросът, ако децата, които се раждат в едно семейство, са от висока култура. При това положение, макар, че са повече деца в семейството, те предават голяма енергия на родителите си. Когато децата са от низка култура, майките осиромашават и отслабват; когато децата са от висока култура, майките разбогатяват и се засилват. Същият закон има отношение и към човешките мисли и чувства. Когато мислите и чувствата на човека са от нисш характер, той губи силата си; когато са от висш характер,той придобива енергия и става способен за работа.
към беседата >>
Друг е въпросът, ако децата, които се раждат в едно семейство, са от висока култура.
Значи, сладостта на динята е отишла в семките. Колкото по-малко семки има една диня, толкова е по-сладка, защото сладостта остава в тъканта й. Този закон действа и в човешкия живот. Семейства, в които има много деца, са по-бедни от тези, които имат малко деца. При това, родители, които имат повече деца, са по-слаби от тези, които имат едно-две деца.
Друг е въпросът, ако децата, които се раждат в едно семейство, са от висока култура.
При това положение, макар, че са повече деца в семейството, те предават голяма енергия на родителите си. Когато децата са от низка култура, майките осиромашават и отслабват; когато децата са от висока култура, майките разбогатяват и се засилват. Същият закон има отношение и към човешките мисли и чувства. Когато мислите и чувствата на човека са от нисш характер, той губи силата си; когато са от висш характер,той придобива енергия и става способен за работа.
към беседата >>
При това положение, макар, че са повече деца в семейството, те предават голяма енергия на родителите си.
Колкото по-малко семки има една диня, толкова е по-сладка, защото сладостта остава в тъканта й. Този закон действа и в човешкия живот. Семейства, в които има много деца, са по-бедни от тези, които имат малко деца. При това, родители, които имат повече деца, са по-слаби от тези, които имат едно-две деца. Друг е въпросът, ако децата, които се раждат в едно семейство, са от висока култура.
При това положение, макар, че са повече деца в семейството, те предават голяма енергия на родителите си.
Когато децата са от низка култура, майките осиромашават и отслабват; когато децата са от висока култура, майките разбогатяват и се засилват. Същият закон има отношение и към човешките мисли и чувства. Когато мислите и чувствата на човека са от нисш характер, той губи силата си; когато са от висш характер,той придобива енергия и става способен за работа.
към беседата >>
Когато децата са от низка култура, майките осиромашават и отслабват; когато децата са от висока култура, майките разбогатяват и се засилват.
Този закон действа и в човешкия живот. Семейства, в които има много деца, са по-бедни от тези, които имат малко деца. При това, родители, които имат повече деца, са по-слаби от тези, които имат едно-две деца. Друг е въпросът, ако децата, които се раждат в едно семейство, са от висока култура. При това положение, макар, че са повече деца в семейството, те предават голяма енергия на родителите си.
Когато децата са от низка култура, майките осиромашават и отслабват; когато децата са от висока култура, майките разбогатяват и се засилват.
Същият закон има отношение и към човешките мисли и чувства. Когато мислите и чувствата на човека са от нисш характер, той губи силата си; когато са от висш характер,той придобива енергия и става способен за работа.
към беседата >>
Същият закон има отношение и към човешките мисли и чувства.
Семейства, в които има много деца, са по-бедни от тези, които имат малко деца. При това, родители, които имат повече деца, са по-слаби от тези, които имат едно-две деца. Друг е въпросът, ако децата, които се раждат в едно семейство, са от висока култура. При това положение, макар, че са повече деца в семейството, те предават голяма енергия на родителите си. Когато децата са от низка култура, майките осиромашават и отслабват; когато децата са от висока култура, майките разбогатяват и се засилват.
Същият закон има отношение и към човешките мисли и чувства.
Когато мислите и чувствата на човека са от нисш характер, той губи силата си; когато са от висш характер,той придобива енергия и става способен за работа.
към беседата >>
Когато мислите и чувствата на човека са от нисш характер, той губи силата си; когато са от висш характер,той придобива енергия и става способен за работа.
При това, родители, които имат повече деца, са по-слаби от тези, които имат едно-две деца. Друг е въпросът, ако децата, които се раждат в едно семейство, са от висока култура. При това положение, макар, че са повече деца в семейството, те предават голяма енергия на родителите си. Когато децата са от низка култура, майките осиромашават и отслабват; когато децата са от висока култура, майките разбогатяват и се засилват. Същият закон има отношение и към човешките мисли и чувства.
Когато мислите и чувствата на човека са от нисш характер, той губи силата си; когато са от висш характер,той придобива енергия и става способен за работа.
към беседата >>
Като ученици, вие трябва да разглеждате формите в природата, да видите, какви мисли и разсъждения събуждат те във вас.
Като ученици, вие трябва да разглеждате формите в природата, да видите, какви мисли и разсъждения събуждат те във вас.
Ако видите линиите на човешкото лице във фиг. 1., вие започвате да мислите върху човека, какво представя той. Ако същите линии се поставят в друго положение, фиг. 2, вие ще мислите върху други неща. Тези линии ще ви напомнят по-скоро някакъв терен в природата, със своите извивания и начупвания, отколкото човешко лице.
към беседата >>
Ако видите линиите на човешкото лице във фиг.
Като ученици, вие трябва да разглеждате формите в природата, да видите, какви мисли и разсъждения събуждат те във вас.
Ако видите линиите на човешкото лице във фиг.
1., вие започвате да мислите върху човека, какво представя той. Ако същите линии се поставят в друго положение, фиг. 2, вие ще мислите върху други неща. Тези линии ще ви напомнят по-скоро някакъв терен в природата, със своите извивания и начупвания, отколкото човешко лице. Ако пък погледнете рисунките на фигура 3, ще кажете, че първата представя кошер, а втората – плодно дърво.
към беседата >>
1., вие започвате да мислите върху човека, какво представя той.
Като ученици, вие трябва да разглеждате формите в природата, да видите, какви мисли и разсъждения събуждат те във вас. Ако видите линиите на човешкото лице във фиг.
1., вие започвате да мислите върху човека, какво представя той.
Ако същите линии се поставят в друго положение, фиг. 2, вие ще мислите върху други неща. Тези линии ще ви напомнят по-скоро някакъв терен в природата, със своите извивания и начупвания, отколкото човешко лице. Ако пък погледнете рисунките на фигура 3, ще кажете, че първата представя кошер, а втората – плодно дърво. Ако кошерът и дървото са, в гората, от кошера ще се възползва мечката, като любителка на меда, а от дървото – детето, като любител на плодове.
към беседата >>
Ако същите линии се поставят в друго положение, фиг.
Като ученици, вие трябва да разглеждате формите в природата, да видите, какви мисли и разсъждения събуждат те във вас. Ако видите линиите на човешкото лице във фиг. 1., вие започвате да мислите върху човека, какво представя той.
Ако същите линии се поставят в друго положение, фиг.
2, вие ще мислите върху други неща. Тези линии ще ви напомнят по-скоро някакъв терен в природата, със своите извивания и начупвания, отколкото човешко лице. Ако пък погледнете рисунките на фигура 3, ще кажете, че първата представя кошер, а втората – плодно дърво. Ако кошерът и дървото са, в гората, от кошера ще се възползва мечката, като любителка на меда, а от дървото – детето, като любител на плодове. Като се намери пред яденето, човек се проявява като майстор.
към беседата >>
2, вие ще мислите върху други неща.
Като ученици, вие трябва да разглеждате формите в природата, да видите, какви мисли и разсъждения събуждат те във вас. Ако видите линиите на човешкото лице във фиг. 1., вие започвате да мислите върху човека, какво представя той. Ако същите линии се поставят в друго положение, фиг.
2, вие ще мислите върху други неща.
Тези линии ще ви напомнят по-скоро някакъв терен в природата, със своите извивания и начупвания, отколкото човешко лице. Ако пък погледнете рисунките на фигура 3, ще кажете, че първата представя кошер, а втората – плодно дърво. Ако кошерът и дървото са, в гората, от кошера ще се възползва мечката, като любителка на меда, а от дървото – детето, като любител на плодове. Като се намери пред яденето, човек се проявява като майстор. Най-лесната работа за човека е яденето.
към беседата >>
Тези линии ще ви напомнят по-скоро някакъв терен в природата, със своите извивания и начупвания, отколкото човешко лице.
Като ученици, вие трябва да разглеждате формите в природата, да видите, какви мисли и разсъждения събуждат те във вас. Ако видите линиите на човешкото лице във фиг. 1., вие започвате да мислите върху човека, какво представя той. Ако същите линии се поставят в друго положение, фиг. 2, вие ще мислите върху други неща.
Тези линии ще ви напомнят по-скоро някакъв терен в природата, със своите извивания и начупвания, отколкото човешко лице.
Ако пък погледнете рисунките на фигура 3, ще кажете, че първата представя кошер, а втората – плодно дърво. Ако кошерът и дървото са, в гората, от кошера ще се възползва мечката, като любителка на меда, а от дървото – детето, като любител на плодове. Като се намери пред яденето, човек се проявява като майстор. Най-лесната работа за човека е яденето. Без да е изучавал това изкуство, той знае да яде.
към беседата >>
Ако пък погледнете рисунките на фигура 3, ще кажете, че първата представя кошер, а втората – плодно дърво.
Ако видите линиите на човешкото лице във фиг. 1., вие започвате да мислите върху човека, какво представя той. Ако същите линии се поставят в друго положение, фиг. 2, вие ще мислите върху други неща. Тези линии ще ви напомнят по-скоро някакъв терен в природата, със своите извивания и начупвания, отколкото човешко лице.
Ако пък погледнете рисунките на фигура 3, ще кажете, че първата представя кошер, а втората – плодно дърво.
Ако кошерът и дървото са, в гората, от кошера ще се възползва мечката, като любителка на меда, а от дървото – детето, като любител на плодове. Като се намери пред яденето, човек се проявява като майстор. Най-лесната работа за човека е яденето. Без да е изучавал това изкуство, той знае да яде. Кой е вътрешният стимул, който кара човека да яде?
към беседата >>
Ако кошерът и дървото са, в гората, от кошера ще се възползва мечката, като любителка на меда, а от дървото – детето, като любител на плодове.
1., вие започвате да мислите върху човека, какво представя той. Ако същите линии се поставят в друго положение, фиг. 2, вие ще мислите върху други неща. Тези линии ще ви напомнят по-скоро някакъв терен в природата, със своите извивания и начупвания, отколкото човешко лице. Ако пък погледнете рисунките на фигура 3, ще кажете, че първата представя кошер, а втората – плодно дърво.
Ако кошерът и дървото са, в гората, от кошера ще се възползва мечката, като любителка на меда, а от дървото – детето, като любител на плодове.
Като се намери пред яденето, човек се проявява като майстор. Най-лесната работа за човека е яденето. Без да е изучавал това изкуство, той знае да яде. Кой е вътрешният стимул, който кара човека да яде? – Печалбата.
към беседата >>
Като се намери пред яденето, човек се проявява като майстор.
Ако същите линии се поставят в друго положение, фиг. 2, вие ще мислите върху други неща. Тези линии ще ви напомнят по-скоро някакъв терен в природата, със своите извивания и начупвания, отколкото човешко лице. Ако пък погледнете рисунките на фигура 3, ще кажете, че първата представя кошер, а втората – плодно дърво. Ако кошерът и дървото са, в гората, от кошера ще се възползва мечката, като любителка на меда, а от дървото – детето, като любител на плодове.
Като се намери пред яденето, човек се проявява като майстор.
Най-лесната работа за човека е яденето. Без да е изучавал това изкуство, той знае да яде. Кой е вътрешният стимул, който кара човека да яде? – Печалбата. Който яде, все придобива нещо.
към беседата >>
Най-лесната работа за човека е яденето.
2, вие ще мислите върху други неща. Тези линии ще ви напомнят по-скоро някакъв терен в природата, със своите извивания и начупвания, отколкото човешко лице. Ако пък погледнете рисунките на фигура 3, ще кажете, че първата представя кошер, а втората – плодно дърво. Ако кошерът и дървото са, в гората, от кошера ще се възползва мечката, като любителка на меда, а от дървото – детето, като любител на плодове. Като се намери пред яденето, човек се проявява като майстор.
Най-лесната работа за човека е яденето.
Без да е изучавал това изкуство, той знае да яде. Кой е вътрешният стимул, който кара човека да яде? – Печалбата. Който яде, все придобива нещо. В това няма никакво изключение.
към беседата >>
Без да е изучавал това изкуство, той знае да яде.
Тези линии ще ви напомнят по-скоро някакъв терен в природата, със своите извивания и начупвания, отколкото човешко лице. Ако пък погледнете рисунките на фигура 3, ще кажете, че първата представя кошер, а втората – плодно дърво. Ако кошерът и дървото са, в гората, от кошера ще се възползва мечката, като любителка на меда, а от дървото – детето, като любител на плодове. Като се намери пред яденето, човек се проявява като майстор. Най-лесната работа за човека е яденето.
Без да е изучавал това изкуство, той знае да яде.
Кой е вътрешният стимул, който кара човека да яде? – Печалбата. Който яде, все придобива нещо. В това няма никакво изключение. Следователно, всяко нещо, от което човек придобива, става лесно.
към беседата >>
Кой е вътрешният стимул, който кара човека да яде?
Ако пък погледнете рисунките на фигура 3, ще кажете, че първата представя кошер, а втората – плодно дърво. Ако кошерът и дървото са, в гората, от кошера ще се възползва мечката, като любителка на меда, а от дървото – детето, като любител на плодове. Като се намери пред яденето, човек се проявява като майстор. Най-лесната работа за човека е яденето. Без да е изучавал това изкуство, той знае да яде.
Кой е вътрешният стимул, който кара човека да яде?
– Печалбата. Който яде, все придобива нещо. В това няма никакво изключение. Следователно, всяко нещо, от което човек придобива, става лесно. Има случаи, когато човек работи без да придобива нещо, или малко придобива.
към беседата >>
– Печалбата.
Ако кошерът и дървото са, в гората, от кошера ще се възползва мечката, като любителка на меда, а от дървото – детето, като любител на плодове. Като се намери пред яденето, човек се проявява като майстор. Най-лесната работа за човека е яденето. Без да е изучавал това изкуство, той знае да яде. Кой е вътрешният стимул, който кара човека да яде?
– Печалбата.
Който яде, все придобива нещо. В това няма никакво изключение. Следователно, всяко нещо, от което човек придобива, става лесно. Има случаи, когато човек работи без да придобива нещо, или малко придобива. Коя е причината за това?
към беседата >>
Който яде, все придобива нещо.
Като се намери пред яденето, човек се проявява като майстор. Най-лесната работа за човека е яденето. Без да е изучавал това изкуство, той знае да яде. Кой е вътрешният стимул, който кара човека да яде? – Печалбата.
Който яде, все придобива нещо.
В това няма никакво изключение. Следователно, всяко нещо, от което човек придобива, става лесно. Има случаи, когато човек работи без да придобива нещо, или малко придобива. Коя е причината за това? – Неправилното работене.
към беседата >>
В това няма никакво изключение.
Най-лесната работа за човека е яденето. Без да е изучавал това изкуство, той знае да яде. Кой е вътрешният стимул, който кара човека да яде? – Печалбата. Който яде, все придобива нещо.
В това няма никакво изключение.
Следователно, всяко нещо, от което човек придобива, става лесно. Има случаи, когато човек работи без да придобива нещо, или малко придобива. Коя е причината за това? – Неправилното работене. Ето защо, всяка работа, правилно извършена, е лесна; а работа, неправилно извършена, е мъчна.
към беседата >>
Следователно, всяко нещо, от което човек придобива, става лесно.
Без да е изучавал това изкуство, той знае да яде. Кой е вътрешният стимул, който кара човека да яде? – Печалбата. Който яде, все придобива нещо. В това няма никакво изключение.
Следователно, всяко нещо, от което човек придобива, става лесно.
Има случаи, когато човек работи без да придобива нещо, или малко придобива. Коя е причината за това? – Неправилното работене. Ето защо, всяка работа, правилно извършена, е лесна; а работа, неправилно извършена, е мъчна. В този смисъл, храненето, правилно извършено, е лесна работа; ако не се храни правилно, човек се натъква на големи мъчнотии.
към беседата >>
Има случаи, когато човек работи без да придобива нещо, или малко придобива.
Кой е вътрешният стимул, който кара човека да яде? – Печалбата. Който яде, все придобива нещо. В това няма никакво изключение. Следователно, всяко нещо, от което човек придобива, става лесно.
Има случаи, когато човек работи без да придобива нещо, или малко придобива.
Коя е причината за това? – Неправилното работене. Ето защо, всяка работа, правилно извършена, е лесна; а работа, неправилно извършена, е мъчна. В този смисъл, храненето, правилно извършено, е лесна работа; ако не се храни правилно, човек се натъква на големи мъчнотии. За учения храненето е сложен процес, който трябва да се извършва правилно.
към беседата >>
Коя е причината за това?
– Печалбата. Който яде, все придобива нещо. В това няма никакво изключение. Следователно, всяко нещо, от което човек придобива, става лесно. Има случаи, когато човек работи без да придобива нещо, или малко придобива.
Коя е причината за това?
– Неправилното работене. Ето защо, всяка работа, правилно извършена, е лесна; а работа, неправилно извършена, е мъчна. В този смисъл, храненето, правилно извършено, е лесна работа; ако не се храни правилно, човек се натъква на големи мъчнотии. За учения храненето е сложен процес, който трябва да се извършва правилно. За невежия храненето е прост процес.
към беседата >>
– Неправилното работене.
Който яде, все придобива нещо. В това няма никакво изключение. Следователно, всяко нещо, от което човек придобива, става лесно. Има случаи, когато човек работи без да придобива нещо, или малко придобива. Коя е причината за това?
– Неправилното работене.
Ето защо, всяка работа, правилно извършена, е лесна; а работа, неправилно извършена, е мъчна. В този смисъл, храненето, правилно извършено, е лесна работа; ако не се храни правилно, човек се натъква на големи мъчнотии. За учения храненето е сложен процес, който трябва да се извършва правилно. За невежия храненето е прост процес. Той не се храни съзнателно, и затова си създава големи мъчнотии и нещастия.
към беседата >>
Ето защо, всяка работа, правилно извършена, е лесна; а работа, неправилно извършена, е мъчна.
В това няма никакво изключение. Следователно, всяко нещо, от което човек придобива, става лесно. Има случаи, когато човек работи без да придобива нещо, или малко придобива. Коя е причината за това? – Неправилното работене.
Ето защо, всяка работа, правилно извършена, е лесна; а работа, неправилно извършена, е мъчна.
В този смисъл, храненето, правилно извършено, е лесна работа; ако не се храни правилно, човек се натъква на големи мъчнотии. За учения храненето е сложен процес, който трябва да се извършва правилно. За невежия храненето е прост процес. Той не се храни съзнателно, и затова си създава големи мъчнотии и нещастия.
към беседата >>
В този смисъл, храненето, правилно извършено, е лесна работа; ако не се храни правилно, човек се натъква на големи мъчнотии.
Следователно, всяко нещо, от което човек придобива, става лесно. Има случаи, когато човек работи без да придобива нещо, или малко придобива. Коя е причината за това? – Неправилното работене. Ето защо, всяка работа, правилно извършена, е лесна; а работа, неправилно извършена, е мъчна.
В този смисъл, храненето, правилно извършено, е лесна работа; ако не се храни правилно, човек се натъква на големи мъчнотии.
За учения храненето е сложен процес, който трябва да се извършва правилно. За невежия храненето е прост процес. Той не се храни съзнателно, и затова си създава големи мъчнотии и нещастия.
към беседата >>
За учения храненето е сложен процес, който трябва да се извършва правилно.
Има случаи, когато човек работи без да придобива нещо, или малко придобива. Коя е причината за това? – Неправилното работене. Ето защо, всяка работа, правилно извършена, е лесна; а работа, неправилно извършена, е мъчна. В този смисъл, храненето, правилно извършено, е лесна работа; ако не се храни правилно, човек се натъква на големи мъчнотии.
За учения храненето е сложен процес, който трябва да се извършва правилно.
За невежия храненето е прост процес. Той не се храни съзнателно, и затова си създава големи мъчнотии и нещастия.
към беседата >>
За невежия храненето е прост процес.
Коя е причината за това? – Неправилното работене. Ето защо, всяка работа, правилно извършена, е лесна; а работа, неправилно извършена, е мъчна. В този смисъл, храненето, правилно извършено, е лесна работа; ако не се храни правилно, човек се натъква на големи мъчнотии. За учения храненето е сложен процес, който трябва да се извършва правилно.
За невежия храненето е прост процес.
Той не се храни съзнателно, и затова си създава големи мъчнотии и нещастия.
към беседата >>
Той не се храни съзнателно, и затова си създава големи мъчнотии и нещастия.
– Неправилното работене. Ето защо, всяка работа, правилно извършена, е лесна; а работа, неправилно извършена, е мъчна. В този смисъл, храненето, правилно извършено, е лесна работа; ако не се храни правилно, човек се натъква на големи мъчнотии. За учения храненето е сложен процес, който трябва да се извършва правилно. За невежия храненето е прост процес.
Той не се храни съзнателно, и затова си създава големи мъчнотии и нещастия.
към беседата >>
Храненето е един от важните икономически въпроси, за разрешаването на който ръководителите на човечеството са мислили дълго време.
Храненето е един от важните икономически въпроси, за разрешаването на който ръководителите на човечеството са мислили дълго време.
След разрешаването му, хората ще започнат истински да творят. Храненето е свързано с въпроса за обмяната на веществото. Без храна човек отслабва. Следователно, храната е необходима за всяко живо същество. Колко храна е нужна на слона?
към беседата >>
След разрешаването му, хората ще започнат истински да творят.
Храненето е един от важните икономически въпроси, за разрешаването на който ръководителите на човечеството са мислили дълго време.
След разрешаването му, хората ще започнат истински да творят.
Храненето е свързано с въпроса за обмяната на веществото. Без храна човек отслабва. Следователно, храната е необходима за всяко живо същество. Колко храна е нужна на слона? – Дневно по пет крини ориз.
към беседата >>
Храненето е свързано с въпроса за обмяната на веществото.
Храненето е един от важните икономически въпроси, за разрешаването на който ръководителите на човечеството са мислили дълго време. След разрешаването му, хората ще започнат истински да творят.
Храненето е свързано с въпроса за обмяната на веществото.
Без храна човек отслабва. Следователно, храната е необходима за всяко живо същество. Колко храна е нужна на слона? – Дневно по пет крини ориз. На лисицата?
към беседата >>
Без храна човек отслабва.
Храненето е един от важните икономически въпроси, за разрешаването на който ръководителите на човечеството са мислили дълго време. След разрешаването му, хората ще започнат истински да творят. Храненето е свързано с въпроса за обмяната на веществото.
Без храна човек отслабва.
Следователно, храната е необходима за всяко живо същество. Колко храна е нужна на слона? – Дневно по пет крини ориз. На лисицата? – Една кокошка.
към беседата >>
Следователно, храната е необходима за всяко живо същество.
Храненето е един от важните икономически въпроси, за разрешаването на който ръководителите на човечеството са мислили дълго време. След разрешаването му, хората ще започнат истински да творят. Храненето е свързано с въпроса за обмяната на веществото. Без храна човек отслабва.
Следователно, храната е необходима за всяко живо същество.
Колко храна е нужна на слона? – Дневно по пет крини ориз. На лисицата? – Една кокошка. На гълъба?
към беседата >>
Колко храна е нужна на слона?
Храненето е един от важните икономически въпроси, за разрешаването на който ръководителите на човечеството са мислили дълго време. След разрешаването му, хората ще започнат истински да творят. Храненето е свързано с въпроса за обмяната на веществото. Без храна човек отслабва. Следователно, храната е необходима за всяко живо същество.
Колко храна е нужна на слона?
– Дневно по пет крини ориз. На лисицата? – Една кокошка. На гълъба? – 20 житни зърна.
към беседата >>
– Дневно по пет крини ориз.
След разрешаването му, хората ще започнат истински да творят. Храненето е свързано с въпроса за обмяната на веществото. Без храна човек отслабва. Следователно, храната е необходима за всяко живо същество. Колко храна е нужна на слона?
– Дневно по пет крини ориз.
На лисицата? – Една кокошка. На гълъба? – 20 житни зърна. На мравката?
към беседата >>
На лисицата?
Храненето е свързано с въпроса за обмяната на веществото. Без храна човек отслабва. Следователно, храната е необходима за всяко живо същество. Колко храна е нужна на слона? – Дневно по пет крини ориз.
На лисицата?
– Една кокошка. На гълъба? – 20 житни зърна. На мравката? – Едно житно зрънце.
към беседата >>
– Една кокошка.
Без храна човек отслабва. Следователно, храната е необходима за всяко живо същество. Колко храна е нужна на слона? – Дневно по пет крини ориз. На лисицата?
– Една кокошка.
На гълъба? – 20 житни зърна. На мравката? – Едно житно зрънце. На човека?
към беседата >>
На гълъба?
Следователно, храната е необходима за всяко живо същество. Колко храна е нужна на слона? – Дневно по пет крини ориз. На лисицата? – Една кокошка.
На гълъба?
– 20 житни зърна. На мравката? – Едно житно зрънце. На човека? – Различно.
към беседата >>
– 20 житни зърна.
Колко храна е нужна на слона? – Дневно по пет крини ориз. На лисицата? – Една кокошка. На гълъба?
– 20 житни зърна.
На мравката? – Едно житно зрънце. На човека? – Различно. Както различните хора употребяват различно количество физическа храна, така и в умствения свят, човек храни различно количество идеи: едни се нуждаят от повече храна, а други – от по-малко.
към беседата >>
На мравката?
– Дневно по пет крини ориз. На лисицата? – Една кокошка. На гълъба? – 20 житни зърна.
На мравката?
– Едно житно зрънце. На човека? – Различно. Както различните хора употребяват различно количество физическа храна, така и в умствения свят, човек храни различно количество идеи: едни се нуждаят от повече храна, а други – от по-малко. Затова казваме, че едни идеи имат характера на слона – за тях употребяват дневно по пет крини ориз; други имат характера на лисицата, на гълъба, на пчелата, на мравката и т. н.
към беседата >>
– Едно житно зрънце.
На лисицата? – Една кокошка. На гълъба? – 20 житни зърна. На мравката?
– Едно житно зрънце.
На човека? – Различно. Както различните хора употребяват различно количество физическа храна, така и в умствения свят, човек храни различно количество идеи: едни се нуждаят от повече храна, а други – от по-малко. Затова казваме, че едни идеи имат характера на слона – за тях употребяват дневно по пет крини ориз; други имат характера на лисицата, на гълъба, на пчелата, на мравката и т. н. Това, именно, създава различни противоречия в човешкия живот.
към беседата >>
На човека?
– Една кокошка. На гълъба? – 20 житни зърна. На мравката? – Едно житно зрънце.
На човека?
– Различно. Както различните хора употребяват различно количество физическа храна, така и в умствения свят, човек храни различно количество идеи: едни се нуждаят от повече храна, а други – от по-малко. Затова казваме, че едни идеи имат характера на слона – за тях употребяват дневно по пет крини ориз; други имат характера на лисицата, на гълъба, на пчелата, на мравката и т. н. Това, именно, създава различни противоречия в човешкия живот.
към беседата >>
– Различно.
На гълъба? – 20 житни зърна. На мравката? – Едно житно зрънце. На човека?
– Различно.
Както различните хора употребяват различно количество физическа храна, така и в умствения свят, човек храни различно количество идеи: едни се нуждаят от повече храна, а други – от по-малко. Затова казваме, че едни идеи имат характера на слона – за тях употребяват дневно по пет крини ориз; други имат характера на лисицата, на гълъба, на пчелата, на мравката и т. н. Това, именно, създава различни противоречия в човешкия живот.
към беседата >>
Както различните хора употребяват различно количество физическа храна, така и в умствения свят, човек храни различно количество идеи: едни се нуждаят от повече храна, а други – от по-малко.
– 20 житни зърна. На мравката? – Едно житно зрънце. На човека? – Различно.
Както различните хора употребяват различно количество физическа храна, така и в умствения свят, човек храни различно количество идеи: едни се нуждаят от повече храна, а други – от по-малко.
Затова казваме, че едни идеи имат характера на слона – за тях употребяват дневно по пет крини ориз; други имат характера на лисицата, на гълъба, на пчелата, на мравката и т. н. Това, именно, създава различни противоречия в човешкия живот.
към беседата >>
Затова казваме, че едни идеи имат характера на слона – за тях употребяват дневно по пет крини ориз; други имат характера на лисицата, на гълъба, на пчелата, на мравката и т. н.
На мравката? – Едно житно зрънце. На човека? – Различно. Както различните хора употребяват различно количество физическа храна, така и в умствения свят, човек храни различно количество идеи: едни се нуждаят от повече храна, а други – от по-малко.
Затова казваме, че едни идеи имат характера на слона – за тях употребяват дневно по пет крини ориз; други имат характера на лисицата, на гълъба, на пчелата, на мравката и т. н.
Това, именно, създава различни противоречия в човешкия живот.
към беседата >>
Това, именно, създава различни противоречия в човешкия живот.
– Едно житно зрънце. На човека? – Различно. Както различните хора употребяват различно количество физическа храна, така и в умствения свят, човек храни различно количество идеи: едни се нуждаят от повече храна, а други – от по-малко. Затова казваме, че едни идеи имат характера на слона – за тях употребяват дневно по пет крини ориз; други имат характера на лисицата, на гълъба, на пчелата, на мравката и т. н.
Това, именно, създава различни противоречия в човешкия живот.
към беседата >>
Когато хората се натъкват на противоречия, ще знаят, че причината е в техните идеи.
Когато хората се натъкват на противоречия, ще знаят, че причината е в техните идеи.
Някой има идеи, големи като слона, но природата не му дава условия да ги реализира. Той се блъска натук-натам, мъчи се да ги постигне и се пита, защо не успява. Много просто. Природата знае, с какви средства разполага той и не му дава нужните условия. Може ли да изхрани той една идея, голяма като слона?
към беседата >>
Някой има идеи, големи като слона, но природата не му дава условия да ги реализира.
Когато хората се натъкват на противоречия, ще знаят, че причината е в техните идеи.
Някой има идеи, големи като слона, но природата не му дава условия да ги реализира.
Той се блъска натук-натам, мъчи се да ги постигне и се пита, защо не успява. Много просто. Природата знае, с какви средства разполага той и не му дава нужните условия. Може ли да изхрани той една идея, голяма като слона? – Не може.
към беседата >>
Той се блъска натук-натам, мъчи се да ги постигне и се пита, защо не успява.
Когато хората се натъкват на противоречия, ще знаят, че причината е в техните идеи. Някой има идеи, големи като слона, но природата не му дава условия да ги реализира.
Той се блъска натук-натам, мъчи се да ги постигне и се пита, защо не успява.
Много просто. Природата знае, с какви средства разполага той и не му дава нужните условия. Може ли да изхрани той една идея, голяма като слона? – Не може. Вместо да задлъжнее и да обърка сметките си, природата му противодейства в реализиране на неговото желание.
към беседата >>
Много просто.
Когато хората се натъкват на противоречия, ще знаят, че причината е в техните идеи. Някой има идеи, големи като слона, но природата не му дава условия да ги реализира. Той се блъска натук-натам, мъчи се да ги постигне и се пита, защо не успява.
Много просто.
Природата знае, с какви средства разполага той и не му дава нужните условия. Може ли да изхрани той една идея, голяма като слона? – Не може. Вместо да задлъжнее и да обърка сметките си, природата му противодейства в реализиране на неговото желание. Един иска да бъде красив, друг – силен, трети – богат, четвърти – гениален.
към беседата >>
Природата знае, с какви средства разполага той и не му дава нужните условия.
Когато хората се натъкват на противоречия, ще знаят, че причината е в техните идеи. Някой има идеи, големи като слона, но природата не му дава условия да ги реализира. Той се блъска натук-натам, мъчи се да ги постигне и се пита, защо не успява. Много просто.
Природата знае, с какви средства разполага той и не му дава нужните условия.
Може ли да изхрани той една идея, голяма като слона? – Не може. Вместо да задлъжнее и да обърка сметките си, природата му противодейства в реализиране на неговото желание. Един иска да бъде красив, друг – силен, трети – богат, четвърти – гениален. Това са велики идеи, като слона – за реализирането на които са нужни стотици килограми ориз.
към беседата >>
Може ли да изхрани той една идея, голяма като слона?
Когато хората се натъкват на противоречия, ще знаят, че причината е в техните идеи. Някой има идеи, големи като слона, но природата не му дава условия да ги реализира. Той се блъска натук-натам, мъчи се да ги постигне и се пита, защо не успява. Много просто. Природата знае, с какви средства разполага той и не му дава нужните условия.
Може ли да изхрани той една идея, голяма като слона?
– Не може. Вместо да задлъжнее и да обърка сметките си, природата му противодейства в реализиране на неговото желание. Един иска да бъде красив, друг – силен, трети – богат, четвърти – гениален. Това са велики идеи, като слона – за реализирането на които са нужни стотици килограми ориз. Как ще се изхранят те?
към беседата >>
– Не може.
Някой има идеи, големи като слона, но природата не му дава условия да ги реализира. Той се блъска натук-натам, мъчи се да ги постигне и се пита, защо не успява. Много просто. Природата знае, с какви средства разполага той и не му дава нужните условия. Може ли да изхрани той една идея, голяма като слона?
– Не може.
Вместо да задлъжнее и да обърка сметките си, природата му противодейства в реализиране на неговото желание. Един иска да бъде красив, друг – силен, трети – богат, четвърти – гениален. Това са велики идеи, като слона – за реализирането на които са нужни стотици килограми ориз. Как ще се изхранят те? Гениалните и талантливите хора се мъчили да създадат нещо велико, но малцина от тях са успели.
към беседата >>
Вместо да задлъжнее и да обърка сметките си, природата му противодейства в реализиране на неговото желание.
Той се блъска натук-натам, мъчи се да ги постигне и се пита, защо не успява. Много просто. Природата знае, с какви средства разполага той и не му дава нужните условия. Може ли да изхрани той една идея, голяма като слона? – Не може.
Вместо да задлъжнее и да обърка сметките си, природата му противодейства в реализиране на неговото желание.
Един иска да бъде красив, друг – силен, трети – богат, четвърти – гениален. Това са велики идеи, като слона – за реализирането на които са нужни стотици килограми ориз. Как ще се изхранят те? Гениалните и талантливите хора се мъчили да създадат нещо велико, но малцина от тях са успели. – Защо?
към беседата >>
Един иска да бъде красив, друг – силен, трети – богат, четвърти – гениален.
Много просто. Природата знае, с какви средства разполага той и не му дава нужните условия. Може ли да изхрани той една идея, голяма като слона? – Не може. Вместо да задлъжнее и да обърка сметките си, природата му противодейства в реализиране на неговото желание.
Един иска да бъде красив, друг – силен, трети – богат, четвърти – гениален.
Това са велики идеи, като слона – за реализирането на които са нужни стотици килограми ориз. Как ще се изхранят те? Гениалните и талантливите хора се мъчили да създадат нещо велико, но малцина от тях са успели. – Защо? – Защото всички са стигнали до едно място и там са спрели – нито се качват нагоре, нито слизат надълбоко.
към беседата >>
Това са велики идеи, като слона – за реализирането на които са нужни стотици килограми ориз.
Природата знае, с какви средства разполага той и не му дава нужните условия. Може ли да изхрани той една идея, голяма като слона? – Не може. Вместо да задлъжнее и да обърка сметките си, природата му противодейства в реализиране на неговото желание. Един иска да бъде красив, друг – силен, трети – богат, четвърти – гениален.
Това са велики идеи, като слона – за реализирането на които са нужни стотици килограми ориз.
Как ще се изхранят те? Гениалните и талантливите хора се мъчили да създадат нещо велико, но малцина от тях са успели. – Защо? – Защото всички са стигнали до едно място и там са спрели – нито се качват нагоре, нито слизат надълбоко. Дойдете ли до идеите, стремете се да стигнете най-високото място, защото там водата е най-чиста.
към беседата >>
Как ще се изхранят те?
Може ли да изхрани той една идея, голяма като слона? – Не може. Вместо да задлъжнее и да обърка сметките си, природата му противодейства в реализиране на неговото желание. Един иска да бъде красив, друг – силен, трети – богат, четвърти – гениален. Това са велики идеи, като слона – за реализирането на които са нужни стотици килограми ориз.
Как ще се изхранят те?
Гениалните и талантливите хора се мъчили да създадат нещо велико, но малцина от тях са успели. – Защо? – Защото всички са стигнали до едно място и там са спрели – нито се качват нагоре, нито слизат надълбоко. Дойдете ли до идеите, стремете се да стигнете най-високото място, защото там водата е най-чиста. Идеите слизат от най-високото място в света.
към беседата >>
Гениалните и талантливите хора се мъчили да създадат нещо велико, но малцина от тях са успели.
– Не може. Вместо да задлъжнее и да обърка сметките си, природата му противодейства в реализиране на неговото желание. Един иска да бъде красив, друг – силен, трети – богат, четвърти – гениален. Това са велики идеи, като слона – за реализирането на които са нужни стотици килограми ориз. Как ще се изхранят те?
Гениалните и талантливите хора се мъчили да създадат нещо велико, но малцина от тях са успели.
– Защо? – Защото всички са стигнали до едно място и там са спрели – нито се качват нагоре, нито слизат надълбоко. Дойдете ли до идеите, стремете се да стигнете най-високото място, защото там водата е най-чиста. Идеите слизат от най-високото място в света. Кое е това място?
към беседата >>
– Защо?
Вместо да задлъжнее и да обърка сметките си, природата му противодейства в реализиране на неговото желание. Един иска да бъде красив, друг – силен, трети – богат, четвърти – гениален. Това са велики идеи, като слона – за реализирането на които са нужни стотици килограми ориз. Как ще се изхранят те? Гениалните и талантливите хора се мъчили да създадат нещо велико, но малцина от тях са успели.
– Защо?
– Защото всички са стигнали до едно място и там са спрели – нито се качват нагоре, нито слизат надълбоко. Дойдете ли до идеите, стремете се да стигнете най-високото място, защото там водата е най-чиста. Идеите слизат от най-високото място в света. Кое е това място? – Дето Бог живее.
към беседата >>
– Защото всички са стигнали до едно място и там са спрели – нито се качват нагоре, нито слизат надълбоко.
Един иска да бъде красив, друг – силен, трети – богат, четвърти – гениален. Това са велики идеи, като слона – за реализирането на които са нужни стотици килограми ориз. Как ще се изхранят те? Гениалните и талантливите хора се мъчили да създадат нещо велико, но малцина от тях са успели. – Защо?
– Защото всички са стигнали до едно място и там са спрели – нито се качват нагоре, нито слизат надълбоко.
Дойдете ли до идеите, стремете се да стигнете най-високото място, защото там водата е най-чиста. Идеите слизат от най-високото място в света. Кое е това място? – Дето Бог живее. На никое живо същество кракът не е стъпил на това високо място.
към беседата >>
Дойдете ли до идеите, стремете се да стигнете най-високото място, защото там водата е най-чиста.
Това са велики идеи, като слона – за реализирането на които са нужни стотици килограми ориз. Как ще се изхранят те? Гениалните и талантливите хора се мъчили да създадат нещо велико, но малцина от тях са успели. – Защо? – Защото всички са стигнали до едно място и там са спрели – нито се качват нагоре, нито слизат надълбоко.
Дойдете ли до идеите, стремете се да стигнете най-високото място, защото там водата е най-чиста.
Идеите слизат от най-високото място в света. Кое е това място? – Дето Бог живее. На никое живо същество кракът не е стъпил на това високо място. В този смисъл, Бог не е нищо друго, освен най-високият идеал, към който човек се стреми.
към беседата >>
Идеите слизат от най-високото място в света.
Как ще се изхранят те? Гениалните и талантливите хора се мъчили да създадат нещо велико, но малцина от тях са успели. – Защо? – Защото всички са стигнали до едно място и там са спрели – нито се качват нагоре, нито слизат надълбоко. Дойдете ли до идеите, стремете се да стигнете най-високото място, защото там водата е най-чиста.
Идеите слизат от най-високото място в света.
Кое е това място? – Дето Бог живее. На никое живо същество кракът не е стъпил на това високо място. В този смисъл, Бог не е нищо друго, освен най-високият идеал, към който човек се стреми. Ще кажете, че понятието Бог е отвлечено.
към беседата >>
Кое е това място?
Гениалните и талантливите хора се мъчили да създадат нещо велико, но малцина от тях са успели. – Защо? – Защото всички са стигнали до едно място и там са спрели – нито се качват нагоре, нито слизат надълбоко. Дойдете ли до идеите, стремете се да стигнете най-високото място, защото там водата е най-чиста. Идеите слизат от най-високото място в света.
Кое е това място?
– Дето Бог живее. На никое живо същество кракът не е стъпил на това високо място. В този смисъл, Бог не е нищо друго, освен най-високият идеал, към който човек се стреми. Ще кажете, че понятието Бог е отвлечено. Зависи, какво е съществото, което се стреми към високия идеал на живота.
към беседата >>
– Дето Бог живее.
– Защо? – Защото всички са стигнали до едно място и там са спрели – нито се качват нагоре, нито слизат надълбоко. Дойдете ли до идеите, стремете се да стигнете най-високото място, защото там водата е най-чиста. Идеите слизат от най-високото място в света. Кое е това място?
– Дето Бог живее.
На никое живо същество кракът не е стъпил на това високо място. В този смисъл, Бог не е нищо друго, освен най-високият идеал, към който човек се стреми. Ще кажете, че понятието Бог е отвлечено. Зависи, какво е съществото, което се стреми към високия идеал на живота. Ако е мравка, за нея понятието висок идеал, висок връх, е крайно отвлечено.
към беседата >>
На никое живо същество кракът не е стъпил на това високо място.
– Защото всички са стигнали до едно място и там са спрели – нито се качват нагоре, нито слизат надълбоко. Дойдете ли до идеите, стремете се да стигнете най-високото място, защото там водата е най-чиста. Идеите слизат от най-високото място в света. Кое е това място? – Дето Бог живее.
На никое живо същество кракът не е стъпил на това високо място.
В този смисъл, Бог не е нищо друго, освен най-високият идеал, към който човек се стреми. Ще кажете, че понятието Бог е отвлечено. Зависи, какво е съществото, което се стреми към високия идеал на живота. Ако е мравка, за нея понятието висок идеал, висок връх, е крайно отвлечено.
към беседата >>
В този смисъл, Бог не е нищо друго, освен най-високият идеал, към който човек се стреми.
Дойдете ли до идеите, стремете се да стигнете най-високото място, защото там водата е най-чиста. Идеите слизат от най-високото място в света. Кое е това място? – Дето Бог живее. На никое живо същество кракът не е стъпил на това високо място.
В този смисъл, Бог не е нищо друго, освен най-високият идеал, към който човек се стреми.
Ще кажете, че понятието Бог е отвлечено. Зависи, какво е съществото, което се стреми към високия идеал на живота. Ако е мравка, за нея понятието висок идеал, висок връх, е крайно отвлечено.
към беседата >>
Ще кажете, че понятието Бог е отвлечено.
Идеите слизат от най-високото място в света. Кое е това място? – Дето Бог живее. На никое живо същество кракът не е стъпил на това високо място. В този смисъл, Бог не е нищо друго, освен най-високият идеал, към който човек се стреми.
Ще кажете, че понятието Бог е отвлечено.
Зависи, какво е съществото, което се стреми към високия идеал на живота. Ако е мравка, за нея понятието висок идеал, висок връх, е крайно отвлечено.
към беседата >>
Зависи, какво е съществото, което се стреми към високия идеал на живота.
Кое е това място? – Дето Бог живее. На никое живо същество кракът не е стъпил на това високо място. В този смисъл, Бог не е нищо друго, освен най-високият идеал, към който човек се стреми. Ще кажете, че понятието Бог е отвлечено.
Зависи, какво е съществото, което се стреми към високия идеал на живота.
Ако е мравка, за нея понятието висок идеал, висок връх, е крайно отвлечено.
към беседата >>
Ако е мравка, за нея понятието висок идеал, висок връх, е крайно отвлечено.
– Дето Бог живее. На никое живо същество кракът не е стъпил на това високо място. В този смисъл, Бог не е нищо друго, освен най-високият идеал, към който човек се стреми. Ще кажете, че понятието Бог е отвлечено. Зависи, какво е съществото, което се стреми към високия идеал на живота.
Ако е мравка, за нея понятието висок идеал, висок връх, е крайно отвлечено.
към беседата >>
Като се говори за Бога, ще знаете, че Той е най-високото место, на което никое същество не е стъпило.
Като се говори за Бога, ще знаете, че Той е най-високото место, на което никое същество не е стъпило.
Някои философи наричат Бога Абсолютно, Безгранично, Безконечно, Несъизмеримо начало. Христос казва: „Отивам при Отца си“. Въпреки това, и Той не е стигнал до най-високия връх. Когато детето отива при баща си, той му дава столче да седне до него, а сам сяда на висок стол. Клонът не може да стигне височината на дървото.
към беседата >>
Някои философи наричат Бога Абсолютно, Безгранично, Безконечно, Несъизмеримо начало.
Като се говори за Бога, ще знаете, че Той е най-високото место, на което никое същество не е стъпило.
Някои философи наричат Бога Абсолютно, Безгранично, Безконечно, Несъизмеримо начало.
Христос казва: „Отивам при Отца си“. Въпреки това, и Той не е стигнал до най-високия връх. Когато детето отива при баща си, той му дава столче да седне до него, а сам сяда на висок стол. Клонът не може да стигне височината на дървото. Дървото съдържа нещо по-високо от клонете.
към беседата >>
Христос казва: „Отивам при Отца си“.
Като се говори за Бога, ще знаете, че Той е най-високото место, на което никое същество не е стъпило. Някои философи наричат Бога Абсолютно, Безгранично, Безконечно, Несъизмеримо начало.
Христос казва: „Отивам при Отца си“.
Въпреки това, и Той не е стигнал до най-високия връх. Когато детето отива при баща си, той му дава столче да седне до него, а сам сяда на висок стол. Клонът не може да стигне височината на дървото. Дървото съдържа нещо по-високо от клонете. Колкото и да се издигат във висините, клонете не могат да стигнат дървото, от което са произлезли.
към беседата >>
Въпреки това, и Той не е стигнал до най-високия връх.
Като се говори за Бога, ще знаете, че Той е най-високото место, на което никое същество не е стъпило. Някои философи наричат Бога Абсолютно, Безгранично, Безконечно, Несъизмеримо начало. Христос казва: „Отивам при Отца си“.
Въпреки това, и Той не е стигнал до най-високия връх.
Когато детето отива при баща си, той му дава столче да седне до него, а сам сяда на висок стол. Клонът не може да стигне височината на дървото. Дървото съдържа нещо по-високо от клонете. Колкото и да се издигат във висините, клонете не могат да стигнат дървото, от което са произлезли. На това основание, казвам: Никой смъртен досега не е дал обяснение за Абсолютното, Безграничното, Безконечното начало.
към беседата >>
Когато детето отива при баща си, той му дава столче да седне до него, а сам сяда на висок стол.
Като се говори за Бога, ще знаете, че Той е най-високото место, на което никое същество не е стъпило. Някои философи наричат Бога Абсолютно, Безгранично, Безконечно, Несъизмеримо начало. Христос казва: „Отивам при Отца си“. Въпреки това, и Той не е стигнал до най-високия връх.
Когато детето отива при баща си, той му дава столче да седне до него, а сам сяда на висок стол.
Клонът не може да стигне височината на дървото. Дървото съдържа нещо по-високо от клонете. Колкото и да се издигат във висините, клонете не могат да стигнат дървото, от което са произлезли. На това основание, казвам: Никой смъртен досега не е дал обяснение за Абсолютното, Безграничното, Безконечното начало. Безконечното подразбира непреривно движение, без начало и без край.
към беседата >>
Клонът не може да стигне височината на дървото.
Като се говори за Бога, ще знаете, че Той е най-високото место, на което никое същество не е стъпило. Някои философи наричат Бога Абсолютно, Безгранично, Безконечно, Несъизмеримо начало. Христос казва: „Отивам при Отца си“. Въпреки това, и Той не е стигнал до най-високия връх. Когато детето отива при баща си, той му дава столче да седне до него, а сам сяда на висок стол.
Клонът не може да стигне височината на дървото.
Дървото съдържа нещо по-високо от клонете. Колкото и да се издигат във висините, клонете не могат да стигнат дървото, от което са произлезли. На това основание, казвам: Никой смъртен досега не е дал обяснение за Абсолютното, Безграничното, Безконечното начало. Безконечното подразбира непреривно движение, без начало и без край. Затова казваме, че докато конецът е здрав, хвърчилото всякога ще хвърчи.
към беседата >>
Дървото съдържа нещо по-високо от клонете.
Някои философи наричат Бога Абсолютно, Безгранично, Безконечно, Несъизмеримо начало. Христос казва: „Отивам при Отца си“. Въпреки това, и Той не е стигнал до най-високия връх. Когато детето отива при баща си, той му дава столче да седне до него, а сам сяда на висок стол. Клонът не може да стигне височината на дървото.
Дървото съдържа нещо по-високо от клонете.
Колкото и да се издигат във висините, клонете не могат да стигнат дървото, от което са произлезли. На това основание, казвам: Никой смъртен досега не е дал обяснение за Абсолютното, Безграничното, Безконечното начало. Безконечното подразбира непреривно движение, без начало и без край. Затова казваме, че докато конецът е здрав, хвърчилото всякога ще хвърчи. Изтъни ли се конецът, той непременно ще се скъса, и хвърчилото ще падне на земята.
към беседата >>
Колкото и да се издигат във висините, клонете не могат да стигнат дървото, от което са произлезли.
Христос казва: „Отивам при Отца си“. Въпреки това, и Той не е стигнал до най-високия връх. Когато детето отива при баща си, той му дава столче да седне до него, а сам сяда на висок стол. Клонът не може да стигне височината на дървото. Дървото съдържа нещо по-високо от клонете.
Колкото и да се издигат във висините, клонете не могат да стигнат дървото, от което са произлезли.
На това основание, казвам: Никой смъртен досега не е дал обяснение за Абсолютното, Безграничното, Безконечното начало. Безконечното подразбира непреривно движение, без начало и без край. Затова казваме, че докато конецът е здрав, хвърчилото всякога ще хвърчи. Изтъни ли се конецът, той непременно ще се скъса, и хвърчилото ще падне на земята. Това значи: всяко същество може да се движи, докато е свързано с конец, който се намира в постоянно движение.
към беседата >>
На това основание, казвам: Никой смъртен досега не е дал обяснение за Абсолютното, Безграничното, Безконечното начало.
Въпреки това, и Той не е стигнал до най-високия връх. Когато детето отива при баща си, той му дава столче да седне до него, а сам сяда на висок стол. Клонът не може да стигне височината на дървото. Дървото съдържа нещо по-високо от клонете. Колкото и да се издигат във висините, клонете не могат да стигнат дървото, от което са произлезли.
На това основание, казвам: Никой смъртен досега не е дал обяснение за Абсолютното, Безграничното, Безконечното начало.
Безконечното подразбира непреривно движение, без начало и без край. Затова казваме, че докато конецът е здрав, хвърчилото всякога ще хвърчи. Изтъни ли се конецът, той непременно ще се скъса, и хвърчилото ще падне на земята. Това значи: всяко същество може да се движи, докато е свързано с конец, който се намира в постоянно движение. Обаче, конецът, който движи нещата, сам се управлява.
към беседата >>
Безконечното подразбира непреривно движение, без начало и без край.
Когато детето отива при баща си, той му дава столче да седне до него, а сам сяда на висок стол. Клонът не може да стигне височината на дървото. Дървото съдържа нещо по-високо от клонете. Колкото и да се издигат във висините, клонете не могат да стигнат дървото, от което са произлезли. На това основание, казвам: Никой смъртен досега не е дал обяснение за Абсолютното, Безграничното, Безконечното начало.
Безконечното подразбира непреривно движение, без начало и без край.
Затова казваме, че докато конецът е здрав, хвърчилото всякога ще хвърчи. Изтъни ли се конецът, той непременно ще се скъса, и хвърчилото ще падне на земята. Това значи: всяко същество може да се движи, докато е свързано с конец, който се намира в постоянно движение. Обаче, конецът, който движи нещата, сам се управлява. Той не се нуждае от никого.
към беседата >>
Затова казваме, че докато конецът е здрав, хвърчилото всякога ще хвърчи.
Клонът не може да стигне височината на дървото. Дървото съдържа нещо по-високо от клонете. Колкото и да се издигат във висините, клонете не могат да стигнат дървото, от което са произлезли. На това основание, казвам: Никой смъртен досега не е дал обяснение за Абсолютното, Безграничното, Безконечното начало. Безконечното подразбира непреривно движение, без начало и без край.
Затова казваме, че докато конецът е здрав, хвърчилото всякога ще хвърчи.
Изтъни ли се конецът, той непременно ще се скъса, и хвърчилото ще падне на земята. Това значи: всяко същество може да се движи, докато е свързано с конец, който се намира в постоянно движение. Обаче, конецът, който движи нещата, сам се управлява. Той не се нуждае от никого. С други думи казано: Абсолютното Начало се отличава с пълна свобода и независимост; никой не Го движи, никой не Го управлява.
към беседата >>
Изтъни ли се конецът, той непременно ще се скъса, и хвърчилото ще падне на земята.
Дървото съдържа нещо по-високо от клонете. Колкото и да се издигат във висините, клонете не могат да стигнат дървото, от което са произлезли. На това основание, казвам: Никой смъртен досега не е дал обяснение за Абсолютното, Безграничното, Безконечното начало. Безконечното подразбира непреривно движение, без начало и без край. Затова казваме, че докато конецът е здрав, хвърчилото всякога ще хвърчи.
Изтъни ли се конецът, той непременно ще се скъса, и хвърчилото ще падне на земята.
Това значи: всяко същество може да се движи, докато е свързано с конец, който се намира в постоянно движение. Обаче, конецът, който движи нещата, сам се управлява. Той не се нуждае от никого. С други думи казано: Абсолютното Начало се отличава с пълна свобода и независимост; никой не Го движи, никой не Го управлява. Идеите на Абсолютното се идентифицират с идеите на вечността.
към беседата >>
Това значи: всяко същество може да се движи, докато е свързано с конец, който се намира в постоянно движение.
Колкото и да се издигат във висините, клонете не могат да стигнат дървото, от което са произлезли. На това основание, казвам: Никой смъртен досега не е дал обяснение за Абсолютното, Безграничното, Безконечното начало. Безконечното подразбира непреривно движение, без начало и без край. Затова казваме, че докато конецът е здрав, хвърчилото всякога ще хвърчи. Изтъни ли се конецът, той непременно ще се скъса, и хвърчилото ще падне на земята.
Това значи: всяко същество може да се движи, докато е свързано с конец, който се намира в постоянно движение.
Обаче, конецът, който движи нещата, сам се управлява. Той не се нуждае от никого. С други думи казано: Абсолютното Начало се отличава с пълна свобода и независимост; никой не Го движи, никой не Го управлява. Идеите на Абсолютното се идентифицират с идеите на вечността. Затова казваме, че Бог е без начало и без край.
към беседата >>
Обаче, конецът, който движи нещата, сам се управлява.
На това основание, казвам: Никой смъртен досега не е дал обяснение за Абсолютното, Безграничното, Безконечното начало. Безконечното подразбира непреривно движение, без начало и без край. Затова казваме, че докато конецът е здрав, хвърчилото всякога ще хвърчи. Изтъни ли се конецът, той непременно ще се скъса, и хвърчилото ще падне на земята. Това значи: всяко същество може да се движи, докато е свързано с конец, който се намира в постоянно движение.
Обаче, конецът, който движи нещата, сам се управлява.
Той не се нуждае от никого. С други думи казано: Абсолютното Начало се отличава с пълна свобода и независимост; никой не Го движи, никой не Го управлява. Идеите на Абсолютното се идентифицират с идеите на вечността. Затова казваме, че Бог е без начало и без край.
към беседата >>
Той не се нуждае от никого.
Безконечното подразбира непреривно движение, без начало и без край. Затова казваме, че докато конецът е здрав, хвърчилото всякога ще хвърчи. Изтъни ли се конецът, той непременно ще се скъса, и хвърчилото ще падне на земята. Това значи: всяко същество може да се движи, докато е свързано с конец, който се намира в постоянно движение. Обаче, конецът, който движи нещата, сам се управлява.
Той не се нуждае от никого.
С други думи казано: Абсолютното Начало се отличава с пълна свобода и независимост; никой не Го движи, никой не Го управлява. Идеите на Абсолютното се идентифицират с идеите на вечността. Затова казваме, че Бог е без начало и без край.
към беседата >>
С други думи казано: Абсолютното Начало се отличава с пълна свобода и независимост; никой не Го движи, никой не Го управлява.
Затова казваме, че докато конецът е здрав, хвърчилото всякога ще хвърчи. Изтъни ли се конецът, той непременно ще се скъса, и хвърчилото ще падне на земята. Това значи: всяко същество може да се движи, докато е свързано с конец, който се намира в постоянно движение. Обаче, конецът, който движи нещата, сам се управлява. Той не се нуждае от никого.
С други думи казано: Абсолютното Начало се отличава с пълна свобода и независимост; никой не Го движи, никой не Го управлява.
Идеите на Абсолютното се идентифицират с идеите на вечността. Затова казваме, че Бог е без начало и без край.
към беседата >>
Идеите на Абсолютното се идентифицират с идеите на вечността.
Изтъни ли се конецът, той непременно ще се скъса, и хвърчилото ще падне на земята. Това значи: всяко същество може да се движи, докато е свързано с конец, който се намира в постоянно движение. Обаче, конецът, който движи нещата, сам се управлява. Той не се нуждае от никого. С други думи казано: Абсолютното Начало се отличава с пълна свобода и независимост; никой не Го движи, никой не Го управлява.
Идеите на Абсолютното се идентифицират с идеите на вечността.
Затова казваме, че Бог е без начало и без край.
към беседата >>
Затова казваме, че Бог е без начало и без край.
Това значи: всяко същество може да се движи, докато е свързано с конец, който се намира в постоянно движение. Обаче, конецът, който движи нещата, сам се управлява. Той не се нуждае от никого. С други думи казано: Абсолютното Начало се отличава с пълна свобода и независимост; никой не Го движи, никой не Го управлява. Идеите на Абсолютното се идентифицират с идеите на вечността.
Затова казваме, че Бог е без начало и без край.
към беседата >>
Основната идея на днешната лекция е, че природата има своя икономия.
Основната идея на днешната лекция е, че природата има своя икономия.
Човек слиза на земята и живее на нея според закона на икономията. Според този закон, всеки се ползва от благата на природата дотолкова, доколкото тя го кредитира. Някой се оплаква, че отива на онзи свят с отворени очи, че не е реализирал желанията си. Много естествено, природата не го е кредитирала. Тя му казва: Това, което желаеш, не е за тебе.
към беседата >>
Човек слиза на земята и живее на нея според закона на икономията.
Основната идея на днешната лекция е, че природата има своя икономия.
Човек слиза на земята и живее на нея според закона на икономията.
Според този закон, всеки се ползва от благата на природата дотолкова, доколкото тя го кредитира. Някой се оплаква, че отива на онзи свят с отворени очи, че не е реализирал желанията си. Много естествено, природата не го е кредитирала. Тя му казва: Това, което желаеш, не е за тебе. Когато някой казва, че отива на онзи свят с отворени очи, това подразбира, че не е умрял, но се преструва на умрял.
към беседата >>
Според този закон, всеки се ползва от благата на природата дотолкова, доколкото тя го кредитира.
Основната идея на днешната лекция е, че природата има своя икономия. Човек слиза на земята и живее на нея според закона на икономията.
Според този закон, всеки се ползва от благата на природата дотолкова, доколкото тя го кредитира.
Някой се оплаква, че отива на онзи свят с отворени очи, че не е реализирал желанията си. Много естествено, природата не го е кредитирала. Тя му казва: Това, което желаеш, не е за тебе. Когато някой казва, че отива на онзи свят с отворени очи, това подразбира, че не е умрял, но се преструва на умрял. Кога човек остава касата си отворена?
към беседата >>
Някой се оплаква, че отива на онзи свят с отворени очи, че не е реализирал желанията си.
Основната идея на днешната лекция е, че природата има своя икономия. Човек слиза на земята и живее на нея според закона на икономията. Според този закон, всеки се ползва от благата на природата дотолкова, доколкото тя го кредитира.
Някой се оплаква, че отива на онзи свят с отворени очи, че не е реализирал желанията си.
Много естествено, природата не го е кредитирала. Тя му казва: Това, което желаеш, не е за тебе. Когато някой казва, че отива на онзи свят с отворени очи, това подразбира, че не е умрял, но се преструва на умрял. Кога човек остава касата си отворена? – Когато не е приключил сметките си.
към беседата >>
Много естествено, природата не го е кредитирала.
Основната идея на днешната лекция е, че природата има своя икономия. Човек слиза на земята и живее на нея според закона на икономията. Според този закон, всеки се ползва от благата на природата дотолкова, доколкото тя го кредитира. Някой се оплаква, че отива на онзи свят с отворени очи, че не е реализирал желанията си.
Много естествено, природата не го е кредитирала.
Тя му казва: Това, което желаеш, не е за тебе. Когато някой казва, че отива на онзи свят с отворени очи, това подразбира, че не е умрял, но се преструва на умрял. Кога човек остава касата си отворена? – Когато не е приключил сметките си. За да не отивате на онзи свят с отворени очи, ликвидирайте с дълговете си.
към беседата >>
Тя му казва: Това, което желаеш, не е за тебе.
Основната идея на днешната лекция е, че природата има своя икономия. Човек слиза на земята и живее на нея според закона на икономията. Според този закон, всеки се ползва от благата на природата дотолкова, доколкото тя го кредитира. Някой се оплаква, че отива на онзи свят с отворени очи, че не е реализирал желанията си. Много естествено, природата не го е кредитирала.
Тя му казва: Това, което желаеш, не е за тебе.
Когато някой казва, че отива на онзи свят с отворени очи, това подразбира, че не е умрял, но се преструва на умрял. Кога човек остава касата си отворена? – Когато не е приключил сметките си. За да не отивате на онзи свят с отворени очи, ликвидирайте с дълговете си. Щом изплатите дълговете си, очите ви се затварят за този свят, и вие свободно го напущате.
към беседата >>
Когато някой казва, че отива на онзи свят с отворени очи, това подразбира, че не е умрял, но се преструва на умрял.
Човек слиза на земята и живее на нея според закона на икономията. Според този закон, всеки се ползва от благата на природата дотолкова, доколкото тя го кредитира. Някой се оплаква, че отива на онзи свят с отворени очи, че не е реализирал желанията си. Много естествено, природата не го е кредитирала. Тя му казва: Това, което желаеш, не е за тебе.
Когато някой казва, че отива на онзи свят с отворени очи, това подразбира, че не е умрял, но се преструва на умрял.
Кога човек остава касата си отворена? – Когато не е приключил сметките си. За да не отивате на онзи свят с отворени очи, ликвидирайте с дълговете си. Щом изплатите дълговете си, очите ви се затварят за този свят, и вие свободно го напущате. Кога още човек не затваря касата си?
към беседата >>
Кога човек остава касата си отворена?
Според този закон, всеки се ползва от благата на природата дотолкова, доколкото тя го кредитира. Някой се оплаква, че отива на онзи свят с отворени очи, че не е реализирал желанията си. Много естествено, природата не го е кредитирала. Тя му казва: Това, което желаеш, не е за тебе. Когато някой казва, че отива на онзи свят с отворени очи, това подразбира, че не е умрял, но се преструва на умрял.
Кога човек остава касата си отворена?
– Когато не е приключил сметките си. За да не отивате на онзи свят с отворени очи, ликвидирайте с дълговете си. Щом изплатите дълговете си, очите ви се затварят за този свят, и вие свободно го напущате. Кога още човек не затваря касата си? – Когато има някое непостижимо желание.
към беседата >>
– Когато не е приключил сметките си.
Някой се оплаква, че отива на онзи свят с отворени очи, че не е реализирал желанията си. Много естествено, природата не го е кредитирала. Тя му казва: Това, което желаеш, не е за тебе. Когато някой казва, че отива на онзи свят с отворени очи, това подразбира, че не е умрял, но се преструва на умрял. Кога човек остава касата си отворена?
– Когато не е приключил сметките си.
За да не отивате на онзи свят с отворени очи, ликвидирайте с дълговете си. Щом изплатите дълговете си, очите ви се затварят за този свят, и вие свободно го напущате. Кога още човек не затваря касата си? – Когато има някое непостижимо желание. Например, иска да има един голям скъпоценен камък.
към беседата >>
За да не отивате на онзи свят с отворени очи, ликвидирайте с дълговете си.
Много естествено, природата не го е кредитирала. Тя му казва: Това, което желаеш, не е за тебе. Когато някой казва, че отива на онзи свят с отворени очи, това подразбира, че не е умрял, но се преструва на умрял. Кога човек остава касата си отворена? – Когато не е приключил сметките си.
За да не отивате на онзи свят с отворени очи, ликвидирайте с дълговете си.
Щом изплатите дълговете си, очите ви се затварят за този свят, и вие свободно го напущате. Кога още човек не затваря касата си? – Когато има някое непостижимо желание. Например, иска да има един голям скъпоценен камък. Защо му е този камък?
към беседата >>
Щом изплатите дълговете си, очите ви се затварят за този свят, и вие свободно го напущате.
Тя му казва: Това, което желаеш, не е за тебе. Когато някой казва, че отива на онзи свят с отворени очи, това подразбира, че не е умрял, но се преструва на умрял. Кога човек остава касата си отворена? – Когато не е приключил сметките си. За да не отивате на онзи свят с отворени очи, ликвидирайте с дълговете си.
Щом изплатите дълговете си, очите ви се затварят за този свят, и вие свободно го напущате.
Кога още човек не затваря касата си? – Когато има някое непостижимо желание. Например, иска да има един голям скъпоценен камък. Защо му е този камък? Ако го придобие, с него ще си навлече големи нещастия и мъчнотии.
към беседата >>
Кога още човек не затваря касата си?
Когато някой казва, че отива на онзи свят с отворени очи, това подразбира, че не е умрял, но се преструва на умрял. Кога човек остава касата си отворена? – Когато не е приключил сметките си. За да не отивате на онзи свят с отворени очи, ликвидирайте с дълговете си. Щом изплатите дълговете си, очите ви се затварят за този свят, и вие свободно го напущате.
Кога още човек не затваря касата си?
– Когато има някое непостижимо желание. Например, иска да има един голям скъпоценен камък. Защо му е този камък? Ако го придобие, с него ще си навлече големи нещастия и мъчнотии. Всеки ще прояви любопитство, да види, кой е този човек, който притежава такава скъпоценност.
към беседата >>
– Когато има някое непостижимо желание.
Кога човек остава касата си отворена? – Когато не е приключил сметките си. За да не отивате на онзи свят с отворени очи, ликвидирайте с дълговете си. Щом изплатите дълговете си, очите ви се затварят за този свят, и вие свободно го напущате. Кога още човек не затваря касата си?
– Когато има някое непостижимо желание.
Например, иска да има един голям скъпоценен камък. Защо му е този камък? Ако го придобие, с него ще си навлече големи нещастия и мъчнотии. Всеки ще прояви любопитство, да види, кой е този човек, който притежава такава скъпоценност. От друга страна, някои ще пожелаят да откраднат камъка; други пък ще задигнат и камъка, и човека.
към беседата >>
Например, иска да има един голям скъпоценен камък.
– Когато не е приключил сметките си. За да не отивате на онзи свят с отворени очи, ликвидирайте с дълговете си. Щом изплатите дълговете си, очите ви се затварят за този свят, и вие свободно го напущате. Кога още човек не затваря касата си? – Когато има някое непостижимо желание.
Например, иска да има един голям скъпоценен камък.
Защо му е този камък? Ако го придобие, с него ще си навлече големи нещастия и мъчнотии. Всеки ще прояви любопитство, да види, кой е този човек, който притежава такава скъпоценност. От друга страна, някои ще пожелаят да откраднат камъка; други пък ще задигнат и камъка, и човека. Като знае това, природата постъпва разумно.
към беседата >>
Защо му е този камък?
За да не отивате на онзи свят с отворени очи, ликвидирайте с дълговете си. Щом изплатите дълговете си, очите ви се затварят за този свят, и вие свободно го напущате. Кога още човек не затваря касата си? – Когато има някое непостижимо желание. Например, иска да има един голям скъпоценен камък.
Защо му е този камък?
Ако го придобие, с него ще си навлече големи нещастия и мъчнотии. Всеки ще прояви любопитство, да види, кой е този човек, който притежава такава скъпоценност. От друга страна, някои ще пожелаят да откраднат камъка; други пък ще задигнат и камъка, и човека. Като знае това, природата постъпва разумно. Тя никога няма да даде един скъпоценен камък на човек, който не може да го запази.
към беседата >>
Ако го придобие, с него ще си навлече големи нещастия и мъчнотии.
Щом изплатите дълговете си, очите ви се затварят за този свят, и вие свободно го напущате. Кога още човек не затваря касата си? – Когато има някое непостижимо желание. Например, иска да има един голям скъпоценен камък. Защо му е този камък?
Ако го придобие, с него ще си навлече големи нещастия и мъчнотии.
Всеки ще прояви любопитство, да види, кой е този човек, който притежава такава скъпоценност. От друга страна, някои ще пожелаят да откраднат камъка; други пък ще задигнат и камъка, и човека. Като знае това, природата постъпва разумно. Тя никога няма да даде един скъпоценен камък на човек, който не може да го запази.
към беседата >>
Всеки ще прояви любопитство, да види, кой е този човек, който притежава такава скъпоценност.
Кога още човек не затваря касата си? – Когато има някое непостижимо желание. Например, иска да има един голям скъпоценен камък. Защо му е този камък? Ако го придобие, с него ще си навлече големи нещастия и мъчнотии.
Всеки ще прояви любопитство, да види, кой е този човек, който притежава такава скъпоценност.
От друга страна, някои ще пожелаят да откраднат камъка; други пък ще задигнат и камъка, и човека. Като знае това, природата постъпва разумно. Тя никога няма да даде един скъпоценен камък на човек, който не може да го запази.
към беседата >>
От друга страна, някои ще пожелаят да откраднат камъка; други пък ще задигнат и камъка, и човека.
– Когато има някое непостижимо желание. Например, иска да има един голям скъпоценен камък. Защо му е този камък? Ако го придобие, с него ще си навлече големи нещастия и мъчнотии. Всеки ще прояви любопитство, да види, кой е този човек, който притежава такава скъпоценност.
От друга страна, някои ще пожелаят да откраднат камъка; други пък ще задигнат и камъка, и човека.
Като знае това, природата постъпва разумно. Тя никога няма да даде един скъпоценен камък на човек, който не може да го запази.
към беседата >>
Като знае това, природата постъпва разумно.
Например, иска да има един голям скъпоценен камък. Защо му е този камък? Ако го придобие, с него ще си навлече големи нещастия и мъчнотии. Всеки ще прояви любопитство, да види, кой е този човек, който притежава такава скъпоценност. От друга страна, някои ще пожелаят да откраднат камъка; други пък ще задигнат и камъка, и човека.
Като знае това, природата постъпва разумно.
Тя никога няма да даде един скъпоценен камък на човек, който не може да го запази.
към беседата >>
Тя никога няма да даде един скъпоценен камък на човек, който не може да го запази.
Защо му е този камък? Ако го придобие, с него ще си навлече големи нещастия и мъчнотии. Всеки ще прояви любопитство, да види, кой е този човек, който притежава такава скъпоценност. От друга страна, някои ще пожелаят да откраднат камъка; други пък ще задигнат и камъка, и човека. Като знае това, природата постъпва разумно.
Тя никога няма да даде един скъпоценен камък на човек, който не може да го запази.
към беседата >>
Всяка ценност има смисъл само тогава, когато от нея се ползва главно онзи, на когото е дадена.
Всяка ценност има смисъл само тогава, когато от нея се ползва главно онзи, на когото е дадена.
Природата влага велики идеи само в онази глава, която може да ги възрасти, отхрани и приложи. Не може ли да направи това, човек си остава със своето непостигнато желание дотогава, докато сам не заякне, не стане годен да го реализира и приложи. Желание, което не иде навреме, не може да се реализира. Когато иска да постигне известно желание, човек трябва да си даде отчет, има ли гръбнак да издържа на неговите изисквания. Ако желанието е голямо като слон, той трябва да се запита, има ли достатъчно храна да го поддържа.
към беседата >>
Природата влага велики идеи само в онази глава, която може да ги възрасти, отхрани и приложи.
Всяка ценност има смисъл само тогава, когато от нея се ползва главно онзи, на когото е дадена.
Природата влага велики идеи само в онази глава, която може да ги възрасти, отхрани и приложи.
Не може ли да направи това, човек си остава със своето непостигнато желание дотогава, докато сам не заякне, не стане годен да го реализира и приложи. Желание, което не иде навреме, не може да се реализира. Когато иска да постигне известно желание, човек трябва да си даде отчет, има ли гръбнак да издържа на неговите изисквания. Ако желанието е голямо като слон, той трябва да се запита, има ли достатъчно храна да го поддържа. Какви желания и идеи искате да имате: като тези на слона, или като на лисицата, на гълъба, на пчелата, на човека?
към беседата >>
Не може ли да направи това, човек си остава със своето непостигнато желание дотогава, докато сам не заякне, не стане годен да го реализира и приложи.
Всяка ценност има смисъл само тогава, когато от нея се ползва главно онзи, на когото е дадена. Природата влага велики идеи само в онази глава, която може да ги възрасти, отхрани и приложи.
Не може ли да направи това, човек си остава със своето непостигнато желание дотогава, докато сам не заякне, не стане годен да го реализира и приложи.
Желание, което не иде навреме, не може да се реализира. Когато иска да постигне известно желание, човек трябва да си даде отчет, има ли гръбнак да издържа на неговите изисквания. Ако желанието е голямо като слон, той трябва да се запита, има ли достатъчно храна да го поддържа. Какви желания и идеи искате да имате: като тези на слона, или като на лисицата, на гълъба, на пчелата, на човека? За предпочитане е да имате желания и идеи на човека – в тях има разумност.
към беседата >>
Желание, което не иде навреме, не може да се реализира.
Всяка ценност има смисъл само тогава, когато от нея се ползва главно онзи, на когото е дадена. Природата влага велики идеи само в онази глава, която може да ги възрасти, отхрани и приложи. Не може ли да направи това, човек си остава със своето непостигнато желание дотогава, докато сам не заякне, не стане годен да го реализира и приложи.
Желание, което не иде навреме, не може да се реализира.
Когато иска да постигне известно желание, човек трябва да си даде отчет, има ли гръбнак да издържа на неговите изисквания. Ако желанието е голямо като слон, той трябва да се запита, има ли достатъчно храна да го поддържа. Какви желания и идеи искате да имате: като тези на слона, или като на лисицата, на гълъба, на пчелата, на човека? За предпочитане е да имате желания и идеи на човека – в тях има разумност. Другите желания не го ползват.
към беседата >>
Когато иска да постигне известно желание, човек трябва да си даде отчет, има ли гръбнак да издържа на неговите изисквания.
Всяка ценност има смисъл само тогава, когато от нея се ползва главно онзи, на когото е дадена. Природата влага велики идеи само в онази глава, която може да ги възрасти, отхрани и приложи. Не може ли да направи това, човек си остава със своето непостигнато желание дотогава, докато сам не заякне, не стане годен да го реализира и приложи. Желание, което не иде навреме, не може да се реализира.
Когато иска да постигне известно желание, човек трябва да си даде отчет, има ли гръбнак да издържа на неговите изисквания.
Ако желанието е голямо като слон, той трябва да се запита, има ли достатъчно храна да го поддържа. Какви желания и идеи искате да имате: като тези на слона, или като на лисицата, на гълъба, на пчелата, на човека? За предпочитане е да имате желания и идеи на човека – в тях има разумност. Другите желания не го ползват. Какви са.
към беседата >>
Ако желанието е голямо като слон, той трябва да се запита, има ли достатъчно храна да го поддържа.
Всяка ценност има смисъл само тогава, когато от нея се ползва главно онзи, на когото е дадена. Природата влага велики идеи само в онази глава, която може да ги възрасти, отхрани и приложи. Не може ли да направи това, човек си остава със своето непостигнато желание дотогава, докато сам не заякне, не стане годен да го реализира и приложи. Желание, което не иде навреме, не може да се реализира. Когато иска да постигне известно желание, човек трябва да си даде отчет, има ли гръбнак да издържа на неговите изисквания.
Ако желанието е голямо като слон, той трябва да се запита, има ли достатъчно храна да го поддържа.
Какви желания и идеи искате да имате: като тези на слона, или като на лисицата, на гълъба, на пчелата, на човека? За предпочитане е да имате желания и идеи на човека – в тях има разумност. Другите желания не го ползват. Какви са. желанията на гълъба, например?
към беседата >>
Какви желания и идеи искате да имате: като тези на слона, или като на лисицата, на гълъба, на пчелата, на човека?
Природата влага велики идеи само в онази глава, която може да ги възрасти, отхрани и приложи. Не може ли да направи това, човек си остава със своето непостигнато желание дотогава, докато сам не заякне, не стане годен да го реализира и приложи. Желание, което не иде навреме, не може да се реализира. Когато иска да постигне известно желание, човек трябва да си даде отчет, има ли гръбнак да издържа на неговите изисквания. Ако желанието е голямо като слон, той трябва да се запита, има ли достатъчно храна да го поддържа.
Какви желания и идеи искате да имате: като тези на слона, или като на лисицата, на гълъба, на пчелата, на човека?
За предпочитане е да имате желания и идеи на човека – в тях има разумност. Другите желания не го ползват. Какви са. желанията на гълъба, например? – Да намери няколко зрънца, за да прекара деня.
към беседата >>
За предпочитане е да имате желания и идеи на човека – в тях има разумност.
Не може ли да направи това, човек си остава със своето непостигнато желание дотогава, докато сам не заякне, не стане годен да го реализира и приложи. Желание, което не иде навреме, не може да се реализира. Когато иска да постигне известно желание, човек трябва да си даде отчет, има ли гръбнак да издържа на неговите изисквания. Ако желанието е голямо като слон, той трябва да се запита, има ли достатъчно храна да го поддържа. Какви желания и идеи искате да имате: като тези на слона, или като на лисицата, на гълъба, на пчелата, на човека?
За предпочитане е да имате желания и идеи на човека – в тях има разумност.
Другите желания не го ползват. Какви са. желанията на гълъба, например? – Да намери няколко зрънца, за да прекара деня. Щом сте хора, стремете се към желанията на подобните си, за да можете да растете и да се развивате правилно.
към беседата >>
Другите желания не го ползват.
Желание, което не иде навреме, не може да се реализира. Когато иска да постигне известно желание, човек трябва да си даде отчет, има ли гръбнак да издържа на неговите изисквания. Ако желанието е голямо като слон, той трябва да се запита, има ли достатъчно храна да го поддържа. Какви желания и идеи искате да имате: като тези на слона, или като на лисицата, на гълъба, на пчелата, на човека? За предпочитане е да имате желания и идеи на човека – в тях има разумност.
