НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1746
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
1746
:
1000
резултата в
2
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Новото в живота
,
НБ
, София, 19.1.1941г.,
Обаче имало един, който чел мислите на животните.
Като влезе в тебе това чуждото, ти започваш да кряскаш, да риташ. Тогава ще ви приведа един пример. Случило се в Америка. Волът на един земледелец пощръклял, пощурял: боде, рита. Мислят по едно време, че е побеснял, искат да го убият.
Обаче имало един, който чел мислите на животните.
Турил си ръката на главата на вола и волът му казва: Има нещо в десния ми заден крак, то ме подлудява. То, ако се извади, ще бъде както по-напред. Изваждат един трън от крака на вола и волът става нормален. Апостол Павел говори, че и в него влезъл един трън. Три пъти се молил апостол Павел да му се отмахне, да се извади този трън.
към беседата >>
По-разумно е да носят майките на гърба децата, отколкото отпред.
Най-първо нямаше никого. Седяхте в една торба, майка ви като дете ви носеше в една цедилка на гърба си – нали цедилки носят майките, в които слагат децата си. Турила цедилката на гърба си, взела хурката и преде. Малкото дете на 5–6 месеца не знае, макар че е малко в цедилката, то разсъждава. Гледа небето, не вижда майка си, разсъждава как трябва да го носи майка му.
По-разумно е да носят майките на гърба децата, отколкото отпред.
Две работи свършват. Сега майките хвърлиха хурките, само детето гледат. Сега децата толкоз не обичат майките си, понеже майката, като турила детето отпред, то не може да види небето. Майката седи пред него и му казва: Мене ще гледаш. Туй дете не вижда небето, цветята, слънцето.
към беседата >>
Тази присъда ще бъде и във вас.
Един ден Той пак ще вземе първото място. И ще ни каже: В тъмница бях, не ме посетихте. Болен бях, не ме посетихте. Гладен бях, не ме нахранихте. Той ще вземе първото място и ще тегли присъдата.
Тази присъда ще бъде и във вас.
Може да сте един от тези, за които казва: Елате вие благословени от Отца моего. Може да станете един от последните, от вас зависи. Ако приемете Любовта, ако изучавате Мъдростта и ако служите на Истината, вие ще бъдете един от онези, които ще наследят Царството Божие. Ако отхвърлите Любовта, ако отхвърлите Мъдростта и не служите на Истината, вие ще бъдете един от онези, които ще намерят тъмницата. Сега ще кажете: Ние от кои сме.
към беседата >>
Турил си ръката на главата на вола и волът му казва: Има нещо в десния ми заден крак, то ме подлудява.
Тогава ще ви приведа един пример. Случило се в Америка. Волът на един земледелец пощръклял, пощурял: боде, рита. Мислят по едно време, че е побеснял, искат да го убият. Обаче имало един, който чел мислите на животните.
Турил си ръката на главата на вола и волът му казва: Има нещо в десния ми заден крак, то ме подлудява.
То, ако се извади, ще бъде както по-напред. Изваждат един трън от крака на вола и волът става нормален. Апостол Павел говори, че и в него влезъл един трън. Три пъти се молил апостол Павел да му се отмахне, да се извади този трън. не се смекчи положението на апостол Павел, но като бисерните миди този трън го увиха в туй вещество и Господ казва: Достатъчна ти е моята благодат, да те не мъчи.
към беседата >>
Две работи свършват.
Седяхте в една торба, майка ви като дете ви носеше в една цедилка на гърба си – нали цедилки носят майките, в които слагат децата си. Турила цедилката на гърба си, взела хурката и преде. Малкото дете на 5–6 месеца не знае, макар че е малко в цедилката, то разсъждава. Гледа небето, не вижда майка си, разсъждава как трябва да го носи майка му. По-разумно е да носят майките на гърба децата, отколкото отпред.
Две работи свършват.
Сега майките хвърлиха хурките, само детето гледат. Сега децата толкоз не обичат майките си, понеже майката, като турила детето отпред, то не може да види небето. Майката седи пред него и му казва: Мене ще гледаш. Туй дете не вижда небето, цветята, слънцето. Достатъчно е майката веднъж на деня да се покаже.
към беседата >>
Може да сте един от тези, за които казва: Елате вие благословени от Отца моего.
И ще ни каже: В тъмница бях, не ме посетихте. Болен бях, не ме посетихте. Гладен бях, не ме нахранихте. Той ще вземе първото място и ще тегли присъдата. Тази присъда ще бъде и във вас.
Може да сте един от тези, за които казва: Елате вие благословени от Отца моего.
Може да станете един от последните, от вас зависи. Ако приемете Любовта, ако изучавате Мъдростта и ако служите на Истината, вие ще бъдете един от онези, които ще наследят Царството Божие. Ако отхвърлите Любовта, ако отхвърлите Мъдростта и не служите на Истината, вие ще бъдете един от онези, които ще намерят тъмницата. Сега ще кажете: Ние от кои сме. – Аз виждам, около вас седи един отляво и един отдясно.
към беседата >>
То, ако се извади, ще бъде както по-напред.
Случило се в Америка. Волът на един земледелец пощръклял, пощурял: боде, рита. Мислят по едно време, че е побеснял, искат да го убият. Обаче имало един, който чел мислите на животните. Турил си ръката на главата на вола и волът му казва: Има нещо в десния ми заден крак, то ме подлудява.
То, ако се извади, ще бъде както по-напред.
Изваждат един трън от крака на вола и волът става нормален. Апостол Павел говори, че и в него влезъл един трън. Три пъти се молил апостол Павел да му се отмахне, да се извади този трън. не се смекчи положението на апостол Павел, но като бисерните миди този трън го увиха в туй вещество и Господ казва: Достатъчна ти е моята благодат, да те не мъчи. Някои искат да знаят, какъв е този трън.
към беседата >>
Сега майките хвърлиха хурките, само детето гледат.
Турила цедилката на гърба си, взела хурката и преде. Малкото дете на 5–6 месеца не знае, макар че е малко в цедилката, то разсъждава. Гледа небето, не вижда майка си, разсъждава как трябва да го носи майка му. По-разумно е да носят майките на гърба децата, отколкото отпред. Две работи свършват.
Сега майките хвърлиха хурките, само детето гледат.
Сега децата толкоз не обичат майките си, понеже майката, като турила детето отпред, то не може да види небето. Майката седи пред него и му казва: Мене ще гледаш. Туй дете не вижда небето, цветята, слънцето. Достатъчно е майката веднъж на деня да се покаже. Ако целия ден седи пред неговите очи, аз виждам една идея, която ви плаши.
към беседата >>
Може да станете един от последните, от вас зависи.
Болен бях, не ме посетихте. Гладен бях, не ме нахранихте. Той ще вземе първото място и ще тегли присъдата. Тази присъда ще бъде и във вас. Може да сте един от тези, за които казва: Елате вие благословени от Отца моего.
Може да станете един от последните, от вас зависи.
Ако приемете Любовта, ако изучавате Мъдростта и ако служите на Истината, вие ще бъдете един от онези, които ще наследят Царството Божие. Ако отхвърлите Любовта, ако отхвърлите Мъдростта и не служите на Истината, вие ще бъдете един от онези, които ще намерят тъмницата. Сега ще кажете: Ние от кои сме. – Аз виждам, около вас седи един отляво и един отдясно. По двама герои седят при вас.
към беседата >>
Изваждат един трън от крака на вола и волът става нормален.
Волът на един земледелец пощръклял, пощурял: боде, рита. Мислят по едно време, че е побеснял, искат да го убият. Обаче имало един, който чел мислите на животните. Турил си ръката на главата на вола и волът му казва: Има нещо в десния ми заден крак, то ме подлудява. То, ако се извади, ще бъде както по-напред.
Изваждат един трън от крака на вола и волът става нормален.
Апостол Павел говори, че и в него влезъл един трън. Три пъти се молил апостол Павел да му се отмахне, да се извади този трън. не се смекчи положението на апостол Павел, но като бисерните миди този трън го увиха в туй вещество и Господ казва: Достатъчна ти е моята благодат, да те не мъчи. Някои искат да знаят, какъв е този трън. Аз може да ви кажа, но всички ще го приемете.
към беседата >>
Сега децата толкоз не обичат майките си, понеже майката, като турила детето отпред, то не може да види небето.
Малкото дете на 5–6 месеца не знае, макар че е малко в цедилката, то разсъждава. Гледа небето, не вижда майка си, разсъждава как трябва да го носи майка му. По-разумно е да носят майките на гърба децата, отколкото отпред. Две работи свършват. Сега майките хвърлиха хурките, само детето гледат.
Сега децата толкоз не обичат майките си, понеже майката, като турила детето отпред, то не може да види небето.
Майката седи пред него и му казва: Мене ще гледаш. Туй дете не вижда небето, цветята, слънцето. Достатъчно е майката веднъж на деня да се покаже. Ако целия ден седи пред неговите очи, аз виждам една идея, която ви плаши. Вие мислите сега, че аз искам онези, които имате мъже и жени да не живеят с мъжете си добре.
към беседата >>
Ако приемете Любовта, ако изучавате Мъдростта и ако служите на Истината, вие ще бъдете един от онези, които ще наследят Царството Божие.
Гладен бях, не ме нахранихте. Той ще вземе първото място и ще тегли присъдата. Тази присъда ще бъде и във вас. Може да сте един от тези, за които казва: Елате вие благословени от Отца моего. Може да станете един от последните, от вас зависи.
Ако приемете Любовта, ако изучавате Мъдростта и ако служите на Истината, вие ще бъдете един от онези, които ще наследят Царството Божие.
Ако отхвърлите Любовта, ако отхвърлите Мъдростта и не служите на Истината, вие ще бъдете един от онези, които ще намерят тъмницата. Сега ще кажете: Ние от кои сме. – Аз виждам, около вас седи един отляво и един отдясно. По двама герои седят при вас. Единият казва: Поживей си.
към беседата >>
Апостол Павел говори, че и в него влезъл един трън.
Мислят по едно време, че е побеснял, искат да го убият. Обаче имало един, който чел мислите на животните. Турил си ръката на главата на вола и волът му казва: Има нещо в десния ми заден крак, то ме подлудява. То, ако се извади, ще бъде както по-напред. Изваждат един трън от крака на вола и волът става нормален.
Апостол Павел говори, че и в него влезъл един трън.
Три пъти се молил апостол Павел да му се отмахне, да се извади този трън. не се смекчи положението на апостол Павел, но като бисерните миди този трън го увиха в туй вещество и Господ казва: Достатъчна ти е моята благодат, да те не мъчи. Някои искат да знаят, какъв е този трън. Аз може да ви кажа, но всички ще го приемете. Щом ви го кажа, той ще дойде у вас.
към беседата >>
Майката седи пред него и му казва: Мене ще гледаш.
Гледа небето, не вижда майка си, разсъждава как трябва да го носи майка му. По-разумно е да носят майките на гърба децата, отколкото отпред. Две работи свършват. Сега майките хвърлиха хурките, само детето гледат. Сега децата толкоз не обичат майките си, понеже майката, като турила детето отпред, то не може да види небето.
Майката седи пред него и му казва: Мене ще гледаш.
Туй дете не вижда небето, цветята, слънцето. Достатъчно е майката веднъж на деня да се покаже. Ако целия ден седи пред неговите очи, аз виждам една идея, която ви плаши. Вие мислите сега, че аз искам онези, които имате мъже и жени да не живеят с мъжете си добре. Не, аз считам истински брак онзи: един мъж има една жена, че никога да се не съмнява.
към беседата >>
Ако отхвърлите Любовта, ако отхвърлите Мъдростта и не служите на Истината, вие ще бъдете един от онези, които ще намерят тъмницата.
Той ще вземе първото място и ще тегли присъдата. Тази присъда ще бъде и във вас. Може да сте един от тези, за които казва: Елате вие благословени от Отца моего. Може да станете един от последните, от вас зависи. Ако приемете Любовта, ако изучавате Мъдростта и ако служите на Истината, вие ще бъдете един от онези, които ще наследят Царството Божие.
Ако отхвърлите Любовта, ако отхвърлите Мъдростта и не служите на Истината, вие ще бъдете един от онези, които ще намерят тъмницата.
Сега ще кажете: Ние от кои сме. – Аз виждам, около вас седи един отляво и един отдясно. По двама герои седят при вас. Единият казва: Поживей си. Като станете стари, тогава ще служите на Бога, сега си поживейте.
към беседата >>
Три пъти се молил апостол Павел да му се отмахне, да се извади този трън.
Обаче имало един, който чел мислите на животните. Турил си ръката на главата на вола и волът му казва: Има нещо в десния ми заден крак, то ме подлудява. То, ако се извади, ще бъде както по-напред. Изваждат един трън от крака на вола и волът става нормален. Апостол Павел говори, че и в него влезъл един трън.
Три пъти се молил апостол Павел да му се отмахне, да се извади този трън.
не се смекчи положението на апостол Павел, но като бисерните миди този трън го увиха в туй вещество и Господ казва: Достатъчна ти е моята благодат, да те не мъчи. Някои искат да знаят, какъв е този трън. Аз може да ви кажа, но всички ще го приемете. Щом ви го кажа, той ще дойде у вас. Затуй не искам да го разрешавам.
към беседата >>
Туй дете не вижда небето, цветята, слънцето.
По-разумно е да носят майките на гърба децата, отколкото отпред. Две работи свършват. Сега майките хвърлиха хурките, само детето гледат. Сега децата толкоз не обичат майките си, понеже майката, като турила детето отпред, то не може да види небето. Майката седи пред него и му казва: Мене ще гледаш.
Туй дете не вижда небето, цветята, слънцето.
Достатъчно е майката веднъж на деня да се покаже. Ако целия ден седи пред неговите очи, аз виждам една идея, която ви плаши. Вие мислите сега, че аз искам онези, които имате мъже и жени да не живеят с мъжете си добре. Не, аз считам истински брак онзи: един мъж има една жена, че никога да се не съмнява. Колкото мъже да обича, никога не влиза една мисъл в неговата любов, че тя може да направи някакво престъпление.
към беседата >>
Сега ще кажете: Ние от кои сме.
Тази присъда ще бъде и във вас. Може да сте един от тези, за които казва: Елате вие благословени от Отца моего. Може да станете един от последните, от вас зависи. Ако приемете Любовта, ако изучавате Мъдростта и ако служите на Истината, вие ще бъдете един от онези, които ще наследят Царството Божие. Ако отхвърлите Любовта, ако отхвърлите Мъдростта и не служите на Истината, вие ще бъдете един от онези, които ще намерят тъмницата.
Сега ще кажете: Ние от кои сме.
– Аз виждам, около вас седи един отляво и един отдясно. По двама герои седят при вас. Единият казва: Поживей си. Като станете стари, тогава ще служите на Бога, сега си поживейте. Другият отдясно казва: Добре трябва да се живее.
към беседата >>
не се смекчи положението на апостол Павел, но като бисерните миди този трън го увиха в туй вещество и Господ казва: Достатъчна ти е моята благодат, да те не мъчи.
Турил си ръката на главата на вола и волът му казва: Има нещо в десния ми заден крак, то ме подлудява. То, ако се извади, ще бъде както по-напред. Изваждат един трън от крака на вола и волът става нормален. Апостол Павел говори, че и в него влезъл един трън. Три пъти се молил апостол Павел да му се отмахне, да се извади този трън.
не се смекчи положението на апостол Павел, но като бисерните миди този трън го увиха в туй вещество и Господ казва: Достатъчна ти е моята благодат, да те не мъчи.
Някои искат да знаят, какъв е този трън. Аз може да ви кажа, но всички ще го приемете. Щом ви го кажа, той ще дойде у вас. Затуй не искам да го разрешавам. Апостол Павел го е разрешил.
към беседата >>
Достатъчно е майката веднъж на деня да се покаже.
Две работи свършват. Сега майките хвърлиха хурките, само детето гледат. Сега децата толкоз не обичат майките си, понеже майката, като турила детето отпред, то не може да види небето. Майката седи пред него и му казва: Мене ще гледаш. Туй дете не вижда небето, цветята, слънцето.
Достатъчно е майката веднъж на деня да се покаже.
Ако целия ден седи пред неговите очи, аз виждам една идея, която ви плаши. Вие мислите сега, че аз искам онези, които имате мъже и жени да не живеят с мъжете си добре. Не, аз считам истински брак онзи: един мъж има една жена, че никога да се не съмнява. Колкото мъже да обича, никога не влиза една мисъл в неговата любов, че тя може да направи някакво престъпление. Този е благороден мъж.
към беседата >>
– Аз виждам, около вас седи един отляво и един отдясно.
Може да сте един от тези, за които казва: Елате вие благословени от Отца моего. Може да станете един от последните, от вас зависи. Ако приемете Любовта, ако изучавате Мъдростта и ако служите на Истината, вие ще бъдете един от онези, които ще наследят Царството Божие. Ако отхвърлите Любовта, ако отхвърлите Мъдростта и не служите на Истината, вие ще бъдете един от онези, които ще намерят тъмницата. Сега ще кажете: Ние от кои сме.
– Аз виждам, около вас седи един отляво и един отдясно.
По двама герои седят при вас. Единият казва: Поживей си. Като станете стари, тогава ще служите на Бога, сега си поживейте. Другият отдясно казва: Добре трябва да се живее. Туй, което имате, разумно го употребете.
към беседата >>
Някои искат да знаят, какъв е този трън.
То, ако се извади, ще бъде както по-напред. Изваждат един трън от крака на вола и волът става нормален. Апостол Павел говори, че и в него влезъл един трън. Три пъти се молил апостол Павел да му се отмахне, да се извади този трън. не се смекчи положението на апостол Павел, но като бисерните миди този трън го увиха в туй вещество и Господ казва: Достатъчна ти е моята благодат, да те не мъчи.
Някои искат да знаят, какъв е този трън.
Аз може да ви кажа, но всички ще го приемете. Щом ви го кажа, той ще дойде у вас. Затуй не искам да го разрешавам. Апостол Павел го е разрешил. Вие като идвате в оня свят при него, като се срещнете, попитайте го, как седи въпросът.
към беседата >>
Ако целия ден седи пред неговите очи, аз виждам една идея, която ви плаши.
Сега майките хвърлиха хурките, само детето гледат. Сега децата толкоз не обичат майките си, понеже майката, като турила детето отпред, то не може да види небето. Майката седи пред него и му казва: Мене ще гледаш. Туй дете не вижда небето, цветята, слънцето. Достатъчно е майката веднъж на деня да се покаже.
Ако целия ден седи пред неговите очи, аз виждам една идея, която ви плаши.
Вие мислите сега, че аз искам онези, които имате мъже и жени да не живеят с мъжете си добре. Не, аз считам истински брак онзи: един мъж има една жена, че никога да се не съмнява. Колкото мъже да обича, никога не влиза една мисъл в неговата любов, че тя може да направи някакво престъпление. Този е благороден мъж. Една жена, която има един мъж той да ходи навсякъде, и в главата ѝ да не влиза мисълта, че той може да направи някакво престъпление.
към беседата >>
По двама герои седят при вас.
Може да станете един от последните, от вас зависи. Ако приемете Любовта, ако изучавате Мъдростта и ако служите на Истината, вие ще бъдете един от онези, които ще наследят Царството Божие. Ако отхвърлите Любовта, ако отхвърлите Мъдростта и не служите на Истината, вие ще бъдете един от онези, които ще намерят тъмницата. Сега ще кажете: Ние от кои сме. – Аз виждам, около вас седи един отляво и един отдясно.
По двама герои седят при вас.
Единият казва: Поживей си. Като станете стари, тогава ще служите на Бога, сега си поживейте. Другият отдясно казва: Добре трябва да се живее. Туй, което имате, разумно го употребете. Казва ви още: Впрегнете ума си на работа, впрегнете сърцето на работа.
към беседата >>
Аз може да ви кажа, но всички ще го приемете.
Изваждат един трън от крака на вола и волът става нормален. Апостол Павел говори, че и в него влезъл един трън. Три пъти се молил апостол Павел да му се отмахне, да се извади този трън. не се смекчи положението на апостол Павел, но като бисерните миди този трън го увиха в туй вещество и Господ казва: Достатъчна ти е моята благодат, да те не мъчи. Някои искат да знаят, какъв е този трън.
Аз може да ви кажа, но всички ще го приемете.
Щом ви го кажа, той ще дойде у вас. Затуй не искам да го разрешавам. Апостол Павел го е разрешил. Вие като идвате в оня свят при него, като се срещнете, попитайте го, как седи въпросът. Той ще ви обясни.
към беседата >>
Вие мислите сега, че аз искам онези, които имате мъже и жени да не живеят с мъжете си добре.
Сега децата толкоз не обичат майките си, понеже майката, като турила детето отпред, то не може да види небето. Майката седи пред него и му казва: Мене ще гледаш. Туй дете не вижда небето, цветята, слънцето. Достатъчно е майката веднъж на деня да се покаже. Ако целия ден седи пред неговите очи, аз виждам една идея, която ви плаши.
Вие мислите сега, че аз искам онези, които имате мъже и жени да не живеят с мъжете си добре.
Не, аз считам истински брак онзи: един мъж има една жена, че никога да се не съмнява. Колкото мъже да обича, никога не влиза една мисъл в неговата любов, че тя може да направи някакво престъпление. Този е благороден мъж. Една жена, която има един мъж той да ходи навсякъде, и в главата ѝ да не влиза мисълта, че той може да направи някакво престъпление. Това наричам другар.
към беседата >>
Единият казва: Поживей си.
Ако приемете Любовта, ако изучавате Мъдростта и ако служите на Истината, вие ще бъдете един от онези, които ще наследят Царството Божие. Ако отхвърлите Любовта, ако отхвърлите Мъдростта и не служите на Истината, вие ще бъдете един от онези, които ще намерят тъмницата. Сега ще кажете: Ние от кои сме. – Аз виждам, около вас седи един отляво и един отдясно. По двама герои седят при вас.
Единият казва: Поживей си.
Като станете стари, тогава ще служите на Бога, сега си поживейте. Другият отдясно казва: Добре трябва да се живее. Туй, което имате, разумно го употребете. Казва ви още: Впрегнете ума си на работа, впрегнете сърцето на работа. Вие се слушвате и постоянно искате да угодите на единия или на другия: и овде и овде.
към беседата >>
Щом ви го кажа, той ще дойде у вас.
Апостол Павел говори, че и в него влезъл един трън. Три пъти се молил апостол Павел да му се отмахне, да се извади този трън. не се смекчи положението на апостол Павел, но като бисерните миди този трън го увиха в туй вещество и Господ казва: Достатъчна ти е моята благодат, да те не мъчи. Някои искат да знаят, какъв е този трън. Аз може да ви кажа, но всички ще го приемете.
Щом ви го кажа, той ще дойде у вас.
Затуй не искам да го разрешавам. Апостол Павел го е разрешил. Вие като идвате в оня свят при него, като се срещнете, попитайте го, как седи въпросът. Той ще ви обясни. Всеки един от вас има по един трън апостол Павловски.
към беседата >>
Не, аз считам истински брак онзи: един мъж има една жена, че никога да се не съмнява.
Майката седи пред него и му казва: Мене ще гледаш. Туй дете не вижда небето, цветята, слънцето. Достатъчно е майката веднъж на деня да се покаже. Ако целия ден седи пред неговите очи, аз виждам една идея, която ви плаши. Вие мислите сега, че аз искам онези, които имате мъже и жени да не живеят с мъжете си добре.
Не, аз считам истински брак онзи: един мъж има една жена, че никога да се не съмнява.
Колкото мъже да обича, никога не влиза една мисъл в неговата любов, че тя може да направи някакво престъпление. Този е благороден мъж. Една жена, която има един мъж той да ходи навсякъде, и в главата ѝ да не влиза мисълта, че той може да направи някакво престъпление. Това наричам другар. Мъжът и жената не могат да направят престъпление.
към беседата >>
Като станете стари, тогава ще служите на Бога, сега си поживейте.
Ако отхвърлите Любовта, ако отхвърлите Мъдростта и не служите на Истината, вие ще бъдете един от онези, които ще намерят тъмницата. Сега ще кажете: Ние от кои сме. – Аз виждам, около вас седи един отляво и един отдясно. По двама герои седят при вас. Единият казва: Поживей си.
Като станете стари, тогава ще служите на Бога, сега си поживейте.
Другият отдясно казва: Добре трябва да се живее. Туй, което имате, разумно го употребете. Казва ви още: Впрегнете ума си на работа, впрегнете сърцето на работа. Вие се слушвате и постоянно искате да угодите на единия или на другия: и овде и овде. Здравето, щастието, благоденствието на човека, на семейството, на народа, на цялото човечество – на всички, зависи от Любовта, зависи от Мъдростта, зависи от Истината, която възприемаме днес.
към беседата >>
Затуй не искам да го разрешавам.
Три пъти се молил апостол Павел да му се отмахне, да се извади този трън. не се смекчи положението на апостол Павел, но като бисерните миди този трън го увиха в туй вещество и Господ казва: Достатъчна ти е моята благодат, да те не мъчи. Някои искат да знаят, какъв е този трън. Аз може да ви кажа, но всички ще го приемете. Щом ви го кажа, той ще дойде у вас.
Затуй не искам да го разрешавам.
Апостол Павел го е разрешил. Вие като идвате в оня свят при него, като се срещнете, попитайте го, как седи въпросът. Той ще ви обясни. Всеки един от вас има по един трън апостол Павловски. Има ли някой да няма трън?
към беседата >>
Колкото мъже да обича, никога не влиза една мисъл в неговата любов, че тя може да направи някакво престъпление.
Туй дете не вижда небето, цветята, слънцето. Достатъчно е майката веднъж на деня да се покаже. Ако целия ден седи пред неговите очи, аз виждам една идея, която ви плаши. Вие мислите сега, че аз искам онези, които имате мъже и жени да не живеят с мъжете си добре. Не, аз считам истински брак онзи: един мъж има една жена, че никога да се не съмнява.
Колкото мъже да обича, никога не влиза една мисъл в неговата любов, че тя може да направи някакво престъпление.
Този е благороден мъж. Една жена, която има един мъж той да ходи навсякъде, и в главата ѝ да не влиза мисълта, че той може да направи някакво престъпление. Това наричам другар. Мъжът и жената не могат да направят престъпление. Аз да ви кажа: Вълкът не може да направи престъпление в един случай; в друг случай вълкът може да направи престъпление.
към беседата >>
Другият отдясно казва: Добре трябва да се живее.
Сега ще кажете: Ние от кои сме. – Аз виждам, около вас седи един отляво и един отдясно. По двама герои седят при вас. Единият казва: Поживей си. Като станете стари, тогава ще служите на Бога, сега си поживейте.
Другият отдясно казва: Добре трябва да се живее.
Туй, което имате, разумно го употребете. Казва ви още: Впрегнете ума си на работа, впрегнете сърцето на работа. Вие се слушвате и постоянно искате да угодите на единия или на другия: и овде и овде. Здравето, щастието, благоденствието на човека, на семейството, на народа, на цялото човечество – на всички, зависи от Любовта, зависи от Мъдростта, зависи от Истината, която възприемаме днес. „Ако ме любите – казва Христос – ще опазите моя закон“.
към беседата >>
Апостол Павел го е разрешил.
не се смекчи положението на апостол Павел, но като бисерните миди този трън го увиха в туй вещество и Господ казва: Достатъчна ти е моята благодат, да те не мъчи. Някои искат да знаят, какъв е този трън. Аз може да ви кажа, но всички ще го приемете. Щом ви го кажа, той ще дойде у вас. Затуй не искам да го разрешавам.
Апостол Павел го е разрешил.
Вие като идвате в оня свят при него, като се срещнете, попитайте го, как седи въпросът. Той ще ви обясни. Всеки един от вас има по един трън апостол Павловски. Има ли някой да няма трън? Защо ви е втори трън?
към беседата >>
Този е благороден мъж.
Достатъчно е майката веднъж на деня да се покаже. Ако целия ден седи пред неговите очи, аз виждам една идея, която ви плаши. Вие мислите сега, че аз искам онези, които имате мъже и жени да не живеят с мъжете си добре. Не, аз считам истински брак онзи: един мъж има една жена, че никога да се не съмнява. Колкото мъже да обича, никога не влиза една мисъл в неговата любов, че тя може да направи някакво престъпление.
Този е благороден мъж.
Една жена, която има един мъж той да ходи навсякъде, и в главата ѝ да не влиза мисълта, че той може да направи някакво престъпление. Това наричам другар. Мъжът и жената не могат да направят престъпление. Аз да ви кажа: Вълкът не може да направи престъпление в един случай; в друг случай вълкът може да направи престъпление. Вълкът може да направи престъпление да изяде една овца; овцата не може да изяде един вълк.
към беседата >>
Туй, което имате, разумно го употребете.
– Аз виждам, около вас седи един отляво и един отдясно. По двама герои седят при вас. Единият казва: Поживей си. Като станете стари, тогава ще служите на Бога, сега си поживейте. Другият отдясно казва: Добре трябва да се живее.
Туй, което имате, разумно го употребете.
Казва ви още: Впрегнете ума си на работа, впрегнете сърцето на работа. Вие се слушвате и постоянно искате да угодите на единия или на другия: и овде и овде. Здравето, щастието, благоденствието на човека, на семейството, на народа, на цялото човечество – на всички, зависи от Любовта, зависи от Мъдростта, зависи от Истината, която възприемаме днес. „Ако ме любите – казва Христос – ще опазите моя закон“. Какво по-хубаво нещо да се обичате.
към беседата >>
Вие като идвате в оня свят при него, като се срещнете, попитайте го, как седи въпросът.
Някои искат да знаят, какъв е този трън. Аз може да ви кажа, но всички ще го приемете. Щом ви го кажа, той ще дойде у вас. Затуй не искам да го разрешавам. Апостол Павел го е разрешил.
Вие като идвате в оня свят при него, като се срещнете, попитайте го, как седи въпросът.
Той ще ви обясни. Всеки един от вас има по един трън апостол Павловски. Има ли някой да няма трън? Защо ви е втори трън?
към беседата >>
Една жена, която има един мъж той да ходи навсякъде, и в главата ѝ да не влиза мисълта, че той може да направи някакво престъпление.
Ако целия ден седи пред неговите очи, аз виждам една идея, която ви плаши. Вие мислите сега, че аз искам онези, които имате мъже и жени да не живеят с мъжете си добре. Не, аз считам истински брак онзи: един мъж има една жена, че никога да се не съмнява. Колкото мъже да обича, никога не влиза една мисъл в неговата любов, че тя може да направи някакво престъпление. Този е благороден мъж.
Една жена, която има един мъж той да ходи навсякъде, и в главата ѝ да не влиза мисълта, че той може да направи някакво престъпление.
Това наричам другар. Мъжът и жената не могат да направят престъпление. Аз да ви кажа: Вълкът не може да направи престъпление в един случай; в друг случай вълкът може да направи престъпление. Вълкът може да направи престъпление да изяде една овца; овцата не може да изяде един вълк. Овцата може да опасе една нива.
към беседата >>
Казва ви още: Впрегнете ума си на работа, впрегнете сърцето на работа.
По двама герои седят при вас. Единият казва: Поживей си. Като станете стари, тогава ще служите на Бога, сега си поживейте. Другият отдясно казва: Добре трябва да се живее. Туй, което имате, разумно го употребете.
Казва ви още: Впрегнете ума си на работа, впрегнете сърцето на работа.
Вие се слушвате и постоянно искате да угодите на единия или на другия: и овде и овде. Здравето, щастието, благоденствието на човека, на семейството, на народа, на цялото човечество – на всички, зависи от Любовта, зависи от Мъдростта, зависи от Истината, която възприемаме днес. „Ако ме любите – казва Христос – ще опазите моя закон“. Какво по-хубаво нещо да се обичате. Да обичате, значи да създадете условия.
към беседата >>
Той ще ви обясни.
Аз може да ви кажа, но всички ще го приемете. Щом ви го кажа, той ще дойде у вас. Затуй не искам да го разрешавам. Апостол Павел го е разрешил. Вие като идвате в оня свят при него, като се срещнете, попитайте го, как седи въпросът.
Той ще ви обясни.
Всеки един от вас има по един трън апостол Павловски. Има ли някой да няма трън? Защо ви е втори трън?
към беседата >>
Това наричам другар.
Вие мислите сега, че аз искам онези, които имате мъже и жени да не живеят с мъжете си добре. Не, аз считам истински брак онзи: един мъж има една жена, че никога да се не съмнява. Колкото мъже да обича, никога не влиза една мисъл в неговата любов, че тя може да направи някакво престъпление. Този е благороден мъж. Една жена, която има един мъж той да ходи навсякъде, и в главата ѝ да не влиза мисълта, че той може да направи някакво престъпление.
Това наричам другар.
Мъжът и жената не могат да направят престъпление. Аз да ви кажа: Вълкът не може да направи престъпление в един случай; в друг случай вълкът може да направи престъпление. Вълкът може да направи престъпление да изяде една овца; овцата не може да изяде един вълк. Овцата може да опасе една нива. Вълкът никога не може да опасе нивата.
към беседата >>
Вие се слушвате и постоянно искате да угодите на единия или на другия: и овде и овде.
Единият казва: Поживей си. Като станете стари, тогава ще служите на Бога, сега си поживейте. Другият отдясно казва: Добре трябва да се живее. Туй, което имате, разумно го употребете. Казва ви още: Впрегнете ума си на работа, впрегнете сърцето на работа.
Вие се слушвате и постоянно искате да угодите на единия или на другия: и овде и овде.
Здравето, щастието, благоденствието на човека, на семейството, на народа, на цялото човечество – на всички, зависи от Любовта, зависи от Мъдростта, зависи от Истината, която възприемаме днес. „Ако ме любите – казва Христос – ще опазите моя закон“. Какво по-хубаво нещо да се обичате. Да обичате, значи да създадете условия. Да любиш, значи да дадеш от онова хубавото, което Бог ви е дал и вие сте възприели.
към беседата >>
Всеки един от вас има по един трън апостол Павловски.
Щом ви го кажа, той ще дойде у вас. Затуй не искам да го разрешавам. Апостол Павел го е разрешил. Вие като идвате в оня свят при него, като се срещнете, попитайте го, как седи въпросът. Той ще ви обясни.
Всеки един от вас има по един трън апостол Павловски.
Има ли някой да няма трън? Защо ви е втори трън?
към беседата >>
Мъжът и жената не могат да направят престъпление.
Не, аз считам истински брак онзи: един мъж има една жена, че никога да се не съмнява. Колкото мъже да обича, никога не влиза една мисъл в неговата любов, че тя може да направи някакво престъпление. Този е благороден мъж. Една жена, която има един мъж той да ходи навсякъде, и в главата ѝ да не влиза мисълта, че той може да направи някакво престъпление. Това наричам другар.
Мъжът и жената не могат да направят престъпление.
Аз да ви кажа: Вълкът не може да направи престъпление в един случай; в друг случай вълкът може да направи престъпление. Вълкът може да направи престъпление да изяде една овца; овцата не може да изяде един вълк. Овцата може да опасе една нива. Вълкът никога не може да опасе нивата. То са възможности сега.
към беседата >>
Здравето, щастието, благоденствието на човека, на семейството, на народа, на цялото човечество – на всички, зависи от Любовта, зависи от Мъдростта, зависи от Истината, която възприемаме днес.
Като станете стари, тогава ще служите на Бога, сега си поживейте. Другият отдясно казва: Добре трябва да се живее. Туй, което имате, разумно го употребете. Казва ви още: Впрегнете ума си на работа, впрегнете сърцето на работа. Вие се слушвате и постоянно искате да угодите на единия или на другия: и овде и овде.
Здравето, щастието, благоденствието на човека, на семейството, на народа, на цялото човечество – на всички, зависи от Любовта, зависи от Мъдростта, зависи от Истината, която възприемаме днес.
„Ако ме любите – казва Христос – ще опазите моя закон“. Какво по-хубаво нещо да се обичате. Да обичате, значи да създадете условия. Да любиш, значи да дадеш от онова хубавото, което Бог ви е дал и вие сте възприели. Аз ви давам от онова хубавото, което Бог ми дал.
към беседата >>
Има ли някой да няма трън?
Затуй не искам да го разрешавам. Апостол Павел го е разрешил. Вие като идвате в оня свят при него, като се срещнете, попитайте го, как седи въпросът. Той ще ви обясни. Всеки един от вас има по един трън апостол Павловски.
Има ли някой да няма трън?
Защо ви е втори трън?
към беседата >>
Аз да ви кажа: Вълкът не може да направи престъпление в един случай; в друг случай вълкът може да направи престъпление.
Колкото мъже да обича, никога не влиза една мисъл в неговата любов, че тя може да направи някакво престъпление. Този е благороден мъж. Една жена, която има един мъж той да ходи навсякъде, и в главата ѝ да не влиза мисълта, че той може да направи някакво престъпление. Това наричам другар. Мъжът и жената не могат да направят престъпление.
Аз да ви кажа: Вълкът не може да направи престъпление в един случай; в друг случай вълкът може да направи престъпление.
Вълкът може да направи престъпление да изяде една овца; овцата не може да изяде един вълк. Овцата може да опасе една нива. Вълкът никога не може да опасе нивата. То са възможности сега. Ако вълкът изяде една овца, в кого е вината – във вълка или в овцата?
към беседата >>
„Ако ме любите – казва Христос – ще опазите моя закон“.
Другият отдясно казва: Добре трябва да се живее. Туй, което имате, разумно го употребете. Казва ви още: Впрегнете ума си на работа, впрегнете сърцето на работа. Вие се слушвате и постоянно искате да угодите на единия или на другия: и овде и овде. Здравето, щастието, благоденствието на човека, на семейството, на народа, на цялото човечество – на всички, зависи от Любовта, зависи от Мъдростта, зависи от Истината, която възприемаме днес.
„Ако ме любите – казва Христос – ще опазите моя закон“.
Какво по-хубаво нещо да се обичате. Да обичате, значи да създадете условия. Да любиш, значи да дадеш от онова хубавото, което Бог ви е дал и вие сте възприели. Аз ви давам от онова хубавото, което Бог ми дал. Дали вие приемате или не, аз забогатявам.
към беседата >>
Защо ви е втори трън?
Апостол Павел го е разрешил. Вие като идвате в оня свят при него, като се срещнете, попитайте го, как седи въпросът. Той ще ви обясни. Всеки един от вас има по един трън апостол Павловски. Има ли някой да няма трън?
Защо ви е втори трън?
към беседата >>
Вълкът може да направи престъпление да изяде една овца; овцата не може да изяде един вълк.
Този е благороден мъж. Една жена, която има един мъж той да ходи навсякъде, и в главата ѝ да не влиза мисълта, че той може да направи някакво престъпление. Това наричам другар. Мъжът и жената не могат да направят престъпление. Аз да ви кажа: Вълкът не може да направи престъпление в един случай; в друг случай вълкът може да направи престъпление.
Вълкът може да направи престъпление да изяде една овца; овцата не може да изяде един вълк.
Овцата може да опасе една нива. Вълкът никога не може да опасе нивата. То са възможности сега. Ако вълкът изяде една овца, в кого е вината – във вълка или в овцата? – В овцата.
към беседата >>
Какво по-хубаво нещо да се обичате.
Туй, което имате, разумно го употребете. Казва ви още: Впрегнете ума си на работа, впрегнете сърцето на работа. Вие се слушвате и постоянно искате да угодите на единия или на другия: и овде и овде. Здравето, щастието, благоденствието на човека, на семейството, на народа, на цялото човечество – на всички, зависи от Любовта, зависи от Мъдростта, зависи от Истината, която възприемаме днес. „Ако ме любите – казва Христос – ще опазите моя закон“.
Какво по-хубаво нещо да се обичате.
Да обичате, значи да създадете условия. Да любиш, значи да дадеш от онова хубавото, което Бог ви е дал и вие сте възприели. Аз ви давам от онова хубавото, което Бог ми дал. Дали вие приемате или не, аз забогатявам. Вие, като не приемате, всичко, което остане, ще го взема назад.
към беседата >>
В съвременния живот трябва едно познание.
В съвременния живот трябва едно познание.
Не какво сме сега. Ако вие проследите човешката история, откак се явил човекът, ако разгледате съвременното човечество през какви исторически епохи е минало – каква не жестокост, какви не вярвания, какви ли не е вярвал, на какво не се покланял, какви подлости не са правени в света. Но вън от това има нещо хубаво в света, но злото не се дължи на хората. Като дадат отрова на един човек, причината не е излязла от него, той е отровен отвън. Когато дишате въздуха и се отровите, въздухът не е причината, във въздуха има нещо посторонно.
към беседата >>
Овцата може да опасе една нива.
Една жена, която има един мъж той да ходи навсякъде, и в главата ѝ да не влиза мисълта, че той може да направи някакво престъпление. Това наричам другар. Мъжът и жената не могат да направят престъпление. Аз да ви кажа: Вълкът не може да направи престъпление в един случай; в друг случай вълкът може да направи престъпление. Вълкът може да направи престъпление да изяде една овца; овцата не може да изяде един вълк.
Овцата може да опасе една нива.
Вълкът никога не може да опасе нивата. То са възможности сега. Ако вълкът изяде една овца, в кого е вината – във вълка или в овцата? – В овцата. Какво търси овцата при вълка горе в планината?
към беседата >>
Да обичате, значи да създадете условия.
Казва ви още: Впрегнете ума си на работа, впрегнете сърцето на работа. Вие се слушвате и постоянно искате да угодите на единия или на другия: и овде и овде. Здравето, щастието, благоденствието на човека, на семейството, на народа, на цялото човечество – на всички, зависи от Любовта, зависи от Мъдростта, зависи от Истината, която възприемаме днес. „Ако ме любите – казва Христос – ще опазите моя закон“. Какво по-хубаво нещо да се обичате.
Да обичате, значи да създадете условия.
Да любиш, значи да дадеш от онова хубавото, което Бог ви е дал и вие сте възприели. Аз ви давам от онова хубавото, което Бог ми дал. Дали вие приемате или не, аз забогатявам. Вие, като не приемате, всичко, което остане, ще го взема назад. Аз забогатявам.
към беседата >>
Не какво сме сега.
В съвременния живот трябва едно познание.
Не какво сме сега.
Ако вие проследите човешката история, откак се явил човекът, ако разгледате съвременното човечество през какви исторически епохи е минало – каква не жестокост, какви не вярвания, какви ли не е вярвал, на какво не се покланял, какви подлости не са правени в света. Но вън от това има нещо хубаво в света, но злото не се дължи на хората. Като дадат отрова на един човек, причината не е излязла от него, той е отровен отвън. Когато дишате въздуха и се отровите, въздухът не е причината, във въздуха има нещо посторонно. Когато ядете една храна, има нещо посторонно в храната, има нещо посторонно във водата и от туй трябва да се пазите.
към беседата >>
Вълкът никога не може да опасе нивата.
Това наричам другар. Мъжът и жената не могат да направят престъпление. Аз да ви кажа: Вълкът не може да направи престъпление в един случай; в друг случай вълкът може да направи престъпление. Вълкът може да направи престъпление да изяде една овца; овцата не може да изяде един вълк. Овцата може да опасе една нива.
Вълкът никога не може да опасе нивата.
То са възможности сега. Ако вълкът изяде една овца, в кого е вината – във вълка или в овцата? – В овцата. Какво търси овцата при вълка горе в планината? Ако овцата опасе една нива, овцата ли е виновна или нивата?
към беседата >>
Да любиш, значи да дадеш от онова хубавото, което Бог ви е дал и вие сте възприели.
Вие се слушвате и постоянно искате да угодите на единия или на другия: и овде и овде. Здравето, щастието, благоденствието на човека, на семейството, на народа, на цялото човечество – на всички, зависи от Любовта, зависи от Мъдростта, зависи от Истината, която възприемаме днес. „Ако ме любите – казва Христос – ще опазите моя закон“. Какво по-хубаво нещо да се обичате. Да обичате, значи да създадете условия.
Да любиш, значи да дадеш от онова хубавото, което Бог ви е дал и вие сте възприели.
Аз ви давам от онова хубавото, което Бог ми дал. Дали вие приемате или не, аз забогатявам. Вие, като не приемате, всичко, което остане, ще го взема назад. Аз забогатявам. Аз не осиромашавам ни най-малко.
към беседата >>
Ако вие проследите човешката история, откак се явил човекът, ако разгледате съвременното човечество през какви исторически епохи е минало – каква не жестокост, какви не вярвания, какви ли не е вярвал, на какво не се покланял, какви подлости не са правени в света.
В съвременния живот трябва едно познание. Не какво сме сега.
Ако вие проследите човешката история, откак се явил човекът, ако разгледате съвременното човечество през какви исторически епохи е минало – каква не жестокост, какви не вярвания, какви ли не е вярвал, на какво не се покланял, какви подлости не са правени в света.
Но вън от това има нещо хубаво в света, но злото не се дължи на хората. Като дадат отрова на един човек, причината не е излязла от него, той е отровен отвън. Когато дишате въздуха и се отровите, въздухът не е причината, във въздуха има нещо посторонно. Когато ядете една храна, има нещо посторонно в храната, има нещо посторонно във водата и от туй трябва да се пазите. Всякога туй лошото в света то си има ухание.
към беседата >>
То са възможности сега.
Мъжът и жената не могат да направят престъпление. Аз да ви кажа: Вълкът не може да направи престъпление в един случай; в друг случай вълкът може да направи престъпление. Вълкът може да направи престъпление да изяде една овца; овцата не може да изяде един вълк. Овцата може да опасе една нива. Вълкът никога не може да опасе нивата.
То са възможности сега.
Ако вълкът изяде една овца, в кого е вината – във вълка или в овцата? – В овцата. Какво търси овцата при вълка горе в планината? Ако овцата опасе една нива, овцата ли е виновна или нивата? – Нивата.
към беседата >>
Аз ви давам от онова хубавото, което Бог ми дал.
Здравето, щастието, благоденствието на човека, на семейството, на народа, на цялото човечество – на всички, зависи от Любовта, зависи от Мъдростта, зависи от Истината, която възприемаме днес. „Ако ме любите – казва Христос – ще опазите моя закон“. Какво по-хубаво нещо да се обичате. Да обичате, значи да създадете условия. Да любиш, значи да дадеш от онова хубавото, което Бог ви е дал и вие сте възприели.
Аз ви давам от онова хубавото, което Бог ми дал.
Дали вие приемате или не, аз забогатявам. Вие, като не приемате, всичко, което остане, ще го взема назад. Аз забогатявам. Аз не осиромашавам ни най-малко. Ако го вземете и приложите, мене ще ми бъде приятно да бъдете всички богати.
към беседата >>
Но вън от това има нещо хубаво в света, но злото не се дължи на хората.
В съвременния живот трябва едно познание. Не какво сме сега. Ако вие проследите човешката история, откак се явил човекът, ако разгледате съвременното човечество през какви исторически епохи е минало – каква не жестокост, какви не вярвания, какви ли не е вярвал, на какво не се покланял, какви подлости не са правени в света.
Но вън от това има нещо хубаво в света, но злото не се дължи на хората.
Като дадат отрова на един човек, причината не е излязла от него, той е отровен отвън. Когато дишате въздуха и се отровите, въздухът не е причината, във въздуха има нещо посторонно. Когато ядете една храна, има нещо посторонно в храната, има нещо посторонно във водата и от туй трябва да се пазите. Всякога туй лошото в света то си има ухание. Лошото още преди един километър да се приближиш при него, има едно лошо ухание.
към беседата >>
Ако вълкът изяде една овца, в кого е вината – във вълка или в овцата?
Аз да ви кажа: Вълкът не може да направи престъпление в един случай; в друг случай вълкът може да направи престъпление. Вълкът може да направи престъпление да изяде една овца; овцата не може да изяде един вълк. Овцата може да опасе една нива. Вълкът никога не може да опасе нивата. То са възможности сега.
Ако вълкът изяде една овца, в кого е вината – във вълка или в овцата?
– В овцата. Какво търси овцата при вълка горе в планината? Ако овцата опасе една нива, овцата ли е виновна или нивата? – Нивата. Какво търси нивата при овцата?
към беседата >>
Дали вие приемате или не, аз забогатявам.
„Ако ме любите – казва Христос – ще опазите моя закон“. Какво по-хубаво нещо да се обичате. Да обичате, значи да създадете условия. Да любиш, значи да дадеш от онова хубавото, което Бог ви е дал и вие сте възприели. Аз ви давам от онова хубавото, което Бог ми дал.
Дали вие приемате или не, аз забогатявам.
Вие, като не приемате, всичко, което остане, ще го взема назад. Аз забогатявам. Аз не осиромашавам ни най-малко. Ако го вземете и приложите, мене ще ми бъде приятно да бъдете всички богати. Богати с любов, богати с обич, богати със знание, богати с познание, богати с постъпки и богати с действия да бъдете.
към беседата >>
Като дадат отрова на един човек, причината не е излязла от него, той е отровен отвън.
В съвременния живот трябва едно познание. Не какво сме сега. Ако вие проследите човешката история, откак се явил човекът, ако разгледате съвременното човечество през какви исторически епохи е минало – каква не жестокост, какви не вярвания, какви ли не е вярвал, на какво не се покланял, какви подлости не са правени в света. Но вън от това има нещо хубаво в света, но злото не се дължи на хората.
Като дадат отрова на един човек, причината не е излязла от него, той е отровен отвън.
Когато дишате въздуха и се отровите, въздухът не е причината, във въздуха има нещо посторонно. Когато ядете една храна, има нещо посторонно в храната, има нещо посторонно във водата и от туй трябва да се пазите. Всякога туй лошото в света то си има ухание. Лошото още преди един километър да се приближиш при него, има едно лошо ухание. Уханието на доброто от един километър ще го почувствуваш.
към беседата >>
– В овцата.
Вълкът може да направи престъпление да изяде една овца; овцата не може да изяде един вълк. Овцата може да опасе една нива. Вълкът никога не може да опасе нивата. То са възможности сега. Ако вълкът изяде една овца, в кого е вината – във вълка или в овцата?
– В овцата.
Какво търси овцата при вълка горе в планината? Ако овцата опасе една нива, овцата ли е виновна или нивата? – Нивата. Какво търси нивата при овцата? Следователно, законът е същият.
към беседата >>
Вие, като не приемате, всичко, което остане, ще го взема назад.
Какво по-хубаво нещо да се обичате. Да обичате, значи да създадете условия. Да любиш, значи да дадеш от онова хубавото, което Бог ви е дал и вие сте възприели. Аз ви давам от онова хубавото, което Бог ми дал. Дали вие приемате или не, аз забогатявам.
Вие, като не приемате, всичко, което остане, ще го взема назад.
Аз забогатявам. Аз не осиромашавам ни най-малко. Ако го вземете и приложите, мене ще ми бъде приятно да бъдете всички богати. Богати с любов, богати с обич, богати със знание, богати с познание, богати с постъпки и богати с действия да бъдете. Изхвърлете думата „не мога“.
към беседата >>
Когато дишате въздуха и се отровите, въздухът не е причината, във въздуха има нещо посторонно.
В съвременния живот трябва едно познание. Не какво сме сега. Ако вие проследите човешката история, откак се явил човекът, ако разгледате съвременното човечество през какви исторически епохи е минало – каква не жестокост, какви не вярвания, какви ли не е вярвал, на какво не се покланял, какви подлости не са правени в света. Но вън от това има нещо хубаво в света, но злото не се дължи на хората. Като дадат отрова на един човек, причината не е излязла от него, той е отровен отвън.
Когато дишате въздуха и се отровите, въздухът не е причината, във въздуха има нещо посторонно.
Когато ядете една храна, има нещо посторонно в храната, има нещо посторонно във водата и от туй трябва да се пазите. Всякога туй лошото в света то си има ухание. Лошото още преди един километър да се приближиш при него, има едно лошо ухание. Уханието на доброто от един километър ще го почувствуваш. Цветята как се познават?
към беседата >>
Какво търси овцата при вълка горе в планината?
Овцата може да опасе една нива. Вълкът никога не може да опасе нивата. То са възможности сега. Ако вълкът изяде една овца, в кого е вината – във вълка или в овцата? – В овцата.
Какво търси овцата при вълка горе в планината?
Ако овцата опасе една нива, овцата ли е виновна или нивата? – Нивата. Какво търси нивата при овцата? Следователно, законът е същият. Овцата, която стои на едно място, вълкът я изяда.
към беседата >>
Аз забогатявам.
Да обичате, значи да създадете условия. Да любиш, значи да дадеш от онова хубавото, което Бог ви е дал и вие сте възприели. Аз ви давам от онова хубавото, което Бог ми дал. Дали вие приемате или не, аз забогатявам. Вие, като не приемате, всичко, което остане, ще го взема назад.
Аз забогатявам.
Аз не осиромашавам ни най-малко. Ако го вземете и приложите, мене ще ми бъде приятно да бъдете всички богати. Богати с любов, богати с обич, богати със знание, богати с познание, богати с постъпки и богати с действия да бъдете. Изхвърлете думата „не мога“. Щом дойде не мога, ще кажете: Мога.
към беседата >>
Когато ядете една храна, има нещо посторонно в храната, има нещо посторонно във водата и от туй трябва да се пазите.
Не какво сме сега. Ако вие проследите човешката история, откак се явил човекът, ако разгледате съвременното човечество през какви исторически епохи е минало – каква не жестокост, какви не вярвания, какви ли не е вярвал, на какво не се покланял, какви подлости не са правени в света. Но вън от това има нещо хубаво в света, но злото не се дължи на хората. Като дадат отрова на един човек, причината не е излязла от него, той е отровен отвън. Когато дишате въздуха и се отровите, въздухът не е причината, във въздуха има нещо посторонно.
Когато ядете една храна, има нещо посторонно в храната, има нещо посторонно във водата и от туй трябва да се пазите.
Всякога туй лошото в света то си има ухание. Лошото още преди един километър да се приближиш при него, има едно лошо ухание. Уханието на доброто от един километър ще го почувствуваш. Цветята как се познават? Един американски професор, на един студент, който казвал, че каквато и да е силна миризма, не може да я усети, дал му най-силен амоняк да помирише и той се прострял на гърба си.
към беседата >>
Ако овцата опасе една нива, овцата ли е виновна или нивата?
Вълкът никога не може да опасе нивата. То са възможности сега. Ако вълкът изяде една овца, в кого е вината – във вълка или в овцата? – В овцата. Какво търси овцата при вълка горе в планината?
Ако овцата опасе една нива, овцата ли е виновна или нивата?
– Нивата. Какво търси нивата при овцата? Следователно, законът е същият. Овцата, която стои на едно място, вълкът я изяда. Нивата, която седи на едно място, овцата я опасва.
към беседата >>
Аз не осиромашавам ни най-малко.
Да любиш, значи да дадеш от онова хубавото, което Бог ви е дал и вие сте възприели. Аз ви давам от онова хубавото, което Бог ми дал. Дали вие приемате или не, аз забогатявам. Вие, като не приемате, всичко, което остане, ще го взема назад. Аз забогатявам.
Аз не осиромашавам ни най-малко.
Ако го вземете и приложите, мене ще ми бъде приятно да бъдете всички богати. Богати с любов, богати с обич, богати със знание, богати с познание, богати с постъпки и богати с действия да бъдете. Изхвърлете думата „не мога“. Щом дойде не мога, ще кажете: Мога. Щом дойдете до любовта, кажете: Мога.
към беседата >>
Всякога туй лошото в света то си има ухание.
Ако вие проследите човешката история, откак се явил човекът, ако разгледате съвременното човечество през какви исторически епохи е минало – каква не жестокост, какви не вярвания, какви ли не е вярвал, на какво не се покланял, какви подлости не са правени в света. Но вън от това има нещо хубаво в света, но злото не се дължи на хората. Като дадат отрова на един човек, причината не е излязла от него, той е отровен отвън. Когато дишате въздуха и се отровите, въздухът не е причината, във въздуха има нещо посторонно. Когато ядете една храна, има нещо посторонно в храната, има нещо посторонно във водата и от туй трябва да се пазите.
Всякога туй лошото в света то си има ухание.
Лошото още преди един километър да се приближиш при него, има едно лошо ухание. Уханието на доброто от един километър ще го почувствуваш. Цветята как се познават? Един американски професор, на един студент, който казвал, че каквато и да е силна миризма, не може да я усети, дал му най-силен амоняк да помирише и той се прострял на гърба си. Дал му неразреден амоняк, но нерезреден и той така действува.
към беседата >>
– Нивата.
То са възможности сега. Ако вълкът изяде една овца, в кого е вината – във вълка или в овцата? – В овцата. Какво търси овцата при вълка горе в планината? Ако овцата опасе една нива, овцата ли е виновна или нивата?
– Нивата.
Какво търси нивата при овцата? Следователно, законът е същият. Овцата, която стои на едно място, вълкът я изяда. Нивата, която седи на едно място, овцата я опасва.
към беседата >>
Ако го вземете и приложите, мене ще ми бъде приятно да бъдете всички богати.
Аз ви давам от онова хубавото, което Бог ми дал. Дали вие приемате или не, аз забогатявам. Вие, като не приемате, всичко, което остане, ще го взема назад. Аз забогатявам. Аз не осиромашавам ни най-малко.
Ако го вземете и приложите, мене ще ми бъде приятно да бъдете всички богати.
Богати с любов, богати с обич, богати със знание, богати с познание, богати с постъпки и богати с действия да бъдете. Изхвърлете думата „не мога“. Щом дойде не мога, ще кажете: Мога. Щом дойдете до любовта, кажете: Мога. Мога ли да любя?
към беседата >>
Лошото още преди един километър да се приближиш при него, има едно лошо ухание.
Но вън от това има нещо хубаво в света, но злото не се дължи на хората. Като дадат отрова на един човек, причината не е излязла от него, той е отровен отвън. Когато дишате въздуха и се отровите, въздухът не е причината, във въздуха има нещо посторонно. Когато ядете една храна, има нещо посторонно в храната, има нещо посторонно във водата и от туй трябва да се пазите. Всякога туй лошото в света то си има ухание.
Лошото още преди един километър да се приближиш при него, има едно лошо ухание.
Уханието на доброто от един километър ще го почувствуваш. Цветята как се познават? Един американски професор, на един студент, който казвал, че каквато и да е силна миризма, не може да я усети, дал му най-силен амоняк да помирише и той се прострял на гърба си. Дал му неразреден амоняк, но нерезреден и той така действува.
към беседата >>
Какво търси нивата при овцата?
Ако вълкът изяде една овца, в кого е вината – във вълка или в овцата? – В овцата. Какво търси овцата при вълка горе в планината? Ако овцата опасе една нива, овцата ли е виновна или нивата? – Нивата.
Какво търси нивата при овцата?
Следователно, законът е същият. Овцата, която стои на едно място, вълкът я изяда. Нивата, която седи на едно място, овцата я опасва.
към беседата >>
Богати с любов, богати с обич, богати със знание, богати с познание, богати с постъпки и богати с действия да бъдете.
Дали вие приемате или не, аз забогатявам. Вие, като не приемате, всичко, което остане, ще го взема назад. Аз забогатявам. Аз не осиромашавам ни най-малко. Ако го вземете и приложите, мене ще ми бъде приятно да бъдете всички богати.
Богати с любов, богати с обич, богати със знание, богати с познание, богати с постъпки и богати с действия да бъдете.
Изхвърлете думата „не мога“. Щом дойде не мога, ще кажете: Мога. Щом дойдете до любовта, кажете: Мога. Мога ли да любя? – Мога.
към беседата >>
Уханието на доброто от един километър ще го почувствуваш.
Като дадат отрова на един човек, причината не е излязла от него, той е отровен отвън. Когато дишате въздуха и се отровите, въздухът не е причината, във въздуха има нещо посторонно. Когато ядете една храна, има нещо посторонно в храната, има нещо посторонно във водата и от туй трябва да се пазите. Всякога туй лошото в света то си има ухание. Лошото още преди един километър да се приближиш при него, има едно лошо ухание.
Уханието на доброто от един километър ще го почувствуваш.
Цветята как се познават? Един американски професор, на един студент, който казвал, че каквато и да е силна миризма, не може да я усети, дал му най-силен амоняк да помирише и той се прострял на гърба си. Дал му неразреден амоняк, но нерезреден и той така действува.
към беседата >>
Следователно, законът е същият.
– В овцата. Какво търси овцата при вълка горе в планината? Ако овцата опасе една нива, овцата ли е виновна или нивата? – Нивата. Какво търси нивата при овцата?
Следователно, законът е същият.
Овцата, която стои на едно място, вълкът я изяда. Нивата, която седи на едно място, овцата я опасва.
към беседата >>
Изхвърлете думата „не мога“.
Вие, като не приемате, всичко, което остане, ще го взема назад. Аз забогатявам. Аз не осиромашавам ни най-малко. Ако го вземете и приложите, мене ще ми бъде приятно да бъдете всички богати. Богати с любов, богати с обич, богати със знание, богати с познание, богати с постъпки и богати с действия да бъдете.
Изхвърлете думата „не мога“.
Щом дойде не мога, ще кажете: Мога. Щом дойдете до любовта, кажете: Мога. Мога ли да любя? – Мога. Мога ли да уча?
към беседата >>
Цветята как се познават?
Когато дишате въздуха и се отровите, въздухът не е причината, във въздуха има нещо посторонно. Когато ядете една храна, има нещо посторонно в храната, има нещо посторонно във водата и от туй трябва да се пазите. Всякога туй лошото в света то си има ухание. Лошото още преди един километър да се приближиш при него, има едно лошо ухание. Уханието на доброто от един километър ще го почувствуваш.
Цветята как се познават?
Един американски професор, на един студент, който казвал, че каквато и да е силна миризма, не може да я усети, дал му най-силен амоняк да помирише и той се прострял на гърба си. Дал му неразреден амоняк, но нерезреден и той така действува.
към беседата >>
Овцата, която стои на едно място, вълкът я изяда.
Какво търси овцата при вълка горе в планината? Ако овцата опасе една нива, овцата ли е виновна или нивата? – Нивата. Какво търси нивата при овцата? Следователно, законът е същият.
Овцата, която стои на едно място, вълкът я изяда.
Нивата, която седи на едно място, овцата я опасва.
към беседата >>
Щом дойде не мога, ще кажете: Мога.
Аз забогатявам. Аз не осиромашавам ни най-малко. Ако го вземете и приложите, мене ще ми бъде приятно да бъдете всички богати. Богати с любов, богати с обич, богати със знание, богати с познание, богати с постъпки и богати с действия да бъдете. Изхвърлете думата „не мога“.
Щом дойде не мога, ще кажете: Мога.
Щом дойдете до любовта, кажете: Мога. Мога ли да любя? – Мога. Мога ли да уча? – Мога.
към беседата >>
Един американски професор, на един студент, който казвал, че каквато и да е силна миризма, не може да я усети, дал му най-силен амоняк да помирише и той се прострял на гърба си.
Когато ядете една храна, има нещо посторонно в храната, има нещо посторонно във водата и от туй трябва да се пазите. Всякога туй лошото в света то си има ухание. Лошото още преди един километър да се приближиш при него, има едно лошо ухание. Уханието на доброто от един километър ще го почувствуваш. Цветята как се познават?
Един американски професор, на един студент, който казвал, че каквато и да е силна миризма, не може да я усети, дал му най-силен амоняк да помирише и той се прострял на гърба си.
Дал му неразреден амоняк, но нерезреден и той така действува.
към беседата >>
Нивата, която седи на едно място, овцата я опасва.
Ако овцата опасе една нива, овцата ли е виновна или нивата? – Нивата. Какво търси нивата при овцата? Следователно, законът е същият. Овцата, която стои на едно място, вълкът я изяда.
Нивата, която седи на едно място, овцата я опасва.
към беседата >>
Щом дойдете до любовта, кажете: Мога.
Аз не осиромашавам ни най-малко. Ако го вземете и приложите, мене ще ми бъде приятно да бъдете всички богати. Богати с любов, богати с обич, богати със знание, богати с познание, богати с постъпки и богати с действия да бъдете. Изхвърлете думата „не мога“. Щом дойде не мога, ще кажете: Мога.
Щом дойдете до любовта, кажете: Мога.
Мога ли да любя? – Мога. Мога ли да уча? – Мога. Мога ли да постъпвам?
към беседата >>
Дал му неразреден амоняк, но нерезреден и той така действува.
Всякога туй лошото в света то си има ухание. Лошото още преди един километър да се приближиш при него, има едно лошо ухание. Уханието на доброто от един километър ще го почувствуваш. Цветята как се познават? Един американски професор, на един студент, който казвал, че каквато и да е силна миризма, не може да я усети, дал му най-силен амоняк да помирише и той се прострял на гърба си.
Дал му неразреден амоняк, но нерезреден и той така действува.
към беседата >>
Какво нещо е доброто?
Какво нещо е доброто?
Добър аз наричам онзи, който винаги отстъпва. Някои мислят, доброто е идейно. Добрият човек винаги отстъпва. Силният отстъпва. Той отстъпва, отстъпва и ти като навлезеш в дълбоките води, ще се удавиш.
към беседата >>
Мога ли да любя?
Ако го вземете и приложите, мене ще ми бъде приятно да бъдете всички богати. Богати с любов, богати с обич, богати със знание, богати с познание, богати с постъпки и богати с действия да бъдете. Изхвърлете думата „не мога“. Щом дойде не мога, ще кажете: Мога. Щом дойдете до любовта, кажете: Мога.
Мога ли да любя?
– Мога. Мога ли да уча? – Мога. Мога ли да постъпвам? – Мога.
към беседата >>
Някои хора искат да познаят, какво нещо е злото в света.
Някои хора искат да познаят, какво нещо е злото в света.
Злото е най-ужасната сила в света, която разрушава. Всичките нещастия по целия свят – във всички учения, в семействата, в човека, в човешкия ум, в човешкото сърце, в човешкото тяло – се дължат на това, което ние наричаме зло. То има органически характер, има психически характер, има и причинен характер. Ето какво разбирам. Злото прониква и в човешката мисъл, прониква и в човешките чувства, прониква и в човешките постъпки.
към беседата >>
Добър аз наричам онзи, който винаги отстъпва.
Какво нещо е доброто?
Добър аз наричам онзи, който винаги отстъпва.
Някои мислят, доброто е идейно. Добрият човек винаги отстъпва. Силният отстъпва. Той отстъпва, отстъпва и ти като навлезеш в дълбоките води, ще се удавиш. Той отстъпва, отстъпва, ще дойдеш до едно място, дето ти ще започнеш да отстъпваш.
към беседата >>
– Мога.
Богати с любов, богати с обич, богати със знание, богати с познание, богати с постъпки и богати с действия да бъдете. Изхвърлете думата „не мога“. Щом дойде не мога, ще кажете: Мога. Щом дойдете до любовта, кажете: Мога. Мога ли да любя?
– Мога.
Мога ли да уча? – Мога. Мога ли да постъпвам? – Мога. Щом дойдеш до глагола мога, кажи: Мога да обичам, както Бог обича.
към беседата >>
Злото е най-ужасната сила в света, която разрушава.
Някои хора искат да познаят, какво нещо е злото в света.
Злото е най-ужасната сила в света, която разрушава.
Всичките нещастия по целия свят – във всички учения, в семействата, в човека, в човешкия ум, в човешкото сърце, в човешкото тяло – се дължат на това, което ние наричаме зло. То има органически характер, има психически характер, има и причинен характер. Ето какво разбирам. Злото прониква и в човешката мисъл, прониква и в човешките чувства, прониква и в човешките постъпки. Ти вярваш в Бога, в новото учение.
към беседата >>
Някои мислят, доброто е идейно.
Какво нещо е доброто? Добър аз наричам онзи, който винаги отстъпва.
Някои мислят, доброто е идейно.
Добрият човек винаги отстъпва. Силният отстъпва. Той отстъпва, отстъпва и ти като навлезеш в дълбоките води, ще се удавиш. Той отстъпва, отстъпва, ще дойдеш до едно място, дето ти ще започнеш да отстъпваш. Та казвам: Не се плашете от отстъпването и от жертвата, която човек може да направи в света.
към беседата >>
Мога ли да уча?
Изхвърлете думата „не мога“. Щом дойде не мога, ще кажете: Мога. Щом дойдете до любовта, кажете: Мога. Мога ли да любя? – Мога.
Мога ли да уча?
– Мога. Мога ли да постъпвам? – Мога. Щом дойдеш до глагола мога, кажи: Мога да обичам, както Бог обича. Мога да любя, както Бог люби.
към беседата >>
Всичките нещастия по целия свят – във всички учения, в семействата, в човека, в човешкия ум, в човешкото сърце, в човешкото тяло – се дължат на това, което ние наричаме зло.
Някои хора искат да познаят, какво нещо е злото в света. Злото е най-ужасната сила в света, която разрушава.
Всичките нещастия по целия свят – във всички учения, в семействата, в човека, в човешкия ум, в човешкото сърце, в човешкото тяло – се дължат на това, което ние наричаме зло.
То има органически характер, има психически характер, има и причинен характер. Ето какво разбирам. Злото прониква и в човешката мисъл, прониква и в човешките чувства, прониква и в човешките постъпки. Ти вярваш в Бога, в новото учение. Сега проповядват новото учение.
към беседата >>
Добрият човек винаги отстъпва.
Какво нещо е доброто? Добър аз наричам онзи, който винаги отстъпва. Някои мислят, доброто е идейно.
Добрият човек винаги отстъпва.
Силният отстъпва. Той отстъпва, отстъпва и ти като навлезеш в дълбоките води, ще се удавиш. Той отстъпва, отстъпва, ще дойдеш до едно място, дето ти ще започнеш да отстъпваш. Та казвам: Не се плашете от отстъпването и от жертвата, която човек може да направи в света.
към беседата >>
– Мога.
Щом дойде не мога, ще кажете: Мога. Щом дойдете до любовта, кажете: Мога. Мога ли да любя? – Мога. Мога ли да уча?
– Мога.
Мога ли да постъпвам? – Мога. Щом дойдеш до глагола мога, кажи: Мога да обичам, както Бог обича. Мога да любя, както Бог люби. Мога да обичам, както ангелите обичат; мога да обичам както всичките добри хора обичат.
към беседата >>
То има органически характер, има психически характер, има и причинен характер.
Някои хора искат да познаят, какво нещо е злото в света. Злото е най-ужасната сила в света, която разрушава. Всичките нещастия по целия свят – във всички учения, в семействата, в човека, в човешкия ум, в човешкото сърце, в човешкото тяло – се дължат на това, което ние наричаме зло.
То има органически характер, има психически характер, има и причинен характер.
Ето какво разбирам. Злото прониква и в човешката мисъл, прониква и в човешките чувства, прониква и в човешките постъпки. Ти вярваш в Бога, в новото учение. Сега проповядват новото учение. В какво седи новото учение?
към беседата >>
Силният отстъпва.
Какво нещо е доброто? Добър аз наричам онзи, който винаги отстъпва. Някои мислят, доброто е идейно. Добрият човек винаги отстъпва.
Силният отстъпва.
Той отстъпва, отстъпва и ти като навлезеш в дълбоките води, ще се удавиш. Той отстъпва, отстъпва, ще дойдеш до едно място, дето ти ще започнеш да отстъпваш. Та казвам: Не се плашете от отстъпването и от жертвата, която човек може да направи в света.
към беседата >>
Мога ли да постъпвам?
Щом дойдете до любовта, кажете: Мога. Мога ли да любя? – Мога. Мога ли да уча? – Мога.
Мога ли да постъпвам?
– Мога. Щом дойдеш до глагола мога, кажи: Мога да обичам, както Бог обича. Мога да любя, както Бог люби. Мога да обичам, както ангелите обичат; мога да обичам както всичките добри хора обичат. Аз съм едно с Него, едно с тях, каквото те правят и аз мога да го правя.
към беседата >>
Ето какво разбирам.
Някои хора искат да познаят, какво нещо е злото в света. Злото е най-ужасната сила в света, която разрушава. Всичките нещастия по целия свят – във всички учения, в семействата, в човека, в човешкия ум, в човешкото сърце, в човешкото тяло – се дължат на това, което ние наричаме зло. То има органически характер, има психически характер, има и причинен характер.
Ето какво разбирам.
Злото прониква и в човешката мисъл, прониква и в човешките чувства, прониква и в човешките постъпки. Ти вярваш в Бога, в новото учение. Сега проповядват новото учение. В какво седи новото учение? Един човек не може да бъде от новото учение, ако в неговото сърце любовта не господствува.
към беседата >>
Той отстъпва, отстъпва и ти като навлезеш в дълбоките води, ще се удавиш.
Какво нещо е доброто? Добър аз наричам онзи, който винаги отстъпва. Някои мислят, доброто е идейно. Добрият човек винаги отстъпва. Силният отстъпва.
Той отстъпва, отстъпва и ти като навлезеш в дълбоките води, ще се удавиш.
Той отстъпва, отстъпва, ще дойдеш до едно място, дето ти ще започнеш да отстъпваш. Та казвам: Не се плашете от отстъпването и от жертвата, която човек може да направи в света.
към беседата >>
– Мога.
Мога ли да любя? – Мога. Мога ли да уча? – Мога. Мога ли да постъпвам?
– Мога.
Щом дойдеш до глагола мога, кажи: Мога да обичам, както Бог обича. Мога да любя, както Бог люби. Мога да обичам, както ангелите обичат; мога да обичам както всичките добри хора обичат. Аз съм едно с Него, едно с тях, каквото те правят и аз мога да го правя. Сега искат работници и млади, и стари.
към беседата >>
Злото прониква и в човешката мисъл, прониква и в човешките чувства, прониква и в човешките постъпки.
Някои хора искат да познаят, какво нещо е злото в света. Злото е най-ужасната сила в света, която разрушава. Всичките нещастия по целия свят – във всички учения, в семействата, в човека, в човешкия ум, в човешкото сърце, в човешкото тяло – се дължат на това, което ние наричаме зло. То има органически характер, има психически характер, има и причинен характер. Ето какво разбирам.
Злото прониква и в човешката мисъл, прониква и в човешките чувства, прониква и в човешките постъпки.
Ти вярваш в Бога, в новото учение. Сега проповядват новото учение. В какво седи новото учение? Един човек не може да бъде от новото учение, ако в неговото сърце любовта не господствува. Един човек не може да бъде от новото учение, ако мъдростта не господствува в неговия ум.
към беседата >>
Той отстъпва, отстъпва, ще дойдеш до едно място, дето ти ще започнеш да отстъпваш.
Добър аз наричам онзи, който винаги отстъпва. Някои мислят, доброто е идейно. Добрият човек винаги отстъпва. Силният отстъпва. Той отстъпва, отстъпва и ти като навлезеш в дълбоките води, ще се удавиш.
Той отстъпва, отстъпва, ще дойдеш до едно място, дето ти ще започнеш да отстъпваш.
Та казвам: Не се плашете от отстъпването и от жертвата, която човек може да направи в света.
към беседата >>
Щом дойдеш до глагола мога, кажи: Мога да обичам, както Бог обича.
– Мога. Мога ли да уча? – Мога. Мога ли да постъпвам? – Мога.
Щом дойдеш до глагола мога, кажи: Мога да обичам, както Бог обича.
Мога да любя, както Бог люби. Мога да обичам, както ангелите обичат; мога да обичам както всичките добри хора обичат. Аз съм едно с Него, едно с тях, каквото те правят и аз мога да го правя. Сега искат работници и млади, и стари. Младите плачат, старите въздишат, а възрастните се трудят.
към беседата >>
2.
Мощната сила
,
ООК
, София, 22.1.1941г.,
Вечерно време, нѣкой апашъ ти казва: „Горе рѫцетѣ!
Но той е по-силенъ отъ тебе. Какво ще го правишъ? Представете си, че онзи е по-силенъ и той е способенъ на по-лоши работи, отколкото вие мислите. Та казвамъ: Когато човѣкъ се намира въ едно противоречие съ себе си, какво трѣбва да прави? Да допуснемъ, че вашиятъ джобъ е пъленъ съ червенъ пиперъ.
Вечерно време, нѣкой апашъ ти казва: „Горе рѫцетѣ!
“ Нѣщо вѫтре ти казва: „Бръкни въ джоба си, пъкъ му дай отъ червения пиперъ“. Азъ съмъ ви препорѫчвалъ – нѣкой пѫть изъ гората (като) ви посрѣщатъ, сестритѣ да носятъ отъ червен(ия) пиперъ, отъ този – лютия. Като ви рече – хвърлете въ очитѣ му. Най-хубавото орѫжие е червения пиперъ. Ти си върви, пъкъ той нека си трие очитѣ.
към беседата >>
Писанието казва: „Богъ е вложилъ духа си да ни научи“.
Вѫтре въ вашия умъ е вложенъ онзи съветникъ, който ще ви покаже най-добрия пѫть, по който трѣбва да вървите, какъ трѣбва да се обхождате. Всичко онова, което трѣбва, което човѣкъ трѣбва да направи, е вложено въ него. Трѣбва да дойде нѣкой да го научи. Ако дойде нѣкой човѣкъ отвънъ, нѣма да ви донесе една книга, но ще разгъне книгата, която Богъ е вложилъ въ тебе. Ще каже: „Еди-коя страница“, Той ще ти покаже пѫтя.
Писанието казва: „Богъ е вложилъ духа си да ни научи“.
Богъ е изпратилъ духа си да ни научи, да покаже, че отъ памти-вѣка Богъ е вложилъ нѣщо въ насъ. Трѣбва да разчитаме, сега трѣбва да го изучимъ. Даже сега се показва кое е, каквото ще научимъ. Нѣкой ходи да копае – не му върви. Ходилъ дрехарство да учи – не му върви.
към беседата >>
Като продадемъ ябълкитѣ нѣкому и паритѣ ги нѣма, казваме: „Той е светия“.
Турете въ джобоветѣ си една звонкова монета. Дето и да дадете, монетата ходи – нѣма да стои тамъ. Едно дете, като иде да купува ябълки – то ще извади пари, златни ще даде. Като замине, гледатъ – паритѣ ги нѣма тамъ. Тогава се познаваме.
Като продадемъ ябълкитѣ нѣкому и паритѣ ги нѣма, казваме: „Той е светия“.
Да бѫде благословенъ. Азъ се радвамъ, че светията (е) дошълъ, златото отишло на друго мѣсто. Туй злато, което светията (е) платилъ, то ще дойде въ тебе. То се превръща, то е динамична сила, която става динамична, влиза въ нашата мисъль, нашето сърдце – тя е истинска любовь. Онази любовь, която стои вънъ, въ хлѣба – и тя е добра.
към беседата >>
“ Нѣщо вѫтре ти казва: „Бръкни въ джоба си, пъкъ му дай отъ червения пиперъ“.
Какво ще го правишъ? Представете си, че онзи е по-силенъ и той е способенъ на по-лоши работи, отколкото вие мислите. Та казвамъ: Когато човѣкъ се намира въ едно противоречие съ себе си, какво трѣбва да прави? Да допуснемъ, че вашиятъ джобъ е пъленъ съ червенъ пиперъ. Вечерно време, нѣкой апашъ ти казва: „Горе рѫцетѣ!
“ Нѣщо вѫтре ти казва: „Бръкни въ джоба си, пъкъ му дай отъ червения пиперъ“.
Азъ съмъ ви препорѫчвалъ – нѣкой пѫть изъ гората (като) ви посрѣщатъ, сестритѣ да носятъ отъ червен(ия) пиперъ, отъ този – лютия. Като ви рече – хвърлете въ очитѣ му. Най-хубавото орѫжие е червения пиперъ. Ти си върви, пъкъ той нека си трие очитѣ. Има единъ законъ.
към беседата >>
Богъ е изпратилъ духа си да ни научи, да покаже, че отъ памти-вѣка Богъ е вложилъ нѣщо въ насъ.
Всичко онова, което трѣбва, което човѣкъ трѣбва да направи, е вложено въ него. Трѣбва да дойде нѣкой да го научи. Ако дойде нѣкой човѣкъ отвънъ, нѣма да ви донесе една книга, но ще разгъне книгата, която Богъ е вложилъ въ тебе. Ще каже: „Еди-коя страница“, Той ще ти покаже пѫтя. Писанието казва: „Богъ е вложилъ духа си да ни научи“.
Богъ е изпратилъ духа си да ни научи, да покаже, че отъ памти-вѣка Богъ е вложилъ нѣщо въ насъ.
Трѣбва да разчитаме, сега трѣбва да го изучимъ. Даже сега се показва кое е, каквото ще научимъ. Нѣкой ходи да копае – не му върви. Ходилъ дрехарство да учи – не му върви. Насамъ-натамъ ходилъ, пъкъ той за това не е роденъ.
към беседата >>
Да бѫде благословенъ.
Дето и да дадете, монетата ходи – нѣма да стои тамъ. Едно дете, като иде да купува ябълки – то ще извади пари, златни ще даде. Като замине, гледатъ – паритѣ ги нѣма тамъ. Тогава се познаваме. Като продадемъ ябълкитѣ нѣкому и паритѣ ги нѣма, казваме: „Той е светия“.
Да бѫде благословенъ.
Азъ се радвамъ, че светията (е) дошълъ, златото отишло на друго мѣсто. Туй злато, което светията (е) платилъ, то ще дойде въ тебе. То се превръща, то е динамична сила, която става динамична, влиза въ нашата мисъль, нашето сърдце – тя е истинска любовь. Онази любовь, която стои вънъ, въ хлѣба – и тя е добра. Ние се нуждаемъ отъ динамичната любовь сега въ свѣта.
към беседата >>
Азъ съмъ ви препорѫчвалъ – нѣкой пѫть изъ гората (като) ви посрѣщатъ, сестритѣ да носятъ отъ червен(ия) пиперъ, отъ този – лютия.
Представете си, че онзи е по-силенъ и той е способенъ на по-лоши работи, отколкото вие мислите. Та казвамъ: Когато човѣкъ се намира въ едно противоречие съ себе си, какво трѣбва да прави? Да допуснемъ, че вашиятъ джобъ е пъленъ съ червенъ пиперъ. Вечерно време, нѣкой апашъ ти казва: „Горе рѫцетѣ! “ Нѣщо вѫтре ти казва: „Бръкни въ джоба си, пъкъ му дай отъ червения пиперъ“.
Азъ съмъ ви препорѫчвалъ – нѣкой пѫть изъ гората (като) ви посрѣщатъ, сестритѣ да носятъ отъ червен(ия) пиперъ, отъ този – лютия.
Като ви рече – хвърлете въ очитѣ му. Най-хубавото орѫжие е червения пиперъ. Ти си върви, пъкъ той нека си трие очитѣ. Има единъ законъ. Ако вие тръгнете вечерно време и си държите ума концентриранъ, може да има кучета да ви лаятъ – дръжте ума си назадъ, гледайте съ ума си, кучетата никога нѣма да ви ухапятъ.
към беседата >>
Трѣбва да разчитаме, сега трѣбва да го изучимъ.
Трѣбва да дойде нѣкой да го научи. Ако дойде нѣкой човѣкъ отвънъ, нѣма да ви донесе една книга, но ще разгъне книгата, която Богъ е вложилъ въ тебе. Ще каже: „Еди-коя страница“, Той ще ти покаже пѫтя. Писанието казва: „Богъ е вложилъ духа си да ни научи“. Богъ е изпратилъ духа си да ни научи, да покаже, че отъ памти-вѣка Богъ е вложилъ нѣщо въ насъ.
Трѣбва да разчитаме, сега трѣбва да го изучимъ.
Даже сега се показва кое е, каквото ще научимъ. Нѣкой ходи да копае – не му върви. Ходилъ дрехарство да учи – не му върви. Насамъ-натамъ ходилъ, пъкъ той за това не е роденъ. Той е роденъ за музикантъ, разбира музика.
към беседата >>
Азъ се радвамъ, че светията (е) дошълъ, златото отишло на друго мѣсто.
Едно дете, като иде да купува ябълки – то ще извади пари, златни ще даде. Като замине, гледатъ – паритѣ ги нѣма тамъ. Тогава се познаваме. Като продадемъ ябълкитѣ нѣкому и паритѣ ги нѣма, казваме: „Той е светия“. Да бѫде благословенъ.
Азъ се радвамъ, че светията (е) дошълъ, златото отишло на друго мѣсто.
Туй злато, което светията (е) платилъ, то ще дойде въ тебе. То се превръща, то е динамична сила, която става динамична, влиза въ нашата мисъль, нашето сърдце – тя е истинска любовь. Онази любовь, която стои вънъ, въ хлѣба – и тя е добра. Ние се нуждаемъ отъ динамичната любовь сега въ свѣта.
към беседата >>
Като ви рече – хвърлете въ очитѣ му.
Та казвамъ: Когато човѣкъ се намира въ едно противоречие съ себе си, какво трѣбва да прави? Да допуснемъ, че вашиятъ джобъ е пъленъ съ червенъ пиперъ. Вечерно време, нѣкой апашъ ти казва: „Горе рѫцетѣ! “ Нѣщо вѫтре ти казва: „Бръкни въ джоба си, пъкъ му дай отъ червения пиперъ“. Азъ съмъ ви препорѫчвалъ – нѣкой пѫть изъ гората (като) ви посрѣщатъ, сестритѣ да носятъ отъ червен(ия) пиперъ, отъ този – лютия.
Като ви рече – хвърлете въ очитѣ му.
Най-хубавото орѫжие е червения пиперъ. Ти си върви, пъкъ той нека си трие очитѣ. Има единъ законъ. Ако вие тръгнете вечерно време и си държите ума концентриранъ, може да има кучета да ви лаятъ – дръжте ума си назадъ, гледайте съ ума си, кучетата никога нѣма да ви ухапятъ. Щомъ се захласнете – тогава ще ви ухапятъ.
към беседата >>
Даже сега се показва кое е, каквото ще научимъ.
Ако дойде нѣкой човѣкъ отвънъ, нѣма да ви донесе една книга, но ще разгъне книгата, която Богъ е вложилъ въ тебе. Ще каже: „Еди-коя страница“, Той ще ти покаже пѫтя. Писанието казва: „Богъ е вложилъ духа си да ни научи“. Богъ е изпратилъ духа си да ни научи, да покаже, че отъ памти-вѣка Богъ е вложилъ нѣщо въ насъ. Трѣбва да разчитаме, сега трѣбва да го изучимъ.
Даже сега се показва кое е, каквото ще научимъ.
Нѣкой ходи да копае – не му върви. Ходилъ дрехарство да учи – не му върви. Насамъ-натамъ ходилъ, пъкъ той за това не е роденъ. Той е роденъ за музикантъ, разбира музика. Може отличенъ цигуларь да бѫде.
към беседата >>
Туй злато, което светията (е) платилъ, то ще дойде въ тебе.
Като замине, гледатъ – паритѣ ги нѣма тамъ. Тогава се познаваме. Като продадемъ ябълкитѣ нѣкому и паритѣ ги нѣма, казваме: „Той е светия“. Да бѫде благословенъ. Азъ се радвамъ, че светията (е) дошълъ, златото отишло на друго мѣсто.
Туй злато, което светията (е) платилъ, то ще дойде въ тебе.
То се превръща, то е динамична сила, която става динамична, влиза въ нашата мисъль, нашето сърдце – тя е истинска любовь. Онази любовь, която стои вънъ, въ хлѣба – и тя е добра. Ние се нуждаемъ отъ динамичната любовь сега въ свѣта.
към беседата >>
Най-хубавото орѫжие е червения пиперъ.
Да допуснемъ, че вашиятъ джобъ е пъленъ съ червенъ пиперъ. Вечерно време, нѣкой апашъ ти казва: „Горе рѫцетѣ! “ Нѣщо вѫтре ти казва: „Бръкни въ джоба си, пъкъ му дай отъ червения пиперъ“. Азъ съмъ ви препорѫчвалъ – нѣкой пѫть изъ гората (като) ви посрѣщатъ, сестритѣ да носятъ отъ червен(ия) пиперъ, отъ този – лютия. Като ви рече – хвърлете въ очитѣ му.
Най-хубавото орѫжие е червения пиперъ.
Ти си върви, пъкъ той нека си трие очитѣ. Има единъ законъ. Ако вие тръгнете вечерно време и си държите ума концентриранъ, може да има кучета да ви лаятъ – дръжте ума си назадъ, гледайте съ ума си, кучетата никога нѣма да ви ухапятъ. Щомъ се захласнете – тогава ще ви ухапятъ. Всичкитѣ лоши работи въ свѣта ставатъ, когато ние се захласнемъ нѣкѫде.
към беседата >>
Нѣкой ходи да копае – не му върви.
Ще каже: „Еди-коя страница“, Той ще ти покаже пѫтя. Писанието казва: „Богъ е вложилъ духа си да ни научи“. Богъ е изпратилъ духа си да ни научи, да покаже, че отъ памти-вѣка Богъ е вложилъ нѣщо въ насъ. Трѣбва да разчитаме, сега трѣбва да го изучимъ. Даже сега се показва кое е, каквото ще научимъ.
Нѣкой ходи да копае – не му върви.
Ходилъ дрехарство да учи – не му върви. Насамъ-натамъ ходилъ, пъкъ той за това не е роденъ. Той е роденъ за музикантъ, разбира музика. Може отличенъ цигуларь да бѫде. Казвамъ: Не ходи съ мотиката, но съ цигулката.
към беседата >>
То се превръща, то е динамична сила, която става динамична, влиза въ нашата мисъль, нашето сърдце – тя е истинска любовь.
Тогава се познаваме. Като продадемъ ябълкитѣ нѣкому и паритѣ ги нѣма, казваме: „Той е светия“. Да бѫде благословенъ. Азъ се радвамъ, че светията (е) дошълъ, златото отишло на друго мѣсто. Туй злато, което светията (е) платилъ, то ще дойде въ тебе.
То се превръща, то е динамична сила, която става динамична, влиза въ нашата мисъль, нашето сърдце – тя е истинска любовь.
Онази любовь, която стои вънъ, въ хлѣба – и тя е добра. Ние се нуждаемъ отъ динамичната любовь сега въ свѣта.
към беседата >>
Ти си върви, пъкъ той нека си трие очитѣ.
Вечерно време, нѣкой апашъ ти казва: „Горе рѫцетѣ! “ Нѣщо вѫтре ти казва: „Бръкни въ джоба си, пъкъ му дай отъ червения пиперъ“. Азъ съмъ ви препорѫчвалъ – нѣкой пѫть изъ гората (като) ви посрѣщатъ, сестритѣ да носятъ отъ червен(ия) пиперъ, отъ този – лютия. Като ви рече – хвърлете въ очитѣ му. Най-хубавото орѫжие е червения пиперъ.
Ти си върви, пъкъ той нека си трие очитѣ.
Има единъ законъ. Ако вие тръгнете вечерно време и си държите ума концентриранъ, може да има кучета да ви лаятъ – дръжте ума си назадъ, гледайте съ ума си, кучетата никога нѣма да ви ухапятъ. Щомъ се захласнете – тогава ще ви ухапятъ. Всичкитѣ лоши работи въ свѣта ставатъ, когато ние се захласнемъ нѣкѫде. Захласнишъ се да си оправишъ работитѣ.
към беседата >>
Ходилъ дрехарство да учи – не му върви.
Писанието казва: „Богъ е вложилъ духа си да ни научи“. Богъ е изпратилъ духа си да ни научи, да покаже, че отъ памти-вѣка Богъ е вложилъ нѣщо въ насъ. Трѣбва да разчитаме, сега трѣбва да го изучимъ. Даже сега се показва кое е, каквото ще научимъ. Нѣкой ходи да копае – не му върви.
Ходилъ дрехарство да учи – не му върви.
Насамъ-натамъ ходилъ, пъкъ той за това не е роденъ. Той е роденъ за музикантъ, разбира музика. Може отличенъ цигуларь да бѫде. Казвамъ: Не ходи съ мотиката, но съ цигулката. Нѣкой е роденъ за художникъ – той разбира боитѣ.
към беседата >>
Онази любовь, която стои вънъ, въ хлѣба – и тя е добра.
Като продадемъ ябълкитѣ нѣкому и паритѣ ги нѣма, казваме: „Той е светия“. Да бѫде благословенъ. Азъ се радвамъ, че светията (е) дошълъ, златото отишло на друго мѣсто. Туй злато, което светията (е) платилъ, то ще дойде въ тебе. То се превръща, то е динамична сила, която става динамична, влиза въ нашата мисъль, нашето сърдце – тя е истинска любовь.
Онази любовь, която стои вънъ, въ хлѣба – и тя е добра.
Ние се нуждаемъ отъ динамичната любовь сега въ свѣта.
към беседата >>
Има единъ законъ.
“ Нѣщо вѫтре ти казва: „Бръкни въ джоба си, пъкъ му дай отъ червения пиперъ“. Азъ съмъ ви препорѫчвалъ – нѣкой пѫть изъ гората (като) ви посрѣщатъ, сестритѣ да носятъ отъ червен(ия) пиперъ, отъ този – лютия. Като ви рече – хвърлете въ очитѣ му. Най-хубавото орѫжие е червения пиперъ. Ти си върви, пъкъ той нека си трие очитѣ.
Има единъ законъ.
Ако вие тръгнете вечерно време и си държите ума концентриранъ, може да има кучета да ви лаятъ – дръжте ума си назадъ, гледайте съ ума си, кучетата никога нѣма да ви ухапятъ. Щомъ се захласнете – тогава ще ви ухапятъ. Всичкитѣ лоши работи въ свѣта ставатъ, когато ние се захласнемъ нѣкѫде. Захласнишъ се да си оправишъ работитѣ. На бойното поле излѣзешъ, мислишъ да си оправишъ работата.
към беседата >>
Насамъ-натамъ ходилъ, пъкъ той за това не е роденъ.
Богъ е изпратилъ духа си да ни научи, да покаже, че отъ памти-вѣка Богъ е вложилъ нѣщо въ насъ. Трѣбва да разчитаме, сега трѣбва да го изучимъ. Даже сега се показва кое е, каквото ще научимъ. Нѣкой ходи да копае – не му върви. Ходилъ дрехарство да учи – не му върви.
Насамъ-натамъ ходилъ, пъкъ той за това не е роденъ.
Той е роденъ за музикантъ, разбира музика. Може отличенъ цигуларь да бѫде. Казвамъ: Не ходи съ мотиката, но съ цигулката. Нѣкой е роденъ за художникъ – той разбира боитѣ. Като вземе боитѣ – рисува.
към беседата >>
Ние се нуждаемъ отъ динамичната любовь сега въ свѣта.
Да бѫде благословенъ. Азъ се радвамъ, че светията (е) дошълъ, златото отишло на друго мѣсто. Туй злато, което светията (е) платилъ, то ще дойде въ тебе. То се превръща, то е динамична сила, която става динамична, влиза въ нашата мисъль, нашето сърдце – тя е истинска любовь. Онази любовь, която стои вънъ, въ хлѣба – и тя е добра.
Ние се нуждаемъ отъ динамичната любовь сега въ свѣта.
към беседата >>
Ако вие тръгнете вечерно време и си държите ума концентриранъ, може да има кучета да ви лаятъ – дръжте ума си назадъ, гледайте съ ума си, кучетата никога нѣма да ви ухапятъ.
Азъ съмъ ви препорѫчвалъ – нѣкой пѫть изъ гората (като) ви посрѣщатъ, сестритѣ да носятъ отъ червен(ия) пиперъ, отъ този – лютия. Като ви рече – хвърлете въ очитѣ му. Най-хубавото орѫжие е червения пиперъ. Ти си върви, пъкъ той нека си трие очитѣ. Има единъ законъ.
Ако вие тръгнете вечерно време и си държите ума концентриранъ, може да има кучета да ви лаятъ – дръжте ума си назадъ, гледайте съ ума си, кучетата никога нѣма да ви ухапятъ.
Щомъ се захласнете – тогава ще ви ухапятъ. Всичкитѣ лоши работи въ свѣта ставатъ, когато ние се захласнемъ нѣкѫде. Захласнишъ се да си оправишъ работитѣ. На бойното поле излѣзешъ, мислишъ да си оправишъ работата. Като излѣзешъ, трѣбва да разгледашъ най-първо цѣлата позиция, защото ще бѫдешъ изложенъ на онзи, картечния огънь.
към беседата >>
Той е роденъ за музикантъ, разбира музика.
Трѣбва да разчитаме, сега трѣбва да го изучимъ. Даже сега се показва кое е, каквото ще научимъ. Нѣкой ходи да копае – не му върви. Ходилъ дрехарство да учи – не му върви. Насамъ-натамъ ходилъ, пъкъ той за това не е роденъ.
Той е роденъ за музикантъ, разбира музика.
Може отличенъ цигуларь да бѫде. Казвамъ: Не ходи съ мотиката, но съ цигулката. Нѣкой е роденъ за художникъ – той разбира боитѣ. Като вземе боитѣ – рисува. Всѣки трѣбва да се захване за това изкуство, което Богъ му е далъ и за което е роденъ.
към беседата >>
Щомъ се захласнете – тогава ще ви ухапятъ.
Като ви рече – хвърлете въ очитѣ му. Най-хубавото орѫжие е червения пиперъ. Ти си върви, пъкъ той нека си трие очитѣ. Има единъ законъ. Ако вие тръгнете вечерно време и си държите ума концентриранъ, може да има кучета да ви лаятъ – дръжте ума си назадъ, гледайте съ ума си, кучетата никога нѣма да ви ухапятъ.
Щомъ се захласнете – тогава ще ви ухапятъ.
Всичкитѣ лоши работи въ свѣта ставатъ, когато ние се захласнемъ нѣкѫде. Захласнишъ се да си оправишъ работитѣ. На бойното поле излѣзешъ, мислишъ да си оправишъ работата. Като излѣзешъ, трѣбва да разгледашъ най-първо цѣлата позиция, защото ще бѫдешъ изложенъ на онзи, картечния огънь. Трѣбва да знаешъ, че всѣки единъ човѣкъ си има свои неприятели въ свѣта.
към беседата >>
Може отличенъ цигуларь да бѫде.
Даже сега се показва кое е, каквото ще научимъ. Нѣкой ходи да копае – не му върви. Ходилъ дрехарство да учи – не му върви. Насамъ-натамъ ходилъ, пъкъ той за това не е роденъ. Той е роденъ за музикантъ, разбира музика.
Може отличенъ цигуларь да бѫде.
Казвамъ: Не ходи съ мотиката, но съ цигулката. Нѣкой е роденъ за художникъ – той разбира боитѣ. Като вземе боитѣ – рисува. Всѣки трѣбва да се захване за това изкуство, което Богъ му е далъ и за което е роденъ. Ако си роденъ за дрехарь – дръжъ дрехарството.
към беседата >>
Всичкитѣ лоши работи въ свѣта ставатъ, когато ние се захласнемъ нѣкѫде.
Най-хубавото орѫжие е червения пиперъ. Ти си върви, пъкъ той нека си трие очитѣ. Има единъ законъ. Ако вие тръгнете вечерно време и си държите ума концентриранъ, може да има кучета да ви лаятъ – дръжте ума си назадъ, гледайте съ ума си, кучетата никога нѣма да ви ухапятъ. Щомъ се захласнете – тогава ще ви ухапятъ.
Всичкитѣ лоши работи въ свѣта ставатъ, когато ние се захласнемъ нѣкѫде.
Захласнишъ се да си оправишъ работитѣ. На бойното поле излѣзешъ, мислишъ да си оправишъ работата. Като излѣзешъ, трѣбва да разгледашъ най-първо цѣлата позиция, защото ще бѫдешъ изложенъ на онзи, картечния огънь. Трѣбва да знаешъ, че всѣки единъ човѣкъ си има свои неприятели въ свѣта. Всѣки човѣкъ си има неприятели.
към беседата >>
Казвамъ: Не ходи съ мотиката, но съ цигулката.
Нѣкой ходи да копае – не му върви. Ходилъ дрехарство да учи – не му върви. Насамъ-натамъ ходилъ, пъкъ той за това не е роденъ. Той е роденъ за музикантъ, разбира музика. Може отличенъ цигуларь да бѫде.
Казвамъ: Не ходи съ мотиката, но съ цигулката.
Нѣкой е роденъ за художникъ – той разбира боитѣ. Като вземе боитѣ – рисува. Всѣки трѣбва да се захване за това изкуство, което Богъ му е далъ и за което е роденъ. Ако си роденъ за дрехарь – дръжъ дрехарството. Ако си за художникъ, за музикантъ, ако си роденъ за лѣкарь – стани лѣкарь.
към беседата >>
Захласнишъ се да си оправишъ работитѣ.
Ти си върви, пъкъ той нека си трие очитѣ. Има единъ законъ. Ако вие тръгнете вечерно време и си държите ума концентриранъ, може да има кучета да ви лаятъ – дръжте ума си назадъ, гледайте съ ума си, кучетата никога нѣма да ви ухапятъ. Щомъ се захласнете – тогава ще ви ухапятъ. Всичкитѣ лоши работи въ свѣта ставатъ, когато ние се захласнемъ нѣкѫде.
Захласнишъ се да си оправишъ работитѣ.
На бойното поле излѣзешъ, мислишъ да си оправишъ работата. Като излѣзешъ, трѣбва да разгледашъ най-първо цѣлата позиция, защото ще бѫдешъ изложенъ на онзи, картечния огънь. Трѣбва да знаешъ, че всѣки единъ човѣкъ си има свои неприятели въ свѣта. Всѣки човѣкъ си има неприятели. Нѣма защо да ги разправямъ, но врагове си има.
към беседата >>
Нѣкой е роденъ за художникъ – той разбира боитѣ.
Ходилъ дрехарство да учи – не му върви. Насамъ-натамъ ходилъ, пъкъ той за това не е роденъ. Той е роденъ за музикантъ, разбира музика. Може отличенъ цигуларь да бѫде. Казвамъ: Не ходи съ мотиката, но съ цигулката.
Нѣкой е роденъ за художникъ – той разбира боитѣ.
Като вземе боитѣ – рисува. Всѣки трѣбва да се захване за това изкуство, което Богъ му е далъ и за което е роденъ. Ако си роденъ за дрехарь – дръжъ дрехарството. Ако си за художникъ, за музикантъ, ако си роденъ за лѣкарь – стани лѣкарь. Ще учите кой за каквото е роденъ да стане такъвъ.
към беседата >>
Хората мислятъ, че много знаятъ.
Хората мислятъ, че много знаятъ.
Ако ви запитамъ преди 100 години кѫде бѣхте или, ако ви запитамъ следъ 100 години кѫде ще бѫдете – не знаете. Ако влѣзете въ една тъмна стая, ще ви кажатъ да четете. Че не може да четете не показва, че сте невежи. Въ тъмнината ученъ човѣкъ да сте, каквото знаете наизустъ – може да го декламирате, но да четете – не можете. Условия нѣмате да четете.
към беседата >>
На бойното поле излѣзешъ, мислишъ да си оправишъ работата.
Има единъ законъ. Ако вие тръгнете вечерно време и си държите ума концентриранъ, може да има кучета да ви лаятъ – дръжте ума си назадъ, гледайте съ ума си, кучетата никога нѣма да ви ухапятъ. Щомъ се захласнете – тогава ще ви ухапятъ. Всичкитѣ лоши работи въ свѣта ставатъ, когато ние се захласнемъ нѣкѫде. Захласнишъ се да си оправишъ работитѣ.
На бойното поле излѣзешъ, мислишъ да си оправишъ работата.
Като излѣзешъ, трѣбва да разгледашъ най-първо цѣлата позиция, защото ще бѫдешъ изложенъ на онзи, картечния огънь. Трѣбва да знаешъ, че всѣки единъ човѣкъ си има свои неприятели въ свѣта. Всѣки човѣкъ си има неприятели. Нѣма защо да ги разправямъ, но врагове си има. Питамъ: Кѫде се родиха враговетѣ на Христа?
към беседата >>
Като вземе боитѣ – рисува.
Насамъ-натамъ ходилъ, пъкъ той за това не е роденъ. Той е роденъ за музикантъ, разбира музика. Може отличенъ цигуларь да бѫде. Казвамъ: Не ходи съ мотиката, но съ цигулката. Нѣкой е роденъ за художникъ – той разбира боитѣ.
Като вземе боитѣ – рисува.
Всѣки трѣбва да се захване за това изкуство, което Богъ му е далъ и за което е роденъ. Ако си роденъ за дрехарь – дръжъ дрехарството. Ако си за художникъ, за музикантъ, ако си роденъ за лѣкарь – стани лѣкарь. Ще учите кой за каквото е роденъ да стане такъвъ. Никой да не става туй, за което не е роденъ.
към беседата >>
Ако ви запитамъ преди 100 години кѫде бѣхте или, ако ви запитамъ следъ 100 години кѫде ще бѫдете – не знаете.
Хората мислятъ, че много знаятъ.
Ако ви запитамъ преди 100 години кѫде бѣхте или, ако ви запитамъ следъ 100 години кѫде ще бѫдете – не знаете.
Ако влѣзете въ една тъмна стая, ще ви кажатъ да четете. Че не може да четете не показва, че сте невежи. Въ тъмнината ученъ човѣкъ да сте, каквото знаете наизустъ – може да го декламирате, но да четете – не можете. Условия нѣмате да четете. Казвамъ: Миналото е тъмно и бѫдещето е тъмно.
към беседата >>
Като излѣзешъ, трѣбва да разгледашъ най-първо цѣлата позиция, защото ще бѫдешъ изложенъ на онзи, картечния огънь.
Ако вие тръгнете вечерно време и си държите ума концентриранъ, може да има кучета да ви лаятъ – дръжте ума си назадъ, гледайте съ ума си, кучетата никога нѣма да ви ухапятъ. Щомъ се захласнете – тогава ще ви ухапятъ. Всичкитѣ лоши работи въ свѣта ставатъ, когато ние се захласнемъ нѣкѫде. Захласнишъ се да си оправишъ работитѣ. На бойното поле излѣзешъ, мислишъ да си оправишъ работата.
Като излѣзешъ, трѣбва да разгледашъ най-първо цѣлата позиция, защото ще бѫдешъ изложенъ на онзи, картечния огънь.
Трѣбва да знаешъ, че всѣки единъ човѣкъ си има свои неприятели въ свѣта. Всѣки човѣкъ си има неприятели. Нѣма защо да ги разправямъ, но врагове си има. Питамъ: Кѫде се родиха враговетѣ на Христа? Казвате: „Добъръ човѣкъ“.
към беседата >>
Всѣки трѣбва да се захване за това изкуство, което Богъ му е далъ и за което е роденъ.
Той е роденъ за музикантъ, разбира музика. Може отличенъ цигуларь да бѫде. Казвамъ: Не ходи съ мотиката, но съ цигулката. Нѣкой е роденъ за художникъ – той разбира боитѣ. Като вземе боитѣ – рисува.
Всѣки трѣбва да се захване за това изкуство, което Богъ му е далъ и за което е роденъ.
Ако си роденъ за дрехарь – дръжъ дрехарството. Ако си за художникъ, за музикантъ, ако си роденъ за лѣкарь – стани лѣкарь. Ще учите кой за каквото е роденъ да стане такъвъ. Никой да не става туй, за което не е роденъ. Та казвамъ: Нѣкои искатъ да бѫдатъ красноречиви.
към беседата >>
Ако влѣзете въ една тъмна стая, ще ви кажатъ да четете.
Хората мислятъ, че много знаятъ. Ако ви запитамъ преди 100 години кѫде бѣхте или, ако ви запитамъ следъ 100 години кѫде ще бѫдете – не знаете.
Ако влѣзете въ една тъмна стая, ще ви кажатъ да четете.
Че не може да четете не показва, че сте невежи. Въ тъмнината ученъ човѣкъ да сте, каквото знаете наизустъ – може да го декламирате, но да четете – не можете. Условия нѣмате да четете. Казвамъ: Миналото е тъмно и бѫдещето е тъмно. Въ бѫдеще, ако имашъ свѣтлина – може да видишъ какво ще ти се случи.
към беседата >>
Трѣбва да знаешъ, че всѣки единъ човѣкъ си има свои неприятели въ свѣта.
Щомъ се захласнете – тогава ще ви ухапятъ. Всичкитѣ лоши работи въ свѣта ставатъ, когато ние се захласнемъ нѣкѫде. Захласнишъ се да си оправишъ работитѣ. На бойното поле излѣзешъ, мислишъ да си оправишъ работата. Като излѣзешъ, трѣбва да разгледашъ най-първо цѣлата позиция, защото ще бѫдешъ изложенъ на онзи, картечния огънь.
Трѣбва да знаешъ, че всѣки единъ човѣкъ си има свои неприятели въ свѣта.
Всѣки човѣкъ си има неприятели. Нѣма защо да ги разправямъ, но врагове си има. Питамъ: Кѫде се родиха враговетѣ на Христа? Казвате: „Добъръ човѣкъ“. И добъръ да си – пакъ имашъ врагове.
към беседата >>
Ако си роденъ за дрехарь – дръжъ дрехарството.
Може отличенъ цигуларь да бѫде. Казвамъ: Не ходи съ мотиката, но съ цигулката. Нѣкой е роденъ за художникъ – той разбира боитѣ. Като вземе боитѣ – рисува. Всѣки трѣбва да се захване за това изкуство, което Богъ му е далъ и за което е роденъ.
Ако си роденъ за дрехарь – дръжъ дрехарството.
Ако си за художникъ, за музикантъ, ако си роденъ за лѣкарь – стани лѣкарь. Ще учите кой за каквото е роденъ да стане такъвъ. Никой да не става туй, за което не е роденъ. Та казвамъ: Нѣкои искатъ да бѫдатъ красноречиви. Всички не сте родени за красноречие.
към беседата >>
Че не може да четете не показва, че сте невежи.
Хората мислятъ, че много знаятъ. Ако ви запитамъ преди 100 години кѫде бѣхте или, ако ви запитамъ следъ 100 години кѫде ще бѫдете – не знаете. Ако влѣзете въ една тъмна стая, ще ви кажатъ да четете.
Че не може да четете не показва, че сте невежи.
Въ тъмнината ученъ човѣкъ да сте, каквото знаете наизустъ – може да го декламирате, но да четете – не можете. Условия нѣмате да четете. Казвамъ: Миналото е тъмно и бѫдещето е тъмно. Въ бѫдеще, ако имашъ свѣтлина – може да видишъ какво ще ти се случи. Запримѣръ: Често вие сте взимали билетъ за лотария.
към беседата >>
Всѣки човѣкъ си има неприятели.
Всичкитѣ лоши работи въ свѣта ставатъ, когато ние се захласнемъ нѣкѫде. Захласнишъ се да си оправишъ работитѣ. На бойното поле излѣзешъ, мислишъ да си оправишъ работата. Като излѣзешъ, трѣбва да разгледашъ най-първо цѣлата позиция, защото ще бѫдешъ изложенъ на онзи, картечния огънь. Трѣбва да знаешъ, че всѣки единъ човѣкъ си има свои неприятели въ свѣта.
Всѣки човѣкъ си има неприятели.
Нѣма защо да ги разправямъ, но врагове си има. Питамъ: Кѫде се родиха враговетѣ на Христа? Казвате: „Добъръ човѣкъ“. И добъръ да си – пакъ имашъ врагове. Неговитѣ врагове Го хванали и го разпнаха.
към беседата >>
Ако си за художникъ, за музикантъ, ако си роденъ за лѣкарь – стани лѣкарь.
Казвамъ: Не ходи съ мотиката, но съ цигулката. Нѣкой е роденъ за художникъ – той разбира боитѣ. Като вземе боитѣ – рисува. Всѣки трѣбва да се захване за това изкуство, което Богъ му е далъ и за което е роденъ. Ако си роденъ за дрехарь – дръжъ дрехарството.
Ако си за художникъ, за музикантъ, ако си роденъ за лѣкарь – стани лѣкарь.
Ще учите кой за каквото е роденъ да стане такъвъ. Никой да не става туй, за което не е роденъ. Та казвамъ: Нѣкои искатъ да бѫдатъ красноречиви. Всички не сте родени за красноречие. Онѣзи хора, които сѫ красноречиви, другояче сѫ направени очитѣ имъ.
към беседата >>
Въ тъмнината ученъ човѣкъ да сте, каквото знаете наизустъ – може да го декламирате, но да четете – не можете.
Хората мислятъ, че много знаятъ. Ако ви запитамъ преди 100 години кѫде бѣхте или, ако ви запитамъ следъ 100 години кѫде ще бѫдете – не знаете. Ако влѣзете въ една тъмна стая, ще ви кажатъ да четете. Че не може да четете не показва, че сте невежи.
Въ тъмнината ученъ човѣкъ да сте, каквото знаете наизустъ – може да го декламирате, но да четете – не можете.
Условия нѣмате да четете. Казвамъ: Миналото е тъмно и бѫдещето е тъмно. Въ бѫдеще, ако имашъ свѣтлина – може да видишъ какво ще ти се случи. Запримѣръ: Често вие сте взимали билетъ за лотария. Една сестра, като вземе, все казваше: „1 000 000, ако спечеля – ще скачамъ“.
към беседата >>
Нѣма защо да ги разправямъ, но врагове си има.
Захласнишъ се да си оправишъ работитѣ. На бойното поле излѣзешъ, мислишъ да си оправишъ работата. Като излѣзешъ, трѣбва да разгледашъ най-първо цѣлата позиция, защото ще бѫдешъ изложенъ на онзи, картечния огънь. Трѣбва да знаешъ, че всѣки единъ човѣкъ си има свои неприятели въ свѣта. Всѣки човѣкъ си има неприятели.
Нѣма защо да ги разправямъ, но врагове си има.
Питамъ: Кѫде се родиха враговетѣ на Христа? Казвате: „Добъръ човѣкъ“. И добъръ да си – пакъ имашъ врагове. Неговитѣ врагове Го хванали и го разпнаха. Добри хора ли Го разпънаха?
към беседата >>
Ще учите кой за каквото е роденъ да стане такъвъ.
Нѣкой е роденъ за художникъ – той разбира боитѣ. Като вземе боитѣ – рисува. Всѣки трѣбва да се захване за това изкуство, което Богъ му е далъ и за което е роденъ. Ако си роденъ за дрехарь – дръжъ дрехарството. Ако си за художникъ, за музикантъ, ако си роденъ за лѣкарь – стани лѣкарь.
Ще учите кой за каквото е роденъ да стане такъвъ.
Никой да не става туй, за което не е роденъ. Та казвамъ: Нѣкои искатъ да бѫдатъ красноречиви. Всички не сте родени за красноречие. Онѣзи хора, които сѫ красноречиви, другояче сѫ направени очитѣ имъ. Чертата на човѣка е тамъ, въ долната часть на окото.
към беседата >>
Условия нѣмате да четете.
Хората мислятъ, че много знаятъ. Ако ви запитамъ преди 100 години кѫде бѣхте или, ако ви запитамъ следъ 100 години кѫде ще бѫдете – не знаете. Ако влѣзете въ една тъмна стая, ще ви кажатъ да четете. Че не може да четете не показва, че сте невежи. Въ тъмнината ученъ човѣкъ да сте, каквото знаете наизустъ – може да го декламирате, но да четете – не можете.
Условия нѣмате да четете.
Казвамъ: Миналото е тъмно и бѫдещето е тъмно. Въ бѫдеще, ако имашъ свѣтлина – може да видишъ какво ще ти се случи. Запримѣръ: Често вие сте взимали билетъ за лотария. Една сестра, като вземе, все казваше: „1 000 000, ако спечеля – ще скачамъ“. Казвамъ ѝ: „Ще скачашъ, ако спечелишъ, ако не спечелишъ – ще ходишъ обикновено“.
към беседата >>
Питамъ: Кѫде се родиха враговетѣ на Христа?
На бойното поле излѣзешъ, мислишъ да си оправишъ работата. Като излѣзешъ, трѣбва да разгледашъ най-първо цѣлата позиция, защото ще бѫдешъ изложенъ на онзи, картечния огънь. Трѣбва да знаешъ, че всѣки единъ човѣкъ си има свои неприятели въ свѣта. Всѣки човѣкъ си има неприятели. Нѣма защо да ги разправямъ, но врагове си има.
Питамъ: Кѫде се родиха враговетѣ на Христа?
Казвате: „Добъръ човѣкъ“. И добъръ да си – пакъ имашъ врагове. Неговитѣ врагове Го хванали и го разпнаха. Добри хора ли Го разпънаха? Лоши хора Го разпънаха.
към беседата >>
Никой да не става туй, за което не е роденъ.
Като вземе боитѣ – рисува. Всѣки трѣбва да се захване за това изкуство, което Богъ му е далъ и за което е роденъ. Ако си роденъ за дрехарь – дръжъ дрехарството. Ако си за художникъ, за музикантъ, ако си роденъ за лѣкарь – стани лѣкарь. Ще учите кой за каквото е роденъ да стане такъвъ.
Никой да не става туй, за което не е роденъ.
Та казвамъ: Нѣкои искатъ да бѫдатъ красноречиви. Всички не сте родени за красноречие. Онѣзи хора, които сѫ красноречиви, другояче сѫ направени очитѣ имъ. Чертата на човѣка е тамъ, въ долната часть на окото. Тази часть показва дали речьта е развита или не.
към беседата >>
Казвамъ: Миналото е тъмно и бѫдещето е тъмно.
Ако ви запитамъ преди 100 години кѫде бѣхте или, ако ви запитамъ следъ 100 години кѫде ще бѫдете – не знаете. Ако влѣзете въ една тъмна стая, ще ви кажатъ да четете. Че не може да четете не показва, че сте невежи. Въ тъмнината ученъ човѣкъ да сте, каквото знаете наизустъ – може да го декламирате, но да четете – не можете. Условия нѣмате да четете.
Казвамъ: Миналото е тъмно и бѫдещето е тъмно.
Въ бѫдеще, ако имашъ свѣтлина – може да видишъ какво ще ти се случи. Запримѣръ: Често вие сте взимали билетъ за лотария. Една сестра, като вземе, все казваше: „1 000 000, ако спечеля – ще скачамъ“. Казвамъ ѝ: „Ще скачашъ, ако спечелишъ, ако не спечелишъ – ще ходишъ обикновено“. Дойде после, казва: „Нѣма го милиона“.
към беседата >>
Казвате: „Добъръ човѣкъ“.
Като излѣзешъ, трѣбва да разгледашъ най-първо цѣлата позиция, защото ще бѫдешъ изложенъ на онзи, картечния огънь. Трѣбва да знаешъ, че всѣки единъ човѣкъ си има свои неприятели въ свѣта. Всѣки човѣкъ си има неприятели. Нѣма защо да ги разправямъ, но врагове си има. Питамъ: Кѫде се родиха враговетѣ на Христа?
Казвате: „Добъръ човѣкъ“.
И добъръ да си – пакъ имашъ врагове. Неговитѣ врагове Го хванали и го разпнаха. Добри хора ли Го разпънаха? Лоши хора Го разпънаха. Врагове имаше.
към беседата >>
Та казвамъ: Нѣкои искатъ да бѫдатъ красноречиви.
Всѣки трѣбва да се захване за това изкуство, което Богъ му е далъ и за което е роденъ. Ако си роденъ за дрехарь – дръжъ дрехарството. Ако си за художникъ, за музикантъ, ако си роденъ за лѣкарь – стани лѣкарь. Ще учите кой за каквото е роденъ да стане такъвъ. Никой да не става туй, за което не е роденъ.
Та казвамъ: Нѣкои искатъ да бѫдатъ красноречиви.
Всички не сте родени за красноречие. Онѣзи хора, които сѫ красноречиви, другояче сѫ направени очитѣ имъ. Чертата на човѣка е тамъ, въ долната часть на окото. Тази часть показва дали речьта е развита или не. Не всички могатъ да бѫдатъ еднакво красноречиви.
към беседата >>
Въ бѫдеще, ако имашъ свѣтлина – може да видишъ какво ще ти се случи.
Ако влѣзете въ една тъмна стая, ще ви кажатъ да четете. Че не може да четете не показва, че сте невежи. Въ тъмнината ученъ човѣкъ да сте, каквото знаете наизустъ – може да го декламирате, но да четете – не можете. Условия нѣмате да четете. Казвамъ: Миналото е тъмно и бѫдещето е тъмно.
Въ бѫдеще, ако имашъ свѣтлина – може да видишъ какво ще ти се случи.
Запримѣръ: Често вие сте взимали билетъ за лотария. Една сестра, като вземе, все казваше: „1 000 000, ако спечеля – ще скачамъ“. Казвамъ ѝ: „Ще скачашъ, ако спечелишъ, ако не спечелишъ – ще ходишъ обикновено“. Дойде после, казва: „Нѣма го милиона“. Тя предполага.
към беседата >>
И добъръ да си – пакъ имашъ врагове.
Трѣбва да знаешъ, че всѣки единъ човѣкъ си има свои неприятели въ свѣта. Всѣки човѣкъ си има неприятели. Нѣма защо да ги разправямъ, но врагове си има. Питамъ: Кѫде се родиха враговетѣ на Христа? Казвате: „Добъръ човѣкъ“.
И добъръ да си – пакъ имашъ врагове.
Неговитѣ врагове Го хванали и го разпнаха. Добри хора ли Го разпънаха? Лоши хора Го разпънаха. Врагове имаше. Какъ трѣбва да се постѫпи съ тѣхъ?
към беседата >>
Всички не сте родени за красноречие.
Ако си роденъ за дрехарь – дръжъ дрехарството. Ако си за художникъ, за музикантъ, ако си роденъ за лѣкарь – стани лѣкарь. Ще учите кой за каквото е роденъ да стане такъвъ. Никой да не става туй, за което не е роденъ. Та казвамъ: Нѣкои искатъ да бѫдатъ красноречиви.
Всички не сте родени за красноречие.
Онѣзи хора, които сѫ красноречиви, другояче сѫ направени очитѣ имъ. Чертата на човѣка е тамъ, въ долната часть на окото. Тази часть показва дали речьта е развита или не. Не всички могатъ да бѫдатъ еднакво красноречиви. Всѣки има по единъ ларингсъ, но на онзи, родения пѣвецъ – другояче е устроенъ неговия ларингсъ.
към беседата >>
Запримѣръ: Често вие сте взимали билетъ за лотария.
Че не може да четете не показва, че сте невежи. Въ тъмнината ученъ човѣкъ да сте, каквото знаете наизустъ – може да го декламирате, но да четете – не можете. Условия нѣмате да четете. Казвамъ: Миналото е тъмно и бѫдещето е тъмно. Въ бѫдеще, ако имашъ свѣтлина – може да видишъ какво ще ти се случи.
Запримѣръ: Често вие сте взимали билетъ за лотария.
Една сестра, като вземе, все казваше: „1 000 000, ако спечеля – ще скачамъ“. Казвамъ ѝ: „Ще скачашъ, ако спечелишъ, ако не спечелишъ – ще ходишъ обикновено“. Дойде после, казва: „Нѣма го милиона“. Тя предполага. Тъмнина има, тя не вижда работата, не знае кой номеръ ще спечели.
към беседата >>
Неговитѣ врагове Го хванали и го разпнаха.
Всѣки човѣкъ си има неприятели. Нѣма защо да ги разправямъ, но врагове си има. Питамъ: Кѫде се родиха враговетѣ на Христа? Казвате: „Добъръ човѣкъ“. И добъръ да си – пакъ имашъ врагове.
Неговитѣ врагове Го хванали и го разпнаха.
Добри хора ли Го разпънаха? Лоши хора Го разпънаха. Врагове имаше. Какъ трѣбва да се постѫпи съ тѣхъ? Най-първо имате единъ ножъ.
към беседата >>
Онѣзи хора, които сѫ красноречиви, другояче сѫ направени очитѣ имъ.
Ако си за художникъ, за музикантъ, ако си роденъ за лѣкарь – стани лѣкарь. Ще учите кой за каквото е роденъ да стане такъвъ. Никой да не става туй, за което не е роденъ. Та казвамъ: Нѣкои искатъ да бѫдатъ красноречиви. Всички не сте родени за красноречие.
Онѣзи хора, които сѫ красноречиви, другояче сѫ направени очитѣ имъ.
Чертата на човѣка е тамъ, въ долната часть на окото. Тази часть показва дали речьта е развита или не. Не всички могатъ да бѫдатъ еднакво красноречиви. Всѣки има по единъ ларингсъ, но на онзи, родения пѣвецъ – другояче е устроенъ неговия ларингсъ. Казвамъ: Всички имате по една дарба, която Господь ви е далъ – туй го зная.
към беседата >>
Една сестра, като вземе, все казваше: „1 000 000, ако спечеля – ще скачамъ“.
Въ тъмнината ученъ човѣкъ да сте, каквото знаете наизустъ – може да го декламирате, но да четете – не можете. Условия нѣмате да четете. Казвамъ: Миналото е тъмно и бѫдещето е тъмно. Въ бѫдеще, ако имашъ свѣтлина – може да видишъ какво ще ти се случи. Запримѣръ: Често вие сте взимали билетъ за лотария.
Една сестра, като вземе, все казваше: „1 000 000, ако спечеля – ще скачамъ“.
Казвамъ ѝ: „Ще скачашъ, ако спечелишъ, ако не спечелишъ – ще ходишъ обикновено“. Дойде после, казва: „Нѣма го милиона“. Тя предполага. Тъмнина има, тя не вижда работата, не знае кой номеръ ще спечели. Има законъ, който опредѣля кой номеръ ще спечели.
към беседата >>
Добри хора ли Го разпънаха?
Нѣма защо да ги разправямъ, но врагове си има. Питамъ: Кѫде се родиха враговетѣ на Христа? Казвате: „Добъръ човѣкъ“. И добъръ да си – пакъ имашъ врагове. Неговитѣ врагове Го хванали и го разпнаха.
Добри хора ли Го разпънаха?
Лоши хора Го разпънаха. Врагове имаше. Какъ трѣбва да се постѫпи съ тѣхъ? Най-първо имате единъ ножъ. Казвате: „Да видимъ тази работа ще можемъ ли да я разрешимъ съ ножъ?
към беседата >>
Чертата на човѣка е тамъ, въ долната часть на окото.
Ще учите кой за каквото е роденъ да стане такъвъ. Никой да не става туй, за което не е роденъ. Та казвамъ: Нѣкои искатъ да бѫдатъ красноречиви. Всички не сте родени за красноречие. Онѣзи хора, които сѫ красноречиви, другояче сѫ направени очитѣ имъ.
Чертата на човѣка е тамъ, въ долната часть на окото.
Тази часть показва дали речьта е развита или не. Не всички могатъ да бѫдатъ еднакво красноречиви. Всѣки има по единъ ларингсъ, но на онзи, родения пѣвецъ – другояче е устроенъ неговия ларингсъ. Казвамъ: Всички имате по една дарба, която Господь ви е далъ – туй го зная. Която дарба въ тоя животъ, ако хванете – всичко ще ви тръгне напредъ.
към беседата >>
Казвамъ ѝ: „Ще скачашъ, ако спечелишъ, ако не спечелишъ – ще ходишъ обикновено“.
Условия нѣмате да четете. Казвамъ: Миналото е тъмно и бѫдещето е тъмно. Въ бѫдеще, ако имашъ свѣтлина – може да видишъ какво ще ти се случи. Запримѣръ: Често вие сте взимали билетъ за лотария. Една сестра, като вземе, все казваше: „1 000 000, ако спечеля – ще скачамъ“.
Казвамъ ѝ: „Ще скачашъ, ако спечелишъ, ако не спечелишъ – ще ходишъ обикновено“.
Дойде после, казва: „Нѣма го милиона“. Тя предполага. Тъмнина има, тя не вижда работата, не знае кой номеръ ще спечели. Има законъ, който опредѣля кой номеръ ще спечели. На бойното поле не отиватъ деца, отиватъ възрастни.
към беседата >>
Лоши хора Го разпънаха.
Питамъ: Кѫде се родиха враговетѣ на Христа? Казвате: „Добъръ човѣкъ“. И добъръ да си – пакъ имашъ врагове. Неговитѣ врагове Го хванали и го разпнаха. Добри хора ли Го разпънаха?
Лоши хора Го разпънаха.
Врагове имаше. Какъ трѣбва да се постѫпи съ тѣхъ? Най-първо имате единъ ножъ. Казвате: „Да видимъ тази работа ще можемъ ли да я разрешимъ съ ножъ? “ Христосъ погледна и видѣ, че двама души иматъ ножове.
към беседата >>
Тази часть показва дали речьта е развита или не.
Никой да не става туй, за което не е роденъ. Та казвамъ: Нѣкои искатъ да бѫдатъ красноречиви. Всички не сте родени за красноречие. Онѣзи хора, които сѫ красноречиви, другояче сѫ направени очитѣ имъ. Чертата на човѣка е тамъ, въ долната часть на окото.
Тази часть показва дали речьта е развита или не.
Не всички могатъ да бѫдатъ еднакво красноречиви. Всѣки има по единъ ларингсъ, но на онзи, родения пѣвецъ – другояче е устроенъ неговия ларингсъ. Казвамъ: Всички имате по една дарба, която Господь ви е далъ – туй го зная. Която дарба въ тоя животъ, ако хванете – всичко ще ви тръгне напредъ.
към беседата >>
Дойде после, казва: „Нѣма го милиона“.
Казвамъ: Миналото е тъмно и бѫдещето е тъмно. Въ бѫдеще, ако имашъ свѣтлина – може да видишъ какво ще ти се случи. Запримѣръ: Често вие сте взимали билетъ за лотария. Една сестра, като вземе, все казваше: „1 000 000, ако спечеля – ще скачамъ“. Казвамъ ѝ: „Ще скачашъ, ако спечелишъ, ако не спечелишъ – ще ходишъ обикновено“.
Дойде после, казва: „Нѣма го милиона“.
Тя предполага. Тъмнина има, тя не вижда работата, не знае кой номеръ ще спечели. Има законъ, който опредѣля кой номеръ ще спечели. На бойното поле не отиватъ деца, отиватъ възрастни. Не отиватъ и стари на по 120 години, а отиватъ на по 21, 22, 23 години – тѣ отиватъ на бойното поле.
към беседата >>
Врагове имаше.
Казвате: „Добъръ човѣкъ“. И добъръ да си – пакъ имашъ врагове. Неговитѣ врагове Го хванали и го разпнаха. Добри хора ли Го разпънаха? Лоши хора Го разпънаха.
Врагове имаше.
Какъ трѣбва да се постѫпи съ тѣхъ? Най-първо имате единъ ножъ. Казвате: „Да видимъ тази работа ще можемъ ли да я разрешимъ съ ножъ? “ Христосъ погледна и видѣ, че двама души иматъ ножове. Той каза: „Нѣма да стане съ ножове, може да стане по другъ начинъ“.
към беседата >>
Не всички могатъ да бѫдатъ еднакво красноречиви.
Та казвамъ: Нѣкои искатъ да бѫдатъ красноречиви. Всички не сте родени за красноречие. Онѣзи хора, които сѫ красноречиви, другояче сѫ направени очитѣ имъ. Чертата на човѣка е тамъ, въ долната часть на окото. Тази часть показва дали речьта е развита или не.
Не всички могатъ да бѫдатъ еднакво красноречиви.
Всѣки има по единъ ларингсъ, но на онзи, родения пѣвецъ – другояче е устроенъ неговия ларингсъ. Казвамъ: Всички имате по една дарба, която Господь ви е далъ – туй го зная. Която дарба въ тоя животъ, ако хванете – всичко ще ви тръгне напредъ.
към беседата >>
Тя предполага.
Въ бѫдеще, ако имашъ свѣтлина – може да видишъ какво ще ти се случи. Запримѣръ: Често вие сте взимали билетъ за лотария. Една сестра, като вземе, все казваше: „1 000 000, ако спечеля – ще скачамъ“. Казвамъ ѝ: „Ще скачашъ, ако спечелишъ, ако не спечелишъ – ще ходишъ обикновено“. Дойде после, казва: „Нѣма го милиона“.
Тя предполага.
Тъмнина има, тя не вижда работата, не знае кой номеръ ще спечели. Има законъ, който опредѣля кой номеръ ще спечели. На бойното поле не отиватъ деца, отиватъ възрастни. Не отиватъ и стари на по 120 години, а отиватъ на по 21, 22, 23 години – тѣ отиватъ на бойното поле. Защо е така?
към беседата >>
Какъ трѣбва да се постѫпи съ тѣхъ?
И добъръ да си – пакъ имашъ врагове. Неговитѣ врагове Го хванали и го разпнаха. Добри хора ли Го разпънаха? Лоши хора Го разпънаха. Врагове имаше.
Какъ трѣбва да се постѫпи съ тѣхъ?
Най-първо имате единъ ножъ. Казвате: „Да видимъ тази работа ще можемъ ли да я разрешимъ съ ножъ? “ Христосъ погледна и видѣ, че двама души иматъ ножове. Той каза: „Нѣма да стане съ ножове, може да стане по другъ начинъ“. Можеше 12 легиона да дойдатъ да му помогнатъ.
към беседата >>
Всѣки има по единъ ларингсъ, но на онзи, родения пѣвецъ – другояче е устроенъ неговия ларингсъ.
Всички не сте родени за красноречие. Онѣзи хора, които сѫ красноречиви, другояче сѫ направени очитѣ имъ. Чертата на човѣка е тамъ, въ долната часть на окото. Тази часть показва дали речьта е развита или не. Не всички могатъ да бѫдатъ еднакво красноречиви.
Всѣки има по единъ ларингсъ, но на онзи, родения пѣвецъ – другояче е устроенъ неговия ларингсъ.
Казвамъ: Всички имате по една дарба, която Господь ви е далъ – туй го зная. Която дарба въ тоя животъ, ако хванете – всичко ще ви тръгне напредъ.
към беседата >>
Тъмнина има, тя не вижда работата, не знае кой номеръ ще спечели.
Запримѣръ: Често вие сте взимали билетъ за лотария. Една сестра, като вземе, все казваше: „1 000 000, ако спечеля – ще скачамъ“. Казвамъ ѝ: „Ще скачашъ, ако спечелишъ, ако не спечелишъ – ще ходишъ обикновено“. Дойде после, казва: „Нѣма го милиона“. Тя предполага.
Тъмнина има, тя не вижда работата, не знае кой номеръ ще спечели.
Има законъ, който опредѣля кой номеръ ще спечели. На бойното поле не отиватъ деца, отиватъ възрастни. Не отиватъ и стари на по 120 години, а отиватъ на по 21, 22, 23 години – тѣ отиватъ на бойното поле. Защо е така? Защото тѣ сѫ най-здравитѣ, най-способнитѣ хора.
към беседата >>
Най-първо имате единъ ножъ.
Неговитѣ врагове Го хванали и го разпнаха. Добри хора ли Го разпънаха? Лоши хора Го разпънаха. Врагове имаше. Какъ трѣбва да се постѫпи съ тѣхъ?
Най-първо имате единъ ножъ.
Казвате: „Да видимъ тази работа ще можемъ ли да я разрешимъ съ ножъ? “ Христосъ погледна и видѣ, че двама души иматъ ножове. Той каза: „Нѣма да стане съ ножове, може да стане по другъ начинъ“. Можеше 12 легиона да дойдатъ да му помогнатъ. Петъръ казва: „Имаме два ножа“.
към беседата >>
Казвамъ: Всички имате по една дарба, която Господь ви е далъ – туй го зная.
Онѣзи хора, които сѫ красноречиви, другояче сѫ направени очитѣ имъ. Чертата на човѣка е тамъ, въ долната часть на окото. Тази часть показва дали речьта е развита или не. Не всички могатъ да бѫдатъ еднакво красноречиви. Всѣки има по единъ ларингсъ, но на онзи, родения пѣвецъ – другояче е устроенъ неговия ларингсъ.
Казвамъ: Всички имате по една дарба, която Господь ви е далъ – туй го зная.
Която дарба въ тоя животъ, ако хванете – всичко ще ви тръгне напредъ.
към беседата >>
Има законъ, който опредѣля кой номеръ ще спечели.
Една сестра, като вземе, все казваше: „1 000 000, ако спечеля – ще скачамъ“. Казвамъ ѝ: „Ще скачашъ, ако спечелишъ, ако не спечелишъ – ще ходишъ обикновено“. Дойде после, казва: „Нѣма го милиона“. Тя предполага. Тъмнина има, тя не вижда работата, не знае кой номеръ ще спечели.
Има законъ, който опредѣля кой номеръ ще спечели.
На бойното поле не отиватъ деца, отиватъ възрастни. Не отиватъ и стари на по 120 години, а отиватъ на по 21, 22, 23 години – тѣ отиватъ на бойното поле. Защо е така? Защото тѣ сѫ най-здравитѣ, най-способнитѣ хора. Вие сега ще кажете: „Ами ние, които сме остарѣли?
към беседата >>
Казвате: „Да видимъ тази работа ще можемъ ли да я разрешимъ съ ножъ?
Добри хора ли Го разпънаха? Лоши хора Го разпънаха. Врагове имаше. Какъ трѣбва да се постѫпи съ тѣхъ? Най-първо имате единъ ножъ.
Казвате: „Да видимъ тази работа ще можемъ ли да я разрешимъ съ ножъ?
“ Христосъ погледна и видѣ, че двама души иматъ ножове. Той каза: „Нѣма да стане съ ножове, може да стане по другъ начинъ“. Можеше 12 легиона да дойдатъ да му помогнатъ. Петъръ казва: „Имаме два ножа“. Петъръ взе единия ножъ и съ него удари едного.
към беседата >>
Която дарба въ тоя животъ, ако хванете – всичко ще ви тръгне напредъ.
Чертата на човѣка е тамъ, въ долната часть на окото. Тази часть показва дали речьта е развита или не. Не всички могатъ да бѫдатъ еднакво красноречиви. Всѣки има по единъ ларингсъ, но на онзи, родения пѣвецъ – другояче е устроенъ неговия ларингсъ. Казвамъ: Всички имате по една дарба, която Господь ви е далъ – туй го зная.
Която дарба въ тоя животъ, ако хванете – всичко ще ви тръгне напредъ.
към беседата >>
На бойното поле не отиватъ деца, отиватъ възрастни.
Казвамъ ѝ: „Ще скачашъ, ако спечелишъ, ако не спечелишъ – ще ходишъ обикновено“. Дойде после, казва: „Нѣма го милиона“. Тя предполага. Тъмнина има, тя не вижда работата, не знае кой номеръ ще спечели. Има законъ, който опредѣля кой номеръ ще спечели.
На бойното поле не отиватъ деца, отиватъ възрастни.
Не отиватъ и стари на по 120 години, а отиватъ на по 21, 22, 23 години – тѣ отиватъ на бойното поле. Защо е така? Защото тѣ сѫ най-здравитѣ, най-способнитѣ хора. Вие сега ще кажете: „Ами ние, които сме остарѣли? “ Кой ви е казалъ, че сте остарѣли?
към беседата >>
“ Христосъ погледна и видѣ, че двама души иматъ ножове.
Лоши хора Го разпънаха. Врагове имаше. Какъ трѣбва да се постѫпи съ тѣхъ? Най-първо имате единъ ножъ. Казвате: „Да видимъ тази работа ще можемъ ли да я разрешимъ съ ножъ?
“ Христосъ погледна и видѣ, че двама души иматъ ножове.
Той каза: „Нѣма да стане съ ножове, може да стане по другъ начинъ“. Можеше 12 легиона да дойдатъ да му помогнатъ. Петъръ казва: „Имаме два ножа“. Петъръ взе единия ножъ и съ него удари едного. Иска да се бие.
към беседата >>
Тукъ, преди повече отъ единъ месецъ, идваха двама млади – момъкъ и една млада мома, която лѣкува брадавици.
Тукъ, преди повече отъ единъ месецъ, идваха двама млади – момъкъ и една млада мома, която лѣкува брадавици.
Тя имала брадавици и една стара жена я излѣкувала, баяла ѝ е. Тя слушала и запомнила думитѣ. Тя лѣкувала само въ сѫбота, когато се разкапва луната. Тази баба бае и всичко изчезва. Момата, като дойде нѣкой, на който рѫката е посипана съ брадавици, започне и тя да бае въ сѫбота и брадавицитѣ изчезватъ.
към беседата >>
Не отиватъ и стари на по 120 години, а отиватъ на по 21, 22, 23 години – тѣ отиватъ на бойното поле.
Дойде после, казва: „Нѣма го милиона“. Тя предполага. Тъмнина има, тя не вижда работата, не знае кой номеръ ще спечели. Има законъ, който опредѣля кой номеръ ще спечели. На бойното поле не отиватъ деца, отиватъ възрастни.
Не отиватъ и стари на по 120 години, а отиватъ на по 21, 22, 23 години – тѣ отиватъ на бойното поле.
Защо е така? Защото тѣ сѫ най-здравитѣ, най-способнитѣ хора. Вие сега ще кажете: „Ами ние, които сме остарѣли? “ Кой ви е казалъ, че сте остарѣли? Отъ кѫде ще докажете, че сте стари?
към беседата >>
Той каза: „Нѣма да стане съ ножове, може да стане по другъ начинъ“.
Врагове имаше. Какъ трѣбва да се постѫпи съ тѣхъ? Най-първо имате единъ ножъ. Казвате: „Да видимъ тази работа ще можемъ ли да я разрешимъ съ ножъ? “ Христосъ погледна и видѣ, че двама души иматъ ножове.
Той каза: „Нѣма да стане съ ножове, може да стане по другъ начинъ“.
Можеше 12 легиона да дойдатъ да му помогнатъ. Петъръ казва: „Имаме два ножа“. Петъръ взе единия ножъ и съ него удари едного. Иска да се бие. Не знае какъ да се бие.
към беседата >>
Тя имала брадавици и една стара жена я излѣкувала, баяла ѝ е.
Тукъ, преди повече отъ единъ месецъ, идваха двама млади – момъкъ и една млада мома, която лѣкува брадавици.
Тя имала брадавици и една стара жена я излѣкувала, баяла ѝ е.
Тя слушала и запомнила думитѣ. Тя лѣкувала само въ сѫбота, когато се разкапва луната. Тази баба бае и всичко изчезва. Момата, като дойде нѣкой, на който рѫката е посипана съ брадавици, започне и тя да бае въ сѫбота и брадавицитѣ изчезватъ. Казвамъ: Дръжъ занаята – ще си изкарашъ прехраната.
към беседата >>
Защо е така?
Тя предполага. Тъмнина има, тя не вижда работата, не знае кой номеръ ще спечели. Има законъ, който опредѣля кой номеръ ще спечели. На бойното поле не отиватъ деца, отиватъ възрастни. Не отиватъ и стари на по 120 години, а отиватъ на по 21, 22, 23 години – тѣ отиватъ на бойното поле.
Защо е така?
Защото тѣ сѫ най-здравитѣ, най-способнитѣ хора. Вие сега ще кажете: „Ами ние, които сме остарѣли? “ Кой ви е казалъ, че сте остарѣли? Отъ кѫде ще докажете, че сте стари? Защото въ себе си вѫтре ни най-малко не чувствувате, че сте стари.
към беседата >>
Можеше 12 легиона да дойдатъ да му помогнатъ.
Какъ трѣбва да се постѫпи съ тѣхъ? Най-първо имате единъ ножъ. Казвате: „Да видимъ тази работа ще можемъ ли да я разрешимъ съ ножъ? “ Христосъ погледна и видѣ, че двама души иматъ ножове. Той каза: „Нѣма да стане съ ножове, може да стане по другъ начинъ“.
Можеше 12 легиона да дойдатъ да му помогнатъ.
Петъръ казва: „Имаме два ножа“. Петъръ взе единия ножъ и съ него удари едного. Иска да се бие. Не знае какъ да се бие. Удари човѣка, отрѣза му ухото.
към беседата >>
Тя слушала и запомнила думитѣ.
Тукъ, преди повече отъ единъ месецъ, идваха двама млади – момъкъ и една млада мома, която лѣкува брадавици. Тя имала брадавици и една стара жена я излѣкувала, баяла ѝ е.
Тя слушала и запомнила думитѣ.
Тя лѣкувала само въ сѫбота, когато се разкапва луната. Тази баба бае и всичко изчезва. Момата, като дойде нѣкой, на който рѫката е посипана съ брадавици, започне и тя да бае въ сѫбота и брадавицитѣ изчезватъ. Казвамъ: Дръжъ занаята – ще си изкарашъ прехраната. Тя не лѣкува понедѣлникъ или вторникъ, но само въ сѫбота.
към беседата >>
Защото тѣ сѫ най-здравитѣ, най-способнитѣ хора.
Тъмнина има, тя не вижда работата, не знае кой номеръ ще спечели. Има законъ, който опредѣля кой номеръ ще спечели. На бойното поле не отиватъ деца, отиватъ възрастни. Не отиватъ и стари на по 120 години, а отиватъ на по 21, 22, 23 години – тѣ отиватъ на бойното поле. Защо е така?
Защото тѣ сѫ най-здравитѣ, най-способнитѣ хора.
Вие сега ще кажете: „Ами ние, които сме остарѣли? “ Кой ви е казалъ, че сте остарѣли? Отъ кѫде ще докажете, че сте стари? Защото въ себе си вѫтре ни най-малко не чувствувате, че сте стари. Стари сте само отвънъ.
към беседата >>
Петъръ казва: „Имаме два ножа“.
Най-първо имате единъ ножъ. Казвате: „Да видимъ тази работа ще можемъ ли да я разрешимъ съ ножъ? “ Христосъ погледна и видѣ, че двама души иматъ ножове. Той каза: „Нѣма да стане съ ножове, може да стане по другъ начинъ“. Можеше 12 легиона да дойдатъ да му помогнатъ.
Петъръ казва: „Имаме два ножа“.
Петъръ взе единия ножъ и съ него удари едного. Иска да се бие. Не знае какъ да се бие. Удари човѣка, отрѣза му ухото. Казва Христосъ: „Съ рѣзане на уши, победа не става въ свѣта“.
към беседата >>
Тя лѣкувала само въ сѫбота, когато се разкапва луната.
Тукъ, преди повече отъ единъ месецъ, идваха двама млади – момъкъ и една млада мома, която лѣкува брадавици. Тя имала брадавици и една стара жена я излѣкувала, баяла ѝ е. Тя слушала и запомнила думитѣ.
Тя лѣкувала само въ сѫбота, когато се разкапва луната.
Тази баба бае и всичко изчезва. Момата, като дойде нѣкой, на който рѫката е посипана съ брадавици, започне и тя да бае въ сѫбота и брадавицитѣ изчезватъ. Казвамъ: Дръжъ занаята – ще си изкарашъ прехраната. Тя не лѣкува понедѣлникъ или вторникъ, но само въ сѫбота. Тя лѣкува съ соль, може да е крадена, може да не е крадена.
към беседата >>
Вие сега ще кажете: „Ами ние, които сме остарѣли?
Има законъ, който опредѣля кой номеръ ще спечели. На бойното поле не отиватъ деца, отиватъ възрастни. Не отиватъ и стари на по 120 години, а отиватъ на по 21, 22, 23 години – тѣ отиватъ на бойното поле. Защо е така? Защото тѣ сѫ най-здравитѣ, най-способнитѣ хора.
Вие сега ще кажете: „Ами ние, които сме остарѣли?
“ Кой ви е казалъ, че сте остарѣли? Отъ кѫде ще докажете, че сте стари? Защото въ себе си вѫтре ни най-малко не чувствувате, че сте стари. Стари сте само отвънъ. Нѣкои работи върху васъ, върху лицето, върху мускулитѣ и мислитѣ, че остарявате, но туй остаряване не зависи отъ васъ.
към беседата >>
Петъръ взе единия ножъ и съ него удари едного.
Казвате: „Да видимъ тази работа ще можемъ ли да я разрешимъ съ ножъ? “ Христосъ погледна и видѣ, че двама души иматъ ножове. Той каза: „Нѣма да стане съ ножове, може да стане по другъ начинъ“. Можеше 12 легиона да дойдатъ да му помогнатъ. Петъръ казва: „Имаме два ножа“.
Петъръ взе единия ножъ и съ него удари едного.
Иска да се бие. Не знае какъ да се бие. Удари човѣка, отрѣза му ухото. Казва Христосъ: „Съ рѣзане на уши, победа не става въ свѣта“. Той (Петъръ) му отрѣза ухото (на човѣка).
към беседата >>
Тази баба бае и всичко изчезва.
Тукъ, преди повече отъ единъ месецъ, идваха двама млади – момъкъ и една млада мома, която лѣкува брадавици. Тя имала брадавици и една стара жена я излѣкувала, баяла ѝ е. Тя слушала и запомнила думитѣ. Тя лѣкувала само въ сѫбота, когато се разкапва луната.
Тази баба бае и всичко изчезва.
Момата, като дойде нѣкой, на който рѫката е посипана съ брадавици, започне и тя да бае въ сѫбота и брадавицитѣ изчезватъ. Казвамъ: Дръжъ занаята – ще си изкарашъ прехраната. Тя не лѣкува понедѣлникъ или вторникъ, но само въ сѫбота. Тя лѣкува съ соль, може да е крадена, може да не е крадена. Нѣкой лѣкуватъ само съ крадена соль.
към беседата >>
“ Кой ви е казалъ, че сте остарѣли?
На бойното поле не отиватъ деца, отиватъ възрастни. Не отиватъ и стари на по 120 години, а отиватъ на по 21, 22, 23 години – тѣ отиватъ на бойното поле. Защо е така? Защото тѣ сѫ най-здравитѣ, най-способнитѣ хора. Вие сега ще кажете: „Ами ние, които сме остарѣли?
“ Кой ви е казалъ, че сте остарѣли?
Отъ кѫде ще докажете, че сте стари? Защото въ себе си вѫтре ни най-малко не чувствувате, че сте стари. Стари сте само отвънъ. Нѣкои работи върху васъ, върху лицето, върху мускулитѣ и мислитѣ, че остарявате, но туй остаряване не зависи отъ васъ. Вие безъ да искате остарявате.
към беседата >>
Иска да се бие.
“ Христосъ погледна и видѣ, че двама души иматъ ножове. Той каза: „Нѣма да стане съ ножове, може да стане по другъ начинъ“. Можеше 12 легиона да дойдатъ да му помогнатъ. Петъръ казва: „Имаме два ножа“. Петъръ взе единия ножъ и съ него удари едного.
Иска да се бие.
Не знае какъ да се бие. Удари човѣка, отрѣза му ухото. Казва Христосъ: „Съ рѣзане на уши, победа не става въ свѣта“. Той (Петъръ) му отрѣза ухото (на човѣка). А Христосъ му каза: „Тури ножа въ ножницата.
към беседата >>
Момата, като дойде нѣкой, на който рѫката е посипана съ брадавици, започне и тя да бае въ сѫбота и брадавицитѣ изчезватъ.
Тукъ, преди повече отъ единъ месецъ, идваха двама млади – момъкъ и една млада мома, която лѣкува брадавици. Тя имала брадавици и една стара жена я излѣкувала, баяла ѝ е. Тя слушала и запомнила думитѣ. Тя лѣкувала само въ сѫбота, когато се разкапва луната. Тази баба бае и всичко изчезва.
Момата, като дойде нѣкой, на който рѫката е посипана съ брадавици, започне и тя да бае въ сѫбота и брадавицитѣ изчезватъ.
Казвамъ: Дръжъ занаята – ще си изкарашъ прехраната. Тя не лѣкува понедѣлникъ или вторникъ, но само въ сѫбота. Тя лѣкува съ соль, може да е крадена, може да не е крадена. Нѣкой лѣкуватъ само съ крадена соль. Пъкъ тя лѣкува съ крадена или некрадена соль, въ сѫбота само.
към беседата >>
Отъ кѫде ще докажете, че сте стари?
Не отиватъ и стари на по 120 години, а отиватъ на по 21, 22, 23 години – тѣ отиватъ на бойното поле. Защо е така? Защото тѣ сѫ най-здравитѣ, най-способнитѣ хора. Вие сега ще кажете: „Ами ние, които сме остарѣли? “ Кой ви е казалъ, че сте остарѣли?
Отъ кѫде ще докажете, че сте стари?
Защото въ себе си вѫтре ни най-малко не чувствувате, че сте стари. Стари сте само отвънъ. Нѣкои работи върху васъ, върху лицето, върху мускулитѣ и мислитѣ, че остарявате, но туй остаряване не зависи отъ васъ. Вие безъ да искате остарявате. Остарявате – значи не сте господари на положението.
към беседата >>
Не знае какъ да се бие.
Той каза: „Нѣма да стане съ ножове, може да стане по другъ начинъ“. Можеше 12 легиона да дойдатъ да му помогнатъ. Петъръ казва: „Имаме два ножа“. Петъръ взе единия ножъ и съ него удари едного. Иска да се бие.
Не знае какъ да се бие.
Удари човѣка, отрѣза му ухото. Казва Христосъ: „Съ рѣзане на уши, победа не става въ свѣта“. Той (Петъръ) му отрѣза ухото (на човѣка). А Христосъ му каза: „Тури ножа въ ножницата. Тази работа не може да стане по този начинъ“.
към беседата >>
Казвамъ: Дръжъ занаята – ще си изкарашъ прехраната.
Тя имала брадавици и една стара жена я излѣкувала, баяла ѝ е. Тя слушала и запомнила думитѣ. Тя лѣкувала само въ сѫбота, когато се разкапва луната. Тази баба бае и всичко изчезва. Момата, като дойде нѣкой, на който рѫката е посипана съ брадавици, започне и тя да бае въ сѫбота и брадавицитѣ изчезватъ.
Казвамъ: Дръжъ занаята – ще си изкарашъ прехраната.
Тя не лѣкува понедѣлникъ или вторникъ, но само въ сѫбота. Тя лѣкува съ соль, може да е крадена, може да не е крадена. Нѣкой лѣкуватъ само съ крадена соль. Пъкъ тя лѣкува съ крадена или некрадена соль, въ сѫбота само. Който не разбира, ще каже: „Това е суевѣрие“.
към беседата >>
Защото въ себе си вѫтре ни най-малко не чувствувате, че сте стари.
Защо е така? Защото тѣ сѫ най-здравитѣ, най-способнитѣ хора. Вие сега ще кажете: „Ами ние, които сме остарѣли? “ Кой ви е казалъ, че сте остарѣли? Отъ кѫде ще докажете, че сте стари?
Защото въ себе си вѫтре ни най-малко не чувствувате, че сте стари.
Стари сте само отвънъ. Нѣкои работи върху васъ, върху лицето, върху мускулитѣ и мислитѣ, че остарявате, но туй остаряване не зависи отъ васъ. Вие безъ да искате остарявате. Остарявате – значи не сте господари на положението. Ако нѣкой силенъ човѣкъ дойде и ви хване за врата – наклонявате се.
към беседата >>
Удари човѣка, отрѣза му ухото.
Можеше 12 легиона да дойдатъ да му помогнатъ. Петъръ казва: „Имаме два ножа“. Петъръ взе единия ножъ и съ него удари едного. Иска да се бие. Не знае какъ да се бие.
Удари човѣка, отрѣза му ухото.
Казва Христосъ: „Съ рѣзане на уши, победа не става въ свѣта“. Той (Петъръ) му отрѣза ухото (на човѣка). А Христосъ му каза: „Тури ножа въ ножницата. Тази работа не може да стане по този начинъ“. Онова, което се крие въ вашия умъ, ако знаете закона – всичката сила Богъ тури вѫтре въ човѣка.
към беседата >>
Тя не лѣкува понедѣлникъ или вторникъ, но само въ сѫбота.
Тя слушала и запомнила думитѣ. Тя лѣкувала само въ сѫбота, когато се разкапва луната. Тази баба бае и всичко изчезва. Момата, като дойде нѣкой, на който рѫката е посипана съ брадавици, започне и тя да бае въ сѫбота и брадавицитѣ изчезватъ. Казвамъ: Дръжъ занаята – ще си изкарашъ прехраната.
Тя не лѣкува понедѣлникъ или вторникъ, но само въ сѫбота.
Тя лѣкува съ соль, може да е крадена, може да не е крадена. Нѣкой лѣкуватъ само съ крадена соль. Пъкъ тя лѣкува съ крадена или некрадена соль, въ сѫбота само. Който не разбира, ще каже: „Това е суевѣрие“. Че вие всички сте суевѣрни.
към беседата >>
Стари сте само отвънъ.
Защото тѣ сѫ най-здравитѣ, най-способнитѣ хора. Вие сега ще кажете: „Ами ние, които сме остарѣли? “ Кой ви е казалъ, че сте остарѣли? Отъ кѫде ще докажете, че сте стари? Защото въ себе си вѫтре ни най-малко не чувствувате, че сте стари.
Стари сте само отвънъ.
Нѣкои работи върху васъ, върху лицето, върху мускулитѣ и мислитѣ, че остарявате, но туй остаряване не зависи отъ васъ. Вие безъ да искате остарявате. Остарявате – значи не сте господари на положението. Ако нѣкой силенъ човѣкъ дойде и ви хване за врата – наклонявате се. Ти не искашъ да се наведешъ, но други те натискатъ.
към беседата >>
Казва Христосъ: „Съ рѣзане на уши, победа не става въ свѣта“.
Петъръ казва: „Имаме два ножа“. Петъръ взе единия ножъ и съ него удари едного. Иска да се бие. Не знае какъ да се бие. Удари човѣка, отрѣза му ухото.
Казва Христосъ: „Съ рѣзане на уши, победа не става въ свѣта“.
Той (Петъръ) му отрѣза ухото (на човѣка). А Христосъ му каза: „Тури ножа въ ножницата. Тази работа не може да стане по този начинъ“. Онова, което се крие въ вашия умъ, ако знаете закона – всичката сила Богъ тури вѫтре въ човѣка. Той трѣбва да я изучава, за да си помогне.
към беседата >>
Тя лѣкува съ соль, може да е крадена, може да не е крадена.
Тя лѣкувала само въ сѫбота, когато се разкапва луната. Тази баба бае и всичко изчезва. Момата, като дойде нѣкой, на който рѫката е посипана съ брадавици, започне и тя да бае въ сѫбота и брадавицитѣ изчезватъ. Казвамъ: Дръжъ занаята – ще си изкарашъ прехраната. Тя не лѣкува понедѣлникъ или вторникъ, но само въ сѫбота.
Тя лѣкува съ соль, може да е крадена, може да не е крадена.
Нѣкой лѣкуватъ само съ крадена соль. Пъкъ тя лѣкува съ крадена или некрадена соль, въ сѫбота само. Който не разбира, ще каже: „Това е суевѣрие“. Че вие всички сте суевѣрни. Нима като дойде единъ лѣкарь и ти даде единъ лѣкъ, понеже ти вѣрвашъ въ лѣкарството – помага.
към беседата >>
Нѣкои работи върху васъ, върху лицето, върху мускулитѣ и мислитѣ, че остарявате, но туй остаряване не зависи отъ васъ.
Вие сега ще кажете: „Ами ние, които сме остарѣли? “ Кой ви е казалъ, че сте остарѣли? Отъ кѫде ще докажете, че сте стари? Защото въ себе си вѫтре ни най-малко не чувствувате, че сте стари. Стари сте само отвънъ.
Нѣкои работи върху васъ, върху лицето, върху мускулитѣ и мислитѣ, че остарявате, но туй остаряване не зависи отъ васъ.
Вие безъ да искате остарявате. Остарявате – значи не сте господари на положението. Ако нѣкой силенъ човѣкъ дойде и ви хване за врата – наклонявате се. Ти не искашъ да се наведешъ, но други те натискатъ. Не може да станешъ.
към беседата >>
Той (Петъръ) му отрѣза ухото (на човѣка).
Петъръ взе единия ножъ и съ него удари едного. Иска да се бие. Не знае какъ да се бие. Удари човѣка, отрѣза му ухото. Казва Христосъ: „Съ рѣзане на уши, победа не става въ свѣта“.
Той (Петъръ) му отрѣза ухото (на човѣка).
А Христосъ му каза: „Тури ножа въ ножницата. Тази работа не може да стане по този начинъ“. Онова, което се крие въ вашия умъ, ако знаете закона – всичката сила Богъ тури вѫтре въ човѣка. Той трѣбва да я изучава, за да си помогне. Въ Индия има индуси, които ловятъ бисерни миди.
към беседата >>
Нѣкой лѣкуватъ само съ крадена соль.
Тази баба бае и всичко изчезва. Момата, като дойде нѣкой, на който рѫката е посипана съ брадавици, започне и тя да бае въ сѫбота и брадавицитѣ изчезватъ. Казвамъ: Дръжъ занаята – ще си изкарашъ прехраната. Тя не лѣкува понедѣлникъ или вторникъ, но само въ сѫбота. Тя лѣкува съ соль, може да е крадена, може да не е крадена.
Нѣкой лѣкуватъ само съ крадена соль.
Пъкъ тя лѣкува съ крадена или некрадена соль, въ сѫбота само. Който не разбира, ще каже: „Това е суевѣрие“. Че вие всички сте суевѣрни. Нима като дойде единъ лѣкарь и ти даде единъ лѣкъ, понеже ти вѣрвашъ въ лѣкарството – помага. Не само съ лѣкарства, но въ бѫдеще и безъ лѣкарства ще се лѣкуватъ.
към беседата >>
Вие безъ да искате остарявате.
“ Кой ви е казалъ, че сте остарѣли? Отъ кѫде ще докажете, че сте стари? Защото въ себе си вѫтре ни най-малко не чувствувате, че сте стари. Стари сте само отвънъ. Нѣкои работи върху васъ, върху лицето, върху мускулитѣ и мислитѣ, че остарявате, но туй остаряване не зависи отъ васъ.
Вие безъ да искате остарявате.
Остарявате – значи не сте господари на положението. Ако нѣкой силенъ човѣкъ дойде и ви хване за врата – наклонявате се. Ти не искашъ да се наведешъ, но други те натискатъ. Не може да станешъ. Значи онзи, който те натиска, е по-силенъ.
към беседата >>
А Христосъ му каза: „Тури ножа въ ножницата.
Иска да се бие. Не знае какъ да се бие. Удари човѣка, отрѣза му ухото. Казва Христосъ: „Съ рѣзане на уши, победа не става въ свѣта“. Той (Петъръ) му отрѣза ухото (на човѣка).
А Христосъ му каза: „Тури ножа въ ножницата.
Тази работа не може да стане по този начинъ“. Онова, което се крие въ вашия умъ, ако знаете закона – всичката сила Богъ тури вѫтре въ човѣка. Той трѣбва да я изучава, за да си помогне. Въ Индия има индуси, които ловятъ бисерни миди. Тамъ има доста акули.
към беседата >>
Пъкъ тя лѣкува съ крадена или некрадена соль, въ сѫбота само.
Момата, като дойде нѣкой, на който рѫката е посипана съ брадавици, започне и тя да бае въ сѫбота и брадавицитѣ изчезватъ. Казвамъ: Дръжъ занаята – ще си изкарашъ прехраната. Тя не лѣкува понедѣлникъ или вторникъ, но само въ сѫбота. Тя лѣкува съ соль, може да е крадена, може да не е крадена. Нѣкой лѣкуватъ само съ крадена соль.
Пъкъ тя лѣкува съ крадена или некрадена соль, въ сѫбота само.
Който не разбира, ще каже: „Това е суевѣрие“. Че вие всички сте суевѣрни. Нима като дойде единъ лѣкарь и ти даде единъ лѣкъ, понеже ти вѣрвашъ въ лѣкарството – помага. Не само съ лѣкарства, но въ бѫдеще и безъ лѣкарства ще се лѣкуватъ. Ето, иде нѣкой да го лѣкувамъ – нѣма да има лѣкарство.
към беседата >>
Остарявате – значи не сте господари на положението.
Отъ кѫде ще докажете, че сте стари? Защото въ себе си вѫтре ни най-малко не чувствувате, че сте стари. Стари сте само отвънъ. Нѣкои работи върху васъ, върху лицето, върху мускулитѣ и мислитѣ, че остарявате, но туй остаряване не зависи отъ васъ. Вие безъ да искате остарявате.
Остарявате – значи не сте господари на положението.
Ако нѣкой силенъ човѣкъ дойде и ви хване за врата – наклонявате се. Ти не искашъ да се наведешъ, но други те натискатъ. Не може да станешъ. Значи онзи, който те натиска, е по-силенъ. Какво ще се прави сега?
към беседата >>
Тази работа не може да стане по този начинъ“.
Не знае какъ да се бие. Удари човѣка, отрѣза му ухото. Казва Христосъ: „Съ рѣзане на уши, победа не става въ свѣта“. Той (Петъръ) му отрѣза ухото (на човѣка). А Христосъ му каза: „Тури ножа въ ножницата.
Тази работа не може да стане по този начинъ“.
Онова, което се крие въ вашия умъ, ако знаете закона – всичката сила Богъ тури вѫтре въ човѣка. Той трѣбва да я изучава, за да си помогне. Въ Индия има индуси, които ловятъ бисерни миди. Тамъ има доста акули. Тѣ хващатъ отъ тия хора, подобно на дервишитѣ, които стоятъ и концентриратъ ума си и тѣ държатъ акулитѣ на три–четири километра.
към беседата >>
Който не разбира, ще каже: „Това е суевѣрие“.
Казвамъ: Дръжъ занаята – ще си изкарашъ прехраната. Тя не лѣкува понедѣлникъ или вторникъ, но само въ сѫбота. Тя лѣкува съ соль, може да е крадена, може да не е крадена. Нѣкой лѣкуватъ само съ крадена соль. Пъкъ тя лѣкува съ крадена или некрадена соль, въ сѫбота само.
Който не разбира, ще каже: „Това е суевѣрие“.
Че вие всички сте суевѣрни. Нима като дойде единъ лѣкарь и ти даде единъ лѣкъ, понеже ти вѣрвашъ въ лѣкарството – помага. Не само съ лѣкарства, но въ бѫдеще и безъ лѣкарства ще се лѣкуватъ. Ето, иде нѣкой да го лѣкувамъ – нѣма да има лѣкарство. Ето какъ бихъ го лѣкувалъ.
към беседата >>
Ако нѣкой силенъ човѣкъ дойде и ви хване за врата – наклонявате се.
Защото въ себе си вѫтре ни най-малко не чувствувате, че сте стари. Стари сте само отвънъ. Нѣкои работи върху васъ, върху лицето, върху мускулитѣ и мислитѣ, че остарявате, но туй остаряване не зависи отъ васъ. Вие безъ да искате остарявате. Остарявате – значи не сте господари на положението.
Ако нѣкой силенъ човѣкъ дойде и ви хване за врата – наклонявате се.
Ти не искашъ да се наведешъ, но други те натискатъ. Не може да станешъ. Значи онзи, който те натиска, е по-силенъ. Какво ще се прави сега? Той може да те направи старъ или младъ.
към беседата >>
Онова, което се крие въ вашия умъ, ако знаете закона – всичката сила Богъ тури вѫтре въ човѣка.
Удари човѣка, отрѣза му ухото. Казва Христосъ: „Съ рѣзане на уши, победа не става въ свѣта“. Той (Петъръ) му отрѣза ухото (на човѣка). А Христосъ му каза: „Тури ножа въ ножницата. Тази работа не може да стане по този начинъ“.
Онова, което се крие въ вашия умъ, ако знаете закона – всичката сила Богъ тури вѫтре въ човѣка.
Той трѣбва да я изучава, за да си помогне. Въ Индия има индуси, които ловятъ бисерни миди. Тамъ има доста акули. Тѣ хващатъ отъ тия хора, подобно на дервишитѣ, които стоятъ и концентриратъ ума си и тѣ държатъ акулитѣ на три–четири километра. После, като излѣзатъ онѣзи, тѣ преставатъ да мислятъ и акулитѣ приближаватъ /идатъ/ и всѣкога може да нападнатъ.
към беседата >>
Че вие всички сте суевѣрни.
Тя не лѣкува понедѣлникъ или вторникъ, но само въ сѫбота. Тя лѣкува съ соль, може да е крадена, може да не е крадена. Нѣкой лѣкуватъ само съ крадена соль. Пъкъ тя лѣкува съ крадена или некрадена соль, въ сѫбота само. Който не разбира, ще каже: „Това е суевѣрие“.
Че вие всички сте суевѣрни.
Нима като дойде единъ лѣкарь и ти даде единъ лѣкъ, понеже ти вѣрвашъ въ лѣкарството – помага. Не само съ лѣкарства, но въ бѫдеще и безъ лѣкарства ще се лѣкуватъ. Ето, иде нѣкой да го лѣкувамъ – нѣма да има лѣкарство. Ето какъ бихъ го лѣкувалъ. Да допуснемъ, че той е неврастеникъ.
към беседата >>
Ти не искашъ да се наведешъ, но други те натискатъ.
Стари сте само отвънъ. Нѣкои работи върху васъ, върху лицето, върху мускулитѣ и мислитѣ, че остарявате, но туй остаряване не зависи отъ васъ. Вие безъ да искате остарявате. Остарявате – значи не сте господари на положението. Ако нѣкой силенъ човѣкъ дойде и ви хване за врата – наклонявате се.
Ти не искашъ да се наведешъ, но други те натискатъ.
Не може да станешъ. Значи онзи, който те натиска, е по-силенъ. Какво ще се прави сега? Той може да те направи старъ или младъ. Като те отпусне – ти си младъ, като те натисне – ти си старъ.
към беседата >>
Той трѣбва да я изучава, за да си помогне.
Казва Христосъ: „Съ рѣзане на уши, победа не става въ свѣта“. Той (Петъръ) му отрѣза ухото (на човѣка). А Христосъ му каза: „Тури ножа въ ножницата. Тази работа не може да стане по този начинъ“. Онова, което се крие въ вашия умъ, ако знаете закона – всичката сила Богъ тури вѫтре въ човѣка.
Той трѣбва да я изучава, за да си помогне.
Въ Индия има индуси, които ловятъ бисерни миди. Тамъ има доста акули. Тѣ хващатъ отъ тия хора, подобно на дервишитѣ, които стоятъ и концентриратъ ума си и тѣ държатъ акулитѣ на три–четири километра. После, като излѣзатъ онѣзи, тѣ преставатъ да мислятъ и акулитѣ приближаватъ /идатъ/ и всѣкога може да нападнатъ. Онзи стои, съ мисъльта си ги респектирва.
към беседата >>
Нима като дойде единъ лѣкарь и ти даде единъ лѣкъ, понеже ти вѣрвашъ въ лѣкарството – помага.
Тя лѣкува съ соль, може да е крадена, може да не е крадена. Нѣкой лѣкуватъ само съ крадена соль. Пъкъ тя лѣкува съ крадена или некрадена соль, въ сѫбота само. Който не разбира, ще каже: „Това е суевѣрие“. Че вие всички сте суевѣрни.
Нима като дойде единъ лѣкарь и ти даде единъ лѣкъ, понеже ти вѣрвашъ въ лѣкарството – помага.
Не само съ лѣкарства, но въ бѫдеще и безъ лѣкарства ще се лѣкуватъ. Ето, иде нѣкой да го лѣкувамъ – нѣма да има лѣкарство. Ето какъ бихъ го лѣкувалъ. Да допуснемъ, че той е неврастеникъ. Ще му кажа: „Направете му кюфтета отъ празъ съ брашно и масло.
към беседата >>
Не може да станешъ.
Нѣкои работи върху васъ, върху лицето, върху мускулитѣ и мислитѣ, че остарявате, но туй остаряване не зависи отъ васъ. Вие безъ да искате остарявате. Остарявате – значи не сте господари на положението. Ако нѣкой силенъ човѣкъ дойде и ви хване за врата – наклонявате се. Ти не искашъ да се наведешъ, но други те натискатъ.
Не може да станешъ.
Значи онзи, който те натиска, е по-силенъ. Какво ще се прави сега? Той може да те направи старъ или младъ. Като те отпусне – ти си младъ, като те натисне – ти си старъ. Сега има нѣкой, който да ви натиска.
към беседата >>
Въ Индия има индуси, които ловятъ бисерни миди.
Той (Петъръ) му отрѣза ухото (на човѣка). А Христосъ му каза: „Тури ножа въ ножницата. Тази работа не може да стане по този начинъ“. Онова, което се крие въ вашия умъ, ако знаете закона – всичката сила Богъ тури вѫтре въ човѣка. Той трѣбва да я изучава, за да си помогне.
Въ Индия има индуси, които ловятъ бисерни миди.
Тамъ има доста акули. Тѣ хващатъ отъ тия хора, подобно на дервишитѣ, които стоятъ и концентриратъ ума си и тѣ държатъ акулитѣ на три–четири километра. После, като излѣзатъ онѣзи, тѣ преставатъ да мислятъ и акулитѣ приближаватъ /идатъ/ и всѣкога може да нападнатъ. Онзи стои, съ мисъльта си ги респектирва. Той като седи, плащатъ му индуситѣ.
към беседата >>
Не само съ лѣкарства, но въ бѫдеще и безъ лѣкарства ще се лѣкуватъ.
Нѣкой лѣкуватъ само съ крадена соль. Пъкъ тя лѣкува съ крадена или некрадена соль, въ сѫбота само. Който не разбира, ще каже: „Това е суевѣрие“. Че вие всички сте суевѣрни. Нима като дойде единъ лѣкарь и ти даде единъ лѣкъ, понеже ти вѣрвашъ въ лѣкарството – помага.
Не само съ лѣкарства, но въ бѫдеще и безъ лѣкарства ще се лѣкуватъ.
Ето, иде нѣкой да го лѣкувамъ – нѣма да има лѣкарство. Ето какъ бихъ го лѣкувалъ. Да допуснемъ, че той е неврастеникъ. Ще му кажа: „Направете му кюфтета отъ празъ съ брашно и масло. Да изяде по три кюфтета сутринь, обѣдъ и вечерь.
към беседата >>
Значи онзи, който те натиска, е по-силенъ.
Вие безъ да искате остарявате. Остарявате – значи не сте господари на положението. Ако нѣкой силенъ човѣкъ дойде и ви хване за врата – наклонявате се. Ти не искашъ да се наведешъ, но други те натискатъ. Не може да станешъ.
Значи онзи, който те натиска, е по-силенъ.
Какво ще се прави сега? Той може да те направи старъ или младъ. Като те отпусне – ти си младъ, като те натисне – ти си старъ. Сега има нѣкой, който да ви натиска. Преди 10 години по-малко ви натискаха.
към беседата >>
Тамъ има доста акули.
А Христосъ му каза: „Тури ножа въ ножницата. Тази работа не може да стане по този начинъ“. Онова, което се крие въ вашия умъ, ако знаете закона – всичката сила Богъ тури вѫтре въ човѣка. Той трѣбва да я изучава, за да си помогне. Въ Индия има индуси, които ловятъ бисерни миди.
Тамъ има доста акули.
Тѣ хващатъ отъ тия хора, подобно на дервишитѣ, които стоятъ и концентриратъ ума си и тѣ държатъ акулитѣ на три–четири километра. После, като излѣзатъ онѣзи, тѣ преставатъ да мислятъ и акулитѣ приближаватъ /идатъ/ и всѣкога може да нападнатъ. Онзи стои, съ мисъльта си ги респектирва. Той като седи, плащатъ му индуситѣ. Има такива факири, които ще ги хванатъ и той, докато е концентриранъ – всички тигри, лъвове, змии надалече стоятъ.
към беседата >>
Ето, иде нѣкой да го лѣкувамъ – нѣма да има лѣкарство.
Пъкъ тя лѣкува съ крадена или некрадена соль, въ сѫбота само. Който не разбира, ще каже: „Това е суевѣрие“. Че вие всички сте суевѣрни. Нима като дойде единъ лѣкарь и ти даде единъ лѣкъ, понеже ти вѣрвашъ въ лѣкарството – помага. Не само съ лѣкарства, но въ бѫдеще и безъ лѣкарства ще се лѣкуватъ.
Ето, иде нѣкой да го лѣкувамъ – нѣма да има лѣкарство.
Ето какъ бихъ го лѣкувалъ. Да допуснемъ, че той е неврастеникъ. Ще му кажа: „Направете му кюфтета отъ празъ съ брашно и масло. Да изяде по три кюфтета сутринь, обѣдъ и вечерь. 10 дена по три кюфтета да яде и всичката неврастения ще изчезне“.
към беседата >>
Какво ще се прави сега?
Остарявате – значи не сте господари на положението. Ако нѣкой силенъ човѣкъ дойде и ви хване за врата – наклонявате се. Ти не искашъ да се наведешъ, но други те натискатъ. Не може да станешъ. Значи онзи, който те натиска, е по-силенъ.
Какво ще се прави сега?
Той може да те направи старъ или младъ. Като те отпусне – ти си младъ, като те натисне – ти си старъ. Сега има нѣкой, който да ви натиска. Преди 10 години по-малко ви натискаха. Сега ви натискатъ повече.
към беседата >>
Тѣ хващатъ отъ тия хора, подобно на дервишитѣ, които стоятъ и концентриратъ ума си и тѣ държатъ акулитѣ на три–четири километра.
Тази работа не може да стане по този начинъ“. Онова, което се крие въ вашия умъ, ако знаете закона – всичката сила Богъ тури вѫтре въ човѣка. Той трѣбва да я изучава, за да си помогне. Въ Индия има индуси, които ловятъ бисерни миди. Тамъ има доста акули.
Тѣ хващатъ отъ тия хора, подобно на дервишитѣ, които стоятъ и концентриратъ ума си и тѣ държатъ акулитѣ на три–четири километра.
После, като излѣзатъ онѣзи, тѣ преставатъ да мислятъ и акулитѣ приближаватъ /идатъ/ и всѣкога може да нападнатъ. Онзи стои, съ мисъльта си ги респектирва. Той като седи, плащатъ му индуситѣ. Има такива факири, които ще ги хванатъ и той, докато е концентриранъ – всички тигри, лъвове, змии надалече стоятъ. Като престанешъ да мислишъ – веднага идатъ.
към беседата >>
Ето какъ бихъ го лѣкувалъ.
Който не разбира, ще каже: „Това е суевѣрие“. Че вие всички сте суевѣрни. Нима като дойде единъ лѣкарь и ти даде единъ лѣкъ, понеже ти вѣрвашъ въ лѣкарството – помага. Не само съ лѣкарства, но въ бѫдеще и безъ лѣкарства ще се лѣкуватъ. Ето, иде нѣкой да го лѣкувамъ – нѣма да има лѣкарство.
Ето какъ бихъ го лѣкувалъ.
Да допуснемъ, че той е неврастеникъ. Ще му кажа: „Направете му кюфтета отъ празъ съ брашно и масло. Да изяде по три кюфтета сутринь, обѣдъ и вечерь. 10 дена по три кюфтета да яде и всичката неврастения ще изчезне“. Нѣкой има разстроенъ стомахъ.
към беседата >>
Той може да те направи старъ или младъ.
Ако нѣкой силенъ човѣкъ дойде и ви хване за врата – наклонявате се. Ти не искашъ да се наведешъ, но други те натискатъ. Не може да станешъ. Значи онзи, който те натиска, е по-силенъ. Какво ще се прави сега?
Той може да те направи старъ или младъ.
Като те отпусне – ти си младъ, като те натисне – ти си старъ. Сега има нѣкой, който да ви натиска. Преди 10 години по-малко ви натискаха. Сега ви натискатъ повече.
към беседата >>
После, като излѣзатъ онѣзи, тѣ преставатъ да мислятъ и акулитѣ приближаватъ /идатъ/ и всѣкога може да нападнатъ.
Онова, което се крие въ вашия умъ, ако знаете закона – всичката сила Богъ тури вѫтре въ човѣка. Той трѣбва да я изучава, за да си помогне. Въ Индия има индуси, които ловятъ бисерни миди. Тамъ има доста акули. Тѣ хващатъ отъ тия хора, подобно на дервишитѣ, които стоятъ и концентриратъ ума си и тѣ държатъ акулитѣ на три–четири километра.
После, като излѣзатъ онѣзи, тѣ преставатъ да мислятъ и акулитѣ приближаватъ /идатъ/ и всѣкога може да нападнатъ.
Онзи стои, съ мисъльта си ги респектирва. Той като седи, плащатъ му индуситѣ. Има такива факири, които ще ги хванатъ и той, докато е концентриранъ – всички тигри, лъвове, змии надалече стоятъ. Като престанешъ да мислишъ – веднага идатъ. Сега казвате: „Какъ става това?
към беседата >>
Да допуснемъ, че той е неврастеникъ.
Че вие всички сте суевѣрни. Нима като дойде единъ лѣкарь и ти даде единъ лѣкъ, понеже ти вѣрвашъ въ лѣкарството – помага. Не само съ лѣкарства, но въ бѫдеще и безъ лѣкарства ще се лѣкуватъ. Ето, иде нѣкой да го лѣкувамъ – нѣма да има лѣкарство. Ето какъ бихъ го лѣкувалъ.
Да допуснемъ, че той е неврастеникъ.
Ще му кажа: „Направете му кюфтета отъ празъ съ брашно и масло. Да изяде по три кюфтета сутринь, обѣдъ и вечерь. 10 дена по три кюфтета да яде и всичката неврастения ще изчезне“. Нѣкой има разстроенъ стомахъ. По три супени лѫжици отъ рѣпа, само ще изцеди рѣпата.
към беседата >>
Като те отпусне – ти си младъ, като те натисне – ти си старъ.
Ти не искашъ да се наведешъ, но други те натискатъ. Не може да станешъ. Значи онзи, който те натиска, е по-силенъ. Какво ще се прави сега? Той може да те направи старъ или младъ.
Като те отпусне – ти си младъ, като те натисне – ти си старъ.
Сега има нѣкой, който да ви натиска. Преди 10 години по-малко ви натискаха. Сега ви натискатъ повече.
към беседата >>
Онзи стои, съ мисъльта си ги респектирва.
Той трѣбва да я изучава, за да си помогне. Въ Индия има индуси, които ловятъ бисерни миди. Тамъ има доста акули. Тѣ хващатъ отъ тия хора, подобно на дервишитѣ, които стоятъ и концентриратъ ума си и тѣ държатъ акулитѣ на три–четири километра. После, като излѣзатъ онѣзи, тѣ преставатъ да мислятъ и акулитѣ приближаватъ /идатъ/ и всѣкога може да нападнатъ.
Онзи стои, съ мисъльта си ги респектирва.
Той като седи, плащатъ му индуситѣ. Има такива факири, които ще ги хванатъ и той, докато е концентриранъ – всички тигри, лъвове, змии надалече стоятъ. Като престанешъ да мислишъ – веднага идатъ. Сега казвате: „Какъ става това? “ Щомъ мислишъ – ти си по-силенъ отъ мисъльта на едно животно (и) то седи надалече.
към беседата >>
Ще му кажа: „Направете му кюфтета отъ празъ съ брашно и масло.
Нима като дойде единъ лѣкарь и ти даде единъ лѣкъ, понеже ти вѣрвашъ въ лѣкарството – помага. Не само съ лѣкарства, но въ бѫдеще и безъ лѣкарства ще се лѣкуватъ. Ето, иде нѣкой да го лѣкувамъ – нѣма да има лѣкарство. Ето какъ бихъ го лѣкувалъ. Да допуснемъ, че той е неврастеникъ.
Ще му кажа: „Направете му кюфтета отъ празъ съ брашно и масло.
Да изяде по три кюфтета сутринь, обѣдъ и вечерь. 10 дена по три кюфтета да яде и всичката неврастения ще изчезне“. Нѣкой има разстроенъ стомахъ. По три супени лѫжици отъ рѣпа, само ще изцеди рѣпата. Сутринь по три лѫжици, обѣдъ и вечерь.
към беседата >>
Сега има нѣкой, който да ви натиска.
Не може да станешъ. Значи онзи, който те натиска, е по-силенъ. Какво ще се прави сега? Той може да те направи старъ или младъ. Като те отпусне – ти си младъ, като те натисне – ти си старъ.
Сега има нѣкой, който да ви натиска.
Преди 10 години по-малко ви натискаха. Сега ви натискатъ повече.
към беседата >>
Той като седи, плащатъ му индуситѣ.
Въ Индия има индуси, които ловятъ бисерни миди. Тамъ има доста акули. Тѣ хващатъ отъ тия хора, подобно на дервишитѣ, които стоятъ и концентриратъ ума си и тѣ държатъ акулитѣ на три–четири километра. После, като излѣзатъ онѣзи, тѣ преставатъ да мислятъ и акулитѣ приближаватъ /идатъ/ и всѣкога може да нападнатъ. Онзи стои, съ мисъльта си ги респектирва.
Той като седи, плащатъ му индуситѣ.
Има такива факири, които ще ги хванатъ и той, докато е концентриранъ – всички тигри, лъвове, змии надалече стоятъ. Като престанешъ да мислишъ – веднага идатъ. Сега казвате: „Какъ става това? “ Щомъ мислишъ – ти си по-силенъ отъ мисъльта на едно животно (и) то седи надалече. Щомъ твоята мисъль е слаба – то те напада.
към беседата >>
Да изяде по три кюфтета сутринь, обѣдъ и вечерь.
Не само съ лѣкарства, но въ бѫдеще и безъ лѣкарства ще се лѣкуватъ. Ето, иде нѣкой да го лѣкувамъ – нѣма да има лѣкарство. Ето какъ бихъ го лѣкувалъ. Да допуснемъ, че той е неврастеникъ. Ще му кажа: „Направете му кюфтета отъ празъ съ брашно и масло.
Да изяде по три кюфтета сутринь, обѣдъ и вечерь.
10 дена по три кюфтета да яде и всичката неврастения ще изчезне“. Нѣкой има разстроенъ стомахъ. По три супени лѫжици отъ рѣпа, само ще изцеди рѣпата. Сутринь по три лѫжици, обѣдъ и вечерь. Десеть дена като взема по три лѫжици – ще си оправи стомаха.
към беседата >>
Преди 10 години по-малко ви натискаха.
Значи онзи, който те натиска, е по-силенъ. Какво ще се прави сега? Той може да те направи старъ или младъ. Като те отпусне – ти си младъ, като те натисне – ти си старъ. Сега има нѣкой, който да ви натиска.
Преди 10 години по-малко ви натискаха.
Сега ви натискатъ повече.
към беседата >>
Има такива факири, които ще ги хванатъ и той, докато е концентриранъ – всички тигри, лъвове, змии надалече стоятъ.
Тамъ има доста акули. Тѣ хващатъ отъ тия хора, подобно на дервишитѣ, които стоятъ и концентриратъ ума си и тѣ държатъ акулитѣ на три–четири километра. После, като излѣзатъ онѣзи, тѣ преставатъ да мислятъ и акулитѣ приближаватъ /идатъ/ и всѣкога може да нападнатъ. Онзи стои, съ мисъльта си ги респектирва. Той като седи, плащатъ му индуситѣ.
Има такива факири, които ще ги хванатъ и той, докато е концентриранъ – всички тигри, лъвове, змии надалече стоятъ.
Като престанешъ да мислишъ – веднага идатъ. Сега казвате: „Какъ става това? “ Щомъ мислишъ – ти си по-силенъ отъ мисъльта на едно животно (и) то седи надалече. Щомъ твоята мисъль е слаба – то те напада. Винаги слабото се напада.
към беседата >>
10 дена по три кюфтета да яде и всичката неврастения ще изчезне“.
Ето, иде нѣкой да го лѣкувамъ – нѣма да има лѣкарство. Ето какъ бихъ го лѣкувалъ. Да допуснемъ, че той е неврастеникъ. Ще му кажа: „Направете му кюфтета отъ празъ съ брашно и масло. Да изяде по три кюфтета сутринь, обѣдъ и вечерь.
10 дена по три кюфтета да яде и всичката неврастения ще изчезне“.
Нѣкой има разстроенъ стомахъ. По три супени лѫжици отъ рѣпа, само ще изцеди рѣпата. Сутринь по три лѫжици, обѣдъ и вечерь. Десеть дена като взема по три лѫжици – ще си оправи стомаха. Което говоря, азъ работя, но законътъ има изключения.
към беседата >>
Сега ви натискатъ повече.
Какво ще се прави сега? Той може да те направи старъ или младъ. Като те отпусне – ти си младъ, като те натисне – ти си старъ. Сега има нѣкой, който да ви натиска. Преди 10 години по-малко ви натискаха.
Сега ви натискатъ повече.
към беседата >>
Като престанешъ да мислишъ – веднага идатъ.
Тѣ хващатъ отъ тия хора, подобно на дервишитѣ, които стоятъ и концентриратъ ума си и тѣ държатъ акулитѣ на три–четири километра. После, като излѣзатъ онѣзи, тѣ преставатъ да мислятъ и акулитѣ приближаватъ /идатъ/ и всѣкога може да нападнатъ. Онзи стои, съ мисъльта си ги респектирва. Той като седи, плащатъ му индуситѣ. Има такива факири, които ще ги хванатъ и той, докато е концентриранъ – всички тигри, лъвове, змии надалече стоятъ.
Като престанешъ да мислишъ – веднага идатъ.
Сега казвате: „Какъ става това? “ Щомъ мислишъ – ти си по-силенъ отъ мисъльта на едно животно (и) то седи надалече. Щомъ твоята мисъль е слаба – то те напада. Винаги слабото се напада. И въ живота 100 души смѣли хора съ мисъльта си могатъ да разпръснатъ хиляди на бойното поле и пакъ да ги изпоплашатъ.
към беседата >>
Нѣкой има разстроенъ стомахъ.
Ето какъ бихъ го лѣкувалъ. Да допуснемъ, че той е неврастеникъ. Ще му кажа: „Направете му кюфтета отъ празъ съ брашно и масло. Да изяде по три кюфтета сутринь, обѣдъ и вечерь. 10 дена по три кюфтета да яде и всичката неврастения ще изчезне“.
Нѣкой има разстроенъ стомахъ.
По три супени лѫжици отъ рѣпа, само ще изцеди рѣпата. Сутринь по три лѫжици, обѣдъ и вечерь. Десеть дена като взема по три лѫжици – ще си оправи стомаха. Което говоря, азъ работя, но законътъ има изключения. Единъ свещеникъ билъ недоволенъ отъ Св.Никола.
към беседата >>
Сега въобразете си, че това е цвѣтъ.
Сега въобразете си, че това е цвѣтъ.
Може да го критикувате, колкото искате. Този цвѣтъ е нагоре. После – завързалъ е този цвѣтъ и току се обърне надолу, изкриви се. Най-после – дойде долу. Питамъ: Кои сѫ причинитѣ?
към беседата >>
Сега казвате: „Какъ става това?
После, като излѣзатъ онѣзи, тѣ преставатъ да мислятъ и акулитѣ приближаватъ /идатъ/ и всѣкога може да нападнатъ. Онзи стои, съ мисъльта си ги респектирва. Той като седи, плащатъ му индуситѣ. Има такива факири, които ще ги хванатъ и той, докато е концентриранъ – всички тигри, лъвове, змии надалече стоятъ. Като престанешъ да мислишъ – веднага идатъ.
Сега казвате: „Какъ става това?
“ Щомъ мислишъ – ти си по-силенъ отъ мисъльта на едно животно (и) то седи надалече. Щомъ твоята мисъль е слаба – то те напада. Винаги слабото се напада. И въ живота 100 души смѣли хора съ мисъльта си могатъ да разпръснатъ хиляди на бойното поле и пакъ да ги изпоплашатъ. Хиляди хора могатъ да се изпоплашатъ – зависи отъ мисъльта.
към беседата >>
По три супени лѫжици отъ рѣпа, само ще изцеди рѣпата.
Да допуснемъ, че той е неврастеникъ. Ще му кажа: „Направете му кюфтета отъ празъ съ брашно и масло. Да изяде по три кюфтета сутринь, обѣдъ и вечерь. 10 дена по три кюфтета да яде и всичката неврастения ще изчезне“. Нѣкой има разстроенъ стомахъ.
По три супени лѫжици отъ рѣпа, само ще изцеди рѣпата.
Сутринь по три лѫжици, обѣдъ и вечерь. Десеть дена като взема по три лѫжици – ще си оправи стомаха. Което говоря, азъ работя, но законътъ има изключения. Единъ свещеникъ билъ недоволенъ отъ Св.Никола. Той ималъ едно желание и билъ недоволенъ, че Св.Никола не му помагалъ да си постигне желанието.
към беседата >>
Може да го критикувате, колкото искате.
Сега въобразете си, че това е цвѣтъ.
Може да го критикувате, колкото искате.
Този цвѣтъ е нагоре. После – завързалъ е този цвѣтъ и току се обърне надолу, изкриви се. Най-после – дойде долу. Питамъ: Кои сѫ причинитѣ? Вие трѣбва да разбирате процеситѣ, които ставатъ вѫтре въ васъ.
към беседата >>
“ Щомъ мислишъ – ти си по-силенъ отъ мисъльта на едно животно (и) то седи надалече.
Онзи стои, съ мисъльта си ги респектирва. Той като седи, плащатъ му индуситѣ. Има такива факири, които ще ги хванатъ и той, докато е концентриранъ – всички тигри, лъвове, змии надалече стоятъ. Като престанешъ да мислишъ – веднага идатъ. Сега казвате: „Какъ става това?
“ Щомъ мислишъ – ти си по-силенъ отъ мисъльта на едно животно (и) то седи надалече.
Щомъ твоята мисъль е слаба – то те напада. Винаги слабото се напада. И въ живота 100 души смѣли хора съ мисъльта си могатъ да разпръснатъ хиляди на бойното поле и пакъ да ги изпоплашатъ. Хиляди хора могатъ да се изпоплашатъ – зависи отъ мисъльта. И ние се изпоплашихме.
към беседата >>
Сутринь по три лѫжици, обѣдъ и вечерь.
Ще му кажа: „Направете му кюфтета отъ празъ съ брашно и масло. Да изяде по три кюфтета сутринь, обѣдъ и вечерь. 10 дена по три кюфтета да яде и всичката неврастения ще изчезне“. Нѣкой има разстроенъ стомахъ. По три супени лѫжици отъ рѣпа, само ще изцеди рѣпата.
Сутринь по три лѫжици, обѣдъ и вечерь.
Десеть дена като взема по три лѫжици – ще си оправи стомаха. Което говоря, азъ работя, но законътъ има изключения. Единъ свещеникъ билъ недоволенъ отъ Св.Никола. Той ималъ едно желание и билъ недоволенъ, че Св.Никола не му помагалъ да си постигне желанието. Казва на Св.Никола: „Ще тръгна по пѫтя, ще напусна свещеничеството“.
към беседата >>
Този цвѣтъ е нагоре.
Сега въобразете си, че това е цвѣтъ. Може да го критикувате, колкото искате.
Този цвѣтъ е нагоре.
После – завързалъ е този цвѣтъ и току се обърне надолу, изкриви се. Най-после – дойде долу. Питамъ: Кои сѫ причинитѣ? Вие трѣбва да разбирате процеситѣ, които ставатъ вѫтре въ васъ. Този клонъ се навежда, понеже този клонъ става по-тежъкъ.
към беседата >>
Щомъ твоята мисъль е слаба – то те напада.
Той като седи, плащатъ му индуситѣ. Има такива факири, които ще ги хванатъ и той, докато е концентриранъ – всички тигри, лъвове, змии надалече стоятъ. Като престанешъ да мислишъ – веднага идатъ. Сега казвате: „Какъ става това? “ Щомъ мислишъ – ти си по-силенъ отъ мисъльта на едно животно (и) то седи надалече.
Щомъ твоята мисъль е слаба – то те напада.
Винаги слабото се напада. И въ живота 100 души смѣли хора съ мисъльта си могатъ да разпръснатъ хиляди на бойното поле и пакъ да ги изпоплашатъ. Хиляди хора могатъ да се изпоплашатъ – зависи отъ мисъльта. И ние се изпоплашихме. Дойде сега инфлуенцата.
към беседата >>
Десеть дена като взема по три лѫжици – ще си оправи стомаха.
Да изяде по три кюфтета сутринь, обѣдъ и вечерь. 10 дена по три кюфтета да яде и всичката неврастения ще изчезне“. Нѣкой има разстроенъ стомахъ. По три супени лѫжици отъ рѣпа, само ще изцеди рѣпата. Сутринь по три лѫжици, обѣдъ и вечерь.
Десеть дена като взема по три лѫжици – ще си оправи стомаха.
Което говоря, азъ работя, но законътъ има изключения. Единъ свещеникъ билъ недоволенъ отъ Св.Никола. Той ималъ едно желание и билъ недоволенъ, че Св.Никола не му помагалъ да си постигне желанието. Казва на Св.Никола: „Ще тръгна по пѫтя, ще напусна свещеничеството“. Попска работа.
към беседата >>
После – завързалъ е този цвѣтъ и току се обърне надолу, изкриви се.
Сега въобразете си, че това е цвѣтъ. Може да го критикувате, колкото искате. Този цвѣтъ е нагоре.
После – завързалъ е този цвѣтъ и току се обърне надолу, изкриви се.
Най-после – дойде долу. Питамъ: Кои сѫ причинитѣ? Вие трѣбва да разбирате процеситѣ, които ставатъ вѫтре въ васъ. Този клонъ се навежда, понеже този клонъ става по-тежъкъ. А по-тежкото се стреми къмъ земята.
към беседата >>
Винаги слабото се напада.
Има такива факири, които ще ги хванатъ и той, докато е концентриранъ – всички тигри, лъвове, змии надалече стоятъ. Като престанешъ да мислишъ – веднага идатъ. Сега казвате: „Какъ става това? “ Щомъ мислишъ – ти си по-силенъ отъ мисъльта на едно животно (и) то седи надалече. Щомъ твоята мисъль е слаба – то те напада.
Винаги слабото се напада.
И въ живота 100 души смѣли хора съ мисъльта си могатъ да разпръснатъ хиляди на бойното поле и пакъ да ги изпоплашатъ. Хиляди хора могатъ да се изпоплашатъ – зависи отъ мисъльта. И ние се изпоплашихме. Дойде сега инфлуенцата. Каква е тази инфлуенца?