Другите желания не го ползват.
Какви са. желанията на гълъба, например? – Да намери няколко зрънца, за да прекара деня. Щом сте хора, стремете се към желанията на подобните си, за да можете да растете и да се развивате правилно. При това, не се обезсърчавайте, ако не можете веднага да реализирате желанието си.
към беседата >>
Какви са.
Когато иска да постигне известно желание, човек трябва да си даде отчет, има ли гръбнак да издържа на неговите изисквания. Ако желанието е голямо като слон, той трябва да се запита, има ли достатъчно храна да го поддържа. Какви желания и идеи искате да имате: като тези на слона, или като на лисицата, на гълъба, на пчелата, на човека? За предпочитане е да имате желания и идеи на човека – в тях има разумност. Другите желания не го ползват.
Какви са.
желанията на гълъба, например? – Да намери няколко зрънца, за да прекара деня. Щом сте хора, стремете се към желанията на подобните си, за да можете да растете и да се развивате правилно. При това, не се обезсърчавайте, ако не можете веднага да реализирате желанието си. То носи своето благо, независимо това, дали скоро, или късно ще го реализирате.
към беседата >>
желанията на гълъба, например?
Ако желанието е голямо като слон, той трябва да се запита, има ли достатъчно храна да го поддържа. Какви желания и идеи искате да имате: като тези на слона, или като на лисицата, на гълъба, на пчелата, на човека? За предпочитане е да имате желания и идеи на човека – в тях има разумност. Другите желания не го ползват. Какви са.
желанията на гълъба, например?
– Да намери няколко зрънца, за да прекара деня. Щом сте хора, стремете се към желанията на подобните си, за да можете да растете и да се развивате правилно. При това, не се обезсърчавайте, ако не можете веднага да реализирате желанието си. То носи своето благо, независимо това, дали скоро, или късно ще го реализирате. Всяко реализирано желание се придружава с радост, а нереализираното – със скръб.
към беседата >>
– Да намери няколко зрънца, за да прекара деня.
Какви желания и идеи искате да имате: като тези на слона, или като на лисицата, на гълъба, на пчелата, на човека? За предпочитане е да имате желания и идеи на човека – в тях има разумност. Другите желания не го ползват. Какви са. желанията на гълъба, например?
– Да намери няколко зрънца, за да прекара деня.
Щом сте хора, стремете се към желанията на подобните си, за да можете да растете и да се развивате правилно. При това, не се обезсърчавайте, ако не можете веднага да реализирате желанието си. То носи своето благо, независимо това, дали скоро, или късно ще го реализирате. Всяко реализирано желание се придружава с радост, а нереализираното – със скръб. Човек се движи между радости и скърби и така расте.
към беседата >>
Щом сте хора, стремете се към желанията на подобните си, за да можете да растете и да се развивате правилно.
За предпочитане е да имате желания и идеи на човека – в тях има разумност. Другите желания не го ползват. Какви са. желанията на гълъба, например? – Да намери няколко зрънца, за да прекара деня.
Щом сте хора, стремете се към желанията на подобните си, за да можете да растете и да се развивате правилно.
При това, не се обезсърчавайте, ако не можете веднага да реализирате желанието си. То носи своето благо, независимо това, дали скоро, или късно ще го реализирате. Всяко реализирано желание се придружава с радост, а нереализираното – със скръб. Човек се движи между радости и скърби и така расте. Радостта подразбира придобивка, а скръбта – загуба.
към беседата >>
При това, не се обезсърчавайте, ако не можете веднага да реализирате желанието си.
Другите желания не го ползват. Какви са. желанията на гълъба, например? – Да намери няколко зрънца, за да прекара деня. Щом сте хора, стремете се към желанията на подобните си, за да можете да растете и да се развивате правилно.
При това, не се обезсърчавайте, ако не можете веднага да реализирате желанието си.
То носи своето благо, независимо това, дали скоро, или късно ще го реализирате. Всяко реализирано желание се придружава с радост, а нереализираното – със скръб. Човек се движи между радости и скърби и така расте. Радостта подразбира придобивка, а скръбта – загуба. Животът се движи между полюси – радост н скръб.
към беседата >>
То носи своето благо, независимо това, дали скоро, или късно ще го реализирате.
Какви са. желанията на гълъба, например? – Да намери няколко зрънца, за да прекара деня. Щом сте хора, стремете се към желанията на подобните си, за да можете да растете и да се развивате правилно. При това, не се обезсърчавайте, ако не можете веднага да реализирате желанието си.
То носи своето благо, независимо това, дали скоро, или късно ще го реализирате.
Всяко реализирано желание се придружава с радост, а нереализираното – със скръб. Човек се движи между радости и скърби и така расте. Радостта подразбира придобивка, а скръбта – загуба. Животът се движи между полюси – радост н скръб.
към беседата >>
Всяко реализирано желание се придружава с радост, а нереализираното – със скръб.
желанията на гълъба, например? – Да намери няколко зрънца, за да прекара деня. Щом сте хора, стремете се към желанията на подобните си, за да можете да растете и да се развивате правилно. При това, не се обезсърчавайте, ако не можете веднага да реализирате желанието си. То носи своето благо, независимо това, дали скоро, или късно ще го реализирате.
Всяко реализирано желание се придружава с радост, а нереализираното – със скръб.
Човек се движи между радости и скърби и така расте. Радостта подразбира придобивка, а скръбта – загуба. Животът се движи между полюси – радост н скръб.
към беседата >>
Човек се движи между радости и скърби и така расте.
– Да намери няколко зрънца, за да прекара деня. Щом сте хора, стремете се към желанията на подобните си, за да можете да растете и да се развивате правилно. При това, не се обезсърчавайте, ако не можете веднага да реализирате желанието си. То носи своето благо, независимо това, дали скоро, или късно ще го реализирате. Всяко реализирано желание се придружава с радост, а нереализираното – със скръб.
Човек се движи между радости и скърби и така расте.
Радостта подразбира придобивка, а скръбта – загуба. Животът се движи между полюси – радост н скръб.
към беседата >>
Радостта подразбира придобивка, а скръбта – загуба.
Щом сте хора, стремете се към желанията на подобните си, за да можете да растете и да се развивате правилно. При това, не се обезсърчавайте, ако не можете веднага да реализирате желанието си. То носи своето благо, независимо това, дали скоро, или късно ще го реализирате. Всяко реализирано желание се придружава с радост, а нереализираното – със скръб. Човек се движи между радости и скърби и така расте.
Радостта подразбира придобивка, а скръбта – загуба.
Животът се движи между полюси – радост н скръб.
към беседата >>
Животът се движи между полюси – радост н скръб.
При това, не се обезсърчавайте, ако не можете веднага да реализирате желанието си. То носи своето благо, независимо това, дали скоро, или късно ще го реализирате. Всяко реализирано желание се придружава с радост, а нереализираното – със скръб. Човек се движи между радости и скърби и така расте. Радостта подразбира придобивка, а скръбта – загуба.
Животът се движи между полюси – радост н скръб.
към беседата >>
Какво, всъщност, представя реалният живот?
Какво, всъщност, представя реалният живот?
– Разумно оценяване на радостите и скърбите, или на печалбите, и загубите. Трябва да се ценят и най-малките работи. Казват за някого, че е лукова глава. С това искат да кажат, че няма стойност. Това е криво разбиране.
към беседата >>
– Разумно оценяване на радостите и скърбите, или на печалбите, и загубите.
Какво, всъщност, представя реалният живот?
– Разумно оценяване на радостите и скърбите, или на печалбите, и загубите.
Трябва да се ценят и най-малките работи. Казват за някого, че е лукова глава. С това искат да кажат, че няма стойност. Това е криво разбиране. И лукът има своята цена.
към беседата >>
Трябва да се ценят и най-малките работи.
Какво, всъщност, представя реалният живот? – Разумно оценяване на радостите и скърбите, или на печалбите, и загубите.
Трябва да се ценят и най-малките работи.
Казват за някого, че е лукова глава. С това искат да кажат, че няма стойност. Това е криво разбиране. И лукът има своята цена. Изучавайте свойствата му, и той ще ви помогне.
към беседата >>
Казват за някого, че е лукова глава.
Какво, всъщност, представя реалният живот? – Разумно оценяване на радостите и скърбите, или на печалбите, и загубите. Трябва да се ценят и най-малките работи.
Казват за някого, че е лукова глава.
С това искат да кажат, че няма стойност. Това е криво разбиране. И лукът има своята цена. Изучавайте свойствата му, и той ще ви помогне. Може да лекувате с него.
към беседата >>
С това искат да кажат, че няма стойност.
Какво, всъщност, представя реалният живот? – Разумно оценяване на радостите и скърбите, или на печалбите, и загубите. Трябва да се ценят и най-малките работи. Казват за някого, че е лукова глава.
С това искат да кажат, че няма стойност.
Това е криво разбиране. И лукът има своята цена. Изучавайте свойствата му, и той ще ви помогне. Може да лекувате с него. Ако някой се оплаква от болка в крака или в ръката, наложете болното място с печен лук и малко масло.
към беседата >>
Това е криво разбиране.
Какво, всъщност, представя реалният живот? – Разумно оценяване на радостите и скърбите, или на печалбите, и загубите. Трябва да се ценят и най-малките работи. Казват за някого, че е лукова глава. С това искат да кажат, че няма стойност.
Това е криво разбиране.
И лукът има своята цена. Изучавайте свойствата му, и той ще ви помогне. Може да лекувате с него. Ако някой се оплаква от болка в крака или в ръката, наложете болното място с печен лук и малко масло. Лукът смекчава болката и отнема температурата.
към беседата >>
А детето ще избере плодното дърво.
(втори вариант)
Българските кошери са такива. Първата фигура представлява кошер, богат с мед. Втората рисунка представлява едно плодно дърво. Какво ще си избере мечката между плодното дърво и меда? Тя ще избере меда.
А детето ще избере плодното дърво.
Всеки човек избира лекия път. За детето е по-лесно да се качи на дървото, а за мечката е по-лесно да си избере меда. Виждали ли сте как мечката изважда мед? Обикновените работи в живота, някои правят човека смешен. Коя е най-обикновената работа сега в света?
към втори вариант >>
Всеки човек избира лекия път.
(втори вариант)
Първата фигура представлява кошер, богат с мед. Втората рисунка представлява едно плодно дърво. Какво ще си избере мечката между плодното дърво и меда? Тя ще избере меда. А детето ще избере плодното дърво.
Всеки човек избира лекия път.
За детето е по-лесно да се качи на дървото, а за мечката е по-лесно да си избере меда. Виждали ли сте как мечката изважда мед? Обикновените работи в живота, някои правят човека смешен. Коя е най-обикновената работа сега в света? Най-обикновената работа и най-лесната работа е яденето.
към втори вариант >>
За детето е по-лесно да се качи на дървото, а за мечката е по-лесно да си избере меда.
(втори вариант)
Втората рисунка представлява едно плодно дърво. Какво ще си избере мечката между плодното дърво и меда? Тя ще избере меда. А детето ще избере плодното дърво. Всеки човек избира лекия път.
За детето е по-лесно да се качи на дървото, а за мечката е по-лесно да си избере меда.
Виждали ли сте как мечката изважда мед? Обикновените работи в живота, някои правят човека смешен. Коя е най-обикновената работа сега в света? Най-обикновената работа и най-лесната работа е яденето. По-лесна от яденето няма.
към втори вариант >>
Виждали ли сте как мечката изважда мед?
(втори вариант)
Какво ще си избере мечката между плодното дърво и меда? Тя ще избере меда. А детето ще избере плодното дърво. Всеки човек избира лекия път. За детето е по-лесно да се качи на дървото, а за мечката е по-лесно да си избере меда.
Виждали ли сте как мечката изважда мед?
Обикновените работи в живота, някои правят човека смешен. Коя е най-обикновената работа сега в света? Най-обикновената работа и най-лесната работа е яденето. По-лесна от яденето няма. И затова няма същество, което да се отказва от тази работа.
към втори вариант >>
Обикновените работи в живота, някои правят човека смешен.
(втори вариант)
Тя ще избере меда. А детето ще избере плодното дърво. Всеки човек избира лекия път. За детето е по-лесно да се качи на дървото, а за мечката е по-лесно да си избере меда. Виждали ли сте как мечката изважда мед?
Обикновените работи в живота, някои правят човека смешен.
Коя е най-обикновената работа сега в света? Най-обикновената работа и най-лесната работа е яденето. По-лесна от яденето няма. И затова няма същество, което да се отказва от тази работа. Тя е лесна работа и при това не само лесна, но и приятна.
към втори вариант >>
Коя е най-обикновената работа сега в света?
(втори вариант)
А детето ще избере плодното дърво. Всеки човек избира лекия път. За детето е по-лесно да се качи на дървото, а за мечката е по-лесно да си избере меда. Виждали ли сте как мечката изважда мед? Обикновените работи в живота, някои правят човека смешен.
Коя е най-обикновената работа сега в света?
Най-обикновената работа и най-лесната работа е яденето. По-лесна от яденето няма. И затова няма същество, което да се отказва от тази работа. Тя е лесна работа и при това не само лесна, но и приятна. Когото и да накараш, няма изключение в природата, той ще каже: „Тази работа ще я свърша!
към втори вариант >>
Най-обикновената работа и най-лесната работа е яденето.
(втори вариант)
Всеки човек избира лекия път. За детето е по-лесно да се качи на дървото, а за мечката е по-лесно да си избере меда. Виждали ли сте как мечката изважда мед? Обикновените работи в живота, някои правят човека смешен. Коя е най-обикновената работа сега в света?
Най-обикновената работа и най-лесната работа е яденето.
По-лесна от яденето няма. И затова няма същество, което да се отказва от тази работа. Тя е лесна работа и при това не само лесна, но и приятна. Когото и да накараш, няма изключение в природата, той ще каже: „Тази работа ще я свърша! “ И затова, щом някой път си мързелив, ще си кажеш: „Свърших си работата лесно, както яденето.“ Нека яденето да ти служи като морал.
към втори вариант >>
По-лесна от яденето няма.
(втори вариант)
За детето е по-лесно да се качи на дървото, а за мечката е по-лесно да си избере меда. Виждали ли сте как мечката изважда мед? Обикновените работи в живота, някои правят човека смешен. Коя е най-обикновената работа сега в света? Най-обикновената работа и най-лесната работа е яденето.
По-лесна от яденето няма.
И затова няма същество, което да се отказва от тази работа. Тя е лесна работа и при това не само лесна, но и приятна. Когото и да накараш, няма изключение в природата, той ще каже: „Тази работа ще я свърша! “ И затова, щом някой път си мързелив, ще си кажеш: „Свърших си работата лесно, както яденето.“ Нека яденето да ти служи като морал. Някоя работа ти е много мъчна.
към втори вариант >>
И затова няма същество, което да се отказва от тази работа.
(втори вариант)
Виждали ли сте как мечката изважда мед? Обикновените работи в живота, някои правят човека смешен. Коя е най-обикновената работа сега в света? Най-обикновената работа и най-лесната работа е яденето. По-лесна от яденето няма.
И затова няма същество, което да се отказва от тази работа.
Тя е лесна работа и при това не само лесна, но и приятна. Когото и да накараш, няма изключение в природата, той ще каже: „Тази работа ще я свърша! “ И затова, щом някой път си мързелив, ще си кажеш: „Свърших си работата лесно, както яденето.“ Нека яденето да ти служи като морал. Някоя работа ти е много мъчна. Ти кажи: „Тя ми е много лесна, като яденето.“
към втори вариант >>
Тя е лесна работа и при това не само лесна, но и приятна.
(втори вариант)
Обикновените работи в живота, някои правят човека смешен. Коя е най-обикновената работа сега в света? Най-обикновената работа и най-лесната работа е яденето. По-лесна от яденето няма. И затова няма същество, което да се отказва от тази работа.
Тя е лесна работа и при това не само лесна, но и приятна.
Когото и да накараш, няма изключение в природата, той ще каже: „Тази работа ще я свърша! “ И затова, щом някой път си мързелив, ще си кажеш: „Свърших си работата лесно, както яденето.“ Нека яденето да ти служи като морал. Някоя работа ти е много мъчна. Ти кажи: „Тя ми е много лесна, като яденето.“
към втори вариант >>
Когото и да накараш, няма изключение в природата, той ще каже: „Тази работа ще я свърша!
(втори вариант)
Коя е най-обикновената работа сега в света? Най-обикновената работа и най-лесната работа е яденето. По-лесна от яденето няма. И затова няма същество, което да се отказва от тази работа. Тя е лесна работа и при това не само лесна, но и приятна.
Когото и да накараш, няма изключение в природата, той ще каже: „Тази работа ще я свърша!
“ И затова, щом някой път си мързелив, ще си кажеш: „Свърших си работата лесно, както яденето.“ Нека яденето да ти служи като морал. Някоя работа ти е много мъчна. Ти кажи: „Тя ми е много лесна, като яденето.“
към втори вариант >>
“ И затова, щом някой път си мързелив, ще си кажеш: „Свърших си работата лесно, както яденето.“ Нека яденето да ти служи като морал.
(втори вариант)
Най-обикновената работа и най-лесната работа е яденето. По-лесна от яденето няма. И затова няма същество, което да се отказва от тази работа. Тя е лесна работа и при това не само лесна, но и приятна. Когото и да накараш, няма изключение в природата, той ще каже: „Тази работа ще я свърша!
“ И затова, щом някой път си мързелив, ще си кажеш: „Свърших си работата лесно, както яденето.“ Нека яденето да ти служи като морал.
Някоя работа ти е много мъчна. Ти кажи: „Тя ми е много лесна, като яденето.“
към втори вариант >>
Някоя работа ти е много мъчна.
(втори вариант)
По-лесна от яденето няма. И затова няма същество, което да се отказва от тази работа. Тя е лесна работа и при това не само лесна, но и приятна. Когото и да накараш, няма изключение в природата, той ще каже: „Тази работа ще я свърша! “ И затова, щом някой път си мързелив, ще си кажеш: „Свърших си работата лесно, както яденето.“ Нека яденето да ти служи като морал.
Някоя работа ти е много мъчна.
Ти кажи: „Тя ми е много лесна, като яденето.“
към втори вариант >>
Ти кажи: „Тя ми е много лесна, като яденето.“
(втори вариант)
И затова няма същество, което да се отказва от тази работа. Тя е лесна работа и при това не само лесна, но и приятна. Когото и да накараш, няма изключение в природата, той ще каже: „Тази работа ще я свърша! “ И затова, щом някой път си мързелив, ще си кажеш: „Свърших си работата лесно, както яденето.“ Нека яденето да ти служи като морал. Някоя работа ти е много мъчна.
Ти кажи: „Тя ми е много лесна, като яденето.“
към втори вариант >>
Кой е онзи вътрешен стимул, който прави тази работа, яденето, така лесно?
(втори вариант)
Кой е онзи вътрешен стимул, който прави тази работа, яденето, така лесно?
В яденето има един основен закон че всеки който яде, все придобива нещо, има печалба. Няма изключение. Следователно, това в което всякога се придобива нещо, е лесно. А има други случаи, когато работиш, работиш и нищо не придобиваш.
към втори вариант >>
В яденето има един основен закон че всеки който яде, все придобива нещо, има печалба.
(втори вариант)
Кой е онзи вътрешен стимул, който прави тази работа, яденето, така лесно?
В яденето има един основен закон че всеки който яде, все придобива нещо, има печалба.
Няма изключение. Следователно, това в което всякога се придобива нещо, е лесно. А има други случаи, когато работиш, работиш и нищо не придобиваш.
към втори вариант >>
Няма изключение.
(втори вариант)
Кой е онзи вътрешен стимул, който прави тази работа, яденето, така лесно? В яденето има един основен закон че всеки който яде, все придобива нещо, има печалба.
Няма изключение.
Следователно, това в което всякога се придобива нещо, е лесно. А има други случаи, когато работиш, работиш и нищо не придобиваш.
към втори вариант >>
Следователно, това в което всякога се придобива нещо, е лесно.
(втори вариант)
Кой е онзи вътрешен стимул, който прави тази работа, яденето, така лесно? В яденето има един основен закон че всеки който яде, все придобива нещо, има печалба. Няма изключение.
Следователно, това в което всякога се придобива нещо, е лесно.
А има други случаи, когато работиш, работиш и нищо не придобиваш.
към втори вариант >>
А има други случаи, когато работиш, работиш и нищо не придобиваш.
(втори вариант)
Кой е онзи вътрешен стимул, който прави тази работа, яденето, така лесно? В яденето има един основен закон че всеки който яде, все придобива нещо, има печалба. Няма изключение. Следователно, това в което всякога се придобива нещо, е лесно.
А има други случаи, когато работиш, работиш и нищо не придобиваш.
към втори вариант >>
Аз ви казах, че най-лесната работа е яденето.
(втори вариант)
Аз ви казах, че най-лесната работа е яденето.
Вие сега казвате: „Коя е най-мъчната задача? “ Някой ще каже: „Да седиш гладен.“ Това е по закона на контрастите. Това, чието извършване е най-лесно и дава печалба, то всъщност представлява за човека и най-голямата мъчнотия; при него седи и най-голямото зло.
към втори вариант >>
Вие сега казвате: „Коя е най-мъчната задача?
(втори вариант)
Аз ви казах, че най-лесната работа е яденето.
Вие сега казвате: „Коя е най-мъчната задача?
“ Някой ще каже: „Да седиш гладен.“ Това е по закона на контрастите. Това, чието извършване е най-лесно и дава печалба, то всъщност представлява за човека и най-голямата мъчнотия; при него седи и най-голямото зло.
към втори вариант >>
“ Някой ще каже: „Да седиш гладен.“ Това е по закона на контрастите.
(втори вариант)
Аз ви казах, че най-лесната работа е яденето. Вие сега казвате: „Коя е най-мъчната задача?
“ Някой ще каже: „Да седиш гладен.“ Това е по закона на контрастите.
Това, чието извършване е най-лесно и дава печалба, то всъщност представлява за човека и най-голямата мъчнотия; при него седи и най-голямото зло.
към втори вариант >>
Това, чието извършване е най-лесно и дава печалба, то всъщност представлява за човека и най-голямата мъчнотия; при него седи и най-голямото зло.
(втори вариант)
Аз ви казах, че най-лесната работа е яденето. Вие сега казвате: „Коя е най-мъчната задача? “ Някой ще каже: „Да седиш гладен.“ Това е по закона на контрастите.
Това, чието извършване е най-лесно и дава печалба, то всъщност представлява за човека и най-голямата мъчнотия; при него седи и най-голямото зло.
към втори вариант >>
Разбира се процесът на яденето не е така прост, както мислите.
(втори вариант)
Разбира се процесът на яденето не е така прост, както мислите.
Той е един от най-сложните. Вие досега сте се спирали върху яденето като прост процес. Но той е един от най-сложните процеси, каквито аз зная. Преди да почне човек да яде, преди да се разреши въпросът за яденето, ръководителите на човечеството са мислили, мислили, докато се разреши този въпрос. Защото светът не е могъл да съществува без ядене.
към втори вариант >>
Той е един от най-сложните.
(втори вариант)
Разбира се процесът на яденето не е така прост, както мислите.
Той е един от най-сложните.
Вие досега сте се спирали върху яденето като прост процес. Но той е един от най-сложните процеси, каквито аз зная. Преди да почне човек да яде, преди да се разреши въпросът за яденето, ръководителите на човечеството са мислили, мислили, докато се разреши този въпрос. Защото светът не е могъл да съществува без ядене. И като са разрешили въпроса за яденето, тогава са почнали творчество създаването на света.
към втори вариант >>
Вие досега сте се спирали върху яденето като прост процес.
(втори вариант)
Разбира се процесът на яденето не е така прост, както мислите. Той е един от най-сложните.
Вие досега сте се спирали върху яденето като прост процес.
Но той е един от най-сложните процеси, каквито аз зная. Преди да почне човек да яде, преди да се разреши въпросът за яденето, ръководителите на човечеството са мислили, мислили, докато се разреши този въпрос. Защото светът не е могъл да съществува без ядене. И като са разрешили въпроса за яденето, тогава са почнали творчество създаването на света. Разрешили са икономическия въпрос.
към втори вариант >>
Но той е един от най-сложните процеси, каквито аз зная.
(втори вариант)
Разбира се процесът на яденето не е така прост, както мислите. Той е един от най-сложните. Вие досега сте се спирали върху яденето като прост процес.
Но той е един от най-сложните процеси, каквито аз зная.
Преди да почне човек да яде, преди да се разреши въпросът за яденето, ръководителите на човечеството са мислили, мислили, докато се разреши този въпрос. Защото светът не е могъл да съществува без ядене. И като са разрешили въпроса за яденето, тогава са почнали творчество създаването на света. Разрешили са икономическия въпрос. Икономията е свързана с яденето.
към втори вариант >>
Преди да почне човек да яде, преди да се разреши въпросът за яденето, ръководителите на човечеството са мислили, мислили, докато се разреши този въпрос.
(втори вариант)
Разбира се процесът на яденето не е така прост, както мислите. Той е един от най-сложните. Вие досега сте се спирали върху яденето като прост процес. Но той е един от най-сложните процеси, каквито аз зная.
Преди да почне човек да яде, преди да се разреши въпросът за яденето, ръководителите на човечеството са мислили, мислили, докато се разреши този въпрос.
Защото светът не е могъл да съществува без ядене. И като са разрешили въпроса за яденето, тогава са почнали творчество създаването на света. Разрешили са икономическия въпрос. Икономията е свързана с яденето. Процесът на яденето е свързан с обмяната на веществата.
към втори вариант >>
Защото светът не е могъл да съществува без ядене.
(втори вариант)
Разбира се процесът на яденето не е така прост, както мислите. Той е един от най-сложните. Вие досега сте се спирали върху яденето като прост процес. Но той е един от най-сложните процеси, каквито аз зная. Преди да почне човек да яде, преди да се разреши въпросът за яденето, ръководителите на човечеството са мислили, мислили, докато се разреши този въпрос.
Защото светът не е могъл да съществува без ядене.
И като са разрешили въпроса за яденето, тогава са почнали творчество създаването на света. Разрешили са икономическия въпрос. Икономията е свързана с яденето. Процесът на яденето е свързан с обмяната на веществата.
към втори вариант >>
И като са разрешили въпроса за яденето, тогава са почнали творчество създаването на света.
(втори вариант)
Той е един от най-сложните. Вие досега сте се спирали върху яденето като прост процес. Но той е един от най-сложните процеси, каквито аз зная. Преди да почне човек да яде, преди да се разреши въпросът за яденето, ръководителите на човечеството са мислили, мислили, докато се разреши този въпрос. Защото светът не е могъл да съществува без ядене.
И като са разрешили въпроса за яденето, тогава са почнали творчество създаването на света.
Разрешили са икономическия въпрос. Икономията е свързана с яденето. Процесът на яденето е свързан с обмяната на веществата.
към втори вариант >>
Разрешили са икономическия въпрос.
(втори вариант)
Вие досега сте се спирали върху яденето като прост процес. Но той е един от най-сложните процеси, каквито аз зная. Преди да почне човек да яде, преди да се разреши въпросът за яденето, ръководителите на човечеството са мислили, мислили, докато се разреши този въпрос. Защото светът не е могъл да съществува без ядене. И като са разрешили въпроса за яденето, тогава са почнали творчество създаването на света.
Разрешили са икономическия въпрос.
Икономията е свързана с яденето. Процесът на яденето е свързан с обмяната на веществата.
към втори вариант >>
Икономията е свързана с яденето.
(втори вариант)
Но той е един от най-сложните процеси, каквито аз зная. Преди да почне човек да яде, преди да се разреши въпросът за яденето, ръководителите на човечеството са мислили, мислили, докато се разреши този въпрос. Защото светът не е могъл да съществува без ядене. И като са разрешили въпроса за яденето, тогава са почнали творчество създаването на света. Разрешили са икономическия въпрос.
Икономията е свързана с яденето.
Процесът на яденето е свързан с обмяната на веществата.
към втори вариант >>
Процесът на яденето е свързан с обмяната на веществата.
(втори вариант)
Преди да почне човек да яде, преди да се разреши въпросът за яденето, ръководителите на човечеството са мислили, мислили, докато се разреши този въпрос. Защото светът не е могъл да съществува без ядене. И като са разрешили въпроса за яденето, тогава са почнали творчество създаването на света. Разрешили са икономическия въпрос. Икономията е свързана с яденето.
Процесът на яденето е свързан с обмяната на веществата.
към втори вариант >>
Най-първо в какво седи яденето?
(втори вариант)
Най-първо в какво седи яденето?
Когато външният живот се влива в нашия живот, започва процесът на яденето. Той е непреривен процес. Човек като яде, нали се увеличава теглото на тялото му. Вие, като сте гладен може да се претеглите. Някой казва, че е много гладен.
към втори вариант >>
Когато външният живот се влива в нашия живот, започва процесът на яденето.
(втори вариант)
Най-първо в какво седи яденето?
Когато външният живот се влива в нашия живот, започва процесът на яденето.
Той е непреривен процес. Човек като яде, нали се увеличава теглото на тялото му. Вие, като сте гладен може да се претеглите. Някой казва, че е много гладен. Ще го претеглим и после, след като се наяде, пак ще го претеглим.
към втори вариант >>
Той е непреривен процес.
(втори вариант)
Най-първо в какво седи яденето? Когато външният живот се влива в нашия живот, започва процесът на яденето.
Той е непреривен процес.
Човек като яде, нали се увеличава теглото на тялото му. Вие, като сте гладен може да се претеглите. Някой казва, че е много гладен. Ще го претеглим и после, след като се наяде, пак ще го претеглим. И тогава, можем точно да определим, с колко грама е увеличено теглото му.
към втори вариант >>
Човек като яде, нали се увеличава теглото на тялото му.
(втори вариант)
Най-първо в какво седи яденето? Когато външният живот се влива в нашия живот, започва процесът на яденето. Той е непреривен процес.
Човек като яде, нали се увеличава теглото на тялото му.
Вие, като сте гладен може да се претеглите. Някой казва, че е много гладен. Ще го претеглим и после, след като се наяде, пак ще го претеглим. И тогава, можем точно да определим, с колко грама е увеличено теглото му. Ще имаме точни мерки.
към втори вариант >>
Вие, като сте гладен може да се претеглите.
(втори вариант)
Най-първо в какво седи яденето? Когато външният живот се влива в нашия живот, започва процесът на яденето. Той е непреривен процес. Човек като яде, нали се увеличава теглото на тялото му.
Вие, като сте гладен може да се претеглите.
Някой казва, че е много гладен. Ще го претеглим и после, след като се наяде, пак ще го претеглим. И тогава, можем точно да определим, с колко грама е увеличено теглото му. Ще имаме точни мерки. Ще имаме факти.
към втори вариант >>
Някой казва, че е много гладен.
(втори вариант)
Най-първо в какво седи яденето? Когато външният живот се влива в нашия живот, започва процесът на яденето. Той е непреривен процес. Човек като яде, нали се увеличава теглото на тялото му. Вие, като сте гладен може да се претеглите.
Някой казва, че е много гладен.
Ще го претеглим и после, след като се наяде, пак ще го претеглим. И тогава, можем точно да определим, с колко грама е увеличено теглото му. Ще имаме точни мерки. Ще имаме факти. Ще намериме един човек много гладен, ще го претеглим.
към втори вариант >>
Ще го претеглим и после, след като се наяде, пак ще го претеглим.
(втори вариант)
Когато външният живот се влива в нашия живот, започва процесът на яденето. Той е непреривен процес. Човек като яде, нали се увеличава теглото на тялото му. Вие, като сте гладен може да се претеглите. Някой казва, че е много гладен.
Ще го претеглим и после, след като се наяде, пак ще го претеглим.
И тогава, можем точно да определим, с колко грама е увеличено теглото му. Ще имаме точни мерки. Ще имаме факти. Ще намериме един човек много гладен, ще го претеглим. Тогава ще претеглим втори, трети, четвърти, пети.
към втори вариант >>
И тогава, можем точно да определим, с колко грама е увеличено теглото му.
(втори вариант)
Той е непреривен процес. Човек като яде, нали се увеличава теглото на тялото му. Вие, като сте гладен може да се претеглите. Някой казва, че е много гладен. Ще го претеглим и после, след като се наяде, пак ще го претеглим.
И тогава, можем точно да определим, с колко грама е увеличено теглото му.
Ще имаме точни мерки. Ще имаме факти. Ще намериме един човек много гладен, ще го претеглим. Тогава ще претеглим втори, трети, четвърти, пети. Някой казва: „Аз съм много гладен.“ Ще го претеглим.
към втори вариант >>
Ще имаме точни мерки.
(втори вариант)
Човек като яде, нали се увеличава теглото на тялото му. Вие, като сте гладен може да се претеглите. Някой казва, че е много гладен. Ще го претеглим и после, след като се наяде, пак ще го претеглим. И тогава, можем точно да определим, с колко грама е увеличено теглото му.
Ще имаме точни мерки.
Ще имаме факти. Ще намериме един човек много гладен, ще го претеглим. Тогава ще претеглим втори, трети, четвърти, пети. Някой казва: „Аз съм много гладен.“ Ще го претеглим. И като се наяде, пак ще го претеглим.
към втори вариант >>
Ще имаме факти.
(втори вариант)
Вие, като сте гладен може да се претеглите. Някой казва, че е много гладен. Ще го претеглим и после, след като се наяде, пак ще го претеглим. И тогава, можем точно да определим, с колко грама е увеличено теглото му. Ще имаме точни мерки.
Ще имаме факти.
Ще намериме един човек много гладен, ще го претеглим. Тогава ще претеглим втори, трети, четвърти, пети. Някой казва: „Аз съм много гладен.“ Ще го претеглим. И като се наяде, пак ще го претеглим. И ще имаме тогава едно отношение.
към втори вариант >>
Ще намериме един човек много гладен, ще го претеглим.
(втори вариант)
Някой казва, че е много гладен. Ще го претеглим и после, след като се наяде, пак ще го претеглим. И тогава, можем точно да определим, с колко грама е увеличено теглото му. Ще имаме точни мерки. Ще имаме факти.
Ще намериме един човек много гладен, ще го претеглим.
Тогава ще претеглим втори, трети, четвърти, пети. Някой казва: „Аз съм много гладен.“ Ще го претеглим. И като се наяде, пак ще го претеглим. И ще имаме тогава едно отношение. Каква е идеята?
към втори вариант >>
Тогава ще претеглим втори, трети, четвърти, пети.
(втори вариант)
Ще го претеглим и после, след като се наяде, пак ще го претеглим. И тогава, можем точно да определим, с колко грама е увеличено теглото му. Ще имаме точни мерки. Ще имаме факти. Ще намериме един човек много гладен, ще го претеглим.
Тогава ще претеглим втори, трети, четвърти, пети.
Някой казва: „Аз съм много гладен.“ Ще го претеглим. И като се наяде, пак ще го претеглим. И ще имаме тогава едно отношение. Каква е идеята? На един слон му трябват 5 крини ориз, за да се наяде добре.
към втори вариант >>
Някой казва: „Аз съм много гладен.“ Ще го претеглим.
(втори вариант)
И тогава, можем точно да определим, с колко грама е увеличено теглото му. Ще имаме точни мерки. Ще имаме факти. Ще намериме един човек много гладен, ще го претеглим. Тогава ще претеглим втори, трети, четвърти, пети.
Някой казва: „Аз съм много гладен.“ Ще го претеглим.
И като се наяде, пак ще го претеглим. И ще имаме тогава едно отношение. Каква е идеята? На един слон му трябват 5 крини ориз, за да се наяде добре. Второ, на един човек му трябва един килограм.
към втори вариант >>
И като се наяде, пак ще го претеглим.
(втори вариант)
Ще имаме точни мерки. Ще имаме факти. Ще намериме един човек много гладен, ще го претеглим. Тогава ще претеглим втори, трети, четвърти, пети. Някой казва: „Аз съм много гладен.“ Ще го претеглим.
И като се наяде, пак ще го претеглим.
И ще имаме тогава едно отношение. Каква е идеята? На един слон му трябват 5 крини ориз, за да се наяде добре. Второ, на един човек му трябва един килограм. Трето на една лисица и трябва една кокошка.
към втори вариант >>
И ще имаме тогава едно отношение.
(втори вариант)
Ще имаме факти. Ще намериме един човек много гладен, ще го претеглим. Тогава ще претеглим втори, трети, четвърти, пети. Някой казва: „Аз съм много гладен.“ Ще го претеглим. И като се наяде, пак ще го претеглим.
И ще имаме тогава едно отношение.
Каква е идеята? На един слон му трябват 5 крини ориз, за да се наяде добре. Второ, на един човек му трябва един килограм. Трето на една лисица и трябва една кокошка. Четвърто на едно гълъбче му трябва 20 житени зърна, за да се наяде за един обед.
към втори вариант >>
Каква е идеята?
(втори вариант)
Ще намериме един човек много гладен, ще го претеглим. Тогава ще претеглим втори, трети, четвърти, пети. Някой казва: „Аз съм много гладен.“ Ще го претеглим. И като се наяде, пак ще го претеглим. И ще имаме тогава едно отношение.
Каква е идеята?
На един слон му трябват 5 крини ориз, за да се наяде добре. Второ, на един човек му трябва един килограм. Трето на една лисица и трябва една кокошка. Четвърто на едно гълъбче му трябва 20 житени зърна, за да се наяде за един обед. Пето на една мравка и трябва едно малко зрънце, за да се наяде.
към втори вариант >>
На един слон му трябват 5 крини ориз, за да се наяде добре.
(втори вариант)
Тогава ще претеглим втори, трети, четвърти, пети. Някой казва: „Аз съм много гладен.“ Ще го претеглим. И като се наяде, пак ще го претеглим. И ще имаме тогава едно отношение. Каква е идеята?
На един слон му трябват 5 крини ориз, за да се наяде добре.
Второ, на един човек му трябва един килограм. Трето на една лисица и трябва една кокошка. Четвърто на едно гълъбче му трябва 20 житени зърна, за да се наяде за един обед. Пето на една мравка и трябва едно малко зрънце, за да се наяде. Този обед на слона от 5 крини ориз, колко време ще вземе за човека, да се продоволствува от такова количество ориз?
към втори вариант >>
Второ, на един човек му трябва един килограм.
(втори вариант)
Някой казва: „Аз съм много гладен.“ Ще го претеглим. И като се наяде, пак ще го претеглим. И ще имаме тогава едно отношение. Каква е идеята? На един слон му трябват 5 крини ориз, за да се наяде добре.
Второ, на един човек му трябва един килограм.
Трето на една лисица и трябва една кокошка. Четвърто на едно гълъбче му трябва 20 житени зърна, за да се наяде за един обед. Пето на една мравка и трябва едно малко зрънце, за да се наяде. Този обед на слона от 5 крини ориз, колко време ще вземе за човека, да се продоволствува от такова количество ориз? За половин година можете ли да го изядете?
към втори вариант >>
Трето на една лисица и трябва една кокошка.
(втори вариант)
И като се наяде, пак ще го претеглим. И ще имаме тогава едно отношение. Каква е идеята? На един слон му трябват 5 крини ориз, за да се наяде добре. Второ, на един човек му трябва един килограм.
Трето на една лисица и трябва една кокошка.
Четвърто на едно гълъбче му трябва 20 житени зърна, за да се наяде за един обед. Пето на една мравка и трябва едно малко зрънце, за да се наяде. Този обед на слона от 5 крини ориз, колко време ще вземе за човека, да се продоволствува от такова количество ориз? За половин година можете ли да го изядете?
към втори вариант >>
Четвърто на едно гълъбче му трябва 20 житени зърна, за да се наяде за един обед.
(втори вариант)
И ще имаме тогава едно отношение. Каква е идеята? На един слон му трябват 5 крини ориз, за да се наяде добре. Второ, на един човек му трябва един килограм. Трето на една лисица и трябва една кокошка.
Четвърто на едно гълъбче му трябва 20 житени зърна, за да се наяде за един обед.
Пето на една мравка и трябва едно малко зрънце, за да се наяде. Този обед на слона от 5 крини ориз, колко време ще вземе за човека, да се продоволствува от такова количество ориз? За половин година можете ли да го изядете?
към втори вариант >>
Пето на една мравка и трябва едно малко зрънце, за да се наяде.
(втори вариант)
Каква е идеята? На един слон му трябват 5 крини ориз, за да се наяде добре. Второ, на един човек му трябва един килограм. Трето на една лисица и трябва една кокошка. Четвърто на едно гълъбче му трябва 20 житени зърна, за да се наяде за един обед.
Пето на една мравка и трябва едно малко зрънце, за да се наяде.
Този обед на слона от 5 крини ориз, колко време ще вземе за човека, да се продоволствува от такова количество ориз? За половин година можете ли да го изядете?
към втори вариант >>
Този обед на слона от 5 крини ориз, колко време ще вземе за човека, да се продоволствува от такова количество ориз?
(втори вариант)
На един слон му трябват 5 крини ориз, за да се наяде добре. Второ, на един човек му трябва един килограм. Трето на една лисица и трябва една кокошка. Четвърто на едно гълъбче му трябва 20 житени зърна, за да се наяде за един обед. Пето на една мравка и трябва едно малко зрънце, за да се наяде.
Този обед на слона от 5 крини ориз, колко време ще вземе за човека, да се продоволствува от такова количество ориз?
За половин година можете ли да го изядете?
към втори вариант >>
За половин година можете ли да го изядете?
(втори вариант)
Второ, на един човек му трябва един килограм. Трето на една лисица и трябва една кокошка. Четвърто на едно гълъбче му трябва 20 житени зърна, за да се наяде за един обед. Пето на една мравка и трябва едно малко зрънце, за да се наяде. Този обед на слона от 5 крини ориз, колко време ще вземе за човека, да се продоволствува от такова количество ориз?
За половин година можете ли да го изядете?
към втори вариант >>
От това можем да извадим известно логическо заключение за своето възпитание.
(втори вариант)
От това можем да извадим известно логическо заключение за своето възпитание.
Значи, ако имате една идея подобна на слон, трябва и 5 крини ориз. Тези 5 крини ориз колко килограма правят? Ако са крината по 12 килограма, те правят 60 килограма. 60 килограма ориз по 25 лева, колко правят? Правят 1500 лв.
към втори вариант >>
Значи, ако имате една идея подобна на слон, трябва и 5 крини ориз.
(втори вариант)
От това можем да извадим известно логическо заключение за своето възпитание.
Значи, ако имате една идея подобна на слон, трябва и 5 крини ориз.
Тези 5 крини ориз колко килограма правят? Ако са крината по 12 килограма, те правят 60 килограма. 60 килограма ориз по 25 лева, колко правят? Правят 1500 лв. В един килограм влизат от 16 18 000 зърна.
към втори вариант >>
Тези 5 крини ориз колко килограма правят?
(втори вариант)
От това можем да извадим известно логическо заключение за своето възпитание. Значи, ако имате една идея подобна на слон, трябва и 5 крини ориз.
Тези 5 крини ориз колко килограма правят?
Ако са крината по 12 килограма, те правят 60 килограма. 60 килограма ориз по 25 лева, колко правят? Правят 1500 лв. В един килограм влизат от 16 18 000 зърна.
към втори вариант >>
Ако са крината по 12 килограма, те правят 60 килограма.
(втори вариант)
От това можем да извадим известно логическо заключение за своето възпитание. Значи, ако имате една идея подобна на слон, трябва и 5 крини ориз. Тези 5 крини ориз колко килограма правят?
Ако са крината по 12 килограма, те правят 60 килограма.
60 килограма ориз по 25 лева, колко правят? Правят 1500 лв. В един килограм влизат от 16 18 000 зърна.
към втори вариант >>
60 килограма ориз по 25 лева, колко правят?
(втори вариант)
От това можем да извадим известно логическо заключение за своето възпитание. Значи, ако имате една идея подобна на слон, трябва и 5 крини ориз. Тези 5 крини ориз колко килограма правят? Ако са крината по 12 килограма, те правят 60 килограма.
60 килограма ориз по 25 лева, колко правят?
Правят 1500 лв. В един килограм влизат от 16 18 000 зърна.
към втори вариант >>
Правят 1500 лв.
(втори вариант)
От това можем да извадим известно логическо заключение за своето възпитание. Значи, ако имате една идея подобна на слон, трябва и 5 крини ориз. Тези 5 крини ориз колко килограма правят? Ако са крината по 12 килограма, те правят 60 килограма. 60 килограма ориз по 25 лева, колко правят?
Правят 1500 лв.
В един килограм влизат от 16 18 000 зърна.
към втори вариант >>
В един килограм влизат от 16 18 000 зърна.
(втори вариант)
Значи, ако имате една идея подобна на слон, трябва и 5 крини ориз. Тези 5 крини ориз колко килограма правят? Ако са крината по 12 килограма, те правят 60 килограма. 60 килограма ориз по 25 лева, колко правят? Правят 1500 лв.
В един килограм влизат от 16 18 000 зърна.
към втори вариант >>
Противоречията в света могат да се обясняват, защото в природата има икономически похвати.
(втори вариант)
Противоречията в света могат да се обясняват, защото в природата има икономически похвати.
И ако някой път не позволява[1] нещата, [тя] си има своите съображения. Някой човек иска слон, но природата не го дава. Тя казва: „За тебе не е слона, понеже всякой ден по 1500 лв. трябва да харчиш.“ В България, ако имаш слон, можеш ли ежедневно да харчиш толкова пари? Например ти искаш да бъдеш красив.
към втори вариант >>
И ако някой път не позволява[1] нещата, [тя] си има своите съображения.
(втори вариант)
Противоречията в света могат да се обясняват, защото в природата има икономически похвати.
И ако някой път не позволява[1] нещата, [тя] си има своите съображения.
Някой човек иска слон, но природата не го дава. Тя казва: „За тебе не е слона, понеже всякой ден по 1500 лв. трябва да харчиш.“ В България, ако имаш слон, можеш ли ежедневно да харчиш толкова пари? Например ти искаш да бъдеш красив. Но красотата е голям слон.
към втори вариант >>
Някой човек иска слон, но природата не го дава.
(втори вариант)
Противоречията в света могат да се обясняват, защото в природата има икономически похвати. И ако някой път не позволява[1] нещата, [тя] си има своите съображения.
Някой човек иска слон, но природата не го дава.
Тя казва: „За тебе не е слона, понеже всякой ден по 1500 лв. трябва да харчиш.“ В България, ако имаш слон, можеш ли ежедневно да харчиш толкова пари? Например ти искаш да бъдеш красив. Но красотата е голям слон. Вие искате да бъдете гениални, умни и това е един от най-големите слонове.
към втори вариант >>
Тя казва: „За тебе не е слона, понеже всякой ден по 1500 лв.
(втори вариант)
Противоречията в света могат да се обясняват, защото в природата има икономически похвати. И ако някой път не позволява[1] нещата, [тя] си има своите съображения. Някой човек иска слон, но природата не го дава.
Тя казва: „За тебе не е слона, понеже всякой ден по 1500 лв.
трябва да харчиш.“ В България, ако имаш слон, можеш ли ежедневно да харчиш толкова пари? Например ти искаш да бъдеш красив. Но красотата е голям слон. Вие искате да бъдете гениални, умни и това е един от най-големите слонове. Ако имате такава сила, толкова голяма като слона; ако имате такъв силен ум, голям като слона, тогава в какво ще го впрягате?
към втори вариант >>
трябва да харчиш.“ В България, ако имаш слон, можеш ли ежедневно да харчиш толкова пари?
(втори вариант)
Противоречията в света могат да се обясняват, защото в природата има икономически похвати. И ако някой път не позволява[1] нещата, [тя] си има своите съображения. Някой човек иска слон, но природата не го дава. Тя казва: „За тебе не е слона, понеже всякой ден по 1500 лв.
трябва да харчиш.“ В България, ако имаш слон, можеш ли ежедневно да харчиш толкова пари?
Например ти искаш да бъдеш красив. Но красотата е голям слон. Вие искате да бъдете гениални, умни и това е един от най-големите слонове. Ако имате такава сила, толкова голяма като слона; ако имате такъв силен ум, голям като слона, тогава в какво ще го впрягате? Нали сега има гениални хора?
към втори вариант >>
Например ти искаш да бъдеш красив.
(втори вариант)
Противоречията в света могат да се обясняват, защото в природата има икономически похвати. И ако някой път не позволява[1] нещата, [тя] си има своите съображения. Някой човек иска слон, но природата не го дава. Тя казва: „За тебе не е слона, понеже всякой ден по 1500 лв. трябва да харчиш.“ В България, ако имаш слон, можеш ли ежедневно да харчиш толкова пари?
Например ти искаш да бъдеш красив.
Но красотата е голям слон. Вие искате да бъдете гениални, умни и това е един от най-големите слонове. Ако имате такава сила, толкова голяма като слона; ако имате такъв силен ум, голям като слона, тогава в какво ще го впрягате? Нали сега има гениални хора? Какво е дал Виктор Хюго?
към втори вариант >>
Но красотата е голям слон.
(втори вариант)
И ако някой път не позволява[1] нещата, [тя] си има своите съображения. Някой човек иска слон, но природата не го дава. Тя казва: „За тебе не е слона, понеже всякой ден по 1500 лв. трябва да харчиш.“ В България, ако имаш слон, можеш ли ежедневно да харчиш толкова пари? Например ти искаш да бъдеш красив.
Но красотата е голям слон.
Вие искате да бъдете гениални, умни и това е един от най-големите слонове. Ако имате такава сила, толкова голяма като слона; ако имате такъв силен ум, голям като слона, тогава в какво ще го впрягате? Нали сега има гениални хора? Какво е дал Виктор Хюго? Какво е дал Кант?
към втори вариант >>
Вие искате да бъдете гениални, умни и това е един от най-големите слонове.
(втори вариант)
Някой човек иска слон, но природата не го дава. Тя казва: „За тебе не е слона, понеже всякой ден по 1500 лв. трябва да харчиш.“ В България, ако имаш слон, можеш ли ежедневно да харчиш толкова пари? Например ти искаш да бъдеш красив. Но красотата е голям слон.
Вие искате да бъдете гениални, умни и това е един от най-големите слонове.
Ако имате такава сила, толкова голяма като слона; ако имате такъв силен ум, голям като слона, тогава в какво ще го впрягате? Нали сега има гениални хора? Какво е дал Виктор Хюго? Какво е дал Кант? Все са се мъчили тия гениални хора да създадат нещо.
към втори вариант >>
Ако имате такава сила, толкова голяма като слона; ако имате такъв силен ум, голям като слона, тогава в какво ще го впрягате?
(втори вариант)
Тя казва: „За тебе не е слона, понеже всякой ден по 1500 лв. трябва да харчиш.“ В България, ако имаш слон, можеш ли ежедневно да харчиш толкова пари? Например ти искаш да бъдеш красив. Но красотата е голям слон. Вие искате да бъдете гениални, умни и това е един от най-големите слонове.
Ако имате такава сила, толкова голяма като слона; ако имате такъв силен ум, голям като слона, тогава в какво ще го впрягате?
Нали сега има гениални хора? Какво е дал Виктор Хюго? Какво е дал Кант? Все са се мъчили тия гениални хора да създадат нещо.
към втори вариант >>
Нали сега има гениални хора?
(втори вариант)
трябва да харчиш.“ В България, ако имаш слон, можеш ли ежедневно да харчиш толкова пари? Например ти искаш да бъдеш красив. Но красотата е голям слон. Вие искате да бъдете гениални, умни и това е един от най-големите слонове. Ако имате такава сила, толкова голяма като слона; ако имате такъв силен ум, голям като слона, тогава в какво ще го впрягате?
Нали сега има гениални хора?
Какво е дал Виктор Хюго? Какво е дал Кант? Все са се мъчили тия гениални хора да създадат нещо.
към втори вариант >>
Какво е дал Виктор Хюго?
(втори вариант)
Например ти искаш да бъдеш красив. Но красотата е голям слон. Вие искате да бъдете гениални, умни и това е един от най-големите слонове. Ако имате такава сила, толкова голяма като слона; ако имате такъв силен ум, голям като слона, тогава в какво ще го впрягате? Нали сега има гениални хора?
Какво е дал Виктор Хюго?
Какво е дал Кант? Все са се мъчили тия гениални хора да създадат нещо.
към втори вариант >>
Какво е дал Кант?
(втори вариант)
Но красотата е голям слон. Вие искате да бъдете гениални, умни и това е един от най-големите слонове. Ако имате такава сила, толкова голяма като слона; ако имате такъв силен ум, голям като слона, тогава в какво ще го впрягате? Нали сега има гениални хора? Какво е дал Виктор Хюго?
Какво е дал Кант?
Все са се мъчили тия гениални хора да създадат нещо.
към втори вариант >>
Все са се мъчили тия гениални хора да създадат нещо.
(втори вариант)
Вие искате да бъдете гениални, умни и това е един от най-големите слонове. Ако имате такава сила, толкова голяма като слона; ако имате такъв силен ум, голям като слона, тогава в какво ще го впрягате? Нали сега има гениални хора? Какво е дал Виктор Хюго? Какво е дал Кант?
Все са се мъчили тия гениални хора да създадат нещо.
към втори вариант >>
Вие се спирате на повърхността на нещата.
(втори вариант)
Вие се спирате на повърхността на нещата.
във вътрешния живот не влизате, в дълбочините. Защото ако тръгнете в някое планинско място и искате най-хубавите извори, то колкото по-високо сте, толкова водата е по-чиста. В най-високите места ще имате най-чистата вода, понеже по-долу може да е омърсена. Най-често идеите се намират на най-високите места. А кое е най-високото място?
към втори вариант >>
във вътрешния живот не влизате, в дълбочините.
(втори вариант)
Вие се спирате на повърхността на нещата.
във вътрешния живот не влизате, в дълбочините.
Защото ако тръгнете в някое планинско място и искате най-хубавите извори, то колкото по-високо сте, толкова водата е по-чиста. В най-високите места ще имате най-чистата вода, понеже по-долу може да е омърсена. Най-често идеите се намират на най-високите места. А кое е най-високото място? Бог. Какво нещо е Бог, се питат.
към втори вариант >>
Защото ако тръгнете в някое планинско място и искате най-хубавите извори, то колкото по-високо сте, толкова водата е по-чиста.
(втори вариант)
Вие се спирате на повърхността на нещата. във вътрешния живот не влизате, в дълбочините.
Защото ако тръгнете в някое планинско място и искате най-хубавите извори, то колкото по-високо сте, толкова водата е по-чиста.
В най-високите места ще имате най-чистата вода, понеже по-долу може да е омърсена. Най-често идеите се намират на най-високите места. А кое е най-високото място? Бог. Какво нещо е Бог, се питат. Бог е най-високото място в света.
към втори вариант >>
В най-високите места ще имате най-чистата вода, понеже по-долу може да е омърсена.
(втори вариант)
Вие се спирате на повърхността на нещата. във вътрешния живот не влизате, в дълбочините. Защото ако тръгнете в някое планинско място и искате най-хубавите извори, то колкото по-високо сте, толкова водата е по-чиста.
В най-високите места ще имате най-чистата вода, понеже по-долу може да е омърсена.
Най-често идеите се намират на най-високите места. А кое е най-високото място? Бог. Какво нещо е Бог, се питат. Бог е най-високото място в света. Нищо повече.
към втори вариант >>
Най-често идеите се намират на най-високите места.
(втори вариант)
Вие се спирате на повърхността на нещата. във вътрешния живот не влизате, в дълбочините. Защото ако тръгнете в някое планинско място и искате най-хубавите извори, то колкото по-високо сте, толкова водата е по-чиста. В най-високите места ще имате най-чистата вода, понеже по-долу може да е омърсена.
Най-често идеите се намират на най-високите места.
А кое е най-високото място? Бог. Какво нещо е Бог, се питат. Бог е най-високото място в света. Нищо повече. Най-високата планина в света е Той.
към втори вариант >>
А кое е най-високото място?
(втори вариант)
Вие се спирате на повърхността на нещата. във вътрешния живот не влизате, в дълбочините. Защото ако тръгнете в някое планинско място и искате най-хубавите извори, то колкото по-високо сте, толкова водата е по-чиста. В най-високите места ще имате най-чистата вода, понеже по-долу може да е омърсена. Най-често идеите се намират на най-високите места.
А кое е най-високото място?
Бог. Какво нещо е Бог, се питат. Бог е най-високото място в света. Нищо повече. Най-високата планина в света е Той. Какво нещо е Господ?
към втори вариант >>
Бог. Какво нещо е Бог, се питат.
(втори вариант)
във вътрешния живот не влизате, в дълбочините. Защото ако тръгнете в някое планинско място и искате най-хубавите извори, то колкото по-високо сте, толкова водата е по-чиста. В най-високите места ще имате най-чистата вода, понеже по-долу може да е омърсена. Най-често идеите се намират на най-високите места. А кое е най-високото място?
Бог. Какво нещо е Бог, се питат.
Бог е най-високото място в света. Нищо повече. Най-високата планина в света е Той. Какво нещо е Господ? Най-високото място.
към втори вариант >>
Бог е най-високото място в света.
(втори вариант)
Защото ако тръгнете в някое планинско място и искате най-хубавите извори, то колкото по-високо сте, толкова водата е по-чиста. В най-високите места ще имате най-чистата вода, понеже по-долу може да е омърсена. Най-често идеите се намират на най-високите места. А кое е най-високото място? Бог. Какво нещо е Бог, се питат.
Бог е най-високото място в света.
Нищо повече. Най-високата планина в света е Той. Какво нещо е Господ? Най-високото място. Но на това високо място, нито един човешки крак на върха не е стъпил.
към втори вариант >>
Нищо повече.
(втори вариант)
В най-високите места ще имате най-чистата вода, понеже по-долу може да е омърсена. Най-често идеите се намират на най-високите места. А кое е най-високото място? Бог. Какво нещо е Бог, се питат. Бог е най-високото място в света.
Нищо повече.
Най-високата планина в света е Той. Какво нещо е Господ? Най-високото място. Но на това високо място, нито един човешки крак на върха не е стъпил. Не само човек, но и никое същество не е стъпило на това най-високо място.
към втори вариант >>
Най-високата планина в света е Той.
(втори вариант)
Най-често идеите се намират на най-високите места. А кое е най-високото място? Бог. Какво нещо е Бог, се питат. Бог е най-високото място в света. Нищо повече.
Най-високата планина в света е Той.
Какво нещо е Господ? Най-високото място. Но на това високо място, нито един човешки крак на върха не е стъпил. Не само човек, но и никое същество не е стъпило на това най-високо място. Следователно, то е като един висок, велик идеал.
към втори вариант >>
Какво нещо е Господ?
(втори вариант)
А кое е най-високото място? Бог. Какво нещо е Бог, се питат. Бог е най-високото място в света. Нищо повече. Най-високата планина в света е Той.
Какво нещо е Господ?
Най-високото място. Но на това високо място, нито един човешки крак на върха не е стъпил. Не само човек, но и никое същество не е стъпило на това най-високо място. Следователно, то е като един висок, велик идеал. И планината е една отвлечена идея за някоя
към втори вариант >>
Най-високото място.
(втори вариант)
Бог. Какво нещо е Бог, се питат. Бог е най-високото място в света. Нищо повече. Най-високата планина в света е Той. Какво нещо е Господ?
Най-високото място.
Но на това високо място, нито един човешки крак на върха не е стъпил. Не само човек, но и никое същество не е стъпило на това най-високо място. Следователно, то е като един висок, велик идеал. И планината е една отвлечена идея за някоя
към втори вариант >>
Но на това високо място, нито един човешки крак на върха не е стъпил.
(втори вариант)
Бог е най-високото място в света. Нищо повече. Най-високата планина в света е Той. Какво нещо е Господ? Най-високото място.
Но на това високо място, нито един човешки крак на върха не е стъпил.
Не само човек, но и никое същество не е стъпило на това най-високо място. Следователно, то е като един висок, велик идеал. И планината е една отвлечена идея за някоя
към втори вариант >>
Не само човек, но и никое същество не е стъпило на това най-високо място.
(втори вариант)
Нищо повече. Най-високата планина в света е Той. Какво нещо е Господ? Най-високото място. Но на това високо място, нито един човешки крак на върха не е стъпил.
Не само човек, но и никое същество не е стъпило на това най-високо място.
Следователно, то е като един висок, велик идеал. И планината е една отвлечена идея за някоя
към втори вариант >>
Следователно, то е като един висок, велик идеал.
(втори вариант)
Най-високата планина в света е Той. Какво нещо е Господ? Най-високото място. Но на това високо място, нито един човешки крак на върха не е стъпил. Не само човек, но и никое същество не е стъпило на това най-високо място.
Следователно, то е като един висок, велик идеал.
И планината е една отвлечена идея за някоя
към втори вариант >>
И планината е една отвлечена идея за някоя
(втори вариант)
Какво нещо е Господ? Най-високото място. Но на това високо място, нито един човешки крак на върха не е стъпил. Не само човек, но и никое същество не е стъпило на това най-високо място. Следователно, то е като един висок, велик идеал.
И планината е една отвлечена идея за някоя
към втори вариант >>
Вие говорите за човека, обичате го, но искате да пипате неговите уста, ръцете му и пр.
(втори вариант)
Вие говорите за човека, обичате го, но искате да пипате неговите уста, ръцете му и пр.
Това не е човекът. Тялото не е човекът. Тялото е израз на обективната страна на човека. Тялото не показва, какъв е човекът по същина.
към втори вариант >>
Това не е човекът.
(втори вариант)
Вие говорите за човека, обичате го, но искате да пипате неговите уста, ръцете му и пр.
Това не е човекът.
Тялото не е човекът. Тялото е израз на обективната страна на човека. Тялото не показва, какъв е човекът по същина.
към втори вариант >>
Тялото не е човекът.
(втори вариант)
Вие говорите за човека, обичате го, но искате да пипате неговите уста, ръцете му и пр. Това не е човекът.
Тялото не е човекът.
Тялото е израз на обективната страна на човека. Тялото не показва, какъв е човекът по същина.
към втори вариант >>
Тялото е израз на обективната страна на човека.
(втори вариант)
Вие говорите за човека, обичате го, но искате да пипате неговите уста, ръцете му и пр. Това не е човекът. Тялото не е човекът.
Тялото е израз на обективната страна на човека.
Тялото не показва, какъв е човекът по същина.
към втори вариант >>
Тялото не показва, какъв е човекът по същина.
(втори вариант)
Вие говорите за човека, обичате го, но искате да пипате неговите уста, ръцете му и пр. Това не е човекът. Тялото не е човекът. Тялото е израз на обективната страна на човека.
Тялото не показва, какъв е човекът по същина.
към втори вариант >>
Та рекох, Бог, това е най-високото място.
(втори вариант)
Та рекох, Бог, това е най-високото място.
Вече имате една ясна представа за това. Философите казват за Бога: „Това е абсолютното, безконечното, безграничното, несъизмеримото.“ Обаче, какво разбират под думата „абсолютно“? Никой досега не се е качил на този връх, на Абсолютното. Кой е свидетел, кой е видел, че Христос се е качил на този най-висок връх на планината. Той казва: „Отивам при Отца си!
към втори вариант >>
Вече имате една ясна представа за това.
(втори вариант)
Та рекох, Бог, това е най-високото място.
Вече имате една ясна представа за това.
Философите казват за Бога: „Това е абсолютното, безконечното, безграничното, несъизмеримото.“ Обаче, какво разбират под думата „абсолютно“? Никой досега не се е качил на този връх, на Абсолютното. Кой е свидетел, кой е видел, че Христос се е качил на този най-висок връх на планината. Той казва: „Отивам при Отца си! “ Но когато дойде синът при Баща си, Баща му му дава едно по-малко столче, а Бащата седнал на по-голям стол.
към втори вариант >>
Философите казват за Бога: „Това е абсолютното, безконечното, безграничното, несъизмеримото.“ Обаче, какво разбират под думата „абсолютно“?
(втори вариант)
Та рекох, Бог, това е най-високото място. Вече имате една ясна представа за това.
Философите казват за Бога: „Това е абсолютното, безконечното, безграничното, несъизмеримото.“ Обаче, какво разбират под думата „абсолютно“?
Никой досега не се е качил на този връх, на Абсолютното. Кой е свидетел, кой е видел, че Христос се е качил на този най-висок връх на планината. Той казва: „Отивам при Отца си! “ Но когато дойде синът при Баща си, Баща му му дава едно по-малко столче, а Бащата седнал на по-голям стол. Следователно, Бащата седи на по-високо клонът не може да седи по-високо от дървото.
към втори вариант >>
Никой досега не се е качил на този връх, на Абсолютното.
(втори вариант)
Та рекох, Бог, това е най-високото място. Вече имате една ясна представа за това. Философите казват за Бога: „Това е абсолютното, безконечното, безграничното, несъизмеримото.“ Обаче, какво разбират под думата „абсолютно“?
Никой досега не се е качил на този връх, на Абсолютното.
Кой е свидетел, кой е видел, че Христос се е качил на този най-висок връх на планината. Той казва: „Отивам при Отца си! “ Но когато дойде синът при Баща си, Баща му му дава едно по-малко столче, а Бащата седнал на по-голям стол. Следователно, Бащата седи на по-високо клонът не може да седи по-високо от дървото. Ние трябва да разсъждаваме за цялото.
към втори вариант >>
Кой е свидетел, кой е видел, че Христос се е качил на този най-висок връх на планината.
(втори вариант)
Та рекох, Бог, това е най-високото място. Вече имате една ясна представа за това. Философите казват за Бога: „Това е абсолютното, безконечното, безграничното, несъизмеримото.“ Обаче, какво разбират под думата „абсолютно“? Никой досега не се е качил на този връх, на Абсолютното.
Кой е свидетел, кой е видел, че Христос се е качил на този най-висок връх на планината.
Той казва: „Отивам при Отца си! “ Но когато дойде синът при Баща си, Баща му му дава едно по-малко столче, а Бащата седнал на по-голям стол. Следователно, Бащата седи на по-високо клонът не може да седи по-високо от дървото. Ние трябва да разсъждаваме за цялото. Христос е проявление.
към втори вариант >>
Той казва: „Отивам при Отца си!
(втори вариант)
Та рекох, Бог, това е най-високото място. Вече имате една ясна представа за това. Философите казват за Бога: „Това е абсолютното, безконечното, безграничното, несъизмеримото.“ Обаче, какво разбират под думата „абсолютно“? Никой досега не се е качил на този връх, на Абсолютното. Кой е свидетел, кой е видел, че Христос се е качил на този най-висок връх на планината.
Той казва: „Отивам при Отца си!
“ Но когато дойде синът при Баща си, Баща му му дава едно по-малко столче, а Бащата седнал на по-голям стол. Следователно, Бащата седи на по-високо клонът не може да седи по-високо от дървото. Ние трябва да разсъждаваме за цялото. Христос е проявление. Той е един голям клон.
към втори вариант >>
“ Но когато дойде синът при Баща си, Баща му му дава едно по-малко столче, а Бащата седнал на по-голям стол.
(втори вариант)
Вече имате една ясна представа за това. Философите казват за Бога: „Това е абсолютното, безконечното, безграничното, несъизмеримото.“ Обаче, какво разбират под думата „абсолютно“? Никой досега не се е качил на този връх, на Абсолютното. Кой е свидетел, кой е видел, че Христос се е качил на този най-висок връх на планината. Той казва: „Отивам при Отца си!
“ Но когато дойде синът при Баща си, Баща му му дава едно по-малко столче, а Бащата седнал на по-голям стол.
Следователно, Бащата седи на по-високо клонът не може да седи по-високо от дървото. Ние трябва да разсъждаваме за цялото. Христос е проявление. Той е един голям клон. Клонът не може да бъде по-висок от дървото.
към втори вариант >>
Следователно, Бащата седи на по-високо клонът не може да седи по-високо от дървото.
(втори вариант)
Философите казват за Бога: „Това е абсолютното, безконечното, безграничното, несъизмеримото.“ Обаче, какво разбират под думата „абсолютно“? Никой досега не се е качил на този връх, на Абсолютното. Кой е свидетел, кой е видел, че Христос се е качил на този най-висок връх на планината. Той казва: „Отивам при Отца си! “ Но когато дойде синът при Баща си, Баща му му дава едно по-малко столче, а Бащата седнал на по-голям стол.
Следователно, Бащата седи на по-високо клонът не може да седи по-високо от дървото.
Ние трябва да разсъждаваме за цялото. Христос е проявление. Той е един голям клон. Клонът не може да бъде по-висок от дървото. Дървото съдържа всякога нещо, което седи по-високо от всички клони с няколко сантиметра.
към втори вариант >>
Ние трябва да разсъждаваме за цялото.
(втори вариант)
Никой досега не се е качил на този връх, на Абсолютното. Кой е свидетел, кой е видел, че Христос се е качил на този най-висок връх на планината. Той казва: „Отивам при Отца си! “ Но когато дойде синът при Баща си, Баща му му дава едно по-малко столче, а Бащата седнал на по-голям стол. Следователно, Бащата седи на по-високо клонът не може да седи по-високо от дървото.
Ние трябва да разсъждаваме за цялото.
Христос е проявление. Той е един голям клон. Клонът не може да бъде по-висок от дървото. Дървото съдържа всякога нещо, което седи по-високо от всички клони с няколко сантиметра. Никой не може да обясни абсолютното, безграничното, безконечното.
към втори вариант >>
Христос е проявление.
(втори вариант)
Кой е свидетел, кой е видел, че Христос се е качил на този най-висок връх на планината. Той казва: „Отивам при Отца си! “ Но когато дойде синът при Баща си, Баща му му дава едно по-малко столче, а Бащата седнал на по-голям стол. Следователно, Бащата седи на по-високо клонът не може да седи по-високо от дървото. Ние трябва да разсъждаваме за цялото.
Христос е проявление.
Той е един голям клон. Клонът не може да бъде по-висок от дървото. Дървото съдържа всякога нещо, което седи по-високо от всички клони с няколко сантиметра. Никой не може да обясни абсолютното, безграничното, безконечното. В безконечното разбираме движение, което няма край, това, което в своето движение е непреривно.
към втори вариант >>
Той е един голям клон.
(втори вариант)
Той казва: „Отивам при Отца си! “ Но когато дойде синът при Баща си, Баща му му дава едно по-малко столче, а Бащата седнал на по-голям стол. Следователно, Бащата седи на по-високо клонът не може да седи по-високо от дървото. Ние трябва да разсъждаваме за цялото. Христос е проявление.
Той е един голям клон.
Клонът не може да бъде по-висок от дървото. Дървото съдържа всякога нещо, което седи по-високо от всички клони с няколко сантиметра. Никой не може да обясни абсолютното, безграничното, безконечното. В безконечното разбираме движение, което няма край, това, което в своето движение е непреривно. Докато конецът държи, хвърчилото трябва да хвърка.
към втори вариант >>
Клонът не може да бъде по-висок от дървото.
(втори вариант)
“ Но когато дойде синът при Баща си, Баща му му дава едно по-малко столче, а Бащата седнал на по-голям стол. Следователно, Бащата седи на по-високо клонът не може да седи по-високо от дървото. Ние трябва да разсъждаваме за цялото. Христос е проявление. Той е един голям клон.
Клонът не може да бъде по-висок от дървото.
Дървото съдържа всякога нещо, което седи по-високо от всички клони с няколко сантиметра. Никой не може да обясни абсолютното, безграничното, безконечното. В безконечното разбираме движение, което няма край, това, което в своето движение е непреривно. Докато конецът държи, хвърчилото трябва да хвърка. Но щом се скъса конецът, хвърчилото не хвърчи.
към втори вариант >>
Дървото съдържа всякога нещо, което седи по-високо от всички клони с няколко сантиметра.
(втори вариант)
Следователно, Бащата седи на по-високо клонът не може да седи по-високо от дървото. Ние трябва да разсъждаваме за цялото. Христос е проявление. Той е един голям клон. Клонът не може да бъде по-висок от дървото.
Дървото съдържа всякога нещо, което седи по-високо от всички клони с няколко сантиметра.
Никой не може да обясни абсолютното, безграничното, безконечното. В безконечното разбираме движение, което няма край, това, което в своето движение е непреривно. Докато конецът държи, хвърчилото трябва да хвърка. Но щом се скъса конецът, хвърчилото не хвърчи. Българинът иска да каже, че едно същество, което е без конец, нищо не го държи.
към втори вариант >>
Никой не може да обясни абсолютното, безграничното, безконечното.
(втори вариант)
Ние трябва да разсъждаваме за цялото. Христос е проявление. Той е един голям клон. Клонът не може да бъде по-висок от дървото. Дървото съдържа всякога нещо, което седи по-високо от всички клони с няколко сантиметра.
Никой не може да обясни абсолютното, безграничното, безконечното.
В безконечното разбираме движение, което няма край, това, което в своето движение е непреривно. Докато конецът държи, хвърчилото трябва да хвърка. Но щом се скъса конецът, хвърчилото не хвърчи. Българинът иска да каже, че едно същество, което е без конец, нищо не го държи. Абсолютното само по себе си никакъв конец не го държи.
към втори вариант >>
В безконечното разбираме движение, което няма край, това, което в своето движение е непреривно.
(втори вариант)
Христос е проявление. Той е един голям клон. Клонът не може да бъде по-висок от дървото. Дървото съдържа всякога нещо, което седи по-високо от всички клони с няколко сантиметра. Никой не може да обясни абсолютното, безграничното, безконечното.
В безконечното разбираме движение, което няма край, това, което в своето движение е непреривно.
Докато конецът държи, хвърчилото трябва да хвърка. Но щом се скъса конецът, хвърчилото не хвърчи. Българинът иска да каже, че едно същество, което е без конец, нищо не го държи. Абсолютното само по себе си никакъв конец не го държи. То е свободно.
към втори вариант >>
Докато конецът държи, хвърчилото трябва да хвърка.
(втори вариант)
Той е един голям клон. Клонът не може да бъде по-висок от дървото. Дървото съдържа всякога нещо, което седи по-високо от всички клони с няколко сантиметра. Никой не може да обясни абсолютното, безграничното, безконечното. В безконечното разбираме движение, което няма край, това, което в своето движение е непреривно.
Докато конецът държи, хвърчилото трябва да хвърка.
Но щом се скъса конецът, хвърчилото не хвърчи. Българинът иска да каже, че едно същество, което е без конец, нищо не го държи. Абсолютното само по себе си никакъв конец не го държи. То е свободно. Бог е свободен, не е ограничен.
към втори вариант >>
Но щом се скъса конецът, хвърчилото не хвърчи.
(втори вариант)
Клонът не може да бъде по-висок от дървото. Дървото съдържа всякога нещо, което седи по-високо от всички клони с няколко сантиметра. Никой не може да обясни абсолютното, безграничното, безконечното. В безконечното разбираме движение, което няма край, това, което в своето движение е непреривно. Докато конецът държи, хвърчилото трябва да хвърка.
Но щом се скъса конецът, хвърчилото не хвърчи.
Българинът иска да каже, че едно същество, което е без конец, нищо не го държи. Абсолютното само по себе си никакъв конец не го държи. То е свободно. Бог е свободен, не е ограничен. След това идат другите определения Безначален.
към втори вариант >>
Българинът иска да каже, че едно същество, което е без конец, нищо не го държи.
(втори вариант)
Дървото съдържа всякога нещо, което седи по-високо от всички клони с няколко сантиметра. Никой не може да обясни абсолютното, безграничното, безконечното. В безконечното разбираме движение, което няма край, това, което в своето движение е непреривно. Докато конецът държи, хвърчилото трябва да хвърка. Но щом се скъса конецът, хвърчилото не хвърчи.
Българинът иска да каже, че едно същество, което е без конец, нищо не го държи.
Абсолютното само по себе си никакъв конец не го държи. То е свободно. Бог е свободен, не е ограничен. След това идат другите определения Безначален. Идеите на Абсолютното се покриват с идеите на Безконечното у българина.
към втори вариант >>
Абсолютното само по себе си никакъв конец не го държи.
(втори вариант)
Никой не може да обясни абсолютното, безграничното, безконечното. В безконечното разбираме движение, което няма край, това, което в своето движение е непреривно. Докато конецът държи, хвърчилото трябва да хвърка. Но щом се скъса конецът, хвърчилото не хвърчи. Българинът иска да каже, че едно същество, което е без конец, нищо не го държи.
Абсолютното само по себе си никакъв конец не го държи.
То е свободно. Бог е свободен, не е ограничен. След това идат другите определения Безначален. Идеите на Абсолютното се покриват с идеите на Безконечното у българина.
към втори вариант >>
То е свободно.
(втори вариант)
В безконечното разбираме движение, което няма край, това, което в своето движение е непреривно. Докато конецът държи, хвърчилото трябва да хвърка. Но щом се скъса конецът, хвърчилото не хвърчи. Българинът иска да каже, че едно същество, което е без конец, нищо не го държи. Абсолютното само по себе си никакъв конец не го държи.
То е свободно.
Бог е свободен, не е ограничен. След това идат другите определения Безначален. Идеите на Абсолютното се покриват с идеите на Безконечното у българина.
към втори вариант >>
Бог е свободен, не е ограничен.
(втори вариант)
Докато конецът държи, хвърчилото трябва да хвърка. Но щом се скъса конецът, хвърчилото не хвърчи. Българинът иска да каже, че едно същество, което е без конец, нищо не го държи. Абсолютното само по себе си никакъв конец не го държи. То е свободно.
Бог е свободен, не е ограничен.
След това идат другите определения Безначален. Идеите на Абсолютното се покриват с идеите на Безконечното у българина.
към втори вариант >>
След това идат другите определения Безначален.
(втори вариант)
Но щом се скъса конецът, хвърчилото не хвърчи. Българинът иска да каже, че едно същество, което е без конец, нищо не го държи. Абсолютното само по себе си никакъв конец не го държи. То е свободно. Бог е свободен, не е ограничен.
След това идат другите определения Безначален.
Идеите на Абсолютното се покриват с идеите на Безконечното у българина.
към втори вариант >>
Идеите на Абсолютното се покриват с идеите на Безконечното у българина.
(втори вариант)
Българинът иска да каже, че едно същество, което е без конец, нищо не го държи. Абсолютното само по себе си никакъв конец не го държи. То е свободно. Бог е свободен, не е ограничен. След това идат другите определения Безначален.
Идеите на Абсолютното се покриват с идеите на Безконечното у българина.
към втори вариант >>
Сега, коя е основната идея на тая лекция?
(втори вариант)
Сега, коя е основната идея на тая лекция?
Че природата си има и своя икономия. Всеки един от вас е дошъл в природата на икономически основания. И всеки един, съобразно тази икономия, се кредитира. Природата казва на някого: „Това не е за тебе.“ Ти казваш: „Моята идея не се реализира.“ Казваш още: „Умирам с отворени очи.“ Може ли човек да умре с отворени очи? Щом му са отворени очите, той не е умрял.
към втори вариант >>
Че природата си има и своя икономия.
(втори вариант)
Сега, коя е основната идея на тая лекция?
Че природата си има и своя икономия.
Всеки един от вас е дошъл в природата на икономически основания. И всеки един, съобразно тази икономия, се кредитира. Природата казва на някого: „Това не е за тебе.“ Ти казваш: „Моята идея не се реализира.“ Казваш още: „Умирам с отворени очи.“ Може ли човек да умре с отворени очи? Щом му са отворени очите, той не е умрял. Той е престорено умрял, щом му са отворени очите.
към втори вариант >>
Всеки един от вас е дошъл в природата на икономически основания.