към беседата >>
Което говоря, азъ работя, но законътъ има изключения.
10 дена по три кюфтета да яде и всичката неврастения ще изчезне“. Нѣкой има разстроенъ стомахъ. По три супени лѫжици отъ рѣпа, само ще изцеди рѣпата. Сутринь по три лѫжици, обѣдъ и вечерь. Десеть дена като взема по три лѫжици – ще си оправи стомаха.
Което говоря, азъ работя, но законътъ има изключения.
Единъ свещеникъ билъ недоволенъ отъ Св.Никола. Той ималъ едно желание и билъ недоволенъ, че Св.Никола не му помагалъ да си постигне желанието. Казва на Св.Никола: „Ще тръгна по пѫтя, ще напусна свещеничеството“. Попска работа. „Ще ида по широкия свѣтъ да живѣя, както зная“.
към беседата >>
Най-после – дойде долу.
Сега въобразете си, че това е цвѣтъ. Може да го критикувате, колкото искате. Този цвѣтъ е нагоре. После – завързалъ е този цвѣтъ и току се обърне надолу, изкриви се.
Най-после – дойде долу.
Питамъ: Кои сѫ причинитѣ? Вие трѣбва да разбирате процеситѣ, които ставатъ вѫтре въ васъ. Този клонъ се навежда, понеже този клонъ става по-тежъкъ. А по-тежкото се стреми къмъ земята.
към беседата >>
И въ живота 100 души смѣли хора съ мисъльта си могатъ да разпръснатъ хиляди на бойното поле и пакъ да ги изпоплашатъ.
Като престанешъ да мислишъ – веднага идатъ. Сега казвате: „Какъ става това? “ Щомъ мислишъ – ти си по-силенъ отъ мисъльта на едно животно (и) то седи надалече. Щомъ твоята мисъль е слаба – то те напада. Винаги слабото се напада.
И въ живота 100 души смѣли хора съ мисъльта си могатъ да разпръснатъ хиляди на бойното поле и пакъ да ги изпоплашатъ.
Хиляди хора могатъ да се изпоплашатъ – зависи отъ мисъльта. И ние се изпоплашихме. Дойде сега инфлуенцата. Каква е тази инфлуенца? Силата на тази инфлуенца се дължи на убийственитѣ мисли, които се образуватъ на бойното поле.
към беседата >>
Единъ свещеникъ билъ недоволенъ отъ Св.Никола.
Нѣкой има разстроенъ стомахъ. По три супени лѫжици отъ рѣпа, само ще изцеди рѣпата. Сутринь по три лѫжици, обѣдъ и вечерь. Десеть дена като взема по три лѫжици – ще си оправи стомаха. Което говоря, азъ работя, но законътъ има изключения.
Единъ свещеникъ билъ недоволенъ отъ Св.Никола.
Той ималъ едно желание и билъ недоволенъ, че Св.Никола не му помагалъ да си постигне желанието. Казва на Св.Никола: „Ще тръгна по пѫтя, ще напусна свещеничеството“. Попска работа. „Ще ида по широкия свѣтъ да живѣя, както зная“. Ето, минава време, прикомандирова се единъ старецъ – Св.Никола билъ.
към беседата >>
Питамъ: Кои сѫ причинитѣ?
Сега въобразете си, че това е цвѣтъ. Може да го критикувате, колкото искате. Този цвѣтъ е нагоре. После – завързалъ е този цвѣтъ и току се обърне надолу, изкриви се. Най-после – дойде долу.
Питамъ: Кои сѫ причинитѣ?
Вие трѣбва да разбирате процеситѣ, които ставатъ вѫтре въ васъ. Този клонъ се навежда, понеже този клонъ става по-тежъкъ. А по-тежкото се стреми къмъ земята.
към беседата >>
Хиляди хора могатъ да се изпоплашатъ – зависи отъ мисъльта.
Сега казвате: „Какъ става това? “ Щомъ мислишъ – ти си по-силенъ отъ мисъльта на едно животно (и) то седи надалече. Щомъ твоята мисъль е слаба – то те напада. Винаги слабото се напада. И въ живота 100 души смѣли хора съ мисъльта си могатъ да разпръснатъ хиляди на бойното поле и пакъ да ги изпоплашатъ.
Хиляди хора могатъ да се изпоплашатъ – зависи отъ мисъльта.
И ние се изпоплашихме. Дойде сега инфлуенцата. Каква е тази инфлуенца? Силата на тази инфлуенца се дължи на убийственитѣ мисли, които се образуватъ на бойното поле. Хиляди хора мислятъ да убиватъ, да унищожаватъ.
към беседата >>
Той ималъ едно желание и билъ недоволенъ, че Св.Никола не му помагалъ да си постигне желанието.
По три супени лѫжици отъ рѣпа, само ще изцеди рѣпата. Сутринь по три лѫжици, обѣдъ и вечерь. Десеть дена като взема по три лѫжици – ще си оправи стомаха. Което говоря, азъ работя, но законътъ има изключения. Единъ свещеникъ билъ недоволенъ отъ Св.Никола.
Той ималъ едно желание и билъ недоволенъ, че Св.Никола не му помагалъ да си постигне желанието.
Казва на Св.Никола: „Ще тръгна по пѫтя, ще напусна свещеничеството“. Попска работа. „Ще ида по широкия свѣтъ да живѣя, както зная“. Ето, минава време, прикомандирова се единъ старецъ – Св.Никола билъ. Казва: „Кѫде отивашъ, синко.
към беседата >>
Вие трѣбва да разбирате процеситѣ, които ставатъ вѫтре въ васъ.
Може да го критикувате, колкото искате. Този цвѣтъ е нагоре. После – завързалъ е този цвѣтъ и току се обърне надолу, изкриви се. Най-после – дойде долу. Питамъ: Кои сѫ причинитѣ?
Вие трѣбва да разбирате процеситѣ, които ставатъ вѫтре въ васъ.
Този клонъ се навежда, понеже този клонъ става по-тежъкъ. А по-тежкото се стреми къмъ земята.
към беседата >>
И ние се изпоплашихме.
“ Щомъ мислишъ – ти си по-силенъ отъ мисъльта на едно животно (и) то седи надалече. Щомъ твоята мисъль е слаба – то те напада. Винаги слабото се напада. И въ живота 100 души смѣли хора съ мисъльта си могатъ да разпръснатъ хиляди на бойното поле и пакъ да ги изпоплашатъ. Хиляди хора могатъ да се изпоплашатъ – зависи отъ мисъльта.
И ние се изпоплашихме.
Дойде сега инфлуенцата. Каква е тази инфлуенца? Силата на тази инфлуенца се дължи на убийственитѣ мисли, които се образуватъ на бойното поле. Хиляди хора мислятъ да убиватъ, да унищожаватъ. Цѣлиятъ въздухъ е пъленъ съ такъвъ родъ трептения.
към беседата >>
Казва на Св.Никола: „Ще тръгна по пѫтя, ще напусна свещеничеството“.
Сутринь по три лѫжици, обѣдъ и вечерь. Десеть дена като взема по три лѫжици – ще си оправи стомаха. Което говоря, азъ работя, но законътъ има изключения. Единъ свещеникъ билъ недоволенъ отъ Св.Никола. Той ималъ едно желание и билъ недоволенъ, че Св.Никола не му помагалъ да си постигне желанието.
Казва на Св.Никола: „Ще тръгна по пѫтя, ще напусна свещеничеството“.
Попска работа. „Ще ида по широкия свѣтъ да живѣя, както зная“. Ето, минава време, прикомандирова се единъ старецъ – Св.Никола билъ. Казва: „Кѫде отивашъ, синко. Какво искашъ?
към беседата >>
Този клонъ се навежда, понеже този клонъ става по-тежъкъ.
Този цвѣтъ е нагоре. После – завързалъ е този цвѣтъ и току се обърне надолу, изкриви се. Най-после – дойде долу. Питамъ: Кои сѫ причинитѣ? Вие трѣбва да разбирате процеситѣ, които ставатъ вѫтре въ васъ.
Този клонъ се навежда, понеже този клонъ става по-тежъкъ.
А по-тежкото се стреми къмъ земята.
към беседата >>
Дойде сега инфлуенцата.
Щомъ твоята мисъль е слаба – то те напада. Винаги слабото се напада. И въ живота 100 души смѣли хора съ мисъльта си могатъ да разпръснатъ хиляди на бойното поле и пакъ да ги изпоплашатъ. Хиляди хора могатъ да се изпоплашатъ – зависи отъ мисъльта. И ние се изпоплашихме.
Дойде сега инфлуенцата.
Каква е тази инфлуенца? Силата на тази инфлуенца се дължи на убийственитѣ мисли, които се образуватъ на бойното поле. Хиляди хора мислятъ да убиватъ, да унищожаватъ. Цѣлиятъ въздухъ е пъленъ съ такъвъ родъ трептения. Като дойде нѣкоя инфлуенца – прикомандироватъ се човѣшкитѣ мисли.
към беседата >>
Попска работа.
Десеть дена като взема по три лѫжици – ще си оправи стомаха. Което говоря, азъ работя, но законътъ има изключения. Единъ свещеникъ билъ недоволенъ отъ Св.Никола. Той ималъ едно желание и билъ недоволенъ, че Св.Никола не му помагалъ да си постигне желанието. Казва на Св.Никола: „Ще тръгна по пѫтя, ще напусна свещеничеството“.
Попска работа.
„Ще ида по широкия свѣтъ да живѣя, както зная“. Ето, минава време, прикомандирова се единъ старецъ – Св.Никола билъ. Казва: „Кѫде отивашъ, синко. Какво искашъ? “ Казва: „Вѣрвахъ въ Св.Никола.
към беседата >>
А по-тежкото се стреми къмъ земята.
После – завързалъ е този цвѣтъ и току се обърне надолу, изкриви се. Най-после – дойде долу. Питамъ: Кои сѫ причинитѣ? Вие трѣбва да разбирате процеситѣ, които ставатъ вѫтре въ васъ. Този клонъ се навежда, понеже този клонъ става по-тежъкъ.
А по-тежкото се стреми къмъ земята.
към беседата >>
Каква е тази инфлуенца?
Винаги слабото се напада. И въ живота 100 души смѣли хора съ мисъльта си могатъ да разпръснатъ хиляди на бойното поле и пакъ да ги изпоплашатъ. Хиляди хора могатъ да се изпоплашатъ – зависи отъ мисъльта. И ние се изпоплашихме. Дойде сега инфлуенцата.
Каква е тази инфлуенца?
Силата на тази инфлуенца се дължи на убийственитѣ мисли, които се образуватъ на бойното поле. Хиляди хора мислятъ да убиватъ, да унищожаватъ. Цѣлиятъ въздухъ е пъленъ съ такъвъ родъ трептения. Като дойде нѣкоя инфлуенца – прикомандироватъ се човѣшкитѣ мисли. Казватъ сега, че инфлуенцата била по-лоша.
към беседата >>
„Ще ида по широкия свѣтъ да живѣя, както зная“.
Което говоря, азъ работя, но законътъ има изключения. Единъ свещеникъ билъ недоволенъ отъ Св.Никола. Той ималъ едно желание и билъ недоволенъ, че Св.Никола не му помагалъ да си постигне желанието. Казва на Св.Никола: „Ще тръгна по пѫтя, ще напусна свещеничеството“. Попска работа.
„Ще ида по широкия свѣтъ да живѣя, както зная“.
Ето, минава време, прикомандирова се единъ старецъ – Св.Никола билъ. Казва: „Кѫде отивашъ, синко. Какво искашъ? “ Казва: „Вѣрвахъ въ Св.Никола. Толкова години работихъ, изгубихъ си живота.
към беседата >>
Сега всичкитѣ хора сѫ заети само съ ежедневнитѣ процеси.
Сега всичкитѣ хора сѫ заети само съ ежедневнитѣ процеси.
Запримѣръ: Ставате сутринь, турите си обуща, турите си дрехи, ако сте чиновникъ или нѣкой адвокатъ – вземете чантата, ако сте ученикъ – вземете книжкитѣ. Ще се облѣчете – отивате на работа. Каква работа ще свършите? Цѣлиятъ день ще преписвате нѣкой протоколъ, или нѣкаква резолюция на основание на еди-кой си членъ отъ закона. Драганъ, Петко, Стоянъ не си платилъ дълга – осѫжда го сѫда на три месеца затворъ.
към беседата >>
Силата на тази инфлуенца се дължи на убийственитѣ мисли, които се образуватъ на бойното поле.
И въ живота 100 души смѣли хора съ мисъльта си могатъ да разпръснатъ хиляди на бойното поле и пакъ да ги изпоплашатъ. Хиляди хора могатъ да се изпоплашатъ – зависи отъ мисъльта. И ние се изпоплашихме. Дойде сега инфлуенцата. Каква е тази инфлуенца?
Силата на тази инфлуенца се дължи на убийственитѣ мисли, които се образуватъ на бойното поле.
Хиляди хора мислятъ да убиватъ, да унищожаватъ. Цѣлиятъ въздухъ е пъленъ съ такъвъ родъ трептения. Като дойде нѣкоя инфлуенца – прикомандироватъ се човѣшкитѣ мисли. Казватъ сега, че инфлуенцата била по-лоша. Най-първо трѣбва да си създадатъ ограда.
към беседата >>
Ето, минава време, прикомандирова се единъ старецъ – Св.Никола билъ.
Единъ свещеникъ билъ недоволенъ отъ Св.Никола. Той ималъ едно желание и билъ недоволенъ, че Св.Никола не му помагалъ да си постигне желанието. Казва на Св.Никола: „Ще тръгна по пѫтя, ще напусна свещеничеството“. Попска работа. „Ще ида по широкия свѣтъ да живѣя, както зная“.
Ето, минава време, прикомандирова се единъ старецъ – Св.Никола билъ.
Казва: „Кѫде отивашъ, синко. Какво искашъ? “ Казва: „Вѣрвахъ въ Св.Никола. Толкова години работихъ, изгубихъ си живота. Тръгнахъ да си оправя работата“.
към беседата >>
Запримѣръ: Ставате сутринь, турите си обуща, турите си дрехи, ако сте чиновникъ или нѣкой адвокатъ – вземете чантата, ако сте ученикъ – вземете книжкитѣ.
Сега всичкитѣ хора сѫ заети само съ ежедневнитѣ процеси.
Запримѣръ: Ставате сутринь, турите си обуща, турите си дрехи, ако сте чиновникъ или нѣкой адвокатъ – вземете чантата, ако сте ученикъ – вземете книжкитѣ.
Ще се облѣчете – отивате на работа. Каква работа ще свършите? Цѣлиятъ день ще преписвате нѣкой протоколъ, или нѣкаква резолюция на основание на еди-кой си членъ отъ закона. Драганъ, Петко, Стоянъ не си платилъ дълга – осѫжда го сѫда на три месеца затворъ. Секретарьтъ, адвокатътъ направятъ възражение и това ще препишете, следъ туй теглятъ една резолюция.
към беседата >>
Хиляди хора мислятъ да убиватъ, да унищожаватъ.
Хиляди хора могатъ да се изпоплашатъ – зависи отъ мисъльта. И ние се изпоплашихме. Дойде сега инфлуенцата. Каква е тази инфлуенца? Силата на тази инфлуенца се дължи на убийственитѣ мисли, които се образуватъ на бойното поле.
Хиляди хора мислятъ да убиватъ, да унищожаватъ.
Цѣлиятъ въздухъ е пъленъ съ такъвъ родъ трептения. Като дойде нѣкоя инфлуенца – прикомандироватъ се човѣшкитѣ мисли. Казватъ сега, че инфлуенцата била по-лоша. Най-първо трѣбва да си създадатъ ограда. Тукъ можехме да държимъ инфлуенцата вънъ отъ Изгрѣва.
към беседата >>
Казва: „Кѫде отивашъ, синко.
Той ималъ едно желание и билъ недоволенъ, че Св.Никола не му помагалъ да си постигне желанието. Казва на Св.Никола: „Ще тръгна по пѫтя, ще напусна свещеничеството“. Попска работа. „Ще ида по широкия свѣтъ да живѣя, както зная“. Ето, минава време, прикомандирова се единъ старецъ – Св.Никола билъ.
Казва: „Кѫде отивашъ, синко.
Какво искашъ? “ Казва: „Вѣрвахъ въ Св.Никола. Толкова години работихъ, изгубихъ си живота. Тръгнахъ да си оправя работата“. – „Синко, казва, много добре“.
към беседата >>
Ще се облѣчете – отивате на работа.
Сега всичкитѣ хора сѫ заети само съ ежедневнитѣ процеси. Запримѣръ: Ставате сутринь, турите си обуща, турите си дрехи, ако сте чиновникъ или нѣкой адвокатъ – вземете чантата, ако сте ученикъ – вземете книжкитѣ.
Ще се облѣчете – отивате на работа.
Каква работа ще свършите? Цѣлиятъ день ще преписвате нѣкой протоколъ, или нѣкаква резолюция на основание на еди-кой си членъ отъ закона. Драганъ, Петко, Стоянъ не си платилъ дълга – осѫжда го сѫда на три месеца затворъ. Секретарьтъ, адвокатътъ направятъ възражение и това ще препишете, следъ туй теглятъ една резолюция. Казвамъ: Кое е важното сега?
към беседата >>
Цѣлиятъ въздухъ е пъленъ съ такъвъ родъ трептения.
И ние се изпоплашихме. Дойде сега инфлуенцата. Каква е тази инфлуенца? Силата на тази инфлуенца се дължи на убийственитѣ мисли, които се образуватъ на бойното поле. Хиляди хора мислятъ да убиватъ, да унищожаватъ.
Цѣлиятъ въздухъ е пъленъ съ такъвъ родъ трептения.
Като дойде нѣкоя инфлуенца – прикомандироватъ се човѣшкитѣ мисли. Казватъ сега, че инфлуенцата била по-лоша. Най-първо трѣбва да си създадатъ ограда. Тукъ можехме да държимъ инфлуенцата вънъ отъ Изгрѣва. Тази година нарочно я повикахъ да ви дамъ единъ урокъ.
към беседата >>
Какво искашъ?
Казва на Св.Никола: „Ще тръгна по пѫтя, ще напусна свещеничеството“. Попска работа. „Ще ида по широкия свѣтъ да живѣя, както зная“. Ето, минава време, прикомандирова се единъ старецъ – Св.Никола билъ. Казва: „Кѫде отивашъ, синко.
Какво искашъ?
“ Казва: „Вѣрвахъ въ Св.Никола. Толкова години работихъ, изгубихъ си живота. Тръгнахъ да си оправя работата“. – „Синко, казва, много добре“. Тръгватъ и двамата.
към беседата >>
Каква работа ще свършите?
Сега всичкитѣ хора сѫ заети само съ ежедневнитѣ процеси. Запримѣръ: Ставате сутринь, турите си обуща, турите си дрехи, ако сте чиновникъ или нѣкой адвокатъ – вземете чантата, ако сте ученикъ – вземете книжкитѣ. Ще се облѣчете – отивате на работа.
Каква работа ще свършите?
Цѣлиятъ день ще преписвате нѣкой протоколъ, или нѣкаква резолюция на основание на еди-кой си членъ отъ закона. Драганъ, Петко, Стоянъ не си платилъ дълга – осѫжда го сѫда на три месеца затворъ. Секретарьтъ, адвокатътъ направятъ възражение и това ще препишете, следъ туй теглятъ една резолюция. Казвамъ: Кое е важното сега? Толкова години вие се учите.
към беседата >>
Като дойде нѣкоя инфлуенца – прикомандироватъ се човѣшкитѣ мисли.
Дойде сега инфлуенцата. Каква е тази инфлуенца? Силата на тази инфлуенца се дължи на убийственитѣ мисли, които се образуватъ на бойното поле. Хиляди хора мислятъ да убиватъ, да унищожаватъ. Цѣлиятъ въздухъ е пъленъ съ такъвъ родъ трептения.
Като дойде нѣкоя инфлуенца – прикомандироватъ се човѣшкитѣ мисли.
Казватъ сега, че инфлуенцата била по-лоша. Най-първо трѣбва да си създадатъ ограда. Тукъ можехме да държимъ инфлуенцата вънъ отъ Изгрѣва. Тази година нарочно я повикахъ да ви дамъ единъ урокъ. Най-първо я повикахъ върху себе си.
към беседата >>
“ Казва: „Вѣрвахъ въ Св.Никола.
Попска работа. „Ще ида по широкия свѣтъ да живѣя, както зная“. Ето, минава време, прикомандирова се единъ старецъ – Св.Никола билъ. Казва: „Кѫде отивашъ, синко. Какво искашъ?
“ Казва: „Вѣрвахъ въ Св.Никола.
Толкова години работихъ, изгубихъ си живота. Тръгнахъ да си оправя работата“. – „Синко, казва, много добре“. Тръгватъ и двамата. Дошли до една кѫща и старецътъ казва: „Тукъ имамъ единъ приятель, една жена и едно болно дете.
към беседата >>
Цѣлиятъ день ще преписвате нѣкой протоколъ, или нѣкаква резолюция на основание на еди-кой си членъ отъ закона.
Сега всичкитѣ хора сѫ заети само съ ежедневнитѣ процеси. Запримѣръ: Ставате сутринь, турите си обуща, турите си дрехи, ако сте чиновникъ или нѣкой адвокатъ – вземете чантата, ако сте ученикъ – вземете книжкитѣ. Ще се облѣчете – отивате на работа. Каква работа ще свършите?
Цѣлиятъ день ще преписвате нѣкой протоколъ, или нѣкаква резолюция на основание на еди-кой си членъ отъ закона.
Драганъ, Петко, Стоянъ не си платилъ дълга – осѫжда го сѫда на три месеца затворъ. Секретарьтъ, адвокатътъ направятъ възражение и това ще препишете, следъ туй теглятъ една резолюция. Казвамъ: Кое е важното сега? Толкова години вие се учите. Какво сте научили?
към беседата >>
Казватъ сега, че инфлуенцата била по-лоша.
Каква е тази инфлуенца? Силата на тази инфлуенца се дължи на убийственитѣ мисли, които се образуватъ на бойното поле. Хиляди хора мислятъ да убиватъ, да унищожаватъ. Цѣлиятъ въздухъ е пъленъ съ такъвъ родъ трептения. Като дойде нѣкоя инфлуенца – прикомандироватъ се човѣшкитѣ мисли.
Казватъ сега, че инфлуенцата била по-лоша.
Най-първо трѣбва да си създадатъ ограда. Тукъ можехме да държимъ инфлуенцата вънъ отъ Изгрѣва. Тази година нарочно я повикахъ да ви дамъ единъ урокъ. Най-първо я повикахъ върху себе си. Повече отъ две седмици се занимавамъ съ нея, изучавамъ законитѣ ѝ.
към беседата >>
Толкова години работихъ, изгубихъ си живота.
„Ще ида по широкия свѣтъ да живѣя, както зная“. Ето, минава време, прикомандирова се единъ старецъ – Св.Никола билъ. Казва: „Кѫде отивашъ, синко. Какво искашъ? “ Казва: „Вѣрвахъ въ Св.Никола.
Толкова години работихъ, изгубихъ си живота.
Тръгнахъ да си оправя работата“. – „Синко, казва, много добре“. Тръгватъ и двамата. Дошли до една кѫща и старецътъ казва: „Тукъ имамъ единъ приятель, една жена и едно болно дете. Ще идемъ при тѣхъ.
към беседата >>
Драганъ, Петко, Стоянъ не си платилъ дълга – осѫжда го сѫда на три месеца затворъ.
Сега всичкитѣ хора сѫ заети само съ ежедневнитѣ процеси. Запримѣръ: Ставате сутринь, турите си обуща, турите си дрехи, ако сте чиновникъ или нѣкой адвокатъ – вземете чантата, ако сте ученикъ – вземете книжкитѣ. Ще се облѣчете – отивате на работа. Каква работа ще свършите? Цѣлиятъ день ще преписвате нѣкой протоколъ, или нѣкаква резолюция на основание на еди-кой си членъ отъ закона.
Драганъ, Петко, Стоянъ не си платилъ дълга – осѫжда го сѫда на три месеца затворъ.
Секретарьтъ, адвокатътъ направятъ възражение и това ще препишете, следъ туй теглятъ една резолюция. Казвамъ: Кое е важното сега? Толкова години вие се учите. Какво сте научили? Ако учихте музика, поне трѣбваше да знаете да пѣете „Цвѣте мило, цвѣте красно“.
към беседата >>
Най-първо трѣбва да си създадатъ ограда.
Силата на тази инфлуенца се дължи на убийственитѣ мисли, които се образуватъ на бойното поле. Хиляди хора мислятъ да убиватъ, да унищожаватъ. Цѣлиятъ въздухъ е пъленъ съ такъвъ родъ трептения. Като дойде нѣкоя инфлуенца – прикомандироватъ се човѣшкитѣ мисли. Казватъ сега, че инфлуенцата била по-лоша.
Най-първо трѣбва да си създадатъ ограда.
Тукъ можехме да държимъ инфлуенцата вънъ отъ Изгрѣва. Тази година нарочно я повикахъ да ви дамъ единъ урокъ. Най-първо я повикахъ върху себе си. Повече отъ две седмици се занимавамъ съ нея, изучавамъ законитѣ ѝ. Тѣ сѫ известенъ родъ малки сѫщества.
към беседата >>
Тръгнахъ да си оправя работата“.
Ето, минава време, прикомандирова се единъ старецъ – Св.Никола билъ. Казва: „Кѫде отивашъ, синко. Какво искашъ? “ Казва: „Вѣрвахъ въ Св.Никола. Толкова години работихъ, изгубихъ си живота.
Тръгнахъ да си оправя работата“.
– „Синко, казва, много добре“. Тръгватъ и двамата. Дошли до една кѫща и старецътъ казва: „Тукъ имамъ единъ приятель, една жена и едно болно дете. Ще идемъ при тѣхъ. Хемъ ще излѣкувамъ детето и тѣ ще ни приематъ.
към беседата >>
Секретарьтъ, адвокатътъ направятъ възражение и това ще препишете, следъ туй теглятъ една резолюция.
Запримѣръ: Ставате сутринь, турите си обуща, турите си дрехи, ако сте чиновникъ или нѣкой адвокатъ – вземете чантата, ако сте ученикъ – вземете книжкитѣ. Ще се облѣчете – отивате на работа. Каква работа ще свършите? Цѣлиятъ день ще преписвате нѣкой протоколъ, или нѣкаква резолюция на основание на еди-кой си членъ отъ закона. Драганъ, Петко, Стоянъ не си платилъ дълга – осѫжда го сѫда на три месеца затворъ.
Секретарьтъ, адвокатътъ направятъ възражение и това ще препишете, следъ туй теглятъ една резолюция.
Казвамъ: Кое е важното сега? Толкова години вие се учите. Какво сте научили? Ако учихте музика, поне трѣбваше да знаете да пѣете „Цвѣте мило, цвѣте красно“. Поне една пѣсень да изпѣешъ на свѣтъ.
към беседата >>
Тукъ можехме да държимъ инфлуенцата вънъ отъ Изгрѣва.
Хиляди хора мислятъ да убиватъ, да унищожаватъ. Цѣлиятъ въздухъ е пъленъ съ такъвъ родъ трептения. Като дойде нѣкоя инфлуенца – прикомандироватъ се човѣшкитѣ мисли. Казватъ сега, че инфлуенцата била по-лоша. Най-първо трѣбва да си създадатъ ограда.
Тукъ можехме да държимъ инфлуенцата вънъ отъ Изгрѣва.
Тази година нарочно я повикахъ да ви дамъ единъ урокъ. Най-първо я повикахъ върху себе си. Повече отъ две седмици се занимавамъ съ нея, изучавамъ законитѣ ѝ. Тѣ сѫ известенъ родъ малки сѫщества. Като влѣзатъ – гъделичкатъ гърлото.
към беседата >>
– „Синко, казва, много добре“.
Казва: „Кѫде отивашъ, синко. Какво искашъ? “ Казва: „Вѣрвахъ въ Св.Никола. Толкова години работихъ, изгубихъ си живота. Тръгнахъ да си оправя работата“.
– „Синко, казва, много добре“.
Тръгватъ и двамата. Дошли до една кѫща и старецътъ казва: „Тукъ имамъ единъ приятель, една жена и едно болно дете. Ще идемъ при тѣхъ. Хемъ ще излѣкувамъ детето и тѣ ще ни приематъ. Утре пакъ ще тръгнемъ двамата“.
към беседата >>
Казвамъ: Кое е важното сега?
Ще се облѣчете – отивате на работа. Каква работа ще свършите? Цѣлиятъ день ще преписвате нѣкой протоколъ, или нѣкаква резолюция на основание на еди-кой си членъ отъ закона. Драганъ, Петко, Стоянъ не си платилъ дълга – осѫжда го сѫда на три месеца затворъ. Секретарьтъ, адвокатътъ направятъ възражение и това ще препишете, следъ туй теглятъ една резолюция.
Казвамъ: Кое е важното сега?
Толкова години вие се учите. Какво сте научили? Ако учихте музика, поне трѣбваше да знаете да пѣете „Цвѣте мило, цвѣте красно“. Поне една пѣсень да изпѣешъ на свѣтъ. Ако следъ като си училъ 10, 15 години и една пѣсень на свѣтъ не можешъ да изпѣешъ, какво си научилъ?
към беседата >>
Тази година нарочно я повикахъ да ви дамъ единъ урокъ.
Цѣлиятъ въздухъ е пъленъ съ такъвъ родъ трептения. Като дойде нѣкоя инфлуенца – прикомандироватъ се човѣшкитѣ мисли. Казватъ сега, че инфлуенцата била по-лоша. Най-първо трѣбва да си създадатъ ограда. Тукъ можехме да държимъ инфлуенцата вънъ отъ Изгрѣва.
Тази година нарочно я повикахъ да ви дамъ единъ урокъ.
Най-първо я повикахъ върху себе си. Повече отъ две седмици се занимавамъ съ нея, изучавамъ законитѣ ѝ. Тѣ сѫ известенъ родъ малки сѫщества. Като влѣзатъ – гъделичкатъ гърлото. Намиратъ нѣщо за ядене.
към беседата >>
Тръгватъ и двамата.
Какво искашъ? “ Казва: „Вѣрвахъ въ Св.Никола. Толкова години работихъ, изгубихъ си живота. Тръгнахъ да си оправя работата“. – „Синко, казва, много добре“.
Тръгватъ и двамата.
Дошли до една кѫща и старецътъ казва: „Тукъ имамъ единъ приятель, една жена и едно болно дете. Ще идемъ при тѣхъ. Хемъ ще излѣкувамъ детето и тѣ ще ни приематъ. Утре пакъ ще тръгнемъ двамата“. Отиватъ въ кѫщата, доста богати хора били.
към беседата >>
Толкова години вие се учите.
Каква работа ще свършите? Цѣлиятъ день ще преписвате нѣкой протоколъ, или нѣкаква резолюция на основание на еди-кой си членъ отъ закона. Драганъ, Петко, Стоянъ не си платилъ дълга – осѫжда го сѫда на три месеца затворъ. Секретарьтъ, адвокатътъ направятъ възражение и това ще препишете, следъ туй теглятъ една резолюция. Казвамъ: Кое е важното сега?
Толкова години вие се учите.
Какво сте научили? Ако учихте музика, поне трѣбваше да знаете да пѣете „Цвѣте мило, цвѣте красно“. Поне една пѣсень да изпѣешъ на свѣтъ. Ако следъ като си училъ 10, 15 години и една пѣсень на свѣтъ не можешъ да изпѣешъ, какво си научилъ? Сега мисъльта ми не е да пѣете, а да мислите.
към беседата >>
Най-първо я повикахъ върху себе си.
Като дойде нѣкоя инфлуенца – прикомандироватъ се човѣшкитѣ мисли. Казватъ сега, че инфлуенцата била по-лоша. Най-първо трѣбва да си създадатъ ограда. Тукъ можехме да държимъ инфлуенцата вънъ отъ Изгрѣва. Тази година нарочно я повикахъ да ви дамъ единъ урокъ.
Най-първо я повикахъ върху себе си.
Повече отъ две седмици се занимавамъ съ нея, изучавамъ законитѣ ѝ. Тѣ сѫ известенъ родъ малки сѫщества. Като влѣзатъ – гъделичкатъ гърлото. Намиратъ нѣщо за ядене. Дойдоха (и) казватъ: „Да си похапнемъ.
към беседата >>
Дошли до една кѫща и старецътъ казва: „Тукъ имамъ единъ приятель, една жена и едно болно дете.
“ Казва: „Вѣрвахъ въ Св.Никола. Толкова години работихъ, изгубихъ си живота. Тръгнахъ да си оправя работата“. – „Синко, казва, много добре“. Тръгватъ и двамата.
Дошли до една кѫща и старецътъ казва: „Тукъ имамъ единъ приятель, една жена и едно болно дете.
Ще идемъ при тѣхъ. Хемъ ще излѣкувамъ детето и тѣ ще ни приематъ. Утре пакъ ще тръгнемъ двамата“. Отиватъ въ кѫщата, доста богати хора били. Детето вече на умиране било.
към беседата >>
Какво сте научили?
Цѣлиятъ день ще преписвате нѣкой протоколъ, или нѣкаква резолюция на основание на еди-кой си членъ отъ закона. Драганъ, Петко, Стоянъ не си платилъ дълга – осѫжда го сѫда на три месеца затворъ. Секретарьтъ, адвокатътъ направятъ възражение и това ще препишете, следъ туй теглятъ една резолюция. Казвамъ: Кое е важното сега? Толкова години вие се учите.
Какво сте научили?
Ако учихте музика, поне трѣбваше да знаете да пѣете „Цвѣте мило, цвѣте красно“. Поне една пѣсень да изпѣешъ на свѣтъ. Ако следъ като си училъ 10, 15 години и една пѣсень на свѣтъ не можешъ да изпѣешъ, какво си научилъ? Сега мисъльта ми не е да пѣете, а да мислите. Най-важното нѣщо въ свѣта е мисъльта.
към беседата >>
Повече отъ две седмици се занимавамъ съ нея, изучавамъ законитѣ ѝ.
Казватъ сега, че инфлуенцата била по-лоша. Най-първо трѣбва да си създадатъ ограда. Тукъ можехме да държимъ инфлуенцата вънъ отъ Изгрѣва. Тази година нарочно я повикахъ да ви дамъ единъ урокъ. Най-първо я повикахъ върху себе си.
Повече отъ две седмици се занимавамъ съ нея, изучавамъ законитѣ ѝ.
Тѣ сѫ известенъ родъ малки сѫщества. Като влѣзатъ – гъделичкатъ гърлото. Намиратъ нѣщо за ядене. Дойдоха (и) казватъ: „Да си похапнемъ. Има доста затлъстѣли, мазнички братя и сестри.
към беседата >>
Ще идемъ при тѣхъ.
Толкова години работихъ, изгубихъ си живота. Тръгнахъ да си оправя работата“. – „Синко, казва, много добре“. Тръгватъ и двамата. Дошли до една кѫща и старецътъ казва: „Тукъ имамъ единъ приятель, една жена и едно болно дете.
Ще идемъ при тѣхъ.
Хемъ ще излѣкувамъ детето и тѣ ще ни приематъ. Утре пакъ ще тръгнемъ двамата“. Отиватъ въ кѫщата, доста богати хора били. Детето вече на умиране било. Св.Никола казва: „Дайте една стая, едно корито, дайте и детето“.
към беседата >>
Ако учихте музика, поне трѣбваше да знаете да пѣете „Цвѣте мило, цвѣте красно“.
Драганъ, Петко, Стоянъ не си платилъ дълга – осѫжда го сѫда на три месеца затворъ. Секретарьтъ, адвокатътъ направятъ възражение и това ще препишете, следъ туй теглятъ една резолюция. Казвамъ: Кое е важното сега? Толкова години вие се учите. Какво сте научили?
Ако учихте музика, поне трѣбваше да знаете да пѣете „Цвѣте мило, цвѣте красно“.
Поне една пѣсень да изпѣешъ на свѣтъ. Ако следъ като си училъ 10, 15 години и една пѣсень на свѣтъ не можешъ да изпѣешъ, какво си научилъ? Сега мисъльта ми не е да пѣете, а да мислите. Най-важното нѣщо въ свѣта е мисъльта. Човѣкъ трѣбва да мисли.
към беседата >>
Тѣ сѫ известенъ родъ малки сѫщества.
Най-първо трѣбва да си създадатъ ограда. Тукъ можехме да държимъ инфлуенцата вънъ отъ Изгрѣва. Тази година нарочно я повикахъ да ви дамъ единъ урокъ. Най-първо я повикахъ върху себе си. Повече отъ две седмици се занимавамъ съ нея, изучавамъ законитѣ ѝ.
Тѣ сѫ известенъ родъ малки сѫщества.
Като влѣзатъ – гъделичкатъ гърлото. Намиратъ нѣщо за ядене. Дойдоха (и) казватъ: „Да си похапнемъ. Има доста затлъстѣли, мазнички братя и сестри. Да си вземемъ отъ тѣхната мазнина.
към беседата >>
Хемъ ще излѣкувамъ детето и тѣ ще ни приематъ.
Тръгнахъ да си оправя работата“. – „Синко, казва, много добре“. Тръгватъ и двамата. Дошли до една кѫща и старецътъ казва: „Тукъ имамъ единъ приятель, една жена и едно болно дете. Ще идемъ при тѣхъ.
Хемъ ще излѣкувамъ детето и тѣ ще ни приематъ.
Утре пакъ ще тръгнемъ двамата“. Отиватъ въ кѫщата, доста богати хора били. Детето вече на умиране било. Св.Никола казва: „Дайте една стая, едно корито, дайте и детето“. Детето (било) на около 6–7 години.
към беседата >>
Поне една пѣсень да изпѣешъ на свѣтъ.
Секретарьтъ, адвокатътъ направятъ възражение и това ще препишете, следъ туй теглятъ една резолюция. Казвамъ: Кое е важното сега? Толкова години вие се учите. Какво сте научили? Ако учихте музика, поне трѣбваше да знаете да пѣете „Цвѣте мило, цвѣте красно“.
Поне една пѣсень да изпѣешъ на свѣтъ.
Ако следъ като си училъ 10, 15 години и една пѣсень на свѣтъ не можешъ да изпѣешъ, какво си научилъ? Сега мисъльта ми не е да пѣете, а да мислите. Най-важното нѣщо въ свѣта е мисъльта. Човѣкъ трѣбва да мисли. Съ мисъль се разрешаватъ труднитѣ въпроси.
към беседата >>
Като влѣзатъ – гъделичкатъ гърлото.
Тукъ можехме да държимъ инфлуенцата вънъ отъ Изгрѣва. Тази година нарочно я повикахъ да ви дамъ единъ урокъ. Най-първо я повикахъ върху себе си. Повече отъ две седмици се занимавамъ съ нея, изучавамъ законитѣ ѝ. Тѣ сѫ известенъ родъ малки сѫщества.
Като влѣзатъ – гъделичкатъ гърлото.
Намиратъ нѣщо за ядене. Дойдоха (и) казватъ: „Да си похапнемъ. Има доста затлъстѣли, мазнички братя и сестри. Да си вземемъ отъ тѣхната мазнина. Туй, непотрѣбното, ще го вземе(мъ), ще го изядемъ, ще си заминемъ.
към беседата >>
Утре пакъ ще тръгнемъ двамата“.
– „Синко, казва, много добре“. Тръгватъ и двамата. Дошли до една кѫща и старецътъ казва: „Тукъ имамъ единъ приятель, една жена и едно болно дете. Ще идемъ при тѣхъ. Хемъ ще излѣкувамъ детето и тѣ ще ни приематъ.
Утре пакъ ще тръгнемъ двамата“.
Отиватъ въ кѫщата, доста богати хора били. Детето вече на умиране било. Св.Никола казва: „Дайте една стая, едно корито, дайте и детето“. Детето (било) на около 6–7 години. Взема го Св.Никола, изтърбушва го, изважда червата, измива ги, нарежда ги пакъ.
към беседата >>
Ако следъ като си училъ 10, 15 години и една пѣсень на свѣтъ не можешъ да изпѣешъ, какво си научилъ?
Казвамъ: Кое е важното сега? Толкова години вие се учите. Какво сте научили? Ако учихте музика, поне трѣбваше да знаете да пѣете „Цвѣте мило, цвѣте красно“. Поне една пѣсень да изпѣешъ на свѣтъ.
Ако следъ като си училъ 10, 15 години и една пѣсень на свѣтъ не можешъ да изпѣешъ, какво си научилъ?
Сега мисъльта ми не е да пѣете, а да мислите. Най-важното нѣщо въ свѣта е мисъльта. Човѣкъ трѣбва да мисли. Съ мисъль се разрешаватъ труднитѣ въпроси. Имашъ нѣкоя мѫчнотия – чрезъ ума си ще я разрешишъ.
към беседата >>
Намиратъ нѣщо за ядене.
Тази година нарочно я повикахъ да ви дамъ единъ урокъ. Най-първо я повикахъ върху себе си. Повече отъ две седмици се занимавамъ съ нея, изучавамъ законитѣ ѝ. Тѣ сѫ известенъ родъ малки сѫщества. Като влѣзатъ – гъделичкатъ гърлото.
Намиратъ нѣщо за ядене.
Дойдоха (и) казватъ: „Да си похапнемъ. Има доста затлъстѣли, мазнички братя и сестри. Да си вземемъ отъ тѣхната мазнина. Туй, непотрѣбното, ще го вземе(мъ), ще го изядемъ, ще си заминемъ. Ще покашлятъ, малко температура ще иматъ, ще поотрѣжемъ оттукъ-оттамъ, ще похапнемъ, ще заминемъ – нѣма да направимъ никаква пакость“.
към беседата >>
Отиватъ въ кѫщата, доста богати хора били.
Тръгватъ и двамата. Дошли до една кѫща и старецътъ казва: „Тукъ имамъ единъ приятель, една жена и едно болно дете. Ще идемъ при тѣхъ. Хемъ ще излѣкувамъ детето и тѣ ще ни приематъ. Утре пакъ ще тръгнемъ двамата“.
Отиватъ въ кѫщата, доста богати хора били.
Детето вече на умиране било. Св.Никола казва: „Дайте една стая, едно корито, дайте и детето“. Детето (било) на около 6–7 години. Взема го Св.Никола, изтърбушва го, изважда червата, измива ги, нарежда ги пакъ. Всичко, каквото прави стареца – попътъ гледа какво прави.
към беседата >>
Сега мисъльта ми не е да пѣете, а да мислите.
Толкова години вие се учите. Какво сте научили? Ако учихте музика, поне трѣбваше да знаете да пѣете „Цвѣте мило, цвѣте красно“. Поне една пѣсень да изпѣешъ на свѣтъ. Ако следъ като си училъ 10, 15 години и една пѣсень на свѣтъ не можешъ да изпѣешъ, какво си научилъ?
Сега мисъльта ми не е да пѣете, а да мислите.
Най-важното нѣщо въ свѣта е мисъльта. Човѣкъ трѣбва да мисли. Съ мисъль се разрешаватъ труднитѣ въпроси. Имашъ нѣкоя мѫчнотия – чрезъ ума си ще я разрешишъ. Има нѣкакъвъ недоимъкъ – чрезъ ума си ще разрешишъ сиромашията.
към беседата >>
Дойдоха (и) казватъ: „Да си похапнемъ.
Най-първо я повикахъ върху себе си. Повече отъ две седмици се занимавамъ съ нея, изучавамъ законитѣ ѝ. Тѣ сѫ известенъ родъ малки сѫщества. Като влѣзатъ – гъделичкатъ гърлото. Намиратъ нѣщо за ядене.
Дойдоха (и) казватъ: „Да си похапнемъ.
Има доста затлъстѣли, мазнички братя и сестри. Да си вземемъ отъ тѣхната мазнина. Туй, непотрѣбното, ще го вземе(мъ), ще го изядемъ, ще си заминемъ. Ще покашлятъ, малко температура ще иматъ, ще поотрѣжемъ оттукъ-оттамъ, ще похапнемъ, ще заминемъ – нѣма да направимъ никаква пакость“.
към беседата >>
Детето вече на умиране било.
Дошли до една кѫща и старецътъ казва: „Тукъ имамъ единъ приятель, една жена и едно болно дете. Ще идемъ при тѣхъ. Хемъ ще излѣкувамъ детето и тѣ ще ни приематъ. Утре пакъ ще тръгнемъ двамата“. Отиватъ въ кѫщата, доста богати хора били.
Детето вече на умиране било.
Св.Никола казва: „Дайте една стая, едно корито, дайте и детето“. Детето (било) на около 6–7 години. Взема го Св.Никола, изтърбушва го, изважда червата, измива ги, нарежда ги пакъ. Всичко, каквото прави стареца – попътъ гледа какво прави. Измива всички части на тѣлото хубаво и започва пакъ да ги натуря на мѣстото, залепя всичко, духне и детето става.
към беседата >>
Най-важното нѣщо въ свѣта е мисъльта.
Какво сте научили? Ако учихте музика, поне трѣбваше да знаете да пѣете „Цвѣте мило, цвѣте красно“. Поне една пѣсень да изпѣешъ на свѣтъ. Ако следъ като си училъ 10, 15 години и една пѣсень на свѣтъ не можешъ да изпѣешъ, какво си научилъ? Сега мисъльта ми не е да пѣете, а да мислите.
Най-важното нѣщо въ свѣта е мисъльта.
Човѣкъ трѣбва да мисли. Съ мисъль се разрешаватъ труднитѣ въпроси. Имашъ нѣкоя мѫчнотия – чрезъ ума си ще я разрешишъ. Има нѣкакъвъ недоимъкъ – чрезъ ума си ще разрешишъ сиромашията. Болесть имашъ – чрезъ ума си ще я разрешишъ.
към беседата >>
Има доста затлъстѣли, мазнички братя и сестри.
Повече отъ две седмици се занимавамъ съ нея, изучавамъ законитѣ ѝ. Тѣ сѫ известенъ родъ малки сѫщества. Като влѣзатъ – гъделичкатъ гърлото. Намиратъ нѣщо за ядене. Дойдоха (и) казватъ: „Да си похапнемъ.
Има доста затлъстѣли, мазнички братя и сестри.
Да си вземемъ отъ тѣхната мазнина. Туй, непотрѣбното, ще го вземе(мъ), ще го изядемъ, ще си заминемъ. Ще покашлятъ, малко температура ще иматъ, ще поотрѣжемъ оттукъ-оттамъ, ще похапнемъ, ще заминемъ – нѣма да направимъ никаква пакость“.
към беседата >>
Св.Никола казва: „Дайте една стая, едно корито, дайте и детето“.
Ще идемъ при тѣхъ. Хемъ ще излѣкувамъ детето и тѣ ще ни приематъ. Утре пакъ ще тръгнемъ двамата“. Отиватъ въ кѫщата, доста богати хора били. Детето вече на умиране било.
Св.Никола казва: „Дайте една стая, едно корито, дайте и детето“.
Детето (било) на около 6–7 години. Взема го Св.Никола, изтърбушва го, изважда червата, измива ги, нарежда ги пакъ. Всичко, каквото прави стареца – попътъ гледа какво прави. Измива всички части на тѣлото хубаво и започва пакъ да ги натуря на мѣстото, залепя всичко, духне и детето става. Казва си (попа): „Лесна работа“.
към беседата >>
Човѣкъ трѣбва да мисли.
Ако учихте музика, поне трѣбваше да знаете да пѣете „Цвѣте мило, цвѣте красно“. Поне една пѣсень да изпѣешъ на свѣтъ. Ако следъ като си училъ 10, 15 години и една пѣсень на свѣтъ не можешъ да изпѣешъ, какво си научилъ? Сега мисъльта ми не е да пѣете, а да мислите. Най-важното нѣщо въ свѣта е мисъльта.
Човѣкъ трѣбва да мисли.
Съ мисъль се разрешаватъ труднитѣ въпроси. Имашъ нѣкоя мѫчнотия – чрезъ ума си ще я разрешишъ. Има нѣкакъвъ недоимъкъ – чрезъ ума си ще разрешишъ сиромашията. Болесть имашъ – чрезъ ума си ще я разрешишъ. Искашъ да работишъ – умътъ ти ще дойде на помощь.
към беседата >>
Да си вземемъ отъ тѣхната мазнина.
Тѣ сѫ известенъ родъ малки сѫщества. Като влѣзатъ – гъделичкатъ гърлото. Намиратъ нѣщо за ядене. Дойдоха (и) казватъ: „Да си похапнемъ. Има доста затлъстѣли, мазнички братя и сестри.
Да си вземемъ отъ тѣхната мазнина.
Туй, непотрѣбното, ще го вземе(мъ), ще го изядемъ, ще си заминемъ. Ще покашлятъ, малко температура ще иматъ, ще поотрѣжемъ оттукъ-оттамъ, ще похапнемъ, ще заминемъ – нѣма да направимъ никаква пакость“.
към беседата >>
Детето (било) на около 6–7 години.
Хемъ ще излѣкувамъ детето и тѣ ще ни приематъ. Утре пакъ ще тръгнемъ двамата“. Отиватъ въ кѫщата, доста богати хора били. Детето вече на умиране било. Св.Никола казва: „Дайте една стая, едно корито, дайте и детето“.
Детето (било) на около 6–7 години.
Взема го Св.Никола, изтърбушва го, изважда червата, измива ги, нарежда ги пакъ. Всичко, каквото прави стареца – попътъ гледа какво прави. Измива всички части на тѣлото хубаво и започва пакъ да ги натуря на мѣстото, залепя всичко, духне и детето става. Казва си (попа): „Лесна работа“. Той мисли, че вече (е) научилъ изкуството.
към беседата >>
Съ мисъль се разрешаватъ труднитѣ въпроси.
Поне една пѣсень да изпѣешъ на свѣтъ. Ако следъ като си училъ 10, 15 години и една пѣсень на свѣтъ не можешъ да изпѣешъ, какво си научилъ? Сега мисъльта ми не е да пѣете, а да мислите. Най-важното нѣщо въ свѣта е мисъльта. Човѣкъ трѣбва да мисли.
Съ мисъль се разрешаватъ труднитѣ въпроси.
Имашъ нѣкоя мѫчнотия – чрезъ ума си ще я разрешишъ. Има нѣкакъвъ недоимъкъ – чрезъ ума си ще разрешишъ сиромашията. Болесть имашъ – чрезъ ума си ще я разрешишъ. Искашъ да работишъ – умътъ ти ще дойде на помощь. Ще го питашъ и трѣбва да знаешъ какъ да го питашъ.
към беседата >>
Туй, непотрѣбното, ще го вземе(мъ), ще го изядемъ, ще си заминемъ.
Като влѣзатъ – гъделичкатъ гърлото. Намиратъ нѣщо за ядене. Дойдоха (и) казватъ: „Да си похапнемъ. Има доста затлъстѣли, мазнички братя и сестри. Да си вземемъ отъ тѣхната мазнина.
Туй, непотрѣбното, ще го вземе(мъ), ще го изядемъ, ще си заминемъ.
Ще покашлятъ, малко температура ще иматъ, ще поотрѣжемъ оттукъ-оттамъ, ще похапнемъ, ще заминемъ – нѣма да направимъ никаква пакость“.
към беседата >>
Взема го Св.Никола, изтърбушва го, изважда червата, измива ги, нарежда ги пакъ.
Утре пакъ ще тръгнемъ двамата“. Отиватъ въ кѫщата, доста богати хора били. Детето вече на умиране било. Св.Никола казва: „Дайте една стая, едно корито, дайте и детето“. Детето (било) на около 6–7 години.
Взема го Св.Никола, изтърбушва го, изважда червата, измива ги, нарежда ги пакъ.
Всичко, каквото прави стареца – попътъ гледа какво прави. Измива всички части на тѣлото хубаво и започва пакъ да ги натуря на мѣстото, залепя всичко, духне и детето става. Казва си (попа): „Лесна работа“. Той мисли, че вече (е) научилъ изкуството. Сутриньта казва на Св.Никола: „Бързамъ, имамъ своя работа, напущамъ те.
към беседата >>
Имашъ нѣкоя мѫчнотия – чрезъ ума си ще я разрешишъ.
Ако следъ като си училъ 10, 15 години и една пѣсень на свѣтъ не можешъ да изпѣешъ, какво си научилъ? Сега мисъльта ми не е да пѣете, а да мислите. Най-важното нѣщо въ свѣта е мисъльта. Човѣкъ трѣбва да мисли. Съ мисъль се разрешаватъ труднитѣ въпроси.
Имашъ нѣкоя мѫчнотия – чрезъ ума си ще я разрешишъ.
Има нѣкакъвъ недоимъкъ – чрезъ ума си ще разрешишъ сиромашията. Болесть имашъ – чрезъ ума си ще я разрешишъ. Искашъ да работишъ – умътъ ти ще дойде на помощь. Ще го питашъ и трѣбва да знаешъ какъ да го питашъ. Вие какъ запитвате ума?
към беседата >>
Ще покашлятъ, малко температура ще иматъ, ще поотрѣжемъ оттукъ-оттамъ, ще похапнемъ, ще заминемъ – нѣма да направимъ никаква пакость“.
Намиратъ нѣщо за ядене. Дойдоха (и) казватъ: „Да си похапнемъ. Има доста затлъстѣли, мазнички братя и сестри. Да си вземемъ отъ тѣхната мазнина. Туй, непотрѣбното, ще го вземе(мъ), ще го изядемъ, ще си заминемъ.
Ще покашлятъ, малко температура ще иматъ, ще поотрѣжемъ оттукъ-оттамъ, ще похапнемъ, ще заминемъ – нѣма да направимъ никаква пакость“.
към беседата >>
Всичко, каквото прави стареца – попътъ гледа какво прави.
Отиватъ въ кѫщата, доста богати хора били. Детето вече на умиране било. Св.Никола казва: „Дайте една стая, едно корито, дайте и детето“. Детето (било) на около 6–7 години. Взема го Св.Никола, изтърбушва го, изважда червата, измива ги, нарежда ги пакъ.
Всичко, каквото прави стареца – попътъ гледа какво прави.
Измива всички части на тѣлото хубаво и започва пакъ да ги натуря на мѣстото, залепя всичко, духне и детето става. Казва си (попа): „Лесна работа“. Той мисли, че вече (е) научилъ изкуството. Сутриньта казва на Св.Никола: „Бързамъ, имамъ своя работа, напущамъ те. Другъ пѫть ще се срѣщнемъ“.
към беседата >>
Има нѣкакъвъ недоимъкъ – чрезъ ума си ще разрешишъ сиромашията.
Сега мисъльта ми не е да пѣете, а да мислите. Най-важното нѣщо въ свѣта е мисъльта. Човѣкъ трѣбва да мисли. Съ мисъль се разрешаватъ труднитѣ въпроси. Имашъ нѣкоя мѫчнотия – чрезъ ума си ще я разрешишъ.
Има нѣкакъвъ недоимъкъ – чрезъ ума си ще разрешишъ сиромашията.
Болесть имашъ – чрезъ ума си ще я разрешишъ. Искашъ да работишъ – умътъ ти ще дойде на помощь. Ще го питашъ и трѣбва да знаешъ какъ да го питашъ. Вие какъ запитвате ума? Често има хора, които казватъ, че нѣщо имъ говорило вѫтре.
към беседата >>
Необходима е сега вѣрата.
Необходима е сега вѣрата.
Човѣкъ може да се лѣкува съ вѣра, понеже цѣлиятъ мозъкъ е силна електрическа батерия. Ако умътъ ви е силенъ, ако не сте разхлабили своя мозъкъ, не разхлабвайте мозъка си съ тревоги. Никога не се тревожете, за да бѫде пълна главата съ електричество, съ тази енергия. Като дойде болезненото състояние, ти като изпратишъ една струя къмъ тия микроби – всички бѣгатъ. Електричеството, кѫдето мине – тѣ бѣгатъ.
към беседата >>
Измива всички части на тѣлото хубаво и започва пакъ да ги натуря на мѣстото, залепя всичко, духне и детето става.
Детето вече на умиране било. Св.Никола казва: „Дайте една стая, едно корито, дайте и детето“. Детето (било) на около 6–7 години. Взема го Св.Никола, изтърбушва го, изважда червата, измива ги, нарежда ги пакъ. Всичко, каквото прави стареца – попътъ гледа какво прави.
Измива всички части на тѣлото хубаво и започва пакъ да ги натуря на мѣстото, залепя всичко, духне и детето става.
Казва си (попа): „Лесна работа“. Той мисли, че вече (е) научилъ изкуството. Сутриньта казва на Св.Никола: „Бързамъ, имамъ своя работа, напущамъ те. Другъ пѫть ще се срѣщнемъ“. (Св.Никола) казва: „Добре, синко.
към беседата >>
Болесть имашъ – чрезъ ума си ще я разрешишъ.
Най-важното нѣщо въ свѣта е мисъльта. Човѣкъ трѣбва да мисли. Съ мисъль се разрешаватъ труднитѣ въпроси. Имашъ нѣкоя мѫчнотия – чрезъ ума си ще я разрешишъ. Има нѣкакъвъ недоимъкъ – чрезъ ума си ще разрешишъ сиромашията.
Болесть имашъ – чрезъ ума си ще я разрешишъ.
Искашъ да работишъ – умътъ ти ще дойде на помощь. Ще го питашъ и трѣбва да знаешъ какъ да го питашъ. Вие какъ запитвате ума? Често има хора, които казватъ, че нѣщо имъ говорило вѫтре. Туй нѣщо, което имъ говори – тѣ сѫ самитѣ.
към беседата >>
Човѣкъ може да се лѣкува съ вѣра, понеже цѣлиятъ мозъкъ е силна електрическа батерия.
Необходима е сега вѣрата.
Човѣкъ може да се лѣкува съ вѣра, понеже цѣлиятъ мозъкъ е силна електрическа батерия.
Ако умътъ ви е силенъ, ако не сте разхлабили своя мозъкъ, не разхлабвайте мозъка си съ тревоги. Никога не се тревожете, за да бѫде пълна главата съ електричество, съ тази енергия. Като дойде болезненото състояние, ти като изпратишъ една струя къмъ тия микроби – всички бѣгатъ. Електричеството, кѫдето мине – тѣ бѣгатъ. Щомъ пуснешъ тока, (а) имашъ ревматизъмъ, щомъ пуснешъ тока – тѣ бѣгатъ.
към беседата >>
Казва си (попа): „Лесна работа“.
Св.Никола казва: „Дайте една стая, едно корито, дайте и детето“. Детето (било) на около 6–7 години. Взема го Св.Никола, изтърбушва го, изважда червата, измива ги, нарежда ги пакъ. Всичко, каквото прави стареца – попътъ гледа какво прави. Измива всички части на тѣлото хубаво и започва пакъ да ги натуря на мѣстото, залепя всичко, духне и детето става.
Казва си (попа): „Лесна работа“.
Той мисли, че вече (е) научилъ изкуството. Сутриньта казва на Св.Никола: „Бързамъ, имамъ своя работа, напущамъ те. Другъ пѫть ще се срѣщнемъ“. (Св.Никола) казва: „Добре, синко. Като се намѣришъ на зоръ – може да ме повикашъ.
към беседата >>
Искашъ да работишъ – умътъ ти ще дойде на помощь.
Човѣкъ трѣбва да мисли. Съ мисъль се разрешаватъ труднитѣ въпроси. Имашъ нѣкоя мѫчнотия – чрезъ ума си ще я разрешишъ. Има нѣкакъвъ недоимъкъ – чрезъ ума си ще разрешишъ сиромашията. Болесть имашъ – чрезъ ума си ще я разрешишъ.
Искашъ да работишъ – умътъ ти ще дойде на помощь.
Ще го питашъ и трѣбва да знаешъ какъ да го питашъ. Вие какъ запитвате ума? Често има хора, които казватъ, че нѣщо имъ говорило вѫтре. Туй нѣщо, което имъ говори – тѣ сѫ самитѣ. Разправяше ми единъ, имахъ единъ приятель, наричаше се Иванъ.
към беседата >>
Ако умътъ ви е силенъ, ако не сте разхлабили своя мозъкъ, не разхлабвайте мозъка си съ тревоги.
Необходима е сега вѣрата. Човѣкъ може да се лѣкува съ вѣра, понеже цѣлиятъ мозъкъ е силна електрическа батерия.
Ако умътъ ви е силенъ, ако не сте разхлабили своя мозъкъ, не разхлабвайте мозъка си съ тревоги.
Никога не се тревожете, за да бѫде пълна главата съ електричество, съ тази енергия. Като дойде болезненото състояние, ти като изпратишъ една струя къмъ тия микроби – всички бѣгатъ. Електричеството, кѫдето мине – тѣ бѣгатъ. Щомъ пуснешъ тока, (а) имашъ ревматизъмъ, щомъ пуснешъ тока – тѣ бѣгатъ. Всичкитѣ болести, като пуснешъ този токъ – (тѣ) бѣгатъ.
към беседата >>
Той мисли, че вече (е) научилъ изкуството.
Детето (било) на около 6–7 години. Взема го Св.Никола, изтърбушва го, изважда червата, измива ги, нарежда ги пакъ. Всичко, каквото прави стареца – попътъ гледа какво прави. Измива всички части на тѣлото хубаво и започва пакъ да ги натуря на мѣстото, залепя всичко, духне и детето става. Казва си (попа): „Лесна работа“.
Той мисли, че вече (е) научилъ изкуството.
Сутриньта казва на Св.Никола: „Бързамъ, имамъ своя работа, напущамъ те. Другъ пѫть ще се срѣщнемъ“. (Св.Никола) казва: „Добре, синко. Като се намѣришъ на зоръ – може да ме повикашъ. Въздъхни си само – ще дойда да ти помогна“.
към беседата >>
Ще го питашъ и трѣбва да знаешъ какъ да го питашъ.
Съ мисъль се разрешаватъ труднитѣ въпроси. Имашъ нѣкоя мѫчнотия – чрезъ ума си ще я разрешишъ. Има нѣкакъвъ недоимъкъ – чрезъ ума си ще разрешишъ сиромашията. Болесть имашъ – чрезъ ума си ще я разрешишъ. Искашъ да работишъ – умътъ ти ще дойде на помощь.
Ще го питашъ и трѣбва да знаешъ какъ да го питашъ.
Вие какъ запитвате ума? Често има хора, които казватъ, че нѣщо имъ говорило вѫтре. Туй нѣщо, което имъ говори – тѣ сѫ самитѣ. Разправяше ми единъ, имахъ единъ приятель, наричаше се Иванъ. Не (е) отъ тука.
към беседата >>
Никога не се тревожете, за да бѫде пълна главата съ електричество, съ тази енергия.
Необходима е сега вѣрата. Човѣкъ може да се лѣкува съ вѣра, понеже цѣлиятъ мозъкъ е силна електрическа батерия. Ако умътъ ви е силенъ, ако не сте разхлабили своя мозъкъ, не разхлабвайте мозъка си съ тревоги.
Никога не се тревожете, за да бѫде пълна главата съ електричество, съ тази енергия.
Като дойде болезненото състояние, ти като изпратишъ една струя къмъ тия микроби – всички бѣгатъ. Електричеството, кѫдето мине – тѣ бѣгатъ. Щомъ пуснешъ тока, (а) имашъ ревматизъмъ, щомъ пуснешъ тока – тѣ бѣгатъ. Всичкитѣ болести, като пуснешъ този токъ – (тѣ) бѣгатъ. Ако мозъкътъ ти е женственъ, знаешъ (ли) какво значи женственъ?
към беседата >>
Сутриньта казва на Св.Никола: „Бързамъ, имамъ своя работа, напущамъ те.
Взема го Св.Никола, изтърбушва го, изважда червата, измива ги, нарежда ги пакъ. Всичко, каквото прави стареца – попътъ гледа какво прави. Измива всички части на тѣлото хубаво и започва пакъ да ги натуря на мѣстото, залепя всичко, духне и детето става. Казва си (попа): „Лесна работа“. Той мисли, че вече (е) научилъ изкуството.
Сутриньта казва на Св.Никола: „Бързамъ, имамъ своя работа, напущамъ те.
Другъ пѫть ще се срѣщнемъ“. (Св.Никола) казва: „Добре, синко. Като се намѣришъ на зоръ – може да ме повикашъ. Въздъхни си само – ще дойда да ти помогна“. Той отива на другото село, едно болно дете има и започва и той.
към беседата >>
Вие какъ запитвате ума?
Имашъ нѣкоя мѫчнотия – чрезъ ума си ще я разрешишъ. Има нѣкакъвъ недоимъкъ – чрезъ ума си ще разрешишъ сиромашията. Болесть имашъ – чрезъ ума си ще я разрешишъ. Искашъ да работишъ – умътъ ти ще дойде на помощь. Ще го питашъ и трѣбва да знаешъ какъ да го питашъ.
Вие какъ запитвате ума?
Често има хора, които казватъ, че нѣщо имъ говорило вѫтре. Туй нѣщо, което имъ говори – тѣ сѫ самитѣ. Разправяше ми единъ, имахъ единъ приятель, наричаше се Иванъ. Не (е) отъ тука. Той бѣше Иванъ съ особенъ темпераментъ.
към беседата >>
Като дойде болезненото състояние, ти като изпратишъ една струя къмъ тия микроби – всички бѣгатъ.
Необходима е сега вѣрата. Човѣкъ може да се лѣкува съ вѣра, понеже цѣлиятъ мозъкъ е силна електрическа батерия. Ако умътъ ви е силенъ, ако не сте разхлабили своя мозъкъ, не разхлабвайте мозъка си съ тревоги. Никога не се тревожете, за да бѫде пълна главата съ електричество, съ тази енергия.
Като дойде болезненото състояние, ти като изпратишъ една струя къмъ тия микроби – всички бѣгатъ.
Електричеството, кѫдето мине – тѣ бѣгатъ. Щомъ пуснешъ тока, (а) имашъ ревматизъмъ, щомъ пуснешъ тока – тѣ бѣгатъ. Всичкитѣ болести, като пуснешъ този токъ – (тѣ) бѣгатъ. Ако мозъкътъ ти е женственъ, знаешъ (ли) какво значи женственъ? Ти имашъ вѣра, но самъ не вѣрвашъ въ мисъльта си, въ това, което мислишъ.
към беседата >>
Другъ пѫть ще се срѣщнемъ“.
Всичко, каквото прави стареца – попътъ гледа какво прави. Измива всички части на тѣлото хубаво и започва пакъ да ги натуря на мѣстото, залепя всичко, духне и детето става. Казва си (попа): „Лесна работа“. Той мисли, че вече (е) научилъ изкуството. Сутриньта казва на Св.Никола: „Бързамъ, имамъ своя работа, напущамъ те.
Другъ пѫть ще се срѣщнемъ“.
(Св.Никола) казва: „Добре, синко. Като се намѣришъ на зоръ – може да ме повикашъ. Въздъхни си само – ще дойда да ти помогна“. Той отива на другото село, едно болно дете има и започва и той. Отрѣзва рѫцетѣ, изтърбушва детето и той измива всичкитѣ части.
към беседата >>
Често има хора, които казватъ, че нѣщо имъ говорило вѫтре.
Има нѣкакъвъ недоимъкъ – чрезъ ума си ще разрешишъ сиромашията. Болесть имашъ – чрезъ ума си ще я разрешишъ. Искашъ да работишъ – умътъ ти ще дойде на помощь. Ще го питашъ и трѣбва да знаешъ какъ да го питашъ. Вие какъ запитвате ума?
Често има хора, които казватъ, че нѣщо имъ говорило вѫтре.
Туй нѣщо, което имъ говори – тѣ сѫ самитѣ. Разправяше ми единъ, имахъ единъ приятель, наричаше се Иванъ. Не (е) отъ тука. Той бѣше Иванъ съ особенъ темпераментъ. Като става – не обича да става изведнажъ, но обича да се поглези.
към беседата >>
Електричеството, кѫдето мине – тѣ бѣгатъ.
Необходима е сега вѣрата. Човѣкъ може да се лѣкува съ вѣра, понеже цѣлиятъ мозъкъ е силна електрическа батерия. Ако умътъ ви е силенъ, ако не сте разхлабили своя мозъкъ, не разхлабвайте мозъка си съ тревоги. Никога не се тревожете, за да бѫде пълна главата съ електричество, съ тази енергия. Като дойде болезненото състояние, ти като изпратишъ една струя къмъ тия микроби – всички бѣгатъ.
Електричеството, кѫдето мине – тѣ бѣгатъ.
Щомъ пуснешъ тока, (а) имашъ ревматизъмъ, щомъ пуснешъ тока – тѣ бѣгатъ. Всичкитѣ болести, като пуснешъ този токъ – (тѣ) бѣгатъ. Ако мозъкътъ ти е женственъ, знаешъ (ли) какво значи женственъ? Ти имашъ вѣра, но самъ не вѣрвашъ въ мисъльта си, въ това, което мислишъ. Азъ наричамъ силна мисъль следната: Една американка, като страдала 12 години отъ неврастения, стотина лѣкари я лѣкували въ Америка, чете въ една книга какво може да направи вѣрата, какво може да направи човѣшкиятъ умъ.
към беседата >>
(Св.Никола) казва: „Добре, синко.
Измива всички части на тѣлото хубаво и започва пакъ да ги натуря на мѣстото, залепя всичко, духне и детето става. Казва си (попа): „Лесна работа“. Той мисли, че вече (е) научилъ изкуството. Сутриньта казва на Св.Никола: „Бързамъ, имамъ своя работа, напущамъ те. Другъ пѫть ще се срѣщнемъ“.
(Св.Никола) казва: „Добре, синко.
Като се намѣришъ на зоръ – може да ме повикашъ. Въздъхни си само – ще дойда да ти помогна“. Той отива на другото село, едно болно дете има и започва и той. Отрѣзва рѫцетѣ, изтърбушва детето и той измива всичкитѣ части. Нарежда ги пакъ, но не се залепватъ.
към беседата >>
Туй нѣщо, което имъ говори – тѣ сѫ самитѣ.
Болесть имашъ – чрезъ ума си ще я разрешишъ. Искашъ да работишъ – умътъ ти ще дойде на помощь. Ще го питашъ и трѣбва да знаешъ какъ да го питашъ. Вие какъ запитвате ума? Често има хора, които казватъ, че нѣщо имъ говорило вѫтре.
Туй нѣщо, което имъ говори – тѣ сѫ самитѣ.
Разправяше ми единъ, имахъ единъ приятель, наричаше се Иванъ. Не (е) отъ тука. Той бѣше Иванъ съ особенъ темпераментъ. Като става – не обича да става изведнажъ, но обича да се поглези. Казва: „Ха, Иване, стани, Иване“.
към беседата >>
Щомъ пуснешъ тока, (а) имашъ ревматизъмъ, щомъ пуснешъ тока – тѣ бѣгатъ.
Човѣкъ може да се лѣкува съ вѣра, понеже цѣлиятъ мозъкъ е силна електрическа батерия. Ако умътъ ви е силенъ, ако не сте разхлабили своя мозъкъ, не разхлабвайте мозъка си съ тревоги. Никога не се тревожете, за да бѫде пълна главата съ електричество, съ тази енергия. Като дойде болезненото състояние, ти като изпратишъ една струя къмъ тия микроби – всички бѣгатъ. Електричеството, кѫдето мине – тѣ бѣгатъ.
Щомъ пуснешъ тока, (а) имашъ ревматизъмъ, щомъ пуснешъ тока – тѣ бѣгатъ.
Всичкитѣ болести, като пуснешъ този токъ – (тѣ) бѣгатъ. Ако мозъкътъ ти е женственъ, знаешъ (ли) какво значи женственъ? Ти имашъ вѣра, но самъ не вѣрвашъ въ мисъльта си, въ това, което мислишъ. Азъ наричамъ силна мисъль следната: Една американка, като страдала 12 години отъ неврастения, стотина лѣкари я лѣкували въ Америка, чете въ една книга какво може да направи вѣрата, какво може да направи човѣшкиятъ умъ. Като чете тази книга, прилага закона.
към беседата >>
Като се намѣришъ на зоръ – може да ме повикашъ.
Казва си (попа): „Лесна работа“. Той мисли, че вече (е) научилъ изкуството. Сутриньта казва на Св.Никола: „Бързамъ, имамъ своя работа, напущамъ те. Другъ пѫть ще се срѣщнемъ“. (Св.Никола) казва: „Добре, синко.
Като се намѣришъ на зоръ – може да ме повикашъ.
Въздъхни си само – ще дойда да ти помогна“. Той отива на другото село, едно болно дете има и започва и той. Отрѣзва рѫцетѣ, изтърбушва детето и той измива всичкитѣ части. Нарежда ги пакъ, но не се залепватъ. Започва да въздиша.
към беседата >>
Разправяше ми единъ, имахъ единъ приятель, наричаше се Иванъ.
Искашъ да работишъ – умътъ ти ще дойде на помощь. Ще го питашъ и трѣбва да знаешъ какъ да го питашъ. Вие какъ запитвате ума? Често има хора, които казватъ, че нѣщо имъ говорило вѫтре. Туй нѣщо, което имъ говори – тѣ сѫ самитѣ.
Разправяше ми единъ, имахъ единъ приятель, наричаше се Иванъ.
Не (е) отъ тука. Той бѣше Иванъ съ особенъ темпераментъ. Като става – не обича да става изведнажъ, но обича да се поглези. Казва: „Ха, Иване, стани, Иване“. Той пакъ стои подъ юргана.
към беседата >>
Всичкитѣ болести, като пуснешъ този токъ – (тѣ) бѣгатъ.
Ако умътъ ви е силенъ, ако не сте разхлабили своя мозъкъ, не разхлабвайте мозъка си съ тревоги. Никога не се тревожете, за да бѫде пълна главата съ електричество, съ тази енергия. Като дойде болезненото състояние, ти като изпратишъ една струя къмъ тия микроби – всички бѣгатъ. Електричеството, кѫдето мине – тѣ бѣгатъ. Щомъ пуснешъ тока, (а) имашъ ревматизъмъ, щомъ пуснешъ тока – тѣ бѣгатъ.
Всичкитѣ болести, като пуснешъ този токъ – (тѣ) бѣгатъ.
Ако мозъкътъ ти е женственъ, знаешъ (ли) какво значи женственъ? Ти имашъ вѣра, но самъ не вѣрвашъ въ мисъльта си, въ това, което мислишъ. Азъ наричамъ силна мисъль следната: Една американка, като страдала 12 години отъ неврастения, стотина лѣкари я лѣкували въ Америка, чете въ една книга какво може да направи вѣрата, какво може да направи човѣшкиятъ умъ. Като чете тази книга, прилага закона. Казва: „Здрава съмъ“ и става.
към беседата >>
Въздъхни си само – ще дойда да ти помогна“.
Той мисли, че вече (е) научилъ изкуството. Сутриньта казва на Св.Никола: „Бързамъ, имамъ своя работа, напущамъ те. Другъ пѫть ще се срѣщнемъ“. (Св.Никола) казва: „Добре, синко. Като се намѣришъ на зоръ – може да ме повикашъ.
Въздъхни си само – ще дойда да ти помогна“.
Той отива на другото село, едно болно дете има и започва и той. Отрѣзва рѫцетѣ, изтърбушва детето и той измива всичкитѣ части. Нарежда ги пакъ, но не се залепватъ. Започва да въздиша. Дошълъ Св.Никола, казва: „Не става тъй, синко.
към беседата >>
Не (е) отъ тука.
Ще го питашъ и трѣбва да знаешъ какъ да го питашъ. Вие какъ запитвате ума? Често има хора, които казватъ, че нѣщо имъ говорило вѫтре. Туй нѣщо, което имъ говори – тѣ сѫ самитѣ. Разправяше ми единъ, имахъ единъ приятель, наричаше се Иванъ.
Не (е) отъ тука.
Той бѣше Иванъ съ особенъ темпераментъ. Като става – не обича да става изведнажъ, но обича да се поглези. Казва: „Ха, Иване, стани, Иване“. Той пакъ стои подъ юргана. „Брей, не ставашъ, Иване.
към беседата >>
Ако мозъкътъ ти е женственъ, знаешъ (ли) какво значи женственъ?
Никога не се тревожете, за да бѫде пълна главата съ електричество, съ тази енергия. Като дойде болезненото състояние, ти като изпратишъ една струя къмъ тия микроби – всички бѣгатъ. Електричеството, кѫдето мине – тѣ бѣгатъ. Щомъ пуснешъ тока, (а) имашъ ревматизъмъ, щомъ пуснешъ тока – тѣ бѣгатъ. Всичкитѣ болести, като пуснешъ този токъ – (тѣ) бѣгатъ.
Ако мозъкътъ ти е женственъ, знаешъ (ли) какво значи женственъ?
Ти имашъ вѣра, но самъ не вѣрвашъ въ мисъльта си, въ това, което мислишъ. Азъ наричамъ силна мисъль следната: Една американка, като страдала 12 години отъ неврастения, стотина лѣкари я лѣкували въ Америка, чете въ една книга какво може да направи вѣрата, какво може да направи човѣшкиятъ умъ. Като чете тази книга, прилага закона. Казва: „Здрава съмъ“ и става. Започва да шета.
към беседата >>
Той отива на другото село, едно болно дете има и започва и той.
Сутриньта казва на Св.Никола: „Бързамъ, имамъ своя работа, напущамъ те. Другъ пѫть ще се срѣщнемъ“. (Св.Никола) казва: „Добре, синко. Като се намѣришъ на зоръ – може да ме повикашъ. Въздъхни си само – ще дойда да ти помогна“.
Той отива на другото село, едно болно дете има и започва и той.
Отрѣзва рѫцетѣ, изтърбушва детето и той измива всичкитѣ части. Нарежда ги пакъ, но не се залепватъ. Започва да въздиша. Дошълъ Св.Никола, казва: „Не става тъй, синко. Трѣбва да се учишъ“.
към беседата >>
Той бѣше Иванъ съ особенъ темпераментъ.
Вие какъ запитвате ума? Често има хора, които казватъ, че нѣщо имъ говорило вѫтре. Туй нѣщо, което имъ говори – тѣ сѫ самитѣ. Разправяше ми единъ, имахъ единъ приятель, наричаше се Иванъ. Не (е) отъ тука.
Той бѣше Иванъ съ особенъ темпераментъ.
Като става – не обича да става изведнажъ, но обича да се поглези. Казва: „Ха, Иване, стани, Иване“. Той пакъ стои подъ юргана. „Брей, не ставашъ, Иване. Стани, срамота е.
към беседата >>
Ти имашъ вѣра, но самъ не вѣрвашъ въ мисъльта си, въ това, което мислишъ.
Като дойде болезненото състояние, ти като изпратишъ една струя къмъ тия микроби – всички бѣгатъ. Електричеството, кѫдето мине – тѣ бѣгатъ. Щомъ пуснешъ тока, (а) имашъ ревматизъмъ, щомъ пуснешъ тока – тѣ бѣгатъ. Всичкитѣ болести, като пуснешъ този токъ – (тѣ) бѣгатъ. Ако мозъкътъ ти е женственъ, знаешъ (ли) какво значи женственъ?
Ти имашъ вѣра, но самъ не вѣрвашъ въ мисъльта си, въ това, което мислишъ.
Азъ наричамъ силна мисъль следната: Една американка, като страдала 12 години отъ неврастения, стотина лѣкари я лѣкували въ Америка, чете въ една книга какво може да направи вѣрата, какво може да направи човѣшкиятъ умъ. Като чете тази книга, прилага закона. Казва: „Здрава съмъ“ и става. Започва да шета. „Здрава съмъ“ – нищо повече.
към беседата >>
Отрѣзва рѫцетѣ, изтърбушва детето и той измива всичкитѣ части.
Другъ пѫть ще се срѣщнемъ“. (Св.Никола) казва: „Добре, синко. Като се намѣришъ на зоръ – може да ме повикашъ. Въздъхни си само – ще дойда да ти помогна“. Той отива на другото село, едно болно дете има и започва и той.
Отрѣзва рѫцетѣ, изтърбушва детето и той измива всичкитѣ части.
Нарежда ги пакъ, но не се залепватъ. Започва да въздиша. Дошълъ Св.Никола, казва: „Не става тъй, синко. Трѣбва да се учишъ“.
към беседата >>
Като става – не обича да става изведнажъ, но обича да се поглези.
Често има хора, които казватъ, че нѣщо имъ говорило вѫтре. Туй нѣщо, което имъ говори – тѣ сѫ самитѣ. Разправяше ми единъ, имахъ единъ приятель, наричаше се Иванъ. Не (е) отъ тука. Той бѣше Иванъ съ особенъ темпераментъ.
Като става – не обича да става изведнажъ, но обича да се поглези.
Казва: „Ха, Иване, стани, Иване“. Той пакъ стои подъ юргана. „Брей, не ставашъ, Иване. Стани, срамота е. Какво ще кажатъ хората?
към беседата >>
Азъ наричамъ силна мисъль следната: Една американка, като страдала 12 години отъ неврастения, стотина лѣкари я лѣкували въ Америка, чете въ една книга какво може да направи вѣрата, какво може да направи човѣшкиятъ умъ.
Електричеството, кѫдето мине – тѣ бѣгатъ. Щомъ пуснешъ тока, (а) имашъ ревматизъмъ, щомъ пуснешъ тока – тѣ бѣгатъ. Всичкитѣ болести, като пуснешъ този токъ – (тѣ) бѣгатъ. Ако мозъкътъ ти е женственъ, знаешъ (ли) какво значи женственъ? Ти имашъ вѣра, но самъ не вѣрвашъ въ мисъльта си, въ това, което мислишъ.
Азъ наричамъ силна мисъль следната: Една американка, като страдала 12 години отъ неврастения, стотина лѣкари я лѣкували въ Америка, чете въ една книга какво може да направи вѣрата, какво може да направи човѣшкиятъ умъ.
Като чете тази книга, прилага закона. Казва: „Здрава съмъ“ и става. Започва да шета. „Здрава съмъ“ – нищо повече. Повѣрвала вече.
към беседата >>
Нарежда ги пакъ, но не се залепватъ.
(Св.Никола) казва: „Добре, синко. Като се намѣришъ на зоръ – може да ме повикашъ. Въздъхни си само – ще дойда да ти помогна“. Той отива на другото село, едно болно дете има и започва и той. Отрѣзва рѫцетѣ, изтърбушва детето и той измива всичкитѣ части.
Нарежда ги пакъ, но не се залепватъ.
Започва да въздиша. Дошълъ Св.Никола, казва: „Не става тъй, синко. Трѣбва да се учишъ“.
към беседата >>
Казва: „Ха, Иване, стани, Иване“.
Туй нѣщо, което имъ говори – тѣ сѫ самитѣ. Разправяше ми единъ, имахъ единъ приятель, наричаше се Иванъ. Не (е) отъ тука. Той бѣше Иванъ съ особенъ темпераментъ. Като става – не обича да става изведнажъ, но обича да се поглези.
Казва: „Ха, Иване, стани, Иване“.
Той пакъ стои подъ юргана. „Брей, не ставашъ, Иване. Стани, срамота е. Какво ще кажатъ хората? “ Той седи, седи и после дойде жена му и каже: „Иване, ха да станешъ“ и Иванъ става.
към беседата >>
Като чете тази книга, прилага закона.
Щомъ пуснешъ тока, (а) имашъ ревматизъмъ, щомъ пуснешъ тока – тѣ бѣгатъ. Всичкитѣ болести, като пуснешъ този токъ – (тѣ) бѣгатъ. Ако мозъкътъ ти е женственъ, знаешъ (ли) какво значи женственъ? Ти имашъ вѣра, но самъ не вѣрвашъ въ мисъльта си, въ това, което мислишъ. Азъ наричамъ силна мисъль следната: Една американка, като страдала 12 години отъ неврастения, стотина лѣкари я лѣкували въ Америка, чете въ една книга какво може да направи вѣрата, какво може да направи човѣшкиятъ умъ.
Като чете тази книга, прилага закона.
Казва: „Здрава съмъ“ и става. Започва да шета. „Здрава съмъ“ – нищо повече. Повѣрвала вече. Казва(мъ): То става тъй, когато сте гладенъ, пѫтували сте, отслабнали сте, не ви се ходи.
към беседата >>
Започва да въздиша.
Като се намѣришъ на зоръ – може да ме повикашъ. Въздъхни си само – ще дойда да ти помогна“. Той отива на другото село, едно болно дете има и започва и той. Отрѣзва рѫцетѣ, изтърбушва детето и той измива всичкитѣ части. Нарежда ги пакъ, но не се залепватъ.
Започва да въздиша.
Дошълъ Св.Никола, казва: „Не става тъй, синко. Трѣбва да се учишъ“.
към беседата >>
Той пакъ стои подъ юргана.
Разправяше ми единъ, имахъ единъ приятель, наричаше се Иванъ. Не (е) отъ тука. Той бѣше Иванъ съ особенъ темпераментъ. Като става – не обича да става изведнажъ, но обича да се поглези. Казва: „Ха, Иване, стани, Иване“.
Той пакъ стои подъ юргана.
„Брей, не ставашъ, Иване. Стани, срамота е. Какво ще кажатъ хората? “ Той седи, седи и после дойде жена му и каже: „Иване, ха да станешъ“ и Иванъ става. Докато той си казва – снизходителенъ е.
към беседата >>
Казва: „Здрава съмъ“ и става.
Всичкитѣ болести, като пуснешъ този токъ – (тѣ) бѣгатъ. Ако мозъкътъ ти е женственъ, знаешъ (ли) какво значи женственъ? Ти имашъ вѣра, но самъ не вѣрвашъ въ мисъльта си, въ това, което мислишъ. Азъ наричамъ силна мисъль следната: Една американка, като страдала 12 години отъ неврастения, стотина лѣкари я лѣкували въ Америка, чете въ една книга какво може да направи вѣрата, какво може да направи човѣшкиятъ умъ. Като чете тази книга, прилага закона.
Казва: „Здрава съмъ“ и става.
Започва да шета. „Здрава съмъ“ – нищо повече. Повѣрвала вече. Казва(мъ): То става тъй, когато сте гладенъ, пѫтували сте, отслабнали сте, не ви се ходи. Следъ като похапнете, следъ 20 минути, 1⁄2 часъ, вече имате достатъчно сила да пѫтувате.
към беседата >>
Дошълъ Св.Никола, казва: „Не става тъй, синко.
Въздъхни си само – ще дойда да ти помогна“. Той отива на другото село, едно болно дете има и започва и той. Отрѣзва рѫцетѣ, изтърбушва детето и той измива всичкитѣ части. Нарежда ги пакъ, но не се залепватъ. Започва да въздиша.
Дошълъ Св.Никола, казва: „Не става тъй, синко.
Трѣбва да се учишъ“.
към беседата >>
„Брей, не ставашъ, Иване.
Не (е) отъ тука. Той бѣше Иванъ съ особенъ темпераментъ. Като става – не обича да става изведнажъ, но обича да се поглези. Казва: „Ха, Иване, стани, Иване“. Той пакъ стои подъ юргана.
„Брей, не ставашъ, Иване.
Стани, срамота е. Какво ще кажатъ хората? “ Той седи, седи и после дойде жена му и каже: „Иване, ха да станешъ“ и Иванъ става. Докато той си казва – снизходителенъ е. Щомъ каже жена му да стане – вече Иванъ става, защото жена му е срѫчна, ако не стане.
към беседата >>
Започва да шета.
Ако мозъкътъ ти е женственъ, знаешъ (ли) какво значи женственъ? Ти имашъ вѣра, но самъ не вѣрвашъ въ мисъльта си, въ това, което мислишъ. Азъ наричамъ силна мисъль следната: Една американка, като страдала 12 години отъ неврастения, стотина лѣкари я лѣкували въ Америка, чете въ една книга какво може да направи вѣрата, какво може да направи човѣшкиятъ умъ. Като чете тази книга, прилага закона. Казва: „Здрава съмъ“ и става.
Започва да шета.
„Здрава съмъ“ – нищо повече. Повѣрвала вече. Казва(мъ): То става тъй, когато сте гладенъ, пѫтували сте, отслабнали сте, не ви се ходи. Следъ като похапнете, следъ 20 минути, 1⁄2 часъ, вече имате достатъчно сила да пѫтувате. Човѣшката мисъль е сила.
към беседата >>
Трѣбва да се учишъ“.
Той отива на другото село, едно болно дете има и започва и той. Отрѣзва рѫцетѣ, изтърбушва детето и той измива всичкитѣ части. Нарежда ги пакъ, но не се залепватъ. Започва да въздиша. Дошълъ Св.Никола, казва: „Не става тъй, синко.
Трѣбва да се учишъ“.
към беседата >>
Стани, срамота е.
Той бѣше Иванъ съ особенъ темпераментъ. Като става – не обича да става изведнажъ, но обича да се поглези. Казва: „Ха, Иване, стани, Иване“. Той пакъ стои подъ юргана. „Брей, не ставашъ, Иване.
Стани, срамота е.
Какво ще кажатъ хората? “ Той седи, седи и после дойде жена му и каже: „Иване, ха да станешъ“ и Иванъ става. Докато той си казва – снизходителенъ е. Щомъ каже жена му да стане – вече Иванъ става, защото жена му е срѫчна, ако не стане. Сутринь като станете, какво трѣбва да си кажете?
към беседата >>
„Здрава съмъ“ – нищо повече.
Ти имашъ вѣра, но самъ не вѣрвашъ въ мисъльта си, въ това, което мислишъ. Азъ наричамъ силна мисъль следната: Една американка, като страдала 12 години отъ неврастения, стотина лѣкари я лѣкували въ Америка, чете въ една книга какво може да направи вѣрата, какво може да направи човѣшкиятъ умъ. Като чете тази книга, прилага закона. Казва: „Здрава съмъ“ и става. Започва да шета.
„Здрава съмъ“ – нищо повече.
Повѣрвала вече. Казва(мъ): То става тъй, когато сте гладенъ, пѫтували сте, отслабнали сте, не ви се ходи. Следъ като похапнете, следъ 20 минути, 1⁄2 часъ, вече имате достатъчно сила да пѫтувате. Човѣшката мисъль е сила. Онова, което Богъ ни е далъ – трѣбва да вѣрваме въ него.
към беседата >>
Пазете едно правило: Човѣшкиятъ умъ безъ любовь не може да работи.
Пазете едно правило: Човѣшкиятъ умъ безъ любовь не може да работи.
Онѣзи предмети, които учишъ, трѣбва да ги обичашъ. Какъвто и да е предметътъ – дали е химия, физика, астрономия, каквото и да е въ свѣта – непременно трѣбва да имашъ обичь къмъ този предметъ. Здравето, ако не го обичашъ – здравъ не може да бѫдешъ. Мисъльта, ако не я обичашъ – мисъль не можешъ да имашъ. Доброто разположение, ако не го обичашъ – добро разположение не можешъ да имашъ.
към беседата >>
Какво ще кажатъ хората?
Като става – не обича да става изведнажъ, но обича да се поглези. Казва: „Ха, Иване, стани, Иване“. Той пакъ стои подъ юргана. „Брей, не ставашъ, Иване. Стани, срамота е.
Какво ще кажатъ хората?
“ Той седи, седи и после дойде жена му и каже: „Иване, ха да станешъ“ и Иванъ става. Докато той си казва – снизходителенъ е. Щомъ каже жена му да стане – вече Иванъ става, защото жена му е срѫчна, ако не стане. Сутринь като станете, какво трѣбва да си кажете? Най-първо, като станете сутринь, забелязвайте какъ ставате.
към беседата >>
Повѣрвала вече.
Азъ наричамъ силна мисъль следната: Една американка, като страдала 12 години отъ неврастения, стотина лѣкари я лѣкували въ Америка, чете въ една книга какво може да направи вѣрата, какво може да направи човѣшкиятъ умъ. Като чете тази книга, прилага закона. Казва: „Здрава съмъ“ и става. Започва да шета. „Здрава съмъ“ – нищо повече.
Повѣрвала вече.
Казва(мъ): То става тъй, когато сте гладенъ, пѫтували сте, отслабнали сте, не ви се ходи. Следъ като похапнете, следъ 20 минути, 1⁄2 часъ, вече имате достатъчно сила да пѫтувате. Човѣшката мисъль е сила. Онова, което Богъ ни е далъ – трѣбва да вѣрваме въ него. Ние казваме едно време какво (е) говорилъ Христосъ на хората, но Христосъ не само едно време е говорилъ, Той и сега говори.
към беседата >>
Онѣзи предмети, които учишъ, трѣбва да ги обичашъ.
Пазете едно правило: Човѣшкиятъ умъ безъ любовь не може да работи.
Онѣзи предмети, които учишъ, трѣбва да ги обичашъ.
Какъвто и да е предметътъ – дали е химия, физика, астрономия, каквото и да е въ свѣта – непременно трѣбва да имашъ обичь къмъ този предметъ. Здравето, ако не го обичашъ – здравъ не може да бѫдешъ. Мисъльта, ако не я обичашъ – мисъль не можешъ да имашъ. Доброто разположение, ако не го обичашъ – добро разположение не можешъ да имашъ. Всичко онова, което искашъ да го имашъ, трѣбва да го (обичашъ).
към беседата >>
“ Той седи, седи и после дойде жена му и каже: „Иване, ха да станешъ“ и Иванъ става.
Казва: „Ха, Иване, стани, Иване“. Той пакъ стои подъ юргана. „Брей, не ставашъ, Иване. Стани, срамота е. Какво ще кажатъ хората?
“ Той седи, седи и после дойде жена му и каже: „Иване, ха да станешъ“ и Иванъ става.
Докато той си казва – снизходителенъ е. Щомъ каже жена му да стане – вече Иванъ става, защото жена му е срѫчна, ако не стане. Сутринь като станете, какво трѣбва да си кажете? Най-първо, като станете сутринь, забелязвайте какъ ставате. Децата, когато сѫ сърдити, най-първо ще се надигне, нѣма да си надигне главата, а ще си надигне задницата.
към беседата >>
Казва(мъ): То става тъй, когато сте гладенъ, пѫтували сте, отслабнали сте, не ви се ходи.
Като чете тази книга, прилага закона. Казва: „Здрава съмъ“ и става. Започва да шета. „Здрава съмъ“ – нищо повече. Повѣрвала вече.
Казва(мъ): То става тъй, когато сте гладенъ, пѫтували сте, отслабнали сте, не ви се ходи.
Следъ като похапнете, следъ 20 минути, 1⁄2 часъ, вече имате достатъчно сила да пѫтувате. Човѣшката мисъль е сила. Онова, което Богъ ни е далъ – трѣбва да вѣрваме въ него. Ние казваме едно време какво (е) говорилъ Христосъ на хората, но Христосъ не само едно време е говорилъ, Той и сега говори. Майка, която обича децата си – тѣ никога не умиратъ.
към беседата >>
Какъвто и да е предметътъ – дали е химия, физика, астрономия, каквото и да е въ свѣта – непременно трѣбва да имашъ обичь къмъ този предметъ.
Пазете едно правило: Човѣшкиятъ умъ безъ любовь не може да работи. Онѣзи предмети, които учишъ, трѣбва да ги обичашъ.
Какъвто и да е предметътъ – дали е химия, физика, астрономия, каквото и да е въ свѣта – непременно трѣбва да имашъ обичь къмъ този предметъ.
Здравето, ако не го обичашъ – здравъ не може да бѫдешъ. Мисъльта, ако не я обичашъ – мисъль не можешъ да имашъ. Доброто разположение, ако не го обичашъ – добро разположение не можешъ да имашъ. Всичко онова, което искашъ да го имашъ, трѣбва да го (обичашъ). Всичко онова, което търсимъ въ свѣта, трѣбва да го искаме съ любовь, понеже Богъ е Любовь – Любовьта даромъ дава.
към беседата >>
Докато той си казва – снизходителенъ е.
Той пакъ стои подъ юргана. „Брей, не ставашъ, Иване. Стани, срамота е. Какво ще кажатъ хората? “ Той седи, седи и после дойде жена му и каже: „Иване, ха да станешъ“ и Иванъ става.
Докато той си казва – снизходителенъ е.
Щомъ каже жена му да стане – вече Иванъ става, защото жена му е срѫчна, ако не стане. Сутринь като станете, какво трѣбва да си кажете? Най-първо, като станете сутринь, забелязвайте какъ ставате. Децата, когато сѫ сърдити, най-първо ще се надигне, нѣма да си надигне главата, а ще си надигне задницата. Ще се нагърби подъ юргана и ще започне да реве.
към беседата >>
Следъ като похапнете, следъ 20 минути, 1⁄2 часъ, вече имате достатъчно сила да пѫтувате.
Казва: „Здрава съмъ“ и става. Започва да шета. „Здрава съмъ“ – нищо повече. Повѣрвала вече. Казва(мъ): То става тъй, когато сте гладенъ, пѫтували сте, отслабнали сте, не ви се ходи.
Следъ като похапнете, следъ 20 минути, 1⁄2 часъ, вече имате достатъчно сила да пѫтувате.
Човѣшката мисъль е сила. Онова, което Богъ ни е далъ – трѣбва да вѣрваме въ него. Ние казваме едно време какво (е) говорилъ Христосъ на хората, но Христосъ не само едно време е говорилъ, Той и сега говори. Майка, която обича децата си – тѣ никога не умиратъ. Майка, която се съмнява и се колебае, може да изгуби децата си.
към беседата >>
Здравето, ако не го обичашъ – здравъ не може да бѫдешъ.
Пазете едно правило: Човѣшкиятъ умъ безъ любовь не може да работи. Онѣзи предмети, които учишъ, трѣбва да ги обичашъ. Какъвто и да е предметътъ – дали е химия, физика, астрономия, каквото и да е въ свѣта – непременно трѣбва да имашъ обичь къмъ този предметъ.
Здравето, ако не го обичашъ – здравъ не може да бѫдешъ.
Мисъльта, ако не я обичашъ – мисъль не можешъ да имашъ. Доброто разположение, ако не го обичашъ – добро разположение не можешъ да имашъ. Всичко онова, което искашъ да го имашъ, трѣбва да го (обичашъ). Всичко онова, което търсимъ въ свѣта, трѣбва да го искаме съ любовь, понеже Богъ е Любовь – Любовьта даромъ дава. Не всичко ще ни даде изведнажъ, но въ даденъ случай онова, отъ което имашъ сѫществена нужда – Той ще ти го даде.
към беседата >>
Щомъ каже жена му да стане – вече Иванъ става, защото жена му е срѫчна, ако не стане.
„Брей, не ставашъ, Иване. Стани, срамота е. Какво ще кажатъ хората? “ Той седи, седи и после дойде жена му и каже: „Иване, ха да станешъ“ и Иванъ става. Докато той си казва – снизходителенъ е.
Щомъ каже жена му да стане – вече Иванъ става, защото жена му е срѫчна, ако не стане.