(втори вариант)
Сега, коя е основната идея на тая лекция? Че природата си има и своя икономия.
Всеки един от вас е дошъл в природата на икономически основания.
И всеки един, съобразно тази икономия, се кредитира. Природата казва на някого: „Това не е за тебе.“ Ти казваш: „Моята идея не се реализира.“ Казваш още: „Умирам с отворени очи.“ Може ли човек да умре с отворени очи? Щом му са отворени очите, той не е умрял. Той е престорено умрял, щом му са отворени очите. Кога касата остава незатворена?
към втори вариант >>
И всеки един, съобразно тази икономия, се кредитира.
(втори вариант)
Сега, коя е основната идея на тая лекция? Че природата си има и своя икономия. Всеки един от вас е дошъл в природата на икономически основания.
И всеки един, съобразно тази икономия, се кредитира.
Природата казва на някого: „Това не е за тебе.“ Ти казваш: „Моята идея не се реализира.“ Казваш още: „Умирам с отворени очи.“ Може ли човек да умре с отворени очи? Щом му са отворени очите, той не е умрял. Той е престорено умрял, щом му са отворени очите. Кога касата остава незатворена? Какъв ще считате онзи, на когото касата е оставена незатворена?
към втори вариант >>
Природата казва на някого: „Това не е за тебе.“ Ти казваш: „Моята идея не се реализира.“ Казваш още: „Умирам с отворени очи.“ Може ли човек да умре с отворени очи?
(втори вариант)
Сега, коя е основната идея на тая лекция? Че природата си има и своя икономия. Всеки един от вас е дошъл в природата на икономически основания. И всеки един, съобразно тази икономия, се кредитира.
Природата казва на някого: „Това не е за тебе.“ Ти казваш: „Моята идея не се реализира.“ Казваш още: „Умирам с отворени очи.“ Може ли човек да умре с отворени очи?
Щом му са отворени очите, той не е умрял. Той е престорено умрял, щом му са отворени очите. Кога касата остава незатворена? Какъв ще считате онзи, на когото касата е оставена незатворена? Това показва, че сметките му не са завършени.
към втори вариант >>
Щом му са отворени очите, той не е умрял.
(втори вариант)
Сега, коя е основната идея на тая лекция? Че природата си има и своя икономия. Всеки един от вас е дошъл в природата на икономически основания. И всеки един, съобразно тази икономия, се кредитира. Природата казва на някого: „Това не е за тебе.“ Ти казваш: „Моята идея не се реализира.“ Казваш още: „Умирам с отворени очи.“ Може ли човек да умре с отворени очи?
Щом му са отворени очите, той не е умрял.
Той е престорено умрял, щом му са отворени очите. Кога касата остава незатворена? Какъв ще считате онзи, на когото касата е оставена незатворена? Това показва, че сметките му не са завършени. Значи сметките му са още отворени.
към втори вариант >>
Той е престорено умрял, щом му са отворени очите.
(втори вариант)
Че природата си има и своя икономия. Всеки един от вас е дошъл в природата на икономически основания. И всеки един, съобразно тази икономия, се кредитира. Природата казва на някого: „Това не е за тебе.“ Ти казваш: „Моята идея не се реализира.“ Казваш още: „Умирам с отворени очи.“ Може ли човек да умре с отворени очи? Щом му са отворени очите, той не е умрял.
Той е престорено умрял, щом му са отворени очите.
Кога касата остава незатворена? Какъв ще считате онзи, на когото касата е оставена незатворена? Това показва, че сметките му не са завършени. Значи сметките му са още отворени. Значи този, който умира и очите му са отворени, неговата банка е отворена.
към втори вариант >>
Кога касата остава незатворена?
(втори вариант)
Всеки един от вас е дошъл в природата на икономически основания. И всеки един, съобразно тази икономия, се кредитира. Природата казва на някого: „Това не е за тебе.“ Ти казваш: „Моята идея не се реализира.“ Казваш още: „Умирам с отворени очи.“ Може ли човек да умре с отворени очи? Щом му са отворени очите, той не е умрял. Той е престорено умрял, щом му са отворени очите.
Кога касата остава незатворена?
Какъв ще считате онзи, на когото касата е оставена незатворена? Това показва, че сметките му не са завършени. Значи сметките му са още отворени. Значи този, който умира и очите му са отворени, неговата банка е отворена. Касата му е отворена и има още да работи.
към втори вариант >>
Какъв ще считате онзи, на когото касата е оставена незатворена?
(втори вариант)
И всеки един, съобразно тази икономия, се кредитира. Природата казва на някого: „Това не е за тебе.“ Ти казваш: „Моята идея не се реализира.“ Казваш още: „Умирам с отворени очи.“ Може ли човек да умре с отворени очи? Щом му са отворени очите, той не е умрял. Той е престорено умрял, щом му са отворени очите. Кога касата остава незатворена?
Какъв ще считате онзи, на когото касата е оставена незатворена?
Това показва, че сметките му не са завършени. Значи сметките му са още отворени. Значи този, който умира и очите му са отворени, неговата банка е отворена. Касата му е отворена и има още да работи.
към втори вариант >>
Това показва, че сметките му не са завършени.
(втори вариант)
Природата казва на някого: „Това не е за тебе.“ Ти казваш: „Моята идея не се реализира.“ Казваш още: „Умирам с отворени очи.“ Може ли човек да умре с отворени очи? Щом му са отворени очите, той не е умрял. Той е престорено умрял, щом му са отворени очите. Кога касата остава незатворена? Какъв ще считате онзи, на когото касата е оставена незатворена?
Това показва, че сметките му не са завършени.
Значи сметките му са още отворени. Значи този, който умира и очите му са отворени, неговата банка е отворена. Касата му е отворена и има още да работи.
към втори вариант >>
Значи сметките му са още отворени.
(втори вариант)
Щом му са отворени очите, той не е умрял. Той е престорено умрял, щом му са отворени очите. Кога касата остава незатворена? Какъв ще считате онзи, на когото касата е оставена незатворена? Това показва, че сметките му не са завършени.
Значи сметките му са още отворени.
Значи този, който умира и очите му са отворени, неговата банка е отворена. Касата му е отворена и има още да работи.
към втори вариант >>
Значи този, който умира и очите му са отворени, неговата банка е отворена.
(втори вариант)
Той е престорено умрял, щом му са отворени очите. Кога касата остава незатворена? Какъв ще считате онзи, на когото касата е оставена незатворена? Това показва, че сметките му не са завършени. Значи сметките му са още отворени.
Значи този, който умира и очите му са отворени, неговата банка е отворена.
Касата му е отворена и има още да работи.
към втори вариант >>
Касата му е отворена и има още да работи.
(втори вариант)
Кога касата остава незатворена? Какъв ще считате онзи, на когото касата е оставена незатворена? Това показва, че сметките му не са завършени. Значи сметките му са още отворени. Значи този, който умира и очите му са отворени, неговата банка е отворена.
Касата му е отворена и има още да работи.
към втори вариант >>
Човек има желания, които може да са непостижими.
(втори вариант)
Човек има желания, които може да са непостижими.
Какво е едно непостижимо желание? Допуснете сега, че на когото и да е от вас, комуто никой не е обръщал внимание, аз му давам един скъпоценен камък, по-голям от едно камилско яйце един с такава големина? Да допуснем, че имате един скъпоценен като камилско яйце. Доброкачествен, скъпоценен камък. Той ще струва 30-40 000 английски лири.
към втори вариант >>
Какво е едно непостижимо желание?
(втори вариант)
Човек има желания, които може да са непостижими.
Какво е едно непостижимо желание?
Допуснете сега, че на когото и да е от вас, комуто никой не е обръщал внимание, аз му давам един скъпоценен камък, по-голям от едно камилско яйце един с такава големина? Да допуснем, че имате един скъпоценен като камилско яйце. Доброкачествен, скъпоценен камък. Той ще струва 30-40 000 английски лири. С този скъпоценен камък, вие можете ли да седите на изгрева си?
към втори вариант >>
Допуснете сега, че на когото и да е от вас, комуто никой не е обръщал внимание, аз му давам един скъпоценен камък, по-голям от едно камилско яйце един с такава големина?
(втори вариант)
Човек има желания, които може да са непостижими. Какво е едно непостижимо желание?
Допуснете сега, че на когото и да е от вас, комуто никой не е обръщал внимание, аз му давам един скъпоценен камък, по-голям от едно камилско яйце един с такава големина?
Да допуснем, че имате един скъпоценен като камилско яйце. Доброкачествен, скъпоценен камък. Той ще струва 30-40 000 английски лири. С този скъпоценен камък, вие можете ли да седите на изгрева си? Всека вечер ще имате посещение.
към втори вариант >>
Да допуснем, че имате един скъпоценен като камилско яйце.
(втори вариант)
Човек има желания, които може да са непостижими. Какво е едно непостижимо желание? Допуснете сега, че на когото и да е от вас, комуто никой не е обръщал внимание, аз му давам един скъпоценен камък, по-голям от едно камилско яйце един с такава големина?
Да допуснем, че имате един скъпоценен като камилско яйце.
Доброкачествен, скъпоценен камък. Той ще струва 30-40 000 английски лири. С този скъпоценен камък, вие можете ли да седите на изгрева си? Всека вечер ще имате посещение. Всички ще ви обикнат.
към втори вариант >>
Доброкачествен, скъпоценен камък.
(втори вариант)
Човек има желания, които може да са непостижими. Какво е едно непостижимо желание? Допуснете сега, че на когото и да е от вас, комуто никой не е обръщал внимание, аз му давам един скъпоценен камък, по-голям от едно камилско яйце един с такава големина? Да допуснем, че имате един скъпоценен като камилско яйце.
Доброкачествен, скъпоценен камък.
Той ще струва 30-40 000 английски лири. С този скъпоценен камък, вие можете ли да седите на изгрева си? Всека вечер ще имате посещение. Всички ще ви обикнат. Всички ще се запознаят с вас.
към втори вариант >>
Той ще струва 30-40 000 английски лири.
(втори вариант)
Човек има желания, които може да са непостижими. Какво е едно непостижимо желание? Допуснете сега, че на когото и да е от вас, комуто никой не е обръщал внимание, аз му давам един скъпоценен камък, по-голям от едно камилско яйце един с такава големина? Да допуснем, че имате един скъпоценен като камилско яйце. Доброкачествен, скъпоценен камък.
Той ще струва 30-40 000 английски лири.
С този скъпоценен камък, вие можете ли да седите на изгрева си? Всека вечер ще имате посещение. Всички ще ви обикнат. Всички ще се запознаят с вас. Най-първо у всички ще се появи любопитство да ви видят.
към втори вариант >>
С този скъпоценен камък, вие можете ли да седите на изгрева си?
(втори вариант)
Какво е едно непостижимо желание? Допуснете сега, че на когото и да е от вас, комуто никой не е обръщал внимание, аз му давам един скъпоценен камък, по-голям от едно камилско яйце един с такава големина? Да допуснем, че имате един скъпоценен като камилско яйце. Доброкачествен, скъпоценен камък. Той ще струва 30-40 000 английски лири.
С този скъпоценен камък, вие можете ли да седите на изгрева си?
Всека вечер ще имате посещение. Всички ще ви обикнат. Всички ще се запознаят с вас. Най-първо у всички ще се появи любопитство да ви видят. А второто желание ще бъде да го откраднат.
към втори вариант >>
Всека вечер ще имате посещение.
(втори вариант)
Допуснете сега, че на когото и да е от вас, комуто никой не е обръщал внимание, аз му давам един скъпоценен камък, по-голям от едно камилско яйце един с такава големина? Да допуснем, че имате един скъпоценен като камилско яйце. Доброкачествен, скъпоценен камък. Той ще струва 30-40 000 английски лири. С този скъпоценен камък, вие можете ли да седите на изгрева си?
Всека вечер ще имате посещение.
Всички ще ви обикнат. Всички ще се запознаят с вас. Най-първо у всички ще се появи любопитство да ви видят. А второто желание ще бъде да го откраднат. И една вечер може да изчезнете и вие, и камъка.
към втори вариант >>
Всички ще ви обикнат.
(втори вариант)
Да допуснем, че имате един скъпоценен като камилско яйце. Доброкачествен, скъпоценен камък. Той ще струва 30-40 000 английски лири. С този скъпоценен камък, вие можете ли да седите на изгрева си? Всека вечер ще имате посещение.
Всички ще ви обикнат.
Всички ще се запознаят с вас. Най-първо у всички ще се появи любопитство да ви видят. А второто желание ще бъде да го откраднат. И една вечер може да изчезнете и вие, и камъка. Тогава има ли си смисъл да имаш един голям камък, за да изчезне камъкът и да изчезнеш и ти заедно с него?
към втори вариант >>
Всички ще се запознаят с вас.
(втори вариант)
Доброкачествен, скъпоценен камък. Той ще струва 30-40 000 английски лири. С този скъпоценен камък, вие можете ли да седите на изгрева си? Всека вечер ще имате посещение. Всички ще ви обикнат.
Всички ще се запознаят с вас.
Най-първо у всички ще се появи любопитство да ви видят. А второто желание ще бъде да го откраднат. И една вечер може да изчезнете и вие, и камъка. Тогава има ли си смисъл да имаш един голям камък, за да изчезне камъкът и да изчезнеш и ти заедно с него? Та, природата е разумна, когато тя даде някоя велика идея в човека, тя изисква тази идея да остане и да можеш да се ползуваш от нея.
към втори вариант >>
Най-първо у всички ще се появи любопитство да ви видят.
(втори вариант)
Той ще струва 30-40 000 английски лири. С този скъпоценен камък, вие можете ли да седите на изгрева си? Всека вечер ще имате посещение. Всички ще ви обикнат. Всички ще се запознаят с вас.
Най-първо у всички ще се появи любопитство да ви видят.
А второто желание ще бъде да го откраднат. И една вечер може да изчезнете и вие, и камъка. Тогава има ли си смисъл да имаш един голям камък, за да изчезне камъкът и да изчезнеш и ти заедно с него? Та, природата е разумна, когато тя даде някоя велика идея в човека, тя изисква тази идея да остане и да можеш да се ползуваш от нея. Щом не можеш да се ползуваш, ще я изгубиш и ще станеш нещастен; и ако не можеш да я пазиш, тя няма да ти се даде.
към втори вариант >>
А второто желание ще бъде да го откраднат.
(втори вариант)
С този скъпоценен камък, вие можете ли да седите на изгрева си? Всека вечер ще имате посещение. Всички ще ви обикнат. Всички ще се запознаят с вас. Най-първо у всички ще се появи любопитство да ви видят.
А второто желание ще бъде да го откраднат.
И една вечер може да изчезнете и вие, и камъка. Тогава има ли си смисъл да имаш един голям камък, за да изчезне камъкът и да изчезнеш и ти заедно с него? Та, природата е разумна, когато тя даде някоя велика идея в човека, тя изисква тази идея да остане и да можеш да се ползуваш от нея. Щом не можеш да се ползуваш, ще я изгубиш и ще станеш нещастен; и ако не можеш да я пазиш, тя няма да ти се даде.
към втори вариант >>
И една вечер може да изчезнете и вие, и камъка.
(втори вариант)
Всека вечер ще имате посещение. Всички ще ви обикнат. Всички ще се запознаят с вас. Най-първо у всички ще се появи любопитство да ви видят. А второто желание ще бъде да го откраднат.
И една вечер може да изчезнете и вие, и камъка.
Тогава има ли си смисъл да имаш един голям камък, за да изчезне камъкът и да изчезнеш и ти заедно с него? Та, природата е разумна, когато тя даде някоя велика идея в човека, тя изисква тази идея да остане и да можеш да се ползуваш от нея. Щом не можеш да се ползуваш, ще я изгубиш и ще станеш нещастен; и ако не можеш да я пазиш, тя няма да ти се даде.
към втори вариант >>
Тогава има ли си смисъл да имаш един голям камък, за да изчезне камъкът и да изчезнеш и ти заедно с него?
(втори вариант)
Всички ще ви обикнат. Всички ще се запознаят с вас. Най-първо у всички ще се появи любопитство да ви видят. А второто желание ще бъде да го откраднат. И една вечер може да изчезнете и вие, и камъка.
Тогава има ли си смисъл да имаш един голям камък, за да изчезне камъкът и да изчезнеш и ти заедно с него?
Та, природата е разумна, когато тя даде някоя велика идея в човека, тя изисква тази идея да остане и да можеш да се ползуваш от нея. Щом не можеш да се ползуваш, ще я изгубиш и ще станеш нещастен; и ако не можеш да я пазиш, тя няма да ти се даде.
към втори вариант >>
Та, природата е разумна, когато тя даде някоя велика идея в човека, тя изисква тази идея да остане и да можеш да се ползуваш от нея.
(втори вариант)
Всички ще се запознаят с вас. Най-първо у всички ще се появи любопитство да ви видят. А второто желание ще бъде да го откраднат. И една вечер може да изчезнете и вие, и камъка. Тогава има ли си смисъл да имаш един голям камък, за да изчезне камъкът и да изчезнеш и ти заедно с него?
Та, природата е разумна, когато тя даде някоя велика идея в човека, тя изисква тази идея да остане и да можеш да се ползуваш от нея.
Щом не можеш да се ползуваш, ще я изгубиш и ще станеш нещастен; и ако не можеш да я пазиш, тя няма да ти се даде.
към втори вариант >>
Щом не можеш да се ползуваш, ще я изгубиш и ще станеш нещастен; и ако не можеш да я пазиш, тя няма да ти се даде.
(втори вариант)
Най-първо у всички ще се появи любопитство да ви видят. А второто желание ще бъде да го откраднат. И една вечер може да изчезнете и вие, и камъка. Тогава има ли си смисъл да имаш един голям камък, за да изчезне камъкът и да изчезнеш и ти заедно с него? Та, природата е разумна, когато тя даде някоя велика идея в човека, тя изисква тази идея да остане и да можеш да се ползуваш от нея.
Щом не можеш да се ползуваш, ще я изгубиш и ще станеш нещастен; и ако не можеш да я пазиш, тя няма да ти се даде.
към втори вариант >>
Сега мнозина от вас са нещастни.
(втори вариант)
Сега мнозина от вас са нещастни.
Казваш: „Господи, много работи съм искал и не си ми ги дал! “ Твоето желание разумно ли е, навременно ли е? Имаш ли гръбнак да храниш слона? От всички идеи коя идея бих избрал: лисица, гълъб, мишка, слон и човек? (-Човек.) След като имате едно гълъбче и му дадете обед, каква полза ще ви принесе гълъбът?
към втори вариант >>
Казваш: „Господи, много работи съм искал и не си ми ги дал!
(втори вариант)
Сега мнозина от вас са нещастни.
Казваш: „Господи, много работи съм искал и не си ми ги дал!
“ Твоето желание разумно ли е, навременно ли е? Имаш ли гръбнак да храниш слона? От всички идеи коя идея бих избрал: лисица, гълъб, мишка, слон и човек? (-Човек.) След като имате едно гълъбче и му дадете обед, каква полза ще ви принесе гълъбът? Как биха използували гълъба?
към втори вариант >>
“ Твоето желание разумно ли е, навременно ли е?
(втори вариант)
Сега мнозина от вас са нещастни. Казваш: „Господи, много работи съм искал и не си ми ги дал!
“ Твоето желание разумно ли е, навременно ли е?
Имаш ли гръбнак да храниш слона? От всички идеи коя идея бих избрал: лисица, гълъб, мишка, слон и човек? (-Човек.) След като имате едно гълъбче и му дадете обед, каква полза ще ви принесе гълъбът? Как биха използували гълъба? Както знаете разноските му не са големи.
към втори вариант >>
Имаш ли гръбнак да храниш слона?
(втори вариант)
Сега мнозина от вас са нещастни. Казваш: „Господи, много работи съм искал и не си ми ги дал! “ Твоето желание разумно ли е, навременно ли е?
Имаш ли гръбнак да храниш слона?
От всички идеи коя идея бих избрал: лисица, гълъб, мишка, слон и човек? (-Човек.) След като имате едно гълъбче и му дадете обед, каква полза ще ви принесе гълъбът? Как биха използували гълъба? Както знаете разноските му не са големи. Около стотина зърна на ден.
към втори вариант >>
От всички идеи коя идея бих избрал: лисица, гълъб, мишка, слон и човек?
(втори вариант)
Сега мнозина от вас са нещастни. Казваш: „Господи, много работи съм искал и не си ми ги дал! “ Твоето желание разумно ли е, навременно ли е? Имаш ли гръбнак да храниш слона?
От всички идеи коя идея бих избрал: лисица, гълъб, мишка, слон и човек?
(-Човек.) След като имате едно гълъбче и му дадете обед, каква полза ще ви принесе гълъбът? Как биха използували гълъба? Както знаете разноските му не са големи. Около стотина зърна на ден. Онези от вас, които разсъждават, всякога може да разрешите известни идеи, които имате, какво е отношението за постижението на известни идеи?
към втори вариант >>
(-Човек.) След като имате едно гълъбче и му дадете обед, каква полза ще ви принесе гълъбът?
(втори вариант)
Сега мнозина от вас са нещастни. Казваш: „Господи, много работи съм искал и не си ми ги дал! “ Твоето желание разумно ли е, навременно ли е? Имаш ли гръбнак да храниш слона? От всички идеи коя идея бих избрал: лисица, гълъб, мишка, слон и човек?
(-Човек.) След като имате едно гълъбче и му дадете обед, каква полза ще ви принесе гълъбът?
Как биха използували гълъба? Както знаете разноските му не са големи. Около стотина зърна на ден. Онези от вас, които разсъждават, всякога може да разрешите известни идеи, които имате, какво е отношението за постижението на известни идеи? От какво зависи приятността от една идея, която може да се реализира?
към втори вариант >>
Как биха използували гълъба?
(втори вариант)
Казваш: „Господи, много работи съм искал и не си ми ги дал! “ Твоето желание разумно ли е, навременно ли е? Имаш ли гръбнак да храниш слона? От всички идеи коя идея бих избрал: лисица, гълъб, мишка, слон и човек? (-Човек.) След като имате едно гълъбче и му дадете обед, каква полза ще ви принесе гълъбът?
Как биха използували гълъба?
Както знаете разноските му не са големи. Около стотина зърна на ден. Онези от вас, които разсъждават, всякога може да разрешите известни идеи, които имате, какво е отношението за постижението на известни идеи? От какво зависи приятността от една идея, която може да се реализира? Колкото реализирането е по-далечно, толкова радостта е по-малка и колкото реализирането е по-близо, толкова и радостта е по-голяма.
към втори вариант >>
Както знаете разноските му не са големи.
(втори вариант)
“ Твоето желание разумно ли е, навременно ли е? Имаш ли гръбнак да храниш слона? От всички идеи коя идея бих избрал: лисица, гълъб, мишка, слон и човек? (-Човек.) След като имате едно гълъбче и му дадете обед, каква полза ще ви принесе гълъбът? Как биха използували гълъба?
Както знаете разноските му не са големи.
Около стотина зърна на ден. Онези от вас, които разсъждават, всякога може да разрешите известни идеи, които имате, какво е отношението за постижението на известни идеи? От какво зависи приятността от една идея, която може да се реализира? Колкото реализирането е по-далечно, толкова радостта е по-малка и колкото реализирането е по-близо, толкова и радостта е по-голяма. Реализирането на известна идея е най-голямата радост.
към втори вариант >>
Около стотина зърна на ден.
(втори вариант)
Имаш ли гръбнак да храниш слона? От всички идеи коя идея бих избрал: лисица, гълъб, мишка, слон и човек? (-Човек.) След като имате едно гълъбче и му дадете обед, каква полза ще ви принесе гълъбът? Как биха използували гълъба? Както знаете разноските му не са големи.
Около стотина зърна на ден.
Онези от вас, които разсъждават, всякога може да разрешите известни идеи, които имате, какво е отношението за постижението на известни идеи? От какво зависи приятността от една идея, която може да се реализира? Колкото реализирането е по-далечно, толкова радостта е по-малка и колкото реализирането е по-близо, толкова и радостта е по-голяма. Реализирането на известна идея е най-голямата радост. А изгубването на една идея е скръб.
към втори вариант >>
Онези от вас, които разсъждават, всякога може да разрешите известни идеи, които имате, какво е отношението за постижението на известни идеи?
(втори вариант)
От всички идеи коя идея бих избрал: лисица, гълъб, мишка, слон и човек? (-Човек.) След като имате едно гълъбче и му дадете обед, каква полза ще ви принесе гълъбът? Как биха използували гълъба? Както знаете разноските му не са големи. Около стотина зърна на ден.
Онези от вас, които разсъждават, всякога може да разрешите известни идеи, които имате, какво е отношението за постижението на известни идеи?
От какво зависи приятността от една идея, която може да се реализира? Колкото реализирането е по-далечно, толкова радостта е по-малка и колкото реализирането е по-близо, толкова и радостта е по-голяма. Реализирането на известна идея е най-голямата радост. А изгубването на една идея е скръб. Всякога в човека има радост и скръб, загуба или печалба.
към втори вариант >>
От какво зависи приятността от една идея, която може да се реализира?
(втори вариант)
(-Човек.) След като имате едно гълъбче и му дадете обед, каква полза ще ви принесе гълъбът? Как биха използували гълъба? Както знаете разноските му не са големи. Около стотина зърна на ден. Онези от вас, които разсъждават, всякога може да разрешите известни идеи, които имате, какво е отношението за постижението на известни идеи?
От какво зависи приятността от една идея, която може да се реализира?
Колкото реализирането е по-далечно, толкова радостта е по-малка и колкото реализирането е по-близо, толкова и радостта е по-голяма. Реализирането на известна идея е най-голямата радост. А изгубването на една идея е скръб. Всякога в човека има радост и скръб, загуба или печалба. Само че, понякой път загубата е фиктивна, а понякой път наистина има загуба.
към втори вариант >>
Колкото реализирането е по-далечно, толкова радостта е по-малка и колкото реализирането е по-близо, толкова и радостта е по-голяма.
(втори вариант)
Как биха използували гълъба? Както знаете разноските му не са големи. Около стотина зърна на ден. Онези от вас, които разсъждават, всякога може да разрешите известни идеи, които имате, какво е отношението за постижението на известни идеи? От какво зависи приятността от една идея, която може да се реализира?
Колкото реализирането е по-далечно, толкова радостта е по-малка и колкото реализирането е по-близо, толкова и радостта е по-голяма.
Реализирането на известна идея е най-голямата радост. А изгубването на една идея е скръб. Всякога в човека има радост и скръб, загуба или печалба. Само че, понякой път загубата е фиктивна, а понякой път наистина има загуба.
към втори вариант >>
Реализирането на известна идея е най-голямата радост.
(втори вариант)
Както знаете разноските му не са големи. Около стотина зърна на ден. Онези от вас, които разсъждават, всякога може да разрешите известни идеи, които имате, какво е отношението за постижението на известни идеи? От какво зависи приятността от една идея, която може да се реализира? Колкото реализирането е по-далечно, толкова радостта е по-малка и колкото реализирането е по-близо, толкова и радостта е по-голяма.
Реализирането на известна идея е най-голямата радост.
А изгубването на една идея е скръб. Всякога в човека има радост и скръб, загуба или печалба. Само че, понякой път загубата е фиктивна, а понякой път наистина има загуба.
към втори вариант >>
А изгубването на една идея е скръб.
(втори вариант)
Около стотина зърна на ден. Онези от вас, които разсъждават, всякога може да разрешите известни идеи, които имате, какво е отношението за постижението на известни идеи? От какво зависи приятността от една идея, която може да се реализира? Колкото реализирането е по-далечно, толкова радостта е по-малка и колкото реализирането е по-близо, толкова и радостта е по-голяма. Реализирането на известна идея е най-голямата радост.
А изгубването на една идея е скръб.
Всякога в човека има радост и скръб, загуба или печалба. Само че, понякой път загубата е фиктивна, а понякой път наистина има загуба.
към втори вариант >>
Всякога в човека има радост и скръб, загуба или печалба.
(втори вариант)
Онези от вас, които разсъждават, всякога може да разрешите известни идеи, които имате, какво е отношението за постижението на известни идеи? От какво зависи приятността от една идея, която може да се реализира? Колкото реализирането е по-далечно, толкова радостта е по-малка и колкото реализирането е по-близо, толкова и радостта е по-голяма. Реализирането на известна идея е най-голямата радост. А изгубването на една идея е скръб.
Всякога в човека има радост и скръб, загуба или печалба.
Само че, понякой път загубата е фиктивна, а понякой път наистина има загуба.
към втори вариант >>
Само че, понякой път загубата е фиктивна, а понякой път наистина има загуба.
(втори вариант)
От какво зависи приятността от една идея, която може да се реализира? Колкото реализирането е по-далечно, толкова радостта е по-малка и колкото реализирането е по-близо, толкова и радостта е по-голяма. Реализирането на известна идея е най-голямата радост. А изгубването на една идея е скръб. Всякога в човека има радост и скръб, загуба или печалба.
Само че, понякой път загубата е фиктивна, а понякой път наистина има загуба.
към втори вариант >>
За живота вие трябва да имате ясна представа.
(втори вариант)
За живота вие трябва да имате ясна представа.
Какво е реалният живот? Това, което си изгубил и това, което си спечелил, да можеш да ги оценяваш в дадения случай. Не знаете ли, че малките работи могат да ви спасят? Например да проучите лукът какви свойства има? Той може да ви помогне за нещо.
към втори вариант >>
Какво е реалният живот?
(втори вариант)
За живота вие трябва да имате ясна представа.
Какво е реалният живот?
Това, което си изгубил и това, което си спечелил, да можеш да ги оценяваш в дадения случай. Не знаете ли, че малките работи могат да ви спасят? Например да проучите лукът какви свойства има? Той може да ви помогне за нещо. Например на един богат човек кракът го заболява и вие го излекувате с печен лук.
към втори вариант >>
Това, което си изгубил и това, което си спечелил, да можеш да ги оценяваш в дадения случай.
(втори вариант)
За живота вие трябва да имате ясна представа. Какво е реалният живот?
Това, което си изгубил и това, което си спечелил, да можеш да ги оценяваш в дадения случай.
Не знаете ли, че малките работи могат да ви спасят? Например да проучите лукът какви свойства има? Той може да ви помогне за нещо. Например на един богат човек кракът го заболява и вие го излекувате с печен лук. Ще го опечеш малко, ще вземеш прясно масло, ще вземеш една люспа от лука, ще я намажеш с прясното масло и ще превържеш болния няколко пъти и той ще оздравее.
към втори вариант >>
Не знаете ли, че малките работи могат да ви спасят?
(втори вариант)
За живота вие трябва да имате ясна представа. Какво е реалният живот? Това, което си изгубил и това, което си спечелил, да можеш да ги оценяваш в дадения случай.
Не знаете ли, че малките работи могат да ви спасят?
Например да проучите лукът какви свойства има? Той може да ви помогне за нещо. Например на един богат човек кракът го заболява и вие го излекувате с печен лук. Ще го опечеш малко, ще вземеш прясно масло, ще вземеш една люспа от лука, ще я намажеш с прясното масло и ще превържеш болния няколко пъти и той ще оздравее. И така ще излекувате този милионерин.
към втори вариант >>
Например да проучите лукът какви свойства има?
(втори вариант)
За живота вие трябва да имате ясна представа. Какво е реалният живот? Това, което си изгубил и това, което си спечелил, да можеш да ги оценяваш в дадения случай. Не знаете ли, че малките работи могат да ви спасят?
Например да проучите лукът какви свойства има?
Той може да ви помогне за нещо. Например на един богат човек кракът го заболява и вие го излекувате с печен лук. Ще го опечеш малко, ще вземеш прясно масло, ще вземеш една люспа от лука, ще я намажеш с прясното масло и ще превържеш болния няколко пъти и той ще оздравее. И така ще излекувате този милионерин. Лукът ти казва: „Не ми се смей!
към втори вариант >>
Той може да ви помогне за нещо.
(втори вариант)
За живота вие трябва да имате ясна представа. Какво е реалният живот? Това, което си изгубил и това, което си спечелил, да можеш да ги оценяваш в дадения случай. Не знаете ли, че малките работи могат да ви спасят? Например да проучите лукът какви свойства има?
Той може да ви помогне за нещо.
Например на един богат човек кракът го заболява и вие го излекувате с печен лук. Ще го опечеш малко, ще вземеш прясно масло, ще вземеш една люспа от лука, ще я намажеш с прясното масло и ще превържеш болния няколко пъти и той ще оздравее. И така ще излекувате този милионерин. Лукът ти казва: „Не ми се смей! В мен има нещо.
към втори вариант >>
Например на един богат човек кракът го заболява и вие го излекувате с печен лук.
(втори вариант)
Какво е реалният живот? Това, което си изгубил и това, което си спечелил, да можеш да ги оценяваш в дадения случай. Не знаете ли, че малките работи могат да ви спасят? Например да проучите лукът какви свойства има? Той може да ви помогне за нещо.
Например на един богат човек кракът го заболява и вие го излекувате с печен лук.
Ще го опечеш малко, ще вземеш прясно масло, ще вземеш една люспа от лука, ще я намажеш с прясното масло и ще превържеш болния няколко пъти и той ще оздравее. И така ще излекувате този милионерин. Лукът ти казва: „Не ми се смей! В мен има нещо. Ти трябва да се запознаеш с мен.“ Някой казва на някого: „Ти си една лукова глава.“ Запознай се с луковата глава, с целебните свойства на лука и на чесъна.
към втори вариант >>
Ще го опечеш малко, ще вземеш прясно масло, ще вземеш една люспа от лука, ще я намажеш с прясното масло и ще превържеш болния няколко пъти и той ще оздравее.
(втори вариант)
Това, което си изгубил и това, което си спечелил, да можеш да ги оценяваш в дадения случай. Не знаете ли, че малките работи могат да ви спасят? Например да проучите лукът какви свойства има? Той може да ви помогне за нещо. Например на един богат човек кракът го заболява и вие го излекувате с печен лук.
Ще го опечеш малко, ще вземеш прясно масло, ще вземеш една люспа от лука, ще я намажеш с прясното масло и ще превържеш болния няколко пъти и той ще оздравее.
И така ще излекувате този милионерин. Лукът ти казва: „Не ми се смей! В мен има нещо. Ти трябва да се запознаеш с мен.“ Някой казва на някого: „Ти си една лукова глава.“ Запознай се с луковата глава, с целебните свойства на лука и на чесъна.
към втори вариант >>
И така ще излекувате този милионерин.
(втори вариант)
Не знаете ли, че малките работи могат да ви спасят? Например да проучите лукът какви свойства има? Той може да ви помогне за нещо. Например на един богат човек кракът го заболява и вие го излекувате с печен лук. Ще го опечеш малко, ще вземеш прясно масло, ще вземеш една люспа от лука, ще я намажеш с прясното масло и ще превържеш болния няколко пъти и той ще оздравее.
И така ще излекувате този милионерин.
Лукът ти казва: „Не ми се смей! В мен има нещо. Ти трябва да се запознаеш с мен.“ Някой казва на някого: „Ти си една лукова глава.“ Запознай се с луковата глава, с целебните свойства на лука и на чесъна.
към втори вариант >>
Лукът ти казва: „Не ми се смей!
(втори вариант)
Например да проучите лукът какви свойства има? Той може да ви помогне за нещо. Например на един богат човек кракът го заболява и вие го излекувате с печен лук. Ще го опечеш малко, ще вземеш прясно масло, ще вземеш една люспа от лука, ще я намажеш с прясното масло и ще превържеш болния няколко пъти и той ще оздравее. И така ще излекувате този милионерин.
Лукът ти казва: „Не ми се смей!
В мен има нещо. Ти трябва да се запознаеш с мен.“ Някой казва на някого: „Ти си една лукова глава.“ Запознай се с луковата глава, с целебните свойства на лука и на чесъна.
към втори вариант >>
В мен има нещо.
(втори вариант)
Той може да ви помогне за нещо. Например на един богат човек кракът го заболява и вие го излекувате с печен лук. Ще го опечеш малко, ще вземеш прясно масло, ще вземеш една люспа от лука, ще я намажеш с прясното масло и ще превържеш болния няколко пъти и той ще оздравее. И така ще излекувате този милионерин. Лукът ти казва: „Не ми се смей!
В мен има нещо.
Ти трябва да се запознаеш с мен.“ Някой казва на някого: „Ти си една лукова глава.“ Запознай се с луковата глава, с целебните свойства на лука и на чесъна.
към втори вариант >>
Ти трябва да се запознаеш с мен.“ Някой казва на някого: „Ти си една лукова глава.“ Запознай се с луковата глава, с целебните свойства на лука и на чесъна.
(втори вариант)
Например на един богат човек кракът го заболява и вие го излекувате с печен лук. Ще го опечеш малко, ще вземеш прясно масло, ще вземеш една люспа от лука, ще я намажеш с прясното масло и ще превържеш болния няколко пъти и той ще оздравее. И така ще излекувате този милионерин. Лукът ти казва: „Не ми се смей! В мен има нещо.
Ти трябва да се запознаеш с мен.“ Някой казва на някого: „Ти си една лукова глава.“ Запознай се с луковата глава, с целебните свойства на лука и на чесъна.
към втори вариант >>
Та малките работи могат да ви помогнат и да подобрят вашето положение.
(втори вариант)
Та малките работи могат да ви помогнат и да подобрят вашето положение.
Та малките неща не ги пренебрегвайте. Ти казваш: „Трябва да се живее. Трябва да свърша университет.“ И като свършиш, какво ще направиш? Вие се радвате като свършите университета, но като свършите парите, защо не се радвате? В свършването на университета, каква е идеята?
към втори вариант >>
Та малките неща не ги пренебрегвайте.
(втори вариант)
Та малките работи могат да ви помогнат и да подобрят вашето положение.
Та малките неща не ги пренебрегвайте.
Ти казваш: „Трябва да се живее. Трябва да свърша университет.“ И като свършиш, какво ще направиш? Вие се радвате като свършите университета, но като свършите парите, защо не се радвате? В свършването на университета, каква е идеята? Свършваш ли го или го завършваш?
към втори вариант >>
Ти казваш: „Трябва да се живее.
(втори вариант)
Та малките работи могат да ви помогнат и да подобрят вашето положение. Та малките неща не ги пренебрегвайте.
Ти казваш: „Трябва да се живее.
Трябва да свърша университет.“ И като свършиш, какво ще направиш? Вие се радвате като свършите университета, но като свършите парите, защо не се радвате? В свършването на университета, каква е идеята? Свършваш ли го или го завършваш? Можеш да кажеш: „Аз получих своето възпитание в университета и отивам малко на работа.
към втори вариант >>
Трябва да свърша университет.“ И като свършиш, какво ще направиш?
(втори вариант)
Та малките работи могат да ви помогнат и да подобрят вашето положение. Та малките неща не ги пренебрегвайте. Ти казваш: „Трябва да се живее.
Трябва да свърша университет.“ И като свършиш, какво ще направиш?
Вие се радвате като свършите университета, но като свършите парите, защо не се радвате? В свършването на университета, каква е идеята? Свършваш ли го или го завършваш? Можеш да кажеш: „Аз получих своето възпитание в университета и отивам малко на работа. Не го напущам, но пак ще се върна.“ Излезнеш от дома и после пак ще се върнеш.
към втори вариант >>
Вие се радвате като свършите университета, но като свършите парите, защо не се радвате?
(втори вариант)
Та малките работи могат да ви помогнат и да подобрят вашето положение. Та малките неща не ги пренебрегвайте. Ти казваш: „Трябва да се живее. Трябва да свърша университет.“ И като свършиш, какво ще направиш?
Вие се радвате като свършите университета, но като свършите парите, защо не се радвате?
В свършването на университета, каква е идеята? Свършваш ли го или го завършваш? Можеш да кажеш: „Аз получих своето възпитание в университета и отивам малко на работа. Не го напущам, но пак ще се върна.“ Излезнеш от дома и после пак ще се върнеш. Университетът е като дом.
към втори вариант >>
В свършването на университета, каква е идеята?
(втори вариант)
Та малките работи могат да ви помогнат и да подобрят вашето положение. Та малките неща не ги пренебрегвайте. Ти казваш: „Трябва да се живее. Трябва да свърша университет.“ И като свършиш, какво ще направиш? Вие се радвате като свършите университета, но като свършите парите, защо не се радвате?
В свършването на университета, каква е идеята?
Свършваш ли го или го завършваш? Можеш да кажеш: „Аз получих своето възпитание в университета и отивам малко на работа. Не го напущам, но пак ще се върна.“ Излезнеш от дома и после пак ще се върнеш. Университетът е като дом.
към втори вариант >>
Свършваш ли го или го завършваш?
(втори вариант)
Та малките неща не ги пренебрегвайте. Ти казваш: „Трябва да се живее. Трябва да свърша университет.“ И като свършиш, какво ще направиш? Вие се радвате като свършите университета, но като свършите парите, защо не се радвате? В свършването на университета, каква е идеята?
Свършваш ли го или го завършваш?
Можеш да кажеш: „Аз получих своето възпитание в университета и отивам малко на работа. Не го напущам, но пак ще се върна.“ Излезнеш от дома и после пак ще се върнеш. Университетът е като дом.
към втори вариант >>
Можеш да кажеш: „Аз получих своето възпитание в университета и отивам малко на работа.
(втори вариант)
Ти казваш: „Трябва да се живее. Трябва да свърша университет.“ И като свършиш, какво ще направиш? Вие се радвате като свършите университета, но като свършите парите, защо не се радвате? В свършването на университета, каква е идеята? Свършваш ли го или го завършваш?
Можеш да кажеш: „Аз получих своето възпитание в университета и отивам малко на работа.
Не го напущам, но пак ще се върна.“ Излезнеш от дома и после пак ще се върнеш. Университетът е като дом.
към втори вариант >>
Не го напущам, но пак ще се върна.“ Излезнеш от дома и после пак ще се върнеш.
(втори вариант)
Трябва да свърша университет.“ И като свършиш, какво ще направиш? Вие се радвате като свършите университета, но като свършите парите, защо не се радвате? В свършването на университета, каква е идеята? Свършваш ли го или го завършваш? Можеш да кажеш: „Аз получих своето възпитание в университета и отивам малко на работа.
Не го напущам, но пак ще се върна.“ Излезнеш от дома и после пак ще се върнеш.
Университетът е като дом.
към втори вариант >>
Университетът е като дом.
(втори вариант)
Вие се радвате като свършите университета, но като свършите парите, защо не се радвате? В свършването на университета, каква е идеята? Свършваш ли го или го завършваш? Можеш да кажеш: „Аз получих своето възпитание в университета и отивам малко на работа. Не го напущам, но пак ще се върна.“ Излезнеш от дома и после пак ще се върнеш.
Университетът е като дом.
към втори вариант >>
Вие ще си турите правилни идеи, всеки един от вас.
(втори вариант)
Вие ще си турите правилни идеи, всеки един от вас.
Някой път сте обременени, ти казваш: „Аз, като свърша университета, какво ще работя? “ Вашата работа е като тая на циганина. Като тури гърнето на главата си, казва: „Ще продам млякото и с взетите пари ще си купя кокошки, ще ги изведа и ще ги продам, ще купя патенца и после теленца и т.н., и най-после ще се оженя за царската дъщеря! “ Но той е изсипал млякото изгубил млякото, но образът на царската дъщеря е в неговия ум. Това го наричат „фикс идея“.
към втори вариант >>
Някой път сте обременени, ти казваш: „Аз, като свърша университета, какво ще работя?
(втори вариант)
Вие ще си турите правилни идеи, всеки един от вас.
Някой път сте обременени, ти казваш: „Аз, като свърша университета, какво ще работя?
“ Вашата работа е като тая на циганина. Като тури гърнето на главата си, казва: „Ще продам млякото и с взетите пари ще си купя кокошки, ще ги изведа и ще ги продам, ще купя патенца и после теленца и т.н., и най-после ще се оженя за царската дъщеря! “ Но той е изсипал млякото изгубил млякото, но образът на царската дъщеря е в неговия ум. Това го наричат „фикс идея“. Той тогава е щастлив!
към втори вариант >>
“ Вашата работа е като тая на циганина.
(втори вариант)
Вие ще си турите правилни идеи, всеки един от вас. Някой път сте обременени, ти казваш: „Аз, като свърша университета, какво ще работя?
“ Вашата работа е като тая на циганина.
Като тури гърнето на главата си, казва: „Ще продам млякото и с взетите пари ще си купя кокошки, ще ги изведа и ще ги продам, ще купя патенца и после теленца и т.н., и най-после ще се оженя за царската дъщеря! “ Но той е изсипал млякото изгубил млякото, но образът на царската дъщеря е в неговия ум. Това го наричат „фикс идея“. Той тогава е щастлив! Не е ли хубаво тогава човек да има една фикс идея?
към втори вариант >>
Като тури гърнето на главата си, казва: „Ще продам млякото и с взетите пари ще си купя кокошки, ще ги изведа и ще ги продам, ще купя патенца и после теленца и т.н., и най-после ще се оженя за царската дъщеря!
(втори вариант)
Вие ще си турите правилни идеи, всеки един от вас. Някой път сте обременени, ти казваш: „Аз, като свърша университета, какво ще работя? “ Вашата работа е като тая на циганина.
Като тури гърнето на главата си, казва: „Ще продам млякото и с взетите пари ще си купя кокошки, ще ги изведа и ще ги продам, ще купя патенца и после теленца и т.н., и най-после ще се оженя за царската дъщеря!
“ Но той е изсипал млякото изгубил млякото, но образът на царската дъщеря е в неговия ум. Това го наричат „фикс идея“. Той тогава е щастлив! Не е ли хубаво тогава човек да има една фикс идея?
към втори вариант >>
“ Но той е изсипал млякото изгубил млякото, но образът на царската дъщеря е в неговия ум.
(втори вариант)
Вие ще си турите правилни идеи, всеки един от вас. Някой път сте обременени, ти казваш: „Аз, като свърша университета, какво ще работя? “ Вашата работа е като тая на циганина. Като тури гърнето на главата си, казва: „Ще продам млякото и с взетите пари ще си купя кокошки, ще ги изведа и ще ги продам, ще купя патенца и после теленца и т.н., и най-после ще се оженя за царската дъщеря!
“ Но той е изсипал млякото изгубил млякото, но образът на царската дъщеря е в неговия ум.
Това го наричат „фикс идея“. Той тогава е щастлив! Не е ли хубаво тогава човек да има една фикс идея?
към втори вариант >>
Това го наричат „фикс идея“.
(втори вариант)
Вие ще си турите правилни идеи, всеки един от вас. Някой път сте обременени, ти казваш: „Аз, като свърша университета, какво ще работя? “ Вашата работа е като тая на циганина. Като тури гърнето на главата си, казва: „Ще продам млякото и с взетите пари ще си купя кокошки, ще ги изведа и ще ги продам, ще купя патенца и после теленца и т.н., и най-после ще се оженя за царската дъщеря! “ Но той е изсипал млякото изгубил млякото, но образът на царската дъщеря е в неговия ум.
Това го наричат „фикс идея“.
Той тогава е щастлив! Не е ли хубаво тогава човек да има една фикс идея?
към втори вариант >>
Той тогава е щастлив!
(втори вариант)
Някой път сте обременени, ти казваш: „Аз, като свърша университета, какво ще работя? “ Вашата работа е като тая на циганина. Като тури гърнето на главата си, казва: „Ще продам млякото и с взетите пари ще си купя кокошки, ще ги изведа и ще ги продам, ще купя патенца и после теленца и т.н., и най-после ще се оженя за царската дъщеря! “ Но той е изсипал млякото изгубил млякото, но образът на царската дъщеря е в неговия ум. Това го наричат „фикс идея“.
Той тогава е щастлив!
Не е ли хубаво тогава човек да има една фикс идея?
към втори вариант >>
Не е ли хубаво тогава човек да има една фикс идея?
(втори вариант)
“ Вашата работа е като тая на циганина. Като тури гърнето на главата си, казва: „Ще продам млякото и с взетите пари ще си купя кокошки, ще ги изведа и ще ги продам, ще купя патенца и после теленца и т.н., и най-после ще се оженя за царската дъщеря! “ Но той е изсипал млякото изгубил млякото, но образът на царската дъщеря е в неговия ум. Това го наричат „фикс идея“. Той тогава е щастлив!
Не е ли хубаво тогава човек да има една фикс идея?
към втори вариант >>
Направете едно разграничение между книгите „Война и мир“ и „Клетниците“.
(втори вариант)
Направете едно разграничение между книгите „Война и мир“ и „Клетниците“.
Каква е разликата между тях? Кои са идеите на Виктор Хюго; кои са основните идеи на „Война и мир“ и на „Клетниците“?
към втори вариант >>
Та, основната идея е: природата си има един икономичен закон на всички онези същества, които тя е създала, тя никога не позволява излишни разходи.
(втори вариант)
Та, основната идея е: природата си има един икономичен закон на всички онези същества, които тя е създала, тя никога не позволява излишни разходи.
Тя казва: „Тебе не ти трябва това и това! Друга работа избери, за която твоите сили и способности са добри. Не избирай големи работи, с големи разноски, които ще ти причинят големи страдания.“ Защото дето има загуби, ще има и страдания; дето има печалби, има радости. От това положение, гледище, кое е най-хубавото, което човек може да има при сегашните условия? Едно здраво тяло, добро сърдце, умът да е добър слуга.
към втори вариант >>
Каква е разликата между тях?
(втори вариант)
Направете едно разграничение между книгите „Война и мир“ и „Клетниците“.
Каква е разликата между тях?
Кои са идеите на Виктор Хюго; кои са основните идеи на „Война и мир“ и на „Клетниците“?
към втори вариант >>
Тя казва: „Тебе не ти трябва това и това!
(втори вариант)
Та, основната идея е: природата си има един икономичен закон на всички онези същества, които тя е създала, тя никога не позволява излишни разходи.
Тя казва: „Тебе не ти трябва това и това!
Друга работа избери, за която твоите сили и способности са добри. Не избирай големи работи, с големи разноски, които ще ти причинят големи страдания.“ Защото дето има загуби, ще има и страдания; дето има печалби, има радости. От това положение, гледище, кое е най-хубавото, което човек може да има при сегашните условия? Едно здраво тяло, добро сърдце, умът да е добър слуга. Умът е, който дава потик на сърдцето.
към втори вариант >>
Кои са идеите на Виктор Хюго; кои са основните идеи на „Война и мир“ и на „Клетниците“?
(втори вариант)
Направете едно разграничение между книгите „Война и мир“ и „Клетниците“. Каква е разликата между тях?
Кои са идеите на Виктор Хюго; кои са основните идеи на „Война и мир“ и на „Клетниците“?
към втори вариант >>
Друга работа избери, за която твоите сили и способности са добри.
(втори вариант)
Та, основната идея е: природата си има един икономичен закон на всички онези същества, които тя е създала, тя никога не позволява излишни разходи. Тя казва: „Тебе не ти трябва това и това!
Друга работа избери, за която твоите сили и способности са добри.
Не избирай големи работи, с големи разноски, които ще ти причинят големи страдания.“ Защото дето има загуби, ще има и страдания; дето има печалби, има радости. От това положение, гледище, кое е най-хубавото, което човек може да има при сегашните условия? Едно здраво тяло, добро сърдце, умът да е добър слуга. Умът е, който дава потик на сърдцето. Сърдцето е, което се обезсърдчава.
към втори вариант >>
Запитали едно дете: „Защо Господ направи птиците с два крака?
(втори вариант)
Запитали едно дете: „Защо Господ направи птиците с два крака?
“ -“За да ходят по-бързо.“ -“Защо Господ направил човека с ръце? “ -“За да работи“, казало детето. Баща му го попитал: „Защо Господ направил кучето с уста? “ Детето казало: „За да лае.“
към втори вариант >>
Не избирай големи работи, с големи разноски, които ще ти причинят големи страдания.“ Защото дето има загуби, ще има и страдания; дето има печалби, има радости.
(втори вариант)
Та, основната идея е: природата си има един икономичен закон на всички онези същества, които тя е създала, тя никога не позволява излишни разходи. Тя казва: „Тебе не ти трябва това и това! Друга работа избери, за която твоите сили и способности са добри.
Не избирай големи работи, с големи разноски, които ще ти причинят големи страдания.“ Защото дето има загуби, ще има и страдания; дето има печалби, има радости.
От това положение, гледище, кое е най-хубавото, което човек може да има при сегашните условия? Едно здраво тяло, добро сърдце, умът да е добър слуга. Умът е, който дава потик на сърдцето. Сърдцето е, което се обезсърдчава. Умът забавлява сърдцето, ще донесе на сърдцето круши, ябълки, играчки.
към втори вариант >>
“ -“За да ходят по-бързо.“ -“Защо Господ направил човека с ръце?
(втори вариант)
Запитали едно дете: „Защо Господ направи птиците с два крака?
“ -“За да ходят по-бързо.“ -“Защо Господ направил човека с ръце?
“ -“За да работи“, казало детето. Баща му го попитал: „Защо Господ направил кучето с уста? “ Детето казало: „За да лае.“
към втори вариант >>
От това положение, гледище, кое е най-хубавото, което човек може да има при сегашните условия?
(втори вариант)
Та, основната идея е: природата си има един икономичен закон на всички онези същества, които тя е създала, тя никога не позволява излишни разходи. Тя казва: „Тебе не ти трябва това и това! Друга работа избери, за която твоите сили и способности са добри. Не избирай големи работи, с големи разноски, които ще ти причинят големи страдания.“ Защото дето има загуби, ще има и страдания; дето има печалби, има радости.
От това положение, гледище, кое е най-хубавото, което човек може да има при сегашните условия?
Едно здраво тяло, добро сърдце, умът да е добър слуга. Умът е, който дава потик на сърдцето. Сърдцето е, което се обезсърдчава. Умът забавлява сърдцето, ще донесе на сърдцето круши, ябълки, играчки. Сърдцето е капризно дете и то все подскача.
към втори вариант >>
“ -“За да работи“, казало детето.
(втори вариант)
Запитали едно дете: „Защо Господ направи птиците с два крака? “ -“За да ходят по-бързо.“ -“Защо Господ направил човека с ръце?
“ -“За да работи“, казало детето.
Баща му го попитал: „Защо Господ направил кучето с уста? “ Детето казало: „За да лае.“
към втори вариант >>
Едно здраво тяло, добро сърдце, умът да е добър слуга.
(втори вариант)
Та, основната идея е: природата си има един икономичен закон на всички онези същества, които тя е създала, тя никога не позволява излишни разходи. Тя казва: „Тебе не ти трябва това и това! Друга работа избери, за която твоите сили и способности са добри. Не избирай големи работи, с големи разноски, които ще ти причинят големи страдания.“ Защото дето има загуби, ще има и страдания; дето има печалби, има радости. От това положение, гледище, кое е най-хубавото, което човек може да има при сегашните условия?
Едно здраво тяло, добро сърдце, умът да е добър слуга.
Умът е, който дава потик на сърдцето. Сърдцето е, което се обезсърдчава. Умът забавлява сърдцето, ще донесе на сърдцето круши, ябълки, играчки. Сърдцето е капризно дете и то все подскача. Донесе му умът някоя забава, но след 1-2 часа на сърдцето му омръзва, а умът след това мисли какво да донесе.
към втори вариант >>
Баща му го попитал: „Защо Господ направил кучето с уста?
(втори вариант)
Запитали едно дете: „Защо Господ направи птиците с два крака? “ -“За да ходят по-бързо.“ -“Защо Господ направил човека с ръце? “ -“За да работи“, казало детето.
Баща му го попитал: „Защо Господ направил кучето с уста?
“ Детето казало: „За да лае.“
към втори вариант >>
Умът е, който дава потик на сърдцето.
(втори вариант)
Тя казва: „Тебе не ти трябва това и това! Друга работа избери, за която твоите сили и способности са добри. Не избирай големи работи, с големи разноски, които ще ти причинят големи страдания.“ Защото дето има загуби, ще има и страдания; дето има печалби, има радости. От това положение, гледище, кое е най-хубавото, което човек може да има при сегашните условия? Едно здраво тяло, добро сърдце, умът да е добър слуга.
Умът е, който дава потик на сърдцето.
Сърдцето е, което се обезсърдчава. Умът забавлява сърдцето, ще донесе на сърдцето круши, ябълки, играчки. Сърдцето е капризно дете и то все подскача. Донесе му умът някоя забава, но след 1-2 часа на сърдцето му омръзва, а умът след това мисли какво да донесе. Умът подкрепя огънят на сърдцето.
към втори вариант >>
“ Детето казало: „За да лае.“
(втори вариант)
Запитали едно дете: „Защо Господ направи птиците с два крака? “ -“За да ходят по-бързо.“ -“Защо Господ направил човека с ръце? “ -“За да работи“, казало детето. Баща му го попитал: „Защо Господ направил кучето с уста?
“ Детето казало: „За да лае.“
към втори вариант >>
Сърдцето е, което се обезсърдчава.
(втори вариант)
Друга работа избери, за която твоите сили и способности са добри. Не избирай големи работи, с големи разноски, които ще ти причинят големи страдания.“ Защото дето има загуби, ще има и страдания; дето има печалби, има радости. От това положение, гледище, кое е най-хубавото, което човек може да има при сегашните условия? Едно здраво тяло, добро сърдце, умът да е добър слуга. Умът е, който дава потик на сърдцето.
Сърдцето е, което се обезсърдчава.
Умът забавлява сърдцето, ще донесе на сърдцето круши, ябълки, играчки. Сърдцето е капризно дете и то все подскача. Донесе му умът някоя забава, но след 1-2 часа на сърдцето му омръзва, а умът след това мисли какво да донесе. Умът подкрепя огънят на сърдцето. И сърдцето, като хване ума, ще го прегърне, като донесе нещо.
към втори вариант >>
За какво е създадена устата първоначално: да яде или да говори?
(втори вариант)
За какво е създадена устата първоначално: да яде или да говори?
Допуснете, че имаме следните числа: 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9. В този ред как са поставени числата? Кое число е най-голямо? 9. Значи в 9 имаме 9 единици. Тогава имаме друга една категория дето едното е по-голямо от двете, от 3, от 4 и т.н.
към втори вариант >>
Умът забавлява сърдцето, ще донесе на сърдцето круши, ябълки, играчки.
(втори вариант)
Не избирай големи работи, с големи разноски, които ще ти причинят големи страдания.“ Защото дето има загуби, ще има и страдания; дето има печалби, има радости. От това положение, гледище, кое е най-хубавото, което човек може да има при сегашните условия? Едно здраво тяло, добро сърдце, умът да е добър слуга. Умът е, който дава потик на сърдцето. Сърдцето е, което се обезсърдчава.
Умът забавлява сърдцето, ще донесе на сърдцето круши, ябълки, играчки.
Сърдцето е капризно дете и то все подскача. Донесе му умът някоя забава, но след 1-2 часа на сърдцето му омръзва, а умът след това мисли какво да донесе. Умът подкрепя огънят на сърдцето. И сърдцето, като хване ума, ще го прегърне, като донесе нещо. Така че, целия ден умът и сърдцето се разцелуват.
към втори вариант >>
Допуснете, че имаме следните числа: 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9.
(втори вариант)
За какво е създадена устата първоначално: да яде или да говори?
Допуснете, че имаме следните числа: 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9.
В този ред как са поставени числата? Кое число е най-голямо? 9. Значи в 9 имаме 9 единици. Тогава имаме друга една категория дето едното е по-голямо от двете, от 3, от 4 и т.н.
към втори вариант >>
Сърдцето е капризно дете и то все подскача.
(втори вариант)
От това положение, гледище, кое е най-хубавото, което човек може да има при сегашните условия? Едно здраво тяло, добро сърдце, умът да е добър слуга. Умът е, който дава потик на сърдцето. Сърдцето е, което се обезсърдчава. Умът забавлява сърдцето, ще донесе на сърдцето круши, ябълки, играчки.
Сърдцето е капризно дете и то все подскача.
Донесе му умът някоя забава, но след 1-2 часа на сърдцето му омръзва, а умът след това мисли какво да донесе. Умът подкрепя огънят на сърдцето. И сърдцето, като хване ума, ще го прегърне, като донесе нещо. Така че, целия ден умът и сърдцето се разцелуват. Умът работи, а сърдцето мие на общо основание.
към втори вариант >>
В този ред как са поставени числата?
(втори вариант)
За какво е създадена устата първоначално: да яде или да говори? Допуснете, че имаме следните числа: 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9.
В този ред как са поставени числата?
Кое число е най-голямо? 9. Значи в 9 имаме 9 единици. Тогава имаме друга една категория дето едното е по-голямо от двете, от 3, от 4 и т.н.
към втори вариант >>
Донесе му умът някоя забава, но след 1-2 часа на сърдцето му омръзва, а умът след това мисли какво да донесе.
(втори вариант)
Едно здраво тяло, добро сърдце, умът да е добър слуга. Умът е, който дава потик на сърдцето. Сърдцето е, което се обезсърдчава. Умът забавлява сърдцето, ще донесе на сърдцето круши, ябълки, играчки. Сърдцето е капризно дете и то все подскача.
Донесе му умът някоя забава, но след 1-2 часа на сърдцето му омръзва, а умът след това мисли какво да донесе.
Умът подкрепя огънят на сърдцето. И сърдцето, като хване ума, ще го прегърне, като донесе нещо. Така че, целия ден умът и сърдцето се разцелуват. Умът работи, а сърдцето мие на общо основание.
към втори вариант >>
Кое число е най-голямо?
(втори вариант)
За какво е създадена устата първоначално: да яде или да говори? Допуснете, че имаме следните числа: 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9. В този ред как са поставени числата?
Кое число е най-голямо?
9. Значи в 9 имаме 9 единици. Тогава имаме друга една категория дето едното е по-голямо от двете, от 3, от 4 и т.н.
към втори вариант >>
Умът подкрепя огънят на сърдцето.
(втори вариант)
Умът е, който дава потик на сърдцето. Сърдцето е, което се обезсърдчава. Умът забавлява сърдцето, ще донесе на сърдцето круши, ябълки, играчки. Сърдцето е капризно дете и то все подскача. Донесе му умът някоя забава, но след 1-2 часа на сърдцето му омръзва, а умът след това мисли какво да донесе.
Умът подкрепя огънят на сърдцето.
И сърдцето, като хване ума, ще го прегърне, като донесе нещо. Така че, целия ден умът и сърдцето се разцелуват. Умът работи, а сърдцето мие на общо основание.
към втори вариант >>
9. Значи в 9 имаме 9 единици.
(втори вариант)
За какво е създадена устата първоначално: да яде или да говори? Допуснете, че имаме следните числа: 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9. В този ред как са поставени числата? Кое число е най-голямо?
9. Значи в 9 имаме 9 единици.
Тогава имаме друга една категория дето едното е по-голямо от двете, от 3, от 4 и т.н.
към втори вариант >>
И сърдцето, като хване ума, ще го прегърне, като донесе нещо.
(втори вариант)
Сърдцето е, което се обезсърдчава. Умът забавлява сърдцето, ще донесе на сърдцето круши, ябълки, играчки. Сърдцето е капризно дете и то все подскача. Донесе му умът някоя забава, но след 1-2 часа на сърдцето му омръзва, а умът след това мисли какво да донесе. Умът подкрепя огънят на сърдцето.
И сърдцето, като хване ума, ще го прегърне, като донесе нещо.
Така че, целия ден умът и сърдцето се разцелуват. Умът работи, а сърдцето мие на общо основание.
към втори вариант >>
Тогава имаме друга една категория дето едното е по-голямо от двете, от 3, от 4 и т.н.
(втори вариант)
За какво е създадена устата първоначално: да яде или да говори? Допуснете, че имаме следните числа: 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9. В този ред как са поставени числата? Кое число е най-голямо? 9. Значи в 9 имаме 9 единици.
Тогава имаме друга една категория дето едното е по-голямо от двете, от 3, от 4 и т.н.
към втори вариант >>
Така че, целия ден умът и сърдцето се разцелуват.
(втори вариант)
Умът забавлява сърдцето, ще донесе на сърдцето круши, ябълки, играчки. Сърдцето е капризно дете и то все подскача. Донесе му умът някоя забава, но след 1-2 часа на сърдцето му омръзва, а умът след това мисли какво да донесе. Умът подкрепя огънят на сърдцето. И сърдцето, като хване ума, ще го прегърне, като донесе нещо.
Така че, целия ден умът и сърдцето се разцелуват.
Умът работи, а сърдцето мие на общо основание.
към втори вариант >>
Да кажем, че в кошницата имаме един килограм ябълки.
(втори вариант)
Да кажем, че в кошницата имаме един килограм ябълки.
Колко грама съдържат, да кажем, десет ябълки? Тогава казваме, че тези десет ябълки съставляват част от единицата; всички тези девет части съставляват част от единицата. Един килограм може да се раздели. Допуснете, че имате една ябълка и я разделите на десет части. Каква ще бъде разликата между първото и второто деление?
към втори вариант >>
Умът работи, а сърдцето мие на общо основание.
(втори вариант)
Сърдцето е капризно дете и то все подскача. Донесе му умът някоя забава, но след 1-2 часа на сърдцето му омръзва, а умът след това мисли какво да донесе. Умът подкрепя огънят на сърдцето. И сърдцето, като хване ума, ще го прегърне, като донесе нещо. Така че, целия ден умът и сърдцето се разцелуват.
Умът работи, а сърдцето мие на общо основание.
към втори вариант >>
Колко грама съдържат, да кажем, десет ябълки?
(втори вариант)
Да кажем, че в кошницата имаме един килограм ябълки.
Колко грама съдържат, да кажем, десет ябълки?
Тогава казваме, че тези десет ябълки съставляват част от единицата; всички тези девет части съставляват част от единицата. Един килограм може да се раздели. Допуснете, че имате една ябълка и я разделите на десет части. Каква ще бъде разликата между първото и второто деление? В първия случай частите си остават цели, а във втория случай едната ябълка е разделена на 10 части.
към втори вариант >>
И така първото правило е: Ще учите икономия.
(втори вариант)
И така първото правило е: Ще учите икономия.
В природата има абсолютна икономия. Сметки се държат. Природата не обича разточителството. Разточителството се забранява. Всякога разточителството донася големи страдания.
към втори вариант >>
Тогава казваме, че тези десет ябълки съставляват част от единицата; всички тези девет части съставляват част от единицата.
(втори вариант)
Да кажем, че в кошницата имаме един килограм ябълки. Колко грама съдържат, да кажем, десет ябълки?
Тогава казваме, че тези десет ябълки съставляват част от единицата; всички тези девет части съставляват част от единицата.
Един килограм може да се раздели. Допуснете, че имате една ябълка и я разделите на десет части. Каква ще бъде разликата между първото и второто деление? В първия случай частите си остават цели, а във втория случай едната ябълка е разделена на 10 части. Сега какви облаги може да имате при първото и второто деление?
към втори вариант >>
В природата има абсолютна икономия.
(втори вариант)
И така първото правило е: Ще учите икономия.
В природата има абсолютна икономия.
Сметки се държат. Природата не обича разточителството. Разточителството се забранява. Всякога разточителството донася големи страдания. При самовъзпитанието, ако сте богати, може да имате и три слона, но пазете следното правило: никога не пожелавайте слон, ако не сте легат[2], кажи си: „Трябва ми едно гълъбче!
към втори вариант >>
Един килограм може да се раздели.
(втори вариант)
Да кажем, че в кошницата имаме един килограм ябълки. Колко грама съдържат, да кажем, десет ябълки? Тогава казваме, че тези десет ябълки съставляват част от единицата; всички тези девет части съставляват част от единицата.
Един килограм може да се раздели.
Допуснете, че имате една ябълка и я разделите на десет части. Каква ще бъде разликата между първото и второто деление? В първия случай частите си остават цели, а във втория случай едната ябълка е разделена на 10 части. Сега какви облаги може да имате при първото и второто деление? При първото деление, всеки ще има по една ябълка в джоба си.
към втори вариант >>
Сметки се държат.
(втори вариант)
И така първото правило е: Ще учите икономия. В природата има абсолютна икономия.
Сметки се държат.
Природата не обича разточителството. Разточителството се забранява. Всякога разточителството донася големи страдания. При самовъзпитанието, ако сте богати, може да имате и три слона, но пазете следното правило: никога не пожелавайте слон, ако не сте легат[2], кажи си: „Трябва ми едно гълъбче! “ Ако това гълъбче може да ти бъде куриер, да ти носи писма от едно място на друго, плаща си това.
към втори вариант >>
Допуснете, че имате една ябълка и я разделите на десет части.
(втори вариант)
Да кажем, че в кошницата имаме един килограм ябълки. Колко грама съдържат, да кажем, десет ябълки? Тогава казваме, че тези десет ябълки съставляват част от единицата; всички тези девет части съставляват част от единицата. Един килограм може да се раздели.
Допуснете, че имате една ябълка и я разделите на десет части.
Каква ще бъде разликата между първото и второто деление? В първия случай частите си остават цели, а във втория случай едната ябълка е разделена на 10 части. Сега какви облаги може да имате при първото и второто деление? При първото деление, всеки ще има по една ябълка в джоба си. Да кажем, че сте 10 души.
към втори вариант >>
Природата не обича разточителството.
(втори вариант)
И така първото правило е: Ще учите икономия. В природата има абсолютна икономия. Сметки се държат.
Природата не обича разточителството.
Разточителството се забранява. Всякога разточителството донася големи страдания. При самовъзпитанието, ако сте богати, може да имате и три слона, но пазете следното правило: никога не пожелавайте слон, ако не сте легат[2], кажи си: „Трябва ми едно гълъбче! “ Ако това гълъбче може да ти бъде куриер, да ти носи писма от едно място на друго, плаща си това. Това ти донася известна радост.
към втори вариант >>
Каква ще бъде разликата между първото и второто деление?
(втори вариант)
Да кажем, че в кошницата имаме един килограм ябълки. Колко грама съдържат, да кажем, десет ябълки? Тогава казваме, че тези десет ябълки съставляват част от единицата; всички тези девет части съставляват част от единицата. Един килограм може да се раздели. Допуснете, че имате една ябълка и я разделите на десет части.
Каква ще бъде разликата между първото и второто деление?
В първия случай частите си остават цели, а във втория случай едната ябълка е разделена на 10 части. Сега какви облаги може да имате при първото и второто деление? При първото деление, всеки ще има по една ябълка в джоба си. Да кажем, че сте 10 души. Имате един килограм от 10 ябълки, а при втория случай, ще ви се падне по една десета част от ябълката.
към втори вариант >>
Разточителството се забранява.
(втори вариант)
И така първото правило е: Ще учите икономия. В природата има абсолютна икономия. Сметки се държат. Природата не обича разточителството.
Разточителството се забранява.
Всякога разточителството донася големи страдания. При самовъзпитанието, ако сте богати, може да имате и три слона, но пазете следното правило: никога не пожелавайте слон, ако не сте легат[2], кажи си: „Трябва ми едно гълъбче! “ Ако това гълъбче може да ти бъде куриер, да ти носи писма от едно място на друго, плаща си това. Това ти донася известна радост. Гълъбът донесе на Ноя маслинено клонче и с това му донесе известна радост, че на земята има вече условия за живота.
към втори вариант >>
В първия случай частите си остават цели, а във втория случай едната ябълка е разделена на 10 части.
(втори вариант)
Колко грама съдържат, да кажем, десет ябълки? Тогава казваме, че тези десет ябълки съставляват част от единицата; всички тези девет части съставляват част от единицата. Един килограм може да се раздели. Допуснете, че имате една ябълка и я разделите на десет части. Каква ще бъде разликата между първото и второто деление?
В първия случай частите си остават цели, а във втория случай едната ябълка е разделена на 10 части.
Сега какви облаги може да имате при първото и второто деление? При първото деление, всеки ще има по една ябълка в джоба си. Да кажем, че сте 10 души. Имате един килограм от 10 ябълки, а при втория случай, ще ви се падне по една десета част от ябълката. Какво ще правите със семките на ябълката?
към втори вариант >>
Всякога разточителството донася големи страдания.
(втори вариант)
И така първото правило е: Ще учите икономия. В природата има абсолютна икономия. Сметки се държат. Природата не обича разточителството. Разточителството се забранява.
Всякога разточителството донася големи страдания.
При самовъзпитанието, ако сте богати, може да имате и три слона, но пазете следното правило: никога не пожелавайте слон, ако не сте легат[2], кажи си: „Трябва ми едно гълъбче! “ Ако това гълъбче може да ти бъде куриер, да ти носи писма от едно място на друго, плаща си това. Това ти донася известна радост. Гълъбът донесе на Ноя маслинено клонче и с това му донесе известна радост, че на земята има вече условия за живота. Твоето гълъбче ще ти донесе известни условия.
към втори вариант >>
Сега какви облаги може да имате при първото и второто деление?
(втори вариант)
Тогава казваме, че тези десет ябълки съставляват част от единицата; всички тези девет части съставляват част от единицата. Един килограм може да се раздели. Допуснете, че имате една ябълка и я разделите на десет части. Каква ще бъде разликата между първото и второто деление? В първия случай частите си остават цели, а във втория случай едната ябълка е разделена на 10 части.
Сега какви облаги може да имате при първото и второто деление?
При първото деление, всеки ще има по една ябълка в джоба си. Да кажем, че сте 10 души. Имате един килограм от 10 ябълки, а при втория случай, ще ви се падне по една десета част от ябълката. Какво ще правите със семките на ябълката? При първото деление ще имате семките на една цяла ябълка.
към втори вариант >>
При самовъзпитанието, ако сте богати, може да имате и три слона, но пазете следното правило: никога не пожелавайте слон, ако не сте легат[2], кажи си: „Трябва ми едно гълъбче!
(втори вариант)
В природата има абсолютна икономия. Сметки се държат. Природата не обича разточителството. Разточителството се забранява. Всякога разточителството донася големи страдания.
При самовъзпитанието, ако сте богати, може да имате и три слона, но пазете следното правило: никога не пожелавайте слон, ако не сте легат[2], кажи си: „Трябва ми едно гълъбче!
“ Ако това гълъбче може да ти бъде куриер, да ти носи писма от едно място на друго, плаща си това. Това ти донася известна радост. Гълъбът донесе на Ноя маслинено клонче и с това му донесе известна радост, че на земята има вече условия за живота. Твоето гълъбче ще ти донесе известни условия.
към втори вариант >>
При първото деление, всеки ще има по една ябълка в джоба си.
(втори вариант)
Един килограм може да се раздели. Допуснете, че имате една ябълка и я разделите на десет части. Каква ще бъде разликата между първото и второто деление? В първия случай частите си остават цели, а във втория случай едната ябълка е разделена на 10 части. Сега какви облаги може да имате при първото и второто деление?
При първото деление, всеки ще има по една ябълка в джоба си.
Да кажем, че сте 10 души. Имате един килограм от 10 ябълки, а при втория случай, ще ви се падне по една десета част от ябълката. Какво ще правите със семките на ябълката? При първото деление ще имате семките на една цяла ябълка. във всека една ябълка имате по 10 семки.
към втори вариант >>
“ Ако това гълъбче може да ти бъде куриер, да ти носи писма от едно място на друго, плаща си това.
(втори вариант)
Сметки се държат. Природата не обича разточителството. Разточителството се забранява. Всякога разточителството донася големи страдания. При самовъзпитанието, ако сте богати, може да имате и три слона, но пазете следното правило: никога не пожелавайте слон, ако не сте легат[2], кажи си: „Трябва ми едно гълъбче!
“ Ако това гълъбче може да ти бъде куриер, да ти носи писма от едно място на друго, плаща си това.
Това ти донася известна радост. Гълъбът донесе на Ноя маслинено клонче и с това му донесе известна радост, че на земята има вече условия за живота. Твоето гълъбче ще ти донесе известни условия.
към втори вариант >>
Да кажем, че сте 10 души.
(втори вариант)
Допуснете, че имате една ябълка и я разделите на десет части. Каква ще бъде разликата между първото и второто деление? В първия случай частите си остават цели, а във втория случай едната ябълка е разделена на 10 части. Сега какви облаги може да имате при първото и второто деление? При първото деление, всеки ще има по една ябълка в джоба си.
Да кажем, че сте 10 души.
Имате един килограм от 10 ябълки, а при втория случай, ще ви се падне по една десета част от ябълката. Какво ще правите със семките на ябълката? При първото деление ще имате семките на една цяла ябълка. във всека една ябълка имате по 10 семки. Изяждате една кисела и една сладка ябълка и виждате дали е еднакво числото на семките.
към втори вариант >>
Това ти донася известна радост.
(втори вариант)
Природата не обича разточителството. Разточителството се забранява. Всякога разточителството донася големи страдания. При самовъзпитанието, ако сте богати, може да имате и три слона, но пазете следното правило: никога не пожелавайте слон, ако не сте легат[2], кажи си: „Трябва ми едно гълъбче! “ Ако това гълъбче може да ти бъде куриер, да ти носи писма от едно място на друго, плаща си това.
Това ти донася известна радост.
Гълъбът донесе на Ноя маслинено клонче и с това му донесе известна радост, че на земята има вече условия за живота. Твоето гълъбче ще ти донесе известни условия.
към втори вариант >>
Имате един килограм от 10 ябълки, а при втория случай, ще ви се падне по една десета част от ябълката.
(втори вариант)
Каква ще бъде разликата между първото и второто деление? В първия случай частите си остават цели, а във втория случай едната ябълка е разделена на 10 части. Сега какви облаги може да имате при първото и второто деление? При първото деление, всеки ще има по една ябълка в джоба си. Да кажем, че сте 10 души.
Имате един килограм от 10 ябълки, а при втория случай, ще ви се падне по една десета част от ябълката.
Какво ще правите със семките на ябълката? При първото деление ще имате семките на една цяла ябълка. във всека една ябълка имате по 10 семки. Изяждате една кисела и една сладка ябълка и виждате дали е еднакво числото на семките. В сладките дини, любеници се съдържат по-малко семки.
към втори вариант >>
Гълъбът донесе на Ноя маслинено клонче и с това му донесе известна радост, че на земята има вече условия за живота.
(втори вариант)
Разточителството се забранява. Всякога разточителството донася големи страдания. При самовъзпитанието, ако сте богати, може да имате и три слона, но пазете следното правило: никога не пожелавайте слон, ако не сте легат[2], кажи си: „Трябва ми едно гълъбче! “ Ако това гълъбче може да ти бъде куриер, да ти носи писма от едно място на друго, плаща си това. Това ти донася известна радост.
Гълъбът донесе на Ноя маслинено клонче и с това му донесе известна радост, че на земята има вече условия за живота.
Твоето гълъбче ще ти донесе известни условия.
към втори вариант >>
Какво ще правите със семките на ябълката?
(втори вариант)
В първия случай частите си остават цели, а във втория случай едната ябълка е разделена на 10 части. Сега какви облаги може да имате при първото и второто деление? При първото деление, всеки ще има по една ябълка в джоба си. Да кажем, че сте 10 души. Имате един килограм от 10 ябълки, а при втория случай, ще ви се падне по една десета част от ябълката.
Какво ще правите със семките на ябълката?
При първото деление ще имате семките на една цяла ябълка. във всека една ябълка имате по 10 семки. Изяждате една кисела и една сладка ябълка и виждате дали е еднакво числото на семките. В сладките дини, любеници се съдържат по-малко семки. Вкусните дини образуват малко семки, а безвкусните съдържат много семки.
към втори вариант >>
Твоето гълъбче ще ти донесе известни условия.