Сутринь като станете, какво трѣбва да си кажете? Най-първо, като станете сутринь, забелязвайте какъ ставате. Децата, когато сѫ сърдити, най-първо ще се надигне, нѣма да си надигне главата, а ще си надигне задницата. Ще се нагърби подъ юргана и ще започне да реве. Хубавото ставане (е), че като си снемешъ краката – кракътъ ти да стѫпи.
към беседата >>
Човѣшката мисъль е сила.
Започва да шета. „Здрава съмъ“ – нищо повече. Повѣрвала вече. Казва(мъ): То става тъй, когато сте гладенъ, пѫтували сте, отслабнали сте, не ви се ходи. Следъ като похапнете, следъ 20 минути, 1⁄2 часъ, вече имате достатъчно сила да пѫтувате.
Човѣшката мисъль е сила.
Онова, което Богъ ни е далъ – трѣбва да вѣрваме въ него. Ние казваме едно време какво (е) говорилъ Христосъ на хората, но Христосъ не само едно време е говорилъ, Той и сега говори. Майка, която обича децата си – тѣ никога не умиратъ. Майка, която се съмнява и се колебае, може да изгуби децата си. Ако една майка е заченала детето си съ любовь – детето не умира.
към беседата >>
Мисъльта, ако не я обичашъ – мисъль не можешъ да имашъ.
Пазете едно правило: Човѣшкиятъ умъ безъ любовь не може да работи. Онѣзи предмети, които учишъ, трѣбва да ги обичашъ. Какъвто и да е предметътъ – дали е химия, физика, астрономия, каквото и да е въ свѣта – непременно трѣбва да имашъ обичь къмъ този предметъ. Здравето, ако не го обичашъ – здравъ не може да бѫдешъ.
Мисъльта, ако не я обичашъ – мисъль не можешъ да имашъ.
Доброто разположение, ако не го обичашъ – добро разположение не можешъ да имашъ. Всичко онова, което искашъ да го имашъ, трѣбва да го (обичашъ). Всичко онова, което търсимъ въ свѣта, трѣбва да го искаме съ любовь, понеже Богъ е Любовь – Любовьта даромъ дава. Не всичко ще ни даде изведнажъ, но въ даденъ случай онова, отъ което имашъ сѫществена нужда – Той ще ти го даде. Сега всички започнете да учите съ любовь, да имате любовь.
към беседата >>
Сутринь като станете, какво трѣбва да си кажете?
Стани, срамота е. Какво ще кажатъ хората? “ Той седи, седи и после дойде жена му и каже: „Иване, ха да станешъ“ и Иванъ става. Докато той си казва – снизходителенъ е. Щомъ каже жена му да стане – вече Иванъ става, защото жена му е срѫчна, ако не стане.
Сутринь като станете, какво трѣбва да си кажете?
Най-първо, като станете сутринь, забелязвайте какъ ставате. Децата, когато сѫ сърдити, най-първо ще се надигне, нѣма да си надигне главата, а ще си надигне задницата. Ще се нагърби подъ юргана и ще започне да реве. Хубавото ставане (е), че като си снемешъ краката – кракътъ ти да стѫпи. Цѣла наука е да знаешъ какъ да станешъ.
към беседата >>
Онова, което Богъ ни е далъ – трѣбва да вѣрваме въ него.
„Здрава съмъ“ – нищо повече. Повѣрвала вече. Казва(мъ): То става тъй, когато сте гладенъ, пѫтували сте, отслабнали сте, не ви се ходи. Следъ като похапнете, следъ 20 минути, 1⁄2 часъ, вече имате достатъчно сила да пѫтувате. Човѣшката мисъль е сила.
Онова, което Богъ ни е далъ – трѣбва да вѣрваме въ него.
Ние казваме едно време какво (е) говорилъ Христосъ на хората, но Христосъ не само едно време е говорилъ, Той и сега говори. Майка, която обича децата си – тѣ никога не умиратъ. Майка, която се съмнява и се колебае, може да изгуби децата си. Ако една майка е заченала детето си съ любовь – детето не умира. Ако го е заченала безъ любовь – детето умира.
към беседата >>
Доброто разположение, ако не го обичашъ – добро разположение не можешъ да имашъ.
Пазете едно правило: Човѣшкиятъ умъ безъ любовь не може да работи. Онѣзи предмети, които учишъ, трѣбва да ги обичашъ. Какъвто и да е предметътъ – дали е химия, физика, астрономия, каквото и да е въ свѣта – непременно трѣбва да имашъ обичь къмъ този предметъ. Здравето, ако не го обичашъ – здравъ не може да бѫдешъ. Мисъльта, ако не я обичашъ – мисъль не можешъ да имашъ.
Доброто разположение, ако не го обичашъ – добро разположение не можешъ да имашъ.
Всичко онова, което искашъ да го имашъ, трѣбва да го (обичашъ). Всичко онова, което търсимъ въ свѣта, трѣбва да го искаме съ любовь, понеже Богъ е Любовь – Любовьта даромъ дава. Не всичко ще ни даде изведнажъ, но въ даденъ случай онова, отъ което имашъ сѫществена нужда – Той ще ти го даде. Сега всички започнете да учите съ любовь, да имате любовь. Научете се едно нѣщо: да имате най-малкото доволство.
към беседата >>
Най-първо, като станете сутринь, забелязвайте какъ ставате.
Какво ще кажатъ хората? “ Той седи, седи и после дойде жена му и каже: „Иване, ха да станешъ“ и Иванъ става. Докато той си казва – снизходителенъ е. Щомъ каже жена му да стане – вече Иванъ става, защото жена му е срѫчна, ако не стане. Сутринь като станете, какво трѣбва да си кажете?
Най-първо, като станете сутринь, забелязвайте какъ ставате.
Децата, когато сѫ сърдити, най-първо ще се надигне, нѣма да си надигне главата, а ще си надигне задницата. Ще се нагърби подъ юргана и ще започне да реве. Хубавото ставане (е), че като си снемешъ краката – кракътъ ти да стѫпи. Цѣла наука е да знаешъ какъ да станешъ. Вие често иждивявате голѣма часть отъ енергията си.
към беседата >>
Ние казваме едно време какво (е) говорилъ Христосъ на хората, но Христосъ не само едно време е говорилъ, Той и сега говори.
Повѣрвала вече. Казва(мъ): То става тъй, когато сте гладенъ, пѫтували сте, отслабнали сте, не ви се ходи. Следъ като похапнете, следъ 20 минути, 1⁄2 часъ, вече имате достатъчно сила да пѫтувате. Човѣшката мисъль е сила. Онова, което Богъ ни е далъ – трѣбва да вѣрваме въ него.
Ние казваме едно време какво (е) говорилъ Христосъ на хората, но Христосъ не само едно време е говорилъ, Той и сега говори.
Майка, която обича децата си – тѣ никога не умиратъ. Майка, която се съмнява и се колебае, може да изгуби децата си. Ако една майка е заченала детето си съ любовь – детето не умира. Ако го е заченала безъ любовь – детето умира. Казвамъ: Ако майка(та) има отличенъ умъ – туй дете ще бѫде винаги здраво.
към беседата >>
Всичко онова, което искашъ да го имашъ, трѣбва да го (обичашъ).
Онѣзи предмети, които учишъ, трѣбва да ги обичашъ. Какъвто и да е предметътъ – дали е химия, физика, астрономия, каквото и да е въ свѣта – непременно трѣбва да имашъ обичь къмъ този предметъ. Здравето, ако не го обичашъ – здравъ не може да бѫдешъ. Мисъльта, ако не я обичашъ – мисъль не можешъ да имашъ. Доброто разположение, ако не го обичашъ – добро разположение не можешъ да имашъ.
Всичко онова, което искашъ да го имашъ, трѣбва да го (обичашъ).
Всичко онова, което търсимъ въ свѣта, трѣбва да го искаме съ любовь, понеже Богъ е Любовь – Любовьта даромъ дава. Не всичко ще ни даде изведнажъ, но въ даденъ случай онова, отъ което имашъ сѫществена нужда – Той ще ти го даде. Сега всички започнете да учите съ любовь, да имате любовь. Научете се едно нѣщо: да имате най-малкото доволство. Не да бѫдете много доволни.
към беседата >>
Децата, когато сѫ сърдити, най-първо ще се надигне, нѣма да си надигне главата, а ще си надигне задницата.
“ Той седи, седи и после дойде жена му и каже: „Иване, ха да станешъ“ и Иванъ става. Докато той си казва – снизходителенъ е. Щомъ каже жена му да стане – вече Иванъ става, защото жена му е срѫчна, ако не стане. Сутринь като станете, какво трѣбва да си кажете? Най-първо, като станете сутринь, забелязвайте какъ ставате.
Децата, когато сѫ сърдити, най-първо ще се надигне, нѣма да си надигне главата, а ще си надигне задницата.
Ще се нагърби подъ юргана и ще започне да реве. Хубавото ставане (е), че като си снемешъ краката – кракътъ ти да стѫпи. Цѣла наука е да знаешъ какъ да станешъ. Вие често иждивявате голѣма часть отъ енергията си. Нѣкой пѫть стоите и мислите да станете ли или да не станете.
към беседата >>
Майка, която обича децата си – тѣ никога не умиратъ.
Казва(мъ): То става тъй, когато сте гладенъ, пѫтували сте, отслабнали сте, не ви се ходи. Следъ като похапнете, следъ 20 минути, 1⁄2 часъ, вече имате достатъчно сила да пѫтувате. Човѣшката мисъль е сила. Онова, което Богъ ни е далъ – трѣбва да вѣрваме въ него. Ние казваме едно време какво (е) говорилъ Христосъ на хората, но Христосъ не само едно време е говорилъ, Той и сега говори.
Майка, която обича децата си – тѣ никога не умиратъ.
Майка, която се съмнява и се колебае, може да изгуби децата си. Ако една майка е заченала детето си съ любовь – детето не умира. Ако го е заченала безъ любовь – детето умира. Казвамъ: Ако майка(та) има отличенъ умъ – туй дете ще бѫде винаги здраво. То е осигурено.
към беседата >>
Всичко онова, което търсимъ въ свѣта, трѣбва да го искаме съ любовь, понеже Богъ е Любовь – Любовьта даромъ дава.
Какъвто и да е предметътъ – дали е химия, физика, астрономия, каквото и да е въ свѣта – непременно трѣбва да имашъ обичь къмъ този предметъ. Здравето, ако не го обичашъ – здравъ не може да бѫдешъ. Мисъльта, ако не я обичашъ – мисъль не можешъ да имашъ. Доброто разположение, ако не го обичашъ – добро разположение не можешъ да имашъ. Всичко онова, което искашъ да го имашъ, трѣбва да го (обичашъ).
Всичко онова, което търсимъ въ свѣта, трѣбва да го искаме съ любовь, понеже Богъ е Любовь – Любовьта даромъ дава.
Не всичко ще ни даде изведнажъ, но въ даденъ случай онова, отъ което имашъ сѫществена нужда – Той ще ти го даде. Сега всички започнете да учите съ любовь, да имате любовь. Научете се едно нѣщо: да имате най-малкото доволство. Не да бѫдете много доволни. Но да има нѣщо, (което) като направишъ – да си доволенъ и цѣлия день да се радвашъ за едно малко постижение.
към беседата >>
Ще се нагърби подъ юргана и ще започне да реве.
Докато той си казва – снизходителенъ е. Щомъ каже жена му да стане – вече Иванъ става, защото жена му е срѫчна, ако не стане. Сутринь като станете, какво трѣбва да си кажете? Най-първо, като станете сутринь, забелязвайте какъ ставате. Децата, когато сѫ сърдити, най-първо ще се надигне, нѣма да си надигне главата, а ще си надигне задницата.
Ще се нагърби подъ юргана и ще започне да реве.
Хубавото ставане (е), че като си снемешъ краката – кракътъ ти да стѫпи. Цѣла наука е да знаешъ какъ да станешъ. Вие често иждивявате голѣма часть отъ енергията си. Нѣкой пѫть стоите и мислите да станете ли или да не станете. После искате да гледате часовника – да станете ли или да не станете.
към беседата >>
Майка, която се съмнява и се колебае, може да изгуби децата си.
Следъ като похапнете, следъ 20 минути, 1⁄2 часъ, вече имате достатъчно сила да пѫтувате. Човѣшката мисъль е сила. Онова, което Богъ ни е далъ – трѣбва да вѣрваме въ него. Ние казваме едно време какво (е) говорилъ Христосъ на хората, но Христосъ не само едно време е говорилъ, Той и сега говори. Майка, която обича децата си – тѣ никога не умиратъ.
Майка, която се съмнява и се колебае, може да изгуби децата си.
Ако една майка е заченала детето си съ любовь – детето не умира. Ако го е заченала безъ любовь – детето умира. Казвамъ: Ако майка(та) има отличенъ умъ – туй дете ще бѫде винаги здраво. То е осигурено. Нѣма да ви кажа кои сѫ причинитѣ, дето умиратъ хората.
към беседата >>
Не всичко ще ни даде изведнажъ, но въ даденъ случай онова, отъ което имашъ сѫществена нужда – Той ще ти го даде.
Здравето, ако не го обичашъ – здравъ не може да бѫдешъ. Мисъльта, ако не я обичашъ – мисъль не можешъ да имашъ. Доброто разположение, ако не го обичашъ – добро разположение не можешъ да имашъ. Всичко онова, което искашъ да го имашъ, трѣбва да го (обичашъ). Всичко онова, което търсимъ въ свѣта, трѣбва да го искаме съ любовь, понеже Богъ е Любовь – Любовьта даромъ дава.
Не всичко ще ни даде изведнажъ, но въ даденъ случай онова, отъ което имашъ сѫществена нужда – Той ще ти го даде.
Сега всички започнете да учите съ любовь, да имате любовь. Научете се едно нѣщо: да имате най-малкото доволство. Не да бѫдете много доволни. Но да има нѣщо, (което) като направишъ – да си доволенъ и цѣлия день да се радвашъ за едно малко постижение. Вѣрвайте въ ума си, който имате.
към беседата >>
Хубавото ставане (е), че като си снемешъ краката – кракътъ ти да стѫпи.
Щомъ каже жена му да стане – вече Иванъ става, защото жена му е срѫчна, ако не стане. Сутринь като станете, какво трѣбва да си кажете? Най-първо, като станете сутринь, забелязвайте какъ ставате. Децата, когато сѫ сърдити, най-първо ще се надигне, нѣма да си надигне главата, а ще си надигне задницата. Ще се нагърби подъ юргана и ще започне да реве.
Хубавото ставане (е), че като си снемешъ краката – кракътъ ти да стѫпи.
Цѣла наука е да знаешъ какъ да станешъ. Вие често иждивявате голѣма часть отъ енергията си. Нѣкой пѫть стоите и мислите да станете ли или да не станете. После искате да гледате часовника – да станете ли или да не станете. (Нѣкой) казва, че ако времето не е дошло – „пакъ ще си турна юргана отгоре“.
към беседата >>
Ако една майка е заченала детето си съ любовь – детето не умира.
Човѣшката мисъль е сила. Онова, което Богъ ни е далъ – трѣбва да вѣрваме въ него. Ние казваме едно време какво (е) говорилъ Христосъ на хората, но Христосъ не само едно време е говорилъ, Той и сега говори. Майка, която обича децата си – тѣ никога не умиратъ. Майка, която се съмнява и се колебае, може да изгуби децата си.
Ако една майка е заченала детето си съ любовь – детето не умира.
Ако го е заченала безъ любовь – детето умира. Казвамъ: Ако майка(та) има отличенъ умъ – туй дете ще бѫде винаги здраво. То е осигурено. Нѣма да ви кажа кои сѫ причинитѣ, дето умиратъ хората. Но причинитѣ, дето умиратъ хората, сме ние.
към беседата >>
Сега всички започнете да учите съ любовь, да имате любовь.
Мисъльта, ако не я обичашъ – мисъль не можешъ да имашъ. Доброто разположение, ако не го обичашъ – добро разположение не можешъ да имашъ. Всичко онова, което искашъ да го имашъ, трѣбва да го (обичашъ). Всичко онова, което търсимъ въ свѣта, трѣбва да го искаме съ любовь, понеже Богъ е Любовь – Любовьта даромъ дава. Не всичко ще ни даде изведнажъ, но въ даденъ случай онова, отъ което имашъ сѫществена нужда – Той ще ти го даде.
Сега всички започнете да учите съ любовь, да имате любовь.
Научете се едно нѣщо: да имате най-малкото доволство. Не да бѫдете много доволни. Но да има нѣщо, (което) като направишъ – да си доволенъ и цѣлия день да се радвашъ за едно малко постижение. Вѣрвайте въ ума си, който имате. Вѣрвайте въ сърдцето си, което Богъ ви е далъ.
към беседата >>
Цѣла наука е да знаешъ какъ да станешъ.
Сутринь като станете, какво трѣбва да си кажете? Най-първо, като станете сутринь, забелязвайте какъ ставате. Децата, когато сѫ сърдити, най-първо ще се надигне, нѣма да си надигне главата, а ще си надигне задницата. Ще се нагърби подъ юргана и ще започне да реве. Хубавото ставане (е), че като си снемешъ краката – кракътъ ти да стѫпи.
Цѣла наука е да знаешъ какъ да станешъ.
Вие често иждивявате голѣма часть отъ енергията си. Нѣкой пѫть стоите и мислите да станете ли или да не станете. После искате да гледате часовника – да станете ли или да не станете. (Нѣкой) казва, че ако времето не е дошло – „пакъ ще си турна юргана отгоре“. После пакъ ще си свѣтне лампичката.
към беседата >>
Ако го е заченала безъ любовь – детето умира.
Онова, което Богъ ни е далъ – трѣбва да вѣрваме въ него. Ние казваме едно време какво (е) говорилъ Христосъ на хората, но Христосъ не само едно време е говорилъ, Той и сега говори. Майка, която обича децата си – тѣ никога не умиратъ. Майка, която се съмнява и се колебае, може да изгуби децата си. Ако една майка е заченала детето си съ любовь – детето не умира.
Ако го е заченала безъ любовь – детето умира.
Казвамъ: Ако майка(та) има отличенъ умъ – туй дете ще бѫде винаги здраво. То е осигурено. Нѣма да ви кажа кои сѫ причинитѣ, дето умиратъ хората. Но причинитѣ, дето умиратъ хората, сме ние. И въ кѫщи често азъ следя какъ умиратъ.
към беседата >>
Научете се едно нѣщо: да имате най-малкото доволство.
Доброто разположение, ако не го обичашъ – добро разположение не можешъ да имашъ. Всичко онова, което искашъ да го имашъ, трѣбва да го (обичашъ). Всичко онова, което търсимъ въ свѣта, трѣбва да го искаме съ любовь, понеже Богъ е Любовь – Любовьта даромъ дава. Не всичко ще ни даде изведнажъ, но въ даденъ случай онова, отъ което имашъ сѫществена нужда – Той ще ти го даде. Сега всички започнете да учите съ любовь, да имате любовь.
Научете се едно нѣщо: да имате най-малкото доволство.
Не да бѫдете много доволни. Но да има нѣщо, (което) като направишъ – да си доволенъ и цѣлия день да се радвашъ за едно малко постижение. Вѣрвайте въ ума си, който имате. Вѣрвайте въ сърдцето си, което Богъ ви е далъ. Не се плашете.
към беседата >>
Вие често иждивявате голѣма часть отъ енергията си.
Най-първо, като станете сутринь, забелязвайте какъ ставате. Децата, когато сѫ сърдити, най-първо ще се надигне, нѣма да си надигне главата, а ще си надигне задницата. Ще се нагърби подъ юргана и ще започне да реве. Хубавото ставане (е), че като си снемешъ краката – кракътъ ти да стѫпи. Цѣла наука е да знаешъ какъ да станешъ.
Вие често иждивявате голѣма часть отъ енергията си.
Нѣкой пѫть стоите и мислите да станете ли или да не станете. После искате да гледате часовника – да станете ли или да не станете. (Нѣкой) казва, че ако времето не е дошло – „пакъ ще си турна юргана отгоре“. После пакъ ще си свѣтне лампичката. Тия работи да ги нѣма.
към беседата >>
Казвамъ: Ако майка(та) има отличенъ умъ – туй дете ще бѫде винаги здраво.
Ние казваме едно време какво (е) говорилъ Христосъ на хората, но Христосъ не само едно време е говорилъ, Той и сега говори. Майка, която обича децата си – тѣ никога не умиратъ. Майка, която се съмнява и се колебае, може да изгуби децата си. Ако една майка е заченала детето си съ любовь – детето не умира. Ако го е заченала безъ любовь – детето умира.
Казвамъ: Ако майка(та) има отличенъ умъ – туй дете ще бѫде винаги здраво.
То е осигурено. Нѣма да ви кажа кои сѫ причинитѣ, дето умиратъ хората. Но причинитѣ, дето умиратъ хората, сме ние. И въ кѫщи често азъ следя какъ умиратъ. Синътъ казва: „Този нашиятъ старъ – да си замине вече“.
към беседата >>
Не да бѫдете много доволни.
Всичко онова, което искашъ да го имашъ, трѣбва да го (обичашъ). Всичко онова, което търсимъ въ свѣта, трѣбва да го искаме съ любовь, понеже Богъ е Любовь – Любовьта даромъ дава. Не всичко ще ни даде изведнажъ, но въ даденъ случай онова, отъ което имашъ сѫществена нужда – Той ще ти го даде. Сега всички започнете да учите съ любовь, да имате любовь. Научете се едно нѣщо: да имате най-малкото доволство.
Не да бѫдете много доволни.
Но да има нѣщо, (което) като направишъ – да си доволенъ и цѣлия день да се радвашъ за едно малко постижение. Вѣрвайте въ ума си, който имате. Вѣрвайте въ сърдцето си, което Богъ ви е далъ. Не се плашете. Като чуете ритъма на сърдцето си – да се зарадвате.
към беседата >>
Нѣкой пѫть стоите и мислите да станете ли или да не станете.
Децата, когато сѫ сърдити, най-първо ще се надигне, нѣма да си надигне главата, а ще си надигне задницата. Ще се нагърби подъ юргана и ще започне да реве. Хубавото ставане (е), че като си снемешъ краката – кракътъ ти да стѫпи. Цѣла наука е да знаешъ какъ да станешъ. Вие често иждивявате голѣма часть отъ енергията си.
Нѣкой пѫть стоите и мислите да станете ли или да не станете.
После искате да гледате часовника – да станете ли или да не станете. (Нѣкой) казва, че ако времето не е дошло – „пакъ ще си турна юргана отгоре“. После пакъ ще си свѣтне лампичката. Тия работи да ги нѣма. Щомъ се събудишъ – стани.
към беседата >>
То е осигурено.
Майка, която обича децата си – тѣ никога не умиратъ. Майка, която се съмнява и се колебае, може да изгуби децата си. Ако една майка е заченала детето си съ любовь – детето не умира. Ако го е заченала безъ любовь – детето умира. Казвамъ: Ако майка(та) има отличенъ умъ – туй дете ще бѫде винаги здраво.
То е осигурено.
Нѣма да ви кажа кои сѫ причинитѣ, дето умиратъ хората. Но причинитѣ, дето умиратъ хората, сме ние. И въ кѫщи често азъ следя какъ умиратъ. Синътъ казва: „Този нашиятъ старъ – да си замине вече“. Човѣкътъ е 80 годишенъ, не е много старъ.
към беседата >>
Но да има нѣщо, (което) като направишъ – да си доволенъ и цѣлия день да се радвашъ за едно малко постижение.
Всичко онова, което търсимъ въ свѣта, трѣбва да го искаме съ любовь, понеже Богъ е Любовь – Любовьта даромъ дава. Не всичко ще ни даде изведнажъ, но въ даденъ случай онова, отъ което имашъ сѫществена нужда – Той ще ти го даде. Сега всички започнете да учите съ любовь, да имате любовь. Научете се едно нѣщо: да имате най-малкото доволство. Не да бѫдете много доволни.
Но да има нѣщо, (което) като направишъ – да си доволенъ и цѣлия день да се радвашъ за едно малко постижение.
Вѣрвайте въ ума си, който имате. Вѣрвайте въ сърдцето си, което Богъ ви е далъ. Не се плашете. Като чуете ритъма на сърдцето си – да се зарадвате. Ти като гледашъ въ огледалото главата, пакъ да се насърдчишъ, да кажешъ: „Тази глава, която Господь ми я далъ – съ нея всичко можешъ да постигнешъ“.
към беседата >>
После искате да гледате часовника – да станете ли или да не станете.
Ще се нагърби подъ юргана и ще започне да реве. Хубавото ставане (е), че като си снемешъ краката – кракътъ ти да стѫпи. Цѣла наука е да знаешъ какъ да станешъ. Вие често иждивявате голѣма часть отъ енергията си. Нѣкой пѫть стоите и мислите да станете ли или да не станете.
После искате да гледате часовника – да станете ли или да не станете.
(Нѣкой) казва, че ако времето не е дошло – „пакъ ще си турна юргана отгоре“. После пакъ ще си свѣтне лампичката. Тия работи да ги нѣма. Щомъ се събудишъ – стани. Часовника не гледай.
към беседата >>
Нѣма да ви кажа кои сѫ причинитѣ, дето умиратъ хората.
Майка, която се съмнява и се колебае, може да изгуби децата си. Ако една майка е заченала детето си съ любовь – детето не умира. Ако го е заченала безъ любовь – детето умира. Казвамъ: Ако майка(та) има отличенъ умъ – туй дете ще бѫде винаги здраво. То е осигурено.
Нѣма да ви кажа кои сѫ причинитѣ, дето умиратъ хората.
Но причинитѣ, дето умиратъ хората, сме ние. И въ кѫщи често азъ следя какъ умиратъ. Синътъ казва: „Този нашиятъ старъ – да си замине вече“. Човѣкътъ е 80 годишенъ, не е много старъ. Най-малко 20 години може да живѣе.
към беседата >>
Вѣрвайте въ ума си, който имате.
Не всичко ще ни даде изведнажъ, но въ даденъ случай онова, отъ което имашъ сѫществена нужда – Той ще ти го даде. Сега всички започнете да учите съ любовь, да имате любовь. Научете се едно нѣщо: да имате най-малкото доволство. Не да бѫдете много доволни. Но да има нѣщо, (което) като направишъ – да си доволенъ и цѣлия день да се радвашъ за едно малко постижение.
Вѣрвайте въ ума си, който имате.
Вѣрвайте въ сърдцето си, което Богъ ви е далъ. Не се плашете. Като чуете ритъма на сърдцето си – да се зарадвате. Ти като гледашъ въ огледалото главата, пакъ да се насърдчишъ, да кажешъ: „Тази глава, която Господь ми я далъ – съ нея всичко можешъ да постигнешъ“. Главата, докато я имашъ – всичко ще постигнешъ.
към беседата >>
(Нѣкой) казва, че ако времето не е дошло – „пакъ ще си турна юргана отгоре“.
Хубавото ставане (е), че като си снемешъ краката – кракътъ ти да стѫпи. Цѣла наука е да знаешъ какъ да станешъ. Вие често иждивявате голѣма часть отъ енергията си. Нѣкой пѫть стоите и мислите да станете ли или да не станете. После искате да гледате часовника – да станете ли или да не станете.
(Нѣкой) казва, че ако времето не е дошло – „пакъ ще си турна юргана отгоре“.
После пакъ ще си свѣтне лампичката. Тия работи да ги нѣма. Щомъ се събудишъ – стани. Часовника не гледай. Ще си кажешъ: „Слушай, ти трѣбва да мислишъ“.
към беседата >>
Но причинитѣ, дето умиратъ хората, сме ние.
Ако една майка е заченала детето си съ любовь – детето не умира. Ако го е заченала безъ любовь – детето умира. Казвамъ: Ако майка(та) има отличенъ умъ – туй дете ще бѫде винаги здраво. То е осигурено. Нѣма да ви кажа кои сѫ причинитѣ, дето умиратъ хората.
Но причинитѣ, дето умиратъ хората, сме ние.
И въ кѫщи често азъ следя какъ умиратъ. Синътъ казва: „Този нашиятъ старъ – да си замине вече“. Човѣкътъ е 80 годишенъ, не е много старъ. Най-малко 20 години може да живѣе. (Синътъ) казва: „Да си замине, да останемъ по-свободни“.
към беседата >>
Вѣрвайте въ сърдцето си, което Богъ ви е далъ.
Сега всички започнете да учите съ любовь, да имате любовь. Научете се едно нѣщо: да имате най-малкото доволство. Не да бѫдете много доволни. Но да има нѣщо, (което) като направишъ – да си доволенъ и цѣлия день да се радвашъ за едно малко постижение. Вѣрвайте въ ума си, който имате.
Вѣрвайте въ сърдцето си, което Богъ ви е далъ.
Не се плашете. Като чуете ритъма на сърдцето си – да се зарадвате. Ти като гледашъ въ огледалото главата, пакъ да се насърдчишъ, да кажешъ: „Тази глава, която Господь ми я далъ – съ нея всичко можешъ да постигнешъ“. Главата, докато я имашъ – всичко ще постигнешъ. Докато сърдцето бие – всичко ще постигнешъ.
към беседата >>
После пакъ ще си свѣтне лампичката.
Цѣла наука е да знаешъ какъ да станешъ. Вие често иждивявате голѣма часть отъ енергията си. Нѣкой пѫть стоите и мислите да станете ли или да не станете. После искате да гледате часовника – да станете ли или да не станете. (Нѣкой) казва, че ако времето не е дошло – „пакъ ще си турна юргана отгоре“.
После пакъ ще си свѣтне лампичката.
Тия работи да ги нѣма. Щомъ се събудишъ – стани. Часовника не гледай. Ще си кажешъ: „Слушай, ти трѣбва да мислишъ“. Ти научи ли се да мислишъ?
към беседата >>
И въ кѫщи често азъ следя какъ умиратъ.
Ако го е заченала безъ любовь – детето умира. Казвамъ: Ако майка(та) има отличенъ умъ – туй дете ще бѫде винаги здраво. То е осигурено. Нѣма да ви кажа кои сѫ причинитѣ, дето умиратъ хората. Но причинитѣ, дето умиратъ хората, сме ние.
И въ кѫщи често азъ следя какъ умиратъ.
Синътъ казва: „Този нашиятъ старъ – да си замине вече“. Човѣкътъ е 80 годишенъ, не е много старъ. Най-малко 20 години може да живѣе. (Синътъ) казва: „Да си замине, да останемъ по-свободни“. Малкитѣ деца казватъ: „Дѣдо да си замине“.
към беседата >>
Не се плашете.
Научете се едно нѣщо: да имате най-малкото доволство. Не да бѫдете много доволни. Но да има нѣщо, (което) като направишъ – да си доволенъ и цѣлия день да се радвашъ за едно малко постижение. Вѣрвайте въ ума си, който имате. Вѣрвайте въ сърдцето си, което Богъ ви е далъ.
Не се плашете.
Като чуете ритъма на сърдцето си – да се зарадвате. Ти като гледашъ въ огледалото главата, пакъ да се насърдчишъ, да кажешъ: „Тази глава, която Господь ми я далъ – съ нея всичко можешъ да постигнешъ“. Главата, докато я имашъ – всичко ще постигнешъ. Докато сърдцето бие – всичко ще постигнешъ. Че това е тъй – благодари на Бога.
към беседата >>
Тия работи да ги нѣма.
Вие често иждивявате голѣма часть отъ енергията си. Нѣкой пѫть стоите и мислите да станете ли или да не станете. После искате да гледате часовника – да станете ли или да не станете. (Нѣкой) казва, че ако времето не е дошло – „пакъ ще си турна юргана отгоре“. После пакъ ще си свѣтне лампичката.
Тия работи да ги нѣма.
Щомъ се събудишъ – стани. Часовника не гледай. Ще си кажешъ: „Слушай, ти трѣбва да мислишъ“. Ти научи ли се да мислишъ? Азъ наричамъ добъръ майсторъ онзи, който мисли, който никога не е блъсналъ крака си въ нѣкой камъкъ.
към беседата >>
Синътъ казва: „Този нашиятъ старъ – да си замине вече“.
Казвамъ: Ако майка(та) има отличенъ умъ – туй дете ще бѫде винаги здраво. То е осигурено. Нѣма да ви кажа кои сѫ причинитѣ, дето умиратъ хората. Но причинитѣ, дето умиратъ хората, сме ние. И въ кѫщи често азъ следя какъ умиратъ.
Синътъ казва: „Този нашиятъ старъ – да си замине вече“.
Човѣкътъ е 80 годишенъ, не е много старъ. Най-малко 20 години може да живѣе. (Синътъ) казва: „Да си замине, да останемъ по-свободни“. Малкитѣ деца казватъ: „Дѣдо да си замине“. И започва той да чувствува това.
към беседата >>
Като чуете ритъма на сърдцето си – да се зарадвате.
Не да бѫдете много доволни. Но да има нѣщо, (което) като направишъ – да си доволенъ и цѣлия день да се радвашъ за едно малко постижение. Вѣрвайте въ ума си, който имате. Вѣрвайте въ сърдцето си, което Богъ ви е далъ. Не се плашете.
Като чуете ритъма на сърдцето си – да се зарадвате.
Ти като гледашъ въ огледалото главата, пакъ да се насърдчишъ, да кажешъ: „Тази глава, която Господь ми я далъ – съ нея всичко можешъ да постигнешъ“. Главата, докато я имашъ – всичко ще постигнешъ. Докато сърдцето бие – всичко ще постигнешъ. Че това е тъй – благодари на Бога. 72 удара на сърдцето – тѣ сѫ елементарна сила.
към беседата >>
Щомъ се събудишъ – стани.
Нѣкой пѫть стоите и мислите да станете ли или да не станете. После искате да гледате часовника – да станете ли или да не станете. (Нѣкой) казва, че ако времето не е дошло – „пакъ ще си турна юргана отгоре“. После пакъ ще си свѣтне лампичката. Тия работи да ги нѣма.
Щомъ се събудишъ – стани.
Часовника не гледай. Ще си кажешъ: „Слушай, ти трѣбва да мислишъ“. Ти научи ли се да мислишъ? Азъ наричамъ добъръ майсторъ онзи, който мисли, който никога не е блъсналъ крака си въ нѣкой камъкъ. Ти по 4–5 пѫти на день тукъ-тамъ ударишъ крака си въ камъка – не мислишъ.
към беседата >>
Човѣкътъ е 80 годишенъ, не е много старъ.
То е осигурено. Нѣма да ви кажа кои сѫ причинитѣ, дето умиратъ хората. Но причинитѣ, дето умиратъ хората, сме ние. И въ кѫщи често азъ следя какъ умиратъ. Синътъ казва: „Този нашиятъ старъ – да си замине вече“.
Човѣкътъ е 80 годишенъ, не е много старъ.
Най-малко 20 години може да живѣе. (Синътъ) казва: „Да си замине, да останемъ по-свободни“. Малкитѣ деца казватъ: „Дѣдо да си замине“. И започва той да чувствува това. Детето единъ день казва: „Ще си върви“.
към беседата >>
Ти като гледашъ въ огледалото главата, пакъ да се насърдчишъ, да кажешъ: „Тази глава, която Господь ми я далъ – съ нея всичко можешъ да постигнешъ“.
Но да има нѣщо, (което) като направишъ – да си доволенъ и цѣлия день да се радвашъ за едно малко постижение. Вѣрвайте въ ума си, който имате. Вѣрвайте въ сърдцето си, което Богъ ви е далъ. Не се плашете. Като чуете ритъма на сърдцето си – да се зарадвате.
Ти като гледашъ въ огледалото главата, пакъ да се насърдчишъ, да кажешъ: „Тази глава, която Господь ми я далъ – съ нея всичко можешъ да постигнешъ“.
Главата, докато я имашъ – всичко ще постигнешъ. Докато сърдцето бие – всичко ще постигнешъ. Че това е тъй – благодари на Бога. 72 удара на сърдцето – тѣ сѫ елементарна сила.
към беседата >>
Часовника не гледай.
После искате да гледате часовника – да станете ли или да не станете. (Нѣкой) казва, че ако времето не е дошло – „пакъ ще си турна юргана отгоре“. После пакъ ще си свѣтне лампичката. Тия работи да ги нѣма. Щомъ се събудишъ – стани.
Часовника не гледай.
Ще си кажешъ: „Слушай, ти трѣбва да мислишъ“. Ти научи ли се да мислишъ? Азъ наричамъ добъръ майсторъ онзи, който мисли, който никога не е блъсналъ крака си въ нѣкой камъкъ. Ти по 4–5 пѫти на день тукъ-тамъ ударишъ крака си въ камъка – не мислишъ. Човѣкъ, който мисли – той не си удря крака.
към беседата >>
Най-малко 20 години може да живѣе.
Нѣма да ви кажа кои сѫ причинитѣ, дето умиратъ хората. Но причинитѣ, дето умиратъ хората, сме ние. И въ кѫщи често азъ следя какъ умиратъ. Синътъ казва: „Този нашиятъ старъ – да си замине вече“. Човѣкътъ е 80 годишенъ, не е много старъ.
Най-малко 20 години може да живѣе.
(Синътъ) казва: „Да си замине, да останемъ по-свободни“. Малкитѣ деца казватъ: „Дѣдо да си замине“. И започва той да чувствува това. Детето единъ день казва: „Ще си върви“. Дѣдото, иска – не иска, като му казватъ „Иди си, иди си“ (и) той трѣбва да си иде.
към беседата >>
Главата, докато я имашъ – всичко ще постигнешъ.
Вѣрвайте въ ума си, който имате. Вѣрвайте въ сърдцето си, което Богъ ви е далъ. Не се плашете. Като чуете ритъма на сърдцето си – да се зарадвате. Ти като гледашъ въ огледалото главата, пакъ да се насърдчишъ, да кажешъ: „Тази глава, която Господь ми я далъ – съ нея всичко можешъ да постигнешъ“.
Главата, докато я имашъ – всичко ще постигнешъ.
Докато сърдцето бие – всичко ще постигнешъ. Че това е тъй – благодари на Бога. 72 удара на сърдцето – тѣ сѫ елементарна сила.
към беседата >>
Ще си кажешъ: „Слушай, ти трѣбва да мислишъ“.
(Нѣкой) казва, че ако времето не е дошло – „пакъ ще си турна юргана отгоре“. После пакъ ще си свѣтне лампичката. Тия работи да ги нѣма. Щомъ се събудишъ – стани. Часовника не гледай.
Ще си кажешъ: „Слушай, ти трѣбва да мислишъ“.
Ти научи ли се да мислишъ? Азъ наричамъ добъръ майсторъ онзи, който мисли, който никога не е блъсналъ крака си въ нѣкой камъкъ. Ти по 4–5 пѫти на день тукъ-тамъ ударишъ крака си въ камъка – не мислишъ. Човѣкъ, който мисли – той не си удря крака. Колко пѫти вие си изгаряте рѫцетѣ?
към беседата >>
(Синътъ) казва: „Да си замине, да останемъ по-свободни“.
Но причинитѣ, дето умиратъ хората, сме ние. И въ кѫщи често азъ следя какъ умиратъ. Синътъ казва: „Този нашиятъ старъ – да си замине вече“. Човѣкътъ е 80 годишенъ, не е много старъ. Най-малко 20 години може да живѣе.
(Синътъ) казва: „Да си замине, да останемъ по-свободни“.
Малкитѣ деца казватъ: „Дѣдо да си замине“. И започва той да чувствува това. Детето единъ день казва: „Ще си върви“. Дѣдото, иска – не иска, като му казватъ „Иди си, иди си“ (и) той трѣбва да си иде.
към беседата >>
Докато сърдцето бие – всичко ще постигнешъ.
Вѣрвайте въ сърдцето си, което Богъ ви е далъ. Не се плашете. Като чуете ритъма на сърдцето си – да се зарадвате. Ти като гледашъ въ огледалото главата, пакъ да се насърдчишъ, да кажешъ: „Тази глава, която Господь ми я далъ – съ нея всичко можешъ да постигнешъ“. Главата, докато я имашъ – всичко ще постигнешъ.
Докато сърдцето бие – всичко ще постигнешъ.
Че това е тъй – благодари на Бога. 72 удара на сърдцето – тѣ сѫ елементарна сила.
към беседата >>
Ти научи ли се да мислишъ?
После пакъ ще си свѣтне лампичката. Тия работи да ги нѣма. Щомъ се събудишъ – стани. Часовника не гледай. Ще си кажешъ: „Слушай, ти трѣбва да мислишъ“.
Ти научи ли се да мислишъ?
Азъ наричамъ добъръ майсторъ онзи, който мисли, който никога не е блъсналъ крака си въ нѣкой камъкъ. Ти по 4–5 пѫти на день тукъ-тамъ ударишъ крака си въ камъка – не мислишъ. Човѣкъ, който мисли – той не си удря крака. Колко пѫти вие си изгаряте рѫцетѣ? Преди нѣколко дена иде една сестра, иска да ми услужи.
към беседата >>
Малкитѣ деца казватъ: „Дѣдо да си замине“.
И въ кѫщи често азъ следя какъ умиратъ. Синътъ казва: „Този нашиятъ старъ – да си замине вече“. Човѣкътъ е 80 годишенъ, не е много старъ. Най-малко 20 години може да живѣе. (Синътъ) казва: „Да си замине, да останемъ по-свободни“.
Малкитѣ деца казватъ: „Дѣдо да си замине“.
И започва той да чувствува това. Детето единъ день казва: „Ще си върви“. Дѣдото, иска – не иска, като му казватъ „Иди си, иди си“ (и) той трѣбва да си иде.
към беседата >>
Че това е тъй – благодари на Бога.
Не се плашете. Като чуете ритъма на сърдцето си – да се зарадвате. Ти като гледашъ въ огледалото главата, пакъ да се насърдчишъ, да кажешъ: „Тази глава, която Господь ми я далъ – съ нея всичко можешъ да постигнешъ“. Главата, докато я имашъ – всичко ще постигнешъ. Докато сърдцето бие – всичко ще постигнешъ.
Че това е тъй – благодари на Бога.
72 удара на сърдцето – тѣ сѫ елементарна сила.
към беседата >>
Азъ наричамъ добъръ майсторъ онзи, който мисли, който никога не е блъсналъ крака си въ нѣкой камъкъ.
Тия работи да ги нѣма. Щомъ се събудишъ – стани. Часовника не гледай. Ще си кажешъ: „Слушай, ти трѣбва да мислишъ“. Ти научи ли се да мислишъ?
Азъ наричамъ добъръ майсторъ онзи, който мисли, който никога не е блъсналъ крака си въ нѣкой камъкъ.
Ти по 4–5 пѫти на день тукъ-тамъ ударишъ крака си въ камъка – не мислишъ. Човѣкъ, който мисли – той не си удря крака. Колко пѫти вие си изгаряте рѫцетѣ? Преди нѣколко дена иде една сестра, иска да ми услужи. Казвамъ ѝ: „Азъ ще си направя работата“.
към беседата >>
И започва той да чувствува това.
Синътъ казва: „Този нашиятъ старъ – да си замине вече“. Човѣкътъ е 80 годишенъ, не е много старъ. Най-малко 20 години може да живѣе. (Синътъ) казва: „Да си замине, да останемъ по-свободни“. Малкитѣ деца казватъ: „Дѣдо да си замине“.
И започва той да чувствува това.
Детето единъ день казва: „Ще си върви“. Дѣдото, иска – не иска, като му казватъ „Иди си, иди си“ (и) той трѣбва да си иде.
към беседата >>
72 удара на сърдцето – тѣ сѫ елементарна сила.
Като чуете ритъма на сърдцето си – да се зарадвате. Ти като гледашъ въ огледалото главата, пакъ да се насърдчишъ, да кажешъ: „Тази глава, която Господь ми я далъ – съ нея всичко можешъ да постигнешъ“. Главата, докато я имашъ – всичко ще постигнешъ. Докато сърдцето бие – всичко ще постигнешъ. Че това е тъй – благодари на Бога.
72 удара на сърдцето – тѣ сѫ елементарна сила.
към беседата >>
Ти по 4–5 пѫти на день тукъ-тамъ ударишъ крака си въ камъка – не мислишъ.
Щомъ се събудишъ – стани. Часовника не гледай. Ще си кажешъ: „Слушай, ти трѣбва да мислишъ“. Ти научи ли се да мислишъ? Азъ наричамъ добъръ майсторъ онзи, който мисли, който никога не е блъсналъ крака си въ нѣкой камъкъ.
Ти по 4–5 пѫти на день тукъ-тамъ ударишъ крака си въ камъка – не мислишъ.
Човѣкъ, който мисли – той не си удря крака. Колко пѫти вие си изгаряте рѫцетѣ? Преди нѣколко дена иде една сестра, иска да ми услужи. Казвамъ ѝ: „Азъ ще си направя работата“. – „Азъ искамъ да ти услужа“.
към беседата >>
Детето единъ день казва: „Ще си върви“.
Човѣкътъ е 80 годишенъ, не е много старъ. Най-малко 20 години може да живѣе. (Синътъ) казва: „Да си замине, да останемъ по-свободни“. Малкитѣ деца казватъ: „Дѣдо да си замине“. И започва той да чувствува това.
Детето единъ день казва: „Ще си върви“.
Дѣдото, иска – не иска, като му казватъ „Иди си, иди си“ (и) той трѣбва да си иде.
към беседата >>
Ха сега, коя пѣсень да изпѣеме.
Ха сега, коя пѣсень да изпѣеме.
Да изпѣемъ Махаръ-Бену. /Изпѣхме пѣсеньта/. Махаръ-Бену не върви. Цигуларьтъ свири едно, вие пѣете друго. Трѣбва да вземете много вѣрно тоноветѣ.
към беседата >>
Човѣкъ, който мисли – той не си удря крака.
Часовника не гледай. Ще си кажешъ: „Слушай, ти трѣбва да мислишъ“. Ти научи ли се да мислишъ? Азъ наричамъ добъръ майсторъ онзи, който мисли, който никога не е блъсналъ крака си въ нѣкой камъкъ. Ти по 4–5 пѫти на день тукъ-тамъ ударишъ крака си въ камъка – не мислишъ.
Човѣкъ, който мисли – той не си удря крака.
Колко пѫти вие си изгаряте рѫцетѣ? Преди нѣколко дена иде една сестра, иска да ми услужи. Казвамъ ѝ: „Азъ ще си направя работата“. – „Азъ искамъ да ти услужа“. Половинъ кило млѣко го бутна отгоре на печката.
към беседата >>
Дѣдото, иска – не иска, като му казватъ „Иди си, иди си“ (и) той трѣбва да си иде.
Най-малко 20 години може да живѣе. (Синътъ) казва: „Да си замине, да останемъ по-свободни“. Малкитѣ деца казватъ: „Дѣдо да си замине“. И започва той да чувствува това. Детето единъ день казва: „Ще си върви“.
Дѣдото, иска – не иска, като му казватъ „Иди си, иди си“ (и) той трѣбва да си иде.
към беседата >>
Да изпѣемъ Махаръ-Бену.
Ха сега, коя пѣсень да изпѣеме.
Да изпѣемъ Махаръ-Бену.
/Изпѣхме пѣсеньта/. Махаръ-Бену не върви. Цигуларьтъ свири едно, вие пѣете друго. Трѣбва да вземете много вѣрно тоноветѣ. Изпѣйте Тѫги-скърби.
към беседата >>
Колко пѫти вие си изгаряте рѫцетѣ?
Ще си кажешъ: „Слушай, ти трѣбва да мислишъ“. Ти научи ли се да мислишъ? Азъ наричамъ добъръ майсторъ онзи, който мисли, който никога не е блъсналъ крака си въ нѣкой камъкъ. Ти по 4–5 пѫти на день тукъ-тамъ ударишъ крака си въ камъка – не мислишъ. Човѣкъ, който мисли – той не си удря крака.
Колко пѫти вие си изгаряте рѫцетѣ?
Преди нѣколко дена иде една сестра, иска да ми услужи. Казвамъ ѝ: „Азъ ще си направя работата“. – „Азъ искамъ да ти услужа“. Половинъ кило млѣко го бутна отгоре на печката. Казвамъ:„Понеже не съмъ поменувалъ умрѣлитѣ – млѣко имъ се яде, взеха ми го“.
към беседата >>
Та казвамъ: Азъ бихъ желалъ за въ бѫдеще, когато дойде друга инфлуенца, нѣкаква друга болесть – да може да се лѣкувате безъ никакъвъ цѣръ.
Та казвамъ: Азъ бихъ желалъ за въ бѫдеще, когато дойде друга инфлуенца, нѣкаква друга болесть – да може да се лѣкувате безъ никакъвъ цѣръ.
Единствениятъ цѣръ да бѫде само топлата вода, чистиятъ въздухъ и свѣтлината – нищо повече. Нѣкой пѫть може да накуцвашъ така. Нѣма да казвашъ, че накуцвашъ. То е най-последната мода, азъ опитвамъ тази мода. Нѣкои отъ тия нерви на крака сѫ толкова деликатни.
към беседата >>
/Изпѣхме пѣсеньта/.
Ха сега, коя пѣсень да изпѣеме. Да изпѣемъ Махаръ-Бену.
/Изпѣхме пѣсеньта/.
Махаръ-Бену не върви. Цигуларьтъ свири едно, вие пѣете друго. Трѣбва да вземете много вѣрно тоноветѣ. Изпѣйте Тѫги-скърби. /Изпѣхме пѣсеньта/.
към беседата >>
Преди нѣколко дена иде една сестра, иска да ми услужи.
Ти научи ли се да мислишъ? Азъ наричамъ добъръ майсторъ онзи, който мисли, който никога не е блъсналъ крака си въ нѣкой камъкъ. Ти по 4–5 пѫти на день тукъ-тамъ ударишъ крака си въ камъка – не мислишъ. Човѣкъ, който мисли – той не си удря крака. Колко пѫти вие си изгаряте рѫцетѣ?
Преди нѣколко дена иде една сестра, иска да ми услужи.
Казвамъ ѝ: „Азъ ще си направя работата“. – „Азъ искамъ да ти услужа“. Половинъ кило млѣко го бутна отгоре на печката. Казвамъ:„Понеже не съмъ поменувалъ умрѣлитѣ – млѣко имъ се яде, взеха ми го“. Казвамъ: „Не съмъ подавалъ на умрѣлитѣ“.
към беседата >>
Единствениятъ цѣръ да бѫде само топлата вода, чистиятъ въздухъ и свѣтлината – нищо повече.
Та казвамъ: Азъ бихъ желалъ за въ бѫдеще, когато дойде друга инфлуенца, нѣкаква друга болесть – да може да се лѣкувате безъ никакъвъ цѣръ.
Единствениятъ цѣръ да бѫде само топлата вода, чистиятъ въздухъ и свѣтлината – нищо повече.
Нѣкой пѫть може да накуцвашъ така. Нѣма да казвашъ, че накуцвашъ. То е най-последната мода, азъ опитвамъ тази мода. Нѣкои отъ тия нерви на крака сѫ толкова деликатни. Има едно чувство у човѣка.
към беседата >>
Махаръ-Бену не върви.
Ха сега, коя пѣсень да изпѣеме. Да изпѣемъ Махаръ-Бену. /Изпѣхме пѣсеньта/.
Махаръ-Бену не върви.
Цигуларьтъ свири едно, вие пѣете друго. Трѣбва да вземете много вѣрно тоноветѣ. Изпѣйте Тѫги-скърби. /Изпѣхме пѣсеньта/. Инфлуенцата е разхлабена.
към беседата >>
Казвамъ ѝ: „Азъ ще си направя работата“.
Азъ наричамъ добъръ майсторъ онзи, който мисли, който никога не е блъсналъ крака си въ нѣкой камъкъ. Ти по 4–5 пѫти на день тукъ-тамъ ударишъ крака си въ камъка – не мислишъ. Човѣкъ, който мисли – той не си удря крака. Колко пѫти вие си изгаряте рѫцетѣ? Преди нѣколко дена иде една сестра, иска да ми услужи.
Казвамъ ѝ: „Азъ ще си направя работата“.
– „Азъ искамъ да ти услужа“. Половинъ кило млѣко го бутна отгоре на печката. Казвамъ:„Понеже не съмъ поменувалъ умрѣлитѣ – млѣко имъ се яде, взеха ми го“. Казвамъ: „Не съмъ подавалъ на умрѣлитѣ“. Тя казва: „Ще го събера“.
към беседата >>
Нѣкой пѫть може да накуцвашъ така.
Та казвамъ: Азъ бихъ желалъ за въ бѫдеще, когато дойде друга инфлуенца, нѣкаква друга болесть – да може да се лѣкувате безъ никакъвъ цѣръ. Единствениятъ цѣръ да бѫде само топлата вода, чистиятъ въздухъ и свѣтлината – нищо повече.
Нѣкой пѫть може да накуцвашъ така.
Нѣма да казвашъ, че накуцвашъ. То е най-последната мода, азъ опитвамъ тази мода. Нѣкои отъ тия нерви на крака сѫ толкова деликатни. Има едно чувство у човѣка. Когато хората не знаятъ какъ да мислятъ, тѣ си създаватъ своитѣ нещастия.
към беседата >>
Цигуларьтъ свири едно, вие пѣете друго.
Ха сега, коя пѣсень да изпѣеме. Да изпѣемъ Махаръ-Бену. /Изпѣхме пѣсеньта/. Махаръ-Бену не върви.
Цигуларьтъ свири едно, вие пѣете друго.
Трѣбва да вземете много вѣрно тоноветѣ. Изпѣйте Тѫги-скърби. /Изпѣхме пѣсеньта/. Инфлуенцата е разхлабена. Ако тръгнете – ритмично ще пѣете, понеже това е движение.
към беседата >>
– „Азъ искамъ да ти услужа“.
Ти по 4–5 пѫти на день тукъ-тамъ ударишъ крака си въ камъка – не мислишъ. Човѣкъ, който мисли – той не си удря крака. Колко пѫти вие си изгаряте рѫцетѣ? Преди нѣколко дена иде една сестра, иска да ми услужи. Казвамъ ѝ: „Азъ ще си направя работата“.
– „Азъ искамъ да ти услужа“.
Половинъ кило млѣко го бутна отгоре на печката. Казвамъ:„Понеже не съмъ поменувалъ умрѣлитѣ – млѣко имъ се яде, взеха ми го“. Казвамъ: „Не съмъ подавалъ на умрѣлитѣ“. Тя казва: „Ще го събера“. Хубаво, но друга беля направи.
към беседата >>
Нѣма да казвашъ, че накуцвашъ.
Та казвамъ: Азъ бихъ желалъ за въ бѫдеще, когато дойде друга инфлуенца, нѣкаква друга болесть – да може да се лѣкувате безъ никакъвъ цѣръ. Единствениятъ цѣръ да бѫде само топлата вода, чистиятъ въздухъ и свѣтлината – нищо повече. Нѣкой пѫть може да накуцвашъ така.
Нѣма да казвашъ, че накуцвашъ.
То е най-последната мода, азъ опитвамъ тази мода. Нѣкои отъ тия нерви на крака сѫ толкова деликатни. Има едно чувство у човѣка. Когато хората не знаятъ какъ да мислятъ, тѣ си създаватъ своитѣ нещастия. Двойникътъ, съ който тѣ сѫ облѣчени, като е въ тѣлото – той подържа енергия и деятелностьта на тѣлото.
към беседата >>
Трѣбва да вземете много вѣрно тоноветѣ.
Ха сега, коя пѣсень да изпѣеме. Да изпѣемъ Махаръ-Бену. /Изпѣхме пѣсеньта/. Махаръ-Бену не върви. Цигуларьтъ свири едно, вие пѣете друго.
Трѣбва да вземете много вѣрно тоноветѣ.
Изпѣйте Тѫги-скърби. /Изпѣхме пѣсеньта/. Инфлуенцата е разхлабена. Ако тръгнете – ритмично ще пѣете, понеже това е движение. Отъ ре започва движението.
към беседата >>
Половинъ кило млѣко го бутна отгоре на печката.
Човѣкъ, който мисли – той не си удря крака. Колко пѫти вие си изгаряте рѫцетѣ? Преди нѣколко дена иде една сестра, иска да ми услужи. Казвамъ ѝ: „Азъ ще си направя работата“. – „Азъ искамъ да ти услужа“.
Половинъ кило млѣко го бутна отгоре на печката.
Казвамъ:„Понеже не съмъ поменувалъ умрѣлитѣ – млѣко имъ се яде, взеха ми го“. Казвамъ: „Не съмъ подавалъ на умрѣлитѣ“. Тя казва: „Ще го събера“. Хубаво, но друга беля направи. Тя, като се смутила, че го разлѣла на дрехата си.
към беседата >>
То е най-последната мода, азъ опитвамъ тази мода.
Та казвамъ: Азъ бихъ желалъ за въ бѫдеще, когато дойде друга инфлуенца, нѣкаква друга болесть – да може да се лѣкувате безъ никакъвъ цѣръ. Единствениятъ цѣръ да бѫде само топлата вода, чистиятъ въздухъ и свѣтлината – нищо повече. Нѣкой пѫть може да накуцвашъ така. Нѣма да казвашъ, че накуцвашъ.
То е най-последната мода, азъ опитвамъ тази мода.
Нѣкои отъ тия нерви на крака сѫ толкова деликатни. Има едно чувство у човѣка. Когато хората не знаятъ какъ да мислятъ, тѣ си създаватъ своитѣ нещастия. Двойникътъ, съ който тѣ сѫ облѣчени, като е въ тѣлото – той подържа енергия и деятелностьта на тѣлото. Като не разбиратъ – този двойникъ излиза и влиза.
към беседата >>
Изпѣйте Тѫги-скърби.
Да изпѣемъ Махаръ-Бену. /Изпѣхме пѣсеньта/. Махаръ-Бену не върви. Цигуларьтъ свири едно, вие пѣете друго. Трѣбва да вземете много вѣрно тоноветѣ.
Изпѣйте Тѫги-скърби.
/Изпѣхме пѣсеньта/. Инфлуенцата е разхлабена. Ако тръгнете – ритмично ще пѣете, понеже това е движение. Отъ ре започва движението. Ако вземете ритъма право, може да пѣете добре.
към беседата >>
Казвамъ:„Понеже не съмъ поменувалъ умрѣлитѣ – млѣко имъ се яде, взеха ми го“.
Колко пѫти вие си изгаряте рѫцетѣ? Преди нѣколко дена иде една сестра, иска да ми услужи. Казвамъ ѝ: „Азъ ще си направя работата“. – „Азъ искамъ да ти услужа“. Половинъ кило млѣко го бутна отгоре на печката.
Казвамъ:„Понеже не съмъ поменувалъ умрѣлитѣ – млѣко имъ се яде, взеха ми го“.
Казвамъ: „Не съмъ подавалъ на умрѣлитѣ“. Тя казва: „Ще го събера“. Хубаво, но друга беля направи. Тя, като се смутила, че го разлѣла на дрехата си. Казвамъ: „Чакай, не бързай“.
към беседата >>
Нѣкои отъ тия нерви на крака сѫ толкова деликатни.
Та казвамъ: Азъ бихъ желалъ за въ бѫдеще, когато дойде друга инфлуенца, нѣкаква друга болесть – да може да се лѣкувате безъ никакъвъ цѣръ. Единствениятъ цѣръ да бѫде само топлата вода, чистиятъ въздухъ и свѣтлината – нищо повече. Нѣкой пѫть може да накуцвашъ така. Нѣма да казвашъ, че накуцвашъ. То е най-последната мода, азъ опитвамъ тази мода.
Нѣкои отъ тия нерви на крака сѫ толкова деликатни.
Има едно чувство у човѣка. Когато хората не знаятъ какъ да мислятъ, тѣ си създаватъ своитѣ нещастия. Двойникътъ, съ който тѣ сѫ облѣчени, като е въ тѣлото – той подържа енергия и деятелностьта на тѣлото. Като не разбиратъ – този двойникъ излиза и влиза. Когато излиза двойникътъ и влиза, и не се намѣства, както трѣбва, следствие на това – страдаме.
към беседата >>
/Изпѣхме пѣсеньта/.
/Изпѣхме пѣсеньта/. Махаръ-Бену не върви. Цигуларьтъ свири едно, вие пѣете друго. Трѣбва да вземете много вѣрно тоноветѣ. Изпѣйте Тѫги-скърби.
/Изпѣхме пѣсеньта/.
Инфлуенцата е разхлабена. Ако тръгнете – ритмично ще пѣете, понеже това е движение. Отъ ре започва движението. Ако вземете ритъма право, може да пѣете добре. Ако започнете да вървите полека – нѣма да върви.
към беседата >>
Казвамъ: „Не съмъ подавалъ на умрѣлитѣ“.
Преди нѣколко дена иде една сестра, иска да ми услужи. Казвамъ ѝ: „Азъ ще си направя работата“. – „Азъ искамъ да ти услужа“. Половинъ кило млѣко го бутна отгоре на печката. Казвамъ:„Понеже не съмъ поменувалъ умрѣлитѣ – млѣко имъ се яде, взеха ми го“.
Казвамъ: „Не съмъ подавалъ на умрѣлитѣ“.
Тя казва: „Ще го събера“. Хубаво, но друга беля направи. Тя, като се смутила, че го разлѣла на дрехата си. Казвамъ: „Чакай, не бързай“. Излѣ млѣкото, направи една пакость на мене.
към беседата >>
Има едно чувство у човѣка.
Единствениятъ цѣръ да бѫде само топлата вода, чистиятъ въздухъ и свѣтлината – нищо повече. Нѣкой пѫть може да накуцвашъ така. Нѣма да казвашъ, че накуцвашъ. То е най-последната мода, азъ опитвамъ тази мода. Нѣкои отъ тия нерви на крака сѫ толкова деликатни.
Има едно чувство у човѣка.
Когато хората не знаятъ какъ да мислятъ, тѣ си създаватъ своитѣ нещастия. Двойникътъ, съ който тѣ сѫ облѣчени, като е въ тѣлото – той подържа енергия и деятелностьта на тѣлото. Като не разбиратъ – този двойникъ излиза и влиза. Когато излиза двойникътъ и влиза, и не се намѣства, както трѣбва, следствие на това – страдаме. Като се върнемъ сутринь отъ своята разходка, която правимъ, двойникътъ не се намѣства въ тѣлото, както трѣбва, но се намѣства, както не трѣбва.
към беседата >>
Инфлуенцата е разхлабена.
Махаръ-Бену не върви. Цигуларьтъ свири едно, вие пѣете друго. Трѣбва да вземете много вѣрно тоноветѣ. Изпѣйте Тѫги-скърби. /Изпѣхме пѣсеньта/.
Инфлуенцата е разхлабена.
Ако тръгнете – ритмично ще пѣете, понеже това е движение. Отъ ре започва движението. Ако вземете ритъма право, може да пѣете добре. Ако започнете да вървите полека – нѣма да върви. Ако искате да вземете правилно соль – трѣбва да имате хубавъ цвѣтъ.
към беседата >>
Тя казва: „Ще го събера“.
Казвамъ ѝ: „Азъ ще си направя работата“. – „Азъ искамъ да ти услужа“. Половинъ кило млѣко го бутна отгоре на печката. Казвамъ:„Понеже не съмъ поменувалъ умрѣлитѣ – млѣко имъ се яде, взеха ми го“. Казвамъ: „Не съмъ подавалъ на умрѣлитѣ“.
Тя казва: „Ще го събера“.
Хубаво, но друга беля направи. Тя, като се смутила, че го разлѣла на дрехата си. Казвамъ: „Чакай, не бързай“. Излѣ млѣкото, направи една пакость на мене. Сега на дрехата го разлѣ, която струва повече.
към беседата >>
Когато хората не знаятъ какъ да мислятъ, тѣ си създаватъ своитѣ нещастия.
Нѣкой пѫть може да накуцвашъ така. Нѣма да казвашъ, че накуцвашъ. То е най-последната мода, азъ опитвамъ тази мода. Нѣкои отъ тия нерви на крака сѫ толкова деликатни. Има едно чувство у човѣка.
Когато хората не знаятъ какъ да мислятъ, тѣ си създаватъ своитѣ нещастия.
Двойникътъ, съ който тѣ сѫ облѣчени, като е въ тѣлото – той подържа енергия и деятелностьта на тѣлото. Като не разбиратъ – този двойникъ излиза и влиза. Когато излиза двойникътъ и влиза, и не се намѣства, както трѣбва, следствие на това – страдаме. Като се върнемъ сутринь отъ своята разходка, която правимъ, двойникътъ не се намѣства въ тѣлото, както трѣбва, но се намѣства, както не трѣбва. Следствие на туй размѣстване се зараждатъ болести въ пръститѣ на краката.
към беседата >>
Ако тръгнете – ритмично ще пѣете, понеже това е движение.
Цигуларьтъ свири едно, вие пѣете друго. Трѣбва да вземете много вѣрно тоноветѣ. Изпѣйте Тѫги-скърби. /Изпѣхме пѣсеньта/. Инфлуенцата е разхлабена.
Ако тръгнете – ритмично ще пѣете, понеже това е движение.
Отъ ре започва движението. Ако вземете ритъма право, може да пѣете добре. Ако започнете да вървите полека – нѣма да върви. Ако искате да вземете правилно соль – трѣбва да имате хубавъ цвѣтъ. Ако нѣмате идея за хубавия цвѣтъ – нѣма да вземете соль вѣрно.
към беседата >>
Хубаво, но друга беля направи.
– „Азъ искамъ да ти услужа“. Половинъ кило млѣко го бутна отгоре на печката. Казвамъ:„Понеже не съмъ поменувалъ умрѣлитѣ – млѣко имъ се яде, взеха ми го“. Казвамъ: „Не съмъ подавалъ на умрѣлитѣ“. Тя казва: „Ще го събера“.
Хубаво, но друга беля направи.
Тя, като се смутила, че го разлѣла на дрехата си. Казвамъ: „Чакай, не бързай“. Излѣ млѣкото, направи една пакость на мене. Сега на дрехата го разлѣ, която струва повече. Млѣкото струва 3–4 лева, носишъ една дреха, която струва 7–800 лева.
към беседата >>
Двойникътъ, съ който тѣ сѫ облѣчени, като е въ тѣлото – той подържа енергия и деятелностьта на тѣлото.
Нѣма да казвашъ, че накуцвашъ. То е най-последната мода, азъ опитвамъ тази мода. Нѣкои отъ тия нерви на крака сѫ толкова деликатни. Има едно чувство у човѣка. Когато хората не знаятъ какъ да мислятъ, тѣ си създаватъ своитѣ нещастия.
Двойникътъ, съ който тѣ сѫ облѣчени, като е въ тѣлото – той подържа енергия и деятелностьта на тѣлото.
Като не разбиратъ – този двойникъ излиза и влиза. Когато излиза двойникътъ и влиза, и не се намѣства, както трѣбва, следствие на това – страдаме. Като се върнемъ сутринь отъ своята разходка, която правимъ, двойникътъ не се намѣства въ тѣлото, както трѣбва, но се намѣства, както не трѣбва. Следствие на туй размѣстване се зараждатъ болести въ пръститѣ на краката. Вие искате по изкуственъ начинъ да оправите работата.
към беседата >>
Отъ ре започва движението.
Трѣбва да вземете много вѣрно тоноветѣ. Изпѣйте Тѫги-скърби. /Изпѣхме пѣсеньта/. Инфлуенцата е разхлабена. Ако тръгнете – ритмично ще пѣете, понеже това е движение.
Отъ ре започва движението.
Ако вземете ритъма право, може да пѣете добре. Ако започнете да вървите полека – нѣма да върви. Ако искате да вземете правилно соль – трѣбва да имате хубавъ цвѣтъ. Ако нѣмате идея за хубавия цвѣтъ – нѣма да вземете соль вѣрно. Фа не може да вземете вѣрно, ако нѣмате ябълка, да ядете съдържанието вѫтре.
към беседата >>
Тя, като се смутила, че го разлѣла на дрехата си.
Половинъ кило млѣко го бутна отгоре на печката. Казвамъ:„Понеже не съмъ поменувалъ умрѣлитѣ – млѣко имъ се яде, взеха ми го“. Казвамъ: „Не съмъ подавалъ на умрѣлитѣ“. Тя казва: „Ще го събера“. Хубаво, но друга беля направи.
Тя, като се смутила, че го разлѣла на дрехата си.
Казвамъ: „Чакай, не бързай“. Излѣ млѣкото, направи една пакость на мене. Сега на дрехата го разлѣ, която струва повече. Млѣкото струва 3–4 лева, носишъ една дреха, която струва 7–800 лева. Чакай, не бързай, съблѣчи палтото, запретни рѫкавитѣ си.
към беседата >>
Като не разбиратъ – този двойникъ излиза и влиза.
То е най-последната мода, азъ опитвамъ тази мода. Нѣкои отъ тия нерви на крака сѫ толкова деликатни. Има едно чувство у човѣка. Когато хората не знаятъ какъ да мислятъ, тѣ си създаватъ своитѣ нещастия. Двойникътъ, съ който тѣ сѫ облѣчени, като е въ тѣлото – той подържа енергия и деятелностьта на тѣлото.
Като не разбиратъ – този двойникъ излиза и влиза.
Когато излиза двойникътъ и влиза, и не се намѣства, както трѣбва, следствие на това – страдаме. Като се върнемъ сутринь отъ своята разходка, която правимъ, двойникътъ не се намѣства въ тѣлото, както трѣбва, но се намѣства, както не трѣбва. Следствие на туй размѣстване се зараждатъ болести въ пръститѣ на краката. Вие искате по изкуственъ начинъ да оправите работата. Ще накарашъ двойникътъ да излѣзе навънъ, че той наново да влѣзе и да се намѣсти, както сѫ го направили.
към беседата >>
Ако вземете ритъма право, може да пѣете добре.
Изпѣйте Тѫги-скърби. /Изпѣхме пѣсеньта/. Инфлуенцата е разхлабена. Ако тръгнете – ритмично ще пѣете, понеже това е движение. Отъ ре започва движението.
Ако вземете ритъма право, може да пѣете добре.
Ако започнете да вървите полека – нѣма да върви. Ако искате да вземете правилно соль – трѣбва да имате хубавъ цвѣтъ. Ако нѣмате идея за хубавия цвѣтъ – нѣма да вземете соль вѣрно. Фа не може да вземете вѣрно, ако нѣмате ябълка, да ядете съдържанието вѫтре. Ако ти не може да направишъ една операция правилно, ти не можешъ да вземешъ ми.
към беседата >>
Казвамъ: „Чакай, не бързай“.
Казвамъ:„Понеже не съмъ поменувалъ умрѣлитѣ – млѣко имъ се яде, взеха ми го“. Казвамъ: „Не съмъ подавалъ на умрѣлитѣ“. Тя казва: „Ще го събера“. Хубаво, но друга беля направи. Тя, като се смутила, че го разлѣла на дрехата си.
Казвамъ: „Чакай, не бързай“.
Излѣ млѣкото, направи една пакость на мене. Сега на дрехата го разлѣ, която струва повече. Млѣкото струва 3–4 лева, носишъ една дреха, която струва 7–800 лева. Чакай, не бързай, съблѣчи палтото, запретни рѫкавитѣ си. Човѣкъ трѣбва да се запретне.
към беседата >>
Когато излиза двойникътъ и влиза, и не се намѣства, както трѣбва, следствие на това – страдаме.
Нѣкои отъ тия нерви на крака сѫ толкова деликатни. Има едно чувство у човѣка. Когато хората не знаятъ какъ да мислятъ, тѣ си създаватъ своитѣ нещастия. Двойникътъ, съ който тѣ сѫ облѣчени, като е въ тѣлото – той подържа енергия и деятелностьта на тѣлото. Като не разбиратъ – този двойникъ излиза и влиза.
Когато излиза двойникътъ и влиза, и не се намѣства, както трѣбва, следствие на това – страдаме.
Като се върнемъ сутринь отъ своята разходка, която правимъ, двойникътъ не се намѣства въ тѣлото, както трѣбва, но се намѣства, както не трѣбва. Следствие на туй размѣстване се зараждатъ болести въ пръститѣ на краката. Вие искате по изкуственъ начинъ да оправите работата. Ще накарашъ двойникътъ да излѣзе навънъ, че той наново да влѣзе и да се намѣсти, както сѫ го направили. Тогава не може да се образува никаква болесть.
към беседата >>
Ако започнете да вървите полека – нѣма да върви.
/Изпѣхме пѣсеньта/. Инфлуенцата е разхлабена. Ако тръгнете – ритмично ще пѣете, понеже това е движение. Отъ ре започва движението. Ако вземете ритъма право, може да пѣете добре.
Ако започнете да вървите полека – нѣма да върви.
Ако искате да вземете правилно соль – трѣбва да имате хубавъ цвѣтъ. Ако нѣмате идея за хубавия цвѣтъ – нѣма да вземете соль вѣрно. Фа не може да вземете вѣрно, ако нѣмате ябълка, да ядете съдържанието вѫтре. Ако ти не може да направишъ една операция правилно, ти не можешъ да вземешъ ми. Да кажемъ – единъ ораторъ, който не може да направи едно движение красиво – той не може да вземе ми.
към беседата >>
Излѣ млѣкото, направи една пакость на мене.
Казвамъ: „Не съмъ подавалъ на умрѣлитѣ“. Тя казва: „Ще го събера“. Хубаво, но друга беля направи. Тя, като се смутила, че го разлѣла на дрехата си. Казвамъ: „Чакай, не бързай“.
Излѣ млѣкото, направи една пакость на мене.
Сега на дрехата го разлѣ, която струва повече. Млѣкото струва 3–4 лева, носишъ една дреха, която струва 7–800 лева. Чакай, не бързай, съблѣчи палтото, запретни рѫкавитѣ си. Човѣкъ трѣбва да се запретне. Въ живота има редъ малки задачи, които сѫ дадени, които трѣбва да се осѫществятъ.
към беседата >>
Като се върнемъ сутринь отъ своята разходка, която правимъ, двойникътъ не се намѣства въ тѣлото, както трѣбва, но се намѣства, както не трѣбва.
Има едно чувство у човѣка. Когато хората не знаятъ какъ да мислятъ, тѣ си създаватъ своитѣ нещастия. Двойникътъ, съ който тѣ сѫ облѣчени, като е въ тѣлото – той подържа енергия и деятелностьта на тѣлото. Като не разбиратъ – този двойникъ излиза и влиза. Когато излиза двойникътъ и влиза, и не се намѣства, както трѣбва, следствие на това – страдаме.
Като се върнемъ сутринь отъ своята разходка, която правимъ, двойникътъ не се намѣства въ тѣлото, както трѣбва, но се намѣства, както не трѣбва.
Следствие на туй размѣстване се зараждатъ болести въ пръститѣ на краката. Вие искате по изкуственъ начинъ да оправите работата. Ще накарашъ двойникътъ да излѣзе навънъ, че той наново да влѣзе и да се намѣсти, както сѫ го направили. Тогава не може да се образува никаква болесть. Този двойникъ е толкова чувствителенъ, (че) ако излѣзе три пръста вънъ отъ тѣлото, само като махне съ рѫка нѣкой – вие ще чувствувате, че сѫ ви причинили голѣма болка.
към беседата >>
Ако искате да вземете правилно соль – трѣбва да имате хубавъ цвѣтъ.
Инфлуенцата е разхлабена. Ако тръгнете – ритмично ще пѣете, понеже това е движение. Отъ ре започва движението. Ако вземете ритъма право, може да пѣете добре. Ако започнете да вървите полека – нѣма да върви.
Ако искате да вземете правилно соль – трѣбва да имате хубавъ цвѣтъ.
Ако нѣмате идея за хубавия цвѣтъ – нѣма да вземете соль вѣрно. Фа не може да вземете вѣрно, ако нѣмате ябълка, да ядете съдържанието вѫтре. Ако ти не може да направишъ една операция правилно, ти не можешъ да вземешъ ми. Да кажемъ – единъ ораторъ, който не може да направи едно движение красиво – той не може да вземе ми. Изисква се дълго време да се учите.
към беседата >>
Сега на дрехата го разлѣ, която струва повече.
Тя казва: „Ще го събера“. Хубаво, но друга беля направи. Тя, като се смутила, че го разлѣла на дрехата си. Казвамъ: „Чакай, не бързай“. Излѣ млѣкото, направи една пакость на мене.
Сега на дрехата го разлѣ, която струва повече.
Млѣкото струва 3–4 лева, носишъ една дреха, която струва 7–800 лева. Чакай, не бързай, съблѣчи палтото, запретни рѫкавитѣ си. Човѣкъ трѣбва да се запретне. Въ живота има редъ малки задачи, които сѫ дадени, които трѣбва да се осѫществятъ.
към беседата >>
Следствие на туй размѣстване се зараждатъ болести въ пръститѣ на краката.
Когато хората не знаятъ какъ да мислятъ, тѣ си създаватъ своитѣ нещастия. Двойникътъ, съ който тѣ сѫ облѣчени, като е въ тѣлото – той подържа енергия и деятелностьта на тѣлото. Като не разбиратъ – този двойникъ излиза и влиза. Когато излиза двойникътъ и влиза, и не се намѣства, както трѣбва, следствие на това – страдаме. Като се върнемъ сутринь отъ своята разходка, която правимъ, двойникътъ не се намѣства въ тѣлото, както трѣбва, но се намѣства, както не трѣбва.
Следствие на туй размѣстване се зараждатъ болести въ пръститѣ на краката.
Вие искате по изкуственъ начинъ да оправите работата. Ще накарашъ двойникътъ да излѣзе навънъ, че той наново да влѣзе и да се намѣсти, както сѫ го направили. Тогава не може да се образува никаква болесть. Този двойникъ е толкова чувствителенъ, (че) ако излѣзе три пръста вънъ отъ тѣлото, само като махне съ рѫка нѣкой – вие ще чувствувате, че сѫ ви причинили голѣма болка. Ще чувствувате чрезмѣрна болка.
към беседата >>
Ако нѣмате идея за хубавия цвѣтъ – нѣма да вземете соль вѣрно.
Ако тръгнете – ритмично ще пѣете, понеже това е движение. Отъ ре започва движението. Ако вземете ритъма право, може да пѣете добре. Ако започнете да вървите полека – нѣма да върви. Ако искате да вземете правилно соль – трѣбва да имате хубавъ цвѣтъ.
Ако нѣмате идея за хубавия цвѣтъ – нѣма да вземете соль вѣрно.
Фа не може да вземете вѣрно, ако нѣмате ябълка, да ядете съдържанието вѫтре. Ако ти не може да направишъ една операция правилно, ти не можешъ да вземешъ ми. Да кажемъ – единъ ораторъ, който не може да направи едно движение красиво – той не може да вземе ми. Изисква се дълго време да се учите. Когато пѣете въ кѫщи нѣкои пѣсни, създайте си единъ вашъ методъ за пѣене.
към беседата >>
Млѣкото струва 3–4 лева, носишъ една дреха, която струва 7–800 лева.
Хубаво, но друга беля направи. Тя, като се смутила, че го разлѣла на дрехата си. Казвамъ: „Чакай, не бързай“. Излѣ млѣкото, направи една пакость на мене. Сега на дрехата го разлѣ, която струва повече.
Млѣкото струва 3–4 лева, носишъ една дреха, която струва 7–800 лева.
Чакай, не бързай, съблѣчи палтото, запретни рѫкавитѣ си. Човѣкъ трѣбва да се запретне. Въ живота има редъ малки задачи, които сѫ дадени, които трѣбва да се осѫществятъ.
към беседата >>
Вие искате по изкуственъ начинъ да оправите работата.
Двойникътъ, съ който тѣ сѫ облѣчени, като е въ тѣлото – той подържа енергия и деятелностьта на тѣлото. Като не разбиратъ – този двойникъ излиза и влиза. Когато излиза двойникътъ и влиза, и не се намѣства, както трѣбва, следствие на това – страдаме. Като се върнемъ сутринь отъ своята разходка, която правимъ, двойникътъ не се намѣства въ тѣлото, както трѣбва, но се намѣства, както не трѣбва. Следствие на туй размѣстване се зараждатъ болести въ пръститѣ на краката.
Вие искате по изкуственъ начинъ да оправите работата.
Ще накарашъ двойникътъ да излѣзе навънъ, че той наново да влѣзе и да се намѣсти, както сѫ го направили. Тогава не може да се образува никаква болесть. Този двойникъ е толкова чувствителенъ, (че) ако излѣзе три пръста вънъ отъ тѣлото, само като махне съ рѫка нѣкой – вие ще чувствувате, че сѫ ви причинили голѣма болка. Ще чувствувате чрезмѣрна болка. Всички, които ставатъ ученици или религиозни хора – двойницитѣ имъ излизатъ навънъ.
към беседата >>
Фа не може да вземете вѣрно, ако нѣмате ябълка, да ядете съдържанието вѫтре.
Отъ ре започва движението. Ако вземете ритъма право, може да пѣете добре. Ако започнете да вървите полека – нѣма да върви. Ако искате да вземете правилно соль – трѣбва да имате хубавъ цвѣтъ. Ако нѣмате идея за хубавия цвѣтъ – нѣма да вземете соль вѣрно.
Фа не може да вземете вѣрно, ако нѣмате ябълка, да ядете съдържанието вѫтре.
Ако ти не може да направишъ една операция правилно, ти не можешъ да вземешъ ми. Да кажемъ – единъ ораторъ, който не може да направи едно движение красиво – той не може да вземе ми. Изисква се дълго време да се учите. Когато пѣете въ кѫщи нѣкои пѣсни, създайте си единъ вашъ методъ за пѣене. Щомъ хората може хармонично да пѣятъ.
към беседата >>
Чакай, не бързай, съблѣчи палтото, запретни рѫкавитѣ си.
Тя, като се смутила, че го разлѣла на дрехата си. Казвамъ: „Чакай, не бързай“. Излѣ млѣкото, направи една пакость на мене. Сега на дрехата го разлѣ, която струва повече. Млѣкото струва 3–4 лева, носишъ една дреха, която струва 7–800 лева.
Чакай, не бързай, съблѣчи палтото, запретни рѫкавитѣ си.
Човѣкъ трѣбва да се запретне. Въ живота има редъ малки задачи, които сѫ дадени, които трѣбва да се осѫществятъ.
към беседата >>
Ще накарашъ двойникътъ да излѣзе навънъ, че той наново да влѣзе и да се намѣсти, както сѫ го направили.
Като не разбиратъ – този двойникъ излиза и влиза. Когато излиза двойникътъ и влиза, и не се намѣства, както трѣбва, следствие на това – страдаме. Като се върнемъ сутринь отъ своята разходка, която правимъ, двойникътъ не се намѣства въ тѣлото, както трѣбва, но се намѣства, както не трѣбва. Следствие на туй размѣстване се зараждатъ болести въ пръститѣ на краката. Вие искате по изкуственъ начинъ да оправите работата.
Ще накарашъ двойникътъ да излѣзе навънъ, че той наново да влѣзе и да се намѣсти, както сѫ го направили.
Тогава не може да се образува никаква болесть. Този двойникъ е толкова чувствителенъ, (че) ако излѣзе три пръста вънъ отъ тѣлото, само като махне съ рѫка нѣкой – вие ще чувствувате, че сѫ ви причинили голѣма болка. Ще чувствувате чрезмѣрна болка. Всички, които ставатъ ученици или религиозни хора – двойницитѣ имъ излизатъ навънъ. Не сѫ господари на двойницитѣ и затова тия хора много страдатъ.
към беседата >>
Ако ти не може да направишъ една операция правилно, ти не можешъ да вземешъ ми.
Ако вземете ритъма право, може да пѣете добре. Ако започнете да вървите полека – нѣма да върви. Ако искате да вземете правилно соль – трѣбва да имате хубавъ цвѣтъ. Ако нѣмате идея за хубавия цвѣтъ – нѣма да вземете соль вѣрно. Фа не може да вземете вѣрно, ако нѣмате ябълка, да ядете съдържанието вѫтре.
Ако ти не може да направишъ една операция правилно, ти не можешъ да вземешъ ми.
Да кажемъ – единъ ораторъ, който не може да направи едно движение красиво – той не може да вземе ми. Изисква се дълго време да се учите. Когато пѣете въ кѫщи нѣкои пѣсни, създайте си единъ вашъ методъ за пѣене. Щомъ хората може хармонично да пѣятъ. Я да изпѣемъ Давай, давай.
към беседата >>
Човѣкъ трѣбва да се запретне.
Казвамъ: „Чакай, не бързай“. Излѣ млѣкото, направи една пакость на мене. Сега на дрехата го разлѣ, която струва повече. Млѣкото струва 3–4 лева, носишъ една дреха, която струва 7–800 лева. Чакай, не бързай, съблѣчи палтото, запретни рѫкавитѣ си.
Човѣкъ трѣбва да се запретне.
Въ живота има редъ малки задачи, които сѫ дадени, които трѣбва да се осѫществятъ.
към беседата >>
Тогава не може да се образува никаква болесть.
Когато излиза двойникътъ и влиза, и не се намѣства, както трѣбва, следствие на това – страдаме. Като се върнемъ сутринь отъ своята разходка, която правимъ, двойникътъ не се намѣства въ тѣлото, както трѣбва, но се намѣства, както не трѣбва. Следствие на туй размѣстване се зараждатъ болести въ пръститѣ на краката. Вие искате по изкуственъ начинъ да оправите работата. Ще накарашъ двойникътъ да излѣзе навънъ, че той наново да влѣзе и да се намѣсти, както сѫ го направили.
Тогава не може да се образува никаква болесть.
Този двойникъ е толкова чувствителенъ, (че) ако излѣзе три пръста вънъ отъ тѣлото, само като махне съ рѫка нѣкой – вие ще чувствувате, че сѫ ви причинили голѣма болка. Ще чувствувате чрезмѣрна болка. Всички, които ставатъ ученици или религиозни хора – двойницитѣ имъ излизатъ навънъ. Не сѫ господари на двойницитѣ и затова тия хора много страдатъ. Като станатъ светии – ставатъ много здрави.
към беседата >>
Да кажемъ – единъ ораторъ, който не може да направи едно движение красиво – той не може да вземе ми.
Ако започнете да вървите полека – нѣма да върви. Ако искате да вземете правилно соль – трѣбва да имате хубавъ цвѣтъ. Ако нѣмате идея за хубавия цвѣтъ – нѣма да вземете соль вѣрно. Фа не може да вземете вѣрно, ако нѣмате ябълка, да ядете съдържанието вѫтре. Ако ти не може да направишъ една операция правилно, ти не можешъ да вземешъ ми.
Да кажемъ – единъ ораторъ, който не може да направи едно движение красиво – той не може да вземе ми.
Изисква се дълго време да се учите. Когато пѣете въ кѫщи нѣкои пѣсни, създайте си единъ вашъ методъ за пѣене. Щомъ хората може хармонично да пѣятъ. Я да изпѣемъ Давай, давай. /Изпѣхме пѣсеньта/.
към беседата >>
Въ живота има редъ малки задачи, които сѫ дадени, които трѣбва да се осѫществятъ.
Излѣ млѣкото, направи една пакость на мене. Сега на дрехата го разлѣ, която струва повече. Млѣкото струва 3–4 лева, носишъ една дреха, която струва 7–800 лева. Чакай, не бързай, съблѣчи палтото, запретни рѫкавитѣ си. Човѣкъ трѣбва да се запретне.
Въ живота има редъ малки задачи, които сѫ дадени, които трѣбва да се осѫществятъ.
към беседата >>
Този двойникъ е толкова чувствителенъ, (че) ако излѣзе три пръста вънъ отъ тѣлото, само като махне съ рѫка нѣкой – вие ще чувствувате, че сѫ ви причинили голѣма болка.
Като се върнемъ сутринь отъ своята разходка, която правимъ, двойникътъ не се намѣства въ тѣлото, както трѣбва, но се намѣства, както не трѣбва. Следствие на туй размѣстване се зараждатъ болести въ пръститѣ на краката. Вие искате по изкуственъ начинъ да оправите работата. Ще накарашъ двойникътъ да излѣзе навънъ, че той наново да влѣзе и да се намѣсти, както сѫ го направили. Тогава не може да се образува никаква болесть.
Този двойникъ е толкова чувствителенъ, (че) ако излѣзе три пръста вънъ отъ тѣлото, само като махне съ рѫка нѣкой – вие ще чувствувате, че сѫ ви причинили голѣма болка.
Ще чувствувате чрезмѣрна болка. Всички, които ставатъ ученици или религиозни хора – двойницитѣ имъ излизатъ навънъ. Не сѫ господари на двойницитѣ и затова тия хора много страдатъ. Като станатъ светии – ставатъ много здрави. Никаква болесть не ги хваща.
към беседата >>
Изисква се дълго време да се учите.
Ако искате да вземете правилно соль – трѣбва да имате хубавъ цвѣтъ. Ако нѣмате идея за хубавия цвѣтъ – нѣма да вземете соль вѣрно. Фа не може да вземете вѣрно, ако нѣмате ябълка, да ядете съдържанието вѫтре. Ако ти не може да направишъ една операция правилно, ти не можешъ да вземешъ ми. Да кажемъ – единъ ораторъ, който не може да направи едно движение красиво – той не може да вземе ми.
Изисква се дълго време да се учите.
Когато пѣете въ кѫщи нѣкои пѣсни, създайте си единъ вашъ методъ за пѣене. Щомъ хората може хармонично да пѣятъ. Я да изпѣемъ Давай, давай. /Изпѣхме пѣсеньта/. Като дойдохме до пѣсеньта Давай, давай – по-добре върви пѣсеньта.
към беседата >>
(Като) казвате сега, разсѫждавайте.
(Като) казвате сега, разсѫждавайте.
Имате единица, две, три, цѣла магия е. Ако ти дадатъ една единица звонкови английски, какъ ще бѫде хала ти? Дадатъ ти единица и четири нули и, ако сѫ английски, какъ ще бѫде хала ти? Какво бива, ако туришъ четири нули следъ единицата? Това сѫ 10 000.
към беседата >>
Ще чувствувате чрезмѣрна болка.
Следствие на туй размѣстване се зараждатъ болести въ пръститѣ на краката. Вие искате по изкуственъ начинъ да оправите работата. Ще накарашъ двойникътъ да излѣзе навънъ, че той наново да влѣзе и да се намѣсти, както сѫ го направили. Тогава не може да се образува никаква болесть. Този двойникъ е толкова чувствителенъ, (че) ако излѣзе три пръста вънъ отъ тѣлото, само като махне съ рѫка нѣкой – вие ще чувствувате, че сѫ ви причинили голѣма болка.
Ще чувствувате чрезмѣрна болка.
Всички, които ставатъ ученици или религиозни хора – двойницитѣ имъ излизатъ навънъ. Не сѫ господари на двойницитѣ и затова тия хора много страдатъ. Като станатъ светии – ставатъ много здрави. Никаква болесть не ги хваща. Но докато станатъ светии – много страдатъ.
към беседата >>
Когато пѣете въ кѫщи нѣкои пѣсни, създайте си единъ вашъ методъ за пѣене.
Ако нѣмате идея за хубавия цвѣтъ – нѣма да вземете соль вѣрно. Фа не може да вземете вѣрно, ако нѣмате ябълка, да ядете съдържанието вѫтре. Ако ти не може да направишъ една операция правилно, ти не можешъ да вземешъ ми. Да кажемъ – единъ ораторъ, който не може да направи едно движение красиво – той не може да вземе ми. Изисква се дълго време да се учите.
Когато пѣете въ кѫщи нѣкои пѣсни, създайте си единъ вашъ методъ за пѣене.
Щомъ хората може хармонично да пѣятъ. Я да изпѣемъ Давай, давай. /Изпѣхме пѣсеньта/. Като дойдохме до пѣсеньта Давай, давай – по-добре върви пѣсеньта. Старитѣ сестри трѣбва да бѫдатъ стари пѣвици.
към беседата >>
Имате единица, две, три, цѣла магия е.
(Като) казвате сега, разсѫждавайте.
Имате единица, две, три, цѣла магия е.
Ако ти дадатъ една единица звонкови английски, какъ ще бѫде хала ти? Дадатъ ти единица и четири нули и, ако сѫ английски, какъ ще бѫде хала ти? Какво бива, ако туришъ четири нули следъ единицата? Това сѫ 10 000. Десеть хиляди, колко правятъ?
към беседата >>
Всички, които ставатъ ученици или религиозни хора – двойницитѣ имъ излизатъ навънъ.
Вие искате по изкуственъ начинъ да оправите работата. Ще накарашъ двойникътъ да излѣзе навънъ, че той наново да влѣзе и да се намѣсти, както сѫ го направили. Тогава не може да се образува никаква болесть. Този двойникъ е толкова чувствителенъ, (че) ако излѣзе три пръста вънъ отъ тѣлото, само като махне съ рѫка нѣкой – вие ще чувствувате, че сѫ ви причинили голѣма болка. Ще чувствувате чрезмѣрна болка.
Всички, които ставатъ ученици или религиозни хора – двойницитѣ имъ излизатъ навънъ.
Не сѫ господари на двойницитѣ и затова тия хора много страдатъ. Като станатъ светии – ставатъ много здрави. Никаква болесть не ги хваща. Но докато станатъ светии – много страдатъ. Първото нѣщо: като се лѣгате – ще се помолите, че като излѣзете, двойникътъ ви да излѣзе презъ вратата.
към беседата >>
Щомъ хората може хармонично да пѣятъ.
Фа не може да вземете вѣрно, ако нѣмате ябълка, да ядете съдържанието вѫтре. Ако ти не може да направишъ една операция правилно, ти не можешъ да вземешъ ми. Да кажемъ – единъ ораторъ, който не може да направи едно движение красиво – той не може да вземе ми. Изисква се дълго време да се учите. Когато пѣете въ кѫщи нѣкои пѣсни, създайте си единъ вашъ методъ за пѣене.
Щомъ хората може хармонично да пѣятъ.
Я да изпѣемъ Давай, давай. /Изпѣхме пѣсеньта/. Като дойдохме до пѣсеньта Давай, давай – по-добре върви пѣсеньта. Старитѣ сестри трѣбва да бѫдатъ стари пѣвици. Колкото минава времето – изгубватъ гласа си.
към беседата >>
Ако ти дадатъ една единица звонкови английски, какъ ще бѫде хала ти?
(Като) казвате сега, разсѫждавайте. Имате единица, две, три, цѣла магия е.
Ако ти дадатъ една единица звонкови английски, какъ ще бѫде хала ти?
Дадатъ ти единица и четири нули и, ако сѫ английски, какъ ще бѫде хала ти? Какво бива, ако туришъ четири нули следъ единицата? Това сѫ 10 000. Десеть хиляди, колко правятъ? Четири милиона правятъ.
към беседата >>
Не сѫ господари на двойницитѣ и затова тия хора много страдатъ.
Ще накарашъ двойникътъ да излѣзе навънъ, че той наново да влѣзе и да се намѣсти, както сѫ го направили. Тогава не може да се образува никаква болесть. Този двойникъ е толкова чувствителенъ, (че) ако излѣзе три пръста вънъ отъ тѣлото, само като махне съ рѫка нѣкой – вие ще чувствувате, че сѫ ви причинили голѣма болка. Ще чувствувате чрезмѣрна болка. Всички, които ставатъ ученици или религиозни хора – двойницитѣ имъ излизатъ навънъ.
Не сѫ господари на двойницитѣ и затова тия хора много страдатъ.
Като станатъ светии – ставатъ много здрави. Никаква болесть не ги хваща. Но докато станатъ светии – много страдатъ. Първото нѣщо: като се лѣгате – ще се помолите, че като излѣзете, двойникътъ ви да излѣзе презъ вратата. Нѣкой пѫть двойникътъ ви излиза презъ прозореца навънъ и се връща презъ прозореца, не презъ вратата.
към беседата >>
Я да изпѣемъ Давай, давай.
Ако ти не може да направишъ една операция правилно, ти не можешъ да вземешъ ми. Да кажемъ – единъ ораторъ, който не може да направи едно движение красиво – той не може да вземе ми. Изисква се дълго време да се учите. Когато пѣете въ кѫщи нѣкои пѣсни, създайте си единъ вашъ методъ за пѣене. Щомъ хората може хармонично да пѣятъ.
Я да изпѣемъ Давай, давай.
/Изпѣхме пѣсеньта/. Като дойдохме до пѣсеньта Давай, давай – по-добре върви пѣсеньта. Старитѣ сестри трѣбва да бѫдатъ стари пѣвици. Колкото минава времето – изгубватъ гласа си. Въ бѫдещия животъ ще ви накаратъ да пѣете.
към беседата >>
Дадатъ ти единица и четири нули и, ако сѫ английски, какъ ще бѫде хала ти?
(Като) казвате сега, разсѫждавайте. Имате единица, две, три, цѣла магия е. Ако ти дадатъ една единица звонкови английски, какъ ще бѫде хала ти?
Дадатъ ти единица и четири нули и, ако сѫ английски, какъ ще бѫде хала ти?
Какво бива, ако туришъ четири нули следъ единицата? Това сѫ 10 000. Десеть хиляди, колко правятъ? Четири милиона правятъ.
към беседата >>
Като станатъ светии – ставатъ много здрави.
Тогава не може да се образува никаква болесть. Този двойникъ е толкова чувствителенъ, (че) ако излѣзе три пръста вънъ отъ тѣлото, само като махне съ рѫка нѣкой – вие ще чувствувате, че сѫ ви причинили голѣма болка. Ще чувствувате чрезмѣрна болка. Всички, които ставатъ ученици или религиозни хора – двойницитѣ имъ излизатъ навънъ. Не сѫ господари на двойницитѣ и затова тия хора много страдатъ.
Като станатъ светии – ставатъ много здрави.
Никаква болесть не ги хваща. Но докато станатъ светии – много страдатъ. Първото нѣщо: като се лѣгате – ще се помолите, че като излѣзете, двойникътъ ви да излѣзе презъ вратата. Нѣкой пѫть двойникътъ ви излиза презъ прозореца навънъ и се връща презъ прозореца, не презъ вратата. Христосъ казва: „Азъ съмъ вратата и презъ тази врата трѣбва да влизате и да излизате“.
към беседата >>
/Изпѣхме пѣсеньта/.
Да кажемъ – единъ ораторъ, който не може да направи едно движение красиво – той не може да вземе ми. Изисква се дълго време да се учите. Когато пѣете въ кѫщи нѣкои пѣсни, създайте си единъ вашъ методъ за пѣене. Щомъ хората може хармонично да пѣятъ. Я да изпѣемъ Давай, давай.
/Изпѣхме пѣсеньта/.
Като дойдохме до пѣсеньта Давай, давай – по-добре върви пѣсеньта. Старитѣ сестри трѣбва да бѫдатъ стари пѣвици. Колкото минава времето – изгубватъ гласа си. Въ бѫдещия животъ ще ви накаратъ да пѣете. Какво ще правите?