(втори вариант)
Всякога разточителството донася големи страдания. При самовъзпитанието, ако сте богати, може да имате и три слона, но пазете следното правило: никога не пожелавайте слон, ако не сте легат[2], кажи си: „Трябва ми едно гълъбче! “ Ако това гълъбче може да ти бъде куриер, да ти носи писма от едно място на друго, плаща си това. Това ти донася известна радост. Гълъбът донесе на Ноя маслинено клонче и с това му донесе известна радост, че на земята има вече условия за живота.
Твоето гълъбче ще ти донесе известни условия.
към втори вариант >>
При първото деление ще имате семките на една цяла ябълка.
(втори вариант)
Сега какви облаги може да имате при първото и второто деление? При първото деление, всеки ще има по една ябълка в джоба си. Да кажем, че сте 10 души. Имате един килограм от 10 ябълки, а при втория случай, ще ви се падне по една десета част от ябълката. Какво ще правите със семките на ябълката?
При първото деление ще имате семките на една цяла ябълка.
във всека една ябълка имате по 10 семки. Изяждате една кисела и една сладка ябълка и виждате дали е еднакво числото на семките. В сладките дини, любеници се съдържат по-малко семки. Вкусните дини образуват малко семки, а безвкусните съдържат много семки. Та, сладчината на дините е отишла в семките.
към втори вариант >>
във всека една ябълка имате по 10 семки.
(втори вариант)
При първото деление, всеки ще има по една ябълка в джоба си. Да кажем, че сте 10 души. Имате един килограм от 10 ябълки, а при втория случай, ще ви се падне по една десета част от ябълката. Какво ще правите със семките на ябълката? При първото деление ще имате семките на една цяла ябълка.
във всека една ябълка имате по 10 семки.
Изяждате една кисела и една сладка ябълка и виждате дали е еднакво числото на семките. В сладките дини, любеници се съдържат по-малко семки. Вкусните дини образуват малко семки, а безвкусните съдържат много семки. Та, сладчината на дините е отишла в семките. Когато една диня има много семки, всичката сладчина отива в семките; а когато има малко семки, тогава сладчината остава в тъканта на динята.
към втори вариант >>
Изяждате една кисела и една сладка ябълка и виждате дали е еднакво числото на семките.
(втори вариант)
Да кажем, че сте 10 души. Имате един килограм от 10 ябълки, а при втория случай, ще ви се падне по една десета част от ябълката. Какво ще правите със семките на ябълката? При първото деление ще имате семките на една цяла ябълка. във всека една ябълка имате по 10 семки.
Изяждате една кисела и една сладка ябълка и виждате дали е еднакво числото на семките.
В сладките дини, любеници се съдържат по-малко семки. Вкусните дини образуват малко семки, а безвкусните съдържат много семки. Та, сладчината на дините е отишла в семките. Когато една диня има много семки, всичката сладчина отива в семките; а когато има малко семки, тогава сладчината остава в тъканта на динята.
към втори вариант >>
В сладките дини, любеници се съдържат по-малко семки.
(втори вариант)
Имате един килограм от 10 ябълки, а при втория случай, ще ви се падне по една десета част от ябълката. Какво ще правите със семките на ябълката? При първото деление ще имате семките на една цяла ябълка. във всека една ябълка имате по 10 семки. Изяждате една кисела и една сладка ябълка и виждате дали е еднакво числото на семките.
В сладките дини, любеници се съдържат по-малко семки.
Вкусните дини образуват малко семки, а безвкусните съдържат много семки. Та, сладчината на дините е отишла в семките. Когато една диня има много семки, всичката сладчина отива в семките; а когато има малко семки, тогава сладчината остава в тъканта на динята.
към втори вариант >>
Вкусните дини образуват малко семки, а безвкусните съдържат много семки.
(втори вариант)
Какво ще правите със семките на ябълката? При първото деление ще имате семките на една цяла ябълка. във всека една ябълка имате по 10 семки. Изяждате една кисела и една сладка ябълка и виждате дали е еднакво числото на семките. В сладките дини, любеници се съдържат по-малко семки.
Вкусните дини образуват малко семки, а безвкусните съдържат много семки.
Та, сладчината на дините е отишла в семките. Когато една диня има много семки, всичката сладчина отива в семките; а когато има малко семки, тогава сладчината остава в тъканта на динята.
към втори вариант >>
Та, сладчината на дините е отишла в семките.
(втори вариант)
При първото деление ще имате семките на една цяла ябълка. във всека една ябълка имате по 10 семки. Изяждате една кисела и една сладка ябълка и виждате дали е еднакво числото на семките. В сладките дини, любеници се съдържат по-малко семки. Вкусните дини образуват малко семки, а безвкусните съдържат много семки.
Та, сладчината на дините е отишла в семките.
Когато една диня има много семки, всичката сладчина отива в семките; а когато има малко семки, тогава сладчината остава в тъканта на динята.
към втори вариант >>
Когато една диня има много семки, всичката сладчина отива в семките; а когато има малко семки, тогава сладчината остава в тъканта на динята.
(втори вариант)
във всека една ябълка имате по 10 семки. Изяждате една кисела и една сладка ябълка и виждате дали е еднакво числото на семките. В сладките дини, любеници се съдържат по-малко семки. Вкусните дини образуват малко семки, а безвкусните съдържат много семки. Та, сладчината на дините е отишла в семките.
Когато една диня има много семки, всичката сладчина отива в семките; а когато има малко семки, тогава сладчината остава в тъканта на динята.
към втори вариант >>
Един богат баща, да кажем, има един син и една дъщеря, а друг беден баща има десет синове и десет дъщери.
(втори вариант)
Един богат баща, да кажем, има един син и една дъщеря, а друг беден баща има десет синове и десет дъщери.
Четете Стария Завет. Има хора, че имали по деветдесет сина и по сто сина. Кой баща ще бъде по-богат? Когато синовете се увеличават, бащата осиромашава, а когато синовете се намаляват, бащата забогатява. Този закон е верен.
към втори вариант >>
Четете Стария Завет.
(втори вариант)
Един богат баща, да кажем, има един син и една дъщеря, а друг беден баща има десет синове и десет дъщери.
Четете Стария Завет.
Има хора, че имали по деветдесет сина и по сто сина. Кой баща ще бъде по-богат? Когато синовете се увеличават, бащата осиромашава, а когато синовете се намаляват, бащата забогатява. Този закон е верен. Да кажем, че една майка е родила 5 сина и 5 дъщери.
към втори вариант >>
Има хора, че имали по деветдесет сина и по сто сина.
(втори вариант)
Един богат баща, да кажем, има един син и една дъщеря, а друг беден баща има десет синове и десет дъщери. Четете Стария Завет.
Има хора, че имали по деветдесет сина и по сто сина.
Кой баща ще бъде по-богат? Когато синовете се увеличават, бащата осиромашава, а когато синовете се намаляват, бащата забогатява. Този закон е верен. Да кажем, че една майка е родила 5 сина и 5 дъщери. Друга майка е родила само едно дете.
към втори вариант >>
Кой баща ще бъде по-богат?
(втори вариант)
Един богат баща, да кажем, има един син и една дъщеря, а друг беден баща има десет синове и десет дъщери. Четете Стария Завет. Има хора, че имали по деветдесет сина и по сто сина.
Кой баща ще бъде по-богат?
Когато синовете се увеличават, бащата осиромашава, а когато синовете се намаляват, бащата забогатява. Този закон е верен. Да кажем, че една майка е родила 5 сина и 5 дъщери. Друга майка е родила само едно дете. В какво органическо положение ще се намерят двете майки?
към втори вариант >>
Когато синовете се увеличават, бащата осиромашава, а когато синовете се намаляват, бащата забогатява.
(втори вариант)
Един богат баща, да кажем, има един син и една дъщеря, а друг беден баща има десет синове и десет дъщери. Четете Стария Завет. Има хора, че имали по деветдесет сина и по сто сина. Кой баща ще бъде по-богат?
Когато синовете се увеличават, бащата осиромашава, а когато синовете се намаляват, бащата забогатява.
Този закон е верен. Да кажем, че една майка е родила 5 сина и 5 дъщери. Друга майка е родила само едно дете. В какво органическо положение ще се намерят двете майки? Вярно е, че майката, която ражда много деца, отслабва.
към втори вариант >>
Този закон е верен.
(втори вариант)
Един богат баща, да кажем, има един син и една дъщеря, а друг беден баща има десет синове и десет дъщери. Четете Стария Завет. Има хора, че имали по деветдесет сина и по сто сина. Кой баща ще бъде по-богат? Когато синовете се увеличават, бащата осиромашава, а когато синовете се намаляват, бащата забогатява.
Този закон е верен.
Да кажем, че една майка е родила 5 сина и 5 дъщери. Друга майка е родила само едно дете. В какво органическо положение ще се намерят двете майки? Вярно е, че майката, която ражда много деца, отслабва. Обаче има изключения.
към втори вариант >>
Да кажем, че една майка е родила 5 сина и 5 дъщери.
(втори вариант)
Четете Стария Завет. Има хора, че имали по деветдесет сина и по сто сина. Кой баща ще бъде по-богат? Когато синовете се увеличават, бащата осиромашава, а когато синовете се намаляват, бащата забогатява. Този закон е верен.
Да кажем, че една майка е родила 5 сина и 5 дъщери.
Друга майка е родила само едно дете. В какво органическо положение ще се намерят двете майки? Вярно е, че майката, която ражда много деца, отслабва. Обаче има изключения. Когато децата, които се раждат с по-низша култура, майката губи от своята енергия, а когато децата са от по-висша култура, тогава майката печели в своята енергия.Този закон е верен и по отношение на човешките мисли и чувства.
към втори вариант >>
Друга майка е родила само едно дете.
(втори вариант)
Има хора, че имали по деветдесет сина и по сто сина. Кой баща ще бъде по-богат? Когато синовете се увеличават, бащата осиромашава, а когато синовете се намаляват, бащата забогатява. Този закон е верен. Да кажем, че една майка е родила 5 сина и 5 дъщери.
Друга майка е родила само едно дете.
В какво органическо положение ще се намерят двете майки? Вярно е, че майката, която ражда много деца, отслабва. Обаче има изключения. Когато децата, които се раждат с по-низша култура, майката губи от своята енергия, а когато децата са от по-висша култура, тогава майката печели в своята енергия.Този закон е верен и по отношение на човешките мисли и чувства. Когато чувствата са от нисш характер, човек губи от своята сила, а когато стане от висш характер, той печели в своята сила.
към втори вариант >>
В какво органическо положение ще се намерят двете майки?
(втори вариант)
Кой баща ще бъде по-богат? Когато синовете се увеличават, бащата осиромашава, а когато синовете се намаляват, бащата забогатява. Този закон е верен. Да кажем, че една майка е родила 5 сина и 5 дъщери. Друга майка е родила само едно дете.
В какво органическо положение ще се намерят двете майки?
Вярно е, че майката, която ражда много деца, отслабва. Обаче има изключения. Когато децата, които се раждат с по-низша култура, майката губи от своята енергия, а когато децата са от по-висша култура, тогава майката печели в своята енергия.Този закон е верен и по отношение на човешките мисли и чувства. Когато чувствата са от нисш характер, човек губи от своята сила, а когато стане от висш характер, той печели в своята сила.
към втори вариант >>
Вярно е, че майката, която ражда много деца, отслабва.
(втори вариант)
Когато синовете се увеличават, бащата осиромашава, а когато синовете се намаляват, бащата забогатява. Този закон е верен. Да кажем, че една майка е родила 5 сина и 5 дъщери. Друга майка е родила само едно дете. В какво органическо положение ще се намерят двете майки?
Вярно е, че майката, която ражда много деца, отслабва.
Обаче има изключения. Когато децата, които се раждат с по-низша култура, майката губи от своята енергия, а когато децата са от по-висша култура, тогава майката печели в своята енергия.Този закон е верен и по отношение на човешките мисли и чувства. Когато чувствата са от нисш характер, човек губи от своята сила, а когато стане от висш характер, той печели в своята сила.
към втори вариант >>
Обаче има изключения.
(втори вариант)
Този закон е верен. Да кажем, че една майка е родила 5 сина и 5 дъщери. Друга майка е родила само едно дете. В какво органическо положение ще се намерят двете майки? Вярно е, че майката, която ражда много деца, отслабва.
Обаче има изключения.
Когато децата, които се раждат с по-низша култура, майката губи от своята енергия, а когато децата са от по-висша култура, тогава майката печели в своята енергия.Този закон е верен и по отношение на човешките мисли и чувства. Когато чувствата са от нисш характер, човек губи от своята сила, а когато стане от висш характер, той печели в своята сила.
към втори вариант >>
Когато децата, които се раждат с по-низша култура, майката губи от своята енергия, а когато децата са от по-висша култура, тогава майката печели в своята енергия.Този закон е верен и по отношение на човешките мисли и чувства.
(втори вариант)
Да кажем, че една майка е родила 5 сина и 5 дъщери. Друга майка е родила само едно дете. В какво органическо положение ще се намерят двете майки? Вярно е, че майката, която ражда много деца, отслабва. Обаче има изключения.
Когато децата, които се раждат с по-низша култура, майката губи от своята енергия, а когато децата са от по-висша култура, тогава майката печели в своята енергия.Този закон е верен и по отношение на човешките мисли и чувства.
Когато чувствата са от нисш характер, човек губи от своята сила, а когато стане от висш характер, той печели в своята сила.
към втори вариант >>
Когато чувствата са от нисш характер, човек губи от своята сила, а когато стане от висш характер, той печели в своята сила.
(втори вариант)
Друга майка е родила само едно дете. В какво органическо положение ще се намерят двете майки? Вярно е, че майката, която ражда много деца, отслабва. Обаче има изключения. Когато децата, които се раждат с по-низша култура, майката губи от своята енергия, а когато децата са от по-висша култура, тогава майката печели в своята енергия.Този закон е верен и по отношение на човешките мисли и чувства.
Когато чувствата са от нисш характер, човек губи от своята сила, а когато стане от висш характер, той печели в своята сила.
към втори вариант >>
Всички форми, които съществуват сега в природата, си имат своите разумни причини.
(втори вариант)
Всички форми, които съществуват сега в природата, си имат своите разумни причини.
Каква е тази форма? Втората форма е същата като първата. Обаче, ако турите една форма в разни положения, вие ще се поставите в затруднения. Защото при [втората] форма веднага ще се досетите, че това е човешки образ, а при първата форма, не е. При първата форма, може би ще кажете, че това е терен някакъв си, долу кладенец.
към втори вариант >>
Каква е тази форма?
(втори вариант)
Всички форми, които съществуват сега в природата, си имат своите разумни причини.
Каква е тази форма?
Втората форма е същата като първата. Обаче, ако турите една форма в разни положения, вие ще се поставите в затруднения. Защото при [втората] форма веднага ще се досетите, че това е човешки образ, а при първата форма, не е. При първата форма, може би ще кажете, че това е терен някакъв си, долу кладенец. При първия случай, ще имате един вид разсъждения, а при втория случай, други разсъждения.
към втори вариант >>
Втората форма е същата като първата.
(втори вариант)
Всички форми, които съществуват сега в природата, си имат своите разумни причини. Каква е тази форма?
Втората форма е същата като първата.
Обаче, ако турите една форма в разни положения, вие ще се поставите в затруднения. Защото при [втората] форма веднага ще се досетите, че това е човешки образ, а при първата форма, не е. При първата форма, може би ще кажете, че това е терен някакъв си, долу кладенец. При първия случай, ще имате един вид разсъждения, а при втория случай, други разсъждения.
към втори вариант >>
Обаче, ако турите една форма в разни положения, вие ще се поставите в затруднения.
(втори вариант)
Всички форми, които съществуват сега в природата, си имат своите разумни причини. Каква е тази форма? Втората форма е същата като първата.
Обаче, ако турите една форма в разни положения, вие ще се поставите в затруднения.
Защото при [втората] форма веднага ще се досетите, че това е човешки образ, а при първата форма, не е. При първата форма, може би ще кажете, че това е терен някакъв си, долу кладенец. При първия случай, ще имате един вид разсъждения, а при втория случай, други разсъждения.
към втори вариант >>
Защото при [втората] форма веднага ще се досетите, че това е човешки образ, а при първата форма, не е.
(втори вариант)
Всички форми, които съществуват сега в природата, си имат своите разумни причини. Каква е тази форма? Втората форма е същата като първата. Обаче, ако турите една форма в разни положения, вие ще се поставите в затруднения.
Защото при [втората] форма веднага ще се досетите, че това е човешки образ, а при първата форма, не е.
При първата форма, може би ще кажете, че това е терен някакъв си, долу кладенец. При първия случай, ще имате един вид разсъждения, а при втория случай, други разсъждения.
към втори вариант >>
При първата форма, може би ще кажете, че това е терен някакъв си, долу кладенец.
(втори вариант)
Всички форми, които съществуват сега в природата, си имат своите разумни причини. Каква е тази форма? Втората форма е същата като първата. Обаче, ако турите една форма в разни положения, вие ще се поставите в затруднения. Защото при [втората] форма веднага ще се досетите, че това е човешки образ, а при първата форма, не е.
При първата форма, може би ще кажете, че това е терен някакъв си, долу кладенец.
При първия случай, ще имате един вид разсъждения, а при втория случай, други разсъждения.
към втори вариант >>
При първия случай, ще имате един вид разсъждения, а при втория случай, други разсъждения.
(втори вариант)
Каква е тази форма? Втората форма е същата като първата. Обаче, ако турите една форма в разни положения, вие ще се поставите в затруднения. Защото при [втората] форма веднага ще се досетите, че това е човешки образ, а при първата форма, не е. При първата форма, може би ще кажете, че това е терен някакъв си, долу кладенец.
При първия случай, ще имате един вид разсъждения, а при втория случай, други разсъждения.
към втори вариант >>
Какво си предполагате, че представляват рисунка 1 и 2?
(втори вариант)
Какво си предполагате, че представляват рисунка 1 и 2?
Какви идеи се крият в тези две фигури? Представете си, че долната рисунка е един кошер с пчели. Българските кошери са такива. Първата фигура представлява кошер, богат с мед. Втората рисунка представлява едно плодно дърво.
към втори вариант >>
Какви идеи се крият в тези две фигури?
(втори вариант)
Какво си предполагате, че представляват рисунка 1 и 2?
Какви идеи се крият в тези две фигури?
Представете си, че долната рисунка е един кошер с пчели. Българските кошери са такива. Първата фигура представлява кошер, богат с мед. Втората рисунка представлява едно плодно дърво. Какво ще си избере мечката между плодното дърво и меда?
към втори вариант >>
Представете си, че долната рисунка е един кошер с пчели.
(втори вариант)
Какво си предполагате, че представляват рисунка 1 и 2? Какви идеи се крият в тези две фигури?
Представете си, че долната рисунка е един кошер с пчели.
Българските кошери са такива. Първата фигура представлява кошер, богат с мед. Втората рисунка представлява едно плодно дърво. Какво ще си избере мечката между плодното дърво и меда? Тя ще избере меда.
към втори вариант >>
Българските кошери са такива.
(втори вариант)
Какво си предполагате, че представляват рисунка 1 и 2? Какви идеи се крият в тези две фигури? Представете си, че долната рисунка е един кошер с пчели.
Българските кошери са такива.
Първата фигура представлява кошер, богат с мед. Втората рисунка представлява едно плодно дърво. Какво ще си избере мечката между плодното дърво и меда? Тя ще избере меда. А детето ще избере плодното дърво.
към втори вариант >>
Първата фигура представлява кошер, богат с мед.
(втори вариант)
Какво си предполагате, че представляват рисунка 1 и 2? Какви идеи се крият в тези две фигури? Представете си, че долната рисунка е един кошер с пчели. Българските кошери са такива.
Първата фигура представлява кошер, богат с мед.
Втората рисунка представлява едно плодно дърво. Какво ще си избере мечката между плодното дърво и меда? Тя ще избере меда. А детето ще избере плодното дърво. Всеки човек избира лекия път.
към втори вариант >>
Втората рисунка представлява едно плодно дърво.
(втори вариант)
Какво си предполагате, че представляват рисунка 1 и 2? Какви идеи се крият в тези две фигури? Представете си, че долната рисунка е един кошер с пчели. Българските кошери са такива. Първата фигура представлява кошер, богат с мед.
Втората рисунка представлява едно плодно дърво.
Какво ще си избере мечката между плодното дърво и меда? Тя ще избере меда. А детето ще избере плодното дърво. Всеки човек избира лекия път. За детето е по-лесно да се качи на дървото, а за мечката е по-лесно да си избере меда.
към втори вариант >>
Какво ще си избере мечката между плодното дърво и меда?
(втори вариант)
Какви идеи се крият в тези две фигури? Представете си, че долната рисунка е един кошер с пчели. Българските кошери са такива. Първата фигура представлява кошер, богат с мед. Втората рисунка представлява едно плодно дърво.
Какво ще си избере мечката между плодното дърво и меда?
Тя ще избере меда. А детето ще избере плодното дърво. Всеки човек избира лекия път. За детето е по-лесно да се качи на дървото, а за мечката е по-лесно да си избере меда. Виждали ли сте как мечката изважда мед?
към втори вариант >>
Тя ще избере меда.
(втори вариант)
Представете си, че долната рисунка е един кошер с пчели. Българските кошери са такива. Първата фигура представлява кошер, богат с мед. Втората рисунка представлява едно плодно дърво. Какво ще си избере мечката между плодното дърво и меда?
Тя ще избере меда.
А детето ще избере плодното дърво. Всеки човек избира лекия път. За детето е по-лесно да се качи на дървото, а за мечката е по-лесно да си избере меда. Виждали ли сте как мечката изважда мед? Обикновените работи в живота, някои правят човека смешен.
към втори вариант >>
3.
Дадено по нещо
,
ООК
, София, 7.11.1928г.,
На долната част на плоскостта, обаче, той не може да ходи.
И тъй, помнете закона: Силният да носи слабия, ученият – невежия, добрият – лошия и т.н. – „Другояче не може ли? “ – Не може. Човек може да ходи само по повърхността на плоскост, която е закрепена от двете страни добре и поставена във въздуха.
На долната част на плоскостта, обаче, той не може да ходи.
Мухата може да ходи отгоре и отдолу на плоскостта, но човек може да ходи само на горната ѝ част. Законът на природата е такъв. Рече ли да наруши този закон, човек е счупил вече една от чиниите на природата. Щом счупи една от чиниите на природата, нищо друго не му остава, освен да изправи грешката си. Кажеш ли една обидна дума на някого, ти вече си счуупил една от чиниите на природата.
към беседата >>
Мухата може да ходи отгоре и отдолу на плоскостта, но човек може да ходи само на горната ѝ част.
И тъй, помнете закона: Силният да носи слабия, ученият – невежия, добрият – лошия и т.н. – „Другояче не може ли? “ – Не може. Човек може да ходи само по повърхността на плоскост, която е закрепена от двете страни добре и поставена във въздуха. На долната част на плоскостта, обаче, той не може да ходи.
Мухата може да ходи отгоре и отдолу на плоскостта, но човек може да ходи само на горната ѝ част.
Законът на природата е такъв. Рече ли да наруши този закон, човек е счупил вече една от чиниите на природата. Щом счупи една от чиниите на природата, нищо друго не му остава, освен да изправи грешката си. Кажеш ли една обидна дума на някого, ти вече си счуупил една от чиниите на природата. Някога е лесно човек да изправи грешката си, но някога е мъчно.
към беседата >>
Законът на природата е такъв.
– „Другояче не може ли? “ – Не може. Човек може да ходи само по повърхността на плоскост, която е закрепена от двете страни добре и поставена във въздуха. На долната част на плоскостта, обаче, той не може да ходи. Мухата може да ходи отгоре и отдолу на плоскостта, но човек може да ходи само на горната ѝ част.
Законът на природата е такъв.
Рече ли да наруши този закон, човек е счупил вече една от чиниите на природата. Щом счупи една от чиниите на природата, нищо друго не му остава, освен да изправи грешката си. Кажеш ли една обидна дума на някого, ти вече си счуупил една от чиниите на природата. Някога е лесно човек да изправи грешката си, но някога е мъчно. Докато са на земята, хората лесно изправят грешките си.
към беседата >>
Рече ли да наруши този закон, човек е счупил вече една от чиниите на природата.
“ – Не може. Човек може да ходи само по повърхността на плоскост, която е закрепена от двете страни добре и поставена във въздуха. На долната част на плоскостта, обаче, той не може да ходи. Мухата може да ходи отгоре и отдолу на плоскостта, но човек може да ходи само на горната ѝ част. Законът на природата е такъв.
Рече ли да наруши този закон, човек е счупил вече една от чиниите на природата.
Щом счупи една от чиниите на природата, нищо друго не му остава, освен да изправи грешката си. Кажеш ли една обидна дума на някого, ти вече си счуупил една от чиниите на природата. Някога е лесно човек да изправи грешката си, но някога е мъчно. Докато са на земята, хората лесно изправят грешките си. Обаче ако обидите един човек и той замине за другия свят, мъчно можете да изправите грешката си.
към беседата >>
Щом счупи една от чиниите на природата, нищо друго не му остава, освен да изправи грешката си.
Човек може да ходи само по повърхността на плоскост, която е закрепена от двете страни добре и поставена във въздуха. На долната част на плоскостта, обаче, той не може да ходи. Мухата може да ходи отгоре и отдолу на плоскостта, но човек може да ходи само на горната ѝ част. Законът на природата е такъв. Рече ли да наруши този закон, човек е счупил вече една от чиниите на природата.
Щом счупи една от чиниите на природата, нищо друго не му остава, освен да изправи грешката си.
Кажеш ли една обидна дума на някого, ти вече си счуупил една от чиниите на природата. Някога е лесно човек да изправи грешката си, но някога е мъчно. Докато са на земята, хората лесно изправят грешките си. Обаче ако обидите един човек и той замине за другия свят, мъчно можете да изправите грешката си. Не се поправят лесно такива грешки.
към беседата >>
Кажеш ли една обидна дума на някого, ти вече си счуупил една от чиниите на природата.
На долната част на плоскостта, обаче, той не може да ходи. Мухата може да ходи отгоре и отдолу на плоскостта, но човек може да ходи само на горната ѝ част. Законът на природата е такъв. Рече ли да наруши този закон, човек е счупил вече една от чиниите на природата. Щом счупи една от чиниите на природата, нищо друго не му остава, освен да изправи грешката си.
Кажеш ли една обидна дума на някого, ти вече си счуупил една от чиниите на природата.
Някога е лесно човек да изправи грешката си, но някога е мъчно. Докато са на земята, хората лесно изправят грешките си. Обаче ако обидите един човек и той замине за другия свят, мъчно можете да изправите грешката си. Не се поправят лесно такива грешки. Двама светии живели дълго време заедно и добре се подвизавали.
към беседата >>
Някога е лесно човек да изправи грешката си, но някога е мъчно.
Мухата може да ходи отгоре и отдолу на плоскостта, но човек може да ходи само на горната ѝ част. Законът на природата е такъв. Рече ли да наруши този закон, човек е счупил вече една от чиниите на природата. Щом счупи една от чиниите на природата, нищо друго не му остава, освен да изправи грешката си. Кажеш ли една обидна дума на някого, ти вече си счуупил една от чиниите на природата.
Някога е лесно човек да изправи грешката си, но някога е мъчно.
Докато са на земята, хората лесно изправят грешките си. Обаче ако обидите един човек и той замине за другия свят, мъчно можете да изправите грешката си. Не се поправят лесно такива грешки. Двама светии живели дълго време заедно и добре се подвизавали. Според отношенията, които съществували помежду им, никой нямал право да направи някаква забележка на другия.
към беседата >>
Докато са на земята, хората лесно изправят грешките си.
Законът на природата е такъв. Рече ли да наруши този закон, човек е счупил вече една от чиниите на природата. Щом счупи една от чиниите на природата, нищо друго не му остава, освен да изправи грешката си. Кажеш ли една обидна дума на някого, ти вече си счуупил една от чиниите на природата. Някога е лесно човек да изправи грешката си, но някога е мъчно.
Докато са на земята, хората лесно изправят грешките си.
Обаче ако обидите един човек и той замине за другия свят, мъчно можете да изправите грешката си. Не се поправят лесно такива грешки. Двама светии живели дълго време заедно и добре се подвизавали. Според отношенията, които съществували помежду им, никой нямал право да направи някаква забележка на другия. Всяка забележка, направена от страна на когото и да е от двамата, водела към разрив на отношенията им.
към беседата >>
Обаче ако обидите един човек и той замине за другия свят, мъчно можете да изправите грешката си.
Рече ли да наруши този закон, човек е счупил вече една от чиниите на природата. Щом счупи една от чиниите на природата, нищо друго не му остава, освен да изправи грешката си. Кажеш ли една обидна дума на някого, ти вече си счуупил една от чиниите на природата. Някога е лесно човек да изправи грешката си, но някога е мъчно. Докато са на земята, хората лесно изправят грешките си.
Обаче ако обидите един човек и той замине за другия свят, мъчно можете да изправите грешката си.
Не се поправят лесно такива грешки. Двама светии живели дълго време заедно и добре се подвизавали. Според отношенията, които съществували помежду им, никой нямал право да направи някаква забележка на другия. Всяка забележка, направена от страна на когото и да е от двамата, водела към разрив на отношенията им. Единият от тях излязъл един ден по работа накъде, а другият останал в къщи да готви.
към беседата >>
Не се поправят лесно такива грешки.
Щом счупи една от чиниите на природата, нищо друго не му остава, освен да изправи грешката си. Кажеш ли една обидна дума на някого, ти вече си счуупил една от чиниите на природата. Някога е лесно човек да изправи грешката си, но някога е мъчно. Докато са на земята, хората лесно изправят грешките си. Обаче ако обидите един човек и той замине за другия свят, мъчно можете да изправите грешката си.
Не се поправят лесно такива грешки.
Двама светии живели дълго време заедно и добре се подвизавали. Според отношенията, които съществували помежду им, никой нямал право да направи някаква забележка на другия. Всяка забележка, направена от страна на когото и да е от двамата, водела към разрив на отношенията им. Единият от тях излязъл един ден по работа накъде, а другият останал в къщи да готви. Той сложил боб на огъня, но увлечен в размишление и молитва, забравил да сложи сол.
към беседата >>
Двама светии живели дълго време заедно и добре се подвизавали.
Кажеш ли една обидна дума на някого, ти вече си счуупил една от чиниите на природата. Някога е лесно човек да изправи грешката си, но някога е мъчно. Докато са на земята, хората лесно изправят грешките си. Обаче ако обидите един човек и той замине за другия свят, мъчно можете да изправите грешката си. Не се поправят лесно такива грешки.
Двама светии живели дълго време заедно и добре се подвизавали.
Според отношенията, които съществували помежду им, никой нямал право да направи някаква забележка на другия. Всяка забележка, направена от страна на когото и да е от двамата, водела към разрив на отношенията им. Единият от тях излязъл един ден по работа накъде, а другият останал в къщи да готви. Той сложил боб на огъня, но увлечен в размишление и молитва, забравил да сложи сол. Като започнали да обядват, първият светия казал на другаря си: „Защо забрави да сложиш сол в боба?
към беседата >>
Според отношенията, които съществували помежду им, никой нямал право да направи някаква забележка на другия.
Някога е лесно човек да изправи грешката си, но някога е мъчно. Докато са на земята, хората лесно изправят грешките си. Обаче ако обидите един човек и той замине за другия свят, мъчно можете да изправите грешката си. Не се поправят лесно такива грешки. Двама светии живели дълго време заедно и добре се подвизавали.
Според отношенията, които съществували помежду им, никой нямал право да направи някаква забележка на другия.
Всяка забележка, направена от страна на когото и да е от двамата, водела към разрив на отношенията им. Единият от тях излязъл един ден по работа накъде, а другият останал в къщи да готви. Той сложил боб на огъня, но увлечен в размишление и молитва, забравил да сложи сол. Като започнали да обядват, първият светия казал на другаря си: „Защо забрави да сложиш сол в боба? Къде беше умът ти?
към беседата >>
Всяка забележка, направена от страна на когото и да е от двамата, водела към разрив на отношенията им.
Докато са на земята, хората лесно изправят грешките си. Обаче ако обидите един човек и той замине за другия свят, мъчно можете да изправите грешката си. Не се поправят лесно такива грешки. Двама светии живели дълго време заедно и добре се подвизавали. Според отношенията, които съществували помежду им, никой нямал право да направи някаква забележка на другия.
Всяка забележка, направена от страна на когото и да е от двамата, водела към разрив на отношенията им.
Единият от тях излязъл един ден по работа накъде, а другият останал в къщи да готви. Той сложил боб на огъня, но увлечен в размишление и молитва, забравил да сложи сол. Като започнали да обядват, първият светия казал на другаря си: „Защо забрави да сложиш сол в боба? Къде беше умът ти? “ Тази забележка се отразила на светията толкова зле, че той трябвало да замине на другия свят.
към беседата >>
Единият от тях излязъл един ден по работа накъде, а другият останал в къщи да готви.
Обаче ако обидите един човек и той замине за другия свят, мъчно можете да изправите грешката си. Не се поправят лесно такива грешки. Двама светии живели дълго време заедно и добре се подвизавали. Според отношенията, които съществували помежду им, никой нямал право да направи някаква забележка на другия. Всяка забележка, направена от страна на когото и да е от двамата, водела към разрив на отношенията им.
Единият от тях излязъл един ден по работа накъде, а другият останал в къщи да готви.
Той сложил боб на огъня, но увлечен в размишление и молитва, забравил да сложи сол. Като започнали да обядват, първият светия казал на другаря си: „Защо забрави да сложиш сол в боба? Къде беше умът ти? “ Тази забележка се отразила на светията толкова зле, че той трябвало да замине на другия свят. Заминаването му за онзи свят се отразило силно на първия светия.
към беседата >>
Той сложил боб на огъня, но увлечен в размишление и молитва, забравил да сложи сол.
Не се поправят лесно такива грешки. Двама светии живели дълго време заедно и добре се подвизавали. Според отношенията, които съществували помежду им, никой нямал право да направи някаква забележка на другия. Всяка забележка, направена от страна на когото и да е от двамата, водела към разрив на отношенията им. Единият от тях излязъл един ден по работа накъде, а другият останал в къщи да готви.
Той сложил боб на огъня, но увлечен в размишление и молитва, забравил да сложи сол.
Като започнали да обядват, първият светия казал на другаря си: „Защо забрави да сложиш сол в боба? Къде беше умът ти? “ Тази забележка се отразила на светията толкова зле, че той трябвало да замине на другия свят. Заминаването му за онзи свят се отразило силно на първия светия. Той с години плакал, страдал, не могъл да си прости за направената грешка.
към беседата >>
Като започнали да обядват, първият светия казал на другаря си: „Защо забрави да сложиш сол в боба?
Двама светии живели дълго време заедно и добре се подвизавали. Според отношенията, които съществували помежду им, никой нямал право да направи някаква забележка на другия. Всяка забележка, направена от страна на когото и да е от двамата, водела към разрив на отношенията им. Единият от тях излязъл един ден по работа накъде, а другият останал в къщи да готви. Той сложил боб на огъня, но увлечен в размишление и молитва, забравил да сложи сол.
Като започнали да обядват, първият светия казал на другаря си: „Защо забрави да сложиш сол в боба?
Къде беше умът ти? “ Тази забележка се отразила на светията толкова зле, че той трябвало да замине на другия свят. Заминаването му за онзи свят се отразило силно на първия светия. Той с години плакал, страдал, не могъл да си прости за направената грешка. Вместо да прави забележка на другаря си, светията трябваше сам да сложи сол на яденето.
към беседата >>
Къде беше умът ти?
Според отношенията, които съществували помежду им, никой нямал право да направи някаква забележка на другия. Всяка забележка, направена от страна на когото и да е от двамата, водела към разрив на отношенията им. Единият от тях излязъл един ден по работа накъде, а другият останал в къщи да готви. Той сложил боб на огъня, но увлечен в размишление и молитва, забравил да сложи сол. Като започнали да обядват, първият светия казал на другаря си: „Защо забрави да сложиш сол в боба?
Къде беше умът ти?
“ Тази забележка се отразила на светията толкова зле, че той трябвало да замине на другия свят. Заминаването му за онзи свят се отразило силно на първия светия. Той с години плакал, страдал, не могъл да си прости за направената грешка. Вместо да прави забележка на другаря си, светията трябваше сам да сложи сол на яденето. А така, като обидил другаря си, това показва неразбиране на нещата.
към беседата >>
“ Тази забележка се отразила на светията толкова зле, че той трябвало да замине на другия свят.
Всяка забележка, направена от страна на когото и да е от двамата, водела към разрив на отношенията им. Единият от тях излязъл един ден по работа накъде, а другият останал в къщи да готви. Той сложил боб на огъня, но увлечен в размишление и молитва, забравил да сложи сол. Като започнали да обядват, първият светия казал на другаря си: „Защо забрави да сложиш сол в боба? Къде беше умът ти?
“ Тази забележка се отразила на светията толкова зле, че той трябвало да замине на другия свят.
Заминаването му за онзи свят се отразило силно на първия светия. Той с години плакал, страдал, не могъл да си прости за направената грешка. Вместо да прави забележка на другаря си, светията трябваше сам да сложи сол на яденето. А така, като обидил другаря си, това показва неразбиране на нещата.
към беседата >>
Заминаването му за онзи свят се отразило силно на първия светия.
Единият от тях излязъл един ден по работа накъде, а другият останал в къщи да готви. Той сложил боб на огъня, но увлечен в размишление и молитва, забравил да сложи сол. Като започнали да обядват, първият светия казал на другаря си: „Защо забрави да сложиш сол в боба? Къде беше умът ти? “ Тази забележка се отразила на светията толкова зле, че той трябвало да замине на другия свят.
Заминаването му за онзи свят се отразило силно на първия светия.
Той с години плакал, страдал, не могъл да си прости за направената грешка. Вместо да прави забележка на другаря си, светията трябваше сам да сложи сол на яденето. А така, като обидил другаря си, това показва неразбиране на нещата.
към беседата >>
Той с години плакал, страдал, не могъл да си прости за направената грешка.
Той сложил боб на огъня, но увлечен в размишление и молитва, забравил да сложи сол. Като започнали да обядват, първият светия казал на другаря си: „Защо забрави да сложиш сол в боба? Къде беше умът ти? “ Тази забележка се отразила на светията толкова зле, че той трябвало да замине на другия свят. Заминаването му за онзи свят се отразило силно на първия светия.
Той с години плакал, страдал, не могъл да си прости за направената грешка.
Вместо да прави забележка на другаря си, светията трябваше сам да сложи сол на яденето. А така, като обидил другаря си, това показва неразбиране на нещата.
към беседата >>
Вместо да прави забележка на другаря си, светията трябваше сам да сложи сол на яденето.
Като започнали да обядват, първият светия казал на другаря си: „Защо забрави да сложиш сол в боба? Къде беше умът ти? “ Тази забележка се отразила на светията толкова зле, че той трябвало да замине на другия свят. Заминаването му за онзи свят се отразило силно на първия светия. Той с години плакал, страдал, не могъл да си прости за направената грешка.
Вместо да прави забележка на другаря си, светията трябваше сам да сложи сол на яденето.
А така, като обидил другаря си, това показва неразбиране на нещата.
към беседата >>
А така, като обидил другаря си, това показва неразбиране на нещата.
Къде беше умът ти? “ Тази забележка се отразила на светията толкова зле, че той трябвало да замине на другия свят. Заминаването му за онзи свят се отразило силно на първия светия. Той с години плакал, страдал, не могъл да си прости за направената грешка. Вместо да прави забележка на другаря си, светията трябваше сам да сложи сол на яденето.
А така, като обидил другаря си, това показва неразбиране на нещата.
към беседата >>
Питам: Кой от съвременните хора не е казал на приятеля си една дума, която да го обиди?
Питам: Кой от съвременните хора не е казал на приятеля си една дума, която да го обиди?
Кой не е направил бележка на другаря си, защо не е сложил сол в яденето? Днес има хора, особено вегетарианци, които не употребяват много сол. Някои даже съвсем избягват употребата на сол. Българите обикновено употребяват повече сол. Те съзнателно употребяват повече сол, за да могат по този начин да предизвикат жажда в себе си.
към беседата >>
Кой не е направил бележка на другаря си, защо не е сложил сол в яденето?
Питам: Кой от съвременните хора не е казал на приятеля си една дума, която да го обиди?
Кой не е направил бележка на другаря си, защо не е сложил сол в яденето?
Днес има хора, особено вегетарианци, които не употребяват много сол. Някои даже съвсем избягват употребата на сол. Българите обикновено употребяват повече сол. Те съзнателно употребяват повече сол, за да могат по този начин да предизвикат жажда в себе си. Като се яви жажда в тях, те пият повече вода, която е нужна за здравословното им състояние.
към беседата >>
Днес има хора, особено вегетарианци, които не употребяват много сол.
Питам: Кой от съвременните хора не е казал на приятеля си една дума, която да го обиди? Кой не е направил бележка на другаря си, защо не е сложил сол в яденето?
Днес има хора, особено вегетарианци, които не употребяват много сол.
Някои даже съвсем избягват употребата на сол. Българите обикновено употребяват повече сол. Те съзнателно употребяват повече сол, за да могат по този начин да предизвикат жажда в себе си. Като се яви жажда в тях, те пият повече вода, която е нужна за здравословното им състояние. Водата е проводник на жизнени сили, необходими за организма на човека.
към беседата >>
Някои даже съвсем избягват употребата на сол.
Питам: Кой от съвременните хора не е казал на приятеля си една дума, която да го обиди? Кой не е направил бележка на другаря си, защо не е сложил сол в яденето? Днес има хора, особено вегетарианци, които не употребяват много сол.
Някои даже съвсем избягват употребата на сол.
Българите обикновено употребяват повече сол. Те съзнателно употребяват повече сол, за да могат по този начин да предизвикат жажда в себе си. Като се яви жажда в тях, те пият повече вода, която е нужна за здравословното им състояние. Водата е проводник на жизнени сили, необходими за организма на човека. Понеже българинът страда от сухота, чрез водата той внася в организма си необходимото количество влага.
към беседата >>
Българите обикновено употребяват повече сол.
Питам: Кой от съвременните хора не е казал на приятеля си една дума, която да го обиди? Кой не е направил бележка на другаря си, защо не е сложил сол в яденето? Днес има хора, особено вегетарианци, които не употребяват много сол. Някои даже съвсем избягват употребата на сол.
Българите обикновено употребяват повече сол.
Те съзнателно употребяват повече сол, за да могат по този начин да предизвикат жажда в себе си. Като се яви жажда в тях, те пият повече вода, която е нужна за здравословното им състояние. Водата е проводник на жизнени сили, необходими за организма на човека. Понеже българинът страда от сухота, чрез водата той внася в организма си необходимото количество влага. Да се стреми човек към солено ядене, с цел да предизвика жажда, която да го застави да пие повече вода, това е изкуствен начин за внасяне влага в организъма.
към беседата >>
Те съзнателно употребяват повече сол, за да могат по този начин да предизвикат жажда в себе си.
Питам: Кой от съвременните хора не е казал на приятеля си една дума, която да го обиди? Кой не е направил бележка на другаря си, защо не е сложил сол в яденето? Днес има хора, особено вегетарианци, които не употребяват много сол. Някои даже съвсем избягват употребата на сол. Българите обикновено употребяват повече сол.
Те съзнателно употребяват повече сол, за да могат по този начин да предизвикат жажда в себе си.
Като се яви жажда в тях, те пият повече вода, която е нужна за здравословното им състояние. Водата е проводник на жизнени сили, необходими за организма на човека. Понеже българинът страда от сухота, чрез водата той внася в организма си необходимото количество влага. Да се стреми човек към солено ядене, с цел да предизвика жажда, която да го застави да пие повече вода, това е изкуствен начин за внасяне влага в организъма. Вкусът на яденето, изобщо, не седи в голямото количество сол.
към беседата >>
Има неща в живота, които всички хора, млади и стари, са опитали.
Има неща в живота, които всички хора, млади и стари, са опитали.
За пример, всички хора познават жаждата. Всички хора познават глада. И затова, когато кажат на някой човек, че трябва да пости или да гладува 10 дни, той протестира. – Защо? – Защото познава глада и не иска да се мъчи.
към беседата >>
Като се яви жажда в тях, те пият повече вода, която е нужна за здравословното им състояние.
Кой не е направил бележка на другаря си, защо не е сложил сол в яденето? Днес има хора, особено вегетарианци, които не употребяват много сол. Някои даже съвсем избягват употребата на сол. Българите обикновено употребяват повече сол. Те съзнателно употребяват повече сол, за да могат по този начин да предизвикат жажда в себе си.
Като се яви жажда в тях, те пият повече вода, която е нужна за здравословното им състояние.
Водата е проводник на жизнени сили, необходими за организма на човека. Понеже българинът страда от сухота, чрез водата той внася в организма си необходимото количество влага. Да се стреми човек към солено ядене, с цел да предизвика жажда, която да го застави да пие повече вода, това е изкуствен начин за внасяне влага в организъма. Вкусът на яденето, изобщо, не седи в голямото количество сол. Напротив, за предпочитане е да се сложи по-малко сол в яденето, а който се нуждае от повече сол, той сам ще си добавя нужното количество.
към беседата >>
За пример, всички хора познават жаждата.
Има неща в живота, които всички хора, млади и стари, са опитали.
За пример, всички хора познават жаждата.
Всички хора познават глада. И затова, когато кажат на някой човек, че трябва да пости или да гладува 10 дни, той протестира. – Защо? – Защото познава глада и не иска да се мъчи. Кажете ли му, че трябва да яде по три пъти на ден, той няма да протестира.
към беседата >>
Водата е проводник на жизнени сили, необходими за организма на човека.
Днес има хора, особено вегетарианци, които не употребяват много сол. Някои даже съвсем избягват употребата на сол. Българите обикновено употребяват повече сол. Те съзнателно употребяват повече сол, за да могат по този начин да предизвикат жажда в себе си. Като се яви жажда в тях, те пият повече вода, която е нужна за здравословното им състояние.
Водата е проводник на жизнени сили, необходими за организма на човека.
Понеже българинът страда от сухота, чрез водата той внася в организма си необходимото количество влага. Да се стреми човек към солено ядене, с цел да предизвика жажда, която да го застави да пие повече вода, това е изкуствен начин за внасяне влага в организъма. Вкусът на яденето, изобщо, не седи в голямото количество сол. Напротив, за предпочитане е да се сложи по-малко сол в яденето, а който се нуждае от повече сол, той сам ще си добавя нужното количество. Водата е носителка на живота, но не и солта.
към беседата >>
Всички хора познават глада.
Има неща в живота, които всички хора, млади и стари, са опитали. За пример, всички хора познават жаждата.
Всички хора познават глада.
И затова, когато кажат на някой човек, че трябва да пости или да гладува 10 дни, той протестира. – Защо? – Защото познава глада и не иска да се мъчи. Кажете ли му, че трябва да яде по три пъти на ден, той няма да протестира. – Защо?
към беседата >>
Понеже българинът страда от сухота, чрез водата той внася в организма си необходимото количество влага.
Някои даже съвсем избягват употребата на сол. Българите обикновено употребяват повече сол. Те съзнателно употребяват повече сол, за да могат по този начин да предизвикат жажда в себе си. Като се яви жажда в тях, те пият повече вода, която е нужна за здравословното им състояние. Водата е проводник на жизнени сили, необходими за организма на човека.
Понеже българинът страда от сухота, чрез водата той внася в организма си необходимото количество влага.
Да се стреми човек към солено ядене, с цел да предизвика жажда, която да го застави да пие повече вода, това е изкуствен начин за внасяне влага в организъма. Вкусът на яденето, изобщо, не седи в голямото количество сол. Напротив, за предпочитане е да се сложи по-малко сол в яденето, а който се нуждае от повече сол, той сам ще си добавя нужното количество. Водата е носителка на живота, но не и солта. Какво е предназначението на солта в природата?
към беседата >>
И затова, когато кажат на някой човек, че трябва да пости или да гладува 10 дни, той протестира.
Има неща в живота, които всички хора, млади и стари, са опитали. За пример, всички хора познават жаждата. Всички хора познават глада.
И затова, когато кажат на някой човек, че трябва да пости или да гладува 10 дни, той протестира.
– Защо? – Защото познава глада и не иска да се мъчи. Кажете ли му, че трябва да яде по три пъти на ден, той няма да протестира. – Защо? – Защото и без това яде по три пъти на ден.
към беседата >>
Да се стреми човек към солено ядене, с цел да предизвика жажда, която да го застави да пие повече вода, това е изкуствен начин за внасяне влага в организъма.
Българите обикновено употребяват повече сол. Те съзнателно употребяват повече сол, за да могат по този начин да предизвикат жажда в себе си. Като се яви жажда в тях, те пият повече вода, която е нужна за здравословното им състояние. Водата е проводник на жизнени сили, необходими за организма на човека. Понеже българинът страда от сухота, чрез водата той внася в организма си необходимото количество влага.
Да се стреми човек към солено ядене, с цел да предизвика жажда, която да го застави да пие повече вода, това е изкуствен начин за внасяне влага в организъма.
Вкусът на яденето, изобщо, не седи в голямото количество сол. Напротив, за предпочитане е да се сложи по-малко сол в яденето, а който се нуждае от повече сол, той сам ще си добавя нужното количество. Водата е носителка на живота, но не и солта. Какво е предназначението на солта в природата? Мислете по този въпрос, сами да си отговорите.
към беседата >>
– Защо?
Има неща в живота, които всички хора, млади и стари, са опитали. За пример, всички хора познават жаждата. Всички хора познават глада. И затова, когато кажат на някой човек, че трябва да пости или да гладува 10 дни, той протестира.
– Защо?
– Защото познава глада и не иска да се мъчи. Кажете ли му, че трябва да яде по три пъти на ден, той няма да протестира. – Защо? – Защото и без това яде по три пъти на ден. Значи има заповеди, които човек не иска да изпълни.
към беседата >>
Вкусът на яденето, изобщо, не седи в голямото количество сол.
Те съзнателно употребяват повече сол, за да могат по този начин да предизвикат жажда в себе си. Като се яви жажда в тях, те пият повече вода, която е нужна за здравословното им състояние. Водата е проводник на жизнени сили, необходими за организма на човека. Понеже българинът страда от сухота, чрез водата той внася в организма си необходимото количество влага. Да се стреми човек към солено ядене, с цел да предизвика жажда, която да го застави да пие повече вода, това е изкуствен начин за внасяне влага в организъма.
Вкусът на яденето, изобщо, не седи в голямото количество сол.
Напротив, за предпочитане е да се сложи по-малко сол в яденето, а който се нуждае от повече сол, той сам ще си добавя нужното количество. Водата е носителка на живота, но не и солта. Какво е предназначението на солта в природата? Мислете по този въпрос, сами да си отговорите. Защо в природата съществуват солени морета и езера, както и сладководни води?
към беседата >>
– Защото познава глада и не иска да се мъчи.
Има неща в живота, които всички хора, млади и стари, са опитали. За пример, всички хора познават жаждата. Всички хора познават глада. И затова, когато кажат на някой човек, че трябва да пости или да гладува 10 дни, той протестира. – Защо?
– Защото познава глада и не иска да се мъчи.
Кажете ли му, че трябва да яде по три пъти на ден, той няма да протестира. – Защо? – Защото и без това яде по три пъти на ден. Значи има заповеди, които човек не иска да изпълни. Има ли смисъл да заповядате на човека да не яде цяла година?
към беседата >>
Напротив, за предпочитане е да се сложи по-малко сол в яденето, а който се нуждае от повече сол, той сам ще си добавя нужното количество.
Като се яви жажда в тях, те пият повече вода, която е нужна за здравословното им състояние. Водата е проводник на жизнени сили, необходими за организма на човека. Понеже българинът страда от сухота, чрез водата той внася в организма си необходимото количество влага. Да се стреми човек към солено ядене, с цел да предизвика жажда, която да го застави да пие повече вода, това е изкуствен начин за внасяне влага в организъма. Вкусът на яденето, изобщо, не седи в голямото количество сол.
Напротив, за предпочитане е да се сложи по-малко сол в яденето, а който се нуждае от повече сол, той сам ще си добавя нужното количество.
Водата е носителка на живота, но не и солта. Какво е предназначението на солта в природата? Мислете по този въпрос, сами да си отговорите. Защо в природата съществуват солени морета и езера, както и сладководни води? Има причини за съществуването на тия води.
към беседата >>
Кажете ли му, че трябва да яде по три пъти на ден, той няма да протестира.
За пример, всички хора познават жаждата. Всички хора познават глада. И затова, когато кажат на някой човек, че трябва да пости или да гладува 10 дни, той протестира. – Защо? – Защото познава глада и не иска да се мъчи.
Кажете ли му, че трябва да яде по три пъти на ден, той няма да протестира.
– Защо? – Защото и без това яде по три пъти на ден. Значи има заповеди, които човек не иска да изпълни. Има ли смисъл да заповядате на човека да не яде цяла година? Няма смисъл.
към беседата >>
Водата е носителка на живота, но не и солта.
Водата е проводник на жизнени сили, необходими за организма на човека. Понеже българинът страда от сухота, чрез водата той внася в организма си необходимото количество влага. Да се стреми човек към солено ядене, с цел да предизвика жажда, която да го застави да пие повече вода, това е изкуствен начин за внасяне влага в организъма. Вкусът на яденето, изобщо, не седи в голямото количество сол. Напротив, за предпочитане е да се сложи по-малко сол в яденето, а който се нуждае от повече сол, той сам ще си добавя нужното количество.
Водата е носителка на живота, но не и солта.
Какво е предназначението на солта в природата? Мислете по този въпрос, сами да си отговорите. Защо в природата съществуват солени морета и езера, както и сладководни води? Има причини за съществуването на тия води. Какво може да се каже за чистия живот: солен ли е, или безсолен?
към беседата >>
– Защо?
Всички хора познават глада. И затова, когато кажат на някой човек, че трябва да пости или да гладува 10 дни, той протестира. – Защо? – Защото познава глада и не иска да се мъчи. Кажете ли му, че трябва да яде по три пъти на ден, той няма да протестира.
– Защо?
– Защото и без това яде по три пъти на ден. Значи има заповеди, които човек не иска да изпълни. Има ли смисъл да заповядате на човека да не яде цяла година? Няма смисъл. Да се даде такава заповед, това значи да се обърне цяло течение на природата в обратна посока.
към беседата >>
Какво е предназначението на солта в природата?
Понеже българинът страда от сухота, чрез водата той внася в организма си необходимото количество влага. Да се стреми човек към солено ядене, с цел да предизвика жажда, която да го застави да пие повече вода, това е изкуствен начин за внасяне влага в организъма. Вкусът на яденето, изобщо, не седи в голямото количество сол. Напротив, за предпочитане е да се сложи по-малко сол в яденето, а който се нуждае от повече сол, той сам ще си добавя нужното количество. Водата е носителка на живота, но не и солта.
Какво е предназначението на солта в природата?
Мислете по този въпрос, сами да си отговорите. Защо в природата съществуват солени морета и езера, както и сладководни води? Има причини за съществуването на тия води. Какво може да се каже за чистия живот: солен ли е, или безсолен? Чистата мисъл солена ли е, или безсолна?
към беседата >>
– Защото и без това яде по три пъти на ден.
И затова, когато кажат на някой човек, че трябва да пости или да гладува 10 дни, той протестира. – Защо? – Защото познава глада и не иска да се мъчи. Кажете ли му, че трябва да яде по три пъти на ден, той няма да протестира. – Защо?
– Защото и без това яде по три пъти на ден.
Значи има заповеди, които човек не иска да изпълни. Има ли смисъл да заповядате на човека да не яде цяла година? Няма смисъл. Да се даде такава заповед, това значи да се обърне цяло течение на природата в обратна посока. Злото не се крие в яденето.
към беседата >>
Мислете по този въпрос, сами да си отговорите.
Да се стреми човек към солено ядене, с цел да предизвика жажда, която да го застави да пие повече вода, това е изкуствен начин за внасяне влага в организъма. Вкусът на яденето, изобщо, не седи в голямото количество сол. Напротив, за предпочитане е да се сложи по-малко сол в яденето, а който се нуждае от повече сол, той сам ще си добавя нужното количество. Водата е носителка на живота, но не и солта. Какво е предназначението на солта в природата?
Мислете по този въпрос, сами да си отговорите.
Защо в природата съществуват солени морета и езера, както и сладководни води? Има причини за съществуването на тия води. Какво може да се каже за чистия живот: солен ли е, или безсолен? Чистата мисъл солена ли е, или безсолна? Химиците имат думата по този въпрос.
към беседата >>
Значи има заповеди, които човек не иска да изпълни.
– Защо? – Защото познава глада и не иска да се мъчи. Кажете ли му, че трябва да яде по три пъти на ден, той няма да протестира. – Защо? – Защото и без това яде по три пъти на ден.
Значи има заповеди, които човек не иска да изпълни.
Има ли смисъл да заповядате на човека да не яде цяла година? Няма смисъл. Да се даде такава заповед, това значи да се обърне цяло течение на природата в обратна посока. Злото не се крие в яденето. Напротив, яденето поддържа живота, а неяденето води към смъртта.
към беседата >>
Защо в природата съществуват солени морета и езера, както и сладководни води?
Вкусът на яденето, изобщо, не седи в голямото количество сол. Напротив, за предпочитане е да се сложи по-малко сол в яденето, а който се нуждае от повече сол, той сам ще си добавя нужното количество. Водата е носителка на живота, но не и солта. Какво е предназначението на солта в природата? Мислете по този въпрос, сами да си отговорите.
Защо в природата съществуват солени морета и езера, както и сладководни води?
Има причини за съществуването на тия води. Какво може да се каже за чистия живот: солен ли е, или безсолен? Чистата мисъл солена ли е, или безсолна? Химиците имат думата по този въпрос. Те могат да правят анализа на всички сладки плодове, да видят какъв процент сол съдържат в себе си.
към беседата >>
Има ли смисъл да заповядате на човека да не яде цяла година?
– Защото познава глада и не иска да се мъчи. Кажете ли му, че трябва да яде по три пъти на ден, той няма да протестира. – Защо? – Защото и без това яде по три пъти на ден. Значи има заповеди, които човек не иска да изпълни.
Има ли смисъл да заповядате на човека да не яде цяла година?
Няма смисъл. Да се даде такава заповед, това значи да се обърне цяло течение на природата в обратна посока. Злото не се крие в яденето. Напротив, яденето поддържа живота, а неяденето води към смъртта. Който дълго време не яде, той е осъден на смърт.
към беседата >>
Има причини за съществуването на тия води.
Напротив, за предпочитане е да се сложи по-малко сол в яденето, а който се нуждае от повече сол, той сам ще си добавя нужното количество. Водата е носителка на живота, но не и солта. Какво е предназначението на солта в природата? Мислете по този въпрос, сами да си отговорите. Защо в природата съществуват солени морета и езера, както и сладководни води?
Има причини за съществуването на тия води.
Какво може да се каже за чистия живот: солен ли е, или безсолен? Чистата мисъл солена ли е, или безсолна? Химиците имат думата по този въпрос. Те могат да правят анализа на всички сладки плодове, да видят какъв процент сол съдържат в себе си.
към беседата >>
Няма смисъл.
Кажете ли му, че трябва да яде по три пъти на ден, той няма да протестира. – Защо? – Защото и без това яде по три пъти на ден. Значи има заповеди, които човек не иска да изпълни. Има ли смисъл да заповядате на човека да не яде цяла година?
Няма смисъл.
Да се даде такава заповед, това значи да се обърне цяло течение на природата в обратна посока. Злото не се крие в яденето. Напротив, яденето поддържа живота, а неяденето води към смъртта. Който дълго време не яде, той е осъден на смърт.
към беседата >>
Какво може да се каже за чистия живот: солен ли е, или безсолен?
Водата е носителка на живота, но не и солта. Какво е предназначението на солта в природата? Мислете по този въпрос, сами да си отговорите. Защо в природата съществуват солени морета и езера, както и сладководни води? Има причини за съществуването на тия води.
Какво може да се каже за чистия живот: солен ли е, или безсолен?
Чистата мисъл солена ли е, или безсолна? Химиците имат думата по този въпрос. Те могат да правят анализа на всички сладки плодове, да видят какъв процент сол съдържат в себе си.
към беседата >>
Да се даде такава заповед, това значи да се обърне цяло течение на природата в обратна посока.
– Защо? – Защото и без това яде по три пъти на ден. Значи има заповеди, които човек не иска да изпълни. Има ли смисъл да заповядате на човека да не яде цяла година? Няма смисъл.
Да се даде такава заповед, това значи да се обърне цяло течение на природата в обратна посока.
Злото не се крие в яденето. Напротив, яденето поддържа живота, а неяденето води към смъртта. Който дълго време не яде, той е осъден на смърт.
към беседата >>
Чистата мисъл солена ли е, или безсолна?
Какво е предназначението на солта в природата? Мислете по този въпрос, сами да си отговорите. Защо в природата съществуват солени морета и езера, както и сладководни води? Има причини за съществуването на тия води. Какво може да се каже за чистия живот: солен ли е, или безсолен?
Чистата мисъл солена ли е, или безсолна?
Химиците имат думата по този въпрос. Те могат да правят анализа на всички сладки плодове, да видят какъв процент сол съдържат в себе си.
към беседата >>
Злото не се крие в яденето.
– Защото и без това яде по три пъти на ден. Значи има заповеди, които човек не иска да изпълни. Има ли смисъл да заповядате на човека да не яде цяла година? Няма смисъл. Да се даде такава заповед, това значи да се обърне цяло течение на природата в обратна посока.
Злото не се крие в яденето.
Напротив, яденето поддържа живота, а неяденето води към смъртта. Който дълго време не яде, той е осъден на смърт.
към беседата >>
Химиците имат думата по този въпрос.
Мислете по този въпрос, сами да си отговорите. Защо в природата съществуват солени морета и езера, както и сладководни води? Има причини за съществуването на тия води. Какво може да се каже за чистия живот: солен ли е, или безсолен? Чистата мисъл солена ли е, или безсолна?
Химиците имат думата по този въпрос.
Те могат да правят анализа на всички сладки плодове, да видят какъв процент сол съдържат в себе си.
към беседата >>
Напротив, яденето поддържа живота, а неяденето води към смъртта.
Значи има заповеди, които човек не иска да изпълни. Има ли смисъл да заповядате на човека да не яде цяла година? Няма смисъл. Да се даде такава заповед, това значи да се обърне цяло течение на природата в обратна посока. Злото не се крие в яденето.
Напротив, яденето поддържа живота, а неяденето води към смъртта.
Който дълго време не яде, той е осъден на смърт.
към беседата >>
Те могат да правят анализа на всички сладки плодове, да видят какъв процент сол съдържат в себе си.
Защо в природата съществуват солени морета и езера, както и сладководни води? Има причини за съществуването на тия води. Какво може да се каже за чистия живот: солен ли е, или безсолен? Чистата мисъл солена ли е, или безсолна? Химиците имат думата по този въпрос.
Те могат да правят анализа на всички сладки плодове, да видят какъв процент сол съдържат в себе си.
към беседата >>
Който дълго време не яде, той е осъден на смърт.
Има ли смисъл да заповядате на човека да не яде цяла година? Няма смисъл. Да се даде такава заповед, това значи да се обърне цяло течение на природата в обратна посока. Злото не се крие в яденето. Напротив, яденето поддържа живота, а неяденето води към смъртта.
Който дълго време не яде, той е осъден на смърт.
към беседата >>
Едно се иска от съвременните хора: нов начин на разсъждаване, нова мисъл, нова философия.
Едно се иска от съвременните хора: нов начин на разсъждаване, нова мисъл, нова философия.
Само новата мисъл, новата философия е в състояние да съблече старата дреха на науката и да я облече в нова. Както човек се нуждае от ново облекло, така и науката се нуждае от нова дреха, т.е. от нови хипотези и теории. Като проследяваме пътя на развитието на науката, ние виждаме, че те постоянно прогресират. В областта на науката всеки ден се създават все по-нови и нови теории, които я водят към абсолютната истина.
към беседата >>
Можете ли да заповядате на човека да чувства или да не чувства.
Можете ли да заповядате на човека да чувства или да не чувства.
И без да му заповядате да не чувства, той пак ще чувства. Някой се оплаква, че е станал много чувствителен. Какво по-добро може да се иска от чувствителността? Колкото по-чувствителен е известен инструмент и може да схваща най-деликатните вибрации, толкова по-ценен е той. Колкото един камък по-добре пречупва слънчевата светлина, толкова по-ценен е той.
към беседата >>
Само новата мисъл, новата философия е в състояние да съблече старата дреха на науката и да я облече в нова.
Едно се иска от съвременните хора: нов начин на разсъждаване, нова мисъл, нова философия.
Само новата мисъл, новата философия е в състояние да съблече старата дреха на науката и да я облече в нова.
Както човек се нуждае от ново облекло, така и науката се нуждае от нова дреха, т.е. от нови хипотези и теории. Като проследяваме пътя на развитието на науката, ние виждаме, че те постоянно прогресират. В областта на науката всеки ден се създават все по-нови и нови теории, които я водят към абсолютната истина. Както науката се обновява всеки ден с нови теории и хипотези, така и религията трябва да се обновява.
към беседата >>
И без да му заповядате да не чувства, той пак ще чувства.
Можете ли да заповядате на човека да чувства или да не чувства.
И без да му заповядате да не чувства, той пак ще чувства.
Някой се оплаква, че е станал много чувствителен. Какво по-добро може да се иска от чувствителността? Колкото по-чувствителен е известен инструмент и може да схваща най-деликатните вибрации, толкова по-ценен е той. Колкото един камък по-добре пречупва слънчевата светлина, толкова по-ценен е той. Колкото една душа по-добре пречупва Божествената мисъл, толкова по-ценна е тя.
към беседата >>
Както човек се нуждае от ново облекло, така и науката се нуждае от нова дреха, т.е.
Едно се иска от съвременните хора: нов начин на разсъждаване, нова мисъл, нова философия. Само новата мисъл, новата философия е в състояние да съблече старата дреха на науката и да я облече в нова.
Както човек се нуждае от ново облекло, така и науката се нуждае от нова дреха, т.е.
от нови хипотези и теории. Като проследяваме пътя на развитието на науката, ние виждаме, че те постоянно прогресират. В областта на науката всеки ден се създават все по-нови и нови теории, които я водят към абсолютната истина. Както науката се обновява всеки ден с нови теории и хипотези, така и религията трябва да се обновява. Както науката, така и религията, трябва да се менят, без да се изменят.
към беседата >>
Някой се оплаква, че е станал много чувствителен.
Можете ли да заповядате на човека да чувства или да не чувства. И без да му заповядате да не чувства, той пак ще чувства.
Някой се оплаква, че е станал много чувствителен.
Какво по-добро може да се иска от чувствителността? Колкото по-чувствителен е известен инструмент и може да схваща най-деликатните вибрации, толкова по-ценен е той. Колкото един камък по-добре пречупва слънчевата светлина, толкова по-ценен е той. Колкото една душа по-добре пречупва Божествената мисъл, толкова по-ценна е тя. Следователно, според степента на пречупването на Божествените мисли, някои души са подобни на скъпоценни камъни, а други – на прости, обикновени камъни и стъкла.
към беседата >>
от нови хипотези и теории.
Едно се иска от съвременните хора: нов начин на разсъждаване, нова мисъл, нова философия. Само новата мисъл, новата философия е в състояние да съблече старата дреха на науката и да я облече в нова. Както човек се нуждае от ново облекло, така и науката се нуждае от нова дреха, т.е.
от нови хипотези и теории.
Като проследяваме пътя на развитието на науката, ние виждаме, че те постоянно прогресират. В областта на науката всеки ден се създават все по-нови и нови теории, които я водят към абсолютната истина. Както науката се обновява всеки ден с нови теории и хипотези, така и религията трябва да се обновява. Както науката, така и религията, трябва да се менят, без да се изменят.
към беседата >>
Какво по-добро може да се иска от чувствителността?
Можете ли да заповядате на човека да чувства или да не чувства. И без да му заповядате да не чувства, той пак ще чувства. Някой се оплаква, че е станал много чувствителен.
Какво по-добро може да се иска от чувствителността?
Колкото по-чувствителен е известен инструмент и може да схваща най-деликатните вибрации, толкова по-ценен е той. Колкото един камък по-добре пречупва слънчевата светлина, толкова по-ценен е той. Колкото една душа по-добре пречупва Божествената мисъл, толкова по-ценна е тя. Следователно, според степента на пречупването на Божествените мисли, някои души са подобни на скъпоценни камъни, а други – на прости, обикновени камъни и стъкла.
към беседата >>
Като проследяваме пътя на развитието на науката, ние виждаме, че те постоянно прогресират.
Едно се иска от съвременните хора: нов начин на разсъждаване, нова мисъл, нова философия. Само новата мисъл, новата философия е в състояние да съблече старата дреха на науката и да я облече в нова. Както човек се нуждае от ново облекло, така и науката се нуждае от нова дреха, т.е. от нови хипотези и теории.
Като проследяваме пътя на развитието на науката, ние виждаме, че те постоянно прогресират.
В областта на науката всеки ден се създават все по-нови и нови теории, които я водят към абсолютната истина. Както науката се обновява всеки ден с нови теории и хипотези, така и религията трябва да се обновява. Както науката, така и религията, трябва да се менят, без да се изменят.
към беседата >>
Колкото по-чувствителен е известен инструмент и може да схваща най-деликатните вибрации, толкова по-ценен е той.
Можете ли да заповядате на човека да чувства или да не чувства. И без да му заповядате да не чувства, той пак ще чувства. Някой се оплаква, че е станал много чувствителен. Какво по-добро може да се иска от чувствителността?
Колкото по-чувствителен е известен инструмент и може да схваща най-деликатните вибрации, толкова по-ценен е той.
Колкото един камък по-добре пречупва слънчевата светлина, толкова по-ценен е той. Колкото една душа по-добре пречупва Божествената мисъл, толкова по-ценна е тя. Следователно, според степента на пречупването на Божествените мисли, някои души са подобни на скъпоценни камъни, а други – на прости, обикновени камъни и стъкла.
към беседата >>
В областта на науката всеки ден се създават все по-нови и нови теории, които я водят към абсолютната истина.
Едно се иска от съвременните хора: нов начин на разсъждаване, нова мисъл, нова философия. Само новата мисъл, новата философия е в състояние да съблече старата дреха на науката и да я облече в нова. Както човек се нуждае от ново облекло, така и науката се нуждае от нова дреха, т.е. от нови хипотези и теории. Като проследяваме пътя на развитието на науката, ние виждаме, че те постоянно прогресират.
В областта на науката всеки ден се създават все по-нови и нови теории, които я водят към абсолютната истина.
Както науката се обновява всеки ден с нови теории и хипотези, така и религията трябва да се обновява. Както науката, така и религията, трябва да се менят, без да се изменят.
към беседата >>
Колкото един камък по-добре пречупва слънчевата светлина, толкова по-ценен е той.
Можете ли да заповядате на човека да чувства или да не чувства. И без да му заповядате да не чувства, той пак ще чувства. Някой се оплаква, че е станал много чувствителен. Какво по-добро може да се иска от чувствителността? Колкото по-чувствителен е известен инструмент и може да схваща най-деликатните вибрации, толкова по-ценен е той.
Колкото един камък по-добре пречупва слънчевата светлина, толкова по-ценен е той.
Колкото една душа по-добре пречупва Божествената мисъл, толкова по-ценна е тя. Следователно, според степента на пречупването на Божествените мисли, някои души са подобни на скъпоценни камъни, а други – на прости, обикновени камъни и стъкла.
към беседата >>
Както науката се обновява всеки ден с нови теории и хипотези, така и религията трябва да се обновява.
Само новата мисъл, новата философия е в състояние да съблече старата дреха на науката и да я облече в нова. Както човек се нуждае от ново облекло, така и науката се нуждае от нова дреха, т.е. от нови хипотези и теории. Като проследяваме пътя на развитието на науката, ние виждаме, че те постоянно прогресират. В областта на науката всеки ден се създават все по-нови и нови теории, които я водят към абсолютната истина.
Както науката се обновява всеки ден с нови теории и хипотези, така и религията трябва да се обновява.
Както науката, така и религията, трябва да се менят, без да се изменят.
към беседата >>
Колкото една душа по-добре пречупва Божествената мисъл, толкова по-ценна е тя.
И без да му заповядате да не чувства, той пак ще чувства. Някой се оплаква, че е станал много чувствителен. Какво по-добро може да се иска от чувствителността? Колкото по-чувствителен е известен инструмент и може да схваща най-деликатните вибрации, толкова по-ценен е той. Колкото един камък по-добре пречупва слънчевата светлина, толкова по-ценен е той.
Колкото една душа по-добре пречупва Божествената мисъл, толкова по-ценна е тя.
Следователно, според степента на пречупването на Божествените мисли, някои души са подобни на скъпоценни камъни, а други – на прости, обикновени камъни и стъкла.
към беседата >>
Както науката, така и религията, трябва да се менят, без да се изменят.
Както човек се нуждае от ново облекло, така и науката се нуждае от нова дреха, т.е. от нови хипотези и теории. Като проследяваме пътя на развитието на науката, ние виждаме, че те постоянно прогресират. В областта на науката всеки ден се създават все по-нови и нови теории, които я водят към абсолютната истина. Както науката се обновява всеки ден с нови теории и хипотези, така и религията трябва да се обновява.
Както науката, така и религията, трябва да се менят, без да се изменят.
към беседата >>
Следователно, според степента на пречупването на Божествените мисли, някои души са подобни на скъпоценни камъни, а други – на прости, обикновени камъни и стъкла.
Някой се оплаква, че е станал много чувствителен. Какво по-добро може да се иска от чувствителността? Колкото по-чувствителен е известен инструмент и може да схваща най-деликатните вибрации, толкова по-ценен е той. Колкото един камък по-добре пречупва слънчевата светлина, толкова по-ценен е той. Колкото една душа по-добре пречупва Божествената мисъл, толкова по-ценна е тя.
Следователно, според степента на пречупването на Божествените мисли, някои души са подобни на скъпоценни камъни, а други – на прости, обикновени камъни и стъкла.
към беседата >>
Сега, като ученици, вие трябва всеки момент да се опреснявате, да внасяте в себе си нови мисли и желания.
Сега, като ученици, вие трябва всеки момент да се опреснявате, да внасяте в себе си нови мисли и желания.
Като направите една грешка, не се спирайте. Изправете грешката си и вървете напред. Направите едно добро дело. Не се спирайте върху това добро. Всеки ден правете добрини и вървете напред.
към беседата >>
Като ученици, вие трябва да напуснете стария начин на разсъждение и да разсъждавате по нов начин.
Като ученици, вие трябва да напуснете стария начин на разсъждение и да разсъждавате по нов начин.
Като разсъждавате по нов начин, вие ще дойдете до заключението, че всички живи същества, малки или големи, мислят и чувстват. Разбира се, че най-добрият образ на мисълта е човешката. Човек се отличава от животните по красотата на своята мисъл. Ако разглеждате човешката мисъл с окото на ясновидеца, ще забележите, че тя е съставена от множество малки свещици. Светлината на човешката мисъл е силна, мека и приятна.
към беседата >>
Като направите една грешка, не се спирайте.
Сега, като ученици, вие трябва всеки момент да се опреснявате, да внасяте в себе си нови мисли и желания.
Като направите една грешка, не се спирайте.
Изправете грешката си и вървете напред. Направите едно добро дело. Не се спирайте върху това добро. Всеки ден правете добрини и вървете напред. Кажете ли, че днешното добро е по-ценно от вчерашното, вие сте на крив път.
към беседата >>
Като разсъждавате по нов начин, вие ще дойдете до заключението, че всички живи същества, малки или големи, мислят и чувстват.
Като ученици, вие трябва да напуснете стария начин на разсъждение и да разсъждавате по нов начин.
Като разсъждавате по нов начин, вие ще дойдете до заключението, че всички живи същества, малки или големи, мислят и чувстват.
Разбира се, че най-добрият образ на мисълта е човешката. Човек се отличава от животните по красотата на своята мисъл. Ако разглеждате човешката мисъл с окото на ясновидеца, ще забележите, че тя е съставена от множество малки свещици. Светлината на човешката мисъл е силна, мека и приятна. На нея може да се чете.
към беседата >>
Изправете грешката си и вървете напред.
Сега, като ученици, вие трябва всеки момент да се опреснявате, да внасяте в себе си нови мисли и желания. Като направите една грешка, не се спирайте.
Изправете грешката си и вървете напред.
Направите едно добро дело. Не се спирайте върху това добро. Всеки ден правете добрини и вървете напред. Кажете ли, че днешното добро е по-ценно от вчерашното, вие сте на крив път. Всяко добро дело, направено навреме, е на мястото си.
към беседата >>
Разбира се, че най-добрият образ на мисълта е човешката.
Като ученици, вие трябва да напуснете стария начин на разсъждение и да разсъждавате по нов начин. Като разсъждавате по нов начин, вие ще дойдете до заключението, че всички живи същества, малки или големи, мислят и чувстват.
Разбира се, че най-добрият образ на мисълта е човешката.
Човек се отличава от животните по красотата на своята мисъл. Ако разглеждате човешката мисъл с окото на ясновидеца, ще забележите, че тя е съставена от множество малки свещици. Светлината на човешката мисъл е силна, мека и приятна. На нея може да се чете. Човешката мисъл е подобна на запалена свещ.
към беседата >>
Направите едно добро дело.
Сега, като ученици, вие трябва всеки момент да се опреснявате, да внасяте в себе си нови мисли и желания. Като направите една грешка, не се спирайте. Изправете грешката си и вървете напред.
Направите едно добро дело.
Не се спирайте върху това добро. Всеки ден правете добрини и вървете напред. Кажете ли, че днешното добро е по-ценно от вчерашното, вие сте на крив път. Всяко добро дело, направено навреме, е на мястото си. Трябва ли основите на къщата да спорят с постройката над тях, че те са на първо място в цялата къща?
към беседата >>
Човек се отличава от животните по красотата на своята мисъл.
Като ученици, вие трябва да напуснете стария начин на разсъждение и да разсъждавате по нов начин. Като разсъждавате по нов начин, вие ще дойдете до заключението, че всички живи същества, малки или големи, мислят и чувстват. Разбира се, че най-добрият образ на мисълта е човешката.
Човек се отличава от животните по красотата на своята мисъл.
Ако разглеждате човешката мисъл с окото на ясновидеца, ще забележите, че тя е съставена от множество малки свещици. Светлината на човешката мисъл е силна, мека и приятна. На нея може да се чете. Човешката мисъл е подобна на запалена свещ. Колкото по-добре свети тази свещ, толкова човек е по-добър, по-интелигентен и по-право мисли.
към беседата >>
Не се спирайте върху това добро.
Сега, като ученици, вие трябва всеки момент да се опреснявате, да внасяте в себе си нови мисли и желания. Като направите една грешка, не се спирайте. Изправете грешката си и вървете напред. Направите едно добро дело.
Не се спирайте върху това добро.
Всеки ден правете добрини и вървете напред. Кажете ли, че днешното добро е по-ценно от вчерашното, вие сте на крив път. Всяко добро дело, направено навреме, е на мястото си. Трябва ли основите на къщата да спорят с постройката над тях, че те са на първо място в цялата къща? Всяко нещо е ценно, когато е поставено на мястото си.
към беседата >>
Ако разглеждате човешката мисъл с окото на ясновидеца, ще забележите, че тя е съставена от множество малки свещици.
Като ученици, вие трябва да напуснете стария начин на разсъждение и да разсъждавате по нов начин. Като разсъждавате по нов начин, вие ще дойдете до заключението, че всички живи същества, малки или големи, мислят и чувстват. Разбира се, че най-добрият образ на мисълта е човешката. Човек се отличава от животните по красотата на своята мисъл.
Ако разглеждате човешката мисъл с окото на ясновидеца, ще забележите, че тя е съставена от множество малки свещици.
Светлината на човешката мисъл е силна, мека и приятна. На нея може да се чете. Човешката мисъл е подобна на запалена свещ. Колкото по-добре свети тази свещ, толкова човек е по-добър, по-интелигентен и по-право мисли. Колкото повече мисълта, чувствата и желанията на човека се усилват, толкова по-добре за него.
към беседата >>
Всеки ден правете добрини и вървете напред.
Сега, като ученици, вие трябва всеки момент да се опреснявате, да внасяте в себе си нови мисли и желания. Като направите една грешка, не се спирайте. Изправете грешката си и вървете напред. Направите едно добро дело. Не се спирайте върху това добро.
Всеки ден правете добрини и вървете напред.
Кажете ли, че днешното добро е по-ценно от вчерашното, вие сте на крив път. Всяко добро дело, направено навреме, е на мястото си. Трябва ли основите на къщата да спорят с постройката над тях, че те са на първо място в цялата къща? Всяко нещо е ценно, когато е поставено на мястото си. Дали мъжът или жената трябва да заеме първо място в живота, това е въпрос, който нищо няма да допринесе на човечеството.
към беседата >>
Светлината на човешката мисъл е силна, мека и приятна.
Като ученици, вие трябва да напуснете стария начин на разсъждение и да разсъждавате по нов начин. Като разсъждавате по нов начин, вие ще дойдете до заключението, че всички живи същества, малки или големи, мислят и чувстват. Разбира се, че най-добрият образ на мисълта е човешката. Човек се отличава от животните по красотата на своята мисъл. Ако разглеждате човешката мисъл с окото на ясновидеца, ще забележите, че тя е съставена от множество малки свещици.
Светлината на човешката мисъл е силна, мека и приятна.
На нея може да се чете. Човешката мисъл е подобна на запалена свещ. Колкото по-добре свети тази свещ, толкова човек е по-добър, по-интелигентен и по-право мисли. Колкото повече мисълта, чувствата и желанията на човека се усилват, толкова по-добре за него. Щом мислите, чувствата и желанията на човека се подпушват, той се натъква на големи нещастия.
към беседата >>
Кажете ли, че днешното добро е по-ценно от вчерашното, вие сте на крив път.
Като направите една грешка, не се спирайте. Изправете грешката си и вървете напред. Направите едно добро дело. Не се спирайте върху това добро. Всеки ден правете добрини и вървете напред.
Кажете ли, че днешното добро е по-ценно от вчерашното, вие сте на крив път.
Всяко добро дело, направено навреме, е на мястото си. Трябва ли основите на къщата да спорят с постройката над тях, че те са на първо място в цялата къща? Всяко нещо е ценно, когато е поставено на мястото си. Дали мъжът или жената трябва да заеме първо място в живота, това е въпрос, който нищо няма да допринесе на човечеството. За мъжа и за жената е важно всеки да разреши правилно въпросите на живота.
към беседата >>
На нея може да се чете.
Като разсъждавате по нов начин, вие ще дойдете до заключението, че всички живи същества, малки или големи, мислят и чувстват. Разбира се, че най-добрият образ на мисълта е човешката. Човек се отличава от животните по красотата на своята мисъл. Ако разглеждате човешката мисъл с окото на ясновидеца, ще забележите, че тя е съставена от множество малки свещици. Светлината на човешката мисъл е силна, мека и приятна.
На нея може да се чете.
Човешката мисъл е подобна на запалена свещ. Колкото по-добре свети тази свещ, толкова човек е по-добър, по-интелигентен и по-право мисли. Колкото повече мисълта, чувствата и желанията на човека се усилват, толкова по-добре за него. Щом мислите, чувствата и желанията на човека се подпушват, той се натъква на големи нещастия. Злото се заключава в подпушването.
към беседата >>
Всяко добро дело, направено навреме, е на мястото си.
Изправете грешката си и вървете напред. Направите едно добро дело. Не се спирайте върху това добро. Всеки ден правете добрини и вървете напред. Кажете ли, че днешното добро е по-ценно от вчерашното, вие сте на крив път.
Всяко добро дело, направено навреме, е на мястото си.
Трябва ли основите на къщата да спорят с постройката над тях, че те са на първо място в цялата къща? Всяко нещо е ценно, когато е поставено на мястото си. Дали мъжът или жената трябва да заеме първо място в живота, това е въпрос, който нищо няма да допринесе на човечеството. За мъжа и за жената е важно всеки да разреши правилно въпросите на живота. Докато не ги е разрешил, човек се намира в покой, в състояние на бездействие, в каквото се намират някои индуски факири.
към беседата >>
Човешката мисъл е подобна на запалена свещ.
Разбира се, че най-добрият образ на мисълта е човешката. Човек се отличава от животните по красотата на своята мисъл. Ако разглеждате човешката мисъл с окото на ясновидеца, ще забележите, че тя е съставена от множество малки свещици. Светлината на човешката мисъл е силна, мека и приятна. На нея може да се чете.
Човешката мисъл е подобна на запалена свещ.
Колкото по-добре свети тази свещ, толкова човек е по-добър, по-интелигентен и по-право мисли. Колкото повече мисълта, чувствата и желанията на човека се усилват, толкова по-добре за него. Щом мислите, чувствата и желанията на човека се подпушват, той се натъква на големи нещастия. Злото се заключава в подпушването. Когато човешките мисли, чувства и желания срещат някакво противодействие, човек се подпушва.
към беседата >>
Трябва ли основите на къщата да спорят с постройката над тях, че те са на първо място в цялата къща?
Направите едно добро дело. Не се спирайте върху това добро. Всеки ден правете добрини и вървете напред. Кажете ли, че днешното добро е по-ценно от вчерашното, вие сте на крив път. Всяко добро дело, направено навреме, е на мястото си.
Трябва ли основите на къщата да спорят с постройката над тях, че те са на първо място в цялата къща?
Всяко нещо е ценно, когато е поставено на мястото си. Дали мъжът или жената трябва да заеме първо място в живота, това е въпрос, който нищо няма да допринесе на човечеството. За мъжа и за жената е важно всеки да разреши правилно въпросите на живота. Докато не ги е разрешил, човек се намира в покой, в състояние на бездействие, в каквото се намират някои индуски факири. Те седят на земята, кръстосват краката си и прекарват в това положение с часове.
към беседата >>
Колкото по-добре свети тази свещ, толкова човек е по-добър, по-интелигентен и по-право мисли.
Човек се отличава от животните по красотата на своята мисъл. Ако разглеждате човешката мисъл с окото на ясновидеца, ще забележите, че тя е съставена от множество малки свещици. Светлината на човешката мисъл е силна, мека и приятна. На нея може да се чете. Човешката мисъл е подобна на запалена свещ.
Колкото по-добре свети тази свещ, толкова човек е по-добър, по-интелигентен и по-право мисли.
Колкото повече мисълта, чувствата и желанията на човека се усилват, толкова по-добре за него. Щом мислите, чувствата и желанията на човека се подпушват, той се натъква на големи нещастия. Злото се заключава в подпушването. Когато човешките мисли, чувства и желания срещат някакво противодействие, човек се подпушва. Като последствие на подпушването в човека, раждат се ред нещастия и страдания.
към беседата >>
Всяко нещо е ценно, когато е поставено на мястото си.
Не се спирайте върху това добро. Всеки ден правете добрини и вървете напред. Кажете ли, че днешното добро е по-ценно от вчерашното, вие сте на крив път. Всяко добро дело, направено навреме, е на мястото си. Трябва ли основите на къщата да спорят с постройката над тях, че те са на първо място в цялата къща?
Всяко нещо е ценно, когато е поставено на мястото си.
Дали мъжът или жената трябва да заеме първо място в живота, това е въпрос, който нищо няма да допринесе на човечеството. За мъжа и за жената е важно всеки да разреши правилно въпросите на живота. Докато не ги е разрешил, човек се намира в покой, в състояние на бездействие, в каквото се намират някои индуски факири. Те седят на земята, кръстосват краката си и прекарват в това положение с часове. Всъщност, това не е състояние на почивка, защото през това време, именно, сърцето, умът и волята са чрезмерно активни.
към беседата >>
Колкото повече мисълта, чувствата и желанията на човека се усилват, толкова по-добре за него.
Ако разглеждате човешката мисъл с окото на ясновидеца, ще забележите, че тя е съставена от множество малки свещици. Светлината на човешката мисъл е силна, мека и приятна. На нея може да се чете. Човешката мисъл е подобна на запалена свещ. Колкото по-добре свети тази свещ, толкова човек е по-добър, по-интелигентен и по-право мисли.
Колкото повече мисълта, чувствата и желанията на човека се усилват, толкова по-добре за него.
Щом мислите, чувствата и желанията на човека се подпушват, той се натъква на големи нещастия. Злото се заключава в подпушването. Когато човешките мисли, чувства и желания срещат някакво противодействие, човек се подпушва. Като последствие на подпушването в човека, раждат се ред нещастия и страдания. Като знаете това, не поставяйте съзнателно никакви прегради на човешките мисли и желания.
към беседата >>
Дали мъжът или жената трябва да заеме първо място в живота, това е въпрос, който нищо няма да допринесе на човечеството.
Всеки ден правете добрини и вървете напред. Кажете ли, че днешното добро е по-ценно от вчерашното, вие сте на крив път. Всяко добро дело, направено навреме, е на мястото си. Трябва ли основите на къщата да спорят с постройката над тях, че те са на първо място в цялата къща? Всяко нещо е ценно, когато е поставено на мястото си.
Дали мъжът или жената трябва да заеме първо място в живота, това е въпрос, който нищо няма да допринесе на човечеството.
За мъжа и за жената е важно всеки да разреши правилно въпросите на живота. Докато не ги е разрешил, човек се намира в покой, в състояние на бездействие, в каквото се намират някои индуски факири. Те седят на земята, кръстосват краката си и прекарват в това положение с часове. Всъщност, това не е състояние на почивка, защото през това време, именно, сърцето, умът и волята са чрезмерно активни. Външно те могат да почиват, но не и вътрешно.
към беседата >>
Щом мислите, чувствата и желанията на човека се подпушват, той се натъква на големи нещастия.
Светлината на човешката мисъл е силна, мека и приятна. На нея може да се чете. Човешката мисъл е подобна на запалена свещ. Колкото по-добре свети тази свещ, толкова човек е по-добър, по-интелигентен и по-право мисли. Колкото повече мисълта, чувствата и желанията на човека се усилват, толкова по-добре за него.
Щом мислите, чувствата и желанията на човека се подпушват, той се натъква на големи нещастия.
Злото се заключава в подпушването. Когато човешките мисли, чувства и желания срещат някакво противодействие, човек се подпушва. Като последствие на подпушването в човека, раждат се ред нещастия и страдания. Като знаете това, не поставяйте съзнателно никакви прегради на човешките мисли и желания. Те не са негови.
към беседата >>
За мъжа и за жената е важно всеки да разреши правилно въпросите на живота.
Кажете ли, че днешното добро е по-ценно от вчерашното, вие сте на крив път. Всяко добро дело, направено навреме, е на мястото си. Трябва ли основите на къщата да спорят с постройката над тях, че те са на първо място в цялата къща? Всяко нещо е ценно, когато е поставено на мястото си. Дали мъжът или жената трябва да заеме първо място в живота, това е въпрос, който нищо няма да допринесе на човечеството.
За мъжа и за жената е важно всеки да разреши правилно въпросите на живота.
Докато не ги е разрешил, човек се намира в покой, в състояние на бездействие, в каквото се намират някои индуски факири. Те седят на земята, кръстосват краката си и прекарват в това положение с часове. Всъщност, това не е състояние на почивка, защото през това време, именно, сърцето, умът и волята са чрезмерно активни. Външно те могат да почиват, но не и вътрешно. Понякога духът и душата могат да почиват, но що се отнася до ума, сърцето и волята на човека, те трябва да бъдат в постоянно движение, напълно активни.
към беседата >>
Злото се заключава в подпушването.
На нея може да се чете. Човешката мисъл е подобна на запалена свещ. Колкото по-добре свети тази свещ, толкова човек е по-добър, по-интелигентен и по-право мисли. Колкото повече мисълта, чувствата и желанията на човека се усилват, толкова по-добре за него. Щом мислите, чувствата и желанията на човека се подпушват, той се натъква на големи нещастия.
Злото се заключава в подпушването.
Когато човешките мисли, чувства и желания срещат някакво противодействие, човек се подпушва. Като последствие на подпушването в човека, раждат се ред нещастия и страдания. Като знаете това, не поставяйте съзнателно никакви прегради на човешките мисли и желания. Те не са негови. Те идват от друг източник, по-висок от самия него.
към беседата >>
Докато не ги е разрешил, човек се намира в покой, в състояние на бездействие, в каквото се намират някои индуски факири.
Всяко добро дело, направено навреме, е на мястото си. Трябва ли основите на къщата да спорят с постройката над тях, че те са на първо място в цялата къща? Всяко нещо е ценно, когато е поставено на мястото си. Дали мъжът или жената трябва да заеме първо място в живота, това е въпрос, който нищо няма да допринесе на човечеството. За мъжа и за жената е важно всеки да разреши правилно въпросите на живота.
Докато не ги е разрешил, човек се намира в покой, в състояние на бездействие, в каквото се намират някои индуски факири.
Те седят на земята, кръстосват краката си и прекарват в това положение с часове. Всъщност, това не е състояние на почивка, защото през това време, именно, сърцето, умът и волята са чрезмерно активни. Външно те могат да почиват, но не и вътрешно. Понякога духът и душата могат да почиват, но що се отнася до ума, сърцето и волята на човека, те трябва да бъдат в постоянно движение, напълно активни. Ако човек внесе пълен покой във вътрешния си живот, той ще се превърне в мумия.
към беседата >>
Когато човешките мисли, чувства и желания срещат някакво противодействие, човек се подпушва.
Човешката мисъл е подобна на запалена свещ. Колкото по-добре свети тази свещ, толкова човек е по-добър, по-интелигентен и по-право мисли. Колкото повече мисълта, чувствата и желанията на човека се усилват, толкова по-добре за него. Щом мислите, чувствата и желанията на човека се подпушват, той се натъква на големи нещастия. Злото се заключава в подпушването.
Когато човешките мисли, чувства и желания срещат някакво противодействие, човек се подпушва.
Като последствие на подпушването в човека, раждат се ред нещастия и страдания. Като знаете това, не поставяйте съзнателно никакви прегради на човешките мисли и желания. Те не са негови. Те идват от друг източник, по-висок от самия него. В човека става само пречупване на мисълта, но не и създаване.
към беседата >>
Те седят на земята, кръстосват краката си и прекарват в това положение с часове.
Трябва ли основите на къщата да спорят с постройката над тях, че те са на първо място в цялата къща? Всяко нещо е ценно, когато е поставено на мястото си. Дали мъжът или жената трябва да заеме първо място в живота, това е въпрос, който нищо няма да допринесе на човечеството. За мъжа и за жената е важно всеки да разреши правилно въпросите на живота. Докато не ги е разрешил, човек се намира в покой, в състояние на бездействие, в каквото се намират някои индуски факири.
Те седят на земята, кръстосват краката си и прекарват в това положение с часове.
Всъщност, това не е състояние на почивка, защото през това време, именно, сърцето, умът и волята са чрезмерно активни. Външно те могат да почиват, но не и вътрешно. Понякога духът и душата могат да почиват, но що се отнася до ума, сърцето и волята на човека, те трябва да бъдат в постоянно движение, напълно активни. Ако човек внесе пълен покой във вътрешния си живот, той ще се превърне в мумия. Изобщо, ако през известен период в живота си човек е външно активен, той трябва да намали малко вътрешната си активност.
към беседата >>
Като последствие на подпушването в човека, раждат се ред нещастия и страдания.
Колкото по-добре свети тази свещ, толкова човек е по-добър, по-интелигентен и по-право мисли. Колкото повече мисълта, чувствата и желанията на човека се усилват, толкова по-добре за него. Щом мислите, чувствата и желанията на човека се подпушват, той се натъква на големи нещастия. Злото се заключава в подпушването. Когато човешките мисли, чувства и желания срещат някакво противодействие, човек се подпушва.
Като последствие на подпушването в човека, раждат се ред нещастия и страдания.
Като знаете това, не поставяйте съзнателно никакви прегради на човешките мисли и желания. Те не са негови. Те идват от друг източник, по-висок от самия него. В човека става само пречупване на мисълта, но не и създаване. Човек не създава мислите.
към беседата >>
Всъщност, това не е състояние на почивка, защото през това време, именно, сърцето, умът и волята са чрезмерно активни.
Всяко нещо е ценно, когато е поставено на мястото си. Дали мъжът или жената трябва да заеме първо място в живота, това е въпрос, който нищо няма да допринесе на човечеството. За мъжа и за жената е важно всеки да разреши правилно въпросите на живота. Докато не ги е разрешил, човек се намира в покой, в състояние на бездействие, в каквото се намират някои индуски факири. Те седят на земята, кръстосват краката си и прекарват в това положение с часове.
Всъщност, това не е състояние на почивка, защото през това време, именно, сърцето, умът и волята са чрезмерно активни.
Външно те могат да почиват, но не и вътрешно. Понякога духът и душата могат да почиват, но що се отнася до ума, сърцето и волята на човека, те трябва да бъдат в постоянно движение, напълно активни. Ако човек внесе пълен покой във вътрешния си живот, той ще се превърне в мумия. Изобщо, ако през известен период в живота си човек е външно активен, той трябва да намали малко вътрешната си активност. Ако пък вътрешно е силно активен, той трябва да намали външната си активност.
към беседата >>
Като знаете това, не поставяйте съзнателно никакви прегради на човешките мисли и желания.
Колкото повече мисълта, чувствата и желанията на човека се усилват, толкова по-добре за него. Щом мислите, чувствата и желанията на човека се подпушват, той се натъква на големи нещастия. Злото се заключава в подпушването. Когато човешките мисли, чувства и желания срещат някакво противодействие, човек се подпушва. Като последствие на подпушването в човека, раждат се ред нещастия и страдания.
Като знаете това, не поставяйте съзнателно никакви прегради на човешките мисли и желания.
Те не са негови. Те идват от друг източник, по-висок от самия него. В човека става само пречупване на мисълта, но не и създаване. Човек не създава мислите. Той само ги възприема и предава.
към беседата >>
Външно те могат да почиват, но не и вътрешно.
Дали мъжът или жената трябва да заеме първо място в живота, това е въпрос, който нищо няма да допринесе на човечеството. За мъжа и за жената е важно всеки да разреши правилно въпросите на живота. Докато не ги е разрешил, човек се намира в покой, в състояние на бездействие, в каквото се намират някои индуски факири. Те седят на земята, кръстосват краката си и прекарват в това положение с часове. Всъщност, това не е състояние на почивка, защото през това време, именно, сърцето, умът и волята са чрезмерно активни.
Външно те могат да почиват, но не и вътрешно.
Понякога духът и душата могат да почиват, но що се отнася до ума, сърцето и волята на човека, те трябва да бъдат в постоянно движение, напълно активни. Ако човек внесе пълен покой във вътрешния си живот, той ще се превърне в мумия. Изобщо, ако през известен период в живота си човек е външно активен, той трябва да намали малко вътрешната си активност. Ако пък вътрешно е силно активен, той трябва да намали външната си активност. Не може ли да компенсира енергиите си по този начин, той ще бъде едновременно и външно, и вътрешно активен.
към беседата >>
Те не са негови.
Щом мислите, чувствата и желанията на човека се подпушват, той се натъква на големи нещастия. Злото се заключава в подпушването. Когато човешките мисли, чувства и желания срещат някакво противодействие, човек се подпушва. Като последствие на подпушването в човека, раждат се ред нещастия и страдания. Като знаете това, не поставяйте съзнателно никакви прегради на човешките мисли и желания.
Те не са негови.
Те идват от друг източник, по-висок от самия него. В човека става само пречупване на мисълта, но не и създаване. Човек не създава мислите. Той само ги възприема и предава.
към беседата >>
Понякога духът и душата могат да почиват, но що се отнася до ума, сърцето и волята на човека, те трябва да бъдат в постоянно движение, напълно активни.
За мъжа и за жената е важно всеки да разреши правилно въпросите на живота. Докато не ги е разрешил, човек се намира в покой, в състояние на бездействие, в каквото се намират някои индуски факири. Те седят на земята, кръстосват краката си и прекарват в това положение с часове. Всъщност, това не е състояние на почивка, защото през това време, именно, сърцето, умът и волята са чрезмерно активни. Външно те могат да почиват, но не и вътрешно.
Понякога духът и душата могат да почиват, но що се отнася до ума, сърцето и волята на човека, те трябва да бъдат в постоянно движение, напълно активни.
Ако човек внесе пълен покой във вътрешния си живот, той ще се превърне в мумия. Изобщо, ако през известен период в живота си човек е външно активен, той трябва да намали малко вътрешната си активност. Ако пък вътрешно е силно активен, той трябва да намали външната си активност. Не може ли да компенсира енергиите си по този начин, той ще бъде едновременно и външно, и вътрешно активен. Това състояние ще го измори, ще го разстрои.
към беседата >>
Те идват от друг източник, по-висок от самия него.
Злото се заключава в подпушването. Когато човешките мисли, чувства и желания срещат някакво противодействие, човек се подпушва. Като последствие на подпушването в човека, раждат се ред нещастия и страдания. Като знаете това, не поставяйте съзнателно никакви прегради на човешките мисли и желания. Те не са негови.
Те идват от друг източник, по-висок от самия него.
В човека става само пречупване на мисълта, но не и създаване. Човек не създава мислите. Той само ги възприема и предава.
към беседата >>
Ако човек внесе пълен покой във вътрешния си живот, той ще се превърне в мумия.
Докато не ги е разрешил, човек се намира в покой, в състояние на бездействие, в каквото се намират някои индуски факири. Те седят на земята, кръстосват краката си и прекарват в това положение с часове. Всъщност, това не е състояние на почивка, защото през това време, именно, сърцето, умът и волята са чрезмерно активни. Външно те могат да почиват, но не и вътрешно. Понякога духът и душата могат да почиват, но що се отнася до ума, сърцето и волята на човека, те трябва да бъдат в постоянно движение, напълно активни.
Ако човек внесе пълен покой във вътрешния си живот, той ще се превърне в мумия.
Изобщо, ако през известен период в живота си човек е външно активен, той трябва да намали малко вътрешната си активност. Ако пък вътрешно е силно активен, той трябва да намали външната си активност. Не може ли да компенсира енергиите си по този начин, той ще бъде едновременно и външно, и вътрешно активен. Това състояние ще го измори, ще го разстрои.
към беседата >>
В човека става само пречупване на мисълта, но не и създаване.
Когато човешките мисли, чувства и желания срещат някакво противодействие, човек се подпушва. Като последствие на подпушването в човека, раждат се ред нещастия и страдания. Като знаете това, не поставяйте съзнателно никакви прегради на човешките мисли и желания. Те не са негови. Те идват от друг източник, по-висок от самия него.
В човека става само пречупване на мисълта, но не и създаване.
Човек не създава мислите. Той само ги възприема и предава.
към беседата >>
Изобщо, ако през известен период в живота си човек е външно активен, той трябва да намали малко вътрешната си активност.
Те седят на земята, кръстосват краката си и прекарват в това положение с часове. Всъщност, това не е състояние на почивка, защото през това време, именно, сърцето, умът и волята са чрезмерно активни. Външно те могат да почиват, но не и вътрешно. Понякога духът и душата могат да почиват, но що се отнася до ума, сърцето и волята на човека, те трябва да бъдат в постоянно движение, напълно активни. Ако човек внесе пълен покой във вътрешния си живот, той ще се превърне в мумия.
Изобщо, ако през известен период в живота си човек е външно активен, той трябва да намали малко вътрешната си активност.
Ако пък вътрешно е силно активен, той трябва да намали външната си активност. Не може ли да компенсира енергиите си по този начин, той ще бъде едновременно и външно, и вътрешно активен. Това състояние ще го измори, ще го разстрои.
към беседата >>
Човек не създава мислите.
Като последствие на подпушването в човека, раждат се ред нещастия и страдания. Като знаете това, не поставяйте съзнателно никакви прегради на човешките мисли и желания. Те не са негови. Те идват от друг източник, по-висок от самия него. В човека става само пречупване на мисълта, но не и създаване.
Човек не създава мислите.
Той само ги възприема и предава.
към беседата >>
Ако пък вътрешно е силно активен, той трябва да намали външната си активност.
Всъщност, това не е състояние на почивка, защото през това време, именно, сърцето, умът и волята са чрезмерно активни. Външно те могат да почиват, но не и вътрешно. Понякога духът и душата могат да почиват, но що се отнася до ума, сърцето и волята на човека, те трябва да бъдат в постоянно движение, напълно активни. Ако човек внесе пълен покой във вътрешния си живот, той ще се превърне в мумия. Изобщо, ако през известен период в живота си човек е външно активен, той трябва да намали малко вътрешната си активност.
Ако пък вътрешно е силно активен, той трябва да намали външната си активност.
Не може ли да компенсира енергиите си по този начин, той ще бъде едновременно и външно, и вътрешно активен. Това състояние ще го измори, ще го разстрои.
към беседата >>
Той само ги възприема и предава.
Като знаете това, не поставяйте съзнателно никакви прегради на човешките мисли и желания. Те не са негови. Те идват от друг източник, по-висок от самия него. В човека става само пречупване на мисълта, но не и създаване. Човек не създава мислите.
Той само ги възприема и предава.
към беседата >>
Не може ли да компенсира енергиите си по този начин, той ще бъде едновременно и външно, и вътрешно активен.
Външно те могат да почиват, но не и вътрешно. Понякога духът и душата могат да почиват, но що се отнася до ума, сърцето и волята на човека, те трябва да бъдат в постоянно движение, напълно активни. Ако човек внесе пълен покой във вътрешния си живот, той ще се превърне в мумия. Изобщо, ако през известен период в живота си човек е външно активен, той трябва да намали малко вътрешната си активност. Ако пък вътрешно е силно активен, той трябва да намали външната си активност.
Не може ли да компенсира енергиите си по този начин, той ще бъде едновременно и външно, и вътрешно активен.
Това състояние ще го измори, ще го разстрои.
към беседата >>
Мисълта на хората не е създадена от тях.
Мисълта на хората не е създадена от тях.
Мислите, които минават през човешкия ум, идват от разумни същества на умствения свят. Техните мисли изпълват цялото пространство. Всеки човек възприема такива мисли, които вибрират еднакво с неговия умствен апарат. Значи всеки човек е отзвук на разумната деятелност на природата. Тази деятелност е разнообразна.
към беседата >>
Това състояние ще го измори, ще го разстрои.
Понякога духът и душата могат да почиват, но що се отнася до ума, сърцето и волята на човека, те трябва да бъдат в постоянно движение, напълно активни. Ако човек внесе пълен покой във вътрешния си живот, той ще се превърне в мумия. Изобщо, ако през известен период в живота си човек е външно активен, той трябва да намали малко вътрешната си активност. Ако пък вътрешно е силно активен, той трябва да намали външната си активност. Не може ли да компенсира енергиите си по този начин, той ще бъде едновременно и външно, и вътрешно активен.
Това състояние ще го измори, ще го разстрои.
към беседата >>
Мислите, които минават през човешкия ум, идват от разумни същества на умствения свят.
Мисълта на хората не е създадена от тях.
Мислите, които минават през човешкия ум, идват от разумни същества на умствения свят.
Техните мисли изпълват цялото пространство. Всеки човек възприема такива мисли, които вибрират еднакво с неговия умствен апарат. Значи всеки човек е отзвук на разумната деятелност на природата. Тази деятелност е разнообразна. В природата престъпления не съществуват.
към беседата >>
Една американка, жена на професор, отишла един ден да слуша лекция върху електричеството.
Една американка, жена на професор, отишла един ден да слуша лекция върху електричеството.
Лекцията била придружена с опити, които ѝ направили силно впечатление. Вечерта, като легнала да спи, през ума и започнали да се преповтарят всички опити, които видяла през деня. Това я довело до силна възбуда. В съня си тя чула, че някаква кола се движи по улицата и това събудило отново впечатленията ѝ, които получила през деня, и започнала да вика: „Гръм, искра, светлина! “ Мъжът и чул тия викове и станал да види какво иска жена му.
към беседата >>
Техните мисли изпълват цялото пространство.
Мисълта на хората не е създадена от тях. Мислите, които минават през човешкия ум, идват от разумни същества на умствения свят.
Техните мисли изпълват цялото пространство.
Всеки човек възприема такива мисли, които вибрират еднакво с неговия умствен апарат. Значи всеки човек е отзвук на разумната деятелност на природата. Тази деятелност е разнообразна. В природата престъпления не съществуват. Който живее съобразно законите на разумната природа, той не върши престъпления.
към беседата >>
Лекцията била придружена с опити, които ѝ направили силно впечатление.
Една американка, жена на професор, отишла един ден да слуша лекция върху електричеството.
Лекцията била придружена с опити, които ѝ направили силно впечатление.
Вечерта, като легнала да спи, през ума и започнали да се преповтарят всички опити, които видяла през деня. Това я довело до силна възбуда. В съня си тя чула, че някаква кола се движи по улицата и това събудило отново впечатленията ѝ, които получила през деня, и започнала да вика: „Гръм, искра, светлина! “ Мъжът и чул тия викове и станал да види какво иска жена му. Тя започнала да му вика: „Стой, не мърдай от мястото си, защото гвоздеите на обувките ти ще залепнат на земята“.
към беседата >>
Всеки човек възприема такива мисли, които вибрират еднакво с неговия умствен апарат.
Мисълта на хората не е създадена от тях. Мислите, които минават през човешкия ум, идват от разумни същества на умствения свят. Техните мисли изпълват цялото пространство.
Всеки човек възприема такива мисли, които вибрират еднакво с неговия умствен апарат.
Значи всеки човек е отзвук на разумната деятелност на природата. Тази деятелност е разнообразна. В природата престъпления не съществуват. Който живее съобразно законите на разумната природа, той не върши престъпления. Наруши ли се един от нейните закони, престъплението вече идва.
към беседата >>
Вечерта, като легнала да спи, през ума и започнали да се преповтарят всички опити, които видяла през деня.
Една американка, жена на професор, отишла един ден да слуша лекция върху електричеството. Лекцията била придружена с опити, които ѝ направили силно впечатление.
Вечерта, като легнала да спи, през ума и започнали да се преповтарят всички опити, които видяла през деня.
Това я довело до силна възбуда. В съня си тя чула, че някаква кола се движи по улицата и това събудило отново впечатленията ѝ, които получила през деня, и започнала да вика: „Гръм, искра, светлина! “ Мъжът и чул тия викове и станал да види какво иска жена му. Тя започнала да му вика: „Стой, не мърдай от мястото си, защото гвоздеите на обувките ти ще залепнат на земята“. Той стои на едно място, чака заповеди.
към беседата >>
Значи всеки човек е отзвук на разумната деятелност на природата.
Мисълта на хората не е създадена от тях. Мислите, които минават през човешкия ум, идват от разумни същества на умствения свят. Техните мисли изпълват цялото пространство. Всеки човек възприема такива мисли, които вибрират еднакво с неговия умствен апарат.
Значи всеки човек е отзвук на разумната деятелност на природата.
Тази деятелност е разнообразна. В природата престъпления не съществуват. Който живее съобразно законите на разумната природа, той не върши престъпления. Наруши ли се един от нейните закони, престъплението вече идва. За пример, ако едно 4–5 годишно дете влезе в кухнята, с намерение да вземе една чиния от полицата, в това няма никакво престъпление.
към беседата >>
Това я довело до силна възбуда.
Една американка, жена на професор, отишла един ден да слуша лекция върху електричеството. Лекцията била придружена с опити, които ѝ направили силно впечатление. Вечерта, като легнала да спи, през ума и започнали да се преповтарят всички опити, които видяла през деня.
Това я довело до силна възбуда.
В съня си тя чула, че някаква кола се движи по улицата и това събудило отново впечатленията ѝ, които получила през деня, и започнала да вика: „Гръм, искра, светлина! “ Мъжът и чул тия викове и станал да види какво иска жена му. Тя започнала да му вика: „Стой, не мърдай от мястото си, защото гвоздеите на обувките ти ще залепнат на земята“. Той стои на едно място, чака заповеди. – „Хайде, върви сега свободно, но пази се от искрите.“ Той започва да се движи, но тя пак го спира.
към беседата >>
Тази деятелност е разнообразна.
Мисълта на хората не е създадена от тях. Мислите, които минават през човешкия ум, идват от разумни същества на умствения свят. Техните мисли изпълват цялото пространство. Всеки човек възприема такива мисли, които вибрират еднакво с неговия умствен апарат. Значи всеки човек е отзвук на разумната деятелност на природата.
Тази деятелност е разнообразна.
В природата престъпления не съществуват. Който живее съобразно законите на разумната природа, той не върши престъпления. Наруши ли се един от нейните закони, престъплението вече идва. За пример, ако едно 4–5 годишно дете влезе в кухнята, с намерение да вземе една чиния от полицата, в това няма никакво престъпление. Понеже е малко и не стига до полицата, то взима един бастун със закривен край и се опитва да свали с него една чиния.
към беседата >>
В съня си тя чула, че някаква кола се движи по улицата и това събудило отново впечатленията ѝ, които получила през деня, и започнала да вика: „Гръм, искра, светлина!
Една американка, жена на професор, отишла един ден да слуша лекция върху електричеството. Лекцията била придружена с опити, които ѝ направили силно впечатление. Вечерта, като легнала да спи, през ума и започнали да се преповтарят всички опити, които видяла през деня. Това я довело до силна възбуда.
В съня си тя чула, че някаква кола се движи по улицата и това събудило отново впечатленията ѝ, които получила през деня, и започнала да вика: „Гръм, искра, светлина!
“ Мъжът и чул тия викове и станал да види какво иска жена му. Тя започнала да му вика: „Стой, не мърдай от мястото си, защото гвоздеите на обувките ти ще залепнат на земята“. Той стои на едно място, чака заповеди. – „Хайде, върви сега свободно, но пази се от искрите.“ Той започва да се движи, но тя пак го спира. „Стой, ще те убият, гръм се чува.“ Той сяда на стол.
към беседата >>
В природата престъпления не съществуват.
Мислите, които минават през човешкия ум, идват от разумни същества на умствения свят. Техните мисли изпълват цялото пространство. Всеки човек възприема такива мисли, които вибрират еднакво с неговия умствен апарат. Значи всеки човек е отзвук на разумната деятелност на природата. Тази деятелност е разнообразна.
В природата престъпления не съществуват.
Който живее съобразно законите на разумната природа, той не върши престъпления. Наруши ли се един от нейните закони, престъплението вече идва. За пример, ако едно 4–5 годишно дете влезе в кухнята, с намерение да вземе една чиния от полицата, в това няма никакво престъпление. Понеже е малко и не стига до полицата, то взима един бастун със закривен край и се опитва да свали с него една чиния. Щом бутне с бастуна, чинията пада на земята и се счупва.
към беседата >>
“ Мъжът и чул тия викове и станал да види какво иска жена му.
Една американка, жена на професор, отишла един ден да слуша лекция върху електричеството. Лекцията била придружена с опити, които ѝ направили силно впечатление. Вечерта, като легнала да спи, през ума и започнали да се преповтарят всички опити, които видяла през деня. Това я довело до силна възбуда. В съня си тя чула, че някаква кола се движи по улицата и това събудило отново впечатленията ѝ, които получила през деня, и започнала да вика: „Гръм, искра, светлина!
“ Мъжът и чул тия викове и станал да види какво иска жена му.
Тя започнала да му вика: „Стой, не мърдай от мястото си, защото гвоздеите на обувките ти ще залепнат на земята“. Той стои на едно място, чака заповеди. – „Хайде, върви сега свободно, но пази се от искрите.“ Той започва да се движи, но тя пак го спира. „Стой, ще те убият, гръм се чува.“ Той сяда на стол. – „Не сядай тук!
към беседата >>
Който живее съобразно законите на разумната природа, той не върши престъпления.
Техните мисли изпълват цялото пространство. Всеки човек възприема такива мисли, които вибрират еднакво с неговия умствен апарат. Значи всеки човек е отзвук на разумната деятелност на природата. Тази деятелност е разнообразна. В природата престъпления не съществуват.
Който живее съобразно законите на разумната природа, той не върши престъпления.
Наруши ли се един от нейните закони, престъплението вече идва. За пример, ако едно 4–5 годишно дете влезе в кухнята, с намерение да вземе една чиния от полицата, в това няма никакво престъпление. Понеже е малко и не стига до полицата, то взима един бастун със закривен край и се опитва да свали с него една чиния. Щом бутне с бастуна, чинията пада на земята и се счупва. Детето продължава да сваля чиниите една след друга и ги чупи.
към беседата >>
Тя започнала да му вика: „Стой, не мърдай от мястото си, защото гвоздеите на обувките ти ще залепнат на земята“.
Лекцията била придружена с опити, които ѝ направили силно впечатление. Вечерта, като легнала да спи, през ума и започнали да се преповтарят всички опити, които видяла през деня. Това я довело до силна възбуда. В съня си тя чула, че някаква кола се движи по улицата и това събудило отново впечатленията ѝ, които получила през деня, и започнала да вика: „Гръм, искра, светлина! “ Мъжът и чул тия викове и станал да види какво иска жена му.
Тя започнала да му вика: „Стой, не мърдай от мястото си, защото гвоздеите на обувките ти ще залепнат на земята“.
Той стои на едно място, чака заповеди. – „Хайде, върви сега свободно, но пази се от искрите.“ Той започва да се движи, но тя пак го спира. „Стой, ще те убият, гръм се чува.“ Той сяда на стол. – „Не сядай тук! Столът има гвоздеи, които ще се привлекат от електричеството.“ Така тя разкарвала мъжа си цял час, не му давала спокойствие.
към беседата >>
Наруши ли се един от нейните закони, престъплението вече идва.
Всеки човек възприема такива мисли, които вибрират еднакво с неговия умствен апарат. Значи всеки човек е отзвук на разумната деятелност на природата. Тази деятелност е разнообразна. В природата престъпления не съществуват. Който живее съобразно законите на разумната природа, той не върши престъпления.
Наруши ли се един от нейните закони, престъплението вече идва.
За пример, ако едно 4–5 годишно дете влезе в кухнята, с намерение да вземе една чиния от полицата, в това няма никакво престъпление. Понеже е малко и не стига до полицата, то взима един бастун със закривен край и се опитва да свали с него една чиния. Щом бутне с бастуна, чинията пада на земята и се счупва. Детето продължава да сваля чиниите една след друга и ги чупи. Като влезе майката в кухнята и види какво е направило детето, тя му дава добър урок, да знае, че е направило престъпление, защото е свалило чиниите без нейно позволение.
към беседата >>
Той стои на едно място, чака заповеди.
Вечерта, като легнала да спи, през ума и започнали да се преповтарят всички опити, които видяла през деня. Това я довело до силна възбуда. В съня си тя чула, че някаква кола се движи по улицата и това събудило отново впечатленията ѝ, които получила през деня, и започнала да вика: „Гръм, искра, светлина! “ Мъжът и чул тия викове и станал да види какво иска жена му. Тя започнала да му вика: „Стой, не мърдай от мястото си, защото гвоздеите на обувките ти ще залепнат на земята“.
Той стои на едно място, чака заповеди.
– „Хайде, върви сега свободно, но пази се от искрите.“ Той започва да се движи, но тя пак го спира. „Стой, ще те убият, гръм се чува.“ Той сяда на стол. – „Не сядай тук! Столът има гвоздеи, които ще се привлекат от електричеството.“ Така тя разкарвала мъжа си цял час, не му давала спокойствие. Най-после, той отворил прозореца и казал на жена си: „Виж, вън е тихо и спокойно.
към беседата >>
За пример, ако едно 4–5 годишно дете влезе в кухнята, с намерение да вземе една чиния от полицата, в това няма никакво престъпление.
Значи всеки човек е отзвук на разумната деятелност на природата. Тази деятелност е разнообразна. В природата престъпления не съществуват. Който живее съобразно законите на разумната природа, той не върши престъпления. Наруши ли се един от нейните закони, престъплението вече идва.
За пример, ако едно 4–5 годишно дете влезе в кухнята, с намерение да вземе една чиния от полицата, в това няма никакво престъпление.
Понеже е малко и не стига до полицата, то взима един бастун със закривен край и се опитва да свали с него една чиния. Щом бутне с бастуна, чинията пада на земята и се счупва. Детето продължава да сваля чиниите една след друга и ги чупи. Като влезе майката в кухнята и види какво е направило детето, тя му дава добър урок, да знае, че е направило престъпление, защото е свалило чиниите без нейно позволение. За да му прости, детето започва да плаче.
към беседата >>
– „Хайде, върви сега свободно, но пази се от искрите.“ Той започва да се движи, но тя пак го спира.
Това я довело до силна възбуда. В съня си тя чула, че някаква кола се движи по улицата и това събудило отново впечатленията ѝ, които получила през деня, и започнала да вика: „Гръм, искра, светлина! “ Мъжът и чул тия викове и станал да види какво иска жена му. Тя започнала да му вика: „Стой, не мърдай от мястото си, защото гвоздеите на обувките ти ще залепнат на земята“. Той стои на едно място, чака заповеди.
– „Хайде, върви сега свободно, но пази се от искрите.“ Той започва да се движи, но тя пак го спира.
„Стой, ще те убият, гръм се чува.“ Той сяда на стол. – „Не сядай тук! Столът има гвоздеи, които ще се привлекат от електричеството.“ Така тя разкарвала мъжа си цял час, не му давала спокойствие. Най-после, той отворил прозореца и казал на жена си: „Виж, вън е тихо и спокойно. Небето е ясно, няма никакво електричество“.
към беседата >>
Понеже е малко и не стига до полицата, то взима един бастун със закривен край и се опитва да свали с него една чиния.
Тази деятелност е разнообразна. В природата престъпления не съществуват. Който живее съобразно законите на разумната природа, той не върши престъпления. Наруши ли се един от нейните закони, престъплението вече идва. За пример, ако едно 4–5 годишно дете влезе в кухнята, с намерение да вземе една чиния от полицата, в това няма никакво престъпление.
Понеже е малко и не стига до полицата, то взима един бастун със закривен край и се опитва да свали с него една чиния.
Щом бутне с бастуна, чинията пада на земята и се счупва. Детето продължава да сваля чиниите една след друга и ги чупи. Като влезе майката в кухнята и види какво е направило детето, тя му дава добър урок, да знае, че е направило престъпление, защото е свалило чиниите без нейно позволение. За да му прости, детето започва да плаче. То разбира, че само плачът е в състояние да смекчи наказанието му.
към беседата >>
„Стой, ще те убият, гръм се чува.“ Той сяда на стол.
В съня си тя чула, че някаква кола се движи по улицата и това събудило отново впечатленията ѝ, които получила през деня, и започнала да вика: „Гръм, искра, светлина! “ Мъжът и чул тия викове и станал да види какво иска жена му. Тя започнала да му вика: „Стой, не мърдай от мястото си, защото гвоздеите на обувките ти ще залепнат на земята“. Той стои на едно място, чака заповеди. – „Хайде, върви сега свободно, но пази се от искрите.“ Той започва да се движи, но тя пак го спира.
„Стой, ще те убият, гръм се чува.“ Той сяда на стол.
– „Не сядай тук! Столът има гвоздеи, които ще се привлекат от електричеството.“ Така тя разкарвала мъжа си цял час, не му давала спокойствие. Най-после, той отворил прозореца и казал на жена си: „Виж, вън е тихо и спокойно. Небето е ясно, няма никакво електричество“. Жената погледнала навън и се успокоила.
към беседата >>
Щом бутне с бастуна, чинията пада на земята и се счупва.
В природата престъпления не съществуват. Който живее съобразно законите на разумната природа, той не върши престъпления. Наруши ли се един от нейните закони, престъплението вече идва. За пример, ако едно 4–5 годишно дете влезе в кухнята, с намерение да вземе една чиния от полицата, в това няма никакво престъпление. Понеже е малко и не стига до полицата, то взима един бастун със закривен край и се опитва да свали с него една чиния.
Щом бутне с бастуна, чинията пада на земята и се счупва.
Детето продължава да сваля чиниите една след друга и ги чупи. Като влезе майката в кухнята и види какво е направило детето, тя му дава добър урок, да знае, че е направило престъпление, защото е свалило чиниите без нейно позволение. За да му прости, детето започва да плаче. То разбира, че само плачът е в състояние да смекчи наказанието му. Същевременно детето започва да мисли.
към беседата >>
– „Не сядай тук!
“ Мъжът и чул тия викове и станал да види какво иска жена му. Тя започнала да му вика: „Стой, не мърдай от мястото си, защото гвоздеите на обувките ти ще залепнат на земята“. Той стои на едно място, чака заповеди. – „Хайде, върви сега свободно, но пази се от искрите.“ Той започва да се движи, но тя пак го спира. „Стой, ще те убият, гръм се чува.“ Той сяда на стол.
– „Не сядай тук!
Столът има гвоздеи, които ще се привлекат от електричеството.“ Така тя разкарвала мъжа си цял час, не му давала спокойствие. Най-после, той отворил прозореца и казал на жена си: „Виж, вън е тихо и спокойно. Небето е ясно, няма никакво електричество“. Жената погледнала навън и се успокоила.
към беседата >>
Детето продължава да сваля чиниите една след друга и ги чупи.
Който живее съобразно законите на разумната природа, той не върши престъпления. Наруши ли се един от нейните закони, престъплението вече идва. За пример, ако едно 4–5 годишно дете влезе в кухнята, с намерение да вземе една чиния от полицата, в това няма никакво престъпление. Понеже е малко и не стига до полицата, то взима един бастун със закривен край и се опитва да свали с него една чиния. Щом бутне с бастуна, чинията пада на земята и се счупва.
Детето продължава да сваля чиниите една след друга и ги чупи.
Като влезе майката в кухнята и види какво е направило детето, тя му дава добър урок, да знае, че е направило престъпление, защото е свалило чиниите без нейно позволение. За да му прости, детето започва да плаче. То разбира, че само плачът е в състояние да смекчи наказанието му. Същевременно детето започва да мисли. То вижда, че е нарушило някакъв закон, някакво правило в дома.
към беседата >>
Столът има гвоздеи, които ще се привлекат от електричеството.“ Така тя разкарвала мъжа си цял час, не му давала спокойствие.
Тя започнала да му вика: „Стой, не мърдай от мястото си, защото гвоздеите на обувките ти ще залепнат на земята“. Той стои на едно място, чака заповеди. – „Хайде, върви сега свободно, но пази се от искрите.“ Той започва да се движи, но тя пак го спира. „Стой, ще те убият, гръм се чува.“ Той сяда на стол. – „Не сядай тук!
Столът има гвоздеи, които ще се привлекат от електричеството.“ Така тя разкарвала мъжа си цял час, не му давала спокойствие.
Най-после, той отворил прозореца и казал на жена си: „Виж, вън е тихо и спокойно. Небето е ясно, няма никакво електричество“. Жената погледнала навън и се успокоила.
към беседата >>
Като влезе майката в кухнята и види какво е направило детето, тя му дава добър урок, да знае, че е направило престъпление, защото е свалило чиниите без нейно позволение.
Наруши ли се един от нейните закони, престъплението вече идва. За пример, ако едно 4–5 годишно дете влезе в кухнята, с намерение да вземе една чиния от полицата, в това няма никакво престъпление. Понеже е малко и не стига до полицата, то взима един бастун със закривен край и се опитва да свали с него една чиния. Щом бутне с бастуна, чинията пада на земята и се счупва. Детето продължава да сваля чиниите една след друга и ги чупи.
Като влезе майката в кухнята и види какво е направило детето, тя му дава добър урок, да знае, че е направило престъпление, защото е свалило чиниите без нейно позволение.
За да му прости, детето започва да плаче. То разбира, че само плачът е в състояние да смекчи наказанието му. Същевременно детето започва да мисли. То вижда, че е нарушило някакъв закон, някакво правило в дома. В този случай майката е капелмайстор, а детето – музикант.
към беседата >>
Най-после, той отворил прозореца и казал на жена си: „Виж, вън е тихо и спокойно.
Той стои на едно място, чака заповеди. – „Хайде, върви сега свободно, но пази се от искрите.“ Той започва да се движи, но тя пак го спира. „Стой, ще те убият, гръм се чува.“ Той сяда на стол. – „Не сядай тук! Столът има гвоздеи, които ще се привлекат от електричеството.“ Така тя разкарвала мъжа си цял час, не му давала спокойствие.
Най-после, той отворил прозореца и казал на жена си: „Виж, вън е тихо и спокойно.
Небето е ясно, няма никакво електричество“. Жената погледнала навън и се успокоила.
към беседата >>
За да му прости, детето започва да плаче.
За пример, ако едно 4–5 годишно дете влезе в кухнята, с намерение да вземе една чиния от полицата, в това няма никакво престъпление. Понеже е малко и не стига до полицата, то взима един бастун със закривен край и се опитва да свали с него една чиния. Щом бутне с бастуна, чинията пада на земята и се счупва. Детето продължава да сваля чиниите една след друга и ги чупи. Като влезе майката в кухнята и види какво е направило детето, тя му дава добър урок, да знае, че е направило престъпление, защото е свалило чиниите без нейно позволение.
За да му прости, детето започва да плаче.
То разбира, че само плачът е в състояние да смекчи наказанието му. Същевременно детето започва да мисли. То вижда, че е нарушило някакъв закон, някакво правило в дома. В този случай майката е капелмайстор, а детето – музикант. Докато майката вдига и слага пръчицата и дава такт, никой няма право да се меси в работата ѝ.
към беседата >>
Небето е ясно, няма никакво електричество“.
– „Хайде, върви сега свободно, но пази се от искрите.“ Той започва да се движи, но тя пак го спира. „Стой, ще те убият, гръм се чува.“ Той сяда на стол. – „Не сядай тук! Столът има гвоздеи, които ще се привлекат от електричеството.“ Така тя разкарвала мъжа си цял час, не му давала спокойствие. Най-после, той отворил прозореца и казал на жена си: „Виж, вън е тихо и спокойно.
Небето е ясно, няма никакво електричество“.
Жената погледнала навън и се успокоила.
към беседата >>
То разбира, че само плачът е в състояние да смекчи наказанието му.
Понеже е малко и не стига до полицата, то взима един бастун със закривен край и се опитва да свали с него една чиния. Щом бутне с бастуна, чинията пада на земята и се счупва. Детето продължава да сваля чиниите една след друга и ги чупи. Като влезе майката в кухнята и види какво е направило детето, тя му дава добър урок, да знае, че е направило престъпление, защото е свалило чиниите без нейно позволение. За да му прости, детето започва да плаче.
То разбира, че само плачът е в състояние да смекчи наказанието му.
Същевременно детето започва да мисли. То вижда, че е нарушило някакъв закон, някакво правило в дома. В този случай майката е капелмайстор, а детето – музикант. Докато майката вдига и слага пръчицата и дава такт, никой няма право да се меси в работата ѝ.
към беседата >>
Жената погледнала навън и се успокоила.
„Стой, ще те убият, гръм се чува.“ Той сяда на стол. – „Не сядай тук! Столът има гвоздеи, които ще се привлекат от електричеството.“ Така тя разкарвала мъжа си цял час, не му давала спокойствие. Най-после, той отворил прозореца и казал на жена си: „Виж, вън е тихо и спокойно. Небето е ясно, няма никакво електричество“.
Жената погледнала навън и се успокоила.
към беседата >>
Същевременно детето започва да мисли.
Щом бутне с бастуна, чинията пада на земята и се счупва. Детето продължава да сваля чиниите една след друга и ги чупи. Като влезе майката в кухнята и види какво е направило детето, тя му дава добър урок, да знае, че е направило престъпление, защото е свалило чиниите без нейно позволение. За да му прости, детето започва да плаче. То разбира, че само плачът е в състояние да смекчи наказанието му.
Същевременно детето започва да мисли.
То вижда, че е нарушило някакъв закон, някакво правило в дома. В този случай майката е капелмайстор, а детето – музикант. Докато майката вдига и слага пръчицата и дава такт, никой няма право да се меси в работата ѝ.
към беседата >>
Следователно, когато се наруши вътрешната хармония в човека, той започва да се страхува и изпада в положението на тази американка, която слушала лекция по електричество.
Следователно, когато се наруши вътрешната хармония в човека, той започва да се страхува и изпада в положението на тази американка, която слушала лекция по електричество.
Съвременните хора са наплашени, вследствие на което най-малката причина може да ги изкара от равновесие. Някой пипне пулса на сърцето си и вижда, че се е намалил. Той започва вече да се страхува. – Няма нищо страшно в намаляване или усилване на пулса. Животът не седи в пулса на сърцето.
към беседата >>
То вижда, че е нарушило някакъв закон, някакво правило в дома.
Детето продължава да сваля чиниите една след друга и ги чупи. Като влезе майката в кухнята и види какво е направило детето, тя му дава добър урок, да знае, че е направило престъпление, защото е свалило чиниите без нейно позволение. За да му прости, детето започва да плаче. То разбира, че само плачът е в състояние да смекчи наказанието му. Същевременно детето започва да мисли.
То вижда, че е нарушило някакъв закон, някакво правило в дома.
В този случай майката е капелмайстор, а детето – музикант. Докато майката вдига и слага пръчицата и дава такт, никой няма право да се меси в работата ѝ.
към беседата >>
Съвременните хора са наплашени, вследствие на което най-малката причина може да ги изкара от равновесие.
Следователно, когато се наруши вътрешната хармония в човека, той започва да се страхува и изпада в положението на тази американка, която слушала лекция по електричество.
Съвременните хора са наплашени, вследствие на което най-малката причина може да ги изкара от равновесие.
Някой пипне пулса на сърцето си и вижда, че се е намалил. Той започва вече да се страхува. – Няма нищо страшно в намаляване или усилване на пулса. Животът не седи в пулса на сърцето. Достатъчно е сърцето един път само да бие, за да има живот в човека.
към беседата >>
В този случай майката е капелмайстор, а детето – музикант.
Като влезе майката в кухнята и види какво е направило детето, тя му дава добър урок, да знае, че е направило престъпление, защото е свалило чиниите без нейно позволение. За да му прости, детето започва да плаче. То разбира, че само плачът е в състояние да смекчи наказанието му. Същевременно детето започва да мисли. То вижда, че е нарушило някакъв закон, някакво правило в дома.
В този случай майката е капелмайстор, а детето – музикант.
Докато майката вдига и слага пръчицата и дава такт, никой няма право да се меси в работата ѝ.
към беседата >>
Някой пипне пулса на сърцето си и вижда, че се е намалил.
Следователно, когато се наруши вътрешната хармония в човека, той започва да се страхува и изпада в положението на тази американка, която слушала лекция по електричество. Съвременните хора са наплашени, вследствие на което най-малката причина може да ги изкара от равновесие.
Някой пипне пулса на сърцето си и вижда, че се е намалил.
Той започва вече да се страхува. – Няма нищо страшно в намаляване или усилване на пулса. Животът не седи в пулса на сърцето. Достатъчно е сърцето един път само да бие, за да има живот в човека. И при това положение той може да се спаси.
към беседата >>
Докато майката вдига и слага пръчицата и дава такт, никой няма право да се меси в работата ѝ.
За да му прости, детето започва да плаче. То разбира, че само плачът е в състояние да смекчи наказанието му. Същевременно детето започва да мисли. То вижда, че е нарушило някакъв закон, някакво правило в дома. В този случай майката е капелмайстор, а детето – музикант.
Докато майката вдига и слага пръчицата и дава такт, никой няма право да се меси в работата ѝ.
към беседата >>
Той започва вече да се страхува.
Следователно, когато се наруши вътрешната хармония в човека, той започва да се страхува и изпада в положението на тази американка, която слушала лекция по електричество. Съвременните хора са наплашени, вследствие на което най-малката причина може да ги изкара от равновесие. Някой пипне пулса на сърцето си и вижда, че се е намалил.
Той започва вече да се страхува.
– Няма нищо страшно в намаляване или усилване на пулса. Животът не седи в пулса на сърцето. Достатъчно е сърцето един път само да бие, за да има живот в човека. И при това положение той може да се спаси.
към беседата >>
Въз основа на същия закон ние казваме: Когато човек, като това дете, нарушава законите на разумната природа, или на Божествения свят, той върши престъпления.
Въз основа на същия закон ние казваме: Когато човек, като това дете, нарушава законите на разумната природа, или на Божествения свят, той върши престъпления.
За всяко престъпление той получава по един добър урок от своята велика майка. Хората наричат този урок наказание, изпитание. Когато тази велика майка – природата, вдига и слага пръчицата си, трябва ли някой отвън да ѝ се противопоставя? – Никой няма право да се меси в нейните работи. Тя е капелмайстор, учи своите музиканти да свирят правилно.
към беседата >>
– Няма нищо страшно в намаляване или усилване на пулса.
Следователно, когато се наруши вътрешната хармония в човека, той започва да се страхува и изпада в положението на тази американка, която слушала лекция по електричество. Съвременните хора са наплашени, вследствие на което най-малката причина може да ги изкара от равновесие. Някой пипне пулса на сърцето си и вижда, че се е намалил. Той започва вече да се страхува.
– Няма нищо страшно в намаляване или усилване на пулса.
Животът не седи в пулса на сърцето. Достатъчно е сърцето един път само да бие, за да има живот в човека. И при това положение той може да се спаси.
към беседата >>
За всяко престъпление той получава по един добър урок от своята велика майка.
Въз основа на същия закон ние казваме: Когато човек, като това дете, нарушава законите на разумната природа, или на Божествения свят, той върши престъпления.
За всяко престъпление той получава по един добър урок от своята велика майка.
Хората наричат този урок наказание, изпитание. Когато тази велика майка – природата, вдига и слага пръчицата си, трябва ли някой отвън да ѝ се противопоставя? – Никой няма право да се меси в нейните работи. Тя е капелмайстор, учи своите музиканти да свирят правилно. Като сгрешат някъде, тя ги изправя.
към беседата >>
Животът не седи в пулса на сърцето.
Следователно, когато се наруши вътрешната хармония в човека, той започва да се страхува и изпада в положението на тази американка, която слушала лекция по електричество. Съвременните хора са наплашени, вследствие на което най-малката причина може да ги изкара от равновесие. Някой пипне пулса на сърцето си и вижда, че се е намалил. Той започва вече да се страхува. – Няма нищо страшно в намаляване или усилване на пулса.
Животът не седи в пулса на сърцето.
Достатъчно е сърцето един път само да бие, за да има живот в човека. И при това положение той може да се спаси.
към беседата >>
Хората наричат този урок наказание, изпитание.
Въз основа на същия закон ние казваме: Когато човек, като това дете, нарушава законите на разумната природа, или на Божествения свят, той върши престъпления. За всяко престъпление той получава по един добър урок от своята велика майка.
Хората наричат този урок наказание, изпитание.
Когато тази велика майка – природата, вдига и слага пръчицата си, трябва ли някой отвън да ѝ се противопоставя? – Никой няма право да се меси в нейните работи. Тя е капелмайстор, учи своите музиканти да свирят правилно. Като сгрешат някъде, тя ги изправя. Плачът на детето е музикално упражнение.
към беседата >>
Достатъчно е сърцето един път само да бие, за да има живот в човека.
Съвременните хора са наплашени, вследствие на което най-малката причина може да ги изкара от равновесие. Някой пипне пулса на сърцето си и вижда, че се е намалил. Той започва вече да се страхува. – Няма нищо страшно в намаляване или усилване на пулса. Животът не седи в пулса на сърцето.
Достатъчно е сърцето един път само да бие, за да има живот в човека.
И при това положение той може да се спаси.
към беседата >>
Когато тази велика майка – природата, вдига и слага пръчицата си, трябва ли някой отвън да ѝ се противопоставя?
Въз основа на същия закон ние казваме: Когато човек, като това дете, нарушава законите на разумната природа, или на Божествения свят, той върши престъпления. За всяко престъпление той получава по един добър урок от своята велика майка. Хората наричат този урок наказание, изпитание.
Когато тази велика майка – природата, вдига и слага пръчицата си, трябва ли някой отвън да ѝ се противопоставя?
– Никой няма право да се меси в нейните работи. Тя е капелмайстор, учи своите музиканти да свирят правилно. Като сгрешат някъде, тя ги изправя. Плачът на детето е музикално упражнение. По отношение на задачите, дадени на човека, той е подобен на дете.
към беседата >>
И при това положение той може да се спаси.
Някой пипне пулса на сърцето си и вижда, че се е намалил. Той започва вече да се страхува. – Няма нищо страшно в намаляване или усилване на пулса. Животът не седи в пулса на сърцето. Достатъчно е сърцето един път само да бие, за да има живот в човека.
И при това положение той може да се спаси.
към беседата >>
– Никой няма право да се меси в нейните работи.
Въз основа на същия закон ние казваме: Когато човек, като това дете, нарушава законите на разумната природа, или на Божествения свят, той върши престъпления. За всяко престъпление той получава по един добър урок от своята велика майка. Хората наричат този урок наказание, изпитание. Когато тази велика майка – природата, вдига и слага пръчицата си, трябва ли някой отвън да ѝ се противопоставя?
– Никой няма право да се меси в нейните работи.
Тя е капелмайстор, учи своите музиканти да свирят правилно. Като сгрешат някъде, тя ги изправя. Плачът на детето е музикално упражнение. По отношение на задачите, дадени на човека, той е подобен на дете. Той знае, че му трябва чиния от полицата на природата.
към беседата >>
Увеличаването и намаляването пулса на сърцето се държи на отливите и приливите, които стават в човека.
Увеличаването и намаляването пулса на сърцето се държи на отливите и приливите, които стават в човека.
Ако пулсът се намали до един удар, пак има възможност за спасяване на човека. Той може да прекара цели три дни с такъв слаб пулс. Ако мисълта на близките на този човек е отрицателна, те могат да го уморят. Държат ли положителна мисъл, пулсът му постепенно ще се ускори, ще започне да бие 2, 3, 4, 5 пъти, докато стигне до 72 удара. Когато близките на болния се молят за него, поддържат положителна мисъл, те ще го спасят.
към беседата >>
Тя е капелмайстор, учи своите музиканти да свирят правилно.
Въз основа на същия закон ние казваме: Когато човек, като това дете, нарушава законите на разумната природа, или на Божествения свят, той върши престъпления. За всяко престъпление той получава по един добър урок от своята велика майка. Хората наричат този урок наказание, изпитание. Когато тази велика майка – природата, вдига и слага пръчицата си, трябва ли някой отвън да ѝ се противопоставя? – Никой няма право да се меси в нейните работи.
Тя е капелмайстор, учи своите музиканти да свирят правилно.
Като сгрешат някъде, тя ги изправя. Плачът на детето е музикално упражнение. По отношение на задачите, дадени на човека, той е подобен на дете. Той знае, че му трябва чиния от полицата на природата. Какво ще стане с нея, първоначално той не мисли и не иска да знае.
към беседата >>
Ако пулсът се намали до един удар, пак има възможност за спасяване на човека.
Увеличаването и намаляването пулса на сърцето се държи на отливите и приливите, които стават в човека.
Ако пулсът се намали до един удар, пак има възможност за спасяване на човека.
Той може да прекара цели три дни с такъв слаб пулс. Ако мисълта на близките на този човек е отрицателна, те могат да го уморят. Държат ли положителна мисъл, пулсът му постепенно ще се ускори, ще започне да бие 2, 3, 4, 5 пъти, докато стигне до 72 удара. Когато близките на болния се молят за него, поддържат положителна мисъл, те ще го спасят. Ето защо, не се страхувайте за сърцето си.
към беседата >>
Като сгрешат някъде, тя ги изправя.
За всяко престъпление той получава по един добър урок от своята велика майка. Хората наричат този урок наказание, изпитание. Когато тази велика майка – природата, вдига и слага пръчицата си, трябва ли някой отвън да ѝ се противопоставя? – Никой няма право да се меси в нейните работи. Тя е капелмайстор, учи своите музиканти да свирят правилно.
Като сгрешат някъде, тя ги изправя.
Плачът на детето е музикално упражнение. По отношение на задачите, дадени на човека, той е подобен на дете. Той знае, че му трябва чиния от полицата на природата. Какво ще стане с нея, първоначално той не мисли и не иска да знае. Обаче, като счупи няколко чинии и като заиграе пръчицата на капелмайстора върху гърба му, той започва да мисли и вижда, че е нарушил нещо във великия порядък на живота.
към беседата >>
Той може да прекара цели три дни с такъв слаб пулс.
Увеличаването и намаляването пулса на сърцето се държи на отливите и приливите, които стават в човека. Ако пулсът се намали до един удар, пак има възможност за спасяване на човека.
Той може да прекара цели три дни с такъв слаб пулс.
Ако мисълта на близките на този човек е отрицателна, те могат да го уморят. Държат ли положителна мисъл, пулсът му постепенно ще се ускори, ще започне да бие 2, 3, 4, 5 пъти, докато стигне до 72 удара. Когато близките на болния се молят за него, поддържат положителна мисъл, те ще го спасят. Ето защо, не се страхувайте за сърцето си. И при единица пулс, пак има надежда за спасяване.
към беседата >>
Плачът на детето е музикално упражнение.
Хората наричат този урок наказание, изпитание. Когато тази велика майка – природата, вдига и слага пръчицата си, трябва ли някой отвън да ѝ се противопоставя? – Никой няма право да се меси в нейните работи. Тя е капелмайстор, учи своите музиканти да свирят правилно. Като сгрешат някъде, тя ги изправя.
Плачът на детето е музикално упражнение.
По отношение на задачите, дадени на човека, той е подобен на дете. Той знае, че му трябва чиния от полицата на природата. Какво ще стане с нея, първоначално той не мисли и не иска да знае. Обаче, като счупи няколко чинии и като заиграе пръчицата на капелмайстора върху гърба му, той започва да мисли и вижда, че е нарушил нещо във великия порядък на живота. Всяко нарушаване на този порядък води след себе си страдания, нещастия.
към беседата >>
Ако мисълта на близките на този човек е отрицателна, те могат да го уморят.
Увеличаването и намаляването пулса на сърцето се държи на отливите и приливите, които стават в човека. Ако пулсът се намали до един удар, пак има възможност за спасяване на човека. Той може да прекара цели три дни с такъв слаб пулс.
Ако мисълта на близките на този човек е отрицателна, те могат да го уморят.
Държат ли положителна мисъл, пулсът му постепенно ще се ускори, ще започне да бие 2, 3, 4, 5 пъти, докато стигне до 72 удара. Когато близките на болния се молят за него, поддържат положителна мисъл, те ще го спасят. Ето защо, не се страхувайте за сърцето си. И при единица пулс, пак има надежда за спасяване.
към беседата >>
По отношение на задачите, дадени на човека, той е подобен на дете.
Когато тази велика майка – природата, вдига и слага пръчицата си, трябва ли някой отвън да ѝ се противопоставя? – Никой няма право да се меси в нейните работи. Тя е капелмайстор, учи своите музиканти да свирят правилно. Като сгрешат някъде, тя ги изправя. Плачът на детето е музикално упражнение.
По отношение на задачите, дадени на човека, той е подобен на дете.
Той знае, че му трябва чиния от полицата на природата. Какво ще стане с нея, първоначално той не мисли и не иска да знае. Обаче, като счупи няколко чинии и като заиграе пръчицата на капелмайстора върху гърба му, той започва да мисли и вижда, че е нарушил нещо във великия порядък на живота. Всяко нарушаване на този порядък води след себе си страдания, нещастия.
към беседата >>
Държат ли положителна мисъл, пулсът му постепенно ще се ускори, ще започне да бие 2, 3, 4, 5 пъти, докато стигне до 72 удара.
Увеличаването и намаляването пулса на сърцето се държи на отливите и приливите, които стават в човека. Ако пулсът се намали до един удар, пак има възможност за спасяване на човека. Той може да прекара цели три дни с такъв слаб пулс. Ако мисълта на близките на този човек е отрицателна, те могат да го уморят.
Държат ли положителна мисъл, пулсът му постепенно ще се ускори, ще започне да бие 2, 3, 4, 5 пъти, докато стигне до 72 удара.
Когато близките на болния се молят за него, поддържат положителна мисъл, те ще го спасят. Ето защо, не се страхувайте за сърцето си. И при единица пулс, пак има надежда за спасяване.
към беседата >>
Той знае, че му трябва чиния от полицата на природата.
– Никой няма право да се меси в нейните работи. Тя е капелмайстор, учи своите музиканти да свирят правилно. Като сгрешат някъде, тя ги изправя. Плачът на детето е музикално упражнение. По отношение на задачите, дадени на човека, той е подобен на дете.
Той знае, че му трябва чиния от полицата на природата.
Какво ще стане с нея, първоначално той не мисли и не иска да знае. Обаче, като счупи няколко чинии и като заиграе пръчицата на капелмайстора върху гърба му, той започва да мисли и вижда, че е нарушил нещо във великия порядък на живота. Всяко нарушаване на този порядък води след себе си страдания, нещастия.
към беседата >>
Когато близките на болния се молят за него, поддържат положителна мисъл, те ще го спасят.
Увеличаването и намаляването пулса на сърцето се държи на отливите и приливите, които стават в човека. Ако пулсът се намали до един удар, пак има възможност за спасяване на човека. Той може да прекара цели три дни с такъв слаб пулс. Ако мисълта на близките на този човек е отрицателна, те могат да го уморят. Държат ли положителна мисъл, пулсът му постепенно ще се ускори, ще започне да бие 2, 3, 4, 5 пъти, докато стигне до 72 удара.
Когато близките на болния се молят за него, поддържат положителна мисъл, те ще го спасят.
Ето защо, не се страхувайте за сърцето си. И при единица пулс, пак има надежда за спасяване.
към беседата >>
Какво ще стане с нея, първоначално той не мисли и не иска да знае.
Тя е капелмайстор, учи своите музиканти да свирят правилно. Като сгрешат някъде, тя ги изправя. Плачът на детето е музикално упражнение. По отношение на задачите, дадени на човека, той е подобен на дете. Той знае, че му трябва чиния от полицата на природата.
Какво ще стане с нея, първоначално той не мисли и не иска да знае.
Обаче, като счупи няколко чинии и като заиграе пръчицата на капелмайстора върху гърба му, той започва да мисли и вижда, че е нарушил нещо във великия порядък на живота. Всяко нарушаване на този порядък води след себе си страдания, нещастия.
към беседата >>
Ето защо, не се страхувайте за сърцето си.
Ако пулсът се намали до един удар, пак има възможност за спасяване на човека. Той може да прекара цели три дни с такъв слаб пулс. Ако мисълта на близките на този човек е отрицателна, те могат да го уморят. Държат ли положителна мисъл, пулсът му постепенно ще се ускори, ще започне да бие 2, 3, 4, 5 пъти, докато стигне до 72 удара. Когато близките на болния се молят за него, поддържат положителна мисъл, те ще го спасят.
Ето защо, не се страхувайте за сърцето си.
И при единица пулс, пак има надежда за спасяване.
към беседата >>
Обаче, като счупи няколко чинии и като заиграе пръчицата на капелмайстора върху гърба му, той започва да мисли и вижда, че е нарушил нещо във великия порядък на живота.
Като сгрешат някъде, тя ги изправя. Плачът на детето е музикално упражнение. По отношение на задачите, дадени на човека, той е подобен на дете. Той знае, че му трябва чиния от полицата на природата. Какво ще стане с нея, първоначално той не мисли и не иска да знае.
Обаче, като счупи няколко чинии и като заиграе пръчицата на капелмайстора върху гърба му, той започва да мисли и вижда, че е нарушил нещо във великия порядък на живота.
Всяко нарушаване на този порядък води след себе си страдания, нещастия.
към беседата >>
И при единица пулс, пак има надежда за спасяване.
Той може да прекара цели три дни с такъв слаб пулс. Ако мисълта на близките на този човек е отрицателна, те могат да го уморят. Държат ли положителна мисъл, пулсът му постепенно ще се ускори, ще започне да бие 2, 3, 4, 5 пъти, докато стигне до 72 удара. Когато близките на болния се молят за него, поддържат положителна мисъл, те ще го спасят. Ето защо, не се страхувайте за сърцето си.
И при единица пулс, пак има надежда за спасяване.
към беседата >>
Всяко нарушаване на този порядък води след себе си страдания, нещастия.
Плачът на детето е музикално упражнение. По отношение на задачите, дадени на човека, той е подобен на дете. Той знае, че му трябва чиния от полицата на природата. Какво ще стане с нея, първоначално той не мисли и не иска да знае. Обаче, като счупи няколко чинии и като заиграе пръчицата на капелмайстора върху гърба му, той започва да мисли и вижда, че е нарушил нещо във великия порядък на живота.
Всяко нарушаване на този порядък води след себе си страдания, нещастия.
към беседата >>
Всичко в природата пулсира, не само сърцето.
Всичко в природата пулсира, не само сърцето.
Този общ пулс може да се увеличи, може и да се намали. Разумният човек разбира законите за увеличаване и намаляване на пулса и не се страхува. Неразумният, обаче не ги разбира и често преживява кризи: физически, сърдечни и умствени. Когато богатството на човека се намали, дойде до единица, той започва да се отчайва. – Не, има възможност този пулс да се увеличи, да стигне до 72.
към беседата >>
Като не разбира причината на страданията, които го сполетяват, човек казва: „Не струва да се живее между хората“.
Като не разбира причината на страданията, които го сполетяват, човек казва: „Не струва да се живее между хората“.
– Това отчасти само е вярно. Ако това заключение е вярно, ще излезе, че без хора може да се живее. – Не, едно е вярно, а именно: мъчно се живее с неразумни хора; добре и леко се живее с разумни хора. Обаче без хора никак не може да се живее. Кое е по-добре: да имаш сърце и да страдаш, или да нямаш сърце и да не страдаш?
към беседата >>
Този общ пулс може да се увеличи, може и да се намали.
Всичко в природата пулсира, не само сърцето.
Този общ пулс може да се увеличи, може и да се намали.
Разумният човек разбира законите за увеличаване и намаляване на пулса и не се страхува. Неразумният, обаче не ги разбира и често преживява кризи: физически, сърдечни и умствени. Когато богатството на човека се намали, дойде до единица, той започва да се отчайва. – Не, има възможност този пулс да се увеличи, да стигне до 72. Когато ученият изгуби паметта си, той се отчайва, пулсът му е дошъл до единица.
към беседата >>
– Това отчасти само е вярно.
Като не разбира причината на страданията, които го сполетяват, човек казва: „Не струва да се живее между хората“.
– Това отчасти само е вярно.
Ако това заключение е вярно, ще излезе, че без хора може да се живее. – Не, едно е вярно, а именно: мъчно се живее с неразумни хора; добре и леко се живее с разумни хора. Обаче без хора никак не може да се живее. Кое е по-добре: да имаш сърце и да страдаш, или да нямаш сърце и да не страдаш? За предпочитане е човек да има сърце и да страда, отколкото да няма сърце.
към беседата >>
Разумният човек разбира законите за увеличаване и намаляване на пулса и не се страхува.
Всичко в природата пулсира, не само сърцето. Този общ пулс може да се увеличи, може и да се намали.
Разумният човек разбира законите за увеличаване и намаляване на пулса и не се страхува.
Неразумният, обаче не ги разбира и често преживява кризи: физически, сърдечни и умствени. Когато богатството на човека се намали, дойде до единица, той започва да се отчайва. – Не, има възможност този пулс да се увеличи, да стигне до 72. Когато ученият изгуби паметта си, той се отчайва, пулсът му е дошъл до единица. Щом държи положителни мисли в себе си, той ще възстанови паметта си и учеността му ще дойде до 72 удари.
към беседата >>
Ако това заключение е вярно, ще излезе, че без хора може да се живее.
Като не разбира причината на страданията, които го сполетяват, човек казва: „Не струва да се живее между хората“. – Това отчасти само е вярно.
Ако това заключение е вярно, ще излезе, че без хора може да се живее.
– Не, едно е вярно, а именно: мъчно се живее с неразумни хора; добре и леко се живее с разумни хора. Обаче без хора никак не може да се живее. Кое е по-добре: да имаш сърце и да страдаш, или да нямаш сърце и да не страдаш? За предпочитане е човек да има сърце и да страда, отколкото да няма сърце. За предпочитане е човек да има ум, макар и да греши понякога, отколкото да няма ум и да не греши.
към беседата >>
Неразумният, обаче не ги разбира и често преживява кризи: физически, сърдечни и умствени.
Всичко в природата пулсира, не само сърцето. Този общ пулс може да се увеличи, може и да се намали. Разумният човек разбира законите за увеличаване и намаляване на пулса и не се страхува.
Неразумният, обаче не ги разбира и често преживява кризи: физически, сърдечни и умствени.
Когато богатството на човека се намали, дойде до единица, той започва да се отчайва. – Не, има възможност този пулс да се увеличи, да стигне до 72. Когато ученият изгуби паметта си, той се отчайва, пулсът му е дошъл до единица. Щом държи положителни мисли в себе си, той ще възстанови паметта си и учеността му ще дойде до 72 удари. Докато сте на земята, вие ще слизате и ще се качвате, ще падате и ще ставате.
към беседата >>
– Не, едно е вярно, а именно: мъчно се живее с неразумни хора; добре и леко се живее с разумни хора.
Като не разбира причината на страданията, които го сполетяват, човек казва: „Не струва да се живее между хората“. – Това отчасти само е вярно. Ако това заключение е вярно, ще излезе, че без хора може да се живее.
– Не, едно е вярно, а именно: мъчно се живее с неразумни хора; добре и леко се живее с разумни хора.
Обаче без хора никак не може да се живее. Кое е по-добре: да имаш сърце и да страдаш, или да нямаш сърце и да не страдаш? За предпочитане е човек да има сърце и да страда, отколкото да няма сърце. За предпочитане е човек да има ум, макар и да греши понякога, отколкото да няма ум и да не греши. Ако отнемат ума, сърцето и волята на човека, той ще бъде абсолютно свободен от греха, но нищо не може да придобие.
към беседата >>
Когато богатството на човека се намали, дойде до единица, той започва да се отчайва.
Всичко в природата пулсира, не само сърцето. Този общ пулс може да се увеличи, може и да се намали. Разумният човек разбира законите за увеличаване и намаляване на пулса и не се страхува. Неразумният, обаче не ги разбира и често преживява кризи: физически, сърдечни и умствени.
Когато богатството на човека се намали, дойде до единица, той започва да се отчайва.
– Не, има възможност този пулс да се увеличи, да стигне до 72. Когато ученият изгуби паметта си, той се отчайва, пулсът му е дошъл до единица. Щом държи положителни мисли в себе си, той ще възстанови паметта си и учеността му ще дойде до 72 удари. Докато сте на земята, вие ще слизате и ще се качвате, ще падате и ще ставате. Това е животът.