към беседата >>
Какво бива, ако туришъ четири нули следъ единицата?
(Като) казвате сега, разсѫждавайте. Имате единица, две, три, цѣла магия е. Ако ти дадатъ една единица звонкови английски, какъ ще бѫде хала ти? Дадатъ ти единица и четири нули и, ако сѫ английски, какъ ще бѫде хала ти?
Какво бива, ако туришъ четири нули следъ единицата?
Това сѫ 10 000. Десеть хиляди, колко правятъ? Четири милиона правятъ.
към беседата >>
Никаква болесть не ги хваща.
Този двойникъ е толкова чувствителенъ, (че) ако излѣзе три пръста вънъ отъ тѣлото, само като махне съ рѫка нѣкой – вие ще чувствувате, че сѫ ви причинили голѣма болка. Ще чувствувате чрезмѣрна болка. Всички, които ставатъ ученици или религиозни хора – двойницитѣ имъ излизатъ навънъ. Не сѫ господари на двойницитѣ и затова тия хора много страдатъ. Като станатъ светии – ставатъ много здрави.
Никаква болесть не ги хваща.
Но докато станатъ светии – много страдатъ. Първото нѣщо: като се лѣгате – ще се помолите, че като излѣзете, двойникътъ ви да излѣзе презъ вратата. Нѣкой пѫть двойникътъ ви излиза презъ прозореца навънъ и се връща презъ прозореца, не презъ вратата. Христосъ казва: „Азъ съмъ вратата и презъ тази врата трѣбва да влизате и да излизате“. Ако двойникътъ ви влиза и излиза, както трѣбва – вие нѣма да страдате.
към беседата >>
Като дойдохме до пѣсеньта Давай, давай – по-добре върви пѣсеньта.
Изисква се дълго време да се учите. Когато пѣете въ кѫщи нѣкои пѣсни, създайте си единъ вашъ методъ за пѣене. Щомъ хората може хармонично да пѣятъ. Я да изпѣемъ Давай, давай. /Изпѣхме пѣсеньта/.
Като дойдохме до пѣсеньта Давай, давай – по-добре върви пѣсеньта.
Старитѣ сестри трѣбва да бѫдатъ стари пѣвици. Колкото минава времето – изгубватъ гласа си. Въ бѫдещия животъ ще ви накаратъ да пѣете. Какво ще правите? Понеже всѣки говори, който говори – може да пѣе.
към беседата >>
Това сѫ 10 000.
(Като) казвате сега, разсѫждавайте. Имате единица, две, три, цѣла магия е. Ако ти дадатъ една единица звонкови английски, какъ ще бѫде хала ти? Дадатъ ти единица и четири нули и, ако сѫ английски, какъ ще бѫде хала ти? Какво бива, ако туришъ четири нули следъ единицата?
Това сѫ 10 000.
Десеть хиляди, колко правятъ? Четири милиона правятъ.
към беседата >>
Но докато станатъ светии – много страдатъ.
Ще чувствувате чрезмѣрна болка. Всички, които ставатъ ученици или религиозни хора – двойницитѣ имъ излизатъ навънъ. Не сѫ господари на двойницитѣ и затова тия хора много страдатъ. Като станатъ светии – ставатъ много здрави. Никаква болесть не ги хваща.
Но докато станатъ светии – много страдатъ.
Първото нѣщо: като се лѣгате – ще се помолите, че като излѣзете, двойникътъ ви да излѣзе презъ вратата. Нѣкой пѫть двойникътъ ви излиза презъ прозореца навънъ и се връща презъ прозореца, не презъ вратата. Христосъ казва: „Азъ съмъ вратата и презъ тази врата трѣбва да влизате и да излизате“. Ако двойникътъ ви влиза и излиза, както трѣбва – вие нѣма да страдате. Ако не влѣзе двойникътъ ви, както трѣбва – ще ви се случатъ много голѣми нещастия.
към беседата >>
Старитѣ сестри трѣбва да бѫдатъ стари пѣвици.
Когато пѣете въ кѫщи нѣкои пѣсни, създайте си единъ вашъ методъ за пѣене. Щомъ хората може хармонично да пѣятъ. Я да изпѣемъ Давай, давай. /Изпѣхме пѣсеньта/. Като дойдохме до пѣсеньта Давай, давай – по-добре върви пѣсеньта.
Старитѣ сестри трѣбва да бѫдатъ стари пѣвици.
Колкото минава времето – изгубватъ гласа си. Въ бѫдещия животъ ще ви накаратъ да пѣете. Какво ще правите? Понеже всѣки говори, който говори – може да пѣе. Всѣ-таки – може да пѣе, нѣма да бѫде първокласенъ пѣвецъ.
към беседата >>
Десеть хиляди, колко правятъ?
Имате единица, две, три, цѣла магия е. Ако ти дадатъ една единица звонкови английски, какъ ще бѫде хала ти? Дадатъ ти единица и четири нули и, ако сѫ английски, какъ ще бѫде хала ти? Какво бива, ако туришъ четири нули следъ единицата? Това сѫ 10 000.
Десеть хиляди, колко правятъ?
Четири милиона правятъ.
към беседата >>
Първото нѣщо: като се лѣгате – ще се помолите, че като излѣзете, двойникътъ ви да излѣзе презъ вратата.
Всички, които ставатъ ученици или религиозни хора – двойницитѣ имъ излизатъ навънъ. Не сѫ господари на двойницитѣ и затова тия хора много страдатъ. Като станатъ светии – ставатъ много здрави. Никаква болесть не ги хваща. Но докато станатъ светии – много страдатъ.
Първото нѣщо: като се лѣгате – ще се помолите, че като излѣзете, двойникътъ ви да излѣзе презъ вратата.
Нѣкой пѫть двойникътъ ви излиза презъ прозореца навънъ и се връща презъ прозореца, не презъ вратата. Христосъ казва: „Азъ съмъ вратата и презъ тази врата трѣбва да влизате и да излизате“. Ако двойникътъ ви влиза и излиза, както трѣбва – вие нѣма да страдате. Ако не влѣзе двойникътъ ви, както трѣбва – ще ви се случатъ много голѣми нещастия. Не само физически, но и операциитѣ… Въ учението много учени все ги скѫсватъ по единствената причина, че двойникътъ е излѣзалъ – не може да функционира паметьта на човѣка, забравяшъ.
към беседата >>
Колкото минава времето – изгубватъ гласа си.
Щомъ хората може хармонично да пѣятъ. Я да изпѣемъ Давай, давай. /Изпѣхме пѣсеньта/. Като дойдохме до пѣсеньта Давай, давай – по-добре върви пѣсеньта. Старитѣ сестри трѣбва да бѫдатъ стари пѣвици.
Колкото минава времето – изгубватъ гласа си.
Въ бѫдещия животъ ще ви накаратъ да пѣете. Какво ще правите? Понеже всѣки говори, който говори – може да пѣе. Всѣ-таки – може да пѣе, нѣма да бѫде първокласенъ пѣвецъ. Онѣзи пѣвци ги наричамъ гениални, талантливи.
към беседата >>
Четири милиона правятъ.
Ако ти дадатъ една единица звонкови английски, какъ ще бѫде хала ти? Дадатъ ти единица и четири нули и, ако сѫ английски, какъ ще бѫде хала ти? Какво бива, ако туришъ четири нули следъ единицата? Това сѫ 10 000. Десеть хиляди, колко правятъ?
Четири милиона правятъ.
към беседата >>
Нѣкой пѫть двойникътъ ви излиза презъ прозореца навънъ и се връща презъ прозореца, не презъ вратата.
Не сѫ господари на двойницитѣ и затова тия хора много страдатъ. Като станатъ светии – ставатъ много здрави. Никаква болесть не ги хваща. Но докато станатъ светии – много страдатъ. Първото нѣщо: като се лѣгате – ще се помолите, че като излѣзете, двойникътъ ви да излѣзе презъ вратата.
Нѣкой пѫть двойникътъ ви излиза презъ прозореца навънъ и се връща презъ прозореца, не презъ вратата.
Христосъ казва: „Азъ съмъ вратата и презъ тази врата трѣбва да влизате и да излизате“. Ако двойникътъ ви влиза и излиза, както трѣбва – вие нѣма да страдате. Ако не влѣзе двойникътъ ви, както трѣбва – ще ви се случатъ много голѣми нещастия. Не само физически, но и операциитѣ… Въ учението много учени все ги скѫсватъ по единствената причина, че двойникътъ е излѣзалъ – не може да функционира паметьта на човѣка, забравяшъ. Трѣбва да намѣстишъ двойника.
към беседата >>
Въ бѫдещия животъ ще ви накаратъ да пѣете.
Я да изпѣемъ Давай, давай. /Изпѣхме пѣсеньта/. Като дойдохме до пѣсеньта Давай, давай – по-добре върви пѣсеньта. Старитѣ сестри трѣбва да бѫдатъ стари пѣвици. Колкото минава времето – изгубватъ гласа си.
Въ бѫдещия животъ ще ви накаратъ да пѣете.
Какво ще правите? Понеже всѣки говори, който говори – може да пѣе. Всѣ-таки – може да пѣе, нѣма да бѫде първокласенъ пѣвецъ. Онѣзи пѣвци ги наричамъ гениални, талантливи. Единъ обикновенъ пѣвецъ въ духовния свѣтъ стои по-горе отъ гениалния тукъ, на земята.
към беседата >>
На съвременнитѣ окултни ученици имъ липсва едно сѫществено правило.
На съвременнитѣ окултни ученици имъ липсва едно сѫществено правило.
Не само тукъ, но навсѣкѫде, кѫдето съмъ билъ. Сѫщественото имъ липсва. Напримѣръ: Мнозина отъ васъ, когато се разболѣятъ, мислятъ да има нѣкой виденъ лѣкарь въ свѣта да имъ помогне. Едно заблуждение е. Или мислятъ да има нѣкой философъ нѣкѫде, за да имъ изясни нѣкоя тайна.
към беседата >>
Христосъ казва: „Азъ съмъ вратата и презъ тази врата трѣбва да влизате и да излизате“.
Като станатъ светии – ставатъ много здрави. Никаква болесть не ги хваща. Но докато станатъ светии – много страдатъ. Първото нѣщо: като се лѣгате – ще се помолите, че като излѣзете, двойникътъ ви да излѣзе презъ вратата. Нѣкой пѫть двойникътъ ви излиза презъ прозореца навънъ и се връща презъ прозореца, не презъ вратата.
Христосъ казва: „Азъ съмъ вратата и презъ тази врата трѣбва да влизате и да излизате“.
Ако двойникътъ ви влиза и излиза, както трѣбва – вие нѣма да страдате. Ако не влѣзе двойникътъ ви, както трѣбва – ще ви се случатъ много голѣми нещастия. Не само физически, но и операциитѣ… Въ учението много учени все ги скѫсватъ по единствената причина, че двойникътъ е излѣзалъ – не може да функционира паметьта на човѣка, забравяшъ. Трѣбва да намѣстишъ двойника. Нѣкои казватъ, че трѣбва човѣкъ да възприеме това, което Богъ му е далъ – да го цени.
към беседата >>
Какво ще правите?
/Изпѣхме пѣсеньта/. Като дойдохме до пѣсеньта Давай, давай – по-добре върви пѣсеньта. Старитѣ сестри трѣбва да бѫдатъ стари пѣвици. Колкото минава времето – изгубватъ гласа си. Въ бѫдещия животъ ще ви накаратъ да пѣете.
Какво ще правите?
Понеже всѣки говори, който говори – може да пѣе. Всѣ-таки – може да пѣе, нѣма да бѫде първокласенъ пѣвецъ. Онѣзи пѣвци ги наричамъ гениални, талантливи. Единъ обикновенъ пѣвецъ въ духовния свѣтъ стои по-горе отъ гениалния тукъ, на земята. Ако сте отъ обикновенитѣ, духовни пѣвци.
към беседата >>
Не само тукъ, но навсѣкѫде, кѫдето съмъ билъ.
На съвременнитѣ окултни ученици имъ липсва едно сѫществено правило.
Не само тукъ, но навсѣкѫде, кѫдето съмъ билъ.
Сѫщественото имъ липсва. Напримѣръ: Мнозина отъ васъ, когато се разболѣятъ, мислятъ да има нѣкой виденъ лѣкарь въ свѣта да имъ помогне. Едно заблуждение е. Или мислятъ да има нѣкой философъ нѣкѫде, за да имъ изясни нѣкоя тайна. Въ сѫщность онзи лѣкарь, който ще ви излѣкува, той е вѫтре въ васъ.
към беседата >>
Ако двойникътъ ви влиза и излиза, както трѣбва – вие нѣма да страдате.
Никаква болесть не ги хваща. Но докато станатъ светии – много страдатъ. Първото нѣщо: като се лѣгате – ще се помолите, че като излѣзете, двойникътъ ви да излѣзе презъ вратата. Нѣкой пѫть двойникътъ ви излиза презъ прозореца навънъ и се връща презъ прозореца, не презъ вратата. Христосъ казва: „Азъ съмъ вратата и презъ тази врата трѣбва да влизате и да излизате“.
Ако двойникътъ ви влиза и излиза, както трѣбва – вие нѣма да страдате.
Ако не влѣзе двойникътъ ви, както трѣбва – ще ви се случатъ много голѣми нещастия. Не само физически, но и операциитѣ… Въ учението много учени все ги скѫсватъ по единствената причина, че двойникътъ е излѣзалъ – не може да функционира паметьта на човѣка, забравяшъ. Трѣбва да намѣстишъ двойника. Нѣкои казватъ, че трѣбва човѣкъ да възприеме това, което Богъ му е далъ – да го цени. Ти не го знаешъ.
към беседата >>
Понеже всѣки говори, който говори – може да пѣе.
Като дойдохме до пѣсеньта Давай, давай – по-добре върви пѣсеньта. Старитѣ сестри трѣбва да бѫдатъ стари пѣвици. Колкото минава времето – изгубватъ гласа си. Въ бѫдещия животъ ще ви накаратъ да пѣете. Какво ще правите?
Понеже всѣки говори, който говори – може да пѣе.
Всѣ-таки – може да пѣе, нѣма да бѫде първокласенъ пѣвецъ. Онѣзи пѣвци ги наричамъ гениални, талантливи. Единъ обикновенъ пѣвецъ въ духовния свѣтъ стои по-горе отъ гениалния тукъ, на земята. Ако сте отъ обикновенитѣ, духовни пѣвци. Та първото нѣщо: имайте вѣра, слушайте се като пѣете.
към беседата >>
Сѫщественото имъ липсва.
На съвременнитѣ окултни ученици имъ липсва едно сѫществено правило. Не само тукъ, но навсѣкѫде, кѫдето съмъ билъ.
Сѫщественото имъ липсва.
Напримѣръ: Мнозина отъ васъ, когато се разболѣятъ, мислятъ да има нѣкой виденъ лѣкарь въ свѣта да имъ помогне. Едно заблуждение е. Или мислятъ да има нѣкой философъ нѣкѫде, за да имъ изясни нѣкоя тайна. Въ сѫщность онзи лѣкарь, който ще ви излѣкува, той е вѫтре въ васъ. Медикаментитѣ, съ които ще ви лѣкуватъ, и аптеката е вѫтре.
към беседата >>
Ако не влѣзе двойникътъ ви, както трѣбва – ще ви се случатъ много голѣми нещастия.
Но докато станатъ светии – много страдатъ. Първото нѣщо: като се лѣгате – ще се помолите, че като излѣзете, двойникътъ ви да излѣзе презъ вратата. Нѣкой пѫть двойникътъ ви излиза презъ прозореца навънъ и се връща презъ прозореца, не презъ вратата. Христосъ казва: „Азъ съмъ вратата и презъ тази врата трѣбва да влизате и да излизате“. Ако двойникътъ ви влиза и излиза, както трѣбва – вие нѣма да страдате.
Ако не влѣзе двойникътъ ви, както трѣбва – ще ви се случатъ много голѣми нещастия.
Не само физически, но и операциитѣ… Въ учението много учени все ги скѫсватъ по единствената причина, че двойникътъ е излѣзалъ – не може да функционира паметьта на човѣка, забравяшъ. Трѣбва да намѣстишъ двойника. Нѣкои казватъ, че трѣбва човѣкъ да възприеме това, което Богъ му е далъ – да го цени. Ти не го знаешъ. Казвашъ: „Що ми е далъ Господь този животъ?
към беседата >>
Всѣ-таки – може да пѣе, нѣма да бѫде първокласенъ пѣвецъ.
Старитѣ сестри трѣбва да бѫдатъ стари пѣвици. Колкото минава времето – изгубватъ гласа си. Въ бѫдещия животъ ще ви накаратъ да пѣете. Какво ще правите? Понеже всѣки говори, който говори – може да пѣе.
Всѣ-таки – може да пѣе, нѣма да бѫде първокласенъ пѣвецъ.
Онѣзи пѣвци ги наричамъ гениални, талантливи. Единъ обикновенъ пѣвецъ въ духовния свѣтъ стои по-горе отъ гениалния тукъ, на земята. Ако сте отъ обикновенитѣ, духовни пѣвци. Та първото нѣщо: имайте вѣра, слушайте се като пѣете. /Учительтъ пѣе Давай, давай/.
към беседата >>
Напримѣръ: Мнозина отъ васъ, когато се разболѣятъ, мислятъ да има нѣкой виденъ лѣкарь въ свѣта да имъ помогне.
На съвременнитѣ окултни ученици имъ липсва едно сѫществено правило. Не само тукъ, но навсѣкѫде, кѫдето съмъ билъ. Сѫщественото имъ липсва.
Напримѣръ: Мнозина отъ васъ, когато се разболѣятъ, мислятъ да има нѣкой виденъ лѣкарь въ свѣта да имъ помогне.
Едно заблуждение е. Или мислятъ да има нѣкой философъ нѣкѫде, за да имъ изясни нѣкоя тайна. Въ сѫщность онзи лѣкарь, който ще ви излѣкува, той е вѫтре въ васъ. Медикаментитѣ, съ които ще ви лѣкуватъ, и аптеката е вѫтре. Лѣкарь имашъ, аптека имашъ, асистентъ имашъ – всичко е вѫтре.
към беседата >>
Не само физически, но и операциитѣ… Въ учението много учени все ги скѫсватъ по единствената причина, че двойникътъ е излѣзалъ – не може да функционира паметьта на човѣка, забравяшъ.
Първото нѣщо: като се лѣгате – ще се помолите, че като излѣзете, двойникътъ ви да излѣзе презъ вратата. Нѣкой пѫть двойникътъ ви излиза презъ прозореца навънъ и се връща презъ прозореца, не презъ вратата. Христосъ казва: „Азъ съмъ вратата и презъ тази врата трѣбва да влизате и да излизате“. Ако двойникътъ ви влиза и излиза, както трѣбва – вие нѣма да страдате. Ако не влѣзе двойникътъ ви, както трѣбва – ще ви се случатъ много голѣми нещастия.
Не само физически, но и операциитѣ… Въ учението много учени все ги скѫсватъ по единствената причина, че двойникътъ е излѣзалъ – не може да функционира паметьта на човѣка, забравяшъ.
Трѣбва да намѣстишъ двойника. Нѣкои казватъ, че трѣбва човѣкъ да възприеме това, което Богъ му е далъ – да го цени. Ти не го знаешъ. Казвашъ: „Що ми е далъ Господь този животъ? “ Животътъ, който Богъ ви е далъ, дето вдъхналъ Богъ на човѣка дихание и той станалъ жива душа, азъ наричамъ този животъ двойникъ.
към беседата >>
Онѣзи пѣвци ги наричамъ гениални, талантливи.
Колкото минава времето – изгубватъ гласа си. Въ бѫдещия животъ ще ви накаратъ да пѣете. Какво ще правите? Понеже всѣки говори, който говори – може да пѣе. Всѣ-таки – може да пѣе, нѣма да бѫде първокласенъ пѣвецъ.
Онѣзи пѣвци ги наричамъ гениални, талантливи.
Единъ обикновенъ пѣвецъ въ духовния свѣтъ стои по-горе отъ гениалния тукъ, на земята. Ако сте отъ обикновенитѣ, духовни пѣвци. Та първото нѣщо: имайте вѣра, слушайте се като пѣете. /Учительтъ пѣе Давай, давай/. Да ти даватъ ли?
към беседата >>
Едно заблуждение е.
На съвременнитѣ окултни ученици имъ липсва едно сѫществено правило. Не само тукъ, но навсѣкѫде, кѫдето съмъ билъ. Сѫщественото имъ липсва. Напримѣръ: Мнозина отъ васъ, когато се разболѣятъ, мислятъ да има нѣкой виденъ лѣкарь въ свѣта да имъ помогне.
Едно заблуждение е.
Или мислятъ да има нѣкой философъ нѣкѫде, за да имъ изясни нѣкоя тайна. Въ сѫщность онзи лѣкарь, който ще ви излѣкува, той е вѫтре въ васъ. Медикаментитѣ, съ които ще ви лѣкуватъ, и аптеката е вѫтре. Лѣкарь имашъ, аптека имашъ, асистентъ имашъ – всичко е вѫтре. Като не разбирашъ – не уповавашъ на своя си умъ, на онова, което Богъ ти е далъ, но ходишъ и казвашъ еди-коя си книга, какво е писано тамъ.
към беседата >>
Трѣбва да намѣстишъ двойника.
Нѣкой пѫть двойникътъ ви излиза презъ прозореца навънъ и се връща презъ прозореца, не презъ вратата. Христосъ казва: „Азъ съмъ вратата и презъ тази врата трѣбва да влизате и да излизате“. Ако двойникътъ ви влиза и излиза, както трѣбва – вие нѣма да страдате. Ако не влѣзе двойникътъ ви, както трѣбва – ще ви се случатъ много голѣми нещастия. Не само физически, но и операциитѣ… Въ учението много учени все ги скѫсватъ по единствената причина, че двойникътъ е излѣзалъ – не може да функционира паметьта на човѣка, забравяшъ.
Трѣбва да намѣстишъ двойника.
Нѣкои казватъ, че трѣбва човѣкъ да възприеме това, което Богъ му е далъ – да го цени. Ти не го знаешъ. Казвашъ: „Що ми е далъ Господь този животъ? “ Животътъ, който Богъ ви е далъ, дето вдъхналъ Богъ на човѣка дихание и той станалъ жива душа, азъ наричамъ този животъ двойникъ. Той трѣбва да влиза на мѣсто и да излиза.
към беседата >>
Единъ обикновенъ пѣвецъ въ духовния свѣтъ стои по-горе отъ гениалния тукъ, на земята.
Въ бѫдещия животъ ще ви накаратъ да пѣете. Какво ще правите? Понеже всѣки говори, който говори – може да пѣе. Всѣ-таки – може да пѣе, нѣма да бѫде първокласенъ пѣвецъ. Онѣзи пѣвци ги наричамъ гениални, талантливи.
Единъ обикновенъ пѣвецъ въ духовния свѣтъ стои по-горе отъ гениалния тукъ, на земята.
Ако сте отъ обикновенитѣ, духовни пѣвци. Та първото нѣщо: имайте вѣра, слушайте се като пѣете. /Учительтъ пѣе Давай, давай/. Да ти даватъ ли? И като не ти даватъ, като давамъ кой тонъ е по-горе – който дава или който взема?
към беседата >>
Или мислятъ да има нѣкой философъ нѣкѫде, за да имъ изясни нѣкоя тайна.
На съвременнитѣ окултни ученици имъ липсва едно сѫществено правило. Не само тукъ, но навсѣкѫде, кѫдето съмъ билъ. Сѫщественото имъ липсва. Напримѣръ: Мнозина отъ васъ, когато се разболѣятъ, мислятъ да има нѣкой виденъ лѣкарь въ свѣта да имъ помогне. Едно заблуждение е.
Или мислятъ да има нѣкой философъ нѣкѫде, за да имъ изясни нѣкоя тайна.
Въ сѫщность онзи лѣкарь, който ще ви излѣкува, той е вѫтре въ васъ. Медикаментитѣ, съ които ще ви лѣкуватъ, и аптеката е вѫтре. Лѣкарь имашъ, аптека имашъ, асистентъ имашъ – всичко е вѫтре. Като не разбирашъ – не уповавашъ на своя си умъ, на онова, което Богъ ти е далъ, но ходишъ и казвашъ еди-коя си книга, какво е писано тамъ. Какво е писано въ книгитѣ?
към беседата >>
Нѣкои казватъ, че трѣбва човѣкъ да възприеме това, което Богъ му е далъ – да го цени.
Христосъ казва: „Азъ съмъ вратата и презъ тази врата трѣбва да влизате и да излизате“. Ако двойникътъ ви влиза и излиза, както трѣбва – вие нѣма да страдате. Ако не влѣзе двойникътъ ви, както трѣбва – ще ви се случатъ много голѣми нещастия. Не само физически, но и операциитѣ… Въ учението много учени все ги скѫсватъ по единствената причина, че двойникътъ е излѣзалъ – не може да функционира паметьта на човѣка, забравяшъ. Трѣбва да намѣстишъ двойника.
Нѣкои казватъ, че трѣбва човѣкъ да възприеме това, което Богъ му е далъ – да го цени.
Ти не го знаешъ. Казвашъ: „Що ми е далъ Господь този животъ? “ Животътъ, който Богъ ви е далъ, дето вдъхналъ Богъ на човѣка дихание и той станалъ жива душа, азъ наричамъ този животъ двойникъ. Той трѣбва да влиза на мѣсто и да излиза. Сега молитвата, разсѫждението – това сѫ методи, съ които двойникътъ на човѣка или неговата мисъль може да работи.
към беседата >>
Ако сте отъ обикновенитѣ, духовни пѣвци.
Какво ще правите? Понеже всѣки говори, който говори – може да пѣе. Всѣ-таки – може да пѣе, нѣма да бѫде първокласенъ пѣвецъ. Онѣзи пѣвци ги наричамъ гениални, талантливи. Единъ обикновенъ пѣвецъ въ духовния свѣтъ стои по-горе отъ гениалния тукъ, на земята.
Ако сте отъ обикновенитѣ, духовни пѣвци.
Та първото нѣщо: имайте вѣра, слушайте се като пѣете. /Учительтъ пѣе Давай, давай/. Да ти даватъ ли? И като не ти даватъ, като давамъ кой тонъ е по-горе – който дава или който взема? Който дава е по-високо.
към беседата >>
Въ сѫщность онзи лѣкарь, който ще ви излѣкува, той е вѫтре въ васъ.
Не само тукъ, но навсѣкѫде, кѫдето съмъ билъ. Сѫщественото имъ липсва. Напримѣръ: Мнозина отъ васъ, когато се разболѣятъ, мислятъ да има нѣкой виденъ лѣкарь въ свѣта да имъ помогне. Едно заблуждение е. Или мислятъ да има нѣкой философъ нѣкѫде, за да имъ изясни нѣкоя тайна.
Въ сѫщность онзи лѣкарь, който ще ви излѣкува, той е вѫтре въ васъ.
Медикаментитѣ, съ които ще ви лѣкуватъ, и аптеката е вѫтре. Лѣкарь имашъ, аптека имашъ, асистентъ имашъ – всичко е вѫтре. Като не разбирашъ – не уповавашъ на своя си умъ, на онова, което Богъ ти е далъ, но ходишъ и казвашъ еди-коя си книга, какво е писано тамъ. Какво е писано въ книгитѣ? Какво е писано въ единъ романъ?
към беседата >>
Ти не го знаешъ.
Ако двойникътъ ви влиза и излиза, както трѣбва – вие нѣма да страдате. Ако не влѣзе двойникътъ ви, както трѣбва – ще ви се случатъ много голѣми нещастия. Не само физически, но и операциитѣ… Въ учението много учени все ги скѫсватъ по единствената причина, че двойникътъ е излѣзалъ – не може да функционира паметьта на човѣка, забравяшъ. Трѣбва да намѣстишъ двойника. Нѣкои казватъ, че трѣбва човѣкъ да възприеме това, което Богъ му е далъ – да го цени.
Ти не го знаешъ.
Казвашъ: „Що ми е далъ Господь този животъ? “ Животътъ, който Богъ ви е далъ, дето вдъхналъ Богъ на човѣка дихание и той станалъ жива душа, азъ наричамъ този животъ двойникъ. Той трѣбва да влиза на мѣсто и да излиза. Сега молитвата, разсѫждението – това сѫ методи, съ които двойникътъ на човѣка или неговата мисъль може да работи.
към беседата >>
Та първото нѣщо: имайте вѣра, слушайте се като пѣете.
Понеже всѣки говори, който говори – може да пѣе. Всѣ-таки – може да пѣе, нѣма да бѫде първокласенъ пѣвецъ. Онѣзи пѣвци ги наричамъ гениални, талантливи. Единъ обикновенъ пѣвецъ въ духовния свѣтъ стои по-горе отъ гениалния тукъ, на земята. Ако сте отъ обикновенитѣ, духовни пѣвци.
Та първото нѣщо: имайте вѣра, слушайте се като пѣете.
/Учительтъ пѣе Давай, давай/. Да ти даватъ ли? И като не ти даватъ, като давамъ кой тонъ е по-горе – който дава или който взема? Който дава е по-високо. Който взема е по-ниско.
към беседата >>
Медикаментитѣ, съ които ще ви лѣкуватъ, и аптеката е вѫтре.
Сѫщественото имъ липсва. Напримѣръ: Мнозина отъ васъ, когато се разболѣятъ, мислятъ да има нѣкой виденъ лѣкарь въ свѣта да имъ помогне. Едно заблуждение е. Или мислятъ да има нѣкой философъ нѣкѫде, за да имъ изясни нѣкоя тайна. Въ сѫщность онзи лѣкарь, който ще ви излѣкува, той е вѫтре въ васъ.
Медикаментитѣ, съ които ще ви лѣкуватъ, и аптеката е вѫтре.
Лѣкарь имашъ, аптека имашъ, асистентъ имашъ – всичко е вѫтре. Като не разбирашъ – не уповавашъ на своя си умъ, на онова, което Богъ ти е далъ, но ходишъ и казвашъ еди-коя си книга, какво е писано тамъ. Какво е писано въ книгитѣ? Какво е писано въ единъ романъ? Ако романътъ е драматиченъ, азъ вече зная какво е.
към беседата >>
Казвашъ: „Що ми е далъ Господь този животъ?
Ако не влѣзе двойникътъ ви, както трѣбва – ще ви се случатъ много голѣми нещастия. Не само физически, но и операциитѣ… Въ учението много учени все ги скѫсватъ по единствената причина, че двойникътъ е излѣзалъ – не може да функционира паметьта на човѣка, забравяшъ. Трѣбва да намѣстишъ двойника. Нѣкои казватъ, че трѣбва човѣкъ да възприеме това, което Богъ му е далъ – да го цени. Ти не го знаешъ.
Казвашъ: „Що ми е далъ Господь този животъ?
“ Животътъ, който Богъ ви е далъ, дето вдъхналъ Богъ на човѣка дихание и той станалъ жива душа, азъ наричамъ този животъ двойникъ. Той трѣбва да влиза на мѣсто и да излиза. Сега молитвата, разсѫждението – това сѫ методи, съ които двойникътъ на човѣка или неговата мисъль може да работи.
към беседата >>
/Учительтъ пѣе Давай, давай/.
Всѣ-таки – може да пѣе, нѣма да бѫде първокласенъ пѣвецъ. Онѣзи пѣвци ги наричамъ гениални, талантливи. Единъ обикновенъ пѣвецъ въ духовния свѣтъ стои по-горе отъ гениалния тукъ, на земята. Ако сте отъ обикновенитѣ, духовни пѣвци. Та първото нѣщо: имайте вѣра, слушайте се като пѣете.
/Учительтъ пѣе Давай, давай/.
Да ти даватъ ли? И като не ти даватъ, като давамъ кой тонъ е по-горе – който дава или който взема? Който дава е по-високо. Който взема е по-ниско. Ти си беденъ човѣкъ, искашъ да пѣешъ за сиромашията си.
към беседата >>
Лѣкарь имашъ, аптека имашъ, асистентъ имашъ – всичко е вѫтре.
Напримѣръ: Мнозина отъ васъ, когато се разболѣятъ, мислятъ да има нѣкой виденъ лѣкарь въ свѣта да имъ помогне. Едно заблуждение е. Или мислятъ да има нѣкой философъ нѣкѫде, за да имъ изясни нѣкоя тайна. Въ сѫщность онзи лѣкарь, който ще ви излѣкува, той е вѫтре въ васъ. Медикаментитѣ, съ които ще ви лѣкуватъ, и аптеката е вѫтре.
Лѣкарь имашъ, аптека имашъ, асистентъ имашъ – всичко е вѫтре.
Като не разбирашъ – не уповавашъ на своя си умъ, на онова, което Богъ ти е далъ, но ходишъ и казвашъ еди-коя си книга, какво е писано тамъ. Какво е писано въ книгитѣ? Какво е писано въ единъ романъ? Ако романътъ е драматиченъ, азъ вече зная какво е. Има единъ голѣмъ герой, има една голѣма героиня-жена.
към беседата >>
“ Животътъ, който Богъ ви е далъ, дето вдъхналъ Богъ на човѣка дихание и той станалъ жива душа, азъ наричамъ този животъ двойникъ.
Не само физически, но и операциитѣ… Въ учението много учени все ги скѫсватъ по единствената причина, че двойникътъ е излѣзалъ – не може да функционира паметьта на човѣка, забравяшъ. Трѣбва да намѣстишъ двойника. Нѣкои казватъ, че трѣбва човѣкъ да възприеме това, което Богъ му е далъ – да го цени. Ти не го знаешъ. Казвашъ: „Що ми е далъ Господь този животъ?
“ Животътъ, който Богъ ви е далъ, дето вдъхналъ Богъ на човѣка дихание и той станалъ жива душа, азъ наричамъ този животъ двойникъ.
Той трѣбва да влиза на мѣсто и да излиза. Сега молитвата, разсѫждението – това сѫ методи, съ които двойникътъ на човѣка или неговата мисъль може да работи.
към беседата >>
Да ти даватъ ли?
Онѣзи пѣвци ги наричамъ гениални, талантливи. Единъ обикновенъ пѣвецъ въ духовния свѣтъ стои по-горе отъ гениалния тукъ, на земята. Ако сте отъ обикновенитѣ, духовни пѣвци. Та първото нѣщо: имайте вѣра, слушайте се като пѣете. /Учительтъ пѣе Давай, давай/.
Да ти даватъ ли?
И като не ти даватъ, като давамъ кой тонъ е по-горе – който дава или който взема? Който дава е по-високо. Който взема е по-ниско. Ти си беденъ човѣкъ, искашъ да пѣешъ за сиромашията си. Какъ ще ми изпѣешъ пѣсень за сиромашията си?
към беседата >>
Като не разбирашъ – не уповавашъ на своя си умъ, на онова, което Богъ ти е далъ, но ходишъ и казвашъ еди-коя си книга, какво е писано тамъ.
Едно заблуждение е. Или мислятъ да има нѣкой философъ нѣкѫде, за да имъ изясни нѣкоя тайна. Въ сѫщность онзи лѣкарь, който ще ви излѣкува, той е вѫтре въ васъ. Медикаментитѣ, съ които ще ви лѣкуватъ, и аптеката е вѫтре. Лѣкарь имашъ, аптека имашъ, асистентъ имашъ – всичко е вѫтре.
Като не разбирашъ – не уповавашъ на своя си умъ, на онова, което Богъ ти е далъ, но ходишъ и казвашъ еди-коя си книга, какво е писано тамъ.
Какво е писано въ книгитѣ? Какво е писано въ единъ романъ? Ако романътъ е драматиченъ, азъ вече зная какво е. Има единъ голѣмъ герой, има една голѣма героиня-жена. Мѫжътъ е на 25 години, жената е на 19 години.
към беседата >>
Той трѣбва да влиза на мѣсто и да излиза.
Трѣбва да намѣстишъ двойника. Нѣкои казватъ, че трѣбва човѣкъ да възприеме това, което Богъ му е далъ – да го цени. Ти не го знаешъ. Казвашъ: „Що ми е далъ Господь този животъ? “ Животътъ, който Богъ ви е далъ, дето вдъхналъ Богъ на човѣка дихание и той станалъ жива душа, азъ наричамъ този животъ двойникъ.
Той трѣбва да влиза на мѣсто и да излиза.
Сега молитвата, разсѫждението – това сѫ методи, съ които двойникътъ на човѣка или неговата мисъль може да работи.
към беседата >>
И като не ти даватъ, като давамъ кой тонъ е по-горе – който дава или който взема?
Единъ обикновенъ пѣвецъ въ духовния свѣтъ стои по-горе отъ гениалния тукъ, на земята. Ако сте отъ обикновенитѣ, духовни пѣвци. Та първото нѣщо: имайте вѣра, слушайте се като пѣете. /Учительтъ пѣе Давай, давай/. Да ти даватъ ли?
И като не ти даватъ, като давамъ кой тонъ е по-горе – който дава или който взема?
Който дава е по-високо. Който взема е по-ниско. Ти си беденъ човѣкъ, искашъ да пѣешъ за сиромашията си. Какъ ще ми изпѣешъ пѣсень за сиромашията си? Можете ли да ми съчините?
към беседата >>
Какво е писано въ книгитѣ?
Или мислятъ да има нѣкой философъ нѣкѫде, за да имъ изясни нѣкоя тайна. Въ сѫщность онзи лѣкарь, който ще ви излѣкува, той е вѫтре въ васъ. Медикаментитѣ, съ които ще ви лѣкуватъ, и аптеката е вѫтре. Лѣкарь имашъ, аптека имашъ, асистентъ имашъ – всичко е вѫтре. Като не разбирашъ – не уповавашъ на своя си умъ, на онова, което Богъ ти е далъ, но ходишъ и казвашъ еди-коя си книга, какво е писано тамъ.
Какво е писано въ книгитѣ?
Какво е писано въ единъ романъ? Ако романътъ е драматиченъ, азъ вече зная какво е. Има единъ голѣмъ герой, има една голѣма героиня-жена. Мѫжътъ е на 25 години, жената е на 19 години. Героятъ има единъ старъ баща, героинята има стара майка, иматъ братя и авторътъ ще образува една интрига.
към беседата >>
Сега молитвата, разсѫждението – това сѫ методи, съ които двойникътъ на човѣка или неговата мисъль може да работи.
Нѣкои казватъ, че трѣбва човѣкъ да възприеме това, което Богъ му е далъ – да го цени. Ти не го знаешъ. Казвашъ: „Що ми е далъ Господь този животъ? “ Животътъ, който Богъ ви е далъ, дето вдъхналъ Богъ на човѣка дихание и той станалъ жива душа, азъ наричамъ този животъ двойникъ. Той трѣбва да влиза на мѣсто и да излиза.
Сега молитвата, разсѫждението – това сѫ методи, съ които двойникътъ на човѣка или неговата мисъль може да работи.
към беседата >>
Който дава е по-високо.
Ако сте отъ обикновенитѣ, духовни пѣвци. Та първото нѣщо: имайте вѣра, слушайте се като пѣете. /Учительтъ пѣе Давай, давай/. Да ти даватъ ли? И като не ти даватъ, като давамъ кой тонъ е по-горе – който дава или който взема?
Който дава е по-високо.
Който взема е по-ниско. Ти си беденъ човѣкъ, искашъ да пѣешъ за сиромашията си. Какъ ще ми изпѣешъ пѣсень за сиромашията си? Можете ли да ми съчините? Ако ми изпѣете, 20 лева съмъ готовъ да ви дамъ.
към беседата >>
Какво е писано въ единъ романъ?
Въ сѫщность онзи лѣкарь, който ще ви излѣкува, той е вѫтре въ васъ. Медикаментитѣ, съ които ще ви лѣкуватъ, и аптеката е вѫтре. Лѣкарь имашъ, аптека имашъ, асистентъ имашъ – всичко е вѫтре. Като не разбирашъ – не уповавашъ на своя си умъ, на онова, което Богъ ти е далъ, но ходишъ и казвашъ еди-коя си книга, какво е писано тамъ. Какво е писано въ книгитѣ?
Какво е писано въ единъ романъ?
Ако романътъ е драматиченъ, азъ вече зная какво е. Има единъ голѣмъ герой, има една голѣма героиня-жена. Мѫжътъ е на 25 години, жената е на 19 години. Героятъ има единъ старъ баща, героинята има стара майка, иматъ братя и авторътъ ще образува една интрига. Младиятъ момъкъ, прати го баща му да купува нѣщо и младата мома, прати майка ѝ да купи нѣщо.
към беседата >>
Та първото нѣщо, като се събудите сутринь – гледайте да бѫдете добре разположенъ.
Та първото нѣщо, като се събудите сутринь – гледайте да бѫдете добре разположенъ.
Преди да легнете – ще се помолите. Може наново да заспите и пакъ двойникътъ да не може да влѣзе. Ако твоятъ двойникъ не може да влѣзе – не спи. По-добре е цѣла нощь да останешъ буденъ, да останешъ въ тѣлото, отколкото да се върне двойникътъ ти и да не се намѣсти. Казватъ: „Умътъ да е на мѣсто“.
към беседата >>
Който взема е по-ниско.
Та първото нѣщо: имайте вѣра, слушайте се като пѣете. /Учительтъ пѣе Давай, давай/. Да ти даватъ ли? И като не ти даватъ, като давамъ кой тонъ е по-горе – който дава или който взема? Който дава е по-високо.
Който взема е по-ниско.
Ти си беденъ човѣкъ, искашъ да пѣешъ за сиромашията си. Какъ ще ми изпѣешъ пѣсень за сиромашията си? Можете ли да ми съчините? Ако ми изпѣете, 20 лева съмъ готовъ да ви дамъ. Я попѣйте: Я, сестра-сиромашия, откакто си дошла въ кѫщи – всичко обърна съ главата надолу.
към беседата >>
Ако романътъ е драматиченъ, азъ вече зная какво е.
Медикаментитѣ, съ които ще ви лѣкуватъ, и аптеката е вѫтре. Лѣкарь имашъ, аптека имашъ, асистентъ имашъ – всичко е вѫтре. Като не разбирашъ – не уповавашъ на своя си умъ, на онова, което Богъ ти е далъ, но ходишъ и казвашъ еди-коя си книга, какво е писано тамъ. Какво е писано въ книгитѣ? Какво е писано въ единъ романъ?
Ако романътъ е драматиченъ, азъ вече зная какво е.
Има единъ голѣмъ герой, има една голѣма героиня-жена. Мѫжътъ е на 25 години, жената е на 19 години. Героятъ има единъ старъ баща, героинята има стара майка, иматъ братя и авторътъ ще образува една интрига. Младиятъ момъкъ, прати го баща му да купува нѣщо и младата мома, прати майка ѝ да купи нѣщо. Срѣщнатъ се, погледнатъ се, не си вървятъ по пѫтя.
към беседата >>
Преди да легнете – ще се помолите.
Та първото нѣщо, като се събудите сутринь – гледайте да бѫдете добре разположенъ.
Преди да легнете – ще се помолите.
Може наново да заспите и пакъ двойникътъ да не може да влѣзе. Ако твоятъ двойникъ не може да влѣзе – не спи. По-добре е цѣла нощь да останешъ буденъ, да останешъ въ тѣлото, отколкото да се върне двойникътъ ти и да не се намѣсти. Казватъ: „Умътъ да е на мѣсто“. Ако сутринь умътъ влѣзе и се намѣсти въ мозъка, както трѣбва – ти ще бѫдешъ здравъ.
към беседата >>
Ти си беденъ човѣкъ, искашъ да пѣешъ за сиромашията си.
/Учительтъ пѣе Давай, давай/. Да ти даватъ ли? И като не ти даватъ, като давамъ кой тонъ е по-горе – който дава или който взема? Който дава е по-високо. Който взема е по-ниско.
Ти си беденъ човѣкъ, искашъ да пѣешъ за сиромашията си.
Какъ ще ми изпѣешъ пѣсень за сиромашията си? Можете ли да ми съчините? Ако ми изпѣете, 20 лева съмъ готовъ да ви дамъ. Я попѣйте: Я, сестра-сиромашия, откакто си дошла въ кѫщи – всичко обърна съ главата надолу. Какви пѣвци ще станатъ отъ васъ?
към беседата >>
Има единъ голѣмъ герой, има една голѣма героиня-жена.
Лѣкарь имашъ, аптека имашъ, асистентъ имашъ – всичко е вѫтре. Като не разбирашъ – не уповавашъ на своя си умъ, на онова, което Богъ ти е далъ, но ходишъ и казвашъ еди-коя си книга, какво е писано тамъ. Какво е писано въ книгитѣ? Какво е писано въ единъ романъ? Ако романътъ е драматиченъ, азъ вече зная какво е.
Има единъ голѣмъ герой, има една голѣма героиня-жена.
Мѫжътъ е на 25 години, жената е на 19 години. Героятъ има единъ старъ баща, героинята има стара майка, иматъ братя и авторътъ ще образува една интрига. Младиятъ момъкъ, прати го баща му да купува нѣщо и младата мома, прати майка ѝ да купи нѣщо. Срѣщнатъ се, погледнатъ се, не си вървятъ по пѫтя. Но той, като си отива, обръща се, та я гледа кѫде отива.
към беседата >>
Може наново да заспите и пакъ двойникътъ да не може да влѣзе.
Та първото нѣщо, като се събудите сутринь – гледайте да бѫдете добре разположенъ. Преди да легнете – ще се помолите.
Може наново да заспите и пакъ двойникътъ да не може да влѣзе.
Ако твоятъ двойникъ не може да влѣзе – не спи. По-добре е цѣла нощь да останешъ буденъ, да останешъ въ тѣлото, отколкото да се върне двойникътъ ти и да не се намѣсти. Казватъ: „Умътъ да е на мѣсто“. Ако сутринь умътъ влѣзе и се намѣсти въ мозъка, както трѣбва – ти ще бѫдешъ здравъ. Ако умътъ влѣзе и не се намѣсти, както трѣбва – цѣлиятъ день си неразположенъ.
към беседата >>
Какъ ще ми изпѣешъ пѣсень за сиромашията си?
Да ти даватъ ли? И като не ти даватъ, като давамъ кой тонъ е по-горе – който дава или който взема? Който дава е по-високо. Който взема е по-ниско. Ти си беденъ човѣкъ, искашъ да пѣешъ за сиромашията си.
Какъ ще ми изпѣешъ пѣсень за сиромашията си?
Можете ли да ми съчините? Ако ми изпѣете, 20 лева съмъ готовъ да ви дамъ. Я попѣйте: Я, сестра-сиромашия, откакто си дошла въ кѫщи – всичко обърна съ главата надолу. Какви пѣвци ще станатъ отъ васъ? Вие сте скромни, криете таланта.
към беседата >>
Мѫжътъ е на 25 години, жената е на 19 години.
Като не разбирашъ – не уповавашъ на своя си умъ, на онова, което Богъ ти е далъ, но ходишъ и казвашъ еди-коя си книга, какво е писано тамъ. Какво е писано въ книгитѣ? Какво е писано въ единъ романъ? Ако романътъ е драматиченъ, азъ вече зная какво е. Има единъ голѣмъ герой, има една голѣма героиня-жена.
Мѫжътъ е на 25 години, жената е на 19 години.
Героятъ има единъ старъ баща, героинята има стара майка, иматъ братя и авторътъ ще образува една интрига. Младиятъ момъкъ, прати го баща му да купува нѣщо и младата мома, прати майка ѝ да купи нѣщо. Срѣщнатъ се, погледнатъ се, не си вървятъ по пѫтя. Но той, като си отива, обръща се, та я гледа кѫде отива. Тя, като си отива, и тя гледа, и тя се обръща, измѣня си пѫтя.
към беседата >>
Ако твоятъ двойникъ не може да влѣзе – не спи.
Та първото нѣщо, като се събудите сутринь – гледайте да бѫдете добре разположенъ. Преди да легнете – ще се помолите. Може наново да заспите и пакъ двойникътъ да не може да влѣзе.
Ако твоятъ двойникъ не може да влѣзе – не спи.
По-добре е цѣла нощь да останешъ буденъ, да останешъ въ тѣлото, отколкото да се върне двойникътъ ти и да не се намѣсти. Казватъ: „Умътъ да е на мѣсто“. Ако сутринь умътъ влѣзе и се намѣсти въ мозъка, както трѣбва – ти ще бѫдешъ здравъ. Ако умътъ влѣзе и не се намѣсти, както трѣбва – цѣлиятъ день си неразположенъ. Това чувствувашъ, онова чувствувашъ.
към беседата >>
Можете ли да ми съчините?
И като не ти даватъ, като давамъ кой тонъ е по-горе – който дава или който взема? Който дава е по-високо. Който взема е по-ниско. Ти си беденъ човѣкъ, искашъ да пѣешъ за сиромашията си. Какъ ще ми изпѣешъ пѣсень за сиромашията си?
Можете ли да ми съчините?
Ако ми изпѣете, 20 лева съмъ готовъ да ви дамъ. Я попѣйте: Я, сестра-сиромашия, откакто си дошла въ кѫщи – всичко обърна съ главата надолу. Какви пѣвци ще станатъ отъ васъ? Вие сте скромни, криете таланта. Понеже, ако ви знаятъ – нѣма да ви оставятъ на свобода.
към беседата >>
Героятъ има единъ старъ баща, героинята има стара майка, иматъ братя и авторътъ ще образува една интрига.
Какво е писано въ книгитѣ? Какво е писано въ единъ романъ? Ако романътъ е драматиченъ, азъ вече зная какво е. Има единъ голѣмъ герой, има една голѣма героиня-жена. Мѫжътъ е на 25 години, жената е на 19 години.
Героятъ има единъ старъ баща, героинята има стара майка, иматъ братя и авторътъ ще образува една интрига.
Младиятъ момъкъ, прати го баща му да купува нѣщо и младата мома, прати майка ѝ да купи нѣщо. Срѣщнатъ се, погледнатъ се, не си вървятъ по пѫтя. Но той, като си отива, обръща се, та я гледа кѫде отива. Тя, като си отива, и тя гледа, и тя се обръща, измѣня си пѫтя. Дотогава тази мома ходеше на училище, учеше.
към беседата >>
По-добре е цѣла нощь да останешъ буденъ, да останешъ въ тѣлото, отколкото да се върне двойникътъ ти и да не се намѣсти.
Та първото нѣщо, като се събудите сутринь – гледайте да бѫдете добре разположенъ. Преди да легнете – ще се помолите. Може наново да заспите и пакъ двойникътъ да не може да влѣзе. Ако твоятъ двойникъ не може да влѣзе – не спи.
По-добре е цѣла нощь да останешъ буденъ, да останешъ въ тѣлото, отколкото да се върне двойникътъ ти и да не се намѣсти.
Казватъ: „Умътъ да е на мѣсто“. Ако сутринь умътъ влѣзе и се намѣсти въ мозъка, както трѣбва – ти ще бѫдешъ здравъ. Ако умътъ влѣзе и не се намѣсти, както трѣбва – цѣлиятъ день си неразположенъ. Това чувствувашъ, онова чувствувашъ. Всички трѣбва да се молите умътъ ви да е на мѣсто.
към беседата >>
Ако ми изпѣете, 20 лева съмъ готовъ да ви дамъ.
Който дава е по-високо. Който взема е по-ниско. Ти си беденъ човѣкъ, искашъ да пѣешъ за сиромашията си. Какъ ще ми изпѣешъ пѣсень за сиромашията си? Можете ли да ми съчините?
Ако ми изпѣете, 20 лева съмъ готовъ да ви дамъ.
Я попѣйте: Я, сестра-сиромашия, откакто си дошла въ кѫщи – всичко обърна съ главата надолу. Какви пѣвци ще станатъ отъ васъ? Вие сте скромни, криете таланта. Понеже, ако ви знаятъ – нѣма да ви оставятъ на свобода. Понеже искате да си почивате – скрили сте се.
към беседата >>
Младиятъ момъкъ, прати го баща му да купува нѣщо и младата мома, прати майка ѝ да купи нѣщо.
Какво е писано въ единъ романъ? Ако романътъ е драматиченъ, азъ вече зная какво е. Има единъ голѣмъ герой, има една голѣма героиня-жена. Мѫжътъ е на 25 години, жената е на 19 години. Героятъ има единъ старъ баща, героинята има стара майка, иматъ братя и авторътъ ще образува една интрига.
Младиятъ момъкъ, прати го баща му да купува нѣщо и младата мома, прати майка ѝ да купи нѣщо.
Срѣщнатъ се, погледнатъ се, не си вървятъ по пѫтя. Но той, като си отива, обръща се, та я гледа кѫде отива. Тя, като си отива, и тя гледа, и тя се обръща, измѣня си пѫтя. Дотогава тази мома ходеше на училище, учеше. Сега момъкътъ, като светия (ще) стане въ ума ѝ.
към беседата >>
Казватъ: „Умътъ да е на мѣсто“.
Та първото нѣщо, като се събудите сутринь – гледайте да бѫдете добре разположенъ. Преди да легнете – ще се помолите. Може наново да заспите и пакъ двойникътъ да не може да влѣзе. Ако твоятъ двойникъ не може да влѣзе – не спи. По-добре е цѣла нощь да останешъ буденъ, да останешъ въ тѣлото, отколкото да се върне двойникътъ ти и да не се намѣсти.
Казватъ: „Умътъ да е на мѣсто“.
Ако сутринь умътъ влѣзе и се намѣсти въ мозъка, както трѣбва – ти ще бѫдешъ здравъ. Ако умътъ влѣзе и не се намѣсти, както трѣбва – цѣлиятъ день си неразположенъ. Това чувствувашъ, онова чувствувашъ. Всички трѣбва да се молите умътъ ви да е на мѣсто. Не сега Господь да ви даде новъ умъ.
към беседата >>
Я попѣйте: Я, сестра-сиромашия, откакто си дошла въ кѫщи – всичко обърна съ главата надолу.
Който взема е по-ниско. Ти си беденъ човѣкъ, искашъ да пѣешъ за сиромашията си. Какъ ще ми изпѣешъ пѣсень за сиромашията си? Можете ли да ми съчините? Ако ми изпѣете, 20 лева съмъ готовъ да ви дамъ.
Я попѣйте: Я, сестра-сиромашия, откакто си дошла въ кѫщи – всичко обърна съ главата надолу.
Какви пѣвци ще станатъ отъ васъ? Вие сте скромни, криете таланта. Понеже, ако ви знаятъ – нѣма да ви оставятъ на свобода. Понеже искате да си почивате – скрили сте се. Иначе отъ цѣлия свѣтъ ще пращатъ да ви викатъ да пѣете.
към беседата >>
Срѣщнатъ се, погледнатъ се, не си вървятъ по пѫтя.
Ако романътъ е драматиченъ, азъ вече зная какво е. Има единъ голѣмъ герой, има една голѣма героиня-жена. Мѫжътъ е на 25 години, жената е на 19 години. Героятъ има единъ старъ баща, героинята има стара майка, иматъ братя и авторътъ ще образува една интрига. Младиятъ момъкъ, прати го баща му да купува нѣщо и младата мома, прати майка ѝ да купи нѣщо.
Срѣщнатъ се, погледнатъ се, не си вървятъ по пѫтя.
Но той, като си отива, обръща се, та я гледа кѫде отива. Тя, като си отива, и тя гледа, и тя се обръща, измѣня си пѫтя. Дотогава тази мома ходеше на училище, учеше. Сега момъкътъ, като светия (ще) стане въ ума ѝ. Седи тя и е недоволна вече, пържи се.
към беседата >>
Ако сутринь умътъ влѣзе и се намѣсти въ мозъка, както трѣбва – ти ще бѫдешъ здравъ.
Преди да легнете – ще се помолите. Може наново да заспите и пакъ двойникътъ да не може да влѣзе. Ако твоятъ двойникъ не може да влѣзе – не спи. По-добре е цѣла нощь да останешъ буденъ, да останешъ въ тѣлото, отколкото да се върне двойникътъ ти и да не се намѣсти. Казватъ: „Умътъ да е на мѣсто“.
Ако сутринь умътъ влѣзе и се намѣсти въ мозъка, както трѣбва – ти ще бѫдешъ здравъ.
Ако умътъ влѣзе и не се намѣсти, както трѣбва – цѣлиятъ день си неразположенъ. Това чувствувашъ, онова чувствувашъ. Всички трѣбва да се молите умътъ ви да е на мѣсто. Не сега Господь да ви даде новъ умъ. Но вашиятъ умъ, който отъ хиляди години Богъ ви е далъ – да започнете да го оценявате, защото онова, Божественото, което Богъ ви е далъ – то е безсмъртието вѫтре въ васъ.
към беседата >>
Какви пѣвци ще станатъ отъ васъ?
Ти си беденъ човѣкъ, искашъ да пѣешъ за сиромашията си. Какъ ще ми изпѣешъ пѣсень за сиромашията си? Можете ли да ми съчините? Ако ми изпѣете, 20 лева съмъ готовъ да ви дамъ. Я попѣйте: Я, сестра-сиромашия, откакто си дошла въ кѫщи – всичко обърна съ главата надолу.
Какви пѣвци ще станатъ отъ васъ?
Вие сте скромни, криете таланта. Понеже, ако ви знаятъ – нѣма да ви оставятъ на свобода. Понеже искате да си почивате – скрили сте се. Иначе отъ цѣлия свѣтъ ще пращатъ да ви викатъ да пѣете. Имате доста музика, само че трѣбва да се развива музиката.
към беседата >>
Но той, като си отива, обръща се, та я гледа кѫде отива.
Има единъ голѣмъ герой, има една голѣма героиня-жена. Мѫжътъ е на 25 години, жената е на 19 години. Героятъ има единъ старъ баща, героинята има стара майка, иматъ братя и авторътъ ще образува една интрига. Младиятъ момъкъ, прати го баща му да купува нѣщо и младата мома, прати майка ѝ да купи нѣщо. Срѣщнатъ се, погледнатъ се, не си вървятъ по пѫтя.
Но той, като си отива, обръща се, та я гледа кѫде отива.
Тя, като си отива, и тя гледа, и тя се обръща, измѣня си пѫтя. Дотогава тази мома ходеше на училище, учеше. Сега момъкътъ, като светия (ще) стане въ ума ѝ. Седи тя и е недоволна вече, пържи се. И тоди седи въ кѫщи и той е недоволенъ малко.
към беседата >>
Ако умътъ влѣзе и не се намѣсти, както трѣбва – цѣлиятъ день си неразположенъ.
Може наново да заспите и пакъ двойникътъ да не може да влѣзе. Ако твоятъ двойникъ не може да влѣзе – не спи. По-добре е цѣла нощь да останешъ буденъ, да останешъ въ тѣлото, отколкото да се върне двойникътъ ти и да не се намѣсти. Казватъ: „Умътъ да е на мѣсто“. Ако сутринь умътъ влѣзе и се намѣсти въ мозъка, както трѣбва – ти ще бѫдешъ здравъ.
Ако умътъ влѣзе и не се намѣсти, както трѣбва – цѣлиятъ день си неразположенъ.
Това чувствувашъ, онова чувствувашъ. Всички трѣбва да се молите умътъ ви да е на мѣсто. Не сега Господь да ви даде новъ умъ. Но вашиятъ умъ, който отъ хиляди години Богъ ви е далъ – да започнете да го оценявате, защото онова, Божественото, което Богъ ви е далъ – то е безсмъртието вѫтре въ васъ. Разчитамъ сега на вашия умъ.
към беседата >>
Вие сте скромни, криете таланта.
Какъ ще ми изпѣешъ пѣсень за сиромашията си? Можете ли да ми съчините? Ако ми изпѣете, 20 лева съмъ готовъ да ви дамъ. Я попѣйте: Я, сестра-сиромашия, откакто си дошла въ кѫщи – всичко обърна съ главата надолу. Какви пѣвци ще станатъ отъ васъ?
Вие сте скромни, криете таланта.
Понеже, ако ви знаятъ – нѣма да ви оставятъ на свобода. Понеже искате да си почивате – скрили сте се. Иначе отъ цѣлия свѣтъ ще пращатъ да ви викатъ да пѣете. Имате доста музика, само че трѣбва да се развива музиката. Най-първо трѣбва да се освободимъ отъ мисъльта, че не може да пѣемъ.
към беседата >>
Тя, като си отива, и тя гледа, и тя се обръща, измѣня си пѫтя.
Мѫжътъ е на 25 години, жената е на 19 години. Героятъ има единъ старъ баща, героинята има стара майка, иматъ братя и авторътъ ще образува една интрига. Младиятъ момъкъ, прати го баща му да купува нѣщо и младата мома, прати майка ѝ да купи нѣщо. Срѣщнатъ се, погледнатъ се, не си вървятъ по пѫтя. Но той, като си отива, обръща се, та я гледа кѫде отива.
Тя, като си отива, и тя гледа, и тя се обръща, измѣня си пѫтя.
Дотогава тази мома ходеше на училище, учеше. Сега момъкътъ, като светия (ще) стане въ ума ѝ. Седи тя и е недоволна вече, пържи се. И тоди седи въ кѫщи и той е недоволенъ малко. Защо сѫ неразположени?
към беседата >>
Това чувствувашъ, онова чувствувашъ.
Ако твоятъ двойникъ не може да влѣзе – не спи. По-добре е цѣла нощь да останешъ буденъ, да останешъ въ тѣлото, отколкото да се върне двойникътъ ти и да не се намѣсти. Казватъ: „Умътъ да е на мѣсто“. Ако сутринь умътъ влѣзе и се намѣсти въ мозъка, както трѣбва – ти ще бѫдешъ здравъ. Ако умътъ влѣзе и не се намѣсти, както трѣбва – цѣлиятъ день си неразположенъ.
Това чувствувашъ, онова чувствувашъ.
Всички трѣбва да се молите умътъ ви да е на мѣсто. Не сега Господь да ви даде новъ умъ. Но вашиятъ умъ, който отъ хиляди години Богъ ви е далъ – да започнете да го оценявате, защото онова, Божественото, което Богъ ви е далъ – то е безсмъртието вѫтре въ васъ. Разчитамъ сега на вашия умъ. Да разчиташъ на своя умъ, понеже Богъ ти го е далъ.
към беседата >>
Понеже, ако ви знаятъ – нѣма да ви оставятъ на свобода.
Можете ли да ми съчините? Ако ми изпѣете, 20 лева съмъ готовъ да ви дамъ. Я попѣйте: Я, сестра-сиромашия, откакто си дошла въ кѫщи – всичко обърна съ главата надолу. Какви пѣвци ще станатъ отъ васъ? Вие сте скромни, криете таланта.
Понеже, ако ви знаятъ – нѣма да ви оставятъ на свобода.
Понеже искате да си почивате – скрили сте се. Иначе отъ цѣлия свѣтъ ще пращатъ да ви викатъ да пѣете. Имате доста музика, само че трѣбва да се развива музиката. Най-първо трѣбва да се освободимъ отъ мисъльта, че не може да пѣемъ. Не питайте дали можемъ или не можемъ.
към беседата >>
Дотогава тази мома ходеше на училище, учеше.
Героятъ има единъ старъ баща, героинята има стара майка, иматъ братя и авторътъ ще образува една интрига. Младиятъ момъкъ, прати го баща му да купува нѣщо и младата мома, прати майка ѝ да купи нѣщо. Срѣщнатъ се, погледнатъ се, не си вървятъ по пѫтя. Но той, като си отива, обръща се, та я гледа кѫде отива. Тя, като си отива, и тя гледа, и тя се обръща, измѣня си пѫтя.
Дотогава тази мома ходеше на училище, учеше.
Сега момъкътъ, като светия (ще) стане въ ума ѝ. Седи тя и е недоволна вече, пържи се. И тоди седи въ кѫщи и той е недоволенъ малко. Защо сѫ неразположени? Много естествено.
към беседата >>
Всички трѣбва да се молите умътъ ви да е на мѣсто.
По-добре е цѣла нощь да останешъ буденъ, да останешъ въ тѣлото, отколкото да се върне двойникътъ ти и да не се намѣсти. Казватъ: „Умътъ да е на мѣсто“. Ако сутринь умътъ влѣзе и се намѣсти въ мозъка, както трѣбва – ти ще бѫдешъ здравъ. Ако умътъ влѣзе и не се намѣсти, както трѣбва – цѣлиятъ день си неразположенъ. Това чувствувашъ, онова чувствувашъ.
Всички трѣбва да се молите умътъ ви да е на мѣсто.
Не сега Господь да ви даде новъ умъ. Но вашиятъ умъ, който отъ хиляди години Богъ ви е далъ – да започнете да го оценявате, защото онова, Божественото, което Богъ ви е далъ – то е безсмъртието вѫтре въ васъ. Разчитамъ сега на вашия умъ. Да разчиташъ на своя умъ, понеже Богъ ти го е далъ. Ще кажешъ, че другитѣ иматъ по-добри умове.
към беседата >>
Понеже искате да си почивате – скрили сте се.
Ако ми изпѣете, 20 лева съмъ готовъ да ви дамъ. Я попѣйте: Я, сестра-сиромашия, откакто си дошла въ кѫщи – всичко обърна съ главата надолу. Какви пѣвци ще станатъ отъ васъ? Вие сте скромни, криете таланта. Понеже, ако ви знаятъ – нѣма да ви оставятъ на свобода.
Понеже искате да си почивате – скрили сте се.
Иначе отъ цѣлия свѣтъ ще пращатъ да ви викатъ да пѣете. Имате доста музика, само че трѣбва да се развива музиката. Най-първо трѣбва да се освободимъ отъ мисъльта, че не може да пѣемъ. Не питайте дали можемъ или не можемъ. Най-първо се изисква една музикална мисъль.
към беседата >>
Сега момъкътъ, като светия (ще) стане въ ума ѝ.
Младиятъ момъкъ, прати го баща му да купува нѣщо и младата мома, прати майка ѝ да купи нѣщо. Срѣщнатъ се, погледнатъ се, не си вървятъ по пѫтя. Но той, като си отива, обръща се, та я гледа кѫде отива. Тя, като си отива, и тя гледа, и тя се обръща, измѣня си пѫтя. Дотогава тази мома ходеше на училище, учеше.
Сега момъкътъ, като светия (ще) стане въ ума ѝ.
Седи тя и е недоволна вече, пържи се. И тоди седи въ кѫщи и той е недоволенъ малко. Защо сѫ неразположени? Много естествено. Неразположенъ си.
към беседата >>
Не сега Господь да ви даде новъ умъ.
Казватъ: „Умътъ да е на мѣсто“. Ако сутринь умътъ влѣзе и се намѣсти въ мозъка, както трѣбва – ти ще бѫдешъ здравъ. Ако умътъ влѣзе и не се намѣсти, както трѣбва – цѣлиятъ день си неразположенъ. Това чувствувашъ, онова чувствувашъ. Всички трѣбва да се молите умътъ ви да е на мѣсто.
Не сега Господь да ви даде новъ умъ.
Но вашиятъ умъ, който отъ хиляди години Богъ ви е далъ – да започнете да го оценявате, защото онова, Божественото, което Богъ ви е далъ – то е безсмъртието вѫтре въ васъ. Разчитамъ сега на вашия умъ. Да разчиташъ на своя умъ, понеже Богъ ти го е далъ. Ще кажешъ, че другитѣ иматъ по-добри умове. Не се заблуждавайте.
към беседата >>
Иначе отъ цѣлия свѣтъ ще пращатъ да ви викатъ да пѣете.
Я попѣйте: Я, сестра-сиромашия, откакто си дошла въ кѫщи – всичко обърна съ главата надолу. Какви пѣвци ще станатъ отъ васъ? Вие сте скромни, криете таланта. Понеже, ако ви знаятъ – нѣма да ви оставятъ на свобода. Понеже искате да си почивате – скрили сте се.
Иначе отъ цѣлия свѣтъ ще пращатъ да ви викатъ да пѣете.
Имате доста музика, само че трѣбва да се развива музиката. Най-първо трѣбва да се освободимъ отъ мисъльта, че не може да пѣемъ. Не питайте дали можемъ или не можемъ. Най-първо се изисква една музикална мисъль. Не може човѣкъ да пѣе, (когато) въ свѣта има студъ.
към беседата >>
Седи тя и е недоволна вече, пържи се.
Срѣщнатъ се, погледнатъ се, не си вървятъ по пѫтя. Но той, като си отива, обръща се, та я гледа кѫде отива. Тя, като си отива, и тя гледа, и тя се обръща, измѣня си пѫтя. Дотогава тази мома ходеше на училище, учеше. Сега момъкътъ, като светия (ще) стане въ ума ѝ.
Седи тя и е недоволна вече, пържи се.
И тоди седи въ кѫщи и той е недоволенъ малко. Защо сѫ неразположени? Много естествено. Неразположенъ си. Щомъ като дойде нѣкой – имашъ разположение, но той има да взема 1000 лева.
към беседата >>
Но вашиятъ умъ, който отъ хиляди години Богъ ви е далъ – да започнете да го оценявате, защото онова, Божественото, което Богъ ви е далъ – то е безсмъртието вѫтре въ васъ.
Ако сутринь умътъ влѣзе и се намѣсти въ мозъка, както трѣбва – ти ще бѫдешъ здравъ. Ако умътъ влѣзе и не се намѣсти, както трѣбва – цѣлиятъ день си неразположенъ. Това чувствувашъ, онова чувствувашъ. Всички трѣбва да се молите умътъ ви да е на мѣсто. Не сега Господь да ви даде новъ умъ.
Но вашиятъ умъ, който отъ хиляди години Богъ ви е далъ – да започнете да го оценявате, защото онова, Божественото, което Богъ ви е далъ – то е безсмъртието вѫтре въ васъ.
Разчитамъ сега на вашия умъ. Да разчиташъ на своя умъ, понеже Богъ ти го е далъ. Ще кажешъ, че другитѣ иматъ по-добри умове. Не се заблуждавайте. Вашиятъ умъ, който Богъ ви е далъ, е по-добъръ.
към беседата >>
Имате доста музика, само че трѣбва да се развива музиката.
Какви пѣвци ще станатъ отъ васъ? Вие сте скромни, криете таланта. Понеже, ако ви знаятъ – нѣма да ви оставятъ на свобода. Понеже искате да си почивате – скрили сте се. Иначе отъ цѣлия свѣтъ ще пращатъ да ви викатъ да пѣете.
Имате доста музика, само че трѣбва да се развива музиката.
Най-първо трѣбва да се освободимъ отъ мисъльта, че не може да пѣемъ. Не питайте дали можемъ или не можемъ. Най-първо се изисква една музикална мисъль. Не може човѣкъ да пѣе, (когато) въ свѣта има студъ. Когато ще пѣешъ, трѣбва да бѫдешъ разположенъ, да си отоплишъ салона.
към беседата >>
И тоди седи въ кѫщи и той е недоволенъ малко.
Но той, като си отива, обръща се, та я гледа кѫде отива. Тя, като си отива, и тя гледа, и тя се обръща, измѣня си пѫтя. Дотогава тази мома ходеше на училище, учеше. Сега момъкътъ, като светия (ще) стане въ ума ѝ. Седи тя и е недоволна вече, пържи се.
И тоди седи въ кѫщи и той е недоволенъ малко.
Защо сѫ неразположени? Много естествено. Неразположенъ си. Щомъ като дойде нѣкой – имашъ разположение, но той има да взема 1000 лева. Като дойде, той даде ти полицата, защо си неразположенъ?
към беседата >>
Разчитамъ сега на вашия умъ.
Ако умътъ влѣзе и не се намѣсти, както трѣбва – цѣлиятъ день си неразположенъ. Това чувствувашъ, онова чувствувашъ. Всички трѣбва да се молите умътъ ви да е на мѣсто. Не сега Господь да ви даде новъ умъ. Но вашиятъ умъ, който отъ хиляди години Богъ ви е далъ – да започнете да го оценявате, защото онова, Божественото, което Богъ ви е далъ – то е безсмъртието вѫтре въ васъ.
Разчитамъ сега на вашия умъ.
Да разчиташъ на своя умъ, понеже Богъ ти го е далъ. Ще кажешъ, че другитѣ иматъ по-добри умове. Не се заблуждавайте. Вашиятъ умъ, който Богъ ви е далъ, е по-добъръ. По-добъръ умъ отъ него не можете да намѣрите въ дадения случай.
към беседата >>
Най-първо трѣбва да се освободимъ отъ мисъльта, че не може да пѣемъ.
Вие сте скромни, криете таланта. Понеже, ако ви знаятъ – нѣма да ви оставятъ на свобода. Понеже искате да си почивате – скрили сте се. Иначе отъ цѣлия свѣтъ ще пращатъ да ви викатъ да пѣете. Имате доста музика, само че трѣбва да се развива музиката.
Най-първо трѣбва да се освободимъ отъ мисъльта, че не може да пѣемъ.
Не питайте дали можемъ или не можемъ. Най-първо се изисква една музикална мисъль. Не може човѣкъ да пѣе, (когато) въ свѣта има студъ. Когато ще пѣешъ, трѣбва да бѫдешъ разположенъ, да си отоплишъ салона. Щомъ се съмнявашъ – не пѣй.
към беседата >>
Защо сѫ неразположени?
Тя, като си отива, и тя гледа, и тя се обръща, измѣня си пѫтя. Дотогава тази мома ходеше на училище, учеше. Сега момъкътъ, като светия (ще) стане въ ума ѝ. Седи тя и е недоволна вече, пържи се. И тоди седи въ кѫщи и той е недоволенъ малко.
Защо сѫ неразположени?
Много естествено. Неразположенъ си. Щомъ като дойде нѣкой – имашъ разположение, но той има да взема 1000 лева. Като дойде, той даде ти полицата, защо си неразположенъ? Понеже иска отъ тебе – неразположенъ си спрямо него.
към беседата >>
Да разчиташъ на своя умъ, понеже Богъ ти го е далъ.
Това чувствувашъ, онова чувствувашъ. Всички трѣбва да се молите умътъ ви да е на мѣсто. Не сега Господь да ви даде новъ умъ. Но вашиятъ умъ, който отъ хиляди години Богъ ви е далъ – да започнете да го оценявате, защото онова, Божественото, което Богъ ви е далъ – то е безсмъртието вѫтре въ васъ. Разчитамъ сега на вашия умъ.
Да разчиташъ на своя умъ, понеже Богъ ти го е далъ.
Ще кажешъ, че другитѣ иматъ по-добри умове. Не се заблуждавайте. Вашиятъ умъ, който Богъ ви е далъ, е по-добъръ. По-добъръ умъ отъ него не можете да намѣрите въ дадения случай. На всѣки човѣкъ, умътъ, който има, е най-добриятъ.
към беседата >>
Не питайте дали можемъ или не можемъ.
Понеже, ако ви знаятъ – нѣма да ви оставятъ на свобода. Понеже искате да си почивате – скрили сте се. Иначе отъ цѣлия свѣтъ ще пращатъ да ви викатъ да пѣете. Имате доста музика, само че трѣбва да се развива музиката. Най-първо трѣбва да се освободимъ отъ мисъльта, че не може да пѣемъ.
Не питайте дали можемъ или не можемъ.
Най-първо се изисква една музикална мисъль. Не може човѣкъ да пѣе, (когато) въ свѣта има студъ. Когато ще пѣешъ, трѣбва да бѫдешъ разположенъ, да си отоплишъ салона. Щомъ се съмнявашъ – не пѣй. Трѣбва да имашъ вѣра, че можешъ да пѣешъ, трѣбва да си отоплишъ салона, трѣбва да имашъ известна топлина.
към беседата >>
Много естествено.
Дотогава тази мома ходеше на училище, учеше. Сега момъкътъ, като светия (ще) стане въ ума ѝ. Седи тя и е недоволна вече, пържи се. И тоди седи въ кѫщи и той е недоволенъ малко. Защо сѫ неразположени?
Много естествено.
Неразположенъ си. Щомъ като дойде нѣкой – имашъ разположение, но той има да взема 1000 лева. Като дойде, той даде ти полицата, защо си неразположенъ? Понеже иска отъ тебе – неразположенъ си спрямо него. Вече драмата се е образувала.
към беседата >>
Ще кажешъ, че другитѣ иматъ по-добри умове.
Всички трѣбва да се молите умътъ ви да е на мѣсто. Не сега Господь да ви даде новъ умъ. Но вашиятъ умъ, който отъ хиляди години Богъ ви е далъ – да започнете да го оценявате, защото онова, Божественото, което Богъ ви е далъ – то е безсмъртието вѫтре въ васъ. Разчитамъ сега на вашия умъ. Да разчиташъ на своя умъ, понеже Богъ ти го е далъ.
Ще кажешъ, че другитѣ иматъ по-добри умове.
Не се заблуждавайте. Вашиятъ умъ, който Богъ ви е далъ, е по-добъръ. По-добъръ умъ отъ него не можете да намѣрите въ дадения случай. На всѣки човѣкъ, умътъ, който има, е най-добриятъ. Този умъ, който ти имашъ – той е предѣлъ на развитие, но неговитѣ способности, чувства, които имате, силата – постепенно се развиватъ.
към беседата >>
Най-първо се изисква една музикална мисъль.
Понеже искате да си почивате – скрили сте се. Иначе отъ цѣлия свѣтъ ще пращатъ да ви викатъ да пѣете. Имате доста музика, само че трѣбва да се развива музиката. Най-първо трѣбва да се освободимъ отъ мисъльта, че не може да пѣемъ. Не питайте дали можемъ или не можемъ.
Най-първо се изисква една музикална мисъль.
Не може човѣкъ да пѣе, (когато) въ свѣта има студъ. Когато ще пѣешъ, трѣбва да бѫдешъ разположенъ, да си отоплишъ салона. Щомъ се съмнявашъ – не пѣй. Трѣбва да имашъ вѣра, че можешъ да пѣешъ, трѣбва да си отоплишъ салона, трѣбва да имашъ известна топлина. Единъ пѣвецъ, за да пѣе добре, трѣбва да почувствува топлинка подъ лѫжичката долу и малко топлинка на гърлото.
към беседата >>
Неразположенъ си.
Сега момъкътъ, като светия (ще) стане въ ума ѝ. Седи тя и е недоволна вече, пържи се. И тоди седи въ кѫщи и той е недоволенъ малко. Защо сѫ неразположени? Много естествено.
Неразположенъ си.
Щомъ като дойде нѣкой – имашъ разположение, но той има да взема 1000 лева. Като дойде, той даде ти полицата, защо си неразположенъ? Понеже иска отъ тебе – неразположенъ си спрямо него. Вече драмата се е образувала. Най-първо ти ще се молишъ да отстѫпи.
към беседата >>
Не се заблуждавайте.
Не сега Господь да ви даде новъ умъ. Но вашиятъ умъ, който отъ хиляди години Богъ ви е далъ – да започнете да го оценявате, защото онова, Божественото, което Богъ ви е далъ – то е безсмъртието вѫтре въ васъ. Разчитамъ сега на вашия умъ. Да разчиташъ на своя умъ, понеже Богъ ти го е далъ. Ще кажешъ, че другитѣ иматъ по-добри умове.
Не се заблуждавайте.
Вашиятъ умъ, който Богъ ви е далъ, е по-добъръ. По-добъръ умъ отъ него не можете да намѣрите въ дадения случай. На всѣки човѣкъ, умътъ, който има, е най-добриятъ. Този умъ, който ти имашъ – той е предѣлъ на развитие, но неговитѣ способности, чувства, които имате, силата – постепенно се развиватъ. Като се развива умътъ ти – ти ще видишъ по кой начинъ Божественото въ тебе ще расте.
към беседата >>
Не може човѣкъ да пѣе, (когато) въ свѣта има студъ.
Иначе отъ цѣлия свѣтъ ще пращатъ да ви викатъ да пѣете. Имате доста музика, само че трѣбва да се развива музиката. Най-първо трѣбва да се освободимъ отъ мисъльта, че не може да пѣемъ. Не питайте дали можемъ или не можемъ. Най-първо се изисква една музикална мисъль.
Не може човѣкъ да пѣе, (когато) въ свѣта има студъ.
Когато ще пѣешъ, трѣбва да бѫдешъ разположенъ, да си отоплишъ салона. Щомъ се съмнявашъ – не пѣй. Трѣбва да имашъ вѣра, че можешъ да пѣешъ, трѣбва да си отоплишъ салона, трѣбва да имашъ известна топлина. Единъ пѣвецъ, за да пѣе добре, трѣбва да почувствува топлинка подъ лѫжичката долу и малко топлинка на гърлото. Щомъ на гърлото е студено – и на лѫжичката е студено.
към беседата >>
Щомъ като дойде нѣкой – имашъ разположение, но той има да взема 1000 лева.
Седи тя и е недоволна вече, пържи се. И тоди седи въ кѫщи и той е недоволенъ малко. Защо сѫ неразположени? Много естествено. Неразположенъ си.
Щомъ като дойде нѣкой – имашъ разположение, но той има да взема 1000 лева.
Като дойде, той даде ти полицата, защо си неразположенъ? Понеже иска отъ тебе – неразположенъ си спрямо него. Вече драмата се е образувала. Най-първо ти ще се молишъ да отстѫпи. Разправяше ми единъ: „Искахъ веднажъ да бия една котка.
към беседата >>
Вашиятъ умъ, който Богъ ви е далъ, е по-добъръ.
Но вашиятъ умъ, който отъ хиляди години Богъ ви е далъ – да започнете да го оценявате, защото онова, Божественото, което Богъ ви е далъ – то е безсмъртието вѫтре въ васъ. Разчитамъ сега на вашия умъ. Да разчиташъ на своя умъ, понеже Богъ ти го е далъ. Ще кажешъ, че другитѣ иматъ по-добри умове. Не се заблуждавайте.
Вашиятъ умъ, който Богъ ви е далъ, е по-добъръ.
По-добъръ умъ отъ него не можете да намѣрите въ дадения случай. На всѣки човѣкъ, умътъ, който има, е най-добриятъ. Този умъ, който ти имашъ – той е предѣлъ на развитие, но неговитѣ способности, чувства, които имате, силата – постепенно се развиватъ. Като се развива умътъ ти – ти ще видишъ по кой начинъ Божественото въ тебе ще расте. Ние виждаме малкитѣ деца.
към беседата >>
Когато ще пѣешъ, трѣбва да бѫдешъ разположенъ, да си отоплишъ салона.
Имате доста музика, само че трѣбва да се развива музиката. Най-първо трѣбва да се освободимъ отъ мисъльта, че не може да пѣемъ. Не питайте дали можемъ или не можемъ. Най-първо се изисква една музикална мисъль. Не може човѣкъ да пѣе, (когато) въ свѣта има студъ.
Когато ще пѣешъ, трѣбва да бѫдешъ разположенъ, да си отоплишъ салона.
Щомъ се съмнявашъ – не пѣй. Трѣбва да имашъ вѣра, че можешъ да пѣешъ, трѣбва да си отоплишъ салона, трѣбва да имашъ известна топлина. Единъ пѣвецъ, за да пѣе добре, трѣбва да почувствува топлинка подъ лѫжичката долу и малко топлинка на гърлото. Щомъ на гърлото е студено – и на лѫжичката е студено. Ще пѣе, ще крѣска.
към беседата >>
Като дойде, той даде ти полицата, защо си неразположенъ?
И тоди седи въ кѫщи и той е недоволенъ малко. Защо сѫ неразположени? Много естествено. Неразположенъ си. Щомъ като дойде нѣкой – имашъ разположение, но той има да взема 1000 лева.
Като дойде, той даде ти полицата, защо си неразположенъ?
Понеже иска отъ тебе – неразположенъ си спрямо него. Вече драмата се е образувала. Най-първо ти ще се молишъ да отстѫпи. Разправяше ми единъ: „Искахъ веднажъ да бия една котка. Като влѣзохъ, тя най-първо ми се молеше.
към беседата >>
По-добъръ умъ отъ него не можете да намѣрите въ дадения случай.
Разчитамъ сега на вашия умъ. Да разчиташъ на своя умъ, понеже Богъ ти го е далъ. Ще кажешъ, че другитѣ иматъ по-добри умове. Не се заблуждавайте. Вашиятъ умъ, който Богъ ви е далъ, е по-добъръ.
По-добъръ умъ отъ него не можете да намѣрите въ дадения случай.
На всѣки човѣкъ, умътъ, който има, е най-добриятъ. Този умъ, който ти имашъ – той е предѣлъ на развитие, но неговитѣ способности, чувства, които имате, силата – постепенно се развиватъ. Като се развива умътъ ти – ти ще видишъ по кой начинъ Божественото въ тебе ще расте. Ние виждаме малкитѣ деца. Ти ще разчиташъ на Божественото, което те рѫководи.
към беседата >>
Щомъ се съмнявашъ – не пѣй.
Най-първо трѣбва да се освободимъ отъ мисъльта, че не може да пѣемъ. Не питайте дали можемъ или не можемъ. Най-първо се изисква една музикална мисъль. Не може човѣкъ да пѣе, (когато) въ свѣта има студъ. Когато ще пѣешъ, трѣбва да бѫдешъ разположенъ, да си отоплишъ салона.
Щомъ се съмнявашъ – не пѣй.
Трѣбва да имашъ вѣра, че можешъ да пѣешъ, трѣбва да си отоплишъ салона, трѣбва да имашъ известна топлина. Единъ пѣвецъ, за да пѣе добре, трѣбва да почувствува топлинка подъ лѫжичката долу и малко топлинка на гърлото. Щомъ на гърлото е студено – и на лѫжичката е студено. Ще пѣе, ще крѣска. Щомъ почувствува малката топлинка – може да пѣе.
към беседата >>
Понеже иска отъ тебе – неразположенъ си спрямо него.
Защо сѫ неразположени? Много естествено. Неразположенъ си. Щомъ като дойде нѣкой – имашъ разположение, но той има да взема 1000 лева. Като дойде, той даде ти полицата, защо си неразположенъ?
Понеже иска отъ тебе – неразположенъ си спрямо него.
Вече драмата се е образувала. Най-първо ти ще се молишъ да отстѫпи. Разправяше ми единъ: „Искахъ веднажъ да бия една котка. Като влѣзохъ, тя най-първо ми се молеше. Започна да мѣчи.
към беседата >>
На всѣки човѣкъ, умътъ, който има, е най-добриятъ.
Да разчиташъ на своя умъ, понеже Богъ ти го е далъ. Ще кажешъ, че другитѣ иматъ по-добри умове. Не се заблуждавайте. Вашиятъ умъ, който Богъ ви е далъ, е по-добъръ. По-добъръ умъ отъ него не можете да намѣрите въ дадения случай.
На всѣки човѣкъ, умътъ, който има, е най-добриятъ.
Този умъ, който ти имашъ – той е предѣлъ на развитие, но неговитѣ способности, чувства, които имате, силата – постепенно се развиватъ. Като се развива умътъ ти – ти ще видишъ по кой начинъ Божественото въ тебе ще расте. Ние виждаме малкитѣ деца. Ти ще разчиташъ на Божественото, което те рѫководи. Ти изразствашъ, израствашъ, дохождашъ на стари години.
към беседата >>
Трѣбва да имашъ вѣра, че можешъ да пѣешъ, трѣбва да си отоплишъ салона, трѣбва да имашъ известна топлина.
Не питайте дали можемъ или не можемъ. Най-първо се изисква една музикална мисъль. Не може човѣкъ да пѣе, (когато) въ свѣта има студъ. Когато ще пѣешъ, трѣбва да бѫдешъ разположенъ, да си отоплишъ салона. Щомъ се съмнявашъ – не пѣй.
Трѣбва да имашъ вѣра, че можешъ да пѣешъ, трѣбва да си отоплишъ салона, трѣбва да имашъ известна топлина.
Единъ пѣвецъ, за да пѣе добре, трѣбва да почувствува топлинка подъ лѫжичката долу и малко топлинка на гърлото. Щомъ на гърлото е студено – и на лѫжичката е студено. Ще пѣе, ще крѣска. Щомъ почувствува малката топлинка – може да пѣе. Тази топлинка всичкитѣ пѣвци я иматъ.
към беседата >>
Вече драмата се е образувала.
Много естествено. Неразположенъ си. Щомъ като дойде нѣкой – имашъ разположение, но той има да взема 1000 лева. Като дойде, той даде ти полицата, защо си неразположенъ? Понеже иска отъ тебе – неразположенъ си спрямо него.
Вече драмата се е образувала.
Най-първо ти ще се молишъ да отстѫпи. Разправяше ми единъ: „Искахъ веднажъ да бия една котка. Като влѣзохъ, тя най-първо ми се молеше. Започна да мѣчи. Турихъ на ума си да я бия.
към беседата >>
Този умъ, който ти имашъ – той е предѣлъ на развитие, но неговитѣ способности, чувства, които имате, силата – постепенно се развиватъ.
Ще кажешъ, че другитѣ иматъ по-добри умове. Не се заблуждавайте. Вашиятъ умъ, който Богъ ви е далъ, е по-добъръ. По-добъръ умъ отъ него не можете да намѣрите въ дадения случай. На всѣки човѣкъ, умътъ, който има, е най-добриятъ.
Този умъ, който ти имашъ – той е предѣлъ на развитие, но неговитѣ способности, чувства, които имате, силата – постепенно се развиватъ.
Като се развива умътъ ти – ти ще видишъ по кой начинъ Божественото въ тебе ще расте. Ние виждаме малкитѣ деца. Ти ще разчиташъ на Божественото, което те рѫководи. Ти изразствашъ, израствашъ, дохождашъ на стари години. Пакъ ще разчиташъ на своя умъ.
към беседата >>
Единъ пѣвецъ, за да пѣе добре, трѣбва да почувствува топлинка подъ лѫжичката долу и малко топлинка на гърлото.
Най-първо се изисква една музикална мисъль. Не може човѣкъ да пѣе, (когато) въ свѣта има студъ. Когато ще пѣешъ, трѣбва да бѫдешъ разположенъ, да си отоплишъ салона. Щомъ се съмнявашъ – не пѣй. Трѣбва да имашъ вѣра, че можешъ да пѣешъ, трѣбва да си отоплишъ салона, трѣбва да имашъ известна топлина.
Единъ пѣвецъ, за да пѣе добре, трѣбва да почувствува топлинка подъ лѫжичката долу и малко топлинка на гърлото.
Щомъ на гърлото е студено – и на лѫжичката е студено. Ще пѣе, ще крѣска. Щомъ почувствува малката топлинка – може да пѣе. Тази топлинка всичкитѣ пѣвци я иматъ. Пѣвицата, която пѣе хубаво, усѣща единъ трепетъ.
към беседата >>
Най-първо ти ще се молишъ да отстѫпи.
Неразположенъ си. Щомъ като дойде нѣкой – имашъ разположение, но той има да взема 1000 лева. Като дойде, той даде ти полицата, защо си неразположенъ? Понеже иска отъ тебе – неразположенъ си спрямо него. Вече драмата се е образувала.
Най-първо ти ще се молишъ да отстѫпи.
Разправяше ми единъ: „Искахъ веднажъ да бия една котка. Като влѣзохъ, тя най-първо ми се молеше. Започна да мѣчи. Турихъ на ума си да я бия. Виждахъ въ езика ѝ да ми казва: „Извини ме, съгрѣшихъ, нѣмахъ желание“.
към беседата >>
Като се развива умътъ ти – ти ще видишъ по кой начинъ Божественото въ тебе ще расте.
Не се заблуждавайте. Вашиятъ умъ, който Богъ ви е далъ, е по-добъръ. По-добъръ умъ отъ него не можете да намѣрите въ дадения случай. На всѣки човѣкъ, умътъ, който има, е най-добриятъ. Този умъ, който ти имашъ – той е предѣлъ на развитие, но неговитѣ способности, чувства, които имате, силата – постепенно се развиватъ.
Като се развива умътъ ти – ти ще видишъ по кой начинъ Божественото въ тебе ще расте.
Ние виждаме малкитѣ деца. Ти ще разчиташъ на Божественото, което те рѫководи. Ти изразствашъ, израствашъ, дохождашъ на стари години. Пакъ ще разчиташъ на своя умъ. Сега туряме своето щастие, извънъ нашия умъ.
към беседата >>
Щомъ на гърлото е студено – и на лѫжичката е студено.
Не може човѣкъ да пѣе, (когато) въ свѣта има студъ. Когато ще пѣешъ, трѣбва да бѫдешъ разположенъ, да си отоплишъ салона. Щомъ се съмнявашъ – не пѣй. Трѣбва да имашъ вѣра, че можешъ да пѣешъ, трѣбва да си отоплишъ салона, трѣбва да имашъ известна топлина. Единъ пѣвецъ, за да пѣе добре, трѣбва да почувствува топлинка подъ лѫжичката долу и малко топлинка на гърлото.
Щомъ на гърлото е студено – и на лѫжичката е студено.
Ще пѣе, ще крѣска. Щомъ почувствува малката топлинка – може да пѣе. Тази топлинка всичкитѣ пѣвци я иматъ. Пѣвицата, която пѣе хубаво, усѣща единъ трепетъ. Нѣщо ѝ играе подъ лѫжичката.
към беседата >>
Разправяше ми единъ: „Искахъ веднажъ да бия една котка.
Щомъ като дойде нѣкой – имашъ разположение, но той има да взема 1000 лева. Като дойде, той даде ти полицата, защо си неразположенъ? Понеже иска отъ тебе – неразположенъ си спрямо него. Вече драмата се е образувала. Най-първо ти ще се молишъ да отстѫпи.
Разправяше ми единъ: „Искахъ веднажъ да бия една котка.
Като влѣзохъ, тя най-първо ми се молеше. Започна да мѣчи. Турихъ на ума си да я бия. Виждахъ въ езика ѝ да ми казва: „Извини ме, съгрѣшихъ, нѣмахъ желание“. Искахъ азъ да я бия.
към беседата >>
Ние виждаме малкитѣ деца.
Вашиятъ умъ, който Богъ ви е далъ, е по-добъръ. По-добъръ умъ отъ него не можете да намѣрите въ дадения случай. На всѣки човѣкъ, умътъ, който има, е най-добриятъ. Този умъ, който ти имашъ – той е предѣлъ на развитие, но неговитѣ способности, чувства, които имате, силата – постепенно се развиватъ. Като се развива умътъ ти – ти ще видишъ по кой начинъ Божественото въ тебе ще расте.
Ние виждаме малкитѣ деца.
Ти ще разчиташъ на Божественото, което те рѫководи. Ти изразствашъ, израствашъ, дохождашъ на стари години. Пакъ ще разчиташъ на своя умъ. Сега туряме своето щастие, извънъ нашия умъ. Има ли душа?
към беседата >>
Ще пѣе, ще крѣска.
Когато ще пѣешъ, трѣбва да бѫдешъ разположенъ, да си отоплишъ салона. Щомъ се съмнявашъ – не пѣй. Трѣбва да имашъ вѣра, че можешъ да пѣешъ, трѣбва да си отоплишъ салона, трѣбва да имашъ известна топлина. Единъ пѣвецъ, за да пѣе добре, трѣбва да почувствува топлинка подъ лѫжичката долу и малко топлинка на гърлото. Щомъ на гърлото е студено – и на лѫжичката е студено.
Ще пѣе, ще крѣска.
Щомъ почувствува малката топлинка – може да пѣе. Тази топлинка всичкитѣ пѣвци я иматъ. Пѣвицата, която пѣе хубаво, усѣща единъ трепетъ. Нѣщо ѝ играе подъ лѫжичката. Като излѣзе – пѣе.
към беседата >>
Като влѣзохъ, тя най-първо ми се молеше.
Като дойде, той даде ти полицата, защо си неразположенъ? Понеже иска отъ тебе – неразположенъ си спрямо него. Вече драмата се е образувала. Най-първо ти ще се молишъ да отстѫпи. Разправяше ми единъ: „Искахъ веднажъ да бия една котка.
Като влѣзохъ, тя най-първо ми се молеше.
Започна да мѣчи. Турихъ на ума си да я бия. Виждахъ въ езика ѝ да ми казва: „Извини ме, съгрѣшихъ, нѣмахъ желание“. Искахъ азъ да я бия. Онази котка съзна, че искамъ да я бия и като се опери, погледна и казва: „Азъ ще умра и ти ще умрешъ.
към беседата >>
Ти ще разчиташъ на Божественото, което те рѫководи.
По-добъръ умъ отъ него не можете да намѣрите въ дадения случай. На всѣки човѣкъ, умътъ, който има, е най-добриятъ. Този умъ, който ти имашъ – той е предѣлъ на развитие, но неговитѣ способности, чувства, които имате, силата – постепенно се развиватъ. Като се развива умътъ ти – ти ще видишъ по кой начинъ Божественото въ тебе ще расте. Ние виждаме малкитѣ деца.
Ти ще разчиташъ на Божественото, което те рѫководи.
Ти изразствашъ, израствашъ, дохождашъ на стари години. Пакъ ще разчиташъ на своя умъ. Сега туряме своето щастие, извънъ нашия умъ. Има ли душа? Има ли духъ?
към беседата >>
Щомъ почувствува малката топлинка – може да пѣе.
Щомъ се съмнявашъ – не пѣй. Трѣбва да имашъ вѣра, че можешъ да пѣешъ, трѣбва да си отоплишъ салона, трѣбва да имашъ известна топлина. Единъ пѣвецъ, за да пѣе добре, трѣбва да почувствува топлинка подъ лѫжичката долу и малко топлинка на гърлото. Щомъ на гърлото е студено – и на лѫжичката е студено. Ще пѣе, ще крѣска.
Щомъ почувствува малката топлинка – може да пѣе.
Тази топлинка всичкитѣ пѣвци я иматъ. Пѣвицата, която пѣе хубаво, усѣща единъ трепетъ. Нѣщо ѝ играе подъ лѫжичката. Като излѣзе – пѣе. Като нѣма туй мърдане, този трепетъ – не може да пѣе.
към беседата >>
Започна да мѣчи.
Понеже иска отъ тебе – неразположенъ си спрямо него. Вече драмата се е образувала. Най-първо ти ще се молишъ да отстѫпи. Разправяше ми единъ: „Искахъ веднажъ да бия една котка. Като влѣзохъ, тя най-първо ми се молеше.
Започна да мѣчи.
Турихъ на ума си да я бия. Виждахъ въ езика ѝ да ми казва: „Извини ме, съгрѣшихъ, нѣмахъ желание“. Искахъ азъ да я бия. Онази котка съзна, че искамъ да я бия и като се опери, погледна и казва: „Азъ ще умра и ти ще умрешъ. Лицето ти ще направя като решето“.
към беседата >>
Ти изразствашъ, израствашъ, дохождашъ на стари години.
На всѣки човѣкъ, умътъ, който има, е най-добриятъ. Този умъ, който ти имашъ – той е предѣлъ на развитие, но неговитѣ способности, чувства, които имате, силата – постепенно се развиватъ. Като се развива умътъ ти – ти ще видишъ по кой начинъ Божественото въ тебе ще расте. Ние виждаме малкитѣ деца. Ти ще разчиташъ на Божественото, което те рѫководи.