към беседата >>
Обаче без хора никак не може да се живее.
Като не разбира причината на страданията, които го сполетяват, човек казва: „Не струва да се живее между хората“. – Това отчасти само е вярно. Ако това заключение е вярно, ще излезе, че без хора може да се живее. – Не, едно е вярно, а именно: мъчно се живее с неразумни хора; добре и леко се живее с разумни хора.
Обаче без хора никак не може да се живее.
Кое е по-добре: да имаш сърце и да страдаш, или да нямаш сърце и да не страдаш? За предпочитане е човек да има сърце и да страда, отколкото да няма сърце. За предпочитане е човек да има ум, макар и да греши понякога, отколкото да няма ум и да не греши. Ако отнемат ума, сърцето и волята на човека, той ще бъде абсолютно свободен от греха, но нищо не може да придобие. Без ум, без сърце и без воля човек нищо не може да постигне.
към беседата >>
– Не, има възможност този пулс да се увеличи, да стигне до 72.
Всичко в природата пулсира, не само сърцето. Този общ пулс може да се увеличи, може и да се намали. Разумният човек разбира законите за увеличаване и намаляване на пулса и не се страхува. Неразумният, обаче не ги разбира и често преживява кризи: физически, сърдечни и умствени. Когато богатството на човека се намали, дойде до единица, той започва да се отчайва.
– Не, има възможност този пулс да се увеличи, да стигне до 72.
Когато ученият изгуби паметта си, той се отчайва, пулсът му е дошъл до единица. Щом държи положителни мисли в себе си, той ще възстанови паметта си и учеността му ще дойде до 72 удари. Докато сте на земята, вие ще слизате и ще се качвате, ще падате и ще ставате. Това е животът. Само Бог е извън тези закони.
към беседата >>
Кое е по-добре: да имаш сърце и да страдаш, или да нямаш сърце и да не страдаш?
Като не разбира причината на страданията, които го сполетяват, човек казва: „Не струва да се живее между хората“. – Това отчасти само е вярно. Ако това заключение е вярно, ще излезе, че без хора може да се живее. – Не, едно е вярно, а именно: мъчно се живее с неразумни хора; добре и леко се живее с разумни хора. Обаче без хора никак не може да се живее.
Кое е по-добре: да имаш сърце и да страдаш, или да нямаш сърце и да не страдаш?
За предпочитане е човек да има сърце и да страда, отколкото да няма сърце. За предпочитане е човек да има ум, макар и да греши понякога, отколкото да няма ум и да не греши. Ако отнемат ума, сърцето и волята на човека, той ще бъде абсолютно свободен от греха, но нищо не може да придобие. Без ум, без сърце и без воля човек нищо не може да постигне. Щом има ум, сърце и воля, той ще греши и ще се изправя, ще пада и ще става, ще върви напред – ще се развива.
към беседата >>
Когато ученият изгуби паметта си, той се отчайва, пулсът му е дошъл до единица.
Този общ пулс може да се увеличи, може и да се намали. Разумният човек разбира законите за увеличаване и намаляване на пулса и не се страхува. Неразумният, обаче не ги разбира и често преживява кризи: физически, сърдечни и умствени. Когато богатството на човека се намали, дойде до единица, той започва да се отчайва. – Не, има възможност този пулс да се увеличи, да стигне до 72.
Когато ученият изгуби паметта си, той се отчайва, пулсът му е дошъл до единица.
Щом държи положителни мисли в себе си, той ще възстанови паметта си и учеността му ще дойде до 72 удари. Докато сте на земята, вие ще слизате и ще се качвате, ще падате и ще ставате. Това е животът. Само Бог е извън тези закони. Всичко, което става с човека, е за негово добро.
към беседата >>
За предпочитане е човек да има сърце и да страда, отколкото да няма сърце.
– Това отчасти само е вярно. Ако това заключение е вярно, ще излезе, че без хора може да се живее. – Не, едно е вярно, а именно: мъчно се живее с неразумни хора; добре и леко се живее с разумни хора. Обаче без хора никак не може да се живее. Кое е по-добре: да имаш сърце и да страдаш, или да нямаш сърце и да не страдаш?
За предпочитане е човек да има сърце и да страда, отколкото да няма сърце.
За предпочитане е човек да има ум, макар и да греши понякога, отколкото да няма ум и да не греши. Ако отнемат ума, сърцето и волята на човека, той ще бъде абсолютно свободен от греха, но нищо не може да придобие. Без ум, без сърце и без воля човек нищо не може да постигне. Щом има ум, сърце и воля, той ще греши и ще се изправя, ще пада и ще става, ще върви напред – ще се развива.
към беседата >>
Щом държи положителни мисли в себе си, той ще възстанови паметта си и учеността му ще дойде до 72 удари.
Разумният човек разбира законите за увеличаване и намаляване на пулса и не се страхува. Неразумният, обаче не ги разбира и често преживява кризи: физически, сърдечни и умствени. Когато богатството на човека се намали, дойде до единица, той започва да се отчайва. – Не, има възможност този пулс да се увеличи, да стигне до 72. Когато ученият изгуби паметта си, той се отчайва, пулсът му е дошъл до единица.
Щом държи положителни мисли в себе си, той ще възстанови паметта си и учеността му ще дойде до 72 удари.
Докато сте на земята, вие ще слизате и ще се качвате, ще падате и ще ставате. Това е животът. Само Бог е извън тези закони. Всичко, което става с човека, е за негово добро. Той трябва да го използва за самовъзпитанието си.
към беседата >>
За предпочитане е човек да има ум, макар и да греши понякога, отколкото да няма ум и да не греши.
Ако това заключение е вярно, ще излезе, че без хора може да се живее. – Не, едно е вярно, а именно: мъчно се живее с неразумни хора; добре и леко се живее с разумни хора. Обаче без хора никак не може да се живее. Кое е по-добре: да имаш сърце и да страдаш, или да нямаш сърце и да не страдаш? За предпочитане е човек да има сърце и да страда, отколкото да няма сърце.
За предпочитане е човек да има ум, макар и да греши понякога, отколкото да няма ум и да не греши.
Ако отнемат ума, сърцето и волята на човека, той ще бъде абсолютно свободен от греха, но нищо не може да придобие. Без ум, без сърце и без воля човек нищо не може да постигне. Щом има ум, сърце и воля, той ще греши и ще се изправя, ще пада и ще става, ще върви напред – ще се развива.
към беседата >>
Докато сте на земята, вие ще слизате и ще се качвате, ще падате и ще ставате.
Неразумният, обаче не ги разбира и често преживява кризи: физически, сърдечни и умствени. Когато богатството на човека се намали, дойде до единица, той започва да се отчайва. – Не, има възможност този пулс да се увеличи, да стигне до 72. Когато ученият изгуби паметта си, той се отчайва, пулсът му е дошъл до единица. Щом държи положителни мисли в себе си, той ще възстанови паметта си и учеността му ще дойде до 72 удари.
Докато сте на земята, вие ще слизате и ще се качвате, ще падате и ще ставате.
Това е животът. Само Бог е извън тези закони. Всичко, което става с човека, е за негово добро. Той трябва да го използва за самовъзпитанието си.
към беседата >>
Ако отнемат ума, сърцето и волята на човека, той ще бъде абсолютно свободен от греха, но нищо не може да придобие.
– Не, едно е вярно, а именно: мъчно се живее с неразумни хора; добре и леко се живее с разумни хора. Обаче без хора никак не може да се живее. Кое е по-добре: да имаш сърце и да страдаш, или да нямаш сърце и да не страдаш? За предпочитане е човек да има сърце и да страда, отколкото да няма сърце. За предпочитане е човек да има ум, макар и да греши понякога, отколкото да няма ум и да не греши.
Ако отнемат ума, сърцето и волята на човека, той ще бъде абсолютно свободен от греха, но нищо не може да придобие.
Без ум, без сърце и без воля човек нищо не може да постигне. Щом има ум, сърце и воля, той ще греши и ще се изправя, ще пада и ще става, ще върви напред – ще се развива.
към беседата >>
Това е животът.
Когато богатството на човека се намали, дойде до единица, той започва да се отчайва. – Не, има възможност този пулс да се увеличи, да стигне до 72. Когато ученият изгуби паметта си, той се отчайва, пулсът му е дошъл до единица. Щом държи положителни мисли в себе си, той ще възстанови паметта си и учеността му ще дойде до 72 удари. Докато сте на земята, вие ще слизате и ще се качвате, ще падате и ще ставате.
Това е животът.
Само Бог е извън тези закони. Всичко, което става с човека, е за негово добро. Той трябва да го използва за самовъзпитанието си.
към беседата >>
Без ум, без сърце и без воля човек нищо не може да постигне.
Обаче без хора никак не може да се живее. Кое е по-добре: да имаш сърце и да страдаш, или да нямаш сърце и да не страдаш? За предпочитане е човек да има сърце и да страда, отколкото да няма сърце. За предпочитане е човек да има ум, макар и да греши понякога, отколкото да няма ум и да не греши. Ако отнемат ума, сърцето и волята на човека, той ще бъде абсолютно свободен от греха, но нищо не може да придобие.
Без ум, без сърце и без воля човек нищо не може да постигне.
Щом има ум, сърце и воля, той ще греши и ще се изправя, ще пада и ще става, ще върви напред – ще се развива.
към беседата >>
Само Бог е извън тези закони.
– Не, има възможност този пулс да се увеличи, да стигне до 72. Когато ученият изгуби паметта си, той се отчайва, пулсът му е дошъл до единица. Щом държи положителни мисли в себе си, той ще възстанови паметта си и учеността му ще дойде до 72 удари. Докато сте на земята, вие ще слизате и ще се качвате, ще падате и ще ставате. Това е животът.
Само Бог е извън тези закони.
Всичко, което става с човека, е за негово добро. Той трябва да го използва за самовъзпитанието си.
към беседата >>
Щом има ум, сърце и воля, той ще греши и ще се изправя, ще пада и ще става, ще върви напред – ще се развива.
Кое е по-добре: да имаш сърце и да страдаш, или да нямаш сърце и да не страдаш? За предпочитане е човек да има сърце и да страда, отколкото да няма сърце. За предпочитане е човек да има ум, макар и да греши понякога, отколкото да няма ум и да не греши. Ако отнемат ума, сърцето и волята на човека, той ще бъде абсолютно свободен от греха, но нищо не може да придобие. Без ум, без сърце и без воля човек нищо не може да постигне.
Щом има ум, сърце и воля, той ще греши и ще се изправя, ще пада и ще става, ще върви напред – ще се развива.
към беседата >>
Всичко, което става с човека, е за негово добро.
Когато ученият изгуби паметта си, той се отчайва, пулсът му е дошъл до единица. Щом държи положителни мисли в себе си, той ще възстанови паметта си и учеността му ще дойде до 72 удари. Докато сте на земята, вие ще слизате и ще се качвате, ще падате и ще ставате. Това е животът. Само Бог е извън тези закони.
Всичко, което става с човека, е за негово добро.
Той трябва да го използва за самовъзпитанието си.
към беседата >>
И тъй, човек се нуждае от свобода.
И тъй, човек се нуждае от свобода.
Той трябва да има свобода да мисли, да чувства и да постъпва според своите разбирания. Докато дойде до положение да хармонизира своите мисли, чувства и постъпки с Божиите мисли, чувства и постъпки, той неизбежно ще греши, ще прави грешки. Обаче, като има свобода да греши, той ще бъде свободен сам да изправя грешката си. За да греши човек, причината не е само в него. Много фактори има в света, които са причина за грешките и престъпленията на хората.
към беседата >>
Той трябва да го използва за самовъзпитанието си.
Щом държи положителни мисли в себе си, той ще възстанови паметта си и учеността му ще дойде до 72 удари. Докато сте на земята, вие ще слизате и ще се качвате, ще падате и ще ставате. Това е животът. Само Бог е извън тези закони. Всичко, което става с човека, е за негово добро.
Той трябва да го използва за самовъзпитанието си.
към беседата >>
Той трябва да има свобода да мисли, да чувства и да постъпва според своите разбирания.
И тъй, човек се нуждае от свобода.
Той трябва да има свобода да мисли, да чувства и да постъпва според своите разбирания.
Докато дойде до положение да хармонизира своите мисли, чувства и постъпки с Божиите мисли, чувства и постъпки, той неизбежно ще греши, ще прави грешки. Обаче, като има свобода да греши, той ще бъде свободен сам да изправя грешката си. За да греши човек, причината не е само в него. Много фактори има в света, които са причина за грешките и престъпленията на хората. За пример, за да счупи детето няколко чинии, вината не е само в него.
към беседата >>
Ето защо, работете съзнателно за самовъзпитанието си.
Ето защо, работете съзнателно за самовъзпитанието си.
По-голямата сестра, или по-големият брат, трябва да носи на гърба си своите малки братчета и сестричета. Малките пък трябва да им се подчиняват и да ги слушат. Голямата сестра ще сипва ядене на братчето си, а то ще я слуша. Ако тя не изпълнява задълженията си към него, както трябва, и то няма да я слуша. Каквито са отношенията между голямата сестра и малкото братче, такива трябва да бъдат и между силния и слабия.
към беседата >>
Докато дойде до положение да хармонизира своите мисли, чувства и постъпки с Божиите мисли, чувства и постъпки, той неизбежно ще греши, ще прави грешки.
И тъй, човек се нуждае от свобода. Той трябва да има свобода да мисли, да чувства и да постъпва според своите разбирания.
Докато дойде до положение да хармонизира своите мисли, чувства и постъпки с Божиите мисли, чувства и постъпки, той неизбежно ще греши, ще прави грешки.
Обаче, като има свобода да греши, той ще бъде свободен сам да изправя грешката си. За да греши човек, причината не е само в него. Много фактори има в света, които са причина за грешките и престъпленията на хората. За пример, за да счупи детето няколко чинии, вината не е само в него. До известна степен и майката е виновна за грешката на детето.
към беседата >>
По-голямата сестра, или по-големият брат, трябва да носи на гърба си своите малки братчета и сестричета.
Ето защо, работете съзнателно за самовъзпитанието си.
По-голямата сестра, или по-големият брат, трябва да носи на гърба си своите малки братчета и сестричета.
Малките пък трябва да им се подчиняват и да ги слушат. Голямата сестра ще сипва ядене на братчето си, а то ще я слуша. Ако тя не изпълнява задълженията си към него, както трябва, и то няма да я слуша. Каквито са отношенията между голямата сестра и малкото братче, такива трябва да бъдат и между силния и слабия. Силният ще заповядва и помага на слабия, а слабият ще слуша и изпълнява заповедите му.
към беседата >>
Обаче, като има свобода да греши, той ще бъде свободен сам да изправя грешката си.
И тъй, човек се нуждае от свобода. Той трябва да има свобода да мисли, да чувства и да постъпва според своите разбирания. Докато дойде до положение да хармонизира своите мисли, чувства и постъпки с Божиите мисли, чувства и постъпки, той неизбежно ще греши, ще прави грешки.
Обаче, като има свобода да греши, той ще бъде свободен сам да изправя грешката си.
За да греши човек, причината не е само в него. Много фактори има в света, които са причина за грешките и престъпленията на хората. За пример, за да счупи детето няколко чинии, вината не е само в него. До известна степен и майката е виновна за грешката на детето. Тя трябва да заключи кухнята, да не влиза детето вътре.
към беседата >>
Малките пък трябва да им се подчиняват и да ги слушат.
Ето защо, работете съзнателно за самовъзпитанието си. По-голямата сестра, или по-големият брат, трябва да носи на гърба си своите малки братчета и сестричета.
Малките пък трябва да им се подчиняват и да ги слушат.
Голямата сестра ще сипва ядене на братчето си, а то ще я слуша. Ако тя не изпълнява задълженията си към него, както трябва, и то няма да я слуша. Каквито са отношенията между голямата сестра и малкото братче, такива трябва да бъдат и между силния и слабия. Силният ще заповядва и помага на слабия, а слабият ще слуша и изпълнява заповедите му.
към беседата >>
За да греши човек, причината не е само в него.
И тъй, човек се нуждае от свобода. Той трябва да има свобода да мисли, да чувства и да постъпва според своите разбирания. Докато дойде до положение да хармонизира своите мисли, чувства и постъпки с Божиите мисли, чувства и постъпки, той неизбежно ще греши, ще прави грешки. Обаче, като има свобода да греши, той ще бъде свободен сам да изправя грешката си.
За да греши човек, причината не е само в него.
Много фактори има в света, които са причина за грешките и престъпленията на хората. За пример, за да счупи детето няколко чинии, вината не е само в него. До известна степен и майката е виновна за грешката на детето. Тя трябва да заключи кухнята, да не влиза детето вътре. – Защо майката е оставила кухнята отключена?
към беседата >>
Голямата сестра ще сипва ядене на братчето си, а то ще я слуша.
Ето защо, работете съзнателно за самовъзпитанието си. По-голямата сестра, или по-големият брат, трябва да носи на гърба си своите малки братчета и сестричета. Малките пък трябва да им се подчиняват и да ги слушат.
Голямата сестра ще сипва ядене на братчето си, а то ще я слуша.
Ако тя не изпълнява задълженията си към него, както трябва, и то няма да я слуша. Каквито са отношенията между голямата сестра и малкото братче, такива трябва да бъдат и между силния и слабия. Силният ще заповядва и помага на слабия, а слабият ще слуша и изпълнява заповедите му.
към беседата >>
Много фактори има в света, които са причина за грешките и престъпленията на хората.
И тъй, човек се нуждае от свобода. Той трябва да има свобода да мисли, да чувства и да постъпва според своите разбирания. Докато дойде до положение да хармонизира своите мисли, чувства и постъпки с Божиите мисли, чувства и постъпки, той неизбежно ще греши, ще прави грешки. Обаче, като има свобода да греши, той ще бъде свободен сам да изправя грешката си. За да греши човек, причината не е само в него.
Много фактори има в света, които са причина за грешките и престъпленията на хората.
За пример, за да счупи детето няколко чинии, вината не е само в него. До известна степен и майката е виновна за грешката на детето. Тя трябва да заключи кухнята, да не влиза детето вътре. – Защо майката е оставила кухнята отключена? – За да може, като огладнее детето, свободно да влезе и да си вземе хляб.
към беседата >>
Ако тя не изпълнява задълженията си към него, както трябва, и то няма да я слуша.
Ето защо, работете съзнателно за самовъзпитанието си. По-голямата сестра, или по-големият брат, трябва да носи на гърба си своите малки братчета и сестричета. Малките пък трябва да им се подчиняват и да ги слушат. Голямата сестра ще сипва ядене на братчето си, а то ще я слуша.
Ако тя не изпълнява задълженията си към него, както трябва, и то няма да я слуша.
Каквито са отношенията между голямата сестра и малкото братче, такива трябва да бъдат и между силния и слабия. Силният ще заповядва и помага на слабия, а слабият ще слуша и изпълнява заповедите му.
към беседата >>
За пример, за да счупи детето няколко чинии, вината не е само в него.
Той трябва да има свобода да мисли, да чувства и да постъпва според своите разбирания. Докато дойде до положение да хармонизира своите мисли, чувства и постъпки с Божиите мисли, чувства и постъпки, той неизбежно ще греши, ще прави грешки. Обаче, като има свобода да греши, той ще бъде свободен сам да изправя грешката си. За да греши човек, причината не е само в него. Много фактори има в света, които са причина за грешките и престъпленията на хората.
За пример, за да счупи детето няколко чинии, вината не е само в него.
До известна степен и майката е виновна за грешката на детето. Тя трябва да заключи кухнята, да не влиза детето вътре. – Защо майката е оставила кухнята отключена? – За да може, като огладнее детето, свободно да влезе и да си вземе хляб. Майката не е предполагала, че детето ще вземе бастун и ще се мъчи да сваля чинии с него.
към беседата >>
Каквито са отношенията между голямата сестра и малкото братче, такива трябва да бъдат и между силния и слабия.
Ето защо, работете съзнателно за самовъзпитанието си. По-голямата сестра, или по-големият брат, трябва да носи на гърба си своите малки братчета и сестричета. Малките пък трябва да им се подчиняват и да ги слушат. Голямата сестра ще сипва ядене на братчето си, а то ще я слуша. Ако тя не изпълнява задълженията си към него, както трябва, и то няма да я слуша.
Каквито са отношенията между голямата сестра и малкото братче, такива трябва да бъдат и между силния и слабия.
Силният ще заповядва и помага на слабия, а слабият ще слуша и изпълнява заповедите му.
към беседата >>
До известна степен и майката е виновна за грешката на детето.
Докато дойде до положение да хармонизира своите мисли, чувства и постъпки с Божиите мисли, чувства и постъпки, той неизбежно ще греши, ще прави грешки. Обаче, като има свобода да греши, той ще бъде свободен сам да изправя грешката си. За да греши човек, причината не е само в него. Много фактори има в света, които са причина за грешките и престъпленията на хората. За пример, за да счупи детето няколко чинии, вината не е само в него.
До известна степен и майката е виновна за грешката на детето.
Тя трябва да заключи кухнята, да не влиза детето вътре. – Защо майката е оставила кухнята отключена? – За да може, като огладнее детето, свободно да влезе и да си вземе хляб. Майката не е предполагала, че детето ще вземе бастун и ще се мъчи да сваля чинии с него. Ако тя беше заключила кухнята, детето щеше да бъде гладно.
към беседата >>
Силният ще заповядва и помага на слабия, а слабият ще слуша и изпълнява заповедите му.
По-голямата сестра, или по-големият брат, трябва да носи на гърба си своите малки братчета и сестричета. Малките пък трябва да им се подчиняват и да ги слушат. Голямата сестра ще сипва ядене на братчето си, а то ще я слуша. Ако тя не изпълнява задълженията си към него, както трябва, и то няма да я слуша. Каквито са отношенията между голямата сестра и малкото братче, такива трябва да бъдат и между силния и слабия.
Силният ще заповядва и помага на слабия, а слабият ще слуша и изпълнява заповедите му.
към беседата >>
Тя трябва да заключи кухнята, да не влиза детето вътре.
Обаче, като има свобода да греши, той ще бъде свободен сам да изправя грешката си. За да греши човек, причината не е само в него. Много фактори има в света, които са причина за грешките и престъпленията на хората. За пример, за да счупи детето няколко чинии, вината не е само в него. До известна степен и майката е виновна за грешката на детето.
Тя трябва да заключи кухнята, да не влиза детето вътре.
– Защо майката е оставила кухнята отключена? – За да може, като огладнее детето, свободно да влезе и да си вземе хляб. Майката не е предполагала, че детето ще вземе бастун и ще се мъчи да сваля чинии с него. Ако тя беше заключила кухнята, детето щеше да бъде гладно. Кое е разумното, което трябваше да се направи в случая: кухнята да бъде затворена, детето да не влиза да чупи чинии и да седи гладно, или кухнята да е отворена, детето да влиза и излиза свободно навън, без да бута чиниите?
към беседата >>
Желая ви, сега, всички да се облечете в нови дрехи, от главата до петите: нова шапка, нов костюм, ново палто, нови обувки.
Желая ви, сега, всички да се облечете в нови дрехи, от главата до петите: нова шапка, нов костюм, ново палто, нови обувки.
Облечете се в новото, външно и вътрешно. Облечете се в новото физически, сърдечно и умствено. Тази е новата философия на живота, към която всеки се стреми.
към беседата >>
– Защо майката е оставила кухнята отключена?
За да греши човек, причината не е само в него. Много фактори има в света, които са причина за грешките и престъпленията на хората. За пример, за да счупи детето няколко чинии, вината не е само в него. До известна степен и майката е виновна за грешката на детето. Тя трябва да заключи кухнята, да не влиза детето вътре.
– Защо майката е оставила кухнята отключена?
– За да може, като огладнее детето, свободно да влезе и да си вземе хляб. Майката не е предполагала, че детето ще вземе бастун и ще се мъчи да сваля чинии с него. Ако тя беше заключила кухнята, детето щеше да бъде гладно. Кое е разумното, което трябваше да се направи в случая: кухнята да бъде затворена, детето да не влиза да чупи чинии и да седи гладно, или кухнята да е отворена, детето да влиза и излиза свободно навън, без да бута чиниите? Най-разумно е детето да бъде така възпитано, че и да намери кухнята отворена, свободно да влиза и да излиза, без да прави пакости.
към беседата >>
Облечете се в новото, външно и вътрешно.
Желая ви, сега, всички да се облечете в нови дрехи, от главата до петите: нова шапка, нов костюм, ново палто, нови обувки.
Облечете се в новото, външно и вътрешно.
Облечете се в новото физически, сърдечно и умствено. Тази е новата философия на живота, към която всеки се стреми.
към беседата >>
– За да може, като огладнее детето, свободно да влезе и да си вземе хляб.
Много фактори има в света, които са причина за грешките и престъпленията на хората. За пример, за да счупи детето няколко чинии, вината не е само в него. До известна степен и майката е виновна за грешката на детето. Тя трябва да заключи кухнята, да не влиза детето вътре. – Защо майката е оставила кухнята отключена?
– За да може, като огладнее детето, свободно да влезе и да си вземе хляб.
Майката не е предполагала, че детето ще вземе бастун и ще се мъчи да сваля чинии с него. Ако тя беше заключила кухнята, детето щеше да бъде гладно. Кое е разумното, което трябваше да се направи в случая: кухнята да бъде затворена, детето да не влиза да чупи чинии и да седи гладно, или кухнята да е отворена, детето да влиза и излиза свободно навън, без да бута чиниите? Най-разумно е детето да бъде така възпитано, че и да намери кухнята отворена, свободно да влиза и да излиза, без да прави пакости.
към беседата >>
Облечете се в новото физически, сърдечно и умствено.
Желая ви, сега, всички да се облечете в нови дрехи, от главата до петите: нова шапка, нов костюм, ново палто, нови обувки. Облечете се в новото, външно и вътрешно.
Облечете се в новото физически, сърдечно и умствено.
Тази е новата философия на живота, към която всеки се стреми.
към беседата >>
Майката не е предполагала, че детето ще вземе бастун и ще се мъчи да сваля чинии с него.
За пример, за да счупи детето няколко чинии, вината не е само в него. До известна степен и майката е виновна за грешката на детето. Тя трябва да заключи кухнята, да не влиза детето вътре. – Защо майката е оставила кухнята отключена? – За да може, като огладнее детето, свободно да влезе и да си вземе хляб.
Майката не е предполагала, че детето ще вземе бастун и ще се мъчи да сваля чинии с него.
Ако тя беше заключила кухнята, детето щеше да бъде гладно. Кое е разумното, което трябваше да се направи в случая: кухнята да бъде затворена, детето да не влиза да чупи чинии и да седи гладно, или кухнята да е отворена, детето да влиза и излиза свободно навън, без да бута чиниите? Най-разумно е детето да бъде така възпитано, че и да намери кухнята отворена, свободно да влиза и да излиза, без да прави пакости.
към беседата >>
Тази е новата философия на живота, към която всеки се стреми.
Желая ви, сега, всички да се облечете в нови дрехи, от главата до петите: нова шапка, нов костюм, ново палто, нови обувки. Облечете се в новото, външно и вътрешно. Облечете се в новото физически, сърдечно и умствено.
Тази е новата философия на живота, към която всеки се стреми.
към беседата >>
Ако тя беше заключила кухнята, детето щеше да бъде гладно.
До известна степен и майката е виновна за грешката на детето. Тя трябва да заключи кухнята, да не влиза детето вътре. – Защо майката е оставила кухнята отключена? – За да може, като огладнее детето, свободно да влезе и да си вземе хляб. Майката не е предполагала, че детето ще вземе бастун и ще се мъчи да сваля чинии с него.
Ако тя беше заключила кухнята, детето щеше да бъде гладно.
Кое е разумното, което трябваше да се направи в случая: кухнята да бъде затворена, детето да не влиза да чупи чинии и да седи гладно, или кухнята да е отворена, детето да влиза и излиза свободно навън, без да бута чиниите? Най-разумно е детето да бъде така възпитано, че и да намери кухнята отворена, свободно да влиза и да излиза, без да прави пакости.
към беседата >>
Кое е разумното, което трябваше да се направи в случая: кухнята да бъде затворена, детето да не влиза да чупи чинии и да седи гладно, или кухнята да е отворена, детето да влиза и излиза свободно навън, без да бута чиниите?
Тя трябва да заключи кухнята, да не влиза детето вътре. – Защо майката е оставила кухнята отключена? – За да може, като огладнее детето, свободно да влезе и да си вземе хляб. Майката не е предполагала, че детето ще вземе бастун и ще се мъчи да сваля чинии с него. Ако тя беше заключила кухнята, детето щеше да бъде гладно.
Кое е разумното, което трябваше да се направи в случая: кухнята да бъде затворена, детето да не влиза да чупи чинии и да седи гладно, или кухнята да е отворена, детето да влиза и излиза свободно навън, без да бута чиниите?
Най-разумно е детето да бъде така възпитано, че и да намери кухнята отворена, свободно да влиза и да излиза, без да прави пакости.
към беседата >>
Най-разумно е детето да бъде така възпитано, че и да намери кухнята отворена, свободно да влиза и да излиза, без да прави пакости.
– Защо майката е оставила кухнята отключена? – За да може, като огладнее детето, свободно да влезе и да си вземе хляб. Майката не е предполагала, че детето ще вземе бастун и ще се мъчи да сваля чинии с него. Ако тя беше заключила кухнята, детето щеше да бъде гладно. Кое е разумното, което трябваше да се направи в случая: кухнята да бъде затворена, детето да не влиза да чупи чинии и да седи гладно, или кухнята да е отворена, детето да влиза и излиза свободно навън, без да бута чиниите?
Най-разумно е детето да бъде така възпитано, че и да намери кухнята отворена, свободно да влиза и да излиза, без да прави пакости.
към беседата >>
Сега, като ученици, вие трябва да се самовъзпитавате.
Сега, като ученици, вие трябва да се самовъзпитавате.
Влезете ли в кухнята на природата, вземете си парче хляб, което тя е сложила наблизо до вас, да не гладувате, но чиниите, които е сложила на високо място, не бутайте. Ако ви трябва една чиния, почакайте малко, докато дойде майка ви и свали тази чиния от полицата. Грешките и престъпленията на хората се дължат на факта, че те искат да реализират своите идеали без позволение на майката и в нейно отсъствие. Също така, когато човек реши да реализира една своя идея в отсъствие на Бога и без Негово позволение, всякога се ражда злото, престъплението в света. – Не може ли човек свободно да мисли, да чувства и да желае?
към беседата >>
Влезете ли в кухнята на природата, вземете си парче хляб, което тя е сложила наблизо до вас, да не гладувате, но чиниите, които е сложила на високо място, не бутайте.
Сега, като ученици, вие трябва да се самовъзпитавате.
Влезете ли в кухнята на природата, вземете си парче хляб, което тя е сложила наблизо до вас, да не гладувате, но чиниите, които е сложила на високо място, не бутайте.
Ако ви трябва една чиния, почакайте малко, докато дойде майка ви и свали тази чиния от полицата. Грешките и престъпленията на хората се дължат на факта, че те искат да реализират своите идеали без позволение на майката и в нейно отсъствие. Също така, когато човек реши да реализира една своя идея в отсъствие на Бога и без Негово позволение, всякога се ражда злото, престъплението в света. – Не може ли човек свободно да мисли, да чувства и да желае? Човек може да бъде свободен, но той трябва да има търпение, да почака малко, докато майка му дойде, и тя да вземе участие в реализиране на неговите мисли и желания.
към беседата >>
Ако ви трябва една чиния, почакайте малко, докато дойде майка ви и свали тази чиния от полицата.
Сега, като ученици, вие трябва да се самовъзпитавате. Влезете ли в кухнята на природата, вземете си парче хляб, което тя е сложила наблизо до вас, да не гладувате, но чиниите, които е сложила на високо място, не бутайте.
Ако ви трябва една чиния, почакайте малко, докато дойде майка ви и свали тази чиния от полицата.
Грешките и престъпленията на хората се дължат на факта, че те искат да реализират своите идеали без позволение на майката и в нейно отсъствие. Също така, когато човек реши да реализира една своя идея в отсъствие на Бога и без Негово позволение, всякога се ражда злото, престъплението в света. – Не може ли човек свободно да мисли, да чувства и да желае? Човек може да бъде свободен, но той трябва да има търпение, да почака малко, докато майка му дойде, и тя да вземе участие в реализиране на неговите мисли и желания. Като влезете в лабораторията на природата, ще видите, че всички прибори, с които тя си служи – чинии, чаши, шишета, са изпочупени.
към беседата >>
Грешките и престъпленията на хората се дължат на факта, че те искат да реализират своите идеали без позволение на майката и в нейно отсъствие.
Сега, като ученици, вие трябва да се самовъзпитавате. Влезете ли в кухнята на природата, вземете си парче хляб, което тя е сложила наблизо до вас, да не гладувате, но чиниите, които е сложила на високо място, не бутайте. Ако ви трябва една чиния, почакайте малко, докато дойде майка ви и свали тази чиния от полицата.
Грешките и престъпленията на хората се дължат на факта, че те искат да реализират своите идеали без позволение на майката и в нейно отсъствие.
Също така, когато човек реши да реализира една своя идея в отсъствие на Бога и без Негово позволение, всякога се ражда злото, престъплението в света. – Не може ли човек свободно да мисли, да чувства и да желае? Човек може да бъде свободен, но той трябва да има търпение, да почака малко, докато майка му дойде, и тя да вземе участие в реализиране на неговите мисли и желания. Като влезете в лабораторията на природата, ще видите, че всички прибори, с които тя си служи – чинии, чаши, шишета, са изпочупени. От хиляди години насам нейните непослушни деца влизат без позволение в лабораторията ѝ и пипат, където им попадне.
към беседата >>
Също така, когато човек реши да реализира една своя идея в отсъствие на Бога и без Негово позволение, всякога се ражда злото, престъплението в света.
Сега, като ученици, вие трябва да се самовъзпитавате. Влезете ли в кухнята на природата, вземете си парче хляб, което тя е сложила наблизо до вас, да не гладувате, но чиниите, които е сложила на високо място, не бутайте. Ако ви трябва една чиния, почакайте малко, докато дойде майка ви и свали тази чиния от полицата. Грешките и престъпленията на хората се дължат на факта, че те искат да реализират своите идеали без позволение на майката и в нейно отсъствие.
Също така, когато човек реши да реализира една своя идея в отсъствие на Бога и без Негово позволение, всякога се ражда злото, престъплението в света.
– Не може ли човек свободно да мисли, да чувства и да желае? Човек може да бъде свободен, но той трябва да има търпение, да почака малко, докато майка му дойде, и тя да вземе участие в реализиране на неговите мисли и желания. Като влезете в лабораторията на природата, ще видите, че всички прибори, с които тя си служи – чинии, чаши, шишета, са изпочупени. От хиляди години насам нейните непослушни деца влизат без позволение в лабораторията ѝ и пипат, където им попадне. Като се вглеждате в живота на съвременния човек, ще видите, че много от неговите мисли, чувства и желания са също така изпочупени и напукани, както приборите на природата, вследствие на което не можете да си служите с тях.
към беседата >>
– Не може ли човек свободно да мисли, да чувства и да желае?
Сега, като ученици, вие трябва да се самовъзпитавате. Влезете ли в кухнята на природата, вземете си парче хляб, което тя е сложила наблизо до вас, да не гладувате, но чиниите, които е сложила на високо място, не бутайте. Ако ви трябва една чиния, почакайте малко, докато дойде майка ви и свали тази чиния от полицата. Грешките и престъпленията на хората се дължат на факта, че те искат да реализират своите идеали без позволение на майката и в нейно отсъствие. Също така, когато човек реши да реализира една своя идея в отсъствие на Бога и без Негово позволение, всякога се ражда злото, престъплението в света.
– Не може ли човек свободно да мисли, да чувства и да желае?
Човек може да бъде свободен, но той трябва да има търпение, да почака малко, докато майка му дойде, и тя да вземе участие в реализиране на неговите мисли и желания. Като влезете в лабораторията на природата, ще видите, че всички прибори, с които тя си служи – чинии, чаши, шишета, са изпочупени. От хиляди години насам нейните непослушни деца влизат без позволение в лабораторията ѝ и пипат, където им попадне. Като се вглеждате в живота на съвременния човек, ще видите, че много от неговите мисли, чувства и желания са също така изпочупени и напукани, както приборите на природата, вследствие на което не можете да си служите с тях. За пример, думата „любов“, с която съвременния човек иска да изрази нещо велико, представлява една счупена чиния.
към беседата >>
Човек може да бъде свободен, но той трябва да има търпение, да почака малко, докато майка му дойде, и тя да вземе участие в реализиране на неговите мисли и желания.
Влезете ли в кухнята на природата, вземете си парче хляб, което тя е сложила наблизо до вас, да не гладувате, но чиниите, които е сложила на високо място, не бутайте. Ако ви трябва една чиния, почакайте малко, докато дойде майка ви и свали тази чиния от полицата. Грешките и престъпленията на хората се дължат на факта, че те искат да реализират своите идеали без позволение на майката и в нейно отсъствие. Също така, когато човек реши да реализира една своя идея в отсъствие на Бога и без Негово позволение, всякога се ражда злото, престъплението в света. – Не може ли човек свободно да мисли, да чувства и да желае?
Човек може да бъде свободен, но той трябва да има търпение, да почака малко, докато майка му дойде, и тя да вземе участие в реализиране на неговите мисли и желания.
Като влезете в лабораторията на природата, ще видите, че всички прибори, с които тя си служи – чинии, чаши, шишета, са изпочупени. От хиляди години насам нейните непослушни деца влизат без позволение в лабораторията ѝ и пипат, където им попадне. Като се вглеждате в живота на съвременния човек, ще видите, че много от неговите мисли, чувства и желания са също така изпочупени и напукани, както приборите на природата, вследствие на което не можете да си служите с тях. За пример, думата „любов“, с която съвременния човек иска да изрази нещо велико, представлява една счупена чиния. Каквото съдържание и да налеете в тази чиния, то изтича навън, не се задържа.
към беседата >>
Като влезете в лабораторията на природата, ще видите, че всички прибори, с които тя си служи – чинии, чаши, шишета, са изпочупени.
Ако ви трябва една чиния, почакайте малко, докато дойде майка ви и свали тази чиния от полицата. Грешките и престъпленията на хората се дължат на факта, че те искат да реализират своите идеали без позволение на майката и в нейно отсъствие. Също така, когато човек реши да реализира една своя идея в отсъствие на Бога и без Негово позволение, всякога се ражда злото, престъплението в света. – Не може ли човек свободно да мисли, да чувства и да желае? Човек може да бъде свободен, но той трябва да има търпение, да почака малко, докато майка му дойде, и тя да вземе участие в реализиране на неговите мисли и желания.
Като влезете в лабораторията на природата, ще видите, че всички прибори, с които тя си служи – чинии, чаши, шишета, са изпочупени.
От хиляди години насам нейните непослушни деца влизат без позволение в лабораторията ѝ и пипат, където им попадне. Като се вглеждате в живота на съвременния човек, ще видите, че много от неговите мисли, чувства и желания са също така изпочупени и напукани, както приборите на природата, вследствие на което не можете да си служите с тях. За пример, думата „любов“, с която съвременния човек иска да изрази нещо велико, представлява една счупена чиния. Каквото съдържание и да налеете в тази чиния, то изтича навън, не се задържа.
към беседата >>
От хиляди години насам нейните непослушни деца влизат без позволение в лабораторията ѝ и пипат, където им попадне.
Грешките и престъпленията на хората се дължат на факта, че те искат да реализират своите идеали без позволение на майката и в нейно отсъствие. Също така, когато човек реши да реализира една своя идея в отсъствие на Бога и без Негово позволение, всякога се ражда злото, престъплението в света. – Не може ли човек свободно да мисли, да чувства и да желае? Човек може да бъде свободен, но той трябва да има търпение, да почака малко, докато майка му дойде, и тя да вземе участие в реализиране на неговите мисли и желания. Като влезете в лабораторията на природата, ще видите, че всички прибори, с които тя си служи – чинии, чаши, шишета, са изпочупени.
От хиляди години насам нейните непослушни деца влизат без позволение в лабораторията ѝ и пипат, където им попадне.
Като се вглеждате в живота на съвременния човек, ще видите, че много от неговите мисли, чувства и желания са също така изпочупени и напукани, както приборите на природата, вследствие на което не можете да си служите с тях. За пример, думата „любов“, с която съвременния човек иска да изрази нещо велико, представлява една счупена чиния. Каквото съдържание и да налеете в тази чиния, то изтича навън, не се задържа.
към беседата >>
Като се вглеждате в живота на съвременния човек, ще видите, че много от неговите мисли, чувства и желания са също така изпочупени и напукани, както приборите на природата, вследствие на което не можете да си служите с тях.
Също така, когато човек реши да реализира една своя идея в отсъствие на Бога и без Негово позволение, всякога се ражда злото, престъплението в света. – Не може ли човек свободно да мисли, да чувства и да желае? Човек може да бъде свободен, но той трябва да има търпение, да почака малко, докато майка му дойде, и тя да вземе участие в реализиране на неговите мисли и желания. Като влезете в лабораторията на природата, ще видите, че всички прибори, с които тя си служи – чинии, чаши, шишета, са изпочупени. От хиляди години насам нейните непослушни деца влизат без позволение в лабораторията ѝ и пипат, където им попадне.
Като се вглеждате в живота на съвременния човек, ще видите, че много от неговите мисли, чувства и желания са също така изпочупени и напукани, както приборите на природата, вследствие на което не можете да си служите с тях.
За пример, думата „любов“, с която съвременния човек иска да изрази нещо велико, представлява една счупена чиния. Каквото съдържание и да налеете в тази чиния, то изтича навън, не се задържа.
към беседата >>
За пример, думата „любов“, с която съвременния човек иска да изрази нещо велико, представлява една счупена чиния.
– Не може ли човек свободно да мисли, да чувства и да желае? Човек може да бъде свободен, но той трябва да има търпение, да почака малко, докато майка му дойде, и тя да вземе участие в реализиране на неговите мисли и желания. Като влезете в лабораторията на природата, ще видите, че всички прибори, с които тя си служи – чинии, чаши, шишета, са изпочупени. От хиляди години насам нейните непослушни деца влизат без позволение в лабораторията ѝ и пипат, където им попадне. Като се вглеждате в живота на съвременния човек, ще видите, че много от неговите мисли, чувства и желания са също така изпочупени и напукани, както приборите на природата, вследствие на което не можете да си служите с тях.
За пример, думата „любов“, с която съвременния човек иска да изрази нещо велико, представлява една счупена чиния.
Каквото съдържание и да налеете в тази чиния, то изтича навън, не се задържа.
към беседата >>
Каквото съдържание и да налеете в тази чиния, то изтича навън, не се задържа.
Човек може да бъде свободен, но той трябва да има търпение, да почака малко, докато майка му дойде, и тя да вземе участие в реализиране на неговите мисли и желания. Като влезете в лабораторията на природата, ще видите, че всички прибори, с които тя си служи – чинии, чаши, шишета, са изпочупени. От хиляди години насам нейните непослушни деца влизат без позволение в лабораторията ѝ и пипат, където им попадне. Като се вглеждате в живота на съвременния човек, ще видите, че много от неговите мисли, чувства и желания са също така изпочупени и напукани, както приборите на природата, вследствие на което не можете да си служите с тях. За пример, думата „любов“, с която съвременния човек иска да изрази нещо велико, представлява една счупена чиния.
Каквото съдържание и да налеете в тази чиния, то изтича навън, не се задържа.
към беседата >>
Думите „трябва да се живее идейно“, представляват друга счупена чиния, която нищо не задържа в себе си.
Думите „трябва да се живее идейно“, представляват друга счупена чиния, която нищо не задържа в себе си.
„Логично трябва да се говори“ – това е трета счупена чиния. – Защо? – Защото хората говорят едно, вършат друго. Те говорят логично, а не живеят според своята логика. Каква логика ще приложиш, като те срещне мечка?
към беседата >>
„Логично трябва да се говори“ – това е трета счупена чиния.
Думите „трябва да се живее идейно“, представляват друга счупена чиния, която нищо не задържа в себе си.
„Логично трябва да се говори“ – това е трета счупена чиния.
– Защо? – Защото хората говорят едно, вършат друго. Те говорят логично, а не живеят според своята логика. Каква логика ще приложиш, като те срещне мечка? – Ще бягаш без никаква логика – нищо повече.
към беседата >>
– Защо?
Думите „трябва да се живее идейно“, представляват друга счупена чиния, която нищо не задържа в себе си. „Логично трябва да се говори“ – това е трета счупена чиния.
– Защо?
– Защото хората говорят едно, вършат друго. Те говорят логично, а не живеят според своята логика. Каква логика ще приложиш, като те срещне мечка? – Ще бягаш без никаква логика – нищо повече. Като мине опасността, тогава ще прилагаш логиката си.
към беседата >>
– Защото хората говорят едно, вършат друго.
Думите „трябва да се живее идейно“, представляват друга счупена чиния, която нищо не задържа в себе си. „Логично трябва да се говори“ – това е трета счупена чиния. – Защо?
– Защото хората говорят едно, вършат друго.
Те говорят логично, а не живеят според своята логика. Каква логика ще приложиш, като те срещне мечка? – Ще бягаш без никаква логика – нищо повече. Като мине опасността, тогава ще прилагаш логиката си. Истинската логика е в самия човек.
към беседата >>
Те говорят логично, а не живеят според своята логика.
Думите „трябва да се живее идейно“, представляват друга счупена чиния, която нищо не задържа в себе си. „Логично трябва да се говори“ – това е трета счупена чиния. – Защо? – Защото хората говорят едно, вършат друго.
Те говорят логично, а не живеят според своята логика.
Каква логика ще приложиш, като те срещне мечка? – Ще бягаш без никаква логика – нищо повече. Като мине опасността, тогава ще прилагаш логиката си. Истинската логика е в самия човек. Тя му дава възможност още в първия момент да съобрази как най-правилно да постъпи.
към беседата >>
Каква логика ще приложиш, като те срещне мечка?
Думите „трябва да се живее идейно“, представляват друга счупена чиния, която нищо не задържа в себе си. „Логично трябва да се говори“ – това е трета счупена чиния. – Защо? – Защото хората говорят едно, вършат друго. Те говорят логично, а не живеят според своята логика.
Каква логика ще приложиш, като те срещне мечка?
– Ще бягаш без никаква логика – нищо повече. Като мине опасността, тогава ще прилагаш логиката си. Истинската логика е в самия човек. Тя му дава възможност още в първия момент да съобрази как най-правилно да постъпи. Стремете се към към онази наука, според която да знаете точно времето и начина, по който да правите нещата.
към беседата >>
– Ще бягаш без никаква логика – нищо повече.
„Логично трябва да се говори“ – това е трета счупена чиния. – Защо? – Защото хората говорят едно, вършат друго. Те говорят логично, а не живеят според своята логика. Каква логика ще приложиш, като те срещне мечка?
– Ще бягаш без никаква логика – нищо повече.
Като мине опасността, тогава ще прилагаш логиката си. Истинската логика е в самия човек. Тя му дава възможност още в първия момент да съобрази как най-правилно да постъпи. Стремете се към към онази наука, според която да знаете точно времето и начина, по който да правите нещата. Духовният свят, в който искате да влезете, се отличава с ред и порядък.
към беседата >>
Като мине опасността, тогава ще прилагаш логиката си.
– Защо? – Защото хората говорят едно, вършат друго. Те говорят логично, а не живеят според своята логика. Каква логика ще приложиш, като те срещне мечка? – Ще бягаш без никаква логика – нищо повече.
Като мине опасността, тогава ще прилагаш логиката си.
Истинската логика е в самия човек. Тя му дава възможност още в първия момент да съобрази как най-правилно да постъпи. Стремете се към към онази наука, според която да знаете точно времето и начина, по който да правите нещата. Духовният свят, в който искате да влезете, се отличава с ред и порядък. Той е свят на свобода.
към беседата >>
Истинската логика е в самия човек.
– Защото хората говорят едно, вършат друго. Те говорят логично, а не живеят според своята логика. Каква логика ще приложиш, като те срещне мечка? – Ще бягаш без никаква логика – нищо повече. Като мине опасността, тогава ще прилагаш логиката си.
Истинската логика е в самия човек.
Тя му дава възможност още в първия момент да съобрази как най-правилно да постъпи. Стремете се към към онази наука, според която да знаете точно времето и начина, по който да правите нещата. Духовният свят, в който искате да влезете, се отличава с ред и порядък. Той е свят на свобода. Там вие сте свободни да правите, каквото искате, но същевременно ще носите последствията на най-малкото нарушаване на законите.
към беседата >>
Тя му дава възможност още в първия момент да съобрази как най-правилно да постъпи.
Те говорят логично, а не живеят според своята логика. Каква логика ще приложиш, като те срещне мечка? – Ще бягаш без никаква логика – нищо повече. Като мине опасността, тогава ще прилагаш логиката си. Истинската логика е в самия човек.
Тя му дава възможност още в първия момент да съобрази как най-правилно да постъпи.
Стремете се към към онази наука, според която да знаете точно времето и начина, по който да правите нещата. Духовният свят, в който искате да влезете, се отличава с ред и порядък. Той е свят на свобода. Там вие сте свободни да правите, каквото искате, но същевременно ще носите последствията на най-малкото нарушаване на законите. За престъпленията, които правите там, никой нищо няма да ви каже, но щом се обърнете, ще видите, че вратата за този свят е затворена вече и вие се намирате вън от неговата градина.
към беседата >>
Стремете се към към онази наука, според която да знаете точно времето и начина, по който да правите нещата.
Каква логика ще приложиш, като те срещне мечка? – Ще бягаш без никаква логика – нищо повече. Като мине опасността, тогава ще прилагаш логиката си. Истинската логика е в самия човек. Тя му дава възможност още в първия момент да съобрази как най-правилно да постъпи.
Стремете се към към онази наука, според която да знаете точно времето и начина, по който да правите нещата.
Духовният свят, в който искате да влезете, се отличава с ред и порядък. Той е свят на свобода. Там вие сте свободни да правите, каквото искате, но същевременно ще носите последствията на най-малкото нарушаване на законите. За престъпленията, които правите там, никой нищо няма да ви каже, но щом се обърнете, ще видите, че вратата за този свят е затворена вече и вие се намирате вън от неговата градина. Ето, от 8,000 години насам вратата на райската градина е затворена за хората.
към беседата >>
Духовният свят, в който искате да влезете, се отличава с ред и порядък.
– Ще бягаш без никаква логика – нищо повече. Като мине опасността, тогава ще прилагаш логиката си. Истинската логика е в самия човек. Тя му дава възможност още в първия момент да съобрази как най-правилно да постъпи. Стремете се към към онази наука, според която да знаете точно времето и начина, по който да правите нещата.
Духовният свят, в който искате да влезете, се отличава с ред и порядък.
Той е свят на свобода. Там вие сте свободни да правите, каквото искате, но същевременно ще носите последствията на най-малкото нарушаване на законите. За престъпленията, които правите там, никой нищо няма да ви каже, но щом се обърнете, ще видите, че вратата за този свят е затворена вече и вие се намирате вън от неговата градина. Ето, от 8,000 години насам вратата на райската градина е затворена за хората. Ева първа се осмели да откъсне без позволение един плод от „дървото на доброто и на злото“, но и до днес още не може да се върне в райската градина.
към беседата >>
Той е свят на свобода.
Като мине опасността, тогава ще прилагаш логиката си. Истинската логика е в самия човек. Тя му дава възможност още в първия момент да съобрази как най-правилно да постъпи. Стремете се към към онази наука, според която да знаете точно времето и начина, по който да правите нещата. Духовният свят, в който искате да влезете, се отличава с ред и порядък.
Той е свят на свобода.
Там вие сте свободни да правите, каквото искате, но същевременно ще носите последствията на най-малкото нарушаване на законите. За престъпленията, които правите там, никой нищо няма да ви каже, но щом се обърнете, ще видите, че вратата за този свят е затворена вече и вие се намирате вън от неговата градина. Ето, от 8,000 години насам вратата на райската градина е затворена за хората. Ева първа се осмели да откъсне без позволение един плод от „дървото на доброто и на злото“, но и до днес още не може да се върне в райската градина. Всички мъже и жени стоят вън от райската градина, чакат да се отвори по някакъв начин, да влязат вътре.
към беседата >>
Там вие сте свободни да правите, каквото искате, но същевременно ще носите последствията на най-малкото нарушаване на законите.
Истинската логика е в самия човек. Тя му дава възможност още в първия момент да съобрази как най-правилно да постъпи. Стремете се към към онази наука, според която да знаете точно времето и начина, по който да правите нещата. Духовният свят, в който искате да влезете, се отличава с ред и порядък. Той е свят на свобода.
Там вие сте свободни да правите, каквото искате, но същевременно ще носите последствията на най-малкото нарушаване на законите.
За престъпленията, които правите там, никой нищо няма да ви каже, но щом се обърнете, ще видите, че вратата за този свят е затворена вече и вие се намирате вън от неговата градина. Ето, от 8,000 години насам вратата на райската градина е затворена за хората. Ева първа се осмели да откъсне без позволение един плод от „дървото на доброто и на злото“, но и до днес още не може да се върне в райската градина. Всички мъже и жени стоят вън от райската градина, чакат да се отвори по някакъв начин, да влязат вътре. Никакви молитви, никакви плачове не могат да им помогнат да влязат в рая.
към беседата >>
За престъпленията, които правите там, никой нищо няма да ви каже, но щом се обърнете, ще видите, че вратата за този свят е затворена вече и вие се намирате вън от неговата градина.
Тя му дава възможност още в първия момент да съобрази как най-правилно да постъпи. Стремете се към към онази наука, според която да знаете точно времето и начина, по който да правите нещата. Духовният свят, в който искате да влезете, се отличава с ред и порядък. Той е свят на свобода. Там вие сте свободни да правите, каквото искате, но същевременно ще носите последствията на най-малкото нарушаване на законите.
За престъпленията, които правите там, никой нищо няма да ви каже, но щом се обърнете, ще видите, че вратата за този свят е затворена вече и вие се намирате вън от неговата градина.
Ето, от 8,000 години насам вратата на райската градина е затворена за хората. Ева първа се осмели да откъсне без позволение един плод от „дървото на доброто и на злото“, но и до днес още не може да се върне в райската градина. Всички мъже и жени стоят вън от райската градина, чакат да се отвори по някакъв начин, да влязат вътре. Никакви молитви, никакви плачове не могат да им помогнат да влязат в рая. – Защо?
към беседата >>
Ето, от 8,000 години насам вратата на райската градина е затворена за хората.
Стремете се към към онази наука, според която да знаете точно времето и начина, по който да правите нещата. Духовният свят, в който искате да влезете, се отличава с ред и порядък. Той е свят на свобода. Там вие сте свободни да правите, каквото искате, но същевременно ще носите последствията на най-малкото нарушаване на законите. За престъпленията, които правите там, никой нищо няма да ви каже, но щом се обърнете, ще видите, че вратата за този свят е затворена вече и вие се намирате вън от неговата градина.
Ето, от 8,000 години насам вратата на райската градина е затворена за хората.
Ева първа се осмели да откъсне без позволение един плод от „дървото на доброто и на злото“, но и до днес още не може да се върне в райската градина. Всички мъже и жени стоят вън от райската градина, чакат да се отвори по някакъв начин, да влязат вътре. Никакви молитви, никакви плачове не могат да им помогнат да влязат в рая. – Защо? – Защото не е позволено да се ядат плодовете на дървото за познаване на доброто и злото.
към беседата >>
Ева първа се осмели да откъсне без позволение един плод от „дървото на доброто и на злото“, но и до днес още не може да се върне в райската градина.
Духовният свят, в който искате да влезете, се отличава с ред и порядък. Той е свят на свобода. Там вие сте свободни да правите, каквото искате, но същевременно ще носите последствията на най-малкото нарушаване на законите. За престъпленията, които правите там, никой нищо няма да ви каже, но щом се обърнете, ще видите, че вратата за този свят е затворена вече и вие се намирате вън от неговата градина. Ето, от 8,000 години насам вратата на райската градина е затворена за хората.
Ева първа се осмели да откъсне без позволение един плод от „дървото на доброто и на злото“, но и до днес още не може да се върне в райската градина.
Всички мъже и жени стоят вън от райската градина, чакат да се отвори по някакъв начин, да влязат вътре. Никакви молитви, никакви плачове не могат да им помогнат да влязат в рая. – Защо? – Защото не е позволено да се ядат плодовете на дървото за познаване на доброто и злото. Хората и днес още не са се възпитали, не са се дисциплинирали да се подчиняват на Божиите заповеди.
към беседата >>
Всички мъже и жени стоят вън от райската градина, чакат да се отвори по някакъв начин, да влязат вътре.
Той е свят на свобода. Там вие сте свободни да правите, каквото искате, но същевременно ще носите последствията на най-малкото нарушаване на законите. За престъпленията, които правите там, никой нищо няма да ви каже, но щом се обърнете, ще видите, че вратата за този свят е затворена вече и вие се намирате вън от неговата градина. Ето, от 8,000 години насам вратата на райската градина е затворена за хората. Ева първа се осмели да откъсне без позволение един плод от „дървото на доброто и на злото“, но и до днес още не може да се върне в райската градина.
Всички мъже и жени стоят вън от райската градина, чакат да се отвори по някакъв начин, да влязат вътре.
Никакви молитви, никакви плачове не могат да им помогнат да влязат в рая. – Защо? – Защото не е позволено да се ядат плодовете на дървото за познаване на доброто и злото. Хората и днес още не са се възпитали, не са се дисциплинирали да се подчиняват на Божиите заповеди. Ако днес ги пуснат в рая, те ще направят същата грешка, каквато Адам и Ева направиха.
към беседата >>
Никакви молитви, никакви плачове не могат да им помогнат да влязат в рая.
Там вие сте свободни да правите, каквото искате, но същевременно ще носите последствията на най-малкото нарушаване на законите. За престъпленията, които правите там, никой нищо няма да ви каже, но щом се обърнете, ще видите, че вратата за този свят е затворена вече и вие се намирате вън от неговата градина. Ето, от 8,000 години насам вратата на райската градина е затворена за хората. Ева първа се осмели да откъсне без позволение един плод от „дървото на доброто и на злото“, но и до днес още не може да се върне в райската градина. Всички мъже и жени стоят вън от райската градина, чакат да се отвори по някакъв начин, да влязат вътре.
Никакви молитви, никакви плачове не могат да им помогнат да влязат в рая.
– Защо? – Защото не е позволено да се ядат плодовете на дървото за познаване на доброто и злото. Хората и днес още не са се възпитали, не са се дисциплинирали да се подчиняват на Божиите заповеди. Ако днес ги пуснат в рая, те ще направят същата грешка, каквато Адам и Ева направиха.
към беседата >>
– Защо?
За престъпленията, които правите там, никой нищо няма да ви каже, но щом се обърнете, ще видите, че вратата за този свят е затворена вече и вие се намирате вън от неговата градина. Ето, от 8,000 години насам вратата на райската градина е затворена за хората. Ева първа се осмели да откъсне без позволение един плод от „дървото на доброто и на злото“, но и до днес още не може да се върне в райската градина. Всички мъже и жени стоят вън от райската градина, чакат да се отвори по някакъв начин, да влязат вътре. Никакви молитви, никакви плачове не могат да им помогнат да влязат в рая.
– Защо?
– Защото не е позволено да се ядат плодовете на дървото за познаване на доброто и злото. Хората и днес още не са се възпитали, не са се дисциплинирали да се подчиняват на Божиите заповеди. Ако днес ги пуснат в рая, те ще направят същата грешка, каквато Адам и Ева направиха.
към беседата >>
– Защото не е позволено да се ядат плодовете на дървото за познаване на доброто и злото.
Ето, от 8,000 години насам вратата на райската градина е затворена за хората. Ева първа се осмели да откъсне без позволение един плод от „дървото на доброто и на злото“, но и до днес още не може да се върне в райската градина. Всички мъже и жени стоят вън от райската градина, чакат да се отвори по някакъв начин, да влязат вътре. Никакви молитви, никакви плачове не могат да им помогнат да влязат в рая. – Защо?
– Защото не е позволено да се ядат плодовете на дървото за познаване на доброто и злото.
Хората и днес още не са се възпитали, не са се дисциплинирали да се подчиняват на Божиите заповеди. Ако днес ги пуснат в рая, те ще направят същата грешка, каквато Адам и Ева направиха.
към беседата >>
Хората и днес още не са се възпитали, не са се дисциплинирали да се подчиняват на Божиите заповеди.
Ева първа се осмели да откъсне без позволение един плод от „дървото на доброто и на злото“, но и до днес още не може да се върне в райската градина. Всички мъже и жени стоят вън от райската градина, чакат да се отвори по някакъв начин, да влязат вътре. Никакви молитви, никакви плачове не могат да им помогнат да влязат в рая. – Защо? – Защото не е позволено да се ядат плодовете на дървото за познаване на доброто и злото.
Хората и днес още не са се възпитали, не са се дисциплинирали да се подчиняват на Божиите заповеди.
Ако днес ги пуснат в рая, те ще направят същата грешка, каквато Адам и Ева направиха.
към беседата >>
Ако днес ги пуснат в рая, те ще направят същата грешка, каквато Адам и Ева направиха.
Всички мъже и жени стоят вън от райската градина, чакат да се отвори по някакъв начин, да влязат вътре. Никакви молитви, никакви плачове не могат да им помогнат да влязат в рая. – Защо? – Защото не е позволено да се ядат плодовете на дървото за познаване на доброто и злото. Хората и днес още не са се възпитали, не са се дисциплинирали да се подчиняват на Божиите заповеди.
Ако днес ги пуснат в рая, те ще направят същата грешка, каквато Адам и Ева направиха.
към беседата >>
Съвременните хора се нуждаят от вътрешно възпитание, от вътрешна дисциплина, да могат разумно да се ползват от свободата, която им е дадена.
Съвременните хора се нуждаят от вътрешно възпитание, от вътрешна дисциплина, да могат разумно да се ползват от свободата, която им е дадена.
Щом придобие тази дисциплина и възпитание, човек е готов вече да изпълнява всяка заповед, която Бог му дава. Няма ли нужната дисциплина и възпитание в себе си, при всеки неустой и при всяко неизпълнение на дадената заповед, той започва да се извинява. Както и да се извинява, нищо не е в състояние да го оправдае. Човек е пътник, екскурзиант и ако иска навреме да стигне на определеното място, той трябва точно да изпълнява заповедите на ръководителите. Десетина души тръгват на екскурзия.
към беседата >>
Щом придобие тази дисциплина и възпитание, човек е готов вече да изпълнява всяка заповед, която Бог му дава.
Съвременните хора се нуждаят от вътрешно възпитание, от вътрешна дисциплина, да могат разумно да се ползват от свободата, която им е дадена.
Щом придобие тази дисциплина и възпитание, човек е готов вече да изпълнява всяка заповед, която Бог му дава.
Няма ли нужната дисциплина и възпитание в себе си, при всеки неустой и при всяко неизпълнение на дадената заповед, той започва да се извинява. Както и да се извинява, нищо не е в състояние да го оправдае. Човек е пътник, екскурзиант и ако иска навреме да стигне на определеното място, той трябва точно да изпълнява заповедите на ръководителите. Десетина души тръгват на екскурзия. Преди да са тръгнали още, те разпределят работата си, кой какво трябва да направи.
към беседата >>
Няма ли нужната дисциплина и възпитание в себе си, при всеки неустой и при всяко неизпълнение на дадената заповед, той започва да се извинява.
Съвременните хора се нуждаят от вътрешно възпитание, от вътрешна дисциплина, да могат разумно да се ползват от свободата, която им е дадена. Щом придобие тази дисциплина и възпитание, човек е готов вече да изпълнява всяка заповед, която Бог му дава.
Няма ли нужната дисциплина и възпитание в себе си, при всеки неустой и при всяко неизпълнение на дадената заповед, той започва да се извинява.
Както и да се извинява, нищо не е в състояние да го оправдае. Човек е пътник, екскурзиант и ако иска навреме да стигне на определеното място, той трябва точно да изпълнява заповедите на ръководителите. Десетина души тръгват на екскурзия. Преди да са тръгнали още, те разпределят работата си, кой какво трябва да направи. По-здравите и бързоходците отиват напред, да накладят огън, да сложат вода да ври.
към беседата >>
Както и да се извинява, нищо не е в състояние да го оправдае.
Съвременните хора се нуждаят от вътрешно възпитание, от вътрешна дисциплина, да могат разумно да се ползват от свободата, която им е дадена. Щом придобие тази дисциплина и възпитание, човек е готов вече да изпълнява всяка заповед, която Бог му дава. Няма ли нужната дисциплина и възпитание в себе си, при всеки неустой и при всяко неизпълнение на дадената заповед, той започва да се извинява.
Както и да се извинява, нищо не е в състояние да го оправдае.
Човек е пътник, екскурзиант и ако иска навреме да стигне на определеното място, той трябва точно да изпълнява заповедите на ръководителите. Десетина души тръгват на екскурзия. Преди да са тръгнали още, те разпределят работата си, кой какво трябва да направи. По-здравите и бързоходците отиват напред, да накладят огън, да сложат вода да ври. Други носят храна, трети – дрехи и т.н.
към беседата >>
Човек е пътник, екскурзиант и ако иска навреме да стигне на определеното място, той трябва точно да изпълнява заповедите на ръководителите.
Съвременните хора се нуждаят от вътрешно възпитание, от вътрешна дисциплина, да могат разумно да се ползват от свободата, която им е дадена. Щом придобие тази дисциплина и възпитание, човек е готов вече да изпълнява всяка заповед, която Бог му дава. Няма ли нужната дисциплина и възпитание в себе си, при всеки неустой и при всяко неизпълнение на дадената заповед, той започва да се извинява. Както и да се извинява, нищо не е в състояние да го оправдае.
Човек е пътник, екскурзиант и ако иска навреме да стигне на определеното място, той трябва точно да изпълнява заповедите на ръководителите.
Десетина души тръгват на екскурзия. Преди да са тръгнали още, те разпределят работата си, кой какво трябва да направи. По-здравите и бързоходците отиват напред, да накладят огън, да сложат вода да ври. Други носят храна, трети – дрехи и т.н. Който е бил натоварен с наклаждането на огъня, той не трябва да се извинява, че бил уморен, че трябвало да си почива.
към беседата >>
Десетина души тръгват на екскурзия.
Съвременните хора се нуждаят от вътрешно възпитание, от вътрешна дисциплина, да могат разумно да се ползват от свободата, която им е дадена. Щом придобие тази дисциплина и възпитание, човек е готов вече да изпълнява всяка заповед, която Бог му дава. Няма ли нужната дисциплина и възпитание в себе си, при всеки неустой и при всяко неизпълнение на дадената заповед, той започва да се извинява. Както и да се извинява, нищо не е в състояние да го оправдае. Човек е пътник, екскурзиант и ако иска навреме да стигне на определеното място, той трябва точно да изпълнява заповедите на ръководителите.
Десетина души тръгват на екскурзия.
Преди да са тръгнали още, те разпределят работата си, кой какво трябва да направи. По-здравите и бързоходците отиват напред, да накладят огън, да сложат вода да ври. Други носят храна, трети – дрехи и т.н. Който е бил натоварен с наклаждането на огъня, той не трябва да се извинява, че бил уморен, че трябвало да си почива. Тук никакво извинение не помага.
към беседата >>
Преди да са тръгнали още, те разпределят работата си, кой какво трябва да направи.
Щом придобие тази дисциплина и възпитание, човек е готов вече да изпълнява всяка заповед, която Бог му дава. Няма ли нужната дисциплина и възпитание в себе си, при всеки неустой и при всяко неизпълнение на дадената заповед, той започва да се извинява. Както и да се извинява, нищо не е в състояние да го оправдае. Човек е пътник, екскурзиант и ако иска навреме да стигне на определеното място, той трябва точно да изпълнява заповедите на ръководителите. Десетина души тръгват на екскурзия.
Преди да са тръгнали още, те разпределят работата си, кой какво трябва да направи.
По-здравите и бързоходците отиват напред, да накладят огън, да сложат вода да ври. Други носят храна, трети – дрехи и т.н. Който е бил натоварен с наклаждането на огъня, той не трябва да се извинява, че бил уморен, че трябвало да си почива. Тук никакво извинение не помага. Той трябва да познава силите си и като се наеме с една работа, да я свърши навреме.
към беседата >>
По-здравите и бързоходците отиват напред, да накладят огън, да сложат вода да ври.
Няма ли нужната дисциплина и възпитание в себе си, при всеки неустой и при всяко неизпълнение на дадената заповед, той започва да се извинява. Както и да се извинява, нищо не е в състояние да го оправдае. Човек е пътник, екскурзиант и ако иска навреме да стигне на определеното място, той трябва точно да изпълнява заповедите на ръководителите. Десетина души тръгват на екскурзия. Преди да са тръгнали още, те разпределят работата си, кой какво трябва да направи.
По-здравите и бързоходците отиват напред, да накладят огън, да сложат вода да ври.
Други носят храна, трети – дрехи и т.н. Който е бил натоварен с наклаждането на огъня, той не трябва да се извинява, че бил уморен, че трябвало да си почива. Тук никакво извинение не помага. Той трябва да познава силите си и като се наеме с една работа, да я свърши навреме. Ако човек не може да изпълни изискванията на един обикновен свят, как ще изпълни изискванията на света с висок морал, с необикновен ред и порядък?
към беседата >>
Други носят храна, трети – дрехи и т.н.
Както и да се извинява, нищо не е в състояние да го оправдае. Човек е пътник, екскурзиант и ако иска навреме да стигне на определеното място, той трябва точно да изпълнява заповедите на ръководителите. Десетина души тръгват на екскурзия. Преди да са тръгнали още, те разпределят работата си, кой какво трябва да направи. По-здравите и бързоходците отиват напред, да накладят огън, да сложат вода да ври.
Други носят храна, трети – дрехи и т.н.
Който е бил натоварен с наклаждането на огъня, той не трябва да се извинява, че бил уморен, че трябвало да си почива. Тук никакво извинение не помага. Той трябва да познава силите си и като се наеме с една работа, да я свърши навреме. Ако човек не може да изпълни изискванията на един обикновен свят, как ще изпълни изискванията на света с висок морал, с необикновен ред и порядък? Ако човек не може да работи добре с числата от 1 до 10, как ще работи с числата от 10 до 100, от 100 до 1000, от 1000 до 10,000, от 10,000 до 100,000, до 1,000,000 и т.н.?
към беседата >>
Който е бил натоварен с наклаждането на огъня, той не трябва да се извинява, че бил уморен, че трябвало да си почива.
Човек е пътник, екскурзиант и ако иска навреме да стигне на определеното място, той трябва точно да изпълнява заповедите на ръководителите. Десетина души тръгват на екскурзия. Преди да са тръгнали още, те разпределят работата си, кой какво трябва да направи. По-здравите и бързоходците отиват напред, да накладят огън, да сложат вода да ври. Други носят храна, трети – дрехи и т.н.
Който е бил натоварен с наклаждането на огъня, той не трябва да се извинява, че бил уморен, че трябвало да си почива.
Тук никакво извинение не помага. Той трябва да познава силите си и като се наеме с една работа, да я свърши навреме. Ако човек не може да изпълни изискванията на един обикновен свят, как ще изпълни изискванията на света с висок морал, с необикновен ред и порядък? Ако човек не може да работи добре с числата от 1 до 10, как ще работи с числата от 10 до 100, от 100 до 1000, от 1000 до 10,000, от 10,000 до 100,000, до 1,000,000 и т.н.? Колкото по-нагоре се качва, толкова повече нещата се усложняват.
към беседата >>
Тук никакво извинение не помага.
Десетина души тръгват на екскурзия. Преди да са тръгнали още, те разпределят работата си, кой какво трябва да направи. По-здравите и бързоходците отиват напред, да накладят огън, да сложат вода да ври. Други носят храна, трети – дрехи и т.н. Който е бил натоварен с наклаждането на огъня, той не трябва да се извинява, че бил уморен, че трябвало да си почива.
Тук никакво извинение не помага.
Той трябва да познава силите си и като се наеме с една работа, да я свърши навреме. Ако човек не може да изпълни изискванията на един обикновен свят, как ще изпълни изискванията на света с висок морал, с необикновен ред и порядък? Ако човек не може да работи добре с числата от 1 до 10, как ще работи с числата от 10 до 100, от 100 до 1000, от 1000 до 10,000, от 10,000 до 100,000, до 1,000,000 и т.н.? Колкото по-нагоре се качва, толкова повече нещата се усложняват. Ако човек не може да свърши обикновените работи, както трябва, как ще свърши по-сложните, по-сериозните?
към беседата >>
Той трябва да познава силите си и като се наеме с една работа, да я свърши навреме.
Преди да са тръгнали още, те разпределят работата си, кой какво трябва да направи. По-здравите и бързоходците отиват напред, да накладят огън, да сложат вода да ври. Други носят храна, трети – дрехи и т.н. Който е бил натоварен с наклаждането на огъня, той не трябва да се извинява, че бил уморен, че трябвало да си почива. Тук никакво извинение не помага.
Той трябва да познава силите си и като се наеме с една работа, да я свърши навреме.
Ако човек не може да изпълни изискванията на един обикновен свят, как ще изпълни изискванията на света с висок морал, с необикновен ред и порядък? Ако човек не може да работи добре с числата от 1 до 10, как ще работи с числата от 10 до 100, от 100 до 1000, от 1000 до 10,000, от 10,000 до 100,000, до 1,000,000 и т.н.? Колкото по-нагоре се качва, толкова повече нещата се усложняват. Ако човек не може да свърши обикновените работи, както трябва, как ще свърши по-сложните, по-сериозните?
към беседата >>
Ако човек не може да изпълни изискванията на един обикновен свят, как ще изпълни изискванията на света с висок морал, с необикновен ред и порядък?
По-здравите и бързоходците отиват напред, да накладят огън, да сложат вода да ври. Други носят храна, трети – дрехи и т.н. Който е бил натоварен с наклаждането на огъня, той не трябва да се извинява, че бил уморен, че трябвало да си почива. Тук никакво извинение не помага. Той трябва да познава силите си и като се наеме с една работа, да я свърши навреме.
Ако човек не може да изпълни изискванията на един обикновен свят, как ще изпълни изискванията на света с висок морал, с необикновен ред и порядък?
Ако човек не може да работи добре с числата от 1 до 10, как ще работи с числата от 10 до 100, от 100 до 1000, от 1000 до 10,000, от 10,000 до 100,000, до 1,000,000 и т.н.? Колкото по-нагоре се качва, толкова повече нещата се усложняват. Ако човек не може да свърши обикновените работи, както трябва, как ще свърши по-сложните, по-сериозните?
към беседата >>
Ако човек не може да работи добре с числата от 1 до 10, как ще работи с числата от 10 до 100, от 100 до 1000, от 1000 до 10,000, от 10,000 до 100,000, до 1,000,000 и т.н.?
Други носят храна, трети – дрехи и т.н. Който е бил натоварен с наклаждането на огъня, той не трябва да се извинява, че бил уморен, че трябвало да си почива. Тук никакво извинение не помага. Той трябва да познава силите си и като се наеме с една работа, да я свърши навреме. Ако човек не може да изпълни изискванията на един обикновен свят, как ще изпълни изискванията на света с висок морал, с необикновен ред и порядък?
Ако човек не може да работи добре с числата от 1 до 10, как ще работи с числата от 10 до 100, от 100 до 1000, от 1000 до 10,000, от 10,000 до 100,000, до 1,000,000 и т.н.?
Колкото по-нагоре се качва, толкова повече нещата се усложняват. Ако човек не може да свърши обикновените работи, както трябва, как ще свърши по-сложните, по-сериозните?
към беседата >>
Колкото по-нагоре се качва, толкова повече нещата се усложняват.
Който е бил натоварен с наклаждането на огъня, той не трябва да се извинява, че бил уморен, че трябвало да си почива. Тук никакво извинение не помага. Той трябва да познава силите си и като се наеме с една работа, да я свърши навреме. Ако човек не може да изпълни изискванията на един обикновен свят, как ще изпълни изискванията на света с висок морал, с необикновен ред и порядък? Ако човек не може да работи добре с числата от 1 до 10, как ще работи с числата от 10 до 100, от 100 до 1000, от 1000 до 10,000, от 10,000 до 100,000, до 1,000,000 и т.н.?
Колкото по-нагоре се качва, толкова повече нещата се усложняват.
Ако човек не може да свърши обикновените работи, както трябва, как ще свърши по-сложните, по-сериозните?
към беседата >>
Ако човек не може да свърши обикновените работи, както трябва, как ще свърши по-сложните, по-сериозните?
Тук никакво извинение не помага. Той трябва да познава силите си и като се наеме с една работа, да я свърши навреме. Ако човек не може да изпълни изискванията на един обикновен свят, как ще изпълни изискванията на света с висок морал, с необикновен ред и порядък? Ако човек не може да работи добре с числата от 1 до 10, как ще работи с числата от 10 до 100, от 100 до 1000, от 1000 до 10,000, от 10,000 до 100,000, до 1,000,000 и т.н.? Колкото по-нагоре се качва, толкова повече нещата се усложняват.
Ако човек не може да свърши обикновените работи, както трябва, как ще свърши по-сложните, по-сериозните?
към беседата >>
Казвате, че някой човек е много учен и много неща знае.
Казвате, че някой човек е много учен и много неща знае.
За пример, той познава какво ще бъде времето, чете по звездите и т.н. – Възможно е това. Има хора, които познават кога ще се развали или поправи времето. Накарайте обаче такъв човек да направи един календар за една година само, да определи за всеки ден какво ще бъде времето, вие ще видите докъде отива знанието му. Има неща, по които хората са специалисти, но не по всичко.
към беседата >>
За пример, той познава какво ще бъде времето, чете по звездите и т.н.
Казвате, че някой човек е много учен и много неща знае.
За пример, той познава какво ще бъде времето, чете по звездите и т.н.
– Възможно е това. Има хора, които познават кога ще се развали или поправи времето. Накарайте обаче такъв човек да направи един календар за една година само, да определи за всеки ден какво ще бъде времето, вие ще видите докъде отива знанието му. Има неща, по които хората са специалисти, но не по всичко. За пример, днес има много добри майстори и архитекти за правене на къщи, но накарайте тия специалисти на друга работа, нищо няма да направят.
към беседата >>
– Възможно е това.
Казвате, че някой човек е много учен и много неща знае. За пример, той познава какво ще бъде времето, чете по звездите и т.н.
– Възможно е това.
Има хора, които познават кога ще се развали или поправи времето. Накарайте обаче такъв човек да направи един календар за една година само, да определи за всеки ден какво ще бъде времето, вие ще видите докъде отива знанието му. Има неща, по които хората са специалисти, но не по всичко. За пример, днес има много добри майстори и архитекти за правене на къщи, но накарайте тия специалисти на друга работа, нищо няма да направят.
към беседата >>
Има хора, които познават кога ще се развали или поправи времето.
Казвате, че някой човек е много учен и много неща знае. За пример, той познава какво ще бъде времето, чете по звездите и т.н. – Възможно е това.
Има хора, които познават кога ще се развали или поправи времето.