Ти изразствашъ, израствашъ, дохождашъ на стари години.
Пакъ ще разчиташъ на своя умъ. Сега туряме своето щастие, извънъ нашия умъ. Има ли душа? Има ли духъ? Има ли сърдце?
към беседата >>
Тази топлинка всичкитѣ пѣвци я иматъ.
Трѣбва да имашъ вѣра, че можешъ да пѣешъ, трѣбва да си отоплишъ салона, трѣбва да имашъ известна топлина. Единъ пѣвецъ, за да пѣе добре, трѣбва да почувствува топлинка подъ лѫжичката долу и малко топлинка на гърлото. Щомъ на гърлото е студено – и на лѫжичката е студено. Ще пѣе, ще крѣска. Щомъ почувствува малката топлинка – може да пѣе.
Тази топлинка всичкитѣ пѣвци я иматъ.
Пѣвицата, която пѣе хубаво, усѣща единъ трепетъ. Нѣщо ѝ играе подъ лѫжичката. Като излѣзе – пѣе. Като нѣма туй мърдане, този трепетъ – не може да пѣе. Тя усѣща, че има разположение на гърлото, приятно разположение усѣща.
към беседата >>
Турихъ на ума си да я бия.
Вече драмата се е образувала. Най-първо ти ще се молишъ да отстѫпи. Разправяше ми единъ: „Искахъ веднажъ да бия една котка. Като влѣзохъ, тя най-първо ми се молеше. Започна да мѣчи.
Турихъ на ума си да я бия.
Виждахъ въ езика ѝ да ми казва: „Извини ме, съгрѣшихъ, нѣмахъ желание“. Искахъ азъ да я бия. Онази котка съзна, че искамъ да я бия и като се опери, погледна и казва: „Азъ ще умра и ти ще умрешъ. Лицето ти ще направя като решето“. Току отворихъ вратата да излѣзе навънъ.
към беседата >>
Пакъ ще разчиташъ на своя умъ.
Този умъ, който ти имашъ – той е предѣлъ на развитие, но неговитѣ способности, чувства, които имате, силата – постепенно се развиватъ. Като се развива умътъ ти – ти ще видишъ по кой начинъ Божественото въ тебе ще расте. Ние виждаме малкитѣ деца. Ти ще разчиташъ на Божественото, което те рѫководи. Ти изразствашъ, израствашъ, дохождашъ на стари години.
Пакъ ще разчиташъ на своя умъ.
Сега туряме своето щастие, извънъ нашия умъ. Има ли душа? Има ли духъ? Има ли сърдце? Кое е човѣкътъ?
към беседата >>
Пѣвицата, която пѣе хубаво, усѣща единъ трепетъ.
Единъ пѣвецъ, за да пѣе добре, трѣбва да почувствува топлинка подъ лѫжичката долу и малко топлинка на гърлото. Щомъ на гърлото е студено – и на лѫжичката е студено. Ще пѣе, ще крѣска. Щомъ почувствува малката топлинка – може да пѣе. Тази топлинка всичкитѣ пѣвци я иматъ.
Пѣвицата, която пѣе хубаво, усѣща единъ трепетъ.
Нѣщо ѝ играе подъ лѫжичката. Като излѣзе – пѣе. Като нѣма туй мърдане, този трепетъ – не може да пѣе. Тя усѣща, че има разположение на гърлото, приятно разположение усѣща. Другояче усѣща, като че ли нѣкой я хваналъ за гърлото – не може да пѣе.
към беседата >>
Виждахъ въ езика ѝ да ми казва: „Извини ме, съгрѣшихъ, нѣмахъ желание“.
Най-първо ти ще се молишъ да отстѫпи. Разправяше ми единъ: „Искахъ веднажъ да бия една котка. Като влѣзохъ, тя най-първо ми се молеше. Започна да мѣчи. Турихъ на ума си да я бия.
Виждахъ въ езика ѝ да ми казва: „Извини ме, съгрѣшихъ, нѣмахъ желание“.
Искахъ азъ да я бия. Онази котка съзна, че искамъ да я бия и като се опери, погледна и казва: „Азъ ще умра и ти ще умрешъ. Лицето ти ще направя като решето“. Току отворихъ вратата да излѣзе навънъ. Видѣхъ, че ще се нахвърли отгоре ми, видѣхъ, че ще ми съдере лицето“.
към беседата >>
Сега туряме своето щастие, извънъ нашия умъ.
Като се развива умътъ ти – ти ще видишъ по кой начинъ Божественото въ тебе ще расте. Ние виждаме малкитѣ деца. Ти ще разчиташъ на Божественото, което те рѫководи. Ти изразствашъ, израствашъ, дохождашъ на стари години. Пакъ ще разчиташъ на своя умъ.
Сега туряме своето щастие, извънъ нашия умъ.
Има ли душа? Има ли духъ? Има ли сърдце? Кое е човѣкътъ? Чудни сѫ хората.
към беседата >>
Нѣщо ѝ играе подъ лѫжичката.
Щомъ на гърлото е студено – и на лѫжичката е студено. Ще пѣе, ще крѣска. Щомъ почувствува малката топлинка – може да пѣе. Тази топлинка всичкитѣ пѣвци я иматъ. Пѣвицата, която пѣе хубаво, усѣща единъ трепетъ.
Нѣщо ѝ играе подъ лѫжичката.
Като излѣзе – пѣе. Като нѣма туй мърдане, този трепетъ – не може да пѣе. Тя усѣща, че има разположение на гърлото, приятно разположение усѣща. Другояче усѣща, като че ли нѣкой я хваналъ за гърлото – не може да пѣе. Първото нѣщо, като станете сутринь – попѣйте си.
към беседата >>
Искахъ азъ да я бия.
Разправяше ми единъ: „Искахъ веднажъ да бия една котка. Като влѣзохъ, тя най-първо ми се молеше. Започна да мѣчи. Турихъ на ума си да я бия. Виждахъ въ езика ѝ да ми казва: „Извини ме, съгрѣшихъ, нѣмахъ желание“.
Искахъ азъ да я бия.
Онази котка съзна, че искамъ да я бия и като се опери, погледна и казва: „Азъ ще умра и ти ще умрешъ. Лицето ти ще направя като решето“. Току отворихъ вратата да излѣзе навънъ. Видѣхъ, че ще се нахвърли отгоре ми, видѣхъ, че ще ми съдере лицето“.
към беседата >>
Има ли душа?
Ние виждаме малкитѣ деца. Ти ще разчиташъ на Божественото, което те рѫководи. Ти изразствашъ, израствашъ, дохождашъ на стари години. Пакъ ще разчиташъ на своя умъ. Сега туряме своето щастие, извънъ нашия умъ.
Има ли душа?
Има ли духъ? Има ли сърдце? Кое е човѣкътъ? Чудни сѫ хората. Казватъ: „Човѣкътъ ималъ духъ, душа, умъ, сърдце“.
към беседата >>
Като излѣзе – пѣе.
Ще пѣе, ще крѣска. Щомъ почувствува малката топлинка – може да пѣе. Тази топлинка всичкитѣ пѣвци я иматъ. Пѣвицата, която пѣе хубаво, усѣща единъ трепетъ. Нѣщо ѝ играе подъ лѫжичката.
Като излѣзе – пѣе.
Като нѣма туй мърдане, този трепетъ – не може да пѣе. Тя усѣща, че има разположение на гърлото, приятно разположение усѣща. Другояче усѣща, като че ли нѣкой я хваналъ за гърлото – не може да пѣе. Първото нѣщо, като станете сутринь – попѣйте си. Попѣйте си, слушайте се, коригирайте се, докато ви е приятно.
към беседата >>
Онази котка съзна, че искамъ да я бия и като се опери, погледна и казва: „Азъ ще умра и ти ще умрешъ.
Като влѣзохъ, тя най-първо ми се молеше. Започна да мѣчи. Турихъ на ума си да я бия. Виждахъ въ езика ѝ да ми казва: „Извини ме, съгрѣшихъ, нѣмахъ желание“. Искахъ азъ да я бия.
Онази котка съзна, че искамъ да я бия и като се опери, погледна и казва: „Азъ ще умра и ти ще умрешъ.
Лицето ти ще направя като решето“. Току отворихъ вратата да излѣзе навънъ. Видѣхъ, че ще се нахвърли отгоре ми, видѣхъ, че ще ми съдере лицето“.
към беседата >>
Има ли духъ?
Ти ще разчиташъ на Божественото, което те рѫководи. Ти изразствашъ, израствашъ, дохождашъ на стари години. Пакъ ще разчиташъ на своя умъ. Сега туряме своето щастие, извънъ нашия умъ. Има ли душа?
Има ли духъ?
Има ли сърдце? Кое е човѣкътъ? Чудни сѫ хората. Казватъ: „Човѣкътъ ималъ духъ, душа, умъ, сърдце“. Кое е човѣкътъ сега?
към беседата >>
Като нѣма туй мърдане, този трепетъ – не може да пѣе.
Щомъ почувствува малката топлинка – може да пѣе. Тази топлинка всичкитѣ пѣвци я иматъ. Пѣвицата, която пѣе хубаво, усѣща единъ трепетъ. Нѣщо ѝ играе подъ лѫжичката. Като излѣзе – пѣе.
Като нѣма туй мърдане, този трепетъ – не може да пѣе.
Тя усѣща, че има разположение на гърлото, приятно разположение усѣща. Другояче усѣща, като че ли нѣкой я хваналъ за гърлото – не може да пѣе. Първото нѣщо, като станете сутринь – попѣйте си. Попѣйте си, слушайте се, коригирайте се, докато ви е приятно. Не може да имате ясната мисъль, правата мисъль, ако не пѣете.
към беседата >>
Лицето ти ще направя като решето“.
Започна да мѣчи. Турихъ на ума си да я бия. Виждахъ въ езика ѝ да ми казва: „Извини ме, съгрѣшихъ, нѣмахъ желание“. Искахъ азъ да я бия. Онази котка съзна, че искамъ да я бия и като се опери, погледна и казва: „Азъ ще умра и ти ще умрешъ.
Лицето ти ще направя като решето“.
Току отворихъ вратата да излѣзе навънъ. Видѣхъ, че ще се нахвърли отгоре ми, видѣхъ, че ще ми съдере лицето“.
към беседата >>
Има ли сърдце?
Ти изразствашъ, израствашъ, дохождашъ на стари години. Пакъ ще разчиташъ на своя умъ. Сега туряме своето щастие, извънъ нашия умъ. Има ли душа? Има ли духъ?
Има ли сърдце?
Кое е човѣкътъ? Чудни сѫ хората. Казватъ: „Човѣкътъ ималъ духъ, душа, умъ, сърдце“. Кое е човѣкътъ сега? Човѣкътъ е онова, на което умътъ помага, на което сърдцето помага, душата помага и духътъ помага.
към беседата >>
Тя усѣща, че има разположение на гърлото, приятно разположение усѣща.
Тази топлинка всичкитѣ пѣвци я иматъ. Пѣвицата, която пѣе хубаво, усѣща единъ трепетъ. Нѣщо ѝ играе подъ лѫжичката. Като излѣзе – пѣе. Като нѣма туй мърдане, този трепетъ – не може да пѣе.
Тя усѣща, че има разположение на гърлото, приятно разположение усѣща.
Другояче усѣща, като че ли нѣкой я хваналъ за гърлото – не може да пѣе. Първото нѣщо, като станете сутринь – попѣйте си. Попѣйте си, слушайте се, коригирайте се, докато ви е приятно. Не може да имате ясната мисъль, правата мисъль, ако не пѣете. Ако бихте пѣли, да имате поне малка пѣсень съ онѣзи тонове, които създавате – вие ще привличате известна енергия, която отъ никѫде не можете да вземете.
към беседата >>
Току отворихъ вратата да излѣзе навънъ.
Турихъ на ума си да я бия. Виждахъ въ езика ѝ да ми казва: „Извини ме, съгрѣшихъ, нѣмахъ желание“. Искахъ азъ да я бия. Онази котка съзна, че искамъ да я бия и като се опери, погледна и казва: „Азъ ще умра и ти ще умрешъ. Лицето ти ще направя като решето“.
Току отворихъ вратата да излѣзе навънъ.
Видѣхъ, че ще се нахвърли отгоре ми, видѣхъ, че ще ми съдере лицето“.
към беседата >>
Кое е човѣкътъ?
Пакъ ще разчиташъ на своя умъ. Сега туряме своето щастие, извънъ нашия умъ. Има ли душа? Има ли духъ? Има ли сърдце?
Кое е човѣкътъ?
Чудни сѫ хората. Казватъ: „Човѣкътъ ималъ духъ, душа, умъ, сърдце“. Кое е човѣкътъ сега? Човѣкътъ е онова, на което умътъ помага, на което сърдцето помага, душата помага и духътъ помага. Духътъ и душата – това сѫ два Божествени полюса.
към беседата >>
Другояче усѣща, като че ли нѣкой я хваналъ за гърлото – не може да пѣе.
Пѣвицата, която пѣе хубаво, усѣща единъ трепетъ. Нѣщо ѝ играе подъ лѫжичката. Като излѣзе – пѣе. Като нѣма туй мърдане, този трепетъ – не може да пѣе. Тя усѣща, че има разположение на гърлото, приятно разположение усѣща.
Другояче усѣща, като че ли нѣкой я хваналъ за гърлото – не може да пѣе.
Първото нѣщо, като станете сутринь – попѣйте си. Попѣйте си, слушайте се, коригирайте се, докато ви е приятно. Не може да имате ясната мисъль, правата мисъль, ако не пѣете. Ако бихте пѣли, да имате поне малка пѣсень съ онѣзи тонове, които създавате – вие ще привличате известна енергия, която отъ никѫде не можете да вземете. Ако човѣкъ пѣе хубаво – той винаги е здравъ.
към беседата >>
Видѣхъ, че ще се нахвърли отгоре ми, видѣхъ, че ще ми съдере лицето“.
Виждахъ въ езика ѝ да ми казва: „Извини ме, съгрѣшихъ, нѣмахъ желание“. Искахъ азъ да я бия. Онази котка съзна, че искамъ да я бия и като се опери, погледна и казва: „Азъ ще умра и ти ще умрешъ. Лицето ти ще направя като решето“. Току отворихъ вратата да излѣзе навънъ.
Видѣхъ, че ще се нахвърли отгоре ми, видѣхъ, че ще ми съдере лицето“.
към беседата >>
Чудни сѫ хората.
Сега туряме своето щастие, извънъ нашия умъ. Има ли душа? Има ли духъ? Има ли сърдце? Кое е човѣкътъ?
Чудни сѫ хората.
Казватъ: „Човѣкътъ ималъ духъ, душа, умъ, сърдце“. Кое е човѣкътъ сега? Човѣкътъ е онова, на което умътъ помага, на което сърдцето помага, душата помага и духътъ помага. Духътъ и душата – това сѫ два Божествени полюса. Пъкъ умътъ и сърдцето – това сѫ полюси, между които помага Божествената енергия.
към беседата >>
Първото нѣщо, като станете сутринь – попѣйте си.
Нѣщо ѝ играе подъ лѫжичката. Като излѣзе – пѣе. Като нѣма туй мърдане, този трепетъ – не може да пѣе. Тя усѣща, че има разположение на гърлото, приятно разположение усѣща. Другояче усѣща, като че ли нѣкой я хваналъ за гърлото – не може да пѣе.
Първото нѣщо, като станете сутринь – попѣйте си.
Попѣйте си, слушайте се, коригирайте се, докато ви е приятно. Не може да имате ясната мисъль, правата мисъль, ако не пѣете. Ако бихте пѣли, да имате поне малка пѣсень съ онѣзи тонове, които създавате – вие ще привличате известна енергия, която отъ никѫде не можете да вземете. Ако човѣкъ пѣе хубаво – той винаги е здравъ. Не може човѣкъ да пѣе хубаво или да боледува, или да му се случи нѣкое нещастие.
към беседата >>
Нѣкои отъ васъ искате да се борите съ дявола.
Нѣкои отъ васъ искате да се борите съ дявола.
Мнозина герои има, които се борятъ съ дявола. Не може да се борите съ дявола. Вие борили ли сте се нѣкога съ дявола? Трѣбва да бѫдешъ майсторъ, за да го изненадашъ. Единъ съвремененъ ученъ човѣкъ, единъ вълкъ идва въ кошарата му.
към беседата >>
Казватъ: „Човѣкътъ ималъ духъ, душа, умъ, сърдце“.
Има ли душа? Има ли духъ? Има ли сърдце? Кое е човѣкътъ? Чудни сѫ хората.
Казватъ: „Човѣкътъ ималъ духъ, душа, умъ, сърдце“.
Кое е човѣкътъ сега? Човѣкътъ е онова, на което умътъ помага, на което сърдцето помага, душата помага и духътъ помага. Духътъ и душата – това сѫ два Божествени полюса. Пъкъ умътъ и сърдцето – това сѫ полюси, между които помага Божествената енергия. Това е човѣкътъ.
към беседата >>
Попѣйте си, слушайте се, коригирайте се, докато ви е приятно.
Като излѣзе – пѣе. Като нѣма туй мърдане, този трепетъ – не може да пѣе. Тя усѣща, че има разположение на гърлото, приятно разположение усѣща. Другояче усѣща, като че ли нѣкой я хваналъ за гърлото – не може да пѣе. Първото нѣщо, като станете сутринь – попѣйте си.
Попѣйте си, слушайте се, коригирайте се, докато ви е приятно.
Не може да имате ясната мисъль, правата мисъль, ако не пѣете. Ако бихте пѣли, да имате поне малка пѣсень съ онѣзи тонове, които създавате – вие ще привличате известна енергия, която отъ никѫде не можете да вземете. Ако човѣкъ пѣе хубаво – той винаги е здравъ. Не може човѣкъ да пѣе хубаво или да боледува, или да му се случи нѣкое нещастие. Когато му се случи нѣкакво голѣмо нещастие – ще има дискордиране.
към беседата >>
Мнозина герои има, които се борятъ съ дявола.
Нѣкои отъ васъ искате да се борите съ дявола.
Мнозина герои има, които се борятъ съ дявола.
Не може да се борите съ дявола. Вие борили ли сте се нѣкога съ дявола? Трѣбва да бѫдешъ майсторъ, за да го изненадашъ. Единъ съвремененъ ученъ човѣкъ, единъ вълкъ идва въ кошарата му. Той си купилъ изкуствена овца, която да се движи.
към беседата >>
Кое е човѣкътъ сега?
Има ли духъ? Има ли сърдце? Кое е човѣкътъ? Чудни сѫ хората. Казватъ: „Човѣкътъ ималъ духъ, душа, умъ, сърдце“.
Кое е човѣкътъ сега?
Човѣкътъ е онова, на което умътъ помага, на което сърдцето помага, душата помага и духътъ помага. Духътъ и душата – това сѫ два Божествени полюса. Пъкъ умътъ и сърдцето – това сѫ полюси, между които помага Божествената енергия. Това е човѣкътъ. Наричатъ го личностьта, азътъ на човѣкъ или егото на човѣка.
към беседата >>
Не може да имате ясната мисъль, правата мисъль, ако не пѣете.
Като нѣма туй мърдане, този трепетъ – не може да пѣе. Тя усѣща, че има разположение на гърлото, приятно разположение усѣща. Другояче усѣща, като че ли нѣкой я хваналъ за гърлото – не може да пѣе. Първото нѣщо, като станете сутринь – попѣйте си. Попѣйте си, слушайте се, коригирайте се, докато ви е приятно.
Не може да имате ясната мисъль, правата мисъль, ако не пѣете.
Ако бихте пѣли, да имате поне малка пѣсень съ онѣзи тонове, които създавате – вие ще привличате известна енергия, която отъ никѫде не можете да вземете. Ако човѣкъ пѣе хубаво – той винаги е здравъ. Не може човѣкъ да пѣе хубаво или да боледува, или да му се случи нѣкое нещастие. Когато му се случи нѣкакво голѣмо нещастие – ще има дискордиране. Не е добре разположенъ.
към беседата >>
Не може да се борите съ дявола.
Нѣкои отъ васъ искате да се борите съ дявола. Мнозина герои има, които се борятъ съ дявола.
Не може да се борите съ дявола.
Вие борили ли сте се нѣкога съ дявола? Трѣбва да бѫдешъ майсторъ, за да го изненадашъ. Единъ съвремененъ ученъ човѣкъ, единъ вълкъ идва въ кошарата му. Той си купилъ изкуствена овца, която да се движи. Внесалъ я вѫтре въ кошарата си.
към беседата >>
Човѣкътъ е онова, на което умътъ помага, на което сърдцето помага, душата помага и духътъ помага.
Има ли сърдце? Кое е човѣкътъ? Чудни сѫ хората. Казватъ: „Човѣкътъ ималъ духъ, душа, умъ, сърдце“. Кое е човѣкътъ сега?
Човѣкътъ е онова, на което умътъ помага, на което сърдцето помага, душата помага и духътъ помага.
Духътъ и душата – това сѫ два Божествени полюса. Пъкъ умътъ и сърдцето – това сѫ полюси, между които помага Божествената енергия. Това е човѣкътъ. Наричатъ го личностьта, азътъ на човѣкъ или егото на човѣка. Ти съзнавашъ, че си господарь на нѣщо или, че има кой да те учи.
към беседата >>
Ако бихте пѣли, да имате поне малка пѣсень съ онѣзи тонове, които създавате – вие ще привличате известна енергия, която отъ никѫде не можете да вземете.
Тя усѣща, че има разположение на гърлото, приятно разположение усѣща. Другояче усѣща, като че ли нѣкой я хваналъ за гърлото – не може да пѣе. Първото нѣщо, като станете сутринь – попѣйте си. Попѣйте си, слушайте се, коригирайте се, докато ви е приятно. Не може да имате ясната мисъль, правата мисъль, ако не пѣете.
Ако бихте пѣли, да имате поне малка пѣсень съ онѣзи тонове, които създавате – вие ще привличате известна енергия, която отъ никѫде не можете да вземете.
Ако човѣкъ пѣе хубаво – той винаги е здравъ. Не може човѣкъ да пѣе хубаво или да боледува, или да му се случи нѣкое нещастие. Когато му се случи нѣкакво голѣмо нещастие – ще има дискордиране. Не е добре разположенъ. Щомъ е добре разположенъ – всичко върви добре.
към беседата >>
Вие борили ли сте се нѣкога съ дявола?
Нѣкои отъ васъ искате да се борите съ дявола. Мнозина герои има, които се борятъ съ дявола. Не може да се борите съ дявола.
Вие борили ли сте се нѣкога съ дявола?
Трѣбва да бѫдешъ майсторъ, за да го изненадашъ. Единъ съвремененъ ученъ човѣкъ, единъ вълкъ идва въ кошарата му. Той си купилъ изкуствена овца, която да се движи. Внесалъ я вѫтре въ кошарата си. Оставилъ той изкуствената овца въ кошарата, а закаралъ стадото си другаде.
към беседата >>
Духътъ и душата – това сѫ два Божествени полюса.
Кое е човѣкътъ? Чудни сѫ хората. Казватъ: „Човѣкътъ ималъ духъ, душа, умъ, сърдце“. Кое е човѣкътъ сега? Човѣкътъ е онова, на което умътъ помага, на което сърдцето помага, душата помага и духътъ помага.
Духътъ и душата – това сѫ два Божествени полюса.
Пъкъ умътъ и сърдцето – това сѫ полюси, между които помага Божествената енергия. Това е човѣкътъ. Наричатъ го личностьта, азътъ на човѣкъ или егото на човѣка. Ти съзнавашъ, че си господарь на нѣщо или, че има кой да те учи. Душата и духътъ – това сѫ професори на личностьта на човѣка.
към беседата >>
Ако човѣкъ пѣе хубаво – той винаги е здравъ.
Другояче усѣща, като че ли нѣкой я хваналъ за гърлото – не може да пѣе. Първото нѣщо, като станете сутринь – попѣйте си. Попѣйте си, слушайте се, коригирайте се, докато ви е приятно. Не може да имате ясната мисъль, правата мисъль, ако не пѣете. Ако бихте пѣли, да имате поне малка пѣсень съ онѣзи тонове, които създавате – вие ще привличате известна енергия, която отъ никѫде не можете да вземете.
Ако човѣкъ пѣе хубаво – той винаги е здравъ.
Не може човѣкъ да пѣе хубаво или да боледува, или да му се случи нѣкое нещастие. Когато му се случи нѣкакво голѣмо нещастие – ще има дискордиране. Не е добре разположенъ. Щомъ е добре разположенъ – всичко върви добре. Първо: не допущайте дисхармонични мисли.
към беседата >>
Трѣбва да бѫдешъ майсторъ, за да го изненадашъ.
Нѣкои отъ васъ искате да се борите съ дявола. Мнозина герои има, които се борятъ съ дявола. Не може да се борите съ дявола. Вие борили ли сте се нѣкога съ дявола?
Трѣбва да бѫдешъ майсторъ, за да го изненадашъ.
Единъ съвремененъ ученъ човѣкъ, единъ вълкъ идва въ кошарата му. Той си купилъ изкуствена овца, която да се движи. Внесалъ я вѫтре въ кошарата си. Оставилъ той изкуствената овца въ кошарата, а закаралъ стадото си другаде. Вечерта като се хвърлилъ този вълкъ, като натисналъ овцата, та я натискалъ, мачкалъ и като я мачкалъ, оставилъ я и излѣзалъ вълка и казалъ: „Бамбашка овца“.
към беседата >>
Пъкъ умътъ и сърдцето – това сѫ полюси, между които помага Божествената енергия.
Чудни сѫ хората. Казватъ: „Човѣкътъ ималъ духъ, душа, умъ, сърдце“. Кое е човѣкътъ сега? Човѣкътъ е онова, на което умътъ помага, на което сърдцето помага, душата помага и духътъ помага. Духътъ и душата – това сѫ два Божествени полюса.
Пъкъ умътъ и сърдцето – това сѫ полюси, между които помага Божествената енергия.
Това е човѣкътъ. Наричатъ го личностьта, азътъ на човѣкъ или егото на човѣка. Ти съзнавашъ, че си господарь на нѣщо или, че има кой да те учи. Душата и духътъ – това сѫ професори на личностьта на човѣка. Нито туй, което мисли, на сѫществото, което мисли, туй сѫщество, дето е съзнанието, което възприема мисъльта – то е човѣкътъ въ дадения случай.
към беседата >>
Не може човѣкъ да пѣе хубаво или да боледува, или да му се случи нѣкое нещастие.
Първото нѣщо, като станете сутринь – попѣйте си. Попѣйте си, слушайте се, коригирайте се, докато ви е приятно. Не може да имате ясната мисъль, правата мисъль, ако не пѣете. Ако бихте пѣли, да имате поне малка пѣсень съ онѣзи тонове, които създавате – вие ще привличате известна енергия, която отъ никѫде не можете да вземете. Ако човѣкъ пѣе хубаво – той винаги е здравъ.
Не може човѣкъ да пѣе хубаво или да боледува, или да му се случи нѣкое нещастие.
Когато му се случи нѣкакво голѣмо нещастие – ще има дискордиране. Не е добре разположенъ. Щомъ е добре разположенъ – всичко върви добре. Първо: не допущайте дисхармонични мисли. Нагласете се и пѣйте.
към беседата >>
Единъ съвремененъ ученъ човѣкъ, единъ вълкъ идва въ кошарата му.
Нѣкои отъ васъ искате да се борите съ дявола. Мнозина герои има, които се борятъ съ дявола. Не може да се борите съ дявола. Вие борили ли сте се нѣкога съ дявола? Трѣбва да бѫдешъ майсторъ, за да го изненадашъ.
Единъ съвремененъ ученъ човѣкъ, единъ вълкъ идва въ кошарата му.
Той си купилъ изкуствена овца, която да се движи. Внесалъ я вѫтре въ кошарата си. Оставилъ той изкуствената овца въ кошарата, а закаралъ стадото си другаде. Вечерта като се хвърлилъ този вълкъ, като натисналъ овцата, та я натискалъ, мачкалъ и като я мачкалъ, оставилъ я и излѣзалъ вълка и казалъ: „Бамбашка овца“. Трѣбва да имате изкуствена овца, която ще дадете на вълка, за да го турите въ едно голѣмо противоречие.
към беседата >>
Това е човѣкътъ.
Казватъ: „Човѣкътъ ималъ духъ, душа, умъ, сърдце“. Кое е човѣкътъ сега? Човѣкътъ е онова, на което умътъ помага, на което сърдцето помага, душата помага и духътъ помага. Духътъ и душата – това сѫ два Божествени полюса. Пъкъ умътъ и сърдцето – това сѫ полюси, между които помага Божествената енергия.
Това е човѣкътъ.
Наричатъ го личностьта, азътъ на човѣкъ или егото на човѣка. Ти съзнавашъ, че си господарь на нѣщо или, че има кой да те учи. Душата и духътъ – това сѫ професори на личностьта на човѣка. Нито туй, което мисли, на сѫществото, което мисли, туй сѫщество, дето е съзнанието, което възприема мисъльта – то е човѣкътъ въ дадения случай. На туй съзнание иде душата и духътъ да помагатъ, на ума и сърдцето.
към беседата >>
Когато му се случи нѣкакво голѣмо нещастие – ще има дискордиране.
Попѣйте си, слушайте се, коригирайте се, докато ви е приятно. Не може да имате ясната мисъль, правата мисъль, ако не пѣете. Ако бихте пѣли, да имате поне малка пѣсень съ онѣзи тонове, които създавате – вие ще привличате известна енергия, която отъ никѫде не можете да вземете. Ако човѣкъ пѣе хубаво – той винаги е здравъ. Не може човѣкъ да пѣе хубаво или да боледува, или да му се случи нѣкое нещастие.
Когато му се случи нѣкакво голѣмо нещастие – ще има дискордиране.
Не е добре разположенъ. Щомъ е добре разположенъ – всичко върви добре. Първо: не допущайте дисхармонични мисли. Нагласете се и пѣйте. Никога не казвайте: „Азъ не мога да пѣя“.
към беседата >>
Той си купилъ изкуствена овца, която да се движи.
Мнозина герои има, които се борятъ съ дявола. Не може да се борите съ дявола. Вие борили ли сте се нѣкога съ дявола? Трѣбва да бѫдешъ майсторъ, за да го изненадашъ. Единъ съвремененъ ученъ човѣкъ, единъ вълкъ идва въ кошарата му.
Той си купилъ изкуствена овца, която да се движи.
Внесалъ я вѫтре въ кошарата си. Оставилъ той изкуствената овца въ кошарата, а закаралъ стадото си другаде. Вечерта като се хвърлилъ този вълкъ, като натисналъ овцата, та я натискалъ, мачкалъ и като я мачкалъ, оставилъ я и излѣзалъ вълка и казалъ: „Бамбашка овца“. Трѣбва да имате изкуствена овца, която ще дадете на вълка, за да го турите въ едно голѣмо противоречие. Като ухапе изкуствената овца, вижда, че е яко това месо.
към беседата >>
Наричатъ го личностьта, азътъ на човѣкъ или егото на човѣка.
Кое е човѣкътъ сега? Човѣкътъ е онова, на което умътъ помага, на което сърдцето помага, душата помага и духътъ помага. Духътъ и душата – това сѫ два Божествени полюса. Пъкъ умътъ и сърдцето – това сѫ полюси, между които помага Божествената енергия. Това е човѣкътъ.
Наричатъ го личностьта, азътъ на човѣкъ или егото на човѣка.
Ти съзнавашъ, че си господарь на нѣщо или, че има кой да те учи. Душата и духътъ – това сѫ професори на личностьта на човѣка. Нито туй, което мисли, на сѫществото, което мисли, туй сѫщество, дето е съзнанието, което възприема мисъльта – то е човѣкътъ въ дадения случай. На туй съзнание иде душата и духътъ да помагатъ, на ума и сърдцето. Ти, който съзнавашъ – седишъ.
към беседата >>
Не е добре разположенъ.
Не може да имате ясната мисъль, правата мисъль, ако не пѣете. Ако бихте пѣли, да имате поне малка пѣсень съ онѣзи тонове, които създавате – вие ще привличате известна енергия, която отъ никѫде не можете да вземете. Ако човѣкъ пѣе хубаво – той винаги е здравъ. Не може човѣкъ да пѣе хубаво или да боледува, или да му се случи нѣкое нещастие. Когато му се случи нѣкакво голѣмо нещастие – ще има дискордиране.
Не е добре разположенъ.
Щомъ е добре разположенъ – всичко върви добре. Първо: не допущайте дисхармонични мисли. Нагласете се и пѣйте. Никога не казвайте: „Азъ не мога да пѣя“. Да кажемъ ти си гладувалъ три дена.
към беседата >>
Внесалъ я вѫтре въ кошарата си.
Не може да се борите съ дявола. Вие борили ли сте се нѣкога съ дявола? Трѣбва да бѫдешъ майсторъ, за да го изненадашъ. Единъ съвремененъ ученъ човѣкъ, единъ вълкъ идва въ кошарата му. Той си купилъ изкуствена овца, която да се движи.
Внесалъ я вѫтре въ кошарата си.
Оставилъ той изкуствената овца въ кошарата, а закаралъ стадото си другаде. Вечерта като се хвърлилъ този вълкъ, като натисналъ овцата, та я натискалъ, мачкалъ и като я мачкалъ, оставилъ я и излѣзалъ вълка и казалъ: „Бамбашка овца“. Трѣбва да имате изкуствена овца, която ще дадете на вълка, за да го турите въ едно голѣмо противоречие. Като ухапе изкуствената овца, вижда, че е яко това месо. Вие сте били малки деца.
към беседата >>
Ти съзнавашъ, че си господарь на нѣщо или, че има кой да те учи.
Човѣкътъ е онова, на което умътъ помага, на което сърдцето помага, душата помага и духътъ помага. Духътъ и душата – това сѫ два Божествени полюса. Пъкъ умътъ и сърдцето – това сѫ полюси, между които помага Божествената енергия. Това е човѣкътъ. Наричатъ го личностьта, азътъ на човѣкъ или егото на човѣка.
Ти съзнавашъ, че си господарь на нѣщо или, че има кой да те учи.
Душата и духътъ – това сѫ професори на личностьта на човѣка. Нито туй, което мисли, на сѫществото, което мисли, туй сѫщество, дето е съзнанието, което възприема мисъльта – то е човѣкътъ въ дадения случай. На туй съзнание иде душата и духътъ да помагатъ, на ума и сърдцето. Ти, който съзнавашъ – седишъ. Въ тебе дойде твоята душа.
към беседата >>
Щомъ е добре разположенъ – всичко върви добре.
Ако бихте пѣли, да имате поне малка пѣсень съ онѣзи тонове, които създавате – вие ще привличате известна енергия, която отъ никѫде не можете да вземете. Ако човѣкъ пѣе хубаво – той винаги е здравъ. Не може човѣкъ да пѣе хубаво или да боледува, или да му се случи нѣкое нещастие. Когато му се случи нѣкакво голѣмо нещастие – ще има дискордиране. Не е добре разположенъ.
Щомъ е добре разположенъ – всичко върви добре.
Първо: не допущайте дисхармонични мисли. Нагласете се и пѣйте. Никога не казвайте: „Азъ не мога да пѣя“. Да кажемъ ти си гладувалъ три дена. Кажатъ ти: „Пѣй!
към беседата >>
Оставилъ той изкуствената овца въ кошарата, а закаралъ стадото си другаде.
Вие борили ли сте се нѣкога съ дявола? Трѣбва да бѫдешъ майсторъ, за да го изненадашъ. Единъ съвремененъ ученъ човѣкъ, единъ вълкъ идва въ кошарата му. Той си купилъ изкуствена овца, която да се движи. Внесалъ я вѫтре въ кошарата си.
Оставилъ той изкуствената овца въ кошарата, а закаралъ стадото си другаде.
Вечерта като се хвърлилъ този вълкъ, като натисналъ овцата, та я натискалъ, мачкалъ и като я мачкалъ, оставилъ я и излѣзалъ вълка и казалъ: „Бамбашка овца“. Трѣбва да имате изкуствена овца, която ще дадете на вълка, за да го турите въ едно голѣмо противоречие. Като ухапе изкуствената овца, вижда, че е яко това месо. Вие сте били малки деца. Какъ се заражда страхътъ?
към беседата >>
Душата и духътъ – това сѫ професори на личностьта на човѣка.
Духътъ и душата – това сѫ два Божествени полюса. Пъкъ умътъ и сърдцето – това сѫ полюси, между които помага Божествената енергия. Това е човѣкътъ. Наричатъ го личностьта, азътъ на човѣкъ или егото на човѣка. Ти съзнавашъ, че си господарь на нѣщо или, че има кой да те учи.
Душата и духътъ – това сѫ професори на личностьта на човѣка.
Нито туй, което мисли, на сѫществото, което мисли, туй сѫщество, дето е съзнанието, което възприема мисъльта – то е човѣкътъ въ дадения случай. На туй съзнание иде душата и духътъ да помагатъ, на ума и сърдцето. Ти, който съзнавашъ – седишъ. Въ тебе дойде твоята душа. Душата ти действува чрезъ твоето сърдце.
към беседата >>
Първо: не допущайте дисхармонични мисли.
Ако човѣкъ пѣе хубаво – той винаги е здравъ. Не може човѣкъ да пѣе хубаво или да боледува, или да му се случи нѣкое нещастие. Когато му се случи нѣкакво голѣмо нещастие – ще има дискордиране. Не е добре разположенъ. Щомъ е добре разположенъ – всичко върви добре.
Първо: не допущайте дисхармонични мисли.
Нагласете се и пѣйте. Никога не казвайте: „Азъ не мога да пѣя“. Да кажемъ ти си гладувалъ три дена. Кажатъ ти: „Пѣй! Ако изпѣешъ хубаво една пѣсень, обикновена една пѣсень – ще ти дамъ единъ обѣдъ.
към беседата >>
Вечерта като се хвърлилъ този вълкъ, като натисналъ овцата, та я натискалъ, мачкалъ и като я мачкалъ, оставилъ я и излѣзалъ вълка и казалъ: „Бамбашка овца“.
Трѣбва да бѫдешъ майсторъ, за да го изненадашъ. Единъ съвремененъ ученъ човѣкъ, единъ вълкъ идва въ кошарата му. Той си купилъ изкуствена овца, която да се движи. Внесалъ я вѫтре въ кошарата си. Оставилъ той изкуствената овца въ кошарата, а закаралъ стадото си другаде.
Вечерта като се хвърлилъ този вълкъ, като натисналъ овцата, та я натискалъ, мачкалъ и като я мачкалъ, оставилъ я и излѣзалъ вълка и казалъ: „Бамбашка овца“.
Трѣбва да имате изкуствена овца, която ще дадете на вълка, за да го турите въ едно голѣмо противоречие. Като ухапе изкуствената овца, вижда, че е яко това месо. Вие сте били малки деца. Какъ се заражда страхътъ? Казвате: „Децата сѫ невинни“.
към беседата >>
Нито туй, което мисли, на сѫществото, което мисли, туй сѫщество, дето е съзнанието, което възприема мисъльта – то е човѣкътъ въ дадения случай.
Пъкъ умътъ и сърдцето – това сѫ полюси, между които помага Божествената енергия. Това е човѣкътъ. Наричатъ го личностьта, азътъ на човѣкъ или егото на човѣка. Ти съзнавашъ, че си господарь на нѣщо или, че има кой да те учи. Душата и духътъ – това сѫ професори на личностьта на човѣка.
Нито туй, което мисли, на сѫществото, което мисли, туй сѫщество, дето е съзнанието, което възприема мисъльта – то е човѣкътъ въ дадения случай.
На туй съзнание иде душата и духътъ да помагатъ, на ума и сърдцето. Ти, който съзнавашъ – седишъ. Въ тебе дойде твоята душа. Душата ти действува чрезъ твоето сърдце. Духътъ ти действува чрезъ твоятъ умъ.
към беседата >>
Нагласете се и пѣйте.
Не може човѣкъ да пѣе хубаво или да боледува, или да му се случи нѣкое нещастие. Когато му се случи нѣкакво голѣмо нещастие – ще има дискордиране. Не е добре разположенъ. Щомъ е добре разположенъ – всичко върви добре. Първо: не допущайте дисхармонични мисли.
Нагласете се и пѣйте.
Никога не казвайте: „Азъ не мога да пѣя“. Да кажемъ ти си гладувалъ три дена. Кажатъ ти: „Пѣй! Ако изпѣешъ хубаво една пѣсень, обикновена една пѣсень – ще ти дамъ единъ обѣдъ. Ако изпѣешъ хубаво – ще ти дамъ топълъ хлѣбъ и сиренце, по български“.
към беседата >>
Трѣбва да имате изкуствена овца, която ще дадете на вълка, за да го турите въ едно голѣмо противоречие.
Единъ съвремененъ ученъ човѣкъ, единъ вълкъ идва въ кошарата му. Той си купилъ изкуствена овца, която да се движи. Внесалъ я вѫтре въ кошарата си. Оставилъ той изкуствената овца въ кошарата, а закаралъ стадото си другаде. Вечерта като се хвърлилъ този вълкъ, като натисналъ овцата, та я натискалъ, мачкалъ и като я мачкалъ, оставилъ я и излѣзалъ вълка и казалъ: „Бамбашка овца“.
Трѣбва да имате изкуствена овца, която ще дадете на вълка, за да го турите въ едно голѣмо противоречие.
Като ухапе изкуствената овца, вижда, че е яко това месо. Вие сте били малки деца. Какъ се заражда страхътъ? Казвате: „Децата сѫ невинни“. Като дойде (детето), отвори сладкото, яде и следъ като яде, веднага му иде на умъ да каже, че не е яло.
към беседата >>
На туй съзнание иде душата и духътъ да помагатъ, на ума и сърдцето.
Това е човѣкътъ. Наричатъ го личностьта, азътъ на човѣкъ или егото на човѣка. Ти съзнавашъ, че си господарь на нѣщо или, че има кой да те учи. Душата и духътъ – това сѫ професори на личностьта на човѣка. Нито туй, което мисли, на сѫществото, което мисли, туй сѫщество, дето е съзнанието, което възприема мисъльта – то е човѣкътъ въ дадения случай.
На туй съзнание иде душата и духътъ да помагатъ, на ума и сърдцето.
Ти, който съзнавашъ – седишъ. Въ тебе дойде твоята душа. Душата ти действува чрезъ твоето сърдце. Духътъ ти действува чрезъ твоятъ умъ. Духътъ ти направо не може да действува на тѣлото.
към беседата >>
Никога не казвайте: „Азъ не мога да пѣя“.
Когато му се случи нѣкакво голѣмо нещастие – ще има дискордиране. Не е добре разположенъ. Щомъ е добре разположенъ – всичко върви добре. Първо: не допущайте дисхармонични мисли. Нагласете се и пѣйте.
Никога не казвайте: „Азъ не мога да пѣя“.
Да кажемъ ти си гладувалъ три дена. Кажатъ ти: „Пѣй! Ако изпѣешъ хубаво една пѣсень, обикновена една пѣсень – ще ти дамъ единъ обѣдъ. Ако изпѣешъ хубаво – ще ти дамъ топълъ хлѣбъ и сиренце, по български“. Ако пѣешъ обикновено, ще изпѣешъ срѣдно – малко сухъ хлѣбъ и сухо сирене ще ти дадатъ.
към беседата >>
Като ухапе изкуствената овца, вижда, че е яко това месо.
Той си купилъ изкуствена овца, която да се движи. Внесалъ я вѫтре въ кошарата си. Оставилъ той изкуствената овца въ кошарата, а закаралъ стадото си другаде. Вечерта като се хвърлилъ този вълкъ, като натисналъ овцата, та я натискалъ, мачкалъ и като я мачкалъ, оставилъ я и излѣзалъ вълка и казалъ: „Бамбашка овца“. Трѣбва да имате изкуствена овца, която ще дадете на вълка, за да го турите въ едно голѣмо противоречие.
Като ухапе изкуствената овца, вижда, че е яко това месо.
Вие сте били малки деца. Какъ се заражда страхътъ? Казвате: „Децата сѫ невинни“. Като дойде (детето), отвори сладкото, яде и следъ като яде, веднага му иде на умъ да каже, че не е яло. Майка му пита: „Кой (е) буталъ гърнето?
към беседата >>
Ти, който съзнавашъ – седишъ.
Наричатъ го личностьта, азътъ на човѣкъ или егото на човѣка. Ти съзнавашъ, че си господарь на нѣщо или, че има кой да те учи. Душата и духътъ – това сѫ професори на личностьта на човѣка. Нито туй, което мисли, на сѫществото, което мисли, туй сѫщество, дето е съзнанието, което възприема мисъльта – то е човѣкътъ въ дадения случай. На туй съзнание иде душата и духътъ да помагатъ, на ума и сърдцето.
Ти, който съзнавашъ – седишъ.
Въ тебе дойде твоята душа. Душата ти действува чрезъ твоето сърдце. Духътъ ти действува чрезъ твоятъ умъ. Духътъ ти направо не може да действува на тѣлото. И душата не може да действува направо.
към беседата >>
Да кажемъ ти си гладувалъ три дена.
Не е добре разположенъ. Щомъ е добре разположенъ – всичко върви добре. Първо: не допущайте дисхармонични мисли. Нагласете се и пѣйте. Никога не казвайте: „Азъ не мога да пѣя“.
Да кажемъ ти си гладувалъ три дена.
Кажатъ ти: „Пѣй! Ако изпѣешъ хубаво една пѣсень, обикновена една пѣсень – ще ти дамъ единъ обѣдъ. Ако изпѣешъ хубаво – ще ти дамъ топълъ хлѣбъ и сиренце, по български“. Ако пѣешъ обикновено, ще изпѣешъ срѣдно – малко сухъ хлѣбъ и сухо сирене ще ти дадатъ. „Ако изпѣешъ, както не трѣбва – ще ти дамъ сухъ хлѣбъ, безъ сирене“.
към беседата >>
Вие сте били малки деца.
Внесалъ я вѫтре въ кошарата си. Оставилъ той изкуствената овца въ кошарата, а закаралъ стадото си другаде. Вечерта като се хвърлилъ този вълкъ, като натисналъ овцата, та я натискалъ, мачкалъ и като я мачкалъ, оставилъ я и излѣзалъ вълка и казалъ: „Бамбашка овца“. Трѣбва да имате изкуствена овца, която ще дадете на вълка, за да го турите въ едно голѣмо противоречие. Като ухапе изкуствената овца, вижда, че е яко това месо.
Вие сте били малки деца.
Какъ се заражда страхътъ? Казвате: „Децата сѫ невинни“. Като дойде (детето), отвори сладкото, яде и следъ като яде, веднага му иде на умъ да каже, че не е яло. Майка му пита: „Кой (е) буталъ гърнето? “ Той мълчи.
към беседата >>
Въ тебе дойде твоята душа.
Ти съзнавашъ, че си господарь на нѣщо или, че има кой да те учи. Душата и духътъ – това сѫ професори на личностьта на човѣка. Нито туй, което мисли, на сѫществото, което мисли, туй сѫщество, дето е съзнанието, което възприема мисъльта – то е човѣкътъ въ дадения случай. На туй съзнание иде душата и духътъ да помагатъ, на ума и сърдцето. Ти, който съзнавашъ – седишъ.
Въ тебе дойде твоята душа.
Душата ти действува чрезъ твоето сърдце. Духътъ ти действува чрезъ твоятъ умъ. Духътъ ти направо не може да действува на тѣлото. И душата не може да действува направо. Душата чрезъ сърдцето действува на тѣлото.
към беседата >>
Кажатъ ти: „Пѣй!
Щомъ е добре разположенъ – всичко върви добре. Първо: не допущайте дисхармонични мисли. Нагласете се и пѣйте. Никога не казвайте: „Азъ не мога да пѣя“. Да кажемъ ти си гладувалъ три дена.
Кажатъ ти: „Пѣй!
Ако изпѣешъ хубаво една пѣсень, обикновена една пѣсень – ще ти дамъ единъ обѣдъ. Ако изпѣешъ хубаво – ще ти дамъ топълъ хлѣбъ и сиренце, по български“. Ако пѣешъ обикновено, ще изпѣешъ срѣдно – малко сухъ хлѣбъ и сухо сирене ще ти дадатъ. „Ако изпѣешъ, както не трѣбва – ще ти дамъ сухъ хлѣбъ, безъ сирене“. Сега като пѣете, гледайте топлия хлѣбъ и сиренето да е тамъ.
към беседата >>
Какъ се заражда страхътъ?
Оставилъ той изкуствената овца въ кошарата, а закаралъ стадото си другаде. Вечерта като се хвърлилъ този вълкъ, като натисналъ овцата, та я натискалъ, мачкалъ и като я мачкалъ, оставилъ я и излѣзалъ вълка и казалъ: „Бамбашка овца“. Трѣбва да имате изкуствена овца, която ще дадете на вълка, за да го турите въ едно голѣмо противоречие. Като ухапе изкуствената овца, вижда, че е яко това месо. Вие сте били малки деца.
Какъ се заражда страхътъ?
Казвате: „Децата сѫ невинни“. Като дойде (детето), отвори сладкото, яде и следъ като яде, веднага му иде на умъ да каже, че не е яло. Майка му пита: „Кой (е) буталъ гърнето? “ Той мълчи. Питамъ: Защо детето не казва, че е бутало гърнето?
към беседата >>
Душата ти действува чрезъ твоето сърдце.
Душата и духътъ – това сѫ професори на личностьта на човѣка. Нито туй, което мисли, на сѫществото, което мисли, туй сѫщество, дето е съзнанието, което възприема мисъльта – то е човѣкътъ въ дадения случай. На туй съзнание иде душата и духътъ да помагатъ, на ума и сърдцето. Ти, който съзнавашъ – седишъ. Въ тебе дойде твоята душа.
Душата ти действува чрезъ твоето сърдце.
Духътъ ти действува чрезъ твоятъ умъ. Духътъ ти направо не може да действува на тѣлото. И душата не може да действува направо. Душата чрезъ сърдцето действува на тѣлото. И духътъ чрезъ умътъ действува на тѣлото.
към беседата >>
Ако изпѣешъ хубаво една пѣсень, обикновена една пѣсень – ще ти дамъ единъ обѣдъ.
Първо: не допущайте дисхармонични мисли. Нагласете се и пѣйте. Никога не казвайте: „Азъ не мога да пѣя“. Да кажемъ ти си гладувалъ три дена. Кажатъ ти: „Пѣй!
Ако изпѣешъ хубаво една пѣсень, обикновена една пѣсень – ще ти дамъ единъ обѣдъ.
Ако изпѣешъ хубаво – ще ти дамъ топълъ хлѣбъ и сиренце, по български“. Ако пѣешъ обикновено, ще изпѣешъ срѣдно – малко сухъ хлѣбъ и сухо сирене ще ти дадатъ. „Ако изпѣешъ, както не трѣбва – ще ти дамъ сухъ хлѣбъ, безъ сирене“. Сега като пѣете, гледайте топлия хлѣбъ и сиренето да е тамъ. Много трудно е да се пѣе.
към беседата >>
Казвате: „Децата сѫ невинни“.
Вечерта като се хвърлилъ този вълкъ, като натисналъ овцата, та я натискалъ, мачкалъ и като я мачкалъ, оставилъ я и излѣзалъ вълка и казалъ: „Бамбашка овца“. Трѣбва да имате изкуствена овца, която ще дадете на вълка, за да го турите въ едно голѣмо противоречие. Като ухапе изкуствената овца, вижда, че е яко това месо. Вие сте били малки деца. Какъ се заражда страхътъ?
Казвате: „Децата сѫ невинни“.
Като дойде (детето), отвори сладкото, яде и следъ като яде, веднага му иде на умъ да каже, че не е яло. Майка му пита: „Кой (е) буталъ гърнето? “ Той мълчи. Питамъ: Защо детето не казва, че е бутало гърнето?
към беседата >>
Духътъ ти действува чрезъ твоятъ умъ.
Нито туй, което мисли, на сѫществото, което мисли, туй сѫщество, дето е съзнанието, което възприема мисъльта – то е човѣкътъ въ дадения случай. На туй съзнание иде душата и духътъ да помагатъ, на ума и сърдцето. Ти, който съзнавашъ – седишъ. Въ тебе дойде твоята душа. Душата ти действува чрезъ твоето сърдце.
Духътъ ти действува чрезъ твоятъ умъ.
Духътъ ти направо не може да действува на тѣлото. И душата не може да действува направо. Душата чрезъ сърдцето действува на тѣлото. И духътъ чрезъ умътъ действува на тѣлото. А пъкъ само душата си има свой начинъ за действие на сърдцето.
към беседата >>
Ако изпѣешъ хубаво – ще ти дамъ топълъ хлѣбъ и сиренце, по български“.
Нагласете се и пѣйте. Никога не казвайте: „Азъ не мога да пѣя“. Да кажемъ ти си гладувалъ три дена. Кажатъ ти: „Пѣй! Ако изпѣешъ хубаво една пѣсень, обикновена една пѣсень – ще ти дамъ единъ обѣдъ.
Ако изпѣешъ хубаво – ще ти дамъ топълъ хлѣбъ и сиренце, по български“.
Ако пѣешъ обикновено, ще изпѣешъ срѣдно – малко сухъ хлѣбъ и сухо сирене ще ти дадатъ. „Ако изпѣешъ, както не трѣбва – ще ти дамъ сухъ хлѣбъ, безъ сирене“. Сега като пѣете, гледайте топлия хлѣбъ и сиренето да е тамъ. Много трудно е да се пѣе. Ние седимъ въ единъ свѣтъ на постоянна дисхармония, караница, лоши мисли.
към беседата >>
Като дойде (детето), отвори сладкото, яде и следъ като яде, веднага му иде на умъ да каже, че не е яло.
Трѣбва да имате изкуствена овца, която ще дадете на вълка, за да го турите въ едно голѣмо противоречие. Като ухапе изкуствената овца, вижда, че е яко това месо. Вие сте били малки деца. Какъ се заражда страхътъ? Казвате: „Децата сѫ невинни“.
Като дойде (детето), отвори сладкото, яде и следъ като яде, веднага му иде на умъ да каже, че не е яло.
Майка му пита: „Кой (е) буталъ гърнето? “ Той мълчи. Питамъ: Защо детето не казва, че е бутало гърнето?
към беседата >>
Духътъ ти направо не може да действува на тѣлото.
На туй съзнание иде душата и духътъ да помагатъ, на ума и сърдцето. Ти, който съзнавашъ – седишъ. Въ тебе дойде твоята душа. Душата ти действува чрезъ твоето сърдце. Духътъ ти действува чрезъ твоятъ умъ.
Духътъ ти направо не може да действува на тѣлото.
И душата не може да действува направо. Душата чрезъ сърдцето действува на тѣлото. И духътъ чрезъ умътъ действува на тѣлото. А пъкъ само душата си има свой начинъ за действие на сърдцето. Ти като човѣкъ ще възприемешъ това благо.
към беседата >>
Ако пѣешъ обикновено, ще изпѣешъ срѣдно – малко сухъ хлѣбъ и сухо сирене ще ти дадатъ.
Никога не казвайте: „Азъ не мога да пѣя“. Да кажемъ ти си гладувалъ три дена. Кажатъ ти: „Пѣй! Ако изпѣешъ хубаво една пѣсень, обикновена една пѣсень – ще ти дамъ единъ обѣдъ. Ако изпѣешъ хубаво – ще ти дамъ топълъ хлѣбъ и сиренце, по български“.
Ако пѣешъ обикновено, ще изпѣешъ срѣдно – малко сухъ хлѣбъ и сухо сирене ще ти дадатъ.
„Ако изпѣешъ, както не трѣбва – ще ти дамъ сухъ хлѣбъ, безъ сирене“. Сега като пѣете, гледайте топлия хлѣбъ и сиренето да е тамъ. Много трудно е да се пѣе. Ние седимъ въ единъ свѣтъ на постоянна дисхармония, караница, лоши мисли. Какъ ще пѣемъ?
към беседата >>
Майка му пита: „Кой (е) буталъ гърнето?
Като ухапе изкуствената овца, вижда, че е яко това месо. Вие сте били малки деца. Какъ се заражда страхътъ? Казвате: „Децата сѫ невинни“. Като дойде (детето), отвори сладкото, яде и следъ като яде, веднага му иде на умъ да каже, че не е яло.
Майка му пита: „Кой (е) буталъ гърнето?
“ Той мълчи. Питамъ: Защо детето не казва, че е бутало гърнето?
към беседата >>
И душата не може да действува направо.
Ти, който съзнавашъ – седишъ. Въ тебе дойде твоята душа. Душата ти действува чрезъ твоето сърдце. Духътъ ти действува чрезъ твоятъ умъ. Духътъ ти направо не може да действува на тѣлото.
И душата не може да действува направо.
Душата чрезъ сърдцето действува на тѣлото. И духътъ чрезъ умътъ действува на тѣлото. А пъкъ само душата си има свой начинъ за действие на сърдцето. Ти като човѣкъ ще възприемешъ това благо. Човѣкъ е онзи, който възприема постоянно Божиитѣ блага.
към беседата >>
„Ако изпѣешъ, както не трѣбва – ще ти дамъ сухъ хлѣбъ, безъ сирене“.
Да кажемъ ти си гладувалъ три дена. Кажатъ ти: „Пѣй! Ако изпѣешъ хубаво една пѣсень, обикновена една пѣсень – ще ти дамъ единъ обѣдъ. Ако изпѣешъ хубаво – ще ти дамъ топълъ хлѣбъ и сиренце, по български“. Ако пѣешъ обикновено, ще изпѣешъ срѣдно – малко сухъ хлѣбъ и сухо сирене ще ти дадатъ.
„Ако изпѣешъ, както не трѣбва – ще ти дамъ сухъ хлѣбъ, безъ сирене“.
Сега като пѣете, гледайте топлия хлѣбъ и сиренето да е тамъ. Много трудно е да се пѣе. Ние седимъ въ единъ свѣтъ на постоянна дисхармония, караница, лоши мисли. Какъ ще пѣемъ? Нѣмаме красиви мисли.
към беседата >>
“ Той мълчи.
Вие сте били малки деца. Какъ се заражда страхътъ? Казвате: „Децата сѫ невинни“. Като дойде (детето), отвори сладкото, яде и следъ като яде, веднага му иде на умъ да каже, че не е яло. Майка му пита: „Кой (е) буталъ гърнето?
“ Той мълчи.
Питамъ: Защо детето не казва, че е бутало гърнето?
към беседата >>
Душата чрезъ сърдцето действува на тѣлото.
Въ тебе дойде твоята душа. Душата ти действува чрезъ твоето сърдце. Духътъ ти действува чрезъ твоятъ умъ. Духътъ ти направо не може да действува на тѣлото. И душата не може да действува направо.
Душата чрезъ сърдцето действува на тѣлото.
И духътъ чрезъ умътъ действува на тѣлото. А пъкъ само душата си има свой начинъ за действие на сърдцето. Ти като човѣкъ ще възприемешъ това благо. Човѣкъ е онзи, който възприема постоянно Божиитѣ блага. Каквото го учатъ – той трѣбва да го върши.
към беседата >>
Сега като пѣете, гледайте топлия хлѣбъ и сиренето да е тамъ.
Кажатъ ти: „Пѣй! Ако изпѣешъ хубаво една пѣсень, обикновена една пѣсень – ще ти дамъ единъ обѣдъ. Ако изпѣешъ хубаво – ще ти дамъ топълъ хлѣбъ и сиренце, по български“. Ако пѣешъ обикновено, ще изпѣешъ срѣдно – малко сухъ хлѣбъ и сухо сирене ще ти дадатъ. „Ако изпѣешъ, както не трѣбва – ще ти дамъ сухъ хлѣбъ, безъ сирене“.
Сега като пѣете, гледайте топлия хлѣбъ и сиренето да е тамъ.
Много трудно е да се пѣе. Ние седимъ въ единъ свѣтъ на постоянна дисхармония, караница, лоши мисли. Какъ ще пѣемъ? Нѣмаме красиви мисли. За да пѣе, човѣкъ трѣбва да има красиви мисли.
към беседата >>
Питамъ: Защо детето не казва, че е бутало гърнето?
Какъ се заражда страхътъ? Казвате: „Децата сѫ невинни“. Като дойде (детето), отвори сладкото, яде и следъ като яде, веднага му иде на умъ да каже, че не е яло. Майка му пита: „Кой (е) буталъ гърнето? “ Той мълчи.
Питамъ: Защо детето не казва, че е бутало гърнето?
към беседата >>
И духътъ чрезъ умътъ действува на тѣлото.
Душата ти действува чрезъ твоето сърдце. Духътъ ти действува чрезъ твоятъ умъ. Духътъ ти направо не може да действува на тѣлото. И душата не може да действува направо. Душата чрезъ сърдцето действува на тѣлото.
И духътъ чрезъ умътъ действува на тѣлото.
А пъкъ само душата си има свой начинъ за действие на сърдцето. Ти като човѣкъ ще възприемешъ това благо. Човѣкъ е онзи, който възприема постоянно Божиитѣ блага. Каквото го учатъ – той трѣбва да го върши. Човѣкъ сте вие.
към беседата >>
Много трудно е да се пѣе.
Ако изпѣешъ хубаво една пѣсень, обикновена една пѣсень – ще ти дамъ единъ обѣдъ. Ако изпѣешъ хубаво – ще ти дамъ топълъ хлѣбъ и сиренце, по български“. Ако пѣешъ обикновено, ще изпѣешъ срѣдно – малко сухъ хлѣбъ и сухо сирене ще ти дадатъ. „Ако изпѣешъ, както не трѣбва – ще ти дамъ сухъ хлѣбъ, безъ сирене“. Сега като пѣете, гледайте топлия хлѣбъ и сиренето да е тамъ.
Много трудно е да се пѣе.
Ние седимъ въ единъ свѣтъ на постоянна дисхармония, караница, лоши мисли. Какъ ще пѣемъ? Нѣмаме красиви мисли. За да пѣе, човѣкъ трѣбва да има красиви мисли. Ние осакаща(ва)ме гърлото.
към беседата >>
Често ние правимъ погрѣшки.
Често ние правимъ погрѣшки.
Ти ходишъ цѣлия день, говоришъ противъ този, противъ онзи – това не се позволява. Ти, като говоришъ за Драгана, за Петка, за Стояна, ти не принасяшъ полза, но иждивявашъ онази енергия, която ти е потрѣбна. Каляшъ езика си, каляшъ ума си, че еди-кой си не живѣе добре, че това билъ, че онова билъ, нареждашъ цѣлъ поменикъ. Ти какво се ползувашъ, че е лошъ човѣкъ? Казвашъ: „Това не мога, онова не мога“.
към беседата >>
А пъкъ само душата си има свой начинъ за действие на сърдцето.
Духътъ ти действува чрезъ твоятъ умъ. Духътъ ти направо не може да действува на тѣлото. И душата не може да действува направо. Душата чрезъ сърдцето действува на тѣлото. И духътъ чрезъ умътъ действува на тѣлото.
А пъкъ само душата си има свой начинъ за действие на сърдцето.
Ти като човѣкъ ще възприемешъ това благо. Човѣкъ е онзи, който възприема постоянно Божиитѣ блага. Каквото го учатъ – той трѣбва да го върши. Човѣкъ сте вие. Съзнанието, което съзнава, че върху васъ работи Божествения духъ, Божествената душа работи, Божествения умъ работи и Божественото сърдце – тѣ ви учатъ.
към беседата >>
Ние седимъ въ единъ свѣтъ на постоянна дисхармония, караница, лоши мисли.
Ако изпѣешъ хубаво – ще ти дамъ топълъ хлѣбъ и сиренце, по български“. Ако пѣешъ обикновено, ще изпѣешъ срѣдно – малко сухъ хлѣбъ и сухо сирене ще ти дадатъ. „Ако изпѣешъ, както не трѣбва – ще ти дамъ сухъ хлѣбъ, безъ сирене“. Сега като пѣете, гледайте топлия хлѣбъ и сиренето да е тамъ. Много трудно е да се пѣе.
Ние седимъ въ единъ свѣтъ на постоянна дисхармония, караница, лоши мисли.
Какъ ще пѣемъ? Нѣмаме красиви мисли. За да пѣе, човѣкъ трѣбва да има красиви мисли. Ние осакаща(ва)ме гърлото. Туряме тия трептения, които сѫ груби.
към беседата >>
Ти ходишъ цѣлия день, говоришъ противъ този, противъ онзи – това не се позволява.
Често ние правимъ погрѣшки.
Ти ходишъ цѣлия день, говоришъ противъ този, противъ онзи – това не се позволява.
Ти, като говоришъ за Драгана, за Петка, за Стояна, ти не принасяшъ полза, но иждивявашъ онази енергия, която ти е потрѣбна. Каляшъ езика си, каляшъ ума си, че еди-кой си не живѣе добре, че това билъ, че онова билъ, нареждашъ цѣлъ поменикъ. Ти какво се ползувашъ, че е лошъ човѣкъ? Казвашъ: „Това не мога, онова не мога“. Или да допуснешъ (и) казвашъ, че вълка изѣлъ овцата.
към беседата >>
Ти като човѣкъ ще възприемешъ това благо.
Духътъ ти направо не може да действува на тѣлото. И душата не може да действува направо. Душата чрезъ сърдцето действува на тѣлото. И духътъ чрезъ умътъ действува на тѣлото. А пъкъ само душата си има свой начинъ за действие на сърдцето.
Ти като човѣкъ ще възприемешъ това благо.
Човѣкъ е онзи, който възприема постоянно Божиитѣ блага. Каквото го учатъ – той трѣбва да го върши. Човѣкъ сте вие. Съзнанието, което съзнава, че върху васъ работи Божествения духъ, Божествената душа работи, Божествения умъ работи и Божественото сърдце – тѣ ви учатъ. Онова, което приемате – вие ще го прилагате.
към беседата >>
Какъ ще пѣемъ?
Ако пѣешъ обикновено, ще изпѣешъ срѣдно – малко сухъ хлѣбъ и сухо сирене ще ти дадатъ. „Ако изпѣешъ, както не трѣбва – ще ти дамъ сухъ хлѣбъ, безъ сирене“. Сега като пѣете, гледайте топлия хлѣбъ и сиренето да е тамъ. Много трудно е да се пѣе. Ние седимъ въ единъ свѣтъ на постоянна дисхармония, караница, лоши мисли.
Какъ ще пѣемъ?
Нѣмаме красиви мисли. За да пѣе, човѣкъ трѣбва да има красиви мисли. Ние осакаща(ва)ме гърлото. Туряме тия трептения, които сѫ груби.
към беседата >>
Ти, като говоришъ за Драгана, за Петка, за Стояна, ти не принасяшъ полза, но иждивявашъ онази енергия, която ти е потрѣбна.
Често ние правимъ погрѣшки. Ти ходишъ цѣлия день, говоришъ противъ този, противъ онзи – това не се позволява.
Ти, като говоришъ за Драгана, за Петка, за Стояна, ти не принасяшъ полза, но иждивявашъ онази енергия, която ти е потрѣбна.
Каляшъ езика си, каляшъ ума си, че еди-кой си не живѣе добре, че това билъ, че онова билъ, нареждашъ цѣлъ поменикъ. Ти какво се ползувашъ, че е лошъ човѣкъ? Казвашъ: „Това не мога, онова не мога“. Или да допуснешъ (и) казвашъ, че вълка изѣлъ овцата. Хубаво, това е негова работа.
към беседата >>
Човѣкъ е онзи, който възприема постоянно Божиитѣ блага.
И душата не може да действува направо. Душата чрезъ сърдцето действува на тѣлото. И духътъ чрезъ умътъ действува на тѣлото. А пъкъ само душата си има свой начинъ за действие на сърдцето. Ти като човѣкъ ще възприемешъ това благо.
Човѣкъ е онзи, който възприема постоянно Божиитѣ блага.
Каквото го учатъ – той трѣбва да го върши. Човѣкъ сте вие. Съзнанието, което съзнава, че върху васъ работи Божествения духъ, Божествената душа работи, Божествения умъ работи и Божественото сърдце – тѣ ви учатъ. Онова, което приемате – вие ще го прилагате. Азъ съмъ ви говорилъ за вѣрата въ свѣта.
към беседата >>
Нѣмаме красиви мисли.
„Ако изпѣешъ, както не трѣбва – ще ти дамъ сухъ хлѣбъ, безъ сирене“. Сега като пѣете, гледайте топлия хлѣбъ и сиренето да е тамъ. Много трудно е да се пѣе. Ние седимъ въ единъ свѣтъ на постоянна дисхармония, караница, лоши мисли. Какъ ще пѣемъ?
Нѣмаме красиви мисли.
За да пѣе, човѣкъ трѣбва да има красиви мисли. Ние осакаща(ва)ме гърлото. Туряме тия трептения, които сѫ груби.
към беседата >>
Каляшъ езика си, каляшъ ума си, че еди-кой си не живѣе добре, че това билъ, че онова билъ, нареждашъ цѣлъ поменикъ.
Често ние правимъ погрѣшки. Ти ходишъ цѣлия день, говоришъ противъ този, противъ онзи – това не се позволява. Ти, като говоришъ за Драгана, за Петка, за Стояна, ти не принасяшъ полза, но иждивявашъ онази енергия, която ти е потрѣбна.
Каляшъ езика си, каляшъ ума си, че еди-кой си не живѣе добре, че това билъ, че онова билъ, нареждашъ цѣлъ поменикъ.
Ти какво се ползувашъ, че е лошъ човѣкъ? Казвашъ: „Това не мога, онова не мога“. Или да допуснешъ (и) казвашъ, че вълка изѣлъ овцата. Хубаво, това е негова работа. Единъ вълкъ, като изѣде овцата, лошъ става.
към беседата >>
Каквото го учатъ – той трѣбва да го върши.
Душата чрезъ сърдцето действува на тѣлото. И духътъ чрезъ умътъ действува на тѣлото. А пъкъ само душата си има свой начинъ за действие на сърдцето. Ти като човѣкъ ще възприемешъ това благо. Човѣкъ е онзи, който възприема постоянно Божиитѣ блага.
Каквото го учатъ – той трѣбва да го върши.
Човѣкъ сте вие. Съзнанието, което съзнава, че върху васъ работи Божествения духъ, Божествената душа работи, Божествения умъ работи и Божественото сърдце – тѣ ви учатъ. Онова, което приемате – вие ще го прилагате. Азъ съмъ ви говорилъ за вѣрата въ свѣта. Въ Америка има издадена една книга, отговоръ на единъ милионъ и половина молитви.
към беседата >>
За да пѣе, човѣкъ трѣбва да има красиви мисли.
Сега като пѣете, гледайте топлия хлѣбъ и сиренето да е тамъ. Много трудно е да се пѣе. Ние седимъ въ единъ свѣтъ на постоянна дисхармония, караница, лоши мисли. Какъ ще пѣемъ? Нѣмаме красиви мисли.
За да пѣе, човѣкъ трѣбва да има красиви мисли.
Ние осакаща(ва)ме гърлото. Туряме тия трептения, които сѫ груби.
към беседата >>
Ти какво се ползувашъ, че е лошъ човѣкъ?
Често ние правимъ погрѣшки. Ти ходишъ цѣлия день, говоришъ противъ този, противъ онзи – това не се позволява. Ти, като говоришъ за Драгана, за Петка, за Стояна, ти не принасяшъ полза, но иждивявашъ онази енергия, която ти е потрѣбна. Каляшъ езика си, каляшъ ума си, че еди-кой си не живѣе добре, че това билъ, че онова билъ, нареждашъ цѣлъ поменикъ.
Ти какво се ползувашъ, че е лошъ човѣкъ?
Казвашъ: „Това не мога, онова не мога“. Или да допуснешъ (и) казвашъ, че вълка изѣлъ овцата. Хубаво, това е негова работа. Единъ вълкъ, като изѣде овцата, лошъ става. Човѣкъ, като изяде овцата, не е лошъ.
към беседата >>
Човѣкъ сте вие.
И духътъ чрезъ умътъ действува на тѣлото. А пъкъ само душата си има свой начинъ за действие на сърдцето. Ти като човѣкъ ще възприемешъ това благо. Човѣкъ е онзи, който възприема постоянно Божиитѣ блага. Каквото го учатъ – той трѣбва да го върши.
Човѣкъ сте вие.
Съзнанието, което съзнава, че върху васъ работи Божествения духъ, Божествената душа работи, Божествения умъ работи и Божественото сърдце – тѣ ви учатъ. Онова, което приемате – вие ще го прилагате. Азъ съмъ ви говорилъ за вѣрата въ свѣта. Въ Америка има издадена една книга, отговоръ на единъ милионъ и половина молитви. То е единъ старецъ, който е живѣлъ 90 години.
към беседата >>
Ние осакаща(ва)ме гърлото.
Много трудно е да се пѣе. Ние седимъ въ единъ свѣтъ на постоянна дисхармония, караница, лоши мисли. Какъ ще пѣемъ? Нѣмаме красиви мисли. За да пѣе, човѣкъ трѣбва да има красиви мисли.
Ние осакаща(ва)ме гърлото.
Туряме тия трептения, които сѫ груби.
към беседата >>
Казвашъ: „Това не мога, онова не мога“.
Често ние правимъ погрѣшки. Ти ходишъ цѣлия день, говоришъ противъ този, противъ онзи – това не се позволява. Ти, като говоришъ за Драгана, за Петка, за Стояна, ти не принасяшъ полза, но иждивявашъ онази енергия, която ти е потрѣбна. Каляшъ езика си, каляшъ ума си, че еди-кой си не живѣе добре, че това билъ, че онова билъ, нареждашъ цѣлъ поменикъ. Ти какво се ползувашъ, че е лошъ човѣкъ?
Казвашъ: „Това не мога, онова не мога“.
Или да допуснешъ (и) казвашъ, че вълка изѣлъ овцата. Хубаво, това е негова работа. Единъ вълкъ, като изѣде овцата, лошъ става. Човѣкъ, като изяде овцата, не е лошъ. Господарьтъ, (като) заколи едно агне – въ реда на нѣщата е.
към беседата >>
Съзнанието, което съзнава, че върху васъ работи Божествения духъ, Божествената душа работи, Божествения умъ работи и Божественото сърдце – тѣ ви учатъ.
А пъкъ само душата си има свой начинъ за действие на сърдцето. Ти като човѣкъ ще възприемешъ това благо. Човѣкъ е онзи, който възприема постоянно Божиитѣ блага. Каквото го учатъ – той трѣбва да го върши. Човѣкъ сте вие.
Съзнанието, което съзнава, че върху васъ работи Божествения духъ, Божествената душа работи, Божествения умъ работи и Божественото сърдце – тѣ ви учатъ.
Онова, което приемате – вие ще го прилагате. Азъ съмъ ви говорилъ за вѣрата въ свѣта. Въ Америка има издадена една книга, отговоръ на единъ милионъ и половина молитви. То е единъ старецъ, който е живѣлъ 90 години. Има цѣла книга дебела, около 800 страници.
към беседата >>
Туряме тия трептения, които сѫ груби.
Ние седимъ въ единъ свѣтъ на постоянна дисхармония, караница, лоши мисли. Какъ ще пѣемъ? Нѣмаме красиви мисли. За да пѣе, човѣкъ трѣбва да има красиви мисли. Ние осакаща(ва)ме гърлото.
Туряме тия трептения, които сѫ груби.
към беседата >>
Или да допуснешъ (и) казвашъ, че вълка изѣлъ овцата.
Ти ходишъ цѣлия день, говоришъ противъ този, противъ онзи – това не се позволява. Ти, като говоришъ за Драгана, за Петка, за Стояна, ти не принасяшъ полза, но иждивявашъ онази енергия, която ти е потрѣбна. Каляшъ езика си, каляшъ ума си, че еди-кой си не живѣе добре, че това билъ, че онова билъ, нареждашъ цѣлъ поменикъ. Ти какво се ползувашъ, че е лошъ човѣкъ? Казвашъ: „Това не мога, онова не мога“.
Или да допуснешъ (и) казвашъ, че вълка изѣлъ овцата.
Хубаво, това е негова работа. Единъ вълкъ, като изѣде овцата, лошъ става. Човѣкъ, като изяде овцата, не е лошъ. Господарьтъ, (като) заколи едно агне – въ реда на нѣщата е. Ако единъ вълкъ го изѣде – лошо е.
към беседата >>
Онова, което приемате – вие ще го прилагате.
Ти като човѣкъ ще възприемешъ това благо. Човѣкъ е онзи, който възприема постоянно Божиитѣ блага. Каквото го учатъ – той трѣбва да го върши. Човѣкъ сте вие. Съзнанието, което съзнава, че върху васъ работи Божествения духъ, Божествената душа работи, Божествения умъ работи и Божественото сърдце – тѣ ви учатъ.
Онова, което приемате – вие ще го прилагате.
Азъ съмъ ви говорилъ за вѣрата въ свѣта. Въ Америка има издадена една книга, отговоръ на единъ милионъ и половина молитви. То е единъ старецъ, който е живѣлъ 90 години. Има цѣла книга дебела, около 800 страници. Когато се молилъ – единъ милионъ и половина отговори ималъ.
към беседата >>
Щомъ дойдемъ до любовьта, любовьта тонира – тя ще ни даде тия трептения на любовьта.
Щомъ дойдемъ до любовьта, любовьта тонира – тя ще ни даде тия трептения на любовьта.
(Нѣкой) казва: „Трепери ми сърдцето“. Колко трепетъ трѣбва да има сърдцето? Когато сърдцето трепери добре – ти, ако бутнешъ оловото – злато става. А пъкъ когато сърдцето не бие добре – като бутнешъ златото, златото олово става. Магия има.
към беседата >>
Хубаво, това е негова работа.
Ти, като говоришъ за Драгана, за Петка, за Стояна, ти не принасяшъ полза, но иждивявашъ онази енергия, която ти е потрѣбна. Каляшъ езика си, каляшъ ума си, че еди-кой си не живѣе добре, че това билъ, че онова билъ, нареждашъ цѣлъ поменикъ. Ти какво се ползувашъ, че е лошъ човѣкъ? Казвашъ: „Това не мога, онова не мога“. Или да допуснешъ (и) казвашъ, че вълка изѣлъ овцата.
Хубаво, това е негова работа.
Единъ вълкъ, като изѣде овцата, лошъ става. Човѣкъ, като изяде овцата, не е лошъ. Господарьтъ, (като) заколи едно агне – въ реда на нѣщата е. Ако единъ вълкъ го изѣде – лошо е. Ако е лошо вълкътъ да яде овцата, лошо е и господарьтъ да (я) яде.
към беседата >>
Азъ съмъ ви говорилъ за вѣрата въ свѣта.
Човѣкъ е онзи, който възприема постоянно Божиитѣ блага. Каквото го учатъ – той трѣбва да го върши. Човѣкъ сте вие. Съзнанието, което съзнава, че върху васъ работи Божествения духъ, Божествената душа работи, Божествения умъ работи и Божественото сърдце – тѣ ви учатъ. Онова, което приемате – вие ще го прилагате.
Азъ съмъ ви говорилъ за вѣрата въ свѣта.
Въ Америка има издадена една книга, отговоръ на единъ милионъ и половина молитви. То е единъ старецъ, който е живѣлъ 90 години. Има цѣла книга дебела, около 800 страници. Когато се молилъ – единъ милионъ и половина отговори ималъ. Авторътъ, между много работи, казва, че единъ день ималъ нужда отъ една крупна сума.
към беседата >>
(Нѣкой) казва: „Трепери ми сърдцето“.
Щомъ дойдемъ до любовьта, любовьта тонира – тя ще ни даде тия трептения на любовьта.
(Нѣкой) казва: „Трепери ми сърдцето“.
Колко трепетъ трѣбва да има сърдцето? Когато сърдцето трепери добре – ти, ако бутнешъ оловото – злато става. А пъкъ когато сърдцето не бие добре – като бутнешъ златото, златото олово става. Магия има. Ако срещнешъ единъ човѣкъ, на когото сърдцето бие добре.
към беседата >>
Единъ вълкъ, като изѣде овцата, лошъ става.
Каляшъ езика си, каляшъ ума си, че еди-кой си не живѣе добре, че това билъ, че онова билъ, нареждашъ цѣлъ поменикъ. Ти какво се ползувашъ, че е лошъ човѣкъ? Казвашъ: „Това не мога, онова не мога“. Или да допуснешъ (и) казвашъ, че вълка изѣлъ овцата. Хубаво, това е негова работа.
Единъ вълкъ, като изѣде овцата, лошъ става.
Човѣкъ, като изяде овцата, не е лошъ. Господарьтъ, (като) заколи едно агне – въ реда на нѣщата е. Ако единъ вълкъ го изѣде – лошо е. Ако е лошо вълкътъ да яде овцата, лошо е и господарьтъ да (я) яде.
към беседата >>
Въ Америка има издадена една книга, отговоръ на единъ милионъ и половина молитви.
Каквото го учатъ – той трѣбва да го върши. Човѣкъ сте вие. Съзнанието, което съзнава, че върху васъ работи Божествения духъ, Божествената душа работи, Божествения умъ работи и Божественото сърдце – тѣ ви учатъ. Онова, което приемате – вие ще го прилагате. Азъ съмъ ви говорилъ за вѣрата въ свѣта.
Въ Америка има издадена една книга, отговоръ на единъ милионъ и половина молитви.
То е единъ старецъ, който е живѣлъ 90 години. Има цѣла книга дебела, около 800 страници. Когато се молилъ – единъ милионъ и половина отговори ималъ. Авторътъ, между много работи, казва, че единъ день ималъ нужда отъ една крупна сума. Но той никога не искалъ отъ никого пари.
към беседата >>
Колко трепетъ трѣбва да има сърдцето?
Щомъ дойдемъ до любовьта, любовьта тонира – тя ще ни даде тия трептения на любовьта. (Нѣкой) казва: „Трепери ми сърдцето“.
Колко трепетъ трѣбва да има сърдцето?
Когато сърдцето трепери добре – ти, ако бутнешъ оловото – злато става. А пъкъ когато сърдцето не бие добре – като бутнешъ златото, златото олово става. Магия има. Ако срещнешъ единъ човѣкъ, на когото сърдцето бие добре. Тия хора, които се влюбватъ, каква е любовьта въ свѣта?
към беседата >>
Човѣкъ, като изяде овцата, не е лошъ.
Ти какво се ползувашъ, че е лошъ човѣкъ? Казвашъ: „Това не мога, онова не мога“. Или да допуснешъ (и) казвашъ, че вълка изѣлъ овцата. Хубаво, това е негова работа. Единъ вълкъ, като изѣде овцата, лошъ става.
Човѣкъ, като изяде овцата, не е лошъ.
Господарьтъ, (като) заколи едно агне – въ реда на нѣщата е. Ако единъ вълкъ го изѣде – лошо е. Ако е лошо вълкътъ да яде овцата, лошо е и господарьтъ да (я) яде.
към беседата >>
То е единъ старецъ, който е живѣлъ 90 години.
Човѣкъ сте вие. Съзнанието, което съзнава, че върху васъ работи Божествения духъ, Божествената душа работи, Божествения умъ работи и Божественото сърдце – тѣ ви учатъ. Онова, което приемате – вие ще го прилагате. Азъ съмъ ви говорилъ за вѣрата въ свѣта. Въ Америка има издадена една книга, отговоръ на единъ милионъ и половина молитви.
То е единъ старецъ, който е живѣлъ 90 години.
Има цѣла книга дебела, около 800 страници. Когато се молилъ – единъ милионъ и половина отговори ималъ. Авторътъ, между много работи, казва, че единъ день ималъ нужда отъ една крупна сума. Но той никога не искалъ отъ никого пари. Помоли се и каквото му трѣбва – идва.
към беседата >>
Когато сърдцето трепери добре – ти, ако бутнешъ оловото – злато става.
Щомъ дойдемъ до любовьта, любовьта тонира – тя ще ни даде тия трептения на любовьта. (Нѣкой) казва: „Трепери ми сърдцето“. Колко трепетъ трѣбва да има сърдцето?
Когато сърдцето трепери добре – ти, ако бутнешъ оловото – злато става.
А пъкъ когато сърдцето не бие добре – като бутнешъ златото, златото олово става. Магия има. Ако срещнешъ единъ човѣкъ, на когото сърдцето бие добре. Тия хора, които се влюбватъ, каква е любовьта въ свѣта? Любовьта, кѫдето мине – всичко превръща въ здраве.
към беседата >>
Господарьтъ, (като) заколи едно агне – въ реда на нѣщата е.
Казвашъ: „Това не мога, онова не мога“. Или да допуснешъ (и) казвашъ, че вълка изѣлъ овцата. Хубаво, това е негова работа. Единъ вълкъ, като изѣде овцата, лошъ става. Човѣкъ, като изяде овцата, не е лошъ.
Господарьтъ, (като) заколи едно агне – въ реда на нѣщата е.
Ако единъ вълкъ го изѣде – лошо е. Ако е лошо вълкътъ да яде овцата, лошо е и господарьтъ да (я) яде.
към беседата >>
Има цѣла книга дебела, около 800 страници.
Съзнанието, което съзнава, че върху васъ работи Божествения духъ, Божествената душа работи, Божествения умъ работи и Божественото сърдце – тѣ ви учатъ. Онова, което приемате – вие ще го прилагате. Азъ съмъ ви говорилъ за вѣрата въ свѣта. Въ Америка има издадена една книга, отговоръ на единъ милионъ и половина молитви. То е единъ старецъ, който е живѣлъ 90 години.
Има цѣла книга дебела, около 800 страници.
Когато се молилъ – единъ милионъ и половина отговори ималъ. Авторътъ, между много работи, казва, че единъ день ималъ нужда отъ една крупна сума. Но той никога не искалъ отъ никого пари. Помоли се и каквото му трѣбва – идва. То е човѣкъ, който поддържалъ 2000 деца.
към беседата >>
А пъкъ когато сърдцето не бие добре – като бутнешъ златото, златото олово става.
Щомъ дойдемъ до любовьта, любовьта тонира – тя ще ни даде тия трептения на любовьта. (Нѣкой) казва: „Трепери ми сърдцето“. Колко трепетъ трѣбва да има сърдцето? Когато сърдцето трепери добре – ти, ако бутнешъ оловото – злато става.
А пъкъ когато сърдцето не бие добре – като бутнешъ златото, златото олово става.
Магия има. Ако срещнешъ единъ човѣкъ, на когото сърдцето бие добре. Тия хора, които се влюбватъ, каква е любовьта въ свѣта? Любовьта, кѫдето мине – всичко превръща въ здраве. Нѣкой човѣкъ гледашъ – сухо дърво.
към беседата >>
Ако единъ вълкъ го изѣде – лошо е.
Или да допуснешъ (и) казвашъ, че вълка изѣлъ овцата. Хубаво, това е негова работа. Единъ вълкъ, като изѣде овцата, лошъ става. Човѣкъ, като изяде овцата, не е лошъ. Господарьтъ, (като) заколи едно агне – въ реда на нѣщата е.
Ако единъ вълкъ го изѣде – лошо е.
Ако е лошо вълкътъ да яде овцата, лошо е и господарьтъ да (я) яде.
към беседата >>
Когато се молилъ – единъ милионъ и половина отговори ималъ.
Онова, което приемате – вие ще го прилагате. Азъ съмъ ви говорилъ за вѣрата въ свѣта. Въ Америка има издадена една книга, отговоръ на единъ милионъ и половина молитви. То е единъ старецъ, който е живѣлъ 90 години. Има цѣла книга дебела, около 800 страници.
Когато се молилъ – единъ милионъ и половина отговори ималъ.
Авторътъ, между много работи, казва, че единъ день ималъ нужда отъ една крупна сума. Но той никога не искалъ отъ никого пари. Помоли се и каквото му трѣбва – идва. То е човѣкъ, който поддържалъ 2000 деца. Нѣматъ децата срѣдства.
към беседата >>
Магия има.
Щомъ дойдемъ до любовьта, любовьта тонира – тя ще ни даде тия трептения на любовьта. (Нѣкой) казва: „Трепери ми сърдцето“. Колко трепетъ трѣбва да има сърдцето? Когато сърдцето трепери добре – ти, ако бутнешъ оловото – злато става. А пъкъ когато сърдцето не бие добре – като бутнешъ златото, златото олово става.
Магия има.
Ако срещнешъ единъ човѣкъ, на когото сърдцето бие добре. Тия хора, които се влюбватъ, каква е любовьта въ свѣта? Любовьта, кѫдето мине – всичко превръща въ здраве. Нѣкой човѣкъ гледашъ – сухо дърво. Като мине любовьта, той веднага се оживи, листа пуща, цвѣтове, оживѣва този човѣкъ.
към беседата >>
Ако е лошо вълкътъ да яде овцата, лошо е и господарьтъ да (я) яде.
Хубаво, това е негова работа. Единъ вълкъ, като изѣде овцата, лошъ става. Човѣкъ, като изяде овцата, не е лошъ. Господарьтъ, (като) заколи едно агне – въ реда на нѣщата е. Ако единъ вълкъ го изѣде – лошо е.
Ако е лошо вълкътъ да яде овцата, лошо е и господарьтъ да (я) яде.
към беседата >>
Авторътъ, между много работи, казва, че единъ день ималъ нужда отъ една крупна сума.
Азъ съмъ ви говорилъ за вѣрата въ свѣта. Въ Америка има издадена една книга, отговоръ на единъ милионъ и половина молитви. То е единъ старецъ, който е живѣлъ 90 години. Има цѣла книга дебела, около 800 страници. Когато се молилъ – единъ милионъ и половина отговори ималъ.
Авторътъ, между много работи, казва, че единъ день ималъ нужда отъ една крупна сума.
Но той никога не искалъ отъ никого пари. Помоли се и каквото му трѣбва – идва. То е човѣкъ, който поддържалъ 2000 деца. Нѣматъ децата срѣдства. Има срѣдства и отвънъ.
към беседата >>
Ако срещнешъ единъ човѣкъ, на когото сърдцето бие добре.
(Нѣкой) казва: „Трепери ми сърдцето“. Колко трепетъ трѣбва да има сърдцето? Когато сърдцето трепери добре – ти, ако бутнешъ оловото – злато става. А пъкъ когато сърдцето не бие добре – като бутнешъ златото, златото олово става. Магия има.
Ако срещнешъ единъ човѣкъ, на когото сърдцето бие добре.
Тия хора, които се влюбватъ, каква е любовьта въ свѣта? Любовьта, кѫдето мине – всичко превръща въ здраве. Нѣкой човѣкъ гледашъ – сухо дърво. Като мине любовьта, той веднага се оживи, листа пуща, цвѣтове, оживѣва този човѣкъ. Нѣма нѣщо въ свѣта, по-мощно отъ любовьта.
към беседата >>
Та казвамъ: Като ученици, умътъ ви не е свободенъ отъ противоречия, които сѫществуватъ.
Та казвамъ: Като ученици, умътъ ви не е свободенъ отъ противоречия, които сѫществуватъ.
Запримѣръ: Ако минете въ една стая въ съвременния животъ, (но) вѫглища нѣмашъ, дрехи нѣмашъ, обуща нѣмашъ, (а) гледашъ – касата отворена, паритѣ вѫтре, минешъ, заминешъ, пакъ се върнешъ. Втори пѫть пакъ ще погледнешъ въ касата, свѣтятъ ти оттамъ. Искашъ да ги барнешъ. Започнешъ да разсѫждавашъ: Имашъ ли право да вземешъ или нѣмашъ право да вземешъ? Имашъ право да вземешъ, но заблуждението е тамъ.
към беседата >>
Но той никога не искалъ отъ никого пари.
Въ Америка има издадена една книга, отговоръ на единъ милионъ и половина молитви. То е единъ старецъ, който е живѣлъ 90 години. Има цѣла книга дебела, около 800 страници. Когато се молилъ – единъ милионъ и половина отговори ималъ. Авторътъ, между много работи, казва, че единъ день ималъ нужда отъ една крупна сума.
Но той никога не искалъ отъ никого пари.
Помоли се и каквото му трѣбва – идва. То е човѣкъ, който поддържалъ 2000 деца. Нѣматъ децата срѣдства. Има срѣдства и отвънъ. Той се помоли за тия деца (и) срѣдствата идватъ.
към беседата >>
Тия хора, които се влюбватъ, каква е любовьта въ свѣта?
Колко трепетъ трѣбва да има сърдцето? Когато сърдцето трепери добре – ти, ако бутнешъ оловото – злато става. А пъкъ когато сърдцето не бие добре – като бутнешъ златото, златото олово става. Магия има. Ако срещнешъ единъ човѣкъ, на когото сърдцето бие добре.
Тия хора, които се влюбватъ, каква е любовьта въ свѣта?
Любовьта, кѫдето мине – всичко превръща въ здраве. Нѣкой човѣкъ гледашъ – сухо дърво. Като мине любовьта, той веднага се оживи, листа пуща, цвѣтове, оживѣва този човѣкъ. Нѣма нѣщо въ свѣта, по-мощно отъ любовьта. Любовьта внася свѣтлина на ума, топлина на сърдцето и човѣкъ става силенъ.
към беседата >>
Запримѣръ: Ако минете въ една стая въ съвременния животъ, (но) вѫглища нѣмашъ, дрехи нѣмашъ, обуща нѣмашъ, (а) гледашъ – касата отворена, паритѣ вѫтре, минешъ, заминешъ, пакъ се върнешъ.
Та казвамъ: Като ученици, умътъ ви не е свободенъ отъ противоречия, които сѫществуватъ.
Запримѣръ: Ако минете въ една стая въ съвременния животъ, (но) вѫглища нѣмашъ, дрехи нѣмашъ, обуща нѣмашъ, (а) гледашъ – касата отворена, паритѣ вѫтре, минешъ, заминешъ, пакъ се върнешъ.
Втори пѫть пакъ ще погледнешъ въ касата, свѣтятъ ти оттамъ. Искашъ да ги барнешъ. Започнешъ да разсѫждавашъ: Имашъ ли право да вземешъ или нѣмашъ право да вземешъ? Имашъ право да вземешъ, но заблуждението е тамъ. Ти мислишъ, че като бръкнешъ въ тази каса – ще уредишъ работитѣ си.
към беседата >>
Помоли се и каквото му трѣбва – идва.
То е единъ старецъ, който е живѣлъ 90 години. Има цѣла книга дебела, около 800 страници. Когато се молилъ – единъ милионъ и половина отговори ималъ. Авторътъ, между много работи, казва, че единъ день ималъ нужда отъ една крупна сума. Но той никога не искалъ отъ никого пари.
Помоли се и каквото му трѣбва – идва.
То е човѣкъ, който поддържалъ 2000 деца. Нѣматъ децата срѣдства. Има срѣдства и отвънъ. Той се помоли за тия деца (и) срѣдствата идватъ. Единъ день му трѣбва една сума, помолва се и идва англичанинъ и му казва: „Имамъ 500 лири, опрѣделилъ съмъ ги за благодеяние, да ги оставя на васъ“.
към беседата >>
Любовьта, кѫдето мине – всичко превръща въ здраве.
Когато сърдцето трепери добре – ти, ако бутнешъ оловото – злато става. А пъкъ когато сърдцето не бие добре – като бутнешъ златото, златото олово става. Магия има. Ако срещнешъ единъ човѣкъ, на когото сърдцето бие добре. Тия хора, които се влюбватъ, каква е любовьта въ свѣта?
Любовьта, кѫдето мине – всичко превръща въ здраве.
Нѣкой човѣкъ гледашъ – сухо дърво. Като мине любовьта, той веднага се оживи, листа пуща, цвѣтове, оживѣва този човѣкъ. Нѣма нѣщо въ свѣта, по-мощно отъ любовьта. Любовьта внася свѣтлина на ума, топлина на сърдцето и човѣкъ става силенъ. Не го е страхъ отъ нищо.
към беседата >>
Втори пѫть пакъ ще погледнешъ въ касата, свѣтятъ ти оттамъ.
Та казвамъ: Като ученици, умътъ ви не е свободенъ отъ противоречия, които сѫществуватъ. Запримѣръ: Ако минете въ една стая въ съвременния животъ, (но) вѫглища нѣмашъ, дрехи нѣмашъ, обуща нѣмашъ, (а) гледашъ – касата отворена, паритѣ вѫтре, минешъ, заминешъ, пакъ се върнешъ.
Втори пѫть пакъ ще погледнешъ въ касата, свѣтятъ ти оттамъ.
Искашъ да ги барнешъ. Започнешъ да разсѫждавашъ: Имашъ ли право да вземешъ или нѣмашъ право да вземешъ? Имашъ право да вземешъ, но заблуждението е тамъ. Ти мислишъ, че като бръкнешъ въ тази каса – ще уредишъ работитѣ си. Голѣмото заблуждение е тамъ.
към беседата >>
То е човѣкъ, който поддържалъ 2000 деца.
Има цѣла книга дебела, около 800 страници. Когато се молилъ – единъ милионъ и половина отговори ималъ. Авторътъ, между много работи, казва, че единъ день ималъ нужда отъ една крупна сума. Но той никога не искалъ отъ никого пари. Помоли се и каквото му трѣбва – идва.
То е човѣкъ, който поддържалъ 2000 деца.
Нѣматъ децата срѣдства. Има срѣдства и отвънъ. Той се помоли за тия деца (и) срѣдствата идватъ. Единъ день му трѣбва една сума, помолва се и идва англичанинъ и му казва: „Имамъ 500 лири, опрѣделилъ съмъ ги за благодеяние, да ги оставя на васъ“. Казва: „То е ваша работа, както искате“.
към беседата >>
Нѣкой човѣкъ гледашъ – сухо дърво.
А пъкъ когато сърдцето не бие добре – като бутнешъ златото, златото олово става. Магия има. Ако срещнешъ единъ човѣкъ, на когото сърдцето бие добре. Тия хора, които се влюбватъ, каква е любовьта въ свѣта? Любовьта, кѫдето мине – всичко превръща въ здраве.
Нѣкой човѣкъ гледашъ – сухо дърво.
Като мине любовьта, той веднага се оживи, листа пуща, цвѣтове, оживѣва този човѣкъ. Нѣма нѣщо въ свѣта, по-мощно отъ любовьта. Любовьта внася свѣтлина на ума, топлина на сърдцето и човѣкъ става силенъ. Не го е страхъ отъ нищо. Достатъчно е само да я зърнешъ.
към беседата >>
Искашъ да ги барнешъ.
Та казвамъ: Като ученици, умътъ ви не е свободенъ отъ противоречия, които сѫществуватъ. Запримѣръ: Ако минете въ една стая въ съвременния животъ, (но) вѫглища нѣмашъ, дрехи нѣмашъ, обуща нѣмашъ, (а) гледашъ – касата отворена, паритѣ вѫтре, минешъ, заминешъ, пакъ се върнешъ. Втори пѫть пакъ ще погледнешъ въ касата, свѣтятъ ти оттамъ.
Искашъ да ги барнешъ.
Започнешъ да разсѫждавашъ: Имашъ ли право да вземешъ или нѣмашъ право да вземешъ? Имашъ право да вземешъ, но заблуждението е тамъ. Ти мислишъ, че като бръкнешъ въ тази каса – ще уредишъ работитѣ си. Голѣмото заблуждение е тамъ. Онова, което урежда живота въ сѫщность – то не се намира отвънъ, то е вѫтре въ тебе.
към беседата >>
Нѣматъ децата срѣдства.
Когато се молилъ – единъ милионъ и половина отговори ималъ. Авторътъ, между много работи, казва, че единъ день ималъ нужда отъ една крупна сума. Но той никога не искалъ отъ никого пари. Помоли се и каквото му трѣбва – идва. То е човѣкъ, който поддържалъ 2000 деца.
Нѣматъ децата срѣдства.
Има срѣдства и отвънъ. Той се помоли за тия деца (и) срѣдствата идватъ. Единъ день му трѣбва една сума, помолва се и идва англичанинъ и му казва: „Имамъ 500 лири, опрѣделилъ съмъ ги за благодеяние, да ги оставя на васъ“. Казва: „То е ваша работа, както искате“. – „Имате ли нужда?
към беседата >>
Като мине любовьта, той веднага се оживи, листа пуща, цвѣтове, оживѣва този човѣкъ.
Магия има. Ако срещнешъ единъ човѣкъ, на когото сърдцето бие добре. Тия хора, които се влюбватъ, каква е любовьта въ свѣта? Любовьта, кѫдето мине – всичко превръща въ здраве. Нѣкой човѣкъ гледашъ – сухо дърво.
Като мине любовьта, той веднага се оживи, листа пуща, цвѣтове, оживѣва този човѣкъ.
Нѣма нѣщо въ свѣта, по-мощно отъ любовьта. Любовьта внася свѣтлина на ума, топлина на сърдцето и човѣкъ става силенъ. Не го е страхъ отъ нищо. Достатъчно е само да я зърнешъ. Това азъ го наричамъ онова, вѣчното слънце на човѣшкия животъ.
към беседата >>
Започнешъ да разсѫждавашъ: Имашъ ли право да вземешъ или нѣмашъ право да вземешъ?
Та казвамъ: Като ученици, умътъ ви не е свободенъ отъ противоречия, които сѫществуватъ. Запримѣръ: Ако минете въ една стая въ съвременния животъ, (но) вѫглища нѣмашъ, дрехи нѣмашъ, обуща нѣмашъ, (а) гледашъ – касата отворена, паритѣ вѫтре, минешъ, заминешъ, пакъ се върнешъ. Втори пѫть пакъ ще погледнешъ въ касата, свѣтятъ ти оттамъ. Искашъ да ги барнешъ.
Започнешъ да разсѫждавашъ: Имашъ ли право да вземешъ или нѣмашъ право да вземешъ?
Имашъ право да вземешъ, но заблуждението е тамъ. Ти мислишъ, че като бръкнешъ въ тази каса – ще уредишъ работитѣ си. Голѣмото заблуждение е тамъ. Онова, което урежда живота въ сѫщность – то не се намира отвънъ, то е вѫтре въ тебе. Ако всички бихте се спирали въ даденъ случай върху мѫчнотиитѣ, за всѣка мѫчнотия, ако разбирашъ законитѣ на ума си – ще намѣришъ едно разрешение, ще знаешъ какъ да се справишъ съ работитѣ.
към беседата >>
Има срѣдства и отвънъ.
Авторътъ, между много работи, казва, че единъ день ималъ нужда отъ една крупна сума. Но той никога не искалъ отъ никого пари. Помоли се и каквото му трѣбва – идва. То е човѣкъ, който поддържалъ 2000 деца. Нѣматъ децата срѣдства.
Има срѣдства и отвънъ.
Той се помоли за тия деца (и) срѣдствата идватъ. Единъ день му трѣбва една сума, помолва се и идва англичанинъ и му казва: „Имамъ 500 лири, опрѣделилъ съмъ ги за благодеяние, да ги оставя на васъ“. Казва: „То е ваша работа, както искате“. – „Имате ли нужда? “ Казва: „Да ви ги оставя ли?
към беседата >>
Нѣма нѣщо въ свѣта, по-мощно отъ любовьта.
Ако срещнешъ единъ човѣкъ, на когото сърдцето бие добре. Тия хора, които се влюбватъ, каква е любовьта въ свѣта? Любовьта, кѫдето мине – всичко превръща въ здраве. Нѣкой човѣкъ гледашъ – сухо дърво. Като мине любовьта, той веднага се оживи, листа пуща, цвѣтове, оживѣва този човѣкъ.
Нѣма нѣщо въ свѣта, по-мощно отъ любовьта.
Любовьта внася свѣтлина на ума, топлина на сърдцето и човѣкъ става силенъ. Не го е страхъ отъ нищо. Достатъчно е само да я зърнешъ. Това азъ го наричамъ онова, вѣчното слънце на човѣшкия животъ. Сега може да се говори тъй, но ще каже нѣкой: „Покажи ми“.
към беседата >>
Имашъ право да вземешъ, но заблуждението е тамъ.
Та казвамъ: Като ученици, умътъ ви не е свободенъ отъ противоречия, които сѫществуватъ. Запримѣръ: Ако минете въ една стая въ съвременния животъ, (но) вѫглища нѣмашъ, дрехи нѣмашъ, обуща нѣмашъ, (а) гледашъ – касата отворена, паритѣ вѫтре, минешъ, заминешъ, пакъ се върнешъ. Втори пѫть пакъ ще погледнешъ въ касата, свѣтятъ ти оттамъ. Искашъ да ги барнешъ. Започнешъ да разсѫждавашъ: Имашъ ли право да вземешъ или нѣмашъ право да вземешъ?
Имашъ право да вземешъ, но заблуждението е тамъ.
Ти мислишъ, че като бръкнешъ въ тази каса – ще уредишъ работитѣ си. Голѣмото заблуждение е тамъ. Онова, което урежда живота въ сѫщность – то не се намира отвънъ, то е вѫтре въ тебе. Ако всички бихте се спирали въ даденъ случай върху мѫчнотиитѣ, за всѣка мѫчнотия, ако разбирашъ законитѣ на ума си – ще намѣришъ едно разрешение, ще знаешъ какъ да се справишъ съ работитѣ. Разправяше единъ американецъ, който отишълъ въ Африка на ловъ.
към беседата >>
Той се помоли за тия деца (и) срѣдствата идватъ.
Но той никога не искалъ отъ никого пари. Помоли се и каквото му трѣбва – идва. То е човѣкъ, който поддържалъ 2000 деца. Нѣматъ децата срѣдства. Има срѣдства и отвънъ.
Той се помоли за тия деца (и) срѣдствата идватъ.
Единъ день му трѣбва една сума, помолва се и идва англичанинъ и му казва: „Имамъ 500 лири, опрѣделилъ съмъ ги за благодеяние, да ги оставя на васъ“. Казва: „То е ваша работа, както искате“. – „Имате ли нужда? “ Казва: „Да ви ги оставя ли? “ Мълчи, нищо не казва.
към беседата >>
Любовьта внася свѣтлина на ума, топлина на сърдцето и човѣкъ става силенъ.
Тия хора, които се влюбватъ, каква е любовьта въ свѣта? Любовьта, кѫдето мине – всичко превръща въ здраве. Нѣкой човѣкъ гледашъ – сухо дърво. Като мине любовьта, той веднага се оживи, листа пуща, цвѣтове, оживѣва този човѣкъ. Нѣма нѣщо въ свѣта, по-мощно отъ любовьта.
Любовьта внася свѣтлина на ума, топлина на сърдцето и човѣкъ става силенъ.
Не го е страхъ отъ нищо. Достатъчно е само да я зърнешъ. Това азъ го наричамъ онова, вѣчното слънце на човѣшкия животъ. Сега може да се говори тъй, но ще каже нѣкой: „Покажи ми“. Какво може да ви покажа?
към беседата >>
Ти мислишъ, че като бръкнешъ въ тази каса – ще уредишъ работитѣ си.
Запримѣръ: Ако минете въ една стая въ съвременния животъ, (но) вѫглища нѣмашъ, дрехи нѣмашъ, обуща нѣмашъ, (а) гледашъ – касата отворена, паритѣ вѫтре, минешъ, заминешъ, пакъ се върнешъ. Втори пѫть пакъ ще погледнешъ въ касата, свѣтятъ ти оттамъ. Искашъ да ги барнешъ. Започнешъ да разсѫждавашъ: Имашъ ли право да вземешъ или нѣмашъ право да вземешъ? Имашъ право да вземешъ, но заблуждението е тамъ.
Ти мислишъ, че като бръкнешъ въ тази каса – ще уредишъ работитѣ си.
Голѣмото заблуждение е тамъ. Онова, което урежда живота въ сѫщность – то не се намира отвънъ, то е вѫтре въ тебе. Ако всички бихте се спирали въ даденъ случай върху мѫчнотиитѣ, за всѣка мѫчнотия, ако разбирашъ законитѣ на ума си – ще намѣришъ едно разрешение, ще знаешъ какъ да се справишъ съ работитѣ. Разправяше единъ американецъ, който отишълъ въ Африка на ловъ. Разправя своята опитность.
към беседата >>
Единъ день му трѣбва една сума, помолва се и идва англичанинъ и му казва: „Имамъ 500 лири, опрѣделилъ съмъ ги за благодеяние, да ги оставя на васъ“.
Помоли се и каквото му трѣбва – идва. То е човѣкъ, който поддържалъ 2000 деца. Нѣматъ децата срѣдства. Има срѣдства и отвънъ. Той се помоли за тия деца (и) срѣдствата идватъ.
Единъ день му трѣбва една сума, помолва се и идва англичанинъ и му казва: „Имамъ 500 лири, опрѣделилъ съмъ ги за благодеяние, да ги оставя на васъ“.
Казва: „То е ваша работа, както искате“. – „Имате ли нужда? “ Казва: „Да ви ги оставя ли? “ Мълчи, нищо не казва. Излиза, идва на другия день и пакъ казва: „500 лири имамъ.
към беседата >>
Не го е страхъ отъ нищо.
Любовьта, кѫдето мине – всичко превръща въ здраве. Нѣкой човѣкъ гледашъ – сухо дърво. Като мине любовьта, той веднага се оживи, листа пуща, цвѣтове, оживѣва този човѣкъ. Нѣма нѣщо въ свѣта, по-мощно отъ любовьта. Любовьта внася свѣтлина на ума, топлина на сърдцето и човѣкъ става силенъ.
Не го е страхъ отъ нищо.
Достатъчно е само да я зърнешъ. Това азъ го наричамъ онова, вѣчното слънце на човѣшкия животъ. Сега може да се говори тъй, но ще каже нѣкой: „Покажи ми“. Какво може да ви покажа? Какъ може да ви покаже човѣкъ любовьта си, кажете ми?
към беседата >>
Голѣмото заблуждение е тамъ.
Втори пѫть пакъ ще погледнешъ въ касата, свѣтятъ ти оттамъ. Искашъ да ги барнешъ. Започнешъ да разсѫждавашъ: Имашъ ли право да вземешъ или нѣмашъ право да вземешъ? Имашъ право да вземешъ, но заблуждението е тамъ. Ти мислишъ, че като бръкнешъ въ тази каса – ще уредишъ работитѣ си.
Голѣмото заблуждение е тамъ.
Онова, което урежда живота въ сѫщность – то не се намира отвънъ, то е вѫтре въ тебе. Ако всички бихте се спирали въ даденъ случай върху мѫчнотиитѣ, за всѣка мѫчнотия, ако разбирашъ законитѣ на ума си – ще намѣришъ едно разрешение, ще знаешъ какъ да се справишъ съ работитѣ. Разправяше единъ американецъ, който отишълъ въ Африка на ловъ. Разправя своята опитность. Майка му казва: „Не ходи на ловъ“.
към беседата >>
Казва: „То е ваша работа, както искате“.
То е човѣкъ, който поддържалъ 2000 деца. Нѣматъ децата срѣдства. Има срѣдства и отвънъ. Той се помоли за тия деца (и) срѣдствата идватъ. Единъ день му трѣбва една сума, помолва се и идва англичанинъ и му казва: „Имамъ 500 лири, опрѣделилъ съмъ ги за благодеяние, да ги оставя на васъ“.
Казва: „То е ваша работа, както искате“.
– „Имате ли нужда? “ Казва: „Да ви ги оставя ли? “ Мълчи, нищо не казва. Излиза, идва на другия день и пакъ казва: „500 лири имамъ. Да ви ги оставя ли?
към беседата >>
Достатъчно е само да я зърнешъ.
Нѣкой човѣкъ гледашъ – сухо дърво. Като мине любовьта, той веднага се оживи, листа пуща, цвѣтове, оживѣва този човѣкъ. Нѣма нѣщо въ свѣта, по-мощно отъ любовьта. Любовьта внася свѣтлина на ума, топлина на сърдцето и човѣкъ става силенъ. Не го е страхъ отъ нищо.
Достатъчно е само да я зърнешъ.
Това азъ го наричамъ онова, вѣчното слънце на човѣшкия животъ. Сега може да се говори тъй, но ще каже нѣкой: „Покажи ми“. Какво може да ви покажа? Какъ може да ви покаже човѣкъ любовьта си, кажете ми? Може да ви каже, може да ви напише „Азъ ви обичамъ“ – всичко туй.
към беседата >>
Онова, което урежда живота въ сѫщность – то не се намира отвънъ, то е вѫтре въ тебе.
Искашъ да ги барнешъ. Започнешъ да разсѫждавашъ: Имашъ ли право да вземешъ или нѣмашъ право да вземешъ? Имашъ право да вземешъ, но заблуждението е тамъ. Ти мислишъ, че като бръкнешъ въ тази каса – ще уредишъ работитѣ си. Голѣмото заблуждение е тамъ.
Онова, което урежда живота въ сѫщность – то не се намира отвънъ, то е вѫтре въ тебе.
Ако всички бихте се спирали въ даденъ случай върху мѫчнотиитѣ, за всѣка мѫчнотия, ако разбирашъ законитѣ на ума си – ще намѣришъ едно разрешение, ще знаешъ какъ да се справишъ съ работитѣ. Разправяше единъ американецъ, който отишълъ въ Африка на ловъ. Разправя своята опитность. Майка му казва: „Не ходи на ловъ“. Той казва: „Една страсть (имамъ), искамъ да ходя да науча нѣщо“.
към беседата >>
– „Имате ли нужда?
Нѣматъ децата срѣдства. Има срѣдства и отвънъ. Той се помоли за тия деца (и) срѣдствата идватъ. Единъ день му трѣбва една сума, помолва се и идва англичанинъ и му казва: „Имамъ 500 лири, опрѣделилъ съмъ ги за благодеяние, да ги оставя на васъ“. Казва: „То е ваша работа, както искате“.
– „Имате ли нужда?
“ Казва: „Да ви ги оставя ли? “ Мълчи, нищо не казва. Излиза, идва на другия день и пакъ казва: „500 лири имамъ. Да ви ги оставя ли? “ Онзи пакъ мълчи.
към беседата >>
Това азъ го наричамъ онова, вѣчното слънце на човѣшкия животъ.
Като мине любовьта, той веднага се оживи, листа пуща, цвѣтове, оживѣва този човѣкъ. Нѣма нѣщо въ свѣта, по-мощно отъ любовьта. Любовьта внася свѣтлина на ума, топлина на сърдцето и човѣкъ става силенъ. Не го е страхъ отъ нищо. Достатъчно е само да я зърнешъ.
Това азъ го наричамъ онова, вѣчното слънце на човѣшкия животъ.
Сега може да се говори тъй, но ще каже нѣкой: „Покажи ми“. Какво може да ви покажа? Какъ може да ви покаже човѣкъ любовьта си, кажете ми? Може да ви каже, може да ви напише „Азъ ви обичамъ“ – всичко туй. Азъ (ще) напиша съ черни букви, (ще) наредя тия думи – отъ де ще ми повѣрвашъ?
към беседата >>
Ако всички бихте се спирали въ даденъ случай върху мѫчнотиитѣ, за всѣка мѫчнотия, ако разбирашъ законитѣ на ума си – ще намѣришъ едно разрешение, ще знаешъ какъ да се справишъ съ работитѣ.
Започнешъ да разсѫждавашъ: Имашъ ли право да вземешъ или нѣмашъ право да вземешъ? Имашъ право да вземешъ, но заблуждението е тамъ. Ти мислишъ, че като бръкнешъ въ тази каса – ще уредишъ работитѣ си. Голѣмото заблуждение е тамъ. Онова, което урежда живота въ сѫщность – то не се намира отвънъ, то е вѫтре въ тебе.
Ако всички бихте се спирали въ даденъ случай върху мѫчнотиитѣ, за всѣка мѫчнотия, ако разбирашъ законитѣ на ума си – ще намѣришъ едно разрешение, ще знаешъ какъ да се справишъ съ работитѣ.
Разправяше единъ американецъ, който отишълъ въ Африка на ловъ. Разправя своята опитность. Майка му казва: „Не ходи на ловъ“. Той казва: „Една страсть (имамъ), искамъ да ходя да науча нѣщо“. Отива въ Африка да бие особени екземпляри лъвове, тигри или змии.
към беседата >>
“ Казва: „Да ви ги оставя ли?
Има срѣдства и отвънъ. Той се помоли за тия деца (и) срѣдствата идватъ. Единъ день му трѣбва една сума, помолва се и идва англичанинъ и му казва: „Имамъ 500 лири, опрѣделилъ съмъ ги за благодеяние, да ги оставя на васъ“. Казва: „То е ваша работа, както искате“. – „Имате ли нужда?
“ Казва: „Да ви ги оставя ли?
“ Мълчи, нищо не казва. Излиза, идва на другия день и пакъ казва: „500 лири имамъ. Да ви ги оставя ли? “ Онзи пакъ мълчи. На третия день идва и казва: „Имате-нѣмате нужда, оставямъ ви паритѣ да ги употрѣбите, както искате“.
към беседата >>
Сега може да се говори тъй, но ще каже нѣкой: „Покажи ми“.
Нѣма нѣщо въ свѣта, по-мощно отъ любовьта. Любовьта внася свѣтлина на ума, топлина на сърдцето и човѣкъ става силенъ. Не го е страхъ отъ нищо. Достатъчно е само да я зърнешъ. Това азъ го наричамъ онова, вѣчното слънце на човѣшкия животъ.
Сега може да се говори тъй, но ще каже нѣкой: „Покажи ми“.
Какво може да ви покажа? Какъ може да ви покаже човѣкъ любовьта си, кажете ми? Може да ви каже, може да ви напише „Азъ ви обичамъ“ – всичко туй. Азъ (ще) напиша съ черни букви, (ще) наредя тия думи – отъ де ще ми повѣрвашъ? Какъ ще ми повѣрвашъ, като четешъ моето писмо?
към беседата >>
Разправяше единъ американецъ, който отишълъ въ Африка на ловъ.
Имашъ право да вземешъ, но заблуждението е тамъ. Ти мислишъ, че като бръкнешъ въ тази каса – ще уредишъ работитѣ си. Голѣмото заблуждение е тамъ. Онова, което урежда живота въ сѫщность – то не се намира отвънъ, то е вѫтре въ тебе. Ако всички бихте се спирали въ даденъ случай върху мѫчнотиитѣ, за всѣка мѫчнотия, ако разбирашъ законитѣ на ума си – ще намѣришъ едно разрешение, ще знаешъ какъ да се справишъ съ работитѣ.
Разправяше единъ американецъ, който отишълъ въ Африка на ловъ.
Разправя своята опитность. Майка му казва: „Не ходи на ловъ“. Той казва: „Една страсть (имамъ), искамъ да ходя да науча нѣщо“. Отива въ Африка да бие особени екземпляри лъвове, тигри или змии. Разправя, (какъ) единъ пѫть, въ голѣмата трева, иде единъ лъвъ на 4–5 крачки отъ него, готовъ да се нахвърли на него.
към беседата >>
“ Мълчи, нищо не казва.
Той се помоли за тия деца (и) срѣдствата идватъ. Единъ день му трѣбва една сума, помолва се и идва англичанинъ и му казва: „Имамъ 500 лири, опрѣделилъ съмъ ги за благодеяние, да ги оставя на васъ“. Казва: „То е ваша работа, както искате“. – „Имате ли нужда? “ Казва: „Да ви ги оставя ли?
“ Мълчи, нищо не казва.
Излиза, идва на другия день и пакъ казва: „500 лири имамъ. Да ви ги оставя ли? “ Онзи пакъ мълчи. На третия день идва и казва: „Имате-нѣмате нужда, оставямъ ви паритѣ да ги употрѣбите, както искате“. Но сега ние не можемъ да повторимъ този опитъ.
към беседата >>
Какво може да ви покажа?
Любовьта внася свѣтлина на ума, топлина на сърдцето и човѣкъ става силенъ. Не го е страхъ отъ нищо. Достатъчно е само да я зърнешъ. Това азъ го наричамъ онова, вѣчното слънце на човѣшкия животъ. Сега може да се говори тъй, но ще каже нѣкой: „Покажи ми“.
Какво може да ви покажа?
Какъ може да ви покаже човѣкъ любовьта си, кажете ми? Може да ви каже, може да ви напише „Азъ ви обичамъ“ – всичко туй. Азъ (ще) напиша съ черни букви, (ще) наредя тия думи – отъ де ще ми повѣрвашъ? Какъ ще ми повѣрвашъ, като четешъ моето писмо? Ще посадишъ цвѣтя.
към беседата >>
Разправя своята опитность.
Ти мислишъ, че като бръкнешъ въ тази каса – ще уредишъ работитѣ си. Голѣмото заблуждение е тамъ. Онова, което урежда живота въ сѫщность – то не се намира отвънъ, то е вѫтре въ тебе. Ако всички бихте се спирали въ даденъ случай върху мѫчнотиитѣ, за всѣка мѫчнотия, ако разбирашъ законитѣ на ума си – ще намѣришъ едно разрешение, ще знаешъ какъ да се справишъ съ работитѣ. Разправяше единъ американецъ, който отишълъ въ Африка на ловъ.
Разправя своята опитность.
Майка му казва: „Не ходи на ловъ“. Той казва: „Една страсть (имамъ), искамъ да ходя да науча нѣщо“. Отива въ Африка да бие особени екземпляри лъвове, тигри или змии. Разправя, (какъ) единъ пѫть, въ голѣмата трева, иде единъ лъвъ на 4–5 крачки отъ него, готовъ да се нахвърли на него. Нѣма условие да вдигне пушката, да го убие.
към беседата >>
Излиза, идва на другия день и пакъ казва: „500 лири имамъ.
Единъ день му трѣбва една сума, помолва се и идва англичанинъ и му казва: „Имамъ 500 лири, опрѣделилъ съмъ ги за благодеяние, да ги оставя на васъ“. Казва: „То е ваша работа, както искате“. – „Имате ли нужда? “ Казва: „Да ви ги оставя ли? “ Мълчи, нищо не казва.
Излиза, идва на другия день и пакъ казва: „500 лири имамъ.
Да ви ги оставя ли? “ Онзи пакъ мълчи. На третия день идва и казва: „Имате-нѣмате нужда, оставямъ ви паритѣ да ги употрѣбите, както искате“. Но сега ние не можемъ да повторимъ този опитъ. По сѫщия начинъ нѣма да се случи туй.
към беседата >>
Какъ може да ви покаже човѣкъ любовьта си, кажете ми?
Не го е страхъ отъ нищо. Достатъчно е само да я зърнешъ. Това азъ го наричамъ онова, вѣчното слънце на човѣшкия животъ. Сега може да се говори тъй, но ще каже нѣкой: „Покажи ми“. Какво може да ви покажа?
Какъ може да ви покаже човѣкъ любовьта си, кажете ми?
Може да ви каже, може да ви напише „Азъ ви обичамъ“ – всичко туй. Азъ (ще) напиша съ черни букви, (ще) наредя тия думи – отъ де ще ми повѣрвашъ? Какъ ще ми повѣрвашъ, като четешъ моето писмо? Ще посадишъ цвѣтя. Като четешъ писмото ми, тия цвѣтя ще израснатъ, ще цъвтятъ.
към беседата >>
Майка му казва: „Не ходи на ловъ“.
Голѣмото заблуждение е тамъ. Онова, което урежда живота въ сѫщность – то не се намира отвънъ, то е вѫтре въ тебе. Ако всички бихте се спирали въ даденъ случай върху мѫчнотиитѣ, за всѣка мѫчнотия, ако разбирашъ законитѣ на ума си – ще намѣришъ едно разрешение, ще знаешъ какъ да се справишъ съ работитѣ. Разправяше единъ американецъ, който отишълъ въ Африка на ловъ. Разправя своята опитность.
Майка му казва: „Не ходи на ловъ“.
Той казва: „Една страсть (имамъ), искамъ да ходя да науча нѣщо“. Отива въ Африка да бие особени екземпляри лъвове, тигри или змии. Разправя, (какъ) единъ пѫть, въ голѣмата трева, иде единъ лъвъ на 4–5 крачки отъ него, готовъ да се нахвърли на него. Нѣма условие да вдигне пушката, да го убие. Слуша гласа на майка си: „Веднага вземи кибритената кутия, драсни една клечка (и) ще се избавишъ“.
към беседата >>
Да ви ги оставя ли?
Казва: „То е ваша работа, както искате“. – „Имате ли нужда? “ Казва: „Да ви ги оставя ли? “ Мълчи, нищо не казва. Излиза, идва на другия день и пакъ казва: „500 лири имамъ.
Да ви ги оставя ли?
“ Онзи пакъ мълчи. На третия день идва и казва: „Имате-нѣмате нужда, оставямъ ви паритѣ да ги употрѣбите, както искате“. Но сега ние не можемъ да повторимъ този опитъ. По сѫщия начинъ нѣма да се случи туй. Мене ми разправяше единъ мой познатъ: „Досега, казва, не мога да си обясня какъ стана тази работа.
към беседата >>
Може да ви каже, може да ви напише „Азъ ви обичамъ“ – всичко туй.
Достатъчно е само да я зърнешъ. Това азъ го наричамъ онова, вѣчното слънце на човѣшкия животъ. Сега може да се говори тъй, но ще каже нѣкой: „Покажи ми“. Какво може да ви покажа? Какъ може да ви покаже човѣкъ любовьта си, кажете ми?
Може да ви каже, може да ви напише „Азъ ви обичамъ“ – всичко туй.
Азъ (ще) напиша съ черни букви, (ще) наредя тия думи – отъ де ще ми повѣрвашъ? Какъ ще ми повѣрвашъ, като четешъ моето писмо? Ще посадишъ цвѣтя. Като четешъ писмото ми, тия цвѣтя ще израснатъ, ще цъвтятъ. Ако ти носишъ едно любовно писмо и спрешъ при една суха чешма, като започнешъ да четешъ – водата ще дойде, чешмата ще потече.
към беседата >>
Той казва: „Една страсть (имамъ), искамъ да ходя да науча нѣщо“.
Онова, което урежда живота въ сѫщность – то не се намира отвънъ, то е вѫтре въ тебе. Ако всички бихте се спирали въ даденъ случай върху мѫчнотиитѣ, за всѣка мѫчнотия, ако разбирашъ законитѣ на ума си – ще намѣришъ едно разрешение, ще знаешъ какъ да се справишъ съ работитѣ. Разправяше единъ американецъ, който отишълъ въ Африка на ловъ. Разправя своята опитность. Майка му казва: „Не ходи на ловъ“.
Той казва: „Една страсть (имамъ), искамъ да ходя да науча нѣщо“.
Отива въ Африка да бие особени екземпляри лъвове, тигри или змии. Разправя, (какъ) единъ пѫть, въ голѣмата трева, иде единъ лъвъ на 4–5 крачки отъ него, готовъ да се нахвърли на него. Нѣма условие да вдигне пушката, да го убие. Слуша гласа на майка си: „Веднага вземи кибритената кутия, драсни една клечка (и) ще се избавишъ“. Бръква въ джоба, драсва кибрита, запалва се тревата, избѣгва лъвътъ.
към беседата >>
“ Онзи пакъ мълчи.
– „Имате ли нужда? “ Казва: „Да ви ги оставя ли? “ Мълчи, нищо не казва. Излиза, идва на другия день и пакъ казва: „500 лири имамъ. Да ви ги оставя ли?
“ Онзи пакъ мълчи.
На третия день идва и казва: „Имате-нѣмате нужда, оставямъ ви паритѣ да ги употрѣбите, както искате“. Но сега ние не можемъ да повторимъ този опитъ. По сѫщия начинъ нѣма да се случи туй. Мене ми разправяше единъ мой познатъ: „Досега, казва, не мога да си обясня какъ стана тази работа. Единъ день пѫтувамъ, трѣбватъ ми 10 лева, бръквамъ въ джоба си – нѣмамъ пари.
към беседата >>
Азъ (ще) напиша съ черни букви, (ще) наредя тия думи – отъ де ще ми повѣрвашъ?
Това азъ го наричамъ онова, вѣчното слънце на човѣшкия животъ. Сега може да се говори тъй, но ще каже нѣкой: „Покажи ми“. Какво може да ви покажа? Какъ може да ви покаже човѣкъ любовьта си, кажете ми? Може да ви каже, може да ви напише „Азъ ви обичамъ“ – всичко туй.
Азъ (ще) напиша съ черни букви, (ще) наредя тия думи – отъ де ще ми повѣрвашъ?
Какъ ще ми повѣрвашъ, като четешъ моето писмо? Ще посадишъ цвѣтя. Като четешъ писмото ми, тия цвѣтя ще израснатъ, ще цъвтятъ. Ако ти носишъ едно любовно писмо и спрешъ при една суха чешма, като започнешъ да четешъ – водата ще дойде, чешмата ще потече. Ако си въ тъмна стая и четешъ писмото на любовьта – ще дойде свѣтлината.
към беседата >>
Отива въ Африка да бие особени екземпляри лъвове, тигри или змии.
Ако всички бихте се спирали въ даденъ случай върху мѫчнотиитѣ, за всѣка мѫчнотия, ако разбирашъ законитѣ на ума си – ще намѣришъ едно разрешение, ще знаешъ какъ да се справишъ съ работитѣ. Разправяше единъ американецъ, който отишълъ въ Африка на ловъ. Разправя своята опитность. Майка му казва: „Не ходи на ловъ“. Той казва: „Една страсть (имамъ), искамъ да ходя да науча нѣщо“.
Отива въ Африка да бие особени екземпляри лъвове, тигри или змии.
Разправя, (какъ) единъ пѫть, въ голѣмата трева, иде единъ лъвъ на 4–5 крачки отъ него, готовъ да се нахвърли на него. Нѣма условие да вдигне пушката, да го убие. Слуша гласа на майка си: „Веднага вземи кибритената кутия, драсни една клечка (и) ще се избавишъ“. Бръква въ джоба, драсва кибрита, запалва се тревата, избѣгва лъвътъ. Значи не въ пушката, но въ кибритената клечка стои неговото спасение.
към беседата >>
На третия день идва и казва: „Имате-нѣмате нужда, оставямъ ви паритѣ да ги употрѣбите, както искате“.
“ Казва: „Да ви ги оставя ли? “ Мълчи, нищо не казва. Излиза, идва на другия день и пакъ казва: „500 лири имамъ. Да ви ги оставя ли? “ Онзи пакъ мълчи.
На третия день идва и казва: „Имате-нѣмате нужда, оставямъ ви паритѣ да ги употрѣбите, както искате“.
Но сега ние не можемъ да повторимъ този опитъ. По сѫщия начинъ нѣма да се случи туй. Мене ми разправяше единъ мой познатъ: „Досега, казва, не мога да си обясня какъ стана тази работа. Единъ день пѫтувамъ, трѣбватъ ми 10 лева, бръквамъ въ джоба си – нѣмамъ пари. Съжалявамъ крайно.
към беседата >>
Какъ ще ми повѣрвашъ, като четешъ моето писмо?
Сега може да се говори тъй, но ще каже нѣкой: „Покажи ми“. Какво може да ви покажа? Какъ може да ви покаже човѣкъ любовьта си, кажете ми? Може да ви каже, може да ви напише „Азъ ви обичамъ“ – всичко туй. Азъ (ще) напиша съ черни букви, (ще) наредя тия думи – отъ де ще ми повѣрвашъ?
Какъ ще ми повѣрвашъ, като четешъ моето писмо?
Ще посадишъ цвѣтя. Като четешъ писмото ми, тия цвѣтя ще израснатъ, ще цъвтятъ. Ако ти носишъ едно любовно писмо и спрешъ при една суха чешма, като започнешъ да четешъ – водата ще дойде, чешмата ще потече. Ако си въ тъмна стая и четешъ писмото на любовьта – ще дойде свѣтлината. Ако си при нѣкой умрѣлъ, като четешъ писмото – той ще оживѣе.
към беседата >>
Разправя, (какъ) единъ пѫть, въ голѣмата трева, иде единъ лъвъ на 4–5 крачки отъ него, готовъ да се нахвърли на него.
Разправяше единъ американецъ, който отишълъ въ Африка на ловъ. Разправя своята опитность. Майка му казва: „Не ходи на ловъ“. Той казва: „Една страсть (имамъ), искамъ да ходя да науча нѣщо“. Отива въ Африка да бие особени екземпляри лъвове, тигри или змии.
Разправя, (какъ) единъ пѫть, въ голѣмата трева, иде единъ лъвъ на 4–5 крачки отъ него, готовъ да се нахвърли на него.
Нѣма условие да вдигне пушката, да го убие. Слуша гласа на майка си: „Веднага вземи кибритената кутия, драсни една клечка (и) ще се избавишъ“. Бръква въ джоба, драсва кибрита, запалва се тревата, избѣгва лъвътъ. Значи не въ пушката, но въ кибритената клечка стои неговото спасение. Нѣкой пѫть разчитаме на своята пушка.
към беседата >>
Но сега ние не можемъ да повторимъ този опитъ.
“ Мълчи, нищо не казва. Излиза, идва на другия день и пакъ казва: „500 лири имамъ. Да ви ги оставя ли? “ Онзи пакъ мълчи. На третия день идва и казва: „Имате-нѣмате нужда, оставямъ ви паритѣ да ги употрѣбите, както искате“.
Но сега ние не можемъ да повторимъ този опитъ.
По сѫщия начинъ нѣма да се случи туй. Мене ми разправяше единъ мой познатъ: „Досега, казва, не мога да си обясня какъ стана тази работа. Единъ день пѫтувамъ, трѣбватъ ми 10 лева, бръквамъ въ джоба си – нѣмамъ пари. Съжалявамъ крайно. Бѣхъ се примирилъ вече.
към беседата >>
Ще посадишъ цвѣтя.
Какво може да ви покажа? Какъ може да ви покаже човѣкъ любовьта си, кажете ми? Може да ви каже, може да ви напише „Азъ ви обичамъ“ – всичко туй. Азъ (ще) напиша съ черни букви, (ще) наредя тия думи – отъ де ще ми повѣрвашъ? Какъ ще ми повѣрвашъ, като четешъ моето писмо?
Ще посадишъ цвѣтя.
Като четешъ писмото ми, тия цвѣтя ще израснатъ, ще цъвтятъ. Ако ти носишъ едно любовно писмо и спрешъ при една суха чешма, като започнешъ да четешъ – водата ще дойде, чешмата ще потече. Ако си въ тъмна стая и четешъ писмото на любовьта – ще дойде свѣтлината. Ако си при нѣкой умрѣлъ, като четешъ писмото – той ще оживѣе. Тѣ сѫ нѣща, за които сѫ правени провѣрки.
към беседата >>
Нѣма условие да вдигне пушката, да го убие.
Разправя своята опитность. Майка му казва: „Не ходи на ловъ“. Той казва: „Една страсть (имамъ), искамъ да ходя да науча нѣщо“. Отива въ Африка да бие особени екземпляри лъвове, тигри или змии. Разправя, (какъ) единъ пѫть, въ голѣмата трева, иде единъ лъвъ на 4–5 крачки отъ него, готовъ да се нахвърли на него.
Нѣма условие да вдигне пушката, да го убие.
Слуша гласа на майка си: „Веднага вземи кибритената кутия, драсни една клечка (и) ще се избавишъ“. Бръква въ джоба, драсва кибрита, запалва се тревата, избѣгва лъвътъ. Значи не въ пушката, но въ кибритената клечка стои неговото спасение. Нѣкой пѫть разчитаме на своята пушка. Когато е за далече, при удобенъ случай на своята пушка можешъ да разчиташъ, но наблизо – огънь ти помага.
към беседата >>
По сѫщия начинъ нѣма да се случи туй.
Излиза, идва на другия день и пакъ казва: „500 лири имамъ. Да ви ги оставя ли? “ Онзи пакъ мълчи. На третия день идва и казва: „Имате-нѣмате нужда, оставямъ ви паритѣ да ги употрѣбите, както искате“. Но сега ние не можемъ да повторимъ този опитъ.
По сѫщия начинъ нѣма да се случи туй.
Мене ми разправяше единъ мой познатъ: „Досега, казва, не мога да си обясня какъ стана тази работа. Единъ день пѫтувамъ, трѣбватъ ми 10 лева, бръквамъ въ джоба си – нѣмамъ пари. Съжалявамъ крайно. Бѣхъ се примирилъ вече. Трѣбваха ми 10 лева да се кача, да вървя по трена.
към беседата >>
Като четешъ писмото ми, тия цвѣтя ще израснатъ, ще цъвтятъ.
Какъ може да ви покаже човѣкъ любовьта си, кажете ми? Може да ви каже, може да ви напише „Азъ ви обичамъ“ – всичко туй. Азъ (ще) напиша съ черни букви, (ще) наредя тия думи – отъ де ще ми повѣрвашъ? Какъ ще ми повѣрвашъ, като четешъ моето писмо? Ще посадишъ цвѣтя.
Като четешъ писмото ми, тия цвѣтя ще израснатъ, ще цъвтятъ.
Ако ти носишъ едно любовно писмо и спрешъ при една суха чешма, като започнешъ да четешъ – водата ще дойде, чешмата ще потече. Ако си въ тъмна стая и четешъ писмото на любовьта – ще дойде свѣтлината. Ако си при нѣкой умрѣлъ, като четешъ писмото – той ще оживѣе. Тѣ сѫ нѣща, за които сѫ правени провѣрки. Илия правеше провѣрки. Чудеца.
към беседата >>
Слуша гласа на майка си: „Веднага вземи кибритената кутия, драсни една клечка (и) ще се избавишъ“.
Майка му казва: „Не ходи на ловъ“. Той казва: „Една страсть (имамъ), искамъ да ходя да науча нѣщо“. Отива въ Африка да бие особени екземпляри лъвове, тигри или змии. Разправя, (какъ) единъ пѫть, въ голѣмата трева, иде единъ лъвъ на 4–5 крачки отъ него, готовъ да се нахвърли на него. Нѣма условие да вдигне пушката, да го убие.
Слуша гласа на майка си: „Веднага вземи кибритената кутия, драсни една клечка (и) ще се избавишъ“.
Бръква въ джоба, драсва кибрита, запалва се тревата, избѣгва лъвътъ. Значи не въ пушката, но въ кибритената клечка стои неговото спасение. Нѣкой пѫть разчитаме на своята пушка. Когато е за далече, при удобенъ случай на своята пушка можешъ да разчиташъ, но наблизо – огънь ти помага.
към беседата >>
Мене ми разправяше единъ мой познатъ: „Досега, казва, не мога да си обясня какъ стана тази работа.
Да ви ги оставя ли? “ Онзи пакъ мълчи. На третия день идва и казва: „Имате-нѣмате нужда, оставямъ ви паритѣ да ги употрѣбите, както искате“. Но сега ние не можемъ да повторимъ този опитъ. По сѫщия начинъ нѣма да се случи туй.
Мене ми разправяше единъ мой познатъ: „Досега, казва, не мога да си обясня какъ стана тази работа.
Единъ день пѫтувамъ, трѣбватъ ми 10 лева, бръквамъ въ джоба си – нѣмамъ пари. Съжалявамъ крайно. Бѣхъ се примирилъ вече. Трѣбваха ми 10 лева да се кача, да вървя по трена. Казвамъ (си): Ще отложишъ, ще вървишъ пешъ.
към беседата >>
Ако ти носишъ едно любовно писмо и спрешъ при една суха чешма, като започнешъ да четешъ – водата ще дойде, чешмата ще потече.
Може да ви каже, може да ви напише „Азъ ви обичамъ“ – всичко туй. Азъ (ще) напиша съ черни букви, (ще) наредя тия думи – отъ де ще ми повѣрвашъ? Какъ ще ми повѣрвашъ, като четешъ моето писмо? Ще посадишъ цвѣтя. Като четешъ писмото ми, тия цвѣтя ще израснатъ, ще цъвтятъ.
Ако ти носишъ едно любовно писмо и спрешъ при една суха чешма, като започнешъ да четешъ – водата ще дойде, чешмата ще потече.
Ако си въ тъмна стая и четешъ писмото на любовьта – ще дойде свѣтлината. Ако си при нѣкой умрѣлъ, като четешъ писмото – той ще оживѣе. Тѣ сѫ нѣща, за които сѫ правени провѣрки. Илия правеше провѣрки. Чудеца. Разправятъ – дойде жената, хвана го и казва: „Нѣма да пращашъ слугата, ти ми обеща, даде ми това дете, нѣма да ми го вземешъ.
към беседата >>
Бръква въ джоба, драсва кибрита, запалва се тревата, избѣгва лъвътъ.
Той казва: „Една страсть (имамъ), искамъ да ходя да науча нѣщо“. Отива въ Африка да бие особени екземпляри лъвове, тигри или змии. Разправя, (какъ) единъ пѫть, въ голѣмата трева, иде единъ лъвъ на 4–5 крачки отъ него, готовъ да се нахвърли на него. Нѣма условие да вдигне пушката, да го убие. Слуша гласа на майка си: „Веднага вземи кибритената кутия, драсни една клечка (и) ще се избавишъ“.
Бръква въ джоба, драсва кибрита, запалва се тревата, избѣгва лъвътъ.
Значи не въ пушката, но въ кибритената клечка стои неговото спасение. Нѣкой пѫть разчитаме на своята пушка. Когато е за далече, при удобенъ случай на своята пушка можешъ да разчиташъ, но наблизо – огънь ти помага.
към беседата >>
Единъ день пѫтувамъ, трѣбватъ ми 10 лева, бръквамъ въ джоба си – нѣмамъ пари.
“ Онзи пакъ мълчи. На третия день идва и казва: „Имате-нѣмате нужда, оставямъ ви паритѣ да ги употрѣбите, както искате“. Но сега ние не можемъ да повторимъ този опитъ. По сѫщия начинъ нѣма да се случи туй. Мене ми разправяше единъ мой познатъ: „Досега, казва, не мога да си обясня какъ стана тази работа.
Единъ день пѫтувамъ, трѣбватъ ми 10 лева, бръквамъ въ джоба си – нѣмамъ пари.
Съжалявамъ крайно. Бѣхъ се примирилъ вече. Трѣбваха ми 10 лева да се кача, да вървя по трена. Казвамъ (си): Ще отложишъ, ще вървишъ пешъ. По едно време бръкнахъ пакъ въ джоба и гледамъ – 10 лева въ джоба ми.
към беседата >>
Ако си въ тъмна стая и четешъ писмото на любовьта – ще дойде свѣтлината.
Азъ (ще) напиша съ черни букви, (ще) наредя тия думи – отъ де ще ми повѣрвашъ? Какъ ще ми повѣрвашъ, като четешъ моето писмо? Ще посадишъ цвѣтя. Като четешъ писмото ми, тия цвѣтя ще израснатъ, ще цъвтятъ. Ако ти носишъ едно любовно писмо и спрешъ при една суха чешма, като започнешъ да четешъ – водата ще дойде, чешмата ще потече.
Ако си въ тъмна стая и четешъ писмото на любовьта – ще дойде свѣтлината.
Ако си при нѣкой умрѣлъ, като четешъ писмото – той ще оживѣе. Тѣ сѫ нѣща, за които сѫ правени провѣрки. Илия правеше провѣрки. Чудеца. Разправятъ – дойде жената, хвана го и казва: „Нѣма да пращашъ слугата, ти ми обеща, даде ми това дете, нѣма да ми го вземешъ. Ти ме лъжешъ“.
към беседата >>
Значи не въ пушката, но въ кибритената клечка стои неговото спасение.
Отива въ Африка да бие особени екземпляри лъвове, тигри или змии. Разправя, (какъ) единъ пѫть, въ голѣмата трева, иде единъ лъвъ на 4–5 крачки отъ него, готовъ да се нахвърли на него. Нѣма условие да вдигне пушката, да го убие. Слуша гласа на майка си: „Веднага вземи кибритената кутия, драсни една клечка (и) ще се избавишъ“. Бръква въ джоба, драсва кибрита, запалва се тревата, избѣгва лъвътъ.
Значи не въ пушката, но въ кибритената клечка стои неговото спасение.
Нѣкой пѫть разчитаме на своята пушка. Когато е за далече, при удобенъ случай на своята пушка можешъ да разчиташъ, но наблизо – огънь ти помага.
към беседата >>
Съжалявамъ крайно.
На третия день идва и казва: „Имате-нѣмате нужда, оставямъ ви паритѣ да ги употрѣбите, както искате“. Но сега ние не можемъ да повторимъ този опитъ. По сѫщия начинъ нѣма да се случи туй. Мене ми разправяше единъ мой познатъ: „Досега, казва, не мога да си обясня какъ стана тази работа. Единъ день пѫтувамъ, трѣбватъ ми 10 лева, бръквамъ въ джоба си – нѣмамъ пари.
Съжалявамъ крайно.
Бѣхъ се примирилъ вече. Трѣбваха ми 10 лева да се кача, да вървя по трена. Казвамъ (си): Ще отложишъ, ще вървишъ пешъ. По едно време бръкнахъ пакъ въ джоба и гледамъ – 10 лева въ джоба ми. И сега се чудя, какъ съмъ бъркалъ?
към беседата >>
Ако си при нѣкой умрѣлъ, като четешъ писмото – той ще оживѣе.
Какъ ще ми повѣрвашъ, като четешъ моето писмо? Ще посадишъ цвѣтя. Като четешъ писмото ми, тия цвѣтя ще израснатъ, ще цъвтятъ. Ако ти носишъ едно любовно писмо и спрешъ при една суха чешма, като започнешъ да четешъ – водата ще дойде, чешмата ще потече. Ако си въ тъмна стая и четешъ писмото на любовьта – ще дойде свѣтлината.
Ако си при нѣкой умрѣлъ, като четешъ писмото – той ще оживѣе.
Тѣ сѫ нѣща, за които сѫ правени провѣрки. Илия правеше провѣрки. Чудеца. Разправятъ – дойде жената, хвана го и казва: „Нѣма да пращашъ слугата, ти ми обеща, даде ми това дете, нѣма да ми го вземешъ. Ти ме лъжешъ“. Като го хвана, Илия отиде съ него, влѣзе въ кѫщи и той се простря върху детето и като стана – оживя това дете.
към беседата >>
Нѣкой пѫть разчитаме на своята пушка.
Разправя, (какъ) единъ пѫть, въ голѣмата трева, иде единъ лъвъ на 4–5 крачки отъ него, готовъ да се нахвърли на него. Нѣма условие да вдигне пушката, да го убие. Слуша гласа на майка си: „Веднага вземи кибритената кутия, драсни една клечка (и) ще се избавишъ“. Бръква въ джоба, драсва кибрита, запалва се тревата, избѣгва лъвътъ. Значи не въ пушката, но въ кибритената клечка стои неговото спасение.
Нѣкой пѫть разчитаме на своята пушка.
Когато е за далече, при удобенъ случай на своята пушка можешъ да разчиташъ, но наблизо – огънь ти помага.
към беседата >>
Бѣхъ се примирилъ вече.
Но сега ние не можемъ да повторимъ този опитъ. По сѫщия начинъ нѣма да се случи туй. Мене ми разправяше единъ мой познатъ: „Досега, казва, не мога да си обясня какъ стана тази работа. Единъ день пѫтувамъ, трѣбватъ ми 10 лева, бръквамъ въ джоба си – нѣмамъ пари. Съжалявамъ крайно.
Бѣхъ се примирилъ вече.
Трѣбваха ми 10 лева да се кача, да вървя по трена. Казвамъ (си): Ще отложишъ, ще вървишъ пешъ. По едно време бръкнахъ пакъ въ джоба и гледамъ – 10 лева въ джоба ми. И сега се чудя, какъ съмъ бъркалъ? Ималъ съмъ 10 лева.
към беседата >>
Тѣ сѫ нѣща, за които сѫ правени провѣрки.
Ще посадишъ цвѣтя. Като четешъ писмото ми, тия цвѣтя ще израснатъ, ще цъвтятъ. Ако ти носишъ едно любовно писмо и спрешъ при една суха чешма, като започнешъ да четешъ – водата ще дойде, чешмата ще потече. Ако си въ тъмна стая и четешъ писмото на любовьта – ще дойде свѣтлината. Ако си при нѣкой умрѣлъ, като четешъ писмото – той ще оживѣе.
Тѣ сѫ нѣща, за които сѫ правени провѣрки.
Илия правеше провѣрки. Чудеца. Разправятъ – дойде жената, хвана го и казва: „Нѣма да пращашъ слугата, ти ми обеща, даде ми това дете, нѣма да ми го вземешъ. Ти ме лъжешъ“. Като го хвана, Илия отиде съ него, влѣзе въ кѫщи и той се простря върху детето и като стана – оживя това дете. Знаете, какво значи да се прострешъ.
към беседата >>
Когато е за далече, при удобенъ случай на своята пушка можешъ да разчиташъ, но наблизо – огънь ти помага.
Нѣма условие да вдигне пушката, да го убие. Слуша гласа на майка си: „Веднага вземи кибритената кутия, драсни една клечка (и) ще се избавишъ“. Бръква въ джоба, драсва кибрита, запалва се тревата, избѣгва лъвътъ. Значи не въ пушката, но въ кибритената клечка стои неговото спасение. Нѣкой пѫть разчитаме на своята пушка.
Когато е за далече, при удобенъ случай на своята пушка можешъ да разчиташъ, но наблизо – огънь ти помага.
към беседата >>
Трѣбваха ми 10 лева да се кача, да вървя по трена.
По сѫщия начинъ нѣма да се случи туй. Мене ми разправяше единъ мой познатъ: „Досега, казва, не мога да си обясня какъ стана тази работа. Единъ день пѫтувамъ, трѣбватъ ми 10 лева, бръквамъ въ джоба си – нѣмамъ пари. Съжалявамъ крайно. Бѣхъ се примирилъ вече.
Трѣбваха ми 10 лева да се кача, да вървя по трена.
Казвамъ (си): Ще отложишъ, ще вървишъ пешъ. По едно време бръкнахъ пакъ въ джоба и гледамъ – 10 лева въ джоба ми. И сега се чудя, какъ съмъ бъркалъ? Ималъ съмъ 10 лева. Преди изваждахъ джобоветѣ, обърнахъ ги и досега не зная откѫде тия 10 лева дойдоха“.
към беседата >>
Илия правеше провѣрки. Чудеца.
Като четешъ писмото ми, тия цвѣтя ще израснатъ, ще цъвтятъ. Ако ти носишъ едно любовно писмо и спрешъ при една суха чешма, като започнешъ да четешъ – водата ще дойде, чешмата ще потече. Ако си въ тъмна стая и четешъ писмото на любовьта – ще дойде свѣтлината. Ако си при нѣкой умрѣлъ, като четешъ писмото – той ще оживѣе. Тѣ сѫ нѣща, за които сѫ правени провѣрки.
Илия правеше провѣрки. Чудеца.
Разправятъ – дойде жената, хвана го и казва: „Нѣма да пращашъ слугата, ти ми обеща, даде ми това дете, нѣма да ми го вземешъ. Ти ме лъжешъ“. Като го хвана, Илия отиде съ него, влѣзе въ кѫщи и той се простря върху детето и като стана – оживя това дете. Знаете, какво значи да се прострешъ. То е движение.
към беседата >>
Казвамъ: Трѣбва да предизвикате ума.
Казвамъ: Трѣбва да предизвикате ума.
Всичкитѣ мѫчнотии не се разрешаватъ по единъ и сѫщъ начинъ. Допуснете, че като вървите, по невнимание вие сте турили крака си въ единъ капанъ и сте се хванали въ капана. Какъ ще си помогнете? Единиятъ ви кракъ е хванатъ. Какъ ще си помогнете?
към беседата >>
Казвамъ (си): Ще отложишъ, ще вървишъ пешъ.
Мене ми разправяше единъ мой познатъ: „Досега, казва, не мога да си обясня какъ стана тази работа. Единъ день пѫтувамъ, трѣбватъ ми 10 лева, бръквамъ въ джоба си – нѣмамъ пари. Съжалявамъ крайно. Бѣхъ се примирилъ вече. Трѣбваха ми 10 лева да се кача, да вървя по трена.
Казвамъ (си): Ще отложишъ, ще вървишъ пешъ.
По едно време бръкнахъ пакъ въ джоба и гледамъ – 10 лева въ джоба ми. И сега се чудя, какъ съмъ бъркалъ? Ималъ съмъ 10 лева. Преди изваждахъ джобоветѣ, обърнахъ ги и досега не зная откѫде тия 10 лева дойдоха“. Но туй и съ насъ се случва.
към беседата >>
Разправятъ – дойде жената, хвана го и казва: „Нѣма да пращашъ слугата, ти ми обеща, даде ми това дете, нѣма да ми го вземешъ.
Ако ти носишъ едно любовно писмо и спрешъ при една суха чешма, като започнешъ да четешъ – водата ще дойде, чешмата ще потече. Ако си въ тъмна стая и четешъ писмото на любовьта – ще дойде свѣтлината. Ако си при нѣкой умрѣлъ, като четешъ писмото – той ще оживѣе. Тѣ сѫ нѣща, за които сѫ правени провѣрки. Илия правеше провѣрки. Чудеца.
Разправятъ – дойде жената, хвана го и казва: „Нѣма да пращашъ слугата, ти ми обеща, даде ми това дете, нѣма да ми го вземешъ.
Ти ме лъжешъ“. Като го хвана, Илия отиде съ него, влѣзе въ кѫщи и той се простря върху детето и като стана – оживя това дете. Знаете, какво значи да се прострешъ. То е движение. Онзи аеропланъ, като се простре – той се движи.
към беседата >>
Всичкитѣ мѫчнотии не се разрешаватъ по единъ и сѫщъ начинъ.
Казвамъ: Трѣбва да предизвикате ума.
Всичкитѣ мѫчнотии не се разрешаватъ по единъ и сѫщъ начинъ.
Допуснете, че като вървите, по невнимание вие сте турили крака си въ единъ капанъ и сте се хванали въ капана. Какъ ще си помогнете? Единиятъ ви кракъ е хванатъ. Какъ ще си помогнете? Вие трѣбва да знаете устройството.
към беседата >>
По едно време бръкнахъ пакъ въ джоба и гледамъ – 10 лева въ джоба ми.
Единъ день пѫтувамъ, трѣбватъ ми 10 лева, бръквамъ въ джоба си – нѣмамъ пари. Съжалявамъ крайно. Бѣхъ се примирилъ вече. Трѣбваха ми 10 лева да се кача, да вървя по трена. Казвамъ (си): Ще отложишъ, ще вървишъ пешъ.
По едно време бръкнахъ пакъ въ джоба и гледамъ – 10 лева въ джоба ми.
И сега се чудя, какъ съмъ бъркалъ? Ималъ съмъ 10 лева. Преди изваждахъ джобоветѣ, обърнахъ ги и досега не зная откѫде тия 10 лева дойдоха“. Но туй и съ насъ се случва. Казва: „Азъ си го обяснявамъ – може би тия пари сѫ останали въ горната дреха и джобоветѣ сѫ били задръстени тамъ“.
към беседата >>
Ти ме лъжешъ“.
Ако си въ тъмна стая и четешъ писмото на любовьта – ще дойде свѣтлината. Ако си при нѣкой умрѣлъ, като четешъ писмото – той ще оживѣе. Тѣ сѫ нѣща, за които сѫ правени провѣрки. Илия правеше провѣрки. Чудеца. Разправятъ – дойде жената, хвана го и казва: „Нѣма да пращашъ слугата, ти ми обеща, даде ми това дете, нѣма да ми го вземешъ.
Ти ме лъжешъ“.
Като го хвана, Илия отиде съ него, влѣзе въ кѫщи и той се простря върху детето и като стана – оживя това дете. Знаете, какво значи да се прострешъ. То е движение. Онзи аеропланъ, като се простре – той се движи. Казватъ: „Падналъ“.
към беседата >>
Допуснете, че като вървите, по невнимание вие сте турили крака си въ единъ капанъ и сте се хванали въ капана.
Казвамъ: Трѣбва да предизвикате ума. Всичкитѣ мѫчнотии не се разрешаватъ по единъ и сѫщъ начинъ.
Допуснете, че като вървите, по невнимание вие сте турили крака си въ единъ капанъ и сте се хванали въ капана.
Какъ ще си помогнете? Единиятъ ви кракъ е хванатъ. Какъ ще си помогнете? Вие трѣбва да знаете устройството. Тия капани сѫ отъ две желѣза, които се събиратъ и иматъ една пружина, която ги събира.
към беседата >>
И сега се чудя, какъ съмъ бъркалъ?
Съжалявамъ крайно. Бѣхъ се примирилъ вече. Трѣбваха ми 10 лева да се кача, да вървя по трена. Казвамъ (си): Ще отложишъ, ще вървишъ пешъ. По едно време бръкнахъ пакъ въ джоба и гледамъ – 10 лева въ джоба ми.
И сега се чудя, какъ съмъ бъркалъ?
Ималъ съмъ 10 лева. Преди изваждахъ джобоветѣ, обърнахъ ги и досега не зная откѫде тия 10 лева дойдоха“. Но туй и съ насъ се случва. Казва: „Азъ си го обяснявамъ – може би тия пари сѫ останали въ горната дреха и джобоветѣ сѫ били задръстени тамъ“. Тукъ има единъ вѫтрешенъ промисъль въ живота.
към беседата >>
Като го хвана, Илия отиде съ него, влѣзе въ кѫщи и той се простря върху детето и като стана – оживя това дете.
Ако си при нѣкой умрѣлъ, като четешъ писмото – той ще оживѣе. Тѣ сѫ нѣща, за които сѫ правени провѣрки. Илия правеше провѣрки. Чудеца. Разправятъ – дойде жената, хвана го и казва: „Нѣма да пращашъ слугата, ти ми обеща, даде ми това дете, нѣма да ми го вземешъ. Ти ме лъжешъ“.
Като го хвана, Илия отиде съ него, влѣзе въ кѫщи и той се простря върху детето и като стана – оживя това дете.
Знаете, какво значи да се прострешъ. То е движение. Онзи аеропланъ, като се простре – той се движи. Казватъ: „Падналъ“. То е движение, когато човѣкъ се простре така на земята.
към беседата >>
Какъ ще си помогнете?
Казвамъ: Трѣбва да предизвикате ума. Всичкитѣ мѫчнотии не се разрешаватъ по единъ и сѫщъ начинъ. Допуснете, че като вървите, по невнимание вие сте турили крака си въ единъ капанъ и сте се хванали въ капана.
Какъ ще си помогнете?
Единиятъ ви кракъ е хванатъ. Какъ ще си помогнете? Вие трѣбва да знаете устройството. Тия капани сѫ отъ две желѣза, които се събиратъ и иматъ една пружина, която ги събира. Трѣбва да натиснешъ съ свободния си кракъ онази пружина, която стѣга дветѣ желѣза, за да освободишъ другия кракъ отъ мѫчнотията, въ която си влѣзалъ.
към беседата >>
Ималъ съмъ 10 лева.
Бѣхъ се примирилъ вече. Трѣбваха ми 10 лева да се кача, да вървя по трена. Казвамъ (си): Ще отложишъ, ще вървишъ пешъ. По едно време бръкнахъ пакъ въ джоба и гледамъ – 10 лева въ джоба ми. И сега се чудя, какъ съмъ бъркалъ?
Ималъ съмъ 10 лева.
Преди изваждахъ джобоветѣ, обърнахъ ги и досега не зная откѫде тия 10 лева дойдоха“. Но туй и съ насъ се случва. Казва: „Азъ си го обяснявамъ – може би тия пари сѫ останали въ горната дреха и джобоветѣ сѫ били задръстени тамъ“. Тукъ има единъ вѫтрешенъ промисъль въ живота. Когато човѣкъ има нужда отъ нѣщо сѫществено – помощьта ще дойде.
към беседата >>
Знаете, какво значи да се прострешъ.
Тѣ сѫ нѣща, за които сѫ правени провѣрки. Илия правеше провѣрки. Чудеца. Разправятъ – дойде жената, хвана го и казва: „Нѣма да пращашъ слугата, ти ми обеща, даде ми това дете, нѣма да ми го вземешъ. Ти ме лъжешъ“. Като го хвана, Илия отиде съ него, влѣзе въ кѫщи и той се простря върху детето и като стана – оживя това дете.
Знаете, какво значи да се прострешъ.
То е движение. Онзи аеропланъ, като се простре – той се движи. Казватъ: „Падналъ“. То е движение, когато човѣкъ се простре така на земята. Трѣбва да хване всичкитѣ сили здравето, казва: „Ти трѣбва да се подчинявашъ на любовьта, нищо повече“.
към беседата >>
Единиятъ ви кракъ е хванатъ.
Казвамъ: Трѣбва да предизвикате ума. Всичкитѣ мѫчнотии не се разрешаватъ по единъ и сѫщъ начинъ. Допуснете, че като вървите, по невнимание вие сте турили крака си въ единъ капанъ и сте се хванали въ капана. Какъ ще си помогнете?
Единиятъ ви кракъ е хванатъ.
Какъ ще си помогнете? Вие трѣбва да знаете устройството. Тия капани сѫ отъ две желѣза, които се събиратъ и иматъ една пружина, която ги събира. Трѣбва да натиснешъ съ свободния си кракъ онази пружина, която стѣга дветѣ желѣза, за да освободишъ другия кракъ отъ мѫчнотията, въ която си влѣзалъ. Да допуснемъ, че вие се хващате въ единъ капанъ.
към беседата >>
Преди изваждахъ джобоветѣ, обърнахъ ги и досега не зная откѫде тия 10 лева дойдоха“.
Трѣбваха ми 10 лева да се кача, да вървя по трена. Казвамъ (си): Ще отложишъ, ще вървишъ пешъ. По едно време бръкнахъ пакъ въ джоба и гледамъ – 10 лева въ джоба ми. И сега се чудя, какъ съмъ бъркалъ? Ималъ съмъ 10 лева.
Преди изваждахъ джобоветѣ, обърнахъ ги и досега не зная откѫде тия 10 лева дойдоха“.
Но туй и съ насъ се случва. Казва: „Азъ си го обяснявамъ – може би тия пари сѫ останали въ горната дреха и джобоветѣ сѫ били задръстени тамъ“. Тукъ има единъ вѫтрешенъ промисъль въ живота. Когато човѣкъ има нужда отъ нѣщо сѫществено – помощьта ще дойде. Но човѣкъ не трѣбва да мисли.
към беседата >>
То е движение.
Илия правеше провѣрки. Чудеца. Разправятъ – дойде жената, хвана го и казва: „Нѣма да пращашъ слугата, ти ми обеща, даде ми това дете, нѣма да ми го вземешъ. Ти ме лъжешъ“. Като го хвана, Илия отиде съ него, влѣзе въ кѫщи и той се простря върху детето и като стана – оживя това дете. Знаете, какво значи да се прострешъ.
То е движение.
Онзи аеропланъ, като се простре – той се движи. Казватъ: „Падналъ“. То е движение, когато човѣкъ се простре така на земята. Трѣбва да хване всичкитѣ сили здравето, казва: „Ти трѣбва да се подчинявашъ на любовьта, нищо повече“. (Нѣкой) казва: „Той се простря на земята“.
към беседата >>
Какъ ще си помогнете?
Казвамъ: Трѣбва да предизвикате ума. Всичкитѣ мѫчнотии не се разрешаватъ по единъ и сѫщъ начинъ. Допуснете, че като вървите, по невнимание вие сте турили крака си въ единъ капанъ и сте се хванали въ капана. Какъ ще си помогнете? Единиятъ ви кракъ е хванатъ.
Какъ ще си помогнете?
Вие трѣбва да знаете устройството. Тия капани сѫ отъ две желѣза, които се събиратъ и иматъ една пружина, която ги събира. Трѣбва да натиснешъ съ свободния си кракъ онази пружина, която стѣга дветѣ желѣза, за да освободишъ другия кракъ отъ мѫчнотията, въ която си влѣзалъ. Да допуснемъ, че вие се хващате въ единъ капанъ. Минавате нѣкѫде, кажатъ ви една обидна дума.
към беседата >>
Но туй и съ насъ се случва.
Казвамъ (си): Ще отложишъ, ще вървишъ пешъ. По едно време бръкнахъ пакъ въ джоба и гледамъ – 10 лева въ джоба ми. И сега се чудя, какъ съмъ бъркалъ? Ималъ съмъ 10 лева. Преди изваждахъ джобоветѣ, обърнахъ ги и досега не зная откѫде тия 10 лева дойдоха“.
Но туй и съ насъ се случва.
Казва: „Азъ си го обяснявамъ – може би тия пари сѫ останали въ горната дреха и джобоветѣ сѫ били задръстени тамъ“. Тукъ има единъ вѫтрешенъ промисъль въ живота. Когато човѣкъ има нужда отъ нѣщо сѫществено – помощьта ще дойде. Но човѣкъ не трѣбва да мисли. Ако мислишъ – нѣма да дойде.
към беседата >>
Онзи аеропланъ, като се простре – той се движи.
Разправятъ – дойде жената, хвана го и казва: „Нѣма да пращашъ слугата, ти ми обеща, даде ми това дете, нѣма да ми го вземешъ. Ти ме лъжешъ“. Като го хвана, Илия отиде съ него, влѣзе въ кѫщи и той се простря върху детето и като стана – оживя това дете. Знаете, какво значи да се прострешъ. То е движение.
Онзи аеропланъ, като се простре – той се движи.
Казватъ: „Падналъ“. То е движение, когато човѣкъ се простре така на земята. Трѣбва да хване всичкитѣ сили здравето, казва: „Ти трѣбва да се подчинявашъ на любовьта, нищо повече“. (Нѣкой) казва: „Той се простря на земята“. Ако е за простиране – нищо нѣма да стане.
към беседата >>
Вие трѣбва да знаете устройството.
Всичкитѣ мѫчнотии не се разрешаватъ по единъ и сѫщъ начинъ. Допуснете, че като вървите, по невнимание вие сте турили крака си въ единъ капанъ и сте се хванали въ капана. Какъ ще си помогнете? Единиятъ ви кракъ е хванатъ. Какъ ще си помогнете?
Вие трѣбва да знаете устройството.
Тия капани сѫ отъ две желѣза, които се събиратъ и иматъ една пружина, която ги събира. Трѣбва да натиснешъ съ свободния си кракъ онази пружина, която стѣга дветѣ желѣза, за да освободишъ другия кракъ отъ мѫчнотията, въ която си влѣзалъ. Да допуснемъ, че вие се хващате въ единъ капанъ. Минавате нѣкѫде, кажатъ ви една обидна дума. То е единъ капанъ.
към беседата >>
Казва: „Азъ си го обяснявамъ – може би тия пари сѫ останали въ горната дреха и джобоветѣ сѫ били задръстени тамъ“.
По едно време бръкнахъ пакъ въ джоба и гледамъ – 10 лева въ джоба ми. И сега се чудя, какъ съмъ бъркалъ? Ималъ съмъ 10 лева. Преди изваждахъ джобоветѣ, обърнахъ ги и досега не зная откѫде тия 10 лева дойдоха“. Но туй и съ насъ се случва.
Казва: „Азъ си го обяснявамъ – може би тия пари сѫ останали въ горната дреха и джобоветѣ сѫ били задръстени тамъ“.
Тукъ има единъ вѫтрешенъ промисъль въ живота. Когато човѣкъ има нужда отъ нѣщо сѫществено – помощьта ще дойде. Но човѣкъ не трѣбва да мисли. Ако мислишъ – нѣма да дойде. Трѣбва да го забравишъ.
към беседата >>
Казватъ: „Падналъ“.
Ти ме лъжешъ“. Като го хвана, Илия отиде съ него, влѣзе въ кѫщи и той се простря върху детето и като стана – оживя това дете. Знаете, какво значи да се прострешъ. То е движение. Онзи аеропланъ, като се простре – той се движи.
Казватъ: „Падналъ“.
То е движение, когато човѣкъ се простре така на земята. Трѣбва да хване всичкитѣ сили здравето, казва: „Ти трѣбва да се подчинявашъ на любовьта, нищо повече“. (Нѣкой) казва: „Той се простря на земята“. Ако е за простиране – нищо нѣма да стане. Онзи човѣкъ, върху който си се прострѣлъ – да оживѣе.
към беседата >>
Тия капани сѫ отъ две желѣза, които се събиратъ и иматъ една пружина, която ги събира.
Допуснете, че като вървите, по невнимание вие сте турили крака си въ единъ капанъ и сте се хванали въ капана. Какъ ще си помогнете? Единиятъ ви кракъ е хванатъ. Какъ ще си помогнете? Вие трѣбва да знаете устройството.
Тия капани сѫ отъ две желѣза, които се събиратъ и иматъ една пружина, която ги събира.
Трѣбва да натиснешъ съ свободния си кракъ онази пружина, която стѣга дветѣ желѣза, за да освободишъ другия кракъ отъ мѫчнотията, въ която си влѣзалъ. Да допуснемъ, че вие се хващате въ единъ капанъ. Минавате нѣкѫде, кажатъ ви една обидна дума. То е единъ капанъ. Вие веднага кипнете.
към беседата >>
Тукъ има единъ вѫтрешенъ промисъль въ живота.
И сега се чудя, какъ съмъ бъркалъ? Ималъ съмъ 10 лева. Преди изваждахъ джобоветѣ, обърнахъ ги и досега не зная откѫде тия 10 лева дойдоха“. Но туй и съ насъ се случва. Казва: „Азъ си го обяснявамъ – може би тия пари сѫ останали въ горната дреха и джобоветѣ сѫ били задръстени тамъ“.
Тукъ има единъ вѫтрешенъ промисъль въ живота.
Когато човѣкъ има нужда отъ нѣщо сѫществено – помощьта ще дойде. Но човѣкъ не трѣбва да мисли. Ако мислишъ – нѣма да дойде. Трѣбва да го забравишъ. Казвашъ: „Нѣма да го бѫде“ и като забравишъ – бръкнешъ, паритѣ, които искашъ – ще дойдатъ.
към беседата >>
То е движение, когато човѣкъ се простре така на земята.
Като го хвана, Илия отиде съ него, влѣзе въ кѫщи и той се простря върху детето и като стана – оживя това дете. Знаете, какво значи да се прострешъ. То е движение. Онзи аеропланъ, като се простре – той се движи. Казватъ: „Падналъ“.
То е движение, когато човѣкъ се простре така на земята.
Трѣбва да хване всичкитѣ сили здравето, казва: „Ти трѣбва да се подчинявашъ на любовьта, нищо повече“. (Нѣкой) казва: „Той се простря на земята“. Ако е за простиране – нищо нѣма да стане. Онзи човѣкъ, върху който си се прострѣлъ – да оживѣе. Щомъ се прострешъ и той не оживява, твоето простиране (е) както, когато женитѣ простиратъ платното да изсъхне.
към беседата >>
Трѣбва да натиснешъ съ свободния си кракъ онази пружина, която стѣга дветѣ желѣза, за да освободишъ другия кракъ отъ мѫчнотията, въ която си влѣзалъ.
Какъ ще си помогнете? Единиятъ ви кракъ е хванатъ. Какъ ще си помогнете? Вие трѣбва да знаете устройството. Тия капани сѫ отъ две желѣза, които се събиратъ и иматъ една пружина, която ги събира.
Трѣбва да натиснешъ съ свободния си кракъ онази пружина, която стѣга дветѣ желѣза, за да освободишъ другия кракъ отъ мѫчнотията, въ която си влѣзалъ.
Да допуснемъ, че вие се хващате въ единъ капанъ. Минавате нѣкѫде, кажатъ ви една обидна дума. То е единъ капанъ. Вие веднага кипнете. Питамъ: Следъ като кипнете, какво ще придобиете?
към беседата >>
Когато човѣкъ има нужда отъ нѣщо сѫществено – помощьта ще дойде.
Ималъ съмъ 10 лева. Преди изваждахъ джобоветѣ, обърнахъ ги и досега не зная откѫде тия 10 лева дойдоха“. Но туй и съ насъ се случва. Казва: „Азъ си го обяснявамъ – може би тия пари сѫ останали въ горната дреха и джобоветѣ сѫ били задръстени тамъ“. Тукъ има единъ вѫтрешенъ промисъль въ живота.
Когато човѣкъ има нужда отъ нѣщо сѫществено – помощьта ще дойде.
Но човѣкъ не трѣбва да мисли. Ако мислишъ – нѣма да дойде. Трѣбва да го забравишъ. Казвашъ: „Нѣма да го бѫде“ и като забравишъ – бръкнешъ, паритѣ, които искашъ – ще дойдатъ. Или отъ хлѣбъ може да имате нужда, или отъ друго нѣщо.
към беседата >>
Трѣбва да хване всичкитѣ сили здравето, казва: „Ти трѣбва да се подчинявашъ на любовьта, нищо повече“.
Знаете, какво значи да се прострешъ. То е движение. Онзи аеропланъ, като се простре – той се движи. Казватъ: „Падналъ“. То е движение, когато човѣкъ се простре така на земята.
Трѣбва да хване всичкитѣ сили здравето, казва: „Ти трѣбва да се подчинявашъ на любовьта, нищо повече“.
(Нѣкой) казва: „Той се простря на земята“. Ако е за простиране – нищо нѣма да стане. Онзи човѣкъ, върху който си се прострѣлъ – да оживѣе. Щомъ се прострешъ и той не оживява, твоето простиране (е) както, когато женитѣ простиратъ платното да изсъхне. Азъ съмъ констатиралъ, (че) вие, като стоите, сте доста богати.
към беседата >>
Да допуснемъ, че вие се хващате въ единъ капанъ.
Единиятъ ви кракъ е хванатъ. Какъ ще си помогнете? Вие трѣбва да знаете устройството. Тия капани сѫ отъ две желѣза, които се събиратъ и иматъ една пружина, която ги събира. Трѣбва да натиснешъ съ свободния си кракъ онази пружина, която стѣга дветѣ желѣза, за да освободишъ другия кракъ отъ мѫчнотията, въ която си влѣзалъ.
Да допуснемъ, че вие се хващате въ единъ капанъ.
Минавате нѣкѫде, кажатъ ви една обидна дума. То е единъ капанъ. Вие веднага кипнете. Питамъ: Следъ като кипнете, какво ще придобиете? Представете си, че онзи, който ви е обидилъ, е по-силенъ отъ васъ.
към беседата >>
Но човѣкъ не трѣбва да мисли.
Преди изваждахъ джобоветѣ, обърнахъ ги и досега не зная откѫде тия 10 лева дойдоха“. Но туй и съ насъ се случва. Казва: „Азъ си го обяснявамъ – може би тия пари сѫ останали въ горната дреха и джобоветѣ сѫ били задръстени тамъ“. Тукъ има единъ вѫтрешенъ промисъль въ живота. Когато човѣкъ има нужда отъ нѣщо сѫществено – помощьта ще дойде.
Но човѣкъ не трѣбва да мисли.
Ако мислишъ – нѣма да дойде. Трѣбва да го забравишъ. Казвашъ: „Нѣма да го бѫде“ и като забравишъ – бръкнешъ, паритѣ, които искашъ – ще дойдатъ. Или отъ хлѣбъ може да имате нужда, или отъ друго нѣщо. Нѣкой пѫть пожелаешъ да оздравѣешъ и оздравявашъ.
към беседата >>
(Нѣкой) казва: „Той се простря на земята“.
То е движение. Онзи аеропланъ, като се простре – той се движи. Казватъ: „Падналъ“. То е движение, когато човѣкъ се простре така на земята. Трѣбва да хване всичкитѣ сили здравето, казва: „Ти трѣбва да се подчинявашъ на любовьта, нищо повече“.
(Нѣкой) казва: „Той се простря на земята“.
Ако е за простиране – нищо нѣма да стане. Онзи човѣкъ, върху който си се прострѣлъ – да оживѣе. Щомъ се прострешъ и той не оживява, твоето простиране (е) както, когато женитѣ простиратъ платното да изсъхне. Азъ съмъ констатиралъ, (че) вие, като стоите, сте доста богати. Имате много работи, но като излѣзете на пазаря, не вземете златнитѣ монети, но взимате медни.
към беседата >>
Минавате нѣкѫде, кажатъ ви една обидна дума.
Какъ ще си помогнете? Вие трѣбва да знаете устройството. Тия капани сѫ отъ две желѣза, които се събиратъ и иматъ една пружина, която ги събира. Трѣбва да натиснешъ съ свободния си кракъ онази пружина, която стѣга дветѣ желѣза, за да освободишъ другия кракъ отъ мѫчнотията, въ която си влѣзалъ. Да допуснемъ, че вие се хващате въ единъ капанъ.
Минавате нѣкѫде, кажатъ ви една обидна дума.
То е единъ капанъ. Вие веднага кипнете. Питамъ: Следъ като кипнете, какво ще придобиете? Представете си, че онзи, който ви е обидилъ, е по-силенъ отъ васъ. Какво ще му кажете?
към беседата >>
Ако мислишъ – нѣма да дойде.
Но туй и съ насъ се случва. Казва: „Азъ си го обяснявамъ – може би тия пари сѫ останали въ горната дреха и джобоветѣ сѫ били задръстени тамъ“. Тукъ има единъ вѫтрешенъ промисъль въ живота. Когато човѣкъ има нужда отъ нѣщо сѫществено – помощьта ще дойде. Но човѣкъ не трѣбва да мисли.
Ако мислишъ – нѣма да дойде.
Трѣбва да го забравишъ. Казвашъ: „Нѣма да го бѫде“ и като забравишъ – бръкнешъ, паритѣ, които искашъ – ще дойдатъ. Или отъ хлѣбъ може да имате нужда, или отъ друго нѣщо. Нѣкой пѫть пожелаешъ да оздравѣешъ и оздравявашъ. Та казвамъ: Разчитайте на ума си.
към беседата >>
Ако е за простиране – нищо нѣма да стане.
Онзи аеропланъ, като се простре – той се движи. Казватъ: „Падналъ“. То е движение, когато човѣкъ се простре така на земята. Трѣбва да хване всичкитѣ сили здравето, казва: „Ти трѣбва да се подчинявашъ на любовьта, нищо повече“. (Нѣкой) казва: „Той се простря на земята“.
Ако е за простиране – нищо нѣма да стане.
Онзи човѣкъ, върху който си се прострѣлъ – да оживѣе. Щомъ се прострешъ и той не оживява, твоето простиране (е) както, когато женитѣ простиратъ платното да изсъхне. Азъ съмъ констатиралъ, (че) вие, като стоите, сте доста богати. Имате много работи, но като излѣзете на пазаря, не вземете златнитѣ монети, но взимате медни. Скѫпоценнитѣ работи ги оставяте въ васъ.
към беседата >>
То е единъ капанъ.
Вие трѣбва да знаете устройството. Тия капани сѫ отъ две желѣза, които се събиратъ и иматъ една пружина, която ги събира. Трѣбва да натиснешъ съ свободния си кракъ онази пружина, която стѣга дветѣ желѣза, за да освободишъ другия кракъ отъ мѫчнотията, въ която си влѣзалъ. Да допуснемъ, че вие се хващате въ единъ капанъ. Минавате нѣкѫде, кажатъ ви една обидна дума.
То е единъ капанъ.
Вие веднага кипнете. Питамъ: Следъ като кипнете, какво ще придобиете? Представете си, че онзи, който ви е обидилъ, е по-силенъ отъ васъ. Какво ще му кажете? Ако е по-слабъ – може да го набиешъ.
към беседата >>
Трѣбва да го забравишъ.
Казва: „Азъ си го обяснявамъ – може би тия пари сѫ останали въ горната дреха и джобоветѣ сѫ били задръстени тамъ“. Тукъ има единъ вѫтрешенъ промисъль въ живота. Когато човѣкъ има нужда отъ нѣщо сѫществено – помощьта ще дойде. Но човѣкъ не трѣбва да мисли. Ако мислишъ – нѣма да дойде.
Трѣбва да го забравишъ.
Казвашъ: „Нѣма да го бѫде“ и като забравишъ – бръкнешъ, паритѣ, които искашъ – ще дойдатъ. Или отъ хлѣбъ може да имате нужда, или отъ друго нѣщо. Нѣкой пѫть пожелаешъ да оздравѣешъ и оздравявашъ. Та казвамъ: Разчитайте на ума си. Вѫтре въ ума е вложенъ лѣкъ за болеститѣ.
към беседата >>
Онзи човѣкъ, върху който си се прострѣлъ – да оживѣе.
Казватъ: „Падналъ“. То е движение, когато човѣкъ се простре така на земята. Трѣбва да хване всичкитѣ сили здравето, казва: „Ти трѣбва да се подчинявашъ на любовьта, нищо повече“. (Нѣкой) казва: „Той се простря на земята“. Ако е за простиране – нищо нѣма да стане.
Онзи човѣкъ, върху който си се прострѣлъ – да оживѣе.
Щомъ се прострешъ и той не оживява, твоето простиране (е) както, когато женитѣ простиратъ платното да изсъхне. Азъ съмъ констатиралъ, (че) вие, като стоите, сте доста богати. Имате много работи, но като излѣзете на пазаря, не вземете златнитѣ монети, но взимате медни. Скѫпоценнитѣ работи ги оставяте въ васъ. Нѣкой пѫть трѣбва да вземете златни монети.
към беседата >>
Вие веднага кипнете.
Тия капани сѫ отъ две желѣза, които се събиратъ и иматъ една пружина, която ги събира. Трѣбва да натиснешъ съ свободния си кракъ онази пружина, която стѣга дветѣ желѣза, за да освободишъ другия кракъ отъ мѫчнотията, въ която си влѣзалъ. Да допуснемъ, че вие се хващате въ единъ капанъ. Минавате нѣкѫде, кажатъ ви една обидна дума. То е единъ капанъ.
Вие веднага кипнете.
Питамъ: Следъ като кипнете, какво ще придобиете? Представете си, че онзи, който ви е обидилъ, е по-силенъ отъ васъ. Какво ще му кажете? Ако е по-слабъ – може да го набиешъ. Но той е по-силенъ отъ тебе.
към беседата >>
Казвашъ: „Нѣма да го бѫде“ и като забравишъ – бръкнешъ, паритѣ, които искашъ – ще дойдатъ.
Тукъ има единъ вѫтрешенъ промисъль въ живота. Когато човѣкъ има нужда отъ нѣщо сѫществено – помощьта ще дойде. Но човѣкъ не трѣбва да мисли. Ако мислишъ – нѣма да дойде. Трѣбва да го забравишъ.
Казвашъ: „Нѣма да го бѫде“ и като забравишъ – бръкнешъ, паритѣ, които искашъ – ще дойдатъ.
Или отъ хлѣбъ може да имате нужда, или отъ друго нѣщо. Нѣкой пѫть пожелаешъ да оздравѣешъ и оздравявашъ. Та казвамъ: Разчитайте на ума си. Вѫтре въ ума е вложенъ лѣкъ за болеститѣ. Вѫтре въ вашия умъ е вложенъ онзи съветникъ, който ще ви покаже най-добрия пѫть, по който трѣбва да вървите, какъ трѣбва да се обхождате.
към беседата >>
Щомъ се прострешъ и той не оживява, твоето простиране (е) както, когато женитѣ простиратъ платното да изсъхне.
То е движение, когато човѣкъ се простре така на земята. Трѣбва да хване всичкитѣ сили здравето, казва: „Ти трѣбва да се подчинявашъ на любовьта, нищо повече“. (Нѣкой) казва: „Той се простря на земята“. Ако е за простиране – нищо нѣма да стане. Онзи човѣкъ, върху който си се прострѣлъ – да оживѣе.
Щомъ се прострешъ и той не оживява, твоето простиране (е) както, когато женитѣ простиратъ платното да изсъхне.
Азъ съмъ констатиралъ, (че) вие, като стоите, сте доста богати. Имате много работи, но като излѣзете на пазаря, не вземете златнитѣ монети, но взимате медни. Скѫпоценнитѣ работи ги оставяте въ васъ. Нѣкой пѫть трѣбва да вземете златни монети. Турете въ джобоветѣ си една звонкова монета.
към беседата >>
Питамъ: Следъ като кипнете, какво ще придобиете?
Трѣбва да натиснешъ съ свободния си кракъ онази пружина, която стѣга дветѣ желѣза, за да освободишъ другия кракъ отъ мѫчнотията, въ която си влѣзалъ. Да допуснемъ, че вие се хващате въ единъ капанъ. Минавате нѣкѫде, кажатъ ви една обидна дума. То е единъ капанъ. Вие веднага кипнете.
Питамъ: Следъ като кипнете, какво ще придобиете?
Представете си, че онзи, който ви е обидилъ, е по-силенъ отъ васъ. Какво ще му кажете? Ако е по-слабъ – може да го набиешъ. Но той е по-силенъ отъ тебе. Какво ще го правишъ?
към беседата >>
Или отъ хлѣбъ може да имате нужда, или отъ друго нѣщо.
Когато човѣкъ има нужда отъ нѣщо сѫществено – помощьта ще дойде. Но човѣкъ не трѣбва да мисли. Ако мислишъ – нѣма да дойде. Трѣбва да го забравишъ. Казвашъ: „Нѣма да го бѫде“ и като забравишъ – бръкнешъ, паритѣ, които искашъ – ще дойдатъ.
Или отъ хлѣбъ може да имате нужда, или отъ друго нѣщо.
Нѣкой пѫть пожелаешъ да оздравѣешъ и оздравявашъ. Та казвамъ: Разчитайте на ума си. Вѫтре въ ума е вложенъ лѣкъ за болеститѣ. Вѫтре въ вашия умъ е вложенъ онзи съветникъ, който ще ви покаже най-добрия пѫть, по който трѣбва да вървите, какъ трѣбва да се обхождате. Всичко онова, което трѣбва, което човѣкъ трѣбва да направи, е вложено въ него.
към беседата >>
Азъ съмъ констатиралъ, (че) вие, като стоите, сте доста богати.
Трѣбва да хване всичкитѣ сили здравето, казва: „Ти трѣбва да се подчинявашъ на любовьта, нищо повече“. (Нѣкой) казва: „Той се простря на земята“. Ако е за простиране – нищо нѣма да стане. Онзи човѣкъ, върху който си се прострѣлъ – да оживѣе. Щомъ се прострешъ и той не оживява, твоето простиране (е) както, когато женитѣ простиратъ платното да изсъхне.
Азъ съмъ констатиралъ, (че) вие, като стоите, сте доста богати.
Имате много работи, но като излѣзете на пазаря, не вземете златнитѣ монети, но взимате медни. Скѫпоценнитѣ работи ги оставяте въ васъ. Нѣкой пѫть трѣбва да вземете златни монети. Турете въ джобоветѣ си една звонкова монета. Дето и да дадете, монетата ходи – нѣма да стои тамъ.
към беседата >>
Представете си, че онзи, който ви е обидилъ, е по-силенъ отъ васъ.
Да допуснемъ, че вие се хващате въ единъ капанъ. Минавате нѣкѫде, кажатъ ви една обидна дума. То е единъ капанъ. Вие веднага кипнете. Питамъ: Следъ като кипнете, какво ще придобиете?
Представете си, че онзи, който ви е обидилъ, е по-силенъ отъ васъ.
Какво ще му кажете? Ако е по-слабъ – може да го набиешъ. Но той е по-силенъ отъ тебе. Какво ще го правишъ? Представете си, че онзи е по-силенъ и той е способенъ на по-лоши работи, отколкото вие мислите.
към беседата >>
Нѣкой пѫть пожелаешъ да оздравѣешъ и оздравявашъ.
Но човѣкъ не трѣбва да мисли. Ако мислишъ – нѣма да дойде. Трѣбва да го забравишъ. Казвашъ: „Нѣма да го бѫде“ и като забравишъ – бръкнешъ, паритѣ, които искашъ – ще дойдатъ. Или отъ хлѣбъ може да имате нужда, или отъ друго нѣщо.
Нѣкой пѫть пожелаешъ да оздравѣешъ и оздравявашъ.
Та казвамъ: Разчитайте на ума си. Вѫтре въ ума е вложенъ лѣкъ за болеститѣ. Вѫтре въ вашия умъ е вложенъ онзи съветникъ, който ще ви покаже най-добрия пѫть, по който трѣбва да вървите, какъ трѣбва да се обхождате. Всичко онова, което трѣбва, което човѣкъ трѣбва да направи, е вложено въ него. Трѣбва да дойде нѣкой да го научи.
към беседата >>
Имате много работи, но като излѣзете на пазаря, не вземете златнитѣ монети, но взимате медни.
(Нѣкой) казва: „Той се простря на земята“. Ако е за простиране – нищо нѣма да стане. Онзи човѣкъ, върху който си се прострѣлъ – да оживѣе. Щомъ се прострешъ и той не оживява, твоето простиране (е) както, когато женитѣ простиратъ платното да изсъхне. Азъ съмъ констатиралъ, (че) вие, като стоите, сте доста богати.
Имате много работи, но като излѣзете на пазаря, не вземете златнитѣ монети, но взимате медни.
Скѫпоценнитѣ работи ги оставяте въ васъ. Нѣкой пѫть трѣбва да вземете златни монети. Турете въ джобоветѣ си една звонкова монета. Дето и да дадете, монетата ходи – нѣма да стои тамъ. Едно дете, като иде да купува ябълки – то ще извади пари, златни ще даде.
към беседата >>
Какво ще му кажете?
Минавате нѣкѫде, кажатъ ви една обидна дума. То е единъ капанъ. Вие веднага кипнете. Питамъ: Следъ като кипнете, какво ще придобиете? Представете си, че онзи, който ви е обидилъ, е по-силенъ отъ васъ.
Какво ще му кажете?
Ако е по-слабъ – може да го набиешъ. Но той е по-силенъ отъ тебе. Какво ще го правишъ? Представете си, че онзи е по-силенъ и той е способенъ на по-лоши работи, отколкото вие мислите. Та казвамъ: Когато човѣкъ се намира въ едно противоречие съ себе си, какво трѣбва да прави?
към беседата >>
Та казвамъ: Разчитайте на ума си.
Ако мислишъ – нѣма да дойде. Трѣбва да го забравишъ. Казвашъ: „Нѣма да го бѫде“ и като забравишъ – бръкнешъ, паритѣ, които искашъ – ще дойдатъ. Или отъ хлѣбъ може да имате нужда, или отъ друго нѣщо. Нѣкой пѫть пожелаешъ да оздравѣешъ и оздравявашъ.
Та казвамъ: Разчитайте на ума си.
Вѫтре въ ума е вложенъ лѣкъ за болеститѣ. Вѫтре въ вашия умъ е вложенъ онзи съветникъ, който ще ви покаже най-добрия пѫть, по който трѣбва да вървите, какъ трѣбва да се обхождате. Всичко онова, което трѣбва, което човѣкъ трѣбва да направи, е вложено въ него. Трѣбва да дойде нѣкой да го научи. Ако дойде нѣкой човѣкъ отвънъ, нѣма да ви донесе една книга, но ще разгъне книгата, която Богъ е вложилъ въ тебе.
към беседата >>
Скѫпоценнитѣ работи ги оставяте въ васъ.
Ако е за простиране – нищо нѣма да стане. Онзи човѣкъ, върху който си се прострѣлъ – да оживѣе. Щомъ се прострешъ и той не оживява, твоето простиране (е) както, когато женитѣ простиратъ платното да изсъхне. Азъ съмъ констатиралъ, (че) вие, като стоите, сте доста богати. Имате много работи, но като излѣзете на пазаря, не вземете златнитѣ монети, но взимате медни.
Скѫпоценнитѣ работи ги оставяте въ васъ.
Нѣкой пѫть трѣбва да вземете златни монети. Турете въ джобоветѣ си една звонкова монета. Дето и да дадете, монетата ходи – нѣма да стои тамъ. Едно дете, като иде да купува ябълки – то ще извади пари, златни ще даде. Като замине, гледатъ – паритѣ ги нѣма тамъ.
към беседата >>
Ако е по-слабъ – може да го набиешъ.
То е единъ капанъ. Вие веднага кипнете. Питамъ: Следъ като кипнете, какво ще придобиете? Представете си, че онзи, който ви е обидилъ, е по-силенъ отъ васъ. Какво ще му кажете?
Ако е по-слабъ – може да го набиешъ.
Но той е по-силенъ отъ тебе. Какво ще го правишъ? Представете си, че онзи е по-силенъ и той е способенъ на по-лоши работи, отколкото вие мислите. Та казвамъ: Когато човѣкъ се намира въ едно противоречие съ себе си, какво трѣбва да прави? Да допуснемъ, че вашиятъ джобъ е пъленъ съ червенъ пиперъ.
към беседата >>
Вѫтре въ ума е вложенъ лѣкъ за болеститѣ.
Трѣбва да го забравишъ. Казвашъ: „Нѣма да го бѫде“ и като забравишъ – бръкнешъ, паритѣ, които искашъ – ще дойдатъ. Или отъ хлѣбъ може да имате нужда, или отъ друго нѣщо. Нѣкой пѫть пожелаешъ да оздравѣешъ и оздравявашъ. Та казвамъ: Разчитайте на ума си.
Вѫтре въ ума е вложенъ лѣкъ за болеститѣ.
Вѫтре въ вашия умъ е вложенъ онзи съветникъ, който ще ви покаже най-добрия пѫть, по който трѣбва да вървите, какъ трѣбва да се обхождате. Всичко онова, което трѣбва, което човѣкъ трѣбва да направи, е вложено въ него. Трѣбва да дойде нѣкой да го научи. Ако дойде нѣкой човѣкъ отвънъ, нѣма да ви донесе една книга, но ще разгъне книгата, която Богъ е вложилъ въ тебе. Ще каже: „Еди-коя страница“, Той ще ти покаже пѫтя.
към беседата >>
Нѣкой пѫть трѣбва да вземете златни монети.
Онзи човѣкъ, върху който си се прострѣлъ – да оживѣе. Щомъ се прострешъ и той не оживява, твоето простиране (е) както, когато женитѣ простиратъ платното да изсъхне. Азъ съмъ констатиралъ, (че) вие, като стоите, сте доста богати. Имате много работи, но като излѣзете на пазаря, не вземете златнитѣ монети, но взимате медни. Скѫпоценнитѣ работи ги оставяте въ васъ.
Нѣкой пѫть трѣбва да вземете златни монети.
Турете въ джобоветѣ си една звонкова монета. Дето и да дадете, монетата ходи – нѣма да стои тамъ. Едно дете, като иде да купува ябълки – то ще извади пари, златни ще даде. Като замине, гледатъ – паритѣ ги нѣма тамъ. Тогава се познаваме.
към беседата >>
Но той е по-силенъ отъ тебе.
Вие веднага кипнете. Питамъ: Следъ като кипнете, какво ще придобиете? Представете си, че онзи, който ви е обидилъ, е по-силенъ отъ васъ. Какво ще му кажете? Ако е по-слабъ – може да го набиешъ.
Но той е по-силенъ отъ тебе.
Какво ще го правишъ? Представете си, че онзи е по-силенъ и той е способенъ на по-лоши работи, отколкото вие мислите. Та казвамъ: Когато човѣкъ се намира въ едно противоречие съ себе си, какво трѣбва да прави? Да допуснемъ, че вашиятъ джобъ е пъленъ съ червенъ пиперъ. Вечерно време, нѣкой апашъ ти казва: „Горе рѫцетѣ!
към беседата >>
Вѫтре въ вашия умъ е вложенъ онзи съветникъ, който ще ви покаже най-добрия пѫть, по който трѣбва да вървите, какъ трѣбва да се обхождате.
Казвашъ: „Нѣма да го бѫде“ и като забравишъ – бръкнешъ, паритѣ, които искашъ – ще дойдатъ. Или отъ хлѣбъ може да имате нужда, или отъ друго нѣщо. Нѣкой пѫть пожелаешъ да оздравѣешъ и оздравявашъ. Та казвамъ: Разчитайте на ума си. Вѫтре въ ума е вложенъ лѣкъ за болеститѣ.
Вѫтре въ вашия умъ е вложенъ онзи съветникъ, който ще ви покаже най-добрия пѫть, по който трѣбва да вървите, какъ трѣбва да се обхождате.
Всичко онова, което трѣбва, което човѣкъ трѣбва да направи, е вложено въ него. Трѣбва да дойде нѣкой да го научи. Ако дойде нѣкой човѣкъ отвънъ, нѣма да ви донесе една книга, но ще разгъне книгата, която Богъ е вложилъ въ тебе. Ще каже: „Еди-коя страница“, Той ще ти покаже пѫтя. Писанието казва: „Богъ е вложилъ духа си да ни научи“.
към беседата >>
Турете въ джобоветѣ си една звонкова монета.
Щомъ се прострешъ и той не оживява, твоето простиране (е) както, когато женитѣ простиратъ платното да изсъхне. Азъ съмъ констатиралъ, (че) вие, като стоите, сте доста богати. Имате много работи, но като излѣзете на пазаря, не вземете златнитѣ монети, но взимате медни. Скѫпоценнитѣ работи ги оставяте въ васъ. Нѣкой пѫть трѣбва да вземете златни монети.
Турете въ джобоветѣ си една звонкова монета.
Дето и да дадете, монетата ходи – нѣма да стои тамъ. Едно дете, като иде да купува ябълки – то ще извади пари, златни ще даде. Като замине, гледатъ – паритѣ ги нѣма тамъ. Тогава се познаваме. Като продадемъ ябълкитѣ нѣкому и паритѣ ги нѣма, казваме: „Той е светия“.
към беседата >>
Какво ще го правишъ?
Питамъ: Следъ като кипнете, какво ще придобиете? Представете си, че онзи, който ви е обидилъ, е по-силенъ отъ васъ. Какво ще му кажете? Ако е по-слабъ – може да го набиешъ. Но той е по-силенъ отъ тебе.
Какво ще го правишъ?