Накарайте обаче такъв човек да направи един календар за една година само, да определи за всеки ден какво ще бъде времето, вие ще видите докъде отива знанието му. Има неща, по които хората са специалисти, но не по всичко. За пример, днес има много добри майстори и архитекти за правене на къщи, но накарайте тия специалисти на друга работа, нищо няма да направят.
към беседата >>
Накарайте обаче такъв човек да направи един календар за една година само, да определи за всеки ден какво ще бъде времето, вие ще видите докъде отива знанието му.
Казвате, че някой човек е много учен и много неща знае. За пример, той познава какво ще бъде времето, чете по звездите и т.н. – Възможно е това. Има хора, които познават кога ще се развали или поправи времето.
Накарайте обаче такъв човек да направи един календар за една година само, да определи за всеки ден какво ще бъде времето, вие ще видите докъде отива знанието му.
Има неща, по които хората са специалисти, но не по всичко. За пример, днес има много добри майстори и архитекти за правене на къщи, но накарайте тия специалисти на друга работа, нищо няма да направят.
към беседата >>
Има неща, по които хората са специалисти, но не по всичко.
Казвате, че някой човек е много учен и много неща знае. За пример, той познава какво ще бъде времето, чете по звездите и т.н. – Възможно е това. Има хора, които познават кога ще се развали или поправи времето. Накарайте обаче такъв човек да направи един календар за една година само, да определи за всеки ден какво ще бъде времето, вие ще видите докъде отива знанието му.
Има неща, по които хората са специалисти, но не по всичко.
За пример, днес има много добри майстори и архитекти за правене на къщи, но накарайте тия специалисти на друга работа, нищо няма да направят.
към беседата >>
За пример, днес има много добри майстори и архитекти за правене на къщи, но накарайте тия специалисти на друга работа, нищо няма да направят.
За пример, той познава какво ще бъде времето, чете по звездите и т.н. – Възможно е това. Има хора, които познават кога ще се развали или поправи времето. Накарайте обаче такъв човек да направи един календар за една година само, да определи за всеки ден какво ще бъде времето, вие ще видите докъде отива знанието му. Има неща, по които хората са специалисти, но не по всичко.
За пример, днес има много добри майстори и архитекти за правене на къщи, но накарайте тия специалисти на друга работа, нищо няма да направят.
към беседата >>
На всеки човек е дадена една работа, която той сам трябва да свърши.
На всеки човек е дадена една работа, която той сам трябва да свърши.
При каквито условия и да се намира, той трябва да свърши своята работа. – Може ли човек да работи при лоши условия? – Може. Това се вижда най-добре в живота на гълъба. От хиляди години насам гълъбът не е изменил на вегетарианството.
към беседата >>
При каквито условия и да се намира, той трябва да свърши своята работа.
На всеки човек е дадена една работа, която той сам трябва да свърши.
При каквито условия и да се намира, той трябва да свърши своята работа.
– Може ли човек да работи при лоши условия? – Може. Това се вижда най-добре в живота на гълъба. От хиляди години насам гълъбът не е изменил на вегетарианството. И при най-лошите условия на живота той е останал вегетарианец.
към беседата >>
– Може ли човек да работи при лоши условия?
На всеки човек е дадена една работа, която той сам трябва да свърши. При каквито условия и да се намира, той трябва да свърши своята работа.
– Може ли човек да работи при лоши условия?
– Може. Това се вижда най-добре в живота на гълъба. От хиляди години насам гълъбът не е изменил на вегетарианството. И при най-лошите условия на живота той е останал вегетарианец. И до днес той се храни само със зрънца.
към беседата >>
– Може.
На всеки човек е дадена една работа, която той сам трябва да свърши. При каквито условия и да се намира, той трябва да свърши своята работа. – Може ли човек да работи при лоши условия?
– Може.
Това се вижда най-добре в живота на гълъба. От хиляди години насам гълъбът не е изменил на вегетарианството. И при най-лошите условия на живота той е останал вегетарианец. И до днес той се храни само със зрънца. При каквито трудни условия за хранене да се е намирал, той е издържал на своята идея.
към беседата >>
Това се вижда най-добре в живота на гълъба.
На всеки човек е дадена една работа, която той сам трябва да свърши. При каквито условия и да се намира, той трябва да свърши своята работа. – Може ли човек да работи при лоши условия? – Може.
Това се вижда най-добре в живота на гълъба.
От хиляди години насам гълъбът не е изменил на вегетарианството. И при най-лошите условия на живота той е останал вегетарианец. И до днес той се храни само със зрънца. При каквито трудни условия за хранене да се е намирал, той е издържал на своята идея. Ако гълъбът може да издържа на неблагоприятни условия на живота, колко повече човек може да издържа.
към беседата >>
От хиляди години насам гълъбът не е изменил на вегетарианството.
На всеки човек е дадена една работа, която той сам трябва да свърши. При каквито условия и да се намира, той трябва да свърши своята работа. – Може ли човек да работи при лоши условия? – Може. Това се вижда най-добре в живота на гълъба.
От хиляди години насам гълъбът не е изменил на вегетарианството.
И при най-лошите условия на живота той е останал вегетарианец. И до днес той се храни само със зрънца. При каквито трудни условия за хранене да се е намирал, той е издържал на своята идея. Ако гълъбът може да издържа на неблагоприятни условия на живота, колко повече човек може да издържа. В това отношение гълъбът е символ, който, приложен в живота, показва, че за разумния човек не съществуват неблагоприятни, лоши условия.
към беседата >>
И при най-лошите условия на живота той е останал вегетарианец.
При каквито условия и да се намира, той трябва да свърши своята работа. – Може ли човек да работи при лоши условия? – Може. Това се вижда най-добре в живота на гълъба. От хиляди години насам гълъбът не е изменил на вегетарианството.
И при най-лошите условия на живота той е останал вегетарианец.
И до днес той се храни само със зрънца. При каквито трудни условия за хранене да се е намирал, той е издържал на своята идея. Ако гълъбът може да издържа на неблагоприятни условия на живота, колко повече човек може да издържа. В това отношение гълъбът е символ, който, приложен в живота, показва, че за разумния човек не съществуват неблагоприятни, лоши условия. При всички условия на живота той може да издържи своя изпит.
към беседата >>
И до днес той се храни само със зрънца.
– Може ли човек да работи при лоши условия? – Може. Това се вижда най-добре в живота на гълъба. От хиляди години насам гълъбът не е изменил на вегетарианството. И при най-лошите условия на живота той е останал вегетарианец.
И до днес той се храни само със зрънца.
При каквито трудни условия за хранене да се е намирал, той е издържал на своята идея. Ако гълъбът може да издържа на неблагоприятни условия на живота, колко повече човек може да издържа. В това отношение гълъбът е символ, който, приложен в живота, показва, че за разумния човек не съществуват неблагоприятни, лоши условия. При всички условия на живота той може да издържи своя изпит.
към беседата >>
При каквито трудни условия за хранене да се е намирал, той е издържал на своята идея.
– Може. Това се вижда най-добре в живота на гълъба. От хиляди години насам гълъбът не е изменил на вегетарианството. И при най-лошите условия на живота той е останал вегетарианец. И до днес той се храни само със зрънца.
При каквито трудни условия за хранене да се е намирал, той е издържал на своята идея.
Ако гълъбът може да издържа на неблагоприятни условия на живота, колко повече човек може да издържа. В това отношение гълъбът е символ, който, приложен в живота, показва, че за разумния човек не съществуват неблагоприятни, лоши условия. При всички условия на живота той може да издържи своя изпит.
към беседата >>
Ако гълъбът може да издържа на неблагоприятни условия на живота, колко повече човек може да издържа.
Това се вижда най-добре в живота на гълъба. От хиляди години насам гълъбът не е изменил на вегетарианството. И при най-лошите условия на живота той е останал вегетарианец. И до днес той се храни само със зрънца. При каквито трудни условия за хранене да се е намирал, той е издържал на своята идея.
Ако гълъбът може да издържа на неблагоприятни условия на живота, колко повече човек може да издържа.
В това отношение гълъбът е символ, който, приложен в живота, показва, че за разумния човек не съществуват неблагоприятни, лоши условия. При всички условия на живота той може да издържи своя изпит.
към беседата >>
В това отношение гълъбът е символ, който, приложен в живота, показва, че за разумния човек не съществуват неблагоприятни, лоши условия.
От хиляди години насам гълъбът не е изменил на вегетарианството. И при най-лошите условия на живота той е останал вегетарианец. И до днес той се храни само със зрънца. При каквито трудни условия за хранене да се е намирал, той е издържал на своята идея. Ако гълъбът може да издържа на неблагоприятни условия на живота, колко повече човек може да издържа.
В това отношение гълъбът е символ, който, приложен в живота, показва, че за разумния човек не съществуват неблагоприятни, лоши условия.
При всички условия на живота той може да издържи своя изпит.
към беседата >>
При всички условия на живота той може да издържи своя изпит.
И при най-лошите условия на живота той е останал вегетарианец. И до днес той се храни само със зрънца. При каквито трудни условия за хранене да се е намирал, той е издържал на своята идея. Ако гълъбът може да издържа на неблагоприятни условия на живота, колко повече човек може да издържа. В това отношение гълъбът е символ, който, приложен в живота, показва, че за разумния човек не съществуват неблагоприятни, лоши условия.
При всички условия на живота той може да издържи своя изпит.
към беседата >>
Съвременните хора, както и животните, се делят на вегетарианци и на месоядци според храната, която употребяват.
Съвременните хора, както и животните, се делят на вегетарианци и на месоядци според храната, която употребяват.
Да говориш лошо за хората, това е месоядство; да говориш добро за хората, това е вегетарианство. Значи има вегетарианство и месоядство в тесен и в широк смисъл на думата. Човек трябва да знае, че като говори лошо за някого, има възможност и той да попадне при същите условия, да се прояви като лош човек. Чувате, че слугата на вашия приятел обрал господаря си. Вие веднага се произнасяте за него, че е лош човек.
към беседата >>
Да говориш лошо за хората, това е месоядство; да говориш добро за хората, това е вегетарианство.
Съвременните хора, както и животните, се делят на вегетарианци и на месоядци според храната, която употребяват.
Да говориш лошо за хората, това е месоядство; да говориш добро за хората, това е вегетарианство.
Значи има вегетарианство и месоядство в тесен и в широк смисъл на думата. Човек трябва да знае, че като говори лошо за някого, има възможност и той да попадне при същите условия, да се прояви като лош човек. Чувате, че слугата на вашия приятел обрал господаря си. Вие веднага се произнасяте за него, че е лош човек. Не се минава дълго време и вие постъпвате като този слуга: виждате касата на приятеля си отворена и взимате известна сума без негово позволение.
към беседата >>
Значи има вегетарианство и месоядство в тесен и в широк смисъл на думата.
Съвременните хора, както и животните, се делят на вегетарианци и на месоядци според храната, която употребяват. Да говориш лошо за хората, това е месоядство; да говориш добро за хората, това е вегетарианство.
Значи има вегетарианство и месоядство в тесен и в широк смисъл на думата.
Човек трябва да знае, че като говори лошо за някого, има възможност и той да попадне при същите условия, да се прояви като лош човек. Чувате, че слугата на вашия приятел обрал господаря си. Вие веднага се произнасяте за него, че е лош човек. Не се минава дълго време и вие постъпвате като този слуга: виждате касата на приятеля си отворена и взимате известна сума без негово позволение. Щом се отнася до вас, вие не казвате, че сте лош човек или че сте постъпили лошо.
към беседата >>
Човек трябва да знае, че като говори лошо за някого, има възможност и той да попадне при същите условия, да се прояви като лош човек.
Съвременните хора, както и животните, се делят на вегетарианци и на месоядци според храната, която употребяват. Да говориш лошо за хората, това е месоядство; да говориш добро за хората, това е вегетарианство. Значи има вегетарианство и месоядство в тесен и в широк смисъл на думата.
Човек трябва да знае, че като говори лошо за някого, има възможност и той да попадне при същите условия, да се прояви като лош човек.
Чувате, че слугата на вашия приятел обрал господаря си. Вие веднага се произнасяте за него, че е лош човек. Не се минава дълго време и вие постъпвате като този слуга: виждате касата на приятеля си отворена и взимате известна сума без негово позволение. Щом се отнася до вас, вие не казвате, че сте лош човек или че сте постъпили лошо. Вие започвате да се оправдавате и да осъждате приятеля си, че като богат човек, никога не се е сетил да ви помогне материално.
към беседата >>
Чувате, че слугата на вашия приятел обрал господаря си.
Съвременните хора, както и животните, се делят на вегетарианци и на месоядци според храната, която употребяват. Да говориш лошо за хората, това е месоядство; да говориш добро за хората, това е вегетарианство. Значи има вегетарианство и месоядство в тесен и в широк смисъл на думата. Човек трябва да знае, че като говори лошо за някого, има възможност и той да попадне при същите условия, да се прояви като лош човек.
Чувате, че слугата на вашия приятел обрал господаря си.
Вие веднага се произнасяте за него, че е лош човек. Не се минава дълго време и вие постъпвате като този слуга: виждате касата на приятеля си отворена и взимате известна сума без негово позволение. Щом се отнася до вас, вие не казвате, че сте лош човек или че сте постъпили лошо. Вие започвате да се оправдавате и да осъждате приятеля си, че като богат човек, никога не се е сетил да ви помогне материално. Вие намирате даже, че по този начин ще му дадете добър урок, да стане щедър, да се вглежда в нуждите на ближните си.
към беседата >>
Вие веднага се произнасяте за него, че е лош човек.
Съвременните хора, както и животните, се делят на вегетарианци и на месоядци според храната, която употребяват. Да говориш лошо за хората, това е месоядство; да говориш добро за хората, това е вегетарианство. Значи има вегетарианство и месоядство в тесен и в широк смисъл на думата. Човек трябва да знае, че като говори лошо за някого, има възможност и той да попадне при същите условия, да се прояви като лош човек. Чувате, че слугата на вашия приятел обрал господаря си.
Вие веднага се произнасяте за него, че е лош човек.
Не се минава дълго време и вие постъпвате като този слуга: виждате касата на приятеля си отворена и взимате известна сума без негово позволение. Щом се отнася до вас, вие не казвате, че сте лош човек или че сте постъпили лошо. Вие започвате да се оправдавате и да осъждате приятеля си, че като богат човек, никога не се е сетил да ви помогне материално. Вие намирате даже, че по този начин ще му дадете добър урок, да стане щедър, да се вглежда в нуждите на ближните си. Обаче какво щяхте да кажете за слугата си, за приятеля си, ако вие бяхте богат човек, а те ви оберат?
към беседата >>
Не се минава дълго време и вие постъпвате като този слуга: виждате касата на приятеля си отворена и взимате известна сума без негово позволение.
Да говориш лошо за хората, това е месоядство; да говориш добро за хората, това е вегетарианство. Значи има вегетарианство и месоядство в тесен и в широк смисъл на думата. Човек трябва да знае, че като говори лошо за някого, има възможност и той да попадне при същите условия, да се прояви като лош човек. Чувате, че слугата на вашия приятел обрал господаря си. Вие веднага се произнасяте за него, че е лош човек.
Не се минава дълго време и вие постъпвате като този слуга: виждате касата на приятеля си отворена и взимате известна сума без негово позволение.
Щом се отнася до вас, вие не казвате, че сте лош човек или че сте постъпили лошо. Вие започвате да се оправдавате и да осъждате приятеля си, че като богат човек, никога не се е сетил да ви помогне материално. Вие намирате даже, че по този начин ще му дадете добър урок, да стане щедър, да се вглежда в нуждите на ближните си. Обаче какво щяхте да кажете за слугата си, за приятеля си, ако вие бяхте богат човек, а те ви оберат? Тогава щяхте да кажете, че никой няма право, да бърка в касата ви без ваше позволение.
към беседата >>
Щом се отнася до вас, вие не казвате, че сте лош човек или че сте постъпили лошо.
Значи има вегетарианство и месоядство в тесен и в широк смисъл на думата. Човек трябва да знае, че като говори лошо за някого, има възможност и той да попадне при същите условия, да се прояви като лош човек. Чувате, че слугата на вашия приятел обрал господаря си. Вие веднага се произнасяте за него, че е лош човек. Не се минава дълго време и вие постъпвате като този слуга: виждате касата на приятеля си отворена и взимате известна сума без негово позволение.
Щом се отнася до вас, вие не казвате, че сте лош човек или че сте постъпили лошо.
Вие започвате да се оправдавате и да осъждате приятеля си, че като богат човек, никога не се е сетил да ви помогне материално. Вие намирате даже, че по този начин ще му дадете добър урок, да стане щедър, да се вглежда в нуждите на ближните си. Обаче какво щяхте да кажете за слугата си, за приятеля си, ако вие бяхте богат човек, а те ви оберат? Тогава щяхте да кажете, че никой няма право, да бърка в касата ви без ваше позволение. – Не, човек трябва да бъде справедлив.
към беседата >>
Вие започвате да се оправдавате и да осъждате приятеля си, че като богат човек, никога не се е сетил да ви помогне материално.
Човек трябва да знае, че като говори лошо за някого, има възможност и той да попадне при същите условия, да се прояви като лош човек. Чувате, че слугата на вашия приятел обрал господаря си. Вие веднага се произнасяте за него, че е лош човек. Не се минава дълго време и вие постъпвате като този слуга: виждате касата на приятеля си отворена и взимате известна сума без негово позволение. Щом се отнася до вас, вие не казвате, че сте лош човек или че сте постъпили лошо.
Вие започвате да се оправдавате и да осъждате приятеля си, че като богат човек, никога не се е сетил да ви помогне материално.
Вие намирате даже, че по този начин ще му дадете добър урок, да стане щедър, да се вглежда в нуждите на ближните си. Обаче какво щяхте да кажете за слугата си, за приятеля си, ако вие бяхте богат човек, а те ви оберат? Тогава щяхте да кажете, че никой няма право, да бърка в касата ви без ваше позволение. – Не, човек трябва да бъде справедлив. При всички слуучаи на живота си той трябва да отсъжда справедливо.
към беседата >>
Вие намирате даже, че по този начин ще му дадете добър урок, да стане щедър, да се вглежда в нуждите на ближните си.
Чувате, че слугата на вашия приятел обрал господаря си. Вие веднага се произнасяте за него, че е лош човек. Не се минава дълго време и вие постъпвате като този слуга: виждате касата на приятеля си отворена и взимате известна сума без негово позволение. Щом се отнася до вас, вие не казвате, че сте лош човек или че сте постъпили лошо. Вие започвате да се оправдавате и да осъждате приятеля си, че като богат човек, никога не се е сетил да ви помогне материално.
Вие намирате даже, че по този начин ще му дадете добър урок, да стане щедър, да се вглежда в нуждите на ближните си.
Обаче какво щяхте да кажете за слугата си, за приятеля си, ако вие бяхте богат човек, а те ви оберат? Тогава щяхте да кажете, че никой няма право, да бърка в касата ви без ваше позволение. – Не, човек трябва да бъде справедлив. При всички слуучаи на живота си той трябва да отсъжда справедливо. Дали в неговата каса бъркат, или в чужда, той трябва да има едно мнение, което да почива на абсолютната Правда.
към беседата >>
Обаче какво щяхте да кажете за слугата си, за приятеля си, ако вие бяхте богат човек, а те ви оберат?
Вие веднага се произнасяте за него, че е лош човек. Не се минава дълго време и вие постъпвате като този слуга: виждате касата на приятеля си отворена и взимате известна сума без негово позволение. Щом се отнася до вас, вие не казвате, че сте лош човек или че сте постъпили лошо. Вие започвате да се оправдавате и да осъждате приятеля си, че като богат човек, никога не се е сетил да ви помогне материално. Вие намирате даже, че по този начин ще му дадете добър урок, да стане щедър, да се вглежда в нуждите на ближните си.
Обаче какво щяхте да кажете за слугата си, за приятеля си, ако вие бяхте богат човек, а те ви оберат?
Тогава щяхте да кажете, че никой няма право, да бърка в касата ви без ваше позволение. – Не, човек трябва да бъде справедлив. При всички слуучаи на живота си той трябва да отсъжда справедливо. Дали в неговата каса бъркат, или в чужда, той трябва да има едно мнение, което да почива на абсолютната Правда. Наистина, Бог дава възможност на човека да мисли, да чувства и да постъпва свободно, но и при това положение той трябва да се запитва в себе си дали неговите мисли, чувства и постъпки са съгласни с великите закони на Битието.
към беседата >>
Тогава щяхте да кажете, че никой няма право, да бърка в касата ви без ваше позволение.
Не се минава дълго време и вие постъпвате като този слуга: виждате касата на приятеля си отворена и взимате известна сума без негово позволение. Щом се отнася до вас, вие не казвате, че сте лош човек или че сте постъпили лошо. Вие започвате да се оправдавате и да осъждате приятеля си, че като богат човек, никога не се е сетил да ви помогне материално. Вие намирате даже, че по този начин ще му дадете добър урок, да стане щедър, да се вглежда в нуждите на ближните си. Обаче какво щяхте да кажете за слугата си, за приятеля си, ако вие бяхте богат човек, а те ви оберат?
Тогава щяхте да кажете, че никой няма право, да бърка в касата ви без ваше позволение.
– Не, човек трябва да бъде справедлив. При всички слуучаи на живота си той трябва да отсъжда справедливо. Дали в неговата каса бъркат, или в чужда, той трябва да има едно мнение, което да почива на абсолютната Правда. Наистина, Бог дава възможност на човека да мисли, да чувства и да постъпва свободно, но и при това положение той трябва да се запитва в себе си дали неговите мисли, чувства и постъпки са съгласни с великите закони на Битието. При това положение само човек може да решава задачите си правилно.
към беседата >>
– Не, човек трябва да бъде справедлив.
Щом се отнася до вас, вие не казвате, че сте лош човек или че сте постъпили лошо. Вие започвате да се оправдавате и да осъждате приятеля си, че като богат човек, никога не се е сетил да ви помогне материално. Вие намирате даже, че по този начин ще му дадете добър урок, да стане щедър, да се вглежда в нуждите на ближните си. Обаче какво щяхте да кажете за слугата си, за приятеля си, ако вие бяхте богат човек, а те ви оберат? Тогава щяхте да кажете, че никой няма право, да бърка в касата ви без ваше позволение.
– Не, човек трябва да бъде справедлив.
При всички слуучаи на живота си той трябва да отсъжда справедливо. Дали в неговата каса бъркат, или в чужда, той трябва да има едно мнение, което да почива на абсолютната Правда. Наистина, Бог дава възможност на човека да мисли, да чувства и да постъпва свободно, но и при това положение той трябва да се запитва в себе си дали неговите мисли, чувства и постъпки са съгласни с великите закони на Битието. При това положение само човек може да решава задачите си правилно. Като е дошъл на земята да се учи, човек трябва строго да спазва Божествените закони, които са вечни и неизменяеми.
към беседата >>
При всички слуучаи на живота си той трябва да отсъжда справедливо.
Вие започвате да се оправдавате и да осъждате приятеля си, че като богат човек, никога не се е сетил да ви помогне материално. Вие намирате даже, че по този начин ще му дадете добър урок, да стане щедър, да се вглежда в нуждите на ближните си. Обаче какво щяхте да кажете за слугата си, за приятеля си, ако вие бяхте богат човек, а те ви оберат? Тогава щяхте да кажете, че никой няма право, да бърка в касата ви без ваше позволение. – Не, човек трябва да бъде справедлив.
При всички слуучаи на живота си той трябва да отсъжда справедливо.
Дали в неговата каса бъркат, или в чужда, той трябва да има едно мнение, което да почива на абсолютната Правда. Наистина, Бог дава възможност на човека да мисли, да чувства и да постъпва свободно, но и при това положение той трябва да се запитва в себе си дали неговите мисли, чувства и постъпки са съгласни с великите закони на Битието. При това положение само човек може да решава задачите си правилно. Като е дошъл на земята да се учи, човек трябва строго да спазва Божествените закони, които са вечни и неизменяеми. Човешките закони са временни.
към беседата >>
Дали в неговата каса бъркат, или в чужда, той трябва да има едно мнение, което да почива на абсолютната Правда.
Вие намирате даже, че по този начин ще му дадете добър урок, да стане щедър, да се вглежда в нуждите на ближните си. Обаче какво щяхте да кажете за слугата си, за приятеля си, ако вие бяхте богат човек, а те ви оберат? Тогава щяхте да кажете, че никой няма право, да бърка в касата ви без ваше позволение. – Не, човек трябва да бъде справедлив. При всички слуучаи на живота си той трябва да отсъжда справедливо.
Дали в неговата каса бъркат, или в чужда, той трябва да има едно мнение, което да почива на абсолютната Правда.
Наистина, Бог дава възможност на човека да мисли, да чувства и да постъпва свободно, но и при това положение той трябва да се запитва в себе си дали неговите мисли, чувства и постъпки са съгласни с великите закони на Битието. При това положение само човек може да решава задачите си правилно. Като е дошъл на земята да се учи, човек трябва строго да спазва Божествените закони, които са вечни и неизменяеми. Човешките закони са временни. Те важат за ден, два, месец, година – бързо се сменят.
към беседата >>
Наистина, Бог дава възможност на човека да мисли, да чувства и да постъпва свободно, но и при това положение той трябва да се запитва в себе си дали неговите мисли, чувства и постъпки са съгласни с великите закони на Битието.
Обаче какво щяхте да кажете за слугата си, за приятеля си, ако вие бяхте богат човек, а те ви оберат? Тогава щяхте да кажете, че никой няма право, да бърка в касата ви без ваше позволение. – Не, човек трябва да бъде справедлив. При всички слуучаи на живота си той трябва да отсъжда справедливо. Дали в неговата каса бъркат, или в чужда, той трябва да има едно мнение, което да почива на абсолютната Правда.
Наистина, Бог дава възможност на човека да мисли, да чувства и да постъпва свободно, но и при това положение той трябва да се запитва в себе си дали неговите мисли, чувства и постъпки са съгласни с великите закони на Битието.
При това положение само човек може да решава задачите си правилно. Като е дошъл на земята да се учи, човек трябва строго да спазва Божествените закони, които са вечни и неизменяеми. Човешките закони са временни. Те важат за ден, два, месец, година – бързо се сменят. За пример, един човек има голяма овощна градина, насадена с най-доброкачествени плодове.
към беседата >>
При това положение само човек може да решава задачите си правилно.
Тогава щяхте да кажете, че никой няма право, да бърка в касата ви без ваше позволение. – Не, човек трябва да бъде справедлив. При всички слуучаи на живота си той трябва да отсъжда справедливо. Дали в неговата каса бъркат, или в чужда, той трябва да има едно мнение, което да почива на абсолютната Правда. Наистина, Бог дава възможност на човека да мисли, да чувства и да постъпва свободно, но и при това положение той трябва да се запитва в себе си дали неговите мисли, чувства и постъпки са съгласни с великите закони на Битието.
При това положение само човек може да решава задачите си правилно.
Като е дошъл на земята да се учи, човек трябва строго да спазва Божествените закони, които са вечни и неизменяеми. Човешките закони са временни. Те важат за ден, два, месец, година – бързо се сменят. За пример, един човек има голяма овощна градина, насадена с най-доброкачествени плодове. Той издава заповед на слугите си, никой от тях да не влиза в градината му без негово позволение и да къса от плодовете на дърветата.
към беседата >>
Като е дошъл на земята да се учи, човек трябва строго да спазва Божествените закони, които са вечни и неизменяеми.
– Не, човек трябва да бъде справедлив. При всички слуучаи на живота си той трябва да отсъжда справедливо. Дали в неговата каса бъркат, или в чужда, той трябва да има едно мнение, което да почива на абсолютната Правда. Наистина, Бог дава възможност на човека да мисли, да чувства и да постъпва свободно, но и при това положение той трябва да се запитва в себе си дали неговите мисли, чувства и постъпки са съгласни с великите закони на Битието. При това положение само човек може да решава задачите си правилно.
Като е дошъл на земята да се учи, човек трябва строго да спазва Божествените закони, които са вечни и неизменяеми.
Човешките закони са временни. Те важат за ден, два, месец, година – бързо се сменят. За пример, един човек има голяма овощна градина, насадена с най-доброкачествени плодове. Той издава заповед на слугите си, никой от тях да не влиза в градината му без негово позволение и да къса от плодовете на дърветата. Тази заповед е човешка, тя е валидна за един ден – от изгряването до залязването на слънцето.
към беседата >>
Човешките закони са временни.
При всички слуучаи на живота си той трябва да отсъжда справедливо. Дали в неговата каса бъркат, или в чужда, той трябва да има едно мнение, което да почива на абсолютната Правда. Наистина, Бог дава възможност на човека да мисли, да чувства и да постъпва свободно, но и при това положение той трябва да се запитва в себе си дали неговите мисли, чувства и постъпки са съгласни с великите закони на Битието. При това положение само човек може да решава задачите си правилно. Като е дошъл на земята да се учи, човек трябва строго да спазва Божествените закони, които са вечни и неизменяеми.
Човешките закони са временни.
Те важат за ден, два, месец, година – бързо се сменят. За пример, един човек има голяма овощна градина, насадена с най-доброкачествени плодове. Той издава заповед на слугите си, никой от тях да не влиза в градината му без негово позволение и да къса от плодовете на дърветата. Тази заповед е човешка, тя е валидна за един ден – от изгряването до залязването на слънцето. За другия ден господарят ще издаде друга заповед.
към беседата >>
Те важат за ден, два, месец, година – бързо се сменят.
Дали в неговата каса бъркат, или в чужда, той трябва да има едно мнение, което да почива на абсолютната Правда. Наистина, Бог дава възможност на човека да мисли, да чувства и да постъпва свободно, но и при това положение той трябва да се запитва в себе си дали неговите мисли, чувства и постъпки са съгласни с великите закони на Битието. При това положение само човек може да решава задачите си правилно. Като е дошъл на земята да се учи, човек трябва строго да спазва Божествените закони, които са вечни и неизменяеми. Човешките закони са временни.
Те важат за ден, два, месец, година – бързо се сменят.
За пример, един човек има голяма овощна градина, насадена с най-доброкачествени плодове. Той издава заповед на слугите си, никой от тях да не влиза в градината му без негово позволение и да къса от плодовете на дърветата. Тази заповед е човешка, тя е валидна за един ден – от изгряването до залязването на слънцето. За другия ден господарят ще издаде друга заповед. Случва се, че дъщерята на господаря се влюбва в един от слугите – млад, красив, интелигентен момък, и съобщава това на баща си.
към беседата >>
За пример, един човек има голяма овощна градина, насадена с най-доброкачествени плодове.
Наистина, Бог дава възможност на човека да мисли, да чувства и да постъпва свободно, но и при това положение той трябва да се запитва в себе си дали неговите мисли, чувства и постъпки са съгласни с великите закони на Битието. При това положение само човек може да решава задачите си правилно. Като е дошъл на земята да се учи, човек трябва строго да спазва Божествените закони, които са вечни и неизменяеми. Човешките закони са временни. Те важат за ден, два, месец, година – бързо се сменят.
За пример, един човек има голяма овощна градина, насадена с най-доброкачествени плодове.
Той издава заповед на слугите си, никой от тях да не влиза в градината му без негово позволение и да къса от плодовете на дърветата. Тази заповед е човешка, тя е валидна за един ден – от изгряването до залязването на слънцето. За другия ден господарят ще издаде друга заповед. Случва се, че дъщерята на господаря се влюбва в един от слугите – млад, красив, интелигентен момък, и съобщава това на баща си. Щом разбере тази работа, бащата изменя вчерашната си заповед, но само по отношение на един от слугите си.
към беседата >>
Той издава заповед на слугите си, никой от тях да не влиза в градината му без негово позволение и да къса от плодовете на дърветата.
При това положение само човек може да решава задачите си правилно. Като е дошъл на земята да се учи, човек трябва строго да спазва Божествените закони, които са вечни и неизменяеми. Човешките закони са временни. Те важат за ден, два, месец, година – бързо се сменят. За пример, един човек има голяма овощна градина, насадена с най-доброкачествени плодове.
Той издава заповед на слугите си, никой от тях да не влиза в градината му без негово позволение и да къса от плодовете на дърветата.
Тази заповед е човешка, тя е валидна за един ден – от изгряването до залязването на слънцето. За другия ден господарят ще издаде друга заповед. Случва се, че дъщерята на господаря се влюбва в един от слугите – млад, красив, интелигентен момък, и съобщава това на баща си. Щом разбере тази работа, бащата изменя вчерашната си заповед, но само по отношение на един от слугите си. На този слуга той позволява свободно да влиза в градината и да си къса, каквито плодове иска.
към беседата >>
Тази заповед е човешка, тя е валидна за един ден – от изгряването до залязването на слънцето.
Като е дошъл на земята да се учи, човек трябва строго да спазва Божествените закони, които са вечни и неизменяеми. Човешките закони са временни. Те важат за ден, два, месец, година – бързо се сменят. За пример, един човек има голяма овощна градина, насадена с най-доброкачествени плодове. Той издава заповед на слугите си, никой от тях да не влиза в градината му без негово позволение и да къса от плодовете на дърветата.
Тази заповед е човешка, тя е валидна за един ден – от изгряването до залязването на слънцето.
За другия ден господарят ще издаде друга заповед. Случва се, че дъщерята на господаря се влюбва в един от слугите – млад, красив, интелигентен момък, и съобщава това на баща си. Щом разбере тази работа, бащата изменя вчерашната си заповед, но само по отношение на един от слугите си. На този слуга той позволява свободно да влиза в градината и да си къса, каквито плодове иска. Слугата се чуди на вниманието на господаря си, не знае как да си обясни причината на тази внезапна промяна към него.
към беседата >>
За другия ден господарят ще издаде друга заповед.
Човешките закони са временни. Те важат за ден, два, месец, година – бързо се сменят. За пример, един човек има голяма овощна градина, насадена с най-доброкачествени плодове. Той издава заповед на слугите си, никой от тях да не влиза в градината му без негово позволение и да къса от плодовете на дърветата. Тази заповед е човешка, тя е валидна за един ден – от изгряването до залязването на слънцето.
За другия ден господарят ще издаде друга заповед.
Случва се, че дъщерята на господаря се влюбва в един от слугите – млад, красив, интелигентен момък, и съобщава това на баща си. Щом разбере тази работа, бащата изменя вчерашната си заповед, но само по отношение на един от слугите си. На този слуга той позволява свободно да влиза в градината и да си къса, каквито плодове иска. Слугата се чуди на вниманието на господаря си, не знае как да си обясни причината на тази внезапна промяна към него. Значи вчерашният закон на господаря се изменя само по отношение на един от слугите.
към беседата >>
Случва се, че дъщерята на господаря се влюбва в един от слугите – млад, красив, интелигентен момък, и съобщава това на баща си.
Те важат за ден, два, месец, година – бързо се сменят. За пример, един човек има голяма овощна градина, насадена с най-доброкачествени плодове. Той издава заповед на слугите си, никой от тях да не влиза в градината му без негово позволение и да къса от плодовете на дърветата. Тази заповед е човешка, тя е валидна за един ден – от изгряването до залязването на слънцето. За другия ден господарят ще издаде друга заповед.
Случва се, че дъщерята на господаря се влюбва в един от слугите – млад, красив, интелигентен момък, и съобщава това на баща си.
Щом разбере тази работа, бащата изменя вчерашната си заповед, но само по отношение на един от слугите си. На този слуга той позволява свободно да влиза в градината и да си къса, каквито плодове иска. Слугата се чуди на вниманието на господаря си, не знае как да си обясни причината на тази внезапна промяна към него. Значи вчерашният закон на господаря се изменя само по отношение на един от слугите.
към беседата >>
Щом разбере тази работа, бащата изменя вчерашната си заповед, но само по отношение на един от слугите си.
За пример, един човек има голяма овощна градина, насадена с най-доброкачествени плодове. Той издава заповед на слугите си, никой от тях да не влиза в градината му без негово позволение и да къса от плодовете на дърветата. Тази заповед е човешка, тя е валидна за един ден – от изгряването до залязването на слънцето. За другия ден господарят ще издаде друга заповед. Случва се, че дъщерята на господаря се влюбва в един от слугите – млад, красив, интелигентен момък, и съобщава това на баща си.
Щом разбере тази работа, бащата изменя вчерашната си заповед, но само по отношение на един от слугите си.
На този слуга той позволява свободно да влиза в градината и да си къса, каквито плодове иска. Слугата се чуди на вниманието на господаря си, не знае как да си обясни причината на тази внезапна промяна към него. Значи вчерашният закон на господаря се изменя само по отношение на един от слугите.
към беседата >>
На този слуга той позволява свободно да влиза в градината и да си къса, каквито плодове иска.
Той издава заповед на слугите си, никой от тях да не влиза в градината му без негово позволение и да къса от плодовете на дърветата. Тази заповед е човешка, тя е валидна за един ден – от изгряването до залязването на слънцето. За другия ден господарят ще издаде друга заповед. Случва се, че дъщерята на господаря се влюбва в един от слугите – млад, красив, интелигентен момък, и съобщава това на баща си. Щом разбере тази работа, бащата изменя вчерашната си заповед, но само по отношение на един от слугите си.
На този слуга той позволява свободно да влиза в градината и да си къса, каквито плодове иска.
Слугата се чуди на вниманието на господаря си, не знае как да си обясни причината на тази внезапна промяна към него. Значи вчерашният закон на господаря се изменя само по отношение на един от слугите.
към беседата >>
Слугата се чуди на вниманието на господаря си, не знае как да си обясни причината на тази внезапна промяна към него.
Тази заповед е човешка, тя е валидна за един ден – от изгряването до залязването на слънцето. За другия ден господарят ще издаде друга заповед. Случва се, че дъщерята на господаря се влюбва в един от слугите – млад, красив, интелигентен момък, и съобщава това на баща си. Щом разбере тази работа, бащата изменя вчерашната си заповед, но само по отношение на един от слугите си. На този слуга той позволява свободно да влиза в градината и да си къса, каквито плодове иска.
Слугата се чуди на вниманието на господаря си, не знае как да си обясни причината на тази внезапна промяна към него.
Значи вчерашният закон на господаря се изменя само по отношение на един от слугите.
към беседата >>
Значи вчерашният закон на господаря се изменя само по отношение на един от слугите.
За другия ден господарят ще издаде друга заповед. Случва се, че дъщерята на господаря се влюбва в един от слугите – млад, красив, интелигентен момък, и съобщава това на баща си. Щом разбере тази работа, бащата изменя вчерашната си заповед, но само по отношение на един от слугите си. На този слуга той позволява свободно да влиза в градината и да си къса, каквито плодове иска. Слугата се чуди на вниманието на господаря си, не знае как да си обясни причината на тази внезапна промяна към него.
Значи вчерашният закон на господаря се изменя само по отношение на един от слугите.
към беседата >>
Коя е причината, задето господарят отменя заповедта си?
Коя е причината, задето господарят отменя заповедта си?
Докато разумното начало не влезе в живота на човека, той всякога е готов да дава заповеди, с които да ограничава както себе си, така и своите ближни. Любовта, която е посетила дъщерята, представлява разумното начало в човешкия живот. Щом Любовта посети дома на човека, той е готов вече на всякакви жертви. Значи, докато разумността не влезе в човека, той е подложен на ред ограничения от природата. Той иска да стане поет, художник, музиккант, учен, философ, богат човек, но навсякъде среща спънки и противодействия.
към беседата >>
Докато разумното начало не влезе в живота на човека, той всякога е готов да дава заповеди, с които да ограничава както себе си, така и своите ближни.
Коя е причината, задето господарят отменя заповедта си?
Докато разумното начало не влезе в живота на човека, той всякога е готов да дава заповеди, с които да ограничава както себе си, така и своите ближни.
Любовта, която е посетила дъщерята, представлява разумното начало в човешкия живот. Щом Любовта посети дома на човека, той е готов вече на всякакви жертви. Значи, докато разумността не влезе в човека, той е подложен на ред ограничения от природата. Той иска да стане поет, художник, музиккант, учен, философ, богат човек, но навсякъде среща спънки и противодействия. Природата сама го ограничава.
към беседата >>
Любовта, която е посетила дъщерята, представлява разумното начало в човешкия живот.
Коя е причината, задето господарят отменя заповедта си? Докато разумното начало не влезе в живота на човека, той всякога е готов да дава заповеди, с които да ограничава както себе си, така и своите ближни.
Любовта, която е посетила дъщерята, представлява разумното начало в човешкия живот.
Щом Любовта посети дома на човека, той е готов вече на всякакви жертви. Значи, докато разумността не влезе в човека, той е подложен на ред ограничения от природата. Той иска да стане поет, художник, музиккант, учен, философ, богат човек, но навсякъде среща спънки и противодействия. Природата сама го ограничава. Щом разумността влезе в него, природата щедро отваря вратите си и му дава всички блага, които той е желал.
към беседата >>
Щом Любовта посети дома на човека, той е готов вече на всякакви жертви.
Коя е причината, задето господарят отменя заповедта си? Докато разумното начало не влезе в живота на човека, той всякога е готов да дава заповеди, с които да ограничава както себе си, така и своите ближни. Любовта, която е посетила дъщерята, представлява разумното начало в човешкия живот.
Щом Любовта посети дома на човека, той е готов вече на всякакви жертви.
Значи, докато разумността не влезе в човека, той е подложен на ред ограничения от природата. Той иска да стане поет, художник, музиккант, учен, философ, богат човек, но навсякъде среща спънки и противодействия. Природата сама го ограничава. Щом разумността влезе в него, природата щедро отваря вратите си и му дава всички блага, които той е желал.
към беседата >>
Значи, докато разумността не влезе в човека, той е подложен на ред ограничения от природата.
Коя е причината, задето господарят отменя заповедта си? Докато разумното начало не влезе в живота на човека, той всякога е готов да дава заповеди, с които да ограничава както себе си, така и своите ближни. Любовта, която е посетила дъщерята, представлява разумното начало в човешкия живот. Щом Любовта посети дома на човека, той е готов вече на всякакви жертви.
Значи, докато разумността не влезе в човека, той е подложен на ред ограничения от природата.
Той иска да стане поет, художник, музиккант, учен, философ, богат човек, но навсякъде среща спънки и противодействия. Природата сама го ограничава. Щом разумността влезе в него, природата щедро отваря вратите си и му дава всички блага, които той е желал.
към беседата >>
Той иска да стане поет, художник, музиккант, учен, философ, богат човек, но навсякъде среща спънки и противодействия.
Коя е причината, задето господарят отменя заповедта си? Докато разумното начало не влезе в живота на човека, той всякога е готов да дава заповеди, с които да ограничава както себе си, така и своите ближни. Любовта, която е посетила дъщерята, представлява разумното начало в човешкия живот. Щом Любовта посети дома на човека, той е готов вече на всякакви жертви. Значи, докато разумността не влезе в човека, той е подложен на ред ограничения от природата.
Той иска да стане поет, художник, музиккант, учен, философ, богат човек, но навсякъде среща спънки и противодействия.
Природата сама го ограничава. Щом разумността влезе в него, природата щедро отваря вратите си и му дава всички блага, които той е желал.
към беседата >>
Природата сама го ограничава.
Докато разумното начало не влезе в живота на човека, той всякога е готов да дава заповеди, с които да ограничава както себе си, така и своите ближни. Любовта, която е посетила дъщерята, представлява разумното начало в човешкия живот. Щом Любовта посети дома на човека, той е готов вече на всякакви жертви. Значи, докато разумността не влезе в човека, той е подложен на ред ограничения от природата. Той иска да стане поет, художник, музиккант, учен, философ, богат човек, но навсякъде среща спънки и противодействия.
Природата сама го ограничава.
Щом разумността влезе в него, природата щедро отваря вратите си и му дава всички блага, които той е желал.
към беседата >>
Щом разумността влезе в него, природата щедро отваря вратите си и му дава всички блага, които той е желал.
Любовта, която е посетила дъщерята, представлява разумното начало в човешкия живот. Щом Любовта посети дома на човека, той е готов вече на всякакви жертви. Значи, докато разумността не влезе в човека, той е подложен на ред ограничения от природата. Той иска да стане поет, художник, музиккант, учен, философ, богат човек, но навсякъде среща спънки и противодействия. Природата сама го ограничава.
Щом разумността влезе в него, природата щедро отваря вратите си и му дава всички блага, които той е желал.
към беседата >>
Разумният човек може да постигне всички свои желания.
Разумният човек може да постигне всички свои желания.
Докато не е в състояние да постигне своите желания, човек не е разумен, не разбира условията на живота и не познава хората, между които живее. Като изучавате живота на съвременните хора, виждате, че те са изложени на страдания: болести, глад, ограничавания и т.н. Светът е пълен с болници, затвори, бесилки. Това показва, че хората са лишени от онази разумност, която внася хармония и съгласие между тях. Войните, затворите, неразбиранията между хората няма да изчезнат, докато разумността не влезе между тях.
към беседата >>
Докато не е в състояние да постигне своите желания, човек не е разумен, не разбира условията на живота и не познава хората, между които живее.
Разумният човек може да постигне всички свои желания.
Докато не е в състояние да постигне своите желания, човек не е разумен, не разбира условията на живота и не познава хората, между които живее.
Като изучавате живота на съвременните хора, виждате, че те са изложени на страдания: болести, глад, ограничавания и т.н. Светът е пълен с болници, затвори, бесилки. Това показва, че хората са лишени от онази разумност, която внася хармония и съгласие между тях. Войните, затворите, неразбиранията между хората няма да изчезнат, докато разумността не влезе между тях. В процеса на самовъзпитанието си, човек трябва да се вглежда в отношенията, които съществуват между възвишените същества и да им подражава.
към беседата >>
Като изучавате живота на съвременните хора, виждате, че те са изложени на страдания: болести, глад, ограничавания и т.н.
Разумният човек може да постигне всички свои желания. Докато не е в състояние да постигне своите желания, човек не е разумен, не разбира условията на живота и не познава хората, между които живее.
Като изучавате живота на съвременните хора, виждате, че те са изложени на страдания: болести, глад, ограничавания и т.н.
Светът е пълен с болници, затвори, бесилки. Това показва, че хората са лишени от онази разумност, която внася хармония и съгласие между тях. Войните, затворите, неразбиранията между хората няма да изчезнат, докато разумността не влезе между тях. В процеса на самовъзпитанието си, човек трябва да се вглежда в отношенията, които съществуват между възвишените същества и да им подражава. Силният, добрият, любещият, ученият човек ще носи на гърба си слабия, лошия, невежия.
към беседата >>
Светът е пълен с болници, затвори, бесилки.
Разумният човек може да постигне всички свои желания. Докато не е в състояние да постигне своите желания, човек не е разумен, не разбира условията на живота и не познава хората, между които живее. Като изучавате живота на съвременните хора, виждате, че те са изложени на страдания: болести, глад, ограничавания и т.н.
Светът е пълен с болници, затвори, бесилки.
Това показва, че хората са лишени от онази разумност, която внася хармония и съгласие между тях. Войните, затворите, неразбиранията между хората няма да изчезнат, докато разумността не влезе между тях. В процеса на самовъзпитанието си, човек трябва да се вглежда в отношенията, които съществуват между възвишените същества и да им подражава. Силният, добрият, любещият, ученият човек ще носи на гърба си слабия, лошия, невежия. Това виждаме навсякъде в живота.
към беседата >>
Това показва, че хората са лишени от онази разумност, която внася хармония и съгласие между тях.
Разумният човек може да постигне всички свои желания. Докато не е в състояние да постигне своите желания, човек не е разумен, не разбира условията на живота и не познава хората, между които живее. Като изучавате живота на съвременните хора, виждате, че те са изложени на страдания: болести, глад, ограничавания и т.н. Светът е пълен с болници, затвори, бесилки.
Това показва, че хората са лишени от онази разумност, която внася хармония и съгласие между тях.
Войните, затворите, неразбиранията между хората няма да изчезнат, докато разумността не влезе между тях. В процеса на самовъзпитанието си, човек трябва да се вглежда в отношенията, които съществуват между възвишените същества и да им подражава. Силният, добрият, любещият, ученият човек ще носи на гърба си слабия, лошия, невежия. Това виждаме навсякъде в живота. Голямата сестра и големият брат носят малкото братче на гърба си.
към беседата >>
Войните, затворите, неразбиранията между хората няма да изчезнат, докато разумността не влезе между тях.
Разумният човек може да постигне всички свои желания. Докато не е в състояние да постигне своите желания, човек не е разумен, не разбира условията на живота и не познава хората, между които живее. Като изучавате живота на съвременните хора, виждате, че те са изложени на страдания: болести, глад, ограничавания и т.н. Светът е пълен с болници, затвори, бесилки. Това показва, че хората са лишени от онази разумност, която внася хармония и съгласие между тях.
Войните, затворите, неразбиранията между хората няма да изчезнат, докато разумността не влезе между тях.
В процеса на самовъзпитанието си, човек трябва да се вглежда в отношенията, които съществуват между възвишените същества и да им подражава. Силният, добрият, любещият, ученият човек ще носи на гърба си слабия, лошия, невежия. Това виждаме навсякъде в живота. Голямата сестра и големият брат носят малкото братче на гърба си. Те му сипват ядене, а то чака да му се даде наготово.
към беседата >>
В процеса на самовъзпитанието си, човек трябва да се вглежда в отношенията, които съществуват между възвишените същества и да им подражава.
Докато не е в състояние да постигне своите желания, човек не е разумен, не разбира условията на живота и не познава хората, между които живее. Като изучавате живота на съвременните хора, виждате, че те са изложени на страдания: болести, глад, ограничавания и т.н. Светът е пълен с болници, затвори, бесилки. Това показва, че хората са лишени от онази разумност, която внася хармония и съгласие между тях. Войните, затворите, неразбиранията между хората няма да изчезнат, докато разумността не влезе между тях.
В процеса на самовъзпитанието си, човек трябва да се вглежда в отношенията, които съществуват между възвишените същества и да им подражава.
Силният, добрият, любещият, ученият човек ще носи на гърба си слабия, лошия, невежия. Това виждаме навсякъде в живота. Голямата сестра и големият брат носят малкото братче на гърба си. Те му сипват ядене, а то чака да му се даде наготово. Малкото дете не е в сила само да задоволи своите нужди.
към беседата >>
Силният, добрият, любещият, ученият човек ще носи на гърба си слабия, лошия, невежия.
Като изучавате живота на съвременните хора, виждате, че те са изложени на страдания: болести, глад, ограничавания и т.н. Светът е пълен с болници, затвори, бесилки. Това показва, че хората са лишени от онази разумност, която внася хармония и съгласие между тях. Войните, затворите, неразбиранията между хората няма да изчезнат, докато разумността не влезе между тях. В процеса на самовъзпитанието си, човек трябва да се вглежда в отношенията, които съществуват между възвишените същества и да им подражава.
Силният, добрият, любещият, ученият човек ще носи на гърба си слабия, лошия, невежия.
Това виждаме навсякъде в живота. Голямата сестра и големият брат носят малкото братче на гърба си. Те му сипват ядене, а то чака да му се даде наготово. Малкото дете не е в сила само да задоволи своите нужди. То очаква на услугите на големите.
към беседата >>
Това виждаме навсякъде в живота.
Светът е пълен с болници, затвори, бесилки. Това показва, че хората са лишени от онази разумност, която внася хармония и съгласие между тях. Войните, затворите, неразбиранията между хората няма да изчезнат, докато разумността не влезе между тях. В процеса на самовъзпитанието си, човек трябва да се вглежда в отношенията, които съществуват между възвишените същества и да им подражава. Силният, добрият, любещият, ученият човек ще носи на гърба си слабия, лошия, невежия.
Това виждаме навсякъде в живота.
Голямата сестра и големият брат носят малкото братче на гърба си. Те му сипват ядене, а то чака да му се даде наготово. Малкото дете не е в сила само да задоволи своите нужди. То очаква на услугите на големите. В това отношение високите планински върхове представляват големите братя и сестри, по гърбовете на които се качват малките същества, хора и животни.
към беседата >>
Голямата сестра и големият брат носят малкото братче на гърба си.
Това показва, че хората са лишени от онази разумност, която внася хармония и съгласие между тях. Войните, затворите, неразбиранията между хората няма да изчезнат, докато разумността не влезе между тях. В процеса на самовъзпитанието си, човек трябва да се вглежда в отношенията, които съществуват между възвишените същества и да им подражава. Силният, добрият, любещият, ученият човек ще носи на гърба си слабия, лошия, невежия. Това виждаме навсякъде в живота.
Голямата сестра и големият брат носят малкото братче на гърба си.
Те му сипват ядене, а то чака да му се даде наготово. Малкото дете не е в сила само да задоволи своите нужди. То очаква на услугите на големите. В това отношение високите планински върхове представляват големите братя и сестри, по гърбовете на които се качват малките същества, хора и животни.
към беседата >>
Те му сипват ядене, а то чака да му се даде наготово.
Войните, затворите, неразбиранията между хората няма да изчезнат, докато разумността не влезе между тях. В процеса на самовъзпитанието си, човек трябва да се вглежда в отношенията, които съществуват между възвишените същества и да им подражава. Силният, добрият, любещият, ученият човек ще носи на гърба си слабия, лошия, невежия. Това виждаме навсякъде в живота. Голямата сестра и големият брат носят малкото братче на гърба си.
Те му сипват ядене, а то чака да му се даде наготово.
Малкото дете не е в сила само да задоволи своите нужди. То очаква на услугите на големите. В това отношение високите планински върхове представляват големите братя и сестри, по гърбовете на които се качват малките същества, хора и животни.
към беседата >>
Малкото дете не е в сила само да задоволи своите нужди.
В процеса на самовъзпитанието си, човек трябва да се вглежда в отношенията, които съществуват между възвишените същества и да им подражава. Силният, добрият, любещият, ученият човек ще носи на гърба си слабия, лошия, невежия. Това виждаме навсякъде в живота. Голямата сестра и големият брат носят малкото братче на гърба си. Те му сипват ядене, а то чака да му се даде наготово.
Малкото дете не е в сила само да задоволи своите нужди.
То очаква на услугите на големите. В това отношение високите планински върхове представляват големите братя и сестри, по гърбовете на които се качват малките същества, хора и животни.
към беседата >>
То очаква на услугите на големите.
Силният, добрият, любещият, ученият човек ще носи на гърба си слабия, лошия, невежия. Това виждаме навсякъде в живота. Голямата сестра и големият брат носят малкото братче на гърба си. Те му сипват ядене, а то чака да му се даде наготово. Малкото дете не е в сила само да задоволи своите нужди.
То очаква на услугите на големите.
В това отношение високите планински върхове представляват големите братя и сестри, по гърбовете на които се качват малките същества, хора и животни.
към беседата >>
В това отношение високите планински върхове представляват големите братя и сестри, по гърбовете на които се качват малките същества, хора и животни.
Това виждаме навсякъде в живота. Голямата сестра и големият брат носят малкото братче на гърба си. Те му сипват ядене, а то чака да му се даде наготово. Малкото дете не е в сила само да задоволи своите нужди. То очаква на услугите на големите.
В това отношение високите планински върхове представляват големите братя и сестри, по гърбовете на които се качват малките същества, хора и животни.
към беседата >>
И тъй, помнете закона: Силният да носи слабия, ученият – невежия, добрият – лошия и т.н.
И тъй, помнете закона: Силният да носи слабия, ученият – невежия, добрият – лошия и т.н.
– „Другояче не може ли? “ – Не може. Човек може да ходи само по повърхността на плоскост, която е закрепена от двете страни добре и поставена във въздуха. На долната част на плоскостта, обаче, той не може да ходи. Мухата може да ходи отгоре и отдолу на плоскостта, но човек може да ходи само на горната ѝ част.
към беседата >>
– „Другояче не може ли?
И тъй, помнете закона: Силният да носи слабия, ученият – невежия, добрият – лошия и т.н.
– „Другояче не може ли?
“ – Не може. Човек може да ходи само по повърхността на плоскост, която е закрепена от двете страни добре и поставена във въздуха. На долната част на плоскостта, обаче, той не може да ходи. Мухата може да ходи отгоре и отдолу на плоскостта, но човек може да ходи само на горната ѝ част. Законът на природата е такъв.
към беседата >>
“ – Не може.
И тъй, помнете закона: Силният да носи слабия, ученият – невежия, добрият – лошия и т.н. – „Другояче не може ли?
“ – Не може.
Човек може да ходи само по повърхността на плоскост, която е закрепена от двете страни добре и поставена във въздуха. На долната част на плоскостта, обаче, той не може да ходи. Мухата може да ходи отгоре и отдолу на плоскостта, но човек може да ходи само на горната ѝ част. Законът на природата е такъв. Рече ли да наруши този закон, човек е счупил вече една от чиниите на природата.
към беседата >>
Човек може да ходи само по повърхността на плоскост, която е закрепена от двете страни добре и поставена във въздуха.
И тъй, помнете закона: Силният да носи слабия, ученият – невежия, добрият – лошия и т.н. – „Другояче не може ли? “ – Не може.
Човек може да ходи само по повърхността на плоскост, която е закрепена от двете страни добре и поставена във въздуха.
На долната част на плоскостта, обаче, той не може да ходи. Мухата може да ходи отгоре и отдолу на плоскостта, но човек може да ходи само на горната ѝ част. Законът на природата е такъв. Рече ли да наруши този закон, човек е счупил вече една от чиниите на природата. Щом счупи една от чиниите на природата, нищо друго не му остава, освен да изправи грешката си.
към беседата >>
4.
Главният фактор / Основните идеи на Виктор Хюго и Толстой в „Клетниците“ и „Война и мир“
,
МОК
, София, 9.11.1928г.,
Ако днес намерите някъде останали трици от брашно, вие заключавате, че преди вас са живели хора, които са мляли житото, пресявали са го и са яли чисто брашно, а триците са хвърляли.
На кой обществен строй? Вие знаете, че един обществен строй се предшества от друг. Всъщност, кой строй е меродавният? Кой строй е по-добър: миналият, или сегашният? Нещата се познават от проявите и последствията им.
Ако днес намерите някъде останали трици от брашно, вие заключавате, че преди вас са живели хора, които са мляли житото, пресявали са го и са яли чисто брашно, а триците са хвърляли.
Вие взимате триците, пресявате ги още веднъж, изваждате хранителните елементи, а непотребните изоставяте, След вас идат други хора, които използват вашите трици, взимат нещо от тях и непотребното изхвърлят. Това са все култури, които си заимстват по нещо и се хвалят със способността си да се нагаждат на новите условия. Първите култури са имали по-богати условия и възможности от последващите. Важно е всяка предшестваща култура да остави на последващата не своите трици, но онова, което е вечно, неизменно и съществено. Чистото брашно е същественото, а не триците.
към беседата >>
Вие взимате триците, пресявате ги още веднъж, изваждате хранителните елементи, а непотребните изоставяте, След вас идат други хора, които използват вашите трици, взимат нещо от тях и непотребното изхвърлят.
Вие знаете, че един обществен строй се предшества от друг. Всъщност, кой строй е меродавният? Кой строй е по-добър: миналият, или сегашният? Нещата се познават от проявите и последствията им. Ако днес намерите някъде останали трици от брашно, вие заключавате, че преди вас са живели хора, които са мляли житото, пресявали са го и са яли чисто брашно, а триците са хвърляли.
Вие взимате триците, пресявате ги още веднъж, изваждате хранителните елементи, а непотребните изоставяте, След вас идат други хора, които използват вашите трици, взимат нещо от тях и непотребното изхвърлят.
Това са все култури, които си заимстват по нещо и се хвалят със способността си да се нагаждат на новите условия. Първите култури са имали по-богати условия и възможности от последващите. Важно е всяка предшестваща култура да остави на последващата не своите трици, но онова, което е вечно, неизменно и съществено. Чистото брашно е същественото, а не триците.
към беседата >>
Това са все култури, които си заимстват по нещо и се хвалят със способността си да се нагаждат на новите условия.
Всъщност, кой строй е меродавният? Кой строй е по-добър: миналият, или сегашният? Нещата се познават от проявите и последствията им. Ако днес намерите някъде останали трици от брашно, вие заключавате, че преди вас са живели хора, които са мляли житото, пресявали са го и са яли чисто брашно, а триците са хвърляли. Вие взимате триците, пресявате ги още веднъж, изваждате хранителните елементи, а непотребните изоставяте, След вас идат други хора, които използват вашите трици, взимат нещо от тях и непотребното изхвърлят.
Това са все култури, които си заимстват по нещо и се хвалят със способността си да се нагаждат на новите условия.
Първите култури са имали по-богати условия и възможности от последващите. Важно е всяка предшестваща култура да остави на последващата не своите трици, но онова, което е вечно, неизменно и съществено. Чистото брашно е същественото, а не триците.
към беседата >>
Първите култури са имали по-богати условия и възможности от последващите.
Кой строй е по-добър: миналият, или сегашният? Нещата се познават от проявите и последствията им. Ако днес намерите някъде останали трици от брашно, вие заключавате, че преди вас са живели хора, които са мляли житото, пресявали са го и са яли чисто брашно, а триците са хвърляли. Вие взимате триците, пресявате ги още веднъж, изваждате хранителните елементи, а непотребните изоставяте, След вас идат други хора, които използват вашите трици, взимат нещо от тях и непотребното изхвърлят. Това са все култури, които си заимстват по нещо и се хвалят със способността си да се нагаждат на новите условия.
Първите култури са имали по-богати условия и възможности от последващите.
Важно е всяка предшестваща култура да остави на последващата не своите трици, но онова, което е вечно, неизменно и съществено. Чистото брашно е същественото, а не триците.
към беседата >>
Важно е всяка предшестваща култура да остави на последващата не своите трици, но онова, което е вечно, неизменно и съществено.
Нещата се познават от проявите и последствията им. Ако днес намерите някъде останали трици от брашно, вие заключавате, че преди вас са живели хора, които са мляли житото, пресявали са го и са яли чисто брашно, а триците са хвърляли. Вие взимате триците, пресявате ги още веднъж, изваждате хранителните елементи, а непотребните изоставяте, След вас идат други хора, които използват вашите трици, взимат нещо от тях и непотребното изхвърлят. Това са все култури, които си заимстват по нещо и се хвалят със способността си да се нагаждат на новите условия. Първите култури са имали по-богати условия и възможности от последващите.
Важно е всяка предшестваща култура да остави на последващата не своите трици, но онова, което е вечно, неизменно и съществено.
Чистото брашно е същественото, а не триците.
към беседата >>
Чистото брашно е същественото, а не триците.
Ако днес намерите някъде останали трици от брашно, вие заключавате, че преди вас са живели хора, които са мляли житото, пресявали са го и са яли чисто брашно, а триците са хвърляли. Вие взимате триците, пресявате ги още веднъж, изваждате хранителните елементи, а непотребните изоставяте, След вас идат други хора, които използват вашите трици, взимат нещо от тях и непотребното изхвърлят. Това са все култури, които си заимстват по нещо и се хвалят със способността си да се нагаждат на новите условия. Първите култури са имали по-богати условия и възможности от последващите. Важно е всяка предшестваща култура да остави на последващата не своите трици, но онова, което е вечно, неизменно и съществено.
Чистото брашно е същественото, а не триците.
към беседата >>
Сегашните хора трябва да мислят по нов начин, да се откажат от старите си възгледи и разбирания.
Сегашните хора трябва да мислят по нов начин, да се откажат от старите си възгледи и разбирания.
Дойдат ли до науката и живота, те трябва да се откажат от всички дребнавости, от всички обиди и огорчения, да не се занимават с обикновени неща. Това значи, да придобие човек истината, според някои наречена „голата истина“, а според нас – „красивата истина“, да разглежда въпросите обективно, по Божествен начин, да знае причините и последствията на нещата.
към беседата >>
Дойдат ли до науката и живота, те трябва да се откажат от всички дребнавости, от всички обиди и огорчения, да не се занимават с обикновени неща.
Сегашните хора трябва да мислят по нов начин, да се откажат от старите си възгледи и разбирания.
Дойдат ли до науката и живота, те трябва да се откажат от всички дребнавости, от всички обиди и огорчения, да не се занимават с обикновени неща.
Това значи, да придобие човек истината, според някои наречена „голата истина“, а според нас – „красивата истина“, да разглежда въпросите обективно, по Божествен начин, да знае причините и последствията на нещата.
към беседата >>
Това значи, да придобие човек истината, според някои наречена „голата истина“, а според нас – „красивата истина“, да разглежда въпросите обективно, по Божествен начин, да знае причините и последствията на нещата.
Сегашните хора трябва да мислят по нов начин, да се откажат от старите си възгледи и разбирания. Дойдат ли до науката и живота, те трябва да се откажат от всички дребнавости, от всички обиди и огорчения, да не се занимават с обикновени неща.
Това значи, да придобие човек истината, според някои наречена „голата истина“, а според нас – „красивата истина“, да разглежда въпросите обективно, по Божествен начин, да знае причините и последствията на нещата.
към беседата >>
Като се говори за причини и последствия, мнозина се спират върху въпроса за грехопадането и търсят причините, защо Адам и Ева са сгрешили.
Като се говори за причини и последствия, мнозина се спират върху въпроса за грехопадането и търсят причините, защо Адам и Ева са сгрешили.
Една от причините е непослушанието. Те не изпълниха думите на Господа, Който им каза: „Яжте от всички плодове, с изключение на плодовете на дървото за познаване на доброто и на злото.“ Втора причина е користолюбието. Те пожелаха да опитат всички блага в рая и да ги задържат за себе си. И третата причина е желанието им да изпъкнат над другите. Змията каза на Ева, че, ако ядат от забранения плод, ще станат подобни на боговете.
към беседата >>
Една от причините е непослушанието.
Като се говори за причини и последствия, мнозина се спират върху въпроса за грехопадането и търсят причините, защо Адам и Ева са сгрешили.
Една от причините е непослушанието.
Те не изпълниха думите на Господа, Който им каза: „Яжте от всички плодове, с изключение на плодовете на дървото за познаване на доброто и на злото.“ Втора причина е користолюбието. Те пожелаха да опитат всички блага в рая и да ги задържат за себе си. И третата причина е желанието им да изпъкнат над другите. Змията каза на Ева, че, ако ядат от забранения плод, ще станат подобни на боговете. У Ева се яви желание да стане като Бога и престъпи заповедта, която им беше дадена.
към беседата >>
Те не изпълниха думите на Господа, Който им каза: „Яжте от всички плодове, с изключение на плодовете на дървото за познаване на доброто и на злото.“ Втора причина е користолюбието.
Като се говори за причини и последствия, мнозина се спират върху въпроса за грехопадането и търсят причините, защо Адам и Ева са сгрешили. Една от причините е непослушанието.
Те не изпълниха думите на Господа, Който им каза: „Яжте от всички плодове, с изключение на плодовете на дървото за познаване на доброто и на злото.“ Втора причина е користолюбието.
Те пожелаха да опитат всички блага в рая и да ги задържат за себе си. И третата причина е желанието им да изпъкнат над другите. Змията каза на Ева, че, ако ядат от забранения плод, ще станат подобни на боговете. У Ева се яви желание да стане като Бога и престъпи заповедта, която им беше дадена. Това е личното чувство в човека, което го кара да изпъква над всички.
към беседата >>
Те пожелаха да опитат всички блага в рая и да ги задържат за себе си.
Като се говори за причини и последствия, мнозина се спират върху въпроса за грехопадането и търсят причините, защо Адам и Ева са сгрешили. Една от причините е непослушанието. Те не изпълниха думите на Господа, Който им каза: „Яжте от всички плодове, с изключение на плодовете на дървото за познаване на доброто и на злото.“ Втора причина е користолюбието.
Те пожелаха да опитат всички блага в рая и да ги задържат за себе си.
И третата причина е желанието им да изпъкнат над другите. Змията каза на Ева, че, ако ядат от забранения плод, ще станат подобни на боговете. У Ева се яви желание да стане като Бога и престъпи заповедта, която им беше дадена. Това е личното чувство в човека, което го кара да изпъква над всички. Има ли право човек да храни своето лично чувство?
към беседата >>
И третата причина е желанието им да изпъкнат над другите.
Като се говори за причини и последствия, мнозина се спират върху въпроса за грехопадането и търсят причините, защо Адам и Ева са сгрешили. Една от причините е непослушанието. Те не изпълниха думите на Господа, Който им каза: „Яжте от всички плодове, с изключение на плодовете на дървото за познаване на доброто и на злото.“ Втора причина е користолюбието. Те пожелаха да опитат всички блага в рая и да ги задържат за себе си.
И третата причина е желанието им да изпъкнат над другите.
Змията каза на Ева, че, ако ядат от забранения плод, ще станат подобни на боговете. У Ева се яви желание да стане като Бога и престъпи заповедта, която им беше дадена. Това е личното чувство в човека, което го кара да изпъква над всички. Има ли право човек да храни своето лично чувство? По начало всички хора са еднакви.
към беседата >>
Змията каза на Ева, че, ако ядат от забранения плод, ще станат подобни на боговете.
Като се говори за причини и последствия, мнозина се спират върху въпроса за грехопадането и търсят причините, защо Адам и Ева са сгрешили. Една от причините е непослушанието. Те не изпълниха думите на Господа, Който им каза: „Яжте от всички плодове, с изключение на плодовете на дървото за познаване на доброто и на злото.“ Втора причина е користолюбието. Те пожелаха да опитат всички блага в рая и да ги задържат за себе си. И третата причина е желанието им да изпъкнат над другите.
Змията каза на Ева, че, ако ядат от забранения плод, ще станат подобни на боговете.
У Ева се яви желание да стане като Бога и престъпи заповедта, която им беше дадена. Това е личното чувство в човека, което го кара да изпъква над всички. Има ли право човек да храни своето лично чувство? По начало всички хора са еднакви. Всички са излезли от един и същ Източник.
към беседата >>
У Ева се яви желание да стане като Бога и престъпи заповедта, която им беше дадена.
Една от причините е непослушанието. Те не изпълниха думите на Господа, Който им каза: „Яжте от всички плодове, с изключение на плодовете на дървото за познаване на доброто и на злото.“ Втора причина е користолюбието. Те пожелаха да опитат всички блага в рая и да ги задържат за себе си. И третата причина е желанието им да изпъкнат над другите. Змията каза на Ева, че, ако ядат от забранения плод, ще станат подобни на боговете.
У Ева се яви желание да стане като Бога и престъпи заповедта, която им беше дадена.
Това е личното чувство в човека, което го кара да изпъква над всички. Има ли право човек да храни своето лично чувство? По начало всички хора са еднакви. Всички са излезли от един и същ Източник. Срещате, например, две реки в природата, които излизат от един и същ извор, текат в една посока, успоредно, имат еднаква дълбочина и дължина.
към беседата >>
Това е личното чувство в човека, което го кара да изпъква над всички.
Те не изпълниха думите на Господа, Който им каза: „Яжте от всички плодове, с изключение на плодовете на дървото за познаване на доброто и на злото.“ Втора причина е користолюбието. Те пожелаха да опитат всички блага в рая и да ги задържат за себе си. И третата причина е желанието им да изпъкнат над другите. Змията каза на Ева, че, ако ядат от забранения плод, ще станат подобни на боговете. У Ева се яви желание да стане като Бога и престъпи заповедта, която им беше дадена.
Това е личното чувство в човека, което го кара да изпъква над всички.
Има ли право човек да храни своето лично чувство? По начало всички хора са еднакви. Всички са излезли от един и същ Източник. Срещате, например, две реки в природата, които излизат от един и същ извор, текат в една посока, успоредно, имат еднаква дълбочина и дължина. По едно време едната река получава няколко притока, които я правят по-дълга, по-дълбока и пълноводна; другата, обаче, остава в първоначалната си дължина и дълбочина.
към беседата >>
Има ли право човек да храни своето лично чувство?
Те пожелаха да опитат всички блага в рая и да ги задържат за себе си. И третата причина е желанието им да изпъкнат над другите. Змията каза на Ева, че, ако ядат от забранения плод, ще станат подобни на боговете. У Ева се яви желание да стане като Бога и престъпи заповедта, която им беше дадена. Това е личното чувство в човека, което го кара да изпъква над всички.
Има ли право човек да храни своето лично чувство?
По начало всички хора са еднакви. Всички са излезли от един и същ Източник. Срещате, например, две реки в природата, които излизат от един и същ извор, текат в една посока, успоредно, имат еднаква дълбочина и дължина. По едно време едната река получава няколко притока, които я правят по-дълга, по-дълбока и пълноводна; другата, обаче, остава в първоначалната си дължина и дълбочина. Реката, която има притоци, подчертава своето преимущество над другата, счита себе си за по-силна, по-голяма.
към беседата >>
По начало всички хора са еднакви.
И третата причина е желанието им да изпъкнат над другите. Змията каза на Ева, че, ако ядат от забранения плод, ще станат подобни на боговете. У Ева се яви желание да стане като Бога и престъпи заповедта, която им беше дадена. Това е личното чувство в човека, което го кара да изпъква над всички. Има ли право човек да храни своето лично чувство?
По начало всички хора са еднакви.
Всички са излезли от един и същ Източник. Срещате, например, две реки в природата, които излизат от един и същ извор, текат в една посока, успоредно, имат еднаква дълбочина и дължина. По едно време едната река получава няколко притока, които я правят по-дълга, по-дълбока и пълноводна; другата, обаче, остава в първоначалната си дължина и дълбочина. Реката, която има притоци, подчертава своето преимущество над другата, счита себе си за по-силна, по-голяма. Това я прави горда.
към беседата >>
Всички са излезли от един и същ Източник.
Змията каза на Ева, че, ако ядат от забранения плод, ще станат подобни на боговете. У Ева се яви желание да стане като Бога и престъпи заповедта, която им беше дадена. Това е личното чувство в човека, което го кара да изпъква над всички. Има ли право човек да храни своето лично чувство? По начало всички хора са еднакви.
Всички са излезли от един и същ Източник.
Срещате, например, две реки в природата, които излизат от един и същ извор, текат в една посока, успоредно, имат еднаква дълбочина и дължина. По едно време едната река получава няколко притока, които я правят по-дълга, по-дълбока и пълноводна; другата, обаче, остава в първоначалната си дължина и дълбочина. Реката, която има притоци, подчертава своето преимущество над другата, счита себе си за по-силна, по-голяма. Това я прави горда. Така се отнасят и хората помежду си.
към беседата >>
Срещате, например, две реки в природата, които излизат от един и същ извор, текат в една посока, успоредно, имат еднаква дълбочина и дължина.
У Ева се яви желание да стане като Бога и престъпи заповедта, която им беше дадена. Това е личното чувство в човека, което го кара да изпъква над всички. Има ли право човек да храни своето лично чувство? По начало всички хора са еднакви. Всички са излезли от един и същ Източник.
Срещате, например, две реки в природата, които излизат от един и същ извор, текат в една посока, успоредно, имат еднаква дълбочина и дължина.
По едно време едната река получава няколко притока, които я правят по-дълга, по-дълбока и пълноводна; другата, обаче, остава в първоначалната си дължина и дълбочина. Реката, която има притоци, подчертава своето преимущество над другата, счита себе си за по-силна, по-голяма. Това я прави горда. Така се отнасят и хората помежду си. Онзи, който е чел повече книги, изучавал повече науки, се счита по-високостоящ от другите и започва да се гордее.
към беседата >>
По едно време едната река получава няколко притока, които я правят по-дълга, по-дълбока и пълноводна; другата, обаче, остава в първоначалната си дължина и дълбочина.
Това е личното чувство в човека, което го кара да изпъква над всички. Има ли право човек да храни своето лично чувство? По начало всички хора са еднакви. Всички са излезли от един и същ Източник. Срещате, например, две реки в природата, които излизат от един и същ извор, текат в една посока, успоредно, имат еднаква дълбочина и дължина.
По едно време едната река получава няколко притока, които я правят по-дълга, по-дълбока и пълноводна; другата, обаче, остава в първоначалната си дължина и дълбочина.
Реката, която има притоци, подчертава своето преимущество над другата, счита себе си за по-силна, по-голяма. Това я прави горда. Така се отнасят и хората помежду си. Онзи, който е чел повече книги, изучавал повече науки, се счита по-високостоящ от другите и започва да се гордее. Той иска да изпъкне над всички, да се покаже пред хората, да го ценят и уважават.
към беседата >>
Реката, която има притоци, подчертава своето преимущество над другата, счита себе си за по-силна, по-голяма.
Има ли право човек да храни своето лично чувство? По начало всички хора са еднакви. Всички са излезли от един и същ Източник. Срещате, например, две реки в природата, които излизат от един и същ извор, текат в една посока, успоредно, имат еднаква дълбочина и дължина. По едно време едната река получава няколко притока, които я правят по-дълга, по-дълбока и пълноводна; другата, обаче, остава в първоначалната си дължина и дълбочина.
Реката, която има притоци, подчертава своето преимущество над другата, счита себе си за по-силна, по-голяма.
Това я прави горда. Така се отнасят и хората помежду си. Онзи, който е чел повече книги, изучавал повече науки, се счита по-високостоящ от другите и започва да се гордее. Той иска да изпъкне над всички, да се покаже пред хората, да го ценят и уважават. В какво се заключава неговото преимущество?
към беседата >>
Това я прави горда.
По начало всички хора са еднакви. Всички са излезли от един и същ Източник. Срещате, например, две реки в природата, които излизат от един и същ извор, текат в една посока, успоредно, имат еднаква дълбочина и дължина. По едно време едната река получава няколко притока, които я правят по-дълга, по-дълбока и пълноводна; другата, обаче, остава в първоначалната си дължина и дълбочина. Реката, която има притоци, подчертава своето преимущество над другата, счита себе си за по-силна, по-голяма.
Това я прави горда.
Така се отнасят и хората помежду си. Онзи, който е чел повече книги, изучавал повече науки, се счита по-високостоящ от другите и започва да се гордее. Той иска да изпъкне над всички, да се покаже пред хората, да го ценят и уважават. В какво се заключава неговото преимущество? – В притоците, които са го направили пълноводен.
към беседата >>
Така се отнасят и хората помежду си.
Всички са излезли от един и същ Източник. Срещате, например, две реки в природата, които излизат от един и същ извор, текат в една посока, успоредно, имат еднаква дълбочина и дължина. По едно време едната река получава няколко притока, които я правят по-дълга, по-дълбока и пълноводна; другата, обаче, остава в първоначалната си дължина и дълбочина. Реката, която има притоци, подчертава своето преимущество над другата, счита себе си за по-силна, по-голяма. Това я прави горда.
Така се отнасят и хората помежду си.
Онзи, който е чел повече книги, изучавал повече науки, се счита по-високостоящ от другите и започва да се гордее. Той иска да изпъкне над всички, да се покаже пред хората, да го ценят и уважават. В какво се заключава неговото преимущество? – В притоците, които са го направили пълноводен. И простият човек може да стане учен.
към беседата >>
Онзи, който е чел повече книги, изучавал повече науки, се счита по-високостоящ от другите и започва да се гордее.
Срещате, например, две реки в природата, които излизат от един и същ извор, текат в една посока, успоредно, имат еднаква дълбочина и дължина. По едно време едната река получава няколко притока, които я правят по-дълга, по-дълбока и пълноводна; другата, обаче, остава в първоначалната си дължина и дълбочина. Реката, която има притоци, подчертава своето преимущество над другата, счита себе си за по-силна, по-голяма. Това я прави горда. Така се отнасят и хората помежду си.
Онзи, който е чел повече книги, изучавал повече науки, се счита по-високостоящ от другите и започва да се гордее.