Представете си, че онзи е по-силенъ и той е способенъ на по-лоши работи, отколкото вие мислите. Та казвамъ: Когато човѣкъ се намира въ едно противоречие съ себе си, какво трѣбва да прави? Да допуснемъ, че вашиятъ джобъ е пъленъ съ червенъ пиперъ. Вечерно време, нѣкой апашъ ти казва: „Горе рѫцетѣ! “ Нѣщо вѫтре ти казва: „Бръкни въ джоба си, пъкъ му дай отъ червения пиперъ“.
към беседата >>
Всичко онова, което трѣбва, което човѣкъ трѣбва да направи, е вложено въ него.
Или отъ хлѣбъ може да имате нужда, или отъ друго нѣщо. Нѣкой пѫть пожелаешъ да оздравѣешъ и оздравявашъ. Та казвамъ: Разчитайте на ума си. Вѫтре въ ума е вложенъ лѣкъ за болеститѣ. Вѫтре въ вашия умъ е вложенъ онзи съветникъ, който ще ви покаже най-добрия пѫть, по който трѣбва да вървите, какъ трѣбва да се обхождате.
Всичко онова, което трѣбва, което човѣкъ трѣбва да направи, е вложено въ него.
Трѣбва да дойде нѣкой да го научи. Ако дойде нѣкой човѣкъ отвънъ, нѣма да ви донесе една книга, но ще разгъне книгата, която Богъ е вложилъ въ тебе. Ще каже: „Еди-коя страница“, Той ще ти покаже пѫтя. Писанието казва: „Богъ е вложилъ духа си да ни научи“. Богъ е изпратилъ духа си да ни научи, да покаже, че отъ памти-вѣка Богъ е вложилъ нѣщо въ насъ.
към беседата >>
Дето и да дадете, монетата ходи – нѣма да стои тамъ.
Азъ съмъ констатиралъ, (че) вие, като стоите, сте доста богати. Имате много работи, но като излѣзете на пазаря, не вземете златнитѣ монети, но взимате медни. Скѫпоценнитѣ работи ги оставяте въ васъ. Нѣкой пѫть трѣбва да вземете златни монети. Турете въ джобоветѣ си една звонкова монета.
Дето и да дадете, монетата ходи – нѣма да стои тамъ.
Едно дете, като иде да купува ябълки – то ще извади пари, златни ще даде. Като замине, гледатъ – паритѣ ги нѣма тамъ. Тогава се познаваме. Като продадемъ ябълкитѣ нѣкому и паритѣ ги нѣма, казваме: „Той е светия“. Да бѫде благословенъ.
към беседата >>
Представете си, че онзи е по-силенъ и той е способенъ на по-лоши работи, отколкото вие мислите.
Представете си, че онзи, който ви е обидилъ, е по-силенъ отъ васъ. Какво ще му кажете? Ако е по-слабъ – може да го набиешъ. Но той е по-силенъ отъ тебе. Какво ще го правишъ?
Представете си, че онзи е по-силенъ и той е способенъ на по-лоши работи, отколкото вие мислите.
Та казвамъ: Когато човѣкъ се намира въ едно противоречие съ себе си, какво трѣбва да прави? Да допуснемъ, че вашиятъ джобъ е пъленъ съ червенъ пиперъ. Вечерно време, нѣкой апашъ ти казва: „Горе рѫцетѣ! “ Нѣщо вѫтре ти казва: „Бръкни въ джоба си, пъкъ му дай отъ червения пиперъ“. Азъ съмъ ви препорѫчвалъ – нѣкой пѫть изъ гората (като) ви посрѣщатъ, сестритѣ да носятъ отъ червен(ия) пиперъ, отъ този – лютия.
към беседата >>
Трѣбва да дойде нѣкой да го научи.
Нѣкой пѫть пожелаешъ да оздравѣешъ и оздравявашъ. Та казвамъ: Разчитайте на ума си. Вѫтре въ ума е вложенъ лѣкъ за болеститѣ. Вѫтре въ вашия умъ е вложенъ онзи съветникъ, който ще ви покаже най-добрия пѫть, по който трѣбва да вървите, какъ трѣбва да се обхождате. Всичко онова, което трѣбва, което човѣкъ трѣбва да направи, е вложено въ него.
Трѣбва да дойде нѣкой да го научи.
Ако дойде нѣкой човѣкъ отвънъ, нѣма да ви донесе една книга, но ще разгъне книгата, която Богъ е вложилъ въ тебе. Ще каже: „Еди-коя страница“, Той ще ти покаже пѫтя. Писанието казва: „Богъ е вложилъ духа си да ни научи“. Богъ е изпратилъ духа си да ни научи, да покаже, че отъ памти-вѣка Богъ е вложилъ нѣщо въ насъ. Трѣбва да разчитаме, сега трѣбва да го изучимъ.
към беседата >>
Едно дете, като иде да купува ябълки – то ще извади пари, златни ще даде.
Имате много работи, но като излѣзете на пазаря, не вземете златнитѣ монети, но взимате медни. Скѫпоценнитѣ работи ги оставяте въ васъ. Нѣкой пѫть трѣбва да вземете златни монети. Турете въ джобоветѣ си една звонкова монета. Дето и да дадете, монетата ходи – нѣма да стои тамъ.
Едно дете, като иде да купува ябълки – то ще извади пари, златни ще даде.
Като замине, гледатъ – паритѣ ги нѣма тамъ. Тогава се познаваме. Като продадемъ ябълкитѣ нѣкому и паритѣ ги нѣма, казваме: „Той е светия“. Да бѫде благословенъ. Азъ се радвамъ, че светията (е) дошълъ, златото отишло на друго мѣсто.
към беседата >>
Та казвамъ: Когато човѣкъ се намира въ едно противоречие съ себе си, какво трѣбва да прави?
Какво ще му кажете? Ако е по-слабъ – може да го набиешъ. Но той е по-силенъ отъ тебе. Какво ще го правишъ? Представете си, че онзи е по-силенъ и той е способенъ на по-лоши работи, отколкото вие мислите.
Та казвамъ: Когато човѣкъ се намира въ едно противоречие съ себе си, какво трѣбва да прави?
Да допуснемъ, че вашиятъ джобъ е пъленъ съ червенъ пиперъ. Вечерно време, нѣкой апашъ ти казва: „Горе рѫцетѣ! “ Нѣщо вѫтре ти казва: „Бръкни въ джоба си, пъкъ му дай отъ червения пиперъ“. Азъ съмъ ви препорѫчвалъ – нѣкой пѫть изъ гората (като) ви посрѣщатъ, сестритѣ да носятъ отъ червен(ия) пиперъ, отъ този – лютия. Като ви рече – хвърлете въ очитѣ му.
към беседата >>
Ако дойде нѣкой човѣкъ отвънъ, нѣма да ви донесе една книга, но ще разгъне книгата, която Богъ е вложилъ въ тебе.
Та казвамъ: Разчитайте на ума си. Вѫтре въ ума е вложенъ лѣкъ за болеститѣ. Вѫтре въ вашия умъ е вложенъ онзи съветникъ, който ще ви покаже най-добрия пѫть, по който трѣбва да вървите, какъ трѣбва да се обхождате. Всичко онова, което трѣбва, което човѣкъ трѣбва да направи, е вложено въ него. Трѣбва да дойде нѣкой да го научи.
Ако дойде нѣкой човѣкъ отвънъ, нѣма да ви донесе една книга, но ще разгъне книгата, която Богъ е вложилъ въ тебе.
Ще каже: „Еди-коя страница“, Той ще ти покаже пѫтя. Писанието казва: „Богъ е вложилъ духа си да ни научи“. Богъ е изпратилъ духа си да ни научи, да покаже, че отъ памти-вѣка Богъ е вложилъ нѣщо въ насъ. Трѣбва да разчитаме, сега трѣбва да го изучимъ. Даже сега се показва кое е, каквото ще научимъ.
към беседата >>
Като замине, гледатъ – паритѣ ги нѣма тамъ.
Скѫпоценнитѣ работи ги оставяте въ васъ. Нѣкой пѫть трѣбва да вземете златни монети. Турете въ джобоветѣ си една звонкова монета. Дето и да дадете, монетата ходи – нѣма да стои тамъ. Едно дете, като иде да купува ябълки – то ще извади пари, златни ще даде.
Като замине, гледатъ – паритѣ ги нѣма тамъ.
Тогава се познаваме. Като продадемъ ябълкитѣ нѣкому и паритѣ ги нѣма, казваме: „Той е светия“. Да бѫде благословенъ. Азъ се радвамъ, че светията (е) дошълъ, златото отишло на друго мѣсто. Туй злато, което светията (е) платилъ, то ще дойде въ тебе.
към беседата >>
Да допуснемъ, че вашиятъ джобъ е пъленъ съ червенъ пиперъ.
Ако е по-слабъ – може да го набиешъ. Но той е по-силенъ отъ тебе. Какво ще го правишъ? Представете си, че онзи е по-силенъ и той е способенъ на по-лоши работи, отколкото вие мислите. Та казвамъ: Когато човѣкъ се намира въ едно противоречие съ себе си, какво трѣбва да прави?
Да допуснемъ, че вашиятъ джобъ е пъленъ съ червенъ пиперъ.
Вечерно време, нѣкой апашъ ти казва: „Горе рѫцетѣ! “ Нѣщо вѫтре ти казва: „Бръкни въ джоба си, пъкъ му дай отъ червения пиперъ“. Азъ съмъ ви препорѫчвалъ – нѣкой пѫть изъ гората (като) ви посрѣщатъ, сестритѣ да носятъ отъ червен(ия) пиперъ, отъ този – лютия. Като ви рече – хвърлете въ очитѣ му. Най-хубавото орѫжие е червения пиперъ.
към беседата >>
Ще каже: „Еди-коя страница“, Той ще ти покаже пѫтя.
Вѫтре въ ума е вложенъ лѣкъ за болеститѣ. Вѫтре въ вашия умъ е вложенъ онзи съветникъ, който ще ви покаже най-добрия пѫть, по който трѣбва да вървите, какъ трѣбва да се обхождате. Всичко онова, което трѣбва, което човѣкъ трѣбва да направи, е вложено въ него. Трѣбва да дойде нѣкой да го научи. Ако дойде нѣкой човѣкъ отвънъ, нѣма да ви донесе една книга, но ще разгъне книгата, която Богъ е вложилъ въ тебе.
Ще каже: „Еди-коя страница“, Той ще ти покаже пѫтя.
Писанието казва: „Богъ е вложилъ духа си да ни научи“. Богъ е изпратилъ духа си да ни научи, да покаже, че отъ памти-вѣка Богъ е вложилъ нѣщо въ насъ. Трѣбва да разчитаме, сега трѣбва да го изучимъ. Даже сега се показва кое е, каквото ще научимъ. Нѣкой ходи да копае – не му върви.
към беседата >>
Тогава се познаваме.
Нѣкой пѫть трѣбва да вземете златни монети. Турете въ джобоветѣ си една звонкова монета. Дето и да дадете, монетата ходи – нѣма да стои тамъ. Едно дете, като иде да купува ябълки – то ще извади пари, златни ще даде. Като замине, гледатъ – паритѣ ги нѣма тамъ.
Тогава се познаваме.
Като продадемъ ябълкитѣ нѣкому и паритѣ ги нѣма, казваме: „Той е светия“. Да бѫде благословенъ. Азъ се радвамъ, че светията (е) дошълъ, златото отишло на друго мѣсто. Туй злато, което светията (е) платилъ, то ще дойде въ тебе. То се превръща, то е динамична сила, която става динамична, влиза въ нашата мисъль, нашето сърдце – тя е истинска любовь.
към беседата >>
И в живота 100 души смели хора с мисълта си могат да разпръснат хиляди на бойното поле и пак да ги изпоплашат.
(втори вариант)
Като престанеш да мислиш – идат веднага. Сега казвате: „Как става това? " Щом мислиш – ти си по-силен от мисълта на едно животно (и) то седи надалече. Щом твоята мисъл е слаба – то те напада. Винаги слабото се напада.
И в живота 100 души смели хора с мисълта си могат да разпръснат хиляди на бойното поле и пак да ги изпоплашат.
Хиляди хора могат да се изпоплашат – зависи от мисълта. И ние се изпоплашихме. Дойде сега инфлуенцата. Каква е тази инфлуенца? Силата на тази инфлуенца се дължи на убийствените мисли, които се образуват на бойното поле.
към втори вариант >>
Взема го Свети Никола, изтърбушва го, изважда червата, измива ги, нарежда ги пак.
(втори вариант)
Ще идем при тях. Хем ще излекувам детето и те ще ни приемат. Утре пак ще тръгнем двамата.“ Отиват в къщата, доста богати хора били. Детето вече на умиране било. Свети Никола казва: „Дайте една стая, едно корито, дайте и детето.“ Детето (било) на около 6-7 години.
Взема го Свети Никола, изтърбушва го, изважда червата, измива ги, нарежда ги пак.
Всичко, каквото прави старецът – попът гледа какво прави. Измива всички части на тялото хубаво и започва пак да ги натуря на мястото, залепя всичко, духне и детето става. Казва си (попът): „Лесна работа.“ Той мисли, че вече (е) научил изкуството. Сутринта казва на Свети Никола: „Бързам, имам своя работа, напущам те. Друг път ще се срещнем.“ (Свети Никола) казва: „Добре, синко.
към втори вариант >>
“ Кой ви е казал, че сте остарели?
(втори вариант)
На бойното поле не отиват деца, отиват възрастни. Не отиват и стари на по 120 години, а отиват на по 21, 22, 23 години – те отиват на бойното поле. Защо е така? Защото те са най-здравите, най-способните хора. Вие сега ще кажете: „Ами ние, които сме остарели?
“ Кой ви е казал, че сте остарели?
От къде ще докажете, че сте стари? Защото в себе си вътре ни най-малко не чувствате, че сте стари. Стари сте само отвън. Някои работи върху вас, върху лицето, върху мускулите и мислите, че остарявате, но туй остаряване не зависи от вас. Вие без да искате остарявате.
към втори вариант >>
Хиляди хора могат да се изпоплашат – зависи от мисълта.
(втори вариант)
Сега казвате: „Как става това? " Щом мислиш – ти си по-силен от мисълта на едно животно (и) то седи надалече. Щом твоята мисъл е слаба – то те напада. Винаги слабото се напада. И в живота 100 души смели хора с мисълта си могат да разпръснат хиляди на бойното поле и пак да ги изпоплашат.
Хиляди хора могат да се изпоплашат – зависи от мисълта.
И ние се изпоплашихме. Дойде сега инфлуенцата. Каква е тази инфлуенца? Силата на тази инфлуенца се дължи на убийствените мисли, които се образуват на бойното поле. Хиляди хора мислят да убиват, да унищожават.
към втори вариант >>
Всичко, каквото прави старецът – попът гледа какво прави.
(втори вариант)
Хем ще излекувам детето и те ще ни приемат. Утре пак ще тръгнем двамата.“ Отиват в къщата, доста богати хора били. Детето вече на умиране било. Свети Никола казва: „Дайте една стая, едно корито, дайте и детето.“ Детето (било) на около 6-7 години. Взема го Свети Никола, изтърбушва го, изважда червата, измива ги, нарежда ги пак.
Всичко, каквото прави старецът – попът гледа какво прави.
Измива всички части на тялото хубаво и започва пак да ги натуря на мястото, залепя всичко, духне и детето става. Казва си (попът): „Лесна работа.“ Той мисли, че вече (е) научил изкуството. Сутринта казва на Свети Никола: „Бързам, имам своя работа, напущам те. Друг път ще се срещнем.“ (Свети Никола) казва: „Добре, синко. Като се намериш на зор – може да ме повикаш.
към втори вариант >>
От къде ще докажете, че сте стари?
(втори вариант)
Не отиват и стари на по 120 години, а отиват на по 21, 22, 23 години – те отиват на бойното поле. Защо е така? Защото те са най-здравите, най-способните хора. Вие сега ще кажете: „Ами ние, които сме остарели? “ Кой ви е казал, че сте остарели?
От къде ще докажете, че сте стари?
Защото в себе си вътре ни най-малко не чувствате, че сте стари. Стари сте само отвън. Някои работи върху вас, върху лицето, върху мускулите и мислите, че остарявате, но туй остаряване не зависи от вас. Вие без да искате остарявате. Остарявате – значи не сте господари на положението.
към втори вариант >>
И ние се изпоплашихме.
(втори вариант)
" Щом мислиш – ти си по-силен от мисълта на едно животно (и) то седи надалече. Щом твоята мисъл е слаба – то те напада. Винаги слабото се напада. И в живота 100 души смели хора с мисълта си могат да разпръснат хиляди на бойното поле и пак да ги изпоплашат. Хиляди хора могат да се изпоплашат – зависи от мисълта.
И ние се изпоплашихме.
Дойде сега инфлуенцата. Каква е тази инфлуенца? Силата на тази инфлуенца се дължи на убийствените мисли, които се образуват на бойното поле. Хиляди хора мислят да убиват, да унищожават. Целият въздух е пълен с такъв род трептения.
към втори вариант >>
Измива всички части на тялото хубаво и започва пак да ги натуря на мястото, залепя всичко, духне и детето става.
(втори вариант)
Утре пак ще тръгнем двамата.“ Отиват в къщата, доста богати хора били. Детето вече на умиране било. Свети Никола казва: „Дайте една стая, едно корито, дайте и детето.“ Детето (било) на около 6-7 години. Взема го Свети Никола, изтърбушва го, изважда червата, измива ги, нарежда ги пак. Всичко, каквото прави старецът – попът гледа какво прави.
Измива всички части на тялото хубаво и започва пак да ги натуря на мястото, залепя всичко, духне и детето става.
Казва си (попът): „Лесна работа.“ Той мисли, че вече (е) научил изкуството. Сутринта казва на Свети Никола: „Бързам, имам своя работа, напущам те. Друг път ще се срещнем.“ (Свети Никола) казва: „Добре, синко. Като се намериш на зор – може да ме повикаш. Въздъхни си само – ще дойда да ти помогна.“ Той отива на другото село, едно болно дете има и започва и той.
към втори вариант >>
Защото в себе си вътре ни най-малко не чувствате, че сте стари.
(втори вариант)
Защо е така? Защото те са най-здравите, най-способните хора. Вие сега ще кажете: „Ами ние, които сме остарели? “ Кой ви е казал, че сте остарели? От къде ще докажете, че сте стари?
Защото в себе си вътре ни най-малко не чувствате, че сте стари.
Стари сте само отвън. Някои работи върху вас, върху лицето, върху мускулите и мислите, че остарявате, но туй остаряване не зависи от вас. Вие без да искате остарявате. Остарявате – значи не сте господари на положението. Ако някой силен човек дойде и ви хване за врата – наклонявате се.
към втори вариант >>
Дойде сега инфлуенцата.
(втори вариант)
Щом твоята мисъл е слаба – то те напада. Винаги слабото се напада. И в живота 100 души смели хора с мисълта си могат да разпръснат хиляди на бойното поле и пак да ги изпоплашат. Хиляди хора могат да се изпоплашат – зависи от мисълта. И ние се изпоплашихме.
Дойде сега инфлуенцата.
Каква е тази инфлуенца? Силата на тази инфлуенца се дължи на убийствените мисли, които се образуват на бойното поле. Хиляди хора мислят да убиват, да унищожават. Целият въздух е пълен с такъв род трептения. Като дойде някоя инфлуенца – прикомандироват се човешките мисли.
към втори вариант >>
Казва си (попът): „Лесна работа.“ Той мисли, че вече (е) научил изкуството.
(втори вариант)
Детето вече на умиране било. Свети Никола казва: „Дайте една стая, едно корито, дайте и детето.“ Детето (било) на около 6-7 години. Взема го Свети Никола, изтърбушва го, изважда червата, измива ги, нарежда ги пак. Всичко, каквото прави старецът – попът гледа какво прави. Измива всички части на тялото хубаво и започва пак да ги натуря на мястото, залепя всичко, духне и детето става.
Казва си (попът): „Лесна работа.“ Той мисли, че вече (е) научил изкуството.
Сутринта казва на Свети Никола: „Бързам, имам своя работа, напущам те. Друг път ще се срещнем.“ (Свети Никола) казва: „Добре, синко. Като се намериш на зор – може да ме повикаш. Въздъхни си само – ще дойда да ти помогна.“ Той отива на другото село, едно болно дете има и започва и той. Отрязва ръцете, изтърбушва детето и той измива всичките части.
към втори вариант >>
Стари сте само отвън.
(втори вариант)
Защото те са най-здравите, най-способните хора. Вие сега ще кажете: „Ами ние, които сме остарели? “ Кой ви е казал, че сте остарели? От къде ще докажете, че сте стари? Защото в себе си вътре ни най-малко не чувствате, че сте стари.
Стари сте само отвън.
Някои работи върху вас, върху лицето, върху мускулите и мислите, че остарявате, но туй остаряване не зависи от вас. Вие без да искате остарявате. Остарявате – значи не сте господари на положението. Ако някой силен човек дойде и ви хване за врата – наклонявате се. Ти не искаш да се наведеш, но други те натискат.
към втори вариант >>
Каква е тази инфлуенца?
(втори вариант)
Винаги слабото се напада. И в живота 100 души смели хора с мисълта си могат да разпръснат хиляди на бойното поле и пак да ги изпоплашат. Хиляди хора могат да се изпоплашат – зависи от мисълта. И ние се изпоплашихме. Дойде сега инфлуенцата.
Каква е тази инфлуенца?
Силата на тази инфлуенца се дължи на убийствените мисли, които се образуват на бойното поле. Хиляди хора мислят да убиват, да унищожават. Целият въздух е пълен с такъв род трептения. Като дойде някоя инфлуенца – прикомандироват се човешките мисли. Казват сега, че инфлуенцата била по-лоша.
към втори вариант >>
Сутринта казва на Свети Никола: „Бързам, имам своя работа, напущам те.
(втори вариант)
Свети Никола казва: „Дайте една стая, едно корито, дайте и детето.“ Детето (било) на около 6-7 години. Взема го Свети Никола, изтърбушва го, изважда червата, измива ги, нарежда ги пак. Всичко, каквото прави старецът – попът гледа какво прави. Измива всички части на тялото хубаво и започва пак да ги натуря на мястото, залепя всичко, духне и детето става. Казва си (попът): „Лесна работа.“ Той мисли, че вече (е) научил изкуството.
Сутринта казва на Свети Никола: „Бързам, имам своя работа, напущам те.
Друг път ще се срещнем.“ (Свети Никола) казва: „Добре, синко. Като се намериш на зор – може да ме повикаш. Въздъхни си само – ще дойда да ти помогна.“ Той отива на другото село, едно болно дете има и започва и той. Отрязва ръцете, изтърбушва детето и той измива всичките части. Нарежда ги пак, но не се залепват.
към втори вариант >>
Някои работи върху вас, върху лицето, върху мускулите и мислите, че остарявате, но туй остаряване не зависи от вас.
(втори вариант)
Вие сега ще кажете: „Ами ние, които сме остарели? “ Кой ви е казал, че сте остарели? От къде ще докажете, че сте стари? Защото в себе си вътре ни най-малко не чувствате, че сте стари. Стари сте само отвън.
Някои работи върху вас, върху лицето, върху мускулите и мислите, че остарявате, но туй остаряване не зависи от вас.
Вие без да искате остарявате. Остарявате – значи не сте господари на положението. Ако някой силен човек дойде и ви хване за врата – наклонявате се. Ти не искаш да се наведеш, но други те натискат. Не може да станеш.
към втори вариант >>
Силата на тази инфлуенца се дължи на убийствените мисли, които се образуват на бойното поле.
(втори вариант)
И в живота 100 души смели хора с мисълта си могат да разпръснат хиляди на бойното поле и пак да ги изпоплашат. Хиляди хора могат да се изпоплашат – зависи от мисълта. И ние се изпоплашихме. Дойде сега инфлуенцата. Каква е тази инфлуенца?
Силата на тази инфлуенца се дължи на убийствените мисли, които се образуват на бойното поле.
Хиляди хора мислят да убиват, да унищожават. Целият въздух е пълен с такъв род трептения. Като дойде някоя инфлуенца – прикомандироват се човешките мисли. Казват сега, че инфлуенцата била по-лоша. Най-първо трябва да си създадат ограда.
към втори вариант >>
Друг път ще се срещнем.“ (Свети Никола) казва: „Добре, синко.
(втори вариант)
Взема го Свети Никола, изтърбушва го, изважда червата, измива ги, нарежда ги пак. Всичко, каквото прави старецът – попът гледа какво прави. Измива всички части на тялото хубаво и започва пак да ги натуря на мястото, залепя всичко, духне и детето става. Казва си (попът): „Лесна работа.“ Той мисли, че вече (е) научил изкуството. Сутринта казва на Свети Никола: „Бързам, имам своя работа, напущам те.
Друг път ще се срещнем.“ (Свети Никола) казва: „Добре, синко.
Като се намериш на зор – може да ме повикаш. Въздъхни си само – ще дойда да ти помогна.“ Той отива на другото село, едно болно дете има и започва и той. Отрязва ръцете, изтърбушва детето и той измива всичките части. Нарежда ги пак, но не се залепват. Започва да въздиша.
към втори вариант >>
Вие без да искате остарявате.
(втори вариант)
“ Кой ви е казал, че сте остарели? От къде ще докажете, че сте стари? Защото в себе си вътре ни най-малко не чувствате, че сте стари. Стари сте само отвън. Някои работи върху вас, върху лицето, върху мускулите и мислите, че остарявате, но туй остаряване не зависи от вас.
Вие без да искате остарявате.
Остарявате – значи не сте господари на положението. Ако някой силен човек дойде и ви хване за врата – наклонявате се. Ти не искаш да се наведеш, но други те натискат. Не може да станеш. Значи онзи, който те натиска, е по-силен.
към втори вариант >>
Хиляди хора мислят да убиват, да унищожават.
(втори вариант)
Хиляди хора могат да се изпоплашат – зависи от мисълта. И ние се изпоплашихме. Дойде сега инфлуенцата. Каква е тази инфлуенца? Силата на тази инфлуенца се дължи на убийствените мисли, които се образуват на бойното поле.
Хиляди хора мислят да убиват, да унищожават.
Целият въздух е пълен с такъв род трептения. Като дойде някоя инфлуенца – прикомандироват се човешките мисли. Казват сега, че инфлуенцата била по-лоша. Най-първо трябва да си създадат ограда. Тук можехме да държим инфлуенцата вън от Изгрева.
към втори вариант >>
Като се намериш на зор – може да ме повикаш.
(втори вариант)
Всичко, каквото прави старецът – попът гледа какво прави. Измива всички части на тялото хубаво и започва пак да ги натуря на мястото, залепя всичко, духне и детето става. Казва си (попът): „Лесна работа.“ Той мисли, че вече (е) научил изкуството. Сутринта казва на Свети Никола: „Бързам, имам своя работа, напущам те. Друг път ще се срещнем.“ (Свети Никола) казва: „Добре, синко.
Като се намериш на зор – може да ме повикаш.
Въздъхни си само – ще дойда да ти помогна.“ Той отива на другото село, едно болно дете има и започва и той. Отрязва ръцете, изтърбушва детето и той измива всичките части. Нарежда ги пак, но не се залепват. Започва да въздиша. Дошъл Свети Никола, казва: „Не става тъй, синко.
към втори вариант >>
Остарявате – значи не сте господари на положението.
(втори вариант)
От къде ще докажете, че сте стари? Защото в себе си вътре ни най-малко не чувствате, че сте стари. Стари сте само отвън. Някои работи върху вас, върху лицето, върху мускулите и мислите, че остарявате, но туй остаряване не зависи от вас. Вие без да искате остарявате.
Остарявате – значи не сте господари на положението.
Ако някой силен човек дойде и ви хване за врата – наклонявате се. Ти не искаш да се наведеш, но други те натискат. Не може да станеш. Значи онзи, който те натиска, е по-силен. Какво ще се прави сега?
към втори вариант >>
Целият въздух е пълен с такъв род трептения.
(втори вариант)
И ние се изпоплашихме. Дойде сега инфлуенцата. Каква е тази инфлуенца? Силата на тази инфлуенца се дължи на убийствените мисли, които се образуват на бойното поле. Хиляди хора мислят да убиват, да унищожават.
Целият въздух е пълен с такъв род трептения.
Като дойде някоя инфлуенца – прикомандироват се човешките мисли. Казват сега, че инфлуенцата била по-лоша. Най-първо трябва да си създадат ограда. Тук можехме да държим инфлуенцата вън от Изгрева. Тази година нарочно я повиках да ви дам един урок.
към втори вариант >>
Въздъхни си само – ще дойда да ти помогна.“ Той отива на другото село, едно болно дете има и започва и той.
(втори вариант)
Измива всички части на тялото хубаво и започва пак да ги натуря на мястото, залепя всичко, духне и детето става. Казва си (попът): „Лесна работа.“ Той мисли, че вече (е) научил изкуството. Сутринта казва на Свети Никола: „Бързам, имам своя работа, напущам те. Друг път ще се срещнем.“ (Свети Никола) казва: „Добре, синко. Като се намериш на зор – може да ме повикаш.
Въздъхни си само – ще дойда да ти помогна.“ Той отива на другото село, едно болно дете има и започва и той.
Отрязва ръцете, изтърбушва детето и той измива всичките части. Нарежда ги пак, но не се залепват. Започва да въздиша. Дошъл Свети Никола, казва: „Не става тъй, синко. Трябва да се учиш.“
към втори вариант >>
Ако някой силен човек дойде и ви хване за врата – наклонявате се.
(втори вариант)
Защото в себе си вътре ни най-малко не чувствате, че сте стари. Стари сте само отвън. Някои работи върху вас, върху лицето, върху мускулите и мислите, че остарявате, но туй остаряване не зависи от вас. Вие без да искате остарявате. Остарявате – значи не сте господари на положението.
Ако някой силен човек дойде и ви хване за врата – наклонявате се.
Ти не искаш да се наведеш, но други те натискат. Не може да станеш. Значи онзи, който те натиска, е по-силен. Какво ще се прави сега? Той може да те направи стар или млад.
към втори вариант >>
Като дойде някоя инфлуенца – прикомандироват се човешките мисли.
(втори вариант)
Дойде сега инфлуенцата. Каква е тази инфлуенца? Силата на тази инфлуенца се дължи на убийствените мисли, които се образуват на бойното поле. Хиляди хора мислят да убиват, да унищожават. Целият въздух е пълен с такъв род трептения.
Като дойде някоя инфлуенца – прикомандироват се човешките мисли.
Казват сега, че инфлуенцата била по-лоша. Най-първо трябва да си създадат ограда. Тук можехме да държим инфлуенцата вън от Изгрева. Тази година нарочно я повиках да ви дам един урок. Най-първо я повиках върху себе си.
към втори вариант >>
Отрязва ръцете, изтърбушва детето и той измива всичките части.
(втори вариант)
Казва си (попът): „Лесна работа.“ Той мисли, че вече (е) научил изкуството. Сутринта казва на Свети Никола: „Бързам, имам своя работа, напущам те. Друг път ще се срещнем.“ (Свети Никола) казва: „Добре, синко. Като се намериш на зор – може да ме повикаш. Въздъхни си само – ще дойда да ти помогна.“ Той отива на другото село, едно болно дете има и започва и той.
Отрязва ръцете, изтърбушва детето и той измива всичките части.
Нарежда ги пак, но не се залепват. Започва да въздиша. Дошъл Свети Никола, казва: „Не става тъй, синко. Трябва да се учиш.“
към втори вариант >>
Ти не искаш да се наведеш, но други те натискат.
(втори вариант)
Стари сте само отвън. Някои работи върху вас, върху лицето, върху мускулите и мислите, че остарявате, но туй остаряване не зависи от вас. Вие без да искате остарявате. Остарявате – значи не сте господари на положението. Ако някой силен човек дойде и ви хване за врата – наклонявате се.
Ти не искаш да се наведеш, но други те натискат.
Не може да станеш. Значи онзи, който те натиска, е по-силен. Какво ще се прави сега? Той може да те направи стар или млад. Като те отпусне – ти си млад, като те натисне – ти си стар.
към втори вариант >>
Казват сега, че инфлуенцата била по-лоша.
(втори вариант)
Каква е тази инфлуенца? Силата на тази инфлуенца се дължи на убийствените мисли, които се образуват на бойното поле. Хиляди хора мислят да убиват, да унищожават. Целият въздух е пълен с такъв род трептения. Като дойде някоя инфлуенца – прикомандироват се човешките мисли.
Казват сега, че инфлуенцата била по-лоша.
Най-първо трябва да си създадат ограда. Тук можехме да държим инфлуенцата вън от Изгрева. Тази година нарочно я повиках да ви дам един урок. Най-първо я повиках върху себе си. Повече от две седмици се занимавам с нея, изучавам законите й.
към втори вариант >>
Нарежда ги пак, но не се залепват.
(втори вариант)
Сутринта казва на Свети Никола: „Бързам, имам своя работа, напущам те. Друг път ще се срещнем.“ (Свети Никола) казва: „Добре, синко. Като се намериш на зор – може да ме повикаш. Въздъхни си само – ще дойда да ти помогна.“ Той отива на другото село, едно болно дете има и започва и той. Отрязва ръцете, изтърбушва детето и той измива всичките части.
Нарежда ги пак, но не се залепват.
Започва да въздиша. Дошъл Свети Никола, казва: „Не става тъй, синко. Трябва да се учиш.“
към втори вариант >>
Не може да станеш.
(втори вариант)
Някои работи върху вас, върху лицето, върху мускулите и мислите, че остарявате, но туй остаряване не зависи от вас. Вие без да искате остарявате. Остарявате – значи не сте господари на положението. Ако някой силен човек дойде и ви хване за врата – наклонявате се. Ти не искаш да се наведеш, но други те натискат.
Не може да станеш.
Значи онзи, който те натиска, е по-силен. Какво ще се прави сега? Той може да те направи стар или млад. Като те отпусне – ти си млад, като те натисне – ти си стар. Сега има някой, който да ви натиска.
към втори вариант >>
Най-първо трябва да си създадат ограда.
(втори вариант)
Силата на тази инфлуенца се дължи на убийствените мисли, които се образуват на бойното поле. Хиляди хора мислят да убиват, да унищожават. Целият въздух е пълен с такъв род трептения. Като дойде някоя инфлуенца – прикомандироват се човешките мисли. Казват сега, че инфлуенцата била по-лоша.
Най-първо трябва да си създадат ограда.
Тук можехме да държим инфлуенцата вън от Изгрева. Тази година нарочно я повиках да ви дам един урок. Най-първо я повиках върху себе си. Повече от две седмици се занимавам с нея, изучавам законите й. Те са известен род малки същества.
към втори вариант >>
Започва да въздиша.
(втори вариант)
Друг път ще се срещнем.“ (Свети Никола) казва: „Добре, синко. Като се намериш на зор – може да ме повикаш. Въздъхни си само – ще дойда да ти помогна.“ Той отива на другото село, едно болно дете има и започва и той. Отрязва ръцете, изтърбушва детето и той измива всичките части. Нарежда ги пак, но не се залепват.
Започва да въздиша.
Дошъл Свети Никола, казва: „Не става тъй, синко. Трябва да се учиш.“
към втори вариант >>
Значи онзи, който те натиска, е по-силен.
(втори вариант)
Вие без да искате остарявате. Остарявате – значи не сте господари на положението. Ако някой силен човек дойде и ви хване за врата – наклонявате се. Ти не искаш да се наведеш, но други те натискат. Не може да станеш.
Значи онзи, който те натиска, е по-силен.
Какво ще се прави сега? Той може да те направи стар или млад. Като те отпусне – ти си млад, като те натисне – ти си стар. Сега има някой, който да ви натиска. Преди 10 години по-малко ви натискаха.
към втори вариант >>
Тук можехме да държим инфлуенцата вън от Изгрева.
(втори вариант)
Хиляди хора мислят да убиват, да унищожават. Целият въздух е пълен с такъв род трептения. Като дойде някоя инфлуенца – прикомандироват се човешките мисли. Казват сега, че инфлуенцата била по-лоша. Най-първо трябва да си създадат ограда.
Тук можехме да държим инфлуенцата вън от Изгрева.
Тази година нарочно я повиках да ви дам един урок. Най-първо я повиках върху себе си. Повече от две седмици се занимавам с нея, изучавам законите й. Те са известен род малки същества. Като влязат – гъделичкат гърлото.
към втори вариант >>
Дошъл Свети Никола, казва: „Не става тъй, синко.
(втори вариант)
Като се намериш на зор – може да ме повикаш. Въздъхни си само – ще дойда да ти помогна.“ Той отива на другото село, едно болно дете има и започва и той. Отрязва ръцете, изтърбушва детето и той измива всичките части. Нарежда ги пак, но не се залепват. Започва да въздиша.
Дошъл Свети Никола, казва: „Не става тъй, синко.
Трябва да се учиш.“
към втори вариант >>
Какво ще се прави сега?
(втори вариант)
Остарявате – значи не сте господари на положението. Ако някой силен човек дойде и ви хване за врата – наклонявате се. Ти не искаш да се наведеш, но други те натискат. Не може да станеш. Значи онзи, който те натиска, е по-силен.
Какво ще се прави сега?
Той може да те направи стар или млад. Като те отпусне – ти си млад, като те натисне – ти си стар. Сега има някой, който да ви натиска. Преди 10 години по-малко ви натискаха. Сега ви натискат повече.
към втори вариант >>
Тази година нарочно я повиках да ви дам един урок.
(втори вариант)
Целият въздух е пълен с такъв род трептения. Като дойде някоя инфлуенца – прикомандироват се човешките мисли. Казват сега, че инфлуенцата била по-лоша. Най-първо трябва да си създадат ограда. Тук можехме да държим инфлуенцата вън от Изгрева.
Тази година нарочно я повиках да ви дам един урок.
Най-първо я повиках върху себе си. Повече от две седмици се занимавам с нея, изучавам законите й. Те са известен род малки същества. Като влязат – гъделичкат гърлото. Намират нещо за ядене.
към втори вариант >>
Трябва да се учиш.“
(втори вариант)
Въздъхни си само – ще дойда да ти помогна.“ Той отива на другото село, едно болно дете има и започва и той. Отрязва ръцете, изтърбушва детето и той измива всичките части. Нарежда ги пак, но не се залепват. Започва да въздиша. Дошъл Свети Никола, казва: „Не става тъй, синко.
Трябва да се учиш.“
към втори вариант >>
Той може да те направи стар или млад.
(втори вариант)
Ако някой силен човек дойде и ви хване за врата – наклонявате се. Ти не искаш да се наведеш, но други те натискат. Не може да станеш. Значи онзи, който те натиска, е по-силен. Какво ще се прави сега?
Той може да те направи стар или млад.
Като те отпусне – ти си млад, като те натисне – ти си стар. Сега има някой, който да ви натиска. Преди 10 години по-малко ви натискаха. Сега ви натискат повече.
към втори вариант >>
Най-първо я повиках върху себе си.
(втори вариант)
Като дойде някоя инфлуенца – прикомандироват се човешките мисли. Казват сега, че инфлуенцата била по-лоша. Най-първо трябва да си създадат ограда. Тук можехме да държим инфлуенцата вън от Изгрева. Тази година нарочно я повиках да ви дам един урок.
Най-първо я повиках върху себе си.
Повече от две седмици се занимавам с нея, изучавам законите й. Те са известен род малки същества. Като влязат – гъделичкат гърлото. Намират нещо за ядене. Дойдоха (и) казват: „Да си похапнем.
към втори вариант >>
Пазете едно правило: човешкият ум без любов не може да работи.
(втори вариант)
Пазете едно правило: човешкият ум без любов не може да работи.
Онези предмети, които учиш, трябва да ги обичаш. Какъвто и да е предметът – дали е химия, физика, астрономия, каквото и да е в света – непременно трябва да имаш обич към този предмет. Здравето, ако не го обичаш – здрав не може да бъдеш. Мисълта, ако не я обичаш – мисъл не можеш да имаш. Доброто разположение, ако не го обичаш – добро разположение не можеш да имаш.
към втори вариант >>
Като те отпусне – ти си млад, като те натисне – ти си стар.
(втори вариант)
Ти не искаш да се наведеш, но други те натискат. Не може да станеш. Значи онзи, който те натиска, е по-силен. Какво ще се прави сега? Той може да те направи стар или млад.
Като те отпусне – ти си млад, като те натисне – ти си стар.
Сега има някой, който да ви натиска. Преди 10 години по-малко ви натискаха. Сега ви натискат повече.
към втори вариант >>
Повече от две седмици се занимавам с нея, изучавам законите й.
(втори вариант)
Казват сега, че инфлуенцата била по-лоша. Най-първо трябва да си създадат ограда. Тук можехме да държим инфлуенцата вън от Изгрева. Тази година нарочно я повиках да ви дам един урок. Най-първо я повиках върху себе си.
Повече от две седмици се занимавам с нея, изучавам законите й.
Те са известен род малки същества. Като влязат – гъделичкат гърлото. Намират нещо за ядене. Дойдоха (и) казват: „Да си похапнем. Има доста затлъстели, мазнички братя и сестри.
към втори вариант >>
Онези предмети, които учиш, трябва да ги обичаш.
(втори вариант)
Пазете едно правило: човешкият ум без любов не може да работи.
Онези предмети, които учиш, трябва да ги обичаш.
Какъвто и да е предметът – дали е химия, физика, астрономия, каквото и да е в света – непременно трябва да имаш обич към този предмет. Здравето, ако не го обичаш – здрав не може да бъдеш. Мисълта, ако не я обичаш – мисъл не можеш да имаш. Доброто разположение, ако не го обичаш – добро разположение не можеш да имаш. Всичко онова, което искаш да го имаш, трябва да го (обичаш).
към втори вариант >>
Сега има някой, който да ви натиска.
(втори вариант)
Не може да станеш. Значи онзи, който те натиска, е по-силен. Какво ще се прави сега? Той може да те направи стар или млад. Като те отпусне – ти си млад, като те натисне – ти си стар.
Сега има някой, който да ви натиска.
Преди 10 години по-малко ви натискаха. Сега ви натискат повече.
към втори вариант >>
Те са известен род малки същества.
(втори вариант)
Най-първо трябва да си създадат ограда. Тук можехме да държим инфлуенцата вън от Изгрева. Тази година нарочно я повиках да ви дам един урок. Най-първо я повиках върху себе си. Повече от две седмици се занимавам с нея, изучавам законите й.
Те са известен род малки същества.
Като влязат – гъделичкат гърлото. Намират нещо за ядене. Дойдоха (и) казват: „Да си похапнем. Има доста затлъстели, мазнички братя и сестри. Да си вземем от тяхната мазнина.
към втори вариант >>
Какъвто и да е предметът – дали е химия, физика, астрономия, каквото и да е в света – непременно трябва да имаш обич към този предмет.
(втори вариант)
Пазете едно правило: човешкият ум без любов не може да работи. Онези предмети, които учиш, трябва да ги обичаш.
Какъвто и да е предметът – дали е химия, физика, астрономия, каквото и да е в света – непременно трябва да имаш обич към този предмет.
Здравето, ако не го обичаш – здрав не може да бъдеш. Мисълта, ако не я обичаш – мисъл не можеш да имаш. Доброто разположение, ако не го обичаш – добро разположение не можеш да имаш. Всичко онова, което искаш да го имаш, трябва да го (обичаш). Всичко онова, което търсим в света, трябва да го искаме с любов, понеже Бог е Любов – Любовта даром дава.
към втори вариант >>
Преди 10 години по-малко ви натискаха.
(втори вариант)
Значи онзи, който те натиска, е по-силен. Какво ще се прави сега? Той може да те направи стар или млад. Като те отпусне – ти си млад, като те натисне – ти си стар. Сега има някой, който да ви натиска.
Преди 10 години по-малко ви натискаха.
Сега ви натискат повече.
към втори вариант >>
Като влязат – гъделичкат гърлото.
(втори вариант)
Тук можехме да държим инфлуенцата вън от Изгрева. Тази година нарочно я повиках да ви дам един урок. Най-първо я повиках върху себе си. Повече от две седмици се занимавам с нея, изучавам законите й. Те са известен род малки същества.
Като влязат – гъделичкат гърлото.
Намират нещо за ядене. Дойдоха (и) казват: „Да си похапнем. Има доста затлъстели, мазнички братя и сестри. Да си вземем от тяхната мазнина. Туй, непотребното, ще го вземе(м), ще го изядем, ще си заминем.
към втори вариант >>
Здравето, ако не го обичаш – здрав не може да бъдеш.
(втори вариант)
Пазете едно правило: човешкият ум без любов не може да работи. Онези предмети, които учиш, трябва да ги обичаш. Какъвто и да е предметът – дали е химия, физика, астрономия, каквото и да е в света – непременно трябва да имаш обич към този предмет.
Здравето, ако не го обичаш – здрав не може да бъдеш.
Мисълта, ако не я обичаш – мисъл не можеш да имаш. Доброто разположение, ако не го обичаш – добро разположение не можеш да имаш. Всичко онова, което искаш да го имаш, трябва да го (обичаш). Всичко онова, което търсим в света, трябва да го искаме с любов, понеже Бог е Любов – Любовта даром дава. Не всичко ще ни се даде изведнъж, но в даден случай онова, от което имаш съществена нужда – Той ще ти го даде.
към втори вариант >>
Сега ви натискат повече.
(втори вариант)
Какво ще се прави сега? Той може да те направи стар или млад. Като те отпусне – ти си млад, като те натисне – ти си стар. Сега има някой, който да ви натиска. Преди 10 години по-малко ви натискаха.
Сега ви натискат повече.
към втори вариант >>
Намират нещо за ядене.
(втори вариант)
Тази година нарочно я повиках да ви дам един урок. Най-първо я повиках върху себе си. Повече от две седмици се занимавам с нея, изучавам законите й. Те са известен род малки същества. Като влязат – гъделичкат гърлото.
Намират нещо за ядене.
Дойдоха (и) казват: „Да си похапнем. Има доста затлъстели, мазнички братя и сестри. Да си вземем от тяхната мазнина. Туй, непотребното, ще го вземе(м), ще го изядем, ще си заминем. Ще покашлят, малко температура ще имат, ще поотрежем оттук-оттам, ще похапнем, ще заминем – няма да направим никаква пакост.“
към втори вариант >>
Мисълта, ако не я обичаш – мисъл не можеш да имаш.
(втори вариант)
Пазете едно правило: човешкият ум без любов не може да работи. Онези предмети, които учиш, трябва да ги обичаш. Какъвто и да е предметът – дали е химия, физика, астрономия, каквото и да е в света – непременно трябва да имаш обич към този предмет. Здравето, ако не го обичаш – здрав не може да бъдеш.
Мисълта, ако не я обичаш – мисъл не можеш да имаш.
Доброто разположение, ако не го обичаш – добро разположение не можеш да имаш. Всичко онова, което искаш да го имаш, трябва да го (обичаш). Всичко онова, което търсим в света, трябва да го искаме с любов, понеже Бог е Любов – Любовта даром дава. Не всичко ще ни се даде изведнъж, но в даден случай онова, от което имаш съществена нужда – Той ще ти го даде. Сега всички започнете да учите с любов, да имате любов.
към втори вариант >>
Сега въобразете си, че това е цвят.
(втори вариант)
Сега въобразете си, че това е цвят.
Може да го критикувате колкото искате. Този цвят е нагоре. После – завързал е този цвят и току се обърне надолу, изкриви се. Най-после – дойде долу. Питам: кои са причините?
към втори вариант >>
Дойдоха (и) казват: „Да си похапнем.
(втори вариант)
Най-първо я повиках върху себе си. Повече от две седмици се занимавам с нея, изучавам законите й. Те са известен род малки същества. Като влязат – гъделичкат гърлото. Намират нещо за ядене.
Дойдоха (и) казват: „Да си похапнем.
Има доста затлъстели, мазнички братя и сестри. Да си вземем от тяхната мазнина. Туй, непотребното, ще го вземе(м), ще го изядем, ще си заминем. Ще покашлят, малко температура ще имат, ще поотрежем оттук-оттам, ще похапнем, ще заминем – няма да направим никаква пакост.“
към втори вариант >>
Доброто разположение, ако не го обичаш – добро разположение не можеш да имаш.
(втори вариант)
Пазете едно правило: човешкият ум без любов не може да работи. Онези предмети, които учиш, трябва да ги обичаш. Какъвто и да е предметът – дали е химия, физика, астрономия, каквото и да е в света – непременно трябва да имаш обич към този предмет. Здравето, ако не го обичаш – здрав не може да бъдеш. Мисълта, ако не я обичаш – мисъл не можеш да имаш.
Доброто разположение, ако не го обичаш – добро разположение не можеш да имаш.
Всичко онова, което искаш да го имаш, трябва да го (обичаш). Всичко онова, което търсим в света, трябва да го искаме с любов, понеже Бог е Любов – Любовта даром дава. Не всичко ще ни се даде изведнъж, но в даден случай онова, от което имаш съществена нужда – Той ще ти го даде. Сега всички започнете да учите с любов, да имате любов. Научете се едно нещо: да имате най-малкото доволство.
към втори вариант >>
Може да го критикувате колкото искате.
(втори вариант)
Сега въобразете си, че това е цвят.
Може да го критикувате колкото искате.
Този цвят е нагоре. После – завързал е този цвят и току се обърне надолу, изкриви се. Най-после – дойде долу. Питам: кои са причините? Вие трябва да разбирате процесите, които стават вътре във вас.
към втори вариант >>
Има доста затлъстели, мазнички братя и сестри.
(втори вариант)
Повече от две седмици се занимавам с нея, изучавам законите й. Те са известен род малки същества. Като влязат – гъделичкат гърлото. Намират нещо за ядене. Дойдоха (и) казват: „Да си похапнем.
Има доста затлъстели, мазнички братя и сестри.
Да си вземем от тяхната мазнина. Туй, непотребното, ще го вземе(м), ще го изядем, ще си заминем. Ще покашлят, малко температура ще имат, ще поотрежем оттук-оттам, ще похапнем, ще заминем – няма да направим никаква пакост.“
към втори вариант >>
Всичко онова, което искаш да го имаш, трябва да го (обичаш).
(втори вариант)
Онези предмети, които учиш, трябва да ги обичаш. Какъвто и да е предметът – дали е химия, физика, астрономия, каквото и да е в света – непременно трябва да имаш обич към този предмет. Здравето, ако не го обичаш – здрав не може да бъдеш. Мисълта, ако не я обичаш – мисъл не можеш да имаш. Доброто разположение, ако не го обичаш – добро разположение не можеш да имаш.
Всичко онова, което искаш да го имаш, трябва да го (обичаш).
Всичко онова, което търсим в света, трябва да го искаме с любов, понеже Бог е Любов – Любовта даром дава. Не всичко ще ни се даде изведнъж, но в даден случай онова, от което имаш съществена нужда – Той ще ти го даде. Сега всички започнете да учите с любов, да имате любов. Научете се едно нещо: да имате най-малкото доволство. Не да бъдете много доволни.
към втори вариант >>
Този цвят е нагоре.
(втори вариант)
Сега въобразете си, че това е цвят. Може да го критикувате колкото искате.
Този цвят е нагоре.
После – завързал е този цвят и току се обърне надолу, изкриви се. Най-после – дойде долу. Питам: кои са причините? Вие трябва да разбирате процесите, които стават вътре във вас. Този клон се навежда, понеже този клон става по-тежък.
към втори вариант >>
Да си вземем от тяхната мазнина.
(втори вариант)
Те са известен род малки същества. Като влязат – гъделичкат гърлото. Намират нещо за ядене. Дойдоха (и) казват: „Да си похапнем. Има доста затлъстели, мазнички братя и сестри.
Да си вземем от тяхната мазнина.
Туй, непотребното, ще го вземе(м), ще го изядем, ще си заминем. Ще покашлят, малко температура ще имат, ще поотрежем оттук-оттам, ще похапнем, ще заминем – няма да направим никаква пакост.“
към втори вариант >>
Всичко онова, което търсим в света, трябва да го искаме с любов, понеже Бог е Любов – Любовта даром дава.
(втори вариант)
Какъвто и да е предметът – дали е химия, физика, астрономия, каквото и да е в света – непременно трябва да имаш обич към този предмет. Здравето, ако не го обичаш – здрав не може да бъдеш. Мисълта, ако не я обичаш – мисъл не можеш да имаш. Доброто разположение, ако не го обичаш – добро разположение не можеш да имаш. Всичко онова, което искаш да го имаш, трябва да го (обичаш).
Всичко онова, което търсим в света, трябва да го искаме с любов, понеже Бог е Любов – Любовта даром дава.
Не всичко ще ни се даде изведнъж, но в даден случай онова, от което имаш съществена нужда – Той ще ти го даде. Сега всички започнете да учите с любов, да имате любов. Научете се едно нещо: да имате най-малкото доволство. Не да бъдете много доволни. Но да има нещо, (което) като направиш – да си доволен и целия ден да се радваш за едно малко постижение.
към втори вариант >>
После – завързал е този цвят и току се обърне надолу, изкриви се.
(втори вариант)
Сега въобразете си, че това е цвят. Може да го критикувате колкото искате. Този цвят е нагоре.
После – завързал е този цвят и току се обърне надолу, изкриви се.
Най-после – дойде долу. Питам: кои са причините? Вие трябва да разбирате процесите, които стават вътре във вас. Този клон се навежда, понеже този клон става по-тежък. А по-тежкото се стреми към земята.
към втори вариант >>
Туй, непотребното, ще го вземе(м), ще го изядем, ще си заминем.
(втори вариант)
Като влязат – гъделичкат гърлото. Намират нещо за ядене. Дойдоха (и) казват: „Да си похапнем. Има доста затлъстели, мазнички братя и сестри. Да си вземем от тяхната мазнина.
Туй, непотребното, ще го вземе(м), ще го изядем, ще си заминем.
Ще покашлят, малко температура ще имат, ще поотрежем оттук-оттам, ще похапнем, ще заминем – няма да направим никаква пакост.“
към втори вариант >>
Не всичко ще ни се даде изведнъж, но в даден случай онова, от което имаш съществена нужда – Той ще ти го даде.
(втори вариант)
Здравето, ако не го обичаш – здрав не може да бъдеш. Мисълта, ако не я обичаш – мисъл не можеш да имаш. Доброто разположение, ако не го обичаш – добро разположение не можеш да имаш. Всичко онова, което искаш да го имаш, трябва да го (обичаш). Всичко онова, което търсим в света, трябва да го искаме с любов, понеже Бог е Любов – Любовта даром дава.
Не всичко ще ни се даде изведнъж, но в даден случай онова, от което имаш съществена нужда – Той ще ти го даде.
Сега всички започнете да учите с любов, да имате любов. Научете се едно нещо: да имате най-малкото доволство. Не да бъдете много доволни. Но да има нещо, (което) като направиш – да си доволен и целия ден да се радваш за едно малко постижение. Вярвайте в ума си, който имате.
към втори вариант >>
Най-после – дойде долу.
(втори вариант)
Сега въобразете си, че това е цвят. Може да го критикувате колкото искате. Този цвят е нагоре. После – завързал е този цвят и току се обърне надолу, изкриви се.
Най-после – дойде долу.
Питам: кои са причините? Вие трябва да разбирате процесите, които стават вътре във вас. Този клон се навежда, понеже този клон става по-тежък. А по-тежкото се стреми към земята.
към втори вариант >>
Ще покашлят, малко температура ще имат, ще поотрежем оттук-оттам, ще похапнем, ще заминем – няма да направим никаква пакост.“
(втори вариант)
Намират нещо за ядене. Дойдоха (и) казват: „Да си похапнем. Има доста затлъстели, мазнички братя и сестри. Да си вземем от тяхната мазнина. Туй, непотребното, ще го вземе(м), ще го изядем, ще си заминем.
Ще покашлят, малко температура ще имат, ще поотрежем оттук-оттам, ще похапнем, ще заминем – няма да направим никаква пакост.“
към втори вариант >>
Сега всички започнете да учите с любов, да имате любов.
(втори вариант)
Мисълта, ако не я обичаш – мисъл не можеш да имаш. Доброто разположение, ако не го обичаш – добро разположение не можеш да имаш. Всичко онова, което искаш да го имаш, трябва да го (обичаш). Всичко онова, което търсим в света, трябва да го искаме с любов, понеже Бог е Любов – Любовта даром дава. Не всичко ще ни се даде изведнъж, но в даден случай онова, от което имаш съществена нужда – Той ще ти го даде.
Сега всички започнете да учите с любов, да имате любов.
Научете се едно нещо: да имате най-малкото доволство. Не да бъдете много доволни. Но да има нещо, (което) като направиш – да си доволен и целия ден да се радваш за едно малко постижение. Вярвайте в ума си, който имате. Вярвайте в сърцето си, което Бог ви е дал.
към втори вариант >>
Питам: кои са причините?
(втори вариант)
Сега въобразете си, че това е цвят. Може да го критикувате колкото искате. Този цвят е нагоре. После – завързал е този цвят и току се обърне надолу, изкриви се. Най-после – дойде долу.
Питам: кои са причините?
Вие трябва да разбирате процесите, които стават вътре във вас. Този клон се навежда, понеже този клон става по-тежък. А по-тежкото се стреми към земята.
към втори вариант >>
Необходима е сега вярата.
(втори вариант)
Необходима е сега вярата.
Човек може да се лекува с вяра, понеже целият мозък е силна електрическа батерия. Ако умът ви е силен, ако не сте разхлабили своя мозък, не разхлабвайте мозъка си с тревоги. Никога не се тревожете, за да бъде пълна главата с електричество, с тази енергия. Като дойде болезненото състояние, ти като изпратиш една струя към тия микроби – всички бягат. Електричеството, където мине – те бягат.
към втори вариант >>
Научете се едно нещо: да имате най-малкото доволство.
(втори вариант)
Доброто разположение, ако не го обичаш – добро разположение не можеш да имаш. Всичко онова, което искаш да го имаш, трябва да го (обичаш). Всичко онова, което търсим в света, трябва да го искаме с любов, понеже Бог е Любов – Любовта даром дава. Не всичко ще ни се даде изведнъж, но в даден случай онова, от което имаш съществена нужда – Той ще ти го даде. Сега всички започнете да учите с любов, да имате любов.
Научете се едно нещо: да имате най-малкото доволство.
Не да бъдете много доволни. Но да има нещо, (което) като направиш – да си доволен и целия ден да се радваш за едно малко постижение. Вярвайте в ума си, който имате. Вярвайте в сърцето си, което Бог ви е дал. Не се плашете.
към втори вариант >>
Вие трябва да разбирате процесите, които стават вътре във вас.
(втори вариант)
Може да го критикувате колкото искате. Този цвят е нагоре. После – завързал е този цвят и току се обърне надолу, изкриви се. Най-после – дойде долу. Питам: кои са причините?
Вие трябва да разбирате процесите, които стават вътре във вас.
Този клон се навежда, понеже този клон става по-тежък. А по-тежкото се стреми към земята.
към втори вариант >>
Човек може да се лекува с вяра, понеже целият мозък е силна електрическа батерия.
(втори вариант)
Необходима е сега вярата.
Човек може да се лекува с вяра, понеже целият мозък е силна електрическа батерия.
Ако умът ви е силен, ако не сте разхлабили своя мозък, не разхлабвайте мозъка си с тревоги. Никога не се тревожете, за да бъде пълна главата с електричество, с тази енергия. Като дойде болезненото състояние, ти като изпратиш една струя към тия микроби – всички бягат. Електричеството, където мине – те бягат. Щом пуснеш тока, (а) имаш ревматизъм, щом пуснеш тока – те бягат.
към втори вариант >>
Не да бъдете много доволни.
(втори вариант)
Всичко онова, което искаш да го имаш, трябва да го (обичаш). Всичко онова, което търсим в света, трябва да го искаме с любов, понеже Бог е Любов – Любовта даром дава. Не всичко ще ни се даде изведнъж, но в даден случай онова, от което имаш съществена нужда – Той ще ти го даде. Сега всички започнете да учите с любов, да имате любов. Научете се едно нещо: да имате най-малкото доволство.
Не да бъдете много доволни.
Но да има нещо, (което) като направиш – да си доволен и целия ден да се радваш за едно малко постижение. Вярвайте в ума си, който имате. Вярвайте в сърцето си, което Бог ви е дал. Не се плашете. Като чуете ритъма на сърцето си – да се зарадвате.
към втори вариант >>
Този клон се навежда, понеже този клон става по-тежък.
(втори вариант)
Този цвят е нагоре. После – завързал е този цвят и току се обърне надолу, изкриви се. Най-после – дойде долу. Питам: кои са причините? Вие трябва да разбирате процесите, които стават вътре във вас.
Този клон се навежда, понеже този клон става по-тежък.
А по-тежкото се стреми към земята.
към втори вариант >>
Ако умът ви е силен, ако не сте разхлабили своя мозък, не разхлабвайте мозъка си с тревоги.
(втори вариант)
Необходима е сега вярата. Човек може да се лекува с вяра, понеже целият мозък е силна електрическа батерия.
Ако умът ви е силен, ако не сте разхлабили своя мозък, не разхлабвайте мозъка си с тревоги.
Никога не се тревожете, за да бъде пълна главата с електричество, с тази енергия. Като дойде болезненото състояние, ти като изпратиш една струя към тия микроби – всички бягат. Електричеството, където мине – те бягат. Щом пуснеш тока, (а) имаш ревматизъм, щом пуснеш тока – те бягат. Всичките болести, като пуснеш този ток – (те) бягат.
към втори вариант >>
Но да има нещо, (което) като направиш – да си доволен и целия ден да се радваш за едно малко постижение.
(втори вариант)
Всичко онова, което търсим в света, трябва да го искаме с любов, понеже Бог е Любов – Любовта даром дава. Не всичко ще ни се даде изведнъж, но в даден случай онова, от което имаш съществена нужда – Той ще ти го даде. Сега всички започнете да учите с любов, да имате любов. Научете се едно нещо: да имате най-малкото доволство. Не да бъдете много доволни.
Но да има нещо, (което) като направиш – да си доволен и целия ден да се радваш за едно малко постижение.
Вярвайте в ума си, който имате. Вярвайте в сърцето си, което Бог ви е дал. Не се плашете. Като чуете ритъма на сърцето си – да се зарадвате. Ти като гледаш в огледалото главата, пак да се насърчиш, да кажеш: „Тази глава, която Господ ми я дал – с нея всичко можеш да постигнеш.“ Главата, докато я имаш – всичко ще постигнеш.
към втори вариант >>
А по-тежкото се стреми към земята.
(втори вариант)
После – завързал е този цвят и току се обърне надолу, изкриви се. Най-после – дойде долу. Питам: кои са причините? Вие трябва да разбирате процесите, които стават вътре във вас. Този клон се навежда, понеже този клон става по-тежък.
А по-тежкото се стреми към земята.
към втори вариант >>
Никога не се тревожете, за да бъде пълна главата с електричество, с тази енергия.
(втори вариант)
Необходима е сега вярата. Човек може да се лекува с вяра, понеже целият мозък е силна електрическа батерия. Ако умът ви е силен, ако не сте разхлабили своя мозък, не разхлабвайте мозъка си с тревоги.
Никога не се тревожете, за да бъде пълна главата с електричество, с тази енергия.
Като дойде болезненото състояние, ти като изпратиш една струя към тия микроби – всички бягат. Електричеството, където мине – те бягат. Щом пуснеш тока, (а) имаш ревматизъм, щом пуснеш тока – те бягат. Всичките болести, като пуснеш този ток – (те) бягат. Ако мозъкът ти е женствен, знаеш (ли) какво значи женствен?
към втори вариант >>
Вярвайте в ума си, който имате.
(втори вариант)
Не всичко ще ни се даде изведнъж, но в даден случай онова, от което имаш съществена нужда – Той ще ти го даде. Сега всички започнете да учите с любов, да имате любов. Научете се едно нещо: да имате най-малкото доволство. Не да бъдете много доволни. Но да има нещо, (което) като направиш – да си доволен и целия ден да се радваш за едно малко постижение.
Вярвайте в ума си, който имате.
Вярвайте в сърцето си, което Бог ви е дал. Не се плашете. Като чуете ритъма на сърцето си – да се зарадвате. Ти като гледаш в огледалото главата, пак да се насърчиш, да кажеш: „Тази глава, която Господ ми я дал – с нея всичко можеш да постигнеш.“ Главата, докато я имаш – всичко ще постигнеш. Докато сърцето бие – всичко ще постигнеш.
към втори вариант >>
Сега всичките хора са заети само с ежедневните процеси.
(втори вариант)
Сега всичките хора са заети само с ежедневните процеси.
За пример: ставате сутрин, турите си обуща, турите си дрехи, ако сте чиновник или някой адвокат – вземете чантата, ако сте ученик – вземете книжките. Ще се облечете – отивате на работа. Каква работа ще свършите? Целият ден ще преписвате някой протокол, или някаква резолюция на основание на еди-кой си член от закона. Драган, Петко, Стоян не си платил дълга – осъжда го сега на три месеца затвор.
към втори вариант >>
Като дойде болезненото състояние, ти като изпратиш една струя към тия микроби – всички бягат.
(втори вариант)
Необходима е сега вярата. Човек може да се лекува с вяра, понеже целият мозък е силна електрическа батерия. Ако умът ви е силен, ако не сте разхлабили своя мозък, не разхлабвайте мозъка си с тревоги. Никога не се тревожете, за да бъде пълна главата с електричество, с тази енергия.
Като дойде болезненото състояние, ти като изпратиш една струя към тия микроби – всички бягат.
Електричеството, където мине – те бягат. Щом пуснеш тока, (а) имаш ревматизъм, щом пуснеш тока – те бягат. Всичките болести, като пуснеш този ток – (те) бягат. Ако мозъкът ти е женствен, знаеш (ли) какво значи женствен? Ти имаш вяра, но сам не вярваш в мисълта си, в това, което мислиш.
към втори вариант >>
Вярвайте в сърцето си, което Бог ви е дал.
(втори вариант)
Сега всички започнете да учите с любов, да имате любов. Научете се едно нещо: да имате най-малкото доволство. Не да бъдете много доволни. Но да има нещо, (което) като направиш – да си доволен и целия ден да се радваш за едно малко постижение. Вярвайте в ума си, който имате.
Вярвайте в сърцето си, което Бог ви е дал.
Не се плашете. Като чуете ритъма на сърцето си – да се зарадвате. Ти като гледаш в огледалото главата, пак да се насърчиш, да кажеш: „Тази глава, която Господ ми я дал – с нея всичко можеш да постигнеш.“ Главата, докато я имаш – всичко ще постигнеш. Докато сърцето бие – всичко ще постигнеш. Че това е тъй – благодари на Бога.
към втори вариант >>
За пример: ставате сутрин, турите си обуща, турите си дрехи, ако сте чиновник или някой адвокат – вземете чантата, ако сте ученик – вземете книжките.
(втори вариант)
Сега всичките хора са заети само с ежедневните процеси.
За пример: ставате сутрин, турите си обуща, турите си дрехи, ако сте чиновник или някой адвокат – вземете чантата, ако сте ученик – вземете книжките.
Ще се облечете – отивате на работа. Каква работа ще свършите? Целият ден ще преписвате някой протокол, или някаква резолюция на основание на еди-кой си член от закона. Драган, Петко, Стоян не си платил дълга – осъжда го сега на три месеца затвор. Секретарят, адвокатът направят възражение и това ще препишете, след туй теглят една резолюция.
към втори вариант >>
Електричеството, където мине – те бягат.
(втори вариант)
Необходима е сега вярата. Човек може да се лекува с вяра, понеже целият мозък е силна електрическа батерия. Ако умът ви е силен, ако не сте разхлабили своя мозък, не разхлабвайте мозъка си с тревоги. Никога не се тревожете, за да бъде пълна главата с електричество, с тази енергия. Като дойде болезненото състояние, ти като изпратиш една струя към тия микроби – всички бягат.
Електричеството, където мине – те бягат.
Щом пуснеш тока, (а) имаш ревматизъм, щом пуснеш тока – те бягат. Всичките болести, като пуснеш този ток – (те) бягат. Ако мозъкът ти е женствен, знаеш (ли) какво значи женствен? Ти имаш вяра, но сам не вярваш в мисълта си, в това, което мислиш. Аз наричам силна мисъл следната: една американка, като страдала 12 години от неврастения, стотина лекари я лекували в Америка, чете в една книга какво може да направи вярата, какво може да направи човешкият ум.
към втори вариант >>
Не се плашете.
(втори вариант)
Научете се едно нещо: да имате най-малкото доволство. Не да бъдете много доволни. Но да има нещо, (което) като направиш – да си доволен и целия ден да се радваш за едно малко постижение. Вярвайте в ума си, който имате. Вярвайте в сърцето си, което Бог ви е дал.
Не се плашете.
Като чуете ритъма на сърцето си – да се зарадвате. Ти като гледаш в огледалото главата, пак да се насърчиш, да кажеш: „Тази глава, която Господ ми я дал – с нея всичко можеш да постигнеш.“ Главата, докато я имаш – всичко ще постигнеш. Докато сърцето бие – всичко ще постигнеш. Че това е тъй – благодари на Бога. 72 удара на сърцето – те са елементарна сила.
към втори вариант >>
Ще се облечете – отивате на работа.
(втори вариант)
Сега всичките хора са заети само с ежедневните процеси. За пример: ставате сутрин, турите си обуща, турите си дрехи, ако сте чиновник или някой адвокат – вземете чантата, ако сте ученик – вземете книжките.
Ще се облечете – отивате на работа.
Каква работа ще свършите? Целият ден ще преписвате някой протокол, или някаква резолюция на основание на еди-кой си член от закона. Драган, Петко, Стоян не си платил дълга – осъжда го сега на три месеца затвор. Секретарят, адвокатът направят възражение и това ще препишете, след туй теглят една резолюция. Казвам: кое е важното сега?
към втори вариант >>
Щом пуснеш тока, (а) имаш ревматизъм, щом пуснеш тока – те бягат.
(втори вариант)
Човек може да се лекува с вяра, понеже целият мозък е силна електрическа батерия. Ако умът ви е силен, ако не сте разхлабили своя мозък, не разхлабвайте мозъка си с тревоги. Никога не се тревожете, за да бъде пълна главата с електричество, с тази енергия. Като дойде болезненото състояние, ти като изпратиш една струя към тия микроби – всички бягат. Електричеството, където мине – те бягат.
Щом пуснеш тока, (а) имаш ревматизъм, щом пуснеш тока – те бягат.
Всичките болести, като пуснеш този ток – (те) бягат. Ако мозъкът ти е женствен, знаеш (ли) какво значи женствен? Ти имаш вяра, но сам не вярваш в мисълта си, в това, което мислиш. Аз наричам силна мисъл следната: една американка, като страдала 12 години от неврастения, стотина лекари я лекували в Америка, чете в една книга какво може да направи вярата, какво може да направи човешкият ум. Като чете тази книга, прилага закона.
към втори вариант >>
Като чуете ритъма на сърцето си – да се зарадвате.
(втори вариант)
Не да бъдете много доволни. Но да има нещо, (което) като направиш – да си доволен и целия ден да се радваш за едно малко постижение. Вярвайте в ума си, който имате. Вярвайте в сърцето си, което Бог ви е дал. Не се плашете.
Като чуете ритъма на сърцето си – да се зарадвате.
Ти като гледаш в огледалото главата, пак да се насърчиш, да кажеш: „Тази глава, която Господ ми я дал – с нея всичко можеш да постигнеш.“ Главата, докато я имаш – всичко ще постигнеш. Докато сърцето бие – всичко ще постигнеш. Че това е тъй – благодари на Бога. 72 удара на сърцето – те са елементарна сила.
към втори вариант >>
Каква работа ще свършите?
(втори вариант)
Сега всичките хора са заети само с ежедневните процеси. За пример: ставате сутрин, турите си обуща, турите си дрехи, ако сте чиновник или някой адвокат – вземете чантата, ако сте ученик – вземете книжките. Ще се облечете – отивате на работа.
Каква работа ще свършите?
Целият ден ще преписвате някой протокол, или някаква резолюция на основание на еди-кой си член от закона. Драган, Петко, Стоян не си платил дълга – осъжда го сега на три месеца затвор. Секретарят, адвокатът направят възражение и това ще препишете, след туй теглят една резолюция. Казвам: кое е важното сега? Толкова години вие се учите.
към втори вариант >>
Всичките болести, като пуснеш този ток – (те) бягат.
(втори вариант)
Ако умът ви е силен, ако не сте разхлабили своя мозък, не разхлабвайте мозъка си с тревоги. Никога не се тревожете, за да бъде пълна главата с електричество, с тази енергия. Като дойде болезненото състояние, ти като изпратиш една струя към тия микроби – всички бягат. Електричеството, където мине – те бягат. Щом пуснеш тока, (а) имаш ревматизъм, щом пуснеш тока – те бягат.
Всичките болести, като пуснеш този ток – (те) бягат.
Ако мозъкът ти е женствен, знаеш (ли) какво значи женствен? Ти имаш вяра, но сам не вярваш в мисълта си, в това, което мислиш. Аз наричам силна мисъл следната: една американка, като страдала 12 години от неврастения, стотина лекари я лекували в Америка, чете в една книга какво може да направи вярата, какво може да направи човешкият ум. Като чете тази книга, прилага закона. Казва: „3драва съм“ и става.
към втори вариант >>
Ти като гледаш в огледалото главата, пак да се насърчиш, да кажеш: „Тази глава, която Господ ми я дал – с нея всичко можеш да постигнеш.“ Главата, докато я имаш – всичко ще постигнеш.
(втори вариант)
Но да има нещо, (което) като направиш – да си доволен и целия ден да се радваш за едно малко постижение. Вярвайте в ума си, който имате. Вярвайте в сърцето си, което Бог ви е дал. Не се плашете. Като чуете ритъма на сърцето си – да се зарадвате.
Ти като гледаш в огледалото главата, пак да се насърчиш, да кажеш: „Тази глава, която Господ ми я дал – с нея всичко можеш да постигнеш.“ Главата, докато я имаш – всичко ще постигнеш.
Докато сърцето бие – всичко ще постигнеш. Че това е тъй – благодари на Бога. 72 удара на сърцето – те са елементарна сила.
към втори вариант >>
Целият ден ще преписвате някой протокол, или някаква резолюция на основание на еди-кой си член от закона.
(втори вариант)
Сега всичките хора са заети само с ежедневните процеси. За пример: ставате сутрин, турите си обуща, турите си дрехи, ако сте чиновник или някой адвокат – вземете чантата, ако сте ученик – вземете книжките. Ще се облечете – отивате на работа. Каква работа ще свършите?
Целият ден ще преписвате някой протокол, или някаква резолюция на основание на еди-кой си член от закона.
Драган, Петко, Стоян не си платил дълга – осъжда го сега на три месеца затвор. Секретарят, адвокатът направят възражение и това ще препишете, след туй теглят една резолюция. Казвам: кое е важното сега? Толкова години вие се учите. Какво сте научили?
към втори вариант >>
Ако мозъкът ти е женствен, знаеш (ли) какво значи женствен?
(втори вариант)
Никога не се тревожете, за да бъде пълна главата с електричество, с тази енергия. Като дойде болезненото състояние, ти като изпратиш една струя към тия микроби – всички бягат. Електричеството, където мине – те бягат. Щом пуснеш тока, (а) имаш ревматизъм, щом пуснеш тока – те бягат. Всичките болести, като пуснеш този ток – (те) бягат.
Ако мозъкът ти е женствен, знаеш (ли) какво значи женствен?
Ти имаш вяра, но сам не вярваш в мисълта си, в това, което мислиш. Аз наричам силна мисъл следната: една американка, като страдала 12 години от неврастения, стотина лекари я лекували в Америка, чете в една книга какво може да направи вярата, какво може да направи човешкият ум. Като чете тази книга, прилага закона. Казва: „3драва съм“ и става. Започва да шета.
към втори вариант >>
Докато сърцето бие – всичко ще постигнеш.
(втори вариант)
Вярвайте в ума си, който имате. Вярвайте в сърцето си, което Бог ви е дал. Не се плашете. Като чуете ритъма на сърцето си – да се зарадвате. Ти като гледаш в огледалото главата, пак да се насърчиш, да кажеш: „Тази глава, която Господ ми я дал – с нея всичко можеш да постигнеш.“ Главата, докато я имаш – всичко ще постигнеш.
Докато сърцето бие – всичко ще постигнеш.
Че това е тъй – благодари на Бога. 72 удара на сърцето – те са елементарна сила.
към втори вариант >>
Драган, Петко, Стоян не си платил дълга – осъжда го сега на три месеца затвор.
(втори вариант)
Сега всичките хора са заети само с ежедневните процеси. За пример: ставате сутрин, турите си обуща, турите си дрехи, ако сте чиновник или някой адвокат – вземете чантата, ако сте ученик – вземете книжките. Ще се облечете – отивате на работа. Каква работа ще свършите? Целият ден ще преписвате някой протокол, или някаква резолюция на основание на еди-кой си член от закона.
Драган, Петко, Стоян не си платил дълга – осъжда го сега на три месеца затвор.
Секретарят, адвокатът направят възражение и това ще препишете, след туй теглят една резолюция. Казвам: кое е важното сега? Толкова години вие се учите. Какво сте научили? Ако учихте музика, поне трябваше да знаете да пеете „Цвете мило, цвете красно“.
към втори вариант >>
Ти имаш вяра, но сам не вярваш в мисълта си, в това, което мислиш.
(втори вариант)
Като дойде болезненото състояние, ти като изпратиш една струя към тия микроби – всички бягат. Електричеството, където мине – те бягат. Щом пуснеш тока, (а) имаш ревматизъм, щом пуснеш тока – те бягат. Всичките болести, като пуснеш този ток – (те) бягат. Ако мозъкът ти е женствен, знаеш (ли) какво значи женствен?
Ти имаш вяра, но сам не вярваш в мисълта си, в това, което мислиш.
Аз наричам силна мисъл следната: една американка, като страдала 12 години от неврастения, стотина лекари я лекували в Америка, чете в една книга какво може да направи вярата, какво може да направи човешкият ум. Като чете тази книга, прилага закона. Казва: „3драва съм“ и става. Започва да шета. „Здрава съм“ – нищо повече.
към втори вариант >>
Че това е тъй – благодари на Бога.
(втори вариант)
Вярвайте в сърцето си, което Бог ви е дал. Не се плашете. Като чуете ритъма на сърцето си – да се зарадвате. Ти като гледаш в огледалото главата, пак да се насърчиш, да кажеш: „Тази глава, която Господ ми я дал – с нея всичко можеш да постигнеш.“ Главата, докато я имаш – всичко ще постигнеш. Докато сърцето бие – всичко ще постигнеш.
Че това е тъй – благодари на Бога.
72 удара на сърцето – те са елементарна сила.
към втори вариант >>
Секретарят, адвокатът направят възражение и това ще препишете, след туй теглят една резолюция.
(втори вариант)
За пример: ставате сутрин, турите си обуща, турите си дрехи, ако сте чиновник или някой адвокат – вземете чантата, ако сте ученик – вземете книжките. Ще се облечете – отивате на работа. Каква работа ще свършите? Целият ден ще преписвате някой протокол, или някаква резолюция на основание на еди-кой си член от закона. Драган, Петко, Стоян не си платил дълга – осъжда го сега на три месеца затвор.
Секретарят, адвокатът направят възражение и това ще препишете, след туй теглят една резолюция.
Казвам: кое е важното сега? Толкова години вие се учите. Какво сте научили? Ако учихте музика, поне трябваше да знаете да пеете „Цвете мило, цвете красно“. Поне една песен да изпееш на свят.
към втори вариант >>
Аз наричам силна мисъл следната: една американка, като страдала 12 години от неврастения, стотина лекари я лекували в Америка, чете в една книга какво може да направи вярата, какво може да направи човешкият ум.
(втори вариант)
Електричеството, където мине – те бягат. Щом пуснеш тока, (а) имаш ревматизъм, щом пуснеш тока – те бягат. Всичките болести, като пуснеш този ток – (те) бягат. Ако мозъкът ти е женствен, знаеш (ли) какво значи женствен? Ти имаш вяра, но сам не вярваш в мисълта си, в това, което мислиш.
Аз наричам силна мисъл следната: една американка, като страдала 12 години от неврастения, стотина лекари я лекували в Америка, чете в една книга какво може да направи вярата, какво може да направи човешкият ум.
Като чете тази книга, прилага закона. Казва: „3драва съм“ и става. Започва да шета. „Здрава съм“ – нищо повече. Повярвала вече.
към втори вариант >>
72 удара на сърцето – те са елементарна сила.
(втори вариант)
Не се плашете. Като чуете ритъма на сърцето си – да се зарадвате. Ти като гледаш в огледалото главата, пак да се насърчиш, да кажеш: „Тази глава, която Господ ми я дал – с нея всичко можеш да постигнеш.“ Главата, докато я имаш – всичко ще постигнеш. Докато сърцето бие – всичко ще постигнеш. Че това е тъй – благодари на Бога.
72 удара на сърцето – те са елементарна сила.
към втори вариант >>
Казвам: кое е важното сега?
(втори вариант)
Ще се облечете – отивате на работа. Каква работа ще свършите? Целият ден ще преписвате някой протокол, или някаква резолюция на основание на еди-кой си член от закона. Драган, Петко, Стоян не си платил дълга – осъжда го сега на три месеца затвор. Секретарят, адвокатът направят възражение и това ще препишете, след туй теглят една резолюция.
Казвам: кое е важното сега?
Толкова години вие се учите. Какво сте научили? Ако учихте музика, поне трябваше да знаете да пеете „Цвете мило, цвете красно“. Поне една песен да изпееш на свят. Ако след като си учил 10, 15 години и една песен на свят не можеш да изпееш, какво си научил?
към втори вариант >>
Като чете тази книга, прилага закона.
(втори вариант)
Щом пуснеш тока, (а) имаш ревматизъм, щом пуснеш тока – те бягат. Всичките болести, като пуснеш този ток – (те) бягат. Ако мозъкът ти е женствен, знаеш (ли) какво значи женствен? Ти имаш вяра, но сам не вярваш в мисълта си, в това, което мислиш. Аз наричам силна мисъл следната: една американка, като страдала 12 години от неврастения, стотина лекари я лекували в Америка, чете в една книга какво може да направи вярата, какво може да направи човешкият ум.
Като чете тази книга, прилага закона.
Казва: „3драва съм“ и става. Започва да шета. „Здрава съм“ – нищо повече. Повярвала вече. Казва(м): то става тъй когато сте гладен, пътували сте, отслабнали сте, не ви се ходи.
към втори вариант >>
Ха сега, коя песен да изпеем.
(втори вариант)
Ха сега, коя песен да изпеем.
Да изпеем Махар-Бену. (Изпяхме песента.) Махар-Бену не върви. Цигуларят свири едно, вие пеете друго. Трябва да вземете много вярно тоновете. Изпейте Тъги-скърби.
към втори вариант >>
Толкова години вие се учите.
(втори вариант)
Каква работа ще свършите? Целият ден ще преписвате някой протокол, или някаква резолюция на основание на еди-кой си член от закона. Драган, Петко, Стоян не си платил дълга – осъжда го сега на три месеца затвор. Секретарят, адвокатът направят възражение и това ще препишете, след туй теглят една резолюция. Казвам: кое е важното сега?
Толкова години вие се учите.
Какво сте научили? Ако учихте музика, поне трябваше да знаете да пеете „Цвете мило, цвете красно“. Поне една песен да изпееш на свят. Ако след като си учил 10, 15 години и една песен на свят не можеш да изпееш, какво си научил? Сега мисълта ми не е да пеете, а да мислите.
към втори вариант >>
Казва: „3драва съм“ и става.
(втори вариант)
Всичките болести, като пуснеш този ток – (те) бягат. Ако мозъкът ти е женствен, знаеш (ли) какво значи женствен? Ти имаш вяра, но сам не вярваш в мисълта си, в това, което мислиш. Аз наричам силна мисъл следната: една американка, като страдала 12 години от неврастения, стотина лекари я лекували в Америка, чете в една книга какво може да направи вярата, какво може да направи човешкият ум. Като чете тази книга, прилага закона.
Казва: „3драва съм“ и става.
Започва да шета. „Здрава съм“ – нищо повече. Повярвала вече. Казва(м): то става тъй когато сте гладен, пътували сте, отслабнали сте, не ви се ходи. След като похапнете, след 20 минути, 1/2 час, вече имате достатъчно сила да пътувате.
към втори вариант >>
Да изпеем Махар-Бену.
(втори вариант)
Ха сега, коя песен да изпеем.
Да изпеем Махар-Бену.
(Изпяхме песента.) Махар-Бену не върви. Цигуларят свири едно, вие пеете друго. Трябва да вземете много вярно тоновете. Изпейте Тъги-скърби. (Изпяхме песента.) Инфлуенцата е разхлабена.
към втори вариант >>
Какво сте научили?
(втори вариант)
Целият ден ще преписвате някой протокол, или някаква резолюция на основание на еди-кой си член от закона. Драган, Петко, Стоян не си платил дълга – осъжда го сега на три месеца затвор. Секретарят, адвокатът направят възражение и това ще препишете, след туй теглят една резолюция. Казвам: кое е важното сега? Толкова години вие се учите.
Какво сте научили?
Ако учихте музика, поне трябваше да знаете да пеете „Цвете мило, цвете красно“. Поне една песен да изпееш на свят. Ако след като си учил 10, 15 години и една песен на свят не можеш да изпееш, какво си научил? Сега мисълта ми не е да пеете, а да мислите. Най-важното нещо в света е мисълта.
към втори вариант >>
Започва да шета.
(втори вариант)
Ако мозъкът ти е женствен, знаеш (ли) какво значи женствен? Ти имаш вяра, но сам не вярваш в мисълта си, в това, което мислиш. Аз наричам силна мисъл следната: една американка, като страдала 12 години от неврастения, стотина лекари я лекували в Америка, чете в една книга какво може да направи вярата, какво може да направи човешкият ум. Като чете тази книга, прилага закона. Казва: „3драва съм“ и става.
Започва да шета.
„Здрава съм“ – нищо повече. Повярвала вече. Казва(м): то става тъй когато сте гладен, пътували сте, отслабнали сте, не ви се ходи. След като похапнете, след 20 минути, 1/2 час, вече имате достатъчно сила да пътувате. Човешката мисъл е сила.
към втори вариант >>
(Изпяхме песента.) Махар-Бену не върви.
(втори вариант)
Ха сега, коя песен да изпеем. Да изпеем Махар-Бену.
(Изпяхме песента.) Махар-Бену не върви.
Цигуларят свири едно, вие пеете друго. Трябва да вземете много вярно тоновете. Изпейте Тъги-скърби. (Изпяхме песента.) Инфлуенцата е разхлабена. Ако тръгнете – ритмично ще пеете, понеже това е движение.
към втори вариант >>
Ако учихте музика, поне трябваше да знаете да пеете „Цвете мило, цвете красно“.
(втори вариант)
Драган, Петко, Стоян не си платил дълга – осъжда го сега на три месеца затвор. Секретарят, адвокатът направят възражение и това ще препишете, след туй теглят една резолюция. Казвам: кое е важното сега? Толкова години вие се учите. Какво сте научили?
Ако учихте музика, поне трябваше да знаете да пеете „Цвете мило, цвете красно“.
Поне една песен да изпееш на свят. Ако след като си учил 10, 15 години и една песен на свят не можеш да изпееш, какво си научил? Сега мисълта ми не е да пеете, а да мислите. Най-важното нещо в света е мисълта. Човек трябва да мисли.
към втори вариант >>
„Здрава съм“ – нищо повече.
(втори вариант)
Ти имаш вяра, но сам не вярваш в мисълта си, в това, което мислиш. Аз наричам силна мисъл следната: една американка, като страдала 12 години от неврастения, стотина лекари я лекували в Америка, чете в една книга какво може да направи вярата, какво може да направи човешкият ум. Като чете тази книга, прилага закона. Казва: „3драва съм“ и става. Започва да шета.
„Здрава съм“ – нищо повече.
Повярвала вече. Казва(м): то става тъй когато сте гладен, пътували сте, отслабнали сте, не ви се ходи. След като похапнете, след 20 минути, 1/2 час, вече имате достатъчно сила да пътувате. Човешката мисъл е сила. Онова, което Бог ни е дал – трябва да вярваме в него.
към втори вариант >>
Цигуларят свири едно, вие пеете друго.
(втори вариант)
Ха сега, коя песен да изпеем. Да изпеем Махар-Бену. (Изпяхме песента.) Махар-Бену не върви.
Цигуларят свири едно, вие пеете друго.
Трябва да вземете много вярно тоновете. Изпейте Тъги-скърби. (Изпяхме песента.) Инфлуенцата е разхлабена. Ако тръгнете – ритмично ще пеете, понеже това е движение. От ре започва движението.
към втори вариант >>
Поне една песен да изпееш на свят.
(втори вариант)
Секретарят, адвокатът направят възражение и това ще препишете, след туй теглят една резолюция. Казвам: кое е важното сега? Толкова години вие се учите. Какво сте научили? Ако учихте музика, поне трябваше да знаете да пеете „Цвете мило, цвете красно“.
Поне една песен да изпееш на свят.
Ако след като си учил 10, 15 години и една песен на свят не можеш да изпееш, какво си научил? Сега мисълта ми не е да пеете, а да мислите. Най-важното нещо в света е мисълта. Човек трябва да мисли. С мисъл се разрешават трудните въпроси.
към втори вариант >>
Повярвала вече.
(втори вариант)
Аз наричам силна мисъл следната: една американка, като страдала 12 години от неврастения, стотина лекари я лекували в Америка, чете в една книга какво може да направи вярата, какво може да направи човешкият ум. Като чете тази книга, прилага закона. Казва: „3драва съм“ и става. Започва да шета. „Здрава съм“ – нищо повече.
Повярвала вече.
Казва(м): то става тъй когато сте гладен, пътували сте, отслабнали сте, не ви се ходи. След като похапнете, след 20 минути, 1/2 час, вече имате достатъчно сила да пътувате. Човешката мисъл е сила. Онова, което Бог ни е дал – трябва да вярваме в него. Ние казваме едно време какво (е) говорил Христос на хората, но Христос не само едно време е говорил, Той и сега говори.
към втори вариант >>
Трябва да вземете много вярно тоновете.
(втори вариант)
Ха сега, коя песен да изпеем. Да изпеем Махар-Бену. (Изпяхме песента.) Махар-Бену не върви. Цигуларят свири едно, вие пеете друго.
Трябва да вземете много вярно тоновете.
Изпейте Тъги-скърби. (Изпяхме песента.) Инфлуенцата е разхлабена. Ако тръгнете – ритмично ще пеете, понеже това е движение. От ре започва движението. Ако вземете ритъмът право, може да пеете добре.
към втори вариант >>
Ако след като си учил 10, 15 години и една песен на свят не можеш да изпееш, какво си научил?
(втори вариант)
Казвам: кое е важното сега? Толкова години вие се учите. Какво сте научили? Ако учихте музика, поне трябваше да знаете да пеете „Цвете мило, цвете красно“. Поне една песен да изпееш на свят.
Ако след като си учил 10, 15 години и една песен на свят не можеш да изпееш, какво си научил?
Сега мисълта ми не е да пеете, а да мислите. Най-важното нещо в света е мисълта. Човек трябва да мисли. С мисъл се разрешават трудните въпроси. Имаш някоя мъчнотия – чрез ума си ще я разрешиш.
към втори вариант >>
Казва(м): то става тъй когато сте гладен, пътували сте, отслабнали сте, не ви се ходи.
(втори вариант)
Като чете тази книга, прилага закона. Казва: „3драва съм“ и става. Започва да шета. „Здрава съм“ – нищо повече. Повярвала вече.
Казва(м): то става тъй когато сте гладен, пътували сте, отслабнали сте, не ви се ходи.
След като похапнете, след 20 минути, 1/2 час, вече имате достатъчно сила да пътувате. Човешката мисъл е сила. Онова, което Бог ни е дал – трябва да вярваме в него. Ние казваме едно време какво (е) говорил Христос на хората, но Христос не само едно време е говорил, Той и сега говори. Майка, която обича децата си – те никога не умират.
към втори вариант >>
Изпейте Тъги-скърби.
(втори вариант)
Ха сега, коя песен да изпеем. Да изпеем Махар-Бену. (Изпяхме песента.) Махар-Бену не върви. Цигуларят свири едно, вие пеете друго. Трябва да вземете много вярно тоновете.
Изпейте Тъги-скърби.
(Изпяхме песента.) Инфлуенцата е разхлабена. Ако тръгнете – ритмично ще пеете, понеже това е движение. От ре започва движението. Ако вземете ритъмът право, може да пеете добре. Ако започнете да вървите полека – няма да върви.
към втори вариант >>
Сега мисълта ми не е да пеете, а да мислите.
(втори вариант)
Толкова години вие се учите. Какво сте научили? Ако учихте музика, поне трябваше да знаете да пеете „Цвете мило, цвете красно“. Поне една песен да изпееш на свят. Ако след като си учил 10, 15 години и една песен на свят не можеш да изпееш, какво си научил?
Сега мисълта ми не е да пеете, а да мислите.
Най-важното нещо в света е мисълта. Човек трябва да мисли. С мисъл се разрешават трудните въпроси. Имаш някоя мъчнотия – чрез ума си ще я разрешиш. Има някакъв недоимък – чрез ума си ще разрешиш сиромашията.
към втори вариант >>
След като похапнете, след 20 минути, 1/2 час, вече имате достатъчно сила да пътувате.
(втори вариант)
Казва: „3драва съм“ и става. Започва да шета. „Здрава съм“ – нищо повече. Повярвала вече. Казва(м): то става тъй когато сте гладен, пътували сте, отслабнали сте, не ви се ходи.
След като похапнете, след 20 минути, 1/2 час, вече имате достатъчно сила да пътувате.
Човешката мисъл е сила. Онова, което Бог ни е дал – трябва да вярваме в него. Ние казваме едно време какво (е) говорил Христос на хората, но Христос не само едно време е говорил, Той и сега говори. Майка, която обича децата си – те никога не умират. Майка, която се съмнява и се колебае, може да изгуби децата си.
към втори вариант >>
(Изпяхме песента.) Инфлуенцата е разхлабена.
(втори вариант)
Да изпеем Махар-Бену. (Изпяхме песента.) Махар-Бену не върви. Цигуларят свири едно, вие пеете друго. Трябва да вземете много вярно тоновете. Изпейте Тъги-скърби.
(Изпяхме песента.) Инфлуенцата е разхлабена.
Ако тръгнете – ритмично ще пеете, понеже това е движение. От ре започва движението. Ако вземете ритъмът право, може да пеете добре. Ако започнете да вървите полека – няма да върви. Ако искате да вземете правилно сол – трябва да имате хубав цвят.
към втори вариант >>
Най-важното нещо в света е мисълта.
(втори вариант)
Какво сте научили? Ако учихте музика, поне трябваше да знаете да пеете „Цвете мило, цвете красно“. Поне една песен да изпееш на свят. Ако след като си учил 10, 15 години и една песен на свят не можеш да изпееш, какво си научил? Сега мисълта ми не е да пеете, а да мислите.
Най-важното нещо в света е мисълта.
Човек трябва да мисли. С мисъл се разрешават трудните въпроси. Имаш някоя мъчнотия – чрез ума си ще я разрешиш. Има някакъв недоимък – чрез ума си ще разрешиш сиромашията. Болест имаш – чрез ума си ще я разрешиш.
към втори вариант >>
Човешката мисъл е сила.
(втори вариант)
Започва да шета. „Здрава съм“ – нищо повече. Повярвала вече. Казва(м): то става тъй когато сте гладен, пътували сте, отслабнали сте, не ви се ходи. След като похапнете, след 20 минути, 1/2 час, вече имате достатъчно сила да пътувате.
Човешката мисъл е сила.
Онова, което Бог ни е дал – трябва да вярваме в него. Ние казваме едно време какво (е) говорил Христос на хората, но Христос не само едно време е говорил, Той и сега говори. Майка, която обича децата си – те никога не умират. Майка, която се съмнява и се колебае, може да изгуби децата си. Ако една майка е заченала детето си с любов – детето не умира.
към втори вариант >>
Ако тръгнете – ритмично ще пеете, понеже това е движение.
(втори вариант)
(Изпяхме песента.) Махар-Бену не върви. Цигуларят свири едно, вие пеете друго. Трябва да вземете много вярно тоновете. Изпейте Тъги-скърби. (Изпяхме песента.) Инфлуенцата е разхлабена.
Ако тръгнете – ритмично ще пеете, понеже това е движение.
От ре започва движението. Ако вземете ритъмът право, може да пеете добре. Ако започнете да вървите полека – няма да върви. Ако искате да вземете правилно сол – трябва да имате хубав цвят. Ако нямате идея за хубавия цвят – няма да вземете сол вярно.
към втори вариант >>
Човек трябва да мисли.
(втори вариант)
Ако учихте музика, поне трябваше да знаете да пеете „Цвете мило, цвете красно“. Поне една песен да изпееш на свят. Ако след като си учил 10, 15 години и една песен на свят не можеш да изпееш, какво си научил? Сега мисълта ми не е да пеете, а да мислите. Най-важното нещо в света е мисълта.
Човек трябва да мисли.
С мисъл се разрешават трудните въпроси. Имаш някоя мъчнотия – чрез ума си ще я разрешиш. Има някакъв недоимък – чрез ума си ще разрешиш сиромашията. Болест имаш – чрез ума си ще я разрешиш. Искаш да работиш – умът ти ще дойде на помощ.
към втори вариант >>
Онова, което Бог ни е дал – трябва да вярваме в него.
(втори вариант)
„Здрава съм“ – нищо повече. Повярвала вече. Казва(м): то става тъй когато сте гладен, пътували сте, отслабнали сте, не ви се ходи. След като похапнете, след 20 минути, 1/2 час, вече имате достатъчно сила да пътувате. Човешката мисъл е сила.
Онова, което Бог ни е дал – трябва да вярваме в него.
Ние казваме едно време какво (е) говорил Христос на хората, но Христос не само едно време е говорил, Той и сега говори. Майка, която обича децата си – те никога не умират. Майка, която се съмнява и се колебае, може да изгуби децата си. Ако една майка е заченала детето си с любов – детето не умира. Ако го е заченала без любов – детето умира.
към втори вариант >>
От ре започва движението.
(втори вариант)
Цигуларят свири едно, вие пеете друго. Трябва да вземете много вярно тоновете. Изпейте Тъги-скърби. (Изпяхме песента.) Инфлуенцата е разхлабена. Ако тръгнете – ритмично ще пеете, понеже това е движение.
От ре започва движението.
Ако вземете ритъмът право, може да пеете добре. Ако започнете да вървите полека – няма да върви. Ако искате да вземете правилно сол – трябва да имате хубав цвят. Ако нямате идея за хубавия цвят – няма да вземете сол вярно. Фа не може да вземете вярно, ако нямате ябълка да ядете съдържанието вътре.
към втори вариант >>
НАГОРЕ