Той иска да изпъкне над всички, да се покаже пред хората, да го ценят и уважават. В какво се заключава неговото преимущество? – В притоците, които са го направили пълноводен. И простият човек може да стане учен. Достатъчно е да се влеят няколко притоци в него, за да му предадат особени качества.
към беседата >>
Той иска да изпъкне над всички, да се покаже пред хората, да го ценят и уважават.
По едно време едната река получава няколко притока, които я правят по-дълга, по-дълбока и пълноводна; другата, обаче, остава в първоначалната си дължина и дълбочина. Реката, която има притоци, подчертава своето преимущество над другата, счита себе си за по-силна, по-голяма. Това я прави горда. Така се отнасят и хората помежду си. Онзи, който е чел повече книги, изучавал повече науки, се счита по-високостоящ от другите и започва да се гордее.
Той иска да изпъкне над всички, да се покаже пред хората, да го ценят и уважават.
В какво се заключава неговото преимущество? – В притоците, които са го направили пълноводен. И простият човек може да стане учен. Достатъчно е да се влеят няколко притоци в него, за да му предадат особени качества. Двете реки могат да се различават, освен по пълноводност, още и по чистота.
към беседата >>
В какво се заключава неговото преимущество?
Реката, която има притоци, подчертава своето преимущество над другата, счита себе си за по-силна, по-голяма. Това я прави горда. Така се отнасят и хората помежду си. Онзи, който е чел повече книги, изучавал повече науки, се счита по-високостоящ от другите и започва да се гордее. Той иска да изпъкне над всички, да се покаже пред хората, да го ценят и уважават.
В какво се заключава неговото преимущество?
– В притоците, които са го направили пълноводен. И простият човек може да стане учен. Достатъчно е да се влеят няколко притоци в него, за да му предадат особени качества. Двете реки могат да се различават, освен по пълноводност, още и по чистота. Едната ръка тече по каменисти места, затова е чиста; другата, обаче, тече през различни почви и носи в себе си тиня, кал, която я размътва.
към беседата >>
– В притоците, които са го направили пълноводен.
Това я прави горда. Така се отнасят и хората помежду си. Онзи, който е чел повече книги, изучавал повече науки, се счита по-високостоящ от другите и започва да се гордее. Той иска да изпъкне над всички, да се покаже пред хората, да го ценят и уважават. В какво се заключава неговото преимущество?
– В притоците, които са го направили пълноводен.
И простият човек може да стане учен. Достатъчно е да се влеят няколко притоци в него, за да му предадат особени качества. Двете реки могат да се различават, освен по пълноводност, още и по чистота. Едната ръка тече по каменисти места, затова е чиста; другата, обаче, тече през различни почви и носи в себе си тиня, кал, която я размътва. В началото си двете реки са били еднакво чисти, но в края втората река изгубила чистотата си, размътила се.
към беседата >>
И простият човек може да стане учен.
Така се отнасят и хората помежду си. Онзи, който е чел повече книги, изучавал повече науки, се счита по-високостоящ от другите и започва да се гордее. Той иска да изпъкне над всички, да се покаже пред хората, да го ценят и уважават. В какво се заключава неговото преимущество? – В притоците, които са го направили пълноводен.
И простият човек може да стане учен.
Достатъчно е да се влеят няколко притоци в него, за да му предадат особени качества. Двете реки могат да се различават, освен по пълноводност, още и по чистота. Едната ръка тече по каменисти места, затова е чиста; другата, обаче, тече през различни почви и носи в себе си тиня, кал, която я размътва. В началото си двете реки са били еднакво чисти, но в края втората река изгубила чистотата си, размътила се. Първата ръка се уподобява на чист, праведен човек, а втората – на грешен.
към беседата >>
Достатъчно е да се влеят няколко притоци в него, за да му предадат особени качества.
Онзи, който е чел повече книги, изучавал повече науки, се счита по-високостоящ от другите и започва да се гордее. Той иска да изпъкне над всички, да се покаже пред хората, да го ценят и уважават. В какво се заключава неговото преимущество? – В притоците, които са го направили пълноводен. И простият човек може да стане учен.
Достатъчно е да се влеят няколко притоци в него, за да му предадат особени качества.
Двете реки могат да се различават, освен по пълноводност, още и по чистота. Едната ръка тече по каменисти места, затова е чиста; другата, обаче, тече през различни почви и носи в себе си тиня, кал, която я размътва. В началото си двете реки са били еднакво чисти, но в края втората река изгубила чистотата си, размътила се. Първата ръка се уподобява на чист, праведен човек, а втората – на грешен. Как мислите, праведният от само себе си ли стана такъв?
към беседата >>
Двете реки могат да се различават, освен по пълноводност, още и по чистота.
Той иска да изпъкне над всички, да се покаже пред хората, да го ценят и уважават. В какво се заключава неговото преимущество? – В притоците, които са го направили пълноводен. И простият човек може да стане учен. Достатъчно е да се влеят няколко притоци в него, за да му предадат особени качества.
Двете реки могат да се различават, освен по пълноводност, още и по чистота.
Едната ръка тече по каменисти места, затова е чиста; другата, обаче, тече през различни почви и носи в себе си тиня, кал, която я размътва. В началото си двете реки са били еднакво чисти, но в края втората река изгубила чистотата си, размътила се. Първата ръка се уподобява на чист, праведен човек, а втората – на грешен. Как мислите, праведният от само себе си ли стана такъв? – Условията го направиха праведен.
към беседата >>
Едната ръка тече по каменисти места, затова е чиста; другата, обаче, тече през различни почви и носи в себе си тиня, кал, която я размътва.
В какво се заключава неговото преимущество? – В притоците, които са го направили пълноводен. И простият човек може да стане учен. Достатъчно е да се влеят няколко притоци в него, за да му предадат особени качества. Двете реки могат да се различават, освен по пълноводност, още и по чистота.
Едната ръка тече по каменисти места, затова е чиста; другата, обаче, тече през различни почви и носи в себе си тиня, кал, която я размътва.
В началото си двете реки са били еднакво чисти, но в края втората река изгубила чистотата си, размътила се. Първата ръка се уподобява на чист, праведен човек, а втората – на грешен. Как мислите, праведният от само себе си ли стана такъв? – Условията го направиха праведен. И грешният човек не е станал грешен по собствено желание.
към беседата >>
В началото си двете реки са били еднакво чисти, но в края втората река изгубила чистотата си, размътила се.
– В притоците, които са го направили пълноводен. И простият човек може да стане учен. Достатъчно е да се влеят няколко притоци в него, за да му предадат особени качества. Двете реки могат да се различават, освен по пълноводност, още и по чистота. Едната ръка тече по каменисти места, затова е чиста; другата, обаче, тече през различни почви и носи в себе си тиня, кал, която я размътва.
В началото си двете реки са били еднакво чисти, но в края втората река изгубила чистотата си, размътила се.
Първата ръка се уподобява на чист, праведен човек, а втората – на грешен. Как мислите, праведният от само себе си ли стана такъв? – Условията го направиха праведен. И грешният човек не е станал грешен по собствено желание. Условията го направили грешен.
към беседата >>
Първата ръка се уподобява на чист, праведен човек, а втората – на грешен.
И простият човек може да стане учен. Достатъчно е да се влеят няколко притоци в него, за да му предадат особени качества. Двете реки могат да се различават, освен по пълноводност, още и по чистота. Едната ръка тече по каменисти места, затова е чиста; другата, обаче, тече през различни почви и носи в себе си тиня, кал, която я размътва. В началото си двете реки са били еднакво чисти, но в края втората река изгубила чистотата си, размътила се.
Първата ръка се уподобява на чист, праведен човек, а втората – на грешен.
Как мислите, праведният от само себе си ли стана такъв? – Условията го направиха праведен. И грешният човек не е станал грешен по собствено желание. Условията го направили грешен.
към беседата >>
Как мислите, праведният от само себе си ли стана такъв?
Достатъчно е да се влеят няколко притоци в него, за да му предадат особени качества. Двете реки могат да се различават, освен по пълноводност, още и по чистота. Едната ръка тече по каменисти места, затова е чиста; другата, обаче, тече през различни почви и носи в себе си тиня, кал, която я размътва. В началото си двете реки са били еднакво чисти, но в края втората река изгубила чистотата си, размътила се. Първата ръка се уподобява на чист, праведен човек, а втората – на грешен.
Как мислите, праведният от само себе си ли стана такъв?
– Условията го направиха праведен. И грешният човек не е станал грешен по собствено желание. Условията го направили грешен.
към беседата >>
– Условията го направиха праведен.
Двете реки могат да се различават, освен по пълноводност, още и по чистота. Едната ръка тече по каменисти места, затова е чиста; другата, обаче, тече през различни почви и носи в себе си тиня, кал, която я размътва. В началото си двете реки са били еднакво чисти, но в края втората река изгубила чистотата си, размътила се. Първата ръка се уподобява на чист, праведен човек, а втората – на грешен. Как мислите, праведният от само себе си ли стана такъв?
– Условията го направиха праведен.
И грешният човек не е станал грешен по собствено желание. Условията го направили грешен.
към беседата >>
И грешният човек не е станал грешен по собствено желание.
Едната ръка тече по каменисти места, затова е чиста; другата, обаче, тече през различни почви и носи в себе си тиня, кал, която я размътва. В началото си двете реки са били еднакво чисти, но в края втората река изгубила чистотата си, размътила се. Първата ръка се уподобява на чист, праведен човек, а втората – на грешен. Как мислите, праведният от само себе си ли стана такъв? – Условията го направиха праведен.
И грешният човек не е станал грешен по собствено желание.
Условията го направили грешен.
към беседата >>
Условията го направили грешен.
В началото си двете реки са били еднакво чисти, но в края втората река изгубила чистотата си, размътила се. Първата ръка се уподобява на чист, праведен човек, а втората – на грешен. Как мислите, праведният от само себе си ли стана такъв? – Условията го направиха праведен. И грешният човек не е станал грешен по собствено желание.
Условията го направили грешен.
към беседата >>
Двамата писатели, Юго и Толстой, разглеждат едни и същи въпроси от живота, само че Юго ги разглежда индивидуално, а Толстой – общо.
Двамата писатели, Юго и Толстой, разглеждат едни и същи въпроси от живота, само че Юго ги разглежда индивидуално, а Толстой – общо.
Юго взима като действащи лица Жан Валжан и епископ Мириел, а Толстой – Наполеон и Кутузов. Юго поставя Жан Валжан, преследван от една страна от Жавер, а облагодетелстван, от друга страна, от епископ Мириел. Толстой поставя от една страна Наполеона със своята армия, а от друга страна – генерал Кутузов със своята армия. Единият напада, а другият се оттегля. Наполеон изкушава Кутузов и му казва: Бъди герой!
към беседата >>
Юго взима като действащи лица Жан Валжан и епископ Мириел, а Толстой – Наполеон и Кутузов.
Двамата писатели, Юго и Толстой, разглеждат едни и същи въпроси от живота, само че Юго ги разглежда индивидуално, а Толстой – общо.
Юго взима като действащи лица Жан Валжан и епископ Мириел, а Толстой – Наполеон и Кутузов.
Юго поставя Жан Валжан, преследван от една страна от Жавер, а облагодетелстван, от друга страна, от епископ Мириел. Толстой поставя от една страна Наполеона със своята армия, а от друга страна – генерал Кутузов със своята армия. Единият напада, а другият се оттегля. Наполеон изкушава Кутузов и му казва: Бъди герой! Започни да се сражаваш.
към беседата >>
Юго поставя Жан Валжан, преследван от една страна от Жавер, а облагодетелстван, от друга страна, от епископ Мириел.
Двамата писатели, Юго и Толстой, разглеждат едни и същи въпроси от живота, само че Юго ги разглежда индивидуално, а Толстой – общо. Юго взима като действащи лица Жан Валжан и епископ Мириел, а Толстой – Наполеон и Кутузов.
Юго поставя Жан Валжан, преследван от една страна от Жавер, а облагодетелстван, от друга страна, от епископ Мириел.
Толстой поставя от една страна Наполеона със своята армия, а от друга страна – генерал Кутузов със своята армия. Единият напада, а другият се оттегля. Наполеон изкушава Кутузов и му казва: Бъди герой! Започни да се сражаваш. Обаче, Кутузов се оттегля навътре в Русия, с което увлича Наполеона и го отдалечава от военната му база.
към беседата >>
Толстой поставя от една страна Наполеона със своята армия, а от друга страна – генерал Кутузов със своята армия.
Двамата писатели, Юго и Толстой, разглеждат едни и същи въпроси от живота, само че Юго ги разглежда индивидуално, а Толстой – общо. Юго взима като действащи лица Жан Валжан и епископ Мириел, а Толстой – Наполеон и Кутузов. Юго поставя Жан Валжан, преследван от една страна от Жавер, а облагодетелстван, от друга страна, от епископ Мириел.
Толстой поставя от една страна Наполеона със своята армия, а от друга страна – генерал Кутузов със своята армия.
Единият напада, а другият се оттегля. Наполеон изкушава Кутузов и му казва: Бъди герой! Започни да се сражаваш. Обаче, Кутузов се оттегля навътре в Русия, с което увлича Наполеона и го отдалечава от военната му база. Кутузов отстъпва съзнателно и казва: Колкото по-навътре влезе неприятелят, толкова по-голяма е възможността за нас да го атакуваме.
към беседата >>
Единият напада, а другият се оттегля.
Двамата писатели, Юго и Толстой, разглеждат едни и същи въпроси от живота, само че Юго ги разглежда индивидуално, а Толстой – общо. Юго взима като действащи лица Жан Валжан и епископ Мириел, а Толстой – Наполеон и Кутузов. Юго поставя Жан Валжан, преследван от една страна от Жавер, а облагодетелстван, от друга страна, от епископ Мириел. Толстой поставя от една страна Наполеона със своята армия, а от друга страна – генерал Кутузов със своята армия.
Единият напада, а другият се оттегля.
Наполеон изкушава Кутузов и му казва: Бъди герой! Започни да се сражаваш. Обаче, Кутузов се оттегля навътре в Русия, с което увлича Наполеона и го отдалечава от военната му база. Кутузов отстъпва съзнателно и казва: Колкото по-навътре влезе неприятелят, толкова по-голяма е възможността за нас да го атакуваме. Наполеон иска да застави неприятеля си, преди да влезе в Русия, да се сражава с него, да го срази и да стане цар, да подчини и Русия.
към беседата >>
Наполеон изкушава Кутузов и му казва: Бъди герой!
Двамата писатели, Юго и Толстой, разглеждат едни и същи въпроси от живота, само че Юго ги разглежда индивидуално, а Толстой – общо. Юго взима като действащи лица Жан Валжан и епископ Мириел, а Толстой – Наполеон и Кутузов. Юго поставя Жан Валжан, преследван от една страна от Жавер, а облагодетелстван, от друга страна, от епископ Мириел. Толстой поставя от една страна Наполеона със своята армия, а от друга страна – генерал Кутузов със своята армия. Единият напада, а другият се оттегля.
Наполеон изкушава Кутузов и му казва: Бъди герой!
Започни да се сражаваш. Обаче, Кутузов се оттегля навътре в Русия, с което увлича Наполеона и го отдалечава от военната му база. Кутузов отстъпва съзнателно и казва: Колкото по-навътре влезе неприятелят, толкова по-голяма е възможността за нас да го атакуваме. Наполеон иска да застави неприятеля си, преди да влезе в Русия, да се сражава с него, да го срази и да стане цар, да подчини и Русия. Това е тщеславието, което го предаде.
към беседата >>
Започни да се сражаваш.
Юго взима като действащи лица Жан Валжан и епископ Мириел, а Толстой – Наполеон и Кутузов. Юго поставя Жан Валжан, преследван от една страна от Жавер, а облагодетелстван, от друга страна, от епископ Мириел. Толстой поставя от една страна Наполеона със своята армия, а от друга страна – генерал Кутузов със своята армия. Единият напада, а другият се оттегля. Наполеон изкушава Кутузов и му казва: Бъди герой!
Започни да се сражаваш.
Обаче, Кутузов се оттегля навътре в Русия, с което увлича Наполеона и го отдалечава от военната му база. Кутузов отстъпва съзнателно и казва: Колкото по-навътре влезе неприятелят, толкова по-голяма е възможността за нас да го атакуваме. Наполеон иска да застави неприятеля си, преди да влезе в Русия, да се сражава с него, да го срази и да стане цар, да подчини и Русия. Това е тщеславието, което го предаде. Кутузов му отговори, че той не може да победи тази голяма страна, която сама се пази.
към беседата >>
Обаче, Кутузов се оттегля навътре в Русия, с което увлича Наполеона и го отдалечава от военната му база.
Юго поставя Жан Валжан, преследван от една страна от Жавер, а облагодетелстван, от друга страна, от епископ Мириел. Толстой поставя от една страна Наполеона със своята армия, а от друга страна – генерал Кутузов със своята армия. Единият напада, а другият се оттегля. Наполеон изкушава Кутузов и му казва: Бъди герой! Започни да се сражаваш.
Обаче, Кутузов се оттегля навътре в Русия, с което увлича Наполеона и го отдалечава от военната му база.
Кутузов отстъпва съзнателно и казва: Колкото по-навътре влезе неприятелят, толкова по-голяма е възможността за нас да го атакуваме. Наполеон иска да застави неприятеля си, преди да влезе в Русия, да се сражава с него, да го срази и да стане цар, да подчини и Русия. Това е тщеславието, което го предаде. Кутузов му отговори, че той не може да победи тази голяма страна, която сама се пази. В своя роман, Толстой изнася идеята за Божествения Промисъл, който регулира нещата.
към беседата >>
Кутузов отстъпва съзнателно и казва: Колкото по-навътре влезе неприятелят, толкова по-голяма е възможността за нас да го атакуваме.
Толстой поставя от една страна Наполеона със своята армия, а от друга страна – генерал Кутузов със своята армия. Единият напада, а другият се оттегля. Наполеон изкушава Кутузов и му казва: Бъди герой! Започни да се сражаваш. Обаче, Кутузов се оттегля навътре в Русия, с което увлича Наполеона и го отдалечава от военната му база.
Кутузов отстъпва съзнателно и казва: Колкото по-навътре влезе неприятелят, толкова по-голяма е възможността за нас да го атакуваме.
Наполеон иска да застави неприятеля си, преди да влезе в Русия, да се сражава с него, да го срази и да стане цар, да подчини и Русия. Това е тщеславието, което го предаде. Кутузов му отговори, че той не може да победи тази голяма страна, която сама се пази. В своя роман, Толстой изнася идеята за Божествения Промисъл, който регулира нещата. Изобщо, Толстой пише открито; той си служи с действителни лица – Наполеон и Кутузов, а Юго – с фиктивни: Жан Валжан и епископ Мириел.
към беседата >>
Наполеон иска да застави неприятеля си, преди да влезе в Русия, да се сражава с него, да го срази и да стане цар, да подчини и Русия.
Единият напада, а другият се оттегля. Наполеон изкушава Кутузов и му казва: Бъди герой! Започни да се сражаваш. Обаче, Кутузов се оттегля навътре в Русия, с което увлича Наполеона и го отдалечава от военната му база. Кутузов отстъпва съзнателно и казва: Колкото по-навътре влезе неприятелят, толкова по-голяма е възможността за нас да го атакуваме.
Наполеон иска да застави неприятеля си, преди да влезе в Русия, да се сражава с него, да го срази и да стане цар, да подчини и Русия.
Това е тщеславието, което го предаде. Кутузов му отговори, че той не може да победи тази голяма страна, която сама се пази. В своя роман, Толстой изнася идеята за Божествения Промисъл, който регулира нещата. Изобщо, Толстой пише открито; той си служи с действителни лица – Наполеон и Кутузов, а Юго – с фиктивни: Жан Валжан и епископ Мириел. Толстой работи в по-широк мащаб от Юго.
към беседата >>
Това е тщеславието, което го предаде.
Наполеон изкушава Кутузов и му казва: Бъди герой! Започни да се сражаваш. Обаче, Кутузов се оттегля навътре в Русия, с което увлича Наполеона и го отдалечава от военната му база. Кутузов отстъпва съзнателно и казва: Колкото по-навътре влезе неприятелят, толкова по-голяма е възможността за нас да го атакуваме. Наполеон иска да застави неприятеля си, преди да влезе в Русия, да се сражава с него, да го срази и да стане цар, да подчини и Русия.
Това е тщеславието, което го предаде.
Кутузов му отговори, че той не може да победи тази голяма страна, която сама се пази. В своя роман, Толстой изнася идеята за Божествения Промисъл, който регулира нещата. Изобщо, Толстой пише открито; той си служи с действителни лица – Наполеон и Кутузов, а Юго – с фиктивни: Жан Валжан и епископ Мириел. Толстой работи в по-широк мащаб от Юго. Наполеон вярваше в себе си, а Кутузов – в Бога.
към беседата >>
Кутузов му отговори, че той не може да победи тази голяма страна, която сама се пази.
Започни да се сражаваш. Обаче, Кутузов се оттегля навътре в Русия, с което увлича Наполеона и го отдалечава от военната му база. Кутузов отстъпва съзнателно и казва: Колкото по-навътре влезе неприятелят, толкова по-голяма е възможността за нас да го атакуваме. Наполеон иска да застави неприятеля си, преди да влезе в Русия, да се сражава с него, да го срази и да стане цар, да подчини и Русия. Това е тщеславието, което го предаде.
Кутузов му отговори, че той не може да победи тази голяма страна, която сама се пази.
В своя роман, Толстой изнася идеята за Божествения Промисъл, който регулира нещата. Изобщо, Толстой пише открито; той си служи с действителни лица – Наполеон и Кутузов, а Юго – с фиктивни: Жан Валжан и епископ Мириел. Толстой работи в по-широк мащаб от Юго. Наполеон вярваше в себе си, а Кутузов – в Бога. С това Толстой изнесе идеята, че само онзи печели, който вярва в Бога.
към беседата >>
В своя роман, Толстой изнася идеята за Божествения Промисъл, който регулира нещата.
Обаче, Кутузов се оттегля навътре в Русия, с което увлича Наполеона и го отдалечава от военната му база. Кутузов отстъпва съзнателно и казва: Колкото по-навътре влезе неприятелят, толкова по-голяма е възможността за нас да го атакуваме. Наполеон иска да застави неприятеля си, преди да влезе в Русия, да се сражава с него, да го срази и да стане цар, да подчини и Русия. Това е тщеславието, което го предаде. Кутузов му отговори, че той не може да победи тази голяма страна, която сама се пази.
В своя роман, Толстой изнася идеята за Божествения Промисъл, който регулира нещата.
Изобщо, Толстой пише открито; той си служи с действителни лица – Наполеон и Кутузов, а Юго – с фиктивни: Жан Валжан и епископ Мириел. Толстой работи в по-широк мащаб от Юго. Наполеон вярваше в себе си, а Кутузов – в Бога. С това Толстой изнесе идеята, че само онзи печели, който вярва в Бога. Той всякога има надмощие над онзи, който вярва в себе си.
към беседата >>
Изобщо, Толстой пише открито; той си служи с действителни лица – Наполеон и Кутузов, а Юго – с фиктивни: Жан Валжан и епископ Мириел.
Кутузов отстъпва съзнателно и казва: Колкото по-навътре влезе неприятелят, толкова по-голяма е възможността за нас да го атакуваме. Наполеон иска да застави неприятеля си, преди да влезе в Русия, да се сражава с него, да го срази и да стане цар, да подчини и Русия. Това е тщеславието, което го предаде. Кутузов му отговори, че той не може да победи тази голяма страна, която сама се пази. В своя роман, Толстой изнася идеята за Божествения Промисъл, който регулира нещата.
Изобщо, Толстой пише открито; той си служи с действителни лица – Наполеон и Кутузов, а Юго – с фиктивни: Жан Валжан и епископ Мириел.
Толстой работи в по-широк мащаб от Юго. Наполеон вярваше в себе си, а Кутузов – в Бога. С това Толстой изнесе идеята, че само онзи печели, който вярва в Бога. Той всякога има надмощие над онзи, който вярва в себе си. Юго пък тури своето убеждение в устата на епископ Мириел, който каза: За да повдигнеш ближния си, трябва да вярваш в него.
към беседата >>
Толстой работи в по-широк мащаб от Юго.
Наполеон иска да застави неприятеля си, преди да влезе в Русия, да се сражава с него, да го срази и да стане цар, да подчини и Русия. Това е тщеславието, което го предаде. Кутузов му отговори, че той не може да победи тази голяма страна, която сама се пази. В своя роман, Толстой изнася идеята за Божествения Промисъл, който регулира нещата. Изобщо, Толстой пише открито; той си служи с действителни лица – Наполеон и Кутузов, а Юго – с фиктивни: Жан Валжан и епископ Мириел.
Толстой работи в по-широк мащаб от Юго.
Наполеон вярваше в себе си, а Кутузов – в Бога. С това Толстой изнесе идеята, че само онзи печели, който вярва в Бога. Той всякога има надмощие над онзи, който вярва в себе си. Юго пък тури своето убеждение в устата на епископ Мириел, който каза: За да повдигнеш ближния си, трябва да вярваш в него. Този е твой ближен, в когото вярваш и поставяш на едно ниво със себе си.
към беседата >>
Наполеон вярваше в себе си, а Кутузов – в Бога.
Това е тщеславието, което го предаде. Кутузов му отговори, че той не може да победи тази голяма страна, която сама се пази. В своя роман, Толстой изнася идеята за Божествения Промисъл, който регулира нещата. Изобщо, Толстой пише открито; той си служи с действителни лица – Наполеон и Кутузов, а Юго – с фиктивни: Жан Валжан и епископ Мириел. Толстой работи в по-широк мащаб от Юго.
Наполеон вярваше в себе си, а Кутузов – в Бога.
С това Толстой изнесе идеята, че само онзи печели, който вярва в Бога. Той всякога има надмощие над онзи, който вярва в себе си. Юго пък тури своето убеждение в устата на епископ Мириел, който каза: За да повдигнеш ближния си, трябва да вярваш в него. Този е твой ближен, в когото вярваш и поставяш на едно ниво със себе си. Епископът постъпи благородно с Жан Валжан, с което го повдигна.
към беседата >>
С това Толстой изнесе идеята, че само онзи печели, който вярва в Бога.
Кутузов му отговори, че той не може да победи тази голяма страна, която сама се пази. В своя роман, Толстой изнася идеята за Божествения Промисъл, който регулира нещата. Изобщо, Толстой пише открито; той си служи с действителни лица – Наполеон и Кутузов, а Юго – с фиктивни: Жан Валжан и епископ Мириел. Толстой работи в по-широк мащаб от Юго. Наполеон вярваше в себе си, а Кутузов – в Бога.
С това Толстой изнесе идеята, че само онзи печели, който вярва в Бога.
Той всякога има надмощие над онзи, който вярва в себе си. Юго пък тури своето убеждение в устата на епископ Мириел, който каза: За да повдигнеш ближния си, трябва да вярваш в него. Този е твой ближен, в когото вярваш и поставяш на едно ниво със себе си. Епископът постъпи благородно с Жан Валжан, с което го повдигна. За да не го предаде в ръцете на властта, той каза, че му е подарил свещника.
към беседата >>
Той всякога има надмощие над онзи, който вярва в себе си.
В своя роман, Толстой изнася идеята за Божествения Промисъл, който регулира нещата. Изобщо, Толстой пише открито; той си служи с действителни лица – Наполеон и Кутузов, а Юго – с фиктивни: Жан Валжан и епископ Мириел. Толстой работи в по-широк мащаб от Юго. Наполеон вярваше в себе си, а Кутузов – в Бога. С това Толстой изнесе идеята, че само онзи печели, който вярва в Бога.
Той всякога има надмощие над онзи, който вярва в себе си.
Юго пък тури своето убеждение в устата на епископ Мириел, който каза: За да повдигнеш ближния си, трябва да вярваш в него. Този е твой ближен, в когото вярваш и поставяш на едно ниво със себе си. Епископът постъпи благородно с Жан Валжан, с което го повдигна. За да не го предаде в ръцете на властта, той каза, че му е подарил свещника. Всъщност, свещникът бил на епископа, но той добре разбирал, че същината на живота е в ръцете на Онзи, Който го е вложил във всяка душа.
към беседата >>
Юго пък тури своето убеждение в устата на епископ Мириел, който каза: За да повдигнеш ближния си, трябва да вярваш в него.
Изобщо, Толстой пише открито; той си служи с действителни лица – Наполеон и Кутузов, а Юго – с фиктивни: Жан Валжан и епископ Мириел. Толстой работи в по-широк мащаб от Юго. Наполеон вярваше в себе си, а Кутузов – в Бога. С това Толстой изнесе идеята, че само онзи печели, който вярва в Бога. Той всякога има надмощие над онзи, който вярва в себе си.
Юго пък тури своето убеждение в устата на епископ Мириел, който каза: За да повдигнеш ближния си, трябва да вярваш в него.
Този е твой ближен, в когото вярваш и поставяш на едно ниво със себе си. Епископът постъпи благородно с Жан Валжан, с което го повдигна. За да не го предаде в ръцете на властта, той каза, че му е подарил свещника. Всъщност, свещникът бил на епископа, но той добре разбирал, че същината на живота е в ръцете на Онзи, Който го е вложил във всяка душа. Толстой изнесе идеята, че когато хората повярват във Великия живот, в Бога, войната ще престане.
към беседата >>
Този е твой ближен, в когото вярваш и поставяш на едно ниво със себе си.
Толстой работи в по-широк мащаб от Юго. Наполеон вярваше в себе си, а Кутузов – в Бога. С това Толстой изнесе идеята, че само онзи печели, който вярва в Бога. Той всякога има надмощие над онзи, който вярва в себе си. Юго пък тури своето убеждение в устата на епископ Мириел, който каза: За да повдигнеш ближния си, трябва да вярваш в него.
Този е твой ближен, в когото вярваш и поставяш на едно ниво със себе си.
Епископът постъпи благородно с Жан Валжан, с което го повдигна. За да не го предаде в ръцете на властта, той каза, че му е подарил свещника. Всъщност, свещникът бил на епископа, но той добре разбирал, че същината на живота е в ръцете на Онзи, Който го е вложил във всяка душа. Толстой изнесе идеята, че когато хората повярват във Великия живот, в Бога, войната ще престане. Същевременно, той прокарва идеята за гениалността и казва, че не е гениален онзи, който избива хиляди хора.
към беседата >>
Епископът постъпи благородно с Жан Валжан, с което го повдигна.
Наполеон вярваше в себе си, а Кутузов – в Бога. С това Толстой изнесе идеята, че само онзи печели, който вярва в Бога. Той всякога има надмощие над онзи, който вярва в себе си. Юго пък тури своето убеждение в устата на епископ Мириел, който каза: За да повдигнеш ближния си, трябва да вярваш в него. Този е твой ближен, в когото вярваш и поставяш на едно ниво със себе си.
Епископът постъпи благородно с Жан Валжан, с което го повдигна.
За да не го предаде в ръцете на властта, той каза, че му е подарил свещника. Всъщност, свещникът бил на епископа, но той добре разбирал, че същината на живота е в ръцете на Онзи, Който го е вложил във всяка душа. Толстой изнесе идеята, че когато хората повярват във Великия живот, в Бога, войната ще престане. Същевременно, той прокарва идеята за гениалността и казва, че не е гениален онзи, който избива хиляди хора. На Наполеона се гледаше като на гениален човек, но Толстой отрича тази гениалност.
към беседата >>
За да не го предаде в ръцете на властта, той каза, че му е подарил свещника.
С това Толстой изнесе идеята, че само онзи печели, който вярва в Бога. Той всякога има надмощие над онзи, който вярва в себе си. Юго пък тури своето убеждение в устата на епископ Мириел, който каза: За да повдигнеш ближния си, трябва да вярваш в него. Този е твой ближен, в когото вярваш и поставяш на едно ниво със себе си. Епископът постъпи благородно с Жан Валжан, с което го повдигна.
За да не го предаде в ръцете на властта, той каза, че му е подарил свещника.
Всъщност, свещникът бил на епископа, но той добре разбирал, че същината на живота е в ръцете на Онзи, Който го е вложил във всяка душа. Толстой изнесе идеята, че когато хората повярват във Великия живот, в Бога, войната ще престане. Същевременно, той прокарва идеята за гениалността и казва, че не е гениален онзи, който избива хиляди хора. На Наполеона се гледаше като на гениален човек, но Толстой отрича тази гениалност. Задачата на Наполеона не беше да завладее света.
към беседата >>
Всъщност, свещникът бил на епископа, но той добре разбирал, че същината на живота е в ръцете на Онзи, Който го е вложил във всяка душа.
Той всякога има надмощие над онзи, който вярва в себе си. Юго пък тури своето убеждение в устата на епископ Мириел, който каза: За да повдигнеш ближния си, трябва да вярваш в него. Този е твой ближен, в когото вярваш и поставяш на едно ниво със себе си. Епископът постъпи благородно с Жан Валжан, с което го повдигна. За да не го предаде в ръцете на властта, той каза, че му е подарил свещника.
Всъщност, свещникът бил на епископа, но той добре разбирал, че същината на живота е в ръцете на Онзи, Който го е вложил във всяка душа.
Толстой изнесе идеята, че когато хората повярват във Великия живот, в Бога, войната ще престане. Същевременно, той прокарва идеята за гениалността и казва, че не е гениален онзи, който избива хиляди хора. На Наполеона се гледаше като на гениален човек, но Толстой отрича тази гениалност. Задачата на Наполеона не беше да завладее света. Кутузов му показа, че не може да завладее даже Русия, а още по-малко целия свят.
към беседата >>
Толстой изнесе идеята, че когато хората повярват във Великия живот, в Бога, войната ще престане.
Юго пък тури своето убеждение в устата на епископ Мириел, който каза: За да повдигнеш ближния си, трябва да вярваш в него. Този е твой ближен, в когото вярваш и поставяш на едно ниво със себе си. Епископът постъпи благородно с Жан Валжан, с което го повдигна. За да не го предаде в ръцете на властта, той каза, че му е подарил свещника. Всъщност, свещникът бил на епископа, но той добре разбирал, че същината на живота е в ръцете на Онзи, Който го е вложил във всяка душа.
Толстой изнесе идеята, че когато хората повярват във Великия живот, в Бога, войната ще престане.
Същевременно, той прокарва идеята за гениалността и казва, че не е гениален онзи, който избива хиляди хора. На Наполеона се гледаше като на гениален човек, но Толстой отрича тази гениалност. Задачата на Наполеона не беше да завладее света. Кутузов му показа, че не може да завладее даже Русия, а още по-малко целия свят.
към беседата >>
Същевременно, той прокарва идеята за гениалността и казва, че не е гениален онзи, който избива хиляди хора.
Този е твой ближен, в когото вярваш и поставяш на едно ниво със себе си. Епископът постъпи благородно с Жан Валжан, с което го повдигна. За да не го предаде в ръцете на властта, той каза, че му е подарил свещника. Всъщност, свещникът бил на епископа, но той добре разбирал, че същината на живота е в ръцете на Онзи, Който го е вложил във всяка душа. Толстой изнесе идеята, че когато хората повярват във Великия живот, в Бога, войната ще престане.
Същевременно, той прокарва идеята за гениалността и казва, че не е гениален онзи, който избива хиляди хора.
На Наполеона се гледаше като на гениален човек, но Толстой отрича тази гениалност. Задачата на Наполеона не беше да завладее света. Кутузов му показа, че не може да завладее даже Русия, а още по-малко целия свят.
към беседата >>
На Наполеона се гледаше като на гениален човек, но Толстой отрича тази гениалност.
Епископът постъпи благородно с Жан Валжан, с което го повдигна. За да не го предаде в ръцете на властта, той каза, че му е подарил свещника. Всъщност, свещникът бил на епископа, но той добре разбирал, че същината на живота е в ръцете на Онзи, Който го е вложил във всяка душа. Толстой изнесе идеята, че когато хората повярват във Великия живот, в Бога, войната ще престане. Същевременно, той прокарва идеята за гениалността и казва, че не е гениален онзи, който избива хиляди хора.
На Наполеона се гледаше като на гениален човек, но Толстой отрича тази гениалност.
Задачата на Наполеона не беше да завладее света. Кутузов му показа, че не може да завладее даже Русия, а още по-малко целия свят.
към беседата >>
Задачата на Наполеона не беше да завладее света.
За да не го предаде в ръцете на властта, той каза, че му е подарил свещника. Всъщност, свещникът бил на епископа, но той добре разбирал, че същината на живота е в ръцете на Онзи, Който го е вложил във всяка душа. Толстой изнесе идеята, че когато хората повярват във Великия живот, в Бога, войната ще престане. Същевременно, той прокарва идеята за гениалността и казва, че не е гениален онзи, който избива хиляди хора. На Наполеона се гледаше като на гениален човек, но Толстой отрича тази гениалност.
Задачата на Наполеона не беше да завладее света.
Кутузов му показа, че не може да завладее даже Русия, а още по-малко целия свят.
към беседата >>
Кутузов му показа, че не може да завладее даже Русия, а още по-малко целия свят.
Всъщност, свещникът бил на епископа, но той добре разбирал, че същината на живота е в ръцете на Онзи, Който го е вложил във всяка душа. Толстой изнесе идеята, че когато хората повярват във Великия живот, в Бога, войната ще престане. Същевременно, той прокарва идеята за гениалността и казва, че не е гениален онзи, който избива хиляди хора. На Наполеона се гледаше като на гениален човек, но Толстой отрича тази гениалност. Задачата на Наполеона не беше да завладее света.
Кутузов му показа, че не може да завладее даже Русия, а още по-малко целия свят.
към беседата >>
Толстой и Юго разглеждат едни и същи социални въпроси, но между тях се явява спор.
Толстой и Юго разглеждат едни и същи социални въпроси, но между тях се явява спор.
Те не се схождат във възгледите си. Толстой казва, че единствен фактор в живота е Бог. Той регулира живота, както на отделните личности, така и на обществата и народите. Юго, обаче, поддържа възгледа, че хората и обществата са главните фактори в живота, няма защо Бог да се меси в отношенията. Единият поставя Бога в къщата, а другият – вън от къщата.
към беседата >>
Те не се схождат във възгледите си.
Толстой и Юго разглеждат едни и същи социални въпроси, но между тях се явява спор.
Те не се схождат във възгледите си.
Толстой казва, че единствен фактор в живота е Бог. Той регулира живота, както на отделните личности, така и на обществата и народите. Юго, обаче, поддържа възгледа, че хората и обществата са главните фактори в живота, няма защо Бог да се меси в отношенията. Единият поставя Бога в къщата, а другият – вън от къщата. Онзи, който не допуща Бога в къщата си, има господар, който не обръща внимание на неговия живот.
към беседата >>
Толстой казва, че единствен фактор в живота е Бог.
Толстой и Юго разглеждат едни и същи социални въпроси, но между тях се явява спор. Те не се схождат във възгледите си.
Толстой казва, че единствен фактор в живота е Бог.
Той регулира живота, както на отделните личности, така и на обществата и народите. Юго, обаче, поддържа възгледа, че хората и обществата са главните фактори в живота, няма защо Бог да се меси в отношенията. Единият поставя Бога в къщата, а другият – вън от къщата. Онзи, който не допуща Бога в къщата си, има господар, който не обръща внимание на неговия живот. Той казва: Аз давам къщата си под наем.
към беседата >>
Той регулира живота, както на отделните личности, така и на обществата и народите.
Толстой и Юго разглеждат едни и същи социални въпроси, но между тях се явява спор. Те не се схождат във възгледите си. Толстой казва, че единствен фактор в живота е Бог.
Той регулира живота, както на отделните личности, така и на обществата и народите.
Юго, обаче, поддържа възгледа, че хората и обществата са главните фактори в живота, няма защо Бог да се меси в отношенията. Единият поставя Бога в къщата, а другият – вън от къщата. Онзи, който не допуща Бога в къщата си, има господар, който не обръща внимание на неговия живот. Той казва: Аз давам къщата си под наем. Как живеят мъжът и жената, не се интересувам.
към беседата >>
Юго, обаче, поддържа възгледа, че хората и обществата са главните фактори в живота, няма защо Бог да се меси в отношенията.
Толстой и Юго разглеждат едни и същи социални въпроси, но между тях се явява спор. Те не се схождат във възгледите си. Толстой казва, че единствен фактор в живота е Бог. Той регулира живота, както на отделните личности, така и на обществата и народите.
Юго, обаче, поддържа възгледа, че хората и обществата са главните фактори в живота, няма защо Бог да се меси в отношенията.
Единият поставя Бога в къщата, а другият – вън от къщата. Онзи, който не допуща Бога в къщата си, има господар, който не обръща внимание на неговия живот. Той казва: Аз давам къщата си под наем. Как живеят мъжът и жената, не се интересувам. Могат да се карат, да се бият, за мене е важно да пазят къщата, да държат в изправност инсталацията, канализацията и да си плащат честно.
към беседата >>
Единият поставя Бога в къщата, а другият – вън от къщата.
Толстой и Юго разглеждат едни и същи социални въпроси, но между тях се явява спор. Те не се схождат във възгледите си. Толстой казва, че единствен фактор в живота е Бог. Той регулира живота, както на отделните личности, така и на обществата и народите. Юго, обаче, поддържа възгледа, че хората и обществата са главните фактори в живота, няма защо Бог да се меси в отношенията.
Единият поставя Бога в къщата, а другият – вън от къщата.
Онзи, който не допуща Бога в къщата си, има господар, който не обръща внимание на неговия живот. Той казва: Аз давам къщата си под наем. Как живеят мъжът и жената, не се интересувам. Могат да се карат, да се бият, за мене е важно да пазят къщата, да държат в изправност инсталацията, канализацията и да си плащат честно. В този смисъл, всеки трябва да си отговори, собственик ли е на къщата, в която живее, или е наемник.
към беседата >>
Онзи, който не допуща Бога в къщата си, има господар, който не обръща внимание на неговия живот.
Те не се схождат във възгледите си. Толстой казва, че единствен фактор в живота е Бог. Той регулира живота, както на отделните личности, така и на обществата и народите. Юго, обаче, поддържа възгледа, че хората и обществата са главните фактори в живота, няма защо Бог да се меси в отношенията. Единият поставя Бога в къщата, а другият – вън от къщата.
Онзи, който не допуща Бога в къщата си, има господар, който не обръща внимание на неговия живот.
Той казва: Аз давам къщата си под наем. Как живеят мъжът и жената, не се интересувам. Могат да се карат, да се бият, за мене е важно да пазят къщата, да държат в изправност инсталацията, канализацията и да си плащат честно. В този смисъл, всеки трябва да си отговори, собственик ли е на къщата, в която живее, или е наемник. Никой човек не е собственик.
към беседата >>
Той казва: Аз давам къщата си под наем.
Толстой казва, че единствен фактор в живота е Бог. Той регулира живота, както на отделните личности, така и на обществата и народите. Юго, обаче, поддържа възгледа, че хората и обществата са главните фактори в живота, няма защо Бог да се меси в отношенията. Единият поставя Бога в къщата, а другият – вън от къщата. Онзи, който не допуща Бога в къщата си, има господар, който не обръща внимание на неговия живот.
Той казва: Аз давам къщата си под наем.
Как живеят мъжът и жената, не се интересувам. Могат да се карат, да се бият, за мене е важно да пазят къщата, да държат в изправност инсталацията, канализацията и да си плащат честно. В този смисъл, всеки трябва да си отговори, собственик ли е на къщата, в която живее, или е наемник. Никой човек не е собственик. Сегашните хора са наемници.
към беседата >>
Как живеят мъжът и жената, не се интересувам.
Той регулира живота, както на отделните личности, така и на обществата и народите. Юго, обаче, поддържа възгледа, че хората и обществата са главните фактори в живота, няма защо Бог да се меси в отношенията. Единият поставя Бога в къщата, а другият – вън от къщата. Онзи, който не допуща Бога в къщата си, има господар, който не обръща внимание на неговия живот. Той казва: Аз давам къщата си под наем.
Как живеят мъжът и жената, не се интересувам.
Могат да се карат, да се бият, за мене е важно да пазят къщата, да държат в изправност инсталацията, канализацията и да си плащат честно. В този смисъл, всеки трябва да си отговори, собственик ли е на къщата, в която живее, или е наемник. Никой човек не е собственик. Сегашните хора са наемници. Природата не е установила още частната собственост.
към беседата >>
Могат да се карат, да се бият, за мене е важно да пазят къщата, да държат в изправност инсталацията, канализацията и да си плащат честно.
Юго, обаче, поддържа възгледа, че хората и обществата са главните фактори в живота, няма защо Бог да се меси в отношенията. Единият поставя Бога в къщата, а другият – вън от къщата. Онзи, който не допуща Бога в къщата си, има господар, който не обръща внимание на неговия живот. Той казва: Аз давам къщата си под наем. Как живеят мъжът и жената, не се интересувам.
Могат да се карат, да се бият, за мене е важно да пазят къщата, да държат в изправност инсталацията, канализацията и да си плащат честно.
В този смисъл, всеки трябва да си отговори, собственик ли е на къщата, в която живее, или е наемник. Никой човек не е собственик. Сегашните хора са наемници. Природата не е установила още частната собственост. Тя допуща човека да живее под наем известно число години, от една до 120, и като мине този срок, праща господаря на къщата да си я вземе.
към беседата >>
В този смисъл, всеки трябва да си отговори, собственик ли е на къщата, в която живее, или е наемник.
Единият поставя Бога в къщата, а другият – вън от къщата. Онзи, който не допуща Бога в къщата си, има господар, който не обръща внимание на неговия живот. Той казва: Аз давам къщата си под наем. Как живеят мъжът и жената, не се интересувам. Могат да се карат, да се бият, за мене е важно да пазят къщата, да държат в изправност инсталацията, канализацията и да си плащат честно.
В този смисъл, всеки трябва да си отговори, собственик ли е на къщата, в която живее, или е наемник.
Никой човек не е собственик. Сегашните хора са наемници. Природата не е установила още частната собственост. Тя допуща човека да живее под наем известно число години, от една до 120, и като мине този срок, праща господаря на къщата да си я вземе. Той казва: Ще излезеш вече навън, ще напуснеш къщата, защото искам да я поправя.
към беседата >>
Никой човек не е собственик.
Онзи, който не допуща Бога в къщата си, има господар, който не обръща внимание на неговия живот. Той казва: Аз давам къщата си под наем. Как живеят мъжът и жената, не се интересувам. Могат да се карат, да се бият, за мене е важно да пазят къщата, да държат в изправност инсталацията, канализацията и да си плащат честно. В този смисъл, всеки трябва да си отговори, собственик ли е на къщата, в която живее, или е наемник.
Никой човек не е собственик.
Сегашните хора са наемници. Природата не е установила още частната собственост. Тя допуща човека да живее под наем известно число години, от една до 120, и като мине този срок, праща господаря на къщата да си я вземе. Той казва: Ще излезеш вече навън, ще напуснеш къщата, защото искам да я поправя.
към беседата >>
Сегашните хора са наемници.
Той казва: Аз давам къщата си под наем. Как живеят мъжът и жената, не се интересувам. Могат да се карат, да се бият, за мене е важно да пазят къщата, да държат в изправност инсталацията, канализацията и да си плащат честно. В този смисъл, всеки трябва да си отговори, собственик ли е на къщата, в която живее, или е наемник. Никой човек не е собственик.
Сегашните хора са наемници.
Природата не е установила още частната собственост. Тя допуща човека да живее под наем известно число години, от една до 120, и като мине този срок, праща господаря на къщата да си я вземе. Той казва: Ще излезеш вече навън, ще напуснеш къщата, защото искам да я поправя.
към беседата >>
Природата не е установила още частната собственост.
Как живеят мъжът и жената, не се интересувам. Могат да се карат, да се бият, за мене е важно да пазят къщата, да държат в изправност инсталацията, канализацията и да си плащат честно. В този смисъл, всеки трябва да си отговори, собственик ли е на къщата, в която живее, или е наемник. Никой човек не е собственик. Сегашните хора са наемници.
Природата не е установила още частната собственост.
Тя допуща човека да живее под наем известно число години, от една до 120, и като мине този срок, праща господаря на къщата да си я вземе. Той казва: Ще излезеш вече навън, ще напуснеш къщата, защото искам да я поправя.
към беседата >>
Тя допуща човека да живее под наем известно число години, от една до 120, и като мине този срок, праща господаря на къщата да си я вземе.
Могат да се карат, да се бият, за мене е важно да пазят къщата, да държат в изправност инсталацията, канализацията и да си плащат честно. В този смисъл, всеки трябва да си отговори, собственик ли е на къщата, в която живее, или е наемник. Никой човек не е собственик. Сегашните хора са наемници. Природата не е установила още частната собственост.
Тя допуща човека да живее под наем известно число години, от една до 120, и като мине този срок, праща господаря на къщата да си я вземе.
Той казва: Ще излезеш вече навън, ще напуснеш къщата, защото искам да я поправя.
към беседата >>
Той казва: Ще излезеш вече навън, ще напуснеш къщата, защото искам да я поправя.
В този смисъл, всеки трябва да си отговори, собственик ли е на къщата, в която живее, или е наемник. Никой човек не е собственик. Сегашните хора са наемници. Природата не е установила още частната собственост. Тя допуща човека да живее под наем известно число години, от една до 120, и като мине този срок, праща господаря на къщата да си я вземе.
Той казва: Ще излезеш вече навън, ще напуснеш къщата, защото искам да я поправя.
към беседата >>
Сегашните хора се намират в големи мъчнотии, не могат да дойдат до правото разбиране на живота.
Сегашните хора се намират в големи мъчнотии, не могат да дойдат до правото разбиране на живота.
Това виждаме и в Толстоя, и в Юго. Кой от двамата е по-прав? И двамата са прави. Вярно е, че и индивидът, и обществото, и Бог са фактори, но те трябва да се съединят в едно цяло. Индивидът, семейството, обществото, народът са удове на Божествения организъм.
към беседата >>
Това виждаме и в Толстоя, и в Юго.
Сегашните хора се намират в големи мъчнотии, не могат да дойдат до правото разбиране на живота.
Това виждаме и в Толстоя, и в Юго.
Кой от двамата е по-прав? И двамата са прави. Вярно е, че и индивидът, и обществото, и Бог са фактори, но те трябва да се съединят в едно цяло. Индивидът, семейството, обществото, народът са удове на Божествения организъм. Малките единици не трябва да се противопоставят на големите, а големите не трябва да се противопоставят на Бога.
към беседата >>
Кой от двамата е по-прав?
Сегашните хора се намират в големи мъчнотии, не могат да дойдат до правото разбиране на живота. Това виждаме и в Толстоя, и в Юго.
Кой от двамата е по-прав?
И двамата са прави. Вярно е, че и индивидът, и обществото, и Бог са фактори, но те трябва да се съединят в едно цяло. Индивидът, семейството, обществото, народът са удове на Божествения организъм. Малките единици не трябва да се противопоставят на големите, а големите не трябва да се противопоставят на Бога. Народите не трябва да мислят, че могат всичко да направят.
към беседата >>
И двамата са прави.
Сегашните хора се намират в големи мъчнотии, не могат да дойдат до правото разбиране на живота. Това виждаме и в Толстоя, и в Юго. Кой от двамата е по-прав?
И двамата са прави.
Вярно е, че и индивидът, и обществото, и Бог са фактори, но те трябва да се съединят в едно цяло. Индивидът, семейството, обществото, народът са удове на Божествения организъм. Малките единици не трябва да се противопоставят на големите, а големите не трябва да се противопоставят на Бога. Народите не трябва да мислят, че могат всичко да направят. И те са в зависимост от нещо по-високо.
към беседата >>
Вярно е, че и индивидът, и обществото, и Бог са фактори, но те трябва да се съединят в едно цяло.
Сегашните хора се намират в големи мъчнотии, не могат да дойдат до правото разбиране на живота. Това виждаме и в Толстоя, и в Юго. Кой от двамата е по-прав? И двамата са прави.
Вярно е, че и индивидът, и обществото, и Бог са фактори, но те трябва да се съединят в едно цяло.
Индивидът, семейството, обществото, народът са удове на Божествения организъм. Малките единици не трябва да се противопоставят на големите, а големите не трябва да се противопоставят на Бога. Народите не трябва да мислят, че могат всичко да направят. И те са в зависимост от нещо по-високо. Индивидът е в зависимост от обществото; обществото е в зависимост от човечеството, а човечеството – от Бога.
към беседата >>
Индивидът, семейството, обществото, народът са удове на Божествения организъм.
Сегашните хора се намират в големи мъчнотии, не могат да дойдат до правото разбиране на живота. Това виждаме и в Толстоя, и в Юго. Кой от двамата е по-прав? И двамата са прави. Вярно е, че и индивидът, и обществото, и Бог са фактори, но те трябва да се съединят в едно цяло.
Индивидът, семейството, обществото, народът са удове на Божествения организъм.
Малките единици не трябва да се противопоставят на големите, а големите не трябва да се противопоставят на Бога. Народите не трябва да мислят, че могат всичко да направят. И те са в зависимост от нещо по-високо. Индивидът е в зависимост от обществото; обществото е в зависимост от човечеството, а човечеството – от Бога. Индивидът разрешава своите проблеми според законите на личния живот; обществото разрешава своите проблеми в зависимост от законите на обществения живот.
към беседата >>
Малките единици не трябва да се противопоставят на големите, а големите не трябва да се противопоставят на Бога.
Това виждаме и в Толстоя, и в Юго. Кой от двамата е по-прав? И двамата са прави. Вярно е, че и индивидът, и обществото, и Бог са фактори, но те трябва да се съединят в едно цяло. Индивидът, семейството, обществото, народът са удове на Божествения организъм.
Малките единици не трябва да се противопоставят на големите, а големите не трябва да се противопоставят на Бога.
Народите не трябва да мислят, че могат всичко да направят. И те са в зависимост от нещо по-високо. Индивидът е в зависимост от обществото; обществото е в зависимост от човечеството, а човечеството – от Бога. Индивидът разрешава своите проблеми според законите на личния живот; обществото разрешава своите проблеми в зависимост от законите на обществения живот. Човечеството разрешава своите проблеми в зависимост от законите на целокупния живот.
към беседата >>
Народите не трябва да мислят, че могат всичко да направят.
Кой от двамата е по-прав? И двамата са прави. Вярно е, че и индивидът, и обществото, и Бог са фактори, но те трябва да се съединят в едно цяло. Индивидът, семейството, обществото, народът са удове на Божествения организъм. Малките единици не трябва да се противопоставят на големите, а големите не трябва да се противопоставят на Бога.
Народите не трябва да мислят, че могат всичко да направят.
И те са в зависимост от нещо по-високо. Индивидът е в зависимост от обществото; обществото е в зависимост от човечеството, а човечеството – от Бога. Индивидът разрешава своите проблеми според законите на личния живот; обществото разрешава своите проблеми в зависимост от законите на обществения живот. Човечеството разрешава своите проблеми в зависимост от законите на целокупния живот. Най-после човек ще дойде до законите на Бога.
към беседата >>
И те са в зависимост от нещо по-високо.
И двамата са прави. Вярно е, че и индивидът, и обществото, и Бог са фактори, но те трябва да се съединят в едно цяло. Индивидът, семейството, обществото, народът са удове на Божествения организъм. Малките единици не трябва да се противопоставят на големите, а големите не трябва да се противопоставят на Бога. Народите не трябва да мислят, че могат всичко да направят.
И те са в зависимост от нещо по-високо.
Индивидът е в зависимост от обществото; обществото е в зависимост от човечеството, а човечеството – от Бога. Индивидът разрешава своите проблеми според законите на личния живот; обществото разрешава своите проблеми в зависимост от законите на обществения живот. Човечеството разрешава своите проблеми в зависимост от законите на целокупния живот. Най-после човек ще дойде до законите на Бога. Само така той ще дойде до едно правилно схващане на живота.
към беседата >>
Индивидът е в зависимост от обществото; обществото е в зависимост от човечеството, а човечеството – от Бога.
Вярно е, че и индивидът, и обществото, и Бог са фактори, но те трябва да се съединят в едно цяло. Индивидът, семейството, обществото, народът са удове на Божествения организъм. Малките единици не трябва да се противопоставят на големите, а големите не трябва да се противопоставят на Бога. Народите не трябва да мислят, че могат всичко да направят. И те са в зависимост от нещо по-високо.
Индивидът е в зависимост от обществото; обществото е в зависимост от човечеството, а човечеството – от Бога.
Индивидът разрешава своите проблеми според законите на личния живот; обществото разрешава своите проблеми в зависимост от законите на обществения живот. Човечеството разрешава своите проблеми в зависимост от законите на целокупния живот. Най-после човек ще дойде до законите на Бога. Само така той ще дойде до едно правилно схващане на живота. Законите на индивида не са приложими към обществените; и обществените не са приложими към общочовешките.
към беседата >>
Индивидът разрешава своите проблеми според законите на личния живот; обществото разрешава своите проблеми в зависимост от законите на обществения живот.
Индивидът, семейството, обществото, народът са удове на Божествения организъм. Малките единици не трябва да се противопоставят на големите, а големите не трябва да се противопоставят на Бога. Народите не трябва да мислят, че могат всичко да направят. И те са в зависимост от нещо по-високо. Индивидът е в зависимост от обществото; обществото е в зависимост от човечеството, а човечеството – от Бога.
Индивидът разрешава своите проблеми според законите на личния живот; обществото разрешава своите проблеми в зависимост от законите на обществения живот.
Човечеството разрешава своите проблеми в зависимост от законите на целокупния живот. Най-после човек ще дойде до законите на Бога. Само така той ще дойде до едно правилно схващане на живота. Законите на индивида не са приложими към обществените; и обществените не са приложими към общочовешките. Който се осмели да наруши един велик закон, ще опита пръчицата на майката-природа, която има за цел да го възпита.
към беседата >>
Човечеството разрешава своите проблеми в зависимост от законите на целокупния живот.
Малките единици не трябва да се противопоставят на големите, а големите не трябва да се противопоставят на Бога. Народите не трябва да мислят, че могат всичко да направят. И те са в зависимост от нещо по-високо. Индивидът е в зависимост от обществото; обществото е в зависимост от човечеството, а човечеството – от Бога. Индивидът разрешава своите проблеми според законите на личния живот; обществото разрешава своите проблеми в зависимост от законите на обществения живот.
Човечеството разрешава своите проблеми в зависимост от законите на целокупния живот.
Най-после човек ще дойде до законите на Бога. Само така той ще дойде до едно правилно схващане на живота. Законите на индивида не са приложими към обществените; и обществените не са приложими към общочовешките. Който се осмели да наруши един велик закон, ще опита пръчицата на майката-природа, която има за цел да го възпита.
към беседата >>
Най-после човек ще дойде до законите на Бога.
Народите не трябва да мислят, че могат всичко да направят. И те са в зависимост от нещо по-високо. Индивидът е в зависимост от обществото; обществото е в зависимост от човечеството, а човечеството – от Бога. Индивидът разрешава своите проблеми според законите на личния живот; обществото разрешава своите проблеми в зависимост от законите на обществения живот. Човечеството разрешава своите проблеми в зависимост от законите на целокупния живот.
Най-после човек ще дойде до законите на Бога.
Само така той ще дойде до едно правилно схващане на живота. Законите на индивида не са приложими към обществените; и обществените не са приложими към общочовешките. Който се осмели да наруши един велик закон, ще опита пръчицата на майката-природа, която има за цел да го възпита.
към беседата >>
Само така той ще дойде до едно правилно схващане на живота.
И те са в зависимост от нещо по-високо. Индивидът е в зависимост от обществото; обществото е в зависимост от човечеството, а човечеството – от Бога. Индивидът разрешава своите проблеми според законите на личния живот; обществото разрешава своите проблеми в зависимост от законите на обществения живот. Човечеството разрешава своите проблеми в зависимост от законите на целокупния живот. Най-после човек ще дойде до законите на Бога.
Само така той ще дойде до едно правилно схващане на живота.
Законите на индивида не са приложими към обществените; и обществените не са приложими към общочовешките. Който се осмели да наруши един велик закон, ще опита пръчицата на майката-природа, която има за цел да го възпита.
към беседата >>
Законите на индивида не са приложими към обществените; и обществените не са приложими към общочовешките.
Индивидът е в зависимост от обществото; обществото е в зависимост от човечеството, а човечеството – от Бога. Индивидът разрешава своите проблеми според законите на личния живот; обществото разрешава своите проблеми в зависимост от законите на обществения живот. Човечеството разрешава своите проблеми в зависимост от законите на целокупния живот. Най-после човек ще дойде до законите на Бога. Само така той ще дойде до едно правилно схващане на живота.
Законите на индивида не са приложими към обществените; и обществените не са приложими към общочовешките.
Който се осмели да наруши един велик закон, ще опита пръчицата на майката-природа, която има за цел да го възпита.
към беседата >>
Който се осмели да наруши един велик закон, ще опита пръчицата на майката-природа, която има за цел да го възпита.
Индивидът разрешава своите проблеми според законите на личния живот; обществото разрешава своите проблеми в зависимост от законите на обществения живот. Човечеството разрешава своите проблеми в зависимост от законите на целокупния живот. Най-после човек ще дойде до законите на Бога. Само така той ще дойде до едно правилно схващане на живота. Законите на индивида не са приложими към обществените; и обществените не са приложими към общочовешките.
Който се осмели да наруши един велик закон, ще опита пръчицата на майката-природа, която има за цел да го възпита.
към беседата >>
Съвременните хора са разделени на категории: едни вярват в себе си, други – в обществото, а трети – в Бога.
Съвременните хора са разделени на категории: едни вярват в себе си, други – в обществото, а трети – в Бога.
Трябва, обаче, да се даде нова насока на човешките възгледи. Когато обществото те атакува, ще знаеш, че това е Наполеон и ще постъпиш като Кутузов: ще отстъпваш и ще се закрепваш. Ще запалиш Москва, т. е. ще я пожертваш, за да спасиш свободата на Русия. В случая, Москва представя човешкото начало, а Русия – Божественото.
към беседата >>
Трябва, обаче, да се даде нова насока на човешките възгледи.
Съвременните хора са разделени на категории: едни вярват в себе си, други – в обществото, а трети – в Бога.
Трябва, обаче, да се даде нова насока на човешките възгледи.
Когато обществото те атакува, ще знаеш, че това е Наполеон и ще постъпиш като Кутузов: ще отстъпваш и ще се закрепваш. Ще запалиш Москва, т. е. ще я пожертваш, за да спасиш свободата на Русия. В случая, Москва представя човешкото начало, а Русия – Божественото. Наистина, човешкото трябва да се жертва за Божественото.
към беседата >>
Когато обществото те атакува, ще знаеш, че това е Наполеон и ще постъпиш като Кутузов: ще отстъпваш и ще се закрепваш.
Съвременните хора са разделени на категории: едни вярват в себе си, други – в обществото, а трети – в Бога. Трябва, обаче, да се даде нова насока на човешките възгледи.
Когато обществото те атакува, ще знаеш, че това е Наполеон и ще постъпиш като Кутузов: ще отстъпваш и ще се закрепваш.
Ще запалиш Москва, т. е. ще я пожертваш, за да спасиш свободата на Русия. В случая, Москва представя човешкото начало, а Русия – Божественото. Наистина, човешкото трябва да се жертва за Божественото. Днес не воювате вие, но Наполеон във вас.
към беседата >>
Ще запалиш Москва, т. е.
Съвременните хора са разделени на категории: едни вярват в себе си, други – в обществото, а трети – в Бога. Трябва, обаче, да се даде нова насока на човешките възгледи. Когато обществото те атакува, ще знаеш, че това е Наполеон и ще постъпиш като Кутузов: ще отстъпваш и ще се закрепваш.
Ще запалиш Москва, т. е.
ще я пожертваш, за да спасиш свободата на Русия. В случая, Москва представя човешкото начало, а Русия – Божественото. Наистина, човешкото трябва да се жертва за Божественото. Днес не воювате вие, но Наполеон във вас. Защо Юго внесе, като действащо лице, Козета?
към беседата >>
ще я пожертваш, за да спасиш свободата на Русия.
Съвременните хора са разделени на категории: едни вярват в себе си, други – в обществото, а трети – в Бога. Трябва, обаче, да се даде нова насока на човешките възгледи. Когато обществото те атакува, ще знаеш, че това е Наполеон и ще постъпиш като Кутузов: ще отстъпваш и ще се закрепваш. Ще запалиш Москва, т. е.
ще я пожертваш, за да спасиш свободата на Русия.
В случая, Москва представя човешкото начало, а Русия – Божественото. Наистина, човешкото трябва да се жертва за Божественото. Днес не воювате вие, но Наполеон във вас. Защо Юго внесе, като действащо лице, Козета? Защо трябваше Жан Валжан да се влюби в Козета?
към беседата >>
В случая, Москва представя човешкото начало, а Русия – Божественото.
Съвременните хора са разделени на категории: едни вярват в себе си, други – в обществото, а трети – в Бога. Трябва, обаче, да се даде нова насока на човешките възгледи. Когато обществото те атакува, ще знаеш, че това е Наполеон и ще постъпиш като Кутузов: ще отстъпваш и ще се закрепваш. Ще запалиш Москва, т. е. ще я пожертваш, за да спасиш свободата на Русия.
В случая, Москва представя човешкото начало, а Русия – Божественото.
Наистина, човешкото трябва да се жертва за Божественото. Днес не воювате вие, но Наполеон във вас. Защо Юго внесе, като действащо лице, Козета? Защо трябваше Жан Валжан да се влюби в Козета? – За да разреши един социален въпрос.
към беседата >>
Наистина, човешкото трябва да се жертва за Божественото.
Трябва, обаче, да се даде нова насока на човешките възгледи. Когато обществото те атакува, ще знаеш, че това е Наполеон и ще постъпиш като Кутузов: ще отстъпваш и ще се закрепваш. Ще запалиш Москва, т. е. ще я пожертваш, за да спасиш свободата на Русия. В случая, Москва представя човешкото начало, а Русия – Божественото.
Наистина, човешкото трябва да се жертва за Божественото.
Днес не воювате вие, но Наполеон във вас. Защо Юго внесе, като действащо лице, Козета? Защо трябваше Жан Валжан да се влюби в Козета? – За да разреши един социален въпрос. Той го разреши чрез себеотричане.
към беседата >>
Днес не воювате вие, но Наполеон във вас.
Когато обществото те атакува, ще знаеш, че това е Наполеон и ще постъпиш като Кутузов: ще отстъпваш и ще се закрепваш. Ще запалиш Москва, т. е. ще я пожертваш, за да спасиш свободата на Русия. В случая, Москва представя човешкото начало, а Русия – Божественото. Наистина, човешкото трябва да се жертва за Божественото.
Днес не воювате вие, но Наполеон във вас.
Защо Юго внесе, като действащо лице, Козета? Защо трябваше Жан Валжан да се влюби в Козета? – За да разреши един социален въпрос. Той го разреши чрез себеотричане. Като се отказа от Козета – човешкото в себе си, Жан Валжан даде ход на Божественото Начало.
към беседата >>
Защо Юго внесе, като действащо лице, Козета?
Ще запалиш Москва, т. е. ще я пожертваш, за да спасиш свободата на Русия. В случая, Москва представя човешкото начало, а Русия – Божественото. Наистина, човешкото трябва да се жертва за Божественото. Днес не воювате вие, но Наполеон във вас.
Защо Юго внесе, като действащо лице, Козета?
Защо трябваше Жан Валжан да се влюби в Козета? – За да разреши един социален въпрос. Той го разреши чрез себеотричане. Като се отказа от Козета – човешкото в себе си, Жан Валжан даде ход на Божественото Начало. Козета представя Москва.
към беседата >>
Защо трябваше Жан Валжан да се влюби в Козета?
ще я пожертваш, за да спасиш свободата на Русия. В случая, Москва представя човешкото начало, а Русия – Божественото. Наистина, човешкото трябва да се жертва за Божественото. Днес не воювате вие, но Наполеон във вас. Защо Юго внесе, като действащо лице, Козета?
Защо трябваше Жан Валжан да се влюби в Козета?
– За да разреши един социален въпрос. Той го разреши чрез себеотричане. Като се отказа от Козета – човешкото в себе си, Жан Валжан даде ход на Божественото Начало. Козета представя Москва. Ако Жан Валжан се беше оженил за нея, Наполеон щеше да превземе Русия и да стане неин господар.
към беседата >>
– За да разреши един социален въпрос.
В случая, Москва представя човешкото начало, а Русия – Божественото. Наистина, човешкото трябва да се жертва за Божественото. Днес не воювате вие, но Наполеон във вас. Защо Юго внесе, като действащо лице, Козета? Защо трябваше Жан Валжан да се влюби в Козета?
– За да разреши един социален въпрос.
Той го разреши чрез себеотричане. Като се отказа от Козета – човешкото в себе си, Жан Валжан даде ход на Божественото Начало. Козета представя Москва. Ако Жан Валжан се беше оженил за нея, Наполеон щеше да превземе Русия и да стане неин господар. Той отстъпваше, както Кутузов, и по този начин спаси Русия.
към беседата >>
Той го разреши чрез себеотричане.
Наистина, човешкото трябва да се жертва за Божественото. Днес не воювате вие, но Наполеон във вас. Защо Юго внесе, като действащо лице, Козета? Защо трябваше Жан Валжан да се влюби в Козета? – За да разреши един социален въпрос.
Той го разреши чрез себеотричане.
Като се отказа от Козета – човешкото в себе си, Жан Валжан даде ход на Божественото Начало. Козета представя Москва. Ако Жан Валжан се беше оженил за нея, Наполеон щеше да превземе Русия и да стане неин господар. Той отстъпваше, както Кутузов, и по този начин спаси Русия. Във „Война и мир“ Наполеон се явява още отначало и остана до края.
към беседата >>
Като се отказа от Козета – човешкото в себе си, Жан Валжан даде ход на Божественото Начало.
Днес не воювате вие, но Наполеон във вас. Защо Юго внесе, като действащо лице, Козета? Защо трябваше Жан Валжан да се влюби в Козета? – За да разреши един социален въпрос. Той го разреши чрез себеотричане.
Като се отказа от Козета – човешкото в себе си, Жан Валжан даде ход на Божественото Начало.
Козета представя Москва. Ако Жан Валжан се беше оженил за нея, Наполеон щеше да превземе Русия и да стане неин господар. Той отстъпваше, както Кутузов, и по този начин спаси Русия. Във „Война и мир“ Наполеон се явява още отначало и остана до края. В „Клетниците“ Наполеон се яви, освен в лицето на Жан Валжан, още и в лицето на Мариус, който се ожени за Козета.
към беседата >>
Козета представя Москва.
Защо Юго внесе, като действащо лице, Козета? Защо трябваше Жан Валжан да се влюби в Козета? – За да разреши един социален въпрос. Той го разреши чрез себеотричане. Като се отказа от Козета – човешкото в себе си, Жан Валжан даде ход на Божественото Начало.
Козета представя Москва.
Ако Жан Валжан се беше оженил за нея, Наполеон щеше да превземе Русия и да стане неин господар. Той отстъпваше, както Кутузов, и по този начин спаси Русия. Във „Война и мир“ Наполеон се явява още отначало и остана до края. В „Клетниците“ Наполеон се яви, освен в лицето на Жан Валжан, още и в лицето на Мариус, който се ожени за Козета. В началото на романа Наполеон се явява в лицето на обществения строй, който осъди Жан Валжана на петгодишен затвор, отдето той успя да избяга и се изложи на преследването на властта.
към беседата >>
Ако Жан Валжан се беше оженил за нея, Наполеон щеше да превземе Русия и да стане неин господар.
Защо трябваше Жан Валжан да се влюби в Козета? – За да разреши един социален въпрос. Той го разреши чрез себеотричане. Като се отказа от Козета – човешкото в себе си, Жан Валжан даде ход на Божественото Начало. Козета представя Москва.
Ако Жан Валжан се беше оженил за нея, Наполеон щеше да превземе Русия и да стане неин господар.
Той отстъпваше, както Кутузов, и по този начин спаси Русия. Във „Война и мир“ Наполеон се явява още отначало и остана до края. В „Клетниците“ Наполеон се яви, освен в лицето на Жан Валжан, още и в лицето на Мариус, който се ожени за Козета. В началото на романа Наполеон се явява в лицето на обществения строй, който осъди Жан Валжана на петгодишен затвор, отдето той успя да избяга и се изложи на преследването на властта.
към беседата >>
Той отстъпваше, както Кутузов, и по този начин спаси Русия.
– За да разреши един социален въпрос. Той го разреши чрез себеотричане. Като се отказа от Козета – човешкото в себе си, Жан Валжан даде ход на Божественото Начало. Козета представя Москва. Ако Жан Валжан се беше оженил за нея, Наполеон щеше да превземе Русия и да стане неин господар.
Той отстъпваше, както Кутузов, и по този начин спаси Русия.
Във „Война и мир“ Наполеон се явява още отначало и остана до края. В „Клетниците“ Наполеон се яви, освен в лицето на Жан Валжан, още и в лицето на Мариус, който се ожени за Козета. В началото на романа Наполеон се явява в лицето на обществения строй, който осъди Жан Валжана на петгодишен затвор, отдето той успя да избяга и се изложи на преследването на властта.
към беседата >>
Във „Война и мир“ Наполеон се явява още отначало и остана до края.
Той го разреши чрез себеотричане. Като се отказа от Козета – човешкото в себе си, Жан Валжан даде ход на Божественото Начало. Козета представя Москва. Ако Жан Валжан се беше оженил за нея, Наполеон щеше да превземе Русия и да стане неин господар. Той отстъпваше, както Кутузов, и по този начин спаси Русия.
Във „Война и мир“ Наполеон се явява още отначало и остана до края.
В „Клетниците“ Наполеон се яви, освен в лицето на Жан Валжан, още и в лицето на Мариус, който се ожени за Козета. В началото на романа Наполеон се явява в лицето на обществения строй, който осъди Жан Валжана на петгодишен затвор, отдето той успя да избяга и се изложи на преследването на властта.
към беседата >>
В „Клетниците“ Наполеон се яви, освен в лицето на Жан Валжан, още и в лицето на Мариус, който се ожени за Козета.
Като се отказа от Козета – човешкото в себе си, Жан Валжан даде ход на Божественото Начало. Козета представя Москва. Ако Жан Валжан се беше оженил за нея, Наполеон щеше да превземе Русия и да стане неин господар. Той отстъпваше, както Кутузов, и по този начин спаси Русия. Във „Война и мир“ Наполеон се явява още отначало и остана до края.
В „Клетниците“ Наполеон се яви, освен в лицето на Жан Валжан, още и в лицето на Мариус, който се ожени за Козета.
В началото на романа Наполеон се явява в лицето на обществения строй, който осъди Жан Валжана на петгодишен затвор, отдето той успя да избяга и се изложи на преследването на властта.
към беседата >>
В началото на романа Наполеон се явява в лицето на обществения строй, който осъди Жан Валжана на петгодишен затвор, отдето той успя да избяга и се изложи на преследването на властта.
Козета представя Москва. Ако Жан Валжан се беше оженил за нея, Наполеон щеше да превземе Русия и да стане неин господар. Той отстъпваше, както Кутузов, и по този начин спаси Русия. Във „Война и мир“ Наполеон се явява още отначало и остана до края. В „Клетниците“ Наполеон се яви, освен в лицето на Жан Валжан, още и в лицето на Мариус, който се ожени за Козета.
В началото на романа Наполеон се явява в лицето на обществения строй, който осъди Жан Валжана на петгодишен затвор, отдето той успя да избяга и се изложи на преследването на властта.
към беседата >>
Като четете романите на Толстой и на Юго, трябва да правите тънък психологически анализ, да схванете дълбоките идеи, които се крият в ума и на двамата.
Като четете романите на Толстой и на Юго, трябва да правите тънък психологически анализ, да схванете дълбоките идеи, които се крият в ума и на двамата.
Права е идеята на Толстой, че трябва да се отстъпва, но само с отстъпване въпросите не се разрешават. И Христос казва: „Не противи се на злото! “ Кутузов е приложил тази идея. Той спаси Русия чрез отстъпване. Силният може да се противи на злото; слабият трябва да отстъпва, докато се засили.
към беседата >>
Права е идеята на Толстой, че трябва да се отстъпва, но само с отстъпване въпросите не се разрешават.
Като четете романите на Толстой и на Юго, трябва да правите тънък психологически анализ, да схванете дълбоките идеи, които се крият в ума и на двамата.
Права е идеята на Толстой, че трябва да се отстъпва, но само с отстъпване въпросите не се разрешават.
И Христос казва: „Не противи се на злото! “ Кутузов е приложил тази идея. Той спаси Русия чрез отстъпване. Силният може да се противи на злото; слабият трябва да отстъпва, докато се засили.
към беседата >>
И Христос казва: „Не противи се на злото!
Като четете романите на Толстой и на Юго, трябва да правите тънък психологически анализ, да схванете дълбоките идеи, които се крият в ума и на двамата. Права е идеята на Толстой, че трябва да се отстъпва, но само с отстъпване въпросите не се разрешават.
И Христос казва: „Не противи се на злото!
“ Кутузов е приложил тази идея. Той спаси Русия чрез отстъпване. Силният може да се противи на злото; слабият трябва да отстъпва, докато се засили.
към беседата >>
“ Кутузов е приложил тази идея.
Като четете романите на Толстой и на Юго, трябва да правите тънък психологически анализ, да схванете дълбоките идеи, които се крият в ума и на двамата. Права е идеята на Толстой, че трябва да се отстъпва, но само с отстъпване въпросите не се разрешават. И Христос казва: „Не противи се на злото!
“ Кутузов е приложил тази идея.
Той спаси Русия чрез отстъпване. Силният може да се противи на злото; слабият трябва да отстъпва, докато се засили.
към беседата >>
Той спаси Русия чрез отстъпване.
Като четете романите на Толстой и на Юго, трябва да правите тънък психологически анализ, да схванете дълбоките идеи, които се крият в ума и на двамата. Права е идеята на Толстой, че трябва да се отстъпва, но само с отстъпване въпросите не се разрешават. И Христос казва: „Не противи се на злото! “ Кутузов е приложил тази идея.
Той спаси Русия чрез отстъпване.
Силният може да се противи на злото; слабият трябва да отстъпва, докато се засили.
към беседата >>
Силният може да се противи на злото; слабият трябва да отстъпва, докато се засили.
Като четете романите на Толстой и на Юго, трябва да правите тънък психологически анализ, да схванете дълбоките идеи, които се крият в ума и на двамата. Права е идеята на Толстой, че трябва да се отстъпва, но само с отстъпване въпросите не се разрешават. И Христос казва: „Не противи се на злото! “ Кутузов е приложил тази идея. Той спаси Русия чрез отстъпване.
Силният може да се противи на злото; слабият трябва да отстъпва, докато се засили.
към беседата >>
Преди да разглеждате подробно романите „Клетниците“ и „Война и мир“, какво можете да кажете за вътрешната страна в характера на Юго и Толстой?
Преди да разглеждате подробно романите „Клетниците“ и „Война и мир“, какво можете да кажете за вътрешната страна в характера на Юго и Толстой?
Те са от различни раси и от различни нации. Юго произхожда от латинската раса, а Толстой – от славянската. Поради това различие, те не могат да пишат еднакво. Всички народи живеят при различни условия, затова и писателите им се различават. Писател, който живее в полярните страни, пише за снеговете и ледовете; който живее в тропическите страни, пише за големите горещини, за циклоните, за слоновете, за големите змии и т. н.
към беседата >>
НАГОРЕ